Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Анастасия Мозер
Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, предстои да приемем програмата за работата ни за тази пленарна седмица (4-6 октомври 2006 г.). Разполагате с проекта за програма, който ви е раздаден. Той отразява предложените точки за тази седмица, които по обем поне са достатъчно внушителни, по брой също – над двадесет. Вярвам, че ще запълнят пълноценно пленарното работно време, което е предвидено по правилника за нашата работа.
Преди да пристъпим към гласуване на програмата, позволете да направя едно уточнение, едно съобщение.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, Комисията по парламентарна етика на Народното събрание беше сезирана по няколко линии – от народни представители, а също и от мен, във връзка със случая в Европейския парламент, породен от поведението на народния представител Димитър Стоянов. Комисията по парламентарна етика проведе свое заседание в понеделник – на 2 октомври, и е приключила работата си с решение, което сега ще оглася пред вас. Това решение беше предмет на обсъждане на заседанието на Председателския съвет, което току-що приключи. След като ви го прочета, ще ви информирам какво беше мнението, споделено на заседанието на Председателския съвет.
С писмо от председателя на комисията господин Тодор Батилов, адресирано до мен, с дата 3 октомври се съобщава следното:
„Приложено Ви изпращам решение от проведеното извънредно заседание на Комисията по парламентарна етика на 2 октомври 2006 г., понеделник.
РЕШЕНИЕ:
1. Оценява като неприемлива и в разрез с европейските ценности постъпката на българския наблюдател в Европейския парламент господин Димитър Стоянов от 28 септември 2006 г.
2. Предлага на Народното събрание да преразгледа своето решение за избор на наблюдатели на България в Европейския парламент от 9 септември 2005 г., публикувано в „Държавен вестник”.
3. Предлага на Народното събрание да вземе решение за поименен избор на наблюдатели на България в Европейския парламент.”
По-нататък в писмото се съобщава:
„В заседанието участваха следните членове на комисията: Костадин Кобаков, Коста Цонев, Ариф Агуш, проф. Андрей Пантев, Христина Христова, Иван Даков, Нигяр Джафер и Тодор Батилов.
Гласували „за” по трите точки от решението - шест души: Костадин Кобаков, Коста Цонев, Ариф Агуш, Христина Христова, Иван Даков и Нигяр Джафер.
Гласувал „за” само по т. 1 от решението – Тодор Батилов.
Неучаствал в гласуването – проф. Андрей Пантев.
Отсъствали от заседанието членове на комисията: Антония Първанова, Венцислав Върбанов, Георги Пинчев, Димитър Камбуров, Дончо Цончев и Евгени Кирилов.”
Това е съдържанието на писмото.
На заседанието на Председателския съвет беше разгледан и въпросът за правомощията на Народното събрание да постъпи съгласно предложенията на комисията по точки 2 и 3. Знаете, че има становище и на дирекция „Законодателна дейност и европейско право”, че Народното събрание не е в правомощията си да снема мандат на наблюдател в Европейския парламент – статут, който се упражнява по правилника на самия Европейски парламент.
Разбирането, което беше споделено, е, че Народното събрание е длъжно еднозначно да изрази категорично становище във връзка с този случай и персонално по поведението и съжденията на народния представител и да прецени какви стъпки е уместно да бъдат предприети, включително и във връзка с членството на народния представител в Комисията по европейска интеграция на нашия парламент. Беше съгласувано да се излъчи контактна група от представители на всички парламентарни групи, която във възможно най-кратък срок да съгласува предложение, което да бъде направено пред Народното събрание.
Аз имам готовност при първо предложение, което се направи – съгласувано от групите, да ви предложа по реда на ал. 5 да бъде включено едно или друго предложение в дневния ред за пленарната седмица - днес, утре, за да прецени Народното събрание как следва да се постъпи.
В предлаганата програма, която е пред вас, в т. 19 е включено предложение за решение, което да приеме Народното събрание, за изключване от състава на Комисията по европейска интеграция на народен представител. Става дума за случая, който разглеждаме в момента.
Беше съгласувано на Председателския съвет, че на този етап е правилно тази точка да остане в програмата ни за седмицата, да се има предвид и при консултациите между парламентарните групи.
Вярвам, че с това изцяло ви предавам мненията и съгласуваните становища на парламентарните сили, представени в Председателския съвет. За съжаление, в неговата работа не взе участие представител на коалиция „Атака”, без да има информация за причината за отсъствието на представители на парламентарната група.
С тези пояснения предлагам да преминем към гласуване на проекта за програма.
Моля, гласувайте предложения проект за програма за седмицата.
Гласували 166 народни представители: за 161, против 3, въздържали се 2.
Програмата за седмицата е приета.
Както е отразено в проекта, който току-що приехме, днес следва да се започне с процедура по ал. 7, по която Парламентарната група на Демократи за силна България първа има възможност да представи точка за разглеждане от пленарното заседание.
Преди да пристъпим към тази точка, да ви информирам за постъпили предложения по ал. 3 от отделни народни представители. Направено е такова предложение от господин Филип Димитров, но доколкото точката, която той предлага, е включена в редовната програма, очевидно не се налага тя да бъде гласувана.
Съобщения, които съм длъжен да ви направя:
До председателя на Народното събрание е отправено заявление от Петър Кирилов Берон – заместник-председател на Народното събрание:
„Уважаеми господин председател, моля да съобщите на Народното събрание, че от 2 октомври напускам Парламентарната група на коалиция „Атака” и желая да бъда регистриран като независим народен представител.”
На 29 септември 2006 г. в изпълнение на задълженията си във връзка с решение за приемане на Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г. министърът на образованието и науката е внесъл в Народното събрание доклад за изпълнение на националната програма и мерките, които ще се предприемат през учебната 2006-2007 г. Докладът е раздаден на народните представители.
С писмо съм отправил доклада до Комисията по образованието и науката с предложение при необходимост по линия на комисията да бъдат предприети действия въз основа на правомощията на комисията.
Има писмо и от управителя на Българската народна банка господин Искров – придружително писмо, с което изпраща публикациите „Парична статистика - август 2006 г.” и „Брутен външен дълг на България – юли 2006 г.”, които се намират в библиотеката.
Да ви съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения в периода 27 септември – 3 октомври т.г.:
Законопроект за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на комисиите по отбраната, по европейска интеграция и по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на комисиите по икономическата политика и по европейска интеграция.
Проект за решение за изменение и допълнение на Решението за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г. Вносител – Петър Кънев.
Проект за решение за разрешаване изпращането и използването на фрегатата „Дръзки” за участие във Военноморския контингент на ЮНИФИЛ в Ливан в изпълнение на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на комисиите по отбраната и по външна политика.
Уважаеми колеги, повече предварителни съобщения и уточнения нямам, които да ви направя. Затова пристъпваме към изпълнение на приетата от нас програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОРДЕНИТЕ И МЕДАЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
В процедурата по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание давам думата на господин Методиев да представи законопроекта, който групата предлага да бъде разгледан днес.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На вашето внимание е:
“Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България.”
Поради краткия текст на закона и предполагайки, че част от колегите не си спомнят самия текст, аз в самото начало ще се възползвам от възможността да ви го припомня.
“§ 1. В чл. 11 се създава нова ал. 6:
“(6) Към предложението за награждаване по ал. 5 се предоставя информация от Държавната комисия по сигурността на информацията дали предложените лица са били сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
§ 2. В чл. 12 се създава нова ал. 1:
“(1) Президентът не издава указ за награждаване с ордени и медали в случай, че предложените за награждаване лица са били сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
Алинеи 1 и 2 се преномерират съответно в алинеи 2 и 3.”
Давам си сметка, че за част от колегите, особено по шума, който чувам от лявата страна на залата, тази тема няма да предизвика много голям интерес. Давам си сметка, че за част от нашето общество тази тема е загубила изобщо ценностния си смисъл. Но си давам сметка, уважаеми госпожи и господа, че ние все пак имаме като основна задача да пазим достойнството на своята страна и то сега, когато вече ставаме членове на Европейския съюз.
Постъпки като тази на колегата Димитър Стоянов могат да зачестяват, може и да замират. Те ще зачестяват тогава, когато при опита за дебат за името и образа на България в залата има интерес. Когато няма, аз ви гарантирам поне със собственото си име и чест, че такива случаи за мое огромно съжаление ще зачестяват. Българският народен представител, когато види, че в собствената му страна няма отношение на респект, на уважение към жертви, пострадали в една тоталитарна държава, когато палачите се наказват с ордени, тогава няма да се чудим, че българският народен представител в Европейския парламент се държи отвратително, грубо, грозно, агресивно и излага страната ни. Те са проблеми от един порядък. Тези неща ще спрат тогава, когато има налична воля тук в страната да уважаваме собственото си минало, да уважаваме собственото си страдание като народ и нация. В противен случай няма да направим добрите крачки напред.
Нека ви припомня преамбюла на доклада от м. май на Европейската комисия. Там, уважаеми колеги, защото ние сме колеги наистина, ни беше казано недвусмислено да променим политическия си манталитет. Няма по-голяма обида за мен от това днес Брюксел да ми каже като български политик да си променя манталитета, тоест “Ти си некултурен, драги господине от София! Трябва да си смениш манталитета!”. Ние го подминахме това. Тук в еуфорията, в бързаниците, в радостите, в някакви празнични настроения забравихме за това, което ни беше казано, от което няма по-тежко. Дали ще направим още осем закона или не, не е важно, поне според мен, от гледна точка на достойнството на страната ни. Но тогава, когато тези неща не правим, е много опасно за близкото бъдеще на страната ни. Защото името и образът се петнят лесно и много трудно се чистят, изключително трудно – ние го знаем всички.
Сега, когато в нашата действителност започва да се формира консенсус по тази материя – ако бъркам, може председателят да ме поправи, но мисля, че обобщеният законопроект за разкриване на тези документи вече е готов, става дума за бившите тайни служби на тоталитарната държава - нека да направим още една крачка, нека да не си позволяваме президентът на страната да може да награждава кръг хора, с които е свързан “професионално” през тайните служби. Това е нелепо, уважаеми колеги.
Ние се намираме в предизборна кампания. Знам, че оттук нататък всяко следващо изречение по адрес на действащия президент ще бъде преведено на езика на кампанията и това е нормално. Но дори за момент, ако успеем да се откъснем от това, че се намираме в кампания, от това, че днешният български президент е бивш сътрудник, от това, че награди председател на парламентарна група в нашия парламент, който днес го подкрепя за втори мандат, също бивш сътрудник, дори това да го махнем, дори даже да не трябваше да го казвам (реплика от залата), остава ли възможността да не го правим за в бъдеще, да не го прави следващият президент на страната?! Означава ли, че можем все пак да съберем сили и въпреки всичко това днес да тръгнем в тази посока?! Аз мисля, че ние можем.
Аз съм дълбоко убеден, че в залата има мнозинство в подкрепа на този законопроект. Дано фактите накрая след дебата не ме опровергаят. Благодаря, господин председател. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Това беше представяне на мотивите на законопроекта. Преминаваме към изказвания.
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи този законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България поради следните причини. Нашето общество в момента дълбоко страда от липсата на морал. Изместени са ценностите – политическите, духовните. Ние искаме да се отправим към Европа като същевременно сме атакувани от същите тези европейци, че в нашата държава липсва морал. Атакувани сме, че липсва морал в съдебната система, липсва морал в парламента, липсва морал в администрацията.
За да покажем на Европа, че ние наистина искаме да се приравним с морала, който съществува в тяхното общество, тоест да се заклеймят рецидиви, трябва да се заклейми фалшивото политическо поведение, защото може би в тази зала има хора, които се чувстват обидени, но не може ти да си сторонник на една тоталитарна система, която е потискала духа, интелекта, възможностите на хората, днес да обърнем гръб на всичко това и същите тези хора да станат пък носители на новата идея за строеж на пазарна икономика. И тези хора, които навремето са доносничели, следели, докладвали – даже за това кой е чел едно западно списание, не дай си Боже, разстрелваха и хора за контакти със западни дипломати, днес тези хора, участвайки в редица, бих казал, международни скандали с трансфер на оръжия, наркотици, има и такива, които се награждават от бившите тайни служби.
Тези хора днес получават най-висши държавни награди и обикновеният човек се пита: какво става в нашата страна, какво става в моята държава – аз, който бях потискан преди 10 ноември, бях гонен заради баща, майка, заради моите прогресивни убеждения от същите тези хора, днес те са отново награждавани, а аз отново съм натикан в ъгъла на обществото! Къде е тук справедливостта?
Ако наистина искаме в нашето общество да има ред, законност и напредък, преди всичко трябва да подкрепим това морално искане на Парламентарната група на Демократи за силна България и в лицето на народните представители от ОДС те ще намерят пълна подкрепа на тяхното искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики към господин Кирчев? Няма.
Желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Аз няма да подкрепя предложения законопроект по две причини. Първата причина е формална. Този законопроект не е гледан в Комисията по култура, а е много важно да бъде оценено доколко тези предложения, които са внесени в законопроекта, спомагат за пренареждане и придаване на по-качествен вид на ценностната система в обществото.
Втората причина е по същество. Аз не смятам, че българският президент – тук отварям скоба и благодаря на вносителите, те явно предопределят с този законопроект, че президентът Първанов ще получи втори мандат – та българският президент не е с качества, които му позволяват да оцени доколко, кой и по какви причини може да бъде награждаван. Смятам, че така предложен, законопроектът не прави ценностната система по-добра и по-качествена.
Аз искам да върна вашите спомени по времето, когато преди 15 години в желанието си да пренаредим ценностната система ние се захванахме с най-повърхностните и най-елементарните способи – да махнем символите от Партийния дом, да сложим на площада един нещастник, на когото много му се искаше да прилича на Ян Палах от Чехословакия, да се залее с бензин и да се запали, та час по-скоро да се махне тази символика. Тоест да махаме символиката на повърхността. Но ви припомням, имаше един образ на банкнотите, образа на Георги Димитров, който остана дълги години в обращение. Защо никой не премахна тези банкноти и този образ, а се редяхме на опашка, за да получаваме тези банкноти с този образ? Защото тогава символиката беше разделена на един повърхностен план, която трябваше да се изчисти, и на един джобен формат – ако перифразирам Пеньо Пенев – по времето, когато се наливаха джобовете и трябваше да бъдат прехвърлени средствата, националният капитал от едни джобове в други, тогава на тази символика на банкнотите никой не й обръщаше внимание, подминавахме я.
Затова си мисля, че в този си вид законопроектът превръща президента в своеобразен изпълнител на чужда воля, отнема му правото да реши кой от българските граждани има достойнството, има правото да получи награда, която му се полага за дейност, която е била угодна на отечеството. Не е редно ние да предопределяме какво има и какво няма право президентът да върши, когато раздава ордени и награди и когато изпълнява конституционните си задължения. А именно Конституцията е тази, която казва, че всички граждани са равни. И те са равни и по отношение на правото си да получат награда за дейност, която е била угодна на родината, дори и да е била в интерес на определени служби (викове в ДСБ), когато тази дейност, пак казвам, е била в интерес на отечеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първа реплика – госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Защо някак си изказването на преждеговорившия не ме учуди? Аз вечно търся в лявата страна на нашия парламент знаци на тези претенции те да бъдат реформирани и не ги виждам, когато опре ножът до кокала. И тук явно се правеха изказвания в предизборен сезон, но те няма да бъдат в услуга на господин Първанов, защото и аз съм забелязала неравномерното раздаване на висшите награди на България на хора, които не ги заслужават, и недаването на отличия на хора, които вече дълги години помагат на България, работят за този демократичен процес по един много конкретен начин. Но те не са били членове на БСП.
И аз не бих се учудила, господин Първанов сигурно ще получи огромната подкрепа на всички тези доносници, които преди 1989-а, пък може би и след 1989 г. са усложнявали и огорчавали живота на толкова много хора. Аз мога да говоря, защото съм си погледнала досието и съм видяла колко ниско и с какви мръсотии са се занимавали предишните режими. Това не бива да остане в белите страници, напротив, всичко това трябва да излезе наяве, за да може България наистина да продължи по пътя на демократичното си развитие.
Но аз съжалявам за това, което чух, защото, пак ще повторя, това показва колко нереформирана е БСП и колко жалко е това за България, защото у нас все още няма истинска социалдемокрация такава, че никога да не бъде заплаха за демократичните процеси у нас. Казвала съм го и отново го повтарям с огромно съжаление. С огромно съжаление, защото това не прави чест на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин д-р Йорданов, с вашето изказване и особено с неговия финал мисля, че си заслужихте едно малко орденче в края на мандата на вашия президент. В същото време тогава когато се внася такъв законопроект, когато дебатът е за това да съществува ли закон, който да не позволява на хората, които са били сътрудници на органите на Държавна сигурност, на репресивния апарат, да бъдат награждавани и да получават медали, Вие започнахте да говорите за банкнотите. Какво общо имаха банкнотите със символа, с лика на героя Георги Димитров със законопроекта за ордените и медалите? Ето на този простичък въпрос ако може да ми отговорите, ще е добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, разбира се, тези реплики бяха очаквани, но аз продължавам да твърдя, че когато става дума за ценностна система, не може да се бърка толкова директно и толкова елементарно и да се предопределя кой е крив, кой е прав априори само защото в определени случаи някои личности са служили в държавата по начин, който не всички сега приемат.
Освен това, когато пренареждахме ценностната система, говоря на колегата Шарков, през 1990 и 1991 г., когато премахнахме символиката, тогава премахнахме и званията пак по причина на това, че те са раздавани по тоталитарно време. Тогава премахнахме и възможността много големи български поети да загубят възможността си да ползват тези звания, които не им даваха привилегии, те просто ги отличаваха и даваха знак, че обществото е приело техните качества като извънредни, като изключителни. И когато ние отнехме тази възможност на тези хора, един от най-големите поети, който написа прочутата строфа “Господи, колко си хубава!”, може би ако беше жив сега, щеше да напише, гледайки ни, “Господи, колко сте малки!”. Госпожо стенограф, може би сгреших, може би трябваше да кажа “Господи, колко сте жалки!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние очевидно имаме да берем още много ядове и има да ги берем точно затова, защото слушаме подобни, много меко казано, бъркотии, когато става въпрос за ценностната система.
Искам да ви припомня няколко азбучни истини.
Дами и господа, комунистическият режим е престъпен. Точка. Това не събужда спор, тук не може да има дискусия, това е решено от всички онези демократични страни, които са отхвърлили тоталитаризма изобщо. По този въпрос ние няма какво да дискутираме. Ако вие станете и кажете тук обратното, вие се обявявате за хора, които са в някаква друга ценностна система.
Второ, комунистическият и нацисткият режим са братчета. Точка. Това ако не знаете и не приемате, тежко и горко ви. Вие отново сте сбъркали пътя. Ние си говорим, че България се е променила, а излиза, че вие не сте разбрали това.
Трета азбучна истина е, че съществуването на тоталитарните тайни служби и при нацизма, и при комунизма е, разбира се, унижение за цялата нация, но за тези, които доброволно, съзнателно са сътрудничели с тях, това е позор. Ние можем да обсъждаме, че в някои конкретни случаи този позор, този безспорен позор може да бъде обект на съчувствие, на някаква степен на разбиране, а в други случаи той е толкова вулгарен и отвратителен, че даже и съчувствие не може да се изпита. Но той е позор във всички тези случаи. И ако вие твърдите, че този позор може да бъде просто оставен встрани и забравен, това отново означава, че вие сте сбъркали времето и мястото, вие не сте за тук. Като казвам “тук”, имам предвид не тази зала, имам предвид тази страна, поела по някакъв път. И изобщо не се чудете, че ако вие ще комунистичите, някъде, в някое друго ъгълче на България, някой ще нациства. Всъщност вашата липса на каквато и да било готовност да се откажете от комунизма ражда нацизъм наоколо. Това разбирате ли го? Колко важно е това е нещо, което мисля, че бихте могли да прецените само в контекст.
Приехме, че хората не могат да отговарят за делата на своите родители, някои от които между другото дори и на седящи в тази зала, са изцапани с кръв до лактите. И това е факт – изцапани с кръв до лактите! Добре, ние не искаме от внучки на диктатори, от деца на убийци и така нататък да се търси отговорност, защото това не е тяхно престъпление. Но ние не можем да очакваме те да не се срамуват, за Бога! Чувството за срам е нещо, което не трябва да бъде отричано на хората. Дайте им възможност да изживеят своя срам, помогнете им благодарение на него те да могат да се отвратят и откажат от тези дела! И вместо да сторите туй, вие имате изключителната наглост да излезете на тази трибуна и да ни кажете, че това нямало значение! И после се учудвате, че на някакви хора в България до такава степен им е опротивяло това, което вие правите, че са готови да замъглят разсъдъка си и да отидат след нацистка пропаганда.
Бъркотията в ценностите е нещо, което не можем да си позволяваме. Обстоятелството, че комунизмът е направил противоестествени неща да изглеждат на някои хора естествени и естествените да им се виждат чудни е нещо, с което ние имаме да се разделяме. Затова, за Бога, в един такъв елементарен казус, какъвто е въвеждането на едно елементарно правило за това, че не могат да бъдат раздавани по махленски медали и ордени на лица, върху които тегне някакво петно, е нещо, което вие не би трябвало да възпирате. Е, би било хубаво наистина да можеше президентът да преценява това, но ние имаме вече достатъчно доказателства, че настоящият президент на България за съжаление се оказва нравствено некомпетентен да направи тези преценки. И това е разбираемо предвид на това, че върху него също тежат петна. Дай Боже, никога да не ни се случва повече такова нещо, дай Боже, никога да нямаме такива президенти. Но както виждате, това става. Затова може би е добре наистина да се вземат необходимите законови мерки. Благодаря. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Димитров? Няма.
Желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моите колеги съвсем красноречиво обосноваха моралните причини защо е необходим днес за българското общество приемът на тези поправки в закона, да предотвратят награждаването с ордени и медали от бъдещ български президент, надявам се, различен от досегашния, на лица, работили за бившата Държавна сигурност и за Разузнавателното управление на Българската народна армия.
Аз ще се спра на другия аспект на проблема, който тази порочна антиевропейска практика би могла да доведе на нашата страна. В Бундестага на Федерална република Германия предстои ратификация на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Парламентаристи от повече от една фракция обмислят юридическата възможност за въвеждане на предпазни клаузи срещу Република България още от 1 януари 2007 г., дори без да се изчака докладът на комисията в края на март 2007 г., заради това че съюзът и в частност Германия нямат доверие към капацитета на България да изпълнява ангажименти, свързани със сферата на правосъдието и вътрешните работи. Сред мерките, които се предлагат България да бъде санкционирана, е отказ на достъп на българските институции до базата данни на Европол и другите европейски органи за сигурност, съдържащи ценна чувствителна, поверителна класифицирана информация. Едно от основанията, което бе изразено включително и във вчерашния ден пред мен, е следното: българският президент и българската левица реабилитират очевидно в контекста на един много точен план кадрите на бившата Държавна сигурност, които са работили най-вече в своята външна дейност срещу политическите и икономическите, повтарям, политическите и икономическите цели на Европейския съюз, така както той е съществувал и така както той е бил съставен до падането на Берлинската стена. Докато тези хора имат своето място в демократична България в сферата на бизнеса, в неправителствената сфера, където желаят, като равностойни граждани, те едва ли имат място – твърдят нашите партньори, което мнение и ние от Демократи за силна България споделяме – сред лицата, които трябва да бъдат отличавани със съответните ордени.
Това е изключително порочна практика, която показва антиевропейската същност на сегашните управляващи в България.
Ето защо, уважаеми дами и господа, обръщам се към Движението за права и свободи, към Национално движение Симеон Втори и, разбира се, към онези представители на левицата, които не милеят за лика на коминтерновския трезвеник Георги Димитров върху нашите банкноти, да подкрепите тези промени в закона и по този начин наистина да гласувате в полза на едно достойно членство на България в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът, който ви предлагаме днес за гласуване, е по-скоро закон за това дали българските народни представители са готови да подкрепят решение, което наистина е свързано с европейските ценности и въобще с ценности и морал. Защото на прага на членството на България в Европейския съюз е важно българският парламент и хората, които представляват българските институции, да демонстрират и да покажат, че наистина отстояват изконните ценности, морал и поведение, а не да го правят единствено и само, когато някой от някъде го изисква към нас. Защото години, години Българската социалистическа партия се съпротивляваше да се разсекретят досиетата на бившите служби за сигурност – службите, които преследваха българските граждани 45 години, и се съгласи едва, когато дойде натиск от НАТО и от Европейския съюз.
Уважаеми дами и господа, за да бъде България достоен член на Европейския съюз, за да имаме всички ние самочувствието, че сме достойни граждани на Европейския съюз, достойни граждани на България, трябва да вземаме решенията сами и да знаем защо го правим. Не само затова, защото има приет Закон за осъждане на комунистическия режим за престъпен от този парламент; не само затова, защото има Декларация на Народното събрание по повод 60 годишнината от установяването на комунистическия режим в България и там той е осъден; не само затова, защото има законови норми, които досега са сложили основата да приемем днешния закон. Този закон трябва да го приемем със съзнанието, че вършим нещо за нас самите, за достойнството на България, за достойнството на българските граждани, за това да бъдем наистина нормални хора, нормални граждани. Ще ни преценяват по това! Ще ни съдят по това!
И понеже тук се говориха някои странни неща, слушайки изказването на колегата от БСП, аз си спомних нещо, което чух преди няколко месеца, когато се провеждаше Зимната олимпиада в Торино. Знаете ли какво научих? Научих, че Германската федерация по фигурно пързаляне е забранила на треньор на двойка по фигурно пързаляне, претендираща за медали на Олимпиадата, да замине за Торино, защото този човек е бил сътрудник на Щази.
Разбирате ли разликите, за които говорим в днешния ден? Имаме ли отношение да осъдим репресивния апарат? Имаме ли силата да станем и да кажем: "Това в България повече никога няма да се случва и ще го осъдим, защото искаме да сме достойни граждани!”. А не да даваме медали на Иван Славков. На Иван Славков господин Георги Първанов – настоящият президент, му даде медал! И какво стана след това? Оказа се, че господин Славков е забъркан в огромни корупционни скандали, които трябваше отвън да ни ги покажат!? Това ли е достойнството на институцията Президент? Това ли е достойнството на всичките ни институции – да се раздават отличия, награди - духовни награди, а не парични, за каквито вие говорите, да се дава престиж на лица, които компрометират България както вътре, така и навън?
Такива лица могат да бъдат изброени много от списъка на Георги Първанов с раздадените органи и медали, предимно на номенклатурата на комунистическата партия. Това са бившият министър на финансите Белчо Белчев - от 1976 г., това е Радой Попиванов – министър от 1977 г., член на ЦК на БКП. Кой можеше да е министър по това време? На Васил Мръчков – да не напомням целия скандал около този орден! На Петър Манджуков – оръжеен търговец и спонсор на БСП и настоящия президент.
Уважаеми дами и господа, този закон е тест за българските народни представители – ще дадат ли достойнство на институциите, ще позволят ли на който и да е, както и да се казва, български президент да награждава бивши ченгета и номенклатури.
Ще продължим ли единствено да се променяме, когато от Европа ни кажат: "Променете се, защото иначе не ставате!"? Аз искам България да се променя от нас – българите, и да ни гледат с уважение, а не да създават прецеденти, именно заради лошо отношение и нисък морал, които да ни срамят пред Европа, каквото беше поведението и на народният представител от "Атака" Димитър Стоянов. Но това е рецидив. Неговото поведение е рецидив от комунистическото мислене, с което за съжаление, се сблъскваме и в днешния ден. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами господа народни представители! Моля Ви, госпожо Михайлова да не бъркате понятията. Да не правим така, че да определяме; да не правим така, че да казваме кое може и кое не може предварително, след като всеки български президент, избран от българският народ директно, може и има качествата да прецени (реплика на народния представител Екатерина Михайлова)
кой на кого, какво, съобразно приноса му, съобразно обществената му значимост. Не бъркайте и не слагайте под един знаменател всички българи, които в продължение на тези отминали 50 години са работили, някои от тях изключително ефикасно и народополезно. Първо.
Второ, не бъркайте хората, които са определяли и правили политика, с хората, които са изпълнявали политика, и са го правили честно и почтено.
Освен това, понеже давате исторически примери, да Ви припомня кой направи Американската космическа програма? Най-големият ракетостроител на хитлеристка Германия – Вернер фон Браун, но човек с качества; човек с възможности; човек, който разви космическата програма на Щатите в продължение на десетилетия! Но той беше човекът, който конструира и произведе "Фау", с които беше бомбардиран Лондон. Да Ви припомня генерал Райнхарт Гелен – един от големите шпиони на нацистка Германия, който след това продължи да служи при новите условия.
Следователно става дума за личностни качества; става дума за възможности. И става дума за това да оставим българският президент да прецени кому, кога, какво, а не да му връзваме ръцете, казвайки: "На този – може, на онзи – не може". Все пак ние ще избираме президент, а не човек, който ще лежи в Карлуково!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Не очаквах такова нещо да чуя! Знаете ли какво казахте, господин Йорданов? Вие казахте, че няма лошо; че няма пречка, дори и бивши фашисти да бъдат награждавани с ордени. Това е потресаващо! Наистина е потресаващо! Защото, видите ли, били способни иначе. Но могат да бъдат награждавани. Аз не вярвах, че такова нещо може да бъде изречено днес, в края на 2006 г., преди членството ни в Европейския съюз. Явно не сте разбрали за какво е този дебат.
А дали може да бъде ограничаван президентът на кой да дава ордени и медали – може, разбира се! Въпрос на закон. И след като настоящият президент господин Първанов, като бивш подпомагащ държавните служби награждава хора от Държавна сигурност и бивша номенклатура на комунистическата партия, законът трябва да каже, че това не бива да се случва. Това може, въпрос на закон е. Но другото, което Вие казахте, е по-страшно и за което аз съжалявам, че беше изречено.
Това означава, че не се е осъзнало нито какво е точно фашизмът, нито какво е точно комунизмът. И има още много, много работа, която трябва да се свърши от гражданите на България, за да се осмислят тези неща. Явно е дълг на всички ни, явно не е остаряла тема, явно не е тема на миналото, щом това може да се случи днес тук, в българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказване, господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Естествено, че изказването на депутата от Българската социалистическа партия е в състояние да извади всеки от равновесие. Преди всичко, като представител на по-младото поколение, това на 1968 г., искам да кажа, че аз съм изключително дълбоко възмутен от това, което чух, независимо че нито съм имал нещастието да пострадам от тоталитарния режим, нито съм имал сблъсък с тези хора, за чието награждаване в момента спорим. Това обаче, което дълбоко ме възмути, е абсолютната невменяемост на едно подобно изказване, което показва наистина, че всички слухове, анализи и предвиждания, че Българската социалистическа партия е в състояние да извърши някакъв сериозен политически и морален прелом сред своите членове, не просто са силно преувеличени, те практически нямат никаква основа.
Изключително показателно е, че в момента никой от Българската социалистическа партия не излиза, за да коригира или да даде нови аргументи. Напротив, наблюдаваме изключително цинично отношение към този дебат, подхилкване, несериозно отношение, сякаш става дума за нещо, което засяга една малка група опозиционни депутати. Ние имаме достатъчно хора в момента, които ни гледат или които се интересуват от този въпрос, и независимо, че може би става дума за не най-дълбокия интерес, ние даваме изключително отблъскващ сигнал.
Срамно е, че има въобще такъв законопроект, но по-срамното е, че той е крайно необходим. И когато от другата страна се говори за това, че ние сме нямали право да ограничаваме президента, защото той бил морално компетентен, искам да кажа, че според мен има огромна група от българи, бих казал огромното мнозинство не може да приеме тези постъпки на президента Първанов. В крайна сметка не е хубаво по никакъв начин да се омаловажава това усещане, което не винаги има своя ярък политически израз, но се наслагва като едно принципно и дълбоко отвращение от начина, по който политиците, властимащите се отнасят към онези морални убеждения, бих казал, на повечето български граждани.
За БСП няма какво да се каже в случая. Аз искрено се надявам, че това изявление на господин Йорданов не е представително за БСП. Но, ако е, у хората като мен се затвърждава категоричното убеждение, че става дума за различни ценности, става дума за различна визия. И в крайна сметка може би трябва да изрека така, от сърце, клишето: "Ние наистина нямаме нищо общо помежду си". Вие въобще не разбирате за какво става дума. Притеснявам се, че вие не разбирате това, което е в основата на демократична Европа след Втората световна война – дълбоко споделеният антитоталитарен консенсус, дълбокото осмисляне, че нацизмът и комунизмът са всъщност едно и също нещо и че срещу символите и реабилитацията на тези два режима се работи с еднаква сила и убеденост от всички демократи. Вие това не разбрахте досега. Не съм очаквал, че 2006 г. в българският парламент някой ще си позволи да изтъква такива аргументи.
Все пак господин Първанов е политик, спокойно мога да кажа, от миналото. Това е човек, който, разбира се, си е президент на всички сътрудници на Държавна сигурност, и на доносниците. Но не съм очаквал, че някой тук ще се бори за неговото право да продължи да ги награждава. Това не съм очаквал. Не че рухват някакви мои представи за левицата, но това, което усещам в момента, е, че става дума за една бездна от цинизъм и арогантност. Господи, колко са арогантни! Това ми дойде наум, когато ви слушах. Едва ли ще можете да поправите впечатлението днес, но според мен вие нямате никакво намерение. Политическа арогантност, съчетана с власт, води до тук – до утвърждаване на правото на българския президент да награждава доносниците и до гласуване с мнозинство в българския парламент за това право на господин Първанов, който самият е доносник и чийто псевдоним Гоце стана известен на всички. Ето дотук се стига в една полупразна зала с едно пренебрежително отношение. Не се съмнявайте, че това поколение, което наричате по-младите, и очаквате да бъде безразлично към тази тема, не просто няма да бъде безразлично, ще остане с впечатлението, че става дума за ново тежко разделение на българското общество. В обединена Европа ние не можем да влезем единни, ако нямаме този общ антитоталитарен консенсус. БСП е носител тъкмо на това. Реабилитацията на тези символи през БСП ще продължи. Съпротивата ще продължи. Аз вече нямам никакво съмнение. Трябва да призная, че дори и да имах, с днешното изказване и с циничното и подигравателно отношение от страна на депутатите от БСП, и с пълният отказ да обяснят какво и да било относно тяхното гласуване, аз вече имам един много по-уплътнен образ на Българската социалистическа партия, включително и на българския президент, чийто псевдоним достатъчно добре говори за всичко това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Малинов? Не виждам.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, действително атмосферата в залата е лекомислена при обсъждане на този въпрос, който не е повърхностен, а се отнася до същината на нашия преход и състоянието на българската демократична система. Този въпрос за знаците, за ордените и за престижа, който държавният глава връчва на определени личности, не е периферен, а е в същината. Това е обобщаваща реч на президента, това е негово политическо кредо. Ние можем да прочетем същината на неговия политически манталитет през начина на награждаване. Той действа и ние наблюдаваме, четем какво прави. В някакъв смисъл той изповядва същината на този преход и на социалистическата партия в частност, без всякакво съмнение.
Тази партия е извънредно много демократична, тя по парадоксален начин е уникално демократична. Тя съдържа в себе си претенция за европейска социалдемокрация – това беше казано, и същевременно приютява класическият комунист, образът на съществото, което носталгира обратно и желае да обърне времето, ако такава възможност е налична. Това е партия, която е основана върху двусмислица. Неин президент, неин лидер във всички случаи на символично равнище през нашия дебат проверено, е господин Георги Първанов. Той е автор на една специфична субкултура на прехода, дълбоко аморална, много порочна, бих казал даже патологична.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Михайлов, ако обичате, по закона.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз ще кажа още, че това е една патологична конюнктура, която се възпроизвежда през усилията на нашия държавен глава. Не може да бъде награден сътрудник на тоталитарната полиция. Това е невъзможно в демократическия период на България. Това е в някакъв смисъл саботаж на демократичното развитие на България.
Не господин Димитър Стоянов е проблем на този парламент, аз бих казал даже на европейския. Проблем на този парламент сме ние самите в апатията на нашето участие на този дебат, в безразличието да приемам, че господин президентът има право да се държи така, както констатираме днес.
Аз съм съгласен с господин Йорданов. Този закон е излишен, действително в някакъв смисъл той е обиден за Републиката. Този закон не би трябвало да бъде гласуван от едно Народно събрание. Това трябва да бъде иманентна норма, ясно съзнание на един държавен глава. Той не би трябвало да си позволява това, което законът би трябвало да му забрани, ако бъде гласуван днес. Това, което обсъждаме ние, е морален и политически борд за държавния глава, който има неудържим напор да награждава себеподобни. Това е нещо, което скандализира. Не е възможно да наградиш Иван Славков с най-престижното отличие на Републиката в подпийнало състояние. Не е възможно да забодеш ордена на Републиката върху този ревер. Не е възможно по каквато и да е причина и каквито и да са критерии това награждаване да минава през търговци на оръжие, защото те са дали пари на партията. Това е скандално едно към едно.
Има ли нещо по-естествено от това да се иска от държавния глава на демократична България да не постъпва така? А ако той не може да си го спести, какво трябва да направим ние? Трябва да поставим граници пред неговото своеволие.
Беше говорено от господин Димитров, от госпожа Екатерина Михайлова за това, че ние трябва да бъдем основани много твърдо и без консенсус в елементарни базисни демократични ценности. Това през начина, по който се държи Първанов относно награждаването с ордените, не личи. Обратно, то саботира този консенсус.
Аз бих казал следното: ние ще трябва да имаме благоразумието, щом сме толкова чувствителни какво се случва в Европейския парламент и с един инфалтилен момък, който написал някому имейл. Какъв имейл ще напишем ние днес с това поведение? Кой в тази зала дръзна това господин Йорданов в неговото простодушие? Ще излезе тук и ще каже в прав текст, че дълбоко е привързан към ценностите на тоталитарна България и на нейния репресивен апарат?! Бъдете така добри, не се дръжте двусмислено, имайте храброст, кажете го! (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Михайлов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Никога не съм бил много пристрастен по тази тема, но днес искам да се обърна към моите колеги от левицата, защото те са част от нас. Аз като български политик искам да се гордея с българската левица в Европа. Това, което ние искаме да направим днес, е като нравствено лечение и, колеги отляво, а и от ДПС, тъй като чух, че знакът е да се въздържите от подкрепа на този законопроект, е следното: ние не искаме и нямаме право да репресираме който и да е, включително и хората от репресивния апарат. Но аз и моите деца не искаме утре да знаем, че са фаворизирани хората, които бяха в репресивния апарат. Тоест тук е голямата разлика, която трябва да разберете – не на репресията, но не на фаворизирането, защото днес имаме нуждата да прекрачим една нравствена летва, влизайки в Европа. Моите колеги много добре очертаха нивото на тази летва. Ние трябва да се откажем от всичко, което в политиката и живота е дивиянтно, отклоняващо се от нормалното човешко поведение по пътя към съвършенството и към Бога, без значение как го нарича всеки от нас. Отклонението в нехуманни стъпки на фашизъм, на комунизъм е нравствено заболяване, което българският народ изживява, и за голямо съжаление най-бавният кораб в армадата на това нравствено пречистване е Българската социалистическа партия, или, бих искал да кажа, част от нея.
Аз съм изненадан от моя колега Руденко Йорданов, защото той е български лекар и трябва да знае, че такива нравствени заболявания като комунизма и поносимостта към него са временно състояние и ние трябва да помогнем на хората, които имат такова отклонение, да го преживеят. А моят колега Филип Димитров каза: „Трябва да се изпитва и човешкото чувство на срам”. Затова, колеги от левицата, вие днес ще направите една голяма нравствена и европейска стъпка, ако подкрепите този законопроект, при който казвате: ние скъсваме с миналото, няма да допуснем никой да бъде репресиран, но не сме съгласни хората, които са били инструмента за нехуманна репресия върху българи, да бъдат фаворизирани. Това е нодопустимо, това е срамно, това не е европейско и според мен Българската социалистическа партия не може да си позволи това. И тъй като ние в десницата продължаваме да водим дебата дали БСП е реформираната българска левица, аз искам да ви изправя пред един тест: ако вие, Българската социалистическа партия, смятате, че господин Руденко Йорданов изразява партийната позиция, вие ще останете извън европейската нравствена ценност. И обратно – ако смятате, че това негово изказване е в разрез с вашата партийна позиция, най-добре е да го разгледате във вашите партийни етични органи, а аз бих искал да разгледаме неговото изказване и в Комисията по етика на Народното събрание.
Но днес вие имате уникалния шанс да скъсате с нравственото заболяване на миналото и да се превърнете в българската модерна и европейска левица, с която аз искам да се гордея в Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Колчаков? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето изказване е с цел да ви накара да подкрепите този законопроект на първо четене, за да може по него да има същностен дебат, защото в момента същностен дебат няма. Дори и някои от вас, уважаеми колеги, стават жертва на объркване, защото явно не са подготвени – какъвто е случаят с господин Руденко Йорданов, да изложат аргументи, в които дори да има и някаква правота, както те я усещат, начинът, по който ги поднесоха, ги направиха напълно неприемливи. Да, разбира се, Вернер фон Браун е бил взет да работи за Америка, но той никога не е получил примерно „Пурпурно сърце” и няма и да получи, независимо по какъв повод и никаква друга награда. Той може да получи пари заради професионалните си умения, но няма да получи моралното изражение, с което една нация благодари чрез своя държавен глава на своите синове и дъщери.
В този разговор се пропуска нещо много важно, може би две важни неща.
Първо, за мен е симптоматично неучастието на НДСВ и ДПС в него – още един аргумент да подкрепите на първо четене този законопроект, за да могат и тези колеги да се подготвят и да кажат какво мислят. Все пак те представляват сериозно присъствие на българите в българския обществен живот.
И второто нещо, което пропускаме напълно, е смисълът на самите знаци - начинът, по който те биват давани, хората, на които биват давани, напълно обезсмисля тях самите, превръща ги в стария български герб.
Спомняте ли си как изглеждаше старият български герб? Спомняте ли си психопатологията - лъв, покачен върху зъбчато колело? Така изглеждаше. Гордият български лъв подскачаше като нестинарка върху въртящо се зъбчато колело. Това беше гербът преди 1989 г. На същата идиотщина в момента сме свидетели, на неща, които звучат като „Стара планина”, като „Кирил и Методий” – с тях бива работено по един странен начин.
В моя личен живот се е случило така, защото преди повече от около двадесет години по някакъв повод група български писатели внезапно, залпово получиха орден „Кирил и Методий” III степен. В къщи го донесе някакъв шофьор, мисля, че шофьорът на Георги Джагаров. Баща ми го взе и го закова върху един мой дървен щит като герб. И така аз дълго време имах щит с „Кирил и Методий” III степен в средата и много ми завиждаха в квартала.
Смисълът на българските държавни отличия в момента е нещо подобно. Дали Батето, или оръжейният търговец Манджуков носят на врата си „Стара планина”, те не носят нищо друго освен дървен щит.
Помислете и пуснете този закон на първо четене, за да можем да направим същностен дебат за символите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Дилов? Няма.
Желаещи да вземат думата има ли? Не виждам желаещи.
Обявявам дискусията за приключена.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България, внесен от Иван Костов и група народни представители на 15 юни 2006 г.
Гласували 146 народни представители: за 39, против 25, въздържали се 82.
Законопроектът не се приема.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА, СЪСТАВЕНА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛЕН К.3 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ЗА МИТНИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ПРОТОКОЛИТЕ КЪМ НЕЯ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Давам думата на господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля в залата да бъдат допуснати и за следващата ратификация, ако това е възможно, за да не гласуваме два пъти: господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, господин Александър Раков - заместник-директор на Агенция „Митници”, Донка Костадинова – главен експерт в Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте за допускане в залата на господата Кадиев и Раков и на госпожа Костадинова по тази и следващата точка.
Гласували 88 народни представители: за 87, против 1, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Поканете представителите на ведомствата в пленарната зала.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
по Законопроекта за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея, № 602-02-41, внесен от Министерския съвет на 30.08.2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 28 септември 2006 г., беше разгледан законопроектът за ратифициране на Конвенцията за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея. На заседанието присъстваха господин Нахит Зия – заместник-министър на финансите, и господин Александър Раков – заместник-директор на Агенция „Митници”.
Законопроектът беше представен от господин Раков.
Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически цели, или така наречената Конвенция CIS, е част от законодателството на Общността по Глава 24 „Правосъдие и вътрешни работи”. Нейните разпоредби предвиждат митническите администрации на страните членки да създадат и поддържат съвместна автоматизирана система за митнически цели, наречена „Митническа информационна система” (CIS).
Целта на тази система, в съответствие с разпоредбите на конвенцията, e да подпомага при предотвратяване, разследване и преследване на сериозни нарушения на националното законодателство чрез засилване ефективността на сътрудничеството и контролната дейност, извършвани от митническите администрации на страните членки, посредством бързо разпространение на информация. Митническата информационна система се състои от централна база данни, която е достъпна от терминали, разположени във всяка една страна членка.
Категориите информация, от които могат да се включват данни в Митническата информационна система, са следните: стоки; превозни средства; търговци; физически лица; тенденции в измамата и налични експертни становища, като конкретните данни във всяка от категориите се определят от страните членки.
Пряк достъп до данните, включени в Митническата информационна система, имат единствено националните органи, определени от всяка страна членка. Тези национални органи са митническите администрации, но се допуска включването и на други компетентни органи, които в съответствие с нормативните актове и процедурите на съответната страна членка имат правомощия за постигане на целите на конвенцията. Всяка страна членка изготвя и изпраща на останалите страни членки и на Комитета за управление на конвенцията списък на компетентните органи с правото на достъп до CIS, като посочва за всеки орган до кои данни има достъп и за какви цели.
Данните, получени от Митническата информационна система, могат да се използват само от определените за целта национални органи на съответната страна членка. Всяка страна членка изготвя и представя на останалите страни членки и на Комитета за управление на конвенцията списък с националните органи, които имат право да използват данните, получени от Митническата информационна система.
Съгласно разпоредбите на чл. 17 всяка страна членка определя национален надзорен орган, отговорен за защита на личните данни и осъществяващ независим надзор върху тези данни, включени в Митническата информационна система, за да се увери, че обработката и използването на данни, съдържащи се в системата, не нарушават правата на заинтересованите лица. За целта надзорните органи имат достъп до митническата информационна система. По двама представители от всяка страна членка, избрани от съответния независим национален надзорен орган, влизат в състава на съвместния надзорен орган, създаден съгласно чл. 18 от конвенцията. Националният надзорен орган на Република България е Комисията за защита на личните данни.
Разходите, възникнали във връзка с дейността и използването на Митническата информационна система от страните членки на техните територии се поемат от всяка една от тях.
Други разходи, възникнали при прилагането на конвенцията, с изключение на тези, които не могат да бъдат определени от дейността на Митническата информационна система с цел прилагане на митническите и селскостопански правила на общността, се поемат от страните членки. Делът на всяка страна членка се определя като пропорция между брутния и национален продукт спрямо цялата сума на брутния национален продукт на страните членки за годината, предхождаща годината, през която са извършени разходите.
В законопроекта се предлага да се ратифицират и следните протоколи:
1. Протокол, съставен на базата на чл. К.3 от договора за Европейския съюз относно тълкуването чрез преюдициални заключения от Съда на Европейската общност на Конвенцията за използване на информационните технологии за митнически цели. Съгласно разпоредбите на чл. 1 от този протокол, Съдът на Европейските общности има юрисдикция при условията, посочени в протокола, да издава преюдициални заключения относно тълкуването на Конвенцията за използване на информационните технологии за митнически цели. Предлага се Република България да представи декларация по реда на чл. 2, ал. 2 от протокола, с която да приеме юрисдикцията на Съда на Европейските общности да издава преюдициални заключения по тълкуване на конвенцията.
2. Протокол, съставен на основание на чл. К.3 от Договора за Европейския съюз относно обхвата на изпирането на незаконно придобити средства в Конвенцията за използване на информационните технологии за митнически цели и включването в конвенцията на регистрационния номер на транспортните средства. С него се разширява обхватът на понятието “изпиране на незаконно придобити средства” и се добавя още една категория - регистрационният номер на транспортните средства, данни за която могат да бъдат въвеждани в Митническата информационна система.
3. Протокол, изготвен в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз, който изменя Конвенцията за използване на информационните технологии за митнически цели, по отношение на създаването на идентификационна база данни за митнически досиета. В него се съдържат разпоредби за създаването на идентификационна база данни за митнически досиета, която да бъде включена към Митническата информационна система. Целта е да се позволи на националните органи, отговарящи за провеждане на митнически разследвания, когато откриват досие или разследват едно или повече физически лица или търговци, да идентифицират компетентните органи на другите страни членки, които разследват или са разследвали тези физически лица или търговци. За целите на идентификационната база данни за митнически досиета всяка страна членка изпраща на другите страни членки и на Комитета за управление на конвенцията списък със сериозните нарушения на нейното национално законодателство. Този списък включва само нарушенията, които са наказуеми чрез лишаване от свобода или заповед за задържане поне 12 месеца или чрез глоба поне 15 000 евро.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея, внесен от Министерския съвет на 30 август 2006 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми колеги, представени са становища и доклади от още четири комисии – по транспорт и съобщения, по вътрешна сигурност и обществен ред, по европейска интеграция и по външна политика.
Давам думата на господин Мирчев да представи доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“Комисията по транспорт и съобщения разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията, съставен на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея.
На 14 септември 2006 г. беше разгледан този законопроект за ратификация. Няма да повтарям основния доклад.
Разпоредбите на конвенцията предвиждат митническите администрации на страните членки да създадат и поддържат обща автоматизирана информационна система за митнически цели. Системата е създадена на основание на разпоредбите, както на конвенцията, така и на Регламент 515 на Европейската общност от 13 март 1997 г. Тя е интегрирана в информационната система за борба с измамата и е в действие от 24 март 2003 г. Съгласно чл. 13 от конвенцията необходимото условие за прилагането й е наличие на съответно национално законодателство в областта на защита на личните данни. Член 4 посочва категориите информация за включването на данни в Митническата информационна система. В чл. 8 се предвижда данните, получени от Митническата информационна система да се използват само за определените за целта национални органи на съответната страна членка. След проведената дискусия Комисията по транспорт и съобщения единодушно предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на конвенцията, съставен на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз за използване на информационните технологии за митнически цели и протокола към нея № 602-02-41, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще бъде представен от госпожа Татяна Дончева.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея, № 602-02-41, внесен от Министерския съвет на 30 август 2006 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди внесения Законопроект за ратифициране на конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея в свое заседание, проведено на 20 септември 2006 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на финансите и Агенция “Митници”.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея.
Становището е прието единодушно на 20 септември 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте да представите становището на Комисията по европейска интеграция, госпожо Ангелиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея, № 602-02-41, внесен от Министерския съвет на 30 август 2006 г.
На извънредно заседание, проведено на 15 септември 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от господин Георги Григоров – заместник-директор на Агенция “Митници”.
Европейското митническо сътрудничество е част от сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи, уредено в Глава VI, чл. К от Договора за създаване на Европейския съюз.
Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически цели урежда създаването и поддържането на Митническа информационна система, нейното действие и използване от съответни национални органи, определени от всяка от държавите членки. Конвенцията съдържа разпоредби относно данните, включени в системата, условията за промяната им, както и разпоредби относно тяхното съхранение и защита.
Конвенцията, която се предлага за ратификация, е подписана през 1995 г. и е в сила от 25 декември 2005 г. Тя е приета въз основа на задължения, произтичащи от едно друго, по-старо споразумение от 1967 г. – за взаимопомощ между митническите администрации на страните членки. Основната задача на конвенцията е да хармонизира действията на митническите администрации при обмена на данни чрез използването на нови технологии с изискванията, произтичащи от Конвенция на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни.
Към Конвенцията има съставени три протокола:
- относно тълкуването чрез преюдициални заключения от съда на Европейските общности от 29 ноември 1996 г.;
- относно дейностите в областта на борбата с изпирането на незаконно придобити средства и включването в обмена на информация на регистрационния номер на съответните транспортни средства от 12 март 1999 г.;
- относно създаването на идентификационна база данни за митнически досиета от 8 май 2003 г.
Със законопроекта се предлага Република България да ратифицира споменатата по-горе Конвенция и протоколите към нея с Декларация по чл. 2, § 1 от Протокола, съставен на базата на чл. К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз. По този начин Република България приема юрисдикцията на Съда на Европейските общности в съответствие с процедурите, предвидени в Конвенцията.
Проектът има отношение към преговорна Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи” в частта “Митническо сътрудничество”. Конвенцията е част от общностното право. Тя е включена в списъка на конвенциите и протоколите по Приложение 1 на Акта относно условията за присъединяване към Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, към който България следва да се присъедини.
Въз основа на изложеното се налага заключението, че предложеният Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея ще подобри митническото сътрудничество между Република България и държавите членки и ще осигури включването на България в митническата информационна система на държавите – членки на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага с 9 гласа “за” на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически и цели и протоколите към нея, № 602 02 41, внесен от Министерския съвет на 30 септември 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
И последното становище – на Комисията по външна политика.
Господин Ранчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя становището на Комисията по външна политика.
“На 13 септември 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея, с направената Декларация по чл. 2, § 1 към Протокола, съставен на базата на чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, относно тълкуването чрез преюдициални заключения от Съда на Европейските общности на Конвенцията.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, обстоятелството, че пет комисии на Народното събрание са се произнесли по тази ратификация говори, че тя действително третира чувствителна област, и то не една.
Затова бих помолил и от името на вносителите господин Кадиев да представи накратко мотивите. Ако предпочита, разбира се, господин Раков би могъл да направи това. Но тематиката е достатъчно сериозна, а именно функционирането на митническата информационна система и едновременно с това запазването на правата на дискретност на личните данни на отделните граждани заслужава вниманието на пленарната зала и непременно е нужно да чуем конкретната мотивировка на вносителя.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, мотивите на Министерство на финансите и на Агенция “Митници” до голяма степен се препокриват с мотивите, прочетени тук от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров.
Единственото, което бих искал да добавя, е, че материята е много специфична, но за Министерство на финансите и Агенция “Митници” това е много важна ратификация на конвенция, тъй като тя е инструмент за сътрудничество между митническите администрации и нещо, без което не можем да влезем нормално в Европейския съюз.
Оттук нататък мисля, че няма смисъл да чета всички останали мотиви. Както ви казах, те до голяма степен се препокриват с това, което каза господин Димитров.
Готови сме да отговаряме на всякакви въпроси, които имате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Има ли желаещи да вземат думата по тази ратификация? Темата действително е важна, същевременно разполагаме с еднозначни становища на пет комисии и в такъв случай може би дискусии не са и особено необходими.
Но все пак има ли някой, който желае да вземе думата? Не виждам.
В такъв случай, уважаеми колеги, ще преминем към гласуване на законопроекта на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея, № 602 02 41, внесен от Министерския съвет на 30 август 2006 г.
Моля, гласувайте.
Уважаеми колеги, предлагам да се отмени това гласуване. Отменете гласуването. Очевидно е, че в пленарната зала няма достатъчен брой народни представители, а днес, съгласно създадената практика те трябва да са 83-ма, за да се счита, че разполагаме с минималния необходим състав. Затова ще насроча гласуването по този законопроект веднага след почивката днес, както ще процедираме и по следващата точка, ако стигнем дотам, но едва ли, тъй като ни остават 10 минути, в които да ни бъде представен и следващият законопроект.
Гласуването по тези два законопроекта ще бъде веднага след почивката, която предстои от 11,00 ч.
Преминаваме към разглеждането на точка втора от програмата ни:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА, СЪСТАВЕНА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛЕН К.3 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЗА ВЗАИМОПОМОЩ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ МИТНИЧЕСКИТЕ АДМИНИСТРАЦИИ.
Господин Димитров, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„ДОКЛАД
по законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет на 29 август 2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 28 септември 2006 г., беше разгледан законопроектът за ратифициране на конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: господин Нахит Зия, заместник-министър на финансите, и господин Александър Раков, заместник-директор на Агенция „Митници”.
Законопроектът беше представен от господин Раков.
Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, или така наречената Конвенция Неапол II, е включена в списъка на конвенциите и протоколите, към които Република България и Румъния се присъединяват при присъединяването си към Европейския съюз. Тя е част от законодателството на Общността по Глава 24 „Правосъдие и вътрешни работи” и представлява основна правна база в областта на митническото сътрудничество „трети” стълб. Нейната основна цел съгласно разпоредбата на чл. 1, т. 1 е страните-членки на Европейския съюз чрез митническите си администрации да си сътрудничат и оказват взаимопомощ с цел предотвратяване и разкриване нарушения на националното митническо законодателство и с цел разследване и наказване на нарушения на митническите разпоредби на общностно и национално ниво.
В чл. 4 на Конвенция Неапол II за целите на нейното прилагане са дадени определения на понятията „взаимопомощ”, „митнически администрации”, „трансгранично сътрудничество” и други. Под „взаимопомощ” се разбира оказването на помощ между митническите администрации по реда на Конвенция Неапол II; „митническите администрации” обхващат митническите органи на страните членки, както и други органи с правомощия за прилагане на конвенцията, а „трансграничното сътрудничество” се изразява в сътрудничество между митническите администрации през границите на всяка страна членка.
В Конвенция Неапол II са разписани няколко основни форми, под които се осъществява взаимопомощта и сътрудничеството между митническите администрации: това са помощ по искане (за информация, за наблюдение, за проверки); непосредствена помощ; специални форми на сътрудничество (действащо преследване, трансгранично наблюдение, разследване под прикритие), както и чрез офицери за връзка.
Всяка страна, която се присъединява към Конвенция Неапол II, е длъжна да определи централно координационно звено с оглед гарантиране на съответната координация и контрол на мерките за взаимопомощ и сътрудничество, които страните си оказват. Звеното се определя в рамките на митническите органи на съответната страна и отговаря за получаване на всички искания за взаимопомощ по реда на конвенцията, за координиране на тази взаимопомощ, за сътрудничеството с другите органи, ангажирани с мерките за взаимопомощ съгласно конвенцията. Координационните звена на страните членки поддържат необходимия пряк контакт помежду си, особено в случаите по Раздел IV (специални форми на сътрудничество). За Република България централното координационно звено ще бъде дирекция „Митническо разузнаване и разследване” в Централното митническо управление на Агенция „Митници”.
Съгласно разпоредбите на чл. 29 от Конвенция Неапол II страните членки по правило се отказват от искове за възстановяване на разходи, възникнали при прилагането на конвенцията, с изключение на разходи за такси, изплатени на експерти. В случаите, когато за изпълнение на искането са направени или ще бъдат направени значителни и извънредни разходи, участващите митнически администрации се консултират, за да определят сроковете и условията по изпълнение на искането, както и начина, по който се поемат съответните разходи.
Предлага се Република България при присъединяването си към Конвенция Неапол II да представи декларации по реда на някои разпоредби от конвенцията, а именно:
- декларация по чл. 20, § 8, че страната ни не се обвързва с разпоредбите на чл. 20, касаещи действащото преследване;
- декларация по чл. 21, § 5, че страната ни не се обвързва с разпоредбите на чл. 21, засягащи трансграничното наблюдение;
- декларация по чл. 23, § 5, че страната ни не се обвързва с разпоредбите на чл. 23 относно разследванията под прикритие.
Тези три декларации могат да бъдат оттеглени по всяко време.
Със законопроекта се предлага Република България да представи и следните две декларации:
- декларация по чл. 26, § 4 от конвенцията, с която Република България декларира, че приема юрисдикцията на Съда на Европейските общности в съответствие с процедурите, определени в чл. 26, § 5, буква „b”, а именно: всеки съд в България да може да отправи искане до Съда на Европейските общности да се произнесе с преюдициално заключение по въпрос, поставен във висящ пред него процес и отнасящ се до тълкуването на конвенцията, ако съответният съд счита, че такова заключение е необходимо, за да бъде постановено неговото решение;
- декларация по чл. 32, § 4 от конвенцията, с която Република България декларира, че що се отнася до тази конвенция, с изключение на чл. 26 от нея, ще я прилага в отношенията си със страните членки, които са направили същата декларация.
С приемането на Закон за ратифицирането на Конвенция Неапол II Република България ще изрази своята готовност за присъединяване към конвенцията към момента на присъединяване към Европейския съюз.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет на 29 август 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми колеги, има представени становища от Комисията по правни въпроси, доста обширно, от Комисията по европейска интеграция – също доста подробно, от Комисията по външна политика. Предлагам те да бъдат представени веднага след почивката, след гласуването на т. 1, която отложихме за след почивката.
Приканвам ви да останете в залата, за да може да бъде гласувана и тази конвенция, този законопроект, по който Комисията по бюджет и финанси сега представи своето становище, и който ще продължи да бъде представян със становища на другите комисии.
Тридесет минути почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР (звъни): Имаме кворум. Продължаваме заседанието.
Продължаваме с отложеното гласуване на законопроекта за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея.
Моля народните представители да гласуват законопроекта на първо четене.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, предлагам обсъжданият законопроект да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за гласуването на законопроекта и на второ четене.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Имамов, да представите законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея
Чл. 1. Ратифицира конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за използване на информационните технологии за митнически цели.
Чл. 2. Ратифицира протокола, съставен на базата на чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, относно тълкуването чрез преюдициални заключения от Съда на Европейските общности на Конвенцията за използване на информационните технологии за митнически цели със следната декларация:
“ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 2, Параграф 1
В съответствие с чл. 2, Параграф 1 от Протокола, Република България декларира, че приема юрисдикцията на Съда на Европейските общности в съответствие с процедурите, определени в чл. 2, Параграф 2, буква “b”.”
Чл. 3. Ратифицира Протокола, съставен на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, относно обхвата на изпирането на незаконно придобити средства в Конвенцията за използване на информационните технологии за митнически цели и включването в Конвенцията на регистрационния номер на транспортните средства.
Чл. 4. Ратифицира Протокола, изготвен в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз, който изменя, по отношение на създаването на идентификационна база данни за митнически досиета, Конвенцията за използване на информационните технологии за митнически цели.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет на второ четене.
Продължаваме с точка втора. Беше прочетено само едно от становищата по законопроекта за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации. Вносител – Министерският съвет. Беше прочетен докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Стоилов, заповядайте да прочетете доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! Представям ви становището на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3. от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет:
„На редовно заседание, проведено на 20 септември 2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди цитирания законопроект.
На заседанието присъстваха: от Агенция „Митници” – Александър Раков – заместник-директор, и Донка Костадинова – държавен експерт.
Законопроектът бе представен от господин Александър Раков. Той посочи, че Конвенцията за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, наречена Конвенция „Неапол -2”, е част от законодателството на общността по Глава 24 „Правосъдие и вътрешни работи”, по-специално по частта „Митническо сътрудничество”. Тя представлява основната правна база в областта на митническото сътрудничество, явява се трети стълб, който се използва в борбата с измамата и формите на транснационален трафик в нарушение на националните и общностните митнически разпоредби.
Конвенция „Неапол-2” е включена в Приложение 1 към акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, който съдържа списъка на конвенциите и протоколите, към които Република България и Румъния се присъединяват към общността.
Конвенцията се основава на чл. К.3. от Договора за Европейския съюз и е подписана през м. декември 1997 г. в Брюксел от 15-те страни – членки на Европейския съюз, към тази дата и подлежи на приемане в съответствие с конституционните изисквания на всяка от тях. Тя е съставена на базата на Конвенцията за взаимопомощ между митническите администрации, подписана в Рим през м. септември 1967 г., която към настоящия момент се прилага само между страните членки, които са подписали Конвенция „Неапол-2” и все още не са приключили процедурата за приемането й или са приключили тези процедури, но не са направили съответната декларация, която е предвидена в конвенцията, за предварително прилагане.
Господин Раков посочи, че към настоящия момент Италия е единствената страна от подписалите Конвенцията „Неапол-2” страни членки, която все още не е приключила процедурата по ратифицирането й, а от новите 10 страни – членки на Европейския съюз, само Малта не е приключила националната си процедура по приемане.
По същество Конвенция „Неапол-2” урежда сътрудничеството между страните – членки на Европейския съюз, с цел предотвратяване и разкриване на нарушения както на националното митническо законодателство, така и нарушения на общностното митническо право.
За целите на прилагането на конвенцията под митническа администрация се разбира не само митническите органи на страната членка, но и други органи, които разполагат със съответните правомощия по нейното прилагане.
Конвенцията регламентира няколко основни форми на взаимопомощ и сътрудничество, а именно помощ по искане на запитващата страна, непосредствена помощ и специални форми на сътрудничество.
Като основен момент, свързан с практическото прилагане на конвенцията, се изтъква задължението всяка страна, която се присъединява към нея, да определи национален координиращ орган – звено, според използваната терминология в конвенцията. То трябва да бъде в рамките на митническите органи на съответната страна и да отговаря за получаването на всички искания за взаимопомощ по реда на конвенцията, както и за координиране на тази взаимопомощ. Звеното също така отговаря и за сътрудничеството с другите национални органи във връзка с прилагането и изпълнението на разпоредбите на конвенцията.
Направеният подробен анализ на съответствието на разпоредбите на конвенцията с националното ни законодателство показва, че към настоящия момент специалните форми на сътрудничество, предвидени съответно в чл. 20 от конвенцията – Действащо преследване, чл. 21 – Трансгранично наблюдение, и чл. 23 – Разследване под прикритие, не са разрешени съгласно националното ни законодателство и няма да могат да бъдат прилагани. Въпреки че съгласно чл. 30, ал. 1 от конвенцията не се разрешава формулиране на резерви, е предвидена възможност за всяка страна членка да направи декларация при присъединяването си към конвенцията, че не се обвързва с прилагането именно на тези форми на специално сътрудничество.
В преговорната позиция по Глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи" Република Българя вече е заявила, че ще се присъедини към Конвенция "Неапол-2", като формулира резерви по отношение на специалните форми на сътрудничество. В тази връзка е и предложението в проекта на Закон за декларация, че Република България не се обвързва с разпоредбите, регламентиращи това специално сътрудничество.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от конвенцията предвижда възможност всяка страна членка да направи декларация относно това дали приема юрисдикцията на Съда на Европейските общности да издава превенциални заключения по спорове, възникнали при тълкуването на Конвенция "Неапол-2", като определи дали това ще се отнася за всеки съд или само за съдилищата, чиито решения не подлежат на обжалване.
Като се отчита становището на Министерството на правосъдието, което е взето предвид при предварителното съгласуване на материала, се предлага в законопроекта България да излезе с декларация, с което да приеме юрисдикцията на Съда на Европейските общности да издава такива превенциални заключения по искане на всеки съд в България във връзка с висящ при него процес, когато съответният съд счита, че такова заключение е необходимо, за да бъде постановено неговото решение.
По отношение на предвидената в чл. 32, ал. 4 от конвенцията декларация за прилагане на Конвенция "Неапол-2" преди влизането й в сила беше отбелязано, че такава декларация от всичките 25 страни членки не са представили само Белгия, Гърция, Латвия, Люксембург и Словакия, а Италия и Малта все още не са ратифицирали конвенцията.
Препоръките на Европейския съюз към страните, които предстои да приемат конвенцията, са да направят такава декларация при присъединяването си към нея, тоест тя да се прилага преди влизането й в сила. Във връзка с това е и предложението в законопроекта за ратификация Република България да направи декларация по реда на чл. 32, ал. 4 от конвенцията за прилагането й преди влизане в сила.
Представеният проект на ратификационен закон е свързан с процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Според Янаки Стоилов вносителите са направили опит да съобразят ратификацията и с изискванията на българското законодателство в частта, която засяга процедурите, отнасящи се към взаимодействието между митническите администрации.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3. от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има становище и на Комисията по европейска интеграция и аз моля да бъде представено.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя становището на Комисията по европейска интеграция относно законопроекта за ратифициране на конвенцията:
"На извънредното заседание, проведено на 15 септември 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3. от Договора за създаване на Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от господин Георги Григоров – заместник-директор на Агенция "Митници".
Европейското митническо сътрудничество е част от сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи, уредено в Глава VI, чл. К. от Договора за създаване на Европейския съюз.
Конвенцията, съставена на основание чл. К.3. от Договора за създаване на Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации урежда сътрудничеството между държавите членки с цел предотвратяване и разкриване на нарушения на националното митническо законодателство и разследване и наказване на нарушения на митническите разпоредби на общностно и национално ниво.
Конвенцията се урежда със следните видове взаимопомощ – помощ по искане, непосредствена помощ и специални форми на сътрудничество. По отношение на специалните форми на сътрудничество държавите членки могат да декларират, че не се обвързват с част от тях. С оглед изпълнение на целите на Конвенцията, държавите членки следва да определят централно координационно звено в митническите си органи, което да отговаря за исканията за помощ.
Конвенцията е подписана на 18 декември 1997 г. в Брюксел. Тя е наречена Конвенция Неапол II по подобие на предишното споразумение в тази област – Конвенция Неапол I. Приемането на новата конвенция произтича от необходимостта да се регламентират някои нови форми на сътрудничество при трансгранични действия за предотвратяване и разследване на нарушения на националното и общностното митническо законодателство, както и от необходимостта от засилване на сътрудничеството, свързано с незаконния трафик.
Съгласно чл. 32, параграф 3 от Конвенцията, тя влиза в сила 90 дни след уведомлението за приключване на конституционните процедури да приемане на последната държава членка, която е член на Съюза към датата на приемане на Акта за съставяне на Конвенцията. Всяка държава членка може да декларира при ратифицирането й, че до влизането в сила на Конвенцията ще я предлага предварително. С влизане в сила на Конвенция Неапол II ще се отмени Конвенция Неапол I.
С проекта се предлага Република България да ратифицира Конвенцията с декларации съответно: по чл. 20, параграф 8 относно действащо преследване на територията на друга държава членка; по чл. 21, параграф 5 относно трансгранично наблюдение; по чл. 23, параграф 5 относно разследване под прикритие на територията на друга държава членка.
С декларациите Република България не се обвързва с цитираните разпоредби от специалните форми на сътрудничество.
Законопроектът предвижда Република България с декларация по чл. 26, параграф 4 от Конвенцията, да приеме юрисдикцията на Съда на Европейските общности в съответствие с процедурите в чл. 26, параграф 5, буква „б” и с декларация по чл. 32, параграф 4 да прилага Конвенцията до влизането й в сила в отношенията си с държавите членки, направили същата декларация.
Проектът на Закон за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации има отношение към Преговорна глава 24 „Правосъдие и вътрешни работи” в частта „Митническо сътрудничество”. Конвенцията е част от Общностното право и е включена в списъка на конвенциите и протоколите по Приложение I на Акта относно условията за присъединяване към Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, към които България следва да се присъедини към датата на присъединяването си към Европейския съюз.
Въз основа на изложеното се налага заключението, че предложените проект на Закон за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, ще подобри митническото сътрудничество в областта на борбата с измамата и формите на транснационалния трафик в нарушение на националните и общностни митнически разпоредби между Република България и държавите членки на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага с 9 гласа „за” на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Проект на Закон за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет на 29 август 2006 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: И аз Ви благодаря.
Следва последното становище, което е на Комисията по външна политика във връзка с този законопроект.
Господин Ранчев, моля Ви да го представите.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям становището на Комисията по външна политика по Законопроект № 602-02-40 за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, внесен от Министерския съвет на 29 август 2006 г.:
„На 13 септември 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, подписана на 18 декември 1997 г. в Брюксел с направените декларации по чл. 20, параграф 8; чл. 28, параграф 5; чл. 23, параграф 5; чл. 26, параграф 4 и чл. 32, параграф 4.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този законопроект? Не виждам.
Господин Кадиев, бихте ли искали да кажете нещо във връзка с тази ратификация? Не.
Да пристъпим към гласуване на първо четене на ратификацията на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, № 602-02-40, внесен от Министерския съвет на 29 август 2006 г.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики в залата.)
За жалост, нямаме кворум.
Отменете гласуването!
Да поканим народните представители в залата, за да видим дали ще постигнем необходимия кворум.
Гласуваме отново.
Моля народните представители да гласуват, като се надяваме да имаме необходимия кворум.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, правя процедурно предложение обсъжданият законопроект да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Моля народните представители да гласуват направеното процедурно предложение.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, за да представите законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
„ЗАКОН
За ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации
Член единствен. Ратифицира Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, подписана на 18 декември 1997 г. със следните декларации:
„Декларация по чл. 20, параграф 8:
В съответствие с чл. 20, параграф 8 от конвенцията, Република България декларира, че не се обвързва с разпоредбите на чл. 20.”
„Декларация по чл. 21, параграф 5:
В съответствие с чл. 21, параграф 5 от конвенцията, Република България декларира, че не се обвързва с разпоредбите на чл. 21.”
„Декларация по чл. 23, параграф 5:
В съответствие с чл. 23, параграф 5 от конвенцията, Република България декларира, че не се обвързва с разпоредбите на чл. 23.”
„Декларация по чл. 26, параграф 4:
В съответствие с чл. 26, параграф 4 от конвенцията, Република България декларира, че приема юрисдикцията на Съда на Европейските общности в съответствие с процедурите, определени в чл. 26, параграф 5, буква „б”.”
„Декларация по чл. 32, параграф 4:
В съответствие с чл. 32, параграф 4 от конвенцията, Република България декларира, че що се отнася до настоящата Конвенция, с изключение на чл. 26 от нея, ще я прилага в отношенията си със страните членки, които са направили същата декларация.”
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване от народните представители или от представителите на изпълнителната власт? Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за ратифициране на Конвенцията съставена на основание чл. К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, № 602-02-40, внесен от Министерския съвет на 29.08.2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по здравеопазването.
Моля, доц. Китов да представи становището.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, преди да представя доклада, имам процедурно предложение в залата да бъдат допуснати д-р Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката, д-р Емил Христов – директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, госпожа Елена Чобанова – началник на Отдел “Медицински изделия” към Изпълнителната агенция по лекарствата и госпожа Силвана Любенова – директор на Дирекция “Европейска интеграция” на Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Моля да поканите лицата да влязат в залата.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
“ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за медицинските изделия, № 602-01-78, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 септември 2006 г. Комисията по здравеопазването разгледа Законопроект за медицинските изделия, № 602-01-78, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2006 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Атанас Додов, директорът на Дирекция “Европейска интегпация” на Министерството на икономиката и енергетиката госпожа Силвана Любенова, началникът на отдел “Медицински изделия” на Изпълнителната агенция по лекарствата госпожа Елена Чобанова, представители на Българската асоциация на вносителите на едро и на производителите на медицинска апаратура и консумативи.
Мотивите на вносителя бяха представени пред членовете на комисията от д-р Атанас Додов. В изложението си той подчерта, че приемането на законопроекта ще осигури въвеждането в българското законодателство на европейското право в областта на медицинските изделия, а именно: Директива 93/42 за медицинските изделия, Директива 90/385 за активни имплантируеми медицински изделия и Директива 98/79 за ин витро диагностични медицински изделия.
Към настоящия момент медицинските изделия са регулирани от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина като по този начин специфичното регулиране на лекарствата е наложено и върху медицинските изделия.
Със Законопроекта за медицинските изделия се уреждат: условията за пускане на пазара на медицински изделия; задълженията на производителя, на неговия упълномощен представител и на вносителя; условията и редът за издаване на разрешения на нотифицирани органи; условията и редът за извършване на клинични изпитвания на медицински изделия; условията и редът за извършване на търговия на едро с медицински изделия; надзорът на пазара на медицински изделия; системата за уведомяване и оценяване на инциденти, свързани с медицински изделия, осигуряваща постоянен обмен на информация между страните членки при постъпили съобщения за инцидент с медицински изделия.
Разпоредбите на законопроекта за медицинските изделия имат за цел да се осигури свободното движение на медицинските изделия – пускането на пазара на територията на Европейския съюз на медицински изделия, които притежават маркировка за съответствие “СЕ”, с която производителят удостоверява, че изделието съответства на съществените изисквания и е подложено на подходяща процедура за оценяване на съответствието, извършвано от нотифициран орган.
Законопроектът предвижда регистрационен режим за търговците на едро с медицинските изделия като органът, компетентен да издаде удостоверение за регистрация, е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лекарствата.
Законопроектът предвижда изграждане на системата за надзор на пазара на медицински изделия, който ще се осъществява от Изпълнителна агенция по лекарствата, а в случаите на медицински изделия с измервателни функции – от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
След като изслуша мотивите на вносителя и вземайки предвид изказванията по време на заседанието становище на народните представители, комисията се обедини около следните заключения:
- приема за основателни мотивите на вносителя относно регламентирането на условията за производство, пускане на пазара, търговията и надзор на пазара на медицинските изделия с отделен закон;
- предлага на вносителя да прецизира дефинициите за различните видове медицински изделия и да разгледа възможността за свеждането до необходимия минимум на бюрократичните изисквания пред стопанските субекти, осъществяващи дейността си по този закон, както и стойността на регистрационните и други такси, предвидени в законопроекта.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване “за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за медицинските изделия, № 602-01-78, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Уважаеми народни представители, няма доклад по този законопроект на Комисията по икономическата политика, затова ще помоля представител на Комисията по европейска интеграция да представи становището на тази комисия.
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да представя
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно законопроект за медицинските изделия, внесен от Министерския съвет
На свое заседание, проведено на 28 септември 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за медицинските изделия, внесен от Министерския съвет.
Съгласно мотивите към него, предложеният законопроект за медицинските изделия цели да въведе в българското законодателство европейското право в областта на медицинските изделия, което обхваща Директива на Съвета 93/42/ЕИО относно медицинските изделия, Директива на Съвета 90/385/ЕИО относно активните имплантируеми медицински изделия и Директива на Европейския парламент и Съвета 98/79/ЕО относно ин витро диагностичните медицински изделия. Посочените директиви се отнасят към групата на така наречените директиви от нов подход.
Настоящият законопроект урежда материя, която се отнася към преговорна Глава 1 “Свободно движение на стоки”. В Цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия от 16 май 2006 г. по тази глава е отправена препоръка за приемането на Закон за медицинските изделия.
Законопроектът за медицинските изделия е в съответствие с директивите на Европейския съюз в областта на медицинските изделия. С него се въвеждат изискванията на европейското законодателство относно:
- условията за пускане на пазара и/или пускане в действие на медицински изделия, които притежават маркировка за съответствие “СЕ”, удостоверяващи съответствие на изделието със съществените изисквания, предвидени в директивите. Съответствието се установява от нотифициран орган в специална процедура. Предвидените в законопроекта правни норми осигуряват свободното движение на медицински изделия с тази маркировка на територията на Европейския съюз;
- задълженията на производителя, на неговия упълномощен представител и на вносителя;
- условията и реда за издаване на разрешение на нотифицирани органи, които извършват оценка за съответствие на медицинските изделия с изискванията на закона и подзаконовата нормативна уредба към него;
- условията и реда за провеждане на клинични изпитвания на медицински изделия;
- надзора на пазара на медицински изделия;
- системата за уведомяване и оценяване на инциденти или потенциални инциденти, свързани с медицински изделия;
- защитна клауза, състояща се в изтегляне от пазара, забрана или ограничаване на разпространението в случаите, когато медицинско изделие е правилно инсталирано, поддържано и се използва по предназначение, но представлява заплаха за здравето и безопасността на потребителите;
- особени правила за пускането на пазара и/или в действие на медицински изделия, изработени по поръчка, и на системи и набори медицински изделия;
- изграждане на единна информационна система за проследяване на безопасността на медицинските изделия и база данни.
Част от техническите изисквания, предвидени в директивите, предстои да бъдат въведени с подзаконови нормативни актове към Закона за медицинските изделия.
По отделни текстове на законопроекта за медицинските изделия могат да бъдат направени следните забележки.
Във връзка с Директива 90/385/ЕИО относно активните имплантируеми медицински изделия.
В разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от законопроекта би могло да се уточни, че предвиденото с нея изключение се отнася до единични бройки на медицинско изделие. По този начин ще се въведе по-точно изключението, уредено в чл. 9 от Директивата, съгласно което компетентните национални органи могат да разрешат при оправдано искане и в интерес на здравето на населението пускането на пазара и/или в действие на единични медицински изделия, които не са преминали през процедура на оценка за съответствие.
Във връзка с Директива 98/79/ЕС относно ин витро диагностичните медицински изделия.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 8 от законопроекта, въвеждаща чл. 1 от Директивата с оглед прецизност и по-голяма яснота на вътрешноправната норма, може да се посочи, че тя се отнася до медицински изделия, произведени за собствена употреба от лечебни заведения.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за медицинските изделия е в съответствие с изискванията на общностното законодателство в областта на медицинските изделия. Направените бележки целят постигане на по-голяма прецизност при въвеждане на нормите от общностното законодателство.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (8 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за медицинските изделия, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2006 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Благодаря Ви, д-р Щерев.
Искам да попитам дали от страна на вносителите има желание да представят законопроекта?
Заповядайте, госпожо Радева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Както вече разбрахте, Законопроектът за медицинските изделия въвежда в българското законодателство европейското право в областта на медицинските изделия и директиви 93/42, 90/385, 98/79.
В допълнение на мотивите към законопроекта, които подробно бяха изложени особено в доклада на Комисията по европейска интеграция, с които вече се запознахте, бих искала да се спра на няколко въпроса, които бяха поставени и при обсъждането на законопроекта във водещите комисии.
Първо, защо е необходим отделен Закон за медицинските изделия?
Второ, не е ли много бюрократичен предвиденият в законопроекта ред за пускане на пазара на медицински изделия?
Трето, ясно ли са разграничени функциите на органите, отговорни за прилагането на закона?
Трите директиви за медицински изделия са от така наречената група директиви нов подход. Основните принципи на тази група директиви са въведени със Закона за техническите изисквания към продуктите, а с наредбите по чл. 7 на този закон детайлно са транспонирани повече от 20 директиви от тази група – за машини, за асансьори, за съоръжения под налягане, за електрически съоръжения, детски играчки и т.н. Трите директиви за медицински изделия регламентират някои допълнителни изисквания, специфични за този вид продукти и по тази причина не са включени в общата рамка на Закона за техническите изисквания към продуктите. Специфични за медицинските изделия са оценяването на действието на ин витро диагностичните медицински изделия и клиничните изпитвания на останалите медицински изделия, регистрацията на някои видове медицински изделия и системата за уведомяване и оценяване на инцидентите.
Тези допълнителни изисквания пораждат задължението както за икономическите оператори, така и за медицинските специалисти и могат да бъдат установени само в закон, а не в подзаконов акт. Включването им в Закона за технически изисквания към продуктите би нарушило баланса между общата регулация за всички останали продукти, обхванати от директивата на нов подход, и специфичната регулация, характерна само за медицинските изделия. По тази причина беше разработен отделен самостоятелен Закон за медицинските изделия.
Съгласно действащото към момента законодателство, медицинските изделия са регулирани от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, като по този начин специфичното регулиране на лекарствата е наложено и върху медицинските изделия. Това означава издаване на разрешение от държавни органи на всички етапи – производство, пускане на пазара, клинични изпитвания, търговия и внос. Предложеният законопроект запазва контрола на държавния орган, а именно Изпълнителната агенция по лекарствата, върху клиничните изпитвания поради необходимостта от съблюдаване на етичните принципи и защита на здравето и интересите на участниците в изпитването.
Регулацията на търговията на едро също е запазена и е обект на издаване на разрешение, но предварителният контрол преди пускането на пазара на медицинските изделия няма да се осъществява от държавен орган, а тяхното производство и внос не подлежат на изрично разрешение. Оценяването на съответствието за по-ниско рисковите продукти е самостоятелна задача на производителя, а за изделията с по-висок риск ще се извършва с участието на нотифицирани органи.
Това е част от общата схема на регулиране при директивите от нов подход и представлява прехвърляне на държавни функции към частния сектор и осъществяване на контрол за спазване на изискванията, при които това прехвърляне е осъществено. Всяко медицинско изделие, законно произведено или внесено на територията на държава – членка на Европейския съюз, тоест при спазване на изискванията директивите, ще може да бъде пусната на българския пазар абсолютно свободно.
Регистрацията на медицинските изделия в България ще се извършва само когато те не са регулирани в друга държава – членка на Европейския съюз. Освен това регистрацията не е условие за пускане на пазара. Тя се извършва в 14-дневен срок след пускането на изделието на пазара.
И последния въпрос, който искам да засегна. Законопроектът предвижда функции по прилагането му да се възложат на два органа – Изпълнителната агенция по лекарствата и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Предвидено е тези два органа да си поделят функциите по надзор на пазара, като отговорностите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор са ограничени до надзор върху медицинските изделия с измервателни функции. Надзорът на пазара на всички останали медицински изделия е отговорност на Изпълнителната агенция по лекарствата. Като се има предвид опитът на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по прилагане на Закона за техническите изисквания към продуктите, настоящият законопроект предвижда издаването на разрешения за извършване на оценяване на съответствието да се възложи пак на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Специфичната медицинска компетентност при оценката на кандидатите ще бъде осигурена чрез включването в експертната комисия и на експерти от Изпълнителната агенция по лекарствата, а при необходимост и чрез допълнително привличане на външни експерти. При положително становище на експертната комисия и след получаване на идентификационен номер на нотифицираното лице от Европейската комисия, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издава разрешение за извършване на оценяване на съответствието. Всички останали функции по прилагане на закона се предвижда да се изпълняват от Изпълнителната агенция по лекарствата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Благодаря Ви за представянето на законопроекта.
Преминаваме към разисквания по законопроекта за медицинските изделия.
Д-р Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди всичко искам да заявя, че предложеният законопроект за медицинските изделия е абсолютно необходим като елемент на нашето законодателство и на оформяне на законодателството въобще в областта на здравеопазването у нас.
Ако ми позволите да направя една малка екскурзия във времето, то ще се види, че Тридесет и седмото Народно събрание прие навремето Закона за лекарствата и аптеките. Тридесет и осмото Народно събрание прие важните закони за съсловните организации на лекари и стоматолози, за лечебните заведения и важния Закон за здравното осигуряване. Тридесет и деветото Народно събрание прие конституцията на българското здравеопазване – Закона за здравето, който замени Закона за народното здраве от преди повече от 30 години, освен това Закона за кръвта, за трансплантациите и Закона за съсловните организации на медицинските сестри и други медицински специалисти. Това Четиридесето Народно събрание прие важния Закон за съсловната организация на фармацевтите и трябва да приемем Закон за медицинските изделия и Закона за лекарствата и аптеките в новия му вид, синхронизиращ нашето законодателство. Разделянето на Закона за лекарствата и аптеките и от друга страна – на медицинските изделия, на всяка цена се налага не само от европейските директиви, а също така и от спецификата на съответните дейности за лекарства и съответно за медицински изделия.
Смятам, че в Закона, който според мен трябваше да бъде приет още в Тридесет и деветото Народно събрание, имаше предложен законопроект от колегата ни Борислав Великов, но така или иначе днес се стигна до предложения от Министерския съвет законопроект, съвсем определено може да се каже, че има синхронизация във връзка с трите директиви, така както беше прочетено и в становищата на комисиите. Трябва да се направи синхронизация с допълнителни законопроекти, какъвто е Законът за здравето, новият Закон за лекарствата и аптеките, Законът за занаятите и т.н. Тоест наред със синхронизирането с европейските директиви с този закон би трябвало да се постигне уточняване между различните закони.
В никакъв случай не трябва да се позволи със Закона за медицинските изделия да се повишат бюрократичните процедури. Това беше отбелязано и в дискусиите в комисиите. Разбира се, без да се приемат искания, като например указанията за различните изделия да бъдат само на английски език, което е просто недопустимо, има си правила, които би трябвало да се спазват. Но така или иначе, бюрокрацията трябва да бъде намалена до възможния минимум.
Освен това трябва да има повече яснота в редица формулировки. Аз ще посоча само нещо, което е изпуснато, например СЕ – знак за качество и безопасност на Европейския съюз. Всъщност в Допълнителните разпоредби няма ясно обозначение какво представлява този знак. Или “потвърдено европейско”, но с абревиатурата се внушава, че това е знак на Европейския съюз за качество и безопасност. Именно това би трябвало да бъде обяснено в Допълнителните разпоредби. Разбира се, това не е единствената забележка, която би могла да бъде направена. Би трябвало в закона да бъдат обяснени колкото е възможно повече неща и колкото е възможно по-малко – в наредбите след това.
Една друга забележка, която е много трудна, признавам, при толкова много изделия, които трябва да бъдат разделени на различни групи, е ясната дефиниция на отговорностите на Държавната агенция по метрология и Изпълнителната агенция по лекарствата. Тук трябва да се постигне абсолютна яснота, за да няма прехвърляне на едни или други отговорности, както много често става, ако законът е неясен. И тук смятам, че предстои много сериозна и задълбочена работа на водещата комисия именно в тази насока, за да може законът да даде на ползвателите по-нататък на този закон една ясна законодателна рамка, която не е усложнена, отново ще повторя, с допълнителни наредби и т.н.
След гласуването на законопроекта аз ще си позволя да поискам удължаване на времето между първо и второ четене при евентуалното му приемане, за да може да се направят повече предложения и повече уточнения, така че законът да бъде колкото е възможно по-съвършен.
С тези думи искам да завърша, като ви призова да гласувате за този законопроект на първо четене, който смятам, че ще удовлетвори и ще бъде един от законите, завършващи синхронизацията на законодателството в България по отношение на здравеопазването с това на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Благодаря Ви, д р Щерев.
Има думата госпожа Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно това е един важен законопроект, в отговор на три европейски директиви, както беше подчертано, както и в препоръки, направени още в Мониторинговия доклад по Глава "Свободно движение на стоки". Тук се очертаха общо взето спорните моменти, които бяха дискутирани в Комисията по здравеопазването, като основна и водеща комисия.
На първо място, спорът беше дали този законопроект, предложен на нашето внимание от Министерския съвет, облекчава досегашният режим и го либерализира или създава допълнителни бюрократични пречки при регистрацията на медицинските изделия. Защото ние получихме становище на Българската асоциация на вносителите на едро и производителите на медицинска апаратура и консумативи с аргументацията, че законопроектът всъщност въвежда сериозни бюрократични изисквания пред стопанските субекти. В хода на дискусията обаче стана ясно, че действително междуведомствената комисия е работила в посока либерализиране на този подход на регистрация, като в едни от случаите се изисква само регистрация на медицинските изделия, а в други случаи – само декларация, като се предвиждат и по-кратки срокове за това.
Действително това е един законопроект, който касае огромен брой медицински изделия. Оказа се, че броят на медицинските изделия е около 9000. Вие разбирате колко трудно е тяхното категоризиране, ясната регламентация и разделението им в подкласове. Действително материята, отнасяща се до медицинските изделия, е специфична. Всички колеги категорично защитаваме позицията, че има нужда от такъв отделен закон – по това няма никакъв спор.
Що се отнася до другия важен въпрос, който беше повдигнат тук, госпожа Нина Радева обстойно се спря на това, доц. Щерев преди мен също говори за него, аз също го зададох в самата комисия, дали законът ясно ще регламентира правата и отговорностите на двата компетентни органа – Изпълнителната агенция по лекарствата и Държавната агенция по метрология и технически надзор. Така че да не изпадаме отново в ситуацията при наличие на едни неясни, обтекаеми формулировки, да възникнат спорове във важни моменти кой носи отговорност за това какво изделие е пуснато на пазара.
В този смисъл беше зададен и въпросът дали Изпълнителната агенция по лекарствата, както и Държавната агенция по метрология и технически надзор имат административния капацитет да се справят с новите отговорности, които им се възлагат, и дали действително структурните промени, които те ще претърпят, ще бъдат в унисон с тези нови отговорности и права.
Другото, което притеснява част от колегите и това е съвсем резонно, е това, че са необходими множество наредби, и то в едни доста кратки срокове – до 6 месеца от обнародването на закона. Ясно е, че законът ще влезе в сила от 1 януари 2007 г., така че ние всички, като комисия, ще очакваме наистина активна работа и по тези подзаконови нормативни актове.
В този смисъл искам да завърша и да кажа, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене този законопроект с ясната уговорка, че е необходимо прецизиране и уредба в смисъла, за който говорих. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: И аз благодаря.
Има ли реплики?
Д-р Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, най-напред бих искал да кажа, че се солидаризирам с преждеговорившите. Бих искал обаче да кажа нещо, което беше засегнато в изказванията и на двамата колеги – че този законопроект е изключително важен и е добре, че в момента ние ще го разглеждаме заедно със Закона за лекарствата. Тези два закона за основополагащи до голяма степен за българското здравеопазване и наистина са малко закъснели. Защото те уреждат изключително важна част от сферата на здравеопазването, а сега малко или много сме притиснати от сроковете, а това е нещо, което не бива да става по простата причина, че това касае не само една голяма част от икономиката, а и здравето на българските граждани.
На мен ми се струва, освен всичко това, което беше казано за синхронизацията и уреждането на материята, че има още доста неща, които без да провалят духа на закона, който категорично би трябвало да бъде подкрепен, би следвало наистина да се имат предвид, да бъдат обсъдени и някои от тях поправени при второ четене.
Колкото и да е трудно да се направи класификация, тя все пак не е невъзможна. В чл. 2, когато става въпрос за другите медицински изделия, които са различни от ин витро диагностичните медицински изделия, от активно имплантируемите, те трябва да бъдат разделени по групи. Говори се, че това ще стане в наредбата – да, това ще стане в наредба, но е излишно да повтарям, по Закона за нормативните актове тя трябваше да бъде готова или поне да има някаква готовност. Защото има известно опасение, че част от тези изделия могат да бъдат изпуснати или поне трябва да бъдат оформени в групи, така че би било много по-пълно, ако максимално се дадат групите на тези така наречени „други”.
Абсолютно прав е доц. Щерев, че липсва синхронизация с останалото законодателство. Аз, както казах и в комисията, пак искам да стане ясно, че по Закона за занаятите, в момента поддръжката на слуховите апарати, ортопедичните обувки и изкуствените крайници, забележете, се подчиняват на Закона за занаятите, а за да получиш необходимата възможност да ги правиш, просто трябва да се явиш на изпит пред Камарата на занаятите, в която може да има хора със съвсем различни специалности, както обикновено става. Така че трябва категорично да бъде синхронизирано българското законодателство, да се знае кой ще прави контрола и на кой закон се подчинява, за да няма този дуализъм.
Категорично е, и тук госпожа Джафер е права, че трябва много точно да се прецизират отговорностите на двете контролиращи агенции. Но, уважаеми колеги, аз задавам въпроса – и по Закона за лекарствата, и по Закона за медицинските изделия ние увеличаваме задълженията и правомощията на Агенцията за лекарствените средства, а тези, които са запознати, знаят, че те нямат и физическата възможност да вършат това нещо – най-малкото, защото са сбутани на един тавански етаж, нямат необходимия софтуер и хардуер, а да не говоря дали имат необходимия административен капацитет това да го вършат. Когато увеличаваме функциите на една изключително важна агенция, наистина трябва да се погрижим да я осигурим с необходимите финансови и други технологични средства, с които да й дадем възможност да си върши работата.
Що се отнася до закона, бих искал да кажа, че наистина тук има някои неща, които заслужават да бъдат прецизирани, както вече казах, и най-малкото да се търси едно намаляване на сроковете, особено за някои изделия, които вече имат своите европейски сертификати. Мисля, че сроковете, които сега дава законът, са изключително големи, което няма да даде така благоприятната основа на този бизнес.
Освен това на мен ми се струва, че има на места невъзможност да бъдат обжалвани решенията на министъра при отказ на регистрация или включително при отказ за клинично изпитване, за промяна в клинично изпитване. Това нещо едва ли е допустимо в европейската практика и ми се струва, че също би следвало да бъде обмислено.
Не считам, уважаеми колеги, че именно министърът на икономиката и енергетиката трябва да внася в Министерския съвет предложенията за класификацията на медицинските изделия. Без да подценявам неговата дейност, това най-малкото би трябвало да става съвместно с министъра на здравеопазването, именно за да не се пропусне една изключително важна част, сфера или изделия, които касаят здравето на българските граждани.
Така или иначе аз поздравявам вносителите и хората, които са работили по този закон, защото това наистина е един огромен закон, те са свършили много работа.
Напълно подкрепям искането на доц. Щерев за удължаването на срока за предложения между първо и второ четене, за да могат да се направят допълнителни предложения. След това с общи усилия, разбира се, и с помощта на Министерството на икономиката и енергетиката, се надявам това да стане един модерен закон, който да ни позволи наистина да имаме съвременно европейско законодателство – нещо, което в по-голямата част от областта на здравеопазването имаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли реплики? Няма.
За изказване думата има господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, законопроектът за медицинските изделия също има своята история. Както спомена и доц. Щерев, още в 39-то Народно събрание моя милост и още няколко колеги внесохме един проект, който мина дори през Комисията по здравеопазването с положителен резултат, но неговото доработване трая толкова дълго време, че едва днес влиза в залата и то в съществено преработен вариант. Аз също се присъединявам към мнението на доц. Китов, че екипите на Министерството на икономиката и енергетиката и на Министерството на здравеопазването, имам предвид конкретно госпожа Силвана Любенова, мисля, че можем да цитираме имената на хората, които трайно работят в тази област, така че да имаме текстове, които да са в синхрон с европейското законодателство, а и с това, което ние си представяхме още тогава като необходима основа и необходим акт за регулиране на тези обществени отношения.
Някои от бележките, които могат да се кажат, вече бяха казани, затова ще се спра само на една по-съществена бележка.
Един от основните мотиви да има отделен Закон за медицинските изделия е въвеждането и тук на система за уведомяване и оценяване на инциденти, като се предполага, че системата е предимно или изключително задължение на производителя или на неговия упълномощен представител по чл. 101, ал. 1. В чл. 107 се предполага и за достоверността на резултатите. Когато става дума за медицински изделия, които все пак са свързани с получаване на някакви важни резултати по отношение на състоянието на човека – било нормалното, било патологичното състояние, то тогава безспорно е от интерес на хората в България, а също и в Европейския съюз, разбира се, да затворим всякакви вратички, през които може да се промъкне някое изделие, което да не дава достоверни резултати, поради това например, че то е било свързано с някакъв инструмент, който е бил вече в употреба и е влязъл в страната по начин, по който не е било възможно или не е било необходимо да бъде контролиран. Тук все пак аз виждам една малка слабост на законопроекта – възможността в страната в някое лечебно заведение да работят апарати за клинично лабораторни изследвания, които да не бъдат контролирани по никакъв начин, и да се получават резултати, свързани с някакви числа, и нямат никаква достоверност и оттам не могат да служат за профилактика или, не дай си Боже, за лечение на някои от пациентите.
Така че мисля, че между първо и второ четене с помощта на екипите от двете министерства ние трябва да намерим начин вече употребяваните апарати да бъдат също контролирани, евентуално регистрирани, но във всеки случай да не се допусне възможност за недостоверни резултати.
Аз ще изразя едно малко по-еретично мнение от досега изразените. За съжаление не можах да присъствам и на заседанието на комисията.
Продължавам да си мисля, че надзорът на пазара по отношение на апаратите, свързани с клинично лабораторни изследвания, да се извършва от Държавната агенция по метрология и технически надзор може би не е най-добрият вариант. Когато става дума за апарати с измервателни функции, както е споменато в закона, за нас е ясно, че това не е само апарат, който мери светлинна абсорбция или рефракция, примерно, или някакво друго съотношение, някакъв физически сигнал, който да бъде преобразуван съответно в електрически ток и да се търси някаква корелация, някаква връзка с важна характеристика, свързана с жизнената дейност на човека, че към този апарат има и комплект от вещества, които да служат за определяне на характеристиките, за калибриране, за контролиране на тези характеристики, които апаратът измерва, и най-вече за оценка на достоверността на резултатите. Това ми се вижда, че трудно може да се извърши в Държавната агенция по метрология и технически надзор, независимо от дълбокото ми уважение към тази институция в България, за чието раждане и аз допринесох, както и колегите, които сме от 39-то Народно събрание. Така или иначе там такъв капацитет няма. По-добре е да няма механично отпращане на апаратите за клинично лабораторни измервания към Държавната агенция по метрология и технически надзор и тя да извършва надзор на пазара, а това да си остане в Изпълнителната агенция по лекарствата. Ако трябва с привличане на някои специалист от Държавната агенция по метрология и технически надзор, но комплексната оценка на медицински изделия - от типа “ин витро” медицински изделия, свързани с клинично лабораторни изследвания, би трябвало да си остане в Изпълнителната агенция по лекарствата. Вероятно между първо и второ четене бихме могли да помислим, както беше предложението и в предишния ни законопроект от 39-то Народно събрание, дали тази Изпълнителна агенция по лекарствата да не разшири наименованието си с тези две думи “и медицинските изделия”, за да се даде възможност за разгръщане на административния потенциал, за което стана дума от доц. Китов, което аз подкрепям. Има нужда там да се направи необходимото, за да сме сигурни, че те ще могат да осъществяват необходимия надзор.
Смятам, че с тези препоръки и това, което казаха колегите, ние можем да подкрепим законопроекта на първо четене. Мисля, че Парламентарната група на НДСВ вече е убедена и ще го направи. Апелирам и към останалите колеги. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Благодаря Ви, господин Великов.
Има ли реплики? Не виждам.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, облекчен съм в значителна степен от преждеговорившите, които споменаха голяма част от достойнствата и някои, да ги наречем на този етап дребни недостатъци на предлагания Закон за медицинските изделия. Затова ще сложа акцент само върху един елемент от този закон, който е свързан с клиничните изпитвания. В крайна сметка този закон урежда важна материя, която в досега действащото законодателство в чл. 40 на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина е определил що е това медицински изделия, направил е тяхното класиране, но не е уредил стария закон и много други процедури, свързани с разрешителните и лицензионните режими, свързани с контрола на действието, свързани с начина за извършване на клинични изпитвания. Сега предлаганият законопроект урежда тази материя. Но кое не урежда в достатъчно добра степен?
Това са клиничните изпитвания, разписани така, както са в проекта за Закон за лекарствените продукти и така както са аналогично разписани в проекта за Закон за медицинските изделия.
Да, процедурите са крачка напред, защото, първо, те са въведени в закон и, второ, са много по-детайлни. Но в крайна сметка има няколко важни неща, на които искам да спра вашето внимание и да заявя, че между и първо второ четене ще внеса съответните промени, аналогично на тези, които съм внесъл към Закона за лекарствените продукти точно в частта „Клинични изпитвания”.
Къде са слабите моменти? Те са свързани с икономическата зависимост на изследователите от вносители или фирмата, която предлага съответното помощно средство. В закона трябва да бъде ясно казано първо, че са забранени всякакви финансови взаимоотношения и, второ, че средствата за дейност на съответната многоцентрова Комисия по етика или пък местната Комисия по етика към съответното лечебно заведение, което ще извършва изпитвания, са осигурени от Министерството на здравеопазването, а не от заинтересованите фирми вносители или производители. Това първо.
Второ, не би следвало главен изследовател на определено средство да бъде изпълнителен директор на лечебното заведение.
Следващият спорен момент: как да се дава разрешение за клинично изпитване на малолетни и непълнолетни лица? И в проекта за Закон за лекарствените средства, и в този проект за помощните средства въпросът е уреден с това, че се взима съгласието на двамата родители. Но е твърде спорно дали в случаите, когато родителите са разведени, е достатъчно съгласието на единия родител, особено когато става дума за малолетно лице, докато при непълнолетното лицето има паспорт, лична карта и донякъде може да вземе отношение към проблема. Но при малолетните нещата трябва да бъдат по-детайлно разписани.
И на последно място, но не и последно по важност, от Законопроекта за лекарствените средства има въведена една друга възможност да се използват експертни комисии или експерти, които да се произнесат по това дали се дава разрешение или няма да се даде разрешение за определено изпитване. Тези експерти липсват в предлагания закон. А особено когато става дума за клинични изпитвания върху малолетни и непълнолетни мисля, че също трябва да бъде въведена възможността експерти да се произнасят по едно или друго възможно решение.
И последно – важно е и това, че трябва да се уреди субординацията между Централната комисия по етика и Комисията по етика към лечебните заведения, защото тази субординация в смисъл ако комисията към лечебното заведение даде или не даде разрешение, Централната комисия може да го приеме или да го отмени и нейното решение е окончателно. Но също така Централната комисия би трябвало, когато изработва определени методични указания, те да бъдат задължителни за изпълнение от Комисията по етика към лечебните заведения. Мисля, че това прецизиране ще допринесе във всяко едно лечебно заведение, където се извършват подобни изпитвания редът да бъде по-категорично разписан, а контролът да бъде по-ясно дефиниран и обществото да бъде по-спокойно, че няма да има предпоставка за извършване на нарушения или за някакъв тип възмездно използване на този закон в интерес на определени структури или определени лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми д-р Йорданов, като съм съгласен с общността на етичните норми и в двете категории лекарства и лекарствени средства, моята реплика към Вас е, че пълна идентичност не може да се търси, най-малкото защото има различни видове медицински изделия и възможността за увреждане на пациента при някои от тях е точно минимална.
Друг въпрос, който ще коментираме, е трябва ли по принцип клиничните изпитвания да бъдат само в болнични заведения.
По отношение на медицинските изделия пълна идентичност не може и не трябва да има, с изключение на етичните норми, за които съм съгласен с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми доц. Китов, разбира се, че до голяма степен сте прав, когато въобще коментирате възможността да бъдат извършвани клинични изпитвания върху пациенти, без да се взема предвид степента на риска. Тази добавка трябваше да я направя. Благодаря Ви. Забележката е уместна.
Говоря, че процедурите трябва да бъдат прецизирани съобразно степента на риска, особено когато става дума за изпитване на медицински изделия, свързани с въздействия, нарушаващи целостта на човешкото тяло или имплантируеми – съгласен съм.
Но с кое не съм съгласен? С този проект, ако внимателно го прочетете, се прави разлика. Тук се говори за лечебни заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения, където могат да се извършват клинични изпитвания, а в предния закон се говори за болнични лечебни заведения. Следователно в тази част мисля, че Вашата забележка не беше точна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта? Не виждам.
След като няма други желаещи за изказвания, предлагам да преминем към гласуване на първо четене на законопроекта за медицинските изделия.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, тъй като не виждам доц. Щерев, а заявих, че подкрепям неговото искане, предлагам срокът за предложения да бъде удължен на две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли противно предложение?
Ако няма, моля, гласувайте предложената процедура за удължаване на срока.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
С това законопроектът за медицинските изделия е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ СРЕЩУ ПАЗАРНИТЕ ЗЛОУПОТРЕБИ С ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, приет на първо четене на 4 август 2006 г.
Имате думата, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Моля Ви в залата да бъдат допуснати по този законопроект Гергана Беремска – държавен съкровищник в Министерството на финансите, Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор, Димана Ранкова – заместник-председател, и Венелина Антонова – началник на отдел „Правен” в Комисията по финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Моля представителите на изпълнителната власт да бъдат поканени да заповядат в пленарната зала.
Следва докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.”
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
„Глава първа – Общи разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
По чл. 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на т. 1 в ал. 1:
„1. действията, извършени както на територията, така и извън територията на Република България относно финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар в Република България или за които е поискано допускане до търговия на такъв пазар;”
Член 4 е по вносител.
По чл. 5 има предложение за редакция от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5, като предлага в ал. 1 думата „приети” да се замени с „признати”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6, като предлага в ал. 3 думата „приети” да се замени с „признати”.
Член 7 също е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата от наименованието на законопроекта до чл. 7 включително. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта, наименованието на Глава първа и членове от 1 до 7 включително.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Глава втора - Забрани за търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара на финансови инструменти.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава втора.
Член 8 е по вносител.
Член 9 е по вносител.
По чл. 10 има предложение на народния представител Лидия Шулева, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10, като предлага в ал. 2 думите „Забраните по” да се заменят с „Разпоредбите на”.
Член 11 също по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля да гласуваме Глава втора и членове от 8 до 11 включително.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По Глава трета комисията подкрепя наименованието.
По Раздел I комисията подкрепя наименованието.
По чл. 12 има предложение от народния представител Лидия Шулева, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 12 и предлага:
1. В ал. 3 думите „края на деня” да се заменят с „края на работния ден”.
2. В ал. 6 думите „най-късно до изтичането на следващия работен ден след” да се заменят с „незабавно, но не по-късно от края на работния ден, следващ”, а изречение второ да се измени така: „В този случай се прилагат и разпоредбите на ал. 4.”
3. В ал. 7 думите „редът за публичното й оповестяване” да се заменят с „редът и начините за публичното й оповестяване”.
По чл. 13 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната нова редакция:
“1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Законните интереси на емитента могат да се отнасят до следните неизчерпателно посочени обстоятелства:
1. неприключили преговори или обстоятелства, свързани с такива преговори, чието публично оповестяване може да повлияе върху техния ход или резултат, включително в случаите, когато преговорите се водят с цел дългосрочно финансово оздравяване на емитента, когато той е във влошено финансово състояние, дори да не са налице условията за обявяване на емитента в несъстоятелност, когато публичното оповестяване на тази информация може сериозно да застраши интересите на настоящите и бъдещи акционери;
2. приети решения или сключени договори от управителен орган на емитента, които за да влязат в сила, подлежат на одобрение от друг орган на емитента, когато организацията на емитента изисква отделяне на тези органи, и чието публично оповестяване, преди тяхното одобрение, заедно с едновременното разкриване на факта, че решението все още не е одобрено, може съществено да повлияе на правилната оценка на тази информация от инвеститорите.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4, като изречение второ се изменя така: „В този случай се прилага и разпоредбата на чл. 12, ал. 3.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5, като се изменя така:
„(5) Формата и начинът за уведомяване на комисията и мерките за запазване на поверителността на вътрешната информация се определят с наредба.”
По чл. 14 комисията подкрепя текста на вносителя.
С това изчерпихме и целия раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованията на Глава трета и Раздел I и членове от 12 до 14 включително.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: "Раздел II – Списък на вътрешните лица".
Комисията подкрепя наименованието на Раздел II.
По чл. 15 има предложение на народния представител Лидия Шулева. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 15, като предлага в ал. 4 думите "най-късно до края на следващия работен ден" да се заменят с "не по-късно от края на следващия работен ден".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел II "Списък на вътрешните лица" и чл. 15.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя наименованието на Раздел III.
По чл. 16 има предложение от народния представител Лидия Шулева, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, заедно с предложенията на госпожа Шулева и предлага:
"1. Алинея 1 да се измени така:
"(1) Лицата, които изпълняват ръководни функции в емитент, и лицата, тясно свързани с тях, уведомяват писмено комисията за сключените за тяхна сметка сделки с акции, издадени от емитента, които са допуснати за търговия на регулиран пазар с дериватни или други финансови инструменти, свързани с тези акции, когато за срок от една година стойността на тези сделки надхвърля 5000 лв. Уведомяването се извършва в срок пет работни дни от сключването на сделката, с която се преминава посочения праг. Комисията дава публичност на получената информация чрез водения от нея регистър по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор."
2. В ал. 3 думите "чл. 77ш, т. 6 от" да отпаднат."
Информирам уважаемите народни представители, че има някои предложения от Комисията за финансов надзор. Имаше съгласие на комисията. Ако те сега могат да прозвучат като редакционни предложения, могат да ги направят. Но това е, което е внесено и което бихме могли да обсъждаме като нормално регламентирано внесено в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Давам думата на господин Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, уважаеми дами и господа народни представители! Възползвам се от правото за редакционно уточнение по предложението, което председателят на Бюджетната комисия господин Димитров прочете. Ще си позволя, ако не възразявате, само едно уточнение – ал. 3 да бъде формулирана по следния начин.
Предложението, което господин Димитров прочете, беше ал. 1 да се измени така:
"(1) Лицата, които изпълняват ръководни функции в емитента, и лицата, тясно свързани с тях, уведомяват писмено комисията за сключените за тяхна сметка сделки с акции, издадени от емитента, които са допуснати за търговия на регулиран пазар с дериватни или други финансови инструменти, свързани с тези акции, когато за срок от една година стойността на тези сделки надхвърля 5000 лв. в рамките на една календарна година."
Добавката е "в рамките на една календарна година", за да е ясно.
И стойността на сделките е пазарната стойност на финансовите инструменти към деня на сключване на сделката, а при сделките с дериватни инструменти - пазарната стойност на базовия актив. Да е ясно кой е реперът по отношение на ценообразуването.
Това е предложението – след "5000 лв." да се добави "в рамките на една календарна година".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друго предложение имате ли?
Друго предложение правите ли?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Не, това е предложението – да е ясно, че става дума за една календарна година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, приемам, че това е уточняващ текст. Не е нещо ново, така че е допустимо да бъде направено такова процедурно предложение. Но то не може да бъде направено от господин Апостолов. Може да бъде направено само от народен представител.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: При обсъждането в Бюджетната комисия действително беше постигнато такова съгласие комисията да отработи този текст. Така че ако приемате, че аз имам и функция на народен представител, то внасям това предложение за редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние не се съмняваме, господин Димитров.
В ал. 1, края на изречение първо да се добави "в рамките на една календарна година".
Моля, гласувайте.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Това предложение на народния представител Петър Димитров е прието.
Гласуваме Раздел III с наименованието и чл. 16, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По Раздел IV комисията подкрепя наименованието на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
По чл. 18 има предложение на народния представител Лидия Шулева.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2:
"1. Думите "заинтересованите лица" да се заменят с "публиката"."
Поради подчертано театралния характер на този термин, комисията не го подкрепя и предлага да си остане старият текст.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 18, като предлага следната редакция на ал. 3:
"(3) За препоръките, които не са писмени и при които информацията, която се изисква да бъде представена по ал. 1 и 2 е непропорционална на обема на препоръката, е достатъчно препоръката да посочва мястото, където тази информация е пряко, лесно достъпна и публична, като подходяща Интернет страница на лицето по чл. 17".
По чл. 19 има предложение от народния представител Лидия Шулева.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2:
"1. В ал. 4 думите "заинтересуваните лица" да се заменят с "публиката"."
Това предложение, повтарям, не се подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 19, като предлага следната редакция на ал. 4:
“(4) Когато информацията, която се изисква да бъде представена по ал. 3, точки 1-3, е непропорционална на обема на препоръката, достатъчно е писмената препоръка ясно и на видно място да посочи къде тази информация е пряко, лесно достъпна и публична, като директна Интернет връзка на подходяща Интернет страница на лицето по чл. 17 при условие, че няма промяна в използваната база за оценка или методология.”
По чл. 20 отново има предложение от народния представител Лидия Шулева, което е получило подкрепата на комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20, като предлага следната редакция:
“1. В ал. 2 думите “физическите и юридическите лица, които работят по трудов или граждански договор за тях” да се заменят с “физическите лица, които работят по трудов или граждански договор за тях и юридическите лица, които са в договорни отношения с тях”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Всяка препоръка трябва да съдържа информацията по алинеи 1-3, като се прилагат и разпоредбите на чл. 18, ал. 3 и чл. 19, ал. 4.”
3. В ал. 5, т. 3 думите “е маркет-мейкър или” да отпаднат.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21, като предлага ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 23, като предлага следната редакция:
“Чл. 23. Когато лице по чл. 17 разпространява препоръка, изготвена от друго лице, трябва да посочи ясно и на видно място автора и лицето, което я разпространява.”
По чл. 24 има предложение от народния представител Лидия Шулева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 24, като предлага в ал. 1 след думите “промяна на препоръката” тирето да се замени със запетая и да се добави думата “като”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
С това изчерпваме тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по Раздел IV. Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Лидия Шулева по чл. 18 относно т. 1, която не е приета, и по чл. 19, също по т. 1, тъй като те са идентични – замяна на думите “заинтересуваните лица” с “публиката”. Поставям на гласуване тези две предложения на народния представител Лидия Шулева, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 11, против 25, въздържали се 35.
Тези две предложения на народния представител Лидия Шулева не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на комисията чл. 21, ал. 2 да отпадне.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Алинея 2 на чл. 21 отпада.
Сега гласуваме предложението на комисията за текстовете на Раздел IV - членове от 17 до 26 включително.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Раздел V – Изисквания към инвестиционните посредници във връзка с разкриване на търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара на финансови инструменти.”
Комисията подкрепя наименованието на раздела.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 27, като предлага в ал. 2, т. 2 думата “ISIN” да отпадне, за да звучи на български език.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
По чл. 29 има предложение от народния представител Лидия Шулева, което е подкрепено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 29 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Първо гласуваме предложението на комисията в чл. 27 да отпадне думата “ISIN”. В български закони български думи ще се пишат.
Моля, гласувайте предложението за отпадане.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията се приема.
Комисията също предлага на базата на предложението на народния представител Лидия Шулева чл. 29 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на чл. 29.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Член 29 отпада.
Гласуваме Раздел V, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 29, и предлага в ал. 2 думата „двустранни” да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32, който става чл. 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34, който става чл. 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35, който става чл. 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава четвърта – от чл. 30 до чл. 36, така както са по вносител и се предлагат от комисията, включително и отпадане на думата „двустранни” в чл. 30.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 36.
Комисията подкрепя наименованието на Глава шеста.
По чл. 38 има предложение от народния представител Лидия Шулева, което е подкрепено от комисията.
Комисията, подкрепяйки по принцип текста на вносителя за чл. 38, който става чл. 37, предлага:
„1. В ал. 1, т. 2 да се заличат думите „за определен срок или окончателно”;
2. Алинея 3 да отпадне;
3. Досегашната ал. 4 да стане ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава пета и Глава шеста до чл. 40, така както се предлага от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по Глава седма. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава седма – чл. 41 и чл. 42 по вносител.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя наименованието.
По § 1 на тази разпоредба има предложение от народния представител Лидия Шулева, която отново иска думите „заинтересувани лица” да се заменят с „публиката”. Пленарната зала вече го отхвърли, предполагам, че няма смисъл да се гласува.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като предлага следната редакция:
„1. В т. 3 думите „приети от комисията” да се заменят с „признати от комисията”;
2. В т. 7 думата „заинтересувани” да се замени със „заинтересовани”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма да поставя на гласуване предложението на народния представител Лидия Шулева, защото то е идентично с това, което веднъж вече отхвърлихме – заменянето на думите „заинтересувани лица” с „публиката”. То беше отхвърлено и е безпредметно сега да се гласува отново.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Влизаме в най-тежката част на закона.
Комисията подкрепя наименованието „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
По § 3 има предложение от народния представител Лидия Шулева, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, като предлага да се създаде нова т. 5:
„5. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 5а:
„§ 5а. Издадените от комисията и заместник-председателите индивидуални административни актове до датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, които не са подлежали на обжалване по съдебен ред, не могат да бъдат обжалвани пред съда по реда на този закон.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 4, § 5, § 6 и § 7 и с това законът е изчерпан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по Заключителните разпоредби. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, както всички виждате, към този законопроект има приложение към чл. 27, ал. 1.
Моля председателят да го прочете.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„Приложение към чл. 27, ал. 1.
Списък на признаците за манипулиране на пазара на финансови инструменти.”
Няма предложения от народни представители, предлагам да подкрепим текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако няма желаещи да се изкажат, моля да гласуваме приложението към чл. 27, ал. 1.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Приложението е прието, а с това законът е изчерпан, както каза председателят на комисията, и е приет на второ четене.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ОДИТИРАНЕ НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА 2005 Г.
Вносител: Петър Кънев.
Господин Кънев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„РЕШЕНИЕ
за изменение и допълнение на Решението за определяне на Комисия за одитиране на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 2 от Закона за Сметната палата реши:
1. В Решението за определяне на Комисия за одитиране на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г. (ДВ, бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения:
а) в т. 1 думата „шестчленна” се заменя със „седемчленна”;
б) в т. 3 думите „30 септември” се заменят с „31 октомври”.
2. Избира Емил Асенов Евлогиев – дипломиран експерт-счетоводител, за член на Комисията за одитиране на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г.”
В мотивите към проекта за решение е описано защо правя това предложение. Двамата водещи експерт-счетоводители, експертите на комисията – проф. Михаил Динев и проф. Бисер Славков, имаха здравословни проблеми. Това прекъсна работата по одитирането на Сметната палата. Затова, съгласувано с ръководството на Народното събрание, предлагам да увеличим срока с един месец и да включим още един колега в одита. Увереността ни е, че до края на този месец октомври ще приключим с одита на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Уважаеми народни представители, имате думата по този проект за решение с вносител народния представител Петър Кънев. Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте Решението за изменение и допълнение на Решението за определяне на Комисия за одитиране на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Ще продължим заседанието утре със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Уважаеми народни представители, позволете ми да направя няколко съобщения:
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание утре, 5 октомври 2006 г., четвъртък, от 15,00 ч.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще заседава утре, 5 октомври 2006 г., четвъртък, от 15,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес от 15,00 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание утре, 5 октомври 2006 г., четвъртък, от 14,30 ч.
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще проведе заседание днес от 15,30 ч. и утре, 5 октомври 2006 г., четвъртък, от 15,30 ч.
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 16,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание утре, 5 октомври 2006 г., от 14,30 ч. с три точки в програмата си.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание утре, 5 октомври 2006 г., четвъртък, от 14,30 ч.
Заседанието утре ще започне в 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание.
(Закрито в 13,43 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Анастасия Мозер

Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов