Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Пенко Атанасов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, вчера заседанието приключи в 14,00 ч., като беше в ход второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за търговията с ценни книжа. Бяха приети текстовете до § 110 по вносител.
Преди да продължим с днешното заседание, ще направя едно съобщение. На 5 октомври е постъпил и е раздаден на народните представители общ проект по приетите на първо четене Законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 654-01-57, Законопроект за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, № 654‑01‑90, и Законопроект за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия, № 654‑01‑115. Проектът е изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Уважаеми колеги, в деловодството е постъпило предложение за разглеждане от Народното събрание на два материала.
Първият е Проект за Решение за разрешаване изпращането и използването на фрегатата “Дръзки” за участие във Военноморския контингент на ЮНИФИЛ в Ливан в изпълнение на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН. Вносител на този проект за решение е Министерският съвет. Датата на внасяне е 3 октомври 2006 г.
Второто предложение е за включване на точка в дневния ред – Проект на Декларация на Народното събрание относно скандал в Европейския парламент, предизвикан от българския наблюдател Димитър Стоянов. Двата материала са ви раздадени в днешните материали, с които разполагате. Те са с дата 5 октомври 2006 г.
Предлагам по процедурата на ал. 5 на чл. 40 тези два проекта за актове на Народното събрание да бъдат включени в дневния ред на днешното ни заседание, съответно като точка първа – предложението за решение за изпращане на фрегатата “Дръзки”; и точка втора – Проект за Декларация на Народното събрание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 148 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Пристъпваме към първа точка от току-що уточнения дневен ред за днешното пленарно заседание:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ФРЕГАТА “ДРЪЗКИ” ЗА УЧАСТИЕ ВЪВ ВОЕННОМОРСКИЯ КОНТИНГЕНТ НА ЮНИФИЛ В ЛИВАН, В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕЗОЛЮЦИЯ 1701 НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН.
Има представено становище на Комисията по отбрана и Комисията по външна политика. Становището е съвместно, което следва да бъде представено пред Народното събрание.
Заповядайте, господин Найденов, като председател на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председателю.
Първо, ще направя едно процедурно предложение – в пленарната зала да бъдат допуснати госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната, и вицеадмирал Емил Люцканов – заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Янкулова и вицеадмирал Люцканов.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Поканете представителите на Министерството на отбраната да заемат местата си в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: “На съвместно заседание, провело се на 5 октомври 2006 г., Комисията по отбрана и Комисията по външна политика разгледаха и обсъдиха Проект за Решение № 602-03-22, за разрешаване изпращането и използването на фрегатата “Дръзки” за участие във Военноморския контингент на ЮНИФИЛ в Ливан в изпълнение на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2006 г.
Мотивите на вносителя бяха изложени от господин Любомир Кючуков – заместник-министър на външните работи, госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната, и вицеадмирал Емил Люцканов – заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия.
Българското участие в усиления контингент на ЮНИФИЛ е в отговор на призива към международната общност от Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 11 август 2006 г. за подкрепа на усилията на ливанското правителство за възстановяване на страната след военния конфликт между Израел и ливанската радикална шиитска групировка “Хизбулла”.
Участието на България произтича също така от външнополитическите приоритети на страната в контекста на присъединяването ни към Европейския съюз. Израз е на подкрепата ни за общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз, който се предвижда да играе основна роля за формирането на усиления контингент на ЮНИФИЛ.
Финансовите разходи за участието на фрегатата “Дръзки” в първата ротация на Военноморския контингент на ЮНИФИЛ ще бъдат компенсирани от ООН съгласно установената от Световната организация практика за финансиране на операции по поддържане на мира.
Периодът на участие е до два месеца, считано от 15 октомври 2006 г. Фрегатата с личен състав до 160 военнослужещи ще участва в осъществяването на контрол върху корабоплаването в ливански териториални води от “синята линия” до северната морска граница на Ливан и в международни води, като предотвратява нелегален внос на въоръжение и бойна техника в страната по море.
В резултат на провелото се обсъждане, Комисията по отбрана прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България, да разреши изпращането и използването на фрегатата “Дръзки” с щатното й въоръжение и екипаж до 160 военнослужещи за участие във Военноморския контингент на ЮНИФИЛ в Ливан в изпълнение на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН за срок от два месеца, считано от 15 октомври 2006 г.
Становището е прието с 11 гласа “за” и 1 “въздържал се” в Комисията по външна политика и с 10 гласа “за” и 2 “въздържали се” в Комисията по отбрана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е общото становище на двете комисии, като становището е гласувано поотделно, както съобщи господин Найденов.
Бих поканил госпожа Янкулова, ако желае да допълни мотивите на вносителя, да бъде така любезна да вземе думата. Заповядайте, госпожо Янкулова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът с мисията на ООН в Ливан е коментиран дълго време в нашата общественост. Аз съм сигурна, че всички вие сте много добре запознати с политическите причини и с правните основи на тази мисия. Знаете много добре, че ЮНИФИЛ е създаден на базата на Резолюция 425 на Съвета за сигурност на ООН и задачите на ЮНИФИЛ са да се затвърди изтеглянето на израелските сили, да се утвърди мирът и сигурността в района и да се подпомогне правителството на Ливан в затвърждаването на сигурността и стабилността в региона.
Със следващата си Резолюция от 11 август 2006 г. Съветът за сигурност разшири мандата на Силите на ООН, като им възложи да осъществяват също така мониторинг върху прекратяването на огъня, да подпомагат ливанските въоръжени сили в своето разполагане в южната част на Ливан, включително по синята линия, да подпомогнат също така хуманитарната помощ, която трябва да бъде оказана на населението, да подпомогнат ливанската армия в поемането на ангажимента за сигурността в целия регион и да подпомогнат правителството на Ливан да осигури сигурността по границите и по пунктовете за влизане и излизане в държавата.
Въз основа на този мандат задачата на Военноморския компонент на силите на ЮНИФИЛ може да бъде формулирана по следния начин: контрол върху ливанските териториални води и прилежащите международни води с цел предотвратяване на нелегален внос по море на въоръжение, бойна техника и боеприпаси в Ливан и оказване на подкрепа в усилията в това направление на ливанските военноморски сили. Територията, върху която ще действа Военноморският компонент, е до около 40 мили от бреговата ивица на Ливан, като в зоната до 6-те мили действието ще се осъществява по изричното искане на ливанските военноморски сили. Определени са три пристанища, това са Сибон, Бейрут и Триполи, които са отворени за търговските нужди на Ливан. В тях ще бъдат оформени 15-милни зони и влизането в тях ще става при предварително разрешителен режим.
С оглед на това задачите на военноморските сили ще бъдат, когато се установят морски съдове в тези води, които са на операцията, които не отговарят на изискванията, то те ще имат задачата при спазване на правилата за бойно съприкосновение да ги спират, да ги проверяват, да ги конвоират, за да може да се осигури действително охраната на териториалните води на Ливан.
В първата ротация на военноморския компонент ще участват пет фрегати – от България, Германия, Гърция, Турция и Дания, девет бързи патрулни кораба от Германия, Норвегия, Швеция, Дания и Турция и два спомагателни кораба от Германия, като ръководството на силите ще бъде осъществявано от Германия и от германски адмирал.
По отношение на нашето участие, в момента, както знаете, фрегатата “Дръзки” се намира в Средиземно море за участие в операцията на НАТО “Актив индевър”. Фрегатата е оперативно съвместима и готова, екипажът е подготвен. Вероятно ще се наложи броят на фрегатата да се увеличи с около 20-ина човека, да се увеличи числеността на въоръжените сили, за да могат да се създадат исканите от военноморския компонент на ООН допълнителни способности.
За Министерството на отбраната мисията е изключително отговорна. Срокът за подготовката беше изключително кратък. Благодаря на ръководството на Народното събрание, че своевременно постави въпроса пред вас, защото за нас това е важно. ООН е поставила срок на 16 октомври военноморският компонент да постигне пълна оперативна способност и да поеме охраната на териториалните води на Ливан.
Ако има някакви въпроси, съм готова да отговарям. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане на проекта за решение. Както госпожа Янкулова, така и вицеадмирал Люцканов ще бъдат готови, ако има въпроси към тях, да отговорят.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз категорично ще гласувам против това предложение. Не разбирам защо е това усърдие на управляващата коалиция да превръща Българската армия в експедиционен корпус. Ще ви спомена тук войната в Ирак, ще ви спомена войната в Афганистан, сега изпращаме и една фрегата, както се казва, да предотвратява нелегален внос на въоръжение и бойна техника по море в Ливан.
Аз бих попитал представителите на министерството има ли опасност за българските моряци, които участват там? Защо ние трябва да участваме навсякъде с огромни бойни части? Говори се, че в Афганистан българското правителство пак възнамерява да изпрати допълнителни бойни части, които да участват вече в действителни бойни действия на юг в Афганистан. Защо участваме в Афганистан, уважаеми колеги, при условие че според данни на ООН – пак ще ви повторя, казвал съм го тук – производството на суров опиум преди войната в Афганистан беше 85 тона, сега е над 6000 тона? Защо трябва да ставаме съучастници в производството на наркотици в световен мащаб?
Защо трябваше да изпращаме контингент в Ирак, при условие че при първата искра, която възникне между Иран и САЩ, този лагер на така наречените муджихидини ще бъде заличен от земята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, все пак се съсредоточете върху проекта за решение.
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, призовавам ви да не подкрепяте това решение и да не превръщаме Българската армия в чуждестранен легион. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика към господин Христов? Няма.
Желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Аз няма да ви призовавам като колегата Христов да гласувате или да не гласувате, по простата причина че гласуването по такива въпроси е въпрос на съвест.
Аз ще гласувам "против", защото по принцип съм против участието на Българя в колониални войни, които са един позор за ХХІ-ия век. Всички тези намеси и изпращания на войски – американски или европейски - където и да било по света, е просто намеса в чуждия живот и в чуждите проблеми, които този тип култура, европейската, не разбира, няма да разбере и никога няма да може да повлияе. С това започват нови и нови конфликти.
Изпращайки, разбира се, под разпореждането на Организацията на обединените нации такива войски, според международните закони е правомерно. Само че според моралните закони е неправомерно. И ние, като заемаме страна в този конфликт, трябва да знаем, че всяко заемане на страна води до тежки последствия. Ще ви напомня, както обикновено, че на времето през Втората световна война ние напълно безсмислено обявихме война на Англия и на Америка и знаете как поради тази причина пострадахме в бомбардировките, а след това как не ни признаха за участник на страната на международната антигерманска коалиция и трябваше да плащаме тежки репарации. Помислете, когато гласувате, какво ни чака по-нататък!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към изказването на господин Станилов? Няма.
Желание от колеги да вземат думата? Господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, свидетели сме на поредния акт, който трябва да бъде приет от нашето Народно събрание – изпращането на въоръжен контингент зад границите на Република България.
Аз ще се спра преди всичко на практическите действия на този контингент, не толкова на политическите, тъй като практическите също не са маловажни.
Бяха ни предложени четири варианта, ние избрахме най-лошия. Имаше възможност да изпратим един медицински екип от няколко души, с което да отчетем нашето участие, което, смятам, че беше нормално явление за българската държава за това положение, в което се намира. Ние изпращаме една бойна единица, фрегата със 160 човека на борда, въпреки че на борда би трябвало да има 130, както е по щата на кораба. Изпращаме допълнително още 30, за да изпълним бройката 160. На мен ми се струва, че тук трябваше да присъства и командващият Военноморския флот, с когото аз имам тесни връзки и знам, че неговото мнение също е отрицателно специално по изпращането на тази неопитна фрегата извън територията на България.
Господа народни представители, тази фрегата е на въоръжение в българските въоръжени сили по-малко от година. Тя няма опит, няма подготвен личен състав и аз, ако съм командир на тази фрегата, ще откажа участието си, защото личният състав не е подготвен за изпълнение на бойна задача. Българската фрегата отива да изпълнява бойна задача, зад граница се изпълняват бойни задачи. С тази фрегата не са извършени елементарни неща, не са направени пускове с ракети, които задължително в една обстановка ще бъдат използвани. Как, по какъв начин тогава тази фрегата ще изпълни бойната си задача? Тя не е в състояние, личният състав не е подготвен. Тази фрегата има въоръжение само един боекомплект и при използването на въоръжението, което е на борда, няма откъде да получи допълнително необходимото количество боеприпаси. Тя може да бъде само една шамандура в морето, но не и бойна единица.
Господа народни представители, аз ви приканвам към разум. Изпращаме една бойна единица, която не може да изпълни тези задачи, които й се поставят. Вчера аз бях категоричен в своето изказване, гласувах "въздържал се" не за друго, нека да изпълним това, което ООН иска от нас, но да изпратим нещо, което ще бъде от полза. Изпращането на нашата фрегата там не е в полза на ООН. Ние ще изпратим един ковчег в морето, който е неопитен, и ще потопим 160 моряци, ако се наложи тези хора да действат при необходимост, а те ще се наложи да действат.
Аз говоря като практик, говоря като командир, какъвто съм бил и на такива подразделения. Не знам не е ли необходимо този командир да си подаде молбата и лично той да не участва в изпълнението на тази бойна задача. На негово място аз бих направил това.
Затова приканвам и вас да изберем по-добър вариант, а не този, който ни се предлага не знам от кого. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Процедурен въпрос – господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Правя предложение в залата да бъде допуснат господин Тодор Чуров – заместник-министър на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане на заместник-министъра на външните работи Тодор Чуров.
Гласували 119 народни представители: за 117, против 2, въздържали се няма.
Моля, поканете господин Чуров в залата.
За процедура – заповядайте, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, аз предлагам предвид сериозността на обсъждания въпрос да бъде спешно поканен министърът на отбраната да дойде тук, той да направи изложение, да дойде също началникът на Генералния щаб или господин вицеадмиралът, който присъстваше вчера на обсъждането на въпроса в двете комисии. Защото действително подхождаме несериозно и безотговорно към една мисия, която е колкото важна, толкова и съпътствана с рискове, за които не са уведомени в по-широк кръг народните представители и българската общественост.
Правя това процедурно предложение и моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз ще отправя тази покана към министъра на отбраната и към началника на Генералния щаб. Що се отнася до вицеадмирала, мисля, че става дума за вицеадмирал Люцканов, който, както личи от становището, вчера е бил и днес също е тук в залата. Така че той, както госпожа Янкулова и господин Чуров, ще бъдат в състояние да отговорят на всички въпроси, които ще се зададат в пленарната зала от народните представители. Но все пак моля да бъде направена връзка с кабинета на министъра на отбраната и да бъде отправена покана за неговото участие тук.
Същевременно да не прекъсваме дискусията. Давам думата на господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз смятам, че Министерството на отбраната си е свършило работата. Вчера на дискусията в Комисията по външна политика и Комисията по отбраната беше представена достатъчно детайлна информация, която показва, че достатъчно сериозно са преценени рисковете пред мисията, на която ще отиде нашата фрегата, ако ние, разбира се, подкрепим това предложение.
Аз лично подкрепям предложението въз основа обаче не толкова на детайлите, които бяха предложени от Министерството на отбраната и Министерството на външните работи вчера, а по-скоро от гледна точка на ролята, която България като страна - членка на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., трябва да играе в една мисия, която е мисия преди всичко на Европейския съюз; една мисия, в която за пръв път с толкова сериозна задача и толкова мащабно се ангажират страни - членки на Европейския съюз.
Ние в стратегически план имаме изключителен интерес най-после да бъде установен траен мир в региона на Близкия Изток. Този траен мир не може да бъде установен, ако не се реши проблемът между Хизбула и Израел, съответно между Ливан и Израел. Смятам, че ако някой може да помогне за това, очевидно единствената надежда остава Европейският съюз, тъй като други сериозни международни фактори се провалиха в този регион. Няма защо да крием това.
В този смисъл нашата роля, макар и не чак толкова съществена с тази фрегата, ще покаже нашето отношение към една такава мащабна задача, която си поставя Европейският съюз. Чисто политически за нас е важно да можем да покажем, че България ще бъде сериозен член на Европейския съюз, да покажем, че сме готови да участваме и да развиваме способностите на Европейския съюз оттук нататък да участва в по-мащабни мисии, за разлика от много досегашни, които имаха по-скоро локален характер и нямат такива стратегически цели. В този смисъл подкрепата за едно такова решение, което, впрочем по преценка на всички, е най-благоприятното за България, тъй като другите варианти според анализите бяха свързани с много повече рискове за участниците в тази евентуална мисия.
Затова аз бих предложил да се доверим на предложеното решение, на решението на двете комисии, да го подкрепим и да направим необходимото оттук нататък като Народно събрание, като български политици, да подкрепим и подкрепяме подобни ангажименти на България в рамките на общи инициативи на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Преди да Ви дам думата, господин Тодоров, има реплика на господин Христов.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Вигенин, ако този мир, който налагаме там – в Ливан, ще бъде траен като мира в Ирак и траен като мира в Афганистан, тежко и горко на ливанците!
Вие казвате, че подкрепяте предложението не въз основа на детайлите, а на мисията ни в Европейския съюз. Аз мисля, че точно детайлите са важни в случая. Какво пречеше България да изпрати един медицински екип? Нека да участва, няма нищо лошо – ставаше дума за 5-6 човека, да помогнем на ливанския народ. Аз не съм против това.
Мисията била безрискова, казвате Вие. Можете ли да го потвърдите? Какво ще бъде предназначението на тази фрегата? Цитирам: „Да предотвратява нелегален внос на въоръжение и бойна техника в страната по море”. Как се внася тази техника, уважаеми господин Вигенин? С малки, много добре въоръжени катери, включително с ракети. Много добре въоръжени! Просто Ви моля да не заблуждавате тук Народното събрание и българския народ относно безрисковия характер на мисията в Ливан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Вигенин. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)
Моля Ви да изчакате да протече процедурата на реплики и дуплики. Съобразявайте се с правилника, господин Тодоров.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (КБ): Уважаеми господин Христов, някак си с много лека ръка коментирате въпроси, които като че ли и на Вас не са Ви съвсем ясни. Ако сравнявате мисията в Ливан с мисията в Ирак, много бъркате. Става въпрос за абсолютно различни неща тук. И недейте да внушавате, че съм казал, че няма рискове. Разбира се, че има рискове. Има рискове, дори когато шофирате по магистрала „Тракия”. (Реплика на народния представител Михаил Миков.) Да, подготвям за следващата тема.
Но това, което казах, беше, че от четирите варианта, които бяха обсъждани за евентуално участие на България в тази мисия, този е най-безрисковият. Той е с най-нисък риск. Разбира се, никой не може да даде гаранции. Аз не мога да кажа как се внася оръжие в Ливан, защото не познавам тези детайли. Казах, че за детайлите се доверявам на специалистите. Но това, което аз смятам за важно, е политическата мисия на България в Европейския съюз и ако в детайлите се преценява, че можем да се справим успешно, не виждам защо ние политически трябва да спрем тази мисия. Смятам, че това ще бъде една успешна мисия и отнякъде трябва да се започне. И пак казвам, недейте да сравнявате Ирак и Афганистан с тази мисия, защото става дума за нещо абсолютно различно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за процедурен въпрос, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предвид това, че този дебат се провежда в отсъствието на министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на Българската армия, а мисля, че това са хората, които трябва да присъстват при едно такова решение на Народното събрание, при отсъствието на командващия родът войска контраадмирал Кавалджиев, който е командващ Българския военноморски флот, при липсата на командира на фрегатата, който да докладва пред Народното събрание – дали тази фрегата е боеготова за изпълнението на бойна задача, смятам, че този дебат трябва да бъде прекратен, да се проведе в тяхно присъствие и те да отговорят за това състояние. Но тъй като не могат да се поканят сега веднага да присъстват тези набелязани хора, предлагам да бъде прекратен дебатът и да се проведе в тяхно присъствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз ще подложа на гласуване това процедурно предложение.
За информация на народните представители, това, което ми беше съобщено, е, че министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб са извън страната на официални мисии. Така че представителите на Министерството на отбраната и на Военноморските сили са упълномощени да отговорят и да вземат становище по съществото на разглеждания проект за решение.
Има ли обратно предложение на процедурното предложение, което направи господин Тодоров? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за прекратяване на разискванията.
Гласували 119 народни представители: за 36, против 81, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не се гласуват процедурни предложения.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Бих поканил представителите на Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната да вземат отношение по поставени въпроси от народните представители.
Заповядайте, госпожо Янкулова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Благодаря, господин председател.
Министърът на отбраната в момента се намира в Португалия на срещата „НАТО – Украйна”. Съжалявам, господин Тодоров, че трябва аз да присъствам, а не министърът. Но, това е! В момента началникът на Генералния щаб е на официално посещение във Вашингтон.
Господин Христов, по отношение на риска, оценката, която ООН дава на мисията като степен на риск, е ниска, особено за военноморския контингент. Това е оценка, извършена на база на цялостния анализ на ситуацията в региона, на способностите, които военноморският компонент на ООН има, и на задачите и на дейностите, които ще извършва. Има точно определени видове дейности, които военноморският компонент има право да извършва. За тези дейности са разписани специални правила за бойно съприкосновение, които точно описват всяка една позиция, която съответният военноморски съд може да заеме и дейност, която може да предприеме. Така че по отношение степента на риска това е оценката, която е направена от Департамента по операциите на ООН. Мисля, че други въпроси нямаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Янкулова.
Уважаеми господин Люцканов, имаше изразени доста сериозни съмнения относно готовността на фрегатата да изпълни такава мисия.
Думата има вицеадмирал Емил Люцканов.
ЕМИЛ ЛЮЦКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вицеадмирал Люцканов – първи заместник-началник на Генералния щаб. В момента, при отсъствието на началника на Генералния щаб, със заповед замествам началника на Генералния щаб.
По въпросите, които са зададени.
Първо, фрегатата е закупена от Белгия и от м. февруари 2005 г. екипажът, който в момента е на борда й, беше командирован в Белгия и присъства през цялото време, докато се извършваше средният ремонт на кораба до момента на сдаването му от белгийските власти и получаване на допуск за самостоятелно управление, за да може фрегатата под командването на българския командир да бъде пребазирана в България. Тоест първото съмнение, което някои от вас могат да таят, че корабът не е сертифициран, трябва да кажа, че първата сертификация е на базата на процедурите на НАТО, които са напълно приложени в Белгия.
Втори етап – от м. ноември 2005 г. фрегатата започна бойна и оперативна подготовка в състава на Военноморските сили съгласно действащите курсове за оперативна и бойна подготовка. До м. август фрегатата е сдала всички планирани задачи. Съгласно поставените й задачи трябваше да достигне пълни оперативни способности м. септември – м. октомври т.г.
На базата на направената оценка на фрегата беше заявено участието й в операция „Актив индевър”, която се провежда от НАТО в района на Средиземно море, със същите цели и задачи, с които ще бъде операцията ЮНИФИЛ. Това е контрол на корабоплаването и осъществяване предварително на превантивен контрол за нарушаване на режима на корабоплаване съгласно решенията на резолюцията на ООН сега.
В хода на подготовката на фрегатата същата премина двуседмично обучение и контрол във военноморска база „Гелджук”, където на базата на стандартните процедури на НАТО, които са възприети от всички страни, включително и от нашата, в това число и в Турция, на фрегатата бяха дадени всички сертификати за бойно използване на оръжието и екипажите са допуснати съгласно тези стандарти до бойно използване. Тоест опасенията, че личният състав не е подготвен в щатния си състав не трябва да буди никакво съмнение у вас. Екипажът е подготвен и щатът му е точно 157 човека плюс двама офицери, които са за осигуряване на връзка с командването досега на „Актив индевър”, а след 15-и на ЮНИФИЛ. Няма никакво допълнително вкарване на хора. Тези десет човека, които ще бъдат превозени след вашето решение на 8-и, са останалата част от екипажа, която трябваше да бъде допълнително сертифицирана във Военноморските сили.
По отношение на въпроса, който беше зададен вчера в комисията, още веднъж докладвам. Фрегатата е окомплектована с пълния боекомплект в съответствие с изискванията, в съответствие с развиващата се оперативна обстановка. На този етап за тази година не е планирано закупуване на допълнително оръжие по боекомплекта по съвсем обективни причини. Миналата година в тази зала на нас ни е гласуван рестриктивен бюджет, който ние решихме, че поради оперативните задачи, които стоят сега пред Българската армия, закупуването на боекомплекта трябва да бъде препланирано за следващите години поради тази причина. В случай, че бяхме решили да закупим боекомплекта, който се полага за тази година, това означаваше да нарушим подготовката и не само този кораб, а и всички останали, и в частност Българската армия, да не достигне необходимите оперативни способности.
След гласуване на бюджета тази година, в зависимост от бюджета и парите, които се отпуснат от Министерството на отбраната, ще направим оценка дали ще сме в състояние да попълним боекомплекта. Тоест колко боекомплекта има е във вашите ръце. От нас зависи единствено с наличния ресурс и съобразно оперативната обстановка да подготвим личния състав на Българската армия така, че да изпълнява поставените от вас задачи.
В случая поставената ни задача от правителството и от Министерството на отбраната ще бъде изпълнена от фрегатата, съобразно изискванията на правилата за съприкосновение, които са публикувани. Решението на Организацията на обединените нации не е наше решение, но решението за участието на кораба е най-напред предложение, а след това и решение на командващия Военноморските сили контраадмирал Кавалджиев, писмено представено на министъра на отбраната, което е в резултат и на решение на командира на кораба - капитан ІІІ ранг Панчев, който в момента е на борда.
Мисля, че нито един от тези хора, включително и Генералният щаб, няма право и не трябва да се оправдава тук. Решението, което изнасяме тук, е консолидирано решение, потвърдено включително и от началника на Генералния щаб пред министъра на отбраната, макар че те в момента отсъстват. В армията е така: когато се взема решение, за да бъде обявено, то е подкрепено от титулярите. В момента това решение, което докладвам пред вас и искаме разрешение за участие на фрегатата, е потвърдено и от министъра на отбраната, и от началника на Генералния щаб на Българската армия.
Искам само да доложа, преди да завърша, че днес фрегатата завършва активното участие в „Актив инденвър” и се пребазира в пункт за базиране, назначен от командването, където два дни възстановява своята боеспособност. Ако решението тук, в залата, не бъде взето до тази дата, фрегатата, съгласно предварително утвърдения и гласуван от вас план, трябва да започне обратен преход към България съгласно всички документи. Доложих! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин вицеадмирал, за да няма недоразумения.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте проекта за Решение за разрешаване изпращането и използването на фрегатата „Дръзки” за участие във военноморския контингент на ЮНИФИЛ в Ливан в изпълнение на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, № 602-03-22, внесен от Министерския съвет.
Гласували 125 народни представители: за 117, против 7, въздържал се 1.
Решението е прието.
За процедура думата има господин Свинаров.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес в Народното събрание е постъпил от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред законопроектът по Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Знаете, че срокът за предложения за второ четене е две седмици.
Моето процедурно предложение е срокът за предложения да бъде три седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Свинаров, Вие предлагате общо три седмици срок от днешна дата, така ли?
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Да, общо три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене по обобщения законопроект по Закона за достъп до документите на Държавна сигурност да бъде три седмици. Няма противно предложение.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО СКАНДАЛ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ПРЕДИЗВИКАН ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАБЛЮДАТЕЛ ДИМИТЪР СТОЯНОВ.
Проектът е внесен на 5 октомври т.г. с подписите на народни представители от няколко парламентарни групи.
Кой ще предложи на Народното събрание проекта за декларация?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволявам си да представя пред вас подкрепен от почти всички политически сили в Народното събрание текст на декларация ведно с мотиви.
Уважаеми дами и господа, електронното писмо, разпространено от господин Димитър Стоянов до членовете на Европейския парламент, шокира мнозинството от тях и даде повод да се изразят опасения относно бъдещото членство на България в Европейския съюз. Всичко това бе последвано от остра реакция, публична при това, включително и от председателя на Европейския парламент господин Жозеп Борел. Той си позволи да квалифицира забележките на представителя на партия “Атака” като расистки, ксенофобски и сексистки обиди.
Народното събрание със свое решение от 9 септември 2005 г. определи господин Димитър Стоянов за наблюдател в Европейския парламент и ние не бива да оставаме безучастни и безразлични към тази поредна проява на господин Стоянов, която злепоставя най-вече България и е недопустима за български народен представител. Това е поведение, което противоречи на задълженията, произтичащи за българските наблюдатели в Европейския парламент от Решение № 3 от Заключителния акт по присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз към Договора за присъединяване на Република България от април 2005 г. Това поведение противоречи и на резолюция на Европейския парламент, приветстваща парламентарните наблюдатели от България и Румъния, от юли 2005 г.
Определено смятаме, че декларацията, която предлагаме на нашето внимание, представлява акт на осъждане на едно такова поведение на този или който и да е друг наш народен представител да отхвърлим с единната си воля едно такова поведение като недопустимо за български народен представител и несъвместимо с европейските ценности и, разбира се, не на последно място с българската междуетническа традиция, повеляваща толерантност, повеляваща неразпространение на ксенофобия, расизъм и сексизъм. Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Миков.
На определен етап ще трябва да бъде представен и самият текст на декларацията, може би още сега да бъде прочетен пред народните представители, за да вземат отношение по него.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
“ДЕКЛАРАЦИЯ
На основание чл. 86, ал. 1 на Конституцията на Република България и по повод скандал, предизвикан от народния представител Димитър Стоянов в Европейския парламент на 28 септември 2006 г., Народното събрание на Република България декларира:
Четиридесетото Народно събрание на Република България остро осъжда постъпката на българския наблюдател в Европейския парламент Димитър Стоянов, който на 28 септември 2006 г. направи обидни коментари във връзка с етническия произход на унгарския депутат в Европейския парламент Ливия Ярока, и последващото му поведение. Те са груба проява на етническа нетолерантност, несъвместима с европейските ценности.
Подобно поведение е особено недопустимо, когато се демонстрира от български народен представител, получил доверието да бъде наблюдател в Европейския парламент. В пълен разрез със задълженията му да съдейства за успешното присъединяване на България към Европейския съюз с поведението си Димитър Стоянов злепоставя България и вреди на позициите и интересите на страната в Европейския съюз. Ние изразяваме своята убеденост, че този начин на мислене и действия на господин Димитър Стоянов се отхвърлят от огромната част на българското общество и ще останат изолирано явление.
Народното събрание отхвърля този тип политическо поведение, противоречащо на интересите на българските граждани, и заявява своята решимост да се противопоставя с всички политически и парламентарни средства на подобни прояви.”
Декларацията е подписана, вярвам, че е и раздадена на народното представителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на проекта за декларация.
Заповядайте, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Подписал съм проекта за декларация и моето отношение е пределно ясно, но имам да кажа много повече, отколкото е написано в текста.
Ще си позволя да се върна малко назад във времето. Случи се така, че се оказах единствения представител на българския парламент, а доколкото мога да съдя по това, което ми беше казано – и първият след демократичните промени у нас в Европейския парламент. Това беше през 1992 г. В разгара беше кризата на правителството на СДС и ДПС и въпреки че всички колеги поради това се отказаха, и въпреки моето настояване, тогавашният председател на парламента Александър Йорданов настоя и аз трябваше като единствен представител вместо цялата ни делегация да се изправя пред препълнена зала с депутати от Европейския парламент.
Беше трудно да обясня например на баронеса Патриша Ронингс защо липсват нейните любимци от Съюза на демократичните сили. Беше ми много лесно да прехвърля всичко. Тогава конфронтацията беше твърде висока, но не го направих. Напротив – поисках да се прояви разбиране към първите стъпки на демократична България, включително и разбиране към кризите на демокрацията у нас. По-късно се случи така, че бях първият съпредседател на Съвместния парламентарен комитет. Вече сме забравили за това, че един от най-чувствителните проблеми за нас беше визовият въпрос.
Тогава намерихме начин и работихме като един отбор. Виждам господин Филип Димитров, Асен Агов го няма, но той също си спомня тези неща. Забравихме, въпреки конфронтацията, че сме от различни партии, успяхме да убедим хора с различно отношение към България, с много предубеждения за това, че има смисъл да ни помогнат.
Процедурата за визовия проблем тръгна именно от Европейския парламент.
Спомням си също така как гръцкият съпредседател хвърли ядосано папките и забрави да закрие заседанието, когато защитавахме АЕЦ “Козлодуй”. Знаехме при каква температура замръзват лигнитните въглища в басейните на Украйна, защото тогава ни предлагаха такава алтернатива.
Казвам всичко това не за да разказвам спомени, а защото в продължение на петнадесет години български народни представители от различни политически сили, понякога вкопчени гуша за гуша, хванати един за друг, все пак са защитавали България, за да се стигне до момента, когато едно – подберете каквато дума искате, си позволи да лепне петно на страната ни. Не знам какъв националист е този човек. Но нищо общо с национализма няма това да откраднеш от българското национално достойнство. Последният джебчия на улицата е по-достоен, защото краде, за да яде. Той има нужда от това. Аз питам: каква нужда имат господата, които поддържат или имат това поведение?
Но причината не е там. Причината е, че всичко, което се случва през тези петнадесет години, произведе този демократично избран политически феномен. Нещо повече, той е на път да се представи добре и на президентските избори.
И аз искам тук да се обърна към господата от десницата, и дамите, разбира се: може би си спомняте, че в началото на този парламент аз ви призовах да се разграничите от “Атака”. Не го направихте. Не е късно да го направите сега по начин, по който кандидатът на тази партия тук, в България, не в Европейския парламент, да не ви постави в най-унизителното положение, в което сте били изобщо някога, и да се класира за балотаж. Мисля, че имате възможност да го направите.
Искам да се обърна към управляващото мнозинство, защото, уважаеми колеги, госпожи и господа, когато същите въпроси се поставят вътре в коалицията и срещат стена от високомерие, те отиват на митинга. Не мониторингът, митингът ще постави под заплаха управлението на тази коалиция, ако нещата продължават така, независимо за какво става дума: за служебните автомобили или за данъците.
А специално за господата от ДПС искам да кажа, че вие не просто дадохте аргументи на тези хора, вие им давате причина за съществуване с начина, по който боравите с властта. Възмущението на българските граждани не може да бъде в такава степен към това, което се случва тук и в Европарламента, защото тези хора, слава Богу, не са се докоснали до властта. И дано никога това да не се случи. Възмущението идва от тези, които боравят с властта.
И накрая искам да направя едно заявление. Не го правя от свое име, правя го от името на пет социалдемократически формации – две в парламента и три извън него.
Ние – социалдемократите, обявяваме война на националпопулистите. Мисля, че фронтът на тази война е пределно ясен. Мисля, че всеки един може и аз призовавам да определи себе си с позиция, не с коментар и не само политиците, особено пък в парламента, когато вземеш властта не е задължително от политик да се превърнеш в чиновник, да вземе позиция по този въпрос.
Второ, ние подаваме ръка на всички истински патриоти, за да преборим с демократични средства това явление. Аз ще си позволя една метафора, не много красива като израз, моля за извинение предварително, но на лицето на България цъфна един цирей точно на годежа. Може да се излекува, а пък и до сватбата остават още няколко месеца. Проблемът обаче не е в цирея, проблемът е в замърсената кръв на нашата политическа система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Камов има ли? Няма.
Господин Местан има думата. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще оставя без сериозен коментар опита на нравоучителя Камов да представи Движението за права и свободи като огледален образ на “Атака”, защото той дълбоко в себе си знае, че “Атака” и ДПС са политически сили, разломът между които не е политически, а ценностен. Ние просто стоим на различна ценностна плоскост.
Така че, господин Камов, престанете с тези опити да представите една партия, която е в темелите на етническата толерантност, в темелите на мирния преход от тоталитаризъм към демократично гражданско общество с пазарна икономика, като огледален образ на една политическа сила, която чрез свои представители, за съжаление вече и като наблюдатели в Европейския парламент, се опитва да взриви именно тази толерантност.
По-важно е какво още казваме с тази декларация, под която стоят подписите на останалите шест парламентарни групи. Ние, в Движението за права и свободи, не крием задоволството си, че с тази декларация дефинираме ясно, че проявата на етническа нетолерантност, на омраза, основана на етнос и религия, са прояви, накърняващи националния интерес на Република България.
Тази част от изказването Ви, че подобно поведение ограбва България, аз споделям, господин Камов, защото подобни прояви не са насочени само срещу, в конкретния случай, Ливия Ярока или срещу ромите. Подобна проява разяжда устоите на демократичното гражданско общество, независимо дали говорим за България или за която и да е държава в Европа, а все повече ще говорим за общия европейски дом, част от който след няколко месеца ще бъдем и ние.
Етническата толерантност е недискусионна, надидеологическа, надпартийна ценност. Точно защото е надидеологическа и надпартийна ценност стана възможно да се обединим около обща декларация на шестте парламентарни групи. И точно тази наша консолидирана позиция няма да позволи поведението на Димитър Стоянов да остави петно върху името на България. Мисля, че реакцията ни е достатъчно навременна, мисля, че така българският парламент, с тази категорична оценка казва на Европа, че това е изолирано явление, но и едно предупреждение. Би следвало да бъдем в същата степен непримирими към проявите на етническа толерантност, когато това поведение се изявява не само в Европейския парламент, а и вътре в страната, независимо кога, независимо къде. Всяка проява на етническа и религиозна нетолерантност следва да среща именно този ни категоричен отпор, ако искаме явлението наистина да остане изолирано. Защото историята помни немалко случаи на уж изолирани явления, които впоследствие именно заради подценяването им заразяват все повече и повече граждани, за да се превърнат в истинска опасност за демократичните устои.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи искам да благодаря на всички участници в контактната група, които изработиха този текст на декларацията. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Не виждам реплики.
Има думата господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Предварително искам да заявя, че това е лично мое становище и позиция на Движението за социален хуманизъм, което представлявам в Коалиция за България и в българския парламент.
Вчера се запознах с текста, бих казал със словоблудствата на нашия колега Димитър Стоянов и останах поразен от арогантния тон. Мисля си как един млад човек, който е израсъл в една интелигентска, културна среда на уважавания от поколения българи Радой Ралин, лека му пръст, е възможно до такава степен да култивира в своето съзнание подобни ксенофобски и расистки помисли. Мисля, че за всички ни е ясно, че има един-единствен отговор. Това, уважаеми колеги, е политическата доктрина на неговия пастрок и политически гуру Волен Сидеров.
Смятам, че българският парламент има вина, че този човек не е на подсъдимата скамейка, а днес се разхожда като кандидат за президент на Република България!
Колеги, ние се отнасяме прекалено интелигентно и като че ли оставяме лудия да се налудува, докато си вършим работата по евроинтеграцията на Република България. По същия начин в началото, ако си спомняте, по времето след Първата световна война в Германия се започва по този начин с Адолф Хитлер. Това е абсолютно същата, в нови дрешки облечена расистка идеология. Мисля, че ние нямаме право повече да си затваряме очите.
Не съм съгласен българският парламент само с тази декларация, която сама за себе си действително е с богато съдържание и дава категоричната позиция на българския парламент, но смятам, че ние не бива да спираме до тук.
Бих предложил ние да гласуваме проект за решение за освобождаването на Димитър Стоянов от поста му на заместник-председател на постоянната Комисия по евроинтеграция.
Искам от тази трибуна да благодаря и да поздравя д-р Петър Берон за неговото мъжествено отношение в знак на протест да напусне Парламентарната група на "Атака". Той показа как реално трябва да постъпи всеки български демократ.
Уважаеми колеги, благодаря за усилията на всички вносители от парламентарните групи. Но смятам, че ако спрем дотук, ние ще продължим да окуражаваме развитието на една, това си е пар екселанс расистка политическа сила.
Искам да ви припомня чл. 44 от българската Конституция:
"Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, ..."
Какво демонстрира "Атака"? Точно това прави!
И снощи слушах Волен Сидеров на един митинг, когато той се обръща и казва: "Ние ще събудим българите, ще ги събудим срещу тези, които вече са забравили и българския език!", като визира едва ли не етническите български турци.
Какво правим ние? Това Народно събрание по време на Втората световна война е защитило живота на българските евреи, показало е европейските ни християнски добродетели като нация. Това е посегателство върху една от най-големите ценности на българския народ – етническата му толерантност. Аз съм категорично против подобно, как да кажа, инфантилно поведение на българския парламент! Това е най-малкото, което трябва да направим – приемането на тази декларация.
Аз съм за категорично решение за освобождаването на Димитър Стоянов от Комисията по евроинтеграция. Да поискаме от Европейския парламент, ако трябва, да промени правилника си и т.н., но той да бъде освободен като евронаблюдател! Не може такъв човек да петни България и да бъде там като наш представител! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма реплики.
Има думата господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа! Господин Камов, дотолкова доколкото визирахте национализма като явление и същност, аз се чувствам задължен да изляза на тази трибуна и да говоря от една друга гледна точка.
За мен писмото на господин Стоянов се състои от две съществени части, различаващи се една от друга. В едната си част господин Стоянов визира съществуващо фактическо положение в страната. Така е, в България 13-14-годишни момичета се продават в ролята им на съпруги – престъпление, визирано в чл. 190 и 191 от Наказателния кодекс. Факт е, че никой ...
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ, от място): Ти бил ли си, та говориш?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не репликирайте от място, запазете възможност за реплика!
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Факт е, че никому нито се търси отговорност, нито някой се интересува от това!
Друг факт обаче подлежи да бъде изяснен тук – именно като член на Парламентарната група на "Атака" аз гласувах да изпратим Димитър Стоянов в европарламента, разчитайки, че в тази си роля и вярвайки, че принадлежейки към една – според мен тогава – националистическа партия, той ще брани националния интерес на Република България в своите действия и постъпки там. И аз бих подкрепил такова действие, ако то в поне един свой акт защитаваше националния интерес на България. Такова нещо не виждам в писмото на Димитър Стоянов.
Мнозина биха казали: “Да, сега на Чернев му падна да си отмъщава на "Атака". Не, когато се говори една истина, аз ще изляза и ще я защитя. Но когато една истина се използва по начин, който не помага на моята нация, който не носи нищо позитивно, защото, ако в това писмо се съдържаше едно логично послание – хайде да направим нещо за Българя, аз бих го подкрепил. Но така, като самоцел изстрелян, един макар и съществуващ факт, използван в контекста на някакво незнайно какво чувство за хумор, в една ситуация, която по никакъв начин не касае българския национален интерес, аз не мога да подкрепя такова действие.
За съжаление обаче, уважаеми колеги, искам да обърна внимание върху един друг факт. Този шум, който се вдигна, започвайки от медиите, минавайки през общественото пространство и в крайна сметка рефлектирайки тук, в парламента, постигна единствено и само добре дошла предизборна реклама за това, което вие наричате националистическа партия, но която аз наричам семейното предприятие на Волен Сидеров.
Прав е господин Камов, заради липсата на процедура, заради бързината, с която парламентарните институции се захванаха да нищят проблема и впоследствие разбраха, че по-скоро са бързали пред гневното обществено мнение, а по-късно са разбрали, че няма начин нашият парламент да санкционира подобен или какъвто и да е вид действие на евронаблюдател, така само наляхме вода във воденицата на митингуващите. Защото днес по митингите те ще казват: "Ето, ние излязохме и казахме една истина и никой нищо не може да ни направи. Ние сме недосегаеми". Това постигнахме с хаотичните, непремерени, извинявам се, колеги, но и некомпетентни действия!
Казвате "национализъм". Аз съм националист! И аз имам битност на националист, аз имам история като националист! И питам: къде беше националистът Волен Сидеров през 1991 г., когато протестирахме с Общонародния комитет за защита на националните интереси и Българската национално-радикална партия срещу създаването на ДПС?! Тогава господин Сидеров защитаваше това ДПС! Сега на свой ред обещава да го прекрати като противоконституционно!
Къде беше господин Волен Сидеров през 1997 г., колеги от СДС, ОДС и ДСБ, когато с глад, със студ и с бой се мъчехме да докараме нов ден за България и с ВМРО? Господин Волен Сидеров - националистът, уютно пребиваваше в офисите на "Овъргаз".
Къде беше господин Волен Сидеров, когато, господин Каракачанов, осветихме знамената и тръгнахме да спираме инвазията на сектите в България? Дълг на всеки патриот – да пази вярата си. Пак в същия офис.
Къде беше господин Волен Сидеров, когато се опитвахме с “Гергьовден” и ВМРО да вкараме прогресивния национализъм, да вкараме позитивния патриотизъм в парламента и влязохме в предрешена, предварително загубена изборна битка и въпреки всичко я водехме? Господин Сидеров кандидатстваше за листите на НДСВ.
Няма да коментирам.
Господин Сидеров се усети националист тогава и само когато национализмът, благодарение на усилията на хора, дошли преди него, хора, от които той се възползва, като “Зора”, като “Защита”, като Българския национален съюз и които после забрави, за да обяви сам себе си за националист.
И тук аз искам да направя тази основна бележка – той не е националист. И това първи го разбраха именно хората от Европарламента, защото в Европарламента партия “Атака” не бива квалифицирана като националистическа, а, забележете, като неототалитарна. Това обяснява и защо господин Стоянов, явно улисан да обсъжда нечие телосложение или възраст, е пропуснал да се присъедини към някоя от двете националистически парламентарни групи в Европарламента.
Между другото, няма ги тук колегите от “Атака”, но ето защо не бе проведена конференцията на националистите в София през юни, не бе проведена и през септември, както щедро лъжеха от вестници и списания. Защото тази лъжа се преекспонира. Това лъжене, включително и в принадлежността към една кауза, която не е тяхна, се преекспонира и в днешната предизборна кампания. И аз от тази трибуна искам да задам въпроса: един човек, който толкова често мени цветовете си, един човек, който е класически ветропоказател, по какъв начин ще убеди своите избиратели и мен дори като негов потенциален евентуално избирател, че отново след един период от време, след един нов повей на вятъра няма да се промени? И че ще изпълни всичко това, което той обещава.
Това са моите основни въпроси, които желаех да споделя с вас. Това исках да уточня, уважаеми народни представители, защото за мен вече стана болно името националист да бъде петнено с явления като семейното предприятие на господин Волен Сидеров. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Чернев? Няма.
Господин Чернев, от позицията на председател ще си позволя да оспоря две Ваши съждения. Едното е, че Народното събрание, според мен напротив, незабавно реагира чрез своята Комисия по парламентарна етика, тъй като в случая всяко забавяне би било непонятно и може би нямаше да бъде проведено и днешното заседание. И второто е, че по никакъв начин не бива да подценявате значението на една декларация на Народното събрание. Това е акт, който е закрепен в Конституцията на страната и една декларация, приета от Народното събрание, е възможно най-сериозният политически акт по един или друг въпрос, който е на дневния ред на обществото.
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да започна с това, което каза току-що председателят. Действително тази декларация е най-сериозният акт, с който ние можем да потвърдим нашата привързаност към основните демократични ценности, към принципите, на които е изградена Европейската общност, на ценностите на демокрацията, на взаимното уважение и на толерантността.
И ако тази постъпка на господин Стоянов шокира Европейския парламент, тя го шокира не само с расизма, със сексизма, а преди всичко с неуважението към институцията. Защото Европейският парламент, преди българските и румънските наблюдатели да отидат там, специално промени своя правилник, за да не допуска наблюдателите да могат по какъвто и да било начин повлиявани от политическата конюнктура, от борбите в националните парламенти, от това, че в страните в преход много често се променят парламентарните групи, хора остават извън борда. Затова парламентът промени правилника си – да гарантира на тези хора, веднъж получили доверието на своя парламент, една стабилност, една възможност да участват напълно в работата на една демократична институция.
Никой от Европейския парламент не е очаквал, че подобно поведение на поканен човек, на гост, на наблюдател, може да се случи. Колегите са шокирани. Ръководството на парламента е шокирано. Действително няма начин, няма процедура, по която Европейският парламент да вземе отношение и моралното отношение бе изразено в декларацията на председателя на парламента господин Борел. Именно нашата декларация тук е най-подходящата реакция, която може да потвърди нашето отношение към подобно поведение. Защото, за съжаление, и дискусията, която започна тук, като че ли се насочи към злободневните проблеми на деня, предстоящата политическа борба и се забрави най-важното – уважението към институцията. Дали тя ще бъде Европейския парламент, дали ще бъде българският парламент, неприемливо е в Европа това отношение, което може би ние виждаме тук по вестниците всеки ден към българските депутати, към отделни депутати и към парламента като цяло.
Уважението към институцията не позволява такова обръщение, което виждаме при нас непрекъснато и което може би господин Стоянов си е позволил, повлиян от домораслите понякога критерии. С тези доморасли критерии на отношение към институциите ние трябва да се разделим, ако искаме действително да бъдем уважавани в Европа. И това е основният страх – да не би тези две балкански страни, като дойдат там да работят в този парламент, да докарат подобни нрави, подобни взаимоотношения. Защото човек може да е националист, но той трябва да уважава институцията и колегите, с които работи. Това е нечуваното – отношението към една евродепутатка, начинът, по който беше изразено това отношение. По повод на нейната личност бяха казани неща, които може би господин Стоянов има право да мисли, но той по никакъв начин, по никакви критерии не може да обижда по този начин един друг човек, едно друго живо същество, а камо ли народен представител. Това противоречи на този морал в тази институция, на взаимоотношенията в тази институция. И тази наша декларация иска да покаже, че ние не приемаме такова отношение.
Ясно е, че оттук нататък ние всички трябва да работим за това българските медии, българският парламент, Европейския парламент и всички институции да получават това отношение, което заслужават поради факта, че тук работят хора, избрани от българските граждани.
Трябва много по-ясно да си даваме сметка, че личната обида към един народен представител е обида и към неговите избиратели. Може би всичко това трябва да се има предвид при начина на поведение, за нормите ни на поведение – и тук, и още повече в Европейския парламент.
Затова, уважаеми колеги, предлагам да подкрепим тази декларация, но също така да си направим извода за това, че понякога политическият дебат в България излиза от рамките на нормалните ценности и дава, за съжаление, подобни явления като господин Стоянов. Много е жалко, че млади хора като него действително не могат да оценят значението на решението на парламента той да бъде в Европейския парламент.
Очевидно трябва да се замислим как възпитаваме младите хора в България, какви ценности им създаваме. Защото, ако господин Стоянов, не дай си Боже, се окаже показател за това как младите хора мислят понякога, това би било шамар върху всички нас.
Аз предлагам освен това, че ще го заклеймим, освен това, че ще приемем тази декларация, да си дадем още веднъж сметка отстояваме ли ние българските ценности, развиваме ли ги у всички нас, както и в младите поколения. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Папаризов.
Уважаеми колеги, предлагам да продължим заседанието до приемането на решение по предложения проект за декларация.
Имате думата, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Вземам думата, за да направя едно предложение за включване в текста на две думи. След “несъвместима с” следват думите “европейските ценности”, предлагам между тях да се запишат думите “българската традиция и”.
Какво имам предвид, като правя това предложение? Предполагам, че мнозина знаят какво разбираме под “българска традиция”.
Аз искам да разкажа, че съм роден в самия център на София. На 50 метра от нас при поглед от прозореца се виждаше католическата църква. На 200 метра беше румънската, а на 300 метра беше Синагогата. На 350 метра беше джамията и, разбира се, българската православна църква “Св. Неделя” беше на 300 метра от вкъщи. В един тесен периметър в центъра на града като част от България съжителстват различни религии, изповядват вярата си различни хора от различни етноси. Това за мен, предполагам и за мнозина от вас, винаги е било част от представата ни за България. В този смисъл мисля, че е напълно уместно, преди да се позовем на европейските ценности, да кажем “несъвместима с българската традиция и”, а след това да запишем “европейските ценности”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз вчера се завърнах от есенната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург. В Европа бях три дни при съвсем други реалности, бях наистина в атмосфера на толерантност между хората с различни изповедания, различен цвят на лицето, създадена въз основа на европейските ценности, отнасящи се до правата на човека, до правата на малцинствата. И в един момент тук, в нашия парламент, се обсъжда реакция на едно недопустимо поведение на български народен представител като евронаблюдател в Европейския парламент.
Искам да ви кажа, колеги, че в Съвета на Европа и неговата асамблея няма проблем, който се дискутира без да се вземат предвид правата на човека, правата на малцинствата, върховенството на закона.
Нашият парламент е изпратил един млад човек от “Атака” да представлява България в Европейския парламент. Той вместо да се нагърби с тази отговорност, да осъзнае, че представлява България, българския парламент и българското общество в Европейския парламент, се държи изключително недопустимо и в категорично противоречие с ценностите, които изповядва Европа като цяло и в своите институции – Европейския парламент, Съвета на Европа и др.
Трябва да ви кажа, че това поведение на господин Стоянов ще рефлектира във времето. Действително европейските институции ще станат много чувствителни по отношение на нашите представители, където и да са те, защото в Европейския съюз няма само Европейски парламент. Там има и други структури. Там има Европейски съд, там има и други икономически и административни институции.
Искам да ви обърна внимание на това, че деянието не е емоционално и не бива да го тълкуваме дори като израз в рамката на предизборната кампания на неговия лидер. Това е нещо много лошо, с много лоши последици за страната.
И когато ние с моите колеги преди една седмица говорихме от трибунката и осъдихме, и заклеймихме това поведение на Стоянов в Европейския парламент, тогава ние казахме, че няма възможност в рамките на правилника на българския парламент и на правилника на Европейския парламент да се направи кой-знае какво, за да бъде той отзован тук, но тази декларация, колеги, може да изиграе много важна роля в това отношение. Тя може да изиграе ролята на изразител на волята на българския парламент, може да каже, че ние категорично осъждаме подобно поведение на който и да е български народен представител, още повече от “Атака”!
“Атака” се ползва с лошо име в Европейския парламент, с лошо име в Съвета на Европа. Уважаеми колеги, казвам го с чувството си на отговорност, на “Атака” гледат със съмнение. Те не вярват, че тази партия е националистическа партия в контекста на думата “национализъм” в Европа. Това е партия, която всъщност не защитава националните интереси на Република България. В случая “Атака” и нейните представители в Европейския парламент не работят за националните интереси на страната. Те работят срещу националните интереси на страната.
Ние тук със своите позиции, които бяха изказани, ще докажем именно, че не сме съгласни и нямаме нищо общо с това, което е направил господин Стоянов. Напротив, ние го осъждаме. То е в противоречие с нашата вековна толерантност. Наистина ние от всички етноси, които живеем на територията на Република България, живеем задружно, у нас няма расизъм, у нас няма ксенофобия, у нас няма нищо, което да противоречи на европейските ценности. Това най-вероятно ще бъде чуто и ще бъде отразено, безспорно ще стигне и до европейските структури и институции.
България ще бъде под различни форми на мониторинг, ние включително сме в постмониторингов диалог с Асамблеята на Съвета на Европа. От страна на Европейския съюз мониторингът под различни форми ще продължи и след 1 януари 2007 г. Те няма да бъдат само в икономическата сфера.
Искам да ви кажа накрая, уважаеми колеги, че съм изключително удовлетворен – както аз, така и моите колеги, за това, че всъщност ние реагираме по този европейски начин, че наистина осъждаме по убеждение това поведение и тези действия на Димитър Стоянов в Европейския парламент. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Станимир Илчев, имате думата.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще подкрепи естествено тази декларация, въпреки че - това може спокойно да се сподели и с народните представители, върху нея бяха извършени някои малки, но приети от всички участвали в контактната група редакционни поправки. Хубаво е да се знае, включително и от цялото общество чрез медиите, че ние се отказахме от думата „ксенофобия”, която беше част от текста по т. 1. Преценихме, че абсолютната обективност изключва вменяването и на такава вина към господин Димитър Стоянов, тъй като не става дума за отношение към чужденци, а към една от групите, представляваща част от коренното население на страната.
Имаше изначален отказ от думата „расизъм”, тъй като по този изключително сложен въпрос – за расите, междурасовите отношения и динамиката между расовите групи, не са единодушни дори тесните специалисти. И когато заговорят за индоевропейска раса, картината става прекалено сложна, за да бъде предмет на фиксиране в една декларация на законодателно тяло.
Имаше известни спорове и по това дали да се визира в лицето на Димитър Стоянов „Атака”, а когато се говори за „Атака”, да се има предвид младият народен представител Димитър Стоянов. И предполагам, че тези спорове ще продължат и по-нататък.
По-важното е днес да направим няколко, на пръв поглед банални констатации, които обаче нищо чудно да се окажат част от основния параметър на българския обществен и политически живот. И самокритично да признаем веднага, че като Народно събрание ние живяхме през тези една година и няколко месеца с доста притъпени сетива. Думите, които се произнесоха в началото при откриването на Четиридесетото Народно събрание от водача на „Атака”, трябваше да се възприемат сериозно и трябваше да се припомнят по-често. Когато той заяви от тази трибуна, че е дошъл, за да обяви война на старата политическа класа, определена от него като стадо грухтящи прасета и безчувствени лоени топки, ние не трябваше да приемаме това само като един жаргон, като едно предизвикателство или като опит да се прикове общественото внимание чрез използването на силни словесни средства. Очевидно става дума за един неприкрит, общо взето, откровено заявен маниер на несъгласие с всичко постигнато, а в този смисъл и заварено в България като държава и общество. И когато господин Костов предлага да впишем думите за българската традиция, аз се съгласявам от тази гледна точка, че ние не тълкуваме разлом, настъпил поради социално-икономически причини между една нововъзникнала партия и другите заварени от нея върху политическата сцена, а заявка за разлом с българската национална и културна традиция.
Аз приемам безрезервно всички примери, които се дадоха за България като държава на много и различни религиозни и етнически общности. Самият аз съм израснал в село с четири такива групи. Освен традиционните три – българи, турци и роми, там в околностите имаше и каракачани.
Част от достоянието на страната е това, че не днес, не в условията на демократично съществуване успява да препакетира междуетническите отношения, а че успява да ги съхрани в техния изначален и много по-устойчив вид. Затова за всеки български гражданин всички думи, с които се описват другите етнически групи, носят допълнително значение и допълнителен смисъл. Когато кажем евреин, ние се сещаме за тези петдесет хиляди човешки същества, спасени от нашия народ, при това в една сложна ситуация, когато страната е била съюзник на държавата, обявила като част от своята генерална програма тяхното физическо унищожаване.
Когато кажем турчин, ние се сещаме за това, че няма значителни факти за покушения върху живота и имуществото на българските турци и то непосредствено след една мащабна Руско-турска война, когато това е могло да стане спокойно и дори да има своите обяснения, ако не оправдания.
Когато чуем думата „погром”, ние много спокойно и кротко обясняваме на чужденците, че това е славянска дума, но обикновено тя предизвиква асоциация за черносотническите погроми в царска Русия над евреи, поляци и други инородци. А, между другото, „инородец” е също славянска дума, но не е предпочитана в нито един от българските речници и в битовия език на българина.
Как сега оттук нататък ние ще продължим тази толкова полезна за нас, толкова необходима, да я наречем, разяснителна дейност сред норвежци, холандци, белгийци и люксембургци, когато картината изведнъж беше помрачена по такъв удивително лесен начин? Цялата криза се разрази в ранния следобед на 28 септември 2006 г. в Страсбург, когато се появи електронното послание на господин Стоянов заедно с други електронни текстове. И между другото, два от тях съвсем не бяха в подкрепа на въпросната евродепутатка, но, забележете, те не предизвикаха никаква реакция, освен реакция на иронични контрапунктове между самите влезли в диалог европейски депутати. Важно е и това да се каже, защото то илюстрира безпомощността един български политик и да каже това, което мисли, и да не предизвика детонация. Единият от хората, който очевидно не беше привърженик на предложената за номинация за награда евродепутатка, се позоваваше на Бърнард Шоу с известната му фраза към актрисата, която му предложила брак с думите, че децата им могат да не са красиви като нея и умни като него, а обратното. Това не предизвика никакъв резонанс, защото е част от един интелигентен и нормално воден разговор.
Имаше и едно запитване дали това списание не е решило да превърне конкурса, в който участва евродепутатката, в конкурс по красота. Нищо общо с текста на господин Стоянов, който всъщност предизвика тотално объркване. Аз искам да подчертая, че объркването на всички европейски депутати е в основата на техния гняв. Гневът не беше тяхната първа реакция. Тези от тях, които не познават България в светлината, в която я очертаваха изтъкнатите от него факти, претърпяват сега криза на и без друго оскъдната си информация за страната ни. Както навремето се смяташе, че понеже сме верен сателит на Москва, на всеки ъгъл има съветски танк, така и сега се смята, че в рамките на ромския етнос няма друг начин за създаване на семейство освен покупка и продажба на съществата от женски пол. На нас ни предстои да разбиваме една неочаквано възникнала превратна представа за нравите, ценностите и взаимоотношенията в подножието на българската държава – там, където са социално най-слабите обществени групи.
От тази гледна точка е укоримо поведението на Димитър Стоянов, не от гледна точка на отделни думи. Не дори от гледна точка на това, че извинението му всъщност прозвуча като втори тираж на неговото предизвикателство. Не от гледна точка на това, че очевидно му липсва дипломатически такт, политически опит и сетива за нещата от живота. Последното е обяснимо с неговото ЕГН.
Нашето Народно събрание следва да прояви изключителна прецизност. Декларацията е факт, ние очевидно ще я гласуваме. Следва да прояви изключително внимание към всичко, което се върши в сектора на тази малка група от хора. Може би нашето Народно събрание трябва да преодолее себе си и да стимулира някои от тях, които не са членове на партията „Атака”, да освободят от присъствието си Парламентарната група на „Атака”.
И това не е йезуитско намекване за демонтаж на групата им, въпреки че на старателно монтирана от невидими кукловоди група това й се полага – да бъде демонтирана, вероятно може би от същите кукловоди, защото новата конюнктура, в която “Атака” участва като един Франкенщайн, започва да става неизгодна и за тях. Но вместо да чакаме да стане това пред очите ни, ние вероятно можем да направим нещо отвъд тази декларация и след днешния ден.
Иначе рискуваме, давам си сметка, че се повтарям и с това завършвам – рискуваме да опустошим наследството на поколения българи, което създава същинската стойност на България върху картата на Европа. Един от тях, велик българин, на излизане от Черната джамия, пребит от полицията на тогавашния режим, на въпроса на чуждите репортери много ли са го били е казал, както знаете: “Таквиз неща, господа, не стават в България”. Сега ние имаме голямата задача да обясним на европейците, че таквиз неща всъщност в България не стават, а те са погрешно и спекулативно предадени. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз мисля, че ние отделихме твърде много време на тази декларация и засегнахме в тази зала неща, които едва ли са в пряка връзка с нея. Нацистки прояви в България има, етническа нетолерантност започва да се насажда още от времето на създаването на ОКЗНИ и Разградската република. Но това, което тази декларация трябва да каже, са всъщност две неща.
Първото нещо е, че в българския парламент не съществува толерантност към етноцентристки и расистки настроения. Това трябва да бъде ясно, ние го дължим на българската нация, дължим го и на нашите партньори. Дължим го преди всичко обаче на себе си. България не може да има образа на страна, в която се приема за естествено подобно поведение.
И другото нещо, което трябва да кажем в тази декларация, е, че България също така не може да има за свой образ младежи, които заглеждайки се по колежките си, намират за необходимо да се лигавят в Интернет. Очевидно търсят някаква форма на удовлетворение, изразявайки по този примитивен и инфантилен начин своите сложни, неудовлетворени, може би объркани чувства и желания.
Трябва да бъде ясно, че зад тези изяви, дори и да са продиктувани от амбиция за правене на политическа кампания, наднича нещо много инфантилно и жалко, нещо много примитивно и е свързано с лошо възпитание. Лошото възпитание също е нещо, което не би трябвало да бъде част от картината за България.
Ако можем ясно да изразим тези две неща, струва ми се, че това би било достатъчно и всякакви по-нататъшни дебати само добавят тежест на действията, които коментираме.
Затова от името на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на ОДС аз подкрепям идеята да бъде добавена фразата, предложена от господин Иван Костов, и бих се радвал, ако приключим този дебат и сложим край на тази по-скоро унизителна и повече скандална, отколкото богата на съдържание изява на един представител на политическа сила, за която по друг повод бихме могли да говорим достатъчно много. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Можем ли да преминем към гласуване, уважаеми колеги? Не виждам други желаещи да вземат думата, затова обявявам дискусията за приключена.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на господин Иван Костов за допълнителен израз в първия абзац на декларацията, последния ред – след израза “несъвместима с” да се добави “българската традиция и”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Добавеният текст е приет.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Поканете “Атака” да дойде да гласува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е отвъд правомощията на председателя – да заставя някого да гласува. За всички е очевидно, че едно отсъствие е израз преди всичко на безсилие.
Преминаваме към гласуване на текста на декларацията с направената добавка.
Моля, гласувайте проект на Декларация на Народното събрание относно скандала в Европейския парламент, предизвикан от българския наблюдател Димитър Стоянов.
Гласували 159 народни представители: за 159, против няма, въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Позволете да ви благодаря, уважаеми колеги, и за приетото решение, и за равнището на дискусията, която го предхождаше.
Тридесет минути почивка. Парламентарният контрол ще започне в 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Ще ви съобщя новопостъпилите питания в периода 29 септември – 5 октомври 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Нено Димов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството относно българите, живеещи извън Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Мартин Димитров към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно данъчната политика през 2007 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно недопустимо забавяне от страна на българското правителство в предоставяне в ЕС на териториите, които ще бъдат включени в Европейската екологична мрежа “Натура 2000”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 октомври 2006 г.
Има питане от народния представител Мартин Димитров към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно въвеждане на заместваща такса или данък заради отпадане плащането на данък добавена стойност на стари автомобили при внос от Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 октомври.
Има питане от народния представител Мартин Димитров към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно увеличаване на екотаксата за стари автомобили. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 октомври.
Има постъпили писмени отговори на въпроси от народни представители от членове на Министерския съвет:
Писмен отговор на въпрос от народния представител Атанас Атанасов от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Станислав Станилов от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Евдокия Манева от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
Писмен отговор на въпрос от госпожа Манева – също от господин Вълчев.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Маруся Любчева от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
Допълнителна информация към писмен отговор на въпрос от народния представител Евгения Живкова от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Евгени Чачев от министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Писмен отговор на питане от народния представител Евгени Чачев от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Писмен отговор на въпрос от народните представители Елиана Масева и Димитър Камбуров от министъра на правосъдието Георги Петканов.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Нено Димов от министъра на финансите Пламен Орешарски.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Също отговор на въпрос от народния представител Ваньо Шарков от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Писмен отговор на питане от народния представител Соломон Паси от министъра на правосъдието Георги Петканов.
Писмен отговор на питане от народния представител Мария Капон от министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Това са постъпилите писмени отговори.
Преди да преминем към днешния парламентарен контрол, имаше заявка за процедурен въпрос от господин Станилов. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин Пирински, възразявам най-енергично по практиката за процедурата на парламентарния контрол. С Писмо № 654-05-254 от 5.10.2006 г. Вие връщате моето питане до министър-председателя за обезщетяване на имотите на тракийските българи – изселници от територията на Република Турция. Аргументът, че въпросът не е в съответствие с изискванията на Глава осма от правилника – чл. 89, ал. 1, не е верен. Аз не съм задавал този въпрос на министър-председателя на Република България. Моето питане преформулира темата, а именно в смисъл какво е извършено от Министерския съвет след предишното ни питане с колегата Тодор Батилов, на което министър-председателят на Република България отговори, че ще продължи да работи, цитирам: “за окончателно уреждане на открити въпроси в тази област”. В моето питане аз се обръщам с въпроса “Какво е направено от тогава до сега?”, на което имам пълно право. Вие сте дали точно такова тълкуване в отговора си на едно от възраженията на господин Христо Кирчев от ОДС на парламентарния контрол от петък, 18 ноември 2005 г. Министър-председателят е тук и аз съм сигурен, че той няма нищо против да отговори на такова мое питане. В края на краищата в това се намира и смисълът на парламентарния контрол. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Станилов, и друг път са поставяни подобни въпроси под режима на процедурни въпроси. Както стана ясно и в минали случаи, този род въпроси не са процедурни. Не Ви прекъснах, защото исках да Ви дам възможност да изразите становището си, но се обръщам към всички народни представители с предложение да не се ползва тази процедура, защото тя е неприложима в този род случаи. Аз винаги съм готов да разгледам възражения на народни представители за едни или други поставени от тях въпроси и питания, но отклонени. Считам, че в повечето случаи сме намирали взаимноприемливото и разумно решение. В случая считам, че най-точна информация бихте получили от онзи член на кабинета, към който аз съм отправил въпроса, но ако Вие настоявате той да бъде пренасочен, аз ще разгледам Вашето възражение.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Аз ще внеса въпроса отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Внесете го.
Преминаваме към парламентарен контрол с въпроси към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Въпрос от народния представител Иван Георгиев Сотиров относно назначаването на Ихсан Халил Хаккъ за заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Моят въпрос е свързан с Устройствения правилник на Държавната агенция за младежта и спорта, който е приет от Министерския съвет и е в сила от 1 май 2006 г. Той регламентира, че Държавната агенция за младежта и спорта се ръководи от председател и трима заместник-председатели. От два месеца ДАМС има четвърти заместник-председател – Ихсан Халил Хаккъ, който е от квотата на ДПС.
Моят въпрос към Вас е: какви са аргументите, за да бъде извършено това назначение, което противоречи на устройствения правилник, и каква е квалификацията на това лице, за да бъде назначено на тази длъжност? Изобщо, какви други аргументи, освен разширяването на модела 8:5:3, са водили правителството и лично Вас при извършването на това назначение, което превръща и без това тромавата бюрократична система в още по-тромава и нефункционална.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър-председател, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! Както си спомняте, на 16 август 2005 г. Народното събрание прие решение за структурата на Министерския съвет. В съответствие с т. 3 от същото решение Министерският съвет с постановление № 197 от 10 септември 2005 г. създаде Държавната агенция за младежта и спорта, като правоприемник на цялостната дейност на предишното Министерство за младежта и спорта. Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, което е специфика, бих казал, на статуса на тази агенция, което показва и отношението към назначението на политиката за младежта и спорта от страна на правителството.
В чл. 1, ал. 4 в посоченото Постановление № 197 от 10 септември 2005 г. е предвидено председателят на Държавната агенция за младежта и спорта да се подпомага от трима заместник-председатели, които в момента са господин Балабанов – по младежките дейности, господин Леков – по международната дейност, и господин Маргаритов – по спортните дейности.
Вашият опит, господин Сотиров, да внушите, че с назначаването на господин Ихсан Халил Хаккъ за четвърти заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, администрацията се превръща в голяма и тромава бюрократична система, блокирана от безсмислени назначения, това е цитат, както се досещате, смятам, че е неуместен, не особено коректен и тенденциозен.
Истината обаче е съвсем друга. Тя е далеч от политическите дивиденти, към които вие очевидно се стремите. Известно е, че Държавната агенция за младежта и спорта упражнява правата на държавата като собственик на значителен брой спортни обекти и съоръжения, което изисква сериозен контрол и значителна по обем и съдържание финансова, стопански и административна дейност. Това налага и съответното високо ниво на управленски отговорности, което от своя страна обективира необходимостта от още един заместник-председател по финансово-стопанските и административните дейности на агенцията. Съпоставете с отговорностите на другите заместник-председатели и ще видите, че това действително е важна и полезна функция.
Основанието за неговото назначаване е Постановление на Министерския съвет № 194 от 28 юли 2006 г., с което се изменя постановлението от 10 септември м.г. и се предвижда председателят на Държавната агенция за младежта и спорта да се подпомага от четирима заместник-председатели.
В заключение ще отбележа, че е в ход процедура за промяна на Устройствения правилник на Държавната агенция за младежта и спорта, който ще го синхронизира с посоченото Постановление № 194 от 28 юли 2006 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Заповядайте, господин Сотиров, за Вашата реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, както виждам от това, което казахте, е ясно, че устройственият правилник не е променен и това назначение, независимо от това, че е гласувана структура от парламента и това, което казахте, е извършено в нарушение на устройствения правилник. Редно е правителството и министър-председателят да се съобразяват с устройствените правилници, които са изключително значими нормативни актове.
Аз не мисля, че с това назначение по някакъв начин е променена работата (реплика от народния представител Михаил Миков) на Държавната агенция за младежта и спорта по отношение на финансите. Знаете, че от няколко месеца тук упорито се поставя въпросът за това, че Държавната агенция за младежта и спорта още не е съставила регистър на имотите изключителна държавна собственост спортни обекти. Комисията има решение да се предостави такава справка.
В Държавната агенция за младежта и спорта цари пълен хаос и аз не мисля, че с тази практика, защото това е един от случаите, но е масова практика да се разширяват бройките на заместник-министрите и в министерствата, за да се изравнява балансът по схемата 8:5:3.
Тези аргументи, които се приведоха тук, са крайно неубедителни и лично мен този отговор на моя въпрос не ме удовлетворява.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Нещо за “Софийски имоти” кажи. Вие имате там “Софийски имоти”.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Питайте вашия шеф Симеон Симеонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сотиров, чух две тези във Вашия коментар – едната, която засяга коалиционната формула на управление, и втората, конкретната дейност на Държавната агенция за младежта и спорта.
Реалността е следната. Аз винаги съм отстоявал една ясна теза. Когато става дума за коалиционно управление, то се основава на баланс на представителство на различните политически сили в органите на управление на политическите нива, искам да подчерта, каквито са политическите кабинети, заместник-министрите и заместник-председателите на държавните агенции. Това е полезно за държавата от гледна точка на прозрачност и контрол (реплика от народния представител Иван Сотиров) върху дейността на всяко едно министерство, което не бива да се превръща във феодално владение на която и да е политическа сила. Това е полезното във формулата на коалиционното управление за цялото българско общество. Това, едно.
Второ, по повод регистъра на спортната инфраструктура в държавата, тя е изключително голяма по брой. В държавата ни като цяло през последните, бих казал, много – шестнадесет години, е направено твърде малко за инвентаризация. Не може да се очаква, че за няколко месеца ще се свърши толкова бързо работа, която не е свършена в продължение на шестнадесет години, в това число от правителство, което беше доминирано от ОДС, което беше по същество еднопартийно и което от гледна точка на партийните назначения беше къде-къде по-пристрастно. Цялата държавна администрация прочистихте и сложихте политически назначенци. Така че ако обичате недейте точно Вие като представител на СДС, който въведе такава практика, да давате уроци от тази гледна точка. Защото статистиката е ясна. При това управление, при това коалиционно управление няма политическа метла.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Е-е-е, сериозно!?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Няма! И това е факт. Статистиката е ясна. Хората в администрацията се оценяват съобразно техния професионализъм, техния принос за постигането на конкретни резултати. Политически представителства има единствено на политическото ниво на управление. И това е добре за държавата. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Питане от народния представител Евгени Чачев относно оценката на правителството за резултатите от прилаганата нова политика за концесиониране на националната инфраструктура.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! В началото на м. септември 2005 г. в отговор на парламентарно питане от тази трибуна Вие заявихте, че Вашето правителство – правителство на европейската интеграция, на икономическия растеж и социалната справедливост, ще провежда нова политика при изграждането на националната инфраструктура, ще прилага нова политика за концесионирането на магистралите, железопътните линии, пристанищата и летищата в България, ще прилага публично-частното партньорство.
Една година след това, в неделя – на 1 октомври т.г., Вие открихте пътя Карнобат – Бургас – 35 км от автомагистрала “Тракия”, изграден от турската фирма “Догуш” – “Еко” с цена 45 милиона, забележете, 45 млн. 844 хил. евро или, господин премиер, при цена 1 млн. 297 хил. евро на един километър!
Ще направя сравнение с концесионния договор за магистрала “Тракия”. Там един километър, господин премиер, струва 4 600 000 евро. Същевременно на 2 октомври, понеделник, Окръжната пътна служба, която сега е към новия фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, обяви обществена поръчка за фирма, която да стопанисва и охранява отсечката за срок от три години на стойност 6 600 000 лв., което прави приблизително около 62 000 лв. на километър.
Пак ще направя аналогия с договора за магистрала “Тракия” – там се предвиждат, забележете, 340 000 евро, не лева, на километър. Или чрез публично частното партньорство българската държава ще плати 3,5 пъти повече за строителството и 10 пъти повече за поддържането на магистрала “Тракия”.
Защо е нужно това, господин премиер, след като България след една година Ваше управление не усвоява 3 млрд. евро от предприсъединителните фондове? След като в бюджета за 2007 г. Вие предвиждате само 25% усвояемост от структурния и другите фондове от Европейския съюз? Като прибавим към това и ограбването, на което ще бъдат подложени милионите български граждани, защото само за отсечката Карнобат-Бургас съгласно концесионния договор за едно преминаване ще се плаща 3,60 лв., господин премиер. Това ли е новата политика на Вашето правителство?
И вторият ми въпрос: как обявената от Вас публичност на информацията кореспондира със строго засекретения одит на световно известната консултантска фирма “Прайс Уотър Хаус Купър”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Първо, искам да изразя моето задоволство, че все пак и Вие се радвате от това, че инфраструктурата на страната се подобрява, изграждат се нови пътища, нови отсечки от магистрали, което действително е важно и за конкурентоспособността на българската икономика и за удобството на пътуващите из страната. През тази година, междупрочем, са рехабилитирани близо три пъти повече пътища, отколкото през миналата година и в действие са пуснати досега 35 плюс 16 километра нови магистрали. Предстои откриване и пускане в действие на 20 км от магистрала “Струма” и на повече от 20 км от магистрала “Марица”.
Струва ми се, че са малко годините, ако изобщо е имало през последните 16 години, когато такъв брой нови пътища са изградени в интерес на гражданите.
Започвам отзад напред. За какво говорите? Знаете, че няма влязъл в сила договор за концесионирането на магистрала “Тракия”. Правителството в момента води преговори с концесионерите, за да се променят условията. Ако тези условия не бъдат променени по начин, който отговаря на обществения и държавен интерес, не се постигне по-разумен според нас баланс, тогава този договор няма да влезе в сила. Като естествено извън скоба или в скоба изваждам необходимостта договорът да отговаря на критериите на ЕВРОСТАТ. Това също е условие, по което ние няма и не можем да отстъпим.
По повод независимия одит, който беше извършен от “Прайс Уотър Хаус Купър”. Това правителство поиска такъв одит, за да види независима странична оценка на подписания от предишния кабинет договор. Беше направена такава на основата на обществена поръчка и изрично условие на “Прайс Уотър Хаус Купър” беше резултатите от анализа да не бъдат огласявани без тяхно съгласие. Това е причината това да не бъде ясно. Това ни послужи за основа за предоговаряне.
Така че недейте да опитвате да спекулирате политически с нещо, което се върши от правителството, смея да твърдя, в обществен интерес – предоговаряне на условията за концесията. Ако не се постигне, ще търсим и ще намерим други форми на доизграждане на автомагистрала “Тракия”.
По отношение на същността на Вашето питане – по отношение на политиката на правителството за концесиониране на националната инфраструктура. Смятам, че трябва да се оценят като положителни следните действия.
Първо, разработване и прилагане на нова нормативна уредба на концесиониране, която изцяло е съобразена с изискванията на Европейския съюз, тази година от този парламент, от мнозинството.
Второ, средносрочно и дългосрочно планиране на политиката по отношение на развитието на националната инфраструктура. За първи път имаме според мен много по-балансирана, кохерентна и дългосрочна стратегия за развитието на националната инфраструктура във всички основни инфраструктурни сектори до 2015 г. Това е резултат от работата на това правителство.
Трето, сътрудничество между правителството и международните финансови институции за оказване на логистична подкрепа, експертна подкрепа в оценката на различните проекти и възможните форми за тяхното финансиране.
Тази седмица тук бяха високопоставени представители на Европейската банка за възстановяване и развитие – господин Оливие Декамп, които участват в много от проектите по усвояване на фондовете на Европейския съюз и сега, и за в бъдеще като експерти, като консултанти. Председателят на Европейската инвестиционна банка или банката на Европейския съюз, домашната банка, която дава най-изгодните кредити именно за инфраструктура. Те ще правят оценка в рамките на програмата “Джаспърс”, в която са представени и двете институции, например за концесионирането на автомагистрала “Струма”. Защото предложението на правителството е на базата на икономическия анализ тази автомагистрала да се изгражда чрез публично частно партньорство, а е възможно и комбиниране на европейски фондове и публично частно партньорство.
Стремим се да правим максимално публична информацията по концесионната дейност. Същевременно върви един много активен процес на обучение на цялата администрация – централна и местна, за усвояване на европейските фондове. Бих могъл доста подробно да ви говоря по различните аспекти на всяка една от тези области и, смея да кажа, постижения за тази година.
Споменах новия Закон за концесиите, който въвежда правото на Европейския съюз за строителните концесии, които отчитат новите икономически реалности в България, и практическите въпроси, които я свързват с членството в Европейския съюз. Говорих ви за Съвета за координация, контрол и изпълнение на инфраструктурните проекти с национално значение. Вярвам, че Вие сте добре запознат с тази стратегия, защото тя е качена на Интернет, тя е публична, тя беше представена и пред европейските и световните посланици в България, беше представена пред европейските финансови институции, в това число и пред Европейската комисия. Тя беше високо оценена като подход на българското правителство за едно трайно решаване на проблемите на инфраструктурата. Тя е пряко свързана и с усвояването на европейските фондове – структурните и кохезионния. Добре го разбирате.
Мога да ви кажа, че през тази година са постигнати и конкретни резултати по отношение на концесионирането. Мога да дам пример с подписания договор между министъра на транспорта и концесионера “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” за летищата Варна и Бургас, което е сериозен резултат и напредък, което гарантира много сериозни дългосрочни инвестиции и едно добро управление на второто и третото по големина летища в България, много сериозно свързани с българския туризъм.
До края на тази година правителството планира да приеме проекти на решения за провеждане на процедури за предоставяне на концесии за следните обекти: пристанище Видин-Север, заедно с Фериботния комплекс; пътнически терминал Видин-Център; пристанище Лом; летище Русе.
Работи се и по редица други проекти, които ще се реализират чрез концесии. Междупрочем, концесията не е единствената форма на публично частно партньорство. Сериозно обсъждаме промяна на процедурите и за ефективни джойнтвенчърси – съвместни предприятия между публични предприятия и частния инвеститор, които да гарантират още приток на инвестиции. Защото сме наясно, че само с бюджетни, само с държавни средства няма как да се решат всички инфраструктурни проблеми – в железопътния транспорт, енергетиката, пътния транспорт, околната среда и водите. Затова в стратегията, за която споменах, е намерен баланс и се търсят максимално широко различните възможности. Там, където има и може да бъде реализиран частен интерес, да се привлекат тези частни инвестиции.
И последно, по публичността на информацията за концесионната дейност. От 1 януари т.г. е осигурен публичен достъп до всички данни на Националния концесионен регистър чрез Интернет. До края на тази година ще се въведат в експлоатация нови раздели на Националния концесионен регистър с актуална информация за провежданите процедури за представяне на концесии, текстовете на обявленията, информация за проведените и прекратени процедури, статистика за резултатите от проведените процедури за предоставяне на концесия, а също така изпълнение на концесионните договори, включително на отчетите за заплащане на дължимите концесионни възнаграждения, както и компенсациите, когато такива се предвиждат.
Така че според мен личи, че правителството има ясна, последователна политика в тази област и смятам, че откровено и аргументирано отговорих на Вашето питане. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Чачев, за Вашите два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер! Цикълът в инфраструктурното строителство – министър Гагаузов ще Ви каже, трае не по-малко от осем години при големите обекти. И Вие нямаше да откриете сега Карнобат – Бургас, ако правителството на Иван Костов не беше осигурило финансирането, не беше изготвило проектирането, не беше поставило фундамента. И това се отнася не само за Карнобат – Бургас, за предишната отсечка, която открихте от Оризово до Чирпан, за следващата, която ще откриете от Харманли до Свиленград. Това са обекти, които са започнати преди повече от осем години. И най-малкото е нужна скромност, когато се говори за това, което сте направили, тъй като тази една година, тази нова политика, която обявихте в изграждане на националната инфраструктура, на практика не е нищо. Това, с което започнах – залагайки тези цифри в бюджета за 2007 г., никаква нова икономическа политика в областта на инфраструктурата няма да бъде реализирана.
Моят въпрос, господин премиер, е: какво Ви каза господин Оливие де Камп и какво Ви каза господин Филип Мейстад – президенти на Европейската банка за реконструкция и развитие в Лондон и на Европейската инвестиционна банка, както Вие казахте – домашната банка и на България след 1 януари 2007 г. Това са моите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Никой не отрича, че един сериозен инфраструктурен обект изисква време и никой не си усвоява резултатите, които са постигнати за тази година само и изключително на това правителство. Част от тях са заложени по време на управлението на ОДС, значителна част по време на управлението на НДСВ и ДПС.
Искам да ви дам един прост пример, защото всеки един обект може да има ефектен проект, да има финансиране, но е много важно изпълнението, скоростта на изпълнението, контрола върху графика на изпълнението и качеството на изпълнението. Мога да ви дам следния пример: за 4 години по тази отсечка от автомагистрала "Струма", която ще бъде открита през тази година, ще бъде приключена, от 20 км., са усвоени около 25% от средствата. За последните 10 месеца са усвоени 75% от средствата. Това е политиката на правителството на Коалиция за България, НДСВ и ДПС и това е политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Фонд "Пътища". Мисля, че е достатъчно красноречиво.
По отношение на качеството – говорих с един работник, който участва в изграждането на отсечката Бургас – Карнобат. Знаете нейното значение – една от най-тежките отсечки в трафика между София и Бургас за пътниците, за превоза на стоки. Той каза: аз работя 20 години в изграждането на пътища, това е най-здравата магистрала в България. Трябва да отдадем дължимото и на фирмата-изпълнител, и на контрола, който е осъществяван от Изпълнителна агенция "Пътища", сега Фонд "Пътища".
Какво си говорихме с президента на Европейската инвестиционна банка и с господин Оливие де Камп в Европейската банка за възстановяване и развитие. И двамата са много доволни и смея да твърдя, че това е тяхната оценка, не моя, от сътрудничеството с  това правителство в редица конкретни проекти. Предстои подписването на Рамков кредитен договор с Европейската инвестиционна банка за следващите години, заедно с българското правителство по финансиране на редица проекти по инфраструктурата, най-вече по усвояването на европейските фондове.
Второ, казах ви за тяхната експертна помощ – програмата "Джаспърс", в т.ч. за магистрала "Струма". Тя ще бъде използвана и другаде, където става дума за публично частно партньорство. Защото в интерес на това правителство е концесионирането, изобщо публичното частно партньорство да бъдат прозрачни, да е ясно, че е защитен общественият интерес и затова са ни необходими и важни консултанти, които имат авторитет, опит в тази област. Впрочем господин Мейстад, който е бивш министър на финансите, споделя, че е много важно това, което прави сегашното българско правителство – да се пази фискалната и макроикономическата стабилност. Ние можем да налеем много повече ресурси в пътната и в другите инфраструктури, достатъчно бързо, но въпросът е това да не се отрази негативно върху макроикономическата ситуация в страната. Европейската банка за възстановяване и развитие ще участва със сериозно финансиране в специален фонд, който се нарича "Флак", за което ще се вземе решение на Министерския съвет в близките две седмици, който ще бъде специално насочен за подпомагане на местната власт, на общините – за финансиране на проекти, за мостове финансиране за усвояване на европейските структурни фондове. Това ще бъде направено през следващите седмици. Това също е част от една, смея да твърдя, доста по-концентрирана и целенасочена, последователна политика за подобряване на инфраструктурата на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Чачев, имате възможност да изразите Вашето отношение. Имате думата.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, Вие все пак икономисахте част от разговорите с двамата президенти.
И двамата са обърнали внимание, че България трябва да спазва стриктно европейските правила. И двамата са ви обърнали внимание (реплика от народния представител Ангел Найденов) за липсата на прозрачност, и двамата са против концесионния договор за магистрала "Тракия". Вие знаете много добре, че ако го подпишете, ще трябва заемът за 100 млн. евро от Европейската инвестиционна банка да се предоговори. Но това не е най-важното, господин премиер.
Все пак Ви благодаря, че имахте доблестта днес да отговаряте, тъй като на няколко пъти Ви се връщат питания по този въпрос, абсолютно необосновано. Но не мога да бъда доволен от Вашия отговор, тъй като всички българи виждат какво се построи за една година в България. Вместо да бъде открито новото летище в София, падна таванът. Между другото, за Ваше сведение, преди няколко дни се е накъдрила и част от пистата – по наше време също ...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Знаете ли при какви условия е подписан и от кого?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Не е важно при какви условия. При много добри условия – знаете кой избра изпълнителя и как го избра.
Летище София, което трябваше да бъде открито вече, няма да бъде открито и до края на годината. Същото се отнася и за най-големия инфраструктурен проект в момента – жп линията Пловдив – Свиленград. Вие знаете нещата на какъв етап са. Действително има известно развитие в магистралното строителство, което е логично, тъй като е поставено на една здрава основа – програма, която се изпълнява вече от трето правителство.
И ако вие си преоцените решението за магистрала „Тракия” и денонсирате, ако мога така да се изразя, този срамен за България договор, който някои нарекоха „далаверата на прехода”, аз действително ще ви бъда благодарен, а и всички български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Чачев, неоснователно е възражението Ви във връзка с върнатия въпрос, защото на конкретен въпрос искахте да приложите процедурата на питане. След като го формулирахте като въпрос по политиката, имахте възможността, а и народните представители, и онези, които следят парламентарния контрол, да получат достатъчно широка информация от министър-председателя по политика, която безспорно е в центъра на вниманието на общественото мнение.
Питане от народния представител Мартин Димитров относно промени с бюджетни кредити съгласно Постановление на Министерския съвет № 232 от 4 септември 2006 г.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Знаете, правителството не разполага с други средства, освен тези на данъкоплатеца. Всички решения, всички разходи са за сметка на данъците на хората. Именно затова е необходима много висока степен на отчетност и прозрачност, което ще намали корупцията в България. Важна стъпка за намаляване на корупцията е именно да е ясно всеки лев за какво се харчи. Затова много въпроси, много неясноти, много двусмислия предизвиква Постановление на Министерския съвет № 232 от 4 септември 2006 г. То отклонява 25 млн. лв. бюджетни средства от три големи проекта, които са: Проект България „Защита на морските и речните брегове от ерозия, абразия и свързаните с тях свлачищни процеси”, вторият проект е „Прочистване на отпадъчните води в басейна на р. Марица” и третият е изграждане на 284 къщи за ромското население.
Въпросът е: отклонявайки тези 25 млн. лв., това означава ли, че тези проекти няма да бъдат изпълнени, господин министър-председател? Това е първият ми въпрос. Променя ли се техният срок и тяхното качество на изпълнение?
Другото нещо, което прави това постановление на Министерския съвет, е, че тези пари се насочват към 11 по-малки проекта, които са твърде общи и твърде неясни. Така не трябва да се харчат парите на българските данъкоплатци!
Ще ви прочета някои от по-важните.
В третия проект например се казва, че се реконструира път, като се посочва, че реконструкцията касае от 13-и до 17-и километър. Поне е ясно за какво става въпрос.
Но вижте по-нататък за какво става въпрос. Четвърти проект: „Изграждане и ремонт на приоритетни водоснабдителни обекти”. Ами, поне можеше да посочите кои са тези обекти, господин министър-председател. Приоритетни водоснабдителни обекти! Кои са те? Къде ще отидат тези пари? Никой не знае. Вижте, става въпрос за около 7 млн. лв., уважаеми дами и господа. Никой след това постановление не може да знае къде отиват тези пари.
Вижте в пети проект какво е записано: „Благоустройствени и геозащитни обекти”. Ама, кои са те? Кои са тези обекти? Защо не ги пише в постановлението?
„Довършване на реконструкцията на сгради с цел преустройството им в бизнесинкубатори”. Ама, кои са тези сгради? Защо не ги пише тук? Как българското общество да знае къде ще отидат платените данъци?
Тук вече виждам, че има консултация с министър Гагаузов по този въпрос, надявам се тя да внесе повече яснота. (Шум, реплики и възражения в Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате, господин Димитров. Трите минути изтекоха.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Също така десети проект: „Издръжка и командировки в страната и чужбина, свързани с неотложни предприсъединителни ангажименти”. Какви са тези командировки?
И още нещо важно, накрая се дават пари на десет общини. Но как са избрани тези общини? Помощ за бедствия и аварии?! По азбучен ред ли са избрани или има някакви други критерии?
Така че, господин министър-председател, много е важно като министър-председател, който представлява българското общество, а не тройната коалиция, това трябва да е ясно, във всички случаи да има ясни критерии, да има обществено обсъждане, да е ясно къде отиват парите на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, радвам се на Вашата амбиция и хъс и на констатацията, че парите на българското правителство се формират от данъците, плащани от данъкоплатците. Това, впрочем, е вярно за всички страни в света и е достатъчно широко известно.
Второ, Вие самият във Вашия въпрос ясно показахте, че всъщност истинският адресат на въпроса би трябвало да бъде министърът на регионалното развитие и благоустройството. А Вие се опитвате да правите политика от въпроса, без да потърсите дори необходимите аргументи и информацията, която е абсолютно прозрачна и достъпна в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, изчерпателна, богата по всеки един обект, защото обектите, за които става дума, влизат в Програмата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за инфраструктурно изграждане.
Така че просто е хубаво да се направи едно усилие, преди да се вадят нещата политически, стремейки се да създадете неверни внушения.
Още нещо: аз лично съм привърженик на това да се засили ролята на Народното събрание в контролирането на изразходването на бюджетните средства от всички министерства. Това е и мое предложение, което направих пред Политическия съвет на коалицията. Надявам се, че парламентът ще намери начин институционално да създаде може би подкомисия на Комисията по бюджет и финанси или друга институция в рамките на Народното събрание, която периодически да кани министрите, да оценява изпълнението на бюджета и също така ефективността от въздействието на една или друга мярка върху гражданите на страната, икономиката, бизнес климата, инфраструктурата и т.н.
Направете го, господин Димитров, заедно с мнозинството, което има тази политическа воля. Това ще е полезно, защото след близо един месец тук, в парламента, ще кипят бурни дебати за бюджета за догодина, разбира се, с много политика, вкарана в тези дебати, с много въртене на цифри, факти, интерпретации и прочие. Но винаги, за съжаление, през последните 16-17 години като минат тези дебати се забравя за бюджета, до следващата есен. Реално погледнато е така.
Ще отговаря на Вашите въпроси по същество. Като Ви уверявам, че правителството подходи отговорно при вземането на решението за промените с бюджетните кредити в рамките на бюджета за 2006 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Като резултат от този подход не са поставени под съмнение постигането на крайните цели на проектите „България за брегоукрепителни мероприятия по р. Дунав и Черноморското крайбрежие”, финансиран със заем от Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа, „Пречистване на отпадните води в басейна на р. Марица”, а също така изграждане на 284 къщи за ромското население в кварталите „Столипиново” и „Шекер махала” в Пловдив.
Пренасочването на бюджетния кредит от проектите за други инвестиционни разходи през бюджетната 2006 г. не води до неусвояване на кредитите от международните финансови институции, както и на съответното съфинансиране. Този процес просто се забавя и усвояването се прехвърля за следващата бюджетна година.
През бюджетната 2006 г. поради възникнали обективни причини част от разчетените бюджетни кредити по посочените проекти не могат да бъдат усвоени.
И това се случва с всяко правителство - знаете, господин Димитров, поради редица обстоятелства, които не могат да бъдат изчерпателно и еднозначно описани. Винаги се случва, винаги се пренасочват кредити. Важното е средствата да бъдат усвоени, да подобрят инфраструктурата на страната и да решат проблемите на немалко общини.
Именно затова Министерският съвет взе решение по отношение на редица проекти, които предвиждат бюджетите на общините да получат средства за преодоляване на последствията от възникнали бедствия, финансиране на приоритетни и срочни пътни инфраструктурни обекти, финансиране на приоритетни инфраструктурни, благоустройствени и геозащитни обекти, финансиране на развитието на информационната система “Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) и финансиране на неотложни предприсъединителни ангажименти.
В заключение ще обобщя, че проектите по Проект “България” – “Пречистване на отпадните води в басейна на р. Марица” и изграждане на 284 къщи в ромските квартали на Пловдив ще бъдат изпълнени и външното финансиране ще бъде оползотворено по най-добрия начин, без да загубим нито един цент, нито едно евро. Едновременно с това ще решим и вече решаваме възлови въпроси от национално и местно значение чрез пренасочването, за което Вие питате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за два уточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател! За всички вас е ясно, че зад всяко постановление на Министерския съвет стои думата най-вече на министър-председателя.
Моето питане има конкретна цел, господин министър-председател. Когато Ви се даде за подпис постановление, в което пише “изграждане и ремонт на приоритетни водоснабдителни обекти” и срещу него пише само сумата от 7 млн. лв., без да се казва къде са обектите, Вие да не го подписвате – това е целият въпрос. Независимо дали някой някъде може да даде отговор на този въпрос или отговорът е даден устно, това не е достатъчно. На България е необходима нова политика. Когато 25 млн. лв. се вадят от конкретни проекти и се дават за други, да е записано ясно какво ще бъде финансирането. И това да става в обществен дебат. Защото при сегашната ситуация се дава възможност Министерството на регионалното развитие и благоустройството да прави с тези пари каквото си поиска, както те са пренасочени.
Конкретните ми въпроси към Вас са: отлагането на усвояването на европейските фондове означава ли, че тези проекти ще бъдат завършени все пак през следващата година? Давате ли гаранция, че тези проекти няма да бъдат прекратени и няма да бъде загубено част от финансирането? Вие вече отговорихте частично на този въпрос. На мен ми е необходима Вашата политическа гаранция. Не, не ми посочвайте министъра, тъй като Вие сте подписали това постановление. (Реплики на министър Асен Гагаузов.)
Аз имам конкретна цел: Вие трябва да изисквате много повече…
Уважаеми господин министър, в тази зала понякога трябва да се изслушват въпросите, за да отговорите на тях. Без да чуете въпроса, не можете да дадете отговор.
Уважаеми господин министър-председател, това е един принципен въпрос, който се надявам да помогне за подобряване на Вашата работа в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За да получите отговор, трябва да отправите въпрос, господин Димитров!
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Господин Димитров! Оставам с впечатление, че просто не слушате отговора. В края на моето изложение дадох ясен отговор на Вашия въпрос, който повторихте по непонятни за мен причини. Министърът на регионалното развитие и благоустройството, който отговаря за изпълнението на проектите, току-що го потвърди.
Пак Ви казвам: Вие търсите политически дивидент, вместо да отправите въпроса по адресат. Нищо, ето ме, отговарям Ви утвърдително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашето отношение, господин Димитров?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа! Въпреки доброто настроение на министъра на регионалното развитие, което вероятно е обосновано и за което вероятно има лични причини, въпросът е много сериозен.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Много!
МАРТИН ДИМИТРОВ: В България нещата ще се променят тогава, когато е ясно правителството за какво харчи всеки лев. До момента, в който има обществена търпимост и се отговаря по този начин, когато има 25 млн. лв. и се говори, че ще бъдат изхарчени за приоритетни проекти и се отговаря, че това е нормална практика и трябва да бъде така оттук нататък, не очаквайте да се преборим с корупцията в България. Не очаквайте това да се случи. Но очаквайте момента, в който Народното събрание има търпимост по тази тема.
Да, министър-председателят каза между другото едно вярно нещо – Комисията по бюджет и финанси на парламента трябва да участва в този процес. Крайно време е това да се случва, защото в тази комисия има представители на всички парламентарни групи и там е мястото да се правят такива преливания. Когато те се правят от Министерския съвет, господин министър-председателят призна: той не е достатъчно навътре в тази материя, за да знае какво е подписал в крайна сметка. Това е самата истина. Всеки министър-председател по различни теми ще бъде в това положение. Това е така.
Но тук не става въпрос за политически дивиденти. Става въпрос за това дали България ще има среда, в която няма да толерира корупцията. И това ще се случи в момента, когато е ясно за какво се харчат парите. Вижте, ние в Комисията по бюджет и финанси на българския парламент имаме дебати по тези теми със седмици. И накрая се оказва, че това, което сме приели, се променя с едно постановление на Министерския съвет. И всичко се обръща наопаки! Какъв е смисълът тогава да правим толкова заседания и да работим по темата? Няма смисъл! Тогава да оставим Министерският съвет с постановления да си прави и бюджета – по същата логика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: А Вие не приемате ли…
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин министър, сега влизаме в Европейския съюз, не подхожда да подвиквате от банката дори на своята парламентарна група.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Не говорите верни неща.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа, въпросът е дали този парламент има волята да промени самата система на финансиране.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Това го чухме вече.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Трябва изключителна яснота и прозрачност. Понеже аз съм и в Бюджетната комисия на Европейския парламент, искам да ви кажа, че това е невъзможно да се случи. За всяко едно пренасочване на пари по проект се взима мнението на външния консултант, както е поискано съвсем правилно по отношение на магистралата. И такъв подход трябва да има и в България. Но в момента, в който на едно заседание може да се променя всичко, няма смисъл от работата на парламента. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми господин Димитров, преценете сам. Вашето питане всъщност е въпрос, който би трябвало да отправите към господин министъра, с когото сега пристъпвате към събеседване, за да си изясните конкретните отговори на зададените от Вас въпроси. В този аз смисъл аз допуснах Вашия въпрос под формата на питане, за да не бъде отправено към мен отново обвинението, че отклонявам въпроси към министър-председателя. Но Вие сам се убеждавате, че всъщност отговорите на Вашите въпроси се намират там, където сега ги търсите. И действително е добре да се спазва от колегите процедурата за задаване на въпроси по същество към онези, към които те трябва да се адресират. Благодаря за Вашето разбиране.
Преминаваме към въпрос към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин от народния представител Бойко Ватев относно поредния инцидент с български граждани, причинен от гръцките гранични власти.
Имате думата, господин Ватев, заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Калфин, уважаеми господин министър Петков, уважаеми господин министър Гагаузов! На 22 септември около 40 български граждани без всякакви причини не са допуснати на гръцка територия при контролно-пропускателен пункт Ексохи. Отказът на гръцките гранични власти е съпроводен със скандално и унизително отношение към българите. Поставени са черни паспорти, задраскани са печатите и е наложена тримесечна забрана на тези хора да посещават Гърция.
Всъщност историята е тази, че две разклонения на рода Кьосеви – бежанци от Беломорска Македония и техните роднини в Драма, са искали да си направят родова среща. Те са проверили как стават тези неща. Ходили са в консулството в Пловдив. Там са им обяснили какви документи трябва да представят, те са ги представили, включително и покани от четири техни български роднини, които са гръцки граждани. И въпреки всичко с тези хора е постъпено по изключително унизителен начин.
Ето защо аз Ви питам, господин министър, въпреки че може би не ме слушате, какви мерки смята да предприеме Министерството на външните работи за недопускане и в бъдеще на подобни случаи, които се отнасят до контролно-пропускателния режим между Република България и Република Гърция. Впрочем, подобни случаи са система, те не са изключение, те са всекидневие по тази граница. Какви постъпки ще направи в конкретния случай българската държава пред гръцките власти за премахване на тримесечната забрана за тези хора? И кой ще им плати изразходваните средства и унижението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ватев! Случаят, за който Вие поставяте въпрос, действително е поредният много неприятен случай на отношение към български граждани на българо-гръцката граница.
В рамките на своите правомощия Министерството на външните работи веднага след този случай предприе действия и постъпки пред гръцката страна. На 27 септември в министерството беше извикана госпожа Антония Страти, която е изпълняваща длъжността завеждащ консулската служба в Посолството на Република Гърция в София, която беше запозната подробно с обстоятелствата по случая, изложени в постъпилата същия ден жалба от името на пътуващите български граждани. На госпожа Страти е връчена и вербална нота, с която се изразява остро безпокойство както от неприятния конкретен случай, така и от продължаващата практика от страна на гръцките гранични власти за недопускане на български граждани на територията на Република Гърция, независимо от представените доказателствени документи за действителната цел на пътуването. Обърнато е сериозно внимание за некоректното отношение на гръцките гранични власти към участниците в групата, в това число възрастни и деца. Отправена е настоятелна молба за срочна проверка по случая с уверения от гръцката страна за срочен отговор.
По конкретния случай бяха дадени разпореждания и на Посолството на Република България в Атина, и на Генералното консулство в Солун за провеждане на среща на съответното равнище в Министерство на външните работи на Гърция, на която също да бъдат поискани обяснения за неоснователния отказ и наложената краткосрочна забрана за влизане в страната. Такава среща вече е поискана. Вчера се проведе в Солун една от поисканите срещи, след малко ще ви информирам за това.
За предприетите досега от Министерство на външните работи постъпки и действия, максимално възможни при подобни случаи, потърпевшите български граждани са уведомени с писмо от 28 септември т.г. на заместник-министъра на външните работи госпожа Гергана Грънчарова.
Без да поставяме под каквото и да е съмнение действителната и благородна цел на пътуване на българските граждани – родова среща, бихме желали да обърнем внимание, че чл. 5 от конвенцията, осигуряваща приложението на Шенгенското споразумение, по което Гърция е страна и едновременно с това външна граница, определя условията, при които граждани на трети страни, включително български граждани, могат да влизат на територията на шенгенското пространство. При влизане в съответната страна граничният служител в случаите, когато счете за необходимо, може да изисква документи, удостоверяващи основанията и условията, при които се пребивава в шенгенското пространство. Това е в неговите правомощия и също така има суверенното право да прецени убедителността на предоставените документи и добросъвестността на желаещия да пресече границата чужд гражданин. Така че изцяло решението, чисто законово погледнато, е в рамките на гръцките гранични служители.
Междувременно на една от срещите, които поискахме и която се проведе вчера, консулът на България господин Михов е провел официална среща с началника на Гранична полиция на ГКПП Ексохи Андониос Капелакис, на който е поставил всички въпроси, които включително са връчени във вербалната нота на гръцката страна. Началникът на гръцкото ГКПП е обяснил, първо, че автобусът не е имал лиценз за международни превози и не е могъл да бъде пуснат на територията на Гърция и след това е повторил тези обяснения, които са били дадени преди това, че не им е била ясна целта на пътуването на 40 души. Това, което е поел като ангажименти – мисля, че то е резултат на действията на посолството – е, че е отменена заповедта за недопускане на тези български граждани на гръцка територия. В смисъл, че този така наречен черен печат е отменен по административен път и те могат да влязат, когато поискат, в Република Гърция.
Между другото от Министерство на външните работи се свързахме с тях и при тяхно желание, а доколкото разбрах имат такова действително да проведат семейната си среща, ние ще им окажем изцяло съдействие, координирано преди това с гръцката страна, така че да могат безпрепятствено да влязат в Република Гърция.
Още един път казвам, за съжаление, това е един от многото случаи с български граждани. Статистически много българи пътуват до Гърция, което не дава основание ние да допускаме такова отношение към страната. Министерство на външните работи непрекъснато, включително и днес, имаше случаи, реагира най-остро на това поведение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Бойко Ватев за право на реплика.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Господин министър, Аз съм доволен от бързата реакция на Вашето министерство. Впрочем вече знаех за тези неща, които ми казахте, от самите хора. Но аз използвам случая да обясня нещо, което много често в България не се споменава. Голяма част от тези хора са избирани точно защото имат там български роднини – гръцки граждани, но от български етнически произход, което Гърция също не признава. Гърция все още не признава, че в Косторско, Лененско и Воденско има 300 хил. българи християни. Гърция не признава, че в Западна Тракия има 100 хил. българи мюсюлмани и е работа на Външно министерство, на цялата ни държава да го заявим и да кажем ясно, че ние искаме да защитаваме и техните права. Защото, когато в Пловдив се открива и има няколко гръцки паралелки, това е чудесно, но е хубаво и в Солун да има няколко български паралелки. И когато те казват в отказа, че им отказват, че не притежават достатъчно финансови средства, а не са им искани да покажат такива, че не са доказали целта на пътуването, когато четири души техни роднини ги чакат с декларации, гръцки граждани от Драма, всички знаем и виждаме, че това е само претекст и повод, защото те отиват на родова среща и доказват, че там има българи. Гърците не обичат там да се доказва, че има българи. Е, има, има около 400 хил. души българи в Гърция. Те са достойни гръцки граждани, но са наши сънародници и трябва да им помагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Отказвате се от това право.
Позволете ми, уважаеми народни представители, да благодарим на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Първият въпрос, който ще бъде отправен към министър Вълчев, е от народния представител Владимир Кузов.
Господин Кузов, имате възможност да развиете Вашия въпрос.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! На мое писмо, изпратено до Министерство на образованието и науката, относно нарушението на господин Чавдар Здравков – директор на Професионална гимназия по подемно-транспортна и строителна техника, Вие ми отговаряте във Ваше писмо, че в резултат на извършените проверки са констатирани нарушения на директора и с решение на регионалния инспекторат е решено да се наложи дисциплинарно наказание на същия директор. Комисията в министерството е решила, че тези нарушения са несъществени и имат предимно технически характер. Писмото ще Ви оставя тук, за да проверите неговата автентичност.
Господин министър, ако подправката на лично дело и издаване на диплома с невярно съдържание, както и нерегламентираното събиране на пари от учениците е техническо нарушение и с технически характер, много Ви моля от името на Министерския съвет да внесете предложение до Народното събрание за промяна в Наказателния кодекс, където тези деяния да бъдат декриминализирани.
В този аспект изплуват два въпроса. Единият въпрос е: знаете ли какво се случва в повереното Ви ведомство и ресор, който Вие управлявате? Не Ви ли заблуждават, господин министър? И, какво ще предприемете, за да може компетентните органи да се произнесат по този казус от гледна точка на това да не бъде прикрит някои или нещо, което бих подложил на съмнение – честността в учебното заведение? Затова Ви оставям и личното дело – това, което аз имам като ксерокопие, където е подправено лично от директора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кузов! По повод на отправения от Вас въпрос относно издаване на дипломи за завършено средно образование с невярно съдържание от директора на Професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника – София, на 28 и 29 септември т.г., тоест преди една седмица, Регионалният инспекторат по образованието – София, извърши проверка.
Предвид ограниченото време, с което разполагам, ще кажа, че предмет на тази проверка бяха предимно намерените в училището 20 дипломи за завършено средно образование, които не са получени от учениците, съответно личните картони на учениците и съответно регистрационната карта за издадени документи за завършена степен на средно образование. Установи се, че дипломите са, както следва: една за учебната 2002/2003 г., три – за учебната 2003/2004 г., седем – за учебната 2004/2005 г. и девет неполучени дипломи за учебната 2005/2006 г.
Какво установи проверката? Проверката установи, че дипломите са регистрирани в регистрационната книга за издадени документи за завършена степен на образование и за придобита професионална квалификация за съответните учебни години като номерата им съответстват на тези, които са записани в книгата, единадесет дипломи са изготвени в съответствие с нормативните актове, а при девет дипломи е налице несъответствие между вписаните в тях данни и данните в личните картони на учениците, както и липса на някои от задължителните реквизити на този документ. В една диплома в графата “подпис на притежателя” е положен подпис, който е на друг ученик, получил дипломата. Това не е някакво съществено нарушение. Така или иначе, обаче в случая е налице неизпълнение на правомощията на директора по няколко разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и разпоредби от Наредба № 4 за документите в системата на народната просвета, което ще предизвика една малко по-обстойна проверка от страна на министерството.
Искам да потвърдя това, което Вие казвате, че това не е първата проверка в Професионалната гимназия по подемна, строителна и транспортна техника. По повод постъпили в Регионалния инспекторат по образованието и в министерството сигнали през 2005 г. и 2006 г. в училището са извършени шест проверки. Това, което и Вие споменахте, е, че една от проверките е била по повод на Ваше писмо, като действително при тези проверки са установени нарушения.
На заседание на 15 юни 2005 г. дисциплинарната комисия в Министерство на образованието и науката е преценила, че не е необходимо налагането на такова наказание. Без да искам по някакъв начин да се оневинявам лично – това е станало няколко месеца преди аз да стана министър – ми е трудно да кажа какви са били мотивите извън тези, които официално са записани в документацията на комисията.
Какво ще предприеме министерството оттук насетне? Тъй като наистина по време на проверката 28-29 септември 2006 г. от регионалния инспекторат се установиха нарушения, са поискани вече писмени обяснения от директора на гимназията. По същество е започнало дисциплинарно производство срещу него.
На второ място – с оглед на придобиването на по-изчерпателна и обективна информация аз съм издал заповед за извършване на проверка този път от Инспектората на министерството, а не от Регионалния инспекторат по образованието по образованието, която ще включи няколко основни момента – осъществяване на контакт с лицата, чиито дипломи все още са в училището, за да се разбере защо те не са получени и да се направят съответни допълнителни сравнения.
На второ място – проверка на дипломите на други лица, завършили гимназията, за да може да се установи тяхната автентичност.
И, разбира се, проверка на цялостната дейност на ръководството на гимназията, тъй като обикновено, както се установява, един пропуск е свързан с други пропуски в дейността.
Ще помоля за още едно изречение, ако разрешите, господин председател.
Бих искал да кажа, че министерството има волята безкомпромисно и решително да действа в случаите, когато се установи, че има закононарушения от страна на директори на училища в България като веднага бих могъл да дам съответни примери, за които сме информирани. В случаите, за които това се установи, ние веднага започваме дисциплинарни производства, тъй като това е въпрос не само на конкретно нарушение, а в крайна сметка на уронване на престижа на самата българска образователна система.
Вземам предоставените ми документи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Владимир Кузов. Той има право на реплика.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър. От Вашите думи личи, че имате воля да се борите с корупцията на всички възможни нива и етажи. Радвам се, че моето питане сега ще предизвика необходимата проверка. Ако счете Министерството на образованието и науката, че са в наличност извършени престъпления, вероятно ще сезира компетентните органи. Уведомявам Ви официално, че там са събирани нерегламентирано пари от учениците за курсове, които така или иначе са платени от министерството, а парите са събирани от директора Здравков, за което имам автентични документи, както и съответното дело, което Ви предоставям като ксерокопие. Него го имам в оригинал, където Вие можете да видите, че са поправени оценките извън всички правила, тъй като лицето е завършило 1996 г., а картонът му е поправен 2002 г. За какво и защо – надявам се Вашата проверка да уточни, за което Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз мисля, че изяснихме въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин Станилов, моля да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Публична тайна е колко мизерно живеят тези, на които е поверено образованието на българските деца.
В края на миналата година българските учители стачкуваха почти месец за подобряване на условията на труд в българското образование. Тогава им обещахте увеличение на заплатите на учителите през м. януари и м. юни, като предвидихте и възможността за допълнително увеличение през м. октомври в зависимост от изпълнението на бюджета. Това могат да потвърдят и депутатите от управляващата коалиция, взели участие в преговорите с учителите.
Новата учебна година започна. Вие сам обявихте, че са закрити значителен брой маломерни паралелки, които досега формираха допълнителни разходи, с други думи – реализирани са сериозни икономии. В общ план Министерство на финансите също отчита увеличение и преизпълнение на бюджета.
В тази връзка Ви задавам следния въпрос: ще реализирате ли идеята за ръст на учителските заплати от м. октомври т.г. при добро изпълнение на бюджета? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! В отговор на поставения от Вас въпрос бих искал да предоставя следната информация.
По време на стачните действия в края на миналата година действително един от вариантите, обсъждани в хода на проведените преговори, включваше увеличение на заплатите от м. октомври в случай, че бюджетът го разрешава.
Веднага искам да кажа, че това беше предложено по-скоро от министъра на финансите, но при положение, че няма юлско увеличение, искам да направя това разграничение.
Така или иначе, ние се спряхме в крайна сметка на варианта с две увеличения – това, което се случи на практика с учителските възнаграждения. На мен поне не ми е известно да е бил поеман формален или неформален ангажимент от мен или от моите колеги за допълнително трето увеличение на заплатите през м. октомври.
В крайна сметка обаче разбира се, винаги е възможно, ако има добро изпълнение на бюджета, а то такова се очертава за 2007 г., да бъде направен един анализ и заетите в бюджетната сфера да бъдат преди Нова година допълнително стимулирани.
Веднага искам да кажа обаче нещо, което икономистите добре знаят – проблемът на бюджета в България през тази година, както и през предходните не е толкова в неговото изпълнение. Той ще бъде без никакво съмнение преизпълнен и преизпълнението се очертава да бъде значително над 2 млрд. лв. Проблемът е с дефицита по текущата сметка на външнотърговския баланс, така че това е въпрос на едни по-сериозни икономически анализи, за които аз нито се чувствам подготвен, нито самата ми служебна позиция разрешава да правя в момента.
Какво все пак направихме? Бих искал да припомня – това, което тогава се споразумяхме със стачкуващите учители, което беше изпълнено, е, че техните възнаграждения трябва да нараснат. Разбира се, всички сме съгласни, че това е недостатъчно, но все пак да нараснат малко изпреварващо общата политика по доходите на българското правителство. Затова, както е известно, от началото на годината те бяха увеличени с 4 на сто, а с 6 на сто, както и на останалите, заети в бюджетната сфера, от 1 юли 2006 г.
Какво ще стане през следващата година? Бюджетът все още не е приет и аз не бих могъл да кажа каква ще бъде общата политика по доходите на заетите в бюджетната сфера, но със сигурност тя ще се разпространи като цяло и върху българските учители. Това, което ние сме успели да договорим с Министерство на финансите, аз имах повод на няколко пъти да го кажа, но след като се повдига въпросът, се чувствам длъжен да го повторя, това е една сума в размер на 13 млн. 100 хил. лв., която ще бъде за допълнително стимулиране на български учители извън общата политика по доходите, тоест извън общото увеличение на заетите в бюджетната сфера, което по наши изчисления би дало възможност при възприемане на модела за диференцирано възнаграждение да бъде стимулиран всеки десети български учител с увеличение на 50% от заплатата от средата на календарната 2007 г.
Засега това е уговорката с Министерство на финансите. Разбира се, това е проектобюджет. Вие сте хората, които в крайна сметка ще му дадете окончателния вид. Разбира се, аз като министър на образованието и науката само бих могъл да приветствам повече пари за възнаграждения на учителите, но това е нещо, което не зависи изцяло от министъра на образованието и науката.
И като последно изречение, господин председател, ще кажа, защото това ми се струва съществено, но мога да го направя и като отговор на реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Станилов, имате право на реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър, аз, разбира се, не мога да бъда доволен от това, че казвате, че през м. октомври няма да има увеличение на заплатите. То никой няма да бъде доволен. Разбирам, че не зависи от Вас.
Има много известна статия, която е на един германски политолог, който казва, че преди Втората световна война най-важният министър в едно правителство е онзи на войната, а след нея – онзи на финансите. Той вероятно, и по мои наблюдения, в почти всички държави е по-важен от министър-председателя, така че при обсъждането на бюджета може би ще бъде поставен и този въпрос.
Друг е въпросът, че моето питане към Вас беше просто да инспирира един интерес към така поставения въпрос и той вероятно ще бъде поставян многократно при обсъждането на бюджета, тъй като, както разбирам, за науката, културата и образованието в новия бюджет пак процентът от брутния вътрешен продукт е много нисък в сравнение с европейските държави. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на реплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Аз вземам думата, не за да оспоря това, което Вие казвате, а до голяма степен, за да го потвърдя. Истината е, че всички знаем нещо, което ще се дебатира тук само след месец, месец и нещо – че бюджетът за 2007 г. е един от най-сложните бюджети през последните години, тъй като имаме едни задължения – да не влизам в детайли – по повод на членството в Европейския съюз.
По същество, всички системи или почти всички системи като процент от брутния вътрешен продукт са намалени в бюджета за 2007 г. Трябва да призная, че има разбиране от страна на колегите от Министерския съвет няколко системи, между които здравеопазването и образованието, да запазят или почти да запазят процента от брутния вътрешен продукт. За догодина обаче ние бихме могли да имаме малко повече въздух, тоест възможност да правим политика с определени средства, предвидени в бюджета, тъй като самата система, както и Вие правилно отбелязахте във Вашия въпрос, има тенденция към известно дисциплиниране и свиване. Веднага искам да кажа обаче, че за сметка на ликвидирани маломерни паралелки, краткосрочно трудно може да се направи нещо във финансов план, най-малкото защото всеки съкратен учител по принцип има правото на определено количество брутни заплати като обезщетение. Така че ефект, ако от това въобще има ефект, защото като цяло хората в системата не намаляват значително, тъй като тази година назначаваме 500 ресурсни учители заради децата със специални образователни потребности, така че някакво много радикално различие във Фонд “Работна заплата” като брой хора, които го делят, според мен няма да има.
Въпросът, който поставяте е сериозен. Той обаче засяга и още нещо. Може би все пак на национално равнище трябва да се вземе решение коя професия горе-долу как стои процентно към други професии. Защото в противен случай става едно като че ли надпреварване в различните отрасли – дали на учителите по-бързо ще растат заплатите, или на лекарите, или на медицинските сестри, или на администрацията, или на полицията и така нататък. Това според мен не е здравословно за едно общество. Трябва ясно да се каже, че еди-кои си заплати стоят горе-долу така процентно към други заплати, към трети, към четвърти заплати. (Реплика на народния представител Станислав Станилов.) Точно така, напълно съм съгласен, но това трябва да се постигне в националната тристранка и тогава вече, когато има бюджетни средства, да се знае горе-долу как се увеличават заплатите.
Иначе всички сме наясно, че като цяло учителите са едно от най-важните съсловия в една модерна държава и в крайна сметка, ако има едно общо цяло съсловие, което носи духовността и идентичността на една нация, това са учителите и ние сме в дълг към тях. Но едно е да говорим, че сме в дълг към тях, съвсем друго е да вземем и да направим нещо конкретно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следва въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Госпожо Манева, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министър Гагаузов.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с един сериозен проблем, който засяга много населени места в България – проблемът с водоснабдяването. В момента моята загриженост е за водоснабдяването на с. Слатина, община Дупница, което години наред страда от проблеми във водоснабдяването. Една част от селото, така наречената Горна махала, изобщо няма вода, а в останалата част от години е въведен 12-часов режим на водоснабдяване. Проблем е и това, че качеството на водата е изключително лошо. Не само в дъждовни дни водата е мътна и хората непрекъснато се оплакват. Сезирали са най-различни инстанции. В последно време специално са се обръщали към ХЕИ заради качеството на водата.
Тази тревога на хората безусловно налага реакция. За съжаление, досега институциите, към които са се обръщали хората от селото, не са дали никакъв удовлетворителен отговор. Затова, имайки предвид, че точно във Вашия ресор е дейността, свързана с осигуряване на инфраструктура, гарантираща качествено водоснабдяване, днес искам да Ви запитам и се надявам, че Вашият отговор ще бъде удовлетворителен за хората, които очакват решение на въпроса.
Предвижда ли Министерството на регионалното развитие и благоустройството подобряване на водоснабдяването в с. Слатина и в какви срокове могат да се надяват хората, че ще пият нормална вода и ще имат нормално водоснабдяване? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Преди да започна с отговора, искам да уточним нещо, за да не говорим за две различни населени места. Въпросът е за водоснабдяването на с. Слатина, така както Вие сте го формулирали, община Дупница, област Софийска. Ако тръгнем отзад напред, ще видим, че община Дупница не е в Софийска област. Да не би да бъркаме населените места – да Ви отговарям за едно, а то да се отнася за друго? Става дума за с. Слатина, което е в община Бобошево, а община Бобошево е в Кюстендилска област. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То и Дупница е там.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: В този смисъл Ви питам, за да не се разминем.
По същество. Бих искал да Ви информирам за сегашното състояние на водоснабдяването на това село, тъй като предполагам, че именно за него става дума.
Село Слатина, община Бобошево, се водоснабдява от водохващане “Робовица”, водоснабдяващо и селата Мурсалево, Смочево, Боровец, Крумово, Бораново и Драгоман.
На водохващане “Елешница” и ВЕЦ “Каменица”, подаващи допълнително вода към селата Мурсалево, Смочево, Боровец, Крумово, Бораново и Драгоман се извършват ежегодно ремонтни работи. Тези села са на режим на водоснабдяване до приключване на ремонта, който се надяваме, че ще приключи в края на следващата седмица.
По време на ремонтните дейности горецитираните села и с. Слатина са с нарушено водоснабдяване от водохващането “Робовица”. С изключение на този период – говоря за ремонтния период, селата са с нормално водоснабдяване. С нормализиране подаването на вода от водохващане “Елешница” и ВЕЦ “Каменица” ще се подобри и водоснабдяването на с. Слатина, както и на останалите села.
Подаваната вода за с. Слатина е с питейни качества, контролирани от РИОКОЗ – Кюстендил, и лицензирана лаборатория към “ВиК” ООД – гр. Кюстендил. Предполагам, че в процеса на ремонт (знаете, че има нарушение на тръбопроводите) е възможно да е имало наднормено нарушение на качествата на водата в този период, който ще приключи до края на следващата седмица.
В община Бобошево и община Рила се извършва проучване относно изграждането на допълнителен водопровод за гр. Бобошево и с. Слатина по тъй наречения Рилски водопровод, което ще позволи нормално водоснабдяване на селото при извършване на ремонтни дейности на водохващане “Елешница” и на ВЕЦ “Каменица”.
С това давам отговор, че водоснабдяването на селото до десетина дни ще се нормализира. За по-доброто и трайно негово решаване се извършва проектиране на тъй наречения Рилски водопровод. Знаете по какъв ред и начин ще се кандидатства от следващата година за тези обекти, за да бъде изграден и да се реши окончателно въпросът както на с. Слатина, така и на околните села, които ползват сегашния водопровод. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева – 2 минути право на реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Съжалявам, че е допусната техническа грешка. Важна е загрижеността да се решават проблемите. Благодаря за отговора. Имам опасения обаче, че наистина говорим за различни села, независимо, че са в един и същи район. Става дума за подножието на планина Рила, за с. Слатино, община Дупница.
Аз съм доволна от Вашия отговор, защото Вие успокоихте друга част от хората, които живеят в този район, но имам съмнение, че този водопровод не решава проблемите на с. Слатино. Надявам се, че след това уточнение проверката ще бъде направена и може би в писмен вид ще получа отговор за селото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Затова исках да уточня – дали говорим за едно и също населено място, но има много села, на които проблемите с водоснабдяването не са решени окончателно и предстои да бъдат решени. Ще направя съответната справка, госпожо Манева, и ще получите писмен отговор за с. Слатино, община Дупница. Моля да уточните точно за кое населено място става дума и аз ще дам отговора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов към министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
Господин Станилов, заповядайте и в рамките на 2 минути можете да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър! През пролетта на настоящата година Инициативен комитет на тютюнопроизводителите от с. Црънча, община Пазарджик, Ви е уведомил, че фирмата “Лайф табако Михайлидис” АД не спазва сроковете за изплащане на изкупените количества тютюн от реколта 2005 г. Тютюнопроизводителите са се обърнали към Вас за помощ. Нашата проверка е показала, че тревогата на хората е основателна. На 22 май 2006 г. Фонд “Тютюни” уведомява инициативния комитет на с. Црънча с писмо № 04-01-142, че фирмата е поела ангажимент да погаси задълженията си. Обявено е, че това ще стане на три транша през месеците май и юни. Оказва се, че фирмата не спазва поетия пред вашето министерство ангажимент и до началото на м. септември е заплатила само малка част от дължимата сума.
В тази връзка Ви задавам следния въпрос: ще приложите ли правомощията си по чл. 8, т. 7.2 от Наредбата за условията и реда за издаване и отнемане разрешенията за промишлена обработка на тютюн и за преработката на тютюневи изделия, за да принудите фирмата “Лайф табако Михайлидис” да изплати задълженията си? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, в Закона за тютюна и тютюневите изделия нормативно са отразени взаимоотношенията между субектите в тютюневия сектор. Съгласно чл. 12, ал. 3 от този закон сроковете за изплащане на изкупения тютюн се определят от страните в договора, но не по-късно от 30 дни от датата на приемането на тютюна. Изкупуването на суров тютюн тип “Ориенталски” и тип “Бърлей” от реколта 2005 г. е приключено на 25 май т.г. и съгласно чл. 12, ал. 3 от закона купувачите следваше да изкупят количествата до 28 април т.г. “Лайф табако Михайлидис” АД – Сандански, от реколта 2005 г. е изкупил 1931 тона тютюн тип “Ориенталски” и 111 тона тютюн тип “Бърлей”. Многобройни сигнали, жалби, протестни писма, кметове на общини и населени места, физически и юридически лица, тютюнопроизводители от цялата страна изразяваха и продължават да изразяват недоволство във връзка с изкупен, но неизплатен от фирмата тютюн реколта 2005 г. Те датират от средата на м. март и продължават и до днес. Това е било повод за много телефонни разговори, срещи, проверки, обсъждания, декларации, обещания, поемане на ангажименти и т.н.
Експертният съвет за промишлена обработка в заседанието си от 15 март 2006 г. изслуша управителя и заместник-управителя на фирмата относно спазването на сроковете за изплащането на тютюна. Във връзка с взето решение на този съвет с писмо изх. № 655 от 16 май фирмата ни уведоми, че е получила график от централата си в Гърция за изплащане на неизплатените суми на тютюнопроизводителите на три транша: първият за 2 млн. 500 хил. лв. (29 май); вторият от 13 юни също за 2,5 млн. лв. и третият, който започва от 27 юни – за 2 106 147 лв. Поради неспазване на графика с факс от 9 юни 2006 г. “Лайф табако Михайлидис” ни представи нов график за плащанията в размер на 4 921 706 лв., пак на три транша, като последният е не по-късно от 5 юли 2006 г.
Отново експертният съвет на 9 юни 2006 г. обсъди въпроса за неспазване на срока, както и за недоговарянето на заявените по чл. 5, ал. 5 от закона количества тютюн от същата фирма.
С моя заповед от 28 юни 2006 г. бе определена комисия, която да извърши проверка на фирмата “Лайф табако Михалидис” – Сандански. Тя се проведе на 4 юли в присъствието на Величка Хъртева – представител на “Лайф табако Михайлидис” за България и установи, че фирмата е изплатила на тютюнопроизводителите обща сума в размер само на 1 055 265,04 лв. за изкупените количества тютюн реколта 2005 г. Заседание се проведе и на 24 август 2006 г. Експертният съвет обсъди доклад относно спазването на сроковете. Предоставената информация показва, че “Лайф табако Михайлидис” въпреки водените разговори и дадени обещания не спазва собствените си графици и към 5 октомври т.г. дължи на производителите 4 374 483 лв.
Що се отнася до с. Црънча, община Пазарджик, на 12 септември т.г. по банков път фирмата е превела 39 412, 43 лв., с което е изплатила изцяло дължимите суми специално там, може би защото напрежението беше най-голямо.
Във връзка с това съм предприел всички необходими действия за спиране лиценза на фирмата за 36 месеца. Подобна практика спрямо тази фирма вече има и в Македония. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Станилов, имате думата – право на реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър, аз вече знам, че те са изплатили целия си дълг към тютюнопроизводителите си в с. Црънча. Ще Ви предам списък на села: Габровщица, Патареница, Ветрен дол, Варвара, Симчиново, Симеоновец, където не е изплатено абсолютно нищо. Ако имате интерес, аз ще Ви предам списък и на селата, където живеят вашите избиратели в Кърджалийско, там също не е изплатен нито един лев. Повтарям, не е изплатен нито един лев. Ще кажа също, че независимо да съм политически противник на вашата партия, аз съм израснал сред тези хора, живял съм дълго и съм работил с български турци и уважавам изключително тяхната работливост и тяхната добронамереност.
Господин министър, там, на кърджалийските баири, тези хора превиват гръб над нажежената земя и не заслужават изобщо подобно отношение. Аз си мисля, че не може някакви разбойници, пристигнали отвъд границата, тук да се подиграват с българските тютюнопроизводители. Това е позор! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Както към всеки депутат в Четиридесетото Народно събрание, така и към Вас изпитвам уважение за Вашите възгледи. Смятам, че това е нормално. Това, първо.
Второ, не смятам, че тютюнопроизводителите в нашата страна са само и единствено наши избиратели. Те са избиратели на всички политически партии в нашата страна.
Що се отнася до въпросната фирма, на изслушването, което беше направено в парламента миналата седмица по отношение на политиката на тютюните, аз си позволих и малко по-остри квалификации за тази фирма – че това е една международна фирма, която откровено се подиграва с българските закони.
Първо, защото по закон е казано кога трябва да плати една фирма, която купува тютюна.
Второ, което в случая нямам думи как да го опиша, това е една международна компания, която претендира за така наречен „играч” в тютюневия бранш ползва стоковия кредит на може би едни от най-бедните хора в нашата страна. За това нещо аз просто нямам дума, с която да го квалифицирам.
По отношение отнемането на лиценза, в момента това решение на Министерския съвет след като Експертният съвет го предостави, е на външно съгласуване. Почти всички министерства съгласуваха положително това решение. Очаквам още няколко министерства да го подкрепят. Няма отрицателни бележки по това решение. Само две министерства – Министерството на държавната администрация и Министерството на образованието и науката, в своите забележки поставят въпроса не може ли лицензът им да бъде отнет или замразен - както искате, така го разбирайте - за по-къс период от време – например за 24 месеца, или някакъв друг период от време. В Македония същата фирма по същия начин си е позволявала действия и там лицензът и е отнет за 36 месеца.
Тук, обаче, уважаеми дами и господа, има един друг въпрос. Добре, ние ще отнемем лиценза, тя няма да изкупува, договорите ще прехвърлим на други фирми. А какво става с парите на тези хората? Тук вече държавата е безсилна, защото има договор за производство и продажба, съответно на покупка на това количество между частни субекти. В такъв смисъл най-добре е по някакъв начин да се инициират по друг ред, но не с намесата на държавата, обединяване на финансовия интерес на тези хора, за да може той да бъде защитим. Защото в този период от време, аз ви казвам 36 месеца, ако фирмата не изплати тези задължения, независимо кой ще бъде министър на земеделието, коректната му позиция ще бъде да предложи или още едно удължаване с ясни срокове, или завинаги фирмата да влезе в съответния черен регистър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Позволете ми, уважаеми народни представители, да благодаря от ваше име на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Първият въпрос към министъра е зададен от народния представител Антонела Понева.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! При приемане на последните промени в Закона за трансплантациите се разгоря дебат в парламента, който даде силен отзвук в обществото. В този период стана известно съдържанието на скандалния договор за експлантация на биоматериали, сключен между българската страна и фирма „Ост девелтмънт” – френска фирма, която е дъщерна фирма на американската „Остеотек”. Клаузи от този договор противоречат на български закони, осигуряват огромни финансови печалби на участниците в програмата за експлатнация на биоматериали, уредена чрез този договор, реализацията на тази програма е свързана със закононарушения и хвърля огромни съмнения за реализирането на корупционни схеми.
Едно от основните закононарушения е следното. Тъкани, кости, сухожилия и фасции и други се вземат предимно от съдебномедицински случаи. Тази статистика ни беше предоставена и от министър Гайдарски в отговор на въпрос, поставен от колеги от Демократи за силна България.
Това са хора, починали от насилствена смърт – убийства, самоубийства и нещастни случаи. Те са предпочетени за експлантация, защото в повечето случаи са хора в добро здравословно състояние. Тези трупове обаче са под юрисдикцията на разследващия орган и не могат да бъдат подлагани на експлантация. Поради краткия срок, в който тъканите са годни за експлантация, тя се извършва преди съдебномедицинската експертиза. Подготовката на трупа за експлантация включва измиване, дезинфекция, обръсване на цялото тяло. Излишно е да ви казвам, че тези манипулации унищожават важни улики, имащи отношение като доказателствен материал. Затруднява се както първоначалната съдебномедицинска експертиза, така и евентуално налагаща се допълнителна. Всичко това опорочава и компрометира както самата експертиза, така и последващите следствени действия и заключения.
В тази връзка моят въпрос е: Вие, като министър, носещ отговорност за провеждането на дознание, какви мерки ще предприемете за прекратяване на посочената от мен практика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Условията и редът за експлантация на органи, тъкани и клетки от човешки трупове са регламентирани в Глава трета, Раздел І от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. В чл. 19, ал. 4 от този закон е посочено, че когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза, вземането на органи, тъкани и клетки от него се извършва след разрешение на съдебномедицински експерт. Тази законова норма има за цел да осигури правилното извършване на съдебномедицинската експертиза с оглед да не се допусне унищожаване на доказателства, свързани с евентуално престъпление.
Служителите на министерството, свързани с разкриване на тежки криминални престъпления, присъстват на аутопсията, извършена в катедра „Съдебна медицина” в Медицинска академия с цел придобиване на факти и обстоятелства, установени при аутопсията, които биха подпомогнали разкриването на даденото престъпление. Следователят или дознателят назначават необходимите експертизи в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология на Министерството на вътрешните работи или в катедра „Съдебна медицина” на Медицинска академия. Трябва да отбележа, че в НИКК на Министерството на вътрешните работи не постъпват за изследвания тъкани и органи, годни за експлантация, а само биологичен материал за ДНК – кръв, урина и стомашносъдържими материали за установяване на наличието на отрови, наркотични вещества или лекарствени средства, причинили смъртта на дадено лице. Разрешението за експлантация се дава от съдебномедицински експерт след внимателна оценка на обстоятелствата и възможностите за експлантация на тъкани, именно да не се допусне опорочаване на експертизата в резултат на вземане на тъкан.
Преценката на всеки медицински случай е строго индивидуална и зависи от редица фактори, поради което законът е възложил вземането на решение за експлантация именно на съдебномедицинските специалисти. След консултация с Министерството на здравеопазването мога да заявя, че не са известни случаи на унищожаване на доказателства или опорочаване на съдебномедицинските експертизи, които да са свързани с вземане на тъкани.
В заключение трябва да се подчертае, че при даване на разрешение за експлантация на тъкани съдебните лекари поемат цялата отговорност по съхраняването на наличните доказателства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Антонела Понева – право на реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Господин министър, много ми се иска да имахте възможност да превъзмогнете управленския егоцентризъм и да не отричате очевидното. Имаше достатъчно публикации както в пресата, така и телевизионни предавания, в които ние ясно видяхме категоричните доказателства за това, което аз казах преди малко, а именно, че по този начин експлантацията на тъкани преди съдебномедицинската експертиза я опорочава. Многобройни свидетели дадоха информация за това. Страшното е, че именно към тези свидетели впоследствие са отправяни заплахи за физическа саморазправа. Това доказва както че информацията е вярна, така че се засягат дълбоко интереси на хора, които могат да си служат с такива похвати, а именно със смъртни заплахи.
Очевидно е, че и законодателството не е добре уредено и именно затова, ако успеете да разберете, че задавам този въпрос с тревога към една област, за която Вие носите една огромна отговорност – една област, над която като дамоклев меч тегнат забележките на Европейската комисия и апелирам към Вас като министър да подкрепите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантациите, който внесохме ние от Демократи за силна България, и чрез който се урежда именно този проблем, и то по начина, както се действа в държави с устойчива демокрация. Във Франция например разрешение за експлантация на случаите, които подлежат на съдебномедицинска експертиза, се провеждат единствено с разрешение на главния прокурор на републиката. Такова е и нашето предложение. Бихте ли подкрепили, господин министър, нещо, което ще улесни и ще направи по-качествена и Вашата работа? Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Твърде личен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи, който не приема законите, а парламентът ги приема. (Реплики от опозицията.)
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Аз не знам какво точно се очаква като моя форма на подкрепа – бурна декларация, развяване на знаменце или нещо от сорта, но ми се иска все пак да не хвърляме с лека ръка едно така тежко обвинение върху всички съдебни лекари. Не приемам, че в България работят априори съдебни лекари, които са подвластни на някакви корупционни схеми или които участват в действия, които са насочени против интересите на отделни общности или групи.
Така че ми се струва малко спекулативно твърдението, че всички съдебно-медицински експертизи са поначало опорочени и че по принцип организацията и технологичната работа по всеки един от тези конкретни случаи е свързана с някаква форма на престъпване на нормативната уредба, да не кажа престъпление, или е продиктувана от корупционни схеми или непременно материални изгоди. Така че да бъде заклеймявана по този начин една цяла общност, която работи при изключително натоварване, без съмнение неадекватно на натоварването заплащане, ми се струва за некоректно. Иначе съм готов, при положение, че намерите за необходимо и бъда поканен на заседанията на съответните комисии в Народното събрание, нямам куража да се лаская от мисълта, че ще ме поканите на дискусията в залата на Народно събрание, ще изразя личното си мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос от народния представител Минчо Христов относно актуалното състояние на пререгистрацията на моторни превозни средства и служебното спиране на моторни превозни средства от страна на КАТ.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, от началото на м. януари стана ясно, че българското правителство възнамерява да проведе пререгистрация на автомобилите до края на м. март. На 6 януари внесох проект за решение за отмяна на тази задължителна пререгистрация. Още тогава написах в мотивите, че това е ощетяване и тормоз над стотици хиляди български граждани. Правителството излъга, че това е изискване на Европейския съюз. Оказа се, че изискването е единствено от страна на българските застрахователи, които по някакъв начин са убедили правителството, и в частност госпожа Меглена Кунева, която предложи това решение, да наложи силово тази пререгистрация.
Няма държава в Европа, която да рекетира така своите граждани. И днес в Гърция, Англия, Германия, Франция се движат коли със стари регистрационни номера.
Пререгистрацията е в грубо противоречие с чл. 60 на Конституцията, който гласи, че гражданите плащат данъци и такси, наложени само със закон и то съобразно техните доходи. Правителството задължи хората да плащат втори път за нещо, което вече са платили. Как можем да караме пенсионери с по 70 лв. пенсия да плащат 60 лв. за пререгистрация? Това е рекет и Вие, господин министър, го знаете. Той се извършва не от КАТ, а от правителството.
Господин министър, стана ясно, че от 1 октомври КАТ ще спира служебно от движение автомобилите със стари номера. На какво основание ще спирате автомобили, които имат редовен технически преглед, платили са данъците, имат гражданска отговорност и са абсолютно редовни? С какво един регистрационен номер, независимо дали е черен или бял, застрашава безопасността на движението? Проблемът пряко касае десетки хиляди пенсионери, социално слаби и безработни български граждани. Възнамерявате ли да предприемете конкретни действия за прекратяване на рекета към тези хора? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! В изпълнение на приети с Протокол № 51 от 2005 г. на Министерския съвет мерки за увеличаване броя на моторните превозни средства със сключена застраховка и гражданска отговорност в началото на 2006 г. е изменена Наредба № 1-45 за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях. Като крайна дата за подмяна на регистрационните табели е посочена 31 март 2006 г., а впоследствие срокът е удължен до 31 май. Ускорената подмяна на регистрационните табели доведе до значително натоварване на службите по регистрация и неудобство за закъснелите граждани. След 31 май бяха предприети действия в рамките на полицейските правомощия за въздействие върху нередовните собственици на превозни средства. Служителите на МВР, осъществяващи контрол по безопасността на движението, предупреждаваха водачите на моторни превозни средства със стари регистрационни табели за необходимостта от подмяна на табелите, върху свидетелствата за регистрация се отразяваше срок за подмяна на регистрационните табели и по желание на собствениците на моторни превозни средства бяха издавани разрешения за временно движение.
На основание чл. 39, ал. 1 от Наредба № 1-45 от 2000 г. с цел придвижване на моторните превозни средства до пунктовете на Пътна полиция "КАТ" за подмяна на регистрационните табели към 1 октомври 2006 г. в Националния регистър на моторните превозни средства са регистрирани 2 млн. 171 хил. 963 пътни превозни средства с регистрационни табели, отговарящи на българския държавен стандарт. От тях 52 хил. 834 са спрени от движение. От 1 октомври служебно е прекратена регистрацията на 1 млн. 269 хил. 279 превозни средства с неподменени регистрационни табели. Към момента службите на Пътна полиция "КАТ" продължават да обслужват гражданите, желаещи да подменят регистрационните табели на личните си моторни превозни средства. Гражданите се обслужват по облекчена процедура при възстановяване на служебно прекратената регистрация. Създадена е организация за ефективен и постоянен контрол от служителите на Пътна полиция и Охранителна полиция над всички моторни превозни средства със стари регистрационни табели с цел недопускане движение на превозни средства с регистрационни табели, неотговарящи на българския държавен стандарт. На водачите на моторни превозни средства с неподменени табели се съставя акт за административно нарушение по Закона за движението по пътищата.
В края на м. ноември 2006 г. предстои втора партньорска проверка в България от експертите на Съвета на бюрата на европейските застрахователи във връзка с подписване на многостранно гаранционно споразумение. Един от основните акценти по време на проверката, освен презастраховането на моторните превозни средства, ще бъде резултатът от процеса на пререгистрация на моторните превозни средства.
В резултат на положените изключителни усилия от началото на годината приключи започналият преди пет години процес по подмяната на регистрационните табели. Изграден е Национален регистър на превозните средства. В тази връзка имаме пълна готовност за провеждане на предстоящата проверка.
Аз все пак бих помолил за една малко по-прецизна квалификация на определенията относно дейността на държавата, когато става дума за стремежа на България, на българските граждани за пълноправно членство в Европейския съюз. Много лесно е да се спекулира с пенсиите и със средствата на безработните, на незаетите. Мисля, че не по-малко важно е да се оценят и усилията, които бяха положени от служителите на Пътна полиция "КАТ" по една дейност, която и Вие в самото начало уместно отбелязахте, че далеч не е инициатива на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Минчо Христов има право на реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин министър.
Благодаря, че признахте, че в основата на пререгистрацията стоят интересите на застрахователите. Не прави чест на вашето правителство да обслужва интересите на няколко свръхбогати застрахователи, накърнявайки интересите на най-бедните български граждани. Няма да говоря, че една фирма изработва табелите без търг и конкурс и ги продава на гражданите на цени около три пъти по-високи от други европейски страни. По какви критерии е решено, че две алуминиеви ламарини и едно картонче струват 60 лв.?
Защо в повечето държави от Европейския съюз, тъй като цитирахте Европейския съюз, задължителна пререгистрация не е правена, нито възнамеряват да правят? Нали се стремим към Европа?
Не искам да припомням абсурдните твърдения на някои Ваши колеги – застрахователи от БСП, които в тази зала твърдяха, че най-старите автомобили трябва да плащат най-високи застраховки или че ако пенсионерите нямат 60 лв. да платят за пререгистрация, по-добре да нямат автомобили.
Искам да Ви питам нещо, свързано с Ваши официални изявления. Вярно ли е, че предлагате събирането на глобите на КАТ да се извършва от частни лица? Това лично на мен много ми напомня на опитите на Валентин Димитров от „Топлофикация – София”, да делегира на частни дружества събирането на сметките, без да бъдат доказвани в съда. Извинете ме за израза...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, излизате извън въпроса!
МИНЧО ХРИСТОВ: Не ме прекъсвайте, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мога да Ви прекъсна и мога да Ви отнема думата! По въпроса!
МИНЧО ХРИСТОВ: Извинете ме за израза, господин министър, но за мен това е признак на мутризация на държавната машина. Утре може да направите частни затвори – Вие вече имате такива идеи, а защо не и частно правителство и частен парламент! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правя Ви забележка, господин Христов – отклонявате се от зададения въпрос. Какви затвори, какви други чудесии – нямате такъв зададен въпрос.
Имате думата, господин Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, господин Христов! Помолих да бъдем малко по-внимателни с квалификациите и определенията, защото речниковият ви състав, квалификациите и твърденията, които отправяте по адрес на институции в България, отговарят, искрено се надявам, на едно време, което отдавна е отминало. Разбира се, че това сигурно е въпрос на възпитание, на морал или на отсъстващи такива. Ако затънем в разсъждения кое прави чест на българското правителство, по естествен път можем да преминем към разсъждения кое прави чест или обезчестява като присъствие и фразеология българския парламент. Затова ще си позволя, от уважение преди всичко към парламента и най-вече към българския народ, който гласува доверие на народните представители, за да защитават тук интересите му – надявам се, без да спекулират с тях, да спестя част от отговорите на Вашия въпрос.
Но не бих подминал твърденията Ви за мутризация. Съветвам Ви, когато минавате покрай огледало, освен да си казвате „Добър ден”, да се и погледнете в него. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
С отговорите на министър Петков парламентарният контрол е изчерпан, а с това и дневният ред за седмицата.
Следващото пленарно заседание е на 11 октомври от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,33 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Пенко Атанасов
Станчо Тодоров