Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
 
Секретари: Митхат Метин и Десислав Чуколов
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Предстои първо да приемем програмата за нашата работа за седмицата 11-13 октомври. Току-що приключи заседанието на Председателския съвет. Бих искал да направя едно пояснение във връзка с програмата, свързано с парламентарния контрол. В петък, 13 октомври, се очертава по-кратко време за парламентарен контрол поради отсъствия от страната и ангажименти на членовете на правителството, които в рамките на правилника са направили заявка за отлагане на отговори на въпроси или пък са заявили обективна невъзможност да бъдат в парламента. Затова предложението ни е да имаме по-удължена част на петъчния ден за законодателна дейност и сравнително по-малко време за парламентарния контрол.
Предложението е, както обичайно, в 10,30 ч. в петък да дадем почивка от 30 минути и след това от 11,00 до 12,30 ч. да има втора част законодателна дейност. От 12,30 ч. без втора почивка да преминем към парламентарен контрол.
Правя това съобщение от гледна точка на това, когато се гласува програмата, да потвърдим с гласуване такова разпределение на времето, ако то се възприема, както и да може Българската национална телевизия и Българското национално радио да настроят своите програми за петъчния ден тази седмица.
Чета проекта за програма за работата на Народното събрание за 11-13 октомври 2006 г.
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за икономически и социален съвет. Вносители са Хасан Адемов, Петър Мръцков и Христина Христова. Законопроектът е внесен на 29 август 2006 г.
2. Проект за решение за създаване на Временна комисия за обсъждане на проекта за предложения за промени в Конституцията на Република България. Вносители са Михаил Миков и група народни представители.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа – продължение.
4. Второ четене на Законопроекта за държавните помощи. Законопроектът е приет на първо четене на 28 септември.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, приет на първо четене на 4 август.
6. Първо четене на Законопроекта за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Вносител е Министерският съвет, датата е 30 август.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Това е продължение на второто четене, което беше прекъснато на предходно заседание, за да може комисията да доуточни своите предложения.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медиацията, приет на първо четене на 27 септември 2006 г.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители са: Владимир Кузов с дата 29 май 2006 г.; Румен Ангелов с дата 7 юни 2006 г.; Васил Калинов и група народни представители с дата 14 юли 2006 г.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Вносители са: Станчо Тодоров на 8 декември 2005 г.; Красимир Каракачанов и група народни представители на 26 януари 2006 г.; и Министерският съвет на 12 юли 2006 г.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Монголия относно безвъзмездно предоставяне на средства за свръзка и резервни части. Вносител е Министерският съвет на 4 октомври 2006 г.
12. Второ четене на Законопроекта за корпоративното подоходно облагане. Моля да обърнете внимание на Законопроекта за корпоративното подоходно облагане, чието разглеждане вероятно ще стане в четвъртък, за да могат народните представители днес следобед да се подготвят специално за тази дискусия.
13. Проекти за решения за приемане на Годишен доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда за 2001 г., за 2002 г. и за 2003 г. и Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2004 г.
14. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Вносител е Министерският съвет, датата е 2 февруари 2006 г.
15. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Вносители са Филип Димитров и група народни представители на 29 март т.г.
16. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносители са също Филип Димитров и група народни представители на 29 март 2006 г.
17. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител е Министерският съвет на 10 април 2006 г.
18. Проект за решение за освобождаване на член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
19. Избор на съдия в Конституционния съд на Република България.
20. Парламентарен контрол.
Това е предложението за седмичната ни програма. Още веднъж ви моля да имате предвид уточнението на парламентарния ден в петък, 13 октомври.
Моля, гласувайте проекта за програма за тази седмица.
Гласували 147 народни представители: за 143, против 2, въздържали се 2.
Програмата е приета.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Обяснение на отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, няма процедура за отрицателен вот, когато се приема програмата. Но тъй като сте заместник-председател на Народното събрание, нека да Ви дадем тази привилегия.
Имате думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах “против” така предвидената програма, поради предвидената в нея т. 18 – Проект за решение за освобождаване на член от Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Тази точка, така формулирана, може би не събужда смущение у вас, но се касае за случай, който надхвърля границите на скандалното. Касае се за лице, което е представено от президента на Република България като кандидат и е издаден указ за неговото назначаване за член на Конституционния съд на Република България. Очевидно е, че това членство на Конституционния съд е абсолютно несъвместимо с качеството на член на Висшия съдебен съвет. По това спор не може да има.
В същото време вчера лицето, за което става дума – господин Токушев, е положил клетва като конституционен съдия на България. Да коментираме неговото  освобождаване от Висшия съдебен съвет по тези мотиви събужда най-малкото объркване. Аз се питам що за конституционен съдия може да бъде един човек, който в момента, в който трябва да встъпи в тази длъжност, вече е показал или флагрантно несъобразяване, или дълбоко невежество по отношение на българската Конституция. Аз имам сериозни съмнения за това, че би било редно тази камара просто току-тъй да приеме тази точка и просто току-тъй да я гласува, все едно че нищо не се е случило.
Принципът на разделението на властите означава власт да спира власт. И тогава, когато една институция в държавата си позволи да извърши акт, който грубо нарушава Конституцията, другите институции са длъжни да вземат в рамките на техните прерогативи всички възможни мерки, за да могат да се противопоставят на това.
Според мен българското Народно събрание би трябвало най-малкото да се откаже от възможността да гласува по тази точка или когато стигне до гласуването, да гласува отрицателно, защото, повтарям, скандално и недопустимо е при назначаването на Конституционен съд да се нарушава Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, под формата на обяснение на отрицателен вот бе повдигнат един въпрос, който беше дискутиран и на Председателския съвет. Беше констатирано, че действително има несъответствие между полагането на клетва и липсата на освобождаване от състава на Висшия съдебен съвет.
Колегите, които са в темата, визират и известна неяснота в Закона за съдебната власт, където се говори за постъпване на искане за освобождаване, но не е докрай ясно каква точно е процедурата и последователността. Мнението, което беше съгласувано, е, че ще бъде внушено да постъпи възможно най-бързо такова искане в Народното събрание и Народното събрание да прецени и на базата на процедурно предложение да се постави на обсъждане тази т. 18 не в края на седмицата, а веднага, след като постъпи такова искане. Така че в интерес на нормализирането, макар и с очевидно разминаване с нормите на закона, онези, които би трябвало да следят това, би следвало още днес да се постараят такова искане да влезе в Народното събрание и ако евентуално, пак повтарям,  парламентът прецени, то да бъде поставено на обсъждане и гласуване още в течение на днешния пленарен ден. Очевидно тогава отново ще има изказвания. Навярно онези колеги, които поставят въпроса, както го поставя господин Димитров, ще имат възможност да се изкажат, но при всички случаи въпросът не може да бъде подминат от Народното събрание – той днес или до края на седмицата очевидно  ще бъде предмет на дебат и решение на парламента. Това е, което бих могъл да ви дам като пояснение по този въпрос.
Ще направя няколко съобщения.
На 6 октомври 2006 г., на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за Сметната палата, в Народното събрание е внесена информация за приетите одитни доклади от Сметната палата през третото тримесечие на 2006 г. С писмо на председателя на Народното събрание информацията е изпратена на Комисията по бюджет и финанси с предложение при необходимост по линия на комисията да бъдат предприети съответните действия въз основа на правомощията, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Информацията е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
На 10 октомври, на основание чл. 37 от Закона за Сметната палата, в Народното събрание е внесена актуализирана Програма за одитната дейност за Сметната палата за 2006 г. Очевидно става дума за четвъртото тримесечие. Със същия текст на писмо на председателя на Народното събрание тази програма е отправена към Комисията по бюджет и финанси със същото предложение. Програмата е в библиотеката на Народното събрание.
Малко в аванс ви правя едно съобщение, уважаеми колеги. Следващата сряда ще получите по-точна информация за предстоящото разглеждане в Комисията по образованието и науката на доклада, внесен от министъра на образованието и науката, за изпълнението на Националната програма за предучилищно и училищно възпитание, приета от Народното събрание, както си спомняте, в началото на тази година, по която господин Вълчев миналата или по-миналата седмица внесе доклад за изпълнението й. Организира се нейното разглеждане в Комисията по образованието и науката. Следващата сряда сутринта ще получите точна информация кога и къде ще стане това разглеждане от комисията.
Има предложения по ал. 3 от отделни народни представители. Предложението за Закона за държавния служител, направено от народния представител Мартин Димитров, фигурира в нашата програма за седмицата и очевидно не се налага да се гласува. Същото се отнася и за предложението за Закона за администрацията.
Има предложение от народния представител Владимир Кузов, на основание същата алинея на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъде включена точка в дневния ред на Народното събрание – Декларация на Четиридесетото Народно събрание, осъждаща ядрения опит на КНДР. Декларацията е раздадена с днешните материали и все още не е разпределена на комисия.
Желаете ли да обосновете предложението си, господин Кузов? Заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, от името на Четиридесетото Народно събрание съм внесъл една декларация, с която, ако бъде приета, осъждаме ядрения опит на Корейската народнодемократична република. Мотивите са, че Република България винаги е стояла твърдо и непоколебимо на позиция за свят без войни, без ядрено оръжие и оръжие за масово поразяване и винаги е била гарант за тази политика на Балканите. С тази декларация се изразява категоричната позиция на България и нейното Народно събрание към всеки дръзнал да взриви и осуети дългогодишните усилия на цялата световна общественост в борбата за ограничаване производството, разпространението и използването на ядрените оръжия и оръжията за масово поразяване.
Надявам се, че така както постъпиха всички колеги от Европейската общност и от световната общност, и ние ще осъдим този ядрен опит. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, направено е предложение, което пленарната зала ще трябва да гласува. Вие разбирате, че въпросът е достатъчно сериозен, за да не се подхожда леко към него, така че е очевидно и нормално по такъв въпрос да има предварително обсъждане в съответните специализирани комисии на Народното събрание.
Моля, гласувайте предложението на господин Владимир Кузов за декларация във връзка с предполагаемия ядрен опит на Корейската народнодемократична република.
Гласували 105 народни представители: за 34, против 11, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Иван Сотиров за включване на точка в дневния ред на проект за Решение за налагане на мораториум върху разпоредителните сделки и действия със спортните обекти.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! За пореден път правя това предложение да бъде включена тази точка в дневния ред. Преди повече от месец въпросът е разглеждан в Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта и единодушно беше подкрепена  идеята да бъде наложен мораториум върху разпоредителните сделки със спортните обекти, тъй като на всички вас е ясно, че в България няма ясна стратегия за управлението на тези имоти, няма регистър за националните спортни обекти, ежегодно стават скандали, свързани с непрозрачни схеми по разпореждане с националните спортни обекти.
Само преди няколко дни вицепремиерът и министър на образованието и науката даде  информация, че в 700 български училища няма спортна база. При това положение и така оставащите малко спортни обекти за общо ползване за младежта, за третата възраст и за всички български граждани непрекъснато тази спортна база преминава по един непрозрачен начин в частни ръце, а същевременно държавата, както и общините, нямат стратегия и политика за инвестиране и изграждане на спортна база.
Именно затова апелирам към всички вас да бъде подкрепен проектът за решение и  да влезе  като точка в дневния ред, още повече, че имаше пълен консенсус в Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта за налагане  на такъв мораториум. Действително да има такъв мораториум до приемане на правителствена стратегия за управлението на националната спортна база и до промени в Закона за физическото възпитание и спорта, тъй като този закон е неадекватен в сегашния си вид към проблемите, които съществуват със спортната база, и не дава гаранции и механизми за тяхното управление по начин, който да бъде от полза на всички български граждани. Във връзка с това апелирам към вас да подкрепите включването на тази точка в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 34, против 8, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Елеонора Николова за включване на точка в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, внесен в деловодството на Народното събрание на 4 април 2006 г.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС):  Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля, че  приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове е изключително навременен с оглед обстоятелството, че европейското право, което ние възприемаме, е далеч по-обширно и по-сложно от българското и предполага време за хармонизация, което във всички случаи е ограничено. Горните обстоятелства винаги  са създавали стимули сред администрациите на държавите, които са се присъединявали, да приемат директивите без системен анализ на въздействие, поради което нарастват разходите за правене на бизнес, не могат да се приложат гъвкаво европейските норми, в много случаи допълнително се налагат поправки на вече приети нормативни актове. Всичко това без едно системно изследване на въздействието върху бизнес средата предполага едно увеличаване на разходите. Разбира се, тези последици трябва да се разглеждат не само като бюджетни последици, а като възможност бизнес средата да се пригоди към това твърде динамично законодателство. Поради това поддържаме приемането като точка в дневния ред на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували  100 народни представители: за 27, против 14, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 4 до 10 октомври 2006 г.:
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Монголия относно безвъзмездно предоставяне на средства за свръзка и резервни части. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната, подпомагаща е Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на многостранното споразумение между Европейската общност и нейните държави членки: Република Албания, Босна и Херцеговина, Република България, Република Хърватия, бивша Югославска република Македония, Република Исландия, Република Черна гора, Кралство Норвегия, Румъния, Република Сърбия и Временната администрация на ООН в Косово, за установяване на общоевропейско авиационно пространство. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Подпомагащи са Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавния печат и националното знаме на Република България. Вносител е народният представител Митко Димитров. Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация.
Проект за решение за създаване на Временна комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България. Вносител е народният представител Михаил Миков и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносител е  народният представител Мирослав Мурджов и група народни представители.
Законопроект за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагащи са Комисията по здравеопазването, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по европейска интеграция.
Това са, уважаеми колеги, предварителните съобщения.
Преминаваме към точка първа от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ.
Законопроектът е внесен от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков и Христина Христова на 29 август 2006 г.
Има доклад за първо четене от Комисията по труда и социалната политика.
Давам думата на председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет № 654-01-125, внесен от Хасан Адемов, Петър Мръцков и Христина Христова на 29 август 2006 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 13 септември 2006 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет. В заседанието участваха господин Емил Мирославов, господин Раймон Сапарев от Министерството на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Лалко Дулевски – председател на Икономическия и социален съвет и други. Законопроектът беше представен от госпожа Христина Христова и господин Петър Мръцков. Според вносителите със законопроекта се предлага Икономическият и социален съвет да служи като постоянна институционална форма на социален и граждански диалог и на консултации по икономическата и социална политика между президента на Републиката, Народното събрание, Министерския съвет и структурите на гражданското общество. Проектът има за цел да систематизира по-добре  принципите, въз основа на които Съветът осъществява дейността си. Създава се възможност за Съвета да организира дискусии, консултации с представители на законодателната и изпълнителната власт и структурите на гражданското общество по обществено значими въпроси на икономическото и социално развитие. 
С промените се предвижда и задължение за институциите, на които Съветът е предоставил своите становища, да канят за участие представители на Съвета при обсъждането или решаването на въпросите, по повод на които е изразено становище.
Предлагат се също няколко изменения на действащи текстове, с които се цели подобряване административната дейност на Съвета.
В хода на проведените разисквания бяха представени становища на Министерството на труда и социалната политика, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и други. В тях се подчертава, че промените, предложени от народните представители, са приемливи, защото с тях се предлага усъвършенстване на закона, подобряване на участието на неправителствените организации, особено това на организациите от третия сектор. Необходимостта от усъвършенстване на закона се налага и във връзка с участието на представители на българското гражданско общество в работата на Икономическия и социален комитет на Европейските общности. Становището на председателя на действащия в България Икономически и социален съвет също беше направено в посока на подкрепа на законопроекта. Според него през последните две години, през които функционира Съветът, се е установило, че той е действително една постоянна институционална форма на социален диалог и на консултации по икономическата и социална политика между правителството и структурите на гражданското общество. В същото време обаче структурата на членовете на Икономическия и социален съвет и тяхната равнопоставеност в работата му са предпоставка за създаване на необходимите условия за провеждане не само на ефективен и социален, но и на граждански диалог. Натрупаният опит е показал, че за по-пълноценната и ефективна работа на Съвета, както за подобряване на работата на представителите на организираното гражданско общество, действително са необходими промени в закона.
Народните представители се обединиха около становището, че предлаганият законопроект е необходим, тъй като Икономическият и социален съвет е основният форум, на който структурите на гражданското общество могат да изразят волята и интересите си пред президента, Народното събрание и Министерския съвет във връзка с провежданата икономическа и социална политика в страната.
Икономическият и социален съвет е основен механизъм за балансиране на интересите на различни групи в обществото. Той е мястото, на което се  търсят допирните точки, а често пъти и компромисните решения по важни за обществото въпроси.
Икономическият и социален съвет е доказателство за успешното прилагане на социалния диалог като основен инструмент при провеждането на социалната и икономическата политика в страната.
След приключване на обсъждането бе  проведено гласуване и с резултат “за” 11, без “против” и “въздържали се” Комисията по труда и социална политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет.”
Господин председател, ако ми позволите да направя едно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Във връзка с обсъждането на предложения законопроект правя предложение в залата да бъдат поканени господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика, и господин Лалко ДУлевски – председател на Икономическия и социален съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Уважаеми колеги, направено е процедурно предложение за допускане в залата на господата Мирославов и Дулевски.
Моля, гласувайте       това предложение.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Поканете господата.
Има доклад от Комисията по гражданско общество и медии.
Господин Атанасов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Ще прочета доклада на Комисията по гражданско общество и медиите.
“На редовно заседание, проведено на 4 октомври 2006 г., Комисията по гражданско общество и медии обсъди Законопроект за Икономически и социален съвет № 654-01-125, внесен от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков и Христина Христова на 29 август 2006 г.
Законопроектът бе представен от господин Петър Мръцков. В заседанието взеха участие господин Васил Войнов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” към Министерството на труда и социалната политика, господин Лалко Дулевски – председател на икономическия и социален съвет, госпожа Людмила Виденова – Дирекция “Международна дейност и връзки с обществеността” на Икономическия и социален съвет; госпожа Румяна Георгиева – парламентарен секретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България; госпожа Таня Желязкова – парламентарен секретар на Българска стопанска камара; госпожа Нина Георгиева – Национално обединение за граждански контрол върху институциите.
Предлаганите изменения и допълнения на законопроекта са насочени към подобряване на структурата и дейността на Икономическия и социален съвет и са предпоставка за изграждането му като постоянна институционална форма на социален и граждански диалог и на консултации по икономическата и социалната политика между структурите на гражданското общество, президента на Република България, Народното събрание и Министерския съвет.
Съгласно практиката на Европейския икономически и социален съвет една от целите на Икономическия и социален съвет следва  да бъде утвърждаването на принципите на демокрацията с пряко участие на гражданското общество в управлението на страната.
Законопроектът има за цел да систематизира по-добре принципите, въз основа на които Съветът осъществява дейността си. Предвижда се възможност Икономическият и социален съвет да организира дискусии и консултации с представители на законодателната и изпълнителната власт и структурите на гражданското общество по общественозначими въпроси на икономическото и социалното развитие. В предложения  законопроект се предвижда включването на нови представители – на организациите на младежите и студентите, и на организациите на потребителните кооперации на мястото на независимите учени – специалисти по проблемите на икономическата и социалната политика.
В хода на дискусията бе подчертана необходимостта на второто гласуване да се уреди и начинът на прекратяване на мандата им като досегашни членове на Съвета.
В резултат на проведените разисквания Комисията по гражданско общество и медии подкрепи с 8 гласа "за", без "против" и "въздържали се" Законопроекта за икономически и социален съвет, внесен от народните представители Хасан Адемов, Петър Мръцков и Христина Христова на 29 август 2006 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване." Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте, господин Мръцков, да представите мотивите.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще представя от името на вносителите – д-р Адемов, госпожа Христина Христова, и от мое име, мотивите, които ни водиха за внасянето на промени в Закона за Икономическия и социален съвет.
Както знаете, Законът за Икономическия и социален съвет е приет през м. май 2001 г., но реално той започва своята работа през 2003 г. През този период, през последните две години, в които функционира Съветът, той се установи като една действително постоянна форма на социален диалог и на консултации по икономическа и социална политика между правителството и структурите на гражданското общество.
В тази връзка искам да подчертая, че Икономическият и социален съвет намери своето място и в структурите на Европейския икономически и социален комитет. В началото на месеца се проведе дискусия по европейския социален модел и предизвикателствата за България, на който присъстваха и членове на Европейския икономически и социален комитет. С това искам да подчертая и ролята, която играе Икономическият и  социален съвет в нашата страна и в Европейския съюз.
В същото време обаче структурите и членовете на Икономическия и социален съвет и тяхната равнопоставеност в работата са предпоставка за създаването на необходими условия за провеждане не само на ефективен социален, но и на граждански диалог. В него следва да участват освен правителството и структурите на гражданското общество и други институции като президентът на Републиката, Народното събрание и правителството на Република България. Поради това в законопроекта се предлага Икономическият и социален съвет да служи като постоянна институционална форма на социален и граждански диалог и на консултации по икономическата и социална политика между президента на Републиката, Народното събрание, Министерския съвет и структурите на гражданското общество.
Практиката на Европейския икономически и социален комитет, както и на други сходни национални институции сочи, че една от целите на Икономическия и социален съвет трябва да бъде утвърждаването на принципите на демокрацията с пряко участие на гражданското общество в управлението на страната. В този смисъл в законопроекта се предлага утвърждаването на този принцип да бъде една от целите на Съвета.
В законопроекта са систематизирани по-добре принципите, въз основа на които той осъществява дейността си. Създадена е възможност да организира дискусии и консултации с представителите на законодателната и изпълнителната власт и структурите на гражданското общество по обществено значими въпроси на икономическото и социално развитие на страната ни. Предвидено е и задължение за институциите, на които съветът предоставя своите становища, да канят за участие представители на Съвета при обсъждането и решаването на въпросите, по повод на които е изразено становището. Определен е и мандатът на Съвета, който е четиригодишен и започва да тече от датата на провеждането на първата пленарна сесия. Предлагат се и други изменения, които целят подобряване на административната му дейност.
Уважаеми колеги, това са били  мотивите, които са ни накарали да предложим поправки в Закона за Икономическия и социален съвет. Надявам се чрез вашите предложения, които ще бъдат направени между първо и второ четене, ние да дадем възможност на Икономическия и социален съвет да подобри своята дейност, още повече, че след приемането ни в Европейския съюз ще имаме и представители в Европейския икономически и социален комитет. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Господин Мирославов или господин Дулевски, бихте ли желали да вземете отношение по представения законопроект и в пленарната зала?
Има думата господин Дулевски – председател на Икономическия и социален съвет, който ще трябва да изпълнява закона, ако се приеме. Заповядайте.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Разрешете ми съвсем накратко да представя логистиката, идеята за промените, които днес започват да се обсъждат в пленарната зала.
Тригодишната практика на Икономическия и социален съвет показа, че той е първият в страните на Югоизточна Европа, включая и десетте нови страни, създадени изцяло по модела на Европейския икономически и социален комитет. Това е първият съвет в Югоизточна Европа, в който не присъстват представители на държавната власт, конструиран е изцяло от структури на гражданското общество – работодатели, синдикати, трети сектор, приел е принципите на работа на Европейския икономически и социален комитет и същевременно е заложил изключително демократични и трудни понякога за реализация, но все пак следвани и постижими принципи за вземане на решения с консенсус.
Същевременно досегашната ни практика показва, че основният документ, който изработва Икономическият и социален съвет – становищата, над 90 и няколко процента се разработват по инициатива на самия Съвет. А европейската практика е около 70% от тези становища да се разработват по искане на Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския комитет, респективно национални институции.
Една от причините за ниската активност са ограниченията, които законът налага и дава права на президента на Републиката, на председателя на Народното събрание, на Министерския съвет да искат становища само по законопроекти, но не и по стратегически въпроси на икономическата и социалната политика. Именно това ограничи активността и всъщност Съветът извършваше дейността си повече като се самосезираше по ключови проблеми, отколкото да отговаря на логистиката на такива институции, да дава становища на гражданското общество по проблеми и решения на властта.
Това е първото ключово изменение в законопроекта, което се налага. По този начин ще се даде една много по-голяма свобода и, ние се надяваме, много по-голяма активност и мост за комуникация между представителите на изпълнителната и законодателната власт и гражданското общество.
Втората група проблеми са свързани със структурирането на така наречената трета група. Това са други граждански организации, освен синдикатите и работодателите, които трябва да имат 12 представители, равни на представителите на работодателите и синдикатите.
В Закона за Икономическия и социален съвет няма никакви критерии и изисквания за такива организации. В България има десетки хиляди. В нашия закон има само един текст, например че едно място има организацията на занаятчиите. И когато се появят повече организации, тогава те трябва да се разберат с консенсус, какъвто не се постига никога. Оттук става нелогично организации с по трима-четирима членове, несъгласявайки се с консенсус, да не дадат възможност за представителство на организации с десетки хиляди членове. Затова следващата стъпка, която се прави тук, е да се въведат изисквания чрез акт на Министерския съвет, така както имаме изисквания за представителство на работодатели и синдикати, и за организациите от третия сектор – кого представляват те?
Има и още две промени. Вместо двамата независими учени, които са включени тук досега в закона, се предлагат две организации да представляват трети сектор в трета група.  Това е продиктувано от някои бележки, които бяха отправени от Европейския икономически и социален комитет – че всъщност двамата независими учени се номинират и определят от Министерския съвет. И с това се поставя въпросът за независимостта на институцията, на органа.
Същевременно се изчистват и някои принципи на работата на Съвета, засилва се европейската насоченост, като се подчертава прекрасното взаимодействие с Европейския икономически и социален комитет. Повечето от тези проекти за промени сме ги консултирали с партньорите ни от Европейския икономически и социален комитет.
В заключение искам да кажа и да завърша с това, че като председател на Икономическия и социален съвет при българския парламент не мога да не кажа, че България, нейните правителства, нейните парламенти са приели първия Закон за Икономическия и социален съвет в Югоизточна Европа, България е създала първия такъв, тъй като другите страни трансферираха своите тристранки в икономически и социални съвети. Единствено Унгария една година по-късно от нас има такъв съвет.
Благодаря ви за досегашната подкрепа. Уважаеми народни представители, уважаеми господин председател, на разположение съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Дулевски.
Както виждате, уважаеми колеги, проектът на нашите трима колеги е бил разработен в синхрон с Икономическия и социален съвет.
Господин Атанасов, имате думата.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Законът за Икономическия и социален съвет е в сила от м. май 2001 г., но фактически Съветът започва своята дейност в края на 2003 г. Икономическият и социален съвет е консултативен орган, представляващ различните икономически и социални организации на гражданското общество. Той е гражданският парламент на България. Съветът има за цел да изразява волята и интересите на организираното гражданско общество по основните въпроси на икономическата и социалната политика на страната.
Икономическят и социалният съвет, както каза и господин Дулевски, е различен от Съвета за тристранно сътрудничество, в който участват работодателите, синдикатите и държавата. В Икономическия и социален съвет участват работодателите, синдикатите и представителните граждански организации. Квотата тук е поравно: 12 представители от признатите по Кодекса на труда работодатели, от синдикатите и от представителите на гражданските организации и сдружения.
Законът за Икономически и социален съвет конституира първия в Югоизточна Европа Икономически и социален съвет, който е по модела на Европейския икономически и социален комитет. Ние сме първата страна, в която в Съвета няма представители на правителството. Всички други страни от Източна Европа, включително и всички нови страни членки, трансформираха националните си съвети за тристранно сътрудничество в икономически и социални съвети и сега им предстои да направят следващата стъпка – да извадят правителството и да поканят третата група.
За първата и втората група – работодателите и синдикатите, има ясни критерии, има Кодекс на труда, има преброяване, има национално представителство. Законът просто споменава кои организации от третата група имат право да членуват в съвета, но досега нямаше никакъв текст относно критериите и изискванията към тези организации.
Сега със законопроекта се предвижда Министерският съвет да излезе с акт, на базата на който да се поставят критерии към организациите от третия сектор. В досегашната практика по изпълнение на закона се даваше възможност на президента на Републиката, на Министерския съвет и на председателя на Народното събрание да сезират и да искат становища от Икономическия и социален съвет, но само по законопроекти, но не и по стратегически икономически и социални проблеми. Това стесняваше изключително много обратната връзка от гледна точка на институциите.
Практиката на Европейския икономически и социален комитет посочва, че около 80 на сто от разработваните становища са по искане на Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет и само около 30 на сто от становищата са по собствена инициатива на Европейския икономически и социален комитет, тоест само в тези случаи той се е самосезирал.
За съжаление, практиката у нас досега е обратна: по над 90 на сто от становищата на Икономическия и социален съвет той се е самосезирал. Причината за това е, че тук досега се имаха предвид само законопроекти, но не и проблеми. Сега този въпрос се решава с внесения законопроект.
За да се гласува и да се приеме едно становище в Икономическия и социален съвет, законът изисква кворум от три четвърти от присъстващите. Това означава и работодатели, и синдикати, и третият сектор да застанат практически на единна позиция – много сложно и трудно се постига съгласие по теми като доходите, данъците и така нататък, но точно това изискване, въведено в закона, прави позициите на Икономическия и социален съвет много по-значими. Задачата на Икономическия и социален съвет е да улесни участието на гражданските структури при вземането на важни решения в управлението на страната.
Икономическият и социален съвет изпраща анализите и становищата си до президента на Републиката, до Народното събрание, до Министерския съвет и до други институции. Така се гарантира ефективността на гражданския диалог с управляващите. По този начин Икономическият и социален съвет създава възможност на всеки гражданин да използва предимствата на организираното гражданско общество за защита на своите идеи и интереси в процеса на вземане на решения от изпълнителната и законодателната власт.
В заключение, смятам, че предлаганите изменения ще позволят на Икономическия и социален съвет в още по-голяма степен да служи като постоянна форма за  социален и граждански диалог и за консултации по икономическата и социалната политика. Ето защо предлагам на народното представителство да подкрепи законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Атанасов. Едва ли може да има реплики към това изказване. Има ли такива? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Станкова, заповядайте.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като член на Комисията по труда и социалната политика бих искала да подкрепя направеното предложение за изменение и допълнение на Закона за Икономически и социален съвет. Този съвет е една от формите за социален и граждански диалог.
Съветът няма законодателна, а консултативна функция. Затова е необходима и важна тази дискусия. Той провежда консултациите си по икономическите и социалните въпроси, поставени от Народното събрание, Министерския съвет, президента и структурите на гражданското общество. Той сътрудничи активно с Европейския икономически и социален комитет.
В съвета участват структури на национално представените по Кодекса на труда синдикални организации и работодатели, както вече беше подчертано – по 12 представители, и още толкова – 12 представители от национално представените структури на гражданското общество. За отбелязване е, че квотата на гражданското общество се обогатява с представител, както вече беше подчертано, и на студентските и на младежките организации, и с този на организациите на потребителните кооперации.
С новия законопроект се определят номинациите на представителите от българска страна, на Икономическия и социален съвет за участието в номинирането ни в представителството в Европейския икономически и социален комитет. Уреждат се някои въпроси по изразходването на бюджетните средства на Съвета.
Видно е, че с наложените промени законопроектът цели да даде своя принос в дейността на европейския Икономически и социален комитет.
С това кратко представяне изразявам своята подкрепа и тази на Парламентарната група на Коалиция за България и призовавам всички вас, колеги, да подкрепите законопроекта на първо четене с ясното съзнание, че с направените предложения стартираме към датата 1 януари 2007 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Станкова.
Желаещи да вземат думата има ли?  Не виждам.
Не бяха повдигнати дискусионни въпроси, които да изискват според мен допълнително изясняване от господин Дулевски или от господин Мирославов. Няма желаещи за изказване. Обявявам дискусията за приключена.
Уважаеми колеги, ще гласуваме законопроекта на първо четене веднага след почивката, доколкото в момента в залата очевидно няма достатъчно народни представители, които да гласуват този законопроект. Вярвам, че той ще бъде подкрепен от всички народни представители.
Преминаваме към следващата точка, приета днес сутринта:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТА И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Проектът за решение е внесен от група народни представители. Виждам някои от тях в залата.
Кой би желал да представи проекта за решение?
Госпожо Манолова, заповядайте.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала. Решението изисква активно участие в дискусията.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, съгласно създадената парламентарна практика, при постъпване на проект за промени в Конституцията се създава временна комисия, която да обсъди проекта и да обсъди впоследствие постъпилите предложения за промени в Конституцията на Република България. Знаете, че такъв Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията постъпи на 22 септември. Формално към неговото разглеждане по същество парламентът може да пристъпи един месец след постъпването му, тоест след 22 октомври. Редно е с оглед бързината, която се преследва при обсъждането на тези промени в Конституцията, още преди изтичането на този срок да се създаде Временна комисия за обсъждане на проекта за промени в Конституцията, която комисия на практика ще започне своята дейност по същество след едномесечния срок, а именно 22 октомври 2006 г.
При създаването на тази комисия вносителите предлагаме да се приеме принципът на квотно представителство от всички парламентарни групи, като не очаквам да има противоречия и  възражения по разпределението на 19-членната комисия, в която предвиждаме 7 от членовете да бъдат от Парламентарната група на  Коалиция за България, 4 от НДСВ, 3 от Парламентарната група на  ДПС и по 1 представител от опозиционните парламентарни групи. Очакваме евентуално след приемането на това решение за създаване на временна комисия парламентарните групи да направят и персонални предложения за участие на техни представители в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би, госпожо Манолова, би било добре да прочетете и самия проект на решението.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
„РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.
2. Временната комисия изпълнява функцията на водеща комисия по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
3. Комисията се състои от 19 народни представители, от които 7 от Парламентарната група на  Коалиция за България, 4 от Парламентарната група на НДСВ, 3 от Парламентарната група на  ДПС, 1 от Парламентарната група на коалиция „Атака”, 1 от Парламентарната група на  ОДС, 1 от Парламентарната група на  ДСБ, 1 от Парламентарната група на  БНС и 1 независим народен представител.
4. Избира за председател, заместник-председатели и членове на временната комисия, както следва...
5. Решенията по същество се приемат с две трети от присъстващите народни представители. Решенията по процедурни въпроси се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
6. В срок от 14 дни Временната комисия предлага на Народното събрание правила за процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
7. Временната комисия се създава за срока на приемането, респективно отхвърлянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на проекта.
Имате думата, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! От името на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на ОДС правя предложение за изменение и допълнение по т. 2 от така предложения проект за решение, а именно: от думата „19” нататък текстът да звучи: „15, по равно от всички парламентарни групи и 1 независим”.
Мотивите за това предложение са трайната позиция на Съюза на демократичните сили, който винаги, когато става въпрос за изменение на Конституцията в този парламент, е поставял въпроса за необходимостта от паритетно участие по причина на това, че промяната на основния закон очевидно не би могло да бъде партизанска дейност. Да не говорим, че последните опити за изменение на Конституцията показаха - мъча се да намеря достатъчно коректните и галантни думи – че професионалният потенциал на преобладаващото мнозинство не се увеличава от броя на хората, които участват в комисията. напротив, въпреки това се стига до предложения за изменения, които едва ли носят печата на много голяма конституционна мъдрост. Фактически ние се занимаваме с това четвърто изменение на Конституцията в голяма степен затова, защото поради прояви на политически инат беше окастрено и в крайна сметка дискредитирано едно изменение на Конституцията, което сега трябва да бъде коригирано. Говоря за разпоредбите на чл. 130 на основния закон.
С оглед на горното смятаме, че предложението, което правим, е разумно. Апелираме към уважаемите народни представители да го подкрепят и да възприемат в т. 2, вместо 19 члена, представени по съответния описан в нея ред, да бъде приет текстът „15 члена – по 2 от всяка парламентарна група и 1 независим”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, за уточнение, става дума за т. 3.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: За т. 3, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ):  Уважаеми господин Димитров, ще си спестя коментара по втората част на Вашето изказване, в което Вие направихте Вашата оценка за последните поправки в Конституцията. Разбира се, ние от Коалиция за България сме на друго мнение. На друго мнение общо взето са и българските граждани, но не това е предметът на дискусия в момента.
По отношение на Вашата идея за паритетен принцип при формиране на Временната комисия за промени в Конституцията, все пак бих искала да напомня,  че става дума за една временна парламентарна комисия, която ще работи по един законопроект, макар и за промени в Конституцията и има статута на водеща комисия по приемането на този законопроект. Парламентарната практика до този момент винаги е следвала пропорционалния принцип при създаването на такива комисии както при обсъждането на законопроекти в това Народно събрание, така и при предходни промени в Конституцията в предишни парламенти. Все пак не се касае за анкетна комисия, в която е необходимо опозицията да осъществява някакви контролни функции. Тук става дума за изработване на законопроекти и е нормално в него да участват представители на различните парламентарни групи така, както те са представени в парламента. Такава е обичайната политическа логика.
Надявам се, че също така ще се съгласите, че по-добрият вариант е едно по-широко представителство от 19 члена, тъй като доста са юристите, които биха работили задълбочено и биха дали своя принос в Четвъртата поправка на Конституцията. Нямам основание да се съмнявам, че и в опозицията има  дефицит на такива юристи, за да ограничаваме състава на комисията от 19 на 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манолова? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата? Сякаш този проект за решение не  възбужда особен дебат. Означава ли това, че можем да се ориентираме към неговото приключване? Очевидно не, тъй като думата иска господин Методиев.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Бях провокиран от Вашите думи, че не се възбужда интерес към решаване на конституционен въпрос, което в някаква степен е основателен упрек към народните представители според мен. Темата, по която започна дебат, не би трябвало да мине толкова леко и с лека ръка, просто защото има много голямо мнозинство в парламента. Аргументите, които чухме от госпожа Манолова, и фактически това, което е било основанието да се предложи такъв състав на комисията, щяха да бъдат абсолютно валидни, ако поправката през зимата беше направена по начин, по който да убеди абсолютно всички в своята точност, акуратност и стабилност – нещо, което не се случи.
Да заявим тук позицията на българските граждани по този въпрос ми се струва малко нескромно. Явно е, че можем да заявим позицията на парламентарни групи или на институции – български или европейски. Когато се върнем шест месеца назад, ще видим, че няма такава абсолютна убеденост в правилността на извършените поправки. Напротив – тези, които сега трябва да се извършат, в някаква степен са следствие на неправилно поведение в предишното поправяне на Конституцията.
Ето защо мнението на господин Димитров, че в такава ситуация паритетът може би спасява сигурността и стабилността на парламента и го прави по-сигурен в следващото действие и по-уверен, че ще бъде по-добър като действие, по-професионален ако щете, има логика. Аз го казвам само и единствено заради това, за което започнах – че не би трябвало да оставим този дебат без никакви аргументи, въпреки че съм убеден в крайния резултат. Тоест сигурен съм, че мнозинството ще наложи това, което е решило предварително. Във всеки случай е сигурно, че това не е добрият път, особено след като има вече една грешка, която е отчетена и тук – в страната, и извън страната, по тема, която за България е много деликатна – това е точно правосъдната ни система.
С други думи, смисъл на дебата щеше да има, ако имаше по-голям интерес към това как да правим собствената си институция - българското Народно събрание, по-сигурна и по-стабилна. Аз се опасявам, господин председател, че и този интерес не е наличен в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Методиев?
Реплика на госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Методиев, тъй като Вашето изказване в някаква степен беше насочено към моето предишно, бих искала само да Ви кажа, че четвъртите поправки в Конституцията имат по-широк обхват от третите. Те касаят и други сфери извън реформата в частта, която касае съдебната власт. В тази част, така както е внесен Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията, представлява доразвитие на това, което беше започнато с третата поправка именно в посока осигуряване на прозрачност и публичност при функционирането на съдебната система.
Разбира се, този законопроект не е съвършен. Слава Богу, предстои няколкомесечна работа, в която той ще бъде усъвършенстван и прецизиран, но не трябва да имаме колебание, че посоката е именно тази, която е посочена и в мотивите на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Методиев? Няма такава.
Имате възможност за Вашата дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Манолова! Аз не репликирах Вас наистина. Аз го казвам убеден, че това е не Ваше лично мнение, това е становище на мнозинството. Как го формирате, каква е технологията – ваша воля, ваше право е да го правите.
Казах друго обаче. Факт ли е мнението на европейските експерти, че българското Народно събрание не успя добре да свърши своята работа през зимата? Факт е. Факт ли е, че българският Конституционен съд се произнесе фактически негативно, отменяйки част от тази поправка? Факт е.
Не става дума в момента да защитаваме единствено и само партийно-политическите си позиции. Аз имам самочувствието, че Демократи за силна България, които са малка парламентарна група в този парламент, имат капацитета от юристи, които могат да бъдат изключително полезни в рамките на обсъждането в комисията на конституционния въпрос. Аз съм сигурен, че във вашата парламентарна група знаете това нещо и в крайна сметка решавате да има един представител, при условие, че поне двама, ако не и повече, могат да бъдат изключително полезни по пътя на тази поправка.
И сега казвате: не може да има паритет. В това нещо няма логика – абсолютно сигурен съм. Като гледам в залата, където мога да срещна погледи, виждам, че масово колегите са съгласни, че има такива хора в тази зала, които са компетентни, които имат опит зад гърба си, които могат да бъдат полезни. Променя се българската Конституция в крайна сметка. Това е най-важното политическо занимание в дейността на един парламент. Това според мен е здрава логика, която обаче ще бъде посрещната от мнозинството, разбира се, с гласуване “против”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаещи да вземат думата? Този път сякаш наистина няма. В такъв случай обявявам обсъждането за приключено.
Уважаеми колеги народни представители, сами разбирате, че специално този проект за решение, както и всички други актове, не може да бъде под сянката на съмнение в изпълнение на конституционното изискване за кворум при гласуването. Затова той ще бъде гласуван след почивката, като очевидно ще трябва да се гласува първо предложението на господин Димитров за промяна в т. 3. След това ще се гласува основният текст. Възниква въпросът за гласуването по т. 4, която гласи:
“4. избира председател, заместник-председатели и членове на временната комисия”.
Би трябвало парламентарните групи да имат готовност да предложат и персоналния състав. Това би било резонно, доколкото имаше време за консултации. Така че аз ще помоля след почивката да се процедира по този начин с гласуването по текста и по състава на комисията. Моля парламентарните групи да осигурят присъствието на всички народни представители, за да може гласуването да бъде максимално представително.
Вече има заявка за участник от Българския народен съюз – това е господин Борислав Българинов. Моля и другите парламентарни групи да имат грижата да представят своите кандидати. Аз ще ги оставя в досието на тази точка.
Коалиция за България също е готова със своите кандидати. Няма сега да ги обявявам – не е коректно преди всички да са представили своите кандидатури.
Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА.
Продължава второто четене, което беше започнало на предходно наше заседание.
Следва да се докладва § 110 по номерацията на вносителя.
Има представители на Комисията по икономическата политика, които явно ще могат да продължат докладването.
Господин Петър Кънев – заместник-председател на комисията.
Господин Кънев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Процедурното предложение е да допуснем до залата Гергана Беремска от Министерството на финансите и от Комисията за финансов надзор – Апостол Апостолов, Петя Никифорова и Анка Андонова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на представителите на Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Моля, поканете господата.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 110, който става § 117.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 111, който става § 118.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 112, който става § 119.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 113, който става § 120.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 114, който става § 121.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 115, който става § 122.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На вашето внимание са текстовете от § 110 до § 115 включително по номерация на вносителя. Текстовете се подкрепят от комисията, която предлага съответната преномерация. Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 116, който става § 123, и предлага следната окончателна редакция:
„§ 123. В чл. 204 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) В т. 3 думите „чл. 203, ал. 7” се заменят с „чл. 203, ал. 8”.
б) В т. 4 думата „институционални” се заличава.
в) Създава се нова т. 7:
„7. данни за лицата, с които управляващото дружество се явява свързано лице;”.
г) Досегашната т. 7 става т. 8.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Комисията се произнася по заявлението след консултации с компетентните органи на съответните държави членки, ако заявителят:
1. е дъщерно дружество на друго управляващо дружество, инвестиционен посредник, кредитна институция или застраховател, получили разрешение за извършване на дейност от компетентните органи на друга държава членка;
2. е дъщерно дружество на дружеството майка на друго управляващо дружество, инвестиционен посредник, кредитна институция или застраховател, получили разрешение за извършване на дейност от компетентните органи на друга държава членка;
3. се контролира от физически или юридически лица, които контролират друго управляващо дружество, инвестиционен посредник, кредитна институция или застраховател, получили разрешение за извършване на дейност от компетентните органи на друга държава членка.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 117, който става § 124.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 118, който става § 125.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 119, който става § 126, и предлага следната окончателна редакция:
„§ 126. В чл. 210 се правят следните изменения:
1.      Алинея 2 се отменя.
2.      В ал. 5 думите „чл. 74а” се заменят с „чл. 74а-74в”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 120, който става § 127.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 121, който става § 128.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 122, който става § 129.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 123, който става § 130.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 124, който става § 131.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 125, който става § 132.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 126, който става § 133.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 127, който става § 134.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 128, който става § 135.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 129, който става § 136.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 130, който става § 137, и предлага в т. 1 думите „В основния текст” да се заменят с „В текста преди т. 1”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, текстовете на параграфи от 116 до 130 включително, като по § 116 комисията предлага своя окончателна редакция.
Моля да се обърне внимание, че в § 119 по вносител, който става § 126, в т. 2 новият текст, който се предлага, е „чл. 74а-74в”, както поясни докладчикът.
В § 130 по вносител, който също се подкрепя по принцип, се прави редакционна замяна – вместо думите „В основния текст” се записва „В текста преди т. 1”.
Имате ли желание за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте предложените текстове.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Продължаваме с § 131, по който комисията подкрепя текста на вносителя. Той става § 138.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 132, който става § 139.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 133, който става § 140.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 134, който става § 141.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 135, който става § 142.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 136, който става § 143 и предлага:
1. В точка 1, буква “а” думите “чл. 74а1, ал. 1 и 2, чл. 74а2, ал. 1 и 2” да се заменят с “чл. 74б, ал. 1 и 2, чл. 74в, ал. 1 и 2”.
2. В точка 3 се създава нова буква “а”: “думите чл. 69д, ал. 2” се заменят с “чл. 69ж, ал. 2”. Създава се нова буква “б”: “думите чл. 69е, ал. 1 и 2” да се заменят с “чл. 69з, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Докладваха текстовете на параграфи от 131 до 136 включително със съответната преномерация, като комисията подкрепя предложените текстове от вносителя, а по § 136, който става § 143 се предлагат промени. Тук молбата е към тези, които изписват текстовете и при изписването на финалната редакция да се приложи стандартната практика, когато се предлагат нови букви да се изпише с пълния текст “буква”.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети така, както са предложени от комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Продължаваме  с § 137, по който комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 144 и предлага следната окончателна редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следва една доста дълга редакция, уважаеми колеги. Пригответе се да слушате внимателно.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: И тук следва голямото, дълго и тъжно четене. (Оживление.)
“§ 144. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) точка 2 се изменя така:
“2. “Финансови инструменти” са:
а) ценни книжа;
б) инструменти, различни от ценни книжа;
аа) инструменти на паричния пазар;
бб) дялове на колективни инвестиционни схеми;
вв) опции, фючърси, суапове, форуърдни договори и други деривативни финансови инструменти върху ценни книжа, валута, лихвени проценти, доходи, финансови показатели, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез доставка или чрез парично плащане;
гг) опции, фючърси, суапове, форуърдни договори и други деривативни финансови инструменти във връзка със стоки, задълженията по които трябва да бъдат изпълнени чрез парично плащане или задълженията, по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане по искане на една от страните (извън случаите на неизпълнение или друго основание за прекратяване на договора);
дд) опции, фючърси, суапове и други деривативни финансови инструменти върху стоки, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез доставка, когато те се търгуват на регулиран пазар;
ее) опции, фючърси, суапове, форуърдни договори и други деривативни финансови инструменти върху стоки, които не са търговски ценни книжа, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез доставка и които подобно на другите деривативни финансови инструменти подлежат на клиринг и сетълмент, включително чрез признати клирингови къщи или се използват като обезпечение при маржин покупки или къси продажби;
жж) деривативни финансови инструменти за прехвърляне на кредитен риск;
зз) договори за разлики;
ии) всякакви други деривативни финансови инструменти във връзка с активи, права, задължения, индекси, показатели извън посочените по т. 1-8, които подобно на другите деривативни финансови инструменти се търгуват на регулиран пазар, подлежат на клиринг и сетълмент, включително чрез признати клирингови къщи или се използват като обезпечение при маржин покупки или къси продажби”;
б) точки 5, 6 и 7 се изменят така:
“5. “Опция” е деривативен финансов инструмент, който изразява правото за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа или други финансови инструменти по предварително фиксирана цена до изтичането на определен срок или на определена дата.
6. “Фючърс” е деривативен финансов инструмент, който изразява правото и задължението за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа или други финансови инструменти по предварително фиксирана цена на определена дата.
7. “Договори за разлики” е деривативен финансов инструмент, който изразява правото за получаване, съответно задължението за заплащане на разликата между пазарната стойност на определен брой ценни книжа или други финансови инструменти и предварително фиксираната им в договора цена.”
в) в т. 26 след думите “ценни книжа” се добавя “и инструменти на паричния пазар по смисъла на чл. 164б, както и в други ликвидни финансови активи по чл. 195”, а думите “публично предлагане на акции или дялове” се заменят с “предлагане на дялове”;
г) създават се т. 27-39:
“27. “Инструменти на паричния пазар” са инструменти, които обичайно се търгуват на паричния пазар като краткосрочни държавни ценни книжа (съкровищни бонове), депозитни сертификати и търговски ценни книжа, с изключение на платежните инструменти.
28. “Депозитен сертификат” е търговска ценна книга, издадена от банка срещу срочен паричен влог.
29. “Депозитарни разписки” са ценни книжа, които се издават въз основа на ценни книжа на емитент, регистриран в друга държава, и дават право на техните притежатели да упражняват правата, свързани с базовите ценни книжа.
30. “Депозитарни разписки за акции” са ценни книжа, изразяващи правото на техния притежател да получава доход от емитента в размер, зависещ от размера на дохода на емитента от акциите на друг емитент, и правото да се заменят разписките за акции.
31. “Дялове на колективни инвестиционни схеми” са финансови инструменти, издадени от колективна инвестиционна схема, които изразяват правата на техните притежатели върху активите на колективната инвестиционна схема.
32. “Предложител” е лице, което предлага публично ценни книжа, на които не е емитент.
33. “Лице, което иска допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар” е лице, което за собствена сметка извършва искане за допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар.
34. “Офсетова сделка” е сделка, при която се извършва обратна на съществуваща вече сделка с цел нейното закриване.
35. “Държава членка” е държава, която е членка на Европейския съюз или друга държава, която принадлежи към Европейското икономическо пространство.
36. “Трета държава” е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 35.
37. “Клон на управляващо дружество” е място на стопанска дейност, което е неперсонифицирана част от управляващото дружество и предлага услуги, за които управляващото дружество е получило лиценз.
38. “Свързани лица” по смисъла на Дял ІV са две или повече физически или юридически лица, свързани:
а) чрез участие, което представлява притежание, пряко или чрез контрол, на 20 или повече от 20 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на едно дружество;
б) чрез отношение на контрол между дружество-майка и дъщерно дружество, както и чрез подобни отношения между всяко физическо или юридическо лице и едно дружество, като всяко дъщерно дружество на дъщерно дружество също ще бъде разглеждано като дъщерно на дружеството-майка, което е начело на тези дружества;
в) чрез отношения на контрол трайно с едно и също лице.
39. “Контрол” по смисъла на т. 38 е налице, когато едно лице (дружество-майка):
а) притежава повече от половината от гласовете в общото събрание на друго юридическо лице (дъщерно дружество), или
б) има право да определя повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на друго юридическо лице (дъщерно дружество) и същевременно е акционер или съдружник в това лице, или
в) има право да упражнява решаващо влияние върху юридическо лице (дъщерно дружество) по силата на сключен с това лице договор или на неговия учредителен акт или устав, ако това е допустимо съгласно законодателството, приложимо към дъщерното дружество, или
г) е акционер или съдружник в дружество, и:
аа) повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на това юридическо лице (дъщерно дружество), които са изпълнявали съответните функции през предходната и текущата финансова година и до момента на изготвяне на консолидираните финансови отчети, са определени единствено в резултат на упражняването на неговото право на глас, или
бб) което контролира самостоятелно по силата на договор с други акционери или съдружници в това юридическо лице (дъщерно дружество) повече от половината от гласовете в общото събрание на това юридическо лице, или
д) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на друго юридическо лице (дъщерно дружество).
В случаите по букви “а”, “б” и “г” към гласовете на контролиращия се прибавят и гласовете на дъщерните му дружества, върху които той упражнява контрол, както и гласовете на лицата, които действат от свое име, но за негова сметка или за сметка на неговото дъщерно дружество.”
2. Създава се § 1б:
“§ 1б. (1) Инвестиционен посредник, получил лиценз за извършване на услугите и дейностите по чл. 54, ал. 2 и 3 във връзка с ценни книжа, има право да извършва тези услуги и дейности и във връзка с финансови инструменти, различни от ценните книжа.
(2) Алинея 1 не се отнася за финансови инструменти, различни от ценните книжа, емитирани от министъра на финансите.
(3) Регулиран пазар, получил лиценз във връзка с организирането на търговия с ценни книжа, има право да организира и търговия с финансови инструменти.
(4) За сделките и действията с финансови инструменти, различни от ценните книжа, се прилагат съответно глави ІІІ, ІV, V, VІІ и ІХ.”
3. Създава се § 1в:
“§ 1в. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 85/611 на Европейската икономическа общност на Съвета от 20 декември 1985 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и Директива 2003/71 на Европейската общност на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2004 г., относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и относно изменение на Директива 2001/34/ЕО, Директива на Съвета 93/22/ЕИО относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа, Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за обезщетение на инвеститорите, Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на съвета относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директива 85/611/ЕИО и  93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Кънев, понеже има поправки, бихте ли ги съобщили, за да могат колегите, които следят текста, да ги отбележат в своите текстове?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има чисто технически поправки в § 1в. Там, където имаме “Съвета от относно”, думичката “от” отпада, а там, където имаме “Директива 2004/39/ЕИО”, това не е директива на Европейската икономическа общност, а на Европейската общност, тъй като след това следва “на Европейския парламент”. Това са чисто технически поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Страница 71 завършва с израза: “г) създават се т. 27-36”, но всъщност следва текст с 39 точки.
След текста на т. 36 има кавички, които следва да отпаднат.
Уважаеми колеги, на вашето внимание е окончателната редакция на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя за § 137, който става § 144. В текста на комисията трябва да се направят някои чисто технически уточнения. В т. 1, буква “г” изразът “създават се т. 27-36” трябва да стане “създават се т. 27-39”; след текста на т. 36 отпадат кавичките; накрая в т. 3, която третира новия § 1в, има две технически уточнения – след думата “Съвета” в средата на текста на две места отпада съюзът “от”, а изразът “Директива 2004/39/ЕИО” става “Директива 2004/39/ЕО”.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Преминаваме към Преходните и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 138, който става § 145. Тук има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 139, който става § 146.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 140, който става § 147.
Комисията предлага да се създаде нов § 148, който е със следния текст:
“§ 148. Всички сделки с ценни книжа, свързани с управлението на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, с изключение на сделки извън регулиран пазар с ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1, 9 и 10, се изпълняват от инвестиционен посредник въз основа на договор, сключен с пенсионното дружество.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 141, който става § 149, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 149. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 8, § 9, § 38, § 40-42, § 74, § 84 и § 104, т. 3, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Кънев.
Уважаеми колеги, пред вас са заключителните текстове – Преходни и заключителни разпоредби. Комисията подкрепя текстовете, предложени от вносителя, като предлага и нов § 148 и уточнява текста, който регламентира влизането на закона в сила.
Има ли желаещи да се изкажат?
Има думата господин Апостолов – председател на Комисията по финансов надзор.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя само едно уточнение. Параграф 148 би трябвало да предполага промяна в Кодекса за социално осигуряване, защото това е параграф, който променя Кодекса за социално осигуряване. Редът, по който е уредено всички сделки с ценни книжа да се извършват от дружествата, които извършват управление на пенсионните фондове, се третира в Кодекса за социално осигуряване  и понеже става въпрос за отношения с инвестиционни посредници, ние си позволихме да направим предложение в Комисията по икономическата политика, което да отразява работата на инвестиционните посредници, но то засяга текст в Кодекса за социално осигуряване. Текстът е абсолютно изряден, но той трябва да промени текст в Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Кънев, бихте ли взели отношение?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Съгласни сме § 148 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, моля да обърнете внимание, предложението на комисията за създаване на нов § 148 се оттегля от този законопроект. Комисията е в правото си преди гласуване да предложи отпадането на този нов параграф, който тя е предложила, и не се налага гласуване.
Има ли обратно мнение, което да настоява за приемането на този текст сега и това да налага гласуване? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване параграфи по вносител 138, подкрепен от комисията, 139, подкрепен от комисията, 140, подкрепен от комисията, и 141, който комисията подкрепя по принцип и предлага своя окончателна редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това и законът на второ четене.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Както ви е известно, уважаеми дами и господа народни представители, преди почивката преминаха и приключиха разискванията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономически и социален съвет. Председателят на Народното събрание обяви, че след почивката ще бъде поставен на гласуване на първо четене този законопроект. Не виждам желаещи за процедурно предложение или други искания.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономически и социален съвет.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми дами и господа народни представители, също така преди почивката беше представен и се състояха дискусиите по т. 2 от седмичната ни програма – проект за Решение за създаване на Временна комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.  Както беше обявено, този проект за решение ще бъде гласуван сега.
Единственото предложение, което беше направено по проекта за решение, е това на народния представител Филип Димитров.
Първо, ще подложа на гласуване предложението на народния представител Филип Димитров: Комисията да се състои от 15 народни представители – по двама от всяка парламентарна група и един независим. Мисля, че точно възпроизвеждам това Ваше предложение?
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте направеното предложение от народния представител Филип Димитров.
Гласували 150 народни представители: за 48, против 65, въздържали се 37.
Предложението на народния представител Филип Димитров не се приема.
Поставям на гласуване проекта за Решение за създаване на Временна комисия за обсъждане на проекти и предложения за промени в Конституцията на Република България, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители, което ви беше представено от народния представител Мая Манолова.
Гласували 132 народни представители: за 106, против 16, въздържали се 10.
Решението е прието - разбира се, не в окончателния му вид, тъй като комисията трябва да бъде попълнена.
Пред мен има няколко предложения, които досега са постъпили - предложение от Парламентарната група на Коалиция за България, от Парламентарната група на Демократи за силна България и от Парламентарната група на Българския народен съюз.
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили за член на комисията предлагаме господин Филип Димитров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От Парламентарната група на Коалиция за България някой ще представи ли предложението?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ):  Коалиция за България предлага следните народни представители в състава на комисията: Любен Корнезов, Татяна Дончева, Мая Манолова, Александър Арабаджиев, Георги Близнашки, Михаил Миков, Янаки Стоилов, и за председател - народния представител Любен Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложение за комисията от Парламентарната група на  НДСВ: Камелия Касабова за заместник-председател и член, Анелия Мингова, Борислав Ралчев и Огнян Герджиков.
За член на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България от квотата на независимите народни представители се предлага Христо Величков.
От Парламентарната група на  Българския народен съюз се предлага за член на комисията Борислав Българинов.
От името на Парламентарната група на Демократи за силна България предлагат за член на Временната комисия за изменение и допълнение на Конституцията на Република България госпожа Екатерина Михайлова.
От другите парламентарни групи? Трима от Парламентарната група на Движението за права и свободи, един от Парламентарната група на „Атака”.
Заповядайте, господин Владимиров.
РОСЕН ВЛАДИМИРОВ (ДПС):   Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на  Движението за права и свободи предлагаме тримата души в комисията да бъдат съответно Лютви Местан, Ремзи Осман и Четин Казак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
От Парламентарната група на  „Атака” ще предложите ли член на комисията?
Заповядайте, господин Илиев.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): От името на Парламентарната група на  партия „Атака” предлагаме Димитър Стоянов за член на комисията. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре де, имате право да предложите...
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Поименно гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще подложа на гласуване това, което е направено като предложение. Залата ще трябва да реши.
И още нещо от консултацията, макар и в движение: гласувахме т. 4: „избира за председател и заместник-председатели” без да определя колко са. Засега имаме едно предложение. Няма пречка комисията да има един заместник-председател. Но в момента има предложение само за един председател и за един заместник-председател. Тези, които са внесли решението, трябва да го уточнят, за да знам какво да подложа на гласуване.
Има ли други предложения?  Няма пречка да се правят и други предложения от залата, респективно да има дебати по поименния състав на комисията.
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По-голяма наглост надали има от Парламентарната група на коалиция „Атака”. Не ми се усмихвайте! Аз съм категорично против и съм за поименно гласуване на този състав.
Вие подигравате ли се с нас тук? Един човек, който ни орезили пред цяла Европа и пред целия свят, ще го предлагате за член на Комисията за промяна на Конституцията?! Категорично съм против.
Моля, господин председател, ако трябва поименно, решете как, но това нещо ще е поредният резил, който ще произведе Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам Вашето предложение за всеки един член да се гласува поотделно, а не ан блок. Така ли е? Добре, това предложение залата ще го реши.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, аз съм един от хората, които може би най-често са вземали думата в тази зала, за да оспорват позиции или тези на „Атака”, защото имам суетата да вярвам, че обичам последователно демокрацията и ненавиждам всякакви тоталитарни изстъпления.
Предложението, което се прави в момента, е предложение, което очевидно има за цел да ограничи правото на една парламентарна група да посочи едно лице за член на комисия, по отношение на която – обърнете внимание, това не важи за Комисията по европейска интеграция. Не съществуват и не могат да съществуват абсолютно никакви ограничителни изисквания за който и да било български депутат.
Може да не харесвам определена парламентарна група, може да не ми е симпатичен определен депутат. Позволявам си да мисля, че има хора в тази зала, които наистина ме карат да се срамувам от това, че съм български народен представител, не е само един. (Реплики от КБ.)
Но това по никакъв начин не може да бъде повод за ограничаване на принципите на политическото представителство, което е дадено със суверенната воля на нацията. Това политическо представителство трябва да бъде уважавано в тази зала.
Господин председател, предлагам обратното на направеното предложение тук, а именно да бъде спазена традицията или създаденият парламентарен, аз бих го нарекъл конституционен  обичай, защото това са въпроси, които засягат дори конституционните принципи на страната, да бъде спазен този конституционен обичай при избора на подобни тела, представляващи отделните парламентарни групи. Тогава, когато няма специални изисквания, да бъде спазено правото на всяка една парламентарна група да излъчва своя представител. Противното би било нарушение на демокрацията, противното би било грубо накърняване на правата на малцинствата. То би могло да се стовари  върху всяко бъдещо малцинство по всяко време в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров направи обратно предложение на процедурното предложение, което Вие направихте. Ще го поставя на гласуване.
Да уточним броя на заместник-председателите.
Заповядайте, господин Владимиров.
РОСЕН ВЛАДИМИРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, във връзка с попълване на състава поради ангажиментите на Четин Казак в Европарламента от името на нашата парламентарна група правим една корекция: на негово място предлагаме като трети член Христо Бисеров от Парламентарната група на Движението за права и свободи, а за заместник-председател предлагаме господин Лютви Местан, пак от Движението за права и свободи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, благодаря.
Имаме второ предложение за заместник-председател.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
От името на нашата парламентарна група предлагам госпожа Екатерина Михайлова за заместник-председател. Тоест това е третото предложение, което постъпва при Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, благодаря Ви, господин Методиев.
Има ли други предложения, преди да преминем към гласуване? Няма.
Първо ще поставя на гласуване процедурното предложение за поименно гласуване на всеки член на комисията, което беше направено. Чухте предложението, чухте и обратната аргументация.
И така предлагам да гласуваме за поименно гласуване на всеки един член на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 88, против 23, въздържали се 17.
Предложението е прието.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е процедурно предложение. Не можете да обясните отрицателен вот по процедура. Единственото, което в момента можете да направите, е да поискате прегласуване. Това е, което можете да направите, или да обосновете защо искате прегласуване. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Искам прегласуване със следното обяснение: ако се гласува поименно, вие няма да изберете Димитър Стоянов, това е ясно. Ние няма да предложим друг кандидат, от което следва, че вие лишавате парламентарната група от член на комисията. (Шум и реплики в КБ.) И това, ако го наричате парламентаризъм, и ако го наричате демокрация, здраве му кажете! (Силен шум, реплики и възражения в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, направено е процедурно предложение за прегласуване.
И така, поставям за втори път на гласуване предложението за поименно гласуване членовете на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 102, против 31, въздържали се 13.
Процедурното предложение за поименно гласуване е прието.
Предлагам да започнем с най-голямата парламентарна група. Ще прочета имената и гласуваме за всеки един, включително и предложението за председател, респективно за заместник-председател.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Това е напълно неконституционно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Постоянно нарушавате правилата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за спокойствие! Ако искате, може да започнем от най-малката парламентарна група. (Силен шум и реплики.)
Не е удобно, защото първо е моето име.
И така, започваме както са дадени от парламентарните групи.
Първо, моля, гласувайте за член и председател на комисията Любен Андонов Корнезов.
Гласували 137 народни представители: за 127, против 10, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Второ, моля, гласувайте за член на комисията Татяна Дончева Тотева.
Гласували 139 народни представители: за 127, против 9, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте за Мая Божидарова Манолова.
Гласували 127 народни представители: за 113, против 10, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте за Александър Стоянов Арабаджиев.
Гласували 125 народни представители: за 111, против 11, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте за Георги Петков Близнашки.
Гласували 128 народни представители: за 115, против 10, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля да гласувате за Михаил Райков Миков.
Гласували 123 народни представители: за 110, против 10, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля да гласувате за Янаки Боянов Стоилов.
Гласували 119 народни представители: за 109, против 8, въздържали се 2.
Предложението е прието.
И така, от квотата на Парламентарната група на Коалиция за България са избрани всички предложени.
Преминаваме към предложенията, направени от Парламентарната група на  НДСВ.
Първо, Камелия Касабова – за член и заместник-председател на комисията.
Моля, гласувайте.
Има едно неудобство, че част от предложенията за членове на комисията са дадени с две имена, а други – с три имена, но това е техническо неудобство и ще бъде преодоляно.
Гласували 128 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Има предложение за Анелия Мингова за член на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има предложение за Борислав Ралчев.
Моля, гласувайте.
Гласували  131 народни представители: за 120, против 7, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Има предложение за Огнян Герджиков.
Моля, гласувайте.
Гласували  127 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на предложенията, направени от Парламентарната група на ДПС.
Първо, поставям на гласуване предложението за Лютви Местан – за член и заместник-председател на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 117, против 14, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има предложение за Ремзи Осман – за член на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 120, против 12, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте третото предложение от Парламентарната група на ДПС – Христо Бисеров – за член на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 101, против 13, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Парламентарната група на ДПС попълни своята квота.
Обединените демократични сили предлагат Филип Димитров  за член на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Парламентарната група на Демократи за силна България е направила предложение за Екатерина Михайлова – за член и заместник-председател на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на Българския народен съюз за член на комисията Борислав Българинов.
Гласували  138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно. (Ръкопляскания от КБ.)
Моля, гласувайте предложението на Парламентарната група на  „Атака” – Димитър Стоянов – за член на комисията.
Гласували 141 народни представители: за 7, против 117, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА):  Благодаря, господин председателю.
Колеги, искам прегласуване. Всички тук се правите на демократи!  Някой от вас „се изпразни”, извинявайте за думата, че Димитър Стоянов ни бил орезилил. Напротив! Точно вашата група тръгна „да се празни” в Европейския парламент, за да създава негативно име на България.
И ако вие сте истински българи и държите на политическата си чест, а не да разигравате политическа порнография, помислете и гласувайте отново!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте за втори път предложението на Парламентарната група на коалиция „Атака” за член на комисията Димитър Стоянов.
Гласували 145 народни представители: за 7, против 131, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Това обаче не означава, че Парламентарната група на „Атака” няма право да посочи за член на комисията друг свой член. Можете да направите това сега.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Няма да коментирам демократичното ви гласуване и избора ви.
Предлагам от името на Парламентарната група на “Атака” за член на комисията Тодор Батилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е предложение за член на комисията да бъде избран Тодор Батилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Тодор Батилов е избран за член на комисията.
От квотата на независимите народни представители предложението е за Христо Боянов Величков.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това е попълнен и съставът на тази временна комисия.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Процедурно предложение, господин председател, във връзка с второто четене на Закона за държавните помощи да осигурим достъп до залата на госпожа Гергана Беремска, господин Пламен Василев и госпожа Вилхемина Коцева от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на Министерството на финансите в залата.
Заповядайте, господин Цонев, да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги!
“Закон за държавните помощи”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на законопроекта.
“Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за  чл. 1 със следната окончателна редакция:
“Чл. 1.   (1) Този закон урежда условията, реда и процедурите по уведомяване, съгласно чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейска общност за предоставяне на държавни помощи, категориите държавни помощи, съвместими с Общия пазар, задължението за докладване, събиране и съхраняване на данни, както и преценката за съответствието на държавните помощи, за които не е задължително да бъде уведомявана Европейската комисия.
(2) Този закон се прилага както по отношение на схемите за държавна помощ, така и по отношение на индивидуалните държавни помощи.
(3) Този закон се прилага и по отношение на държавните помощи, за които се изисква уведомяване, на помощите, попадащи в обхвата на груповото освобождаване и на минималните помощи в областта на земеделието и рибарството, доколкото в специален закон не е предвидено друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на закона, наименованието на Глава първа и текста на чл. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона, наименованието на глава първа и  чл. 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 3 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 4 със следната редакция:
“Чл. 4. Предоставянето на държавна помощ може да бъде прието за съвместимо с Общия пазар, когато помощта:
1. насърчава икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с висока безработица;
2. подпомага изпълнението на проект със значителен икономически интерес за европейската общност или за преодоляване на съществени трудности в икономиката на Република България;
3. подпомага развитието на определени стопански дейности или отделни икономически райони, доколкото не се засягат търговските условия в степен, която противоречи на общия интерес;
4. подпомага запазването на културното и историческото наследство, ако не засяга търговските условия и конкуренцията в Европейската общност до степен, която противоречи на общия интерес;
5. е разрешена с решение на Съвета, прието с квалифицирано мнозинство, по предложение на Европейската комисия.”
“Глава втора – Правомощия на министъра на финансите и на министъра на земеделието и горите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за  чл. 5 със следната редакция:
“Чл. 5.   (1) Министърът на финансите е националният орган, който отговаря за наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи на национално, областно и общинско равнище, с изключение на схеми на помощ или индивидуални помощи в областта на земеделието и рибарството.
(2) Министърът на финансите:
1. осъществява наблюдението, координацията и взаимодействието с Европейската комисия в областта на държавните помощи;
2. приема, разглежда и оценява уведомленията за държавна помощ за съответствие със законодателството в областта на държавните помощи; наблюдава проектите за нови и измененията на съществуващите помощи за съответствие с провежданата в Европейската общност и в Република България политика по отношение на държавните помощи;
3. изпраща уведомленията за държавни помощи до Европейската комисия;
4. изготвя становища относно държавните помощи, попадащи в обхвата на груповото освобождаване, както и относно минималните помощи;
5. извършва оценка на максималния интензитет на регионалната помощ и на специфичния местен обхват на районите в Република България, приемливи за регионална помощ и представя на Европейската комисия уведомление за регионалната карта на държавните помощи, предварително съгласувана с министъра на регионалното развитие и благоустройството.
6. изисква, събира и обработва информацията от всички администратори на помощ, включително за минималните помощи, и съхранява обобщената информация за тях;
7. изготвя годишен доклад за държавните помощи и го изпраща до Европейската комисия;
8. изготвя становища и подпомага администраторите на помощ с оглед изпълнение на задълженията, произтичащи от законодателството на Европейската общност и на Република България в областта на държавните помощи.
9. изготвя становище по предложения за ново или за промени в съществуващото законодателство в областта на държавните помощи;
10. участва в дейността на работните органи на Европейската комисия по въпросите на държавните помощи.
(3) Министърът на земеделието и горите:
1. осъществява наблюдението, координацията и взаимодействието с Европейската комисия в областта на държавните помощи в земеделието и рибарството;
2. изпраща уведомленията на държавни помощи в земеделието и рибарството до Европейската комисия;
3. изготвя годишен доклад за държавните помощи в областта на земеделието и рибарството и го изпраща до Европейската комисия;
4. изготвя становища относно държавните помощи в областта на земеделието и рибарството, попадащи в обхвата на групово освобождаване, както и относно минималните помощи в тези отрасли;
5. изготвя становище по предложения за ново или за промени в съществуващото законодателство по държавните помощи в областта на земеделието и рибарството;
6. участва в дейността на работните органи на Европейската комисия по въпросите на държавните помощи в областта на земеделието и рибарството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по текстовете на чл. от 2 до чл. 5 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Глава трета – Процедури”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава трета.
По чл. 6 има предложение на народния представител Мария Капон.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2:
“2. В ал. 4 думите “определени предприятия” се заместват с “предприятията, като се използва интернет пространството за публичност”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 6 със следната окончателна редакция:
“Чл. 6. (1) Всеки администратор на помощ е длъжен да предоставя на министъра на финансите необходимата информация за администрираните от него помощи в съответствие със законодателството на Европейската общност и този закон.
(2) В срок до 31 март на текущата година органите на централната изпълнителна власт и на местното самоуправление, както и другите администратори на помощ представят на министъра на финансите доклад за предоставените от тях държавни помощи на базата на отчетните данни за предходната година. Информацията за данъчните мерки, изискващи обработка на декларации на данъчно задължените лица, се предоставя не по-късно от 10 юни на текущата година по предварителни данни, като окончателните данни се предоставят не по-късно от 10 юли същата година. Всички доклади на администраторите на помощ до министъра на финансите се публикуват в Интернет страницата на съответния администратор на помощ.
(3) На основата на получената от администраторите на помощ информация по ал. 2 министърът на финансите изготвя годишен доклад за предоставените държавни помощи в Република България за предходната година и до 30 юни на текущата година го предоставя на Народното събрание, Министерския съвет и Европейската комисия.
(4) Министърът на финансите издава наредба за реда за осигуряване прозрачност на финансовите взаимоотношения между държавните органи и органите на местното самоуправление и държавните и общинските предприятия и финансовата прозрачност в рамките на определените предприятия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по чл. 6, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон в частта, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 4, против 57, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 6 от законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 7 има предложение от народния представител Мария Капон: в чл. 7, ал. 1 се допълва с текста, като същите се обявяват публично”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 5, против 52, въздържали се 16.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията, с което се подкрепя чл. 7 точно така, както е внесен от вносителя, и наименованието на Глава трета.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 8.
По чл. 9 има предложение от народния представител Мария Капон, което е прието от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 9 със следната окончателна редакция:
„Чл. 9. (1) В случаите, когато помощта попада в обхвата на групово освобождаване, администраторът на помощ предварително съгласува с министъра на финансите планираната държавна помощ.
(2) Министърът на финансите разглежда постъпилата информация и изготвя становище относно съответствието на държавната помощ с правилата за групово освобождаване.
(3) В случаите на несъответствие министърът на финансите предлага на администратора на помощта да приведе мярката в съответствие в срок до 14 дни от датата на получаване на предложението. Когато администраторът на помощта не приведе в съответствие държавната помощ в определения срок, министърът на финансите го уведомява, че помощта не отговаря на критериите за групово освобождаване.
(4) Администратор на помощ, който не приеме становището на министъра на финансите  и предостави държавната помощ, носи отговорност за нейната законосъобразност.
(5) Администраторът на помощ информира министъра на финансите в срок до 3 дни от предоставянето на всяка държавна помощ, попадаща в обхвата на групово освобождаване, след което публикува информацията в своята интернет страница в 3-дневен срок.
(6) Министърът на финансите информира Европейската комисия за предоставянето на държавни помощи, попадащи в обхвата на групово освобождаване, по предвидения в съответните регламенти ред.”
По чл. 10 също има прието предложение от народния представител Мария Капон.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 10 със следната окончателна редакция:
„Чл. 10. Министърът на земеделието и горите определя помощите в обхвата на груповото освобождаване в областта на земеделието и рибарството, като предлага на Министерския съвет да вземе решение за тяхното предоставяне в съответствие със специалния закон по чл. 1, ал. 3, след което публикува информацията в своята интернет страница в 3-дневен срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване чл. 8 - по вносител, чл. 9 – както се предлага от комисията, и чл. 10 – както ни се предлага от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 11 има предложение от народния представител Мария Капон.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2:
2. В чл. 11, ал. 4 се добавя текстът: „и се задължава да я публикува в срок от три дни в интернет сайта”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 11 със следната окончателна редакция:
„Чл. 11. (1) При предоставянето на минимална помощ не се изисква предварително уведомяване, съгласуване и разрешаване, но същата се публикува в интернет страницата на администратора, предоставил минималната помощ.
(2) Администраторът на помощ упражнява контрол за законосъобразното предоставяне на минимални помощи в съответствие с действащия регламент на Европейската общност относно прилагането на чл. 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на минималната помощ.
(3) Министърът на земеделието и горите упражнява контрол за законосъобразното предоставяне на минимални помощи в съответствие с Регламент № 1860/2004 на Комисията (ЕО) относно прилагането на чл. 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност относно минималната помощ в областта на земеделието и рибарството.
(4) Администраторът на помощ информира министъра на финансите в срок до 3 дни от предоставянето на всяка помощ, попадаща в обхвата на минимална помощ.
(5) Министърът на финансите, съответно министърът на земеделието и горите, информира Европейската комисия за предоставянето на минимални помощи по предвидения в регламентите по ал. 2 и 3 ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон по т. 2, която не се подкрепя от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 6, против 41, въздържали се 27.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 11.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 12 има направени няколко предложения от народния представител Мария Капон. Тъй като не са подкрепени от комисията, ще ги прочета:
В чл. 12, ал. 1 се добавя текстът „и се задължава да я публикува в срок от 3 дни в интернет сайта.”
В ал. 2 пред думите „регистри и архиви” се добавя думата „публични” и след „съхранява” се добавят думите „и актуализира в интернет сайта”.
В ал. 3 след думите „поддържа собствени регистри” се добавя текстът „на база на които се актуализират в срок от 3 дни публичните регистри и архиви по ал. 2”.
В ал. 4 в началото на изречението се добавя „Публичната”.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 12 със следната окончателна редакция:
„Чл. 12. (1) Въз основа на информацията, предоставена от администратора на помощ, министърът на финансите, съответно министърът на земеделието и горите, въвежда, обработва и съхранява обобщена информация за предоставените държавни помощи, включително за тези, които представляват групово освобождаване, както и за минималните помощи.
(2) За осигуряване на прозрачност и докладване на държавните помощи министърът на финансите, съответно министърът на земеделието и горите, води и поддържа регистри и архиви с информация относно:
1. всички постъпили уведомления, включително изпратените до Европейската комисия;
2. решенията на Европейската комисия за схемите за помощ и индивидуални държавни помощи;
3. предоставените минимални помощи;
4. помощи, попадащи в обхвата на груповото освобождаване;
5. други данни, необходими за наблюдението и прозрачността на държавните помощи.
(3) Администраторът на помощ води и поддържа собствени регистри на държавните и минималните помощи, като отговаря за достоверността на данните в тях и при поискване осигурява достъп на представител на министъра на финансите, съответно на министъра на земеделието и горите, до този регистър.
(4) Информацията по ал. 2 и 3 се съхранява за срок от 10 години, считано от датата на последното плащане по схемата или по индивидуално предоставената помощ.”
По чл. 13 има направени две предложения от Мария Капон, които са приети от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 13 със следната окончателна редакция:
"Чл. 13. (1) Министърът на финансите подпомага при необходимост администраторите на помощ и следи за спазването на политиката в областта на държавните помощи.
(2) В случай, че Европейската комисия поиска информация или съдействие от Република България, министърът на финансите се обръща към съответния администратор на помощ с искане да предостави необходимата информация и да направи съответните декларации.
(3) Администраторът на помощ е длъжен в рамките на 7 дни да отговори на запитването, да предостави исканата информация и да окаже пълно съдействие по поставения въпрос.
(4) Получателят на помощта е длъжен да оказва пълно съдействие на администратора на помощ, на министъра на финансите, съответно на министъра на земеделието и горите, и на Европейската комисия, включително да предостави информация или декларация и да изрази становище по конкретния случай в срок от 7 дни."
По чл. 14 има приети две предложения на народния представител Мария Капон.
Комисията предлага следната редакция:
"Чл. 14. (1) В случай, че Европейската комисия постанови решение за прекратяване на помощта, министърът на финансите изисква от администратора на помощта да предприеме действия за изпълнение на това решение в 7-дневен срок и да публикува постановените решения за прекратяване на помощта в съответната интернет страница на администратора на помощ, които са част от регистъра по чл. 12, ал. 2.
(2) В случай, че Европейската комисия постанови решение за възстановяване на неправомерно предоставена помощ, министърът на финансите изисква от администратора на помощта да предприеме действия за възстановяването й. Помощта се възстановява съгласно решението на Европейската комисия. Получателят на неправомерно предоставената държавна помощ дължи и лихва, начислена за периода от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя до датата на нейното възстановяване. Размерът на лихвата се определя от Европейската комисия.
(3) В случай, че Европейската комисия постанови решение за прекратяване на помощ или за възстановяване на неправомерно предоставена помощ в областта на земеделието и рибарството, министърът на земеделието и горите предприема действие за изпълнение на решението или съответно изисква от Държавен фонд "Земеделие" да предприеме действия за възстановяването на неправомерно предоставената държавна помощ в 7-дневен срок. Постановеното решение се публикува в интернет страницата на министерството и е част от регистъра по чл. 12, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители по чл. 12, 13 и 14. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон по чл. 12, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 5, против 47, въздържали се 23.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване чл. 12, 13 и 14q така както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава четвърта – Административнонаказателни разпоредби."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
По чл. 15 няма направени предложения. Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 15 със следната окончателна редакция:
"Чл. 15. Администратор на помощ, който не предостави на министъра на финансите необходимата информация за администрираните от него помощи, съгласно чл. 6, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 2000 лв."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 16 със следната окончателна редакция:
"Чл. 16. Администратор на помощ, който не изпълни задължението си по чл. 6, ал. 2, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 4000 лв."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 17.
По чл. 18 има направено предложение от народния представител Мария Капон, което е прието от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция за чл. 18:
"Чл. 18. Администратор на помощ, който не изпълни задължението си по чл. 8, ал. 6, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 4000 до 10 000 лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 19, 20, 21 и 22.
По чл. 23 има направено предложение от народния представител Мария Капон, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 23. Администратор на помощ, който не предприеме действия за изпълнение на решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, съгласно чл. 14, ал. 1 и 2, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 10 000 лв."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 24, 25 и 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези текстове имате думата, уважаеми народни представители – от чл. 15 до чл. 25 включително, както и по наименованието на главата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Допълнителна разпоредба".
По § 1 има предложение от народния представител Мария Капон:
В Допълнителната разпоредба да се даде определение за публичния регистър и съответно интернет-сайта.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 със следната окончателна редакция:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Държавна помощ" е всяка помощ, предоставена от държавата или общината, или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки, или предоставянето на определени услуги, доколкото се засяга търговията между държавите членки.
2. "Групово освобождаване" е освобождаването от задължение за предварително уведомяване по чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност при предоставяне на определени категории държавни помощи в съответствие с условията и реда, установени в съответните регламенти на Европейската комисия, приети на основание Регламент на Съвета (ЕС) № 994/98 от 7 май 1998 г.
3. "Минимална помощ" е помощта, която не нарушава и не застрашава конкуренцията и има незначително въздействие върху нея поради своя минимален размер, както е дефинирана в действащия регламент на ЕО, относно прилагането на чл. 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на минималната помощ и Регламент № 1860/2004 на Комисията (ЕО), относно приложението на чл. 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност относно минималната помощ в отрасъл "Земеделие" и отрасъл "Рибарство".
4. "Администратор на помощ" е всяко лице, което планира, разработва, управлява, уведомява и докладва предоставянето на държавна помощ и на минимална помощ. Терминът не се прилага при държавните помощи в областта на земеделието и рибарството.
5. "Съществуваща държавна помощ" са всички схеми на помощ или индивидуални помощи по смисъла на чл. 88, ал. 1 от Договора за създаване на Европейската общност, на Договора за присъединяване на Република Българя и Румъния към Европейският съюз и на Акта за присъединяване, Приложение V, Раздел 2, т. 1 и 4 и Раздел 3, буква "б").
6. "Нова държавна помощ" е всяка помощ, тоест схема за помощ и индивидуална помощ, която не е съществуваща, включително изменение на съществуваща помощ.
7. "Схема за държавна помощ" е всеки акт, въз основа на който, без да се изискват допълнителни мерки за изпълнение, могат да се предоставят индивидуални помощи на предприятия, определени в акта по общ и абстрактен начин и всеки акт, въз основа на който помощ, която не е свързана с определен проект може да се предостави на едно или няколко предприятия за неопределен период от време и/или в неопределен размер.
8. "Индивидуална държавна помощ" е всяка помощ, която не е предоставена въз основа на схема или помощ, която е предоставена въз основа на схема, но подлежи на индивидуално уведомяване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 3, против 47, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване Допълнителна разпоредба, § 1, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Преходни и заключителни разпоредби.”
По § 2 няма предложения и комисията предлага следната редакция:
“§ 2. Всички схеми на помощ или индивидуални помощи, с изключение на съществуващите държавни помощи, спират своето действие до постановяване на положително решение от Европейската комисия. За целта Европейската комисия се уведомява по реда на този закон за планираните мерки за подпомагане, като при необходимост те се привеждат в съответствие с наложените от комисията допълнителни условия, ако има такива.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията предлага следната окончателна редакция за § 4:
“§ 4. В Закона за данък върху добавената стойност в чл. 166 се правят следните изменения:
1. в ал. 1, т. 4 думите “случаите по чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи” се заменят с “минималните помощи по смисъла на Закона за държавните помощи”;
2. в ал. 4 навсякъде в текста думите “Комисията за защита на конкуренцията” се заменят с “Европейската комисия”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията предлага § 6 да отпадне.
“§ 6. В Закона за корпоративното подоходно облагане в чл. 61е, ал. 2 и в чл. 61ж, ал. 2 думите “Комисията за защита на конкуренцията” се заменят с “Европейската комисия”.”
Сега е видно защо трябва да отпадне, защото в предходния член тези думи ги заменихме.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, от Преходни и заключителни разпоредби до § 8 включително. Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Параграф 6 отпада.
Поставям на гласуване Преходни и заключителни разпоредби от § 2 до § 8 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 9 има предложение на народния представител Мария Капон – в Преходни и заключителни разпоредби, в § 9 се заменят думите “3 месеца” с “2 месеца”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 18, против 51, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 9, който става § 8, и е по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По параграфи 10, 11 и 12 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези финални параграфи. Няма желаещи.
Поставям на гласуване параграфи 10, 11 и 12.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене и Законът за държавните помощи.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ.
Давам думата на господин Венелин Узунов – председател на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Уважаеми господин председател, ще направя процедурно предложение. Моля в залата да бъдат допуснати Андрей Иванов – главен директор на Главна дирекция “Гражданска защита” към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, и Мая Георгиева – съветник в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по политиката при бедствия и аварии относно общ  Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, № 602-01-49, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване проекти на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, № 602-01-49, внесен от Министерския съвет, и № 654-01-34, внесен от Иван Сотиров, Филип Димитров и Ясен Попвасилев “Закон за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи”.
По § 1 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като ал. 3 е отразена на систематичното й място в чл. 2. Комисията предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Този закон урежда правомощията на държавните органи и органите на местното самоуправление, правата и задълженията на физическите и юридическите лица при управление при кризи.”
2. Алинея 2 се отменя.
3. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение по заглавието на законопроекта и съдържанието на § 1? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По § 2 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Член 2 се изменя така:
“Чл. 2. (1) Криза по смисъла на този закон е промяна на установеното състояние на живот, обхванала територии, обекти, сектори и сфери на икономиката и обществения живот или околната среда, предизвикана от човешка дейност или природни явления, в резултат на която условията за съществуване и за осъществяване на дейност в променената среда са силно нарушени.
(2) При криза, възникнала на територията на друга държава, която има непосредствено отражение в страната, компетентните органи предприемат необходимите действия по реда на този закон, освен ако друго е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.”
По § 3 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. Член 3 се изменя така:
“Чл. 3. (1) Управлението при кризи е комплекс от дейности на компетентните органи, насочени към предотвратяване възникването и развитието на кризи и тяхното овладяване.
(2) За осигуряване управлението при кризи се изгражда Национална система за управление при кризи.”
По § 4 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, параграф 2 и 3 са в редакцията на комисията, а има предложение за отпадане на § 4.
Представителите на вносителите имат ли забележки във връзка с отпадането на § 4? Съгласни сте.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 2 и 3 в редакцията на комисията и предложението за отпадане на § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По § 5 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
“§ 4. В чл. 5, ал. 1 думите “овладяване и преодоляване на последиците от” се заменят с “и овладяване на”.”
По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 5.
По § 7 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
“§ 6. Член 8 се изменя така:
“Чл. 8. Националната система за управление при кризи осигурява:
1. анализ и оценка на риска от възникване на кризи;
2. поддържане на готовност за действие при кризи;
3. обмен на информация;
4. ефективно използване на наличните ресурси;
5. координация на действията на силите за реагиране при кризи при запазване на организационната им принадлежност.”
По § 8 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
“§ 7. В чл. 9, ал. 2 след думата “сигурността” се поставя точка, а текстът до края се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да се върнем към § 5. Предложението на народните представители е § 5 да отпадне, тоест да не се отменя чл. 5 в закона. Комисията подкрепя по принцип предложението § 5 да отпадне, не подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 5, който става § 4. Правилно ли съм разбрал? Добре.
Това е предложението на комисията за § 5, който става § 4.
Следващият § 6 на вносителя е подкрепен от комисията.
Параграф 7 е в редакция на комисията, а § 8 също е в редакция на комисията, като става § 7.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По § 9 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
"§ 8. Член 10 се изменя така:
Член 10. Министерският съвет:
1. формира националната политика и осъществява общото ръководство на дейностите по управление при кризи;
2. изгражда и ръководи Националната система за управление при кризи;
3. взема решение за участие на невоенизирани формирования от Република България при кризи в други държави и оказване на хуманитарна помощ;
4. разрешава участието на чуждестранни или международни невоенизирани формирования при кризи на територията на страната;
5. обявява  кризисно положение на територията на цялата страна или на част от нея и определя необходимите ограничения и мерки;
6. взема решение за мобилизация на гражданските ресурси;
7. взема решение за евакуация на хора и животни и за разсредоточаване на културни и материални ценности от застрашени райони;
8. приема Национален план за управление при кризи;
9. приема Национална програма и Годишен национален план за защита на критичната инфраструктура;
10. определя вида, условията и реда за създаване, използване и възстановяване на кризисни запаси от материални средства;
11. определя юридическите лица и едноличните търговци, на които с оглед на тяхната дейност на територията на страната възлага функции по планиране, подготовка и провеждане на дейности при кризи;
12. възлага разработването на методики за оценка на риска от възникване на кризи;
13. организира изграждането и използването на единна комуникационна информационна система за управление при кризи;
14. организира изграждането на Национална система за ранно предупреждение и на  Национална система за оповестяване и тяхното взаимодействие със съществуващите международни системи."
По § 10 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
"§ 9. Член 11 се изменя така:
Член 11. Съветът по сигурността:
1. анализира степента на риска от възникване на кризи и предлага предприемането на превантивни мерки;
2. предлага на Министерския съвет обявяване на кризисно положение;
3. предлага на Министерския съвет участие в операции, различни от война, и в хуманитарни мисии;
4. изготвя годишен доклад за готовността на страната за действия при кризи и го внася в Министерския съвет."
По § 11 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
"§ 10. Член 12 се изменя така:
Чл. 12. (1) При криза министър-председателят със заповед създава Национален  кризисен щаб.
(2) Националният кризисен щаб се състои от министри, заместник-министри и други органи на изпълнителната власт."
По § 12 има  предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11:
"§ 11. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думите "на физическите лица и на лицата по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8" се заменят с "на лицата по чл. 10, т. 11".
2. В т. 3 думата "преодоляване" се заменя с "овладяване".
3. В т. 4 думите "организирано извеждане" се заменят с "евакуация".
4. В т. 5 думите "централните и териториалните" се заличават.
5. Точка 6 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, моля гласувайте параграфи от 9 до 12 в редакцията на комисията и § 13 по вносител.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По § 14 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 13:
"§ 13. Член 15 се изменя така:
Чл. 15. (1) Министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията:
1. ръководят дейностите по управление при кризи съобразно нормативно определените им функции и компетентност;
2. организират разработването и утвърждават планове за управление при кризи в ръководената от тях сфера;
3. организират разработването и утвърждават Програма за защита на критичната инфраструктура в подчинените им структури и прилагането на мерките от Годишния национален план за защита на критичната инфраструктура;
4. създават и поддържат:
а) ведомствени комуникационно-информационни системи;
б) регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура в ръководената от тях сфера;
5. организират обучението в подчинените им структури за действие при кризи;
6. планират в бюджета си финансови средства за дейностите по управление при кризи;
7. организират разработването на методики за оценка на риска от възникване на кризи в ръководената от тях сфера.
(2) Министри и органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията в съответствие с функциите, възложени с нормативни актове:
1. създават сили за реагиране при кризи;
2. подготвят и осигуряват сили и средства за участие в прилагането на мерки за провеждане на операции на колективни системи за реагиране при кризи по линия на Европейския съюз, НАТО, ОССЕ, ООН и други международни организации, в които Република България членува, или за оказване на помощ на други страни в изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.
(3) При упражняване на правомощията си по този закон министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията могат да се подпомагат от съвети по сигурност и управление при кризи."
По § 15 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Предложението по буква "а" относно т. 1 е оттеглено, а по буква "б" е подкрепено.
Комисията подкрепя по  принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 14:
"§ 14. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се отменя.
2. Точка 5 се изменя така:
"5. организира разработването и утвърждава Програма за защита на критичната инфраструктура за областта; организира в рамките на областта прилагането на мерките от Годишния национален план за защита на критичната инфраструктура;"
3. Точка 6 се изменя така:
"6. координира силите за реагиране при кризи и средствата за предотвратяване и овладяване на кризи на територията на областта;"
4. В т. 7 думите "доброволните формирования и населението" се заличават.
5. Точка 8 се отменя.
6. Точка 10 се изменя така:
"10. създава организация за оповестяване при криза на територията на областта;"
 
7. В т. 11 буква “б” думите “и на потециално опасните обекти и дейности” се заличават.
8. В т. 12 след думите “средства за” се добавя “дейностите по”.
9. В т. 13 думите “дейността си” се заменят с “готовността на областта за действие при кризи”.
10. Създава се т. 14:
“14. предоставя данни за регистрите по чл. 25, ал. 1, т. 9.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15:
“§ 15. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се отменя.
2. В т. 3 думите “овладяване и преодоляване на последиците от” се заменят с “и овладяване на”.
3. Точка 4 се отменя.
4. Точка 7 се изменя така:
“7. организира разработването и утвърждава Програма за защита на критичната инфраструктура за общината; организира в рамките на общината прилагането на мерките от Годишния национален план за защита на критичната инфраструктура;”
5. Точка 8 се отменя.
6. Точка 9 се отменя.
7. В т. 10 думите “поддържа подсистема към Националната система за оповестяване и” се заличават.
8. В т. 11, буква “б” думите “и на потенциално опасните обекти и дейности” се заличават.
9. В т. 13 след думите “средства за” се добавя “дейностите по”.
10. В т. 14 думите “дейността си” се заменят с “готовността на общината за действия при кризи”.
11. Създава се т. 15:
“15. Предоставя на областния управител данни за регистрите по чл. 16, т. 11.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 16:
“§ 16. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думите “чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8” се заменят с “чл. 10, т. 11”.
2. Точка 4 се отменя.
3. Точка 5 се отменя.
По § 18 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 17:
“§ 17. Член 23 се изменя така:
“Чл. 23. Министерският съвет определя министрите, органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и областните управители, които създават центрове за управление при кризи в звената по чл. 21, ал. 1.”
Комисията предлага текстът на вносителя за изменение на чл. 23, ал. 1 и 2 да се отрази на систематичното му място като изменение на чл. 24. Комисията предлага да се създаде нов § 18:
“§ 18. Член 24 се изменя така:
“Чл. 24.      (1) В администрацията на Министерския съвет се създава Национален център за управление при кризи.
(2) При криза Националният център за управление при кризи се подпомага от междуведомствена експертна работна група, създадена със заповед на министър-председателя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, бяха представени текстовете на параграфите по вносител от § 14 до 18 включително,  както докладва господин Узунов, комисията предлага да се създаде нова редакция на § 18, който да стане § 17 и освен това да се създаде нов § 18.
Има ли желаещи да вземат отношение? Съгласни са и вносителите.
В такъв случай, моля, гласувайте тези предложения на комисията. Оттук нататък номерациите на вносителя и комисията се изравняват.
Гласували 92 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По § 19 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като систематичното място на изменението е в чл. 25 и предлага следната редакция на § 19:
“§ 19. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в т. 1 думите “Съвета по сигурността към” и думите “физическите и юридическите лица” се заличават;
б) точка 2 се отменя;
в) точка 3 се отменя;
г) в т. 4 след думата “анализ” се добавя “и оценка”, а думите “и подготвя обобщена оценка” се заличават;
д) в т. 5 думите “физическите и юридическите лица” се заличават;
е) в т. 7 след думата “осъществява” се добавя “съвместно с Министерството на външните работи”, а думите “и държави” се заличават;
ж) точка 8 се изменя така:
“8. организира разработването на Национална програма и годишен Национален план за защитата на критичната инфраструктура;”
з) в т. 9:
аа) в буква “б” думите “и на потенциално опасните обекти и дейности” се заличават;
бб) буква “в” се отменя.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Структурата, дейността и организацията на работа на Националния център за управление при кризи се определят с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като систематичното място на изменението е в чл. 26 и предлага следната редакция на § 20:
“§ 20. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2 текстът преди т. 1 се изменя така:
“(2) Националният център за управление при кризи и центровете за управление при кризи по чл. 23”.
3. Алинея 3 се отменя.
4. Алинея 4 се отменя.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да отпадне.
По § 22 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде нов § 21:
“§ 21. В чл. 28 думите “и на потенциално опасните обекти и дейности” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за отпадане.
Уважаеми колеги, бяха представени § 19 в редакцията на комисията и § 20. Предлага се § 21 да отпадне, тоест чл. 26 в закона да не се отменя,  § 22 да отпадне и се създава нов § 21.
Има съгласие от вносителите, няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте предложенията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По § 23 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да отпадне.
По § 24 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов, което комисията подкрепя по буква “бб”, а в останалата част то е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 22:
“§ 22. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Силите за реагиране при кризи извършват дейности за предотвратяване и овладяване на кризи.”
2. В ал. 2, т. 4 след думите “формирования” се добавя “по Закона за защита при бедствия”.
3. В ал. 3 думите “не се създават” се заменят със “се създават”.
4. Алинея 4 се отменя.”
По § 25 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 23:
“§ 23. В чл. 34 думите “овладяване и преодоляване на последиците от” се заменят с “и овладяване на”, а след думите “нов закон” се добавя “Закона за защита при бедствия и”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: След думите “този закон”. Вие прочетохте “нов закон”.
Тук възниква въпроса за връзката с другия Законопроект за защита при бедствия.
Считате ли за уместно да се отложи гласуването на параграфи 22 и 23 с разбирането, че те ще бъдат окончателно гласувани след приемането на другия закон?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Не е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Считате, че това не е необходимо?
Да не възникне необходимост от прегласуване, ако се приеме нещо различно?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Ние тръгнахме вече по другия законопроект на второ четене и няма различия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Мислите, че няма да има риск в това отношение?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Няма да има такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са текстовете на параграфи 23 и 24 по вносител, от които, както разбирам, § 23 не се подкрепя, тоест предлага се да отпадне.
По принцип се подкрепя текстът на § 24, който става § 22, в редакция на комисията.
Параграф 25 по вносител става нов § 23 в окончателна редакция на комисията.
Господин Узунов, разбирам, че от Правната дирекция продължава да се поставя въпросът, че е преждевременно поставянето на гласуване на параграфи 22 и 23, доколкото се счита, че при неприет Закон за защита при бедствия не е възможно да бъдат гласувани тези текстове. Правилно ли съм разбрал Вашето безпокойство? Да.
Как да процедираме?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Ние вече започнахме второ гласуване на Закона за управление при кризи. Тези въпроси, които могат да възникнат, вече са преминали. Няма такава опасност. Стигнали сме до чл. 30 по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колегите са в полза на експедитивността. Но аз съм длъжен в случая да бъда консервативен.
Какво би настъпило, ако отложим тези текстове за гласуване до гласуването на другия законопроект? Колко работа има още по него и кога може да влезе в пленарната зала?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: До края на месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли настоятелно искане от вносителите този законопроект да бъде приет преди другия законопроект?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Да, потвърждават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Целият въпрос е, че приемането и обнародването на този закон влиза в противоречие с обстоятелството, че цитираният в него закон не е приет. Това е проблем и ако някой тръгне да прилага този закон и търси препратката, посочена в закона, няма да я намери.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Трябва да се цитира действащ закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
По принцип съображенията на Правната дирекция са основателни. Но в конкретния случай искам да изложа следната позиция. Ние не се позоваваме на конкретни текстове, на конкретни институти, а на един законопроект, който е приет на първо четене и в момента върви изчистването на текстовете на второ четене. В този смисъл обвръзката, пак повтарям, се прави не с отделни текстове, с отделни институти, а със законопроект, приет принципно на първо четене и съм убеден, че няма да има никакви противоречия. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Това не може да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, преценете, че не можем да приемем текст, който визира един закон, а ние имаме предвид друг закон. Аз бих предложил да работят и паралелно да вървят, което би импулсирало комисията.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Господин председател, наистина сте прав. Може би ще трябва да се откажем за момент от възприетото от комисията и то да влезе при гледането на Закона за защита при бедствия и аварии, като обратна корекция на този Закон за управление при кризи, който няма да можем да довършим сега поне в тези точки.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Да отпадне разглеждането на този текст.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, да отложим гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да отложим гласуването по тези два текста. Да ускорите работата по другия законопроект и да можем да ги приемем синхронно. Нали така, господин Такоров?
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Глас от залата, тоест глас от народа, който подкрепя този подход! (Оживление.)
Остава да убедим и председателя на комисията господин Узунов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: След като казвате, че гласът на народа е по-важен, това е така, нека залата да прецени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам да не подлагам сега на гласуване параграфи 22 и 23. Да продължим с § 24, който е предложение за нов параграф на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов, а тези два параграфа да останат за гласуване съответно след завършване на работата по Законопроекта за защита при бедствия и аварии. Така ще постъпим. Тези два текста остават негласувани с разбирането, че ще бъдат приети заедно със завършването на работата по другия закон.
Заповядайте, господин Узунов, с предложението на тримата народни представители.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като членове 35-39 следва да бъдат отменени с отделни параграфи, поради което предлага следната редакция на § 25, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само едно уточнение, господин Узунов, ако обичате. Формулировката на доклада на комисията е, че подкрепя по принцип предложението на народните представители, а не текста на вносителя, защото става дума за ново предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Комисията подкрепя предложението на народните представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тук няма текст на вносителя, който е Министерският съвет, и той не прави такова предложение. Това е предложение само на народните представители.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Комисията подкрепя предложението на народните представители, като членове 35 до 39 следва да бъдат отменени с отделни параграфи, поради което предлага следната редакция на § 25, който става § 24:
“§ 24. Член 35 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде нов § 25:
“§ 25. Член 36 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде нов § 26:
“§ 26. Член 37 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде нов § 27:
“§ 27. Член 38 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде нов § 28:
“§ 28. Член 39 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение на комисията, която подкрепя предложението на тримата народни представители. Не виждам нито възражения от тях, нито възражения от вносителя.
Има уточнение в рамките на ръководството на комисията. Какво ви смущава, къде е въпросът?
Моля господин Великов и господин Узунов да ме чуят! (Шум и реплики в залата.)
Грешката е правилна, тоест няма грешка.
Гласуваме предложението на комисията, което подкрепя предложението на тримата народни представители и предлага параграфи 24, 25, 26, 27 и 28.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По § 26 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 29:
"§ 29. В чл. 40 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите "овладяване и преодоляване на последиците от" се заменят с "и овладяване на".
2. Алинея 4 се отменя.
3. Алинея 5 се отменя.
4. В ал. 6 думите "чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8" се заменят с "чл. 10, т. 11"."
По § 27 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението като систематичното място на изменението на ал. 2 е в чл. 43, а на ал. 3 в чл. 42, ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 43 и предлага следната редакция на § 27, който става § 30:
"§ 30. Член 41 се отменя."
По § 28 комисията не подкрепя текста на вносителя относно отмяната на чл. 42 и 43, тъй като предложенията на вносителя по § 27 са отразени на систематичното им място в тези членове. Комисията подкрепя текста на вносителя за отмяната на чл. 44, който е отразен в § 33.
Комисията предлага да се създаде нов § 31:
"§ 31. В чл. 42 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2 думите "превантивните мерки" се заменят с "мерките за предотвратяване на кризи"."
Комисията предлага да се създаде нов § 32:
"§ 32. В чл. 43 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) При повишаване на риска от възникване на криза или заплаха от развитие на криза, органите за управление при кризи обявяват степени на опасност и свързаните с тях мерки, определени в акт на Министерски съвет".
2. Алинея 2 се отменя."
Комисията предлага да се създаде нов § 33:
"§ 33. Член 44 се отменя."
По § 29 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 30 като членовете следва да бъдат отменени с отделни параграфи, поради което предлага следната редакция на § 30, който става § 35:
"§ 35. Член 46 се отменя."
Комисията предлага да се създаде нов § 36:
"§ 36. Член 47 се отменя."
Комисията предлага да се създаде нов § 37:
"§ 37. Член 48 се отменя."
Комисията предлага да се създаде нов § 38:
"§ 38. Член 49 се отменя."
Комисията предлага да се създаде нов § 39:
"§ 39. Член 50 се отменя."
Комисията предлага да се създаде нов § 40:
"§ 40. Член 51 се отменя."
Комисията предлага да се създаде нов § 41:
"§ 41. Член 52 се отменя."
По § 31 има предложения на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 42.
По § 32 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 43:
"§ 43. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Кризисно положение се обявява, съответно отменя с решение на Министерския съвет."
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 4 след думата "ограничения" се добавя "и мерките", след думата "кризата" се поставя точка и текстът до края се заличава."
По § 33 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 45.
По § 35 има предложение от народният представител Руденко Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя, тъй като ал. 4 и 5 са изменени в чл. 59, а с оглед на действащия текст следва да се изменят на систематичното им място в чл. 58.
Комисията предлага следната редакция на § 35, който става § 46:
"§ 46. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 4 думите "Държавна агенция "Гражданска защита" се заменят с "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии";
б) създава се т. 5:
"5. служителите на Българския Червен кръст."
2. В ал. 3 думите "служителите на Българския" се заменят с "Българският".
3. В ал. 4:
а) в изречение първо след думите "налични технически средства" се поставя точка, а текстът до края се заличава;
б) изречение второ се заличава.
4. В ал. 5 думите "ресурси и отсрочването" се заменят с "ресурси, отсрочването", а след думата "техника" се добавя "както и заплащането на обезщетение в случаите по ал. 4 и чл. 59, ал. 1"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, докладвани са параграфи от 26 по вносител до 35 със съответните окончателни текстове на комисията, с предложение за отпадане и за създаване на нови текстове в съответствие с направени предложения от народните представители. Вносителите са съгласни с тези предложения на комисията. Народните представители-вносители също са съгласни. Затова подлагам на гласуване предложените от господин Узунов текстове.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По § 36 има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като ал. 1 и 3 са отразени в чл. 58.
Комисията предлага следната редакция за § 36, който става § 47:
“§ 47. В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “за включване в състава на формирования за” се заменят с “участие при”, а думите “и ликвидиране на последиците от тях” се заличават.
2. Алинея 2 се отменя.”
По § 37 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов – параграф 37 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 48:
“§ 48. Член 60 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Великов, желаете ли да обосновете предложението, което не се приема от комисията?
Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз не бях на заседанието на комисията. Така като гледам, ние предлагаме § 37 да отпадне, с други думи да няма чл. 60.
Сега при това положение, ако чл. 60 съвсем се отмени, означава, че той ще остане в старата си редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би господин Димитров или госпожа Гегова, които са били на дискусията, ако желаете, да им дадете възможност да обяснят. После бихте могли да си довършите изказването. Не считам, че то е приключило.
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Аз имам спомен, че оттеглихме нашето предложение. Ако трябва за документална чистота, да направя повторно заявление за оттегляне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, това е достатъчно. Просто в доклада ще се коригира, че предложението е оттеглено.
И тримата вносители потвърждават, че оттеглят направеното предложение. Молбата ми е в доклада да бъде отразено това.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По § 38 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 49:
“§ 49. В чл. 61, ал. 1 думите “чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8” се заменят с “чл. 10, т. 11”.”
По § 39 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 50.
По § 40 има предложение на народния представител Борислав Китов - § 40 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 51.
Комисията предлага да се създаде § 52:
“§ 52. Създава се чл. 63а:
“Чл. 63а.         (1) Териториалните органи на изпълнителната власт предоставят неотложна помощ на всички пострадали физически лица при възникнала криза.
(2) Неотложната помощ се предоставя за:
1. изхранване и подслон на пострадалите лица, домашните и селскостопанските животни;
2. раздаване на облекло и битово имущество на пострадалите лица;
3. улесняване превоза на пострадалите лица в лечебни заведения или евакуацията им в места, където могат да се настанят;
4. предприемане на други необходими мерки.”
По § 41 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 53:
“§ 53. Раздел V “Възстановяване и подпомагане при кризи” с чл. 65, 66, 67 и 68 се отменя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 54:
“§ 54. В чл. 69, ал. 1 думите “чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8” се заменят с “чл. 10, т. 11”.”
По § 43 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 55:
“§ 55. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения:
1. Точка 1 се отменя.
2. Точка 6 се отменя.
3. Точка 7 се отменя.
4. В т. 9 думите “и на потенциално опасните обекти” се заличават, а думите “чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8” се заменят с “чл. 10, т. 11”.
5. В т. 10 думите “овладяване и преодоляване на последиците от” се заменят с “и овладяване на”.
6. В т. 12 думите “организирано извеждане” се заменят с “евакуация”, а думите “напускане от хората и животните на застрашени или потенциално опасни” се заменят с “организирано извеждане на хора и животни от застрашени”.
7. В т. 13 думите “или потенциално опасни” се заличават.
8. Точка 14 се отменя.
9. Точка 15 се отменя.
10. Точка 16 се отменя.”
“Заключителна разпоредба”.
Комисията предлага заглавието да се измени: “Заключителни разпоредби”.
По § 44 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 56:
“§ 56. В Закона за държавните резерви и военновременните запаси в чл. 2 се създават нови ал. 2 и 3:
“(2) Кризисни запаси по смисъла на този закон са определени по вид и количество материални средства, които държавата създава и поддържа за използване по време на кризи и са част от държавния резерв.
(3) Министерският съвет определя вида, условията и реда за създаване, използване и възстановяване на кризисни запаси от материални средства.”
Комисията предлага да се създаде § 57:
“§ 57. В Закона за администрацията в чл. 31, ал. 1, т. 9 думите “както и по овладяването и преодоляването на последиците от кризи в областта” се заменят с “координира силите за реагиране при кризи и средствата за предотвратяване и овладяване на кризи на територията на областта”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С това се изчерпва докладът на комисията по този законопроект.
Едно уточнение на последната страница 27. Има чисто техническа грешка – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя не за § 43, а за § 44.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Да, правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, в последните текстове от § 36 по вносител до края има предложение на Борислав Китов, което не е прието от комисията. Него трябва да гласуваме първо. Няма го господин Китов да обоснове своето предложение, но сме длъжни да го гласуваме.
Подлагам първо на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов - § 40 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Китов.
Гласували  85 народни представители: за 2, против 63, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете, предложени от комисията, по параграфи от 36 до новосъздадения по предложението на комисията нов § 57 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували  92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
С това са приети всички текстове освен § 22 и § 23, които също ще бъдат приети, не се съмнявам, в най-близко бъдеще.
Благодаря на господин Узунов и на комисията за работата.
Благодаря и на вас, уважаеми народни представители, за търпението и разбирането.
Няколко съобщения.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 11 октомври 2006 г.,  сряда, от 11,30 ч. в зала № 232  в сградата на  пл. „Батенберг”.
Комисията по икономическата политика също ще проведе заседание на 11  октомври 2006 г. сряда, от 14,30 ч. в зала № 356 в сградата на пл. „Батенберг”.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе извънредно заседание на 11 октомври 2006 г., сряда, от 14,30 ч. в зала № 248 в сградата на пл. „Батенберг” по два законопроекта – за корпоративното подоходно облагане и за горите; като ще проведе редовно заседание на 12 октомври 2006 г. от 14,30 ч. в зала № 248.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 11 октомври 2006 г., сряда, от 15,00 ч. в зала № 132 на пл. „Батенберг”.
Комисията по политика при бедствия и аварии ще проведе заседание на 11 октомври 2006 г., сряда, от 15,30 ч. в зала № 130 в сградата пл. „Батенберг”.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 12 октомври 2006 г., четвъртък, от 15,00 ч. в сградата на пл. „Батенберг” в зала № 130.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 12 октомври 2006 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 232 в сградата на пл. „Батенберг”.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 12 октомври 2006 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 356 в сградата на пл. „Батенберг”.
Комисията за борба с корупцията ще проведе заседание на 12 октомври 2006 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 132 в сградата на пл. „Батенберг”.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе редовно заседание на 12 октомври 2006 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 142 в сградата на пл. „Батенберг”.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 12 октомври 2006 г., от 9,00 ч. в пленарната зала на Народното събрание.
Закривам  днешното пленарно заседание. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,06 ч.)
 
 
Председател:
Георги Пирински
  
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
  
Секретари:
Митхат Метин
Десислав Чуколов