Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Юнал Лютфи.

Секретари: Силвия Стойчева и Мартин Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам заседанието.
Позволете първо да оформим едно решение, което се налага да вземем, и да ви направя едно съобщение.
Има предложение от Парламентарна група на Национално движение Симеон Втори, госпожа Анелия Мингова го е подписала, за промени в състава на Временната комисия по европейски въпроси ­ за освобождаване на двама народни представители, тъй като са вече членове на други комисии, които създадохме, и съответно избиране на нови двама членове. Затова по силата на ал. 5 на чл. 40 предлагам да гласувате включване в програмата ни за днес проекторешение за промени в състава на временни комисии.
Не виждам противно мнение.
Моля, гласувайте предложението за включване на тази точка в нашия дневен ред сутринта.
Гласували 169 народни представители: за 169, против и въздържали се няма.
Точката е включена в програмата.
По точка първа:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ВРЕМЕННИ КОМИСИИ, давам думата на госпожа Мингова да ви представи проекта за решение.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
“Проект
РЕШЕНИЕ
за освобождаване членове на Временната комисия по европейските въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Бойко Николов Боев и Пламен Неделчев Моллов като членове на Временната комисия по европейски въпроси.
2. Избира Меглена Щилянова Кунева и Татяна Стоянова Калканова за членове на Временната комисия по европейски въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Мингова.
Има ли съображения по този проект? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 179 народни представители: за 171, против няма, въздържали се 8.
Решението е прието.
Едно съобщение, уважаеми народни представители.
Съгласно т. 2 на решението, което прие Народното събрание относно обгазяването на жителите на Стара Загора и региона през 2005 г., Министерският съвет в 7-дневен срок бе задължен да представи информация за точните източници и причините за обгазяване на Стара Загора и региона през м. юли 2005 г.
В изпълнение на това решение, взето от Народното събрание на 15 юли т.г., Министерският съвет представи на 4 август, вчера, информация в Народното събрание. Информацията е доста обемиста, поради което е трудно, да не кажа невъзможно, да бъде размножена в 240 екземпляра. Съобщавам ви, че този материал се намира на разположение на народните представители в библиотеката. Всеки, който би желал, може да се запознае с пълния текст. Има доста таблици, данни, измервания и т.н.
Сега предстои да преминем към точката, която продължава от вчера, но виждам желание от председателя на Коалиция “Атака” да вземе думата.
Имате думата, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин председател, драги колеги народни представители! Въпреки цялото старание на парламента да дава вид, че всичко е нормално в България, че всичко върви както трябва, че се приемат точки от правилника, всички в България, цялото общество вижда, че ние сме в състояние на политическа агония. Вече 40 дни след датата на изборите българският парламент не може да излъчи правителство и това се вижда от абсолютно всички, и от най-аполитичните хора в България. Колкото и да продължават преговорите, става ясно, че този парламент в този състав не може да излъчи националноотговорно правителство, което да се състои от хора, неучаствали в грабежа на България, от хора с български имена. Става ясно, че така наречените преговори между отделни парламентарни сили ­ първи, втори или трети по големина, са нищо друго освен мерене на мускули, само че мерене на мускули между анорексици, мерене на мускули между хора, които нямат мускули. Затова ние от “Атака” смятаме, че продължаването на тези преговори е не само безсмислено, а те са вече опасни за България.
Въпреки истеричното желание на първата, втората и третата парламентарни групи да направят правителство, те всъщност не показват нищо друго освен желание да надделеят над другите. Тъй като това е невъзможно и математически, и политически, се очертава един кабинет на инат, един кабинет, в който няма да има визия за България, няма да има ясна програма за България, а ще има просто разпределение на министерските постове с цел усвояване на фондове, с цел продължаване на разграбването на България.
Ние се обръщаме към президента на България с едно предупреждение. Ако след провала на мандата, той даде мандат на Движението за права и свободи, това ще бъде национално предателство от негова страна. Ние продължаваме това предупреждение и в смисъл такъв, че ако президентът даде мандата на друга парламентарна сила, с която да произведе същия кабинет, който вече парламентът отхвърли, това ще бъде също форма на национално предателство. (Шум в залата.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да го даде на “Атака”!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Именно затова ние не виждаме смисъл в продължаването на тази мъчителна политическа агония и смятаме, че най-честният и конституционен начин за излизане от кризата са предсрочни избори.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Хайде, бе!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Те ще пренаредят вота на българите така, че да бъде съставен националноотговорен кабинет, който да може да управлява България в името и в интереса на българите, а не на неизвестни чужди фактори.
Именно затова се обръщаме към всички парламентарни групи с призива да прекратят преговарянето на инат и да преминем към едно общо решение да бъдат върнати всички възможни мандати (смях от КБ и ДПС), казано най-общо, грубо и схематично, и да се мине към предсрочни избори. Смятаме, че това ще бъде най-честното поведение на народните представители спрямо българските избиратели. Благодаря ви за вниманието. (Смях в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам други желаещи за изказване.
Преминаваме към точката от нашия дневен ред:
ПРОЕКТ ЗА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИ-ЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ­ продължение.
Давам думата на господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Вчера беше приет чл. 80. Следват чл. 81 и 82 с надеждата днес, ако можем, разбира се, да приключим с правилника.
“Чл. 81.(1) На питанията се отговаря задължително в срок до 14 дни от получаването им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът трябва да бъде писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това.
(2) Министър-председателят, заместник министър-председателите или отделния министър могат да поискат продължаване на срока, но не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.
(3) Министър-председателят, заместник министър-председател или министър, който не е отговорил в законния срок, е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 82. Питанията се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма и се подписват от народния представител. Те трябва да бъдат ясно и точно формулирани и да не съдържат обвинения и обидни квалификации.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуването на текстовете на чл. 81 и 82. Комисията подкрепя тези два текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 161, против и въздържали се няма.
Членове 81 и 82 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 83.(1) Председателят обявява постъпилите питания в началото на всяко заседание за парламентарен контрол.
(2) Председателят на Народното събрание уведомява своевременно министър-председателя, съответния заместник-министър председател или министър за постъпилите питания и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори.
(3) Министър-председателят, съответният заместник министър-председател или министър отговарят лично.
(4) Отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъства от заседанието по обективни причини.”
Господин Близнашки е направил предложение, което е оттеглил.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 84. Народните представители могат писмено да оттеглят питанията си преди получаването на отговор, за което председателят съобщава в началото на заседанието за парламентарен контрол, и уведомява министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 85.(1) След като Народното събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 3 минути. Отговорът на питането е до 5 минути.
(2) След отговора на питането народният представител, който го е направил, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса в рамките на две минути общо, а министър-председателят, заместник министър-председател или министър да отговори в рамките на 3 минути. При писмен отговор на питането уточняващи въпроси не се допускат.
(3) По отговора на питането не се провеждат разисквания и не се допускат реплики. Народният представител, отправил питането, може в рамките на 2 минути да изрази своето отношение към отговора. Не се допуска реплика от страна на министъра под никакъв предлог.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 86.(1) Когато се получи писмен отговор на питане, председателят съобщава за това на следващото заседание за парламентарен контрол и връчва екземпляр от него на народния представител, който е отправил питането.
(2) Питанията с писмен отговор и писмените отговори към тях се прилагат към стенографския протокол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Корнезов.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по текстовете от чл. 83 до чл. 86, включително.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! По следващите членове ще има разисквания по същество. Тук единствено искам да направя предложение за редакционно подобряване на текста.
В ал. 4 на чл. 83 различието спрямо сегашния правилник предполагам е добавеното от вносителя, когато се говори, че “отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъства от заседанието” ­ дотук беше текстът, и е добавено “по обективни причини”.
Явно, господин Корнезов, Вие сте се постарали да стесните кръга, в който може да бъде отложен отговорът на питането. Аз приемам като идея това, но самият текст “по обективни причини” не е коректен, защото самото отсъствие на народния представител от пленарната зала е обективно. То не може да бъде субективно. Затова е редно да се фиксират причините, като “по уважителни причини”, защото уважителните причини е прието да бъде отсъствието по болест или отсъствие от страната, поради това че има служебни ангажименти към Народното събрание, в рамките на делегация или на двустранни посещения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Корнезов, мисля, че това е по-точен израз.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Идеята е една и съща. Можем да кажем “по уважителни причини”. Приемам редакционната поправка на господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Аз смятам, че изобщо не трябва да се въвежда такъв критерий ­ уважителни или неуважителни причини. Кой ще ги преценява? Каквито и критерии да въведем, те ще бъдат произволни. Тук трябва да остане най-общата възможност. Уважителни или неуважителни причини не трябва да има и не трябва да важат. Просто трябва да отпаднат, каквито и да са критерии.
Аз смятам, че няма да се стигне до недобросъвестност на депутата и да го корим, да го виним или да разследваме защо не се е явил. Той трябва да има правото да получи отговор на въпроса, който е поставил, без да въвеждаме такъв признак. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не стана ясно какво предлагате.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да отпаднат думите “уважителни причини”. При всички случаи депутатът, без значение какви са причините, поради които е отсъствал, в един момент, когато е възможно, когато е тук, да получи съответния отговор. Иначе ставаме като ученици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е така.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Общо взето можем да коментираме кои причини са уважителни и кои са неуважителни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов, извинявайте, че Ви прекъсвам, бихте ли направили ясна и конкретна редакция на ал. 4? Как трябва да изглежда?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, сега не мога.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тогава няма как да поставя на гласуване Вашето предложение.То е твърде неясно.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Предлагам да отпаднат думите “уважителни причини”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест до думата “заседанието” да сложим точка, така ли?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други предложения?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, ако ми разрешите, съвсем кратко разяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Има не един случай, както в предния парламент, така и в предишните, когато народен представител е задал въпрос или питане към министър или министър-председателя, съответният министър се явява в залата, готов е с отговора, но народният представител отсъства от залата. Разбирате, че с това понякога се злоупотребява, поради една или друга причина се търси отлагането на отговора, макар и народният представител да го е задал.
Практиката подсказва, че добре би било народният представител да бъде тук, след като е задал въпроса и иска този отговор. Отговорът може да бъде отложен, ако по уважителни или обективни причини ­ болен, в командировка в чужбина е, поради тези обективни причини той не е в залата. Но има случаи, когато той има възможност да бъде в залата, но умишлено не се явява, а министърът е тук и ще даде своя отговор, макар и в отсъствието на съответния народен представител. И затова са тези “обективни” или “уважителни” причини. Практиката го налага това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест Вие пледирате да остане текстът на вносителя.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, той единодушно беше приет и в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към гласуване на направените предложения.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов в ал. 4 на чл. 83 след думата “заседанието” да се сложи точка и думите “по обективни причини” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 40, против 131, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване редакционната поправка на народния представител Иван Иванов ­ думата “обективни” да бъде заменена с “уважителни”.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 110, против 47, въздържали се 16.
Поправката е приета.
Поставям на гласуване текстовете от чл. 83 до чл. 86 включително, с току-що приетата поправка на народния представител Иван Иванов в текста на чл. 83.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 173, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 87 има предложение от народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов:
В чл. 87, ал. 1 изречение второ се изменя както следва: “Предложенията за разисквания заедно с проект за решение се внасят при председателя на Народното събрание до приключване на пленарния ден”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов, което е подкрепено от комисията в първата му част. Във втората му част не е подкрепено ­ в чл. 87, ал. 2 в края на текста се добавят думите “разпределен по равно между парламентарните групи”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя със следното съдържание:
“Чл. 87. (1) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Предложенията за разисквания се внасят при председателя на Народното събрание в писмена форма след приключване на отговора по питането.
   (2) Разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. Разискванията се провеждат...” ­ тук с една добавка ­ “...в присъствието на съответния министър по реда, установен в глава шеста на този правилник и продължават един час. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката е пет минути, а за независимите народни представители е общо до пет минути.
  (3) Вносителят на предложението предлага проект за решение. Проекти могат да предлагат и народните представители. Когато има повече от едно предложение, те се гласуват по реда на постъпването им, като предложението на вносителя се смята за основно по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Манева. Имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Корнезов! Забелязвам едно некоректно отразяване на решенията на комисията в правилника.
Предложение № 2 на Елиана Масева, което гласи, че разискванията се провеждат в присъствие на министъра, към когото е отправено питането, и е прието от комисията, и е съвършено резонно, защото това е смисълът на питането ­ да отговори министърът на темата и въпросите, които се задават, след това в окончателната редакция не е отразено.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А чухте ли какво казах?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не.
Затова предлагам след изречението “Разискванията се провеждат по реда, установен в Глава шеста на този правилник и продължават един час”, да се добави “в присъствието на министъра, към когото е отправено питането”.
В ал. 2 да се отрази текстът “в присъствието на министъра, към когото е отправено питането” след изречението:
“(2) Разискванията се провеждат по реда, установен в Глава шеста на този правилник, и продължават един час в присъствието на министъра, към когото е отправено питането”. Пропуснато е в окончателната редакция.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съвсем точна е забележката на госпожа Манева. Ако обърнахте внимание, когато докладвах, изрично казах “в присъствието на съответния министър”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, това го казахте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има техническа грешка. Пропуснато е, но аз го посочих в доклада ­ в присъствието на съответния министър, естествено, че като го няма ­ какви разисквания ще правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да предложа редакция на чл. 87, ал. 1. В момента текстът е “по предложение на една пета от народните представители”. Ние, от ОДС, бихме искали текстът да има следния вид: “По предложение на една пета от народните представители или на парламентарна група по питането стават разисквания и се приема решение”.
Логиката е следната: при този текст само две парламентарни групи ­ БСП и НДСВ самостоятелно могат да предизвикат разисквания, а смисълът на демокрацията е да има повече такива възможности, така че дебатът по никакъв начин да не се ограничава. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Една пета от 240 народни представители, господин Димитров, са 48.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Няма такова предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма постъпило такова предложение за второ четене.
Това предложение, господин Димитров, следваше да бъде направено по надлежния ред, когато се изготвяше окончателният текст за второ четене, защото това променя съществено съдържанието на чл. 87, ал. 1. Така че няма да го подложа на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Едно изречение има господин Иванов. Досега винаги текстът е гласял, включително и в досега действия правилник на Народното събрание, че винаги една пета от народните представители са имали тази възможност. В тази насока не казваме нищо ново.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата за да поясня двете предложения, които сме направили и които не са отразени в текста, който предлага комисията. Не се спирам на третото, защото се разбра, че това е техническа грешка.
По отношение на чл. 87, ал. 1 ­ предложението, което заедно с други народни представители от Демократи за силна България правим, е когато се направи предложение за разисквания освен текста, с който се предлагат разискванията, да има и проект за решение. Проектът за решение, представен от вносителите, по същество ще бъде отправен документ, върху който ще се проведат разискванията и който ще даде възможност на други народни представители или парламентарни групи да дадат било алтернативни предложения, било да подобрят текста, запазвайки неговата същност.
Това, от друга страна, гарантира нещо, което не беше спазвано досега, а то е, че ако едни народни представители предложат разисквания, най-често разискванията се предлагат от опозицията, но от мнозинството още на следващия ден се предложи текст за решение, при гласуването този текст за решение се гласува първи и реално вносителите на предложението за разисквания изобщо не достигат до фазата, когато техният проект за решение бъде гласуван в залата. Зная, че вероятно господин Корнезов ще ми отговори, че в ал. 3, която предлага комисията, този недостатък е избегнат.
Отчитам това и въпреки това считам, че е важно вносителите, които с искането за провеждане на разисквания изразяват и воля за решаване на определен проблем, да предложат проект за решение. Това е по първото ни предложение.
Второто ни предложение касае ал. 2 на чл. 87. Това предложение също не беше прието от комисията, но съм убеден, че това е наистина полезно решение за работата на парламента, а то е времето между парламентарните групи по време на разисквания, провеждани върху питането, да бъде разпределено поравно между парламентарните групи.
В момента една парламентарна група, събирайки подписи от други, внася предложения за разисквания, а самата тя в рамките на единия час разполага с 3 или 4 минути.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може да е по-малко от 5 минути.
ИВАН ИВАНОВ: Ще се спра на това, господин Корнезов.
Разискванията всъщност не могат да бъдат пълноценни, когато тази парламентарна група трябва да изложи цялата теза в рамките на 3-4 минути или както сега допълни господин Корнезов ­ отпуснал е 1 минута в повече, не по-малко от 5 минути.
Но като имаме предвид, че разискванията върху питането са по същество процедура в рамките на парламентарния контрол и парламентарният контрол по своята същност се провежда при практическа равнопоставеност между питащите народни представители и отговарящите министри ­ имам предвид за питанията и актуалните въпроси...
Сега при питането е точно така, след промените, които бяха направени. Питам: защо тази процедура от парламентарния контрол трябва да се подчинява на правилата, които са общоприети ­ разискване по вот на доверие/недоверие на правителството, гласуване на персоналния състав или на структура на Министерския съвет, когато наистина се разпределя съобразно големината на парламентарните групи и времето за разисквания? Считам, че е в интерес наистина на самата процедура на провеждане на питане да се позволи на всяка парламентарна група да има еднакво време, когато се провеждат разискванията. Не забравяйте, че това време не е половин час или час. В Четиридесетия парламент реално се падат по 8 минути на всяка парламентарна група. Това дава възможност всяка парламентарна група в едно и също време, което означава едно изказване, максимум две, да развие своята позиция. Едновременно с това искам да не се забравя, че мнозинството освен това време има неограниченото време за участие на министрите, които ще участват в разискването. Често пъти тяхното време може да се окаже също още един час, ако всеки един от тях вземе думата в рамките на 20 минути или половин час.
Настоявам за създаване на устойчива процедура на разискванията по повод на питане да приемете нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Ясни са идеите на двете предложения. Аз мисля, че първото предложение може да бъде прието, защото то поставя един ясен краен срок, до който трябва да се внесе искането за разисквания. В момента практиката не е създала големи проблеми. Обикновено заедно с питането се е внасяло искането за разисквания, но още преди да се чуе отговорът на министъра, тези подписи са били събирани. По-добре е да има някакъв интервал от време, в който парламентарните групи да подготвят и да преценят с оглед на самия отговор дали се налага да се проведат разисквания. Иначе, ако се възприема буквално текстът, че предложението за разисквания се внася след приключване на отговора на питането, това следва неопределено във времето. То може да се окаже след две седмици, защото е пак след отговора. Затова мисля, че първото предложение е уместно.
Второто предложение обаче предлагам да не се подкрепя. Ако вносителите бяха предложили, че застъпващите едната теза искат да има толкова време, колкото застъпващите противната, съм склонен да има такава равностойност. Но въвеждането на критерия парламентарни групи според мен е несполучлив, защото може да се окаже, че тези, които ще оспорват дадена теза, са много повече като численост и времетраене на дебатите. Затова този принцип, който е възприет до момента, смятам, че трябва да остане ­ да се спазва определена пропорционалност и в това отношение да не се променя практиката от предишните събрания, защото иначе се създава впечатление, че всеки предлага промени в правилника с оглед на това в каква политическа позиция се намира. Господин Иванов трудно би могъл да опровергае поне тази част от своята мотивация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Няма други изказвания.
Преминаваме към гласуване на направените предложения, представени писмено и направени ад хок в дискусията.
Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Евдокия Манева за поправката в текста на чл. 87, ал. 2. (Реплики от КБ.) Тя е приета от комисията. Беше направена и тук, от трибуната.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 160, против 2, въздържал се 1.
Поправката на Евдокия Манева в ал. 2 на чл. 87 е приета.
Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Елиана Масева и група народни представители в чл. 87, ал. 1: “Предложенията за разискване заедно с проекта за решение се внасят при председателя на Народното събрание до приключване на пленарния ден.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 84, против 69, въздържали се 10.
Предложението се приема.
И последно, моля, гласувайте предложението в чл. 87, ал. 2 до края на текста да се добавят думите “разпределен по равно между парламентарните групи”. Имаше дискусия по това предложение. За него пледираше народният представител Иван Иванов, против ­ Янаки Стоилов.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 77, против 104, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте целия текст на чл. 87 с направените изменения и допълнения към него в новата му редакция, както го представи господин Корнезов.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Член 87 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 88.(1) Народното събрание изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях последните три часа на заседанието всеки петък, освен ако реши друго.
(2) Първи отговаря министър-председателят, след него ­ заместник министър-председателите и министрите, като при отговорите на министрите се прилага ротационен принцип.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 89.(1) Народен представител не може да зададе въпрос или питане, на който вече е отговорено.
(2) В случаите, когато въпросите и питанията не съответстват на изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание или не са зададени към член на Министерския съвет, в чието ресорно управление е предметът на въпроса или питането, председателят уведомява народния представител да отстрани в 3-дневен срок несъответствията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 90.(1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика или по конкретен повод.
(2) Разискванията започват на следващото заседание след постъпване на искането за вот на доверие.
(3) След приключване на разискванията Народното събрание приема решение на същото заседание.
(4) Решението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 91. Една пета от народните представители могат да предложат Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, като внесат мотивиран проект за решение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 92.(1) Разискванията по проекта за решение за гласуване на вот на недоверие започват не по-рано от три дни и не по-късно от седем дни от постъпване на предложението.
(2) По време на разискванията не могат да бъдат правени промени и допълнения в текста на проекта за решение.
(3) Гласуването на проекта за решение се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията.
(4) Проектът за решение се смята за приет, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 93. При гласуване на доверие или отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите шест месеца.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Иванов желае думата. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам две предложения. Надявам се първото да бъде прието, макар че зная, че не съответства точно на правата, които ми се дават при разисквания при второ четене.
Досегашният текст на правилника в чл. 86, ал. 2 гласеше, че първи отговаря министър-председателят, след него заместник министър-председателите и министрите, като при отговорите на заместник министър-председателите и министрите се прилага ротационен принцип. Този текст е променен от вносителя господин Корнезов като ротационният принцип е оставен единствено за министрите. Ако имаме в следващото правителство, например, трима заместник министър-председатели, плюс министър-председателя, ако министър-председателят отговаря значително по-често, отколкото предишния, ще се окажем в ситуация, когато половината от времето за парламентарен контрол ще се посвети изцяло на отговори на въпроси. Да не говорим, че ако има питания, защото обикновено към министър-председателите и към заместник министър-председателя има питания, може две трети от парламентарния контрол всяка седмица да бъде посветен на отговорите само на министър-председателя и на заместник министър-председателите.
Народните представители, които са задали актуални въпроси към останалите министри може да се окаже, че трябва да чакат три-четири месеца, докато дойде техният ред, защото останалите министри ще са много повече на брой, а ще се въртят в много по-малък интервал от време.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега не чакаха ли толкова?
ИВАН ИВАНОВ: Сега чакаха, но имаше други причини. Аз мисля, че чрез динамизирането на парламентарния контрол, за което Вие имате заслуга, господин Корнезов, този път ще може наистина ротационният принцип да се приложи много по-ефективно. Но смятам, че единствено министър-председателят е този, който трябва да бъде изведен извън ротационният принцип. Още повече, че моите наблюдения при отговорите на въпросите и питанията са, че към заместник министър-председателите се задават актуални въпроси и питания по техния ресор. Те са най-често министър на икономиката, както беше предложено, или на външните работи и т.н. И те именно в това качество отговарят, а не в качеството на заместник министър-председатели.
Затова настоявам и се надявам да приемете моето предложение, господин Корнезов, тъй като то наистина ще подобри работата на парламентарния контрол. То е малко на границата на правата, които имам при второ четене.
Второто обаче, за което особено силно настоявам, е по чл. 88, който се предлага в две алинеи. Не зная по какви причини в чл. 88, господин Корнезов, Вие сте поискали отпадането на ал. 3. Алинея 3 гласеше: “Въпросите и питанията към министър-председателя, заместник министър-председател или министър се задават по реда на тяхното постъпване”. Когато отпадне този текст кой, министърът ли ще определи в какъв ред ще отговаря на въпросите, които се задават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, моите най-големи уважения към Вас, но такава алинея няма в текста за второ четене и няма смисъл да се коментира текст, който не присъства на второ четене.
ИВАН ИВАНОВ: Зная, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Просто искам да Ви ориентирам към текста, който е пред Вас и пред всички народни представители.
ИВАН ИВАНОВ: Разбирам Ви.
Господин председателю, Вие знаете, че единствено при консенсус в залата може да се приеме текст, който не е внесен от вносителя. Смятам, че ако ние не приемем този текст, ще настъпи хаос, защото няма да има правила, по които отговарят министрите. Аз не зная, може би господин Корнезов ще ни каже как ще бъдат подреждани отговорите ­ от министъра ли?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От председателя на събранието.
ИВАН ИВАНОВ: От председателя на събранието не е правилно. Трябва да има някакъв ред по постъпване. Иначе се дискриминират народни представители. Как така?
Благодаря ви. Зная, че наистина този текст отсъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво Ви е предложението, господин Иванов?
ИВАН ИВАНОВ: Моето предложение е да се запази ал. 3 от действащия правилник. Аз не правя предложение за нова ал. 3. Искам да се запази ал. 3 на действащия правилник, защото наистина буквално следващите месеци ще се изправим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Друго предложение нямате. Благодаря Ви.
ИВАН ИВАНОВ: Другото ми предложение аз го казах ­ ротационният принцип да важи за заместник министър-председателите и за министрите, а не само за министрите. Надявам се господин Корнезов да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания?
Господин Корнезов, моля да въведете малко ред в текстовете.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В текстовете има ред, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: На път сме да нарушим правилника. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първото предложение, което господин Иванов посочи, това е за ротацонния принцип. Практиката досега показва, че този ротационен принцип е много трудно да бъде спазван. Знаете, че от предния парламент останаха над 100 въпроса, на които не можа да се отговори и постоянно тук в петък народни представители правеха възражения защо техния въпрос или питане е по-назад, защо изостава и т.н. Това създава и доста проблеми и напрежение между председателя на Народното събрание и съответния народен представител. Така или иначе обаче няма идеална формула как да се подредят въпросите, така че всички да бъдат доволни, след като въпросите са десетократно повече от възможността да се дадат отговорите. В този смисъл сме се опитали в комисията да изведем министър-председателя ­ когато има въпрос или питане той винаги да отговаря, и заместник министър-председателите, а само министрите да бъдат на ротационен принцип. Това, което казва господин Иванов, е друга възможност. Аз пак казвам, че няма идеална формула и не възразявам неговото предложение да бъде подложено на гласуване. Пак казвам, че ние не виждаме друга формула. Ако някой може ­ да ни я даде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По другото предложение?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Досега, както и днес, имате списъка на двама министри, които ще отговарят общо на четири въпроса ­ министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие. Това е било практика от 15 години насам. Е, кой подреди въпрос първи, втори, трети, четвърти и т.н.? Това, разбира се, е работа на председателя на Народното събрание, съобразно този ротационен принцип да подреди въпросите. Имало е случай и то неведнъж и дваж, когато на народен представител по една или друга причина направи предложение, макар неговият въпрос да е на десето място, да мине по-напред. Народното събрание го решава и по една или друга причина минава по-напред. Или респективно отлагането. Аз не виждам никаква практическа полза от оставането на тази ал. 3.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): А защо да не остане?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И с тази алинея, и без тази алинея, досега се е подреждало от председателя на Народното събрание, разбира се, с помощта на администрацията на Народното събрание, която подготвя списъка на въпросите и питанията. Това е организационен въпрос.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не е организационен, като няма правила.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да няма правила? Има ротационен принцип.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Не е ротационен принципът за реда на постъпването. Става дума за реда на постъпване на въпросите и питанията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте, още веднъж казвам, че не възразявам тази ал. 3 да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Корнезов, ясно ­ Вие сте против поставянето на гласуване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Как така? Той каза че не възразява, Вие казвате, че е против.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, след като залата иска и аз ще гласувам “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Корнезов, трябва да бъдем принципни ­ или спазваме правилника, или не.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, при цялото ми лично уважение към Вас Вие действително се стараете да манипулирате залата, като казвате, че това е един технически въпрос. Нищо подобно, можете да попитате председателя Великов ­ от Тридесет и деветото Народно събрание, жалко, че някои от другите бивши председатели ги няма, имам предвид, че господин Герджиков не е в залата, да Ви кажат, че когато има правило министрите да отговарят на въпросите и питанията по реда на тяхното постъпване, това се е спазвало. Така ли е, господин Великов? Защото в противен случай председател на Народното събрание може да подреди например: измежду десет въпроса ако има два, които са силно, бих казал, щекотливи за съответния министър, независимо че са били първи по реда на постъпване, да ги постави девети и десети и реално да излязат извън парламентарния контрол.
Нека гарантираме правила, които правила, ако се спазват, да дадат прозрачност в процедурата на парламентарния контрол. Затова правим и този правилник, който да бъде закон за нас. Нека да въведем това като законова разпоредба, след като е съществувало до Тридесет и деветото Народно събрание. Надявам се, че Вие ще подкрепите да се подложи на гласуване. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (встрани от микрофоните): Аз казах, че ще го подкрепя, не манипулирам никого.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Втора реплика на господин Корнезов ­ господин Димитров желае думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, аз имам лична молба към Вас и тя е следната. Нека правилникът да се прилага по един и същи начин към всички групи и нека изключенията от правилника или неясните, бих казал, моменти да се прилагат по един и същи начин към всички групи. Предложението, което направих от името на Обединените демократични сили, беше по същество и беше, бих казал, доста по-значимо от това, което вие приехте да гласуваме. Така че моята молба е: ако се правят изключения в тази връзка, те да важат за всички групи и като заместник-председател на Народното събрание Ви моля да третирате по един и същи начин всички групи и депутати. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всъщност Вие за какво взехте думата?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Мога да повторя предложението, което Вие не подложихте на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: То вече е минало, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма значение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има голямо значение, то е гласувано.
МАРТИН ДИМИТРОВ: То не е гласувано, защото Вие не го подложихте на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, вече сме в друга точка, друг член.
Между другото трябва да кажа, че нашият колега господин Димитров е прав ­ ние трябва да бъдем принципни: или трябва да прилагаме правилника, или да правим изключения и ако ги правим, трябва до края на гласуването на правилника да правим изключения. Така че аз приемам бележката на колегата Димитров. Самият народен представител Иван Иванов започна своите предложения с изказването, че предложенията, които той ще направи, са на ръба на правилника за второ четене.
Аз предлагам да приложим правилника така, както той гласи, и тези предложения, които се правят и променят по същество текстовете на чл. 88, да не ги поставям на гласуване. Нямам основание да бъде противното от моя страна.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване текстовете на членове 88, 89, 90, 91, 92 и 93 включително. Комисията подкрепя текстовете на тези членове.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 143, против 2, въздържали се 10.
Членовете от 88 до 93 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Глава девета
Парламентарно проучване, анкети и изслушване
Чл. 94. (1) Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват проучвания, анкети и изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.
(2) Парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 95. Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато сведенията представляват държавна, служебна или следствена тайна.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 96. Формата, в която се предоставят сведенията, се определя от Народното събрание или от съответната комисия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 97. (1) Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явят пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.
(2) Поканата за явяване се връчва чрез службите на Народното събрание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Това е Глава девета, по нея няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме, уважаеми народни представители, текстовете от чл. 94 до чл. 97 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма.
Текстовете от чл. 94 до чл. 97 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Глава десета
Народни представители
Чл. 98. Всеки народен представител може да бъде избиран в органите на Народното събрание. Той е задължен да участва в тяхната работа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 99. (1) Народните представители запазват заеманата от тях длъжност в държавните и общинските органи и организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им. Това се отнася и за изпълнителите по договори за управление на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, но за не повече от края на срока на договора.
(2) Когато за възстановяване на заеманата длъжност е необходим акт на държавен орган, съответният държавен орган е длъжен да го издаде.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 100. Времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им, съответно за служебен стаж за длъжността, която са заемали до избора им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Казак, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да обърна вниманието на уважаемите народни представители върху едно противоречие, което забелязах още в предишния мандат, но което продължава с още по-голяма сила да съществува и в началото на сегашния, между текстовете на чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които текстове явно са останали от доста години ­ може би още от самото начало на Народното събрание, с впоследствие приети и изменени текстове в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител. Както всички виждаме и както знаят старите ­ натрупали стаж народни представители, винаги в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е пишело, че народните представители запазват заеманата от тях длъжност в държавните и общински органи и ползват неплатен отпуск. Обаче в Кодекса на труда изрично е упоменато специално в чл. 107а, който третира трудовите правоотношения в държавната администрация в случаи на несъвместимост между заемането на длъжност по трудово правоотношение в държавната администрация и статута на народен представител. В чл. 330, който третира прекратяването на трудовия договор от работодателя без предизвестие, в ал. 2 изрично е записано, че работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, т. 8 ­ когато е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1. Тоест в Кодекса на труда има изрично вменено задължение на работодателя да освободи без предизвестие служител, който е избран за народен представител. Ето едно противоречие между правилника, който изисква ползването на неплатен отпуск, и Кодекса на труда.
С още по-голяма сила това противоречие съществува в Закона за държавния служител, където също по аналогичен начин е записана несъвместимост между изпълняването на длъжността държавен служител и статута на народен представител и където освен всичко друго в чл. 118 изрично е записано следното: за служебен стаж се признава и времето, през което не е съществувало служебно правоотношение в следните случаи, и се изброяват те, като един от случаите е лицето да е било народен представител. Тоест, Законът за държавния служител презюмира, че времето, през което дадено лице е било народен представител не е съществувало служебно правоотношение, въпреки че се запазва неговия служебен стаж.
От казаното дотук следва, че в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител се счита, че лицето не запазва, тоест не заема длъжността, което е заемало при избирането му за народен представител като, разбира се, остава правото той да бъде възстановен на тази длъжност. Тоест, лицето не се намира в неплатен отпуск така както е записано в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ­ просто то загубва длъжността, която е заемало, а след това запазва правото да бъде възстановено.
Затова аз просто апелирам това противоречие между правилника с този запис, който е останал от много предишни правилници и вече изменените текстове на Кодекса на труда и Закона за държавния служител, това противоречие да бъде преодоляно или в едната, или в другата посока, защото в момента създава практически проблеми. Не знам, но някои колеги, които сега са избрани за народни представители, ако са били държавни служители преди избирането им, сигурно често са се сблъсквали с този проблем. Работодателите се чудят дали да ги освободят, дали да прекратят служебното правоотношение или да ги пуснат в неплатен отпуск, както изисква правилникът. Затова или от текста в правилника трябва да отпаднат думите “като ползват неплатен отпуск”, или трябва впоследствие ние да изменим и тези текстове в Кодекса на труда и текста в Закона за държавния служител, за да ги уеднаквим. Това е чл. 99, ал. 1, който текст гласи: “Народните представители запазват заеманата от тях длъжност в държавните и общински органи и организации като ползват неплатен отпуск до прекратяване на пълномощията им”. Думите “като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им” или трябва да отпаднат, за да се знае, че тези лица се освобождават от заеманата длъжност, която са заемали при избирането им за народни представители, като след това запазват правото да бъдат възстановени в края на мандата или трябва да се изменят текстовете в законите и Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Казак.
За реплика заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Казак, Вие сте много прав, но аз искам да споделя с Вас, че това не е проблем, който засяга единствено народните представители. Това е проблем, който засяга всички лица, които са на изборни длъжности, включително примерно и кметовете. И Вие може би си спомняте, че имаше такъв казус и скандал включително в Народното събрание, където правомощията на кметове и работещи в Министерството на вътрешните работи бяха прекратени именно на база на тези разминавания в нашето законодателство на текстовете от тогавашния министър Емануил Йорданов. Де факто техните места не бяха запазени независимо, че те не бяха представители на политическа партия, а бяха издигнати като независими кметове, тъй като бяха работили в системата на Министерството на вътрешните работи.
Според мен наистина този въпрос трябва да бъде решен както Вие го поставяте, но мисля, че няма да се реши конкретно с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а трябва много внимателно още в началото на работата си в Народното събрание да помислим какъв ще бъде статута на хората с изборни длъжности, дали ще им се пази мястото там, където са работили и ако това ще залегне като принцип, то по какъв начин ние трябва да променим цялото българско законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз мисля, че все пак текста, който предлага господин Казак, който е от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за народните представители и техния статут докато са народни представители, има значение и е от важност предложението на господин Казак.
За всички останали изборни длъжности Вие сте прав, господин Мутафчиев, това също трябва да се обсъди, но с друг акт трябва да се реши, а не с правилника. Тук обаче този правилник е Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, в това число и за статута на народните представители, когато те са такива.
Има ли други предложения или изказвания?
Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Във вид на изказване ще дам разяснение.
Вярно е, че има колизия между тази норма на чл. 99 и Кодекса на труда респективно. Но, вижте нормата на чл. 99 е от 15 години насам. По този текст има вече достатъчно натрупана практика от няколко Народни събрания. Вероятно поне половината от присъстващите тук народни представители от 40-ото Народно събрание са по трудови договори от преди да станат народни представители или са със служебни правоотношения, защото все пак работят някъде. Въпросът е, когато те са избрани какво става със заеманата от тях длъжност.
Тук има много лекари. Можем ли за 4 години да им кажем, че те вече не са лекари в съответната болница или че не са хирурзи и ще чакат четири години тук като след четирите години ще ги възстановим на работа? Мисля, че е по-правилно досегашното положение, което е фактически да се излиза в т. нар. неплатен отпуск, като се запазва възможността народният представител след като му изтекат пълномощията след четири или по-малко години, да се възстанови на съответната длъжност.
Дава се възможност и в следващия текст, особено за хората ­ и преподаватели, и лекари, и хирурзи, да имат възможност и да упражняват своята професия,защото аз мисля, че ако един хирург не оперира три или четири месеца, камо ли година-две, той загубва и своите рефлекси. И затова нормата според мен от юридическа гледна точка, че на чл. 99 е специална норма, а другите са общи норми, по правилата трябва да се прилага специалната норма, а не общата норма на Кодекса на труда. Досега, пак казвам, практиката не е показала някакви колизии или някакви проблеми. Подава се молбата. Вероятно половината от нас са си подали молбата там, където сме били, за да излезем в неплатен отпуск и в момента сме в неплатен отпуск. Така ли е? Ами, така е. Защо трябва да го променяме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Думата има господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Корнезов, аз не оспорвам, разбира се, правото, необходимостта дори задължението всеки да запази своята длъжност, която е заемал, когато е бил избран за народен представител. Това е ясно и изрично е записано и в правилника, и в съответните закони.
Проблемът, който аз поставих е, че има противоречие между записа в правилника, че той излиза в неплатен отпуск и в Кодекса на труда, и в Закона за държавния служител, където изрично е записано, че се прекратява. И това също е факт. Има много случаи, в които просто работодателят, органът по назначаването в администрацията просто гледайки Закона за държавния служител го принуждава да прекрати, а не да го пусне в неплатен отпуск и прекратява като казва, че като приключи мандата ще бъде възстановен на заеманата длъжност. Но в промеждутъка Вие не заемате тази длъжност. Тази длъжност се заема от друг. Това е противоречието. Просто това противоречие трябва да се изчисти в една или друга посока ­ или в специалните закони трябва изрично да се запише, че народните представители излизат в неплатен отпуск, а не че им се прекратява правоотношението, или в правилника трябва да отпаднат думите, че излизат в неплатен отпуск, за да се знае, че се прекратява, а след това запазвайки правото за възстановяване. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, има направено предложение ат хок на народния представител Четин Казак в чл. 99, ал. 1 след думата “организация”, думите “като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им” да отпаднат.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 169 народни представители: за 24, против 138, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на текстовете от чл. 98 до чл. 100 включително. Това е Глава десета.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 154, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 101 също е един деликатен текст и ще моля за внимание народните представители.
Член 101 по вносител:
“Чл. 101. (1) Народният представител може да получава друго възнаграждение по трудово правоотношение само за преподавателска дейност във висше училище.
(2) Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански правоотношения.”
Предложение на народния представител Владимир Дамгов ­ в чл. 101, ал. 1, в края се добавя текстът “или извършване на научноизследователска работа в институтите на БАН или други държавни или общински научни и научно-технологични организации”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следния текст:
“Чл. 101. (1) Народният представител не може да получава друго възнаграждение по трудово правоотношение.
(2) Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански правоотношения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е текстът на комисията.
Имате думата за изказвания по чл. 101. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Владимир Дамгов.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 2, против 89, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване новата редакция на чл. 101, предложена от комисията по правилника.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 158, против няма, въздържал се 1.
Член 101 в новата му редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 102. (1) Народният представител не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.
(2) Народният представител няма право да участва в управителни или надзорни органи на търговски дружества и кооперации.
(3) Народните представители могат да продължат участието си в колективни управителни органи и научни органи на висшите училища и БАН с изключение на еднолични ръководни длъжности.
(4) Народният представител няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение за рекламна дейност.
(5) Народният представител всяка година представя на Комисията по бюджет и финанси:
1. декларация по чл. 101;
2. декларация по чл. 102;
3. декларация по чл. 8 от приложението към правилника “Финансови правила по бюджета на Народното събрание”.”
Предложение на народния представител Евгений Жеков ­ в чл. 102 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания?
Имате думата, господин Жеков.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като комисията не подкрепя отпадането на чл. 102, ал. 2, аз оттеглям предложението си, но предлагам след като вече приехме чл. 99, в който постановихме, че когато народни представители участват в управителни съвети на дружества с над 50% държавно участие, те трябва да излязат в неплатен отпуск. Аз предлагам това да важи и за тези, които са изцяло с частно участие и ал. 2 да приеме следния текст:
“(2) Народният представител няма право да участва в управителни или надзорни органи на търговски дружества и кооперации. Тези от тях, които към датата на избирането им участват в управителни или надзорни органи на търговски дружества и кооперации, ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им.”
Това ще уеднакви правата на народните представители, които към момента участват в частни и в държавни дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Жеков, значи ли това, че Вие оттегляте предложението си за отпадането на цялата ал. 2 на чл. 102?
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ: Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тази редакция, която предлагате, според мен също е по същество и не мога да я подложа на гласуване.
Колеги, чл. 102 съществува от 16 години такъв, какъвто е. И аз мисля, че засега нямаме основание той да бъде променян във всичките му алинеи.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Вие сте прав, господин председател, като казахте, че този текст съществува вече много години и поради тази причина сигурно е преписана ал. 5, която вече не е актуална, след като съществува законът за публичност на имуществото на определени длъжностни лица, тъй като тези декларации се правят пред Сметната палата.
Затова аз предлагам ал. 5 засега да бъде отложена, ако в нея се открие все пак нещо, което е различно от тези декларации, а останалите текстове да бъдат приети така, както са предложени от вносителя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагате само ал. 5 да бъде отложена, а не целият чл. 102.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Янаки Стоилов за отлагане гласуването на ал. 5 от чл. 102.
Моля, гласувайте това процедурно предложение
Гласували 137 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема. Отлагаме гласуването на текста на ал. 5.
Преминаваме към гласуване на чл. 102, ал. 1, 2, 3 и 4. Това са текстовете на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 133, против 2, въздържали се 8.
Текстът на чл. 102 с ал. 1, 2, 3 и 4 е приет.
Обявявам половин час почивка.
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Регистрирани са 147 народни представители. Имаме необходимия кворум. Възобновявам заседанието.
Заповядайте от името на парламентарна група, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да прочета декларация от името на Парламентарната група на Българския народен съюз:
“През последните дни в България ескалира един отдавна очертан национален проблем, а именно ромската престъпност. Само за няколко дни възникнаха граждански конфликти и сблъсъци на етническа основа, които бяха провокирани от роми или пък бяха с тяхно активно участие. На жп гарите в Пловдив и София роми упражниха натиск върху служители на БДЖ, а по признание на ръководството на “Български държавни железници” това е практика от много време насам. По информация на самите железници месечните загуби на дружеството са над 100 хил. лв. Преди два месеца в кв. “Захарна фабрика” в София от роми бе убит невинен български гражданин ­ проф. Калоянов, а много други бяха малтретирани. Преди дни конфликт пламна и в големия жилищен квартал “Сторгозия” в гр. Плевен. От години цели райони, горски масиви, обработваема земя или вилни зони са грабени и обезлюдяват поради вилнеещата престъпност. Хиляди земеделски стопани не могат да опазят реколтата си, поради което са обречени на глад и мизерия. Истината трябва да бъде казана от трибуната на Народното събрание, а тя е следната:
В рамките на изтичащия мандат на правителството в оставка криминогенните елементи сред ромите придобиха чувството за безнаказаност. В обществото се затвърди впечатлението за привилегироваността на ромите пред закона и за неспособността на силите на реда да изпълнят дълга си. Вече се изискват решителни мерки от страна на държавата и органите на властта, за да бъде върнато върховенството на закона и равенството на всички български граждани пред закона. Всички български граждани имат равни права, но имат и равни задължения.
Българският народен съюз декларира своята категорична воля да се положат всички усилия в рамките на закона, със законодателна дейност и публични действия, за да се защити сигурността на българските граждани и да се премахне угнетителното усещане за ширеща се безнаказаност.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Каракачанов.
Ако няма други желаещи, да преминем към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Има два писмени отговора, депозирани по актуални въпроси, зададени от народни представители:
Писмен отговор от министъра на здравеопазването в оставка господин Славчо Богоев на актуален въпрос на народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването в оставка господин Славчо Богоев на актуален въпрос на народния представител Стела Банкова.
Пристъпваме към актуалните въпроси, включени в програмата за днешния парламентарен контрол.
Актуален въпрос от народния представител Ваньо Шарков до министъра на здравеопазването в оставка господин Славчо Богоев.
Господин Шарков, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър в оставка, уважаеми дами и господа народни представители! В края на 2002 г. и в началото на 2003 г. в Министерството на здравеопазването беше създаден отдел за спешна медицинска помощ със задачата да организира, координира и контролира извършването на спешната медицинска помощ в България. В началото на 2004 г. със заповед РД-15 № 51 от 14 януари 2004 г. и с решение на ръководството на повереното Ви министерство, господин министър, Вие закрихте отдел “Спешна медицинска помощ”, като за обществото не стана ясно какви са мотивите.
Въпреки отправените запитвания от парламента, пресата и някои политици, Вие не благоволихте да отговорите, а тиражирахте в общественото пространство, че има нова стратегия за развитието на системата за спешна медицинска помощ.
В края на 2004 г. със същия “реформаторски” дух и с Решение № 212 от 1 октомври 2004 г. Вие подготвихте нова промяна в Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването с оглед възстановяването на същата управленска структура ­ отдел за спешна медицинска помощ. Това става факт с Протокол-решение № 231 от 14 февруари, когато след докладна записка на заместник-министър Салчев Вие решавате да се създаде отново отдел “Спешна медицинска помощ”, считано от 1 март 2005 г.
Моите въпроси, на които настоявам да получа отговор, са:
Какви бяха мотивите за закриването на отдел “Спешна медицинска помощ” в началото на 2004 г.? Има ли изобщо разработена нова стратегия за развитието на спешната медицинска помощ в България и представена ли е такава в Комисията по здравеопазване към Тридесет и деветото Народно събрание? Направен ли е анализ на състоянието на спешната медицинска помощ след закриването на отдела в министерството? Обсъден ли е той с ръководствата на центровете за спешна медицинска помощ?
Господин министър, не считате ли, че вземането на коренно противоположни решения в толкова важна дейност като спешната медицинска помощ е признак на некомпетентност и непоследователност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Имате думата, господин Богоев. Имате на разположение до 5 минути за отговор.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шарков, благодаря Ви за актуалния въпрос, който ми задавате, защото по този начин ми давате възможност да подчертая вниманието и значението, което Министерството на здравеопазването отдава на спешната медицинска помощ, нейното качество, развитие и оптимизиране. Искам да подчертая и нашата грижа за пациента, независимо от неговото социално положение или осигурителен статус. Осигуряването на безотказен достъп на гражданите до спешната медицинска помощ е първостепенна грижа и задължение на държавата.
Реформата в спешната помощ, започнала от 1994 г., бе първият етап от модернизирането на системата на здравеопазването в България. Предхождайки по време реформата в останалите структури на доболничната и болничната помощ, тя изигра и продължава да играе ролята на гаранционен буфер по пътя на изграждането на една съвременна система за обществено здравеопазване в България с оглед на това, че системата на спешната медицинска помощ обслужва средногодишно около 1 млн. 600 хил. граждани на страната, нейното ефективно функциониране е естествен приоритет на Министерството на здравеопазването.
Господин Шарков, направените промени в структурата на министерството не си противоречат. Напротив, те са в здрава логическа обвързаност и разчет на последователност. Сегашното правителство завари Министерството на здравеопазването без наличието на обособена централна административна структура за спешна медицинска помощ. Със съществувалия до края на 2003 г. сектор, а не отдел, за който питате, като структура нямаше капацитета да организира организацията и контрола на дейностите, свързани със спешната медицинска помощ. Закриването на такава или създаването на нова структура, която да ръководи и координира работата на системата, е следствие на нашето стратегическо разбиране за посоката на оптимизиране на спешната помощ и предпоставка за нейното развитие и осъществяване.
Какво предприехме до този момент? През м. април 2004 г. изготвихме цялостен анализ на организацията, състоянието и дейността на спешната медицинска помощ в България. Чрез него успяхме да очертаем актуалното състояние, както и проблемите, които съществуват, в системата на спешната помощ в момента.
От месец май 2004 г. инициирахме и активна дискусия за развитие на системата на спешната помощ в България. В нея участваха директорите на центровете за спешна медицинска помощ, директорите на областните болници, както и изявени специалисти по спешна медицина.
През месец юни 2004 г. сформирахме работна група от експерти по спешна медицинска помощ, болнична и извънболнична помощ. Тя представи доклад със своите предложения за оптимизиране на устройството и дейността на спешната медицинска помощ в Република България. И през месец септември 2004 г., за което Вие специално попитахте, проектът за промяна на структурата на спешната помощ е разгледан и от Комисията по здравеопазване на Народното събрание.
Един от резултатите от тези действия е промяна в устройствения правилник на Министерството на здравеопазването ­ към дирекция “Медицински дейности и лекарствоснабдяване” на мястото на съществуващото преди звено се обособи отдел “Спешна медицинска помощ”. Преформулирането на административната структура, отговаряща за спешната медицинска помощ, се наложи поради следните мотиви: необходимост от осигуряването на административен капацитет за администриране на мероприятията за развитие на спешната помощ и доизграждането на системата на управление. Допълнителният кадрови потенциал ще извърши анализ и оценка на състоянието и дейността на спешната медицинска помощ.
Накрая, но не на последно място, ще се набележат насоките на развитието на системата в цялост.
Позволете ми да обобщя, че решението за създаване на структура в Министерството на здравеопазването, адекватно отговаряща на системата на спешната медицинска помощ, не е самоцелно действие. Тя е оценка и признание за огромната здравна и обществена роля на спешната помощ, за приоритетното є значение.
Не на последно място искам да подчертая изграждането на Национален координационен медицински център, който в момента е в етап на изграждане и към края на тази година и началото на следващата ще може да функционира.
В заключение искам да кажа, че развитието на спешната помощ не е еднократен и завършен акт. Той не може да бъде разглеждан извън контекста на конкретния исторически момент на развитие на страната и цялостното развитие на държавните и обществени системи, на възможностите и потребностите на обществото. Това винаги трябва да се има предвид при сравняване на нашата система с чужди системи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Шарков, имате възможност за реплика. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, или Вие не познавате фактологията, или този, който Ви е писал отговора на въпроса, не я познава. До 2003 г. в Министерството на здравеопазването наистина съществуваше сектор “Спешна медицинска помощ”. От началото на 2003 г. този сектор беше направен на отдел с началник-отдел “Спешна медицинска помощ” и с главни експерти. Този отдел “Спешна медицинска помощ” ето с тази Ваша заповед (показва я) беше закрит и беше превърнат отново в сектор към дирекция “Медицински дейности”. В същото време със следващо Ваше решение, подписано от Вас, след докладна записка относно структурни промени в системата на здравеопазването, докладвана от доц. Салчев, системата беше отново преструктурирана и отново се създаде отдел “Спешна медицинска помощ”.
С предишното решение, с което Вие закрихте отдел “Спешна медицинска помощ”, в същото време сектор “Отбранително-мобилизационна подготовка” го превърнахте в дирекция и в тази дирекция на практика Вие назначихте един директор на дирекция, двама началник-сектори и един главен експерт. А от бившия отдел “Спешна медицинска помощ” съкратихте началник-отдел и главен експерт.
Господин министър, според Вас като министър на здравеопазването кое е по-важно ­ развитието на спешната медицинска помощ или отбранително-мобилизационната подготовка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Очевидно и двете са важни.
Желаете ли дуплика, господин министър? Господин Богоев не желае дуплика.
Преминаваме към следващия актуален въпрос ­ актуален въпрос от народния представител Ваньо Шарков до министъра на здравеопазването в оставка Славчо Богоев.
Имате думата, господин Шарков, за Вашия втори актуален въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър в оставка, уважаеми дами и господа, колеги! Имайки предвид отговора, който получих на първия въпрос, се чудя дали да задам втория.
Уважаеми дами и господа, всички знаем, че реформата в здравеохазването, както преди малко заяви господин министърът, стартира именно в спешната медицинска помощ. Както и всички знаем, че Вие, господин министър, не направихте нищо за развитието на тази реформа и за осигуряването на по-добро здравеопазване на българските граждани.
През последните години, особено през последните месеци има множество оплаквания, както и медийни публикации за забавяне на екипите на спешната медицинска помощ, за недокомплектоване с квалифициран персонал на екипите, за недостатъчно оборудване с качествена медицинска техника и апаратура, за амортизиране на автопарка на “Спешна медицинска помощ”, за недостатъчно финансиране. И в същото това време от началото на месец май до края на месец септември 2004 г. екипи от Центъра за спешна медицинска помощ София-град осъществяват медицинско обслужване на курортисти от “Слънчев бряг” към медицинския център на хотел “Глобус”. Според членовете на тези медицински екипи тази дейност се осъществява по договор, който е сключен между Центъра за спешна медицинска помощ София-град, който предоставя медицинските кадри, линейки и медицинска апаратура, и ръководителя на този медицински център на хотел “Глобус”, който се задължава да плаща съответен наем. Някои от линейките, с които е обслужван курортът, са “Ситроени” и “Джъмпери” с контролни номера С 90-40 ТН, С 90-44 ТН и С 00-43 СН.
На 24 август миналата година около 19,00 ч. 58-годишен водач на линейка с държавен контролен номер С 23-73 ТР е предизвикал тежка верижна катастрофа на седем автомобила, като е навлязъл в насрещното движение на пътя Бургас-Слънчев бряг.
В Районния център по здравеопазване в Бургас такъв медицински център към хотел “Глобус” нито е регистриран, нито има разрешение за извършване на медицинска дейност, макар че разпространява по хотелите рекламна информация, която ви предоставихме при предишното ни питане и която и сега мога да ви дам.
От това възникват следните въпроси, на които наистина се надявам да получа отговор.
Господин министър макар и в оставка, има ли в България лечебни заведения, които функционират без законово основание и как Вие осъществявате този контрол? Каква е Вашата реакция като министър на здравеопазването към въпросния незаконно действал медицински център в хотел “Глобус”, медицински център “Балкан холидейз”? Какво е правното основание за подписания договор за предоставяне на медицински кадри, линейки и медицинска апаратура на незаконното лечебно заведение?  За Ваше сведение и на народните представители по същия механизъм през зимния сезон се обслужват курортите “Боровец” и “Банско”.
Господин министър, има ли излишен персонал, линейки и медицинска апаратура в Центъра за спешна медицинска помощ София-град, за да се отдават те под наем на други лечебни заведения? Какви са приходите от така сключените договори и предоставят ли се те на Министерството на здравеопазването съгласно законовите разпоредби? Тези приходи покриват ли щетите от възникналия инцидент на 24 август миналата година? Способен ли сте да направите необходимото за предотвратяване на подобна нерегламентирана дейност в здравеопазването? Явно отговорът на този въпрос е ясен на всички, но можете ли да заявите категорично пред Народното събрание, че през 2005 г. подобни нарушения няма? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Шарков.
Заповядайте, господин Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Във връзка с този актуален въпрос, относно осъществяване на неправомерна медицинска дейност в курортния комплекс “Слънчев бряг” през летния сезон на 2004 г., се запознах обстойно с Вашето изложение. Извършена бе проверка и анализирана съществуващата документация, свързана със случая.
На зададените въпроси Ви уведомявам. Медицинският център “Астра Н” ООД е регистриран със седалище в град София. Той е с предмет на дейност: оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ и на основание чл. 40, ал.1 от Закона за лечебните заведения притежава удостоверения за регистрация като лечебно заведение, издадени от регионалните центрове по здравеопазване, на чиято територия се намират структурите на лечебното заведение, а именно Смолян, София-област, София-град, Благоевград и Бургас.
За осъществяването на дейността си в курортния комплекс “Слънчев бряг”, медицинският център е регистриран в РЦЗ-Бургас през 2004 г., удостоверение № 1185 от 2004 г. Регистрацията е в резултат на нееднократни проверки и наложени от РЦЗ-Бургас санкции за неправомерно състояние на медицинска дейност в предходният период.
Така че действително такава дейност е имало, тя е била санкционирана от органите на държавната власт, след което медицинският център се е регистрирал съгласно закона.
Контролът върху регистрацията на лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ и тези по чл. 5 от Закона за лечебните заведения се осъществява от регионалните центрове по здравеопазване, които са териториален орган на Министерството на здравеопазването. Те осъществяват методическо ръководство и контрол върху дейността на лечебните и здравни заведения на територията на страната. При констатирани нарушения, те налагат и съответните санкции. Като пример мога да посоча, че през 2004 г. РЦЗ-Бургас е издал седем акта за установяване на административни нарушения, пет от които на лица, осъществяващи медицинска дейност в извънболнични условия без регистрация.
Центровете за спешна медицинска помощ са лечебни заведения по смисъла на чл. 5, ал. 1 по Закона за лечебните заведения. Те са юридически лица на бюджетна издръжка и са второстепенни разпоредители с бюджетни средства към министъра на здравеопазването. Те, като юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за управление недвижими имоти и движими вещи, от свое име и за своя сметка и на своя отговорност в рамките на закона.
Предвид гореизложеното, директорът на Центъра за спешна медицинска помощ ­ София в качеството му на ръководител няма пречка да сключи договор за наем, ако счита, че е целесъобразно. Действително през 2004 г. Центърът за спешна медицинска помощ ­ София е предоставил възмездно по договор за наем два санитарна автомобила на Медицинският център “Астра Н” ООД ­ договор за отдаване под наем на санитарните автомобили и прилежащото им оборудване, сключен при спазване на разпоредбите на чл. 30 от Закона за държавната собственост. Центърът за спешна медицинска помощ ­ София разполага с 87 санитарни автомобила. От тях 46 са линейки. При целесъобразно разпределение на работния график отделянето на една или две линейки не се отразява на работния процес и дава възможност да се предоставят за временно ползване на други лечебни заведения. Има и други такива договори. Например санитарен автомобил е предоставен и на Инфекциозна болница-София.
Съгласно сключения договор с Медицински център “Астра Н” ООД всички плащания по възникнали повреди, аварии или щети по време на ползването, както и всички необходими консумативи, са за сметка на наемателя. Няма щета за Центъра за спешна медицинска помощ ­ София от възникналия със санитарният автомобил инцидент на 24.08.2004 г., тъй като съгласно договора ремонтът беше извършен от медицинския център.
В Министерство на здравеопазването ежемесечно постъпват отчети за касовото изпълнение на бюджета по параграфи, съгласно изискванията на Единната бюджетна класификация. Отчети представи и Центърът за спешна медицинска помощ ­ София. Общите приходи за 2004 г. по договора с Медицински център “Астра Н” ООД по данни на счетоводството възлизат на 12 901 лв. Освен това съгласно действащия договор медицинския център направи дарение на Центъра за спешна медицинска помощ ­ София линейка марка “Мерцедес”.
Видно от изложеното, уважаеми доктор Шарков, в конкретния случай не се касае за нераглементирана дейност в нарушение на закона. Съществуващите договорни отношения между Центъра за спешна медицинска помощ ­ София и Медицински център “Астра Н” ООД са на базата на действащата нормативна уредба.
Използвам случая да Ви уверя, че Министерството на здравеопазването ще проверява и в бъдеще всеки сигнал и при констатиране на нарушения предприема съответните законови мерки. Лично аз ще предприема мерки по учестяване на контрола от страна на регионалните центрове по здравеопазване по отношение на извършване на дейност без лиценз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Богоев.
Господин Шарков, заповядайте за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие сигурно сте доволен от отговора, който са Ви написали специалистите в Министерството на здравеопазването. Явно обаче говорим на някакви различни езици!
Ние сме Ви предоставили и аз съм Ви предоставил информацията за медицинското обслужване на “Слънчев бряг” на базата, на която е сключен този договор с Медицинския център “Балкан Холидей”. Ето я информацията, Вие я имате също при Вас. Не знам за коя “Астра” говорите ­ “Н” или “М”, не разбрах от Вашето изложение!
Господин министър, не разбрах Вашият отговор на въпроса: Толкова ли е достатъчен персоналът на Спешна медицинска помощ в София-град, че си позволяваме всяко лято да предоставяме линейки с екипи, забележете ­ с екипи, а не само линейки на медицинския център в “Слънчев бряг”?
И, господин министър, известно ли Ви е, че в момента в “Слънчев бряг” се намират отново две линейки на Спешна помощ ­ София-град с контролни номера София 38-75 НК и София 12-49 ХТ. В същото време хората и пациентите в София се оплакват, че линейките стигат много бавно и много късно до тях ­ за съжаление, понякога фатално късно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Шарков! Очевидно от отговора ми става ясно, че линейките в София са малко повече от тези, които денонощно патрулират и са на разположение за гражданите на столицата. Това дава възможност част от тези линейки или да стоят без да бъдат използвани, или да бъдат използвани по друг начин.
Ако въпросът Ви засяга хипотетични закононарушения, нашата проверка установи, че такива няма.
Ако въпросът Ви визира целесъобразността на взетите решения, аз не смятам, че това ощетява гражданите на София.
Що се отнася до информацията, която Ви подадох, тя е точна, тъй като почива на счетоводни данни и извадки от договорите на Центъра за спешна медицинска помощ, а центърът, който Вие визирате няма договор с Центъра за спешна медицинска помощ­ София. (Реплика от народният представител Ваньо Шарков.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към следващия актуален въпрос към министъра на здравеопазването в оставка. Той е от народния представител Димитър Димитров.
Имате думата, господин Димитров, заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Многопрофилна болница за активно лечение “Девня” ЕООД е лечебно заведение с районни функции и обслужва район с население над 40 000 души от общините Девня, Суворово и Вълчи дол. Болницата е 100% общинска собственост, разполага с устав на дружеството, решение за съдебна регистрация, разрешение за осъществяване на лечебна дейност, издадено от Министерството на здравеопазването и договор със Здравноосигурителната каса. Същата отговаря на всички условия, поставени пред лечебните заведения, за субсидиране на лечебните заведения от републиканския бюджет.
Във връзка с това въпросите, на които настояваме да получим отговор, са:
1. На какво основание и с чие решение Многопрофилна болница за активно лечение “Девня” ЕООД не е в списъка на лечебните заведения, субсидирани от държавния бюджет чрез Министерството на здравеопазването?
2. Има ли допълнителни критерии за включване на лечебните заведения в методиката за реда за субсидиране на преобразувани лечебни заведения с държавно и общинско участие през 2005 г. от Министерството на здравеопазването, за което лечебните заведения не са информирани?
3. Има ли и други лечебни заведения, които не са включени в методиката, и на какво основание? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Богоев, заповядайте.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Във връзка с финансирането на Многопрофилна болница за активно лечение “Девня” в гр. Девня ви уведомявам за следното.
С Решение на Министерския съвет № 612 от 12 септември 2002 г. за финансова децентрализация на общините се извърши разделение на медицинските дейности, финансирани дотогава от общините. С него лечебните структури бяха разделени на такива ­ на държавна отговорност, и други ­ които остават общинска отговорност. Бяха определени и стандарти за финансиране на болниците, дефинирани като държавна отговорност. На това основание през 2003 г. като държавни дейности бяха определени дейностите на общинските многопрофилни болници за активно лечение, болниците за белодробни болести, акушеро-гинекологичните болести, Болницата по офталмология, областните диспансери и някои други. Като общински дейности се определиха центровете за психично здраве, болниците за долекуване и рехабилитация, Центърът за наркомании и издръжката на детските ясли.
В съответствие с това решение Многопрофилна болница за активно лечение “Девня”, както и ред други болници, беше определена като общинска отговорност. По тази причина през 2003 г. болницата е била финансирана единствено със средства от общината, която от своя страна не е получавала за тази си дейност субсидии от държавния бюджет чрез трансфери на Министерството на финансите към общината.
От началото на 2004 г. на основание на § 36 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г. и впоследствие на § 62 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г., който повтаря предходния, Министерството на здравеопазването финансира само тези лечебни заведения за болнична помощ с общинско участие, които бяха определени като държавна отговорност и са били субсидирани по реда на бюджетните взаимоотношения между републиканския бюджет и общините. Финансирането се осъществява по методика за извършена дейност на база брой преминали болни и определени средни стойности за болен, диференцирани по класове болести.
В този смисъл списъкът на болниците за финансиране по реда на методиката е формиран на основание на действащата нормативна уредба на Република България. Това са съответно Законът за държавния бюджет на Република България за 2004 г., Законът за държавния бюджет на Република България за 2005 г., както и Законът за лечебните заведения, а не по преценки и критерии, които се определят от министъра на здравеопазването.
В заключение искам да кажа, че за включване на болницата в Девня, както и всички останали общински структури от списъка на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от Министерството на здравеопазването по реда на методиката, трябва да има съответната промяна в действащото законодателство. Например, ако със Закона за държавния бюджет за 2006 г. вие включите текст, който се различава от този за 2005 г., това ще доведе до подобни действия от страна на министъра на здравеопазването. Към този момент ние нямаме правно основание за финансиране на тази болница. Общо в страната има няколко болници, които са на същия режим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър в оставка, с Ваше Писмо № 20-00-126 от 3.06.2005 г. до управителя на МБАЛ “Девня” ЕООД Вие казвате, че през 2004 г. болницата не е субсидирана от бюджета на Министерството на здравеопазването, защото така е било през 2003 г., а през 2005 г. не е в списъка, защото не е финансирана от бюджета на Министерството на здравеопазването през 2004 г. Нали така?
Смятате ли, че това са правни ограничения в кавички, както се изразявате във Вашия отговор? Моля да отговорите какви са тези правни ограничения за финансиране на МБАЛ “Девня” през Министерството на здравеопазването? Според нас истината е, че такива няма, а Вие подлагате на унижение и оставяте без качествено здравеопазване населението на три общини, които са над 40 000 души.
Тук искам да ви припомня, че МБАЛ “Девня” е преименувана с решение на Общинския съвет на Девня през март 2004 г. и оттогава тя отговаря на всички изисквания за финансиране от Министерството на здравеопазването. Така е ­ до март 2004 г. тя е била с друг статут и поради това не е била финансирана, но в момента няма нищо общо с този статут, с който е била до началото на 2004 г.
Затова искам да Ви помоля, ако е възможно, да поемете ангажимент пред хората от тези три общини и ако наистина няма правни ограничения, да включите за финансиране Многопрофилна болница “Девня”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Богоев, заповядайте.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, аз като министър и Вие като народен представител трябва да познаваме закона и трябва да го спазваме. Не случайно Ви казах за един от вариантите ­ в Закона за държавния бюджет за 2006 г. да се предвиди промяна на режима, тъй като § 36 от Закона за държавния бюджет на България за 2004 г. дава възможност на Министерството на здравеопазването да финансира единствено болниците, които са като държавна отговорност, финансирани чрез трансфери на Министерството на финансите, или на републиканския бюджет към общинските бюджети през 2003 г. Така че ние имаме известна приемственост във финансирането на болниците и тя е указана недвусмислено в § 36 на Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г.
Що се касае до 2005 г., законът предвижда същия режим, като се позовава на съществуващото положение към 2003 г. Тоест в случая това не е еднолично решение на министъра на здравеопазването, не е решение по целесъобразност, а е законова норма, която ние сме длъжни да следваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към четвъртия актуален въпрос към министъра на здравеопазването в оставка. Той е от народния представител Стела Банкова.
Имате думата, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, макар и в оставка! В България ­ държавата, очакваща да бъде приета за член на Европейския съюз, кабинетът Кобургготски провеждаше съзнателна политика на геноцид спрямо болните български граждани. Повече от девет месеца над 230 000 онкоболни са лишени от животоспасяващи лекарства. Заради този продължаващ геноцид онкоболните протестираха пред Министерството на здравеопазването, правиха гладни стачки с настоятелното искане да им бъдат осигурени лекарства, за да продължат живота си.
Вие, господин министър на здравеопазването от правителството на господин Кобургготски, обвинихте протестиращите онкоболни в правене на политика. Правото на живот, на медицинска помощ не е политиканство. Заради продължаващата и до днес липса на животоспасяващи лекарства за онкоболните, за бъбречнотрансплантираните, заради бездушието на министъра и цялото правителство, болните български граждани обявиха, че всъщност България се управлява от българоубийци.
Стигна се дотам, че болна от рак пловдивчанка осъди здравното министерство заради недостиг на лекарства. Втората българка Теодора Захариева организира протестите, направи гладна стачка, защото заради хаоса в снабдяването с лекарства и невъзможността да се лекува госпожа Захариева получи разсейки в черния дроб... Говорете си, говорете си, а хората умират.
Доц. Валентина Цекова от Клиниката по онкология в “Царица Йоана”, пък и редица други нейни колеги съобщават за починали пациенти, неполучили навреме животоспасяващи лекарства.
Затова онкоболните нарекоха правителството на господин Кобургготски “българоубийци”.
Как да определим отминалото управление, при което само един от трима онкоболни получава адекватно лечение? Как да определим правителството, което месеци наред лишава 350 бъбречнотрансплантирани от животоспасяващото лекарство “Селсепт”? Сега прокуратурата проверява кой е виновен за липсата на безплатни лекарства.
Спомняте ли си, господин министър, че правителствената програма на кабинета Кобургготски се наричаше “Хората са богатството на България”? Да видим сега кой ще има куража и политическото мъжество да повтори името на тази правителствена програма след четиригодишен безмилостен геноцид?
Днес онкоболните говорят за “българоубийци”, господин министър, говорят за геноцид!
И така, защо има непрекъснат недостиг на животоподдържащи лекарства по Наредба 23 за бъбречнотрансплантираните български граждани? Защо липсват лекарствата “Сандиум”, “Неурал” и “Селсепт”? През 2003 г. правителството на господин Кобургготски решава да намали с 25% тези животоспасяващи лекарства.
Искам да го повторя за всички българи: правителството на господин Кобургготски намали и без това малкото количество лекарства с 25%. Това се нарича геноцид, за кой ли път повтарям.
Защо онкоболните не получават лекарства за химиотерапия? Известно ли Ви е, господин министър..., впрочем то е нормално, Вие не сте лекар, но известно ли Ви е, че когато се пропусне един цикъл за вливане на пациент при химиотерапия процесът на разсейки се ускорява и пациентът се приближава по-бързо към фаталния край?
Очаквам Вашия отговор, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Министерството на здравеопазването осигурява централизирани доставки на лекарства по реда на наредба за предписване и получаване на лекарства за скъпоструващо лечение, заплащани от републиканския бюджет. В колона първа на Приложение 1 към чл. 1, ал. 2 от наредбата са изброени изчерпателно заболяванията и състоянията, при които се предписват и отпускат лекарства по този ред. При справка Вие сама ще видите, че посочените от Вас автоимунни заболявания не са обект на наредбата.
С оглед редовното осигуряване на животоспасяващи и животоподдържащи лекарства искам да Ви уверя, че търговете се произвеждат своевременно.
Още през 2003 г. необходимите количества лекарства се договориха с разчет да осигурят лечението на пациентите през цялата година, както и до края на първото тримесечие през 2004 г.
По тази причина за 2004 г. договорите за доставка на лекарства са сключени през м. април с разчет да осигурят лечение до края на първото тримесечие на 2005 г. Независимо от това с цел осигуряване на непрекъснатост на лечението на онкологично болните пациенти през м. февруари и март 2005 г. бяха сключени допълнителни договори. За 2005 г. търговете бяха проведени в началото на годината, а договорите сключени през м. април.
Искам отново да подчертая, че няма забавяне при провеждането на тръжните процедури и сключването на договорите за доставка.
За осигуряването на съвременното ефективно лечение на болни със злокачествени заболявания през 2004 г. Наредбата за скъпоструващо лечение беше допълнена с 21 нови високотехнологични онкологични лекарствени продукта. Търгове за доставка на тези лекарства бяха проведени веднага, а договорите подписани още в края на 2004 г. ­ непосредствено след промяната на наредбата.
Нека с пример илюстрирам, че за последните години има неколкократно увеличение на средствата за купуване на онкологични лекарства, осигурявани по реда на наредбата, изпреварващи общия ръст на увеличаване на средствата за здравеопазване. През 1999 г. това са 9 млн. 300 хил., през 2000 г. са 14 млн. 300 хил., през 2001 г. са 29 млн. 800 хил., през 2002 г. ­ 32 млн. 572 хил. 912 лв., през 2003 г. са 38 млн. 568 хил. лв., а през 2004 г. ­ 40 милиона. За 2005 г. са сключени договори за доставка на онкологични лекарства на стойност 59 млн. 689 хил. 696 лв. Както сама можете да се уверите, за миналата спрямо тази година увеличението на средствата е с 49%.
В светлината на гореизложеното, госпожо Банкова, позволете ми да не се съглася с Вашите твърдения за криза в доставката на лекарства за онкологично болни и бъбречнотрансплантирани пациенти.
А по отношение на Вашата добавка за лекарство “Селсепт” ­ то е аналог на препоръчвания от Световната здравна организация “Иморан”, чиято цена за една таблетка е 33 ст., при многократно по-скъп препарат “Селсепт” сме осигурили за всеки български пациент базово увеличение със “Селсепт” и “Иморан”. Така че дори и да има някакъв проблем с доставката на по-скъпото лекарство, няма да има пропуснат пациент без лечение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за реплика, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
В изчерпателния отговор на господин министъра липсваше информацията за забавените търгове, които станаха, за да може да се спечели единият търг от съпруга на министъра на екологията Долорес Арсенова, а вторият търг ­ от бившия заместник-министър на отбраната Георги Пасков.
Откровена лъжа е, че няма липса на лекарства за онкоболни и бъбречнотрансплантирани. Вие твърде скоро ще почувствате реакцията на тези 230 хил. онкоболни и на 350 бъбречнотрансплантирани.
Искам да Ви кажа следното. В “Бухенвалд” за 11 години са загинали над 55 хил. жертви, което прави 5 хил. годишно. В България жертвите на рак на стомаха и червата са с 1000 повече, тоест 6000 годишно. Тази статистика говори, че последното управление на кабинета Кобургготски наистина подложи на геноцид раковоболните български граждани. Неслучайно България е на първо място в Европейския съюз по смъртност от рак. Доколкото имам информация, премиерът в оставка е бил подложен на доста остри атаки и въпроси от журналистите в Европа за тази тъжна статистика, която съществува в България.
Относно лекарството “Иморан” искам да Ви кажа, че то е по-токсично. Ето тук един материал, с който се сдобихме от Министерството на здравеопазването: “Недостигът се проявява на базата на решение на ръководството на Министерството на здравеопазването за 25% допълнително редуциране на доставките”. Не получих отговор защо сте ги намалили с 25%. Лекарството “Селсепт” се използва приоритетно пред “Иморан” поради това, че е по-нискотоксично. Значи Вие приемате бъбречнотрансплантираните да бъдат лекувани с по-токсично лекарство заради вашите корпоративни интереси?
Междупрочем бих искала да завърша с твърдението, че е изключително позорно обстоятелството, че това управление намери 1 млрд. български лева да отидат в Ирак, намери пари, които хвърли в предизборната кампания, за да купува костюми ­ в Червен бряг ми показаха костюми, които управлението на Кобургготски е раздавало по време на изборите, намери пари за билбордове, намери пари за алеи и къщички за общуване и в същото време, най-отговорно заявявам ­ ще почувствате реакцията на онкоболните, 230 хил. български онкоболни продължават до този момент да бъдат без лекарства. Защо тогава, господин министър, две раковоболни българки започнаха да съдят Министерството на здравеопазването? Едната го осъди, Теодора Захариева в момента е в процес на съдебна процедура? Вероятно съдебната система се е произнесла грешно?!
Защо бяха тези протести на онкоболните пред Министерството на здравеопазването? Защо, когато отидохме с раковоболни, Вие избягахте от кабинета? Защо втория път, когато отидохме, не ни пуснахте в сградата на Министерството на здравеопазването? И защо желанието на тези българи да живеят, да продължат живота си, Вие наричате “правене на политика”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Банкова.
Господин Славчо Богоев ­ министър в оставка, не желае дуплика.
Минаваме към актуалния въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството в оставка господин Церовски. Актуалният въпрос е от народния представител Минчо Христов.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Минчо Христов, 23. Софийски избирателен район.
Уважаеми колеги, господин министър! Съвсем наскоро Вие заявихте, цитирам: “Знаем, че сделката с автомагистрала “Тракия” е изключително изгодна за държавата”.
Как тогава ще обясните казаното от еврокомисаря по разширяването господин Оли Рен, че, цитирам: “Европейската комисия не препоръчва на никоя от останалите страни ­ кандидат-членки за Европейския съюз, да следват процедурите, избрани от българското правителство за отдаване на концесия на магистрала “Тракия”.”
И още: “Европейската комисия съжалява, че българското правителство се е отклонило от стандартните процедури на Европейския съюз и е сключило концесионния договор за магистрала “Тракия”, без да проведе процедура за избор на изпълнител”, тоест, без публичен конкурс, господин министър.
Еврокомисарят Оли Рен е категоричен, че заради липсата на конкурс и прозрачност за строежа на въпросната магистрала няма да бъдат отпуснати средства нито от европейските фондове, нито от европейската инвестиционна банка.
Тук няма да се спирам на безумния концесионен договор за магистрала “Тракия”, по-точно криминалния концесионен договор за магистрала “Тракия”, господин министър.
Защо предпочетохте тези неизвестни португалски фирми? По признание на техни представители тези фирми са дали предварително 10 милиона, повтарям ­ 10 млн. евро за предварителни проучвания, цитирам точно! Можем да се досетим къде са отишли тези 10 млн. евро!
Защо, господин министър, българската държава така ревностно защитава интереса на чуждите концесионери, ангажирайки се да доплаща разликата между постъпленията и разходите им, като винаги им гарантира минимална печалба от 12%?
Всеки второкурсник по счетоводство знае поне няколко начина за това как една фирма да бъде изкарана на загуба. Казано направо, българските граждани ще плащат на концесионерите на магистрала “Тракия” в продължение на 35 години около 8 млрд. лева ­ един наистина щедър подарък, господин министър.
Тук наистина трябва да се задействат освен прокуратурата, която междупрочем вече спря тази сделка, но и българското следствие, и българският съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Христов.
Господин Церовски, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Може би е необходимо да Ви запозная съвсем накратко с хронологията, предшестваща решението на Министерския съвет за отдаване на концесия трасето на автомагистрала “Тракия” от Калотина до Бургас?
Вземането на такова решение, хронологически погледнато, е предшествано от инициативата на две български държавни фирми и португалските им партньори, които проведоха съответните проучвания за възможностите за концесиониране при изграждането на автомагистрала “Тракия”. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е длъжно да предложи за разглеждане предложението за концесия по право на консорциума от двете държавни и португалски фирми, защото на практика законът го задължава да постъпи по този начин. Ако бъдещето Народно събрание...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Сегашното!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: ...прецени, че съгласно изискванията на практиките в Европейския съюз е необходимо да отпаднат тези възможности за действащото българско законодателство, то би могло да инициира тяхната отмяна ­ става дума за чл. 3б от Преходните и заключителните разпоредби.
Междупрочем, Вие, може би не сте информиран, но това е задължение, поето от страната, и м. септември е краен срок за отпадането на тази разпоредба в българския закон.
Искането за получаване на концесия по право е на основание разпоредбата на § 3б от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесията, приет от предходното управление на ОДС. Възможността за концесионно изграждане на автомагистрала “Тракия” и по-точно в отсечката на автомагистрала “Марица” по подобен модел е била разработена от моя предшественик Костадин Паскалев в съответен доклад до министър-председателя. Впоследствие беше преценено, че пилотното реализиране на подобна схема е по-изгодно от гледна точка на националните интереси при реализиране на проекта автомагистрала “Тракия” ­ Калотина ­ София ­ Бургас. Предимствата на този проект са, че съчетава трасета с рентабилни и нерентабилни участъци и същевременно цялостното му изграждане осигурява основна пътна връзка в Южна България.
Многократно съм заявявал в различни дебати тук, в българския парламент, и в интервюта пред медиите, че българското правителство подходи максимално отговорно при реализирането на този концесионен проект. Ние винаги сме твърдели, че сключването на договора не трябва да става на всяка цена и при всякакви условия. Обърнете внимание, договорът за концесия е сключен под условия ­ необходимо е одобрението на Комисията за защита на конкуренцията, съгласуване с Европейската инвестиционна банка и с Евростат. С това на практика е оставена открита възможност на всички институции, които пряко или косвено имат отношение към стартирането на този проект, да дадат своето становище. Преговорите по концесионния договор бяха проведени отговорно, с една-единствена цел ­ защита на интересите на държавата.
Преките икономически ползи за държавата от реализацията на проекта се изразяват в над 3 млрд. евро концесионни възнаграждения, над 700 млн. евро от данъци и над 3 млрд. евро внесено ДДС, разкриване на над 1000 постоянни работни места, общата печалба на двете държавни дружества, участващи в българо-португалския консорциум, ще бъде от порядъка на 900-950 млн. евро.
Подчертавам, концесионният договор не е влязъл в сила. И всички тези манипулиращи изказвания, че има действащ договор и че някой по някакъв начин нещо е злоупотребявал, са абсолютно безотговорни, абсолютно безотговорни. Дори още няма сключено кредитно споразумение между концесионера и банките-кредиторки. (Шум и реплики от ДСБ.) Това на практика означава, че няма действащ договор към момента, подчертавам това.
От друга гледна точка, това значи, че следващото българско правителство трябва да избере модела, по който ще се развива и финансира транспортната инфраструктура в страната ­ с привличане на частни капитали, както нашето правителство желаеше да изгражда магистралната инфраструктура, или чрез други средства ­ използвайки бюджетни ресурси или предприсъединителни фондове, а впоследствие структурния и кохезионния фонд, но това е решение на следващото правителство. То трябва да избере модела и от неговата воля зависи дали проектът автомагистрала “Тракия” ще продължи да се реализира в сегашната му форма или в някаква друга форма.
Това е истината към днешна дата. Всичко друго, уважаеми колеги, е игра на думи, манипулации. Аз мисля, че изборите отдавна отминаха и смятам, че следващият мой колега и съответно Министерският съвет ще се запознаят с документацията и ще имат възможността да вземат своето политическо решение и да изразят своята воля по-нататък в управлението на този проект. Това е истината за проекта в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето изтече, господин министър, шеста минута продължавате.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Колкото до изказването на господин Оли Рен, аз лично се постарах да намеря това изказване. Не успях да го намеря. Намерих в пресата само тълкувания и обсъждания на изказването. Но въпросът, свързан с финансиране от фондовете и от Европейската инвестиционна банка се отнася единствено и само за проекта “Тракия”. И това е разбираемо, защото проектът “Тракия” така, както е подготвен в момента за реализация, е чисто частен проект, финансиран с частни капитали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Христов, за реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Господин министър, как ще има сделка, като прокуратурата я е спряла, след като има криминални аспекти в тази сделка?
Не мога да бъда доволен от Вашия отговор, защото Вие не ми отговорихте. Едва ли ще бъдат доволни и българските граждани, които трябва да плащат съвсем скоро около 50 лв., за да отидат до морето. Доволни вероятно ще бъдат няколкото португалски фирми, които в продължение на 35 години ще изсмукват милиарди от българските данъкоплатци.
Обръщам внимание на следните факти.
Цената на строителството на 1 км магистрала ще бъде, според Вашите разчети и това, което Вие искахте да направите, господин министър, около три пъти по-висока от цената, по която в момента се строят магистрали в България.
Второ, концесионерът ще построи само около 160 км от магистрала “Тракия”, като почти две трети от нея са вече построени или са в довършителни работи с пари от еврофондовете и пари от българския републикански бюджет.
Трето, според експерти строежът на липсващите участъци на магистрала “Тракия” не би трябвало да струва повече от 280 млн. евро. Българското правителство и лично Вие, господин министър, и концесионерът се бяхте договорили за цена от над 800 млн. евро или три пъти повече от реалното. Няма да питам тук къде ще отидат тези над 500 млн. евро, господин министър, или къде искахте да отидат, ако не се беше намесила прокуратурата.
Ще ви питам и друго. Как ще обясните твърдението на премиера, господин Симеон Борисов пред в. “Труд”, че днешният председател на Еврокомисията му е препоръчал португалските концесионери на магистрала “Тракия” и официалното изявление на комсисаря по разширяването Оли Рен във връзка с това твърдение, че “Комисията потвърждава, че никой от нейните членове не е обсъждал с българското правителство този концесионен договор”. Кой лъже, господин министър? И защо? Благодаря ви. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Христов.
Заповядайте за дуплика, господин Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Христов, аз разбирам мерака ви на нова политическа сила да натрупате бързи дивиденди за сметка на нещо, което е обсъждано в обществото. Обърнете внимание ­ обсъждано в обществото, без фактически да се познава сключеният концесионен договор. Аз разбирам това желание ­ имате нужда от натрупване така да се каже на политически мускули. Искам обаче да ви кажа следното, че всяко едно българско правителство има правото да определи начина и политиката, чрез която да изгражда инфраструктурата на държавата по времето на неговото управление. Всички ние от кабинета Сакскобургготски единодушно подкрепихме метода за привличане на чужди частни капитали за изграждането на големи инфраструктурни проекти, при които излиза сметката на концесионните схеми. Всички ние до един, като нашата логика е освободените евтини пари от данъците на българския данъкоплатец и от предприсъединителните фондове да бъдат използвани за възстановяване и доизграждане на периферната инфраструктура. И тази логика ние сме защитили.
Също така искам съвсем категорично и отговорно да кажа от тази висока трибуна, че до момента няма нито един официален документ, с който Европейската комисия или нейни структури да са се обявили против проекта на автомагистрала “Тракия”. Всички разговори, които са водени са били сведени до следното ­ каква алтернатива предлага Европейската комисия, така че българската държава да има построена магистрала от сръбската граница до Бургас в интервала от време 2010 г. Ние не сме получили никакво адекватно предложение за финансиране на такъв проект и няма значение по какъв начин това ще бъде възложено.
Българското правителство предложи вариант на финансиране на проекта “Магистрала “Тракия” с частни инвеститори. Отговорно заявявам това. Следващото българско правителство ще трябва да вземе решение дали ще продължи тази линия на привличане на частни чужди капитали за изграждане на крупните инфраструктурни проекти в страната. Не става въпрос само за магистралите. Става въпрос за инфраструктурата във ВиК, става въпрос за нефтопроводната инфраструктура и т.н., и т.н., и т.н. Така че след като минат тези проверки, с които много се биете в гърдите, те рано или късно ще минат и отговорните и компетентни органи трябва да се произнесат по тези проверки, за разлика от Вас аз знам българското правителство какво е правило и Ви гарантирам, че то не е нарушавало закона. И няма никой луд на света инвеститор, който да инвестира 700 или 800 млн. евро в договори, които нарушават законодателството. Такава банка в света няма. Още по-малко “Кредит Суис Фърст Бостън банк”.
Така че аз най-отговорно ви заявявам, че по никакъв начин българското правителство не може да се срамува за проекта “Магистрала “Тракия”. Препоръчвам на следващото правителство да се запознае с документацията и едва тогава да се произнесе и да каже какво е неговото становище. Защото ви уверявам, че всяка държава би се гордяла, ако привлече 800 млн. евро частна инвестиция, за да построи някой от своите инфраструктурни проекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Церовски.
С това, уважаеми народни представители, се изчерпва програмата за парламентарен контрол за днешното заседание. Преди да го закрия ­ две съобщения.
На 10 август 2005 г., сряда, от 14,30 ч. в зала “Запад” на Народното събрание Временната комисия по правни въпроси ще проведе заседание с две точки в дневния си ред:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
2. Обсъждане на определението на Конституционния съд по образувано дело.
Налага се и едно уточнение на съобщението, което ви направих в началото на днешното пленарно заседание във връзка с изпълнение на Решението на Народното събрание от 15 юли т.г. във връзка с обгазяването на гр. Стара Загора. Както си спомняте, аз ви обявих, че е постъпил материал от Министерския съвет, който е в отговор на т. 2 от това решение, а именно какви са точните източници и причините за обгазяването през юли 2005 г.
Както ми сигнализира и господин Дамгов ­ председателят на Временната комисия, всъщност става дума за материали, които са допълнителна информация към документацията по т. 1. Известното недоразумение се дължи на неточното посочване на точката в придружителното писмо от Министерството на отбраната, която говори за материал по т. 2. Тези материали, за които ви съобщих, намиращи се в Библиотеката и размножени за членовете на Временната комисия, са по т. 1. Задължението на Министерския съвет за информацията по т. 2 остава неизпълнено. То остава открито и очакваме материал от Министерския съвет.
Поради изчерпване програмата за седмицата, обявявам заседанието за закрито.
Следващото заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 12,10 ч.)


Председател: Георги Пирински
Заместник-председател:
Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Стойчева
Мартин Димитров