Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Юнал Лютфи и Анастасия Мозер
Секретари: Силвия Стойчева и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Както знаете, уважаеми народни представители, вчера приключихме с точка пета от седмичната ни програма – отложени са два параграфа от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи.
Заповядайте за процедура, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам, на основание чл. 42 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да направим изменение в приетия вчера дневен ред за тази седмица, а именно преди точка шеста, която предстои да бъде разгледана днес, да разгледаме точка осемнадесета от програмата за седмицата – проект за Решение за освобождаване на член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 126 народни представители: за 99, против 24, въздържали се 3.
Това процедурно предложение се приема.
Продължаваме с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЧЛЕН НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Уважаеми народни представители, с решение на Народното събрание господин Димитър Великов Токушев е избран за член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Това е станало на 12 декември 2003 г.
Има молба:
“До председателя на
Четиридесетото Народно събрание
Г-н Георги Пирински
МОЛБА
от проф. Димитър Великов Токушев
Уважаеми господин председател,
С Решение от 12 декември 2003 г. съм избран за член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. С Указ № 419 от 5.10.2006 г. на президента на Република България съм назначен за съдия в Конституционния съд. Предвид на това и на основание чл. 6, ал. 3 от Закона за Конституционния съд и чл. 22, ал. 1 от Закона за съдебната власт, моля почитаемото Народно събрание да вземе решение, с което да бъда освободен от длъжността “Член на Висшия съдебен съвет”.”
Има писмо до председателя на Четиридесетото Народно събрание господин Георги Пирински:
“Уважаеми господин Пирински, изпращам Ви молбата на проф. Димитър Великов Токушев по чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт на Ваше разпореждане по компетентност.
Министър на правосъдието и председателстващ Висшия съдебен съвет, проф. Георги Петканов”
Има и проект за решение. Позволете ми да го прочета:
“РЕШЕНИЕ
за предсрочно освобождаване на член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт реши:
Освобождава Димитър Великов Токушев като член на Висшия съдебен съвет.
Решението е прието от Четиридесетото Народно събрание.”
Откривам дебатите по този проект за решение.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този проект за решение?
Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По принцип няма никаква пречка да се гласува решение, с което се освобождава един член на Висшия съдебен съвет от качеството му на член на Висшия съдебен съвет. Това Народното събрание винаги би могло да направи. В конкретния случай обаче всички знаем, че се касае за нещо друго. Всички събрани в тази зала знаем, че това решение се предлага с намерение то да бъде използвано като елемент от фактическия състав на конституирането на един конституционен съдия, назначен с указ на президента на Република България.
Както стана дума и вчера в тази зала, опитът да бъде използвано това решение по този начин е недопустим! Изрично е посочено, че двете функции – член-съдия на Конституционния съд и член на Висшия съдебен съвет са несъвместими. Точка! Това означава, че за да заеме едната длъжност, лицето трябва да престане да заема другата длъжност.
Прави се опит за позоваване на един специален текст от Закона за Конституционния съд, в който се говори, че при определени случаи назначеният или избраният за конституционен съдия при полагането на клетвата си има възможност в 7-дневен срок той да се откаже от някаква друга позиция, която носи и която е несъвместима с ролята на конституционен съдия. Очевидно е, че в случая не се касае за такова нещо. Освобождаването на член на Висшия съдебен съвет е един сложен фактически състав, извършван с актове не само на засегнатото лице, но и на още два държавни органа и той не може да бъде подведен от специалната разпоредба на текста, за който става дума.
Следователно остава общото правило, че несъвместимостта на заемането на една длъжност с друга може да бъде разрешено само с отказ от първата заемана по време длъжност.
При това положение се оказва, уважаеми дами и господа, че действието, което ни се предлага да извършим в момента, макар само по себе си извън контекста да е съвършено коректно - Народното събрание винаги може да освободи един член на Висшия съдебен съвет, но в настоящия контекст, в който то е поставено, а именно желанието по този начин да се санира назначаването на съдия в Конституционния съд в нарушение на конституционните разпоредби, за нас е неприемливо.
По тази причина Съюзът на демократичните сили и Парламентарната група на ОДС ще гласуват против това решение, не защото имаме нещо против господин Токушев да престане да бъде член на Висшия съдебен съвет, а защото имаме нещо против по този начин да се създаде привидността, че той основателно е назначен за конституционен съдия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители, които искат да вземат отношение по този проект за решение?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, тъй като за втори ден се коментира въпросът с коректността по встъпването в длъжност на члена на Конституционния съд господин Токушев, бих искала за колегите неюристи да изчета съответната разпоредба от Закона за Конституционния съд, която третира въпроса, при който съдия от Конституционния съд заема длъжност или извършва дейност, която е несъвместима с това му качество. Това е разпоредбата на чл. 6, ал. 3, в която е казано, цитирам дословно: “Съдиите от Конституционния съд освобождават заеманите от тях длъжности и прекратяват дейностите, несъвместими със заеманата от тях длъжност, по чл. 147, чл. 5 от Конституцията, срокът по ал. 2 – тоест в 7-дневен срок – освен като преподаватели във висши училища…” и прочие. Тоест съгласно съответните разпоредби на специалния закон, който урежда дейността на Конституционния съд и статута на конституционните съдии, е казано точно в какви срокове трябва да се движи тази съпътстваща процедура.
Вярно е, че става дума за сложни фактически състави, но в момента в законоустановения срок, а именно едноседмичен, тъй като въпросният член на Конституционния съд беше назначен миналия четвъртък, положи клетва вчера, се извършва необходимото действие от парламента по освобождаването му като член на Висшия съдебен съвет, доколкото същият е избран по съответния ред от квотата на парламента. Тоест в случая не става дума за никакво нарушение на процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този проект за решение?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз няма да взема отношение по темата за процедурата по този случай, а само искам да обърна внимание на едно обстоятелство, което смятам, че е важно, защото в крайна сметка парламентарната квота във Висшия съдебен съвет се избира във всеки един конкретен случай от парламентарното мнозинство.
Искам да обърна внимание на следния факт, без да коментирам личните или професионалните качества на Димитър Токушев. Той е избран за член на Висшия съдебен съвет от предното парламентарно мнозинство, което беше от НДСВ и ДПС. Днес е назначен за конституционен съдия от президента, който е президент на БСП. Това е известен факт. Та исках да обърна внимание точно на този факт, защото в предния мандат БСП твърдяха, че са опозиция, а се оказа, че са кадрували в държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този проект за решение? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Поставям на гласуване проекта за Решение за предсрочно освобождаване на члена на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание господин Димитър Великов Токушев. Решението ви го прочетох.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 92, против 31, въздържали се 20.
Решението е прието.
Преди да преминем към т. 6, трябва да ви съобщя следното:
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 72 от нашия правилник оттегляме внесения от нас Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Народни представители: Нено Димов, Васил Паница, Димитър Камбуров, Евгени Чачев.”
И така, преминаваме към точка шеста от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Водеща комисия е Комисията по земеделието и горите.
Давам думата на господин Калинов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Представям ви доклада на Комисията по земеделието и горите за първо четене на Законопроекта за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет.
“Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 4 октомври 2006 г., на което обсъди Законопроекта за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие заместник-министрите на земеделието и горите Светла Бъчварова и Димитър Пейчев, както и експерти. Законопроектът беше представен от заместник-министър Димитър Пейчев. Той изтъкна, че една от основните предпоставки за успешното присъединяване на Република България към Европейския съюз в областта на земеделието е създаването на структури и процедури за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти.
Основните цели на Общите организации на пазарите са:
- стабилизиране на пазарите;
- осигуряване на добър стандарт на живот на производителите на земеделски продукти;
- осигуряване на хранителните стоки на приемливи цени.
Общите организации на пазарите на земеделски продукти са уредени с регламентите на Европейския съвет и Европейската комисия, които се прилагат пряко и еднакво на територията на всички държави членки.
Наред с това се възлага на държавите членки да определят националните структури, които да осъществяват функции и процедури за синхронизиране с националната правна система на съответната държава.
Основните причини, които налагат приемането на законопроекта, са:
1. Определят се националните структури, които ще прилагат мерките, включени в общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и се очертава тяхната компетентност.
2. Регламентират се организационните връзки и отговорности на структурите, включени в прилагането на съответните мерки.
3. Уреждат се някои процедури, които регламентите на Европейския съюз предвиждат да бъдат определени на национално ниво.
4. Създава се правно основание за издаване на наредби по мерките в Общите структури.
С приемането на законопроекта се цели:
- стабилизиране на пазара на земеделски продукти в страната;
- усвояване на целия финансов ресурс, договорен за прилагане на мерките за пазарна подкрепа;
- създава се възможност за прилагане на всички пазарни мерки на Европейския съюз от момента на присъединяване на нашата страна.
Народните представители, взели участие в дискусията, се обединиха около идеята, че законопроектът е необходим за евроинтеграцията на България и следва в кратки срокове да бъде приет.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет.
Становището е прието с 15 гласа "за", без "против" и "въздържали се".”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие винаги така единодушно решавате.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да, с консенсус, с изключение на случаите, които не решаваме.
Имам и едно процедурно предложение, за което се извинявам, че го правя сега.
Предлагам народното представителство да даде съгласие в залата да бъдат допуснати заместник-министър Бъчварова и господин Кралев от Министерството на земеделието и горите, които имат отношение към законопроекта и могат да бъдат полезни при неговото обсъждане и приемане на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на Министерството на земеделието и горите.
Има доклад на Комисията по европейска интеграция. Председателят на комисията Атанас Папаризов го няма.
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА-КОЛЕВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 602-01-77, внесен от Министерския съвет на 30 август 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 септември 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха от Министерство на земеделието и горите госпожа Искра Вълева – директор на Дирекция "Интеграционна политика", господин Слави Кралев – началник отдел "Интеграционна политика", госпожа Надежда Петрова – главен юрисконсулт.
І. Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз включват правилата на Общността за регулиране на производството и търговия с такива продукти в страните – членки на Европейския съюз в рамките на общата селскостопанска политика. По този начин страните членки предават правата си за регулиране на националните пазари в над 20 сектора на аграрното производство на европейските институции. Общото регулиране е въведено с цел пазарите на аграрни продукти в Европейския съюз да станат по-стабилни и предвидими, да се гарантира по-висока степен на самоосигуряване с храни и социално приемливи доходи на производителите.
Законодателството на Европейската общност в разглежданата област се състои от регламенти на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия. Тези правни актове имат пряко действие в страните членки. С регламентите на Съвета, които се приемат след консултации с Европейския парламент, се въвеждат рамковите мерки на Общата организация на аграрните пазари, а регламентите на комисията имат за задача да конкретизират и приведат в действие нормативните актове, приети от Съвета. В секторите, обхванати от Общите организации на пазари, се произвежда 90% от аграрната продукция на страните – членки на Европейския съюз.
Традиционно Общите организации на пазарите на земеделски продукти включват въвеждането на фиксирани и интервенционни цени, предоставянето на стойности на производителите и търговците, осъществяването на обща външна защита на аграрните пазари чрез изравнителни импортни плащания, насърчаване на износа чрез компенсиране на износителите на разликата между световната и по-високата вътрешна цена на съответния аграрен продукт.
Тенденцията, която се наблюдава през последните години и по-специално в Общите организации на пазарите на земеделски продукти, е към намаляване на директната намеса на регулаторните органи в ценообразуването за сметка на развитието на пазарни стимули за производителите на по-качествени и екологични продукти.
ІІ. Предлаганият законопроект не е свързан с хармонизирането на българското законодателство с нормативните актове на Европейската общност, а цели създаването на условия за изпълнението у нас на регламентите, свързани с Общата организация на пазарите на земеделски продукти. С този закон се определят българските структури, които ще прилагат посочените регламенти, уреждат се някои процедури, предвидени да се извършат на национално ниво, въвеждат се механизми за контрол и налагане на санкции.
ІІІ. Предлаганият законопроект като цяло изпълнява поставените задачи. С цел подобряването могат да бъдат направени следните бележки.
1. В чл. 20, ал. 1 се казва, че чуждестранни лица със седалище извън Европейския съюз и Европейското икономическо пространство могат да подадат заявление за получаване на разрешение да действат като контролиращи лица относно спазването на правилата на биологичното производство, земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер и защитено географско значение.
Това означава, че тези лица чрез свои клонове в България ще могат да издават сертификати за съответствие, валидни в цялата Европейска общност.
По-нататък в т. 3 на ал. 3 се пояснява, че като условие за издаването на съответно разрешение чуждестранното лице трябва да представи сертификат за акредитация от орган за акредитация, членуващ в Международния акредитационен форум, при условие, че обхватът на акредитацията включва и България. Имайки предвид обаче, че съответният сертификат, който ще издава чуждестранното лице, ще важи на цялата територия на Общността, би трябвало да се спази изискването между страната, където се намира органът на акредитация на чуждестранното лице и Европейската общност да има взаимно признаване на дейностите по удостоверяване на съответствия.
Ето защо в чл. 20, ал. 3, т. 3 след "издаден от" би трябвало да се запише "орган за акредитация в страна, която е подписала Споразумението за международно признаване към Международен акредитационен форум".
2. В чл. 25, ал. 3 след "Забранява се означаването като “биологичен”, “екологичен”, “органичен”, “био-” и “еко-”, вместо "включително с латински букви” да се запише "включително на чужди езици". По този начин ще се затрудни разпространяването на фалшификати и в други страни членки на Общността.
3.В чл. 32, ал. 1, т. 2 вместо "юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които могат да разпределят храните от интервенционните запаси за социално слаби", да се запише "критериите за подбор на юридическите лица с нестопанска цел и процедурите за определяне на тези от тях, които ще разпределят храните от интервенционните запаси".
По този начин от една страна ще се въведе конкуренция между съответните неправителствени организации, а от друга ще може да се гарантира качествено и добросъвестно разпределение на помощните сред социално слабите.
4. Заглавието на Глава втора, Раздел ІІ да стане „Краве мляко” вместо „Млечни квоти”, тъй като млечните квоти са само инструмент за регулиране на пазара на кравето мляко.
В чл. 55, ал. 2, т. 1 и т. 2, след „плащане на вноската” да се добави „съгласно чл. 54, ал. 1”.
След състоялата се дискусия и като се вземат предвид изказаните препоръки Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен Законопроектът за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 602-01-77, внесен от Министерския съвет на 30 август 2006 г., с единодушие от 9 гласа „за”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Другата подпомагаща комисия е Комисията по икономическата политика. Виждам, че господин Кънев се запътва към трибуната, но аз имам данни, поне тук така ми е отбелязано, че вашата комисия, господин Кънев, не се е произнесла. Казано е: „Няма доклад на Комисията по икономическата политика.” Ако сте го гледали и имате, заповядайте. Не сте го гледали, добре.
Господин Кънев заявява, че комисията поради действително напрегнатата й работа не е успяла да разгледа този законопроект, но тя е подпомагаща, така че няма процедурна пречка да преминем към разисквания по законопроекта. Водеща е Комисията по европейска интеграция и тя има своите становища.
И така, откривам дискусията. Имате думата, уважаеми народни представители, по този законопроект. Разбира се, и представителите на Министерството на земеделието и горите, ако желаят, могат да вземат отношение.
Още веднъж се обръщам към народните представители: уважаеми народни представители, има ли някой от вас желание да вземе отношение по този законопроект? Мълчание.
Щом няма, ще преминем към гласуване.
И така, поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с вносител – Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Не виждам процедура.
Преминаваме към точка седма от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНИТЕ ТРУДОВИ СПОРОВЕ, приет на първо четене на 5 април 2006 г.
Доктор Адемов, може би ще ни ориентирате докъде сме стигнали и накъде ще продължим.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с обсъждания законопроект правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика господин Васил Войнов и господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. Поканете представителите на министерството да заповядат в залата.
Доктор Адемов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, на заседание, проведено на 4 октомври 2006 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа повторно върнатия след дискусия и гласуване в пленарната зала на 15 септември 2006 г. доклад за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, № 653-08-50 от 3 август 2006 г.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте наименованието на законопроекта. То не може да бъде и друго.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Наименованието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на народните представители Петър Мръцков, Георги Анастасов, Трифон Митев, Златко Златев и Иван Гороломов.
Предложението е оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Предложението също е оттеглено в хода на дискусията в Комисията по труда и социалната политика.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители.
Също е оттеглено.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители.
Също е оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители.
Отново е оттеглено.
Предложение на народния представител Руденко Йорданов към чл. 4.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители към чл. 4а.
Предложението е оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители по чл. 5.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители по чл. 6.
Предложението е оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители по чл. 7а.
Предложението е оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители по чл. 8.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители по чл. 9.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители по чл. 11.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Руденко Йорданов по чл. 11.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители по чл. 12.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители по чл. 13.
Предложението е оттеглено.
И § 1 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителите по принцип.
Предложение на народния представител Иван Гризанов: в чл. 14, ал. 1, т. 1 в началото изразът „снабдяването с газ, електро- и топлинна енергия” отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Петър Мръцков, Георги Анастасов, Трифон Митев, Златко Златев и Иван Гороломов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Антонела Понева: в чл. 14 да се създаде ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Ако арбитражният орган не се произнесе по спора в определения срок по ал. 3, стачката може да започне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 1:
„§ 1. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се т. 1:
„1. живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна или неотложна медицинска помощ, или постъпили за болнично лечение;”;
б) досегашната т. 1 става т. 2 и се изменя така:
„2. производството, разпределението, преноса и доставката на газ, електро- и топлинна енергия, задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на радио- и телевизионните излъчвания и гласовите телефонни услуги;”;
в) досегашните точки 2 и 3 стават съответно точки 3 и 4.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Когато страните не постигнат споразумение по ал. 1, всяка от тях може да поиска от Националния институт за помирение и арбитраж въпросът да бъде решен от едноличен арбитър или арбитражна комисия. В срок от три работни дни от получаването на искането директорът на института определя едноличен арбитър или арбитражна комисия, съставена от арбитри, включени в списъка по чл. 4а, ал. 7, т. 5. Арбитражният орган разглежда и решава спора в 7-дневен срок от определянето му по реда на чл. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 1, тъй като всички други предложения всъщност са извън обхвата на закона, пък и са оттеглени.
Госпожо Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тези от вас, които са проследили историята на този законопроект знаят, че той трудно достигна до този момент – да влезе в залата за второ четене. Беше отхвърлен на първо четене в комисията, след това странно защо, може би цветовата сигнализация не задейства или незнайно по какви причини, беше приет на първо четене.
След това дълго, дълго не влизаше в комисията за второ четене. Появи се с много, много предложения, влезе в залата с тях и беше върнат отново в комисията за второ четене, заради тези предложения, които накрая бяха оттеглени. И това днес чухте всички.
Защо се случи това не зная, но нека да не подозираме в желание за протакане и в крайна сметка за неосъществяване на това, което имат желание вносителите.
Като цяло с предложенията, които бяха приети, законопроектът всъщност доби един вид, който ние от Демократи за силна България подкрепяме и ще гласуваме, с изключение на тази алинея от чл. 14, в която се казва, че когато страните не постигнат споразумение, всяка една от тях може да поиска от Националния институт за помирение и арбитраж въпросът да бъде решен от арбитражна комисия.
Казва се, че в 7-дневен срок тази арбитражна комисия трябва да се произнесе да има или да няма стачка. Но никъде в закона не се казва какво се случва, ако арбитражната комисия не се произнесе в този 7-дневен срок. Всъщност това, което се случва, е, че няма да има стачка. Ето я вратичката, която е оставена, е за да няма никога стачка, ако такава бъде поискана от съответната страна.
Няма санкция. От нищо в този закон не става ясно какво се случва, освен това, че няма стачка, и има ли санкция към арбитражната комисия, която не свърши своята работа в определения в закона срок. Няма такава!
Така че тази арбитражна комисия може да не се произнесе никога по въпроса и така стачка няма да има.
Аз получих уверения от господин Мирославов, който е тук в залата, че арбитражната комисия е един сериозен независим орган и тя ще изпълни своите задължения. Добре, но това са добри пожелания. Аз вярвам, че ще бъде независим и справедлив орган, но моето предложение дава гаранция и завършен вид на този закон. Нека никога не се стига до влизането в сила на този текст. Би било чудесно, но нищо не пречи да го има. Именно така се дава гаранцията, че арбитражният орган трябва да се съобрази със седемдневния срок и да излезе с решение.
Моето предложение е следното: ако арбитражният орган не се произнесе по спора в определения срок по ал. 3, стачката може да започне.
Призовавам ви да подкрепите това предложение, тъй като то в никакъв случай не променя философията на закона, не създава никакви проблеми, а дава само една гаранция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Реплика?
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Използвам процедурната възможност за реплика, за да се опитам да внеса известна яснота.
В ал. 3, която комисията предлага за окончателно гласуване на този § 1 – за промените в чл. 14, в края е казано, че арбитражният орган разглежда и решава спора в 7-дневен срок от определянето му по реда на чл. 6. Това означава, че след като спорът се решава, няма начин арбитражният орган в лицето на Националния институт за помирение и арбитраж да не се произнесе. Не може в закона да предвиждаме хипотеза, в която законът да се нарушава. Това е предложението, което в общи линии прави госпожа Понева.
Тук се подхвърля, че този текст не се приема, за да не се достигне никога до стачка. Трябва непрекъснато да се връщаме към заглавието на законопроекта. Там е казано: “Закон за уреждане на колективните трудови спорове”, а не както много често се казва: “Закон за стачките”. Това не е Закон за стачките, а е Закон за уреждане на колективните трудови спорове, което е малко по-различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Право на дуплика.
Имате думата, уважаема госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Адемов, съгласна съм с Вас. Именно затова ние ще подкрепим всички предложения, които постъпиха към този законопроект.
Но не казвайте “Няма начин”, защото начин има, има начин да не се произнесе арбитражната комисия в определения срок, след като в закона не става ясно какви ще бъдат санкциите и кое именно принуждава тази арбитражна комисия да свърши своята работа в 7-дневния срок.
Пак повтарям: това предложение създава единствено гаранция за това, че арбитражната комисия ще свърши своята работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Дължа тези няколко думи, които имат характер малко и на обяснение, във връзка с приемания текст, тъй като при предишното разглеждане или опита да бъде разгледан на второ четене законопроектът, аз внесох предложение да бъде върнат в комисията, за да бъдат разгледани по същество внесените текстове от колегата Мръцков и група народни представители, моите текстове и текстовете от други колеги.
Идеята беше не да създаваме пречки при приемането на законопроекта, а да се опитаме да го обогатим и усъвършенстваме, защото интерпретацията на чл. 71, ал. 2 от нашия правилник казва, че не се разглеждат текстове, които противоречат на обхвата и текста, предложен за изменение и допълнение на закона. Всъщност нашите текстове не противоречат. Те се опитаха да обогатят закона.
В хода на разглеждане по същество на тези текстове в комисията стана ясно, че идеята ни е справедлива. Тя има право на развитие. Същевременно обаче тя доведе комисията до извода, че е нужен нов закон и за да не създаваме процедурни пречки. (Реплика на докладчика Хасан Адемов.)
Поправката на д-р Адемов е, че изводът е бил с по-ранна дата, но дори и да е така, идеята за нов закон битува. Идеята е, че за да не създаваме процедурни пречки, за да не бъдем обвинявани, че слагаме прът при приемането на законопроекта, ние оттеглихме нашите предложения – колегата Мръцков с група народни представители и моя милост. Приехме, че идеята да бъде отпушено правото на работещите в енергетиката, съобщенията и здравеопазването на ефективна стачка трябва да бъде тяхно законно право. На този етап оттеглянето на предложенията ни не означава, че ние се отказваме от идеята ни за нов закон и да ги внесем там.
Затова аз и колегата Мръцков с групата народни представители потвърждаваме оттеглянето на предложението ни. Пожелаваме “На добър час!” на второ четене на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Иван Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, между първо и второ четене аз направих предложение в чл. 14, ал. 1, т. 1 изразът “снабдяване с газ, електро- и топлоенергия” да отпадне.
Ще изложа мотивите, които имах тогава, за да направя това предложение.
Предложението ми целеше запазване на забраната за ефективни стачни действия в подсектор “Електроенергетика”, където се включва и дейността по пренос на електроенергия съобразно законоустановените термини на Закона за енергетиката.
В действащия Закон за уреждане на колективните трудови спорове тази забрана съществува. Действащата забрана за ефективна стачка само за дейностите по производство, разпределение и снабдяване с електроенергия не за целия отрасъл “Енергетика” е съобразена с естеството на подотрасъл “Енергетика”, значението му за икономиката и изпълнението на законовите изисквания за непрекъснатост на доставките съгласно Закона за енергетиката.
Електроенергийният сектор е ключов обществен сектор, който е определящ за функционирането на всички дейности от икономическия и обществен живот на страната, националната сигурност, живота, здравето и собствеността на гражданите. Блокирането на всяка една от дейностите в производството, преноса, разпределението или снабдяването с електроенергия чрез преустановяване на работата в тях създава очевидна и непосредствена опасност за сигурността, здравето и живота на хората, което е в разрез с конституционното изискване упражняването на правата да не води до накърняване на права или законни интереси на други. Още повече, Конституционният съд на Република България с Решение № 14 от 24.09.1996 г. по Конституционно дело № 15 приема, че “недопустимостта на преустановяване на работата на работниците и служителите в посочените по-горе дейности не изключва правото им на протестни действия за защита на колективните им икономически и социални интереси чрез символични стачки, протестни събрания, митинги и други, неводещи до спирането на работата им”.
Ключовото значение на електроенергийния сектор е определено и с разпоредбите на Закона за енергетиката, който приехме съвсем наскоро като промяна на второ четене. Той е публикуван. Няма да ви отегчавам с това, което сме приели съвсем скоро.
Искам само да допълня, че забраната за ефективни стачни действия в електроенергийния сектор е оправдана и с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно която в изключителни случаи правото на стачка може да се ограничи със закон, за да се гарантират живота, здравето и сигурността на населението.
Съгласно чл. 6 на европейската Социална харта, ревизирана: “Всяка договаряща страна може, доколкото това я касае, да регламентира със закон упражняването на правото на стачка, при условие, че по-нататъшното ограничаване на това право със закона е оправдано”. Действащите разпоредби за забрана на ефективни стачки в производството на топлинна енергия, разпределението или снабдяването с електроенергия не противоречат на приетата европейска Социална харта.
Необходимостта от забрана на стачките в електроенергийния сектор в Закона за уреждане на колективните трудови спорове е била одобрена от Националния съвет за тристранно сътрудничество с участието на синдикатите, както и от съвета на министрите на Европейския съюз при представянето на закона. Извършените одобрения показват наличие на разбиране за ключовото значение на електроенергийния сектор не само за България, но и за страните от Европейската общност.
Становищата на енергийните предприятия, които те представиха в Министерството на икономиката и енергетиката, са за запазване на забраната за ефективни стачни действия по следните съображения. В случай, че се осигури чрез споразумение дейността на дружеството за периода на стачните действия, се оказва, че пряко свързаните с дейността работници и служители, които не могат да участват в стачните действия, са повече от 70% от числения състав на съответното дружество, това обезсмисля отпадането на забраната за ефективни стачни действия за съответното дружество, така и в национален мащаб.
Предвид на това, че имаме информация, че може би се подготвя нов Закон за уреждане на колективните трудови спорове или подобряване на законовата база, искам да споделя, че съм удовлетворен от предложението, което прави комисията за окончателен текст на § 1. Имам предвид, че когато страните не постигнат споразумение, всяка от тях може да поиска от Националния институт за помирение и арбитраж въпросът да бъде разрешен от едноличен арбитър или арбитражна комисия. Смятам, че на този етап това е удовлетворително и няма да доведе до някакви големи катаклизми в сектора, когато има различия. Затова съм склонен да подкрепим предложението на комисията.
В тази връзка сега оттеглям и предложението си в чл. 16. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можах да разбера.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Оттегля предложението си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но го оттегля в чл. 16, а не в чл. 14.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Аз благодаря на господин Иван Гризанов, независимо от това, че той прочете аргументи против приетото от комисията предложение. Накрая оттегли предложението и се съгласи с предложението на комисията. Убеден съм, че това действие от негова страна е правилно, защото ако прочетем внимателно текстовете на действащия закон и на предложението, ще стигнем до следния извод.
В чл. 14 на действащия закон е казано: работниците и работодателят са длъжни с писмено споразумение да осигурят условия за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност… Опасността е визирана много ясно в т. 2: производството, разпределението, преносът и доставката на газ, електро- и топлинна енергия – да не изброявам останалите текстове в този параграф.
Абсолютните гаранции, за да не прекъсва дейността в този отрасъл, са налице. Законопроектът, който предлагаме, текстът, който предлага комисията, дава много по-големи гаранции от опасенията, които Вие, господин Гризанов, прочетохте преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по разглеждания § 1? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Гризанов. Той оттегли предложението по чл. 16 – ето стенографския протокол. Тук предложението е по чл. 14, ал. 1, т. 1. Ако направите ново изявление…
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да отразим в стенографския протокол, че господин Иван Гризанов оттегля предложението си по чл. 14, ал. 1, т. 1 и следващото си предложение по чл. 16. Следователно няма да ги поставям на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева.
Гласували 100 народни представители: за 24, против 54, въздържали се 22.
Предложението на народния представител Антонела Понева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 1, както го прочете тук д-р Адемов.
Гласували 100 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 5.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 2.
Има предложение от народния представител Иван Гризанов, което той току-що оттегли – в чл. 16 т. 4 се изменя така:
“4. в производството, преноса, разпределението и снабдяването с електроенергия”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Петър Мръцков и група народни представители, което е оттеглено в хода на дискусията.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се отрази в стенографския протокол, че народният представител Руденко Йорданов оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на комисията за окончателен текст на § 2:
“§ 2. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. Точка 4 се отменя.
2. В т. 6 думите “Министерството на народната отбрана” се заменят с “Министерството на отбраната”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Всъщност всички предложения са оттеглени и се гласува предложението на комисията за § 2.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение от Петър Мръцков и група народни представители за създаване на чл. 16а, което е оттеглено в хода на дискусията.
Има предложение от същата група народни представители за промени в чл. 17, което също е оттеглено.
Има предложение от Петър Мръцков и група народни представители по чл. 18, което също е оттеглено.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов по чл. 18, което също е оттеглено.
Има предложение от Петър Мръцков и група народни представители по чл. 19, което е оттеглено в хода на дискусията.
Има предложение от Петър Мръцков и група народни представители по чл. 20, което е оттеглено.
Има предложение от Петър Мръцков и група народни представители по чл. 21, което е оттеглено.
Следва предложение от народните представители Петър Мръцков, Георги Анастасов, Трифон Митев, Златко Златев и Иван Гороломов за изменения в чл. 22.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2:
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Нарушенията по ал. 1 се установяват с актове, съставени от инспекторите на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, а наказателните постановления се издават от директорите на областните инспекции по труда.”
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов по чл. 22, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на комисията за създаване на § 3:
“§ 3. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 0,20 до 1,00 лв.” се заменят с “от 50 до 200 лв.”.
2. В ал. 2 думите “председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местоизвършване на нарушението” се заменят с “ръководителя на съответния контролен орган според ведомствената принадлежност на актосъставителя”.”
Следва предложение от Петър Мръцков и група народни представители по § 2 от Допълнителните и заключителни разпоредби, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мръцков, Георги Анастасов, Трифон Митев, Златко Златев и Иван Гороломов по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отразете в стенографския протокол, че предложението по т. 2 е оттеглено.
Следователно остана да гласуваме предложението на комисията.
Моля, гласувайте § 3.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА.
Заповядайте, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Преди да започнем разглеждането на настоящия законопроект, искам да направя процедурно предложение да допуснем в пленарната зала заместник-министъра на правосъдието Ана Караиванова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете заместник-министър Караиванова в пленарната зала.
Заповядайте за доклада на Комисията по правни въпроси, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Доклад на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията № 62-01-82 от 12.09.2006 г., внесен от Министерския съвет.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на закона? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. Член 8 се изменя така:
“Чл. 8. (1) Медиатор може да бъде само дееспособно лице, което отговаря на следните изисквания:
1. не е осъждано за престъпления от общ характер;
2. завършило е успешно курс на обучение за медиатор;
3. не е лишено от право да упражнява професия или дейност;
4. има разрешение за постоянно пребиваване в Република България, ако лицето е чужд гражданин;
5. вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
(2) Изискването по ал. 1, т. 4 не се прилага за граждани на държавите – членки на Европейския съюз, на другите държави на Европейското икономическо пространство и на Швейцария.
(3) Министърът на правосъдието издава удостоверение на медиатора за вписването му в Единния регистър на медиаторите.
(4) Министърът на правосъдието одобрява със заповед организациите, които обучават медиатори. Условията и редът на одобряването им, както и изискванията за обучението на медиаторите, се определя с наредба на министъра на правосъдието.
(5) Когато лицето – кандидат за медиатор, и организацията, която кандидатства да обучава за медиатори, не отговарят на нормативните изисквания, министърът на правосъдието отказва със заповед вписването в Единния регистър на медиаторите, съответно одобряването. Заповедта може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване § 1, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По § 2 има предложение на колежката Надя Антонова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, по т. 2 е включено на систематичното му място в чл. 18.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Създават се чл. 8а и 8б:
“Единен регистър на медиаторите
Чл. 8а. (1) Министърът на правосъдието създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.
(2) В Единния регистър на медиаторите се вписват:
1. името, единният граждански номер (личен номер на чужденец), гражданство, образование, професия, допълнителна специализация в областта на медиацията, организацията, в която лицето е обучавано, владеене на чужди езици, адрес и телефон за контакт и номер на медиатора;
2. заличаване и отписване на медиатора;
3. организацията, в която е обучен медиаторът;
4. промени в обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4.
(3) Единният регистър на медиаторите е публичен.
(4) Лице, вписано в Единния регистър на медиаторите, заявява писмено до министъра на правосъдието за промени в обстоятелствата, които подлежат на вписване в 14-дневен срок от настъпването им.
(5) Когато отпадне някое от изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4, както и при системно неизпълнение на задълженията на медиатора по този закон, министърът на правосъдието издава заповед, с която заличава медиатора от Единния регистър на медиаторите. Заповедта може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Редът за вписване, отписване и заличаване в Единния регистър на медиаторите, се определя с наредбата по чл. 8, ал. 4.
(7) Информацията по ал. 2, т. 1 за единния граждански номер (личен номер на чужденец) се предоставя при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.
Такси
Чл. 8б. Министерството на правосъдието събира такса за вписване в Единния регистър на медиаторите и за одобряване на организациите, които обучават медиатори, в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.”
Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция:
“§ 3. В чл. 9, ал. 1 се добавя изречение второ:
“Тези правила се определят с наредбата по чл. 8, ал. 4.”
Предложение на народния представител Надя Антонова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, предложението по т. 2 и 3 е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 4 със следната редакция:
“§ 4. В чл. 12, ал. 2 се добавя изречение второ:
“Упълномощаването се извършва в писмена форма.”
Предложение на колежката Надя Антонова за нов § 4.
Предложението е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следната редакция:
“§ 5. В чл. 14, ал. 2 накрая се добавя “по медиация”.”
Предложение на Надя Антонова, което е оттеглено.
И предложение на Надя Антонова за създаване на § 6.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 6 със следната редакция:
“§ 6. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “не може да противоречи на закона и морала” се заличават.
2. Създава се ал. 3:
“(3) Нищожно е споразумението, което противоречи на закона или го заобикаля, както и когато накърнява добрите нрави.”
Комисията предлага да се създаде § 7 със следната редакция:
“§ 7. Създава се Глава шеста:
“Административнонаказателна отговорност”.
Чл. 18. (1) Медиатор, който не изпълни задълженията си по чл. 8а, ал. 4 се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.
(2) Актовете за констатираните нарушения се съставят от определени от министъра на правосъдието длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на правосъдието или от определено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
Бих искал да обърна внимание на колегите народни представители на чл. 8а, ал. 5, където накрая се предлага да бъде ангажирана дискрекционната власт на министъра на правосъдието в случай, когато издава заповед, с която заличава медиатор, става въпрос за системно неизпълнение на задълженията на медиатора. Това е по предложението на Надя Антонова. Тук имаше леко противоречие с Министерството на правосъдието и аз се надявам госпожа Ана Караиванова да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата заместник-министърът на правосъдието госпожа Ана Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, от страна на Министерството на правосъдието още в Правната комисия правихме възражение, че наложеното задължение на Министерството на правосъдието да наказва или съответно да заличава медиаторите при системно неизпълнение на задълженията им, смятаме за неудачно. За разлика от другите основания, които са точно определени, например отпадане на изискването да са неосъждани, да съобщават за промяна в обстоятелствата, които лесно се констатират, те са обективни факти и след като се установят, министърът ще издаде заповед за заличаването. Възможно е да се наложи и административнонаказателна отговорност, въпреки че заличаването е по-тежко дори от административнонаказателната отговорност.
Що се отнася до системно неизпълнение на задълженията им, би било трудно това да се установява от служители в Министерството на правосъдието, тъй като медиацията представлява една помирителна процедура между страните, доброволен начин за уреждане на споровете им. В самия закон е посочено, че ако не са доволни, едната страна винаги може да се оттегли и тогава такова споразумение не се постига. Така че ще бъде трудно да се установяват такива нарушения.
Освен това смятаме, че това създава прекалено регламентиране, прекален надзор на администрацията върху дейността на неправителствени организации. Знаете, че вече от доста години Министерството на правосъдието не наблюдава дейността на адвокатите, те се регулират помежду си. Така че ние предлагаме в ал. 5 на новосъздадения чл. 8а да отпадне само изречението “при системно неизпълнение задълженията на медиатора”. Другите фактори са лесно и обективно установими. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Караиванова.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Бих започнала своето изказване оттам, където приключи своето изказване госпожа Караиванова. Апелирам към залата да подкрепи предложението на Комисията по правни въпроси, както бе докладвано от нейния заместник-председател господин Милтенов.
Медиацията е алтернативен способ за решаване на правните спорове. Тъй като европейските тенденции са към разширяване на приложното поле на медиацията, съвсем естествено е да бъдат разширявани и изискванията към хората, които осъществяват тази дейност, тоест медиаторите. В случая е необходимо да има и държавна регулация в тези отношения, в качеството и поведението на медиаторите, осъществявана чрез Министерството на правосъдието, министъра и оправомощени от него лица. Затова е необходимо медиаторите, които допускат системно нарушение на своите задължения, да понасят неблагоприятни последици – както се предлага, тази последица да бъде свързана със заличаване от регистъра на медиаторите.
Не намирам за приемливи възраженията, които звучаха пред вас от Министерството на правосъдието.
Първо, медиаторите не могат да се саморегулират, тъй като Асоциацията на медиаторите, която съществува в момента, не обхваща всички медиатори, практикуващи в България. Примерът, който бе даден със саморегулацията на адвокатската професия, не е съотносим, тъй като в адвокатските колегии членуват всички адвокати и е съвсем нормално тази професия да се саморегулира – нещо, което не можем да кажем за медиаторите и за Асоциацията на медиаторите, която – подчертавам – не обхваща всички медиатори. С оглед на голямото значение на медиацията и тенденцията към разширяване на нейното приложно поле не може да няма държавна регулация. Най-подходящият в това отношение е министърът на правосъдието.
Второто съображение, че нямало как да се контролира и да се следи за системното нарушение на изпълнението на задълженията на медиаторите, също намирам за неоснователно. Вярно е, че медиацията е един поверителен начин между страните, но има банален стандартен начин да бъде сезиран който и да е държавен орган, в случая министърът на правосъдието, когато една от страните не е доволна от изпълнението на медиаторите. Тогава по сигнал на страната винаги може да бъде сезиран министърът на правосъдието.
Накрая, разбирам позицията на всеки администратор, на всеки представител на изпълнителната власт. Те, хората, не са виновни. Векове наред администрацията има рефлекс да отказва в случаите, когато се натоварва с повече задължения. Считам, че за съжаление сме изправени точно пред такъв случай. Затова ви моля да подкрепите предложението на комисията в този случай.
За административнонаказателната отговорност. Колеги, практиката за съжаление показва, че при упражняване правата на медиация някои медиатори не упражняват добре, да не кажа превратно, своите задължения, което рефлектира и върху отношенията между хората, опира до съдебната система, до нежелателни обществени последици. Ето защо се налага да има административнонаказателни разпоредби. Освен всичко друго те са призовани и да действат стимулиращо за точното приложение на Закона за медиацията.
Ще ви дам пример на закон, в който нямаше административнонаказателни разпоредби – това е Законът за Националната занаятчийска камара. Тази камара обединява всички занаятчии (както Висшият адвокатски съвет, за разлика от Асоциацията на медиаторите). В Закона за Националната занаятчийска камара нямаше административнонаказателни разпоредби и изпълнението на закона не можеше да бъде обезпечено докрай. По инициатива именно на самата занаятчийска камара преди няколко месеца ние въведохме административнонаказателни разпоредби.
Ето защо текстовете, които предлага комисията, са точно на място и са призвани да обезпечат точното и правилното приложение на закона в интерес на хората. Надявам се, че ще ги подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Антонова.
Ще Ви попитам нещо, което е извън правилника. Виждам, че сте много навътре в материята. Законът действа от две години. Колко спорове са решили тези медиатори? Нито един!
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Законът действа от две години. Аз бях адвокат във Видин. Сега съм само формално адвокат. Там има офис на медиатори. Много амбициозно започна приложението на този закон, защото звучи съблазнително и е добре той да се прилага, изхождайки от разбирането, че най-доброто съдебно решение е споразумението между страните. Господин председател, Законът за медиацията стартира добре във Видин, но се оказа, че медиаторите си позволяват да пишат искови молби за развод по взаимно съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как си позволяват? Това е извращение!
НАДЯ АНТОНОВА: Освен че написали 40 искови молби, страните ги подписали, а Районният съд ги е оставил без движение поради нередовности, някои нередовности са отстранени, делата се гледат по същество, страните не се явяват и настана хаос! Надявам се, че този случай е изолиран.
Законът е длъжен да предвиди всякакво поведение, включително и на медиаторите, като обезпечи тяхното точно изпълнение на задълженията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да подкрепя становището на Министерството на правосъдието, тъй като колкото по-малко се намесва чиновничеството, толкова по-добре.
Това, което каза колежката Антонова, по-скоро означава нещо друго. Писането на искови молби не е системно неизпълнение на задълженията по текста за административнонаказателната отговорност. Това е излизане извън полето на медиацията. Ако искате да сложите тези рамки, тези спирачки, трябва да го направите по друг начин.
Нека да не даваме основание на изпълнителната власт да иска нови щатове, нови бюджети, нови заплати, защото тази дейност иска хора, иска пари. Тя не може да се върши между другото от администрацията на Министерството на правосъдието. Затова подкрепям тяхната позиция.
Господин председател, като участник в дискусията правя формално предложението изразът “както и при системно неизпълнение на задълженията на медиатора по този закон” в ал. 5 на чл. 8а да отпадне.
Правя и предложение за отпадането на целия § 7 – “Административнонаказателна отговорност”.
Повтарям, че става дума за друго нещо, а не за това, за което Вие казвате. Случаите на злоупотреба са излизане извън полето на медиацията. Спрете ги по някакъв начин. Дайте текстове за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега Бисеров, това е предложение на Комисията по правни въпроси, което много подробно беше обсъждано от самата комисия. За съжаление Вашето предложение за отпадане на регулацията при упражняването на професията на медиатора не е придружено с друго предложение, което може да даде приемлив начин тази регулация да се упражнява добре. Това е правно регламентирана дейност. Нито една правно регламентирана дейност в нормална държава не остава без регулация. Занаятчиите нямаха държавна регулация и я поискаха, понеже видяха, че е необходимо.
Второ, дайте да разберем кои са ни приоритетите. Дали този способ на доброволно решаване на споровете ще се развива и ще се поощрява и тогава държавата ще гарантира, това ще е част от държавната политика, или имаме друг приоритет – чиновниците да не се занимават с неща, които са в интерес на държавата и на обществото. Да, разбира се, това ще ги натовари в известна степен дотолкова доколкото медиацията получи своето широко приложение. В момента това не може да се каже, ние не можем да предвидим от сега колко щатове и какво свръхнатоварване ще получат чиновниците от Министерството на правосъдието. Пък и дори да получат това натоварване, е въпрос на приоритети. Какво искаме? Едни свободни чиновници, ненатоварени, чиято първа реакция е "не искаме да се товарим", или искаме една алтернативна, европейска, цивилизована процедура да придобие своето развитие. Това е въпрос на приоритети. И когато залата гласува, аз моля да се съобразява това.
Сигурна съм, че Министерството на правосъдието ще ошета и когато има сигнали, ще ги разгледа, защото там работят опитни хора. Може би аз не разбирам, но за мен няма смислена причина да се реагира така сериозно за това, че някой някога би могъл да се оплаче от своя медиатор и това щяло да ни струва пари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Преди време аз внесох предложение за медиация и в НПК, защото и там трябва да се разтовари наказателното производство. Смятам, че примерът, който използва госпожа Антонова, е точно в тази посока - че е необходимо да има някакъв текст, който да санкционира тези, които системно нарушават. Госпожа Антонова точно това посочи в случая. Значи имаме прецедент, а нямаме решението на прецедента. Ако той се задълбочи, какво правим оттук нататък? А естествено е, че трябва да се разтовари и категорично се противопоставям на идеята да неглижираме медиацията, която в Европа и в света набира скорост. Смятам, че това е недалновидна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Бисеров, заповядайте за дуплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Всъщност от репликите стана ясно, че спорът е същностен, а не е за това какво ще прави чиновничеството. Ако искаме да стимулираме медиацията, не трябва да я товарим с чиновнически контрол. Това е моето принципно разбиране. Вашето е обратното – трябва да въведем контрол, за да стимулираме медиацията. Ето между тези две позиции всъщност трябва да избираме.
Господин Кузов, прочетете това, което казах: ако системно не изпълни задълженията си, а не който нарушава задълженията си. Текстът не е прецизен, което е допълнително основание за неговото оттегляне според мен. Но спорът е същностен, не е в това дали чиновничеството ще има работа или няма да има работа. Аз казвам, ако ще стимулираме медиацията, ще й дадем повече свобода. Вие казвате обратното – да сложим контрол. Въпрос на разбиране. Може и така, може и така, в крайна сметка законът всякак може, но въпросът е кой как го разбира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по разискваните текстове.
Все пак не разбрахме становището на Министерството на правосъдието относно новия § 7 – "Административно наказателна отговорност".
Госпожо Караиванова, какво е мнението на Министерството на правосъдието? Това е нов параграф, той не е по вносител, изникна изведнъж между първо и второ четене.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председател.
Министерството на правосъдието смята, че това е по целесъобразност. Ако не е съобщил в 14-дневния срок промяната в обстоятелствата, тоест че вече е осъден и е лишен от правото да упражнява някаква дейност, което обикновено става с присъда, той се заличава от министъра на правосъдието, щом бъде констатирано по някакъв начин. Ако доброволно го е заявил, отново се заличава по същия начин. Въпросът е освен че е заличен да му се наложи ли и административнонаказателна отговорност. Въпрос на целесъобразност е. Този текст на Комисията по правните въпроси се появи в проекта, внесен от Министерството на правосъдието. Би могло текстът и да отпадне, защото смятаме, че не е необходимо, след като веднъж е заличен, да има и глоба. Но това не противоречи на правните принципи.
Въпросът е, че тези факти са обективно установими. Той е осъден, не става за медиатор, ще бъде заличен и ако не е заявил в срок, и ако е заявил. Но въпросът е за системното неизпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи може да отпадне, може и да не отпадне, така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров в § 2, чл. 8а, ал. 5 думите "както и при системно неизпълнение на задълженията на медиатора по този закон" да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 47, против 3, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
За процедура – господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Очевидно е, че точно един глас не достига на трезво мислещите юристи, затова се обръщам точно към тях. Уважаеми колеги, явно е, че залата е склонна да отхвърли предложението на господин Бисеров, затова правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е предложение за прегласуване.
Поставям на гласуване още веднъж предложението на народния представител Христо Бисеров в чл. 8а, ал. 5, за отпадане на думите "както и при системно неизпълнение на задълженията на медиатора по този закон".
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 59, против 7, въздържали се 43.
Предложението на народния представител Христо Бисеров се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на народния представител Христо Бисеров – отпадане изцяло на § 7 „Административнонаказателна отговорност”.
Гласували 101 народни представители: за 52, против 6, въздържали се 43.
Предложението на народния представител Христо Бисеров се приема.
Други предложения няма.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи 2-6, както са предложени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията предлага § 3 на вносителя да отпадне, тъй като съдържанието му е включено на систематичното място в § 2, чл. 8а, ал. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на § 3.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграф 3 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ:
„ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 4. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата, които са вписани в Единния регистър на медиаторите, трябва да удостоверят със съответните документи в Министерството на правосъдието, че отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1, 3, и 4. В този срок могат да подадат заявление за вписване в Единния регистър на медиаторите и лицата, които отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1-4 и са обучени за медиатори в страната или в чужбина до влизането в сила на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 8:
„§ 8. В 3-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 8, ал. 4.”
Комисията предлага да се създаде нов § 10, който става § 9, със следната редакция:
„§ 9. В 3-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема тарифата по чл. 8б.”
Комисията предлага да се създаде нов § 10 със следната редакция:
„§ 10. Параграф 1 относно чл. 8, ал. 2 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по текстовете на Преходните и заключителните разпоредби, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете до § 10 по новата номерация (или до § 11, както ги виждате пред вас).
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за медиацията на второ четене.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Регистрирали са се 125 души и съобразно нашия правилник имаме необходимия кворум.
Продължаваме нашата работа с точка девета от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Първият законопроект е внесен от народния представител Владимир Кузов на 29 май 2006 г.
Вторият законопроект е внесен от народния представител Румен Ангелов на 7 юни 2006 г.
Третият законопроект е внесен от Васил Калинов и група народни представители на 14 юли 2006 г.
Има доклад на Комисията по земеделието и горите.
Господин Тасим има думата да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на земеделието и горите Бюрхан Абазов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Поканете господин Абазов да заеме мястото си в пленарната зала.
Господин Тасим, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи: № 654-01-72, внесен от Владимир Първанов Кузов на 29.05.2006 г.; № 654-01-75, внесен от Румен Асенов Ангелов на 7.06.2006 г.; № 654-01-97, внесен от Васил Тодоров Калинов и група народни представители на 14.07.2006 г.
Комисията по земеделието и горите проведе две заседания, съответно на 19 и 21 юли 2006 г., на които обсъди пет законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесени съответно от народните представители Кузов, Ангелов, Калинов с група народни представители, Каракачанов с група народни представители, както и Венелин Узунов. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите Бюрхан Абазов и експерти.
Законопроектите бяха представени от вносителите.
1. По законопроекта, внесен от народния представител Владимир Кузов, в комисията са постъпили становища от Министерството на земеделието и горите, Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на образованието и науката. Общото в тези становища е, че законопроектът не се подкрепя. Министерството на вътрешните работи съгласува законопроекта без забележки.
Законопроектът предвижда за земеделски земи, при които е отпаднала необходимостта за ползване, свързано с отбраната и сигурността на страната, да се възстановява правото на собственост при условията и по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
2. По законопроекта, внесен от народния представител Румен Ангелов, в комисията са постъпили становища от Министерството на земеделието и горите, Министерството на правосъдието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на образованието и науката. Становищата на министерствата и по този законопроект не са положителни. Министерството на вътрешните работи съгласува законопроекта без забележки.
Законопроектът предвижда, подобно на законопроекта, внесен от народния представител Кузов, да се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, за които е отпаднала необходимостта, свързана с използването им за отбраната и сигурността на страната.
3. Със законопроекта, внесен от Васил Калинов и група народни представители, се предлагат решения, отговарящи на състоянието на поземлените отношения след приключването на възстановяването на правото на собственост. Промените основно са насочени към:
- усъвършенстване на правната уредба на земите от държавния поземлен фонд;
- въвеждане на нормативна уредба за доброволно уедряване на земеделските имоти;
- промяна в статута на земите от остатъчния поземлен фонд – така наречените „земи по чл. 19” – предоставянето им в собственост на общините със задължение за целево използване на този ресурс;
- прецизиране на уредбата относно промени на решения на органите по поземлената собственост за обезщетяване и оземляване;
- въвеждане на краен срок за предявяване на искания за възстановяване на земеделски земи и на земи и гори от горския фонд по съдебен ред.
В хода на обсъждането членовете на Комисията по земеделието и горите и вносителите на законопроектите – Каракачанов и Узунов, се обединиха около идеята, че в периода между първо и второ гласуване ще бъдат направени и детайлно обсъдени предложения за:
1. Удължаване на срока за подаване на заявления за обезщетение на лицата по чл. 10в, ал. 1, т. 1 и 2, а именно за тези български граждани, които са се изселили в периода 1913-1928 г. и чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавния дълг съгласно Спогодбата между България и Кралство Гърция от 1964 г.
2. Създаване на механизъм за оценка на земеделските земи по § 4а, § 4б и чл. 19, който да е съобразен с действителните пазарни цени на съответната община.
Членовете на Комисията по земеделието и горите категорично и ясно изразиха волята си за намиране на справедливо решение на статута на земеделските земи, за които е отпаднала необходимостта, свързана с използването им за отбраната и сигурността на страната.
В резултат на проведената дискусия и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание:
1. Да не приема на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи под номера 654-01-72 и 654-01-75, внесени съответно от Владимир Кузов на 29.05.2006 г. и от Румен Ангелов на 7.06.2006 г.
2. Да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 654-01-97, внесен от Васил Калинов и група народни представители на 14.07.2006 г.
В подкрепа на законопроектите гласуването протече както следва:
По т. 1 – 6 гласа „за”, без „против” и 7 „въздържали се”.
По т. 2 – 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Има и становище на Комисията по правни въпроси.
Давам думата на господин Милтенов – заместник-председател на Комисията по правни въпроси, да представи доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 654-01-97 от 14 юли 2006 г., внесен от Васил Тодоров Калинов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 10 август 2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 654-01-97 от 14 юли 2006 г., внесен от Васил Тодоров Калинов и група народни представители.
На заседанието присъстваха господин Петър Вутов, директор на Дирекция “Поземлени отношения” в Министерството на земеделието и горите, госпожа Стойка Куртева и госпожа Юлия Стойкова, експерти в Министерството на земеделието и горите.
От името на вносителите народният представител Пламен Моллов изложи мотивите на законопроекта. Господин Моллов посочи, че с него се предлагат разрешения, съответстващи на състоянието на поземлените отношения след приключване на възстановяването на правото на собственост.
Промените основно са насочени към:
1. усъвършенстване на правната уредба на земите от Държавния поземлен фонд;
2. въвеждане на нормативна уредба за доброволно уедряване на земеделските имоти;
3. промяна в статута на земите от Остатъчния поземлен фонд – “Земи по чл. 19” – предоставянето им в собственост на общините със задължение за целево използване на този ресурс – при изпълнение на съдебни решения, за обезщетяване, при уедряване на земеделските земи и за нуждите на проекти на техническата инфраструктура, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване, съпътствано от забрана за друг вид разпореждане за срок от пет години. Въвеждат се ограничения и при отдаването под наеми и аренда на такива имоти, забрана за сключване на предварителни договори и за издаване на удостоверения във връзка със снабдяване с констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка за тях;
4. прецизиране на уредбата относно промени на решения на органите по поземлената собственост за обезщетяване и оземляване;
5. въвеждане на срок за предявяване на искания за възстановяване на земеделски земи и на земи и гори от горския фонд по съдебен ред, в случаите, когато сроковете за административното им предявяване пред общинските служби по земеделие и гори са пропуснати от собствениците;
6. предвиждане на допълнителни възможности за защита и стабилизиране на ползването на земеделските земи като основа за земеделското производство.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Татяна Дончева, Надка Балева, Яни Янев, Янаки Стоилов. Като цяло те подкрепиха основните идеи на законопроекта, като същевременно направиха предложения, насочени към прецизиране и окончателно разрешаване на правния статут на земите по § 4а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които са изключени от земеделския фонд и са раздадени за ползване на граждани по различни постановления на Министерския съвет. Законопроектът не защитава в достатъчна степен и правата на арендаторите и наемателите на земеделски земи по чл. 19, които се стопанисват от общините или вече са общинска собственост.
Представителите на Министерството на земеделието и горите посочиха, че с новия правен статут на земите по чл. 19 се въвеждат ограничения за разпореждане с имоти, които са причислени към остатъчния поземлен фонд. Този фонд се състои от земи, за които в определения по административен ред срок собствениците не са заявили претенция за възстановяване на право на собственост. Правото на собственост върху тези имоти може да се възстановява по съдебен ред по специалните процедури по чл. 11, ал. 2 и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи. Със законопроекта се цели да се създаде нов статут за земите по чл. 19, които понастоящем се стопанисват от общините, които имат право да ги отдават под наем за срок от една година. След изтичане на 10-годишния срок общините имат право да придобият собствеността върху такива имоти. Със законопроекта се цели това право да може да бъде придобито, без да се изчаква изтичане на десетгодишния давностен срок. Същевременно се въвеждат редица ограничения в разпореждането за срок още от пет години. Това предложение е съчетано със законова процедура, която да установи действително ли тези земи са от остатъчния фонд.
След приключване на дискусията и проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши с 6 гласа “за” и 2 “въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 654-01-97 от 14 юли 2006 г., внесен от Васил Тодоров Калинов и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желаят ли вносителите да вземат думата преди да открием дискусията? Няма желаещи.
Откривам дискусията по трите законопроекта на първо четене. Имате думата, уважаеми народни представители.
Тук е и заместник-министърът на земеделието и горите господин Абазов. Ако желае да вземе думата, моля да вдигне ръка.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Имам едно предложение в този проект, по което господин Калинов вероятно ще потвърди или отрече, че на заседание на комисията, която той председателства, се взе решение, което е отразено в стенограмата. В това решение се казва, че по принцип предложението ми и на господин Румен Ангелов, от чието име говоря сега – господин Ячев, не знам дали господин Ангелов ви каза, че ме оторизира да говоря от негово име, тъй като отсъства от залата...
Решението беше в посока по принцип да се приемат нашите две предложения, с които земята, която е била от значение за националната сигурност и отбраната, да бъде върната на нейните собственици, които са били преди тази земя да бъде одържавена от правителството на Народна република България тогава.
Нашето предложение беше аргументирано и доколкото си спомням, Вие, господин Калинов, гласувахте с цялата комисия тогава по принцип да се приеме. Дори имах едно предложение за мораториум до влизането на закона в сила за разпореждането с тези земи и то беше подкрепено. Така поне пише в стенограмата. Ако съм сбъркал, ме поправете.
Уважаеми колеги, обръщам се към вас: да защитим интереса на всички, които притежават земи в тези места, да бъдат върнати по съответния надлежен ред, като всеки установи и докаже своята собственост по ред и начин, определен не само с този закон, но и с други закони. Мисля, че това би било в интерес на обществото. Надявам се, че Народното събрание няма да застане срещу интересите на собствениците, които и да са те. Ако държавата притежава нещо, тя ще си го докаже. Ако някой гражданин притежава нещо, той ще си го докаже.
Мисля, че нашият законопроект би могъл да се подкрепи на първо четене. След това се надявам с общи усилия в интерес на обществото да измислим и да редактираме текста така, че да стане приемлив и за второ четене.
Затова моята молба от името и на господин Ангелов е да подкрепим на първо четене промените, които сме внесли. Те са отразени в протокола от заседанието на комисията, председателствана от господин Калинов. Вероятно той ще изрази своето становище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Китов, заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Факт е, че наистина преди години във връзка с необходимостта на Министерство на отбраната и на други ведомства за изграждане на полигони, на военни бази част от земята на някои хора, попадаща в тези зони, е била одържавена. Разбира се, с модернизирането на Българската армия и с отпадането, ликвидирането на тези ведомства – нямам предвид, разбира се, Министерството на отбраната – отпада нуждата от тези полигони и от тези на времето необходими зони. Би било съвсем редно земите, които са попадали в тях, сега по реда на този закон да бъдат върнати на собствениците им.
Аз не възразявам, че би могло нещата да се прецизират много по-добре, да се види при какви обстоятелства, кои, как това да става, разбира се, по ред, определен, включително от Министерския съвет. Но когато наистина се установи, че това не е необходимо и няма да се ползва, мисля, че би било много по-справедливо земята да се върне на нейните собственици, отколкото да се продава впоследствие от държавата.
Смисълът на законопроекта, внесен от народния представител от нашата парламентарна група Румен Ангелов, е такъв. Това засяга той. Мисля, че едва ли някой от тук присъстващите колеги би го оспорил. На места става въпрос и за най-обикновена земя, особено що се отнася до по-голямата част от военните бази. Не става въпрос за някакви почивни бази или станции, които са така наречените изключително важни територии.
Затова ми се струва, че не би следвало да се подхожда по един и същи начин, а по ред, определен включително от Министерския съвет, може да се търси начин да бъде възстановена справедливостта – поне за една голяма част от хората, за които се прецени, че земята им, влизаща в тези обекти, не е необходима на държавата, да им бъде върната. Такъв е смисълът. Тук няма някакви задни цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Китов.
Госпожо Манева, заповядайте, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви призова днес да подкрепим и трите законопроекта. И в трите законопроекта се решават изключително важни въпроси, свръзани със собствеността на земите.
Специално искам да обърна внимание върху двата законопроекта, които касаят собствеността на земи на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Това са земи, чиито собственици са известни. Земята вече не се ползва от тези ведомства и е абсолютно логично и справедливо тези земи да бъдат възстановени на собствениците. Не виждам по каква причина е взето решение тези земи да останат собственост на министерствата и да бъдат разпродавани, най-често на приятели. Може би защото вече те са обещани на определени хора, затова ние в момента с решението си се опитваме да подкрепим едни абсолютно несправедливи, да не кажа и незаконни сделки. Затова, ако искаме да проявим принципност, нормална съвест и морал, няма по-вярно решение от това да подкрепим и трите законопроекта.
Ако има определени текстове, които не са достатъчно прецизни и могат да създадат определени проблеми при прилагането на нормата, няма никаква пречка тези текстове да бъдат прецизирани. Не за първи път в тази зала ще се приемат законопроекти на първо четене, които след това претърпяват доста сериозни промени.
С подкрепата на трите законопроекта на първо четене ние ще заявим своята готовност принципно вярно и справедливо да решим проблема за собствеността на тези земи. Познавам хора, които са идвали в моята приемна и от години се борят да си върнат земите. Земите пустеят, нищо не се прави на тях. Те биха ги обработвали, биха се грижили за тях. Но на тях не им се възстановява собствеността, защото собственик е Министерството на отбраната.
Смятам, че много от вас са запознати с такива случаи и ще намерят сили да подкрепят законопроектите. Надявам се да проявим единна воля и да подкрепим и трите законопроекта - още веднъж се обръщам към вас с такъв призив. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли други изказвания?
Господин Калинов, заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Комисията по земеделие и гори разгледа на свое заседание пет законопроекта, ако си спомняте, колеги, отправям това към членовете на комисията. Два от тези законопроекта колегите оттеглиха още на заседанието, след като комисията заяви категорично, че материята, която те искат да уредят, ще бъде предмет на урегулиране в този законопроект, който аз и група народни представители внасяме. Такъв въпрос беше свързан с удължаване на срока за подаване на заявление за обезщетяване на лицата по чл. 10в, ал. 1, а именно тези български граждани, които са изселени в периода 1913-1928 г. съгласно спогодбата между България и Кралство Гърция от 1964 г.
Вторият законопроект беше за създаване на механизъм за оценка на земеделските земи по § 4а – господин Узунов го защитава.
Двата законопроекта, които коментирахме с господин Ангелов и господин Кузов, третират въпроса, свързан с отпадналата необходимост върху земеделски земи главно по Черноморието, на Министерство на отбраната. Междупрочем, ако трябва да бъдем коректни, трябва да кажем, че в подобна ситуация са и други земи, за които е отпаднала такава необходимост. В момента те са в разпореждане на Министерство на образованието и науката, такива земи има и към други министерства. И ние в комисията решихме да предложим този въпрос да не бъде снет от внимание, а напротив, да търсим неговото цялостно урегулиране. Не да се затваряме само в казуса, който касае примерно само Министерството на отбраната, за който има предложения от колегите, а въобще цялата материя, която касае отпадналата необходимост върху земеделските земи.
Ето от тези съображения в становището ни, забележете, сме записали следния текст: „Членовете на Комисията по земеделието и горите категорично и ясно изразиха волята си за намиране на справедливо решение за статута на земеделските земи, за които е отпаднала необходимостта, свързана с ползването им за отбраната и сигурността на страната”. Аз продължавам изречението, за да кажа, че това се отнася и за всички, за които има подобен казус – отпаднала е някаква необходимост.
Искам да кажа съвсем отговорно, че действително ние мислим как да бъдат внесени между първо и второ четене такива предложения, които да уреждат и този въпрос.
Обръщам ви внимание и върху следното. В края на предишното Народно събрание беше създадена ситуация, когато този въпрос беше много сериозно разискван. Тогава няколко месеца комисията заседава и търси решаване на този казус. Тогава поради приключване работата на Народното събрание времето не ни позволи да излезем с решение на парламента. Сега обаче, връщайки се към тези дебати, стенограмите ги има и всеки може да се запознае с тях, ние можем да ползваме разработките и яснотата какво решение може да бъде взето. Мисля, че може да бъде намерено много справедливо и много точно решение, което да удовлетвори, от една страна, собствениците, а от друга страна, да реши проблемите от гледна точка на националните интереси.
Тук има обаче един въпрос, който се пренебрегва и аз искам да обърна внимание на народното представителство защо комисията предлага тези два законопроекта да не бъдат подкрепени. Така поднесени законопроектите, по същество развиват само едната теза – как да бъдат възстановени тези земи. Но как да бъде урегулиран целият механизъм и въпросът, свързан с това, че хората вече са обезщетени, че при тях процедурата за възстановяване на собствеността де факто вече е завършена, това е при условие, че тези земи ги няма, те не са били на разположение. Но така или иначе, те по определени механизми са получили съответна компенсация и т.н. Това прави тези законопроекти неурегулиращи цялата материя, а само поставящи проблема.
Ето защо аз апелирам към народното представителство да не подкрепи тези два законопроекта. Нека да подкрепим този законопроект, на който аз условно се явявам вносител заедно с група колеги. Казвам условно, защото това е материя, по която е работено дълго. Тя обхваща действително много въпроси, които придвижват напред поземлените отношения в страната. Вие виждате, че не е само чл. 19. По-голямата същност и силата на законопроекта, който ви предлагаме, се състои в това, че той за първи път дава един достатъчно ясен механизъм как да се пристъпи към комасация на ползването. Как да направим така, след като е трудна възможност, скъпо струваща и реализуема комасацията на собствеността, то поне да отприщим възможността и да дадем комасация на ползването, което ще даде пък възможността на стопанските субекти в земеделието да могат да ползват земеделските земи по-пълноценно и съобразно техниката, технологиите и практиките в селското стопанство. Още повече сега, когато трябва да прилагаме механизмите на общата селскостопанска политика, когато всички въпроси, свързани с получаването на субсидиите и помощите от Европейския съюз, знаете, че са по площ, в смисъл колко декара земя обработваш и т.н., за нас е много важно да вдигнем процента на обработваемата земя, за да увеличим потока и възможността за усвояване на тези средства.
Искам категорично да заявя, че в комисията има разбирането да се урегулират тези два въпроса, които се коментират в двата законопроекта на колегите. Считам, че дори от правна гледна точка като техника и технология e по-добре да бъде приет законопроектът, който предлагаме, като между първо и второ четене да бъдат направени съответните предложения. Ние ще ги обсъдим и ще намерим разрешаване на въпроса. Категорично е нашето становище да има отговор на тези въпроси, които отправят хората от Бургаско, от Варненско, които протестират, да се намери тяхното решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
За първа реплика – Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Калинов! Моята реплика е следната. Вие сам отчетохте, че по принцип членовете на комисията не възразяват. Оттам насетне на Вас като опитен парламентарист Ви е ясно, че между първо и второ четене би следвало да се направи един сборен законопроект, в който нещата биха могли да бъдат изчистени. Не на последно място, Вие знаете, че в закона и много често в нашата практика за съжаление се получава така, че законът дава нормата, а подзаконовите нормативни актове дават технологията на извършването. Така че това не е пречка.
Но това, което ме безпокои и искам да го кажа съвсем откровено, е, че отлагането или отхвърлянето по принцип на нещо, след като някой възприема идеята, той не може на първо четене да я отхвърли, защото това означава, че той е против идеята и ще внесе известно объркване. Разположено във времето, това ще доведе до разпореждане на тези ведомства с част от тези земи. И дори след време то да бъде решено, няма да е в онзи обхват, който в момента съществува.
Затова ми се струва, че дори да има известни технически трудности, би следвало законопроектите да бъдат приети на първо четене, а след това да се направи всичко възможно Вие като познавач и комисията по-добре да изчистите и да оправите нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика – господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Калинов, от Вашето изявление две неща стават ясни. Ако не съм прав, ме поправете.
Първо, че не зачитате правото на собственост на българските граждани.
И това, че въвеждате в заблуда народните представители – тези, които не са юристи и не знаят тези подробности, е, че точно промените, които предлагаме аз и господин Ангелов в законопроекта, са, че земите се възстановяват на техните собственици. Ако някой е получил нещо като обезщетение, то ще съществува някъде в съответните регистри и той не може да претендира.
Дори в моето предложение се казва „в места и размери, взети за ползване от Министерството на отбраната и от Министерството на вътрешните работи” – Вие сам го казахте. И не се касае само за Черноморието, а се касае за цялата страна, където и да има такива места.
Така че, много Ви моля, не въвеждайте в заблуда народните представители, че видите ли, не могло, няма начин, по който да се регулира връщането на тези земи и трябва да се създаде друг закон. Има достатъчно закони, които уреждат този проблем. Този, който е имал земя и тя е одържавена чрез указ на Държавния съвет тогава или на министерството или е взета за ползване, тя не е собственост на това ведомство, той ще си го възстанови като места и размери, в които е била.
А сега тук да говорим за комасация и за други неща, когато се касае за собствеността на гражданите, да се отхвърля тяхното право на собственост, мисля, че е неудачно.
Отново приканвам народните представители да се консултират с тези, които са юристи между тях, за да им обяснят, че това е дълбоко погрешно и не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Манева, имате думата за трета реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Калинов, съгласна съм с Вас, че един от най-важните въпроси в момента е комасацията и принципно той е намерил решение в проекта, който Вие предлагате.
Не по-малко важен обаче е и въпросът със собствеността на земите, ако наистина има воля този проблем да се реши. Той безусловно касае не само земите на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, но и други ведомства, които имат на разположение за ползване одържавени земи. Не за първи път се обсъжда този въпрос. И това не е гола поляна. Има принципни решения, които могат да се предложат. И не е никакъв проблем да се намерят подходящи текстове, които да решат въпроса.
Ако наистина има загриженост за този проблем, най-малкото, което можем да направим, е да приемем тези закони. И подготвяйки вашия проект за второ четене, ако не намерим най-доброто решение за процедурите, по които ще стане връщането на тези земи, поне да наложим определен мораториум върху разпореждането със земите, правейки реверанс към принципа, който предлагат колегите за решаване на този проблем – да наложим примерно 6-месечен мораториум върху разпореждането с тези земи, за да решим през този период въпроса в интерес на собствениците.
Не го ли направим, в момента тече процедура по продажба на тези земи, което значи, че най-апетитните късчета от тези земи ще бъдат продадени и ще означава, че ние не желаем да решим въпроса. А ако наистина имаме воля, не можем да оставим без последици този проблем. А смисълът на двата законопроекта е точно това – да се обърнем с лице към проблема и да намерим решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Калинов, имате думата за дуплика.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Не мога да се съглася с изрази и приказки, че едва ли не в Комисията по земеделието и горите и аз, като неин председател, не ползваме и не разполагаме с достатъчно възможности и компетенция, за да имаме най-малкото яснота по проблемите, които разискваме.
Аз ще покажа, господин Кузов, законите, които сте внесли. Това, ако не е чиста проба отбиване на номер спрямо собствениците, аз друго не мога да кажа. И така, недейте превръща този много сериозен въпрос по толкова елементарен начин поднесен на хората. Вие предлагате да влезем сега в един дебат, който ще отхвърли решаването на проблемите и отново въпросът ще зацикли. Нали, като приемем тези законопроекти, трябва да приемем общ доклад, а след това ще тече срок за внасяне на предложения и ще мине този срок, за който Вие говорите, че някой щял да се разпореди с тези земи. Вие ще направите толкова дълъг този срок. Ние предлагаме един по-динамичен вариант, който казва, че се приема законопроектът, който урежда по-цялостно и повече въпроси, свързани с поземлените отношения. И в него между първо и второ четене бързо да приложим норми, които да дадат възможност за урегулирането на този въпрос. Това е същото, което казахте и Вие, госпожо Манева, с тази разлика, че при подхода, който предлагате, ще отидем още две-три седмици да приемаме законопроекти.
Ето защо аз умолявам народното представителство да подкрепи решението на комисията, което, уверявам и колегите, които на територията на своите избирателни райони имат въобще такива казуси, да знаят, че нашето разбиране е да бъдат решени справедливо и в интерес на обществото и на хората, които са потърпевши, ако мога така да се изразя, от тези законопроекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания, уважаеми народни представители? Не виждам желаещи.
Обявявам дискусията за приключила и преминаваме към гласуване на законопроектите на първо четене по реда на постъпването им.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от народния представител Владимир Кузов.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 29, против 82, въздържали се 19.
Законопроектът на Владимир Кузов не се приема.
Преминаваме към гласуване на законопроекта, внесен от народния представител Румен Асенов Ангелов.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 33, против 53, въздържали се 42.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта, внесен от народния представител Васил Калинов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 3.
Законът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предвид на това, че законопроектите, които гласувахме преди малко, уреждат много сложни отношения, предлагам срокът за предложения да бъде три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за представяне на предложения за второ четене по законопроекта да бъде общо три седмици.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието. В рамките на три седмици следва да се представят предложенията за второ четене на току-що приетия законопроект.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО.
Внесени са три законопроекта. Вносител на единия законопроект е народният представител Станчо Тодоров. Вносител на втория законопроект е Красимир Каракачанов и група народни представители. И третият законопроект е внесен от Министерския съвет.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Имате думата, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 602-01-56 от 12.07.2006 г., внесен от Министерския съвет; Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 554-01-91 от 08.12.2005 г., внесен от Станчо Тодоров; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 654-01-10 от 26.01.2006 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 05.10.2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 602-01-56 от 12.07.2006 г., внесен от Министерския съвет; Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 554-01-91 от 08.12.2005 г., внесен от Станчо Тодоров; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 654-01-10 от 26.01.2006 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители.
На заседанието присъстваха народните представители Станчо Тодоров и Бойко Ватев, госпожа Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, господин Стефан Николов – главен секретар на Агенцията за българите в чужбина, господин Михаил Балабанов – заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, госпожа Елена Чернева – председател на Консултативния съвет към председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, господин Захари Захариев – член на Консултативния съвет към председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.
Народният представител Станчо Тодоров изложи целите и мотивите на внесения от него законопроект. Господин Тодоров посочи, че всяко лице от български произход, което е придобило българско гражданство по силата на Наредбата за поданството в освободените през 1941 г. земи, приета през 1942 г. на основание на чл. 1 от Закона за бързо уреждане на въпроси в освободените земи, както и неговите низходящи са запазили досега българското си гражданство. Това следва от разпоредбата на чл. 25 от Конституцията на Република България, съгласно който „български гражданин е всеки, на който поне единият родител е български гражданин”.
Според господин Тодоров този текст не е ограничен по време и се прилага за всички лица от български произход, получили българско гражданство, респективно гражданство по Наредбата за българското гражданство в освободените през 1941 г. земи, приета през 1942 г., както и за техните низходящи.
Наред с това Законът за българското поданство от 1940 г. и законите за българското гражданство от 1948, 1968 и 1998 г. също предвиждат придобиването на българско гражданство, ако един или двамата родители са български граждани и българи по произход. Това означава, че българското законодателство и действащата Конституция не отменят българското гражданство на лицата от новоосвободените земи, които са го придобили през 1942 г., респективно на техните низходящи. Според вносителя за българските граждани, лишени неоснователно от българското им гражданство по време на тоталитарния режим, каквито са например изселените български евреи, въпросът за признаване на българското им гражданство е решен. Трябва обаче да се реши законодателно въпросът за гражданството на лица от български произход, които не по свое желание са останали извън българската територия. Редът за придобиването му съгласно вътрешните наредби на Министерството на правосъдието е усложнен и противоречи на Конституцията и на Закона за българското гражданство.
Народният представител Бойко Ватев представи мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 654-01-10 от 26.01.2006 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители.
Според господин Ватев Законът за българското гражданство не посочва как се доказва български произход на лица, кандидатстващи за българско гражданство.
Поради това към настоящия момент доказването на българския произход се извършва на основание решение на Съвета по гражданство към Държавната агенция за българите в чужбина към Министерския съвет. Този начин за доказване на българския произход създава много трудности. За да бъдат преодолени, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство инкорпорира способите за доказване на българско гражданство, съдържащи се в Закона за българите в чужбина.
Законопроектът предвижда документите на лица, кандидатстващи за българско гражданство, да могат да се подават лично, по пощата и чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице или чрез дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина. Установени са и императивни срокове за произнасяне по постъпили молби за получаване на българско гражданство по произход.
От името на Министерския съвет заместник-министърът на правосъдието госпожа Ана Караиванова представи внесения от правителството законопроект. Този законопроект се отнася до една специална хипотеза – за спортистите, които желаят да придобият българско гражданство чрез предложение на съответния министър. Промяната се отнася до чл. 30, в който се създава ал. 2. Тя предвижда, че предложение за придобиване на гражданство се прави от органа на изпълнителната власт, който ръководи осъществяването на държавната политика в областта на спорта.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Яни Янев, Филип Димитров, Александър Арабаджиев, Бойко Ватев, Станчо Тодоров, заместник-министър Ана Караиванова и господин Стефан Николов – главен секретар на Агенцията за българите в чужбина.
Госпожа Караиванова посочи, че Министерството на правосъдието има основни възражения по внесените законопроекти на Станчо Тодоров и на Красимир Каракачанов и група народни представители. Тя подчерта, че законопроектът на народния представител Станчо Тодоров противоречи на тълкувателно Решение № 12 от 1996 г. на Конституционния съд, което постановява, че нормите на Конституцията важат само занапред. Освен това, визираната в законопроекта Наредба за поданството в освободените през 1941 г. земи е противоречала и тогава на чл. 4 от Търновската Конституция, недопускащ двойно гражданство, докато лицата, попадащи под действието на тази наредба, не са били освободени от дотогавашното си гражданство. Следва да се има предвид, че Наредбата за поданството на освободените през 1941 г. земи е изрично отменена със Закона за отменяне на законите, наредбите и правилниците, отнасящи се до заетите през 1941 г. земи.
По отношение на законопроекта, внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители, се отправи критика, че с него се дублират разпоредби, съществуващи в Закона за българите в чужбина, които се прилагат и за хипотезите, предвидени в Закона за българското гражданство.
Господин Николов – главен секретар на Агенцията за българите в чужбина, подкрепи становището на Министерството на правосъдието по отношение на внесените законопроекти от народни представители, като изчерпателно описа масови опити за користно придобиване на българско гражданство от лица с недоказан български произход. Същевременно той очерта опасностите, до които може да доведе евентуална практика за издаване на документи, удостоверяващи български произход, от организации на българи в чужбина. Понастоящем Агенцията за българите в чужбина се ползва в експертните си оценки за български произход от становища на такива организации, но те не са задължителни за нея.
Участващите в дискусията народни представители посочиха, че българското законодателство предвижда два способа за придобиване на българско гражданство: чрез натурализация и чрез доказване на български произход. Макар че в голямата си част направените законодателни предложения имат благородни мотиви, тяхното приемане би довело до прекомерно разширяване на кръга от хора, които могат бързо да придобият българско гражданство и още по-бързо да напуснат България или въобще да не влязат в нея. Гражданството е правно-политическа връзка между държавата и индивида. Предлаганите два законопроекта от народни представители, освен формалните си правни несъвършенства, не водят до установяване на такава връзка, а до използване на института за цели, нямащи нищо общо с българското гражданство.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 5 гласа „против” и 4 „въздържали се” не подкрепя на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за българското гражданство, № 554-01-91 от 08.12.2005 г., внесен от Станчо Тодоров, и предлага на народните представители да не го приемат.
С 10 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси не подкрепя на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 654-01-10 от 26.01.2006 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители, и предлага на народните представители да не го приемат.
С 10 гласа „за” Комисията по правни въпроси подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 602-01-56 от 12.07.2006 г., внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Милтенов.
Други доклади от комисии няма.
Имат думата вносителите, ако желаят.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не се учудвам, че чиновникът от Агенцията за българите в чужбина не е подкрепил нашето предложение. В негов личен интерес е да не го подкрепя, защото всъщност нашите поправки са насочени именно към бюрокрацията, която създава същата тази Агенция за българите в чужбина.
Един човек, който изважда кръщелно свидетелство на баща си, на майка си или на своя дядо от времето дори на Българската Екзархия или извади документи за българска принадлежност от времето дори на периода 1942-1944 г., същият е принуден да отиде в същата тази агенция, да чака месеци наред, докато съответния чиновник благоволи да каже "да" или "не" и да му издаде съответното удостоверение за български произход, за да може той в този Междуведомствен съвет по гражданството да чака своя ред за българско гражданство. Така че аз не се учудвам на това, че чиновникът се е възпротивил срещу това да му бъде отнета възможността той да решава кой може и кой не може да кандидатства.
Говорим за корупция, която е една от основните критични бележки към България от страна на Европейския съюз, именно около получаването на българско гражданство. Има не малко подобни случаи. Именно Агенцията за българите в чужбина е едно от стъпалата, през които минават тези корупционни вериги. Когато ти се наложи да чакаш 5-6 месеца за подобно удостоверение, много от хората решават, че е по-лесно да платят някой лев на определен чиновник в същата тази агенция, за да си получат удостоверението по-бързо.
Затова апелирам към колегите народни представители, да се вслушаме в съвестта си, а не в аргументите на един чиновник. Това – първо.
Второ, относно част от нашите предложения. Те касаят сроковете за получаване на това българско гражданство. В самия закон са предвидени определени срокове, но те не са задължителни. Ние искаме тези срокове да станат задължителни като време, защото се получават парадоксални ситуации – хора, дошли от Третия свят, за които по всякакъв начин, не само по цвета на кожата, не само по паспорта им можеш да видиш, че нямат нищо общо с българския произход, получават за 6-7 месеца българско гражданство, а хора с доказан български етнически произход от Западните покрайнини, от Македония или от Бесарабия чакат по три години, че и повече. Това обяснява какъв е проблемът: този, който плати – получава по бързата процедура документите, този, който не си плати рушвета – не получава българско гражданство или чака три години.
Именно това чакане и забавяне вече поражда цялата тази корупция в системата по издаването на българското гражданство. Това е проблемът за корупцията, не както пак съответният чиновник се беше аргументирал. В края на краищата България има и своето морално задължение.
Ние сме ползвали при подготвянето на текстовете от законопроекта опит, който не сме изсмукали от пръстите си, а сме ползвали опита на държави, които имат сериозна практика в това отношение. По отношение на Балканите става въпрос за Република Турция и Република Гърция, също така за държавата Израел, за Федерална република Германия и Унгария. И мисля, че по въпроса с българското гражданство, което се дава на лица от български произход, самата процедура трябва да бъде максимално опростена. Разбира се, това не означава да има пробойни, които да създават възможности за корупция. Нека да бъде максимално опростена като с този проблем трябва да бъдат ангажирани повече експерти и служители в самия Междуведомствен център, който решава тези неща.
И пак повтарям: апелирам към колегите-народни представители, да подкрепят нашия законопроект, защото всъщност той решава един проблем, до който много от нас искат или не искат, се допират. При нас идват наши познати, приятели, с желанието ние да ходатайстваме по тези въпроси. Аз не искам в Народното събрание да използвам позициите си на народен представител, за да ходатайствам. Искам българската държава да бъде тази, която има своите морални ангажименти към своите чада по света и да улеснява тяхната възможност те да се връщат в нейното лоно. Всичко друго са празни приказки. Всичко друго са само красиви фрази за патриотизъм и за бъдещето на нашата нация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Ватев. Заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да кажа още няколко думи за философията на нашите предложения.
Тук господин Милтенов преди малко каза, че имало голяма опасност много хора от Македония да вземат български паспорти. Тези хора след това можело да заминат за Европа.
Трябва да ви кажа, че 1 млн. българи заминаха за Европа преди още да сме станали членове на Европейския съюз и намериха начин за това. А пък специално нашите съратници, нашите сънародници в Македония по времето на Югославия си работеха в чужбина и никой не можеше да ги спре. И в момента те също могат да отидат по същия начин, по който ние загубихме този 1 милион! Така че това не е аргумент да се плашим.
Половината българи от Македония, които кандидатстват за българско поданство са на по 50 г. Това е завръщане към корена. Това е една смелост, защото те казват: "Лесно ви е да бъдете патриоти в България. Трудно е да бъдеш добър българин и патриот в Македония". Там това все още по някакъв начин се преследва. И когато там има един процес на ребългаризация, ние с бюрократични спънки да го спираме, това е най-малкото недалновидно. Трябва да се мисли стратегически за следващите 50 или 100 години! Ние загубихме 1 млн. души. В момента България има нужда и от квалифицирана, а дори и от неквалифицирана работна ръка. Ние внасяме вече работна ръка. Да речем, във Варненския корабостроителен завод внасяме заварчици от Украйна. В Македония има 45% безработица. Какво правим с тези хора? Ще им дадем ли възможност да работят в България или няма?
Когато ние ходим в Македония, аз ви препоръчвам и вие да ходите по-често там и да се срещате с българите, те казват: "Искаме България да ни помогне". Те ожидат – думата е "ожидат", нещо да направи българския парламент, българското правителство. Не правим нищо, само ги затрудняваме.
Девет хиляди души са получили в последните пет години – само 9 хил. души – българско поданство, от гражданите на Македония. Чакат много, но бюрокрацията, която е свързана с корупционни схеми, разбира се, защитава своите територии.
Освен това Вие казахте, че според господин Ватев в Закона за българското гражданство нямало еди-кои си точки. Не "според господин Ватев", а според закона! Вие сте юрист. Там пише: трябва да се докаже българския произход, и не е обяснено как се доказва този български произход. Имало го в друг закон. Ами, ние искаме да го вкараме в нашия закон – този, по който основно се работи. И ако човек не може да докаже по този начин българския си произход, тогава чак да отиде при Агенцията за българите в чужбина. Елиминираме в 80 на сто от случаите този посредник.
И още едно нещо – някои колеги се възпротивиха на това как можело един българин в чужбина да докаже българския си произход чрез документ от чуждо ведомство или от чужда държава. Ами, може! Когато неговият баща или дядо е лежал 10 години в лагерите в Титова Югославия и има документ, че той е лежал за българщината и за защита на тази българщина, или като ВМРО-вец, това на 100% доказва, че той е българин. Ето ти документ от чужда държава, който доказва, че ти си от български произход, защото си лежал за защита на българските интереси точно в Югославия. И точно този документ е достатъчен. Защо трябва този човек да чака две години, а баща му или дядо му са лежали в лагерите заради българщина, а сега да си плати 1000 евро рушвет и тогава да стане българин?!
Може би малко се запалих, но истината е такава. Нека да мислим за 100 години напред, за 50 години напред, а не само да гледаме две стъпки пред краката си.
Призовавам ви да подкрепите нашето предложение, защото ви гледат не само българските избиратели, а ви гледат 1 млн. 200 хил. души българи в Македония! Направете нещо и за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Станчо Тодоров поиска думата. Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще взема отношение по законопроекта, който съм внесъл. Българите, живеещи в Република Македония, Западните покрайнини, Егейска Македония и Западна Тракия имат българско гражданство от времето 1941-1944 г., когато тези земи са били в границите на България.
Правните последици за гражданство на българите от тези земи не са отменени и не могат да се отменят, защото се отнасят до личния имуществен, наследствен и друг статут на тези лица. Като български поданици през тези години те са предали гражданството си на своите низходящи, респективно личния имуществен и наследствен статут, бащини и фамилни имена на своите деца, внуци, правнуци и така нататък.
Уважаеми колеги, действащата българска Конституция утвърждава горепосоченото, като разпорежда в чл. 25, ал. 1, че български гражданин е всеки, комуто поне единият родител е български гражданин, а чл. 25, ал. 3 гласи: “Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство”. Следователно българското гражданство на българите в посочените български земи е било предавано чрез техните деца и внуци, независимо, че са получили и гражданство на други държави. България признава двойно и множествено гражданство. Макар законите от преди 9 септември 1944 г. да са отменени с общ закон по времето на Червенков, посочените техни правни наследници не са отменени и не могат да бъдат отменени съгласно признатите в цял свят правни принципи и норми.
Когато се говори по въпроса, не трябва да се казва, че законите от преди 9 септември 1944 г. не са отменени, а че правните последици за гражданството и други лични имуществени, наследствени и така нататък права не са отменени. Действащата Конституция от 1991 г. в чл. 25 потвърждава неотменяемостта на тези правни последици.
С оглед на горепосоченото, уважаеми дами и господа, ви призовавам да подкрепите проекта за допълнение на Закона за българското гражданство.
Накрая искам да прочета нещо от заседанието на комисията, което силно ме развълнува: “Участващите в дискусията народни представители посочиха, че в голямата си част направените законодателни предложения имат благородни мотиви и тяхното приемане би довело до прекомерно разширяване на кръга от хора, които могат бързо да придобият българско гражданство”. Тоест страхуваме се да признаем българите за българи. Според мен това означава, че се отказваме от родените в България българи, което според мен е геноцид спрямо тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Тодоров.
Заповядайте за изказване, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички ние като народни представители, срещайки се с нашите избиратели, а и когато говорим чисто професионално, изтъкваме като една от най-големите слабости на нашата страна отрицателния демографски прираст. По този показател ние сме на последно място не само заради факта, че се раждат все по-малко деца, а както каза колегата Ватев преди малко – голяма част от българските граждани в детеродна възраст напуснаха страната.
В същото време какво правим, за да се опитаме да уравновесим този процес? От една страна, трябва да стимулираме живеещите в България да раждат повече деца, а от друга страна трябва да се търси възможност хората, които желаят, чувстват се българи и искат да получат българско гражданство, да ги удовлетворим.
Колеги, забележете, че в българското законодателство има сходни закони, в които има различни текстове. Ние казваме кои са българите в чужбина и как това се доказва. За получаване на българско гражданство обаче тази теза я няма. В законопроекта на колегата Каракачанов и групата народни представители се синхронизира българското законодателство. Ако има друга теза, по която това се доказва, дайте да го разпишем. Но да се преценява по сравнително субективен начин, няма никаква логика. Струва ми се, че има бюрокрация, която желае това да зависи от нея.
Второ, в сега действащото законодателство има някакви срокове, но те не се спазват. Когато в една държава нещата не се спазват, тогава знаете какво става – получаваме упреци от Европейския съюз, че системата не ни работи добре. И какво правим? Казваме, че тези срокове са задължителни.
Уважаеми колеги, тук сигурно има финансисти, които знаят по-добре това от мен, но в България повече от 1 млрд. долара влизат от хората, които са отишли по чужбина. Дори това има своето значение! Убеден съм, че след няколко години тези хора ще се върнат в страната. Така че това не бива да бъде аргумент и да ни плаши.
Накрая ще завърша с това, което предлага колегата Тодоров. От чисто политическа гледна точка всичко да се признае с един акт е малко трудно. Сблъскваме се с големия парадокс, че някой, който се е родил и е записан, че е роден българин, в момента ние му го отричаме. С това нарушаваме нашата Конституция.
Законопроектът на колегата Тодоров е тема, която трябва да продължи да се разисква и да намери своето решение, да стане стратегическа и официална политика на цялата страна, за да решим какво правим с тези хора – отказваме ли им гражданството, което по силата на някакви обстоятелства, макар и временно са им взели, или им казваме: “Вие не сте такива!”.
Този нихилизъм не е добър за нашата държава и аз просто се учудвам, че Министерството на правосъдието и Агенцията за българите в чужбина отхвърлят с лека ръка нещо, което е очевадно – имам предвид по-скоро проекта на господин Каракачанов и колегите. Колкото и човек да не иска да бъде предубеден, започва да си мисли, че наистина им се накърняват интересите, заради което също имаме известни проблеми с Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Китов.
Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение към законопроектите, които разглеждаме? Няма.
Преминаваме към гласуване. Първо, поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство с вносител господин Станчо Тодоров.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 35, против 16, въздържали се 34.
Законопроектът не се приема.
За процедура – господин Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, струва ми се, че ставаме за смях пред цяла България – цели групи отсъстват от пленарната зала! Няма ги от “Атака”, няма ги от Обединените демократични сили, от НДСВ ги няма и така нататък. И ние провеждаме гласуване! Това е под достойнството на парламента – цели парламентарни групи да отсъстват! И тук се взема една цифра, която въобще не отговаря на истината. Аз предлагам въобще да не се гласува, докато в залата не се събере необходимият кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам възмущението Ви, но не разбрах какво предлагате.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Да се отложи гласуването докато дойдат парламентарните групи, които отсъстват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Можете да поискате проверка на кворума, можете да поискате прегласуване. Но кажете какво искате, за да мога да го подложа на гласуване.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение от господин Тодоров за прегласуване.
Моля, гласувайте повторно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство с вносител господин Станчо Тодоров.
Гласували 117 народни представители: за 46, против 18, въздържали се 53.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство с вносител Красимир Каракачанов и група народни представители.
Гласували 118 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 50
Законопроектът е приет.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 12.
Законопроектът е приет. Следователно имаме два приети законопроекта, а третият е отхвърлен. От двата законопроекта, както ви е известно, уважаеми народни представители, водещата комисия - Комисията по правни въпроси, трябва да направи един обобщен законопроект, който ще ви бъде раздаден. На базата на този обобщен законопроект всеки от вас ще може да прави предложения между първо и второ четене.
За процедура – господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Благодаря на Народното събрание! Трябва да ви кажа, че сърбите ни взеха Македония с пушки, ние ще си я върнем с паспорти, което е европейско и цивилизовано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващата точка от програмата ни:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА МОНГОЛИЯ ОТНОСНО БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СРЕДСТВА ЗА СВРЪЗКА И РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ.
Заместник-председателят на Народното събрание госпожа Анастасия Мозер ще продължи воденето на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: По Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Монголия относно безвъзмездното предоставяне на средства за свръзка и резервни части, № 602-02-46, внесен от Министерския съвет, има доклад на Комисията по отбраната и Комисията по външна политика.
Господин Паси, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“На провелото се на 11 октомври 2006 г. съвместно заседание на Комисията по отбрана и Комисията по външна политика беше разгледан внесеният законопроект. Мотивите на вносителя бяха изложени от заместник-министъра на отбраната господин Симеон Николов.
Ще спестя останалите части от увода и ще премина към становището.
И двете комисии – Комисията по външна политика и Комисията по отбраната, приемат единодушно за основателни мотивите на правителството и предлагат на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Монголия относно безвъзмездно предоставяне на средства за свръзка и резервни части.
Становището бе прието на 11 октомври 2006 г. с единодушие от членовете на Комисията по отбрана и Комисията по външна политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи да се изкажат по предложения законопроект?
Заповядайте, господин Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Господин Симеон Николов – заместник-министър на отбраната, е тук, ако има необходимост да говори. Народното събрание може да гласува за допускането му в пленарната зала.
Аз бих искал да добавя нещо към изложените мотиви.
Уважаеми колеги, това е една помощ, която бих казал, че е доста скромна за военна помощ, която България отправя към Монголия.
Смятам, че отношенията между нашите две страни заслужават много специално внимание и бих искал да подчертая обстоятелството, че през 2004 г., когато България беше председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, успяхме да убедим 55-те правителства на страните – членки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Монголия да бъде поканена като най-новият – пети, партньор на ОССЕ в Азия. Смятам, че това беше една много решителна стъпка за разширяването на Евроатлантическата зона на влияние в Азия.
Нещо повече, веднага след това тогавашното монголско правителство подаде и молба за присъединяване към Програмата на НАТО “Партньорство за мир”. Тази молба, която беше подкрепена от българското правителство през 2004-2005 г., стимулира една много жива дискусия в НАТО за бъдещата роля на организацията в Азия и за новите партньори на НАТО в Азия. Точно затова смятам, че тази конкретна помощ и този конкретен законопроект имат много повече символично значение – политическо значение, отколкото военно-техническо значение и смятам, че това е един допълнителен аргумент затова да подкрепим този доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Благодаря Ви, господин Паси.
Има ли други желаещи да се изкажат по законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Монголия относно безвъзмездно предоставяне на средства за свръзка и резервни части, № 602-02-46, внесен от Министерския съвет на 4 октомври 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председателстващ.
Правя процедурно предложение за гласуване на второ четене на приетия току-що на първо четене законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Господин Димитров, моля да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Монголия относно безвъзмездно предоставяне на средства за свързка и резервни части
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Монголия относно безвъзмездно предоставяне на средства за свързка и резервни части, подписано на 1 септември 2006 г. в София”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли някой, който би искал да се изкаже по предложения законопроект? Не виждам желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте на второ четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Монголия относно безвъзмездно предоставяне на средства за свързка и резервни части, № 602-02-46, внесен от Министерския съвет на 4 октомври 2006 г.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Предлагам да гласуваме в залата да бъдат допуснати Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” в Министерството на финансите, Велин Филипов – началник на отдел “Счетоводна практика” в Министерството на финансите, и Росен Иванов – директор на Дирекция “Данъчноосигурителна методология” на Централното управление на НАП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Моля, гласувайте в залата да бъдат допуснати споменатите лица при разглеждането на този законопроект.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля квесторите да поканят лицата да влязат в пленарната зала.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя наименованието на закона – “Закон за корпоративното подоходно облагане”.
Комисията подкрепя наименованието на Част първа и наименованието на Глава първа по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Моля, гласувайте заглавието на закона, на Част първа и на Глава първа.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 1 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1, като предлага т. 5 да се промени така:
“5. разходите, посочени в Част четвърта на този закон;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 1? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 2 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2, като предлага:
В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. едноличните търговци – за данъците, удържани при източника, и в случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;”.
2. Точка 4 се изменя така:
“4. физическите лица – търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон – за случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;”.
3. Създава се т. 5:
“5. работодателите и възложителите по договори за управление и контрол – за данъка върху социалните разходи, предвидени в Част четвърта от този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 2? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 3 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Желаещи да се изкажат има ли по този член? Няма.
Моля, гласувайте чл. 3.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 4 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
Аз имам дребно редакционно предложение. В ал. 1 пише: “Чуждестранни юридически лица са тези, които не са местни.”
Един закон не може да посочи никой, така че предлагам да стане: “Чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи да се изкажат по този член с направеното предложение за редакция? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 5 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не се подкрепя от комисията. То гласи:
Създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) Вместо с корпоративен данък, местните юридически лица се облагат с окончателен годишен данък (патентен), когато осъществяват дейностите, посочени в Закона за облагане на доходите на физическите лица, и при условията на същия закон. За останалите дейности тези лица се облагат по реда на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смисълът на нашето предложение, направено с господин Димитров, е следният: да има равнопоставеност, независимо как си регистриран по Търговия закон – дали като едноличен търговец или като юридическо лице, да имаш възможността да бъдеш третиран еднакво от данъчните органи. С така направените промени в новия Закон за ЗКПО се изключва възможността хора, които извършват дейности, които са посочени в Закона за данъците върху доходите на физически лица, тоест извършват патентна дейност, лишават се от възможността юридическите лица, които имат същата дейност, да бъдат облагани с един окончателен данък. По този начин нямат възможността да водят едно счетоводство, което да е значително по-облекчено. Така те ще спестят и своите разходи.
На самата Комисия по бюджет и финанси Министерството на финансите не даде задоволителен отговор защо след като продължаваме да имаме патентни дейности, юридическите лица, които извършват тези дейности, не могат да се облагат по същия ред, както едноличните търговци. Тоест, между едноличните търговци и юридическите лица по отношение на начина на облагане нямаме равнопоставеност. Например не мога да си обясня как в един и същи град, на една и съща улица, в два съседни офиса – например фризьорски услуги, единият от офисите е едноличен търговец, а другият – юридическо лице, единият се облага по Закона за корпоративното облагане, а другият с патентен данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица?
Другото нещо, което искам да отбележа, е, че с премахване на тази възможност реално възможността бюджетът да получи по-малко приходи нараства, макар че тези приходи не са от такова голямо значение за бюджета, но ако досега бяха сигурни, след влизането на този текст в сила почти е сигурно, че приходите в бюджета ще намалеят. Затова с господин Димитров поддържаме своето предложение и държим то да се гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли други желаещи да се изкажат по този въпрос?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председателстващ.
Уважаеми дами и господа, малко странно е в такъв състав да гледаме Закона за корпоративното облагане, но както и да е.
За какво става въпрос? Миналата година пред Комисията по бюджет и финанси Министерството на финансите заяви, че ще преразгледа като цяло патентното облагане и ще предложи неговото отпадане през 2007 г. Само десетина месеца по-късно не виждаме нищо такова. Министерството на финансите предлага, и Министерският съвет съответно, съвсем различна политика – за някои от професиите да отпадне патентното облагане, а за други да остане. В крайна сметка се получава следната парадоксална ситуация: два фризьорски салона на една и съща улица, един до друг, както ви каза и колегата Попвасилев, ще плащат различни данъци. Тук има един много интересен въпрос: как при това положение е неутрално данъчното облагане спрямо вида дейност, която осъществява бизнес? Как се постига неутралността е хубаво да ни обяснят от Министерство на финансите при едно такова положение.
За съжаление сериозен дебат по тази тема нямаше. Министерството на финансите и Министерският съвет направиха предложения, зад които нямаше обосноваване и в крайна сметка бяха приети в парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
Разумното, което можете да направите всички вие, ако искате данъчното облагане да е наистина неутрално и да не дава преимущество на един вид бизнес спрямо друг, което е направо странно, би трябвало да подкрепите нашето предложение с колегата Попвасилев, за да се изравнят условията в България. Именно изравняването на условията дава възможност по-конкурентният да се развива по-добре. Когато с данъчни преференции част от пазарните субекти са в по-благоприятна позиция, това изкривява цялата структура на пазара. Така че макар депутатите в българския парламент да сте малко, надявам се повечето от вас да подкрепят това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли други желаещи да се изкажат по направеното предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 36, против 33, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста за чл. 5, както е предложен от вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 15, въздържали се няма.
Предложението се приема, както е направено от вносителя.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Госпожо председател, и аз подкрепям това, което каза господин Мартин Димитров – че не е странно, а е срамно в такъв състав да приемаме този закон, така че може би трябва да се подаде пак сигнал за събуждане – три парламентарни групи нямат представители в залата при един от най-важните парламентарни закони.
По чл. 6 няма направени предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 7 няма направени предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи да се изкажат по тези два члена? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 79, против 3, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 8 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 8? Не виждам.
Искам да спомена, че представителите на изпълнителната власт по всяко време, ако имат желание да добавят нещо, са добре дошли, да се чувстват поканени.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 9 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията:
Създава се нова ал. 2:
„(2) В случай, че по ал. 1 просрочието е по вина на обслужващата банка, дължащата се лихва се начислява на нея от Националната агенция за приходите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Не виждам госпожа Капон, но ако има желаещи да се изкажат, заповядайте. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 26, против 21, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста за чл. 9, както е по вносител.
Гласували 85 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 12.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 10 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което комисията е подкрепила по принцип.
Подкрепяйки по принцип текста на вносителя за чл. 10, комисията предлага следната редакция:
„1. В ал. 1 думите „и точно” да отпаднат.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.”
3. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Извън случаите по ал. 2, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.”
4. Алинея 3 става ал. 4, като се изменя така:
„(4) Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.”
5. Алинея 4 става ал. 5, като думите „прелетения самолетен билет” се заменят с думите „осъществения полет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи да вземат отношение към така предложения чл. 10, който включва предложението на народните представители Попвасилев и Димитров? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 10, както е предложен от вносителите, с направените поправки.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11. Няма предложения от народни представители.
„Глава втора - Източници на печалба и доходи.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава втора.
Няма предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 11 и заглавието на Глава втора? Няма.
Подлагам на гласуване предложените чл. 11 и наименованието на Глава втора „Източници на печалба и доходи”, което комисията подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 12 има предложение от народния представител Петър Кънев, което комисията подкрепя по принцип.
Подкрепяйки по принцип текста на вносителя за чл. 12, комисията предлага:
„1. В ал. 5, т. 2 думите „или недвижимо” да отпаднат.
2. Точка 6 да отпадне.
3. Точка 7 става т. 6 и се изменя така:
„6. възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 12 с редакцията, която включва предложението на народния представител Петър Кънев, подкрепено по принцип от комисията? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 12, както е предложен от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Глава трета – Международно облагане.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава трета.
Няма предложения от народни представители.
По чл. 13 ситуацията е аналогична – комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте наименованието на Глава трета „Международно облагане” и чл. 13, както са по текста на вносителя.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 14 – Данъчен кредит за платен данък в чужбина, има предложение от народния представител Петър Кънев.
Комисията подкрепя предложението по точки 1 и 2, а предложението по точки 3 и 4 е оттеглено, така че е останала само подкрепената част.
Има предложение от народния представител Мария Капон, която също е оттеглила своето предложение.
Подкрепяйки по принцип текста на вносителя за чл. 14, комисията предлага:
„1. В алинеи 1 и 2 изразът „местните юридически лица” да бъде заменен с израза „данъчно задължените лица”.
2. В ал. 3 изразът „местните юридически лица” да бъде заменен с израза „данъчно задължените лица”, а изразът „от съответните компетентни органи” да отпадне.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 14 с направените изменения и допълнения, които са подкрепени от комисията? Ако няма, подлагам на гласуване текста на чл. 14, така както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Господин Димитров, моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По “Глава четвърта – Предотвратяване на отклонения от данъчно облагане”.
Няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта.
Комисията по принцип подкрепя текста на вносителя за чл. 15, като предлага думите “данъчната основа” да се заменят с “данъчния финансов резултат”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на Глава четвърта и текста на чл. 15? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 16 има предложение на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:
Член 16 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16 и предлага:
1. В ал. 1 думите “данъчната основа” да се заменят с “данъчния финансов резултат”.
2. В ал. 2, т. 1 думите “които не са насочени към отклонение на данъчното облагане и данъчно задълженото лице може да ги докаже” да отпаднат.
3. В ал. 3 да отпадне второто изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи, които да вземат отношение по текстовете?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в този закон има текстове, които ще бъдат предпоставка за корупция. Както и да интерпретираме нещата, искам да ви кажа за какво става въпрос.
Вижте чл. 16, ал. 2. Там се казва следното нещо: “за отклонение от данъчното облагане се счита и значителното превишаване на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните”, тоест идват данъчните в дадена фирма и казват, че там са разходвани повече материали за производство на дадената стока над обичайното. Те знаят кои са обичайните за всяко едно производство и казват, че в определен случай са над обичайното. Ами, те могат за всяка една фирма да го кажат това, за всяко едно производство. Как после няма да има корупция в България?
Освен, че знаят за всяка една стока какви материали се използват, уважаемите представители на данъчната администрация знаят и всички лихви за всички видове случаи, защото вижте какво пише в т. 3 на ал. 2 от чл. 16: “получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми”, тоест, ако сте взели заем с лихва, която на данъчните им изглежда различна от пазарната, защото те знаят всички пазарни лихви, отново ви наказват и вземат мерки срещу вас.
Как при една такава политика, уважаеми дами и господа, да бъде намалена корупцията в България?
Аз вярвам, или поне се надявам, че няма нито един човек в тази зала, който да не иска справяне с проблема “корупция”, но с такива текстове няма фирма, над която да не може да бъде оказан натиск, няма ситуация, в която да не може да бъде поискан подкуп от даден бизнес в България. Няма просто такава ситуация! Или материалите ще бъдат повече от обичайните, защото те знаят кои са обичайните, или лихвата ще бъде различна. (Реплики.) Това – за стандарта, господин Адемов, е отделна работа!
Уважаеми дами и господа, това са много обезпокоителни ситуации. (Шум и реплики в залата.)
Господин Адемов, ако искате да вземете думата, заповядайте. Тук ще Ви изслушаме с най-голямо удоволствие и радост.
Уважаеми дами и господа, надявам се вие да подкрепите нашето предложение, което ще намали случаите на възможни корупционни практики в България. Данъчната администрация трябва да работи по ясни и прости правила.
Господин Адемов, примерно си мисли, че има стандарт за различните пазарни лихви в България. Той може би си го вярва това, но реалността в България е съвсем различна. Стандарти за тези неща няма и когато дадете възможност на данъчната администрация да ви казва, че дадена лихва не е пазарна и ще ви накажат, как да няма корупция? Кажете ми как да няма?! Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Господин Адемов, имате ли желание да се изкажете? Не.
Има ли други желаещи да се изкажат?
За реплика имате думата, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, аз искам да Ви направя една кратка реплика. Всъщност, то не е несъгласие. То е едно обяснение.
Данъчните, разбира се, не знаят колко материал има в една определена стока и не знаят пазарната лихва, но аз моля колегите да си спомнят, че когато обсъждахме Данъчно-осигурителния процесуален кодекс там са предвидени различни способи за събиране на доказателства в данъчния процес, включително и в производството по установяване на данъчните задължения. Казано простичко данъчните органи назначават експертизи. Тези експертизи могат да бъдат назначени по искане на страната, тя има право на участие. И дали в една стока има определен вид материал, се установява чрез експертизата, така както се прави в правосъдието и се прави откакто въобще имаме действащо право, уважаеми господин Димитров.
Тази материална норма си има процесуално продължение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, така че всичките Ви съмнения за корупция по отношение на този текст – знаят ли данъчните или не знаят колко материал има в една стока, трябва да отпаднат, защото има органи, които им казват това, има процедура, по което това се прави, има и възможност данъчно задълженото лице да реагира срещу заключението на експерта. И пак повтарям, че това са хилядолетни институти, които намират отражение в процесуалното право.
Що се касае за по-нататък, Вие не се мотивирахте защо желаете да отпадне ал. 2 за привидните сделки.
За да не вземам думата отново, искам да кажа, че няма нищо смущаващо, че тези привидни сделки се считат за отклонение от данъчното облагане. Привидните сделки са санкционирани по всички закони. И пак ще кажа, че това е една хилядолетна практика в историята на човечеството, която намира и тук, в данъчните закони, конкретно приложение. Нищо страшно няма и нищо различно от стандартите не съдържа въпросния чл. 16, както е предложен от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Господин Димитров, имате право на дуплика. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, госпожа Антонова е права, че има такава практика. Въпросът е в това каква степен на конкретност е постигнато. Получава се следната ситуация – нашето предложение, госпожо Антонова, почива на оплаквания, които са отправени към нас. Защото отиват представители на българската данъчна администрация във фирмите и казват, че ако не се случат определени събития, ще започне процедура по правене на експертизи и по отношение на материалите, по отношение на заемите, което е форма на натиск. Нека така да го наречем. Така че ние тук си представяхме да има по-голяма степен на конкретика.
Още повече, когато има текстове в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, защо да има и тук подобните текстове? (Реплики.)
Уважаема госпожо Антонова, нека да видим колко оплаквания ще има оттук нататък по тези текстове и тогава Вие самата ще прецените дали те работят добре. За тези текстове нашето голямо опасение – на екипа, който работи по този закон от Съюза на демократичните сили, е, че няма нито една фирма, на която да не могат да й направят експертиза въз основа на тези текстове, които са тук. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не се подкрепя от комисията. То е за отмяна на чл. 16.
Гласували 78 народни представители: за 14, против 55, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 16, така както е предложен от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 57, против 11, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, предлагам от чл. 17 до чл. 19 включително, които са по вносител, по които няма предложения от народни представители, по които се подкрепя текста на вносителя, да ги гласуваме ан блок. Тук влиза и "Част втора – Корпоративен данък" и "Глава пета – Общи положения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Гласувайте от чл. 17 до чл. 19 включително, заглавието на Част втора и наименованието на Глава пета.
Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, стигаме до гласуването на най-важния текст, който се очаква. Стигнахме до чл. 19. Сега сме на чл. 20, което вероятно е най-важното данъчно събитие след 1 януари 2007 г.
По чл. 20 с единодушие от всички парламентарни групи, Комисията по бюджет и финанси предлага ставката на корпоративния данък от 15% да бъде намалена на 10% или с една трета! Предложението е този данък да падне с 33,3 на сто. (Ръкопляскания.)
И аз си мислех, че с ръкопляскания ще приемем този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министерството на финансите какво ще каже? (Шум и реплики в залата.)
Господин заместник-министър, нека да чуем становището на Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Съгласни сме, господин председател.
По оценка на Министерството на финансите това би струвало евентуална загуба за бюджета от 290 млн. лв., но аз съм сигурен, че бизнесът ще се отблагодари и ще събираме повече приходи. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Давам думата на председателя на комисията, за да прочете текста.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, все пак не съм прочел финалния текст, за което се извинявам.
Единодушното предложение на Комисията по бюджет и финанси, което е подкрепено от вносителя – Министерството на финансите, е следното:
"Чл. 20. Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Член 20 е приет. (Ръкопляскания.)
Спираме до тук, защото е 13,56 ч.
Моля народните представители за внимание. Ще направя следното съобщение: утре, 13 октомври 2006 г., министър-председателят на Република България е извън страната и няма да отговаря на питания и въпроси.
Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров е служебно ангажиран и е извън страната.
Министърът на отбраната Веселин Близнаков е на посещение с военна делегация в Монголия.
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров отсъства от страната.
Министърът на финансите Пламен Орешарски, министърът на вътрешните работи Румен Петков, министърът на транспорта Петър Мутафчиев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов и министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова са поискали отлагане на отговорите със седем дни, което те имат по силата на правилника.
Народният представител Мартин Димитров е поискал също отлагане на отговор по негово питане.
Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил и министърът на правосъдието Георги Петканов са поискали също отлагане на отговорите, на което имат право.
Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева има две питания, но във връзка със здравословни проблеми не може да участва в заседанието.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски не може да участва в заседанието, поради служебна ангажираност по случай 45-годишния юбилей на Медицинския университет във Варна.
С други думи, уважаеми народни представители, при тази ситуация утре по обективни причини няма да има парламентарен контрол. От сутринта до 14,00 ч. ще разглеждаме законопроектите, които сме записали в седмичната програма.
Закривам днешното пленарно заседание в 13,59 ч. (Звъни.)


(Закрито в 13,59 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи
Анастасия Мозер

Секретари:
Силвия Стойчева
Ясен Попвасилев