Председателствал: председателят Георги Пирински
Секретари: Светослав Спасов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Днес следва да продължим с второто четене на законопроекта за корпоративното подоходно облагане. Вчера стигнахме до Глава двадесет и втора. Преценихме, че утрото ще е по-подходящо за нейното разглеждане, отколкото краят на вчерашния ден.
Ако няма други форсмажорни причини, предлагам да преминем към нашето вчерашно намерение, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Глава двадесет и втора – Намаляване, преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък."
Комисията подкрепя наименованието на главата.
"Раздел І – Общи разпоредби."
Комисията подкрепя наименованието на Раздел І.
По чл. 166 – "Понятие за преотстъпване", няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
По чл. 167 – "Общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък", има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 167, като предлага в ал. 1, т. 2 след думата "санкции" да се добави "по влезли в сила наказателни постановления".
По член 168 – "Счетоводно отчитане на преотстъпен и намален корпоративен данък", няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста.
По чл. 169, 170 и 171 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
По чл. 172 – "Преустановяване на правото на преотстъпване", има предложение за редакция, като комисията предлага в ал. 1 след думите "правото на" да се добави "намаляване или".
И по чл. 173 – "Неизпълнение на изисквания", няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Можем да гласуваме целия Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са текстовете на Глава двадесет и втора – заглавието, което комисията подкрепя без поправки, на Раздел І – "Общи разпоредби", и от чл. 166 до чл. 173.
Текстовете са подкрепени от комисията, а на две места комисията прави предложения за доуточнение на редакцията.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте Раздел І на Глава двадесет и втора от Законопроекта за корпоративното подоходно облагане.
Гласували 118 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 16.
Текстовете са приети.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По Раздел ІІ, както главата на раздела, така и тялото са без предложения на народни представители.
Предлагам и трите члена – 174, 175 и 176, да ги гласуваме, тъй като са подкрепени от комисията и са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Раздел ІІ на Глава двадесет и втора – "Освобождаване от облагане с корпоративен данък" – едно заглавие, което звучи твърде сериозно. Дали то ще предизвика дискусия? Не се забелязва оживление над нормалното, затова обявявам дискусията за приключена.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте текстовете на членове 174, 175 и 176 в редакция на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: "Раздел ІІІ – Общи данъчни облекчения."
Комисията подкрепя наименованието на раздела.
Член 177 е по вносител.
Комисията подкрепя предложението.
По чл. 178 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага ал. 1 да се измени така:
"(1) Корпоративният данък се преотстъпва изцяло на юридическите лица – специализирани предприятия или кооперации по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания, които към 31 декември на съответната година са членове на национално представителните организации на и за хората с увреждания и в които най-малко:
1. двадесет на сто от общия брой на персонала са незрящи и слабо виждащи хора, или
2. тридесет на сто от общия брой на персонала са хора с увреден слух, или
3. петдесет на сто от общия брой на персонала са хора с други увреждания."
Член 179, 180 и 181 са по вносител. Няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя предложението на вносителя, с което можем да гласуваме целия Раздел ІІІ на тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, "Раздел ІІІ – Общи данъчни облекчения."
Има предложения на комисията по чл. 178 за нова редакция на ал. 1. Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте текстовете на Раздел ІІІ от чл. 177 до чл. 181 включително.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: "Раздел ІV – Данъчни облекчения, отговарящи на изискванията за допустима държавна помощ за регионално развитие."
Комисията подкрепя наименованието на раздела.
Член 182 е по вносител.
Комисията подкрепя текста.
По чл. 183 – "Общини с безработица по-висока от средната за страната", комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция:
"Общини с безработица по-висока
от средната за страната
Чл. 183. (1) Общините с безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната се определят ежегодно със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в "Държавен вестник".
(2) Общините с безработица с или над 50 на сто по-висока от средната за страната се определят ежегодно със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в "Държавен вестник".
(3) За общини, чиито административен център е център и на друга община, включването в списъка по ал. 1 и ал. 2 става въз основа на средно претегленото им ниво на безработица, определено на база на населението в съответните общини."
Член 184 е по вносител.
Член 185 е по вносител.
Член 186 е по вносител.
По чл. 187 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров членът да бъде отменен, което означава данъчното облекчение за кооперациите да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 187.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Уважаеми колеги, по текстовете от Раздел ІV до чл. 187 включително, по който има неприето предложение на народни представители, има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Бих искал да направя предложение за една редакционна поправка от името на вносителите по член 183, ал. 3. Тя отразява по-точно смисъла на нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В какъв смисъл „от името на вносителите”? Моля да поясните. Вносителят е Министерският съвет.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Отнася се за поправка, която е обсъдена и приета на заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е от обсъждането в комисията, когато сте уточнявали текста, благодаря.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Извинявайте, ако се е получило недоразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е, за да са наясно колегите.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ние предлагаме чл. 183, ал. 3 да придобие следната редакция:
„(3) Община, чийто административен център е център и на друга община, се включва в списъка по ал. 1 или ал. 2 въз основа на среднопретегленото ниво на безработица в съответните общини, определено на база на броя на икономически активното население в тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има две съществени поправки, макар че предложението е редакционно – „среднопретегленото им ниво на безработица в съответната община” и „броя на икономически активното население”.
За реплика – господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Доколкото това въобще не е редакционна поправка, имам един въпрос към господин Вигенин, защото в момента не съм в състояние да разбера какво означава „икономически активно”. Има ли дефиниция за него? Може ли да ни я прочетете? Къде се намира тя?
Това не е редакционна поправка, това е поправка по същество, която се прави в залата. Мисля, че противоречи на правилника.
Ако наистина е важна, съм готов да я подкрепя, стига да мога да разбера какво имате предвид и къде е дефинирано „икономически активно население”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика – госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Първо, господин Вигенин, смятам, че правенето на тази забележка от страна на вносителя е напълно некоректна, тъй като Вие не сте вносител на никаква поправка в рамките на чл. 183.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изяснихме това недоразумение.
МАРИЯ КАПОН: Това не е никаква редакция, от друга страна, тъй като считам текста за изключително коректен. Въз основа на среднопретегленото им ниво на безработица, определено на база на населението”. Това е съотношението между безработицата и населението.
Няма как да определите кой е по-активен – дали в даден район има хора, които са икономически активни на 70 години, или другаде, където са на 35 години.
Считам това за абсолютно некоректно като терминология. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Вигенин! С текста, който Вие предлагате, създавате следната опасност. Министърът на финансите във всяка община сам да определя по някакви негови критерии икономически активното население. И на тази база да решава къде да има преференция и къде да я няма.
Когато има такава висока степен на лично усмотрение при неговото решение, защото „икономически активно население” наистина е нещо трудно определимо, целият закон ще бъде много странен. Не Ви препоръчвам да поддържате това предложение, още повече, че е важно да се уточни след промените в дефиницията колко общини ще бъдат в този обхват, какво се получава, в смисъл до какво води Вашето предложение: какъв е броят на общините преди него и какъв е броят на общините след него? Надявам се господин Кадиев да даде много точен отговор на този въпрос. И дали това касае само Ямбол или касае и някои други български общини. Дали при тази дефиниция всички български общини са с висока безработица над 50%? Това е другият важен въпрос.
Аз се надявам, уважаеми колеги, господин Кадиев да ни каже с една такава промяна, която в никакъв случай не е редакционна, тя е изключително по същество, как се променя броят на общините с висока безработица над 50 и съответно над 35%. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, доколкото аз чета ал. 3, става въпрос не за всички общини, а за онази интересна конструкция, при която община, чийто административен център е център и на друга община. Тази конфигурация е достатъчно любопитна и заслужава да бъде осмислена.
Господин Вигенин, заповядайте за дуплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се надявам господин Кадиев да обясни малко по-конкретно за какво става дума и как се определя икономически активното население, тъй като това предложение е съгласувано и с Министерството на финансите.
Става дума за общо четири общини в България. Смисълът на това предложение е такъв, че при настоящия запис, който имахме преди това, на практика тези общини щяха да получат по-различни равнища на безработица и те щяха да ги лишат от реалната възможност да се ползват от преференциите по тази глава. Именно затова е нашето предложение, което едва ли ще натовари много бюджета. То е в известен смисъл редакционно. Аз го казах така, тъй като в този си вид алинеята отговаря на нашата идея, предложена от народни представители от избирателни райони, на чиято територия се намират такива общини. Надявам се все пак да подкрепите това предложение, защото то наистина има смисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да чуем заместник-министъра на финансите господин Георги Кадиев. Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Предложението беше съгласувано не само с Министерството на финансите, но и с Министерството на труда и социалната политика. Изразът „икономически активно население” идва по желание на Министерството на труда и социалната политика. То е по терминологията, която те ползват, означава начина, по който изчисляват безработицата в страната. (Реплики.) В този смисъл поправката наистина е редакционна.
Там, където не е толкова редакционна, а е по-скоро в началото на текста, разликата между това, което приехме на комисията, и което се предлага в момента, е следната. Ако нищо не се промени, ако изобщо няма такъв член, в България има четири общини, чийто административен център е извън тази община – това са община Тунджа в Ямболско, две общини край Пловдив – едната е Марица, другата не си я спомням, и една община край Добрич. Целта на цялата тази поправка беше градовете Добрич, Пловдив и Ямбол да имат право на попаднат сред общините, които имат облекчения при висока безработица, като се намери среднопретеглената безработица при тях и съседните общини, които нямат друг административен център.
Когато решихме това в комисията, след като съгласувахме текста с Министерството на труда и социалната политика, се оказа, че не само те няма да попаднат, но и другите общини, освен четирите изброени общини, също ще пострадат и няма да могат да се възползват. В момента те имат ниво на безработица над 35% и могат да се възползват.
Затова предлагаме текст, при който те задължително ще могат да се възползват от това облекчение. Ямбол, Добрич и Пловдив ще могат да се възползват само в момента, в който заедно с тези общини среднопретеглената им безработица слезе на 35%. За 2007 г. това няма да се случи за нито един от тези три града, но може би някога в бъдещето ще се случи, даваме им някакъв шанс.
Това, което искаме, е да не товарим, да не накажем другите четири общини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Кадиев достатъчно ясно обясни причината за тази законодателна промяна. Ако можем да я сложим в едни прости думи, по този начин ние възстановяваме една справедливост. Примерно, ако ние изчисляваме нивото на безработицата в Благоевград, в сметката ще влязат нивото на безработица и в селата около Благоевград, и в самия Благоевград. Но, ако изчисляваме тази безработица в Ямбол или в Добрич – тези две отделни общини – за Ямбол ще се гледа само нивото на безработица в града, а за община Тунджа, която обгражда Ямбол, ще се гледа нивото на безработица само в селата. Очевидно е, че това е несправедливо решение и би трябвало да се изхожда от средната безработица между двете общини, защото работната сила от селата очевидно идва в града и се ползва. Това общо взето е една измислена конструкция, която преди 30 години раздели Добрич и Ямбол на две общини. И това, което ние сега трябва да направим, е да дадем шанса на Ямбол и на Добрич да се възползват от правомощията, които имат всички други български общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата за реплика господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Спасов, в случая има две промени. Това, което обясни и господин Кадиев, аз съм напълно съгласен – справедливостта ще възтържествува по този начин. Това не е спорът. Поне не е спорът, който аз водя. Спорът, който аз водя, е за края на изречението "икономически активното население". За мен не е отговор това, че Министерство на социалните грижи го иска. Аз искам да видя каква е дефиницията, къде е дадена тази дефиниция и какво значи икономическо активно население. Защото, както е написано в момента "населението", то е ясно. Ясно е какво е цялото население, има статистика, която се води.
Може и да се окаже така – аз не знам, задавам го като въпрос – че в една община икономически активното население е тези, които ходят на работа, а в друга община икономически активното население да са тези, които са между 18 и 65 г., а в трета община да са всички, които са живи и са над 18 г. или над 16? Може ли да се получи подобно различно тълкуване или не може? Знаем ли какво е икономически активно население като дефиниция и в кой закон го пише? Мен това ме притеснява. За другото – да, съгласен съм, подкрепям го. Но това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата госпожа Капон.
Господин Димов, подозирам, че е въпрос на фактологическо изясняване, защото и сега всички заповеди са на база на икономически активно население.
НЕНО ДИМОВ: Възможно е, аз затова искам да получа информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбрах.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин Спасов, аз мисля, че текстът, който четем по ал. 3, напълно наясно обосновава и двата случая като примера, който дадохте. За общини, чийто административен център е център и на друга община, включването в списъка по ал. 1 ал. 2 става въз основа на средно претегленото им ниво на безработица, определена на база на населението в съответните общини. Няма никаква разлика от това, което Вие твърдите. И в текста, който дава господин Вигенин, единствената разлика е, че се въвежда терминологията от страна на Министерството на социалните грижи.
Аз разбирам, че госпожа Масларова също иска да бъде финансов министър, но не мога да разбера в случая отношението към текста, който е взет. И тогава трябва в приложение да има ясно дефиниция каква е. Иначе съм напълно съгласна с това, което казва господин Кадиев. Само не съм съгласна в частта – да не дава Господ, както се казва – всички тези общини да трябва да попадат там. Тоест целта е да има по-малко безработица и по-висок икономически растеж. Текстовете са направени в случая, в който няма този растеж и се окаже, че има по-висока безработица, да стимулира общините. Защото нашата цел е да оправяме нивото на безработицата като то спада. И всъщност би трябвало на база икономически растеж хората да имат по-висок приход и да избягваме тези текстове в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Господин Спасов, желаете ли да се възползвате от правото за дуплика?
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Не, въпросите бяха по-скоро към министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не желаете.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата по повод коментара за така нареченото икономически активно население. Без да се чувствам адвокат на Министерство на труда и социалната политика, искам да запозная залата с така наречения термин "икономически активно население".
Когато става въпрос за изчисляване на безработицата, в България през годините е имало две методики. Едната методика беше на Министерство на труда и социалната политика, респективно на Агенцията по заетостта. Това беше преди години. Те се занимаваха с възрастовата граница между 18 и 60 г.. Понеже възрастта за пенсиониране през годините се променяше, затова тогава критерият беше между 15 и 18 г. Сега, за да няма спекулация по този въпрос, ако погледнете Закона за статистиката, ще видите, че там има нерегламентирана методика, която се казва "Булсат". И по тази методика икономически активното население в България е населението между 15 и 63 г., тъй като възрастта за пенсиониране е 63 г. Точно това са били аргументите и мотивите на Министерството на труда и социалната политика, които не са емоционални, които не са, както каза госпожа Капон, с желанието министър Масларова да бъде министър на финансите, а са продиктувани от законови текстове, с които народните представители, които вземат отношение по тези текстове, би трябвало предварително да са запознати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Адемов? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Продължавайки разсъжденията на господин Адемов си мисля, че може би ще е по-разумно този текст да го изпратим в Преходните и заключителни разпоредби и да го адресираме към Закона за статистиката, тъй като той засяга методиката за определяне на безработицата в тези общини. Тоест да си остане в закона, но да е на друго място, тъй като това не е данъчна норма и да спрем дебата. Така ще е най-безболезнено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, ако позволите, чл. 183 е "Общини с безработица по-висока от средната за страната".
В този смисъл, когато се прилага законът, не е ли по-добре все пак да я има тук тази ал. 3, за да е ясно какъв е на практика обхватът на този режим, регламентиран в този член? Препращането към Преходни разпоредби, откъдето и да се погледне, ще усложни прилагането на нормата. Става дума за важно право за тези общини. Ако не възразявате, да го оставим тук.
Бих предложил да третирам текстовете, предложени от господин Вигенин, все пак като редакционни поправки и да ги гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Те са и такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Те са такива, но тъй като в началото на дебата имаше съмнение дали са редакционни или по същество, струва ми се, че от дискусията стана ясно. Надявам се и господин Димов, и госпожа Капон ще приемат това разбиране.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димов.
Така че ще ги гласуваме като редакционни. Аз ще ги изчета отново, но може би първо да приключим дискусията до чл. 183 включително.
Господин Димитров, желаете ли да обосновете предложението си по чл. 187?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Миналата година със Закона за бюджета беше дадена една много сериозна преференция на кооперациите в България – да им се преотстъпва 60% от данъка. Знаете ли това до коя година е валидно? До 2010 г., тоест най-дългосрочната и една от най-големите преференции в България се дава на кооперациите.
Аз Ви питам, уважаеми дами и господа, най-вече от БСП: защо някой не излезе на тази трибуна да обоснове това предложение? Миналата година то мина без всякакъв дебат, така скрито през Закона за бюджета. Кажете защо е необходимо, защо кооперациите са по-важни от всички други форми на водене на бизнес, какво им е по-важното? Това не е ли спомен от един отминал период, когато определени хора се бореха за кооперациите? Не смятате ли, че една модерна европейска държава не трябва да има такава специфична преференция за кооперации и, забележете, до 2010 г.?
Аз и колегата Ясен Попвасилев, както и цялата Парламентарната група на Обединените демократични сили, предлагаме този текст да отпадне, но е хубаво в тази зала поне да има дебат. Тоест някой от вас да стане и да каже защо този текст е важен, какво цели с него, какви резултати очаква от този текст, как помага, на кого помага, защо? Много се надяваме на повече дебат по тази тема. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест Вие поддържате предложението си да отпадне чл. 187. Благодаря.
Има ли реплики към господин Димитров?
Реплика на госпожа Капон към господин Димитров. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Декларирам интерес във връзка с чл. 103 по правилника на Народното събрание.
Правя реплика на господин Димитров във връзка с горските кооперации. Господин Димитров, тази норма беше въведена от нашето правителство – на ОДС, във връзка с вдигането на крака на цялата горска индустрия и тази част от горското стопанство, която беше възстановена след несправедливостта от 45 години комунизъм. Горската дейност е изключително тежка и преотстъпването на този данък в тази ситуация е изключително важно, за да може да се създаде инфраструктура, пътища към горските кооперации, които реално са кооперации на всички частници, възстановили своите гори. Просто давам пример къде може да бъде приложен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Димитров – заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Госпожо Капон, Вашият пример не е много подходящ, защото когато това правителство, за което говорите, е дало тази преференция, знаете ли колко е бил корпоративният данък? Той е бил 29%. Постепенният път е този данък да бъде намаляван.
Самият заместник-министър на финансите, който е от БСП, стигна до едно прозрение, което е правилно – аз се надявам и вие постепенно да стигнете до това прозрение, че при ниския корпоративен данък е добре броят на изключенията да намалява.
Забележете – до 2010 г.! Кажете ми друга преференция, която касае такъв период от време оттук нататък. Да се дава преференция на кооперациите – ние трябва да бъдем доста загрижени. Защо тази форма на бизнес да е по-важна от всички останали, какво им е по-важното?
Радвам се за горските кооперации, госпожо Капон, но при 10% на корпоративен данък, моля ви се! Те са в добра ситуация, няма нужда от такива специфични преференции.
Аз пак ви моля: някой от управляващата коалиция да стане и да каже защо кооперациите трябва да ползват такъв режим. Защо, ако е толкова важно, го няма като практика в Европейския съюз – да се насърчават кооперациите? Такова нещо няма. Знаете в кой период от развитието на България го имаше.
Повтарям, миналата година този текст мина през Комисията по бюджет и финанси като част от промените в бюджета, без да бъде обсъден. Не знам как се случи всичко това, не стана ясно кой го е предложил.
Този човек от парламента, който е предложил този текст между първо и второ четене, сега има отличната възможност да стане и да го защити, да каже какви са неговите мотиви, защо това е хубаво, защо е необходимо да има такава регулация.
Вие искате отново без дебат да дадете една сериозна преференция. Нека някой да стане и да каже какво й е хубавото на цялата тази работа. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Аз имам по-скоро въпрос към Министерството на финансите. Отстъпвайки 60% при този корпоративен данък, на практика означава, че кооперациите ще плащат 4% данък. Струват ли си административните разходи да се събира 4% данък? Няма ли да платим по-скъпо, за да съберем тези 4%? Ако наистина искате да стимулирате кооперациите, махнете изобщо данъка, за да няма събиране на данък, да не правим повече разходи, за да съберем по-малко средства. Просто ми е много любопитно – ако може, да ми отговорят от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Само да отговоря на въпроса на господин Димов. Не сме изчислявали административните разходи – те са еднакви, независимо от ставката. Ако правилно разбирам въпроса, Вие по-скоро питате: ако евентуално административните разходи са повече, отколкото събираме, не е ли по-добре изцяло да махнем този данък.
Така или иначе миналата година, както каза господин Димитров, в Закона за бюджета тази преференция беше удължена с още пет години – преди това е имало пет години. Министерството просто запази същия текст, който в момента съществува в Закона за корпоративното подоходно облагане. Никаква политика не сме направили. По промяната миналата година имахме задължение да им дадем преференция и оставяме абсолютно същата преференция, която е била и досега.
Що се отнася до моето прозрение, считам, че при толкова ниска данъчна ставка би трябвало да се махат възможно най-голям брой облекчения. Само че аз направих тази забележка по отношение на облекчение за даренията от фирми директно към физически лица, където има злоупотреби.
Дали това автоматично се пренася върху кооперациите, съм склонен да споря. Мисля, че ако някой трябва да получи облекчение, са най-вече тези кооперации – по-скоро, отколкото фирмите за това, че правят дарения директно към физически лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други? Няма.
Господин Димитров, във връзка с Вашето предложение за отпадане и въпроса Ви, без да участвам в дискусията, може би да обърнете внимание на чл. 19, ал. 4 на Конституцията – не знам дали я имате предвид и дали я помните.
Тя гласи: „Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък”.
Струва ми се, че прочитът на този текст дава отговор на Вашия въпрос. Законът създава такива условия за развитие на формата на коопериране за стопански и за социален напредък. Може би разсъжденията Ви биха включили и този текст в преценката на „за” и „против”. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
Това вече трябва да бъде въпрос на преценка, но ми се струва, че конституционното основание е налице.
Ако няма други изказвания, уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. Първо ще гласуваме предложението за отпадане, след това - редакционните поправки и след това – текстовете, в зависимост от резултатите от гласуването.
Първо подлагам на гласуване предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за отменяне, както те са формулирали, на чл. 187. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 80 народни представители: за 9, против 55, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Сега ще гласуваме редакционните предложения, направени от господин Вигенин.
Уважаеми колеги, моля за внимание! Редакционните предложения са няколко. Ще ви ги обявя ред по ред.
В ал. 3 на чл. 183 в редакцията на комисията в началото на изречението “за” отпада и изразът започва с “община”, а не “общини” и следва текстът, както е на ред първи: “община, чийто административен център е център и на друга община”, след това има поправка. Предлага се думата “се” да се включи, за да бъде гладък изразът: “се включва”, вместо “включването”. Нататък по текста: “в списъка по ал. 1 и ал. 2”, след това от текста на комисията отпада думата “става” и изразът продължава: “по ал. 1 и ал. 2 въз основа на среднопретегленото”, отпада думата “им” и продължава: “среднопретегленото ниво на безработица”, добавя се изразът “в съответните общини”. След това изречението продължава: “определено на база на броя” и тук идва новият израз: “на икономически активното”, продължава: “население”, вместо “населението” и завършва с: “в тях”, вместо “в съответните общини”.
Надявам се, че сте проследили редакционните промени. Вярвам, че и следящите пленарното заседание са ги отразили по адекватен начин.
Предлагам за гласуване редакционните промени, които са предложени от господин Вигенин, така, както бяха обявени пред вас в пленарната зала.
Моля, гласувайте редакционните промени в ал. 3 на чл. 183, в редакция на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Редакционните поправки са приети.
Уважаеми колеги, сега подлагам на гласуване текстовете от Раздел ІV с чл. 182 – по вносител, чл. 183 – в редакция на комисията с току-що гласуваните от нас редакционни поправки и членове 184, 185, 186 и 187 – по вносител, подкрепени от комисията.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 188 – “Данъчно задължени лица, които могат да не прилагат общите условия по този раздел”, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага да се създаде ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Алинея 1 не се прилага по отношение на:
1. отрасъл “Транспорт”;
2. дейности, свързани с рибно стопанство и селскостопански продукти, обхванати в Регламент (ЕО) 104/2000 г. на Съвета;
3. дейности, свързани с първично производство на селскостопанска продукция, описани в Приложение 1 на Договора за създаване на Европейската общност;
4. помощи, отпускани на предприятия, занимаващи се с преработка и маркетинг на селскостопански продукти, описани в Приложение 1 на Договора, сумата на които е фиксирана на базата на цена или количества на тези продукти, купувани или предлагани на пазара или зависеща от частично или изцяло предаване на първичните производители (фермери);
5. помощи за дейности, свързани с износа, а именно помощ, която е пряко свързана с изнасяните количества и помощи, зависеща от използването на местни вместо вносни стоки;
6. помощи по отношение на създаване и експлоатация на мрежа за дистрибуции или други текущи разходи, свързани с износна дейност.”
По чл. 189 – “Общи условия”, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага:
В ал. 1, т. 7 да се измени така:
“7. собствеността върху активите по т. 1 и 2 не може да се прехвърля до 5 години от датата на придобиването. През този срок, когато е предоставена държавна помощ по реда на чл. 184 и чл. 186, активите по т. 1 и т. 2 се използват само в общини по чл. 183.”
Член 190 е със заглавие “Допълнителни условия за намаляване и преотстъпване на корпоративен данък”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
1. В ал. 1 думите “Комисията на Европейския съюз” да се заменят с “Европейската комисия”;
2. Алинея 3 да се измени така:
“(3) Държавните помощи от всички източници за регионално развитие, свързани с първоначалната инвестиция, не трябва да превишават 50 на сто или съответния процент, съгласно приложимата регионална карта за държавна помощ, приета с постановление на Министерския съвет, от стойността на първоначалната инвестиция, когато първоначалната инвестиция е до 100 млн. лв. Когато първоначалната инвестиция е над 100 млн. лв. (голям инвестиционен проект), държавните помощи от всички източници за регионално развитие, свързани с първоначалната инвестиция, не трябва да превишават съответния коригиран процент, определен съгласно Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи.”
3. Да се създаде ал. 4 със следното съдържание:
“(4) За голям инвестиционен проект ще се счита всеки инвестиционен проект в случаите, когато първоначалната инвестиция се осъществява за период от три години от едно или няколко предприятия и включва дълготрайни активи, съчетани в едно икономически неделимо цяло”.
С това изчерпваме съдържанието на Раздел ІV от тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата. Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Колеги, обръщам ви внимание, че в доклада, с който разполагате, що се отнася до чл. 190, третото предложение на комисията беше изчетено в пленарната зала от господин Димитров току-що.
Няма желаещи да вземат думата, затова преминаваме към гласуване. Гласуваме текстовете на чл. 188, където комисията предлага да се създаде цяла нова ал. 3, подкрепяйки по принцип текста на вносителя, чл. 188 с уточнение от страна на комисията, чл. 190 с уточнение на комисията и с предложение да се създаде нова ал. 4. Гласувайте тези предложения на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Раздел V – Данъчни облекчения, отговарящи на изискванията за допустима държавна помощ за заетост.”
Член 191 е по вносител.
Член 192 е по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 193, като предлага:
“1. В ал. 1 думите “Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му” да се заменят с “Регламент (ЕО) № 2204/2002 на Комисията.”
2. В ал. 2 думите “Комисията на Европейския съюз” да се заменят с “Европейската комисия”.”
С това изчерпваме съдържанието на Раздел V от тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, пред вас са текстовете на Раздел V на Глава двадесет и втора, на членове 191 до 193 включително, като по чл. 193 комисията предлага някои уточнения, подкрепяйки по принцип текста на вносителя. Желаещи да вземат думата няма.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 82 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Част трета – Данък, удържан при източника.”
Комисията подкрепя наименованието на Част трета.
“Глава двадесет и трета – Обекти на облагане.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесет и трета.
Член 194 – “Данък, удържан при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 194, като предлага ал. 3 да се измени така:
“(3) Алинея 1 не се прилага, когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на:
1. местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
2. договорен фонд.”
Член 195 – “Данък, удържан при доходи на чуждестранни лица”.
По чл. 195 има предложение от народната представителка Мария Капон – В ал. 3 се добавя следното изречение: “Данъчно незадълженото лице или едноличният търговец се задължават в срок от 15 дни да уведомят Националната агенция за приходите за дължимия данък от получателя”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 195, като предлага:
“1. В ал. 2 накрая се слага запетая и се добавя “с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и 8.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Когато платецът на дохода не е данъчно задължено лице по чл. 2 и за доходите по чл. 12, ал. 3 и 8, данъкът се удържа от получателя на дохода.”
3. Алинея 4 да се измени така:
“(4) Алинеи 1 и 2 се прилагат и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност в страната начислява посочените доходи на други части на предприятието си, разположени извън страната, с изключение на случаите, когато счетоводни разходи не се признават за данъчни цели или счетоводни разходи или активи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност), се признават за данъчни цели на място на стопанска дейност.”
Член 196 също е по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 196.
С това изчерпваме съдържанието на цялата Глава двадесет и трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Имам един въпрос във връзка с текста, който прочетохте за ал. 4 на чл. 196, последния ред: “се признават за данъчни цели на място на стопанска дейност”. Това “на” логически дали е правилно?
Бих помолил и представителите на Министерството на финансите, доколкото те са с изтънчено разбиране за този род редакции - това “на” връзва ли ви се в израза?
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, ще направя кратко уточнение. След като току-що обсъдих с колегите, мисля, че би трябвало да бъде: “…, се признават за данъчни цели на мястото на стопанска дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Според мен си заслужава още малко да се прецени и да се доуточни. Може би внасяме излишна нотка на неувереност, но ми се струва, че изразът се нуждае от доуточнение.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам много ясно да заявя, че в ал. 3 текстът е повод за неплащане на данъци при корупция. И това е промяната, която аз давам – става въпрос за офшорните фирми.
Въпреки че в чл. 201 по-нататък е решен въпросът когато офшорна фирма продава на българско незадължено физическо лице – било имот, било акции, остава въпросът за консултациите как те да бъдат доказвани и как да има възможност да бъде взет доходът от Националната агенция за приходите, съответно дължимия данък, който е от страната на този, който го е удържал. Поради тази причина считам, че получателят трябва да декларира в определен срок, разбира се, той може да не е 15 дни, а друг срок, този доход. Конкретно този текст съм го направила за офшорни фирми – когато офшорната фирма преведе една сума на данъчно незадължено лице. Пак казвам, до момента това важеше и за имоти, и за дялове от дружества. Благодарение на корекцията, направена в чл. 201, вече няма да важи за имотите, които са закупени от тези офшорни фирми и продадени след това втори или трети път, а само за консултации, което означава рушвет, както обичам да го наричам. Защото преводът на консултация от страна на офшорна фирма на незадължено лице в повечето случаи е такъв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към госпожа Капон? Няма.
Госпожо Капон, това е обосновка за Вашето предложение, така ли?
МАРИЯ КАПОН: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата? Не виждам.
Има ли желаещи от представителите на Министерството на финансите да вземат думата за доуточнение? Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
По отношение предложението на госпожа Капон – причината, поради която Министерството на финансите не се съгласи, беше следната. Нейното предложение звучи така: “Данъчно незадълженото лице… уведомява Националната агенция за приходите за дължимия данък от получателя”. Няма как данъчно незадълженото лице да знае дължимия данък от получателя. Той би трябвало да знае печалбата, която получателят прави. Би могъл да изчисли дължимия данък, ако знае печалбата, но няма как купувайки нещо от тази офшорна фирма, да знае за колко офорната фирма го е придобила и да изчисли печалбата, оттам да изчисли дължимия данък и да уведоми Националната агенция за приходите. Още повече, че той е физическо лице и не бихме искали да го натоварваме допълнително да подава декларация, особено за неща, за които той няма информация.
Чисто редакционно обсъдихме още веднъж текста. Колегите експерти, които са писали текста, са на мнение, че той трябва да остане както е в момента, тъй като признаването е конкретно за някого и това е не “на мястото на стопанска дейност”, а на “място на стопанска дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Мария Капон за допълнителен израз в ал. 3 на чл. 195, както беше прочетен пред вас от господин Димитров и обоснован от госпожа Капон.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 13, против 34, въздържали се 34.
Предложението на госпожа Капон не се приема. Тя желае думата, вероятно за прегласуване.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Моля за прегласуване. Първосигнално от обяснението на господин Кадиев се разбира, че доходът трябва да се изчислява от данъчно незадълженото лице. То просто може да попълни уведомление, че такъв данък се дължи. Затова е записано: “уведомява Националната агенция за приходите за дължим данък от получателя”. Това не означава, че то трябва да изчислява данъка. Националната агенция за приходите трябва да влезе в ролята си и да си осигури данъка, който й се полага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, прегласувайте предложението на госпожа Капон, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 22, против 28, въздържали се 33.
Предложението отново не се приема.
Сега преминаваме към гласуване на текстовете на Глава двадесет и трета – “Обекти на облагане”, заглавието на цялата Част трета – “Данък, удържан при източника” (заглавията са подкрепени от комисията), текстовете на чл. 194 с уточнения на комисията, където комисията също подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага промени в ал. 2, 3 и 4.
Няма желаещи за последни уточнения.
Моля, гласувайте тези предложения на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Глава 24 – “Данъчна основа”.
Комисията подкрепя наименованието на главата.
За чл. 197 и чл. 198 текстовете са по вносител.
По чл. 199 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага в края на ал. 1 да се сложи запетая и да се добави “с изключение на случаите по ал. 3 и 4”, което е цялата Глава двадесет и четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по Глава двадесет и четвърта? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава двадесет и четвърта и текстовете на членове 197 и 198 по вносител, както и текста на чл. 199 – подкрепен по принцип от комисията с едно уточнение в края на ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Глава двадесет и пета – Данъчни ставки”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесет и пета.
“Данъчни ставки
Чл. 200. (1) Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 194 е 7 на сто.
(2) Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 195 е 10 на сто.”
Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – в ал. 1 думите “7 на сто” да се заменят с “0 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение и от народния представител Мария Капон:
1. В ал. 1 думите “7 на сто” се заменят с “0 на сто”.
2. В ал. 2 думите “10 на сто” се заменят със “7 на сто”.
Комисията не подкрепя и това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 200.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, Вие днес вече цитирахте Конституцията и в тази връзка Ви моля да поканите народните представители да заповядат в залата. Законът е доста важен и е хубаво да участват в дебата и да гласуват.
По отношение на данъка върху дивидентите. Опитахме се да предизвикаме дебат по същество в комисията. Такъв не се получи. Става въпрос за едно интелигентно решение, което може да предизвика допълнителен приток на инвестиции в България. Общо взето става въпрос за следното. След като България стане член на Европейския съюз, когато местно юридическо лице разпределя дивидент в полза на юридическо лице от Европейския съюз, в общия случай няма да има данък върху дивидентите. Когато разпределя обаче на лице извън Европейския съюз, този данък остава. Беше много интелигентно този данък да отпадне. Приходите ще бъдат минимални, но това щеше да насърчи инвестиции в България извън Европейския съюз. Знаете за азиатския пазар, неговото значение, възможности и потенциал, това беше много интелигентно решение. Вие не го прилагате, като дойде дясноцентристко правителство, уверявам ви, това ще бъде едно от първите неща, които ще бъдат приети. Но ние, разбира се, отсега ви даваме тази идея. Тя не намери почва за по-нататъшна дискусия.
Другата възможност беше като цяло и за физическите лица да отпадне дивидентният данък. Приходите от него ще бъдат минимални, това трябва да е ясно. По-високите приходи през последните две години се дължаха на факта, че много компании изчакваха намалението на дивидентния данък, за да разпределят печалба и съответно да платят по-ниски ставки. Така че прогнозата, която мога отсега да ви направя, е, че приходите от този данък няма да бъдат големи, а неговото намаление допълнително би довело до привличане на инвестиции в България.
Искам да ви кажа нещо важно, най-вече на колегите от управляващата коалиция. Вероятно често чувате вашия министър на икономиката господин Овчаров да ви казва, че има страшно много инвестиции и едва ли не повече не ви трябват. Истината е, че 80% от ръста на инвестициите в България са недвижими имоти. Тоест няма производство, няма нови работни места. Не че тези инвестиции са лоши, но по-важните инвестиции са производствените.
Десетпроцентният корпоративен данък беше безспорно една важна стъпка в правилната посока. Но някои допълнителни мерки също биха помогнали, като тази, която в случая предлагам на вашето внимание.
Както ви казах, в Комисията по бюджет и финанси този въпрос някак си не беше разбран според мен. Надявам се на залата и се надявам хората, които мислят в тази посока, да подкрепят това предложение.
И още веднъж, господин председател, вече цитирахте Конституцията, сега помолете народните представители да заповядат в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров. Напълно основателно обръщате внимание на присъствието в залата. Аз ще помоля и квесторите да поканят колегите, ще дам сигнал и в кулоарите, но както и Вие и колегите разбирате, едва ли този начин на канене и кандърдисване е начинът, по който трябва да работи Народното събрание. Аз продължавам със сметката на загубеното време от така нареченото гласуване, при този тепм тя ще излезе някъде десетина минути до 11 ч. Навярно 3 – 4 са оправдани, защото трябва да се гласува, но останалите са си чиста загуба. И ние с вас ще трябва да се върнем към малко позатлачения въпрос за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание веднага след страстите по президентските избори.
Извинете ме за това малко отклонение, то беше в отговор на господин Димитров, чиято забележка е напълно основателна.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Няма да губим време, ако в залата има народни представители, които да гласуват със собствените си карти.
Моето предложение е във връзка с това дивидентът да бъде 0 процента. Разбирам управляващото мнозинство, че при съгласие да подкрепят 10-те процента за корпоративен данък в един момент се оказват много дупките в бюджета според министъра на финансите и, разбира се, управляващата коалиция, ако се премине към варианта 0 процента на сто върху данък дивидент.
Напълно съгласна съм с колегата Мартин Димитров, че бизнесът във всичките години оставяше тези средства като неразпределена печалба във фирмите. Първо, това бяха и оборотни средства и начин за стимулиране на производството вътре във фирмите и в дадени години реално част от икономическия растеж на тази страна, след което вече с намалението на данъка започна и отчитането на печалбата и плащането на дивидент. Считаме, че при 0 процента разбира се няма как да влязат средства в държавата, но със сигурност ще бъде стимулиран икономическият растеж и най-вече инвестициите в страната. Намалението от 10 на сто на 7 на сто е в логиката по чл. 195, когато става въпрос за дейности, които са извън територията, когато доходите на източника не са в страната, е за да има разлика между корпоративния данък и тази точка. Между другото, така беше и досега – при 15 мисля, че беше 12. Оттук нататък е нормално разликата да бъде 7, това е в логиката на закона.
Разбира се, давам си сметка, че това, както каза и господин Димитров, е една много добра идея и изисква политическа воля. Може би в момента няма да намерим такава в рамките на управляващото мнозинство, поради тази причина няма и дебат. Некоректно е данъчните закони да се гледат един по един и ставките да се гледат отделно, това е пакет от политика и тя е необлагаем минимум, данък дивидент, корпоративен данък, съответно ставките на физическите лица. Така че винаги трябва да има баланс и това беше и предложението, което аз имах в рамките на промените в целия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към госпожа Капон? Желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Бих искал да поправя госпожа Капон. Ставката по корпоративния данък и ставката по данък при източника в момента са еднакви, 15 на сто, и това, което ние предлагаме, е след 1 януари също да бъдат еднакви – 10%. Това по отношение на Вашата забележка, че са 12%.
Причината да не подкрепим Вашето предложение данъкът при източника да слезе на 7% е, първо, фискална загуба от около 15 млн. лв. за бюджета и, второ, това донякъде противоречи и с Вашата логика за офшорните фирми, за които говорихте преди малко. Факт е, че в момента можете да направите офшорна фирма, да преведете по консултантски договор някаква сума пари и да платите тези проценти данък при източника, които Вие предлагате, и след това да ги ползвате както искате, без да плащате корпоративен данък, без да плащате данък дивидент.
Така че ако наистина искате да накажете офшорните фирми, мисля, че не е това начинът.
По отношение на предложението да се свали данъкът върху дивидента от 7 на сто на 0 на сто, причината да не го подкрепим отново е фискална. Това би означавало загуба за бюджета от 48 млн. лв. Прав е господин Димитров, че ако искаме да стимулираме инвестициите в страната, трябва да намаляваме и този данък, както и корпоративния данък, но мисля, че от фискална гледна точка в момента не сме в състояние да се съгласим с това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 200? Не виждам.
Обявявам дискусиите за приключени.
Преминаваме към гласуване на предложенията по чл. 200.
Има две предложения на народни представители, които не са подкрепени от комисията и които ще подложа последователно на гласуване.
Има предложение на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за промени в ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 15, против 43, въздържали се 31.
Уважаеми народни представители, бързам да ви информирам, че гости на нашия парламент са заместник-генералният секретар на парламента на Финландия и други представители на финландския парламент. Добре дошли! (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.) Благодаря ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон за промени в алинеи 1 и 2, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 11, против 36, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на заглавието на Глава двадесет и пета – „Данъчни ставки”, подкрепено от комисията, и чл. 200, така както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 85, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Глава двадесет и шеста – Деклариране на данъка.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесет и шеста.
Член 201 – „Деклариране на данъка. Удостоверение за удържан данък върху доходи на чуждестранни лица.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 201, като предлага в ал. 1 след числото „195” да се добави „и лицата, начислили дохода по чл. 12, ал. 3 и 8”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, да гласуваме отделно Глава двадесет и шеста – заглавието на главата и текста на чл. 200 с уточнението на комисията в ал. 1.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на Глава двадесет и седма – „Внасяне на данъка”.
Член 202 – „Внасяне на данъка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и тъй като, господин председател, няма такава процедура, искам да направя от мое име едно предложение за редакция в ал. 4: „Когато платецът на дохода по ал. 2 не е данъчно задължено лице” - да се добави „и за доходите по чл. 12, ал. 3 и 8”, тъй като е пропуснат текстът. Грешката е техническа и вносителят предлага да се поправи грешката, но го внасям от свое име като народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, все пак да се използва процедурата за допустимост на редакционни поправки, да не се отказвате от нея и да легализираме Вашата поправка. Разбира се, тя е на вниманието на народните представители да преценят дали е такава, но аз ще я повторя.
Уважаеми колеги, става дума в текста на вносителя за чл. 202, ал. 4, първия ред, който е: „Когато платецът на дохода по ал. 2 не е данъчно задължено лице” и тук е добавката на господин Димитров: „и за доходите по чл. 12, ал. 3 и 8”. Това е добавка, която е редакционна в смисъл, че се уточнява смисълът на ал. 4.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 203 има предложение от народния представител Мария Капон – да отпадне „по чл. 194”.
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 203.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, имате думата по текстовете на Глава 27 и текстовете на чл. 202 и 203.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря ви, господин председател.
Да отпадне „по чл. 194” – имам предвид, когато става въпрос за дивидентите, тоест данък, удържан при дохода от дивиденти и ликвидационни дялове. Аз като цяло съм против солидарната отговорност и извън чл. 195, въпреки промяната, която бях предложила в самия чл. 195 и не беше приета, в чл. 230 съхранението на текста и по чл. 195 да има солидарна отговорност ще позволи да се избегне донякъде при намирането на дохода в този вид. Така че – чл. 194, смятам, че не е нужно да се носи солидарна отговорност за данъчно задължените лица за тези доходи, когато ясно в закон е записано как трябва да бъдат изплатени те и в Националната агенция по приходите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към госпожа Капон? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон за отпадане на израз в чл. 203, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 12, против 39, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Няма желаещи за прегласуване.
Подлагам на гласуване редакционната добавка на господин Петър Димитров в ал. 4 на чл. 202.
Гласували 83 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 8.
Поправката е приета.
Поставям на гласуване заглавието на Глава двадесет и седма – “Внасяне на данъка” и текстовете на чл. 202 и 203 с уточненията, направени в предходното гласуване.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Част четвърта – Данък върху разходите”.
Комисията подкрепя наименованието на Част четвърта.
“Глава двадесет и осма – Общи положения”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесет и осма.
По чл. 204 – “Обекти на облагане”, има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – т. 3 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 204.
По чл. 205, 206 и 207 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 208 – “Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното обществено осигуряване и застраховки “Живот”, няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 208 като предлага в заглавието думата “обществено” да се замени със “социално”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 209 като предлага в ал. 5 думата “обжалва” да се замени с “оспорва”.
По чл. 210 има предложение от народния представител Мария Капон – да отпаднат ал. 2 и 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 210.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става въпрос за едно предложение, по-точно за един законов текст, който в самата Комисията по бюджет и финанси беше определен като особености на българския лов и риболов, а по-точно безпрецедентната европейска практика да се облагат с данък разходи. На това заседание аз попитах заместник-министъра господин Кадиев къде в Европа има такова нещо. Той каза, че не му е известно, но каза, че това е особеност на българската данъчна система.
По-конкретно, на чл. 204, т. 3 – “разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност”. Тоест, като имате фирма и директорът си кара кола, самият разход по поддръжката на тая кола се облага с данък. Може да ме питате: ако същата кола я кара някой друг от фирмата, който не е директор, тоест неуправленски разход? Тогава не се облага. Може да ме питате: какво стана, как определяте едната част от другата? Ами с пътен лист. Тоест цялата работа е едно много сложно счетоводство и една фирма, забележете, когато е на загуба, отново си плаща тоя данък. Това също е добър въпрос, който можете да ми зададете. Плаща ли се тоя данък, ако фирмата е на загуба? Плаща се.
Влизайки в Европейския съюз е хубаво тези неща някак си да отпаднат. Нали има данък “Печалба”, защо пък облагаме с данък и разходите? В смисъл карането на кола нещо ненормално ли е в ХХІ век? Защо създаваме толкова сериозен допълнителен административен разход на тия хора – да отделят управленската от стопанската дейност и т.н.? Това е абсолютно ненужна разпоредба.
Понеже от управляващата коалиция господин Пирински е най-активен, като бивш представител в Бюджетната комисия, се надявам да подкрепи това предложение. Няма никакъв разум да се облагат разходите с данък. Просто няма никаква причина за това. Това е възникнало от едно време, когато се е считало, че карането на кола е лукс и този лукс трябва да бъде наказван отделно. Буквално глаголът “наказан”. Някак си в ХХІ век, когато трябва да обясните на някой европеец българската данъчна система…
Господин Кадиев, на мен ми е интересно как ще им обясните този данък? Как ще го аргументирате? Как ще му кажете: ами, господине, ако карате кола и сте директор на фирма, ще Ви обложим тук с един данък, който между другото поне успяхме да намалим на 10%, което пак е успех предвид цялостната ситуация. Някак си това третиране не кореспондира с цялата насока на данъчното облагане в България. Това е по-скоро останало от миналото и някак си Бюджетната комисия не прояви воля да го отмени.
Нека да направим още един опит, колеги. Надявам се да подкрепите това предложение, малкото хора от българския парламент, които се интересуват от корпоративно облагане. Надявам се на вашата подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров?
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
С риск да повторя това, което казах в Комисията по бюджет и финанси, господин Димитров, да обясня за народните представители особеностите на българския лов и риболов, както Вие го нарекохте. Те се състоят в това, че в България съществуват фирми, които по 5, 6 и 10 години са на загуба и през цялото време ползват този разход. Дайте ми икономическата логика на това как съществува една фирма, която 10 години работи на загуба, взима заеми от собствениците си, които нямат никакъв друг доход? Това, което е направено някога, когато е вкаран този текст, и ние продължаваме по старите текстове в момента, е опит да се ограничат точно тези фалшиви разходи.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Направете им ревизия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Съгласен съм, че в един момент ще дойде време това да се махне. Аз поне не знам друга държава в Европа, която да има такова нещо. От чисто фискална гледна точка, за информация на народните представители, това би било загуба от 15 млн. лева. Не го изтъквам като аргумент, а като щрих към изказването си. В крайна сметка приходите не са един брашнен чувал, от който ние само вадим, вадим, вадим и искаме всичко да оправим днес, сега и веднага. Направихме една голяма стъпка с корпоративния данък. Мисля, че трябва да се ограничим малко в останалите облекчения, защото догодина наистина ще имаме проблем с приходите.
В този смисъл подкрепям становището на вносителя и не подкрепям становището на господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Кадиев.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Напълно подкрепям колегите Мартин Димитров и Ясен Попвасилев по отношение разходите, свързани с експлоатация на превозни средства. За знание на Министерството на финансите, тъй като съм убедена, че иначе цялата зала знае, обикновено тези разходи, за които казвате, господин Кадиев, големите фирми и тези, които могат да си ги позволят, ги слагат в така наречените транспортни фирми. Оттам нататък една транспортна фирма обслужва целия холдинг или цялата структура от фирми, която е, или автомобилите се дават на част от приятелските фирми. Така че нека Националната агенция по приходите си върши работата, а не да наказва малкия и среден бизнес, който реално е този, който плаща данъците в държавата. Защото тук не става въпрос нито за кайените, нито за всички автомобили, които Вие казвате, че се случват и разходите за тях, тъй като тези разходи обикновено минават в тези транспортни фирми, където реално има и загуба. Но тъй като фирмата е транспортна, така или иначе разходите им се осчетоводяват. Смятам, че текстът е напълно излишен.
Разбира се, приемам отношението Ви към фискалната политика и към бюджета за това, че ще има липса от 15 милиона, които досега са събирани.
Моето предложение за отпадането на ал. 2 и 3 от чл. 210 е в приложение с това, което каза и моя колега Димитров по т. 3 за разходите. Тоест, ал. 1 не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии, за да може да се даде възможност за фирмите да имат допълнителни автобусни линии, когато предприятието е по-далеч, тоест да могат да осчетоводяват разходите по тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към госпожа Капон? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги. Първо ще подложа на гласуване неприетите предложения.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за отпадане на т. 3 в чл. 204, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 10, против 33, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, надявам се, че малкото от вас, които са в залата, наистина се интересуват от корпоративно облагане. Петнадесет милиона лева разход за бюджета при положение, че тази година ще има бюджетен излишък над 2 милиарда, може би 2,5 милиарда лева, не е сериозен аргумент, господин Кадиев. Това е даже част от възможната техническа грешка. Нека да престанем с тази практика да се облагат разходи в България. Наистина това го няма в Европейския съюз. Това е една грешна, порочна практика. Чуждите инвеститори като дойдат в България се стряскат какво се случва и как се случва.
Така че, уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване с надеждата да подкрепите това предложение, въпреки че се съмнявам, че в залата има достатъчно хора. Надявам се вотът ви да бъде в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 15, против 33, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон за отпадане на ал. 2 и 3 от чл. 210, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 14, против 33, въздържали се 35.
Предложението на госпожа Капон не се приема.
Преминаваме към гласуване на текстовете, предложени от вносителя за заглавието на Част четвърта, заглавието на Глава двадесет и осма, текстовете на чл. 204, 205, 206 и 207 по вносител, по чл. 208 е направена поправка в заглавието от комисията, чл. 209, по който също има поправка на комисията, и чл. 210 – по вносител.
Гласували 83 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Глава двадесет и девета – Данъчна основа”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесет и девета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 211.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 212.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 213 като предлага в заглавието думата „обществено” да се замени със „социално”.
Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 214.
По чл. 215 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – чл. 215 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя. С това се изчерпва и съдържанието на цялата Глава двадесет и девета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са текстовете на Глава двадесет и девета. Има предложения, които не са подкрепени от комисията.
Господин Димитров, заповядайте да обосновете предложението си.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, става въпрос за същото предложение, което вече гласувахме и което засяга този текст – облагане разходите за ползване на автомобили.
Знаете ли какъв проблем не се дебатира в България, не се взема предвид? Чухте и риториката на господин Кадиев – заместник-министър на финансите. Той каза следното нещо: фискалният ефект е 15 млн. лв., но нищо не каза какъв допълнителен административен разход понасят фирмите заради тази разпоредба. Те трябва да разделят, както вече ви казах, разхода за управленска дейност за автомобили от разхода за стопанска дейност. Тоест от административния разход, който се налага на бизнеса, никой не се интересува, или управляващата коалиция не се интересува от него.
Въпросът трябва да бъде следният: дали тези 15 млн. лв. са повече от административния разход, който се налага на българския бизнес? И като управление не трябва да се интересувате само от бюджета, бюджетния ефект, а от разходите на икономиката. Нали искате тази икономика да расте, да се развива. Ако го искате наистина, трябва да мислите не само за фискалните ефекти, трябва да се промени цялостната логика, по която говорите за даден законопроект, тоест освен фискалния ефект, който ще ни го кажете ясно, разбира се, трябва да кажете дали това не утежнява администрирането или счетоводството на българските фирми. Това вас не ви вълнува очевидно, а трябва да ви вълнува. Ако не ви вълнува, ще дойде момент, когато ще дойдат други хора, които ще ги вълнува. Натам отиват нещата. Става въпрос, че тази тема дори не се обсъжда, никой не я взема предвид, няма я като дебат, никой не се интересува – какъвто и разход да се понася от фирмите, няма проблеми, те ще се оправят, важен е фискалният ефект.
Вижте, ако няма граждани в България, ако няма бизнес, никой няма да ви плати данъци, няма откъде да вземете нищо. Така че трябва да има някаква грижа за тези хора. Именно затова съм внесъл един законопроект за оценка на въздействието, който ще изисква, преди да се приеме закон, да се види как той ще се отрази на живота на средния гражданин, който засяга. От шест месеца тази тема не се дискутира и не се обсъжда този законопроект от Комисията по правни въпроси, на която беше разпределен по незнайни за мен съображения.
Така че, господин Кадиев, хубаво за този фискален ефект, много се радвам, но въпросът е дали, ако не бъде премахнат този данък върху разходите, който действително е особеност на българския лов и риболов, това няма да направи по-лесен живота на средния предприемач, особено на малките и средни фирми в България, за които административните разходи са голям процент от разходите. За тях особено това би било важно.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Димитров?
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Димитров, признавам си, че се уморих от Вашите сълзи за тези бедни бизнесмени, на които им облагаме с данък разходите за експлоатация на луксозните автомобили. Вкарахме ДДС – това е философията на десницата, към която Вие принадлежите, обложихме хляба, млякото, тока, въздуха на обикновените хора, там не плачете и казвате, че това е подходът. Другите данъци на измъчените бедни бизнесмени като Вальо Топлото и въпросният Вълк ли, вълчица ли, не знам, дайте да ги освободим тези хора. Това просто не е сериозно. Дайте да се спрем.
От тази гледна точка, ако с този автомобил се извършва дейност на компанията, няма проблеми. Всички го знаем. Сега някой може да направи проверка на паркинга на Народното събрание и да видите колко от автомобилите на народни представители се водят към фирми. Нима не го знаем? Говорим точно за българския лов и риболов, колко представители и на местна власт се возят във фирмени автомобили. Не го знаем, така ли? Дайте да се съобразяваме с българските условия и все пак да говорим като българи и донякъде поне да бъде компенсирана тази несправедливост за онези, които се блъскат в момента в тролея и на които им слагаме 20% върху билетите. Все пак да спрем. Признавам си, че се уморих от този плач, като имате предвид, че вкарваме най-ниската данъчна ставка и тя става символична.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
За дуплика думата има господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Петър Димитров, Вие трябва да четете внимателно текста, защото там никъде не пише „луксозни автомобили”. Никъде не пише, господин Димитров. Ако за тази цел се използва „Жигули” на 30 години, режимът е същият. Някъде да пише „луксозни автомобили”, господин Димитров?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие предлагате да добавим и „луксозни”?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не. Четете внимателно този текст.
Вие знаете ли – има една голяма заблуда в българското общество и когато тя бъде преодоляна, толкова по-добре. Най-съмнителният бизнес в България въобще не плаща данъци или плаща много малко данъци. Тези разпоредби, тези 15 млн. лв., за които говори господин Кадиев, се вземат от нормалния малък и среден бизнес. Така че дето с тази разпоредба ще вземете пари от луксозните автомобили, това, господин Петър Димитров, не е сериозно.
Колкото до истинския проблем, ако има фирми, които са на загуба с години, както ни каза господин Кадиев, да направят ревизия и да ги хванат в крайна сметка. Нали затова има Национална агенция за приходите? Да се вземат мерки.
Ако има народни представители, които карат автомобили на фирми, господин Петър Димитров, кажете ги кои са от трибуната. Кажете ги и да понесат отговорност пред обществото поне.
Мога да дам една много добра идея на господин председателя на Народното събрание – една от мерките в Европейския парламент е, че в началото на сесията започват с хора, които са нарушили по някакъв начин правилника на Европейския парламент. Техните имена се споменават като порицание. Вие кажете сега кои хора от българския парламент карат коли на фирми? Кажете го, щом знаете. Кажете ги тези хора.
Така че, господин Петър Димитров, този подход не е сериозен. Ако проблемът е, че не могат да бъдат хванати измамите, нека да се насочим към измамите. Тези текстове касаят нормалния среден и малък бизнес. Той плаща тези данъци. Това е истината. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров, в това число и за идеите, които давате за усъвършенстване на правилника.
Господин Кадиев има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Върнахме дебата към чл. 204, където е данъкът върху разходите, който вече беше гласуван от парламента, а чл. 215 е данъчната основа. Не можете да имате данък, без да имате данъчна основа.
Господин Мартин Димитров, няма начин Вашето предложение да мине, след като вече е гласуван чл. 204. Мисля, че по-логично е да го оттеглите. Как ще оставим данък върху разходите, а няма да имаме данъчна основа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Други желаещи да вземат думата няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за отпадане на чл. 215, което не е подкрепено от комисията.
Както изтъкна и господин Кадиев, навярно няма място да бъде гласуван след гласуването на чл. 204, но аз ще го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 13, против 48, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текстовете на Глава двадесет и девета, а именно заглавието на главата, чл. 211, 212 по вносител, чл. 213 по вносител с уточнение на заглавието, чл. 214 и 215 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 74, против 5, въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и Глава двадесет и девета.
Уважаеми колеги, 30 минути почивка. Възобновяваме заседанието в 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Глава тридесета – Данъчни ставки и внасяне на данъка върху разходите.”
Комисията подкрепя наименованието на главата.
По чл. 216 – “Данъчни ставки”, има предложение от народния представител Евгени Жеков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от Милен Велчев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от Петър Кънев.
Комисията го подкрепя по принцип.
Има предложение от Мария Капон, което не е подкрепено.
Отхвърленото предложение на Мария Капон е:
1. в ал. 1 “15 на сто” да стане “7 на сто”;
2. в ал. 2 “12 на сто” да стане “5 на сто”;
3. в ал. 3 “15 на сто” да се замени със “7 на сто”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 216 и предлага следната редакция:
“Данъчна ставка
Чл. 216. Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204 е 10 на сто.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, в такъв случай не трябва ли да прочетете и текста на вносителя?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбира се.
Текстът на вносителя по чл. 216 е следният:

“Данъчни ставки
Чл. 216. (1) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 е 15 на сто.
(2) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 е 12 на сто.
(3) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 е 15 на сто.”
Предложението на комисията е за единна ставка от 10 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Да обсъдим този текст, уважаеми колеги, на чл. 216. Има доста предложения, повечето подкрепени по принцип, комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага свой текст.
Имате думата по Глава тридесета – “Данъчни ставки и внасяне на данъка върху разходите”, чл. 216. Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Капон, желаете ли да обосновете предложението си? Не желаете.
Господин Кадиев, желаете ли да вземете отношение? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
В комисията наистина обсъдихме всички предложения и стигнахме до, надявам се, общото мнение, което сега народните представители ще изразят чрез гласуването си. След това при разговор с експерт на Министерство на финансите стигнахме до извод, който бих искал да повдигна на вниманието на народните представители.
Смятаме, че начинът, по който е разписан текстът в момента – “Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204 е 10 на сто”, е правилен, но чисто стратегически, ако някога решим да нанасяме промени в различни данъчни ставки по различните точки на чл. 204, тогава ще се наложи да ги разписваме отново.
Затова, ако е възможно, разбира се, Министерството на финансите би предпочело членът да звучи така, нека да се върнем на предложението на вносителя:
“Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 е 10 на сто.
Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 е 10 на сто.
Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 е 10 на сто.”
Така, ако занапред някои от тези ставки по различните точки ги променяме, няма нужда да ги разписваме наново. Иначе смисълът е абсолютно същият: всички ще бъдат на 10 на сто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Би ли могло това да се запише в чл. 204, т. 1, 2 и 3, за да не се повтаря три пъти изразът “данъчната ставка на данъка върху разходите”? Въпросът ми е към господин Димитров и към Вас. Ако се прецени, разбира се, от пленарната зала, че ще се изписват точките на чл. 204.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Като имам предвид общия характер на законодателната дейност си мисля, че няма да е много сложен проблем в бъдеще, ако се наложи такава диференциация да бъде разписана, но иначе сте прав, че е добре да стане:
“Чл. 216. Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204:” и да направим ал. 1: “по т. 1 е 10 на сто”, ал. 2 и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, аз даже предлагах чл. 204 да бъде без алинеи, а с точки 1, 2 и 3.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вероятно още по-разумно. Но доколкото се повтаря, смятам, че няма трагедия да го оставим и така, както е от работната група – 10 на сто. Единна ставка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би така ще е най-ясно. Ако трябват поправки, ще се направят.
Господин Кадиев, все пак предпочитанието на председателя сякаш е да остане в този си вид. Смятам, че няма непреодолими проблеми, ако по-нататък се наложи диференциация.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Госпожо Капон, оттегляте ли Вашето предложение?
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оттегляте го. Госпожа Капон оттегля предложението си. Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване на текстовете от Глава 30 – заглавието и чл. 216.
Господин Кадиев, да разбирам ли, че оттегляте предложението на вносителя за чл. 216? Комисията не подкрепя първоначално внесения текст. Да считам ли, че е оттеглен? Господин Кадиев потвърждава. Първоначалната редакция, предложена от вносителя за чл. 216, е оттеглена.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 216.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете за наименованието на главата и чл. 216 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 217 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Внасяне на данъка
Чл. 217. Данъкът върху разходите се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът. Когато данъчно задължено лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите.”
С това изчерпваме цялата глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, това е последният текст от Част ІV – чл. 217 в окончателна редакция на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя. Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Част V – Алтернативни данъци.”
Комисията подкрепя наименованието на тази част.
„Глава 31 – Общи положения.”
Комисията подкрепя наименованието на главата.
По чл. 218 „Алтернативен данък” няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
„Глава 32 – Данък върху хазартната дейност.”
Комисията подкрепя наименованието на главата.
„Раздел І – Общи положения.”
Комисията подкрепя наименованието на раздела.
По чл. 219 има предложение на комисията за редакция.
Комисията предлага да се създаде ал. 3:
„(3) Данъкът върху помощните и спомагателните дейности по смисъла на Закона за хазарта се декларира с годишна данъчна декларация по образец, който се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Пред нас са текстовете на заглавието на Част V, Глава 31 и Глава 32, чл. 218 по вносител и чл. 219 по принцип по вносител, с предложение на комисията за нова ал. 3. Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте тези предложения на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Госпожо Капон, заповядайте, до какво се свежда Вашето предложение?
МАРИЯ КАПОН (независим): До отлагане на гласуването на следващите раздели.
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Тъй като данъчните ставки и основните части по съществото на хазартната дейност са оставени за решение от страна на министър-председателя и управляващата коалиция, доколкото разбирам, за правене на анализ по тях, предлагам да оставим текстовете до данъка върху бюджетни предприятия, което е чл. 248, за да бъде ясно как ще се променят и какво ще е решението. Тогава текстовете ще се разглеждат един след друг, разбира се, ако председателят на комисията няма нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението е раздели ІІ, ІІІ, ІV и V да бъдат отложени.
Господин Димитров, какво е Вашето становище по въпроса? Става дума за раздели, по които във вашия доклад има обозначение „Текстът е отложен”.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението е разумно и ако няма възражения от залата, действително можем да ги отложим, за да не правим шарена черга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз също смятам, че предложението на госпожа Капон е разумно.
Уважаеми колеги, има процедурно предложение за отлагане разглеждането на раздели ІІ, ІІІ, ІV и V от Глава 32.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Благодаря ви за разбирането.
Благодаря на госпожа Капон за предложението.
Предложението се подкрепя.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Глава 33 – Данък върху приходите на бюджетни предприятия.”
Комисията подкрепя наименованието на главата.
Членове 248 и 249 са по вносител.
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 250 има предложение от народния представител Мария Капон.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Данъчни ставки
Чл. 250. (1) Данъчната ставка на данъка върху приходите е 3 на сто.
(2) Данъчната ставка на данъка върху приходите на общините е 2 на сто.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Има подкрепено предложение на госпожа Капон, но неподкрепено предложение на вносителя.
Има думата заместник-министърът на финансите господин Георги Кадиев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Всички решения на работната група бяха с участие на Министерството на финансите, включително с мое участие, така че оттук нататък спокойно може да се счита, че всичко, предложено от комисията, е подкрепено от Министерството на финансите.
В конкретния случай говорим за загуба на фиска от 3,5 млн. лв. Считаме, че е правилно да бъде подкрепено, тъй като това е подкрепа за общините и за държавните предприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кадиев, да разбирам ли, че в такъв случай това означава, че се оттегля предложението на вносителя и се гласува само предложението на комисията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Точно така, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, текстовете на Глава 33 – заглавието, членове 248 и 249 по вносител и чл. 250 с предложение по същество и редакция на комисията – моля да гласуваме тези предложения на комисията.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 251 „Преотстъпване на данък” има предложение от народния представител Мария Капон - в ал. 1 „50 на сто” да се замени със „75 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 251.
По останалите два члена от тази глава – чл. 252 и чл. 253, няма постъпили предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за тези членове.
С това изчерпваме Глава 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този текст е изключително важен, колкото и на пръв поглед да изглежда не толкова - дали ще е 50 или 75 на сто. Нека да видим коя е стопанската дейност, която извършват държавните висши училища и държавните общински училища от системата на народната просвета и каква част от тях реално, за да извършват тази стопанска дейност, те правят, за да може да подпомагат реалната си дейност. Затова, тъй като не бях при разглеждането на този текст в работната група, ще ми е много интересно да разбера от страна на Министерство на финансите каква е разликата между 50 и 75 на сто? Тъй като другите 25 на сто ги даваме в рамките на това да не бъдат отписани от бюджета. Но, ако е възможно, да се знае каква ще е загубата, ако не 50, а 75 на сто останат в самите училища и научноизследователски центрове. Тук става въпрос за БАН, за вузовете и за училищата – реално там, където наистина бюджетът не стига и където се използва стопанска дейност – било то издателство на учебник или нещо друго – само и само, за да може да подпомагат слагането, примерно, на едни стъкла в училище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики, изказвания?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз имам две питания към Министерство на финансите и един призив към залата.
Първо, дали е 50 на сто или 100 на сто – при този данък има ли някаква разлика? Аз зададох и въпроса с 4%, които оставаха за корпорациите. Предполагам, че в момента не са в състояние да отговорят, защото надали имат в момента сметките, но да помислят добре дали не е възможно да отпадне. Безсмислено е да се администрира подобен данък.
За мен обаче е по-сериозно притеснение буди това, че става дума за държавни висши училища, държавни или общински училища. Защо само държавни? По Конституция има равнопоставеност на държавно, общинско и частно. Защо трябва да бъдат само държавните или общинските училища, ползващи тази преференция? Защо не всички?
Затова правя предложение за отпадане на текста, а именно думата “държавните” пред висши училища да отпадне. И думата “държавните и общинските” до “училища” да отпадне. И текстът да стане: “висшите училища и училищата...”, всъщност “от системата на държавната просвета” – също. Може би трябва да бъде училищата от средното образование, някой да каже каква ще бъде точната формулировка. Но да важи за всички такива училища. Не зная дали има частни училища, които биха се възползвали, но от гледна точка на равнопоставеността това трябва да бъде дадено като възможност в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само един момент, господин Димов, за да изгладим Вашето предложение. След “бюджетни предприятия” да се запише “висшите училища и училища”.
НЕНО ДИМОВ: Всъщност всички училища, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Висшите и средните училища. Може би така трябва да бъде.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не са само средни училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Висшите и всички училища.
НЕНО ДИМОВ: Трудно ми е в момента да го кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... “научноизследователските бюджетни предприятия и училищата”. Отпадат “държавни и общински” и “от системата на народната просвета”.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Включваме ли и религиозните училища?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това също трябва да се прецени.
НЕНО ДИМОВ: Тогава да остане и “от системата на народната просвета”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Остава изразът “от системата на народната просвета”, отпада “държавните и общинските”. Ще го прочетем още един път преди да гласуваме.
Имате думата, господин Кадиев, за мнението на Министерство на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Предложението на господин Димов няма да му свърши работа, защото частните училища не плащат данък върху приходите. Те са вероятно ООД или някакво друго юридическо лице, което плаща корпоративен данък. В този смисъл изчистваме текста в тази посока, няма да ви свърши работа и е безсмислено. Затова предлагам да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, са в режим на бюджетни предприятия. Другите са в режим на търговски дружества.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Точно така.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Тоест, не може да има училище, което да е в такъв режим?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не може да е частно и да бъде в такъв режим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не е част от бюджета, върви по някакъв друг ред.
Сега, ако обичате, за ставката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: За съжаление, в момента нямам оценка колко би струвало това на бюджета. Аз имам цял списък от всички предложения и колко струва това на фиска, но по някаква причина, по наша вина, това сме го пропуснали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин председател, благодаря Ви.
Аз предлагам процедурно да отложим текста, да чуем становището на Министерство на финансите какво ще струва това на бюджета, тъй като съм категорична като човек, който работи от много години с училищата, че тези средства са им крайно необходими и наистина са много малка част от прихода в държавата. Нека Министерство на финансите да направи справка и ако залата реши, тогава да гледаме предложението. Готова съм, ако този приход в държавата е много голям, да оттегля веднага предложението. Но съм убедена, че става въпрос за много малко средства, които са много за самите висши учебни заведения за училищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за отлагане на гласуването.
Обратно процедурно предложение от господин Димитров. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Предложението ми е обратно, тъй като храмът трябва да се занимава с храмова дейност, а не с търговска. В чл. 248 изрично е записано, че приходите на бюджетни предприятия по чл. 1 на Търговския закон, както и отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, се облагат с данък върху приходите по реда на тази глава. Аз съм вузовски преподавател и зная за какво става въпрос. Тук ще ги подбутваме да стават рентиери, каквито някои от вузовете вече са станали, но не това им е предметът на дейност. Знаете, че по Лисабонската стратегия ние трябва да докараме разходите за наука от бюджета до 1%. Аз съм за това, но да не създаваме стимули на държавните висши училища и на другите училища да се занимават с дейност, която не им е присъща. Много е съблазнително да се занимават с това нещо, но да не се окаже, че във ВУЗ-а няма студенти, в училище няма ученици, или пък той е минимален и да има други доходи.
От тази гледна точка смятам да не ги поощряваме. Затова и предлагам да не прекъсваме, а да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, ще си позволя една малка волност от гледна точка на председателските ограничения. Краят на текста говори за това, че тази стопанска дейност е пряко свързана или помощ на осъществяване на основната. И доколкото ние преценихме, че няколко раздела в предходната глава се отлагат, ако се отложи този текст, няма да се задържи приемането на целия закон. Това, което Вие казвате като възможности за злоупотреба, навярно е реална опасност и тя съществува по всички текстове. Но задавам и на вас въпроса дали не си заслужава да се помисли за една по-прецизна редакция, която да ограничава злоупотребите, а същевременно да се даде възможност на онези, които наистина извършват дейност, която помага на тяхната основна дейност, да има едно голямо облекчение.
Заповядайте, господин Кадиев, след което ще гласуваме процедурното предложение на госпожа Капон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, бих искал само да напомня, че Министерството на финансите прие предложението на госпожа Капон да намалим данъка за бюджетните предприятия от 4 на 3%. Вече им дадохме едно облекчение и то беше гласувано току-що от парламента. Вдигането на преотстъпения данък от 50 на 75% вече би ги поставило в прекалено привилегировано положение спрямо всички останали. Това е причината, поради която ние няма да подкрепим вдигането на 75%, колкото и минимално да струва на фиска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, нямаме възможност повече да насилваме процедурата, ще гласуваме.
Съображението на господин Кадиев е, че вече е прието предложението на госпожа Капон за 3% вместо 4 на сто за бюджетните предприятия. Мисля, че бяха изяснени „за” и „против” предложението за отлагане на чл. 251.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Мария Капон за отлагане на обсъждането и гласуването на чл. 251. Имаше обратно предложение, имаше мнение на Министерството на финансите.
Гласували 74 народни представители: за 12, против 43, въздържали се 19.
Предложението не се приема. (Реплика от народния представител Мария Капон.)
Госпожо Капон, всъщност можете да направите редакционно предложение по чл. 251, стига да убедите залата, че е редакционно. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Едно редакционно предложение: от текста „държавните и общински училища от системата на народната просвета” моля да отпадне изразът „от системата на народната просвета”. Да могат да се включат и тези към културата, към земеделието и всички останали, които са държавни и общински, за да бъдат поне равнопоставени.
По тази причина оттеглям предложението – от 50 на 75%, тоест ако бъдат поне равнопоставени училищата във връзка с това, че в предходната точка от бюджета има увеличение от 25%, както каза господин Кадиев. Тогава мисля, че ще има консенсус в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Всъщност не подкрепяте Вашето предложение и няма да го подлагам на гласуване, а да отпадне този израз.
Предложението на госпожа Капон: от редакцията на вносителя на чл. 251 да отпадне изразът „от системата на народната просвета”, като остава редакцията „държавните и общинските училища”. Аргументацията е, че има държавни и общински училища извън системата на народната просвета. В тази връзка госпожа Капон оттегля предложението си за промени в ал. 1 – на ставката, която трябваше да гласуваме в противен случай.
Има ли други желаещи да вземат отношение по чл. 251? Няма.
Господин Димитров, бихте ли взели становище по редакционното предложение на госпожа Капон – като някаква ориентация на комисията?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз го споделям, ако това е истина. Лично моето мнение беше, че са на двойно подчинение и че няма училище извън системата на народната просвета. Ако това не е така, предложението е рационално и аз го подкрепям. Госпожа Валентина Богданова като заместник-председател на Комисията по образованието и науката може би ще каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Богданова, в този състав залата ще бъде благодарна на Вашето обяснение.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Всички училища, в които се осъществява обучение от 1 до 12 клас, се намират в системата на народната просвета. Друг е въпросът, за който вероятно говори госпожа Капон, че една част от тях са на друго ведомствено подчинение, а не на Министерството на образованието и науката. В тях се осъществява учебен процес. Стопанска дейност основно се прави в държавните училища, които са на подчинение на различни министерства, в които има и производствена дейност. Става дума за професионални гимназии – когато говорим за системата на училищното образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест понятието „системата на народната просвета” не се свежда до едно ведомство, а е система, в която са включени всички държавни и общински училища.
Госпожо Капон, в такъв случай може би да остане редакцията. Поддържате ли предложението си?
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Поддържам предложението… Тук е много рисковано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай ще подложа на гласуване предложението Ви за отпадане на „от системата на народната просвета”, след като го поддържате.
Преминаваме към гласуване. Ако правилно разбрах, госпожа Капон оттегля своето предложение по ал. 1, което не е подкрепено от комисията, затова преминаваме към гласуване на текстовете по самия чл. 251.
Първо подлагам на гласуване редакционното предложение на госпожа Капон за отпадане на израза „от системата на народната просвета”.
Гласували 92 народни представители: за 23, против 37, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на текста на чл. 251 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване текстовете на членове 252 и 253 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Глава тридесет и четвърта – Данък върху дейността от опериране на кораби”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава тридесет и четвърта.
Членове 254, 255, 256 и 257 са по вносител и са подкрепени от комисията.
По чл. 258 има предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 258 като предлага следната редакция:
„Данъчна ставка
Чл. 258. Данъчната ставка на данъка по тази глава е 10 на сто.”
Ако трябва да съм честен, вносителят също е подкрепил тази промяна, както каза и господин Кадиев.
Членове 259 и 260 са по вносител. Комисията ги е подкрепила.
С това изчерпваме текстовете на Част трета на този раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Разглеждаме Глава тридесет и четвърта, наименованието на главата, текстовете на членове от 254 до 260 включително, като заслужава да отбележим чл. 258, където комисията дава своя редакция, своя версия на съдържанието на този член. Както спомена и господин Димитров това означава, че вносителят е оттеглил своето първоначално предложение за чл. 258, прието е предложението на госпожа Капон.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте текстовете от Глава тридесет и четвърта.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ „Част шеста – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието на Част шеста.
„Глава тридесет и пета – Административни нарушения и наказания”.
По заглавието няма предложения.
Комисията подкрепя наименованието на Глава тридесет и пета.
По чл. 261 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено. Ще го прочета.
1. В ал. 1 думите „от 500 до 3000 лв.” се заменят с „от 500 до 2000 лв.”.
2. В ал. 2 думите „от 1000 до 4000 лв.” се заменят с „от 3000 лв.”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 261.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разглеждаме заглавието на Част шеста, заглавието на Глава тридесет и пета и текста на чл. 261 с предложението на народния представител Мария Капон, което не получава подкрепата на комисията.
Госпожо Капон, заповядайте. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
В следващите текстове от законопроекта съм се опитала да намаля границите, в които да бъдат санкциите. Някъде, където границата става по-голяма, както е в случая, от 1000 до 6000 лв., тя да е установена с ясна и конкретна глоба или имуществена санкция, особено при повторно нарушение, така че да не се създава у администрацията възможност за корупционна практика.
Това е причината, поради която в редица текстове оттук нататък съм правила такива промени. Пак казвам, че те са с цел ясна глоба при повторно нарушение и намаляване на маржа на възможните санкции, затова съм увеличила долния праг и съм намалила леко горния праг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, тук има една неяснота. В текста на вносителя пише: „в размер от 1000 до 6000 лв.”. Във Вашето предложение е „от 1000 до 4000 лв.”, а Вие пишете „от 3000 лв.”, тоест ... (Шум и реплики в залата.)
Може би да дадете разяснение от микрофоните, за да обясните и на колегите.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, това трябва да е техническа грешка при записването. Предлагам „от 1000 до 6000 лв.” да се замени с „от 3000 лв.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, вместо „1000” да бъде „3000 лв.”.
МАРИЯ КАПОН: Вместо „от 1000 до 6000 лв.”, както е в ал. 2 да е ясно и конкретно, че при повторно нарушение глобата е от 3000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но пак ли ще е до 6000 лв.?
МАРИЯ КАПОН: Не! Казах, че грешката е техническа, може би е при мен при подаването на предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Във Вашето предложение „от” трябва да отпадне и да бъде „в размер 3000 лв.”. Иначе може да се разбере, че е от 3000 лв. до безкрай.
МАРИЯ КАПОН: Да, така е. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мария Капон за промени в ал. 1 и 2 като в ал. 2 нейното предложение да се чете вместо „от” – „3000 лв.”, което заменя „от 1000 до 6000 лв.”.
Моля, гласувайте предложението на Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 7, против 30, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме заглавието на Част шеста, заглавието на Глава тридесет и пета и текста на чл. 261 по вносител, който е подкрепен от комисията. Гласувайте!
Гласували 98 народни представители: за 93, против 5, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 262 има предложение от народния представител Мария Капон. Те не са подкрепени и са в същия дух:
1. В ал. 1 думите „от 100 до 1000 лв.” се заменят с „от 500 до 1000 лв.”.
2. В ал. 2 остават думите „до 2000 лв.”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 262.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението не е съвсем ясно, госпожо Капон. Бихте ли доуточнили?
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин председател, в ал. 2 отново трябва да е „в размер на 2000 лв.”. Така глобата ще е ясно и конкретно записана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, гласуваме предложението на госпожа Капон за промени в ал. 1 и 2 на чл. 262, като в ал. 2 става дума за глоба в размер от 2000 лв. Гласуваме това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 11, против 39, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на чл. 262 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласувайте!
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 263 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:
Член 263 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мария Капон:
1. В ал. 1 думите „от 100 до 1000 лв.” да се заменят с „от 500 до 1000 лв.”.
2. В ал. 2 думите „от 200 до 2000 лв.” се заменят с „2000 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 263.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги! В чл. 263 става въпрос за следното нещо. Всяка стопанска операция, която води до неправилно определяне на счетоводния резултат, се наказва с имуществена санкция от 100 до 1000 лв. за всяко нарушение. При повторно нарушение на ал. 1 имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. за всяко нарушение. Тоест идват данъчните във вашата фирма и за всяко едно нарушение, което води до промяна в счетоводния резултат, поотделно ви наказват.
Възниква логичният въпрос: какво става, ако открият 60 нарушения, които могат да бъдат санкционирани с глоба от 100 до 1000 лв.? Какво става тогава? (Шум и реплики в залата.) Имайте предвид, че една счетоводна операция – дори една, която е в нарушение, като отделни нарушения те могат да бъдат повече от едно, разбира се. (Шум и реплики в залата.) Но един такъв текст означава следното нещо: че в момента, в който…
Уважаеми колеги, изслушайте първо една теза, после може да реагирате по начина, който намерите за добре.
Става въпрос за следното нещо. В случай, когато има повече нарушения в една компания и това го открие данъчният и възможността да наложи една такава санкция за всяко нарушение поотделно, може да доведе до това, или със сигурност ще доведе до това, да има по-силен корупционен натиск. Да кажат: я по-добре си плати, вместо да те санкционираме за всичките тези нарушения накуп! Нали ви става ясно? Ако някой се съмнява, да се запознае по-добре как работят такива текстове.
При положение, че има достатъчно санкциониращи други текстове, не го признават като разход, налагат имуществена санкция, налагат глоба, има си механизми, защо да го има и това нещо тук?! На вас може да ви звучат примерно 60 нарушения много, но вероятно не сте се занимавали с подобни неща и не сте били близо до подобна дейност – това е напълно реалистична и изпълнима хипотеза.
Така че безпокойството, което имаме с колегата Ясен Попвасилев, е, че този текст ще увеличи корупционния натиск. Вие преценете, ние поддържаме нашето предложение и се надяваме да получим подкрепата на максимален брой народни представители. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Ще има ли реплики от трибуната на изказването, предизвикало известно оживление в залата? Няма да има реплики.
Дали биха желали господин Кадиев или господин Филипов да вземат отношение?
Господин Филипов, заповядайте. Интересен ще бъде Вашият коментар.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
В този текст става въпрос за следното. Съгласно Закона за счетоводството, в началото на всяка отчетна година всяко предприятие трябва да разработи собствена счетоводна политика в съответствие, разбира се, със законите и със съответните приложими счетоводни стандарти. Да утвърди правила, съобразно които то ще работи през цялата година и ще представи информацията си в годишния отчет.
Този текст има за цел да накаже предприятията, които не спазват разработената от тях счетоводна политика. И ще подкрепя текста с един пример, свързан с определяне прага на същественост на дълготрайните материални активи. В тази област счетоводното законодателство дава право, свобода на всяка една фирма да определи над какъв размер ще счита, че даден актив е дълготраен за нея. И ако предприятието определи, че над 1500 лв. например ще счита, че един актив, въпреки че ще бъде използван повече от 12 месеца, ще бъде дълготраен, тоест, ако придобие нещо под 1500 лв. и може да го ползва 10 години, за нея не е съществено и няма да го отчита като дълготраен. Тя е длъжна в течение на годината всичко, което придобие над този праг, да бъде представено във финансовия отчет като дълготраен материален актив. Ако въпреки всичко придобие нещо на стойност 2500 лв. и не го представи по този начин, това означава, че тя е нарушила собствения праг, който е определила.
В действащия в момента закон тази фирма се наказва с това, че този разход от 2500 лв. никога не й е признат. В новия закон е предложено тя да може да амортизира този актив, но да носи административна санкция за това, че не спазва определените от нея задължения. И този текст не създава никаква възможност на данъчния орган да преценява по собствена воля. Той просто отваря, прочита счетоводната политика, сравнява и казва, че лицето работи в нарушение на собствените си правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Филипов.
Има ли желание за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за отпадане на чл. 263 – предложение, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 10, против 38, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мария Капон за промени в алинеи 1 и 2, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 12, против 35, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението за чл. 263 на вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 79, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 264 има предложение от народния представител Мария Капон членът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 264.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Значи, взели сме глобите по чл. 261, чл. 262 и чл. 263 и освен това по чл. 264 управителят отново ще бъде глобяван в размер, който е от 200 до 1000 лв. или от 400 до 2000 лв. Поради тази причина за едно и също нарушение имаме две санкции, затова предлагам отпадането на чл. 264. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към госпожа Капон? Няма. Желаещи за изказвания също няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Капон за отпадане на чл. 264, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 13, против 36, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 264 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 66, против 5, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Член 265 и почти всички следващи членове са под влиянието на госпожа Капон.
По чл. 265 тя предлага в ал. 1 думите "от 500 лв. до 3000 лв." да се заменят с "от 1000 лв. до 3000 лв.", а в ал. 2 думите "от 1000 лв. до 6000 лв." да се заменят с "4000 лв.".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 265.
По чл. 266 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – чл. 266 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Има предложение от народния представител Мария Капон: в ал. 1 думите "от 200 до 2000 лв." да се заменят с "от 200 до 1000 лв.", а в ал. 2 думите "от 400 до 4000 лв." да се заменят с "2000 лв.".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 266, като предлага думите "касова бележка (фискален бон)" да се заменят с "фискална касова бележка".
По чл. 267 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – чл. 267 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 267.
По чл. 268 има предложение от народния представител Мария Капон: границата "от 200 до 10 000 лв." да се замени с граница "от 5000 до 10 000 лв.", а втората граница – "от 500 до 20 000 лв." да се замени с граница "от 10 000 до 20 000 лв.".
Комисията не е подкрепила това предложение.
Комисията е подкрепила текста на вносителя за чл. 268.
По чл. 269 има предложение от народния представител Мария Капон: в ал. 1 думите "в размер на невнесения данък" да се заменят с "двукратен размер на невнесения данък", а в ал. 2 думите "двоен размер" да се заменят с "четирикратен размер".
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията е подкрепила текста на вносителя за чл. 269.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, от чл. 265 до чл. 269 включително, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Истинската политика на тази коалиция се вижда в чл. 268. Става въпрос за организаторите на хазартни игри. Давам ви примера за нарушението и маржа, който има. Малко по-горе по предложение на Министерството на финансите санкцията може да бъде 200 лв., ако не издадеш фискален касов бон. В същото време нарушение по чл. 219, който гласувахме в началото ("Данъчно задълженото лице при хазартна дейност не води ежедневни ежемесечни отчети"), глобата също може да бъде от 200 до 10 000 лв. Извинявайте, но това за мен е абсолютно нелогично. Как може администрацията да прилага този марж – от 200 до 10 000 лв.?! Това означава, че проверяващите от Комисията по хазарта могат да кажат: "Дай 2000 лв. в един плик или 4000 лв., пък оттам нататък можеш да не водиш дневник". А воденето на дневника води до алтернативния данък, тъй като в случая данъкът при хазарт се нарича алтернативен данък. Важен е оборотът.
Господа народни представители, аз съм абсолютно убедена, че между нас няма човек, който да не иска да подкрепи намаляването на този марж и вдигането на долната граница при нарушения, които граничат с престъпления, което е ясно – укриване на данъци.
В чл. 269 отново имаме документи за хазарт. Предлагам тук да бъде даден двойният размер. Първоначалните ми предложения са във връзка с първите текстове, които бяха по санкциите, а именно по намаляване на маржа.
Много кардинално е обаче решението ви за чл. 268. Затова ви моля да подкрепите да намалим границата и да вдигнем прага при неводене на ежедневни дневници. Става въпрос за ясно укриване на доходи. Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Дайте да уважим някое от предложенията на госпожа Капон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Капон? Няма.
Има думата за изказване господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Капон, повдигнах тази тема на заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Вас Ви нямаше. Отговориха ми: "Не се притеснявайте, господин Димитров, така индивидуализираме наказанията – от 200 до 10 000 лв. имаме възможност данъчната администрация да приложи голяма индивидуализация". Как това не води до корупция, на мен не ми е ясно!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Е, е...
МАРТИН ДИМИТРОВ: То че води, е ясно. Ето, госпожа Дончева се съгласи веднага с мен.
По отношение на чл. 267 оттеглям предложението, което сме направили с колегата Попвасилев по следната причина. То касае скритото разпределение на печалбата. За хората от вас, които се вълнуват от тази тема, в § 1, т. 5 има дефиниция на скрито разпределение на печалба, която в първоначалния си вариант включваше "или трети лица". В Комисията по бюджет и финанси успяхме да редактираме този текст и вече се казва "за трети свързани лица", в противен случай това касаеше целия свят и беше опасен и лош текст. В този си вариант текстът е приемлив и ние оттегляме нашето предложение. Смятаме, че то е изпълнило своята функция.
Колкото до индивидуализацията на наказанието, това ще бъде много интересна тема оттук нататък. Тя означава следното: идва данъчният и казва: "Глобата може да бъде от 200 до 10 000 лв. В твоя случай е 207 лв.". Така наказанието е индивидуализирано.
Напълно подкрепям колежката Капон, която иска много по-малки маржове между долната и горната граница. Между 200 и 10 000 лв. разликата е 50 пъти! Хубаво нещо е индивидуализацията, но как това не води до корупция, питам всички вас?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика има думата госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, много интересно е да видим, тъй като и досега маржът беше толкова голям, какви са били нарушенията и колко е събрано в различните маржове – от 300 до 1000 лв. и колко са събрани по 10 000 лв. За мен категорично става въпрос за нарушения, за санкции. Тук дори не говорим за алтернативния данък. Говорим ясно за случаи, където няма дневници. Воденето на ежедневния дневник води до реалното отчитане на прихода в бюджета, а той е алтернативен данък. Без дневника няма как да има данък, тоест все едно не си имал дейност. В същото време наказваме хората, които са забравили днес да пуснат една касова бележка, примерно на пазара, също с 200 лв. Това отношение ми се струва цинично. Убедена съм, че колегите в залата ще подкрепят предложението ми да вдигнем долния праг. Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): На колко да го вдигнем? Кажи!
МАРИЯ КАПОН: То е написано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, съзирате ли възражение в тази реплика, на което искате да отговорите? Нямате това желание.
Господин Кадиев желае да даде пояснение. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Капон, хората не забравят обикновено да издават касови бележки, а умишлено не ги издават. Това като реплика.
Що се отнася до изказването на господин Мартин Димитров, наистина на заседанието на Комисията по бюджет и финанси ние застъпихме позицията, че наказанието трябва да бъде индивидуализирано, само че ставаше въпрос не за този марж, за който говорим, а за това да има една твърда схема – била тя 2000, 3000 и т.н. лева по всеки от тези членове, която всеки наказан по тези членове да заплаща.
Основен принцип на административното наказателно право е да има индивидуализация на наказанието предвид на това каква е неговата тежест, какви са обстоятелствата, при които е извършено. Давам ви пример: подаване на данъчна декларация с три дни закъснение и изобщо неподаване на данъчна декларация. По вашата логика би трябвало да се наказва по един и същи начин. Ние считаме, че трябва да има диапазон – от 1000 до 3000 лева или какъвто и да е. Но важното е да има диапазон, за да има индивидуализация на наказанието.
Санкциите по хазарта, за които става въпрос в момента, са пренесени по начина, по който са в сегашния закон. Отчитаме го като грешка сега и сме готови да подкрепим известно свиване на маржа. Дали ще бъде точно от 5 до 10 000 лв. или някаква друга сума, така или иначе това е допълнителен приход за бюджета и Министерството на финансите би го подкрепило. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Господин Димитров, каква би била коректната процедура по този въпрос? Дали да причислим чл. 268 към онези текстове, които бяха отложени?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, страхувам се, че не съм човекът, който може да Ви отговори. Нямам никакъв опит в хазартния бизнес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става дума за парламентарната процедура.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Звучи ми привлекателно готовността на Министерството на финансите да приеме по-високите ставки, но се опасявам дали няма да погубим нещо. Не мога да бъда консултант в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Аз приемам доводите на колегите отдясно, че това е нещо по-тежичко от неиздаването на една касова бележка, защото дава възможност по-сериозно да се анализира дейността на една фирма и може би минимумът трябва да бъде по-висок, отколкото случая с касовата бележка. Но отворена ножица между 5 и 10 000 лв. ще доведе до следното нещо. Пет хиляди лева са пари. Животът е достатъчно разнообразен с различни хипотези. Нека да започнем от 500 до 10 000. В досегашния режим е било от 200 до 10 000. Може би, госпожо Капон, за Вас 5 хиляди лева са нищо пари, обаче хазарт е както казината на Васил Божков, така и едни стаи с ротативки. Все пак да се съобразим, че и там трябва да има някакъв марж и че трябва да има събираемост. Като сложите от 5 до 10 000, наистина ще дадем възможност за корупция, но не във вида, за който говори господин Димитров – щом имало индивидуализация, имало условия за корупция. То цялото наказване – административно, дисциплинарно, наказателно и някакво друго, е индивидуализация. Ако е така, просто светът щеше да тъне в корупция от създаването си до наши дни. Нека да не гледаме на корупцията толкова профански.
Нека да се разграничи от случая с касовата бележка. Дали 500 лв. е доброто или 1000 лв., не мога да ви кажа. И аз като господин Петър Димитров не съм специалист по хазарта, но предлагам 500, защото процедурно трябва да се гласува нещо. Мисля, че това ще реши въпроса. Сложите ли го 5000, ще направите нещо просто – ще хванат нарушителя в нарушение и ще му кажат, дай ми 2000, за да не пиша 5000 минимум. По-добре да има неотвратимост на наказанието, отколкото голямо наказание.
Освен това нали му правите финансово и данъчно досие. Този човек, ако е започнал с актове, пък били те от 500 лв., те вече тежат по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Дончева?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Дончева, точно както Вас и като господин Димитров аз също не съм компетентна в областта на хазарта. Но се опитваме поне да можем да направим един сравнителен анализ. За мен е важно Министерството на финансите да ни даде ясните параметри какво се случва, когато дава едни такива суми. Защо не е точно така – и аз това питам. Аз давам едни примерни числа, гледайки в тавана, по усет. Един лев за всеки е един лев, едно евро е едно евро. Няма малко и много. Защото ротативките нямат ежедневен дневник. Те имат алтернативен данък, който е на бройка от тях и той е 300 лв. на тримесечие. И за него не знаем защо да е 300, а не 500 или 50 лв, но така или иначе отложихме текстовете. Няма логика.
Важно е законодателят да знае и предполагам, че комисията, в която Вие работите, обичате да Ви обяснят защо предлагат това, а не предлагат друго. За мен е важно отношението и дебатът защо цифрата е такава.
Права сте и в анализа, че като има 5000, може някой да дойде и да предложи 2000 лв. И това е възможно, и такава страна има. Но смятам, че на нас като народни представители администрацията трябва да ни дава ясни отговори и анализи, така че да ни убеждава в това. А ние да правим предложения, когато сме компетентни, когато не сме компетентни, като видим, че има по-добри от нашите, със сигурност ще оттегляме предложенията си. Считам, че с това и Вие ще се съгласите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Дончева! Вашата логика беше правилна, съгласен съм с Вас. Разминаваме се само по отношение на индивидуализацията. Моят проблем, госпожо Дончева, не е самата индивидуализация, когато разликата между минималната и максималната граница е 50 пъти. Тогава задавам следния въпроса на какво се дължи това. Да ни обяснят каква е логиката да бъде 50 пъти. Може да бъде 5 пъти вместо 50 пъти или 10 пъти, защо да бъде 50 пъти? А отговорът, който ни се дава, е, че така е било и в предишния закон. Не смятате ли, че ние като народни представители трябва да зададем този въпрос и да търсим рационален отговор? Това, че било някъде по този начин, не е достатъчно. Да, ние – и Вие, и аз, и госпожа Капон – не сме експерти в тази област, но този въпрос беше зададен и в Комисията по бюджет и финанси и не получи отговор. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо Дончева, моята реплика ще бъде малко изкуствена. С повечето неща, които казвате, съм съгласен. Аз по принцип съм против маржовете и винаги съм пледирал да има някакъв вид ясна формула, по която да се налагат санкциите, за да не се стигне нито до Вашия вариант за корупция, нито до този, за който казва госпожа Капон.
За мен проблемът тук е не в това каква ще бъде формулата или какъв ще бъде маржът, а индивидуализацията да бъде за нарушението. Не за това дали има 5 или 50 ротативки, а за нарушението. Тоест независимо кой прави нарушението, за едно и също нарушение да получи една и съща санкция. Това нещо не го виждам в начина, по който текстът е предложен. Жалко е, че не мога да дам предложение извън формула, по която трябва да се помисли малко по-дълго. Не мога да го направя в момента. Затова и не съм направил предложения в този текст, правил съм ги по-рано в други закони. Но за едно и също престъпление или нарушение трябва да има едно и също наказание независимо колко голям или малък съм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Индивидуализацията на наказанията е труден проблем поначало, където и да се прилага. Обикновено изходният критерий е обществена опасност, но също и личността на дееца, също и за кой път му е нарушението, също дали по обща преценка на наказващия орган това се дължи на незнание, на злоумисъл, на други някакви фактори.
Има основание в искането Ви държавната администрация да дава повече подробности защо ”от-до” . Само че това е много мъчно постижимо в конкретика. Като настройвате телевизора си на ръчна, или на автоматична настройка, не ви пише сложете си чертичката на делението 3,2 и 2,18 микрона.
Тази работа става с нагаждане. Ако текстът досега не е създавал проблеми, макар и с този марж, нека да имаме предвид и следващия път, когато Министерството на финансите дойде с този законопроект по тази тема, ние да поискаме предварително някакъв анализ на административно наказващата практика. Това нещо не ни пречи и то с течение на времето става, особено когато се прави да речем всяка година промяната в тези части.
На този етап може би е разумно, като нямаме този анализ, да приемем, че досегашната санкция, като не е създавала проблеми и нито опозицията, нито управляващите могат да посочат практически примери на такива проблеми – злоупотреба с нещо, малки санкции, прекалена повторяемост, ние да приемем онова, по което се е движила комисията. И разбира се, да отчетем довода, че когато става дума за единична касова бележка, това има една обществена опасност, но когато става дума за дневници, в които има много по-голяма информация, е друга. Пак казвам, предлагам 500 - чисто умозрително, защото някакво гласуване трябва да има. Трябва да има някакъв знак, че законодателят счита този вид нарушение за по-тежко от другото. А следващата година, живот и здраве, да направим анализ, ако искате и Комисията по бюджет и финанси може сама да си поръча този анализ няколко месеца предварително и да го получи разписан в ключовите текстове на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това, което аз забелязвам, е, че между 200 и 10 хил. лв. – пак повтарям, между 200 и 10 хил. лв. има огромна разлика. Огромна разлика! Смешна е тази санкция от 200 лв., при условие че всички знаем какви са печалбите в хазарта.
Аз тук не съм съгласен с колегата Дончева, че ние трябва да изчакаме да мине една година и да чуем мнението на министерството, може би и на самите организатори на хазартния бизнес, може би и на клиентите на този бизнес, може би и на данъчните и тогава да решим какво да правим.
Аз категорично подкрепям това предложение, защото това е едно разумно предложение. То налага някаква реална санкция, съобразена с онова, което се печели в този бизнес и затова ви призовавам да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Христов?
Заповядайте, господин Кадиев. Нека да чуем отново Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Бих искал да опонирам на господин Христов, че всички знаем какви печалби има хазартът. (Реплика на народния представител Татяна Дончева.)
Проблемът е точно там, че не знаем какви печалби има. А не знаем какви печалби има, тъй като те са на така наречените алтернативни данъци – различни видове, не подават декларация с приходи и разходи, а подават декларация, в която има само приходи и данъкът върху приходите, който плащат. Нямаме никакъв начин по начина, който в момента са уредени, да разберем колко са техните печалби и оттам да изчислим дали санкцията, която им налагаме, евентуално би ги фалирала, или не би ги фалирала и съответно да я намалим или увеличим.
Това е моят отговор и към госпожа Капон – каквито и анализи да правим, не мисля, че ще можем да ви кажем коя санкция е икономически обоснована. (Реплика от народния представител Мария Капон.)
Този проблем би могъл да се оправи, само и единствено ако върху хазарта няма алтернативни данъци, а бъдат вкарани по общия ред на корпоративното облагане и плащат корпоративен данък и тогава знаем какви са техните приходи и разходи. По начина, по който те са направени в момента, те са на алтернативен данък, ние продължаваме да не знаем техните разходи, а съответно и техните печалби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кадиев, Вие използвахте възможността да дадете пояснения за опониране на народен представител. Това не е съвсем в реда на процедурите, които се предвиждат за този род изказвания. Аз нямам предвид да Ви връщам на трибуната, моля Ви да си заемете мястото. Но бих дал повторно думата на господин Христов, доколкото той по същество беше репликиран от Вас.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Кадиев, точно там е проблемът – че не знаете колко печелят тези хора!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): А ти знаеш ли?
МИНЧО ХРИСТОВ: Точно това е проблемът!
Колкото за разходите, всички знаем, че те са минимални. Какви разходи се изискват за една машинка за покер, примерно? Какви разходи се изискват? Каква поддръжка – кой знае каква?!
Уважаеми господин Кадиев, аз пак апелирам и към Вас, и към присъстващите в тази зала, нека да не защитаваме интересите на българските застрахователи, а да защитим интересите на българската държава, тоест, в хазната да влязат повече пари.
Аз мисля, че предложението, което е направено, е именно в този смисъл и в тази връзка. Тъй като темата е друга, не искам да се връщам върху Закона за ДДС, върху това, което е предложено тук – да се намали корпоративният данък за хазарта; за това, че освободихте хазарта от ДДС, включително и тези електронни машинки, а в същото време обложихте лекарствата и средствата за инвалиди с 20% ДДС, въпреки че знаете, че в Европа такова нещо няма - ДДС върху лекарствата и средствата за инвалиди се движи между 0 и 5%. Това е, колеги! Но не искам да ви връщам към тази дискусия и ви призовавам съвсем колегиално, нека да не защитаваме интересите на хазартния бизнес. И без това те печелят прекалено много. Вие казвате, че не знаете колко. Ами, вижте колите на тези хазартни босове, вижте тяхната охрана, вижте замъците, в които живеят, и много лесно ще може да си отговорите на въпроса какви са печалбите!
Между другото Вие, като ресорен министър, трябва да се занимаете точно с тези проблеми – доколко законно е придобито това имущество на тези хазартни босове? Какви данъци са платили и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Владимир Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, тук се лансира една-единствена теза – тезата за корупцията, дали ще бъдат корумпирани служителите, които ще съставят тези актове, дали имат вратичка, за да прибират пари.
Ако ние вдигнем долната граница на 5 хил. лв., каквото е предложението на госпожа Капон, този, който ще бъде корумпиран, трябва да му се даде долната граница. Нито един от тези, които извършват такава услуга – хазарт, не би си позволил лукса и не би му било приятно да даде 5 хил. лв. подкуп на един данъчен служител, за да може той да прикрие нарушенията. Това е адски дисциплиниращо, според мен, дами и господа! Ако ние приемем тази граница, като долна, тя действително ще заработи много по-ефективно, отколкото всички останали инструменти, които вие предлагате.
Този огромен марж ще доведе до действителна корупция. Замислете се, ако глобата е 5 хил. лв. – минималния размер, дали данъчният служител би взел по-ниска от тази! Мисля, че той не би взел. И тогава всеки един ще бъде дисциплиниран, защото, знаейки, че минимумът е толкова, в никой случай не би си позволил лукса да не води изрядни дневници и по този начин мисля, че ще спечели и фискът, и държавата, и обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Димов. Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Кузов, не съм съгласен с Вас, че като вдигнем долната граница, ще се подобрят нещата. Колкото и тежки да стават едни наказания, като няма кой да ги спазва и като няма кой да следи за тях, все тая. Вижте Закона за движението по пътищата, например.
За мен проблемът, който казах и в репликата си към госпожа Дончева, е, че трябва да има максимално обективни критерии, така че за едно и също провинение да се налага една и съща санкция. Не можем да отчитаме по печалбата. Някой може да има много голяма печалба и малко провинение, тогава голяма санкция ли ще му сложим за това? Когато имаш провинения от различни субекти, трябва да имаш максимална сигурност, че ще имаш една и съща санкция. Това е. Не е ли така? (Реплики от народния представител Татяна Дончева.)
Няма да ми обясните, госпожо Дончева. Точно така е – за една и съща санкция трябва да има едно и също нарушение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Ако откраднеш едни джапанки и откраднеш един „Мерцедес”, една и съща санкция ли ще бъде?
НЕНО ДИМОВ: Това не е едно и също провинение. Едно е да откраднеш джапанки, друго е да откраднеш „Мерцедес”. Не е едно и също. Това е различно. Не може един, като открадне „Мерцедес”, да лежи в затвора, а друг, като открадне „Мерцедес”, да му подариш втори. Нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, няма как да водите такъв диалог.
За дуплика думата има господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димов, Вие отлично знаете като водач, ако нарушите правилата и Ви спре полицай, какъв е минималният размер на глобата. Ако Вие искате да нямате такава, давате този минимален размер. Той не Ви прави отстъпка или не Ви начислява ДДС върху глобата, която му давате като рушвет. Точно това е дисциплиниращият ефект на завишената ниска долна граница. Тази долна граница ще бъде тази дисциплинираща функция, която би накарала всеки един, който ще тръгне да извършва някакво такова нарушение, да се съобрази, че от това по-малко той не може да даде, ако става дума за корупция. Аз не съм съгласен от трибуната на Народното събрание постоянно да се внушава на обществото и на европейските структури, че България е толкова корумпирана, видите ли, че за всички закони трябва да се мисли първо как да няма корупция, а след това как да работят. Но това вече е друга тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи за изказване?
Господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми колеги, аз все пак призовавам да се върнем към предмета на нашето обсъждане – обсъждаме данъчен закон и говорим за конкретни размери на наказанията. Виждате, че, има – няма, се връщаме към темата: е ли хазартът нещо добро за България или това е престъпление априорно и трябва да го забраним. Имаме съседна държава, която го забрани. Ако това е темата – да има или да няма хазарт, то си има Закон за хазарта. Да не го обсъждаме днес и тук. Аз съм от Варна и знам как пристигат самолети с хора, които идват да играят. Ако ние като държава кажем, че не се интересуваме от този приход в държавата, дайте да направим като Турция – слагаме бариерата и край по въпроса. Казвам обаче, че това не е дебатът по днешния закон.
Вторият дебат, който изскача тук, е: дали е справедливо или не е справедливо. Това е юридически проблем и отново казвам, че не можем да го решаваме тук. Тук обсъждаме въпроса за приходите във фиска, не засягаме морала, в това число не засягаме и въпроса за корупцията.
Вчера водихме разговори с представители на НАП и аз ще припомня тук на представителите на опозицията, тъй като ще се върнем пак към този въпрос, как да стимулираме данъчните, тъй като с ваша подкрепа се съгласихте и стимулираме данъчните с част от откритите данъци. Дайте да ги стимулираме с глобите и с неустойките. Значи, когато глобата е голяма, данъчният да знае, че ще вземе премия от това, че е глобил, а не от това, че е събрал данъка, който се полага на държавата, или е събрал осигурителната вноска, която се полага на НОИ.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Да.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, но когато го обсъждахме в Комисията по бюджет и финанси, тогава си спомням как Петър Димитров остана в малцинство и как приехме един друг режим за стимулиране.
Затова пак ви призовавам – днес темата не е хазартът, не е дали е справедливо или не е справедливо, а обсъждаме данъчен закон, постъпиха предложения, дайте да ги гласуваме. На някои се струва, че 5000 лв. е малко или много, но това число звучи необосновано. Аз знам, ако вземете на някой от ротативките 5000 лв., тъй като мога и аз да го развия в тази посока – големият играч праща някои да проверяват и им слага едни глоби от по 5000 лв. и малките играчи изчезват. Може би и това е подход, който трябва да отчитаме.
Та, от тази гледна точка има информация на Министерството на финансите, предложени са ставки, дайте да ги гласуваме. Всяко увеличение ще увеличи фиска и евентуално ще намали приходите в държавата България от хазарт. Но да не припкаме във всички посоки.
Има хубава мисъл на Лийкок: „Той изскочи от къщи, метна се на коня и лудо препусна във всички посоки.” В момента препускаме във всички посоки. Дайте да си вървим в посока на данъчно законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика думата има господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Петър Димитров, Вие ми напомнихте нещо – за дебата миналата година. Тогава всички в Бюджетната комисия бяхме за част от глобите и неустойките да остават като възнаграждение за данъчните. Помните ли те какво ни казаха? Вие това не казахте пред парламента. Те ни казаха следното нещо: тези пари са много малко и не могат да свършат работа. Това ни казаха, а Вие не го споделихте пред парламента, а трябваше да го споделите.
В тази връзка има един хубав въпрос, който аз искам да задам сега на Министерството на финансите относно тези текстове, които разискваме днес: какви приходи има държавният бюджет от глоби? Има ли въобще някакви приходи? Ако няма, за какво ги обсъждаме? Какви приходи има за миналата година или за по-миналата, или за която година имате пример, ни дайте.
Но, господин Петър Димитров, всички бяхме „за”. Вие сте забравили вече, всички бяхме „за”, но те ни казаха: тези приходи от глоби и неустойки не са достатъчни да служат за възнаграждение на данъчната администрация.
Един съвет към Вас: вижте в новия ДОПК какво са предложили в тази връзка – нещо, което бяхме отхвърлили, събраните осигуровки да се разпределят отново като възнаграждение за данъчните. В новия ДОПК данъчната администрация пък са го предложили. И като говорите по тази тема, беше хубаво да почнете от нея – нещо, което Бюджетната комисия отхвърли миналата година.
Кажете ми: от Министерството на финансите събирате ли някакви глоби по този въпрос? Ако не събирате, няма смисъл да обсъждаме тези текстове. Очевидно, че не работят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика думата има госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Извадих книжката с данъчни закони до момента, за да видя санкциите, които важат в момента, и да направя разликата, господин Димитров. Защото за мен не е нормално да има намаление на глобите тази година. Оказва се, че маржът, който ни се подава, в момента това е действащият чл. 67а, ал. 4 – санкциите са от 3000 до 15 000 лв. и от 6000 до 30 000 лв. Изведнъж се оказва, че имаме от 200 до 10 000 лв. и от 500 до 20 000 лв. Тоест има промяна, значи има политика в тази насока, значи има анализ. Защото, ако аз съм народен представител, който не е компетентен във всяка една от сферите, няма как, ако не бъда убедена, някой да ми каже как и той не знае защо това е така. Пак казвам, тук става въпрос за ред санкции, които са и в следващия чл. 269, които ще видим по-нататък, тоест има разлика в начина на глобите и поставянето им, което е напълно нормално всяка година да има някакъв анализ и на база, на който да бъдат предложени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика думата има господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): И аз щях да попитам господин заместник-министъра: въобще събират ли се някакви глоби по тези параграфи, които ние разискваме?
За идеята данъчните да събират процент от глобите. Ами, вижте, вие направихте частните съдия-изпълнители. Министър Румен Петков има идеята частници да събират глобите на КАТ. Аз питам: къде е тук държавата? Тя не може ли да си събира глобите? Не може ли да установи механизъм за събиране на тези глоби? Толкова ли е трудно?
Господин Димитров казва, че проблемът не е хазартът и не е справедливостта. Мисля, че точно там е проблемът! Разискваме точно проблема за корпоративния данък върху хазарта, в тази част, в тази точка. Точно тук е проблемът!
Мисля, че беше дадена една добра идея: дали да не забраним въобще хазарта в България. (Оживление в КБ.) Защо не?! Защо в съседни държави го забраниха, а ние – не? Въпрос на преценка. Къде отиват тези пари - за благосъстоянието на българския народ и на българската икономика или за благосъстоянието на няколко хазартни боса?! Не съм ли прав, колеги?! Защо трябва да бягаме от тези въпроси? Ако трябва, ще разискваме и този въпрос – защо България да не забрани хазарта. В Израел е забранен, в съседна Турция – също. Какво лошо има? Може би трябва да помислим и за тези неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Да отговоря на господин Мартин Димитров. Аз казвах, че пак ще се върнем към този дебат точно по новите предложения по ДОПК. Напомням, според мен с Ваша подкрепа, тъй като не знам дали сте били или не, но накрая останах много самотен, когато твърдях, че не може от главницата на данък и от главницата на осигуровка да стимулираш. Можеш да стимулираш от глоба, от неустойка. Ние приехме да стимулираме данъчните от събраните укрити данъци. Сега те искат, след като им даваме от укрити данъци, да им дадем и от укрити осигуровки. Тоест, като сме казали “а”, да кажем и “б”.
Много се надявам да си сменим политиката и да стимулираме действително за това, за което стимулираме контрольора в трамвая. Ние го стимулираме за това, че е хванал нарушител. Той взима 100% парите за билета и освен това глобява.
Но пак повтарям – не е това темата на закона. Ние говорим за нещо коренно различно.
Доволен съм от това, което каза госпожа Капон. Но не знам каква аргументация има да намаляваме глобите и неустойките. Не знам дори и обратното. Не знам дали хората, които играят хазарт, също и онези, които го организират, са обеднели и трябва да ги щадим за това, че нарушават законите. Като не искат да ги глобяват, да не нарушават законите.
Аз съм за това: да запазим глобите такива, каквито са били.
Доцент Христов, предложението Ви също звучи съблазнително. Знаете, че Финландия забранява алкохола, в доста държави е забранено тютюнопушенето на публични места. Това е въпрос на национална политика. Ако решим, че ние сме такава държава, която не желае да има такива в България, да. Но, повтарям, не днес, да не превръщаме фиска във въпрос на морал – дали хазартът трябва да бъде обложен или не.
Фискът се интересува да има приходи в бюджета. Ако Вие считате, че той трябва да дава по-големи приходи в бюджета, това трябва да се отрази върху ставките, които отложихме. Когато дойдем до тези ставки, се надявам, че тогава ще обсъждаме този въпрос.
Сега трябва да решим конкретния въпрос. Може би и аз ще се присъединя към предложението на госпожа Капон: да запазим действащия режим, да не отиваме към облекчения, ако има такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам, че госпожа Капон желае да вземе думата. Доколкото дискутираме няколко текста, навярно имате право да се изкажете и по тях.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин председател! Имаше предложение от госпожа Дончева за долната граница да мине на 500 лв. до 10 000 лв. Аз съм вносител на предложение за граници между 5 и 10 хил. лв. В новия закон след справка, която направих с Министерство на финансите, наистина има леко разлика в местата, в които са разпределени всички видове глоби. Считам за нормално долната граница да започва от 2000 лв. Нека Министерство на финансите да даде становище или да отложим члена – това е другият вариант, ако господин Димитров каже. И Комисията по бюджет и финанси да вземе ясно решение на база на анализ, ако такъв анализ е възможно да се направи. Трябва да се намери практично решение за това какво е възможно и какво не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преди да помоля господин Кадиев да даде своя отговор, уважаеми колеги, ще помоля господин Димитров и госпожа Капон да ме чуят също.
Господин Димитров на няколко пъти пита кой е въпросът, който обсъждаме. Въпросът, който обсъждаме, е този, формулиран в ал. 1. Това е казусът безотчетност. Това е, когато, както пише тук, “който има задължение да води ежедневен, ежеседмичен и ежемесечен отчет, не изпълнява това задължение”. Това е въпросът, а не да има или да няма хазарт или колко данъци се плащат.
За мен, откровено казано, този текст звучи малко куриозно, защото, какво означава, ако няма отчетност да те глобят 200 лв.? И ако продължава да няма отчетност, да те глобят още 500 лв.? Това е въпрос, който бих помолил и господин Кадиев да коментира.
Виждам, че господин Кузов иска думата по процедурен въпрос. По правилник в такива случаи думата се дава веднага. Имате думата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Процедурата ми е много проста. Господин Димитров, уважаеми дами и господа, нека да отложим тази точка, за да може на заседание на Комисията по бюджет и финанси министерството да ни предостави точна информация, а не в момента “да пикираме” нагоре-надолу и да се чудим какво да решим. (Реплики от народния представител Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Обикновено най-голямо желание за изказване предизвикват най-прости текстове. Ако искате някакви изчисления на Министерството на финансите, няма да ви ги дадат и догодина. Така че няма никакво основание за отлагане на текста. Това е преценка колко да е. Има постъпили предложения, има предложения на вносителя за глоби от 200 до 10 000 лв. Има мое предложение за глоби от 500 до 10 000 лв. Има предложение на госпожа Капон – от 2000 до 10 000 лв. Какво сложно има тук? Ако искате, да направим спецкурсове за част от депутатите в извънработно време?! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има и обратно процедурно предложение. Ще гласуваме предложението на господин Кузов.
За справка на колегите, които не са били в пленарната зала, все пак да припомним, че ние отложихме разглеждането на цялата Глава тридесет и втора за хазартната дейност с изключение на Раздел І “Общи положения”, тъй като и в доклада на комисията редица текстове са обозначени с формулировката “Текстът е отложен”. Това се отнася за данъчната ставка и други въпроси на хазартната дейност, така че идеята за отлагане не бива да се счита за екзотична.
Имате думата, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Бих искал тук да подкрепя госпожа Дончева, тъй като наистина на заседание на Комисията по бюджет и финанси никаква допълнителна информация няма да можем да ви дадем. В този смисъл е безсмислено да се отлага решението на проблема сега и днес.
Що се отнася до двете предложения – за вдигане на долната граница до 500 лв. – на госпожа Дончева; и до 2000 лв. – на госпожа Капон, Министерството на финансите подкрепя и двете предложения. Отчитаме, както вече казах, като наш пропуск, че сме запазили старата минимална ставка от 200 лв. В крайна сметка, въпрос на народните представители е кое от двете предложения ще приемат.
Бих искал само да напомня, че трябва да се оправи и ал. 2, там, където е от 500 до 20 000 лв., в единия случай да стане от 1000 до 20 000 лв., а в другия случай...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Говорим за чл. 268, господин Кадиев. В първата алинея вие подкрепяте идеята от 2000 до 10 000 лв., вместо от 200 до 10 000 лв. А по ал. 2?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: По ал. 2, понеже никой не е направил предложение по нея, би трябвало съответно сумите за минималните прагове по ал. 1 да се увеличат двойно. Да бъдат от 4000 до 20 000 лв., съгласно госпожа Капон, или от 1000 до 20 000 лв., съгласно госпожа Дончева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първо, уважаеми колеги, да гласуваме процедурното предложение.
Процедурно предложение за отлагане на разглеждането на чл. 268 с разбирането, че в Бюджетната комисия ще бъдат уточнени предложенията по тези текстове.
Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане дискусията по чл. 268.
Гласували 78 народни представители: за 13, против 57, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря.
Господин председател, за мен е ясно, че това предложение няма да мине, но аз искам да поясня на госпожа Дончева, тъй като тя ясно не иска да каже нещата с истинските им думи, причината е, че просто Министерството на финансите не знае какви пари се събират. Това е цялата работа. И понеже не знае, сещате се, че естествено няма да си признаят, че те са некомпетентни или не знаят.
Аз отново подлагам да прегласувате моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 10, против 59, въздържали се 8.
Предложението отново не се приема.
Сега ще преминем към гласуване на текстовете член по член.
По чл. 265 има предложение на госпожа Капон, което не се подкрепя от комисията. Предложението е за промени в ал. 1 и 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 82 народни представители: за 21, против 53, въздържали се 8 народни представители.
Предложението на госпожа Капон не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на чл. 265, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 75, против 4, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По чл. 266 има предложение на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 78 народни представители: за 6, против 38, въздържали се 34.
Предложението на госпожа Капон не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 266, който по принцип е подкрепен от комисията с текста на вносителя, като се предлага редакционна промяна във формулировката за касовите бележки.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Предложението по чл. 267 на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров беше оттеглено, така че няма да го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване текста на чл. 267 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 268 следва да гласуваме предложенията, уточнени в пленарната зала, въз основа на предложението на госпожа Капон, за ал. 1. Предложението, което се направи в пленарната зала от госпожа Капон, която коригира своето предложение, е думите “от 200 до 10 000 лв.” да се заменят с “от 2000 до 10 000 лв.”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 73 народни представители: за 16, против 39, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Имам чувството, че колегите народни представители са пропуснали, че предложението на госпожа Капон беше подкрепено от изказалите се от лявата половина на залата. Останах с впечатление, че следите внимателно онова, което се говори от трибуната. Може би аз съм се заблудил, или пък заблуда няма, а има намерение.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, аз ви моля за прегласуване и за подкрепа долната граница да бъде качена на 2000 лв. и съответно на 4000 лв. при нарушението, в което няма дневници за хазарта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега да говорим за ал. 1.
Подлагам на прегласуване предложението в ал. 1 числата да бъдат “от 2000 до 10 000 лв.”, вместо “от 200 до 10 000 лв.”.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 7.
Текстът на ал. 1 е приет.
По ал. 2 числата, които се предлагат, са “от 4000 до 20 000 лв.” – удвоеният размер на числата по ал. 1.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте текста на чл. 268 в редакцията на вносителя с тези уточнения, направени в съответните числа по ал. 1 и 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 268 е приет.
По чл. 269 отново има предложение на госпожа Капон, което не се подкрепя от комисията. То не беше дискутирано, но сега го подлагам на гласуване. (Шум и реплики в залата.)
Уважаеми колеги, моля за внимание! Гласуваме предложението на народния представител Мария Капон за промени в ал. 1 и 2 на чл. 269 – предложения, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 66 народни представители: за 9, против 26, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 269, подкрепено от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 270 има предложение от народния представител Мария Капон:
1. В ал. 1 думите “но не по-малко от 2 хил. лв.” се заменят с “но не по-малко от 5 хил. лв.”.
2. В ал. 3, т. 1 “4 хил. лв.” се заменят с “10 хил. лв.“, а в т. 2 “6 хил. лв.” се заменят с “12 хил. лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 270.
Може би госпожа Капон ще актуализира предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Навярно има място за актуализация.
Заповядайте, госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
В чл. 270 става въпрос за данъчно задължени лица, които правят лотарийни игри и “Бинго” и “Кен”. Става въпрос за случаи, в които не е заплатен данъкът, тоест той се плаща винаги авансово, или когато се продават документи, които не отговарят на нормативно определените изисквания за отпечатване, форма, вид и стойност. Какво означава това? Фалшиви документи. За такива става въпрос.
Както по предходния текст на чл. 269, това са предприятията, които са оторизирани от Министерство на финансите да отпечатат тези документи, които са тип ценни книги, по същия начин тук става въпрос за това, че тези документи реално са били отпечатани нелегално. И в момента, в който има такова нарушение, ние даваме глоба, че не по-малко от 4 хил. лв. и двукратно размера на данъка, а следващия път – не по-малко от 6 хил. лв.
Аз се връщам към действащия в момента закон, за да кажа, че днес действат две норми, които са между 3 хил. и 15 хил. и между 6 хил. и 30 хил. лв. Дала съм предложение за увеличение, пак го казвам, без анализ, без ясни правила защо да е толкова и го повтарям от самото начало за цялата глава поради причината, че искам от Министерството на финансите да имаме ясна визия за политика.
Мисля, че оттук нататък всички предложения, които ще следват, са пряко свързани с главата, която отложихме, господин председател.
Само го слагам като забележка, някак си отделно звучат текстовете и можем да се разпрострем в теория, която не е по корпоративното подоходно облагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, Вие последно променяте ли предложението си? Не сте готова сега да направите предложение. (Шум и реплики в залата.)
Има ли допълнителни изказвания по чл. 270 и по предложенията на госпожа Капон? Няма желаещи за изказване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон за промени в ал. 1 и 3, които комисията не подкрепя. Гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 5, против 40, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 270 в редакция на вносителя, подкрепена от комисията. Гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Членове 271, 272, 273, 274, 275, 276 и 277 са по вносител.
Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Предлагам да ги гласуваме заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение да преминаваме към гласуване по членове от 271 до 277 включително като комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Няма желаещи за изказване.
Гласувайте!
Гласували 67 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров чл. 278 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено – в чл. 278 “до 2000 лв.” да се замени с “2000 лв.”. Тоест да няма граница, а да е твърдо число.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 278.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 279, като предлага в ал. 2 думата “обжалването” да се замени с “оспорването”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Член 278 казва следното нещо: “Извън случаите по членове 261-277 данъчно задължено лице, което наруши разпоредбите на този закон, се наказва с имуществена санкция в размер до 2000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание”.
Тоест казано накратко, извън тези глоби, които гледахме досега, ако нещо се наруши, ви глобяваме до 2000 лв.
В Комисията по бюджет и финанси попитах уважаемите представители на Министерството на финансите, които сега отвличат вниманието и може би не ни чуват: да ни дадат конкретен пример за какво става въпрос; да ни дадат един случай, в който човекът или фирмата се глобява от данъчните с 2000 лв. – конкретна ситуация. Те ни дадоха примера с членове 261, 262, но там има отделни глоби.
Аз и моят колега Ясен Попвасилев питаме за какво ще се прилага тази глоба – да дадат конкретна хипотеза, когато тя ще се прилага. Ако няма такава хипотеза, няма смисъл от глоба. Никой няма полза от такива бланкетни глоби – ако някой прегреши по принцип, ще го глобим до 2000 лв.
Така че ако нямате конкретен пример за случай, когато ви глобяват за някакво нарушение – конкретна хипотеза ако нямате, това да отпадне. Ако имате, разбира се, ще говорим по този въпрос. Не виждам смисъл от такива общи разпоредби: ако някой наруши законите, се глобява с 2000 лв. – горе-долу така звучи. Твърде общо – какво означава нарушение в случая? Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики и желания за изказвания няма.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
След дълго обсъждане наистина не успяхме да намерим случай, в който това би се приложило, така че подкрепям предложението на господин Мартин Димитров за отпадане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подкрепяте предложението за отпадане на чл. 278.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оттегляте Вашето предложение.
Уважаеми колеги, бих запитал и господин Димитров – считате ли, че комисията може да подкрепи едно такова предложение?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Категорично подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай подлагам на гласуване предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което беше подкрепено от господин Кадиев, както чухме – и от господин Димитров.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на чл. 278.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Господин Димитров, имате основание за едно удовлетворение.
Член 279 става чл. 278 при създалата се ситуация.
Преминаваме към гласуване на чл. 279, по който комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага в ал. 2 замяна на “обжалването” с “оспорването”.
Моля, гласувайте – това вече е чл. 278.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Член 278 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Допълнителни разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието.
Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено – в т. 16 накрая да се добави “съгласно приложимите счетоводни стандарти, обнародвани към 1 януари на съответната година”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, като предлага:
“1. Точка 5 да се измени така:
“5. “Скрито разпределение на печалба” са начислените разходи от данъчно задължено лице, несвързани с осъществяваната от него дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, в случаите, когато са извършени в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица.”
2. В т. 8 да се създаде изречение второ:
“Не се считат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.”
3. В т. 17 думите “административни и финансови” да се заменят с “административни, финансови и извънредни”.
4. В т. 18 след думата “финансови” да се добави “и извънредни”.
5. В т. 26, буква “а” да се измени така:
“а) финансови институции по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции”.
Едно допълнение във връзка с решението на пленарната зала.
Трябва да има т. 6 – т. 37 да отпадне във връзка с онези квадратни метри, които беше предложила госпожа Капон и които не бяха подкрепени от пленарната зала. След като не бяха подкрепени, трябва да отпадне и тази т. 37.
Комисията предлага да се създаде § 1а със следното съдържание:
“§ 1а. Този закон въвежда разпоредбите на Регламент на Съвета № 2157/2001 от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE), Регламент на Съвета № 1435/2003 от 22 юли 2003 г. относно Устава на Европейското кооперативно дружество (SCE), Директива на Съвета 2001/86/ЕО от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на Европейското дружество по отношение на участието на заетите лица, Директива на Съвета 2003/72/ЕО от 22 юли 2003 г., с допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите, Регламент (ЕО) № 2204/2002 на Комисията относно приложението на членове 87 и 88 от Договора за Европейската Общност за държавните помощи за заетост и Регламент (ЕО) 104/2000 г. на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и аквакултури.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Мартин Димитров, желаете ли да обосновете предложението си по точка 16?
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, тук мотивите ни са следните. Знаете, че счетоводната година започва с едни стандарти, после те се изменят, което създава хаос и проблеми на българския бизнес. Нашата идея беше в случай, когато на 1 януари са обнародвани едни стандарти, те да са валидни за съответната година и да не могат да бъдат изменяни. Това би довело до по-голяма подреденост.
Тази наша идея не намери подкрепа в Комисията по бюджет и финанси. Аз я поддържам, защото дебат по тази тема трябва да има. Един дебат би помогнал да има по-малко изменения на счетоводните стандарти оттук нататък. Добрата практика би била да има много по-ясни рамки, в които да се оперира. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Други желаещи да вземат думата няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 5, против 38, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Господин Димитров, може би сега трябва да гласуваме предложението за т. 6 на § 1. Бихте ли я прочели пак, за да бъдат наясно колегите.
Уважаеми колеги, в предложенията на комисията, която подкрепя текста на вносителя, виждате, че има няколко предложения за промени в т. 5, 8, 17, 18 и 26. От доклада разбрах, че се предлага т. 37 в параграфа да отпадне. Навярно трябва коректно да се запише.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: " 6. Точка 37 да отпадне". И очевидно останалите точки трябва да се преномерират. Основанието е във връзка с отпадането на т. 4 от ал. 3 на чл. 28 на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, гласуваме предложението за включване на т. 6 в текста на комисията по § 1, която предвижда отпадането на т. 37 от същия параграф и евентуалното преномериране при отпадане на точката.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване окончателните редакции на комисията по § 1 с направеното допълнение и предложението на комисията за нов § 1а.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Уважаеми колеги, навярно това е моментът, когато бихме могли с убеждение да обявим край на днешното пленарно заседание.
Благодаря ви за стоическите усилия и за работата, свършена днес, а тя не беше малко. Имайте също предвид, уважаеми колеги, че тази седмица успяхме да стигнем до точка 3 от 16-те точки, които приехме вчера сутринта, така че навярно ще имаме и извънредни заседания след следващата седмица. Знаете, че нашата програма включваше точка за избор на съдия в Конституционния съд и редица други въпроси.
Следващото пленарно заседание на Народното събрание ще бъде на 25 октомври 2006 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. Приятна почивка! Успешни избори! (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Секретари:
Светослав Спасов
Станчо Тодоров