Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Иван Илчев и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание.
Първо, по програмата за седмицата.
Предлагаме следната програма, която беше разисквана и на Председателския съвет – да има пленарно заседание днес и утре, четвъртък, тоест 25 и 26 октомври т.г. В петък по обясними причини, както е традиционно – да няма пленарно заседание, тъй като предстои вторият тур на президентските избори.
Следващата седмица най-вероятно целия петък ще бъде посветен на парламентарен контрол.
Програмата за работата на Народното събрание за 25-26 октомври 2006 г.:
1. Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет.
3. Първо четене на Законопроекта за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство. Вносител е Министерският съвет.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Вносител е Министерският съвет.
5. Проект за Решение за приемане на правила за процедурата относно законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносители са трима народни представители.
6. Първо четене на Законопроекта за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Вносител е Министерският съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с бойна употреба. Вносител е Министерският съвет.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител е Министерският съвет.
9. Първо четене на Законопроекта за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления. Вносител е Министерският съвет.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Законопроектът е приет на първо четене.
11. Второ четене на Законопроекта за корпоративното подоходно облагане, продължение.
12. Второ четене на Законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица, първа част.
13. Проекти за решения за приемане на годишен доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда за 2001 г., на доклади за състоянието на околната среда за 2002 г. и за 2003 г. и на Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2004 г.
14. Избор на съдия в Конституционния съд на Република България.
Това е предложението.
Моля, гласувайте тази програма.
Гласували 138 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 6.
Програмата е приета.
Има и други предложения.
Постъпило е предложение на народния представител Филип Димитров да се включи в програмата за тази седмица Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
Господин Димитров, заповядайте, можете в рамките на две минути да обосновете Вашето предложение.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! От една година се боря, за да бъде вкаран този законопроект в пленарната зала. Досега три пъти той беше отхвърлян по процедурни съображения, отместван встрани, забравян и върха на това, което ще си позволя да нарека наглост, съжалявам, ако думата ви обижда, преди две седмици беше петъчното заседание, в което дневният ред ни доведе до този закон и когато стигнахме до него, два часа преди края на заседанието, председателстващият прекрати заседанието, за да не се гледа този законопроект за конфликт на интереси, съответно Закона за администрациите и Закона за държавния служител.
Дами и господа, аз разбирам, че има хора, които ги е страх да гледаме тези закони, но…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Как го разбра, чакай да гласуваме!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Разбирам го, уважаеми господин Миков, по факта, че той отново не е в дневния ред. Разбирам го по факта, че когато заседанието стигна до този законопроект, заседанието беше прекратено. Човек трябва да е много сляп, за да не разбира за какво става дума.
Все пак, защото така или иначе от 1 януари следващата година ние сме членове на Европейския съюз и там няма да има къде да избягате, аз настоявам тези два законопроекта - Законът за администрацията и Законът за държавния служител и по-точно измененията в тях, които уреждат конфликта на интереси, да бъдат включени в дневния ред и по възможност като т. 5, защото там им е мястото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Филип Димитров за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. (Реплики от КБ с искане за процедура.)
Нямате възможност! Има обосновка, няма възможност за процедура, това е по дневния ред. (Реплики.)
Всеки ще изяви своето становище с гласуването си. Само този, който е вносител, може да обоснове предложението си.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 21.
Предложението се подкрепя.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво се приема?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прие се да се включи в дневния ред. След като бъдат гласувани и останалите предложения, тогава ще се гласува коя точка да бъде в дневния ред, защото може и другите да бъдат приети. Всичките ли ще станат т. 5?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Така е добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение от народния представител Ася Михайлова Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител да влезе в дневния ред за тази седмица.
Госпожо Михайлова, заповядайте в рамките на две минути да обосновете своето предложение.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Приятно сме изненадани от гласуването по предишното предложение.
Това е предложение за изменение на Законопроекта за държавния служител в същия дух. Считаме, че с него най-накрая ще се изчисти този толкова парлив проблем за конфликта на интереси.
Колеги, надявам се, че ще подкрепите и него освен за включване в дневния ред, така и за включването му като точка, която ще позволи разглеждането му през тази парламентарна седмица. Надявам се, че най-сетне, тъй като правим това предложение от м. март досега, всички ние заедно на прага на Европейския съюз сме проумели, че то е изключително важно и е неотменим елемент от нашето членство. Искрено се надявам, че резултатът от гласуването ще бъде подобен на предишния. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, Вие благодарихте предварително – това е хубаво. Предлагате ли точно коя точка да бъде от дневния ред, за да мога след това евентуално да я подложа на гласуване? Господин Филип Димитров настоя предложените от него изменения да бъдат включени като т. 5 от дневния ред.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Естествено е това да бъде т. 6, господин председател. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще го подложим на гласуване евентуално за т. 6.
Гласуваме предложението на народния представител Ася Михайлова за включване като точка в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Допълнително ще гласуваме за мястото.
Гласували 139 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Ася Михайлова се приема.
Има предложение от народния представител Минчо Христов да се включи в седмичната ни програма Проект за решение относно задължения на правителството на Република България да предоговори срока за изваждане от експлоатация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми колеги, предлагам в дневния ред да бъде включено Проекторешение за предоговаряне на предсрочното закриване на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Мотивите за това предложение са няколко.
Първо, ІІІ и ІV блок имат действащи лицензи до 2011-2013 г. Всички проверки и технически експертизи категорично доказват тяхната безопасност.
Второ, преките и косвени загуби за българската икономика ще надхвърлят 10 млрд. евро. Закриването на ІІІ и ІV блок ще наруши енергийния баланс на страната и на Балканите и ще бъде причина за увеличаването на цените на тока.
Трето, вследствие на високите цени на енергоносителите, Европейският съюз преосмисли своето отношение към ядрената енергетика и в частност към АЕЦ “Козлодуй”. Тридесет евродепутати написаха документи, в който настояват за продължаване работата на ІІІ и ІV блок. Канцлерът на Германия Ангела Меркел преди два дни заяви, че Германия трябва да преосмисли закриването на своите ядрени централи. Няма да припомням, че преди броени месеца само два гласа не достигнаха в Европейския парламент, за да бъде подкрепен един по-гъвкав подход към АЕЦ “Козлодуй”.
На 30 май Джефри ван Орден заяви, че три пъти Европейският парламент отваря вратите към България за предоговаряне.
Колеги, срамно е евродепутати да защитават нашата ядрена централа, а ние, българските депутати, да мълчим. Нещо повече – на път сме да изпратим като еврокомисар госпожа Кунева – допринесла за затварянето на ІІІ и ІV блок. Призовавам ви да гласуваме проекторешението за предоговарянето на ІІІ и ІV блок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 21, против 49, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Сега, уважаеми народни представители, трябва да определим мястото на двете допълнителни точки, които приехме.
Народният представител Филип Димитров, който предложи и ние приехме в седмичната програма да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, направи процедурно предложение това да бъде т. 5.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 61, против 6, въздържали се 58.
Предложението това да бъде т. 5 не се приема.
Господин Димитров, заповядайте, имате една-единствена възможност.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, ще използвам тази единствена възможност.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, надявам се, че си давате сметка за значимостта на въпроса и затова моля за прегласуване с надеждата, че присъстващите в залата депутати ще осмислят за какво всъщност става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям за втори път на гласуване предложението на народния представител Филип Димитров Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за администрацията да бъде т. 5 от седмичната ни програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 59, против 17, въздържали се 53.
Предложението законопроектът да бъде т. 5 не се приема. Следователно той става т. 15.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ася Михайлова Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител да бъде т. 6 от седмичната ни програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 57, против 3, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Следователно, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител е т. 16 от седмичната ни програма.
Уважаеми народни представители, с това приехме седмичната ни програма.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Проект за решение за ограничаване на месечното възнаграждение на ръководството и състава на органите, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, от президента, от Министерския съвет, както и на висшите държавни служители. Вносители - народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по гражданското общество и медии. Разпределен е и на Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за денонсиране на Търговската спогодба между Народна република България и Република Перу. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция, и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по икономическата политика и на Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за приемане на Правила за процедурата относно законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносители са народните представители Любен Корнезов, Камелия Касабова и Лютви Местан.
Този проект за решение е включен като т. 5 в седмичната ни програма.
И така, точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ НЕЯ, КОНВЕНЦИЯТА ЗА ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА И ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ С ДВАТА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОТОКОЛА КЪМ НЕЯ.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Заповядайте за процедура.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля преди разглеждането на настоящата точка в пленарната зала да бъде допусната госпожа Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Председателят на Правната комисия Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Представям ви Доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея, внесен на 9 октомври 2006 г. от Министерския съвет:
“На заседание, проведено на 12 октомври 2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за изменение и допълнение на цитирания закон.
От Министерството на правосъдието на заседанието присъства госпожа Ана Караиванова – заместник-министър. Тя представи законопроекта.
Необходимостта от предлагания законопроект произтича от това, че Европейската конвенция за екстрадиция допуска възможността държавите да откажат екстрадирането на свои граждани. От нея са се възползвали всички 46 държави – страни по Конвенцията, включително държавите – членки на Европейския съюз, като са направили изрична декларация в този смисъл.
С оглед ефективното сътрудничество на Република България с държавите – страни по Конвенцията, и осъществяването му при условията на равнопоставеност предложеният законопроект предвижда създаването на изрична забрана за екстрадиция на български граждани чрез промяна в декларацията по чл. 6, т. 1, буква “b”, която се съдържа в Член единствен, ал. 3, буква “в” от Закона за ратификация.”
Преди да посоча финалното становище на комисията е необходимо да уведомя народните представители, че в законопроекта се налага техническа корекция, което е посочено и от вносителя след неговото внасяне, а именно той уведомява, че в проекта на закона за изменение в резултат на допусната техническа грешка следва да се извърши корекция в текста на изменената декларация, като бъдат заличени думите “буква “b”. Така окончателният текст, който предлагаме да се гласува, следва да придобие следната редакция:
“в) декларация по чл. 6, т. 1:
“Република България декларира, че ще отказва да екстрадира свои граждани. Република България декларира, че ще счита за гражданин по смисъла на Конвенцията всяко лице, което притежава българско гражданство към момента на получаване на искането за екстрадиция.”
„Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го подкрепят.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика господин Соломон Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители!
“На редовно заседание, проведено на 18 октомври 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея.
Мотивите на вносителя бяха представени от заместник-министъра на правосъдието господин Маргарит Ганев.
При съществуващата нормативна уредба съществуват две противоположни тези по отношение на екстрадиция на собствени граждани. Към настоящия момент няма единна концепция относно предаването на собствени граждани. Налице е възможност за създаване на противоречива съдебна практика по тази деликатна материя, което може да доведе до влошаване на отношенията ни с други държави – страни по конвенцията.
В Европейската конвенция за екстрадиция е предвидено право да се откаже от екстрадирането на собствени граждани. До настоящия момент всички страни по Европейската конвенция за екстрадиция са се възползвали от предоставеното им право да не предават свои граждани, като са направили изрични декларации.
С цел ефективното правно сътрудничество на Република България с държавите – страни по Европейската конвенция за екстрадиция, и осъществяването му при условията на равнопоставеност в Закона за ратифициране на Конвенцията следва да се създаде изрична забрана за екстрадиция на български граждани, като се приеме декларация по чл. 6, т. 1.
Следва да се има предвид, че поради допусната техническа грешка първоначално е предложена декларация по чл. 6, т. 1, буква “b” вместо по чл. 6, т. 1.
Въз основа на проведеното обсъждане и на гласуването Комисията по външна политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 602-02-48 за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
Откривам дискусията по законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Явно няма желаещи, следователно преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, предлагам да преминем към второ гласуване на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване на второ четене.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:

„ЗАКОН
за изменение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея
Параграф единствен. В член единствен, ал. 3 буква „в” се изменя така:
„в) декларация по чл. 6, т. 1:
„Република България декларира, че ще отказва да екстрадира свои граждани. Република България декларира, че ще счита за гражданин по смисъла на конвенцията всяко лице, което притежава българско гражданство към момента на получаване на искането за екстрадиция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по параграф единствен на този законопроект. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от програмата ни:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Доктор Адемов, виждам, че се отправяте към трибуната, за да докладвате на народните представители становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди това ми позволете да направя процедурно предложение във връзка с обсъждането на Законопроекта за ратифициране на спогодбата – в залата да бъде поканена госпожа Ася Чолашка – директор на Дирекция „Европейска интеграция и международни отношения” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2006 г.

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 18 октомври 2006 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване, № 602-02-47, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2006 г.
На заседанието присъстваха господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, госпожа Мария Късърова – експерт „Международни отношения” в НОИ, господин Раймонд Сапарев и госпожа Весела Кирова – експерти от Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът бе представен от господин Йордан Христосков и господин Раймонд Сапарев. Спогодбата, която е подписана на 15 март 2006 г. в Берн, гарантира правата на гражданите на всяка от държавите, пребиваващи в другата страна, като им осигурява равностоен достъп до системите за социална сигурност. Във връзка с приложимото право по отношение на осигуряването като общ принцип е възприето прилагането на правните разпоредби на договарящата се страна, на чиято територия лицето упражнява трудовата си дейност. Предвидени са изключения в специфични хипотези.
От българска страна в спогодбата са включени разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, отнасящи се до паричните обезщетения, помощите и пенсиите, които Държавното обществено осигуряване предоставя при временна неработоспособност, инвалидност, майчинство, старост и смърт, с изключение на еднократната помощ при смърт, както и изключения по Закона за семейните помощи за деца.
Предвижда се взаимно зачитане и сумиране на осигурителните периоди за преценяване правото на парични обезщетения. Паричните плащания при болест и майчинство се определят и изплащат от държавата, на чието законодателство е било подчинено лицето при настъпване на съответния риск.
За определяне размера на пенсиите от българска страна е възприет принципът на прякото изчисляване, което най-точно отговаря на националното ни законодателство. Осигурителните периоди, придобити в двете договарящи се страни, се сумират по преценката за правото на пенсия само когато осигурителните периоди, придобити съгласно българското законодателство, са недостатъчни за придобиване право на пенсия. В случай, че правото е налице, размерът на пенсията се определя само за осигурителните периоди, придобити съгласно българското законодателство въз основа на дохода, върху който са внесени осигурителните вноски за тези периоди.
В персоналния обхват на подписаната спогодба е предвидено включването на гражданите на двете държави, членовете на техните семейства и наследниците, бежанците и лицата без гражданство, членовете на техните семейства и наследниците при местожителство на територията на една от договарящите се страни, и по отношение на някои от разпоредбите – други лица.
След проведеното обсъждане и гласуване и резултати: “за” – 13, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване, № 602-02-47, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика господин Соломон Паси, за да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председател.
Комисията по външна политика има съвсем кратко становище.
На редовно заседание, проведено на 18 октомври 2006 г., Комисията по външна политика разгледа настоящия законопроект.
Нашето становище е следното:
“Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5, 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване, подписана на 15 март 2006 г. в Берн.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Паси.
Откривам дискусията по законопроекта.
Има ли желаещи народни представители, които искат да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На нашето внимание е Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване.
Какво е по-различното в тази спогодба? Трябва да кажем, че това е спогодба, която нашата страна сключва с държава, която не е член на Европейския съюз. С останалите страни на Европейския съюз имаме сключени такива спогодби. Те са около 30. След приемането ни в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. вместо нея ще започне да действа Регламент 1408.
Спогодбата, която сега се сключва с Конфедерация Швейцария ще продължи да действа в същия си вид, без да се прилага този регламент, най-малко две или три години до сключването на нова, отделна спогодба, защото както казах, Швейцария не е член на Европейския съюз.
Спогодбата в персонален обхват урежда отношенията на гражданите от двете страни след пребиваването на българи в Швейцария и обратното. От тази спогодба могат да се възползват всички граждани на двете страни, техните семейства, бежанците. Обхватът е разширен, както и в останалите спогодби.
В материалния обхват спогодбата се разпростира върху четири федерални закона, които има Швейцария в сферата на социалното осигуряване и в два български закона – това са Кодекса за социално осигуряване и Закона за семейните помощи.
Уважаеми колеги, аз ви призовавам да подкрепите Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване, тъй като с това ще уредим социалното положение, социалното осигуряване на близо 2100 български граждани, които работят в Швейцария. По данни на Националния осигурителен институт има около 200 български граждани, които имат право и получават пенсии.
В новия бюджет на държавното обществено осигуряване са предвидени необходимите финансови средства. След като ратифицираме спогодбата тя ще бъде подкрепена и във финансово отношение. Тя ще бъде финансирана от бюджета на Националния осигурителен институт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура имате думата, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение Законопроектът за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване да бъде предложена за гласуване на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Д-р Адемов, моля докладвайте законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване, подписана на 15 март 2006 г. в Берн.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля да гласуваме законопроекта на второ четене.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за социално осигуряване е приет.
Преминаваме към точка трета от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЦЕНТРАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН РЕГИСТЪР НА ФИЗИЧЕСКИТЕ И ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА, ИЗВЪРШВАЩИ СТРОИТЕЛСТВО.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Госпожо Дикова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Господин председателю, ако ми позволите една процедура – в залата да бъде допуснат заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Дикова, моля докладвайте становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно Законопроект за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, № 602-01-47, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 19 октомври 2006 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство.
В заседанието на комисията взеха участие заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев и представители на браншови организации и предприятия от строителния сектор.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Основните цели на законопроекта са насочени към:
- защита на интересите на обществото посредством гарантиране на професионалните качества, квалификация и опит на лицата, извършващи строителство;
- повишаване на квалификацията и професионалното равнище на лицата, извършващи строителство, и подобряване на управлението, организацията и качеството на строителните дейности;
- идентифициране на лицата, извършващи строителство, и повишаване на отговорността им за изграждане на безопасни строежи и гарантиране качеството на изпълнение на строежите.
За постигане на целите на законопроекта се предлага да бъде създаден механизъм за удостоверяване на професионалните качества на строителните организации и оценка на тяхното съответствие с изискванията на съвременната европейска практика, като се определят условията и редът за вписване в Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство.
Предлага се създаване на Конфедерация на строителите в България, която да поеме функциите по воденето и съхраняването на регистъра.
В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около необходимостта от приемането на предложения законопроект. Наред с това част от изказалите се в заседанието народни представители изразиха становище, че разпоредбите, свързани с изискванията за вписване в регистъра, на които трябва да отговарят строителните предприятия, се нуждаят от прецизиране. Неоправдано е изключването от регистъра на държавните предприятия, осъществяващи строителни дейности, създадени с отделни закони, както и на строителните организации, осъществяващи дейността си в системата на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната.
От преосмисляне се нуждаят и разпоредбите, свързани със създаването на новата браншова организация на строителите, както и на нейните функции. Според изказалите се народни представители, предложеният подход за създаване на конфедеративна организация на основата единствено на съществуващи работодателски организации, регистрирани като сдружения с нестопанска цел, е нецелесъобразен. Членството трябва да се основава на индивидуалното участие на строителните предприятия, а ако се допусне и колективно членство, целесъобразно би било то да се ограничи само до професионални браншови организации, създадени само от предприятия от строителния сектор.
Във връзка с изложените мнения бяха направени и конкретни предложения за промени в законопроекта, които ще бъдат взети предвид при подготовката му за второ гласуване.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроект № 602-01-47 за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Има доклад и на Комисията по труда и социалната политика.
Госпожо Станкова, заповядайте да представите доклада. Може да пропуснете уводните бележки.
ДОКЛАДЧИК ИВА СТАНКОВА: Уважаеми колеги, представям ви:
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство
От формална гледна точка, според вносителите, основанията за приемането на закона произтичат от чл. 231 от Закона за устройство на територията. Според тях е безспорна необходимостта от приемането на такъв закон за условията и реда за регистрация на физическите и юридическите лица, извършващи строителство на територията на страната, тъй като секторът „Строителство” е с доказана обществена значимост и е огромна част от икономиката на страната, от една страна, и от друга страна, е сектор, който засяга интересите на цялото общество. Той определя качеството на организираната среда, качеството на сградите и съоръженията, които се ползват и в които се упражнява трудова дейност, и от друга страна, занижения контрол и качество на новото строителство на територията на Република България.
Със закона се цели да се идентифицират лицата, които извършват строителство, да се защитят интересите на гражданите, ползващи строителните услуги, да се подобри управлението на строителната дейност и да се повиши отговорността на строителите, както и качеството на изпълнените строежи.
Законът се отнася за всички физически и юридически лица, които извършват строителна дейност на територията на страната, като в Преходните и заключителните разпоредби се дава едногодишен срок на всички тези лица да се регистрират при условията на този закон. След изтичането на този едногодишен срок лицата, които не са регистрирани по реда на закона, няма да имат право да извършват строителни дейности, за което ще подлежат на административно-наказателни санкции, подробно описани в съответния раздел.
За целта се създава Конфедерация на работодателските организации в отрасъл "Строителство", като членуването на работодателските организации в тази конфедерация е на доброволен принцип. Дава се възможност в едномесечен срок от приемането на закона съществуващите работодателски организации да заявят желанието си за участие в учредяването на конфедерацията, като имат право да кандидатстват всички асоциации, камари, съюзи и сдружения на лица, които са регистрирани към днешна дата.
След обстойни дебати на представителите на работодателските организации и след съгласуване с другите министерства по реда на чл. 58 от Устройствения правилник на Министерския съвет, е прието всички строежи да преминат на един регистрационен режим, като обаче за строежите от І и ІІ категория има допълнителни изисквания за получаване на тази регистрация. Условията за регистрация са подробно описани в чл. 16. В ал. 1 са общите изисквания за регистрация на всички строителни фирми, а в ал. 2 са дадени допълнителните изисквания за строежите от І и ІІ категория.
Органите на управление на конфедерацията са Общо събрание и Управителен съвет. Те са подробно описани. Редът за учредяване на конфедерацията също е описан – в двумесечен срок министърът издава заповед, с която определя реда и условията за провеждане на учредителното събрание. Делегатите се избират чрез квотно представителство, като на 20 членове се излъчва по един делегат.
Дейността на конфедерацията се подпомага от комисия. Комисията се състои от 15 члена, като трима от тях се посочват от министъра на регионалното развитие и благоустройството, шестима се определят от работодателските организации, които членуват в конфедерацията, и шестима се посочват от управителния съвет. Управителният съвет предлага и председател на тази конфедерация.
За работата на комисията се изработва и наредба, която се избира от общото събрание. Подробно са описани приложените документи към заявлението. В 7-дневен срок от подаване на заявлението съответната работодателска организация дава становище или предложение до конфедерацията за наличие на условията за регистрация или съответно за отказ. След това започва да тече 7-дневен срок на самата конфедерация за вписване или за отказ за вписване в регистъра. Самото удостоверение се издава в 15‑дневен срок. Срокът е достатъчно кратък, като се води и публичен регистър за лицата, които имат право да извършват строителна дейност за строежи от І и ІІ категория, за строежи от ІІІ и V категория и третият вид регистър е за отделните строителни и монтажни дейности. Този регистър съдържа административна, финансова и техническа информация. Те също подробно са описани в законопроекта.
С приемането на закона вносителите очакват намаляване на сектора на сивата икономика и увеличаване на данъците, които ще постъпват в бюджета, излизане на светло на строителните фирми, които извършават тази дейност, завишаване на контрола върху тяхната дейност и съответно повишаване на качеството на средата, която се изгражда.
В хода на проведените разисквания народните представители поставиха въпроси относно статута на конфедерацията и за това дали тя е юридическо лице с нестопанска цел. Ако е така законопроектът влиза в противоречие с Закона за юридическите лица с нестопанска цел, където неправителствените организации се създават не по инициатива на държавните институции и със закон, а се създават по инициатива на гражданското общество. Дебат се очерта и по въвеждането на регистрационен режим, който е в противоречие с всички наши ангажименти към Европейския съюз и с нашите ангажименти към Международния валутен фонд, със споразуменията, които сме поели като държава. Народните представители изразиха съмнение по отношение на мотивите към законопроекта, в които се твърди, че с одобрението и приемането на закона ще се увеличи събираемостта на данъците и ще се намали сивата икономика. Неясно и ограничаващо стопанската инициатива е предложението само лицензирани строителни фирми, получили съответната група в строителния регистър да се включат по Закона за обществените поръчки. Въпроси предизвика и участието на министъра на благоустройството и регионалното развитие при свикването на Общото събрание на Конфедерацията и много други текстове в законопроекта.
Народните представители се обединиха около становището, че в законопроекта има много спорни точки, но той все пак е една добра стъпка към въвеждане на ред в строителството в нашата държава.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: "за" – 11 гласа, "против" – 1, "въздържали се" – 3, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство № 602-01-47, внесен от Министерския съвет на 21.06.2006 г.
Председател на Комисията по труда и социалната политика: д‑р Хасан Адемов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Станкова.
Няма становище на Комисията по правни въпроси, но тя не е водеща, така че няма процедурна пречка да преминем към разисквания по законопроекта.
Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, днес ни предстои да приемем на първо четене един изключително важен за българското строителство закон. За съжаление този закон е закъснял вече 6 години. Той беше подготвен в края на мандата на правителството на Иван Костов и пуснат на междуведомствено съгласуване, но по незнайни за мен съображения 6 години не успя да влезе в пленарната зала. Предишното правителство нямаше политическата воля да го приеме и предложи на нашето внимание. Сегашното правителство прави това една година след своето създаване.
Ако този закон беше приет преди 6 години, нямаше да се случи това, което се случи в София, по българските курорти - както морски, така и планински. Нямаше да се случи хаосът в българското строителство.
По тази причина ние ще подкрепим законопроекта на първо четене с всички резерви, които имаме към него. Те до голяма степен се споделят и в становището на Комисията по труда и социалната политика. Това е именно създаването на Конфедерацията на строителите. Особени бележки имаме към чл. 3, ал. 4, в която се изключват строителните организации на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната. В края на краищата строителните правила и закони важат еднакво за всички строители в България.
Аз смятам, че между двете четения бележките на Комисията по труда и социалната политика, както и бележките, които бяха направени в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, могат да бъдат отразени, така че на второ четене в пленарната зала да влезе един закон, който действително ще спомогне на българското строителство да се влее в руслото на европейската ни интеграция след 1 януари 2007 г. Още веднъж призовавам да приемем на първо четене законопроекта с тези бележки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Чачев.
Господин Мечев, заповядайте.
МАРКО МЕЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че този закон, макар и закъснял, е изключително необходим за българското строителство и на българското население. Считам, че създаването на единен регистър ще доведе до това, че ще излязат наяве всички строителни организации, и то с много от това, което те притежават. Те ще дадат на всички нас, които имаме нужда от строителни услуги, да разберем от този регистър с кого бихме искали да влезем в договорни отношения, за да извършим онова, което сме запланували в нашите дейности. Защото чрез този регистър, ние действително ще можем да защитим интересите на ползващите строителните услуги.
Другото голямо предимство на този законопроект е, че ще се обърне по-голямо внимание на качеството на строителните работи, тъй като ние сме свидетели в последно време на колко места се оказа строителството некачествено, вследствие на което бяха, така да се каже, понесени доста големи вреди на народното стопанство, а някъде се стигна и до жертви.
Аз мисля, че в този регистър няма да се появяват фирми фантоми, които днес строят, утре ги няма и когато човек реши да заведе някакво съдебно дирене срещу тези, които са осъществявали строителството, не може да ги намери кои са и къде са отишли.
Следващото предимство на този закон, независимо че тук може да се спори, е създаването на тази Конфедерация на строителите в България. Тук за първи път може би се дава определение за работодателски организации в строителството. Независимо от всичко обаче аз считам, че това, което е дадено в закона за тази конфедерация, впоследствие на второ четене ще се изчисти и ще създаде условия тази конфедерация в крайна сметка да управлява създадения регистър. Това, което е много важно, е, че участието в тази конфедерация е доброволно.
Мисля че това, което беше отбелязано тук и от господин Чачев, а и в Комисията по местно самоуправление е това, че не бива да се отделят строителните организации, които са в Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, тъй като лично аз считам, че в техните строителни дейности няма някаква секретност, която да отделя тези организации от други и човек да не може да надникне в тях, да не може да разбере тяхното състояние било то административно, било то техническо или финансово.
В този смисъл мисля, че този закон ще въведе някакъв ред и порядък в строителството. Затова призовавам да го подкрепим, като, разбира се, между първо и второ четене допълненията, които ще бъдат направени по него, ще го направят работещ закон и да служи за това, за което е предназначен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мечев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! От името на ОДС заявявам, че ще подкрепим този законопроект на първо четене, тъй като създаването на такъв регистър на физически и юридически лица, извършващи строителство, е изключително необходимо. Няма защо да преповтарям думите на моите колеги, че този законопроект е закъснял, защото наистина в строителството се допусна невероятен хаос. Допуснаха се отначало даже строителни пирамиди, които много бързо изчезваха от небосклона, след като реализират ограбването на жителите на Република България, които желаеха да строят в първите години, които все още се доверяваха на постсоциалситическата държава. Ако още тогава имаше такъв регистър, едва ли щеше да се стигне до тези трагични последствия, които доведоха до недоверие в държавността в България.
За съжаление, след изчезването на пирамидите продължиха да съществуват много строителни фирми, които извършваха своята дейност, които все още създават такива захарни замъци, за да бъдат продавани на изключително високи цени, които виждате вече достигнаха до 1200-1300 евро на квадратен метър, а след влизането в Европейския съюз сигурно ще се удвоят. Ако няма такъв регистър сред тия юридически гаранции, които се дават, когато потърсиш фирмата, тя вече е изчезнала. Така че колкото по-бързо се създаде този регистър ще се увеличи доверието в държавата, доверието на гражданите и дано този регистър наистина проработи, а не като мнозинството от законите, които приемаме тук и които много трудно се прилагат в обществото.
Днес строителната индустрия е една от най-процъфтяващите в България и до голяма степен от доверието в нея зависи и какво ще бъде доверието в държавата. Естествено, както казаха и моите колеги, не съм съгласен, и моите колеги не са съгласни да имат привилегията фирми, юридически лица, които са отделени със специални закони да извършват строителна дейност, да не са в тоя регистър. В строителството няма фирма, която да извършва чисто строителство само на военни обекти и на специални обекти на МВР и други тем подобни. Наемат се фирми, които извършват това строителство. Нека се види какви са, що са и естествено, участвайки в гражданското строителство, да се знае тяхната история, техните авоари, техните дълготрайни материални активи, тяхното доверие, естествено, към институциите и институциите към тези фирми.
Още веднъж повтарям: ние подкрепяме този закон и ще направим съответните предложения между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта? Явно няма.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство с вносител Министерският съвет.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен с една седмица и да стане общо две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. Следователно народните представители ще имат възможност в 14-дневен срок да правят предложения по законопроекта.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИТЕ И СТОМАТОЛОЗИТЕ, с вносител Министерският съвет.
Водеща е Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, д-р Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направя процедурно предложение във връзка с предстоящото разглеждане на този законопроект.
Моля в залата да бъде допуснат заместник-министърът на здравеопазването господин Валери Цеков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата да прочетете доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да ви запозная с доклада за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, № 602-01-81, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2006 г.
“На свое редовно заседание, проведено на 5 октомври 2006 г., Комисията по здравеопазването разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Емил Райнов, експерти на дирекция “Правна” на Министерството на здравеопазването и ръководствата на съсловните организации в здравеопазването.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на здравеопазването д-р Емил Райнов, който подчерта, че промяната се налага във връзка с осигуряване изпълнението на мярката по т. 4 и 6 от Част І “Мерки в публичната сфера”, раздел “Прозрачно и ефективно управление в системата на здравеопазването” на Програмата за изпълнение на Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за 2006 г., а именно: “Въвеждане на по-тежки санкции за нарушение на професионалната етика в Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите”.
Със законопроекта се изменя размерът на налаганата глоба – от 5 до 10 минимални работни заплати, и се увеличава минималният срок на заличаване от Регистъра на колегията на 6 месеца за неспазване на правилата за добра медицинска практика, като максималният срок на заличаване от регистъра на колегията – две години, остава непроменен.
Д-р Андрей Кехайов – председател на Българския лекарски съюз, и д-р Николай Шарков – председател на Съюза на стоматолозите в България, увериха народните представители, че законопроектът е съгласуван и изготвен с участието на съсловните организации и изразиха подкрепящи законопроекта становища.
Членовете на комисията в хода на обсъждането изразиха противоположни мнения относно:
1. Увеличаване на срока и размера на наказанията.
2. Очакваният превантивен и превъзпитателен ефект от тази промяна с оглед осигуряване спазването на установените правила за упражняване на професията.
3. Дадената в законопроекта различна тежест на наказанията за нарушаване на правилата на добрата медицинска практика в сравнение с тези при нарушаване на професионалната етика.
Въз основа на проведената дискусия и гласуване с 12 гласа “за”, без “против” и 2 гласа “въздържали се” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, №‑602‑01‑81, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви, д-р Кумчев.
Откривам дискусията по този законопроект.
Господин Шарков, Вие изразихте желание да вземете думата. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, пред нас имаме за първо четене един изключително важен законопроект, един законопроект, от който зависи бъдещето на българското здравеопазване. Това е един законопроект, който ще реши много неща в българското здравеопазване. Като увеличим наказанията на лекарите за това дали са допуснали или не са допуснали грешки, ще направим българското здравеопазване много по-добро. Нищо, че за трета поредна година ще има 4,3% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване.
С промяната в този законопроект на Министерския съвет, който, подчертавам отново, с изключително важен, с тези две промени за увеличение на наказанията на лекарите ние ще подобрим условията, при които работят българските лекари, те вече ще работят с една модерна, качествена апаратура, ще могат да осигурят по-добри възможности за лечение на българските граждани.
Като увеличаваме наказанията на българските лекари, ние на практика ще повишим и сигурността на българските пациенти. Нищо, че в Пловдив таванът падна върху пациентите, докато те лежаха в болничната стая, но като увеличим наказанието на лекарите, условията ще станат по-добри.
Като увеличим наказанието на българските лекари с този изключително важен законопроект на Министерския съвет, ние на практика ще осигурим лекарства за лечение на онкоболните и те вече няма да протестират. Ще увеличим средствата за лечение на асматично болните и те ще си стоят вкъщи спокойни за своето бъдеще.
Само едно нещо искам да попитам, всъщност може би плагиатствам в известна степен от д-р Паница, но той първи постави въпроса: а с колко минимални работни заплати ще наказваме Националната здравноосигурителна каса, затова че предлага един некачествен Национален рамков договор и Българският лекарски съюз отказва да го подпише? И с колко минимални работни заплати ще накажем и екипа на Министерството на здравеопазването, затова че те в Министерския съвет не могат да се преборят, за да има един нормален процент от брутния вътрешен продукт за българското здравеопазване?
Така че, извинявам се за сарказма, с който говорих досега, дано да сте го разбрали, макар че, господин председател, Вие сте в правото си и, предполагам, виждате колко човека има в тази зала. Срамно е за българското здравеопазване да продължава да стои на това дередже и такива законопроекти недоносчета да бъдат гласувани при празна зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Предполагам, че народните представители, които Ви слушаха, разбраха Вашето становище.
Доктор Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да повтарям това, което се цитира преди малко и което казах в комисията.
Целта на този закон според вносителите е въвеждането на по-тежки санкции за нарушения на професионалната етика с цел да се стагнират по някакъв начин лекарите да не извършват нарушения.
Основната причина, която налага промяна в санкциите във всеки един закон, е високият брой престъпления или високият брой нарушения в професионалната етика. Тук е заместник-министър Цеков, за съжаление няма представители на съсловните организации, но аз няма да питам, а ще отговоря направо – това е един риторичен въпрос: колко хора са наказани по предишния закон с отнемане правото на работа, с порицание, с глоба в размер от една по пет минимални работни заплати? През последните три години – нито един.
Сега питам: защо е необходимо, когато от тези 35 или 38 хиляди лекари, които практикуват, няма нито един, на който да е наложено наказание, да се повишават наказанията? Кому е нужно това? Естествено на Министерския съвет, за да се изпълнела стратегията. А че няма да има никаква полза, това е ясно. Защото до момента няма наказани. Или има един-двама преди няколко години.
Категорично съм против тази промяна в Закона за съсловните организации. Защото няма никакъв смисъл, както казах, защото когато лишиш един лекар от право да работи няколко месеца или две години, ти го поднасяш на пациентите неквалифициран след тези две години. Ти правиш лоша услуга на пациентите. Този човек няма да може да работи, особено ако работи мануална работа – ако е хирург, акушер-гинеколог или стоматолог. Той няма да работи добре. Това е наказанието, което на всичкото отгоре не е прилагано.
Затова след казаното току-що и това, което чухте от д-р Шарков, апелирам да гласувате против този законопроект недоносче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз също няма да повтарям досега казаното, но се страхувам от нещо подобно, което се случи в МВР. Ще се получи текучество на лекари, ще се получи непокритие на територията на България по отношение на здравеопазването, липса на лекари. Знаем и сме свидетели на репресивни мерки срещу лекарите.
Защо не се помисли и другото, както каза доц. Паница, да се намерят малко пари, за да се подобри здравеопазването и от тях да се даде поне малък процент на лекарите? Тогава да видим дали ще има нужда от наказания и други неща.
Когато се получат някакви провинения от страна на лекаря, то си е записано, лекарите носят и съдебна отговорност. Ако някой може да каже противното, да стане и да го каже. Не може постоянно българският лекар да бъде дискриминиран, постоянно да бъде натикван в ъгъла, постоянно да върви с наведена глава. Защото винаги се намират умници политици и умници журналисти, които да плюят срещу лекарското съсловие. А аз искам да ви попитам: само осем часа активно отсъствие от болниците и от всички останали здравни заведения, докъде ще доведе? Вие ще кажете: нищо няма да стане или малка война? Не, за осем часа ще погинат поне 10-15 хиляди души.
И престанете с тези неща, лекарското съсловие постоянно да бъде обвинявано! Дайте да погледнем какви закони и какви условия сме им създали, за да работят. И тогава да кажем: да, ние създадохме условия, създадохме нормална атмосфера за работа, а те грешат. Тогава – да, накажете ги.
Знаете ли, преди години работех в едно смолянско село – Мугла, и когато там се качиха представители на ФАР от западния свят, какво казаха? „Ако нашите лекари работят при вашите условия, срещу 150 марки месечно възнаграждение, те няма да дойдат на работа.”
Вие какво искате от българските лекари? Ами, вземете им всичко, издайте закон под страх от наказателна отговорност, без пари да ходят да работят ангария, десятък ли, как ще го наречете там.
Аз също съм изключително против този закон и ще гласувам „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Господин председател, уважаеми колеги, мисля, че лекарското съсловие е едно от най-уважаваните съсловия в българското общество. По принцип всички оставяме здравето и живота си – на нас, на нашите близки и най-вече на нашите деца, в техните ръце.
Категорично не мога да приема внушенията, които бяха направени от тази трибуна! Никой не иска нито да дискриминира, нито да притиска лекарското съсловие. Напротив, мисля, че основната цел на тази промяна на закона, която е предложена, е превантивна. Никой не може да отрече, че, въпреки добрите практики, има и изключения, които са фатални точно в тази сфера - сферата на здравеопазването.
Затова нека да подкрепим закона и той наистина да свърши своята работа, преди всичко превантивна. А никой не е тръгнал да наказва и дискриминира когото и да било. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Янакиева.
Има ли други желаещи, освен д-р Кумчев? Няма.
Имате думата, д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес на вашето внимание е поставен за разглеждане един законопроект, касаещ преди всичко социалните отношения в системата на здравеопазването, от една страна, и от друга гледна точка – контрола в отношенията между медицинските специалисти и пациентите.
Нашата здравна система трябва да удовлетворява очакванията на хората, д-р Шарков и доц. Паница, да запази техните човешки достойнства, автономност, да осигурява на населението в нашата страна медицинска помощ, бързо и навременно качествени медицински услуги, да представи здравеопазването на нивото на изискванията, да гарантира в максимална степен, че чрез своите медицински умения ще гарантира техния живот.
Уважаеми колеги, през последните години незачитането на достойнствата на гражданите и недостатъчната ориентираност на хората в здравната система ги прави несигурни. За тях са недостъпни част от медицинските специалисти. Не е тайна, че гражданите се оплакват и възмущават от недостъпността на медицинския персонал. Изнервя ги дългото чакане пред кабинетите, някъде липсва адекватна информация. Логично се появяват и нерегламентираните плащания. Честите промени в правилата на обслужване на гражданите, поглъщащите значително време и ресурс бюрократични процедури, трудностите понякога при ползване на спешна помощ са най-големите източници в момента в страната на неудовлетвореност на гражданите от здравната система.
И на не последно място, хората не са информирани на този етап по един подходящ начин за проблемите на здравето си и за техните права.
Уважаеми колеги, представеният на вашето внимание законопроект има за цел съсловните организации да имат по-големи права при налагането на санкции, включително и финансови при незачитане на правилата за добра медицинска практика, при грубо незачитане на човешкото достойнство, правото на информираност, правото на пациентите да знаят повече за състоянието си, перспективата и последствията.
Чух всичко, което се говори от тази трибуна. Благодаря на моята колежка, която каза, че този законопроект е преди всичко превантивен.
Искам обаче да се обърна към колегите си от дясната страна на залата. Никога през своя съзнателен живот не съм си позволявал да оскърбявам медицинската гилдия. Никога не съм си го позволявал!
Господин Паница, Вие си противоречите. От една страна, твърдите, че Управителният съвет на Българския лекарски съюз, на Стоматологичния съюз до този момент в действащия законопроект не налагат никакви наказания. От друга страна, в момента протестирате, съгласно изискванията, бих се изразил и на съответните документи на Европейския съюз, повтарям, съгласно изискванията, тези наказания да бъдат увеличени. (Реплики на народния представител Ваньо Шарков.)
Извинете ме, аз няма да цитирам от трибуната на Народното събрание какво се случи в няколко болници в страната през тази година, инциденти, които са факт, и които националните средства за масово осведомяване направиха достояние на нашата общественост. Няма да информирам и какви са санкциите. Вярно е, че ние не сме съд и прокуратура. Народното представителство е избрано от народа и трябва преди всичко да мисли и работи за народа. Но в момента ние говорим, повтарям, за един превантивен закон. Моля ви той да бъде подкрепен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика – господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кумчев! С цялото ми уважение към Вас като човек, дал на българското здравеопазване, като човек - част от Българския лекарски съюз, настоявам да покажете къде в изискванията на Европейския съюз има точка за увеличаване на наказанията, които да се налагат на българските лекари, защото Вие казахте точно това – че има такива изисквания на Европейския съюз. Твърдя, че няма такова нещо. И понеже Вие го казахте от тази трибуна, настоявам да покажете пред Българския лекарски съюз и пред цялото българско лекарско съсловие такъв документ.
Вие казахте, че този законопроект дава на съсловните организации възможност да имат по-големи права при налагане на наказанията. Няма как да им дава по-големи права. Той им дава възможност да налагат по-тежки наказания, а не им увеличава правата.
Всичко онова, за което Вие говорихте, че в българското здравеопазване има липса на достатъчно информация, че има недостъпност, бюрокрация, неудовлетвореност, корупция и т.н., как ще решите всички тези проблеми с тези две промени в Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите? Ако можете да ми отговорите, ще бъда много благодарен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, д-р Кумчев! Вие не разбрахте казаното от д‑р Паница. Аз няма да се явявам в качеството му на защитник. Той каза, че през последните години няма наказани хора, няма наказани лекари, не че няма наказания, които могат да се приложат. Това трябва да се изясни.
По същата логика аз задавам въпроса към всички вас, колеги. След като трябва да дадем права да се наказват лекарите от съсловните организации, защо не направим същото за съсловната организация на учителите, инженерите и на редица други браншови съсловни организации и те да повишат наказанията?! Нима те са по-добри от нашите лекари?
Съвсем отговорно и съзнателно заявявам, че бъркотията и виновникът за цялата тази работа е Националната здравноосигурителна каса! Това е система, чрез която се цели да се създаде анархия и безредици в здравеопазването. Ако пациентите чакат, това е защото касата казва, че всичко трябва да бъде черно на бяло написано. Тя не гледа каква работа е свършена. Тя гледа да бъде описано колко прегледа, как и защо си направил. Един лекар в превантивната медицина в началото трябва да пише между 15 и 20 минути минимум, дори и с компютрите!
Какво прави касата? Възлага лекарите да извършват всички счетоводни и други неща. А в касата си клатят краката, взимат огромни заплати, пилеят парите на данъкоплатците. А ние се чудим защо няма здравеопазване. Създайте наказания за тях за това, което създадоха в момента с българското здравеопазване! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма трета реплика.
Право на дуплика – д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, слушах внимателно вашите реплики.
Първо, д-р Шарков, ще Ви дам копие от доклада, за да чуете основанията.
Второ, искам да попитам, всъщност някой от вас ходил ли е наскоро в някоя от болниците в страната? Ходил ли е в момента в някоя от поликлиниките в София?
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Вчера.
ТОДОР КУМЧЕВ: И аз бях вчера.
Искам да ви кажа, че държа на всяка една дума от експозето си, което преди малко изнесох пред вас. Нарочно текстът беше написан, защото не искам да манипулирам вас като народни представители.
Фактите от всички социологически проучвания сочат това, което и аз казах ясно и точно – неудовлетвореност у гражданите от медицинското и здравното обслужване в страната.
Има време, когато ще говорим за Националната здравноосигурителна каса, за нейния бюджет. Има достатъчно време, уважаеми колеги. Предстои защита на бюджета, предстои да се уточни финансовата рамка, предстои да се види какъв ще е Националният рамков договор. Тогава всеки един от вас ще има собствено мнение и ще каже за какво става реч.
Но още един път потвърждавам, когато говорим за един законопроект, има две различни гледни точки. В момента едната гледна точка е тази за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, но втората и много важна според мен гледна точка е гледната точка на населението на България.
Нищо лошо няма в това, че ние говорим за санкции и за наказания. Повтарям, думата е “превантивен контрол”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато се прави един закон и в частност в здравеопазването, ние трябва да си изясним какви са нашите цели. Сигурно е така, че от последиците на един закон лекарите трябва да станат по-добри, да лекуват по-добре своите пациенти, да бъдат по-мотивирани и да бъдат по-квалифицирани. Това трябва да ги накара законът. Пациентите трябва да бъдат по-добре обгрижени и по-добре лекувани. Тези две условия би трябвало да се изпълнят, за да можем да кажем, че законът изпълнява по същество една обществена задача и потребност.
Обръщам се с един риторичен въпрос към проф. Корнезов, един изключително уважаван от мен юрист. Този въпрос е следният: когато по едни текстове от Наказателния кодекс няма наказания, то това условие ли е да се увеличат наказанията по този член на Наказателния кодекс?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, не е основание.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не е, разбира се. Тогава, това ли е главната причина за лошото българско здравеопазване, за да вкарва Министерският съвет този законопроект?
Аз ще кажа, че Министерският съвет на Република България подхожда формално към проблемите на българското здравеопазване и се крие зад истинските проблеми. Защото не министърът на здравеопазването и не Министерство на здравеопазването и Касата, а българското правителство днес е отговорно за следващите години какво ще бъде здравеопазването у нас. Затова, защото искам да кажа, че не трябва да се премълчават такива неща като подписването на Рамков договор 2006, който беше в ущърб на всички лекари, работещи в България. Българските лекари обаче поеха своята отговорност и подписаха този договор. И искам да кажа какво предстои сега според мен.
Предстои, първо, адекватно финансиране на българското здравеопазване. Искам от тази трибуна да се обърна лично към господин Станишев и да кажа, че това са главните задачи – адекватно финансиране на българското здравеопазване. Защото иначе Рамков договор 2007 няма да бъде подписан.
Второто нещо, от което се нуждаят българските граждани, особено тези с ниски доходи, това е реален достъп до здравеопазването. Това означава един значителен ресурс за Министерството на труда и социалната политика, за да може да се покрият нуждите на тези граждани.
На трето място, това, което се мъчи да направи Министерство на здравеопазването, е разумното изразходване на ограничения финансов ресурс в публични средства за здравеопазване.
И последното – непрекъснато повишаване квалификацията на лекарите. От тези четири условия само едно е задължението на лекарите. Всички останали условия са на правителството. И не може правителството да поглежда формално и да предлага един законопроект, който с нищо не решава проблемите на гражданите, на лекарите и на здравеопазването. Защото, както беше подчертано, две години лишаване от правоспособност означава след това връщането на един осакатен лекар в лекарската професия. Това означава лишаването две години от правоспособност. По-добре лишете този лекар изобщо от правоспособност, отколкото за две години.
Санкциите трябва да бъдат санкции. Увеличението на паричните, на финансовите глоби е нещо разбираемо. Но, ако искаме лекарят да бъде стимулиран, да бъде контролиран за това да преглежда, да лекува, да оперира по-добре своите пациенти, то санкцията трябва да бъде стимулираща, тоест трябва да бъде краткотрайна – от 3 до 6 месеца, максимум до 12 месеца, през което време един лекар ще може да се квалифицира, да бъде на курс, да се обучи допълнително, за да се върне обогатен към професията, а не след две години прекъсване той да се върне осакатен и озлобен към своята професия и към пациентите си. Такъв лекар е ненужен за пациентите.
Този законопроект е лош. Опитва се да решава някакви проблеми на нашето здравеопазване, но по един формален начин. Затова аз ще гласувам „въздържал се” за този законопроект. И главният дебат за българското здравеопазване е неговото финансиране и изразходването на публичните средства, казвам отново, че предстои. Той не е завършен. Пак се обръщам към господин министър-председателя – правителството е отговорно за българското здравеопазване.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: И предишното.
АТАНАС ЩЕРЕВ: А не Министерство на здравеопазването. Не тикайте Касата и Министерство на здравеопазването напред. Министърът на финансите, министърът на труда и социалната политика, министърът на екологията – всички тези хора трябва да застанат и да отговорят на въпросите и на нуждите на българското здравеопазване, а не да се крием зад един немощен и формален законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Щерев.
Заповядайте за реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
След това блестящо изказване от господин Щерев искам да се обърна към него: Вие може би най-добре познавате недъзите, проблемите на здравеопазването. Но всичко, което казахте, ние го възприемаме като чиста монета. Това всичко е вярно. Вие просто разгромихте този законопроект. Недвусмислено казахте, че този закон не е лош закон. Нали така? И непосредствено след това заявихте: „Аз ще гласувам „въздържал се”, което страшно много ме учудва. Такъв лош закон, господин Щерев, се гласува с „против”. Това е честното отношение. Това е вотът, който трябва да се даде за нещо, което не се подкрепя. Ако тук има някакви коалиционни сметки и отношения, това е друг въпрос. Заявете го, обаче, че е по тази причина. Защото това е закон, който произхожда от тройната коалиция. Това е коректното.
И аз Ви съветвам след като Ви изслушах и съм абсолютно съгласен с онова, което казахте, да гласувате против този закон, защото за лош закон се гласува „против”, а не „въздържал се”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Шопов.
Има ли други реплики? Няма.
Доктор Щерев, имате право на дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Шопов! Аз все пак мисля, че може да се даде шанс на този законопроект да се поправи. Точно затова ще гласувам „въздържал се”, което означава, че в този му вид този законопроект е неприемлив. Но тогава, когато ние променим наказанията, увеличим паричните наказания, но намалим наказанията от 3 до 12 месеца, то тогава това е нещо приемливо, това е обсъждане в лекарската колегия и това е нещо, което може да бъде стимулиращо за лекарите да работят по-добре. В този смисъл аз ще гласувам „въздържал се”. В този му вид законопроектът е абсолютно неприемлив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Щерев.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, колкото сте останали в залата, благодаря ви за това, че проявявате интерес към темата, защото тя е изключително важна. И аз споделям болката, с която се говори по тази тема, защото тази болка, тази тревога са напълно оправдани и разбираеми. Но все пак ние имаме на масата един конкретен проблем, свързан с конкретно предложение. Доколкото е употребимо и доколкото може да допринесе, макар и малко, макар и по своеобразен начин за това щото да бъде раздадена справедливост?
Припомням на уважаемата аудитория, че този Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите функционира вече осем години и в него много отдавна са заложени тези три степени на наказания, които се налагат при неспазване на Етичния кодекс на лекаря или неспазване на правилата за добра медицинска практика. А тези наказания са: забележка, финансова санкция до пет минимални заплати, и след това е лишаване от право на практика. Така че тези наказания съществуват и би било много странно ние да подлагаме едва сега на съмнение и да се тревожим от това защо съществуват наказания. Да, те са създадени, но дали извършват своя превантивен ефект, можем да разсъждаваме.
Въпросът, който д-р Паница повдигна – доколко този сега действащ закон е бил ефективен и наказания са били налагани, зададох и на председателя на Лекарския съюз д-р Кехайов. И отговорът беше, че за последните три години са наложени 800 санкции на лекари, от които 10 души са били лишени от право на практика. Така че този закон е прилаган и по-важно е ние да оценим доколко са били ефективни тези наказания. И сега на този фон да преценим дали предложеното завишение би допринесло превенцията да бъде по-качествена?
Аз твърдя, че в частта завишаване на финансовата санкция възможността за превенция ще бъде по-добра, защото тя би спестила възможността да бъде налагана санкция лишаване от правоспособност за определен срок от време. Тоест увеличаването на маржа увеличава възможността да се взема индивидуално решение по всеки случай и като крайна мярка да се стига до лишаване от правоспособност.
Затова аз ще подкрепя законопроекта като една възможност да се поработи върху целия Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите в частта саморегулативни функции на съсловието, за възможността за налагане на наказания, по процедурата за налагане на наказания и оттам нататък парите, събрани от санкции категорично да отиват за квалификация на лекарите. Защото всеки изваден, не дай Боже, лишен от права, наистина се деквалифицира. Той се връща в системата потенциално по-опасен от момента, от който е бил изваден от системата. Затова - квалификация с тези средства, полагане най-вероятно на някакъв вид колоквиум в частта, в която той не е защитил професионалните си права по един добър начин и оттам нататък в системата да бъдат пуснати да работят отново хора, които са били лишени от права, но които са доказали, че първо са осъзнали това, за което са били лишени от правоспособност и, второ, те не представляват опасност.
Затова аз ще подкрепя законопроекта с ясното съзнание, че той е един повод да доработим Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите в частта „Процедура за налагане на наказание” и съответно самите наказания.
Ще имам резерви за второ четене, когато ние определяме размера на времето, за което един лекар се лишава от право да упражнява професията. Там наистина споделям мнението на изказалите се досега, че трябва да се пипа внимателно. Не лишаването за един продължителен срок ще реши проблема със здравеопазването и с качеството на лекарския труд. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
За първа реплика, заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Господин Йорданов, позволете ми да не се съглася с Вас. Вие казахте: там някакви възможности, някакви малки промени, запазвам си правото на второ четене да се доработи и т.н.
Затова нашето законодателство е на този хал и Европейският съюз ни критикува, защото ние винаги правим нещо козметично. Искаме да излезе едно нормално бебе, а то се ражда урод. Така с Вашето предложение Вие искате да допуснем този законопроект, който няма да е нищо друго освен козметична промяна и е израз на желанието на правителството да се опитва да прави социалната си политика на гърба на лекарското съсловие. И нека, ако нещо се прави, да се прави така, както приляга и се полага в ХХІ век на страна, която вече е в Европейския съюз. Нека нашето законодателство да прилича поне на него в завършен вид, а не в половинчат вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега, и все пак аз съм в тази зала в качеството си на човек, който има отношение към изработването на закони. Затова предложенията, които правя, са свързани с конкретни текстове и с конкретни идеи, които развивам, а общите приказки естествено звучат опозиционно, звучат може би във Вашите представи ефектно, но аз бих Ви задал простия въпрос: покажете ми текст, по който Вие сте работили, по който сте внесли предложение и който ние имаме възможност да обсъдим. Тази площадна риторика вече започна да ни омръзва. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 11,04 ч. Ако няма повече изказвания, евентуално да дадем думата на заместник-министъра, който я поиска, и да преминем към гласуване. Ако има още желаещи за изказване народни представители, ще продължим дебата след почивката.
Професор Камбуров, да продължим ли обсъждането, докато приемем законопроекта или го отхвърлим, тоест докато го гласуваме? (Шум и реплики в залата.)
Добре, няма съгласие, следователно обявявам почивка до 11,35 ч.
Уважаеми народни представители, имам удоволствието от името на нашите колеги мюсюлмани да ви поканя в Клуба на народния представител, за да почерпят по случай техния празник. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа по т. 4 – дискусия по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите на първо четене. Вносител е Министерският съвет.
Професор Камбуров, имате думата за изказване. Заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател! Пред мен е предложението за промяна в Закона за съсловните организации, и по-специално промяната в чл. 38, който третира различните нарушения, като ги квалифицира в три насоки – порицание, глоба и заличаване от регистъра на колегията.
След като изслушах много колеги, които бяха конкретни в изказванията си, моят въпрос беше: може ли да се приеме това изменение? То е недопустимо.
Второ, за какво говори то? То говори за една безпомощност.
Как съсловието ще приеме промените? Безспорно то няма да ги приеме, те ще му бъдат наложени.
Ще доведат ли тези промени до някакви резултати? До никакви резултати няма да доведат.
В края на краищата моето становище е, че ако търсим причините, за съжаление, ние трябва да търсим причините още от студентската скамейка. Твърде късно е сега по начините, по които предлагаме, да можем да ги коригираме. Висшето медицинско образование безспорно изостава във връзка с реформите.
Колегата Руденко Йорданов, не мога да приема 800 наказания, които да са наложени. Това не мога да приема, ще го проверя, разбира се. В това число да не влизат наказанията, които са наложени от Здравната каса.
Колкото до това дали и по какъв начин ще гласувам, както каза доц. Щерев, аз няма да гласувам “въздържал се”, а ще гласувам “против”. Защото в предложението за новия Закон за научните степени и звания предлагаме да отпадне гласуването “въздържал се”. Трябва да има категорично становище – да или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания?
За реплика има думата д-р Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми проф. Камбуров! Аз Ви дължа огромно уважение като професионалист, като лекар към професор. Цитирам д-р Кехайов, който даде тези данни на Комисията по здравеопазването, когато гледахме законопроекта на първо четене. Дотук е, така да се каже, добрата част от отношението ми към Вашето изказване.
Частта, в която искам да възразя, е свързана с това, че този Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите е приет по времето, когато тръгна здравната реформа – няма да коментирам добра или лоша, по време на вашето управление. По време на вашето управление този чл. 38 беше заложен с цел да се създадат превантивни механизми. Тези механизми действаха осем години, но никой досега не направи опит да ги оцени.
Ето този опит имаме възможност да направим сега. При второто четене можем да сложим на кантара доколко тези механизми са били ефективни и доколко те могат да бъдат допълнително дообработени.
Аз съм убеден, че тази саморегулираща функция, която Законът за съсловните организации възложи на съсловната организация на лекарите, се осъществява и чрез възможността лекарите сами да преценяват степента, тежестта на наказанието и да го налагат вместо прокуратурата да си пъха носа, която общо взето действа малко по-грубичко, отколкото лекарите, когато сами оценяват простъпката на своя колега. В това е смисълът и това е начинът, по който е действал досега този чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли друга реплика? Няма.
Професор Камбуров, имате думата за дуплика. Заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Доктор Йорданов! Аз разбрах Вашите аргументи. Не ги приемам и ще завърша само с това, че медицината е призвание и изкуство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата на първо четене на законопроекта? Няма желаещи.
Давам думата на заместник-министъра на здравеопазването Валери Цеков.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Аз няма да се впускам в излишни разсъждения. Като представител на Министерството на здравеопазването всъщност имам задачата да дам няколко допълнителни мотива, с които народните представители да гласуват подкрепа на този законопроект, който действително е внесен от Министерския съвет, но по който имаше предварително обсъждане и съсловната организация, която съществува именно благодарение на този законопроект и изпълнява разпоредбите на закона, възприе и одобри предложения от Министерския съвет проект за изменение на закона.
Може би за народните представители, които не са от лекарската професия, да дам няколко пояснения във връзка с намеренията, които са заложени в този законопроект за изменение. Както може би всички знаете, Съсловната организация на лекарите е единствената по закон съсловна организация в нашата страна. Със закона, по който тя беше създадена, на нея се възложиха и компетенции във връзка с две основни задачи, а именно: да следи дали се спазват правилата за професионална етика в съсловието, и второ, да следи дали се спазват правилата за добра медицинска практика. Това са главните компетенции по самоконтрола, които са дадени на тази съсловна организация. Те са записани в чл. 37, където изрично е упоменато, че това са двете основни компетенции, свързани с налагане на административни нарушения.
В следващия чл. 38, в който практически е предложена промяната, са изписани и видовете санкции. Те вече бяха цитирани тук от трибуната: порицание, глоба, заличаване от регистъра, което заличаване от регистъра автоматически означава, че лекарят няма право да практикува своята професия.
Разликата обаче, която предлагаме да се направи, е именно в това – когато има нарушение на правилата на етичния кодекс, санкциите да бъдат, тези, които са в момента в закона, а когато има нарушение на правилата за добра медицинска практика – те да бъдат малко по-високи. Каква е целта и защо това се прави? Когато се нарушават правилата на професионалната етика, това по-скоро е свързано с правилата, които важат вътре в съсловието по отношение взаимоотношенията между отделните членове на това съсловие по време на тяхната работа. Когато обаче става дума за правилата за добра медицинска практика, в повечето случаи тези правила са въведени, за да бъдат защитени пациентите от лекарски грешки и от използването на медицински методики, които не са утвърдени, не са възприети от съсловието, не са възприети от медицинската наука.
Именно поради тази причина, защото нарушаването на тези правила, би могло до някаква степен да нанесе увреждания на пациентите, на хората, които ползват медицински услуги и медицинска помощ, ние заедно със съсловната организация на лекарите решихме, че е добре санкциите за нарушаване на тези правила за добра практика да бъдат малко по-високи. И това всъщност е смисълът на законопроекта, който е предложен на вашето внимание.
Аз мисля, че ако се замислим наистина малко по-сериозно за това, че трябва да има разлика между спазването на етичните норми и трябва да има разлика в наказанията, когато не се спазват нормите за медицинска практика, вие ще видите, че това е един сериозен довод. И в крайна сметка този довод има за цел да предпази пациентите от лоши медицински практики. Нещо, за което ни беше обърнато внимание и по време на многобройните пиар-ревюта, многобройните инспекции, които бяха направени от експерти на Европейския съюз, на Европейската комисия. Те прецениха, че както във всички европейски държави, така и в България трябва да има такава диференциация и ни препоръчаха ние да направим тази промяна в закона.
И, разбира се, нещо, с което започнах от самото начало, ние не бихме си позволили да предложим такава промяна в закона на съсловната организация относно нейните собствени правомощия, без това да бъде подкрепено, дискутирано и обсъдено предварително със самата съсловна организация. И както е видно от доклада на Комисията по здравеопазването, те официално заявиха подкрепа за този закон.
Аз мисля, че това са достатъчни основания законът да бъде подкрепен на първо четене, а, разбира се, на второ четене да се направи промяната в Закона за съсловната организация на лекарите.
И последно да кажа, все пак нека да сме наясно, че тези санкции по този закон ще бъдат налагани само за тези два вида нарушения и само и единствено от Лекарския съюз в лицето на комисиите по етика към районните колегии на Лекарския съюз. Никой друг не може да налага санкции във връзка с тези нарушения и по чл. 38 от този закон.
Така че, след като съсловната организация е съгласна с тези промени и тя сама ще прилага тези санкции, аз мисля, че ние имаме достатъчно основание да й дадем това право. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма други изказвания.
Обявявам закриване на дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 93, против 7, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА ПРОЦЕДУРАТА ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители: Любен Корнезов, Камелия Касабова и Лютви Местан.
Господин Корнезов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, с Решение на Народното събрание от 11 октомври 2006 г. беше създадена Временната комисия за промяна в Конституцията. Съгласно т. 6 от това решение Народното събрание задължи комисията в 14-дневен срок да предложи на Народното събрание Правила за процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Вчера беше проведено първото заседание на тази комисия и единодушно бяха приети процедурните правила, които след минута ще прочета.
Особеното за тази четвърта поправка, уважаеми народни представители, е това, че всъщност ние имаме два законопроекта. Досега не е имало такъв прецедент. В първите три поправки имаше един законопроект. Дали е бил добър или не толкова прецизен, но процедурата вървеше по Конституцията и процедурните правила.
За първи път сме изправени пред два законопроекта, което създава редица проблеми, на които може би ще се натъкнем и в хода на работата, тъй като е възможно единият законопроект да бъде приет с три четвърти, тоест над 180 народни представители, а другият да получи между 160 и 180 гласа на народни представители, което означава, че не е отхвърлен. Но така или иначе, сме се опитали в този проект за решение да дадем възможните хипотези, разглеждани от тези два законопроекта.
Господин председателю, уважаеми народни представители, позволете ми да прочета проекта за решение:
"РЕШЕНИЕ
за приемане на Правила за процедурата относно законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Приема Правила за процедурата относно законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България както следва:

Правила
за процедурата относно законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България
Чл. 1. Законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България под съответните номера обсъждат и приемат от Народното събрание на три гласувания в различни дни съгласно чл. 155 от Конституцията на Република България. Срокът за разглеждането им по чл. 154, ал. 2 от Конституцията на Република България започва да тече от внасянето на законопроектите.
Чл. 2. Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България, създадена с решение на Народното събрание от 11 октомври 2006 г., изпълнява функциите на водеща комисия.
Чл. 3. (1) На първо гласуване законопроектите се разглеждат, след като Народното събрание изслуша доклада на комисията и мотивите на вносителите.
(2) При първото гласуване законопроектите се обсъждат едновременно и се гласуват поотделно по принцип и в цялост. Народните представители се изказват по основните положения на законопроектите, като обсъждането протича при условията и по реда, предвидени за обсъждане на законопроекти при първо гласуване.
(3) Законопроектите са приети на първо гласуване, ако за всеки законопроект са гласували три четвърти от всички народни представители.
(4) Законопроектът, получил по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
(5) Ако и двата законопроекта са приети на първо гласуване при условията на ал. 3 или ал. 4, комисията изготвя общ законопроект в 7-дневен срок.
Чл. 4. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменение и допълнение в приетия на първо гласуване законопроект в 14-дневен срок. Не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.
(2) Комисията внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях.
(3) При второто гласуване законопроектът се обсъжда и приема текст по текст при условията и по реда на чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
(4) В случая по чл. 3, ал. 3 законопроектът се смята за приет на второ гласуване, ако за всеки текст са гласували три четвърти от всички народни представители.
(5) Текстовете, които не са подкрепени от три четвърти от всички народни представители, но са подкрепени от две трети от тях, се разглеждат и приемат по реда на чл. 3, ал. 4.
(6) Когато законопроектът е приет на първо гласуване по реда на чл. 3, ал. 4, за приети на второ гласуване се смятат текстовете, за които са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
(7) Алинеи 1-6 се прилагат и при общ законопроект.
Чл. 5. (1) Между второ и трето гласуване не се правят предложения по текстовете. След второто гласуване комисията представя текста за трето гласуване, в който тя може да предлага само редакционно-технически поправки.
(2) Третото гласуване е гласуване на законопроекта в цялост. Гласуването е поименно.
(3) В случая по чл. 4, ал. 4, законопроектът е приет на трето гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители.
(4) В случаите по чл. 4, ал. 5 и 6 законопроектът е приет на трето гласуване, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
(5) Алинеи 1-4 се прилагат и при общ законопроект."
Това е проектът за решение. Както ви е известно, уважаеми народни представители, решенията се приемат с едно гласуване, затова аз прочетох всички текстове. Но, разбира се, всеки народен представител може да прави предложения по текстовете, които комисията, повтарям, единодушно прие. Всички гласуваха за тези правила. Те не са и нещо ново, ние сме стъпили на практиката, която имаме при първата, втората и третата поправка, разбира се, с детайлите и проблемите, които сега създават двата законопроекта. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-председател на Народното събрание. Вие сте съвършено прав, имаме вече опит от трите поправки.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по проекта за решение. Имате думата за изказвания и предложения.
Има ли желаещи за изказвания по проекта за решение? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване. Съгласно нашия правилник решенията се приемат с едно гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Решението за приемане на Правила за процедурата относно законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България е прието.

Преминаваме към шеста точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата госпожа Мариана Костадинова да направи процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря, господин председател.
Позволете ми да помоля да бъдат поканени госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и Симона Пандурска – главен експерт и юрисконсулт в Дирекция "Защита на потребителите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в зала.
Гласували 81 народни представители: за 79, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля гостите да заповядат в пленарната зала.
Госпожо Костадинова, заповядайте да представите доклада на Комисията по икономическа политика по Законопроекта за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря.
“ДОКЛАД
по Законопроект за предоставяне на финансови услуги от разстояние, № 602-01-86, внесен от Министерския съвет на 6.10.2006 г.
На заседание, проведено на 18 октомври 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова.
Необходимостта от приемане на закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние е обусловена от бързите темпове на развитие на пазарните отношения, които налагат използването на нови начини на продажба, в това число от разстояние и от изискванията за привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското в областта на защитата на потребителите, в това число защита на потребителите на финансови услуги.
Законопроектът за предоставяне на финансови услуги от разстояние регламентира отношенията между доставчиците и потребителите на финасови услуги, предлагани от разстояние, чрез използване на: телефон, електронна поща, факс и други средства за комуникация от разстояние, които дават възможности за индивидуална комуникация.
Основните моменти в законопроекта са:
- предвижда се да се предоставя преддоговорна информация на потребителите, свързана с условията на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние;
- регламентирано е правото на отказ на потребителя от сключения договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за отказа си;
- предвидени са някои изключения от правото на отказ на потребителя от сключения договор, които обхващат договори за финансови услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовия пазар; застрахователни договори във връзка с пътуване, багаж; договори за кредит, предназначен за придобиване или запазване правото на собственост върху земя или сграда, която е построена или предстои да бъде построена, както и за извършване на ремонт или подобрения в недвижим имот и други;
- въвеждат се определени изисквания, на които трябва да отговарят търговските съобщения, изпратени от доставчика до потребителя: да са лесно разпознаваеми като търговски; да позволяват ясно установяване на физическото или юридическото лице, от чието име са направени; да представят недвусмислено предложенията за конкурси, както и условията за участие в тях;
- предвижда се доказателствената тежест да бъде за сметка на доставчика. Доставчикът следва да докаже, че е предоставил задължителната преддоговорна информация, че е спазил сроковете, в които потребителят има право да се откаже от договора, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и така нататък.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 11 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за предоставяне на финансови услуги от разстояние, внесен от Министерския съвет.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Давам думата на заместник-председателя на Комисията по европейска интеграция госпожа Фатме Илияз, за да представи становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на вашето внимание становището на Комисията по европейска интеграция по Законопроект за предостяване на финансови услуги от разстояние, № 602-01-86, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2006 г.
“На свое редовно заседание, проведено на 19 октомври 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за предоставяне на финансови услуги от разстояние, № 602-01-86, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката госпожа Нина Радева и директорът на Дирекция “Защита на потребителя” в същото министерство господин Емил Алексиев.
Маркетингът от разстояние на потребителски финансови услуги е една от бързо развиващите се дейности в рамките на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. За да може тази дейност да се извършва трансгранично, което е едно от основните предимства на електронната търговия, е необходимо да се приемат задължителни минимални изисквания за защита на потребителите в рамките на цялата общност. Тази задача се изпълнява с Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета, приета на 23 септември 2002 г.
В указаната директива се дават дефиниции на редица важни понятия като “договор от разстояние”, “финансова услуга”, “траен носител” и други. Финансова услуга, например, е всяка услуга от банков, кредитен, застрахователен, индивидуално-пенсионен, инвестиционен или разплащателен характер. Специално внимание е отделено на предварителната информация, която потребителят трябва да получи преди сключването на договора от разстояние. При това е отчетено наличието на нов тип услуги, свързани с рисковото инвестиране. При продажбата от разстояние на такъв тип инвестиционни услуги потребителят трябва да бъде специално информиран за особеностите на използваните финансови инструменти, операциите в които те участват, възможните колебания в цените, които не са подвластни на лицето, предлагащо услугите. Трябва да се укаже също, че историческият опит с подобни инструменти не може да е меродавен за бъдещото развитие на цените.
Директивата отделя значително внимание на добрата информираност на потенциалния клиент при сключване на договор от разстояние за финансови услуги. Друг важен акцент е правото на потребителя да се откаже от договор от разстояние в определен период от време, както и недопускането на злоупотреби от страна на лицата, занимаващи се с маркетинг от разстояние на финансови услуги при използването на някои технически средства за индивидуална комуникация.
Главната задача на предлагания Законопроект за предоставяне на финансови услуги от разстояние е да хармонизира нашето законодателство с разпоредбите на Директива 2002/65/ЕО. В първата глава на законопроекта е посочен обхват на действие на закона и неговата цел – допълнителна защита на потребителите. Втората глава разглежда някои специфични черти на договора от разстояние за предоставяне на финансови услуги. По-нататък са посочени изискванията към доставчика да даде на потребителя задължителната първоначална информация преди сключването на договора от разстояние, правото на отказ на потребителя от договора и правото на прекратяване на договора. Както е предвидено в указаната директива, тежестта за доказване на изпълнението на разпоредбите на закона е прехвърлена върху доставчика на финансовите услуги. Посочена е и институцията, която разглежда потребителските жалби – това е Комисията за защита на потребителите. Тя заедно със сдруженията на потребителите могат да съдействат за разрешаване на потребителски спорове. За извънсъдебно решаване на спорове могат да се използват и помирителните комисии, създадени със Закона за защита на потребителите.
Предлаганият законопроект се използва и за изпълнението на редица ангажименти на страната ни във връзка с прилагането на други европейски актове, извън засегнатата тематика за продажбите от разстояние на финансови услуги. Това се прави чрез параграфи в Заключителните разпоредби на проекта. Например § 3 в Заключителните разпоредби създава условия за прилагането на Регламент 261/204/ЕО относно общите правила за компенсиране и указване съдействие на пасажерите в случай на отказ те да бъдат регистрирани за полети или при отмяна и голямо забавяне на полети. С § 4 се довършва хармонизацията на Закона за електронна търговия с Директива 2000/31/ЕО. Параграф 6 пък цели по-пълната хармонизация на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина с изискванията на Директива 2001/83/ЕО и Директива 2004/28/ЕО. По-нататък § 8 довършва хармонизацията на Закона за радио и телевизия с Директива 89/522/ЕИО и Директива 97/38/ЕО, а § 9 – на Закона за туризма с разпоредбите на Директива 90/314/ЕИО.
Предлаганият законопроект като цяло изпълнява задачата, свързана с хармонизирането на нашето законодателство с правните норми на Европейския съюз. Същевременно могат да се направят и някои препоръки за по-точното изпълнение на тази задача:
Основната препоръка е свързана с предмета на регулиране в закона. Още в заглавието той е определен като “предоставяне на финансови услуги от разстояние”, но буквалният превод на предмета на регулиране на Директива 2002/65/ЕО е “маркетинг от разстояние на потребителски финансови услуги”. Действително както в директивата, така и в предлагания законопроект, са описани редица условия към договора от разстояние за предоставяне на финансови услуги, но никъде не става въпрос за предоставяне от разстояние на самите финансови услуги, които са предмет на договора от разстояние. Ето защо би било по-правилно предметът на регулиране да се запише като “маркетинг от разстояние” или “продажба от разстояние” на финансови услуги.
От гледна точка на свободното движение на лицата в рамките на Единния вътрешен пазар на Европейския съюз би било целесъобразно в чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „г”, след „Агенцията по вписванията” да се добави текстът „както и идентификационен номер, издаден от Служба по вписванията на страна – членка на Европейския съюз”.
В Заключителните разпоредби на законопроекта на редица места се цитират европейски директиви и регламенти. В някои случаи, както например в § 7, обозначението на директивата се дава в превод на български език, тоест записано е съкращението „ЕИО” (Европейска икономическа общност), вместо английското съкращение „ЕС” (Европейски съюз). В редица други случаи обаче обозначението на директивите се дава на английски език, тоест запазва се английското съкращение „ЕС”, вместо то да се изпише на български като „ЕО (Европейска общност). Желателно е да се унифицира начинът на записване на директивите, като английското съкращение „ЕС” (Европейски съюз) се замени с българското „ЕО” (Европейска общност).
След състоялата се дискусия и като взема предвид цялостната положителна оценка на проекта и направените препоръки, Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен проектът на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, № 602-01-86, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2006 г., с единодушие от 10 гласа „за”.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по Законопроекта за предоставяне на финансови услуги от разстояние с вносител Министерския съвет. Това е един законопроект, който влиза в групата на хармонизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз. В случая става въпрос именно за тази сфера – за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Чухте докладите на двете комисии. Имате думата.
Има думата заместник-министър Нина Радева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както правилно отбеляза водещият, действително това е един законопроект, който представлява една по-нататъшна стъпка в развитието на българското законодателство по защита интересите на потребителите и по-специално едно продължение на Закона за защита на потребителите по отношение на тоя пазарен сегмент, свързан с продажба на финансови услуги, предоставяни от разстояние.
Това, на което искам да обърна внимание, е значимостта на този законопроект и на това правилно в него да бъде разписан режим, който ще осигури една адекватна защита на интересите на потребителите.
Финансовите услуги, поради техния нематериален характер, са изключително подходящи за договаряне от разстояние. От друга страна, развитието на информационните технологии и появата на нови форми на търговска комуникация създава и нови условия за сключване на договори. Спецификата на финансовите услуги и използваните средства за сключване на договори от разстояние обаче предполагат и наличието на една много адекватна система на защита на интересите на потребителя.
Предмет на този договор са всички финансови услуги, свързани с банкова дейност, кредитиране, застраховане, индивидуално пенсионно осигуряване, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, които са сключени от разстояние. Като задължително условие, за да се спазят изискванията на този договор, е да се използват средства за комуникация, които са от типа на телефон, факс, електронна поща, Интернет и т.н.
Докладите на двете комисии бяха много обстойни и смятам, че те би трябвало да създадат една представа за общото съдържание на закона. Аз искам да се спра на онази част от текстовете на законопроекта, които именно гарантират надеждната защита на интересите на потребителите в контекста на обхвата на законопроекта, на обхвата на тези финансови услуги от разстояние. Разбира се, бих искала да кажа, че приемаме забележките на комисията, че може да се помисли върху едно ново наименование на законопроекта.
Нашето мнение е, че думата „продажба” на финансови услуги от разстояние отразява по-добре съдържанието на законопроекта, отколкото директния превод на директивата, а именно „маркетинг”, тъй като се счита, че в България в групата на маркетинговите услуги са включени и други дейности, които не са предмет на разглеждане в настоящия законопроект. Като цяло смятаме, че между първо и второ четене можем да постигнем едно съгласувано решение и да преименуваме законопроекта в този контекст, за който вече говорихме.
Много важно, на което искам да обърна внимание с оглед защитата интересите на потребителите, това е предоставяне на преддоговорна информация на потребителите. Законопроектът предвижда предоставянето на преддоговорна информация на потребителите в четири аспекта:
1. информация за доставчика на услугата;
2. информация за извършването на услугата;
3. информация за договора, който ще се сключи от разстояние;
4. информация за решаване на споровете и начините за обезщетяване на потребителя.
Предварителната информация следва да се предостави на потребителя преди сключване на договора, за да може той да прецени предлаганата финансова услуга и по този начин да направи един осведомен избор. Доставчикът на услугата предоставя информация по такъв начин, който не предизвиква съмнение за нейната търговска цел. Информацията се предоставя на потребителя достатъчно време преди да бъде обвързан със задължения по договора. Когато финансовата услуга се предоставя на територията на Република България, информацията се предоставя на български език. Потребителят има право през цялото време на действие на договора да получи условията на договора на хартиен носител, ако изрично заяви желание за това.
По отношение на правото на отказ на потребителя от сключения договор законопроектът предвижда възможност потребителят да може да се откаже от сключения договор без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за отказа си. Законопроектът ограничава правото на потребителя за отказ от договора за срок от 14 дни, считано от датата на сключване на договора или считано от деня, в който потребителят получи условията на договора, когато това става след сключване на договора. Само при договори, сключени от разстояние за операции „Индивидуални пенсии” и застраховка „Живот” потребителят има право да откаже сключения договор в срок от 30 дни.
Законопроектът предвижда, че когато потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор за продажба от разстояние, той заплаща на доставчика в 7-дневен срок единствено цената на действително предоставените финансови услуги по договора.
По отношение на принудителната продажба законопроектът съдържа разпоредби за защита на потребителите в случай на принудителна продажба на услуги. Законопроектът предвижда забрана за предоставяне на финансови услуги от разстояние на потребителите срещу заплащане без изрично и предварително искане от страна на потребителя. Когато потребителят получи услуга, за която не е отправил изрично и предварително искане, той не дължи заплащане на услугата на този, който я е предоставил.
Когато въпреки липсата на съгласие от страна на потребителя договорът бъде сключен, потребителят може да го развали в срок от 10 работни дни, считано от деня, в който е узнал за това, без да дължи обезщетение или неустойка.
Предварителното съгласие на потребителя се изисква и при използването на следните технически средства от страна на доставчика на финансови услуги: автоматизирани системи за позвъняване без човешка намеса, факс, електронна поща, средства за комуникация от разстояние, които дават възможност за осъществяване на индивидуална комуникация.
Способи за решаване на потребителски спорове. Законопроектът гарантира правото на потребителите да подават жалби по административен ред. Административният орган, пред който потребителите могат да подават жалби във връзка с договорите за продажба на финансови услуги от разстояние, е Комисията за защита на потребителите. Законопроектът задължава административния орган да разяснява правата и задълженията на потребителите, да им предоставя безплатни съвети и информация за техните права при предоставяне на финансови услуги и да съдейства за разрешаването на потребителски спорове и жалби.
Друг способ за защита на потребителите, предвиден в законопроекта, е възможността за предявяване на съдебни искове за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективни интереси на потребителите. Исковете се предявяват при условията и по реда на чл. 186-190 от Закона за защита на потребителите.
Освен механизми за защита на интересите на потребителите по административен и съдебен ред, законопроектът предвижда и алтернативна възможност за потребителите да сезират помирителни комисии, създадени по реда пак на Закона за защита на потребителите, когато са нарушени техни права и интереси.
Контролът по изпълнението на законопроекта се възлага на министъра на икономиката и енергетиката чрез Комисията за защита на потребителите.
Благодаря ви за вниманието.
Надявам се, че законопроектът ще получи необходимата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Министерството на икономиката и енергетиката представи детайлно мотивите си в подкрепа на законопроекта и необходимостта той да стане част от нашето законодателство.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Има думата народният представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Искам да кажа, че Демократи за силна България ще подкрепят на първо четене този законопроект, защото такъв закон е необходим. В бързо модернизиращия се свят ще има все повече такъв тип търговия, такъв тип услуги. Очевидно трябва да има и някакъв тип регламент за защита на потребителите. От тази гледна точка, това е естествено продължение на Закона за защита на потребителите.
В законопроекта лично мен ме смущава, но то е поправимо между първо и второ четене, първо, липсата на каквито и да е санкции към Комисията за защита на потребителите, която е контролиращ орган. Например, по законопроекта тя има право да получава всякаква документация, касаеща както предлагащия, като доставчика на услуги, така и клиента. Но няма никаква санкция, освен че е изрично казано, че трябва да пази съответната тайна. Ако не я пази, какво се случва? Това може да има много тежки последствия било за икономическия субект, било за юридическото лице, което е потърпевшо. Трябва да е ясно това.
И второто, което също мисля, че е поправимо, но върху което също трябва да се обърне сериозно внимание, са доста неубедителните и тромави процедури за защита. Когато се правят определени процедури за защита на потребителя, те трябва да са действащи и да бъдат достатъчно прости, така че в разумно кратки срокове да влязат в сила и да задействат, а не да бъдат проточени максимално дълго във времето. Считам, че тези две малки забележки са абсолютно поправими между първо и второ четене.
Още веднъж декларирам, че ние ще подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам дискусията по първо четене на Законопроекта за предоставяне на финансови услуги от разстояние с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към точка седма от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ОРЪЖИЯ И ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА, внесен от Министерския съвет.
Има доклад на Комисията по икономическа политика.
Госпожа Костадинова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря, господин председател.
Позволете да направя процедурно предложение – да бъдат поканени в залата госпожа Корнелия Нинова – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и госпожа Ивелина Бахчеванова – директор на Дирекция “Международноконтролируема търговия и сигурност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Моля, гласувайте за направеното процедурно предложение да бъдат допуснати в пленарната зала представители на Министерството на икономиката и енергетиката.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Моля представителите на Министерството на икономиката и енергетиката да заемат определените за тях места в залата.
Моля, представете становището на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА:
“ДОКЛАД
по Законопроект за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, № 602-01-84, внесен от Министерския съвет на 28.09.2006 г.
На заседание, проведено на 18 октомври 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова.
С приемането на законопроекта ще се хармонизира българското с европейското законодателство в областта на експортния контрол. Ще се прецизират съществуващите текстове в съответствие с Регламент 1334/2000 и ще се облекчат съществуващите административни процедури по отношение на по-дълъг срок на валидност на издаваните разрешения, диференциран подход при износа на страни извън Европейския съюз, въвеждане на различни по вид разрешения при различните категории изделия от списъка с контролираните изделия и др.
Основните моменти в законопроекта са:
- отмяна на лицензионния и въвеждане на регистрационен режим за посредическа дейност с оръжия и изделия и технологии с двойна употреба;
- отмяна на разрешителния режим при внос на изделия и технологии с двойна употреба и въвеждане на регистрационен режим по отношение на така наречените “чувствителни изделия”;
- разграничаване режима за внос/износ за страните – членки на Европейския съюз, чрез въвеждане на понятието “трансфер в рамките на Общността” и др.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” 11 народни представители, без “против” и “въздържали се “.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има становище на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Ранков.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика относно Законопроект № 602-01-84 за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 18 октомври 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба. Комисията обсъди необходимостта от прецизирането на някои текстове на закони и на Наказателния кодекс, които се отнасят до Законопроекта за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба. В настоящия законопроект тези промени са предложени в Преходните и заключителни разпоредби.
При обсъждането на състава и на дейността на Междуведомствената комисия, свързана с издаването на разрешения, се оформиха две предложения относно механизма за вземане на решения, които да се имат предвид при последващото обсъждане на законопроекта между първо и второ четене.
Едното предложение се отнася до запазване на консенсуса при вземане на решения от членовете на Междуведомствената комисия. Другото предложение се отнася до обмислянето на по-прецизна формулировка относно механизмите на вземане на решения от страна на междуведомствената комисия, като се запазва възможността да се вземат решения без отлагане, както и да се обърне внимание при обсъждането на състава на Междуведомствената комисия.
Въз основа на проведеното обсъждане и на гласуването, Комисията по външна политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 602-01-84 за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Следва становището на Комисията по европейска интеграция.
Госпожа Илияз, заповядайте да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на свое редовно заседание, проведено на 19 октомври 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, № 602-01-84, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката госпожа Нина Радева, директорът на Дирекция “Международно контролиране, търговия и сигурност” госпожа Ивелина Бахчеванова и началникът на отдел “Експортен контрол на стоки и технологии с двойна употреба, към същата дирекция господин Христо Атанасов.
Приемането на общ експортен режим е едно от съществените условия за функционирането на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. Важен елемент от този режим е регулирането на търговията със стоки с възможна двойна употреба – за военни и за цивилни цели. За да се постигне общо регулиране са приети редица нормативни актове, като най-важният от тях е Регламент на Съвета (ЕО) № 1334/2000.
Основното правило, въведено с този регламент гласи, че експортът на стоките с двойна употреба, указани в Приложение 1 към Регламента, подлежи на разрешителен режим, като полученото разрешение за експорт има валидност в цялата европейска общност. Това означава, че разрешение за експорт, издадено в една страна членка, важи и за износа на съответните изделия от територията на друга страна членка.
Освен за изделията, посочени в Приложение 1, разрешение за експорт се изисква и при експорта на някои други изделия. Разрешението за износ на стоки с двойна употреба може да бъде индивидуално, за конкретна сделка или глобално за износ на определен тип изделия в една или повече държави. Освен това съществува и Генерално разрешение за износ за изделия, указани в Приложение 2 към Регламента, когато те се изнасят в определени страни като САЩ, Канада, Австралия и така нататък. Генералните разрешения важат за всички износители от общността и се издават както от общността, така и от страните членки.
Една от целите на предлагания Законопроект за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба е да изпълни условията, поставени в указаните по-горе актове на Европейския съюз, в това число и да посочи институциите, ангажирани с наблюдението, контрола и санкционирането на нарушителите. На изпълнението на тази цел са посветени преди всичко Глава трета “Условия и ред за прилагане на контрола върху износа, вноса и трансфера на изделия с двойна употреба и брокерска дейност с тях”, както и Глава четвърта “Предоставяне на техническа помощ за военна крайна употреба”.
Предлаганият законопроект като цяло отговаря на изискванията, свързани с присъединяването на страната ни към Европейския съюз и въвежда по-голяма яснота относно прилагането на Регламента на Съвета (ЕО) № 1334/2000, съвместно действия на Съвета на ЕС 2000/401 относно контрола при оказването на техническа помощ с военна крайна употреба и Общата позиция на Съвета на ЕС 2003/468 относно контрола на брокерството с оръжия.
На редица места в текста на законопроекта и по-специално в Глава трета, раздели І, ІІ и ІV, многократно се цитират приложенията на Регламент 1334/2000. Всъщност, обаче тези приложения към настоящия момент не са валидни, защото те са заменени от приложенията, съдържащи се в по-късно приетия Регламент на Съвета (ЕО) № 394/2006 от 27 февруари 2006 г. Действието в чл. 1, ал. 1, т. 2 на законопроекта е указано, че под “Регламент 1334/2000” трябва да се подразбират и всички изменения и допълнения на този акт. От гледна точка на изпълнението на закона би било удачно обаче ако специално се укаже последния действащ регламент, който съдържа актуалните приложения с изделия с военна употреба.
Относно административно-наказателните разпоредби, съдържащи се в Глава седма на проекта, може да се направи препоръка за увеличаване на минималните размери на глобите. Обосновката на тази препоръка е двупосочна. От една страна, така ще се подчертае голямата обществена опасност, която представляват нарушения на предлагания законопроект и от друга ще се намали твърде широкият диапазон на глобите, което създава предпоставки за субективизъм при санкционирането на нарушителите.
Желателно е да се прецизира процедурата за взимане на решения в междуведомствената комисия, описана в чл. 30, ал. 7 на проекта, така че да се запази оперативността на този орган, но същевременно да се гарантира, че при вземането на решенията ще се отчита становището на водещите ведомства в регулираната сфера на дейност.
В чл. 43, ал. 2 и чл. 54, ал. 2 са посочени документите, които трябва да представляват лицата, желаещи да се регистрират за извършване на износ, съответно на трансфер на изделия с двойна употреба. От списъка с необходимите документи личи, че това могат да бъдат или физически лица, или лица, регистрирани по Търговския закон. Възниква обаче въпросът как ще осъществяват износ и трансфер на изделия с двойна употреба клонове и фирми, регистриранеи за извършването на тази дейност в други страни – членки на Европейския съюз. Още по-сложно ще е за чуждестранни лица да извършват брокерска дейност с изделия с двойна употреба на територията на нашата страна. За да се регистрират за тази дейност те ще трябва да предоставят всички документи, посочени в чл. 21, ал. 1, в това число и документ, издаден от МВР за съгласуване на физическите лица, които пряко участват в брокерската дейност.
От гледна точка на свободно движение на лица в рамките на Единния вътрешен пазар на Европейския съюз би било целесъобразно да се предложи някакъв облекчен начин на регистриране на чуждестранните лица, които вече са регистрирани за извършване на определени дейности с изделия с двойна употреба в друга страна – членка на Европейския съюз.
След състоялото се обсъждане и като се вземе предвид цялостната положителна оценка на законопроекта и направените препоръки Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен Законопроектът за експортния контрол на оръжия и изделия на технологии с двойна употреба, № 602-01-84, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2006 г. с единодушие от 10 гласа “за”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Чухте становищата на трите парламентарни комисии – на водещата Комисия по икономическата политика, както и на останалите.
Откривам дискусията по първото четене на Законопроекта за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
Този законопроект също е в категорията на хармонизационните закони. Той регламентира една много чувствителна и сериозна сфера в нашата политика и икономика – за контрола върху търговията с оръжия и изделия, както и на технологиите с двойна употреба.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам предварително да заявя, че ще подкрепя законопроекта на първо четене така, както сторих това в комисията, но бих искал да споделя някои свои бележки, които би трябвало да се имат предвид между първо и второ четене.
На първо място – искам да кажа, че най-после е премахнат грешният превод в досегашното заглавие на закона, което предизвикваше излишни тълкувания от страна на контролиращите органи. Това означава тълкувания за твърде много стоки, че не са предмет на двойна употреба.
На второ място – смятам, че проектът не дискутира най-важния елемент на Регламент 1334/2000 и всички следващи допълнения – контролът за износ на технологии и софтуер под формата на електронни носители, например под формата на имейл-поща, факс и така нататък.
Ако посоченият регламент е задължителен, което е така, би следвало той да е част от този закон. Задължително следва да се посочи, че всички негови допълнения и изменения, включително и публикуваните в следващите години са с особена важност и също са задължителни.
На следващо място – не се прави разлика между технологии и устройства за научноизследователска дейност при внос и тези, които са за пряко ползване. Този аспект се явява рестриктивен по отношение на тази дейност на територията на Република България.
При високотехнологичната научна и изследователска дейност е невъзможно българските университети, звена на Българската академия на науките и частни фирми да се регистрират и лицензират. Очевидно в тяхната дейност се използват съвременни технологии и продукти, но тази дейност е регламентирана в общите правила на Европейския съюз, например в рамковите програми и за нея не се осъществява същия контрол, както при износ за трети страни.
Досегашната практика показва недвусмислено нецелесъобразността на бюрократичната процедура.
На четвърто място – не е посочено как се осъществява координацията със страните извън Общността, но членки на НАТО, например със Съединените щати, Канада и други. Затова следва да се вземат предвид предложенията на групата от Общността и приети с малки забележки от Държавния департамент за активно сътрудничество и засилено участие на неправителствени организации в контрола, например Сдружение “Българска отбранителна индустрия”.
На пето място – задължително, както е практиката в страните на Общността, Щатите и Канада, списъкът на чувствителните страни да бъде достъпен. Към този списък следва да бъдат включени и фирми, банкови институции, организации, лица, с които не е желателно да се търгува с определени стоки. В противен случай българският декларатор няма информация и по този начин се създават предпоставки да нарушават закона.
Неизпълнението на тази презумпция от страна на държавната администрация превръща режима от декларативен в разрешителен, съответно отговорността при съмнение за нарушение следва да се носи от този, който извършва проверката, а не от износителя.
На шесто място – никъде в закона не става ясно как ще се защитават интересите на българските производители, какви са гаранциите след издадено разрешение и последвало установено нарушение, например извършване на сделка чрез посредник за забранена страна!
Следващото действие от администрацията в други страни е включване в така наречения черен списък, а за това българският производител може и да няма вина.
На седмо място – следва изключително ясно да се прецизира митническият физически контрол. Очевиден е сериозен недостатък, слабата подготвеност на митническите служители за различаване на високотехнологични стоки. Много малки разлики в декларираните стоки могат да изменят техния характер и ще дам пример. Да речем, разликата между 12-битов и 14-битов криптиращ софтуер.
Най-честото нарушение е деклариране на стоки със занижен параметър, които не попадат в списъка, износ на същата стока, но с други параметри.
На следващо място – следва да се посочи процедурата за стоките, които не са включени в списъка, но които имат подобни параметри. Досегашната процедура не е в съответствие с практиката на Европейския съюз. Изискването от страна на митниците за становище за много стоки от Междуведомствената комисия създава условия за претрупване с документи. Тази комисия е в Министерството на икономиката и енергетиката, но това ограничава нейните оперативни възможности.
Завършвам с това, че независимо от тези забележки, които би следвало да се имат предвид между двете четения, аз ще подкрепя този законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Не виждам желаещи за реплики.
Има ли други народни представители, които имат желание за изказване?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, това е изключително важен законопроект, свързан с търговията с оръжие и стоки с възможна двойна употреба.
Аз вземам повод от думите на преждеговорившия – при тези солидни забележки аз не бих гласувал за проекта, но това е въпрос на вътрешно убеждение или може би на партийна дисциплина, но искам да ви обърна внимание върху няколко много сериозни проблема.
Тази тематика е въпрос на дискусия особено в средите на оръжейните търговци години наред. През всичкото това време се оказва натиск за разхлабване на контрола. Сега този натиск вече намира изражение в този законопроект.
На първо място, бих си позволил да кажа от парламентарната трибуна, че аз съм учуден защо този законопроект не беше разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, където би било логично да се обсъди. Тази тематика и тези обществени отношения са свързани директно с националната сигурност на страната, но това – минало и заминало.
Не съм съгласен с използваната позиция от трите комисии – че единствената, основна и важна причина за приемането на този законопроект е да се доведе до пълно хармонизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз, защото една малка част от този проект касае хармонизацията и тя е свързана с въвеждането на понятието "трансфер" в рамките на Общността, което е съвсем нормално. Това можеше да стане с една поправка в действащия закон.
За мен е недопустимо и нежелателно - и това може да доведе до неприятни последици за България – обстоятелството, че посредническата дейност, съгласно този проект, вече ще бъде само на регистрационен режим. Това е големият проблем – премахва се лицензионният режим за посредническата дейност. Имайте предвид, че в огромната си част сделките, които се осъществяват, минават през линията на посредниците. Те се подреждат достатъчно много, за да може в един момент да се изгуби нишката на истинската сделка. Защото сделка се сключва между производител и краен купувач, както се нарича в тези среди, и междувременно се появяват една камара фирми-посредници, чиято задача е да отклонят вниманието на контролните органи. Затова считам, че това е недопустимо да се случва. На практика това дава възможност на фирмите, участвали в посредническата дейност преди това за ембаргови райони, да се регистрират и да участват в сделки. Тоест те избягват контрола. Има много случаи – не искам да ви връщам назад във времето - за конкретни сделки, които скандализираха света, създадоха ни проблеми като държава непосредствено преди приемането ни в НАТО и в други ситуации. И сега тези фирми, които са нанесли такива вреди на имиджа на България, на практика върху тях няма да има контрол.
Основната част на посредническата дейност в тази сфера на практика е посредничество на български фирми – юридически лица, при експорта на оръжия, произведени в страните на бившия Съветски съюз, за ембаргови страни по света. В това се състои посредническата дейност на тези наши фирми. И пак ви казвам, че това е прекалено голямо разхлабване на контрола и според мен е недопустимо.
Един друг проблем. От много години се атакува комисията, сега при Министерството на икономиката и енергетиката, която се занимава с лицензирането на сделките, по отношение на принципа за вземане на решението. По сега действащия ред тези решения се вземат с консенсус. Сега в законопроекта се предлага това да става с мнозинство. И като имаме предвид, че в тази комисия трима от представителите са от Министерството на икономиката и енергетиката, двама от Министерството на отбраната, един от Министерството на вътрешните работи и не си спомням кой беше още, на практика се дава възможност за лобиране. Да речем, представителите на Министерството на икономиката и енергетиката и на Министерството на отбраната да вземат решение, независимо от информацията, която съществува по отношение на конкретна сделка, примерно в Министерството на вътрешните работи, ще бъде неглижирана информацията. А на практика информацията, която би препятствала даването на лиценз за конкретна сделка, може да дойде от два информационни канала. Единият информационен канал е от специалните служби на Министерството на отбраната, другият – от Вътрешното министерство. И ако има някакъв интерес, да речем, в Министерството на отбраната дадена сделка да бъде реализирана, а съществува информация от Министерството на вътрешните работи, че това би увредило имиджа на България, с това гласуване тази информация може да бъде неглижирана, а може това и да се случи.
Аз смятам, че тези проблеми създават лоша картина за целия този законопроект. Аз не мога да го подкрепя и ви казвам съвсем откровено. Разбира се, мнозинството, както се вижда и от гласуванията в комисията, ще подкрепи този законопроект. Но между първо и второ четене на въпросите, на които ви обърнах внимание, според мен трябва да има сериозна дискусия, защото съществува опасност в конкретни ситуации България да изпадне в положение да скандализираме нашите партньори и от Европейския съюз, и от НАТО. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Не виждам желаещи за реплики.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта? Явно няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
Гласували 110 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, преминаваме към точка осма от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ.
Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Господин Божинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с разглеждания законопроект предлагам в залата с гласуване да бъдат допуснати господин Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, и господин Ангел Костов – директор на Дирекция "Опазване чистотата на въздуха" при същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:

"ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 602-01-85, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 октомври 2006 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за атмосферния въздух, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2006 г.
На заседанието на комисията присъстваха господин Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, господин Ангел Костов – директор на Дирекция "Опазване чистотата на въздуха", госпожа Евдокия Кръстева – началник на отдел "Продукти за растителна защита" в Министерството на земеделието и горите, госпожа Илияна Попова – главен експерт в Дирекция "Обществено здраве" в Министерството на здравеопазването, господин Любомир Стоянов – началник на отдел "Контрол и опазване на морската среда" в Държавна морска администрация – гр. Варна към Министерството на транспорта.
Представителите на вносителя запознаха членовете на комисията с необходимостта от разглеждането и приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Това се налага от развитието на екологичното законодателство, свързано с неотложните ангажименти по присъединяването на Република България към Европейския съюз, както и поетите от страната международни ангажименти и задължения в рамките на ратифицирания от Народното събрание Гьотеборгски протокол от 1999 г. към Женевската Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния за допълнително намаляване на общите годишни емисии на летливи органични съединения.
С този законопроект се въвеждат:
1. Изискванията на Директива 2004/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета на Европа от 21 април 2004 г. за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения при употреба на органични разтворители в определени бои, лакове и продукти за пребоядисване на автомобили и за изменение на Директива 1999/13/ЕС.
2. По-пълна и прецизна правна уредба на материята за държавния контрол върху качеството на течните горива.
3. Допълнителни изисквания и административнонаказателни разпоредби при транспонираните по-рано Директива 1994/63/ЕС – Наредба № 16 от 12 август 1999 г. за органичните емисии на летливи органични съединения при съхраняване, товарене или разтоварване и превоз на бензини, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на промишлеността, министъра на транспорта, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването и Директива 1999/13/ЕС – Наредба № 7 от 21 октомври 2003 г. за нормите за допустими емисии на летливи органични съединения, изпуснати в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването.
4. Актуализация на глобите и имуществените санкции при прилагането на законовите разпоредби.
5. Подобряване контрола по използване на веществата, които нарушават озоновия слой.
6. Изискванията на Регламент ЕС/842/2006 г. за определени флуорирани парникови газове, наричани по-нататък ФПГ, касаещи ограничаване на емисиите от продукти и съоръжения, съдържащи ФПГ, използването, събирането, съхраняването и разграждането на ФПГ, както и контрола и управлението на ФПГ и на продуктите и съоръженията, използващи, съдържащи или изработени с тези вещества.
7. Забрана за изпускането на неорганични емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открит или друг способ.
Законопроектът въвежда ограничени по обхват индивидуални разрешителни за употреба на бои, лакове и авторепаратурни продукти с несъответстващо съдържание на летливи органични съединения спрямо изискванията на Директива 2004/42/ЕС. В съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и контрол върху стопанската дейност предлаганият законопроект регламентира прилагането на минимални условия и формалности за разрешителния режим, като се използва максимално натрупаният от промишлеността опит по въведени по-рано изисквания и документация.
От друга страна е необходимо засилване на контрола и регламентиране на разубеждаващи глоби и имуществени санкции за прилагане на вече въведени изисквания към оператори на инсталации, употребяващи органични разтворители по Директива 1999/13/ЕС и към операторите по Директива 1994/63/ЕС.
Очакваните резултати от прилагането на законопроекта според вносителя са следните. Прилагане изискванията на Директива 2004/42/ЕС. Ефективен контрол на качеството на течните горива, включително и на корабните горива, на територията на цялата страна. Защита на потребителите от разпространението на некачествени горива. Предотвратяване на нелоялната конкуренция. Обезпечаване на разходите за контрол на течните горива чрез прехвърляне на финансовата тежест върху нарушителите. Въвеждане на система за наблюдение, контрол и информация за качеството на течните горива в съответствие с Решение 2002/159/ЕС на Европейската комисия. Подобряване на контрола по отношение изискванията на Директива 1999/63/ЕС и Директива 1994/63/ЕС. Подобряване контрола по отношение веществата, които нарушават озоновия слой и флуорираните парникови газове. Ефективен контрол на неорганизирани емисии на вредни вещества при производството на дървени въглища. Предотвратяване на замърсяването от кораби в морските пространства и вътрешните водни пътища на Република България.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух № 602-01-85, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2006 г.2006 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
За процедура има думата господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, във връзка с намалената работна седмица и оформящата се дискусия между първо и второ четене по Законопроекта за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба предлагам срокът между двете четения да бъде увеличен от 7 на 9 дни, считано до 3 ноември включително.
Моля да бъде подкрепено това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Витанов.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух има становище на Комисията по европейска интеграция. Председателят на комисията господин Папаризов не е в залата. Има ли заместник-председател на комисията? Няма. Има ли в залата член на Комисията по европейска интеграция, който да прочете становището?
Заповядайте, госпожо Стойчева.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 602-01-85, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 октомври 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от страна на вносителя от господин Йордан Дардов, заместник-министър на околната среда и водите. На заседанието присъстваха и господин Георги Михайлов, госпожа Елена Якимова, госпожа Силвия Рангелова и госпожа Ирина Сирашка, експерти в Дирекция “Опазване чистотата на атмосферния въздух” в Министерството на околната среда и водите.
Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух цели усъвършенстване на действащата нормативна уредба на контрола върху течните горива, подобряване на контрола по прилагане на административно-наказателните разпоредби на закона, въвеждане на някои изисквания на общностното законодателство в областта на качеството на въздуха, които не са транспонирани, и изпълнение на поетите от Република България международни задължения за допълнително намаляване на общите годишни емисии на летливи органични съединения по Гьотеборгския протокол от 1999 г. към Женевската конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния.
Материята, уреждана със законопроекта, се отнася към областта от общностно законодателство, свързана с качеството на въздуха по Преговорна глава “Околна среда”. В последния Мониторингов доклад на Европейската комисия от 27 септември 2006 г. е констатирано, че е необходимо да се увеличи усилието за пълно транспониране на оставащите директиви относно въздуха. Законопроектът въвежда в националното законодателство изискванията на Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и продукти за пребоядисване на автомобили, изменяща Директива 1999/13/ЕО, и предвижда разпоредби за подобряване на контрола и административно-наказателната отговорност за нарушаване на нормите на националното законодателство, въвеждащи изискванията на Директива 1994/65/ЕО относно контрола на емисиите от летливите органични съединения, получени от съхранение на петрол и неговото разпространение и Директива 1999/13/ЕО относно ограничаване на емисиите от летливи органични съединения в резултат на употреба на разтворители в определени инсталации.
Законопроектът съдържа и отделни разпоредби, свързани с прилагането на Регламент 842/2006 относно флуорирани парникови газове и Регламент 2037/2000 г. на Европейския парламент и Съвета относно веществата, които нарушават озоновия слой. Въведени са и някои разпоредби от Директива 2005/33/ЕО относно намаляване на съдържанието на сяра в корабните горива.
Съобразно с изискванията на Директива 2004/42/ЕО законопроектът предвижда забрана за пускане на пазара на продукти, несъответстващи на допустимото съдържание на летливи органични съединения, изключенията от тази забрана за посочени в законопроекта инсталации и за ограничени количества, предназначени за възстановяване и поддръжка на паметници на културата, както и реда за издаване на разрешително в последния случай.
Законопроектът създава правно основание за въвеждане на основната част от изискванията на Директива 2004/42/ЕО в подзаконов нормативен акт. В съответствие с посочената директива е предвидена и административно-наказателна отговорност за нарушения на разпоредбите, уреждащи използването на продукти, съдържащи такива съединения.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух е в съответствие с изискванията на общностното законодателство в областта на качеството на атмосферния въздух.
С оглед на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 602-01-85, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Комисията по икономическата политика не е представила своето становище, но тя не е водеща комисия, поради което няма процедурна пречка да продължим.
Откривам дебатите по този законопроект.
Заповядайте, господин Попов.
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, както обикновено казваме досега за много други закони, приети от Народното събрание, е евроинтеграционен. От друга страна, той е изключително важен закон, защото поставя на нова законодателна основа много сериозни ангажименти на България при присъединяването й към Европейския съюз, както и за поетите от страната ни задължения по сертифицирания от Народното събрание Гьотеборгски протокол от 1999 г. за трансграничното замърсяване на въздуха и за намаляване на общите годишни емисии на летливи органични съединения. Това са едни от най-важните проблеми в световната екологична политика и с този закон ние се присъединяваме към световната общност за тяхното решаване.
Със закона се решават проблемите за ограничаване на емисиите на серен диоксид при използването на течни горива. С разпоредбите на закона се цели: преустановяването на разпространението по бензиностанциите на течни горива, които не са предназначени за двигатели с вътрешно горене; ограничаването на допускането на сярното съдържание на петролните деривати и начина за тяхното изгаряне от плавателните съдове, намиращи се в териториалните води на Република България; ограничаване в съответствие с Директивата на Европейския съюз на емисиите на летливите органични съединения при употреба на органичните разтворители в определени бои, лакове и продукти при пребоядисване на автомобилите.
Законът урежда проблема, свързан с държавния контрол върху качеството на течните горива и ползването на продуктите с летливи органични съединения. Забранява се изпускането на вредни вещества в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открития или по други способи, които се прилагат при производството на този продукт в България. Със законопроекта се актуализира и размерът на налаганите глоби и санкции на нарушителите на закона, поради новите отговорности, които носят производителите и търговците, и подписаната от тях декларация за съответствие на тези продукти, с които те реализират своята дейност.
С прилагането на този закон, ние, като страна – членка на Европейската общност, трябва да осигурим защита на потребителите от разпространението на некачествени горива, предотвратяването на нелоялната конкуренция при разпространението и търговията с течни горива, ефективен контрол на качеството на течните горива, ефективен контрол върху веществата, които нарушават озоновия слой – летливите органични съединения, и предотвратяване на замърсяването от кораби, които се намират в териториалните води на Република България.
С този законопроект се възлага изключително отговорната задача Министерският съвет да приеме три наредби, които са свързани с решаването на проблемите, касаещи закона.
Разбира се, в закона могат да намерят място и други норми, свързани със стимулирането на дейности за подобряване чистотата на атмосферния въздух, за насочване на част от средствата от глобите и санкциите за такива дейности, като например: провеждането на екологични мероприятия, свързани с подобряване чистотата на атмосферния въздух; зелени филтри; мероприятия, свързани със създаването на горски екосистеми и горски екокултури и т.н.
Аз изразявам мнението на моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България, че ще подкрепим законопроекта, защото той е необходим за решаването и реалното ни интегриране в Европейската общност. Призовавам и колегите от другите парламентарни групи да го подкрепят, като между двете четения внесем необходимите допълнения за неговото подобряване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Казва се "атмосферен въздух", а има ли неатмосферен въздух, питам се?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има. Например под земята има кухини, да кажем, и там вероятно не може...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подземен въздух ли да му викаме?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Той ще бъде някакъв литосферен въздух. Чисто теоретично може да се смята, че има и някакъв литосферен въздух, но ние се занимаваме с това, което все пак ние, хората, основно дишаме.
След докладите на комисиите и съдоклада, бих казал, на колегата Попов, който беше доста компетентно подготвен, аз също бих искал да изразя моята подкрепа, която изразих и по време на заседанието на комисията, а надявам се и на онези членове от Парламентарната група на НДСВ в залата, които, за съжаление, не са прекомерно много, че подкрепяме този законопроект.
Мисля, че действително се решават важни въпроси освен с прилагането на съответните директиви, примерно от 2004 г. Директива № 42 на Европейския съюз и някои други. Но за мен основно е важно, че освен ефективния контрол на качеството на течните горива на територията на България се подобрява контрола по отношение на веществата, които предизвикват нарушаване на озоновия слой. В последните дни бяхме свидетели на изнесени в пресата последни данни за състоянието на озоновия слой над Южния полюс и размерите, които тази година са рекордни, над така наречената озонова дупка. Очевидно, че усилията на България в тази посока, колкото и да са сравнително скромни, тъй като и нашите емисии са скромни, все пак трябва да заслужат съответното одобрение. Надявам се и обществеността в страната да оцени това, което правим днес, макар че то изглежда специализирано, особено като започнат да се изброяват различните въглеводороди – хлорирани, флорирани, бромирани и т.н., което е обект на закона безспорно, тъй като е необходимо за пълнотата.
На мен ми прави добро впечатление и това, което се предвижда, а именно че новите алинеи, които се създават – имам предвид § 30, когато има съответна наложена глоба или санкция постъпленията, свързани с получените вече глоби или санкции да се изразходват за увеличаване на административно-техническия капацитет на Държавната агенция по метрология и технически надзор за изграждане на система за наблюдение, подобрение на материалната база, а дори и за допълнително материално стимулиране на съответните колеги, които извършват аналитично-контролната дейност.
Друго, което ми прави впечатление и което си мисля, че е добре, че е в закона, макар че някои биха казали, че текстът по-скоро може би е свързан със Закона за водите, но смятам, че тъй като е втъкан в § 38 и е по-скоро в Закона за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата на Република България, допълнителния чл. 75а всъщност е свързан по-скоро със забраняването на изливането, изхвърлянето, потопяването от кораби на всякакъв вид твърди и течни отпадъци и на други вредни вещества, така че се защитават основно водите, което е добре, но и въздуха, което е обект на настоящият закон или по-точно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Подкрепяйки законопроекта, призовавам колегите да го гласуваме на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение относно чистотата на атмосферния въздух? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за чистотата на атмосферния въздух.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух е приет на първо четене.
Не виждам желаещи за процедурен въпрос.

Преминаваме към точка девета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРЕКТА ЗА ПОДПОМАГАНЕ И КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Господин председател, преди да разгледаме следващата точка, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието Ана Караиванова и Юлия Меранзова – експерт в Съвета по законодателство в Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ:
"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, № 602-01-87 от 1 октомври 2006 г., внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 12 октомври 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, № 602-01-87 от 1 октомври 2006 г., внесен от Министерски съвет. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: Ана Караиванова – заместник-министър, Юлия Меранзова, Борислав Петков и Веселина Малева, от Върховния касационен съд – Вероника Имова.
От името на вносителите законопроектът бе представен от Ана Караиванова – заместник-министър в Министерството на правосъдието. Госпожа Караиванова изтъкна, че законопроектът е във връзка с предприсъединителните задължения на Република България към Европейския съюз, отбеляза в жълтата зона по Глава 24, а именно “Съдебно сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси”. Законопроектът допринася за привеждането на националното ни законодателство, свързано с тази тема, в съответствие с европейските изисквания. Освен това госпожа Караиванова подчерта, че Република България е страна по редица международни актове, които също предвиждат съществуването на специално законодателство за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления. Най-важните сред тези актове са Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност от 2000 г., Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма от 1999 г., Европейската конвенция за защита на правата човека и основните свободи от 1950 г. и Декларацията на ООН относно основните принципи на правосъдието, отнасящи се за жертвите на престъпленията и жертвите на злоупотреби с власт от 1985 г.
Със законопроекта се установява правният инстатут на компенсацията, който не е идентичен с отдавна приетия в българското законодателство институт за обезщетяване на пострадалите на деликтно основание. Политиката за компенсация, реализирана от държавата или от неправителствени организации, е развита от 60-те години на ХХ век и се основава на идеята за обществения договор. Държавата определя за кои престъпления се установява компенсация и лимитира нейния размер. Компенсацията представлява финансова форма на подпомагане на пострадалите от престъпления. Законопроектът за подпомагане има за цел да бъде призната и гарантирана защитата на правата и законните интереси на пострадалите от престъпления. Това следва да бъде осъществено с помощта на държавните органи, органите на местната власт, органите на съдебната власт, специализирани организации и граждани.
Господин Валентин Милтенов посочи, че законопроектът е един от тези, които трябва да съгласуват българското законодателство в тази област. Той изрази становище, че това е един от законопроектите, който следва да бъде приет. Също така подчерта, че е налице становище на Министерството на финансите по законопроекта, съгласно което са осигурени средства в проектобюджета за 2007 г. в размер на 1 млн. лв. за изпълнението на този закон през следващата година, ако той бъде приет.
Госпожа Балева посочи, че законопроектът трябва да бъде приет. Заедно с това изтъкна и някои моменти, които се нуждаят от прецизиране. Параграф 8 от Преходните и заключителните разпоредби предвижда влизането в сила на този закон от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на членове 21 и 24 и § 5, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”. Това са текстовете, които уреждат създаването на националния съвет – органът, който ще прилага закона. Създаването на този орган е предвидено в 3-месечен срок. По този начин се получава разминаване. Така законът ще влезе в сила, а няма да е конституиран органът, който прилага закона.
По отношение на това какво трябва да съдържа решението за отпускане на компенсация, тъй като това е изпълнителен титул, само трите имена на лицето не са абсолютно достатъчни. Според госпожа Караиванова законът влиза в сила от влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, а именно 1 януари 2007 г. Когато се е подготвял законопроектът, датата още не е била известна, но сега вече може да се запише “от 1 януари 2007 г.” Членовете за създаването на органа – членове 21 до 24, влизат в сила от датата на обнародването. В 3-месечен срок от влизането в сила ще се създаде националният съвет. Необходимо е време да се извикат представители, да се формира институцията.
Според госпожа Елиана Масева такъв закон е наложителен. По отношение на систематиката на закона госпожа Масева изрази неудовлетворение. Определени правни разрешения в законопроекта се нуждаят от разяснения, например постановката, че националният съвет няма самостоятелна администрация, а се обслужва от администрацията на Министерския съвет. Освен това в отделна глава е описано подробно какво трябва да представят лицата, за да получат компенсация, и чак в следваща глава се казва тези документи и молби към кого трябва да бъдат представени. Подредбата не дава прегледност и последователност на правните норми. При положение, че националният съвет се създава три месеца след влизането в сила на законопроекта, самият законопроект няма да има приложно поле, тъй като същинската дейност на този национален орган е дейността, която е предмет на самия закон.
Голяма част от нормите имат по-скоро морален характер, те нямат правен характер. В същото време се създава и експертна комисия като помощен орган към този национален съвет. Тук законопроектът се нуждае от подобрение в посока на това, че тези два органа, както и подпомагащата администрация на Министерството на правосъдието трябва да разполагат със законови възможности за координация между тях. Госпожа Масева като цяло изрази подкрепа на законопроекта.
Според госпожа Мая Манолова законопроектът е добър, има своя концепция и се отличава с добре подредена структура. Тя изтъкна, че това е един от последните задължителни законопроекти, с който приключва хармонизирането на българското законодателство по отношение на Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”, така че е належащо да бъде приет до датата 1 януари 2007 г.
Госпожа Манолова подчерта, че националният съвет е добра форма на орган, който да работи в тази сфера. За първи път някой от органите, които се създават, няма да набира собствена администрация. След като основната част от ангажиментите по реализиране на подпомагането има министърът на правосъдието, нормално е да се ползва неговата администрация.
Относно влизането в сила на закона и създаването на националния съвет, който ще координира дейността по подпомагане на жертвите от престъпления и осигуряване на съответна компенсация, няма противоречия, доколкото е посочена датата, когато законът влиза в сила и в 3-месечен срок ще се създаде този орган. Освен националния съвет, конкретни ангажименти в тази сфера имат и други органи, които са изброени изчерпателно. Това са: Министерството на вътрешните работи, службите за социално подпомагане и всички други, които по характера на своята дейност имат професионални и служебни ангажименти да работят с пострадали от престъпления. Те ще трябва да изпълняват тези свои задължения от 1 януари 2007 г. Госпожа Манолова подчерта, че като се вземат предвид неизбежните подобрения, които се правят между първо и второ четене, законопроектът е добър и може да бъде подкрепен на първо четене.
Госпожа Иглика Иванова постави въпроса дали 3-месечният срок, даден, за да могат съответните министри да посочат служители за участие в националния съвет, не е твърде дълъг. Госпожа Иванова постави също така въпроса създадена ли е вече Асоциация на организациите за подпомагане на пострадалите от престъпления.
Госпожа Надя Антонова посочи, че законопроектът е призван да запълни една празнота в българското право, че е необходим и полезен. Госпожа Антонова постави въпроса дали законопроектът изцяло съвпада със задълженията, които държавата ни е поела по тези международни актове, по които България е страна, и са цитирани в мотивите. Постави въпроса и на какво основание от кръга на субектите за подпомагане и компенсация се изключват пострадалите, които са претърпели неимуществени вреди, при положение че се предвижда психологическа консултация и помощ.
Госпожа Караиванова посочи, че законопроектът изцяло е съобразен с изискванията на съответните международни актове.
Според госпожа Вероника Имова законопроектът е много позитивна крачка в стремежа на всички европейски законодателства да обгрижват жертвите на престъпления. Българското законодателство дължеше много на обществото в тази насока. През последните години в процесуалния закон законодателят върна убеждението, че пострадалият е обгрижен в наказателния процес с последния Наказателнопроцесуален кодекс, който влезе в сила от 1 април т.г.
Освен това концептуално законът възприема не принципа на обезщетяването, а принципа на компенсацията, тоест държавата извършва един хуманен акт по отношение на жертвите от престъпленията или, ако се използват категориите на гражданското право, един дарствен акт. Той е еднократен и има за цел единствено да подпомогне, а не да обезщети. Защото по пътя на обезщетяването пострадалият има други процесуални способи както в наказателния, така и в граждански процес. Тези способи не се конкурират и това е положителното в закона.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, № 602-01-87 от 1 октомври 2006 г., внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Милтенов.
Заповядайте, госпожо Стойчева, да ни запознаете със становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно Законопроекта за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, № 602-01-87, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2006 г.
Предложеният законопроект цели създаването на механизъм в българското законодателство за осигуряване на подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от определени престъпления. В обхвата на законопроекта са включени пострадали от изрично изброени в закона умишлени престъпления, както и други тежки умишлени престъпления, които имат в резултат тежка телесна повреда или смърт. Наред с това, за да получи право на подпомагане и компенсация по този закон, се изисква пострадалият да е претърпял имуществени вреди от престъплението.
Законопроектът урежда четири форми на подпомагане на пострадалите, както и редът, по който ще се предоставят те. Законопроектът определя също условията и реда за предоставяне на финансова компенсация от държавата на пострадалите от посочените в него престъпления. Предвижда се финансовата компенсация да се предоставя за имуществени вреди, които са пряка последица от престъплението и които се състоят в пропуснати средства за издръжка, разходи за лечение, разходи по плащане на съдебни и делови разноски, разходи по погребение.
Материята, уреждана с настоящия законопроект, попада в областта “Правосъдие и вътрешни работи”. Настоящият законопроект въвежда изискванията на Рамково решение на Съвета 2001/220/JHA от 15 март 2001 г. относно положението на пострадалите от престъпления в наказателното производство и разпоредбите на Директива на Съвета на Европейския съюз 2004/80/ЕО, относно компенсацията на пострадалите от престъпления.
По отделни текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки.
1. Обхватът на подпомагането на пострадали от престъпления, предложен със законопроекта, е максимално ограничен. Подобно решение е уместно по отношение на възможността за предоставяне на финансова компенсация от гледна точка на бюджетни икономии, на неговата целесъобразност с оглед на мерките, предвидени в законопроекта, за подпомагане на пострадалите от изброените престъпления, не е безспорна. Би могло да се обсъди възможността за достъп до мерките за подпомагане и на пострадалите, които са претърпели неимуществени вреди от престъплението. Аргумент в подкрепа на този извод може да се изведе и от определението за “пострадал”, посочено в чл. 1 (а) от Рамковото решение. В посочената разпоредба е указано, че пострадал по смисъла на Решението, е физическо лице, претърпяло физически или психически вреди, емоционално страдание или имуществени вреди от престъпление. Поради това би следвало да се обсъди възможността формите на подпомагане по този закон да се прилагат и за пострадали, претърпели неимуществени вреди. Отделен въпрос е, че ако следва да се въведе коректно рамковото решение, подпомагането следва да обхване пострадалия от всички престъпления от общ характер, които са причинили имуществени или неимуществени вреди, а не само изброените ограничен кръг престъпления по чл. 3, ал. 3 от законопроекта.
2. Разпоредбата на чл. 4 от законопроекта разширява приложното поле на закона по отношение на престъпления, извършени извън територията на България, когато пострадал е чужд гражданин, докато Директива 2004/80/ЕО изисква от държавите членки създаване на механизъм за обезщетяване за престъпления, извършени на територията на съответната държава.
3. Законопроектът не въвежда коректно разпоредбите на чл. 5 до 10 от директивата, които уреждат процедурата за изпращане и получаване на молби за финансови компенсации между органите на държавите членки и пострадалия. Тук следва да се отбележи, че вносителят неправилно е изтълкувал изискванията на Директива 2004/80/ЕО, като е предвидил редица разпоредби, облекчаващи подаването на молба от пострадали, граждани на Европейския съюз или чужденци до българския компетентен орган, вместо да въведе тези правила и в процедура, уреждаща подаването на молба от български граждани или законно пребиваващи в България чужденци до компетентните органи на държавата – членка на Европейския съюз, по местоизвършване на престъплението.
Съгласно директивата, пострадалият от престъпление, извършено на територията на държава членка, различна от тази, в която той пребивава, има право да изпрати молбата си до компетентните органи на държавата по местоизвършване на престъплението чрез органите на държавата по местопребиваването си. Последният орган има задължение по директивата да му окажат съдействие при попълване и изпращане на молбата. Същевременно, тази част от предвидената в директивата процедура е въведена непълно и недостатъчно ясно в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от законопроекта. Разпоредбите на директивата относно процедурата за съдействие на български граждани и законно пребиваващи на територията на България чужденци при подаване на молба за компенсация до орган на друга държава членка трябва да се въведат цялостно и прецизно в законопроекта, като се предвидят съответните задължения на Националния съвет за подпомагане на пострадали.
4. Друг принципен въпрос, който не е достатъчно изяснен в предложения законопроект, се отнася до съотношението между финансовата компенсация и възможността на пострадалия да предяви граждански иск за претърпените имуществени вреди от престъплението. От разпоредбите на чл. 13 от законопроекта и от мотивите към него може да се направи извод, че предоставянето на финансова компенсация е безвъзмезден акт от страна на държавата към пострадалите от предвидените по законопроекта престъпления, която няма отношение към правото му на граждански иск за претърпените от престъплението вреди. Тази идея на вносителя обаче не е проведена последователно, тъй като в разпоредбата на чл. 17 се предвижда право на регресен иск на държавата към извършителя на престъплението за възстановяване на изплатената компенсация. В такъв случай извършителят на престъплението ще трябва да обезщети пострадалия два пъти – веднъж, ако гражданският му иск бъде уважен, и втория път, ако държавата е предоставила на пострадалия финансова компенсация.
5. Следва да се обсъди от гледна точка на целесъобразност и въпросът дали министърът на правосъдието, представляващ държавата, следва да предявява регресен иск, както предвижда чл. 17 от законопроекта, или да се суборгира в правата на пострадалия спрямо извършителя на престъплението.
6. В практиката на Съда по правата на човека в Страсбург е прието, че претенцията на пострадалия за финансова компенсация попада в обхвата на чл. 6, ал. 1 от конвенцията. Поради това процедурата за произнасяне на решение по молба за финансова компенсация от Националния съвет трябва да се съобрази с изискванията на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека, като се уредят всички гаранции за справедлив процес, предвидени в тази разпоредба на конвенцията. Трябва да се предвидят и съответни правила за събиране и проверка на доказателствата в процедурата по вземане на решение за финансова компенсация.
7. Предложеният законопроект предвижда като форма на подпомагане предоставяне на безплатна правна помощ на пострадалите от престъпления по смисъла на този закон, без да се изисква от последните да доказват, че не разполагат със средства за заплащането й. Трябва да се посочи, че Рамковото решение не поставя безусловно изискване към държавите членки да осигурят безплатна правна помощ на пострадалите, а само когато това е необходимо (чл. 6 от Рамковото решение). От друга страна, създаването на подобна привилегия с настоящия законопроект, която се отнася само за пострадали от определени престъпления, понесли имуществени вреди, поставя в неравностойно положение всички останали пострадали, които трябва да доказват имущественото си състояние, за да получат безплатна правна помощ съгласно общия режим на Закона за правната помощ.
В заключение може да се направи извод, че приемането на Законопроект за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления е необходимо с оглед на изпълнение на ангажиментите на България в областта на правосъдието и вътрешните работи. Предложеният законопроект следва да се подобри при обсъждането му на второ гласуване, за да се осигури справедлив и действащ механизъм за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, съобразен изцяло с изискванията на общностното законодателство в областта на защита правата на пострадалите и с международните актове, по които Република България е страна.
С оглед на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 10 гласа "за", предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, № 602-01-87, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2006 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта на второ гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Стойчева.
Три комисии не са представили становище – Комисия по здравеопазването, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Разбира се, те не са водещи комисии, но не прави добро впечатление, когато три комисии не се произнесат по даден законопроект.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Как са изпратени на председателите на комисиите – с разпореждане на председателя на Народното събрание ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, с разпореждане на председателя. Това разпореждане е от 11 октомври.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): След като този законопроект не е минал за становище пред три комисии, ние как ще го разглеждаме сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правилно поставяте въпроса. Преди малко заместник-председателят на Народното събрание господин Берон също постави въпроса можем ли да разглеждаме законопроект и да гласуваме, когато той казва, че е преброил в залата тридесет и няколко народни представители.
Остават 7 минути до края на работното време, предлагам сега да ви прочета съобщенията, а утре сутринта да продължим с разискванията по този законопроект и респективно неговото гласуване.
Съобщения:
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по политика при бедствия и аварии ще проведе заседание днес от 15,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание днес от 17,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание утре от 14,30 ч.
Комисията за борба с корупцията ще проведе заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по транспорта и съобщенията ще проведе заседание в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание утре от 15,00 ч.
И така, уважаеми народни представители, утре ще продължим от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Иван Илчев
Десислав Чуколов