Председателствал: председателят Георги Пирински

Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Предстои да продължим нашата работа по приетата вчера програма с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОДПОМАГАНЕ И КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
На вчерашното заседание са представени докладите на Комисията по правни въпроси и на Комисията по европейска интеграция. Предстои да преминем към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат думата по този законопроект?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Това е един от законопроектите, които българското Народно събрание обсъжда и във връзка с членството ни в Европейския съюз. И това е един законопроект, който не само съответства на нашите ангажименти в съюза, но един законопроект, който има пряко отношение към интересите на българските граждани и специално към тези, които са пострадали от извършване на престъпления. Затова аз смятам, че на този законопроект трябва да се обърне специално внимание и в това отношение, разбира се, трябва по принцип да бъде подкрепен вносителят – правителството, за това, че го предлага на нашето внимание. Както знаете, и Правната комисия категорично подкрепя неговото приемане.
Мисля обаче, че в дискусията до края още по-ясно трябва да се намери отговорът на няколко групи въпроси и на всеки един от тях освен днес и в комисията да бъде обърнато внимание. Ясно да се изясни въпросът за кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Другата група проблеми – при какви условия те ще получават обезщетението. Третият важен въпрос е какво ще бъде съотношението между обезщетението по този специален ред и правото на обезщетение, което по граждански ред могат да търсят лицата, които са пострадали от престъпления.
Също така немаловажен е въпросът, който, макар че изглежда с подразбиращ се отговор, в кой момент лицата ще могат да получат обезщетението, което им се полага.
Аз няма да се стремя да давам изчерпателен отговор на всички тези категории въпроси, но мисля, че те могат да предадат не толкова текстуален характер на по-нататъшната дискусия, а принципиален. Искам само да илюстрирам някои от тези въпроси, които като че ли не са напълно изяснени или най-малкото са дискусионни.
Посочва се, че право на обезщетение ще имат само за претърпените имуществени вреди. Това, разбира се, е ясен критерий, защото другите вреди се определят по справедливост. Те винаги имат някаква условност, относителност, но заедно с това можем да се запитаме какви имуществени вреди могат да се претърпят, да речем, от едно изнасилване, което не е съпроводено с телесна повреда, довела да речем до определена нетрудоспособност на лицето за някакъв период. Тоест виждаме, че самият вносител като че ли се е опитал да отхвърли принципа, който е заложен при изброяването на видове престъпления. Затова смятам, че по тази тема дискусията е необходимо да продължи.
Освен това трябва да се рационализира процесът, защото лицата ще получат обезщетението по този закон. Това не изключва възможността те после да търсят свое обезщетение от извършителя на престъплението. Но мисля, че трябва да се предвиди автоматизъм в прихващането, в приспадането, когато гражданският съд определи полагащото се обезщетение, автоматично той да възстановява сумата, която е платена от държавата, като я приспада от полученото обезщетение. Мисля, че по този начин много по-ефективно и рационално ще се използват средствата, които се осигуряват от държавата, за да не се налага лицата да бъдат обременявани процесуално, да могат тези производства да бъдат синхронизирани по такъв начин, че да се получи максимално бързо полагащото се обезщетение.
Друг въпрос, който възниква, е за съотношението между правната помощ, предоставена по реда на специалния закон, който неотдавна приехме, и формите на подпомагане, които са предвидени в Закона за обезщетяване на лицата, пострадали от престъпления. Става дума за едни и същи форми на правна помощ. Този закон може да се смята като специален, но е добре да се изясни в какво съотношение се намират правата по отношение на двата цитирани – единият закон, а другият в законопроекта.
Съществуват и други въпроси. Аз ги маркирам, за да покажа, че макар и не толкова голям по обем, представеният законопроект се нуждае от допълнителен анализ, за да постигнем в крайна сметка закон, който по най-добрия начин ще може да осигури обезщетяване на пострадалите от престъпления при максимално бърза процедура и с най-рационално използване на средствата, които държавата отпуска за тази дейност.
Това са част от проблемите, които мисля, че се нуждаят от доизясняване. Дори смятам, че трябва да дадем малко по-голям срок – около две седмици, между двете четения, за да могат колегите, които решат да представят своите отговори по тези въпроси, да подпомогнат водещата комисия в дискусията, която, заедно с вносителите на законопроекта, да достигне до подобряване на този по принцип необходим и като цяло сполучлив законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли реплики към господин Стоилов? Няма.
Има ли желаещи да се изкажат?
Законопроектът, както изтъкна Янаки Стоилов, е съществен, нов в законодателната практика на България. Въвежда и нови практики, и нови принципи, както беше изтъкнато.
Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта? Не виждам желаещи да вземат думата.
Уважаеми колеги, ще гласуваме законопроекта на първо четене веднага след почивката. Предлагам тогава да гласуваме и процедурното предложение на господин Стоилов за удължаване с една седмица срока за даване на предложения между първо и второ четене.
Обявявам дискусията по този законопроект за приключена.

Преминаваме към десета точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
Законопроектът е приет на първо четене на 27 септември т.г.
Заповядайте, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни”.
Комисията подкрепя наименованиието на законопроекта.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нова ал. 3:
“(3) Този закон се прилага за обработването на лични данни с:
1. автоматични средства;
2. неавтоматични средства, когато тези данни съставляват или са предназначени да съставляват част от регистър.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея:
а) текстът преди т. 1 се изменя така:
“(4) Този закон се прилага за обработването на лични данни, когато администраторът на лични данни:”;
б) точка 1 се изменя така:
“1. е установен на територията на Република България и обработва лични данни във връзка със своята дейност”;
в) в т. 2 думата “който” се заличава;
г) в т. 3 думата “който” се заличава.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
“(5) Този закон се прилага и за обработването на лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за нуждите на наказателното производство, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Обработването на данните се извършва под контрола на съответния държавен орган.”
4. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, преминаваме към доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред по измененията в Закона за защита на личните данни – един закон, който също е достатъчно чувствителен и сериозен, за да бъде разглеждан с необходимото внимание.
Има ли желаещи да вземат отношение по заглавието и § 1 в редакцията на комисията? Не виждам желаещи.
Колеги, в такъв случай подлагам на гласуване предложението за заглавие на закона и редакцията на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция за § 1.
Моля, гласувайте тези предложения на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по тези два параграфа, по които комисията няма свои доуточнения, подкрепя текстовете на вносителя, както са предложени от него – за § 2 и 3, отнасящи се до чл. 2 и 3 от самия закон. Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте предложенията на вносителя, подкрепени от комисията, за параграфи 2 и 3.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По § 4 има предложение от народния представител Мартин Димитров – в § 4 се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 4 се добавят нови ал. 3 и 4 със следното съдържание:
“(3) Лични данни като имена и адреси могат да се обработват за целите на директния маркетинг в случаите, когато същите са били публично оповестени или са станали публично достъпни, или са придобити във връзка с осъществяването на дейността на администратор на лични данни.
(4) Администратор, който обработва лични данни като имена и адреси, може да ги предостави на други администратори, когато данните ще бъдат използвани за целите на директния маркетинг.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте – имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става въпрос за следното. Когато нещо не е ясно регламентирано, когато нещо изглежда забранено – като директния маркетинг, директен маркетинг означава да можеш да адресираш посланието до конкретен човек, конкретен респондент, това дава възможност за развитие на неформална дейност, тоест, казано по друг начин - незаконна дейност. Искам да ви кажа какви съобщения лично получавам в моята пощенска кутия – до семейството, живеещо на еди-кой си адрес, от различни фирми. Други фирми без всякакво безпокойство адресират лично до мен и пращат кореспонденция, въпреки че не е ясно сегашният закон точно какво казва.
Именно затова предлагам изясняването на тази разпоредба и разрешаването на личното обръщение, на директния маркетинг към всеки български потребител, като всеки български потребител ще има правото на европейския режим “opt out”, което означава право да се откаже, ако не желае да получава даден вид лични съобщения, директна кореспонденция.
Настоящата редакция на чл. 4, ал. 1, т. 7 е много абстрактна и обща, както ви казах – не е ясно дали това е разрешено или забранено, което дава възможност на администрацията да проявява голяма дискреция.
Може да ме питате: как е в Европейския съюз? Това е много хубав въпрос. В Европейския съюз директният маркетинг е разрешен. Има само две държави, в които не е разрешен – това са Италия и Дания. Навсякъде другаде тази практика я има, тоест това е препоръчителната европейска практика. Тя е регламентирана с Директива 9546 на Европейската общност, като се дава гарантиран режим на лицата, които не желаят да попадат в такъв режим, да могат да излязат от него.
Има Препоръка на Съвета на Европа № 8520 по същата тема, която разрешава отново режима “opt out”, както ви обясних – именно който не желае да бъде обект на директен маркетинг, да може да се откаже.
Цялата ситуация е много проста, дами и господа. Докато това не е ясно регламентирано, ще има сериозна неформална икономика, тоест големите формални честни играчи не могат да влязат на този пазар, а всички останали правят, каквото си искат – дори няма санкции за тях.
Аз се надявам българският парламент и всички вие, уважаеми колеги, да подкрепите изясняването на тези правила и развитието на един типичен европейски бизнес в България. Няма логична причина да не подкрепите това предложение. Надявам се на добрата ви воля, благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли реплики?
Господин Свинаров, считате ли за нужно да информирате залата за основанията да бъде отклонено това предложение на господин Димитров, което е аргументирано?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Аз няма да излагам подробни аргументи, ще се опитам да не предизвиквам широк дебат по темата. Темата е малко като темата с трансплантацията, тоест трябва да имаме съгласие или несъгласие за това нашите лични данни като адрес и така нататък да бъдат използвани за целите на директния маркетинг.
По моя дълбока преценка не трябва да подкрепяме факта – когато един оператор на лични данни веднъж е нарушил закона и е изнесъл личните данни, всеки да може да ги ползва оттук нататък безнаказано. В това ми твърдение има лека спекулация. Смятам, че аргументите, които са против приемането на това предложение, са повече, отколкото аргументите “за”, поради което и в комисията то не беше подкрепено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Свинаров, с въвеждащата Ви фраза, позоваваща се на трансплантацията, и със заключението Ви за спекулацията ми се струва, че едва ли ще потушите дискусията, пък и едва ли е необходимо.
Навярно искате да направите реплика – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Да, реплика. Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Свинаров, като правим аналогия, аз ще направя аналогия със сухия режим в Щатите. Много хора са забранили алкохола с идеята, че хората ще започнат да пият по-малко. Истината е, че това не е накарало хората да пият по-малко, а е довело до огромен черен пазар на алкохола. Такова е положението и с директния маркетинг. С идеята, че някой може да спекулира, се забранява цял един пазар, защото някой някъде може да реши да наруши закона. Ами който е нарушител, трябва да понесе личната отговорност. Такъв трябва да бъде принципът: който където наруши закона, трябва да му се потърси отговорност, глоба, санкция, по-тежка санкция, по-тежко наказание, а не трябва да се забранява цял един бизнес, защото можело някой да спекулира.
В момента по същата логика, господин Свинаров, според всички тези писма, които получавам аз, всеки един български депутат и всеки един български гражданин, с тях се нарушава законът. Потърсихте ли от някого отговорност? Не е потърсена отговорност до момента и неформалният пазар си се развива по един много бърз начин. С това, което казвате Вие, в момента спирате развитието на легитимния пазар за сметка на неформалния. И аз не мога да разбера защо комисията не е подкрепила това предложение.
Но това няма значение, уважаеми дами и господа. Именно затова има и комисия, а отделно има и парламент, за да може парламентът, чувайки разумни аргументи, да не подкрепи мнението на комисията, да подкрепи мнението на съответния народен представител, което в случая е разумно, което не създава никакви проблеми, което въвежда европейски режим.
Ами, ако е имало такъв проблем, защо навсякъде в Европейския съюз действа това, което предлагам аз? Кажете ми, ако аз съм прав или ако господин Свинаров е прав, защо европейската практика е на моя страна в случая? Това е много ключов въпрос. И ако господин Свинаров беше прав, навсякъде в Европейския съюз щеше да действа именно режимът, за който говори той. Очевидно има някаква важна причина европейската практика да разрешава директния маркетинг. Аз ви казах, че има само две европейски държави, които имат по-различен режим от това.
Аз съм сигурен, че това предложение ще бъде прието. Понеже вече бяха направени аналогии, то ще стане малко като при военната служба. Това ще бъде предложено пет, шест пъти, ще бъде дискутирано пет, шест пъти, за да бъде прието накрая, за да бъде разбрано в крайна сметка. И тук отиваме към този режим – да се предложи седем, осем пъти и накрая да се каже: „да, това всъщност не е лошо”, и да бъде прието. Аз ви предлагам, без да мине толкова продължително време, да приемаме разумните предложения.
Дами и господа, благодаря ви за вашето търпение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Свинаров?
Господин Филип Димитров има думата за реплика.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Въвеждането на забрани, които не могат да бъдат реализирани, е нещо, което вреди на правната система, на доверието в правната система и на функционирането на институциите.
Господин Свинаров, имаме ли ресурс в момента ние да поставим в действие тези ограничения? Мисля, че отговорът е категорично: „Не!”.
Имаме ли доказателства за това, че в момента този тип адресиране на потенциални потребители има относително масов характер? Отговорът отново е: „Да!”.
Идеята, че ние ще създадем тук една забрана, която след това няма да бъде прилагана, според мен е по-опасна, дори от преценките, които могат да се направят за полезността или безполезността на една или друга уредба. Самият факт, че ние можем да създадем ограничения, които няма да бъдат приложени на практика, означава отново да създадем в гражданите чувство за беззаконие и безнаказаност.
Мисля, че е добре да си припомним онзи крал от „Малкия принц”, който заповядваше на слънцето да изгрява от изток, защото, заповядвайки му да изгрява от запад, би изпаднал в положението на разпоредител, чиито разпореждания не се уважават. Безсмислено е да се поставяме в тази роля и ние. Затова ми се струва, че без сянка от надиграване между парламентарни групи и персонални позиции е хубаво да възприемем предложението на господин Димитров с оглед на това, че то единствено ни поставя в ситуация, в която наистина може да бъде упражняван някакъв контрол. Отказът може да бъде проследен, несъобразяването с отказа може да бъде санкционирано, защото там ще има някой заинтересован да предизвика такава последица. Обратното, абстрактното контролиране на адресирането е нещо, което, както добре разбирате, никой няма да приложи на практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Свинаров не желае да вземе думата за дуплика.
За изказване думата има госпожа Николова. Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На мен ми прави впечатление начина, по който ние се опитваме да регулираме тази все още чужда за нас материя. Виждам, че ние имаме буквален превод на Директива 95/46, без да си позволим да направим някакъв опит да осмислим европейската практика, защото пряко прилагане на директивата няма в нито една държава. Напротив, навсякъде, изхождайки от принципа на директивата, националните законодателства са направили определено смекчаване в полза на възможността да се упражнява директен маркетинг. Аз само искам да ви напомня, че такава е всъщност регулацията на Съвета на Европа, която предпочита принципа на излизане от списъка, така наречения „opt out” пред принципа на изрично съгласие „opt in”, което е включено като формулировка в предлагания текст от Мартин Димитров.
Международната търговска палата в Париж в чл. 24 на своя международен Кодекс на директния маркетинг също изрично упоменава, че на лицето, обект на директния маркетинг, тоест на потребителя, трябва да се гарантира възможността да упражни правото си да възрази срещу обработването и предоставянето на личните му данни, както и правото да заяви иск за корекция на неточни данни пред администратор на лични данни. Обобщено това значи, че посочените правила на практика се извеждат на този принцип – „opt out”, затвърждават неговата роля като водеща концепция при оформяне на регулативната рамка на обработване на лични данни.
Освен това аргументите, които и господин Филип Димитров доведе, показват, че, отказвайки се да регулираме този по-мек режим, ние практически даваме възможност нелегално да се разпространяват тези данни, без да имаме възможност да се вместим директно с някаква санкция.
Отделно трябва да имаме предвид, че това директно ще се отрази като икономически резултат на нашата икономика с намаляването на преките и косвените данъци и с намаляване възможността пощите в бъдеще да работят, а също така и отделните куриерски служби, защото основното тяхно предназначение е да разпространяват пратки.
С оглед на това аз ви моля още веднъж да се помисли върху този текст, който по никакъв начин не застрашава гражданите. По-добре е да има една смекчена регулация, отколкото една много строга регулация, която да позволи незаконния маркетинг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към госпожа Николова? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Въпросът за личните данни не е за подценяване. Няма желаещи.
Гласуваме предложението на народния представител Мартин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 28, против 15, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на вносителя за § 4, което е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 15.
Параграф 4 е приет.
Господин Свинаров има думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря, господин председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
По § 7 има предложение от народния представител Трифон Митев - § 7 на проектозакона отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 изречение второ се заличава.
2. Създават се нова ал. 4 и ал. 5:
“(4) Членовете на комисията получават основно месечно възнаграждение, равно на 2,5 средномесечни работни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.
(5) Председателят на комисията получава месечно възнаграждение с 30 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по ал. 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, имате думата по параграфи 5 и 6, които са по вносител, по § 7 – предложение на господин Митев, което не се подкрепя от комисията, и § 7 в редакция на комисията.
Господин Митев, заповядайте да обосновете своето предложение.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моето предложение беше продиктувано относно несъгласие длъжността председател на Народното събрание да бъде мерило за финансовото изграждане на работната заплата. Именно в този смисъл бях го поставил и могат да се търсят различни други формули за изграждане на работната заплата. По този начин приемам редакцията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оттегляте ли предложението за отпадане?
ТРИФОН МИТЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване едновременно параграфи 5 и 6 по вносител, подкрепени от комисията, и § 7 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
“§ 9. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) Председателят и членовете на комисията или упълномощени от нея лица от администрацията й осъществяват контрол чрез предварителни, текущи и последващи проверки за спазване на този закон.
(2) Предварителна проверка се извършва в случаите по чл. 17б.
(3) Текущи проверки се извършват по молба на заинтересовани лица, както и по инициатива на комисията въз основа на приет от нея месечен план за контролна дейност.
(4) Последващи проверки се извършват за изпълнение на решение или на задължително предписание на комисията, както и по нейна инициатива след подаден сигнал.
(5) Проверяващите лица се легитимират със служебна карта и заповед на председателя на комисията за съответната проверка.
(6) При извършване на проверки лицата по ал. 1 могат да възлагат изготвяне на експертизи по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(7) Проверката завършва с констативен акт.
(8) В случаите, когато с акта по ал. 7 е установено нарушение, констативният акт е акт за установяване на административно нарушение по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания.
(9) Условията и редът за осъществяване на контрол се определят с инструкция на комисията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
“§ 25. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “в срока по чл. 38, ал. 1” се заличават.
2. Алинеи 4 и 5 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, пред вас са текстовете от § 8 до § 25 включително, като комисията подкрепя текста на вносителя за съответните параграфи и дава свои редакции на § 9 и § 25.
Няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване текстовете от § 8 до § 25 включително по вносител, с предложения, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27:
“§ 27. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “въз основа на решението на комисията по чл. 38, ал. 2” се заличават.
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Имуществените санкции и глобите по влезли в сила наказателни постановления се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28:
“§ 28. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието “Допълнителна разпоредба” се изменя така:
“Допълнителни разпоредби”.
2. В § 1:
а) в т. 1 думите “или по друг начин” се заличават;
б) в т. 13 след думата “данни” се добавя “недвусмислено”;
в) се създава т. 16:
“16. “Специфични признаци” са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето.”
3. Създава се § 1а:
“§ 1а. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 95/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, но предлага той да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място в § 28.
Комисията предлага да се създаде нов § 29 със следната редакция:
“§ 29. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни в § 51 думите “ал. 3” се заменят с “ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На вашето внимание са параграфи от 26 до 29 включително. Има редакция на комисията за § 27 и предложение на комисията за отпадане на § 29, предложен от вносителя. Комисията предлага създаването на нов § 29 в съответната редакция.
Има ли желаещи да вземат думата по тези предложения? Считате ли, господин Свинаров, че трябва да гласуваме отделно отпадането на текста на вносителя по § 29? Господин Свинаров предлага да възприемем една по-съкратена процедура, доколкото няма и дискусия в пленарната зала по този въпрос.
Колеги, подлагам на гласуване параграфи от 26 до 29 по вносител, подкрепени от комисията, и предложенията на комисията, включително за отпадане на § 29 по вносител и създаване на нов § 29, предложен от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30:
“§ 30. В Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България се създава чл. 37а:
“Чл. 37а. (1) В Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната се изграждат информационни фондове съобразно функционалната им компетентност. Фондовете могат да се изграждат и като автоматизирани.
(2) Администратори на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни са министърът на отбраната и оправомощени от него длъжностни лица, които възлагат обработката на лични данни на определени от тях длъжностни лица.
(3) Всяко лице има право да иска достъп до отнасящите се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, събирани без негово знание.
(4) Администраторите на лични данни по ал. 2 се произнасят в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп.
(5) Когато физическото лице поиска, му се предоставя копие от обработваните за него лични данни на хартиен носител.
(6) Администраторите на лични данни по ал. 2 отказват изцяло или частично предоставянето на лични данни, когато от това би възникнала опасност за отбраната или националната сигурност, за защитата на класифицираната информация, за разкриването на източниците на информация или негласните методи и средства за нейното събиране, или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на Министерството на отбраната, на Българската армия и на структурите на подчинение на министъра на отбраната.
(7) Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 6 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове.
(8) Отказът по ал. 6 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Условията и редът за събиране, съхраняване, обработване и предоставяне на лични данни и за достъп до фондовете по ал. 1 се определят с наредба на министъра на отбраната.
        (10) Условията и редът за събиране, съхраняване, обработване и предоставяне на лични данни от служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” се определят с наредбата по чл. 40г, ал. 1.
        (11) Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31:
“§ 31. Разпоредбата на § 6 относно чл. 6, ал. 2, влиза в сила от 1 януари 2007 г.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32:
“§ 32. В срок от два месеца от влизането в сила на този закон Комисията за защита на личните данни приема инструкцията по чл. 12, ал. 9.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са текстовете на Преходните и заключителни разпоредби с § 30 в редакцията на комисията, § 31 с уточнение на комисията, § 32 в редакцията на комисията и § 33 по вносител, подкрепен от комисията.
Няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете на параграфи от 30 до 33 включително, предложени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
С приемането на тези текстове се приема и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Да се надяваме, че Комисията за защита на личните данни е следила работата на парламента по тази точка.

Преминаваме към единадесета точка от нашата седмична програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, продължение.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Стигнахме до “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
Параграфи 2, 3 и 4 са по вносител.
По § 5 има предложение от народния представител Петър Кънев, което не е подкрепено от комисията – в ал. 2 т. 1 да отпадне.
По § 6 има отново предложение на народния представител Петър Кънев, което не е подкрепено от комисията: да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Преоценъчен резерв на наличен дълготраен амортизируем актив към 1.01.2007 г. е преоценъчният резерв, включен в данъчния амортизационен план на основание чл. 22, ал. 6, точки 2 и 3 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са параграфи от 2 до 6 включително.
Има две предложения на господин Кънев, които комисията не подкрепя. Желаете ли да ги обосновете, господин Кънев?
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кънев оттегля двете си предложения.
Няма желаещи да вземат думата.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете на параграфи от 2 до 6 включително, в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграф 7 е по вносител. Комисията подкрепя предложението.
По § 8 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров. Комисията е подкрепила по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Петър Кънев, което не е подкрепено - § 8 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, като предлага да се създаде ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Едноличните търговци отписват преоценъчния резерв по ред и начин, приложим за данъчно задължените лица по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, § 7 по вносител и § 8, по който има предложение на господин Кънев, са на вашето внимание.
Господин Кънев, ще станете ли да отстоите своето предложение?
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кънев оттегля предложението си.
Предложението на господин Попвасилев и на господин Димитров е подкрепено по принцип.
Подлагам на гласуване параграфи 7 и 8 в редакцията на вносителя с уточнениe в § 8 – създава се нова ал. 4 със съдържание, предложено от комисията.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 9 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Петър Кънев, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, като предлага в ал. 5 думите “за 2007 г.” да отпаднат и в края на алинеята да се добави “по реда на § 10”.
По § 10 има оттеглени предложения от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров и от Петър Кънев.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 10. (1) С отписания преоценъчен резерв се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, включително при определяне на тримесечните авансови вноски, както следва:
1. за 2007 г. – с една трета от отписания преоценъчен резерв;
2. за 2008 г. – с една трета от отписания преоценъчен резерв;
3. за 2009 г. – с една трета от отписания преоценъчен резерв.
(2) При прекратяване на данъчно задълженото лице, с изключение на случаите на прекратяване при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон, с частта от отписания преоценъчен резерв, с която не е увеличен счетоводният финансов резултат по реда на ал. 1, се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на прекратяване.
(3) Данъчно задълженото лице може с отписания преоценъчен резерв да увеличи еднократно счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния си финансов резултат за 2007 г., включително при определяне на тримесечните авансови вноски. В този случай алинеи 1 и 2 не се прилагат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са § 9 по вносител, който комисията подкрепя по принцип, двете предложения са оттеглени, и § 10 по вносител, който комисията подкрепя по принцип и предлага окончателна редакция.
Няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване параграфи 9 и 10.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграфи 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21 и 22 са по вносител.
Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграф 23 е по вносител. Комисията подкрепя предложението на вносителя.
По § 24 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено – те предлагат § 24 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по параграфи от 11 до 23 включително спорове няма. Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма и предложения на народни представители.
По § 24 има предложение, което комисията не подкрепя. Навярно предложилите го колеги ще искат да го обосноват.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, това е текст, с който Народното събрание вече имаше удоволствието да направи грешен избор, а именно запазване на преференциите за кооперациите до 2010 г., с което каза, че най-важната форма на бизнес в България са кооперациите. Тук текстът е същият. Вие вече направихте вашия избор, така че няма смисъл да гласуваме това предложение. Но аз формално, господин председател, не го оттеглям. Нека още веднъж да потвърдите мъдрото Соломоново решение, което взехте, а именно да кажете, че кооперациите, кооперативната форма е по-важна от всяка друга в България. Това показва докъде сме го докарали. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Колчаков добавя “в разрез с Конституцията”, но си позволявам, господин Колчаков, да Ви обърна внимание на ал. 4 от чл. 19 на тази Конституция, която говори, че кооперативната форма е не само форма за бизнес, но и за социален напредък. Така че господин Димитров също си заслужава да обърне внимание на този въпрос. (Ръкопляскания от ОДС.)
Приемам тези ръкопляскания като израз на признание за моята правота, което Ви прави чест, че признавате грешката си. (Реплика от народния представител Филип Димитров.)
Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за отмяната, както те са го формулирали, на § 24, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 33, против 41, въздържали се 29.
Това е едно внушително гласуване, но предложението не се приема.
Подлагам на гласуване параграфи от 11 до 24 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 77, против 12, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По параграфи 25, 26, 27 и 28 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага да се създаде нов § 29 със следното съдържание:
„§ 29. Провизии, които са включени в историческата цена на данъчен амортизируем актив, но не са включени в амортизируемата му стойност съгласно отменения Закон за корпоративното подоходно облагане се признават за данъчни цели по реда на чл. 39.”
Комисията предлага да се създаде нов § 30 със следното съдържание:
„§ 30. Наредбата по чл. 55, ал. 4 се издава в шестмесечен срок от влизането на този закон в сила.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата от § 25 до § 30 по вносител, който става § 32 в окончателната редакция на комисията, като комисията предлага нови § 29 и § 30 със съответното съдържание, които стават § 31 и § 32? Няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване текстовете от § 25 до § 32 в окончателната номерация.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Към законопроекта има четири приложения. Признавам си, че има граматически грешки, тъй като изписването е станало на всички европейски езици. Явно е, че някъде има проблеми, но текстът в коректния си вид е подготвен. Така че при публикуването на закона е недопустимо да се повторят тези грешки.
Приложение 1 –„Списък на дружествата в държавите – членки на Европейския съюз, по чл. 100, т. 1”.
Приложение 2 е към чл. 100, т. 3 и чл. 108, ал. 2, т. 1 – „Списък на данъците в държавите – членки на Европейския съюз”.
Приложение 3 е към чл. 137, т. 1 – „Списък на дружествата в държавите – членки на Европейския съюз, по чл. 137, т. 1”.
Приложение 4 е към чл. 137, т. 3 – „Списък на данъците в държавите – членки на Европейския съюз”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са поставени четири приложения, които най-малкото имат „приносен” характер в изписването. Откровено казано съм затруднен да поставя на гласуване тези текстове.
Господин Димитров, Вие споменахте за известен процес на доуточняване на граматиката.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председателю, признавам си, че дори да прочета буква по буква приложенията, едва ли залата е компетентна. Смятам, че е работено с компетентен състав и това, което окончателно е внесено в деловодството, е коректно, но по всички езици никой от нас не би могъл да бъде единодушен. Предлагам все пак да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам с известно облекчение желание на господин Кадиев да вземе думата.
Откровено казано, съчетанието на латински букви с „й” е „ь” и т.н....
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Въпросът е съвсем тривиален. Въпросът е как компютърът и по-скоро принтерът възприема шрифтовете, които сме му задали при отпечатването. За съжаление, някои от буквите са се възприели като букви на кирилица, а те са по-особен вид буква в съответния език. Давам пример с немския език – дружество с ограничена отговорност „Gesellschaft mit beschrдnkter Haftunkg”. При beschrдnkter има „д”, което при отпечатването вече е излязло с българската буква „д”. Проблемът е в шрифтовете. Мисля, че спокойно могат да бъдат гласувани и след това да оправим шрифтовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Очевидно става дума за онова, което компютърът е решил да отпечати. Там, където е било „е” с accent aiguл, да речем, е станало „й”.
Аз не споделям разбирането, че можем да гласуваме така тези текстове и няма да ги подложа на гласуване, докато в пленарната зала не бъдат внесени текстове, които са напечатани адекватно на съдържанието. Това изписване не говори за особено прецизна работа.
Предлагам да спрем дотук с тези приложения и да ги имаме в един коректно изписан вид. Така че не подлагам на гласуване тези приложения.
Господин Димитров, имаме ли спорни текстове, които трябва да разглеждаме?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има отложени текстове. България чака промените в Закона за хазарта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така че часовникът е спрял по отношение на Закона за корпоративното подоходно облагане до раздвижването в областта на хазарта, както казва господин Димитров. Така че сме безсилни да продължим по този законопроект – чакаме съответните уточнения, които да позволят неговото гласуване.
Господин Кузов, заповядайте за процедурно предложение.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Вземам думи от Вашето изказване преди малко, че Вие сте един от радетелите за спазването на Конституцията. Тъй като чл. 148, ал. 2 от Конституцията на Република България казва, че в едномесечен срок трябва да бъде избран конституционен съдия, а виждам, че програмата е доста дълга и надали ще се стигне до нея, имам предложение да изтеглим т. 14 – избор на конституционен съдия, преди всички останали точки, за да може да защитим Конституцията и за първи път българският парламент да не изпадне в неудобно положение, с което да нарушим Конституцията, основния закон.
Затова предлагам тази процедура – да изтеглим т. 14 сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение т. 14 да стане т. 12.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Кузов т. 14 да стане т. 12.
Гласували 107 народни представители: за 26, против 41, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Господин Кузов има думата за процедура за прегласуване.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Явно пазарлъците още вървят, уважаеми господин председател, за това кой да бъде избран за конституционен съдия.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ами да!
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Ами да, така е. Но, господа, ако не свършат тези пазарлъци в законния срок, какво правим оттук насетне? Поставяме се в едно неудобно състояние, в което Народното събрание на Република България нарушава основния закон – Конституцията.
Добре, щом искате така, прегласувайте го обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да прегласуваме предложението на господин Кузов.
Гласували 98 народни представители: за 12, против 65, въздържали се 21.
Предложението отново не е прието.
Преминаваме към точка дванадесета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Господин Димитров, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, предлагам да гласуваме в залата да бъдат поканени господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите, господин Велин Филипов – началник на отдел "Счетоводна политика" в Министерството на финансите, и Даниела Влъчкова – главен експерт в отдел "Данъчно-нормативни актове", които да представляват вносителя при обсъждането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: "Закон за данъците върху доходите на физическите лица."
Комисията подкрепя наименованието на закона.
"Част първа – Общи положения."
Комисията подкрепя наименованието на Част първа.
"Глава първа – Предмет и обект на облагане."
Комисията подкрепя по принцип наименованието на Глава първа, като предлага следната редакция: "Предмет и обект на облагане и данъчно задължени лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по тези заглавия? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона, на Част първа и на Глава първа.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Заглавията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Членове 1, 2 и 3 са по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за тези членове.
По чл. 4 има предложениe от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Те предлагат:
"1. В ал. 1 т. 4 се заличава.
2. Алинеи 4 и 5 се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров, да обосновете предложението си.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, виждам, че днес сте доста сериозни и този текст, който ще ви прочета, би трябвало да ви разсее от скуката и да предизвика силни емоции във вас. Става въпрос за следното. Как се определя кое физическо лице е местно? Точка 4 на ал. 1 казва: "чийто център на жизнените интереси се намира в България". Където са неговите жизнени интереси!
Какво казва ал. 4?
"(4) За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато личните или икономическите интереси на лицето са тясно свързани със страната. При определяне на личните или икономическите интереси могат да се вземат предвид – забележете какво – семейството, собствеността, социалните връзки и други интереси и дейности, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си."
Това е един великолепен текст.
Имам няколко конкретни въпроса към Министерството на финансите.
Уважаеми господин заместник-министър Кадиев, моля Ви от тази трибуна да ни обясните какво означава "социални връзки"? Данъчните власти в България за всяко лице ще казват дали то е местно, определяйки неговите жизнени интереси, гледайки социалните връзки на лицето. Аз Ви моля да дадете конкретен пример какво е "социални връзки" и как данъчните ще ги определят.
Уважаеми дами и господа, по-нататък в този закон се казва, че когато данъчните не могат да определят социалните връзки на лицето, ще питат Министерството на вътрешните работи.
Уважаеми представители на МВР, какви са социалните връзки на тези лица сега? Те местни ли са, не са ли местни, какви са?
Също така ще се вземе предвид и семейството. Какво означава това сега, че вземате предвид семейството? Дали човекът е женен или не е женен, къде е женен, кога се е оженил?
Цялата тази работа, уважаеми дами и господа, е смехотворна, меко казано. Тези аргументи ги казахме пред уважаемата Комисия по бюджет и финанси, а те ни казаха, че на тях им харесва този текст. Може би някой си мисли, че това увеличава обхвата на лицата, които са местни.
Истината, уважаеми дами и господа, е съвсем различна – този текст ще позволи на много хора да не плащат данъци в България, защото техните социални връзки са някъде другаде, не в България. Те имат социални връзки в други страни, каквото и да означава това.
Така че правя следното процедурно предложение:
Първо, да се гласува отпадането на тези текстове, които сме предложили.
Второ, ако първото не бъде подкрепено от уважаемите членове на този парламент, което допускаме, имайки предвид начина на гласуване досега, да отпаднат поне текстовете в ал. 4, където се говори за "социални връзки" и "семейство". Поне това да отпадне.
Поддържам въпроса си към заместник-министър Кадиев, който настоявам да обясни от тази трибуна как точно данъчните власти ще оценяват социалните връзки на различни хора в България. Как точно си го представя, как точно ще работи тази работа, каква ще е ползата, въобще да ни обясни механизма, ние да си го представим и въз основа на това да гласуваме.
Аз се надявам, уважаеми дами и господа, в този парламент всеки един от нас, избран от българските граждани, в този случай да прояви повече разум и да предложи отпадането на текста в този вид. Или поне да отпаднат няколкото термина, които са смехотворни и които ще доведат до спекулации в България. Надявам се този път да не гласувате коалиционно, защото това нещо го е внесъл Министерският съвет, както си гласувате по принцип всъщност: щом е внесено от Министерския съвет, тоест от нашите хора, значи е хубаво и няма какво да му мислим толкоз. Ако гласувате пак така, много жалко за всички вас. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Мартин Димитров? Липса на кураж, според някои колеги.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Вие нямате ли мнение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, отново ме карате да излизам от рамките на правилника. Вие сам би трябвало да се въздържате от подобни предложения.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Пръв между равни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но с ограничението на председателстващ. Така че не мога да се възползвам от иначе една примамлива възможност за дискусия по тази тема.
Но затова каня залата да реагира на поканата на господин Димитров и да прецени тези наистина интригуващи формулировки в чл. 4 – къде са нашите жизнени интереси и как се определят те?
Повечето колеги нямат текстове пред себе си и това до известна степен затруднява мисловния процес, но може би все пак у някой ще се намери доклад за второ четене, който да бъде разгърнат на чл. 4.
Това са лирични отклонения, не са принос към дискусията, докато се преценява има ли желание за изказване, но аз не виждам такова.
Господин Кадиев, дали ще се отзовете на поканата на господин Димитров? Да, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
От изказването на господин Димитров не успях да разбера дали критиката му е към самия термин “център на жизнените интереси”, или към това, което стои зад него.
Това, което стои зад него, е съвсем ясно и не виждам нищо особено драматично в него. Стои следната хипотеза: чл. 4, ал. 2 ясно казва какво се случва с тези лица, които пребивават на територията на България повече от 183 дни. Те са местни лица и точка по въпроса. Няма значение къде са социалните им връзки, къде са семействата им и така нататък. Те отпадат изцяло от тази хипотеза за център на жизнените интереси. Говорим за лицата, които са пребивавали в България по-малко от 183 дни. В същото време не са пребивавали в нито една друга държава повече от 183 дни и ние не знаем по нашето законодателство дали трябва да ги третираме като местни или неместни лица. Говорим примерно за моряците, говорим за летците, хора, които имат в много държави по няколко дни в годината. Не държим на термина “център на жизнени интереси” чак толкова. Можем да го заменим с термина “център на трайно местоживеене”, или нещо друго, което измислите, но държим на това, което е принципът.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): За социалните връзки питам аз.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Министерството на финансите няма нищо общо с МВР и няма да искаме от него да определя какви са социалните връзки на едно лице, нито да го следят къде са му любовниците, ако това е мисълта Ви.
Ние трябва да имаме начин, по който да определим дали това лице е местно или не. Този начин, когато това лице е пребивавало по-малко от 183 дни в България, е да установим къде е неговото трайно местоживеене, неговите трайни интереси, неговият център на жизнени интереси. Това е обобщаващият термин, който сме измислили, нищо повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Може би ще има още нужда за доизясняване. Желаете ли, думата, господин Попвасилев?
Заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като господин Кадиев се изказа, аз искам пак да обърна внимание на колегите върху част от един текст. Това го казахме и в самата комисия, и там не се прие.
Става дума за така наречените социални връзки и други интереси и дейности. Ако някой може да ми обясни как след като е дошъл човекът тук и е бил по-малко от 180 дни, въз основа на социалните връзки, другите интереси и другите дейности ще го определят като местно лице, и това до какво ще доведе, аз просто не намирам смисъла на текста в това изречение на ал. 4.
Аз мога да ходя по изложби, тук ли ми е центърът на жизнените интереси? И мога да върша един куп други дейности или пък да имам други интереси...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това че се обръщате към мен, не означава, че очаквате да Ви отговоря, нали, господин Попвасилев?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Да, де! Преди малко отговорихте и затова се обръщам към Вас. Защото от Министерството на финансите не можаха да ни отговорят. Дано Вие нещо отговорите.
Този текст в изречението е просто безсмислен. Какво означава “социални връзки, други интереси и други дейности” и как ще определя, че въз основа на това съм местно лице и ще ме обложат? Разбирате ли колко се разширява възможността да определят едно лице за местно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Попвасилев? Сякаш няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Също няма.
Господин Петър Димитров, дали бихте желали да дадете някаква идея за дискусията по този текст в Комисията по бюджет и финанси?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз си признавам, че дискусията е смислена и тя не беше посрещната на нож в Комисията по бюджет и финанси. Просто там беше изтъкнат аргументът, че това е неотменна част на наши и международни договори. И ако ние поемаме такива ангажименти в международни договори, а няма запис в закона, те няма как да бъдат реализирани. Ако това не е така, то действително тези текстове спокойно могат да отпаднат от закона. Но разбирате, че обратната хипотеза: в договори поемаме такива ангажименти, които не реализираме чрез закони, и те стават безсмислени в международния договор. Та това беше основният аргумент, поради който комисията подкрепи.
Аз не знам защо господин Кадиев сега спести това обяснение, то не е продукт на творческа дейност в България. Разбирам, че е международен ангажимент, който е общоприет и такава е практиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете реплика ли? Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята реплика е това и искам да призова и Министерството на финансите и колегите за отпадане на този текст: “социални връзки, други интереси и дейности”. Защото ако погледнете смисъла на цялото изречение, ще видите, че преди това става дума за лични, за икономически интереси, семейство, собственост, освен това за трудова дейност, професионална, стопанска и така нататък. Тоест целият кръг от дейности, които могат да бъдат обложени, в крайна сметка така или иначе са взети.
За мен е безсмислено в целия този текст на изречението да влизат тези „социални връзки, други интереси и дейности”. Затова, ако не е в противоречие с процедурата, просто отпадането на тази част от изречението ще даде много по-голяма яснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моето питане и към господин Кадиев, и към колегите, които така поставят под въпрос тези текстове, е следното: това очевидно са стандартни формулировки, които, както каза господин Петър Димитров, фигурират в международни актове и не предизвикват някакви смущения, защото, доколкото предполагам, те имат много точно определено съдържание и имат обичайна практика на приложение.
При нас обаче, първо, не съм сигурен доколко преводът е адекватен, защото “жизнени интереси” в смисъла на българския език може да се тълкува доста по-разширително, отколкото онова, което се предполага по отношение на един данъчен закон. И въпросът ми е: не следва ли да има най-малкото пояснение в края на законопроекта?
Втора реплика – господин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Всички от вас, които слушаха внимателно, си задават следния въпрос: Министерството на финансите не може да обясни какво са „социални връзки”, тогава защо да го има в закона? След като Министерството на финансите не може да ни обясни и не ни казва за какво става въпрос, то трябва да отпадне.
Господин Кадиев, кажете точно в кой международен договор го има, за да го видим! Ако не си представяте как ще се използва това, защо да стои в закона?
Не мога да си представя как текстът „социални връзки” ще бъде използван от Вас?
Господин Димитров, като председател на комисията Вие трябва да сте много притеснен от този текст и ако Вие също не си представяте използването на термина „социални връзки”, би трябвало да подкрепите неговото отпадане. Господин Кадиев каза, че не се интересува от любовниците, които имат хората, от жените им и от не знам какво друго. Тогава защо ви е този термин, ако не означава това, което означава? Той означава къде човек има приятели. Дали по този начин ще определяте неговите социални връзки?
Подобни текстове никому не трябват. И това, че този термин го имало в някакви международни договори, вижте, това не е сериозно. Нека си говорим сериозно от тази трибуна!
Ако не можете по един текст да ми кажете конкретна хипотеза как ще го използвате, тогава да отпадне!
Колеги, много се надявам да не гласувате партийно, както обикновено, защото текстът е внесен от Министерския съвет и защото някой ви казал, че бил в международен договор, пък всъщност този термин го няма там. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика към господин Петър Димитров? Няма.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз мога да задълбоча съмненията си, тъй като личните интереси не противостоят на икономическите. Изписването на „личните интереси” или „икономическите интереси” просто е некоректно. На личните интереси противостоят групови, корпоративни, национални и т.н., но не можеш да противопоставиш на личните интереси икономическите интереси, тъй като икономическите интереси също биват лични.
Повтарям, ако няма такива текстове в международните договори и това е творчество, което напуска рамките на наши международни ангажименти, аз съм за това тези текстове да отпаднат. Но това не може да се докаже тук и с думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За жалост, предположението ми се оправдава. Нужно е още да се помисли.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Пропуснах наистина да съобщя това при предишното изказване. В над 50 спогодби за избягване на двойното данъчно облагане има точно този текст, който виждате в момента. Изразът „центърът на жизнените интереси” е буквален превод на английски език, ще го кажа на английски език, за да прецените дали е правилен или не: „Сентръл ъф вайтъл интерес”. Преценете дали е „витален”, дали е „жизнен” – това е въпрос на преводаческа техника.
Ако думите „социални връзки и други интереси и дейности” чак толкова много притесняват залата, Министерството на финансите е готово да се откаже от тях. Повтарям, думите „социални връзки и други интереси и дейности” могат да отпаднат оттук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Думата „вайтъл” на английски може да означава и „жизнени”, може да означава и „същностни”. Наистина има място за сериозно разсъждение за начина, по който разбираме формулировката.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, мисля, че трябва да започнем от чл. 1 и чл. 2, където се говори за предмет на закона и обект на облагане. Следователно, когато определяме съвкупността на местните физически лица, ние трябва да имаме ясни критерии за отграничаване на тази съвкупност. Тук са дадени основните елементи, които по-нататък съответните органи могат да използват за отграничаване на тази съвкупност. Според мен тези елементи трябва да ги има. Защото дали едно лице е местно или чуждестранно, режимът на облагане е различен. Освен това ние говорим за доходите на тези лица.
Господин Кадиев ясно даде да се разбере, че става дума за лица, които преживяват или пребивават в страната по-малко от 183 дни. Става дума за изключения. Този критерий е много ясен: ако пребиваваш повече от 183 дни, ти си местно физическо лице, ако пребиваваш по-малко от 183 дни, очевидно трябва да има допълнителни критерии, за да се определи дали това лице или по-скоро неговите доходи ще бъдат обложени в България като местно физическо лице или като чуждестранно лице.
Мисля, че забележката на председателя на комисията е важна – че личните интереси не могат да се противопоставят на икономическите. Аз разглеждам икономическите интереси като частен случай на личните интереси. Мисля, че е правилно да отпадне това „или” или изобщо личните интереси да отпаднат като формулировка в ал. 4.
Ако ми позволите, искам да направя конкретно предложение: „Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато икономическите интереси на лицето са тясно свързани със страната.”
Мисля, че доходите са елемент на икономическите интереси на лицето. В този смисъл трябва да се направи корекцията.
Господин председателю, по-нататък господин Димитров и господин Попвасилев имат основания, но мисля, че те подсилват негативния ефект от текста, даден в ал. 4 – имам предвид последното изречение. Там ясно е казано, че „икономическите интереси”, оставям личните, „могат да се вземат предвид” – „могат” е възможност за тези, които ще правят подзаконовите актове, да използват формулировките след „могат”, за да могат да се формулират ясни критерии за разграничаването на тази съвкупност от местни физически лица, чиито доходи ще бъдат облагани по съответния ред.
Мисля, че тук не е необходимо да правим сериозни корекции, още повече че уважаемите господа Димитров и Попвасилев не дадоха алтернатива, която да замести отпадането на подобни текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За реплика има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Веднага искам да кажа, уважаеми колеги, че предложението на господин Имамов да останат само „икономически интереси” е разумно и според мен единственото възможно.
Но аргументацията за това предложение е по-широка от това, което каза господин Имамов. Той обяснява, че тук ставало въпрос за изключения. Точно тук грешите, господин Имамов! България, влизайки в Европейския съюз, това означава една много динамична икономическа среда, повече хора ще пътуват, ще работят, ще правят бизнес едновременно в няколко страни. И подобни текстове могат да доведат до следната ситуация: доходите на дадено лице да са в България, но понеже неговите социални връзки са някъде другаде, той да не плаща данъци в България и да има една много сериозна дискреция от страна на данъчната администрация именно в този смисъл.
Тези текстове не разширяват обхвата на данъчно задължените лица, а потенциално го намаляват и водят до това данъчният да може да каже, че дадено лице няма да бъде облагано в България.
Ако проявим разум в този случай, уважаеми колеги, трябва да подкрепим предложението на господин Имамов, който обобщи това, което беше казано досега – да се говори само за „икономически интереси”. Всичко друго е странно, всичко друго е смешно, всичко друго е несериозно! Ако искаме да имаме качествен закон, това е единствената възможност, единственото възможно решение, което можем да вземем. Защото, пак повтарям, колеги, по-нататък в този закон се казва, че ако данъчната администрация сама не може да определи социалните връзки на дадено лице, трябва да се обърне към Министерството на вътрешните работи, да се съберат и заедно да решат как социално свързано е точно това лице. За да не отиваме в подобни парадокси и да правим несериозни закони, така че утре медиите да ни се смеят и то с основание, предлагам да остане текстът, който последно предложи господин Имамов. Той е сериозен текст. Няма нищо друго, освен икономическите интереси, които интересуват данъчната администрация, нищо друго от частния живот на човека, освен неговите доходи, не би трябвало да интересуват българската данъчна администрация. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Имамов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин председател, мисля, че бихме могли да се обединим около един подобен текст, имайки предвид казаното преди малко от господин Димитров. Ако ми позволите, ще бъда съвсем конкретен. В ал. 4 да отпаднат думите “личните или” от първото изречение. Във второто изречение пак да отпаднат думите “личните или”, “могат да се вземат предвид” – оттук нататък следващите думи отпадат и продължаваме с “мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.”
Отпадат само социалните елементи и остават елементите, които представляват характеристиката “икономически интереси”.
Мисля, че господин Димитров и господин Попвасилев ще бъдат съгласни с такъв текст. Надявам се, че и Министерството на финансите няма да възрази на един такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дали Вашата надежда се покрива с реалността обаче?
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Опасявам се, че ако бъде приет текстът по начина, който предложи господин Имамов, ще изтървем облагането на физически лица, които работят в чужбина, живеят в България по-малко от 183 дни, но все пак имат трайни интереси в България и трайно установяване.
Ще дам пример с един тираджия, който прекарва огромното си време извън България, никъде не прекарва достатъчно време, за да бъде местно лице на друга държава, няма икономически интереси в България, за сметка на това има лични интереси – тук е семейството му, тук са спестяванията му, тук е къщата му и всичко останало.
В този смисъл Министерството на финансите по-скоро би се съгласило да отпадне думата “икономически”, отколкото думата “личните”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Има ли по-нататъшни изказвания, колеги?
Господин Филип Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отново като че ли робуваме на някакви спомени за думи и важността на това те да бъдат тикани в текстове с или без причина.
Данъчното облагане е въпрос на отношение между гражданина и държавата. Следователно, всички неща, които ние говорим – за местни и чуждестранни лица, всички въпроси, които засягат едно или друго изпадане от тази обща принципна връзка, са в отношение на специални разпоредби към общи разпоредби.
Случаят, който се дава със споменатия тираджия, е съвършено неуместен в случая. Няма нито един аргумент, по силата на посоченото от представителя на администрацията, който да навежда на каквото и да било основание, за да бъде той поставен в някаква специална категория по отношение на общата, в която той се намира по дефиниция, по силата на това, че има правоотношение с държавата.
Съобщаването, че тук става въпрос за някакви социални или други елементи, е объркващо и е свързано с онзи маниер на мислене, който ни караше навремето да редим такива странни прилагателни като “социално-икономически”, “обществено-производствени” и други подобни странни конструкции.
Очевидно е, че предложението, което така нежно беше направено от тази трибуна, да отпадне думата ”икономически”, с което биха се съгласили представителите на администрацията, само прави нелепостта да изглежда още по-голяма.
Не може актът на облагането да бъде свързан с нещо друго, освен с доходите на лицето, респективно поставянето на тези доходи в някакво допълнително значимо състояние като например изваждането или прибавянето на нещо от тези доходи, но това също не е социален въпрос. Една съвършено далечна на тази тема аналогия, за да бъде ясно за какво става дума. Може би би могъл да се разглежда от социална, от нравствена или всякаква друга гледна точка, ако става дума за дарителство. Той би могло да повлияе върху данъчната задълженост на лицето. Но това социален въпрос ли е? В рамките на данъчното правоотношение той е един чисто икономически въпрос, дотолкова доколкото се говори за цифри и приспадане на размери.
Мотивът е влязъл веднъж завинаги там, където се определя правната последица и толкова. Когато данъчният инспектор смята за какво става дума, той смята на базата на цифрите, тоест смята го чисто икономически.
Затова ми се струва, че не е редно да изправяме тези хора, които оттук нататък ще четат законите, произвеждани от това Народно събрание, в положението да се чудят и да си блъскат главата откъде тази старостилна риторика е успяла да влезе между онова, което би трябвало да бъде правна норма.
Моля ви, нека да се опитаме като разумни хора да излезем извън хватката на такива магически думички, които сме свикнали да употребяваме от старо време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Филип Димитров? Няма.
Струва ми се, че господин Петър Димитров има предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Изслушвайки съображенията, главно на юристите, аз предлагам да отложим члена, като се направят сериозни консултации с юристите, особено в сферата на международното право, за да не допуснем грешка, тъй като има опасност, примерно въпросния тираджия, да го обявим за чуждестранно физическо лице, а той си е в България. Да не стигаме до някакви абсурди.
Предлагам да направим компетентна консултация, тъй като Комисията по бюджет и финанси е все пак икономическа комисия, тя не е правна комисия. Предлагам отлагането на този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване това процедурно предложение. Молбата ми е следната.
Говорим за чл. 4, който дава дефиницията за местни физически лица. Това е основен въпрос на закона – кого облагаме, кой е подложен на облагане, преди да говорим колко са доходите му. Този текст засяга буквално всеки гражданин. Ако има текст, който заслужава да бъде обсъден възможно най-внимателно, това е този текст.
Моля, гласувайте предложението, направено от докладчика Петър Димитров, за отлагане обсъждането и гласуването на чл. 4.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, гласувайте текстовете на членове 1, 2 и 3, които бяха представени от председателя на комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за тези членове и предлага да бъдат гласувани в редакцията, предложена от вносителя.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 5, чл. 6 и чл. 7 комисията подкрепя текста на вносителя. Няма предложения от народния представители.
По чл. 8 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 8, като предлага ал. 7 да се измени така:
„(7)  Доходи по ал. 6, начислени от местни юридически лица или местни еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната или изплатени от местни физически лица, чрез определена база извън страната, не са от източник в страната, когато е налице влязла в сила Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и държавата, където се намира мястото на стопанска дейност или определена база.”
По чл. 9 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което комисията е подкрепила.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9, като предлага ал. 2 да се измени така:
„(2) Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата по чл. 5, 6 и 7 по вносител, по чл. 8, където комисията подкрепя текста на вносителя и предлага редакция за ал. 7, и чл. 9, подкрепен също по принцип от комисията и предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, с промяна в ал. 2 на текста на вносителя. Няма желаещи да вземат думата.

Подлагам на гласуване текстовете на членове 5, 6, 7, 8 и 9, както са представени и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум – продължаваме заседанието.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Предлагам ви на основание чл.  42, ал. 2 от правилника да направим промяна в приетия дневен ред за днешното пленарно заседание, а именно да прекъснем гледането на т. 12 и да преминем към разглеждането и вземане на решение по т. 14 – Избор на съдия в Конституционния съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би трябва да се даде информацията, че има проект за решение по тази точка, внесен сутринта в деловодството. Той ще ви бъде раздаден до минути, така че ще разполагате с него.
Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Уважаеми колеги, преди да преминем към разглеждането на т. 14, станала т. 12, следва да гласуваме на първо четене Законопроекта за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, който обсъдихме в началото на пленарния ден. Подлагам на гласуване Законопроекта за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, внесен от Министерския съвет.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Беше направено процедурно предложение от господин Стоилов за удължаване с една седмица на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене, тоест общо две седмици.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение за удължаване на срока е прието.

Преминаваме към точка четиринадесета от нашата седмична програма:
ИЗБОР НА СЪДИЯ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!

„Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на съдия в
Конституционния съд на Република България

Народното събрание на основание чл. 147, алинеи 1, 2 и 3 във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционния съд

РЕШИ:

Избира Красен Стойчев Стойчев за съдия в Конституционния съд на Република България.
Решението е прието от Четиридесетото Народно събрание и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.”
Ако ми позволите, да представя и кратки биографични данни, съпровождащи този проект за решение.
Красен Стойчев Стойчев е роден на 4 юли 1954 г. в гр. София, женен, с две деца.
Образованието си е получил в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, завършено през 1979 г.
Има специализация в Института за държавата и правото при Руската академия на науките, Москва.
През 1985 г. става доктор по право.
През 1993 г. е гост-професор в Америкън юнивърсити, Вашингтон, САЩ.
1994 г. – специализация в Института на Европейския университет във Флоренция, Италия.
1996 г. – специализация в Института в Лондон.
2006 г. – доктор на юридическите науки.
Владее писмено и говоримо английски, ползва руски и френски език.
Професионалният му стаж е свързан с Института за правни науки при Българската академия на науките.
От 1990 г. до момента е старши научен сътрудник в Института за правни науки.
Доцент по гражданско право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, член-кореспондент на Международния институт за унификация на частното право в Рим, член на Консултативния съвет по законодателството при Четиридесетото, Тридесет и деветото и Тридесет и седмото Народно събрание, член на Комисията по съставяне на Конституцията при Великото Народно събрание.
2000 г. – експерт на Министерството на правосъдието по въпросите на хармонизацията на българското законодателство с европейското право.
1992-1993 г. – експерт в Института по администрация при Министерския съвет.
От 1987 г. до момента е арбитър в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
От 1999 г. до момента е главен редактор на сп. „Правна мисъл” – орган на Института за правни науки при Българската академия на науките.
Ще спестя публикациите и участията в проекти.
По отношение на административната му дейност:
В момента е и.д. директор на Института за правни науки при Българската академия на науките и член на Управителния съвет на Българската академия на науките, член и секретар на Специализирания научен съвет по право, секретар на Научната комисия по правни науки при Висшата атестационна комисия от 2004 г. и понастоящем.
Благодаря ви, уважаеми дами и господа.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата по проекта за решение.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Господин председател, уважаеми колеги! От току-що прочетената биография оставаме с впечатление за една сериозна професионална реализация. Аз нямам забележки относно кандидатурата.
Забележката ми е относно самата процедура. Мисля, че беше нормално като избираме конституционен съдия, да се направят едни консултации с всички парламентарни групи, предварително да се запознаем с биографията, с аргументите за това предложение, а не да става така, че в момента, в който ще гласуваме, да нямаме още биографията пред себе си.
Пак казвам, нямам нищо против тази кандидатура и професионалната подготовка, но начинът, по който отново се предлагат нещата, за пореден път остава впечатлението у всички нас, че управляващото мнозинство договаря помежду си нещата и другото трябва да мине формално през парламента.
Мога да ви кажа какви ще бъдат утре публикациите в българската преса: БСП, НДСВ и ДПС се разбраха – едните получават конституционен съдия, а другите получават еврокомисар. (Шум и реплики в залата.)
РЕПЛИКА ОТ БСП: Те вече го написаха!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Е, още по-лошо за вас, ако вече са го написали. Това означава, че по този начин не би трябвало да стават нещата при мнозинството, което имате.
И много моля някои от колегите: не се дръжте по този начин, по който се държаха с вас! Тогава вие недоволствахте и вие от тази трибуна говорехте тези неща. Когато искаш да не ти се случва нещо, не го прави и ти по същия начин. Моята забележка беше, че беше нормално и нямаше да се загуби никакво парламентарно време, ако бяха направени едни консултации с всички парламентарни групи, за да може действително да изберем член на Конституционния съд. Това е една позиция, която е важна. От тази гледна точка е моята забележка. Иначе, биографията, която господин Миков прочете, а и по мненията на някои от колегите от опозицията, които познават въпросната личност, действително тя е впечатляваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики или изказвания? Няма.
Вече разполагате с екземплярите от проекта за решение. Те са раздадени.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма. В такъв случай обявявам за приключени обсъжданията по този проект за решение.
Предлагам да гласуваме Проекта за решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България, представен от господин Миков в пленарната зала.
Гласували 161 народни представители: за 139, против 3, въздържали се 19.
Решението е прието.
Нека да поздравим господин Красен Стойчев с избора и да му пожелаем успешен мандат в Конституционния съд. (Ръкопляскания.)
Благодаря ви, уважаеми колеги.
Сега следва да продължим нашата работа с т. 12 – Законопроект за данъците върху доходите на физическите лица, второ четене. (Шум и реплики в залата.)
Нека да дадем малко време за пренастройка на вниманието на народните представители. Моля колегите да заемат местата си и да насочат вниманието си към Законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица. (Реплики.)
Моля да утихнат вече емоциите около извършения избор!
Колеги, можем ли да продължим работата си?
Заповядайте, господин Димитров. Вярвам, че преминавайки към вашия доклад ще се възцари делова атмосфера.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предполагам, че трябва да опитаме метода на надвикването. (Оживление.)
"Глава втора – Доходи и данъци."
Комисията подкрепя наименованието на Глава втора.
По чл. 10 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10 като предлага:
Точка 6 на ал. 1 да се измени така:
"6. доходи от източници по чл. 36, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да гласуваме това заглавие и този текст.
Моля да съсредоточим вниманието си върху текстовете. На Вашето внимание е заглавието на Глава втора и текста на чл. 10 със заглавие "Видове доходи". Това беше въпрос, който беше дискутиран и преди почивката.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага т. 6 на ал. 1 да бъде променена като редакция.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Гласуваме заглавието на Глава втора и текста на чл. 10 с допълнението на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 11 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 12 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага ал. 2 да се измени така:
"(2) Когато в този закон е предвидено приспадане на разходи при определяне на облагаемия доход от съответния източник се вземат предвид разходите, определени по този закон."
По чл. 13 има много предложения от народни представители.
Има предложение от народният представител Петър Мръцков, което не е подкрепено от комисията. Той предлага в ал. 1, т. 7 да отпадне.
Има предложение от народният представител Йордан Цонев. То е оттеглено, затова няма да го чета.
Има предложение от народният представител Милен Велчев, което не е подкрепено:
В ал. 1, т. 7 да се заличат думите "от допълнително доброволно осигуряване".
Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Предложението не е подкрепено от комисията и то е:
В ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1, буква "а" се заличава.
2. В т. 26 думите "наследство и завет" се заменят с "наследство, завет и дарение".
Има предложение от народният представител Мария Капон.
Комисията не подкрепя предложението, а то е:
В ал. 1 се създава нова т. 28:
"28. Сумите получени на основание на чл. 10 от Приложението към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (финансови правила по бюджета на Народното събрание) за консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони."
То не се подкрепя от комисията с мотива, че тази материя се урежда с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има предложение от народния представител Петър Димитров, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Хасан Адемов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Направено е предложение от народния представител Йовко Йовков, което е подкрепено по принцип от комисията.
Отчитайки принципните съгласия, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 13, като предлага:
“В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 да се създаде буква “г”:
“г) движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците.”
2. Точка 7 да се измени така:
“7. доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия; доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори; доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, на вашето внимание е текстът на чл. 11 „Придобиване на доходи”, който комисията подкрепя по вносител без никакви забележки. В чл. 12 комисията също подкрепя вносителя и прави едно уточнение на ал. 2, но по чл. 13 “Необлагаеми доходи” имаме поредица от предложения, които следва да обсъдим.
Имате думата за изказвания.
Господин Мръцков, желаете ли да обосновете предложението си, което не е подкрепено от комисията?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Мръцков оттегля своето предложение и то няма да бъде подложено на гласуване.
Господин Велчев, Вашето предложение не се подкрепя от комисията. Държите ли да бъде гласувано?
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Велчев също оттегля своето предложение и то няма да бъде гласувано.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, вземам думата само да ви информирам какво предвижда този закон. Тъй като вие сте много ангажирани хора – голяма част от вас се занимават с президентски и други кампании, да знаете какво се случва с този закон.
Обърнете внимание на чл. 13, ал. 1, буква “а”. Досега, уважаеми колеги, един недвижим имот можеше да бъде продаван без данък, ако са минали три години от неговата покупка. Сега вече се разрешава в рамките на същата година той да бъде продаван без облагане. Това дали е добро или лошо е сложна тема. Искам само да знаете, че с този чл. 13 точно това разрешавате. Най-облагодетелствани са тези хора, които имат да продават апартаменти. Тоест, ако един човек или фирма построи блок, в който има 12 апартамента, може да ги продава без облагане 12 последователни години. (Реплика на народния представител Надя Антонова.)
Госпожо Антонова, ако не сте съгласна, може да вземете отношение. Но става въпрос, че се променя режимът и ние сме направили нашето предложение, за да са наясно всички народни представители какво гласуват и съответно да вземат своето решение. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Димитров?
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Използвам правото си на реплика, но всъщност искам да обясня, че предложението на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква  “а”, така както е направено и прието от Комисията по бюджет и финанси, съвсем не попада в хипотезата, която преди малко ни разказа уважаваният колега Мартин Димитров.
Комисията по бюджет и финанси предлага, когато през една данъчна година, а тя съвпада с календарната, някое физическо лице продаде недвижим имот, получените суми да не се облагат с данък върху доходите на физическите лица. Това е един режим, който винаги е съществувал. Друг е въпросът, ако едно лице продава няколко недвижими имота през текущата година и тези лица подлежат на облагане, и съвсем не е така, както твърди колегата Димитров. Това го правя за яснота.
Предложението на комисията не се отклонява от познатия правов ред и в никакъв случай не толерира като освобождава от облагане доходи, получени от многократни продажби на недвижими имоти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Има ли втора реплика към господин Димитров? Няма.
Господин Димитров, имате право на дуплика, ако желаете.
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Госпожо Антонова, текстът казва ясно следното нещо: че когато физическо лице е придобило имота в рамките на една данъчна или календарна година, както искате, неговата продажба не подлежи на данъчно облагане. И той е категоричен. А в точка “б” се говори вече и за два имота.
Обръщам внимание на колегите, че се променя досегашният режим – това е всичко, което прави. Не мога да разбера къде не съм бил прав?! Режимът досега е, знаете, различен. Така че, госпожо Антонова, цялото ми внимание и желание в случая е да обясня на колегите и да ги информирам, че се променя режимът и те съответно да преценят това в чия полза е и дали да го подкрепят. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Попвасилев, заповядайте. Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да, действително такова е предложението ни – да отпадне буква “а” и да се добави думата “дарение” в т. 26. Аз ще се опитам да обясня на колегите защо са направени тези предложения.
Старият текст, както каза и господин Димитров, не предвиждаше такъв режим. Създаването на един такъв текст в буква “а” по-скоро ще увреди на фиска. И не смятам да обяснявам по-подробно, че ако аз придобия едни имоти през определена година и впоследствие с предварителни доходи ги продам в следващите три по един, в крайна сметка фискът в никакъв случай няма да получи нито лев от това. Затова ние предлагаме буква “а” да отпадне, защото тя е във вреда на фиска.
Това, което предлагаме в т. 26: да се добави думата “дарение”, от друга страна, отваряйки вратата за намаление на доходите, тоест като го обявяваме като необлагаем в чл. 13, т. 1, буква “а” - доходите от продажбата на един апартамент – в същото време, ако получа два апартамента от родителите си в определена година и животът наложи аз да ги продам веднага, то тогава целият размер на тези два апартамента ще бъде обложен.

Имайте предвид, че ще бъде обложена цялата сума. Защото става дума за следното нещо. Придобил съм ги аз подарени тези два апартамента, но доставната стойност на тези два апартамента съгласно същия закон е нула. Налагайки се да ги продам, за да си реша някакъв въпрос, който е явно належащ, ще ме обложат върху пазарната цена на тези два апартамента. Тоест аз няма да имам доставна цена на тези два апартамента, а в същото време ще бъда обложен, понеже апартаментите са два, върху цялата цена.
Смятам, че това е пропуск на закона. От една страна, отваря се възможност да се ощети фискът, а от друга страна – в посочения от мен случай, когато става дума за дарение, това не е взето предвид. Поради това ние подкрепяме предложението си и държим да се гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Попвасилев? Няма.
Има ли желаещи да се изкажат? Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Искам да направя едно кратко изказване, което е във връзка с репликата ми към господин Димитров и действащия режим за облагане на доходите от продажба на недвижими имоти. Имам предвид т. 13, ал. 1, т. 1, букви “а” и “б”.
Колега Димитров, пак повтарям, че правният режим на облагането на тези приходи от продажба на недвижими имоти не се променя или ако има известна промяна, тя е в посоката по-точното приложение на закона. Защото до момента действащият правов ред е доходите на продажба на основно жилище да бъдат освободени, както и критерият по буква “б” дали жилището е основно. Това е в момента Законът за облагане доходите на физическите лица, но вие знаете, че при тази динамика на отношенията между хората и тази мобилност, което може би е по-добре, трудно се установява кое е основното жилище. Още повече, в момента аз не се сещам да има законов критерий, по който да се определи кое жилище е основно. Нали разбирате, че по действащия режим, който освобождава приходите от продажба на основно жилище, е възможно да се получат проблеми с данъчното облагане за разлика от настоящия режим, който ви предлагаме ние. И този пример, който господин Димитров дава, че едно лице може да построи един блок – и дай Боже всекиму, и да продаде този блок – дай Боже всекиму, съвсем не означава, че този продавач и неговите приходи ще бъдат облагани по този текст. Тоест ще бъдат освободени от облагане. Тук попадаме в един съвсем друг правен ред по Закона за корпоративното подоходно облагане, за този, който продава блоковете и жилищата в тях. Това е уточнението, което исках да направя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за първа реплика, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожа Антонова! Дължа да Ви кажа, че когато придобиваш имущество, попълваш декларация. А като попълваш тази декларация, едно от нещата, които попълваш, е дали това жилище е основно или не. Дали жилището е основно или не, в крайна сметка е отразено в декларацията и това би трябвало да го има в целия информационен масив на данъчната администрация.
Това, което искахме да кажем с господин Димитров, аз го илюстрирах с конкретен пример. Представете си, че на мой парцел се строи една кооперация и аз придобия четири жилища. Ако ги продам същата година, ще ме обложат, а ако ги продам един по един в рамките на три или четири години, няма да ме обложат. Вярно ли е това?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Може и да е вярно. Зависи.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Вярно е. Какво ми пречи на мен с едни предварителни договори при съответните отстъпки да прехвърля същото това имущество в три последователни години. Абсолютно нищо, госпожо Антонова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към госпожа Антонова?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Аз съм учуден, госпожо Антонова, от Вас, че казахте, че не е ясно кое е основното жилище на съответния гражданин, защото в декларацията, когато се плаща годишният данък върху жилището, се посочва кое е основното жилище и то подлежи на 50-процентова отстъпка. Така че това е ясен текст и се учудвам на Вашата реакция. Но може би имате някакви други мотиви за това. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика не виждам.
Заповядайте за дуплика, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
По отношение на основните жилища. В момента на придобиване на жилище придобиването се извършва по нотариален ред. Мисля, че тук няма спор с уважаемите колеги от дясно. И в момента на придобиване на жилището никой не декларира основно ли е или не. Когато изпълнява задължението си да декларира в определен двумесечен срок вече придобитото жилище, аз не си спомням в тази декларация да има такава характеристика. Там се съдържат съвсем други характеристики на жилището, защото по тази декларация се определя данъчната оценка на това жилище и това е в зависимост от местонахождение, етажност и пр, и пр., технически параметри на жилището. Дори да приемем, че в тези данъчни декларации се съдържа декларацията на собственика, че жилището му е основно, съгласете се, уважаеми мой, че това е една много динамична величина и кое жилище е основно към момента на данъчно облагане подлежи на промяна.
Ето защо този критерий за основно жилище е редно да бъде изоставен с цел точност и яснота на данъчното облагане. Защото това не е константа. И ако всеки от вас се замисли кое жилище му е основно, според мен ще се затрудни. Особено колегите, които са от провинцията и които толкова често живеят и в провинцията, и в София, ако имат собствено жилище, че просто се чудят кое жилище е основно. Тази преценка е затруднена и от липсата на законова дефиниция за основно жилище.
Ето защо с цел облекчаване на данъчното облагане и точното приложение на данъчния закон ние считаме, че е добре текстът да бъде приет така както е предложен.
А що се отнася до Вашия казус, уважаеми господин Попвасилев, който Вие предлагате, той е интересен. Аз мога да ви кажа още по-сложни и по-интересни казуси, но те намират законосъобразното разрешение и в тази законова редакция, която ние предлагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Други желаещи да вземат думата? Няма.
Уважаеми колеги, няма да подлагам на гласуване тези текстове днес, те ще бъдат гласувани на първото пленарно заседание след днешното, тъй като това са въпроси, по които Народното събрание не може да дискутира и особено да гласува в този състав. Има ан блок отсъстващи парламентарни групи, няма да ги назовавам, но те се виждат с просто око. Това са текстове, които засягат всеки гражданин и е редно народните представители да гласуват тези текстове.
Ще бъдат подготвени съответни справки с гласуванията, които следва да се извършат, и те ще бъдат на разположение в началото на следващото пленарно заседание, очевидно другата седмица. Според мен има смисъл дискусията да продължи, тъй като останалите народни представители в залата активно или с вниманието си участват в дискусията. Стенограмата ще бъде на разположение на колегите народни представители и те ще могат да се ориентират преди деня на гласуване. Разбира се, ако у някой се появи желание за поименна проверка, аз не бих могъл да оспоря едно такова желание.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС, от място): Няма заместник-председател на група, който да направи такова предложение.
Уважаеми колеги, след като няма желаещи за изказване, продължаваме със следващите текстове.
Има предложение на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията, което пък засяга всеки народен представител, и този въпрос ще трябва да го обсъдим достатъчно сериозно. Смятам, че е редно да дадем възможност, когато другата седмица гласуваме този текст, да чуем аргументите и на госпожа Капон.
Другите предложения са подкрепени от комисията по принцип или изцяло.
Имаме текста на комисията, която предлага промени в текста на вносителя за чл. 13, така че всичко това ще бъде гласувано следващата седмица в първото пленарно заседание.
Господин Димитров, може да представите текста на чл. 14.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 14 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – в ал. 1 накрая да се добавят думите “с изключение на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, които се облагат с данък в размер на данъка по чл. 20 от Закона за корпоративното подоходно облагане, определен върху годишната данъчна основа по чл. 28 като лицето има право на облекченията по Глава двадесет и втора от Закона за корпоративното подоходно облагане”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14, като предлага:
“Заглавието да се измени така: “Облагане на доходите”, вместо сегашното “Видове данъци”, за да има съответствие със съдържанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Да обсъдим текста на чл. 14 и предложението на колегите Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смисълът на нашето предложение е да се уеднакви начинът на облагане на едноличните търговци и на юридическите лица.
Какво ни накара да направим това предложение? При досегашния режим, който остава в настоящия закон, едноличният търговец преобразува облагаемия си доход по Закона за корпоративното подоходно облагане. След като получи облагаемия доход, той налага ставките, цитирани в този закон. Тоест, в едно и също населено място едноличният търговец ще използва сложната формула на преобразуване на облагаемия доход за съответната година, преглеждайки и изучавайки Закона за корпоративното подоходно облагане, но в крайна сметка, когато дойде до налагането на данъчната ставка, ще трябва да приложи ставката, която е определена в този закон. В същото време, отбележете, макар че преобразува своята облагаема печалба, ако той е в една от онези общини, за които Законът за корпоративното подоходно облагане дава възможност реинвестираната печалба да не бъде облагана или да бъде облагана с намалени ставки, той няма да може да ползва тази възможност.
Така предложеният текст от вносителя означава следното. Ако съм едноличен търговец в такъв район, където особено могат да облагат дори печалбата ми, просто замразявам дейността на едноличния търговец, правя едно ЕООД и ползвам всички права и по-ниската данъчна ставка, залегнала в Закона за корпоративното подоходно облагане, а пък тази по-ниска ставка, ако отговарям на условията в закона, дори и тя няма да бъде обложена. Тоест, две лица, извършващи една и съща стопанска дейност, се облагат при коренно различни режими и създават допълнителна обективна необходимост за спирането на една дейност, правенето на нова фирма и отпочване на същата дейност, само че под друга шапка, ако искате така да го кажем.
Това е смисълът на предложението. Не може една и съща стопанска дейност в едно и също населено място, да бъде облагана по два коренно различни режима. Когато си дребен или среден търговец, или си занаятчия, който извършва някаква стопанска дейност, задължително трябва да отидеш при данъчен консултант или адвокат и той да ти каже: “Вижте сега, по-добре да направим не едноличен търговец, а да направим ЕООД, защото режимът е така и така”. Разбирате ли, че още преди да започне стопанска дейност човекът трябва да отиде при съответните консултанти, за да му дадат съвет, така че той да избегне тези двойни режими и да плати по-малко данъци? Стремежът на човека естествено е да плати по-малко данъци. Не знам дори в пленарната зала да има някой, който да желае да плати повече. Това е смисълът на нашето предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Има ли реплики към господин Попвасилев?
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Забележката на господин Попвасилев беше две лица, извършващи една и съща дейност, се облагат по различни закони с различни ставки. Това как се облагат лицата зависи от тяхната правноорганизационна форма, а не от дейността, която извършват. Едноличният търговец категорично е физическо лице по Търговския закон. Юридическото лице е юридическо лице и съответно едните се облагат по ставките на ЗОДФЛ, в случая ЗДДФЛ, а другите се облагат по ЗКПО. Това е причината, поради която ние не бихме се съгласи стопанската дейност на едноличните търговци да се облага по ЗКПО. Имайте предвид, че доходите на едноличния търговец могат да бъдат много различни. Много е трудно да се установи кои от тях от какво точно са – дали са от стопанска дейност; дали са от наема на физическото лице, което е едновременно и едноличен търговец; дали са от някоя друга дейност, която не е стопанска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Има ли желаещи да вземат думата след тези обяснения на заместник-министъра? Няма.
Няма желаещи за изказвания.
Преминаваме по-нататък. Ще бъдат гласувани предложенията на народните представители и предложенията на комисията след уточненията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Част втора – Обща годишна данъчна основа.”
Комисията подкрепя наименованието на Част втора.
“Глава трета – Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
По чл. 17 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – да се създаде ал. 2:
“(2) Общата годишна данъчна основа по ал. 1 не включва доходите от дейност като едноличен търговец.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
По чл. 17 има направено предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Господин Попвасилев, заповядайте за да обосновете предложението.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Няма да отегчавам залата с това, което казах преди малко, защото смисълът на това предложение е свързано с предложението, което направихме преди малко, и обяснихме своите аргументи за чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И господин Кадиев даде съображенията на вносителя.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Да.
Аз искам да отвърна на господин Кадиев, че когато едно събирателно дружество, което може да е от физически лица, които би следвало да се облагат по този закон, в крайна сметка ЗКПО ги приравнява като юридически и тогава те се облагат по ЗКПО.
Смисълът на това, което казах във връзка с чл. 14, е съвсем различен. Не можеш да извършваш дърводобив в Якоруда и едно ЕООД да плаща по-малко данъци, отколкото един едноличен търговец. Едно ЕООД там, понеже безработицата е по-голяма, да не плаща никакви данъци, ако инвестира в производството, а един едноличен търговец да плаща данъците, които са предвидени в този закон. Примерно най-ниската ставка ще е 20. Дори в случаите на този дърводобив или дървопреработване в посочената община, ако разпредели печалбата, най-много ще плати 7%. Дори да се облагаше с 10% тази ставка, макар че е община с безработица, щеше да плати 17. Най-ниската ставка в посочения закон е 20.
Защо аз, който правя греди и съм едноличен търговец, ще плащам повече данъци, отколкото този, който прави греди и е ЕООД? Нали се сещате, че никога няма да се случи това? Тогава аз, колегата Димитров и още трима ще се сдружим, ще направим събирателно дружество и тогава ще се облагаме по другия закон. Никога няма да платим този данък.
Смисълът на закона е да е опростен, лесно да разбираш за какво става дума, да не са ти необходими адвокати, консултанти и други, преди да направиш фирмата, за да разбереш къде и какво трябва да направиш, за да платиш по-малко данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Мартин Димитров има думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, става въпрос за следното. Едноличният търговец формира своя финансов резултат съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане, а го облагат накрая съгласно друг закон - Закона за облагане доходите на физическите лица. Колегата Попвасилев се опита да ви каже, че две фирми една до друга – ако едната е едноличен търговец, а другата е ЕООД, ще бъдат обект на различен режим, тоест правно-организационната форма дава предимство на един от участниците.
И друго нещо мога да ви кажа. Събирателното дружество, което включва физически лица, също плаща корпоративно облагане. Тоест важно е дали лицето е търговец в крайна сметка. Не би трябвало данъчното облагане да дава предимство на една форма спрямо друга.
Господин Пирински е много добър познавач на Конституцията в тази част, той няколко пъти я е цитирал, аз не си спомням някъде другаде, освен кооперациите, които са споменати почти поетично, между другото, да се казва, че една организационна форма трябва да бъде с някакво предимство спрямо друга. Това са текстове, които трябва постепенно да бъдат коригирани. Ясно ми е, че в този парламент това няма да стане. (Реплики от народния представител Георги Божинов.)
Господине, не би трябвало самата форма да дава предимство спрямо съседа, който прави нещо различно. Би трябвало третирането да е еднакво. Изборът на формата на правене на бизнес да не дава предимство спрямо другия контрагент в съседния бизнес. Третирането би трябвало да е еднакво, именно затова се говори в Европа и в целия свят – за неутралност в данъчното облагане. (Реплики от народния представител Георги Божинов.)
Аз Ви предлагам, ако желаете, след това да вземете думата и да изведете всички Ваши доводи. Аз с удоволствие ще Ви изслушам много внимателно, без да Ви прекъсвам, господине.
Когато приемахме Закона за ДДС, спомням си господин Кадиев, който казваше тук, че те са за еднакво третиране, за инвалидните колички да се плаща ДДС, да има еднакъв режим. Спомням си всички тези неща и в тях има логика, между другото. Но става въпрос за следното – може ли в един закон да имаш една позиция и да изваждаш такива доводи, а в другия закон да кажеш: да, единият сега е едноличен търговец, той ще си плаща по Закона за облагане доходите на физическите лица, а другите ЕООД-та ще си плащат по другия закон? Обикновеният аргумент е, че така е било досега, имало го е и през минали години, защо сега да го променяме. Това е една много важна дискусионна тема. Знаете ли, че част от проблема тук е, че тези въпроси не се дискутират по същество?
Членовете на Комисията по бюджет и финанси знаят, че не сме имали същностен, сериозен дебат по тази тема. Това е много важен, дълбок проблем. Смятам, че ако имахме по-голяма дискусия, можеше да допринесем за неговото решаване. Но когато се опитаме да дискутираме, някой става от управляващата коалиция и казва: няма място за такъв дебат, иска да се мине бързо към гласуване, пък и господин Петър Димитров няма голям принос, той се старае максимално бързо и лековато да минават тези дебати, а трябва много по-сериозно да се подхожда. Това са много съществени и важни теми, още повече догодина влизаме в Европейския съюз и е важно средата тук да бъде добра, да няма подобно диференцирано третиране.
Отново исках да ви информирам за същността на материята, тъй като не всички сте представители на Комисията по бюджет и финанси и може би някой от вас би имал желание за изказване или да гласува по различен начин от управляващото мнозинство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Кадиев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Всички тези въпроси доста обстойно са обсъждани в Комисията по бюджет и финанси и едва ли господин Димитров иска да чуе точно моето мнение, тъй като той вече го е чул.
Бих искал да кажа в защита на нашата теза, че дори и промяната, която предлагате Вие, господин Димитров, пак няма да обслужи изцяло вашата теза – при извършване на една и съща дейност да бъдете облагани по един и същи начин. Давам ви примера с един консултантски договор, да речем: може да бъде извършен от едно физическо лице, което ще бъде обложено по ЗОДФЛ и ще продължава да бъде обложено по ЗОДФЛ, независимо дали вашата промяна ще бъде приета, след това едноличният търговец и след това юридическо лице. Ако искате да въвеждате универсално третиране и неутралност на данъка, би трябвало да свалите и ставката на физическите лица на 10%. Това в крайна сметка е кардиналното решение на вашия проблем, но това е съвсем друга тема. Това не е темата дали едноличният търговец трябва да бъде облаган по ЗКПО или по ЗОДФЛ.
Категорично продължаваме да считаме, че едноличният търговец съгласно Търговския закон е физическо лице. Там е камъкът на раздора между нас и вас, а не каква дейност извършва той. Считаме, че важното е каква е неговата организационноправна форма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Няма други желаещи да вземат думата.
Има смисъл дискусия, водена в Бюджетната комисия, да се възпроизведе и в пленарната зала, тъй като тя ангажира всички народни представители и освен това е на разположение на интересуващите се, отразена в протоколите от заседанията. Така че не е страшно, ако се повтарят обсъждания, които са се състояли в комисията.
Господин Димитров, имате думата да продължите.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта “Данъчни облекчения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Няма предложения на народни представители.
Текстът на чл. 19 е отложен в комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
По чл. 21 има предложение от народния представител Петър Мръцков, което е подкрепено по принцип.
Има предложение и от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има и предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено по принцип от комисията.
И подкрепяйки по принцип текста на вносителя за чл. 21 комисията предлага:
В ал. 1 да се направят следните изменения:
1. В т. 1 числото „360” да се замени с „420”.
2. В т. 2 числото „780” да се замени с „840”.
3. В т. 3 числото „1140” да се замени с „1260”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да спрем дотук.
Има ли желаещи да вземат думата?
Има един отложен текст за данъчни облекчения за лични вноски за доброволно осигуряване и за застраховане. Другите текстове са по вносител или след отчитане на предложения на народни представители, подкрепени по принцип, отразени в окончателната редакция на комисията за чл. 21, ал. 1.
Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тук отново става въпрос за философски важен момент: как се дава облекчението за дете? Както е записано в закона, то е сума, която в зависимост от доходите подлежи на различно облагане. Тоест един човек, на който тази сума му се облага 24%, ще получи за едно дете повече облекчения от един човек, който попада в по-ниската скала на облагане. Не знам дали ме разбрахте, ще ви го кажа по друг начин: в зависимост от доходите лицата за едно и две деца ще получават различно облекчение, тъй като скалата е прогресивна, в зависимост къде попада. Разбирате ли?
И затова ние сме предложили да бъде фиксирана сума в лева, а да не бъде сумата преди облагане в зависимост от процента на облагане. Тъй като няма логика за едно дете различните хора да получават различно облекчение, няма логика в това. Би трябвало да се каже: за едно дете - еди-каква си сума, ние предлагаме 87 лв., за две деца – 188 лв., и за три и повече деца – 274 лв., които се приспадат директно от данъка, а не е сума, която трябва да се умножи по ставката, за да се види какво е облекчението.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Какъв е смисълът?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Смисълът, госпожо Антонова, е за едно дете облекчението винаги да е едно и също, да е винаги 87 лв. Защото ако вашият доход се облага с 24-процентна ставка, 360 по 24 е една сума, а 360 по 20% е друга сума. Разбирате ли? Би трябвало облекчението за едно дете да е една и съща сума. Разбирате ли това? Не би трябвало облекчение от този вид, което е за едно дете или за две деца, да бъде различно за различните хора или в единия случай да бъде 87 лв., а в другия да бъде 73 лв. Сега вече, надявам се, си го представяте.
Това е също така един принципен въпрос, който повдигаме пред парламента.
Аз отново не мога да разбера какво означава, че сме подкрепени по принцип. Може би това говори за добро въображение на работната група, която е работила по тези текстове, но става въпрос за това, уважаеми колеги: смятате ли, че има резон, че има логика за едно дете да се получава различно облекчение от различните хора в зависимост от дохода. След като е свързано с едно, две или три деца, то би трябвало да бъде фиксирана една и съща сума за различните хора.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ, от място): За по-ниските доходи трябва да е по-голяма.
МАРТИН ДИМИТРОВ: А за по-ниските доходи в момента е по-малка. Сещате ли се?
Затова предлагаме да е фиксирана, да е една и съща за всички. Защото след като е свързана с дете, не би трябвало да е различна за различните хора. Детето си е дете и облекчението за дете трябва да бъде фиксирано. Това е цялата работа.
Така че, колеги, надявам се да нарушите коалиционните принципи, които повеляват да подкрепяте винаги Министерския съвет, да направите едно хубаво изключение, още повече че в парламента в момента не сме повече от 25 човека. Да покажем, че и 25 човека могат да взимат важни решения. Но то всъщност няма да има гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма да могат да вземат това решение, нито да правят технически грешки.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че това, което мога да ви помоля, е когато дойде моментът за гласуване, вашата воля да надделее и това предложение да бъде прието. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Аз имам един въпрос, господин Димитров. Вие държите Вашето предложение да бъде гласувано ли? Тоест Вие оспорвате записа, че комисията по принцип подкрепя Вашето предложение.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не го оспорвам, възхищавам му се, но искам да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Най-малкото поставяте го под въпрос и искате да бъде гласувано.
Така ще трябва да се коригира и докладът, господин Петър Димитров, за да може да се отрази мнението на господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз съм изненадан, че мнението му е толкова динамично. Той можеше да го изрази в комисията.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз съм го заявил в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това между другото е процедурен въпрос, който заслужава внимание, колеги, защото при положение, че предложението е подкрепено по принцип в Комисията по бюджет и финанси и не е оспорено в записа на доклада, навярно би трябвало да има възможност вносителят да настоява за гласуване, но трябва изрично да го заяви в пленарната зала с известна аргументация.
МАРТИН ДИМИТРОВ: То е било заявено, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тогава трябва да оспорите записа.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не знам дали представителите на Министерството на финансите желаят да вземат отношение.
Заповядайте, господин Кадиев, важно е да чуем Вашето мнение по този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Доколкото си спомням, по време на заседанията на комисията Министерството на финансите предостави цифри, според които крайното предложение на работната група как да се променят тези данъчни облекчения струваше 6 млн. лв. на държавата. Толкова струва и предложението на господин Мартин Димитров и господин Попвасилев, поради което вероятно е записано, че е прието по принцип. Това е в отговор на Вашия въпрос защо е прието по принцип.
Въпросът наистина е принципен, това, което Вие предлагате, е един вид уравниловка. Независимо от дохода на физическото лице вие предлагате 87 лв. за първо дете и т.н. за трето дете.
Логиката на Министерството на финансите е била да има известна пропорционалност на облекчението в зависимост от дохода. След като облагате лицата пропорционално с различни ставки, би следвало и облекчението да бъде пропорционално. В противен случай, ако следваме Вашата логика, би следвало да има и една ставка на общия доход.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Ние сме го предложили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Явно Вашите предложения са обвързани едно с едно. Когато казвате едното, би трябвало да казвате и другите.
Наистина логично е, след като сте предложили това нещо, да предложите и една ставка. В момента, тъй като ставките са пропорционални, ние предлагаме и пропорционално облекчение. Това е нашата логика. Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Ставките са прогресивни, а не са пропорционални.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Мисълта на господин Кадиев беше, че не е единна ставка, а е променлива в прогресия, както Вие казвате, не в пропорция.
Има ли други желаещи да вземат думата по този текст?
Заповядайте, господин Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз си мисля, че тук има място за дебат и той не е политически, той е демографски, тъй като може да се опрем върху една статистика, съгласно която на българина му е много трудно да има първо дете. Там е големият проблем според демографската статистика. Ако ние изберем такава политика, то тогава би трябвало да даваме най-много пари за първо дете, това да е стимулираща политика.
Вторият вариант е да не се интересуваме от първо, второ, трето дете, а да даваме прогресивно за всяко следващо. И скалата в общи линии да е еднаква. Можем да изберем и такъв подход и аз си признавам, че до голяма степен за първите три деца комисията прие точно такъв подход. Но можем да решим и нещо друго. Можем да решим, че България най-много се нуждае от двудетни семейства, че това е доминиращото, че това е определящото и да заложим политика, при която даваме на семействата с две деца.
Можем да решим, че искаме да пораснем и да заложим на семейства с пет деца, със седем, с осем, както са примерно американци, както са поляци. Това действително е въпрос на наша демографска политика. Аз не мисля, че тук има ляво и дясно. По-скоро съм изненадан от това, което каза господин Мартин Димитров, тъй като той отиде в другата крайност и предлага да даваме детски. Значи има доход, няма доход, той предлага да даваме детски, сумата да е една и съща. Това е друга схема.
Тук стимулираме данъкоплатец: имаш доход – плащаш или не плащаш данъци. Това е различен подход, и ако ще даваме повече детски, няма проблем да предложите да се смени сумата на детските, да не вървим по тази схема. И да се знае, че като имаш едно дете, държавата ще ти дава не 20 лв. примерно, ще ти дава 22 лв. А не да го даваме като данъчно облекчение.
Аз призовавам колегите тук, колкото и да са малко на брой, немалка част от присъстващите са в детеродна възраст или са баби и дядовци, да вземем отношение по този изключително важен въпрос  за нацията. Ако залагаме друга политика, тя да е ясна.
Големият въпрос не е този – дали да дадем няколко лева и те да са ясни и твърди. Големият въпрос е каква политика ще заложим. Знаете, че тенденцията е тревожна. Затова си мисля, че залата трябва да е по-категорична при произнасянето по този въпрос. Заложената политика според мен е стимулираща данъчна политика, но тя все пак не дава ясен отговор в България какво стимулираме, какъв модел на семейството. Затова има място да търсим други решения, дори извън тези, предложени от вносителя и от Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
За първа реплика – господин Попвасилев, имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз така и не можах да разбера колегата Димитров. Поне аз, а се надявам, че и повечето от хората, когато са правили деца, не са мислили за данъците, защото не знам какво е щяло да се роди тогава! (Оживление.) Така че връзката между раждането на децата и данъците мисля, че е най-малкият аргумент в тази посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Петър Димитров! Аз се опасявам, че Вие не сте разбрал смисъла на това предложение, тъй като Вашето изказване не беше по същество.
С това, което ние сме предложили, не променяме принципа. Просто казваме, че облекчението за едно дете е 87 лв. (Реплика от КБ) Да, ставката става плоска, независимо дали се облага с 24 или 20% в този диапазон на доходите.
След като облекчението е свързано с дете, би трябвало да е едно и също. Това се опитваме да Ви кажем. Това не е нито дясно, нито ляво. Това е нещо принципно, нещо логично.
Имате свободата да го приемате или да го отхвърлите, но аргументите на господин Петър Димитров не се доближиха до същността на предложението. Той говореше за раждаемостта, проблемът бил първо, второ или трето дете. Предложението на вносителя и нашето предложение са в една и съща насока, само че в единия случай ставката за едно дете може да варира между 70 и 87 лв., а ние казваме, нека да е фиксирана на 87 лв. Ставката за две деца вносителят предлага да варира между 150 до 190 лв., а ние казваме, нека да я фиксираме на 188 лв. Да не зависи толкова от дохода, тъй като това е облекчение за дете. Не би трябвало един човек да получава едно облекчение за дете, а друг – друго – това е цялата логика.
Колкото до това – дали трябва да се насърчава раждаемостта и такива неща, действително това са важни въпроси, но нямат нищо общо с предложенията, господин Петър Димитров. В смисъл, те трябва да се разгледат на друг етап, може би в друг закон, примерно в Закона за социално подпомагане.
Колеги, надявам се тези от вас, които внимават и имат отношение по темата, да подкрепят тези текстове. Те действително са принципни. Ако не ги подкрепите, ще ми е интересно да изкажете аргументи против тях, тъй като до момента не чух аргумент “против”, който да е същностен.
Господин Кадиев, вижте, няма задължително условие да не може да бъде приложено към прогресивното облагане. То е необходимо, напротив, защото облагането е прогресивно. Ако не беше прогресивно, помислете си, господин Кадиев, това се получава автоматично, няма нужда да бъде записано по този начин. То е необходимо, защото облагането е прогресивно. Ако ставката е една и съща, се получават едни и същи резултати. Така че и Вашата забележка не беше уместна и не беше по същество.
Уважаеми колеги, тези 25 човека, които са в залата, се надявам да кажат поне на други 25 човека, които ще дойдат следващата седмица и да подкрепят това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма друга реплика.
Вашата дуплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: За тези, които не ни виждат, групата на господин Мартин Димитров в момента е двуместна, за да не се остане с впечатление за едно бурно присъствие от тази парламентарна група. Ако това за 25-мата народни представители е вярно, то двама от тях са от тяхната парламентарна група.
Ако Вие не виждате връзка между данъци и раждаемост, тогава какво прави то в този закон? Тогава да си отиде при помощите за деца в съответния закон и да си ги даваме. Това, което казва Мартин Димитров, действително би било така, ако има доход за облагане.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС, от място): Вашето е същото.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ама, ако е същото, господин Попвасилев, нали затова сме записали, че ви подкрепяме по принцип. Сумата, която предлагате вие, е симетрична на онази, която се получава, като се намали облагаемата основа.
Аз съм изненадан. Днес явно господин Мартин Димитров го е хванало вдъхновението, та обсъждането по същество минава към личностни обсъждания. Мислех, че това е един минал период от трибуната на парламента, но може и така да се обсъжда.
Пак се връщам към основния въпрос. Ние сме политически орган и тук залагаме някаква политика - стимулиране чрез данъците. Какво стимулирате вие по този начин? Давате една твърда сума, както се дават детските. (Реплики на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.)
И другият принцип, който се залага, защо като получаваш повече, да не можеш да ползваш по-голяма преференция от дохода? Това е смисълът на прогресивното облагане. Вие защитавате една друга теза, признавам си, че не ми мирише на дясна, не разбирам икономическата й логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Приемам, че господин Димитров е направил представяне на своето предложение, а сега иска да направи изказване.
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Петър Димитров, винаги, когато има дебати с Вас, това е вдъхновяващо, така че не се учудвайте на моето вдъхновение и този път!
Аз лично разбрах откъде идва объркването при Вас – идва от следния принцип – това не са детски, защото ако няма данък, който да бъде взет от държавата, няма да има и облекчения. Тук е разликата. Мисля, че след това уточнение, няма да има неразбиране от Ваша страна. Тоест, ако няма дължим данък, независимо че е фиксирана сума, няма облекчение. Мисля, че след това уточнение би трябвало хората, които имат някакво объркване до момента, да си го изяснят.
Не искам повече да Ви занимавам с тази тема, мисля, че разбрахте за какво става въпрос. Който желае да има такъв принцип, нека да го подкрепи, когато дойде време за гласуване. Който смята, че за едно дете облекчението може да е различно, да гласува, както смята, че е правилно. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Ще си позволя само да спомена, че при фиксирането на твърда сума, както предлага господин Димитров, облекчението е различно. Защото, ако дължите 1000 лв. данък и извадите 200 от тях, това е едно облекчение с една сума от 20%. Но ако дължите 100 хил. лв. и от тях извадите 200 лв., облекчението е нищожно малко.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Това за човек, който е бил в Бюджетната комисия, е нещо много...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точно така е, една и съща сума представлява много различно облекчение в зависимост от сумата, от която се изважда.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС, от място): Еднаква за всички в групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма смисъл да спорим по въпроса.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Сигурен съм, че стенограмата ще предизвика интерес, ще бъде четена с увлечение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 22 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Комисията подкрепя предложението. Ако те не опровергаят този запис, няма да го чета. Ако го опровергаят, мога и да го прочета.
Има предложение от народните представители Надя Антонова, Надка Балева и Силвия Алексиева, което също е подкрепено от комисията и няма да го чета.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което също е подкрепено и няма да го чета.
Ще прочета редакцията, която е с известни корекции от раздадения текст, тъй като е постигната хармонизация със Закона за корпоративното подоходно облагане - няма фантазии, пълна хармонизация!

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 22, като предлага следната редакция на ал. 1:
“(1) Сумата от годишните данъчни основи се намалява с направени през годината дарения:
1. до 5 на сто, когато дарението е в полза на:
а) здравни и лечебни заведения;
б) специализирани институции за предоставяне на социални услуги, съгласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за социално подпомагане и на Фонд “Социално подпомагане” към министъра на труда и социалната политика;
в) специализирани институции за деца, съгласно Закона за закрила на детето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, съгласно Закона за народната просвета;
г) детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;
д) бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;
е) регистрирани в страната вероизповедания;
ж) специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания, вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания;
з) хора с увреждания, както и за технически помощни средства за тях;
и) лица, пострадали при кризи по смисъла на Закона за управление при кризи, или на семействата им;
к) Българския Червен кръст;
л) социално слаби лица;
м) деца с увреждания или без родители;
н) културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна;
о) юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;
п) ученици и студенти в български училища, за учредените и предоставените им стипендии за обучение;
р) фонд “Енергийна ефективност”;
с) комуни за лечение на наркозависими, както и на наркозависими лица за тяхното лечение;
2. до 15 на сто за дарение за културата;
3. до 50 на сто, когато дарението е в полза на Център “Фонд за лечение на деца”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, както каза господин Димитров, в окончателната редакция, която се предлага за чл. 22, ал. 1, т. 1 има редица промени в сравнение с текста, с който Вие разполагате. Не е възможно в момента да се направи сравнението какво е направено и какво е отпаднало.
Аз предлагам, господин Димитров, за следващата седмица да бъде отпечатана окончателната редакция и раздадена на народните представители, когато евентуално ще бъдат раздадени и текстовете, които са маркирани като подлежащи на допълнително обсъждане, отложените текстове. Навярно ще има допълнителен доклад, в който да бъде отпечатана и тази редакция, която сега предлага господин Димитров, съответстваща на съгласуването на текстовете със Закона за корпоративното подоходно облагане.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Не е оспорено написаното в доклада, че са подкрепени предложенията на народни представители, в такъв случай ще гласуваме окончателния текст.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 23 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
“Глава пета – Годишни данъчни основи”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава пета.
“Раздел І – Доходи от трудови правоотношения”.
Комисията подкрепя наименованието на Раздел І.
По чл. 24 има предложение от народни представители Йовко Йовков, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
По чл. 25 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
“Раздел ІІ – Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец”.
Комисията подкрепя наименованието на раздела.
По чл. 26 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – в ал. 1 накрая да се добави ново изречение: “Едноличният търговец ползва облекченията по Глава двадесет и втора от Закона за корпоративното подоходно облагане.”
Комисията не подкрепя предложението
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
По чл. 27 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага в ал. 1 думите “собственик на едноличен търговец” да се заменят с думите “собственост на предприятието на едноличния търговец”.
По чл. 28 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли, господин Димитров, да обосновете предложението си?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението е оттеглено.
Заповядайте, господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Безспорно е, че текстовете в чл. 24 са особено важни за смисъла на целия закон и тълкуванието им е от значение за тяхното по-нататъшно прилагане. Междувпрочем, благодаря за това, че комисията и работната група е приела моето предложение, но искам да поставя пред вас един друг въпрос.
При членове на Комисията по бюджет и финанси, както и при нейния председател през последните дни беше предоставено едно писмо, подписано от д-р Желязко Христов – председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България, което е съгласувано с Тристранния съвет и за което, повтарям още веднъж, има положително становище на Министерството на финансите. То касае средствата, представени под формата на ваучери за храна на работниците и служителите. Искам да направя предложение за създаване на т. 17 към чл. 24, ал. 2 със следния текст:
“17. средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работниците и служителите в размер и по реда на чл. 36а от Закона за корпоративното подоходно облагане”.
Тук би могло да се разсъждава и по друг начин. По принцип съществуват две хипотези. Едната е да отложим разглеждането на този текст за произнасяне конкретно на Комисията по бюджет и финанси и уточняване на този въпрос, защото самото предложение на д-р Желязко Христов е включително към т. 17 да се включи текст:
“Средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително и на тези по договори за управление в размер и по реда, определен с чл. 36а от Закона за корпоративното подоходно облагане”.
Господин председател, това е тълкувание, по което не ми се иска тук да разсъждаваме и умуваме. Затова би могло този текст да бъде отложен. Още повече че имаме отложен чл. 19, в момента разглеждаме Закона за корпоративното подоходно облагане и други текстове по Закона за данъците върху доходите на физически лица. И след заседанието на Комисията по бюджет и финанси този въпрос може да бъде по-добре формулиран и приет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата по направеното предложение от господин Йовков. Както каза и той, това е във връзка с обръщение от страна на синдикатите.
Заповядайте, господин Димитров, да предложите как да процедираме.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, действително има такова настояване. Разбирам, че има постигнато съгласие с работодателите и с правителството по този въпрос. Въпросът е, че това, което ни се предлага от синдикатите, не е коректно, тъй като е цитиран член от стария Закон за корпоративното облагане. Препратката не е вярна. Освен това тук се предлага “средствата, предоставяни под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително и на тези по договори за управление”. Очевидно е, че ще има дискусия, затова подкрепям предложението текстът да се върне в комисията, за да може този въпрос да се обсъди съдържателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
В такъв случай се уточняваме, че представените текстове на чл. 23 в Раздел І от Глава пета ще бъдат подложени на гласуване с изключение на чл. 24 “Облагаем доход”. Член 24 е сред текстовете, които се отлагат. Окончателната му редакция и тази на т. 17 ще бъдат предложени от комисията, след съответното обсъждане.
Продължаваме с Раздел ІІ на Глава пета - “Доходи от друга стопанска дейност”.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Раздел ІІІ – Доходи от друга стопанска дейност.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІІ.
По чл. 29 има предложение от народните представители Надя Антонова, Надка Балева и Силвия Алексиева, което комисията не е подкрепила:
1. В т. 3 след думата „растителност” се добавя „за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения”.
2. Точка 4 се заличава.
3. Точка 5 става т. 4.
Следва предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията – в т. 4 думите „35 на сто” се заменят с „50 на сто”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
По чл. 30 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
С това изчерпваме съдържанието на Раздел ІІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата, госпожо Антонова. Вашето предложение не е срещнало подкрепа на комисията.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ):  Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги! Аз поддържам предложението, което направихме с колегите Надка Балева и Силвия Алексиева. То касае нормативно определените разходи, засягащи дейността на свободните професии и лицата по извънтрудови правоотношения. Виждате, че Комисията по бюджет и финанси е одобрила предложението на вносителя - Министерския съвет, нормативно определените разходи на занаятчиите и другата група лица в т. 4 да бъдат завишени от 35 на 50%. Аз уважавам съображенията, с които този процент нормативно определени разходи се увеличава по отношение на въпросните лица.
Какво е положението обаче със свободните професии и тяхната данъчна основа? Тя не се намалява с нова цифра, а се запазва досегашният режим от 35 процента нормативно определени разходи. Бих искала да кажа, че всичките онези съображения, които се ползват, за да се предложи увеличаване на нормативно определените разходи от 35 на 50 на сто за авторски и лицензионни възнаграждения, за произведения на науката, на културата и изкуството и техните автори, за доходите от упражняване на занаяти и прочие, тези съображения са валидни по отношение на свободните професии.
Много колеги са наясно, че свободните професии, между които е и адвокатската професия, също са в особен правен режим за догодина – имам предвид увеличените разходи на тези професии с режима по ДДС. Този нов режим за облагане на адвокатските услуги с ДДС налага счетоводство – допълнителни разходи. Би трябвало да съобразим и Закона за адвокатурата, в който е предвидено, че адвокатските професии също ще имат калфи и чираци, както занаятчиите, само че нашите калфи и чираци се наричат стажант адвокати, младши адвокати и т.н. Подчертавам това, за да стане ясно, че тези съображения по отношение на занаятчиите и хората на културата и изкуството важат и по отношение на адвокатите и свободните професии.
Веднага искам да изпълня задължението си по правилник, като заявя, че аз съм регистрирана като адвокат по професия, но в случая, колеги, няма особено противоречие в интереса, тъй като, за съжаление, адвокатската ми практика е почти преустановена поради другите ангажименти, които виждате, че изпълнявам и в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към госпожа Антонова? Реплики няма.
Има ли изказвания по това предложение, което третира понятието свободна професия?
Заповядайте, господин Димитров. Въпросът също не е безинтересен.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Така и така сме започнали да отлагаме, аз предлагам да отложим и този член по простата причина, че и други представители на свободните професии имат подобни желания. Струва ми се, че няма да бъде лошо да се направят разчети от представителите на съответните гилдии, да се уточни кръгът на свободните професии ясно и еднозначно и да се види какъв е размерът на разходите, тъй като в много отношения има стремеж да докажем, че всичко е разход, а няма приход. В интерес на социалното спокойствие в тези свободни професии предлагам и него да отложим и да го върнем в комисията за дообсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам някой да оспорва предложението за отлагане на председателя на комисията.
Аргументът, че е целесъобразно да има спокойствие в средата на свободните професии, е сериозен аргумент, но той се нуждае от обосновка – и числова.
Както направихме с чл. 24, чл. 29 се отлага за допълнително разглеждане в комисията, която да предложи актуализиран текст.
Член 30 не подлежи на дискусия в случая, той е подкрепен от комисията по вносител, няма предложения.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Раздел ІV – Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІV.
По чл. 31 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията – в ал. 1 думите „20 на сто” се заменят с „35 на сто”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
По чл. 32 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
С това изчерпваме Раздел ІV.
„Раздел V – Доходи от прехвърляне на права или имущество.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел V.
По чл. 33 има предложение от народния представител Мария Капон, което комисията не е подкрепила – в ал. 1 думите „10 на сто” да се заменят с „20 на сто”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
По чл. 34 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
„Раздел VІ – Доходи от други източници.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел VІ.
По чл. 35 има предложение от народния представител Йовко Йовков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.
По чл. 36 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по тези текстове – от чл. 31 до чл. 36 включително?
На две места има предложения на госпожа Капон, които не са приети – тя не е в залата да ги обоснове.
Повечето текстове комисията подкрепя по вносител.
Няма желаещи да вземат отношение. Няма желаещи и от страна на Министерството на финансите.
В такъв случай маркираме тези текстове, които ще подлежат на гласуване на следващото заседание.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Част трета – Окончателни данъци.”
Комисията подкрепя наименованието на Част трета.
„Глава шеста – Окончателен данък за доходи от източник в България и чужбина.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 37, като предлага алинеи 3 и 4 да отпаднат, а останалите да се преномерират.
Има предложение от народния представител Йовко Йовков да се създаде нов чл. 37а.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 38.
По чл. 38 има предложение от народните представители Милен Велчев, Теодора Дренска, Лидия Шулева и Нина Чилова, което комисията е подкрепила по принцип.
Има предложение от народния представител Петър Димитров, което комисията е подкрепила.
Има предложение от народния представител Хасан Адемов, което комисията е подкрепила.
А сега, господин председател, трябва да решите как да постъпим. И тук има една финална редакция, която не съвпада с раздадената точно заради хармонизацията със Закона за корпоративното подоходно облагане, както постъпихме и по чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз бих Ви предложил да прочетете окончателната редакция, а след това да бъде раздаден в доклада текстът, който фактически е последният, който Вие сега ще представите за протоколиране.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 38 като предлага следната редакция:

“Доходи на местни и чуждестранни физически лица
Чл. 38. (1) С окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на:
1. местно или чуждестранно физическо лице от източник в България;
2. местно физическо лице от източник в чужбина.
(2) Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивиденти.
(3) Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата се определя върху брутната сума на начислените разходи.
(4) Окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството/кооперацията.
(5) С окончателен данък се облагат облагаемите доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на търговски дружества:
1. от местни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина;
2. от местни физически лица при замяна на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества;
3. от чуждестранни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина.
(6) Облагаемият доход по ал. 5 се определя към момента на замяната и е положителната разлика между пазарната цена на придобитите при замяната акции/дялове и цената на придобиване по чл. 33, ал. 6 на акциите или дяловете в преобразуващото се дружество.
(7) Пазарната цена по ал. 6 се приема за цена на придобиване по чл. 33, ал. 6, при последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, както и при последващо прилагане на ал. 6.
(8) С окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки “Живот”, придобити на датата на:
1. обратно получаване на внесените суми за застраховки “Живот”;
2. обратно получаване на внесените суми за доброволно здравно осигуряване с изключение на случаите на възстановяване на разходи за здравно обслужване и предоставяне на здравни услуги и ставки на осигуреното лице при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи;
3. получаване на внесените суми за допълнително доброволно осигуряване преди придобиване право на допълнителна пенсия;
4. прехвърляне на суми от индивидуална партида по партида на трето лице;
5. изменение на застрахователния договор, за който е ползвано облекчение по чл. 19 в договор, за който не може да се ползва посоченото облекчение;
6. усвояване на сумите по застрахователен договор за погасяване на заем, когато застраховка “Живот” се ползва за обезпечение на задължение на физическото лице.
(9) Не се облагат с окончателен данък доходите по ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19.
(10) С окончателен данък се облага брутната сума на дохода, придобит от лицето при продажба или замяна на движимо имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, буква “г”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Колеги, на вашето внимание са текстовете на Глава шеста от Част трета, чл. 37 по вносител с предложение на комисията и чл. 38, по който комисията е дала окончателна редакция, съгласувана с приетите текстове на Закона за корпоративното подоходно облагане. Тези два текста съставляват Глава шеста от Част трета.
Има ли желаещи да вземат отношение, с разбирането, колеги, че този текст на комисията ще ви бъде представен в писмен вид - имам предвид текста, който беше представен сега от господин Димитров, в допълнителния доклад за второ четене следващата седмица. Няма желаещи да вземат думата.
Господин Димитров, предлагам да продължите с Глава седма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Глава седма – Окончателен годишен (патентен) данък”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава седма.
По чл. 39 няма предложение от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага в ал. 1, т. 2 да се измени така:
“2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.”
По чл. 40 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 40.
По чл. 41 има предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 41 като предлага:
В ал. 1, т. 3 думите “60 на сто” да се заменят с “50 на сто”.
С това изчерпваме текстовете на Част трета.
Част четвърта “Данъчни размери. Определяне, удържане и внасяне на данъка. Деклариране”.
Комисията подкрепя наименованието на Част четвърта.
“Глава осма – Авансово удържане на данъка”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава осма.
По чл. 42 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Комисията е подкрепила частично това предложение. Предполагам, че те ще обявят дали са съгласни с това или не.
Има предложение от народния представител Мария Капон.
Комисията не подкрепя предложението, а то е:
В ал. 3 таблицата се изменя, както следва:
1. До 250 лв. – необлагаем доход.
2. До 1600 лв. – 10 на сто.
3. Над 1600 лв. – 160 лв. плюс 17 на сто за горницата над 1600 лв.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 42, като предлага:
„Алинея 3 да се измени така:
„(3) Размерът на дължимия данък се определя съгласно следната таблица:...”.
И една корекция, която се появи в резултат на промяна на праговете и сумите, които се дължат. В самата таблица от 250 до 600 лв. в стария текст е записано „14 лв.”, а трябва да бъде “10 лв. плюс 22 на сто за горницата над 250 лв.”.
И в долния ред е записано "91 лв." При новата корекция трябва да бъде “87 лв. плюс 24 на сто за горницата над 600 лв.”.
По чл. 43 сме гласували предложенията на народните представители, но не сме гласували текста на вносителя, затова ще бъде по-добре комисията да го прегласува и тогава да го обсъдим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест чл. 43 по вносител не е гласуван, а са гласувани на някакъв етап предложенията на народните представители Надя Антонова и Мария Капон. Това следва да се осъществи, когато имаме готовност да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, следващия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Последна дискусия, уважаеми колеги, по тези финални текстове на доклада. Подлежи да изясним смисъла на редакцията „частично подкрепени предложения”.
Господин Мартин Димитров, заповядайте. (Реплика на народния представител Алиосман Имамов.)
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбирам, че господин Имамов е първият, който ще подкрепи нашето предложение, за което аз предварително му благодаря.
Става въпрос за следното нещо. Знаете личният данък в България има облагане от 0 до 24%. Някои страни въведоха единна ставка – става въпрос за Литва, Латвия, Естония, Русия, ако искате, Словакия, Сърбия и Румъния. И това помогна за развитието на тези страни. Румъния неслучайно изпревари България. Една от причините за бързото икономическо развитие е именно единната ставка за личните данъци – там те приеха 16-процентна ставка.
Чувам разни министри обикалят из България и казват какъв бил висок растежът. Дори чух кандидатът за президент господин Първанов да казва, че тази година е най-добрата от основаването на България. Това ме накара да си спомня, че има няколко добри години по времето на хан Аспарух и хан Крум все пак, които той е пропуснал. Но това в рамките на шегата. Тогава поради ниските данъци вероятно е имало такова развитие?!
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Тогава не е имало данъци.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в момента Румъния расте със 7% по-бързо от България и доходите там са по-високи от тези в България. Една от причините са по-ниските и унифицирани данъци.
Словакия също така получи много добри резултати. Там има единна ставка от 19%. Казвам ги всичките тези неща... (Шум и реплики в КБ.)
Много добре знам, че вие няма да подкрепите това предложение, но искам да ви кажа каква е основната ценност за едно бъдещо десноцентристко правителство, да си знаете отсега.
Тази година ще има над 2 млрд. лв. излишък, уважаеми колеги - излишък, който никому не е необходим. Догодина ще има също така нови ставки върху горивата, ще се въведат постепенно и нови акцизи върху тока, кокса и въглищата. Така че как ще се компенсират хората? Нараства облагането, има там едно химерно очакване за загуба на приходи от ДДС. Да, ще има загуба, ако администрацията не работи добре. Това е отговорът, който отсега трябва да ви дам. Ако тя работи добре, загубите ще бъдат минимални. Въпросът е дали ще работи добре и това тук е задача на управляващите, която трябва да решат тази година, защото иначе догодина – лошо.
Седемнадесет процентната единна ставка ще доведе до около 170 млн. лв. загуба на приходи в бюджета, така че е нещо напълно изпълнимо. След малко на тази трибуна вероятно ще дойде господин Кадиев и ще почне да говори за едни други милиони – той го е сметнал на около 360 млн., по простата причина, че Министерството на финансите изключително консервативно, изключително неточно ги смята тези неща. Няма случай да има намаление на корпоративния данък и те да не са говорили за огромни загуби, а винаги е имало увеличение на приходите в бюджета. И ако господин Кадиев ми даде един пример, в който те са познали резултата от промяна в данъка, бих му казал, че моите думи не са основателни. Но той много трудно може да намери такъв пример от последните години от работата на Министерството на финансите. Доказателство за това е, че те очакваха около 400-500 млн. лв. излишък в бюджета тази година и сгрешиха с около пет пъти. И когато някой греши пет пъти, уважаеми колеги, спрете да му вярвате, е съветът, който аз ви давам. (Реплика на народния представител Надя Антонова.)
Госпожо Антонова, хубаво е да говорите от тази трибуна, защото така не Ви чувам добре. Ако вземете думата оттук, ще мога да Ви отговоря.
Уважаеми колеги, надявам се, когато дойде време да се гласува този данък, да си проличи кой в този парламент има десноцентристки убеждения и да го подкрепи. Признавам, този данък е разделителната линия – да видим кой в този парламент е с десноцентристки убеждения, така че с голямо нетърпение очаквам това гласуване и нека да видим кой каква позиция ще приеме.
Ако искате България да не бъде държавата с най-ниски доходи, именно такива мерки са важни. Защото от догодина България ще бъде най-бедната страна в Европейския съюз и един от начините да се решават тези проблеми е нови по-ниски данъци. Десетпроцентният корпоративен данък беше стъпка в правилната посока, но не е достатъчна. Не е достатъчна. Има и други важни стъпки, които трябва да бъдат предприети.
Надявам се от доволните лица на някои представители на управляващата коалиция да означава, че те ще подкрепят с всички възможни средства едно такова предложение. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли желаещи да репликират господин Димитров? Той отправи редица покани и предизвикателства в различни посоки.
Господин Кадиев, навярно все пак ще желаете да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да свършим и т. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точка 13 би било неуважение към темата, но ако има готовност, ако желаете, можем да го направим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Въпросът наистина е повече политически, отколкото експертен, и не съм аз човекът, който би трябвало да взема страна. Може би наистина плоският данък при личните доходи е разделителната линия между дясна и лява политика. За мен лично не е нормално една лява партия да иска плосък данък, еднакъв данък и равно третиране на всички, независимо от доходите.
Между другото Словакия, за която Вие говорихте, има вече подготвен законопроект за промяна в техния плосък данък. Това не е панацея и не е нещо, което винаги върви в една посока. Ще започнете да виждате, че все повече държави ще се отказват от него. Въпрос на политика е изцяло и тук Министерството на финансите може да даде единствено финансовите оценки.
Не знам как Вие сте правили Вашата оценка. Това ми напомня на един случай от предизборната кампания в едно доста затънтено село, където ние обяснявахме как ще се вдигне брутният вътрешен продукт примерно с 6%. Стана един човек с една "Елка" и каза: според мен ще е 4,2%. И никой не разбра как го е сметнал. Вашите сметки ми приличат на такива сметки. Как сте ги направили тези 100 и колко милиона, които казахте, при нас наистина излизат сметки от 360 млн. лв. Не знам и как сте предвидили, че ще направим излишък до края на годината от 2 млрд. и половина, ако не се лъжа. Цифрите, с които ние винаги сме се стремели към излишък от 3% – тази година ще го надскочим наистина, но в никакъв случай няма да стигнат 2 млрд. и половина. Цифрите, които в момента целим към края на годината, са от порядъка на 1 млрд. 650 милиона. Мисля, че това е общо взето всичко, което имам да кажа по случая.
Имаше много предложения в тази посока. Разбирам критиките, че въведохме известна диспропорция, за която вчера си говорихме по време на Тристранната комисия със синдикатите и с работодателите. Тази година дадохме много големи облекчения на работодателите, относително малки облекчения на физическите лица, но Министерството на финансите пое ангажимента през 2008 г. да насочи основните усилия на данъчната си политика в повече облекчения на физическите лица, което в никакъв случай не означава плосък данък за тях, най-вероятно означава намаляване на ниските ставки и разтягане на границите между тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, господин Димитров знае моето становище. То беше споделено в Комисията по бюджет и финанси. Съвсем накратко ще повторя някои свои тези, които не са много по-различни от това, което съм казал тогава.
Определено ние трябва да вървим към оплоскостяване на данъка, но на този етап мисля, че няма икономически и социални причини за въвеждането на плосък данък. Това може да стане възможно след няколко години. Колко години са необходими, това ще покаже времето. Оплоскостяването на данъка трябва да бъде процес паралелен, силно корелиран със създаването на така наречената средна класа. Там, където средната класа има висок относителен дял, трябва да има, естествено по-малка диференциация в облагането на доходите. Това е единствено възможната, разумна и логична икономическа политика, която трябва да води една управляваща политическа сила на даден етап. Това е моето лично становище.
Що се отнася до конкретното предложение, на мен не ми е ясно как определихте тези 17 на сто! Представете си, господин Димитров, ако и Вие грешите пет пъти, кой ще носи последствията за Вашите 17%? Как ги определихте?
Само преди година при тази дискусия за плоския данък, Вие предлагахте 10%, сега предлагате 17%. Утре може нещо друго да измислите! Кажете как ги определяте? Аз зная как трябва да се определят. Искам да зная как Вие ги определяте.
На трето място, което не е маловажно. Чрез намаляването на общия доход, Вие стимулирате в момента потреблението. Аз това го казах в комисията. Това в никакъв случай не е дясна политика! Да стимулираш в момента потреблението, означава да засилваш още повече негативните ефекти от проблемите, свързани с текущата сметка. Вие много добре го знаете. Ние трябва да търсим решение на този проблем, а не неговото задълбочаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Имамов.
Ето и репликите – първата е на господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Имамов, радвам се, че в малък състав ще обсъдим една важна тема. Това ще събуди и част от народните представители.
Искам да Ви кажа няколко неща. Не бил дошъл моментът – знаете ли кога балтийските страни въведоха първо нисък данък, и второ – единна ставка? Ако не знаете, аз да Ви кажа! През 1994 г., господин Имамов. (Реплика на народния представител Алиосман Имамов.)
Но на Вас още не Ви е дошло времето!
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Вие ще го въведете!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да ви кажа, че на вас никога няма да ви дойде времето. Това е вашият проблем. Не ви е дошло времето, ама няма и да ви дойде! Това е проблемът. И дали ще се усмихваме, или няма да се усмихваме е отделна тема.
Как беше определена ставката? Един от важните принципи е каква е ставката в съседните страни. В Румъния единната ставка е 16%, в Сърбия е 17%, в Словакия е 19%. Седемнадесетпроцентната ставка изравнява облагането на личния данък с корпоративния, защото с корпоративния данък, като сложите данъка върху дивидента, пак стават 16% и нещо, така че облагането е едно и също. Това обезсмисля прехвърлянето на доходи от едното към другото, което, като икономист, би трябвало да си давате сметка какво Ви казвам в момента.
Сега за стимулиране на потреблението. Господин Имамов, аз много Ви уважавам, Вие сте ми колега, но не повтаряйте повече тази теза – има много комунизъм в нея! Това, където държавата трябва да ограничава потреблението, си е комунистическа теза и никаква друга интерпретация не може да има. Бях в една телевизия, в която Вие казахте на хората да купуват български стоки. Подобна логика въобще не трябва да има в една страна, която отива в Европейския съюз. Би трябвало хората да решават.
Проблемът не е в потреблението. Това е много важен дебат – проблемът не е в потреблението!
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Чували ли сте за инвестиционни разходи?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Проблемът, господин Имамов, е в конкурентоспособността. Икономиката да бъде конкурентна и да изнася повече. През 1994 г. балтийските страни, според Вас, имали ли са средна класа? Това е много интересен въпрос. Нямали са, господин Имамов. Още тогава въвеждат единна ставка за личните доходи, заедно с много други неща, разбира се. В момента там средната заплата е три пъти по-висока от тази в България, тоест хората там живеят три пъти по-добре. Именно затова е важна една такава политика.
Искам да Ви кажа още веднъж, сигурен съм, че никога няма да му дойде времето да го въведете. Все ще има някаква причина за това. Затова няма да бъдете и вие, които ще го въведете това нещо в България! (Реплика на народния представител Надя Антонова.) Спокойно, госпожо Антонова!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вас Ви видяхме! (Реплика на народния представител Надя Антонова.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще му дойде времето за това. Всяко нещо, господин Петър Димитров, с времето си!
Проблемът за платежния баланс. Понеже често като се предложи нещо, става някой от коалицията и казва: "Не може да стане това предложение! То е хубаво, ама България има голям дефицит по платежния баланс".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие сте в дефицит на време обаче, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Дефицит е на време, господин Пирински, но и Вие ще имате голямо удовлетворение да ме чуете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, навярно, но все пак!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Когато един от големите икономически мислители е обсъждал темата с платежния баланс, понеже и на него във Франция едно време са му обяснявали как всичко е невъзможно, защото има проблеми с платежния баланс, той отговорил следното: един кораб, ако напусне една страна и след това потъне, се отчита като износ. Тоест, плюс за платежния баланс, но като загуба на богатство е минус.
Така че, господин Имамов, Вие знаете ли какво не гледате – че платежният баланс накрая завършва с нула и когато има голям приток на инвестиции, което е плюс, трябва нещо да е минус, защото то затова е баланс, разбирате ли?
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Значи няма проблем!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Проблемът е следният. Истинският проблем, и тук трябва да питате Пламен Орешарски, той е наясно с тази тема, истинският проблем е как да се задържи притокът на инвестиции в България. Това е истинският проблем! Всичко друго е един опростен и неверен вариант на интерпретиране на тези събития.
Условия за приемането на тази ставка има, пари – има. Дори излишъкът да е толкова, колкото каза господин Кадиев – 1 млрд. 650 млн. лв., той отново е огромен, но ще бъде и по-голям! Ще дойде краят на годината и ще видим това положение. Така че ресурс има, но воля няма! Благодаря, колеги, за вниманието по тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате основание да благодарите и за търпението на колегите!
Втора реплика няма.
Желаете ли дуплика, господин Имамов? Времето отиде и за дупликата.
Очевидно е, че темата се нуждае от продължение, но има желание за изказване от господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Действително по-рано днес Министерството на финансите в лицето на заместник-министъра си каза, че тук се прокарва определена политика. Това е разбираемо, точно така е.
Бих казал обаче, че когато стимулираме икономиката и въобще, когато искаме развитие на икономиката, икономиката трябва да ходи на своите два крака, без да куца. Единият крак на икономиката е капиталът, а другият крак е трудът. Ние в момента облагаме капиталът с 16,3% - 10% корпоративен данък, 7% дивидент, което натрупано става 16,3%. А трудът го натоварваме до 24%, което е близо 8% повече.
Нормално е тези два вида двигатели да бъдат натоварени с един и същ данък. Дали ще бъде плосък или не, това е вторият въпрос и аз ще говоря по него във втората част от моето изказване.
При всички положения трябва да бъдат намалени данъците на труда. Нещо повече, ако се приеме 16,3% като средно ниво, независимо дали ще бъде плосък или разпределен данъкът, това означава от порядъка на 270 млн. лв. за бюджета – ако греша, не греша много. Нали така, господин Кадиев, не бъркам много?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Триста и шестдесет милиона.
НЕНО ДИМОВ: Добре, да кажем, че е 360, което е капка в морето на бюджетния излишък, който се прави в момента, и то не за тази година, а за поредица от години.
На въпроса кое е по-добро – да се намали единия или другия данък? Не, те трябва да имат баланс! Двата вида данък трябва да имат баланс.
Що се отнася до това дали да е плосък или не, категорично бих застанал зад идеята, че данъкът трябва да бъде плосък, поради следната причина. Плоският данък стимулира повече високите доходи. Който има по-висок доход, респективно плаща по-нисък данък. Това стимулира квалификацията и преквалификацията. Това вече е грандиозен проблем пред България. Тук вече не можем да говорим в бъдеще време. Днес в България вече няма кадри. Днес България вече не е държавата, в която има висококвалифицирана работна ръка. Тя се намира все по-трудно и всеки български бизнесмен ще ви каже, че това е така. Дали това е защото изтича навън, дали защото образованието е в криза – аз не мога да кажа, това не е и моя работа, но фактът е факт. При всички положения плоският данък би стимулирал желанието за преквалификация и повишаване на квалификацията на работещите.
Затова мисля, че предложението, което е направено за 17% плосък данък, е добро и би трябвало да бъде подкрепено, макар и малко по-високо от коректно изчисленото.
И друго, господин председател, само под формата на въпрос както за това гласуване, така и за гласуването, което имахме за проблема, свързан с детските облекчения. Струва ми се, че във вторник или сряда другата седмица е прекалено късно, защото дори да напомним, че е имало такъв дебат, голяма част от колегите може би няма да си спомнят, сега са пресни впечатленията. Разбирам от присъствието в залата, че Вие не можете да го поставите на гласуване и знам какви аргументи ще ми кажете, но не е ли добре да помислим как може синтезирано аргументите да бъдат повторени непосредствено преди гласуването. Няма такава процедура, но доколкото имаме такъв проблем, поне аз го виждам, дали не може да се направи нещо, може би, от Вас самия в деня на гласуването? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димов, разбирам въпроса Ви, ще се върнем към него.
Други изказвания има ли?
Господин Попвасилев, заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък. Предложението, което правим с господин Димитров, е просто и логично. Също така преди малко беше споменато и от господин Нено Димов. Логиката е да има еднакво облагане както на доходите на физическите лица, така и на юридическите лица. Тук имам предвид, че влиза много по-голяма категория, тоест 10 плюс 7 е 17 – 10 корпоративно облагане плюс 7 дивидент е 17. Това е едната страна на нашето предложение.
Това, което преди малко господин Димитров спомена, от гледна точка на динамиката ще е бюджетният ефект след прилагането на тази нова ставка. Имат се предвид 170 милиона.
Ако се погледне от статична гледна точка и това се изчисли, загубите са около 26-27, ще са при същите приходи от доходите върху физическите лица, или статично погледнато ще са около 278 милиона. Ние така сме ги изчислили, отчитайки ефектите. Тоест при един бюджетен излишък от 1 млрд. 650 млн. лв. това не е невъзможно като решение, освен че ще даде възможност по-голяма част от доходите да остават в хората, които не е задължително да ги потребяват. Те могат да ги спестяват, могат да ги инвестират. Не забравяйте все пак, че голяма част от хората, за да инвестират, вземат кредити. А когато по-голяма част от дохода остава в тях, естествено по-лесно се справят с тези кредити. Те могат да са инвестиционни, не е задължително да са потребителски кредити.
Другото, което искам да кажа и не се отбеляза в предходните изказвания, е, че когато имаш един такъв опростен данък, защото ставката де факто е единна, е много по-лесно за администрацията да я администрира. Мисля, че това не подлежи на никакво съмнение. Когато имаш скали е много по-трудно и нещата се усложняват, по-трудно е за администрацията.
Затова смятам, че нашето предложение има много по-големи предимства, но не се заблуждавам, че ще бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата за изказване има господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Само след няколко дни ще разглеждаме разходната част на бюджета, бюджета на Касата и нуждите на здравеопазването у нас. Само след няколко дни ще говорим за това, че при минимална работна заплата на лекарите у нас – около 300 лв., която е осигурена, най-добрите лекари при членството ни в Европейския съюз ще отидат да работят там, тоест най-квалифицираните ни кадри няма да останат тук – това, което беше говорено преди малко.
Тогава, когато се говори за бюджет, всички икономисти са единни. Това го показа политиката на предпоследното и сегашното правителство, че когато се намаляват данъците, когато стават по-плоски, то тогава сивата икономика излиза от това място и събираемостта се увеличава. Това е единствената ми загриженост бюджетът да получи по-голяма събираемост. Защото, пак повтарям, ще имаме тежък разговор за здравеопазването и неговите нужди.
Аз мисля, че с намаляването на корпоративния данък, евентуално данък дивидента, или пък плоският данък, който се предлага тук, то ние можем да вървим действително към грижа за тези, които са в бедствена ситуация у нас, за най-бедните, защото бюджетът няма откъде да събере, за да направи по-голяма събираемост на данъците. Точно затова приемането на това предложение е грижа за най-бедните слоеве от населението и това трябва да се разбере.
Затова ви моля да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, дискусията по текстовете е приключена в общи линии. Като казвам общи линии, имам предвид, че редица текстове са отложени и ще трябва да бъдат обсъдени, когато бъдат представени.
Във връзка с въпроса, който постави господин Димов. Безспорно съществена трудност е, когато има разкъсване между момента на обсъждане и момента на гласуване, особено на такива текстове. Бих предложил две неща.
Едното е в заседанията на работните групи следващия вторник да има информация от членовете на Бюджетната комисия от съответните групи за тази дискусия. Ще се постарая да ви представя сумирана справка за предстоящите гласувания, така както те ще бъдат предложени в пленарната зала. Справката ще подготви Законодателната дирекция - текстове по текстове и предложенията на народните представители, които не са подкрепени, и текстовете на вносителите.
Въпросът е кога ще бъде готова комисията със своя допълнителен доклад? Навярно преди другата сряда вие няма да имате възможност да заседавате, така че ориентацията би била следващия четвъртък или петък да довършим по възможност работата по този законопроект.
Господин Димов поставя въпроса за възможността преди самото гласуване по особено дискусионни въпроси да има възможност за кратко представяне на аргументите “за” и “против” даденото предложение. Действително това не се предвижда по правилника, но парламентът може да го реши. Така че аз съм готов да предложа такова процедурно предложение, когато пристъпим към гласуването по този законопроект. Тази възможност би трябвало да преценим и във връзка с предстоящата ни работа по промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И вярвам, че има смисъл сериозно да помислим как да организираме дискусия по проблематика като тази, която сега е предмет на точката от дневния ред, защото безспорно тези въпроси са въпроси, които засягат всеки гражданин. Би трябвало всеки народен представител да бъде ангажиран в дискусията. Трябва да планираме достатъчно добре в коя част от работната седмица предлагаме на обсъждане такъв законопроект и с каква предварителна подготовка и по парламентарни групи, и как да организираме гласуването.
Струва ми се, че тази дискусия е още един пример, че имаме нужда от осмисляне и подобряване на правилника за нашата работа. Така че от началото на следващия месец трябва да се върнем сериозно към тази задача, която ни предстои.
Да считаме дискусията по законопроекта на този текст за приключила.
Благодаря на господин Петър Димитров и на комисията, както и на всички участващи днес активно в обсъждането на законопроекта.
Заповядайте за процедура, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ОДС): Използвам случая да направя процедурата по водене на заседанието, за да Ви направя предложение, ако решите да поставите процедура по повод краткото представяне, действително да бъде в рамките на не повече от 30 секунди. Всеки може да сумира в 30 секунди най-важните неща. И да бъде само по теми, по които е имало дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разсъждавайки във връзка с казаното от Вас, струва ми се, че би трябвало да има нагласа или вносителят, или комисията да кажат аргументите, може би в разстояние на две минути, и едно обратно изказване също в рамките на две минути. Така, както постъпваме по процедурните предложения – достатъчно кратко.
Но, пак повтарям, ако няма готовност в парламентарните групи предварително колегите да са били запознати, че предстои такова гласуване, че е имало такава дискусия, кратките презентации рискуват да объркат. Знаете, когато пленарната зала е пълна, че всеки иска думата. И може да ескалира в надпревара на желания за допълнителни разсъждения по неща, които са обсъждани, но в този състав.
Нека да помислим още веднъж. Благодаря Ви за предложенията.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Това е моето предложение. Вие мислете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов дава задача за домашно за почивните дни.
Няколко съобщения, уважаеми колеги, преди да приключим днешното заседание.
Между другото, другата сряда е 1 ноември – Ден на будителите. Това само по себе си е повод да се замислим какво правим и как го правим. Но освен това е и първи ден от месеца и поредността на парламентарните групи, които имат правото да правят предложения за дневния ред, е следната: Парламентарната група на Български народен съюз, Парламентарната група на Коалиция “Атака”, Парламентарната група на Коалиция за България, Парламентарната група на НДСВ, Парламентарната група на ДПС, Парламентарната група на ОДС и Парламентарната група на Демократи за силна България.
И още едно съобщение - Комисията по здравеопазването отлага заседанието си за 26 октомври.
Следващото заседание на парламента е в сряда, 1 ноември 2006 г., от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание и ви желая успешни избори! (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Председател:
Георги Пирински


Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев