Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Юнал Лютфи
Секретари: Петя Гегова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум - откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, предстои да продължим нашата работа през тази пленарна седмица. Същевременно днес – 1 ноември, не е съвсем обикновен делничен ден. Днес цялата страна празнува Деня на народните будители. Затова ми позволете, преди да започнем нашата делова работа, да споделя с вас следните няколко думи.
Днес празнуваме националната отговорност на всички български общественици, за които пътят към духовната свобода и националната независимост неизбежно преминаваше през книгата и грамотността.
Паисий Хилендарски и плеядата сеячи на светлина в браздите на българската нация осъществиха будителската си мисия, защото непоколебимо вярваха във възхода на българския национален дух. Бихме могли да заявим, че тяхно оръжие бе силата на словото, но всъщност тяхното могъщо оръжие бе смирената любов към България – любов, която ги освобождаваше от всякакво самодоволство.
Днес прославяме и подвига на всички будители, които продължиха да осъществяват своята мисия и в пределите, останали извън освободената българска държава. Храм-паметникът „Св. Преображение Господне” в Болград и Болградската българска гимназия, читалището в Цариброд и още толкова много други свети места продължават и днес да бъдат светли кърмилници на българския език, род и дух. Родолюбието на нашите народни будители продължава да бъде най-сигурният ориентир за съвременните български интелектуални дейци, защото съвестта на нашите просветители е урок, който ни научи как да се справяме както с националния нихилизъм, така и с високопарната национална патетика.
Днес Народното събрание стартира инициативите си в чест на будителите, отваряйки врати за две знаменателни изложби. В едната от тях Националният литературен музей представя здравата връзка между българските писатели и националния парламент в нелеката история на България. Цялата история на нашето Народно събрание от Освобождението насам е наситена с националните копнежи на най-големите български писатели.
Своя дълг пред Отечеството не само като литератори, но и като представители на своя народ изпълниха Петко Рачов Славейков, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Иван Вазов, Константин Величков, Тодор Влайков, Антон Страшимиров, Трифон Кунев.
Това най-високо българско здание помни и парламентарния стенограф Димчо Дебелянов, и репортера Христо Смирненски, помни разгневения щастливец Алеко Константинов.
Тук в българския парламент не са забравени и ярките изяви на народните представители Емилиян Станев, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Стефан Продев, Валери Петров.
Другата изложба, която откриваме днес в Народното събрание, демонстрира художествените пориви на децата от гр. Търговище. В техните рисунки виждаме колко радостно те опознават своя свят и преди всичко – какъв биха искали да го видят. По този начин с тези две експозиции в зданието на Народното събрание символично се докосваме до миналото и настоящето на българския дух.
Да ни е честит 1 ноември – Денят на нашите народни будители! (Ръкопляскания.) Благодаря ви, колеги.
Дано този старт ни вдъхнови за смислена и отговорна дейност не само през тази седмица. Първия опит, който следва да направим по този път, е във връзка с приемането на програмата за нашата работа.
Позволете да ви запозная с проекта, който беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет и който предлагам на вашето внимание:
„Проект
Програма за работата на
Народното събрание за периода 1-3 ноември 2006 г.
Предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
От Парламентарната група на Българския народен съюз:
Проект за решение за възлагане на правителството на Република България да изработи механизъм за изплащането на задълженията на болничните заведения от бюджетния излишък за 2005 г. Вносители са народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Предложението е направено на 31 март 2006 г.
От парламентарните групи на коалиция „Атака”, Коалиция за България, Национално движение Симеон Втори и Движението за права и свободи няма постъпили предложения.
От Парламентарната група на Обединените демократични сили:
Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове. Вносители са Мартин Димитров и Филип Димитров.
От Парламентарната група на Демократи за силна България е предложен законопроектът за правата на пациента. Вносители са Васил Паница и група народни представители. На заседанието на Председателския съвет колегите от Демократи за силна България изразиха съгласие в точката, която те предлагат, да бъде включено разглеждането на два други законопроекта на същата тема, внесени в Народното събрание. Те са посочени в проекта. Това са законопроектите с вносители: Радослав Гайдарски и група народни представители с дата 1 август 2005 г.; и Атанас Щерев и група народни представители с дата 25 август 2006 г.
Следват точките от програмата по ал. 1:
1. Законопроект за ратифициране на Решение № 1 на Смесения комитет Европейска асоциация за свободна търговия – България от 2006 г. за изменение на Протокол Б към Споразумението между страните – членки на ЕАСТ, и Република България относно дефиницията на понятието „стоки с произход” и методите за административно сътрудничество. Вносител – Министерският съвет.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносители – Филип Димитров и група народни представители.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Вносители – Филип Димитров и група народни представители.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, приет на първо четене на 31 август 2006 г.
5. Проекти за решения за приемане на Годишен доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда за 2001 г., на доклади за състоянието на околната среда за 2002 г. и за 2003 г. и на Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2004 г.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Вносител – Министерският съвет.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител – Министерският съвет.
8. Второ четене на законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица – продължение.
9. Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2005 г. Вносител – Министерският съвет.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители – Йордан Цонев, Йордан Мирчев и Петър Кънев.
11. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет от Народното събрание на 14 септември 2006 г. и върнат с Указ № 396 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
12. Парламентарен контрол.”
Моля да обърнете внимание – в петък се предвижда целия ден да бъде парламентарен контрол – от 9,00 до 14,00 ч., за да се постараем да бъде отговорено на въпросите, останали незададени през двата последни петъчни дни.
Още едно уточнение съм длъжен да направя, уважаеми колеги. В днешните материали, които са ви раздадени, има една справка за предстоящите гласувания по текстовете от законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица. В тази справка е маркирано гласуването да се случи днес – в началото на пленарното заседание. Предлагам това гласуване да бъде непосредствено преди продължаването на гласуването на второ четене на законопроекта, което се очертава някъде в утрешния пленарен ден, може би след почивката, така че да има естествено продължение от гласуването на текстовете, които бяха обсъждани миналия четвъртък – 25 октомври, и продължаването на обсъждането на същия законопроект, за да бъдат подготвени народните представители за гласуванията, които предстоят по този закон.
С тези уточнения подлагам на гласуване предложения проект за програма за работата на парламента за периода 1-3 ноември 2006 г.
Гласували 158 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 5.
Проектът за програма е приет.
Има няколко предложения за включване на точки в дневния ред по реда на ал. 3.
Предложението на господин Паница всъщност е включено по реда на ал. 7, няма да го подлагам на гласуване.
Същото се отнася и за предложението на госпожа Ася Михайлова за Законопроекта за държавния служител, така че и него няма да подлагам на гласуване.
Има предложение от господин Филип Димитров за Закона за администрацията, също включено в програмата.
Остава предложението на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов-син за включване по реда на ал. 3 на второ четене на Закона за Черноморското крайбрежие. Доколкото разбирам, доста усилено се работи по законопроекта и се изготвя докладът за второ четене.
Господин Дилов, не знам дали има готовност залата да разглежда този законопроект сега. Ако желаете, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Честит празник, уважаеми колеги!
Предложението ни е обичайното за сряда и за началото на пленарното заседание – за включване в програмата на парламента на второто четене на Закона за устройство на българското Черноморско крайбрежие. Информирани сме, че комисията все пак най-после е започнала да работи по този законопроект и че дори една трета от него е преминала.
Аз смятам, че този законопроект, който беше внесен от Министерския съвет преди доста месеци и беше изключително подробно обсъждан в тази зала, изключително добронамерено и с много малко партийна украса на споровете тук, все повече започва да създава усещането не само у нас, но и в журналистите, и в обществеността, че е неоснователно забавен, и то с волята на две парламентарно представени партии – НДСВ и ДПС. Моля ви сега с едно гласуване да разсеем това усещане. Минаха прекалено много месеци. Една трета била, казват, минала от закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Любен Дилов.
Гласували 158 народни представители: за 59, против 16, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Други предложения по ал. 3 няма.
Постъпилите законопроекти и проекторешения от 25 до 31 октомври 2006 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Вносител – Янаки Стоилов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите, ще работи и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения, разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Вносител – Владимир Кузов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката. Вносител – Владимир Кузов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители. Вносител – Владимир Кузов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2007 г. и Становище по проекта на Бюджет на съдебната власт за 2007 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е и на всички комисии на Народното събрание по съответните раздели от Законопроекта за държавния бюджет.
Едно съобщение. На 30 октомври 2006 г. на народните представители е раздаден общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, приети на първо четене на 12 октомври. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 68. Това съобщение, както разбирате, се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене. Става дума за Закона за българското гражданство.
На 27 октомври в Народното събрание Сметната палата е внесла своята актуализирана програма за одитната си дейност до края на тази година. Тази програма е изпратена в Комисията по бюджет и финанси с предложение – ако има предложения, комисията да ги направи. Тя е на разположение на народните представители в библиотеката. В библиотеката се намират и две периодични издания на БНБ “Парична статистика – септември 2006 г.” и “Брутен външен дълг на България – август 2006 г.”.
Пристъпваме към точките, включени в нашата програма по силата на чл. 40, ал. 7 от нашия правилник, уважаеми колеги. Както отбелязахме, първото предложение по право е на Парламентарната група на Българския народен съюз. Те внасят един проект за решение, който е с няколкомесечна история като депозиран в Народното събрание и е внесен от двама независими народни представители.
Има доклад на Комисията по здравеопазването.
Господин Кумчев, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Позволете ми да ви запозная с доклада на Комисията по здравеопазване относно Проект за решение за възлагане на правителството на Република България да изработи механизъм за изплащането на задълженията на болничните заведения от бюджетния излишък за 2005 г., № 654-02-44, внесен от народните представители Минчо Куминев и Стела Банкова на 31 март 2006 г.
“На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2006 г., Комисията по здравеопазване разгледа Проект за решение за възлагане на правителството на Република България да изработи механизъм за изплащането на задълженията на болничните заведения от бюджетния излишък за 2005 г., № 654-02-44, внесен от народните представители Минчо Куминев и Стела Банкова на 31.03.2006 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Атанас Додов, заместник-министърът на финансите господин Любомир Дацов, заместник-директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Глинка Комитов, представители на съсловните организации в здравеопазването, както и на Браншовата организация на търговците на едро с лекарства.
Проектът за решение беше представен от вносителите, които изтъкнаха загрижеността си от увеличаване на дълговете на болниците и необходимостта от решаване на проблема със задълженията на лечебните заведения в срочен порядък.
Представителите на Българския лекарски съюз, Браншовата камара на търговците на едро с лекарства и народните представители в хода на дискусията представиха множество аргументи за напрежението, което предизвиква отлагане решаването на този проблем, както за пациентите и гражданите на страната, така и за работещите в здравните заведения медицински специалисти.
Народните представители бяха запознати с подкрепящо проекта за решение становище на Министерството на здравеопазването. Членовете на комисията изразиха подкрепата си за необходимостта от вземане на политическо отговорно решение и представяне на ясна позиция и стратегия относно натрупаните задължения и предотвратяване на следващи натрупвания на дългове от лечебните заведения за болнична помощ. По време на заседанието съвместно с вносителите бяха направени редакционни промени в предложените за обсъждане и гласуване заглавие и текст на проекта за решение.
Въз основа на проведената дискусия и гласуване с 10 гласа “за”, без “против” и 2 гласа - “въздържали се”, Комисията по здравеопазване прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 3 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме следния проект за решение:
За възлагане на правителството на Република България изработване на механизъм за изплащане задълженията на лечебните заведения за болнична помощ.
Народното събрание на основание чл. 86 ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 3 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Възлага на Министерския съвет на Република България да изработи в едномесечен срок от приемане на настоящото решение на механизъм за изплащането на задълженията на лечебните заведения за болнична помощ с повече от 50% държавно и общинско участие, натрупани до края на 2005 г.”
Докладът е подписан от председателя на комисията доц. Китов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кумчев.
Уважаеми колеги, на вашето внимание са проект за решение и докладът на Комисията по здравеопазване.
Имате думата. Кой желае да се изкаже?
Господин Софиянски, заповядайте.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам думата и по молба на д-р Китов, който поради семейни причини не може да присъства днес, изказвам и лична позиция.
Всъщност с това решение ние даваме един знак и търсим един механизъм, който да може да даде едно спокойствие в здравната система. Всички знаем конфликта между стойността на услугата, която болничните заведения предлагат, и възможностите на Здравноосигурителната каса да покрие стойността на тази услуга. В тези условия се натрупват постепенно доста растящи дългове.
И в мотивите са показани ясно съображенията за необходимостта от решение, което да свали до известна степен напрежението, което съществува в сферата на здравеопазването.
В проекта за решение е отбелязано, господин председател, че докладът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси. Мисля, че ако чуем тяхното становище, ние ще можем да се ориентираме по-добре към конкретния механизъм и може би дори и към конкретната редакция на решението, така че да може или в рамките на проекта за следващия бюджет, или в рамките на специално постановление на Министерския съвет да търсим решението на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вярвам, че ще се изкажат и представители на Комисията по бюджет и финанси.
Кой желае думата?
Има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз си признавам, че Бюджетната комисия не би могла да обсъди такова предложение, още по-малко да вземе решение. Този парламент е приел Законът за държавния бюджет за 2005 г. и изведнъж в края на 2006 г. ние се опитваме да преразгледаме бюджета за 2005 г. Това просто е абсурдна ситуация!
Аз не виждам как би могла Комисията по бюджет и финанси да се изкаже по тази ситуация. Биха могли да се търсят варианти с бюджета за тази година, но да преразглеждаме бюджета за 2005 г. – това е нещо, което се е случило. Излиза, че трябва да се опитаме да върнем времето и да направим нещо такова. От тази гледна точка това е право да влезе в дневния ред, но моето предложение е да постъпим разумно и да прекратим обсъждането на този въпрос. Той е невъзможен.
По същата схема бихме могли да се върнем за 2004 г., за 2003 г., просто няма такива механизми. Бюджетът е можело да бъде коригиран през 2005 г. Това е приключило събитие. Ако ще търсим някакви финансови източници, то трябва да има други предложения и те да се обсъждат по друг начин.
В момента аз не знам защо правим това нещо и до какъв разумен резултат бихме могли да стигнем. Проблемът е много сериозен, но решението не може да бъде такова. Това просто е абсурдно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров?
Заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Аз неслучайно поисках становището на Бюджетната комисия, защото решението е внесено на 31 март, тоест преди да бъде приет Отчетът за бюджета за 2005 г. Естествено е, че ние не можем сега да търсим такава промяна. Това е съвсем естествено, затова аз помолих да чуем становището на Комисията по бюджет и финанси. Видях, че това е разпределено за становище на нея. Дали имаме възможност да редактираме така решението, че да можем да възложим на правителството за бюджета за 2006 г. да потърси решение на този въпрос за дълговете?
Конфликтът идва от това, че решението го гледаме практически шест месеца след като то е внесено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Желаете ли да вземете отношение, господин Димитров? Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Да, аз действително мисля, че е по-разумно да се търсят резерви от финансовия резултат за 2006 г., но не това е големият проблем. Аз мисля, че трябва да се реши проблемът с контрола върху изразходването на средствата, които отиват за здравеопазване. И господин Софиянски прекрасно познава ситуацията. Не можеш да кажеш на една потребяваща система: колкото и да потребиш, след това другите данъкоплатци ще ти върнат парите. Това просто е антидисциплиниращо и действа против интересите на всички българи в крайна сметка. Този дебат според мен може да се проведе и да се търсят ресурси може би за погасяване на тези задължения, като се разсрочат във времето. Но това може да стане само ако е изработен ефективен механизъм да не се допуска в бъдеще.
Според мен сегашната ситуация просто е абсурдна. Първо, пациентът, който е осигуреното лице, не го питат дали е съгласен с разходите, които са направени за него, или не е съгласен. Второ, Здравната каса, която плаща, също не я питат предварително дали тя разрешава някои плащания или не ги разрешава. От тази гледна точка самата схема, по която върви финансирането на тази дейност според мен има съществени недостатъци и ако ние допуснем такъв прецедент – без да сме подготвили реформа в тази сфера, да вземем такова решение, бъдете сигурни, че следващата година ще го приемем отново.
Проблемът е сериозен, трябва да се намери решение и ако парламентът реши да го отложим, аз съм готов в рамките на двете комисии да обсъдим варианти, които са разумни и които могат да сработят, да не даваме пример за корекция под влияние на миналото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Други желаещи да се изкажат?
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз уважавам доводите на господин Петър Димитров, но бих искала да кажа, че този проблем беше допуснат от управляващите и то беше допуснат да стои на общественото внимание, на тревогата на българските граждани, месеци наред и се оказа, че заради задълженията на болниците много български граждани вече биват връщани. А голяма част от тези задължения болниците са направили, защото са приемали за лечение здравно неосигурени български граждани. Приемали са ги за лечение просто защото така изисква не само Хипократовата клетва, но и хуманизмът и човеколюбието.
Повтарям, уважавайки вашите мотиви, аз бих искала все пак малко да ви отклоня от тези мотиви и да ви върна към човешкото задължение, което имаме към българските граждани, към тази социална чувствителност, която вече започна да ни липсва.
В нашето предложение един от пунктовете, които предлагаме, е тези задължения да бъдат изплатени от бюджетния излишък. Много пъти сме се обръщали към съществуването на този бюджетен излишък, защото за мен, а и за всички български граждани, няма морал българската държава и управляващите да натрупват над милиард бюджетен излишък и в същото време на нашата съвест да тежат почти милион български граждани без здравни осигуровки, на нашата съвест да лежат няколкостотин милиона задължения на болниците.
Отново призовавам господин Димитров и хората, които имат отношение към финансовата страна на този въпрос, да проявят малко по-гъвкаво мислене в тази ситуация. На първо място да се водят от социалната чувствителност и от задълженията ни към българските граждани, защото, пак повтарям, не можем повече да слагаме на съвестта си обстоятелството, че десетки български граждани биват връщани от болниците по простата причина, че са натрупали много дългове.
Искам да напомня и да заостря вниманието ви, че в нашето предложение предлагаме Министерският съвет да изработи един строг механизъм за контрол върху изразходването на финансовите средства. Защото не е тайна, че част от тези задължения са натрупани и заради нецелесъобразно изразходване на финансите от ръководствата на съответните болници. Затова е необходим един много по-строг механизъм. Но видно става, че за да се натрупат тези огромни задължения на болниците, основната вина е на българския парламент и на Министерския съвет. Затова ви призовавам за една по-гъвкава позиция.
Тук съм длъжна да благодаря на всички колеги, на всички парламентарни групи, с изключение на “Атака”, която не подкрепи това предложение, на всички колеги в Комисията по здравеопазването, които подкрепиха това предложение, давайки си сметка, че наистина ние сме длъжници на българските граждани. И понеже всички го подкрепиха, аз имам надеждата и куража, че колегите в тази зала също ще приемат тази позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, предлагам да гласуваме предложението на господин Димитров за отлагане на разискванията по това проекторешение с разбирането, което и той изрази, че всъщност това не е бягане от въпроса, а че той ще бъде преценяван в контекста на работата по приключването на бюджета за 2006 г. и разглеждането на проекта за следващата. Бих предложил с това разбиране да гласуваме процедурното предложение за отлагане на по-нататъшното разглеждане на тази точка. Срокът очевидно ще бъде през следващите седмици до края на годината. Това е работещият срок.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 113, против 6, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка, включена по реда на ал. 7 на чл. 40:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ, внесен на 4 април 2006 г. от народните представители Мартин Димитров и Филип Димитров.
Доклади по този законопроект няма. Той е бил разпределен на Комисията по правни въпроси.
Желаят ли вносителите да вземат думата?
Заповядайте, господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! За какво става въпрос? Предлагаме въвеждането на практиката, която има в много европейски страни и в самия Европейски съюз и Европейски парламент, на оценка на въздействието, известно още като better regulation или като impact assessment.
Няма човек в тази зала, който да не иска качествено законодателство. Няма човек в тази зала, който да не иска ефективност. Но тези неща се постигат, когато на законите, преди да влязат в парламента, се прави един качествен анализ на ползите и разходите и този анализ върви заедно със законопроекта през целия негов път. Един такъв подход би позволил самите закони да бъдат с по-високо качество.
Колеги, виждам, че имате да обсъждате по-важни неща!
За европейската практика. В Европейския парламент няма нито един важен закон, в който да не се направи оценка на въздействието, като в повечето случаи това се прави от независима институция. Това помага да се вземат по-добри решения.
Знам, че с този закон не решаваме всички проблеми. Ние не претендираме, че решаваме всички тези проблеми, но правим важни крачки за решаването им оттук нататък. Ако видите мотивите на повечето закони в България, в тях има оценка единствено на ефектите върху бюджета. Няма оценка на ефектите върху хората, които са засегнати, няма оценка на ефектите върху бизнеса. Този начин на правене на закони в България е грешен. Важното е да осъзнаем това. Този проблем не може да бъде решен за един-два дни, но трябва да започнем да вървим към друг начин на правене на закони, на мотивиране на законите, и постепенно да извървяваме този път. Много често ключови закони в България не се консултират с хората, които са засегнати, което пък води до тяхното лошо качество.
Част от проблемите с корупцията в България следват от това, че има проблеми в различни закони, които биха могли да бъдат избегнати, ако се прави такава оценка на въздействието.
Специално се обръщам към председателя на Комисията по правни въпроси. Уважаеми господин Стоилов, този закон стои вече шест месеца без разглеждане в комисията. Надявам се на Вашето съдействие. Това е принципен момент. Няма нищо политическо в него. Надявам се въпросът да намери развитие и да подкрепите гласуването на тези текстове.
На господата и дамите от БСП искам да кажа: само преди няколко месеца министър Овчаров стана и каза, че подкрепя въвеждането на тези принципи. От това негово изявление насам нищо не е направено.
На уважаемите колеги от НДСВ искам да кажа: вашето правителство работеше с група независими експерти. Аз бях един от тях по тази тема. Тогава вие бяхте поели ангажимента да извървим този път на въвеждането на практиката на оценка на въздействието. До момента нищо не е направено.
Надявам се сега този законопроект да получи подкрепа и да бъде придвижен по-нататък. Всякакви допълнителни предложения от ваша страна имат място и трябва да бъдат обсъдени. Въпросът е да започнем да извървяваме този път. Когато съм обсъждал тези текстове с различни хора от парламента, няма нито един човек, който да е против. Всеки казва: "Да, това е хубаво, трябва да се направи", но всеки иска някой друг да го направи, като че ли да не е наша задача. Това няма как да се случи. Ако ние не го свършим, няма кой да го направи.
Убеден съм, че подобен закон ще стане част от българското право, но се опасявам, че чакате Европейският съюз да започне да оказва натиск. Не може ли да направим нещо и без натиск от страна на Европейския съюз?!
Ще бъда доволен, ако някой от вас стане и каже принципни аргументи против такива текстове. Няма обаче разумен човек, който да бъде против. Затова няма и причина този закон да не бъде придвижен по-нататък, да бъде обсъден в Комисията по правни въпроси, да се дадат аргументи и да се види какво може да се направи. Препоръчвам ви да питате наблюдателите в Европейския парламент. Всяка група има такъв наблюдател. Той може да ви каже добрата европейска практика по тази тема.
Уважаеми колеги, надявам се на вашето положително становище и положително гласуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние често отделяме време, за да говорим по въпросите на популизма. Често идва реч за предложения – за законодателни актове и решения на Народното събрание, в които се търси начин да се хвърли прах в очите на хората, без реално да се мисли дали са приложими и дали могат да бъдат реализирани. Обстоятелството, че такава загриженост се проявява от всички страни на залата, показва, че е назрял моментът да бъде изработен по-ефикасен механизъм, който да може да разграничи реалистичното от нереалистичното, възможното от невъзможното, онова, което стратегически отговаря на целите на българската законност, от онова, което не отговаря на нея.
Скромното предложение, което правим за изменение в Закона за нормативните актове, по същество визира този проблем. Не може да има спор, че ако искаме законодателството в България да бъде ефикасно, то трябва да бъде съобразено с онези реалности, които са въпрос не само на назоваване на някакви проблеми, но и на интерпретиране на последиците, които биха възникнали от тяхното третиране. С други думи когато се захващаме да вършим нещо, трябва да знаем какво ще изскочи от него.
Всички сме до болка наясно с неблагоприятната репутация, която за съжаление има българският парламент. Това до голяма степен се дължи и на факта, че гражданството като че ли не е убедено, че нещата, които говорим и предлагаме тук, са докрай реалистични, изпълними и се отразяват адекватно на техния живот. Аргументирането на всеки нормативен акт както тук, в парламента, така и от страна на администрацията, с последиците, които то може да доведе, изисква експертна дейност, която да подпомага законотворчеството. Такава експертна дейност е крайно необходима. Работа на политиците е да поемат отговорността, но те могат да носят отговорност смислено само тогава, когато е ясно за какво всъщност ще носят тази отговорност.
Чисто технологически онова, което предлагаме в Закона за нормативните актове, както беше изтъкнато подробно и убедително от господин Мартин Димитров, отговаря на добрите европейски практики. Ние не сме извършили някакъв акт на откриване нито на Америка, нито на колелото. Опитали сме се да преведем на езика на нашите стандарти онова, което се практикува в онези страни, чието законодателство ние уважаваме и искаме да хармонизираме нашето с него.
Ето защо ми се струва, че не би трябвало да възникне спор относно съдържанието на този законопроект. Ясно е, че трябва да знаем – когато се внася един нормативен акт, бил той закон или подзаконов нормативен акт, какви пари ще коства, какъв ефект ще има върху потърпевшите, какви странични ефекти може да даде, за да засегне едни или други групи от граждани, по какъв начин може да повлияе на процеси, които се намират под наблюдение в рамките на социума. Това е абсолютно елементарно и безспорно. По същество Законът за нормативните актове подсказва необходимостта от такова нещо. Трябва да признаем, че този закон е гласуван доста отдавна и има някои доста смислени елементи. Те са точно тези, които благодарение на намесата на хора, които тогава и сега работят с тази материя, са могли да загатнат в онова време – необходимостта от онова, което ние предлагаме, да бъде развито днес от тази камара.
Разбира се, вярно е, а вероятно ще има и аргументи в тази насока, че същият този Закон за нормативните актове наред с посочените достойнства има и някои тежки недъзи. Между нас казано, той е пълен с едни скверни понятия, които принадлежат на едно съвсем различно време и които вероятно някои биха казали, че преди всичко трябва да бъдат премахнати, за да можем да обсъждаме този закон.
Не сме постъпили по този начин, не сме избрали този подход по съвсем проста причина. Отпадането на отживялата терминология от него може лесно да бъде постигнато чрез предложения за изменения между първото и второто четене. Убеден съм, че такива предложения ще бъдат направени, убеден съм, че те ще бъдат в обсега на законопроекта, даже съм убеден, че трябва да бъдат приети, ако стигнем до второ четене.
Причината, поради която ние се концентрирахме само върху въпроса за оценка на въздействието, беше именно за да избегнем възможността по причини на чувства към тези понятия и термини, да се стигне до свръхизостряне на обстановката в тази зала. Съзнателно ние се отказахме да предприемем това. Предлагаме ви нещо, което би трябвало безспорно да се оцени като действие в интерес на българските граждани. Смятаме, че няма основание то да не бъде прието.
Обратното би означавало да кажем на българската нация: “Дами и господа, ние смятаме законотворчеството да върви някак си във въздуха, да се развива без опора в реалността или поне да създадем риска от такова нещо”. Мисля, че никой от нас не би могъл да си позволи да излезе пред своите избиратели и да им каже това. Затова очаквам разбирането на тази камара и позитивен вот за този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма как да не се кажат добри думи за идеята, заложена в предложения от колегите Филип Димитров и Мартин Димитров законопроект, а именно при изработването на нормативните актове да се следи за нещо много важно – за оценката на въздействие на тези нормативни актове върху социалната, икономическата и фискалната среда.
Трябва да признаем, че по Закона за нормативните актове досега се следеше единствено за въздействието на нормативните актове върху бюджета, върху фискалната среда. Разширяването на изискванията за проследяването на това въздействие е нещо положително, което освен че е в съответствие със съществуващите добри европейски практики, но е и толкова по-важно в контекста на нашето присъединяване към Европейския съюз с оглед на новата среда, в която ще се окаже бизнесът и най-вече малките и средни предприятия.
В тази посока безспорно би било положително възприемането на принципа за оценка на въздействието на нормативните актове, ако то бъде възприето в Закона за нормативните актове. Тази теза беше достатъчно добре обоснована от вносителите.
Аз бих искала да обърна внимание на още два положителни момента, а именно на по-широкия механизъм, който предлага законопроектът за обсъждане на нормативните актове в структурите на гражданското общество и с едно задължително съдържание на мотивите на нормативните актове, по който начин ще се проследи спазването на целия алгоритъм по подготовката и приемането на един нормативен акт. Безспорно има и някои моменти, които биха могли да бъдат прецизирани. Трябва да признаем, че по начина, по който се предлага въвеждането на следенето за оценка на въздействието на нормативните актове върху обществената среда, се ограничава в определен смисъл възможността народните представители да участват в законодателния процес, най-вече на първата му фаза като вносители на нормативни актове, доколкото сложно би било за народното представителство да отговори на високите изисквания, които се предявяват към подготовката на нормативните актове по начина по който това е разписано в закона. Но тук биха могли да бъдат добавени и доработени механизми, които да реализират една подкрепа, една възможност народните представители да изпълняват това свое най-важно конституционно задължение.
Тук обаче бих искала да кажа няколко думи защо до този момент този закон не беше разгледан в Комисията по правни въпроси и защо е толкова важно преди неговото приемане той да бъде обсъден на първо четене в комисията. Както знаем, особено колегата Филип Димитров, Комисията по правни въпроси изключително интензивно работеше през последните месеци и седмици за приемане на законодателство, което е свързано с хармонизирането на правните ни норми с европейските, като акцентът беше изключително в посока на приемане на материално и процесуално законодателство. Може би в този контекст самият механизъм на създаване на нормативни актове остана встрани и по-скоро беше оставен за накрая, тоест след като се приемат материалните и процесуални норми, да се поработи върху механизма, по който ще се приемат нормативните актове в контекста на пълноправното ни членство от 1 януари 2007 г.
В тази връзка искам да кажа, че с дата вчера – 31.10.2006 г., в парламента е постъпил законопроект на Министерския съвет, който третира същата тема, а именно изменение в Закона за нормативните актове, като този законопроект е изцяло и най-вече ориентиран към пряката приложимост на актове на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. в националното ни законодателство. Това е тема, която е изключително важна, с оглед на това как ще функционира изобщо правовата система в България.
С няколко думи бих искала да кажа какво третира този законопроект на Министерския съвет. Освен приложимостта на регламентите и случаите, в които регламенти на Европейския съюз противоречат на български национални нормативни актове, там са уредени хипотезите на задължителност на издаване на нормативен акт, тогава когато това се налага от акт на Европейския съюз, както и начинът на обнародване и публикуване на тези актове в официалния вестник на Европейския съюз по съответния ред и прочие.
Този законопроект прави и нещо, което предложеният от колегите от ОДС законопроект не прави, а именно осъвременява целия Закон за нормативните актове, за който съм съгласна, че освен, че стилистично е доста остарял, но има и ред фактически грешки, които третират системата на съществуващите държавни органи в момента в България. В този смисъл той има известни противоречия и с Конституцията, които се отстраняват с предложения от Министерския съвет нормативен акт.
Тъй като необходимостта от този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, внесен от Министерския съвет, е не по-малко важна и не по-малко неотложна от внесения от колегите от ОДС законопроект, аз бих направила в края на моето изказване и едно процедурно предложение, а именно за отлагане гласуването на този законопроект с оглед възможността да бъде разгледан едновременно с внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове и по пътя на съществуващата процедура с общ законопроект и обсъждане на двата законопроекта в крайна сметка в пълна степен да се постигне това, което целят и колегите от ОДС, а именно осъвременяване на начина, по който се правят законите в Четиридесетия парламент.
Правя процедурно предложение да гласуваме отлагане на гласуването на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз първо искам да поздравя колегите Мартин Димитров и Филип Димитров с техния законопроект. Това е една материя, върху която и ние в НДСВ мислим отдавна, тъй като сегашният Закон за нормативните актове съдържа много анахронизми, свързани с датата на неговото създаване – 70-те години, тоест съдържа в себе си постановки, които са свързани с бившия чл. 1 от Конституцията. В него се говори за социалистическото общество и за неща, които отдавна не са актуални.
Реформирането на този закон е необходимо и с оглед други негови несъвършенства. В него няма легални дефиниции на понятието “нормативен акт” като правило за поведение, адресирано към неограничен кръг правни субекти, няма елементарни дефиниции и определения за аналогия на правото и прилагането на норми по аналогия и така нататък, които трябва да намерят място от правната теория точно в този закон.
Второто ми съображение да подкрепям идеята за промени в този закон е липсата на стройна система за контрол на последиците от прилагането на законите, за което се говори и в мотивите на настоящия законопроект. В сегашния Закон за нормативните актове има един текст, свързан с тази материя, но той не е развит и на практика не се прилага.
С оглед принципа на законодателната икономия, който всички ние трябва да спазваме, аз подкрепям предложението на колегата Манолова, да обединим двата законопроекта и усилията си за създаването на един добър продукт, който ще улесни преди всичко нашата работа като народни представители, защото в голямата си част ние тук сме се събрали за да правим качествени законопроекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Заповядайте, господин Димитров, за процедура. Допускам, че ще подкрепите направеното предложение.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): По-скоро процедурно изказване, господин председател.
Смятам, че е редно да подкрепим госпожа Манолова и господин Спасов и обединяването на двата законопроекта.
Благодаря за добрите думи, които основателно бяха казани от ваша страна. Поласкани сме, че Министерският съвет в крайна сметка е внесъл законопроект, който да измени Закона за нормативните актове.
Благодаря на всички вас, уважаеми дами и господа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Манолова за отлагане разглеждането на този законопроект с разбирането, че той ще бъде обсъден в Комисията по правни въпроси едновременно със законопроекта, внесен от правителството, ще бъде подготвен общ доклад, който ще бъде обсъждан по-нататък.
Гласували 116 народни представители: за 114, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Третото предложение, което днес следва да обсъдим по реда на ал. 7 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е за три законопроекта. Това преди всичко е законопроектът, внесен от Демократи за силна България – от господин Васил Паница и група народни представители, а също и законопроектите на Радослав Гайдарски и група народни представители от 1 август 2005 г., както беше изтъкнато, и от господин Щерев и група народни представители от 25 август също от 2005 г. Няма доклади на съответната комисия.
Господин Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Съществуващите в момента текстове, свързани с правата на пациента в Закона за здравето, не са достатъчно конкретни и не дават в нужната степен защита на правата на пациентите. Практиката в повечето развити страни и в страните на Европейския съюз е да има отделен закон за правата на пациентите.
Този законопроект всъщност цели да запълни една празнота в българското законодателство. Същевременно е известна Декларацията за правата на пациентите и препоръките на Съвета на Европа за изграждане и развитие на структури за участие на гражданите и пациентите в процеса на вземане на решения в сферата на здравеопазването.
Пациентът е лице, което получава медицинска помощ, но самият лечебен процес поставя пациентите в състояние на безпомощност, а понякога и на силна зависимост и беззащитност. Това е така, не само поради естеството на дадено заболяване, а и поради липсата на компетентност у пациента да прецени кое е нужно и кое не е нужно за неговото лечение.
От друга страна, някои медицински процедури налагат действия, които в дадена среда се оценяват неблагоприятно или неблагоприлично и влизащи в противоречие с религиозни и други норми.
Тези и следващите аргументи предпоставят необходимостта правата на пациентите да бъдат защитени със закон. Развитието на медицинската наука и въвеждането на нови методи на лечение и диагностика, както и развитието на системата на здравеопазването все по-често поставят на дневен ред въпросите за правата на пациентите.
Широкото разпространение на нерегламентирани плащания, тъй като се знае, че оборотът на тези нерегламентирани плащания по различни предположения е малко по-малък от средствата, които изразходва примерно Националната здравноосигурителна каса. По различни данни нерегламентираните плащания са между 600 и 800 млн. лв. годишно. Това се изтъква от различни източници. Това също създава необходимост от защита на правата на пациентите.
Понастоящем съществува практика и задължение за информирано съгласие в лечебните заведения. Законът за правата на пациента развива това право и определя в детайли за всеки конкретен случай начините за даване и получаване на това информирано съгласие. Регламентирани са и случаите на даване на информирано съгласие от недееспособни пациенти, както и възможностите за отказ за лечение от страна на пациента.
Със закона се определят възможностите за отказ от лечение, както вече казах, и начините, по които това би могло да бъде реализирано, когато става дума за дееспособни лица.
Регламентиран е и редът за упълномощаване на трети лица както за получаване на медицинска информация, така и за произнасяне в случаите на недееспособност. Законът ясно дефинира кои родственици и в каква последователност могат да вземат решение относно лечението или нелечението на даден пациент в случай на недееспособност и липса на упълномощено лице.
Освен това законът определя правилата за конфиденциалност – нещо, което въобще не е разработено в нашето законодателство, конфиденциалност на медицинската информация и случаите, в които тази конфиденциалност би могла да бъде нарушена.
Законът, който предлагаме, същевременно ясно дефинира защитата от дискриминация, както и защитата на достойнството на пациента по време на неговото лечение. С този закон за пръв път се въвеждат правила при изготвяне на листи на чакащи, принципи и процедури за прозрачност, както и начините за тяхното удостоверяване. Вероятно ви се струва много странно защо в този закон интерполираме този случай за уреждане на листите на чакащите, но искам да ви кажа, че в повечето сходни европейски закони в този Закон за правата на пациентите се урежда този проблем, въпреки че ние имаме и друга регламентация за листите на чакащи.
Законопроектът разписва в подробности не само правилата, но и задълженията на пациента по време на лечение, както и защитата на достойнството и авторитета на медицинския персонал, който лекува дадения пациент.
За първи път в нашето здравно законодателство се въвежда терминът “увреждане, причинено на пациента” – термин, който съществува в почти всички сходни европейски закони, за правото на обезщетение при увреждане и реда за претендиране и получаване на обезщетение. Този регламент е от голяма важност не само защото защитава, от една страна, правата на пациента, но от гледна точка и защитата на лекаря при настъпване на увреди, които са в резултат на лечението, когато то е проведено при спазване на медицинските стандарти, обичайната медицинска практика и изискванията на този закон.
Със Закона за правата на пациента се създава така наречената Комисия по права на пациента. Тази комисия и следващата – Разследващата комисия, също са заимствани от част от законите, които прегледахме в Европейския съюз и по-конкретно френския, латвийски, унгарския и израелския закони. Там съществуват подобни комисии.
Комисията по правата на пациента е независим орган, който осъществява общ надзор по спазването на правата. Освен това Комисията по правата на пациента се произнася и по точно определени по закона случаи. Законът предвижда участие в комисията на лекари, социални работници, психолози, представители на различни религиозни общности. Тази комисия се назначава, според нашето предложение, от областния управител, като по този начин се постига административна независимост на Комисията по правата на пациента от здравните власти. Целта е тази. Броят на лекарите в тази комисия е много по-малък, отколкото от останалите предложени в тази комисия – социални работници, психолози и други лица, за да не могат лекарите да защитават собствената си гилдия. Така че целта, с която е предвидена, е да защитава наистина правата на пациентите без много голямо участие на лекари в нея.
С този закон се създава и Разследваща комисия, която извършва проверки по жалби, свързани с нарушаването на този закон. Тази комисия се назначава от директора на районния център по здравеопазване и действа по жалби на заинтересовани лица или по искане на самата Комисия за правата на пациента. Разследващата комисия е упълномощена да съставя актове за административни нарушения същевременно, а директорът на районния център по здравеопазване – наказателни постановления за нарушения по този закон, така както е в повечето европейски страни.
В заключение искам да кажа, че настоящият закон има за цел да запълни една съществена празнота в нашето законодателство. Той е в съзвучие със съвременните достижения на правото и подобните нему закони в страните на Европейската общност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да представят другите два законопроекта?
Заповядайте, госпожо Станкова.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поставянето на въпроса за Закона за права и задължения на пациента е изключително необходимо и се явява навреме тогава, когато в тази година ние приехме доста законопроекти, касаещи развитието на здравеопазната система в един много сложен етап на преструктуриране. Аз се лаская от идеята, че от Коалиция за България бяхме първите, които на 1 август 2005 г. – преди още да има министри, в лицето на проф. Гайдарски, на госпожа Масларова, моя милост и Иво Атанасов подписахме законопроекта за права и задължения на пациента. Бих искала да отбележа този факт на фона на другия, че още 2004 г. е дискутиран проблемът и е поставен за разглеждане Законопроект за права и задължения на пациента, който тогава е бил отхвърлен с мотив, че е поставен като глава в Закона за здравето. Този момент е изключително важен, защото Коалиция за България си даде сметка, че този проблем трябва да бъде поставен още в началото на работата на новия парламент.
Задаваме си въпроса: защо цяла година законопроектите отлежаваха, заедно с вкараните нови законопроекти от страна на д-р Паница и на д-р Щерев? Разчитахме действително на съдържанието на главата в Закона за здравето, но създалите се обстоятелства наложиха мнението, че трябва обезателно да има такъв Закон за права и задължения на пациента. Защото обстоятелствата наложиха и мястото на пациентските организации като форма на гражданско общество. И не е тайна, че те вече наброяват десетки. И тези пациентски организации, обединени, ще носят отпечатъка на новите взаимоотношения в създаващите се проблеми на здравната система.
Ние от Коалиция за България смятаме, че тези три законопроекта ще трябва да бъдат обединени, защото принципно нямат различия. При всички случаи от всеки един от законопроектите ще вземем ценното и в Комисията по здравеопазването ще започнем разглеждането на тези законопроекти, за да може да има полза за нашето общество, за нашите пациентски организации и за развитието на здравеопазната система.
Бих искала да отбележа, че законопроектът е разработен на базата на Декларация за правата на пациентите, Препоръките на Съвета на Европа за изграждане и развитие на структури за участие на гражданите и пациентите в процеса на вземане на решения в сферата на здравеопазването и други основополагащи международни документи за правата на пациентите. В този проект са отразени демократичните постановки и тенденции в новото европейско законодателство относно правата и ролята на пациента. Философията на този проект се стреми да обхване здравната демокрация и качеството на здравната система в момента на интегриране на националната европейска политика в областта на правата на пациентите.
Законопроектът на Коалиция за България има за цел да уреди общите и конкретни права на пациентите в условията на здравната реформа и пазарната икономика. Той има за цел да преодолее патернализма в отношението към пациентите, наследен от старата държавнобюджетна система на здравеопазване.
Законопроектът отчита международната практика, критерии, изисквания и същевременно е съобразен с проблемите на статута и правата на пациентите, възникнали след старта на здравната реформа - 1 юли 2000 г.
Законопроектът урежда по-важните общи права на пациентите, свързани с общността и културата, стандартите на грижи, правото на лична среда, премахване на дискриминацията, правото на избор на лекуващ лекар и други.
Регламентират се и следните специфични права: информационно съгласие; правата на второ желание; неприкосновеност на личния живот; закрила срещу принудителна хоспитализация.
Много важно е да отбележим текстовете, които са съобразени с ръководните начала на Световната здравна организация за правата на лицата с психични разстройства. Ние считаме, че пациентите с психични разстройства следва да се ползват с всички права, както останалите пациенти, разбира се, с препоръките на Световната здравна организация, които са обществено достояние.
В проектозакона е предвидено създаването на Национален съвет по етика и права на пациента, за да може заедно с реформите в здравеопазването, които ще продължат дълго, да се отчитат позитивите и негативните фактори, влияещи върху решаването на проблемите за правата на пациента.
В проекта е предвидено и създаването на здравен омбудсман, здравен защитник. Правата на пациента следва да получат обществено признаване като водещи проблеми на етиката, философията на медицината, културата, социалните въпроси на обществото. В работата на съвета ще могат да бъдат привличани и представители на официалните религиозни вероизповедания, признати в Република България.
Уважаеми колеги, надяваме се с разглеждането на двата законопроекта и законопроекта на Коалиция за България, който е основополагащ в първата година, в първите дни от създаването на този парламент, да наложим модела на работа с пациентските организации като форма на гражданско общество и да направим така, че да върнем моралните изконни ценности на ценностната система за пациента да възвърне съдържанието на думата морал и разберем, че ние всички, колеги, най-напред сме пациенти. Ако успеем да разберем това, то ние ще направим така, че тези законопроекти да дойдат точно навреме в момент, в който ние желаем тази здравна система да намери това отражение в обществото, което то очаква от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Третият законопроект е на д-р Щерев, но той отсъства.
Преминаваме към изказвания по законопроектите.
Желае ли някой от народните представители да вземе отношение по законопроектите? Не виждам.
В такъв случай да считам обсъжданията за приключени и да преминем към гласуване.
Уважаеми колеги, бих предложил да гласуваме трите законопроекта едновременно, тъй като по същество нямаше изразени съмнения към нито един от тях. Чувствам едно общо мнение и трите да бъдат подложени на обсъждане в комисията между първо и второ четене с намерението да се изготви общ законопроект. Предлагам така и да постъпим.
Подлагам на гласуване законопроектите, както следва:
- Законопроект за правата и задълженията на пациента, № 554 01-19, внесен от Радослав Гайдарски и група народни представители на 1 август 2005 г.;
- Законопроект за правата и задълженията на пациента, № 554 01-37, внесен от Атанас Щерев и група народни представители на 25 август 2005 г.;
- Законопроект за правата на пациента, № 654-01-80, внесен от Васил Паница и група народни представители на 14 юни 2006 г.
Моля, гласувайте на първо четене тези три законопроекта.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Трите законопроекта са приети единодушно на първо четене. Ще очакваме комисията да внесе обобщения доклад за второ четене.
Уважаеми колеги, преминаваме към точките от нашия дневен ред за седмицата, приети по реда на ал. 1 на чл. 40.
Първа точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РЕШЕНИЕ № 1 НА СМЕСЕНИЯ КОМИТЕТ ЕАСТ – БЪЛГАРИЯ ОТ 2006 г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРОТОКОЛ Б КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕАСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО ДЕФИНИЦИЯТА НА ПОНЯТИЕТО "СТОКИ С ПРОИЗХОД" И МЕТОДИТЕ ЗА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Давам думата на господин Петър Кънев – заместник-председател на Комисията по икономическата политика да представи доклада на комисията.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Господин председател, преди това искам да направя процедурно предложение – за обсъждането на Доклада на комисията да поканим в пленарната зала Корнелия Нинова – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и Живко Стоянов – експерт в Дирекция "Външноикономически отношения" в Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Поканете представителите на Министерството на икономиката и енергетиката.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
"ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Решение № 1 на Смесения комитет ЕАСТ – България от 2006 г. за изменение на Протокол Б към Споразумението между страните – членки на ЕАСТ и Република България относно дефиниция на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество, № 602-02-50, внесен от Министерския съвет на 17 октомври 2006 г.
На заседание, проведено на 25 октомври 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Решение № 1 на Смесения комитет ЕАСТ – България от 2006 г. за изменение на Протокол Б към Споразумението между страните – членки на ЕАСТ и Република България относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество.
На заседанието присъстваха Корнелия Нинова – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и Дияна Найденова – директор на Дирекция "Външноикономическа и търговска политика" в Министерството на икономиката и енергетиката.
Законопроектът бе представен от госпожа Корнелия Нинова.
Със законопроекта се предлага за одобряване Решение № 1 на Смесения комитет ЕАСТ – България от 2006 г. за изменение на Протокол Б към Споразумението между страните – членки на ЕАСТ и Република България относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите на административно сътрудничество, прието на 5 септември 2006 г. Промените са насочени към интегриране на система за паневросредиземноморска комулация на произхода на стоките и са свързани с включване на допълнителна информация към доказателствата за произход, като за целта се създават EUR MED сертификат за движение и EUR MED декларация върху фактура.
Проектът на Решение № 1 на Смесения комитет ЕАСТ – България е одобрен с Решение № 412 на Министерския съвет от 2006 г.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: "за" – 11 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Решение № 1 на Смесения комитет ЕАСТ – България от 2006 г. за изменение на Протокол Б към Споразумението между страните – членки на ЕАСТ и Република България относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има думата господин Ранчев да ни представи становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика относно Законопроект № 602-01-50 за ратифициране на Решение № 1 на Смесения комитет ЕАСТ – България от 2006 г. за изменение на Протокол Б към Споразумението между страните – членки на ЕАСТ и Република България относно дефиницията на понятието “стоки с произход” и методите за административно сътрудничество, внесен от Министерския съвет на 17 октомври 2006 г.
На 25 октомври 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Решение № 1 на Смесения комитет ЕАСТ – България от 2006 г. за изменение на Протокол Б към Споразумението между страните – членки на ЕАСТ и Република България относно дефиницията на понятието “стоки с произход” и методите за административно сътрудничество и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Решение № 1 на Смесения комитет ЕАСТ – България от 2006 г. за изменение на Протокол Б към Споразумението между страните – членки на ЕАСТ и Република България относно дефиницията на понятието “стоки с произход” и методите за административно сътрудничество, прието на 5 септември 2006 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Става дума за интегриране на системата с това на европейската кумулация, както е записано в доклада на Комисията по икономическата политика. Въвежда се и изискване за допълнителна информация и доказателства за произход – важни технически аспекти, които в редица случаи определят как се третира стоката.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ратифициране на Решение № 1 на Смесения комитет ЕАСТ – България от 2006 г. за изменение на Протокол Б към Споразумението между страните – членки на ЕАСТ и Република България относно дефиницията на понятието “стоки с произход” и методите за административно сътрудничество, внесен от Министерския съвет на 17 октомври 2006 г.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Господин председател, правя процедурно предложение да гласуваме и на второ четене ратификацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Решение № 1 на Смесения комитет ЕАСТ – България от 2006 г. за изменение на Протокол Б към Споразумението между страните – членки на ЕАСТ и Република България относно дефиницията на понятието “стоки с произход” и методите за административно сътрудничество
Член единствен. Ратифицира Решение № 1 на Смесения комитет ЕАСТ – България от 2006 г. за изменение на Протокол Б към Споразумението между страните – членки на ЕАСТ и Република България относно дефиницията на понятието “стоки с произход” и методите за административно сътрудничество, прието на 5 септември 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На вашето внимание е заглавието на закона и член единствен. Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте заглавието на закона и текста на член единствен.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстът е приет на второ четене, а с това и законът за ратификация.
Преминаваме към точка втора от приетата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Има доклад на Комисията по въпросите на държавната администрация.
За процедура думата има народният представител Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Този закон, а също и следващият Закон за държавния служител само на пръв поглед са безобидни, затова предлагам на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България парламентът да задължи министърът на държавната администрация и административната реформа лично да се яви в залата и да изрази становище дали подкрепят или не подкрепят, имат ли възражения по Закона за администрацията, който сега разглеждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение, основано на чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България. Текстът гласи: “Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.”
В случая предложението на господин Корнезов е да се покани с повелителна сила на поканата министърът на държавната администрация и административната реформа да вземе участие в заседанието, като изрази еднозначно становище по предлаганите законопроекти.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Ще моля възможно най-бързо да получа информация дали решението на Народното събрание е доведено до знанието на министъра и кога можем да го очакваме в пленарната зала.
Моля господин Методиев да представи доклада на Комисията по въпросите на държавната администрация.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Филип Димитров Димитров и група народни представители
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 12 април 2006 г.
В заседанието взе участие госпожа Мария Дивизиева, заместник-министър на държавната администрация и административната реформа.
Основният мотив на вносителите за разработването на законопроекта е необходимостта да се дефинира по-строго конфликтът на интереси при вземането на административни длъжности. Повсеместното толериране на конфликт на интереси и дори нарочното му създаване от различни държавни институции с цел решаване на социални проблеми на администратори и служители е един от основните фактори за създаването на корупционна среда в българските институции. Законопроектът има за цел ясно да формулира процедурите за премахване на конфликта на интереси и санкциониране на укриването, като уточнява дефинициите за ситуациите на такъв конфликт и за санкциите при неговото укриване или използване.
В хода на обсъждането народните представители изразиха становище, че част от разглежданите текстове, а именно ал. 4 на § 29а вече са били приети при разглеждането на Административно-процесуалния кодекс. Предложените в ал. 5, 6, 7 и 8 не подобряват сега съществуващата уредба, смятаха част от присъстващите. Заместник-министър Дивизиева изрази становището на министерството, според което приемането на предложените текстове не е необходимо, тъй като част от тях вече са били приети в АПК.
След направеното обсъждане в Комисията по въпросите на държавната администрация беше проведено гласуване, което приключи със следния резултат: “за” – 1, “против” – 7, “въздържал се” – 1.
Въз основа на това Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Филип Димитров и група народни представители.
Становището на комисията е прието на 12 април 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. Междувременно получих информация, уважаеми колеги, че министър Василев е в чужбина, в командировка в Холандия. Ще отправим покана за участие в заседанието към заместник-министър Дивизиева, която е участвала в обсъждането в комисията, както чухме. Ще очакваме информация, кога може да бъде в пленарната зала.
Има становище на Комисията за борба с корупцията.
Заповядайте, господин Великов.
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ:
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-43, внесен от Филип Димитров Димитров и група народни представители на 29 март 2006 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Филип Димитров и група народни представители на 29 март 2006 г.
На две свои заседания от 29 април 2006 г. и 12 октомври 2006 г. Комисията за борба с корупцията разгледа двата законопроекта, които дефинират в два от действащите закона проблема за конфликта на интереси, свързан с лица на държавна служба или административна длъжност, които могат да извлекат облаги от противоречащите си правни или фактически действия. Комисията констатира, че предложените текстове за изменение и допълнение са пряко свързани с възможността за преодоляване на корупционно поведение чрез свързани лица, респективно и фирми, в които те са включени.
Конфликтът на интереси според представените законопроекти, е възможност за директно, а не косвено противодействие на корупционно поведение и формиране на корупционна среда. Приемането на текстовете в съответните закони може да повиши доверието към заеманите административни длъжности чрез по-ясното дефиниране на възможните конфликти на интереси.
Поставени бяха и конкретни въпроси относно: включването в § 2 на “съдружник” след “едноличен търговец” с мотива, че по-голяма част от дружествата имат публичност, която ограничава възможността на всеки един гражданин да купува по същество дялове и акции; относно текста в § 3 за “лице, с което живее във фактическо съпружеско съжителство” с аргумента за трудната доказуемост на практика относно такова съжителство; относно ал. 8 на чл. 29а от Закона за държавния служител относно съвместяването срещу парично възнаграждение в управителни или надзорни съвети с аргумента, че Търговският закон допуска да се стимулират членовете на управителни и надзорни съвети.
След направените обсъждания Комисията за борба с корупцията взе решение за подкрепа на двата законопроекта на първо четене, съответно с 8 гласа “за” и 1 “въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако не се лъжа, това е третият път, в който в тази зала се поставя на обсъждане въпросът за конфликта на интереси. Съществена разлика в текста, който се обсъжда, няма. Предложенията за изменение на тези два закона, наред с предложенията за допълнение между първо и второ четене в Административнопроцесуалния кодекс бяха направени още в началото на годината или по-точно в края на миналата година, когато започна разглеждането на Административнопроцесуалния кодекс. Действително и тук Комисията по въпросите на държавната администрация не е съвършено точна. В Административнопроцесуалния кодекс бяха възприети едни доста общи препратки към хипотетични текстове, каквито няма в нашето законодателство, досежно конфликта на интереси, неговото укриване и прекратяване. Уредбата, която влезе в Административнопроцесуалния кодекс, е недостатъчна и всъщност не решава по същество въпроса както за дефиницията, така и за санкциите в случай на открит конфликт на интереси.
Измененията, които в момента са на вашето внимание, също така бяха част от нашето предложение по Административнопроцесуалния кодекс, но те бяха отхвърлени от разглеждане в залата по мотиви, че не са свързани с основната материя на закона, че навлизат в сфера, която е извън обсега на обсъжданията и по тази причина не бяха обект на гласуване. Приблизително същата картина се получи и по-късно, втория път, когато започна обсъждането на този въпрос във връзка с направените между първо и второ четене предложения от нас за допълнения в приетите на първо четене изменения на законите за администрацията и държавния служител. Тогава отново същите предложения бяха отхвърлени на процедурно основание, защото излизали извън обсега на онова, което Министерският съвет беше предложил като изменение на тези два закона.
Уважаеми дами и господа, място за повече процедурни аргументи няма! Настоящите предложения са внесени като самостоятелни законопроекти и са стигнали до тази зала на първо четене.
За какво става дума?
Основната част от измененията засягат темата за конфликт на интереси. Както ще видите, има още два текста, по които ще говорят и моите колеги в Закона за държавната администрация и в Закона за държавния служител по-късно, но основното така или иначе е дефиницията и санкциите на конфликта на интереси. Смисълът на това, което предлагаме, е борба с корупцията. Напоследък в България борбата с корупцията тече със страшна сила, но предимно на едно вербално равнище по телевизията. Това, което ние предлагаме, е да пренесем борбата с корупцията от телевизионния екран в съответните учреждения, където тя може да се реализира. Озадачен бях да установя по пътя на чисто емпирично събиране на информация, без да претендирам за статистическа изчерпателност, колко често, за съжаление, българската реалност се натъква на ситуации на конфликт на интереси, ситуации, в които лице, по някакъв начин облечено във власт, има възможността да прави алъш-вериш от името на тази институция, която представлява, със себе си или с близки свои лица. Ето това е аспектът на конфликта на интереси, който третира изменението на Закона за държавната администрация, както и изменението на Закона за държавния служител, за което ще стане дума малко по-късно. Предложенията са изключително прости. Дефинициите на два основни типа конфликт на интерес, които ние предлагаме, са следните.
Първата дефиниция, към която Законът за държавната администрация препраща чрез чл. 29 от Закона за държавния служител, се свежда до това, че този, който се явява длъжностно лице с някакво положение в позицията на държавен служител в една институция, не би следвало да допуска негови свързани лица по смисъла на закона – това означава най-близкият кръг от хора, с които той живее и общува, да правят алъш-вериш със същата тази институция. Защо? Много просто е, защото, бидейки в нея, той може да повлияе на безпристрастността на избора и по този начин да даде възможност на тези свои близки лица да се облагодетелстват.
Моментално, в момента, в който беше направено това предложение, из България се пуснаха едни страшни слухове: за това как ние искаме да направим така, че само бедняци да се занимават с държавна дейност, че искаме да отнемем правото на близките на държавните служители да имат фирми, да правят бизнес и т.н., и т.н.
Дами и господа, това е откровена лъжа. За такова нещо в тези законопроекти и дума не става. Всяко свързано с представител на администрацията или с държавен служител лице може да си има фирма, може да си прави какъвто иска бизнес. Не може да прави едно нещо: да договаря с институцията, в която работи неговият близък. Ако трябва да снабдява с канцеларски материали някого, нека да снабдява всички, само не това учреждение, в което неговият близък работи. Защото, дами и господа, това е единственият начин да бъде гарантирана някаква безпристрастност в сключването на договорите и в държавните поръчки. Това е едната хипотеза, за която става дума.
Ако се стигне до подобна ситуация, и тук отново не става въпрос за някакви драконовски мерки, а за разумен подход към въпроса, какъвто е възприет между другото в поредица от държави, които бих могъл да ви цитирам, ако това представлява интерес за вас, та ако се стигне така или иначе до такава ситуация, това, което се изисква от съответния държавен служител, респективно висш администратор, е той да декларира така възникналия конфликт на интереси. И след като го декларира, да направи необходимото в два месеца да го ликвидира.
Ако в рамките на два месеца – един съвършено разумен срок, ако се касае за някаква грешка, ако се касае за възникнало случайно недоразумение - този конфликт на интереси не бъде отстранен, едва тогава той започва да се третира като укрит, като че ли когато е възникнал, не е бил деклариран. И в тези два случая е предвидена санкция от закона. Тази санкция е сурова. Тя е свързана със загуба на работното място, тя е свързана с възстановяване на дохода, който по силата на тази своя длъжност лицето е получило през времетраенето на конфликта на интереси, тя е свързана с възможността да се търсят и други вреди и загуби, ако такива са били нанесени на българската държава, респективно на съответната институция.
Това е разумно. Укриването на конфликта на интереси означава явно намерение да се облагодетелства някой поради своята държавна длъжност и подобно нещо не може да бъде толерирано. И всеки, който би се осмелил да твърди противното, очевидно би влязъл в противоречие и с това, което наричаме добри нрави, и с общата нагласа на българската нация, която в момента страда силно от всичко онова, което наричаме корупция.
Втората хипотеза е в Закона за администрацията, тя е уникална и засяга хора като нас, дами и господа, хора, които са облечени във висока степен на обществено доверие, които упражняват сериозни властнически правомощия. Става въпрос за депутати, за висши администратори, това означава министри, заместник-министри и техните политически кабинети, и най-висшите магистрати. С други думи, става дума за хората, които в цялата държава се ползват с такова доверие и притежават такова обществено положение, което би могло да им помогне, ако биха били недобросъвестни, да влияят на взимането на решения не само в тяхната собствена институция, но и в други институции по силата на обстоятелството, че те имат тези прерогативи.
По отношение на тези хора естествено би трябвало да се прилага общото правило на първата хипотеза – това, което важи за по-дребните служители, задължително трябва да важи и за хората, които заемат някакви висши държавни длъжности. Към тях обаче следва да се приложи, по наше предложение, още едно изискване. И това е изискване за най-близките им, техните съпрузи или хората, с които живеят в състояние на фактическо брачно съжителство. Отварям една скоба, не виждам какво трудно има за доказване в това нещо, при положение че е обект на други законодателни актове. В момента в България ние имаме действащо законодателство, което третира наличието на такива връзки и ги свързва с определени правни последици. Така че нищо толкова смущаващо няма в това.
Ето защо, по отношение на тези лица се прилага една допълнителна сурова разпоредба, а именно те да се намират в състояние на конфликт на интереси всеки път, когато започнат да правят алъш-вериш с държавни институции изобщо или да приемат държавни поръчки изобщо.
Защо, дами и господа? Въпросът е много прост. Затова защото очевидно тези хора са поставени в едно положение щат или не щат, което някак си се оказва привилегировано, по силата на това че човекът, с когото живеят, има специални правомощия в държавата и е облечен със специални права.
И отново, дами и господа, тук започна големият вой затова как искаме да направим бедни всички висши държавни служители. Не става дума за това. В тази зала не в момента, но така или иначе в това Народно събрание сигурно има не един и не двама депутати, чиито съпруги имат фирми. И примерно аз се сещам за съпругата на един депутат, която има фирма за продажба, да речем, на дрехи. И в това няма абсолютно нищо лошо и нищо укоримо. Тя може да проявява своя бизнес нюх, своите умения, да купува и да продава, да печели пари и, дай Боже, бизнесът да й върви. Никой няма нищо против това. Единственото ограничение е подобен брачен партньор със своята фирма да не договоря с държавни институции и да не получава държавни поръчки. Да, това е ограничение. Когато човек поеме ангажимента да носи онези държавнически отговорности, които споменатата категория лица имат, той, разбира се, търпи и някои ограничения в името на чистотата на позицията, в името на уважението на институциите, по отношение на което дефицитът в момента е толкова голям.
Ето защо, уважаеми дами и господа, и тази втора хипотеза би трябвало да се счита приемлива и не е тайна, че тя съответства на принципите и на стандартите на света, към който България се приобщава.
С оглед на това на мен ми се струва, че в тази Камара не би могло да има спорове относно това желано и допустимо ли е подобно разрешение.
Чухме от Комисията по администрацията да се казва, и аз съчувствам на нейния председател, чиято позиция беше различна в комисията, на заседанието на която имах честта да присъствам, защитавайки този законопроект, че мнозинството в тази комисия е решило да твърди, че тези санкционни разпоредби, видите ли, не правели уредбата по-добра.
Уважаеми дами и господа, това твърдение щеше да бъде смешно, ако не беше нагло. Да се твърди, че ненаказуемостта на едно неприемливо поведение е по-добра или еднакво добра, както ако то бъде санкционирано, според мен е малко повече от пресилено. И аз ви моля да не давате ухо на подобни твърдения, а по-скоро от уважение към колегите да забравим, че те са били направени и да ги отдадем на недоразумение, ако щете, може би на силно политизиране на темата или на нехаресване на персоната на вносителите. Готов съм да приема това върху себе си, не бих искал то да бъде позиция, която има нещо общо с функциите и дейността на тази Камара.
Така че, приемайки моите смирени извинения, ако със своята личност съм могъл да смутя нормалната преценка на някои от депутатите в тази Камара, аз ви моля да погледнете на съдържанието на закона, и след като се убедите, първо, в неговата абсолютна допустимост и приемливост, и второ, в абсолютната необходимост от това да има такова законодателство в България, да гласувате в подкрепа на този законопроект на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми колеги, наближава часът на обичайната почивка в работата на пленарното заседание. Но преди да я обявя бих се обърнал и към господин Димитров, и към вас със следния въпрос: господин Димитров, Вие в своето изказване сам засегнахте и втория законопроект, на който сте вносител, и го мотивирахте. Общо се изказахте в продължение на близо 15 минути, което надхвърли времето за едно изказване за мотивировка от вносител.
Накратко предложението ми е дали бихте приели, ще го подложа и на гласуване, след почивката да бъдат представени докладите и по втория законопроект и обсъжданията по двата да се извършат едновременно, тъй като иначе би имало едно повторение.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение след почивката да бъдат представени докладите на Комисията по въпросите на държавната администрация – от господин Методиев, и на Комисията за борба с корупцията – от господин Великов, по втория законопроект, след което да се премине към обсъждане на двата законопроекта.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Длъжен съм да ви съобщя, че и заместник-министър Дивизиева е в чужбина с министъра на държавната администрация. Очевидно други от представителите на министерството не е възможно да вземат отговорно отношение в това заседание. Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа.
Искам да ви напомня, че мнозинството от пленарната зала прие двата законопроекта, внесени от господин Филип Димитров, а именно законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавната администрация и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител да се гледат едновременно и дискусията на първо четене по двата законопроекта да се проведе едновременно. Това е решението на мнозинството.
Становищата на водещите и съпътстващите комисии по първия законопроект са били представени. Сега съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с оглед на приетото решение ще продължим с представяне на становищата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация.
Моля господин Методиев, председател на комисията, да представи становището.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
„ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Филип Димитров Димитров и група народни представители
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 12 април 2006 г.
На заседанието взе участие госпожа Мария Дивизиева – заместник-министър в Министерство на държавната администрация и административната реформа.
Основният мотив на вносителите за разработването на законопроекта е необходимостта да се дефинира по-строго конфликтът на интереси при заемането на административни длъжности. Повсеместното толериране на конфликта на интереси, дори нарочно създаван от различни държавни институции с цел решаване на социални проблеми на администратори и служители е един от основните фактори за създаване на корупционна среда в българските институции.
Законопроектът има за цел ясно да формулира процедурите за премахване на конфликта на интереси и санкциониране на укриването, като уточнява дефинициите за ситуациите на такъв конфликт и санкциите при неговото укриване и използване.
В хода на обсъждането народните представители изразиха становището, че част от разглежданите текстове, а именно ал. 4 на § 29а вече са били приети при разглеждането на Административнопроцесуалния кодекс. Предложените текстове в алинеи 5, 6, 7 и 8 не подобряват сега съществуващата уредба.
Заместник-министър Дивизиева изрази становището на министерството, според което приемането на тези текстове не е необходимо, тъй като част от тях вече са били приети в АПК.
След направеното обсъждане в Комисията по въпросите на държавната администрация беше проведено гласуване, което приключи със следния резултат: „за” – 1, „против” – 7, „въздържал се” – 1.
Въз основа на това Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Филип Димитров и група народни представители. Становището на комисията е прието на 12 април 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има становище на Комисията за борба с корупцията. Господин Великов, заповядайте да представите становището.
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, Комисията за борба с корупцията представи становище по двата законопроекта, което аз представих при първия законопроект, така че считам, че не е необходимо да представям втори път същото становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, законопроектите тематично са свързани. Благодаря Ви.
Господин Димитров, желаете ли сега да представите законопроектите, което е нормално съгласно нашия правилник?
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вече имах честта да представя двата законопроекта и предполагам, че оттук нататък коментарът ще бъде по същество. Очаквам тези коментари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по двата законопроекта.
Има думата народният представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! Бих искал съвсем кратко и съвсем ясно да кажа за какво става дума. Може би ви направи впечатление, че това са законопроекти, които са гледани в комисията, на която имам честта да бъда председател, през м. април тази година, тоест преди половин година. Те бяха част от един дебат, който се проведе и тук в пленарната зала, по повод на административната реформа в страната. Няма нито един народен представител, който да съм чул в тези месеци да е против уточняването на конфликта на интереси в българската администрация чрез нормативно уреждане, нито един!
Имаше един рефлекс, абсолютно разбираем, добре познат, че когато народен представител от опозицията внася законопроект, мнозинството казва: „Не му е сега времето, почакайте, може да му дойде времето”.
Съгласието на мнозинството да се разискват днес в дневния ред тези два законопроекта ме изпълва с доверие, че е възможно днес те да бъдат приети по принцип.
Призовавам ви към следното. По тези текстове може и сега да има изказвания, в които да имат критичност по отношение на тяхната прецизност – било правна, било редакционна, било каквато било. Но в никакъв случай да не влизаме в дебат защо днес не бива да се приемат тези закони. Това ще бъде грешка и то от тези, които бавят развитието на процесите в България, в случая развитието на административната реформа.
Лош късмет, малшанс е, че ръководството на специализираното министерство по тази проблематика днес е в Холандия, но мога да уверя, че и там има такова желание и настроение от това, което съм чул от дебатите в комисията – да се прецизират тези текстове.
Ако тези законопроекти бъдат приети на първо четене, то със сигурност всички, които имат интерес към тази материя и смятат, че могат да направят принос, могат да го извършат в самите текстове на второ четене. Може би тук наистина ще има някакъв сериозен дебат в самата комисия, надявам се да бъде така, за да се прецизират тези текстове.
Но тъй като ние се намираме на първо четене и трябва да приемем законопроектите по принцип, това е моят призив към народните представители в пленарната зала – нека да подкрепим законопроектите на първо четене и да оставим дебата, който е необходим и безспорен, по текстовете на второ четене. Дори и самите вносители могат да намерят нещо да прецизират, да направят нещо по-добро, по-ясно и категорично. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Господин Кътев, имате думата за изказване.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, почитаеми господин председателю.
Почитаеми колеги! Действително този законопроект се движи из няколко комисии може би от м. април насам. Първоначално идеята на вносителите беше той да бъде пришит към Закона за държавната администрация, но се оказа, че са закъснели. Комисията не беше на единно становище за това, че тези текстове трябва да влязат в законите, които приехме за държавната администрация, и остана да бъдат предлагани на пленарната зала за по-добри времена. Трябва да спомена, че в продължение на няколко седмици тези законопроекти под една или друга форма бяха в дневния ред на Народното събрание.
Днес са влезли в пленарната зала. За съжаление, ръководството на Министерството на държавната администрация и административната реформа отсъства, но то е дало своето становище по законопроекта.
Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори има свое становище. Ако мога с две думи да го кажа, е, че ние ще се въздържим да подкрепим законопроекта в този му вид, не защото се внася от опозицията или, както каза колегата Димитров, щом се внася от опозицията, той не бива да се гледа или трябва да се бави. Ние считаме, че на настоящия етап не е целесъобразно да подкрепим законопроекта в този му вид. Ако по-нататък има дебати в залата, сме готови да се обосновем защо в по-широк смисъл, но нашето мнение на този етап е такова.
Няма сблъсък на интереси в българската държавна администрация в такъв голям мащаб, че да е необходимо с един закон тепърва да пресичаме такова явление. Няма такава практика – толкова роднински или близки отношения на фирми, на държавни чиновници, на държавни служители да са така преплетени, че да е необходимо такова нещо. Ако имаше такава възможност, може би колегите от ОДС навремето щяха да си направят този закон, нищо не им пречеше, тогава имаха необходимото мнозинство.
Нищо не се е променило в обществено-политическия живот в България точно в това отношение – към държавните чиновници. Напротив, нещата са вече по-спокойни и по-нормални, така че ние ще се въздържим от подкрепа на двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Филип Димитров – вносителят на двата законопроекта. Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Една кратка реплика, уважаеми господин председател.
Не е вярно, господин Кътев, че този законопроект се движи из парламента от м. април. Вярно е, че той се движи цяла година вече из парламента.
Второ, не е вярно, че той е бил отхвърлен, защото сме били закъснели. Направихме своите искания съвършено своевременно. Аргументът беше, че те не влизат в рамката на материята, която е обсъждана дотук. Това, че сме искали да го пришием към Закона за администрацията, не знам какво трябва да означава. Сега го пришиваме, защото ние предлагаме законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията и на Закона за държавния служител. Това дали вие ще изберете да го подкрепите или не, е въпрос, който ще решите сами, предполагам, давайки известни обяснения за това на своите избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Това беше реплика.
Господин Кътев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не.
Дискусията по двата законопроекта продължава. Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Такоров, заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Тези два законопроекта по същество са с един и същи текст, господин Димитров. По принцип аз мисля, че ще вкараме в капан Народното събрание, ако ги отхвърлим или ако не ги приемем. Вие много добре знаете, че текстът, който е предложен и който е основен, е приет вече в § 43 от Административнопроцесуалния кодекс. Така че ние сме поставени пред една дилема – дали да го отхвърлим или да го приемем. Ако го отхвърлим изцяло, ние ще отхвърлим текст, който вече съществува в българското законодателство.
Мисля, че би трябвало по този закон да се въздържим всички в тази зала, за да не поставяме в такова неудобно положение народното представителство, тъй като основните текстове и в двата законопроекта са приети вече. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Такоров.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата за реплика.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поласкан съм от сложната интелектуална конструкция, която ми приписвате. Признавам, че идеята е добра, може да се използва в други законодателни инициативи, но точно в този случай не се касае за това.
Става дума за това, че приетият в Преходните и заключителни разпоредби на АПК текст, както ще видите, не съвпада напълно с този текст. По тази причина съвършено уместно е този текст да бъде гласуван, да не говорим, че извън него в закона следва поредица от текстове, каквито няма в АПК изобщо.
Ако говорим само за ал. 4, тя действително прилича, но като погледнете прецизно текста, ще видите, че тя съдържа сериозен нюанс, който именно бихте могли да гласувате, без да се въздържите. Ако пък вашето желание е да намерите извинение за това да се въздържите, всъщност няма да направите нищо ново по отношение на досегашните няколко гледания на тези законопроекти.
Вие имахте извинение веднъж с това, че те са в Административнопроцесуалния кодекс, който не третира такава материя и затова не могат да влязат там всички тези изменения. След това имахте извинението, че Министерският съвет като бил внесъл Закона за администрацията и Закона за държавния служител и техните изменения, не бил имал предвид да отиде чак толкова далеч и това трябвало тепърва да се премисли. Сега можете да решите да се извините с нещо друго и да се въздържите. Всички тези извинения са си, така да се каже, ваш дерт. Аз уважавам усилието, но със съжаление трябва да отбележа, че тази сложна интелектуална конструкция, която ми преписвате е нещо, което не ми беше дошло наум. Обещавам да помисля над него и евентуално в други случаи да видя дали то е приложимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Такоров, заповядайте за дуплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, ако Вие бяхте заинтересован тези два закона да минат, щеше в основната комисия – по държавна администрация, да се яви поне един представител от тези, дето се бяхте подписали.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз се явих там!
РУМЕН ТАКОРОВ: Къде сте се явили? Вижте и прочетете, че нито един от вас не се яви при обсъждането в комисията. И ние въпреки всичко разгледахме тези два законопроекта. И точно тогава – погледнете стенограмата от заседанието - заместник-министър Девизиева каза, че вчера имало заседание на Комисията по правни въпроси и Вие сте се съгласили точно на този текст, за който сега говорите. Затова на заседанието на комисията нямаше ваш представител. Погледнете много добре стенограмата! Ако трябва, ще я извадя от чантата и ще Ви я дам да я прочетете. Вие не присъствахте, така че Вие не сте заинтересован. Вашият текст реално беше приет предния ден, така че аз не мога да разбера за какво говорим в момента. За какви еквилибристики говорите? Но това си е чисто Ваш проблем, не е мой. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме нашата дискусия.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, може би аз не съм единственият в залата, който днес не разбира какво се случва в момента, но може би пък съм първият, който си го признава.
Не мога да разбера съпротивата срещу така направените предложения. Всичко, което беше представено от тук като аргумент за въздържание, няма относителност към направеното предложение. Поне на мен така ми се струва.
Бих приел аргумент, в който управляващото мнозинство излиза и казва, че имат подготвена антикорупционна програма, Закон за лобизма, Закон за държавния служител, промени в този и онзи правилник, които засягат тематиката, която вие предлагате, и ще се справят по-добре от другото предложение. Няма такъв аргумент. Има ред други съображения, които НДСВ обещаха, че ще ги запазят в тайна или ще ги кажат при нужда, може би при някакво насилие над тях. ДПС не коментират. От БСП разбрах, че става дума за някакво процедурно недоумение. Много по-почтено и откровено би било да се каже нещо, каквото и да е друго.
Специално аз, естествено подкрепяйки законопроекта, в него виждам голяма надежда да се отвори сериозният дебат за Закона за лобизма. Знаете, че ние имаме проект, който внесохме с колежката Ася Михайлова – Закон за публичност на лобизма. Чакаме с голям интерес втората редакция на проекта на ДПС. И е време наистина поне в тази зала да покажем, че някой наистина присърце е приел желанието да промени в някаква степен атмосферата, да си го кажем направо, на корупция, традиционното за България шуробаджаначество, и т.н.
Ясно ви е, че ще бъдем принудени да го направим, по-добре да го направим доброволно и с добро чувство.
Затова още веднъж ви призовавам: кажете откровено какви са аргументите срещу проекта и да сме наясно. Поне да се гледаме в очите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Уважаеми колеги, до голяма степен господин Дилов е прав. Всъщност на първо четене има два законопроекта, касаещи наистина важни проблеми. На Председателския съвет ние очаквахме, че ще има доста горещи разисквания по тези два законопроекта. Виждам, че това очакване не се сбъдва.
Господин Димитров, имате думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ползвам се от правото си да взема думата и за изказване като ще се опитам да бъда кратък. Правя го за това, защото маниерът, по който се води борбата с този законопроект ми се струва некоректен и недостоен.
Тук се направиха някакви изказвания за това, че аз не съм бил заинтересован от законопроекта, защото не съм бил в Комисията по въпросите на държавната администрация. Смешни твърдения! Два пъти защитавах този законопроект в Комисията по въпросите на държавната администрация и оттам нататък дори да е имало някакво заседание, на което по някакви причини да не е присъствал някой, в продължение на година усилия този законопроект се тласна към залата. Мисля, че в това, в което съм обвиняван досега, е колко досаден съм станал със своите настоявания, колко на хората им е писнало да слушат да говоря за конфликта на интереси и колко, аман, стига с този законопроект вече сте се занимавали! Така че жалко и примитивно е да се излиза на тази трибуна с аргумента: вие не сте били заинтересовани от законопроекта!
Също така недостойно според мен е твърдението, че може да се апелира към народните представители, за да се създава у тях неверното впечатление за това, че тематиката на този законопроект е изчерпана и въпросът е решен тогава, когато е очевидно, че това не отговаря на истината. Ако някой стане и твърди, че съществува в момента в българското законодателство, където и да било, разпоредба, която урежда начина, по който се третира откритият конфликт на интереси, санкциите, предвидени за него, кръгът от лицата, които той засяга, ако някой твърди такова нещо, да има любезността да извади и точните текстове!
Това, че някой ще се позове на факта, че една част от това, за което говорим, е успяла да влезе, да обоснове измененията в Административнопроцесуалния кодекс, е очевидно несъстоятелно. Не стига това нещо, ако искате да останем с една неприложима разпоредба, което между другото беше изглежда стратегията при приемането на измененията в АПК, ако това желаете, то е друг въпрос, но тогава нека да не се лъжем и мамим, а да си признаем за какво става дума. Става дума за това да бъде спряна възможността да бъде прилаган този закон. И ако става дума за това, то тогава едно въздържане ще бъде напълно разбираемо. Но това въздържане ще бъде много ясен сигнал към българската нация и към публиката, която следи нашите действия в парламента. (Шум и реплики в залата.)
Напротив, аз смятам да извисявам глас по този въпрос, защото прекалено много се пази тишина! Шумът, който се вдига по отношение на корупцията, се вдига само по телевизията.
Уважаеми дами и господа, престанете да се борите с корупцията по телевизията, започнете да се борите с корупцията в тази зала. Ако вие решите да отхвърлите този законопроект, това е ваше право. Обяснението, което ще дадете, няма да удовлетвори никого, още по-малко ще може да се мине с подобни фалшиви доводи като тези, които бяха изложени от представителя на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Ваша воля! Вие имате мнозинството! Но ако вие решите като мнозинство по пътя на въздържанието или пътя на директното гласуване против да се противопоставите на този по същество първи опит за въвеждане в българското законодателство на разпоредби, които ефикасно да ограничават възможностите за корупция, вие ще изпратите много ясно послание към българската нация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Такоров, имате думата за реплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря, господин председател!
Господин Димитров, не искам да влизам в спор с Вас за това кое е примитивно и кое не е. Нека народното представителство да разбере кой лъже от тази трибуна. Ще Ви зачета стенограма от комисията: "Председател Веселин Методиев: ...". (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина!
РУМЕН ТАКОРОВ: "Председател Веселин Методиев: Аз лично се нуждая от мотивите на вносителя, за да можем да продължим напред. Вносителя го няма..."
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Я не ни занимавайте с глупости! Това е безумие! (Шум в залата.)
РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Колчаков, мисля, че с Вас винаги сме си говорили нормално ... (Шум и реплики от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина!
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Вие не знаете за какво става въпрос. (Реплики.)
Господин председател, моля да не бъда прекъсван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Д-р Колчаков, моля Ви най-любезно! Моля ви запазете тишина!
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Когато сте на власт сте много умни!
РУМЕН ТАКОРОВ: Е, малко по-умни от вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, по същество! Продължавайте!
РУМЕН ТАКОРОВ: Не мога по същество да взема думата сега...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Можете, можете! Говорете! Говорете, ако обичате, господин Такоров!
РУМЕН ТАКОРОВ: На практика аз само за господин Колчаков ще повторя, че тези два законопроекта са с един и същи текст. И основният текст вече е приет и вече съществува. Но явно Вие искате да приемете някакви правила, които действаха до 1990 г. (смях в Парламентарната група на ОДС) с прословутия член № 1 в Конституцията.
Не се смейте, защото ви казвам, че не сте чели текстовете. Ако трябва по същество да говорим, прочетете ал. 8, където пише, че държавният служител не може да съвместява участие срещу парично възнаграждение в управителни и надзорни съвети на дружества с държавно участие. (Реплики от залата.) Че за кого? Който е положил труд, не му се плаща. И да не би човекът, който е назначен по Кодекса на труда, да може да получава, а другият няма да може да получава. За какво? Какви са тези текстове, господин Димитров? Вас Ви питам, защото Вие искахте по същество. Аз Ви казвам, че този законопроект, който се състои от две странички, първата страничка, която е основната и в двата законопроекта, вече е приета в Закона за държавния служител и той действа. А другото, извинявайте за израза, просто съвсем ще обърка българското законодателство, така както е написано.
Аз не оспорвам, че темата е актуална и трябва да вървим напред за нейното решаване, но не по този начин, както иска господин Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли втора реплика?
Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Почитаеми господин председателю, почитаеми колеги! Господин Димитров, действително Вие казахте в началото, че не трябва да политизираме тази тема, но във Вашите изказвания Вие правите достатъчно политизиране на темата и ни принуждавате да отговаряме. Може би търсите някакъв по-сериозен дебат. Даже в един момент казахте, че нашите гласоподаватели ще се произнесат. Аз не знам какво е това дебелоочие. Преди три дни вие видяхте вашите гласоподаватели какво направиха с вас. (Шум и реплики в залата.) А нашите са се произнесли преди една година и виждате колко хора са в залата – 53 депутати. Втора политическа сила. (Реплика от залата.) В момента не говорим колко са, говорим като политическа сила, така че гледайте си вашия двор, оправяйте си вашите бакии и не се занимавайте с НДСВ.
Не пренасяйте вашите проблеми, които вие създадохте с вашето първо правителство, с прословутите си ликвидации и прословутите РМД-та, които създадохте с вашето второ правителство. (Шум и реплики в Парламентарната група на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По същество, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: И да пренасяте проблемите сега в 2006 2007 г. в европейска България. Има Закон за държавния служител, ясно са описани права и задължения, ясно са описани нещата каквито трябва да бъдат, сега Вие искате да се превръщате в законотворец и да ни принуждавате по някакъв начин да приемаме някакво Ваше екзотично предложение с мисленето отпреди десет години. Пак Ви повтарям, 2006 г. сме, не 1992 или 1997 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кътев.
Господин Димитров, имате думата за дуплика на двете реплики.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Разбира се, че сме 2006 г. Сега влизаме в Европейския съюз затова е абсолютно наложително да приемете този текст. Преди това можехме да се офлянкваме, казвайки, че има време това да стане.
Щеше да бъде хубаво, ако бяхте цитирали другите две заседания на Комисията по въпросите на държавната администрация заедно с моите аргументи. Не знам защо не го правите, Ваша воля.
Би било хубаво да разграничавате между първата страница и парчета от ал. 4, за която говорите, защото първата страница включва още ал. 5, 6 и 7 и да създавате впечатлението, че целият този въпрос е вече решен, е просто хвърляне на прах в очите. Добре, ние ще избягаме от тази тема днес, но утре тя пак ще дойде на дневен ред.
Що се отнася до разпоредбата, която Вие визирахте, затова, че държавният служител не може да съвместява участие под парично възнаграждение в управителни или надзорни съвети на дружества с държавно участие. Този текст има предистория. Винаги съм твърдял – и това не може да припишете на първото правителство на Съюза на демократичните сили, господин Кътев – че третирането на държавната служба като на социална помощ и добавянето на нови социални помощи към нея, е погрешна и лоша практика. Затова винаги съм бил скептичен към идеята да бъдат назначавани държавни служители в бордовете на държавни фирми, особено че това създава конфликт на интереси, пар екселанс щом те са тези, които, от една страна, трябва да ги раздържавяват, а от друга страна, получават от тях заплата, докато са държавни. Естествено, че е нелепо. Естествено, че е конфликт на интереси. Естествено, че е вредно.
Така или иначе, когато първоначалната редакция на този текст гласеше една чиста забрана, тук се изказаха съображения, които бяха изказани от действащия министър на държавната администрация господин Николай Василев, който по онова време беше министър на транспорта, но направи коментари върху тези въпроси. Той изрази своето лично желание да има възможността всеки един министър, тогава когато става въпрос за критична ситуация по изключение в някой борд, който много го е закъсал, да сложи хората, на които наистина може да се довери, че няма да издънят съответното държавно предприятие. Изключителна ситуация – може би, да. Предполагам, че това е бил и мотивът, поради който тази практика се създаде. Изключителни лица, на които може да се прояви специално доверие, може би има, нямам нищо против. Но щом са толкова изключителни, нека да имат любезността да проявят своята изключителност по един изключителен начин и ако е толкова необходимо точно те да поемат спасяването по изключение на някоя държавна фирма, да имат добрината да направят това в кръга на своите служебни обязаности, а не като получават за целта допълнително възнаграждение. Това е простият смисъл на този текст и аз се чудя защо пък вие толкова много трябва да не го приемате.
Очевидно е, че тези закони събуждат страх и карат някои хора много да се ядосват от тях. Да видим какъв ще бъде резултатът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Започна се оживена дискусия. Има ли други колеги, които желаят да вземат думата?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Не смятах да вземам думата, но това, което ме безпокои, е в думите на господин Такоров. Когато вносителят не е присъствал на обсъждането на даден законопроект, това не може да бъде причина той да бъде отхвърлен, господин Такоров. Това не може да бъде причина. Това не звучи сериозно и за разумни хора това не трябва да се споменава като аргумент.
Втората част от Вашето изказване, в което казвате, че по същество вече е приет такъв текст. Да, това трябва да са Вашите мотиви, всичко останало не е сериозно. Според мен тези текстове е хубаво да се гласуват, да дойдат при нас в Комисията по въпросите на държавната администрация, да ги обсъдим още веднъж и да видим дали всички тези текстове ги има в действителност. Ако ги има, аз Ви уверявам, че лично аз не бих продължил тяхното предлагане като промени. Но такава дискусия не пречи никому. Изчистването на конфликта на интереси би трябвало да засяга Вас, мен, всеки един от нас.
Господин Кътев, виждам, че водите може би много важен разговор в момента, но споменавайки президентските избори и подкрепата, която получи кандидатът, подкрепен от десните партии, не бива да Ви успокоява нито за момент. Тъй като ще дойдат други избори, ще дойдат парламентарни избори и такива аргументи, когато се говори за борба с корупцията, не трябва да бъдат споменавани. (Реплики от народния представител Олимпи Кътев.) Така че такъв аргумент не е сериозен, господин Кътев, когато се говори за конфликт на интереси. Просто това е едно несериозно отношение към проблематиката. Един човек с побеляла коса като Вас, не трябва да си позволява подобно отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, всички сме били с черни и след това косата побелява, така че това е нормално – диалектика.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, моля ви за отношение по същество. Мен ме интересува едно-единствено нещо: изчистен ли е този проблем в законодателството или не е? Това ме интересува: конфликтът на интереси. Все още има сериозни съмнения, че той не е изчистен. Това трябва да вълнува всички вас.
Ако може да се направи нещо в този парламент, защо да не го направим?! Това ви питам. Ако въпросът не е обсъден в Комисията по въпросите на държавната администрация, както твърди господин Такоров, дайте да го обсъдим. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Кътев, заповядайте за реплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Почитаеми господин председателю, почитаеми колеги, младият колега много рядко се явява в нашата комисия. Може би има ангажименти и те са по-сериозни. В Брюксел е по-интересно. Нещата обаче трябва да се гледат в тяхната дълбочина. Не може от едно явяване в комисията да давате мнение как работи комисията, дали обсъжда или не. Дайте си малко труд и преди да се изкажете, погледнете нещата. Вие казвате някои неща ад хок, които не са верни – че нещата не са гледани в комисията, че не са обсъждани, че вносителите не се явиха на първо четене, а се опитаха да ги вкарат между първо и второ четене, но те не отговаряха на духа на закона и затова не бяха приети. Това са ясни неща, които са записани. Има ги в стенограмата. Ние ги помним, защото всеки път сме на заседанието на комисията. Председателят на комисията е тук и сигурно ще потвърди. А дали това Ви изнася или не, то е друг въпрос.
Не искам да влизам в спорове. Бихме могли да си говорим надълго и нашироко – кой защитава държавните интереси, кой не ги защитава, дали държавни чиновници или държавни служители или пък членовете на политическите кабинети са хората, които трябва да защитават интересите на държавата в държавните предприятия, или други хора, както Вие искате да предложите. Това са теми, които бихме могли да обсъдим на някакъв форум, на семинар, а не сега, в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Кътев, Вие очевидно, говорейки за дълбочина, не разбрахте смисъла на онова, което казвам. Аз Ви попитах: “Съществува ли конфликт на интереси все още в тази области и ако съществува, има място този закон да бъде продължен. Вие твърдите ли, че няма конфликт на интереси?!” Това е въпросът. Това Ви и попитах. Това ме вълнува. Не ме вълнува кой е вносител на този законопроект, не ме вълнуват аргументите, които изнасяте – кога и как е бил обсъждан. Въпросът по тази тема е можем ли да свършим някаква работа или не.
Господин Такоров се опита да каже, че няма конфликт на интереси. Така ли да разбирам, господин Такоров? Това ли е Вашият отговор. Ако по тази тема може да бъде направено нещо за подобряване на законодателството, не виждам причина да бягаме от тази тема.
Откакто станах член на Комисията по въпросите на държавната администрация, съм пропускал заседания единствено когато съм бил в Брюксел като евронаблюдател. Господин Кътев, това е ясно. На заседанията обаче, на които съм присъствал досега, не съм видял дебат, който да достига онази дълбочина, за която Вие говорите.
А колкото до семинарите, много странно е онова, което се твърди от Вас и от колегите – че Народното събрание не е мястото, където трябва да се стига до дебат по същество. Господин Кътев, не мога да разбера защо твърдите тези неща. Народното събрание е мястото, където трябва да има много сериозен дебат. Тук има хора с необходимите качества да участват в такъв сериозен дебат. Не мога да разбера за какви семинари говорите. Напротив, тук е мястото, където трябва да се дебатират тези неща и да се вземе отношение по същество.
Когато се обсъждат такива важни въпроси, искам само едно нещо от вас – да не говорите за президентски избори, за подкрепа на партии, за това кой какво бил казал някога. Тези неща са много важни за всички нас, но единствено аргументите по същество са важни.
В тази връзка ви казвам: за мен този проблем го има. Той не е бил достатъчно добре обсъден. Ако може да се направи още нещо, а смятам, че може, с лека ръка да пропуснем тази възможност не е сериозно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За изказване има думата господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, това, че има корупция в България, е ясно на всички. Трябва да сме слепи или глухи, за да не знаем, че има такова нещо. Всъщност това, което се прави с измененията на двата закона, е опит корупцията да бъде ограничена, да бъде сложена в някакви рамки. Това го разбират всички – и отляво, и отдясно, и в центъра.
Опитвайки се да намерят процедурни аргументи за отхвърлянето на този закон или пък да се връщаме в миналото, както каза бившият областен управител, за мен това са, както каза господин Дилов, ясни аргументи. Елате и кажете от трибуната: “Ние не ги приемаме заради това, заради това, заради това”. На всички ви е ясно какво касаят тези изменения – корупцията. Къде трябва да се сложи началото на обсъжданията, началото на някакви промени? Именно тук. След като има корупция, вместо постоянно да пишем доклади на шест месеца как се борим с корупцията, дайте да сложим началото. За това са направени тези промени.
Негласувайки или гласувайки “въздържали се”, вие не сте за промените, не сте за това от Народното събрание да тръгне борбата за промени, борбата срещу корупцията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Почитаеми господин председателю, почитаеми колеги! Явно колегите от ОДС, от СДС след бурните президентски дебати, разисквания и анализи на добрите резултати, искат да продължат и в пленарната зала да ни вкарат в безплоден дебат. Безплоден не заради друго, а на първо място заради това, защото в нито един доклад на Европейския съюз или на комисиите, които осъществяваха мониторинг в сферата на държавната администрация, няма препоръка, която да казва, че задължително трябва да се приеме закон, и то внесен от господин Филип Димитров и ОДС, който да ни научи как да се браним от корупцията. Няма такова нещо. А това, че вие имате желание да се изявите, е хубаво, но не тук и не сега е моментът. Може би по-късно. С този закон нищо няма да постигнете. Щом мярката е препоръките на Европейската комисия или на хората – комисари, които идваха да проверяват, нека да се съобразяваме с тях. Извадете ми един довод оттам, където казват, че трябва да се направи точно такъв закон с тези текстове, аз бих го подкрепил. За съжаление такова нещо няма. Не за съжаление, а за радост може би. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Втора реплика?
Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Попвасилев, няма препоръка на Европейския съюз. Трябва ли ни препоръка всеки път, когато искаме да направим нещо? Притеснява ме, че дебатът трябваше да бъде различен. Трябваше да стане представител на БСП и да каже: “Да, има проблем. Аз имам по-добро решение от Вас, господин Филип Димитров”. Ако има по-добро решение, тогава ние щяхме да го подкрепим.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ще стане, ще стане.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Състезанието трябва да бъде кой ще намери по-добро решение на този проблем, който очевидно съществува. Вместо това излиза тук господин Олимпи Кътев и ми говори за президентски избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Репликата Ви е към господин Попвасилев.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Попвасилев, наистина няма изискване на Европейския съюз. За да решаваме проблемите на българските граждани, трябва ли постоянно някой от вън да ни казва какво трябва да правим? Необходимо ли е такова нещо?! Смятате ли, че българският парламент може да свърши нещо без Европейският съюз да го изисква изрично?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За трета реплика има думата госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Попвасилев, аз се учудвам на Вашата наивност. Вие прекалено наивно защитавате един наистина достоен закон – закон, който трябва да приемем. Управляващите не желаят да променят нищо в съществуващата практика. Господин Олимпи Кътев изобщо не е разбрал, че една от най-сериозните забележки към България е съществуването на корупционни практики. Но господин Олимпи Кътев е един от прочулите се в тази област. Нека си спомним имотите на царя, нека си спомним многобройните ВЕЦ-ове по Искър и хиляди други неща, които той допусна. Затова той толкова яростно подскача тук и се опитва да защити нещо, което е абсурдно. Господа, просто не желаете да промените съществуващите практики.
Предстои разпределението на огромен ресурс. Разбира се, че има огромно значение дали това ще попадне във вашите джобове, в джобовете на вашите роднини по неясни схеми, без ясни критерии, или ще има ясни процедури и ограничения за административния апарат, включително и за тези, които го управляват. Това е много ясно. Много е ясен вашият интерес и това, разбира се, определя вашата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: И каква е Вашата реплика?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Моята реплика е към господин Попвасилев за неговата наивност. Нещата са абсолютно ясни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за дуплика.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, като наивник на средна възраст, наистина вярвам, че този закон трябва да бъде подкрепен на първо четене. Защото рибата мирише откъм главата, господин Кътев, и корупция че има, я има и тя е в държавната администрация.
Искам да ви кажа, че случайно съм прочел един доклад за едни извършени строително-монтажни работи на един гранично-пропускателен пункт и там съм видял неща, за които не ми се ще да говоря от трибуната.
За това, че има корупция в държавната администрация – има. За това, че трябва да направим първите крачки – трябва. Надявам се, че все пак всички вие ще преосмислите и ще подкрепите тези два законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване заместник-председателят на Народното събрание проф. Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Целта и на двата законопроекта, както е отбелязано в мотивите и както чухме тук и от вносителите и поддръжниците на тези законопроекти, е борба срещу корупцията, срещу корупционните практики, които реално съществуват у нас и никой не трябва да си затваря очите. Следователно, уважаеми народни представители, целта е благородна. Бих казал, всеки от нас трябва да преследва тази цел – борба срещу престъпността и корупцията. Мисля, че всеки един от нас в една или друга степен прави необходимото не само с тези закони, но и в другите нормативни актове.
Въпросът обаче е: дали Законът за администрацията, респективно Законът за държавния служител, така както ни се предлага, е годно средство за борба срещу корупцията? За мен категорично не! И двата законопроекта са негодно средство за борба срещу корупционните практики, респективно конфликта на интереси.
Тук господин Димитров каза: дайте да изчистим този въпрос! Господин Димитров, с всичките ми уважения към Вас, но с тези два законопроекта проблемът не се изчиства. Той се замита, замърсява се. Още повече, ако тези два законопроекта се приемат, в живота, в практиката ще доведат до много по-големи проблеми, отколкото сега сме изправени – и нормативни, и практически.
Аз ще се спра само на юридическите аргументи.
Първо, уважаеми народни представители, това е Законът за администрацията. В Закона за администрацията, който действа и в момента, в чл. 1, ал. 2 изрично е казано: „Този закон урежда правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация”. Следователно предметът на регулиране, обхватът на Закона за администрация, е изпълнителната власт – ясно и категорично казано още в чл. 1.
Какво ни предлагат обаче вносителите? Ето техния Закон за изменение и допълнение на Закона за администрация, който казва:
„§ 2. Конфликт на интереси...” - с един параграф се допълва Законът за администрацията и към него се прави един най-най-широк обхват, много по-далеч от този, който е в чл. 1 – „има винаги, когато народни представители...” - вкарваме народните представители в Закона за администрацията.
Но, уважаеми народни представители, тези, които сте внесли този законопроект, проблемът с конфликта на интереси, с несъвместимостта на народните представители е уреден в българската Конституция, отворете чл. 68. Отворете Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – чл. 102, който казва: „Народният представител няма право да участва в управителни или надзорни органи на търговски дружества и кооперации”. Не само с държавно участие, въобще много по-широка забрана. И ако тази забрана е нарушена, всеки един от нас, от 240 народни представители, може да отиде до Конституционния съд и той да му прекрати правомощията. Така че въпросът с народните представители е уреден в друга материя. Не може в Закона за администрацията да уреждате статута на народните представители.
По-нататък, в същия този § 2 изрично е казано, че се отнася – обърнете внимание, Законът за администрацията – за съдии и прокурори. Не знам защо са изтървани следователите?! Но не това е най-важното. Помилвали са ги?!
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Останаха малко.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Или останаха малко, добре. Може би трябва да се постави и въпросът за дознателите, които са практически следователи.
Отново повтарям, Законът за администрацията има предвид изпълнителната власт. Функциите, структурата, ако щете, статутът на магистрата, е уреден в Закона за съдебната власт. Обърнете внимание, там има чл. 132 – „Съдиите, прокурорите и следователите не могат да упражняват търговска дейност, не могат да участват в надзорни, управителни...” и т.н. съвети.
Ето, вижте, отворете го и вижте. Къде бутате магистратите в Закона за администрацията? Това е недопустимо!
На следващо място, говоря още по обхвата, бутнали сте кметове, заместник-кметове, общински съветници. Хора, има Закон за местното самоуправление и местната администрация. Там е даден статутът на общинския съветник какво може и какво не може да бъде. Изрично е казано: „Кметът на общината и района не може да извършва търговска дейност, не може да участва в надзорни, управителни съвети, контролни органи” и т.н. Това е чл. 34-41 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Как може да ги бутате тук, в Закона за администрацията, и да правите една каша?!
Следователно, този закон за изменение и допълнение, който ни се предлага, е извън обхвата на Закона за администрацията и само на това основание не може да бъде приет, тъй като материята е уредена в други закони.
Уважаеми народни представители, ако погледнете § 4, прословутата ал. 4 не е в Административнопроцесуалния кодекс, а чрез Административнопроцесуалния кодекс тази година тук ние, народните представители, направихме промяна в чл. 29а от Закона за държавния служител.
Три пъти четох това, което ни се предлага, и това, което ние сме приели и сега действа в Закона за държавния служител – чл. 29а, ал. 4, буква по буква, запетая по запетая – никаква разлика, никакъв нюанс, както тук говори господин Филип Димитров. Буквално е преписан, преснет е даже. Ако ние приемем това, което ни се предлага, отменяме един законов текст, който, хубав или лош, действа и го заменяме с абсолютно същия текст. Такова чудо 15 години не е правил парламентът! Защо? Кому е необходимо? Ето, казвате: нова ал. 4, ама новата ал. 4 е абсолютно същата като сега действащата ал. 4 на чл. 29а от Закона за държавния служител.
Обърнете внимание на ал. 5. Ами ал. 5, дето ни я предлагате, е абсолютно същата, както е ал. 5, която сега действа в Закона за държавния служител. Пак преписана! Пак точно преснета, без никакъв нюанс. Е, как можем да приемаме такива закони?! Освен това, двата закона – за държавния служител и за администрацията, уж два законопроекта, уж различни нормативни актове, пък едни и същи. Ако ги приемем, какво ще стане? Едни и същи правни норми ще има в един и в друг закон.
И още нещо питам: ако се приеме, какво ще стане с тези текстове от Закона за съдебната власт, от Закона за местното самоуправление, правилника, Конституцията, които уреждат същата материя? Отменяме ли ги или не ги отменяме? Кажете, че ги отменяме и ще действа примерно Законът за администрацията. Има колизия между тях – това, което ни се предлага, и сегашната нормативна уредба в тази насока.
Но да не бъда чак толкова многословен, защото мога да ви говоря до сутринта. Тук чух, че досега не е решен въпросът, не е уреден нормативно въпросът за конфликта на интереси. Не четете ли нормативните ни актове? Аз вече посочих 4-5 от тях.
Ако искате да знаете, има специален кодекс, обърнете внимание, напишете си го – “Държавен вестник”, бр. 53 от 2004 г., където има цяла Глава четвърта “Конфликт на интереси”, чл. 12 и следващите, много по-точно разписани от това, което Вие ни предлагате. Друг е въпросът дали в практиката ние прилагаме правните норми? Ето тук куцаме. Не бива обаче да натрупваме норми, норми, норми за една и съща материя, които взаимно си противоречат, взаимно са в колизия и още повече объркват правоприложителите.
Посочи се от господин Димитров, струва ми се, че тези два законопроекта били в унисон с нашето европейско бъдеще, като държава на Европейския съюз и не знам си колко още подобни начинания. Колеги, няма абсолютно нищо такова. Относно въпроса с конфликта на интереси на европейско ниво има препоръка на Съвета на Организацията на икономическото сътрудничество за конфликта на интереси от февруари 2004 г., където се дава дефиниция за конфликт на интереси.
Втора препоръка 2000 от Комитета на министрите на страните относно Кодекса за държавните служителите и държавната администрация, където се дават дефиниции за конфликт на интереси. Ако искаме да правим нещо, трябва да стъпим на тази европейска практика, а не на такива изпълнения, каквито са тук двата законопроекта.
Съвсем друг е подходът на Европа към проблема за конфликта на интереси, а не такъв. Така че тези закони не са в унисон с принципите, с вижданията на европейските държави.
Ако искате, господин Димитров, виждам, че държите картата си, много ми е интересно какво ще кажете, елате в кабинета ми и аз ще Ви кажа как е в Португалия, в Литва, в Латвия и в някои други държави на Европа, как точно са формулирали проблема с конфликта на интереси. Никъде няма такова чудо, каквото Вие ни предлагате.
Уважаеми народни представител, обръщайки се към всички вас, една цел може да се постигне с годно средство, а не с негодно юридическо средство. Защото това негодно юридическо средство, ако стане закон, като бумеранг ще се върне върху нашите глави. Е, критиките са основателни в областта на наказателното право за Ванко 1. Не приемайте тези закони, защото в административното право това ще бъде Ванко 2. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика думата има господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да, вярно е, че Законопроектът за изменение на Закона за държавната администрация и Законопроектът за изменение на Закона за държавния служител са два абсолютно идентични текста, които в известен смисъл са спрегнати. В единия текст се говори за изменение на Закона за администрацията и в Преходните разпоредби се предлагат изменения на Закона за държавния служител, а в другия текст е обратното. Тъкмо по тази причина приехме да ги гледаме едновременно. Аз приех това предложение, гласувах за него и намирам това за съвършено уместно.
Дами и господа, естествено е, даже и в нашия правилник съществува такава разпоредба, че когато закони уреждат една и съща материя, внесени са в парламента, те се гледат заедно.
Защо сме избрали тази правна техника да предложим двата закона и в единия, и в другия текст? По простата причина, че една година, дами и господа, една цяла година обструкции ни карат да търсим всяка възможност да влезем в залата, белким това нещо най-после мине. Не виждам абсолютно никаква правна нечистота в този подход. Напротив, ето ние ги гледаме сега заедно. И след като вие, пълни с национална отговорност, гласувате в подкрепа на тези закони на първо четене, на второ четене ние имаме два варианта – или да приемем единия от двата, или да приемем частта за изменението на Закона за администрацията вътре в Закона за администрацията и частта за изменението на Закона за държавния служител – в Закона за държавния служител, както си му е редът. Тоест това не би трябвало да събужда у вас никакъв елемент на притеснение. Напротив, ето имате всички карти на масата – казваме ви: ако тръгваме към единия закон, трябва да пипнем и другия. Ако почнем от втория, не можем да останем само с него, трябва да изменим и първия. Абсолютно ясно.
Второ, господин Корнезов, намирате прилики в тези текстове, но в същото време си противоречите, защото казвате, че сме гласували нещо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, моля Ви да привършите мисълта си.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика думата има господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Корнезов, мисля, че бяхте много убедителен. Мисля, че това, което казахте по отношение на разделението на властите и уреждането в българското законодателство всяко на мястото си е абсолютно правилно. Излизам за да кажа, че Ви подкрепям в това, което чух.
Вие някак си доста подредено говорехте, но пропуснахте – и това е моята реплика към Вас, да кажете лично според Вас въпросът с темата, понятието конфликт на интереси вътре в българската администрация и нормативните актове, които уреждат тази администрация, няма ли своето място? Дали само Административнопроцесуалният кодекс, което успях да чуя от Вас, е нормативният акт, който трябва да се занимава с тази материя или и Устройственият закон на самата българска администрация в себе си не трябва да има ясно дефиниране на проблем, за който Вие казахте, че не трябва да си затваряме очите? По същия начин това се отнася и към Закона за държавния служител.
Или, сумирайки репликата си, моля Ви да бъдете категоричен, доколкото е възможно, и да отговорите ясно: в тези два български закона има ли нужда от промяна, която да дефинира ясно конфликта на интереси с оглед на това, с което те се занимават като материя? Моето мнение е, че трябва. Бих желал да чуя Вашето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За трета реплика има думата господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Не чух от Вашето изказване къде точно – тъй като видях голямата воля да се преборим с това, което съществува сега като практика, къде в действащото законодателство е решен въпросът с роднините, каква е процедурата и какви са санкциите. Точно за това става въпрос. Ние на практика сега имаме само едни пожелания. След като виждам, че сте много подготвен в тази област, защо трябва да се чака от опозицията да бъдат правени предложения и само да се опонира, а не при тази воля за борба с корупцията в държавата вие като управляващи, като много подготвени в тази област, не сте вече проявили тази инициатива и ние да разглеждаме тук вашите предложения, които биха съответствали на вашата компетентност и подготовка.
Като слушам сега дебата, колко голяма воля има управляващото мнозинство и ние да се борим с корупцията и как се опонира на всякакви предложения в тази област, сещам се за едно време, когато на една софийска ограда пишеше: “Война за мир – до пълно унищожение на света!”. Мисля си да не би тази борба с корупция, която води вашата управляваща коалиция, да не е до пълно разграбване на държавата. (Единични ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Корнезов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Заповядайте, имате три минути.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря и на тримата народни представители за репликите.
Първо, за съжаление господин Филип Димитров не можа да развие всички свои аргументи поради липса на време. Първият, който чух, е че нямало пречка от двата закона да бъде направен един, защото така пишело в правилника. Напротив, господин Филип Димитров, разбира се, че когато има два и повече законопроекта, но по един и същи закон, тогава се разглеждат общо, респективно се приемат и се прави общ законопроект. Вие ни предлагате два различни законопроекта, но с едно и също съдържание. Единият е Законът за администрацията, другият е Законът за държавния служител. Това е категорично недопустимо от гледна точка на законодателния процес.
Господин Методиев, в тази връзка беше и репликата на господин Сотиров, затова ще отговоря и на двамата: конфликтът на интереси има редица измерения. Едно от тях е несъвместимостта на дадена длъжност с друга длъжност - народният представител няма право на еди-какво си, министърът няма право на друго и така нататък, което Вие се мъчите да направите тук. Това е само едно от измеренията. Конфликтът на интереси има и други измерения и затова Европа и другите държави, които са регламентирали този въпрос, дават доста по-широко конфликта между обществените и частните интереси, защото във всеки един конкретен случай трябва да се подхожда конкретно, ясно и недвусмислено с една възможна съдебна защита.
Затова поне аз мисля, защото съм мислил по този въпрос, макар и да нямам категоричен отговор, тъй като сега в нашето законодателство в над 10 закона в една или друга степен са уредени конфликтите на интереси…
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Но никъде в тази...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Как да не е, в Закона за администрацията е уредено, в Закона за държавния служител, включително има и санкции.
Господин Филип Димитров, отворете чл. 103 и ще видите когато има конфликт на интереси какви са санкциите, определени в този закон! Ами, четете, какво да направя?! Извинявайте за отношението.
Затова, според мен, може би трябва тук всички да помислим, да кодифицираме тази материя, не да бъде пръсната в различни нормативни актове, включително и подзаконови нормативни актове. Има и Етичен кодекс, който е приет от Министерския съвет, но в него също са изброени критериите за конфликт на интереси. Прочетох ви постановление на Министерския съвет, където има цяла глава за конфликт на интереси. Но явно, че машината не сработва или поне на много места не сработва. Затова съм готов с моите познания, колкото и скромни да са те, и с всеки един от вас да седнем и да помислим не можем ли да кодифицираме в един нормативен акт различните измерения на конфликт на интереси, защото едно е в съдебната власт, друго е за депутата, трето е за общинския съветник. Значи трябва да намерим общата формула и измерение на държавната служба с конфликта на интереси да не се допуска или поне да се ограничи до минимум. Това фактическо съжителство, където ни го предлагате, много добре знаете, че е недоказуемо.
Благодаря ви. Още веднъж ви приканвам – гласувайте по съвест, но не подкрепяйте законите. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-председател.
Заповядайте за изказване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Колеги, ще бъда кратък, тъй като нямам право на дуплика, та да правя реплика.
Господин Корнезов, чл. 103 от правилника казва, че при внасянето на законопроекти и изказване в пленарно заседание или комисия народен представител с финансов интерес от обсъждания проблем е длъжен да разкрие този интерес. Става въпрос само за едно деклариране. А тук говорим за конкретни санкции, за механизъм за търсене на отговорност. Освен това, това, което се предлага, е да бъдат ясно дефинирани всички връзки и взаимоотношения. Знаем, че в България родата е нещо много важно. Ние сме патриархална държава, имаме здрави роднински отношения. В тази посока имаме доста примери, няма смисъл да ги изброявам. За това става въпрос, господин Корнезов.
Не виждам никакъв проблем, тъй като предложените законопроекти говорят за приравняване, няма смисъл това да бъде регламентирано в пет или десет закона – практика, която я има и създава много предпоставки за различни тълкувания и конфликти между отделните закони. Освен това, като имаме такава добра воля да приемаме, изкарвате аргументи, че има противоречие между двата закона, приемете поне единия.
И пак Ви призовавам: след като имате толкова подготвеност в тази област и такова желание, защо не инициирате Вашите предложения в тази посока? Гарантирам, че от опозицията ще ги подкрепим, ако имате формални, юридически или някакви други възражения срещу това, което се предлага. Въпросът е в принципа, духа и волята действително да се регламентират по един подходящ начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Само едно уточнение, господин Сотиров.
Посочих чл. 130 не от правилника, а от Закона за държавния служител, където има санкции - при конфликт на интереси на съвместителност се прекратяват правоотношенията. Това е по Закона за държавния служител, а не по правилника, който Вие цитирахте. Но понеже посочихте правилника длъжен съм все пак, обърнахте се към мен, да заявя, че нито аз, нито семейството ми, нито някой от родата ми има някакъв интерес от приемането или неприемането на този закон. Това като информация, понеже казахте, че всеки народен представител преди да се изкаже е длъжен да каже дали има някакъв интерес. Моят интерес е преди всичко професионален, но Ви благодаря за уточняването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика на господин Сотиров, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Почитаеми господин председателю, почитаеми колеги! Хич не ми се щеше да се стигне дотук, до изказването на почитаемия председател Корнезов, защото в края на краищата не трябваше да се разбива на пух и прах все пак това желание на колегите от опозицията да направят нещо, макар и недоносче, макар и некадърно направено. Аз и затова призовавах да не се стига до такива дебати, но в края на краищата нещата трябваше да се кажат.
Почитаеми колега Сотиров, искам да ви припомня на Вас и на вашата група, че понятието "братовчеди във властта" не го въведе сегашното управляващо мнозинство, то е ваше произведение.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): На БСП. БСП го измисли.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Братовчедите много добре ги знаем кои бяха, на кого и ги помним. Така че не пришивайте ваши стари проблеми сега да ги разрешавате.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Ще извадим списъците! Не ви ли е срам!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: А що се отнася долнопробните намеци и подмятания на колегата, просто това ви унищожи. Но хич не ми пука, че вас ви унищожи. Лошото е, че унищожи дясното чрез вас. Това – злобата, доносите, подмятанията.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Защо не го вземете дясното? Европа не ви иска. Нали искахте да станете член на Народната партия, но царските партии не ги приемат.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Вие не ни берете грижа на нас. Гледайте си вашия двор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли трета реплика? Няма.
Имате думата за дуплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Корнезов, не сте ме разбрали. Най-малко съм визирал Вас. Никакви подозрения нямам, напротив, мисля, че Вие сте един достоен и почтен народен представител. Въпросът беше поставен по принцип.
Господин Кътев, ако бях на Ваше място и от вашата партия, никога нямаше да говоря за братовчеди. Вие вдигнахте братовчедството на европейско ниво и вие сте последните, които трябва да поставят темата за братовчедите. (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Не виждам.
Обявявам за закрита дискусията по двата законопроекта, внесени от господин Филип Димитров и група народни представители.
Преминаваме към гласуване на двата законопроекта.
Съгласно правилника, първо ще подложа на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 33, против 38, въздържали се 50.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Преминаваме към гласуване на втория законопроект – за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен също от народния представител Филип Димитров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 31, против 42, въздържали се 48.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Уважаеми народни представители, продължаваме със точка четвърта от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Има думата председателят на Комисията по транспорт и съобщения господин Йордан Мирчев. Заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Предлагам присъствието в пленарна зала да се увеличи, като допуснем госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, изпълнителния директор на "Железопътна администрация" Георги Николов и директора на Правната дирекция в Министерство на транспорта Красимира Стоянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 67, против 1, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля заместник-министърът и другите високопоставени държавни служители да заемат своите места в пленарната зала.
Господин председател на комисията, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Доклад на Комисията по транспорт и съобщения за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от Министерския съвет.
Заглавието е: "Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт".
От § 1 до § 6 текстовете на вносителя са приети. Няма да ги чета съгласно приетия от Четиридесетото Народно събрание правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре. Точно така.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и текстовете от § 1 до § 6 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 64, против 2, въздържали се няма.
Наименованието на закона и текстовете от § 1 до § 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя, но ще си позволя, господин председател, да направя едно предложение.
Първо, в т. 3 думите "главния ревизор по безопасността" да отпаднат. Мотивите ми са, че този закон над 90% засяга въпросите на оперативната съвместимост и безопасността на движението в железниците. По-нататък ние създаваме специална Глава шест "Б" – "Безопасност и разследване", и някак си се получава несъответствие. Ние създаваме звено от трима души в Министерство на транспорта за разследване на тежки произшествия, а този, който трябва да провежда цялостната политика по безопасността в железопътния транспорт, някак си го обезличаваме.
Така че моето предложение е думите "главния ревизор по безопасността" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение на председателя на комисията по § 7.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте направеното ад хок предложение от председателя на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане е прието.
Моля, гласувайте коригирания § 7.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Измененият § 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя по параграфи 8 до 10 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за параграфи 8 до 10 включително.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Параграфите от 8 до 10 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 11 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 11. В чл. 25 ал. 3 се изменя така:
„(3) Когато управител на инфраструктурата е концесионер, за него се прилагат ограниченията по чл. 10, алинеи 2 и 3, които важат за Национална компания „Железопътна инфраструктура”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по новата редакция на § 11? Не виждам.
Моля, гласувайте новата редакция на § 11, която се подкрепя от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Параграф 11 в новата редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По параграфи от 12 до 15 комисията подкрепя текстовете на вносителя. Предлагам да ги гласуваме ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по тези параграфи? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи 12 до 15 включително.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Параграфите от 12 до 15 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя.
Тук моля вносителят да обясни. Текстът е, че ал. 3 се отменя. Алинея 3 засяга технологичните сгради в железопътните гари, свързани с дейността по управлението на движението на влаковете, безопасността и т.н., са публична държавна собственост.
Едва ли мотивите за отпадане на ал. 3 от действащия закон трябва да свързваме с това, че накрая в закона в дефиницията или понятието „железопътна инфраструктура” са включени и тези сгради. Мисля, че основните неща, които регламентират собствеността, трябва да си останат в закона. Ако се основаваме само на дефиницията за железопътната инфраструктура в края, се пораждат възможности за тълкуване в различни посоки. Моето процедурно предложение „ал. 3 се отменя” е да отпадне и се запази действащият текст на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, Вие не сте съгласен с текста на вносителя - § 16, ал. 1, който гласи „Алинея 3 се отменя”?
Заместник-министър Мартинова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В случая не става дума за различие във виждането, тъй като тук наистина за едно и също нещо въпросът е да намерим подходящото систематично място в закона.
Считам, че предложението на проф. Мирчев е резонно, има логика и може да бъде споделено. Не възразяваме да остане законът така, както е в момента. Искам да кажа, че в концепцията нямаме различия. Въпросът е кое е по-подходящото систематично място. Включително, не пречи дефиницията да стои накрая, както е в момента, но за улеснение на правоприлагащите би могло да остане и тук. Нямаме никакви възражения по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Каква е позицията на комисията след изказването на заместник-министър Мартинова?
Господин Илиевски, заповядайте.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Господин председател, предлагам в крайна сметка да бъде подкрепено решението на комисията, защото иначе започваме да импровизираме от трибуната. Имаше ред да се направят и да се обсъдят предложенията в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест комисията подкрепя текста на вносителя по § 16?
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте предложението, направено ад хок от трибуната от председателя на комисията проф. Мирчев. Той не е съгласен ал. 3 да отпадне.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 96 народни представители: за 24, против 12, въздържали се 60.
Предложението на господин Мирчев не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 16 така, както се предлага от комисията – комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 17 комисията подкрепя текста на вносителя.
Аз ще си позволя отново да предложа този параграф да отпадне. Той е много странен и не виждам въобще приложението му: управителят на инфраструктурата разпределя електрическата енергия за влакови нужди по електрифицираните железопътни линии. Ако някой от вносителите ми обясни как ще го приложи, да заповяда. Това е абсолютно ненужен и неработещ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате § 17 да отпадне. (Реплики.)
От името на вносителя някой желае ли да вземе думата? Не.
Господин Илиевски, заповядайте. Имате думата.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, аз отново предлагам да бъде подкрепен текстът на комисията по простата причина, че по този начин ние въвеждаме реално конкуренция в железниците. Казано е, че могат да се дават определени участъци от железопътната инфраструктура. Ами, нали като се отдаде, този който е концесионер, на практика той трябва да продава електрическата енергия, когато се преминава през концесионирания от него участък. Иначе как да стане? Ние изпадаме под ударите на едно, бих казал, антимонополно законодателство, ако това не го приемем като текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за реплика, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще си позволя да направя реплика просто защото, господин Илиевски, тук се говори за това, че управителят на инфраструктурата разпределя електрическата енергия по железопътните линии, демек Националната електрическа компания я разпределя. Тук не говорим за концесии и за други неща. Освен това, разходите за електроенергия и гориво се плащат от превозвача, а не от железопътната инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Георги Николов – изпълнителен директор на "Железопътна администрация".
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати! Бих искал да взема отношение, защото е нужно едно уточнение. И сега железопътната инфраструктура разпределя тази електрическа енергия за влакови нужди по електрифицираните участъци. Това става чрез подстанциите и контактната мрежа, като се осигурява движението на влаковете. Това пряко е свързано с безопасното движение на влаковете по електрифицираните участъци от инфраструктурата. Това е един съществен въпрос особено тогава, когато управителя на инфраструктурата има функциите да оптимизира и потреблението на тяговата енергия. Не може за най-натоварените участъци, където имаме сериозна влакова работа и няма излишък на енергия, от други, в които има излишък, да не може да бъде прехвърлена на това място, на тази територия и на тези гари, в които има тази необходимост. В този текст се определя точно технологията, по която се захранва цялото влаково движение в електрифицираните участъци на железопътната мрежа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Гласуваме предложенията на господин Мирчев за отпадане на § 17 по текста на вносителя.
Гласували 81 народни представители: за 18, против 6, въздържали се 57.
Предложението за отпадане на § 17 не се приема.
Гласуваме § 17 така както е предложен от вносителя подкрепен от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По параграфи от 18 до 21 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по тези три параграфа? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на текстовете от § 18 до § 21 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Параграфите от 18 до 21 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага § 22 да придобие следното съдържание:
"§ 22. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 думите "Национална компания "Железопътна инфраструктура" се заменят с "управителя на железопътната инфраструктура", след думата "използването" се добавя "и" и текстът до края се заличава.
2. Алинея 2 са изменя така:
"(2) Границите на размера на таксите се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта."
3. Създава се ал. 3:
"(3) Управителят на железопътната инфраструктура определя размера на инфраструктурните такси в границите по ал. 2 при условие и ред, определени от министъра на транспорта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по § 22 с новата редакция, предложена от комисията? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме § 22 с новата му редакция, предложена от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Параграф 22 е приет в новата му редакция.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя от § 23 до § 30 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Преминаваме към гласуване на текстовете от § 23 до § 30 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя от § 31 до § 35 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по тези параграфи? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете от § 31 до § 35 включително.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
Ще направя едно процедурно предложение. Тук се предлага да се добавят думите „включително и намаляване на инфраструктурните такси”. Това предложение, което се предлага от вносителя, по същество е включено в чл. 35, където е казано: ако министърът иска да дава намаление или увеличение, той го отразява в предложението си до Министерския съвет. Параграф 36 е излишен и предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво е становището на вносителя? Заместник-министър Мартинова, има предложение за отпадане на § 36, желаете ли думата?
Заповядайте, госпожо Мартинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! И тук, както и в предходния случай, става въпрос за поясняване на нещо, което действително вече е прието с текста за границите на размера на таксите. И аз мисля, че няма пречка текстът да бъде във вида, в който си е, защото той не въвежда нещо ново и нещо по-различно, а въвежда уточняване. Така че, подчертавайки отново че става дума не за различие по същество, а за това дали да бъде само на едно място или да бъде и на двете места с оглед да бъде по-ясно, и ние като вносител сме счели, че ще придадем максимална яснота, разбира се, предоставям решението на вас като народни представители. Но смятам, че трябва да се вземе предвид, че няма абсолютно никакво различие в съдържанието на текста, а става въпрос само за редакционна поправка. Ние смятаме, че така би могло да бъде по-ясно, но предоставяме на вас решението и преценката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест Вие сте против предложението на господин Мирчев или приемате неговото предложение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Във вида, в който сме го предложили, би било по-ясно за прилагащите. Пак казвам, то е вече покрито от материята, в която се казва по чл. 35, че рамката за определяне на таксите се взема от Министерския съвет, така че предоставям на вас. Иначе смятам, че ще бъде по-удобно за правоприлагане да го има във вида, в който е внесено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи Вие поддържате текста на вносителя.
Подлагам на гласуване направеното предложение на господин Мирчев за отпадане на § 36.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 16, против няма, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 36, така както е по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предлагам от § 37 до § 39 да се гласуват ан блок – текстът е по предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по тези три параграфа: 37, 38 и 39? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете от § 37 до § 39 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващият текст се отнася от § 40 до § 50 включително, което включва създаването на Глава шеста „б”.
Комисията подкрепя текста на вносителя от § 40 до § 50 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по тези параграфи? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на текстовете от параграфи 40 до 50 включително. Те се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете на параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващите предложения от § 51 до § 55 се отнасят до налагането на имуществени санкции и затова предлагам да ги гласуваме ан блок. Те са текстове на вносителя, подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по текстовете на параграфи от 51 до 55? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи от 51 до 55 включително.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете на параграфи от 51 до 55 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф 56 обхваща изменения в Допълнителните разпоредби.
Той се състои от 38 точки.
Комисията подкрепя теста на вносителя. Предлагам да го гласуваме така, както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 56.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграф 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: В „Преходните и заключителните разпоредби” комисията подкрепя текста на вносителя за § 57.
Ще прочета предложението на комисията за създаване на нов § 58 със следното съдържание:
„§ 58. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, ...) в чл. 106а, ал. 1 т. 4 се отменя.”
По последния параграф - § 58, комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, в „Преходните и заключителните разпоредби” комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, предлага нов § 58, който беше предложен на вашето внимание от председателя на комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 59.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Преминаваме към гласуване на Раздел „Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете на § 57, новия § 58 и текста на вносителя за § 58, който става § 59.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграфи 57, 58 и 59 са приети, а с това е приет на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, преминаваме към точка пета, която няколко пъти се заканваме да започнем да разглеждаме:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА 2001 Г., НА ДОКЛАДИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА 2002 Г. И ЗА 2003 Г. И НА НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО И ОПАЗВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2004 Г.
Давам думата на председателя Комисията по околната среда и водите господин Божинов да представи поредицата от доклади.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, преди това бих искал да направя две процедурни предложения.
Първото предложение е да удължим с една седмица срока за предложения по Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Второто предложение е във връзка с разглежданите доклади за състоянието на околната среда в залата да бъдат допуснати за участие в дискусията господата Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, и Димитър Вергиев – директор на Изпълнителната агенция по околната среда.
Моля да подложите двете предложения поотделно на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има две процедурни предложения.
Първото е за удължаване срока за предложения по Законопроекта за чистотата на атмосферния въздух – общо две седмици.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Чавдар Георгиев и на господин Димитър Вергиев от Изпълнителната агенция по околната среда.
Моля, гласувайте за допускането им в пленарната зала.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Поканете господата в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми колеги, за да бъда докрай коректен пред вас, искам да ви информирам, че първите два доклада от четирите, които ще ви представя, са разгледани от комисията и представени пред вас по аналогия с една практика, която беше приложена в българския парламент по отношение на изостаналите със своето разглеждане доклади за изпълнението на бюджетите от предходни години. Това стана при единодушното съгласие на членовете на комисията и те практически в новия си състав потвърдиха неразгледаните доклади от Комисията по околната среда и водите в Тридесет и деветото Народно събрание.
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно проект на решение за приемане на Годишен доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда за 2001 г., № 302-03-12, внесен от Министерския съвет на 16 април 2003 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 септември 2006 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда за 2001 г.
В заседанието на комисията взеха участие господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, господин Димитър Вергиев – директор на Изпълнителната агенция по околната среда, господин Теодор Иванов – държавен експерт в Дирекция „Опазване на въздуха” в Министерството на околната среда и водите, господин Никола Матев – държавен експерт в Дирекция „Води”, господин Величко Величков – главен експерт в Националната служба за защита на природата.
Представители на вносителя запознаха членовете на комисията с основанията и целите на разработения доклад с общите констатации и изводи от направения анализ за състоянието на околната среда по компоненти и фактори, които й влияят, с въздействието на различните стопански отрасли върху околната среда, с използваните инструменти на екологичната политика и с международното сътрудничество в тази област.
По време на дискусията беше обърнато внимание на необходимостта от непрекъснат мониторинг и осигуряване на необходимите финансови средства за работа на националната система за мониторинг.
Бяха отправени препоръки за подобряване структурата и съдържанието на бъдещите доклади и по-специално допълнението им с анализ на тенденциите в областта на околната среда, който би бил от полза за формирането на секторни политики, адекватни на изискванията на околната среда.
Членовете на комисията изразиха мнение, че като цяло докладът отразява коректно данните за състоянието на околната среда и дава добра представа за извършената от Министерството на околната среда и водите работа с цел подобряване на качеството на околната среда.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда за 2001 г., № 302-03-12, внесен от Министерския съвет на 16 април 2003 г.
Становището беше прието единодушно от народните представители, присъствали на заседанието на комисията.
27 септември 2006 г.”
Как бихме процедирали, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз бих предложил да представите и четирите доклада.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно проект за решение за приемане на Доклад за състоянието на околната среда за 2002 г., № 402-03-8, внесен от Министерския съвет на 17 март 2004 г.
От името на вносителя докладът беше представен от господин Димитър Вергиев, който запозна накратко комисията с неговото съдържание.
За разлика от докладите за състоянието на околната среда за предходните години настоящият доклад е с променена структура и допълнено съдържание в съответствие с изискванията на Икономическата комисия за Европа на ООН. За неговото разработване, освен Министерството на околната среда и водите в лицето на Изпълнителната агенция по околната среда, са привлечени всички останали министерства в изпълнение на интегрирания подход в управлението на околната среда.
Като нови елементи, характеризиращи качеството на околната среда, са включени изменението на климата и разрушаването на озоновия слой.
Основните изводи относно въздействието на отделните стопански отрасли са следните.
В енергетиката, която е основен източник на парникови газове и прах, се наблюдава относително намаление в потреблението, водещо до намаляване на замърсяването на атмосферния въздух. За да се запази обаче тази тенденция, е необходимо да се редуцира използването на изкопаеми горива, да се развие в по-голяма степен прилагането на мерки за повишаване на енергийната ефективност, както и внедряването на отчистващи системи.
Промишлеността оказва най-голямо влияние върху качеството на атмосферния въздух и генерирането на отпадъци. Във връзка с това през 2002 г. са реализирани редица проекти, водещи до намаляване на емисиите от вредни вещества в атмосферния въздух, разработват се и се прилагат програми за управление качеството на атмосферния въздух.
В транспорта се наблюдава тенденция за намаляване на замърсяванията с олово, поради излизането от употреба на оловните бензини.
Туризмът, който продължава да се разраства, води до все по-голямо въздействие върху околната среда чрез увеличаване на площите, заети с необходимата за неговото развитие и инфраструктура, по-голямо транспортно натоварване и генериране на отпадъци.
В селското стопанство поради ниското потребление на торове и продукти за растителна защита се забелязва значително намаление на замърсяването на почвите.
Като цяло може да се каже, че състоянието на отделните компоненти на околната среда бележи тенденция към подобрение или остава непроменено. Най-голямо предизвикателство представляват отпадъците и замърсяването на въздуха с фини прахови частици. За справянето с тези проблеми продължава изпълнението на вече набелязаните мерки, както и разработването на нови.
Като отчете задоволителната тенденция към подобряване в структурно и съдържателно отношение на докладите за състоянието на околната среда, Комисията по околната среда и водите отправи следните препоръки с оглед на още по-голямо усъвършенстване на тяхното качество.
1. Аналитичната част по раздели да се отдели от илюстративната и в нея да се даде информация относно предприетите конкретни мерки за изпълнение на поставените за съответната година цели, както и за степента на тяхното изпълнение.
2. В раздела за финансово осигуряване, освен статистиката по отношение на разходваните средства, да се направи анализ на степента на финансово обезпечаване на планираните за съответната година екологични дейности.
3. В доклада да намерят отражение ролята и задачите на отрасловите министерства.
Докладът за състоянието на околната среда за 2002 г. беше подкрепен единодушно от народните представители, присъствали на заседанието на комисията. В резултат на това Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Доклада за състоянието на околната среда за 2002 г., който да се публикува като Годишник за състоянието на околната среда, заедно с доклада на комисията.
27 септември 2006 г.”
“ДОКЛАД
относно проект за решение за приемане на Доклад за
състоянието на околната среда за 2003 г., № 502-03-16,
внесен от Министерския съвет на 05.04.2005 г.
От името на вносителя докладът беше представен от господин Димитър Вергиев.
Структурата на доклада е в съответствие с изискванията на Икономическата комисия на ООН. За неговото разработване, освен Министерството на околната среда и водите в лицето на Изпълнителната агенция по околна среда, са участвали и всички останали министерства в изпълнение на интегрирания подход за управлението на околната среда.
Основните изводи относно въздействието на отделните стопански отрасли, са следните:
В енергетиката, която става основен източник на парникови газове и прах, се очертава тенденция за намаляване на относителното енергийно потребление, което е показател за подобряване на енергийната ефективност, но показателите са все още твърди високи спрямо средното потребление в страните от Европейския съюз.
В индустрията съществува същата тенденция, като същевременно се наблюдава увеличаването на относителния дял на металургията и намаляване на относителния дял на производството на химични продукти и влакна. Делът на отпадъците, генерирани от преработващата промишленост спрямо общото годишно количество образувани производствени и опасни отпадъци, е относително постоянен и варира около 34%.
В транспорта се наблюдава тенденция за намаляване на превозите с железопътен транспорт около 10% и увеличение на автомобилните превози около 85% във вътрешността на страната. Тъй като автомобилният парк в Република България е стар, това влияе отрицателно върху околната среда. Той е основният източник на азотни оксиди в атмосферния въздух и вторият по значимост източник на въглероден оксид, както и най-големият източник на полиароматни въглеводороди. Интензивният автомобилен трафик е основният източник, който влияе отрицателно върху акустичната среда на населените места.
В селското стопанство има незначително намаляване на обработваемата земя. Наблюдава се тенденция към намаляване на замърсяването на водите с нитрати поради ниското потребление на изкуствени торове и препарати за растителна защита. Поради неправилната обработка, обезлесяването и горските пожари продължава деградацията на почвата. Необходими са спешни програми за противоерозионни мерки и конкретни финансови ангажименти. Запазва се структурата на раздробяването на малките ферми в животновъдството.
Развитието на туризма е един от основните приоритети в политиката на държавата. В някои случаи обаче туризмът създава рискове за биологичното разнообразие. През 2003 г. е разработена и приета от правителството Национална стратегия и план за развитие на екотуризма в Република България. Предвижда се приоритетно развитие на екотуризма като национален икономически сектор.
В раздел “Качество на околната среда и състояние на природните ресурси” се отбелязва, че 2003 г. е първата година, през която трайната тенденция от преходните години – 1998-2002 г. за намаляване на емисиите на парникови газове се обръща вследствие на ускорения икономически ръст на страната. Въпреки това намалението на емисиите през 2003 г. е около 50% спрямо базовата година. Или по-точно би било да се напише, че въпреки това емисиите през 2003 г. са около 50% спрямо базовата година.
Вносът и употребата на озоноразрушаващи вещества са под допустимите количества, определени от Монреалския протокол и ангажиментите на Република България към Европейския съюз.
Намалява съдържанието на оловни аерозоли в атмосферния въздух. Замърсяването на повърхностните води запазва тенденцията за разпространение в земеделските и горските райони и се характеризира с наличието на биогенни елементи – азот и фосфор, някои тежки метали, органични замърсители и продукти от тяхното разлагане.
Налице е тенденция за намаляване на употребата на негодни препарати за растителна защита. Броят на защитените територии през 2003 г. е 866 с обща площ 545 004 хектара и са приети пет нови плана за управлението на защитените територии. Общото количество образувани отпадъци през 2003 г. е нараснало с 9,5% спрямо 2002 г. Основен дял заемат отпадъците, които не притежават опасни свойства, а битовите отпадъци почти изцяло се депонират. Наблюдава се тенденция към увеличаване на количествата, предадени за рециклиране. Прието е Допълнение към Проекта на системата за защита от шума за територията на хигиенно защитените зони около летище София и Актуализирана програма за изпълнение на предвидените в проекта мерки за защита от шума.
Запазва се тенденцията за висока степен на стандартност на качеството на питейната вода в Република България.
По отношение на екологичната политика и държавното регулиране на ползването и опазването на околната среда:
1. Хоризонтални мерки.
Оценка за въздействие на околната среда.
През годината дирекция “Превантивна дейност” е развила и поставила началото на координацията на четири програми за интегриране на политиките по околната среда и на екологичните проблеми в секторните политики за постигане на устойчиво развитие – ОВОС, екологична политика, комплексни разрешителни, отстраняване на минали екологични щети, настъпили до момента на приватизацията и доброволни ангажименти за подобряване на резултатите в опазването на околната среда. През годината влязоха в сила всички подзаконови нормативни и други актове за провеждане на процедурите по ОВОС. Общият брой на издадените разрешителни по ОВОС е 64 за тази година – става дума за 2003 г.
Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ).
През годината е издадена Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни за изграждането и експлоатацията на нови действащи промишлени инсталации и съоръжения, приети с Постановление на Министерския съвет № 62 от 12 март 2003 г. Формирани са работни групи и са издадени методики за използване на справочните данни.
Европейска интеграция.
В резултат на изпълнение на мерките, заложени в Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз, преговорите по Глава двадесет и втора “Околна среда”, приключиха предсрочно с година и половина на 30 юни 2003 г. Договорени са седем преходни периода във времевите рамки, първоначално заявени от страната. Договорен е и допълнителен преходен период за трансграничния превоз на отпадъци.
Международно сътрудничество.
Основните приоритети на Министерството на околната среда и водите са: разширяването на сътрудничеството с партньорите ни от Европейския съюз и държавите от Югоизточна Европа, както и сътрудничеството в рамките на международни екологични конвенции; задълбочаване на връзките на двустранна основа, подпомагане на процеса на реализиране целите на националната екологична политика и задълбочаване на сътрудничеството със страните от Централна и Източна Европа.
Финансово осигуряване на икономическите регулатори.
През годината разходите за опазване и възстановяване на околната среда се оценяват на 569,8 млн. лв., като относителният им дял от брутния вътрешен продукт е 1,7%, което е с 0,2 пункта повече в сравнение с дела им през 2002 г. По-голяма част от средствата – 295,6 млн. лв. или 51,9% са усвоени за поддържане и експлоатация на дълготрайни материални активи с екологично предназначение и извършване на мероприятия и дейности за опазване на околната среда. Вложените през годината средства за инвестиции в областта на околната среда възлизат на 274,2 млн. лв., което спрямо 2002 г. относителният дял в общите разходи се е увеличил от 46,8% на 48,1% или увеличението е с 1,3 пункта.
Основните национални и международни източници за финансиране на екологични проекти са били: републиканският бюджет, Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, Националният доверителен фонд, предприсъединителните фондове на Европейския съюз – ИСПА, програмата ФАР, Механизмът „Съвместно изпълнение” в рамките на Протокола от Киото към Рамковата конвенция по изменение на климата, споразуменията за двустранно сътрудничество, както и други международни организации и финансови институции.
През годината Министерството на околната среда и водите и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда са акумулирали приходи по изпълняваните програми в областта на околната среда в размер на 137 422,5 хил. лв. Към 31 декември 2003 г. от Предприятието за дейностите по управление на околната среда са изразходвани средства в размер на 43 157 403,59 лв. като безвъзмездни помощи и 7 688 607 лв. като безлихвени заеми. Извършени са 16 899 проверки по превантивен, текущ и последващ контрол. Наложени са 342 бр. санкции на обща стойност 1 612 300 лв. и са издадени 1346 бр. наказателни постановления на обща стойност 421 200 лв.
От посочените в Доклада за състоянието на околната среда за 2003 данни и анализите, извършени въз основа на тях, се вижда, че Република България отбелязва напредък по отношение на опазване на околната среда.
С оглед на гореизложеното Комисията по околната среда и водите подкрепи единодушно Доклада за състоянието на околната среда за 2003 г. и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Доклада за състоянието на околната среда за 2003 г., който да се публикува като национален доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2003 г., заедно с доклада на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Божинов, предлагам да прекъснем дотук, да остане възможност утре сутринта да представите доклада на националната програма, който е най-изчерпателен и да може народните представители, които желаят да вземат отношение, да се изкажат.
Прекъсваме обсъждането на точка пета, уважаеми колеги. С нея ще продължим утре сутринта нашето пленарно заседание.
Преди да закрия днешното заседание, ще ви направя няколко съобщения:
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание на 1 ноември, сряда, от 14,30 ч. в зала 248 на пл. „Ал. Батенберг”.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе извънредно заседание на 1 ноември, сряда, от 14,30 ч. в зала 356 на пл. „Ал. Батенберг”.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 1 ноември, сряда, от 14,30 ч. в зала 142 и на 2 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130 на пл. „Ал. Батенберг”.
Комисията по околната среда и водите ще проведе редовно заседание на 1 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 132 на пл. „Ал. Батенберг”.
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще проведе заседания на 1 ноември, сряда и 2 ноември, четвъртък от 15,30 ч. в зала 232 на пл. „Ал. Батенберг”.
Комисията по здравеопазването ще проведе извънредно заседание днес, сряда, 1 ноември от 17,00 ч. в сградата на пл. „Ал. Батенберг” в зала 130.
Комисията по европейска интеграция ще заседава на 2 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134 на пл. „Ал. Батенберг”.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 2 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356 на пл. „Ал. Батенберг”.
Комисията по отбраната ще проведе заседание на 2 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 242 на пл. „Ал. Батенберг”.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе редовно заседание на 2 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 238 на пл. „Ал. Батенберг”.
Комисията за борба с корупцията ще проведе редовно заседание от 14,30 ч. в зала 132 на пл. „Ал. Батенберг”.
Комисията по здравеопазването ще има редовно заседание в четвъртък, 2 ноември, от 15,00 ч. в зала 142 на пл. „Ал. Батенберг”.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 2 ноември, четвъртък, от 9,00 ч. в пленарната зала на Народното събрание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,06 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Юнал Лютфи

Секретари:
Петя Гегова
Мирослав Мурджов