Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
 
Секретари: Митхат Метин и Станчо Тодоров
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Добро утро, колеги! Имаме необходимия кворум. Откривам  днешното заседание.
Уважаеми народни представители, преди да продължим по точките от дневния ред – едно съобщение: на 30 октомври т.г. в Народното събрание е внесено становище на тема „Проблеми на селското стопанство при присъединяването на България към Европейския съюз”. То е разработено и прието от Икономическия и социален съвет.
С писмо на председателя на парламента становището е изпратено на Комисията по земеделието и горите, Комисията по икономическата политика и Комисията по труда и социалната политика. Както разбирате, изследването е достатъчно актуално. То е на разположение на всеки народен представител в библиотеката на Народното събрание.
Вчера пленарното заседание завърши с разглеждането, без да е приключило, на докладите на правителството за годините от 2001 до 2004 г. включително, по състоянието на околната среда.
Днес предстои да продължим с тази т. 5 от нашата програма, като бъде представен докладът на Комисията по околната среда и водите по четвъртия доклад на правителството за 2004 г.
Преди да продължим обаче с тази точка, уважаеми колеги, моля да обърнете внимание на хода на по-нататъшната ни работа.
Има думата господин Петър Димитров за едно процедурно предложение.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като практиката е да се гласуват тези текстове от законите, които са минали, би трябвало сега да изгласуваме това, което е минало през пленарната зала по Законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица. По дневен ред след почивката ще продължим с него, затова аз предлагам след почивката да направим гласуването по закона и да продължим с него, за да има логическа връзка и да не накъсваме тези две неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, позволете да доуточня това процедурно предложение.
Вчера в началото на пленарното заседание стана дума, че ще преминем към гласуване на текстовете от първата част на второто четене на Законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица, когато преминем към т. 8 от нашата програма за седмицата, тоест второ четене на самия законопроект.
Процедурното предложение, което прави господин Димитров и което предлагам на вашето внимание, е след почивката в 11,30 ч. да продължим с второ четене на Законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица, независимо от това дали сме стигнали до тази точка или не в хода на работата ни до почивката.
Преди да преминем към втора част от доклада за второ четене, която ви е раздадена днес, ще гласуваме текстовете, останали от заседанието на 25 октомври т.г., четвъртък, миналата седмица.
Моля народните представители да се снабдят с първата част от доклада за второ четене, в която са текстовете, които предстои да гласуваме след почивката и, разбира се, да имате на разположение втората част от доклада, която ви е раздадена днес.
Подлагам на гласуване процедурното предложение след почивката – в 11,30 ч., работата ни да  продължи с т. 8: второ четене на Законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували  137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Колеги, благодаря ви – процедурното предложение е прието.
Моля парламентарните групи да организирате така участието си в пленарното заседание след почивката, че да няма блокове с места за парламентарни групи, на които да отсъства дори и  един народен представител, каквато беше картината на 25 октомври т.г., миналата седмица. Нека да можем да гласуваме по хода на четенето на втората част от доклада, а не да отлагаме гласуванията поради отсъствие на достатъчно народни представители в залата. Благодаря ви за това.
Продължаваме с точка пета:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА 2001 Г., НА ДОКЛАДИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА 2002 И ЗА 2003 Г. И НА НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО И ОПАЗВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2004 Г.
Давам думата на господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Това е докладът относно Проект за решение за приемане на Доклад за състоянието на околната среда за 2004 г., № 602-03-20, внесен от Министерския съвет на 17.08.2006 г.
Господин председател, ще си позволя да пропусна описанието на характера на заседанието и структурата на доклада, които са същите, както при предишните доклади.
Ще продължа от онзи момент, в който се подчертава, че „Националният доклад за състоянието и опазването на околната среда представя и анализира връзката между изпълнението на икономическата политика на Република България за периода 2000 - 2004 г., което се характеризира с непрекъснат икономически растеж (за 2004 г. от 5,7 %) и основните показатели за въздействие върху околната среда за отраслите: енергетика, промишленост, транспорт, селско стопанство и туризъм.
Основните изводи относно действието на отделните стопански отрасли е следното:
През 2004 г. производството на електрическа енергия бележи ръст от 1,9% спрямо 2000 г., а делът на ядрената енергетика е намалял от 42,5% през 2000 г. на 38,6% през 2004 г.; потреблението на въглища за производството на енергия е нараснало с 12,9%, а това на природния газ е намаляло с 8,2%.
През 2004 г. енергетиката е останала като най-големият източник на серен диоксид – 87%, но ТЕЦ-овете са емитирали с 22,5 килотона по-малко серен диоксид в сравнение с 2003 г. , а в сероочистващите инсталации на ТЕЦ-овете са „уловени” с 10,202 килотона повече от предходната година. Необходимо е стабилизиране на нивата на въглеродния диоксид от сектора, независимо че понастоящем те са под лимита по Протокола от Киото. През 2004 г. е приет Закон за енергийната ефективност и е създаден фонд „Енергийна ефективност”.
Делът на индустрията в брутната добавена стойност за годината се запазва между 29-30%, както през  2003 г.  Увеличава се относителният дял на продукцията в металургията и производството на метални изделия – 15,5% през отчетната година. Добивът и преработката на полезни изкопаеми е най-големият източник на метан, емитиращ 74,5% от националните емисии; горивните процеси в промишлеността емитират 92% от националните емисии на кадмий, 80% от емисиите на олово и 51% от емисиите на живак.
Делът на отпадъците, генерирани от преработващата промишленост, е около 34% от общото количество образувани производствени и опасни отпадъци. През 2004 г. преработващата промишленост е генерирала 3034 килотона производствени и опасни отпадъци, или с около 14% по-малко в сравнение с 2003 г.
Най-голям е и размерът на нарушените и рекултивирани терени при добива на горивноенергийните ресурси или от около 88% от общите. През 2004 г. са издадени комплексни разрешителни на операторите на 23 промишлени обекта. Утвърдени са специфични изисквания за присъждане на екомаркировка за  11 продуктови групи. Изпълняват се дейностите от програмите за отстраняване на екологичните щети, причинени от минали действия или бездействия, до момента на приватизацията на 17 предприятия от промишления сектор.
Във вътрешния транспорт продължава тенденцията  превозът на товари да се извършва с автомобилен транспорт – 164 млн. тона за годината. В сравнение с предходните години се констатира значително подобрение на републиканската пътна мрежа. Съществува трайна тенденция на увеличаване на шумовото замърсяване в градските територии до нива в диапазона 63-72 децибела при норма 55-60 децибела.
През 2004 г. са транспонирани в наредби 13 директиви  на Европейския съюз за одобряване типа на нови дву- и триколесни превозни средства. В страната е преустановено производството и употребата на оловни бензини. Емисиите на олово са намалели до 7,4 тона през 2004 г.
В селското стопанство се наблюдава увеличение с 0,8% на обработваемата земя в сравнение с предходната година, като секторът е емитирал около 68% от националните емисии на амоняк и 18% от националните емисии на метан. По-голямата част са в резултат на животновъдното производство. Анализът на изследваните пестициди в подземните води показва превишаване на екологичния праг (както през последните пет години) само за триазиновите пестициди. Вследствие на небалансирано торене националният баланс на хранителните елементи продължава да е отрицателен за азота и силно отрицателен за фосфора и калия. Неправилното съхранение на оборския тор е фактор за отрицателно въздействие върху почвите и водите. Едва 0,1% от стопанствата разполагат със специално обезопасени торища. През последните две години се наблюдава стабилизиране на потреблението на вода за напояване, като през 2004 г. са подадени 154 099 000 кубически метра вода за напояване на 319 887 декара селскостопанска земя.
Най-добрата година за българския туризъм е 2004 г. –  приходите са с 19,61% повече отколкото през 2003 г. Развива се предимно морският и планинският туризъм със силно изразен сезонен характер, който се съпътства с повишено използване на автомобилен транспорт. Развитието на туризма допринася за допълнително натоварване на околната среда с отпадъци и отпадъчни води, както и повишено потребление на природни ресурси. Създават се рискове и за биологичното разнообразие. Разработените през 2003 г. Национален план за екотуризъм и 5‑годишен план за действие обосновават развитието на екотуризма в България като уникален шанс за прилагане на принципите на устойчиво развитие чрез опазването на околната среда и развитие на националната икономика.
В раздела “Качество на околната среда и състояние на природните ресурси” в доклада се отбелязва, че:
България участва активно в механизма “съвместно изпълнение” на Протокола от Киото и се подготвя за въвеждане на Европейската схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове от началото на 2007 г.
За 2004 г. са внесени 91% от допустимите количества на хидрохлорфлуорвъглеводороди. Няма тенденция към намаляване спрямо 2003 г., но това не се изисква, тъй като вносът и употребата им са под допустимите количества, определени от Монреалския протокол и ангажиментите, поети по време на преговорния процес по присъединяването на Република България към Европейския съюз. Внесените количества метилбромид намаляват в съответствие с изискванията на законодателството. На практика употребените количества от тези вещества съвпадат изцяло с внесените.
На национално ниво намаляването на съдържанието на оловните аерозоли в атмосферния въздух се дължи на изпълнението на Националната програма за постепенно прекратяване на производството и употребата на оловни бензини в Република България. Съгласно програмата от 01.01.2004 г. в страната е забранена употребата и производството на оловни бензини. През годината в районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ), както ще го цитирам по-нататък за краткост, за които е необходимо да се изготвят програми за намаляване нивата на замърсителите съгласно утвърдения от Министерството на околната среда и водите списък на районите, са разработени общински програми за подобряване качеството на атмосферния въздух.
През настоящата година в нито един район за оценка  и управление на качеството на атмосферния въздух не са регистрирани повишения на средноденонощната норма на серен диоксид. Превишаване на средночасовата норма (СЧН) за серен диоксид е регистрирано в района на Димитровград, Перник, Пловдив и Камено; в района на Бургас е регистрирано повишение на средногодишната норма (СГН) за съдържание на азотен диоксид; в 14 района са регистрирани превишения на средноденонощната норма (СДН) и средногодишната норма (СГН) за съдържание на ФПЧ 10 – това са финни прахови частици до 10 микрона; превишаване на краткосрочната норма за съдържание на въглероден диоксид е регистрирано в един-единствен пункт за мониторинг – АИС “Хиподрума” в район “Столичен”. Проблемът с трансграничния пренос от Турну Мъгуреле към Никопол продължава и остава.
Замърсяването на повърхностните води е широко разпространено в земеделските и градските райони и се характеризира с комплексно замърсяване с биогенни елементи (азот и фосфор), някои тежки  елементи, органични разтворители и продуктите от тяхното разграждане. През годината се отчита намаляване на внесените товари в повърхностните води, отчетени на устията на реките. В резултат на предприетите мерки за ликвидиране на изоставените складове със забранени за употреба продукти за растителна защита, концентрацията на пестициди в подземните води е под екологичния праг, с изключения на леки превишавания на нормите за триазиновите пестициди. През 2004 г. са обособени 20 нови площадки с 298 нови така наречени ББ кубове, както и 12 нови централни склада. Санирани и ликвидирани са 106 склада. Общата годишна маса на отпадъчните води за 2004 г. е 4520,45 млн. т и е намалена в сравнение с 2003 г. с 19,12 млн. т. Върху 64% от цялата площ на страната протичат ерозийни процеси в различна степен. Около една трета от обработваемите земи са засегнати от ветрова ерозия.
Количеството и качеството на наличните запаси и ресурси на подземни богатства са в границите на проектните. Добивът на въглища е около 23 млн. т. Намалено е количеството на генерираните отпадъци, но все още те са 85% спрямо количеството на добитите въглища.
Към 31.12.2004 г. броят на защитените територии в България е 858 с обща площ 544 349 ха. През годината започна прилагането на Схемата за мониторинг на обикновените птици. Приети са шест нови плана за управление на защитени територии и са инвентаризирани 86 потенциални места "Натура 2000".
В сравнение с 2003 г. площта на горския фонд се е увеличила, което буди малко съмнение, но така е по статистически данни. Съгласно резултатите, получени от мониторинга на горските екосистеми за периода 1994-2004 г., е отчетено влошаване на състоянието при 45,34% от наблюдаваните площи.
През 2004 г. най-голям брой дървета са увредени от въздействието на нападения от насекоми и гъбни патогени, антропогенна дейност и абиотични фактори.
Общото количество на образуваните отпадъци през 2004 г. нараства с 12% спрямо 2003 г. Общото количество образувани опасни отпадъци през годината е с около 16% по-малко в сравнение с 2003 г. Делът на населението, обхванато от системата за организирано сметосъбиране, се е увеличил до 84,2%. Запазва се тенденцията към увеличаване на количествата на производствените отпадъци, предадени за оползотворяване.
През годината Република България продължи да изпълнява поетите ангажименти по хармонизиране на националното законодателство с европейските изисквания, като своевременно актуализира и допълва законодателството в сектор “Химикали”.
Анализът на съществуващите данни от контрола на шума в градовете показва трайно запазване на неблагоприятната акустична обстановка в урбанизираната среда. За гр. София авиационният шум остава сериозен проблем.
Запазва се тенденцията за високата степен на стандартност на качествата на питейната вода.
По отношение на екологичната политика и държавното регулиране на ползването и опазването на околната среда през 2004 г. е подготвена и влезе в сила от 1.07.2004 г. Наредба за условията, реда и методите за извършване на екологична оценка на планове и програми, приета с Постановление № 139 на Министерския съвет от 2004 г. През годината са издадени 49 решения по ОВОС, в това число в областта на промишлеността – 13 бр., градоустройството – 1 бр., енергетиката – 6 бр., инфраструктурата – 5 бр., туризма – 13 бр., други обекти и проекти – 11 бр. Разгледани са и е взето решение за пет доклада за оценка на щетите от стари замърсявания.
През годината продължи изпълнението на дейностите, свързани с прилагане на изискванията на Глава седма, Раздел ІІ на Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни за изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи промишлени инсталации и съоръжения. Издадени са 23 комплексни разрешителни за изграждане и експлоатация на инсталации.
На 22 ноември 2004 г. Глава 22 “Околна среда” беше отново отворена и страната ни договори още два преходни периода, отнасящи се до две нови директиви в сектор “Управление на отпадъците”, невключени в първоначалната преговорна позиция. По Директива 2004/12 на Европейския съюз Република България следва да постигне общата цел (60%) за оползотворяване или изгаряне на отпадъци в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергия до 31.12.2014 г.
Продължи процесът на хармонизиране на българското законодателство по околна среда с изискванията на правото на Европейския съюз. През настоящата (2004) година завърши практически приемането на нормативната база. Бяха разработени 20 нови наредби и изменени редица от вече съществуващите.
В международното сътрудничество основните приоритети на Министерството на околната среда и водите станаха разширяването на сътрудничеството с партньорите ни от Европейския съюз и държавите от Югоизточна Европа, както и сътрудничеството в рамките на международни екологични конвенции, задълбочаване на връзките на двустранна основа, подпомагане на процеса на реализиране целите на Националната екологична политика и задълбочаване на сътрудничеството със страните от Централна и Източна Европа.
На национално ниво разходите за опазване и възстановяване на околната среда през 2004 г. възлизат на 655,2 млн. лв., като относителният им дял от брутния вътрешен продукт е 1,7%. Както и през преходните години, по-голяма част от средствата – 330,5 млн. лв. или 50,4% са усвоени за поддържане и експлоатация на дълготрайни материални активи с екологично предназначение и извършване на мероприятия и дейности за опазване на околната среда. Вложените през годината средства за инвестиции в областта на околната среда възлизат на 324,7 млн. лв. и спрямо 2003 г. относителният им дял в общите разходи се е увеличил от 48,1% на 49,6% или увеличението е с 1,5 пункта.
Основните национални и международни източници за финансиране на екологични проекти са същите, както през 2003 г., а именно: републиканският бюджет, Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, Националният доверителен фонд, предприсъединителните фондове на Европейския съюз – ИСПА, Програмата ФАР, Механизмът “Съвместно изпълнение” в рамките на Протокола от Киото към Рамковата конвенция по изменение на климата, споразуменията за двустранно сътрудничество, както и други международни организации и финансови институции.
През 2004 г. Министерството на околната среда и водите и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда са акумулирали приходи по програмите в областта на околната среда в размер на 93 млн. 766 хил.лв., а собствените приходи, събирани от Министерството на околната среда и водите, възлизат на обща стойност 14 млн. 695 хил. лв.
В съответствие с цялостната политика, която Министерството на околната среда и водите провежда по отношение на контрола върху състоянието на компонентите на околната среда и факторите, влияещи върху тях, през годината за замърсяване на околната среда над пределно допустимите норми на стопански субекти са наложени 402 санкции на обща стойност 746 хил. 100 лв. Постъпленията от всички наложени санкции възлизат на 4 млн. 413 хил. 353,75 лв. Съгласно Закона за опазване на околната среда 80% от тези санкции постъпват в общинските бюджети на териториите, на които се намират съответните санкционирани обекти – замърсители. За неспазване на разпоредбите на Закона за опазване на околната среда и други специални закони са въведени административно-наказателни разпоредби, които се прилагат спрямо стопански субекти и физически лица. За констатирани нарушения на екологичното законодателство са издадени 993 бр. наказателни постановления на обща стойност 540 хил. лв.
През годината наложените санкции на еднолични търговски и на юридически лица са с 2 млн. 801 хил. 053 лв. и 75 ст. повече от предходната 2003 г.
В резултат на проведените разисквания Комисията по околната среда и водите отправи следните препоръки по отношение съдържанието на следващите доклади за състоянието на околната среда:
1. В раздела, свързан с финансирането на разходите за опазване на околната среда, да се включи анализ на степента и ефективността на усвояване на средствата, предназначени за общински обекти с екологична насоченост с оглед постигане на заложените в програмния бюджет цели за опазване на околната среда. Във връзка с това комисията препоръчва също да се подобри координацията между Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и общините при планирането и контрола върху усвояването на тези средства.
2. В раздела, свързан с европейската интеграция, освен анализ на съответствието на законодателството, да се включи и анализ на изпълнението на конкретните практически ангажименти,  поети във връзка с присъединяването на Републикка България към Европейския съюз.
От посочените в доклада за състоянието на околната среда за 2004 г. данни и анализите, извършени въз основа на тях, се вижда, че България отбелязва напредък и постига трайни резултати по отношение на опазването на околната среда. Това е знак, че водената екологична политика и работата, извършена от Министерството на околната среда и водите и неговите структури съвместно с бизнеса и общините, е в правилната посока.
С оглед на гореизложеното, Комисията по околната среда и водите подкрепи единодушно доклада за състоянието на околната среда и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Доклада за състоянието на околната среда за 2004 г., който да се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2004 г. заедно с доклада на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Това беше докладът на Комисията по околната среда и водите по Националния доклад за опазване на околната среда за 2004 г., както е коректната редакция.
Преди да ви поканя да вземете думата, уважаеми колеги, позволете да оглася и коректната техническа редакция на решенията, които следва да приеме Народното събрание във връзка с четирите доклада. В становищата на комисията е изразена еднозначно позицията тези доклади да бъдат приети.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Основанията Вие ще ги дадете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, доколкото има съответни редакции в законите за съответната година, трябва да формулираме съгласието за приемането им в съгласие със законите.
Проектите за решения звучат, както следва:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда за 2001 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 22, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда реши:
Приема Годишния доклад на Министерския съвет за състоянието на околната среда за 2001 г.”
Проектът за решение за 2002 г. гласи така:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад на Министерския съвет за състоянието  на околната среда за 2002 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 22, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда реши:
Приема  Доклада за състоянието на околната среда за 2002 г., който да се публикува като Годишник за състоянието и опазването на околната среда, заедно с доклада  на Комисията по  опазване на околната среда и водите.”
Проектът за решение за 2003 г.  гласи така:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад на  Министерския съвет  за състоянието на околната среда за 2003 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 22, ал. 1 от Закона за околната среда реши:
Приема  Доклада за състоянието на околната среда за 2003 г., който да се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2003 г., заедно с доклада  на Комисията по  опазване на околната среда и водите.”
Проектът за решение за 2004 г. гласи така:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад  на  Министерския съвет за състоянието на околната среда за 2004 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 22, ал. 1 от Закона за околната среда реши:
Народното събрание приема Доклада за състоянието на околната среда за 2004 г., който да се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2004 г., заедно с доклада на Комисията по околната среда и водите.”
Заповядайте за изказвания по докладите на правителството, на комисията и проектите за решения.
Заповядайте, госпожо Манева – виждам, че втори ден с нетърпение очаквате да вземете думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ):   Благодаря,  господин председател.
Не съм проявявала нетърпение, но трябва да призная, че темата ме вълнува. С внимание следя това, което става и, разбира се, доклада на комисията, с който съм запозната безусловно, защото участвах в заседанието на комисията, когато тези доклади се обсъждаха.
Аз искам да припомня, че днес ние трябва да вземем доста странни решения. Странни, защото сме изправени пред една ситуация да приемаме докладите за състоянието на околната среда за 2001, 2002 и 2003 г.  Това са отдавна изминали периоди, за които задължение да се произнесе по доклада имаше миналият парламент, а сега ние можем само формално да ги приемем, без да можем да препоръчаме някакво подобрение в тях.
Тези доклади са единственият публичен систематизиран материал за състоянието на околната среда, в който всеки, който се интересува от проблемите на околната среда, може да намери необходимите данни. Така че ние доста формално ще постъпим по първите три доклада и имаме шанс да направим съответните препоръки за 2004 г. Аз се учудвам, че господин Божинов в заключение препоръча докладът да се публикува заедно със становището на Комисията по околната среда и водите, а не препоръча съществени недостатъци на доклада да бъдат отстранени и след това поне докладът за 2004 г. да бъде публикуван с налагащите се допълнения.
Аз ще отбележа няколко съществени недостатъци във всичките доклади. Разбира се, най-сериозно внимание ще обърна върху доклада за 2004 г., като ще очертая, че тези недостатъци задължително трябва да се отстранят при следващите доклади и за доклада за 2004 г., ако наистина искаме да правим сериозен анализ на състоянието на околната среда с обективни, а не завоалирани данни.
На първо място, всички доклади съдържат един огромен обем статистически данни без никакъв анализ.
На второ място, ще забележите, че отделните раздели са абсолютно небалансирани. Просто се вижда, че в доклада няма единна редакция, няма единна позиция и единно послание. Те са готвени от различни специалисти и буквално са събрани механически, без да е осмислено взаимодействието на отделните раздели.
Специално ще подчертая, че например в раздела за отпадъците има един огромен обем ненужна информация – информация, която не ви дава никаква представа за това какво се прави в тази сфера. Може би това е направено, за да се оправдае изводът, че 84 процента от страната са обхванати с организирано събиране на отпадъците - ако човек познава реалното състояние, ще разбере, че това е едно доста надуто число.
Прави впечатление също, че мерките, които трябва да се вземат, за да се подобри състоянието на околната среда в съответните раздели,  обикновено не се цитират, а се препраща към съответните програми и след това вие не може да направите никакъв извод и да свържете съответните дейности с оптимистичните заключения, че с всяка година състоянието на околната среда се подобрява.
Особено неприемливо е, че разделът за европейската интеграция е изключително слаб. Той се съсредоточава единствено в упоменаване на огромен брой нормативни актове, които са били приети, и нито дума за изпълнението на ангажиментите ни към Европейския съюз.
Никъде няма да прочетете например, че от 500 млн. евро, отпуснати за подобряване състоянието на околната среда, са усвоени само 13%. Никъде няма да прочетете, че нито един проект, който се изпълнява със средства на Европейския съюз, а и не само със средства на Европейския съюз, но и със средствата на предприятието за околната среда, не е завършен. Закъсненията са огромни, оскъпяванията са огромни. Например шестте депа, които се изграждат със средства по Програма ИСПА,  закъсняват с няколко години и са оскъпени в момента с над 50%. Това са пари, една голяма част от които практически поради лошия контрол и забавянето на обектите и лошите проекти са откраднати от нас. Това са пари, които можеха да бъдат вложени в други обекти. Никъде в докладите няма да прочетете анализ на изпълнението на усвояването на средствата към средствата, които ние всяка година с вас приемаме със Закона за държавния бюджет. Водим битки, спорим какви средства на кого да бъдат дадени, но вие няма да прочетете какво се е случило с тези средства – усвоени ли са или не са усвоени. Практически през всички тези години, през нито една година, средствата, които се отпускат за съфинансиране на дейности в областта на околната среда, които се финансират основно с европейски пари, тези пари, които се залагат и с които се кокетира, че се предвиждат в бюджета, практически не се използват.
Това, което ние приемаме всяка година с вас като суми, които се изразходват за околна среда, практически е една голяма лъжа. Такива суми не се изразходват, защото средствата от европейските фондове не се усвояват.
Няма да намерите и един ясен анализ на структурата на усвоените средства по характера на средствата, за да си съставим представа за какво отиват огромният обем средства, които са отчетени като усвоени. Това обикновено са средства по поддържане на съоръжения – остарели и изключително капиталоемки от гледна точка на поддържане на оборудването, и изключително нисък относителен дял на инвестициите, отново поради неизпълнение на ангажиментите по договорите за усвояване на средствата. Не само тези ангажименти не се изпълняват! Не се изпълняват и ангажиментите, поети в преговорния процес. Тук ще кажа нещо, към което съм сигурна, че ще се върнат депутатите след няколко години, които ще бъдат в тази зала и ще отчетат, че България няма да изпълнени задълженията си, поети в преговорния процес, България ще плаща санкции в областта на околната среда. Запомнете това! Аз съм сигурна, че ще стане така, защото няма практическа възможност да се преодолее изоставането, което беше допуснато през последните няколко години.
Още две думи в областта на опазване на природата. Никъде в докладите няма да прочетете за огромните поражения, които бяха нанесени на защитените територии през последните години! Няма да прочетете и че Министерството на околната среда и водите не изпълни своите ангажименти и продължава да не ги изпълнява за обявяване на обектите по “Натура 2000”.
Всичко това са важни характеристики на състоянието на околната среда. За съжаление те отсъстват в тези доклади. Затова моето предложение е докладът за 2004 г. да бъде допълнен. Не да бъде приет такъв, какъвто е, а да поискаме в един кратък срок Министерството на околната среда и водите да го допълни с обективни данни, специално в сферата на евроинтеграцията и усвояването на средствата и изпълнението на мерките за подобряване на околната среда. В противен случай ние ще поднесем на българската общественост един доклад, който дава абсолютно лъжлива представа за това в какво състояние се намира околната среда в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към госпожа Манева?
Господин Божинов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева! В началото преди да започна да представям становищата мисля, че съвършено коректно информирах народните представители, че сме изправени в ситуация, сходна с тази при приемането на отчетите за изпълнение на бюджета на Република България за няколко години напред, поради пропуски на предишния състав на Народното събрание. Нещо повече, при председателя на парламента беше направена консултация за това какъв би бил приемливият ред и доколко можем да се позовем по аналогия на вече съществуващата практика за приемането на отчетите на бюджетите за 2001-2003 г. Толкова по този въпрос.
По втория въпрос. Това е доклад, който е приет от предишния състав на парламента и аз ще кажа, че както древните мъдреци са казвали, че понякога едно изказване говори повече за този, който го прави, отколкото за този, за когото го прави. Ами, това е била оценката; това е била способността на онзи състав на Министерския съвет. Този доклад говори освен за състоянието на околната среда и неговата оценка, и за неговото ниво.
Ние сега не можем да прередактираме две години по-късно от днешна дата и с днешна гледна точка този доклад, който е факт. Права сте и ние в комисията го направихме много категорично, че разглеждайки и оценявайки доклад за 2004 г. на друг състав на парламента, направихме тези бележки, за които Вие говорихте и те са отразени в двете препоръки – разбира се, частично, но категорично за това, че трябва да се прави анализ на разходите, че трябва да се проследи, когато има съфинансиране от много места дали се постигат целите или парите се изразходват нерационално. Второ, категорично препоръчахме в следващите доклади да не се прави само анализ на евроинтеграционния процес от гледна точка на постигане на съответствие на законодателството, а анализ на изпълнението на конкретните ангажименти и набелязаните с програмите цели.
Така че сегашният състав на Министерския съвет, ако чуе тези препоръки и прави доклада за 2005 г., той ще го направи по този начин, имайки и вземайки предвид и нашите препоръки. Но да се върнем и да кажем на този състав да поправи онзи доклад според мен и процедурно е невъзможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Божинов.
Втора реплика – не виждам.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин Божинов, аз мисля че много лесно, поне част от фрапиращите пропуски могат да бъдат отстранени, независимо че не този състав на Министерския съвет го е приемал. Ще дам само два примера: има една таблица, в която са споменати обектите, които се финансират със средства от Програма ИСПА. В тази таблица всички срокове, които са отразени, са многократно преразглежданите и удължавани срокове, тоест последните договорени. Никъде няма да прочетете едно изречение, че сроковете са продължени с две, с три, с пет години. Това може да се допълни. Никъде няма да прочетете и също може да се допълни, че в 2004 г. ние приехме един помпозен програмен бюджет за Министерството на околната среда и водите с едни много щедри числа, с едни такива розови перспективи за околната среда. Нито бюджетът потвърди програмния бюджет, нито изпълнението на бюджета пък потвърди това, което беше заложено в него. Поне в това могат да се напишат две изречения. Това може да се направи и на два листа допълнително към доклада за 2004 г. Иначе той просто не е верен. Или трябва да спазваме формалната процедура дали Министерският съвет сега го е приемал или не, или трябва да се съгласим. Всъщност, ако се съгласим с това, което вие предлагате, просто ще излъжем хората.
Затова аз мисля, че е наложително и ако министърът на околната среда и водите е достатъчно отговорен, даже без ние да настояваме за това, би трябвало сам да настоява тези числа и този анализ да се съдържат в доклада за 2004 г. Това даже е полезно за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има думата господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, действително това, че ние днес разглеждаме накуп четири доклада за състоянието и опазването на околната среда в Република България може би формално има някакви пречки по възприемането на съдържанието им от колегите, които през годините не са се занимавали с проблематиката и донякъде формализира гласуването, което вероятно ще бъде проведено след малко. Но аз мисля, че от това, че тези доклади ще бъдат приети сега накуп, ние трябва да извлечем положителното, което се съдържа в тях, а именно възможността да проследим тенденциите. Колкото и да е малка извадката от данни в тези доклади, имам предвид само за четири години, редицата е къса, но данните са богати по отношение на различните обекти на околната среда и по отношение на различните характеристики. В този смисъл бих искал да се спра на някои моменти, които, вярно че са отразени в докладите на Комисията по околната среда и водите, които вчера и днес бяха довършени като прочит от председателя Божинов, и анализът на които всъщност ни дава възможност да установим някакви такива тенденции.
Аз ще се спра най-вече на два основни компонента на околната среда – атмосферния въздух и водите, тъй като все пак до голяма степен те са решаващи и за здравето на човека, и изобщо за състоянието на околната среда. Прави впечатление, че развитието на технологиите, примерно за опазване, за пречистване на емисиите, респективно за опазване чистотата на въздуха, позволяват България да изпълни ангажиментите си по Гьотеборгския протокол на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, основно по отношение на серния диоксид, азотните оксиди и летливите органични вещества. Но не можем да не отбележим, че през всички тези години ние нямаме окончателно решаване на проблемите, свързани с трансграничния пренос от Турну Магуреле към Никопол по отношение замърсяването на атмосферния въздух там с амоняк. Разбира се, с Румъния от 1 януари сме още по-близки като страни – членки на Европейския съюз, и вероятно тези проблеми ще бъдат доизчистени. Но това, което трябва да направим и в нашата страна по отношение замърсяването на атмосферния въздух със серен диоксид, примерно в района на Стара Загора, Димитровград и някои други места, все още остава да виси като окончателно решение, независимо че трябва да подкрепим усилията на Министерството на околната среда и водите и лично на министър Чакъров по отношение на подобряване на контрола и регулирането на нивата на серен диоксид около Стара Загора.
По отношение на повърхностните и подземните води. Повърхностните води и особено подземните са една малко по-консервативна система и там няма такава динамика в промяната на характеристиките на качеството. Независимо от това трябва да признаем, че това, за което спомена и колежката Манева по отношение пречистването на отпадните води в някои случаи дори до подготовката на суровите води за питейни, е вярно. Ние изоставаме по отношение изграждането на пречиствателни станции за отпадни води и това е една препоръка, която аз също отправям към бъдещите доклади. Вероятно вече е почти подготвен и докладът за 2005 г. и там би могло да се отбележи какво е състоянието, до каква степен имаме готовност за посрещане изискванията на Европейския съюз и особено проблемните участъци по поречията на реките, които са свързани с нашите южни съседки и за които наистина се полагат по-големи грижи, но не бива да се забравят и пречиствателните станции за по-големите градове по р. Дунав и изобщо за цялата страна. Знаете, съответните граници – 10 хил. жители, 2 хил. жители, за които трябва да имаме изградени такива пречиствателни станции.
Вероятно в новия доклад за 2005 г., който се готви, би трябвало да се отчете и всичко, което се прави във връзка с Европейската рамкова директива за водите, включително и това, което направихме като изменение тази година в Закона за водите. Ще припомня на колегите какво направихме там по отношение на подземните води, тези три нива на концентрация, които отделихме – фонова, екологична или сигнална и максимално допустима концентрация, така че когато има някаква тенденция за неблагоприятно повишаване концентрацията на някакъв ингредиент, който може да има вредно влияние, преди да достигне максимално допустимата стойност ние да можем да подобрим тази тенденция, да обърнем обратно тази тенденция – нещо, което приехме в закона и би трябвало да очакваме от министерството да го проследи и отрази в следващите няколко доклада.
Мисля, че можем да подкрепим проекторешенията за тези четири години, които бяха изчетени от председателя Пирински, и, разбира се, с бележките и препоръките да се ориентираме по-скоро към едно подобряване по отношение на съдържанието на доклада за 2005 г., който сигурно предстои да разгледаме скоро, за да можем да се придвижваме напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Има думата заместник-министър Чавдар Георгиев да вземе отношение по дискутираните проблеми.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, бих искал да посоча, че структурата на докладите, които уважаемият господин председател Божинов изнесе пред вас, и във връзка с решенията, които се предлагат, отговаря изцяло на препоръките на Икономическата комисия на ООН за Европа. Моделът на оценка, който е извършен в годишните доклади е този, който се използва от Европейската агенция по околна среда и следва анализа на движещите сили, натиск, състояние, въздействие и отговор. Информация, която се предоставя в обем на няколкостотин страници, разбира се, винаги би могла да бъде подобрявана и да се включват две или три нови изречения или да се изваждат такива, но аз мисля, че това не е рационално и не би следвало на етапа, на който са достигнали процедурите по одобряването на тези доклади, сега да се връщат за ново допълване или разглеждане.
Що се отнася до това  какви са тенденциите, които се очертават на базата на тези доклади, аз мога да посоча, че ако разглеждаме целия период  2001-2004 г., тези тенденции ясно се открояват по отношение на компонентите на околната среда. Например по отношение на парниковите газове за първата половина на периода имаме намаляване на емисиите; от 2002 г. и нататък имаме увеличаване на парниковите газове. Няма съществено изменение на качеството на атмосферния въздух. Има определена тенденция за подобряване качеството на водите.
По отношение на защитените територии, които бяха посочени от госпожа Манева, искам да посоча, че за разглеждания период имаме увеличение с около 20 хил. хектара. От дейността и експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй”  не се отчита определено негативно въздействие върху компоненти на околната среда. Образуваните количества отпадъци за периода са средно около 13 млн. тона годишно, като се наблюдава трайна тенденция за увеличаване на процента покрито население в организирано сметосъбиране и намаляване на отпадъците, които се третират по неекологосъобразен начин.
Националните доклади за последните четири години показват, че общото състояние на компонентите на околната среда постепенно се подобрява, като за това могат да се изтъкнат следните основни фактори.
На първо място, разбира се, е доразвиване на националната законодателна рамка и хармонизирането й с европейските директиви.
На второ място, това е последователното и по-пълно прилагане на принципа за интегриране на екологичните изисквания в другите секторни политики.
На трето място, постепенно увеличаване на финансирането, което е за този отрасъл, като може да се посочи, че на общонационално равнище извършените разходи са в размер на 655 млн. лв. Във връзка с тези разходи бих искал да посоча, че приоритетно те са били на първо място за подобряване качеството и опазването на водите; на второ място – за подобряване и опазване качеството на въздуха; на трето място – за подобряване   управлението на отпадъците.
Разбира се, за постепенното подобряване  състоянието и опазването на околната среда допринасят и други фактори, като: участието на общините в дейностите по опазване на околната среда; въвеждането на разрешителни режими и стриктното им спазване, а също така бих казал и все повече голямата ангажираност на отделните стопански субекти и поставяне от тяхна страна на опазването на околната среда като приоритетна задача във връзка с развиваните стопански дейности. По моя преценка, това донякъде е свързано и с увеличаването на чуждестранните инвестиции в нашата страна.
Като цяло считам, че докладите, които ви бяха представени, отговарят на изискванията за съставянето и достатъчността на информацията, която трябва да съдържат съгласно установените практики и изискванията на Икономическата  комисия на ООН за Европа.
Поради тази причина и във връзка с това, позволете ми, госпожо председател, да призова народните представители да подкрепят предложенията, които бяха представени на вашето внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Има ли други желаещи за изказвания по тази точка от дневния ред?
Заповядайте за изказване, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ):  Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин заместник-министър, Вие ни призовавате да гласуваме и да подкрепим един доклад, който изпълнява формални критерии и който лъже. Вие седите тук и ми говорите, че трябва да подкрепя една лъжа. Как не Ви е срам?! Аз това се изненадвам. Говорите в доклада за формални критерии, не говорите за реални.
Аз си спомням 2000-ата година, когато бях заместник-министър на околната среда и водите, когато се подписваха първите договори за стартиране на централите за пречистване  на води в Хасково, Димитровград и Стара Загора. Вчера, седем години по-късно, в Комисията по бюджет и финанси отново удължаваме срока. Къде  в доклада е записано защо се е случило това? Къде е записано в доклада,  че два пъти делегацията на Европейската комисия връща търговете, защото е изтекла информация – да го преведа, защото са се опитали да вкарат свои фирми? Министерството е дало предварително информация, за да вкара свои фирми. Това се нарича корупция. Къде в доклада пише това, питам аз, господин заместник-министър?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Коя година е станало това?
НЕНО ДИМОВ: Коя година ли? Два пъти в периода 2001-2006 г. Ако искате да знаете точно, 2003 г.  беше първият път.
Какво става с останалите градски пречиствателни станции, които досега трябваше да са в действие? През 2003-2005 г.  трябваше да са  пуснати шест регионални депа. След месец и половина идва 2007 г., а нито едно не е пуснато. Това ли е докладът ви,  господин заместник-министър, господа управляващи? Това ли е формалната страна или реалната? Къде в доклада се говори за парите, които ние, данъкоплатците, плащаме, за да съфинансираме с европейските пари, които не са усвоени? Къде са отишли тези пари? Какво е станало? Защото ние,  като данъкоплатци,  имаме право да знаем това. Вие не го казвате, криете го, защото те са изтекли в корупционни схеми.
Да ви говоря ли за преоразмерената пречиствателна станция в Горна Оряховица, която  не може да тръгне, защото не стига вода? Да ви говоря ли за депото в Севлиево, което е единственото пуснато и има още проблеми? Не ги казвате, криете ги, защото там са откраднати пари.
Как можем да подкрепим, уважаеми господа и дами народни представители, един такъв доклад?! Ние формални или реални членове на Европейския съюз ще бъдем? Ние въобще формално или реално Народно събрание ще бъдем?
Предлагам ви да върнем този доклад, за да може министърът на околната среда и най-вече неговият екип да напишат нещо смислено и тогава да ни го представят за разглеждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
Има ли желаещи за реплика на господин Димов?
Заповядайте, господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Димов, аз мисля, че когато тук се говорят неща, трябва добре да се познават. Безспорно, възможно е към доклада да има бележки, но не този е начинът, по който те могат да бъдат отхвърлени и опровергани. Трябва да се дадат точни факти и ясни данни за това, което Вие говорите. Да говорите, че депото в Севлиево има проблеми, най-малкото е нереално, защото не сте бил там и не сте го видели. Позволете ми да съм запознат със случая и да твърдя, че сте заблуден.
Съжалявам, че взимам думата по този повод, но мисля, че тук трябва да се говорят неща, които са верни и проверени, за да можем да направим верни изводи за това, което се говореше в доклада. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йовков.
Има ли друга реплика към господин Нено Димов? Не виждам.
Господин Димов, имате думата за дуплика.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Ако започна да изнасям всичко, което не е станало през тези седем години или което е станало лошо, ще отнеме повече време, отколкото на председателя на комисията, за да представи доклада.
Знаете ли вие, например, че в Севлиево сега е спрян търгът за градската пречиствателна станция, защото турската фирма, която е подала документи, е фалшифицирала тези документи? Това също никъде не е отразено. Има достатъчно много неща, които трябва да се кажат ясно и категорично. В доклада ги няма. Докладът е формален, очевидно вие искате да действате формално. Само че ние сме реални граждани и трябва да живеем в реална държава, а не във формална.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Има четири проекта за решения за приемане годишните доклади за състоянието на околната среда за 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2004 г., внесени от Министерския съвет.
Проектите за решения са представени от господин Пирински.
Подлагам на гласуване проектите за решения, както бяха представени.
Гласували 122 народни представители: за 99, против 15, въздържали се 8.
Решенията са приети.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.
Господин Стоилов, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, предлагам да гласуваме в залата да бъде допусната госпожа Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, която от името на вносителя ще участва в дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министър Ана Караиванова.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Стоилов, моля Ви да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност № 602-01-7, внесен от Министерския съвет.
На редовно заседание, проведено на 5.10.2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. На заседанието присъстваха заместник-министърът на правосъдието Ана Караиванова и експерти от Министерството на правосъдието.
Законопроектът бе представен от госпожа Караиванова.
На първо място, тя посочи предложението дипломатически паспорти да се издават на членовете на Висшия съдебен съвет, тъй като те имат активна международна дейност, особено във връзка с процеса на евроинтеграция на Република България. Също така като мотив за това предложение бе посочен фактът, че Висшият съдебен съвет е висш кадрови орган на съдебната власт и е редно неговите членове да имат същите права, с каквито разполагат председателите на върховните съдебни институции в страната, които имат правото да им се издават дипломатически паспорти.
На второ място, госпожа Караиванова представи предложението правото на издаване на дипломатически паспорти да се отнеме на членовете на семействата на народните представители. Основанието за предложението се състои в това, че посочената категория граждани не изпълняват служебни задължения с представителни функции.
Според народния представител Яни Янев възможността членовете на семействата на народните представители да ползват дипломатически паспорти не бива да се премахва, тъй като създава реални улеснения при пътуването и при осъществяването на съответни служебни посещения от народни представители, когато са придружавани от техни съпрузи. Освен това дипломатическите паспорти не дават някаква икономическа преференция, защото за тяхното издаване всеки притежател заплаща съответна сума.
Госпожа Елеонора Николова изрази подкрепа за предложението дипломатически паспорти да се издават на членовете на Висшия съдебен съвет. Относно предложението правото на издаване на дипломатически паспорти да се отнеме на членовете на семействата на народните представители госпожа Николова посочи, че не го подкрепя. Като мотив за тази позиция бе изтъкнато, че парламентът е върховен орган и това право следва да се запази, тъй като в много случаи протоколът изисква председателите на парламентарни групи и председателят на парламента да бъдат придружавани от съпругите си при официални посещения.
Господин Четин Казак изрази мнението, че предложението дипломатически паспорти да се издават на членовете на Висшия съдебен съвет е уместно. В същото време господин Казак посочи, че не подкрепя предложението правото на издаване на дипломатически паспорти да се отнеме на членовете на семействата на народните представители. Поради това господин Казак не подкрепя законопроекта в неговата цялост.
Според господин Янаки Стоилов законопроектът в цялост може да бъде подкрепен. Той посочи, че дискусията относно отнемането правото на дипломатически паспорти на членовете на семействата на народните представители може да бъде продължена на второ четене, като се направи обзор на практиката в останалите европейски страни. Вносителите вероятно са се ръководили от основателния мотив, че семействата на народните представители явно нямат представителни функции и следователно не се нуждаят от дипломатически паспорти.
След проведеното гласуване с 3 гласа "за", 3 гласа "против" и 3 гласа "въздържали се" Комисията по правни въпроси не подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да не го приемат."
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по този законопроект на първо четене. Законопроектът не е подкрепен от Комисията по правни въпроси при първоначалното му разглеждане.
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не разбирам мотивите на комисията да не подкрепи законопроекта, но той вероятно ще се обсъжда допълнително.
В същото време искам да споделя, че подкрепям законопроекта и към него би могло да се направи допълнително предложение, свързано с представителите на Българската православна църква. Повод за това мое изявление всъщност е едно становище, което е споделяно и преди в кръговете на Светия синод, както и в работата на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, лични впечатления от среща с православни духовници от Сърбия, Турция и България. Така че предложеният законопроект може да се разшири с едно обсъждане на възможността дипломатически паспорти да бъдат издадени на членовете на Светия синод. Мотивите са, че главата на Българската православна църква и членовете на Светия синод имат също така активна международна дейност, контакти с други международни организации, със структури извън страната, както и с представителства на други вероизповедания извън страната.
Това само би могло да даде по-добър, равнопоставен статут на нашите духовници в изпълнение на техните международни ангажименти и задължения, ще бъде от полза и за страната. Решението по този въпрос, разбира се, е решение на Народното събрание, но едно положително решение, отразено в закона, ще осигури необходимото уважение към Българската православна църква.
Би могло най-елементарно да се премахне неудобството, в което изпадат представителите на Светия Синод в контакти със своите партньори от другите страни.
Разбира се, в Комисията по правата на човека и вероизповеданията може да се проведе един допълнителен разговор за Българската православна църква и вероятно и за други вероизповедания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики има ли? Няма.
Други желаещи за изказване по законопроекта?
Госпожо Караиванова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, съзнавам напълно, че законопроектът може да предизвика не особено добри чувства, защото освен предложението да се издават дипломатически паспорти на членовете на Висшия съдебен съвет с оглед международната им дейност, се предвижда и да се отнемат дипломатическите паспорти на членовете на семействата на народните представители. Това предложение е предизвикано от факта, че в прегледа на практиката на страните от Европейския съюз в болшинството от случаите не се издават дипломатически паспорти на членовете на семействата.
От проучването, което направихме чрез Министерство на външните работи, установихме, че такива паспорти се издават само в Португалия и Германия. Във всички останали страни на членовете на семействата не се издават дипломатически паспорти.
Освен това, аз и в Комисията по правни въпроси заявих, че някак си е неудобно дипломатическият паспорт да се използва за бизнес пътувания и това създава не особено добър образ на нашата страна.
Единственото улеснение, което създава дипломатическият паспорт на членовете на семействата, това е липсата на необходимост да се изваждат визи, главно за страните от бившия Съветски съюз и за Западните Балкани, където обаче визовият процес ще бъде улеснен.
Затова смятам, че вие ще постъпите достатъчно отговорно и ще подкрепите законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Николова, заповядайте за изказване.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Искам да заявя, че в случая не браня лични позиции, защото нито синът ми, нито мъжът ми, аз съм с малко семейство, не са си издали дипломатически паспорти и аз нямам никакво намерение да кандидатствам за такива.
Просто искам да кажа, че това, което взриви недоволството на Комисията по правни въпроси, беше обстоятелството, че именно Министерският съвет предлага парламентът да бъде ограничен в определени правомощия, които вече е извоювал. Това е един принцип, който трябва да бъде отстояван. Не е Министерският съвет този, който трябва да заяви на народното представителство какво да направи със собствените си привилегии. Ние дадохме добър пример с ограничаване на имунитетите при третата поправка на Конституцията. Аз съм сигурна, че ще вървим напред въобще към отпадане на имунитетите и на всякакъв вид привилегии и едва ли Народното събрание е целяло в собствената си дейност да разширява своите правомощия, своите привилегии.
Действително развих принципната позиция, че като равнопоставени власти, като трета власт Висшият съдебен съвет също трябва да има правомощията и привилегиите, които имат народните представители. Разбира се, дискусионно е дали членовете на семействата трябва да имат дипломатически паспорти, но мисля, че това е дискусия, която трябва да тръгне от Народното събрание, а не по инициатива на Министерския съвет.
Искам да ви припомня един факт – че ние сме парламентарна република, но това като че ли някак си не се чувства, когато пътуваме зад граница. Вие знаете, че само министрите минават през ВИП залите и на нито един парламентарист това не му се случва, разбира се, ако не е председател на Народното събрание. Казвам това за чистотата на идеята, че сме парламентарна република.
Разбира се, искам да подчертая, че европейският протокол е такъв, че когато председатели на комисии, заместник-председатели и председател на парламента пътуват официално, те винаги са канени със своите съпруги или съпрузи, това е част от протокола, и някак си не е редно съпругът да минава от един вход, а съпругата или съпругът - от другия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Реплики има ли? Няма.
Има думата за изказване господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Това не е измежду най-важните теми, които днес могат да допринесат за решаването на въпроси, засягащи живота на българските граждани, но тя е една от чувствителните теми. Подобни примери, макар и в други области, можем да посочим от темите, които са разбираеми за всички и всеки вероятно си има своя позиция по тях.
В случая аз не се влияя особено от това кой е вносителят на законопроекта и моето становище към темата е продиктувано от нейното съдържание, а не от субекта на законодателната инициатива. В комисията подкрепих този законопроект, ще го подкрепя и сега и мисля, че надделяват ангажиментите за тази подкрепа. Няма да се спирам на едната част от законопроекта – за представителните функции на Висшия съдебен съвет, която предизвика по-малко колебания. Повече внимание този въпрос предизвиква с втората си част – по отношение на правото на членовете на семействата на народните представители да ползват дипломатически паспорти.
Ако този въпрос има някакво значение в по-общ план, то е какво е приблизителното съотношение между задграничните паспорти, които се издават в една страна, и лицата, които имат право и получават дипломатически паспорти. Мисля, че тук вносителите могат също да ни дадат информация, но доколкото аз имам такава, в България този относителен дял е сравнително висок. И една от причините за увеличаване на общия брой на тези паспорти се дължи  на възможността членовете на семействата на народните представители да ги получават.
Нека да проследим какво е практическото значение от ползването на дипломатическия статус. Безспорно е, че членовете на семействата на народните представители нямат никакви представителни функции. Проблемът е доколко, когато народните представители осъществяват своята дейност извън страната, наличието на такива паспорти създава благоприятен режим по отношение на членовете на техните семейства.
Искам да кажа, че почти няма практическа разлика, която да произтича от вида на паспорта. Защото рангът на делегацията, в която се участва, и форматът на посещението определят и отношението към придружаващите лица, ако те са част от поканените да придружават народните представители. Не техният дипломатически паспорт, приемащата страна определя статуса, ранга на това посещение и начина, по който ще бъдат посрещнати и другите лица, а не само народните представители.
Освен това искам да е напълно ясно, че притежаването на дипломатически паспорт не дава допълнителни възможности, например да се ползват випове в летища или други подобни, тъй като те се заплащат и не видът на паспорта, а икономически критерии определят ползването на тези услуги.
Единствената практическа разлика би била, ако в някои от местата, където се преминава границата, има отделни сектори за лицата, които притежават дипломатически паспорти, и тези, които не притежават такива. Но в страните от Европейския съюз разграничението обикновено е на друг принцип. То е на лица, които са граждани и не граждани на Европейския съюз, а не според това дали те имат или не дипломатически ранг.
Има и някои други, по-незначителни измерения във връзка със заплащането на такси по отношение на лицата с дипломатически статус, но мисля, че те са пренебрежимо малки, за да бъдат някакъв аргумент в полза или в противопоставяне на направеното предложение.
Затова смятам, че надделяват аргументите да се подкрепи това предложение и мисля, че търсенето на повече измерения в равенството на статуса на лицата е един от факторите, който може да повиши авторитета на парламента, че има други области,  в които трябва да сме по-ревниви към защитата на авторитета на Народното събрание, включително и да доказваме, че сме парламентарна република. Това няма да е темата за запазването на паспортите на членовете на семействата. Защото ние тук сме избрани, за да представляваме гражданите, а не за да се промени положението на членовете на нашите семейства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли реплики? Няма.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа, колеги! Аз съм един от тези, които в Комисията по правни въпроси не подкрепят законопроекта. Присъединявам се към аргументите на госпожа Елеонора Николова и искам да добавя още нови аргументи защо този законопроект не трябва да бъде приет.
Уважаеми колеги, този законопроект в известен смисъл е зареден с доза популизъм.  Той създава впечатление, че намалява броя на дипломатическите паспорти, които ще се издават и ще се ползват, а по-скоро ги увеличава. Увеличава ги с това, че дава право на членовете на Висшия съдебен съвет да притежават такива дипломатически паспорти. В същото време искам да ви обърна внимание, че в сега действащия закон, в чл. 38, ал. 1, т. 1, буква „з” е казано, че председателят на Върховния касационен съд и неговите заместници, председателят на Върховния административен съд и неговите заместници, главният прокурор и неговите заместници, директорът на Националната следствена служба и неговите заместници, всички тези лица имат право на дипломатически паспорт по сега действащия закон.
Искам да ви обърна внимание, че тези хора са една значителна част от Висшия съдебен съвет. Част от тях - по силата на закона, а друга част – заместниците главно, по силата на съществуващата практика.
Така че онези членове на Висшия съдебен съвет, които реално осъществяват външнополитическа дейност, и то не толкова в качеството си на членове, а на ръководители на съответните съдебни институции, имат дипломатически паспорти.
И аз питам: защо другите членове на Висшия съдебен съвет, които на практика не осъществяват никаква международна дейност, трябва да имат дипломатически паспорти? Няма отговор на този въпрос, даден категорично в мотивите.
Реалната международна дейност на Висшия съдебен съвет се извършва от ръководителите на съдебните звена, а те имат дипломатически паспорти. Така че според мен разширяването на кръга на членовете на Висшия съдебен съвет с дипломатически паспорти е увеличаване на броя на дипломатическите паспорти.
А идеята за отнемане на дипломатическите паспорти на членовете на семействата на народните представители не е намаляване на броя на дипломатическите паспорти. Не е, защото трябва да прочетем докрай точка „с” от същата алинея на закона, където е казано, че членовете на семействата на народните представители могат да ползват дипломатическия си паспорт, само когато пътуват с титуляра. Тоест това че съпругата на един народен представител, респективно съпругът на една колежка народна представителка има дипломатически паспорт, не означава, че може да го ползва, когато намери за добре. И ако обърнахте внимание на изречението, което каза многоуважаваната госпожа заместник-министър, че не бива дипломатическите паспорти да се използват за бизнес пътувания, ами, не е коректно, законът не дава такава възможност.
Ако Гранична полиция не следи за това как се използват дипломатическите паспорти, това е друг въпрос. Защото, ако сте обърнали внимание, в паспорта примерно на съпругата пише: съпруга на народен представител. И когато тя се яви самичка, респективно той пред Гранична полиция и граничният полицай го види и не реагира, това е проблем в работата на Гранична полиция.
Тоест аз казвам следното: така или иначе ползването на тези паспорти от членовете на семействата на народните представители е толкова свито и е направено по една много проста причина – когато едно семейство пътува заедно, ами, трябва да пътува под еднакъв режим. Смешно е единият да минава от един портал, а другият от друг. Единият да вади виза, а пък другият да не вади, особено когато става въпрос за служебни пътувания.
Освен това сегашната промяна, която ни се предлага, засяга, как да кажа, редовите народни представители. Тя не засяга заместник-председателите и председателят на Народното събрание. А известно е, че те са равни с нас, които не сме нито заместник-председатели, нито председател на Народното събрание.
Тоест, пак повтарям, законът само на пръв поглед създава впечатление, че свива броя на дипломатическите паспорти, а всъщност ги увеличава с членовете на Висшия съдебен съвет. По тази причина най-добре е той да бъде отхвърлен.
Искам и аз да заявя като госпожа Николова, че също нямам интерес по този закон, защото моят син навършва 18 години след няколко месеца, а моята съпруга така или иначе не ползва дипломатически паспорт, тя просто няма нужда от такъв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Други желаещи за изказване?
Има думата господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще подкрепя категорично законопроекта на Министерския съвет за отнемане на дипломатическите паспорти на семействата на народните представители и висшите държавни служители. Нещо повече, както считам, че не е нужен имунитет на народните представители и магистратите, така считам, че те не се нуждаят и от дипломатически паспорти. Могат да си вършат прекрасно работата и без тях. (Шум и реплики в ДПС.)
Затова ще подкрепя, пак повтарям, предложението на правителството и призовавам и вас, колеги, да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по този законопроект? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност с вносител Министерския съвет.
Гласували 120 народни представители: за 7, против 44, въздържали се 69.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Водеща комисия е Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, моля да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители!
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 28 септември 2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
На заседанието присъства господин Калин Рогачев - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, който от името на вносителя – Министерския съвет, представи законопроекта.
Той предлага три групи промени на Закона за държавната собственост, които целят прецизиране на съществуващата уредба за управлението и разпореждането с недвижими имоти - държавна собственост.
Първата промяна уточнява приложимото право по отношение на държавни недвижими имоти в чужбина. Посочва се органът, който придобива, предоставя за управление и се разпорежда с имотите извън страната. За неуредените от закона въпроси се препраща към правилник, който установява реда за управление на придобития имот.
Втората промяна се отнася до изменение на чл. 18, който урежда управлението на недвижими имоти при намаляване на капитала на търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала.
Третото законодателно предложение по чл. 19 цели промяна на реда за предоставяне на имоти за нуждите на дипломатическите представителства в Република България.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Огнян Герджиков, Яни Янев, Камелия Касабова, Елиана Масева и Четин Казак.
Повечето от тях направиха следните критични бележки.
Предложенията, съдържащи се в § 1, следва да се съобразят с обстоятелството, че режимът за придобиване, управление и разпореждане с имоти извън страната – собственост на българската държава, се урежда от Виенската конвенция за дипломатическите и консулските отношения, от международни спогодби, по които Република България е страна, както и от общите правила на международното частно право.
Предложението, съдържащо с в § 2 от законопроекта, не отчита разликата между капитал и имущество на търговско дружество, в което държавата е собственик на капитала. В този смисъл няма основания за приравняване на режима на имоти на държавни дружества в процедурата по ликвидация и намаляване на капитала на такива дружества. Между ликвидацията и намаляването на капитала няма нищо общо, което прави неприемливо предложението за промяна на чл. 18, ал. 2 от Закона за държавната собственост.
Някои от народните представители изразиха резерви и по отношение на предлаганата нова разпоредба на чл. 19, ал. 6, докато други от тях подкрепиха облекчения ред, който улеснява държавата в предоставянето на държавни имоти за нуждите на дипломатически и консулски представителства на други държави.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 3 гласа “за”, 8 гласа “против” и 4 гласа “въздържали се” не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост и предлага на народните представители да не го приемат.”
Госпожо председател, ако позволите, за по-голяма краткост, моля да взема думата сега, в началото на дискусията. Това е изцяло извън доклада на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Смятам, че въпреки основателните възражения, които се направиха в комисията, има необходимост законопроектът по принцип да бъде подкрепен, поне в последния параграф, което да даде възможност на българското правителство при облекчен ред да предоставя сгради в България на други държави за нуждите на техните дипломатически и консулски представителства. Има няколко такива практически случая.
Призовавам народните представители от свое име да подкрепят законопроекта, като между двете четения, ако той получи необходимата подкрепа, може да отпадне § 2 и да настъпят някои други промени в съдържанието му, защото, пак казвам, има основателни възражения по този кратък законопроект. Но той поставя един реален въпрос, който произтича от възможностите, които предоставят и международните договори, а и сега се съдържат в подзаконови нормативни актове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли желаещи за изказване по този кратък законопроект? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Гласували 101 народни представители: за 65, против 13, въздържали се 23.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
След почивката ще продължим със Законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум. Продължаваме заседанието, уважаеми колеги.
Както беше гласувано в началото на днешното пленарно заседание, предстои да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА, продължение.
Както се уточнихме, преди да преминем към доклада за второ четене, предстои да гласуваме текстовете, останали за гласуване от заседанието на 25 октомври миналата седмица.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим обаче към тази точка от нашата програма, бих искал да ви съобщя, че в пленарната зала на балкона за гости се намира високопредставителна делегация от Сената на Италианската република – Комисията по европейските въпроси с нейния председател сенатор Андреа Мандзела и сенаторите: Антонио Джирфати, Карло Перин, Нино Рандацо, Нино Страно и Албертина Солиани. Моля да ги приветстваме. (Народните представители стават и с ръкопляскания приветстват италианската делегация.)
Благодаря ви, колеги.
Както разбирате, посещението на италианската делегация в този момент, в който ние се организираме да създадем необходимия капацитет, за да участваме пълноценно в практическата работа на Европейския съюз, е особено полезно. Затова благодаря и на италианските колеги, и на посолството на Италия в София, че беше организирано това посещение. Още веднъж, добре дошли! Успешно и приятно пребиваване в България!
Уважаеми колеги, моля господин Петър Димитров да пристъпим към онова, което ни предстои като гласуване и след това към самото второ четене на втората част от доклада на комисията.
Вчера в началото на пленарното заседание ви беше раздаден един материал – справка, озаглавен “Гласуване на второ четене на текстове от законопроекта”, в който има три раздела. Първият е “Гласуване на предложения за отлагане на текстове от законопроекта”.
Колеги, моля да обърнете внимание, че междувременно комисията е успяла да предложи текстове по тези чл. 19, 24, 29 в доклада, който днес сутринта ви беше раздаден. Тези три текста ще гласуваме в самото начало, когато пристъпим към втората част на второто четене. Сега предстои да пристъпим към втората група текстове за гласуване, а именно тези, по които има предложения от народни представители, неподкрепени от Комисията по бюджет и финанси, които са били предмет на разискване в пленарната зала. Това са чл. 13, 14, 17, 21, 31, 33 и 42.
Колеги, бих предложил процедурно, ако се прецени, че има нужда преди конкретното гласуване на предложение на народен представител, което не е било подкрепено от комисията, съответният вносител народен представител да има възможност в рамките на две минути накратко да аргументира своето предложение, като по възможност вземе отношение и по дискусията, която се състоя на 25-и миналия месец по съответния текст, и да се постарае да отговори на аргументите, изтъкнати от комисията, отхвърляйки предложението. След това за още две минути председателят на Комисията по бюджет и финанси да повтори накратко аргументацията на комисията, поради която тя не е приела предложението на съответния народен представител. Това ще отнеме известно време, но ще позволи на народните представители, които следят дискусията, да преценят и да гласуват с разбиране на въпроса.
Пристъпваме към гласуване по чл. 13 “Необлагаеми доходи”.
Първото предложение, което не е прието, е на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, както личи от доклада на комисията.
Господин Димитров, считате ли за нужно да го обосновавате, или да пристъпим направо към гласуване?
Бих предложил да не повтаряме дискусията и само там, където се прецени, че е особено нужно, вносителите да вземат думата. В случая като че ли това не е така.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров по чл. 13, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 41, против 55, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на народния представител Мария Капон, което също не е подкрепено от комисията.
Госпожа Капон не присъстваше на дискусията на 25 октомври навярно поради ангажименти в Европейския парламент.
Госпожо Капон, желаете ли сега да обосновете предложението си в рамките на две минути? Имате думата, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
В чл. 13 при необлагаеми доходи предлагам да регулираме така наречената черна каса на парламента. Ако тези две трети, които получаваме, са необлагаем доход, имаме два варианта: единият е да променим правилника на Народното събрание. Аз съм убедена, че мнозинството в тази зала го искат. Вторият вариант е просто да сменим закона, така че ние да бъдем не над него, а в законовата форма. Те да бъдат необлагаеми и оттук нататък да няма проблем.
Това е причината, поради която, тъй като не е разгледано моето предложение за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но предполагам, че не е поради недобронамереност, а просто защото се разглежда и целият правилник като цяло, моля да отложим този текст с идеята, за да влезе в правилника. Ако има воля в мнозинството, смятам, че това може да се направи в правилника, а не да правим закона спрямо нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, моля да уточним. Вие казахте “отлагане”. Бих ли могъл да считам, че оттегляте предложението си тук?
МАРИЯ КАПОН: Господин Пирински, Вашата дума е тази като председател на Народното събрание и волята на мнозинството това да се направи.
За мен беше единствено важно да предизвикам отново дебати в комисията и в пленарната зала. Възможността е, ако решим да изменим закона, поради тази причина, въпреки че аз лично не подкрепям предложението да променим закона спрямо себе си. Важното е да променим правилника и начина на получаване на средствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме процедурно разглеждането на този текст при работата по промените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Подготвени са предложения от редица народни представители. Предстои гледане на тези предложения следващата седмица в Комисията по правни въпроси. Такава е ориентацията на господин Янаки Стоилов, както съм информиран.
Моля да гласуваме отлагане на гледането тук и съответно гледане на тези текстове в Комисията по правни въпроси при промените в правилника.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 116 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте чл. 13 по вносител с предложенията и допълненията от комисията, предложение, подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 95, против 20, въздържали се 7.
Текстът е приет.
По чл. 14 “Видове данъци” има предложение на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, неподкрепено от комисията. Няма желание от колегите да го дообосноват.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров по чл. 14, неподкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 25, против 58, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Господин Мартин Димитров желае прегласуване на неговото и на господин Попвасилев предложение по чл. 14.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги! Това е един много фундаментален въпрос. Искам отново да обърна вашето внимание, че става въпрос за облагането на едноличните търговци. Те формират печалба съгласно Закона за корпоративното облагане, а накрая плащат данък по друг закон – по Закона за облагане доходите на физическите лица. Както ви обяснявахме и предишната седмица с колегата Попвасилев, две еднакви фирми, два еднакви фризьорски салона на една улица, в съседство плащат различен данък. Къде тук виждате неутралността на данъчното облагане?
Уважаеми колеги, тъй като въпросът е много фундаментален, искаме прегласуване с надеждата, че повече от вас ще подкрепят наистина да има неутрално данъчно облагане в България, което не поставя един вид бизнес в по-добро положение спрямо друг вид. Такава трябва да бъде данъчната система във всяка европейска страна. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, желаете ли да обосновете позицията на комисията? Тя беше предмет на дискусия на миналото заседание. И господин Кадиев тогава взе отношение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Едва ли е необходимо да повтаряме дебата. Няма никакви пречки да сменят режима си и да са като юридически лица. Това нито финансово е тежко, нито процедурно вече е тежко, така че не виждам някакви сериозни съображения. Най-напред вървим в посока – дайте да намалим корпоративния данък, после казваме пък – не става изгодно, режимът не е равен. Аз мисля, че беше дадено достатъчно, за да може от частния случай да искаме да изведем някакво правило. Не мисля, че е необходимо да повтаряме дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Подлагам на гласуване предложението на господата Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, неподкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 38, против 54, въздържали се 20.
И при прегласуването текстът не е приет.
Подлагам на гласуване текста на чл. 14 по вносител с предложеното от комисията ново заглавие на текста “Облагане на доходите”.
Гласували 97 народни представители: за 74, против 20, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Член 17 – “Обща годишна данъчна основа”. Има предложение на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров по чл. 17, неподкрепено от комисията. Няма желание за обосновка.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров по чл. 17, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 26, против 47, въздържали се 18.
Текстът не е приет.
Подлагам на гласуване чл. 17 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 73, против 11, въздържали се 7.
Текстът е приет.
Член 21 – “Данъчно облекчение за деца”. Има предложение на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров по чл. 21, което съгласно доклада на комисията се твърди, че е подкрепено по принцип. Становището е оспорено в пленарната зала от вносителите на предложението. Очевидно е, че това предложение трябва да бъде гласувано като неподкрепено от комисията.
Господин Попвасилев, желаете да обясните. Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Ние смятаме, че нашето предложение не е подкрепено, защото то принципно е различно от това, което в момента ще гласуваме в пленарната зала. Принципът, по който сме подходили при ползването на данъчни облекчения за деца, е, че всяко дете в семейството при ползване на данъчно облекчение има конкретна сума, която се приспада от данъка. Принципната разлика от предложението, което сега ще гласуваме, е следната: гласувайки цифрите като данъчни облекчения, които са предложени в законопроекта, колкото по-висок е доходът, толкова повече данък приспадаш.
Ние смятаме, че е по-справедливо за всяко дете в семейството, независимо какъв е доходът на родителите, да се ползва едно и също данъчно облекчение. Това е принципната разлика и затова ние поддържаме нашето предложение. Моля ви да го гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това предложение беше предмет на доста дълга дискусия на 25 октомври. Чухте аргументацията на господин Попвасилев. Имаше разгърната и обратна аргументация от председателя на комисията, от представителите на Министерството на финансите. Затова пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров по чл. 21, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 27, против 75, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 21 по вносител с предложените от комисията промени.
Гласували 90 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 16.
Текстът е приет.
Преминаваме към чл. 31 – "Облагаем доход".
По него има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е във връзка с увеличения от 20 на 35 на сто облагаем доход от наем или друго възмездно предоставяне на ползване на движимо или недвижимо имущество да се използва за разход. Тук най-вече е за недвижимото имущество, за подновяване на сградния фонд особено там, където да стимулираме собствениците, за да могат от наемите ... Тъй като все още те не са на равнище спрямо промяната в самите сгради и необходимостта им, както бяхме свидетели тук, в София, на срутването на една от сградите, тоест да стимулираме за подновяване на самите фасади и подновяване вътре на сградите. По този начин 35% от самите приходи, които имат, да могат да бъдат приспадани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Мария Капон по чл. 31, което тя току що обоснова, но което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 22, против 45, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 31 по вносител, подкрепен от комисията без поправки и допълнения.
Гласували 96 народни представители: за 85, против 3, въздържали се 8.
Текстът е приет.
По чл. 33 – "Облагаем доход", има предложение на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Госпожа Капон желае да обоснове предложението си. Заповядайте, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тук става въпрос за облагаем доход при продажба и замяна на недвижимо имущество, включително ограничени вещни права върху такова имущество и положителната разлика между тях да бъде 10%. Моето предложение е това да се стимулира на 20 на сто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Капон.
Предлагам да гласуваме предложението на народния представител Мария Капон по чл. 33 – "Облагаем доход", което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 18, против 26, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 33 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 14.
Текстът е приет.
И последният текст, по който има предложение от народни представители, които не са приети, е чл. 42 – "Авансово удържане на данъка за доходи от трудови правоотношения".
Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Господин Мартин Димитров има думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това е най-важният текст в този закон! Става въпрос за ставката, с която ще се облагат личните доходи.
Безспорен успех е намаляването на корпоративния данък, но общата данъчна тежест, всички данъци взети заедно в България остава да бъде висока, продължават да бъдат високи. Това е около 43% от брутния вътрешен продукт. Там, където европейските икономики растат бързо тази тежест е под 38% от брутния вътрешен продукт. Това трябва да го знаете, тоест данъците в България продължават да бъдат високи, въпреки намалението на корпоративния данък. И ще ви кажа защо. Защото има нови, по-високи акцизи върху горивата от 2007 г. Това е заради Европейския съюз. Тук бягане няма, факт!
Освен това се увеличават данъчните оценки на недвижимите имоти. Това допълнително увеличава данъчната тежест.
Нещо много важно – в България делът на сивата икономика продължава да бъде висок. Излизането на сивата икономика на светло става с по-ниски данъци.
Тук предлагаме 17-процентна ставка по личния данък. Това е единна ставка, която пряко кореспондира с корпоративното облагане, защото там облагането е 10-процентен данък плюс данък върху дивидента, което е около 17% отново.
Това е една много важна политика, която трябва да бъде приложена в България. Поне трябва да знаете за нея. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, действително чл. 42 е текст, който заслужава специално внимание. Моля ви да обърнете внимание на третото тиренце в справката, която ви препраща към приложение по чл. 42, ал. 3, в което се съдържа окончателната редакция на тази ал. 3 на чл. 42.
Сега ще подложа на гласуване предложението на господин Мартин Димитров и след това на госпожа Мария Капон, но ви обръщам внимание, че по чл. 42 текстът е по вносител с предложената от комисията редакция на ал. 3, която се намира в приложение на справката, с която разполагате за гласуванията.
Гласуваме предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров по чл. 42, ал. 3, неподкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 25, против 32, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Има процедурно предложение от господин Нено Димов. Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз предлагам да се прегласува този текст и ще се опитам да се мотивирам още веднъж.
Икономиката ходи на два крака – единият крак е капитала, другият крак е труда. На който и от двата крака да има вързано гюле, икономиката няма как да ходи напред с темпото, с което ни се иска.
В момента с 10% корпоративен данък и 7% данък дивидент ние махнахме гюлето от крака на капитала. Ако приемем предложението, което е направено за 17% данък върху доходите ще махнем гюлето от крака на труда. По този начин ще може да се ходи равномерно напред, тоест ще може да се тича напред българската икономика. А трябва да ви кажа, че според Министерство на финансите това ще коства около 350 милиона, по моите сметки – 280 млн. лв. Практически това няма значение на фона на излишък от близо 2 млрд. лв. Затова ви моля да прегласуваме и да подкрепите това разумно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно аз ще поставя на гласуване предложението за прегласуване.
Господин Димов, позволява си да отбележа, че щяхте да бъдете и по-убедителен, ако при напускането на сектора на Вашата парламентарна група, той не оставаше изцяло празен. (Оживление.)
Прегласуваме направеното предложение от двамата народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 26, против 37, въздържали се 52.
Предложението отново не е прието.
Моля, покажете гласуването по групи – има интересна картина, която заслужава да бъде видяна.
Има предложение от народният представител Мария Капон по същия член и по същата алинея, което не е подкрепено. Тя желае да го обоснове.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, подкрепих и предложението на колегите Мартин Димитров и Ясен Попвасилев от групата на ОДС. Аз съм малко по-консервативна, от една страна, и от друга страна, малко по-либерална. По-либерална в логиката, че необлагаемият доход смятам че трябва да бъде 250 лв. С това свое предложение смятам, че ще имаме баланса в обществото – баланса от страна към физическите лица и техните доходи, и от друга страна, това, което направихме със Закона за корпоративното подоходно облагане с 10-те процента, за което още веднъж няма да пропусна да поздравя мнозинството за подкрепата.
Само че разделям на още два сектора, тоест не минавам в така наречения плосък данък от 17%, а предлагам до 1600 лв. – 10% и над 1600 лв. вече 17%, тъй като много се надявам за един поне стартово средноевропейски доход на нашите граждани до 800 евро или 1600 лв., който да е допълнителен и на база на него да имаме 10% данък. Смятам, че при това положение ще имаме баланса  между физическите лица и бизнеса със своите предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Капон.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон по чл. 42, ал. 3, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 21, против 28, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
За прегласуване – госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз смятам, че минутата си заслужава да помислим върху възможността поне 250 лв. да бъде необлагаемият доход и ставките да бъдат 10 и 17%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Подлагам на прегласуване предложението на госпожа Капон.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 28, против 26, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 42 по вносител с предложената от комисията редакция на ал. 3, която, както казах, се намира в приложение към справката, с която разполагате.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 77, против 16, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, ще подложа на гласуване ан блок всички текстове, които бяха обсъждани на заседанието на 25 октомври 2006 г., по които няма неприети от комисията предложения от народни представители и не предизвикаха дебат в самата пленарна зала, а бяха гласувани, без да бъдат дискутирани, така както бяха представени от председателя на комисията господин Димитров.
Обръщам ви внимание, че в два от текстовете – чл. 22 и чл. 38, има приложения, така както и по чл. 42, на окончателна редакция  на текстове на норми от закона, които бяха огласени в тази окончателна редакция от председателя на комисията на заседанието и с които сега разполагате в писмен вид.
Подлагам на гласуване следните текстове: чл. 11 по вносител; чл. 11 по вносител с предложената от комисията редакция на ал. 2; наименованието на Част втора “Обща годишна данъчна основа” по вносител; наименованието на Глава трета “Общи разпоредби” по вносител; членове 15 и 16 по вносител; наименованието на Глава четвърта “Данъчни облекчения” по вносител; чл. 18 и чл. 20 по вносител; чл. 22 по вносител с предложената от комисията нова редакция на ал. 1 в Приложение; чл. 23 по вносител; наименованието на Глава пета “Годишни данъчни основи” по вносител; наименованието на Раздел І “Доходи от трудови правоотношения” по вносител; чл. 25 по вносител; наименованието на Раздел ІІ “Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец” по вносител; чл. 26 по вносител; чл. 27 по вносител с предложената от комисията поправка в ал. 1; чл. 28 по вносител; наименованието на Раздел ІІІ “Доходи от друга стопанска дейност” по вносител; чл. 30 по вносител; наименованието на Раздел ІV “Доходи от наеми или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество” по вносител; чл. 32 по вносител; наименованието на Раздел V “Доходи от прехвърляне на права или имущество” по вносител; чл. 34 по вносител; наименованието на Раздел VІ “Доходи от други източници” по вносител; чл. 35 и чл. 36 по вносител; наименованието на Част трета “Окончателни данъци” по вносител; наименованието на Глава шеста “Окончателен данък за доходи от източник в България и чужбина” по вносител; чл. 37 по вносител, подкрепен по принцип от комисията и предложение от комисията за отпадане на ал. 3 и 4 от текста;  чл. 38 в редакция на комисията по приложение; наименованието на Глава седма “Окончателен годишен (патентен данък)” по вносител; чл. 39 по вносител с предложената от комисията редакция на т. 2 от ал. 1; чл. 40 по вносител; чл. 41 по вносител с предложената от комисията промяна в т. 3 на ал. 1; наименованието на Част четвърта “Данъчни размери. Определяне, удържане и внасяне на данъка, деклариране” по вносител и наименованието на Глава осма  “Авансово удържане на данъка” по вносител.
Всички тези текстове ан блок подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма,  въздържал се 1.
Текстовете са приети, с което е приета и първа част на доклада за второ четене на Комисията по бюджет и финанси, което ни позволява да преминем към втората част.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първият текст е отложеният чл. 4, където имаше горещ дебат в залата по понятието “център на жизнените интереси”.
Комисията преразгледа текста и подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4, като предлага следната редакция на ал. 4:
“(4) За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност и мястото, от което управлява собствеността си.”
Няма да чета отново предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров. То формално не е прието,  но оказа решаващо влияние върху тази редакция, така че може би те ще се съгласят, че новият текст ги удовлетворява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Думата желае господин Мартин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително редакцията е много по-добра от това, което беше внесено от Министерския съвет. Терминът “социални връзки отпадна и тук заслугите на комисията са очевидни.
Има само едно нещо, което продължава да ни безпокои – от Министерството на финансите казаха, че неговото отпадане е невъзможно, а именно семейството. Данъчните власти вземат предвид семейството на човека, решавайки дали следва да бъде облаган според българското законодателство или не. За нас това е доста субективен фактор, уважаеми представители на Министерството на финансите. Това е единственото нещо, което продължава да ни притеснява.
Уважаеми колеги, ако смятате, че понятието “жизнени интереси” разширява кръга на облагаемите лица, то ние се опасяваме, че то ще ги намали, че тези термини ще бъдат използвани от някои хора да не плащат данъци в България. Това е нашето безпокойство.
Иначе господин Петър Димитров е напълно прав – комисията направи, каквото можа в този случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, действително този текст беше дискутиран доста обстойно на предходното заседание, и то именно от гледна точка на дефиницията за “местни физически лица”. Както разбирате, това е основен текст, от който зависи кой се облага. На вашето внимание са окончателната редакция на комисията и мнението, което господин Мартин Димитров току-що изрази по нея.
Има ли желаещи да вземат думата? Допълнителни пояснения? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение...
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров оттеглят предложението си.
Затова подлагам на гласуване текста на чл. 4 по вносител с редакцията на комисията по ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстът е приет единодушно, което е гаранция за неговото успешно приложение на практика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 19 също имаше разгорещен дебат. Затова предлагам да не повтарям отново в пленарната зала предложенията на народните представители. Струва ми се, че и тук стигнахме в общи линии до едно консолидирано становище на комисията.
Подкрепяйки по принцип текста на вносителя за чл. 19, комисията предлага следната окончателна редакция:
“Данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане
Чл. 19. (1) Сумата от годишните данъчни основи се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки “Живот” в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи.
(2) Облагаемият доход, начислен за месеца, през който е положен трудът, за доходите от трудови правоотношения, се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи, както и с внесените през месеца за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки “Живот” в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи.
(3) Данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва, когато съгласно сключения със застрахователното/осигурителното дружество договор физическото лице – носител на задължението за данъка, е застраховано или осигурено.
(4) Данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва и в случаите, когато по споразумение с лицата се променя застрахователното/осигурителното дружество и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извършва по банков път.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли предложения на народни представители, които се счита, че не са били приети? Няма.
Господин Димитров счита, че окончателната редакция в задоволителна степен отразява всички направени предложения, които са твърде много от колеги от много парламентарни групи – от мнозинството и опозицията.
Не виждам желания да се обосноват такива.
Преминаваме към гласуване на предложението на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя за чл. 19 и предлага своя окончателна редакция.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстът е приет единодушно, което е атестат за ефективната работа на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 24 – “Облагаем доход”, има предложение от народния представител Йовко Йовков, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 24, като предлага в т. 1 на ал. 2 да се създаде буква “е” със следното съдържание:
“е) ваучерите за храна, получени в размера и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по чл. 24 комисията подкрепя текста на вносителя и предложението на господин Йовков, като предлага добавка в т. 1 на ал. 2 – да се създаде буква “е”.
Моля, гласувайте предложението на вносителя по чл. 24 с добавката на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Възниква тревога за липса на опозиционност, но тя е приглушена.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Диалогът беше конструктивен и това е причината за това поведение.
По чл. 29 има предложение от народния представител Надя Антонова и група народни представители, което не е подкрепено от залата. Прочетох го на миналото заседание.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което също не е подкрепено. И то беше представено в пленарната зала.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 29, като предлага:
1. Точка 1 да се измени така:
“1. за доходи от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селско стопанство; за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори – със 70 на сто;”
2. В т. 3 думите “за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори;” да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, Вашето предложение не е подкрепено. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Моето предложение в т. 4 “35 на сто” да се заменят с “50 на сто” изхожда от т. 3 в чл. 29, а именно, че авторски лицензионни възнаграждения, доходи от произведения на науката, културата и изкуството, тоест за артисти и изпълнители, доходи от упражняване на какъвто и да е занаят, тоест занаятчии, в тази точка имат право 50 на сто, върху който е облагаемият доход.
Не виждам разликата за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения от извънтрудови правоотношения, тоест свободни професии, каквито могат да бъдат адвокатите и експерт-счетоводителите, които да бъдат разграничени в процента от разходите, за които имат необходимост. Истината е, че в повечето от случаите, в които свободните професии се възползват от тази точка, е когато работят директно с граждани. Защото повечето от тях могат, давайки фактура на фирми, да осчетоводяват и ДДС и оборот, тоест проблемът е когато работят директно с граждани, затова, че гражданите не могат да го направят, а всъщност те не използват за разходите си същите места, тъй като в повечето случаи работят и в предприятия.
Аз смятам, че 50 на сто е едно равнопоставяне между т. 3 и т. 4. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики или желания за изказвания?
Виждам, че господин Казак прояви интерес към аргументацията, която беше развита. Имате думата, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС):  Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз лично по-скоро съм склонен да подкрепя направеното предложение от народните представители Надя Антонова, Надка Балева и Силвия Алексиева, тъй като също споделям становището, че такова разграничение, което се прави за някои професии, които също биха могли да бъдат наречени свободни, защото в тях не се влага нищо друго, освен лични качества, познания, талант и т.н. Значи едни професии се третират по-добре, по-либерално и им се признават някакви по-големи преференции, а други професии, някои от които конституционно закрепени, изпълняват конституционни задължения и защитават конституционни права на българските граждани, се третират по-неблагоприятно. Дори тенденцията, която се наблюдава, е изцяло да се приравняват на едни търговци. Доказателство за това е скорошното приравняване например на адвокатските услуги към услугите, на които задължително трябва да се начислява ДДС, независимо какъв вид услуга е това – дали за фирми, дали за граждани, дали се защитават конституционните права на гражданите и т.н.
Въз основа на това специално тези свободни професии от 1 януари 2007 г. ще бъдат задължени да начисляват ДДС за всяка услуга, за всеки хонорар, независимо дали са надхвърлили, или не прагът от 50 хиляди лв. за задължителна регистрация по ЗДДС, те са длъжни да начисляват ДДС на всеки един клиент, било то най-обикновен гражданин. За целта всеки един адвокат, независимо дали работи с граждани в някаква малка лична кантора или в голяма адвокатска фирма, трябва вече да води много по-сложно счетоводство, да наема счетоводител и т.н., и т.н.
Всичко това струва ми се обосновава идеята да се приравнят, поне да се даде възможност на тези свободни професии, както другите по т. 3, да се възползват от възможността за увеличаване на нормативно признатите разходи именно от гледна точка на тези завишени изисквания и задължения, които им бяха вменени с последните изменения в Закона за ДДС например.
Предлагам да се подкрепи предложението на народните представители Надя Антонова, Надка Белева и Силвия Алексиева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Казак.
Предложението е след “произведените продукти за декоративна растителност” да се добавят “и свободните професии”.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вероятно се досещате, че едва ли мога да направя друго предложение, освен в подкрепа на предложеното от предишните двама оратори. Само ще ви обърна внимание и ще ви дам пример, който е от личния ви джоб, за да го свържете след това с бита на някой може би от най-ярките представители на свободните професии.
Едва ли има случай при ваши пътувания служебно като народни представители, в който лимитите, които парламентът и данъкоплатецът отпуска, да стигат, каквото и да е! Представете си битността на един журналист – това са може би най-ярките представители на свободните професии, който трябва да прави репортажи, да пътува!
Представете си също така разходите, които прави един художник, които няма как да обяви, а далеч в неговия натюрел и природа е да поддържа счетоводство. Това е да наема ателие, изключително скъпи бои и т.н.
Нарочно давам примери, които не са тясно икономически, за да разберете, че свободните професии са гръбнакът на инициативността на едно общество и най-добрият начин да впрегнеш и да използваш тази инициативност, нейната добра енергия е да лимитираш свободата. Тоест, да му кажеш: “В рамките на твоите приходи – 50%, ти можеш да декларираш и признаеш, да обясниш пред данъчните за какво си ги използвал” – за хартия, за консумативи, за пътувания за свободните професии.
В никакъв случай този текст не е в защита на адвокатското съсловие. България още е далеч от момента, в който адвокатите ще са герои на вицове, колкото и блондинките, както е в Европа или в Америка, но би било грешка да се смята, че свободните професии започват и свършват с тях. Напротив, голяма част от светлата енергия на обществото е именно в свободните професии. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Казак, заповядайте за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дилов! Напълно подкрепям Вашето становище, че свободните професии заслужават пълно уважение, защото, както казах, в тях се влага и талант, и дарба, освен всичко останало. Там най-вече се влагат интелектуален труд. Не бива да се отпускат безконтролно юздите на тенденцията - да се приравнява всичко в тази държава с търговска и със стопанската дейност и всички хора, независимо с каква дейност се занимават, да бъдат приравнявани към най-обикновени търговци.
Затова именно ние настояваме да не се прави разграничение вътре в тези свободни професии между едни, които са много, как да кажа, достойни за уважение и възхвала и т.н., и други, за които едва ли не се наслагва мнението, че не са такива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Втора реплика – госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
В интерес на истината проблемът не стои, господин Дилов, при художниците, тъй като те са в чл. 3. Той стои обаче за журналистите. Говорим за свобода на словото примерно. Абсолютно сте прав в аргументацията си относно пътувания и свободата да не се занимаваш допълнително със счетоводство, да няма нужда да се ангажираш, тоест да бъдеш свободен в целия си вид.
Аз съм съгласна и с господин Казак, че предложението на госпожа Антонова, госпожа Балева и госпожа Алексиева е също един добър вариант. Тоест, не правенето на отделна точка за тях, защото не е редно да бъдат обособени. Аз се присъединявам в подкрепата директно в т. 3 на чл. 29, тоест да бъдем под един знаменател в една точка. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Това означава, че госпожа Капон оттегля своето предложение и се присъединява към редакцията, предложена от народните представители Надя Антонова, Надка Балева и Силвия Алексиева.
Трета реплика няма.
Няма желание за дуплика от господин Дилов.
Има обаче желание за пояснение от страна на заместник-министър Георги Кадиев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател. За известно уточнение и за да изясня позицията на Министерството на финансите – в свободните професии не става въпрос нито за художниците, нито за журналистите. Те са на авторски възнаграждения и са в т. 1. Както виждате, предложението е за вдигане на техните нормативно признати разходи за 70%. Единствената причина, поради която Министерството на финансите е против това предложение на народните представители Надя Антонова, Надка Балева и Силвия Алексиева, е фискалният аспек. Приемането на предложението би струвало 7 млн. лв., което ние преценяваме, че към момента не можем да си позволим.
За информация на парламента, вдигането на нормативно признатите разходи за авторските права и лицензионните възнаграждения струва 1 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Мисля, че дискусията в случая трябва да бъде откровена, а не да се извършва според толерирането на едни или други професии, които могат да имат по-голямо или по-малко отражение върху собствената дейност на парламента. Съзнавам, че изказването ми от тази гледна точка по-скоро ме поставя в неуместна ситуация, но нека да разсъждаваме по въпроса.
В случая смятам, че правилно се насочваме към това да създадем по-благоприятен режим за облагането чрез предвиждането на по-голям процент нормативно признати разходи за хората от областта на науката и културата, защото е знайно, че в тези области поначало възнагражденията значително изостават от нивото, на което тези професии трябва да бъдат и като социално положение, и като престиж.
По въпроса за занаятчиите мисля, че също няма да има дискусия, защото точно занаятчиите са тези, които правят най-много съпътстващи разходи, с оглед упражняването на своята професия.
Има две големи групи в обществото, които имат възможности за упражняване на влияние, които имат и незаменимо място в обществото – това са тези, които дават правни консултации. Другите са журналистите. Но дали журналистите са свободна професия? Защото, ако трябва да посочим реалното положение на нещата, журналистите, в по-голямата си част, са наемни работници и служители. Те работят към медиите, те не са на свободна практика и това, за съжаление, понякога диктува в тяхното поведение те да се съобразяват не само с независимата си позиция на журналисти, а да се съобразяват с определена политика, която провеждат медиите. Тук се дават примери, че те имали пътувания, командировки. Нали тези командировки се плащат от медиите, в които работят, а не от самите тях? Затова според мен тук трябва да се лишим от лицемерието, от това да спечелим симпатията на едни или други професии.
Мисля, че тази дискусия не е стигнала своите най-дълбоки корени. Когато става дума за свободна професия, тя наистина да бъде с по-голям дял на нормативно признати разходи. Защото това лице само осигурява средствата за осъществяване на работата, то прави най-много разходи и тогава то може и в по-голяма степен да осъществява свободно творческата дейност. В другите случаи, макар и една много важна дейност, която трябва да бъде поддържана, се осъществява така, както се осъществява поне от правно-икономическа гледна точка по пътя на наемането на работници и служители в определени институции, които осигуряват определено ниво на техните заплати.
Поради тази причина няма да се ангажирам с подкрепа или неподкрепа на някои от направените предложения, защото искам да подчертая, че не заставам от името на някоя професия или срещу някоя професия. В тези дискусии мисля, че парламентът трябва да приеме предизвикателството и не да действа по принципа, който прогласиха някои политици преди години как да си печелим подкрепа, а наистина нещата да бъдат поставени на точните им места и назовани с точните им имена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За първа реплика има думата господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, аз приемам логиката Ви за равно отношение на законодателя към различните професии. Разбира се, не мога да приема логиката Ви изобщо за равенство, защото тук може би се разминаваме условно в нашия възглед, че хората не се раждат равни, не умират равни и не бива да бъдат равни. Защото в състезанието между тях се получава развитието на обществото и всичко добро за обществото като цяло.
Що се отнася специално до тази част на Вашето изказване, свързана със свободните професии, с хората на словото и медиите, условно да ги наречем, аз, като работодател на журналисти, бих бил най-заинтригуван и най-заинтересован да следвам Вашата логика. Но преди да съм бил работодател, аз самият съм бил дълго време журналист и знам, че логиката е точно обратна. Ако се замислите, имената на силните журналисти, които познавате, и тези, които реално формират общественото мнение, и изобщо хората, които пишат, ще видите, че девет десети от тях са именно да свободна практика. Защото предпочитат да носят риска на това да нямат заплата, но да имат свободата да сменят медии, да избират гледни точки. Точно обратното, такива като мен – работодатели в медиите, предпочитат да наемат и да държат хора, за да могат да ги използват. Аз съм съвсем откровен, защото и Вие бяхте откровен.
Затова мисля, че законодателят ще даде добър знак на обществото, давайки възможност на свободата на словото да се ползва от данъчни преференции, някакви малки.  Това е специално за този частен случай, наречен журналистика. Иначе възприемам логиката Ви – да, законодателят трябва да се стреми да бъде равно отдалечен и да дава равни възможности, пък хората иначе са различни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, тук не става въпрос за доходите на тези хора, а за колко от доходите да бъде признат разход. И става въпрос за коренно различна ситуация. Разбира се, когато един човек със свободна професия е решил да бъде свободна професия по тази точка, той много по-лесно може да стане едно дружество и да плаща корпоративен данък. Тогава си давате сметка, че за него това ще е по-интересен вариант, едва ли не на пръв поглед, говорейки, ако стигнем до логиката на дохода. Тук става въпрос точно за личната свобода и свободата ти да работиш в тази форма.
Ще използвам възможността си на реплика, за да кажа, че при 2 милиарда излишък в проектобюджета, който внесе Министерството на финансите в Народното събрание и предварителните числа, които успях да видя и анализирам, очакваме 2 милиарда излишък и следващата година от презастраховане. Така че 7 милиона могат да донесат този баланс в обществото, в случая. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика има думата госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да внеса още един аргумент към предложението на колегите Надя Антонова и Надка Балева, а именно това, че свободните професии практически внасят по друг начин приход в хазната. Това е като изработват като продукт исковете, нотариалните актове и другите, изработени от тях правни услуги, които се таксуват твърде високо от държавата. Така че, ако говорим кой привнася като приход в държавната хазна средства, ние не можем да забравим адвокатския труд.
Пледирам за това да се приеме 50% нормативно признати разходи, защото адвокатите вече не работят с пишеща машина, а работят с добри компютри, със скъпоплатени продукти и работят по съвършено друг начин, защото обществото се нуждае от много високоефективни услуги, от много високо ниво на услугите. При положение, че ние кажем на тези хора, че няма да признаем разходите им, които така или иначе правят, за да бъдат на висотата на своята професия, аз Ви убеждавам, господин Кадиев, че ще намерят как да го направят, но това не е в полза на фиска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
Предложението на народния представител Мария Капон е оттеглено. Тя подкрепя предложението на народните представители Надя Антонова, Надка Балева и Силвия Алексиева. То беше подкрепено и от други народни представители, така че ще подложа него първо на гласуване. Комисията не го е подкрепила.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Надя Антонова, Надка Балева и Силвия Алексиева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 63, против 1, въздържали се 43.
Предложението на народните представители е прието.
За процедура думата има господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Искам да помоля залата за прегласуване.
Всички разбираме за какво става въпрос. Никой не излезе с аргументи да докаже такива разходи. Не мисля, че в момента държавата трябва да провежда политика на привличане на кадри към този бранш – примерно, има недостатък, дайте да създадем преференциални условия. Знаете, че образователната система има проблем – препроизведе юристи, така че от тази гледна точка да не произвеждаме неприятна новина. Аз не мисля, че възнагражденията на хората, които работят в тази сфера, са проблем в момента, още повече, че на дейците на науката, на културата, на изкуството им признаваме 70%. Не са в такова тежко финансово състояние адвокатите и нотариусите в България, за да може парламентът да произведе днес такава новина.
Призовавам всички, в това число и практикуващите юристи, да останем в рамките на разума. Не мисля, че проблемът е фискален, проблемът е преди всичко морален и да не даваме такъв знак на хората в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, да прегласуваме предложението, което беше току-що гласувано.
Гласували 143 народни представители: за 57, против 6, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на вносителя, подкрепено по принцип от комисията, като комисията предлага промяна на т. 1 и на т. 3.
Гласували 93 народни представители: за 85, против 7, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Член 43 е със заглавие “Авансов данък за доходи от стопанска дейност”.
Има предложение от народните представители Надя Антонова, Надка Балева и Силвия Алексиева, което комисията не подкрепя.
НАДКА БАЛЕВА (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението се оттегля.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Предложението е в ал. 2 думите “15 на сто” да се заменят с “10 на сто”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 43, като предлага:
1. В ал. 1 след думата “доходи” да се добави “по смисъла на чл. 12”.
2. В ал. 5 след думите “авансови вноски” да се добави “при данъчна ставка 15 на сто”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, заповядайте за обосновете предложените си по чл. 43, ал. 2.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам в чл. 43, ал. 2 данъкът да се промени – от 15 на сто да стане 10 на сто, с цел равнопоставеност между физически лица и бизнес. Това е за всички доходи по чл. 29, които са придобити. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон, което тя обоснова и не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 17, против 42, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя, която предлага промени в ал. 1 и в ал. 5.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 44 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията. То е аналогично с току-що гласуваното: в ал. 2 думите “15 на сто” да се заменят с “10 на сто”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 45 няма предложения от народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 18, против 35, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 44 и чл. 45 по вносител.
Гласували 82 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава девета.
По чл. 46 има  неподкрепено предложение от Милен Велчев и група народни представители:
В чл. 46, ал. 1 се прави следното допълнение:
„Данъкът по чл. 38, ал. 8 е 12 на сто.”
Има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено:
В ал. 1 думите „по чл. 38, ал. 1 - 7на сто” се заменят с „по чл. 38, ал. 1 - 0 на сто.
Има неподкрепено предложение от народния представител Хасан Адемов:
В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „а данъкът по чл. 38, ал. 8 – 12на сто”.
Има две подкрепени предложения на народните представители Петър Димитров и Йовко Йовков, които няма да чета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 46, като предлага следната редакция:
„Размер на окончателния данък по Глава шеста
Чл. 46. (1) Данъкът по чл. 37 и чл. 38, ал. 5 е в размер 10 на сто, данъкът по чл. 38, ал. 1 е в размер 7 на сто, данъкът по чл. 38, ал. 8 и 10 е в размер 15 на сто.
(2) В случаите на получаване на суми след изтичане на срока на договора за Застраховка „Живот”, който е 15 или повече години, данъкът по чл. 38, ал. 8 е в размер 7 на сто.
(3) Данъкът по ал. 1 и 2 се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65-68.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има няколко неподкрепени предложения.
Има ли желание да бъдат обосновани? Вносителите на първото не са в залата, на второто е госпожа Капон. Има предложение от народния представител Хасан Адемов, който също не присъства.
Няма желание да се вземе думата.
Колебая се дали да не подложа на гласуване едновременно трите неподкрепени предложения, тъй като те третират чл. 38 и доколкото не виждам силна отрицателна реакция, така и ще постъпим.
Подлагам на гласуване едновременно предложенията на народните представители Милен Велчев, Теодора Дренска, Лидия Шулева и Нина Чилова, на народния представител Мария Капон и на народния представител Хасан Адемов по чл. 46, които не са подкрепени от комисията.
Гласували  91 народни представители: за 17, против 45, въздържали се 29.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване текста на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя и дава своя окончателна редакция на чл. 46.
Гласували  81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Член 47 е по вносител и се подкрепя от комисията. Няма предложения.
Наименованието на Глава десета също е по вносител, няма предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам  на гласуване текста на чл. 47 и Глава десета „Годишно облагане”, подкрепени от комисията по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували  86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:  След като приехме текстовете на чл. 42, според мен тук има автоматизъм.
Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за плоската ставка от 17%. Тук има и таблица, не зная как бих могъл да я прочета.
Комисията не подкрепя предложението.
Мария Капон има аналогично предложение – до 3000 лв. необлагаеми, след това ставка от 10%, което също беше отхвърлено преди това от пленарната зала.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 48, като предлага следната редакция на ал. 1:
„(1) Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя съгласно следната таблица:”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря,  господин председател.
Тъй като това е най-важният текст, уважаеми колеги, си позволявам още веднъж да ви обърна внимание. Защо предложихме 17-процентна единна ставка по личния данък? Такава политика вече даде много добър успех в Румъния, затова растежът ще достигне над 8% тази година в тази страна. Беше приложен и в съседна Сърбия.  Тоест не само в много други европейски държави, но и в съседните на България Сърбия и Румъния. В Сърбия единната ставка е 14%, в Румъния е 16%. Българската икономика расте с 6% тази година. Световният растеж на икономиката е 5%, което означава, че това, което се случва в България при ниските доходи, не може да бъде задоволително.
Най-силният тласък за бърз растеж във всяка една страна са данъците, а в България продължават да бъдат високи. Всичко това ви го казвам най-вече като информация.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма други желаещи да вземат думата.
Колеги, пленарната зала възпроизвежда почти едно към едно картинката от 25 октомври. Затова ще се въздържа оттук нататък да подлагам на гласуване каквото и да било. Както показва опитът ни в началото на заседанието след почивката, не е невъзможно да се организира гласуване на текстове, които са гледани на предишното заседание. Редно е тези текстове да се гласуват с отворени очи от достатъчно много народни представители и е неприемливо, повтарям, цели парламентарни групи да отсъстват от пленарната зала. Няма да назова и сега имената, но всеки може да види това състояние.
Освен всичко се пести и време, защото гласуването, което направихме днес, спести поне половин час пленарно време, ако бяхме гласували текст по текст, включително и онези текстове, които са предложени от комисията без бележки по вносител. Така че от всяка гледна точка това е рационално.
Освен всичко друго, сега полукворумът се дължи и държи на съзнанието преди всичко на една парламентарна група – на Коалиция за България, което не е справедливо и спрямо колегите от тази парламентарна група. Така че оттук нататък ще обсъждаме без да подлагам на гласуване текстовете. В дискусията ще участват тези, които наистина следят и имат отношение. Така че отново стенограмата ще отрази достатъчно сериозно разменените мнения и изказаните и аргументираните становища. Който действително се интересува от закона, ще може да се запознае с тях.
Продължаваме с обсъждането на чл. 48.
Имате думата, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Искам да се възползвам от предложението, което направихте, да не гласуваме сега, господин председател, за да дам още един аргумент, който може да бъде проверен и осмислен до сряда следващата седмица, когато евентуално ще бъде гласуването.
Ако сметнете на годишна основа данъка, който в момента се плаща...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, да не създадем погрешно впечатление. Колеги, можем да преценим да гласуваме утре сутринта преди началото на парламентарния контрол. Това също е опция.
НЕНО ДИМОВ: Това също ми дава надежда, защото утрото е по-мъдро от вечерта.
Ако сметнете данъка при 7200 лв. годишна основа 1044+24%, реално това са 35% данък. 35% и нагоре се качва данъкът за облагането на труда срещу 17% данък върху капитала – повече от два пъти. Помислете, защото Министерството на финансите ни казва цифра, ако не се лъжа, около 360 млн. лв. Ще приема тази цифра за вярна, въпреки че при мен тя е по-ниска, няма значение, от 2 млрд. лв. излишък и толкова неравномерно облагане на данъка на труда!
Гледам вас вляво, защото вие все пак претендирате за загриженост не само за капитала, но и за труда! Над два пъти разлика! Представете си, как тръгвайки напред с този данък, икономиката ще се завърти в кръг, защото трудът ще избяга от България! Квалифицираната работна ръка ще отиде някъде другаде, няма да има стимул за квалификация и преквалификация при този висок данък, който вие налагате!
Утре икономиката ще се сблъска с наличието на капитал и липсата на някой, който да движи този капитал. Трябва да има равнопоставеност.
Затова мисля, че до утре сутринта може да се осмисли, да се приеме направеното предложение за 17% и да се отрази по-нататък в текста, който вече приехме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика – заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Димов, тъй като повторихте няколко пъти тезите си, сами разбирате, че парламентът носи отговорността за това, което става в държавата.
Сам разбирате, че има рискове през следващата година, които Вие прекрасно знаете и споделяте. Единият риск се казва приходи от данък добавена стойност, където прогнозата е трудна за предсказване. Вторият риск, дай Боже, да не е така, но аритметически погледнато приходите от данък печалба могат да паднат с 300 млн. лв. Нашите очаквания са в друга посока. Затова го правим, но рискът съществува.
Вече разбрахте, че на практика не можем да изнасяме електроенергия. Обратното, ако се запази този темп на инвестиции в България, може да ни се наложи да внасяме електроенергия.
Не знам дали сте запознат със ситуацията в циментовите заводи, където те на практика почти не изнасят, работят почти само за вътрешния пазар.
Събрани тези рисове, поставят огромна отговорност върху членовете на парламента. Можем да дестабилизираме системата. Това, което казвате, не е невярно, но то има и обратен знак и той се отстоява от представителите на Международния валутен фонд, които казват: “Не намалявайте данък печалба”. Тези сълзи могат да бъдат преведени и така.
От тази гледна точка изцяло е наша отговорността, ако ние представляваме държавата си, а не се борим само за завоюване на някакви позиции, които не съм убеден, че ще получим, да се отнесем отговорно към това, което правим.
Има основание в това, което казвате, аз не го отричам. Но не можем да си позволим да заплашим стабилността на системата и да предизвикаме ситуации, познати от други държави в десетката.
От тази гледна точка ви призовавам да останем в рамките на реалността и да не се борим за по-нататъшно намаляване на данъчните ставки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Димов?
Заповядайте за дуплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Димитров, аз правя това точно от загриженост. Разбирам тези опасения, които са съществени.
За мен обаче има един много сериозен риск и той е след 1 януари 2007 г. квалифицираната работна ръка, която също е двигател на икономиката, да я няма. А когато я няма, каква икономика ще развиваме, за какви 5 или 6% ръст ще говорим?!
Може би на този етап 17-те процента да не са най-точната цифра. Тя е направена като предложение и отговаря на сумата от другите два данъка. Дори бих казал, че 16,3 е най-точната цифра, ако трябва да влезем в цифрите.
Можеше Министерството на финансите да направи друго предложение, примерно да има равна тежест от порядъка на 20% или 19%. Дали да е плоско или не, няма да споря в момента, но разликата между 17 и 35% е над два пъти. Това ме притеснява, защо тези 35% ще плашат най-висококвалифицираните. А точно тях ние трябва да се стремим да запазим в държавата.
Ако бяхме направили някакъв вид плосък данък, може би щяхме да сме решили нещата с по-малко фискален проблем.
Пак си мисля, че проблемът не е толкова голям при големия резерв, който имаме. В края на краищата приходите, които очакваме от намаляването на корпоративния данък, ще бъдат съществени и ще могат да покрият този разход. Нещо повече, когато говорим за намаляването на данъците, винаги в края на краищата приходите в бюджета са повече. Мисля, че и тази година се забелязва подобна тенденция от намаляването на осигурителната тежест през миналата година. Всъщност, доколкото съм информиран, ние не губим пари от това, а напротив, хазната печели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За изказване – заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм  вносител на предложение за различна таблица и това е 3000 лв. да бъдат необлагаеми за разлика от предложените от мнозинството, от комисията и от Министерството на финансите 2400 лв., тоест те – 200 лв. на месец, а аз – 250 лв. на месец и опростяване на таблицата.
Разбира се, предложеното от мен е възможно най-добрият вариант от 0–10–17%. Давам си сметката, че със сигурност Министерството на финансите ще застане на обратна позиция. Чухме и аргументите на господин Димитров.
Смятам, че беше необходимо опростяване на таблицата. Говорихме за това и предишната година - дали да бъде 20%. Между другото, и моят колега Нено Димов го каза. Водихме дебата с министерството още през 2005 г. Вариантът беше да се премахнат 22% и да останат 20% в таблицата, тъй като разликата не е толкова голяма, или да бъдат само 20, 17%, тоест, от една страна, възможност за по-лесно администриране, и от друга страна, възможно най-благоприятно за хората.
За мен тази таблица показва възможността за баланс. Пак потвърждавам, това е баланс, от една страна, от реверанса, който направихме. Надявам се това да не е  само реверанс, а и да има много сериозен ефект върху икономическия растеж, ефект върху приходната част на бюджета, въпреки плахото поглеждане на тази част на бюджета от страна на Министерството на финансите. Тези 2 млрд. лв. излишък, които се планират и за следващата година, спокойно можеха да бъдат отстъпени, много малка част от тях да бъдат за така наречения баланс с физическите лица.
Господин Кадиев, ще използвам случая тук да кажа, че още миналата година многократно водихме тази дискусия с министър Орешарски: колко е излишъкът, заложен в бюджет 2006. Аз твърдях, че той е 2 млрд. лв. Той казваше: “От Вашите уста – в Божиите уши!”.
Явно съм стигнала до Божиите уши, а сега предричам, че и през 2007 г. ще имаме излишък от 2 млрд. лв., така че спокойно можем да минем към опростяване на таблицата и намаляване на данъците за физическите лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Заместник-министър Георги Кадиев желаеше да представи позицията на министерството. Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря ви, господин председател.
Дискусията стана интересна и аз виждам много логика в критиките, които отправиха господин Димов и госпожа Капон. Напълно са прави, че се получи много голяма диспропорция между нетния данък, с който облагаме фирмите – от 16,3% като включим и дивидента, и брутния данък на доходите на хората от 20 до 24%. За съжаление, Министерството на финансите подкрепя мнението, че през 2007 г. няма фискална възможност за намаляване на данъците в тази посока.
Затова още миналия път по време на дискусията ви казах, че всичките ни усилия през 2008 г. ще бъдат насочени точно натам: премахването на средната ставка. Ако не се лъжа – ще цитирам по памет, то струваше около 220 млн. лв., въвеждането на ставка 16-20-24%, която според мен е много по-логична и освобождава много повече ресурс на хората на по-ниските етажи, струваше 111 млн. лв. Единственото, което в крайна сметка решихме, че можем да си позволим, беше повдигането на необлагаемия минимум от 180 на 200 лв. и това струва 120 млн. лв.
За сведение на госпожа Капон, нейното предложение за 10 и 17%, като 17% е при доходи над 1600 лв. на месец, на практика е въвеждане на плосък данък от 10%.
В България от приблизително 2 млн. и 150 хил. трудещи се само 12 500 вземат заплати над 1600 лв., от които 12 хил. вероятно половината са държавни служители. Така че на практика това означава въвеждане на 10-процентна ставка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Едно случайно съвпадение.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): То не е случайно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: При това положение просто предложете 10% единна ставка. Не виждам смисъл от 200. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Кадиев.
Има ли желаещи да вземат думата по чл. 48? Няма.
В такъв случай ще преминем нататък, като гласуванията ще направим, когато уточним деня и часа, като, разбира се, бъдат подложени на гласуване и тези предложения, които не бяха подкрепени.
Аз също си задавам въпроса, който господин Димитров зададе – при положение, че вече са гласувани месечните данъчни таблици, тук фактически би се получило разминаване с вече гласувани текстове. Навярно ще трябва да се гласуват.
Господин Димитров, имате думата за представяне на чл. 49.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 49 няма предложения от народни представители, но има редакция на комисията, която беше приета единодушно.
Комисията предлага:
1. Алинея 3 да се измени така:
“(3) Годишната данъчна основа по чл. 25 се намалява с годишния размер на:
1. данъчните облекчения по членове 19 и 22, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение;
2. данъчните облекчения по членове 18, 20 и 21.”
2. Точка 2 на ал. 4 да се измени така:
“2. копия на договорите със застрахователното/осигурителното дружество – за данъчното облекчение по чл. 19;”.
3. В ал. 6 отпада изречение второ.
4. Създава се ал. 7 със следното съдържание:
“(7) Възстановената сума по ал. 6 се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.”
С това изчерпваме текста на Глава десета.
“Глава единадесета – Деклариране.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава единадесета.
“Раздел І – Годишна данъчна декларация.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел І.
По чл. 50 няма предложения от народни представители. Има невинно редакционно изменение на комисията, която предлага:
В ал. 2 думите “както и за доходите по чл. 37, когато са избрали за тези доходи да се облагат като местни физически лица” да отпаднат.
По чл. 51 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.
По чл. 54 има редакция на комисията. Подкрепяйки по принцип текста на вносителя, тя предлага:
1. Алинея 3 да отпадне.
2. Алинея 4 става ал. 3 и числото “3” да се замени с числото “2”.
“Раздел ІІ – Данъчна декларация за доходи, облагаеми с окончателен данък.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 55, като предлага:
В ал. 1 думите “и местни” да отпаднат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 57, като предлага:
1. Алинея 2 да отпадне.
2. Алинеи 3 и 4 стават ал. 2 и 3.
3. В ал. 3 числото “3” да се замени с числото “2”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58. Няма предложения от народни представители.
“Раздел ІІІ – Данъчна декларация за облагане с окончателен годишен (патентен) данък.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
“Раздел ІV – Срокове и място за подаване на данъчни декларации за алтернативни данъци, дължими от едноличен търговец.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63.
“Раздел V – Утвърждаване на образци.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел V.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 64, като предлага:
1. Алинея 2 да се измени така:
“(2) Образецът на декларацията по чл. 21, ал. 8 се утвърждава със заповед на министъра на финансите.”
2. В ал. 4 след думата “заповедите” да се добави “и образците”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, онова, което ви представи господин Димитров, са текстовете на края на Глава десета, последният текст – чл. 49, и всички текстове от Глава единадесета “Деклариране”, която е от пет раздела – членове от 50 до 64 включително. Всички текстове са подкрепени по вносител от комисията, по тях няма направени предложения на народни представители. По някои има редакции на самата комисия.
Не виждам желаещи да вземат думата по тези текстове, затова преминаваме към по-нататъшното представяне.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Глава дванадесета – Внасяне на данъците.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава дванадесета.
“Раздел І – Срокове и място за внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел І.
По чл. 65 има предложения от три групи народни представители, които са подкрепени от комисията.
В тази връзка се предлага следната редакция:
“Срокове за внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода
Чл. 65. (1) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 37, ал. 1-9 и чл. 38, ал. 10 се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода.
(2) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 2 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивидент.
(3) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са начислени разходите.
(4) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 4 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, през който е начислен ликвидационният дял.
(5) Алинея 4 не се прилага за доходите от ликвидационни дялове в случаите на прехвърляне на имущество при преобразуване по реда на чл. 265 от Търговския закон, за които данъкът се внася по реда на чл. 67 от едноличния търговец, придобил дохода.
(6) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 37, ал. 1, точки 10-12 и чл. 38, ал. 5 се внася по реда на чл. 67 от лицето, придобило дохода.
(7) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 8, се удържа и внася от застрахователното/осигурителното дружество в срок до края на месеца, следващ месеца, през който доходът е придобит от физическото лице.
(8) Застрахователното/осигурителното дружество по ал. 7 установява частта на необлагаемите доходи по чл. 38, ал. 9 въз основа на писмена декларация, предоставена от физическото лице – носител на задължението за данъка.
(9) Когато доходите по чл. 37 и чл. 38, ал. 1 са в полза на лице, което е местно, на държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът по чл. 46 се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода по ал. 1, от вземането на решение по ал. 2, от начисляването на разходите по ал. 3, съответно от начисляването на ликвидационния дял по ал. 4.
(10) Данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа по чл. 42, чл. 43 и чл. 49, ал. 2 и 5, се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.
(11) Данъкът по чл. 42, ал. 5 се внася до края на месеца, следващ месеца, през който са направени частичните плащания.”
Член 66 е по вносител.
„Раздел ІІ – Срокове и място за внасяне на данъци от лицето, придобило дохода.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67 и чл. 68.
„Раздел ІІІ – Срокове и място за внасяне на окончателния годишен (патентен) данък.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69 и чл. 70.
„Раздел ІV – Срокове и място за внасяне на алтернативни данъци от еднолични търговци.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71 и чл. 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, това беше „Глава дванадесета – Внасяне на данъците.” Това са важни процедурни правила. Има една редакция на комисията за чл. 65, останалите са по вносител. Главата обхваща четири раздела.
Няма желаещи да направят изказвания, да направят уточнения.
Продължаваме с Част пета.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията не подкрепя наименованието на Част пета и предлага то да се измени така: „Част пета – Предоставяне на информация, приложими разпоредби на други закони и възстановяване на данък, удържан в друга държава -членка на Европейската общност.”
От заглавието отпадат думите „и правомощия на министъра на финансите”, тъй като комисията реши, че не бива да присъстват тези правомощия в названието на тази част.
„Глава тринадесета – Предоставяне на информация.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава тринадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 73 като предлага следната редакция:
Алинея 3 да се измени така:
„(3) Когато лицата по ал. 1 са изплатили през данъчната година доходи на повече от 10 физически лица, справката по ал. 1 се предоставя само на електронен носител във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74.
„Глава четиринадесета – Приложими разпоредби на други закони.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава четиринадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, чл. 76 и чл. 77.
„Глава петнадесета – Приспадане и възстановяване на данък, платен в друга държава – членка на Европейската общност.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава петнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78 и чл. 79.
„Глава шестнадесета – Правомощия на министъра на финансите.”
Комисията не подкрепя наименованието на Глава шестнадесета и предлага да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 80 и чл. 81 и предлага да отпаднат заедно с отпадането на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да спрем дотук.
Има ли събудено желание у представителите на Министерството на финансите да вземат отношение? Няма желание за коментар по позициите на Комисията по бюджет и финанси.
Преминаваме към Част шеста.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Част шеста – Административнонаказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието на Част шеста.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 80, като предлага следната редакция:
„Чл. 80. (1) Лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(3) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 е в размер до 1000 лв., а по ал. 2 в размер до 2000 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83, който става чл. 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 82.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85, който става чл. 83.
По чл. 86 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 86 и предлага той да отпадне.
Комисията предлага да се създаде чл. 84 със следното съдържание:
„Чл. 84. (1) Работодател по основно трудово правоотношение, който не изпълни задължението си за определяне на годишния размер на данъка за доходи от трудови правоотношения се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер до 1000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87, който става чл. 85.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 86.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е Част шеста с достатъчно сериозното заглавие „Административнонаказателни разпоредби”. Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове, включително и по редакциите, предложени от комисията и новия чл. 84?
Има предложения от народни представители, които е докладвано, че са приети. Няма възражение на тази констатация. Да считаме, че текстовете не се нуждаят от по-нататъшно обсъждане и да преминем към Допълнителната разпоредба.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя наименованието.
Продължаваме с текстовете на стр. 24.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 като предлага:
1.      В т. 11, буква „б” да се измени така:
„б) включени при условията и по реда на търгово предлагане по Глава единадесета, Раздел ІІ, както и сделките при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.”
2. В т. 31 да падне думата „магнетофонни”;
3. Точка 47 да отпадне.
4. Да се създаде нова т. 47 със следното съдържание:
„47. „Средно претеглена цена” е цената, която се определя по следната формула”.
Имам предвид да не ме карате да чета формулата. Тя е приложена.
Комисията предлага да се създаде § 1а със следното съдържание:
„§ 1а. Този закон въвежда разпоредбите на Директива на Съвета 90/434/ЕИО от 23 юли 1990 г., относно общата схема за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, Директива на Съвета 2003/48/ЕО от 3 юни 2003 г., относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, това бяха текстовете на Допълнителната разпоредба, включително предложенията на комисията за уточнение на § 1 и за създаване на § 1а.
Имате ли изказвания по тези текстове? Това е целият раздел „Допълнителна разпоредба”. Това е един дълъг текст на вносителя, има добавка на комисията и ново предложение за § 1а. Не виждам желаещи да вземат думата. Считаме, че обсъждането е приключено.
Продължаваме с Преходни и заключителни разпоредби.           
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби."
Комисията подкрепя наименованието.
Параграфи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 са по вносител и комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, като предлага следната редакция:
"§ 9. Образците на сметката за изплатени суми и служебната бележка по чл. 45, ал. 4, на удостоверението по чл. 58 и на данъчната декларация по чл. 59, ал. 1 се утвърждават в срок до 31 декември 2006 г. със заповеди на министъра на финансите. Образците и заповедите се обнародват в "Държавен вестник"."
Параграфи 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 са по вносител и комисията ги подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 19 със следното съдържание:
"§ 19. В чл. 10л, ал. 3 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката думите "Закона за облагане доходите на физическите лица" се заменят със "Закона за данъците върху доходите на физическите лица"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
С това тялото на закона е изчерпано и остават приложенията към Глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Приложенията, които не се четат.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложения на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, има предложения на народни представители и те ще се дискутират. Но сега на вашето внимание са текстовете на Преходни и заключителни разпоредби от § 2 до § 19 включително, със съответни предложения на комисията по някои от тях. Няма желаещи да вземат думата, считаме за обсъдени тези текстове и преминаваме към приложенията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Приложение към Глава седма. То е с два раздела – Раздел І "Видове патентни дейности и годишни размери на данъка".
Народните представители би трябвало да отворят на страница 35, където има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:
"Създава се нова т. 41:
"41. Транспортни услуги с едно моторно превозно средство – данъкът се определя в следните размери:"
Следва таблица с размерите на данъка.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което е подобно:
“Създава се нова т. 41, включваща:
а) лицата, извършващи транспортна дейност, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство;
(Следва таблицата за облагане.)
б) лицата, извършващи таксиметрови превози и превози по допълнителни автобусни линии, независимо от годишния оборот за предходната година и от осъществяването и на други дейности, заплащат годишния данък за дейност с едно моторно средство в размер по ал. 1, а за другите дейности се облагат по общия ред;
в) първа група – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен;
втора група с над 50 хиляди жители;
трета група до 50 хиляди жители."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Раздел І, в това число и заглавието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще ви разочаровам, като кажа, че ние оттегляме нашето предложение. Доста дълго се дебатира в комисията и там ние изтъкнахме нашите аргументи. Те бяха прости  – от една страна, се защитава фискът, от друга страна, се намаляват разходите на всички, които извършват транспортни услуги с едно моторно превозно средство, тъй като няма да имат необходимост от счетоводни услуги, от счетоводители.
Но като чухме аргументите на Министерството на финансите, които мисля, че впоследствие ще се убедят, че не са правилни, що се касае за фискалната дисциплина – може би това е дебат с продължение – ние го оттегляме, защото предложението не намери подкрепа и разбиране нито в групата, нито от Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Разбирам, че оттегляте направеното от Вас предложение.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Оттегляме това и следващото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както и следващото, което е в следващия раздел ли? Когато стигнем до него, ще обявим това.
Оттегляне на предложението с аргументацията, която даде господин Попвасилев.
Госпожо Капон, желаете ли да обосновете или да оттеглите Вашето предложение?
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И госпожа Мария Капон оттегля направеното от нея предложение за нова т. 41.
В такъв случай ще помоля господин Димитров да представи Раздел ІІ.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: "Раздел ІІ – Групи и зони по видове дейности."
След направеното оттегляне остана предложението от народния представител Борислав Великов, което е подкрепено от комисията.
Комисията във връзка с тази подкрепа предлага:
"В т. 2 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В буква "г" думата "Лом" да се заличи.
2. В буква "д" след думата "Монтана" да се добави "Лом"."
С това законът е изчерпан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Както беше съобщено, оттегля се предложението, направено от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за нова т. 2, предложението на господин Великов е подкрепено и има предложение от комисията за уточнения в букви "г" и "д" на т. 2.
Уважаеми колеги, последни шансове да се разгърне дебат по този законопроект, ако такова желание се е появило в пленарната зала. Не, такова няма.
Затова обявявам обсъждането на текстовете на втората част от второто четене на Закона за данъка върху доходите на физическите лица за приключено. Предстои да гласуваме тези текстове на следващо заседание. Ще предложа това да стане в седмицата от следващата сряда – пак във връзка с разглеждане на данъчен закон, макар и да не е по данък върху доходите на физическите лица, и това да стане веднага след началото на пленарно заседание или подновяването му след почивка, за да може да има тематично единство.
Следващата точка от нашия дневен ред, който приехме, е Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Очевидно не е възможно да преминем към нея сега.
Може би господин Ангел Найденов ще има информация във връзка с контакти с министъра на отбраната кога следващата седмица той би бил готов?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): За сряда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Знам, че това интересува парламентарните групи и народните представители. Днес господин Найденов е влязъл във връзка с министъра на отбраната и той има готовност в сряда да бъде организирано това обсъждане на доклада. Предстои с парламентарните ръководства и с Председателския съвет да доуточним предложенията ни за пленарната седмица, както всеки път. Но може би ще бъде добре да се започне с тази дискусия в сряда - знаете, че заседанието трябва да бъде закрито - да има достатъчно време за разглеждане на доклада и за обсъждането на съдържанието му. Моля ръководствата на парламентарните групи да имат предвид тази възможност, когато формулират предложенията си за програмата за следващата седмица, за да можем да разгледаме и тази точка.
Уважаеми колеги, в резултат на високо рационализираната организация на нашата работа и изключително стегнатата дискусия с удоволствие ще обявя края на днешното пленарно заседание с чувство на изпълнен дълг, независимо че не уплътняваме последните 15 минути.
Ще направя съобщение за утрешния парламентарен контрол, който ще заеме целия утрешен ден, и още няколко съобщения.
Парламентарен контрол на 3 ноември 2006 г., петък, от 9,00 ч.
1. Министър-председателят на Република България Сергей Станишев ще отговори на три въпроса от народните представители Димитър Абаджиев и Мария Капон, Нено Димов, Станислав Станилов и Тодор Батилов и две питания от народните представители Нено Димов и Евдокия Манева.
2. Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев ще отговори на питане от народния представител Иван Николаев Иванов.
3. Заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем ще отговори на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
4. Министърът на отбраната Веселин Близнаков ще отговори на въпрос от народния представител Васил Антонов.
5. Министърът на правосъдието Георги Петканов ще отговори на два въпроса от народния представител Надка Балева.
6. Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще отговори на две питания от народните представители Мария Капон и Десислав Чуколов.
7. Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров ще отговори на три питания от народните представители Евгени Чачев, Мартин Димитров и Евдокия Манева.
8. Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил ще отговори на питане от народния представител Евдокия Манева.
9. Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговори на три въпроса от народните представители Васил Паница, Фатме Илияз и Ваньо Шарков и на питане от народните представители Лъчезар Иванов, Христина Христова и Николай Свинаров.
10. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговори на два въпроса от народните представители Ясен Попвасилев и Иван Николаев Иванов.
11. Министърът на финансите Пламен Орешарски ще отговори на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов и на три питания от народния представител Мартин Димитров.
На основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин е поискал отлагане със седем дни на отговора на питане от народния представител Лъчезар Иванов.
На основание чл. 78, ал. 4 от правилника поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлага отговорът на министъра на правосъдието Георги Петканов на два въпроса от народните представители Татяна Дончева и Надя Антонова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на вътрешните работи Румен Петков, министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова и министърът на транспорта Петър Мутафчиев.
Поради участие в мероприятие в град Шумен съвместно с министъра на енергетиката и природните ресурси на Република Турция, в заседанието за парламентарен контрол не може да вземе участие министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Няколко съобщения.
Насроченото за 2 ноември 2006 г., четвъртък, заседание на Комисията по земеделието и горите от 14,30 ч. се отменя.
Комисията по гражданско общество и медии ще проведе заседание на 2.11.2006 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 126 в сградата на пл. "Александър Батенберг".
Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България ще проведе заседание на 7 ноември 2006 г., вторник, от 14,30 ч. в зала "Запад" на Народното събрание с дневен ред:
Изслушване на министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с № 654‑101‑129 от 22 септември 2006 г., внесен от Михаил Миков и група народни представители. Ще бъдат обсъдени и организационни въпроси.
С това съобщенията се изчерпват.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч. в пленарната зала и ще бъде запълнено с парламентарен контрол.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)
 
 
(Закрито в 13,50 ч.)
 
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председател:
Камелия Касабова
 
Секретари:
Митхат Метин
Станчо Тодоров