Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Пенко Атанасов и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание. Както знаете, то е посветено на:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди да пристъпим към него, да ви съобщя новопостъпилите питания за периода 27 октомври – 2 ноември 2006 г.
Добре дошъл на господин министър-председателя.
Постъпило е питане от народния представител Яне Янев към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно включване на девет зони от българското Черноморие в екологичната мрежа “Натура 2000”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 ноември 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Евдокия Манева към Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, относно нарушения на Закона за горите и подзаконовите актове към него. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 ноември 2006 г.
Третото питане е от народния представител Снежана Гроздилова към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно реда за настаняване с направление на деца в домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, издадено на основание на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 ноември 2006 г.
Постъпили са редица писмени отговори от министри на въпроси на народни представители.
Първият е от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос от народния представител Любен Корнезов.
Вторият е на въпрос от народния представител Димитър Дъбов от министъра на финансите Пламен Орешарски.
Третият е на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов от министъра на отбраната Веселин Близнаков.
На въпрос от народния представител Иван Иванов отговарят министърът на вътрешните работи Румен Петков, министърът на транспорта Петър Мутафчиев и министърът на земеделието и горите Нихат Кабил.
Три отговора на въпроси от народния представител Евдокия Манева от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров, отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов и два отговора от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.
Отговор на въпрос от народния представител Васил Паница от министъра на финансите Пламен Орешарски.
Отговор на въпрос от народния представител Елиана Масева от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.
Отговор на въпрос от народния представител Филип Димитров от министъра на правосъдието Георги Петканов.
Отговор на въпрос от народния представител Мартин Димитров от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Отговор на въпрос от народния представител Митко Димитров от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Отговор на въпрос от народния представител Станислав Станилов от министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Отговор на въпрос от народния представител Стела Банкова от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Преминаваме към парламентарен контрол.
Първо, започваме с въпросите и питанията към Сергей Станишев – министър-председател на Република България.
Въпрос от народните представители Димитър Абаджиев и Мария Капон относно неизпълнение на съдебно решение, с което е осъден Министерският съвет.
Госпожо Капон, заповядайте. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! С решение от 17 август 2006 г. по гражданско дело № 3538 от 2005 г. на Софийския градски съд господин Тодор Станиславов Деянов – баща на изчезналото на 6 май 1997 г. дете Съвестин, е осъдил Министерския съвет на Република България за претърпени неимуществени вреди вследствие на бездействие при издирването на изчезналия Съвестин.
Трагедията на господин Деянов е голяма и всички ние я знаем от години. На 19.09.2006 г. в качеството ни на евронаблюдатели проведохме съвместна среща в Брюксел, в Европейската комисия, с господин Деянов и с госпожа Бриджит Чернота от Дирекция “Разширяване на комисията”.
По време на тази среща беше поставен въпросът, който ние поставяме към Вас: какви са причините цитираното по-горе съдебно решение да не бъде изпълнено до този момент? Става въпрос за 9995 лв., с които бащата на Съвестин да изпълни задължението на държавата и да може да тиражира снимките в определени страни. Те няма да стигнат за цяла Европа, имайки предвид годините, които са минали, а просто за няколко от тях – две или три, но все пак е признание от страна на съда, че Министерският съвет и Република България не са си свършили работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Трагедията на господин Тодор Деянов действително вече девет години е пред очите на българската общественост. Мога да Ви уверя, че искрено му съчувствам и споделям болката за изчезналия му син Съвестин. Такава е и нормалната, човешката реакция на хиляди български граждани и е напълно разбираемо той да търси различни начини, за да открие детето си.
Непрекъснатите усилия на господин Деянов за това неведнъж са ангажирали съдействието на институциите в България. Той е предявявал различни искания към тях и случаят е създал доста сложен и противоречив комплекс от преплитащи се правни казуси, морални норми и променящи се финансови претенции.
Към днешна дата отговорът на въпроса би следвало да бъде следният: решението на второинстанционния съд не е влязло в сила, защото е използвана правна възможност. Това е нормалното развитие на всеки правен спор – за обжалване в законоустановен срок пред Върховния касационен съд. Към настоящия момент няма влязло в сила съдебно решение, следователно то не може да бъде изпълнявано.
Аз неведнъж съм заявявал и отстоявам, че България е правова държава и нейното правителство поставя над всичко върховенството на закона. Остава обаче открит въпросът както за конкретния случай, така и за единната позиция на семейството, държавата и обществото като цяло в лицето на училището и структурите на гражданското общество за опазване на живота и здравето на децата в България.
Мога да се ангажирам допълнително да проверя този случай и да видя какво държавата не е свършила и какво би трябвало да направи допълнително, за да помогне за решаването на този казус. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за Вашата реплика, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Благодаря, господин премиер за Вашия отговор. Той е напълно административен. Благодаря и за човешката Ви забележка, но ние знаем, че е възможно и при всички доказателства, които са дадени, да няма по-нататък трета инстанция, знаейки, че във ВКС последното дело на Ванко 1 стоя 11 месеца и четири пъти бе отлагано. Задавам си въпроса кога използваме процедурите и кога реално можем да кажем: „Да, сгрешили сме, не сме направили нищо”. Впрочем главният прокурор го потвърди, както и пред колегите от Европейската комисия.
Това, че господин Деянов има своя трагедия, тя ще остане негова трагедия за цял живот, но ние трябва да сме наясно, че той намери смисъл да продължи живота си с превенцията и с помощта, която оказва на много други такива семейства, за да не изпаднат в ситуацията, в която е бил той, да не се изплашат от институциите, да не се изплашат от Министерството на вътрешните работи, да не се плашат от всички възможни натиски върху тях, а да се опитат веднага да публикуват снимките.
Задавам си въпроса: не е ли това отношението на държавата към всички нас? Не трябва ли това да е държавна политика, господин премиер? Защото публикуването на снимките по-късно от 24 часа след изчезването на едно дете няма смисъл. Какъв е смисълът това да стане след 6-7-8 месеца? Превенцията, която той предлага, ние се опитваме в Пловдив еднолично заедно с кмета, а и с негова помощ да я направим с идентификационни картони. За 50 000 ученика от І до ХІ клас тази превенция струва 900 лв. За какво става въпрос?! Може би ако струваше милиони, щеше да се намери възможност това да е държавна политика. А това е картон и ако нещо се случи утре, детето ти да има по-голям шанс да бъде намерено. Така че само въпрос на сърце е оттук нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин премиер? Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Капон, както вече Ви казах, ангажирам се да проверя лично конкретния ход на делото, за което става дума – дали има смисъл да се продължава, какви са юридическите основания и аргументи. Както разбирате, във всяко дело всяка от страните има своите позиции и аргументи. Става въпрос за това дали действително държавата е изпълнила или не е изпълнила своите задължения.
От друга страна се ангажирам също така да проверя с институциите на изпълнителната власт дали е необходимо и какво е възможно да се направи за по-цялостен подход по превенцията – това, което Вие споменавате. Благодаря Ви, че ми обръщате внимание върху този въпрос, който е актуален за много български семейства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към питане от народния представител Нено Димов за политиката на правителството относно българите, живеещи извън Република България.
Заповядайте, господин Димов, да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател, на 11 април 2000 г. беше публикуван Закон за българите, живеещи извън Република България. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет - § 4 от Преходните и заключителните разпоредби, като от Министерския съвет се изисква да приведе в съответствие с този закон подзаконовите нормативни актове, регулиращи отношението на държавата с българите, живеещи извън Република България, както и приемането на правилник за прилагането му в срок от шест месеца. Оттогава обаче са минали повече от шест години. Трябваше Вие заедно с президента и Народното събрание по този закон да създадете национален съвет, който да се грижи за тези българи извън страната, да подпомага правителството за практическото осъществяване на държавната политика за българите в чужбина, да поддържа връзка с тях, да се отчита пред Народното събрание, всъщност да осъществява онази делнична грижа, която Вие като министър-председател и правителството надали имате възможност да правите. Такъв съвет не съществува и до днес. Нито една от активностите на този закон не е стартирала.
Моето питане е: каква е политиката на ръководеното от Вас правителство към тези наши сънародници?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, благодаря за въпроса. Той освен че засяга важна сфера от националните ни интереси, дава възможност да подчертая един важен външнополитически приоритет на правителството, заявен в неговата програма от м. август 2005 г. – грижата за българите зад граница. Вие съвсем точно посочвате кога е приет този закон, който е резултат от съвместяването на три проектозакона, уреждащи обществените отношения между държавата и нашите сънародници в чужбина. Този донякъде механичен сбор в значителна степен затруднява неговото цялостно прилагане. Законът съдържа и конкретни несъответствия с други закони, което блокира в немалка степен разработването на правилника за неговото прилагане. Тук апелът е по-скоро към Народното събрание – много внимателно да преглежда съответствието между новоприемащ се закон с действаща законодателна уредба, защото в противен случай това много ограничава действията на изпълнителната власт.
По тази причина разпоредбата за учредяването на национален съвет не би могла да се осъществи, тъй като подобна структура според Закона за администрацията не може да съществува като организация на бюджетна издръжка. Струва ми се обаче и трябва да подчертая, че законът се прилага в частта си за определението на българин по произход, начините за неговото доказване и на тази основа – получаването на образование в българските училища. За целта са регламентирани редица облекчения, условия и минимални такси. Специално за провеждането на образователна дейност сред българите в чужбина е прието постановление на Министерския съвет. Впрочем то е още преди закона. Тези известни и неоспорими факти мотивират правителството да инициира преглед на нормативната база и да я актуализира съобразно новите реалности.
Първите резултати в това отношение са приетите нови устройствени правилници на Министерството на външните работи и Държавната агенция за българите в чужбина.
Следващият етап е разработването на нов закон за българите, живеещи извън Република България, който ще бъде съобразен изцяло с новото ни законодателство и с членството на България в Европейския съюз. Впрочем темата за политиката на България към нашите сънародници, живеещи в чужбина - както традиционните диаспори, така и новите емигранти, беше обсъждана специално на оперативно заседание на Министерския съвет във Варна през м. август т.г. и там беше формирана работна група от министри, които да прегледат по-цялостно този въпрос и да предложат актуални решения, в това число законодателни.
Въпреки трудностите, които са породени от несъвършения правен инструментариум, в диалога с нашите сънародници зад граница участват активно редица органи на централната и местната изпълнителна власт съобразно пълномощията на едните и другите. Естествено водеща е ролята на Министерството на външните работи чрез консулските служби, чиято дейност в немалка степен е насочена към съхраняване и развитие на българската езикова, културна и религиозна традиция, опазването на културно-историческото ни наследство и паметниците в чужбина.
Свое отчетливо място в реализацията на тези изключително важни компоненти в политиката на правителството заема и Държавната агенция за българите в чужбина, като координиращо звено между отделните институции. Реално доказателство за новия подход на правителството към българите зад граница са и няколкото разработени за първи път дългосрочни и конкретни програми и проекти за работа с всяка българска общност зад граница в рамките на три години, като запазване и възпроизводство на идентичността и културата на българските общности зад граница, отстояване на правата и демократичните свободи на нашите сънародници, както и на съответния статус на българските общности, защита правата на българските граждани зад граница. Тези програми са базирани върху множество конкретни проекти, целящи приобщаването, особено на младата емиграция, изграждането и поддържането на българското лоби в чужбина и пълноценна реализация на демократичните права и свободи на нашите сънародници.
По целия свят има над 700 дружества, клубове, училища, медии, библиотеки, църковни общини и така нататък, с които се поддържат плодотворни контакти. Ще посоча един красноречив пример: в бюджета на Министерството на образованието и науката има специално перо за осигуряване на учебна и помощна литература за българските общности зад граница. Пак там е в ход специална програма за взаимодействие с българските образователни звена зад граница. Доста активна е работата и с църковните общини и управителните тела на другите вероизповедания, като бих искал да отлича ролята на Българската православна църква за съхраняване на българската духовност и единение на българския етнос в чужбина. Мога да ви кажа, че правителството целенасочено стимулира изграждането на нови и работещи структури на българските общности по света, на нова комуникативна система на дружествата и клубовете, предприема и законодателни инициативи в тази посока.
Ограниченото време едва ли би ми позволило да изброявам в детайли множеството примери за работа с българите в страните от бивша Югославия, Румъния, Турция, Молдова, Украйна. Налице е доста богата информация, която е достатъчно илюстративна за постоянната дейност на институциите със стотиците хиляди българи, които имат възможност за пряк досег със съвременната им родина.
Бих могъл още доста да говоря с конкретни примери, но е очевидно, че винаги има какво повече да се прави. Именно към това е насочена дейността на правителството: преглеждайки несъвършенствата на уредбата, усъвършенствайки тях и извеждайки работата с българските общности в чужбина като важен приоритет и на отделните министерства, и на българските мисии в чужбина, да укрепим връзката на тези български общности със своята родина, да използваме достатъчно ефективно тяхното присъствие в живота им в страните, където живеят, за активно развитие и на България като цяло. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, Вашите два уточняващи въпроса.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Станишев, Вие не ми отговорихте като министър-председател. Вие ми отговорихте бездушно, като чиновник. (Шум, реплики и възражения в КБ.) Чиновниците могат да отговарят така, Вие – не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашите въпроси, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Това, което правите Вие, показва защо всъщност се среща това бездушно отношение надолу в йерархията на водената от Вас администрация – бездушно отношение към всеки един, който е искал да почувства България като своя родина и е срещнал най-малкото презрение, отхвърляне. Не са един и два случаите, и точно поради липсата на време няма да ги изброявам, на хора, които се чувстват българи, които искат да се върнат в България и които са прогонени от такова отношение.
България очевидно е в демографска криза, има пустеещи земи, в България има пустеещи села. Нормално е да имате адекватна политика. В този закон, който Вие не спазвате - макар и лош, един закон трябва да се спазва, сам казвате, че сте привърженик на правовата държава, само че в правовата държава се спазват законите, а ако не ви харесват, се променят, той е действащ закон, а Вие не го спазвате - се уреждат отношенията, които трябва да имат държавата и общините, за да подпомагат българите, искащи да се върнат в родината.
Това, разбира се, не се случва, това е част от бездушното отношение, за което говоря. Нещо повече, споменахте влизането ни в Европейския съюз. С влизането в Европейския съюз се очаква много от квалифицираната работна ръка в България да замине. Очаква се и не само квалифицирана, но и неквалифицирана да замине. Българската икономика ще бъде изправена пред тежка криза от липсата на работна ръка.
Ако Вие имахте адекватна политика за българите, живеещи в чужбина, част от тях щяха да дойдат и щяха да извадят България от тази криза.
Затова аз имам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви изтече, господин Димов. Съжалявам, нямате възможност за повече въпроси. (Председателят дава продължителен сигнал.)
НЕНО ДИМОВ: … едно питане: какво правите, господин премиер, за да помогнете на нашите сънародници и за тяхното приобщаване, да се чувстват добре дошли в родината? (Председателят продължава да звъни.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обръщам Ви внимание, господин Димов, че правилникът предвижда да зададете два уточняващи въпроса. Имате възможност за отношение в края на питането, това Ви е предоставено по правилник, но Вие сега не успяхте да се възползвате от възможността за въпроси.
Господин премиер, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, за това дали отношението ми е бездушно, дали имам изобщо душа, мисля, че това е въпрос не на Вас, а на инстанция, която се намира извън залата на Народното събрание.
Но смея да твърдя, че становището Ви за отношението на държавата към българите в чужбина не отговаря на действителността.
Да, България не е богата държава и България трудно би могла да задели целия ресурс, който е необходим за провеждането на още по-ефективна политика, въпреки че се прави много или немалко. И това е действително политиката към българите в чужбина, към различните общности – и старите, и новите, действително в центъра на вниманието в работата на всяко едно посолство и на много държавни институции, на Министерския съвет, на отделните ведомства и така нататък.
Има много конкретни примери за тази работа. Това не означава, че не трябва да се прави повече. Именно затова Министерският съвет обсъждаше този проблем в неговата цялост, в това число отчитайки и демографското положение в страната, и предстоящата неизбежност от миграционен, ако щете, наплив към България във връзка с развитието на икономиката на страната и нашето членство в Европейския съюз. Ние няма да избягаме от тази действителност и наистина много по-ефективно, целесъобразно е да се работи за приобщаването и връщането на етническите българи в нашата страна. Както разбирате, това не става с еднократен акт или с гръмки декларации от трибуната на Народното събрание. Затова е необходим цялостен анализ, необходимо е конкретно изработване на мерки и политики, за да може това да се превърне в реалност, а не в приказки, господин Димов.
Що се отнася до емиграцията от България във връзка с членството в Европейския съюз, Вашите приказки ми напомнят публикациите в жълтите британски медии, които създадоха в тази държава истерия и които доведоха до някои решения, непредизвикващи особен възторг в нашата страна. Въпреки че отговорните политици и държавници в Англия много добре знаят, че това е изключително силно преувеличен страх и няма да има реални вълни – и заради състоянието на българския пазар на работна сила, и заради икономическите процеси в България.
Впрочем същите страхове се развиваха в Европа преди влизането на страни като Испания, Гърция или Португалия: ще нахлуят емигранти от тези държави, ще залеят пазара на труда и т.н. Нищо подобно не се е случило. Не се случи като цяло и с новите страни – членки в Европейския съюз, които се присъединиха през 2004 г. Защото има икономическа логика, защото има много други причини да не се случи. Дори се случва обратното: във връзка с икономическия растеж постепенно ще започне, убеден съм, завръщане на българите, които днес работят в страни като Испания, Гърция и други при много тежки условия, без достатъчна социална защитеност и т.н.
Впрочем тук има още едно голямо предимство от членството в Европейския съюз, защото като граждани на Съюза те придобиват нови права, работейки там. Разбира се, българската държава и българските посолства, всички институции ще правят още повече, за да бъдат добре организирани българските общности, да се подпомага и стимулира този процес, да се създават повече условия за защита на техните права, да се работи специфично и с традиционните български общности като тези в Украйна, Молдова и други държави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димов, две минути за Вашето отношение.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател, аз въобще не се притеснявам за английската икономика или за испанската, а за българската.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не личи.
НЕНО ДИМОВ: И проблемите, за които говоря, са насочени към българската икономика.
Но когато говорим за българите, живеещи в чужбина, българската държава трябва да има отношение като родител към тях, родител, който чака неговите деца да се върнат от дълъг път – със съчувствие, с радост - нещо, което не се среща. Вашето поведение е като на мащеха, ако въобще разбирате какво искам да кажа. Вашето поведение е като на мащеха! (Реплики от КБ.) Всъщност за кого работите вие? Българите, които живеем в България, ни продавате на руските енергийни гиганти. Българите, които живеят извън България, ги отхвърляте. За кого работите, господин министър-председател? За българите или за някой друг?
Спестих си от времето, господин председател на Народното събрание. (Силен шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпрос от народния представител Нено Димов относно назначаването на председател на Патентното ведомство.
Заповядайте, господин Димов, да развиете Вашия въпрос.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател, възползвайки се от правото, дадено Ви от чл. 79, ал. 7 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, след като станахте премиер през 2005 г. Вие назначихте господин Манев за председател на Патентното ведомство.
Назначавайки Манев, знаехте ли, че съществува скандален конфликт на интереси, че Манев е активна страна, представляваща пред Патентното ведомство клиенти, за които като председател на същото взема решения? Знаете ли, че към средата на август 2006 г. господин Манев е собственик на Фирма “Естима ентърпрайс” ООД, фирмено дело № 13482 от 2000 г. с предмет на дейност освен всичко друго и сделки с интелектуална собственост; фирмата “МС партнерс”, фирмено дело № 05122 от 2004 г., което е с по-старо име “Манев енд партнерс”, с предмет на дейност консултации в областта на интелектуалната собственост и сделки с интелектуална собственост; фирма “Ай Пи Гард”, фирмено дело № 954 от 2005 г. – дейност закрила на интелектуалната собственост?
Знаете ли, че в Патентното ведомство той е регистриран като пълномощник на повече от 3000 заявители, включително с незавършили процедури към назначаването му за председател? Знаете ли, че съпругата на Манев има фирми със същия предмет на дейност?
И като заговорих за съпругата, да минем към семействеността в това патентно ведомство. Знаете ли, че главният секретар на Манев му е кум? Че там работи жената на главния секретар – кумицата на господин Манев? Че там работи като експерт тъщата? И че за да продължи семейната сага, неотдавна в “Промишлен дизайн” беше назначена да работи и братовчедката?
За тази сага искам да разбера, господин министър-председател, знаехте ли, когато го назначавахте, и ако не сте знаели, какви мерки ще предприемете сега, когато Ви обръщам внимание?
И второ, от гледна точка на шуробаджанащината има явно нарушение на Закона за държавния служител. Какви мерки ще предприемете от тази гледна точка към тези, които са нарушили Закона за държавния служител? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин премиер, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, на основание чл. 79, ал. 3 и 5 от Закона за патентите във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда с моя заповед от 10 ноември 2005 г. е назначен господин Костадин Манев на длъжността председател на Патентното ведомство.
Основанията за това се базират на аргументи, които илюстрират неговата академична подготовка, професионален стаж и опит, публикации в специализирани издания и не на последно място и авторитета на господин Манев в професионалните кръгове, работещи в тази област.
Ще посоча и някои от тези аргументи: господин Манев е на 43 години, той е юрист, завършил е Софийския университет “Св. Климент Охридски”. След това е завършил с отличие Школа по патентно дело към Техническия университет в София с квалификация патентен специалист. Бил е редовен аспирант по авторско патентно право към Института за правни науки към Българската академия на науките. Повече от десет години е бил хоноруван асистент по международно частно право в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, както и хоноруван асистент по лицензионна търговия с индустриална собственост в Стопанския факултет на Техническия университет в София.
Както личи от тази кратка справка, господин Манев притежава солиден опит като представител по индустриална собственост, правомощия за марки, промишлен дизайн, изобретения и полезни модели. Вписан е в регистъра на Патентното ведомство и в регистъра на европейските патентни представители към Европейското патентно ведомство. Повече от десет години е работил като адвокат, като практиката му е предимно в областта на интелектуалната собственост, по дела пред Софийския градски съд, Върховния административен съд, Комисията за защита на конкуренцията и др.
Господин Манев има и публикации в наши специализирани издания, известен е като добър професионалист с уважавано от специалистите мнение.
Що се отнася до втория Ви въпрос, който включва конкретни роднински връзки, хора, които са назначени във ведомството, затова ще помоля Главния инспекторат на Министерския съвет да направи проверка, тъй като сега научавам за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димов, за Вашата реплика в рамките на две минути.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Аз съм убеден, господин Станишев, че той формално отговаря на критериите. Вие не бихте допуснали грешка формално да не отговаря на критериите. Но съм изненадан, че не коментирате факта, че към август 2006 г., тоест близо десет месеца след като е назначен, той продължава да е собственик поне на три фирми, които имат същия предмет на дейност, а това се проверява безкрайно лесно. Ако за роднинските връзки имате нужда от някой да ги провери, това се проверява за пет минути в Интернет. А това е по-голямо нарушение според мен на законите, отколкото че има роднински връзки. Защото там има директен конфликт на интереси и то скандален. Има случаи, в които господин Манев внася в патентното ведомство като заявител и се произнася като председател. И Вие не би трябвало да пропускате това нещо, защото Патентното ведомство е изключително важен орган, убеден съм, че знаете, особено след влизането ни догодина, когато се очакват 15 хиляди заявления месечно.
Между другото само ще Ви кажа, за Ваше сведение, да го проверите – 4,5% е отговаряемостта на Патентното ведомство за последните десет месеца.
Вземете моля Ви отношение към това как може един човек, който има поне три фирми със същия предмет на дейност, какъвто е предметът на дейност на преките му задължения като директор, да продължава да работи там. Всъщност това ваша целенасочена политика ли е или ще вземете мерки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин премиер, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Димов! Въпросът, който Вие сте формулирали, ми дава основание да Ви отговоря по начина, по който Ви отговорих. Защото Вашият въпрос звучи така: какви лични и професионални качества на господин Манев Ви мотивираха да го назначите за председател на Патентното ведомство? И от начина, по който Вие поднасяте информацията, аз си правя извода, че във въпроса Вие не сте се опитали да получите информация от мен защо, а да използвате това, за да обявите неща, които сте знаели очевидно предварително, които Вие не сте формулирали във въпроса.
По този въпрос мога да ви кажа, че ще разпоредя проверка на Главния инспекторат. Впрочем на базата на Етичния кодекс на лица, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт, който е приет с Решение № 984 на Министерския съвет от 2005 г., след като господин Манев е бил назначен на основата на неговите професионални качества, за които има и конкретни изисквания в закона, на които той отговаря, господин Манев преди около един месец е изпратил писмо във връзка с някои конфликти на интереси, които той е декларирал, с молба да му се разреши да изпълнява всички свои задължения. На това писмо аз съм отговорил с писмо, цитирам: “С оглед на декларирания от Вас конфликт на интереси и причините за възникването му не мога да мотивирам евентуалното разрешение да участвате в процеса на вземане на решения по постъпилите искания, тъй като то би противоречало на посочените по-горе законови норми.”
А иначе ще направя проверка по фактите, които днес, сега само устно ми представяте, а не във Вашия въпрос. Което мен ме смущава като подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпрос от народните представители Станислав Станилов и Тодор Батилов относно действията на българското правителство през последната година за обезщетяване имотите на тракийските българи изселници на територията на Република Турция.
Заповядайте, господин Батилов, да развиете въпроса си.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател! На 18 октомври т.г. се навършиха 81 години от сключването на Ангорския договор между Царство България и Република Турция. Преди година от същото това място по време на питането Вие потвърдихте, че договорът е още в сила и по него съществуват неизпълнени договорености. Поясняваме, че се отнася не за пълния обем, а за най-важната негова част – възмездяване на имотите на тракийските бежанци. Общоизвестно е, че почти цялото им имущество е останало в Република Турция, а също така, че и до ден-днешен прокудените българи или техните наследници не са получили нищо. Известно е също, че общата приблизителна оценка надминава 10 млрд. щатски долара. Преди година Вие ни уверихте, че, цитирам, “българското правителство няма да се откаже да работи за защита на имуществените права на тракийските българи и за окончателното уреждане на откритите въпроси в тази област”. Тогава Вие поехте и определени конкретни ангажименти.
Нашият въпрос към Вас, уважаеми господин министър-председателю, е кои от тези ангажименти са изпълнени, на какъв етап и въобще изпълнението на договора с всичко онова, което, ако си спомняте, бяхме поставили през миналата година? Благодаря Ви предварително за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Батилов.
Заповядайте, господин министър-председател, за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов, уважаеми господин Батилов! През изминалите месеци действително имах възможността на няколко пъти да засегна доста подробно проблематиката, която е свързана с темата на вашия въпрос. Ще го направя и сега. Но първо бих искал да внеса уточнение в използваната от всички нас терминология. За българската страна българите, напуснали Източна Тракия и Мала Азия в периода след 1912 г., са бежанци, а не изселници, както Вие ги наричате в началото на Вашия въпрос. Това терминологично уточнение е от съществено значение за цялостното развитие на въпроса и юридическата възможност да бъде търсена финансова компенсация за техните имоти. Поради това ще Ви помоля в бъдеще да се придържате именно към термина бежанци по отношение на българите от Югоизточна Тракия и Мала Азия и тяхната трагична съдба в началото на ХХ век.
Насрещните имуществени претенции между Република България и Република Турция са част от пакета имуществени, социални и хуманитарни въпроси и въпроси на културно-историческото наследство. В продължение на дълги години те фигурират в дневния ред на отношенията ни с Турция. Както Вие сами подчертахте, историята на Ангорския договор е близо 80 годишна. И ако въпросът беше лесен за решаване, щеше да бъде решен от много други предишни правителства, в това число правителства, които нямаха толкова краткосрочен мандат като едно правителство, чийто максимален мандат е четири години.
Досега водените преговори не постигнаха взаимноприемливо решене за двете страни. Защото въпросите, свързани с имуществени претенции, имат изключително сложен характер. Както и Вие посочихте, правното основание за България да предявява тези имуществени претенции е Протоколът към Договора за приятелство между България и Турция, подписан в Ангора, съвременна Анкара, на 18 октомври 1925 г. Протоколът “Башев – Чанглаянгил”, подписан на 21 август 1966 г. по време на посещението на министъра на външните работи на България господин Иван Башев в Република Турция признава наличието на спорни и нерешени въпроси от финансов и имуществен характер между двете страни и че тези претенции ще бъдат предявени под формата на глобално парично обезщетение.
Бих искал да обърна внимание, че в Ангорския протокол, както и протокола “Башев – Чанглаянгил” не са определени конкретни размери на имуществените претенции както на българската, така и на турската страна.
Към настоящия момент съществуват принципни различия в позициите на двете страни. Политическата воля за тяхното решаване е залегнала в Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между България и Турция от 6 май 1992 г. В съответствие с разпоредбите на чл. 2 на този договор преговорите се водят в пакет и в следната последователност, а именно: имуществени, социални, хуманитарни и опазване и възстановяване на обекти, представляващи културно-историческо наследство, намиращо се на територията на двете страни.
Принципната позиция на българската страна е в намирането на взаимноприемлив баланс на интереси, без да се допуска едностранно облагодетелстване на една от страните. Следва да се има предвид, че преговорният процес обхваща въпроси с историческа давност, изисква продължителна подготовка и подробна обработка на огромен масив от архивни материали. Впрочем много от тях са унищожени или не съществуват, или са загубени. В това число за конкретните имоти на конкретни хора и наследници от този регион.
През визирания от Вас период въпросът за взаимните имуществени претенции бе поставен неколкократно от българската страна в двустранни българо-турски разговори на различни равнища, включително и на най-високо равнище, включително и при мое посещение в Анкара, Република Турция.
През последната година нов кръг от преговори по взаимните имуществени претенции между двете страни и в частност по въпроса за изплащане на компенсации на българските чужденци от Източна Тракия не е провеждан. За да бъде проведен нов кръг преговори, е необходимо двете страни да постигнат предварително принципно споразумение около обекта на преговорите. В случая става дума за междуправителствена спогодба, както и за основните й параметри, които да отразяват един взаимноприемлив баланс на интереси.
Изразявам надежда, че в духа на взаимноизгодното сътрудничество и добросъседството българската и турската страна ще продължат да работят за намиране на решение на откритите въпроси в българо-турските отношения, сред които е и въпросът за изплащане на компенсации на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Заповядайте, господин Станилов, за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Господин председател, извинявам се за терминологичния лапсус – става дума за изселници. Той е само в преамбюла.
Благодаря Ви за подробното излагане на проблема, но с господин Батилов не можем да бъдем удовлетворени от всичко, което казахте, тъй като както се вижда, няма никакъв напредък. Във Вашия отговор през месец ноември миналата година Вие казахте, че "трябва да бъде създадена междуведомствена работна група" и изброявате кои трябва да участват и какво трябва да се направи. Доколкото разбрах, тази работна група не е създадена, не е провеждан кръг от преговори и от контекста на Вашето изложение стана ясно, че турската страна не се поддава на нашето желание да се реши този проблем. Може би в международното право и политическата практика има и други възможности да се окаже натиск върху турската страна. В края на краищата когато трябва да се дадат много пари, на никого не му се иска да ги дава, само че в името на добросъседските отношения, все пак те трябва да платят. Що се отнася до добросъседските отношения, те зависят също от двете страни, а не само от нашето желание да имаме добросъседски отношения.
Господин министър-председателю, аз Ви заявявам, че ние с господин Батилов няма да престанем да питаме по конкретни въпроси и този проблем да получи някакво развитие, защото стотиците-хиляди потомци на тракийски изселници чакат решение на този проблем, а го чака и цялата българска икономика, на която са нужни такива пари. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Заповядайте за дуплика, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов, уважаеми господин Батилов! Вие казахте, че няма да престанете да задавате този въпрос, което е съвсем естествено. Българската държава няма да престане да работи по този въпрос, защото той е важен и е един от основните елементи на българо-турските отношения. За съжаление, ако беше толкова лесен за решаване, както ви казах, за 81 години при различни режими и различни правителства щеше да бъде решен.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): И ние нямаше да питаме нищо.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Естествено.
Затова ще продължим във взаимодействие с Народното събрание да поставяме този въпрос. Както казах, българската страна отстоява позицията за разглеждането на различните въпроси, които са в пакета на двустранните отношения, които са открити и носят различен характер, в това число социален и хуманитарен, но ние настояваме хронологически като най-стар въпрос, който продължава от началото на ХХ век, този въпрос - за компенсацията на българските бежанци от Източна Тракия, да бъде решаван приоритетно.
Недейте да мислите, както каза преди малко господин Димов по друг въпрос, че има бездушно отношение на българската държава. Не е така! Впрочем моят род също е бежански род, но не от Източна Тракия, а от съвременна гръцка Македония, така че мога да разбера наследниците на българските бежанци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин премиер.
Преминаваме към питане на народния представител Евдокия Манева относно политиката на правителството към чужди инвеститори. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Моят въпрос засяга устойчивото развитие на минната индустрия у нас, осигуряваща работа на хиляди хора. Повод за моя въпрос е демонстрираният в продължение на повече от една година административен произвол и грубо нарушение на законите по отношение на фирмите, работещи в областта на търсенето, проучването и добива на подземни богатства – произвол, упражняван от министрите на ДПС върху чуждестранните инвеститори при пълното безразличие на правителството. Въпреки че многократно е сезиран министърът на икономиката и енергетиката, лично Вие, председатели на комисии в парламента, реакции досега няма. Примерите са много и аз ще спомена само няколко.
Над 400 преписки за различни разрешителни очакват безрезултатно подписа на министъра на околната среда и водите. Въпреки липсата на екологични аргументи, проектите за златодобивните фирми в Челопеч, Попинци и Крумовград са спрени от министъра на околната среда и водите, въпреки че негово задължение е да се произнася единствено по екологичните параметри на тези проекти.
На трето място, спечелилият още в началото на 2005 г. конкурс за търсене на метални изкопаеми край Оброчище, където е четвъртото по големина находище на манганови руди, все още няма подписан договор с Министерството на околната среда и водите.
Четвърти пример. Конкурсът за търсене и проучване на нефт и газ в блок „Галата”, обявен през 2005 г., не е финализиран, независимо че има решение на комисията, поради несъответствие на представите на министъра на околната среда и водите за спечелилия конкурса.
На пето място, недопустимият мълчалив отказ да се разреши въвеждането на съвременна технология за хидравлично запълване на минните изработки в Челопеч.
Още един пример. Многократните и изключително продължителни забавяния на преписки във връзка с терени от министъра на земеделието и горите.
Очевидно е, че във всички тези случаи става дума за неосъществени корупционни намерения. Твърди се, че става дума за отказ на съвместни дружества с турски фирми, за отказ да се платят комисионни, за толериране на фирми от обръча на ДПС. Сред пострадалите фирми са „Ей Ес Джи Кембридж” ЕАД, „Батова ривер манганийз” ООД, „Дънди прешъс металс”, „Mартерн” ЕООД и други.
В справедливата си битка срещу изнудването фирмите многократно са подкрепяни с официални изявления от Българската минно-геоложка камара, от Конфедерацията на работодателите и индустриалците. Оплаквали са се и в Европейската комисия.
Поради тази очевидно корупционна ситуация аз не мога да не Ви задам моя въпрос: каква е политиката на правителството към инвеститори от Европа, Северна Америка и Австралия в областта на проучването и добива на природни богатства? Изброявам тези райони на света, защото не става дума само за европейски фирми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! За пореден път съм свидетел на това как правейки питане към мен, Вие не поставяте въпрос по конкретните въпроси, които очевидно Ви вълнуват и за които става ясно при изложението на Вашето питане, а поставяте съвсем различен въпрос. Затова аз първо ще Ви отговоря на въпроса, който сте формулирали: каква е политиката на правителството към инвеститори от Европа, Северна Америка и Австралия в областта на проучването и добива на подземни богатства, за да отговоря цялостно на този въпрос. След това, ако желаете, ще коментирам и част от нещата, които сега споделяте в залата и искате от мен да ви отговоря веднага.
Един от основните приоритети на българското правителство в сферата на икономиката е развитието и на националната суровинна база чрез привличане на чуждестранни инвеститори с опит в дейностите по търсенето, проучването и добива на подземни богатства. Законът за подземните богатства урежда условията и реда за търсене, проучване и добив на подземните богатства на територията на Република България, континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море, както и опазването на земните недра и рационалното им използване.
Съгласно чл. 23 от Закона за подземните богатства разрешения за търсене, проучване, концесия и добив се предоставят на физически и юридически лица, които да удостоверят, че имат надлежна регистрация за търговец и притежават необходимите за извършване по съответните дейности технически, управленски и финансови възможности.
Законът не съдържа разпоредби, които да поставят в неравностойно положение българските и чуждестранните инвеститори, още повече да ги дели на континентален принцип, както е направено във Вашето питане. Конкурсното начало е водещо както при предоставяне на разрешение за търсене и проучване, така и при концесиите за добив.
Конкретно за чуждестранните инвеститори в областта на търсенето и проучването на нефт и газ, от нашата страна се обработва и допълнителна геоложка информация, която се предоставя както на вътрешни, така и на международни форуми и конференции, инициират се и служебни процедури по организиране на конкурси и предоставяне на разрешения за търсене и проучване на нефт и газ за нови перспективни площи на територията на страната и други.
При регистриране на търговското откритие от титуляра на разрешението за търсене или проучване той има право да получи без търг или конкурс концесия за добив. Ще посоча няколко примера: концесия за добив на природен газ от находище “Галата” с концесионер “Мелроуз рисорсиз” – Люксембург; концесии за добив на строителни материали на находището “Инджейско блато” с концесионер “Трансатлантик Фрейтърс ИНК” – САЩ; “Витина-2” с концесионер “Стоунс Къмпани БГ” ООД, със 100% пряко чуждестранно участие в капитала на дружеството (Италия) и други.
Преобладаваща част от предоставените разрешения за търсене и/или проучване на нефт и газ, метални полезни изкопаеми и скално-облицовъчни материали са предоставени на търговски дружества с пряко или косвено чуждестранно участие след провеждане на конкурсна процедура. В момента са 18 и ще посоча някои примери: “Си Би Ем Енерджи Лимитед” САЩ – разрешение за търсене и проучване на природен газ в площ 21 “Добруджански въглищен басейн”; “ОМВ (България)” Виена, Австрия – разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в площ “Варна – дълбоко море”; “Болкан Експлорърс България Лимитед”, Ирландия – разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в площ “В-Голица”; “Мелроуз рисорсиз”, Люксембург – разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в площ “Емине” и тъй нататък, и тъй нататък.
Освен посочените предоставени права и действащи договори към настоящия момент в Министерството на околната среда и водите има депозирани и 37 молби на чуждестранни фирми за използване на разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства и концесии за добив, които са на различни стадии от законовите процедури. Забавянето на някои от тях са вследствие от проблеми, възникнали при прилагането на Закона за подземните богатства.
За целта за преодоляване на проблемите със Заповед от 5 септември тази година аз, като министър-председател на Република България, съм създал Междуведомствена експертна работна група, която има задачата да изготви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, с който се цели законодателното уреждане на проблемите, произтичащи от практиката по прилагане на действащия Закон за подземните богатства.
В заключение ще отбележа, че търсенето, проучването и добивът на подземни богатства е процес, който изисква значителни инвестиции, прилагане на модерни технологии и внедряване на световния опит в добивната промишленост. Не бива да се подценяват и екологичните аспекти на този проблем както за национално ниво, така и в регионален мащаб. Затова ще провеждаме една целенасочена политика за привличането на чужди инвеститори чрез прилагане на принципите на прозрачност, публичност, свободна конкуренция, липса на дискриминация при предоставяне на разрешения за проучвания и концесии за добив на подземни богатства, наред със защита на българската околна среда, търсейки баланса между бизнес интереса, интереса на развитието на българската икономика и запазването на българската околна среда. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
Както Ви е известно, госпожо Манева, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря.
Едва ли, господин министър-председател, можете да ме заподозрете в дейност, насочена срещу опазване на околната среда, нито пък в намерението ми да Ви улича в незнание по този проблем. Тъкмо обратното, аз съм сигурна, че Вие добре познавате скандалните случаи, които са налице в тази сфера.
Моят въпрос всъщност беше насочен към изясняване на тези случаи, защото това също е елемент на общата политика в областта на минната индустрия и противоречията в Закона за подземните богатства. Разбира се, трябва да се решат, но не за тях става дума. Става дума за съзнателно спиране на инвеститори, без наличните екологични аргументи.
Вие сте подписал заповед за изменение на Закона за подземните богатства, както сте подписал и заповед за нова Наредба за изчисляване на концесионните възнаграждения. Този проект вече е в завършен вид и предизвиква отново сериозни възражения от двете основни организации, включително от Конфедерацията на инвеститорите. Ще Ви прочета само заключението на Конфедерацията, което показва, че там нещата продължават да не са в ред:
“Тази наредба ще доведе до прилагане на режим, който грубо противоречи на възприетите международни практики. Ще има негативен дългосрочен ефект върху способността на българските дружества да осигурят устойчиво развитие на минната индустрия, ще доведе до затваряне на съществуващите добивни преработвателни предприятия. Тази наредба означава фактическа експроприация посредством законодателството и ще изгради образът на България като държава с най-неблагоприятен режим на минната индустрия.”
Аз съм сигурна, че Вие ще прочетете тези становища. Моят въпрос, защото аз искрено се ръководя от желанието тази ситуация да се прекрати, е: ще останете ли безразличен към опитите за прогонване на чуждестранните инвеститори с различни административни хватки, включително нормативни такива? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин премиер, разполагате с три минути за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, аз отново ще обърна внимание върху начина на формулиране на Вашия въпрос и отново стигам до извода, както и при един от предшестващите въпроси, че се търси не изясняване на случая, не решаване на проблемите, а се търси политически дивидент, което е характерно за поведението на вашата политическа сила, за съжаление. Защото, ако Ви интересуваше конкретиката, щяхте да я формулирате във Вашето питане.
Що се отнася до наредбата, за която Вие цитирахте възражения от минната индустрия. Не може да се харесаме абсолютно на всички. Но на много от заседанията на Министерския съвет, при отдаване на концесии, често възниква въпросът: защо тази или онази концесия се отдава за 15, за 20 или за 35 години? Защо се отдава на тези цени? Защитени ли са държавните интереси при концесиониране? Какви са икономическите критерии за целесъобразност? Взела ли е държавата максимума от гледна точка на своя интерес, на българската държава? Гарантирани ли са, разбира се, и екологичните аспекти? Защото винаги ще има конфликт на интереси между бизнеса, който ще се старае да извлече максимум природен ресурс на минимална цена, и интересите на българското общество, които трябва да бъдат защитени от българската държава.
За да се намери балансът, това е ролята и на законодателя, тук е ролята и на правителството. Във всеки един от случаите, в това число и тези, които Вие цитирате, се търси именно този разумен баланс. Впрочем Вие бихте могли да се поинтересувате защо в един или друг случай в миналото са отдадени концесии или дори са променяни концесии с намаляване на концесионното възнаграждение от българската държава. Защо, какви са условията и критериите? И когато в българските медии се появяват доста публикации за това, че една или друга концесия е недостатъчно изгодна на националния икономически интерес, държавата трябва да провери нещата, трябва да реагира, разбира се, отчитайки всички аспекти, в това число и юридически, в това число и наличието на подписани договори.
Именно в този баланс се търси изходът от ситуацията да не гоним инвеститорите, за бъде защитен икономическият интерес на българската държава, сиреч и на всички граждани, да бъде гарантирано и запазването на добра околна среда, защото рано или късно ресурсът ще бъде изчерпан и е важно какво ще остане след приключването на добивната дейност и в каква среда ще живеем всички ние. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин министър-председател, не зная защо акцентирате върху формулировката на въпроса. В парламентите с традиция министър-председателят и министрите отговарят без подготовка. Защото, когато заемате този пост, Вие сте длъжен да познавате сферата, която ръководите. Вие не може да не знаете за скандалите в минната индустрия. Не ми говорете за интересите на държавата. Тук става дума за интереси на една политическа сила. Това е ДПС, която е ваш партньор. Медиите писаха много по този въпрос и продължават да пишат не за ощетените държавни интереси, а за грубия административен произвол в тази сфера, за ролята на двамата министри на ДПС – министър Чакъров и министър Кабил.
Вие многократно сте отказвали да приемете делегация на фирмите, които са рекетирани. Министърът на икономиката и енергетиката също. Тоест Вие се страхувате да решите този въпрос. Тук не става дума за политически дивиденти. Да, има политически дивиденти, защото правителството и Вие не си вършите работата. Вие позволявате ДПС да безчинства в тази сфера. Фактически с новата наредба, прогонвайки чуждестранните интереси, те разчистват пътя за турски фирми. Какво искате? И тази сфера на българската икономика ли да бъде обсебена от ДПС?
Затова е моят въпрос. Единственото, за което в края ще Ви призова, е: приемете представителите на Конфедерацията на работодателите и индустриалците по този конкретен повод. Чуйте техните съображения. Не ми отговаряйте с общи въпроси за държавни интереси. Всъщност те се опитват да защитят държавните интереси, а Вие се опитвате да защитите политическото статукво и равновесието в коалицията, което е за сметка на всички българи, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Иван Иванов, към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Без съмнение Вие сте информиран, че по отношение въвеждането на информационните технологии в училищата България е на едно от последните места, а може би и на последно място сред 27-те страни – членки и кандидат-членки на Европейския съюз. Когато говоря за въвеждане на информационните технологии, нямам предвид единствено екипирането на училищата с компютри, но тяхното обвързване в национална образователна мрежа, както и въвеждането, разбира се, на високоскоростен Интернет в училищата, защото това дава възможност технологиите да бъдат използвани в образователния процес.
Самото оборудване с компютри реално завърши в края на 2004 г. През май 2005 г. беше обявен търг от тогавашната Агенция за развитие на съобщенията и на информацонните и комуникационни технологии и в резултат на търга беше подписан договор между агенцията, от една страна, и Консорциума “Онлайн училища”, от друга, за изграждане именно на Национална образователна мрежа и свързване към високоскоростен Интернет.
Самият договор предвижда това да бъде сторено в три фази общо в рамките на три години. По такъв начин трябваше да се осъществи единна комуникационна свързаност на 3200 български училища, практически всички български училища в средното образование.
Осъществяването на първия етап беше завършено на 4.11.2005 г. – завършено в смисъл, че 1000 български училища бяха свързани към високоскоростен Интернет, което им позволи да ползват и електронни образователни услуги. След обжалване обаче на втория участник в търга, на 5.12.2005 г. с определение на Софийския районен съд беше спряно изпълнението на договора и работата по проекта беше замразена до произнасянето на съда по спора между двата консорциума, участници в търга. Аз няма да вземам отношение по търга, нито по спора между двата консорциума, още повече, че съгласно Закона за съдебната власт този въпрос не може да бъде разискван в пленарната зала, когато има съдебно дело, не отправям въпроса си и към заместник министър-председателя Ивайло Калфин, който въпреки че има определени правомощия, които са му възложени по отношение на агенцията, все пак е далеч от тази проблематика, но отправям към Вас питане, защото няма съмнение, че използването на информационните технологии в образователния процес е изключително важна задача за България.
Моето питане е: какви мерки ще предприемете, за да продължи свързването към Интернет на първите 1000 училища, обезпечени с тази услуга в първия етап на проекта? Какви действия ще осъществите, за да се реализира свързаност в мрежа и достъп до Интернет на останалите 2200 училища? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Благодаря за това питане, което несъмнено засяга един изключително важен и актуален въпрос, за съжаление. Искам да направя една уговорка, не за да сваля от себе си някаква отговорност, а за да бъдем институционално наясно как стои въпросът, както ще стане ясно в моето изложение.
Министерството на образованието и науката не е компетентният орган, който нито провежда процедурите, нито разполага с финансирането, нито би могло по някакъв начин да се намеси в самия конкретен правен спор. Същевременно, както Вие уместно споменахте, като заместник министър-председател аз нямам правомощия да координирам работата на органа, който е компетентен. Въпреки това обаче, в качеството ми на министър на образованието и науката не мога да кажа, че нямам отношение към този въпрос, тъкмо напротив, имам съвсем пряко отношение, тъй като става въпрос за модернизиране на българските училища и колкото по-бързо се разреши този въпрос, толкова по-добре това ще бъде за цялата образователна система.
Както всички знаем, широкото навлизане на информационни и комуникационни технологии в българското училище беше изтъкнато и уредено като национален приоритет още с приемането на съответната едноименна стратегия от Народното събрание. На 17 май т.г., да припомня, Народното събрание прие актуализираната Национална стратегия и съответно План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища. Този приоритет беше потвърден и в приетата отново с акт на парламента Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.
Тук бих искал да направя някои разграничения. Въвеждането на информационни и комуникационни технологии в българските училища е понятие, което включва няколко групи дейности – компютризацията, за която Вие споменахте, Интернет-свързаността на училищата, много важно е обучението на учителите и много важно също е електроннообразователното съдържание. На свой ред, разбира се, всяка група дейности има определени конкретни мерки със срокове, финансови разчети, очаквани резултати – нещо, което всички вие знаете, тъй като стратегията е приета от парламента.
Изпълнението на тези дейности е разпределено между две държавни институции - Министерството на образованието и науката и в миналото една от агенциите на Министерството на транспорта, а след промените в кабинета от миналата година правоприемник на тази дейност е Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Министерството на образованието и науката е отговорна институция за дейностите, свързани с компютризацията на училищата, обучението на учителите и развитието на образователното съдържание. Към този момент мисля, че в тази сфера ангажиментите са изпълнени.
Дейностите по изграждане на информационна мрежа и високоскоростен Интернет на всички училища са изцяло в компетентността на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Действително, съгласно актуализираната стратегия, до началото на тази учебна година – учебна 2006/2007 г., следваше не само да продължи свързаността на тези хиляда училища, но и да бъде осигурена свързаност на останалите 2100, ако трябва да закръгляме. Според общата финансова рамка, която е гласувана в залата, за тази дейност в настоящата година са отпуснати 8 млн. и 300 хил. лв. по бюджета на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
За съжаление не бих могъл да кажа съвсем точно как се развива правният спор, въпреки че от странични източници имам информация, че е на път да бъде разрешен с някакво споразумение. На няколко пъти съм отправял питания към председателя на агенцията. Искам да ви информирам, че последното ми писмо е от 2 август т.г. За съжаление към момента нямам отговор, поне не и официален, на това какво точно е предприето и как ще бъде разрешен въпросът. За съществуващия въпрос съм уведомил и министър-председателя.
Моето мнение е следното: ако до края на 2006 г. агенцията не прояви нужната гъвкавост, от една страна, и решителност, от друга страна, да бъде решен този спор, защото сме на първа инстанция, този спор може да продължи, да кажа като адвокат, няколко години. Не бихме могли да чакаме неговото разрешаване. Ако по някакъв начин този въпрос не се разреши, за следващата година ще помоля да бъде преразгледана стратегията и да бъдат преуредени правомощията на съответните органи в рамките на тази стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов за два доуточняващи въпроса.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Похвално е това, че отчитате, че проблемът наистина е важен и едновременно с това изключително актуален, защото реално първият етап, който е завършил и който позволяваше поради това, че е предплатена услугата високоскоростен Интернет, осигуряваше Интернет до края на м. август на тези хиляда български училища, както и функционирането на Националния образователен център и портала, който се намира там. Оттам нататък обаче вече повече от два месеца е само желанието на консорциума, спечелил търга „Онлайн училища”... Тези дейности се поддържат без заплащане. В един момент това може да секне, а след това въвеждането на нова информация и в центъра, и свързаността на училищата ще изисква и нови средства и, разбира се, изключително много работа.
Вие отбелязахте – и това е точно така, че 8 млн. и 300 хил. лв. са отпуснати за тази година именно за тази дейност – свързаността на българските училища в национална образователна мрежа и осигуряване на високоскоростен Интернет.
Тези пари, уважаеми колеги, ще бъдат върнати в държавния бюджет, защото годината завърши, както се знае, спорът не е решен, а председателят на агенцията Пламен Вачков оповести, че не може да финансира с тези пари никаква дейност, след като нещата са в съдебна фаза. Жалко, че 8 млн. и 300 хил. лв. за българското образование се връщат неизползвани в бюджета.
Поставям към Вас два въпроса.
Първо, Вие оповестихте, че за следващата година 35 млн. лв. ще бъдат осигурени за оптимизацията на българските училища.
При създаването на средищните училища ще има ли специална опция да може те да бъдат осигурени с високоскоростен Интернет в рамките на проекта?
И, второ, как учениците ще ползват разработените програми и главно електронното образователно съдържание, ако престане да функционира единният контролен център? Ще се осъществи ли това образование? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев. Разполагате с 3 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще бъда съвсем кратък.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! На Вашите уточняващи въпроси ще отговоря наистина съвсем накратко.
Тези 35 млн. лв., които са предвидени в проектобюджета, се отнасят наистина до оптимизация на мрежата, но те са един малко по-страничен въпрос. Да го кажа просто: винаги в дискусията между Министерството на финансите и кметовете има един спор кой да направи първата крачка. Министерството на финансите казва: оптимизирайте си мрежата и тогава ще имате достатъчно икономии, за да направите първо, второ, трето. Кметовете казват обикновено обратното: вие ни дайте пари да направим първо, второ, трето, например да имаме автобуси, да имаме средищно училище и т.н., а пък тогава ще оптимизираме мрежата. Този порочен кръг ще се опитаме през следващата бюджетна година наистина да го разсечем, казвайки така: ето ги тези 35 млн. лв. Всеки общински съвет, респективно кмет, които имат желание да оптимизират мрежата си, виждайки, че наистина демографската ситуация не е добра, биха могли в момента, в който вземат решението, същия ден да получат парите. Не сме правили съвсем точни разчети за какво биха могли да бъдат използвани, но най-вероятно ще бъдат използвани, тъй като такива са и проблемите в общините, за укрепване на средищните училища, по-скоро в материалния им смисъл, за транспорт и т.н. Няма някаква пречка да бъдат използвани и за това. Но въпросът тук е принципен.
Бихме могли да децентрализираме, разбира се, за следващата година, ако този спор не бъде разрешен и да делим парите на броя на училищата и да кажем: ето ви парите, оправяйте се с Интернет. Но, първо, това ще бъде много по-скъпо, второ, ще има доста технологични проблеми, не съм специалист, разбира се, но разбирам, тъй като идеята е действително – вече преминавам към отговора на втория въпрос, да има национален образователен портал. Между другото, той е готов. До края на месеца сме готови да го представим, всеки един учител и ученик да има идентификационни кодове, със съответни възможности за най-различни неща. Това ще стане ясно по-нататък. Въпросът е, че всъщност едва една трета от училищата имат достъп, а за съжаление, поради причините, които Вие изтъкнахте, операторът е склонен малко да намали трафика, тъй като на него наистина реално не му се плаща.
Уверявам ви, че се отнасяме много сериозно към този въпрос. Неговото решаване е вдигнато на възможно най-сериозното институционално и политическо равнище и ви уверявам, че ако наистина до края на годината не бъде разрешен по един наистина категоричен начин, аз ще поставя сериозно въпроса за възможността друга институция да се занимава с този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов да изрази своето отношение към отговорите на министъра.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Отправих към Вас това питане, именно за да изтъкна важността на проблема и сериозността, ако той не бъде решен. Пред мен е едно интервю, което дава господин Пламен Вачков – председателят на държавната агенция. Той отговаря така на поставения на него въпрос: „Голяма част от отговорностите се прехвърлиха към Министерството на образованието и науката. Така че аз мога спокойно да си измия ръцете. Но в Министерството на образованието и науката нямат капацитет за справяне с този проблем.” Вижте как се получава в рамките на върховните отговорности на държавата по този въпрос – председателят на държавната агенция и министърът на образованието и науката си прехвърлят топката. Преди малко Вие казахте, че именно агенцията има отговорности по този проблем. Пламен Вачков публично заявява, публикувано е във вестник „24 часа”, че реално няма отговорности по този въпрос. Считам, че двете институции – не само агенцията, а и Вие, господин министър, трябва да използвате всички правомощия да насърчите по определен начин спорещите страни да постигнат извънсъдебно споразумение, като изтъкнете, че може да доведе до нежелани резултати за тях самите, но преди всичко, че това е изключително неприятно, ако българските ученици не могат да ползват Интернет в рамките на следващата година.
Нека не забравяме, че едно от основните средства за еманципиране на българските ученици с техните връстници от Европейския съюз е именно спокойното ползване на информационните технологии. Нашите ученици след години ще бъдат част от обединения европейски пазар на труда и наистина трябва да имат тези способности и умения, които имат техните връстници. Това за мен е една историческа отговорност и Ви моля наистина да се направи всичко, което е възможно и от Ваша страна, въпросът да бъде решен в интерес на българското образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Сега е точно 10,30 ч.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с парламентарен контрол.
Госпожо Банкова, заповядайте за процедурно предложение. Надявам се наистина предложението да е процедурно!
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! На 30 май 2006 г. бившият генерален директор на АЕЦ „Козлодуй” Иван Иванов и господин Веселин Бончев имаха среща в Брюксел с господин Джефри ван Орден, на която среща представиха негативните последици от затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” за България, Балканите и Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква е процедурата Ви, госпожо Банкова?
СТЕЛА БАНКОВА: Сега ще разберете.
Господин ван Орден заяви, цитирам: „Учудвам се, че последните две български правителства не направиха нищо, макар че аз три пъти отварях пред тях вратата за спасяването на АЕЦ „Козлодуй”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Банкова, злоупотребявате с процедурното предложение!
СТЕЛА БАНКОВА: Тези думи на ван Орден бяха потвърдени вчера и от доктора по ядрена физика госпожа Сизел – евродепутат, която заяви: „Балканите ще фалират без АЕЦ „Козлодуй”.
Защо чак сега господин Румен Овчаров се обръща към Европарламента за спасяването на „Козлодуй”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква е процедурата за парламентарен контрол?
СТЕЛА БАНКОВА: Ето процедурата: настоявам проекторешението за предоговарянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” да влезе в дневния ред на българския парламент!
Уважаеми колеги, унизително е, че евродепутати лобират за спасяването на „Козлодуй”! (Народният представител Стела Банкова продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Банкова, нямате право да правите подобна процедура по времето на парламентарния контрол, злоупотребявайки с правото си да се изказвате от трибуната! Правя Ви остра забележка за това!
Това предложение можете да го направите в сряда сутринта, когато се гласува програмата на Народното събрание за седмицата. (Шум и реплики.)
Продължаваме с парламентарния контрол.
Заместник министър-председателят госпожа Емел Етем ще отговори на въпроса на народния представител Ваньо Шарков относно реализирането на националната кампания за стимулиране на сътрудничеството между местните власти и младежта.
Имате думата, господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер! На 14 юли 2006 г. Държавната агенция за младежта и спорта обяви старта на национална кампания за стимулиране на сътрудничеството между местните власти и младежта под надслов „Младите и местната власт”. Целта на тази програма беше повишаване на активността на младите хора чрез различни форми на гражданско участие в обществения живот на страната и в местната власт. Приоритетите, естествено, бяха насърчаване участието на младите хора в обществено-политическия, социално-икономическия, културния живот на страната на местно и национално ниво, както и създаване на условия за взаимодействие и сътрудничество между младите хора и местните власти в разрешаването на проблемите на местната младежка общност.
Срокът за приемане на проектите бе до 14 август т.г. Продължителността им бе определена на не повече от един до три месеца. Срокът за изпълнение на проектните дейности бе съответно 1 септември – 10 декември 2006 г., тоест в момента сме към края на реализиране на тези проекти.
В тази връзка въпросът ми към Вас, уважаема госпожо вицепремиер, е следният: какъв е общият брой на одобрените проекти? Каква беше осигурената обща финансова рамка по програмата? Аз съм с ясното съзнание, че реализирането на една такава програма е от изключително голямо значение, тъй като всички ние сме свидетели на безучастното в известна степен отношение на младите хора към обществения живот на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шарков.
Госпожо Етем, имате думата за отговор, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Решаването на младежките проблеми е въпрос, който изисква координацията и усилията на централната и на местните власти и на самите младежки организации. Стимулирането на сътрудничеството между младите хора и местните власти е приоритет, който Държавната агенция за младежта и спорта постави за пръв път в своята дейност.
Както Ви сам констатирахте, на 14 юли 2006 г. държавната агенция стартира национална кампания за стимулиране на сътрудничеството между местните власти и младежта „Младите хора и местната власт”. Позната на ревизираната Харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, кампанията се провежда в две насоки. Първо, провеждане на кръгли маси по общини с участието на представители на младежки сдружения и на местните власти; и, второ, осъществяване на краткосрочни проекти на младежки сдружения.
За изминалия период са проведени четири кръгли маси в общините Търговище, Тунджа, Хасково и Ловеч. През м. ноември е планирано провеждането на 25 кръгли маси в различни общини със съдействието на регионалните координатори на Агенцията за младежки дейности.
Що се отнася до краткосрочните проекти, ще посоча, че Държавната агенция за младежта и спорта е финансирала и четирите постъпили проекта на обща стойност 8806 лв. Те са следните. Община Плевен – „Проект за добра основа”. Финансиран е с 1812,25 лв. Изпълнител е сдружение „Екосвят”.
Община Кюстендил – проект „Младежки общински съвет”, финансиран е с 1999 лв. Изпълнител е сдружение „Бъдеще”.
Община Тунджа – проект „Регионален младежки форум за партньорство с местната власт - Тунджа 2006”. Финансиран е с 2995 лв. Изпълнител е училищно настоятелство при основно училище „Хр. Ботев”, с. Кокорево.
Четвъртият проект е на община Сливен – проект „Младите и общинските съветници - ефективност в действие”. Финансиран е с 4000 лв. Изпълнител е Фондация „Добротолюбие”.
През м. ноември предстои подписването на споразумение за сътрудничество между Държавната агенция за младежта и спорта и Националното сдружение на общините в Република България, което ще определи параметрите на конкретните ангажименти за обединяване на усилията при решаване проблемите на младите хора в местните общности. Кампанията ще приключи с провеждането на национална конференция „Младите и местната власт”, Варна 2006 г., организирана на 1 и 2 декември 2006 г. в сътрудничество между Община Варна и Държавната агенция за младежта и спорта.
През 2007 г. „Младите хора и местната власт” ще продължи като национална инициатива, за която в програмния бюджет на ДАМС са определени средства за субсидиране на краткосрочни проекти на младежки сдружения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Шарков, имате право на реплика. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! На всички би трябвало да е ясно, че реализирането само на четири проекта, финансирането само на четири проекта на обща стойност 8000 лв. едва ли дава възможност за постигането на целите, посочени в програмата за младежки дейности и специално в кампанията „Младите и местната власт”. Само четири проекта за 8000 лв. е изключително малко, ако вземем предвид, че очакваният резултат е включването на младите хора в процеса на вземане на решения на местно и национално ниво и развитие на диалога между младите хора и местните власти. Явно е, че причините биха могли да бъдат търсени в двете страни – както в това дали са представени достатъчно проекти и дали е кандидатствано с достатъчно проекти, така и от друга страна, дали е осигурено финансиране за достатъчно проекти.
Ако съществуваше все още Министерството на младежта и спорта, вероятно министърът щеше да отговаря, но Вие като вицепремиер наблюдавате дейността на Държавната агенция за младежта и спорта и затова въпросът ми е към Вас. Едва ли участието на младите хора в местната власт и сътрудничеството между младите хора и местната власт има нещо общо с това, което е посочено в сайта на Държавната агенция за младежта и спорта – възможностите за кандидатстване по тази програма, свързано с освежителни ремонти. Не може да има освежителни ремонти там, където има проект “Сътрудничеството на местната власт с младите хора”. Може би трябва да обърнете внимание на един такъв момент.
Искам само да Ви кажа, че такива програми не се реализират за първи път. Подобни програми имаше 2004 г., 2005 г. и преди това имаше такива програми, така че моля Ви като вицепремиер да обърнете по-голямо внимание на този проблем и да има по-добро финансиране, за да има достатъчно проекти през следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Шарков.
Госпожо Етем, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин Шарков, напълно съм съгласна с Вас, че ние трябва да приобщим младите ни хора във всички сфери на нашата обществена и политическа дейност и най-вече участието им в изпълнителната власт на ниво местни общности е безспорно много важно. Но уверявам Ви, че средства има. Отпуснати са достатъчно средства. Една много малка нищожна част е сумата, която Ви цитирах. Дотук са постъпили само четири проекта, за които, както и преди малко Ви отговорих, агенцията е направила необходимото и ги финансира. Може би с Вашето лично съдействие, със съдействието на депутатите, ще разпространим тази идея и ще активираме младите хора да си напишат поне проектите. Насила никой няма да им даде парите в ръцете, но българската държава в лицето на агенцията провежда една много сериозна, последователна политика относно участието на младите хора в местната власт.
Добре е наистина всички заедно да подпомогнем младите хора по-активно да участват с проектна готовност и наистина да защитят тези средства, които, повярвайте ми, са достатъчно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо министър, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроса, който народният представител Васил Антонов е отправил към министъра на отбраната господин Веселин Близнаков относно намеренията на Министерството на отбраната за закриване на Висшето военно училище в Долна Митрополия.
Господин Антонов, имате думата. Заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Съгласно чл. 32, т. 7 от Закона за отбраната и Въоръжените сили в изпълнение на своите правомощия Министерският съвет с Постановление 301 от 2004 г. прие план за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015 г. В съответствие с него е и дейността на Министерството на отбраната по формиране на политика по образование и квалификация. На 14 юни 2002 г. с решение на Тридесет и деветото Народно събрание преобразува трите съществуващи висши военни училища – тези във Велико Търново, Шумен и Долна Митрополия в Национален военен университет. В град Долна Митрополия остана седалището на факултет “Авиационен”, а в град Шумен – “Артилерия, ПВО и КИС”.
Подготовката на кадри за нуждите на военновъздушните сили се извършва в рамките на Университета във Велико Търново заедно с тези от сухопътните войски, което едва ли има аналог в световната практика. Това е предпоставка за игнориране на спецификата и традициите на авиационното, военно и гражданско образование. Създават се определени неудобства за обучение на курсантите-летци, които през първата година на подготовка са откъснати от авиационната среда в Долна Митрополия.
План 2015 предвижда висши училища за всеки вид въоръжени сили – сухопътни, военновъздушни и военноморски.
Със свое Постановление 134 от 2006 г. Министерският съвет измени съществено Постановление 301 от 2004 г. Така в Раздел ІІ “Организационно изграждане и развитие на Въоръжените сили на Република България” в т. 5, 6 и т. 5-8 се заличават думите “Висше военно училище”. Отстъпва се от световната практика и висшите военни училища се сведоха до две. Съгласно посочените изменения, съществуващите учебни бази се заменят с центрове за военна подготовка и логистично осигуряване на висшите военни училища.
В тази връзка е и моят въпрос, господин министър: чии интереси наложиха промяната в План 2015 за отстъпване от практиката всеки вид Въоръжени сили да има свое висше военно училище? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Антонов.
Министър Близнаков, имате думата за отговор на отправения към Вас въпрос. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Антонов! Един от най-важните приоритети, който винаги е стоял пред Министерството на отбраната, е усъвършенстване на системата за подготовка на кадри за нуждите на Въоръжените сили. Промените във военнообразователната система бяха неотменна част от общата трансформация на въоръжените ни сили и винаги, както знаете, се реализират с решение на Народното събрание. Само преди три години се направи сериозна структурна реформа, като от съществуващите четири висши военни училища, както и Вие споменахте, останаха две.
От близо 4000 кадрови военнослужещи и граждански лица, служещи през 1995 г. във военнообразователната система, се достигна до редуциран и достатъчен брой на преподаватели, които отговарят на изискванията на Закона за отбраната и Въоръжените сили, на Закона за висшето образование и на Закона за научните степени и научните звания. Със съгласието на всички институции в България се създаде Национален военен университет.
Само преди няколко месеца Националният военен университет “Васил Левски” получи най-висока оценка на институционална акредитация за следващите шест години. Нещо повече, през лятото на 2005 г. университетът придоби сертификат за качество на обучението, издаден от одиторска институция на Съединените американски щати, който му разрешава издаваните документи да се признават в целия свят. При евентуално преобразуване на военното образование, придобитата акредитация и сертификат ще бъдат невалидни, а това ще доведе до сериозни проблеми.
Има и още нещо. Функциониращата система за придобиване на военно образование и квалификация във Факултет “Авиационен” при сега съществуващия състав на Военновъздушните сили и този, който следва да бъде трансформиран до 2015 г., напълно удовлетворява потребностите за подготовка на кадри за нуждите на Военновъздушните сили и изпълнението на Плана за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015 г.
Актуалната справка за броя на обучаемите във факултета по специализации показва една постоянна тенденция към намаляване на броя им. Само 36 души завършват през тази година, само 16 души – през 2007 г., само 14 души – през 2008 г., осем души през 2009 г. и така нататък. При тази ситуация е съвсем неоправдано увеличаване на и без това значителния административен персонал във военните училища с нова командно-административна структура на военното училище на Военновъздушните сили и военно училище, съответно за Сухопътните войски. Към настоящия момент административния персонал е близо 50% от личния състав на военните училища. Не на последно място трябва да отбележим и финансовите разчети, които показват необходимост от заделяне на изключително голям допълнителен финансов ресурс за реализиране на подобен проект – между 18 и 20 млн. лв.
Бих искал да ви уверя, уважаеми госпожи и господа народни представители, че осъществяваните реформи във военнообразователната система са в контекста на тенденциите в повечето страни от НАТО за окрупняване на военнообразователните институции, каквито са примерите във Великобритания, Холандия, Унгария, Чехия, Румъния и други. Следователно не е вярно твърдението, че подобни примери нямат аналог в световната практика.
Образованието в Националния военен университет с всяка година става все по-атрактивно не само за курсанти, но и за студенти. Уверени сме, че въвеждането на съвременните образователни модели и на добрите европейски и натовски практики във висшето военно образование ще покажат и вече показват резултати, които ни дават основание да кажем, че българската военнообразователна система отговаря на най-добрите европейски стандарти. Това е изключително важно именно сега, когато страната се присъединява към Европейския съюз и качественото и модерно висше образование се явява предпоставка за успешната реализация на младите българи като конкурентни специалисти на европейския пазар и за пълноценната интеграция на страната ни като член на Общността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Близнаков.
Господин Антонов, имате право на реплика. Заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, с голяма част от това, което казахте, съм съгласен, особено по отношение на подготовката в Националния военен университет, но се опасявам, че част от аргументите, които показахте, или се разминават с действителността, или сте дезинформиран.
Какво е необходимо за едно висше учебно заведение? Каквото е за военното, така е и за останалите висши учебни заведения. Първо е необходимо да има база, второ – да има желаещи за обучение, и трето – да има достатъчно хабилитирани лица. На тези три показателя Военновъздушното училище в Долна Митрополия отговаря.
Има и други аргументи. Основният би могъл да бъде финансовият, но експертите, с които говорих, докато подготвях своя въпрос, дадоха категоричното становище, че средствата, които се отделят в момента и онези, които биха се отделяли при положение, че бъде възстановено, а не да бъде организирано наново това военно училище, не биха били по-големи. Още повече, че финансирането, което сега се осъществява за военното училище и за Военния факултет на Долна Митрополия, преминава през университета във Велико Търново.
Мисля, че още веднъж бихме могли да обединим усилията си и да отидем в посока на възстановяване на Висшето военно училище в Долна Митрополия. Още повече, че всеки един от мъжката половина, който е влизал във военно поделение, не само служил, било и като волнонаемен, знае много добре какво означава тази подчиненост на Военновъздушните сили от Сухопътните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Антонов.
Министър Близнаков, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Антонов, въпросът не е само до желание. Въпросът е до възможности. Какво е необходимо? На първо място – необходимо е да има кандидати. За следващата учебна година има записани 7 кандидати. Как със 7 кандидати-курсанти ние ще можем да акредитираме ново висше учебно заведение?! Седем души кандидати! Нека да са десет! В порядък между 7 и 15 души са разчетите на Военновъздушните сили за следващата година. Не ни трябват повече кадри. Това е нашата армия, това са нашите Военновъздушни сили. Кадрите, с които разполагаме, са достатъчни. В момента имаме обучаеми във Военния университет 55-70 души. Уважаеми колеги, трябва да знаете, че те се обучават само първата година във Военния университет в Търново, а останалите три години и половина се обучават във Факултета в Долна Митрополия. Трябва да има съответния брой преподаватели, за да се акредитира едно учебно заведение. Ние не можем да го акредитираме. Трябва да има и съответният финансов ресурс, който възлиза между 18 и 20 млн. лева. Откъде да ги вземем тези пари при този дефицит на финансови средства?!
Знаете, че сега имаме проблем с професионализацията. Тук, в тази зала бе взето решение от народните представители да изтеглим срока на професионализация с две години. Той трябва да завърши след 14 месеца. При обсъждането и в комисията, и тук заявихме, че са необходими около 45-50 млн. лева. Няма и една стотинка за професионализация, тоест да се направи възможно реализирането на това политическо решение от парламента. И сега – да извадим отнякъде 17-20 млн. лева! Аз нямам нищо против ако има много кандидати, да разговаряме, да постъпим творчески и конструктивно към разглеждането на проблема, но няма финансов ресурс. Няма и кандидати. Някои ме съветват да рискуваме, да открием висшето учебно заведение и след това да привличаме кандидати от Балканския регион. От Турция ли ще привличаме или от Гърция – държави с много голям опит във военното образование, защото много отдавна са членки на Алианса?
Господин Антонов, предложението, което правите, между другото се подкрепя от част от нашите народни представители, от моята партия, която ме е излъчила за министър. Народните представители от НДСВ от Плевенския регион също подкрепят тази инициатива. Аз имах срещи и обясних за какво става въпрос. Авиационният факултет към Националния военен университет в този момент върши всички задачи, които са поставени пред него. И не само! Те получават дипломи, които са конвертируеми в цял свят. Мисля, че с това трябва да се гордеем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Близнаков, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроса, който народният представител Надка Балева е отправила към министъра на правосъдието Георги Петканов относно срочността на движението на наказателните дела.
Госпожо Балева, имате думата да отправите своя въпрос към министъра.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Съгласно чл. 35б от Закона за съдебната власт към министъра на правосъдието има Съдебен инспекторат, който съгласно ал. 1, т. 2 на цитирания текст проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове.
Съгласно чл. 252 от Наказателнопроцесуалния кодекс съдията-докладчик насрочва делото в двумесечен срок от постъпването му, в особени случаи с изричното писмено разрешение на председателя на съда – в тримесечен срок. Бързите производства се насрочват в седмичен срок от постъпването им, а незабавните се разглеждат в деня на тяхното постъпване.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от НПК мотивите се произнасят в 15-дневен срок от обявяването на присъдата, а по делата с особена фактическа и правна сложност – в 30-дневен срок.
Съгласно чл. 325 от Наказателнопроцесуалния кодекс делата се изпращат на следващата инстанция (по които има жалби или протести) незабавно след изтичане срока по чл. 319, тоест 15, респективно 30 дни. Решенията на въззивната и касационна инстанция се установяват в 30-дневен срок от приключване на заседанието.
В тази връзка питането ми е: какви проверки са извършени от Инспектората при Министерството на правосъдието по срочността на движение на наказателните дела за периода 2003-2006 г., какви са констатациите за бързина и срочност и какви мерки са предприети за подобряване на работата на съдилищата в тази насока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Балева.
Министър Петканов, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Балева, Законът за съдебната власт дава възможност на министъра на правосъдието чрез Инспектората по чл. 35б да проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата, както и организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурата и следствените служби.
В съответствие с посочените правомощия се извършват планови и извънпланови проверки, както и проверки по повод на конкретно постъпили жалби и сигнали от страна на гражданите.
През периода 2003-2006 г. Инспекторатът е извършил общо 109 планови и 23 извънпланови проверки. От тях 71 планови и 8 извънредни проверки се отнасят до образуването и движението на наказателните дела – това, за което Вие питате.
Констатациите от тези проверки сочат, че най-често срещаните нарушения са следните.
Първо, неспазване на срока, в рамките на който съгласно чл. 222 от отменения НПК следва да се направи искане за продължаване на предварителното производство.
Второ, нарушаване на сроковете за първоначално насрочване на делата.
Трето, неспазване на сроковете при изготвяне на мотивите към съответните присъди.
Четвърто, неспазване на изискването постъпилите книжа своевременно да се предадат на председателя или на заместник-председател на съда.
От извършените проверки, както и от получаваната в Министерството на правосъдието статистическа информация за първото шестмесечие на 2006 г., е видно, че 78 на сто от образуваните досъдебни производства приключват в законово установените срокове. От тях 95 на сто приключват в срок до два месеца, а в срок до шест месеца приключват 99 на сто от производствата.
В съдебната фаза на процеса почти две трети от делата приключват пред съответната инстанция в срок до три месеца. На някои места се наблюдава и по-голяма бързина при решаването на делата. Например при проверката през 2004 г. в Окръжен съд – Русе, е констатирано, че 94,5 на сто от първоинстанционните и 84 на сто от въззивните наказателни дела се разглеждат и решават в законния тримесечен срок. През 2005 г. в Районен съд – Гоце Делчев, в тримесечен срок са решени 78 на сто от делата от общ характер и 68 на сто от делата от частен характер.
Във всички случаи на установени пропуски по организацията и движението на делата Инспекторатът към Министерството на правосъдието е отправил конкретни препоръки до съответния административен ръководител за предприемане на действия за отстраняване на констатираните нарушения. Също така на основание чл. 133а от Закона за съдебната власт са издавани заповеди за обръщане на внимание на магистратите, допуснали съответните нарушения.
В заключение, без всякакво съмнение, уважаема госпожо Балева, въпросът за срочността при разглеждането на делата е изключително актуален. Предприетите до момента мерки за ускоряване на процеса вече дават положителни резултати и това е добра основа, за да може усилията на всички институции в това отношение да продължат и в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петканов.
Госпожо Балева, имате думата за реплика.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отзивчивостта Ви да отговорите на поставения въпрос в първата част – става въпрос за статистика, какви проверки са извършени. Не ме удовлетворява отговорът в последната му част – какви мерки са предприети. Обръщането на внимание и съставянето на констативни протоколи в никакъв случай не решава проблема с нарушената срочност почти по една трета от наказателните дела в съдебната фаза.
Не чух да е поискана дисциплинарна отговорност, да е поискан и имунитет при установяване, разбира се, че това просрочие не се дължи само на лоша организация на работа. Ако това беше извършено, нямаше да възникне този въпрос – в конкретен случай наказателно дело в Софийски градски съд, по което жалбата срещу присъдата е постъпила на 22 юни 2005 г., съобщение до другия подсъдим, че има такава жалба е изпратено на 11 септември 2006 г., а самото дело е изпратено на касационната инстанция на 20 септември 2006 г. Тоест една година и три месеца. И ако от Инспектората не бяха извършени само формално проверките, поне според моето мнение, щяхме да имаме конкретен отговор защо прословутото дело на Иван Главчев, постъпило м. ноември във Върховния касационен съд, отлежаваше по шкафовете и едва след единадесет месеца почитаемият съд се произнесе само по мярката за неотклонение, дори не по съществото на спора. Тоест изчака се да влязат в сила новите промени, които съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, ще облагодетелстват конкретния подсъдим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Балева.
Продължаваме със следващия въпрос на госпожа Балева към министър Петканов относно дейността на Инспектората на Министерството на правосъдието по движението на наказателните дела.
Заповядайте.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господин министър! Известно е, че новият главен прокурор предприе проверки в системата на прокуратурата колко неприключени досъдебни производства са престоявали необосновано и по отношение на извършителите на престъпление е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване.
Въпросът ми към Вас е извършвана ли е такава проверка по делата в съдебната фаза, тоест съдилищата, и имате ли представа въз основа на тази проверка за мащабите на този проблем в отделните съдилища? По-конкретно, възлагали ли сте тематични проверки на Инспектората по този въпрос, тъй като знаете къде са най-много обвиненията от европейските ни партньори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Балева!
На първо място, бих искал да заявя, че споделям изразената от Вас загриженост относно наличието на дела и процесуални действия, които продължават прекалено дълго, а в някои случаи водят дори до изтичане абсолютната давност за наказателно преследване. Подобни констатации не са добър атестат, признавам, на която и да било правна система и са една от причините за спада на общественото доверие към органите на съдебната власт.
Вие, уважаема госпожо Балева, като юрист добре знаете какви са предвидените срокове за давността по наказателните дела. За да се поставя днес този въпрос на обсъждане, очевидно е, че се касае за проблеми по движението на делата, които датират от години наред.
До момента Инспекторатът не е извършвал тематична проверка в съдилищата относно броя на наказателните дела, прекратени поради изтичане на абсолютна давност. Във всички случаи обаче на планови или извънпланови проверки, в рамките на които е установено, че за определени дела има опасност да бъдат прекратени по давност, е обръщано специално внимание на разследващите органи. Сигнализирани са и съответните прокуратури, упражняващи надзор върху досъдебното производство.
В контекста на зададения от Вас въпрос бих искал да обърна специално внимание на факта, че от страна на Министерството на правосъдието бяха предприети редица действия, насочени преди всичко към преодоляване на причините, водещи до един необосновано дълъг наказателен процес. В тази връзка на първо място може да се посочи приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс.
Една от основните цели, които преследва този кодекс, е повишаване ефективността на наказателното производство чрез неговото опростяване, премахване на излишния формализъм и привеждането му в съответствие с практиката на Европейския съюз.
Осъществяваният мониторинг по приложението на НПК показа, че някои от новите институти вече дават сериозни положителни резултати с оглед на бързина и процесуална икономия в наказателния процес. Пример в това отношение е приложението на Глава двадесет седма от НПК, която има заглавие “Съкратено съдебно следствие и производство пред първата инстанция”. В тази насока също е и въвеждането на системата за случайното разпределение на делата. В процес на внедряване е и системата за движението на съдебните, прокурорски и следствени дела. Тя ще позволява във всеки един момент да се проследи какво е движението по делото и спазени ли са съответните срокове.
Накрая считам, уважаема госпожо Балева, че предприетите мерки ще доведат до цялостното ускоряване на наказателния процес и ще гарантират в по-голяма степен своевременната защита на пострадалите от престъпления. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Балева, заповядайте за реплика.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Благодаря Ви за отговора, но си припомням думите на една наша състудентка, че времето избива зъбите на обвинението. Оказа се, че не са изключение случаите, когато не само времето причинява телесни увреждания на обвинението, а го убива.
Надявам се, че действително ще се предприемат по-енергични и най-вече по-ефективни мерки за преодоляването на този проблем, още повече, че в края на м. март предстои нов доклад по въпросите на правораздаването, свързани неминуемо и с неотвратимостта на наказанието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питането, което народният представител Мария Капон е отправила към министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева, относно смяната на регистрационните табели на моторните превозни средства.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Въпросът ми към Вас е породен от продължаващия пореден месец натиск на управляващите с цел принуждаване на гражданите да сменят старите регистрационни номера на автомобилите си. За съжаление, поради нашите взаимни ангажименти с Европейския съюз и присъединяването на България той остана и залежа няколко месеца.
Българският собственик на автомобил със стар регистрационен номер е напълно дискриминиран според мен в сравнение с който и да било друг собственик на автомобил с такъв номер от европейските страни. У нас той няма избор и е принуден да извърши тази ненужна за него операция. В останалите страни нов номер се получава за нов автомобил или за стар автомобил, ако пожелае неговият собственик.
Каква е ролята Ви като министър по европейските въпроси при въвеждането на това дискриминационно изискване от страна на Министерството на вътрешните работи към българските собственици на автомобили със стари регистрационни табели, доколкото министър Румен Петков заяви и посочи Вас като инициатор?
На второ място, българските собственици на автомобили със стари регистрационни номера са и ценово дискриминирани. Практиката в останалите страни, присъединили се към Европейския съюз през 2004 г., давам пример със Словакия и с Чехия, стойността на една такава смяна по нормалния ред е около 30 лв. Като член на правителството имате ли свое становище по въпроса?
На трето място, силовият подход на МВР и цялото правителство и съкратените срокове доведоха до извиване на многочасови и многодневни опашки, дори имаше и смъртен случай.
Четвърто, дори и така сменените табели на регистрационни номера се оказа, че не са същите, каквито са в Европейския съюз. Означава ли това, че ще има поредна смяна след присъединяването ни от 1 януари 2007 г.?
Кое е обективното обстоятелство, което налага единствено в България смяната на номерата на автомобилите, които няма да пътуват в страните от Европейския съюз?
Това са само част от въпросите, които искам да Ви задам, тъй като смятам, че е много вредно всичко лошо да идва от Брюксел и всичко добро - от българското правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Капон.
Заповядайте за отговор, министър Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Капон! Подмяната на регистрационните табели, които не отговарят на изискванията на новите държавни стандарти, се третира от Наредба № 1-45 от 2000 г., подчертавам, 2000 г., и промените в нея, направени впоследствие. Според тази Наредба № 1-45 на министъра на вътрешните работи от 2000 г. подмяната на тези табели се извършва по изготвени от СДВР, РДВР графици. Можем да изчислим през 2000 г. кое е било правителството и кой е бил министър на вътрешните работи.
Според публикуваните в бр. 48 на “Държавен вестник” от 2002 г. разпоредбите и сроковете са следните. До края на 2002 г. е трябвало да бъдат подменени табелите, които не отговарят на новите стандарти на автомобилите с първоначална регистрация от 1991 до 2000 г. включително. До края на 2003 г. е трябвало да бъдат подменени табелите, които не отговарят на новите стандарти на автомобилите с първоначална регистрация от 1996 до 1990 г. включително. До края на 2004 г. е трябвало да бъдат подменени табелите, които не отговарят на новите стандарти на автомобилите с първоначална регистрация от 1981 до 1985 г. включително. До края на 2005 г. е трябвало да бъдат подменени табелите, които не отговарят на новите стандарти на автомобилите с първоначална регистрация от 1976 до 1980 г. Тоест, по първоначалния вариант на наредбата до края на 2005 г. ние е трябвало да се справим с всичко. През 2000 г., когато е издадена тази наредба, не е имало тези срокове, за съжаление. Очаквало се е хората сами да проявят инициатива и да направят подмяна на тези табели веднага. Това обаче не се е случило и през 2002 г. вече се правят тези графици, които са част от наредбата – тя разбира се е публикувана в “Държавен вестник”, както знаем всеки, който дължи нещо като поведение към държавата, трябва да спазва това да се случи.
Така при приложението на нормативния акт за подмяна през 2006 г. би следвало да останат регистрационните табели, които не отговарят на новите стандарти и само за автомобилите с първоначална регистрация преди 1975 г., тоест един наистина пренебрежимо малък процент. През 2005 г. всичко е трябвало да бъде приключено, но не заради европейската интеграция, а заради чисто вътрешни стандарти, които е предложило към онзи момент Министерството на вътрешните работи. Наредбата между другото е ведомствена.
В този смисъл на 1 декември 2005 г. Министерският съвет приема решение за изменение и допълнение на Наредба № 1-45, тъй като се вижда, че тя не се изпълнява ритмично, с конкретни текстове за ускоряване на пререгистрацията на превозни средства, която промяна, трябва изрично да се подчертае, съкращава само срокът, но не променя задължението и засяга само автомобилите с първоначална регистрация преди 31 декември 1975 г. За всички останали превозни средства пререгистрацията е трябвало да приключи, както вече казах, най-късно до 2005 г.
От цитираните разпоредби е видно, че не става дума за продължаващ натиск на управляващите, а за привеждане в изпълнение на вътрешен нормативен акт. Мисля, че това дава и отговор на въпроса дали операцията е ненужна и дали, когато става дума за изпълнение на нормативен акт, който не е оспорен и е действащ от 2000 г., може да се говори за някаква дискриминация. Аз зная, че невинаги е лесно да се изпълняват законите и всички ние имаме проблем с това – имаме проблем с изпълнението им навреме и с безпроблемното им приложение, но както са казали юристите: “Дура лекс – сед лекс” - „Суров закон, но закон”. Важно е да имаме правила! Нали затова искаме да влезем в Европейския съюз, за да има още една граница, от която нататък правилата биват контролирани дали се изпълняват.
Като министър по европейските въпроси съгласно разпоредбите на Постановление № 145 от 2005 г. – това е постановлението, на което се базира моята работа и има ли координираща функция относно конкретното изпълнение на ангажиментите на Република България към Европейския съюз, един от тези ангажименти бе и продължава да бъде предприемането на ефективна мярка във връзка с повишаването на нивото на задължителната "Гражданска отговорност" и в отговор на критиките на Европейския съюз от Мониторинговия доклад, който все още добре помним. Единствената област на сериозно безпокойство по Глава 3 "Свободно предоставяне на услуги", водена от Министерството на финансите, е областта "Гражданска отговорност".
Пререгистрацията на неотговарящите на новите наши, вътрешни стандарти от 2000 г., табели на автомобилите бе препоръчана в анализ на експерти от различни български ведомства. Този начин бе предложен като най-целесъобразно решение. С него едновременно се изпълнява съществуващ и действащ нормативен акт – това е 1/45 от 2000 г., и, от друга страна, повишава нивото на сключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност", която пък се явява задължително изискване за пререгистрацията на моторните превозни средства. Тоест с нещо, което съществува в нашето правно пространство, ние използваме да се провери как изпълняваме ангажиментите си за гражданска застраховка. Тези мерки имаха положителен ефект върху изпълнението на ангажиментите и в Доклада от 16 май и 26 септември тези области вече не са червени.
Нивото на гражданската застраховка беше много ниско за страната. Всички си даваме сметка, а Вие като икономист, при всички случаи по-добре от мнозина, какво означава да няма гражданска застраховка. В много страни дори и спряло моторно превозно средство трябва да бъде застраховано за това, защото с него може да се случи инцидент на улицата дори и то да не е в движение. Междупрочем в България това не съществува.
Основната цел на българските превозни средства е да се движат по пътищата на целия Европейски съюз без гранични проверки за застрахователни полици "Гражданска отговорност" и да се гарантира пълното прилагане на Четвъртата директива за автомобилното застраховане.
Относно цената. Тя е определена с нормативен акт, а именно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси на Министерския съвет, одобрена с Постановление на Министерския съвет № 53 от 1998 г. и последно изменена на 30 април 2004 г. Както знаете, актовете на Министерския съвет се приемат задължително с финансова обосновка, която се одобрява предварително от министъра на финансите.
На въпроса дали се предвижда нова масова пререгистрация след 1 януари 2007 г., отговорът е: "Не!". Пререгистрацията ще се извършва с подмяната на автомобилния парк или по искане на собственика на превозното средство.
Накрая нещо, което може би е любопитно. Имаше идея, там, където е българското знаме на регистрационната табела в момента, да се раздадат безплатно стикери с европейското знаме, които да се залепят, за да може табелите ни да имат този знак, който ще дава и един външен израз на възможността да се пътува безпрепятствено през границите на Европейския съюз.
Разбира се, че въпросът е важен, разбира се, че е и социален. Това, което мога да кажа, е, че всъщност ние тук използвахме една законодателна икономия на практика като един съществуващ нормативен акт беше натоварен с допълнително съдържание да се изпълни задължителната "Гражданска отговорност" и да се направи проверка дали това е станало.
В резултат на това мога да ви кажа, че 98% от българите сме застраховали автомобилите си, което е много важно. Това дава повече сигурност на всички по пътищата и така се изравняваме до нивата в Европейския съюз. Разбира се, съжалявам и за опашките, и за това колко много чакане е имало, само че пак ще завърша с една пословица, постулат в правото: "Който върши нещата зле, ги върши два пъти". А който не ги върши навреме, очевидно в този случай трябва да преодолее и опашката. Ако си изпълнявахме ритмично тази наредба нямаше да има такова струпване.
Междупрочем след като се съкрати само с няколко месеца срокът – аз исках това да стане до месец март заради доклада, той беше удължаван няколко пъти, така че на практика е почти до края на 2006 г., тоест бяхме с една година закъснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Кунева.
Госпожо Капон, имате право да зададете до два уточняващи въпроса. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, госпожо министър, за изчерпателния отговор и за това, че стана ясно, че явно натискът е единственият метод, за да реализираме определена политика, тъй като не мога да си представя, че трябваше да изчакаме няколко години една нормативна уредба да не се изпълнява поради причината, че тя е и нецелесъобразно създадена като такава и не е имало воля – не само политическа, но и административна, тя да бъде изпълнявана в ред, да бъде направен сред гражданите обществен дебат по случая. Да се знае, че изтичат тези срокове, този график, който Вие и аз може би знаем. Въпросът е, че той не беше стигнал до гражданите и се получи тази истерия през последната година.
Точно като икономист искам да Ви кажа, че за да изпълним ангажимента си особено по застраховката смятам, че има много по-сериозни методи и те се наричат пазар – пазар в конкуренция и пазар в цена, а не под натиска на управляващи, под натиска на министерство за спазване на задълженията. Тъй като под натиск, за съжаление, наистина ако веднъж не си свършиш работата, ще я вършиш два пъти. Но под натиск се получава и голямото социално напрежение, и отвращението към политическия елит.
Използвам случая накрая, тъй като нямам допълнителни въпроси, Вие бяхте изключително изчерпателна, да Ви пожелая оттук нататък, надявам се и след минаването на цялата процедура за комисар на Република България в Европейското правителство, да не се налага натиск за изпълняване на ангажименти, а просто политическа воля и най-доброто, което е за хората, защото Европа не може да е плашило и да се използва за натиск от когото и да било, тъй като Европа е глобалният свят, който ние двете с Вас знаем, че е за добрите стандарти на живот на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Следващото питане към министър Кунева е отправил народният представител Десислав Чуколов относно свободния достъп на български граждани до пазара на труда във Великобритания след 2007 г.
Имате думата, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Кунева, в средата на месец август т.г. английски медии изнесоха информация за това как управляващите среди във Великобритания се готвят да посрещнат членството на България в Европейския съюз. Приеманите в началото за непотвърдени данни, че Обединеното Кралство готви ограничения за българските работници се оказаха верни. От 1 януари следващата година Великобритания ще ограничи притока на работници от България, въвеждайки по този начин един драстичен двоен стандарт спрямо родината ни. Такива ограничения не бяха приложени за нито една от новоприетите страни от предишната вълна на разширяване на Европейския съюз. Важно е да се отбележи, че тези ограничения няма да важат за ниско квалифицираните кандидати за работа. С това свое решение Великобритания ясно показа как гледа на България, а именно като на една страна, способна да предлага обслужващ персонал и като балкански берачи на плодове. Само това може да предложи. Въпреки това в Британските медии страната ни се представя като някаква реална опасност за добрия начин на живот на англичаните.
Държа да отбележа, че у нас, въпреки многобройните поводи за това, не се води подобна кампания против Обединеното Кралство, въпреки че всички знаем за пиянските и вандалски постъпки на английски летовници. Помним разбитата глава на барманът Мартин Георгиев, който отново беше в ролята на обслужващ персонал на един самозабравил се английски лумпен. Не могат да се забравят и подвизите на един друг поданик на кралицата, който реши да пребива българи с бухалка в едно наше село, само защото така му харесвало.
Хиляди българи се редят на опашка пред английското посолство за виза и не получават такава, а български мафиоти спокойно притежават имоти и бизнес на острова.
Какво получаваме в замяна? Политика на двойни стандарти. Тази политика на ограничение се различава от водената досега от страна на Великобритания. Факт е, че тази страна досега е спечелила много от отворения трудов пазар и въвеждането на подобна мярка точно сега и точно за нас е необяснимо. Друг очевиден факт е, че британският трудов пазар няма да почувства никакъв натиск от отварянето си към нас поради малкия брой желаещи българи да работят на острова.
Това мое питане към Вас отправих на 22 август т.г. Сега сме 3 ноември. Минаха повече от два месеца. Тогава поисках да разясните актуалното състояние на все още водещият се дебат в Обединеното Кралство. Сега вече имаме решение по този въпрос. Въпреки всичко бих желал да чуя как гледате на тази ситуация сега, вземайки предвид и факта, че сте номинирана и като еврокомисар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Имате думата за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Чуколов, уважаема госпожо Капон, понеже и двамата направихте референция към моята номинация, все пак нека имаме предвид, че до 31 декември аз съм български министър по европейските въпроси и в качеството си на такъв ще ви отговоря, най-малкото защото ми предстои изпит пред Европейския парламент, който никак не е за подценяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но ние не се съмняваме, че Вие ще се представите блестящо, госпожо Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви.
Проблемът с този въпрос, както впрочем и с въпроса на госпожа Капон, е, че в голяма степен съм съгласна с Вас, както и за това, че трябва да има дисциплина и повече обяснение и пропагандиране на всеки един акт, който трябва да се изпълнява, нормативен акт в нашето законодателство, така и затова, защото аз съм напълно убедена, че не е полезно за Европа ограничаването на трудовия пазар. Имах възможност в тези последни два месеца, за които Вие говорите, много пъти да го кажа, включително и пред моя европейски колега - британския министър по европейските въпроси господин Хун, ден преди този дебат да се разгори в парламента, защото аз не бих могла по пътя на вестниците да водя диалог с общественото мнение на Великобритания. Аз говорих с него, изложих всичките ни аргументи и той се съгласи. Защото британското външно министерство е много проевропейски ориентирано и това не беше мнението на британското външно министерство за ограничаване на трудовия пазар. Но аз все пак ще Ви кажа тяхната гледна точка, без да смятам, че тя е правилна.
Великобритания след 2004 г. наистина отвори пазара си за новоприетите десет страни членки. Очакванията на британските власти са надвишени в пъти, а именно предвижданията са били само за 13 хиляди души, които искат да работят от новите страни, а на практика официално регистрираните са 427 хиляди, като се счита, че истинският брой е повече от половин милион. Това е дало повод за загриженост от нова вълна емиграция от български и румънски работници след присъединяването на страните от 1 януари 2007 г. Според британските медии очакванията на правителството са за прилив между 60 хиляди и 140 хиляди българи и румънци през първата година след присъединяването на двете страни. Разбира се, че ние сме три пъти по-малка държава от Румъния, но договорът за влизане на двете страни от втората вълна се случва в един и същи момент.
Без да навлизам в подробности от самия дебат, ще се опитам да очертая главните му насоки. Основните привърженици на налагане на ограничителни мерки са министърът на труда Франк Филд и вътрешният министър Джон Рийд, защото го свързва със сигурността. Изтъква се сериозното отражение на емиграцията върху жилищната политика и опасения от огромен натиск над британската образователна, социална и здравна системи след присъединяване на Румъния и България. Тези опасения се споделят и от деловите среди, част от тях, и от представители на хотелиерския и ресторантьорския бизнес.
Като аргумент в подкрепа на горните опасения се изтъква и броят на потърсилите помощ безработни. Той е нараснал през последните шест месеца и през м. юли е достигнал най-високото си ниво от 2002 г. Относно България като притеснителен се изтъква и фактът, че повече от 20 хиляди души от страни като Молдова и Македония са получили българско гражданство през последните години и още поне 55 хиляди са в списък на чакащите. Предположението е, че е повечето от целия достъп до трудовия пазар.
Като контрапункт на аргументи “против”. Британският премиер Тони Блеър подкрепи правото на българи и румънци да работят във Великобритания след присъединяването, като изтъква ползите от работниците емигранти, заявявайки, че повишават растежа между 0,5 и 1% годишно. Това становище се сподели и от държавния министър по европейските въпроси Джеф Хун. Британските бизнес лидери настояват Великобритания да продължи политиката на отворени врати. Изследванията на британски институт са, че много малък процент от българите и румънците ще потърсят това свое право във Великобритания. В полза на отворените врати се обявява и бившият директор на Конфедерацията на британския индустриален бизнес, бизнес организация от селскостопанската и хранителната промишленост.
Тъй като времето ми изтича, аз искам да ви кажа, че това, което можах да направя малко преди този дебат да се случи, е да се появява в две предавания на Би Би Си, като това беше основната тежест на моето изказване. Не мисля, че това е полезно за Великобритания, не мисля, че е полезно за Европа и не мисля, че е полезно и за нас, защото ние трябва да се доказваме в конкурентна среда и Великобритания би могла да бъде част от тази среда. За съжаление обаче, преходни периоди за трудовия пазар е съществувало и при предишни разширявания. Изтъква се, че Испания и Португалия, когато са се присъединявали, са имали много по-дълъг период на забрана, отколкото две години, осем години невъзможност да работят в страните, които тогава са били много по-малко.
Напълно съм съгласна с Вас, че това не може да бъде политика на Европейския съюз. Ако ми се отдаде възможност да изкажа това свое мнение в рамките и на Европейската комисия, аз смятам да го защитавам. Не е полезно за Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Десислав Чуколов за два уточняващи въпроса.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Уточняващите ми въпроси към Вас, госпожо Кунева, са два.
Въпросът за налагане на ограничения от страна на Великобритания спрямо българските работници се повдигна в средата на м. август. Следейки медиите, разбрах, че малко преди дебата в британския парламент Вие сте била там. Въпросът ми конкретно е: какво направихте в периода от август до края на октомври, освен тези явявания по телевизията, за да се избегнат конкретно тези ограничения?
Вторият ми въпрос е: възнамерява ли българското правителство да въведе реципрочни мерки спрямо Великобритания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Чуколов, за тези няколко месеца не само аз съм направила опити в тази посока. Имаше посещения на много високо ниво – на външния министър на България, на министър-председателя, на министъра по труда и социалните въпроси. Междупрочем, тези положителни публикации, които се явиха в британската преса, които имаха за цел все пак да уравновесят негативното говорене, също бяха направени с много активното съдействие от страна на българското посолство. Имахме няколко изследвания от страна на български организации, които проучват общественото мнение, за да можем да предоставим достатъчно данни на тези, които ни подкрепят във Великобритания.
Така например се установи, че опасността, която се привижда на някои таблоиди във Великобритания, че има висок ръст на престъпност, която би могла да бъде внесена при свободното движение на хора, изобщо не се оказва вярна, защото има само осем българи, които излежават наказание във Великобритания. Това беше многократно повтаряно на различни нива. Самият факт, че британското обществено мнение беше разделено, както и самият факт, че правителството имаше много силно крило, което говореше в подкрепа на отварянето на пазара, е достатъчно доказателство, във всеки случай доказателство, че опити са направени.
Има обаче нещо друго, което е малко отвъд този конкретен случай – това е какво прави Европа.
През м. юни, тъй като Вие питахте какво е направено, излезе един доклад на комисаря Шпидлър по въпросите на заетостта и конкурентоспособността. В този доклад недвусмислено беше казано, че страните, които са отворили пазарите си, са успели да повишат ръста на производство. Това сред десетте страни бяха само Великобритания, Ирландия и Швеция. Само три страни посмяха да отворят пазарите си веднага и те бяха възнаградени за това. Обаче след като от десятката получиха толкова силен натиск върху работния си пазар, то сега проявяват повече предпазливост. Според мен политиката трябва да бъде насочена в посока – Европейският съюз да не се възползва от тези преходни периоди за своите страни членки. Европейската комисия дава силен сигнал в тази посока, но за съжаление няма резултат навсякъде.
Така или иначе българските работници, които искат да опитат шанса си извън България за по-добра кариера и по-добър живот, вероятно, в много случаи могат да направят това в повече страни, отколкото десятката, защото се присъединяваме към един пазар на 26 страни. Не зная дали българското правителство ще се възползва от реципрочни мерки. Засега няма такова решение. Но във всеки случай, аз го казах в разговорите си с моя колега, по-скоро като една политическа заплаха, защото това би дало лош сигнал във всички онези бъдещи начинания, които предстоят между двете страни. Впрочем нашата страна вероятно също ще изпита недостиг на работна ръка. Това е пък другата теза – че по този начин се предпазва от сътресения нашият собствен трудов пазар. Има много какво да се работи и да се желае в тази област.
Съжалявам, че не мога да Ви дам категоричен отговор на последния Ви въпрос за рестрикциите, но не бих искала да говоря от името на кабинета тогава, когато не съм упълномощена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Десислав Чуколов да изрази отношение към отговорите на министъра за две минути.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Госпожо Кунева, разбирате, че идеята на това питане е да се постави проблемът как управляващите засега в България защитават авторитета на нашата страна пред международните ни партньори. Днес се налагат ограничения за българските работници, вчера беше настояване за закриване на ядрени реактори, остава висящ въпросът за налагане на предпазни клаузи, утре ще е някакво поредно унижение за страната ни.
Сама знаете, че Европейският съюз представлява една огромна битка за национални интереси. С подобни половинчати ходове едва ли ни предстои добро бъдеще.
Ние, българските патриоти, настояваме докато все още сте на този пост, да защитавате националните интереси и достойнства на всяка цена. Ще ви дам един пример как се прави това.
Калинка Драганова – кметица на с. Гела. Тази достойна българка ни напусна в началото на тази година, но примерът, който ни даде, ще се помни дълго време. Тази българка не се поколеба и не допусна английски туристи в селото си, след като английското посолство у нас се изгаври с танцовия ансамбъл на селото и не му даде визи за международен фестивал. Скоро след това от посолството издадоха визи.
Надявам се да разбирате, че достойното членство на България в Европейския съюз няма да се случи, ако премълчавате винаги всичко и така половинчато се работи, без да се настоява например за провеждане на тези реципрочни мерки само и само да не се разгневи някой еврофактор. По този начин, по който досега се води тази политика, ще станем членове на Европейския съюз, но не и достойни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания, зададени към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Господин Чачев, заповядайте да развиете в рамките на три минути Вашето питане към министър Чакъров.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпреки че още през 2001 г. правителството на Сакскобургготски и Доган записа в програмата си до м. март 2005 г. да се определят районите, които да бъдат включени в европейската екомрежа “Натура 2000”, едва преди два месеца – през м. август т.г., Вие сформирахте междуведомствена група, която да изготви критериите за издаване на разрешения за инвестиционни намерения и експлоатация на тези защитени зони.
И днес, броени дни преди присъединяването на България към Европейския съюз, българското правителство не е представило в Брюксел списъка на териториите, които ще бъдат включени в европейската екологична мрежа “Натура 2000”. Ако това не бъде направено до края на годината, на България ще бъдат наложени санкции, включително и орязване на парите от фондовете на Европейския съюз. Заради сложността на въпроса по определяне на защитените зони има вероятност както от неспазване на срока, така и от непрозрачно вземане на решенията, които да навредят сериозно на България, да имат негативен отзвук в Брюксел. Като се прибави и фактът, че няма време и за обществено обсъждане, собствениците и инвеститорите се опасяват, че ще бъдат поставени пред свършен факт, когато терените им се окажат под действието на съответните ограничения. В тази връзка е и моето питане: защо българското правителство и Министерството на околната среда и водите не изпълниха собствената си програма за действие през 2005 г. да бъдат определени районите, които да бъдат включени в европейската екологична мрежа? Кой ще понесе отговорността за новите санкции, които ще бъдат наложени на България от страна на Европейския съюз? Как ще бъдат обезщетени хилядите собственици и инвеститори, намиращи се в информационно затъмнение, които ще бъдат поставени пред свършен факт, когато терените им се окажат под действието на ограниченията, произтичащи от статута на европейските екотеритории? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Както ви е известно, господин министър, разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! В отговор на поставените Ваши въпроси бих искал да посоча, че Министерството на околната среда и водите не е планирало и никога не е декларирало, че местата по “Натура 2000” ще бъдат определени до края на 2005 г., визирам и правителството, което Вие посочихте. Крайният срок за това, поет като ангажимент в хода на преговорите и потвърден от договора за присъединяване, е краят на 2006 г. Това означава към датата на присъединяване България да депозира в Европейската комисия национален списък и стандартизирана документация за местата по “Натура 2000”. В изпълнение на този ангажимент през последните три години Министерството на околната среда и водите координира и подпомага, включително финансово, огромна по обем проучвателна работа в различни райони от страната за събиране на информация за подходящите места за целите на “Натура 2000”. Резултатите до момента и следващите стъпки са следните: през август 2006 г. в Министерството на околната среда и водите е внесена документация за местата по “Натура 2000”, предназначени за опазване на дивите птици, съгласно Директивата на Европейския съюз за птиците. През септември тази документация по процедурите на Закона за биологичното разнообразие е обсъдена от Националния съвет по биологично разнообразие. Предвидено е до края на м. ноември списъкът, включващ 109 места за опазване на дивите птици, да бъде внесен за приемане от Министерския съвет. Искам да ви уверя, че този срок няма да бъде и до края на м. ноември, тъй като вече имаме готовност това да бъде реализирано. Тъй като тези места не подлежат на специално одобрение от Европейската комисия, след решението на Министерския съвет ще стартира процедурата по Закона за биологичното разнообразие за обявяване на местата със заповеди на министъра на околната среда и водите, като очакваме този процес да приключи около средата на 2007 г. До момента в Министерството на околната среда и водите е внесена документация за 140 места за опазване на местообитания и видове съгласно Директивата на общността за местообитанията. До края на този месец се очаква да получим документацията за общо 120 места. За тези обекти сме планирали заседания на Националния съвет по биологично разнообразие през този месец и приемане на Националния списък от Министерския съвет в началото на м. декември. Списъкът и цялата документация за тези места ще бъдат представени в Европейската комисия за одобрение. Европейската комисия ще организира дискусии по тяхната пълнота и качество на поредица от така наречени биогеографски семинари. В тази връзка е възможно установяване на необходимост от допълване на списъка или отпадане на някои от предложените първоначално места.
От опита на други държави членки може да се заключи, че този процес протича в рамките на една, две до три години. Едва след одобрението на списъка от Европейската комисия всяко място ще бъде официално обявено за защитена зона със заповед на министъра на околната среда и водите.
От изнесеното дотук е очевидно, че работата върви успешно. Аз не намирам основания да се съмнявам, че правителството, респективно Министерството на околната среда и водите, няма да изпълнят поетите ангажименти за представяне пред Европейската комисия към датата на присъединяване на национален списък и съответната документация за местата по “Натура 2000”.
Вторият въпрос е непосредствено свързан с първия. Както вече казах, ние ще спазим срока за представяне в Европейската комисия на местата по “Натура 2000”. В тази връзка не виждам причини за налагане на никакви санкции на страната. Практиката в другите страни показва, че в резултат на обсъжданията на биографските семинари Европейската комисия може да изиска от страната допълнителна информация и предложения за допълнителни места по “Натура 2000”, но това не води до налагането на санкции.
На третия Ви въпрос за компенсациите на собствениците, чиито земи попадат в “Натура 2000”, Ви уведомявам за следното. Предвижда се физическите, юридическите лица и общините – собственици или ползватели на земи, гори и водни площи да бъдат компенсирани за пропуснати ползи и направени разходи чрез средствата, отпускани от европейския Земеделски фонд за развитие на селските райони и европейския Фонд за рибарство. Рамковият документ, определящ разпределението на средствата от европейския Земеделски фонд за развитие на селските райони на национално ниво е Националният стратегически план за развитие на селските райони.
В процес на разработване са три мерки, чрез които ще се извършват плащанията на собствениците и ползвателите, както следва. Агро-екологична мярка – национална агро-екологична програма, даваща възможност за доброволно включване на собствениците и ползвателите на земи и гори, попадащи в така наречените земи с висока природна стойност в извънзащитените зони и места “Натура 2000” може да се прилага, независимо от етапа, на който се намира процедурата по обявяване на дадено място по “Натура 2000”.
Мярка “Натура 2000” за земеделски земи. По нея се предвиждат компенсаторни плащания за пропуснати ползи и направени разходи при изпълнение на законовите ограничения за ползвателите на земеделски земи, попадащи в границите на обявени защитени зони.
Мярка “Натура 2000” за гори. По нея се предвиждат компенсаторни плащания за пропуснати ползи и направени разходи при изпълнение на законовите ограничения за ползвателите на гори, попадащи в границите на обявени защитени зони.
Нормативните документи се изготвят от Министерството на земеделието и горите при пълно съдействие от страна на Министерството на околната среда и водите за всичко, което е необходимо да бъде налице като информация и като логистика от наша страна.
В заключение, бих искал да споделя, че лично аз съм оптимист по отношение на изпълнението на изключително сложната и отговорна задача, свързана с изграждането на “Натура 2000” в България. Ние имаме всички основания да се гордеем с нашата прекрасна природа и биоразнообразие. Смея да кажа, че тя е една от най-богатите в рамките на Европейския съюз. Еврокомисарят по околна среда Ставрос Димас при неговото посещение в началото на м. април заяви, че страната ни има всички основания да се гордее със своя принос по отношение на прекрасната ни природа и изключително богатото биоразнообразие. Всички ние полагаме и ще продължим да полагаме всички необходими действия, мерки и усилия тя да се запази и да се развива устойчиво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев. Господин Чачев, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър! Радвам се на Вашия оптимизъм, обаче реално в България все още хората не знаят дори какво означава “Натура 2000”. Не само, че хората не знаят, но има и такива, които смятат, че ако земите им попаднат в екомрежата, ще търпят огромни ограничения и финансови загуби. Това е и първият ми доуточняващ въпрос: защо правителството и Министерството на околната среда и водите допусна тази заблуда? Защото “Натура 2000” не означава за мен спиране на бизнеса – това и Вие го казахте – а насоки за правилния бизнес в местата, попадащи в тази екомрежа. Разбира се, не само насоки, а и сериозна финансова подкрепа.
Оттук и вторият ми въпрос: как правителството и вашето министерство ще приложи интегриран подход, така че дейностите в екомрежата да бъдат подпомогнати по няколко европейски фондове, а не само по земеделския, така че в тези региони икономическото развитие не само да не бъде ограничено, а да се постигне действително едно по-добро развитие, така че България по-бързо да отговори на изискванията за членството ни в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.?
Господин министър, в началото Вие казахте, че правителството не е поемало такива ангажименти. Тези ангажименти са записани в Глава “Екология” и предишното правителство в програмата си, а то беше и ваше все пак, имаше срок м. март 2005 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров. Господин министър, моля Ви да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Не подценявайте нашите граждани! Недейте в никакъв случай да подхождаме с квалификация от рода, че хората не разбират какво означава “Натура 2000”. Аз лично съм убеден в интелектуалния потенциал на всички наши граждани и че до голяма степен те са информирани. Естествено, от наша страна е в ход информационна кампания, която продължава. Тя ще продължи с всеки един ползвател или собственик, бил той физическо, юридическо лице или община и допълнително ще им бъде разяснено точно какви дейности могат да развиват, точно от кои фондове могат да кандидатстват, по какъв начин всичко това да бъде реализирано.
Искам тук, от трибуната на Народното събрание, да уверя всички граждани, всички ползватели и собственици, че от наша страна, от страна на Министерството на земеделието и горите, които конкретно ще оперират в по-голяма степен и ще работят в тази насока, че от страна на Министерството на околната среда и водите те ще имат отворени врати и ще получават пълната информация.
По отношение на междуведомствената работна група, която наистина беше създадена по мое предложение с решение на Министерския съвет, смятам, че най-после имаме един адекватен формат и участие на всички субекти, които имат отношение. Подчертавам, при това на най-ранен етап, когато се предвиждат инвестиционни намерения в тези защитени зони, така че да се прецени целесъобразността и най-вече законосъобразността на всяка една инвестиция. Целта е една – да опазим нашата прекрасна природа, да има възможности за реализация на инвестиционни намерения.
Най-важното, бих искал да погледнем и в едно друго направление – освен ползването на тези гори, земи и водни площи, които ще попаднат в защитените зони, да развием такъв туризъм, какъвто подобава на нашата прекрасна природа и нашата страна, да я съхраним, да я развиваме устойчиво и да привличаме по-богати туристи. Във всички случаи ние трябва да пресечем това, което става на “Слънчев бряг” и по другите населени места, които вече приличат на градове, а не са туристически комплекси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев. Господин Чачев, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра в рамките на две минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, явно правителството няма визия!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Е-е-е! И Вие пък сега!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Пари има – знаете много добре – и ще има!
Господин Божинов, за периода 2007-2013 г. Европейският съюз одобри 43% или 371 млрд. евро за опазване и управление на природните ресурси. Но българското правителство не прави нищо! Неслучайно ни беше върната Националната стратегическа референтна рамка, господин министър!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ама Вие сте организирали кампания ли?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Някои казват поради некомпетентност и грешно управление. Това не е вярно!
Аз ще бъда откровен. Истината е съвсем друга и Вие я казахте – огромни корпоративни интереси и грубо погазване на българските закони. Основните конфликти, Вие го казахте, са по Черноморието, по големите курортни комплекси, по планинските курорти.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Такова нещо не съм казвал.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Казахте го: Слънчев бряг. Така ли е, господин министър?
Обичайната схема след 2001 г. е: купуват се на безценица земеделски земи, прави се замяна със земи в курортите – били те Черноморски или планински, взема се разрешение за строеж и резултатът е налице. Само след години ние ще рушим нашите Черноморски курорти, а малко по-късно и планинските, господин министре. Така че ние не само че нищо не правим, а погазваме европейските директиви и екологията рано или късно ще ни накаже. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров да зададе своето питане към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Знаете, че от 2007 г. и членството на България в Европейския съюз в повечето случаи отпада данъкът върху добавената стойност при внос на стари автомобили. Има различни ситуации, но в повечето случаи този данък отпада.
В различни публикации в медиите представители на правителството казват, че този данък ще бъде заменен с други такси, като се говори за увеличаване на екотаксите, от една страна, а от друга страна, се говори за увеличаване на таксата за регистрация на автомобили.
Много български граждани се обърнаха към мен обезпокоени с питания каква е истината и защо правителството не казва каква политика ще има по този въпрос през 2007 г. Много хора разчитат да купят такива автомобили и имат нужда от повече яснота по тази тема. Включително от Асоциацията на вносителите на автомобили се обърнаха към мен, имахме няколко срещи и те също протестираха срещу общата неяснота за това какво се случва с вноса на стари автомобили от 2007 г.
Крайно време е, господин министър - остана много малко време - ясно и категорично да кажете какво ще стане, какви мотиви и причини виждате евентуално за увеличаване на някакви такси – било то екотакси, и в рамките на Вашите правомощия дали Министерският съвет е обсъждал тази тема, дали е взето решение? Надявам се на много ясен отговор, който оттук нататък да даде пълното разбиране какво ще се случи и какво настъпва от 2007 г. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, в отговор на Вашето питане бих искал да Ви информирам за следното. Министерството на околната среда и водите в Закона за управление на отпадъците е транспонирало принципите и отговорностите на производителите - и там естествено е транспонирано основно правило в екологията: "Замърсителят плаща". Тъй като в Република България не са регистрирани производители на моторни превозни средства, на практика се прилага само единият от принципите, а именно: замърсителят плаща.
По отношение на това, че различни представители на тройната коалиция все по-често коментират пред българските медии, че ще се увеличат продуктовите такси или така наречените екотакси за стари автомобили поради отпадане на ДДС при внос от страните – членки на Европейски съюз, е необходимо да имате предвид, че няма и не следва да се прави връзка между размера и основанието за ДДС при внос и заплащане на продуктова такса за МПС. Размерът на таксата е определен през 2001 г. с Постановление на Министерски съвет № 137 за приемане на тарифа за таксите за продукти след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, в момент, в който не е имало въведени в българското законодателство цели за оползотворяване и рециклиране на отпадъци от моторни превозни средства, като продуктовата такса не е била обвързана с действителното замърсяване, което може да причини моторното превозно средство след излизането му от употреба.
За постигане на целите, регламентирани в чл. 21 от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъци от моторни превозни средства, таксата първоначално е била определена в размер от 80 лв. Министерството на околната среда и водите към момента проучва адекватността на размера на екотаксите за моторни превозни средства спрямо различни променливи фактори, като например увеличаването на целите по години според § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба за изискванията за третиране на отпадъци от моторни превозни средства и промяната в нормативната уредба, свързана с екологичната отговорност и други. По-подробна информация би могла да бъде дадена след приключване на проучването и извършването на оценка на въздействието на евентуалните промени.
В заключение бих искал да се обърна към Вас и към всички интересуващи се от това проучване - евентуалната наша позиция е, че в никакъв случай нашите граждани няма да бъдат натоварени допълнително с нереалистични, непринципни и необективни такси.
Що се отнася до интереса на Асоциацията на вносителите – те няма защо да се притесняват, защото, доколкото разбирам, Вие визирате вносителите на нови автомобили.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): На стари.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз като министър на околната среда и водите се радвам, че през последните години тенденцията за покупка на нови автомобили е изключително възходяща. Ние като граждани може да се радваме, че по този начин употребяваме автомобили, които емитират все по-малко компоненти, които замърсяват околната среда, тоест са с по-добри екостандарти.
На другия въпрос, господин народен представител, бих искал да си отговорим през последните години колко стари автомобили от Европа бяха внесени в нашата страна? И трябва да видим реалната картина. Всички знаем до какво води след като бъде изведен от експлоатация един автомобил, какви компоненти има, кои подлежат и кои не подлежат на рециклиране и всичко това трябва да бъде видяно в цялостност. Знаете, че имаше идея за много сериозни инвестиции по отношение на мутилизация на старите автомобили, именно защото интересът беше много голям и той е наличен, защото в нашата страна са внесени изключително много стари автомобили от Общността. Аз се радвам, че през последните години вследствие на по-добрия стандарт - икономически, финансов и социален, тенденцията е такава, че наистина се закупуват повече автомобили и това говори за по-доброто състояние на повече наши граждани. Естествено трябва да се съобразяваме с възможностите и на хората, които биха искали да си купят и стари автомобили. Нашата позиция е, че в никакъв случай те няма да бъдат допълнително натоварени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров да зададе доуточняващи въпроси в рамките на две минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Да разбирам ли Вашия отговор - че таксата, която казахте, че е 80 лв., няма да се увеличава? Моля Ви по-категорично да обясните, тъй като много хора очакват Вашия отговор. Вие малко уклончиво се опитахте да отговорите и в крайна сметка не стана ясно тези 80 лв. ще се увеличават или няма да се увеличават? Кажете го ясно и категорично, за да няма повече двусмислие.
Второ, по отношение на това изследване, което правите, което визира оценка на въздействието при внос на стари автомобили: кога сте го започнали и кога то ще завърши, кога да очакваме резултат от него? Защото има подобни изследвания, които продължават с години и никога не завършват. Кажете краен срок, когато да очакваме резултата, за да е ясно какво се случва. И как точно в този момент се провежда това изследване, когато отпада ДДС-то при внос на стари автомобили? Някак си съвпадат нещата и неслучайно медиите ги свързват – че от страна на правителството се прави опит отпадането на един данък, да бъде заменен с такса. Вие отрекохте тази връзка и е нормално да я отречете, защото, ако тя бъде доказана, веднага би имало санкции от страна на Европейския съюз. Моля Ви за отговор на тези два уточняващи въпроса – ясно да кажете, че няма да бъде увеличавана екотаксата. Смятате, че няма основание за това, така че не трябва да бъде увеличавана.
И вторият въпрос е: кога е започнало това проучване за оценка на въздействието и кога ще приключи, за да знаем кога ще има развитие по този казус? Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин народен представител, това, което бих искал да отговоря допълнително на зададените от Вас въпроси, е, че имаме цели, които трябва да изпълняваме ежегодно.
По отношение на организацията за оползотворяване на отпадъци от моторни превозни средства бих искал да дам както на вас, уважаемите народни представители, така и на цялата ни общественост информация, че се работи ефективно. Визирам не само организацията, но и другите структури, които работят в тази насока. Аз съм оптимист, че тези цели ще бъдат изпълнявани.
Интересът от страна на бизнеса за реализацията на тези дейности е сериозен. Най-вероятно ще има и други организации, които ще се занимават с тези дейности. Приветствам ефективните усилия на бизнеса, така че ние да изпълняваме нашите цели и ангажименти, та нашата околна среда да бъде чиста, а по-голямата част от отпадъците да бъдат рециклирани и оползотворявани.
Вие сте икономист и моите впечатления, а и това, което съм чул от Вас, е, че имате икономическа мисъл. Ако някой Ви каже днес, че цената на дадена услуга или продукт при утрешните реалности няма да бъде увеличена и че след като се анализират всичките данни и се има предвид цялата картина, всичко ще бъде по този начин, значи няма да бъде откровен и отговорът няма да бъде точен.
Съобразно резултатите от проучванията и анализите на резултатите ще се вземе съответното решение. Във всички случаи то ще има изключително принципна и обективна основа, ще има релация с целите, които ще се постигат, ще има наистина цялостен комплексен подход, анализ и решение в конкретния случай, за което всички вие ще бъдете уведомени веднага, когато имаме тези резултати и решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, радвам се, че работите ефективно и ще работите все по-ефективно, но не дадохте отговор на основния въпрос. Сега сме ноември 2006 г. Аз не Ви питам за нещо, което ще се случи след години или след много месеци, за да не можете да ми отговорите. Питам Ви за нещо, което ще се случи след два месеца, а Вие в момента не можете да ми дадете точен отговор. Затова съм много обезпокоен, а мен ме питат българските граждани, гражданите на София, които искат да си внесат догодина стар автомобил – какви ще бъдат условията. Нито Вие, нито аз можем да им отговорим, защото Вие нямате ясна позиция. А не остана време! До 2007 г. има два месеца. Кога ще им дадете този отговор?! Правилно е да има проучване, съгласен съм с Вас. Аз съм един от хората, които държат на оценката на въздействието и на анализите, но не е ли позакъсняла доста тази работа?! До последния момент хората ще бъдат държани в шах и няма да знаят какво да правят. Ще нарастнат ли цените на старите автомобили? Ще спаднат ли? Какво ще се случи? Цялата работа е много закъсняла. Крайно време е на хората да им бъде даден отговор. Вие и в момента не казахте кога ще имате готовност да дадете този отговор. Казвате “Проучването продължава”, но тези проучвания са ценни, когато имат ясен старт и ясен завършек. Ако няма ясен завършек, проучванията си вървят, но от такива проучвания няма полза, господин министър.
Задал съм подобен въпрос и на министъра на финансите господин Пламен Орешарски, който ще отговаря дали ще увеличи таксата за регистрация на автомобил. Това е подобен въпрос. Той да има възможност да отговори след обсъждане на Министерския съвет на въпроса, на който Вие днес не отговорихте, с което не направихме нищо за българските граждани. Вашият отговор беше твърде общ. Съжалявам, че не бяхте по-конкретен, та чрез този дебат и чрез Канал 1 на Националната телевизия хората да знаят в каква позиция ще бъдат през 2007 г., отивайки да купят стар автомобил от Европейския съюз. Надявам се по други канали и по друг начин в най-скоро време, преди края на годината някой от управляващата тройна коалиция да им даде този отговор. Не може по този начин да продължават нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева. Госпожо Манева, моля да развиете Вашия въпрос към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос е провокиран от събития от началото на м. октомври, а именно трансграничното замърсяване на р. Дунав. Само преди няколко дни ни беше напомнено, че трябва да имаме готовност винаги да реагираме адекватно на такива събития.
Нека да напомня какво се случи на 2 октомври в 8,00 ч. сутринта. На територията на България започна да навлиза нефтено петно с дължина 140 км и ширина 150 м, предизвикано от рафинерията в Прахово. Какво се случи тогава и изпълни ли администрацията своите задължения? Министърът на околната среда, тоест Вие, реагира едва вечерта в понеделник. Поискахте от министър Калфин да изпрати нота до дунавските страни. Вие не използвахте възможностите, които имате за неформален контакт с министъра на Сърбия и други министри за по-бърза реакция. Едва в сряда започват да се разгръщат бонови заграждения, и то на 5 километра източно от Никопол, което се оказа напълно безполезно. Замърсяването не беше уловено още в началото на територията на България и в резултат на това беше замърсен значителен участък от бреговете на нашето крайбрежие край Видин. Имаше изключително лоша координация между ведомствата. Прословутото Министерство за предотвратяване на бедствия и аварии се появи някъде в края на събитията, или както се казва – след дъжд качулка. Параходството отказа помощ заради дългове, които имаше Министерството за предотвратяване на бедствия и аварии към тях. Нямаше и определено депо за съхраняване на опасния отпадък. Не се знаеше каква технология ще се използва за обезвреждане на тези отпадъци. Това означава, че има липса на задължителен авариен план за действие.
Не задейства и системата за ранно предупреждение и “Гражданска защита”. Фактически те бездействаха. Това са двете структури, които имат решаваща роля в тези събития. Не бяха използвани възможностите на Гранична полиция. Някога ние имахме договор с Гранична полиция и тя ни уведомяваше за рискове, още преди да са се случили на територията на България. Не стана ясно каква е практическата полза от връзката ни с Дунавската конвенция за опазване на р. Дунав със седалище във Виена и Дунавската комисия за навигация със седалище в Будапеща.
Всичко това ме кара да Ви попитам: каква е готовността на Министерството на околната среда и водите за адекватна реакция при трансгранични замърсявания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, във връзка със зададените въпроси бих искал да Ви уведомя за следното. Република България е страна по международни договори и споразумения, които имат отношение към въпросите, свързани с опазване на околната среда, в това число и в трансграничен контекст. Законът за опазване на околната среда предвижда да се прилагат точните им изисквания. Поради това с цел предприемане на незабавни действия и мерки при констатиране на трансгранично замърсяване, министерството работи съвместно с други компетентни ведомства и органи на изпълнителната власт. Трансграничните замърсявания могат да засегнат различни компоненти на околната среда – въздух, води, почви, биологично разнообразие. В зависимост от това се определят и съответните адекватни мерки и действия.
За контрол на качеството на атмосферния въздух в граничните български и румънски градове по Долен Дунав са изградени и функционират 14 мониторингови станции. Но Вашият въпрос в случая е конкретно по отношение на замърсяването, което действително имаше на 2 октомври по р. Дунав. В никакъв случай не отговаря на истината това, което Вие изказахте – по-скоро като предположение или като твърдение ли, не знам – че Министерството на околната среда и водите, респективно министърът е реагирал едва вечерта. В 9,00 ч. сутринта, веднага след като получих информация за замърсяването, бяха предприети съответните действия и мерки.
Бих искал да бъда коректен и към представителите на Гранична полиция, които съвместно със структурите на Гражданска защита, заедно с областните управители и кметовете – макар и да посочвам на последно място, но не по отношение на действия – и регионалните структури на Министерството на околната среда и водите в лицето на регионалните инспекции и в Монтана, и във Враца, и в Русе, и във Велико Търново са взели веднага съответно отношение, както и Басейнова дирекция. Аз считам, че обществото е достатъчно добре информирано за всички наши действия и мерки, които ние предприехме по отношение на това замърсяване. Бих искал още веднъж да уверя, че този път наистина координацията между всички ведомства, всички органи на изпълнителната власт бяха на ниво и ние имахме адекватни действия.
Най-важното, изключително своевременно беше предупреден АЕЦ “Козлодуй”. Те взеха необходимите мерки и, слава Богу, петното мина на достатъчно разстояние от помпените станции, така че нямаше никакъв риск.
Предполагам, че се знае, но още веднъж ще повторя, че същия ден по надлежния ред и по процедури и технология такава, каквато е за нашата страна, от моя страна беше изпратена нота до всички страни членки по Дунавската конвенция. Това беше повторено на следващия ден, след като съседната страна не призна източника на замърсяването. За едно сте права - че системата за ранно предупреждение не е задействана, но за това отговорност носят страната и източникът на замърсяването. Вие знаете моята позиция и аз продължавам да работя по нея, не само тогава кампанийно да сме се произнесли по казуса. На срещата, която имах с румънския колега министър на околната среда и управление на водите госпожа Солфина Барбу, обсъдихме, като преди това беше ясна моята позиция, че ние трябва да инициираме тристранна комисия с представители от нашата страна, Република България, представители на Министерството на околната среда и водите и структурите на Гражданска защита, представители от Република Румъния, както и представители от страната замърсител, в случая от Сърбия, с участието и на независими международни експерти. Бих казал, че координацията ни с Агенцията за поддържане и почистване на Дунав също беше налице. Създаде се веднага организация евентуално за изземване на нефтеното петно, както и се предприеха абсолютно всички мерки и действия по отношение на замърсяването по крайбрежната ивица. И ние ще настояваме тези щети действително да бъдат поети от страната замърсител и да бъде в сила основното правило в екологията замърсителят да плаща. В никакъв случай нашите граждани в качеството си на данъкоплатци не трябва да поемат щети, които са причинени от другиго. Ние работим в това отношение. На 10 ноември сме инициирали среща във Видин за старт на посочената от мен комисия. За работата и резултатите от тази комисия Вие, както и цялата общественост, ще бъдете коректно уведомени от Министерството на околната среда и водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, ако действията бяха навременни и адекватни, нямаше да се случи замърсяването.
Затова моите два допълнителни въпроса са: почистени ли са замърсените територии, обезвредени ли са отпадъците, каква е цената на тази процедура, къде са депонирани, как са обезвредени и колко струва всичко това на държавата?
И вторият ми въпрос е какви действия предприехте за търсене на отговорност от замърсителя за компенсиране на щетите?
Вие споменахте за една комисия, която тепърва ще заседава, но аз се надявам, че освен това сте предприели нужните формални международни действия, за да си потърсим правата и да защитим интересите на държавата. На мен, а и не само на мен ще ми бъде интересно какво всъщност е предприето в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на двата уточняващи въпроса на народния представител Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Всички необходими действия и мерки наистина са предприети. От моя страна двукратно са издадени предписания за конкретни мерки и действия, които трябва да се реализират и от областните управи и от кметовете, и от всички органи и структури, които трябва да извършват почистването, съответно да се депонират отложенията, които са по нашата брегова ивица. За щастие се оказа, че три фирми имат разрешително да депонират точно такъв вид отпадъци. Бих казал, че работата продължава, предписанията се изпълняват. Когато работата приключи изцяло, Вие и всички народни представители ще бъдете коректно уведомени, както и за размера на това, което ни коства абсолютно всичко това да бъде реализирано.
Работата на тази комисия за мен е актуална с оглед на това, че ние не гледаме само замърсяването по бреговата ивица, ние трябва да си дадем отговор за отклоненията в екологичното равновесие на Дунав след това замърсяване.
А на първия въпрос аз не знам как да отговоря, че не сме взели необходимите мерки и действия, така че да предотвратим замърсяването. Мисля, че на всички стана ясно, че замърсяването идва от друга страна, операторът е ясен – рафинерията в Прахово. Кажете ми по какъв начин да предприемем такива мерки и действия, така че да предотвратим това замърсяване? Бих казал, че причината е ясна, а по отношение на следствието, тоест замърсяването, от наша страна са предприети всички необходими мерки и действия, така че нашите граждани нямат никакво основание за безпокойство. Всички мерки по отношение на питейната вода, по отношение на замърсяването на околната среда, за биоразнообразието бяха под изключителен мониторинг. И аз се възползвам от възможността да благодаря и да приветствам всички субекти, които са взели активно участие при реализацията на дейностите при конкретно възникналата ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Ще отбележа само едно несъответствие, въпреки че има и други. Никой не обезврежда петно на 5 километра от Никопол, като знаете какво е разстоянието от границата до Никопол, предприемат се действия много по-навременни и много по-ранни. И тогава Видин нямаше да бъде замърсен. Но както се разбира, терените не са почистени и вече месец след събитието отпадъците не са обезвредени. Надявам се, че това ще стане и ще знаем за каква сума става дума.
Надяваме се, че наистина ще има и една адекватна оценка за щетите, които са нанесени върху биоразнообразието и състоянието на р. Дунав.
Вие обаче не ми отговорихте на въпроса какви действия са предприети по отношение на международните организации. Защото тази комисия, каквито и заключения да има, това може да бъде само помощен материал към формални действия от Ваша страна към Дунавската комисия примерно, към която трябва да отправите определени искания за усъвършенстване на международните норми в това отношение. Защото не може да няма текстове, които да задължават дунавските страни да носят материална отговорност, когато причиняват щета. Не може да няма отговорност, която трябва да понесат страните, които не са маркирали горивата. И ако всичко това все пак изисква време, поне можеше да се отправи към Международния съд едно искане за търсене на отговорност от Сърбия. И аз се надявам, че всичко това ще бъде направено. Щом като Вие разчитате на тази комисия и едва тогава ще действате, нека това да бъде със закъснение. Ще приемем, че за пореден път има такова закъснение, но да бъде направено това към Международния съд.
Аз съжалявам, наистина отправям може би не съвсем правомерно този въпрос само към Вас, но това е, защото съм убедена, че министерството, което трябва да свърши тази работа – Министерството за защита от бедствия и аварии, не е способно на такава дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете и от ваше име да благодаря на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Питане, зададено от същия народен представител – Евдокия Манева, към министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Днес министър-председателят упрекна депутатите, че не задаваме много конкретни въпроси и министрите, а и самият той, се затрудняват в отговорите. Аз мисля, че в случая можете да бъдете доволен – аз съм Ви задала един подробен въпрос и днес ще го изложа и пред колегите.
Става дума за съвсем конкретен случай за един апетитен район в с. Герман, район Панчарево – София. При изготвянето на плана на този район, и то плана за нови терени по силата на § 4 на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, са допуснати редица грешки и съществени закононарушения, преди всичко от общинската земеделска служба, която е подала данните за плана и е участвала в процедурите по неговото утвърждаване. Планът е изготвен за местността “Терасите”, без да се спомене, че в него се включват и местностите “Шамако”, “Кариерата”, “Разелци”, “Смреката”, “Лещака”, “Бялото знаме”, “Кръсто” и “Зеленико”. Това са все области, в които хората имат собственост и са се надявали да видят в този план и своите местности.
На второ място, ползвателите на новообразувани имоти са легитимирани с нотариални актове, придобити през 1995 г. на основата на документ, издаден от Териториалната общинска администрация – Панчарево, без законови основания, за което има и документ.
Планът не е закачен на подходящо място с публичен достъп в сградата на кметството. Знаете, че съгласно § 28 от правилника за прилагането на закона това е трябвало да стане освен в общината, а и в кметството, където планът не е бил изложен и тези нарушения са ощетили собствениците на земи и те са основание за отмяна на влезлия в сила план за новообразуваните имоти.
Във връзка с това аз Ви питам: Каква е политиката на Министерството на земеделието и горите, когато е сезирано за груби нарушения, какъвто е случаят, при изготвянето и процедирането на плановете за новообразувани имоти по § 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи? Знаете, че това е една изключително сложна материя с много спорове и тук мисля, че е много важно държавната администрация да е на своето място, защото интересите и опитите за всякакви злоупотреби са огромни. Надявам се, че Вие сте извършили проверка и ще ни дадете отговор, който да обнадежди собствениците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Преди всичко искам да Ви благодаря за възможността, че отново се срещаме на парламентарен контрол и на второ място, да Ви кажа, че Вашите въпроси към мен конкретно винаги са били много точни, много ясни и много коректни.
Във връзка с въпросите, които бяха във Вашето питане, искам да Ви заявя следното. С оглед прилагането на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, въз основа на подадени заявления правомощията на съответната общинска служба по земеделие и гори се ограничават само до признаване правото на собственост на заявените имоти. Отношенията, които възникват при възстановяване правото на собственост върху земите, попадащи под разпоредбите на § 4, се развиват между собственици, респективно ползватели в съответната община. Така че на първия Ви въпрос мисля, че отговарям.
Права по § 4а и § 4б от същите Преходни и заключителни разпоредби на закона имат гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на актове, указани в § 63 от Преходните и заключителните разпоредби на правилника за прилагането на закона. Комисия, назначена от кмета на общината, дава становища относно изискванията на държавните органи, посочени в § 4, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им земи за ползване. За решението комисията съставя протокол.
Съгласно § 4к, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на закона за земите, предоставени за ползване на гражданите, въз основа на актове по § 4, се изработва помощен план и план на новообразуваните имоти. Помощният план съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Финансирането на тези планове се осъществява от държавния бюджет по годишна програма, съставена от областния управител, съгласувано с кмета на общината. Областният управител възлага изработването на помощния план и плана на новообразуваните имоти до 30 септември на предходната година. Съгласно § 4к, ал. 7 възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост, върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота.
В “Държавен вестник”, бр. 32 от 2005 г. е обнародвано съобщение на Столична община, район Панчарево, че са приети помощен план и план на новообразуваните имоти към местност “Терасите” в землището на с. Герман, които са изложени в район Панчарево. По данни на район Панчарево са постъпили срещу плановете 431 бр. писмени възражения в срок и 13 бр. – след срока. След разглеждането на възраженията срещу помощния план и плана на новообразуваните имоти със заповед на областния управител № РД-15-330 от 2 ноември 2005 г. е одобрен планът на новообразуваните имоти за местност “Терасите”, район Панчарево, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 91 от 2005 г.
В законния 14 дневен срок след обнародването на плана на новообразуваните имоти за земите по § 4 за местността “Терасите” по данни на Столична община са постъпили 180 бр. жалби чрез областния управител пред Софийски градски съд – район Панчарево. С писмо, изх. № 100-76 от м. април 2005 г. на Столична община - район Панчарево, до господин Вуков – кмет на с. Герман, са изпратени за съхранение и излагане помощен план, план на новообразувани имоти и придружаващата документация за местност “Терасите” – с. Герман, район Панчарево. Постъпилите писмени възражения по плановете, обнародвани в “Държавен вестник”, също са доказателство, че е имало публичен достъп до тях.
Влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя при случаите, указани в § 4к, ал. 8 от Преходните и заключителните разпоредби на закона. Предвид това, което изложих преди малко и нормативната уредба по прилагането на разпоредбите на § 4, искам да отбележа, че дори да сме сезирани, Министерството на земеделието и горите няма правомощия по възстановяването правата на собствениците, попадащи в категорията по § 4, както и да финансира, да възлага, да приема и одобрява плана на новообразуваните имоти за тази територия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, заповядайте, за да зададете до два доуточняващи въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин министър, Вие сам споменахте, че е имало 400 възражения срещу този план. Сред тях няма възражения на хората от с. Герман, защото те просто не са били уведомени.
Освен това Вие споменахте, което е така, и е ясно регламентирано в закона, че когато планът е разработен при съществени закононарушения и съдържа фактически грешки, каквито очевидно тук има, той може да бъде променен.
Аз искам да ви призова, тъй като този план е съставен на база на данни, които са предоставени от общинската служба по земеделие, освен това този орган, който е в структурата на вашето министерство, участва във всички етапи, при които се е процедирал този план, и фактически от цялата комисия това са най-компетентните хора, които могат да защитават едно принципно правилно решаване на този въпрос, въпреки че на пръв поглед изглежда, че всички срокове са пропуснати, аз не мога да повярвам, че в нашата държава няма възможност справедливостта и истината да се утвърдят и да победят.
Затова моят допълнителен въпрос към Вас, който е въпрос- апел, е: ще назначите ли допълнителна проверка, ще се срещнете ли с кмета на с. Герман – това е човек, който всъщност се опитва да носи отговорността за всички тези пропуски и да се опитва да защити интересите на своите съселяни, за да се прецени какво може да се направи за решаването на този случай? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаема госпожо Манева, това, което казвате, наистина е така. Имам копията на две писма на инж. Благоев – кмет на район Панчарево, до кмета на Герман, в които ясно и точно се казва, че специално за тези парцели има помощен план как ще бъдат давани и от кого справките по изработените и приети материали - главният специалист на ТУ на с. Герман всеки четвъртък; фирмата-изпълнител всеки четвъртък и петък в съответния час и на съответното място. Общинската служба “Земеделие и гори” – Панчарево, всяка сряда ще дава консултации по собствеността върху поземлените имоти, съществували преди създаването на ТКЗС. Разбира се, когато по отношение на възстановяването на собствеността и правото на хората има погрешни действия, както казвате в началото на въпроса, и установени закононарушения, водещо начало трябва да бъде коректното възстановяване правото на собственост на тези хора.
В този смисъл приемам апела, който отправяте към мен, с една молба към Вас. Във Вашия въпрос има констатации. В констативната част има извършени нарушения от страна на общинската служба “Земеделие и гори”, която е структура в нашето министерство. Ще Ви помоля, ако имате конкретни нарушения специално по процедурата по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, да ми ги дадете, за да мога да разпоредя съответната проверка. Между другото, тази общинска служба е една от най-проверяваните във връзка с близостта й до София, във връзка със спорни терени.
Не искам да връщам ситуацията към случая “Бистрица”. Преди доста време един инвеститор от Белгия се беше появил. Там се получи много сложна ситуация, която постепенно, с много усилия е преодоляна и продължава да се преодолява и към момента, но има проблеми в тази посока. Ще Ви бъда много благодарен, за да може наистина тези постъпили в брой към тях, ако има съответните основания към този план във връзка със спазването на нормативно заложените срокове да може да бъде променян, аз нямам нищо против и това да стане.
Пак заявявам, че според мен най-важното, водещо правило трябва да бъде коректното възстановяване собствеността на тези хора, за да може в края на краищата този § 4 да приключи, защото той стои в този закон като една кръпка от едно време и постоянно, при всяка законодателна промяна, след съответните решения на Конституционния съд, все нещо се променя. Този проблем стои може би вече 15-а година и повече.
Смятам, че е време вече този проблем да се реши и в национален план. Предстои второ четене в пленарната зала на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Специално за тези текстове по § 4, той може да бъде променян и чрез други закони, които предстои да бъдат гледани в пленарната зала.
Специална проверка за този случай има. Започнала е вече на база на данните, но тя е в обхвата само по отношение действията на нашата общинска служба, а не по принципа на цялата процедура, в която е казано ясно. Вие знаете, че основна роля имат кметовете на общините, а също така по финансиране и възлагане – областният управител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Евдокия Манева да изрази своето отношение към отговора на министър Кабил.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Аз Ви благодаря, господин министър, за готовността да се върнете към този случай и да се намери справедливо решение. Вместо да Ви предоставям част от информацията, която притежавам, предлагам следното: изпратете специалист при кмета на с. Герман, който притежава цялата информация за нарушенията и исканията на хората от този район. Информацията е достатъчно обемна. Нека на място се установят всички случаи, които касаят както действия на общинската служба, така вероятно и на областния управител, и на фирмата, която е правила плана, и на общинската администрация. Очевидно тук няма само един виновен. Аз мисля, че Вашият специалист е човекът, който може да посъветва какво може да се направи в този случай и да се предприемат адекватни действия, за да се реши тази голяма несправедливост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил за днешното му участие парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Първото питане е от народните представители Лъчезар Иванов, Христина Христова и Николай Свинаров.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Моето питане е: защо е прекратен достъпът до утвърдените медикаменти за лечение на хроничен хепатит В Roferon А и Intron А, които са с доказана клинична ефективност и безопасност и като единствена алтернатива за терапия на хепатит В се предлага само един-единствен препарат Realdiron, който е недостатъчно проучен предвид ограничените данни за неговия клиничен ефект и безопасност?
Защо е прекратен достъпът до Ламивудин, след като този медикамент бе единственият представител на групата от нуклеозидни аналози и няма заместител при лечението на част от случаите с хроничен хепатит?
Защо е намалена бройката на пациентите по Програмата на Националната здравноосигурителна каса за лечение с пегилиран интерферон и рибавирин, която реално е с доказана най-висока икономическа ефективност и отчетени терапевтични резултати?
Защо е прекратен приемът на документи от Националната здравноосигурителна каса на нуждаещите се от лечение пациенти с хроничен хепатит С и защо не се създаде прецизна листа на чакащите лечение болни, което би намалило социалното напрежение и би показало реалните нужди от обсъжданата терапия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин Корнезов, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми д-р Иванов, при договарянето на лекарствата, включени в новия лекарствен списък в сила от 1 септември 2006 г., са спазени критериите на Наредбата за условията и реда за договаряне на лекарствата, стойността на които се заплаща напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. Националната здравноосигурителна каса заплаща само лекарствени продукти, за които е предложена, подчертавам, най-ниска цена за единица лекарствено вещество в рамките на съответната химико-терапевтична група или най-ниската стойност за един месец курс лечение. По реда на цитираната по-горе наредба се договарят само лекарства, включени в позитивния лекарствен списък на Република България. Посочените от вас лекарствени продукти Roferon А и Intron А за лечение на хроничния хепатит В са отпаднали от списъка на Националната здравноосигурителна каса, но са осигурени лекарства от същата група с по-ниска цена, както Вие казвате, Realdiron.
За лечение на хроничния вирусен хепатит В в списъка е включен стандартният интерферон Realdiron, който е с най-ниска цена в групата, и пегилиран интерферон Pegasys. Препаратът Realdiron е разрешен за употреба в България и е с най-ниска цена в групата на стандартните интерферони, което доведе до отпадане на лекарствените продукти с търговските наименования Roferon А и Intron А. До момента в Изпълнителната агенция по лекарствата няма регистрирани данни за странични действия при употреба на Realdiron-а, както и данни за недостатъчна лекарствена ефективност или ефикасност на лечението. Между другото, препаратът се употребява в България от 2000 г., вече шест години.
За лечение на хроничния вирусен хепатит С са осигурени комбинации от стандартен интерферон Roferon А и рибавирин Copegus, както и пегилираният интерферон Pegasys и рибавирин Copegus.
Във връзка с влизане в сила от 1 септември 2006 г. на Договора за изменение и допълнение на Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България и Решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса е утвърдена процедура, гарантираща заплащането на отпадналите от списъка на Националната здравноосигурителна каса лекарствени продукти Intron А, интерферон Pegasys, Intron, Rebetol и Zeffix или това е Lamivudine за пациенти, които са започнали лечение с тях, но до приключване на фиксирания курс по Програмата на Националната здравноосигурителна каса за антивирусно лечение на хроничния хепатит и церози при пациенти над 18 години, не са завършили този курс на лечение. Лечението им продължава с тези препарати.
Лекарственият продукт Ламивудин не е включен в списъка, поради непълна документация, както това беше заявено от Националната здравноосигурителна каса, при явяването на търга от страна на фирма “Глаксо” и тъй като няма друг регистриран за употреба препарат в България, НЗОК е дала възможност за довършване на лечението при вече започнали пациенти, както казах и за останалите препарати.
Съгласно чл. 56, ал. 2 от Националния рамков договор при достигане на финансовата обезпеченост по програмите се спира приемът на документи на пациенти за първи курс лечение, за което районните здравноосигурителни каси се уведомяват своевременно.
Към момента Националната здравноосигурителна каса осигурява лечение на пациенти:
- за хепатит В – общо 150 пациенти, от които 90 с интерферон на стойност 1000 лв. за един пациент на месец и 60 с ламивудин на стойност 150 лв. за пациент. Или общо за един месец лечението на болните с хепатит В е на стойност 99 000 лв., а за една година е 1 млн. 188 хил. лв.;
- за хепатит С – 130 пациента, като за всеки пациент по 3000 лв. на месец. Или общо за един месец лечението на болните с хепатит С е на стойност 390 000 лв., а за една година е 4 млн. 680 хил. лв.;
- по програмата се лекуват и 15 деца – по 1000 лв. за дете, или общо 15 000 лв. за един месец, или 180 хил. лв. за една година.
Така лечението на хроничните хепатити за един месец в България струва 504 000 лв., а за една година е 6 млн. и 48 хил. лв.
Програмата за хронични вирусни хепатити С е с най-висока средномесечна стойност на курс лечение – 3000 лв. За лечение на хепатит В в момента не се съобщава, че има чакащи. В листата обаче на чакащите в НЗОК има документи на 140 пациента с хепатит С. За един месец това лечение струва 420 хил. лв., а за една година е 5 млн. и 40 хил. лв.
По този начин само за лечение по програмата за хронични хепатити са необходими над 11 млн. лв. годишно.
Листата на чакащите за лечение пациенти се създава по реда на постъпване на документите, които се разглеждат по същия ред от Комисията за извършване на експертиза по чл. 78 от ЗЗО в Централното управление на Националната здравноосигурителна каса.
Централната комисия е създадена в Централното управление на НЗОК със заповед на директора и в нея участват членове от състава на НЗОК, както и външните експерти, водещи специалисти по профила на съответните заболявания. Тези специалисти, тук искам да обърна внимание на този факт, определят схемите за лечение при хепатит Б и С.
При новото договаряне са спазени всички схеми на лечение и единствената разлика е, че във всяка група медикаменти са избрани тези, които имат най-ниска цена. Това не води до нарушаване на лечението, а дава възможност за включване в този списък за лечение на по-голям брой пациенти в рамките на ограничения бюджет, който притежава Националната здравноосигурителна каса. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Иванов за два уточняващи въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин министър, за точната разбивка на икономическата форма на лечение на хроничния хепатит. Аз не мога да подмина думите Ви, че за лечението на хроничните хепатити са ползвани консултанти. Лично аз разговарях с националния консултант по гастроентерология проф. Захари Кръстев и с проф. Чернев, които се явяват и консултанти към Здравната каса. Не са били питани за тяхното становище и мнение относно промяната на лечението на хроничния хепатит, нито са били допитвани за включването на новия медикамент, който в момента обсъждаме с Вас.
С тази забележка бих искал да кажа, че тези авторитети в лечението на хроничния хепатит се произнесоха, че нововъведеният медикамент не е достатъчно проучен. Нещо повече, клиничните изпитания са извършени на базата на една единствена болница. Бих цитирал проф. Чернев, който казва: „Този медикамент генерика, който е въведен, би довел и до смъртни случаи при някои от пациентите.”
Всичко това ме кара да отправя към Вас уточняващи въпроси:
Първо, кога точно ще се възстанови приемът на документи от Националната здравноосигурителна каса на нуждаещите се от лечение пациенти с хроничен хепатит по програмата в пълния обем?
Второ, кога ще бъде създадена прецизна листа на чакащите, за да могат колегите, които изготвят тези протоколи към Националната здравноосигурителна каса, да знаят, че след изготвянето му пациентите ще бъдат включени в програмата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми д-р Иванов, аз вече казах, че в листата на чакащите за лечение на хепатит В няма. Всички, които са подали молби, са включени в списъка за лечение. Има доста голям брой чакащи за лечение от групата на хепатит С. Подчертах каква е сумата – огромна. Не съм аз човекът, който определя този списък и времето кога ще бъдат включени тези болни. Може би трябва да се обърнете към ръководството на Националната здравноосигурителна каса за това колко души ще бъдат включени и кога ще бъдат включени тези хора. Вие разбрахте също, че става въпрос за страшно много пари, милиони, не говорим за някакви 100 или 200 хил. лв., а говорим за една огромна сума от 11 милиона, необходими за лечението на тези хора.
Що се касае до препарата Реалдирон. Аз също съм разговарял с двамата консултанти, консултантите са повече, но има доста голямо разноезичие по този въпрос. Препаратът Реалдирон, който се произвежда в Естонската република, но е препарат, който е предоставен от Израел, една голяма част от хората, които се лекуват с него, казват, че той е достатъчно добър и ефикасен за лечение. Двамата консултанти – проф. Кръстев и проф. Чернев, смятат, че препаратът не е достатъчно ефикасен. За съжаление обаче, в страната няма голям опит с този препарат и може би и едните, и другите са прави. Може би времето ще покаже дали препаратът е достатъчно ефикасен за лечението на тези болни.
Но методиката, която се използва в страната, е такава, Вие знаете. Ние вземаме от осем страни, в които се използва препаратът, три от тях. Цената на препарата се определя средноаритметично. Така че точно този препарат е бил попаднал, за съжаление, по методиката, той е най-евтиният. Между другото, използва се в много други страни, той не се използва само в България. Ако беше само в България, аз бих настоявал и бих казал: да, използваме го в България, дайте да го изключим. Но той се използва във всичките осем страни, които са референтни страни за нас, които ние използваме като методология за даване на една осреднена стойност за тези осем страни. Така че това е ситуацията в нашата страна. Той е бил с най-добрата предложена цена, с него ние можем да включим много повече болни за лечение, затова е предложен той. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Благодаря, господин министър. Бих искал да Ви информирам, че към м. март са подадени 400 молби, които очакват лечение за хроничен хепатит, а от м. март е прекратено приемането на протоколите. Моята справка е от миналата седмица – пациенти, които подават молба за лечение на хроничен хепатит, са бивали върнати от Здравноосигурителната каса. Това – първо.
Второ, говорихме за ефективността на медикамента. Аз неслучайно на няколко пъти се спрях на това, че няма достатъчно научни данни, няма достатъчно публикации за опита с този медикамент на естонската фирма. Аз не исках тук да намесвам фирми, кой и какви интереси седят зад определени фирми. Но тук е мястото да отбележим, че пациентите с хроничен хепатит нямат право на експерименти в областта на лечението, защото преди малко казахте: да видим как ще подейства на нашите пациенти. Мисля, че не трябва да правим никакви компромиси с нашите граждани в лечението на хроничен хепатит.
Смея да отбележа, че гражданите, които са разболяват от хроничен хепатит В и С, са предимно млади хора, това са хора, които са 18-20-годишни. Веднага отварям скоба, че при лечението на хроничен хепатит, който в България е от един определен генотип, който протича по-остро, трябва да бъдат взети сериозни мерки за лечението на хроничен хепатит, тъй като при неадекватно лечение на такива болни 25 процента от тях загиват след 25 години, тоест във време, когато те са най-трудоспособни – около 40-45 години, ние ще загубим тези пациенти.
Бих искал да кажа, че ще следя с особено внимание провеждането на лечението на хората с хроничен хепатит и ще наблюдавам кога ще бъде възстановена тази листа на хората, които желаят да се лекуват, а техните списъци и документи биват връщани от Здравната каса. Мисля, че е излишно тук да коментираме проблема с хепатита, но съм длъжен да отбележа, че министерството трябва да вземе по-сериозни мерки за наблюдение към Националната здравна каса. Не е работа на отделен човек. Националната здравноосигурителна каса се контролира от Вашето ведомство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, остават 29 мин. до 14,00 ч. Има още три въпроса към министър Гайдарски – това като информация. Ще изчерпим въпросите към министър Гайдарски и ще закрием заседанието. Явно времето няма да стигне за народни представители, които са задали въпроси към други министри.
Има думата да зададе своя въпрос към министъра на здравеопазването господин Васил Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър! На 11 юли 2006 г. за директор на Районната здравноосигурителна каса във Видин след конкурс е назначена д-р Даниела Корманова. Тя е специалист по патологоанатомия и е работила по трудов договор с болница "Света Петка" във Видин като началник на отделение по патологоанатомия. От лятото на 2005 г. д-р Корманова излиза в неплатен отпуск за срок от една година. По същото време болница "Света Петка" във Видин сключва договор със същата д-р Корманова като свободна професия и изпълнител на медицинска помощ, в случая индивидуална практика по патоанатомия. Трябва да отбележа, че възнаграждението й за дейността по граждански договор е значително по-висока от предишната й заплата по трудов договор. От напускането на болница "Света Петка" във Видин до настоящия момент д-р Корманова работи като специалист по патоанатомия към лечебните заведения във Видинска област и същевременно е директор на РЗОК-Видин.
Господин министър, има ли нарушение на законите на страната и конфликт на интереси в дейността на д-р Корманова като директор на РЗОК-Видин? Ако това е така, какви мерки бихте предприели, като ми е пределно ясно, че Вие пряко не отговаряте за касата, но тъй като напоследък тя е одържавена, а Вие все пак имате и здравноосигурителен надзор – имате такъв отдел в министерството, какво бихте предприели?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
Имате три минути, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Паница! Д-р Корманова е назначена като директор на РЗОК-Видин след проведен на 11 юли – Вие го казахте вече, да не повтарям тези неща... Встъпила е в длъжност от 1 август 2006 г. При встъпването си в длъжност д-р Корманова е попълнила декларация, че не са налични пречки за заемането на нейната длъжност в РЗОК, които са посочени в чл. 21, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
От документите, подадени за участие в конкурса от д-р Корманова, се установява, че тя е заемала длъжността началник на патоанатомичното отделение до момента, когато тя поема Здравната каса. Извършена е проверка по Вашето питане, по Вашия въпрос за установяване или отхвърляне на факти относно продължаване на работата на д-р Корманова като патоанатом при изпълнението на договори по клинични пътеки, изискващи патологични изследвания като задължителен елемент от алгоритъма на тези клинични пътеки. Проверката е установила, че след встъпването в длъжност д р Корманова е прекратила всякакви трудовоправни отношения с договорения партньор от 14 юли 2006 г., което е документирано и в нейната трудова книжка. Документите са при мен, мога да Ви ги предоставя.
Представен и документ, че д-р Корманова няма трудовоправни отношения с болниците в областта – болницата в град Кула и в град Белоградчик. Така че действително, ако имаше такива взаимоотношения, каквито Вие казахте, явно че щеше да има нарушение, но в случая няма никакви нарушения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Васил Паница има право на реплика.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Господин министър, явно че след задаването на въпроса настъпиха някои промени, не точно към тези дати, които казахте. Трябва да Ви кажа какви са нарушенията на д р Корманова, тъй като друг патоанатом няма в болницата във Видин и тя е изпълнявала, макар и под друга форма, задълженията на патоанатом. Тя е нарушила Закона за здравното осигуряване чл. 21, ал. 1, т. 6 и ал. 2, забраняващи на директорите на районните здравноосигурителни каси да са изпълнители на медицинска помощ по този закон. В определен период от време тя е била изпълнител на медицинска помощ и едновременно директор на районната здравноосигурителна каса.
Към момента на подписването на декларацията, за която споменахте при кандидатстването за директор, пак е нарушен законът, защото всички кандидати за директори подписват подобни декларации. Към този момент тя е изпълнявала функцията на патоанатом, макар и под формата на свободна професия. И накрая, тъй като е получавала пари по този начин, макар и под тази форма, за която говорим, налице е тежък конфликт на интереси. Не е възможно директорът на районната здравноосигурителна каса от една страна да плаща клинични пътеки на болницата, от която получава пари от друг договор като свободна професия. На мен не ми е ясно как тя ще изисква от изпълнителите на медицинска помощ като директор на касата да се спазват законите, когато тя самата брутално ги нарушава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски за дуплика до две минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми проф. Корнезов, уважаеми д-р Паница! Мисля, че бях достатъчно ясен. Няма нарушаване на никакви трудовоправни отношения между д р Корманова и заеманата от нея длъжност директор. След поемането на длъжността тя е прекратила всякакви трудовоправни нарушения. Не знам за какво говорите Вие. Ако евентуално визирате някакви други взаимоотношения, примерно ако тя е работила след това по договори, но тя няма такива нито с Белоградчик, нито с Кула, нито с Видин. Ако е правила някакви частни изследвания, това е друг въпрос. Но такива сведения ние нямаме.
Така че не виждам в какво можете да обвинявате д р Корманова в този случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Струва ми се, че д р Паница имаше предвид нещо друго, но да вървим напред.
Има зададен въпрос от Фатме Илияз към министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
Заповядайте, госпожо Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министър Гайдарски! Бих искала да получа компетентен отговор от Министерството на здравеопазването относно липсата на представител на пациентските организации, тоест на неправителствения сектор, в Общото събрание на Националната здравноосигурителна каса. В Закона за здравното осигуряване чл. 6 и чл. 7 законодателят е визирал, че представител на представителните организации за защита на правата на пациентите е само един от общо 39 души, докато представителите на работодателите са 6, на общините също са 6, които се излъчват от Националното сдружение на общините в България и представители на държавата – 18, определени от Министерския съвет.
Практиката обаче показва, че досега представител на неправителствения сектор, който да защитава правата на пациентите в събранието, няма. В същото време внимателният прочит на списъка на участващите в управлението на политиката на Националната здравноосигурителна каса прави впечатление, че точно тези, които най-много се нуждаят и се ползват от услугите на НЗОК, тоест болните, липсват в схемата на договаряне на Националния рамков договор. Болните липсват в схемата на договаряне, респективно на списъците с лекарства, които се реимбурсират частично или напълно от Националната здравноосигурителна каса. Гласът на болните липсва и при договаряне на клиничните пътеки, да не говорим за лечението със скъпоструващи лекарства. Затова неслучайно често сме свидетели на протестите на различни болни, за които без допитване до тях се сменят или спират лекарства, като се подменя лечението им.
В тази връзка въпросът ми към Вас, министър Гайдарски, е следният: какви мерки ще предприеме Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, за да не бъдат изоставени болните хора в България без свой представител, а е редно да има и повече представители в Събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министърът на здравеопазването господин Радослав Гайдарски. Господин министър, моля да отговорите на въпроса на народния представител Фатме Илияз.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Илияз! Законът за здравното осигуряване предвижда в Събранието на представителите на НЗОК в квотата на осигурените заедно с представителите на синдикалните организации да има общо седем представители, от които едно полагаемо се място на пациентските организации – Вие казахте вече това. Представителят се излъчва от общото събрание на всички представителни организации за защита правата на пациентите по чл. 7, ал. 8. Тези организации от своя страна трябва да отговарят на няколко условия. Първото и най-важно условие е да са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани като такива за общественополезна дейност. Целта им да бъде защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания. Второ, да са национално представени, да имат структури на територията на цялата страна, тоест за всички 28 областни центрове те трябва да имат такива представителства. В управителните органи на тези сдружения не могат да участват служители в държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, служители на НЗОК, изпълнители на медицинска помощ и прочие.
В Закона за здравното осигуряване – забележете, това е ключовият момент защо досега няма такъв представител там – не е предвиден ред за установяване наличието на критерии за представителност по чл. 7а, както и нарочен орган, който да извърши преценка дали дадена организация за защита на правата на пациентите е представителна по смисъла на чл. 7 и чл. 7а от Закона за здравното осигуряване, както например това е предвидено за организациите на работниците и служителите, включително и на работодателите. За тях Кодексът на труда предвижда Министерският съвет с решение да признава за представителна съответната организация на работниците и служителите и на работодателите.
С оглед на гореизложеното към настоящия момент липсата на законова уредба поражда спорове относно надлежното удостоверяване изпълнението на изискванията, които поставя Законът за здравното осигуряване пред представителните организации за защита правата на пациентите, както и до неясноти относно реда за установяване на представителност, конструирането на член в Събранието на представителите, както и компетентен орган, оправомощен да упражни контрол за тази законосъобразност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Фатме Илияз – право на реплика.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Благодаря.
Господин министър, благодаря за отговора, който дадохте. Действително, има слабости в Закона за здравното осигуряване. Призовавам Ви като принципал, който отговаря за политиката в областта на здравеопазването, да подпомогнете законодателната инициатива, която може да се направи и чрез Министерството на здравеопазването, чрез Министерския съвет, а ние, народните представители, разбира се, ще подкрепим една такава законодателна инициатива, която да уреди начина на представяне на пациентските организации в Общото събрание на Националната здравноосигурителна каса.
Вие знаете, че европейската практика, към която всички ние се стремим като ценностна система и стандарти на живот и т.н., е такава, че винаги, когато се вземат важни решения, касаещи обществото, се взима предвид тяхното мнение и становище.
Аз се възползвам от този дебат, за да Ви задам и няколко допълнителни въпроса във връзка с моя въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това обаче е извън възможностите.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Аз съм ги депозирала вече, господин председател, затова предполагам, че той вече има отговор на тези въпроси.
В Закона за здравното осигуряване е посочено, че Министерството на здравеопазването трябва да оказва съдействие на сдруженията за защита правата на пациентите, които имат право да получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата на пациентите. Неправителствените организации имат право да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии, работни групи към органи към Министерството на здравеопазването и в Националната здравноосигурителна каса.
Колко неправителствени организации на болните са участвали в такива комисии и консултации на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса през тази година? Какъв е начинът за допитване до тях преди определяне на лекарствения списък по клиничните пътеки, уважаеми министър Гайдарски? Какво в посоката на защита на правата на пациентите ще направи Министерството на здравеопазването предвид предстоящото ни членство в Европейския съюз ? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Илияз, малък коментар – не само Министерският съвет, но и всеки един от нас - народните представители, има право на законодателна инициатива. Вие като утвърден юрист също бихте могли да направите това.
И второ, понеже Вие сте задали въпрос, а не питане, при въпроса има реплика-дуплика, а не могат да се отправят допълнителни въпроси.
Но, господин министър, към дамата – с уважение.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин Корнезов.
Уважаема госпожо Илияз, при отговора ще тръгна отзад напред.
По моя инициатива, по инициатива на Министерството на здравеопазването имахме няколко срещи с организации на пациентските сдружения. В България има много сдружения. При нас идваха сигурно шест или осем представители, които се представиха още миналата година и искаха да бъдат национално признати.
След неколкократни разговори с тях успяхме да ги убедим, че не могат да бъдат национално представителни организации и сдружения. Те успяха да се обединят в едно сдружение, което в момента наброява 14 члена. В сряда тази седмица имахме такава нова среща със Сдружението на пациентите, което в момента вече наброява вече 16 различни сдружения. Уговорихме се с тях, че през следващите седмици и месеци трябва да направим всичко възможно да бъдат конструирани като национално представена пациентска организация. Аз съм поел ангажимента пред тях, въпреки че не съм задължен, Вие разбрахте, че по закон министърът на здравеопазването няма такива задължения, че ще внеса в Министерския съвет такова предложение. Ще направя това и поради казаното от Вас, че влизаме в Европа и действително трябва да имаме такава организация. Прекланям се пред хората, които успяха в момента да организират това сдружение. Те повече от една година се опитваха да обединят отделните сдружения. Обещах им, че ще внеса такъв материал в Министерския съвет, който ще бъде представен след това в Народното събрание, за да можем да променим закона и в него те да бъдат равноправно третирани, както работодателските организации, за да имат представители.
В момента в Националната здравноосигурителна каса от 37 представителя присъстват 36. Мястото на пациентските организации е свободно. Аз съм поел този ангажимент и смятам, че в близко време те ще имат такъв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Последният въпрос е зададен от народния представител Ваньо Шарков.
Господин Шарков, моля да развиете Вашия въпрос към министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През последните десетилетия в света се развива една истинска епидемия от остеопороза и остеопорозни фрактури, като честотата им е нараснала повече от два пъти. Понастоящем около 40% от всички жени над 50-годишна възраст са претърпели поне едно счупване поради остеопороза. През 2000 г. остеопорозата беше определена от Световната здравна организация като третото социалнозначимо заболяване в света след сърдечносъдовите и онкологичните заболявания, с прогнозата да заеме второ място след 2020 г.
През 2002 г. с финансовата помощ на Европейската комисия повече от 40 държавни служители от сферата на здравеопазването от страните членки, депутати в Европейския парламент, експерти по остеопороза и ръководители на проекти формираха Консултативен панел по остеопороза към Европейския съюз. Целта на така наречения призив на действие на този панел е да изведе остеопорозата като приоритет на държавно ниво с особено подчертаване на ефективните стратегии за превенция на фрактурите вследствие на чупливост на костите при високорисковите лица.
Представеният на 12 ноември 2003 г. в Европейския парламент План за действие на консултативния панел по остеопороза е важна крачка в този процес и дава ценни насоки за организиране дейностите на европейско и национално ниво за намаляване разпространението на остеопорозата. В тази връзка и в нашата страна, вярвам знаете, има разработена Национална програма за ограничаване на остеопорозата, в която се признава, че не е изяснена изцяло мащабността на проблема остеопороза у нас, че голям е процентът на недиагностицираните болни от остеопороза, както и фактът, че липсва финансова оценка и прогноза на проблема.
В тази връзка моят въпрос към Вас, господин министър, е: какви са предприетите мерки от страна на Министерството на здравеопазването за изпълнение на Националната програма за ограничаване на остеопорозата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин Корнезов, уважаеми д-р Шарков! На заседанието си от 29 юни т.г. Министерският съвет прие Национална програма, която беше внесена от мен, за ограничаване на остеопорозата в Република България с период на действие 2006-2010 г. Програмата е съобразена с последните постановки на Световната здравна организация и Международната фондация по остеопороза, със съвременните постижения в областта на профилактиката и лечението на остеопорозата. Дейностите в програмата са изцяло в съответствие с екшънплана за действие в областта на остеопорозата, приета от Европейския парламент през ноември 2003 г. Проектът на програмата получи подкрепа от господин Маркос Киприану – комисар по здравеопазването.
На 28 септември Националният съвет за ограничаване на остеопорозата проведе своето първо заседание. Там бяха разисквани критериите, на които трябва да отговарят центровете по остеопороза, които са основните структури, които ще понесат тежестта по реализацията на тази програма. Изборът на центровете – общо 56 на брой, ще приключи до края на 2006 г. Разпределени са дейностите, които ще се реализират до края на годината и за които от бюджета на Министерството на здравеопазването се заделя една значителна сума – в началото беше 50, в момента тя ще бъде 150 хил. лв. Изгражда се система за отчитане, обратна връзка и контрол на изпълнение на програмата, създава се интернет страница, достъпна за информация от страна на населението и специалистите, работещи в системата.
Профилактичните дейности са насочени към разпространяване на едноминутния тест на Международната фондация по остеопороза за оценка на личния риск и отпечатване и разпространение на информационни материали за остеопорозата.
На 20 октомври – Световният ден без остеопороза, в България бяха организирани доста национални и местни прояви. На Националния център по опазване на общественото здраве е възложено изготвянето на анализ на подходите за решаване проблема за увеличаване приема на калций с храната, достигане на консенсус за разработване на препоръки за фортифициране на млякото с витамин Д3 и калций, разработване на методически указания.
Националният център по радиобиология и радиационна защита в момента разработва методика за първоначална и периодична оценка на качеството на измерване на апаратите за диагностика и скрининг на остеопорозата.
В края на м. юни се проведе и семинар със специалисти от РИОКОЗ, а в края на м. ноември ще има семинар с общопрактикуващите лекари. В началото на следващата година ще бъде готов икономическият анализ на лечението на остеопорозата, който е в основата на евентуални предложения за реимбурсация на медикаментите за лица с диагностирана остеопороза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Действително това са част от нещата, които са записани в Националната програма за ограничаване на остеопорозата. Част от тези неща са разписани наистина като задължителни – които трябва да бъдат свършени до края на 2006 г., и това беше и целта на въпроса, който Ви зададох. Само не казахте кой заместник-министър е председател на Националния съвет за ограничаване на остеопорозата, защото съгласно тази програма този национален съвет се оглавява от един от Вашите заместник-министри.
Освен създаването на този Национален съвет за ограничаване на остеопорозата има и доста други неща, като например изготвяне на конкурсен пакет документи за обособяване на ДКЦ-та като центрове по остеопороза, за които Вие казахте 56, струва ми се. До края на 2006 г. трябва да бъдат създадени и областните съвети за ограничаване на остеопорозата, където изпълнител сте отново вие и подопечните ви районни центрове по здравеопазване. Вие – имам предвид Министерството на здравеопазването.
Действително все още няма интернет страница, надявам се наистина такава да има до края на годината. И в същото време искам да Ви напомня, че към тази Национална програма за ограничаване на остеопорозата има и финансов разчет. Този финансов разчет е за тази и следващите четири години. Съгласно него трябваше през тази година да бъдат похарчени около 50 хил. лв. от страна на бюджета на държавата и над милион от някакви други източници. Не зная кои са другите източници – може би Националната здравноосигурителна каса. Така че наистина има доста неща, господин министър, и надявам се този заместник министър, на когото сте възложили задачата да бъде председател на Националния съвет за ограничаване на остеопорозата, да свърши нещата, които са заложени в тази програма и разписани до края на 2006 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, това е Ваше право. Имате право, а не задължение, господин министър.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски за неговото участие в днешния парламентарен контрол.
Следващото заседание на българския парламент ще бъде в сряда, 8 ноември 2006 г., от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Пенко Атанасов
Десислав Чуколов