Председателствал: председателят Георги Пирински

Секретари: Метин Сюлейманов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Уважаеми народни представители, предстои да приемем програмата за работата на Народното събрание за периода 8-10 ноември 2006 г. Проектът ви е раздаден. Позволете да ви го представя.
Програма за работата на Народното събрание за 8-10 ноември 2006 г.
1. Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2005 г. Докладът е поверителен. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поверителни материали се разглеждат на закрито заседание. Следователно когато гласуваме програмата, ще бъде с разбирането, че тя ще бъде разгледана в режим на закрито пленарно заседание.
2. Проект на решение за изменение на Решението за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г. Вносител – Петър Кънев.
3. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет от Народното събрание на 14 септември 2006 г. и върнат с Указ № 396 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (приети на първо четене на 30 август 2006 г.).
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (приет на първо четене на 27 септември 2006 г.).
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Вносител – Министерският съвет.
7. Проект за решение по отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2005 г. и по отчета за изпълнението на бюджета на „Държавен вестник” за 2005 г. Вносител – председателят на Народното събрание. Материалът е внесен на 29 юни 2006 г.
След разглеждането на тази точка предлагам да се гласуват докладваните на 2 ноември 2006 г. текстове от Законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица, което да стане преди преминаването към:
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет.
Това гласуване по тематика спада към проблематиката на Комисията по бюджет и финанси, затова да направим както направихме миналия път – да съчетаем гласуването с точка от програмата, по която докладчик е комисията, с разчет това гласуване и тази точка да бъдат разгледани на утрешното пленарно заседание, евентуално веднага след почивката, когато ще има и проверка на кворума.
9. Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица). Вносител – Министерският съвет от 17 октомври 2006 г.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители – Йордан Цонев, Йордан Мирчев и Петър Кънев на 13 октомври 2006 г.
11. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте този проект за програма за периода 8-10 ноември  2006 г.
Гласували 162 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 4.
Програмата е приета.
Уважаеми колеги, постъпили са предложения по ал. 3.
Има предложение от народния представител Минчо Христов за включване на точка: проект на решение относно задължаване на правителството на Република България да предоговори срока за извеждане от експлоатация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам като точка в дневния ред да бъде включено проекторешение за предоговаряне на предсрочното закриване на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”. Причините за това предложение са следните:
1. След закриването на ІІІ и ІV блок драстично ще бъде увеличена цената на електроенергията. Представители на Министерството на икономиката и енергетиката потвърдиха този факт.
2. Създават се предпоставки за остър енергиен дефицит на Балканите. Евродепутатът и доктор по ядрена физика госпожа Сизъл заяви преди дни: „Балканите ще фалират без АЕЦ „Козлодуй”. За това алармираха десетки евродепутати. Министър Румен Овчаров също започна да пише писма до европейските структури в тази насока.
3. Загубите от закриването на ІІІ и ІV блок възлизат на над 10 млрд. евро – абсолютно неприемливи загуби за България.
4. Джефри ван Орден на 30 май 2006 г. пред Веселин Бончев и бившия шеф на АЕЦ „Козлодуй” Иван Иванов заявява: „Три пъти отварят вратата пред българските правителства за спасяването на АЕЦ „Козлодуй” и три пъти българските правителства я затварят”. И Тери Уин, и Ари Ватанен, и д-р Сизъл са категорични, че реакторите са безопасни. В това отношение са категорични и всички технически експертизи и партньорски проверки, които бяха извършени в АЕЦ „Козлодуй”.
Колеги, моля ви като български депутати да защитим българските интереси, да защитим блоковете на АЕЦ „Козлодуй”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 25, против 40, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Господин Христов, ако желаете прегласуване, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, обръщам се към онези 64 народни представители, които се въздържат и за които явно съдбата на АЕЦ „Козлодуй” е съвсем безразлична. За всички тук в тази зала става дума, че предсрочното закриване на ІІІ и ІV блок обслужва определени корпоративни интереси. За съжаление български министри и български депутати се включват в тази политика.
Няма да ви връщам назад във времето да припомням, че министър Меглена Кунева един месец преди партньорската проверка официално заяви, че каквото и да реши партньорската проверка, ние ще закрием реакторите. Или пък още по-абсурдното изказване на Соломон Паси, който каза, че АЕЦ "Козлодуй" е гнездо на Ал Кайда.
Колеги, призовавам ви като български депутати да защитим ядрената централа. Смешно, жалко и тъжно е европейските депутати да защитават АЕЦ "Козлодуй", а ние да мълчим.
Обръщам се отново към тези 64 народни представители, които се въздържат, да заявят някаква позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Прегласуваме направеното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 28, против 48, въздържали се 58.
Предложението отново не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 1 до 7 ноември 2006 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните. Вносител – Ангел Найденов и група народни представители. Водеща комисия – Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители – Атанас Щерев и група народни представители. Водеща комисия – Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Вносители – Младен Червеняков и група народни представители. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители – Георги Пирински и група народни представители. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси.
Законопроект за възпиране облагодетелстването по служба и за избягване на конфликт на интереси. Вносители – Филип Димитров и група народни представители. Водеща комисия – Комисията по въпросите на държавната администрация. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител – Радослав Илиевски. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за "Държавен вестник". Вносители – Илко Димитров и група народни представители. Водеща комисия – Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г. и на Допълнителното споразумение към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г.
Законопроект за ратифициране на измененията на Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по гражданското общество и медии и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за борба с употребата на допинг в спорта. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Разпределен и на Комисията по здравеопазването, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Протокола за стратегическа екологична оценка към Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването, Комисията по гражданското общество и медии и Комисията по външна политика.
Проект за решение за изменение на Решението за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г. Вносител – Петър Кънев.
Две съобщения.
На основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 6 ноември до председателя на парламента е постъпило заявление от народния представител Димитър Абаджиев, с което той заявява, че напуска Парламентарната група на "Демократи за силна България". Народният представител Димитър Абаджиев е избран като представител на Парламентарната група на "Демократи за силна България" за член на Комисията по правни въпроси и за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
На основание чл. 15, ал. 4 от Правилника след напускането на парламентарната група Димитър Абаджиев остава член на тези комисии, но вече в качеството си на независим народен представител. Парламентарната група може да предприеме съответните действия за попълване на квотите си в двете комисии.
На 2 ноември на основание на Закона за Сметната палата в Народното събрание е внесен одитен доклад на Сметната палата за извършен одит на изпълнението на дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация за предотвратяване на неправомерен достъп до лични данни за периода от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2005 г.
С писмо на председателя на Народното събрание одитният доклад е изпратен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с предложение при необходимост по линия на комисията да бъдат предприети съответните действия въз основа на правомощията съгласно правилника на Народното събрание. Докладът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
С това се изчерпват съобщенията и уточненията във връзка с програмата за седмицата.
Следва да преминем, уважаеми народни представители, към т. 1 от приетата от нас програма. Преди да направим това, моля за вашето разбиране и извинение, няма да мога да председателствам заседанието през следващите час и половина–два. Един от ангажиментите, който съм длъжен да изпълня, е участие в първото заседание на Комисията по уточняване на церемониите във връзка с отбелязването на 1 януари встъпването на България в Европейския съюз, където съм длъжен да представлявам Народното събрание. Затова ви моля за това разбиране. Благодаря на господин Юнал Лютфи, който ще поеме председателството на заседанието, след като преминем към разглеждането на т. 1.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Продължаваме заседанието – регистрирали са се повече от 121 народни представители.
Предлагам да дадем думата на господин Петър Кънев, който да представи проекта за решение по точка втора.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението за решение ви е дадено, мотивите също са ви раздадени. Касае се за удължаване срока за работа на комисията до 10 декември - Комисията за одит на Сметната палата, която вече бяхме приели с гласуване, предвид на това, че одитът за 2005 г. е готов, но паралелно предишният парламент не е извършил одит за 2004 г. и е желателно да спазим хронологията 2004-2005 г. Това е едната промяна.
Втората промяна е, че по здравословни причини освобождаваме един от членовете на комисията и всъщност остава старият състав от шест човека. Това е моето предложение с молба да го подкрепите, защото то е чисто техническо. Трябва ни време да завършим и 2004 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има ли желаещи да вземат думата по този проект за решение? Не виждам желаещи. Ще преминем към гласуване.
Господин Кънев, моля представете проекта за решението на пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
“РЕШЕНИЕ
за изменение на Решението за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г. (ДВ, бр. 36 от 2006 г., изм. и доп. бр. 84 от 2006 г.)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 2 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. В Решението за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г. (ДВ, бр. 36 от 2006 г., бр. 84 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 1 думата “седемчленна” се заменя с “шестчленна”;
б) в т. 3 думите “31 октомври” се заменят с “10 декември”.
2. Освобождава проф. Михаил Динев Петров – дипломиран експерт-счетоводител, като член на комисията.
3. Възлага на комисията да одитира и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на представения ви проект за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 3.
Решението е прието.
Благодаря Ви, господин Кънев.
Преминаваме към следващата точка от приетата от нас програма:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 14 СЕПТЕМВРИ 2006 Г. И ВЪРНАТ С УКАЗ № 396 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика относно указа на президента.
Кой ще представи доклада, подписан от председателя на комисията господин Адемов?
Господин Мръцков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да прочета доклада на комисията, моля да гласуваме процедурно допускане в залата на госпожа Иванка Христова - заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Гергана Дрянска – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, и госпожа Лиляна Елицина – директор на Дирекция “Социална закрила и социална интеграция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Христова - заместник-министър, на председателката на агенцията и на директорката на дирекция в министерството.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 2, въздържали се няма.
Моля, поканете представителите на министерството.
Имате думата, господин Мръцков.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще представя доклада на Комисията по труда и социалната политика относно Указ № 396 на президента на Република България, постъпил на 28 септември 2006 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет от Народното събрание на 14 септември 2006 г., и мотивите към указа:
“На редовно заседание, проведено на 11 октомври 2006 г., Комисията по труда и социалната политика обсъди Указ № 396 на президента на Република България, постъпил на 28 септември 2006 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет от Народното събрание на 14 септември 2006 г., и мотивите към указа.
На заседанието присъстваха: госпожа Иванка Христова - заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Мария Томова – директор на Дирекция “Социална закрила и социална интеграция” в Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Силвия Цанова - заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.
Председателят на Комисията по труда и социалната политика докладва указа и мотивите, с които се оспорва § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
В мотивите към ветото господин президентът отчита категоричния текст на чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, който изрично постановява, че старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото. По-нататък президентът изразява своето убеждение, че разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания не отговарят на обществените очаквания за специално внимание от страна на държавата по отношение на гражданите в неравностойно социално положение. В мотивите той посочва още, че голяма част от хората с увреждания и днес продължават да бъдат изолирани и неспособни да излязат извън домовете си, както поради недостъпната околна среда, така и поради липсата на адекватни средства, услуги и помощи, които дават възможност за тяхната интеграция. Президентът се позовава на прогласените цели в Закона за интеграция на хората с увреждания и по-точно на чл. 2, т. 1, с която се създават условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от закона урежда материално-правните предпоставки за получаването на месечна добавка за социална интеграция. Условие за получаване на тази добавка е трайното увреждане на лицето.
Параграф 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания дава легална дефиниция на понятието “човек с трайно увреждане”. Според философията на закона наличието на степен на увреждане на здравето 50 и над 50 на сто е предпоставката за получаване на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 1.
В мотивите президентът оспорва създадените с § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания нови членове от 42а до 42ж. Според него те противоречат на целта, посочена в чл. 2, т. 1 от действащия закон. С тях се ограничава неоправдано кръгът на лицата, които могат да ползват месечни добавки. Практически нормите на новосъздадените членове стесняват значително възможностите за интеграция на голям брой хора с увреждания, с което се нарушават и прокламирани техни права.
В хода на обсъждането беше представено становището на Министерството на труда и социалната политика относно Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, чийто § 2 се оспорва от господин президента. В него се подчертава, че действително наличието на трайно увреждане на лицата е условие за получаване на интеграционна добавка, но това не означава, че всички хора с трайни увреждания следва да получават тази добавка. Именно и затова в чл. 42, ал. 1 изрично е подчертано, че добавката за социална интеграция е според индивидуалните потребности и съобразно вида на увреждането и степента на намалената работоспособност или трайна намалена възможност за социална адаптация. В тази връзка чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания изисква при социална оценка да се прецени дали е необходимо отпускането на месечна добавка за социална интеграция, което означава, че органът, извършващ тази оценка, може да прецени, че такава добавка не е необходима на конкретното лице с увреждане. Съгласно чл. 42, ал. 2 добавката е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи на хората с увреждания и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги, телекомуникационни услуги, обучение, лекарствени продукти и т.н.
В становището на министерството се посочва още, че държавата е тази, която отпуска средствата, а законът преценява как да се диференцира добавката. Това именно е направено в оспорвания § 2. Диференцирането на добавката не противоречи на чл. 2, т. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, чиято цел е равнопоставеност между хората с увреждания и останалите граждани на страната.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика изразиха различни позиции по отношение на оспорения от президента § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Някои от тях подкрепиха изразените позиции във ветото с мотивите, че в закона има точна дефиниция за хора с трайни увреждания и ако тя се прилага безусловно, няма да се стеснява кръгът на хората с увреждания, които имат право да получават интеграционна добавка. Според тях с оспорвания § 2 се ощетяват всички лица от тъй наречената група на хора с трета група инвалидност. Те намират за невярно твърдението на вносителите на законопроекта, че се прилага диференциран подход при предоставянето на интеграционната добавка. Според тях подходът при правенето на социалната оценка е унифициран подход по групи инвалидност.
В дискусията беше отбелязано, че интеграционната добавка допринася много малко за интеграция на хората с увреждания. Средствата, които се предоставят, са изключително малко и се дават на всички поравно. Много по-важно е да се създадат условия за получаване на приобщаващо, интегрирано образование, да се въведат правила за назначаване на хората с увреждания в държавната администрация, както и в частния сектор, да се прилагат механизмите за достъпност до средата, които наистина биха помогнали на хората с увреждания да бъдат интегрирани. За провеждането на интеграционната политика държавният бюджет заделя все повече ресурси, но социалният ефект е все още малък. Все още политиката за интеграция и социализация на хората с увреждания има типичните елементи на социално подпомагане.
Независимо от тези изводи народните представители считат, че премахването на интегрирания подход по отношение на вида и степента на увреждане би довело до еднакво третиране и раздаване на месечна добавка за социална интеграция на всички хора с увреждания 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, което е несправедливо и ще постави в неравностойно положение хората с най-тежка степен на увреждане. Завръщането към универсалния подход на подпомагане ще създаде предпоставки за неравнопоставеност между самите хора с увреждания. Все пак целта на интеграционната добавка не е социално подпомагане. Тази добавка трябва да се превърне в средство за изравняване на възможностите за интеграция.
Беше изтъкнато, че оспорваният § 2 не ограничава възможностите за интеграция, тъй като досега хората с намалена работоспособност от 50 до 71% получаваха само една добавка – за транспортни услуги, и то при условие, че имат увреждане на долните крайници. С § 2 се разширява достъпът за месечна добавка за обучение и наем за общински жилища и на лица с намалена работоспособност 50 и над 50%, изхождайки от обстоятелството, че голямата част от хората в тази категория в трудоспособна възраст работят и обучението за тях е важен фактор в трудовата им кариера.
В резултат на проведените разисквания и като приема за неоснователни мотивите на президента на Република България към Указ № 396 относно оспорения § 2, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Становището на комисията е прието с 11 гласа “за”, 1 глас “против” и 3 гласа “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Мръцков.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане на Указа на президента.
Чухме доклада на комисията.
Думата има госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Днес ще присъстваме на уникално обсъждане, защото за пръв път, ако не ме лъже паметта, се случва едно президентско вето да бъде оспорено от собствената му политическа сила.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не, бъркаш.
СТЕЛА БАНКОВА: Добре, нека да греша.
Бих искала да кажа, че сърцевината на президентското вето е волята на хората с увреждания. Ние сме изпратени тук да изразяваме онова, което българските граждани изискват от нас. За мое учудване, когато в Комисията по труда и социалната политика се разглеждаше президентското вето, аз бях единственият народен представител, който подкрепи президентското вето. Всички останали народни представители отхвърлиха мотивите на господин президента. Остава на българското общество да гадае поради какви причини трите политически формации, които подкрепиха господин Първанов ведно с неговия образ на социално ангажиран президент, сега при този толкова важен закон те гласуваха против президентското вето.
Много интересен ще бъде дебатът тук, дай Боже да стане. Аз с интерес наблюдавам – бих казала – популистка загриженост за хората с увреждания на фона на това, че същите колеги народни представители само преди месец-два гласуваха без капка хуманност, човещина и социална чувствителност налагането на ДДС върху лекарствата и върху пособията за инвалиди.
Бих попитала и нещо друго: поради что тъй нареченият наш социален президент тогава пропусна този закон, подписа го. С ДДС българските лекарства, които в момента са най-скъпи в Европа, станаха още по-скъпи. Пособията за инвалиди, за хора с увреждания стават по-скъпи с 20%, макар че клетите хора с увреждания молеха и тичаха в кулоарите на парламента след депутати от БСП и НДСВ, след господин Орешарски, и ги молеха да не се гласува ДДС върху пособията за инвалиди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, искам да отправя една молба към Вас. Моля, изкажете се по предлагания указ.
СТЕЛА БАНКОВА: Господин Пирински, аз си давам сметка, че страшно много боли и е неловко да чуете този въпрос…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма ловко и неловко. Спазвайте правилника! Нямате думата за общо изказване. Имате думата по предлаганото решение.
СТЕЛА БАНКОВА: Този въпрос е отправен към българския президент, отправен е и към мнозинството, което в момента управлява България, мнозинството, което наложи ДДС върху лекарствата, а освободи хазарта от ДДС!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, бъдете любезна да се държите отговорно.
СТЕЛА БАНКОВА: Призовавам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз също Ви призовавам.
СТЕЛА БАНКОВА: Призовавам уважаемите колеги да се вгледат в президентското вето със социална чувствителност и да видят, че там има доста солидни основания, които си струва да бъдат подкрепени. Нека това да бъде първата крачка от страна на тези колеги и, дай Боже, да заговори съвестта им по отношение на този антихуманен закон, който се прие и се стовари връз главата именно на хората с увреждания, облагайки пособията с 20% ДДС.
Призовавам уважаемите колеги да се вслушат и да се вгледат в мотивите на господин Първанов, защото те наистина имат основание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, призовавам ви да дебатираме по същество въпроса, който е пред нас. Той е ясен. В законопроекта е приет диференциран подход, като от законодателя и от вносителя се твърди, че фактически изравнява условията, тъй като са различни по степените на инвалидност.
Другата гледна точка, която защитава и госпожа Банкова, е, че напротив, трябва да има недиференцирана норма. Това е същината на въпроса. Нека се постараем да чуем достатъчно аргументи за и против едната или другата позиция.
Давам думата на господин Камов. Заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Участвах в дебатите по първо четене на законопроекта и е безсмислено да повтарям вече казани неща.
Направих 17 поправки за второ четене, отхвърлени до една от Комисията по социална политика под ръководството на господин Хасан Адемов, както и от пленарната зала на второ четене. Някои от тях са в пряка кореспонденция с мотивите, изложени от президента в неговия указ.
За мен беше изненадващо единодушието и – позволявам си да кажа – послушието в комисията. Ние положихме усилия, аз участвах в групата на госпожа Деница Димитрова, не просто да поканим, а в нашата група да проведем истински диалог с много неправителствени организации за и на хората с увреждания. От страна на представителите на министерството, тоест от министъра на социалната политика там се боравеше с един единствен аргумент - няма пари. Много странна позиция за социалния министър! Би трябвало финансовият министър да казва това, а социалният министър да се бори, ако действително не достигат за нужди, които отдавна са доказани. Не знам дали на всички е известно, че ние в България протезираме на равнището на Първата световна война.
Съгласен съм с едно изречение в становището на комисията – че интеграционните добавки по същество се използват като социални помощи. Но нима ние ще решим този проблем с отхвърляне на президентското вето? Естествено нищо подобно няма да се случи! И от това, че системата работи зле, че много лесно ТЕЛК-овете дават инвалидност, някъде вероятно и срещу заплащане, това е грижа на цялата система и най-вече на министъра и неговото ведомство да не бъде така. Аргументите на президента с неговия указ са изключително коректни и аз ви моля да се вслушаме в тях. А тези аргументи прозвучаха и от неправителствения сектор, и от много от депутатите, включително и от депутати от ръководството на комисията. Но мнозинството като машина – дано това да не се случи днес, отхвърли и даже отказа да обсъжда тези аргументи. Недоумявам за позициите на тези, които би трябвало да се грижат за решаването на тези проблеми и да посочат пътищата за тяхното решаване. Пътят не минава през отхвърлянето на това вето, напротив, указът на президента ни дава възможност да се върнем отново и да обсъдим как да се поправят нещата, без да се правят значителни разходи. Чуха се фантастични и неподплатени с никакви аргументи думи, че ще пробием бюджета с милиони левове. Това не е вярно! Ако се върнем към тази дискусия, можем да докажем, че това не е вярно.
Аз не искам да говоря повече, казах, че по същество вече съм се изказал. Искам да заявя от името на депутатите социалдемократи, че ние ще подкрепим президентското вето.
И второ, искам да призова всички, които в тази зала са обещавали пред избирателите, и особено депутатите от тройната коалиция, защото това са обещавали те, а не това, за което се призовава да гласуваме днес, да подкрепят и те единствения начин да се вземат разумните решения, а те са предложени от президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към изказването на господин Камов? Няма.
Думата има госпожа Антонела Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам в началото да направя само едно уточнение. Нито в комисията, нито днес гласуваме за или против президентското вето. Защото ветото се състоя. И то води единствено до връщането на закона за ново обсъждане. И ние трябва да гласуваме за или против закона.
На всички обсъждания досега аз съм изказвала своето мнение против този закон. Но не е моментът да се съревноваваме кой е по-за и кой е по-против.
Ще се опитам да говоря с възможно най-нисък патос, защото за тези неща, за този проблем се говори тихо и с много уважение. Защото беше тъжно да наблюдаваме представителите на хората с увреждания, които водеха своите малки битки, обречени на неуспех.
Законът, който обсъждаме днес отново, не е Закон за хората с увреждания, а е закон срещу тях. В този закон има откровено дискриминационни текстове. Това се казва ясно и в мотивите на ветото на президента. Такова разминаване на думи и действия от вносителите, което наблюдавахме, се нарича по един начин – демагогия.
Претенциозно в този закон се казва, че ще се изработи методика за диференцирано разглеждане на всеки един случай. Едва ли не всеки един случай – аз това чух от вносителите – ще бъде самостоятелно, индивидуално разглеждан чрез тази методика за диференциация. За съжаление обаче това няма да се състои, защото отново са разделени по степен на неработоспособност хората с увреждания, които ще получават интеграционна добавка. За съжаление според вносителите диференциация означава отнемане. И точно това се случи – те отнеха правото на така наречената трета група инвалидност или хора с увреждания от 50 до 70% намалена работоспособност да получават тази интеграционна добавка.
Също така с много нежни думи и топъл тон на загриженост вносителите се самопохвалиха как ще отпускат интеграционна добавка на хората, които живеят в общинско жилище. Кои са те обаче според закона? Само тези, които живеят сами и са титуляри в съответния договор за наем. Ами хората, които живеят на свободен наем? Хората, които живеят в държавни жилища, а има и такива, ами семействата, в които има деца с някакви увреждания или член на семейството, който също е с някаква степен намалена работоспособност? За тях – нищо. Но думи – много.
Също така с чувство на загриженост, казвам го вече в огромни кавички, беше отнето правото на интеграционна добавка за рехабилитация и балнеолечение на всички хора с увреждания, които имат степен на намалена работоспособност под 90%. Обърнете внимание, ще могат да се рехабилитират и да използват интеграционна добавка за балнеолечение само тези, които имат над 90% намалена работоспособност. Всички знаем, че дори при едно счупване на ръка ръката не може да възстанови напълно, ако няма рехабилитация. Рехабилитацията е основата на възстановяването. И ето от това ще бъдат лишени хора, които имат огромна нужда.
Много говорихме по този закон. Каквото и да кажа, знам, че моментално ще бъда оспорена от вносителите, както във всеки един дебат досега.
Но ще кажа нещо за президентското вето – да, мотивите са абсолютно точни. Интересно е, че наистина управляващото мнозинство бламира своя президент, като казва: “Не, той не е прав!”. Той е напълно прав, но защо ли аз пък никак не му вярвам! Защо в предизборната кампания беше наложено това вето? А както стана дума преди малко в Закона за ДДС беше пропуснато вниманието на президента – същия този социален президент. Една предизборна игричка, една PR акция, която може би даде резултат!
За мен това вето беше договорка с управляващото мнозинство. “И вълкът сит, и агнето цяло!”, както се казва! Ветото сложено – PR акцията осъществена, обаче законът остава същият.
Уважаеми колеги, аз като народен представител се срамувам от това, което стана тук! (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Искам да ви информирам, уважаеми колеги, че на балкона на пленарната зала са ученици от Дания – от Колежа по социални науки в Копенхаген. Гостите са на образователно посещение у нас и са изразили желание да посетят българския парламент. (Народните представители с ръкопляскания приветстват гостите.)
Заповядайте за реплика, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Колежке Понева, как може така Вие да казвате, че мнозинството не си е изпълнило задълженията, че на господин президента не му е обърнато внимание! Нали трябваше тези хора, за които сега говорим, да бъдат водени насила с колички и с носилки, за да си пуснат бюлетината! (Реплика от НДСВ.) Аз повече няма да кажа!
Искам да кажа, че целият този театър е включен в плана за геноцид срещу българския народ! (Реплика от залата: “Браво бе, докторе!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Георгиев, обръщам Ви внимание, че самата госпожа Понева призова по този въпрос да се говори без излишен патос, а тематиката на репликата Ви е извън предмета на разглеждания въпрос.
Госпожо Понева, ако желаете, имате думата за дуплика. Не желаете.
Давам думата на госпожа Деница Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз съм напълно съгласна с мнението на президента, което е изложил в мотивите си, че държавата все още не се грижи достатъчно за хората с увреждания и те живеят в изолация и все още са много малко интегрирани.
Но мисля, че за да се постигне тази интеграция, трябва да вървим по пътя на персоналното отношение към всеки човек с увреждане. Не може всеки човек от първа до трета група, независимо от своето увреждане – вид и степен, да получава еднакъв подход, да получава еднакво подпомагане. Мисля, че всеки човек трябва да бъде подпомаган по различен начин, съобразно своите нужди – някой за обучение, друг – за рехабилитация и т.н.
Освен това си мисля, че наистина много по-важно е да обърнем повече внимание на достъпната околна среда, на достъпността в училищата, във вузовете, и може би на създаването на принципа на положителната дискриминация в държавната администрация, в създаването на програми на заетост. Между другото този принцип на положителна дискриминация вече е въведен в много европейски страни и дава много добри резултати. Мисля, че наистина трябва да се върви към един по-персонален подход – и в интеграционните надбавки, и въобще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Димитрова.
Няма реплики.
Давам думата на госпожа Христина Христова. Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моят скромен опит в областта на политиката и социалните услуги за хората с увреждания, десет години от които в гражданския сектор, ми е показал, че областта на хората с увреждания е поле за най-големи политически спекулации, да не кажа и злоупотреби.
Българското общество и българските държавни институции от 1995 г. се опитват да направят добър Закон за интеграция на хората с увреждания, включително предишното правителство направи нов закон, в който направи опит – доста успешен, с помощта на гражданските организации – в работната група членуваха 52 члена от граждански организации, където се направи един вярвам успешен опит да се откъснем от медицинския модел на отношение, да се откъснем от фалшивото състрадание, самочувствие или менторски тон по отношение на хората с увреждания, да преминем към реална обществена чувствителност към хората с увреждания и компетентно отношение на държавните институции.
Коя е ключовата дума на един нормативен акт, свързан с хората с увреждания и на всеки акт по отношение на хората с увреждания? Това е равнопоставеност! Аз не бих коментирала дали има някакви други политически мотиви във ветото на президента, но в мотивите на указа при всички случаи има редица неща, които не са взети предвид, както има и някои противоречия. Защото, за да постигнем равнопоставеност на хората с увреждания, които имат различни проблеми – или трудно чуват, или трудно виждат, или трудно се придвижват, при това в различна степен имат загубена трудоспособност, както пише в нормативните документи, а децата – загубена способност за социална адаптация, това не значи да дадем на всички поравно!
Именно този § 2, в който се разглеждат материално-правните предпоставки за правата на хората с увреждания, именно за него се пише, че видите ли нарушава се равнопоставеността, като същевременно се иска на всички хора да се даде едва ли не поравно.
За първи път в предишния закон, който беше приет през 2004 г., се въведе социалната оценка, тоест не да дадем на всеки поравно, а социалните работници, специални комисии с участието на гражданския сектор, на общинските власти да направят преценка на индивидуалните потребности. Тоест, не само степента на увреждането да бъде причината, а индивидуалните потребности, индивидуалните възможности и желания на хората в партньорство със социалните служби. Аз мисля, че това именно е постигнато в този закон.
Друг е въпросът, че се гледа на тази социална интеграционна добавка като разковничето на проблемите на социалната интеграция. За мен тя е нещо несъществено, не само защото парите са твърде малко, но те отразяват възможностите на държавата в този момент, а защото в закона се третират много по-важни въпроси – въпросите на интегрираното образование, въпросите на мерките за заетост, въпросите за достъпната околна среда, въпросите за промяна на общественото отношение и да не акцентираме повече на това, което не могат да правят хората с увреждания, а на това, което могат да правят!
Затова и в комисията, в която членувам, Комисията по труда и социалната политика, като направи един допълнителен дебат, аз мисля, че ветото на президента е много полезно с това, защото ето тук ние сме принудени да направим един допълнителен дебат и аз вярвам, че този дебат ще продължи, но на този етап ние смятаме за неоснователни мотивите, посочени в указа на президента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Димитров, заповядайте.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Наистина правим дебат, но в интерес на истината законът си остава същият. Абсолютно нищо не се е променило. Срам! Голям срам е чрез това диференциране, сепариране на хората с увреждания да икономисваме от тях. Държавата явно дотам е докарала бюджета, че да икономисваме оттам. Това е един позорен закон, за който ние няма да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика думата има госпожа Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Христова, Вие правилно казахте, че основата на този дебат е равнопоставеност. Къде е равнопоставеността, след като хората със степен на намалена работоспособност между 50 и 70% са изключени от възможността да получават интеграционна добавка? Още повече, че в закона съвсем ясно се казва, че хора с трайни увреждания са тези, които имат 50 и над 50% намалена работоспособност. Не само че няма, а напротив, именно този принцип на равнопоставеност е драстично нарушен с вашия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика думата има госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Искам да възразя на казаното от госпожа Христова, че ние трябва да се простираме според това, с което разполага българската държава.
Уважаема госпожо Христова, уважаеми представители на тройната коалиция, защо българското общество веднъж поне не ви чу, че не достигат пари за Ирак, не достигат пари за Афганистан, за всичките ни военни мисии? Защо ние трябва да натрапваме, да слагаме именно върху главите на хората с увреждания, на най-бедните социални слоеве, върху пенсионерите, върху болното българско население, защо именно на него ние трябва да вменяваме в дълг, че българският бюджет разполага с ограничени средства и че именно вие, видите ли, хора с увреждания, трябва да понесете цената на този оскъден бюджет.
Двойната страна, страната на този двоен морал, който вие тук ни демонстрирате, за загриженост за хората с увреждания, същите тези хора с увреждания, пак ще повторя, които вие преди два месеца обложихте безмилостно с 20% ДДС. Тогава никой от вас не намери политическо мъжество да каже защо е толкова важно тъкмо на хората с увреждания да увеличим цената на средствата за придвижване, инвалидни колички и т.н., а трябва да проявим социална милост и социална чувствителност към представителите на хазарта и да ги освободим от данък добавена стойност?
Така че, когато тук разсъждаваме за хората с увреждания, трябва всички вие, уважаеми колеги, да намерите мъжество и да кажете защо беше толкова важно за вас да подкрепите това, а в същото време сега се прикривате зад някаква мнима социална чувствителност и не си отворим очите да видим наистина, че тук става дума за ужасяваща, продължаваща дискриминация спрямо хората с увреждания. Както беше Законът за ДДС върху пособията за инвалиди - дискриминация, така и този закон сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика думата има госпожа Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Добре е, че става този дебат.
Не мога отново да приема, госпожо Понева, че равнопоставеност означава на всички да дадем поравно – и на този, който не чува, и на този, който не може да се движи. Не е вярно, че е отнето на хората. Не е вярно, че диференциация означава отнемане. В никакъв случай това не е така. Даже за пръв път се въвежда на хора с увреждания на долните крайници над 51% да не получават вече само за транспорт, както беше преди, а да получават добавка за жилище и добавка за образование.
Така че мисля, че никой от нас не по съвест гледа този въпрос и не бива в тези случаи да изопачаваме нещата.
Госпожо Банкова, не е казано, че, особено аз, която винаги съм се опитвала да се направи нещо повече в областта на хората с увреждания, държавата трябва да се разпростира според възможностите си. Аз казах, че това досега държавата е направила според възможностите си.
Пак казвам, не е добре областта на политиката на хората с увреждания да бъде поле на популистки изказвания. Не чакайте от мен, разбира се, да кажа, че било този закон, било до момента или в момента държавата прави всичко необходимо и достатъчно за хората с увреждания. Но мисля, че всички заедно, ако прилагаме подхода на компетентност, коректност и социална чувствителност, а не на популизъм, ще помогнем повече на хората с увреждания. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, пленарният ден приключва. Очевидно е, че дискусията ще продължи утре сутринта. Има желания за изказвания от народни представители, които вече са се заявили. Убеден съм, че утре сутринта ще има и нови желаещи да вземат думата, а освен това редно е да изслушаме и представителите на Министерството на труда и социалната политика.
Затова за днес приключваме на този етап с обсъждането, без да е приключило по същество.
Съобщения за заседанията на комисиите.
Комисията по правни въпроси ще заседава днес, сряда, 8 ноември от 14,30 ч. в зала „Изток”. Както знаете, това е заседание, което е посветено на предложенията за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Освен това комисията ще проведе заседание на 9 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356 на пл.”Ал. Батенберг”.
Комисията по въпросите на държавната администрация ще има редовно заседание на 8 ноември, сряда, от 14,30 ч. в зала 248 на пл.”Ал. Батенберг”.
Комисията по бюджет и финанси ще има извънредно заседание съвместно с Комисията по икономическата политика на 8 ноември, сряда, от 14,30 ч. в зала „Запад”.
Комисията по земеделието и горите ще има заседание на 8 ноември, сряда, от 14,30 ч. в зала 130 на пл.”Ал. Батенберг”.
Ще има заседание и на 9 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 242 на пл.”Ал. Батенберг”.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание на 8 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 356 на пл.”Ал. Батенберг”.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание на 8 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 на пл.”Ал. Батенберг”.
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще проведе заседание на 8 ноември, сряда, от 15,30 ч. в зала 132 на пл.”Ал. Батенберг”.
Комисията по европейска интеграция ще има заседание на 9 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134 на пл.”Ал. Батенберг”.
Комисията по транспорт и съобщения ще има редовно заседание на 9 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 142 на пл.”Ал. Батенберг”.
Комисията по отбраната ще има заседание на 9 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 238 на пл.”Ал. Батенберг”.
Комисията за борба с корупцията ще има заседание на 9 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 232 на пл.”Ал. Батенберг”.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има редовно заседание на 9 ноември, четвъртък, от 15,30 ч. в зала 232 на пл.”Ал. Батенберг”.
Комисията по здравеопазването ще заседава на 9 ноември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130 на пл.”Ал. Батенберг”.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Секретари:
Метин Сюлейманов
Ясен Попвасилев