Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Светослав Спасов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме повече от необходимия кворум, според данните от електронноизчислителната система, поради което си позволявам да открия днешното заседание.
Както вчера реши пленарната зала, уважаеми колеги, предстои да се обсъди днес точката, която вчера беше гласувана – Законопроект за устройството на българското Черноморско крайбрежие. Докладът на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство за второ гласуване ви беше раздаден вчера. Ще пристъпим своевременно към гласуването на тази точка, но преди това, както знаете, ни предстои гласуване по обсъдения вчера Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица). Преди да подложа обаче този законопроект на гласуване, моля да обърнете внимание на това, което сега ще споделя с вас.
От регистрацията и от наблюденията ми върху състоянието на залата тази сутрин личи едно нещо – че една парламентарна група е решила авансово да започне да прилага предложенията, които съм направил по отношение на начина на гласуване. Но това е само една група, останалите сякаш са разширили досегашната практика. Това, както сами разбирате, създава една нееквивалентност на участието в регистрацията на гласове от пултовете и аз няма да подлагам нищо на гласуване, докато не се изравни участието в този процес, така както той сега съществува. Така че ще дам известен период от време, за да може да се изравни състоянието в залата, без да прекъсвам заседанието.
Моля, в 3-4-минутен период от време да се осигури равнопоставеност на групите в процеса на гласуване. Специално се обръщам към ръководството на една от парламентарните групи – виждам поне един или двама членове на това ръководство, погрижете се, ако обичате, наред с дискусиите, които водите помежду си, да изравните участието в процеса на гласуване. Имате парламентарни секретари във вашите среди, натоварете ги с тази функция.
Доколкото, уважаеми колеги, все пак гласуването на ратификационния закон не е от контроверзиалните въпроси, ще си позволя да пристъпя към поставянето му на гласуване, но пак повтарям, няма да има гласувания по въпроси, които са от спорно естество, без участието в това гласуване с всичките му пороци, които то носи, да бъде на равнопоставена основа от всички парламентарни групи. Мисля, че съм пределно ясен и не мога да нося никаква отговорност, ако някой допусне да участва неравнопоставено в предстоящите гласувания.
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги, дами и господа народни представители!
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица).
Гласували 155 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Димитров, заповядайте за процедурно предложение.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин председател, като имам предвид важността на този закон и в общи линии отсъствието на противно гласуване по този закон, предлагам да преминем към второ гласуване, тъй като няма да има и предложения за промени в този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Димитров, да представите законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Изменение № 1 на
Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води
в басейна на р. Марица)
Член единствен. Ратифицира Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица), сключено на 18 май 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Уважаеми колеги, на вашето внимание за гласуване на второ четене е заглавието на законопроекта и член единствен. Желаещи да се изкажат няма.
Подлагам на гласуване на второ четене заглавието на закона и член единствен.
Гласували 143 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 8.
Законът е приет на второ гласуване.
Уважаеми колеги, сега преминаваме към точката от дневния ред за днешното пленарно заседание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА УСТРОЙСТВОТО НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ.
Има доклад за второ четене на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, внесен от председателя на комисията господин Ремзи Осман, на когото сега давам думата.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев и заместник-министърът по опазване на околната среда и водите господин Йордан Дардов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министрите господин Ковачев и господин Дардов.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Моля, поканете заместник-министрите в пленарната зала.
Имате думата, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: „Закон за устройството на Българското черноморско крайбрежие.”
Има предложение от господин Тодор Батилов – в наименованието на законопроекта да отпаднат думите „устройството на”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Марина Дикова и Борислав Владимиров – в наименованието на законопроекта да отпадне думата „българското”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция за наименование на законопроекта: „Закон за устройството на Черноморското крайбрежие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по заглавието на закона?
Има предложение, което не е прието от комисията, а народният представител господин Батилов не е в залата, доколкото виждам, за да го защити.
Господин Дилов, имате думата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, излизам да защитя предложението на господин Батилов, който предлага законът да се казва само “Закон за Българското черноморско крайбрежие”. Логиката е следната и ние ще се сблъскаме с нея няколко пъти по-нататък – още в следващия член, който ще обсъждаме, а именно, припомням ви, че в дебата за първо четене на този законопроект ставаше дума, а, според мен, и желанието на мнозинството в залата беше да бъде първият български интегрален закон, който не се занимава само с градоустройството на Черноморското крайбрежие, а включва и неговата защита, сериозни отправки към Закона за биоразнообразието, към защитените територии.
В този смисъл не виждам никаква логика в предложението на комисията и направеното от колегите Дикова и Владимиров да се казва само “Закон за устройство на Черноморското крайбрежие”, извън очевидната истина, че Черноморското крайбрежие не е само българско. Предполага се, че този закон няма претенциите да устройва и Баку.
Моето предложение е все пак, ако смятаме да запазим един интегрален характер на този закон, да се върнем към заглавието: “Закон за Българското черноморско крайбрежие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Дилов? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата по заглавието, което определя обхвата на закона и неговия предмет? Не виждам желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Тодор Батилов – в наименованието на законопроекта да отпаднат думите “устройството на”, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 26, против 61, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя по принцип предложението на вносителя. Подкрепила е предложението и на народните представители Марина Дикова и Борислав Владимиров и предлага своя окончателна редакция за заглавието на законопроекта - “Закон за устройството на Черноморското крайбрежие”.
Гласували 119 народни представители: за 106, против 5, въздържали се 8.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 има предложение от народния представител Георги Божинов и група народни представители – в чл. 1, ал. 1 т. 2 се изменя така:
“2. изискванията, правилата и нормативите за опазване, устройство и ползване на крайбрежните зони.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Маруся Любчева и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. С този закон се уреждат обществените отношения, свързани с:
1. условията и реда за определяне на териториалния обхват на Черноморското крайбрежие и на крайбрежната плажна ивица, изискванията, правилата и нормативите за тяхното устройство, ползване, застрояване и опазване;
2. правомощията и координацията на дейността на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправление, както и взаимоотношенията им с физическите и юридическите лица при осъществяване на държавната политика по устройство на Черноморското крайбрежие.”
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Осман.
Господин Божинов обявява от място, че оттегля предложението си, което не е подкрепено от комисията.
Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 1, която по принцип подкрепя текста на вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 13.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 2 има предложение от народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2, която гласи:
“2. В т. 4 да отпадне изразът “намаляване”.”
На основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията единодушно реши да не подлага на гласуване предложенията по т. 3, тъй като противоречат на обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.
Има предложение от народния представител Яне Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. На основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията единодушно реши да не подлага на гласуване предложенията по т. 2, тъй като противоречат на обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Това предложение е идентично с неприетото предложение по т. 3 на народния представител Захари Георгиев.
Има предложение от народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. На основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията единодушно реши да не подлага на гласуване предложенията по т. 2, тъй като противоречат на обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Това предложение е идентично с неприетите преди това.
Има предложение от народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2 и не подкрепя предложенията по т. 1, 3 и 4, които гласят:
В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. създаване на условия за опазване и устойчиво интегрирано развитие на територията на Черноморското крайбрежие;”.
3. Точка 4 се изменя така:
“4. предотвратяване и намаляване замърсяването и увреждането на територията и акваторията…;”.
4. Точка 6 се изменя така:
“6. опазване и възстановяване на естествения ландшафт и културно-историческо наследство;”.
На основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията единодушно реши да не подлага на гласуване предложението по т. 5, тъй като противоречи на обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, което е идентично с предишните неприети предложения.
Точка 5 гласи:
5. Създава се т. 7:
“7. опазване на биологичното разнообразие на Черноморския биогеографски район”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Осман, трябва да изчетете и повтарящите се предложения в предходните, които не са подложени на гласуване.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Има предложение от Георги Божинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението в частта му за изменение на т. 3 и не подкрепя предложението за изменение на т. 1, която гласи:
3. В чл. 2, т. 1 се изменя така:
“1. създаване на условия за опазване на територията на Черноморското крайбрежие на базата на неговото устойчиво и интегрирано развитие и устройство;”
Има предложение от Маруся Любчева и група народни представители – в чл. 2 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. устойчиво развитие, регулиране на територията на Черноморското крайбрежие, съхранение и опазване на околната среда;”
2. В т. 4 думата “намаляване” се заменя с “ограничаване”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова по т. 1.
На основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията единодушно реши да не подлага на гласуване предложението по т. 2, а то е:
Създават се нови т. 7, 8 и 9:
“7. опазване на биологичното разнообразие на Черноморския биогеографски район;
8. опазване и развитие на националната екологична мрежа;
9. осигуряване на благоприятно състояние на видовете и природните местообитания, включени в Приложение 1 и 2 на биологичното разнообразие, разпространени в Черноморското крайбрежие.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
“Чл. 2. Основните цели на закона са:
1. създаване на условия за устойчиво интегрирано развитие, устройство и опазване на Черноморското крайбрежие;
2. осигуряване на свободен обществен достъп до морския бряг;
3. опазване, съхраняване и разумно използване на природните ресурси;
4. предотвратяване и намаляване на замърсяването на Черноморското крайбрежие;
5. защита на морския бряг от ерозия, абразия и свлачищни процеси;
6. възстановяване и опазване на естествения ландшафт и културно-историческо наследство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Осман.
Уважаеми колеги, на вашето внимание е чл. 2 с поредица предложения от народни представители.
Давам думата на господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, вземам думата по повод неприетото от комисията предложение за редактиране на т. 4 от чл. 2, а именно отпадането на израза “и намаляване”.
Ще прочета цялата точка:
“4. предотвратяване и намаляване замърсяването на територията и акваторията на Черноморското крайбрежие;”.
Този закон дефинира, че си поставя това за цел, но на практика в по-нататъшните членове никъде няма дейности и действия, които да намаляват съществуващите замърсявания. Всичко е свързано с предотвратяване на по-нататъшно замърсяване, но не и с дейности, свързани с неговото намаляване чрез очистване, почистване и т.н. Това беше чисто смисловата причина да предложа отпадането на израза “и намаляване”. Но доколкото обаче това не е съвсем съществено за целите на закона, оттеглям това предложение, за да не го подлагате на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Захари Георгиев оттегля предложението си по т. 4 на чл. 2.
Госпожо Манева, заповядайте, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изразя несъгласието си по повод отхвърлянето на предложенията по т. 1 и т. 7. И в двете точки се подчертава, че ние с приоритет, устройвайки територията на Черноморското крайбрежие, ще опазваме природните дадености.
Искам да напомня на всички, че ние сме приели водещия европейски принцип за интегриране на политиката по опазване на околната среда в политиките на всички сектори на българската икономика и обществен живот, което означава, че текстове, свързани с опазване на природата, се интегрират в текстове на специализираните закони. Абсолютно неправилно е разбирането, че ще имаме чисти закони за опазване на околната среда и никъде в останалите закони, понеже видите ли предметът бил друг, няма да записваме важното принципно начало в политиката, че опазването на природата ще е водещо, каквото и да правим ние.
Затова смятам, че не противоречи на предмета на закона да кажем, че когато се занимаваме с устойчиво интегрирано развитие на територията на Черноморското крайбрежие, се ръководим преди всичко от опазването на Черноморското крайбрежие. Затова смятам, че много по-коректна е т. 1 в редакцията, която е предложена не само от мен, а и от много други колеги.
Освен това т. 7 изобщо не е в противоречие, нито е извън предмета на закона точно по тази причина – че ние трябва да разглеждаме политиката за опазване на околната среда като интегрирана в политиките на отделните сектори.
Черноморският биогеографски регион е много специфичен регион, изключително чувствителен от гледна точка на опазване на околната среда, затова опазването на биологичното разнообразие в този район трябва да бъде много важен принцип при провеждане политиката за устройството на Черноморското крайбрежие.
Аз настоявам, колеги, да подкрепите тези два текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, бих Ви помолил да изясните отношението си към констатацията на комисията по т. 3 и т. 4 от Вашето предложение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. Госпожа Манева оттегля предложенията си по т. 3 и т. 4 от своето предложение.
Заповядайте, господин Осман, за разяснение.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо Манева! Тъй като и в предишните предложения, когато цитирахме, че противоречи като философия на законопроекта, нито един член на комисията по принцип не е против тези предложения. Тъй като говорим за устройството на Черноморското крайбрежие, в другото специализирано законодателство тези правила важат за цялата страна. Тоест и в стенографските протоколи, ако ги прочетете, ще видите, че всички споделят това, но в самото заглавие на законопроекта казваме, че става въпрос за устройство на Черноморското крайбрежие. Това е била причината една група народни представители отляво, отдясно и от центъра да предложат.
В специализираното законодателство тези правила и изисквания, които посочвате, ги има и те са задължителни за цялата страна. Това е единствената причина. Затова сметнахме с единодушие в комисията, че не е правилно в Закона за устройство да се изписват отделно. По тази логика оттук нататък във всеки отделен закон ние трябва да преписваме това, което го има в законите и в нормативните документи. Това е била причината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това беше реплика.
Госпожо Манева, имате възможност да направите дуплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Осман, аз точно това разбиране се опитах да оборя. Независимо че има специализирани закони, политиката за интегриране на действията в областта на околната среда във всяка секторна политика е да се заимстват, да се вземат основни принципи от законите за опазване на околната среда, доколкото съответните направления от този закон се вплитат във философията на съответния специфичен закон, за да сме сигурни, че политиките се интегрират по опазване на околната среда. Въпреки че това е устройствен закон, или точно защото е устройствен закон, ние казваме точно в чл. 2, в който имаме основни цели на закона, ние декларираме, че целта при устройство на интегрирано развитие на територията ние ще се ръководим от принципа за опазване на Черноморското крайбрежие. Освен това ще се ръководим и ще кажем, че ние съзнаваме, че Черноморският биогеографски район е изключително важен и това ще бъде основополагащ принцип при устройство на територията. Няма абсолютно никакво противоречие. Напротив, ние подчертаваме тази своя загриженост за околната среда, занимавайки се с принципите на устройство на Черноморското крайбрежие.
Затова ви моля още веднъж да преосмислите този факт. Аз знам, че все още принципът за интегриране на политиката в областта на околната среда не е станал водещ в работата на отделните комисии, но нека наистина преосмислим своето разбиране в тази посока. Това е една възможност да декларираме, че в тази изключително чувствителна зона ние ще подчертаем своето отношение към природата. Знаете, че точно там има много поразии и нека да покажем, че желаем да прекратим тази порочна практика в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Манева.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, естествено, че ще говоря също в духа на госпожа Манева. Искам обаче да ви обърна вниманието към един факт: във всички предложения на колегите, мнозинството от предложенията, независимо от нюансите, които има като различия за третиране на екологичните теми, присъства непрекъснато изречението, което казва: "Осигуряване на благоприятно състояние на видовете и природните местообитания, включени в Приложение № 1 и 2 в Закона за биологичното разнообразие, разпространени в района на Черноморското крайбрежие". Искам да изтъкна два довода за това, че този текст трябва да остане, независимо чие е предложението. Има го в предложението ни с господин Батилов, в предложението на Борислав Великов и Долорес Арсенова и още на две места. Логиката е следната.
Това, за което говори преди малко госпожа Манева – интегрираното законодателство, изобщо екологията... Екологията не означава да ходиш да събираш хартийките след пикника на поляната. Тя е именно интегрирано мислене за взаимосвързаността на явленията в природата и съответно в обществените отношения и затова как обществените отношения могат да влияят върху природата и обратно. Нарушаването на тази хармония се връща върху обществените отношения, което виждаме всеки ден на българското Черноморие и то генерира непрекъснато все нови и нови скандали и напрежение в обществото.
Другото нещо, което ми дава основание да ви призова на всяка цена да оставим този текст, независимо че той сякаш няма кой знае каква връзка с градоустройството, е фактът, че България ще търпи изключително сериозни упреци поради видимата си невъзможност да реагира навреме и адекватно на мрежата "Натура 2000". Защо се забави този процес, кои са причините – неправителствени организации, създавали мрежата, министерството... Това в момента не е важно, важното е, че сме изправени пред няколко дела – за много пари. Българската държава ще изгуби много пари. Тя просто ще бъде осъдена заради тази си неспособност. Включването на такова интегрално мислене по тема екология в този закон е един от малкото аргументи, които можем да представим в наша защита като държавници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Дилов.
Заповядайте за реплика на господин Дилов, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Дилов, Вие сте прав, обаче това е абсолютно невъзможно, тъй като целта на този закон е единствено и само да узакони беззаконията, които извърши предишното правителство с Наредба № 7 и 8 на Министерството на регионалното развитие. Нищо повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика към господин Дилов? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Дилов? Като че ли не.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! По-нататъшната дискусия и дебат по този въпрос може да създаде впечатление за повърхностен каприз от страна на вносителите да отстояват своите предложения, а у някои, които са разсеяни в момента, може да остане впечатлението, че, понеже се повтарят едни и същи думи и в текста на вносителя, и при предложенията на отделните народни представители, става дума за игра на думи. Въпросът е много по-сериозен, защото само чрез думите и понятията могат да се изразят мислите и да се формулира политиката. Има ли дълбоки принципни различия в това иначе тавтологично използване на едни и същи понятия? Има.
Какво предлага госпожа Манева? Техният кръг даже не ме чуват.
Нейното предложение е: на първо място, при целите на закона се посочва, че трябва да се създадат условия първо за опазване и след това устойчиво интегрирано развитие на Черноморското крайбрежие.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Това се приема.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Съюзът "и" не е случаен. И председателят на комисията ми каза, че го приема. Така е, думите са едни и същи, но слушайте ме.
Какво предлага комисията? Комисията предлага целите на закона да бъдат създаване на условия за устойчиво интегрирано развитие, създаване на условия за устойчиво интегрирано опазване на Черноморското крайбрежие. Какво е моето предложение?
Моето предложение е със същите думи, но това е друга концептуалност, създаване на условия за опазване на територията на Черноморското крайбрежие на базата на неговото устойчиво и интегрирано развитие и устройство. Устройството, начинът по който ще се устройва, начинът, по който ще се развива тази територия, е подчинен не на лични, не на групови, не на икономически, не на други, а всичко това субординирано и подчинено на голямата цел да се опази това уникално богатство, което предизвиква инвестиционния интерес, по-големия интерес за друго, различно устройване на тази територия от онази, която е регламентирана с другите закони. И който спре мисълта си само до това, че думите са едни и същи, и не иска да разбере дали това са три различни политики, той просто само ще гласува. Мисля, че за да запазим голям инвестиционен интерес, голям икономически интерес, туристически, културен – да отидат, да видят, да посетят, да си оставят, ако щете парите там, то не е заради звездите на хотелите и заради по-различното устройване на територията, а за това, защото има съхранена ивица, има растителност, има нещо, което води хората от 3000 км. да дойдат на тази земя, а не в този хотел, в хотела на хикс, игрек или зет.
Така че като формулираме с две или три думи, подредени по един или друг начин, трябва да имаме съзнанието каква политика формираме, каква стратегия преследваме и какви резултати очакваме. Имам чувството, че не сме нагласени в този момент на тази вълна на мислене и може да подкрепим предложението на комисията, може и така да го запишем, че устойчиво и интегрирано ще го развиваме, също така устойчиво ще го устройваме и между другото устройствено ще го опазваме, но ако нямаме съзнанието, за което говоря, никога от само себе си няма как да се случи това, което ще ни направи различни и търсени от тези, които пътуват от три и повече хиляди километри до българското Черноморие.
Така че смятам, че текстът, който предлагам, е израз на едно друго мислене и е най-доброто, което трябва да направим за себе си и за следващите поколения. Но вие преценете и решете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Има ли реплики? Няма.
Има думата господин Осман за изказване.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Законопроектът е внесен от Министерския съвет. Аз дори нямам предложения за изменения между първо и второ четене. Преди малко казах, че никой в комисията не е бил против тези предложения, защото има специализирано законодателство.
Голямата ми молба, с която се обръщам се към всички еколози и хора, чувствителни на тази тема – те са абсолютно прави по принцип, но в случая говорим за устройство на територията. Говорим за строителните правила по българското Черноморско крайбрежие. Господин Божинов, по принцип говорим за устройство на територията, тоест, ако ние ще изписваме всички норми от специализираното законодателство в този закон, той няма да прилича на закон за устройството на Черноморското крайбрежие. По тази логика в цялото наше законодателство ние трябва да изписваме всички норми от специализираното законодателство, когато приемаме някакъв определен закон. Това е невъзможно да се направи. Ако внимателно погледнем по какъв начин трябва да изглеждат законите или един нормативен акт, ще видим, че ако запишем тези неща, които има в специализираното законодателство, ще допуснем голяма грешка. Тогава смисълът и самото заглавие на законопроекта се обезсмисля.
Нито един член на комисията не е бил против. Все пак ние пишем специален Закон за Българското черноморско крайбрежие, който ще се занимава с устройство на територията. Друг е въпросът, че всички норми, изписани в специализираното законодателство, всеки е длъжен да спазва правилата им.
Примерно, скоро ще обсъждаме Закона за движение по пътищата. По тази логика, господин Божинов, Вие сте един добър експерт в областта на екологията, тези неща, същите правила трябва ли да ги пренесем и в Закона за движение по пътищата? Не е възможно да го направим! Тогава няма да има 200-300 закона, а ще има само 4-5 закона в страната и с тях само ще приключим.
Ако тръгнем по пътя, че във всеки закон ще изписваме поотделно всичко, аз малко трудно си представям, колеги, как ще приемаме специализираното законодателство.
Молбата ми е към членовете на Комисията по околната среда и водите и другите колеги, занимаващи се с тези проблеми. Моля, трябва да останете с впечатление, че всички народни представители споделят тези ваши виждания. Няма нито един тук, в залата, който да е против. Но това го има в специализираното законодателство, а в случая ние говорим за устройство на територията. Това е единствената причина.
Завършвам, колеги, ако тръгнем по логиката на колегите, които са направили тези предложения, се опасявам, че ще объркаме законодателството и това, което предстои да приемем и в други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За първа реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Първо, смятам себе си за човек, който не може да се отнесе към категорията на екофундаменталистите или хората, които спекулират и правят бизнес с лансирането на екстравагантни предложения, за да бъдат интересни или да извличат комерсиален интерес.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Казах „добър експерт”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Правя това изявление, за да бъде ясно.
Всичко това е възможно да го направим, както комисията го е предложила, и то няма да е лошо, ако имаме очакването, че с другите закони ще решим и друг кръг въпроси.
Но какъв е простият проблем? За да устроим територията така, както сме решили по закона, сега вземат и могат да продължат да вземат пясъка на дюните, за да строят хотели. Няма да се спирам на Вашата част, че от този пясък, поради разсолното присъствие няма да стане здрав бетон. Но хората ще дойдат, не за да живеят в хотелите, направени с пясъка от дюните, а ще дойдат в една страна, която е имала волята да запази нещо уникално, което не можеш да видиш другаде. И просто заради това ще пребивават на тази така устроена територия, в тези нелоши хотели. Въпросът, който трябва да поставим, е, първо: кое ще ни направи уникални? Кое ще остави хората тук?
Потретвам: хотели и устроени територии можете да видите такива, че да ви се смаят световете, които витаят у вас, но такава природа можете да видите малко по света. Затова предлагам нея да изведем като примат, като първо, а устройването и развитието да го подчиним на първото. Това е малко по-различно мислене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика – госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Осман! Тук не става дума за пренасяне на норми. Законодателството в областта на околната среда е изключително многообразно. Разбира се, че не може специализираното законодателство да бъде пренесено в един специален закон. Тук става дума за пренасяне на принципи.
Текстът, който е предложила комисията, означава: правим устройствени планове, строим и ако нещо оцелее, го опазваме.
Ние предлагаме: опазваме и цялото строителство и устройство на територията съобразяваме с грижата за природата, с грижата за този специфичен биогеографски район. Това предлагаме ние. Няма изобщо никакво натоварване със специализирани текстове от специалното екологично законодателство.
Всеки от вас, който познава Закона за пътищата, знае, че при измененията му през последните две години влязоха много специални, специфични норми от опазването на околната среда в това законодателство. Всичко, което е важно и водещо при опазване на околната среда при движението по пътищата, влезе в този закон.
Затова ние предлагаме основният, водещият принцип при провеждане на политиката по застрояването на Черноморското крайбрежие, по устройството на крайбрежната ивица да бъде да бъде опазването на природата. Това сме поискали.
Доста често, когато става дума за такива спорове, се обръщаме към водещите принципи в Европейския съюз. Искам да ви кажа: това не е гол лозунг. Основно изискване към нас е да интегрираме политиката по опазване на околната среда в отрасловите политики. „Интегриране” означава основните принципи за защита на природата да присъстват и в специалното законодателство.
Учудвам се наистина, че водим толкова дълъг спор за едно разместване на текстове, което да покаже, че сме загрижени за природата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За трета реплика – господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Колеги, и аз да декларирам, че не съм зелен, най-малкото, защото съм Дилов-син.
Това, за което апелирам да погледнете в закона, е следното. Има един принцип, който според мен е очевиден. Позоваването на конкретно екологично законодателство в целите на закона е свързано с логиката на всички предложения по-нататък, по които са почти единодушни представителите на различни политически формации, които са ги предлагали. Има малки редакции в изказа. Всички те водят към една посока, която ще се опитам да овеществя с един образ.
Представете си инвеститор, строител или какъвто и да е човек със стопански намерения по Българското черноморие. Той ще погледне целите на закона и ще стигне до изречението, разбира се, философията е изключително важна, но приемаме, че той не е разбрал философията, не е разбрал това деликатно разместване на позиции, на думи, което слага интегрираното екологично мислене преди грижата за устройство на територията, стига до изречението, което му казва:
„Осигуряване на благоприятно състояние на видовете и природните местообитания, включени в приложения № 1 и 2 на Закона за биологичното разнообразие, разпространени в района на Черноморското крайбрежие.” Изключително ясно!
Първото нещо, което човек трябва да направи в този момент, е да се снабди със Закона за биологичното разнообразие. Така ще разбере кое е обект на специалната държавна защита. Там пише съвсем точно кое е обект. Иначе, и в Конституцията пише, че на дюните не може да се строи, но се строи! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика – господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Господин Божинов, аз не съм казал, че Вие сте екофундаменталист, напротив, аз казах, че Вие сте един от добрите експерти в тази област. Не бива да говорим по принцип, без да се позоваваме на текстовете.
Текстът, който се предлага от комисията, господин Божинов, говоря и за репликите на госпожа Манева и на господин Дилов-син, е: „осигуряване на свободен обществен достъп до морския бряг; създаване на условия за устойчиво интегрирано развитие, устройство и опазване на Черноморското крайбрежие;”.
И не е правилно от трибуната, господин Божинов, да се говори: първо ще строим и каквото е останало след това ще го опазим. Не е правилно, защото, ако не се лъжа, има и Закон за биологичното разнообразие, не съм специалист в тази област, има и други закони, където това е изписано.
Общо взето в текста на комисията, господин Божинов, всичко това го има. И никой не бива да остава с впечатлението, че, виждате ли, правителството е предложило един законопроект, първо ще строи, а след това ще опазим каквото е останало. Това, според мен, господин Божинов, не е сериозно и не можем да говорим по този начин. Напротив, ако погледнем целия законопроект, ще видим, че идеите са строейки в българското Черноморско крайбрежие ние създаваме много по-строги правила, сравнени с досегашните. Тоест правителството е предложило много по-строги правила. Ограничение ще има в областта на строителството в българското Черноморско крайбрежие. И цялото законодателство ще бъде в сила. Останалото според мен няма да е много правилно. Разбира се въпрос на мнение.
Това са били мотивите и аргументите на комисията. Защо да не се обсъждат по време на заседанието, тъй като има специализирано законодателство. И по-нататък в законопроектите ще видите, че всичко, което е било възможно да се включи в този закон, е включено, включително и текстът на чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера на първо четене мина ветото на президента по прилагането на Закона за интеграция на хората с увреждания. Тъй като приемането или отхвърлянето на ветото е много важно за съставянето на бюджета на републиката, аз си позволявам да предложа срокът за предложения за второ четене да бъде до 3 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, постъпило е процедурно предложение срокът за внасяне на предложенията преди второ четене на върнатия от президента законопроект за интеграция на хората с увреждания, да бъде 3 дни.
Има ли противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте тридневен срок за внасяне на предложения за второ четене по Законопроекта за интеграция на хората с увреждания, който, както си спомняте, беше предмет на дискусия и гласуване вчера и който предстои да бъде разгледан в Комисията по труда и социалната политика, съгласно процедурата на правилника.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме дискусията по разглеждания законопроект.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Тъй като аз и група колеги имаме същото предложение в този член на закона, аз декларирам неговото оттегляне, защото той попада в контекста на приетото от комисията становище и редакция на този член. Но ми се иска да коментирам това, което вече беше казано в обсъждането, че членовете на този закон и този член, който обсъждаме, трябва да подреди приоритетността на нашата дейност. И тъй като смятам, че една от важните приоритетни дейности е именно дейността по опазване на природата и след това нейното регулиране на устройство на територия и т.н., смятам, че предложението, направено от господин Божинов, не изразява никакви фундаменталистки, екологични настроения, а наистина определя една политика, която не е игра на думи. Това е същностната подредба на дневния ред точно за тази територия, която трябва да бъде първо опазена и след това да бъде подреждана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Любчева.
Не всички чуха Вашето изказване, но от онези, които са го чули, би ли желал някой да направи реплика? Няма такива.
Има ли желаещи да вземат думата за изказване? Не виждам.
В такъв случай трябва да направим нов опит да подредим гласуванията, уважаеми колеги, и затова ви моля за вашето внимание, тъй като ще пристъпим към гласуване.
Обръщам се към господин Осман и към вносителите на предложенията. В предложението на господин Захари Георгиев т. 7, 8 и 9, които и в следващите предложения са отклонени от комисията, като излизащи извън обхвата на…
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: То е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Той оттегли предложението си по т. 4, която в неговото предложение е т. 2, а именно думите “и намаляване”. Но комисията е констатирала, че т. 7, 8 и 9 от текста на самия закон не се подлагат на гласуване поради това, че те са извън обхвата на закона.
Аз ще изчакам няколко минути, уважаеми колеги, защото в момента текат консултации в пленарната зала, които не следят това, което се говори. Ще изчакам да приключат. (Разговор между народните представители Михаил Миков, Янаки Стоилов и Яни Янев.)
Става дума, уважаеми колеги, за целта на закона. Моля ви да проследите текста. Член 2 е посветен на основните цели на закона. Поради това е особено важно по този въпрос пълноценно внимание да отделят и председателят на Правната комисия, и председателите на парламентарните групи, и всички народни представители в залата. Бих помолил господин Миков да заеме мястото си като председател на парламентарната група, за да може да проследи въпроса, който предстои да обсъдим, тъй като непроследяването на едни или други въпроси води до недоразумения, които водят до проблеми. (Оживление.)
Уважаеми колеги, моля също да се следи текстът.
Член 2 говори така:
“Чл. 2. Основните цели на закона са:
1. създаване на условия за устойчиво и интегрирано развитие, устройство и опазване на територията на Черноморското крайбрежие;”.
Това е окончателният текст, който комисията предлага. По този текст се състоя доста сериозен обмен на мнения, в който се обосновава тази редакция, от една страна, защитена от господин Осман, която извежда на преден план устойчивото интегрирано развитие, и обратната теза от госпожа Манева, господин Божинов и други народни представители, които извеждат на преден план опазването на околната среда. Оттук вече – спорът дали текстове, третиращи опазването на околната среда, имат място в този закон или не.
Затова от решението ни по т. 1 зависи как ще постъпим по следващите точки.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание следното разбиране. Опазването на околната среда е цел, устойчивото интегрирано развитие също е цел, устройството е онази обща основа, която трябва да осигури и едната, и другата цел. Законът е за устройство на Черноморското крайбрежие.
Не считате ли, че логичната редакция е, че т. 1 следва да гласи така: устройство на територията на Черноморското крайбрежие за опазване на неговата територия или за опазване на околната среда и за осигуряване или създаване на условия за устойчиво интегрирано развитие?
Не искам да импровизирам редакции в движение. Доколкото, както виждате, ни остават 25 минути по-малко от времето за дискутиране на този доклад на второ четене, което очевидно ще продължи и на следващи заседания, и доколкото, както знаем, по-нататък има други текстове, които ще бъде разумно да бъдат отложени за разглеждане и в Комисията по правни въпроси, аз правя процедурното предложение да бъде отложено…
Заповядайте, господин Осман. Вие ще направите обратно предложение. Аз не съм направил още първото предложение.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Аз мисля, че прекалявате с Вашите правомощия, господин председател. Вие преценихте, че имало и други текстове, които трябвало да бъдат преценени колко са важни в Комисията по правни въпроси. Мисля, че нямате тези правомощия. Нека да стигнем до тези текстове и тогава да говорим. Вие предварително предопределяте дискусията, че има някакви проблеми в законопроекта. Аз не съм вносител на законопроекта. Тези текстове, за които някой се съмнява, комисията прие с единодушие.
Ако има проблем вътре в някоя парламентарна група, това е проблем на съответната парламентарна група. Но да правите предварителни изявления, че имало проблем в законопроекта или в следващи текстове, мисля, че не е много добре за българския парламент. Подобни неща бяха се случили и по някои други законопроекти и това не е в интерес на законодателството.
Много моля, наистина е един сложен законопроект, има вносители на законопроекта, има вносители на предложения – да вземат отношение. Аз се чувствам морално задължен като председател на комисията от името на колегите да взема отношение. Не мога да не взема отношение, защото те ще се почувстват обидени.
Оттук нататък когато идва законопроект в комисията, те ще започнат да си задават един въпрос. Каквото и да реши комисията в съответната дискусия, няма значение коя комисия, когато законопроектът дойде в парламента, председателят ще направи предварителен коментар има ли сложни въпроси, които се нуждаят от отлагане. Ние не сме стигнали до текстове, Вие предлагате предварително отлагане на текстове, които даже не сме дискутирали в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изказването на господин Осман е коректно. Това е процедурно изказване, възражение по начина на водене на заседанието – напълно в реда на нашия правилник.
Моля за извинение и господин Осман, и вас, защото аз лично бях останал с впечатлението, колеги, че има общо разбиране за необходимостта да бъде получено мнението на Комисията по правни въпроси. Сега се убеждавам от казаното от господин Осман, че това далеч не е така, че има различни мнения – дали е нужно или не да се отправят едни или други текстове. Така че ви моля още веднъж за извинение, господин Осман. Най-малко съм искал да предрешавам едни или други въпроси.
Да се върнем на чл. 2. Пак поставям въпроса по следния начин, колеги. От това как се редактира т. 1 ми се струва, че зависи как ще бъде постъпено с текстовете по следващите точки, доколко те имат място да останат в законопроекта или не. Както докладва господин Осман, както е записано в доклада, комисията единодушно е преценила, че повтарящите се предложения в направените предложения от няколко народни представители следва да не се подлагат на гласуване.
Моето предложение би било това становище на комисията да бъде подложено на процедурно гласуване в пленарната зала, за да се прецени пленарната зала споделя ли мнението на комисията или напротив. Считам, че преди да стигнем до точки 7, 8 и 9, трябва да е ясно каква е редакцията на т. 1, за да има ориентация какъв е обхватът и каква е основната насоченост на закона. Моля ви за мнения по начина на гласуване. Обсъждането е приключено.
Има ли някой желание да вземе отношение по поредността и начина на гласуване?
Господин Божинов, обръщам се към Вас, доколкото Вие в хода на изказването си направихте нова редакция. Аз нямам текстово нейното съдържание – ако можете да ми я предоставите, ще я подложа на гласуване. Това е също в реда на правилника.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Вие предложихте да се отложи този текст, защото този текст е изключително принципен, много важен. Той формулира бъдещата политика в областта на устройството на Черноморското крайбрежие. Мисля, че не е никакъв проблем да се изглади текстът. Приемливо е Вашето предложение, но нека специалистите още веднъж да се съберат. Приемайки, че водеща трябва да бъде грижата за природата в този район, да намерят най-подходящата формулировка за това. Аз смятам, че наистина този текст трябва да бъде отложен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли противно предложение?
Противно предложение на господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Правя противно процедурно предложение. Ако разрешите, в синхрон с това, което председателят Божинов каза, и с някои ваши съображения, за да излезем от този труден момент – ако се приеме от залата, предлагам да редактираме т. 1 на чл. 2 по следния начин – само с разместване:
“1. създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие”.
Това ще подчертае нашата воля опазването да е най-важното и няма съществено да затрудни колегите от комисията, надявам се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще изчакам минутка и ще подложа на гласуване процедурното предложение за отлагане, имайки предвид и направеното обратно на това предложение.
Уважаеми колеги, в момента залата следва да прецени в състояние ли сме да доуточним редакцията на т. 1 и да вървим нататък на това заседание или предпочитате да бъде отложена и разгледана отново в комисията.
Вече трябва да подложа на гласуване процедурното предложение, защото по него може да има само едно обратно предложение и то се подлага на гласуване.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Манева за отлагане на разглеждането на чл. 2.
Гласували 146 народни представители: за 70, против 72, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Госпожа Манева навярно желае прегласуване. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, предлагам прегласуване. Наистина нека да не импровизираме по този текст. Нека да направим един смислен, точен и ясен текст. (Реплика от народния представител Стела Банкова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви за тишина в залата! Госпожо Банкова, моля да заемете мястото си!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Затова моля да подкрепите предложението за отлагане на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на прегласуване предложението за отлагане разглеждането на чл. 2. (Реплики от народния представител Стела Банкова.)
Моля, гласувайте с разбиране на въпроса, а не с различаване на цветове.
Гласували 154 народни представители: за 77, против 75, въздържали се 2.
Предложението отново не се приема.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с редакционното предложение, което направи проф. Великов, мисля, че може да се възприеме. Щом толкова държат народните представители, че непременно трябва да бъде “опазване”.
Но, господин Великов, аз Ви казах какви са били причините. Говорим за устройство на територията и аз мисля, че може да се възприеме това редакционно предложение, ако за колегите това ще разреши спора.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Разбирам, но нека да вървим напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към гласуване на текстовете.
Моля Ви, господин Великов, отново да формулирате предложението си за т. 1, за да го подложа на гласуване. Сякаш то среща подкрепата и от страна на едната, и на другата спорещи страни.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Нали целта е да вървим напред, господин председател, така че с едно на пръв поглед просто разместване да подчертаем важността на опазването. В т. 1 на чл. 2 по редакцията на комисията предлагам само разместване, но то е знаково, бих казал. Предлагам текстът да стане: “Създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Великов.
Моля, гласувайте тази редакция на т. 1 на чл. 2.
Гласували 141 народни представители: за 134, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Благодаря специално на господин Борислав Великов. Смятам, че всички му дължим благодарност.
Продължаваме нататък.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, желаете процедура, но тя не може да бъде направена в хода на режим на гласуване, а след като приключим гласуването.
Господин Захари Георгиев оттегли своето предложение по т. 2, засягащо т. 4. Точките 7, 8 и 9, както знаете, и в неговото предложение, и в предложението на други народни представители се счита, че не бива да бъдат подлагани на гласуване. Такова е единодушното мнение на комисията.
Ако няма възражения, аз бих предложил да се съобразим с мнението на комисията. (Реплики в залата.)
В такъв случай няма да ги подлагаме на гласуване.
Госпожо Манева, предполагам, че оттегляте своята т. 1, тъй като беше гласуван текст, който беше подкрепен от всички.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Аз не я оттеглям, защото тя беше подкрепена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, тя беше подкрепена, в този смисъл. Вие я оттегляте, защото тя намери място в гласувания текст. Остава Вашето предложение в т. 5, която предлага създаването на нова т. 7.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Оттеглям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета и четвърта точка оттегляте, пета точка желаете да се гласува. Тя става точка 7 в основния текст, а в предложението на госпожа Манева фигурира като точка 5.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Евдокия Манева за създаване на нова т. 7, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 36, против 55, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Божинов е прието по принцип и това е отразено. Мисълта ми е, че текстът, който фигурира в доклада, няма да бъде подлаган на гласуване. Същото се отнася и за предложението на госпожа Любчева и група народни представители, на господин Борислав Великов и госпожа Долорес Арсенова също.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на текста на чл. 2, по който комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, предлага своя окончателна редакция и ще го гласуваме с т. 1 в редакцията, която беше приета на това заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 16.
Текстът на чл. 2 е приет.
Благодаря ви, колеги. Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, колеги! По чл. 3 има предложение на народните представители Марина Дикова и Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на Маруся Любчева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
“Чл. 3. Черноморското крайбрежие обхваща:
1. частта от територията на общините, граничещи с Черно море, попадаща в обхвата на охранителните зони по чл. 9 и островите във вътрешните морски води и териториалното море;
2. частта от акваторията на Черно море, с ширина 200 метра, измерена от линията на най-големия отлив от брега.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Уважаеми колеги, аз ще рискувам отново да навлека гнева на господин Осман върху себе си, но ми звучи малко странно, че говорим за територията на общините, а не за територията на страната.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Територията на общините е част от територията на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Именно и затова те са част от територията на страната, а ние говорим за територията на страната. Едва ли можем да говорим за поредица от територии, които съставляват Черноморското крайбрежие на България.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз вземам думата, за да направя една редакционна поправка към предложението на комисията по чл. 3, т. 1 в посоката, в която господин председателят на Народното събрание спомена преди малко.
В т. 1 на чл. 3 изразът: “частта от територията на общините, граничещи с Черно море” да има редакционна промяна в следния смисъл: “частта от територията на страната”, като думата “общините” се замени със “страната” или “държавата”, както предпочитате, колеги.
Бих могла да мотивирам това редакционно предложение и тук без съмнение ще се подхване спорът за вида собственост върху въпросната територия. Затова, господин председател, Ви моля да подложите на гласуване моята редакционна промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за изказвания по чл. 3. Беше направено редакционно предложение.
Има думата господин Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение. Смятам, че това, което каза преди малко колежката, не е коректно, защото това е територия на общините. Не е възможно в момента да правим такъв коментар. Това е част от територията на общините, които граничат с Черно море. Страната е нещо по-друго.
Мисля, че не бива да захващаме дебата по чл. 6, който умишлено се бави. Сега гледаме чл. 2 и чл. 3. Нека да дойде чл. 6, тогава ще направим дебата по отношение на собствеността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за реплика господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Намирам, че предложението на госпожа Антонова е абсолютно оправдано. Територията е на страната. Можем да кажем “територията на България”, за да не се чудим има ли разлика между страната и държавата. Тази редакционна бележка трябва да се възприеме. Чудя се, защо изобщо се оспорва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли друга реплика към господин Владимиров? Няма.
Господин Владимиров, желаете ли дуплика? Отказвате се.
Има думата господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми колеги, както виждате, в текста на вносителя – Министерския съвет, е посочено, че Законът за Черноморското крайбрежие обхваща територията на всички общини. А защо комисията е предложила текст “частта от територията на общините” – смятам този спор за безсмислен. Говорим за Черноморското крайбрежие, говорим за територия, попадаща в обхвата на охранителните зони по чл. 9. Не може да се включи цялата територия на общината, защото става въпрос за пояс от 1 километър, 2 километра или 100 метра. Зависи какво решение ще вземе Народното събрание. Затова в никакъв случай не биваше да се включва цялата територия на общината, защото една община, която има излаз на море, част от територията й е на 50 км, на 40 км или на 20 км от брега. Ако тези правила в законопроекта станат закон, не могат да важат примерно за една планинска община покрай морето. Примерно западната част на тази община е на 50 км от морето. Така вие ще спрете развитието на тази община. Никой няма да вложи нито един лев там, в планината. Такава е била идеята – че трябва да се запише само “част от общината”, като част от държавната територия. И в много други закони ние споменаваме територията на общината, но това не е предизвикало никакви дискусии. Ако в закона остане “цялата територия на общината”, тогава ще спрем развитието й. Колкото искаме да помогнем на Черноморското крайбрежие, толкова можем да попречим на част от общините да развиват своята територия, която се намира на 40-50 км от брега.
Иначе за териториите, попадащи в охранителните зони, ако се възприеме предложението на госпожа Антонова, тогава не бива да споменаваме изобщо общините или да запишем “територията, попадаща в обхвата на съответната охранителна зона”. Текстът може така да се изчисти и тогава съмненията ще отпаднат.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ, от място): Така е най-добре.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Такава е била идеята на комисията. Силвия беше там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Осман.
За реплика има думата господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, текстът, който дебатираме, не изглежда чак толкова безобиден, когато се проследят следващите предложения, които се правят от неколцина народни представители по повод на други разпоредби. Искам ясно да кажа, че съгласно българската Конституция България е единна и неделима република. Само България граничи с Черноморието, а не отделни общини. Това са вътрешни териториални подразделения и единици на територията на Република България. Затова в нашата Конституция в чл. 18 изрично е казано, че крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост. Никакви увъртания не могат да дадат основания да се отиде към онези предложения, които се правят от неколцина заинтересовани народни представители, очевидно изразяващи интересите на крупни собственици, хотелиери и т.н., за разрушаване на това единство на българската територия. Всеки закон трябва да бъде в онази основна рамка, заложена в българската Конституция.
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ (НДСВ, от място): Това е чл. 7.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Именно затова става дума – че впоследствие се правят други предложения, които показват истинския смисъл на предложението общините да граничат с българското крайбрежие. Това е абсурдно и неприемливо.
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ (НДСВ, от място): Общините го искат.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Призовавам народното представителство да гласува против подобни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Осман, бих искала да направя кратка реплика към Вашето изказване, като внеса пояснение за всички нас. Ще се мотивирам с текстовете от Конституцията.
Думата “територията” в юридическия смисъл е позната най-напред от българската Конституция. Ще прочета два текста, а именно чл. 2, ал. 2, където се казва: “Териториалната цялост на Република България е неприксновена. В нея не се допускат автономни териториални образования.” Колеги, това е основният закон, от който следва несъмненият извод, че думата “територия” се свързва единствено с Република България, а не с общините или нещо друго.
Затова подкрепям своето предложение, което направих. По-скоро се присъединявам към предложението на господин Берон – думата “общините” да бъде заменената с израза “Република България”.
Господин председател, ако днес ще се пристъпи към гласуване на текста, имайки предвид времето, моля да призовете доколкото е възможно народните представители да влязат в залата преди това гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За трета реплика има думата Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Някои от нещата, които щях да кажа, ги казаха колегите, които говориха преди мен.
Уважаеми колеги, абсолютно ясно става защо се бърза да претупаме този закон.
Уважаеми господин Осман, обръщам се към Вас, че част от нашите колеги работят за хотелиерската черноморска строителна мафия. Това трябва ясно да се каже. Ако прочетем предложенията в този проект, това става абсолютно ясно. Това е моето мнение.
Бих направил предложение да отложим гледането на този закон, да не го претупваме по този криминален начин, в ущърб на интересите на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Беше направено процедурно предложение за отлагане на разглеждането на закона, не само на този текст. Аз ще го предложа на вашето внимание след дупликата на господин Осман. Ако има противно предложение, моля то да бъде направено преди да продължи процедурата на гласуване.
Първо – дупликата на господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Колеги, аз не съм вносител на законопроекта, вносител е Министерският съвет. И не съм адвокат на Министерския съвет. Не мога да разбера представителите на Министерския съвет защо не взимат отношение – първо.
Второ, вижте какво пише в текста на вносителя, господин Близнашки, Вие сте един от най-добрите конституционалисти. Не бива да обвинявате народните представители, а обвинете правителството. Какво пише правителството? Територията на всички общини. Тоест, Вашето изказване беше насочено към народни представители, а не към текста на вносителя.
И много важно е да кажем, колеги, никой не бива да бъде обвиняван в залата, че е направил някакво предложение. Законопроектът е внесен от Министерския съвет и този текст е от Министерския съвет!
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Хубаво, ама не е правилен!
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Е как да не е правилен и тогава обвинявате народните представители? Моля ви! Да се уважаваме, все пак всеки има мнение по въпроса. Тук е министърът, тук е и заместник-министърът, аз не мога да разбера защо не взимат отношение.
Затова аз казах, подкрепям вашето виждане да бъде територията попадаща в това, но тъй като вносителят го е предложил, ние искахме да изчистим, че не може само в територия на една община да попадне 60 км. от морския бряг. Не може да попадне в зоната на този закон 60 км. Нали алинеята е един или два километра? Останалото според мен е някакъв опит ... Не мога да разбера защо е бил внесен този законопроект. Аз нямам и предложение по законопроекта. Нека Министерският съвет се защити както подобава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, имаме процедурно предложение, имаме заявено изказване най-малко от един народен представител, Олимпи Кътев, имаме и надхвърлено време с повече от пет минути на пленарното заседание в първата му част.
Затова аз обявявам прекъсване на заседанието. Дискусията ще продължи на следващо пленарно заседание.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с парламентарен контрол.
Новопостъпилите питания за периода 3-10 ноември 2006 г. са следните:
Постъпило е питане от народния представител Трифон Митев към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно проблеми в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – Стара Загора. Следва да се отговори писмено до 16 ноември 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Асен Агов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството за гарантиране на националната сигурност при сделката за строителство на АЕЦ “Белене”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 ноември 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Ваньо Шарков към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно развитието на спешната помощ в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 ноември 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов към Меглена Кунева – министър по европейските въпроси, относно отношенията на редица членове на Европейския парламент към развитието на ядрената енергетика в България и състоянието на АЕЦ “Козлодуй”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 ноември 2006 г.
Днес няма писмени отговори за връчване на народни представители.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Пръв в парламентарния контрол ще отговаря заместник министър-председателят и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Народният представител Лъчезар Иванов е задал питане към министър Калфин относно предложение за изменение на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение преди това – господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като през последните седмици тече дебат за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и голяма част от тези промени са внесени от управляващото мнозинство, а тук виждаме, че в пленарната зала присъства само крайно лявата част на коалицията, от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили искам проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение от господин Янев за проверка на кворума – нещо, което не е характерно за парламентарен контрол, в който не тече гласуване и кворум в този смисъл не е необходим. Разбира се, предложението Ви е чисто формално, господин Янев, с което аз съм длъжна да се съобразя, въпросът е доколко то е рационално и доколко иска да бламира заседанието в момента!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Недопустимо е! Има регистрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има регистрация, от тук на сетне не тече никакво гласуване, за да има нужда от народни представители в пленарната зала. Това е спецификата на парламентарния контрол.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Няма никакво значение! (Реплика на народния представител Павел Шопов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Шопов, има къде да крещите, не от първия ред на Народното събрание!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Истината си остава истина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Янев, настоявате ли на това предложение – чисто формално съм длъжна да се съобразя, но знаете, че в него няма никакво рационално зрънце?
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Това е във връзка с поправките за изменение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В момента няма поправки. В момента има работна група, която тепърва ще обсъжда как ще се променя правилникът в тази насока. В момента няма нищо в правния мир! Нищо!
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Решението е във Вашите ръце! (Реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да не бламираме парламентарния контрол – вицепремиерът е дошъл да отговаря на въпросите на господин Иванов.
Имате думата, господин Иванов. (Реплики в ОДС.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на външните работи! Питането ми е относно изменение или заличаване на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за дългосрочни командировки в чужбина. След като на България бе потвърдено членството в Европейския съюз от 1 януари 2007 г., не считате ли, че е необходимо да бъде заличен чл. 17, ал. 2 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина?
Наличието на разпоредби с подобен характер е несъвместимо със съвременните възгледи за значението на равнопоставеност между половете и противоречи на поетите ангажименти от България пред различни международни инстанции. Основополагащ документ е Конвенцията на Организацията на обединените нации за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Нейните членове 1, 2 и 11 не само определят смисъла на понятието “дискриминация” по отношение на жените, но и посочват задължително договарящите държави, включително и България, да бъдат премахнати всички надлежни мерки и изменения относно дискриминацията на жените.
Бих си позволил да цитирам и някои други документи, като Директивата 96/97/ЕО на Съвета на Европейския съюз от 1996 г. и Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г., където ясно е казано: “Всяко неблагоприятно третиране на жените, свързано с бременността, майчинството представлява пряка дискриминация на основата на пола”. България стои пред прага на приемането в Европейския съюз, остават броени дни и считам, че трябва да направим необходимото за премахването на такива, според мен, унизителни документи, които дискриминират както жените, така и нашата страна пред Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Калфин, имате думата за отговор на отправеното към Вас питане. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Въпросът, който Вие поставяте, бих казал, че не се отнася към сферата на правата на човека, а се отнася до специфични отношения в областта на държавната служба и на служебните отношения на заетите в държавна служба.
За да разберат колегите Ви точно смисъла на въпроса, искам да кажа, че според чл. 17, ал. 2 на Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, който цитирате, след като един служител, който е командирован в чужбина, не може да изпълнява своите задължения повече от 90 дни, от три месеца, то неговата дългосрочна командировка в чужбина се прекратява. Това нещо Вие свързвате с евентуалната отпуска за бременност на българска гражданка, която е командирована временно в чужбина. Наредбата за дългосрочните командировки е в сила от 1 януари 2001 г. През 2005 г. в нея бяха внесени редица изменения.
Искам да уточня, че за всеки един български гражданин, който е служебно командирован от държавата в чужбина, освен трудовото възнаграждение се изплащат още редица допълнителни възнаграждения. Става въпрос за здравноосигурителни отношения, възникващи зад граница, включително чрез заплащане на допълнителни суми за здравно осигуряване; покриване на част от разходите на служителите, свързани с обезпечаване на средно образование на децата им; обезпечаване на част от пътните разноски до и от съответната страна, в която е командирован. На дългосрочно командированите в чужбина се осигурява също безплатно жилище или средства за наемане на жилище.
Смисълът, който е залегнал в Наредбата за дългосрочните командировки е, че когато се изпраща служител на работа зад граница, то той се изпраща, за да изпълни някаква определена функция. Пак казвам, освен неговата заплата има редица други разходи, които много често я надвишават и които държавата прави, за да осигури неговият престой зад граница.
Тогава, когато служителят отсъства повече от три месеца от работа, очевидно невъзможно е да поема и да изпълнява своите служебни задължения, би трябвало да определите от бюджетна гледна точка най-малкото трябва ли държавата да изплаща безплатното му жилище, допълнителните екстри и осигуровки, при положение, че примерно тази служителка си е взела отпускът по майчинство. По Кодекса на труда, който неотдавна изменихте, отпускът по майчинство е вече 315 дни като 45 дни се ползват задължително преди раждането. Трябва да ви кажа, че за 315 дни, ако се признае, че командированият в чужбина би могъл да има същите права каквито и работещият тук, в България, и се остави зад граница в чужбина, то това значи държавата и съответно данъкоплатецът да поемат всички тези разходи освен за неговата заплата, за жилище, за настаняване, здравни осигуровки, медицинско обслужване, транспорт до България и обратно и т.н. Това е трудно обяснимо, поне според мен, от гледна точка на разумното изразходване на държавните средства.
Искам да ви кажа, че когато държавна служителка е изпратена зад граница и тя забременее, тя може, никой не я спира, да ползва правото си на такава отпуска. Така че тук не можем да говорим за нарушаване на човешки права. Ако е в рамките на три месеца, то тя ще запази мястото си в чужбина. Ако не, тя се връща в страната, но трудовото правоотношение не се прекратява, тъй като всички командировани в чужбина служители имат трудово правоотношение тук, в страната ни. Така че съответната служителка би могла, без нарушение на нито едно право, да ползва целия си отпуск, ако тя прецени. Просто тя ще го ползва тук, в България, а не командирована в чужбина за сметка на държавния бюджет.
Мисля, че по този начин не се нарушава нито едно право на нито един български гражданин. Напротив, появява се добра грижа за изразходването на бюджетните средства.
Има възможности и в момента в рамките на тези 90 дни служителка, която е бременна в чужбина, да излезе в отпуск без да й се прекрати командировката. Това означава тя да бъде в чужбина в рамките на тези 90 дни, да не идва на работа там, където е командирована, и след това, след трите месеца да продължи. В момента няма ограничение и това нещо може да се случи. Но съгласете се, че за повече от три месеца, особено ако някой ползва пълния си отпуск, на който има право за една година, то тогава би трябвало като на всеки един български гражданин да му се запазят трудовите правоотношения без да има необходимост държавата да изплаща допълнително значителни разходи за неговия престой за ползване на отпуската му в чужбина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.
Господин Иванов, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Уважаеми господин министър, не съм доволен от Вашето изложение. Бих искал да цитирам чл. 17, ал. 2: "След изтичане на срока по ал. 1 командировката се прекратява".
Не съм доволен и от друга гледна точка на Вашия отговор, тъй като в нито една от страните, които са членки на Европейския съюз, няма описан такъв член с такъв смисъл. Така че не мога да бъда доволен от Вашата аргументировка, тъй като Вие всъщност защитихте тази наредба, която е издадена от Министерството на външните работи.
Аз зададох конкретно въпроса: дали ще бъдат премахнати или би било уместно да бъде преобразуван този член? Ще Ви предложа една редакция, която би звучала в съответствие с други европейски страни, като например: "Командированият има право на отпуск преди бременност и раждане в размер на 100 дни за всяко дете като 40 дни могат да се ползват преди раждането". Към чл. 17 – нова корекция: "При ползване на отпуск по бременност, раждане и отглеждане на детето срокът на дългосрочната командировка се продължава в съответствие по брой ползваните дни по ал. 3". Тоест, след като жената роди отново да може да се върне на своето работно място. В противен случай жената няма равнопоставени условия за извършване на своята професионална кариера, както мъжете имат право.
Двата уточняващи въпроса са:
1. Смятате ли да преразгледате и кога тази наредба?
2. Считате ли, че тази наредба дава равни права на дипломатите, които работят в чужбина, мъже и жени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов, още един път ще Ви кажа нещо, което казах преди малко, може би не се е чуло добре. Командированите в чужбина държавни служители са командировани. Те имат основно трудово правоотношение тук, в страната. Имат трудов договор тук, в България. За времето на престоя им в чужбина на тях им се изплащат допълнително командировъчни и други разходи. Така че всяка една жена  - дипломат или от друго ведомство, която пътува в чужбина, ползва абсолютно всички свои права по Кодекса на труда. Нейният трудов договор не се прекратява, тя запазва своето работно място и възможности за кариерно развитие, така както всеки един друг дипломат, тъй като трудовият договор е в сила и тя продължава да бъде назначена на трудов договор на същата позиция след прекратяване на отпуска по майчинство.
Разбира се, аз не съм готов в момента да импровизирам. Дайте предложения за това, което предлагате по принцип за изменение в тази наредба. Тя е приета не от Министерството на външните работи, а от Министерския съвет. Разбира се, ще разгледаме и всичко, което е уместно в тях, ще го включим.
Още един път Ви казвам, няма никакво основание при положение че трудовия договор – и това е разликата от много европейски страни, към които Вие обръщате практиката – тук е за изпълнение на функции в България и се изплащат командировъчни за времето на престоя в чужбина, което е уредено по доста по-различен начин в доста европейски страни. Смисълът на това уреждане е, че у нас заплатите са доста по-ниски. Ако с българска заплата Ви изпратят някъде на държавна работа в чужбина, мисля, че няма да искате да отидете.
Заради това се допълва заплащането с тези допълнителни средства, които се отпускат за командировани граждани. Не е нормално тези средства да се отпускат примерно в период на 300 дни, какъвто е законовият срок за отпуск на една жена за отпуск по майчинство. Тя може да се върне тук, в България, ако смята да отсъства повече от три месеца. Трудовият й договор се запазва. Министерството на външните работи има една система, която твърдя, че от миналата година стана съвсем обективна – на ротация. Дипломатите известно време престояват в България и след това пътуват в чужбина. Така че това по никакъв начин няма да попречи на професионалната кариера на една дипломатка.
Още един път ви казвам, ако имате конкретни предложения, заповядайте, с най-голямо удоволствие ще ги разгледаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, можете да изразите своето отношение към отговора на министър Калфин.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Искам все пак да благодаря на господин Калфин, тъй като накрая се разбра, че има желание за диалог, за конструктивност. Бих искал да кажа тук на всички, присъстващи в залата, и на тези, които слушат този дебат, че става въпрос за следното: да, действително жената не губи договора си с Министерство на външните работи, като основен работодател, но тя губи възможността на тази командировка, да се възстанови мястото й от командированата страна. Тук трябва да е ясно: тя не губи правоотношения с работодателя си – Министерство на външните работи, а губи възможността за изпълнение на функциите си в мисията, в която тя е пратена, без значение къде по света.
Благодаря и ще следя с интерес дали този нормативен документ на Министерството на външните работи ще бъде променен и ще направя своето предложение за промяна на господин Калфин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
С това участието на заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин приключи.
Преминаваме към въпрос от народния представител Ясен Попвасилев относно възстановяване и частично реконструиране на път “ІІ-19 Разлог-Банско-Гоце Делчев-Садово” към министър Асен Гагаузов.
Имате думата, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Програма ФАР и българската държава финансират проекта за трансгранично сътрудничество, възстановяване и частично реконструиране на път “ІІ-19 Разлог-Банско-Гоце Делчев-Садово” на обща стойност 12,2 млн. евро. Изпълнител на проекта е гръцката фирма “Продефтики” АД. Срок на завършване на проекта е март 2007 г. Към настоящия момент са извършени само подготвителни и строително-монтажни работи. В резултат на тези работи се затрудняват транспортните връзки между посочените общини, особено Гоце Делчев и областния център, подложени са на транспортен терор фирми и граждани, губи се обществено време, харчат се обществени средства.
Уважаеми министър Гагаузов, с оглед на гореизложеното моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприеме представляваното от Вас министерство по въвеждане в експлоатация на отсечката Разлог-Садово в срок?
Развивайки отговора на този основен въпрос, надявам се да отговорите и на следните подвъпроси: как е избрана цитираната фирма; какъв е размерът на усвоените средства; какви са гаранциите за добро изпълнение по договора и ще покрият ли вече усвоените средства; ще смените ли изпълнителя и има ли клаузи в договора с изпълнителя, които да предвиждат разтрогването му? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Министър Гагаузов, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Попвасилев! Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Изпълнителна агенция “ФАР” и Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” упражнява правомощията, които има като договаряща институция и като възложител по договора за строителство, за да бъде осигурено навременно завършване и качествено изпълнение на строителните работи.
По договора, който е обект на Вашия въпрос, към настоящия момент има сериозно закъснение от първоначалните разчети – около осем месеца, което е по вина на изпълнителя – гръцката фирма “Продефтики” АД. По всяка вероятност строителството няма да приключи в първоначално предвидения срок – 30 март 2007 г. От началото на 2006 г. по инициатива на Министерството на регионалното развитие и благоустройството остро е обсъждан въпросът за ускоряване темпа на строителството и ревизиране на подхода на управление и финансиране на обекта от страна на изпълнителя.
По време на месечните срещи, както и при внезапни проверки на обекта от наша страна, настоятелно е поставян въпросът за мобилизиране на повече персонал и механизация. Изпълнителят писмено е уведомен, че Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” в качеството на възложител по договора за строителство няма да се поколебае да упражни правото си за удържане на неустойки за закъсняло завършване на предвидените в договора работи. При неспазване на крайната дата на строителство по вина на изпълнителя в договора са предвидени неустойки в размер на 0,05% от договорната цена за всеки ден закъснение, но не повече от 10% от договорната стойност, което представлява 1 млн. 17 хил. 821 евро. До този момент закъснението е изцяло по вина на изпълнителя, вследствие на неефективна организация, лош мениджмънт, постоянна смяна на персонала, както и финансови проблеми, които дават отражение на напредъка на обекта като цяло.
Смяната на ръководния състав на изпълнителя в началото на строителния сезон 2006 г. се оказа благоприятна и фирмата постепенно преодолява трудностите, свързани с производството на необходимите материали, доставка на горива и наемане на работна ръка, и възстановява нормалния ритъм на работа, който все още обаче е под необходимото ниво.
Изпълнителят е поел ангажимент за окончателното завършване на участъците Садово-Гоце Делчев-Разлог-Банско, включително и преминаване през Банско до средата на м. ноември т.г. Там възниква най-голямото неудобство за трафика и се създават предпоставки за пътни произшествия. По отношение на останалата част от обекта в участъка от Банско до Гоце Делчев е планирано изпълнение и завършване на строителните работи през строителния сезон 2007 г., за което фирмата преговаря и с български фирми, които да бъдат допълнително ангажирани като подизпълнители.
Що се отнася до допълнителните въпроси, които зададохте, мога само на една част от тях да отговоря. Ще Ви отговоря на въпроса: може ли да бъде сменен подизпълнителят?
Разбира се, че може да бъде сменен подизпълнителят, но самата процедура по провеждането и избор на нов изпълнител означава, че ние ще просрочим срока м. март, което автоматично означава финансирането на обекта по-нататък да стане за сметка на българската държава, а не на осигурените средства по Програма ФАР. Това е един от основните проблеми, свързани с няколкото обекта, които са забавени по отношение изпълнението, финансирани по Програма ФАР. Знаете, че ние работим по изискванията на Европейския съюз, съгласувано с делегатите на Европейската комисия, относно провеждането на търговете. Тази фирма е избрана с тръжна процедура, одобрена е от делегатите на Европейската комисия, но по една или друга причина се оказа, че не е достатъчно подготвена и не изпълнява обекта. Ние правим всичко възможно за мобилизирането на тази фирма и няма да се поколебаем, разбира се, да търсим неустойки, така както са предвидени в договора. Разтрогването на договора означава да загубим изцяло тази сума, което не можем да си позволим.
С частичното въвеждане, което очакваме да стане този месец, значително ще се облекчи положението най-вече в Банско. Ще настояваме за ускоряване на работата и през сезона следващата година, така че забавянето да е по-малко. Санкцията ще бъде в пълния размер, на който ще имаме право, в зависимост от това колко евентуално ще закъснее изпълнителят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
Имате право на реплика, господин Попвасилев. Заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Определено не съм доволен от отговора, както не са доволни и хората от този край, защото, пътувайки за София, вместо да стигнат за два часа и половина – три, те сигурно стигат за четири часа и половина – пет. И сигурно най-често споменаваният министър от хората сте Вие.
Това, което направи министерството, и това, което предприеме, за да стане обектът по-бързо и по-качествено, ще е добре.
Не съм доволен и от това, което казахте – че най-вероятно до края на 2007 г. ще завърши обектът. Ако министерството не предприеме конкретни строги мерки, това вероятно няма да стане по простата причина, че избраната фирма явно има тежки финансови проблеми. Ако не се ангажират български подизпълнители, това няма да стане. Фирмата, която сега има тежки финансови проблеми, най-много към март месец да е във фалит. Така че трябват строги и навременни мерки от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Защото, пак казвам, пътуването Гоце Делчев-София е един кошмар за всеки един от гражданите на община Гоце Делчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на дуплика, министър Гагаузов. Заповядайте.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Точно това се опитах да Ви кажа, уважаеми господин Попвасилев, че вземаме всички необходими мерки, за да го ускорим. Знаете, че имаше няколко такива обекта, които наследихме и които се изпълняваха много бавно. Един от тях беше Перник – Долна Диканя, при който ускорението е значително и почти приключваме с него. Знам, че не е добре и гражданите се затрудняват, но пък ще имат един много хубав и качествен път и то изграден по възможно най-бързия начин. Казвам по възможност, защото тогава, когато вече е проведена процедурата, изпълнителят е утвърден и при него се получат неудачи, много трудно това нещо може да стане еднопосочно. Остава ни значително ограничен арсенал, с който можем да разполагаме, за да въздействаме върху него. Едно от средствата е санкциите, които той ще претърпи, защото има внесена гаранция и тя ще даде възможност да го санкционираме. Но въпросът е не само да го санкционираме, а пътят да стане по-бързо. Затова искаме да съчетаем точно тези две неща – по-бързо да стане и по възможност да плаща и той самият, ускорявайки строителството, по-малко санкции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Въпрос към министър Гагаузов е отправил народният представител Иван Иванов относно ремонт на тунелите “Витиня” и “Топли дол” на автомагистрала “Хемус”.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! И днес моят въпрос към Вас е посветен на българските магистрали, но не на магистрала “Тракия”, за която се надявам, че следващия четвъртък българското правителство, както е обещано, ще вземе решение на базата на доклад от ръководената от Вас работна група и това решение ще бъде за защита на българския национален интерес.
Въпросът ми е относно ремонтите, които се извършват на автомагистрала “Хемус” и по-точно на две основни съоръжения – тунелите “Витиня” и “Топли дол”.
Ремонтът на тунел “Витиня” продължава втора година, като се изключи едно прекъсване от миналия зимен сезон. Ремонтът на тунел “Топли дол” в една от двете тръби продължава трети месец, ако не и повече, не съм отчел кога точно започна този ремонт. Моторните превозни средства са принудени, заобикаляйки тунел “Витиня”, да използват стария път, което затруднява движението, забавя скоростта и по безспорен начин увеличава риска от пътнотранспортни произшествия, защото този път не е пригоден за такова движение и за такива моторни превозни средства, сред които и много тирове.
Що се касае до тунел “Топли дол”, убеден съм, че и голяма част от колегите използват този път за Северна България. При интензивно движение вътре просто се чувства една недопустима концентрация на газове и човек буквално пътува като в мъгла. Излишно е да казвам каква опасност създава всичко това. По този повод и като имам предвид, че двата тунела са важни съоръжения на най-стабилната и интензивна транспортна връзка между Южна и Северна България, особено през зимата, отправям към Вас следния въпрос: кои са фирмите, които осъществяват ремонта на тунелите “Витиня” и “Топли дол”, проведен ли е бил търг по Закона за обществените поръчки? Каква е стойността на ремонта и срокът на неговото изпълнение, има ли действаща вентилация в тунел “Топли дол”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Имате думата за отговор, министър Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Обектите, предмет на Вашия въпрос, са включени в списъка, приложен към Решение на Министерския съвет № 728 от 25 август 2005 г. за определяне на публичните инвестиционни проекти с национално и местно значение, които ще се изграждат със средства на “Публични инвестиционни проекти” ЕОД – София, през 2005 г.
С решения на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Пътища” № 37, 38 и 39 от 5 октомври 2005 г. бяха открити процедури по Закона за обществените поръчки за изработване на технически проект и извършване на аварийно ремонтни и строителни работи, осушителни мероприятия, конструкции за окачване на ново осветление, електрообзавеждане и осветителна уредба на тунелите “Ечемишка”, “Топли дол” и “Витиня” – съоръжения на автомагистрала “Хемус”. След извършване на необходимите действия по процедурата с решения на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Пътища” № 56, 57 и 58 от 22 ноември 2005 г., бяха определени изпълнители на поръчките, както следва: фирма “Техностил 2001” ЕООД – София, за тунел “Ечемишка”; фирма “Поларис продукт” ООД – Варна, за тунел “Витиня”; фирма “Трансстрой Бургас” АД – Бургас, за тунел “Топли дол”. В резултат на последвалите процедури “Публични инвестиционни проекти” ЕАД уведоми за вземане на решение за откриване на финансиране за следните обекти: тунел “Топли дол” – Решение № 10 от 20 януари 2006 г. – финансирането е до 5 млн. лв. с ДДС за проектиране и строително-монтажни работи. По договора за изпълнението обаче са необходими 9 млн. 446 хил. лв. Разликата се осигурява от фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Тунел “Витиня” – Решение № 12, Протокол № 37 от 20 януари 2006 г. – финансирането е до 3,5 млн. лв. с ДДС за проучване и строително-монтажни работи. По договора за изпълнение на обекта са необходими 8 млн. 202 хил. 834 лв. с ДДС. Разликата се осигурява от фонд “Републиканска и пътна инфраструктура” и тези 4 млн. 702 304 за СМР и инженерно-технически инсталации. За тунел “Ечемишка” няма решение за финансиране от публични инвестиционни обекти. По договора за изпълнение на обекта са необходими 8 млн. 251 хил., но той не е започнал и не е открито финансиране. За обектите тунел “Топли дол” и тунел “Витиня” са подписани тристранни споразумения и договори за финансиране от “ПИП” ЕАД от 12 април 2006 г. с регламентиране на условия и финансиране. До момента е извършено разкриване и демонтаж на съществуващите съоръжения, комуникации и изолации, установено е действителното състояние и точно заснемане на повредите в тунелите, изготвени са работни проекти за съоръженията и в момента се работи по обект тунел “Витиня” – лява тръба, като са усвоени средства: от фонд “Републиканска пътна инфраструктура” – 1 млн. 966 хил., от “ПИП” – 1 млн. 909 – общо 3 млн. 876 хил. лв.
За обект “Тунел “Топли дол” – дясна тръба” – усвоени средства до момента са: фонд “РПИ” – 920 хил. лв. и ПИП – 1 млн. 372 хил. лв. Общо 2 млн. 293 хил. лв. Обектите ще бъдат еднопосочно затворени за движение до приключване на аварийно ремонтните работи, както следва: за обект “Витиня” до края на този месец, а за обект “Топли дол” до м. април 2007 г.
И в двата тунела в момента няма действащи механизми вентилационни системи. По проект е предвидена такава единствено за тунел “Витиня”, който е с дължина 1180 м – дясна тръба, и 1200 м – лява тръба. Поради това, че и за двете тръби на тунел “Топли дол” с дължина 880 м не е предвидено изграждането на нова механична вентилационна система в рамките на сегашния проект и съгласно нормативната уредба такава не се изисква като задължение. Дотолкова, доколкото не се създават, според Вас, добри условия, има обгазяване на самия тунел, може би ще се премине и към това, но засега сме действали на базата на нормативните изисквания и там, където те не предвиждат, ние предвиждаме и по проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Гагаузов.
Господин Иванов, имате право на реплика, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От Вашия отговор всъщност се разбра, че тунел “Топли дол”, в който, както и Вие казвате, няма никаква вентилационна уредба, ще бъде затворен до края на м. април 2007 г. Зимният сезон поради естеството на климатичните условия поставя изключително тежко предизвикателство за двупосочно движение в една-единствена тръба на тунел, в който няма вентилационни съоръжения. Помислете си, ако стане пътнотранспортно произшествие вътре в тунела. Този риск не можем да не го предвидим, а не да се съобщи един ден във вестниците, че в тунел “Топли дол" са загинали толкова и толкова души поради задушаване при настъпила тежка авария. Знаем, че това е нещо, което може да се случи, не е нещо, което се случва веднъж на един милион. Действително там движението е крайно натоварено, има много хора, които се движат с превозни средства, които са отпреди 15-20 години, които даже нямат съоръжения за да осигуряват херметичност в кабините и може наистина да настъпи верижна катастрофа с непредсказуеми последици.
Затова аз се надявам, че ще вземете спешни мерки най-малкото, за да се предвидят някакви аварийни възможности как да се постъпва в такива случаи, защото според мен ситуацията е изключително сериозна.
Второ, що се касае до тунел „Витиня”. Нормално е хората от вашето министерство, които сключват такива договори, да не позволяват до толкова късен период да се минава по този околен път. Ако паднат сериозни снегове, а това може да се случи буквално след седмица, старият път на „Витиня” практически не е в състояние да поеме този огромен поток в периода, тъй като там, извън всичко друго, ще се съсредоточи движението и от всички други старопланински проходи, които се затварят през този период на годината. Не трябва българските граждани да бъдат лишени от тази основна артерия и особено – да бъде застрашаван животът им. Вземете необходимите мерки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на дуплика, господин министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Иванов! Аз съвсем ясно разбирам загрижеността, която имате и Вие, и всички хора, които ползват този път. Тази загриженост имам и аз. Затова Ви казах, че до края на месеца минаването ще става през едната тръба на тунела.
Въпросът е, че това няма как да стане. Два пъти ходя на обекта. Работата, която трябва да бъде свършена, се оказа доста сериозна. Фирмите работят на осветление, без прекъсване, при почти денонощен режим на работа. Надявам се да изпълнят ангажиментите си до края на този месец, за да можем да ползваме едната тръба. Тогава ще продължим работата по другата.
Що се отнася до вентилацията, която трябва да се направи, аз, разбира се, ще възложа такова проектиране. Но доколкото законодателят не е предвидил като задължение изграждането на такова съоръжение, затова и не е направено. Разбира се, че е възможно да се случи. Знаете, че има план за действие, ако, не дай си, Боже, се случи такава ситуация. Хубаво е да сме застраховани в това отношение.
Лично аз смятам, че не е излишен разход да се направи такава вентилация. Надявам се през следващата година да успеем да направим това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следва въпрос към министър Гагаузов, който са отправили народните представители Ненко Темелков и Росица Костадинова относно категоризация и ремонт на пътя София – Перник – Кюстендил.
Госпожо Костадинова, заповядайте да отправите въпроса ви към министъра.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Гагаузов! Нашият въпрос също е свързан със състоянието на пътната инфраструктура и то преди всичко на територията на област Перник, която е в изключително тежко състояние. Почти не е правен ремонт на всички видове пътища през последните двадесетина години, на първокласна, второкласна и третокласна пътна мрежа, с малки изключения през последната година. Разбира се, в изключително тежко състояние е пътят София – Перник – Кюстендил, особено в участъка София – Радомир. Натоварването в този участък на пътя е много голямо. В денонощие там преминават около 45 000 автомобила.
Предвиденият ремонт на пътния участък, който най-вероятно ще стане в началото на следващата година, ще създаде допълнителни затруднения и автомобилни задръствания в този участък. Единствената алтернативна възможност за поемането на част от трафика – около 20 процента, е пътят през Суходол – Мало Бучино – Голямо Бучино – Перник. Този път обаче е четвъртокласна пътна мрежа и от години не е ремонтиран и поддържан.
Въпреки че беше направено предложение от областния управител на област Перник преди около шест месеца за промяна на категорията на пътя, досега нямаме информация въпросът да е обсъждан или решаван.
Господин Гагаузов, моля да получим отговор дали министерството възнамерява да предприеме действия за прекатегоризиране на пътя. Според мен по-важното е възможността за ремонт на пътния участък през Мало и Голямо Бучино, който ще създаде възможности за алтернатива на цялата посока на движение в Югозападна България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Янакиева.
Министър Гагаузов, заповядайте да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янакиева, господин Темелков! Съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за пътищата, списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините.
Предложение за промяна на класа на пътя в конкретния случай се прави от кметовете на общините Перник и София в съответствие с изискванията на Правилника за приложение на Закона за пътищата. Принуден съм да уточня, че такова предложение до момента не е постъпвало в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Писмото на областния управител на Област Перник под № 90-07-01-159/18.09.2006 г., а не отпреди шест месеца, както твърдите Вие, не може да подмени процедурата, предвидена в Закона за пътищата. Инициативата не е на областния управител, а на кметовете на съответните общини, каквото искане при нас няма.
По съществото на вашите въпроси. Съгласно Раздел ІІ, чл. 2, ал. 2 от цитирания по-горе правилник, пътищата 4-180-11 – Околовръстен път Суходол – Мало Бучино, с дължина 8 км, и четвъртокласен път Голямо Бучино – Перник, с дължина 10,150 км, не отговарят на условията, за да бъдат определени като републикански. С тях не се осигурява връзка между пътища от по-горен клас, а именно, път 4–180-17 излиза на вътрешноградска магистрала в гр. Перник и осигурява пътна връзка с път 1-1 София – Кулата, който се осъществява от пътен възел Даскалово, отстоящ на около 3 км от включването му в града и с път 1-6 Кюстендил – София чрез пътен възел Хумни дол, отстоящ в противоположна посока на около 4 км.
По принцип прекласифицирането на пътищата от ІV клас в третокласен път с цел използването им за отклоняване на част от тежкия трафик в посока София е възможно чрез продължаване на пътното трасе през кв. „Мошино” на гр. Перник с дължина около 1,5 км и изграждане на нов пътен възел на път 1-6 при километър 84 + 200. За да стане това реалност, е необходимо да се спази процедурата, за която вече споменах, както и осигуряването на необходимите средства като следваща стъпка.
Искам да припомня, че в предложените от община Перник девет обекта за изграждане, реконструкция и основен ремонт през 2006 г., беше включен и този път, който обсъждаме в момента. За него бяха разпределени 50 000 лв. по Приложение № 10 и допълнително 71 000 лв. по § 40 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България.
Напълно поддържам становището ви за необходимостта от подобряване на експлоатационното състояние на този общински път, но както и на вас ви е известно, средствата по републиканския бюджет за общински пътища за тази година са напълно разпределени.
Считам също така, че предвид необходимостта от значителни средства за довършване на ремонтните дейности още отсега общината следва да потърси и други финансови източници извън тези от републикански бюджет за 2007 г.
Само като допълнение. За следващата година ще видите приложение към Закона за държавния бюджет, в което цялата сума, която ще бъде предвидена по бюджета, се разпределя директно на общините. Те ще са тези, които ще управляват този ресурс без намесата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това означава, че за четвъртокласната инфраструктура вече в министерството няма смисъл да се говори.
Освен всичко друго, разбира се, знаете, че за да преквалифицираме един път от четвърти, във втори, в трети или в някакъв друг клас, това означава да освободим съответната община от ангажименти и да натоварим фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Да, това някъде се налага. Може би този е един от пътищата, в които се налага това да се направи. Но това не може да бъде масова практика: “Защото няма пари в общинските пътища, дайте всички да ги прехвърлим по републиканската пътна мрежа”. И там няма да има тогава.
За отделни случаи съм готов да говорим. Нека да оставим експертите първо да уточнят най-подходящото трасе и след това вече да направим съответното предложение пред Министерския съвет, така че хем да решим въпроса, свързан с резервен вариант, а за възстановяване на общинската пътна инфраструктура ще трябва да ориентираме и общините освен към източника, какъвто е републиканският бюджет, и разбира се и към съответните фондове или към съответните програми, свързани с нашето членство от следващата година, където ще има няколко пъти повече средства, отколкото през тази година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Темелков, заповядайте за своята реплика към министъра.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господин министър! Преди всичко искам да изкажа своята благодарност за коренно промененото отношение на министерството към проблемите на пътищата на Перник. И тук ще цитирам ускореното изграждане на Е79 Перник – Долна Диканя, ще цитирам рехабилитирания и възстановен път Батановци – Ковачевци, Жедна – Бобов дол, участъкът Мещица, предстоящото финансиране и реконструкция Перник – Радина чешма, Радомир – Жедна, вече осъществената обществена поръчка София – Кюстендил. Това се усеща от гражданите на Перник и аз Ви благодаря за това нещо.
Конкретният повод обаче, по който си позволихме да Ви безпокоим, е това, че този път действително е единствената алтернатива в случай, че между Перник и София се случи тежко пътно произшествие или в зимните условия, това се случва много често, три тира преграждат пътя. Линейки, пожарни – ситуацията в някои случаи е критична. И средствата в общинските бюджети очевидно не достигат и Вие сте съвършено прав, че една община Трън успя да привлече 3 млн. лв. за своите общински пътища, а община Перник не можа да привлече и лев. Това е така, но Ви моля все пак да преоцените Вашето становище в министерството и в Агенция „Пътища”, старото име. Това е алтернативен път, без който цяла Южна България не може. Моля Ви за това да го преоцените още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Темелков.
Искате ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми колеги, аз и в отговора се опитах да кажа това, че трябва да задействаме процедурата така, както е предвидена в закона, какъвто случай все още няма. Тоест, очаквам предложение от страна на двамата кметове, за да седнем да огледаме трасето. Една част от него не е подходяща за по-висок клас. Най-вероятно ще се наложат доста сериозни инвестиции за реконструкция, а не само за рехабилитация на пътя. Така че това са професионални неща, но нека да се задейства процедурата така, както е предвидена в закона и след това ще вземем съответното решение, преценявайки, разбира се, преди всичко икономическата ефективност и това, което предстои по останалите пътища.
Разбира се, че е възможно, не дай Боже, да се случва така, че по една или друга причина да бъде затворен пътят. Минавах скоро по този път, цяла Южна България не минава по този път и няма как да мине. Но въпросът е, че той наистина е важен и би могъл да бъде преквалифициран в трети клас. Всичко това би могло да стане след като експертите се произнесат по него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър, и за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питанията и въпросите, отправени към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова. Първото питане към нея е от народния представител Мартин Димитров относно проблеми с доставката на закуска за учениците.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа! Знаете за програмата на министерството за доставка на кифли и мляко за учениците от 1 до 4 клас. Настъпиха страшно много проблеми с тези доставки. Аз като софийски депутат получих много оплаквания от София. Имаше хаос. Във връзка с това, госпожо министър, е необходимо да ни кажете защо беше допусната тази ситуация? Защо трябваше една и съща фирма, а именно „Ърбън елексир” да доставя млякото и кифлите и в София, и в Пловдив, и в Пазарджик? Защо по телевизията ни показаха доставени на едро продукти, които няма кой да раздаде на учениците?
От самото начало беше ясно, че при положение, че други фирми с конкурсна процедура по обществените поръчки са получили правото да обслужат столовете в даденото училище и вие дадете на друга фирма да достави кифлите и млякото, това е естествен конфликт. И беше ясно, че ще има много проблеми. Един конфликт, който лесно можеше да бъде избегнат. Но сега Вие трябва ясно да ни кажете, чу се че този договор е прекратен, прекратен ли е наистина? Потърсени ли са неустойки от фирмата, която не е изпълнила задълженията си? Защо въобще този договор е бил сключен? Толкова ли е незаменима една компания, че трябва да доставя в три големи града кифлите и млякото за българските ученици?
Имам един много важен и конкретен въпрос. В договора, чл. 1, ал. 2 има една клауза, която аз не съм виждал в друг български договор и тя е силно обезпокоителна. Става въпрос за следното, че: „Доставките се доставят периодично в количества, определени по преценка на самия доставчик”. Госпожо министър, аз в друг договор не съм виждал доставчикът да може да преценява количествата на доставката. Това също ме притеснява. Като има такава клауза, трудно ще получите неустойки от този доставчик, тъй като той сам трябва да преценява количествата на доставка.
Смятам, че целият този хаос можеше да бъде избегнат, ако просто беше дадено право на самите училища и на кметовете в съответните места им беше даден бюджет и правото те да правят обществените поръчки, да избират различни фирми според това кой дава най-добра цена, най-добра оферта и съответно учениците да получават закуската, която трябва да получават. Всички тези усложнения бяха наистина никому ненужни, затова Ви моля отсега да внесете яснота и да кажете какви мерки сте предприели и защо сте допуснали тези проблеми с доставката на закуска за българските ученици. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за отговор, министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Темата действително прекипя като че ли за известно време, съжалявам, че дълго време не можахме да отговорим на този въпрос.
За Бюджет 2006 г. необходимите средства за реализиране на програмата, наречена „Закуска и чаша топло мляко” е обезпечена от страна на Министерството на труда и социалната политика, като всъщност тя е предоставена и се изпълнява от Агенцията за социално подпомагане.
С оглед пълното осъществяване на принципа на законосъобразност и ефективност при използване на средства, второстепенният разпоредител на бюджетни средства, в случая Агенцията за социално подпомагане, е задължена да провежда процедури за избор на изпълнител в съответствие със Закона за обществените поръчки. И всъщност Агенцията за социално подпомагане е субект по този закон.
През м. май с решение на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане беше открита процедура за обществена поръчка с предмет – именно доставка на закуска и мляко на учениците от първи до четвърти клас. Искам да кажа, че предметът на поръчка беше разделен на 28 обособени позиции съгласно административното деление на страната, тоест на областите в Република България. В резултат на проведената процедура се сключиха договори с фирми, определени за изпълнители само в административните области Бургас и Стара Загора. Останалите класирани фирми не сключиха договори поради невъзможност от тяхна страна да изпълнят изискването по отношение на млякото и закуските, поради което откритата процедура за останалите позиции се прекрати.
Съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки Агенцията за социално подпомагане е задължена след прекратяването на процедурата за възлагане на обществени поръчки и на основата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки да обяви процедура за договаряне без обявление. В резултат на обявената такава процедура за административните области, за които нямаше определени изпълнители, само една от поканените фирми за участие в преговорите, всъщност тази, за която Вие коментирате – “Ърбан Елексир”, се е явила за София град, за Пазарджик и за Пловдив.
Междувременно за първи път Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването подписахме споразумение, с което всяко от министерствата поема своите ангажименти: Министерството на образованието и науката – да подготви необходимите помещения, да създаде възможния ред, по който трябва да се доставят закуските; Министерството на труда и социалната политика чрез Агенцията за социално подпомагане – да предостави съответната информация, да контролира, да следи, да съдейства; и Министерството на здравеопазването – да следи хигиенните условия, при които ще се разпределя храната за децата.
Предвид изложените ангажименти по споразумението между трите министерства и своевременното уведомяване от страна на Агенцията за социално подпомагане на училищата и детските градини, за общинските администрации в административните области София град, Пловдив и Пазарджик сключваните договори между училищата и избраните от тях фирми са ирелевантни, а претенциите за заплащане на неустойки по вече сключени такива договори следва да се насочат към съответната страна по договорите.
На 15 септември фирмата започва. На 20 септември със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, съвместно със служителите от Дирекция “Социално подпомагане”, започна проверка за изпълнението на договора.
Вие много точно казахте, че е станало публично достояние какво се е случило, все пак 15 септември е ден петък, 18 септември е първият учебен ден, с който се стартира. На 21 септември поради констатирани нарушения е издадена заповед за прекратяване на отношенията с фирмата поради неизпълнение на клаузите в договора. Искам да спомена, че отделно със заповед пак на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, която е от 6 ноември, съвместно с отделите за закрила на децата започна проверка на организиране и реализиране на програмата в цялата страна. След констатираното неизпълнение, съответното прекратяване на трите договора за областите София град, Пазарджик и Пловдив и разваляне на споразумението започна сключване на договори с дирекциите за социално подпомагане, съответно с училищата.
Министерството на труда и социалната политика няма право на преценка по отношение на подхода за реализирането на програмата, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Закона за обществените поръчки възложителите, в случая Агенцията за социално подпомагане, са длъжни да проверят процедурите за възлагане на обществената поръчка, когато изразходват средствата от бюджета и когато са налице такива нарушения.
Искам да Ви информирам, че съгласно прекратения договор – разбира се, Вие поставяте въпроса за неустойките, вече са водени кореспонденции и съответните разговори, при непостигане на съгласие за сключване на споразумение за уреждане на взаимоотношенията между Агенцията за социално подпомагане и “Ърбан Елексир” ООД ще се предприемат мерки за уреждането им от страна на Агенцията за социално подпомагане по съдебен ред.
Министерството на труда и социалната политика ще предприеме промени в правилника, с който да можем чрез Инспектората на Агенцията за социално подпомагане не само да проверяваме какво става със закуските и реализирането на програмата, но и съответно да налагаме санкции.
Тъй като има още един такъв следващ въпрос, съвсем накратко искам да Ви кажа, уважаеми господин Димитров, че вече са започнали такива проверки, че на територията на страната има 2379 училища. От тях в програмата участват 2358. Хиляда триста и шестдесет училища вече са проверени, тоест 58,3% от училищата са проверени.
Много бих искала целият този журналистически интерес, който беше насочен между 15 и 20 септември към това какво се случва с храната на учениците от първи до четвърти клас, да бъде насочен и сега – след като вече са сключени договори с дирекциите за социално подпомагане и съответните директори на училища или кметове, да се провери какво е качеството на закуската и какво всъщност констатират нашите проверки.
Много бих искала това да бъде и Ваш ангажимент. След като ми задавате въпрос, след време да ми зададете и въпрос, с който да питате какво сме направили, когато сме констатирали сериозни нарушения.
Аз няма да се уморя да повтарям, че съм твърдо убедена, че когато закуската е пакетирана, когато млякото или нектарът, или както се дават на много места айрян, боза и т.н. са пакетирани, във всеки момент можем да проверим грамажа, можем да проверим качеството, може да се направи стриктна проверка. При всички случаи това е много по-хигиенично. Ако Ви интересува, ще Ви дам точната справка каква е ситуацията в момента във всички области.
Искрено се надявам, че с общи усилия ще можем да подобрим тази програма и да я разпределяме по начин, по който се разпределя в развитите страни, които вече имат опит в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Димитров, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви.
Госпожо министър! Първото важно уточнение е: поемате ли категорично пред тази зала ангажимента, че повече няма да има такива договори, при които една фирма доставя за цял град, а отделните дирекции ще сключват договори с училищата, което е правилният подход? Поемате ли този ангажимент? Кажете го ясно за мен, за всички колеги, за всички хора, които гледат или слушат това заседание.
Друго нещо, което е много важно. Вие казахте пакетирани храни, при тях контролът е по-лесен. Обаче не ми отговорихте. В чл. 1, ал. 2 на договора е записано – в количества, определени по преценка на самия доставчик. Тоест доставките се осъществяват периодично в количества, определени по преценка на самия доставчик.
Ако пише такова нещо в договора, каква неустойка да му търсите? Който е подписал такъв договор, според мен го е подписал с идеята, че от такъв доставчик не може да бъде потърсена неустойка. Ами той преценява количествата, какво да му кажете? Казвате: като са пакетирани храните, можем да го контролираме. В договора пише друго, госпожо министър.
Много е важно такива политики, насочени към децата, да работят наистина и да не се допускат подобни усложнения.
Така че двата ми уточняващи въпроса към Вас са:
Повтарям първия: надявам се, че новата практика на Агенцията за социално подпомагане, на министерството, което контролира, е, че дирекциите сключват договори директно с училищата, а не да има една фирма, която да отговаря за цял град.
Вторият ми уточняващ въпрос е, отново повтарям: какво означава “в количества, определени по преценка на самия доставчик”? Ако има такива клаузи, как Вие контролирате? Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Масларова, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Това, което мога да кажа от тази трибуна, е, че както Агенцията за социално подпомагане, така и Министерството на труда и социалната политика ще спазват законите на страната. Съобразно законите на страната Агенцията за социално подпомагане е длъжна да обяви нова процедура за възлагане на обществена поръчка за реализиране на програмата за втория учебен срок на 2006-2007 учебна година. Ние не можем да не изпълняваме това, което вие тук – в тази зала, сте решили. Така че ще спазваме закона, но и много стриктно ще контролираме как той се изпълнява.
Това, което Вие казвате за чл. 1 на договора, пак казвам, министерството не може да отговаря за клаузите в договора, защото те се съгласуват между страните. Предполагам, че това касае онези пакетирани млека и нектари, които имат трайност примерно шест месеца или няколко седмици. Вероятно това е била идеята, примерно при 100 деца нектарът или млякото за една седмица, което има трайност 15 дни, да може да се достави наведнъж. Говорим за пакетирани храни.
В същото време, господин Димитров, независимо, че забавихме тези въпроси, аз съм доволна, че ги задавате, защото имам възможността от тази трибуна да кажа, че на много места при проверките, които направихме, мляко не се дава на децата, а се дава само чай. На много места се дава разредено айрянче. На много места се дават закуски, за които фирмите нямат сертификат. На много места, за което протестираха и педагози, се дава мляко в пластмасови чашки, които не са за еднократна употреба. Тоест говоря за констатациите от проверките, които са направени. Има места, където течността се приготвя в училището в кофи и се предоставя на децата.
Спазвайки закона, ние ще трябва действително да намерим онзи много точен баланс между изискванията на закона, тоест от наша страна, това, което ние трябва да спазим, но и спазването на закона от страна на всички, които ще хранят децата на България. Убедена съм, че в това отношение вие ще ни съдействате и с вашите сигнали, и с вашите въпроси. Защото вие ходите по избирателните райони и винаги може да дадете една вярна преценка на това, което се случва, и да ни сигнализирате, за което пък ние, променяйки правилника, да можем освен да контролираме и да санкционираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Димитров, може да изразите своето отношение към отговора на министър Масларова с Вашите уточняващи въпроси.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): На първо място, уважаема госпожо министър, трябва да благодарите на медиите, които бързо откриха този проблем, което позволи вземането на своевременни мерки.
Искам да Ви кажа няколко неща, които са много важни. Ако има някаква законова пречка нещата в България да се случват по-добре, именно затова имате и такова огромно мнозинство и опозиция, която би подкрепила принципни неща. Така че законови ограничения не би трябвало да Ви смущават, би трябвало те да се решават.
Съвсем конкретно нещо искам да Ви кажа специално за София, където познавам ситуацията, говорил съм с общинската администрация и с представители на училищата. При положение, че има вече сключени договори с фирми, които обслужват столовете на съответните училища, да има друга фирма, която да доставя млякото и кифлата, е много сложно. Елементарният проблем е, че няма къде да ги стопли, че това вече въвежда отношение между фирми с различни договори и това е една много сериозна материя.
За да не повтаряте същата грешка, много е важно общинските администрации и училищата да участват при сключването на тези договори. Ако отново Агенцията за социално подпомагане се опита да наложи условия, е опасно да стигнем до същите проблеми. Тоест важно е да се извлекат поуки и е важно да не се допускат каквито и да било злоупотреби с тази политика, която имате: “Топло мляко и кифла за децата”. Защото бяха допуснати злоупотреби и това е истината. Радвам се, че сте направили проверки. Разбира се, че трябва да има проверки и контрол и трябва да продължите да го правите, но освен, че правите проверки, е важно да не се допуснат същите грешки. Защото резултатът от досегашните действия е лош.
Поуките са, че хората, които оперативно се занимават с тези неща, а именно училищата и местните администрации, трябва да участват, да сключват тези договори и те да носят отговорността. Вие да кажете: “Да, предоставени са им средства, те са сключили договорите. Те са пряко избрани от хората в съответните градове и те трябва да провеждат тази политика”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Въпрос на сходна тема към министър Масларова са отправили народните представители Татяна Калканова и Христина Христова относно организирането и снабдяването с безплатни закуски за децата в началните училища.
Госпожо Калканова, имате думата да зададете своя въпрос.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова! Бих искала да поставя въпроса в една малко по-обща рамка. Най-напред да се върна към дейността на предишното Тридесет и девето Народно събрание, когато по предложение на правителството на НДСВ и ДПС беше приета Програма за по-пълно обхващане в училище на задължително подлежащите на обучение деца. Една от мерките, заложени в програмата, беше и безплатната закуска за децата от І до ІV клас. Програмата беше приета някъде през февруари 2005 г. и за да бъде тя по-бързо реализирана, тогавашният екип на Министерството на труда и социалната политика успя буквално за няколко седмици, прилагайки подхода на децентрализация и ангажирайки директорите на училища, да направи цялата процедура за избор на фирми, които доставяха закуските на децата.
Бихме искали да отбележим, че тази процедура и организиране на снабдяването с безплатни закуски по този начин беше нещо и като проверка на мениджърските умения на директорите – отговорности, които според новата Национална програма за развитие на училищното образование все повече ще се разширяват.
Въпросът ни към Вас е: защо беше предпочетен подходът на пълна централизация за снабдяването със закуски, при условие че е очевидно, че една фирма не може да организира качественото обслужване на десетки хиляди деца?
И по-важният въпрос: оттук нататък какви мерки и промени в организирането на Програмата за безплатни закуски предвиждате, за да се подобри нейната реализация и да се гарантира нейният положителен ефект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Министър Масларова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Калканова! Аз ще се опитам да не говоря за тогавашния и сегашния екип, кое правителство е било, защото и тогавашният, и сегашният екип, госпожо Калканова, са едни и същи. Можете да бъдете уверена в това. И хората, които направиха предложение да има централизирано доставяне по този начин на 28 лота, тоест по области, са хората, които изпитаха на гърба си първия етап, който беше предизборно направен, нямаше време и се експериментира по един такъв начин, което е, пак искам да кажа, най-важното от това, че се реализира една добра програма. Това е изключително важно.
Екипите продължават да работят и добре би било да видите като са направени тогава проверките, какви нарушения е имало и защо се е наложило, в резултат на тогавашния опит, да се премине към едно пакетирано, централизирано доставяне на закуските.
Тъй като въпросите са абсолютно еднотипни, не бих искала да поставям отново това, че тук става въпрос не за заплащане на закуски само за няколко месеца, тъй като през 2005 г. закуските фактически са стартирали от края на м. март, тоест след като е изтекла част от единия срок, а искам да коментирам въпроса как се спазва процедурата по законите на България.
По Закона за обществени поръчки една държавна институция – в случая Агенцията за социално подпомагане, като второстепенен разпоредител на бюджетни средства не може да не направи такъв конкурс. Той не може да не мине през този закон, просто би било нарушение на закона. Друг е въпросът доколко фирмите в България, доколко бизнесът в България е готов да отговори на едни такива поръчки по лотове, по областни центрове, така както в някои области вече го има. И там няма някакви драстични нарушения. При всички случаи, ако има, те ще трябва да бъдат коригирани.
Това, което искам да кажа – защото по-скоро Вие казвате какво е направено – това, което е направено, е, че всъщност се подписа Съвместното споразумение между трите министерства, което е изключително важно.
Ще Ви кажа за какво отговаря Министерството на образованието и науката в това споразумение. Чрез своите училища и детски градини, за които има избран доставчик след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, се задължава да осигури помещение за реализиране дейностите, договорени за изпълнение на обществена поръчка, като тези помещения следва да отговарят на санитарно-хигиенните изисквания за хранене на учениците.
Министерството на здравеопазването чрез регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве се задължава да оказва консултативна и експертна помощ в областта на опазването на общественото здраве, Министерството на труда и социалната политика чрез Агенцията за социално подпомагане се задължава да предостави на всяко училище копие от сключения договор със съответната фирма, спечелила обществената поръчка за доставка на закуска и мляко (в случая чай с мед, защото така е било първо по програмата) за съответната област и да осъществява контрол по организиране изпълнението на дейността по споразумението.
Министерството на труда и социалната политика няма право да преценява по отношение на подхода за реализиране на програми, но във всички случаи сме задължени да правим ефективен контрол. Вече има заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която започва промяна, та инспекторатът да може да работи активно и да санкционира нарушителите.
Казах преди малко и на Вашия колега, че Агенцията за социално подпомагане не може да мине без процедура за обществена поръчка. Министерството на труда и социалната политика ще направи всичко възможно да следи стриктно условията за изпълнение на програмата – калоричност, качество, хигиена, ритмичност. Ще се опитаме парите, които се дават – близо 20 млн. лв., да не се разпиляват нецелесъобразно.
Колегите, които поеха да изпълняват допълнително още една такава нелека функция към агенцията, която има над 4 млн. бенефициенти, работят достатъчно стриктно и отговорно по програмата. Трябва да се спазва и споразумението между трите министерства, тоест всеки да поеме част от своите ангажименти.
Господин Димитров каза, че трябва да благодарим на медиите. Аз съм им благодарна и ще им благодаря, ако продължат да правят проверки с нас, за да можем своевременно да сигнализираме за направени нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Масларова.
Госпожо Калканова, имате право на реплика. Заповядайте.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Най-напред бих искала да се върна към предходния коментар. Фактът, че колегите отдясно се интересуват от реализацията на тази програма, може би е израз на убеждение, че тя е необходима, доказала своя положителен ефект. Надявам се в бъдеще да имаме подкрепа, когато гласуваме актуализирания вариант на тази програма.
Бих искала съобразно изпълнението на Закона за бюджета, когато предстои да актуализираме изпълнението на програмата през 2007 г., дотогава, госпожо министър, да имаме съвместно становище дали е необходимо заедно с финансовата актуализация да разписваме и актуализация на процедурата в тази програма. Вие сте абсолютно права, че Вие и в частност Агенцията за социално подпомагане, както и всички ние трябва да изпълняваме законите, но може би трябва да поработим още малко и да намерим най-добрите взаимоотношения между Агенцията за социално подпомагане и директорите на училищата. Продължавам да твърдя, че когато стартира програмата, имаше сигнали, които по-скоро бяха свързани с недостатъчно доброто качество на храната. Такива сигнали имаме и сега. Когато програмата вървеше през директорите на училищата, имаше далеч по-добра организация.
Оставам с молбата да работим съвместно до момента на актуализация на програмата за 2007 г., да търсим и общо становище по процедурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на дуплика, госпожо Масларова. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Калканова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да обявя от трибуната на Народното събрание, че в проектобюджета за 2007 г. програмата продължава с усилията на правителството, на отделните партньори. До края на 2009 г. е включена в Пакта за икономическо и социално развитие, което фактически дава възможност още отсега да се знае, че програмата за храненето на децата до ІV клас е гарантирана до 2009 г.
Изцяло поддържам позицията, че оттук насетне трябва да спазваме законите и ако някъде има пречка в организацията, трябва да търсим чрез поднормативен документ как да се направи такава организация, че да са доволни децата, техните родители и хората в училищата. Законът за обществените поръчки се прави, за да има повече прозрачност, за да се знае как се харчат парите, за да се знае тяхната ефективност.
Искам да ви информирам, че и сега има недоволство от качеството на храната, и сега има нарушения. Явно не е толкова лесно да знаем вкусовете на близо 280 хил. деца и да им поднесем това, което те желаят. В крайна сметка това е жест на правителството, на управляващото мнозинство, който би трябвало да се оценява от родителите, защото не са кой знае колко страните, които си позволяват да дадат това на децата, та макар и до ІV клас.
Моята амбиция, а надявам се и на всички в залата е да направим всичко възможно тази програма да продължи до VІІІ клас. Тогава нещата биха изглеждали по друг начин. Можем да коментираме училищното хранене, училищните столове, което не е нещо старо и страшно, а перспективно и работещо в страните – членки на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Масларова.
Въпрос към министър Масларова е отправил народният представител Ваньо Шарков относно изпълнението на Националната програма „Опазване на реколтата през 2006 г.”.
Имате думата, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Залата съвсем оредя, но явно след толкова кифли и мляко доста колеги са огладнели.
Да, наистина колегите Ви отдясно се интересуват от тези програми, госпожо Калканова, защото ние винаги се интересуваме от програмите, с които се харчат пари на българските данъкоплатци.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Но отдясно няма никой!
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаема госпожо министър, в средата на м. юли 2002 г. по инициатива на Министерството на труда и социалната политика бе стартирана Национална програма под наименование „Опазване на реколтата”. Основната цел на тази програма бе увеличаване на заетостта чрез разкриване на допълнителни работни места за сезонна работа в дейности по опазване на селскостопанската продукция. Програмата създаде възможност за трудова реализация на продължително безработни лица, които не са обект на месечно социално подпомагане. По данни на Агенцията по заетостта само за две седмици през 2002 г. са били назначени около 4 хил. души по същата програма, а за нейното реализиране са били осигурени около 3 млн. лв.
Анализът на Агенцията по заетостта доказваше необходимостта от тази програма и дори възможността квотата да бъде увеличена поради проявения голям интерес от страна на области и общини. Участниците в тази програма задължително минаваха на инструктаж в районните полицейски управления и службите „Пожарна и аварийна безопасност”.
През 2004 г. по същата програма са работили 1172 човека, а през 2005 г. – 1529.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: каква е причината за непрекъснато намаляване на лицата, заети по Националната програма „Опазване на реколтата”, като явно има интерес от страна на областите и общините, а вероятно и от страна на производителите? Какъв е броят на лицата по тази програма за 2006 г.? Какви евентуално средства са осигурени за реализирането на тази програма? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Шарков.
Министър Масларова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шарков, Вие единствен, който останахте в залата от тези, които мислите за това как се пълни държавната хазна, а ние мислим как се разхищава – с такова впечатление останах от това, което казахте. Програмите и насърчителните мерки за заетост и обучение, които са предвидени в Закона за насърчаване на заетостта, всяка година се регламентират от Националния план за действие по заетостта. Националната програма “Опазване на реколтата” се реализира от 2002 г. до 2005 г. През 2006 г. тя не съществува. За да не губим време на аудиторията, аз няма да я утежнявам с цифри през коя година колко са били хората, които са наети. Но истината е, че хората, които са заети по тази програма, от 2002 до 2005 г. спадат шест пъти. Не са Ви съвсем точни и коректни цифрите, но това не е от значение.
Искам да Ви информирам, че броят им намалява, защото тези дейности по охрана на земеделските площи и опазване на реколтата се изпълняват едновременно с още една програма – Програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”. Така че бих казала, че тази Програма “Охрана на реколтата” се изпълняваше досега по две програми. Специално тази програма, която имаше сезонен характер и Вие чудесно знаете това, и другата програма – “От социални помощи към осигуряване на заетост”, в която ние имаме амбициите да направим всичко възможно хората, които влязат в тази програма, да останат трайно заети.
Освен това изпълнението на дейностите по охраната на земеделските площи и селскостопанската продукция в рамките на Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” дава възможност за обезпечаване на реалните потребности на общините. Там много по-точно и много по-целенасочено и кметовете решават от тази програма, по която са хора на дълъг период от време, не са за шест месеца, да ги насочат за определен период от време те да пазят реколтата, а през другото време да извършват друга дейност, необходима на територията на съответната община.
По тези причини Националната програма “Опазване на реколтата” не беше включена в Националния план за действие по заетостта.
В заключение искам да Ви информирам, че към момента дейностите по охрана на земеделските площи и селскостопанската продукция, както и тези за предотвратяване на пожари, защото те също са в тази дейност, кражби и други негативни явления се изпълняват по одобрени проекти и на работодатели. Всъщност ние и към работодателите включваме безработни в тези програми, които, държа отново да подчертая, нямат временен характер. За нас е важно да направим всичко необходимо, така че хората по различните програми да могат трайно да станат заети, а не да ги прехвърляме от програма в програма.
Във връзка с това искам да кажа, че и за м. октомври продължава да намалява безработицата в резултат на различните програми и, разбира се, стабилизиране на икономиката. През октомври вече имаме по-ниска безработица от септември, което не е типично, тъй като вече излизаме от сезонния характер. Тази политика за създаване на програми, които дават трайна, целогодишна, а не само сезонна заетост и, разбира се, създаване на възможност местните органи на държавна власт да изпълват програмите със съдържание и да насочват хората към дейности, които реално са потребни, дават много добри резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Заповядайте, господин Шарков, за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, да, наистина основната цел на тази програма е намаляване на безработицата. Между другото, поздравявам Ви за успехите, които постигате в борбата с безработицата. Основната цел е тази, но тук има и една друга цел, която съзираме в тази програма, а тя е по някакъв начин да бъдат подпомогнати хората с охрана на земеделските земи. Всъщност този въпрос не съм си го измислил, този въпрос го поставят жителите на община Николаево, защото те в известна степен са разчитали на тази програма при опазването на тяхната земеделска продукция.
Колкото до данните ми, те са коректни, защото те са от сайта на Агенцията по заетостта.
В същото време искам да Ви кажа, че наистина по данни на агенцията 529 души са били заети по тази програма през миналата година, но когато казвате, че хората, включени в Програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”, се занимават и с тази дейност, в същото време те пък в сравнение с 2005 г. са намалели с 4 хил. души. За 2005 г. имаме 72 885, за 2006 г. – 68 930. Така че в едната програма изобщо няма хора през тази година, защото тя е спряна, а в другата програма хората също намаляват. Вероятно цялото това намаление е резултат от доброто справяне с безработицата и все по-малко хора сигурно трябва да назначаваме по тези програми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Шарков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма никакъв проблем с кмета на Николаево, с когото се познаваме, да изясним как могат да ползват програмите и как по-ефективно да насочват хората от тези програми. Другото, което обаче е много важно, е, че в резултат на добрата политика на правителството вече втора година хората, които са на социално подпомагане, намаляват, господин Шарков. За първите девет месеца на 2006 г. те са намалели близо с 18%. Това значи, че те вече имат по-високи доходи, че са трайно заети и това е причината, която води до намаляване на съответните бройки на хората, които са в програмите. Нека да се радваме, че намаляват хората, които са от Програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”, че имаме по-висока заетост, по-високи доходи и, разбира се, повече хора със стабилна работа. Защото тук не става въпрос за професия, тези хора са с ниско образование – Вие чудесно знаете това.
Не възразявам с колегите от Николаево да погледнем и да видим какво е необходимо. Сега вече започва обучението на кметовете и се разпределя новият Национален план по заетостта за 2007 г. На базата на това обучение можем да видим как да направим така, че да задоволим потребностите на жителите от тази община, която също е от моя избирателен район.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Масларова.
Последният въпрос към министър Масларова е отново от господин Шарков относно направените промени в Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Надявам се и с втория въпрос, госпожо министър, да Ви дам възможност да се похвалите за хубавите дела, извършени до този момент.
С Постановление № 173 на Министерския съвет от 12 юли 2006 г. бяха извършени изменения и допълнения на Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане. При така направените промени, в сила от 8 септември 2006 г., броят на дирекциите за социално подпомагане бе редуциран от 271 на 137. Съгласно отменения вече чл. 15 на предишния Устройствен правилник такива дирекции имаше на територията на всяка община. От 8 септември т.г. Вие на практика осъществявате едно окрупняване на тези дирекции, като няколко общини вече са обединени в една такава дирекция.
Съгласно Постановление № 173 на Министерския съвет числеността на персонала на Агенцията за социално подпомагане бе намалена от 5790 на 5671 щатни бройки. Съгласно приложението към това постановление се създава Дирекция “Социално подпомагане” със седалище в община Николаево и с териториален обхват общините Николаево, Гурково и Мъглиж.
Във връзка с това въпросът ми към Вас, госпожо министър, отново поставен от хората в Николаево, след като с Постановление № 173 на Министерския съвет от 12 юли 2006 г. (ДВ, бр. 59 от 21 юли и бр. 74 от 8 септември) Дирекция “Социално подпомагане” за общините Николаево, Гурково и Мъглиж е ситуирана на територията на община Николаево, е: какво е направено до този момент в изпълнение на това постановление? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Съвсем точно Вие казахте, че в съответствие с политиката на правителството с оглед оптимизирането на административния капацитет в страната се извършиха някои промени в различните поделения, не само на Министерството на труда и социалната политика и в Агенцията за социално подпомагане, но и във всички държавни ведомства и техните поделения.
Териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане са регионалните дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и техните дирекции за социално подпомагане. Да, във всички общини на България доскоро имаше дирекции „Социално подпомагане”.
Промяната се извърши след направен анализ на броя на населените места в рамките на една община, броя на населението и броя на подпомаганите лица на територията на всяка община, броя на обработените молби за отпускане на социални помощи, както и наличието на специализирани институции в съответните общини. Дирекциите в страната са вече 137. Тук аз искам да отворя една скоба и да кажа, че почти всички народни представители – 240 на брой, лобират да не се окрупняват и във всяка една община да има Дирекция „Социално подпомагане”. Аз мога да дам много примери, в които има по 11 души на социално подпомагане, но ние си искаме да имаме дирекция, която да има директор, заместник-директор и всичко онова, което ми се струва, че в никакъв случай не е редно. Още повече, че с всички извършени промени, в никакъв случай, категорично заявявам, не се нарушават правата, възможностите на хората, които ще бъдат обслужвани от сега вече – отделите, и структурите към дирекциите на Агенцията за социално подпомагане.
Вие сте прав – с промяна на Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, на практика се доведе до някои затруднения, в резултат на които и в случая Вие казахте за Постановление № 173 от 12 юли 2006 г., в което като дирекция остава седалище в Николаево с общините Гурково и Мъглиж към Николаево. Създадоха се някои проблеми и с Постановление № 285 – тук отварям една скоба и искам да кажа, че имаше много други проблеми в други общини, от 23 октомври т.г. е това постановление на Министерския съвет, се прие допълнение на Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане.
В резултат на анализите и разчетите и това, което аз споменах, в момента са направени изменения и е създадена Дирекция „Социално подпомагане” в Мъглиж и Дирекция „Социално подпомагане” в Гурково, в която влиза и община Николаево. С приетото постановление на Министерския съвет се запазва установеният ред, пак повтарям, за обслужване на гражданите, без да се ограничава достъпът им до социално подпомагане и осигуряване.
Ако трябва да бъда до безкрай откровена, трябва да кажа, че лично аз бих предпочела в онзи регион – Мъглиж, Николаево и Гурково, тези общини да отидат към Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък, и те да останат само отдели. Считам, че териториално разстоянието между тях е много по-малко, отколкото някои общини в родопския край. Там теренът е много по-благоприятен. Струва ми се, че всички ние трябва да мислим в тази посока – да оптимизираме системата без да нарушаваме правата на гражданите, на бенефициентите, които ползват социалните услуги.
Уверявам ви, че колегите са били достатъчно прецизни. Те са направили анализ. Единственото, което съм изисквала, е да има принципи, които да се спазват и ми се струва, че при сегашното постановление принципите са значително по-коректни, отколкото в предишното, като пак искам да кажа, че си запазвам правото, не само аз, а и заедно с моите колеги, да продължим да следим и да оптимизираме системата.
Струва ми се, че с толкова много административни ръководни функции във всички общини трябва да бъдем достатъчно внимателни да ги прецизираме. Защото, пак казвам, ние не нарушаваме интересите на населението, което се обслужва и в крайна сметка, ако един директор стане началник отдел, а заместник-директор стане да речем главен експерт, не е чак толкова фатално. Още повече, пак казвам, при положение че се намалява броят на хората, които са на социално подпомагане. Трябва да отиваме към разумно изразходване на ресурсите в тази насока. Затова мисля, че ще се съгласи финансовият министър, ако слуша какво говорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Шарков, имате право на реплика – заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, Вие съвсем честно, в началото на своето изказване, посочихте причината за тази промяна в постановлението като казахте, че 240 депутати лобират. Съвсем естествено е те да го правят, тъй като изпълняват ангажименти, които са поели към съответните общини, откъдето са избрани.
В случая обаче Николаево, което е било определено за център на Дирекция за социално подпомагано, не е могло да излобира, както трябва, чрез своите народни представители, докато Мъглиж и Гурково, където изобщо не е имало намерение за създаването на такива дирекции, са били създадени.
Искам да ви обърна внимание, че моят въпрос е зададен на 17 октомври т.г.. Не искам и се надявам, че не той е причината на 23 октомври т.г., тоест пет дни по-късно, да бъде променено постановлението.
Интересното е нещо друго, че с промяната в устройствения правилник се променят и доста други неща. Тоест, считано от 8 септември т.г. агенцията има двама заместник-изпълнителни директори, каквито преди това не е имало – в стария устройствен правилник, приет 2003 г. , който е при мен, там няма.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не е вярно.
ВАНЬО ШАРКОВ: Може да не е вярно, но в постановлението не е написано. Може би пак е извършена някаква промяна.
В крайна сметка обаче истината е, че 134 дирекции за социално подпомагане, които преди това са съществували във всяка една от общините, вече ги няма, а в същото време общата бройка на заетите в администрацията е намаляла със 123 души. Как общият брой на администрацията намалява със 123 души, след като отчитаме такова грандиозно намаляване на хората, които се нуждаят от социално подпомагане, а в същото време някак си намаляваме броя на дирекциите, а хората, които се занимават с тази дейност и назначени на държавна работа по тази дейност, намаляват съвсем незначително?
Накрая искам да Ви кажа, че ми се иска да не вярвам, че причината, че кметът на община Николаево не е от политическа сила на някоя от управляващите, затова постановлението не е било променено след политически лобирания.
Надявам се да можете да отговорите на един допълнителен въпрос, макар че нямам право да го задавам, но ако Вие желаете: сменен ли е изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, считано от 1 ноември т.г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на дуплика, госпожо Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Шарков! Най-напред, не зная какви правилници четете?! Аз като министър в Министерството на труда и социалната политика съм заварила Агенцията за социално подпомагане с изпълнителен директор и двама заместник-изпълнителни директори. Така че нищо не е променяно в ръководния екип. Това, едно.
Второ, да, от 1 ноември т.г. по взаимно съгласие предишният изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане господин Ангелов напусна. Има нов изпълнителен директор – казва се Гергана Дрянска.
Защо сме уволнили толкова малко служители в Агенцията за социално подпомагане, пък, видите ли, сме съкратили директорите, които всъщност не са съкратени, те всички са на работа до един, с изключение на тези, които са били в пенсионна възраст. (Реплика на народния представител Ваньо Шарков.) Те работят по същото, но не са на този статут и Вие чудесно знаете за какво става въпрос.
Искам да кажа, че когато следите как се намалява държавната администрация, много ви моля, следете с какво е натоварена държавната администрация. Защото Агенцията за социално подпомагане, хората, които работят в нея, отговарят за около 4 млн. български граждани. На тази агенция, без да й увеличим щата, й сложихме програмата „Чаша топло мляко”. На тази агенция, без да й увеличим щата, направихме и онези 5 милиона, които се дават за здравни услуги на хората, които са за социално подпомагане – те пак минават през тази агенция. Тази агенция се занимава с децата на социално слабите – първокласници, на които се разпределят по 80 лв. във вид на дрехи, обувки и т.н. При тази агенция са всички социално слаби! В тази агенция са всички анкети, които се правят за енергийно подпомагане на близо 380 000, а сега вече за електро- и топлоенергия на близо половин милион български граждани на енергийно подпомагане.
Тази агенция трябва да контролира как се изразходват парите в социалното подпомагане. Тази агенция отговаря, контролира и всъщност се занимава чрез дирекциите за закрила на децата с децата, които са обект на Закона за закрила на детето. Така че много Ви моля, не коментирайте от парламентарната трибуна какво работят хората в Агенцията за социално подпомагане! Това е една от най-натоварените институции, а Вие казвате: „Защо сте съкратили толкова малко?”.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Аз само питам.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Другото е оптимизация, а едното е намаляване на персонала. За сметка на това работата нито на Агенцията за социално подпомагане, нито на Агенцията по заетостта, нито на Главна инспекция по труда се намалява. Напротив, чрез критериите, които се поставят от Европейския съюз, тези две агенции – по заетостта и за социално подпомагане, са и междинно звено на програмата „Развитие на човешките ресурси” – оперативната програма, която е елемент от нашата референтна рамка. Така че в никакъв случай не бих искала от тази трибуна да се коментират неверни неща.
Към кмета на Николаево нямам никакво негативно отношение. Напротив, винаги, когато е искал, е можел да дойде и идва.
А що се касае до това, което прочетох като критерий, трябваше да чуете "и институции". Тук става въпрос за домове – старчески домове, дневни центрове, социални домове за деца и т.н. Вижте в региона къде има и къде няма и ще беседвам с Вас с удоволствие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на финансите.
Питане към министър Орешарски е отправил народния представител Мартин Димитров относно данъчната политика през 2007 г.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги! Този въпрос беше зададен в момента, в който се обсъждаше от този парламент и от Комисията по бюджет и финанси 10-процентния корпоративен данък. За българските граждани, които не следят дейността на този парламент толкова отблизко, трябва да е ясно, че това беше една изключително тежко и трудно приета мярка от българския парламент. И по време на сериозни обсъждания имаше изказвания от страна на Министерството на финансите, включително от министър Орешарски, които водеха до това тази мярка да не бъде приемана – скептични изказвания, изказвания за опасения. Затова и зададох този въпрос. Исках този дебат да бъде пренесен по най-бързия начин в парламента. Зададох въпроса към министър Орешарски на 2 октомври.
Още през 2005 г. и приемането на Бюджет 2006 СДС предложи 10-процентен корпоративен данък. В чисто експертно качество тази мярка е предлагана от доста години, но чак сега беше приета. Но за да работи е важно да се поеме дългогодишен ангажимент, че тя ще бъде поддържана. Още сега министър Орешарски да каже, че това е една мярка, която се приема и до края на мандата на това правителство, независимо дали става въпрос за следващата седмица или по-дълъг период от време, това ще бъде поддържано.
Господин Орешарски е икономист от кариерата. Той се е занимавал цял живот с икономика и много добре знае, че едно нещо е успешно, ако е устойчиво, ако хората знаят, че то ще бъде продължено. Тогава то е и успешно. Така че въпреки изказванията от негова страна за скептицизъм и опасения относно 10-процентния корпоративен данък, аз се надявам днес от тази трибуна той да каже, че това е една много важна мярка и докато той, независимо колко дълго е министър на финансите, ще я поддържа и тя ще остане част от българското законодателство.
Имам още един много важен въпрос. В този парламент обсъждахме намаляването на осигурителната тежест. Има много сериозни резерви в тази насока. Осигурителната тежест в България продължава да бъде висока въпреки че беше намалена през миналата година. Иска ми се в бюджета за догодина – аз Ви казах това и вчера, господин министър, но Вие не ми дадохте отговора, който очаквах, и затова продължавам да питам – моето желание и на моите колеги от СДС е да бъде записано в бюджета, че при определен резултат през 2007 г., примерно 300 млн. лв. преизпълнение на бюджета, това автоматично да води до намаляване на осигурителната тежест с още 3%. Отсега да бъде поет ясен ангажимент.
А господин Орешарски вчера ми отговори на това предложение, че той и кабинетът желаят да направят анализ на ситуацията и след това да решат дали да приемат едно такова предложение. Но много е важно да има конкретика и яснота, да има предвидимост, за да работят нещата. Вие това го знаете и независимо че вече сте политическо лице трябва да го поддържате. Надявам се на икономически отговор от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за отговор, министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров, по повод на Вашите коментари за личните позиции на министъра на финансите много държа да отбележа, че Министерството на финансите не води своя самостоятелна данъчна политика, а политика на коалицията, заложена в Коалиционното споразумение и базираната върху Коалиционното споразумение правителствена програма. В тази връзка Ви моля да цитирате точно къде съм правил изявления в последните месеци по отношение на Вашето твърдение. Ако не успеете да го цитирате, значи е голословно. Не съм правил никакви изявления и Вие го знаете много добре.
По отношение на основните насоки на данъчната политика. Дължа да припомня, че още при обсъждането на настоящия бюджет, тоест в края на 2005 г. бяха взети важни решения в посока намаляване на данъчноосигурителната тежест с акцент върху осигурителната тежест и бяха намалени с 6 на сто осигурителните вноски, в резултат на което средната осигурителна тежест от 42%, закръглям, слезе на 36% - едно равнище, което е между средните в Европа и сравнително ниско в страните от нова Европа, сред първите десет.
Също така бяха въведени съществени облекчения в облагането на доходите на физическите лица. Спомняте си, за първи път необлагаемият минимум прескочи или се установи над минималната работна заплата. Беше променена в посока на облекчаване и данъчната скала. Още тогава беше заявено, че по отношение на корпоративния данък въпросът ще бъде разгледан и той ще бъде намален следващата година. Нека не си приписваме заслуги. Това е заслуга на коалицията още в края на миналата година, пак подчертавам, когато беше отдаден приоритет на осигурителната вноска, тъй като тя беше изключително висока и беше намалена приоритетно със заявено намерение да се намали корпоративния данък при следващата бюджетна процедура. В хода на тази бюджетна процедура Министерството на финансите неколкократно проведе срещи с представители на бизнеса. Това че Вие не сте запознат, не означава, че този бюджет не е обсъждан. Самия факт, че Вие неколкократно се позовавате на медии, означава, че е имало и широко обществено обсъждане. Иначе Вие нямаше да имате никаква информация.
Крайният резултат от тези обсъждания, които са намерили място в проектобюджета, са намаляване на корпоративния данък с 5% - от 15 на 10; намаляване на осигурителната тежест с 3% от средата на следващата година, под условие, че изпълнението на бюджета върви нормално, с оглед – запишете си добре – на рисковете през първата година от членството ни. Но моля да оборите рисковете, а не да правите политически изказвания.
На трето място, увеличихме необлагаемия доход от 180 на 200 лв. като съвкупно в бизнеса и домакинствата ще останат около 400 млн. лв. общо. Казвам с известна условност тази цифра, защото зависи от методиката, по която се пресмята. Ако пресмятаме намалението на корпоративния данък на съпоставима база спрямо тази година, преотстъпените средства са значително повече. Но тъй като ние разчитаме, че ще се разшири данъчната основа в резултат на тази мярка, затова и оценките ни за загубите на фиска са по-скромни.
Тъй като Вие променихте въпроса и с основание, той е доста стар, отпреди няколко седмици, ще отговоря, че работните заплати ще нараснат с 10 на сто от средата на следващата година. Това го имаше в автентичният Ви въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): В бюджетната сфера.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, за публичната сфера. И Вие, като добър икономист, господин Димитров, знаете много добре, че ръста на заплатите в публичния сектор винаги е ориентир и за частния сектор. Така че ние разчитаме дори, че частният сектор, развивайки конкурентоспособност и възползвайки се от възможностите, които предоставя единния пазар, ще увеличи още работните заплати. В някои сектори това отсега е планирано от корпорациите с оглед и на доста очертаващия се вече дефицит на специализирана работна ръка. Така че 10 на сто за частния сектор е минимално равнище, струва ми се, за следващата година.
А що се касае до икономическия растеж, вече неколкократно обсъждахме, че ние предвиждаме 5,8% с уговорката, че фундаменталните фактори показват, че е възможно и по-високо увеличение на брутния вътрешен продукт. Разбира се, това е реално увеличение, очистено от инфлацията.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Орешарски.
Господин Димитров, моля да зададете своите уточняващи въпроси към министъра на финансите.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Искам да подчертая следното нещо, господин министър. По време на преговорите за намаляване на корпоративния данък Вие бяхте за намаляване, бяхте за ставка от 12%. И с такава позиция Министерството на финансите идваше при нас в Комисията по бюджет и финанси. Кажете дали съм прав или не? Трябваше да мине доста време, за да се стигне до десетте процента. Даже има нещо, което е много по-важно от това, аз Ви помолих за него, но Вие не го направихте. Моля Ви отново и то е следното: докато Вие сте министър, не става въпрос за един ден или за доста по-дълъг период, никой не знае това, ще поддържате ли, ще искате ли запазване на 10% корпоративен данък? Защото се чуха изказвания от други представители на тройната коалиция, които изразиха съмнение, че това било добра политика. Това е добра политика, господин министър. Категорично! Тя е добра, ако обаче е устойчива. Ако има съмнения, че във всеки един момент, всяка една година това може да бъде променяно като политика, това не е добра политика. Така че аз Ви помолих за това – да поемете този ангажимент пред българския парламент. Пак Ви моля за това, тъй като Вие не отговорихте на този въпрос. Прави ми впечатление, че развивате добри политически в кавички способности да извъртате и да не отговаряте на въпросите.
Подобно е положението и с осигурителната тежест. Вие казвате следното нещо: юни 2007 г. ще се съберем управляващата коалиция, ще започнем да правим анализи и ако ни харесат тези анализи, ще намалим осигурителната тежест. Аз обаче Ви предлагам друго нещо – да запишем конкретен резултат. Ако има 300 или 500 млн. лв. преизпълнение на бюджета към юни 2007 г., това автоматично да води до намаляване на осигурителната тежест с 3%. Това да бъде задължението, а пък Вие, ако искате да я намалите повече, би било прекрасно, намалете я с повече, но да е ясно. Защото този подход, дето се събирате и правите анализи, не е достатъчно добър за всички нас. Защото не знаем, че е възможно сериозно преизпълнение, което означава, че са овладени и рисковете, за които говорите, ако има голямо преизпълнение на бюджета. Нали така? Овладени са тези рискове и Вие все пак да кажете: да, тук тройната коалиция вече не иска да намалява осигурителната тежест. Това притеснява мен и моите колеги от СДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви да се съобразявате с времето, господин Димитров.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Димитров, искам да Ви уверя, че нямате основания да се съмнявате, тъй като намаляването на данъчно-осигурителната тежест, демонстрирана от настоящото правителство и мнозинство, е най-значимата от последните 15 години.
Що се касае до Вашия въпрос за гаранции, мислех да Ви разкажа един анекдот, но ще се въздържа. Ще Ви кажа, че това е една много добра политика и ние ще я поддържаме, освен ако Европейската комисия не промени данъчните регулации. На този етап регулации по отношение на корпоративния данък няма. Аз Ви гарантирам, че ще водим политика на нисък корпоративен данък, така че да се стимулират инвестициите и да се насърчава предприемчивостта, което е условие и предпоставка за по-висок икономически растеж.
Имахте още пледоарии, но мисля, че те са предимно в политическата плоскост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, заповядайте да изразите отношението си към отговора.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Говорейки за анекдоти, господин министър, аз вчера Ви казах за един футболен отбор, който загубил с 5:1, но накрая казал: такъв страхотен гол вкарахме. Не се обезпокоили от крайния резултат.
Корпоративният данък в този смисъл е нещо добро, нещо важно за България, но общото преразпределение през бюджета нараства. Защото намалявате корпоративния данък, вярно, има нови акцизи върху горивата – бензина и дизела, има нови акцизи върху тока, кокса и въглищата по отношение, първо, на бизнеса, а после ще ги има и за обикновените потребители. Това, което не каза правителството, е, че се повишават данъчните оценки с 20%. Какво означава това? Такса смет нараства, при сделки с недвижими имоти ще има повече разходи, също така означава, че местните данъци нарастват в резултат на това.
Така че да говорите, че това правителство е най-големият шампион по отношение на данъчните намаления, е некоректно. Може да се каже: да, за корпоративния данък беше направена една важна, много добра стъпка. Това е вярно. Но за големи шампиони, за съжаление, не може да става въпрос все още, тъй като общото преразпределение през бюджета е достатъчно високо, за да не говорим за шампиони на този етап. Имаме само шампион по шах. Това е господин Топалов. Такова нещо не можем да говорим за данъците.
Много се надявах по отношение на осигурителната тежест да поемете по-сериозен ангажимент като финансов министър, като човек, който е един от най-важните играчи. Защото вариантът, за който вие юни месец догодина се събирате и започвате да анализирате, независимо какво се случва, нас не ни удовлетворява. Има рискове догодина, вярно, има рискове, но ако към юни месец има едно голямо преизпълнение в приходната част, демек излишък, това би могло отсега да бъде записано като ангажимент. Ако има над 300 млн. лв. повече, осигурителната тежест да бъде намалена. Това ни се искаше на нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Следващото питане е от народния представител Мартин Димитров относно въвеждане на заместваща такса или данък заради отпадане плащането на ДДС на стари автомобили при внос от Европейския съюз към министър Пламен Орешарски.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър, този въпрос е много важен и много конкретен. При мен дойдоха много хора с въпроси: от догодина ли отпада ДДС при внос на стари автомобили, ще поевтинеят ли колите, какви ще бъдат условията да си купим стар автомобил през 2007 г.? За много хора този въпрос е критично важен.
Прочетох няколко статии, ако искате, между другото, всички статии, които визирам, мога да Ви ги връча, ако това ще може да помогне за по-точен отговор от Ваша страна, че Министерството на финансите предвижда увеличаване на таксата за регистрация на автомобили или увеличаване на еко таксите, което е предмет на работа на друго министерство. Аз вече имах въпрос към господин Чакъров и знаете ли какво ми каза той – нещо, което аз Ви моля да не ми казвате Вие? Той ми каза: господин Димитров, имаме екип, работим в тази област, ще направим анализ и тогава ще видим дали ще увеличаваме еко таксата. Аз го попитах: господин Чакъров, сега сме ноември месец, а до края на годината има два месеца, за кога ще ги правите тези анализи? Той ми вика: не сме готови. Тоест, ако Вие ми кажете сега, че ще анализирате нещата и не е ясно какво ще стане на 1 януари 2007 г., ще бъда много разочарован, господин министър. Но поради това, че сте компетентен човек и подготвен човек, аз се надявам Вие да дадете сега конкретен отговор, още повече че по предишния въпрос не бяхте толкова конкретен и сега имате възможност за реванш.
Та, въпросът е следният: от 2007 г. какви ще бъдат условията за внос на стари автомобили? Страшно много хора ги вълнува това. Няма капка политика в този въпрос, господин министър. Капка политика няма тук! Надявам се като човек, който живее в България, който не цял живот е бил министър и който няма да бъде цял живот министър, да ни кажете какво става.
Отговаряйки искам да ви предупредя за следното нещо. Европейският съд е наложил санкции над Полша и Унгария, защото те са направили следния дяволък – това е точната дума, господин министър. Увеличили са таксата за регистрация на автомобили и се е получила следната ситуация: вече регистрираните в страната автомобили са платили една такса, за всички нови внесени стари автомобили таксата е била по-висока. Те са казали, че това е дискриминация и са глобили съответните страни. Понеже четох във в. „Стандарт” изказване на господин Кадиев, който предлага да се приеме подхода на Полша и Унгария, отсега ви казвам, че ще има санкции на Европейския съюз. Така че Ви моля да ни кажете – даже да не се обърнете към мен, а към българските граждани и да ни кажете догодина при какви условия ще внасят стари автомобили. Отговорът даже може и да не бъде към мен. Ще поеевтинеят ли, ще поскъпнат ли, какво ще се случи? Това е много важен въпрос за всеки среден човек в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, Вие толкова дълго задавате един и същи въпрос, че накрая човек наистина се обърква какво точно питахте. Тъй като може би пет пъти повторихте, сега разбрах този въпрос.
Искам да поясня, че действително с влизането в сила на новия Закон за данък върху добавената стойност, обнародван на 4 август т.г., се въвежда нов режим на облагане на превозните средства, които не са „нови превозни средства” по смисъла на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на същия закон. Предвиденото отпадане на облагането с ДДС на тези стоки – моторни превозни средства, плавателни съдове и възхудоплавателни средства, е в съответствие с изискванията на Шеста директива на Съвета на Европейските общности и се прилага във всички страни членки. Министерството на финансите не възнамерява да въвежда данъци от компенсаторен характер.
Що се касае до Вашите презумпции и коментари, базирани на изявленията в пресата, моля Ви, не ме задължавайте да коментирам различни идеи и мнения на представители на различни ведомства, неправителствения сектор, опасения. Както Ви е известно, и екотаксите, за които Вие говорите, и таксите регистрации не са в компетенциите на Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за уточняващи въпроси, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Важно е да се каже, господин министър, че мнението, което помолих да коментирате, не е от неправителствена организация, а от Вашия заместник-министър Кадиев. Може би той участва в някоя неправителствена организация, но това не е доведено до моето знание, така че не би следвало да Ви безпокои.
Благодаря за конкретния отговор – че няма да има допълнителни такси, което означава, че и представители на Министерството на финансите няма да правят повече такива изявления, че се търси режим да бъдат компенсирани 200 млн. лв. приходи в бюджета. Благодаря Ви за конкретния отговор.
Ангажиментът е следователно, че догодина вносът на стари автомобили би трябвало да стане по-изгоден, тъй като няма да бъде плащано ДДС. Остава да изясним дали министър Джевдет Чакъров след анализа, който, както разбрахме, продължава и не е готов, няма да увеличаваме екотаксите. Това е въпросът, който продължава да бъде решаван.
Друг е въпросът, че като член на Министерския съвет, господин министър, би трябвало това решение да се взима с Вашето участие. Ако скоро господин Чакъров не ни даде отговор на този въпрос, смятам да попитам министър-председателя като председател на Министерския съвет ще се увеличават ли тези екотакси или няма. Това е единственият неизяснен въпрос.
В случая съм доволен от Вашия ясен отговор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Въпрос към министър Пламен Орешарски е задал народният представител Иван Иванов относно освобождаване от акциз на газ за битови нужди.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В последните години непрекъснато увеличаване на цената на електрическата енергия прави сметките за ток често пъти непосилни за немалко български домакинства. Една безспорна алтернатива на използането на електроенергията се явява използването на природния газ или на втечнения нефтен газ. Това всъщност е и практика в Европейския съюз. Една от важните инициативи за енергоспестяване е въвеждането от доста години в почти всички страни на Европейския съюз на нулев акциз върху природния газ за битови нужди и на втечнения газ, известен като пропан бутан, също за битови нужди. В българския парламент битката за да се въведе тази норма продължи няколко години. Винаги оправданието беше, че трябва да се върже бюджетът. Слава Богу, с приетия от Четиридесетото Народно събрание Закон за акцизите и данъчните складове и по-специално в чл. 33, ал. 1, въпросът беше категорично решен и нулевият акциз влезе в сила от 1 юли 2006 г., тоест, преди четири месеца. Какво беше обаче изумлението на българските граждани, господин министър, когато в продължение особено на първите три месеца след влизане на законовата разпоредба в сила, цените на бутилирания пропан бутан не се промениха нито със стотинка? Нещо повече, за да бъда убедителен ще Ви кажа и какви оправдания съгласно анкетата, извършена от българските медии, дадоха ръководителите на фирмите, които са дистрибутори. От „Топливо” заявиха, че техните ръководители са в летни отпуски и въпросът ще се реши след това, като че ли законът зависи от отпуските на ръководителите. ОМV казаха, че нямат конкретни технически причини за сваляне на цените и това са изявления през м. септември. Подобно беше изявлението на представители на „Шел”. По този повод и поради получените многобройни оплаквания, господин министър, отправям към Вас следния въпрос: влезе ли в действие от 1 юли 2006 г. отмяната на акциза върху бутилирания газ за битови нужди – нещо, което българските граждани не почувстваха? Отрази ли се това върху цената за потребителите и ако не, по какви причини? Осъществява ли Министерството на финансите нужния контрол по изпълнение на закона в тази му част? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов! Да, акцизната ставка по чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове влезе в сила на 1 юли 2006 г. и се прилага за втечнен газ в съдове, използвани за отопление и за битови нужди и отговарящи на изискванията, определени в Правилника за прилагане на този закон.
Що се касае до Вашите съждения за намаляване на цената... Впрочем, Вие поставихте въпроса за контрола. Министерството на финансите и митническа администрация в частност, проверява в частта акциз. Тя няма компетенция да проверява за ценовите равнища, защото не е планов комитет или комитет по цени. Както е известно, цената се формира свободно и зависи от много фактори, акцизът е само един от тях. Във връзка с – използвам Вашия израз – „битката в парламента”, много често робуваме на старата ни представа за калкулативния начин на формиране на цени и се борим за намаление на данъци с идеята, че това непременно ще доведе до намаление на цени. Вие сам цитирахте един пример, когато стъпката, която е направена, всъщност подобрява рентабилитета на търговските фирми – дистрибутори.
В обобщение искам да кажа, че отдавна практиката е доказала, че при по-незначителни намаления на данъците данъчната преференция, която е инициирана и въведена със социални мотиви, се превръща в допълнителен стимул към рентабилността. Затова и предполагам от тези няколко години представителите на Министерството на финансите не са подкрепяли предложенията, не само и единствено по фискални причини, тъй като фискалният ефект е минимален. По-скоро те са виждали – допускам, не съм присъствал на тези разговори, те са виждали, че направлението на средствата не е в нужната посока и няма да доведе до ефекта, който се търси, а Вие го потвърдихте преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Не мога да се съглася с логиката, която изложихте тук, защото нека да мислим в крайна сметка като членове на Европейския съюз. Документите, които съм чел, имат императивна разпоредба, че се премахва акцизът, за да се намали цената на този газ за потребителите, за да може да се стимулира неговото използване вместо електрическата енергия.
Всъщност Вие тук развихте тезата, че дали ще има или няма акциз, това практически не влияе върху цената на пропан-бутана. Казахте, че това зависи от много фактори. Всички други фактори са налице, господин министър. Те не са се променили през тези три месеца. Отпаднал е единствено акцизът. И се оказва, че всъщност независимо от отпадането на акциза, цената за потребителите не се променя.
Поставя се естественият въпрос: разликата в цената от 3,40 лв. на бутилка от 10 кг. къде е отишла? Българската държава не прибира акциз. Българските потребители продължават да плащат същите цени. И Вие казвате: "Ние можем да отговаряме само за акцизите". Няма ли Комисия за финансов контрол? Няма ли в крайна сметка механизми, за да се контролира формирането на тази цена? Ако няма такива механизми, тогава наистина се оказва, че в България всеки може да прави, каквото си иска!
Говоря с ясното чувство, че трябва да бъдат защитени интересите на българските потребители.
Знам, че спазването на сроковете в България е един ненужен лукс за фирмите – това, което показват тези три фирми и други като тях. Междупрочем някои от тях намалиха, макар и малко символично, цените на пропан-бутана в последния месец с тримесечно закъснение. Къде са отишли тези парични потоци, които също са отклонени от държавата, но не са отишли в потребителите?
За беда, оказа се, че няма земна сила в България чрез държавните институции, която да задължи да се спазва законът и да се защитят интересите на потребителите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Искам само да подчертая, че мярката е сбъркана. По този начин се отклоняват 3,40 лв. от бюджета, които могат да се използват за социални цели, и отиват за подобряване рентабилитета на дистрибуторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате думата да отправите питане към министър Орешарски, зададено като прозрачност на държавния бюджет.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Започна обсъждането на бюджета. Няколко пъти пред министър Орешарски поставям въпроса, че много голяма част от самата бюджетна процедура е непрозрачна. И той отговаря, че нямало основания за такива констатации.
За тази цел на вашето внимание цитирам изследване на един американски институт – Център за бюджет и политически приоритети – който достига до същите констатации, които направих и аз. Това е доказателство кой е прав в този дебат.
Този институт подрежда Българя сред страни като Танзания, Русия, Шри Ланка с 47% бюджетна прозрачност. Изследването се прави по 122 показателя.
Защо трябва да има бюджетна прозрачност, уважаеми дами и господа? Това са парите на данъкоплатците. Те трябва да се харчат изключително отчетливо и прозрачно. Тъй като господин Орешарски не може да оспори достоверността на това изследване по никакъв начин, защото както казах, това е много престижен международен институт, остава да ни каже, защо ако всичко е наред, българският бюджет се определя като относително непрозрачен.
Аз ще ви кажа точно какво не е наред, за да е ясно за уважаемите дами и господа.
Примерно, Министерството на финансите обсъжда с различни групи проектобюджета. Но защо не го сложи на своята уеб-страница, за да може всеки заинтересован български гражданин да го прочете? Всеки български заинтересован политик да го прочете!
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Има го.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Трябва да бъде сложен още при първото обсъждане, когато то започне. В България се получава следното нещо. Той се внася в парламента през м. октомври и понеже няма време, се бърза с неговото приемане. Това е първият ми въпрос. И по него в това изследване на България се дава оценка нула, господин Орешарски! Говорим за международно качествено проучване на тази тема.
Вторият въпрос, по който се дава ниска оценка на България, е, че по средата на годината в повечето европейски страни се прави ревизия на бюджетите, тоест изпълняват ли се тези разходи, водят ли до резултати, имат ли ефективност, постига ли се това, което е поставено като цел. Такова нещо в България няма. И тук имаме оценка нула, господин Орешарски.
Третият проблем, който аз поставих и вчера, е, че бюджетната процедура, когато има програмно бюджетиране, е важно да стане ясно кой не е бил финансиран – какви пари са поискали отделните министерства, пък не са им били дадени. И парламентът да прецени дали са финансирани проекти, които подобряват живота на хората, и са пропуснати важни проекти със съответни важни резултати за българското общество. Това е много важен въпрос. Имайте предвид, че той ще бъде поставян много пъти оттук нататък. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, аз няма да твърдя, че всичко е в отлично състояние по отношение на прозрачността. Бих казал обаче, че според различни методологии оценката за прозрачността е различна.
Ще използвам един от Вашите въпроси. Вие казахте, че не се правят отчети на полугодието. Това означава, че не сте чели настоящия законопроект, където въвеждаме отчети на полугодието – не само на Министерския съвет, но и всеки отделен министър ще докладва за изпълнението на своите програми. Това е една мярка, която всъщност е в изпълнение на Вашите въпроси какво се прави.
По отношение на прозрачността, по оценки на Международния валутен фонд – между другото това е официалната оценка, тъй като Фондът наблюдава не 59 страни, а всички страни – членки на Фонда – ние отдавна нямаме никакви забележки по споразуменията с фонда и по критериите за изпълнение по отношение на фискалната прозрачност.
По отношение на разговорите ни с Европейската комисия да сте забелязали някъде да има коментари за съответната глава? Тя беше една от първите, която не само беше затворена, но по която нямаше никакви коментари!
Редовно публикуваме на Интернет страницата на Министерството на финансите фискалния резерв и месечните отчети – да, вярно, не на полугодието, но го правим всеки месец. Това по методологията се засича доста трудно. Хората отчитат, че няма за полугодието и не се съобразяват с обстоятелството, че има всеки месец. Аз предпочитам бюджетът да се отчита на всеки месец.
Така че прозрачност на 26-то място между 59 страни не е удовлетворителна. Ще правим всичко възможно да се изкачим нагоре, дори и по тази класация. Пак подчертавам, по отношение на изискванията на нашите официални партньори – Международния валутен фонд и Европейската комисия, ние нямаме никакви забележки. Но е важно и обществеността да бъде убедена, че бюджетните процедури са прозрачни и парите се харчат ефективно. Правим усилия в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, заповядайте за доуточняващи въпроси.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми дами и господа, първият уточняващ въпрос е кога за първи път се появява един бюджет на страницата на Министерството на финансите, на Интернет-страницата – това е въпросът, на който ми отговорихте. За 2007 г. кажете кога за първи път проектобюджетът се е явил на тази страница? Добрата световна и европейска практика е това да стане по средата на годината. Бюджетът започва да се работи в началото на годината, знаете това, господин министър, по средата той трябва да бъде на това място. Това означава прозрачност, означава, че всеки един от вас, колеги, независимо дали е управляващ или опозиция, може да се запознае с този документ, да мисли, да предлага промени, да работи по него. Това е първият проблем.
Поемате ли ангажимент догодина този проектобюджет да го има още до края на м. юни? Това е конкретният въпрос.
Имаше едно недоразумение. Вие казахте: "Има месечни отчети". Да, но те са по отношение на това какво е изхарчено. Това, което казва този международен институт, е, че няма отчетена ефективността до средата на годината, тоест, дали се получават резултати. Ако казвате, че това ще го има за бюджет 2007 г., това е чудесно намерение, чудесна идея. Точно това трябва да има. Не просто всеки месец министерствата да ни казват какво са изхарчили, а дали се постигат целите и резултатите, които се търсят. И ако не се постигат, една програма да бъде спряна. Ако тя не постига резултатите, които трябва да постигне, и това е ясно до средата на годината, няма смисъл да се продължава и да се харчат повече пари. Това исках да Ви кажа, уважаеми господин министър. Вие не разбрахте каква е идеята.
В самото питане аз Ви бях дал връзка към изследването с идеята, че Вие ще го прегледате и ще разберете какви са забележките и защо по отношение на шестмесечния отчет има оценка нула, защото засега няма оценка на ефективността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Само два коментара.
Уважаеми господин Димитров, нали не вярвате, че Министерство на финансите е изчакало резултата от изследването на независимата агенция, за да впише тези текстове в бюджета. Това са нашите усилия да възприемем добрите европейски практики. Вие ги подчертахте. И Ви уверявам, че следващата година Министерският съвет ще отчете полугодието. Не защото една независима институция го е отчела като минус, а защото това са добрите европейски практики. Точно така.
По отношение на страницата на Министерство на финансите, тази година за първи път се публикува, това между другото е и първият пълен бюджет на това правителство, след като Министерският съвет го прие. Проектобюджетът е на Министерския съвет, а не на министъра на финансите.
Друг е въпросът, че Министерският съвет у нас по утвърдени практики от годините, бих казал от началото на миналия век, се приема септември-октомври, а не през юни. Но върху това също може да се работи в перспектива, всичко да се изтегли на по-ранен етап.
Впрочем, искам тук да отворя една скоба и да разширя малко въпроса. Допреди десетина години това практически не беше възможно поради силна инфлационна среда. И тогава даже бюджетите се приемаха в началото на следващата година. Сравнявайки с тази практика не можете да отречете, че имаме значим напредък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте последно да изразите отношението си към отговора на министъра.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Надявам се, господин министър, тези ангажименти, които поемате, да се изпълнят. Не става въпрос за нещо формално, уважаеми колеги. Става въпрос, че в Бюджетната комисия тази седмица всички колеги, дори от управляващата коалиция, направиха правилната констатация, че ефективността на разходите е ниска, че се дават доста пари за образование, но качеството на образованието не е толкова добро, че се дават доста пари за здравеопазване, но качеството не е на необходимото ниво.
И, за да подобрим разходването на средствата, е важно, първо, да е ясно как те се харчат, за да могат да се харчат по-добре. За това става въпрос.
И едно от най-важните неща, за които българският парламент трябва да настоява, това е ясен приоритет на Съюза на демократичните сили, още през м. юни всички ние да имаме проектобюджета, както е добрата европейска практика. И това, че няма изискване от Европейската комисия по този въпрос, не означава нищо, господин министър. Има неща, които сами трябва да решим, решения, които сами трябва да вземем. Не очаквайте навсякъде Европейската комисия да Ви казва какво да правите. Има решения, които сами трябва да вземете. И това е едно такова решение.
Надявам се тези ангажименти, за които Вие говорите, да ги изпълните. Аз вярвам, че Вие имате желание за това. Ние ще наблюдаваме много внимателно този процес. Става въпрос за бюджет от 20 млрд. лв. и как той се харчи. Той може да бъде изхарчен доста по-качествено от това, което се случва в момента. И всички ние, всеки български гражданин има интерес от това. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Благодаря на министъра на финансите господин Орешарски за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос, който е отправен към министъра на транспорта господин Мутафчиев от госпожа Фатме Илияз.
Имате думата, госпожо Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Бих искала да получа компетентен отговор относно адекватните мерки, които предприема Министерството на транспорта за намаляване на въздействието на шума върху хората, живеещи около летищата и в частност около летище Бургас.
Функционирането на летище Бургас, особено през летните месеци, създава значителна по площ зона с акустичен дискомфорт. От това са засегнати приблизително около 35 хил. души, живеещи в Бургас през деня и над 80 хил. души през нощта. Това са обитателите на комплексите “Славейков”, “Изгрев” и кв. “Сарафово”. Щетите върху жителите на Бургас са здравни и икономически. Негативният здравен ефект от въздействието на авиационния шум е свързан със стресогенния му характер и неблагоприятното влияние върху основни човешки функции като труд и отдих и приемането на територията на летищата на самолети, които не отговарят на европейските критерии и произвеждат огромен шум, особено при излитане. Последният мониторингов доклад, който получи България в частта 3.3.4 е посочено предупреждението, че българските летателни апарати не отговарят на еврокритериите за безопасност и необходимостта от взимане на конкретни мерки.
Икономически щети от шумовия терор търпи най-вече кв. “Сарафово” в Бургас, който не може да реализира потенциала си на туристическо селище, което разполага с най-ценното – природни дадености. Жителите на квартала определят шума от летището, с който са принудени да живеят години наред, като сезонен терор. Опасенията им са, че той ще стане целогодишен с разкриването на редовни полети, които ще обслужват и дестинации извън сезона. Действащата нормативна уредба определя максимално допустимия шум в жилищна сграда да е 60 децибела през деня и 50 децибела през нощта. Съгласно областната стратегия за развитие на област Бургас, средните стойности на наблюдаваните пунктове са 70-75 децибела.
Моите въпроси към Вас, господин министър, са: извършва ли се специален мониторинг на авиационния шум и на кои летища в страната? Какво се предприема по отношение на летателните апарати, които не отговарят на европейските критерии? България ще отказва ли достъп на такива летателни апарати, които не отговарят на еврокритериите на нейна територия? Дали е направено изследване и кога за здравния риск за населението, подложено на въздействието на авиационния шум от дейността на летище Бургас? Започнало ли е изготвянето на стратегически карти за шум, чието създаване се предвижда, съгласно Закона за шума? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожа Илияз! Аз Ви благодаря за въпросите, но ми се струва, че за краткото време, което ми дава правилникът на Народното събрание, трудно ще отговоря на седем въпроса, зададени едновременно. Все пак дано да успея.
Най-напред искам да споделя с Вас, че Бургас не е единствен случай, където летището е в близост до града. Подобни случаи има в много големи европейски градове и, разбира се, по други градове в света. Проблемът с шума от летищата е сериозен проблем и затова аз искам да подчертая пред Вас, че ние вземаме всички мерки. Включително по този проблем ми беше зададен преди близо месец актуален въпрос, където отново споделих с народните представители какви са конкретните мерки, които ние предприемаме на всички летища в страната.
Кои са мерките? На първо място, при регистрацията на самолетите в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства, съществуващ към Министерството на транспорта, се издава удостоверение за съответствие с нормите на авиационния шум, без което самолетите не могат да летят и съответно следим за спазването на изискванията за този шум.
На второ място, трябва да се отбележи, че към основния договор на авиокомпаниите в анекс “Б” е включена клауза спазване на противошумовата процедура на летище Бургас.
На трето място, екипажите на въздухоплавателните средства са длъжни да спазват утвърдените и публикувани в сборника за аеронавигационната информация и публикация на Република България схеми. Провежда се задължителен инструктаж на ръководителите на полети при Районния център за управление на въздушното движение – Бургас, за изпълнение на процедурите за намаляване на шума над населените райони в града. Освен това, през тази година бяха изпратени нарочни писма до генералните директори на авиокомпаниите, опериращи със самолети ИЛ-86 до летище Бургас с настояване за заостряне вниманието на екипажите за спазване процедурите за противошумния маньовър, публикувани в Сборника за аеронавигационната информация и публикация на Република България. И още много, много други мерки, за които наистина нямам достатъчно време, за да ги съобщя пред Вас.
Тук искам да подчертая, че всички тези мерки, предприети от нас, са в съответствие със съществуващото българско законодателство, изискванията на ИКАО, изискванията на Европейския съюз. Вие знаете, че като член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. над въздушното пространство на България не могат да летят самолети, които нямат европейски типов сертификат, който до голяма степен ще спомогне и за по-безшумни самолети.
По отношение на стратегическите карти за шума – вероятно от закона сте разбрали, че те се издават от съответната община, не от Министерството на транспорта и това не е наш ангажимент. Имаме нужда от съдействие, ще направим това, което е в нашите компетенции.
Разбира се, че се изследва здравният риск за населението, живеещо в районите на летищата. Това е изготвянето на така наречения Доклад на ОВОС, който е задължителен и според който се определят хигиенно-защитните зони, имащи за цел опазване здравето и комфорта на населението. Това е моят кратък отговор.
Уважаема госпожо Илияз, искам да заявя категорично пред Вас: има ли летище в близост до града, това означава, че има кацане и излитане на самолети. При кацане и излитане на самолети не може да няма шум. Ние правим всичко възможно този шум да бъде в определените норми и граници. Ако искаме изцяло да се откажем от шума, това означава да се откажем от действащите летища. Те спомагат за развитието на икономиката на България и най-вече за развитието на туризма по нашето Черноморие. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Илияз, имате право на реплика. Заповядайте.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Удовлетворена съм от мерките, които Министерството на транспорта предприема във връзка с намаляването на вредното въздействие на шума върху населението, живеещо около летищата и в частност около летище Бургас. Действително ефективно намаляване на шума обикновено се постига чрез комплексно прилагане на най-различни мерки. Както Вие казахте, постепенно трябва да се изведат от експлоатация по-шумните самолети, да се въведат различни полетни процедури, както и да се определят полетни трасета, така че шумът при излитане и кацане да засяга в минимална степен градските части в близост до летището. Аз считам, че Министерството на транспорта работи в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Господин Мутафчиев, вероятно не искате дуплика.
Моля да бъде зададено питането, което народният представител Евгени Чачев е отправил към министъра на транспорта.
Имате думата, господин Чачев, относно кризата в българските железници и плачевното състояние на железопътната инфраструктура. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Години наред фирмите от металургичната, химическата и добивната индустрия предупреждават за кризисното състояние на българските железници и за плачевното състояние на железопътната инфраструктура, което води до невъзможността на БДЖ да превозва товарите им и застрашава тяхното по-нататъшно развитие.
Петдесет на сто от вагонния парк на БДЖ се нуждае от основен ремонт. Голяма част от него е на 30, 40 и повече години. Локомотивният парк е в още по-плачевно състояние.
През годините на управлението Сакскобургготски и Доган са регистрирани над 160 млн. лв. загуби в железниците, а може би и повече. Заради лошото техническо състояние и липсата на финанси – Вие знаете много добре, господин министре, бяха спрени 400 влака на територията на България. Вагоните непрекъснато намаляват, защото се режат на скрап, претопяват се, продават се на безценица. Вашият предшественик продаде няколко стотици вагони.
В тази връзка е моето питане: защо продължава водената от предишното правителство политика на абдикация на българската държава от ангажиментите й към развитието на българските железници и железопътната инфраструктура?
Кога ще пресечете най-после порочната лобистка практика, лобистките интереси на автомобилния сектор, заинтересован от задълбочаване на кризата в БДЖ?
Трето, какъв е планът за действие на българското правителство и на Министерството на транспорта за гарантиране на жп превозите и подобряване състоянието на железопътната инфраструктура, за да отговорите на изискванията на българския бизнес и на изискванията, които поставя пред България Европейският съюз от 1 януари 2007 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Министър Мутафчиев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Категорично не смятам, че водената от мен политика в качеството ми на министър на транспорта, както и на цялостното сегашно правителство, по отношение на Български държавни железници може да бъде характеризирана като абдикация от ангажиментите, които има държавата в този сектор. Аз Ви благодаря за очертаната тежка картина на Българските държавни железници, защото това се чува от устата на един народен представител от опозицията, но това е ситуацията, в която ние наистина заварихме железопътния сектор. Убеден съм, че всичко, което направихме за една година управление, постави нова, различна основа за развитието на железопътния сектор. Аз няма да прочета отговора, който ми е подготвен от Министерството на транспорта. Напротив, ще Ви кажа само няколко неща, които Вие добре знаете. Не знам защо обаче не сте ги анализирали.
Първо, че още 2005 г. ние трябваше да се справим с много сериозен проблем. Този проблем, господин Чачев, бяха тежките щети, нанесени от наводненията на железопътната инфраструктура. Тогава българското правителство се отнесе със сериозност и Вие знаете, че бяха отпуснати над 60 милиона – средства за възстановяване на железопътната инфраструктура. Прогнозираше се, че ние няма да се справим с това месеци поред, четири месеца линията Пловдив-София няма да е в движение.
Напротив, с действията на “Железопътна инфраструктура”, на компаниите, които участваха във възстановяването на линията, ние успяхме да я пуснем за месец и половина, което наистина показва сериозно отношение към проблемите в железопътния транспорт.
От друга страна, аз не искам да сравнявам средствата, които са отпускани за целия този период – както за ремонти и капиталовложения в железопътната инфрастрктура, така и в “Български държавни железници” ЕАД, без значение дали до 2001 г. предприятието е било единно или е било разделено на две компании – превозвач и “Железопътна инфрастрктура”.
Какви са средствата, които ще получат “Български държавни железници”? Говоря за Бюджет 2007 г. “Железопътна инфраструктура” ще получи над 100 млн. 192 хил. лв., от които капиталов трансфер за 75 млн. 192 хил. лв. и 25 млн. лв. субсидия, която ще бъде за текущи ремонти и възстановяване на участъци с цел повишаване на скоростта и гарантиране на безопасността.
“Български държавни железници” ЕАД ще получи 89 милиона, които са средства по субсидиране на пътническите превози. Това са картите за хората, които получават намаление. Разбира се, това са и средствата, които са отбелязани като реални загуби при извършване на тази обществена услуга от пътнически превози.
И ще дам само един пример какви са били капиталовите вложения включително за 2005 г. – 41 млн. Сега са 75, като едни постоянни средства от 25 млн. вече ще осигуряваме като една ясна политика за текущ ремонт на железния ни път.
Две хиляди и четвърта година субсидията за БДЖ е била 70 млн., сега е 89 млн. с решение на правителството и Вие ще получите тази информация и чрез бюджета, който ще разгледаме следващата седмица. Държавата е гарантирала 70 млн. лв. кредит на Български държавни железници за закупуване на товарни вагони, което е една сериозна стъпка по установяването на парка.
Да, имаше време, в което се режеха вагони, продаваха се вагони на безценица и по този начин се поставяше паркът на железопътния ни транспорт в ситуацията след време да не може да изпълнява своите функции, тоест един сериозен тил на нашата химическа, металургична промишленост и изцяло икономиката в страната. Може би този момент дойде точно сега – 2006 г., когато се забелязва един сериозен ръст на товарите в химическата и металургичната промишленост. Ние правим всичко възможно, за да предприемем най-спешните мерки. Затова спомогна, колкото и да критикувате предишното правителство – аз също съм се отнасял критично към него и продължавам да се отнасям най-вече за негативите, които се нанесоха по отношение на железопътния ни транспорт, но то направи една положителна стъпка и чрез облигационен заем бяха ремонтирани една част от вагоните.
Категорично заявявам пред Вас, че откакто съм министър, не съм разрешил разпродажба на вагони и унищожаване на вагони за скрап, докато не се представи ясна перспектива за развитието на товарите в страната и съответно вагоните, които трябва да бъдат ремонтирани. Ясно си давам сметка за това, което ни очаква – че един нов вагон е десетки пъти по-скъп, отколкото да ремонтираме вагон, който в момента е в изолация. И това ще бъде нашият подход, изхождайки от тежкото финансово състояние, в което се намират Българските държавни железници.
Преструктурирането, което предлагаме, господин Чачев, е именно за заздравяване на финансовата дисциплина и за ясните икономически и финансови критерии за всяко едно от дъщерните дружества, които ще бъдат в двете големи предприятия – БДЖ и Национална компания "Железопътна инфраструктура".
Съжалявам, че нямам време да обясня как ние виждаме финансовото оздравяване, но при нашите срещи за в бъдеще съм убеден, че ще получите и тази информация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за отговора, министър Мутафчиев.
Господин Чачев, моля да зададете своите уточняващи въпроси към министъра.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз съм чел бюджета много внимателно. Бюджетът на вашето министерство е увеличен от 585 млн. лв. на 667 млн. лв. и това увеличение отива главно в БДЖ, тъй като Програма № 1 във вашия бюджет е именно развитието и модернизацията на българските железници.
В тази връзка обаче са и моите доуточняващи въпроси към Вас. В бюджета се предвиждат 103 млн. лв. за изграждане на част от железопътния път Пловдив – Свиленград, от които 57 млн. лв. от ИСПА, 15 млн. лв. съфинансиране и 31 млн. лв. от Европейската инвестиционна банка. Вие знаете, че сме на ръба да загубим тези 158 млн. лв. от ИСПА. Аз съм силно разтревожен, че този обект все още е на кота нула.
Какво ще направи ръководството на министерството в тази връзка? Действително сроковете отдавна са изтекли.
Вторият ми въпрос пак е свързан с железопътната инфраструктура – изграждането на прилежащата железопътна инфраструктура в Дунав мост – 2. В бюджета не са предвидени пари, а се казва, че строителството ще завърши до края на 2010 г. Бихте ли ми разшифровали този запис, тъй като все пак говорим за перспективата 2007 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.
Министър Мутафчиев, имате думата за отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Чачев! Аз се радвам, че уточняващите Ви въпроси са свързани с пряко инвестиционни проекти, които са по предприсъединителните фондове. Аз въобще не споменах в своето изложение за средствата, които държавата ще отдели за тях и те не са включени в сумите, които споделих преди малко.
Най-напред по отношение на средствата за Дунав мост – 2. Знаете, че финансирането на Дунав мост – 2 е както от ИСПА, така и от държавния бюджет, така и от кредитори. Ние направихме всичко възможно и по двата проекта, които споменахте, да нямаме проблеми с това, че държавата в един момент може да изпусне тези средства от предприсъединителните фондове и да не реализираме тези важни за нашата страна инфраструктурни проекти. Това важи и за Дунав мост – 2, и за Пловдив – Свиленград. В момента премина процедурата по избора на супервизията за Дунав мост – 2, приключва и процедурата за избор на строител. Стремежът ни е максимално тези процедури да бъдат открити, така че да не се усложнява процесът и да не се бави времето със спорове в съда.
Пред Вас категорично искам да заявя, че като министър ще правя това, което досега винаги съм правил. Средства за прилежащата инфраструктура не са никакъв проблем и тях ще ги има. Те могат да дойдат от финансиране съответно от всеки един от източниците. Така че може да бъдете спокойни – започне ли строителството, финансиране ще има.
А що се касае до средствата за Пловдив – Свиленград, Вие знаете, че там имаше един юридически спор, който приключи. Имаше проблем с отчуждаването на земите. Ние направихме всичко възможно, за да може този спор да приключи до м. май. По принцип от м. май започна да тече срокът за проектиране на "Терма", независимо че предишното правителство, струва ми се юни месец 2005 г. включително, преведе една авансова сума, но поради споровете, които бяха възникнали, явно това е била причината, за да не се счита като време, в което да започне проектирането.
В момента част от проектите са готови. Аз проведох няколко срещи с изпълнителя като представител на българската държава, а тя е възложител в този случай, независимо че крайният бенефициент е Националната компания „Железопътна инфраструктура”. Изразих своето безпокойство. Гаранциите им са, че м. ноември ще започнат подготвителните работи на трасетата.
Министерството на транспорта е изпълнило своите ангажименти. Няма опасност да загубим средствата по ИСПА – категорично искам да Ви успокоя за това. Но по-важно е да не се бавим във времето и изпълнителят, и съответно ние да създадем добри условия, за да не се случва това, така че да се усвояват повече средства през 2007 ‑ 2008 г., за да може да се приключи целият проект Пловдив – Свиленград до края на 2010 г., както сме го заложили в нашата Стратегия за развитие на инфраструктурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин Чачев, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министъра.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, Вашият отговор беше изцяло в бъдеше време. Всичко е в „ще”, включително „фирмата „Терна” през м. ноември ще ...”. Месец ноември изтече. Миналата година Вие ми обещахте, след като бе приет бюджетът за настоящата година, че заедно ще режем лентата на Софийското летище не по-късно от 31 август, но падна таванът. Да не падне таванът и на Българските държавни железници, господин министре.
Все пак Ви благодаря за откровения отговор, защото заедно с Вас работихме в миналия парламент в Комисията по транспорта и съобщенията и Вие сте запознат с всичките неща, които се случиха при предишното управление. Сега то Ви е коалиционен партньор и не Ви съветвам да покривате злоупотребите, които бяха направени в тези четири години и които българският данъкоплатец ще плаща години наред, за да се превърнат действително Българските железници в това, което се изисква от нас. Знаете, че политиката на Европейския съюз е към увеличаване дела на превозите по железниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имам ли право на дуплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За съжаление в тази процедура нямате право повече да отговаряте и да вземате думата.
Благодаря Ви, господин Мутафчиев, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Дневният ред на днешното заседание е изчерпан.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Светослав Спасов
Станчо Тодоров