Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Десислав Чуколов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, преди всичко следва да разгледаме и приемем Проекта за програма за седмицата в пленарните дни 15-17 ноември 2006 г.
Позволете да ви представя проекта, който беше обсъден на току-що завършилия Председателски съвет:
                                                                                                "Проект!
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
за 15-17 ноември 2006 г.
1. Второ четене на законопроекта за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, приет на първо четене на 12 октомври 2006 г.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Вносители: Добромир Гущеров и група народни представители; Младен Червеняков и група народни представители, и Янаки Стоилов и група народни представители.
 3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители са Йордан Цонев, Йордан Мирчев и Петър Кънев.
4. Законопроект за ратифициране на измененията на Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. Вносител е Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Протокола за стратегическа екологична оценка към Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. Вносител е Министерският съвет.
6. Второ четене на законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие – продължение.
7. Първо четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. Вносител е Министерският съвет.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, приет на първо четене на 25 октомври 2006 г.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, приет на първо четене на 14 септември 2006 г.
10. Парламентарен контрол."
С пояснението, уважаеми колеги, че ориентацията е т. 7 да бъде т. 1 на утрешния пленарен ден и дискусията по законопроекта за бюджета да заеме целия пленарен ден, ако е необходимо, и с продължение на пленарното време.
С това уточнение предлагам на вашето внимание този Проект за програма за работата на Народното събрание през тази седмица.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Разместването на точките след гласуването на програмата ли ще бъде?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако се наложи, би могло допълнително да се направят предложения за разместване.
Моля, гласувайте предложения Проект за програма за работата на Народното събрание за периода 15-17 ноември 2006 г.
Гласували 162 народни представители: за 156, против 1, въздържали се 5.
Програмата е приета.
Разбирам, че има предложение за разместване на някои от точките.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя формалното предложение т. 4 и т. 5 от така предложената и гласувана Програма за работата на парламента през тази седмица да станат съответно т. 8 и т. 9 – след четенето на бюджета, тъй като на вчерашното извънредно заседание Комисията по околната среда и водите прие становище по бюджета, за да започне работата по този важен проблем. За днешното редовно заседание са насрочени разглежданията на т. 4, 5 и 8 от днешната програма. За да могат да бъдат включени и разгледани най-рано в петъчното заседание, предлагам т. 4 и 5 да станат съответно т. 8 и 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Божинов, един въпрос: очаквате ли сериозни въпроси, свързани с тези два ратификационни законопроекта?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не, но комисията не ги е гледала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Би ли могло комисията да се събере евентуално в почивката? Бих Ви помолил за това, за да можем все пак...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Приемам и насрочвам извънредно заседание на Комисията по околната среда и водите от 11,00 ч. в почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Тоест, господин Божинов оттегли предложението си за разместване на точки от дневния ред и насрочи заседание на Комисията по околната среда и водите в почивката от 11,00 ч. в зала "Запад".
За процедурно предложение има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председателю, колеги! Прави впечатление бързането за приемането на бюджета за 2007 г. Никога технологически това не е правено с такава скорост. Отново се прави урбулешка работа, грубо казано. Участвам в приемането на държавния бюджет за седми или осми път, но никога технологически времето не е било толкова кратко от внасянето му, което стана миналата седмица, до гласуването му тази седмица. Явно това се прави с цел да няма истински пълноценен дебат в обществото по всички въпроси. Защото престояването на бюджета в Народното събрание и дебатът по време на неговото престояване в Народното събрание е политически въпрос, основен въпрос в обществото, тъй като се касае до основен закон, може би най-важният закон, който се приема в българското Народно събрание всяка година за следващата година.
На Председателския съвет поставихме въпроса относно това бързане и сме съгласни с него. Аргументът беше, че следващата седмица правителството е имало много изяви в чужбина, включително и в Китай, и затова министрите не можело да дойдат в пленарната зала, за да гледат бюджета. Но тъй като мнозинството, както и опозицията, явно са съгласни, а опозицията не опонира на това скоростно препускане и бързо приемане на бюджета, поне нека това стане в петък, за да могат комисиите да си свършат работата, защото те не са и готови. Днес се видя, че повечето от комисиите не са готови. Дори и днес основната Комисия по бюджет и финанси да приеме своя доклад, то започването на разглеждането на бюджета ще стане след по-малко от 24 часа, което също е нарушение на правилника. Да не говорим за други комисии, които все още не са гледали бюджета.
Странно и чудно е как самата Комисия по бюджет и финанси след предлагането на бюджета ще разгледа всички въпроси и ще разисква и дискутира бюджета само в две заседания на комисията. Такова нещо никога не е било. Пак повтарям: бърза се и това е нездраво бързане.
Затова моето предложение е поне тази точка за бюджета да отиде на по-задно място – да стане т. 9, за да има поне някакъв малък шанс да може бюджетът да бъде отместен във времето, за да се даде възможност за по-пълноценен дебат, а т. 9 да стане т. 7.
Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Шопов, уважаеми колеги, моля да обърнете внимание на следния момент! Гласувайки Проекта за програма за седмицата, аз направих предложението, което беше съгласувано на Председателския съвет – т. 1 на утрешното пленарно заседание да бъде първо четене на законопроекта за бюджета. Това е гласувано от пленарната зала, господин Шопов, и така беше приета програмата. Тъй че аз сега не мога да подложа отново на гласуване решение, което вече е взето, както знаете, и правилника го изключва. Затова, независимо на кое място ще бъде подредено като точка в седмичната програма, решението на пленарната зала е утре сутринта пленарният ден да започне с т. 1 – законопроекта за бюджета.
На Председателския съвет, уважаеми колеги, този въпрос действително беше дискутиран, но господин Шопов не беше до края коректен в предаването на съдържанието на дискусията. Имаше възражения от опозиционни групи срещу гледането на бюджета в този срок с обосновката, че по такъв начин се осигурява присъствието на Министерския съвет. Възражението беше, че по принцип би трябвало правителството да се съобрази с парламента. Причината обаче да отидем на това решение, уважаеми колеги, е, че не става въпрос за лесно пренасрочване на международен ангажимент и в случая, според мен, следва и парламентът да прояви разбиране към един официален ангажимент на правителството.
Има известно притеснение от гледна точка на сроковете на докладите. Моля народните представители да се постараят да се запознаят с докладите по реда на постъпването им и утре да се проведе един пълноценен дебат. Дискусията по бюджета и сега е в центъра на вниманието на обществото, на медиите. Утрешната дискусия, според мен, ще бъде в отговор на много въпроси, които се дискутират в момента, и между първо и второ четене ще има време за продължаване търсенето на най-добрите решения и в работата на комисиите. Ето защо не мога да подложа на гласуване предложението на господин Шопов, доколкото програмата е приета така, както беше гласувана.
Уважаеми колеги, има предложения по ал. 3 на чл. 40.
Народният представител Минчо Христов е предложил включването на проекторешение за налагане на мораториум върху застрояването на зелени площи и други такива площи в градовете с население над 50 хил. души.
Имате думата, господин Христов, за да обосновете предложението си.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам като точка в програмата на парламента да бъде включено проекторешение за налагане на 10-годишен мораториум върху застрояването на съществуващите зелени площи, паркове, междублокови пространства във всички областни градове и градовете с над 50 хил. жители.
Причината да направя, вече не знам за кой път, това предложение е фактът, че продължава безогледното застрояване на парковете и междублоковите пространства. Става дума за огромни интереси, за една строителна мафия, която вече е отнела една трета от зелените площи на София, по официални данни на кмета Бойко Борисов. Подобна е ситуацията във всички областни градове. Такава е ситуацията и по българското Черноморие, за което вече говорихме тук.
Колеги, надявам се да подкрепите това предложение и с това да сложим край на това безобразие. Ще ви припомня, че в Лондон действа 100-годишен подобен мораториум. В случая ние предлагаме само 10 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 131 народни представители: за 28, против 55, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Стела Банкова за включване на точка проекторешение за възлагане на правителството за започване на процедури за изтегляне на военния контингент от Ирак.
Имате думата, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам като точка от седмичната програма да бъде включено проекторешение за възлагане на българското правителство да започне процедурите по незабавното изтегляне на българския военен контингент от Ирак.
Каква е равносметката от участието на България в иракската война? Скъпи човешки жертви и огромни материални загуби, възлизащи на над 1 млрд. 500 млн. лв. Огромната част от държавите в така наречената Коалиция на желаещите вече напуснаха Ирак. Дори президентът Буш заяви, че войната в Ирак е огромна грешка. Отправям тази реплика като повод за размисъл към българския президент. Именно иракската война беше причината републиканците да загубят мнозинството си в американския конгрес. Ключови фигури от мнозинството на демократите заявяват намерението си да изтеглят американските войски от Ирак до шест месеца.
Уважаеми колеги, американците вече мислят за изтегляне от Ирак. Нима България ще остане последната държава, която ще присъства в Ирак като окупатор, и държава, която ще лиши собствените си граждани от здравеопазване и от живот за това, защото е изпратила в Ирак 1 млрд. 500 млн. лв.?
Днес правителството е превърнало българската армия в експедиционен корпус, който защитава чужди военни, икономически и петролни интереси. Ето, това е основната функция, която българското правителство отрежда на достойната българска армия. Сега кабинетът Станишев настоява да финансираме армията ни чрез увеличение на акциза на горивата, тоест търсят се пари за продължаващото ни участие в чужди военни мисии, най-вече в Ирак.
Уважаеми колеги, моля ви, най-сетне да си дадем сметка, че участието ни в Ирак лишава българските граждани и от здравеопазване, и от животоспасяващи лекарства, и от всичко онова, което ние сме длъжни да им дадем! Моля за отношение и за решение най-после да съберем кураж и да предложим България да се изтегли от Ирак, за да не оставяме там и след Съединените американски щати! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Банкова.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 128 народни представители: за 11, против 69, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Други предложения по реда на ал. 3 на чл. 40 няма.
Ще ви съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 8 до 14 ноември т.г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроектът е разпределен на Комисията по земеделието и горите и на Комисията по европейска интеграция.
Отчет на Българската народна банка за м. януари – юни 2006 г. Вносител е Българската народна банка. Отчетът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
Доклад за резултатите от проведения одит на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г. Вносител е Петър Кънев.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на Европа относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа в София. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по външна политика и на Комисията по европейска интеграция.
Проект за Декларация на Народното събрание по повод на последните изказвания на евродепутата Елс де Хрун. Вносител е Волен Сидеров. Проектът на декларация е разпределен на Комисията по външна политика и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за одържавяване на приватизирани обекти от отрасъл „Енергетика”. Вносител е Волен Сидеров. Водеща е Комисията по енергетика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите. Вносител е Филип Димитров. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Съобщения:
На 10 ноември 2006 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за производството и продажбите в промишлеността и продажбите в търговията през м. септември 2006 г. и резултатите от наблюдение на потребителите, проведено през м. октомври 2006 г. Материалът е в Библиотеката на парламента.
На 14 ноември 2006 г. от Българската народна банка е постъпил материал – „Платежният баланс на България за периода м. януари – септември”. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От името на парламентарна група има думата народният представител Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, от името на Парламентарната група “Атака” вземам думата, за да обърна вниманието ви върху един важен въпрос от външнополитическо естество, но също така и засягащ вътрешната политика. Става дума за гигантската провокация от страна на евродепутатката Елс де Хрун, която според нашето мнение задължително трябва да предизвика реакция на българския политически елит, така да се каже, като на първо място тук аз поставям Народното събрание, което според нас трябва да реагира, и то да реагира незабавно, тъй като всяко бавене ще означава или мълчаливо съгласие, или подминаване на темата, което нанася големи морални вреди на българското общество.
Предложението на евродепутатката Елс де Хрун от Групата на зелените на практика поставя пред България въпроса нашата страна да признае съществуването на така нареченото македонско малцинство. Този въпрос е тема за спекулация от много време. Знаем историята на македонизма, няма да повтарям тук известни факти. Става дума за това, че българските политици и държавници трябва да реагират на тази провокация. Каква е причината за самата провокация няма никакво значение. Дали госпожа Де Хрун е заблудена, дали тя е подведена, дали не знае историята на България и на българската нация е съвсем маловажен въпрос, когато става дума за искане ние да признаем несъществуващо малцинство.
По този повод нашата парламентарна група внесе в деловодството една декларация, за която беше споменато преди малко от председателя, и нашата молба към Вас, господин председател, във Вашата власт е да ускорите вкарването на декларацията в пленарната зала и нейното гласуване, което ще покаже една адекватна реакция на българското народно представителство. И въпреки това как ще завърши цялата история, тоест дали това предложение ще бъде прието и включено в доклада на господин Ван Орден или няма да бъде, ние трябва да реагираме.
Според проекта за декларация нашата редакция се състои в следните няколко изречения, ще ги прочета, много са кратки:
“Народното събрание на Република България декларира: остро протестира срещу предложението за поправка в доклада на господин Джефри ван Орден, направено от евродепутата Елс де Хрун, което по същество иска България да признае на своя територия съществуването на така нареченото македонско малцинство.”
Мотивите гласят следното: “Изказването на Елс де Хрун за внасяне на поправки в доклада на Джефри ван Орден във връзка с така нареченото македонско малцинство представлява груба намеса във вътрешните работи на една суверенна държава и опит да бъде деформирана историята на българската нация. Историческите факти доказват недвусмислено, че понятието “македонски етнос” или “македонска нация” са изкуствено създадени в ново време от антибългарски, външни за страната ни фактори. Крайно време е да се прекратят спекулациите с тази тема и българското Народно събрание се обръща към депутатите от Европарламента с настояване да подходят исторически и конституционно коректно към въпросите, засягащи българската национална идентичност и суверенитет. Искането за признаване на македонско малцинство е в разрез с българската Конституция и закони и води до подкрепа на сепаратизма, което е във вреда на общоевропейските интереси.”
Заедно с това ние сме се обърнали към всички председатели на парламентарни групи с писмо, надявам се, че сте го получили, в което се обръщаме към вас с една идея – всички парламентарни групи да възложат на своите евронаблюдатели да се изготви общ текст, ние можем да го направим и тук, в парламента, и нашите евронаблюдатели да го внесат до председателя на Европарламента господин Борел. Това писмо може да бъде изработено от работна група, съставена от всички парламентарни групи, и да покаже единство, единение на всички политически сили по въпрос, който засяга българската национална идентичност. Смятам, че тук можем да дадем един добър пример за надмогване на политически и партийни различия и да покажем единство.
Това е идеята, която предлагаме, уважаеми народни представители.
Господин председател, както вече казах, от Вас зависи дали тази декларация ще бъде придвижена и да покажем бърза и адекватна национална реакция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, както чухте в съобщенията, които направих, проектът, внесен от Парламентарната група на Коалиция “Атака”, е разпределен на две комисии – по външна политика и по европейска интеграция. Не е в моята власт да ускоря представянето на техните предложения пред пленарната зала преди предвидения в правилника срок, освен ако не е направено процедурно предложение за съкращаване на този срок до възможния минимум от три дни.
Струва ми се обаче, че е редно да се произнесат по този въпрос и още две комисии в парламента – по правните въпроси и по правата на човека, тъй като, както знаете, тази проблематика е предмет и на съдебни дела в Европейския съд, около нея има редица аспекти, които надхвърлят внесената сега като предложение поправка във връзка с дискусията на Европарламента по доклада на докладчика за България, и аз съм съгласен, че този проблем изисква възможно най-сериозното внимание на парламента, на всички негови органи и едно достатъчно ясно становище по него.
Не виждам тук председателя на Комисията по правни въпроси. Тук е проф. Герджиков, ако той не възразява, аз бих насочил и към него този проект, за да бъде разгледан от Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Също призовавам парламентарните групи да намерят начин в консултации помежду си да изработят подход и начин за разглеждане и изработване на становище по този въпрос.
Що се отнася до дискусиите в Европарламента, считам, че на предстоящото заседание на Комисията по европейска интеграция, има такова насрочено за утре, доколкото знам, е редно да бъде направена първа оценка за дискусията около доклада за България в Европарламента и да бъдат уточнени становищата, които евронаблюдателите действително на надпартийна основа, на основата на национална позиция да отстояват по въпроси от този род, който беше предмет на направената декларация.
Доколкото разбирам, тези предложения се споделят по принцип, предлагам така и да процедираме. Благодаря ви.
Да преминем към точка първа:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Има доклад на Комисията по земеделието и горите, който ще бъде представен от председателя на комисията.
Господин Калинов, имате думата.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Моля да бъдат допуснати в залата господин Владимир Карамишев и господин Слави Кралев от Министерството на земеделието и горите, които имат отношение към законопроекта, който ще разглеждаме на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за допускане в залата на двама представители на Министерството на земеделието и горите.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 112 народни представители: за 105, против 4, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието. Поканете господата в пленарната зала.
Господин Калинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Представям ви проекта на “Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
“Част първа – Обща част.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част първа.
“Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, моля да гласуваме предложените заглавия – на самия законопроект, на Част първа и на Глава първа.
Моля, гласувайте тези заглавия.
Гласували 96 народни представители, за 93, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора “Предоставяне на пазарна информация”.
По чл. 3 от Глава втора има направени предложения от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 3:
“Чл. 3. (1) Министърът на земеделието и горите организира и контролира събирането и обработката на пазарната информация, която се изпраща на Европейската комисия за прилагане на мерките, включени в общата организация на пазарите, съгласно законодателството на Европейския съюз.
                (2) Министерството на земеделието и горите изпраща пазарната информация по ал. 1 на съответната структура на Европейската комисия в сроковете и по начина, определен в законодателството на Европейския съюз.
                (3) Министърът на земеделието и горите може да възложи събирането, обработката и/или изпращането на пазарна информация на Европейската комисия на друга държавна организация или да възложи извършване на тези дейности на други лица по реда на Закона за обществените поръчки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, пред вас са текстовете на чл. 1 и чл. 2 по вносител, както и наименованието на Глава втора по вносител, подкрепено от комисията, чл. 3 в окончателната редакция на комисията, която отчита предложенията на народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски, редакцията, представена от господин Калинов с уточнението за пълен член в ал. 2 – Министерството на земеделието и горите.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложените текстове.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 5 има направени предложения, но те бяха оттеглени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказване по текстовете на чл. 4 и 5 по вносител? Има оттеглено предложение на народните представители господин Атанасов и господин Илиевски. Няма желание за изказване.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По Глава трета комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата “Държавни помощи”.
По чл. 6 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 7 има направено предложение от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 7:
“Чл. 7.     (1) Министърът на земеделието и горите:
1. поддържа регистър на минималните помощи, предоставяни в съответствие с разпоредбите на Регламент 1860/2004 и на помощите, попадащи в обхвата на групово освобождаване на основание Регламент 994/1998 и регламентите по неговото прилагане в областта на земеделието;
2. информира Европейската комисия за съществуващи държавни помощи по смисъла на Приложение V към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
                (2) Министърът на земеделието и горите уведомява Европейската комисия за планираните нови схеми за помощ или индивидуални помощи или съществени промени на съществуващи държавни помощи, подлежащи на уведомяване съгласно чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност.
                (3) Държавен фонд “Земеделие” прилага:
1. допустимите държавни помощи по ал. 1;
2. разрешените от Европейската комисия схеми на помощ или индивидуални помощи по ал. 2.
                (4) Условията и редът за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи по ал. 3 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Калинов. Моля да обясните какъв е смисълът на подчертаните текстове в т. 1 на ал. 1? Разбирам, че това е за улеснение на тези, които следят направените промени.
Следващият въпрос, да се уточни в съответните дирекции като правна техника, дали Европейската комисия да се изписва или да се обозначава само с главните букви? Според мен трябва да се изписва, това е стандартната практика, за да бъде в съответствие с начина, по който процедираме.
Уважаеми колеги, на вашето внимание са тестовете на Глава трета “Държавни помощи”, заглавието на главата, чл. 6 по вносител и чл. 7 в окончателна редакция на комисията.
Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “Част втора – Общи организации на пазарите на земеделски продукти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част втора.
“Глава първа – Мерки, които обхващат две или повече организации на пазара.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
“Раздел І – Внос и износ на земеделски и преработени земеделски продукти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел І.
По чл. 8 има предложение от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 8:
”Чл. 8.     (1) Към министъра на земеделието и горите се създава постоянна междуведомствена консултативна комисия по вноса и износа на земеделски продукти, свързани с прилагането на общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В комисията участват представители на Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на финансите, включително представители на Агенция “Митници” и Разплащателната агенция.
                (2) Комисията осъществява текущ анализ на дейностите по прилагане на вноса и износа на земеделски продукти в Република България и изготвя предложения за промени в законодателството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, пред вас са Част втора, заглавието й, Глава първа, заглавието, Раздел І, заглавието и чл. 8, в който ви обръщам внимание, че се създава нещо твърде важно – постоянна междуведомствена консултативна комисия по вноса и износа на земеделски продукти – едно обстоятелство, което си заслужава да бъде осъзнато.
Има ли желаещи да вземат думата? Текстовете не предизвикват съмнение или смущение.
Моля, гласувайте наименованията на Част втора, Глава първа, Раздел І – по вносител, и текста на чл. 8 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 9 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 9. (1) Министърът на земеделието и горите издава лицензии за внос на земеделски продукти съгласно Регламент 1291/2000 и регламентите, свързани с неговото прилагане, както и наредбата по чл. 15.
              (2) Разплащателната агенция издава лицензии и сертификати, свързани с износа на земеделски и преработени земеделски продукти, съгласно Регламент 1291/2000, Регламент 1043/2005 и регламентите, свързани с тяхното прилагане, както и наредбата по чл. 15.
              (3) Разплащателната агенция изплаща възстановявания при износ на земеделски и преработени земеделски продукти съгласно Регламент 800/99, Регламент 1043/2005 и регламентите, свързани с тяхното прилагане, както и наредбата по чл. 15.”
По чл. 10 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 11 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
„Чл. 11. При износ на преработени земеделски продукти, включени в Приложение № 2 на Регламент 1043/2005, износителят представя на Разплащателната агенция подписано от производителя на съответния преработен земеделски продукт описание на неговите съставки, за които се изплащат възстановявания. Описанието се представя заедно със заявлението за изплащане на възстановяване при износ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по членове 9, 10 и 11, от които чл. 10 – по вносителя, а членове 9 и 11 – по окончателна редакция на комисията, си позволявам да ви обърна внимание на един термин, който вероятно ще се среща по-нататък често, но сега вероятно звучи за първи път, а именно „възстановявания”. Възстановяванията са нещо, което очевидно живо интересува земеделските производители. Има и понятие „изплащане на възстановяване”, което следва добре да бъде осъзнато – как се изплаща възстановяването. Това е терминологията, възприета от комисията, и с нея ще трябва да привикват производителите, ако си знаят интереса. Това е важна информация, в Допълнителните разпоредби има текстове, които дават разшифровка на тези термини. Когато им дойде времето, ще стигнем и до тях.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте чл. 10 – по вносител, а членове 9 и 11 – в окончателна редакция на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 82, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 12 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
„Чл. 12. (1) Разплащателната агенция води регистър на постоянни описания на съставките на преработени земеделски продукти, за които се изплащат възстановявания при износ, при условията и по реда на чл. 11, ал. 3 и 4 от Регламент 1043/2005.
              (2) Производител на преработени земеделски продукти, включени в Приложение № 2 на Регламент 1043/2005, може да подаде заявление до Разплащателната агенция за регистрация по ал. 1. Заявлението съдържа данни за правния статут на производителя: търговска или съдебна регистрация, наименование (фирма), седалище, адрес (адрес на управление), предмет на дейност и адрес на производственото предприятие. Заявлението се придружава от описанието на съставките на преработения земеделски продукт, за който се изплащат възстановявания при износ.
              (3) Постоянните описания на съставките на преработени земеделски продукти, за които се изплащат възстановявания при износ, вписани в регистъра по ал. 1, получават индивидуален регистрационен номер.
              (4) Регистрацията важи за срок една година. След изтичане на този срок производителят може да подаде ново заявление за регистрация по реда на ал. 2.
              (5) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция отказва регистрация или прекратява регистрацията предсрочно, когато при извършване на проверки на място установи, че данните за производителя не са верни или че описанието на съставките на преработените земеделски продукти не съответстват на действителните съставки при производството на продукта.
              (6) Износител на преработен земеделски продукт, за който има регистрирано постоянно описание на съставките му, за които се изплащат възстановявания при износ, не представя описание на съставките по чл. 11 при износ на продукта. Износителят посочва индивидуалния регистрационен номер на постоянното описание на съставките на продукта, за които се изплащат възстановявания при износ, в митническата декларация и в заявлението за изплащане на възстановяване при износ.”
По чл. 13 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
„Чл. 13. При проверка на съответствието на количеството и изискванията за качество на изнасяните земеделски и преработени земеделски продукти Агенция „Митници” извършва лабораторен анализ на взетите при износ проби и изпраща резултатите от анализа на Разплащателната агенция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате ли предложения по текстовете на членове 12 и 13, които комисията подкрепя като предложение на вносителя и дава своя окончателна редакция на тези два текста от закона? Коментари няма.
Гласуваме предложенията на комисията за окончателна редакция на членове 12 и 13.
Гласували 89 народни представители: за 88, против 1, въздържали се няма.
Членове 12 и 13 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) Министерството на земеделието и горите, Министерството на финансите и Разплащателната агенция си предоставят необходимата информация във връзка с вноса и износа на земеделски и преработени земеделски продукти, включително информация, представляваща служебна тайна по Закона за митниците.
                  (2) Условията, редът и сроковете за предоставяне на информацията по ал. 1 се уреждат със споразумения за сътрудничество.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, тези два текста – чл. 14 в окончателна редакция на комисията с уточнението, което господин Калинов направи в момента: да се чете „информацията по ал. 1”, и чл. 15 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: „Раздел ІІ – Политика на качество.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Министърът на земеделието и горите провежда политика на качество съгласно регламенти 2092/91, 509/2006 и 510/2006 и регламентите по тяхното прилагане.
                  (2) Политиката на качество обхваща правилата за:
1. биологично производство на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент 2092/91;
2. защита на географски означения на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент 510/2006;
3. признаване на традиционно специфичен характер на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент 509/2006.
                  (3) Министерството на земеделието и горите изгражда и поддържа информационни регистри на:
1. производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин;
2. производителите на земеделски продукти и храни с географски означения;
3. производителите на земеделски продукти и храни с традиционно специфичен характер;
4. лицата, които осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство;
5. лицата, които осъществяват контрол за съответствие на продуктите и храните с географски означения и с традиционно специфичен характер.
                  (4) Дейността на министъра на земеделието и горите се подпомага от постоянна междуведомствена консултативна комисия по биологично земеделие и постоянна междуведомствена консултативна комисия по географски означения и храни с традиционно специфичен характер. Съставът и функциите на комисиите се определят с наредбите по чл. 17.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, текстовете на Раздел ІІ, заглавието на раздела „Политика на качество”, чл. 16 в окончателна редакция на комисията и членове 17, 18 и 19 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 20 има предложение от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 20:
„Чл. 20. (1) За получаване на разрешение по чл. 18, ал. 1 чуждестранните лица със седалище извън Европейския съюз и Европейското икономическо пространство подават заявление в Министерството на земеделието и горите. Заявлението се подава чрез клон, регистриран по реда на чл. 17а от Търговския закон.
                  (2) Заявлението съдържа данни за правния статут на чуждестранното лице: правна форма, наименование (фирма), седалище, адрес (адрес на управление), предмет на дейност и административна, съдебна или друга регистрация, ако приложимото в съответната страна право изисква такава, данни за регистрацията на клона и адреса в страната.
                  (3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
            1. копие на акта за административна, съдебна или друга регистрация на чуждестранното лице, ако приложимото в съответната страна право изисква такава;
            2. копие на удостоверението за регистрация на клон на чуждестранното лице – търговец в страната;
            3. копие на сертификата за акредитация, с който се удостоверява съответствието с изискванията на стандарт ЕN 45 011, съответно ISO/IEC Guide 65, издаден от орган на акредитация в страна, която е подписала Споразумението за международно признаване към Международния Акредитационен Форум;
            4. досие.
                  (4) Досието по ал. 3, т. 4 съдържа:
            1. процедура за упражняване на контрол, включваща подробно описание на превантивните и контролните мерки, които контролиращото лице се задължава да приложи при осъществяване на контрола, и гаранции за тяхната обективност;
            2. копие на договор с лаборатория/лаборатории, която/които ще извършва/извършват анализи;
            3. мерките, които контролиращото лице прилага при установяване на нарушения;
            4. данни за техническото оборудване, с което контролиращото лице разполага;
            5. данни за броя на служителите на контролиращото лице и тяхната квалификация и опит в контролната дейност.
                  (5) Документи, които са издадени на чужд език, се придружават от легализиран превод на български език.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, на вашето внимание са текстовете на чл. 20 в окончателна редакция на комисията и членове 21, 22, 23 и 24 по вносител. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте членове от 20 до 24 включително по вносител и в редакция на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 25 има предложение от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 25:
„Чл. 25. (1) Забранява се използването на знак, означение и/или наименование на географско означение за земеделски продукт или храна, който:
1. не е вписан в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения;
2. е вписан, но конкретният земеделски продукт или храна не съответства на вписаната спецификация;
3. е вписан, но конкретният земеделски продукт или храна не е обект на контрол по чл. 18.
            (2) Забранява се използването на знак и означение на земеделски продукт или храна с традиционно специфичен характер, който:
1. не е вписан в Европейския регистър на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер;
2. е вписан, но конкретният земеделски продукт или храна не съответства на вписаната спецификация;
3. е вписан, но конкретният земеделски продукт или храна не е обект на контрол по чл. 18.
            (3) Забранява се означаването като „биологичен”, „екологичен”, „органичен”, „био” и „еко”, включително на чужди езици, и поставянето на знака за биологично земеделие на земеделски продукт или храна, които не са биологично произведени.
            (4) Контролът върху използването на означенията по алинеи 2 и 3 се упражнява от органите на официалния контрол по Закона за храните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по текста на чл. 25 в окончателна редакция на комисията, която подкрепя вносителя, и предложението на народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте този окончателен текст.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: „Раздел ІІІ – Интервенционно изкупуване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІІІ.
По чл. 26 има предложение от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 26:
„Чл. 26. (1) Разплащателната агенция извършва интервенционно изкупуване на земеделски продукти в случаите и по реда, определени в регламенти 1784/2003, 1785/2003, 1254/99, 2759/75 и 1255/99 и регламентите по тяхното прилагане.
                (2) Министърът на земеделието и горите определя с наредба:
1. условията и реда за подаване на заявления за интервенционно изкупуване на земеделски продукти, тяхното одобряване и формата на документите, с които се кандидатства;
2. размера на транспортните разходи, които се изплащат на продавача при интервенция на зърно.
                (3) Разплащателната агенция изкупува продуктите по ал. 1, когато:
1. отговарят на минималните изисквания за качество, определени в законодателството на Европейския съюз;
2. се предлагат за изкупуване партиди, които имат минимален размер, определен в наредбата по ал. 2;
3. са произведени на територията на държава – членка на Европейския съюз.”
По чл. 27 има предложение от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 27:
„Чл. 27. (1) Министърът на земеделието и горите предлага на Европейската комисия за одобряване интервенционни центрове за интервенция на зърно.
                (2) Разплащателната агенция сключва договори за съхранение на изкупени земеделски продукти с държатели на складове по реда на Закона за обществените поръчки.
                (3) Разплащателната агенция упражнява контрол върху отчетността на изкупените земеделски продукти и контролира съхранението им в интервенционните складове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, действително едни от най-важните текстове в този закон – Раздел ІІІ „Интервенционно изкупуване”, чл. 26 в окончателна редакция на комисията, който урежда действията на Разплащателната агенция в тази насока, и чл. 27 пак в окончателна редакция на комисията относно правомощията на министъра на земеделието и горите и Разплащателната агенция по образуването на центрове и сключването на договори.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложенията за окончателни текстове на членове 26 и 27 – предложения на комисията, която по принцип подкрепя текстовете на вносителя.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 28 има предложение от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 28:
„Чл. 28. (1) Производителите на зърно могат да подават ежегодно през периода от 1 ноември до 31 май в регионалните структури на Разплащателната агенция заявления за изкупуване на зърно – обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, царевица и сорго, по цена, определена от Европейската комисия.
                (2) Производителите на нелющен ориз могат да подават ежегодно през периода от 1 април до 31 юли в регионалните структури на Разплащателната агенция заявления за изкупуване по цена и в рамките на количество, определено от Европейската комисия.
                (3) Разплащателната агенция организира контрола върху качеството на предлаганите за изкупуване партиди зърно и ориз и определя лаборатории за проверка на резултатите от окачествяването, когато са оспорени, съгласно Регламент 824/2000.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 29:
„Чл. 29. (1) Заявления за изкупуване на кланични трупове, половинки и разфасовки могат да подават физически и юридически лица със собствени или наети кланици или складове, регистрирани от органите на ветеринарния контрол по реда на Закона за храните.
                (2) Разплащателната агенция изкупува кланични трупове, половинки и разфасовки, които отговарят на ветеринарните изисквания и са окачествени и класифицирани по скалата (S) EUROP.”
По чл. 30 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
"Чл. 30. (1) Заявления за изкупуване на млечни продукти могат да подават производители, чиито предприятия са одобрени съгласно изискванията на Регламент 1255/99 и регламентите по неговото прилагане, както и търговци на млечни продукти, които са произведени в одобрено предприятие.
                         (2) Предприятията по ал. 1 се одобряват от изпълнителния директор на Разплащателната агенция при условията и по реда на чл. 5 от Регламент 2771/1999 и чл. 3 от Регламент 214/2001, въз основа на заявление от производителя по образец, утвърден от изпълнителния директор на Разплащателната агенция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разглеждаме текстовете на чл. 28, 29 и 30 в окончателната редакция на комисията.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Гласуваме тези три текста в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: "Раздел ІV – Освобождаване от интервенционни запаси."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІV.
По чл. 31 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
"Чл. 31. (1) Разплащателната агенция предлага на Европейската комисия освобождаване на интервенционни запаси, които се съхраняват на територията на страната, съгласно законодателството на Европейския съюз.
                         (2) Разплащателната агенция след получаване на разрешение от Европейската комисия провежда търгове за продажба на изкупените продукти в случаите и по реда, определени в законодателството на Европейския съюз.
                         (3) Разплащателната агенция изпълнява актовете на Европейската комисия за освобождаване на интервенционни запаси като хуманитарна помощ."
"Раздел V – Разпределение на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел V.
По чл. 32 има направено предложение от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски. То се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 32:
"Чл. 32. (1) Разплащателната агенция прави искане за включване в годишния план на Европейската комисия разпределението на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица на територията на страната, съгласно Регламент 3730/87.
                         (2) Министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите определят с наредба в съответствие с Регламент 3149/92:
1. реда за разпределение на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица;
2. критериите за избор на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които могат да разпределят храните от интервенционни запаси за социално слаби;
3. критериите за определяне на социално слабите лица, които могат да получават храни.
                         (3) Разплащателната агенция:
1. избира предприятията за преработка, пакетиране и/или доставка на храни, съгласно чл. 6 от Регламент 3149/92 и организира контрола върху тях;
2. извършва плащанията, свързани с доставката и разпределението на храни;
3. извършва проверки на доставките и разпределението на храни;
4. информира Европейската комисия за изпълнението на плана за разпределение на храни, съгласно чл. 2 от Регламент 3730/87.
                         (4) Лицата, които преработват, пакетират и/или доставят на юридическите лица с нестопанска цел храни, са длъжни:
1. да спазват правилата и рецептурите за преработка, пакетиране и доставка на храни;
2. да водят счетоводна отчетност за дейностите по т. 1;
3. да осигуряват на компетентните органи достъп за извършване на проверки на дейностите по т. 1.
                         (5) Юридическите лица с нестопанска цел, които участват в разпределение на храни, са длъжни:
1. да водят счетоводна отчетност за извършеното разпределение на храни, съгласно законодателството на Европейския съюз;
2. да осигуряват на компетентните органи достъп за извършване проверки на разпределението на храните.
                         (6) Министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите определят с наредбата по ал. 2 условията и реда за:
1. заявяване на нуждите от храни от юридическите лица с нестопанска цел;
2. преработка, пакетиране и доставка на храните;
3. разпределение на храните."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, комисията подкрепя заглавията на раздели ІV и V и дава своя окончателна редакция на текстовете на съдържащите се в тях чл. 31 и 32.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: "Раздел VІ – Частно складиране."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел VІ.
По чл. 33 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
"Чл. 33. (1) Разплащателната агенция сключва договори за частно складиране на земеделски продукти при условията и в случаите, предвидени в регламенти 1254/991, 2529/2001, 2759/75, 1255/99 и в регламентите по прилагането им.
                         (2) Предмет на договор за частно складиране на млечни продукти са само продукти, произведени в предприятия, одобрени съгласно чл. 30.
                         (3) Редът за извършване на частно складиране на земеделски продукти се определя с наредба на министъра на земеделието и горите."
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 34:
"Чл. 34. Разплащателната агенция организира проверки за съответствието на земеделските продукти, които ще бъдат обект на частно складиране, с изискванията за качеството и състава им, както и съответствието на съоръженията за съхранение са гласно регламенти 1254/991, 2529/2001, 2759/75, 1255/99 и регламентите по прилагането им."
"Раздел VІІ – Промоция на земеделски хранителни продукти."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІ.
 
По чл. 35 има направено предложение от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски.
Комисията подкрепя предложението. То е отразено на систематичното си място в чл. 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 35:
“Чл. 35. Министерският съвет определя с наредба условията и реда за:
1. подаване на предложения за промоционални програми;
2. предварителен избор на промоционални програми;
3. сключване на договори за изпълнение и финансово подпомагане на промоционалните програми;
4. контрол на изпълнението на одобрените промоционални програми.”
По чл. 36 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 36.   (1) Сдружения на производители и/или търговци могат да предлагат програми за промоция на земеделски или хранителни продукти, които ще се съфинансират от европейските земеделски фондове. Промоционалните програми се представят в Министерството на земеделието и горите.
                (2) Към министъра на земеделието и горите се създава постоянна консултативна комисия за избор на промоционални програми. В комисията участват: представители на Министерството на икономиката и енергетиката – определени от министъра на икономиката и енергетиката; представители на Министерството на здравеопазването – определени от министъра на здравеопазването; представители на Разплащателната агенция – определени от изпълнителния директор, и представители на Министерството на земеделието и горите. Съставът на комисията се определя със заповед на министъра на земеделието и горите.
                (3) Министърът на земеделието и горите издава правилник за работата на комисията по ал. 2.
                (4) Министърът на земеделието и горите утвърждава промоционални програми и ги изпраща на Европейската комисия за одобрение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 37:
“Чл. 37.   (1) Разплащателната агенция сключва договори за финансово подпомагане на одобрените от Европейската комисия промоционални програми.
                (2) Разплащателната агенция контролира изпълнението на промоционалните програми и изплаща финансовата помощ, съгласно регламенти 2702/99 и 2826/2000 и регламентите по прилагането им.
                (3) Европейският фонд за гарантиране на селското стопанство финансира не повече от 50 на сто от разходите за изпълнение на одобрена промоционална програма. Организацията, която е предложила промоционалната програма, осигурява останалата част от нейното финансиране. Част от финансирането, което се осигурява от организацията, предложила промоционалната програма, може да се поеме от бюджета на Министерството на земеделието и горите и Държавен фонд “Земеделие”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Уважаеми колеги, на вашето внимание са текстовете на раздели VІ и VІІ, текстовете на членове 33, 34, 35, 36 и 37. Комисията подкрепя по принцип предложенията на вносителя и дава своя окончателна редакция на тези текстове. Няма желаещи да вземат думата по тях.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Моллов, заповядайте да представите текста на Раздел VІІІ.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
“Раздел VІІІ – Други пазарни мерки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел VІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 38:
“Чл. 38. Разплащателната агенция прилага други пазарни мерки за земеделски продукти при условията и в случаите, предвидени в законодателството на Европейския съюз.”
По чл. 39 има предложение на народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 39:
“Чл. 39. Министърът на земеделието и горите определя с наредби условията и реда за прилагане на други пазарни мерки за земеделски продукти, съгласно законодателството на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по Раздел VІІІ “Други пазарни мерки” и текстовете на чл. 38 и чл. 39 в окончателната редакция на комисията? Няма.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “Глава втора – Организации на пазара на някои земеделски продукти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава втора.
“Раздел І – Плодове и зеленчуци.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел І.
По чл. 40 има предложение на народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 40:
“Чл. 40.   (1) Министърът на земеделието и горите осъществява контрол за съответствие на обявеното качество на пресните плодове и зеленчуци с изискванията за качество, уредени в чл. 2 от Регламент 2200/96 и в регламентите по прилагането му.
                (2) Търговците на пресни плодове и зеленчуци излагат, предлагат за продажба, доставят или реализират по друг начин за своя или за чужда сметка пресните плодове и зеленчуци, означени в съответствие с нормативните изисквания за качество.
                (3) Търговците на пресни плодове и зеленчуци са длъжни:
1. да осигурят на контролния орган достъп до местата, където се извършва производство, съхранение, търговия, внос и износ на пресни плодове и зеленчуци, както и до транспортните средства, превозващи плодове и зеленчуци за предлагане на пазара;
2. да предоставят на контролния орган информация и всички документи, необходими за оценка на съответствието на проверяваните партиди.
                (4) Когато означеното равнище на качество на пресните плодове и зеленчуци отговаря на изискванията на регламентите, контролният орган издава сертификат за съответствие. Когато означеното равнище на качество на пресните плодове и зеленчуци не отговаря на изискванията на регламентите, уреждащи стандарти за тяхното качество, контролният орган издава констативен протокол и не допуска стоката да се внася, изнася или продава на вътрешния пазар. Забранява се продажбата на партидите пресни плодове и зеленчуци, за които е съставен констативен протокол.
                (5) Министърът на земеделието и горите определя с наредба:
1. реда за извършване на контрол за съответствие на качеството на пресните плодове и зеленчуци;
2. реда за създаване и поддържане на база данни за търговците на пресни плодове и зеленчуци.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На вашето внимание, уважаеми колеги, са заглавието на Глава втора, заглавието на Раздел І, чл. 40 в окончателната редакция на комисията и членове 41, 42 и 43 по вносител.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По чл. 44 е направено предложение от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 44:
“Чл. 44. (1) Разплащателната агенция одобрява операционните програми на признатите организации на производители на пресни плодове и зеленчуци по Регламент 2200/96 с цел подпомагане и извършване плащания съгласно същия регламент и регламентите по прилагането му.
            (2) Министърът на земеделието и горите определя с наредбата по чл. 43, ал. 3:
1. условията и реда за одобряване и изменение на одобрените операционни програми;
2. дейностите и разходите, които могат да се включват в операционните програми на признатите организации на производители.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 45:
“Чл. 45. (1) Организациите на производители уведомяват писмено Разплащателната агенция за всяка операция по изтегляне на пресни плодове и зеленчуци от пазара в тридневен срок преди нейното извършване.
             (2) Уведомлението по ал. 1 съдържа вида, количеството и класа на качеството на изтегляните пресни плодове и зеленчуци, тяхното предназначение и мястото, на което се осъществява изтеглянето от пазара.”
Уважаеми господин председател, тук си позволявам да направя една бележка, че съгласно по-рано гласуван текст говорим за “равнище на качеството”, а не за “клас на качеството”, за да се има предвид, че става дума за равнището на качеството в ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, “клас на качеството” трябва да се замени с “равнище на качеството”.
Има ли на други места в текста това понятие?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Предполагам, че е коригирано, аз това в момента го забелязах.
            “(3) В срока по ал. 1 Разплащателната агенция:
1. извършва проверка на информацията по ал. 2, след което разрешава операцията по изтеглянето или отказва разрешение, или
2. без да извърши проверка, уведомява писмено организацията на производители, че разрешава операцията.
             (4) Организациите на производители представят в Разплащателната агенция сертификат за съответствие на изтегляните от пазара продукти, издаден от органа по чл. 40, ал. 4.
             (5) Разплащателната агенция изплаща компенсации за изтеглените от пазара пресни плодове и зеленчуци съгласно Регламент 2200/96 и регламентите по прилагането му.”
По чл. 46 са направени предложения от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 2, а по ал. 3 предложението беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 46:
“Чл. 46. (1) Изтеглените от пазара пресни плодове и зеленчуци могат да се:
1. разпределят за благотворителни организации, фондации, училища, затвори или лечебни заведения след получаване на положително становище от съответната регионална инспекция по опазване и контрола на общественото здраве;
2. използват за фураж;
3. компостират;
4. унищожават.
            (2) Министерският съвет определя с наредба:
1. условията и реда за разпределение на изтеглените от пазара пресни плодове и зеленчуци;
2. реда за определяне на получателите на плодовете и зеленчуците и за даване на разрешение за компостиране или унищожаване;
3. методите за унищожаване на изтеглените пресни плодове и зеленчуци съобразно изискванията за опазване на околната среда.”
По чл. 47 предложението от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски е подкрепено по принцип по ал. 3, а по ал. 5 предложението беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 47:
“Чл. 47. (1) Разплащателната агенция изплаща помощи на организации на производители, които доставят домати и праскови за преработка, съгласно Регламент 2201/96 и регламентите по прилагането му.
            (2) Преработката на праскови и домати по ал. 1 се извършва в предприятия, регистрирани по Закона за храните.
            (3) Министърът на земеделието и горите одобрява предприятията и публикува списъка по чл. 5 на Регламент 1535/2003 и окачествява продуктите по чл. 31 от същия регламент.
            (4) Организациите на производители доставят доматите и прасковите по ал. 1 на преработвателните предприятия по ал. 2 със сертификат за съответствие, издаден по реда на чл. 40, ал. 4.
            (5) Министерският съвет определя с наредбата по чл. 46, ал. 2:
1. условията и реда за одобряване на преработвателните предприятия по ал. 2;
2. изискванията към договорите между организациите на производители и преработвателните предприятия за доставка на домати и праскови.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Текстовете на чл. 44 и чл. 45 в редакцията на комисията, като господин Моллов обърна внимание, че в ал. 2 на чл. 45 вместо “класа на качество” трябва да се чете “равнище на качество”, чл. 46 и чл. 47 в редакция на комисията – редакции, които подкрепят по принцип текста на вносителя, отразяват предложенията на народните представители Атанасов и Илиевски – онези от тях, които не са били оттеглени. Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте така предложените от комисията текстове.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “Раздел ІІ – Млечни квоти.”
Предложението на народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски е за друго заглавие, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следното наименование на Раздел ІІ – “Раздел ІІ – Краве мляко.”
По чл. 48 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49:
“Чл. 49. (1) Кравето мляко се изкупува от изкупвачи – физически или юридически лица, търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държавата – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, чиито обекти са регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните и одобрени от министъра на земеделието и горите.
            (2) Изкупвачите подават в МЗГ заявление за одобрение по образец, утвърден от Министерството на земеделието и горите. Заявлението се подава в 30-дневен срок от регистрацията по чл. 12 от Закона за храните.
            (3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:
1. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър или в друг регистър, съгласно законодателството на държавата – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, издадено един месец преди подаване на заявлението;
2. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за наличието или липсата на задължения;
3. банкова гаранция в полза на Разплащателната агенция в размер, определен от изпълнителния директор;
4. списък с имената и единния граждански номер на лицата или личен номер на гражданин на страна – членка на Европейския съюз или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, извършващи регистрацията на ежедневните доставки на краве мляко;
5. декларация от заявителя, че не е санкциониран през последната година с влязло в сила наказателно постановление за събиране и преработване на краве мляко;
6. декларация от заявителя, че притежава персонален компютър, принтер, електронна поща и софтуер за регистрация на ежедневно изкупуваните количества краве мляко по производители.
            (4) В заявлението се посочва номерът на удостоверението за регистрация на всички стационарни мобилни обекти за изкупуване и транспортиране на краве мляко съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и адресът на стопанска дейност в страната, където изкупвачът съхранява търговската, счетоводната и технологичната документация по изкупуване и транспортиране на кравето мляко.”
По чл. 50 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 51:
“Чл. 51. Одобрените изкупвачи са длъжни:
1. да изкупуват доставеното от производителя, с когото имат сключен договор за доставка, количество краве мляко;
2. да издават документ за всяка доставка на всеки производител, съдържащ количеството краве мляко, неговата масленост и цената;
3. да подават декларации съгласно наредбата по чл. 55, ал. 1;
4. да регистрират ежедневно изкупуваните количества краве мляко по производители;
5. да разполагат с подходящо помещение, персонален компютър, принтер, електронна поща и със софтуера за регистрация на изкупените количества краве мляко;
6. да поддържат в актуално състояние търговската, счетоводната и технологичната документация по изкупуване, транспортиране и преработка на кравето мляко и по складиране на продуктите от краве мляко;
7. да осигуряват достъп на оправомощените длъжностни лица до помещенията, софтуера и документацията и да им оказват съдействие при извършване на проверки;
8. да информират всеки производител на краве мляко, с когото има сключен договор за доставка, в края на всяко тримесечие за остатъка от индивидуалната му млечна квота;
9. да издават на всеки производител при прекратяване на договора за доставка удостоверение за общото изкупено краве мляко от началото на квотния период;
10. да подновяват банковата гаранция в полза на Разплащателната агенция след изтичане на нейния срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На вашето внимание, уважаеми колеги, е заглавието на Раздел ІІ, тестовете на чл. 48, 49, 50 и 51 в редакция на комисията.
Преди да ги подложа на гласуване, имам един такъв въпрос към представителя на Министерството на земеделието и горите – има едно съществено изменение на заглавието на Раздел ІІ, уважаеми господа, вместо “Млечни продукти” – “Краве мляко”. Вие подкрепяте тази промяна. По същество текстовете действително се отнасят до кравето мляко, така че явно е, че това е заглавието, което трябва да има Раздел ІІ.
Има ли желаещи да вземат думата по заглавието, предложено от комисията, както разбирам вносителят не настоява неговият вариант на заглавие да бъде гласуван, а по-скоро обратното, и текстовете на комисията за четирите члена, които ви бяха представени от господин Моллов. Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 54:
“Чл. 54.   (1) Разплащателната агенция определя вноска за бюджета при превишаване на националната млечна квота съгласно правилата на Регламенти 1788/2003 и 595/2004.
                (2) Вноската за бюджета при превишаване на националната млечна квота е публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”
По чл. 55 е направено предложение от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 55:
“Чл. 55.   (1) Министърът на земеделието и горите определя с наредба реда за:
1. управление на Националния млечен резерв;
2. водене регистъра на производителите на краве мляко;
3. разпределение, прехвърляне и превръщане на индивидуални млечни квоти;
4. одобряване на изкупвачите, както и на реда за учредяване и срока на банковата гаранция;
5. изкупуване на краве мляко;
6. подаване на декларации от одобрените изкупвачи и производителите на краве мляко.
                (2) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите приема с наредба реда за:
1. плащане на вноската по чл. 54, ал. 2 от одобрените изкупвачи и от производителите на краве мляко, които притежават индивидуална млечна квота за директни продажби на Разплащателната агенция;
2. плащане на вноската по чл. 54, ал. 2 от производителите на краве мляко, които притежават индивидуална млечна квота за доставки на одобрените изкупвачи;
3. разпределение на остатъка от вноската след изплащане задължението на страната към Европейския земеделски фонд за гарантиране или за финансиране на недостигащата сума за изпълнение на това задължение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, на вашето внимание са текстовете на чл. 52 и 53 по вносител, чл. 54 и чл. 55 в редакция на комисията. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “Раздел ІІІ – Вино и спиртни напитки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 56:
“Чл. 56. Разплащателната агенция подпомага пазарните мерки в лозаро-винарския сектор съгласно законодателството на Европейския съюз.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 57:
“Чл. 57.   (1) Пазарните мерки за развитие на лозаро-винарския сектор, за които се извършва подпомагане, са:
1. мерки за преструктуриране и конверсия:
а) обновяване или подмяна на сортове;
б) промяна местонахождението на лозята;
в) подобряване методите и технологиите за управление на лозарското стопанство.
2. използване на концентрирана гроздова мъст и ректифицирана гроздова мъст за повишаване на алкохолното съдържание на грозде, гроздова мъст и младо вино в процес на ферментация;
3. производството на гроздов сок или други хранителни продукти от гроздов сок чрез използване на грозде, гроздова мъст и концентрирана гроздова мъст;
4. частното съхранение на трапезно вино, гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст и ректифицирана гроздова мъст;
5. дестилация:
а) задължителна дестилация на вторичните продукти от винопроизводстводството;
б) доброволна дестилация на трапезни вина;
в) кризисна дестилация на трапезни и качествени вина;
г) подсилване на вино с гроздова мъст за дестилация.
                (2) Промяната на местонахождението на лозя, които са с изтекъл амортизационен срок, не е преструктуриране по смисъла на ал. 1, т. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 58:
“Чл. 58    (1) Подпомагане по чл. 57, ал. 1 могат да получат производителите, които са регистрирани по реда на Закона за виното и спиртните напитки.
                (2) Не получават подпомагане по чл. 57, ал. 1, т. 1 производители, които извършват подмладяване на винени лозя и попълване на празни места – презасаждане на парцела със съществуващия сорт при запазване на съществуващата агротехника в лозарското стопанство.
                (3) Подпомагане по чл. 57, ал. 1, т. 3 могат да получат и производителите, когато използват суровини с произход от Република България и/или от друга държава – членка на Европейския съюз.”
Комисията предлага чл. 59 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Уважаеми колеги, на вашето внимание е Раздел ІІІ – “Вино и спиртни напитки”, чл. 56 в редакция на комисията, чл. 57 – също. Може би в подточки “б” и “в” в ал. 1 да има “подмяна на местонахождението” и “одобряване на методите” – тази фраза като че ли е по-добре, чл. 58 в редакция на комисията и чл. 59 по вносител.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте тези текстове на Раздел ІІІ.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “Част трета – Контрол и санкции.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Част трета.
“Глава първа – Контрол при провеждане на пазарните мерки и на мерките за държавно подпомагане.” 
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава първа.
По чл. 60 има предложение на народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 59:
“Чл. 59.   (1) Органите и организациите, които са компетентни за провеждане на пазарни мерки и на мерки за държавно подпомагане извършват проверки съгласно чл. 37, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители на:
1. лицата, които участват в тези мерки;
2. трети лица, които не участват директно в мерките, но имат взаимоотношения с лицата по т. 1 по повод участието им в тях.
                (2) Лицата по ал. 2 са длъжни да оказват съдействие на проверяващите и на представителите на Европейската комисия съгласно чл. 26б, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
                (3) Държавните и общинските органи и организации са длъжни да оказват на проверяващите и на представителите на Европейската комисия съдействие и да им предоставят информация и документите, свързани с обекта на проверката.”
По чл. 61 е направено предложение от народните представители Атанасов и Илиевски, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 60:
“Чл. 60    (1) В Разплащателната агенция се създава специализиран отдел, съгласно Регламент на Съвета № 4045/89.
                (2) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция докладва резултатите от проверките по Регламент № 4045/89 на министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Уважаеми колеги, моля за вашето внимание. Неволно съм формулирал неточно предложението по чл. 59, което беше предмет на предходното гласуване. Струва ми се, че съобщих, че то се гласува по вносител. Тъкмо обратното, комисията предлага чл. 59 да отпадне и следва по този начин да се разбира и извършеното гласуване. Нямаше възражение от представителите на Министерството на земеделието и горите, те са съгласни с това предложение на комисията. Няма нужда да го прегласуваме, но обръщам внимание, че фактически предходното гласуване означава отпадане на чл. 59. Затова и в следващите текстове се налага преномериране - вместо 60 става 59 по номерацията на комисията и вместо 61 по вносител става чл. 60 отново в актуализираната номерация.
Сега на вашето внимание са заглавието на Част трета “Контрол и санкции”, на Глава първа от тази част, подкрепени заглавия от комисията, чл. 60 в редакцията на комисията, който става чл. 59, и чл. 61 в редакцията на комисията, който става чл. 60.
Моля, гласувайте тези предложения на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “Глава втора – Събиране на вземанията по пазарни мерки и по мерки за държавно подпомагане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62, който става чл. 61, и чл. 63, който става чл. 62.
“Глава трета – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 64 до 74, които стават съответно от чл. 63 до чл. 73.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 75 и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 74:
“Чл. 74. (1) Актовете за нарушенията по чл. 63, 64, 66-68, 71 и 73 се съставят от упълномощени от министъра на земеделието и горите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и горите или от упълномощени от него длъжностни лица.
             (2) Актовете за нарушенията по чл. 69-72 се съставят от упълномощени от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” или от упълномощени от него длъжностни лица.
             (3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Подлагам на гласуване текстовете на Глава втора и Глава трета със заглавията, предложени от вносителя и подкрепени от комисията, и текстовете на членове от 62 до 74 по вносител, които стават от 61 до 73, и предлага своя редакция на чл. 75, който става чл. 74.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте, уважаеми колеги.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Заповядайте, господин Моллов, за да продължим с второто четене на Законопроекта за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Допълнителна разпоредба.
По § 1 има предложение от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Биологично производство на земеделски продукти и храни” е производство на земеделски продукти и храни, което отговаря на изискванията на Регламент 2092/91.
2. “Възстановявания при износ на земеделски и преработени земеделски продукти” са изплащания на определена субсидия на износителя на продукта с цел компенсиране на разликите между техните цени на световните пазари и вътрешния пазар на Европейския съюз.
3. “Географски означения” са наименование за произход и географско указание по смисъла на чл. 2 от Регламент 510/2006.
4. “Директна продажба” е всяко предаване, възмездно или безвъзмездно, на краве мляко директно от производителя на краен потребител, както и всяко предаване, възмездно или безвъзмездно, на млечни продукти от краве мляко директно от производителя на друго лице с изключение на членовете на домакинството на производителя.
5. “Доставка” е доставка на произведеното в стопанството на производителя непреработено краве мляко към одобрен изкупвач.
6. “Земеделски продукти” са продуктите на растениевъдството, животновъдството и риболова, както и продукти след първоначална преработка, пряко свързани с тези продукти, включени в Анекс І на Договора за създаване на Европейската общност.
7. “Интервенционно изкупуване” е мярка, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на селското стопанство, която се изразява в покупка на земеделски продукти с определено качество и в определени количества по фиксирани цени, с цел стабилизиране пазарите на земеделските продукти и гарантиране доходите на производителите.
8. “Квотен период” е периодът от 1 април на текущата календарна година до 31 март следващата календарна година.
9. “Компостиране” е екзотермичен и термофилен процес на биологично разграждане на биоразградими отпадъци в присъствието на кислород и при контролирани условия под действието на микро- и макроорганизми с цел произвеждане на компост.
10. “Контрол за съответствие на качеството” са материалните и правните действия, извършени от упълномощени лица с цел проверка дали обявеното качество отговаря на изискванията за качество на плодовете и зеленчуците.
11. “Краен потребител” е всяко лице, което не е одобрен купувач, както и съпруг или лице, живеещо във фактическо съпружеско съжителство с производителя на краве мляко, негово дете или роднина, живеещи при него.
12. “Национален млечен резерв” е част от националната млечна квота и се използва при преразпределение на индивидуални млечни квоти и преструктуриране на производството на краве мляко.
13. “Национална млечна квота” е гарантирано общо количество краве мляко, предоставено на страната за един квотен период, състоящо се от национална квота за директни продажби и национална квота за доставки.
14. “Операционни програми” са програми, с които организации на производители на пресни плодове и зеленчуци кандидатстват за съфинансиране на инвестиции, свързани с тяхната дейност, от Европейския фонд за гарантиране на селското стопанство.
15. “Пазарна информация” е всяка информация за количеството, качеството, разфасовката и/или цените на предлаганите на пазарите, внасяните и/или изнасяните земеделски и преработени продукти.
16. “Подобряване методите и технологиите за управление на лозарското стопанство” включва увеличаване на броя на лозите на хектар; промяна на формировката; използване на наклонени терени, в това число направа на тераси, на мелиоративни съоръжения, на огради за защита срещу диви животни; комасация на лозарските стопанства и др.
17. “Преработени земеделски продукти” са преработени земеделски продукти извън Анекс І на Договора за създаване на Европейската общност съгласно Регламент 1043/2005.
18. “Равнище на качество” са характеристиките на продукта, които определят неговото качество (първо, второ, екстра и др.) и са регламентирани със стандартите на Европейския съюз.
19. “Социално слаби лица” са физически лица, семейства и/или отделни групи, чиито доходи са под минимума, определен за страната.
20. “Търговец на пресни плодове и/или зеленчуци” е всяко физическо или юридическо лице, което излага или предлага за продажба, доставя или реализира по друг начин, за своя или за чужда сметка, пресни плодове и зеленчуци.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието “Допълнителна разпоредба” и § 1 от нея.
Гласували 99 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 5.
Наименованието “Допълнителна разпоредба” и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 и § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. (1) Наредбите, издадени на основание на текстовете, отменени с § 9, § 10, т. 1 и § 11, т. 2, както и наредбата по отменените с § 6, т. 1 членове 7д и 7ж от Закона за подпомагане на земеделските производители, запазват действието си до приемане на съответните наредби по този закон.
            (2) Одобренията и разрешенията, издадени на основание на текстовете, отменени с § 6, т. 1, § 9 и § 10, т. 1, запазват своето действие до изтичане срока на тяхната валидност.”
Комисията предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 8, който влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”.”
По § 6 има предложение от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 6:
“§ 6. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ,...) се правят следните изменения и допълнения:
1. Членове 7а-7л се отменят.
2. В чл. 10е, ал. 5 се отменя.
3. В чл. 11, ал. 2, т. 1 думите “съгласно одобрената програма по приетия от Министерския съвет годишен доклад” се заличават.
4. Членове 12а-12в се отменят.
5. В чл. 27 се създава ал. 4:
            “(4) Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват на основата на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват на основата на договор, са частни държавни вземания и се събират от Агенцията за държавни вземания.”
6. В § 1, т. 40-45 се отменят.
7. В § 32 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 18 от 2006 г.) думите “чл. 7ж, ал. 3, т. 4” се заличават.”
По § 7 има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. В Закона за храните (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. Членове 6б-6т се отменят.
2. Създава се чл. 14а:
“Чл. 14а. Когато националните регистри по чл. 14 се ползват за разпределение на тарифни или производствени квоти, регионалните служби по чл. 14, ал. 1 включват в тях данни за производствения капацитет на производствените обекти.”
3. Членове 38а и 38б се отменят.
4. Членове 38г и 38д се отменят.
5. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните (ДВ, бр. 31 от 2006 г.) се правят следните изменения:
а) параграф 87 се отменя;
б) в § 96, т. 2 думите “§ 15 относно чл. 6к, ал. 6 и чл. 6о” се заличават.”
Има предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 7а, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 7а, който става § 8 със следното съдържание:
“§ 8. В Закона за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти (ДВ, бр. 88 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5, ал. 1, т. 1, след думата “износа” се добавя “включително информацията, представляваща служебна тайна по Закона за митниците”.
2. В чл. 12, ал. 1, т. 1, след думата “износа” се добавя “включително информацията, представляваща служебна тайна по Закона за митниците”.
3. В Заключителните разпоредби:
а) наименованието се изменя така:
“Преходни и заключителни разпоредби”;
б) създава се § 3а:
“§ 3а. (1) Вносителите на земеделски и захарни продукти, с изключение на вносителите, които осъществяват внос въз основа на издадени по реда на чл. 10б-10д от Закона за подпомагане на земеделските производители лицензии, предоставят банкова гаранция в полза на Министерство на земеделието и горите по образец съгласно Приложение № 6, за вноса на земеделските и захарните продукти, осъществяван до 31 декември 2006 г.
            (2) Министърът на земеделието и горите определя със заповед земеделските и захарните продукти, за които се изисква банкова гаранция при поставяне под режим на внос или под режим на активно усъвършенстване по системата с възстановяване на стоки. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник”.
            (3) Агенция „Митници” разрешава вдигането на стоките, включени в заповедта по ал. 2, след представяне на банковата гаранция.
            (4) Банковата гаранция се освобождава на 1 януари 2008 г. и при условие, че вносителят няма установени свръхзапаси.
            (5) Банковата гаранция обезпечава внасянето на дължимата по чл. 20 вноска за установени свръхзапаси.
            (6) Размерът на банковата гаранция се определя по реда на чл. 20, ал. 2 или ал. 3.”;
в) § 5 се отменя;
г) след Приложение № 5 се създава Приложение № 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 8, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция за § 9, който става § 10:
„§ 10. В Закона за животновъдството се правят следните изменения и допълнения:
1. Членове 14-14е се отменят.
2. В чл. 38д:
а) в ал. 1 думата „Класификаторите” се заменя с „Кланиците”;
б) ал. 2 се отменя.
3. Членове 51а и 52б се отменят.”
Параграф 10 е по вносител, подкрепен е от комисията.
Направено е предложение от народните представители Пенко Атанасов и Радослав Илиевски да се създаде § 11 в Преходните и заключителните разпоредби, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде § 12:
„§ 12. В Закона за рибарството и аквакултурите се създава чл. 4а:
„Чл. 4а. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите определя с решение видовете държавни помощи в областта на рибарството, съгласно изискванията на законодателството на Европейския съюз в областта на държавните помощи.
                (2) Министърът на земеделието и горите уведомява Европейската комисия за планираните нови схеми за помощ или индивидуални помощи или съществени промени на съществуващи държавни помощи, подлежащи на уведомяване съгласно чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност.
                (3) Министърът на земеделието и горите поддържа регистър на разрешените от Европейската комисия държавни помощи и регистър на минималните помощи, предоставяни в съответствие с разпоредбите на Регламент 1860/2004.
                (4) Държавен фонд „Земеделие” прилага разрешените от Европейската комисия схеми на помощ или индивидуални помощи и минималните помощи.
                (5) Условията и редът за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по Преходните и заключителни разпоредби. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Преходните и заключителни разпоредби.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Преходните и заключителни разпоредби са приети, а с това изцяло на второ четене Законът за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ.
Заповядайте да прочетете становището на Комисията по правни въпроси, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, № 654-01-133 от 25 октомври 2006 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 2 ноември 2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, № 654-01-133 от 25 октомври 2006 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
На заседанието присъстваха: госпожа Светла Бъчварова, заместник-министър на земеделието и горите, госпожа Галина Маринска – от Правния отдел на Министерския съвет, господин Стилиян Баласопулов, председател на Националния съюз на трудовопроизводителните кооперации, госпожа Лилия Велева, главен юрисконсулт на Националния съюз на трудовопроизводителните кооперации, и госпожа Диана Георгиева Цекова-Гъдева, представител на Централния кооперативен съюз.
От името на вносителите народният представител Янаки Стоилов представи основните цели и мотиви на законопроекта. Той изтъкна, че законопроектът се опитва да разреши натрупани проблеми, които могат да бъдат отнесени към три групи: едната част засяга трудовопроизводителните кооперации; другата се отнася до проблеми на организацията на кооперациите и взаимоотношенията между кооперациите и кооперативните съюзи, в които те участват; третата група промени се стремят да отговорят на проблеми, свързани с прилагането на Закона за кооперациите в годините 1991-1999 г. – най-вече до законовите решения за възстановяване на прекратени и заличени кооперации.
Вносителите отчитат факта, че законопроектът поставя и въпроси с дискусионен характер, които биха намерили решение при неговото окончателно обсъждане и приемане.
Един от въпросите се отнася до предвиждането за налагане на глоба на лица, които не са издължили рентните вноски на членовете на кооперациите. Необходимо е да се намери процедура и органи или организации, които да констатират нарушенията и които да издават наказателните постановления.
Друг проблем е възстановяването на имущество на кооперации, когато това се отнася до сгради и прилежащите към тях терени. В редица случаи са налице фактически обособени пространства около тези сгради, но се оказва, че кооперации, които са възстановили собствеността върху сградите, не могат да се ползват от сервитута, от земя, която им е принадлежала.
Трета група въпроси се отнася до едно предлагано ограничение – средствата, които са получени от кооперацията при продажба на недвижими имоти и дълготрайни материални активи, да се използват само за погасяване на задължение към държавата и за инвестиции. Това е отговор на разпространената практика много кооперации да съществуват, докато се разпродаде тяхното имущество и после те практически прекратяват дейността си, макар че юридически продължават да съществуват.
Последната група предложения се отнася към режимите на осъществени вписвания на кооперации до влизане в сила на действащия Закон за кооперациите. В момента съществуват рискове по отношение на някои възстановени кооперации отново да се стигне до заличаването им. Колкото и да е деликатна тази материя, тъй като тя стои на границата между законодателните функции и функции на органите на съдебната власт, законопроектът цели да се запази съществуващото положение, без да предвижда удължаване на срока за предявяване на нови искания за възстановяване на кооперации.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Елеонора Николова, Надка Балева, Елиана Масева, Огнян Герджиков, Христо Бисеров, Борислав Ралчев, Мая Манолова.
Като цяло законопроектът бе подкрепен, като същевременно бяха изказани бележки и възражения по отделни негови части и разпоредби.
Първата група резерви по предложения законопроект се отнася до предлагания правен режим по отношение на националните кооперативни съюзи и критериите, които се използват за тяхното легално определяне. Народните представители обърнаха внимание, че понятието „Национален кооперативен съюз” се определя чрез понятието „териториален кооперативен съюз”, без да е изяснено неговото съдържание.
Втората група бележки се отнася до налагане на глоба от неизплащане на полагаща се рента на член-кооператори. Задължението за изплащане на рента и правото за получаването й е в сферата на гражданското и дружествено право, поради което тези права могат да се защитят по общия исков ред, без да се въвежда административнонаказателна отговорност.
Изразиха се резерви и по отношение на предлаганата законова презумпция за кооперативна собственост да се смятат сградите и постройките, изградени от кооперациите и кооперативните съюзи до 13 юли 1991 г., включително и прилежащите им терени. Изтъкна се, че така се създават предпоставки за колизия на права в случаите на различна собственост върху земята и сградите и постройките.
Като дискусионен въпрос се очерта и предлаганият императивен ред, по който средствата, получени от кооперацията при продажба на недвижими имоти и дълготрайни материални активи, се използват само за погасяване на задължения към държавата и за инвестиции. Народните представители подкрепиха мотивите на вносителите по отношение на обстоятелството, че по този начин се защитават интересите на кооператорите и на държавата, но заедно с това се достига до законово ограничаване на въпроса, който е в обсега на кооперативната автономия.
Дискусия предизвика предложението за правния режим на вписванията на възстановени кооперации и кооперативни съюзи. Съществува практика на Конституционния съд, според която е недопустимо ревизиране действието на актове на органи на съдебната власт по законодателен ред. Същевременно се изтъкна, че предлаганите промени целят разрешаване на проблем, предизвикан от действието на предходните закони за кооперациите от 1991 г. и от 1999 г., както и от противоречивата съдебна практика по тях. С въвеждането на фигурите на “възстановена кооперация” и “новоучредена кооперация” се създадоха неясноти по отношение на това кой точно е правният субект, на когото следва да се възстанови отнето или одържавено имущество в периода след 10 септември 1944 г.
Налице са дори парадоксални решения, според които държавни предприятия, към които е преминало отнето от кооперациите имущество, да се обявят за правоприемници на тези кооперации.
Част от народните представители изказаха становище, че материята, съдържаща се в общия законопроект, трябва да се разглежда от Комисията по правни въпроси като водеща комисия, за да се обърне специално внимание на обсъдените въпроси с правни специфики, изискващи юридическа компетентност.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 11 гласа “за”, 1 “против” и 2 “въздържали се” подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, № 654-01-133 от 25.10.2006 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители, и предлага на народните представители да го приемат.”
По другите два законопроекта:
“Доклад
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, № 654-01-47, внесен от Добромир Христов Гущеров и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, № 654-01-59, внесен от Младен Червеняков и група народни представители
На свое заседание, проведено на 1.06.2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Добромир Гущеров и група народни представители, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на правосъдието госпожа Сабрие Сапунджиева, господин Т. Драганов – главен секретар на ЦКС, и господин Баласопулов – представител на Съюза на ТПК в Република България.
Народните представители се запознаха с мотивите и целите на двата законопроекта. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Добромир Гущеров и група народни представители, има за цел да подобри уредбата на отношенията, свързани с:
- контрола върху дейността на председателите на кооперации;
- отговорността на изборните органи на кооперациите;
- финансовия контрол върху дейността на кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи.
В този смисъл законопроектът предвижда две групи изменения в Закона за кооперациите.
Първата група е свързана с нормативни промени, имащи за цел засилване на отговорността на ръководните органи на кооперациите.
Втората група промени е насочена към установяване на реален финансов контрол върху дейността на кооперациите. В тази насока се въвежда изискване за извършване на финансови ревизии на кооперациите на всеки тригодишен период, като се предлага финансовите ревизии да могат да се извършват и от органите на Държавен вътрешен финансов контрол. Предвижда се изрично прилагане на Глава тридесет и първа от ГПК “Производство по финансови начети” по отношение актовете за начет на финансово-контролните органи на кооперативните съюзи.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Младен Червеняков и група народни представители, предвижда изменения и допълнения, свързани с:
- конкретизиране на процедурите по приемане и изключване на член-кооператори;
- свикване и провеждане на общо събрание на кооперацията;
- избор на органи на кооперацията;
- дефиниране на сроковете за провеждане на редовни и извънредни общи събрания на кооперациите;
- промяна в разпоредбите по охрана на кооперативното имущество.
Целта на предлаганите изменения и допълнения е да се избегнат пропуските в действащия Закон за кооперациите и да се създадат условия за развитие и дейност на кооперациите в страната.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Яне Янев, Надка Балева, заместник-министърът на правосъдието госпожа Сабрие Сапунджиева, господин Драганов и господин Баласопулов.
Народните представители подкрепиха като цяло представените законопроекти, като същевременно поставиха и някои проблеми, които следва да намерят законодателно решение. Като такива се очертават законово определеният кворум за избор на председател на кооперация; необходимостта или не от легално дефиниране на различните видове кооперации, което да отчете спецификите на отделните видове кооперации; правният режим на възстановените кооперации и кооперациите, които не са прекратявали своята дейност по отношение на тяхното имущество – налично или подлежащо на кооперативна реституция.
След приключване на дебата Комисията по правни въпроси подложи на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Добромир Гущеров и група народни представители, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
С 8 гласа “за” и 1 “въздържал се” Комисията по правни въпроси подкрепи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Добромир Гущеров и група народни представители.
Комисията подкрепи единодушно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Младен Червеняков и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има становище на Комисията по земеделието и горите. Заповядайте, господин Върбанов, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ:
“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите, относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, № 654-01-133, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 1 ноември 2006 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
В работата на комисията взеха участие заместник-министрите на земеделието и горите Светла Бъчварова и Димитър Пейчев, представители на Националния съюз на земеделските кооперации в България, както и експерти.
По законопроекта е постъпило писмено становище от Министерство на земеделието и горите, с което проектът се подкрепя по принцип, като се предлагат и няколко текста с редакционен характер.
Законопроектът беше представен от вносителя господин Янаки Стоилов. Основно предлаганите изменения се свеждат до следното:
- създава се синхронизация между Кодекса на труда и Закона за кооперациите относно правото на член-кооператорите в трудовопроизводителните кооперации да работят по трудови правоотношения;
- създава се регламент относно собствеността на сгради, построени от кооперативните организации до 13 юли 1991 г., както и на прилежащите към тях терени;
- предлагат се промени, свързани с организацията на работата на кооперациите и техните съюзи;
- въвежда се задължение получените средства от продажбата на кооперативни имоти и дълготрайни материални актови да се използват само за погасяване на задължения към държавата и за инвестиции;
- предлагат се промени в областта на възстановяването на иззето и одържавено кооперативно имущество, които имат за цел да създадат условия за преодоляване на различните тълкувания от страна на правоприлагащите органи в тази област.
Народните представители, взели участие в дискусията, се обединиха около идеята, че с този законопроект се регламентира материя в Закона за кооперациите, която не е обхваната от законопроектите, внесени съответно от Димитър Гущеров и група народни представители, и от Младен Червеняков и група народни представители. Изказани бяха становища в подкрепа на законопроекта относно създаването на ясен регламент за собствеността на кооперативните организации. Дискусионно беше поставен въпросът относно предлаганото решение средствата от продажбата да бъдат разходвани съобразно предлаганото със законопроекта решение.
По станалите разисквания на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Янаки Стоилов на 25 октомври 2006 г.
Това становище е прието със 17 гласа „за”, „против” – няма и 2 „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за становищата по другите два законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Добромир Гущеров и група народни представители на 5 април 2006 г., и законопроекта, внесен от народния представител Младен Червеняков и група народни представители, на 11 май 2006 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 8 юни 2006 г., на което обсъди двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесени съответно от Добромир Гущеров и група народни представители и от Младен Червеняков и група народни представители.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите Светла Бъчварова и експерти.
По законопроектите са постъпили становища от Министерството на земеделието и горите, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, от Националния съюз на трудовопроизводителните кооперации, както и от Централния кооперативен съюз. Общото в становищата е, че те не са отрицателни и съдържат множество редакционни и смислови предложения.
Законопроектите бяха представени от вносителите си.
По законопроекта, внесен от Добромир Гущеров и група народни представители, основно предлаганите изменения се свеждат до следното:
- създава се забрана за извършване на конкурентна дейност;
- засилва се финансовият контрол върху дейността на изборните органи на кооперациите;
- въвежда се изискване за извършване на финансови ревизии на кооперациите в тригодишен период.
По законопроекта, внесен от Младен Червеняков и група народни представители, основно предлаганите изменения се свеждат до следното:
- промени относно управлението на кооперациите и начина на избиране на ръководни и контролни органи;
- уеднаквява се продължителността на мандата на ръководните и контролни органи на кооперациите и на кооперативните съюзи;
- създава се забрана за извършване на конкурентна дейност;
- въвежда се ежегодна членска вноска;
- предлага се промяна, свързана с охраната на кооперативното имущество.
Народните представители, взели участие в дискусията, се обединиха около идеята, че е наложително да бъдат направени промени в Закона за кооперациите и че двата законопроекта следва да бъдат подкрепени. Успоредно с това бяха направени критични бележки и по двата законопроекта, които ще намерят отражение в предложенията за изменения и допълнения на общия законопроект.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
Това становище е прието със 17 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Има становище на Комисията по европейска интеграция.
Има ли председател, заместник-председател или член на комисията, който да прочете становището?
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ, от място): Те са в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те са в Европа, ама ние сме в България! (Оживление.)
Господин Червеняков, заповядайте, едва ли е удобно да прочетете становището по Вашия законопроект, но какво да се прави?
ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: По необходимост ще го прочета.
„На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
Законопроектът бе представен от господин Червеняков.
Целта на законопроекта е синхронизиране на Закона за кооперациите с Регламент на Съвета № 1435/2003 от 22 юли 2003 г. Законопроектът е насочен и към хармонизиране на нашия закон с други международни актове – Насоки на ООН за създаване на среда, подпомагаща развитието на кооперациите, Препоръка № 193 на Международната организация на труда за насърчаване на кооперациите и Декларацията за кооперативна идентичност, приета от Международния кооперативен съюз. Той е съобразен с опита на редица страни – членки на Европейския съюз. Отчетена е и практиката на българските кооперации по прилагането на закона.
Регулираната материя попада в обхвата на Глава пета "Дружествено право". Приемането на законопроекта се налага предвид обстоятелството, че с влизането на България в Европейския съюз Регламент № 1435/2003 ще бъде директно приложим у нас и ще има задължителна сила за българските кооперации.
Предложеният законопроект не е съобразен с Директива на Съвета 2003/72 от 22 юли 2003 г. за допълване на статута за европейско кооперативно общество с оглед участието на наети лица, която влиза в сила на 18 август 2006 г.
Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният законопроект отговаря на изискванията на Регламент № 1435/2003 г.
С оглед на изложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да подкрепи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Младен Червеняков и група народни представители на 12 май 2006 г., с 8 гласа "за" и един "въздържал се", като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Единият от законопроектите е разпределен на Комисията по бюджет и финанси. Тя не е водеща комисия. До този момент няма доклад на тази комисия, но няма пречка да започнем разискванията по тези три законопроекта.
По първия законопроект с вносител Добромир Гущеров и група народни представители има ли желаещ от вносителите да представи законопроекта?
Господин Гущеров, заповядайте.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Предлаганият законопроект има за цел да подобри уредбата на отношенията, свързани с контрола върху дейността на председателите на кооперации, отговорността на избраните органи – председател, управителен и контролен съвети и финансовия контрол върху дейността на кооперациите, кооперативите и междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи. На практика този законопроект е плод на всички онези обсъждания и срещи както с представители на отделни кооперации и техните организации, така и с много член-кооператори, които изразяват мнения и становища, свързани с подобряване на тази дейност и контрола върху органите за управление на кооперациите.
Освен това много важен е моментът за финансовия контрол върху кооперациите.
Другият много важен момент е, че на практика в редица кооперации е налице един явно изразен, но така или иначе момент, който не може да бъде самостоятелно преборен от членовете на кооперациите – парадоксалната икономическа формула, при която се купува скъпо и се продава евтино. Това води до декапитализация на кооперациите, до всички онези финансови проблеми, пред които те са изправени. Не са малко и случаите, при които съпътстващите дейности, свързани с представителите на ръководството на кооперациите, водят до тяхното ликвидиране. Именно затова сме се опитали да предложим всички тези аргументи с цел защитаване на интересите на член-кооператорите в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Гущеров.
Следващият законопроект е с вносител Младен Червеняков и група народни представители.
Господин Червеняков, заповядайте да представите внесения от Вас законопроект.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Въпреки че Законът за кооперациите е приет през 1999 г. и изменен през 2003 г., в неговото приложение възникнаха редица проблеми, които следва да бъдат отстранени, за да не създават затруднение пред кооперативното движение.
Внесеният законопроект от мен и група народни представители от повечето парламентарни групи има за цел да отстрани тези недостатъци и, от друга страна, да синхронизира Закона за кооперациите с действащите европейски стандарти в тази насока, които бяха посочени и в прочетеното от мен становище на Комисията по европейска интеграция. Предложенията се насочват в няколко основни групи.
Първата група е свързана с управлението на кооперациите. Знаете, че съгласно действащия закон за избирането на председателите на кооперативни съюзи или на кооперации се изисква квалифицирано мнозинство от две трети. Често пъти това създава огромни практически затруднения, което налага общите събрания да продължават някой път 2-3 седмици, а някой път и повече, ако има повече кандидати. Затова ние предлагаме председателите на кооперативните съюзи и кооперации да бъдат избирани с обикновено мнозинство от една втора от членовете на Общото събрание.
На второ място, съществува очевидно несъответствие между мандатите на представляващите или председателите на кооперации и на кооперативни съюзи и съответните управителни органи. Те са съответно три и четири години. Ние предлагаме тези мандати да бъдат уеднаквени с оглед по-добра работа на управителните органи на кооперациите, като този мандат бъде общо четири години за всички от тях.
Наред с това са направени редица предложения, свързани с подобряване дейността на кооперациите и засилване отговорността на членовете на управителните органи. В специална глава с наименование “Забрана за конкурентна дейност” е въведено изискването от Търговския закон, който важи за членовете на управителните органи на акционерни дружества.
Членските взаимоотношения на кооперациите се усъвършенстват, като се предвижда задължителна вноска в кооперативните съюзи на съответните кооперации.
Не на последно място, е свързано и с процедурите по отношение на кооперативното имущество, като се предлага да бъде възстановена разпоредбата, отпаднала с отмяната на чл. 2, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, която гласи: “Не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативни организации, на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 1991 г., включително и прилежащи терени”.
Предлага се и промяна в процедурата за ликвидация на кооперациите.
Искам да кажа, че този законопроект е обсъден с над 800 кооперации – членки на Централния кооперативен съюз, а така също с Националния съвет на земеделските кооперации в България и с Националния съюз на кооперациите на инвалидите.
Разбира се, че са внесени още два законопроекта. Мога да кажа, че те отразяват различни гледни точки. От една страна, мнението на трудово-производителните кооперации, какъвто е законопроектът на господин Янаки Стоилов, и на земеделските кооперации, какъвто е законопроектът на господин Гущеров.
Мисля, че сложността на този законопроект, обхващащ дейността на различни видове кооперации, а същевременно нетретиращ изключително важната материя за кредитните кооперации, се нуждае от изменения и допълнения, като мисля, че е напълно възможно на второ четене трите законопроекта да бъдат обединени, така че да се намери един общ правен режим за кооперациите в България, който в удовлетворителна степен да отговори и на европейските изисквания, и на нуждите на практиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Господин Стоилов, заповядайте да представите внесения от Вас законопроект.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Не се налага да правя подробно представяне на законопроекта, тъй като становищата на комисиите, които са ги обсъждали, мисля, че ви дават добра ориентация и за тяхното съдържание, и за основните въпроси, които бяха предмет на дискусията.
Искам само да отбележа, че законопроектът, който сме внесли с колегите народни представители, засяга три групи въпроси.
Първата се отнася до устройствени правила, които определят дейността на кооперацията и на кооперативните съюзи. Всеки един от трите законопроекта поставя такъв род проблеми и това е потвърждение за тяхната актуалност.
Втората група въпроси в по-голяма степен се отнасят до дейността на трудовопроизводителните кооперации.
Третата група проблеми са със сложно юридическо естество – те се отнасят до възстановяването на кооперации, респективно на тяхно имущество. Тъй като самата правна уредба, която е действала в периода 1991-1999 г., не е особено сполучлива, а още по-големи проблеми е породила противоречивата съдебна практика, се налага да бъдат създадени някои разпоредби, които да предотвратят повторното заличаване на кооперации, които вече веднъж са били възстановени и съществуват като правни субекти.
Трите законопроекта в значителна степен се допълват, а не се конкурират в своето съдържание. Тяхното наличие е потвърждение за важността на темата. Отсега мога да кажа, че тези изменения сигурно не след дълго ще бъдат последвани и от други промени, което отразява динамиката на отношенията и сложността в предлаганите решения.
Трябва да си даваме сметка, че проблемите на кооперациите могат да бъдат решени по-добре не само чрез промени в устройствения Закон за кооперациите, а чрез продължаващо подобряване на финансово-икономическата среда, в която те действат. Кооперациите са организации, които в по-голяма степен са подложени на публичен контрол, за разлика от някои други икономически субекти, което често ги поставя в по-трудна среда от гледна точка на лоялна и нелоялна конкуренция при осъществяване на една и съща дейност.
Заедно с това не бива да спестим и редица злоупотреби, които са извършени, а и продължават да се извършват в някои от кооперациите, което води до засягане на правата и интересите на самите кооператори или на лица, които са били членове на кооперации.
Затова един от проблемите, който се поставя в нашия законопроект, е за финансовия контрол, за разпореждането с активи. Вярно, че то налага определено ограничение за целите, за които могат да се използват средствата, придобити от такива разпоредителни сделки. Нека да бъде продължена дискусията по тези въпроси, както и по това да се санкционира неправомерното неизплащане на полагащата се рента, проблемите с възстановяването на имуществото, специално на сградите, и проблемите, които се отнасят до затвърждаване на вече направените вписвания на възстановени кооперации.
Това са въпросите, които, надявам се, ще продължим да обсъждаме между двете четения, ако законопроектите бъдат подкрепени и се създаде обобщен законопроект.
Аз приканвам колегите от Комисията по правни въпроси и от Комисията по земеделието и горите със своята активна работа да допринесат за постигането на достатъчно добри разрешения на поставените въпроси.
Ние можем да спорим по част от предлаганите решения, но мисля, че никой няма да оспори поставените в законопроектите въпроси като актуални и нуждаещи се от законодателна уредба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Откривам дискусията по трите законопроекта.
Имате думата, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да изразя положителното си становище от името на нашата парламентарна група и към трите законопроекта.
Както беше споменато тук, те не се конкурират помежду си, а взаимно се допълват. Смятам, че предложенията по трите законопроекта са продиктувани от наложената практика и проблемите, които съпътстват тази практика.
Приветствам също така и желанието да се въведе по-голяма финансова дисциплина и по-голяма финансова отговорност към управителните органи.
През 2003 г. смятам, че направихме една грешка с промените в този закон, когато либерализирахме малко тези отношения. Злоупотребите веднага излязоха на бял свят.
Бих желал да приветствам също така и забраната за конкурентна дейност от хората, които заемат високи постове във въпросните управителни органи на кооперациите. Едно от най-големите нарушения в момента, с което се сблъскваме и предполагам, че всеки един от народните представители знае за това от посещенията на член-кооператори в своите приемни и е занимаван с този проблем, това е развиващата се конкурентна дейност от членове на управителните органи с цел придобиване на лична изгода.
Бих желал също така да кажа няколко думи по отношение на направеното предложение средствата от продажба на дълготрайни активи да бъдат използвани само по две направления – първото направление е издължаване на задълженията на кооперациите към държавата и за закупуване на нови трайни активи или за инвестиции. Масова практика е кооперации със затихващи функции да функционират до окончателната разпродажба на всички материални активи, като разбира се, средствата от тези материални активи биват използвани за разпределение именно между членовете на управителните органи, за получаване на заплати от председателите и от съответната администрация на кооперацията. Сега е моментът тази практика, която се наблюдава почти навсякъде в страната да бъде прекратена.
Искам да акцентирам върху още един въпрос, който е засегнат, а именно санкциите за неизпълнените ренти. Също масова практика е една голяма част от кооперациите да не се издължават, да не спазват договорните отношения с член-кооператорите и със собствениците на земеделски земи. Смятам, че на прага на Европа ние трябва да прекратим тази масова практика.
Ще подкрепим законопроекта на първо четене и се надявам да бъдат подкрепени нашите предложения между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, кооперативното движение в България се нуждае от специално уважение – първо, заради това, че в условията на социализма то имаше своята уникалност. Все пак имаше членствени правоотношения и известна самостоятелност, доколкото тоталитарният режим позволяваше това.
След демократичните промени обаче ние останахме, бяхме и сме, предполагам, че и за в бъдеще ще сме, тъй като все още нямаме концепция по отношение на нашия принос към тези хора, които дадоха доброволния си труд в производителните кооперации, в потребителните кооперации. Този дълг се състои именно в това, че на тези хора трябваше съответно да бъде създадено условие, при което да почувстват, че техният положен труд е овъзмезден по някакъв начин, че вложеното от тях не е загубено и че тази форма като организация има бъдеще. Според мен тя е рационална и може да събере усилията на хора, които искат да се трудят и да се обединяват в подобни корпоративни организации с членствени правоотношения.
Това, което ми прави впечатление в трите законопроекта, наистина е известно усилие да бъде подобрена правната рамка, правната регламентация за съществуването на кооперациите.
В законопроекта на господин Червеняков наистина има нещо много добро. Това е забраната за конкурентна дейност. Това е пренесена практика, която според разпоредби в други закони в Република България се оказва удачна като възпираща, морализираща и мобилизираща.
Освен това в законопроекта на господин Гущеров предвидените от него финансови ревизии и приспособяването на действащите норми в ГПК към тези процедури и Законът за финансовия контрол също така е една стъпка напред, за да се дисциплинират и потребителните, и трудовопроизводителните кооперации.
Не такова като цяло е отношението ни обаче към третия законопроект. Това е законопроектът, с който се внасят не много промени, които имат революционен и според мен антиправен характер. За какво става дума?
Става дума за това, че с този законопроект добрата идея, в добрия смисъл да се подобрят някои от разпоредбите, всъщност се внасят допълнителни затруднения и се внасят текстове, които откровено имат антиконституционен характер. Някои от добрите идеи са и незавършени. Това се отнася примерно до идеята да се налага санкция на лица, които не разплащат полагащата се рента. Предвидена е санкция, а не е предвидена процедура, нито механизъм. Ние като юристи знаем, че в този случай без процедура и механизъм става дума само за една мъртва норма.
Освен това в този законопроект по отношение специално на трудовопроизводителните кооперации силно критикувано беше в комисията и според мен е закрепена една несправедливост - в управителните съвети на трудовопроизводителните кооперации да не се предвижда онзи минимален брой от така наречените инвалиди, които активно да участват в управлението. Знаем, че това са кооперации, които обединяват труда именно на такива хора. С този законопроект се предвижда тази норма да бъде премахната. Според мен това е дискриминация и незачитане възможността именно тези хора да се чувстват пълноценни, включая не само с труда си, но и в управлението на кооперациите.
Една от най-смущаващите декларативни норми е, че сградите и постройките, които били изградени със средства на кооперациите до м. юни 1991 г., били собственост на кооперациите. Чухте от господин Червеняков, който също пренася тази норма в неговия проект, че това било една реплика на отменения Закон за общинската собственост, който предвиждал, че общинска собственост било всичко освен това, което е на кооперациите.
Считам, че от чисто юридическа чистота и правно отношение към проблема подобни текстове в законите в Република България не могат да съществуват. Каквото и да записваме в законите то подлежи на доказване. И господин Червеняков, както и господин Стоилов добре знаят това. Добре знаят, че в съдилищата има спорове, че тази норма няма да помогне на нито една от спорещите страни, ако липсват достатъчно доказателства и аргументи за това, че построеното в действителност е кооперативна собственост.
Освен това в конфликт с Конституцията влиза и текстът, че само националните кооперативни съюзи могат да представляват членовете си в Икономическия и социален съвет. Доброволното сдружаване изключва подобни дефиниции. Всеки може да представлява, ако законът със своите регламенти, критерии и изисквания позволява това, но тази декларация наистина влиза в дисонанс с конституционната норма. Считам, че както и увлеченията ни в други закони, така и това практическо предложение трябва да бъде дефинирано до смисъла, че могат да бъдат представлявани съгласно волята и изискванията на закона, който регламентира самия Икономически и социален съвет.
Освен това много спорен беше въпросът, свързан с вписванията на възстановените кооперации и кооперативни съюзи, включително и на новоучредените и отделно прокламацията със законова норма, че дали те са били отказани или не, те са действителни.
Колеги, става дума за това, няма да се простирам в дълбочина, но това е един действително голям правен проблем и не прави чест на Народното събрание, че по този начин може да решава проблемите, защото Народното събрание се превръща всъщност в четвърта инстанция на съдебната власт.
Не може съдебната власт да бъде елиминирана чрез подобни текстове в закона, тъй като има решения на съда, в които се казва, че някои от вписванията са недействителни или че те са отказани. С този текст ние не можем да дерогираме един съдебен титул, като напишем декларативен текст.
С тези думи искам да ви кажа, както и с тези критики, включая и за антиконституционност на текстовете, аз и в Комисията по правни въпроси заявих, че подобен законопроект не може да бъде подкрепен от Демократи за силна България. Затова ние ще гласуваме против и като продължение обаче на мисълта си ще кажа, че рационалното от другите два законопроекта може да бъде прието. Идеята да се развива кооперативното движение и идеята то да получи своя смисъл не е посоката, която в момента получаваме с внесените законопроекти. Това е само един малък фрагмент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Госпожо Николова, заповядайте. Имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също смятам, че е навременно внасянето на поправки в Закона за кооперациите, защото в условията на преход те не успяха да докажат голяма част от своята собственост и много голяма част от нея загубиха. Най-жестокото, което се случи, е, че много хора, които са участвали с вноски и с труд, очаквайки сега в тези трудни години да получат част от имущество във вид на ликвидационна квота или във вид на допълнителна рента, всъщност не получават нищо.
Не мога да се съглася, че текстът, който господин Янаки Стоилов и група народни представители от БСП внасят, урежда по справедлив начин въпросите, които се натрупват в производителните кооперации и най-вече в трудовопроизводителните кооперации. Държа пред себе си едно предложение от 1000 бивши член-кооператори на трудовопроизводителна кооперация “Колективен труд” – Бургас, където хората казват, че със своя труд са построили битов комбинат, модна централа, производствена сграда, 94 ателиета и магазини и всичко това сега се разпродава от една върхушка, от едно ръководство на ТПК, което няма нищо общо със съзидателния труд на тези хора. И до тях не достига нито стотинка, а тези нови управляващи ТПК-то практически са едни нови крезове, които имат невероятни жилища, пътуват, облагодетелствани са като отдават под наем за жълти стотинки кооперативно имущество. Това по никакъв начин не се отнася към хората, които са го създали.
И ако ние съумеем да направим един текст, който да е справедлив и който по някакъв начин да свърже трудово-производители кооперации с член-кооператорите, които са създали имуществото, ние ще можем да се поздравим, но този опит за съжаление в този законопроект не се е получил. Напротив, има текстове, които откровено не могат да бъдат подкрепени.
Аз се присъединявам към тезата, която госпожа Масева изложи, но не можем да не кажем, че при неплащане на полагаща се рента виновните лица се наказват с глоба. Нека да кажем какво е договорът за рента – той е договор. След като е договор начинът, по който трябва да бъде санкционирано едно лице, е познат на всички юристи и няма защо да обяснявам по какъв начин ще си получиш нещо, което ти се полага по силата на договор. Така записан този текст е пожелателен, защото действително няма процедура и няма начин, по които да установиш кои са виновните лица, оттам нататък да им наложиш наказание и те евентуално да твърдят пред някоя институция, че това наказание е неправилно наложено, неправилно са събрани доказателствата и е осъществен фактически състав на виновно неплащане на рента.
Повечето от текстовете са редакционни промени, както е в чл. 18 – промяната в § 4. Не възразявам, че е казано по-ясно по какъв начин се провежда общото събрание и кога могат някои въпроси да се гласуват тайно.
Категорично подкрепям идеята в чл. 20, ал. 3 да се запази някаква квота за инвалидите. Вярно е, че тя сега е една втора и това затруднява възможността да се направят действени ръководства на тези кооперации, защото тази дейност е свързана с много представителни функции, с много разпоредителни функции. Там действително трябва да има здрави, интелигентни и можещи хора, които да водят добре делата на кооперацията, но ние не можем въобще да изключим инвалидите, въобще да изключим слепите, глухите. Какво ще стане? Кой ги представлява тях? Затова е разумно все пак да се запази една квота – дали това ще бъде една трета или една четвърт, ние ще решим, но въобще да отпадне квотата за инвалиди според мен е дълбоко несправедливо и противоречи на идеята тези хора да се групират с оглед на обстоятелствата, че са лишени по някакъв начин от природата от някои неща. Оттам нататък ние да им назначим едно ръководство, което да експлоатира труда им, не мисля, че е добре.
Разбира се, че предлагания нов чл. 29 с ал. 3 и 4 създава една правна фикция, която по никакъв начин не издържа от законова гледна точка. Какво значи да запишем в закон, че изграденото от кооперациите и кооперативните съюзи до 13 юли 1991 г., включително и прилежащите терени – явно къде са нещата, са собственост на тези кооперации и съюзи? Ами това е все същото ние да кажем, че ЖСК-тата, които са получили право на строеж, притежават терена под кооперацията, защото те са също вид кооперации. Знаете, че сега е проблем дали терените под жилищните блокове трябва да бъдат предоставени на живущите в тях, с оглед да стопанисват прилежащите терени. Голям спор е дали трябва да се заплаща или не. Откъде накъде ние на едни кооперации изведнъж да кажем, че им подаряваме тези терени, ако те никога не са ги придобивали?
Следващата ал. 4 е още по-дискриминационна по отношение на правомощието и на характера на трудовопроизводителните кооперации – правото на общи събрания да вземат решения. Там се казва: средствата, получени от кооперациите при продажба на недвижими имоти, дълготрайни материални активи се използват само за погасяване на задължения към държавата и за инвестиции. Хората, които с труда си са създавали нещо в Бургас казват: не, вие трябва да спрете тези сделки докато не се реши въпросът с хората, които са създали това имущество. Откъде да сме сигурни, че кооперацията не се води към фалит и не се натрупват умишлено едни задължения, за да може след това да се продава? И какво се продава явно и какво отива неявно от хората, които извършват разпоредителните сделки – всички знаем, така че с норма на закон да дерогираш общо събрание на кооперацията за мен е просто неиздържано от правна гледна точка, каквато и да е.
Категорично съм против записването на нов параграф, по силата на който всички вписвания на възстановени кооперации, на новоучредени кооперации, извършени в търговските регистри да се считат за действителни. Това значи, че всичките висящи и в момента производства и всичките решения на съда ние с една норма на закона да кажем, че не могат да действат решенията на съда. Това просто никъде го няма и най-малкото в един парламент може да се говори по този начин.
И накрая искам да кажа, че не мога да разбера защо се пледира толкова много в Кооперативния съюз, в ЦКС специално да се съсредоточи такова огромно имущество, когато Кооперативният съюз по принцип няма как да има нещо общо със създаването на тези материални активи. Вижте какво е записано в § 45: Кооперативните съюзи са правоприемници на членувалите в тях прекратени и заличени кооперации, кооперативни съюзи, които не са се възстановили.
Аз съм съгласна, че държавни предприятия и други субекти успяха, ползвайки недостатъчно добре разписаните норми на Закона за кооперациите, да вземат много кооперативно имущество. Съгласна съм, че това е била истинската тревога на господин Янаки Стоилов и на неговите колеги – да направим така, че кооперациите да получат това, което е тяхно, но според мен опитът е изключително несполучлив. Още по-несполучлив е тогава, когато ние кажем, че тези, които не са успели да докажат пред съдилищата, че са възстановени кооперации, които не са успели да докажат своето имущество, ние в един момент да го прехвърлим на една върхушка, която да получи един актив, който по никакъв начин не й се следва, защото не е доказано правоприемство на този кооперативен съюз с кооперациите, които са създали материалните активи.
С оглед на това аз по принцип се присъединявам към духа, към начина, по който са разсъждавали колегите, да се създадат изменения в Закона за кооперациите, но мисля, че между първо и второ четене пред нас предстои много работа. В този смисъл правя и предложение между първо и второ четене да се даде максималният срок от три седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, добре е, че се води сериозна дискусия по този законопроект. Добре е, че увлечени в приемането на редица закони, свързани с членството на България в Европейския съюз, се поставят и проблеми, които засягат в значителна степен големи групи български граждани. Такъв именно е Законът за кооперациите.
По повод на някои от изказаните възражения мисля, че дължим отговор. Специално за рентата мисля, че в тази част бележката е основателна – за необходимостта от предвиждане на процедура за констатиране и санкциониране. Според мен става дума по-скоро за необходимост от развитие на тази разпоредба, а не за оспорване на нейната целесъобразност, когато това се превръща в масова практика не само от страна на кооперации, но и на арендатори, на наематели, когато на по-голямата част от хората, които са предоставили свое имущество или самите те са членове на кооперацията, не се заплащат полагащите се рентни вноски. В случая няма пречка да се съчетае общият ред на гражданската отговорност с налагането на административни санкции.
По въпроса за сградите и постройките, тъй като повечето от останалите възражения смятам за неуместни или поне за недостатъчно обосновани. По едно и също време в България за първи път се създаде ясно разграничение на държавна общинска собственост и заедно с това беше обособена и собствеността на кооперациите. Разбира се, в случаите, когато някой разполага с титул за собственост и се установи, че тази собственост принадлежи на определени лица – на държавата или на общините, текстът, който тук е записан, няма да послужи като основание за възстановяването. Но ако кооперациите имат първични документи, така както различни видове документи – невинаги и само нотариални актове, послужиха за възстановяване на собственост на други лица и организации, ние ще трябва тези случаи да ги отчитаме по силата и на тази законова разпоредба. Когато никой друг няма титул за собственост, а се докаже, че тази собственост е изградена от кооперациите, те да могат да претендират за посочените обекти.
За Националния кооперативен съюз като представител на кооперациите в Икономическия и социален съвет. Аз мисля, че ако няма такава разпоредба, това означава, че кооперациите въобще няма да бъдат представени в Икономическия и социален съвет, а не че се препятства представителството на едни за сметка на други. Този Икономически и социален съвет не е безкраен като представителство и ние трябва да уредим възможността на различните групи организации реално да бъдат участници в него чрез представителните организации, в които се предвижда те да участват.
Темата за вписванията наистина е много сложна. Ние си даваме сметка, че тя стои на границата между законодателната компетентност и компетентността на съдебните органи, но моля ви, поне вие, представителите отдясно – от СДС, от ДСБ, защото тази нормативна каша до известна степен беше забъркана още от уважаемия господин Лучников, който беше инициатор, автор на много от промените, които залегнаха в предишните закони за кооперациите. Нека да бъде вечна неговата памет, той е един от хората, които коректно са работили с добри мотиви, но факт е, че самите нормативни разпоредби създадоха проблеми. По-нататък тези проблеми се задълбочиха от съдебната практика и аз не знам как да квалифицирам – освен като абсурд, ситуацията, когато едно предприятие, което е одържавило имуществото на кооперацията, след това е било обявено за неин правоприемник?! Аз не знам дали подобно положение съответства на някаква правна и житейска логика, за да казвате, че ние не трябва да се стремим да отговорим на всички тези проблеми.
Аз се опитвам тук не да решавам някакви отделни проблеми, а дори в качеството, което днес имаме, да внесем повече яснота и повече прецизност в правната уредба, пак казвам, твърде проблематизирана в изминалите години. И затова ви призовавам и вие да се включите в това усилие. Не да търсим повода да отхвърлим този проблем, а да кажете дали намирате по-добро решение от това, което предлагаме. Защото ние не искаме да върнем лентата и да започне отново процесът на удължаване на сроковете за възстановяване на имущество, тъй като не можем да си позволим четвърт век да се занимаваме с преоценка на миналите икономически отношения. И в това отношение нека да се търси и отговор на въпроса, който госпожа Николова постави.
Аз също имам писмо от такива членове на кооперации от Бургас, но те поставят един друг проблем - че те самите изглежда не са участвали в процеса на възстановяване, че това имущество в момента се управлява от други хора, а не от тези, които реално са го изградили. И ако намирате възможност, предложете такива разпоредби. Но в същото време да се оспорва ограничаването на хората, които управляват кооперациите, да злоупотребяват с имущество и да не го използват преимуществено за издължаване към държавата и за инвестиции е в противоречие с интересите на същите тези хора, които Вие тук цитирате като вероятно основателно ощетени. Така че нека те да си представят и пред Вас конкретните предложения, защото ние трябва да им намерим някаква правна форма, ако такава въобще съществува, освен да се присъединим към тяхното неудовлетворение за това, което е станало през изминалите години.
Затова смятам, че въпреки някои от въпросите, които разбираемо се поставят, тъй като те са твърде сложни от икономическо, от фактическо и от правно естество, ние трябва да продължим да търсим техните решения, за да преминем на друго ниво на решаване на проблемите на кооперативното движение, а не да си затваряме очите пред проблеми, които, пак казвам, съм създал не аз, а в много по-голяма степен са създадени от други норми и други практики в изминалите години.
Затова аз смятам, че израз на вашето отговорно отношение ще бъде, ако не само представители на мнозинството, но и вие намерите сили да подкрепите по принцип тези промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Госпожо Михайлова, заповядайте за изказване.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата, за да се обърна към народните представители с молба да подкрепят законопроекта, внесен от господин Червеняков и група народни представители, сред които съм и аз. Защото освен изложените така подробно аргументи и в доклада, и в представянето му от господин Червеняков бих искала да ви запозная с това, че тези промени ние ги готвихме доста дълго време и целейки хармонизация с европейското законодателство, проучихме подобно законодателство в над 15 държави, които определено имат традиции в кооперативното движение. Освен това предлаганите от нас промени бяха консултирани и обсъдени и в Правната комисия към Европейския кооперативен съюз, така че на ниво европейска хармонизация ние смятаме, че направените от нас предложения кореспондират с тези изисквания.
От друга страна, промените, които предлагаме в общия закон за кооперациите, ще дадат възможност в уставите на отделните видове кооперации да се прецизира това, което те биха искали да имат в своята дейност. Ние считаме, че по този начин в рамката на закона това ще им даде възможност по-лесно да го направят.
Безспорно е, че ние сме целили с тези промени да създадем така необходимата симетрия в мандатността на председателите на кооперации и на съюзи, симетрия в начина на избиране и освобождаване на член-кооператорите и, разбира се, изключително важната промяна, свързана с ликвидацията на кооперации и последствията от това, а именно задължението да се информира съответният регионален или браншови съюз, за да се избегне съществуващата за съжаление практика, когато определени кооперации умишлено се довеждат до един минимален брой членове, горе-долу отговарящ на едно или две семейства, и оттам те да решават какво да правят с едно имущество. Тази промяна, която ние предлагаме, дава възможност за един по-строг контрол при ликвидиране на имуществото или на съответната кооперация.
Аз смятам, че с тези промени, които предлагаме, наистина отговаряме на необходимостта от наложилото се от самите кооперации искане за някои законови промени, които пречат на ежедневната дейност. Аз искрено смятам, че народните представители ще подкрепят този законопроект, а, разбира се, възможността между първо и второ четене да се търси общото между трите законопроекта, усъвършенстването, е възможност и право, което ни принадлежи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроектите?
Още веднъж се обръщам към народните представители в пленарната зала – има ли желаещи да вземат отношение по законопроектите? Явно няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Ще поставя на гласуване, както изисква правилникът, всеки един от законопроектите по реда на внасянето им.
Първо, поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Добромир Христов Гущеров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 23.
Този законопроект с вносител Добромир Гущеров и група народни представители е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите с вносител Младен Червеняков и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 11.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кооперациите с вносител Младен Червеняков и група народни представители е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите с вносител Янаки Стоилов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 97, против 23, въздържали се 6.
И този законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите с вносител Янаки Стоилов е приет.
Обръщам се към госпожа Николова, която направи процедурно предложение, но според мен – преждевременно. Трябва водещата комисия с председател Васил Калинов да направи един общ законопроект от трите законопроекта, който ще бъде раздаден на народните представители, и от този момент започват да текат сроковете. Тогава може да се направи такова предложение.
Заповядайте за друго процедурно предложение, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя малко необичайно предложение – да променим водещата комисия. С всичкото уважение към Комисията по земеделието и горите, мисля, че тук текстовете са изключително от правно естество. Господин Стоилов се съгласи, че много от текстовете трябва да бъдат доработвани, най-вече в Комисията по правни въпроси. Затова правя предложение да се промени водещата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доста ме затруднявате, госпожо Николова.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Това, което не е отменено, не е забранено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаеми колеги, сами разбирате, че не е било особен предмет на желание от страна на Комисията по земеделието и горите този законопроект да бъде разпределен към нас като водеща комисия. Аз и моите колеги обаче се отнасяме към този проблем изключително отговорно със съображението, че всички поправки, които са правени в Закона за кооперациите през последните десетина години, са били дело на юристите.
Моите най-дълбоки уважения към всички юристи, но се оказа, че този въпрос трябва да се погледне от много по-прагматична гледна точка. Съгласен съм, че нормите трябва да бъдат изчистени, особено по тези теми, които бяха развити от госпожа Николова и госпожа Масева. Безспорно опитът и познанията на колегите от Комисията по правни въпроси са важни, затова с господин Стоилов сме се уточнили да работим оперативно и да се подпомагаме по много от въпросите, за да направим един работещ законопроект, защото в момента състоянието на кооперациите и кооперативното движение е такова, че са необходими действително норми, които да подпомогнат практическото решаване на въпросите, а не да бъдат само норми, които да стоят много добре само от гледна точка на правото, но да не отчитат реалностите и проблемите, които има в кооперативното движение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, първо ще отговоря на процедурното предложение на госпожа Николова. Всъщност господин Калинов направи обратно процедурно предложение.
Член 64 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи:
            “(1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите между постоянните комисии…”.
                “(4) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от вносителя на законопроекта и заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното събрание…”.
Правилникът е уредил този въпрос. Председателят е разпределил като водеща комисия и за трите законопроекта Комисията по земеделието и горите. Някой от вносителите, респективно заинтересованите, а всеки от народните представители може да бъде заинтересован, може да направи възражение пред председателя на Народното събрание, за да преразпредели законопроектите към съответна комисия.
Госпожо Николова, разбирам мотивите ви, но няма да подложа предложението Ви на гласуване.
Има думата за процедура господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Очевидно е, че няма да влизаме в правни спорове, но не мога да се съглася, че функциите, които правилникът е определил за председателя на Народното събрание, не могат да бъдат осъществени от пленарната зала – елементарен принцип на правото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така или иначе към този момент водеща комисия е Комисията по земеделието и горите. Чухте и председателя на комисията, който каза “Не ми взимайте законите”.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС, от място): Нищо не разбирам от земеделие, но това са правни въпроси.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Има принципи. Нека да ги спазваме.
Преминаваме към трета точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ. Вносители – Йордан Цонев, Йордан Мирчев и Петър Кънев.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Моля председателят на комисията да представи нейния доклад.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Първо ми позволете да направя едно процедурно предложение. Във връзка с първото четене на този законопроект предлагам да поканим в пленарната зала заместник-министър Савин Ковачев и изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Сабри Галип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Има повреда в електронната система за гласуване.
Който е съгласен с това процедурно предложение, моля да гласува с вдигане на ръка. Видимо мнозинство. Приема се. (Оживление.) Да влязат в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-132, внесен от народните представители Йордан Цонев, Йордан Мирчев и Петър Кънев  на 13 октомври 2006 г.
На заседание, проведено на 25 октомври 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
На заседанието присъстваха Корнелия Нинова – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, и Цвета Каменова – директор на Дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от народния представител Йордан Цонев.
С предложените изменения се цели:
Първо, да се предостави възможност на мажоритарните собственици на акции в търговски дружества със стратегическо значение с повече от 50 на сто държавно участие в капитала да закупят остатъчния пакет акции, ако това е предвидено със стратегията.
Второ, да се премахне съществуващата законова празнота, касаеща реда, по който лицата, закупили обособена част от приватизирано държавно или общинско предприятие, могат да получат концесия и да подпишат концесионен договор. Тази разпоредба засяга дружества, които са изпълнили преклузивния срок и са подали заявление за предоставяне на концесия върху отделни обекти, които са технологично свързани с обособените части.
С предложените изменения и допълнения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол от една страна ще се даде възможност на стратегическите инвеститори да закупят сто на сто от капитала на дружеството, което ще ги стимулира да запазят предприятията и да направят инвестиции в дългосрочен план, а от друга страна с предоставянето на право на купувачите на обособени части да получат концесия, ще се премахне възможността за прекратяване на приватизационни договори и евентуално предявяване на имуществени претенции срещу държавата за претърпени вреди и пропуснати ползи.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха следните въпроси: с направеното предложение стратегическите инвеститори да имат възможност да закупят остатъчния пакет акции; няма ли да се стимулира инвеститорът да поддържа изкуствено ниска цена на предприятието, за да изкупи миноритарния дял при най-изгодни за него условия; не е ли по-добре за държавата остатъчният пакет акции да се предложи на Фондовата борса; по отношение на концесиите да се уреди срок, в който за реституираните предприятия да може да се заяви и ползва право за получаване на концесия.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: „за” – 8 народни представители, „въздържали се” – 3 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от народните представители Цонев, Мирчев и Кънев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Цонев.
Моля председателят на Комисията по правни въпроси да докладва становището на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносители Йордан Цонев, Йордан Мирчев Митев и Петър Кънев
На заседанието на комисията освен нейните членове присъстваха народните представители Петър Кънев и Стоян Витанов, госпожа Цвета Каменова от Министерския съвет и госпожа Даниела Минкова – началник на отдел „Правна подготовка на приватизационните сделки” от Агенцията за приватизация.
От името на вносителите народният представител Петър Кънев изложи мотивите на законопроекта. Господин Кънев изтъкна, че той е насочен към разрешаване на приватизационни проблеми, свързани с ограничен кръг търговски дружества, които са включени в забранителния списък за приватизация и които могат да се продават само въз основа на приета стратегия от Народното събрание. Законодателното предложение има за цел стимулиране на бъдещи купувачи на такива дружества. В случаите, когато част от капитала на подобно дружество бъде продаден чрез приватизационна сделка на стратегически инвеститор, последният ще има възможност да придобие и останалата част от капитала по ред и при условия, определени в стратегията за приватизация, приета от Народното събрание.
Предлаганото разрешение се ръководи от общите правила във вещно-правните отношения, според които съдружниците имат предимство при закупуване на акции или дялове, предлагани от съдружник в същото търговско дружество.
Втората група промени е насочена към изменения и допълнения в Закона за концесиите, които са свързани с даване на концесия по право на купувачи на приватизирани търговски дружества. Параграф 5в от изменения Закон за приватизацията и следприватизационния контрол изрично е указал, че в случаи на приватизация на обособени части от търговски дружества първо следва да бъде получена концесия по право и едва след това да бъде продадено съответното предприятие. Тази нормативната разпоредба в редица случаи не е изпълнявана и от около 200 приватизирани дружества 40 от тях все още не са получили посочените права.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Стоян Витанов, Филип Димитров, Елиана Масева, Петър Кънев, Борислав Ралчев и Янаки Стоилов.
Като цяло те подкрепиха законопроекта, като същевременно бяха изказани някои бележки и възражения. Бе изтъкнато, че отмененият Закон за приватизация и следприватизационен контрол е предписвал определена последователност на действията при концесионирането, но на практика органите по приватизация невинаги са изпълнявали закона. Поради това са налице случаи, когато самата практика е породила проблеми, на които представеният законопроект се стреми да отговори.
Изтъкнати бяха резерви по отношение правомощието на отделни министри да предлагат концесиониране на обекти, като тази възможност бе преценена като създаваща предпоставки за субективно отношение спрямо различни купувачи и търговски дружества. Подобни резерви бяха изтъкнати и по отношение на възможността за изкупуване на остатъчни дялове или акции от мажоритарни съдружници при условия и ред, посочени в съответната стратегия за раздържавяване на дружествата от забранителния списък.
В същото време бе отбелязано, че естеството на този вид приватизационни сделки и особеният характер на дружествата подкрепят обратната теза – за предоставяне на преференции на вече закупили дялове и акции в такива дружества и извършили съответни инвестиции в тях.
След проведеното гласуване с 11 гласа „за” и 3 „въздържали се” Комисията по правни въпроси реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Йордан Цонев, Йордан Мирчев и Петър Кънев.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Вносителите имат право да представят своя законопроект.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда кратък, защото в двата доклада и в разискванията стана ясно какви са намеренията и каква е целта на този законопроект. Искам само да кажа, че тъй като предстои приватизацията на предприятията, за които се изисква приемане на стратегия от Народното събрание, трябва да отворим законово възможността, когато Народното събрание реши в стратегията, ако смята, че това отговаря на интересите на страната за запазване на съответното предприятие, да позволи миноритарният пакет, ако има такъв, да бъде предложен в един по-късен етап на закупилия мажоритарен пакет инвеститор, който при изпълнение на определени инвестиционни ангажименти да получи стимула да закупи миноритарния пакет по цена, разбира се, предварително определена в договора. А ние говорихме, че това би могло да бъде, да кажем, цената на една акция, постигната при продажбата на мажоритарния пакет.
Защо отваряме тази възможност? Заради няколкото оставащи предприятия по този ред – чл. 35, ал. 1 от Закона за приватизацията, където се иска приемане на стратегия от Народното събрание, защото е особено важно да бъдат запазени като отрасли, подотрасли, като крупни, определящи пазара предприятия в страната, и да избегнем отрицателните практики, които ни се случиха за съжаление с приватизацията на такива предприятия. Аз не казвам, че точно този механизъм ще позволи да бъде избягната такава практика или ще донесе сто процента гаранции, но би било добре да го има този механизъм, защото има много случаи, в които ние се убеждаваме, че никога не е излишно да има още предвидени механизми в договорите, които да гарантират, че инвестиционните намерения на купувача ще бъдат изпълнени.
Водени от тази логика, направихме това предложение. Разбира се, тук искам да разсея няколко съмнения, макар че едва ли е нужно да го правя, тъй като съм убеден, че вие знаете, че законът не действа за вече приватизирани предприятия или вече приети стратегии, става въпрос за стратегии, които оттук нататък ще приемаме.
Освен това категорично не отпада възможността миноритарният дял да бъде продаден през борсата и да не бъде предложен на мажоритарния купувач, ако за това пленарната зала прецени при приемане на съответната стратегия. Така че това е само една възможност. Ние при всеки конкретен случай ще разсъждаваме тук в залата дали прилагането на тази възможност е удачно, какво би донесла тя и какво би гарантирала за сигурността на инвестициите, каквато цел сме си поставили. Водени от тази гледна точка, че не става въпрос за целия приватизационен процес, а само в случаите, в които приватизационният процес е предшестван от приемане на стратегия, тоест със санкция на пленарната зала на Народното събрание и с възможност още веднъж конкретно да бъде обсъждан всеки един случай, смятам, че не представлява риск отварянето на една такава възможност, която междупрочем съществуваше и преди години.
А по отношение на втория параграф, който е предвиден в законопроекта, беше казано изчерпателно за какво става въпрос. Аз само ще поясня, че въпросните ангажименти за отдаване на концесия на тези предприятия са поети от държавата още с приватизирането им, но по една или друга причина не са изпълнени от съответното ведомство. И когато миналата година приехме Закона за концесиите, се оказа, че една цяла поредица от предприятия ползват концесията, от която технологично зависи тяхното производство, без да имат концесионен договор и би трябвало по новия закон да се явят по общия ред с още редица кандидати. И ако загубят правото да получат тази концесия, което право им е било дадено и от закона, и от договора им за приватизация, но не е изпълнено от държавата, за редица от тези предприятия ще настъпи фактически фалит. Тогава ние с няколко предложения отворихме възможност държавата да извърши това, но се оказа, че за някои от случаите не сме могли да направим това, защото не сме ги предвидили изчерпателно. В хода на дискусията се оказа, че има още една група предприятия – реституираните, които също не са предвидени и ние не ги предвиждаме в това предложение. Колеги от комисията предложиха между първо и второ четене Министерският съвет да намери механизъм да ни даде предложение, а ние като народни представители да предвидим и тази група, за да изчерпим проблема, който безспорно е проблем на индустрията и на държавата, която е поела такива ангажименти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Откривам дискусията по законопроекта.
Има ли желаещи? Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да си представя по-блестяща илюстрация за необходимостта от онова, което непрекъснато настояваме с господин Мартин Димитров и други колеги от десницата, за необходимостта да има оценка на резултатите във всеки един законопроект от този законопроект. Този законопроект е един бисерен пример за това как доникъде не може да се стигне, ако няма такава оценка на резултатите. Имаме два текста и двата текста поставят по един ясен и недвусмислен начин въпроса всъщност кого полза това, кого засяга това и как го засяга. Ако ние имахме една що-годе цивилизована справка, каквато би трябвало във всички подобни случаи законопроектите да съдържат, ние бихме могли да обсъждаме този законопроект разумно. А сега в мотивите на този текст се мъдри твърдение, което гласи, че съществуващата законова непълнота ще породи сериозни икономически последици. И толкова. Това не може да бъде сериозно поднасяне на темата.
Какво ни показва първата засегната от този законопроект хипотеза? Говорим за ситуация, в която държавата е взела решение да запази миноритарен дял тогава, когато е избрала стратегически инвеститор, забележете! Защо тя е решила да запази този миноритарен дял? Пак казвам, ако ние знаехме кои са точно тези дружества, по отношение на които това е направено, три ли са, пет ли са, осем ли са, бихме могли да водим този разговор разумно. Но ако ще бъдем в сферата на хипотезите, защото това е този законопроект, в сферата на хипотезите това би могло да означава две неща. Едното нещо е, че държавата до такава степен не си вярва при своята преценка на стратегическия инвеститор, че тя колебливо му дава някаква част и после, като види че той не е оплескал нещата, му дава и останалата. Поставянето по този начин на лошата практика като принцип и възнаграждаване, ако случайно практиката се окаже добра, ми се вижда, меко казано, странно. Това е подход, който граничи с нелепост.
Другата възможна хипотеза е, че държавата е взела това решение по някаква друга причина и тази друга причина би могла – това, което ми хрумва като възможно съображение – би могла да даде възможност да бъдат оползотворени парични инструменти, които в момента са в наличност. Тоест запазва 30 или 40% миноритарен дял, пуска го на борсата и дава възможност той да се изкупува с компенсаторки. Но ако става въпрос за това, това е изпълнение на една функция, която по същество е задължение на държавата, тя е обезщетение за един систематично извършван грабеж от държавата, която трябва малко от малко да възстанови правата на тези хора, чиито права са били ограничени и не са могли да бъдат възстановени по пътя на реституцията.
Всъщност какво ни казват с този законопроект? Че ако става въпрос за такава хипотеза, тя трябва да бъде зачеркната ли? Тоест, без да имаме анализа на резултатите, да разговаряме за този законопроект е просто несериозно.
Ако отидем в следващата хипотеза, ще се натъкнете на същата картина, още по-трогателна. Какво ни казват? Някой получил някакво предприятие, което може да работи по същество само на базата на концесия, но го е получил без концесия. Затова дайте да му я дадем! Прекрасно! Кои са тези?
Тук започна да се говори по тъкмо обратната логика – че, видите ли, някои хора по реституция си били получили предприятията, но нямали концесия. Всъщност така, както е записан този текст, той засяга хората, които са могли да поискат концесия и са поискали това в предвидените от закона срокове. Това е изрично записано в текста на предложението. На тези хора трябва да бъде дадена концесията по някакъв начин отгоре, преди да бъдат разгледани техните искания. Ако ставаше въпрос за хора, които процедурно са били ограничени, които по вина на държавата или на законодателя, или по силата на някакви знаменателни събития не са могли да реализират своите права и затова ние искаме да възстановим сега една несправедливост, това би могло да има смисъл. Но всъщност то засяга само такива, които могат да си реализират правата, ако отговарят на изискванията, за Бога! Те са подали молбите си в срок и някой трябва да каже отговарят ли или не, а ние бързаме и казваме: не, не, не – няма какво да го обсъждаме това, дайте да им дадем!
Извинявайте, но това мирише на корупция, та се къса!
Ако имаше един анализ, оценка на резултатите, щяхме да видим за какво става дума и тогава нямаше да блъскаме главата дали това създава корупционни практики или не. Щяхме да видим кои са точно тези предприятия и да си кажем: аха, ето за какво става дума, или ето какви интереси иска да реализира този закон. Съгласете се, че концесиите в България не се търкалят под път и над път. В момента, в който това го няма, този закон или е недоносче, или опит за въвеждане на корупционни практики. Как искате аз да гласувам за него?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва някой да отговори на въпросите на господин Димитров.
Заповядайте за реплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Съвсем справедливи са въпросите. Ще се опитам да отговоря дотолкова, доколкото мога.
По първата тема. Въобще не става въпрос – изрично подчертах, за приватизирани предприятия, в които държавата ще предлага миноритарен дял, защото мажоритарният бил не знам какво и т.н., как да го предлага, дали може с компенсаторки, които са тези предприятия, какви ще са вредите и т.н. Става въпрос за съвсем друго нещо.
Има списък с предприятия, който е известен на народните представители – оценката е там. Те са няколко на брой – 3-4 или 5, за които парламентът е приел, че могат да бъдат приватизирани само след приемане на стратегия за приватизация от българския парламент. За тези предприятия, за които предстои да бъде приета стратегия, даваме възможност, тъй като законът забранява миноритарни дялове да бъдат продавани по друг начин, освен през борсата, тоест, не могат да бъдат предлагани на мажоритарния купувач да ги купи. Даваме възможност ако парламентът прецени в тази стратегия, че по някакъв начин е защита на ангажиментите, които ще поеме бъдещият мажоритарен купувач и ако той има интерес, определено в стратегията и в договора да му се предложи след изпълнение на тези ангажименти да получи правото да купи миноритарния дял. Става въпрос за бъдещи действия, за точно определени предприятия и оценка не може да бъде дадена, защото парламентът ще реши дали изобщо ще приложи тази възможност. Аз смятам, и в една подробна дискусия назовах своите икономически аргументи, защо трябва да я има тази възможност.В коалицията общо се обединихме около идеята, че трябва да я има. Дали ще я ползваме, ще реши българският парламент със съответната стратегия. Така че тук не става въпрос нито за корупция, нито за случаи с неоценка.
По втория случай господин Филип Димитров е прав – трябваше да бъдат изброени предприятията, защото ги има. (Председателят Любен Корнезов дава знак за изтекло време.)
Приключвам, господин председател, ако ми дадете десет секунди.
В § 17, в § 4 на Закона за концесиите тези случаи са описани. В § 17а на Закона за приватизацията, на основата на който е правен въпросният § 4, са изброени случаите, в които държавата трябва да даде тези концесии и не го е направила. И тези предприятия си ги искат и имат право да съдят държавата. В случаите на § 4 на базата на § 17а сме ги описали. Сега вкарваме хипотеза, която сме пропуснали в § 4а – не ние, а изпълнителната власт, защото тя е вносител на законопроекта. Ние просто в този законопроект поправяме, опитваме се да направим това валидно за всички, за които се отнася § 17а на Закона за приватизацията. Тъй като няма възможност да отговоря още по-изчерпателно, ще се постарая на господин Филип Димитров нещата да му ги дам и ако има допълнителни въпроси, да ги обясня, доколкото мога. Благодаря ви за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Цонев, не Ви правя бележка, но Ви дадох минута и половина над времето.
Само не можах да разбера кои са вносителите на законопроекта, защото Вие казахте: “органите на изпълнителната власт”.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Когато става въпрос за концесии, за приватизация, а не за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател, включително за щедростта към господин Цонев, защото приемам това като акт на добра воля да ми бъде обяснено това, което не разбирам. Лошото е, че аз пак не го разбрах съвсем.
Проблемите ми са два. Защо не ме убедихте, господин Цонев?
Първо, защото разпоредбата на чл. 356 така, както е поднесена, е една принципна разпоредба. Тя ще засяга всички такива случаи оттук нататък – тези, които висят в момента, и тези, които още не сме сънували, че биха могли да се окажат във висящо състояние. Така че това, което ми казвате, не ме убеждава.
Друг е въпросът, че бихме могли да разгледаме поотделно тези случаи и може би там ще се окаже заровено някое куче.
Що се отнася до втория въпрос, струва ми се, че там отговорът съвсем не е убедителен. Да, има уредени категории случаи. Те затова са в закона, защото са уредени като категории случаи. А конкретните ситуации, за които става дума обаче, подлежат на преценка и тази преценка се прави от администрацията. Не е вярно, че има празнота в закона по отношение на това, защото тъкмо по силата на това те са подали своите искания. При това положение мисля, че всички мои опасения остават валидни и моля да бъдат взети предвид от народните представители тогава, когато оформят своето решение как да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Мирчев, за изказване.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Когато говорим за приватизация, все пак трябва да съобразяваме какво приватизираме. Един е начинът, когато трябва да приватизираме един от десетте циментови заводи или една от осемте цигарени фабрики, консервни предприятия или винзаводи. Тук става въпрос за изключително важни за националната сигурност и за страната търговски дружества.
Именно в предишния парламент и аз бях един от вносителите тогава, някои търговски дружества с особено важно значение, които са единствени в страната, като “Българско речно плаване”, “Български морски флот”, “България Еър” и една поредица от други дружества, трябва да се подхожда много сериозно и да бъдат приватизирани само след приемането на стратегия за приватизация от Народното събрание. Така постъпихме с “Българско речно плаване”, така постъпихме в предишния парламент, с настоящия парламент с приватизацията на “България Еър”. Мисля, че комисията прие една много добра стратегия за приватизацията на “България Еър”. Не искам да сравнявам с приватизацията на едно подобно друго търговско дружество в областта на гражданското въздухоплаване. Виждате и какви са резултатите в едно дружество, което няма самолети, а когато има един квалифициран персонал, опит, дестинации, слотове, каква инвестиционна програма беше предложена от участниците. Така че това е един добър пример.
Касае се за Закона за приватизация, за търговски дружества, които са изключително важни за икономиката на България – “Български морски флот”, ТЕРЕМ и други дружества. Към тях трябва да се подхожда много по-сериозно и това е именно стратегията за приватизация, която предстои за тези дружества, за тази процедура да постъпи поетапно в Народното събрание.
Какво се цели с поправките в първата част на законопроекта – искам да отговоря на господин Филип Димитров. Да, за едно дружество като „Българско речно плаване”, като „България Еър”, като „Български морски флот” много е важна инвестиционната програма. Тоест в тези търговски дружества трябва да се инвестират огромни средства. Експертите казват примерно, че едно търговско дружество от порядъка на „Български морски флот”, което има 77 кораба със средна възраст 25 години, в този вид няма капацитет да развива пазара, то разчита на превози между трети страни, но има и една огромна част от товари, които са от и за България. Така че проблемът е в това – трябва да се намерят средства, които някои оценяват между 500 милиона до 1 милиард долара, за да може да се развива и модернизира търговският флот и ние да дадем един добър пример и в региона – не с погрешно избрана стратегия, както направиха съседните Румъния и Украйна и ликвидираха корабоплаването, а България да даде пример, че „Български морски флот” ще се развива, ще увеличава своя пазарен дял. Това е особено важно не само за Варна, а и за България, тъй като той осъществява и търговско-икономическите връзки при доставката на най-важните суровини, износ на продукция и т.н. Затова са направени и тези предложения по първата част на законопроекта, тоест да се гарантира една солидна инвестиционна програма, размер на инвестициите и най-важното е тя да се изпълни.
Да вземем за пример едно подобно дружество от тези, които досега бяха „България Еър”, „Българско речно плаване” или предстоящите. Едно е когато мажоритарният собственик знае, че с неговите инвестиции, които той ще инвестира в кораби, в самолети или за корабоплаване по р. Дунав, няма риск след определено време да се появи и някой друг, който да създаде конфликт от гледна точка на изпълнението на инвестиционната програма, от гледна точка на изпълнението на социалната програма за трудова заетост и, разбира се, да развива пазара. Ние даваме една възможност, когато правителството внася стратегии в Народното събрание за особено важни транспортни обекти или обекти, свързани с по-специално производство, каквото е ТЕРЕМ, в същия този списък по Закона за приватизация и някои други да се даде възможност, първо, да се избегнат рисковете. Тоест гаранции за инвестиционната програма – не както беше при приватизацията на досегашните търговски дружества, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол след това да дава оценка, че не са изпълнени. Напротив, да бъде реализирана напълно инвестиционната програма при такива условия, които ще бъдат отразени в стратегията, а стратегията на тези дружества ще се приема тук. Да се даде възможност все пак мажоритарният собственик да бъде стимулиран по някакъв начин, да има гаранции за инвестиционна програма, за социална програма.
И най-важното е тези дружества да се развиват, а не някой да ги унищожава, както имаме много лоши примери от последните години при приватизацията на някои дружества. Това е смисълът, а как правителството в стратегията, която ще внесе в Народното събрание, ще го отрази в една или друга стратегия за отделните търговски дружества, това вече ние имаме възможност, когато стратегията влезе в съответните комисии и в пленарната зала, да оценяваме конкретно за конкретните стратегии на търговските дружества и да вземаме съответните решения.
Моля ви и от името на нашите колеги от Национално движение Симеон Втори, ние ще подкрепим законопроекта и в двете му части, що се отнася до приватизацията и до концесиите. Аз не искам да ги повтарям, господин Цонев подробно разви този въпрос. Разбира се, в Закона за приватизация има и други пропуски преди това. Може би между първо и второ четене ще се наложи да се направят и някои други предложения от принципен характер. С едни поправки преди време, може би от недоглеждане, освен че принципалът, съответният министър, контролира дейността на търговските дружества, ние казахме, че това ще го прави Агенцията за приватизация, което в много голяма степен затруднява дейността на онези дружества, които работят ежедневно с продажби, резервни части и т.н. Така че този законопроект е динамичен и по всяка вероятност ще има предложения между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Така предложеният законопроект има определено слабости, които ни карат да се въздържим от подкрепата му. Първата слабост, която виждаме, е, че в закона не е мотивиран и не е определен начинът, по който ще бъдат оценявани остатъчните дялове.
Второто нещо, което ни притеснява и което спомена и господин Филип Димитров – когато се прави стратегията за тези големи предприятия, в крайна сметка държавата има достатъчно лостове да определи - продава стоте процента, продава шестдесет или определен процент от предприятието. Което означава, че в крайна сметка тя има своите мотиви, за да не продава стоте процента. След като има такива мотиви, защо да не продава останалата част по по-прозрачен начин, какъвто е Фондовата борса?! Защо да лишава от възможност дребният и средният инвеститор да участват в приватизацията на този остатъчен дял?!
Ако се приеме така законът и остане тази възможност - основният, стратегическият инвеститор да закупи останалата част, и в тези пет или шест предприятия, които държавата ще предложи за приватизация, основният инвеститор приеме, какво става с компенсаторните инструменти? Каква според вас ще е тяхната цена? Какво ще стане с държателите на тези компенсаторни инструменти? Явно, че държавата може да спечели, но всички те ще загубят.
Другото нещо, което се изтъква като аргумент. Видите ли, ако се предложи такава възможност при приватизацията и приемането на стратегията на определена държавна фирма, в крайна сметка ще се избегнат всякакви рискове за в бъдеще и потенциалният инвеститор ще има спокойствие. Аз не смятам, че това е аргумент. В крайна сметка какъв е рискът на държавата? Когато приватизираш нещо, което е стратегически важно за държавата, ти първо определяш правилата. А когато приватизираш тези предприятия, ти избираш и стратегическия инвеститор. Той няма да е инвеститор, който да не е познат. И какъв е рискът на държавата? Аз поне такъв не виждам. Това е стара практика, която не е показала някакви резултати, която е отменена, мисля, че през 2003 г. и в крайна сметка я няма в сегашния закон, който колегите предлагат да се промени. Но ние направихме една такава сделка – сделката с БТК. Държавата я продаде евтино, а впоследствие остатъчният дял, цената на една акция скочи шест пъти. В този случай имаме едно прозрачно раздържавяване. Какво е загубила държавата от това? Защо като има една добра практика, не я продължим?
Това са нашите аргументи и ние ще се въздържим да подкрепим законопроекта на колегите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Както в комисията не подкрепих този закон, така и тук няма да го подкрепя. Това ще направят и моите колеги от Демократи за силна България. Този законопроект и особено първата му част, първият параграф, за който говорим, отваря възможност за корупция, за злоупотреба. Какво означава да се договаряме с определено предприятие, след което има мажоритарен пакет? На каква цена ще му продадем акциите, които са останали държавна собственост? Това означава, че директно ще ощетим държавата. Ако не искаме да ощетим държавата, най-лесният начин да го направим е да го пуснем на Фондовата борса. Това е директният, пазарният начин. Когато има пазарен механизъм, всеки друг механизъм не е добър.
Ще кажа на господин Мирчев, че ако искаме да развиваме нещо, то трябва да се развива по пазарен механизъм. С течение на годините всеки друг механизъм е доказал, че е по-лош или че въобще не е работещ. Най-работещ е пазарният механизъм.
Всяко оправдание, че ние трябва да можем да представим тези акции, за да може след като е инвестирал и е подобрил ситуацията, да си ги изкупи, е в ощетение на държавата, защото купувачът е купил мажоритарния пакет на ниска цена точно за да може да покачи тази цена. Това е идеята на продаване на ниска цена на акциите към момента на продажбите. Той е купил големия пакет, инвестирал е, но защо държавата да трябва да губи?! Ако той иска, би могъл да увеличава капитала на дружеството и по този начин да придобива част от акциите. Два пазарни механизма!
А ние какво казваме? Казваме, че държавата (което означава в най-добрия случай някой министър или правителството, а в най-лошия случай някой чиновник) трябва да договаря от името на всички, за да се загубят пряко пари. Точно заради нарушаването на този пазарен механизъм от една страна като принцип, и практиката, която е показала, че да се продава с този тип разговори не е добре, от друга страна, то това ние не можем да подкрепим. Имаме теория и практика, говорещи в обратни посоки. Щом те говорят в обратни посоки, меко казано е неразумно да се прави подобен тип промяна в закона.
За мен е изненада, че политически партии като НДСВ и ДПС, които са радетели за пазарна икономика, всъщност се отказват от пазарния принцип. За Българската социалистическа партия може би това им идва по-отвътре, въпреки че и те се опитват да се модернизират и еманципират от времето, когато държавата беше всичко. Нека да заложим на пазарния принцип и няма да сбъркаме! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това е твърде важен закон с две твърде важни поправки. Когато се предлагат подобни неща, те трябва да бъдат мотивирани по-добре, а когато представителите на изпълнителната власт обясняват намеренията си, те трябва да бъдат много по-убедителни.
Що се отнася до първата поправка, свързана с приватизацията, няма да повтарям колегите си, които казаха, че в основата на дейностите, свързани с този процес, трябва да е пазарният принцип, трябва да е търсенето на стратегическия инвеститор, а не механичното преценяване с един гол текст кой ще бъде по-подходящ, кой мажоритарен собственик може да изкупи акциите. Това – от една страна.
От друга страна обаче аз разбирам, че в списъка, който цитират вносителите, има стратегически предприятия и националният интерес ни задължава там да бъдем много по-внимателни. Ако беше така обаче и ако текстът не носеше привкус, аз бих казала направо – вкус на корупционен текст, би трябвало в самия закон и в тази поправка – по отношение изкупуването от мажоритарен собственик, да бъдат посочени критериите и условията, при които в защита на стратегически интереси, в защита на националната сигурност мажоритарен собственик може да изкупи дяловете.
Господин Цонев, считам, че изключително некоректно освен субективизма, за който говорих в Комисията по правни въпроси, е да препращаме към стратегията, която да определя реда и условията за изкупуването под предтекста, че това ще бъде воля на народното представителство. Съжалявам, но това също е един от значимите дефекти на законодателната дейност. Стратегията, която се приема по повод приватизацията на тези предприятия, не е нормативен акт. Ако искаме да защитим национални интереси, в този закон трябва да кажем, че би било възможно (тоест да създадем една правна възможност), но когато тези мажоритарни собственици отговарят на еди какви си условия и това да бъде законодателната рамка. Тогава нямаше да ви заподозрем в корупционен текст, в корупция и вкусове към предприятия, които все още не са ни известни, защото сме опозиция.
Що се отнася до втората част на проекта – за концесиите, откровено ще кажа, че това е текст, който иска да поправи немарливостта или безхаберието на част от изпълнителната власт. В Закона за концесиите има такъв текст, който дава срок до 30 октомври 2006 г. Нищо подобно, че такива хипотези и казуси не са били регламентирани. Някой министър бил просрочил сроковете и сега даваме срок до 30 декември. Това е непростимо! Представителят на Министерския съвет на заседанието на Комисията по правни въпроси заяви, че за 40 сделки, за които били подписани договорите, министрите се били съгласили да предоставят концесия, но не ги били внесли в Министерския съвет, а сега предприятията, които тяхното вредоносно действие не били получили концесия, щели да съдят правителството. Понеже сте вносители на такъв проект, трябваше да изброите кои са министрите и кои са предприятията. Ние не сме манифактурна фабрика, която да поправя грешките на българските министри. Понеже до парламентарен контрол поради тайнството на тези грешки не може да се стигне, длъжни сте още на първо четене да кажете кой допуска грешки, защо ги допуска и да си носи персонална отговорност. Впрочем има и такъв закон.
Затова няма да подкрепим тези два текста на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Масева.
Има ли реплики? Няма.
Предполагам, че залата ще бъде съгласна да чуем какво мислят по законопроекта и представителите на изпълнителната власт.
Заповядайте, господин Ковачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще бъда съвсем кратък, тъй като мотивите към законопроекта бяха много добре презентирани от неговите вносители.
Ще кажа от "кухнята" на изпълнителната власт – вие го тълкувате като немарливост (имате право да говорите така като опозиция), но проблемът е, че невинаги българската държава е имала финансовата възможност да създава адекватните структури, които да изпълнят навременно и ефикасно своите задължения, свързани с един или друг закон, тоест невинаги по финансови съображения българската държава е успявала да реагира на финансово необезпечени закони. Такъв финансово необезпечен срок беше срокът, който залегна в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите, свързан със задължението на българската държава да извършва определени действия, свързани с концесии по право.
Именно тази причина стана повод и факт за една несправедливост, която се стовари върху гърба на повече от 40 обособени части за приватизирани предприятия. Понеже не можаха да бъдат обслужени в срок от администрацията, те са на път да загубят своите права, но не по тяхна вина, а по вина на факта, че е бил приет закон, който не е бил достатъчно добре обезпечен с административен и финансов капацитет.
Тези хора не са виновни за това – говоря за втория текст, свързан с възможността обособените части да придобият концесии по право. Именно поради тази причина не бива да съзираме корупция в този текст, а би трябвало да съзираме желание за възстановяване на една справедливост, за третиране от законодателството на всички стопански субекти като равнопоставени, каквото е изискването на Конституцията.
А списък на тези дружества, които не са могли да се възползват поради невъзможността на държавата да реагира адекватно, не би следвало да бъде предоставян, защото тогава ще излезе, че законът се приема интуито персоне, а законът не би следвало да се приема интуито персоне, а би трябвало да се търси всеобщата правна справедливост и еднаквото отношение към всички правни субекти. Аз мога да говоря специално за втората част от закона, тъй като съм свидетел по какъв начин, с какви затруднения и с какво натоварване четири или пет човека в нашето ведомство работят по триста преписки само поради невъзможността да се раздуе щатът на министерството. Ако бяхме тръгнали пък да раздуваме щата, можем да си представим какво щеше да се изприказва пак от опозицията по адрес на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Така че възможността за удължаване на срока не е някаква корупция и облагодетелстване на едни или други предприятия, това е едно допълнително време, което дава възможност на администрацията да реагира и да изпълни своите задължения адекватно и по отношение на всички лица, пак повтарям, а не избирателно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ковачев.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносители Йордан Цонев, Йордан Мирчев и Петър Кънев.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 105, против 17, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура – заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Аз предлагам прегласуване на този законопроект. Разбрахме от заместник-министъра на регионалното развитие, че нямат заплати да си свършат работата. Утре, като гледаме бюджета, ще стане ясно, че имате заплати, господин заместник-министър, имате финансов ресурс. Разбрахме, че не трябва да разбираме кои са предприятията, само че трябва да разберем кой е министърът и кои са министрите. Явно министърът на регионалното развитие е сред тези. Само че ние тук да бъдем параван за това, че министрите не са си свършили работата и да гласуваме смешни удължения на сроковете, не е редно. За това имате и заплати, и министър, който да носи отговорността имате.
Колеги, аз ви призовавам да отхвърлим този законопроект, а виновните да си носят отговорността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям за втори път на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносители Йордан Цонев, Йордан Мирчев и Петър Кънев.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 106, против 20, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, напомням, че утре в 9,00 ч. започваме с Бюджет 2007.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председател:
Любен Корнезов
 
Секретари:
Нина Чилова
Десислав Чуколов