Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
 
Секретари: Митхат Метин и Десислав Чуколов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
 
Уважаеми колеги народни представители, съгласно решението ни от вчерашния пленарен ден, предстои да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ.
Предстои обсъждане на § 14 от законопроекта.
Давам думата на д-р Китов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): А къде е договорът?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Така, както вчера реши Народното събрание, късно вечерта комисията се събра отново, отново бе разгледан и препотвърден текстът на § 14 с един “въздържал се”.
Разбира се, оказа се, че така нареченият договор с “Остеотек” не е класифицирана информация, той по-скоро има служебен характер, тъй като има търговска тайна и е на разположение на всички народни представители. Докладът е при господин Стаменов и всеки може да отиде и да се запознае с него в другата сграда.
Така или иначе, уважаеми господин председател, комисията единодушно реши, че по отношение на законодателството един изолиран договор не може и не трябва да влияе на взимането на решение.
Освен това решението на комисията, което искам да съобщя на уважаемите народни представители, е, че така както повелява Конституцията и по съвест всеки трябва да вземе своето решение тук.
Моето предложение е да преминем към гласуване на § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще ви припомня процедурното решение, с което отложихме разглеждането на § 14 за днес. То беше направено от господин Казак и беше формулирано като отлагане на разискванията по § 14 за днешното пленарно заседание. Така че това, което днес предстои да направим, е да видим има ли желаещи да продължат обсъжданията по § 14, имайки предвид и съобщението, направено от господин Китов, за вчерашното заседание.
Що се отнася до съобщението, което той направи по отношение на договора, бих искал да го уточня. В изпълнение на решението на Народното събрание от вчера – 17 август, е осигурена възможност за народните представители да могат да се запознаят с Договора между Българския национален център за управление на трансплантациите (“БУЛТРАНСПЛАН”), Американо-българска фондация за развитие на медицината и биотехнологиите (Фонд за развитие) и ОСТ Девелопмент СА (ОСТ), който се намира в Регистратурата за национална класифицирана информация към сектор “Защита на класифицираната информация”, стая 280 в сградата на пл. “Александър Батенберг”.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Костов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Той вчера се изказа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но решението на Народното събрание е да се продължи с обсъждането на § 14 днес. Това е, което беше решено вчера.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): По колко пъти ще се изказва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оспорвате решението, което вие вчера гласувахте ли?
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички разбирате, че Вие в момента изяснявате възможността за достъп до този текст – служебна класифицирана информация, вътре има части от него или каквото и да било. Вие сега обяснихте как можем да се запознаем с договора. Как очаквате залата да вземе отношение, при положение че нито един от нас, вчера заети до 19 ч. тук, не е имал възможност да отиде и да се запознае с този договор? Как да стане това нещо? Това не е ли дребно хитруване? Вчера аз казах ли Ви веднага да изясните този случай? Вие обещахте ли ми тук, от трибуната, веднага след като беше взето решението? Така ли беше? Направихте ли го? Защо вчера не казахте и някой от нас щеше да отиде следобед и щеше да се запознае с договора. Защо го казвате днес сутринта малко преди да се гласува? Това изобщо почтено поведение ли е на председател на Народното събрание? Защо не ни изяснихте тези неща, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изслушайте ме, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Няма какво да Ви изслушвам. Вие просто тук не ни давате възможност да вземем информирана позиция по дадения въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не искате да ме изслушате.
ИВАН КОСТОВ: Това не е редно да се прави. Това е дребно хитруване. Моля Ви да дадете възможност на народното представителство чрез отлагане поне за два часа да отидем да се запознаем със съдържанието на този договор.
В медиите по онова време е излязла информация, че 25 трупа трябвало да се разфасоват годишно и това е някакъв норматив. Така е, не ми свивайте очи, така пише в медиите, ще ви покажа информацията. Искаме да проверим всички тези неща. Вие какво – норматив ли гоните по трупове? Какво е това нещо сега? Искаме да разберем. Дайте ни възможност, искаме тези два часа.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Защо ни се карате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаше едно процедурно предложение в иначе емоционалното изказване на господин Костов, за отлагане с два часа на разглеждането на точката, която е на дневен ред.
Господин Костов не проследи съобщението на д-р Китов, тъй като много бързаше да вземе думата. Д-р Китов ясно съобщи, че мнението на комисията вчера е било, че независимо от запознаването с договора, това не може да пречи на обсъждането и приемането на законопроекта. Това е единодушното мнение на комисията от вчера с един “въздържал се”.
Вярвам, че Демократи за силна България имат представители в тази комисия, които информират ръководството на парламентарната група какво става в тази комисия, след като има този подчертан интерес именно лично от господин Костов. Така че в изпълнение в това, което беше пожелано от мен от господин Костов, аз вчера се разпоредих, беше осигурен договорът, беше съобщено на комисията, че той е на разположение на всеки, който действително се интересува от договора, а не от държане на речи, имаше възможност да се запознае с текста.
Следователно, няма никакво основание да подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Има думата господин Шопов.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): И той се е изказал вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Решението на Народното събрание е да се продължи с обсъждането. Има заседание на комисията вчера. Има ново гласуване на комисията.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председател, какво говорите? Вчера продължихме тук до 18,30 ч. поне. Така ли беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не е така. До 18,05 ч.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Кога сме могли да идем и да видим, защото не беше работно време, когато свършихме. Това е от една страна.
Не мога да разбера какво е било това криминално заседание? Аз бих казал, че това е криминално заседание на комисията, набързо свикана. В колко часа беше това? Нека кажат членовете на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: След края на заседанието.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вие ще ме биете ли, господин Китов?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо да не те набия?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ами набийте ме. Защо да не ме набиете? Набийте ме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Успокойте се, уважаеми колеги!
ПАВЕЛ ШОПОВ: То си личи от цялата ви нервност за какво работите.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Мери си думите. Как така нелегално заседание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Китов, правя Ви забележка.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Китов, преди малко Вие излязохте на тази трибуна в качеството на председател на комисията. Вие проявихте явни квалификации. Вие нямате право да имате отношение по въпроси, когато излизате като председател на комисията. Вие преди малко направихте квалификации от тази трибуна като председател на комисията. Вие сте безпристрастен председател на комисията. Вие предопределихте преди малко гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, направих забележка на господин Китов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това, което сте направили снощи, е нещо криминално, пак ви казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е Ваше мнение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Това не е вярно.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Все още Законът за лобизма не е гласуван.
Уважаеми колеги, от днес започва скандал в цялата страна. Първите медии вече записаха всичко, което се касае за “Остеотек”.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Плашиш ли ни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Цонев, правя Ви забележка.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вестник “Атака” открехна за първи път завесата и това от утре почва. (Шум и реплики в залата.) Започва скандал.
И да гласуваме днес чл. 14 означава да не домислим нещата.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Какво си се развикал?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Какво съм се развикал ли? Преди малко Китов оттук ме заплаши, че ще стане и ще ме бие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направих му забележка.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова съм се развикал. И вие не го чухте? (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, направих му забележка, довършете си изказването.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защото и Вие сте в играта с “Остеотек” явно. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, няколко от народните представители направиха възражение, че всъщност обсъждането се е състояло вчера и че днес не следва да се дава думата на изказали се вчера.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Така беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Считам това възражение за основателно. Така че ще давам думата само на народни представители, които вчера не са взели думата.
Има ли желаещи да се изкажат, които вчера не са се изказали?
За процедура думата има господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Моята кратка процедура с аргументация на предложението е следната. Трябва да бъде отложено това заседание по простата причина, че аргументът на господин Китов за това, че въпросът около фирмата “Остеотек” няма връзка със законопроекта, който обсъждаме днес, е невалиден, повтарям.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Никаква при това.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Защото по признание на господин Китов вчера министърът на здравеопазването Финков е внесъл през 2003 г. закон, аналогичен на този, който се предлага днес, с презумпция за съгласие тъкмо от корпоративното влияние на фирмата “Остеотек”. Има стенограма. Това означава, че законът, който сега разискваме, е аналогичен на този, от който фирмата “Остеотек” се е нуждаела тогава, внесен чрез министър Финков през 2003 г. Междувременно тече прокурорска проверка, която не е завършила, за тази фирма именно.
Бъдете така добри да съобразите, че съществува връзка между проблема, условно казано, “Остеотек” и този закон днес. Това може да се случи и да се разгърне наистина като скандал, ако не си дадем сметка по този въпрос.
Една реплика към господин Шопов. Ще трябва да се разговаря спокойно в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съдържаше се процедурно предложение за отлагане на разискванията в мотивировката на господин Михайлов.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на разискванията по законопроекта.
Гласували 161 народни представители: за 45, против 85, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, и за медиите е явно, че тук има нещо. Тази отчаяна съпротива от страна на управляващите и на цялото мнозинство явно е свързана с нещо, което намирисва на корупция. За да бъдем чисти пред българските граждани, мисля, че би трябвало да направим този жест и да преразгледаме този член, да се запознаем с този договор, така че според мен абсолютно е наложително да бъде отложено гласуването днес за идната седмица, независимо от това че господин Китов смята, че всичко е ясно и прозрачно.
Господин председател, процедурното ми предложение е да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кузов, едно уточнение. И Вие не обръщате внимание на съобщението на господин Китов, че това не е негово мнение, а мнение на комисията, гласувано с 8 “за” и 1 “въздържал се”. Така че нека да е ясно каква е обективната истина.
Моля да прегласуваме направеното предложение за отлагане.
Гласували 156 народни представители: за 36, против 88, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Продължаваме обсъждането.
Има ли още желаещи?
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, не исках да се изказвам по тази тема по две причини. Първата причина е, че по някакъв начин през годините съм бил професионално ангажиран с тази тема – работил съм в реанимационни отделения. Това е първата причина. Втората причина е чисто емоционална – брат ми не може да стигне до трансплантация.
Следващото нещо, което искам да кажа във връзка с този текст, е свързано с връщане назад в годините. Отново искам да припомня, че в Закона за народното здраве имаше три текста, доколкото си спомням  членове 32, 33 и 34, и една наредба, които уреждаха тази материя. Уреждаха я, смея да твърдя, по по-добър начин, отколкото всички тези подзаконови нормативни актове и Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, който обсъждаме сега и който искаме да променим. Тогава принципът беше на информираното несъгласие с подразбиране за съгласие. Никога не е имало нито разфасоване на органи, нито каквото и да било съмнение за корупция и за престъпление.
В следващите години, когато се приемаше Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки, Министерският съвет, а не министър Финков, може би по предложение на министъра на здравеопазването, предложи принципът в този закон да бъде принцип на информираното несъгласие с подразбиране за съгласие. Пленарната зала тогава отхвърли този принцип по предложение на Лъчезар Тошев. Пленарната зала отхвърли този принцип и законът беше приет такъв, какъвто е действащ в момента. Тогава президентът на Република България върна за ново обсъждане този закон в пленарната зала.
Спомням си много добре, тук има колеги, които присъстваха на тази дискусия,  преди две години, точно на 6 август в Президентството се състоя една много широка, много съдържателна дискусия по всички тези въпроси, които обсъждаме днес. Тогава на това заседание бяха поканени специалистите, научната мисъл в тази област. Кой знае защо през тези няколко години, когато се обсъжда този законопроект и тази нова теза, никой не искаше и не чу мнението на експертите, на специалистите, които извършват трансплантации в България. Добре е да чуем какво са казали българските граждани от проучването на НЦИОМ, но още по-добре е да чуем и научната мисъл, и хората, които се занимават с трансплантации в България, и не на последно място да чуем онези български граждани, които са включени в регистрите на Агенцията за трансплантация, които очакват с надежда приемането на този закон.
И сега няколко думи за това каква е връзката между така наречения скандал с фирмата “Остеотек” и по-точно договора между Министерството на здравеопазването и фирмата “Остеотек” и текстовете, които се предлагат сега.
Доцент Китов казва, че няма никаква връзка. Аз съм склонен да подкрепя неговата теза по няколко причини.
Първата причина. Много добре знаете, че в Америка валидният принцип е принципът на съгласието. За да могат да се вземат органи, тъкани и клетки от България с презумпция за съгласие, трябва да бъде приет точно този текст, който предлагате вие. Защото с несъгласие тези органи, тъкани и клетки в Америка не могат да бъдат вкарани и вие го знаете прекрасно. Тогава коя теза обслужваме, когато предлагаме, че трябва да се приеме принципът на съгласие? (Реплики от народния представител Иван Костов.) Коя теза обслужваме? (Шум и реплики в залата.)
Уважаеми колеги, това, което се предлага в момента, по никакъв начин няма да накърни интересите на българските граждани, за които има гаранция, защото, казвам ви от юридическа гледна точка, че се променя волята на българския гражданин, който приживе не я е изразил. Сега пак се променя волята, ако не си изразил съгласие или несъгласие. Защото близките казват дали да се вземат със съгласие органи, тъкани и клетки. А какво ще променим, ако кажем, че приемаме принципа за несъгласие? Нали след това пак някой трябва да промени волята, която не е изразена? Абсолютно същото нещо.
Така че тази дискусия може да бъде вечна и в пленарната зала, и в обществото. Вие много добре знаете, че това е общочовешка ценност. Това е темата, заедно със смъртното наказание, заедно с темата за абортите, която намира място в президентски кампании. Ако някой има проблеми с договора с “Остеотек”, има си органи, които да се занимават с този въпрос. И, доколкото разбрах, те вече се занимават.
От тази гледна точка искам да призова народните представители всеки да гласува по своята съвест, по своята воля. Не може да има партийно решение по този въпрос.
Още една причина, която искам непременно да спомена.
Уважаеми колеги, първата половина от този закон е свързана с качеството при вземането, при обработването и при трансплантирането на органи и с регулацията на този процес. Това са интеграционни текстове. Ако още малко се забавим, ако още една седмица не приемем този закон, червената точка в тази област ни е гарантирана. Ако някой иска това, ние от Движението за права и свободи сме против. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За първа реплика думата има господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин Адемов, фирмата е френска. Това, което казахте за Америка, няма отношение въобще към това, което говорим. Спекулирате по много недопустим начин.
Когато се отнемат костите и сухожилията, те се преработват медицински, съжалявам, че аз трябва да Ви го кажа, и вече са медицински продукт – протези, които се използват при трансплантирането. Не носят в сертификата си дали е получено съгласие или не. Въобще не е ясно откъде е дошло. Заради това могат да бъдат изнасяни навсякъде.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Попълват се документи.
ИВАН КОСТОВ: Попълват се документи, но не се попълва това. Затова, не спекулирайте със Съединените американски щати и с това съгласие. Опитахте се да хвърлите упрек към нашата позиция с фалшив аргумент. Излезте и си го признайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика думата има господин Димов. Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Адемов, моята реплика към Вас е по два пункта.
Първо, Вие опитахте да ни убедите тук, че между закона, който в момента действа, и този, който се опитваме да приемем, почти няма разлика. За мен остава изненада защо тогава се опитваме да го приемем? Конкретно в тази част. Оставям интеграционната тема настрана. Там е ясно защо.
Второ, Вие се спряхте върху гледната точка на специалистите, която ние очевидно не искаме да чуем, според Вас, гледната точка на гражданите, която очевидно Вие не искате да чуете, но има обаче и една трета гледна точка, когато става дума за този тип дейност и това е гледната точка на, да го наречем, престъпен бизнес.
Българските граждани не искат доброволно да бъдат донори по подразбиране, защото не вярват, че държавата ще ги защити. Българските граждани не се усещат защитени, а това е реално. Всеки един от нас знае, че ние не защитаваме българските граждани като държава. Нашата държава е слаба. От тази гледна точка ние не можем да се спрем само върху тези две мнения – граждани и специалисти. Трябва да отчетем и третото. Именно поради тази причина не смятам, че сега е моментът да правим промените. Когато успеем да гарантираме на българските граждани сигурност, тогава може да дискутираме тази тема, не и днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Адемов, Вашата дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Искам да благодаря за репликите, които ми дават възможност да уточня за какво точно става въпрос.
Господин Костов, има наредби, които са тук пред мен, които регламентират реда и начина за вземане включително на тъкани и клетки. Там се попълва една декларация, в която изрично се попълва текст, в който се казва дали близките са съгласни или не. Така че на този аргумент мога да отговаря по този начин.
За останалите аргументи искам да ви кажа – пред мен са резултатите от партньорската проверка в областта на кръвните продукти, тъкани и клетки в България – доклад от 17 септември 2005 г. Вижте какво е написано в него: “Кожата от тези донори се изпраща в банка “Евро скин” в Холандия, а костите в “Остеотек инг” в Съединените американски щати.” Това е написано в партньорската проверка. Има и друга информация и, ако искате, мога да Ви запозная с нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи да вземат думата има ли?
Господин Румен Ангелов има думата.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес гледаме най-човешкия закон – закона за човеците. Аз имам чувството, че гледаме някакъв закон за договори и за някакви финансови взаимоотношения – знам, че има някаква връзка. Не може никакъв договор, никакъв изпълнителен директор, фирма или интерес да застане на пътя на човеците. Не може! Иначе ние – хората – се раждаме,  живеем и нормално, искаме или не, умираме.
Днес всеки от нас трябва да заеме своята лична позиция на избран в полза и съобразявайки се на първо място с интереса на живите човеци. Ние всички трябва да се съобразим днес с живота и да се съобразим с тези, които искат и имат нужда да го удължат и да живеят. Защото може би някой от тях утре ще ни спаси.  Защото може би някой от тях, спасявайки го днес, ще стане такъв, който да разкрие злоупотреби и нарушения, но преди това ние трябва да му дадем шанс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Михайлов - имате думата.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):  Господин Ангелов, ще Ви кажа, че този подход - предлаганата поправка да бъде описвана изрично като хуманитарен акт, а възражението срещу нея - като отказ да се помага, е лош подход. Много лош! Аз ще Ви кажа, че в 55-те тезиса на Еладската църква, на Вселенската патриаршия, която е проучила гръцкото законодателство по този въпрос, има текст, който коментира тъкмо нашия знаменит параграф за съгласието по подразбиране и казва, че отказът на близките, липсата на отказ на близките не означава съгласие, защото те могат да не са налице или да отсъстват, и нарича тази клауза за презумпция за съгласие на близките шантаж на личната  съвест. Буквално цитирам.
Църквите по света, вероизповеданията са „специализирани учреждения” по това да размишляват  върху хуманитарната проблематика.
Не можете да разговаряте, господин Ангелов, по този начин. Не можете да казвате – вие, които обсъждате формата, по която ще се реализира донорството и искате съгласието на донора или на неговите близки, сте против това трансплантацията да се осъществява и пациентите да получават помощ. Това не можете да правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин Михайлов, аз мога да казвам всичко, което мисля. Най-малко Вие може да ми казвате какво да мисля, как да го казвам, къде да го казвам – това зависи само от мен. По този въпрос толкова.
Що се отнася до църквата, както всичко в живота, и тя се развива, господин Михайлов. Тя се съобразява с него, а след като той ни е довел до това знание и до тези  човешки възможности, които имаме, значи е съгласен. Уверявам Ви, че църквата като човеколюбива институция може би не сега, но след време ще застане на тази позиция, защото и църквата обслужва човеците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Цонев – за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря,  господин председател.
Уважаеми колеги! Доколкото е възможно, ще се опитам да се изкажа все пак по-малко емоционално и от гледна точка на това, което всъщност правим в залата, и не с оглед гледната точка на реципиента.
Ние дискутираме относно текста на § 14. Аз съм пак дълбоко учуден – след като § 13, по който всъщност спорихме няколко месеца, въвежда принципа и ние го приехме – на информираното съгласие или информираното несъгласие, както искате го наречете, с подавляващо мнозинство Народното събрание прие текста, съответно принципа на § 13.
Стигаме до § 14. Тази част от Народното събрание, която гласува  против принципа,  който приехме с § 13, се опитва да направим ревизия – през  § 14 на § 13, тоест да ревизираме принципа. Тогава казахме и доколкото забелязах, в залата имаше съгласие, че всички сме съгласни с аргументите на другите, защото тук става въпрос за решение на всеки народен представител в унисон със съвестта му, а не с партийна или някаква друга. Ако ви направи впечатление, дори никой не гласува с чужди карти, защото така бяхме решили – всеки сам да изрази личната си воля, насаме със съвестта си.
След като го направихме, хайде сега в § 14,  където понеже не искаме разрешението на този, от когото ще бъдат взети органи,  не донора, съгласихме се да не го наричаме така, ами на роднините му! Добре, нямаме нищо против и тези аргументи. Те ни стигат, казаха се тези аргументи – та минахме към някакъв договор.
Да застана аз като народен представител и в съвестта си вземам едно решение, което е трудно за всеки един - за мен беше ужасно трудно да го взема. Взех го и ви заявявам, че аз лично ще застана пред избирателите си и пред всички  избиратели, и дори когато не ме питат, ще им кажа честно да отидат да заявят несъгласието си, ако го имат. Ще им кажа, че сме го решили така – да отидат да го заявят, защото е честно.
Това не означава, че ще застана тук да вземам решение как да гласувам за един законопроект, особено за този законопроект, за един общочовешки принцип, особено в този случай, с оглед на някакъв договор, който някой сключил, в който имало корупционни елементи! Колко пъти да кажем, че ние тук не се занимаваме с това? Ако се водим от частни случаи, от  договори, от анекси към договори, от наредби, както стана при гласуването на онзи член за финансиране на трансплантациите, който, слава Богу, бе прегласуван, имало някаква наредба, която пречела на акредитацията! Не може наредби и договори да ни водят в нашия законодателен процес, особено в  този случай!
Аз заявявам своята лична позиция. Взел съм решението след много дълбок размисъл и ми беше трудно. Отстоявам го и не виждам никакъв смисъл през един друг параграф, през това – как трябва да бъде решен въпросът точно със съгласието или несъгласието на роднините,  да се вкарват тук аргументи за корупционни договори, некорупционни, откъде дошли – да ходим да ги четем. Който иска, да ги чете. Аз лично няма да го чета, защото той няма да повлияе на решението ми по никакъв начин. Толкова дълбоко съм го взел за себе си.
Ако вие не сте, имате това право. Аз уважавам правото на всеки да има мнение. Но не уважавам правото на никой да застава от тази трибуна и с апломб да ми се кара като на малко дете от детската градина, което не е разбрало какво е гласувало,  ако и той да е бившият министър-председател Иван Костов. Това право не го давам на никой! Правото да имам мнение – може. С апломб – вие тук не разбирате какво правите! Откъде накъде?  Завиждам на това самочувствие ти да разбираш, а другите да не разбират. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Реплика на господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще си позволя една мрачна шега, за да се опитам да сваля напрежението от един разговор, който наистина е сложен и важен.
След като вчера не успяхме да вземем имотите на Негово Величество, днес бързаме поне да му вземем органите с този закон. (Оживление.)
В крайна сметка, господин Цонев, с § 14 ние наистина обезсмисляме онова, което приехме вчера, преди да го приемем в този вид, защото с предходния параграф ние презумпирахме съгласие по подразбиране, а днес искаме задължителното съгласие на роднините. За мен тук е проблемът. Юристите в залата казват – аз не съм юрист – че това е правен нон сенс. Ние го правим по морални причини. Често моралът – и слава Богу, че е така – изпреварва правото.
ХАСАН АДЕМОВ  (ДПС, от място): И сегашният казус е същият.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Точно това искам да обърна внимание на залата, правейки реплика. В крайна сметка, приемайки чл. 3 във вида, в който комисията го предлага, ние наистина реализираме сегашното си решение, след като има задължително питане на роднините, дори това да е правно обезсмислено, при положение, че вече презумпирахме този закон, че несъобщаване на друга воля е съгласие.
Затова смятам, че дори и по отношение на основния, фундаменталния спор, който ни раздели около този закон, след приемането на § 14 във вида,  предложен от комисията, дори и хората, които имат някакво тежко угризение на съвестта, биха могли да го понесат по-леко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ):  Господин Цонев, разбира се, че всеки има право на мнение и че това не е политически, а повече морален въпрос.
Аз обаче не мога да разбера как Вие по начина, по който сте записали последното изречение за роднини – в разумно кратък срок те да дадат писмен отказ (защото това е, което пише, не го цитирам, но това е смисълът), в момента, в който те са загубили може би един от най-близките си хора, и то не след дълго боледуване, а след внезапна катастрофа, как очаквате те в този момент да могат да реагират адекватно и най-вече да ви дадат писмен документ?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Както биха дали съгласие.
НЕНО ДИМОВ: Не. „Писмено да изразят несъгласието си” – това го има в текста. Тоест, когато аз съм загубил детето си, в същия ден, защото това е разумно краткият срок, аз трябва да дам писмено несъгласие, за да не му бъдат взети органите. Ако аз до този момент не съм в състояние, което е много логично и всеки родител би разбрал това нещо, защото обикновено това е случаят, или съпруг – съпруга съответно, как мога аз адекватно да изразя това нещо по закона?! Ако трябва да дам изрично писмено съгласие като близък, това е съвсем различно.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:  Разбира се, че съгласието е по-тежко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Господин председател, колеги! Господин Димов, очевидно тук става въпрос повече за медицинска проблематика, защото разумно краткият срок включва периода, в който се констатира мозъчната смърт и периода, в който е възможно да бъде направена експлантацията. Всички знаете, че този период, а и без да съм медик, смятам, че този срок не е безумно дълъг. При различните случаи за различните органи е много, много кратък. Затова е записано „в разумно кратък срок”.
Ако сме приели принципа на § 13, който гласувахме, където става въпрос за информираното несъгласие, да въвеждаме другия принцип – информирано съгласие при роднините, то дайте да се върнем и да прегласуваме, защото 10 човека  мислят различно от 180, да върнем принципа и да го въведем за § 14. Въвеждаме информирано несъгласие за този, от който ще бъде взет органът, а при роднините – задължително информирано съгласие, в краткия период, в който може да бъде констатирана мозъчната смърт и направена експлантацията. Дайте поне себе си да не лъжем. Щом сме приели едното, вървим нататък към другото и си носим отговорността за решението пред целия народ и пред всички хора, а и пред ... (сочи нагоре).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз не смятах да вземам повече думата по тази проблематика, тъй като по предишни членове вече казах своето мнение. Но господин Ангелов успя много сериозно да ме възмути по тази тема, казвайки, че църквата ще си промени мнението и ще дойде на позицията, на която е той и мнозинството в българския парламент. Господин Ангелов, не вярвам, съмнявам се, че църквата Ви е упълномощила да говорите от нейно име. Християнският морал от две хиляди години е един и същ. „Земята и небето ще преминат, но думите ми ще останат” – това е основният принцип на християнския морал. Той ще остане същият. Въпросът е дали го приемате или не. Няма трето положение. Не може Вие да заемете една позиция и да кажете „Църквата ще дойде при мен”.  Църквата никога няма да дойде при Вас, господин Ангелов, нито при мнозинството! (Ръкопляскания от ДСБ.)
Уважаемо мнозинство, аз не ви вярвам, че вие искрено искате да направите кампания в този парламент, да информирате обществото, след като не приехте предаване по националните медии на този дебат. Ако искате да информирате българското общество, трябваше целият този дебат да бъде предаван пряко. Това е първата много сериозна и важна крачка към информиране. Защо вчера не приехте предаването на този дебат, ако искрено вярвате и искате публичност?! (Шум и реплики в КБ.) Аз не ви вярвам.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защо политизираш този дебат?!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, аз не политизирам този дебат. И никога не бих си позволил да го направя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, моля Ви, а моля и следващите изказващи се – обсъждаме § 14. Вие засегнахте въпросите на религията и на предаването по телевизията. Моля Ви да говорите по § 14. Моля и следващите изказващи се да се придържат към проблематиката на § 14. Иначе ще трябва да Ви отнема думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не смятам, че е уместно да ме прекъсвате, господин председател, но след като чувствате, че трябва да кажете нещо, аз го приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Напротив, правилникът ме задължава да го правя, господин Димитров, и моля да се съобразявате с правилника.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вече изслушах Вашето мнение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не е мое мнение, а постановка на правилника.
МАРТИН ДИМИТРОВ: По отношение на § 14. Аз лично ще подкрепя това, което е предложил народният представител Иван Иванов – за изричното съгласие на роднините. За мен по-добрият вариант беше да се изисква съгласието на самия човек,  той да реши. Има задължителен профилактичен преглед. Не съм лекар, но знам, че има задължителен годишен профилактичен преглед. На всеки човек може да се даде възможност да каже „да” или „не”. За мен това беше чистото решение. Отхвърлихте го. При това положение нека да има задължително съгласие на роднините. Това ми се струва разумният възможен вариант на това положение. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за реплика господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:  Имам реплика към изказването на господин Мартин Димитров. Естествено е, господин Димитров, че църквата не може да дойде при нас. Ние трябва да отидем, но нека не се забравя, че Ватикана е в Италия, а в Италия е режимът, точно който ние предлагаме.
Искам обаче да Ви кажа нещо друго по същество. В света, уважаеми господин Димитров, има само три начина – разширено съгласие, несъгласие с протест или уведомяване, а такъв с несъгласие и след това със съгласие на близките, ще бъде наш принос към световната трансплантация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми колеги, все пак истината трябва да стои над всички опити да се заблуждаваме и манипулираме тук.
Господин Димитров, никой никому не забранява с приетия принцип според своите убеждения, в това число и религиозни, да вземе своите решения. Дайте да не се манипулираме един друг и да не правим това с хората. Ако моите религиозни убеждения не ми позволяват да участвам в този процес като евентуален донор, аз ще отида и ще го заявя. Ако в този закон беше записано, че вземаме решение, че всеки е донор без право да си каже мнението, бъдете сигурен, че аз щях да съм първият, който щях да бъда против.
Тук става въпрос за два принципа и ще припомня онова, което каза в основното си изказване не вчера, както каза господин Чачев, и не по този член, а преди два дни – в половината от страните, за които говорим, е възприет единият принцип, в другата половина – другият. Условно ги разделям на две половини, като и в двете половини религията е утвърден фундамент на обществото. И когато там народните представители или депутати, или конгресмени са взимали това, бъдете сигурни, че са изхождали и от религиозните принципи, и от онова, което обществото ще каже в тази посока.
Тоест моята реплика към Вас е: ние не отнемаме правото на хората, които по религиозни убеждения не искат да го правят, да заявят, че не искат да го правят. Това  е всичко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господа Китов и Цонев! Както разчитате на същия този народ да ви избира за народни представители и да прави и други неща, така трябва да разчитате да решава и по отношение на трансплантацията. Решението означава писмено съгласие. Това е решението. Това е  същият този народ, господин Цонев, който Вас Ви е избрал за народен представител, и господин Китов също така е избрал за народен представител.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Гласуването какво е? Съгласие.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Народът е в състояние, има и необходимият морал. Можете да го подпомогнете, вече ви казах, с информация, но той трябва да взима решението. За мен в този закон вносителят разчита голяма част от народа да не разбере за какво става въпрос и по тази причина да не реагира. Това е големият проблем на този закон.
Съюзът на демократичните сили поръча проучване, според което 50% от хората, уважаеми господа Китов и Цонев, не знаят за тая работа, за която ние днес с вас си говорим. Те не знаят, господин Цонев. И вие вчера, ДПС, като гласувахте 100 процента против излъчването по телевизията, аз вярвам, че вие не искате и да разберат. Как ще ме убедите, че искате?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Вчера беше за друго.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма значение, нещата са свързани. Гласувахте точно против предаването по телевизията по този закон. Вижте си стенограмата. Има стенограми, има документи, те се четат и нещата се виждат. (Шум и реплики.) Моля ви за коректност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За процедурно предложение има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, правя  процедурно  предложение  за  прекратяване  на  разискванията по този член и за пристъпване към гласуване. Няма случай в 15-годишната практика на българския парламент по един текст да се е дискутирало три дни. Мисля, че тук наистина става дума за съвестта на всеки народен представител. Разбира се, че би могло да има различни гласувания във всички парламентарни групи, защото е много деликатно. Но няма никакъв смисъл да продължаваме с това издевателство няколко дни поред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, правилникът допуска това процедурно предложение. Чета ви ал. 2 на чл. 42:
„(2) Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за:
1. прекратяване на заседанието;
2. отлагане на заседанието;
3. прекратяване на разискванията;”.
Процедурното предложение е съвършено коректно.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 142 народни представители: за 104, против 32, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Предлагам да преминем към гласуване на текстовете по § 14.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Моята процедура е за поименна проверка – от името на нашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за поименна проверка.
Преминаваме към тази процедура, която също е възприета в практиката на парламента. Въпросът е доста сериозен.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов   - отсъства
Александър Манолов Праматарски                                            - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев                                              - тук
Алиосман Ибраим Имамов                                                          - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер                                   - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев                                                          - отсъства
Ангел Петров Найденов                                                               - отсъства
Андрей Лазаров Пантев                                                               - отсъства
Анелия Йорданова Мингова                                                       - тук
Анелия Христова Атанасова                                                       - отсъства
Антонела Ангелова Понева                                                         - тук
Антония Стефанова Първанова                                                  - тук
Апостол Иванов Димитров                                                         - тук
Ариф Сами Агуш                                                                           - тук
Асен Йорданов Агов                                                                    - отсъства
Ася Величкова Михайлова                                                          - тук
Атанас Атанасов  Папаризов                                                       - тук
Атанас Димитров Щерев                                                             - тук
Атанас Петров Атанасов                                                              - тук
Атанас Тодоров Мерджанов                                                        - тук
Ахмед Демир Доган                                                                      - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин                                                                   - тук
Бойко Иванов Ватев                                                                     - тук
Бойко Кирилов Радоев                                                                 - отсъства
Бойко Николов Боев                                                                     - отсъства
Бойко Стефанов Великов                                                             - тук
Борис Стефанов Николов                                                            - тук
Борис Янков Ячев                                                                        - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров                                                 - отсъства
Борислав Димитров Китов                                                          - тук
Борислав Иванов Българинов                                                     - отсъства
Борислав Любенов Великов                                                        - отсъства
Борислав Николов Ралчев                                                           - отсъства
Борислав Янчев Ноев                                                                   - тук
Ботьо Илиев Ботев                                                                        - отсъства
Валентин Николов Милтенов                                                     - тук
Валентина Василева Богданова                                                  - тук
Ваньо Евгениев Шарков                                                               - тук
Ваню Стефанов Хърков                                                               - тук
Ваня Крумова Цветкова                                                               - тук
Васил Димитров Паница                                                             - отсъства
Васил Миланов Антонов                                                             - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано                                                   - отсъства
Васил Тодоров Калинов                                                              - отсъства
Венелин Димитров Узунов                                                         - отсъства
Венцислав Василев Върбанов                                                     - тук
Весела Атанасова Драганова-Илиева                                         - тук
Веселин Методиев Петров                                                          - тук
Владимир Михайлов Дончев                                                      - отсъства
Владимир Първанов Кузов                                                          - отсъства
Волен Николов Сидеров                                                              - отсъства
Георги Владимиров Юруков                                                       - отсъства
Георги Георгиев Пирински                                                         - тук
Георги Йорданов Димитров                                                        - тук
Георги Миланов Георгиев                                                           - отсъства
Георги Петков Близнашки                                                           - тук
Георги Пинчев Иванов                                                                - отсъства
Георги Тодоров Божинов                                                            - тук
Георги Чавдаров Анастасов                                                        - тук
Даринка Христова Станчева                                                       - отсъства
Даут Идриз Осман                                                                        - тук
Деница Ивайлова Димитрова                                                     - отсъства
Десислав Славов Чуколов                                                           - тук
Димитър Енчев Камбуров                                                           - тук
Димитър Иванов Абаджиев                                                        - отсъства
Димитър Иванов Димитров                                                        - отсъства
Димитър Кинов Стоянов                                                             - отсъства
Димитър Николов Гъндев                                                           - тук
Димитър Стоянов Дъбов                                                             - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов                                                        - отсъства
Добромир Христов Гущеров                                                       - отсъства
Долорес Борисова Арсенова                                                       - отсъства
Донка Иванова Михайлова                                                          - тук
Дончо Стефанов Цончев                                                              - отсъства
Евгени Захариев Кирилов                                                           - отсъства
Евгени Стефанов Чачев                                                               - тук
Евгений Гинев Жеков                                                                  - отсъства
Евгения Тодорова Живкова                                                         - тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова                                          - тук
Евтим Костадинов Костадинов                                                  - тук
Екатерина Иванова Михайлова                                                   - тук
Елеонора Николаева Николова                                                   - тук
Елиана Стоименова Масева                                                        - тук
Емил Константинов Георгиев                                                     - отсъства
Енчо Вълков Малев                                                                      - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев                                                                - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов                                                          - тук
Жори Йорданов Алексиев                                                           - отсъства
Захари Димитров Георгиев                                                         - тук
Златко Тонев Златев                                                                     - отсъства
Ива Петрова Станкова                                                                 - отсъства
Иван Атанасов Колчаков                                                             - тук
Иван Георгиев Сотиров                                                               - отсъства
Иван Георгиев Стаматов                                                             - отсъства
Иван Добромиров Гороломов                                                     - тук
Иван Желев Илчев                                                                        - отсъства
Иван Йорданов Костов                                                                - тук
Иван Матеев Иванов                                                                    - отсъства
Иван Николаев Иванов                                                                - отсъства
Иван Николов Гризанов                                                              - тук
Иван Петков Даков                                                                       - тук
Иван Славов Иванов                                                                    - тук
Иво Първанов Атанасов                                                              - тук
Иглика Димитрова Иванова                                                        - отсъства
Илиян Вълев Илиев                                                                      - тук
Илияна Малинова Йотова                                                           - отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов                                                            - тук
Илко Димитров Димитров                                                          - отсъства
Йовко Христов Йовков                                                                - тук
Йордан Димитров Костадинов                                                   - отсъства
Йордан Иванов Бакалов                                                               - тук
Йордан Кирилов Цонев                                                               - тук
Йордан Мирчев Митев                                                                - отсъства
Йордан Петков Йорданов                                                            - тук
Йордан Петров Величков                                                             - тук
Камелия Методиева Касабова                                                     - тук
Камен Костов Костадинов                                                          - отсъства
Касим Исмаил Дал                                                                       - отсъства
Кирил Николаев Добрев                                                              - тук
Константин Стефанов Димитров                                               - отсъства
Коста Димитров Цонев                                                                - отсъства
Костадин Александров Кобаков                                                 - тук
Костадин Стоянов Паскалев                                                       - тук
Красимир Дончев Каракачанов                                                  - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин                                                          - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян                                                   - отсъства
Лидия Сантова Шулева                                                                - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов                                                         - отсъства
Любен Андонов Корнезов                                                           - отсъства
Любен Любенов Дилов                                                               - тук
Лютви Ахмед Местан                                                                   - отсъства
Маргарита Василева Кънева                                                       - тук
Маргарита Спасова Панева                                                         - тук
Мариана Йонкова Костадинова                                                  - отсъства
Марина Борисова Дикова                                                            - тук
Марио Иванов Тагарински                                                          - тук
Мария Василева Капон                                                                - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева                                            - отсъства
Мария Станчева Вълканова                                                         - отсъства
Марко Николов Мечев                                                                 - тук
Мартин Димитров Димитров                                                     - тук
Маруся Иванова Любчева                                                            - тук
Мая Божидарова Манолова                                                         - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов                                                   - отсъства
Милен Емилов Велчев                                                                 - отсъства
Мима Тодорова Василева                                                            - тук
Минчо Викторов Спасов                                                             - отсъства
Минчо Христов Куминев                                                            - тук
Мирослав Димитров Мурджов                                                   - тук
Митко Иванов Димитров                                                            - тук
Митхат Сабри Метин                                                                   - тук
Михаил Райков Миков                                                                 - отсъства
Младен Петров Червеняков                                                         - отсъства
Муса Джемал Палев                                                                     - тук
Надежда Николова Михайлова                                                   - отсъства
Надка Балева Янкова                                                                    - отсъства
Надя Антонова Кочева                                                                 - отсъства
Неджми Ниязи Али                                                                      - тук
Ненко Викторов Темелков                                                           - отсъства
Нено Ненов Димов                                                                       - тук
Несрин Мустафа Узун                                                                  - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер                                                                 - отсъства
Николай Аврамов Свинаров                                                       - отсъства
Николай Боянов Михайлов                                                         - тук
Николай Георгиев Камов                                                             - отсъства
Николай Петров Кънчев                                                              - отсъства
Нина Стефанова Чилова                                                              - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков                                                        - тук
Олег Григоров Попов                                                                   - тук
Олимпи Стоянов Кътев                                                               - отсъства
Павел Димитров Шопов                                                              - тук
Павел Михайлов Чернев                                                              - тук
Пенко Атанасов Атанасов                                                           - отсъства
Петър Александров Симеонов                                                    - отсъства
Петър Владимиров Димитров                                                     - тук
Петър Георгиев Кънев                                                                 - тук
Петър Георгиев Мръцков                                                             - тук
Петър Кирилов Берон                                                                  - отсъства
Петър Станиславов Манолов                                                      - тук
Петър Стефанов Стоянов                                                             - отсъства
Петя Илиева Гегова                                                                      - тук
Пламен Александров Панайотов                                                - отсъства
Пламен Василев Славов                                                              - отсъства
Пламен Георгиев Ранчев                                                             - отсъства
Пламен Неделчев Моллов                                                           - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски                                                      - тук
Рамадан Байрам Аталай                                                               - тук
Рейхан Ибадула Аблеким                                                             - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман                                                                   - тук
Росен Златанов Владимиров                                                       - отсъства
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова                               - тук
Руденко Радев Йорданов                                                              - отсъства
Румен Асенов Ангелов                                                                 - тук
Румен Иванов Такоров                                                                 - тук
Рупен Оханес Крикорян                                                               - тук
Светослав Иванов Спасов                                                           - отсъства
Светослав Христов Малинов                                                      - отсъства
Силвия Николаева Алексиева                                                     - тук
Силвия Тодорова Стойчева                                                         - тук
Снежана Великова Гроздилова                                                   - тук
Соломон Исак Паси                                                                      - отсъства
Станимир Янков Илчев                                                               - тук
Станислав Тодоров Станилов                                                     - тук
Станчо Николов Тодоров                                                            - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова                                         - тук
Стефан Антонов Софиянски                                                       - отсъства
Стойко Илиев Танков                                                                   - тук
Стоян Витанов Витанов                                                              - отсъства
Стоян Проданов Иванов                                                              - тук
Татяна Дончева Тотева                                                                - тук
Татяна Стоянова Калканова                                                        - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска                                        - тук
Тодор Михайлов Кумчев                                                             - тук
Тодор Найденов Костурски                                                         - отсъства
Тодор Николов Батилов                                                               - тук
Тома Янков Томов                                                                        - отсъства
Трифон Димитров Митев                                                            - тук
Фатме Муса Илияз                                                                        - тук
Фидел Димитров Беев                                                                 - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов                                                         - тук
Филиз Хакъева Хюсменова                                                         - тук
Филип Димитров Димитров                                                       - отсъства
Хасан Ахмед Адемов                                                                    - тук
Христина Христова Велчева                                                       - отсъства
Христо Боянов Величков                                                             - тук
Христо Дамянов Бисеров                                                            - тук
Христо Йорданов Кирчев                                                            - тук
Четин Хюсеин Казак                                                                    - тук
Юксел Али Хатиб                                                                         - тук
Юнал Саид Лютфи                                                                       - тук
Юнал Тасим Тасим                                                                       - тук
Юсеин Аптула Джемил                                                                - тук
Янаки Боянов Стоилов                                                                - тук
Яне Георгиев Янев                                                                       - отсъства
Яни Димитров Янев                                                                    - отсъства
Янко Александров Янков                                                            - тук
Ясен Георгиев Янев                                                                     - отсъства
Ясен Димитров Попвасилев                                                       - тук
Ясен Стоянов Пенчев                                                                  - отсъства
 
Уважаеми колеги, в залата са 128 народни представители. Имаме необходимия кворум, пристъпваме към гласуване.
Пристъпваме към гласуване на предложенията, направени по § 14.
Първото предложение е на народния представител Николай Михайлов. То беше представено от председателя на комисията в пленарната зала. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте. Моля да гласувате със собствените си карти.
Отменям гласуването – не може да има повече от 128 гласа. Извадете картите от пултовете, зад които няма народни представители.
Няма да обявя резултата по групи, защото няма такъв.
Моля, квесторите да проследят картите, където няма народни представители, да бъдат извадени от пултовете.
Отново поставям на гласуване предложението на господин Михайлов по § 14. Отново ще отменя резултата, ако има повече от 128 гласували.
Гласували 128 народни представители: за 30, против 71, въздържали се 27. (Оживление.)
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов за § 14, което също беше представено в пленарната зала. Комисията не подкрепя предложението.
Отменям гласуването. (Реплики.)
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 30, против 58, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Предстои да подложим на гласуване  предложението, което поддържа господин Иван Сотиров, независимо че другите двама вносители са го оттеглили.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Вчера сутринта, когато беше първата комисия, беше преразгледано предложението и въпреки че народните представители Иван Колчаков и Ваньо Шарков оттеглиха предложението, комисията го гласува и не го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Комисията не подкрепя предложението на господин Иван Сотиров, но то трябва да бъде подложено на гласуване.  Това предложение също е по § 14 – да се създаде нова т. 1. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 30, против 61, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Предстои да гласуваме предложението на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага окончателна редакция за § 14.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, трябва да се има предвид допълнителния доклад, господин председател, който беше раздаден вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Говорим за допълнителния доклад № 653-10-39 от 17 август 2006 г. и редакцията, съдържаща се в него. Тя беше представена от господин Китов в началото на вчерашното пленарно заседание.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 91, против 24, въздържали се 17.
Предложението на комисията за § 14 е прието.
Госпожо Понева, заповядайте за отрицателен вот.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, гласувах против този законопроект, защото съмо убедена, че в човешкото тяло не може да се пипа, без да се каже "Да!", а не някакво хипотетично "Не!".
Сега ще ви кажа защо договор, за който два дни говорим, има огромно значение към този законопроект. Защото "Бултрансплан" сключва с "Остеотек" този договор, който дава 7-годишен монопол на "Остеотек" не само върху тъканите, а и върху апаратурата. Защото българските тъкани ще се изнасят за Франция, където ще се подлагат на така наречената процедура процесинг, след това ще се изнасят за Америка и оттам отново ще ги закупува, тогава когато на България се наложи да ги ползва.
Защото в този договор “Бултрансплант” се ангажира да предлага и да участва в изготвянето на нормативни актове, които имат отношение към реализацията на този договор. Ето така както днес се случи това чрез лобистите му в парламента. Защото са поети ангажименти за норматив на човешка тъкан. И самият д-р Хичев казва, че са необходими 150-200 донори годишно, за да има печалба от този договор.
Ето затова има огромно отношение и това, което се извърши днес, е на границата на престъплението! Аз хвърлям това обвинение върху вашите съвести, които и без това се движат по ръба на бръснача. Помислете добре какво направихте! Дано нещо да се пробуди у вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втори отрицателен вот – госпожа Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Има теми, които изискват много емоционална енергия, има теми, които не могат да бъдат приключвани бързо, защото те се нуждаят от изясняване, от разсъждение, защото касаят наистина чувствата на хората. Това, което беше предложено – да се прекрати разискването, всъщност е една забрана да се изкаже волята и да се посочат всички опасности и вредни последици от гласуването на подобен текст. Тук не беше казана цялата истина, не успяхме да я кажем, не успяхме да посочим примерите в това отношение, които отговарят на ценностите и традициите на българския народ, като например една държава Испания, която междупрочем има най-много донори. Никой от мнозинството не пожела да мисли с измислената теза за някаква червена точка.
Посегнахме на рациото на човека, на това, че той е волевото същество, което трябва да събира сили в тежки моменти и да казва “да”, за да не се установява корупционна практика. А с този текст вие установихте точно това. Защото не позволихте да се анализира и изследва тази практика. Срещу фирмата, която се занимава с трансплантации, има образувано наказателно дело именно по чл. 349а от Наказателния кодекс, което означава нарушаване на правила и норми, свързани с трансплантация на органи и на тъкани. Когато Народното събрание иска да приеме разумно решение, то трябва да анализира злото, да види какъв е пътят и каква е технологията и тогава с лесно съзнание и чиста съвест да натисне пулта и да избере вярното решение.
Смятам, че направихме грешка. Демократи за силна България обаче ще направят възможното с примери, факти и доказателства тази грешка да бъде поправена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Трети отрицателен вот – господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Гласувах “против”, защото в тези дни се казаха много истински, верни думи за човешкото достойнство. Вие го нарушихте. Но гласувах “против” и по още една причина. Семейството също е ценност, а ние не се съобразихме, че волята на близките във висока степен трябва да бъде бариерата за всякакъв вид злоупотреби. Само съгласието на най-близките хора може все пак да смени волята на починалия. А това го няма в този текст. Имаше го в текста на д-р Михайлов.
Когато в една политика не се зачитат тези неща, тя престава да има смисъл, престава да има същност, престава да има съдържание, тя става само и единствено параван на някакви интереси, далеч от достойнството, интереси на фирми, на бизнеси, на нещо много, много неприятно. Текстове в полза на интереси там, където трябваше да се спаси достойнството на човека, достойнството на семейството – все неща, за които всички твърдим, че според нас са ценни, според нас без тях не може. Днес се оказва, че без тях може. Ето защо гласувах “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурен въпрос –господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател – ще пропусна думата “уважаеми” – колеги народни представители, ние по различен начин изживяваме този дебат очевидно, в това няма нищо чудно. Но аз взимам процедура, за да протестирам много остро основно в два пункта срещу начина, по който Вие водихте заседанието и се стигна до това гласуване.
Първият е, когато прекъснахте изказванията, след като знаехте, че има записани и заявили се народни представители за изказвания, позовавайки се на формално основание, поискано от госпожа Татяна Дончева. Затворихте устата за дебат. Не Ви е приятен този дебат. Чужд Ви е на Вас като председател. Неслучайно стоите по време на целия този дебат на трибуната и не давате да води никой от Вашите заместници. Не беше редно да правите това.
Но особено съм възмутен – аз Ви познавам от 16 години и съм Ви уважавал през цялото време, защото макар и много категорични противници, Вие никога не сте си позволявали това, което си позволихте, аз няма да го квалифицирам точно заради тези 16‑17 години – от това, че затворихте възможността ние да прочетем един доклад и решихте да позволите да се премине към гласуване на базата на уверението на председателя на Комисията по здравеопазване за взето решение с очевидно малцинство от хората от неговата комисия.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е малцинство.
ИВАН КОСТОВ: Очевидно малцинство – осем плюс един правят девет души.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Дванадесет на един – има подписи.
ИВАН КОСТОВ: Вие подписите може да сте ги събрали.
Вие не ни позволихте, поне на тези, които изживяваме това нещо, да прочетем точно какво е съдържанието на доклада. Вас може да не ви интересува, господин председателю, въобще, Вие можете да се доверите на думите на председателя на комисията, но това, което направихте, е абсолютно неприемливо!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В този случай няма да упражня лимита на време, нека господин Костов продължи.
ИВАН КОСТОВ: Искам да знаете, прекрачихте една граница на човещина, за която тук се говореше, което не трябваше да си позволявате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Категорично възразявам и също така категорично отхвърлям всички упреци, които бяха отправени към мен от господин Костов, по следните причини.
Вчера господин Костов се обърна към мен след края на разглеждането на точката с искането да бъде осигурен текстът на договора, тъй като е било отказано от представителите на Министерството на здравеопазването. Както си спомняте, аз вчера допуснах гласуване в пленарната зала за достъп до този доклад по предложение на господин Атанасов и в изпълнение на това решение се разпоредих договорът да бъде изискан от Изпълнителната агенция по трансплантация. Той беше изискан, беше заведена по съответния начин в службата на Народното събрание. Също така разпоредих на началника на службата лично да присъства на заседанието на Комисията по здравеопазване, да предостави на членовете на комисията текста на договора и да осигури възможността всеки да се запознае с него.
Вчера пленарната зала гласува днес сутринта първа точка да бъде продължаване на разглеждането на този законопроект. Съвършено ясно беше, че след края на пленарното заседание ще има заседание на комисията и тя ще излезе със своите предложения днес пред нас.
Всеки, който действително е искал да постави целия кръг въпроси, свързани с договор на днешното пленарно заседание, беше длъжен да отиде на заседанието на комисията, да постави целия кръг въпроси, които го интересуват и днес да бъде готов в пленарната зала да изрази особеното си мнение, ако то не съответства на доклада на председателя.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): (от място) Не е обявено това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Никакви съображения и оправдания, че не било обявено заседанието, не отменят очевидната истина, че всеки, който проявява истински интерес по този въпрос, а не демагогски, трябваше да се свърже с д-р Китов и да настоява за провеждането на такова заседание, каквото се е състояло.
Що се отнася до по-общия контекст на взаимното уважение, действително през тези 16-17 години се познаваме служебно с господин Костов. В поредица  от случаи той ме е обвинявал в лъжа. Нито веднъж не е успял да обоснове и да докаже своето твърдение, не е в състояние да го направи и сега.
Продължаваме, уважаеми колеги. Извинявам се за тези няколко минути. Имаме текстове до края на законопроекта, които не са свързани с предложения, които не са подкрепени от комисията.
Предлагам да дадем възможност на господин Китов да довърши своя доклад и те да бъдат гласувани докрай. Но това предложение, естествено, трябва да бъде гласувано като процедура.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, моята процедура е: след като от три дни говорим по този закон и след като минахме най-тежките текстове, да завършим с представянето на законопроекта днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за приключване на точката преди почивката.
Моля, гласувайте.
Гласували  87 дни представители: за 76, против 7, въздържали се  4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, текстовете бяха представени преди два дни до § 22.
По § 22 има направено предложение от народния представител Борислав Китов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 22:
„§ 22. В Глава шеста се създава  чл. 39а:
„Чл. 39а. (1) Изпълнителната агенция по трансплантация извършва инспекции на лечебните заведения, които осъществяват дейности по този закон и по Раздел ІІІ от Глава четвърта от Закона за здравето най-малко веднъж на една година.
                  (2) Инспекции се провеждат при всеки случай на сериозна нежелана реакция или сериозен инцидент, както и по молба на компетентен орган на друга държава.
                  (3) Инспекциите по алинеи 1 и 2 се извършват от квалифицирани служители на Изпълнителната агенция по трансплантация при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
                  (4) Лицата по ал. 3 преминават задължителен курс на обучение най-малко веднъж годишно при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага с консенсус следната редакция на § 23:
„§ 23. Създават се членове 40а и 40б:
„Чл. 40а. (1) Който наруши забраните по чл. 6 или по чл. 24, ал. 8, се наказва с глоба от 20 000 до 40 000 лв.
                  (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв.
Чл. 40б. На лечебно заведение, което наруши чл. 13, ал. 4 и ал. 5, чл. 15а,  15б, 15в, 15г, 15д или 29, се налага имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 25 и предлага следната редакция:
„§ 25. В Допълнителната разпоредба се  правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби”.
2. В § 1 се създават точки 24-34:
„24. „Сериозна нежелана редакция” е непредвидена реакция при донор или реципиент, свързана с експертиза, вземане, обработка, преработка, съхраняване, транспортиране и присаждане на органи, тъкани и клетки, която е довела до смърт или до застрашаващо живота състояние, или до предаване на заразна болест, до трайна неработоспособност или заболяване, водещо до удължаване на болничния престой.
25. „Сериозен инцидент” е всяко нежелано събитие, свързано с експертиза, вземане, обработка, преработка, съхраняване, транспортиране и присаждане на органи, тъкани и клетки, което може да доведе до смърт или до застрашаващо живота състояние, или до предаване на заразна болест, до трайна неработоспособност или заболяване, водещо до удължаване на болничния престой.
26. „Донор” е всеки източник на органи, тъкани или клетки от човешки произход.
27. „Въззивна процедура” е всяко инструментално нарушаване целостта на кожата или лигавицата, при което се прониква в човешкото тяло за вземане за присаждане на органи, тъкани и/или клетки.
28. „Експертиза” е дейност, свързана с изследвания за оценка на състоянието на орган, тъкан или клетки, както и за установяване на: имунологичен статус, наличие на болестотворни организми, химични или биологични вещества, чрез които може да бъде предадено заболяване, инфекция или интоксикация.
29. „Обработка” е дейност за подготовка на взети органи, тъкани или клетки за присаждане чрез прилагане на физични, химични или биологични методи по време на вземането или непосредствено след това, включително тяхното опаковане, при които не се извършва промяна на техния интегритет или физиологично състояние.
30. „Преработка” е дейност за подготовка на взети тъкани или клетки за присаждане или извличане на лечебни вещества чрез прилагане на физични, химични  или биологични методи, включително тяхното опаковане, при която се променя техният интегритет или физиологично състояние.
31. „Съхраняване” е дейност, свързана с употреба на физични или химични процеси или промяна на околната среда за предотвратяване или забавяне на биологичното или физическото увреждане на  взетите органи, тъкани или клетки, включително тяхното опаковане.
32. „Разумно кратък срок” е времето, в което органите, тъканите и клетките запазват своята жизненост и могат да се използват за трансплантация.
33. „Етикетиране” е дейност по обозначаване на  опаковките на органи, тъкани и клетки с цел тяхното идентифициране.
34. „Опаковане” е изолиране с помощта на подходящи материали от околната среда на органи, тъкани или клетки за предотвратяване на тяхното замърсяване или увреждане.”
3. Създава се § 1а:
„§ 1а. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/23 на Европейския парламент и на Съвета на Европейските общности относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, набавянето, контрола, преработването, съхраняването, складирането и разпределянето на човешки тъкани и клетки”.”
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По § 26 има направени предложения от народните представители Иван Сотиров, Иван Колчаков,  Ваньо Шарков, които комисията подкрепя по принцип в предложението, което ще бъде отразено систематично в нов § 26а.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията предлага да се създаде § 26а, който става § 27:
„§ 27. (1) Министерството на здравеопазването информира българските граждани по достъпен начин за условията и реда за вземане и присаждане на органи, тъкани и клетки в срок до 31 март 2007 г.
              (2) Информирането по ал. 1 става при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28:
„§ 28. Първият доклад по чл. 11, т. 16 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки се представя на Европейската комисия от Изпълнителната агенция по трансплантация в срок до 7 април 2009 г.”
По § 28 беше оттеглен текстът на вносителя по буква „а”.
Комисията подкрепя текста на вносителя в останалата му част.
Има направено предложение от народния представител Атанас Щерев.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Атанас Щерев в частта му относно чл. 130, т. 2, ал. 6, 9 и 10, чл. 131, т.1 и чл. 134.
Комисията подкрепя предложението в останалата му част.
Има направени предложения от народния представител Борислав Китов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция за § 28, който става § 29:
“§ 29. В Закона за здравето (Обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения:
1.      В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
а) Алинея 3 се изменя така:
                   “(3) Асистираната репродукция се осъществява съгласно медицински стандарт, приет с наредба на министъра на здравеопазването.”
б) Създават се ал. 4-7:
                   “(4) Асистираната репродукция включва дейностите, свързани с:
1. използване на медицински методи за оплождане на яйцеклетка, която се намира във или извън тялото на жената;
2. вземане, експертиза, обработка, етикетиране и съхраняване на яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи;
3. вземане на яйцеклетка от една жена и нейното поставяне в тялото на същата;
4. вземане на яйцеклетка от една жена и нейното поставяне в тялото на друга жена.
                     (5) Вземането на яйцеклетки от донор в случаите по ал. 4, т. 4 може да се извърши, ако са изпълнени следните условия:
1. донорът е пълнолетен и не е поставен под запрещение;
2. получено е писмено съгласие от донора, заверено от нотариус в чийто район на действие се намира лечебното заведение, което ще извърши вземането;
3. донорът е информиран на достъпен език за рисковете, които поема;
4. физическото и психическото здраве на донора е установено с протокол, подписан от членовете на комисия, назначена от директора на лечебното заведение, извършващо вземането, която се състои най-малко от трима лекари, които не участват в състава на екипа по вземането.
                     (6) Лечебните заведения са длъжни да изготвят ежегоден отчет за извършените дейности по ал. 4 по образец, утвърден с наредбата по чл. 131, ал. 3 и да го представят в Изпълнителната агенция по трансплантация.
                     (7) Забранява се предлагането на материална облага на донор на яйцеклетки или сперматозоиди, както и приемането на материална облага от него.”
2. Член 131 се изменя така:
“Чл. 131.      (1) Асистираната репродукция, както и осигуряването, използването и съхраняването на човешки яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи, се извършват от лечебни заведения, които са получили разрешение от министъра на здравеопазването по условия и ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
                     (2) Лечебните заведения извършват всички медицински дейности, свързани с изследване, подготовка и продължително наблюдение на лицата, при които се извършва асистирана репродукция, както и контролират здравословното им състояние до раждането на плода.
                     (3) Условията и редът за вземане, поставяне, експертиза, обработка, етикетиране и съхраняване на яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи за нуждите на асистираната репродукция, както и на влизащите в контакт с тях материали и продукти и на тяхното проследяване от донора до рецепиента се определят с наредба на министъра на здравеопазването и се контролират от Изпълнителната агенция по трансплантация.”
3. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:
а) Алинея 1 се изменя така:
“(1) Лечебните заведения по чл. 131, ал. 1 създават и поддържат регистър, който съдържа:
1. данни за всяко извършено вземане, експертиза, обработка, оплождане, етикетиране и съхраняване на яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи;
2. трите имена, ЕГН, постоянен адрес и уникален идентификационен номер на лицата, от които са взети яйцеклетки или сперматозоиди;
3. уникален идентификационен номер на взетите яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи, свързани с номера по т. 2;
4. трите имена, ЕГН, постоянен адрес и уникален идентификационен номер на жената, на която са поставени яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи, свързани с номера по т. 3.”
б) В ал. 4 думите “чл. 131, ал. 2” се заменят с “чл. 131, ал. 3”.
4. Създават се чл. 132а и 132б:
“Чл. 132а.    (1) Лечебните заведения по чл. 131, ал. 1 са длъжни да съобщят на Изпълнителната агенция по трансплантация в 7-дневен срок от установяването на всички сериозни нежелани реакции или сериозни инциденти, когато те са в резултат от вземане, поставяне, експертиза, обработка, етикетиране и съхраняване на яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи, и са свързани с тяхното качество и безопасност.
                     (2) Лечебните заведения по чл. 131, ал. 1 са длъжни да създават и прилагат система за незабавно блокиране, изтегляне или унищожаване на всички яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи, които могат да доведат до нежелана реакция или нежелан инцидент.
                     (3) Условията и редът за съобщаване, регистриране, докладване и предаване на информация за сериозните нежелани реакции и сериозните инциденти и за блокиране, изтегляне и унищожаване на яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 132б.      (1) Лечебните заведения са длъжни да етикетират взетите яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи.
                     (2) Лечебните заведения по чл. 131, ал. 1 са длъжни да създават условия за проследяване на яйцеклетките, сперматозоидите и зиготите, както и на продуктите и материалите, които влизат в контакт с тях и са свързани с тяхното качество и безопасност при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 131, ал. 3.”
5. В чл. 134 се правят следните изменения и допълнения:
а) Създава се ал. 1:
“(1) Износ и внос на яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи се извършва при условията и по реда на чл. 36, 37 и 38 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.”
б) Досегашният текст става ал. 2.
6. Чл. 223 се изменя така:
“Чл. 223.      (1) Който извършва асистирана репродукция в нарушение на чл. 130, 131, 132а, 132б, 133, 135 и 136, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 15 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от три месеца до една година.
                     (2) Който наруши чл. 132 се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а когато нарушението е извършено от юридическо лице се налага имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв.
                     (3) Който наруши чл. 134 се наказва с глоба от 25 000 до 50 000 лв., а когато нарушението е извършено от юридическо лице се налага имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.”
7. Създава се чл. 229а и 229б:
“Чл. 229а. Нарушенията по чл. 130, 131, 132, 132а, 132б, 133, 135 и 136 се установяват с актове, съставени от длъжностни лица в Изпълнителната агенция по трансплантация, определени от нейния директор, а наказателните постановления се издават от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него длъжностно лице.
Чл. 229б. Нарушенията по чл. 134 се установяват с актове, съставени от митническите органи или от длъжностни лица в Изпълнителната агенция по трансплантация, определени от нейния директор, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция “Митници” или от определени от него длъжностни лица, съответно от министъра на здравеопазването или от оправомощено от него длъжностно лице.”
8. В Допълнителната разпоредба се създават т. 24-32:
“24. “Яйцеклетка” е женска репродуктивна клетка.
25. “Сперматозоиди” са мъжките репродуктивни клетки.
26. “Зигота” е оплодена яйцеклетка в стадий на делене.
27. “Вземане” е изваждане чрез медицински методи на яйцеклетки, или събирането на сперматозоиди от донор, което се извършва с цел асистирана репродукция или за други научни и  учебни нужди на медицината.
28. “Поставяне” е слагане чрез медицински методи на сперматозоиди, яйцеклетка или зигота в тялото на жена.
29. “Експертиза” е  дейност, свързана с изследвания за оценка на състоянието на яйцеклетка, сперматозоиди или зигота, както и за установяване на наличие на болестотворни организми, химични или биологични вещества, чрез които може да бъде предадено заболяване, инфекция или интоксикация.
29. “Обработка” е дейност за подготовка на яйцеклетка, сперматозоиди или зигота за поставяне, чрез прилагане на физични, химични или биологични методи по време на вземане или непосредствено след това, включително и тяхното опаковане, при която не се извършва промяна на техния интегритет.
30. “Съхраняване” е дейност, свързана с употреба на физични или химични процеси, или промяна на околната среда за предотвратяване или забавяне на биологичното или физическото увреждане на взетите яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи, включително и тяхното опаковане.
31. “Донор” е всеки източник на клетки с човешки произход.
32. “Етикетиране” е дейност по обозначаване на опаковката на органи, тъкани и клетки с цел тяхното идентифициране.”
По § 28 текстът на вносителя е оттеглен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 30:
“§ 30. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение разпоредбите на § 4, т. 3, буква “д” относно т. 15 и 16 и § 28, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Китов.
Да уточним и за колегите - всъщност в края на предходното заседание беше представен текстът до § 22.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: От § 15 нататък не са гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, след 3 минути – в това време моля ръководствата на парламентарните групи да осигурят присъствието на всички народни представители в пленарната зала, тъй като очевидно сега няма достатъчно народни представители – ще подложим на гласуване текстовете от § 15 до § 30 включително, едновременно с уточненията, направени от комисията.
Обръщам вниманието ви особено на две:
 В текста, който е пред вас, има две сгрешени дати. Едната е в § 27, ал. 1. Отпечатано е 31 март 2006 г. Както съобщи господин Китов, става дума за 31 март 2007 г.
И в самия край – в § 30 Вие, господин Китов, прочетохте 1 януари 2007 г. – отпечатано е 2006 г. Две хиляди и седма година.
Уважаеми колеги, в 10,55 ч. ще гласуваме тези текстове. Ще има две гласувания, както ми обръщат внимание колегите.
Има едно предложение от народния представител Атанас Щерев, което не е прието от комисията и което трябва да бъде гласувано отделно. Господин Щерев не го е оттеглил, няма го в пленарната зала. Затова ще трябва да подложим на гласуване неговото предложение – то е по Преходните и заключителни разпоредби на § 28. Господин Щерев е предложил редица изменения, които комисията не е приела изцяло – някои отчасти е приела, някои не е приела.
Още две минути за влизане в залата на всички народни представители, за да бъде налице кворумът.
Отново се обръщам към всички квестори да излязат в коридорите и да поканят народните представители да влязат в залата, както и ръководствата на парламентарните групи да осигурят присъствието на своите колеги. Още една минута за влизане в залата.
Заемете местата си, уважаеми народни представители. Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев по § 28 от законопроекта, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 6, против 84, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване текстовете на параграфи 15 до 30 включително в редакция на комисията и номерация на комисията, като пак обръщам внимание на две уточнения, направени от господин Китов за датите. На две места в текста фигурира 2006 г. – става дума за 2007 г., в параграфи 27 и 30.
Моля, гласувайте тези текстове в редакция на комисията с двете уточнения.
Гласували 133 народни представители: за 126, против 3, въздържали се 4.
С което законът е приет на второ гласуване. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Благодаря на д-р Китов, благодаря ви, колеги.
Четири минути почивка, в 11,00 ч. – парламентарен контрол! (Звъни.)
 
(След почивката.)
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, имаме необходимия кворум.
Продължаваме нашето пленарно заседание с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Позволете ми да ви информирам за новопостъпили питания в периода от 11 август 2006 г. до 17 август 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Стела Димитрова Банкова към Румен Петков – министър на вътрешните работи.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на земеделието и горите Нихат Кабил относно престъпна небрежност в земеделското министерство, довела до застрашаване качеството на питейната вода на повече от 2 милиона български граждани.
На тези три питания трябва да се отговори до 25 август 2006 г.
От името на парламентарна група има думата господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Правя изявление от името на парламентарната група, за да потвърдя отново категоричното желание на Парламентарната група на Демократи за силна България – да бъдат възстановени на основание на закона отнетите чрез национализация имоти на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници. На основата на тази категорична позиция ние не можем да си спестим констатацията, че Народното събрание във вчерашния дебат се държа като ревизор, който лошо свърши своята работа – отказа по същество да реши въпроса за тези имоти на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и си затвори очите пред видимото раздържавяване в полза на Симеон Сакскобургготски.
Едновременно с това дебатът не беше безполезен. Дебатът за първи път показа, че в българското Народно събрание има воля със закон да бъде възстановена реституцията и е редно да е така, тъй като не може да има справедлива реституция, дори когато един човек не е възмезден по начина, по който това е направено за останалите. Това е значителна крачка напред.
Освен това от изказванията стана ясно, че има желание у управляващото мнозинство този въпрос да бъде решен със закон или по друг начин и бяха казани начините, по които той може да бъде решен.
Ето защо от името на Парламентарната група на Демократи за силна България ние изпращаме две писма – до министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов от Българската социалистическа партия, и до министъра на земеделието и горите – Нихат Кабил от Движението за права и свободи, в които на основание на закона ги призоваваме да отменят актовете, с които са отписани от актовите книги или са възстановени имоти от семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници. По този начин ще се случи следното:
Първо, ще се даде възможност на Симеон Сакскобургготски и останалите наследници да подкрепят решаването на въпроса на основата на закон, или ще им даде възможност да се противопоставят на тези актове на изпълнителната власт и по този начин ще отнесат въпроса за решаване в съда. Тогава съдът ще сложи точка на тази мъчителна и дълго продължила реституция на царските имоти.
Ние считаме, че предизвикателството за политическото и отговорно действие е в ръцете на Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи през техните министри – господин Гагаузов и Нихат Кабил. Те трябва да изпълнят дълга си на министри, още повече че всеки ден незаконна експлоатация или владеене на тези имоти ощетява българската държава. Те трябва да преустановят тази практика, тъй като има оспорвани имоти и тъй като тяхната експлоатация вреди на общите интереси на българската държава.
Ние дълбоко вярваме, че думите, казани от трибуната – че има готовност в Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи да се тръгне по този път за решаване на въпроса, ще бъдат извървяни. По този начин отказът на Народното събрание да реши въпроса за имотите на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ няма да се превръща в национален ущърб, защото в момента е точно такъв.
Оттук нататък ще търсим сметка както от министрите Нихат Кабил и Асен Гагаузов, така и от парламентарните групи на Българската социалистическа партия и на Движението за права и свободи, тъй като през тях минава и в тях остава цялата отговорност за предотвратяване на щети върху българската държава.
АТАНАС МУРДЖОВ (КБ, от място): И в софийския кмет.
ИВАН КОСТОВ: Аз мисля, че много ясно изразих позицията, че ние сме за това да бъдат възстановени имотите. Един процес на реституция трябва да бъде извършен по законов ред. Няма спор. Това са постигнати съгласия. Между другото, щом вие сте съгласни с това, трябва да оттеглите цяла група безумни клевети от мен и от правителството от 1997-2001 г., защото е съвършено ясно – ще го кажа още веднъж за цялото Народно събрание – че пътят за реституцията минаваше първо през отмяна на този закон, което направи Конституционният съд, след това – приемане на закон, и след това извършване на реституция на тези имоти. Това е пътят, който трябва да се извърви докрай.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НЕЗАВИСИМИТЕ ДЕПУТАТИ: А защо не го направихте?!
ИВАН КОСТОВ: Защото не сме могли да го направим. Ще отговоря и на вашия въпрос. Защото не бяха ясни имотите. Защото в закона, с който те са национализирани, не са посочени. В три реда е казано, че се взимат всички имоти и въобще не е ясно кои са имотите. След това не беше ясен статутът на т.нар. Царска листа или Интендантството. Много неща не бяха известни в онова време, които вече обаче са известни. От тази гледна точка този процес наистина трябва по европейски и цивилизовано да завърши. Това е начинът да завърши. Ако Симеон Сакскобургготски е цивилизован и е европеец, както твърдят от НДСВ, той трябва да не протестира актовете на министрите за отмяна на възстановяването.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Точно това говорих вчера аз от трибуната.
ИВАН КОСТОВ: Точно така, господин Божинов. Аз се опитвам да изразя все пак положителна оценка за направения дебат вчера, защото имаше и много важни положителни елементи, които положителни елементи обаче са в ръцете на министрите в момента. И ако те не действат, всичко онова, заради което вие сте се съгласили, ще увисне във въздуха, ще излезе поредната измама, която предлагате на обществото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, продължаваме с връчване на писмените отговори от отделни министри и вицепремиери.
Заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем има писмен отговор на въпрос на народните представители Иван Сотиров и Ваньо Шарков.
Заместник министър-председателят и министърът на образованието и науката Даниел Вълчев писмено отговаря на народния представител Евдокия Манева.
Евгения Живкова получава писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
Писмен отговор от министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос на народния представител Евгения Живкова.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и  благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Любен Корнезов.
Писмен отговор от министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос от народния представител Любен Корнезов.
Писмен отговор от министъра на отбраната Веселин Близнаков на питане от народния представител Румен Ангелов.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос от народния представител Стела Банкова.
Писмен отговор от министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос от народния представител Станчо Тодоров.
Писмен отговор от министъра на отбраната Веселин Близнаков на питане от народния представител Трифон Митев.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос от народния представител Фатме Илияз.
Преминаваме към същинския парламентарен контрол.
Пръв на въпрос от народния представител Ваньо Хърков ще отговаря заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин. Въпросът е относно възможността и намеренията на правителството за компенсиране на гражданите потребители за надвзети суми за минало време.
Заповядайте, господин Хърков, да развиете своя въпрос.
ВАНЬО ХЪРКОВ (КА): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Радвам се, че мога да задам моето питане след две седмици перипетии и прехвърляне кой да отговори.
Моето питане към Вас е следното. В последно време според медиите и според експертни оценки гражданите – потребители на топлоенергия, са били ощетени с големи суми, които неправомерно са изплатили по повод на употребяваната от тях топлоенергия. Сочат се различни причини, начини и механизми на тези неследващи се в полза на топлофикационните дружества суми. Моят въпрос към Вас, господин вицепремиер, като наблюдаващ Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е, за да се спрат спекулациите и догадките, да обобщите и отговорите какви са били начините за събиране и причините за неправомерно надвнесените суми? Какъв е техният размер и има ли намерение правителството да върне на гражданите – потребители на топлоенергия, тези суми и кога?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Хърков.
Има думата вицепремиерът и министър на външните работи господин Ивайло Калфин да отговори на въпроса.
Господин министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Хърков! Въпросите, които ми задавате, съвсем основателно привличат силен обществен интерес. Същевременно с голямо съжаление ще трябва да Ви разочаровам, тъй като не се обръщате към министъра, който отговаря за този въпрос.
По отношение на жалбите в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, такива от началото на годината досега са подали по-малко от 0,12% от абонатите на “Топлофикация” – София, техният брой е 440, като обикновено се изпращат до няколко инстанции. Част от тях действително са свързани с работата на фирмите за топлинно счетоводство. Съгласно чл. 75, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката министърът на енергетиката отговаря за прилагане на дяловото разпределение на топлинна енергия. Както на жалбоподателите, така и на Вашия въпрос най-компетентен отговор за работа на фирмите за топлинно счетоводство и принципите за разпределяне на енергията между абонатите може да даде министър Румен Овчаров.
Именно на това основание Държавната комисия за енергийно и водно регулиране препраща тези жалби до Министерството на икономиката и енергетиката по компетентност.
Уважаеми господин Хърков, бих могъл да приключа с моя отговор дотук, тъй като въпросът Ви не е от моята компетентност. Ще използвам обаче случая, за да отговоря на Вашия интерес и да Ви кажа личното си мнение по това, което се случва в момента в “Топлофикация”, което очевидно не е свързано само с възможните надвзети суми, свързани с топлинното счетоводство, свързано е основно с обвиненията и разследването по-точно срещу неговия досегашен изпълнителен директор.
Четем в медиите, в писмения въпрос, който получих от Вас, също става въпрос за възможни злоупотреби в размер на милиони левове. Българските граждани съвсем основателно питат ще бъде ли потърсена отговорност и ще бъдат ли компенсирани те за тези надвзети суми. Точният размер на евентуалните злоупотреби може да се разбере по няколко начина – единият е чрез довършване на работата на прокуратурата и аз съм сигурен, че тя ще свърши както трябва своята работа. Вторият начин е чрез органите за финансов надзор и третият начин е чрез извършване на проверка от акционерите, респективно ръководството на дружеството. Ако съществуват откраднати суми и те възлизат на милиони, то тук очевидно не става въпрос за масажори, вани и други представителни разходи на бившия изпълнителен директор, става въпрос за значителни злоупотреби в разходите на дружеството, не толкова в приходите. Когато говорим за разходи на “Топлофикация”, най-вероятно се сещаме за обществените поръчки, които “Топлофикация” е обявявала, разходите за издръжка, за закупуване на гориво, рехабилитация на мрежата, инвестиции и т.н. Ако – още един път казвам, защото това трябва да го докаже прокуратурата – има действително кражби от “Топлофикация”, то те са свързани именно с подобно прилагане на разпоредбите за разходите на “Топлофикация”. Може и да е законно, не знам, нека да завършат проверките и да ги направят тези, които трябва.
Между другото, трябва да Ви кажа, че не само абонатите на “Топлофикация” – София, участват във финансирането на това дружество. До 2005 г. “Топлофикация” – София, е била субсидирана от републиканския бюджет. И аз ще Ви кажа сумите. За 2004 г. са 9 млн. лв., 2003 г. – 19,5 млн. лв., за 2002 г. – 5,5 млн. лв., 2001 г. – 22 млн. лв. Което означава, че ако има откраднати суми от “Топлофикация”, те са откраднати не само от тези, които плащат сметките, но и от всички данъкоплатци, респективно от държавния бюджет.
Следователно според мен това, което трябва да се направи, тъй като и аз като гражданин и като вас вероятно очаквам това да стане, освен проверката на прокуратурата, освен проверката на финансовите органи, които проверяват за законосъобразност на разходите в “Топлофикация” аз не мога да разбера защо досега  акционерите на “Топлофикация” - мажоритарният е Столична община с 58,2%, миноритарният е Министерството на икономиката и енергетиката с 41,8% - не направят проверка включително не само за законосъобразност, а и за целесъобразност на разходите, които са извършвани в последните години. Което означава, че ако действително има заделени суми, акционерите са изцяло в правото си да направят тази проверка и да установят и по техен път нарушенията.
Разбира се, работата на другите органи продължава и аз мога да Ви уверя, че като представител на правителството ние ще направим всичко възможно тези, които са виновни, ако има източване от “Топлофикация”, да бъдат заявени публично и на тях да бъде потърсена отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Хърков.
ВАНЬО ХЪРКОВ (КА): Уважаеми господин вицепремиер, благодаря за изчерпателния отговор, обаче не съм доволен, тъй като не поемате отговорност за мудната работа на поверената Ви Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Настоявам проблемът с надвнесените суми от хилядите абонати на топлофикационните дружества да бъде решен преди старта на новия отоплителен сезон, като бъдат върнати неправилно начислените суми. В противен случай считам, че показвате управленско безсилие да решите този наболял проблем. Бихте ли поискали оставката на проф. Шушулов за некомпетентно, да не кажа смешно изявление, че откраднатите 33  млн. лв. не са от джоба на потребителите? А от кого са? Да не би “Топлофикация” да извършва и друга дейност, носеща й такава печалба?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин вицепремиер, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин Хърков, Вие сте народен представител и се предполага, че не само пишете, но трябва и да четете законите. В Закона за енергетиката, чл. 75, ал. 1, точки 1 и 2, които Ви цитирах, пише кой точно се занимава с контрола върху топлоразпределителните дружества. Понеже запитахте за жалбите, разпределението на енергията и т.н., въз основа на този член се приема наредба, това е Наредба № 2 от 28 май 2004 г., издадена от министъра на енергетиката. Съгласно чл. 78 на тази наредба контролът по спазване на разпоредбите от тази наредба се осъществява от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, включително измерването, отчитането на топлинната енергия и разпределението на топлинната енергия, които са регламентирани съответно в глава шеста и седма на наредбата.
Така че, ако говорим за фирмите за топлинно счетоводство, пак Ви казвам, компетентният министър, който може да Ви отговори, е министър Румен Овчаров. Държавната комисия за енергийно регулиране не се занимава с регулация върху фирмите за топлинно счетоводство. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се занимава с лицензиране, тя е лицензирала “Топлофикация” – София, не фирмите за топлинно счетоводство, и с определяне на цените. При определянето на цените на “Топлофикация” – София, се признават само разходи, които са присъщи на производството на топлинна енергия. Пак казвам, ако има злоупотреби, ако има надписани разходи, ако “Топлофикация” – София, е заявила, че примерно много й струва горивото и рехабилитацията, Комисията за енергийно регулиране не е в състояние да провери това нещо. Собствениците на дружеството и органите за финансов контрол могат да проверят дали това са верни или не са верни разчети. Това, което комисията прави, е на база на предишни периоди да спазва някакъв процент разходи, които са включени в цената на електроенергията и в тях не се включват нито представителни, нито луксозни, нито някакви други разходи, единствено разходите за производство на топлоенергия.
Пак Ви казвам, ако има ощетени от “Топлофикация”, а това ще го покаже проверката на прокуратурата, сигурен съм в това, то ощетените не са само софиянци, абонатите на “Топлофикация”, а всички данъкоплатци. Аз ви казах сумите, те са някъде около 40 млн. лв., които са били субсидирани само между 2001 и 2004 г. в дружеството. И това са суми, субсидирани от държавния бюджет, от всички данъкоплатци.
Така че, аз съм съгласен с Вас, че истината трябва да излезе налице, виновните трябва да бъдат наказани и оттук нататък да не се допуска това нещо да се повтаря повече. Пак казвам, има собственици на дружеството, собствениците на дружеството имат всички възможности и права да проверят и законосъобразността, и целесъобразността на разходите, които се правят. Така че този въпрос също можете да го отправите към мажоритарните собственици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси към министъра на финансите.
Първият въпрос е зададен от народния представител Нено Димов относно промени в правилата за тото и лото игрите.
Господин Димов, имате думата да развиете Вашия въпрос.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, на 18 май т.г. Държавната агенция по хазарта одобри предложение, направено от бившия си вече председател Георги Петров, за промени в правилата за тото и лото игрите.
Между другото, тук правя едно обръщение към Председателството на Народното събрание: днес е 18 август, точно три месеца, откакто съм подал този актуален въпрос. Чудя се какво би станало след три месеца, дали този актуален въпрос ще бъде още актуален?!
Все пак аз ще го завърша, господин министър, защото се надявам, че междувременно сте предприели някои действия. Ако не сте, ще бъде много изненадващо.
За какво става дума? Първо, ограничението залозите да се приемат само чрез талони и фишове е премахнато и е разрешено това да става само с компютърна информационна система. Второто е, че се дава разрешение залаганията във всеки вид игри да се събират в едно и също помещение. С това действие се продължава скандалната практика на комисията да взема ключови решения в неясни времена.
Само ще припомня, че на 8 юли 2005 г., между парламентарните избори и съставянето на правителството, се даде лиценз за играта “Еврошанс” на фирмата “Евробет”, която е собственост на Васил Божков. В този случай, сегашният, комисията се събира за 30 минути по спешност, буквално в последните дни на управлението на Георги Петров, за да даде разрешения, позволяващи стартирането на нова игра, практически веднага и без никакви инвестиции. Това поставя държавното тото в изключително неравностойно положение. Надявам се знаете, че държавното тото отчислява 22% за Държавната агенция за младежта и спорта, което понастоящем означава около 20 млн. лв. годишно. Задължение, което Васил Божков няма. Тази промяна ще постави държавното тото бързо в състояние на фалит, с което парите, отделяни за българския спорт, ще отидат в сметките именно на Васил Божков, за който, след опита за покушение над ЦСКА, знаем колко се интересува от българския спорт.
Господин министър, само ще припомня, че Вие бяхте свален като кандидат за кмет на СДС за София именно по обвинение, че представлявате интересите на Васил Божков.
Отправяйки моите въпроси към Вас, Ви давам възможност да покажете с действията си, че обвинението тогава не е било справедливо.
Моите въпроси към Вас са три:
1. Ще възложите ли на новия председател на комисията да отмени тези решения? Днес допълвам този въпрос: ако досега не сте го направили, защо?
2. Ще инициирате ли промени в законодателството, за да бъде защитен Държавният тотализатор?
3. Ще отмените ли лиценза на Васил Божков за играта “Еврошанс”, даден по неясен начин и в неясни времена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин министър, за отговор на поставените Ви три въпроса.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа народни представители, конкретно по въпроса. Приетите неколкократни промени в Закона за хазарта в последните години и в наредбата за необходимите документи за издаване на разрешение по Закона за хазарта доведоха до необходимост от актуализиране и на общите задължителни правила, системи за контрол, технически и други изисквания на отделните хазартни игри. В допълнение, една от препоръките на одитния екип от Сметната палата е за отстраняване за допуснати несъответствия в нормативната и поднормативна уредба, уреждаща държавния надзор върху хазарта в Република България.
Със заповед на председателя на Комисията по хазарт беше създадена работна група за извършване на преглед на всички правила, системи за контрол, технически и други изисквания за организиране на отделните хазартни игри. Правилата са актуализирани като са приведени в съответствие с измененията в закона. Измененията се изразяват в редица редакционни подобрения, които са обсъдени на работна среща, подчертавам, обсъдени на работна среща с представители на хазартните оператори и Българския спортен тотализатор. На това обсъждане, отново подчертавам, са участвали и представители на Българския спортен тотализатор.
Необходимо е да подчертая, че приетите общи игрални условия са общи за всички хазартни игри. Същите регламентират начина на провеждане на игрите и по никакъв начин не могат да установят монополно положение над който и да е от хазартните оператори. Статутът на хазартните оператори се урежда единствено и само със закон, което е в правомощието на Народното събрание.
Същевременно всеки един оператор и организатор на хазартни игри е длъжен да разработи собствени правила, които да представи за утвърждаване. Такива вече са представени от всички оператори, в резултат на последните изменения.
А допълнителните въпроси, които Вие зададохте:
Не мога да отмeня правила, които са издадени в съответствие на закон. Това бих могъл да направя при съответни промени в закона и съм длъжен да го направя.
От друга страна, правили сме работни обсъждания с председателя на Комисията за младежта и спорта, в чиито възможности е да инициира. Аз допускам, че в резултат на тези работни срещи ще се инициират съответни промени в закона, който вие ще имате възможността да обсъдите в Народното събрание.
Ние с готовност ще подкрепим, в рамките на нашите компетенции, всички промени в Закона, които ще дадат възможност за стабилизиране на постъпленията в тотализатора, а оттук и за българския спорт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димов, имате думата за реплика.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Орешарски, чиновнически отговор, който не съм очаквал от един министър! Говорите за редакционни промени в един закон, които очевидно не биха могли да доведат до последствията, за които аз Ви говоря. Говорите, че не може да има монопол. Аз не Ви казвам, че има монопол, а Ви казвам, че държавното тото, което финансира българския спорт, е в неравностойно положение и по този начин ще фалира. А фалирайки българското тото, ще бъдат отнети средствата от българския спорт. Вие ще трябва да се чудите откъде да ги вземете и ще защитавате отново някакви странни пера в бюджета, а впоследствие тези пари, които са отнети от спорта и са взети от данъкоплатците, ще отидат в един, и то може би не толкова голям данъкоплатец.
Аз очаквах от Вас много ясно да се разграничите, но очевидно е имало защо да бъдете свален от кандидат-кмет на София. С поведението си днес Вие показвате, че явно сте проводник на идеята на Васил Божков. Аз оставам убеден в това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Димов, Вие зададохте конкретен въпрос и аз Ви отговорих за нормативната база и за подзаконовата нормативна база.
Вие направихте упрек, че отговорът е “чиновнически”. Политически отговори при тълкуване на нормативната база не бих си позволил. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към питане от народния представител Мартин Димитров относно разпределение на бюджета през 2007 г.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Миналата година в България беше сформирана тройна коалиция между БСП, ДПС и НДСВ. Трите партии се отказаха от своите предизборни обещания, но, забележете, след това дадоха следизборни обещания, някои от които много важни. В тази зала управляващите обещаха преразпределението в бюджета в рамките на този кабинет да не бъде над 40%. За всеки човек, който има отношение към икономиката, това е много важно. Това е видът политика, която ще бъде водена в дадената страна. Този показател е много важен. Това обещание в тригодишната бюджетна прогноза, която кабинетът изработи и предостави на българското общество и гражданите, дами и господа, е нарушено. За периода 2007-2009 г. този показател е по-висок – между 145 млн. и 180  млн. лв. повече ще има в разходната част на бюджета от това, което беше обещано. Когато това обещание беше дадено, беше ясно, че живот и здраве България ще в влиза в Европейския съюз; беше ясно, че ще има европейски фондове; беше ясно, че ще има вноска в Европейския съюз.
Така че тези обстоятелства не са нови, дами и господа! И те не могат да бъдат основание за промяна на даденото обещание, което няма да бъде спазено.
След малко господин Орешарски вероятно ще ни говори по темата за европейските фондове и как те променят преразпределението през бюджета, но това няма да бъде коректно. Защото, давайки това обещание, уважаеми дами и господа, всички вие знаехте, че България ще влиза в Европейския съюз. Съмнявам се, че някой от вас не го е знаел това нещо. А е много важно обещанията да започнете да ги спазвате. Те са малко – поне следизборните. Вече не говорим за предизборните обещания, говорим за тези, които сте ги дали след изборите, като коалиция във вашите официални документи. Така че е много добре поне тези да започнете да ги спазвате. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането на народния представител Мартин Димитров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Да, прав сте, в 3-годишната рамка, която беше одобрена, разходите надвишават с 0,5-0,6% до 0,8% през различните години въпросното число от 40%, което е ангажимент на коалицията за публичните разходи. Надвишението е по-малко от вноската от 1,2%, която България ще плати в общността. Вие, като грамотен икономист, знаете, че тази вноска е ресурс на общността. От същностна гледна точка тя може да се интерпретира по-скоро като намаление на приходната част и ако бяхме направили по този начин бюджетния баланс,  щяхте да видите, че всъщност разходите слизат под 40% - на около 35%. Казвам “около”, тъй като за трите години този процент варира. Подчертавам, че в  числото 39,5% е включена значително по-голяма част обем от помощта от Европейския съюз. Тоест, средства, които представляват не изземване на данъчната тежест вътре от икономиката, а външни ресурси.
Ако Вие твърдите,  че едновременно помощта и вноската имат един и същ характер, очевидно става дума за някакво объркване и очевидно става въпрос, особено от икономическа, а не от формална гледна точка, за двойно броене – от една страна, вноската, от друга страна – помощта, като източник на разходи, които се извършват вътре в икономиката.
Не на последно място, 40-те процента имат икономически смисъл да не създаваме прекалена фискална експанзия в следващите години от гледна точка на макроикономическите дисбаланси, които съществуват и които са наследени от края на 90-те години. Вноската в общността по никакъв начин не влияе на вътрешното търсене – това също го знаете много добре, и не създава съответните предпоставки, за които говорих преди малко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Не ми се струва коректен този начин на представяне на нещата. Един друг представител на управляващите каза (в едно радиопредаване, така че това е един проверим факт), че вноската в Европейския съюз била все едно плащане на външен дълг – нещо, което мен лично ме изуми. Един такъв подход не е коректен! Тоест, ако започнем да изваждаме отделни елементи - да, накрая ще получим някакъв резултат, който може да ни удовлетворява, но на мен това не ми се струва много коректно, тъй като вноската в Европейския съюз е част от бюджета, господин Орешарски. И когато сте давали обещанията за 40-те процента, сте знаели, че ще има такава вноска. Ако някой не е знаел, това си е негов проблем!
Имам съвсем конкретен въпрос към Вас. Аз винаги съм бил коректен към Вас и съм задавал коректни и принципни въпроси и винаги ще бъде така.
Миналата година ви казах, че при бюджета, който съставихте, ще има невероятен излишък и невероятно преизпълнение. За първите шест месеца на годината има 1,4 млрд. лв. При такъв невероятен излишък и при положение, че в джоба на българина се бърка много по-дълбоко от това, което трябва и това, което е обещано – това са пари, които ги няма в бюджета, като разходи, които се взимат над необходимите на държавата разходи, смятате ли, че имаше възможност процентът на преразпределение да бъде намален наистина така, че да си остане 40%?
Имаше една среща с Международния валутен фонд, на която имаше представители на всички политически сили в парламента, на която една от управляващите партии – няма да казвам коя, каза, че държи това съотношение от 40%  да бъде запазено, независимо от това, което се случва. Виждаме, няколко месеца по-късно, че всичко е променено, всичко е забравено и не се помни.
Така че двата уточняващи въпроса, предвид излишъка, са: защо не си изпълните обещанието, което нищо не ви коства в крайна сметка и не направите средата за бизнес малко по-добра?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате възможност, за да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Димитров, аз бих предложил отделно да коментираме детайлите от макроикономическата политика, която се води в страната, тъй като твърденията за голямото зло, което представлява излишъкът, не кореспондира на модерните подходи на водене на икономическа политика. Това, което настоявате да стане, не Ви го препоръчвам от гледна точка на конкретната икономическа ситуация в страната и на прекалено високото търсене, за което говорихме преди малко. Аз не обичам да използвам като аргумент Международния валутен фонд, но тъй като Вие преди малко споменахте за някакви срещи при фонда,  за справка прочетете последния преглед на споразумението и може би ще си отговорите на някои от въпросите, по които в момента изразявате колебливи и нееднозначни мнения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте, за да изкажете Вашето отношение към получените отговори.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Орешарски, ако поддържането на толкова високи излишъци беше толкова модерна тема, защо и другите източноевропейски страни не тръгнат по този модерен път на развитие? Ако беше толкова модерно и умно, добрите икономисти на Естония, Литва, Латвия – говоря даже само за Източна Европа, защото те са по-близко до нашето положение, защо и те не тръгнат по този път? Тази модерна технология я има само в България, уважаеми дами и господа.
Може би това, което Вие искате да ми кажете, е, че сме най-модерни от всички източноевропейски страни. Няма да продължавам по този ироничен път, но ще Ви кажа, че е необходимо действително да се види големият бюджетен излишък в България и да се вземат мерки това да не се повтаря.
Миналата година господин Орешарски ми каза на мен в присъствието на много лица по време на общественото обсъждане на бюджета за 2006 г., че такъв излишък, какъвто се получава, няма да има. Така че Вашето мнение не е консистентно.
Колкото до прекалено високото търсене и последния преглед на споразумението, знаете ли какво пише в последния доклад на Международния валутен фонд? Няма как да не знаете – че България ще достигне средните доходи в Европейския съюз за 66 години, господин Орешарски! И това, което всяко правителство може да прави, ако се грижи за българските граждани, е да използва невероятно големия излишък, непропорционално големия, ненужно големия излишък, за да прави условията в тази страна по-добри, да намали още осигурителната тежест, да намали решително корпоративния данък, така че условията в тази страна да станат сравними с условията на успешните европейски страни, което още не се е случвало и това е големият проблем на тази страна.
Така че, уважаеми управляващи, всеки един от вас трябва ясно да съзнава, че дадохте обещание, което няма да спазите. Вашето обещание по отношение на икономическата политика, която ще водите в България, беше да взимате пари от гражданите под 1%, включвайки средствата от Европесйкия съюз. Само шест месеца по-късно няма и помен от обещанието, както и да се опитвате да обяснявате за вноските с Европейския съюз, ООН и където и другаде да е, не е сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Преминаваме към питане от народния представител Нено Димов относно бюджетната политика на правителството, представена в доклада за 3-годишната прогноза 2007-2009 г.
Заповядайте, господин Ненов, да развиете Вашето питане.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър, в края на 2005 г. бяха направени промени в данъчното законодателство, целящи да изтеглят инфлацията, така че България да е в състояние да покрие критериите от Маастрихт, за да въведе еврото през 2009 г. За тази цел увеличихте изпреварващо акцизите, с което натоварихте допълнително българските граждани. Тази Ваша мярка дойде в момент, когато по силата на международната пазарна конюнктура се повишиха цените на горивата. По този начин българските граждани понесоха двоен ценови шок – обективен, зависещ от външни за страната фактори и субективен, наложен от воденето от Вас и кабинета Станишев политика. В такива случаи е нормално мислещите за гражданите си държавници да омекотят шока, а не да го засилят допълнително.
Когато от Демократи за силна България призовахме за политика, омекотяваща ценовия шок, Вие изтъкнахте по-важната за Вас цел – да изпълните критериите от Маастрихт и България да влезе в еврото от 2009 г. Пред олтара на тази именно цел Вие предприехте действия към повишаване на цените при и без това бедните български граждани. В името на тази цел, отчитайки изтеглената инфлация в Закона за Бюджет 2006 г. заложихте инфлация от 5,8%, която сама по себе си е в пъти по-висока от изискванията на критериите. Според тригодишната прогноза 2007-2009 г., Вие коригирате тази цифра на 7,7%. В нито един момент от Вашите прогнози за този период не достигате изискванията на критериите от Маастрихт.
Затова, господин министър, моето питане е: първо, какви са причините в средата на 2006 г. да обявите увеличение на очакваната инфлация на 7,7%?
Второ, как ще постигнете критериите от Маастрихт на база на доклада за тригодишната периода за периода 2007-2009 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Димов! Най-напред няколко коментара върху Вашия преамбюл относно натоварването на българските граждани с инфлация. За първите седем месеца инфлацията в страната е 2,4 и е най-ниска за съпоставими периоди спрямо предните години, въпреки увеличените административни цени от началото на годината на цигарите и алкохола с една изпреварваща стъпка, която по оценка на икономическите наблюдатели даде принос в инфлацията около 2,5%. Сами можете да направите сметка дали политиката на кабинета е проинфлационна или не е.
Що се касае до критерия за Маастрихт – визирам инфлационния, тъй като по останалите четири страната отдавна е влязла или е много близо до критериите, искам да подчертая, че маастрихтският критерий не е все още задължителен към днешна дата. Той ще бъде наша цел в периода минимум две години след приемането ни в Евросъюза, когато ще сме в тестовия период, ако ми позволите да използвам този израз и когато ще трябва да демонстрираме устойчивост на основните макроикономически параметри, в частност на инфлационния критериий. Това, че инфлационният критерий не е лесен за достигане, показва практиката на първите десет страни, които влязоха. От тях все още две години след приемането само една страна е отговорила на маастрихтския критерий. Нашата цел действително е да влезем в маастрихтския критерий, но днес и веднага. Благодаря за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димов, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Разбира се, аз казах 2007-2009 г. – точно двете години, за които и Вие говорите. Няма разминаване, господин министър.
Само че за да постигнете тази Ваша висша цел за 2009 г., Вие направихте зад гърба на Народното събрание и в нарушение на законите за устройството на държавния бюджет за 2006 г. със закона,  който  прие  държавния  бюджет,  скритата  договорка  с     3-процентен излишък през тази година. За следващата година сте предвидили да има 1% официален излишък и отнемане на средства около 41% от българските граждани. На практика през 2006 г. набихте спирачка, като отнехте 60% от икономическия ръст, за да формирате излишъка. Имайки предвид тези скрити договорки, защото повече не може да Ви вярваме, че сте искрен, когато казвате, че ще има само 1% излишък, тъй като вече веднъж ни излъгахте, по никакъв начин не може да не очакваме тази тенденция да се запази, с което на практика Вие ще продължите да налагате над 60% спирачка на развитието на българската икономика.
Нещо повече, в тази тригодишна програма Вие сте предвидил да наложите акциз върху много луксозната стока ток и върху още по-луксозната стока въглища и кокс. И, забележете – не ми говорете, че това са изисквания на Европейския съюз, защото само за този период Вие ще повишите акциза на бензина с близо 25%, ще повишите акциза на тока с близо 40% и ще повишите цената на въглищата и кокса с близо 66,7%. Когато се повишат енергийните източници, общата инфлация се качва. От Ваш документ, приет от правителството, са 7,70%, които цитирам, не съм си ги измислил. Тези цифри са от Ваш документ. Във Вашия документ Вие не постигате критериите от Маастрихт. Обяснете и отговорете на въпроса ми, защо тогава започнахте да го изпълнявате, след като не можете да го постигнете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на двата доуточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Димов, едно на сто излишък – груба е цифрата, е минимумът. Предполагам, че няма да възразите в резултат на по-добра събираемост излишъкът да е по-голям, както през настоящата година приходите са с около 12 на сто повече от същия период на миналата година при намалени ставки – обърнете внимание. Ако е на чисто съпоставима база, вероятно приходите ще бъдат значително повече. При по-добра работа на приходната администрация, при фиксирани в закона разходи, съвсем логично е, че ще има и увеличаващ се излишък. Не Ви обещавам, заявявам го отговорно: ще работя следващата година за още по-добра събираемост на приходите, така че да направим по-голям излишък и да може в края на следващата година, когато гледаме новия закон – за 2008 г., да вземем съответни мерки за облекчаване на данъчното бреме или за ограничение на разходите. Това вече е във Вашата компетентност.
По отношение на новите повишения на акциза за следващите години, не приемам въпроса насериозно, тъй като Вие много добре сте запознати с ангажиментите на страната и стъпките, които трябва да предприемем за доближаване на акцизите до минималните европейски равнища. Не мисля, че Вие препоръчвате да не изпълняваме този ангажимент. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димов, имате думата да изразите Вашето отношение към получените отговори от министъра на финансите.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър, има едно-единствено нещо, на което няма да възразя. Това е, че трябва данъчната администрация да събира по-добре. Дотук съм съгласен с Вас и само с това. Защото, когато се повиши събираемостта, това означава, че трябва да се понижат данъците. Вие не го правите, защото се страхувате от дефицита по текущата сметка, но въпреки това той расте. Тоест, Вие не можете да се справите. Не можете да се справите, защото се борите с последствията, а не с причините.
Очевидно и от отговора на народния представител, който Ви направи питане преди мен, Вие казахте “модерен”,  че България е най-модерната страна. Явно за Вас модерен значи беден. Начинът, по който поставяте нещата, върви точно в тази посока – модерен значи беден. Ние ще продължим да бъдем най-модерните в Европейския съюз. Само че българските граждани ще останат най-бедните в Европейския съюз.
Като вземате повече, това означава, че сте си направили зле сметките. Вие се провалихте в тазгодишния бюджет, защото ще съберете 3% повече пари, отколкото ви е гласувало Народното събрание в Закона за бюджета.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Това провал ли е?
НЕНО ДИМОВ: Това е точно толкова голям провал, колкото да съберете 3% по-малко пари. Точно един и същ провал.
По същия начин, господин министър, ще бъде и в следващите години. Разбира се, ще се проваляте, събирайки повече, най-вероятно, за да захранвате апетитите на управляващото мнозинство, на обръча от фирми на Ахмед Доган или може би на царските имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева, относно нарушение при прилагане на Закона за обществените поръчки от Териториална данъчна дирекция – София.
Госпожо Манева, имате думата да развиете Вашия въпрос. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В последните месеци на моите приемни неколкократно получавах информация от граждани и представители на отделни фирми за нарушение на Закона за обществените поръчки от страна на структури на Националната агенция по приходите. Най-често сигналите се отнасят за бившата Териториална данъчна дирекция – София. Сигналите са за повтаряне на фирмите, които печелят търговете, обявявани от тази структура и за едно странно съвпадение на собствениците на различните фирми. Ако проследите кои са фирмите, се вижда и кои са собствениците, че на различните фирми собствениците са едни и същи. Когато говоря за свързани лица ще ви дам само няколко примера.
Ако проследите 2003, 2004 и 2005 г. най-често предпочитаната фирма е “Петров, Тасков и съдружници”, печелила е четири търга през тези години. Сред любимите фирми е и фирмата “БОФИ” и фирмата “Фарел”. Това категорично създава недоверие към една от най-важните институции на изпълнителната власт - Министерството на финансите и неговите структури. Именно това е министерството, което трябва да създава респект към законите и тяхното прилагане. Затова аз искам да Ви попитам извършвани ли са проверки за прилагане на Закона за обществените поръчки в системата на НАП и констатирани ли са нарушения? Какви мерки са предприети за недопускане на корупционни практики при прилагането на Закона за обществените поръчки в системата и свързано ли е отстраняването на бившата директора на Териториалната данъчна дирекция – София, с допускане на нарушения по Закона за обществените поръчки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса на народния представител.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, да, извършвани са проверки. В края на 2004 г. в Териториална данъчна дирекция – София-град е извършен одит от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, като са проверени и процедурите за възлагане на обществени поръчки. За периода от 1 януари 2004 г. до м. октомври 2005 г. органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол са извършили одит и в Централното управление на Националната агенция за приходите. От одиторския доклад е видно, че не са констатирани нарушения по прилагане на Закона за обществените поръчки.
Обществените поръчки, проведени в периода 1 януари 2004 г. до 31 декември 2005 г. в Териториална данъчна дирекция – София, са общо 20 на брой, от които 10 са с обект доставка на стоки и други 10 с обект предоставяне на услуги. Само при две процедури с обект текущ ремонт на помещения в административната сграда на ДП – Подуяне и текущ ремонт на помещението в административна сграда с адрес “Шипченски проход” изпълнителят е фирма “Капитал груп” ЕООД.
За периода от 1 януари 2006 г. до 30 юни 2006 г. в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София-град са проведени седем процедури. От тях за доставка на стоки са 6 и 1 процедура е за предоставяне на услуги. Всички процедури са съгласно Закона за обществените поръчки.
Нито едно от решенията за възлагане на обществени поръчки не е обжалвано към настоящия момент пред Софийския градски съд, което всички знаем, че е обичайна практика, когато неспечелилите конкуренти правят къде основателно, къде не. Тоест масово при Закона за обществените поръчки има обжалвания. Но в  случая няма нито едно. Така че от изнесената фактология и от единствения случай, когато една фирма печели две поръчки, при това със сходен обект, очевидно това е фирма, която има някакъв опит в ремонтни дейности, не може да се направи изводът, който Вие цитирахте. Ако имате допълнителни материали, аз, разбира се, ще възложа допълнителна проверка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Манева, имате думата за дуплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, аз прочетох и ще Ви предоставя информация за фирмите, които странно се повтарят при спечелването на обществените поръчки. Фактът, че няма възражения, че не са обжалвани мисля, че не доказва, че не са допуснати нарушения. Защото, за съжаление, има недоверие, че едно обжалване може да завърши успешно. Въпросът е, че се създават нормативни предпоставки за толериране на определени фирми. И ми се струва, че когато става дума за прилагане на Закона за обществените поръчки, към който има сериозни упреци и който неслучайно се твърди, че ще бъде преработван и прецизиран, когато този закон създава пречки, мисля, че няма пречки в самото ведомство да бъдат създадени правила, които да не допускат случаите, за които аз споменах.
Затова наистина смятам, че трябва по-голямо внимание към процедурите, които се прилагат в системата, за да бъде Министерството на финансите примерът, който очакваме за останалите системи от изпълнителната власт, където масово се допускат нарушения на Закона за обществените поръчки. А тези примери, които ви споменах, сами по себе си говорят. Ще ви предоставя тази информация. Надявам се, че вашите специалисти от вътрешноведомствения контрол ще бъдат по-взискателни, когато става дума за такъв важен закон и за възможностите за неговото нарушаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към последния въпрос, който е към министър Пламен Орешарски. Той е от народните представители Илияна Йотова и Бойко Радоев относно извършената проверка в “Топлофикация – София” АД.
Госпожо Йотова, имате думата да развиете Вашия въпрос.
ИЛИЯНА ЙОТОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на финансите! На 31 март 2006 г. министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров изпраща официално писмо № 04-19-158 до Вас с искане за извършване на проверка от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол на “Топлофикация София” АД. Малко преди това току-що е завършила съвместна проверка, поискана от кмета на гр. София господин Бойко Борисов като представител на Столична община и от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров като представител на министерството.
Искам да припомня, че поводът за тази първа проверка още през м. февруари е необоснованото ново драстично искане за повишаване цените на топлоенергията от страна на дружеството, и то в разгара на отоплителния сезон. Очевидно е обаче, че резултатите от тази първа проверка не са достатъчно подробни, прецизни и детайлни, с една дума – незадоволителни, което предизвиква искането на министър Овчаров за проверка от страна на държавния финансов орган.
Ако не ме лъже паметта, тази нова проверка започва на 4 април 2006 г., а резултатите от нея стават ясни едва в началото на м. август т.г., тоест след цели четири месеца. Аз предварително се надявам, че Вашият отговор ще съдържа информация за причините за тази толкова дълга работа на агенцията – това голямо забавяне.
От Министерството на икономиката и енергетиката са поискали анализ на финансовото състояние на дружеството за периода 1 януари 2003 г. до 31 март 2006 г. и анализ на цените на парното и на електроенергията, като се вземат предвид и в сравнение с одобрените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Четири месеца по-късно Вашата проверка съобщава чрез медиите шокиращата новина, че жителите на гр. София са ощетени с над 30 млн. лв., тъй като са завишени цените на парното през последните три години и това директно бърка в джоба на софиянци. Между другото, някои други държавни институции през последните няколко дни, докато вече аз бях задала актуалния въпрос към Вас, оспориха това твърдение на Вашата проверка.
Поради изключителната обществена значимост на този въпрос ние – народните представители, и вие – в изпълнителната власт, сме длъжници на хората. Те трябва да бъдат подробно запознати с фактите, цифрите и изводите от този четиримесечен труд на агенцията.
Затова днес отправям към Вас въпрос за резултатите от проверката и за мерките, които се предприемат за недопускане на подобни престъпления, извършвани в продължение на години за сметка и на гърба на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, моля да отговорите на зададения въпрос в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо Йотова! Съжалявам, че в рамките на 3 минути няма да мога детайлно да отговоря на въпроса. Актът действително е голям и има множество на брой констатации. Ще се опитам в резюме.
Попитахте защо четири месеца са били необходими, след като проверката е възложена по искане на министър Овчаров и тя е започнала на 5 април. Бяхте точна в изказа си. Получени са допълнителни въпроси от страна на Софийска градска прокуратура, което сами разбирате, че отклонява отчасти работата или по-скоро усложнява работата на екипа, който е работил. Освен това, в хода на работата е установено, че трябва да се засили този екип, тъй като обемът на информация действително е много голям, който е обработен, тъй като въпросите са много.
По ключовите въпроси. В писмото на министър Овчаров се съдържа искане за следните проверки:
- анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството за периода от 2003 г. до 2006 г. Установено е трайно влошаване на финансово-икономическите показатели, дължащо се основно на влошено инкасиране на краткосрочните вземания и увеличаване на задълженията, като при трайна тенденция на влошаване на тези показатели съществува риск дружеството да не е в състояние да покрива своите задължения;
- проверка и анализ на формираната себестойност. При анализа на формираната себестойност на топлинната енергия е установено нарастване на разходите, които не са пряко свързани с осъществяваната и по лиценза си дейност. За проверявания период в себестойността на топлинната енергия са включени разходи от обезценка на вземания в размер приблизително на 17,5 млн. лв. глоби, неустойки, за 15,8 млн. лв. са отчетени разходи от намаляване на отчетната стойност на материалните запаси, текущо провизиране на вземанията и др.;
- трети въпрос: анализ на нарастването на условно постоянните разходи, в това число разходи за граждански договори, за представителни цели и външни услуги. През 2005 г. условно постоянните разходи са в размер на 92 млн. 350 хил. лв. Отчетените през 2003 г., за да можете да придобиете представа, са 76,8 млн. лв., тоест за две години имаме едно съществено увеличение на тези разходи. Вече споменах, че най-голям дял има обезценка на вземанията, разходи за външни услуги, представителни разходи и др.;
- въпрос, който е проверяван, е анализът на динамиката на променливите разходи. В актуализирания бизнес план за 2006 г. на дружеството стойността на променливите разходи е 264 млн. лв. или 76 на сто от общите планирани разходи. Увеличението е с 55 млн. лв. за 2006 г. спрямо отчетените разходи през предходната година. То се интерпретира доста трудно еднозначно, безспорно има принос и по-високата цена на горивата. Безспорно вероятно има принос – първите изводи относно анализа – влошеното финансово състояние;
- следващ въпрос, който е проверяван - анализ на вземанията. Към м. март 2006 г. дружеството има приблизително 240 милиона вземания. Това е значително по-висока сума спрямо предходните периоди;
- анализът на задълженията към 31.03.2006 г. - дружеството има задължения общо в размер малко над 240 млн. лв., в това число краткосрочни – 132 милиона и дългосрочни – около 107 милиона. От краткосрочните задължения в размер на 130 млн. лв. текущите задължения са 55 млн. лв., от които основно към “Булгаргаз”. Дългосрочните задължения са в размер, както споменах, над 107 милиона, от които има непогасен заем към Европейската банка за възстановяване и развитие съгласно заемно споразумение и към Световната банка съгласно също заемно споразумение.
Правени са проверки по въпроси, както споменах – Софийска градска прокуратура е изискала. Проверени са сключени договори за доставка на арматури – въпросите са по-конкретни; за покупка на рекламни материали. При повечето от тях са установени нарушения по Закона за обществените поръчки и по самите процедури.
В обобщение, за констатираните нарушения са съставени и връчени 4 броя актове за установяване на административни нарушения срещу бившия изпълнителен директор и 3 броя актове срещу дружеството.
Като последваща мярка са направени предписания за подобряване на финансовата дисциплина и финансовото състояние и са дадени срокове за отстраняване на коментираните нарушения.
Екземпляри от актовете са връчени както на министър Овчаров, така и на господин Бойко Борисов – кмет на столицата и мажоритарен собственик в това си качество на “Топлофикация”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Йотова, имате думата за 2-минутна реплика.
ИЛИЯНА ЙОТОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Орешарски, наистина Ви благодаря, че за това кратко време успяхте толкова много факти да кажете. В интерес на истината нашето желание беше за питане по тази тема, но уви, парламентарният правилник не ни позволи това. Благодаря Ви за информацията и фактите, които поднесохте. Те са допълнение към това, което вече беше изнесено на една съвместна пресконференция, която даде вашето министерство и Министерството на икономиката и енергетиката.
Все пак от Вашия отговор разбирам, че независимо от това, че ръководството на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране отрича в завишените цени да се приспадат и тези повишени разходи, Вашата проверка показва точно обратното и Ви благодаря за тази констатация.
На второ място – аз се надявам, че независимо от това, че ръководството на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране отрича завишените цени, независимо от тези актове, които са връчени на дружеството и на изпълнителния директор, вие няма да спрете до тук. Според мен този резултат от Вашата проверка би трябвало да даден на прокуратурата. За да не се получават повече ситуации, в които се оказва, че така наречените във Вашата проверка "представителни разходи", които имат неколкократно завишение в милиони, по вътрешния правилник на дружеството няма как да бъдат спирани и ограничавани. Парите за представителни нужди са харчени безразборно и всъщност правилника не задължава те да бъдат отчитани.
И още едно нещо, с което  приключвам – в информацията, която вашето министерство изнесе в медиите има един много смущаващ факт за близо 1 млн. лв., които са дадени на три посреднически фирми за събиране на вземания. Аз Ви моля от тази трибуна, господин Орешарски, много внимателно да проучите дейността на тези фирми. Аз лично като човек, който живее в столицата никога и по никакъв начин не съм получавала каквото и да е било напомняне или известие  от тези фирми. Не съм чувала това да бъде сторено и на хората около мен, макар че имаме случаи на забавяне и неплатени сметки.
Благодаря Ви още веднъж за информацията. Надявам се да не спрете до тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Йотова.
За дуплика заповядайте, министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаема госпожо Йотова, по факта, който цитирахте, искам да внеса уточнение: 877 хил. лв. са изплатени на три фирми, които оказват помощ за инкасиране на вземанията. Констатацията е, че не е осъществен контрол върху резултатите от дейността на тези фирми така, както е визирано по договорите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да благодарим на министъра на финансите господин Орешарски за участието му в парламентарния контрол.
В парламентарния контрол днес участва и вицепремиерът и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев. Той ще отговори на един въпрос и той е зададен от народния представител Борислав Ноев относно неправомерно разпореждане с 1654 дка гори, собственост на Българско училищно настоятелство - град Берковица.
Имате думата, за да развиете Вашият въпрос, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, господин вицепремиер! С цел построяване на спортно-туристически комплекс в Берковския балкан, гр. Берковица, област Монтана се учредява фирма "Ком 2016" АД. Учредители са "Главболгарстрой" АД, община Берковица и Българско училищно настоятелство – Берковица, с председател Валентин Младенов Върбанов.
Основната цел на новосъздадената фирма е построяване на споменатия комплекс и придобиване на собственост върху земя. За тази цел, съгласно договора, Българско училищно настоятелство – Берковица, влиза чрез апорт от 8 недвижими имота представляващи елитни гори с обща площ 1654 дка, намиращи се в престижна местност, подходяща за изграждане на спортно-туристически комплекс. Странното е, че "Главболгарстрой" получава 51% дялово участие при минимално вложени средства.
Оценка на земята не е направена. Мнението на експертите лесовъди е, че от тази площ може да се добие печалба от около 100 млн. лв. чрез сеч.
На 4 август т.г. се свика извънредна сесия на Общинския съвет – гр. Берковица, което е в противоречие със Закона за местното самоуправление и местната администрация. Единствената точка е възлагане оценка на подлежащите на апортиране имоти, което не представлява форсмажорно обстоятелство. Вследствие на крайно късия срок няколко от общинските съветници не са могли да присъстват.
Господин вицепремиер, общественото мнение е, че споменатите гори са придобити от училищното настоятелство чрез дарения от физически лица, които не са допускали, че те ще бъдат продавани или преотстъпвани. Включването на тази собственост като апортна вноска представлява продажба и преотстъпване. И в крайна сметка се получава така, че Българското училищно настоятелство – Берковица, осигурява почти целия терен и почти цялото финансиране, а получава най-малък процент участие в новосъздадената фирма.
Моят въпрос е: ще допуснете ли да се осъществи тази явно корупционна сделка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин заместник министър-председател, моля да отговорите на народният представител Ноев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ноев! Статутът на училищните настоятелства е уреден в Закона за народната просвета, Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Училищните настоятелства са независими, доброволни сдружения на училища, детски градини и обслужващи звена, чиято цел е подпомагане на училищно-възпитателния процес, стопанското и материалното осигуряване. Настоятелствата се учредяват като юридически  лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност по реда на закона по инициатива на директора на училището или на родители, учители или общественици. Те се регистрират в съответния окръжен съд по местонахождението им, а след това и в съответния централен регистър към Министерството на правосъдието. Тяхното съществуване е правна възможност и, разбира се, не е задължение поне на този етап от гледна точка на закона, да съществуват към всяко училище.
Какъв е случаят в представения от Вас въпрос? Събирането на информация ни отне доста време, тъй като има обстоятелства, които сега ще разберете, че създават юридически неясноти.
По информация, която ние получихме все пак от регионалния инспекторат на образованието – град Монтана, се установи, че през 1924 г. в гр. Берковица е съществувало Българско училищно настоятелство, което е закрито през 1951 г. Същото е притежавало нотариален акт от 1924 г. за гори, пасища, ливади, които се намират около вр. Ком, вр. Здравченец, вр. Петрохан и други местности около Берковица.
Сдружение "Българско училищно настоятелство" – гр. Берковица, е отново регистрирано по фирмено дело № 89 от 2001 г. на Окръжен съд – гр. Монтана. Подчертавам: 2001 г. Как, по какъв начин то се е оказало правоприемник на онова училищно настоятелство, аз лично не бих могъл да кажа и Министерството образованието и науката по никакъв начин не може да провери това?
В управителния съвет на новорегистрираното Българско училищно настоятелство – гр. Берковица, участват и учители, и директори, и общественици от гр. Берковица.
При извършената проверка се установи, че макар и наречено "Българско училищно настоятелство", това е юридическо лице с нестопанска цел, не е училищно настоятелство по смисъла на Закона за народната просвета. То е регистрирано преди промените в закона, които предвиждат създаването на такива юридически лица. Освен това като допълнителен аргумент – при извършената проверка в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Министерство на правосъдието, който както знаете е публично достъпен, се установи, че въпросното сдружение не фигурира в регистъра, тоест то не е регистрирано като сдружение за осъществяване на общополезна дейност. То е регистрирано в частна полза, следователно и на това основание то не би могло да бъде училищно настоятелство по смисъла на Закона за народната просвета.
За съжаление, това е всичко, което аз бих могъл да кажа, тъй като за мен стои един въпрос: дали е възможно да съществува едно юридическо лице с нестопанска цел с наименованието "Българско училищно настоятелство" при положение, че то въобще не е училищно настоятелство по смисъла на Закона за народната просвета? Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Ние продължаваме нашата проверка, но във всеки случай искам да заявя пред вас, че за съжаление, никаква проверка на това юридическо лице не бих могъл да направя, тъй като няма никаква връзка, поне формална, с Министерството на образованието и науката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Ноев, имате право на реплика.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря за отговора, господин вицепремиер. Ясно е, че става въпрос за една от многото фирми-фантоми, които съществуват и които са регистрирани уж като юридическо лице с нестопанска цел под прикритие на някакво хуманно направление, някаква хуманна дейност, свързана явно с името на училищата. Оказва се, че това е някаква фирма, която ще заграби някакви територии, ще изсече някакви гори, ще добие доста големи парични средства по напълно незаконен начин.
И явно, че Министерството на образованието и науката не може да се справи с тази задача трябва да заявя, че Партия "Атака" ще започне да разнищва случая и ще направи всичко необходимо да предотврати тази явно корупционна сделка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека да благодарим на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката за участието му в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с питания и въпроси към министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Към министър Близнаков въпроси са задали народните представители Стойко Танков, Маруся Любчева и Пенко Атанасов относно възстановяване земите на собственици в имот в с. Черноморец, частна държавна собственост.
Господин Танков, имате думата да отправите своя въпрос към министър Близнаков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! В землището на с. Черноморец, община Созопол, са разположени няколко военни имота. С решение на Министерския съвет от 28 февруари 2005 г. е променен статутът на имот 000016 на полуостров Акра от публична в частна държавна собственост поради отпаднала необходимост от използването му за военни цели. Това поражда справедливи искания на собствениците на земи в този имот и предизвиква социално напрежение повече от две години. На нас, народните представители, са ни известни отговорите, които досега Министерството на отбраната дава по жалбите на Инициативния комитет, на кмета на община Созопол. В тях се твърди, че земите във въпросния имот нямат статут на земеделски и не са включени в плана за земеразделяне в землището на с. Черноморец. Това е вярно, защото досега имотът е имал статут на публична държавна собственост. След като е отпаднал този статут, след като е отпаднало военното предназначение, логични са исканията на собствениците на земите да се намери ред, по който на онези собственици, които не са обезщетени, да им бъдат върнати земите в този имот.
Нашият въпрос е: какви действия ще предприеме Министерството на отбраната за решаването на този проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Танков.
Господин министър, заповядайте да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Любчева, господин Танков, господин Атанасов! В поставения от вас въпрос се търси отговор от Министерството на отбраната какви мерки ще предприеме за връщане на – както ги наричате във Вашия въпрос – реалните им собственици на земите, попадащи в границите на имот № 000016 в землището на с. Черноморец.
Посоченият имот е държавна собственост в управление на Министерството на отбраната. Имотите, попадащи в територията му, са одържавявани за нуждите на отбраната в периода 1939-1950 г. при спазване на законови процедури. Реформата в Българската армия през последните години доведе до редуциране на необходимите й военни имоти. Това създаде условия за промяна на статута на недвижимата собственост от публична в частна. Поради това с Решение № 144 на Министерския съвет от 28 февруари 2005 г. статутът на посочения във вашия въпрос имот е променен от публична в частна държавна собственост. С приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през 1991 г. държавата създаде ред и механизъм за защита на интересите на бившите собственици на такива земи. Съгласно този закон поземлената комисия, сега общинска служба „Земеделие и гори”, е компетентният орган, който се произнася по молбите за възстановяване или обезщетяване на бившите собственици на земи. С приключването на процеса на земеразделяне и приемането на картата на възстановената собственост, което стана през периода 1999-2000 г., са установени правата за собственост на земеделски земи на всички български граждани, на които са удовлетворени претенциите за реституция на земи в землището на с. Черноморец.
По сега действащата нормативна уредба министърът на отбраната няма права по възстановяване на собственост върху земеделски земи. С други думи аз като министър на отбраната не мога да предприема никакви законови действия за връщане на земи на граждани. Това може да бъде извършено единствено от общинската служба „Земеделие и гори” в гр. Созопол. Такъв е Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Следователно претенциите на  гражданите не трябва да бъдат насочвани към Министерството на отбраната.
Освен това имотът, предмет на вашето питане, не е земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като на негова територия, видно от акта за публична държавна собственост и посоченото решение на Министерския съвет от февруари 2005 г., е изградена съответна инфраструктура, сграден фонд, представляващ казарма, складови помещения, работилници и др. Имотът е отразен на картата на възстановената собственост за землището на с. Черноморец с № 000016, като, цитирам: „друга територия с нестопанско значение”, а не като земеделска земя. Поради това за имота в землището на с. Черноморец са приложени разпоредбите на Закона за държавната собственост и всички действия по управление и разпореждане с него следва да се извършват по реда и условията на този закон, а аз като министър на отбраната съм длъжен да спазвам законите на страната, които закони, както е известно, са приети от българското Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Госпожо Любчева, заповядайте за реплика към министър Близнаков.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, ние благодарим за отговора. Добре разбираме, че за да се пристъпи към възстановяване на имотите на собствениците, трябва добре да се преценят нуждите на държавата и на Министерството на отбраната, за да не се пречи на изпълнение на плановете на министерството и на изпълнението на неговите дейности.
В същото време обаче след като през м. февруари 2005 г., преди повече от година и половина, е променен статутът на тази земя, за която говорим – в местността Акра, би следвало да има много ясен и много точен отговор по какъв ред трябва да бъдат възстановени земите на тези собственици. Вие сега дадохте известно тълкувание на този ред. Претенциите са за 375 дка именно в тази територия, която остава частна държавна собственост, в разпореждане на Министерството на отбраната.
Липсата на достатъчно ясен диалог и отговор на претендиращите за възстановяване на тази собственост (има само Ваши отговори към институции, които са поставили въпроси към Вас в резултат на множеството жалби) създава очевидно  голяма неяснота по проблемите. И по досега действащите закони това възстановяване не може да бъде осъществявано. Или трябва да се направи промяна на Закона за земята, за да бъде осъществено такова възстановяване, или Министерството на  отбраната трябва да прецизира своите отношения, тоест да издаде акт. Мисля, че все още няма издаден акт поради технически грешки, които продължават да съществуват там.
В този смисъл напрежението, което съществува в с. Черноморец и община Созопол, продължава. Ние настояваме да имате ангажимент като Министерство на отбраната – да тушираме това напрежение и да създадем работещ механизъм, по който да бъдат обезщетени или да бъдат върнати имотите на частните собственици, защото никой няма нужда от това напрежение, особено в този район.
Моята молба и молбата на нас, питащите, е именно в това отношение: в какви срокове бихме могли да се ангажираме и да решим съвместно този проблем, който е от взаимен интерес – както на Министерството на отбраната, така и на всички в управлението на държавата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Близнаков, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Любчева, аз съм съгласен с Вас, че където е възможно, напрежението сред гражданите трябва да се тушира. В това отношение би трябвало да работим съвместно. Народните представители в своя контакт със своите избиратели имат тази възможност – да разясняват законите на страната и реда, по който  гражданите, които имат претенции, могат да ги отправят към съответните институции. Това е правилният път, а не да бъдат заблуждавани от някои техни съграждани или от други хора.
От тези два имота, които министерството има в землището на с. Черноморец, единият имот е със статута на публична държавна собственост и той не е с отпаднало предназначение. За другия имот, за който говорим в момента, на полуостров Акра,  с регистрационен № 000016, не е съставен акт за частна държавна собственост поради констатирана явна фактическа грешка в картата на възстановената собственост. Същата е установена след извършен анализ на документите от придобиването и извършените геофизически измервания. Ние сме предприели съответните действия да се отстрани тази неточност, но отново искам да посоча, че имотът, предмет на питането, не е земеделска земя. Гражданите, жители на Черноморец и на другите райони на страната, които имат интерес в този район, искат да си възстановят земеделска земя. Истината е, че имотът е с отпаднала необходимост за Министерството на отбраната, но той не е земеделска земя. В това е проблемът. И ако вие решите да промените закона и да кажете, че те могат да бъдат обезщетявани фактически, защото тук става дума, че няма възможност от реално обезщетяване, те се обезщетяват, но не реално с тази земя, която е била тяхна собственост и се обезщетяват по друг начин, а една част от тях не желаят да се обезщетяват по този механизъм, трябва да промените закона. Иначе аз не мога нищо да направя, аз мога само да отстраня грешката, която съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря Ви, господин министър.
Питане към министър Близнаков е отправил народният представител Минчо Христов относно политиката на българското правителство и Министерството на отбраната във връзка с оползотворяването на снетите от въоръжение образци въоръжение и бойна техника.
Господин Христов, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас е как се грижи Министерството на отбраната за старата бойна техника, с която разполага или може би по-точно казано, оползотворява ли българската държава снетата от въоръжение бойна техника? Според информация, с която разполагам, преди повече от месец в Симитли, Кресна, Банско и гр. Гоце Делчев се нарязват систематично десетки танкове и бронирани бойни машини. Вярно ли е това, господин министър?
Обръщам Ви внимание, че това става, след като България е изпълнила своите ангажименти по договора за ограничаване на обикновените въоръжени сили в Европа. Или това унищожаване не е наложено от никакви поети договорни ангажименти? Според експерти един танк струва около 1 млн. лв. Дори да приемем, че тези машини са морално остарели и армията не се нуждае от тях, защо българската държава не се опита да ги продаде? Има редица пазари, където подобни машини все още могат да бъдат продадени. Да приемем, че и това е трудно, след като закрихме редица посолства в Африка, защо, господин министър, тези идеално консервирани и запазени машини вместо да бъдат нарязвани, не бъдат използвани за нещо полезно тук в България. Всички знаем, че „Гражданска защита” изпитва остра нужда от техника. Такава нужда изпитват и редица общини в планинските и полупланинските райони на България. Всяка година в страната изгарят хиляди декари гори заради невъзможността да бъдат направени просеки и така да бъде ограничено разпространението на огъня. Всяка година в отдалечени райони на България през зимата умират хора, затънали в преспите, и десетки села остават отрязани от външния свят. Хората там нямат достъп до хляб, медикаменти, лекарска помощ. Какво пречи на правителството вместо да нарязва годни и здрави машини, да ги използва в екстремни ситуации на нужда?
Обръщам ви внимание, че така наречените БТР-и са идеални средства за подобни задачи – изключително маневрени, мощни, с лекота преодоляват пресечени местности.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е ще направи ли усилия българското правителство да запази тази техника и тя да бъде използвана в интерес на българското общество? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Христов.
Имате думата за отговор, министър Близнаков. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! По начина, по който е формулирано Вашето питане, на практика в него се съдържат два въпроса.
На първо място, каква е политиката на българското правителство и в частност на Министерството на отбраната за превъоръжаване на Българската армия и, второ, каква е политиката за оползотворяване на снетите от въоръжение образци въоръжение и бойна техника.
По първия въпрос. Началото на модернизацията на Въоръжените сили на Република България за изграждането на съвременна армия, отговаряща на изискванията за членство в НАТО, беше поставено през 1996-1998 г., когато в обществото, в това число и сред политическите сили, беше постигнат консенсус по въпроса за присъединяване на България към Алианса. През 1999 г. беше изготвен и приет от Министерския съвет план за организационно изграждане на Българската армия до 2004 г., добил популярност като План 2004. Той очерта визията за реформиране и модернизация на Българската армия в периода 1999-2004 г. В този период бяха стартирани първите модернизационни проекти и именно те поставиха началото на практическата модернизация на Българската армия по стандартите на НАТО. Основната цел беше повишаване на оперативната съвместимост. В периода 2003-2004 г. се проведе стратегически преглед на отбраната. Той имаше за цел извършване на комплексна преоценка на състоянието на отбраната и Въоръжените сили и очертаване на насоките за тяхното дългосрочно развитие в съответствие с новата среда за сигурност и наличните отбранителни ресурси. Изводите и препоръките от прегледа бяха обобщени в доклад, който съдържа дългосрочната визия за развитие на войските и силите до 2015 г. Тази позиция послужи като основа за разработване на Плана за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015 г., известен като План 2015, който е приет с Постановление на Министерския съвет № 301 от 10 ноември 2004 г.
Настоящото правителство и ръководството на Министерството на отбраната продължават политиката за модернизация и превъоръжаване на Българската армия, започната от предишните правителства. Тя се осъществява планомерно на базата на приети от съответните държавни органи документи. Модернизацията на Българската армия и повишаването на нейните способности се осъществява с приоритетни планове в определените срокове. Водещ принцип при модернизацията, превъоръжаването и развитието на инфраструктурата остава в постигането на оперативна и техническа съвместимост с въоръженията и техниката на съюзниците от НАТО.
По втория въпрос. Свалянето от въоръжение на използваните през последните десетилетия в Българската армия образци бойна техника, въоръжение и боеприпаси е обусловено от поетите от Република България нови международни ангажименти. Те са изразени най-ясно в периода след 1990 г. и особено в началото на 1994 г., когато започват новите мисии и задачи на Българската армия.
А сега това, което е важно и има пряко отношение към Вашето питане. С подписването на Договора за обикновените Въоръжени сили в Европа и ратификацията му от Народното събрание през 1994 г. започва подготовката и изпълнението на мерките за съществено намаляване на бронетанковата и авиационна техника и други тежки въоръжения от Българската армия в ограничителния режим на този договор. Във връзка с преговорите за приемане на страната ни за член на НАТО и с напредването на преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз през последните 7-8 години България пое и нови международни ангажименти.
Тези ангажименти в значителна степен касаят и Българската армия. До момента се прилагат следните подходи за освобождаване от излишното за армията въоръжение, бойна техника и боеприпаси: утилизация – предимно за боеприпасите чрез разкомплектоване и използване на годни елементи от тях или чрез тяхното унищожаване; продажба – състоянието, в което са,  на част от годните за използване или възстановяване изделия; унищожаване – предимно за въоръжението и бойната техника, за което и Вие споменахте, и продажба като скрап при невъзможна продажба; безвъзмездно предоставяне за нуждите на общини и кметства, в това число и като музейни експонати (това се практикува); безвъзмездно предоставяне на техника за нуждите на „Гражданска защита”, МВР, Национална служба „Жандармерия”, охрана на съдебната власт и други.
Реализацията и утилизацията (унищожаването) на снетата от употреба бойна техника, образци въоръжение и боеприпаси е ограничена от изброените в началото международни ангажименти и режими. Не се допускат някои неща, които се иска да се предоставят. Същите са намерили отражение в редица нормативни актове, които няма да изброявам, поради ограниченото време. Всички тези въпроси са били предмет на обсъждане както в Съвета по отбранителна аквизиция и в Съвета по отбрана на Министерството на отбраната, така и в Комисията по отбраната на Народното събрание.
Ако имате уточняващи въпроси, аз съм готов да ви отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Близнаков.
Господин Христов, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, не ми отговорихте за рязането на годни машини и какво точно пречи – Вие казахте, че международните договори пречат, но аз силно се съмнявам, тъй като ние бяхме изпълнили задълженията си по договора за обикновените въоръжени сили.
Искам да ви кажа нещо друго. Цената на една верижна бойна машина е около 1 млн. лв. В момента след нарязването изключително качествената руска стомана се изкупува по 30 ст. за килограм, или за не повече от 5000 лв. на машина. Самото нарязване, което става със специални горелки, струва горе-долу толкова. Така че от цялата тази операция изглежда печелят само фирмите, ангажирани с унищожаването на машините.
Вярно ли е, господин министър, че част от тези фирми са избирани чрез пряко договаряне от Министерството на отбраната, или казано по-ясно – без търг и без конкурс?
Господин министър, няма да се спирам на екологичните вреди и замърсяването, които нанасят рязането на бойната техника в населените места, на задушливия и отровен дим, който се отделя от многослойната специална боя и който обгазява посочените населени места. След малко колегата Стела Банкова ще говори по тези въпроси. Все пак ще Ви попитам: редно ли е според Вас да се унищожават здрави и запазени машини, само заради печалбите на няколко частни фирми, както се получава и на полигона в Змеево и печалбите на десетина частни фирми и свързаните с тях политически лица да са много по-важни от живота и здравето на стотици хиляди български граждани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Близнаков, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси, отправени към Вас.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:  Госпожо председател, господин Христов, уважаеми дами и господа! Аз вече имах възможност да заявя, че това, което имаме възможност, ние го предоставяме на общините, на „Гражданска защита”, на МВР, на съдебната власт. Това, което трябва, съгласно поетите ангажименти да бъде унищожено, се унищожава и то се унищожава – бойната техника, съгласно формулировката на този договор – ДОВС, като се обявява по вид, количество, места за съхранение и след завършване на процедурата по унищожаване се удостоверява задължително от инспектори на държавите – участнички в договора. Полученият в резултат на това скрап се продава съгласно регламентиращи документи, като приходите от продажбите също постъпват в бюджета на Министерството на отбраната.
Когато ние участваме в ликвидиране  на бедствия и аварии и помагаме на „Гражданска защита”, много често на нас ни се казва, че нашата техника е много енергоемка, включително и тази, за която Вие говорите, и не е рентабилно за общините или за „Гражданска защита” да я ползват. Но основният въпрос е, че ние нямаме право да предоставяме техника, която е по договора, предназначена за унищожаване – за тези танкове, верижни машини и т.н. Защото се наблюдава от страните участнички, които са подписали договора и ние трябва да спазваме тези ангажименти. Затова рязането става по определени критерии, с определени наклони, под определен ъгъл и т.н., за да не може да се ползва по-нататък за някакви подобни цели, освен за скрап.
Съществен е въпросът, че схематичното посочване на международно поетите ангажименти дава възможност да бъдат отчетени фактори, довели до формиране на голямо количество излишни за Българската армия и свалени от въоръжение бойна техника и боеприпаси. Ние имаме 8-10 хил. тона излишни боеприпаси, които трябва да унищожаваме, да утилизираме. Това е големият проблем за страната. Нямаме финансови средства за това.  В момента обсъждаме една програма за утилизация, която предвижда както използване на международна помощ, ако можем да получим такава, така  и дейността на български фирми, които са специализирани в това отношение, като ние искаме да възложим на колкото се може повече фирми, без да осигуряваме пари от бюджета на министерството, без пари от държавния бюджет, за да вършат тази дейност. Защото, ако тази дейност стартира утре, ще продължи най-малко десет години.
Но на основния Ваш въпрос – защо не се предоставят тези машини на общините, отговорът е това, което Ви казах – това е задължение по изпълнение на международните ангажименти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Близнаков.
Господин Христов, имате право да изразите своето отношение към отговора на министъра. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, не казахте нищо за фирмите, за търговете, за конкурсите – нещо, което Ви попитах ясно!
Както и да го усукваме, унищожаването на запазени  образци въоръжение, които могат да бъдат използвани при бедствия и аварии и могат да спасяват човешки живот, за мен, господин министър, е престъпление, както беше престъпление и унищожаването на ракетите „СС-23”, „Скът” и „Фрог”! Общата стойност на тези комплекси възлизаше над 3-4 млрд. лв.!
Няма да говоря за последиците за националната сигурност от нарязването на въпросните ракети. Между другото, Вие сам можете да попитате Вашия заместник-министър – Симеон Николов, той има цяла статия по този въпрос, която се казва: „Аргументите за унищожаването на ракетите „СС-23” не издържат!”. Можете да го попитате лично.
За мен, господин министър, е необяснимо защо, от една страна, унищожаваме с лека ръка онова, с което разполагаме, а от друга, пилеем огромни средства за военни разходи, меко казано, със съмнителна обосновка. Вземете например покупката на пет самолета „Спартан”, струващи почти 200 млн. лв.! Далечината на полета на тези самолети е около 5 хил. км. Очевидно е, че те са предназначени изключително за мисиите в чужбина, както и закупената на старо белгийска фрегата, която може безпроблемно да пори месеци наред Световния океан. Далеч по-полезно и многократно по-евтино щеше да излезе да бъдат закупени няколко ракетни катера, които щяха да патрулират изключително ефективно по нашето Черноморско крайбрежие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вече доста надхвърлихте времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: Приключвам, госпожо председател.
Просто не ми се говори за стотиците милиони левове, които продължават да се наливат в мисията в Ирак и в други мисии, докато здравният министър твърди, че държавата няма пари за дълговете на болниците и за здравните осигуровки на неосигурените български граждани, които са около 1 милион все още. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Народният представител Стела Банкова е отправила питане към министър Близнаков относно политиката на българското правителство ви в частност на Министерството на отбраната за развитието на военните полигони на българска територия.
Госпожо Банкова, имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, проблемът с обгазяването на Стара Загора и прилежащите на полигона „Змеево” райони започва през 2002 г., когато тръгва унищожаването на някои части от ракетите „СС-23”, „Скуд” и „Фрог”. Официални представители на Генералния щаб и Министерството на отбраната твърдят, че полигонът „Змеево” се използва само за изпитания на оръжия и че в „Змеево” никога  не са унищожавани боеприпаси. Вие току-що казахте, че предстои да се унищожат над 10 хил. тона.
Бившият военен министър Николай Свинаров заяви, че полигонът не замърсява околната среда. Според президентския съветник ген. Никола Колев екологичната обстановка в Змеево е нормална. Същото твърди и шефът на Генералния щаб Златан Стойков. Какви са обаче фактите?
След взривяването на ракетните бойни глави на змеевския полигон продължават да оттекват мощни  взривове. Само за десет дни през м. октомври 2004 г. са изброени 370 взрива, в това число и през нощта – около 22,00 ч. Взривовете са особено интензивни, когато започва да вали дъжд. В същото време началникът на полигона Дечко Колев твърди, че в Змеево не се унищожават нито ракети, нито боеприпаси – нещо различно от това, което Вие твърдите.
След сигнал за локално обгазяване от с. Казанка през нощта на 2 август т.г., представители на Гражданското обединение в Стара Загора откриват на полигона четири изгорели площадки с остатъци от боеприпаси. За всички е ясно, че на полигона се унищожават боеприпаси, включително и на натовски армии.
Години наред 350 хил. души системно са тровени и обгазявани, но, както твърди господин Дечко Колев: „Важното е, че полигонът носи милиони евро печалба”. Лекарите са категорични, че има бум на онкологичните, сърдечно-съдовите и белодробните заболявания. Драстично са се увеличили и болните от бронхиална астма. От астма боледуват и кърмачетата, уважаеми господа!
По официални данни, около Змеево популацията на яретата хермафродити е 30%, докато нормалните стойности са между половин и един процент. Тоест, става дума за тежки генетични мутации. Министерството на отбраната е отпечатало рекламна диплянка, в която се казва, че: „няма опасност нито за здравето на хората, нито за селскостопанската продукция”. Бях в Змеево и околностите му – реколтата там е почти унищожена.
На 7 юни  т.г. жителите на пострадалите райони настояха за мораториум върху експлоатацията на полигона „Змеево”.
С колегата Минчо Христов официално сме предложили налагането на 3-годишен  мораториум. За съжаление няколко пъти в тази зала отхвърлихме това предложение.
Странното е, че президентът Георги Първанов отхвърли категорично закриването на полигона „Змеево”.
И така, господин министър, кажете Вашата лична позиция – мислите ли, че печалбата на няколко фирми, които извършват търговска дейност на полигона, са по-важни от здравето и живота на 350 хил. български граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Банкова.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на госпожа Банкова.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви,  госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова. Съгласно чл. 9 от Конституцията на Република България Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост. За да изпълнява тази високоотговорна задача, Българската армия трябва да провежда интензивна учебно-тренировъчна дейност и във всеки момент да разполага с боеготови и боеспособни части и подразделения от видовете въоръжени сили, родовете войски и специалните войски  за участие  в международни мисии в интерес на мира и сигурността в съответствие с поетите от страната съюзнически задължения и отговорности. Очевидно е, че това би било неосъществимо без наличието на съвременна полева учебно-материална база. За целта на Министерството на отбраната са предоставени държавни имоти със статут на имоти публична държавна собственост, включващи територии, предназначени и оборудвани за полева подготовка на частите и подразделенията на Българската армия.
Каква е политиката на Министерството на отбраната за ефективно управление и използване на съществуващите военни полигони и каква е стратегията ни за тяхното бъдещо развитие?  Смятаме, че военните полигони, изградени на наша територия, са необходими за подготовката на Българската армия. Затова те и в бъдеще ще продължат да допринасят за изграждането на оперативните способности на войските и силите. По наша оценка по своето местоположение и геометрични характеристики, конфигурация, наличие на сграден фонд и военно оборудване те отговарят на съвременните изисквания за организиране и водене на учебно-тренировъчния процес на войските, като във всяка от тях е обособена зона за тренировка и обучение, зона за обслужваща дейност и санитарноохранителна зона.
Искам да отбележа, че основните моменти от нашата стратегия по експлоатацията и бъдещото развитие  на военните полигони са залегнали в плана за организационното изграждане и модернизация на Българската армия за 2015 г. В хода на структурната реформа и в изпълнение на „План 2015” някои от териториите, предоставени за учебно-тренировъчни дейности, бяха редуцирани и предоставени на общините за използване за граждански нужди по места.
Така например, в съответствие с „План 2004” със закриването на съответните гарнизони  бяха закрити и учебните им полигони, като гарнизонните учебни центрове „Сливница”, „Вълков камък” – намира се до гр. Сандански, „Лялево” – намира се до гр. Гоце Делчев, и други. След приемането ни за пълноправен член на НАТО и подписване  на Споразумението за статута на силите на НАТО SOFA, в съответствие с Плана за подготовка на Българската армия военни полигони с различна големина и функции се предоставят за съвместно обучение и тренировки на коалиционните партньори и съюзници. Така например за обучение на поделения от Националната гвардия на САЩ в момента се използва полевият учебен полигон „Ново село”, а за отработване на елементи от учението „Бриз 2006”, което бе проведено неотдавна, бяха използвани полигони във въздушното пространство и акваторията на Черно море на Република България. Централната лаборатория за анализ на ядрената, химическата и бактериологична защита към Генералния щаб на армията извършва мониторинг на полигоните преди и след провеждане на мероприятията.
Уважаема госпожо Банкова, надявам се, че от казаното дотук става видно, че политиката на Министерството на отбраната по отношение на развитието на военните полигони е ясно определена в планиращите документи за изграждане и модернизация на Българската армия и е насочена към подготовка на войските и силите в интерес на сигурността и отбраната на страната при стриктно спазване на нормите за опазване на околната среда.
Към гореизложеното ще добавя още, че видовете въоръжени сили актуализираха своите перспективни планове за развитие и модернизация на съществуващите полигони и учебни центрове. Разработена е концепция за тяхното развитие, в сърцевината на която лежи идеята да се доусъвършенстват изградените полигони, като особено внимание се отдели на изграждането на симулационни учебни пунктове. Целта е първоначално учебните въпроси да се усвоят на симулационни и тренажорни комплекси, впоследствие да се пристъпва към полевото им отработване. Красноречив пример в това отношение е изграденият Национален военен учебен комплекс "Чаралица", който предлага възможност за стимулиране на мисии в целия спектър от задачи за изпълнение от войски и сили, а също така и за симулиране и прогнозиране на различни кризисни ситуации.
Във връзка с развития от Вас въпрос искам да добавя само две изречения.
Първо, не само Министерството на отбраната, не само началника на Генералния щаб генерал Стойков, не само съветника на президента генерал Колев, но и Министерството на околната среда и водите, съответно РИОС Стара Загора, Българската академия на науките, други лаборатории, екологичните измервания, които се извършват от подразделения на Генералния щаб показват, че полигонът не е източник на замърсяване. Това се потвърди от предприетия граждански контрол с моя заповед, с допуснати повече от 68 лица на територията на полигона "Змеево". Това се потвърди, това правим в последните 30 дни. На полигона не се унищожават нито български боеприпаси, нито боеприпаси на други армии – членки на Алианса. Категорично и отговорно мога да го заявя пред вас, народните представители – не се унищожават боеприпаси. Аз вече споменах за какво се ползват те. Ако имате допълнителни въпроси, ще ви отговоря, както и ако се интересувате какви други полигони ние ползваме, разбира се освен "Змеево". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Близнаков.
Госпожо Банкова, заповядайте да зададете своите допълнителни въпроси към министър Близнаков.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря.
Господин министър, голяма дума казахте, че полигонът "Змеево" е безвреден. Проблемите с обгазяването тръгнаха, откакто започна да работи полигонът "Змеево". А "Марица-изток" работи десетки години наред.
Аз бях в околностите на полигона "Змеево" и видях тежките екологични поражения, говорих с лекари, които ме осведомиха за тежките поражения върху здравето на хората. А позицията на този граждански комитет не е такава, каквато Вие я представихте. Наистина се констатират много тежки поражения. Преди няколко дни също е имало взривявания през нощта.
Ситуацията много ми напомня на онова, което видях на западната ни граница след бомбардировките над Югославия. И тогава управляващите твърдяха, че няма опасни последици за здравето на хората и за природата. Всичко това ми напомня и за Чернобил. Между другото Вие, господин министър, и тогава бяхте част от силните на деня. Тогава, когато уверявахте българите, че няма нищо страшно и че радиацията не ни е засегнала.
Според Вас, а и според новия шеф на Генщаба, районът около "Змеево" е екологично чист. Вероятно най-чистият в България. Според института СИНЛАБ в Щутгард обаче в пострадалите райони има повишено съдържание на стронций, никел, олово и други вредни за околната среда и здравето на хората елементи. Откриват се и тежки метали. Подобни елементи обаче не се отделят при експлоатацията на ТЕЦ "Марица-изток".
Господин министър, Вие ми отговорихте, че не са унищожавани боеприпаси на полигона, но за това тепърва гражданското общество ще продължава да пита. Моля да отговорите унищожавано ли е ракетно гориво на полигона? Има ли наличие на гептил в околностите на "Змеево"? Според Световната здравна организация гептилът е изключително опасна отрова и се нарежда до зарина – едно от най-зловещите бойни отровни вещества.
И още нещо – според информация от в. "Старозагорски новини" в графика на полигона за м. юли е записано изпитване на така наречените касетъчни мини,  които са забранени. Аз Ви питам, господин министър, какво правят тези касетъчни мини на полигона в "Змеево" и откъде са дошли?
Завършвам с молбата все пак да обясните откъде идва голямото разминаване между твърденията за безопасността на полигона "Змеево" и огромните поражения върху екологията и здравето на гражданите там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Банкова, аз вече имах възможност да кажа, че съгласно поетите от Министерство на отбраната ангажименти при срещата, която се проведе при президента, ние поехме три основни ангажимента във връзка с искания на гражданското общество в Стара Загора. Първо, да въведем такъв граждански контрол. Той е въведен и по график по желание на представителите на това гражданско общество те посещават полигона. Второ, те наблюдават измервателните уреди. И понеже някой може да има съмнения, че апаратурата, която е многократно повече, отколкото изискват нормативите, но тъй като има създадено напрежение там, че не дава верни показания, ние се ангажирахме да закупим допълнителен анализатор специално за "Змеево". В момента тече процедурата за закупуването, осигурили сме финансови средства. Освен това и като ръководство на Министерство на отбраната поехме ангажимент да сертифицираме полигона. Тече процедурата по сертифицирането.
Ракетно гориво на територията на полигона не се унищожава. Правят се изпитания на боеприпаси, които биха могли да се ползват в Българската армия от българските въоръжени сили. Тъй като голяма част от тези боеприпаси са доставени отдавна и понякога са с изтекъл срок, трябва да се прецени до каква степен те са годни за употреба, за да не се дават финансови средства за закупуване на нови боеприпаси или трябва да бъдат насочени за унищожаване в съответните фирми. Но те не са на полигоните. Тези фирми, които кандидатстват за утилизация на боеприпаси, не са на полигоните на Българската армия. Няма разрешена такава дейност от мен като министър или от началника на Генералния щаб. Никъде, на нито един от полигоните. Ние имаме полигони “Ново село”, “Корен”, “Сливница”, зенитно-артилерийския полигон “Шабла”, авиационния полигон “Елена” и "Змеево". Никъде на тези 6 полигона не сме разрешили и няма да разрешаваме унищожаване на боеприпаси, тъй като те не са пригодени за това.
Аз нямам данни в "Змеево" или в околностите на "Змеево", или в Стара Загора да има гептил. Нямам такива данни. Ако Вие имате, предоставете ми ги, аз ще разпоредя на съответните служби от Министерство на отбраната да направят проверка. До момента аз не чакам с такива данни.
По отношение Вашето посещение в "Змеево", също съм посещавал "Змеево" в качеството ми на министър на отбраната, провеждал съм пресконференции и срещи с представители на гражданското общество. Ще продължим да контролираме много стриктно състоянието на полигона и неговата функция. И съм разпоредил със заповед заместник-министър Спас Панчев да отговаря като представител на ръководството на Министерство на отбраната за дейностите по полигона "Змеево" и връзките с гражданското общество. Искаме да има пълна прозрачност. Ние сме поели този ангажимент, за да няма напрежение в региона.
Разбира се, има източници на замърсяване в Стара Загора, които много често зависят и от метеорологичната обстановка. Аз няма да се спирам на тях. Когато бях председател на Комисията по енергетика в Тридесет и деветото Народно събрание, а и преди това съм се занимавал много често с екологичните проблеми, които създава енергийният комплекс "Марица-изток". И затова предприехме програма за модернизация, която и в момента тече. За съжаление не е въведена в експлоатация, тъй като се разработва от японската фирма "Мицуи". Но най-същественият замърсител за България, бих казал и за Европа, е енергийният комплекс "Марица-изток". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Близнаков.
Госпожо Банкова, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министъра.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин министър, има голямо разминаване между това, което твърдят официалните лица, между другото аз Ви припомних, че този навик иде и от бомбардировките над Югославия, Чернобил, пълно разминаване между това, което твърдят официалните лица и драмата, която преживяват хората, които са жертва на този, смело бих казала, газов геноцид в Стара Загора и "Змеево".
Какво ще кажете на майките, които протестират със своите деца, загрижени за живота на децата си? Кърмачета, които още в тази възраст са болни от астма. Все по-често се появяват официални информации, че в полигона "Змеево" се извършват услуги на чужди клиенти срещу заплащане. Колко фирми се занимават с тази дейност и колко печелят от това, господин министър?
През юни 2006 г. е представен официален проект за изграждане на център в България за унищожаване на остарялото оръжие на Балканите. Според в. "Труд" от юни т.г. лорд Робъртсън – бивш генерален секретар на НАТО, директно заявява: "България ще спечели, ако унищожава оръжията на Балканите".
Господин министър, приема ли Вашето правителство позицията на лорд Робъртсън?
На 6 юни т.г. на срещата при президента Георги Първанов се взеха няколко решения:
Първо, да се търси възможност за редуциране на  дейността на полигона "Змеево". Обаче аз Ви питам защо ще се редуцира нещо, което не вреди? Имам предвид уверенията на господата Николай Свинаров, Николай Колев, Златан Стойков, Дечко Колев, а и според Вас, че полигонът "Змеево" не замърсява околната среда и не уврежда здравето на хората.
Второ решение: да се изгради система за ранно предупреждение. Според твърденията на гореспоменатите господа полигонът “Змеево” е безопасен – направо уникален екологичен резерват. Тогава защо е нужна система за ранно предупреждение?
Накрая, господин министър, медиите информираха, че американците проявяват интерес към полигона “Змеево”. В какво се изразява този интерес? Според Вас проблемът в Змеево е психологически, както наскоро прочетох Ваше изявление. Както отбелязах, скоро аз бях наистина в Змеево -  хората там Ви очакват. Идете и им кажете, че техният проблем е само психологически. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Банкова.
Следващият въпрос към министър Близнаков е отправен от народния представител Димитър Камбуров относно сделка на Министерството на отбраната с фирмата “Бългериън еко проджектс”.
Заповядайте, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Петнадесет дни преди да положи клетва настоящото правителство, на 29 юли 2005 г. Министерството на отбраната сключва сделка с фирмата “Бългериън еко проджектс” ЕООД, според която срещу осем апартамента, забележете, седем двустайни и един едностаен в крайни квартали на София и Бургас фирмата получава военен имот от 3253 кв.м в центъра на Варна, така наречената “Гарнизонна фурна”. Преди сключването на сделката тя е била включена в списъка на обектите с отпаднало военно предназначение.
Основният аргумент за замяна на имота, който Министерството на отбраната посочва, според публикации на варненски вестници е, че София и Бургас са населени места с действащи гарнизони и картотекирани лица към 31 януари 2006 г., очакващи настаняване във ведомствени жилища, както следва:
Област София – 4575 души и област Бургас – 1218 души. От Министерството на отбраната посочват също, че местоположението на имотите в управление на Министерството на отбраната не е определящо за вида на реализацията им.
От началото на 2006 г. на мястото на “Гарнизонната фурна” се изгражда жилищно-търговски комплекс. Основен изпълнител на проекта е небезизвестната фирма “Минстрой холдинг”. Инвестицията на “Бългериън еко проджектс” е 6 млн. евро. Според проекта в него ще има 63 апартамента, 43 ателиета, 13 магазина, 2 офиса и 2 шоу-рума. Това прави общо 129 самостоятелно обособени жилища и помещения. Те вече са обявени за продажба на зелено от всички големи агенции за недвижими имоти във Варна при цени от 850 до 1100 евро на квадратен метър.
Така дори най-простата сметка сочи, че извършената замяна е направена по познатата схема – кон за кокошка.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: какво е наложило извършването на тази видимо неизгодна за министерството замяна в последните дни от мандата на бившето правителство?
Второ, защо с имот във Варна се задоволяват нуждите на софийски униформени и дали по същата схема нуждаещите се от апартаменти варненски военнослужещи няма да чакат замяна на имоти в Долна Митрополия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте да отговорите, министър Близнаков, на въпроса на господин Камбуров.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камбуров. Преди да отговоря конкретно на Вашия въпрос, бих искал да Ви уведомя, че процедурите по замяна на имоти – частна държавна собственост, се извършват по реда на чл. 46, чл. 46а от Закона за държавната собственост и членове от 68 до 92 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.
За осигуряване на жилищните потребности на действащите кадрови военнослужещи и граждански лица от системата на Министерството на отбраната, както и за решаване на проблемите по жилищната политика на ведомството, за част от имотите с отпадала необходимост за Българската армия е предвидено извършване на разпоредително действие – замяна срещу апартаменти в гарнизоните, предвидени в плана за организационно развитие на Българската армия – План 2015.
Във връзка с предстоящата пълна професионализация на армията ни един от стимулите за привличане на военнослужещи за работа в структурите на Българската армия е осигуряване с необходимия ведомствен жилищен фонд за временно ползване. Към момента в министерството има подадени 19 хил. молби за квартирно осигуряване на военнослужещи.
Бюджетът на министерството не е достатъчен, за да осигури средства за закупуване на жилища, които да бъдат отдавани под наем на нуждаещите се кадрови военнослужещи.
Като министър на отбраната аз възложих изготвяне на стратегия за развитието на социалната политика до 2015 г., която беше представена на вниманието на обществеността.
Част от тази стратегия е имоти – частна държавна собственост, към които има инвестиционен интерес, да бъдат заменяни за апартаменти, в които да се настаняват нуждаещите се и имащи право на жилище лица.
В Изпълнителната агенция “Държавна собственост” на Министерството на отбраната се получават предложения от физически и юридически лица за извършване на разпоредителни действия с имоти – частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната. Комисия от представители на ведомството разглежда предложенията, определя най-приемливите от тях и предлага физически и юридически лица като потенциални кандидати за заменители.
Конкретно за гарнизон Варна – картотекираните безквартирни кадрови военнослужещи и граждански лица, отговарящи на изискванията за настаняване под наем поради липса на ведомствени жилища, към момента на извършване на сделката са 1799 за област Варна, 3884 – за област София и 382 – за област Бургас.
Направената справка по фактологията на зададения от Вас въпрос показва, че през 2004 г. е открита процедура за замяна на въпросния имот във Варна – район 6, квартал 658, застроен терен срещу жилищни имоти – осем броя апартаменти, както и вие споменахте, собственост на фирма “Бългериън еко проджектс” ЕООД. Предвид броя на картотекираните лица, основателно са предложени и приети апартаменти в гарнизон с най-голяма необходимост. Получените в замяна от фирма “Бългериън еко проджектс” апартаменти са седем двустайни със средна застроена площ 65 кв.м и един едностаен в Бургас – от 40 кв. м.
Разпоредих да се извърши проверка по случая, която показа, че за цитираните имоти в Министерството на отбраната е имало постъпили три предложения за извършване на замяна – тогава. Комисия от представители на министерството е разгледала тези предложения и е определила като най-приемлива офертата на “Бългериън еко проджектс”. Изготвена е пазарна оценка на заменяните имоти от независим лицензиран оценител, според която пазарната цена на посочените осем апартамента – 556 хил. 158 лв. без ДДС е по-ниска от оценката на имота – 575 хил. лв. 936 лв. без ДДС, който е обект на замяната. Управителят на фирмата е внесъл допълнително разликата между заменяните имоти  от 19 хил. 778 лв. по сметка на Министерството на отбраната.
Междувременно относно реализираната сделка по замяната, извършена от областния управител на област Варна, МВР извършва проверка по разпореждане на Софийска градска прокуратура, която още не е приключила.
Искам да завърша, господин Камбуров, с това, че по моя заповед се въведоха много строги критерии за сключване на договори, когато се предлагат за замяна апартаменти, тъй като това е приоритет в социалната политика на министерството.
 
Например определени райони на София, както Вие казахте, крайни квартали и т.н., са изключени, не се приемат като оферти. Първи етаж, последен етаж, в недобро състояние – не се приемат като оферти. Освен това се публикуват на страниците на интернет имотите, които ще подлежат на замяна, за да могат хората, които се нуждаят, проявяват интерес, да се обърнат към агенцията и да направят своите предложения. Специално за Варна искам да кажа, че ние разработваме проект, който предвижда единият от военните имоти да бъде отдаден с право на застрояване и обезщетение за Министерството на отбраната, с който считаме, че ще бъдат задоволени около 80% от нуждите на военнослужещите от гарнизон Варна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Камбуров, заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Господин министър, видях изгодната оферта, която е приета, от седем апартамента по 65 квадрата и един апартамент от 40 квадрата. Теренът на гарнизонната фурна в центъра на Варна до пазара “Чаталджа”, чиято квадратура е повече от 3 декара, и оценката представена от Министерството на отбраната за 552 хил. лв. без ДДС, по 169 лв. на квадратен метър, което прави по 85 евро на квадратен метър. Проверка в няколко агенции за недвижими имоти, която може да бъде направена от всеки гражданин, сочи, че ако теренът на гарнизонната фурна беше предложен на свободния пазар, 1 квадратен метър площ от него можеше да бъде реализиран на стойност между 600 и 900 евро. Ако гарнизонната фурна не беше обект на замяна, а Министерството на отбраната беше учредило върху нея право на строеж на произволен инвеститор ведомство, щеше да получи между 25 и 51 жилища в централната част на Варна, а не осем. А това прави 3 до 6 пъти повече апартаменти в сравнение с осемте в София и Бургас и то, забележете, в крайните квартали на София и Бургас.
Моят допълнителен въпрос към Вас, господин министър, е възнамерява ли сегашният министър на отбраната да предприеме някакви мерки за компенсирането на ведомството си с оглед очевидна диспропорция в стойностите на имотите, обект на въпросната замяна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Камбуров, въпросът за осигуряването на жилища за кадровите военно служещи е актуален въпрос, защото трябва в оставащите 14 месеца съгласно решението на Народното събрание, до края на следващата година, ние да приключим процеса на професионализация на българската армия. Най-напред този процес приключва във Военноморските сили, след това ще приключи във Военовъздушните сили и най-накрая - в Сухопътните войски. Така или иначе обаче, за да привличаме български младежи и девойки като кадрови военнослужещи, те имат нужда от жилища. И понеже ние нямаме възможност да осигуряваме ведомствени жилища, аз съм разпоредил да се спре продажбата на ведомствени жилища на бивши военнослужещи, каквато беше масовата практика по-рано. Забраната на продажбата на ведомствени жилища е практика на държавите – членки на Алианса. В противен случай ние никога няма да можем да задоволим жилищните нужди, и след 100 години.
От друга страна, ние даваме около 18 млн. лв. всяка година от бюджета на Министерството на отбраната за добавка на военнослужещите за плащане на свободен наем там, където гарнизоните нямат ведомствени жилища и трябва да наемат квартири. Това е голям ежегоден разход за Министерството на отбраната и затова ние предприехме тази стъпка да разработим стратегия за приоритетно задоволяване с жилища на кадровите военнослужещи.
Вие ме питате за това дали ще предприема мерки за компенсиране. По отношение на тази сделка тече проверка, както Ви казах, тя ще покаже дали действията са били законосъобразни, дали има ощетяване. Но във всички случаи от края на миналата година ние сме разработили една съвършено нова система, която да дава възможност за по-голяма прозрачност на тези замени, защото интересът е много голям, за по-голяма прозрачност при оценките от лицензирани оценители. Дори в момента разсъждаваме дали тези оценители да не се наемат не от фирмата, която има интерес, или от физическото лице, а да се наемат от министерството за сметка на този, който иска да прави замяната. Или да се правят паралелни оценки. Защото в противен случай винаги остава съмнение, че са занижени оценките, че има нещо, което не е съвсем в реда на нещата. Аз като министър на отбраната съм обещал пред медиите на българското общество да водя прозрачна политика в това отношение и да не се ощетяват интересите на държавата или интересите на Министерството на отбраната. Още повече, че ние няма как да ползваме допълнителни средства от бюджета за подобни социални дейности и трябва със собствени сили, с имотите на Министерството на отбраната да се справяме с този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следващите два въпроса към министър Близнаков са от народните представители Павел Шопов и Георги Димитров.
Заповядайте, господин Шопов, да зададете своя въпрос.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо Касабова.
На 4 юли 2006 г. в политическо предаване по телевизия “Европа” представеният в предаването като субтитри и в контекста на онова, което се говореше, и сам представил се като действащ полковник от Министерството на отбраната Иван Иванов, представил се също и като председател на Асоциацията на завършилите Колежа на НАТО в Рим, направи множество политически оценки, квалификации и анализи – всеки, който е гледал това предаване, щеше да го види – както по отношение на Министерството на отбраната, така и по общополитическата обстановка в страната. Полковник Иван Иванов въпреки принадлежността си към българската армия си позволи да обсъжда политиката на определени партии, визирайки индиректно партия “Атака”, и не само  “Атака”, но и на други политически сили, да критикува и одобрява политиката на държавни институции, ведомства, организации със стопанска или нестопанска цел. И се държеше като ЗКПЧ, общо взето някога тази роля играеха завършилите Генералщабната академия “Фрунзе” и те бяха повече офицери от другите офицери.
Моят въпрос към Вас, господин Близнаков, е на каква длъжност работи споменатият полковник Иван Иванов в Министерството на отбраната? Съществува ли в Министерството на отбраната система на контрол относно категорично и безспорно конституционно закрепения принцип за деполитизация на българската войска? Наблюдават ли се прояви на явни политически пристрастия и изказвания, принадлежност на служители от Министерството на отбраната към политически партии и какви мерки взимате при такива констатации? Има ли санкционирани лица? И какви мерки ще бъдат взети конкретно в случая с полковник Иванов – ще му бъде ли наложено някакво наказание? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин Близнаков.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Регламентиращите документи относно цялостната организация на дейностите във въоръжените сили не забраняват на военнослужещите и гражданските лица правото на публична изява. Друг е въпросът, че за да се стигне до тази изява всеки един от йерархията на тази структура следва задължително да получи одобрението на съответния ръководител.
Средствата за масова информация са свободни да определят темите на своите предавания, както и да канят за коментар експерти в съответната област. В своите изказвания и коментари тези експерти, когато са кадрови военнослужещи, са длъжни да се съобразяват с особения си статут и да не коментират теми, свързани с отбраната на страната, кадровата политика на Министерството на отбраната и т.н., както и да не коментират публично действията на политически партии или политически сили.
По отношение на конкретния случай за участие на полк. Иванов в предаване по телевизия "Европа" на 4 юли 2006 г. – аз, между другото във връзка с Вашият въпрос гледах записа от това предаване – Ви информирам, че той е на кадрова длъжност в структурата на Министерството на отбраната и е в разпореждане. (Реплики.)
Извършената проверка установи, че поканата за участие е била отправена в качеството му на председател на Асоциацията на завършилите Колежа по отбрана на НАТО в Рим, а не като представител на Министерството на отбраната.
Що се отнася до коментара му на въпроса за кадровата политика на Министерство на отбраната, което засяга и мен като министър, и ръководството на Генералния щаб, ще преценя има ли основание да му бъде потърсена дисциплинарна отговорност. Системата за контрол в Министерството на отбраната относно категоричното спазване на принципа за деполитизация на въоръжените сили е установена с чл. 9, ал. 2 от Закона за политическите партии, съгласно който наборните и кадровите военнослужещи във въоръжените сили при постъпване на служба подписват декларация, че не членуват в политическа партия. Полковник Иванов е подписал такава декларация още през 1990 г.
При нарушаване на разпоредбите на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България за забрана на политическа дейност на военнослужещи и членство в политическа партия, организация, движение или коалиция с политически цели по време на кадрова военна служба, задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" при нарушаване на разпоредбите. Практиката в Министерството на отбраната познава такива случаи, например генералите от запаса Любен Петров и Ангел Марин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на реплика, господин Шопов. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин министър. Вашият отговор е явно замазване на случая.
Отговорът Ви се състоеше от две части – едната беше чисто теоретична. Вие ни обяснихте за деполитизацията като нормативни документи, изисквания и като процес в Българската армия. Това ни е пределно известно. Тук се касае обаче за един конкретен случай, в който един български офицер просто се е разпасал и в крайно нарушение с разпоредбите за деполитизация извърши действия, които заслужават най-строга отговорност.
На мен много ми се искаше да ми отговорите, че този офицер не е служител на Министерството на отбраната, че е станала някаква грешка при представянето му, че той може би се е представил погрешно. Само това би го оправдало – ако той не беше офицер от Българската армия, ако не беше служител от Министерството на отбраната. Ако тук колегите и българските граждани, които в момента ни слушат, бяха видели неговото поведение щяха да видят безпрецедентен случай на нарушение, на опит по всякакъв начин да се загърби, да се пренебрегне деполитизацията в Българската армия, която мислехме, че е приключила преди много години.
Аз пак повтарям – връщаме се с този случай с полк. Иванов в годините, когато политически офицери в армията преди 9‑ти септември правеха квалификации, държаха се по един начин, който беше силно политически и в случая считам, че трябва да му бъде наложено най-строго наказание, ако щете дори уволнение. Всичко онова, което той каза, онова, което се чу от неговата уста бяха думи, бяха мнения, становища на силно политизиран човек – човек, който е много повече политик, отколкото офицер от Българската армия, което е абсолютно недостойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Шопов.
Имате право на дуплика, господин министър. (Шум и реплики в залата.)
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Шопов, Вие сте абсолютно прав по принцип. Аз Ви казах още в началото, че съм гледал това предаване. Голяма част от колегите вероятно не са го гледали. Въпреки че аз стоя зад думите си да потърся отговорност и да анализирам случая много подробно, затова взех записа от предаването, но никъде по време на предаването той не споменава нито една политическа сила, нито една!
Нали разбирате, че при това положение, ако аз наложа, както Вие казвате, най-строго наказание, то ще се обжалва? Аз нямам никакво намерение да издавам безполезни заповеди, които ще се оборят в съда, въпреки това аз отново заявявам пред Вас като народен представител, че ще разгледам случая много сериозно от гледна точка на търсенето на отговорност – какви са критериите във връзка с това, което е казал.
Искам отново да припомня това, което изложих в моето изказване, че той е в Щат 918, в разпореждане. Аз като министър на отбраната заварих там доста хора с доста години. В 90% съм ги уволнил, пенсионирал съм ги – в 90%! И ще продължа тази политика, но той не е действащ офицер, въпреки че се води офицер в разпореждане. Той не е действащ офицер, затова господин Божинов каза, че само един офицер в разпореждане може да си позволи нещо подобно. Независимо от това той е още под пагон. В този смисъл Вие сте прав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ  КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Димитров, заповядайте, за да отправите към министър Близнаков въпроса си за деполитизацията на Българската армия.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Уважаеми господин министър, на 19 юни 2006 г. в гр. Хасково местната структура на БСП решава да се нанесе в новия си офис. В това няма нищо лошо, но някой трябва да се нагърби с тежката задача да пренесе офистехниката, големия, тежък архив събиран с годините от бумаги заедно с тежката метална каса.
Всеки един съвестен гражданин би наел една транспортна фирма, да си плати колкото трябва и тя да свърши услугата, но тук някой е решил да минава метър и да не плаща. Явно някой е хванал лоши навици през годините. План "А" за транспортната фирма, която трябва да свърши услугата, отпада.
План "Б" – симпатизанти да свършат тази работа. (Реплики.)
Господин Божинов, структурата на БСП в гр. Хасково е доста позастаряла. Повечето членове са на преклонна възраст и няма да могат да свършат тази работа. Да, от "Атака" трябваше да ви помогнем, но ние си имаме други, по-важни задължения, така че и това отпада.
Накрая нечия умна глава измисля: да мобилизира един взвод от Българската армия, който да извърши тази транспортна операция.
Господин Близнаков, това е огромен гаф. Няма човек в тази зала, който да не знае, че армията е надпартийна структура. Моят въпрос е: как така се случва, че някой от една партия се обажда и мобилизира един цял взвод, за да осъществи транспортна дейност от офис "А" до офис "Б"?
Пак казвам: гафът е много голям. По същата тази логика някой можеше да се обади и да вдигне хеликоптери, самолети, ракети и каквото и да било друго останало. Искам да ми отговорите на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за отговор, министър Близнаков.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Във връзка с Вашия въпрос разпоредих да се извърши проверка по случая от Инспектората на Министерството на отбраната, при която са констатирани следните факти и обстоятелства: на 19 юли 2006 г. по молба на господин Димитър Димитров, председател на Детско-юношеския футболен клуб „Аида”, командирът на поделение 52740 – Хасково, подполк. Тодоров е предоставил 5 военнослужещи за оказване помощ при преместване на офиса на Детско-юношеския футболен клуб.
Мотивите му да предостави тези пет военнослужещи са, че председателят на футболния клуб в продължение на година и половина активно е оказвал съдействие на поделението при организиране на спортни мероприятия като е дарявал спортни екипи, футболни и волейболни топки, мрежи и др.
Офисът на футболния клуб се намира в сградата, където организацията на БСП също е премествала по това време свое имущество. Проверката установи, че по инициатива на господин Димитров от футболен клуб „Аида”, войниците са участвали и в пренасянето на имущество от офиса на БСП.
Вашето твърдение, че е използвал войскови транспорт от поделението в Хасково не отговаря на истината. Нито, че  това е един взвод. Може би в други държави има такива взводове, но тук става въпрос за пет военнослужещи.
Командирът на поделението не е осъществявал контакти с представители на която и да е политическа сила и незабавно е отзовал  групата, след като е бил информиран от журналисти за възможното използване на военнослужещите от други организации в сградата.
Възложил съм на началника на Генералния щаб на Българската армия ген. Стойков чрез началника на Щаба на Сухопътните войски по негова преценка да наложи съответните дисциплинарни наказания към виновните длъжностни лица по случая, съобразно степента на виновност, както и да предприеме мерки за недопускане на подобни нарушения в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на дуплика, господин Димитров. Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Господин министър, явно си говорим за два отделни случая, които нямат нищо общо един с друг.
Колкото до един взвод – в момента знаете, че при намаления числен състав на нашата армия понякога един взвод наброява от 5 до 10 човека, така че е съвсем нормално да употребя думата „взвод”. (Шум и реплики в залата.)
После ще уточняваме това нещо. Доста сериозно е, за да си правим шеги с това нещо! Въпросът е доста сериозен.
Какво занапред Вие като гаранция ще ни дадете, че няма да има други такива случаи, в които Българската армия ще бъде използвана за тясно партийни интереси? Какви мерки Вие ще вземете? Какво ще наложите като наказание? Това нещо повече не трябва никога да се повтаря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Господин министър, процедурата приключва дотук.
Господин Тодоров, моля Ви да зададете своя въпрос в рамките на оставащите 5 минути до края на заседанието, а господин Близнаков да отговори на Вашия въпрос относно статута на военнослужещите в процеса на ускорена професионализация на Въоръжените сили. Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък.
Моят въпрос: с последните изменения в Закона за отбраната и Въоръжените сили, влязъл в сила от 1 юли 2006  г. се направиха съществени промени по отношение ускоряване процеса на професионализация на Въоръжените сили със значителни промени в характера на военната служба и подобряване статута на военнослужещите.
Уважаеми господин министър на отбраната, моят въпрос към Вас е: на основание чл. 112 от Закона за отбраната, какво парично възнаграждение ще бъде изплатено на войника, който постъпва на наборна военна служба и след два месеца полага военна клетва, след това е приет веднага за кадрови войник и служи още шест месеца? Или какво е възнаграждението за тези периоди поотделно и общо за осемте месеца при липса на прослужено време отпреди това, изхождайки от чл. 224 на закона?
Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! С разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, който е обнародван в „Държавен вестник”, бр. 56 от 2006 г. се определи, че считано от 1 януари 2008 г. Българската армия става изцяло професионална чрез отмяна от тази дата на наборната военна служба.
В изпълнение на тези законови разпоредби с моя заповед в Министерството на отбраната е създадена организация и са назначени работни групи за подготовката на проекти на нормативни актове, които следва да бъдат приети в периода до влизане в сила на пълната професионализация на Въоръжените ни сили. Проектите своевременно ще бъдат представени за мнение и съдействие на вниманието на Комисията по отбрана в Народното събрание, на която и Вие сте член.
Конкретно на Вашия въпрос Ви информирам следното: размерът на основното месечно възнаграждение на военнослужещ от Въоръжените сили се определя ежегодно с постановление на Министерския съвет. От 1 юли 2006 г. е в сила Постановление на Министерския съвет № 212, с което се определени възнагражденията на военнослужещи и граждански лица по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение по Закона за Министерството на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбите на Постановление № 212 от 2006 г. с 6% процента правителството увеличи размера на основното месечно възнаграждение, както следва – сега точно на Вашия въпрос – на наборен военнослужещ със звание „редник” преди и след полагане на военната клетва е определено с Приложение № 7 – 45 лв.; на кадрови военнослужещ, притежаващ военно звание „редник”, Приложение № 3 – 355 лв. За прослужени осем месеца – точно както е Вашият въпрос – от които два месеца наборна военна служба и шест месеца кадрова военна служба – един военнослужещ без да има друг трудов стаж преди постъпването му на военна служба получава, както следва: за времето на наборната военна служба два месеца по 45 лв. – 90 лв.; за времето на кадровата военна служба – шест месеца по 355 лв. – 2130 лв. Всичко за осем месеца наборна и кадрова военна служба военнослужещ без трудов стаж ще получи 2220 лв. При условие, че службата е в поделение със специфични условия на труд или вредни за здравето условия се получават и допълнителни възнаграждения по ред и размери, определени от министъра на отбраната и от Министерския съвет на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика, заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, така и си мислех, че няма да можете да ми отговорите на въпроса, тъй като не сте го разбрали.
Аз ще Ви зачета чл. 112: Военнослужещите на наборна военна служба могат да кандидатстват за приемане на кадрова военна служба на длъжности за кадрови войници след полагане на военна клетва, тоест след два месеца. За лицата по тази алинея, приети на кадрова военна служба или отслужили пълния срок на наборната военна служба, се счита, че са отслужили наборната военна служба. И ал. 3 казва, че на приетите на кадрова военна служба неотслужили наборната служба – забележете – първите шест месеца от службата се зачитат за наборна военна служба. Поради тази алинея, господин министър, Вие следва да му начислите шест месеца стаж за трета категория труд, а не първа, каквото се полага на кадрови военнослужещ и би следвало да му изплатите заплата за наборен военнослужещ. Или младежите, които постъпват на наборна военна служба и после след полагане на военна клетва стават кадрови, ще бъдат ощетени. Имайте предвид, че тази бройка, господин министър, която следва да постъпи до края на 2007 г. е 5000 човека. Тоест, 5000 човека ще бъдат ощетени, ако не бъде направена поправка в тази ал. 3 на чл. 112.
Предлагам на Министерството на отбраната да внесе в Народното събрание поправка в ал. 3, която да гласи, че за приетите на  кадрова военна служба, неотслужили наборната военна служба, съответно времето до полагане на военна клетва се зачита за наборна военна служба, с което въпросът ще бъде решен.
И още нещо, господин министър – съответно след няколко години армията ще бъде лишена от войскови резерв. Предлагам да внесете предложение в Народното събрание, някакъв проект, докато още не е късно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тодоров.
Имате право на дуплика, господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Всичко, което казвате, може да е вярно, но при едно условие, че както министерството чрез Министерския съвет, така и Вие като народен представител имате възможност чрез законодателна инициатива да участвате в този процес. (Реплики.)
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Предложих го, но не се прие.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Знам, че го предложихте. Знам, че не го приехте. Аз не исках да го споменавам това, но въпреки всичко Вие сте си имали някакви мотиви, които сте защитили в комисията, затова не мога да го предложа отново, защото съставът на комисията е същият. И няма никакво основание да предполагаме, че след няколко месеца те ще си променят становището по този въпрос.
Иначе, всички сме заинтересовани българските кадрови военнослужещи да получават адекватно възнаграждение. Аз мисля, че ние в тази посока заедно с Вас ще работим. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, министър Близнаков.
С това дневният ред на днешното пленарно заседание се изчерпва.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,01 ч.)
 

Председател:
Георги Пирински
  
Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
 
Секретари:
Митхат Метин
Десислав Чуколов