Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Борис Николов и Ясен Попвасилев
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа народни представители, както гласува вчера Народното събрание в началото на пленарния ден, днес на дневен ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.
За процедура думата има господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моето процедурно предложение е днес дебатът за Бюджет 2007 да бъде пряко излъчван по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за пряко предаване на пленарното заседание. Няма противно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Господин Шопов, заповядайте за процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председател, колеги! Вчера, както си спомняте, председателят на партия “Атака” Волен Сидеров прочете декларация във връзка с внесено от нас предложение, с което българският парламент да обсъди и да реагира остро по отношение на изказването на депутатката Елс де Хрун. Ние предупредихме, че ако българският парламент не застане твърдо на позицията, която отстоява, защото за нас няма каквото и да е съмнение, че ние обсъждаме тези изказвания и сме наясно с опасността, която се следва от тях, ние трябва да реагираме незабавно. Предупредихме, че нещата ще ескалират и те наистина ескалираха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашето предложение, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вчера следобед се появиха изказвания от депутатката Нели Маес – председател на Партията на Европейския свободен алианс, които са в същата насока.
Ето защо правя предложение на основание чл. 40, ал. 5 и ви призовавам да включите в дневния ред разглеждането на тази декларация, която ние вчера внесохме, която е готова, която може да бъде обсъдена, по която няма да се състоят обстойни и много продължителни дебати, за приемането на която няма каквото и да е съмнение у нас, в присъствието и на уважаемото българско правителство – на министър-председателя, на министрите, с което да покажем на българската общественост нашето единство без значение и оглед на етническите различия, които имаме, различните гледни точки и възгледи по други въпроси.
Затова, господин председател, това е Ваше правомощие, Вие можете да го направите на базата на правилника, пак повтарям, на основание чл. 40, ал. 5. Подканвам Ви да го направите, за да излезем с една обща декларация в днешния ден и да пресечем тази негативна тенденция, защото този проблем ескалира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, уважаеми колеги! Както си спомняте, във вчерашния пленарен ден в началото съобщих, че съм разпределил този проект на декларация на четири постоянни комисии на Народното събрание, тъй като въпросът заслужава цялото внимание на парламента. Считам, че дебатът в пленарната зала не може да бъде импровизиран по този въпрос, а трябва да бъде достатъчно добре подготвен. Казах, че максималното ускоряване е въз основа на процедурно предложение за съкращаване до три дни за предложения, които да се направят във връзка с тази декларация, доколкото бихме могли да приложим тук процедурата на предложения между първо и второ четене, имайки предвид, че въпросът е актуален.
Ето защо не намирам за възможно днес да приложа ал. 5 на чл. 40. Призовавам комисиите да не отлагат разглеждането на този проект за декларация и следващата седмица да имаме готовност да разгледаме въпроса.
Господин Паница, заповядайте за процедурно предложение.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги! Съгласно чл. 29, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване Законопроектът за годишния бюджет на НЗОК се разглежда от Народното събрание едновременно със Законопроектите на държавния бюджет и бюджета на държавното обществено осигуряване.
Снощи към 17,30 ч. започна заседание на Комисията по здравеопазване и там се случи един абсурд, какъвто едва ли е имало в най-новата история на България. На народните представители бе предложено да обсъждат Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, без да разполагат с материалите за него! Това нещо беше подложено на гласуване. Председателят на комисията доц. Китов в знак на протест отказа да ръководи заседанието и го предаде на един от заместник-председателите. Отхвърлен бе този абсурден момент – да се обсъжда нещо, за което народните представители нямат материали.
Така че в Комисията по здравеопазване Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не е обсъждан. Питам: как може да се обсъжда в залата?
Второ, съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, цитирам: “Когато в срока за представяне в Министерския съвет на проектобюджета на НЗОК не е постигнато съгласие по цените и обемите на видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, Министерският съвет внася в Народното събрание проектите на НЗОК и на съсловните организации едновременно.”
Питам: къде е проектът на съсловните организации, тъй като договореност между тях и Касата няма? Два пъти нарушение на закона!
Моето процедурно предложение е да се отложи гледането на бюджета на първо четене поради нарушение на Закона за здравното осигуряване.
Виждам, че министър-председателят е оптимистично настроен, но ако беше чул едно от изказванията на член от неговата парламентарна група, в компетенциите на който не се съмнява, щеше да се замисли. Въпросният колега снощи каза: аз ще гласувам за този бюджет по политически причини, но се чувствам като тромпетист от оркестъра на “Титаник”. Не зная Вие как се чувствате като капитан? (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Паница, уважаеми колеги! При всички случаи Комисията по здравеопазването е внесла своя доклад за първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на България вчера в деловодството на Народното събрание, което означава, че становището на комисията е отразено в доклада. Този доклад отразява и дискусията, която се е състояла в комисията с всички онези аспекти, които господин Паница изтъкна. Съзнавам, че разглеждането на бюджета ще бъде в условията на представени доклади, включително и във вчерашния ден, но както всички знаете, Народното събрание прецени и реши с гласуване, че независимо от това обстоятелство днес именно ще се състои разглеждането на първо четене на Законопроекта за държавния бюджет.
Аз съм длъжен да подложа на гласуване процедурното предложение на господин Паница за отлагане на днешната точка от дневния ред. Преди това има обратно предложение.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, както знаете, вчера бяха внесени проектите за бюджети на Националната здравноосигурителна каса и на Националния осигурителен институт. Както всички знаят, бюджетът на държавата е рамка, в която трябва да бъдат вместени тези два бюджета, тоест рамката се дава от държавния бюджет и няма никаква пречка бюджетите на НЗОК и на НОИ да бъдат разгледани следващата седмица по предвидения за това ред.
Що се касае до бюджетите на съсловните организации, не е задължение на Министерския съвет да ги внася в Народното събрание. Така че няма пречка да бъде развита съответната процедура през следващата седмица.
Правя обратно процедурно предложение, доколкото от формална гледна точка, а и по същество няма пречка днес да бъде разгледан бюджетът на Република България за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Паница за отлагане на разглеждането на точката от дневния ред – Законопроект за държавния бюджет.
Гласували 174 народни представители: за 53, против 106, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Господин Паница, заповядайте за предложение за прегласуване.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Тъй като най-вероятно госпожа Манолова е била разсеяна, когато прочетох текста на чл. 22, ал. 3, ще го повторя за нея: “Когато в срока за представяне в Министерския съвет на проекта за бюджет на РЗОК не е постигнато съгласие по цените и обемите на видовете медицинска помощ – а такова няма, Министерският съвет внася в Народното събрание проекта на НЗОК и съсловните организации поотделно”.
Пак питам: къде е проектът на съсловните организации?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защо питаш нас, питай съсловните организации!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Паница, Вие не направихте формално предложение за прегласуване. Разбрах от вашата парламентарна група, че това е било намерението, с което вземате думата, така го разчитам поне.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на точката.
Гласували 171 народни представители: за 49, против 114, вúздúржали се 8.
Предложението отново не се приема.
Заповÿдайте за процедурно предложение, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодарÿ Ви, господин председателþ.
Колеги, предложението ми е за отлагане на разглеждането на тази точка от дневниÿ ред, но на друго основание, а не на това основание, което господин Паница представи. Считам, че такова процедурно предложение може да бúде направено, но на това основание, което ùе изложа. Това основание е, че този бþджет се приема на тúмно. (Шум и реплики.)
Бþджетúт се приема без какúвто и да е обùествен дебат. Никога в бúлгарското Народно сúбрание не е влизал бþджет предната седмица и да се представÿ след седем дни за разглеждане и гласуване. Бÿха проведени набúрзо формални заседаниÿ на комисиите. Комисиÿта по бþджет и финанси този пúт, за разлика от други години, проведе цифром и словом три заседаниÿ, на последното от които е свúрøила работата си за по-малко от час. Докладúт е приет за по-малко от час. Цели се бúлгарската обùественост да нÿма вúзможност да се запознае с параметрите на този бþджет, да бúде наÿсно с вúтреøните сúотноøениÿ и релациÿ. Цели се едно криминално приемане на бþджета – да бúдат скрити противоречиÿта в тройната коалициÿ, които сúùествуват тази година и те са много сериозни. Затова бþджетúт се вкарва набúрзо, без обùествените институции, без бúлгарското гражданско обùество, без бúлгарските медии да имат вúзможността да направÿт обстоен анализ, да направÿт едни сериозни дебати по отноøение на него. Нужно е време, уважаеми колеги, в което да се разгúрне сериозна дискусиÿ, така както е било през всички минали години, и хората да са наÿсно с това какво ùе представлÿва Бþджет 2007, който се именува от мнозинството, че е пúрвиÿт европейски бþджет, но той не е такúв. (Председателÿт дава сигнал за изтекло време.)
Това е основен закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Шопов! Молÿ, привúрøете!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е основен закон на дúржавата за всÿка година и този основен закон заслужава задúлбочено обсúждане. Ето заùо Ви призовавам да подложите това мое искане за отлагане на точката от дневниÿ ред поне за другата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, Вие добре сúзнавате, че в момента злоупотребихте с вúзможността да вземете думата по процедурен вúпрос. В правилника нÿма подобно основание – поради несúстоÿл се дебат, така че и формално не мога да подложа на гласуване Ваøето предложение.
Освен това фактически дебатúт вúрви в обùеството и то доста интензивно. Днеøното пúрво обсúждане на бþджета в пленарната зала при прÿко предаване в медиите ùе бúде един много сúùествен принос кúм развитието на този дебат, така че по никой начин нÿмате основание да поставÿте вúпрос за отлагане и нÿма да подложа предложението Ви на гласуване.
Давам думата на председателÿ на Комисиÿта по бþджет и финанси господин Петúр Димитров да представи доклада на комисиÿта.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодарÿ Ви, господин председател.
Искам да помолÿ да направÿ процедурно предложение преди да започнем обсúждането. Тúй като Министерството на финансите, Здравната каса, Сметната палата и НОИ имат много сериозно отноøение кúм сúдúржанието на бþджета, предлагам да бúдат допуснати в залата тримата заместник-министри на финансите Кирил Ананиев, Георги Кадиев, Лþбомир Дацов, господин Емил Райнов, който е председател на Управителниÿ сúвет на Националната здравноосигурителна каса и заместник-министúр на здравеопазването, господин Валери Димитров – председател на Сметната палата, и Йордан Христосков – управител на НОИ сúùо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министрите на финансите Георги Кадиев, Кирил Ананиев и Лþбомир Дацов, на заместник-министúра на здравеопазването и председател на Управителниÿ сúвет на НЗОК Емил Райнов, на председателÿ на Сметната палата Валери Димитров и на управителÿ на НОИ Йордан Христосков.
Молÿ, гласувайте това предложение.
Гласували 164 народни представители: за 155, против 4, вúздúржали се 5.
Предложението е прието.
Поканете господата, ако обичате. Заповядайте, господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми народни представители!
 
“ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.
Комисията по бюджет и финанси на три заседания, проведени на 8, 9 и 15 ноември 2006 г., разгледа внесения от Министерския съвет проект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
На заседанията на Комисията по бюджет и финанси присъстваха господин Пламен Орешарски – министър на финансите, господин Кирил Ананиев и Георги Кадиев – заместник-министри на финансите, и Андрей Икономов – член на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по бюджет и финанси на Висшия съдебен съвет, представители на Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Националното сдружение на общините в Република България и на синдикатите.
Законопроектът за държавния бюджет в изпълнение на чл. 20, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет беше внесен в Народното събрание на 31 октомври 2006 г., с което се спази предвиденият двумесечен срок преди началото на бюджетната година.
В Законопроекта за държавния бюджет за 2007 г. в чл. 1 и 2 Министерският съвет е включил проектобюджета на съдебната власт, разработен от Висшия съдебен съвет. Министерският съвет е изготвил и свое писмено становище по него, включвайки го в общите параметри на проекта като отделно предложение за членове 1, 2 и 5. С това вносителят е изпълнил изискванията на чл. 20, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 196, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от министър Пламен Орешарски, а бюджетът на съдебната власт от господин Икономов.
В консолидираната фискална програма за 2007 г. е извършено обвързване на европейските фондове в общата бюджетна рамка при спазване на ограничението за големината на публичния сектор, запазване на макроикономическа стабилност и реализиране на правителствените приоритети.
Политиката на Бюджет 2007 е насочена към реализиране следните основни приоритети:
- Максимално усвояване на европейските фондове с цел повишаване на конкурентоспособността на икономиката, запазване на устойчив икономически растеж, развитие на човешкия капитал (висока заетост, доходи и социална интеграция).
- Социална насоченост, в това число достойни пенсии и социална подкрепа, качествено образование, гарантиран достъп до качествени здравни услуги.
- Модерно общество, базирано на съвременни информационни технологии, европейска инфраструктура и повишено качество на човешкия капитал.
В Бюджет 2007 са предвидени мерки за ограничаване на вътрешното търсене и насърчаване на износа в отговор на високия външен дисбаланс, умерена политика на доходите и структурни реформи за повишаване ефективността на социалните и административните системи.
Основни макроикономически показатели. Те са в табличен вид, показани са на екрана. (Таблицата се прилага към протокола.)
На основата на достигнатия обем на брутния вътрешен продукт за 2005 г. от 41 948 млн. лв. при очакван обем от 46 704 млн. лв. за 2006 г. и 5,3% реален растеж, за 2007 г. се разчита брутният вътрешен продукт да достигне 51 141 млн. лв. или 5,8% реален растеж.
Спрямо 2006 г. това е с 4 437 млн. лв. в повече.
Средногодишната инфлация, отчетена за 2005 г., е 5%, а прогнозата за 2006 г. е 7,7%. В разчетите за 2007 г. се оценява, че инфлацията ще достигне 4,4%. Затова ще съдействат и координираните мерки на Българската народна банка и Министерството на финансите за изпълнение на критериите на Валутен механизъм 2, като се очаква това да доведе до по-ниски нива на инфлацията в средносрочен план.
По текущата сметка се очаква недостиг от 3 066,9 млн. евро или 11,8% от брутния вътрешен продукт, при минус 2 530,6 млн. евро или 11,8% за 2005 г. и прогноза за 2006 г. от минус 2 946 млн. евро или 12,4% от брутния вътрешен продукт.
Търговското салдо през 2007 г. се очаква да достигне минус 5 725,1 млн. евро или 21,9% от брутния вътрешен продукт, при минус 4 369,1 млн. евро или 20,4% от брутния вътрешен продукт за 2005 г. и прогноза за 2006 г. от минус 5 084,2 млн. евро или 21,3% от брутния вътрешен продукт.
Преките чуждестранни инвестиции се очаква да достигнат ниво от 10,4% от брутния вътрешен продукт или 2 708,6 млн. евро. За 2006 г. се очаква те да бъдат 2 350,5 млн. евро или 9,8% от брутния вътрешен продукт, а през 2005 г. са били 1 789 млн. евро или 8,3% от брутния вътрешен продукт.
Консолидирана фискална програма за 2007 г.
В консолидираната фискална програма са включени: републиканският бюджет, бюджетите на социалното осигуряване, на съдебната власт, на общините, на Сметната палата, на Комисията за финансов надзор, на Националната телевизия и радио, на Националния фонд за управление на средствата от Европейския съюз и съществуващите в момента извънбюджетни сметки и фондове.
За консолидираната фискална програма се предвиждат следните приходи и разходи по икономически елементи и бюджетно салдо на 31 декември 2007 г. Те са показани в табличен вид на слайда на екрана. (Таблицата се прилага към протокола.)
През 2007 г. приходите ще възлязат на 21 326,6 млн. лв., което представлява 41,7% от брутния вътрешен продукт. Това е в повече с 3 068,6 млн. лв. и е 1,7% от брутния вътрешен продукт спрямо програмата за 2006 г. Мерките в областта на данъчната политика през 2007 г. ще бъдат насочени към стимулиране на инвестиционната активност и икономическия растеж. Ще продължи изпълнението на поетите ангажименти към Европейския съюз за унифициране на данъчното ни законодателство в съответствие с европейските норми.
Разчетът показва увеличение на данъчните приходи спрямо програмата за 2006 г. с 2 450 млн. лв., в т.ч. от данък добавена стойност 791,5 млн. лв., от акцизи 539,5 млн. лв., данък върху доходите на физическите лица 406 млн. лв., корпоративни данъци – 359,4 млн. лв., осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за фонд “Професионална квалификация и безработица”, за Учителския пенсионен фонд и за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” – 376,1 млн. лв., здравноосигурителни вноски за Националната здравноосигурителна каса – 107,9 млн. лв.; увеличение на неданъчните приходи с 218,7 млн. лв., и на помощите – с 399,9 млн. лв. Намаление на приходите се отбелязва от митата и митническите такси със 117,5 млн. лв. и на други данъци – с 13,1 млн. лв. спрямо 2006 г.
Ставката на корпоративния данък се понижава от 15 на 10%, което ще остави на разположение на бизнеса около 290 млн. лв.
По отношение политиката на облагане доходите на физическите лица за 2007 г. е запазена тенденцията за намаляване на данъчната тежест върху всички подоходни групи.
Най-голямо процентно намаление на данъчната тежест има върху заплатите в диапазон 300-400 лв., като целта е, освен намаление на данъчната тежест, да бъде постигнат и ръст при номиналните и реалните доходи на населението.
Предвижда се скалата за облагане през 2007 г. да запази броя на етажите и съответните ставки, действащи през 2006 г., като необлагаемият минимум от 180 лв. през 2006 г. се увеличи на 200 лв. за 2007 г.
В прогнозното равнище на приходи от данък добавена стойност през 2007 г. е отразен отрицателният ефект за бюджета в размер на 450 млн. лв. (в резултат на хармонизиране на Закона за ДДС с европейските директиви). Прогнозата за приходи от ДДС през 2007 г. може да бъде постигната при ефективна събираемост от 93%, при очаквана събираемост за 2006 г. от 91,5%.
Съотношението на вноските работодател – работник през 2007 г. се запазва и остава 65 на 35%.
В съответствие с договорения с Европейската комисия график за промените в нивата на акцизните ставки за 2007 г. се предвижда повишение в ставките на някои горива. Предстои да се разшири обхватът на стоките, обект на облагане с акциз – въглища, кокс и електроенергия (за стопански и административни нужди), за които Република България е поела ангажимент да въведе акциз от 1 януари 2007 г.
Публичните разходи за 2007 г. възлизат на 20 941 млн. лв. или 40,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт, като в тази сума се включва и вноската на България в бюджета на Европейския съюз. Спрямо програмата за 2006 г. това е в повече с 2 683 млн. лв. или с 0,9% от брутния вътрешен продукт. От общата сума на разходите 19 576,1 млн. лв. за нелихвени разходи, 730,5 млн. лв. са разходи за външни и вътрешни лихви и 634,4 млн. лв. са за вноската в бюджета на Европейския съюз, която е 1,2% от брутния вътрешен продукт на България.
От общо нелихвените разходи за заплати и стипендии са 3 161,8 млн. лв. или с 377,1 млн. лв. в повече спрямо 2006 г.; за дълготрайни активи са разчетени 2 732,2 млн. лв. или в повече с 511 млн. лв. спрямо 2006 г.; за издръжка на бюджетните организации е предвидено 4 047,5 млн. лв. или 269,9 млн. лв. в повече от 2006 г.; за непредвидени и неотложни разходи са предложени 305,4 млн. лв. или в по-малко с 27,7 млн. лв. от програмата за 2006 г., която сума основно е намалена от средствата за стихийни бедствия.
В консолидираната фискална програма за 2007 г. се отдава приоритет на капиталовите разходи, които нарастват с 23% спрямо 2006 г. Сферите, към които ще бъде насочена основната част от инвестициите през 2007 г., са: транспорт, отбрана и сигурност, околна среда, благоустройство, образование, селско стопанство. За сметка на това разходите за издръжка намаляват като процент от брутния вътрешен продукт и от 8,3% през 2006 г. стават 7,9% през 2007 г. В тази категория разходи е изразен ефектът от преструктурирането на бюджета с цел вместване на европейските средства в общите бюджетни ограничения.
Реформата на политиката на публичните разходи, подкрепена от реформа в публичния сектор, е от първостепенно значение за пренасочване на разходите към сфери с висок приоритет, което е необходимо за задълбочаване на търговската интеграция с Европейския съюз и ефективно използване на средствата от европейските фондове при същевременно запазване на стабилността.
За заплатите на работещите в бюджетната сфера са отделени над 3 млрд. лв., в които са включени средствата за индексация от 1 юли 2007 г. на средните заплати с 10% . Това увеличение ще засегне 490 000 българи. В резултат на тази политика ръстът на средната заплата в бюджетната сфера спрямо програмата за 2006 г. е над 12%. През 2007 г. се предвижда минималната работна заплата за страната да се увеличи от 160 на 170 лв. След последното решение на управляващата коалиция се предвижда тя да се увеличи на 180 лв. Очакваните високи темпове на икономически растеж и повишаването производителността на труда осигуряват номинален ръст      на средната работна заплата с 8,4% за 2007 г. По оценка на ЕВРОСТАТ средният брутен вътрешен продукт на глава от населението в България през 2007 г., изразен в паритет на покупателните сили, ще възлиза на 34,5% от средния брутен вътрешен продукт на страните – членки на Европейския съюз.
От разчетеното превишение на приходите в размер на 3 068,6 млн. лв. спрямо 2006 г., по бюджета за 2007 г. 87,44% се разпределят за увеличение на разходите и 12,56% - за формиране на бюджетен излишък. В резултат на това се предлага излишъкът по консолидираната фискална програма през 2007 г. да възлезе на 385,6 млн. лв., което е 08% от равнището на планирания брутен вътрешен продукт.
Рестриктивната фискална политика е съобразена с негативния баланс по текущата сметка, очаквания натиск върху вътрешното търсене вследствие притока на пари от Европейските фондове, както и с цикличното развитие на икономиката.
Предвижда се следното разпределение на държавните разходи по основни функции, чрез които ще се реализира държавната политика. Разпределението е в табличен вид и е показано на екрана.
Разпределението на консолидираните разходи по функции за 2007 г. отразява оптималното насочване по сектори на държавните разходи, като най-значителен дял от консолидираните общи разходи се предвижда за сферите на:
- социалното осигуряване и грижи – 33% или в абсолютен размер 6 710,7 млн. лв. или 13,1% от брутния вътрешен продукт. За 2006 г. са 6 160,2 млн. лв. или 13,5% от брутния вътрешен продукт;
- за отбрана и сигурност са предвидени 13,4% или в абсолютен размер 2 753,8 млн. лв. или 5,4% от брутния вътрешен продукт. За 2006 г. сумата е 2 341,2 млн. лв. или 5,1% от брутния вътрешен продукт;
- икономически дейности и услуги са на трето място с 12,3% или в абсолютен размер 2 490,8 млн. лв. или с 4,9% от брутния вътрешен продукт. За 2006 г. сумата е 2 122,8 млн. лв. или 4,7% от брутния вътрешен продукт;
- здравеопазване е на следващо място с 10,9% от разходите или в абсолютен размер са 2 215,6 млн. лв. или 4,3% от брутния вътрешен продукт. За 2006 г. парите са били 2 002,4 млн. лв. или 4,4% от брутния вътрешен продукт;
- за образование се заделят 10,5% от разходите или в абсолютен размер 2 138,2 млн. лв., което е 4,2% от брутния вътрешен продукт. За 2006 г . парите са били 1 907,2 млн. лв. или отново 4,2% от брутния вътрешен продукт.
Разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи на консолидирана основа за 2007 г. представляват около една трета от общите публични разходи – 6 710,7 млн. лв. Това е отговорът на въпроса какъв е бюджетът – социален или несоциален.
При планирането на средствата за пенсиите през 2007 е отчетено:
- осъвременяване на пенсиите с 8,5% от 1 юли 2007 г. по правилото 50/50 – 50% от нарастването на инфлацията за 2006 г. (при очаквана средногодишна инфлация от 7,7%) плюс 50 на сто от нарастването на осигурителния доход за 2006 г., което е 9,3%;
- обвързване на максималния размер на пенсиите с максималния осигурителен доход. Максималният размер на пенсиите от 455 лв. през 2006 г. става 490 лв. от 1 януари 2007 г., 35% от максималния осигурителен доход за предходната година, който е 1400 лв.;
- увеличение от 1 юли 2007 г. на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 85 лв. на 92,23 лв.;
- увеличение от 1 юли 2007 г. на социалната пенсия за старост – от 63 лв. на 68,36 лв. и на всички свързани с нея минимални пенсии, които се изплащат от републиканския бюджет по действащите нормативи.
Предвижда се по-добра насоченост на социалните помощи и повишаване ефективността на социалните програми. Нарастват средствата за парични обезщетения при бременност и раждане с 82,4 млн. лв. спрямо 2006 г., което се дължи на увеличения срок, през който се получава обезщетението – от 135 дни, както беше сега, на 315 календарни дни от 1 януари 2007 г. За активните мерки на пазара на труда, с които се осигурява запазването и развитието на политиката по намаляване на безработицата, съхраняване и поддържане на работната сила са планирани 190 млн. лв. за 2007 г.
Публичните разходи за здравеопазване през 2007 г. възлизат на 2 215,6 млн. лв. или 4,3% от брутния вътрешен продукт. Предвижда се през 2007 г. да продължи да се утвърждава тенденцията лечебните заведения за болнична помощ да се финансират от един източник - Националната здравноосигурителна каса. Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще бъдат финансирани дейностите, свързани с общественото здравеопазване, спешната помощ, изпълнението на над 20 национални програми, приети с решения на Министерския съвет като част от Националната здравна стратегия.
За функция „Образование” са разчетени средства в размер на 2 138,2 млн. лв., които представляват 4,2% от размера на прогнозния брутен вътрешен продукт. Въвежда се нов модел на финансиране на системата на народната просвета. Той се основава на единен разходен стандарт, който обединява разходите за възнаграждения на персонала и разходите за издръжка на обучението на един ученик или едно дете в рамките на една година в училищата, детските градини и обслужващите звена. Въвеждането на този модел на финансиране ще подобри ефективността на управление на ресурсите в сектора, стимулирайки оптимизацията на училищната мрежа.
В системата на висшето образование са актуализирани стандартите за издръжка на обучението на един студент, средствата за стипендии и за студентски столове и общежития.
Предвидени са механизми за реакция срещу неблагоприятни фискални развития, които са съсредоточени в разходната част:
- специалният резерв, заложен да финансира непредвидени и неотложни разходи, както и структурни реформи в размер на 0,6% от брутния вътрешен продукт;
- разпоредбата, позволяваща да се отпуснат само 90% от нелихвените разходи на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. Тази разпоредба осигурява буфер, който може да се използва за ограничаване на правителственото потребление и частично да компенсира натиска от ръста на частното потребление върху дефицита по текущата сметка и инфлацията.
От изключителна важност за увеличаване ефективността на водената фискална политика е успешното продължаване на бюджетната реформа, насочена към усъвършенстване на бюджетния процес чрез утвърждаване на програмното и ориентирано към резултатите бюджетиране, напредък в процеса на финансова децентрализация и развитие на електронното правителство.
В консолидираната фискална програма бюджетите на общините са включени с приходи, разходи и бюджетно салдо, както следва - таблицата е дадена на екрана.
Предвидените собствени приходи в размер на 1 075,9 млн. лв. се формират от данъчни приходи в размер на 266,0 млн. лв., неданъчни приходи – 758,4 млн. лв. и помощи, дарения и други безвъзмездно получени суми – 51,5 млн. лв. В сравнение с 2006 г. видовете приходи нарастват, както следва:
- данъчните приходи – с 36,4 млн. лв. или 15,8%;
- неданъчните приходи – със 178,1 млн. лв., или 30,7%;
- помощите нарастват над пет пъти или с 42,5 млн. лв.
Едновременно с това се очаква разходите по бюджета на общините за 2007 г. да възлязат на 2 551,8 млн. лв., ако със Законопроекта се одобрят предложените взаимоотношения на републиканския бюджет с бюджетите на общините (за 2006 г. тези общи разходи са в размер на 2 378,6 млн. лв.). За 2007 г. те са в повече със 173,2 млн. лв. и ръст 7,3%, като текущите разходи нарастват с 208,1 млн. лв. или с 10,1%, а капиталовите разходи намаляват с 34,9 млн. лв. или с 10,7%.
За 2007 г. е разчетено общинските бюджети да бъдат на излишък от 88,0 млн. лв.
В. Проект на държавния бюджет за 2007 г.
Проектобюджетът е разработен въз основа на показателите на макроикономическата рамка.
I. Републикански бюджет.
1. Предвидени са приходи, както следва – показани са в табличен вид.
В приходната част на държавния бюджет са включени предложените от Министерския съвет промени в данъчното законодателство, внесени в Народното събрание.
От общите приходи най-голям относителен дял заемат приходите от данък добавена стойност - 43,5%. В предложените разчети ДДС е 6 301 млн. лв., като увеличението е със 791,5 млн. лв. или 14,4%. От 2007 г. постъпленията от ДДС се формират от внос от трети държави – нечленки на Европейския съюз; сделки в страната и вътреобщностни придобивания и допълнително разкрити приходи от данъчноревизионни актове. Поради това в проекта за приходите от ДДС за 2007 г. постъпленията от внос от страни – членки на Европейския съюз, се трансформират в постъпления от вътреобщностни придобивания.
На второ място са постъпленията от акцизи – 3 121,7 млн. лв., което осигурява 21,5% от всички приходи. Увеличението спрямо 2006 г. е с 539,5 млн. лв. или ръст от 29,9%.
Постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица са 1446,0 млн. лв., което представлява 10% от всички приходи. Увеличението спрямо 2006 г. е с 406 млн. лв. или ръст от 39%. Тази прогноза отразява тенденцията от последните години за прилагане на мерки в областта на облагането на доходите на физическите лица, които са насочени както към излизане на светло на част от заетите лица и техните работни заплати, така и към намаляване на данъчната тежест и увеличаване на реалния разполагаем доход.
2. Предвидени са разходи, както следва – отново таблицата е дадена на екрана.
Таблицата за разходите е разработена по проекта на републиканския бюджет със становището на Министерския съвет по чл. 1 на Законопроекта.
Общият размер на разходите по републиканския бюджет достига 14 356,1 млн. лв., като отбелязват ръст от 2 455,0 млн. лв. Този ръст се разпределя, както следва: за увеличаване на разходите по републиканския бюджет – 1053,2 млн. лв., за увеличаване на трансферите или субсидиите към другите бюджети – 767,0 млн. лв. и вноска за бюджета на Европейския съюз – 634,4 млн. лв.
Увеличението на разходите по републиканския бюджет се разпределя, както следва: за увеличение на текущите разходи с 533,2 млн. лв.; на капиталовите разходи – с 505,7 млн. лв.; на прираста на държавния резерв – с 52,8 млн. лв. и намаление на резерва за непредвидени и неотложни разходи с 38,5 млн. лв.
Трансферите – нето към другите бюджети, възлизат на 5 035,5 млн. лв., като увеличението спрямо 2006 г. е със 767,3 млн. лв. От тях за:
- бюджетите на общините – 89,7 млн. лв.;
- бюджета на Държавното обществено осигуряване – 63,5 млн. лв.;
- бюджета на съдебната власт – 39,00 млн. лв.;
- държавните висши училища – 14,0 млн. лв.;
- БАН – 3 млн. лв.;
- Държавен фонд „Земеделие” – 55,5 млн. лв.;
- Националния фонд към Министерството на финансите – 25,8 млн. лв.;
- Националната здравноосигурителна каса – 287,7 млн. лв.
3. Бюджетното салдо – дадено е отново в табличен вид.
От данните се вижда, че и за 2007 г. се предвижда държавният бюджет да приключи с бюджетен излишък от 134,4 млн. лв., който е по-малък от бюджетния излишък за 2006 г. с 253,5 млн. лв. Тази сума на бюджетния излишък участва във формирането на сумата на бюджетния излишък по консолидираната фискална програма за 2007 г., който е разчетен в размер на 385,6 млн. лв.
4. Държавен и държавно гарантиран дълг.
Към 31 юли 2006 г. номиналният размер на държавния и държавно гарантирания дълг е на обща сума 12 469,6 млн. лв. и е по-малко с 1 280,9 млн. лв. спрямо същия период за 2005 г., когато е бил 13 750,5 млн. лв. За същия период съотношението дълг/брутен вътрешен продукт възлиза на 27,3%. В сравнение с края на 2005 г. е намаляло с 4,6-процентни пункта.
Към края на 2006 г. се очаква размерът на външния държавен и държавно гарантиран дълг да бъде около 9,7 млрд. лв. – с около 840 млн. лв. по-нисък от отчетения в края на 2005 г. размер, а съотношението външен дълг/брутен вътрешен продукт да бъде 21,2%. Към същия период вътрешният дълг се очаква да нарасне с около 170 млн. лв. в сравнение с края на 2005 г. и да достигне 3 013,4 млн. лв. Увеличението е в съответствие с провежданата политика за увеличаване на вътрешното финансиране за сметка на външното при запазване на относително постоянни нива на вътрешния дълг спрямо брутния вътрешен продукт.
Влияние върху плащанията по външния дълг през 2007 г. ще окажат промените на международните лихвени проценти и курсът на щатския долар спрямо еврото.
Увеличаването на вътрешния дълг през следващата година ще бъде съобразено със състоянието на пазара и перспективите за неговото развитие.
5. Бюджет на Народното събрание.
Значително се разшири обхватът на програмното бюджетиране, което досега обхваща основно органите на изпълнителната власт.
В рамките на процедурата по подготовката на бюджета за 2007 г. за първи път председателят на Народното събрание приложи програмния подход, като подготви и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2007-2009 г. във формат, въвеждащ методи на програмното бюджетиране. В него функциите на парламента са обосновани чрез тригодишна целева програма в три основни направления: основни дейности, осигуряващи дейности и съпътстваща дейност. Планираните за 2007-2009 г. консолидирани бюджетни разходи са обвързани със стратегическите цели по основни функционални области, функции и програми, които Народното събрание следва да изпълнява в съответствие със своите конституционни правомощия, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в условията на членството в Европейския съюз.
Както в тригодишната бюджетна прогноза, така и с проектобюджета за 2007 г. са спазени ограничителните изисквания бюджетът да осигурява само необходимите финансови средства за издръжка и за дейност, регламентирани с нормативната уредба и политиката за относително ограничаване големината на разходите в публичния сектор.
В рамките на тригодишната бюджетна прогноза в бюджета на Народното събрание за 2007 г. е предвидено общите разходи да нараснат спрямо 2006 г., които са били 31 413,0 хил. лв., с 8 524,5 хил. лв. или с 12,5%, колкото е ръстът на разходите по консолидирания държавен бюджет, като е запазен размерът на средствата за 2007 г., посочен в средносрочната бюджетна прогноза – 39 937,5 хил. лв.
От общото увеличение за 2007 г. нарастването на текущите разходи спрямо 2006 г. е със 7 206,8 хил. лв., на капиталовите разходи с 817,7 хил. лв. и е предвиден резерв за неотложни и непредвидени разходи в размер на 500,0 хил. лв.
С чл. 5 на Законопроекта за Народното събрание е предложено за 2007 г. общо разходи 34 321,0 хил. лв. Тази сума е по-голяма от разхода за 2006 г. с 2 908,0 хил. лв. или с 9,26% и по-малка от заявената от председателя на парламента с 5 616,5 хил. лв. От ръста 2 908,0 хил. лв. за текущи разходи се предлага 2 090,3 хил. лв. и за капиталови разходи 817,7 хил. лв. С неразчетената сума в по-малко с 5 616,5 хил. лв. не са удовлетворени изцяло исканията за текущите разходи с 5 116,5 хил. лв. и за резерв за неотложни и непредвидени разходи с общо 500,0 хил. лв.
В общия размер на разходите по проектобюджета на Народното събрание са включени средства в размер на 1 060,0 хил. лв. за Икономическия и социален съвет. Толкова е била сумата и за 2006 г.
II. Бюджет на съдебната власт.
С приетия от Висшия съдебен съвет бюджет на съдебната власт за 2007 г. се предлага увеличение на субсидията от републиканския бюджет от 225,5 млн. лв. за 2006 г. на 487,2 млн. лв. за 2007 г., тоест нарастване на субсидията с 261,7 млн. лв. или с 216,0 %. Част от увеличението на субсидията е резултат от предложеното намаление на приходите от дейността на органите на съдебната власт с 9,0 млн. лв. По отношение на разходната част се предлага увеличение на текущите разходи със 105,1 млн. лв., на капиталовите разходи със 147,1 млн. лв. и на резерва за непредвидени и неотложни разходи с 0,4 млн. лв.
От текущите разходи основното увеличение се иска за заплати и възнаграждения, което се формира от увеличаването на числеността на персонала и средната работна заплата.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. са разчетени 11 300 средногодишни щатни бройки, с проекта на Висшия съдебен съвет за 2007 г. се предлага те да нараснат на 14 545 средногодишни щатни бройки или в повече с 3 245 бройки спрямо 2006 г. Министерският съвет, отчитайки изложените мотиви за необходимите им допълнителни средногодишни щатни бройки, предлага числеността да нарасне на 13 527, което е с 2227 бройки повече спрямо 2006 г. и с 1018 бройки по-малко от искането на Висшия съдебен съвет.
За 2006 г. е разчетена средномесечна работна заплата за средногодишните щатни бройки с 1 052,66 лв., а с проекта на Висшия съдебен съвет за 2007 г. се иска 1 135,89 лв. Министерският съвет предлага средномесечна работна заплата в размер на 1 137,49 лв., което е малко повече от тяхното искане.
С бюджета за 2006 г. за Висшия съдебен съвет са формирани капиталови разходи в размер на 20 млн. лв. С проекта за 2007 г. Висшият съдебен съвет иска 167,1 млн. лв. или в повече със 147,1 млн. лв. В съответствие с направената през 2006 г. промяна в Конституцията на Република България в частта за съдебната власт, която предвижда имуществото на съдебната власт да бъде управлявано от министъра на правосъдието, в становището на Министерския съвет по чл. 2 от проектозакона не са включени средства за капиталови разходи. Във връзка с горното в проекта на бюджет на Министерството на правосъдието за 2007 г., Министерският съвет е включил 32,6 млн. лв. за капиталови разходи за съдебната власт, с което се осигурява абсолютно увеличение от 12,6 млн. лв. или ръст от 63,0% спрямо одобрените със закона за 2006 г.
В становището си по чл. 1 за републиканския бюджет Министерският съвет е предложил субсидия за бюджета на съдебната власт в размер на 264,5 млн. лв., с което се осигурява ръст от 17,3%. Размерът на субсидията се формира от разликата между размера на предложените от правителството разходи – 315,0 млн. лв. и размера на приходите от дейността на органите на съдебната власт – 50,5 млн. лв. Ако в размера на субсидията се включи субсидията за капиталови разходи, предвидена в бюджета на Министерството на правосъдието, тогава субсидията от централни бюджет за съдебната власт нараства спрямо тази за 2006 г. със 71,6 млн. лв. или ръст от 31,7%.
Освен разликите в стойностните показатели, отразени в чл. 1 и чл. 2, алинеи 1 и 2 на проектозакона за държавния бюджет за 2007 г., има различие и по чл. 2, ал. 3, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, като в допълнение правителството предлага да се включи и нова ал. 8 към чл. 2, с което да се възложи на Висшия съдебен съвет в едномесечен срок след приемането на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2007 г. да представи на Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт.
Висшият съдебен съвет е предложил текстове за Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта, а именно:
1. "§... При преизпълнение на приходите по Републиканския бюджет, Министерският съвет до 31 август да осигури по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет допълнително сумата в размер 10 млн. лв. за целеви субсидии по бюджета на съдебната власт за структурни реформи."
Министерският съвет не е подкрепил предложението.
2. "§... Министерският съвет, съгласувано с Висшия съдебен съвет, извършва промени по бюджета на съдебната власт, произтичащи от влезли в сила закони и засягащи бюджетните взаимоотношения с централния бюджет."
Министерският съвет не е подкрепил и това предложение.
III. Бюджети на Сметната палата и на Комисията за финансов надзор.
Предложените разходи за Сметната палата са в размер на 18,9 млн. лв., от които за текущи разходи 14,2 млн. лв. и за капиталови разходи – 4,6 млн. лв. Увеличението на разходите спрямо 2006 г. е с 1,3 млн. лв. или със 7,5%. Основно увеличението е резултат от нарастването на текущите разходи от 12,1 млн. лв. за 2006 г. на 14,2 млн. лв. за 2007 г., което се дължи преди всичко на нарастването на издръжката от 2,0 млн. лв. на 3,5 млн. лв. Капиталовите разходи са намалени от 5,5 млн. лв. за 2006 г. на 4,6 млн. лв. за 2007 г.
По бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г. се очаква да постъпят приходи в размер на 2,7 млн. лв., което е нарастване с 0,3 млн. лв. спрямо предходната 2006 г. Разходите са в размер на 8,5 млн. лв., с което се осигурява ръст от 25% спрямо 2006 г. или с 1,7 млн. лв. повече. В рамките на общото увеличение текущите разходи се увеличават с 1,7 млн. лв., докато капиталовите разходи се запазват на нивото на 2006 г. – 140 хил. лв. Част от увеличението на разходите се покрива с предложеното увеличение на приходите, събирани от дейността на Комисията за финансов надзор.
IV. Взаимоотношения на Републиканския бюджет с бюджетите на общините.
В Републиканския бюджет за 2007 г. е предвидено на общините да се предоставят субсидии и трансфери общо в размер на 1 563,9 млн. лв. За същите дейности през 2006 г. са били предоставени 1 474,2 млн. лв. За 2007 г. се предоставят 89,7 млн. лв. в повече спрямо 2006 г. или ръст от 6,1%. Сумата 1 563,9 млн. лв. се разпределя: 1 294,4 млн. лв. за финансиране на делегираните от държавата дейности и 269,5 млн. лв. за субсидия от Републиканския бюджет за финансиране на местни дейности.
За финансиране на делегираните от държавата дейности за 2006 г. са били разчетени 1 183,2 млн. лв., а за 2007 г. – 1 294,4 млн. лв. или в повече със 111,2 млн. лв. и ръст от 9,4%. Сумата 1 294,4 млн. лв. е за финансиране на делегираните от държавата дейности за 2007 г., в която не са включени капиталовите разходи, и се предоставя за разходи по функции, както следва:
- за общинската администрация – 192,5 млн. лв. или в повече с 27,6 млн. лв. спрямо 2006 г. и ръст от 16,7%;
- за отбрана – 19,5 млн. лв. или в повече с 2,3 млн. лв. спрямо 2006 г. и ръст от 13,4%;
- за образование – 851,8 млн. лв. или в повече с 49,9 млн. лв. спрямо 2006 г. и ръст от 6,2%;
- за здравеопазване – 106,0 млн. лв. или в повече с 18,5 млн. лв. спрямо 2006 г. и ръст от 21,1%;
- за социални грижи – 69,2 млн. лв. или в повече с 4,8 млн. лв. спрямо 2006 г. и ръст от 7,5%;
- за култура – 54,3 млн. лв. или в повече със 7,0 млн. лв. спрямо 2006 г. и ръст от 14,8%;
- за икономически дейности и услуги – 1,1 млн. лв. За 2006 г. не е било предвидено финансиране на тези дейности чрез бюджетите на общините.
Субсидията от Републиканския бюджет за финансиране на местни дейности за 2006 г. е 246,0 млн. лв., а за 2007 г. се предлага в размер на 269,5 млн. лв. или с 23,5 млн. лв. повече спрямо предходната година и ръст от 9,6%. Тази сума е предвидена за:
- обща изравнителна субсидия – 103,5 млн. лв. срещу 83,0 млн. лв. за 2006 г.;
- за компенсиране на приходите от отменения пътен данък – 58,0 млн. лв., колкото е било и през 2006 г.;
- за целева субсидия за капиталови разходи – 108,0 млн. лв. или с 3,0 млн. лв. повече от 2006 г.
По Законопроекта се проведе обширна дискусия, в която се изразиха становища и се поставиха редица въпроси, по-съществени от които са следните:
Защо са подценени приходите в бюджета?
Докога ще се увеличава фискалният резерв?
Защо нараства числеността на държавната администрация?
Защо са занижени парите за отбрана, които са предвидени в размер на 2,3% от БВП след като Министерският съвет е поел ангажимент те да бъдат в размер на 2,6% от БВП?
Каква е средната заплата за съдебната система, каква е брутната заплата на тримата висши магистрати и каква е мотивацията за добавката от 2% за прослужено време за работещите в съдебната система?
Защо разходите за здравеопазване в процент от БВП са толкова ниски – 4,3%? Как ще се подобри достъпът на българските граждани до здравните заведения? Защо не работят ефективно доброволните здравноосигурителни фондове? Защо не се извършва преструктуриране на болничните заведения? Заплаща ли Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването 100% от извършваните в болниците дейности? Как ще се покрият задълженията от 160 млн. лв. на здравните заведения, останали от 2005 г.?
Защо има неравнопоставеност между данъчното облагане на бизнеса и на труда?
За какво ще бъдат изразходвани 4-те млрд. лв. за новия държавен дълг, който ще бъде поет през 2007 г. (§ 19 от ПЗР)?
Кои са реално приоритетните сфери в Законопроекта, след като посочените като такива нарастват с по-малък процент от средния процент на нарастване на разходите?
Какъв процент от предоставените ни средства от европейските фондове ще се усвоят до края на 2007 г.?
Как да си обясним факта, че Висшият съдебен съвет иска 167 млн. лв. за капиталови разходи, а за общините са предложени 108 млн. лв.?
Защо в Законопроекта е записано, че заплатите се увеличават с 10%, а отнесено към 12-те месеца увеличението е около 5%?
Направени бяха изказвания, по-съществени от които са: даде се положителна оценка на Законопроекта, като се изтъкна обстоятелството, че той отразява приемането в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.; излизането от контрола на Международния валутен фонд; по-добра финансова децентрализация; намаляване на корпоративния данък; увеличаване на необлагаемия минимум; освобождаване от облагане на ваучерите за храна до 40 лв. месечно.
Посочиха се следните недостатъци: бюджетните разходи са неефективни, затова се предвижда към Комисията по бюджет и финанси да се създаде подкомисия за контрол на публичните средства; бюджетът не създава условия за подобряване на търговското салдо; икономическият растеж и инфлацията са подценени; бюджетът е рисков; неудовлетворителна е реформата в здравеопазването; образователната система е недостатъчно ефективна.
Предложи се минималната работна заплата да се увеличи от 170 лв., както се предлага в Законопроекта, на 180 лв. или на 200 лв.
Предложи се пенсиите да се увеличат от 1 януари 2007 г., а не както е заложено в Законопроекта – от 1 юли 2007 г.
Представителите на изпълнителната и съдебната власт взеха отношение по зададените въпроси и дадоха допълнителни разяснения.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
Първо, по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1, 2 и 5 – „за” – няма, „против” – 6 и „въздържали се” – 11.
Второ, по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1, 2 и 5 – 14 гласа „за”, 3 гласа „против”, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1, 2 и 5. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател, за подробния доклад.
Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски да представи Законопроекта.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! В съответствие с чл. 20 на Закона за устройството на държавния бюджет представям на вашето внимание проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
Нашето европейско начало, което заложихме като мото на нашия проект, чакахме цели 16 години и за него се готвихме през последните 7 години. Днес, в навечерието на присъединяването на страната към Европейския съюз, всеки план за работа през следващата година, какъвто е и настоящият бюджет, е натоварен с много надежди и известна доза несигурност. Не прави изключение и настоящият проектобюджет, който има за ключови цели да продължи поддържането на макроикономическото равновесие, основано на подкрепа на действащия паричен съвет и устойчивост на фискалната позиция, но в същото време да засили импулсите за ускоряване на социално-икономическото развитие на страната, за да се подобри общото благосъстояние и качеството на живот на българските граждани.
Успешният старт на европейската интеграция е ключовият мотив в проектобюджета за следващата финансова година. Основание за това дава разбирането, че ефективното членство на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. и достъпът до европейските фондове предоставят отлична възможност значителни ресурси да бъдат използвани за ускоряване на процеса на конвергенция, продължаване на реформите и нарастване на инвестициите за модернизация на българската икономика – възможност, от която страната ни в максимална степен трябва да се възползва.
Едновременно с това Бюджет 2007 съдържа и необходимата доза социална отговорност от гледна точка както на политиката на доходите, така и на финансирането на ключови социални сектори като здравеопазване и образование. Важен приоритет е продължаване на политиката по изграждане на модерно общество, основано на съвременни информационни технологии, иновации и повишеното качество на човешкия капитал.
Бюджет 2007 е разработен в духа на традиционния фискален консерватизъм. В същото време се базира на една достатъчно агресивна данъчна политика. Ставката на корпоративния данък е редуцирана с 5-процентни пункта и достига 10% - най-ниското равнище сред страните – членки на Европейския съюз. Акцент на бюджета са публичните инвестиции, които нарастват с около една четвърт спрямо предходната година. Социалната отговорност е не по-малък ангажимент на бюджета. Доходите и пенсиите ще бъдат повишени със сравнително по-висок темп в сравнение с последните няколко години, а една трета от всеки лев държавата ще изразходва за социално подпомагане и грижи. Бюджетът е амбициозен, доколкото залага реален икономически растеж от 5,8% при умерено консервативни допускания, но е и достатъчно благоразумен в една година на трудно прогнозируеми рискове. Срещу тези рискове са предвидени фискални механизми, които ще смекчат фискалните последици при евентуални негативни макроикономически развития.
Бюджет 2007 е първият бюджет от началото на прехода, който на ниво планиране залага излишък по консолидираната фискална програма в размер на 386 млн. лв. или 0,8% от прогнозирания брутен вътрешен продукт, като в тази сума се включва и вноската на страната в бюджета на Европейския съюз. Смятам, че са добре известни мотивите ни за подобно решение – негативното салдо по текущата сметка на платежния баланс, натискът върху вътрешното търсене вследствие и на притока на еврофондове, както и фазата на бизнес цикъла в България.
За следващата година сме предвидили да бъдат усвоени или контрактувани над 2 млрд. лв. общоевропейски фондове, като в това число са включени предприсъединителните инструменти в размер на около 650 млн. лв. и достъпът до новите структурни и агрофондове – общо близо 1 млрд. 400 млн. лв.
През следващата 2007 г. приходите на консолидирана основа ще възлязат на 21 млрд. 326 млн. лв., което представлява 41,7% от брутния вътрешен продукт. Данъчната политика продължава да е насочена към стимулиране на инвестиционния процес и икономическия растеж. Вече подчертах, че ставката на корпоративния данък се понижава на 10 на сто през следващата година, което ще остави на разположение на бизнеса средства в размер на около 400 млн. лв. на съпоставима база спрямо тази година или 290 млн. лв. при умерени допускания за разширяване на данъчната основа. Стремежът е да стимулираме нарастването на корпоративните инвестиции и повишаване конкурентоспособността на местното производство и услуги, по-нататъшно легализиране на трудовите възнаграждения и реално нарастване на разполагаемите доходи на българските граждани.
По отношение на политиката на облагане на доходите на физическите лица за следващата 2007 г. е запазена тенденцията за намаляване на данъчната тежест върху всички подоходни групи. Предлагаме скалата за облагане на доходите за 2007 г. да запази броя етажи и съответните ставки, като в замяна необлагаемият минимум от 180 лв. се увеличава на 200 лв. в продължение на политиката, водена още от началото на управлението на мнозинството и правителството. Да припомня, че за тази година необлагаемият минимум беше повишен от 130 на 180 лв. Ефектът от настоящата нова промяна в скалата е намаляване на постъпленията в бюджета и респективно преотстъпване на приходи в домакинствата в размер на около 120 млн. лв.
През 2007 г. приходите от ДДС се очаква да бъдат в размер на 6 млрд. 300 млн. лв., като над 50 на сто от тези приходи ще бъдат събирани на митниците като внос от други държави - нечленки на Европейския съюз.
В прогнозното равнище на приходите е отразена загуба в размер на около 450 млн. лв. в резултат на хармонизиране на Закона за ДДС с европейските директиви, като сме базирали ефективната събираемост на 93% спрямо сегашните 91,5% - една достатъчно амбициозна задача, която не предпоставя критиките, които ще чуем в някои от следващите изказвания – че приходите отново са подценени.
През 2007 г., следвайки необходимостта да достигнем минималните ставки на Общността, предвиждаме повишение в нивата на акцизите на някои видове горива. Предстои да се разшири обхватът на стоките, обект на облагане с акциз – въглища, кокс, електроенергия, чието влияние върху потребителските цени ще бъде незначително.
Публичните разходи на консолидирана основа през 2007 г. възлизат на 20 млрд. 940 млн. или 40,9% от брутния вътрешен продукт, като в тази сума, вече подчертах, се включва и вноската на страната в Общността, която възлиза на над 600 млн. лв.
Разпределението на консолидираните разходи по функции за 2007 г. отразява в оптимална степен насочването на публичните разходи по сектори в съответствие с правителствените приоритети. Най-висок дял от консолидираните разходи се предвижда за сферите на социалното осигуряване, подпомагане и грижи – около 33% от общите разходи. Следват отбрана и сигурност – 13,6%, икономически дейности и услуги – 13,3%, здравеопазване – 10,9%, образование – 10,5% от общите разходи.
Правителството ще насочва своите усилия и действия за по-нататъшното ефективно и ефикасно изразходване на публичните ресурси. Ще се повишава качеството на публичните финанси чрез подобряване системите за стратегическо планиране и контрол на публичните разходи, тяхното идентифициране и обвързване с конкретни програми и резултати с оглед подобряване на икономическата изгода, ефективността на разходите и тяхното ефикасно управление и разпределение.
В рамките на процедурата за подготовката на настоящия бюджет се реализира и последният етап на обхващане на всички министерства и централни ведомства в процеса на въвеждане на програмния подход на бюджетиране. Все пак е необходимо да отбележим, че определените с Бюджет 2007 средства осигуряват осъществяване на държавните политики в отделните сфери, както и нормалното функциониране на министерствата и ведомствата, отговорни за тяхната реализация.
В Бюджет 2007 се дава приоритет на капиталовите разходи, които нарастват с 23% спрямо 2006 г. За сметка на това намаляват като процент от брутния вътрешен продукт разходите за издръжка, които поемат част от неизбежното преструктуриране на бюджета.
Бюджет 2007 е бюджет на по-голямата заетост и на сравнително по-високия жизнен стандарт за гражданите на Република България. Социалният вектор на една политика това са преди всичко доходите и жизненият стандарт. В частност бюджетът осигурява 3 млрд. и 200 млн. лв. за възнаграждения на заетите в публичния сектор. Нарастването на бюджетните заплати е с двуцифрено число и осигурява 550 лв. средна заплата през втората половина на следващата година. В номинално изражение нарастването бележи годишен ръст от около 12,2%, а за второто полугодие на годината – над 13%. В резултат на заложената политика по доходите бюджетните заплати повишават покупателната си способност средно със 7,4%, а към края на годината – с близо 10%.
При планирането на средства за пенсии е отчетено осъвременяването на пенсиите от средата на следващата година с 8,5% на базата на променено правило 50% от ръста на осигурителния доход и 50% от прогнозното ниво на инфлацията. Обвързване на максималния размер на пенсиите с минималния осигурителен доход, като максималната пенсия от 455 лв. ще достигне до 490 лв. Предвижда се увеличение и на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж от 85 на над 92 лв., както и на социалната пенсия за старост от 63 лв. на 68,36 лв.
Публичните разходи за здравеопазване през 2007 г. възлизат на 2 млрд. 216 млн. или 4,35% от брутния вътрешен продукт. Предвижда се през 2007 г. да продължи да се утвърждава тенденцията лечебните заведения за болнична помощ да се финансират от един източник – Националната здравноосигурителна каса. В същото време се запазват ангажиментите на държавата по отношение на финансирането на някои специфични дейности в лечебните заведения за болнична помощ, като за тази цел са предвидени над 130 млн. лв. чрез бюджета на Министерството на здравеопазването.
През 2007 г. във функция образование са планирани средства в размер на 2 млрд. 140 млн. лв., което представлява 4,2% от брутния вътрешен продукт. С Бюджет 2007 се въвежда нов модел на финансиране на системата на народната просвета. Моделът се основава на единен разходен стандарт, който обединява разходите за възнаграждения на персонала и разходите за издръжка на обучението на един ученик.
Разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи на консолидирана основа представляват 1/3 от общите публични разходи или достигат размер малко над 6 млрд. и 700 млн. лв. Предвижда се по-добра насоченост на социалните помощи и повишаване на ефективността на социалните програми.
Нарастват средствата за парични обезщетения при бременност и раждане с 82 млн. лв., което се дължи на увеличения срок, през който се получава обезщетението от 135 на 315 календарни дни от 1 януари 2007 г.
За активните мерки на пазара на труда, с които се осигурява запазването и развитието на политиката по намаляване на безработицата, съхранение и поддържане на работната сила са планирани средства в размер на 190 млн. лв.
С проекта на Закон за държавния бюджет за 2007 г. се правят нови стъпки в посока на децентрализация на публичните финанси. Предвиден е нов механизъм за разпределение на изравнителните субсидии, предоставяни на общините, в съответствие с договореностите, постигнати на по-ранен етап между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България. Общинските бюджети са един от секторите в публичната сфера, който ще разполага с повече пари през следващата година не само като абсолютна стойност, но и като относителен дял от брутния вътрешен продукт.
При провеждане на бюджетната политика и планиране на фискалните параметри Министерството на финансите и правителството следват изискванията на Пакта за стабилност и растеж, насочен към постигане на стабилни публични финанси, което подобрява условията за реализиране на ценовата стабилност, устойчивостта на икономическия растеж и нарастване на заетостта. Спазването на фискалната дисциплина доказа своята ефективност през изминалите години и това определя необходимостта тя да бъде стриктно поддържана и в бъдеще.
От изключителна важност за увеличаване на ефективността на водената фискална политика е успешното продължаване на бюджетната реформа, насочена към усъвършенстване на бюджетния процес чрез утвърждаване на програмното и ориентирано към резултатите бюджетиране, напредък в процеса на финансова децентрализация и развитие на електронното правителство.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бюджет 2007 търси благоразумно ниво на фискалните баланси. Той обаче съдържа и друг тип баланси, които, струва ми се, са също толкова важни, колкото първите – балансите между социалната и либералната политика, намерили израз в разумна комбинация между социална насоченост на разходите и стимулиране на бизнеса и икономическите реформи. Това ми дава основание да вярвам, че след приемането и в хода на изпълнението на Бюджет 2007 България ще направи нови поредни стъпки към постигане на устойчиво социалноикономическо развитие.
Желая ви ползотворна дискусия и благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Да си пожелаем всички такава дискусия!
Сега, уважаеми колеги, предстои да преминем към представяне на докладите на постоянните комисии на Народното събрание, съгласно изискванията на правилника и по-специално на чл. 67, ал. 3. Разполагаме с 25 минути до обичайната почивка, следва да преценим и организацията на времето, когато по-нататък пристъпим към обсъждане.
Обичайно при дискусия по бюджета, се спазва практиката в парламента за почивка от 11,00 до 11,30 ч. и когато има продължаване на времето, също е обичайно да се дава почивка между 14,00 и 14,30 ч.
Пристъпвайки към представянето на докладите, ще давам думата по реда на комисиите, както са фиксирани в правилника. Бих ви предложил без да гласуваме процедурно, председателите на комисиите да се съсредоточават върху становищата, изразени в дискусията, основните моменти от нея и предложенията за позиция на самата комисия.
Първа е Комисията по икономическата политика. Давам думата на председателя на комисията господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по проекта за бюджет на съдебната власт за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.
На съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 8 ноември 2006 г., и на свое заседание, проведено на 15 ноември 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становището по проекта за бюджет на съдебната власт за 2007 г.
На заседанията присъстваха министърът на финансите Пламен Орешарски, директорите на дирекция “Държавни разходи” Владимир Петров, на Дирекция “Бюджет” Добрин Пинджуров в Министерство на финансите, подуправителят на Националния осигурителен институт Весела Караиванова-Начева, директорът на Националната здравноосигурителна каса Румяна Тодорова, председателят на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в България Красимир Мирев и др.
Законопроектът беше представен от министъра на финансите, който изтъкна, че целите на фискалната политика са: първо, поддържане на макроикономическото равновесие и устойчивост на фискалната позиция, и второ, създаване на предпоставки за ускорен икономически растеж и конкурентоспособност на българската икономика.
Специфичните приоритети на Бюджет 2007 са:
1. максимално усвояване на средствата от европейските фондове, което ще съдейства за повишаване на конкурентоспособността на икономиката за развитие на човешкия капитал, за по-високо равнище на доходите и социалната интеграция;
2. социална насоченост на бюджета, в това число пенсии, социални програми, качествено образование, достъп до качествени здравни услуги;
3. насочване на значителен ресурс за програми, свързани със съвременните информационни технологии, иновации, повишеното качество на човешкия капитал.
Основните параметри, които са дадени тук, няма да ги чета, защото те бяха доста по-подробно изложени.
Данъчната политика за следващата година е продължение на стремежа за намаляване на пряката данъчно-осигурителна тежест. Предвижда се през 2007 г. корпоративният данък да се намали от 15 на 10%, като стремежът е да се стимулира нарастването на корпоративните инвестиции, повишаване конкурентоспособността на местното производство и услуги, легализиране на трудовите възнаграждения и др. По отношение облагането на доходите на физическите лица, необлагаемият минимум се увеличава от 180 лв. на 200 лв. Съотношението на осигурителните вноски работодател – работник остава 65:35. Тук трябва да добавим, че минималната работна заплата става 180 лв.
Едно от най-големите предизвикателства пред разходната политика през 2007 г. е свързано с изплащането вноската в бюджета на Европейския съюз от 1,2% от брутния вътрешен продукт и усвояването на допълнителните европейски средства, които ще преминават през бюджета, включително осигуряването на необходимото съфинансиране.
Разходите в бюджета са разпределени по функции и бяха представени от колегата Петър Димитров.
След представяне на бюджета се проведе дискусия, при която се поставиха редица въпроси относно равнището на планираните приходи и излишъка в бюджета за 2007 г. с оглед изпълнението на бюджет 2006 г. към момента и очакванията до края на годината; готовността на държавната администрация за усвояване парите от европейските фондове; нуждата от ефективно действаща одитна система във връзка с усвояване на средствата от европейските фондове; общото равнище на данъчно-осигурителната тежест; предвиденият размер на средствата за здравеопазване и доколко той ще осигури достъп до медицинска помощ на всички граждани и други въпроси от този характер.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 10 гласа, “против” – 2 гласа и “въздържал се” – 1 глас.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становището по проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, дами и господа народни представители!
“На редовно заседание, проведено на 9 ноември т.г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България в частта му относно проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 г.
Становището на Министерския съвет бе представено от заместник-министъра Кирил Ананиев, а проектът за бюджет на съдебната власт, изготвен от Висшия съдебен съвет, - от господин Андрей Икономов.
Заместник-министърът Кирил Ананиев отбеляза, че предложените в становището на Министерския съвет параметри и разпоредби, засягащи бюджета на съдебната власт, отчитат необходимостта от продължаване на реформата в българската съдебна система при съобразяване с новите предизвикателства, свързани с членството на Република България в Европейския съюз.
Проектът на бюджет на Висшия съдебен съвет се отклонява от нивата на приходите и разходите по другите бюджетни системи и би довел до влошаване на размера на консолидираната фискална програма със 190 млн. лв. или с 0,4% от брутния вътрешен продукт, като води до намаляване на планирания излишък от 0,8 на 0,4%.
Ще се опитам да направя паралел между предложенията на Висшия съдебен съвет и това, което е изразено в становището на правителството, което е изразено и от техните представители.
По приходите, предложението на Висшия съдебен съвет е 39 млн. лв., в т.ч. съдебни такси 36 млн. лв., докато в становището на Министерския съвет се предвиждат 50,5 млн. лв. Оценката на Министерския съвет за постъпленията на съдебната власт от собствени приходи е направена на базата очакваното изпълнение на приходната част на бюджета на съдебната власт през 2006 г. в рамките на 60 млн. лв., като същевременно е отразена промяната по отношение регистрацията по Закона за търговския регистър.
Разходите на органите за съдебната власт са в размер на 597 млн. 891 хил. 600 лв. В становището на Министерския съвет за 2007 г. не са включени капиталови разходи. Те са предвидени по проекта на бюджет на Министерство на правосъдието в съответствие с направената през тази година промяна в Конституцията на Република България. Осигурява се абсолютно увеличение с 12,6 млн.лв. или ръст от 63 % на инвестициите в съдебната власт спрямо одобрените със Закона за бюджета за 2006 г.
За сравнение в проекта на Висшия съдебен съвет са включени 167,1 млн. лв. средства за капиталови разходи, което в абсолютна сума е увеличение със 147,1 млн. лв. или ръст над 7 пъти спрямо одобрените разходи за 2006 г., които са 20 млн. лв.
По отношение на текущите разходи бе посочено, че Висшият съдебен съвет предлага такива разходи по бюджета на съдебната власт в размер на 358 млн. лв., които са със 105,1 млн. лв. повече от одобрените в бюджета за тази година.
Средствата за текущи разходи в становището на Министерския съвет са 314,4 млн. лв. или ръст от 24,3%.
В проекта на Висшия съдебен съвет разходите за заплати са разчетени за 14 545 средногодишни щатни бройки (увеличение с 2510 средногодишни щатни бройки спрямо планираните 12 035 през 2006 г.).
В становището на Министерския съвет средствата за заплати са изчислени при отразяване на възприетата за 2007 г. политика по доходите за цялата бюджетна сфера, а именно индексация на средните заплати с 10% и численост от 13 527 щатни бройки. Числеността за 2007 г. е завишена спрямо планираните средногодишни щатни бройки с 1997. От тях 1242 са за създаването на новите административни съдилища.
Заедно със субсидията за капиталови разходи, предвидена по бюджета на Министерството на правосъдието, субсидията от централния бюджет за съдебната власт нараства спрямо тази за 2006 г. със 71,6 млн. лв. или ръст от 31,7%.
В заключение заместник-министър Ананиев изтъкна, че становището на Министерския съвет по Проекта за бюджет на съдебната власт за 2007 г. като цяло отчита основните икономически тенденции и потребностите на съдебната власт, които са удовлетворени съобразно с макропараметрите на бюджета на страната за 2007 г.
От името на Висшия съдебен съвет господин Андрей Икономов посочи, че структурата, общият размер, отделните разходни и приходни пера на Проекта за бюджет на съдебната власт на Висшия съвет за 2007 г. отчитат общото състояние на съдебната система, структурните и кадрови промени, които се извършват в нея в изпълнение на съдебната реформа, както и задачите, решавани в хода на присъединяване на страната към Европейския съюз. Според господин Икономов растящият брой съдебни дела, голямата натовареност на магистратите, незадоволителното състояние на материалната и информационната база определят основните параметри на проекта за бюджет, представен от Висшият съдебен съвет. Същевременно бе посочено, че за първи път Проектът за бюджет на съдебната власт, изготвен от Висшия съдебен съвет, и становището на Министерския съвет по него са относително близки по повечето основни параметри.
Разликите се отнасят към предвижданите средства за работни заплати, с оглед исканото увеличение на щатните бройки, заети в системата на органите на съдебната власт. Господин Икономов изтъкна, че предвижданите средства за работни заплати от 198,3 млн. лв. не са самоцел, а отразяват необходимостта от кадрово осигуряване на правораздаването в контекста на нормативните промени в Гражданско-процесуалния, Наказателно-процесуалния и Административно-процесуалния кодекс. Акцентирано бе, че понастоящем в съдебната власт има 12 121 щатни бройки, като от тях са заети 11 330 и се очертава финансов дефицит заради изплащане на възнагражденията за още незаетите 791 места.
Наред с това трябва да бъдат предвидени допълнителни бюджетни средства за създаване и функциониране на регионални административни прокуратури, които според него следва да се създадат с оглед на съответствието между структурата на съдебните и прокурорските органи.
Изтъкнато бе, че дори тези средства са недостатъчни – става дума вече за капиталовите разходи, за нуждите за реконструкция, обновяване или строеж на нова материално-техническа база. Като пример бе посочено, че само за нуждите на Софийския районен съд и Районна прокуратура за изграждане на новата им сграда са необходими повече от 32,5 млн. лв., тоест предвижданите в становището на Министерския съвет средства по това разходно перо няма да са в състояние да покрият нуждите дори само на едно звено от структурата на съдебната власт.
От името на Върховната касационна прокуратура господин Валери Първанов очерта финансовите и кадрови проблеми, които стоят пред системата на прокуратурата в страната. Той изтъкна, че прокуратурата работи в условията на сериозен материално-технически и финансов дефицит. Липсата на необходимото информационно, финансово и кадрово осигуряване, включително с помощен административен персонал, силно затруднява работата на прокурорите.
Изисквания към бюджета на Националната следствена служба представи господин Румен Георгиев, неин заместник-председател.
От името на Министерството на правосъдието заместник-министър Сабрие Сапунджиева заяви, че разходите на министерството са организирани на проектен принцип, като изрично изтъкна, че са предвидени достатъчно средства за обезщетяване на пострадали от престъпления лица, както и за осигуряване финансирането на правната помощ.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Татяна Дончева, Мая Манолова, Четин Казак, Яни Янев и Янаки Стоилов. Те изразиха разбиране за проблемите на съдебната власт, но заедно с това посочиха, че съществуващата практика за администриране на нейните разходи не е особено удачна, на която от части се дължат постоянните дефицити в системата.
Като проблемни по отношение бюджетирането на органите на съдебната власт се очертаха следните въпроси:
- бюджетните средства за финансиране на капиталовите разходи на самия Висш съдебен съвет като административен орган на съдебната власт не са предвидени отделно от останалите органи в съдебната власт;
- подчертано бе, че съгласно Конституцията средствата за капиталови разходи на съдебната власт са предвидени в бюджета на Министерството на правосъдието. Между първо и второ четене следва да се потърсят възможности за увеличаване на средствата за строителство и ремонт на съдебни сгради;
- необосновани са исканията за завишаване на средствата за работна заплата и други възнаграждения, мотивирани с приемането на новите процесуални кодекси и специално с предстоящото приемане на нов Гражданско-процесуален кодекс. Не бе дадено задоволително обяснение с какво точно тези промени налагат увеличаване на щатните бройки в съдебната система, каквото увеличение се предвижда в проекта на Висшия съдебен съвет;
- не бе предоставена информация защо след като и сега има незаети щатове в съдебната власт не се обявяват конкурси за свободните места (това не се отнася за конкурсите за съдии в административните съдилища);
- проблемът за възнагражденията (основни, за класове и рангове) в съдебната система следва да се отнесе към въпроса за съотношението на възнагражденията в цялата бюджетна сфера, за начина на определянето им и за контрола върху тях. Липсва достатъчно прозрачност при формиране на разходите на съдебната власт, специално при разходване на средствата за работна заплата и за допълнителни възнаграждения;
- необходимо е да се въведат ясни критерии за разпределяне на щатовете за административни длъжности между различните органи на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 15 гласа "въздържали се" не подкрепи Законопроекта за държавния бюджет в частта за съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет.
С 13 гласа "за" комисията по принцип подкрепи становището на Министерския съвет по Проекта за бюджет на съдебната власт."
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Давам думата на господин Осман да представи становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, дами и господа министри, колеги!
"На свои редовни заседания, проведени на 8 и 15 ноември 2006 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския съвет проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
В заседанието на комисията на 8 ноември взеха участие заместник-министър на финансите, представители на различни ведомства и представители на неправителствени организации, включително представител на Националното сдружение на общините в Република България.
Разходите, които се предвиждат по бюджетите на общините за следващата година, имат увеличение спрямо 2006 г. с 314 млн. лв., което представлява около 12,2 на сто ръст спрямо тази година – при 2 млрд. 578 млн. лв. за тази година. За следващата година са предвидени 2 млрд. 892 млн. лв.
За делегираните от държавата дейности увеличението е 113 млн. 800 хил. лв., в местните дейности увеличението е 105 млн. 700 хил. лв. Увеличението на разходите, предвидени в централния бюджет за общините е в размер на 94,5 млн. лв.
В местните дейности има сериозен ръст в изравнителната субсидия. От 83 млн. лв. през 2006 г. за следващата година изравнителната субсидия е определена на 103,5 млн. лв., което представлява ръст от 24%.
В Проекта за бюджет за 2007 г. се запазва размера за трансфера за компенсиране на постъпленията от отменения пътен данък, равен на утвърдения със закона за 2006 г., който е в размер на 58 млн. лв.
Общият размер на капиталовите разходи за следващата година е 432 млн. лв. Увеличението спрямо 2006 г. е 67,7 млн. лв., отговарящо на ръст от 18,6%.
Представителите на Националното сдружение на общините споделиха възраженията си по отделни разпоредби от Законопроекта, които подробно са отразени в подписания протокол с Министерството на финансите за проведените консултации на основание чл. 37 от Закона за общинските бюджети. Като цяло общините оценяват положително увеличението на средствата за разходите за издръжка в отделните дейности, както и увеличения размер на капиталовите разходи в рамките на възможностите на бюджета, но същевременно настояват да се потърсят допълнителни резерви. Основните акценти се поставят върху необходимостта от увеличаване на целевата субсидия за капиталови разходи, увеличаване на средствата за възстановяване на щетите от бедствията през тази година, на средствата за ученическите превози и на средствата за изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища.
Представителите на сдружението изразиха несъгласието си с утвърждаването на предвидените средства от общата допълваща субсидия в размер на 90% и настояват държавата да поеме част от разходите за издръжката на децата в детските градини.
В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета, на които отговориха министър Гагаузов и заместник-министър Димчо Михалевски. Положително следва да се оцени промяната в механизма за изравнителната субсидия, предвидените допълнителни ресурси за подпомагане на общините в тежко финансово състояние, както и осигуряването на допълнителен финансов ресурс за подпомагане на общините при разработването на проекти за финансиране от европейските програми и фондове.
Част от изказалите се народни представители изразиха подкрепата си към основните искания на общините. Преобладаващата част от членовете на комисията считат, че между двете гласувания трябва да се потърсят и е възможно в рамките на бюджета да се намерят механизми за преразпределение на част от средствата по отделните дейности с оглед осигуряване на по-добри финансови ресурси, с които общините да оперират самостоятелно през следващата година. Наред с това следва да бъдат създадени и ясни критерии, които да не позволяват на отделни общини, които не спазват стриктно финансовата и бюджетна дисциплина, да получават финансови помощи за сметка на други, които обективно са изпаднали във финансови затруднения.
Особено важно е да се разработят допълнителни критерии и механизми за осигуряване и предоставяне на целеви средства за изграждане на основни обекти на техническата инфраструктура като пътища, водоснабдяване, канализация и др., които за съжаление все още липсват в немалка част от населените места в различни райони на страната. При сегашните критерии за разпределяне на средствата за капиталови разходи, част от общините с подобни проблеми практически са лишени от възможността да получават средства за проектиране и изграждане на тези жизненоважни за населението обекти.
В резултат на гласуването с 12 гласа „за”, 4 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2007 г. да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Осман.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика господин Паси, който да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви становището на Комисията по външна политика.
„На редовно заседание, проведено на 8 ноември 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. в частта му за Министерството на външните работи.
Бюджетът на Министерството на външните работи беше представен от вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин и от заместник-министъра на финансите Кирил Ананиев.
В сравнение с бюджета за 2006 г. основните параметри на проектобюджета за 2007 г. в частта му за Министерството на външните работи са следните: приходи, разходи, субсидия, както следва.
Приходите на Министерството на външните работи за 2007 г. в размер на 42 875 200 лв. са формирани от приходи от отдаване под наем на помещения и сгради, собственост на Република България, както и от приходи от държавни такси по тарифа № 3 за таксите, които се събират от консулското обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси.
Планираните общи разходи в бюджета на Министерството на външните работи за 2007 г. възлизат на 152 541 400 лв., които включват разходи за предоставяне на дефинираните по програмите услуги и изпълнението на проекти (ведомствени разходи) в размер на 142 205 900 лв., както и административни разходи по бюджета в размер на 10 335 500 лв. В административните разходи са включени основно разходи за вноски по участието на България в международни организации.
Във ведомствените разходи са планирани средства за персонал (средства за заплати и възнаграждения), изчислени на база на утвърдената от 1 юли 2006 г. средна месечна брутна работна заплата по щатни бройки и индексирана с 10% от 1 юли 2007 г., средства за издръжка на централната администрация и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на външните работи и ведомствени капиталови разходи.
Източниците на финансиране на разходите на Министерството на външните работи за 2007 г. в размер на 152 541 400 лв. са формирани от собствени приходи в размер на 42 875 200 лв. и субсидия от републиканския бюджет в размер на 109 666 200 лв.
С предвидените средства по проекта за бюджет за 2007 г. се осигуряват условия за нормалното провеждане на външната политика на Република България чрез централната администрация на министерството, дипломатическите и консулските представителства на Република България, Дипломатическия институт, Държавния културен институт към министъра на външните работи и Държавната агенция за българите в чужбина в съответствие със заложените в правителствената програма приоритети и са финансово обезпечени програмите на политиките, провеждани от Министерството на външните работи.
Извън бюджета на министерството в централния бюджет са предвидени средства, свързани с компетенциите на министерството относно осигуряването на председателството на Република България в Централноевропейската инициатива и за председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, както и 400 хил. лв. за оказване на помощ на изпаднали в беда български граждани в чужбина; 5 млн. лв. за ремонт на сградата на постоянното представителство към Европейските общности в Брюксел.
Други средства, предвидени в централния бюджет и обезпечаващи дейности, свързани с провеждането на външната политика на страната, са 75 млн. лв. за финансово осигуряване на участието на България в НАТО; средства за разширяване на защитената информационна система на Европейския съюз в размер на 100 хил. лв. В бюджета на Министерския съвет са планирани 5 млн. лв. във връзка с ефективното членство на страната в Европейския съюз.
В предложения проект за бюджет за 2007 г. в частта му за Министерството на външните работи няма предвидени средства и не се осигурява изпълнението на следните приоритетни задачи:
Извършване на мониторинг, оценка и одит на изпълнение на проекти по линия на двустранното сътрудничество, участие в инициативите на Европейския съюз, сътрудничество с НАТО – 755 хил. лв.
Привеждане на техническите средства и комуникационните системи към стандартите на Европейския съюз и НАТО. Постигане на по-високо ниво на физическа и документална сигурност и защита дейността на информацията в съответствие с Националната стратегия за информационно общество и директивите и изискванията на Европейския съюз – 2 609 100 лв.
Изграждане на нови визови служби със системи за биометрични данни в съответствие с план-програмата на Европейския съюз, подготовка за изграждане на централната визова система с визовите системи на Европейския съюз – 7 736,00 лв.
Изпълнение на спогодбата за дипломатическите имоти с Китай и с Германия - съответно 10 млн. лв. и 5 млн. лв.
Допълнително работата на министерството би била затруднена, ако чл. 5, ал. 4 на Закона за държавния бюджет се прилага по отношение на всички дейности на министерството, тъй като има дейности, при които се налага гарантирането на 100-процентовото им финансиране.
Да поясня за колегите - не може членски внос в ООН да бъде платен 93% или членската вноска в Европейския съюз да бъде платена 93%.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване Комисията по външна политика, като отчита, че с предвидените средства по проектобюджета за 2007 г. на Министерството на външните работи се осигуряват условия за осъществяването на ефективна текуща външна политика, подкрепя бюджета на Министерството на външните работи за 2007 г.; като изхожда от поетите ангажименти към Европейския съюз и НАТО и неотложното изпълнение на постигнати двустранни договорености, препоръчва на Министерството на финансите да се търси допълнителна възможност да бъдат финансирани приоритетните дейности на Министерството на външните работи, за които не са предвидени средства в бюджета на министерството за 2007 г., единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Паси.
Уважаеми колеги, 30 минути почивка – до 11,35 часа. Първият доклад след почивката ще бъде на Комисията по отбрана.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с доклада на Комисиÿта по вúтреøна сигурност и обùествен ред. Предлагам Ви да се спрете на най-важните моменти.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Така ще направя, господин председател.
Уважаеми колеги!
“Комисиÿта по вúтреøна сигурност и обùествен ред обсъди внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2007 г. на свое заседание, проведено на 14 ноември 2006 г.
В дискусията взеха участие представители на Министерство на финансите, Министерството на вътрешните работи, Държавната комисия по сигурността на информацията, Комисията за защита на личните данни, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба.
След проведената дискусия Комисиÿта по вúтреøна сигурност и обùествен ред прие по принцип проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2007 г. в частта му, отнасяща се до бюджета на Министерството на вътрешните работи.
Решението е прието с 12 гласа “за”, 3 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се”.
Комисията подкрепя по принцип проекта на Закона по бюджета на Държавната комисия за сигурността на информацията.
Решението в тази му част е прието с 9 гласа “за”, 3 “против” и 2 “въздържал се”.
Комисията подкрепя по принцип Законопроекта в частта му за Комисията за защита на личните данни.
Решението в тази част е прието с 11 гласа “за”, 4 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се”.
Комисията подкрепя Законопроекта в частта му за Национална разузнавателна служба, като в тази част решението е прието с 12 гласа “за”, 4 гласа “против” и 0 гласа “въздържал се”.
Комисията подкрепя по принцип Законопроекта в частта за Национална служба за охрана.
В тази му част решението е прието с 11 гласа “за”, 4 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Има думата Ангел Найденов – председател на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
“ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект № 602-01-93 за държавния бюджет на Република България за 2007 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.
На две последователни заседания, проведени на 9 и на 15 ноември 2006 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. в частта му за Министерството на отбраната.
В заседанията взеха участие министрите на отбраната и на финансите – господин Веселин Близнаков и господин Пламен Орешарски, началникът на Генералниÿ ùаб ген. Златан Стойков, както и други отговорни представители на двете министерства.
През 2007 г. ще продължи процесът на трансформация на Въоръжените сили на Република България, чрез който се предвижда да се повиши ефективността на системата за отбрана. Този процес изисква изграждането на мобилни, ефективни и осигурени сили, способни да гарантират отбраната на страната и да участват в операции при равностойно партньорство в системата за колективна отбрана и сигурност. Развитието на способностите ще зависи от изпълнението на два основни приоритета, заложени в процеса на трансформацията – професионализация и модернизация на въоръжените ни сили.
Приоритет и отговорност през 2007 г. ще бъде също ефективното участие на България в дейностите на НАТО в качеството ни на пълноправен член. Осигуряването на активно българско участие в заседанията и другите дейности на Северноатлантическия съвет и на останалите комитети и работни органи на НАТО ще допринесе за адекватно и ефективно включване на България в процеса на формиране на политиката и решенията на НАТО и отстояване на националните ни интереси. Наред с това продължават активните външнополитически, дипломатически и информационни дейности, целящи широкото представяне на позицията на България като пълноправен член, способен на ефективен политически и военен принос.
В централния бюджет за 2007 г. са предвидени 75 млн. лв. за финансовото осигуряване на задълженията, произтичащи от членството на Република България в НАТО, и 90 млн. лв. за изпълнението на задълженията на Република България по участието в международни операции и мисии.
С чл. 5, ал. 1 на проекта за Закон за държавния бюджет на Република България са определени приходите, разходите, трансферите и субсидиите в централния бюджет за Министерството на отбраната.
В сравнение с бюджета за 2006 г. основните показатели в проекта за бюджет за 2007 г. в частта му за Министерството на отбраната са следните:
Приходи за 2006 г. – 48 млн. 700 хил. лв., за 2007 г. – 48 млн. 700 хил. лв. Разходи за 2006 г. – 938 млн. 634 хил. лв., за 2007 г. – 1 млрд. 7 млн. 104 хил. лв. Субсидия за 2006 г. – 918 млн. 810 хил. лв., за 2007 г. – 985 млн. 604 хил. лв. Трансфери за 2006 г. – 26 млн. 876 хил. лв., за 2007 г. – 27 млн. 200 хил. лв.
За реализирането на дейността на Министерството на отбраната през 2007 г. са определени няколко основни програмни цели, разпределени в три функционални сфери: “Отбрана и сигурност”, “Здравеопазване” и “Социално осигуряване, подпомагане и грижи”.
С проектобюджета на Министерството на отбраната за 2007 г. се предвиждат средства за финансирането на основни дейности и задачи на министерството, възложени му със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и за изпълнение на поети ангажименти във връзка с пълноправното членство на България в НАТО. Същевременно въз основа на анализа и дискусията по отделните програми и направленията на разходите в Министерството на отбраната, Комисията по отбрана изрази безпокойство относно тенденцията към намаляване на частта от брутния вътрешен продукт на страната, отделяна за нуждите на отбраната. Комисията смята, че средствата, отделяни за отбрана, не са достатъчни, за да гарантират изпълнението в пълен обем на задачите и целите на Въоръжените сили.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по отбрана прие следното
СТАНОВИЩЕ:
- подкрепя проекта за бюджет за отбрана на Република България, включително и бюджета за Министерството на отбраната;
- предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г.;
- комисията намира, че е необходимо между първо и второ четене да бъдат приети необходимите решения с оглед осигуряване на средства за отбрана, съответстващи на поетите от страната ни международни ангажименти за поддържане на дял на разходите за отбрана в размер на 2,6% от брутния вътрешен продукт;
- настоява за преструктуриране на разходите на Министерството на отбраната и за по-ефективно изразходване на наличните ресурси за постигане на необходимите оперативни способности, оперативна съвместимост и бойна готовност.
Становището е прието със 7 гласа “за” и 3 “против”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Господин Местан, имате думата да представите доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители!
“На заседание, проводено на 15 ноември 2006 г., Комисията по образование и наука обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и Становище по проекта за бюджет на съдебната власт, № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г. В заседанието взеха участие Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, заместник-министрите на финансите Кирил Ананиев и Любомир Дацов, акад. Иван Юхновски, председател на Българската академия на науките, проф. Йорданка Кузманова – председател на Съвета на ректорите, проф. Дамян Дамянов – председател на Съюза на учените в България, представители на синдикални и други неправителствени организации.
Законопроектът бе представен от заместник министър-председателя Даниел Вълчев и заместник-министрите на финансите, които подчертаха, че Бюджет 2007 е първи за Република България като пълноправен член на Европейския съюз. Законопроектът предвижда финансово осигуряване на заложените двадесет програми за осъществяване на политиката за общодостъпно и качествено образование и за развитие на научния потенциал.
Плануваните разходи за образование са в размер на 2 138,2 млн. лв. – 4,2% от брутния вътрешен продукт, което е с 232,7 млн. лв. повече от тези през 2006 г.
За реализиране на заложените политики в средното образование са разчетени 1 680 млн. лв. – 3,3% от брутния вътрешен продукт, от които по бюджета на Министерството на образованието и науката – 278,8 млн. лв. и съответно по бюджетите на общините – 1 058,5 млн. лв. За делегираните от държавата дейности на общините са предвидени средства за текущи разходи в размер на 851,8 млн. лв., което е с 49,9 млн. лв. повече спрямо 2006 г.
Законопроектът предвижда финансова осигуреност на политиката за модернизация на системата на народната просвета съгласно Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.).
Плануваните разходи за осъществяване на равен достъп и качествено висше образование в държавните висши училища са в размер на 432,6 млн. лв. (0,9%) от брутния вътрешен продукт.
Ръстът на субсидията на държавните висши училища спрямо 2006 г. възлиза на 5,7%.
Предвидените разходи по функция „Наука” са 188,2 млн. лв., което представлява 0,4% от брутния вътрешен продукт, или 21 млн. лв. повече в сравнение с 2006 г. Предвидената субсидия от 68,1 млн. лв. за Българската академия на науките е с 3 милиона повече спрямо 2006 г.
С плануваните средства за 2007 г. се осигуряват приоритетно дейностите, свързани с: конкурсно проектно финансиране чрез Фонд „Научни изследвания”, за който са отпуснати 7,4 млн. лв. повече в сравнение с 2006 г., за осъвременяване на научната инфраструктура; стимулиране на участието в международни програми и проекти на европейско и трансевропейско ниво, включително за участие на Република България в Седмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания.
При проведените разисквания народните представители подчертаха, че Бюджет 2007 е ориентиран към приоритетите на Европейския съюз за инвестиране в образованието и научните изследвания, за да се постигне устойчив икономически растеж в съответствие с обновената Лисабонска стратегия. Изборът на политиките в образованието и науката и финансовото им осигуряване ще допринесе за пълноценно участие на образователните и научните институции в европейското образователно и научно пространство.
Изказана бе препоръка за необходимостта от засилване на конкурсното и програмното финансиране на науката, както и от по-добра координация между институциите за рационално разпределение и използване на ресурсите.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката с 11 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” подкрепя Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становището по проекта на бюджета на съдебната власт за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г., и предлага да бъде приет на първо гласуване.”
Господин председател, благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, благодаря Ви.
Има становище на Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, господа министри! Ще ви представя доклада за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите.
„Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 8 ноември 2006 г., на което обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. в частта му относно проектобюджета на Министерството на земеделието и горите за 2007 г.
В работата на комисията взеха участие министърът на земеделието и горите Нихат Кабил, както и съответните отговорни служители във Фонд „Земеделие” и съответните дирекции на Министерство на финансите.
Законопроектът беше представен от министър Кабил, който изтъкна, че предложеният бюджет за 2007 г. обезпечава в основни линии разходите, свързани с изпълнението на поети ангажименти по присъединяването на Република България към Европейския съюз, осъществяването на държавната политика в областта на земеделието, горското, ловното и рибното стопанство и развитието на селските райони.
Народните представители, взели участие в дискусията, се обединиха около идеята, че проектобюджетът на Министерството на земеделието и горите ще успее да изпълни задачите и политиките в сектора, но е необходимо да бъдат намерени допълнителни средства, както и да се предприемат мерки за:
1. Увеличаване числеността на персонала на Разплащателната агенция с минимум 50 човека, което е изключително важно за нейното нормално функциониране, като по никакъв начин да не бъде поставена под съмнение цялостната дейност по изграждането на Разплащателната агенция и нейното своевременно и качествено функциониране в съответствие с изискванията на Европейския съюз. Това е и констатацията на одитиращата фирма „Грант Торнтон”, работеща по въпросите за акредитация на Разплащателната агенция.
2. Създаване на 60 хил. дка нови гори, както и 700 хил. дка отгледани млади гори и естествено семенно възобновени гори в размер на около 9 млн. лв.
3. Министерството на земеделието и горите традиционно изпитва трудности за осигуряването на финансов ресурс за предпазване от вредното въздействие на водите на водностопанските системи и съоръжения, каквито са комплексните и значимите язовири, системите и съоръженията – публична държавна собственост. Недостигът на средства за изпълнение на този ангажимент възлиза на около 6 млн. лв.
4. Изразено бе становище за опрощаване на изискуемите задължения на земеделски производители към Държавен фонд „Земеделие” по сключени от 1 януари 1996 г. до 31 декември 2000 г. договори по краткосрочни целеви и финансови линии на обща стойност 3 млн. 300 хил. лв.
Основният мотив за това се свързва с липса на обезпечение или недостатъчност на обезпеченията поради приемането на особен залог на бъдеща продукция, машини и съоръжения през тези години и унищожаването и амортизацията на заложеното имущество.
В посока на горните четири предложения комисията ще направи и предложение за промяна на Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. между двете четения.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по проекта на бюджета на съдебната власт за 2007 г., № 602-01-93, в частта му относно проектобюджета на Министерството на земеделието и горите, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.
Това становище е прието с 18 гласа „за”, „против” 3, „въздържали се” – няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Обръщам се към председателите на комисиите. Нека да преценят, но становищата са раздадени на всички народни представители и нека само най-важните моменти от становищата на комисиите да станат достояние на тези, които ни слушат.
Има думата д-р Адемов за доклад на становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, господа министри, госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 8 ноември 2006 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
В заседанието взеха участие госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, госпожа Елка Димитрова и госпожа Лилия Елицина – директори на дирекции в Министерството на труда и социалната политика, господин Владимир Горанов, господин Йордан Христосков, госпожа Христина Митрева.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Георги Кадиев. Основните акценти от неговото изложение вече бяха представени в пленарната зала и затова преминавам към основните промени, свързани със секторите на социалната политика, които се предвиждат в Бюджет 2007 г. Те са: нарастването на заплатите в бюджетния сектор с 10% от 1 юли 2007 г., вместо предварителните планове за нарастване с 8%; на второ място е осъвременяването на пенсиите с 8,5% съгласно златното швейцарско правило от 1 юли 2007 г.; на трето място е запазването на съотношението в осигурителната тежест между работодателите и работниците същото, каквото е съотношението и през тази година – 65:35%; на четвърто място е приоритетът на капиталовите разходи, които нарастват с чувствителен процент спрямо 2006 г. – приблизително 25%.
Сферата на социалното осигуряване, подпомагането и грижите заема най-големия дял от публичните разходи. Общо от всички публични разходи 33% се заделят за тази сфера. След нея на второ и трето място са сферата на здравеопазването и образованието.
Във връзка с бюджета на държавното обществено осигуряване трябва да се отбележи, че са осигурени парични плащания за обезщетения на различни основания от Кодекса за социално осигуряване. За 2007 г. са предвидени общо 806 млн. лв. в сравнение със 721 млн. лв. през 2006 г. Предвидени са 532 млн. лв. за обезщетения и помощи, 237 млн. лв. за здравно осигурителни вноски на пенсионери и безработни лица и деца до 18 години и известна малка сума за пощенски такси и ДДС върху помощи и обезщетения.
Нарастването на средствата за парично обезщетение при бременност и раждане спрямо 2006 г. е доста чувствително – 82,4 млн. лв., което се дължи на увеличения срок за обезщетения при майчинство от 135 на 315 календарни дни. Обезщетенията за риск “Безработица” са 90 лв. минимален размер и 160 лв. максимален размер, тоест те се запазват на нивото от 2006 г. Бюджетът на Фонд “Гарантирани вземания на работници и служители” е 2,2 млн. лв.
При представянето на проекта за бюджет за 2007 г. министър Емилия Масларова акцентира върху политиката в областта на труда като изключително важна част от социалната политика. Тя отбеляза, че необлагаемият минимум на доходите се увеличава с 11,1%, а минималната работна заплата се увеличава с 6,25%. Ако тя стане 180 лв., ще бъдат необходими допълнително още 5,6 млн. лв. на базата на служителите, които работят в държавния сектор. Трябва да се отбележи, че за активна политика на пазара на труда са предвидени 190 млн. лв. или с 14 млн. лв. по-малко от миналата година. От гледна точка на политиката по заетостта министър Масларова припомни, че пред България са поставени стратегически цели от Лисабонската стратегия, както и от Европейския съюз и те са: да се повишава коефициентът на заетост, да се повишава коефициентът на икономически активното население и да се намалява безработицата. През 2006 г. с инструментите на Националния план за действие по заетостта и на държавния бюджет са постигнати добри резултати. Коефициентът на икономическа активност е увеличен с 2,6 на сто и е достигнал 65%. Коефициентът на заетост е нараснал с 3,3 пункта и е 59,1%.
Трябва да се отбележи, че и през 2007 г. ще продължи финансирането на една изключително търсена програма – програмата “Асистенти за хора с увреждания”. Тя остава във варианта, в който беше през 2006 г. Нова програма, която се въвежда и за която също е осигурено финансиране, е Програмата “В подкрепа на майчинството”.
Трябва да се отбележи още една нова програма, която ще започне да функционира през 2007 г. Чрез нея мъже, които са над 60,5 години и жени над 57,5 години, регистрирани в бюрата по труда за повече от 12 месеца, ще имат право да получават обезщетение за безработица преди пенсиониране в размер на 90 лв., което е по-малко от минималната пенсия.
По отношение датата на индексирането на пенсиите от Министерството на труда и социалната политика считат, че би било израз на непоследователна политика Кодексът за социално осигуряване и по-точно чл. 100 да се променя всяка година. Ако се запази сегашното положение в чл. 100 в Кодекса за социално осигуряване, това би коствало на бюджета на Националния осигурителен институт допълнително около 200 млн. лв.
По отношение на Програмата “Интеграция на хора с увреждания” от Министерството на труда и социалната политика беше изразена тревога, че към момента месечни помощи за социална интеграция получават далеч над 500 хил. души. По данни на Националния осигурителен институт с над 50% увреждания са повече от 850 хил. души.
Народните представители поставиха много въпроси както относно съществуващи социални програми, така и по отношение на новите програми, които изискват сериозно финансиране. Най-сериозни становища бяха изказани във връзка с политиката на интеграция на хората с увреждания. Отново беше припомнено, че продължава практиката на социално подпомагане и въпреки многото средства, които се отпускат в този сектор, интеграционният ефект не се е състоял все още. Общото мнение на членовете на комисията е, че очаквано и постижимо е предизвикателството да се търси и намира оптимизиране на бюджетните средства и с тях да се постига ефикасност и ефективност. Това изисква социалните програми, които ще реализира Бюджет 2007 г., да дават положителен резултат и той да се оценява от хората.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” 12 гласа, “против” няма, “въздържал се” 1, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и Становището по проекта на бюджета на съдебната власт за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Доктор Китов, заповядайте да докладвате становището на Комисията по здравеопазване.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 15 ноември 2006 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31 октомври т.г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите господин Любомир Дацов, заместник-министрите на здравеопазването д-р Емил Райнов и д-р Атанас Додов, директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Румяна Тодорова, председателят на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов, представители на съсловните организации в здравеопазването, експерти на Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
След проведено гласуване Комисията по здравеопазване взе решение да подложи на разискване и гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г., въпреки изискването на чл. 29, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, проектите на Закона за държавния бюджет и бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса да се разглеждат едновременно.
Докладът на министъра на здравеопазването по проекта за бюджет на функция “Здравеопазване” бе представен от заместник-министъра на здравеопазването д-р Емил Райнов, който изложи основните параметри на бюджета. В доклада се подчертава, че няма друга европейска държава, на която финансовите средства за функция “Здравеопазване” да са в размер на 4,3% от брутния вътрешен продукт.
В представения на вниманието на Комисията по здравеопазване доклад министърът на здравеопазването отбелязва следните проблеми:
1. Ниската средна брутна работна заплата в структурите на Министерството на здравеопазването създава социално напрежение в държавните психиатрични болници, центровете за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи за деца и води до текучество на кадри.
2. Финансовите средства, които лечебните заведения ще получават от Националната здравноосигурителна каса за извършена дейност, са недостатъчни за покриване на текущите им разходи.
3. Открит остава въпросът за покриване на старите задължения на болниците, които са генерирани до 2005 г.
4. Медицинската апаратура е недостатъчна и остаряла, а сградният фонд на лечебните заведения е в недобро състояние.
Поради тези причини Министерството на здравеопазването счита за обосновано искането за здравеопазването в България през 2007 г. да се отделят 5% от брутния вътрешен продукт.
Финансовите параметри на бюджета бяха представени от заместник-министъра на финансите господин Любомир Дацов, който изтъкна, че бюджетът за здравеопазване за 2007 г. е програмен и е ориентиран към финансовата подкрепа на определени здравни политики.
Членовете на Комисията по здравеопазване изразиха категорични становища в подкрепа на исканото от министъра на здравеопазването отпускане на 5% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване и подкрепиха категорично изводите от доклада.
Народните представители изразиха мнения, че заложените финансови средства не са в състояние да подкрепят предвидените в програмния бюджет политики за здравеопазването и за поредна година няма да се осигури подобряването на достъпа на българските граждани до качествени медицински услуги, както и провеждането на необходимите реформи в здравеопазването, което ще постави в риск цялата система.
Членовете на комисията се обединиха около становището, че решението на проблема за капиталовите разходи в системата на здравеопазването, финансирането на диспансерите и редица други въпроси не са намерили най-правилното решение в предлагания проект за Бюджет 2007 г.
Председателят на Българския лекарски съюз подкрепи изказаните от народните представители становища и подчерта, че заложените в бюджета за здравеопазване параметри са недостатъчни, както за да се осигури достъпна и качествена медицинска помощ на населението, така и за адекватно заплащане на работещите в системата специалисти.
След проведената дискусия и гласуване с 11 гласа “за”, 6 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се” Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. със становището на Министерския съвет, № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Китов.
Господин Спасов, моля да докладвате становището на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Представям:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
 относно Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
На свое заседание, проведено на 9 ноември 2006 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта обсъди внесения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г. в частта му относно Държавната агенция за младежта и спорта.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите и Държавната агенция за младежта и спорта.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Весела Лечева – председател на Държавната агенция за младежта и спорта.
В мотивите към проекта беше посочено, че проектът за бюджета на ДАМС е разработен на базата на пет основни политики – политика в областта на младите хора, политика в областта на спорта за учащи и спорт за всички, политика в областта на спорта за високи постижения, политика за привеждане на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти, политика в областта на европейската координация и програмиране в областта на младежта и спорта.
Бюджетът на Държавната агенция за младежта и спорта за 2007 г. е в размер на 21 511 700 лв., в т.ч. собствени приходи 836 хил. лв., от които 20 611 700 лв. за текущи разходи и 900 хил. лв. за капиталови разходи."
Както каза и премиерът, бюджетът за спорта за 2007 г. е увеличен с около 5 милиона – 40%. Това е добре.
"Политиката по отношение на младите хора цели: активизиране на младите хора в страната, включително и чрез създаване на нова програма за възстановяване и изграждане на младежка база "Мрежа младежки центрове"; реализация на проекти за международен културен обмен и проекти по програма за младежки дейности 2007-2009 г. от младежки неправителствени организации; създаване на Национална информационна система за младежки неправителствени организации; популяризиране на добрите младежки практики.
В програма "Спорт за учащи" са заложени средства за издръжка на Спортно училище "Генерал Владимир Стойчев", както и средства за трудовите възнаграждения на 246 преподаватели и специалисти в спортните училища в Република България.
В програма "Детско-юношески спорт" се залагат средства за откриване и подготовка на спортни таланти сред децата и юношите.
След проведеното обсъждане Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. в частта относно Държавната агенция за младежта и спорта.
Становището на комисията е прието с 9 гласа "за", 1 "против" и без "въздържали се"." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Комисия по околната среда и водите.
Господин Божинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители, господа министри, уважаеми господин председател!
"ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по проекта за бюджет на съдебната власт за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет, на Комисията по околната среда и водите
На свое редовно заседание, проведено на 14 ноември 2006 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. в частта му, отнасяща се за околната среда.
На заседанието присъстваха: господин Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, експерти от Министерството на околната среда и водите и Министерството на финансите.
Министър Джевдет Чакъров представи Проектобюджета на Министерството на околната среда и водите за 2007 г., изготвен за четвърта поредна година на програмен принцип. Прилагането на този принцип гарантира ясно определяне на целите и приоритетите на водената екологична политика и планиране на съответните дейности за тяхното изпълнение.
В програмния, ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на околната среда и водите са поставени десет стратегически цели, които няма подробно да излагам пред вас.
Като инструмент за постигането на тези цели са разработени общо 17 програми с осигурено финансиране, както следва:
Програма 1: Оценка и управление на водните ресурси за справедливото им разпределение за населението и икономиката на страната и за предотвратяване и намаляване на вредното въздействие на водите. За тази програма са предвидени 9 млн. 647 хил. лв.
Програма 2: Опазване и подобряване състоянието на водните ресурси. Забележете, 500 млн. 105 хил. лв.
Програма 3: Интегрирана система за управление на отпадъците, обезпечена със 162 млн. 728 хил. лв.
Програма 4: Подобряване качеството на атмосферния въздух в районите, определени като "горещи точки" – 26 млн. 39 хил. лв.
Програма 5: Подобряване качеството на течните горива е обезпечена с 634 хил. лв.
Програма 6: Съхраняване, укрепване и възстановяване на екосистеми, местообитания, видове и генетичните им ресурси – 19 млн. 860 хил. лв.
Програма 7: Контрол и управление на химичните вещества, предотвратяване на големи аварии и координация на РИОСВ по прилагане и налагане на екологичното законодателство – 886 хил. лв.
Програма 8: Национална система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост – 11 млн. 894 хил. лв.
Програма 9: Повишаване на обществената култура и съзнание по въпросите на околната среда и устойчивото развитие – 6 млн. 13 хил. лв.
Програма 10: ОВОС и екологична оценка – 569 хил. лв.
Програма 11: Отстраняване на минали екологични щети, настъпили до момента на приватизация – 22 млн. 340 хил. лв.
Програма 12: Комплексни разрешителни – 702 хил. лв.
Програма 13: Национални схеми за подобряване на резултатите в опазване на околната среда – 51 хил. лв.
Програма 14: Управление на дейностите по изменение на климата – 681 хил. лв.
Програма 15: Управление на търсенето, проучването и добива на подземни богатства, опазване на земните недра и почвите е обезпечена с 1 млн. 196 хил. лв.
Програма 16: Осигуряване на информация за геологията и суровинния потенциал на страната – с 2 млн. 874 хил. лв.
Програма 17: Администрация – с 10 млн. 49 хил. лв.
Уважаеми господин председател, ако трябваше да изложа становището само в пет реда, бих отбелязал, че общият размер на средствата, които Министерството на околната среда и водите ще разходва, трансферира и координира за изпълнението на тези 17 програми, е 776 млн. 268 хил. лв. Тази сума е повече от два пъти над разходите за миналата година и представлява 1,5% от брутния вътрешен продукт, тоест около два пъти по-голям дял в сравнение с миналата година.
За да не се забравят и замъглят тези впечатляващи цифри с онези, които илюстрират структурата на приходите, начина на администрирането и реда на разходване на средствата, аз няма да чета този раздел от доклада. В заключение ще подчертая, че като цяло комисията счита, че програмният бюджет на Министерството на околната среда и водите за 2007 г. е балансиран и правилно разчетен, така че да задоволи потребностите от финансови средства за успешно реализиране на разработените програми, целящи постигането на поставените стратегически цели в областта на опазване на околната среда.
Приблизително двукратното нарастване на финансовите средства предназначени за опазване на околната среда е положителен знак, че България все повече се доближава до провеждането на екологична политика отговаряща на нормите и изискванията на европейското законодателство и най-добри практики.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи Законопроекта с 16 гласа "за", 1 глас "против", без "въздържали се", в резултат на което изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по Проекта на бюджета на съдебната власт за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Още веднъж се обръщам към председателите на парламентарни комисии, които докладват тук това да бъде най-важното, най-същественото, тъй като ако вървим както досега ще ни трябват още два часа, за да чуем докладите на всички комисии.
Моля да представите становището на Комисията по енергетиката.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, господин председател! Ще се опитам да представя краткият вариант на доклада относно проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
На заседанието присъстваха министъра на икономиката и енергетиката със своя екип. Имаше представители на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, представители на Агенцията за ядрено регулиране и екип на ниво експерти от Министерството на финансите.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Туджаров.
Допълнителни експозета направиха господин Сергей Цочев, господин Ихмед Саралийски, господин Йордан Георгиев и народните представители Ариф Агуш, Иван Гризанов и Иван Иванов. Въз основа на представения на народните представители текст на Законопроекта и експозетата по него, Комисията по енергетика направи следните констатации.
От шестте констатации по-фрапираща е петата констатация, която гласи, че "бюджетът за 2007 г. предвижда приходна част за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в размер на 5 660,0 хил. лв. и разходна част в размер на 3 481,0 хил. лв. Нарастването на приходната част е свързано с разширяване на дейностите по регулациите в сектор "Водоснабдителни и канализационни услуги.
Във връзка с това ще ви представя становището на комисията:
С оглед осъществяване на своята регулаторна дейност Държавната комисия по енергийно и водно регулиране преценява, че предложеният текущ разходен таван не подсигурява нормалното функциониране на комисията в частта за нормалното функциониране на териториалните звена за сектор "Водоснабдителни и канализационни услуги", както и обслужването и издръжката на сградния фонд и персонала".
Препоръката е с оглед нормалното функциониране на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да бъде преразгледана предвидената разходна част, която да бъде завишена до стойности, съизмерими с тези на Бюджет 2006.
След проведеното гласуване с 9 гласа "за", 2 гласа "против" и 1 – "въздържал се", Комисията по енергетика реши:
Подкрепя одобрения с Решение № 602-01-93 от 31.10.2006 г. на Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Очакваме становището на Комисията по култура.
Госпожо Чилова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА:
"СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по Проект за бюджет на съдебната власт за 2007 г., № 602-01-93, внесени от Министерския съвет на 31.10.2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2006 г. Комисията по културата разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по Проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 г., № 602-01-93, внесени от Министерския съвет на 31.10.2006 г.
На заседанието на комисията присъстваха министъра на културата Стефан Данаилов, заместник-министрите на културата госпожа Килева, госпожа Захариева и господин Токаджиев, както и господин Владимир Петров – представител на Министерство на финансите.
Законопроектът беше представен от министъра на културата, който в своето изложение подчерта, че за 2007 г. по функция "Култура" по консолидираната фискална програма са предвидени общо разходи в размер на 321,3 млн. лв., които са 0,6% от брутния вътрешен продукт. Запазен е процентът на разходите от брутния вътрешен продукт за 2007 г. спрямо този за 2006 г., но са предвидени 29,8 млн. лв. повече средства или това е 10,2% ръст спрямо 2006 г.
Тези разходи включват разходите по Републиканския бюджет, разходи на общините, както и разходите в частта за култура на Българското национално радио и Българската национална телевизия, разходи по централния бюджет.
Разходите за култура, включени в проектобюджета на Министерството на културата за 2007 г. са в размер на 74,3 млн. лв. и са предназначени преди всичко за осигуряване на поставените от министерството стратегически и оперативни цели в областта на културата и реализиране на свързаните с тях програми.
Основните стратегически цели на Министерството на културата за периода 2007-2009 г. са:
- създаване на условия за устойчиво културно развитие, духовно консолидиране и просперитет на нацията;
- утвърждаване на българската национална идентичност чрез последователно изграждане на образа на Република България като надежден партньор с принос в укрепването и развитието на Европейския съюз;
- международно културно сътрудничество насочено към популяризиране на културни продукти и дейности.
В Законопроекта са предвидени и разходи на Министерството на културата в размер на 93 360,2 хил. лв., от които 84 057,4 хил. лв. текущи разходи и 9 302,8 хил. лв. капиталови разходи. Осигурено е финансиране на творчески проекти и програми в областта на театъра, музиката и танца, музейното дело, филмопроизводството. С проектобюджета са създадени условия за осигуряване издръжката на културните институти: театри, опери, оркестри, културни институти.
Предвидените приходи са в размер на 13 000 хил. лв.
В централния бюджет са предвидени общо 24,6 млн. лв.
И през 2007 г. се разчита на участието на общините в културния живот като е предвидено пренасочване на средства преди всичко за финансиране на програми и проекти.
Разходите за издръжка на културните дейности, финансирани чрез общинските бюджети за 2007 г. са в размер на 103,8 млн. лв., от които за текущи разходи 99,4 млн. лв. и за капиталови разходи – 4,4 млн. лв.
По време на дискусията мнозинството от народните представители се обединиха около мнението, че през 2007 г. ще бъдат осигурени необходимите средства за реализиране на правителствената политика в областта на културата.
След проведеното обсъждане на Законопроекта в частта му, отнасяща се до бюджета на функция "Култура" на Министерството на културата, в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "за" – 8 народни представители, "против" – 1, "въздържал се" – 1.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването, Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становището на Министерския съвет по Проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Да чуем становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Професор Герджиков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
“ДОКЛАД
на Комисията по правата на човека и вероизповеданията по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 9 ноември 2006 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г.”
Няма да представям кои са присъствали на това заседание. Само споменавам, че от името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Владимир Петров и ще започна по отделните звена.
По отношение на Агенцията за закрила на детето бе подчертано, че освен че е обезпечен административният капацитет, в бюджета на Министерството на труда и социалната политика са предвидени 6 млн. лв. за програми и при една съгласуваност с министъра на труда и социалната политика, като първостепенен разпоредител, би могъл да се получи и допълнителен ресурс за изпълнение на задачите.
По повод финансирането на организациите с нестопанска цел бе посочено, че субсидията за вероизповеданията през 2007 г. е запазена в същия размер, както и през 2006 г., като тя е разпределена по религии. Извън това, доколкото Рилската Света обител е с двоен статут на национален музей и на храм, е предвидена отделна субсидия за нея.
Увеличена е и субсидията за администрацията на затворите с цел подобряване перата за храна, инвентар, охрана.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията изслуша представителите на институциите, които наблюдава. Проведоха се дискусии по предвидените за тях бюджети и се направиха критични бележки относно недостатъчното финансиране най-вече на второстепенните разпоредители на бюджета.
Предвидените средства за вероизповеданията предизвикаха сериозни забележки от страна на народните представители по отношение най-вече на техния недостатъчен размер. Въпросът беше поставен от заместник-председателя на комисията господин Трифон Митев, който поиска информация защо субсидията е непроменена за 2007 г. и не е отчетена инфлацията. Той припомни, че през 2006 г. се е наложило допълнително да се предвидят 600 хил. лв., след като Истанбулската община е отпуснала средства за нашата църква. Господин Митев подчерта, че православните храмове са в окаяно състояние и предложи да бъдат предвидени средства за техния ремонт. Той постави въпроса и относно критериите за разпределяне на субсидията, като изрази недоволството си, че би следвало разходите да се рационализират и да не се отпуска субсидия на всички деноминации, които, съгласно справката, са 87 на брой. Господин Трифон Митев изрази становище, че държавата трябва да концентрира там усилията, където се решават проблеми на вероизповеданията и общонационални въпроси.
Народният представител Маруся Любчева подкрепи позицията на господин Митев и изтъкна, че след децата вероизповеданията са вторият приоритет на комисията и би следвало да има завишение на сумата, предвидена за тях. Тя също настоя да бъде отчетена инфлацията. Отправи критика, че както в Бюджет 2006, така и в Бюджет 2007 липсват ясни критерии относно разпределението на субсидията за отделните видове изповедания.
Председателят на Държавната агенция за закрила на детето госпожа Ширин Местан изрази неудовлетворението си от Бюджет 2007, като изтъкна, че за пореден път не са предвидени никакви средства за обезпечаване изпълнението на Националната програма за закрила на детето, която се приема от Министерския съвет. За четвърта година Държавната агенция за закрила на детето представя проект за изграждане на национална гореща линия за деца с денонощно дежурство, която да получава сигнали за насилието срещу деца, но не получава финансиране. Тя изрази становище, че докато Държавната агенция е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, тази картина няма да се промени. Аргументи в същия смисъл бяха изложени от заместник-председателя на комисията господин Ахмед Юсеин, както и от народния представител госпожа Маруся Любчева.
По отношение на бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина, нейният председател изказа становище, че предвидените средства са завишени в сравнение с предходните години, но изрази тревогата си, че Министерският съвет не е удовлетворил искането им за увеличаване числеността на персонала, тъй като агенцията с цялата си администрация се състои от 25 души.
Омбудсманът на Републиката изрази задоволство от планираните средства, като заяви, че при подготовката на Бюджет 2007 г. са били водени дискусии и подписан меморандум между него и министъра на финансите по основните параметри на бюджета на институцията на омбудсмана, които са намерили място в обсъждания Законопроект.
Госпожа Анели Чобанова – член на Комисията за защита от дискриминация, изрази своята благодарност към Министерството на финансите за проявеното разбиране при определяне финансовата субсидия.
Председателят на Държавната агенция за бежанците също изрази задоволство от Бюджет 2007 г.
Заместник-председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията господин Ахмед Юсеин изрази становище, че след като цялостната политика на държавата е за съкращаване на администрацията на централно и местно ниво, е необяснимо увеличаването щата на омбудсмана от 50 на 61 човека. Същевременно той е озадачен от недостатъчната субсидия, предвидена за организациите с нестопанска цел, където са включени инвалидите, слепите и др. Господин Юсеин изтъкна, че е необходимо на едно от следващите заседания на комисията да бъде изискан отчетът на всички приходи и разходи на Българския Червен кръст, както и информация за възнагражденията на администрацията на омбудсмана. Той изрази становище, че ако в действителност се милее за българите в чужбина, би следвало да се заделят повече средства за тази агенция.
След проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията с 8 гласа “за”, без нито един “против” и “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г., внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Герджиков.
Следва докладът на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Господин Бакалов, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател!
“ДОКЛАД
на Комисията по жалбите и петициите на гражданите относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите обсъди внесения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. на свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2006 г.
В хода на дискусията беше изразено мнение, че има нужда от допълнително финансиране в областта на здравеопазването, социалната политика, Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
Бе изразено становище, че средствата, предвидени в Законопроекта за държавния бюджет за отбрана, са недостатъчни и това би довело до затруднения при изпълнение на поставените задачи, свързани с отбраната ни.
Във връзка с децентрализацията на местната власт, бяха поставени акценти върху необходимостта от увеличаване на целевата субсидия за капиталови разходи на общините. Изразено бе мнение, че между първо и второ четене на Законопроекта за държавния бюджет трябва да се намерят механизми за преразпределение на част от средствата по отделните дейности с оглед на осигуряване на по-добри финансови ресурси, с които общините да оперират самостоятелно през 2007 г.
След проведената дискусия Комисията по жалбите и петициите на гражданите приема по принцип Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. Решението е прието с 10 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Господин Папаризов, заповядайте да представите становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри!
“На свое редовно заседание на 9 ноември 2006 г. Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по проект на бюджет на съдебната система за 2007 г., внесени от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите господин Димитър Ивановски, директорът на Дирекция “Национален фонд” госпожа Силвия Инджова.
Комисията по европейска интеграция разгледа внесения Законопроект от гледна точка на:
- изпълнението на финансовите ангажименти на страната ни във връзка с членството ни в Европейския съюз;
- създаване на условия за усвояване на средствата, предоставени чрез структурните фондове на Европейския съюз;
- осъществяването на Общата селскостопанска политика.
Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството в Европейския съюз се изразява в национална вноска в бюджета на Съюза. Както е известно тя възлиза на 634,4 млн. лв. или 1,2% от брутния вътрешен продукт. Тези средства се осигуряват от митни сборове; селскостопански мита и такси върху производството на захар и глюкоза; вноска на база данък добавена стойност; вноска на база брутен национален доход.
Най-голяма е вноската на база брутен национален доход – 335,4 млн. лв., което представлява 53% от цялата сума. Вноската от митните сборове заедно със селскостопанските мита и таксата върху производството на захар и глюкоза се предвижда да е 180,1 млн. лв., което представлява 28% от цялата сума. Останалите 19% се падат на вноската от събрания данък добавена стойност, като 37,2 млн. лв. от тях се третират като корекция по извоювания от Великобритания бюджетен рабат. Това разпределение комисията счита за реалистично. Счита се, че тези средства ще бъдат осигурени в предвидените размери през следващата година от приходите в националния бюджет.
Като страна членка България ще получава от началото на 2007 г. средства от структурните фондове, а така също и по Програмата ФАР. Няма да изброявам сумите, които ще получава България по тези бюджети, но бих искал да подчертая, че има предвидени седем оперативни програми:
Оперативна програма “Транспорт”, която ще се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд с управляващ орган – Министерството на транспорта; Програма “Околна среда”, която също ще се финансира със средства от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд с управляващ орган – Министерството на околната среда и водите; Програма “Развитие на човешките ресурси”, която ще се финансира от Европейския социален фонд с управляващ орган Министерството на труда и социалната политика; Програма “Развитие на конкурентноспособността на българската икономика”, която ще се финансира от Европейския фонд за регионално развитие с управляващ орган Министерството на икономиката и енергетиката; Оперативна програма “Административен капацитет”, която се финансира от Европейския социален фонд и се управлява от Министерството на държавната администрация и административната реформа; Програма “Регионално развитие”, която се финансира от Европейския фонд за регионално развитие с управляващ орган Министерсвтото на регионалното развитие и благоустройството и Оперативна програма “Техническа помощ”, която цели да осигури необходимата логистична и материална подкрепа на Централното координационно звено, Сертифициращия орган и Одитния орган, чиито функции се изпълняват от дирекции в Министерството на финансите.
Тези програми като цяло отговарят на приоритетите, залегнали в Националния стратегически план за развитие и Националната референтна рамка и дават възможности да бъдат усвоявани средствата от Европейския съюз.
Освен това са разработени и приети Национален стратегически план за развитие на селските райнои и Национален стратегически план за рибарство, които се финансират от средства на Европейския земеделски фонд и Европейския фонд за рибарство.
Наред с програмите от структурните фондове продължават да се получават средства от програмите ФАР, ИСПА и САПАРД, които в Бюджет 2007 г. са общо 952 млн. лв. Това ще осигури постепенното преминаване от финансиранията на основа на програмите ФАР, ИСПА и САПАРД към финансиране от структурните фондове на основа на развитие на програмия капацитет на Република България за използване на тези средства.
По линия на държавния фонд “Земеделие” се предвижда да се инвестират за развитието на селските райони и рибарството 202,5 млн. лв., като 39,1 млн. лв. от тях са от национално съфинансиране. Ето един от факторите, по които бюджетът изцяло осигурява възможности за използване на европейските фондове.
Общо приходите от външни помощи от Европейския съюз в Консолидирания държавен бюджет на страната са предвидени да съставят 478 млн. лв., като помощта от действащите предприсъединителни фондове е 526 млн. лв.
Ангажиментите на страната по Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство, извън подкрепата на селските райони, са свързани отново с осигиуряване на средства изцяло от държавния бюджет, които през 2008 г. ще бъдат възстановени за договорените директни плащания на селскостопанските производители и за пазарна подкрепа в секторите полски култури, ориз, месо, мляко, захар. Също така са необходими средства за експортни субсидии, за помощи за производство на пресни плодове и зеленчуци, за преработка и за подкрепа на организации на земеделски производители.
Тези ангажименти засягат новите функции на Фонд “Земеделие”. Предвидени са следните разходни тавани: за директни плащания – 391,8 млн. лв.; за национални доплащания към директните плащания – 45 млн. лв.; и за пазарна подкрепа – 258,2 млн. лв.
Предложените проекти на Закона за държавния бюджет и становище по проект за бюджет на съдебната система представляват един балансиран документ, ориентиран към устойчиво икономическо развитие. В проекта за бюджет са заложени реални параметри от гледна точка на усвояването на средствата на европейските фондове и са предвидени евентуалните рискове в случай, че усвояването на средствата през годината изостане от планираното.
В същото време трябва да се има предвид, че трябва да се задели по-голям резерв за плащанията в областта на земеделието, ако усвояванията там бъдат по-високи от предвиденото в бюджета.
Като препоръка би могло да се изтъкне, че докладът към бюджета би могъл да съдържа една по-ясна картина за целите, които си поставя правителството от гледна точка на нивото на усвояване на средствата от структурните фондове, и току-що споменатия въпрос за възможности за допълнителни плащания по Фонд “Земеделие” и по Общата селскостопанска политика.
След състоялата се дискусия и като взема предвид цялостната положителна оценка на проекта, Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становището по проект за бюджет на съдебната власт за 2007 г. № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г. с 9 гласа “за” и 1 глас “против”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Има доклад на Комисията по транспорт и съобщения. Заповядайте, проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, господин министър-председател, уважаеми господа министри!
“Комисията по транспорт и съобщения вчера разгледа Законопроекта за държавния бюджет за 2007 г.
Първата част на бюджета се отнася до транспорт, летища, пристанища, железници и интермодални превози. Тя беше докладвана от министъра на транспорта господин Мутафчиев.
Като новост искам да отбележа новия подход при планирането на средствата за развитието на транспортната инфраструктура, като наред с традиционните досега проекти, изпълнявани през последните години (Дунав мост и т.н.), новото е перспективна технология на интермодален превоз в София, който вчера Министерският съвет е приел на свое заседание.
Първата важна особеност е подготовката и финансирането на проектите, с които България ще участва за финансиране от Европейския съюз, тоест още през 2007 г. да се осигури необходимата подготовка. Тя обхваща периода 2007-2009 г., както и последващите години.
Втората част на бюджета се отнася до бюджета на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, която ние създадохме с промените в Закона за далекосъобщенията. За първи път се представя Дългосрочна стратегия за развитието на информационните технологии. Този бюджет беше представен от заместник-председателя на Държавната агенция господин Стойков и е насочен главно към развитието на съобщителните и пощенските услуги, към информационните технологии и развитието на информационното общество.
В комисията беше разгледан и приет бюджетът на Комисията за регулиране на съобщенията, представен от заместник-председателя на Комисията за регулиране на съобщенията господин Валентин Хараламбов.
Много подробно бяха разгледани и представените от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Димчо Михалевски и изпълнителния директор на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” предвидени средства в бюджета за развитие на пътната инфраструктура. Това означава средствата за републиканската пътна мрежа и средствата, предвидени за развитие на общинската мрежа. Тук имаше най-сериозна дискусия главно по въпросите, свързани с развитието на инфраструктурата в отделните региони на страната, където членовете на комисията и присъстващите бяха подробно информирани за конкретните проекти.
Това, което комисията накрая си позволи да препоръча на Министерството на транспорта и в областта на пътната инфраструктура, е средствата да се насочат главно към проекти, които са свързани с подобряване качеството на транспортната услуга, към подобряване конкурентоспособността на транспорта и разширяване участието на българските превозвачи в разпределението на транспортния пазар. Особено внимание се обърна на подготовката на проектите, с които България ще участва за усвояването на фондовете, както и целите, които ние трябва да постигнем с Бюджет 2007 и следващата, разбира се, защото в транспорта целите се постигат не за една, две или три години, а в по-дългосрочен период.
Специално внимание се отдели на въпроса, че все пак и с този бюджет транспортът и пътищата изпитват недостиг от финансов ресурс и е необходимо да се търсят и други механизми, както бяха докладвани и от вносителите, чрез публично-частно партньорство, за да се покрие част от дефицита, който се изпитва за развитието на транспорта и транспортната инфраструктура.
След проведената дискусията комисията с 10 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Господин Атанасов, моля да докладвате становището на Комисията по гражданско общество и медии.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри!
На редовно заседание, проведено на 9 ноември 2006 г., Комисията по гражданско общество и медии обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври т.г.
В обсъждането участваха представители на Министерството на финансите, на БТА и на неправителствени организации, генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио и председателят на Съвета за електронни медии.
В проекта за държавен бюджет за 2007 г. се предвижда държавна субсидия за юридически лица с нестопанска цел в размер на 7 млн. 101 хил. лв. В сравнение с миналогодишния бюджет държавната субсидия е завишена с 1 млн. 101 хил. лв. Субсидираните организации са вписани в Централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и са посочени в Приложение № 4 към чл. 8 от Законопроекта. Това са главно юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза на и за хора с увреждания. Те получават субсидия според Закона за интеграция на хората с увреждания и правилника за неговото прилагане. В същото приложение са включени и Съюзът на народните читалища, Българският Червен кръст, който е субсидиран на основание на Закона за Българския Червен кръст, Рилската света обител и други юридически лица. Новата организация в списъка е Българският институт по стандартизация с 900 хил. лв., който съгласно Закона за националната стандартизация е определен да функционира като юридическо лице с нестопанска цел. За трета поредна година е предвиден резерв от средства за юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, които имат право на проектно-конкурсен принцип да кандидатстват пред Министерството на правосъдието. Организация, която спечели проект, ще получава периодично през годината финансиране от централния бюджет и ще се отчита пред Министерството на финансите. Предвидените средства за тази цел са 930 600 лв., които са посочени като резерв за юридически лица с нестопанска цел.
В чл. 8, ал. 4, на Законопроекта за държавния бюджет за 2007 г. е отбелязано, че при обществена значимост на разработваните проекти от неправителствени организации те ще имат допълнителна възможност за финансиране от структурните фондове и кохезионния фонд на Европейския съюз.
В проектобюджета за 2007 г. са определени субсидии от централния бюджет за Българското национално радио в размер на 37 млн. 793 хил. лв. и 2 млн. 798 хил. лв. целева субсидия за дълготрайни материални активи по списък, ежегодно утвърждаван от Министерството на финансите.
Средствата са разпределени на основание на провеждани политики и дейности по програми, както следва: национална програма – Програма „Хоризонт”, 24-часова програма; Програма „Христо Ботев”, 24-часова програма; Програма „Радио България”, 58 часа среднодневна програма, излъчвана на български и десет чужди езика; и регионална – центровете във Варна - 24 часа, Пловдив - 18 часа, Стара Загора – 18 часа, Шумен – 18 часа и Благоевград – 18 часа. Разходите за Българското национално радио и включването им във фискалната консолидирана програма са в изпълнение на Закона за радиото и телевизията за подготовката, създаването и разпространението на посочените програми. Разчетите са за 73 730 часа радиопрограма.
За Българската национална телевизия държавната субсидия за 2007 г. е 60 млн. 665 хил. лв., от които 4 млн. 664 хил. лв. за дълготрайни материални активи. В сравнение с бюджета за 2006 г. субсидията е завишена с 2,31 на сто, а средствата за придобиването на дълготрайни материални активи са занижени с 6,71 на сто.
За Българската национална телевизия средствата са основно за създаване и разпространение на телевизионна програма по лиценз за обществен оператор. В консолидираната фискална програма са включени „Канал 1” с 8760 часа или 24 часа среднодневно излъчване, „ТВ България” с 4380 часа или 12 часа среднодневно излъчване и регионалните програми на телевизионните центрове в Пловдив, Варна, Благоевград и Русе с 5840 часа или 4 часа среднодневно излъчване. Субсидията от държавния бюджет е за 18 980 часа общ обем телевизионна програма.
Предвидена е субсидия в държавния бюджет от 4 млн. 100 хил. лв. за Българската телеграфна агенция, от които 400 хил. лв. целеви трансфер за придобиване на дълготрайни материални активи. Разходите включват текуща дейност, технико-икономическо обслужване на кореспондентски бюра в чужбина, международни комуникации и техническо осигуряване, такси за членство в Алианса на европейските прес-агенции.
Държавната субсидия на Съвета за електронни медии е 1 млн. 564 хил. лв. и е за осъществяване на основната му дейност съгласно Закона за радиото и телевизията, в т.ч. и средства за придобиване на дълготрайни материални активи и извършване на основен ремонт на стойност 198 хил. лв. Предвидени са и приходи от такси за радио- и телевизионна дейност в размер на 640 хил. лв. За 2007 г. общата численост на персонала е 86 щатни бройки, от които 9 броя членове на съвета и 77 броя административно-технически персонал.
Генералните директори на БНТ и на БНР отбелязаха, че поради недостиг на средства двете медии не могат да достигнат предвидените в лицензиите им часове програма. Така например програмите на регионалните радиостанции трябва да са 24-часови, но вече години наред субсидията позволява те да бъдат едва 18-часови. Националната телевизия пък създава не заложените в бюджета 18 980 часа програма, а 23 578. Сателитната програма е по 18 часа на ден, а не по 12 часа, както е заложено в проектобюджета, а регионалните програми в Благоевград, Пловдив, Варна и Русе са по 6, вместо по 4 часа. Разликата между реалните и предвидените в бюджета часове програма поставя БНТ в затруднено положение, особено по отношение плащането на авторските права и на разпространението на сигнала. Проблеми с плащането на авторските права възникват и пред националното радио. Както при БНТ, така и при БНР значителна част от субсидията отива в БТК за пренос на сигнала. При това услугата, която предоставя БТК, е с невисоко качество. Години наред не се заделят средства за подмяна на шуменския предавател, слаб е сигналът в пограничните райони и по Черноморието, където чуждестранни радиостанции заглушават нашите.
Комисията по гражданско общество и медии смята, че е необходимо да се намери механизъм за поне 3-годишно планиране на капиталовите разходи. Това е много важно за модернизацията на БНТ и БНР, особено на прага на цифровизацията.
Министерският съвет отново предлага промени в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията, с които финансирането на БНТ и БНР от фонд „Радио и телевизия” се отмества с още една година напред. Комисията смята, че това е сериозна причина БНТ и БНР все още да не са обществени медии от европейски тип. Събирането на радио- и телевизионна такса би позволило финансирането на БНТ и БНР постепенно да се откъсне от опеката на правителството и да придобие обществен характер. И тъй като този процес няма да стартира и през 2007 г., това прави разбираеми претенциите на обществените медии за промени в правилата за времетраенето и часовите пояси на рекламите.
В проектобюджета не са предвидени средства за основното предизвикателство в медийната сфера – преминаването към цифрово излъчване. Преходът от аналогови към дигитални радиа и телевизии трябва да приключи до 2012 г., но още в този или най-късно в следващия бюджет трябва да се заложат ресурси за сериозна рекламна кампания, каквато е имало или има във всяка европейска страна, осъществяваща прехода към цифрова платформа. Комисията смята, че на България й е нужен поне един държавен мултиплекс, каквато е практиката в почти всички членки на Европейския съюз.
След проведеното гласуване, Комисията по гражданското общество и медии с 6 гласа “за”, 2 гласа “против” и без “въздържали се” подкрепи Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становището по проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 г., внесен от Министерския съвет и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Методиев, заповядайте да представите доклада на Комисията по въпросите на държавната администрация.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет
на Република България за 2007 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения Законопроект на свое редовно заседание, проведено на 8 ноември 2006 г.
В заседанието взеха участие представителите на Министерството на държавната администрация и административната реформа и на Министерството на финансите.
Бюджетът на Министерството на държавната администрация и административната реформа беше представен от министър Николай Василев, като бяха подчертани следните негови особености:
1. Приходната част на бюджета на Министерството на държавната администрация и административната реформа е намалена вследствие на промяната на методиката на трансферите от Здравната каса към болница “Лозенец”.
2. Разходната част на бюджета е повишена в сравнение с миналата година като са увеличени средствата за издръжка на областните администрации за специалната куриерска служба, за капиталови разходи, които ще бъдат насочени към модернизацията на сградите на областните администрации.
3. Министърът представи и структурата на разходите, прехвърлени по счетоводни причини към държавния бюджет. Те предвиждат 4 млн. лв. за финансиране на ГКПП, 4 млн. 300 хил. лв. за различни форми на обучение на служители в администрацията, 2 млн. лв. за обезщетение на репресирани лица и 3 млн. лв. допълнителни капиталови разходи, предназначени за ремонти на базите “Евксиноград” и “Бояна”. Увеличени са средствата за електронното правителство от 11 млн. лв. през миналата година до 14 млн. лв. за 2007 г., като те ще бъдат предназначени не толкова за инвестиции в хардуер, колкото за осигуряване на следващата стъпка за развитие на електронното правителство.
В хода на обсъждането бяха направени препоръки да се увеличат планираните приходи в бюджета на министерството като се завишат приходните части в бюджетите на областните управи и се гарантира прилагането на методиката на Министерството на финансите, съгласно която 2% от реализираните приходи се предоставят на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити като стимул за увеличаване на приходите.
Изразено беше становище, че значително са увеличени приходите на областните администрации, макар че броят на служителите в тях е намален с 253 човека.
Поставен бе въпросът за почивните бази и необходимостта от преразглеждане на техния статут, като беше подчертано, че социалната политика по отношение на служителите от администрацията трябва да се изразява в отпускане на допълнителни средства за почивка, а не в поддържане на огромна почивна база, която е в отчаяно състояние и носи загуби на бюджета.
Направено бе предложение към областните управители да се създадат минизвена, които да осигуряват по-добра връзка между общините и областните администрации.
Направено бе предложение в становището на комисията да се запише, че комисията подкрепя становището на Министерския съвет по отношение бюджета на съдебната администрация.
Министърът на държавната администрация и административната реформа отговори на част от поставените въпроси.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г., като това становище е прието с 9 гласа “за”, 1 глас “въздържали се”, без “против”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има думата господин Тодор Батилов, за да представи доклада на Комисията по парламентарна етика.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми министри, уважаеми колеги!
“Комисията по парламентарна етика на заседанието си от 15 ноември 2006 г. обсъди в дневния ред Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становището по проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 г.
При обсъждането беше отчетена особената значимост на държавния бюджет като първия от пълноправното ни членство в Европейския съюз, което обуславя повишени фискални изисквания към държавната власт на всички равнища. Бяха изразени становища, че проектобюджетът е целенасочен към тях. Позитивни са усилията за ограничаване и намаляване на издръжката на държавната администрация и пренасочване на средствата в здравеопазването, науката, културата, образованието и социалните дейности.
Същевременно бяха изразени критични мнения, свързани с увеличаване на разходите за издръжка на Народното събрание, Президентството, Конституционния съд, съдебната система и особено Държавната комисия за сигурност на информацията.
След изслушване на мненията и становищата, Комисията по парламентарна етика със 7 гласа “за”, 2 “против” и 2 “въздържали се” прие следното решение:
Подкрепя Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. с посочените в констативната част критични бележки и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Батилов.
Има думата господин Бойко Великов, за да представи доклада на Комисията за борба с корупцията.
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията за борба с корупцията
относно Законопроекта за държавния бюджет на
Република България и становище по проекта на бюджет
на съдебната власт
Комисията за борба с корупцията на свое редовно заседание на 9 ноември 2006 г. обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България и становище по проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 г.
В хода на обсъждането всички присъстващи членове на комисията се обединиха около становището, че предвид специфичния предмет на дейност на комисията е необходимо тя да приеме за сведение предложения Законопроект за държавния бюджет и становището по проекта на бюджет на съдебната власт.
Комисията подложи на обсъждане проблеми, свързани с финансирането на държавни органи, ангажирани с противодействие на корупцията. Специално беше поставен въпросът за възнаграждението на ръководствата и членовете на държавни комисии и органи, в частност на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за които се оценява, че са възможни прецеденти със завишени възнаграждения, които не са в съответствие с възнагражденията в други държавни институции.
Поставен беше и въпросът за публичността и откритостта на възнагражденията в съдебната система, данъчните органи, митническите служители и други, за да не се допускат спекулации относно системата за тяхното определяне.
След проведената дискусия предвид подкрепеното от народните представители становище, Комисията за борба с корупцията прие за сведение предложените Законопроект за държавния бюджет на Република България и становище по проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 г. с 8 гласа “за” и 2 гласа “въздържали се”.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Узунов, за да представи доклада на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Представям ви
“ДОКЛАД
относно Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
Комисията по политиката при бедствия и аварии обсъди внесения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. на свое редовно заседание.
В дискусията взеха участие госпожа Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии, заместник-министри на държавната политика при бедствия и аварии, представители на Министерството на финансите и на Националното сдружение на общините.
Госпожа Етем подробно изясни параметрите на бюджет 2007 в частта му за държавната политика при бедствия и аварии, проблемите за решаване и трудностите, пред които е изправено повереното й министерство, за реализиране на правителствената програма в тази област.
За да се осигури изпълнението на предвидените политики, програми и инициативи за защита на населението, националното стопанство, културните и исторически ценности, е необходимо ангажиране на всички структури в държавата за:
- подобрена координация на държавните органи, имащи функции при управлението при бедствия, аварии и катастрофи;
- изграждане на стратегическа рамка за действия на органите на държавната власт, юридически лица и гражданите при заплаха при бедствия и аварии;
- изграждане на структури за управление при бедствия и аварии и синхронизиране на правилата и процедурите;
- техническо обезпечаване на интегрираната система за предотвратяване, реагиране и възстановяване при кризи.
Предвидените средства в Законопроекта за държавния бюджет на Република България в чл. 1, ал. 2, т. 4 за преодоляване и ликвидиране на последиците от бедствия и аварии са в размер на 70 млн. лв. В сравнение с бюджета на 2006 г. намалението е значително.
Общите разходи, предвидени по бюджета на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, са в размер на 142 млн. 490 хил. лв.
Разходите за дейността на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и “Гражданска защита” по проекта за бюджет за 2007 г. са в размер на 44 млн. 325 хил. лв.
В хода на обсъжданията бяха изразени мнения, свързани с възможността за предвиждане средства за общините по чл. 1, ал. 1, т. III, т. 1.1.1. за “Субсидии и трансфери” като целеви трансфер за създаване на резерв “Бедствия, аварии и катастрофи”. Целта е създаване на финансов капацитет на местно ниво за спешна реакция при бедствия и аварии. Средствата за този фонд да са в размер на 0,3% от бюджетите на общините по отчет за 2005 г., което е около 8 млн. лв. за всички общини.
Изразено беше становище, чрез Закона за държавния бюджет да се задължат министерствата, ведомствата и общините да заделят 2% от капиталовите си разходи за превантивна дейност в сферата на защита при бедствия и аварии.
След проведената дискусия Комисията по политиката при бедствия и аварии прие следното решение:
1. Приема на първо гласуване с 9 гласа “за” и 1 глас “против” проекта на Закона за държавния бюджет за 2007 г. в частта му, отнасяща се за държавната политика при бедствия и аварии.
2. Приема с 10 гласа “за” предложението по чл. 1, ал. 2, т. ІІІ, т. 1.1.1. в проекта на Закона за държавния бюджет за 2007 г. да се предвиди целеви трансфер за създаване на резерв “Бедствия, аварии и катастрофи” в размер на 0,3% от бюджетите на общините.
3. Приема с 10 гласа “за” предложението към чл. 6 в проекта на Закона за държавния бюджет за 2007 г. да се допълни нова ал. 3 със следния текст:
“(3) Всяко министерство, община и ведомство, в рамките на определените капиталови разходи за 2007 г. да заделят средства не по-малко от 2% за реализиране на мерки за предотвратяване на щети от природни бедствия и аварии.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, изслушахме становищата на 24 комисии.
Остават 45 минути до 14,00 ч.
Трябва да съобщя, че след проведени консултации и на основание чл. 45, ал. 1 от нашия правилник определям следното време за парламентарните групи – говоря, общото време:
Парламентарна група на Коалиция за България – 60 минути;
Парламентарна група на НДСВ – 45 минути;
Парламентарна група на ДПС – 35 минути;
Парламентарна група на ОДС – 25 минути;
Парламентарна група на ДСБ – 25 минути;
Парламентарна група на БНС – 25 минути;
Парламентарна група на Коалиция “Атака” – 25 минути;
Независими народни представители – общо 25 минути.
Разбира се, в разискванията могат да участват и членовете на кабинета. Засега няма да определяме евентуално времетраенето, когато министрите могат да вземат думата.
Обръщам с към парламентарните групи: моля всяка парламентарна група да даде списък на своите оратори.
Заповядайте за изказване, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председателю, господин министър-председателю, уважаеми министри, народни представители! Аз бих могъл да взема отношение към бюджета за 2007 г. просто като препрочета изказването си от миналата година, което ще бъде валидно почти изцяло. Затова с първите изречения на това изказване искам да продължа просто миналогодишното си изказване, което е вярно и за този бюджет.
Защо не бива да бъде подкрепен бюджетът за 2007 г.?
Първо, защото той почива на една неистинска основа. Веднъж е подценен размерът на брутния вътрешен продукт. Поради несъвременно актуализиране на прогнозата на Министерството на финансите, там са скрити около 600 млн. След това е подценено изпълнението на приходите за 2007 г. – вместо 18 млрд. 260 млн. вероятно ще бъдат над 20 млрд. и 300 млн. Тоест по неизвестни причини отново се правят ниски планове, за да има високо преизпълнение и ние се сблъскваме с едно постсоциалистическо наследство, което изглежда Министерството на финансите ще отстоява и в бъдеще.
Аз не мога да разбера защо се прави това по друга причина, освен да се представя този бюджет като десен, както се говори в кулоарите на Народното събрание. Но веднага искам да кажа, че както и 2005 г., първата година от управлението на коалицията, когато относителният дял на приходите беше близо 43%, тази година относителният дял на намесата на държавата и обременяването на българските данъкоплатци ще бъде също около 43%. Така че не може да има такава претенция за бюджета.
Този бюджет не бива да бъде подкрепен, защото не постига заявените приоритети. Според начина, по който аз чета бюджета, вместо платените 634 млн., които ние ще платим като членски внос в Европейския съюз, максималната сума, която самото Министерство на финансите вярва, че ще усвои, ще бъде 543 млн., предвидени от възможните 2 млрд. и 37 млн., които Европейският съюз поддържа като възможност. Тоест вижда се, че България ще плати повече като членски внос, отколкото ще усвои. Причините за това ние сме коментирали многократно. Така че първият приоритет няма да бъде постигнат.
Няма да бъде постигнат и приоритетът за качествено образование, гарантиран достъп до качествени здравни услуги най-вече поради нереформираните, немодернизирани и потънали в корупция и сиви дейности на публичните бюджетни сектори, сред които освен в образованието и здравеопазването бих сложил и Министерството на вътрешните работи. Най-простият начин да се убедят народните представители, че това са нереформирани сектори е да видят структурата на разходите. Там ще бъдат огромни разходи за издръжка на структури, за издръжка на училища или на болници, или на звена, за издръжка на персонал, срещу които няма гарантиране на качествена услуга за ученика, на качествено здравеопазване за болните и така нататък, или очевидно толерирана корупция по пътищата на страната.
Няма да има устойчив икономически растеж, тъй като този растеж, който ще се отчита и който се отчита в момента, е много далеч от възможностите на българската икономика, тъй като основната причина, поради която държавата може да форсира икономически растеж, я няма в бюджетната програма. Няма силна програма за публични инвестиции, няма идея за създаване на европейска инфраструктура. Всичко това е изоставено, има бледи копия, има ниска степен на готовност. Поради това няма да има икономически растеж, който България заслужава и чрез който българската държава и българското правителство може да стимулира намаляване на разликата в стандарта и качеството на живота на българските граждани с това на средните европейци. Няма да има и това обявено развитие на човешкия капитал, тези инвестиции в човешкия капитал през образованието и така нататък поради причините, които изложих по-горе.
Най-недостойното, което тук искам да подчертая, в програмата по отношение на ангажимента за социална отговорност, с който се накичи правителството, когато се появи начело на страната, е нежеланието да бъде изпълнен законът и увеличението на пенсиите да бъде от началото на годината. Както чухме, то ще бъде пренесено в средата на годината и по този начин няма да бъде изпълнен поет от закона ангажимент, както впрочем много други ангажименти, поети в законите, няма да бъдат реализирани чрез този Законопроект за бюджета.
Истинският приоритет на този бюджет е незаконно поетият ангажимент за 2% излишък между приходите и разходите, вместо записаните 0,8%. Министърът на финансите, воден от този истински приоритет на бюджета, си е създал на няколко места възможности да го гарантира и това ще бъде наистина гарантирано и още отсега можем да кажем, че тези 2% вероятно ще бъдат надвишени.
Държавният бюджет по този начин с тази конструкция възпроизвежда немодернизирани, нереформирани и най-тежко корумпирани бюджетни сфери, плува върху един сив сектор на българската икономика, сив и черен сектор на българската икономика.
Според Световната банка 2004 г. тези сектори са 35-37% от брутния вътрешен продукт. Вероятно сега са повече. Ако се съди по динамиката на парите в обращението, увеличението на тези пари... - впрочем тук искам да кажа нещо, което не е коментирано и което трябва да говори нещо на мнозинството – наличните пари извън банките, тоест парите у хората и у фирмите са се увеличили от средата на 2001 г. досега почти три пъти. Срещу това увеличение от почти три пъти на паричната маса, на банкнотите, защото това е макроагрегатът – М1, има около 30% увеличение на бюджетните приходи, 34%, ако не се лъжа. По този начин беше локализиран и сивият сектор на страната.
Това е бюджет, който по никакъв начин не прави каквото и да било усилие, за да изведе България на траекторията на бърз икономически растеж и на решаване на най-тежките проблеми на българското общество. Точно заради това той не бива да бъде подкрепен. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Реплики не виждам.
Думата има господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Ако господин Иван Костов е представител на дясна консервативна политика, не виждам никакви основания той да не подкрепи този бюджет.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! На 25 юни миналата година българският избирател определи чрез своя вот Коалиция за България за първа политическа сила. Това бе социалдемократически вот, както обяви и министър-председателят, даващ обществен кредит на доверие за една модерна, социалдемократическа платформа. Очакванията на по-голямата част от българските избиратели бяха за промяна, модернизация на икономиката и обществото и нов подход в социалната област, доходите, образованието, здравеопазването, социалната защита. Тази промяна не се случи. Тя не се случва и в представения от правителството на тройната коалиция проектобюджет за следващата година.
Този проектобюджет нито бе съгласуван, нито бе обсъден в рамките на Коалиция за България, поради това съобщавам преценката на Политическо движение „Социалдемократи”, чийто председател съм. Нашето мнение е, че той драстично се отклонява от предизборните ангажименти, дадени от нашата коалиция пред избирателите. Краткото време по правилник ме ограничава само да маркирам нашата позиция.
Обещахме на избирателите приоритетно развитие и финансиране на българското образование, като средствата за него достигнат 5% от брутния вътрешен продукт през 2006 г. и 5,8% от брутния вътрешен продукт за 2009 г. В Бюджет 2007 те са едва 4,2%. Продължава политиката на крайно ограничаване на средствата за здравеопазване. През следващата година те ще са 4,3%, а настоящата – 4,4%, имаме намаляване. Това е очевидно отстъпление от предизборната програма и от програмата на самото правителство.
Всички партии от тройната коалиция обещаха реално провеждане на финансова децентрализация и предоставяне на финансова самостоятелност на общините. С Бюджет 2007 това не се постига. Нямам време за аргументация. Ще внесем поправка в чл. 10, ал. 3, която се надявам да бъде сериозно обсъдена, която ще осигури реална стъпка към децентрализация.
Цялостната промяна на данъчната система през последните години – тенденция, която Бюджет 2007 продължава, е типичен пример за дясна консервативна политика на сегашното правителство в данъчната сфера.
Формирането на бюджетни излишъци и увеличаването на фискалния резерв... (Председателят дава сигнал, че времето изтече.)
Да, съжалявам, че времето е твърде кратко. Излишно е да подчертавам, че при тези констатации няма как като социалдемократ, представлявайки това мнение и позиция, да подкрепя този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Искам да обърна внимание, че остават по-малко от 35 мин. от редовното пленарно време.
Господин Милен Велчев има думата.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Министърът на финансите е озаглавил доклада си до Министерския съвет „Едно европейско начало”. Основателна е гордостта, която личи от тези думи, защото въпреки сериозните специфични за 2007 г. предизвикателства, фискалната политика и Бюджет 2007 са в готовност да допринесат за бързото повишаване на качеството на живот в България. Страната ни е в безпрецедентно дълъг период на икономически възход. В номинални размери икономиката е нараснала почти двойно за последните 5-6 години и брутният вътрешен продукт на глава от населението вече е една трета, а не една четвърт от средното ниво в Европейския съюз. Държавният дълг е спаднал за същия период от три четвърти на едва една четвърт от брутния вътрешен продукт, а колко пъти е вдигнат кредитният рейтинг на страната няма смисъл да припомняме, просто защото в скоро време предстоят нови повишения.
Управляващата коалиция заслужава сериозни поздравления за решителността, с която подходи тази есен към данъчната политика за следващата година. Свидетели сме на най-радикалното еднократно намаление на данъчно-осигурителната тежест. След като през последните години корпоративният данък падна от 28,5% на 15%, през 2007 г. България се очертава като истински данъчен шампион на Европейския съюз със ставка равна на най-ниската в съюза – 10%. Картината се допълва от поредното увеличение на необлагаемия минимум, по-високия трансфер на приходи към втория стълб на пенсионната система и растящите финансови привилегии за семейства с деца. Като цяло при очакваното намаление на осигурителните ставки от средата на годината с 3% над 1 милиард лева остават на разположение на данъкоплатците.
Планът за приходите не изключва и някои немаловажни рискове. През 2007 г. повечето рискове идват от данъка върху добавената стойност. Прехвърлянето на събирането му в голямата му част от митниците към Националната агенция по приходите, самата тя е в процес на изграждане, внася елемент на непредсказуемост. Като добавим новото законодателство и процедури, произтичащи от европейското ни членство, става ясно, че министърът на финансите го чакат безсънни нощи.
Приходите са само едната страна на бюджетния медал. Разходната част е от още по-голямо значение за много от нашите съграждани. Радващо е, че през 2007 г. разпределението на бюджета ще стане при строго спазване на редица важни принципи, гарантиращи приемственост, стабилност и икономически растеж. Ако изключим вноската в Европейския съюз, един чисто нов и коренно различен по икономическия си характер разходен елемент, общите бюджетни разходи, съпоставени с брутния вътрешен продукт, намаляват от 40 на 39,8% - един окуражаващ знак.
Разбира се, те растат не само в номинално, но и в реално измерение благодарение на безпрецедентно високиÿ планиран икономически рúст от 5,8%. Да се надÿваме, че дори този показател ùе бúде надхвúрлен. Икономическата конþнктура ни кара да мислим, че това е напúлно реално. Главното предизвикателство при планирането на разходите е как да сúздадем вúзможност за усвоÿване на увеличаваùите се финансови потоци от Европейскиÿ сúþз, заедно с неизбежното национално сúфинансиране без да пострадат бþджетните сфери, които не се радват на европейски дотации. Разбираем е изборúт на основниÿ приоритет – капиталовите разходи, които нарастват с 24,4% спрÿмо 2006 г.
Най-после сме свидетели на започваùи реформи в една от най-чувствителните социални сфери – образованието. Проектобþджетúт вúвежда нов модел на финансиране на системата, наречен “единен разходен стандарт”, тúй като всички разходи за обучение на един ученик се уеднаквÿват, този подход стимулира уедрÿването на училиùата, а заедно с това подобрÿва ефективността на управлението на ресурсите. Положителните ефекти са видими отсега. Без да се увеличава процентúт от брутниÿ вúтреøен продукт, отделен за образование, вúзниква вúзможност за финансиране на редица важни програми, като например за значително допúлнително материално стимулиране на учителите, показали най-добри резултати. Всички си спомнÿме острите протести около бþджета на образованието преди година. Сега те са само лоø спомен, а рúководителите на другите сфери, кúдето парите традиционно не достигат, би следвало да усвоÿт урока, че реформите могат да доведат до позитиви, надхвúрлÿùи чисто финансовите печалби.
Ако можем да говорим за осезаема слабост на проектобþджета в определена сфера, говорÿ за внесениÿ в Народното сúбрание проектобþджет, то определено това е отбраната. За пúрви пúт се предлага да не бúде спазен ангажиментúт, поет на най-високо равниùе кúм НАТО в хода на преговорите за бúлгарското членство – страната ни да отделÿ 2,6% от брутниÿ вúтреøен продукт за отбрана. Лесно е да се разбере изкуøението да спестим от такива непродуктивни разходи, каквито са тези за отбраната. В Северноатлантическиÿ пакт всÿка страна членка има сметка да сúкрати своите разходи и да ползва благата на колективната отбрана, финансирана от чуждестранни данúкоплатци. Но как да очакваме да ни приемат за достоен партнüор и да ни имат доверие, ако се мúчим да крúøкаме оùе на третата година от членството си и как наøите партнüори да бúдат уверени, че след година нÿма да реøим да спестим от задúлжениÿта си да плаùаме членска вноска в Европейскиÿ сúþз или лихвите по вúнøниÿ си дúлг. Радостно е, че коалициÿта узрÿ за разумното реøение да спази този си ангажимент. Ако това беøе станало на по-ранен етап, това правилно реøение нÿмаøе да бúде несправедливо обвúрзано в публичното сúзнание с непопулÿрната мÿрка на преждевременно покачване на нÿкои акцизни ставки.
В заклþчение можем спокойно да заÿвим, че имаме основание за оптимизúм в навечерието на европейското ни членство. Бþджет 2007 ùе бúде ефективен инструмент за гарантиране на финансовата стабилност, икономическиÿ растеж и все по-високо качество на живот в Бúлгариÿ. Благодарÿ. (Рúкоплÿсканиÿ от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодарÿ.
Има ли желаеùи за реплики? Нÿма.
Заповÿдайте, господин Шопов.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дадох вече думата. Предполагам за какво ùе бúде.
Вие нÿма да говорите 30 минути, нали, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодарÿ Ви, господин председател.
Колеги, пúрво по технологиÿта на приемането на този бþджет. На два пúти от тази трибуна от “Атака” поставихме проблемите. Не е имало бþджет в новата историÿ на Бúлгариÿ, който да е приеман така криминално, толкова тихо, толкова неусетно и неочаквано. Просто този бþджет беøе приет скоростно и се приема скоростно, без да може да бúде обсúден така, както се полага и както винаги е правено. В комисиите на Народното сúбрание при обсúждането на бþджета идваха кооперации, структури на гражданското обùество, идваха различни институции, които обсúждаха проблемите и вúпросите, свúрзани с бþджета. Това не можа да стане при приемането на този бþджет, заùото той беøе официално представен в зала “Запад” миналата седмица и сега влиза в пленарната зала. Господин Камов беøе до болка откровен, като преди малко призна, че в БСП - ведуùата политическа сила в управлÿваùата коалициÿ, бþджетúт не е обсúден. За какво говорим и за какво става дума?
Но проблемúт е, че по сúùество този бþджет е лоø. Този бþджет се кичи с прилагателното “европейски бþджет”. Но единственото европейско неùо за този бþджет е, че той е пúрвиÿт бþджет, който се приема след влизането на Бúлгариÿ в Европейскиÿ сúþз. Но какво европейско има в него? Ниùо. Този бþджет с ниùо не се различава от бþджета, който приехме миналата година. Нÿма ниùо ново в неговата философиÿ. Нÿма ниùо ново и ниùо револþционно в принципите, на които той е основан. За всички ни е ÿсно и безспорно, че това е револþциÿ за Бúлгариÿ и за бúлгарското обùество – влизането в Европейскиÿ сúþз. Но на тази револþциÿ, на този исторически акт трябва да отговаря и нов бюджет. На това историческо приемане в Европейскиÿ сúþз не може да отговарÿ един бþджет, който е отново монетарен, който е силно рестриктивен, който не се различава от бþджетите в предиøните дúржави. Можем смело да кажем, че и този бþджет е един от бþджетите, сúставен под диктата на Международниÿ валутен фонд – чужда, повече частна, отколкото дúржавна организациÿ, коÿто налага на бúлгарската дúржава и на бúлгарското обùество вече в продúлжение на десетина години своÿ модел. Бúлгарската дúржава, бúлгарското обùество, бúлгарските политици, бúлгарските граждани са длúжни да се сúобразÿват и да изпúлнÿват тези условиÿ.
Тук затова в изказването си уважаемиÿт господин министúр на финансите заÿви, че от бþджета лúхало и той бил традиционно фискален и консервативен. Просто това не е така. Не може този бþджет да бúде консервативен. Ако е консервативен е точно затова, заùото се спазва този консерватизúм, който витае в сферата на финансите, в сферата на определÿнето на бúлгарскиÿ бþджет от десетина години насам. Дотолкова той може да бúде консервативен. Но той нÿма ниùо обùо с добриÿ консерватизúм, с принципите на добриÿ, традиционниÿ консерватизúм, според който наøи партнüори от Западна Европа сúставÿт своите бþджети. Нÿма никаква промÿна в сúотноøението, в стойностите и в числата. Ако направим една сúпоставка в релациите, в стойностите на цифрите, на процентите, това, което се дава за разходи, за приходи по отделните пера, ùе видим, че тези сúотноøениÿ са почти сúùите, каквито са тези в миналогодиøниÿ бþджет. Свирÿт се тúржествено фанфари за нÿколко положителни момента в бþджета и те се хиперболизират.
Може ли да бúде значима промÿна това минималната работна заплата да се увеличава от 160, представете си, на 180 лв. Отново рúката на Международниÿ валутен фонд. Или пúк увеличението на пенсиите и на заплатите в бþджетната сфера, което много скоро ùе бúде изÿдено от инфлациÿта и, което, забележете отново – с евтиниÿ трик увеличение по вредата на другата година. Ако има неùо положително в намалÿването на корпоративниÿ данúк на 10%, неùо, което така ùедро беøе тиражирано и което е най-голÿмата гордост на правителството, заради което правителството и управлÿваùите обÿвиха Бúлгариÿ едва ли не за данúчен рай, то е, че това ùе даде вúзможност най-вече на големите чуждестранни корпорации да изнесат по-голÿма печалба, заùото инвестират в Бúлгариÿ от онова, което спечелÿт, приватизирани дúржавни бúлгарски предприÿтиÿ, които попаднаха в частни рúце, да работÿт за това, за да реализират печалба, и не да инвестират в Бúлгариÿ и в това нÿма никакво сúмнение, а да ÿ изнасÿт в чужбина.
Много се говори за намаляване на данъчната тежест, но тя остава като цяло висока, сред най-високите в Европейския съюз. Затова недвусмислено говори цифрата 42%. Тези 42% като обща данъчна тежест са неоспорим факт, който не подлежи на коментар.
На фона на тези на вид малки отстъпки, които се правят, има няколко пера от бюджета – увеличаване на тежестта върху гражданите и върху фирмите, която е драстична. Въвеждането на акцизи върху въглищата, кокса, горивата и ел.енергията се оправдава с изискванията на Европейския съюз. Но това не можеше и не биваше да стане така драстично и изведнъж, така че това не е оправдание. Много драстично и сериозно е увеличението на данък сгради. Колеги, нека да не се лъжем. Това е най-удобният и най-лесният начин управляващите да съберат пари за хазната, защото имотите на гражданите, земята и сградите съществуват обективно, те няма къде да избягат и оттам се събират пари.
Миналата година, когато се приемаше миналогодишното драстично голямо увеличение на данък сгради, уверението беше, че общо взето няма да има друго увеличение на данък сгради поне в близко време. А сега то става 20%. Понеже българите имат собственост – 95% от българите притежават собствени недвижими имоти, върху тях пада и тази тежест. Но това не е единствено в тази връзка. Оттук тръгва увеличение на дължимите от гражданите суми и във връзка с такса смет. Никой не отчита и нотариалните такси, които също са важно перо в разходите на българските граждани при така засиления напоследък граждански обмен, граждански оборот. Няма основание и причина данъците върху недвижимите имоти да бъдат увеличени. Това просто е цинично увеличение. То е удар срещу хора с вързани ръце, образно казано.
Отново не е оправдан бюджетният излишък. Това е проблем на всички бюджети много години след началото на прехода. Всяка година в залата спорим по този въпрос. Миналата година излишъкът беше около 2 милиарда, сега ще се увеличи. Фиксираните проценти 0,8 от брутния вътрешен продукт ще бъдат надминати. Този излишък ще бъде не по-малко от 2%, в крайна сметка може да се отиде над 2,5 милиарда. Това е излишък, който няма да работи за задвижване на българската икономика, за развитието на производствените мощности. Той отново не е оправдан.
Освен всичко друго, разходите, които се предвижда да се правят, са неефективни. Разходите, които се предвиждат, са лоши. Няма нова формула по отношение на онова, което ще се даде на общините. Откакто съм в това Народно събрание, от Тридесет и шестото Народно събрание във всички бюджети всеки път, всяка година се очаква някаква нова формула за изчисляване на онова, което да се даде на общините. Нищо ново, нищо революционно, нищо драстично, нищо по-ново, което да разпредели парите, отделяни за общините, по един по-справедлив и по-добър начин. Така отново общините ще страдат. В тази връзка не е направено нищо.
Един много очеваден пример. Парите, които ще се дадат за армията – лошо харчене на пари, типичен пример за това. Пари, които ще бъдат дадени не за друго, а за да бъдат изпращани българските момчета отново зад граница. Понеже в този момент има проблем – 1700-1800 души контингент зад граница, той ще отнася парите, които ще бъдат дадени за армията. Това ще бъдат мисии за чужди интереси, под чужд диктат, за чужди каузи. За истинската Българска армия, за тази, която трябва да осигури отбраната на страната, за класическата българска войска, за истинската отбрана парите няма да бъдат предвидени. Те няма да бъдат в обема, в който трябва да са.
Колеги, ние от „Атака” винаги сме поставяли сериозно и ребром въпроса за подпомагането на българския бизнес, за насърчаване на малкия и среден бизнес, който е преди всичко гръбнакът на една икономика. Нищо ново в тази връзка. Не са предвидени никакви програми, никакви сериозни суми, никакви средства, които да бъдат заделени за подпомагане на българския среден и дребен бизнес.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А вие нали ще го национализирате, какво да го насърчаваме?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма да национализираме дребния и среден бизнес – много добре знаете за това! Престанете с тези спекулации, колеги от БСП! За друго говорим. (Реплики.)
Ние от „Атака” няма да подкрепим този бюджет и ще гласуваме категорично против него. Това няма да бъде предвид на факта, че „Атака” е единствената радикална, силна, категорична опозиция. Нашата неподкрепа на този бюджет не е предвид безспорната ни опозиционна същност. Ние от „Атака” няма да подкрепим този бюджет, защото той е лош бюджет. Той не е европейски бюджет. Той отново е бюджет на статуквото, монетарен бюджет, който иска да запази досега съществуващите отношения. В него няма нищо смело, което да раздвижи българското общество и българската икономика. Той е инерционен бюджет, който се основава на досегашни и предишни релации и взаимоотношения. Това е бюджет, който се съставя така, че да се постигне компромис между различните части на управляващата коалиция, да постигне баланс. Той е направен така внимателно, че да се съгласува волята на трите съставни части на управляващата коалиция, за да не ескалират сега съществуващите конфликти и противоречия, които са на дневен ред да избухнат. Бих казал, че това е изключително внимателно премерен бюджет, който обаче няма да доведе до нищо ново.
Отново заявявам категоричната позиция на „Атака” да гласува „против” този бюджет. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, тъй като времето върви напред, ви предлагам да удължим на основание чл. 35, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание продължителността на днешното пленарно заседание до приключване на дебата и до провеждане на гласуването по Бюджет 2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието. Това означава, че тази точка днес трябва да приключи с гласуване.
За първа реплика има думата господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, колеги! Уважаеми господин Шопов, Вашето изказване ме наведе на мисълта, че Вие все още сте в предизборна кампания или по-скоро в меден месец! Отчитайки присъствието на вашата парламентарна група на този най-важен въпрос, който днес обсъжда българският парламент, стигам до извода, че вие сте дезинтересирани какво се случва днес в държавата и какъв бюджет ще приемем.
Критиките, които отправихте, са някак си критики по принцип и не се отнасят до този бюджет. Това поне пролича от тях.
Фактите, които изтъквате, не искам да ги приповтарям, но нито един от тях не кореспондира с предложения в залата бюджет. Още повече, че сутринта вие искахте оттегляне на бюджета и едва ли не още технологично време да го обсъждате и се запознавате с него. Парламентарният правилник е спазен – още на 31 октомври бюджетът е депозиран в българския парламент. Проведени са серия от обсъждания с неправителствени организации, с браншови организации, в комисии и така нататък. Това, че представители на Коалиция “Атака” или на Парламентарната група на “Атака” не са взели активно участие и не са се запознали, мисля, че не трябва да обиждаме другите народни представители, които съвсем съвестно и отговорно взеха отношение по проблемите, обсъждани в бюджета.
Вие казвате, че бюджетът е консервативен. И законите на Англия са консервативни, а всички се учим от нея! Бюджетът не е консервативен, но в бюджетната материя не могат да се прилагат революционни подходи, защото все пак сме ХХІ век!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
За втора реплика, заповядайте.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Господин Шопов, аз не искам и не бих се наел да коментирам Вашата професионална подготвеност да изнасяте лекции по Бюджет 2007.
Твърде скромно бих Ви направил забележка да не манипулирате така елементарно както залата, така и тези, които Ви гледат. Ще Ви посоча само два примера, които всъщност характеризират доколко Вие сте подготвен за обсъждането на този бюджет и доколко четете вестници поне от първата им страница. Там ясно е написано, доколкото тези страници не се касаят за Вас, че минималната бюджетна заплата от 1 януари 2007 г. не е 170 лв., както казахте Вие, а е 180. Има разлика между 170 и 180.
Второ, данъчноосигурителната тежест не е 42%, вероятно Вие сте чели някакви други данни, а 36,7%.
Моля Ви, все пак да имате куража да се коригирате от трибуната по това, което споменахте. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше втора реплика.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Шопов – право на дуплика – 3 минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Няма да използвам целите 3 минути.
Господин Илиевски явно е в заблуждение къде се намирам. Не е прав за това. Всички разбраха и проумяха намека ми.
Само господин Камов спомена запознати ли сме или не с бюджета, че бюджетът не е обсъждан в Парламентарната група на БСП. Това беше факт, който излезе от устата му преди малко. Така ли беше, колеги?! Така беше. В тази връзка са излишни всякакви спекулации! Това е! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Паскалев, заповядайте, имате думата.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, колеги народни представители! Ще си позволя да кажа няколко думи с малко по-различни характеристики от това, което прозвуча досега. Или по-скоро на тези характеристики, които звучаха до момента, да дам по-ново, по-различно звучене, което според мен има смисъл от гледна точка на интересите на българските граждани и на политическите субекти, които носят отговорност за управлението, включително и на опозицията.
Първо, очевидно е, че този бюджет е европейски. И това не е празна приказка! Той отразява дейността, осъществена не само от това правителство, но и от предишните правителства на Република България за приемането на Република България в Европейския съюз, и дейността не само на правителството, но и дейността на всички ведомства, на българските граждани и на българския парламент.
Второ, този бюджет безусловно е най-насоченият от бюджетите през последните 17 години към подобряване жизнената среда на българските граждани.
И трето, той отразява един много съществен и сериозен принцип на Европейския съюз, приет тази година, това е принципът на децентрализацията. Трябва ясно да кажем защо този бюджет е европейски.
Той е европейски, защото, първо, българският парламент и българското правителство доведоха до успешен край преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз.
Второ, цялото правителство в момента работи по седемте оперативни програми на Европейския съюз и двата национални плана за развитие на селските райони, рибарството и аквакултурите, подготвени, консултирани, съобразяващи българските интереси с принципите и изискванията на Европейския съюз. Трябва да кажем ясно: те сами по себе си представляват сериозната програма за публични инвестиции.
Съжалявам, че господин Костов не е тук, за да чуе и да се поинтересува, да прочете тези императивни програми, които практически представляват програмата за публични инвестиции на Република България.
Господин Димов, Вие може би ще вземете отношение след това.
Надявам се принципно да се съгласите с това, че в този бюджет са заложени 1 млрд. 385 млн. лв., заделени за усвояване на структурните фондове, това е безспорно написана цифра, не бихте могли да я оспорите.
Второ, заложени са 652 млн. лв. за предприсъединителните фондове ФАР, ИСПА и САПАРД, които продължават да действат на територията на Република България и през следващите две години. Кое обаче е важно да се знае? Не самият факт, че са подготвени тези програми, а фактът, че те се допълват една друга, че създават предпоставки за възможности за такива инвестиции, каквито никога в България не са правени до този момент, и представляват сериозна програма за публични инвестиции – повтарям.
Ще си позволя да кажа и още нещо. Господин Камов, в тази програма за публични инвестиции са предвидени средства и за сферата на образованието. И в такъв случай частта от брутния вътрешен продукт, която ще бъде заделена за образованието, ще бъде далеч над 4,2%.
Кое е важно да се знае още?
Аз ще дам още един пример, колеги, защото не се съгласявате, не заради нещо друго, а просто защото не сте чели. Националната регионална оперативна програма дава сериозни възможности за инвестиции в общините на Република България. Давам пример неслучайно с общините. За онези региони, които практически не отговарят на изискванията на Националната оперативна регионална програма, е предвиден Националният план за развитие на селските райони. Там се допълват и инвестициите, които са в областта за пречистването на водите, на питейното водоснабдяване, изграждането на пътната и уличната инфраструктура. Отделно от това в Програмата “Околна среда и води” допълнително са разписани ангажиментите, които според мен са важни.
Господин Димов, тук не бива да се смеете, а да си отворите ушите внимателно, защото става дума за следното. (Реплика на народния представител Нено Димов.)
Липсата на възпитание не е полезно за България, независимо дали е вляво или вдясно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се съсредоточим към бюджета, не с престрелки!
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Ще си позволя да кажа следното. Колко процента ще бъдат усвоени – може би това е въпросът, който интересува българските граждани, аз ще го кажа ясно. Този въпрос зависи, първо, от българското правителство, ако то успее в началото на следващата година максимално бързо да получи одобрението за оперативните програми и националните планове.
Второ, зависи от управляващите органи на съответните програми, ако те съответно успеят да подготвят механизма за одобряване на проектите.
Трето, зависи от икономическите субекти в България. Зависи от неправителствения сектор. Зависи от местните власти в държавата ни - дали те ще се справят и подготвят своите работни проекти.
Именно заради това аз приветствам правителството, защото успя в рамките на настоящия бюджет да отдели средства за работно и техническо проектиране в рамките на настоящата година и отделно от това подготвя Гаранционния фонд за мостовите плащания през следващата година. Това са важни и съществени въпроси, от които опозицията може би не се интересува, но те са съществена част от управлението и могат да докажат доколко това правителство се справя с ангажиментите си; доколко парламентът успява да го подкрепи със законодателната инициатива и доколко крайният резултат ще бъде полезен за българските граждани. Или с други думи, процентът на усвояване е правопропорционален на усилията на правителство, на парламент, на икономически субекти, на местни власти, на неправителствения сектор, тоест на всички представители на гражданското общество в България.
Ще продължа малко по-нататък. Много неща трябва да се случат. Не бих искал да влизам в подробностите на всички тях, но искам да кажа нещо важно, което според мен е съществено.
Изгради се нова система за контрол – онова, което не съществуваше съгласно изискванията на Европейския съюз, системата на вътрешноведомствения одит, системата на Държавната финансова инспекция – нещо, което представлява вътрешния и външния контрол при усвояването на средствата от Европейския съюз.
Сега бих искал да коментирам последния, третия принцип, може би най-важния според мен за Европейския съюз – децентрализацията. Реално погледнато, в България децентрализацията започна от 2003 г. Нека да кажем ясно – тогава се разработиха минималните стандарти за издръжка в държавно делегираните дейности. Оттогава насам българските общини живеят в условията на стабилност и предвидимост при формулирането на техните бюджети. Значително беше разхлабена примката около вратовете им. Сега трябва да се случи и още нещо. Този процес трябва да се доразвие с повишаване на техния капацитет за усвояване на капиталови разходи. И не само от структурните и европейските фондове, но и от националните български фондове.
Тук бих искал да кажа следното. В настоящия бюджет за 2007 г. по предложение на Националното сдружение, съгласувано с Министерството на финансите, е въведен нов механизъм за формиране на изравнителната субсидия за общините. Това трябва да признаем като принос както на Националното сдружение, така и на Министерството на финансите. Би следвало да кажем, че от бюджет - 5,5% от брутния вътрешен продукт, българските общини ще имат 5,7% през 2007 г., което също сочи, че имаме ръст на разходите в българските общини и той е с 12,2%.
Още нещо – консолидация на капиталовите разходи. Нещо, което искат българските общини. Смятам, че бихме могли още сега – при второто четене на Законопроекта за държавния бюджет, да направим крачка в тази посока. За пръв път в държавния бюджет средствата за общинска пътна инфраструктура са ясно посочени, а не скрити – министърът на регионалното развитие и благоустройството да разпределя този финансов ресурс. Те са публични, ясни, прозрачни.
Още нещо. Общинските училища – не в рамките на целия обем от средства, предвидени за тях, а онези, които касаят енергийната ефективност, спортната база, достъпната среда, биха могли да преминат към българските общини, ако имаме волята на Народното събрание.
Ще си позволя да кажа и още нещо, уважаеми колеги. Какъв растеж трябва да постигне България, за да бъде доволна опозицията – близо 6%, 16%, 26 или 66? Мисля, че след шестте процента ще започнете да говорите за прегряване на българската икономика. Аз искам да бъдем консервативни, спокойни и уравновесени. Да пожелаем на финансовия министър да гарантира приходната част на този бюджет. Да пожелаем на българските министри да осъществят реализацията в добър аспект на тези бюджетни разходи. Да си пожелаем ние да контролираме тези разходи не само след като са реализирани, а както вече е създадена възможността – в рамките на работата на Комисията по бюджет и финанси. Пожелавам ви успех! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Паскалев! Някак си успях да оставя изказването на господин Милен Велчев без реплика, но Вие вече идвате в повече.
Управляващата коалиция живее в свой собствен свят и губите чувство за реалност. Не можете да говорите, че това бил най-добрият бюджет от гледна точка на жизнения стандарт, при положение, че нямате и шест процента растеж 2007 г., а Естония расте с 12%! И при положение, че растежът в Румъния тази година ще достигне 8%!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Жизнена среда!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че, моля Ви се, не говорете такива неща.
По отношение на европейските фондове. Проблемът е, че това правителство не си е свършило работата. Няма акредитация на институциите, които да работят с европейските фондове. Още няма указания как се кандидатства и никой не ги е написал. Нищо не е готово, няма административен капацитет. Тези оперативни програми, за които ми говорите, още никой не е одобрил. Има опасения дали ще бъдат одобрени. Знаете ли защо? Защото са написани твърде общо.
Така че, моля ви се, стъпете на здравата земя.
Знаете ли какъв е най-големият проблем на този бюджет? Че едно дясноцентристко правителство би могло да постигне десет процента растеж. Да, господин Паскалев, десет процента е висок резултат. Той беше постигнат от Балтийските страни, беше постигнат от Ирландия още миналия век.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Стъпете Вие на земята!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние нека го постигнем този век. Така че не живейте в омагьосаното пространство на тройната коалиция, в която вие сте шампиони.
Господин Велчев, не сте данъчни шампиони с 42 процента преразпределение. Светът е различен – живейте в него. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика до 3 минути, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ (КБ): Изключително много уважавам господин Мартин Димитров, но ще му кажа следното. Направете дясноцентристко правителство, след като спечелите изборите, господин Димитров. Скоро няма да се случи и аз съжалявам може би за това до известна степен.
Бих Ви казал следното: никой не живее в някакви илюзии. Тук става въпрос за огромна дейност, която трябва да се осъществи и аз я казвам едно към едно, първо.
Второ, много е ясно, че не съм говорил за жизнен стандарт, а съм говорил за жизнена среда. Мисля, че е добре да се чуваме, когато говорим онова, което казваме. Аз държа на точните изрази, защото смятам, че това е коректно в политиката. В противен случай имаме много примери за неуспехи на отделни политици.
Бих си позволил да кажа и още нещо. Не противопоставянето на гола поляна, а подкрепата на една разумна политика ще допринесе за израстването на авторитета и достойнството на българската десница. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме възможност или сега да дадем почивка, или след изказването на господин Цонев. Предполагам, че изказването няма да бъде дълго. Парламентарната група разполага с 35 минути.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Кратко, кратко – както кажете, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Ще ми се да погледнем в каква икономическа среда приемаме първия европейски бюджет на България. Честно казано, аз съм непоправим оптимист, но през 1997 г., когато приемахме първия бюджет след кризата, не съм си и мечтал, не съм си и помислял тогава, че десет години по-късно ще приемаме първия европейски бюджет на България в условията на икономически подем, чиито характеристики са брутен вътрешен продукт над 50 милиарда, при положение, че тогава беше под 20. При положение, че говорим за чуждестранни инвестиции от 3 милиарда, когато тогава отсъстваха; при положение, че масата на широките пари е около 30 млрд. лв. към днешна дата; при положение, че валутният резерв на БНБ е над 8 милиарда; при положение, че фискалният резерв в момента е над 6,5 млрд. лв.
Пред вас изброих всички тези характеристики не за друго, а защото, освен че съставляват средата, в която приемаме този бюджет, те са характеристика на изминалия път. Понеже в тези години винаги съм бил против нихилизма, който самите ние много често от тази трибуна и в медиите ползваме като политическо средство – не мога да разбера защо, тези цифри говорят, че страната е извървяла много дълъг, много труден и много ползотворен път.
Освен всичко друго обаче тази икономическа обстановка, тези икономически показатели ни дават възможност да преценим бюджета от друга гледна точка – дали той използва рационално огромните възможности, които в момента се предоставят пред страната, големите възможности които имаме и като първи бюджет като страна – член на Европейския съюз. От тази гледна точка аз ще се опитам да анализирам пред вас Бюджет 2007, който правителството справедливо е нарекло “бюджета не едно ново европейско начало”. Струва ми се най-общо казано, че отговорът на тези въпроси е “Да”. Правителството се е постарало в Бюджет 2007 оптимално да използва тези ресурси. Като казвам “оптимално” не разбирам “максимално”. Винаги може да бъде постигнато още. Въпросът обаче е да бъде постигнато в общия баланс на целите и в общия баланс на една структурна, макроикономическа, финансова и политическа стабилност.
Ще тръгна от първия приоритет – икономическия растеж. Какво прави правителството чрез този бюджет, за да бъде стимулиран икономическият растеж, за да влезе той в едни граници на страните, които понякога в икономическата теория ги наричат тигрови. Това е над 8%.
Аз зная, че за мнозина от вас вероятно това сега изглежда като утопия, но аз съм дълбоко убеден, че ако правителството продължи това, което залага в следващите години, това, което направи тази година, ако го продължи през 2008 и 2009 г., ние ще бъдем в тези граници. Дълбоко съм убеден, че намаляването на данъчната тежест на преките данъци, създаването през данъчния климат на великолепна инвестиционна възможност за фирмите, не само в България, в Европейския съюз, създаването на данъчна среда, която е абсолютно конкурентоспособна в Европейския съюз, при това преди да влезем, е една изключително успешна и повярвайте ми много смела крачка. Искаше се много политическа смелост, за да бъде взето това решение. Аз поздравявам правителството за това решение. Защото то ще даде резултати през следващата година и през следващите години. И всички ние – и опозицията, и българското общество – ще бъдем свидетели на тези резултати. Моята прогноза е, че ръстът догодина няма да бъде по-малко от 7%, ако се изпълнят нещата, които са заложени в този бюджет, въпреки консервативната прогноза на Министерството на финансите. (Ръкопляскания от КБ.)
Има какво да се направи. Аз не искам да рисувам картина с една краска, защото, като изключим Пикасо, в една тоналност друг не може да рисува гениални картини. Има какво да се направи по отношение на натиска върху административния бизнес, лицензионни режими и така нататък. И аз се надявам, че в следващата година, в течение на цялата година ние ще успеем да решим и тези проблеми, заедно с правителството. Говоря за управляващото мнозинство.
Вторият много важен приоритет, разбира се, не ги класирам по мястото, което те имат, разбира се, е социалният приоритет. Тук ще си позволя, колеги, да оставя това да свършат моите колеги от левицата, защото в бюджета има достатъчно доказателства, че в рамките на възможностите е обърнато достатъчно внимание на социалния вектор в това социално-либерално управление, което страната има днес. Ще ви кажа само моето мнение. Това, ако ви се вижда малко, трябва да имате предвид, че е постигнато за първи път от социалистическо правителство, или по-точно правителство, в което участва и Социалистическата партия, без проинфлационни методи. Това, което те обещаха, когато кабинетът се съставяше. Така че, ако ви се вижда малко, имайте предвид това. Това е много важен елемент. Много важен елемент и за Социалистическата партия, и за България, и за този кабинет. Така че аз ще оставя моята колеги от левицата да направят това в един малко по-обстоен вариант.
Но аз ще се спра на третия важен приоритет, който за мен всъщност е най-важният. Това е европейската интеграция. Как е отразен този приоритет в бюджета? Колегата Паскалев и ми помогна и ми взе част от изказването, но аз така ще спестя и време. Всъщност този приоритет определя новото в бюджета. Това е един принципно нов бюджет, колеги. България за първи път съставя такъв бюджет. И никой до този момент не каза, че този бюджет е нов именно с този показател. Досега бюджетите на страната разпределяха, ползваха като финансов инструмент за правене на политика вътрешни финанси. За първи път ние ползваме като финансов инструмент външни финанси. За първи път външни финанси минават през бюджета и директно стигат до икономическите субекти, влияят директно върху икономическите показатели като ръст на брутния вътрешен продукт, като производителност на труда, като заетост, като доходи, като всичко онова, към което ние се стремим. България съставя за първи път бюджет, в който над 2 млрд. лв. са външен финансов ресурс, външен финансов инструмент. Ето защо за мен този бюджет е принципно нов бюджет. Този бюджет за първи път става проводник на външни финансови инструменти и едновременно с това той става функция от реализацията на тези външни финансови инструменти. Това е новото в този бюджет. Това е европейското начало на този бюджет. Затова той е кръстен така.
И когато разглеждаме този приоритет и това как правителството ще се справи с реализацията на тази функция на проводник на външни финансови инструменти директно до икономическите субекти и оттам да стане цялата икономика и следващият бюджет функция от реализацията на този приоритет, ние трябва да имаме предвид, че това не е, както каза колегата Паскалев, и не може да бъде отговорност само на централната изпълнителна власт.
Три кита, три стълба са върху които се крепи реализацията на тази цел, на този приоритет. Това е централната изпълнителна власт, това е местната власт и това е бизнесът. И тези три стълба имат абсолютно еднаква отговорност и абсолютно еднакво значение за реализацията на този приоритет. И разбира се, водещата роля е на правителството.
Аз намирам, че в бюджета има достатъчно политика в тази област, достатъчно инструменти. И когато критиката е много жестока, много силна и много агресивна, трябва да имаме предвид все пак, че никой не е завършил училище за усвояване на европейски фондове. Всички се учим. Учат се и колегите ни, които влязоха преди нас. Техните резултати не са добри. Аз съм уверен, че нашите ще бъдат по-добри. Политиката, която е заложена вътре, е обезпечена. Има много какво да се желае. Тук критиката на опозицията е добре дошла. Тук приносът, който можем всички да дадем, е добре дошъл. И аз мисля, че това е приоритетът, върху който трябва да се съсредоточим всички – и правителството, и парламентът, и местната власт, и гражданските сдружения, и най-вече бизнесът. Защото реализацията на този приоритет, както казахме, всъщност е най-мощният инструмент, с който ние разполагаме.
Тъй като обещах, че ще бъда кратък, ще направя в края на изказването си една лека ретроспекция. Спомням си, че на 21 юли 1997 г. тук, от тази трибуна, нарекох приемането на бюджета за 1997 г. бюджет на наследството. Тогава не знаех, че това ще се превърне в една приятна традиция – всеки бюджет да получа име. По-късно това стана. Сега ще се опитам да спазя тази традиция.
Уважаеми колеги, правителството на икономическия растеж, на европейската интеграция и на социалната справедливост за мен лично днес в тази зала ни представя един проект за бюджет, в който има достатъчно политика, достатъчно силна политика за ускоряване на икономическия растеж, в който има много политика по продължаване на европейската интеграция и в който има вече адекватна на времето и на механизмите социална политика. Ето защо ще си позволя да нарека този бюджет не бюджета на обещанията, а бюджета на изпълняваните обещания. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум.
Подновявам заседанието.
Уважаеми колеги, продължаваме с обсъждането на Законопроекта за държавния бюджет.
От справката, с която разполагам парламентарните групи имат време, което им остава, отчитайки и продължението, както следва: Коалиция за България – 47 минути, НДСВ – 39 минути, ДПС – 25 минути, ОДС – 27 минути, ДСБ – 18 минути, БНС – 25 минути, “Атака” – 11 минути и независимите – 25 минути.
Ако има други мнения, моля да ми ги съобщите, за да уточниме ресурса време, с който се разполага. Няма други мнения.
Продължаваме с изказванията.
Поне две парламентарни групи са дали заявки и списък на изказващите се. Маркирани са заявки и от други парламентарни групи, направени в хода на заседанието. От Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори господин Щерев е пожелал думата. (Шум и реплики в залата.)
Ще се постарая да изясня къде се намират членовете на правителството в момента. Виждам, че техните материали са тук. Очедивно е, че не материалите би трябвало да бъдат получателите на изказванията. (Оживление.)
Да изчакаме няколко минути. Моля преди всичко квесторите да потърсят министъра на здравеопазването господин Гайдарски, тъй като господин Щерев, както се очертава, първи ще има възможност да вземе думата, доколкото господин Стоянов помоли малко по-късно да се изкаже.
Министърът на здравеопазването е тук. Заповядайте, господин министър. Струва ми се, че по Вашата тематика ще бъде първото изказване.
Преди това по процедурен въпрос думата има господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята процедура е да изчакаме членовете на правителството и уважаемия господин министър-председател. Аз имам точно към него обръщение. Аз нямам разногласия с министъра на здравеопазването. Когато се отнася за бюджета и неговата структура искам да задам определени въпроси на министър-председателя. И много Ви моля хората, които са от състава на Министерския съвет да бъдат тук, когато ще дискутираме важни въпроси, според мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз предлагам без формално да подлагам на гласуване това предложение да дадем още някоя и друга минута, за да получа точна информация за членовете на правителството и кога ще бъдат те в пленарната зала. Тогава ще дам и думата на господин Щерев. Разбираемо е неговото желание.
Моля да ми дадете информация за членовете на Министерския съвет.
Имате думата за процедура, господин Димов. Заседанието тече.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, Вие обявихте начало на заседанието, но ние не можем да започнем, защото очевидно министрите изобщо не се интересуват от това, което ще стане в тази зала.
Аз искам да Ви помоля активно да ги потърсите, да ги поканите да бъдат тук на време така, както всички ние сме тук, в началото на заседанието. Нека да бъдат тук и те, защото този бюджет би трябвало малко от малко да ги интересува.
Аз видях с каква изненада и любопитство министър-председателят слушаше господин Паскалев, за да разбере какво има в бюджета. Хубаво е да чуе и от нас какво няма в този бюджет, ако все пак се интересува от това какво става в българското Народно събрание. Защото така, както върви, може да очакваме догодина тук да сложите по една шапка вместо министрите! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това, което предлагате, господин Димов, вече съм го разпоредил. Очаквам отговор на въпроса защо не са в залата членовете на кабинета.
Уважаеми колеги, предлагам да преценим и ако желаете, да направим 15-минутна почивка, защото доколкото разбирам няма тези министри, които желаете да бъдат в залата. (Шум и реплики в залата.)
Имате ли предложения? Питам колегите, които са в дъното на залата и негодуват. Другият вариант е да започнем с изказванията.
Давам думата на господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър на финансите, уважаеми господа министри!
Моето изказване е насочено към уважаемия господин министър-председател и министъра на финансите по отношение на този бюджет.
РЕПЛИКИ: Тях ги няма в залата! Няма ги!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз смятам от една страна, че трябва да признаем усилията на правителството за приходната част на бюджета и в никакъв случай не трябва да се неглежират тези усилия и постиженията, които има бюджета като цяло.
Що се отнася обаче до разходната част на бюджета, той е дебалансиран. Бюджетът предполага 13,1% разходи за социални дейности, тоест точно толкова разходи, колкото е за отбрана, за образование и наука и за здравеопазване. Това е един крайно недостатъчен бюджет за здравеопазване. По този начин – с недостатъчните средства, не се изпълнява един от приоритетите, който е заявен в бюджета – достъп до качествена медицинска помощ. Такъв достъп не може да има със заявените средства в бюджета.
Аз искам да ви представя разходите за здравеопазване в зависимост от възрастовите параметри. Именно тогава, когато хората са възрастни – над 60 години, то тогава разходите за здравеопазване са в огромната си част – 80% от разходите са за хора над 60-годишна възраст.
Младите хора и хората в диапазона от 20- и 50-годишна възраст вземат не повече от 5% от разходите за здравеопазване. По този начин ние знаем много добре, че от достъп до медицинска помощ са лишени гражданите, които са възрастни в отдалечените региони на страната.
Още повече, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател и уважаеми господин министър на финансите, за вторична профилактика в бюджета на Министерството на здравеопазването са заделени 5 млн. лв. Тези 5 млн. лв. ще бъдат заделени за вторична профилактика точно за тези възрастови групи. И колкото по-малко е профилактиката, толкова повече ще бъдат разходите след това за възрастовите групи над 60 години, след като няма пари за профилактика. Защото Министерството на здравеопазването е задължено да запълва дупките за достъп до медицинска помощ, за спешната помощ и за други дейности и тогава не остават дейности да се прави политика, каквато трябва да имаме, за да можем да имаме добри здравни индикатори на населението.
В този смисъл, с този бюджет за здравеопазване – крайно недостатъчен, с един недостиг от около 320 млн. лв., което се заяви от Министерството на здравеопазването, ние ще доведем до нарушен достъп особено на възрастните хора в отдалечените региони до здравеопазване, до влошени демографски и здравни индикатори на населението, до премахване на договорното начало, което вече е в ход, тоест не се нуждаем от договорите между касата и Лекарския съюз, до рестрикции върху възнагражденията на лекарите и останалите медицински специалисти и да останат неразплатените дългове на болниците.
Това нещо предвещава една тежка зима не само за гражданите на Република България, не само за пациентите и за лекарите, а и за правителството. Точно затова аз предлагам да се видят реалностите в очите, да се видят добре, и част от тези 13%, заделени за социални дейности, да бъдат насочени за здравни социални дейности, каквито са обективните потребности. И от превишенията на приходите, които явно се очакват през следващата година, да бъдат погледнати изискванията на министъра на здравеопазването и неговия екип, за да може наистина здравеопазването да бъде приоритет. И подходът трябва да бъде, уважаеми господин министър на финансите, финансов ресурс с условията на Европейския съюз: пари срещу реформа. Има осигурени пари, дават се съответните пари, тогава когато се извършат съответните промени в здравеопазването. Един нормален подход. Иначе с тези пари за здравеопазване ние дебалансираме бюджета, защото социалните дейности не водят до икономически ръст, докато дейностите за здравеопазване са инвестиция в бъдещето. Те са инвестиция, а не толкова разход и точно затова трябва да бъдат осигурени тези средства, колкото и малко да са възможностите на страната.
Призовавам ви да бъдем разумни, защото неразумните действия ще доведат до лоши резултати, отново повтарям, не само за населението, което е най-важното, не само за медицинските специалисти, а и за правителството, водещо такава политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към д-р Щерев? Няма.
По реда на заявките и на парламентарните групи, господин Имамов, желаете ли думата?
Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа народни представители и министри! Бюджетната и данъчната политика след 1998 г. носи белезите на икономическа и социална стабилизация на страната през втората половина на така наречения преходен период. Тези белези са икономическа устойчивост, финансова стабилност, непрекъснато намаляване на данъчната тежест.
Най-важните предпоставки, които определиха тези черти на бюджетната и данъчната политика през посочения период са две: функционирането на валутния борд и финансовите регулации и контрол от страна на Международния валутен фонд.
Фискалните приоритети се наложиха категорично и безусловно, независимо от това кой управляваше страната през този период. Така се формира фискално поведение, което може да бъде наречено консервативен или предпазлив традиционализъм в бюджетирането, за който спомена между другото и министър Орешарски.
Като непряк страничен резултат от този традиционализъм са тенденциите в развитието на два фискални показателя през последните години: непрекъснатото нарастване на бюджетния излишък и на фискалния резерв.
Бюджет 2007 остава верен на традиционализма от гледна точка на фундаменталните, фискални приоритети на стабилизиращата се държава в преход, но също така прави макар и не толкова значителни опити за излизане от коловоза на прекалената предпазливост при планирането на публичните приходи и разходи.
Опасенията, страхът от финансова и икономическа дестабилизация винаги са принуждавали управляващите през последните години да бъдат предпазливи при планирането и разпределянето на публичните разходи. Поради тези опасения отговорните фактори, които се занимават с фискална политика, съзнателно следваха и прилагаха консервативния принцип в бюджетирането, а именно нещата да се променят така, че да си останат същите.
Бюджет 2007 съдържа някои безспорно нови елементи, които са наложени преди всичко от очакваното присъединяване на България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Бюджет 2007 е в по-голяма степен координиран и съгласуван както на политическо равнище, така и между различните ведомства и министерства. В резултат на тази висока степен на съгласуваност и координираност Бюджет 2007 може да се определи като либерално-социален и напълно съответстващ на политико-идеологическата конфигурация на управляващата коалиция. В него са заложени възможните на този етап либерални принципи на икономическата свобода и социалните принципи на икономическата справедливост.
За разлика от други години, отделните министерства и ведомства проявяват по-голям фискален реализъм в исканията си за повече публични средства. В бюджета е отразен в необходимата степен процесът на присъединяване на страната към Европейския съюз от гледна точка на бюджетния процес. Ние и досега ползваме европейски пари чрез така наречените предприсъединителни фондове, но Бюджет 2007 за първи път обаче изгражда мост между националната и европейската финансова система. Нещо повече, в него са отразени не само преките финансови потоци за и от Европейския съюз, но и привидно незабележимите бюджетни промени, произтичащи от значителната по обем задължителна законодателна хармонизация, която беше извършена през последните години от парламента.
В Бюджет 2007 България прави първите си стъпки извън зоната на активния финансов контрол и финансова регулация от страна на Международния валутен фонд. От следващата година ние в по-голяма степен сме свободни сами да определяме фискалната си политика. Планираният излишък от 0,8% и очакваният от фонда излишък от 2% имат в по-голяма степен препоръчителен характер. Въпреки това не бива да се отнасяме с пренебрежение към предупреждението на фонда , че приходите в проектобюджета са надценени с близо 400 млн. лв. и че проявяваме фискален оптимизъм особено по отношение на приходите от косвени данъци.
Противно на някои други становища, за съжаление не само от опозицията, може да се каже, че с Бюджет 2007 е направена още една значителна стъпка в посока на финансовата децентрализация на общините. Правилата, на които се основават бюджетните взаимоотношения с общините, са ясно определени, прозрачно и конкретно разписани в бюджета. По този въпрос господин Паскалев говори достатъчно подробно.
Консервативният, прекалено предпазливият традиционализъм в бюджета намира израз в няколко неприемливи тенденции, които трябва да бъдат коригирани през следващите години.
На първо място, много често се критикува обстоятелството, че е голям относителният дял на разходите от брутния вътрешен продукт, който се разпределя чрез бюджета от държавата. Определено може да се каже, че проблемът не е в това дали този дял е 40 или 41%. Известно е, че публичните разходи също генерират икономически растеж, стига те да се използват както трябва. Големият наследен проблем, който потвърждава негативното влияние на традиционното бюджетиране, е ниската ефективност на публичните разходи и сравнително лошото качество на публичните услуги. Това се дължи преди всичко на липсата на системен и резултатен контрол и отчетност на тези разходи. Няма пряка обвързаност между планирането на тези разходи и анализа на тяхното използване. Продължава чисто формалната практика да се приемат отчети за изпълнението на бюджета със закъснение и тези отчети нямат нищо общо с планирането на бъдещите бюджетни приходи и разходи на държавата.
Професионалната и последователна работа на Сметната палата, отчетността и контролът на публичните разходи не са достатъчни за решаването на тези изключително важни проблеми. Необходими са допълнителни мерки и те трябва да бъдат взети на парламентарно равнище.
На второ място, ниската ефективност на публичните разходи се дължи до голяма степен на все още недостатъчното приложение на програмното бюджетиране, въпреки че с Бюджет 2007 се прави поредната, макар и не толкова значителна стъпка в тази посока. Програмното бюджетиране изисква радикална промяна на правилата за разпределение на публичните разходи. Този подход изисква ясно и по-категорично подреждане на приоритетите на държавата. Програмното бюджетиране не изключва политическия подход при определяне на необходимите средства за едно или друго ведомство. Този подход събира в едно политическите, икономическите и социалните аргументи при търсенето на пари от бюджета.
Въпреки консервативния традиционализъм, който преобладава като подход в проекта за Бюджет 2007 и който залага преди всичко на фундаменталните национални приоритети за икономическа стабилност и финансов просперитет, този бюджет в много по-голяма степен е рисков по отношение на приходната част в сравнение с бюджетите, които са гласувани в парламента през последните години. Това се дължи преди всичко на високата степен на неопределеност в новите финансови потоци и различията в данъчните системи от 1 януари 2007 г.
В заключение бих желал да кажа следното: трябва да сме наясно, че Европейският съюз няма предвидени фондове, от които да плаща за нашите грешки. За тези грешки ще си плащаме ние – управлявани, управляващи, целият български народ. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Имамов? Няма.
Давам думата на господин Петър Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Господин председател, първо бих искал да поставя един процедурен въпрос, като Ви моля времето за процедура да не бъде отчитано като време за изказване на парламентарната група на ОДС.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Как така да не се отчита?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да не прекъсвате оратора.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Господин председателю, след като обявихте началото на това заседание веднага след почивката, си помислих, че отсъствието на министър-председателя и министрите се дължи на обичайната нетолерантност към времето и правилата на точността, които са доста характерни за нашия политически живот изобщо. Мина повече от половин час. Виждам тук само четирима министри, които лично след това ще поздравя, че пристигнаха в Народното събрание да слушат и да защитават своя бюджет. Уважаеми господин председателю, много Ви моля да стане ясно на всички български зрители, че не министър-председателят и министрите избират народните представители, а обратно – народните представители избират министър-председателя и министрите.
Обръщам се към лидерите на мнозинството. Липсата на министър-председателя и на повечето министри тук по време на това слушане обижда не толкова нас, опозицията. Ние не подкрепихме този кабинет, когато той беше съставен. То обижда вас. Защото няма по-важна работа за един кабинет от обсъждането и защитата на бюджета, който той е предложил. Аз се чудя какво означава обсъждане на бюджета при положение, че ние няма с кого да спорим?! Това обсъждане се превръща в един безкраен монолог, в монотонност, която кара българските граждани, които и без това не са възхитени от работата на Народното събрание, да си кажат за пореден път: "Какво правят нашите народни представители?!".
Спирам до тук и започвам по същество.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): И Вие не бяхте през цялото време вътре в залата.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми присъстващи министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна своето изказване по един съвършено нетрадиционен начин за лидер на най-голямата опозиционна партия. Това също е един жест към присъстващия министър на финансите. Ще започна с добри думи за него, защото предложеният Бюджет 2007 продължава една здравословна традиция от последните 10 години, която беше въведена с въвеждането на валутния борд. В изминалите оттогава години екипът на Министерството на финансите успешно защитава бюджета от популистите – любители на големи харчове, от мераклиите за икономически растеж чрез инфлация, от привържениците на теорията за надценяване или подценяване на лева и от апологетите за здравословен бюджетен дефицит.
За да ни повярват българските граждани, на които им е дошло до гуша от крайни хвалби или крайни отрицания, преди да съм започнал да критикувам остро този бюджет, аз съм длъжен да заявя още в началото коя е добрата новина в него. Този бюджет – и това е добрата новина – гарантира макроикономическата стабилност на България. Това е много важно за инвеститорския интерес към страната ни. Корпоративният данък падна на 10%. Беше запазена ставката на ДДС в туризма на 7%, заложен е разумен ръст на капиталовите разходи от 2,2 млрд. лв. на 2,7 млрд. лв.
За съжаление ще трябва да спра с похвалите за бюджета до тук и ще започна с въпросите.
Напълно неясно в доклада на Министерския съвет по бюджета остава например защо субсидиите за Министерството на икономиката и енергетиката са се увеличили 13 пъти?! Тук сигурно е намесена и АЕЦ "Белене", но министър Овчаров разпалено ни убеждаваше, че строежът на втората атомна централа няма да ощети българските данъкоплатци по никакъв начин. Къде е истината, господин министър-председателю, където и да се намирате в този момент? Този бюджет не е ли ясен знак в това отношение, че всички ние ще плащаме за любимата играчка, да не кажа игричка, на господин Овчаров?!
Драстично са увеличени средствата за Министерството на държавната политика при бедствия и аварии – 12 пъти! Заслужават ли хората, пострадали от бедствия, повече пари? Да, безусловно заслужават. Не съм сигурен обаче, че министерството заслужава тези пари, преди правителството да е поискало ясни гаранции за прозрачност и да е отхвърлило съмненията за корупция в това министерство на фона на трагедията на пострадалите български граждани.
Бюджетът предвижда 10,9% увеличение на средствата за държавното здравеопазване. Питам обаче на какъв принцип? На основа на коя приета стратегия за реформа в сектора на здравеопазването? Екипът на д-р Гайдарски – иначе авторитетен, цене?н навсякъде хирург, за съжаление разбира сякаш промените в здравеопазването като практическо одържавяване на Здравната каса и увеличаване на щата на министерството. По този повод правителството е решило да отпусне на министерството още почти 11%. За какво обаче – не е ясно. Кризата в здравеопазването е дълбока, бих казал – ужасяваща! Как ще се реформира тази сфера през 2007 г. при този бюджет, също не е ясно.
Подобно е положението в образователната система. Там министър Даниел Вълчев прави обречени опити да разбие стената от безразличие, бюрократизъм и отказ от модернизация. Образованието трябва да е приоритет за всяка държава, която иска да просперира, но това не означава подход на парче. Господин Велчев като министър на финансите пишеше проект за реформа в образованието. После – господин Николай Василев. Накрая госпожа Масларова се зае с храненето на учениците. И срещу цялата тази неразбория образованието получава от новия бюджет увеличение с 10,5 на сто. Къде точно предлагате да отидат тези допълнителни пари? Какво точно ще подобрят те? Или ще потънат както обикновено в бездънната яма на незапочналата реформа в образователната система?!
Ето, госпожа Масларова се е преборила за увеличение на средствата за социалното осигуряване и социалните грижи с 33 на сто. Всеки път, когато госпожа Масларова бъде наречена социален министър, се сещам, че тя е и министър на труда, освен министър на социалната политика. Като министър на труда обаче тя не се е проявила ни най-малко. Бюджетът, включително увеличените средства за нейното министерство, не предлага нито една мярка за реформиране на пазара на труда и за придобиването на по-голяма гъвкавост на този най-важен елемент от растежа на заетостта и доходите на хората.
Къде ще отидат, господин министър-председателю, тези допълнителни 33%? Сигурно ще помогнат на определен брой бедни хора, но за съжаление няма да намалят броя на бедните, което всъщност е работа на министерството, освен ако някой не смята, че БСП по принцип не иска бедните да намаляват. Защото ако стават по-богати, ще престанат да разчитат на държавната милостиня и няма да бъдат толкова лесно манипулируеми и контролируеми. (Шум и реплики в КБ.)
Всяко ведомство и всеки министър има основание да иска увеличение на своите бюджетни разходи. Но политиката на нито един от тях не ни убеждава, че тези пари ще отидат не просто за заплати и за закърпване на някои бюджетни дупки, а за дълбоки и смислени реформи, заради което си струва да се гласува всеки лев, определен за тяхното ведомство, че и да се пледира за увеличение.
Уважаеми госпожи и господа, ако има нещо специфично, характеризиращо точно този бюджет за 2007 г., това е отчетливата тенденция за насочване на повече средства именно в най-нереформираните сфери. Това го прави бюджет на икономическата неефективност. И никак не са прави тези, които го наричат десен бюджет. За съжаление той не е и модерен ляв бюджет. Затова отново се предвижда пак през бюджета да се преразпределят 41 на сто от брутния вътрешен продукт. Мога да се обзаложа, че това ще означава най-вероятно 42 на сто, когато дойде време да отчитаме изпълнението. Румъния, с която имаме табиета непрекъснато да се мерим, предвижда за тази година например преразпределение от 35 на сто от брутния вътрешен продукт чрез бюджета. Тридесет и пет на сто срещу 41 на сто в българския бюджет! Това означава да реформираш бюджетните разходи, както го прави правителството на Румъния. А ние тук в България продължаваме да си живеем във времето на безотчетното харчене на министерствата. Вярно, предвидени са за първи път след настоятелни искания от страна на СДС полугодишни отчети на правителството пред Народното събрание. И това е похвално. Предвидени са текущи отчети на хоризонталните министерства също на полугодие и това е похвално. Какво ще отчитат обаче те? Дали са усвоили всичките дадени им пари? Къде е проектното бюджетиране, за което се говори толкова време? Къде е връзката между отпуснати пари и постигнати резултати? Никъде в доклада за бюджета не откривам подобна връзка. Съществува ли списък от параметри на резултатите, които трябва да постигне всяко министерство, за да докаже правилното използване на бюджетната субсидия, отредена за него?
И в съвсем конкретен план този фундаментален въпрос се отнася до парите от европейските фондове, които при интелигентна правителствена политика могат да се превърнат в невероятен стимул за икономическо развитие на България. Вярно е, че това зависи от активността на общините, вярно е, че зависи от активността на бизнеса, но правителството е това, което поставя рамките, дава указания и защитава. С бездействието на правителството България е на път да се превърне в най-лошия пример за усвояване на европейски пари.
Дами и господа, на 1 януари България ще бъде член на Европейския съюз. На 2 януари ще празнуваме и на 3 януари вече ще трябва да мислим как ще използваме структурните фондове и кохезионния фонд. Ще ги използваме, ако имаме проекти, по които да работим.
И нека накрая пак да кажа: в този бюджет, слава Богу, са запазени принципите на макроикономическа стабилност и дисциплина, които са наследени и научени още от управлението на СДС. Но годината е 2007, а не 1997. Бюджетът на България в първата й година на Европейския съюз трябваше да надгражда върху тази стабилност и дисциплина, постигнати досега, за да харчи парите на българските граждани за истински нужните реформи – здравеопазване, образование, отбрана, пазар на труда, икономика, правосъдие, опазване на околната среда. Не виждам нито такава амбиция, нито компетентност, а от днешното заседание нито дори заинтересованост от страна на българското правителство. Чух само от представителите на тройната коалиция грандиозни цифри, с които искат да убедят българската публика как значително, фантастично, драстично са подобрени икономическите показатели в България. Да, част от тях са подобрени, уважаеми госпожи и господа, не можем и не бива да бъдем черногледи докрай. Но те са подобрени не заради далновидната и изключителна политика на правителството, а защото като цяло през последните 16 години се подобри икономическата среда в Източна Европа благодарение на падането на комунизма и на новата политика на отваряне на Европейския съюз, и на перспективите, които държава като България получи след тази политика на Съюза. (Реплики и възражения в КБ.)
От тази гледна точка нямаме нито едно основание да завършваме своите думи към бюджета с характерното от преди 25 години клише: и най-накрая да благодарим на нашата партия за непрестанните грижи! Ако трябва да благодарим на някого, то е на българския народ, на българските граждани за това, че участват активно в тази реформа, чиито резултати виждаме днес и със сигурност ще виждаме по-осезателно и утре дори и без управлението на тази тройна коалиция. Благодаря ви много. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплика към господин Стоянов, уважаеми колеги? Няма.
Господин министърът на здравеопазването желае думата. Заповядайте, господин Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги депутати! Това, което ме учуди у господин Петър Стоянов – един човек, когото аз безкрайно много уважавам като личност – е, че явно с данните, които му бяха предадени, защото той че не разбира от здравеопазване е ясно, някой го е подвел. Аз многократно от тази трибуна заявявам, когато се правят такива изявления, все пак да се проверяват данните. Вие казахте, че има увеличение от 11% в здравеопазването. Не са 11%, а 26%. Защото тази година Министерството на здравеопазването имаше да управлява 400 млн., за следващата година са 514 млн. Разликата е 26%.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС, от място): Тогава нямате право да се оплаквате.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Говорим за цифрите. Вие казвате, че това е нереформирана система, където ще потънат парите. Нищо подобно! За първи път – аз повтарям това вече няколко пъти – за първи път от много години насам в здравеопазната система – запомнете това добре! – няма преразход на средства. От много години насам винаги в края на всяка година трябваше да бъдат давани средства в Министерството на здравеопазването, трябваше да бъдат допълвани средствата в Националната здравноосигурителна каса. Този път и тази година нито Министерството на здравеопазването, нито Здравната каса ще поискат пари от Министерството на финансите. Това – едно.
Второ. Всички пари за първи път, пак повтарям, за първи път бяха прехвърлени от Министерството на здравеопазването в Националната здравноосигурителна каса. В Министерството на здравеопазването останаха само онези средства, които са за финансиране на програми. И тези 108 млн., които бяха дадени от тези 215 млн., които се дават за догодина, отиват точно по програми и няма да бъдат изсипани в пясъка, както някои казват. Защото в Програмата “Хемодиализа”, а вие знаете, че това са най-тежко болните хора в България, които непрекъснато са подложени през два или през три дни на хемодиализа, за да живеят, там парите не достигат драстично. И за следващата година ние влагаме там 11 млн. Къде ще потънат парите? Те просто отиват за лечение на гражданите.
Вие знаете, че всеки ден има оплаквания по вестници, по телевизията от хората, на които не достигат лекарствените средства за раково болните. За следващата година ние даваме още 30 млн., досега бяха 60 млн., сега ще станат 93 млн. И това ли е потъване? Затова ли говорите, че парите ще потънат някъде? Напротив, не достигат парите, господин Стоянов, не достигат! И аз казах, ако ние искаме да имаме здравна система, такава каквато трябва да бъде, за да се сравняваме с нашите европейски колеги, на нас ни трябват още 300 до 500 млн.
Но аз разбирам, като министър на здравеопазването и като член на този екип, че това са парите! Все пак се намериха 215 милиона, които бяха дадени на здравеопазната система. Забележете, само за две години – за 1996 и 1997 г., нарастването на парите, въпреки оскъдните средства, с които разполага цялата държава, е с близо половин милиард. Близо половин милиард! Това не са малко средства.
За съжаление обаче, в здравеопазването, което ние така непрекъснато критикуваме – и всички, и аз също съм недоволен от него, да не смятате, че съм доволен – там трябват милиарди. Ако ние искаме да имаме модерно здравеопазване – милиард! Това е положението! Но няма откъде да се дадат. Ние с господин Орешарски непрекъснато дискутираме по тези въпроси.
Това са възможностите ни и аз благодаря, че все пак се намериха тези 215 милиона, за да дадем на хората и на нашето здравеопазване. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на народния представител Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Лош знак за правителството е, че министър-председателят не е в залата, за да чуе критиките към бюджета и да вземе отношение по тях.
Искам да насоча вашето внимание към един особено важен сегмент на управлението на страната, а това е развитието на националната инфраструктура. Общата характеристика на този раздел в Бюджет 2007 е липсата на средства за ускорено интегриране на българската транспортна инфраструктура с тази на Европейския съюз. Съпоставката със Закона за Бюджет 2006 показва, че по количествени показатели има намаление на финансирането на тези дейности с близо 12%. В този смисъл Бюджет 2007 не е бюджет на ускореното развитие на инфраструктурата.
В списъка за капиталови разходи през 2007 г. няма предвидено финансиране на нито един инфраструктурен проект от категорията „Национални проекти”. Екипите на ресорните министерства не показват капацитет, за да подготвят, представят и защитят инфраструктурни проекти пред европейските финансови институции. В резултат на това няма нови осигурени финансирания и заеми от Европейската инвестиционна банка за инфраструктурата ни с изключение на средства за прединвестиционно проучване, за предпроектни анализи и техническа помощ на някои отсечки, подлежащи на модернизация, жп линии. Едновременно с това ще кажа – ще бъде осъществено единствено отчуждаване на някои терени по дълго отлагания проект за интермодален терминал в София.
Едновременно с това прави впечатление продължаващото изоставане в модернизацията на жп линията Пловдив – Свиленград, в строителството на Дунав мост – 2, което още не е започнало, както и в завършването на реконструкцията на летище София и особено на пистата на летището. По този начин България няма да изпълни своите ангажименти пред Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка, които са съфинансиращи организации по тези проекти и ще продължим в Народното събрание да ратифицираме отлагане на европейското съфинансиране, както това тече в момента по отношение на Дунав мост – 2.
На базата на всичко това бих желал да кажа на министър-председателя, който, уви, отсъства, че неговата прогноза, че ще бъдат усвоени 20% от фондовете на Европейския съюз за България, ще се окаже една несбъдната мечта! Казвам го без ирония, защото потърпевши от това ще бъдат всички български граждани. Но това е реалността в тази област.
В Раздел „Енергетика” прави впечатление, че заложените показатели за повишаване на енергийната ефективност на страната са повече от скромни. Предвижда се единствено с 3% повишаване на енергоспестяването, което твърдо ще ни остави на дъното в Европейския съюз, като последна страна с най-енергоемки производства и два пъти по-неефективно използване на енергийните ресурси в сравнение със съседна Румъния, с която заедно влизаме в Европейския съюз.
Буди тревога, че посочените средства за изпълнение на програмата за насърчаване и въвеждане на енергоспестяващи и екологосъобразни технологии и възобновяеми енергийни източници са наистина нищожни в сравнение с нуждите на страната да отговори на новите все по-високи изисквания, които Европейският съюз в тази област поставя пред своите страни членки.
Накрая, в Бюджет 2007 в областта „Енергетика” не са предвидени пряко никакви средства за шумно обявения от правителството проект за строителството на АЕЦ „Белене”. Но ако отгърнем в Преходните и заключителните разпоредби и по-специално в § 19, ал. 1 и 2, ние ще видим къде всъщност е заровено това финансиране. Там максималният размер на новия държавен дълг на страната за 2007 г. е повишен до баснословните 4 милиарда лева, което реално съответства точно на ангажиментите, които България иска да поеме финансово по отношение на АЕЦ „Белене”.
По такъв начин се създава възможност за косвено трансфериране на пари от българските данъкоплатци към български и руски корпоративни играчи в областта на енергетиката, което крие опасност за политическата и икономическата евроинтеграция на страната, господин министър.
В заключение, Бюджет 2007, уви, не решава един от най-големите проблеми на българските граждани. Това е недоразвитата и продължаваща да изостава национална инфраструктура! Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Иванов? Няма.
Има думата господин Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри! Малко ми се струва, че има липса на синхрон в изказванията от дясната страна – в едно и също изказване се забелязват две противоположни тези, да речем, както е в случая, че малко пари се дават за здравеопазване, а след това се оказа, че твърде много се дават. Сега господин Иванов говори нещо, което е превърнал в своя любима тема. (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
Инфраструктурата, господин Иванов, е станала Ваша любима тема, но просто не говорите това, което трябва да кажете. Вие много добре знаете, че бюджетът има значителен ръст на инвестициите – от порядъка на около 23%, господин Иванов! От 2,2 на 2,7 млрд. лв.! Това означава, че правителството и парламентарното мнозинство обръщат изключително сериозно внимание на инфраструктурата.
Ще ви дам само един пример за тази година. Направиха се три пъти повече пътища в сравнение с предходната година. През тази година ние ще постигнем един абсолютен рекорд в историята на България за пуснати автомагистрали. Досегашният рекорд беше 56 км през 1986 г., а тази година ще пуснем над 90 км. Ако това не е приоритет на правителството и мнозинството, не знам какво да наречем приоритет?! (Реплика на народния представител Иван Иванов.) Доколкото не само и не най-вече средствата от бюджета са в тези, които ще определят нашата инвестиционна активност през следващата година, ще ви дам две цифри. Ние подписахме рамково споразумение със Световната банка за 700 млн. евро средногодишно - кредит, който можем да ползваме за развитие на инфраструктурата.
Освен това, вие много добре знаете, че транзитните пътища – предпроектът, който ние подписахме, възлиза на 380 млн. евро, които от началото на следващата година ще ползваме допълнително извън предвиденото в рамките на бюджета.
Освен това ние имаме подписано споразумение със Световната банка за развитие на общинската инфраструктура, водният сектор и изграждането на няколко язовира, включително втори и трети клас пътища за около 180 млн. евро.
Аз мисля, че това, което прави правителството по отношение на инфраструктурата като прибавим разбира се и очакванията за защита на проекти по структурните фондове и по Кохезионния фонд, ние имаме реалната възможност да направим това, което никога не е правено в България за една година. Това са абсолютни рекорди, но не е въпросът в рекордите. Въпросът е, че ние имаме ясна инвестиционна политика, приета от правителството, в която е казано какво точно ще направим – и магистрала „Тракия” ще направим, и магистрала „Марица” ще направим, и ще започнем магистрала „Струма”, и магистрала „Хемус”, и магистрала „Черно море”, и ще пожелаем успех на следващите, които ще довършат тези обекти.
Моята амбиция и амбицията на нашето министерство е да направим всичко възможно трите автомагистрали да бъдат завършени в рамките на този мандат. И ако това стане, не виждам с какви очи някой би могъл да каже, че правителството не е изпълнило амбициозна инвестиционна програма.
Така че много съжалявам за това, което чух от дясната страна. Нека да има по-голям синхрон между хората, които общо взето следите, специално и Вие, инвестиционните проекти. Те ще бъдат едни от най-добрите неща, което ще направи това правителство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Думата има господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, взимам повод от думите на господин Гагаузов да му припомня за някои условия около тази прословута магистрала „Тракия”, за която той говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все пак дискутираме бюджета, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Всички тук добре знаете, защото сме говорили тези неща – това е една криминална сделка, която ощетява България горе-долу с около 30 млрд. лв. за 35 години. Това е същността на тази сделка и не прави чест на господин Гагаузов да говори тук тия работи. Това е видно много добре от договора, с който някои депутати се запознахме – и за плащанията по недостига, и за това, че българското правителство ще трябва да построи части от магистралата, след което да я подари на тези концесионери да я експлоатират в продължение на 35 години и т.н., и за държавните гаранции, и всичко останало. Господин Гагаузов много добре знае за какво става дума.
Тук преди малко се говори за бюджета. Някои го нарекоха либерално-социален, други говориха как непрекъснато ще нараства благоденствието на българския народ от този бюджет. Аз ще ви кажа, колеги, направо: бюджетът е лош. Нещо повече, той е много лош, един от най-лошите.
Ще ви кажа защо. В него са залегнали най-ниските данъци. Да, както някои казаха преди малко, само че най-ниските данъци за бизнеса, уважаеми колеги, и най-високите за обикновените граждани. Ето това е същността на този бюджет.
Но има и друго. Тук се карахме достатъчно дълго в тази зала за ДДС-то върху лекарствата. Предложихме със Стела Банкова то да отпадне. Предложихме също да отпадне ДДС-то върху средствата за инвалиди. Нямаше чуваемост в тази зала и аз тук не виня правителството. Вината е на всички нас. Не може в половин Европа ДДС-то върху лекарствата да е между 0 и 5%, а ние да слагаме 20%, при условие че в България, както всички знаем, лекарствата са най-скъпите в Европа.
В същото време освободихме от ДДС хазарта, вноса на яхти, на кораби, на самолети и т.н. Ето това е.
Господин Гайдарски говори за здравеопазването, че министерството не е искало пари. Това е най-лошото, господин Гайдарски, че министерството не е искало пари. Ще Ви кажа две цифри: в България се полагат 282 лв. на човек за здравеопазване. В същото време в Малта, една от най-бедните страни, се полагат 1300 евро; в Холандия – 2900 евро. Ето ви фактите! При тази хронична липса на лекарства министерството трябва да се бори. При тази мизерия в болниците министерството трябва да се бори със зъби и нокти за увеличаване на тези суми. Не знам защо не го прави?!
Въпросът за акцизите. Освен предварителното увеличение на така наречения Съвет на тройната коалиция, се оказа, че акцизите ще бъдат увеличени още повече от Нова година. Това ще доведе до минимум нарастване на 10 ст. за литър гориво, уважаеми колеги. Оттам всичко това ще се прехвърли в останалите цени.
Какъв беше аргументът? Аргументът беше, че трябвали пари за армията. Уважаеми колеги, ние превърнахме армията в един наемнически корпус, който изпращаме тук и там да защитава чужди интереси. Това ви го казах, когато на закритото заседание разисквахме Доклада на Министерството на отбраната Това е истината.
В Ирак – самият Буш призна, че това е една огромна грешка. Американците мислят да се изтеглят до шест месеца.. Има такива официални заявления от Конгреса. Вместо това, ние мълчим. Досега в Ирак са отишли над 1 млрд. и 100 млн. лв. Господин Гайдарски каза, че за здравеопазването най-насъщните проблеми биха се решили с между 200 и 500 млн. лв. Ето откъде да вземем парите – незабавно да прекратим всякакви мисии в чужбина и да ги насочим към здравното осигуряване, към здравеопазването, към пенсиите. Защото пенсиите са друга болна тема, която отсъства в този бюджет.
Няма да говоря за мисията в Афганистан. Аз го казах на онова заседание и пак ще го кажа – в момента в Афганистан се произвеждат 6100 тона суров опиум, докато при талибаните това производство беше 185 тона. Ние се превърнахме в съучастници на наркобароните. Това ли правим в Афганистан?
В бюджета има един интересен факт, ще ви го кажа направо – относно Комисията за установяване на имущество, придобито по престъпен начин, комисията на господин Кушлев. Когато бяхме в Комисията за борба с корупцията, аз попитах господин Кушлев три неща:
1. Колко приходи е осигурила тази комисия на българската държава?
2. Колко пари е изразходвала?
3. Как и въз основа на какво той е имал наглостта да си фиксира заплата от 7000 лв.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все пак по бюджета, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е пряко свързано с бюджета, моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така е, но е отделна тема.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Кушлев ми отговори, че приходите за държавата от тази комисия са нула, а разходите 5,5 млн. лв. В бюджета е залегнало тази сума да се увеличи на 7,8 млн. лв. Извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, привършвайте, тъй като времето на независимите депутати наистина е ограничено.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, нека да престанем да харчим пари за тези държавни хранилки на някои членове на някакви си царски клубове и т.н. и да канализираме тези пари към българското здравеопазване и към българските пенсионери.
Аз предлагам да закрием тази комисия, защото тя не е свършила работа за пет пари. Вместо това господин Кушлев си е назначил цялото село или половината село със заплати от 1400 лв., които всички ние плащаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата пожела министърът на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз участвам може би в осми или девети, или десети дебат по бюджета на Република България и трябва да ви кажа, че на по-безинтересен, неаргументиран и безидеен дебат от страна на опозицията не съм присъствал досега. Именно поради тази причина си позволих едно малко по-голямо отсъствие от залата, но съм изпуснал най-интересната част, в която един бивш президент на България си е позволил от трибуната да произнася директни лъжи.
Аз разбирам, че може би на господин Стоянов му е трудно да чете справки, да чете документи, но може би можеше да си направи труда и да погледне един от столичните вестници днес, където много ясно са написани разходите на всички министерства и са съпоставени с разходите, които са имали през миналата година. Ако си беше направил този труд, той щеше да види, че разходите на Министерството на икономиката и енергетиката по тази таблица тук не само не са увеличени, ами са намалени от 133 милиона на 103 млн. 700 хил. лв., а не да говори тук, че са увеличени тринадесет пъти и да приказва небивалици, че видите ли от тези средства щял да бъде финансиран проектът “Белене”. Извинявайте, но такава некомпетентност и такова безотговорно приказване не подобава на една политическа сила, която съвсем доскоро управляваше България.
Разбирам, че е трудно да се намерят аргументи срещу една успешна икономическа политика. Успешна, защото има няколко неща, които се случват в България за пръв път за всичките години на прехода. За пръв път икономическият растеж в България е над 6% и той ще продължи да бъде над 6% и през следващата година. За пръв път през тази година, за 9-те месеца на годината инвестициите в България са 2 млрд. 845 милиона. До края на годината най-вероятно те ще надминат 3 милиарда и нещо и със сигурност почти ще стигнат инвестициите, които са направени в България за четирите години на управлението на Съюза на демократичните сили на Иван Костов. Това са фактите.
За пръв път през тази година ръстът на износа изпреварва ръста на вноса. Това е тенденция, която се утвърждава. За 9-те месеца това изпреварване е вече повече от 4%.
За пръв път през тази година расте индустрията на България. Тя расте с почти 9%. За пръв път с ускорени темпове расте частният бизнес. Това е най-важното. Това е ключовото, което може би си струва да запомним от икономическата политика на правителството – стимулирането на развитието на бизнеса в България.
Правителството направи първата крачка миналата година, намалявайки осигурителната тежест с 6%. Бизнесът отговори, тоест на практика новият договор на бизнеса и на правителството е факт. Сега правителството прави следващата стъпка с намаляването на корпоративния данък с още 5%. България се превръща в страната с най-нисък корпоративен данък, който е гаранция за увеличаващ се поток на чуждестранни инвестиции, който пък от своя страна е гаранция за икономическото развитие и оттук за възможност за решаване на социалните проблеми.
С голям интерес слушах тук тирадите, че видите ли бюджетът бил десен. Извинявайте, може ли да бъде десен един бюджет, при който за първите девет месеца заплатите в страната са увеличени с 11% и който гарантира за следващата година увеличение на заплатите в бюджетния сектор с още 10%? Може ли да бъде десен такъв бюджет? Може ли да бъде десен бюджет, при който безработицата в страната е спаднала под 8,5%? Може ли да бъде десен бюджет, който увеличава отпуските за майчинство от 135 на 315 дни? Това ли са характеристиките на десен бюджет?
Аз отново повтарям, разбирам, че е трудно в една такава ситуация, когато и икономиката се развива успешно, и вече се решават социалните проблеми на хората, да, не в пълен размер, да, не всичко така бързо, както искаме, но те се решават, когато страната ни очевидно се движи в правилната посока, когато след месец и половина ще станем членове на Европейския съюз, да се намерят солидни аргументи и да се атакува правителството. Разбирам, че е трудно, но нека поне не си служим с директни лъжи. Готови сме да чуем всеки разумен аргумент, готови сме да чуем всеки разумен факт, всяко разумно предложение. Много ясно трябва да бъде казано и тук, както сме го казвали и друг път, правителството е отворено, правителството е готово да изпълни всяко разумно предложение, което идва даже от опозицията, но нека да бъде разумно, нека да се откажем от тази демагогия и това безотговорно говорене, което слушаме в тази зала. Все пак ставаме членове на Европейския съюз и самото ни членство иска малко по-друг тип поведение, малко по-голяма отговорност към това, което правим.
Казвайки това, искам да повторя, че и правителството, и министрите сме готови да чуем гласа на опозицията, ако той е разумен и отговорен, но нямаме право и няма да допуснем груби спекулации, лъжи и безотговорно приказване, които са в ущърб на националните интереси на страната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на господин Петър Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Доста съм облекчен след изказванията на колегите депутати преди мен и най-вече от изказването на колегата Минчо Христов. Предполагам, че във вас витае едно подозрение, че аз ще гласувам положително за този бюджет и мога да го заявя категорично: да, ще гласувам. Не мога да говоря толкова емоционално и красиво като господин Христов например или като колегите, не мога да бъда и така всеяден като Минчо Христов да тръгна от Ирак, да мина през лекарствата, да стигна до бизнеса и до бюджета, но бих искал с няколко думи, тъй като знаете, че влязох в този парламент и като представител на част от българския бизнес и поддържам великолепни отношения с всички работодателски организации, да се спра на една тема от малко по-друг аспект.
Какъв е балансът тази година и какъв ще бъде следващата година между труда и капитала? Определено мога да ви заявя, че в момента в България има една добра бизнес среда, една добра икономическа среда, а може би най-добрата е данъчната среда. Определено мога да ви заявя, че не споделям революционните идеи на многоуважаемия господин Павел Шопов, че ние се нуждаем от революционни промени. Не, ние в момента нямаме нужда от революционни промени. Ние имаме по-скоро нужда, това е мое мнение, от един такъв бюджет, консервативен бюджет. Резки движения сега не ни трябват. Ние от 1 януари влизаме в съвсем нова пазарна среда.
Искам да кажа няколко думи по приходната и разходната част на бюджета.
Първо, не виждайте, господин Шопов и колеги, дългата ръка на Международния валутен фонд в правенето на този бюджет. Нещо повече, вие вече чухте, че последната оценка за този бюджет не е от най-ласкавите на Международния валутен фонд. Той не споделя нашия оптимизъм по приходната част на бюджета. Той твърди, че тя е надценена с около 400 млн. лв. Това не е любимият бюджет на Международния валутен фонд.
Второ, ще се спра само на два данъка, които вече се коментираха сериозно. Единият е корпоративният данък, данък печалба, който беше свален от 15% на 10%. Трябва да ви кажа, че решението специално в Коалиция за България да вземем това решение не беше никак леко. Още повече, че аз имах възможност по тази тема да говоря дали данъкът щеше да се свали от 15 на 10 или да остане 12%, каквото предложение имаше от министър Орешарски, за българския бизнес това не е най-важното. Двата процента не са фатални, а по-скоро тези 2%, за да спаднат на 10, имаха изключително знаково движение. Като човек, който съм се занимавал цял живот с реален бизнес и не обичам хора, които не са преместили една тухла в живота си, да говорят от името на бизнеса, мога да ви кажа, че, първо, тези 10% изсветляват икономиката. Казвам ви го от личен опит. Второ, те обезсмислят офшорните компании. Няма смисъл да се крие данък печалба. Да, в Кипър е също 10%, но има администриране, което е в рамките вече на около процент – процент и половина.
Трето, това е един добър знак към чуждестранните компании за инвестиции в България. Не виждам нищо лошо да постигнем една данъчна среда, а ние сме на този път, в която през следващите няколко години няколко хиляди компании ще си оставят печалбата тук. Винаги печалбата отива там, където е по-изгодно. Между другото подобен бум направиха Съединените американски щати преди осем години, по този път тръгнаха Унгария, Естония, Холандия, Швейцария и други държави. Не виждам нищо срамно в това тези печалби да останат в България.
Няколко думи също и по икономическото развитие на страната. Самите ние, по-скоро аз, бях приятно изненадан, че второ полугодие достигнахме вече 6,6% икономически растеж. Веднага започнаха дебати колко е вредно да няма прегряване на икономиката, а от другата страна дебати, колко е вредно да не постигнем 10-те процента на Естония. Мисля, че не бива да драматизираме нещата. В момента имаме една добра данъчна среда, която е доста по-различна от икономическата и най-вече от бизнес средата, но е добра. Аз съм абсолютно сигурен и споделям мнението на Йордан Цонев – началника ми в Комисията по икономическа политика, че ако така продължаваме, спокойно ще имаме един ръст в рамките на 7% в следващите няколко години, ако, повтарям, не правим резки движения. Бизнесът не обича резките движения.
Искам да ви кажа също няколко думи по данък печалба. Вчера си направих труда да взема данните от НАП и НОИ какви са последните резултати от събираемостта към 1 ноември т.г. Трябва да ви кажа, че 1 милиард печалба вече го минахме – това първо; второ, ръстът на данък печалба към момента е 30% спрямо същия период на миналата година, което няма никакво друго обяснение освен изсветляване на икономиката при ръст 6,1-6,2.
Още по-интересни са данните за свалянето на 6-те процента осигурителни вноски, които направихме миналата година, което също не беше никак леко решение на нашата парламентарна група. И тъй като в момента имаме един обтекаем текст за трите процента, които ако до 1 юли паднат, лично аз съм оптимист, приемам този текст, но ви гарантирам, че ще имаме възможност към 1 юли отново да поговорим за тези 3%. Кое ми дава оптимизъм? Миналата година говорихме, че 6-те процента ще нанесат загуба на НОИ от 630 млн. лв. Резултатите към 1 ноември са минус 104 млн. лв. Това означава, че колкото и да корим българския бизнес, той е превъртял тези 530 млн. лв. през заплати и те отново са се върнали в НОИ. Нещо повече – сега с колегата Христосков коментирахме – само 2,5% имаме нови работни места. Тоест, това превъртане на пари е отново изсветляване на икономиката, а не се дължи на нови работни места.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Подготовка за Европейския съюз.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Точно така.
Искам да споделя нещо, което никой тук не каза. Истината е, че за първа година достигнахме договаряне между браншовите съюзи в тристранката и правителството за над 14,5 ръст на минималните прагове, което по груби изчисления ще донесе допълнително пари в НОИ между 140 и 180 млн. лв. Много странен е и резултатът от ръста на данък дивидент – към 1 ноември имаме 61% ръст. Като човек от реалния бизнес отново ви го казвам: това е отново чисто изсветляване на икономиката.
Няма да се спирам на инвестициите, за които говори министър Овчаров. Те, естествено, водят и до тежкото състояние с дефицита по текущата сметка. Те са свързани. Но тези инвестиции показват, че ще дойде моментът, в който този дефицит ще започне да намалява.
И още нещо, свързано с чуждестранните инвеститори. Да, този дефицит до голяма степен се дължи на инвестициите, но и чуждестранните инвестиции са нашият шанс. Моля, колеги отляво, отдясно и най-вече някои мои приятели от “Атака” и от независимите депутати – нека да не плашим чуждестранния инвеститор с революция. Просто ви моля. Чуждестранният инвеститор е като едно птиче. Кацне ли и избяга ли, след това няма връщане.
Няколко думи, за да приключа с темата бизнес, кои са проблемите на българския бизнес в момента. Те не са нови и аз няма да ги коментирам. Има ги в октомврийския доклад на Европейската комисия – проблемите с корупцията, престъпността, правосъдната система, допълвам и инфраструктура, и др.
По темата труд. Какви социални ангажименти поехме и без много да шумим, те влизат в бюджета за следващата година? Вече говорих за минималните прагове. Второ, минималната работна заплата виждате, че в рамките на две години… Тази година беше 160 лв., а за следващата година ще бъдат 180 лв. Това касае около 250 хил. човека, от които 50 хиляди са на бюджетна издръжка. Минималният необлагаем минимум – знаете, че започнахме със 130 лв., беше 180 хиляди, а сега е 200 млн. лв. Това са допълнителни около 140 млн. лв., които остават в населението. Не беше лесно работодателите да преглътнат молбата и предложението на синдикатите за замразяване на съотношението 65:35. Все пак това беше договорено преди доста години. Те се съгласиха с това.
Няма да се връщам към сагата “ваучери” – този дългогодишен колумбийски сериал, който тази година най-накрая приключи. Няма да коментирам и намаляването на алтернативния данък за социалните разходи, който в края на краищата отново налива вода в мелницата на труда и на синдикатите.
Цитирам отново Йордан Христосков, понеже ми е приятел и комшия: много бързо забравихме, че, каквото и да говорим за пенсии, 2000-та година раздавахме 120 млн. лв. пенсии месечно, тази година раздаваме 350 млн. лв. месечно при по-малко пенсионери.
Какви са рисковете за Бюджет 2007? Те са абсолютно реални. На мен също не ми харесва да има блокирани милиарди в един фискален резерв, но, пак ви казвам, понеже знам как се плаща ДДС-то и какво чудо е, по новата технология на събираемост на ДДС в общия обединен европейски пазар, трябва да бъдем готови не на тези 500 милиона, които ги има в доклада на министър Орешарски, а минимум на двойно повече, които няма да влязат в бюджета. По този път мина Полша, по този път минаха и останалите десет страни.
И последно, няма да говоря за нереформираните системи. Тази тема не ми е достатъчно позната и не искам да я коментирам.
Последно искам само да цитирам един мой колега от тази част на залата, който след като приехме новите корпоративни данъци и новите ставки и след като се запозна и със социалните ни намерения за следващата година в бюджета, каза следното: вие направихте за две години това, което ние бяхме записали да направим за четири. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Кънев? Няма.
Давам думата на госпожа Лидия Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Уважаеми госпожо и господа министри, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! “Бюджет 2007 – едно европейско начало” – добро мото за първата европейска година на България.
Основният въпрос обаче е дали този бюджет може да се превърне в достатъчно мощен двигател за стартиране на необходимите вътрешни промени, които да направят България истинска европейска държава.
Първи януари 2007 г. е не само сакралната дата на влизане в Европейския съюз. Все по-ясно става, че страната ни се отваря както за европейската, така и за световната икономика. България се утвърждава като атрактивно място за бизнес и се очаква да привлича не само европейски, но американски и азиатски икономически интереси. Това обаче означава и нови конкуренти за българските производители. И така едно от главните предизвикателства пред българската икономика – нейната конкурентоспособност, отново е № 1 в дневния ред на икономическата политика на България. Какво направихме и какво още трябва да направим? Както вече многократно се каза – 10% данък печалба – една сериозна заявка за лидерска позиция в борбата за привличане на инвестиции. Съотношението разход за работна заплата и нетен доход. Категорично е необходимо решение в полза на увеличаване на нетния доход. Добра стъпка беше намаляването на осигурителните вноски с 6%. Предвиденото с бюджета увеличение на необлагаемия минимум, развитието на семейното подоходно облагане, новото намаление на осигурителните вноски с поне 3% - това са все стъпки в правилна посока.
Връзката между равнището на доходите и покупателната способност е тема, която най-много вълнува българите: какво могат да купят с парите, които получават?
Едно от нещата в дългия списък от чудеса, които българите смятат, че европейският Дядо Коледа им е приготвил, е очакването за сериозно увеличение на доходите. Какво обаче пречи на чудото да стане реалност? Най-простият отговор е производителността. А производителността е пряка зависимост от новите инвестиции, технологиите и иновациите. И ето че пак стигаме до въпроса правим ли достатъчно производителността, респективно доходите да се увеличат? Или по друг начин казано, как чрез бюджета да растат заплатите на обикновените хора, а не само на заетите в бюджетната сфера?
Едно от важните неща, които бюджетът може да направи, е да стимулира инвестициите. Когато през 2004 г. приемахме Закона за насърчаване на инвестициите, имаше сериозен скептицизъм по отношение на възможността в България да дойдат инвеститори, които да вложат между 50 и 100 млн. лв. Много скоро обаче беше връчен първият сертификат за инвеститор първи клас. През 2005 г. техният брой стана 10, а за 2006 г. засега са 12. Или общата стойност на инвестициите само от този клас е 6 млрд. лв. и нови 13 хил. 500 работни места. Това показва, че стимулите, предвидени в закона, действат и че това е правилно замислена и провеждана политика.
Законът предвижда подкрепа за изграждане на инфраструктура. Общата сума, на която възлизат заявените искания за подкрепа на инвеститори за 2007 г., е от порядъка на 50 млн. лв. Много често обаче на инвеститорите се казва, че за съответната година няма достатъчно предвидени бюджетни средства. Такъв може би ще бъде и отговорът през 2007 г., тъй като са предвидени само 15 млн. за тази цел. Важно е да се разбере, че политиката за увеличаване на доходите категорично минава през последователна политика за насърчаване и подкрепа на инвестициите и създаване на доверие към институциите. Затова, четейки § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, където пише, че средствата за структурни реформи по чл. 1, ал. 2, т. 4.1., където са предвидени средства за подкрепа на инвестициите, се разходват по ред, определен от Министерския съвет, си мисля, че този ред и размер категорично трябва да бъдат съобразени с ясните приоритети на България като част от Европейския съюз, а именно конкурентоспособна икономика и увеличаване на доходите.
Отново бих искала да се върна на мотото: „Едно европейско начало”. Мисля, че по-добре би било да се каже „Едно добро европейско начало”, защото на нас ни е необходимо наистина добро начало, особено що се отнася до усвояване на европейските пари.
В доклада е посочено, че максималното усвояване за 2007 г. е 514,5 млн. евро от структурните фондове и 244 млн. евро за развитие на селските райони. Две хиляди и седма година ще бъде добро европейско начало, ако направим всичко възможно за постигане на максимално усвояване, защото това са пари за развитие на конкурентоспособността и човешкия капитал, за увеличаване на заетостта и доходите и за социална интеграция.
Милиард и половина лева не е сума за пренебрегване и само от нас зависи дали тези пари ще влязат в България, защото предвидената вноска в Европейския съюз от 634 млн. лв. със сигурност ще излезе.
Много е говорено за изграждане на капацитет, но днес, когато разпределяме парите на българите, трябва да стане ясно кой какви отговорности поема за своевременното откриване на процедурите, за приемане на проектите, за разглеждането, оценяването и одобряването им и за колко пари до края на 2007 г. ще се проведат обществените поръчки и ще се сключат договори за изпълнение. Защото „усвояване” означава сключване на договори за 1,5 млрд. лв. до края на 2007 г. Съгласно европейските регламенти изпълнението ще продължи още две години. Необходима е сериозна подготовка на органите, които планират и одобряват проектите, от една страна, и от друга на тези, които трябва да подготвят и представят проектите. Това са всички български общини, представители на малки и средни предприятия, земеделски производители и неправителствени организации.
Грижата за тяхната подготовка е грижа на правителството. Отговорността – също. НДСВ неведнъж е поставяло въпроса за осигуряване на средства за реализиране на тази подготовка и за развитие на механизмите за контрол. В бюджета трябва ясно да се посочи размерът на средствата за тази цел.
Смятам, че Бюджет 2007 трябва да съдържа гаранции за добра подготовка за усвояването и за добър контрол на европейските пари. Защото всеки български гражданин има нужда от тях, а за България е изключително важно как тези пари я променят и й дават очаквания европейски облик. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. (Ръкопляскания в НДСВ.)
Думата има господин Хасан Адемов. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Днес тук по повод на Бюджет 2007 повече от всичко говорим за политики. Казвам неслучайно „политики”, а не „политика”, защото този Законопроект е сбор от политици – стари, изпробвани и доказани, и нови – прохождащи, с все още неустановени практики и ефекти.
За мен този бюджет е пресечна точка на два пътя – този, който извървяхме заедно в годините на прехода, и пътя на нашата предстояща европейска битност.
И както всеки път и този, по който тръгваме, има своята първа крачка. Каква ще бъде тя – голяма, малка или друга, ще проличи от изпълнението на Бюджет 2007.
Уважаеми госпожи и господа, ако нещо със сигурност може да бъде изговорено като ново за този бюджет, то е, че той задава параметрите не на някаква социална политика, а на ефективна социална политика. Мисля, че днес трябва да се отговори на въпроса: какъв социален модел стои зад скучните на пръв поглед числа? Някои колеги вече казаха, че този бюджет е социалнолиберален, с доминиране на либералния подход. Моето допълнение към това определение е, че този бюджет е на социалната отговорност и социалната перспектива.
И друг път съм казвал, че социалната политика е сферата, заредена с най-много рискове , с много очаквания от хората към държавата и управляващите, с много непопулярни решения и с много наследена инерциалност във всичките й части. Това е наследство, с което не можем да не се съобразим.
Знаем, че не е лек пътят от изповедалнята на социалните илюзии към реализма на ефективната социална политика, защото сме го извървяли заедно. И въпреки всичко все пак успяхме да намерим балансът на интересите на всички страни, съхранихме много от чертите на българския социален модел и успяхме да докажем пред Европейския съюз нашата готовност да работим за социалните права и отговорности на българските граждани, все още финансово несъизмерими с тези на европейски граждани, но с възможности за промяна и преносимост.
С този бюджет правим още нещо: правим избор на посока за развитие. Ето защо ми е трудно да кажа, че политиката, която ще водим, ще бъде просто лява, центристка или просто дясна. Това би означавало да забравим за ролята на социалната политика като инструмент за обществена промяна, а всъщност това е най-важното. Защото първата и основна задача на всяка ефективна социална политика е да отговаря на обществените потребности и да решава конкретни обществени проблеми.
В този контекст трябва да се каже, че в бюджета общо от всички публични разходи 33% се заделят за социалната сфера – с 540 млн. лв. повече от 2006 г. Заради тези числа в началото споменах, че в бюджета върви нишката на социалната солидарност.
Този бюджет прави опит да се преодолеят няколко социални деформации и унаследени социални схващания. Социална деформация е например да се дават милиони левове на данъкоплатците за осъществяване на политика за социално подпомагане за тези, които уж не могат да се справят сами, а техните деца да не ходят на училище и така да се формират поколения от неграмотни, неконкурентни и немотивирани за достойна житейска реализация хора. Затова аз не съм обезпокоен, че общите разходи за социални помощи и обезщетения са намалени. Не намирам това за дефицит на социална чувствителност. Не се стряскам от заглавия от рода на “9 хил. семейства лишени от социални помощи”. Колко солидарно и справедливо е да се заделят милиони, за да се поддържат професиите “вечно безработен” или “вечно социално слаб”?! Крайно време е да направим усилията, с които да излезем от този управленски капан, в който липсва и социална солидарност, и социална перспектива.
Ето защо всички ние трябва да оценим по достойнство битките със социалните деформации, да подкрепим опитите за минимизиране и оптимизиране на социалното подпомагане до границите на санитарния минимум, да схванем, че визитката, на която пише “бедност”, не е най-добрият ход към Европейския съюз, да проумеем, че Лисабонските препоръки за нас трябва най-вече да означават образование, квалифицираност и конкурентоспособност. Това трябва да бъдат новите елементи в социалната ни политика, които трябва да станат водещ приоритет за всички.
Затова съм удовлетворен, че разходите за активни мерки на пазара на труда са 190 млн., като 32 хил. заети и безработни лица ще бъдат квалифицирани и преквалифицирани. Затова ще подкрепя усилията минималната работна заплата да стане 180 лв., а необлагаемият минимум – 200 лв., защото икономиката на знанието, която ще бъде новата европейска политика, трябва и може да се прави от грамотни, образовани, квалифицирани и добре платени български граждани. Ако това не се случи, ще продължаваме да правим социални политики за маргинализирани и отчаяни социални групи и нещо повече: ако не се справим с този социален абсурд, колкото и финансови ресурси да задели държавата, тези групи ще стават все по-големи.
Тук е мястото да се отбележи, че освен тези ефекти бюджетът според мен търси и още един – този на ефективния контрол. В перспектива на българските политици и финансисти ще им се налага да работят с конкурентен на вътрешния инструментариум за усвояване на финансови ресурси, идващи от европейските данъкоплатци. Тази новост ще бъде истинско предизвикателство. Затова аз свързвам контрола с неговото социално измерение, тъй като без него парите и на българските, и на европейските данъкоплатци няма да изиграят ролята на инвеститор преди всичко в социалната сфера и особено в областта на развитието на човешките ресурси.
И още нещо, без ефективен, измерим и надежден контрол целенасоченото развитие на човешките ресурси като инвестиция от гледна точка на нейния принос в устойчивото икономическо развитие на националната ни икономика ще се развие много трудно.
Знам, че трябва да се говори за политиката по доходите, за осъвременяването на пенсиите, за увеличението на заплатите, за това кога ще стигнем европейските граждани по доходи. Едва ли този бюджет ще даде най-оптимистичните отговори. Едва ли, и все пак – трябва да бъдат подкрепени усилията те да се увеличават с оптимални и адекватни на икономическото развитие проценти. А че още няколко години ще имаме догонваща подоходна политика е ясно и за тези, за които четенето на Бюджет 2007 е трудно занимание. Тази истина трябва да я кажем днес, за да не умножаваме ненужно броя на евроскептиците.
Уважаеми госпожи и господа, преди да завърша, ми позволете да направя един по-различен прочит и оценка на този бюджет. Мисля, че успях да ви убедя защо той е по-различен, достатъчно предпазлив, но възможен и изпълним. Освен това той е израз на едно по-високо ниво на партньорска и управленска съгласуваност. Вярвам, че ще се съгласите с мен, че с този бюджет управляващите показваме нова степен на зрелост в коалиционните ни взаимоотношения и едно високо ниво на коалиционна култура. А когато и социалната политика се превръща в реалистичен политически продукт, повече доказателства за това ще има ли перспектива този бюджет не са необходими.
Уважаеми госпожи и господа! Само и единствено този бюджет едва ли ще ни накара да запеем “Одата на радостта”, да почувстваме цялата хармония и изящество на химна на Европейския съюз. И все пак, с Бюджет 2007 г. тонът е даден. Как ще започнем – вярно или не толкова вярно, е само наша отговорност! Затова ви призовавам да подкрепим бюджета и да зададем на България за новата 2007 г. верния тон! Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има народният представител Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искрено съжалявам, че ги няма и министър-председателя, и министъра на финансите. Неслучайно казвам само двамата, защото и аз, както и повечето колеги от комисията, сме солидарни с част от вижданията на министър Гайдарски.
Уважаеми колеги, когато говорим за бюджета, трябва да сме наясно, че това е финансовият израз на една политика. Но преди да говорим какво ще се случи, трябва задължително да направим преглед какво е състоянието. Състоянието, уважаеми колеги, е следното. Както каза министър Гайдарски в своя доклад до Министерския съвет, няма друга страна с толкова нисък процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, да не говорим, че ние сме страната от Европейския съюз с най-нисък брутен вътрешен продукт. Дори Албания е с по-висок процент от нас!
При това положение нека да видим какво е състоянието на българското здравеопазване. По здравословно състояние ние наистина сме на едно от последните места. Ако през 1990 г. по ранно откриване на карцином на женските полови органи бяхме на трето място, сега вече сме на тридесето място. Това е действителното състояние! И точно с това състояние ние влизаме в Европейския съюз!
Но, забележете, има и доста особености. Не можем да разглеждаме бюджета за здравеопазване само в сравнение с държавния бюджет. Тук са само 25% от парите. Когато говорим за здравеопазване, ние не можем да не говорим за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Но, уважаеми колеги, това само на думи е бюджет на Националната здравноосигурителна каса! Той се забави не защото те не са си свършили работата, а защото чакаха параметрите от Министерството на финансите. Министерството на финансите, забележете, дава параметрите на финансовите институции, определящи политиката в здравеопазването! И резултатите са такива, каквито всички ги знаем.
Нека да видим какво е действителното състояние по отношение на другата част от системата – на изпълнителите. Ще цитирам дословно извода, който направи и проф. Гайдарски, защото както беше написано и в доклада, нямаше нито един колега, който да не се съгласи с този извод. И тази година, и догодина повишението по отношение ръста на заплатите няма да се усети в сферата на здравеопазването. Това създава напрежение. Създава по някой път и друго – създава корупция. Няма защо тук да си кривим душата.
Другият извод на проф. Гайдарски, пак казвам, че няма начин да не се съгласим с него, е каква е базата на нашите болници. Тя е стара. Не на всички, разбира се, слава Богу. В центъра на София има и добри болници. Но София не е България! Базата е стара, изоставена. Средствата, които се получават, не им покриват разходите, уважаеми колеги. Да не говорим, че нито се начисляват декапитализации, нито може да се обновява техниката. С всичко това влизаме в Европа! И който не иска да го забележи, просто си завира главата в пясъка.
Да не говорим, но има и доста стари дългове, може би вече са повече от 200 млн. лв. Те също висят.
Аз задавам въпрос към всички тук. Моите уважения, да, в някои отношения наистина се стимулира бизнесът. Но де сте чули и видели някъде частен бизнес една година да кредитира държавата?! Къде сте видели това нещо? Трябва само едно “евала” да им направим, че не ни съдят в Страсбург, за да фалират половината ни болници! Наистина, да им се обещае, че ще им се върнат тези дългове. Но парламентът бяга от тези неща, като че ли не иска да ги види.
Със 150-200 милиона се кредитира българското здравеопазване от частния бизнес. И знаете ли къде рефлектира, как се намаляват дълговете, уважаеми колеги? Дълговете се намаляват, като се намалява приемът на болни, където може, където е възможно и с намаляване на заплатите.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Вие я направихте тази система.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не, не, аз не говоря за системата, говоря какво е състоянието ни. Нека да не се връщаме, господин Миков, защото системата е на всички нас. И ще стигнем до това какво се случва в тази система – дали се подобрява, или се връща обратно.
Аз не обвинявам сегашното правителство. Това не е проблем само на сегашното правителство. Ние разглеждаме нещата такива, каквито са и как влизаме в Европа. И нека наистина да престанем да се връщаме: това беше преди две години, това беше преди осем. Защото ние наистина искаме да направим крачката напред. Това обаче е действителното състояние.
Ако разгледаме бюджета на Касата, който днес не гледаме, уважаеми колеги, господин Миков, Вие ще видите, че има отказ от фондове от здравеопазване. Има отказ от фондове от здравеопазване и преминаване отново към едва ли не бюджетиране на здравеопазването. Защото заместник-министър Райнов, който в момента по съвместителство е и председател на Управителния съвет на Касата, заявява, че виждате ли, преговорите се водят, но ние сме вече в хипотезата на чл. 22, което значи, че парламентът трябва да определя обема и цените на здравеопазването. Ето вие, уважаеми колеги, ще определяте обемите и цените на клиничните пътеки утре. Ще можете ли? Вие ли ще понесете отговорността за това? Трудно!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Все някой трябва да я понесе.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Все някой – да, но така или иначе всичко това ще рефлектира и върху нас, за съжаление. Не само като политици, а и като лекари.
От друга гледна точка, уважаеми колеги, тази система функционира. Господин Миков, тя функционира. Но тя функционира, защото има нерегламентирано доплащане, което е над 2% от брутния вътрешен продукт. Над милиард! И ако някой за това си закрива очите, уважаеми колеги, той просто не иска да види същината на процеса.
И ако наистина, забележете, ние искаме да повишим средствата за здравеопазване, без да натоварваме държавния бюджет, ами, дайте да регламентираме това, което сега става нерегламентирано. Няма европейска държава, уважаеми господин Миков, и сред най-богатите, в които да няма кофинансиране. Защото цената на услугата има своята цена. Тя има реална цена. Тази чаша има реална цена. И когато ние я плащаме, тези 6% се явяват някакви си 60 или 70% от реалната цена. Защо си затваряме очите, че хората ги плащат под масата? Ами, нека да го регламентираме. Защото само по този начин, първо, ще избягаме малко от сивата икономика.
Прав е Хасан Адемов когато казва: “Това ще реши ли всичко?” Няма да реши всичко – той е прав, но ще подобри контрола. Защото вече търсейки, плащайки на Касата, взимайки документ, самият пациент упражнява натиск върху тази система.
Крайно време е наистина да направим една реална здравна карта, която обаче наистина трябва да отговаря на европейските нужди, а не сега за периода. Знам, че това се прави и се надявам в най-скоро време това да стане. Но така или иначе едва ли можем да кажем: да вземем от това министерство, за да дадем на другото. Не. Защото наистина това, което е направено, мисля, че трудно може да се пипа. Но така или иначе аз мисля, че резервът се крие само във възможността за реално кофинансиране на системата и то в светлия сектор.
Нещо повече – и в генералната стратегия на правителството е казано, че трябва да бъдат привлечени допълнителните фондове. Ами, уважаеми колеги, знаете ли какво се получава? Допълнителни здравноосигурителни дружества в момента се карат да държат обществена поръчка. Посредникът да прави обществена поръчка? Да не говорим, че те не са допълнителни, а са заместващи. А кой ще плати два пъти за едно и също нещо? Единственият начин, за да бъдат реално регламентирани, реално имплантирани допълнителните фондове, което ще акумулира не малко средства е да се регламентира това доплащане, което, ако щете, дори може да се приспада от данъците на хората. Тогава вече ще навлязат и доброволните фондове, които ще упражняват един невероятно голям контрол. Допълнителен контрол. Той няма да е 100-процентов, господин Адемов. Не може, Вие сте прав. Но до голяма степен тези неща ще се подобрят.
Има още една реална възможност – в крайна сметка от тези 140 евро, които в момента даваме за здравеопазване, да отидем наистина на онази реална цена. Защото в момента с този милиард – милиард и 200, които се дават нерегламентирано, ние надхвърляме 6-те процента.
Това в този бюджет днес го няма и опитите да се избяга от договорното начало, искам да кажа, че ще предизвика правилния гняв и на участващите в тази система. Не че досега нещо се договаряха. От една страна имаш финансовите разчети на Касата, от другата страна имаш пакета, който се дава от министъра. И те нещо договарят. Сега, в тази договорка и тя трябва да им се вземе. Ама това са 100 000 души, работещи в системата. Тези 100 000 души са манополисти. Не го забравяйте, уважаеми колеги. Никой не може да ги замести.
Завършвайки, бих искал да кажа следното. Влизайки в Европа, ние имаме ангажименти. Тези ангажименти са по отношение както на европейските граждани да им се оказва помощ по необходимост в България, така и за нашите граждани. Но тук се получават два парадокса. Първият парадокс е, че цените на тази помощ са невероятно различни в чужбина и в България. Забележете, това обаче е преди всичко и само по отношение заплащане на труда, защото лекарствата и консумативите са еднакви. Да, ама България ще ги плаща тези по необходимост на съответните каси. От друга страна тези, които ще дойдат тук, те ще видят какво е реалното ни здравеопазване. И бъдете сигурни, че в двата случая няма да е добър знак за страната.
Затова, уважаеми колеги, ако наистина това е реалната възможност от бюджета като преразпределение, аз смятам, че е необходимо да бъдат начертани наистина в най-скоро реалните реформи, които са необходими за здравеопазването и да започнем дискусията за кофинансиране на системата, която наистина да я направим възможна. Защото в противен случай това ще става, но под масата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към д-р Китов?
Имате думата за реплика, д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители, господа министри! Искам да кажа няколко думи към уважаемия от мен доц. Китов, който междупрочем е и председател на нашата Здравна комисия.
Аз слушах внимателно доц. Китов и най-напред ще ви кажа, че Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса и Общото събрание на Националната здравноосигурителна каса са свършили своята работа в срок. Но поради упорита съпротива за творческо участие, повтарям, за творческо участие, в Националния рамков договор и преговорите в Националната здравноосигурителна каса на Българския лекарски съюз, се стигна до прецедента, който беше вчера.
На следващо място – кои правителства, доц. Китов, избраха финансиране на болничната помощ в България по клинични пътеки по фиксирани цени? Кои правителства? Защо не го кажете ясно и точно, че фиксираните цени по клинични пътеки не са рационално финансиране на болнична помощ, поради това, че болниците лекуват понякога болни, които струват в пъти повече от цената на клиничната пътека.
Аз искам да заявя категорично, че ние в Коалиция за България сме против доплащането на болничната помощ в България. Против сме затова, защото трябва да се търсят други рационални методи, доц. Китов. Ние трябва в следващия период от време да реформираме болничната система. Ние трябва да направим болничната система такава, която да отговаря на здравните изисквания на дадения регион, която да отговаря на медицинските специалисти, която да отговаря наистина на изискванията на населението. Защото не може системата да продължи без реформа на болничната помощ.
Аз искам да кажа и още няколко думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Кумчев, съжалявам.
ТОДОР КУМЧЕВ: Вие разбирате, че реформите в здравеопазването се забавиха в известна степен, но аз смятам, че не е наша вината. Ние трябва да направим законодателни инициативи, законодателни мерки, за да можем да решим тези проблеми на здравеопазването. Това е истината. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! С повечето неща, които каза доц. Китов, съм съгласен. Само искам да го коригирам, че след намесата на НДСВ може би, но решението на Общото събрание на Касата и това, което се предлага като проект за Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в крайна сметка определя годишна стойност на разходите за видовете медико-диагностични дейности, а цените и обемите се предвижда да се договарят. Това мисля, че трябва да се има предвид. Както от място господин Миков спомена, другата седмица ще можем по-продължително да се спрем на този въпрос. Реформата на здравеопазването наистина куца и тя трябва да бъде продължена – може би утре в Боровец, вдругиден – това ще бъде основна тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми доц. Великов! Не аз, а господин Райнов заяви, че наистина Управителният съвет счита, че е в хипотезата на чл. 22 от Закона за здравното осигуряване, което изисква парламентът да определя тези неща. Аз цитирам. Има го в стария текст на Закона за здравето.
По отношение на доц. Кумчев. Доцент Кумчев, първо, Управителният съвет на Касата по закон е задължен до края на октоври да внесе проектобюджета, а не онзи ден. Първо нарушение.
Второ, аз определено Ви казвам, че именно Управителният съвет прави всичко възможно, за да провали прегледите, за да влезе в хипотезата на чл. 22 от Закона за здравното осигуряване. Ето, от трибуната на Народното събрание Ви го казвам.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): От утре членството няма да е задължително.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, възможно е и това да направите.
Второ, доц. Кумчев, клиничните пътеки нямат фиксирани цени. Клиничните пътеки се използват в цял свят, но те са по-скоро критерии за качество. Вие от доста време разработвате и знаете, че смолянската болница беше пилотна за диагностично свързани групи. Това не става толкова бързо и Вие го знаете много добре. Но това не е панацея.
Господин Кумчев, по третия въпрос бих искал да кажа, че Вие може да сте против доплащането, но то става и в момента. Веднъж българският гражданин си плаща осигуровките, втори път си плаща данъците, от чиито данъци се плаща на една голяма част солидарно, и трети път той си плаща в болницата. Дали това е написано със закон, дали Вие го искате или не, то става. И става в размер над 1 милиард.
Нищо чудно като направим незадължителен Лекарския съюз, след това да направим много лекарски съюзи по партиен принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Най-големият недостатък на Бюджет 2007, е че не създава условия за по-добър живот в България. България ще стане член на Европейския съюз, но доходите ще бъдат най-ниските в Общността. С тази политика на тройната коалиция няма никаква перспектива за достигане на европейските стандарти. Разходната част на бюджета продължава да бъде много неефективна, като към съществуващите проблеми през 2007 г. се добавят усвояването на европейските фондове и администратиният капацитет, който го няма.
Много показателно за проблемите в управлението е искането в Европейския парламент да има специална комисия към Европейската комисия, специален комитет, който да следи българското правителство.
В сегашната ситуация правителството имаше изключително благоприятна възможност за увеличаване на растежа, огромен фискален резерв, огромен бюджетен излишък. Приходите през 2007 г. отново са подценени.
Тази ситуация трябваше да се използва, уважаеми колеги. Трябваше да бъде използвана и трябваше да приемете предложенията на СДС: 17-процентен плосък данък за личните доходи и 6-процентно намаляване на осигурителната тежест. Такива мерки вече бяха приети в съседни на България страни. Румъния затова се развива по-бързо. Там вече имаше плосък данък и нисък данък за личните доходи. В Сърбия беше приет. Съвсем скоро – от 2007 г. се приема в Македония. Именно с такива мерки се постига висок растеж. Под 6%, уважаеми господин министър на финансите, това не е висок растеж. Висок растеж е 12% в Естония. Така че, моля ви се, думата шампиони да важи само за Веселин Топалов – шампион по шах.
Без висок растеж на икономиката не можете да решите нито икономическите проблеми, нито заплатите, нито да правите социална политика – тези неща няма да се решат като проблеми.
Въпреки намалението на корпоративния данък данъчната тежест остава висока. Догодина акицизите върху горивата не само че нарастват, но след последната среща във формата 8-5-3 стана ясно, че ще има допълнително увеличение на акцизите, за да се покрият новодоговорените разходи. Нека всеки български гражданин догодина като сипва бензин, да мисли за тройната коалиция, да мисли, че е гласувал за нея и да мисли, че повече не трябва да гласува за нея.
Освен това се увеличават и данъчните оценки на имотите, което ще увеличи такса смет, данък сгради и разходите при покупко-продажба на имоти. Има нови акцизи за бизнеса върху тока, кокса и въглищата, винетните такси нарастват, така че данъчно-осигурителната тежест, уважаеми дами и господа, нараства.
Да, корпоративният данък е голям успех, но той е просто един лъч светлина в една доста тъмна обстановка.
Един среден човек в България плаща над 50% от доходите си за данъци и осигуровки. Уважаеми дами и господа, това стимулира сивата икономика и ще има стимули за развитие на сивата икономика. Догодина инфлацията ще бъде доста над планираната от правителството, което ще изяде обявеното нарастване на заплатите и пенсиите. Очакваме над 6% инфлация в края на годината. Господин министър, ще дойде края на годината и ще говорим по този въпрос.
Твърде оскъдни са мерките за подобряване ефективността на разходите. Държавата харчи около 21 млрд. лв. и с тези средства не се осигуряват качествени публични услуги.
Единствено в образованието има някаква реформа. В здравеопазването, социалната сфера, вътрешните работи се харчат много пари с много ниска ефективност.
Тази липса на идеи и воля за подобряване на ситуацията ще задълбочи съществуващите проблеми, които все по-силно ще се усетят от българските граждани, например когато ходят на лекар. Хората плащат данъци, за да получават качествени публични услуги, но в България тези данъци не носят необходимата услуга. Хората са принудени втори път да платят – по частен път, за да получат съответната услуга.
БСП, НДСВ и ДПС не изпълниха обещанието си за намаляване числеността на администрацията с 10% като част от мерките за по-висок капацитет. Българската администрация е изключително неподготвена за работа с европейските фондове. Никаква готовност няма, а време не остана.
Нито има написани проекти, нито има указания за писане на проекти, нито има институции, които да са акредитирани за работа с европейските фондове. На практика нищо не е такова, каквото трябва да бъде.
Ще дойде 2007 г. и ще видим кое не е вярно и кое е вярно. Да не говорим, че няма ясни и прозрачни процедури кой ще получава европейските пари. Защо едни ще ги получават, други няма да ги получават? България остава една от най-централизираните страни в Европейския съюз и децентрализацията засега не става факт. Без децентрализация общините няма да имат капацитет, това казаха и други колеги, включително от управляващата коалиция, да работят с европейските фондове.
С тази политика България е обречена да остане най-бедната, колеги, в Европейския съюз. Това е истинският проблем. Проблемът е, че в момента имахте стабилност – стабилност за по-решителни реформи, но тези по-решителни реформи ги виждаме в Македония и Румъния, не ги виждаме в България. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров?
Господин Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър-председател, господа министри! Съжалявам, че господин Овчаров избяга, за да му кажа, че съм съгласен с него. Вярно е, че когато увеличаваш доходите, колкото да покриеш инфлацията, това не е дясна политика. При дясната политика доходите се увеличават 3-4 пъти повече от инфлацията. (Шум и реплики в залата.)
Господин Гагаузов също виждам, че го няма тук, за да му кажа, че една първа копка или пък едно прерязване на лента не означава, че си реформирал системата. Факт е, че догодина няма да се усвоят европейските фондове и България ще плати повече, отколкото ще получи, защото не е реформирана системата. Само че дали бюджета е ляв или десен – не, Бюджет 2007 просто и лош бюджет.
Лош бюджет е, защото слага спирачка на ускорения икономически ръст и на нарастването на доходите на гражданите. В приходната част има тежък дисбаланс – от една страна постижението за ниския корпоративен данък, който по никакъв начин не съответства на оставащото 24-процентово облагане на доходите на гражданите. Само че, за да може икономиката да се развива добре не трябва единия крак да е срязан до половината, защото колкото и да е силен другият, тя пак ще куца. Точно затова няма да имаме, уважаеми господа министри, бърз икономически растеж.
Нещо повече, по начина, по който вие действате – не стимулирате квалификацията и преквалификацията, се явява проблем, който при всички положения все повече се усеща от българския бизнес. Това се вижда и в приоритетите.
На първо място се говори за приоритети в сферите на образованието, здравеопазването, социалната сфера. Какво говорят обаче цифрите – 14% е средното увеличение спрямо 2006 г. на разходите. Ако имаме по-високо увеличение, значи е приоритет. По-ниско увеличение, значи не приоритет. Здравеопазването, образованието и социалната сфера са с два до три пъти по-ниско от средното увеличение. Къде обаче е приоритетът? В жилищно строителство, спорт и религия – четири пъти увеличения в някои от тези сфери. Ето ги къде са приоритетите, само че не може с хора, които нямат достъп до модерно образование да се прави модерна икономика.
Аз виждам тук и министър Гайдарски, който ни обяснява за парите, но не може при нереформирано здравеопазване – хората, които чакат с дни да стигнат до здравеопазването, да са мотор на икономиката. Колкото и да се наливат води в тази пустиня тя няма да стане по-плодородна.
Аз ще се спра на още един проблем в този бюджет – бюджет, който повишава активи, бюджет, който въвежда нови акцизи – акциз върху тока, акциз върху въглищата като много луксозни стоки, за сметка, видите ли, на хазарта. Хазартът е оставен. За него няма данъци. Опасно е, когато един министър на финансите се заиграва с хазарта. Много е хазартно да имаме такъв министър на финансите! Очевидно това е приоритетът на бюджета.
Оправдавате се с Европейския съюз. Заради него се качвали акцизите. Ако имаше управленско мислене, господа министри, щяхте да компенсирате това повишение с намаляване на данък добавена стойност, за което Европейският съюз няма претенции към вас, само че това не го правите. Затова, ако трябва да последвам примера за даване на етикет на този бюджет аз бих казал, че това е бюджетът на бедния българин в обединена Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика има думата господин Папаризов. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Мисля, че днешният дебат не би трябвало да дава основания за подобни изявления като тези на господин Димов. Това не е бюджета на бедния българин в Европа. Това е едно начало, както беше заявено тук от правителството, на богатия българин, на българина, който живее по европейски стандарти.
Цялата програма на правителството, увеличаването на инвестициите с 20%, възможностите да се усвоят и използват европейските фондове, които зависят от всички нас мисля, че не дават основание за подобни квалификации.
Мисля, че в този бюджет за първи път е направен опит в крайна сметка да се погледне по-дългосрочно и да се решават проблеми, които не са решавани с години. Самият факт, че наред с финансовата стабилност и наред с въпроса за устойчивото развитие се търсят решения и на проблема за социално слабите, за тези, които са в трудно положение, само може да иска нашата подкрепа.
Не е редно по този начин да квалифицираме бюджета дори и да сме в опозиция, защото в крайна сметка става дума за бюджета на всички нас. Вие не по-зле от мен знаете, че за голяма част от този бюджет пропорциите са в годините една инерционна система. Тези промени, които сега се предлагат – увеличаване на инвестиции, намаляване на текущи издръжки, търсене на възможност за повече иновации, са промени, които трябва да подкрепим и поначало са трудно осъществими, затова моля да се отнасяме с уважение към бюджета на всички нас независимо къде се намираме, от коя страна на залата – от страната на управляващите или от страната на опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Папаризов, когато говорим за финансова стабилност – тя не е от тази или от миналата година. Тя е от 10 години, така че не може да се хвали бюджета с това. Това вече, слава Богу, е факт от много време.
Разбирам, че Вие имате още комплекс от 1996 г., когато имаше не финансова стабилност, а финансова катастрофа.
Да, Вие може би сте прав – това е бюджета за богатия българин. Обаче бедният българин го няма в този бюджет. Богатият българин ще плаща 10% корпоративен данък и това е добре, само че бедният българин ще плаща до 24% личен данък и това е лошо.
Аз казвам, че има добра стъпка. Това е така, но имаше възможност с този огромен излишък за миналата година да се направи и друга добра стъпка. И икономиката наистина да тича напред, а не да бъде спряна с половината си от ресурса – ресурса на труда. Това е, в което е големият проблем. И този проблем ще се задълбочава с времето, защото по никакъв начин не се стимулира нито модернизацията на образованието, нито квалификацията и преквалификацията.
Между другото, когато говорите, че се стимулира обогатяването тоест, че това е бюджет, който предразполага към подобряване на ситуацията, ще кажа, че само бюджетния излишък тази година – 2006, отнема над 700 лв. от всяко българско семейство. Това ще се пренесе и в следващата година. За един период от 4‑годишно управление това прави половин годишна заплата. Тя ще е отнета без да е необходимо по никакъв начин това на държавата. Защо се отнемат тези пари – не е обяснено.
Защо не се правят реформи – сега говорим, миналата година говорихме същото – защо ги няма реформите. Ами, ако ние пропилеем 2006, 2007, 2008 г. и си говорим все едно и също както каза министър Гайдарски, че няма пари за здравеопазване – няма пари, защото колкото и пари да се наливат в една нереформирана система тя няма да заработи. Няма да заработи!
Същото е и с образованието. Колкото и пари да се наливат в образованието преди да се реформира, въпреки че там някакви наченки има, няма да заработи. А ние имаме този проблем чисто от икономическа гледна точка. Така го погледнете – нито необразования, нито болният човек могат да правят модерна икономика, само че излизаме срещу конкуренцията на много образованите, на много добрите системи в Западна Европа и в този глобален свят!
Аз квалифицирах този бюджет като бюджета на бедния българин, защото, първо, догодина ние ще платим на Европейския съюз повече отколкото ще усвоим. В бюджета е записано, че вноската ни е над 600 милиона, а ще усвоим под 600 млн. лв., така че ще платим повече, отколкото ще усвоим. Това от една страна.
От друга страна това е бюджет на бедния българин, защото чрез излишъка ние му прибираме пари, които са му крайно необходими без те да са необходими на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има народният представител Станислав Станилов.
След това ще дам думата на госпожа Мария Капон, а има желание и от страна на министрите да вземат отношение по някои от повдигнатите въпроси. Аз бих предложил по към края да им дадем думата, за да могат да реагират на възможно най-голям брой въпроси.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа министри!
Аз няма да се спирам върху погрешната философия на управлението на страната, което вече съм правил друг път и, разбира се, погрешната философия на този бюджет, който е следствие на тази погрешна доктрина.
Ще си позволя само да се спра на онази част от Законопроекта за Бюджет 2007, което се отнася за образованието, науката и културата с кратки сравнения.
Участвах в обсъждането на Законопроекта и в двете комисии – по образование и наука и по култура, където одобрих без особени бележки разписването на предвидените средства по пера. Тук ще отбележа, че в сравнение с миналата година ставката не е намалена, а дори леко завишена, това обаче не променя изцяло негативната оценка за размера на предвидените разходи. Тази оценка образно казано се осветява допълнително от влизането ни в Европейския съюз от 1 януари 2007 г., защото бюджета за следващата година по същество е антиевропейски бюджет, бюджет на латиноамериканска или африканска република, чиито държавно-творчески традиции не превишават 40-50 години.
Не е възможно европейска държава да предвиди в бюджета си средства за култура в размер 0,6% от брутния вътрешен продукт при минимален за страните – членки на Европейския съюз 1,9% , тоест над 300% занижение. И това в страна, където културният продукт се намира в сакралното пространство на нацията, изразен в национален традиционен празник на културата с над 100-годишна традиция.
Позорно е европейска държава да предвижда средства за образование в размер 0,4% от брутния вътрешен продукт при минимален за страните на Европейския съюз 1,6%. Тук занижението е 400%. И това в страна с хилядолетна традиция в образованието. Страна, в която, през така далечния девети век, държавният глава освобождава няколко хиляди учители от данъци.
Най-сетне стигаме до средствата за наука, чийто размер е 0,19% от брутния вътрешен продукт при среден за страните от Европейския съюз 1,99. Разликата тук е цели 1000%. Чувате ли, господа управляващи? Хиляда процента! С кои уши тогава слушате свещените от близо век и половина думи: „Напред, народността не гасне, там дето знаньето живей!”? Но изглежда именно в гасненето се крие обяснението на чудовищната глума над българите с вече десетгодишна давност.
В аргументите на бюджета, в аргументите на неговата защита, както и във всички други аргументи, с които вие управлявате страната, непрекъснато се мярка силуетът на изискванията на Европейския съюз за едно или друго. Когато искате да оправдаете безхаберието си за маргиналното битие на мнозинството от гражданите на България, веднага стигате до договореностите и затворените глави на договора. Когато обаче трябва да спазите тези договорености, си избирате онези, които са ви удобни. И в тази връзка ви напомням, че според затворените глави 17 и 18, всяка година бюджетът за образование и наука трябва да нараства с 0,15%. В Бюджет 2007 такова нарастване няма. То е много по-малко и, което е по-важно, то не се предвижда, както е фиксирано в приложната документация, и през следващите години.
Сега става ясно, че и през следващите години на заседанието на Комисията по образованието и науката председателят на Българската академия на науките ще моли с драматичен глас поне за онези средства, които са необходими, за да плати отоплението и осветлението на изследователските институти. Или пък ще напомня, че от 1996 г. насам Академията не е получавала средства за научноизследователска работа. Унижението не е за него, а за вас, защото, вместо да го чуете, в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за Бюджет 2007 вие отменяте член от Закона за висшето образование, който освобождава от мита и такси внасяните за научноизследователска работа уреди, механизми и консумативи. И пак се оправдавате с Европейския съюз, без да споменете, че има различни и големи възможности загубите да се компенсират.
Накрая искам да ви напомня, че с подобна антинародна, антинационална и в края на краищата античовешка политика всички ще стигнете до бунището на историята, където няма милост!
В дебата за данък добавена стойност върху българската книга, когато от трибуната изричах подобни аргументи в полза на ниското облагане, господин Петър Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси, това беше на 20 юли, от място ми предложи заедно да се борим за увеличение на средствата за образование и наука, примерно 2% от брутния вътрешен продукт, което било близко до европейското. Добре. Конструирането и оценяването на този бюджет е част от функциите на въпросната комисия, но в предложения Законопроект не личи да е имало каквато и да било борба.
И работата не е в това – че той и колегите му от управляващата коалиция не искат. Те просто не могат, защото именно управляващите не са в състояние да съберат душевни сили и да изгонят въпросните международни финансови разбойници от страната и да започнат да управляват цивилизовано, което значи без ментори. Защото в края на краищата народът ни е избрал да защитаваме неговите интереси, а не тези на Световната банка. Да ги изгоним, както го направиха всички държави в преход, както го направиха в Румъния още в края на 2005 г. Защото именно под диктата на техните рестрикции се чудим и сега как да закърпим тази или онази дупка, а в края на годината бюджетните излишъци приближават 2 милиарда, които отлитат да отлежават в чужди банки и обслужват чужди икономики.
Знаете много добре за какво говоря, не се подсмивайте от залата, защото един ден ще трябва да отговаряте за всичко това. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от коалиция „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Бюджет 2007 е европейски бюджет заради своята заглавна страница и заради това, че е първият бюджет след влизането на страната ни в Европейския съюз. По съдържание е европейски бюджет, защото съдържа в себе си вноската, която България ще плати в Европейския съюз. Той не се различава обаче от досегашните тенденции и не е програмен бюджет, каквито са всички европейски бюджети. И в него ясно не са изразени програмите, по които се харчат средствата на данъкоплатците.
Истина е всичко, което каза господин Кънев относно рамката, относно добрите данъци. Десетте процента корпоративен данък водят икономиката до това тя да е социалният министър в страната. И това е другата страна на бюджета, защото наистина при 10% корпоративен данък икономиката е тази, която ще се грижи за хората поне в първата година.
И днес, господин министър, ще Ви повторя това, което повторих многократно в комисията и предходната година. Във вашия проектобюджет има 2 милиарда излишък отново. Отново 2 милиарда излишък, така както го казах предходната година и ми се усмихвахте по същия начин. Защото няма нужда да се заблуждаваме. Каквото и да гласуваме обаче днес, правителството многократно може да си направи каквото си иска с този държавен бюджет. Може да прехвърля средствата, както си иска. Ако днес в Народното събрание гласуваме за инфраструктурен проект, поради политически или предизборни причини, този голям инфраструктурен проект може да е която и да е чешма в страната.
Точно програмното бюджетиране щеше да ни отърве от тази лоша практика - че се финансират министерствата на база на исторически принципи, и да започнат да се финансират конкретни проекти, които имат ясни срокове, обосновани са, приоритетни са и имат показатели за изпълнение.
Бюджет 2007 продължава политиката на издръжка на съдебната система, а не на държавна политика за съдебна реформа, независимо от всички декларации и доклади на Европейския парламент и Европейската комисия. Дори средствата за заплати в съдебната система са неправилно изчислени и не съответстват на реално заетите щатни бройки.
Бюджет 2007 продължава тенденцията за противопоставяне на общините и централните ведомства. За съжаление, един от големите губещи са българските общини, защото държавата изземва голяма част от данък общ доход, който се събира на територията им, и го разпределя както реши. Това не отговаря на предизборните обещания за финансова децентрализация и предоставяне на по-голяма самостоятелност на общините. Напротив, налице е типичната за всяко правителство от социалистически тип централизация. Държавата, в лицето на правителството и финансовия министър, решава еднолично, без написани правила, на коя община какво да отпусне.
Много са въпросите, които си задавам с Бюджет 2007. След многото цифри, които чухме в тази зала, ще отбележа само основните в тях. Как ще повишим ефективността на здравната система, защото след 1 януари 2007 г., ако България е изправена пред нови условия, то тя има няколко политики, в които трябва да покаже своята национална политика. А това са политиката на здравеопазване, политиката на образование и, разбира се, политиката на данъци, което вече направиха.
Как ще повишим ефективността и каква е здравната ни политика? Как ще оптимизираме здравната мрежа? Как ще се реши въпросът с просрочените задължения на болниците? Защо парите за здраве отиват в монополна Здравна каса? И най-вече – ще получат ли гражданите здравна услуга, достойна за това, че от 1 януари 2007 г. ще бъдат европейски граждани? Как ще се отрази строежът на АЕЦ „Белене” върху публичния дълг? Ще има ли промяна върху политиката на дълга заради това, което чухме, и какво ще ни каже министърът на финансите по този повод? Защото разходите по този проект ще са 1 млрд. 200 млн.лв. Какъв е този приоритет и откъде ще се набират средствата или може би министър Овчаров знае повече? Ще продължи ли реформата в пенсионната система, за да е стабилна? Защо са тези разходи за отбраната? Или ще трябва всички да плащаме по-високия акциз на горива?
Кога ще има истинска фискална децентрализация и прехвърляне на права и задължения към местните власти? Защото промяната в Конституцията, уважаеми колеги, не е достатъчна. Това е само първата стъпка.
Кога ще правим оценка на разходите и на тяхната ефективност? Докога приходите в бюджета ще се подценяват и ще се реализират излишъци?
На тези въпроси няма истински отговори, защото бюджетът е бюрократичен, непрозрачен и доказва липсата на желание от правителството да има прозрачност в начина на харчене на публични средства. Убедена съм в едно – че заложеният излишък за 2007 г., който е 2 млрд. лв., е най-лошата оценка за измама към обществото, за липса на желание за провеждане на истинска политика в образованието, здравеопазването и с цел увеличение на стандарта на живот на хората. Защото заложен скрит излишък доказва лошо управление. И ако вие, господа, самодоволно се усмихвате, то в страната хората се чудят дали живеят в същата България като вас. Българите са настръхнали заради честите вести за поскъпването на бензина, хляба, сиренето и какво ли още не. Това не е Европа! Бяхте длъжни да им кажете пътя, по който ще печелят повече пари. Това очакваха от този бюджет, а не в политиката на вашия кабинет, в начина на цифри и даване на документи. Това е жалко и безотговорно, господин Миков. Защото знаете, че не е достатъчно да влезем в Европейския съюз като най-бедната страна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За първа реплика – господин Гороломов.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Госпожо Капон, доколкото имам информация, Вие сте икономист. Моята реплика е в частта за общините. Не знам дали знаете механизма за съставяне на един бюджет на община и неговото прилагане. Много добре помня един период, в който това, което Вие казвате – как се разпределяха субсидиите към общините, беше факт. Само че вече не е така. Тук има достатъчно колеги, които сме работили в различни условия. Ясно е, че правилата са разписани, те са съгласувани с Националното сдружение на общините. Още повече, че сега има въведени още три показателя във формулата за изчисляване на изравнителната субсидия и допълнителните плащания към общините. Вие не чухте или не сте прочели, че за първи път средствата за четвъртокласната пътна мрежа сега са заложени в този бюджет и общините знаят как ще бъдат изразходвани. Това става в диалог с кметовете и Националното сдружение на общините.
Моля ви да не преиначавате фактите и да ги четете така, както на Вас Ви е изгодно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата госпожа Станкова.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаема госпожо Капон! Твърде много цифри витаят в тази зала и затова ще започна така: “За мен предизвикателство бе не да правя невъзможното, а да се науча да живея с възможното”. Тези думи не са мои. Те са на една личност. Възможното трябваше да започне през 2000 г. с началото на реформата в здравната система, на която аз бях свидетел. Но миналите правителства не отчетоха консерватизма на системата, недостатъчната подготовка на кадрите, липсата на структурни промени, недостатъчната подготовка за управление на финансовите ресурси, системи и механизми. Не бе демонстрирана добра политическа воля при явно налагаща се исофиенция на системата, което не оправда действието на системата, не оправдава и миналите правителства. Здравната система е функция на икономическото състояние на държавата. Тя е особен вид икономика. Три са основните стълбове за управление на системата, за състоянието и баланса на системата – доболнична, спешна и болнична помощ.
Основен принцип в управлението на една здравна система е стабилност на гръбнака на здравеопазването, а това е доболничната помощ, системата на личния лекар и доболничната специализирана помощ, пречупени през призмата на финансиране от Националната здравноосигурителна каса. Необходима е сигурност при обслужването на пациентите в доболничния сектор, гарантирайки принципа на солидарност и достъп с ясни законови рамки, икономически механизми за пряко участие на пациента с лични здравни вноски, с контрол на лечебния процес.
Болничната помощ изисква нов прочит в политиката на финансиране, като основен критерий да бъдат количеството и качеството на здравните услуги. Моят личен ангажимент и ангажимент на Коалиция за България ще бъде да се определи рамката като политика за развитие на здравната система от 1 януари 2007 г. чрез дофинансиране на някои основни стратегически и явно разписани стъпки – приоритет на правителството, представяне на национална здравна карта, равнопоставеност като принцип на финансиране, ясно политическо решение за дофинансиране на системата и привличане на допълнителни финансови ресурси чрез различни механизми, начини и форми, ясна кадрова политика, ясен контрол.
Завършвам с думите: системата на здравеопазването има нужда от реанимация – сега и от всички нас, трудно изискваща нова политическа воля и вземане на политически решения. Очакват ги пациенти, медицински специалисти и хората, пред които сме поели нашите ангажименти. И ако се изкушавам да цитирам мъдреците и философите, то е не защото имам претенцията, а заради усещането, че в нас ще се пробудят рецепторите за обществен ангажимент и човешки добродетели.
Аз и колегите от Коалиция за България ще гласуваме за този бюджет, защото здравето е хонорарът на мъдрите. Благодаря. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поставихте ме в трудно положение, госпожо Станкова, но дано да е за добро.
Госпожо Капон, заповядайте за Вашата дуплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри! Уважаеми господин Гороломов, да, така е. Всички знаем, че формулата беше сменена през 2001 г., но аз си давам сметка, че Националното сдружение на общините за съжаление трябваше да работи като партньор на кметовете, а в момента работи като партньор на правителството и е нещо като първична партийна организация. Съжалявам, че трябва да го кажа. А крайно време е формулата да бъде сменена, защото сменяйки я, ще имаме предвид, че става дума не за населени места и тяхната големина, а за населението, което живее в тях, и данъците, които плаща. Това наистина е въпрос на политика и вашето правителство за съжаление не я изпълни.
Госпожо Станкова, разбирам, че имахте подготвено изказване, което трябваше някак си да мине като реплика, но мисля, че когато става въпрос за здравната система, за клинични пътеки, не е необходимо да говорим повече на българите. Просто трябва да отидем в първата болница. Защото е унизителен стандартът на живот, в който са поставени хората. Кога за последен път Ваш близък беше в болница? Кога се случи това? Мога да кажа, че при мен беше съвсем скоро. Унизително е положението, ако трябва да оставиш своите близки, хората, които обичаш, в тези условия. Не смятам, че това е нормално. Така че колкото и патетични да сте, няма да го приема.
Затова ще гласувам против този бюджет.
Ще приключа с това, с което Вие започнахте: “Посредствените политици – казва един голям европейски политик – правят и работят в рамките на възможното. Големите политици правят и работят в изкуството на невъзможното”. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има госпожа Маруся Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами и господа министри! Когато обсъждаме бюджет, много често гледаме на него като на система или сбор от отделни сектори и настояваме всеки сектор да получи полагаемото му се финансово пространство, за да се чувства комфортно.
Предлагам да погледнем на бюджета като единно цяло, като общ инструмент на политиката на правителството и парламента, защото той покрива общата финансова рамка на държавата и обезпечава изпълнението на една главна цел – стабилност на социално-икономическата база в държавата в условията на членство на България в Европейския съюз. Още повече, обвързаността на приходната и разходната част, което е задължително, и допирните точки, пресечните пространства между отделните сектори, които наслагват допълнителни възможности за трансфер на средства, преход на човешки ресурс и допълнителни възможности за финансиране на отделните дейности.
Споделям няколко неща в областта на образованието и социалните дейности, тъй като това са едни от най-важните неща, които касаят гражданите на България, които касаят жителите на всички наши общини, до които ние се докосваме, когато се връщаме по региони.
Споделям доклада на Комисията по образование и наука за това, че бюджетът в направление образование не е бюджет на статуквото. Категорично не е! Той отразява реалността на политиката на правителството през 2005/2006 г. През този период се случиха доста неща в образованието, нека не си затваряме очите пред тях. Тези неща са добре анализирани, очертани са проблемните зони и е оценен рискът за прилагането на една или друга мярка при решаването на проблемите, за разлика от предишни периоди, когато всичко се вършеше на парче и без никаква основна идея и обща цел.
Да, реформа има и тя се води в съответствие и с решенията на парламента и потвърждаването от парламента на тези документи, уважаеми колеги, нека да не забравяме и това. Тоест ние имаме своята политика в направление образование и наука и в този смисъл имаме и своята отговорност. Базата на бюджета, разбира се, за образованието обхваща трите компонента - училищно образование, висше образование, наука, които не са развити равнопоставено, защото времето на това правителство беше твърде ограничено до момента, за да постави целта и да реализира чрез определени средства и механизми това, което ние искаме като резултат.
Кои са основните положителни елементи, които са израз на политиката на това правителство за развитието на системата? Въвеждането на единен стандарт. Нека си припомним кога е имало такова поведение и такава политика. Колкото и трудно да ни звучи и да не го приемат някои еднозначно, това е подход и начин за ефективно управление на средствата. За всички ни е ясно, че колкото и средства да са предвидени в една система, ако те не се управляват и разходват обективно, положителен резултат не може да се очаква. А това беше допреди няколко години. Проектно по политики финансирано – това освен ефективност определя и конкурентоспособност на отделните структури в образованието. Показателно е нарастването на относителния дял на проектното финансиране. Нека не четем цифрите по различен начин, а да прочетем политиката чрез бюджета. Програмното, включително междуведомствено програмно финансиране. Припомните си, колеги, програмите за безплатните закуски, програмите за здравно образование, за интеграцията на деца с увреждане, програмите, които са свързани с децентрализацията, тъй като правителството работи по тях именно с общините. Тоест разпределянето на правата, отговорностите и на задълженията. С тези елементи се извеждат механизмите на вътрешните резерви в системата, които са свързани с реална оптимизация, а не само с механичните преструктурирания и съкращения. И в резултат на реформата ние всички виждаме, че има подобрение и се очаква повишаване на качеството на образователния продукт и започваме да говорим за образователен пазар, тъй като ние ще влезем в единното икономическо и единното образователно пространство на Европейския съюз.
По-сложно е при науката и висшето образование, защото автономността и липсата и на законови механизми за държавно регулиране и контрол не съвсем достатъчно добре са решили въпросите. Отчитаме проблемите. Политиката е да ги анализираш, да ги поставиш и да поставиш началото на реформата, което се очаква от Бюджет 2007 за висшето образование и за науката. Оставайки под нормите на финансиране на висше образование и наука в сравнение с европейските, тези два компонента също увеличават като абсолютна стойност разходите си и освен това си повишават разходите за издръжката на обучението на един студент, на един докторант. Науката също, независимо от тежката ситуация, в която се намира, но тя е тежко наследство, ще има своите подкрепи, тъй като съфинансирането, поемането на програмни разходи от страна на държавата е именно ангажимент и отговорност на държавата. Това е политиката на държавата да подкрепи израстването и подготовката и на млади кадри в науката и да подкрепи получаването на един добър научен продукт, с който българската наука да бъде конкурентоспособна.
Отново нека помислим и да не четем цифрите както на някой е изгодно – емоционално, революционно или както някои други ги нарекоха.
Да, разбира се, че имам проблеми, които могат да се решат и може да се преосмислят в хода на приемането на бюджета, например отпадането на чл. 93 от Закона за висшето образование. Но има принципи и подкрепата на бюджета ни показва, че ние подкрепяме не само голи цифри, ние подкрепяме принципа, тъй като той отразява философията на управлението.
И много ми се иска да кажа още няколко думи за социалната насоченост на този бюджет и на политиката на правителството. Това са другите сфери, това са разумните стъпки, които правителството чрез този бюджет прави към пенсионерите. Това са ангажиращите стъпки към майките. А само по себе си това означава решаване, макар и все още частично, но са стъпка, на демографските проблеми, които засегнаха България и те ще тежат дълго време. Това са социалните инвестиции за децата. Това е посоката на социалните плащания. Забележете силното присъствие на социалното програмно финансиране. Никой не обърна внимание, но са факт социалните обезщетения по риска безработица. Колкото и да сме критикувани, уважаеми колеги, бюджетът отделя внимание на хората с увреждания – 126,8 млн. по Закона за хората с увреждания. И тук реален партньор са неправителствените организации. Средства, програми за интеграция на ромите, за други етнически групи, Държавната агенция за закрила на детето – всичко това, уважаеми колеги, трябва да бъде погледнато не през погледа на отричането и на антитезата, всичко това трябва да бъде погледнато в контекста на развитието, на това, че България има своето развитие. И ако някой не харесва това, и ако някой не иска да го забележи, то трябва да остане негов проблем. Но ние всички трябва да дадем дължимото за развитието на България и да си кажем, че нашата отговорност чрез законодателни решения и подкрепа за изпълнението на този бюджет е също толкова важна, колкото са важни решенията на изпълнителната власт.
Подкрепяйки бюджета, аз считам, че всички ние изразяваме чрез този акт отношението си към политиката през първата година на членството на България в Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Хайде, колеги, да поемем дъх и да си припомним докъде я докарахме, да си припомним думите на другаря Живков: „Да се приземим!”. За какъв демографски успех ми говорите, след като Здравната каса оряза програмата за ин витро? Това е бюджет на мизерията и на все по-голямата разлика между управляващи и мизерстващ народ. Това е бюджет на 21 милиарда брутен външен дълг, най-високият в историята на България. Това е бюджет, при който за здравеопазване, господин здравен министър, ние отделяме 4,3%, а Албания отделя с 50% повече – 6,5%.
Това е бюджет на изяденото от инфлацията увеличение на пенсиите и заплатите!
Понеже вие се възторгнахте – за какви проценти говорите? Хората не говорят за процент! Хората казват, че това увеличение от 6-7-8 лева ще им стигне за едно кило месо, за няколко кофички мляко! Така разсъждават хората, а не така наукообразно, както вие разсъждавате. (Реплики в КБ.)
Това е бюджет на увеличения акциз на горивата! Това е бюджет на хроничната липса на животоспасяващи лекарства! И в момента дотам сме я докарали, че няма обезболяващи лекарства за раковоболните в последен стадий! Сега, в този момент! (Реплики в КБ.)
Това е бюджет, който с лека ръка отдели и продължава да отделя над 1 млрд. лв. за Ирак. Тук никой не се погрижи, никой не се притесни от това, че няма да стигнат пари за Ирак. Напротив! И за Ирак, и за няколкото ни военни мисии (реплики отляво: “Давай, давай!”) винаги ще има пари.
Това е бюджет на освободения от ДДС хазарт, затова защото тези, които поръчаха българският парламент да гласува освобождаване на хазарта от ДДС, се оказаха по-силни от народните представители, оказаха се техни кукловоди.
Това е бюджет на наложен ДДС върху лекарствата и върху пособията за инвалиди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Това е бюджет, при който народните представители изпадаха в ужас след президентското вето – че трябва да осигурят още 600 млн. лв. за хората с увреждания и понеже парите за Ирак са неприкосновени, се наложи да се погази президентското вето, да се отнемат парите на хората с увреждания, за да се запази статуквото и продължаващото участие на България в тези военни мисии.
Това е бюджет на мизерията и на огромната разлика…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: … която аз наричам пропаст между българските граждани и хората, които са…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да привършвате!
СТЕЛА БАНКОВА: … в двете-трите важни сгради в България.
Няма да го подкрепя, естествено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Госпожо Любчева – заповядайте за дуплика.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, госпожо Банкова за определението “наукообразно изказване” и съдържание на това, което аз казах.
Аз си мисля, че Вашата реплика е по-скоро чист популизъм, защото бюджетът, който обсъждаме ние днес, покрива политиките на правителството и нашата политика на парламента в отделните сектори. Противопоставянето на един сектор към друг означава напрежение, означава конфликти. Този бюджет не може и не трябва да поражда конфликти през първата година на членството на България в Европейския съюз. Този популистки акцент, който Вие използвате във всеки възможен момент, когато заставате тук, на трибуната, вероятно хората също го оценяват!
Да, никой не казва, че бюджетът е образцов. Никой не казва, че това е съвършеният бюджет. Той има своите проблеми – напрегнат бюджет. Аз по-скоро бих го нарекла бюджет на разумната достатъчност. Защото тук трябва да се направи политиката на баланса между всичко – между ангажиментите, между задълженията, между отговорностите.
Да, образованието се нуждае от повече! Да, здравеопазване се нуждае от повече! Да, социалната сфера се нуждае от повече! Но те не се нуждаят от проценти. Те се нуждаят от реални суми и средства. Както виждате в повечето части от този бюджет, средствата са повече и надхвърлят инфлацията. Да, така е! Всички ние, ако искаме да имаме максимално покритие на всичко, което е необходимо на държавата, просто трябва да работим малко по друг механизъм, а не да се противопоставяме. Защото не това е смисълът на политиката и не това е смисълът на приемането на този бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата госпожа Христина Христова. Заповядайте!
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми господин министър-председател! Това ли е бюджетът, който съдържа разумния баланс – разумният баланс между мерките, които стимулират бизнеса, възможностите за отговор на предизвикателствата през първата половина на присъединяването ни и разбира се средствата за социална политика, насочена към подобряване качеството на живот на хората?
Този разумен баланс защитава НДСВ като участваща в управлението формация. Трудно е при проблемите, които изпитва България и нейните граждани, да кажем за този бюджет: “Браво!”. Това е нещото, което ни трябва.
Но не бива да отминаваме след направения анализ на бюджета аргументираните макроикономически показатели за икономическа стабилност и икономически ръст. Този бюджет е осигурил и ресурс за вноската ни в Европейския съюз, както и за съфинансирането, което дължим. Социалните разходи в бюджета съставляват около 1/3 от общите разходи или около 6 млрд. и 700 млн. лв. Въпреки че общите средства като номинал нарастват, трябва да кажем все пак, че като процент от брутния вътрешен продукт и от общите разходи, те намаляват.
Либералните субекти, участващи в това управление, се стремят да осигурят приемственост в успешното реализиране на националните приоритети в последните няколко години. Бюджетът за 2007 г. осигурява ресурс за всички програми в областта на заетостта и социалната подкрепа, които бяха заложени още от предишното правителство. В рамките на заложения програмен бюджет по места продължават програмите: “От социални помощи към осигуряване на заетост”, “Помощ за пенсиониране”, “Личен асистент”, “Социален асистент”, “Заетост на младежите в публичната администрация”, “Реинтегриране на пазара на труда на майки след отпуск по майчинство”, програмите за заетост за хората с увреждания, програмите за насърчаване на предприемачеството в селските райони, програмите за компютърно обучение, за професионално обучение, за привличане на децата в училище чрез социални механизми – Програмата “Чаша мляко и закуска в училище”, за създаване на социални и технически инфраструктури в общините с по-ниски социални показатели, защитените жилища, микрокредитите на хората без заетост, реинтеграцията и деинституционализацията на децата и утвърждаването на приемните семейства като форма за закрила.
През 2007 г. българските жени, които са осигурени и са в отпуск по майчинство, ще могат да получат 90% от своята заплата до навършване на 9-месечната възраст на детето, а не както досега – до 3-месечната възраст на детето. Това е едно предложение на Парламентарната група на НДСВ, подкрепено от коалиционните партньори, което, убедени сме, ще има много благоприятна роля в демографския процес.
Има и нови неща. Например хората в предпенсионна възраст ще получат специално обезщетение за безработица, ако са без работа и са до две години и половина преди пенсиониране. Минималната работна заплата се предлага да нарасне на 180 лв. Това ще даде положителен ефект за други показатели от социалните дейности – за нарастване на минималните осигурителни доходи, за нарастване на размера на обезщетението за отглеждане на малко дете. Заложено е увеличение на бюджетните заплати с 10%.
Разбира се, има неща, които предизвикват противоречиви мнения. Едно от тях е направеното от правителството предложение в Законопроекта за бюджета пенсиите да се индексират с 8,5%, но не от 1 януари, както парламентът вече одобри с промените в Кодекса за социално осигуряване, а от 1 юли. Не е осигурен ресурс за макар и минимално увеличение на детските добавки. Няма достатъчно аргументи и за облагането с ДДС на помощни технически средства за хората с увреждания. Действително държавата осигурява средствата за ДДС, когато помощното средство се купува чрез целева помощ от държавата, но има и много случаи, в които хората сами се снабдяват с помощни средства и тогава са ощетени.
Въпреки че обвръзката на държавния бюджет и бюджета на Държавното обществено осигуряване по субсидии и трансфери е добра, много тревожно нараства размера на субсидията за пенсионната система и това тепърва ще поставя изпитания и пред следващи бюджети, не само пред този.
Удовлетворението е, че в Закона за бюджета технологично е намерил място въпросът със Сребърния фонд – Държавен фонд за гарантиране устойчивостта на пенсионната система. Той ще е самостоятелна обособена част от централния бюджет, когато се разпишат нормативно съответните текстове за това.
Има едно важно нещо, което Парламентарната група на НДСВ приема като условие за насърчаване на бизнеса и инвестициите и съответно условие за подобряване на събираемостта на осигурителните вноски. Това е съотношението на осигурителната вноска между работодателя и работника, което остава в същия размер, както миналата година – 65 на 35.
Обнадеждаващо е, че в § 70 Министерският съвет се ангажира при наличие на фискална възможност да предложи на Народното събрание съответни законови промени с оглед намаляване на вноската за Фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване с 3-процентни пункта, считано от 1 юли 2007 г.
Не бих искала и не би следвало да пропусна да кажа, че Министерството на труда и социалната политика си е свършило добре работата в бюджетния процес и е подготвило един сериозен програмен бюджет с хоризонт до 2009 г.
В заключение, мисля, че тук, пред нас, в парламента, е предложен един разумен и балансиран бюджет, който заслужава да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики към госпожа Христова.
Следващият, който е заявил желание за участие е госпожа Надежда Михайлова.
Заповядайте.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин премиер, дами и госпада министри, уважаеми народни представители! Взимам думата, за да обоснова защо няма да подкрепя проекта за Бюджет 2007 г. и ще се опитам да бъда съвсем конкретна.
Първо, защото като десен политик считам, че е важно да се сформира оптимална бизнес среда за развитието на частния сектор за натрупване на обществено благосъстояние и разкриване на повече, но и на по-добри работни места. Считам, че е необходима повече прозрачност и пестеливост при разходване на обществените средства, които, както знаете, са средства на данъкоплатците, като е необходимо непрекъснато да се засилва общественият контрол. Че е необходим непрекъснат стремеж към намаляване на държавната намеса в икономиката, оттеглянето на държавата от несвойствени дейности, които да се извършват по-качествено и по-ефективно от реалния сектор, което ще доведе до ограничаването на разходите за издръжка на държавната администрация.
Считам, че е необходима самостоятелност на отделните териториални административни субекти при формиране и разходване на бюджетните средства, че са необходими повече права, но и повече задължения към хората.
Ще се спра на няколко конкретни сфери.
Първата, това е “Вътрешен ред и сигурност”. Предвидени са 247 млн. лв. в повече от 2006 г. разходи за “Полиция”, “Вътрешен ред и сигурност”. От доклада на Министерството на финансите обаче не става ясно за какво ще се изразходват тези средства, което е абсолютен пример за непрозрачност – дали това ще бъдат нови полицейски щатове, технически подобрения или нещо друго.
Следва да се отбележи една интересна статистика – че към настоящия момент съществуват, забележете, 130 хиляди лицензирани частни охранители при щат на МВР около 65 хиляди души. Този факт говори, че дейността на МВР е изключително неефективна и принуждава бизнеса в страната да заплаща един път данъци на държавата, която е задължена от своя страна да осигури защита на собствеността и личната сигурност, и втори път - да заплаща за охранителна дейност. Обществото е длъжно да знае за какво ще се изразходват тези близо 250 млн. лв. в повече.
В сферата на образованието увеличаването на средствата за образование е в размер на 240,4 млн. лв. Следва да се подчертае, че реформите са започнали, но, за съжаление, резултатите все още са твърде далеч. За да се харчат оптимално средствата същите следва да бъдат обвързани с крайния резултат. Отдавна се говори за ваучерна система, тоест парите да следват ученика. Считам, че това е най-правилният подход. При обективна външна оценка да бъдат стимулирани учебните заведения, които осигуряват по-качествено и по-пълноценно образование, както и да бъде прекратена явната несправедливост към частните учебни заведения. Родителите на децата, които учат в тях, също са данъкоплатци като всички останали, даже в повечето случаи са и по-големи данъкоплатци, а децата им учат в училища, в които не получават нищо от събраните данъци.
Тук ще отида и по-далеч – защо да не помислим за създаване на условия и въвеждане на допълнително образователно осигуряване? Посредством вноски и специлизирани инвестиционни образователни фондове да се осигури по-качествено образование на онези, които искат да се осигуряват, а държавата от своя страна да осигурява необходимия стандартен уровен на образованието.
Специално внимание искам да обърна на това, което се предвижда за държавната администрация. И този път, за съжаление, това е увеличаването на администрацията. Тук днес в тази зала много се коментираше дали бюджетът е ляв или десен, но това е една характеристика, която говори сама по себе си. Еднократно в проектобюджета е спомената цифрата 490 хиляди души служители на държавна издръжка. Това е огромна маса чиновници, натоварени да обслужват гражданите, като непрекъснато сме свидетели на, меко казано, некачествено обслужване. При съкращение на около 100 хиляди, тоест около една пета от тази огромна маса, при средна заплата около 350 лв. или с осигуровките – 500 лв., ще се освободи сума в размер на 600 млн. лв. годишно. Сума, почти равна, забележете, с вноската ни в бюджета на Европейския съюз, която е 634,4 млн. лв. С тези пари спокойно може да се пристъпи към увеличаване на заплатите на действително способните и образовани държавни служители на базата на постоянни атестационни оценки и да се сложи край на уравновиловката в държавния сектор. Освободените средства за ресурсно обезпечаване на тези чиновници ще се насочи към осъвременяване на техническото и комуникационно осигуряване на бюджетния сектор.
Откъде би могло да се започне? От общините. В България има прекалено много общини. Поради демографските и миграционни процеси поне в една трета от общините са с малък брой жители и се получава, че община с 5000 до 6000 жители се обслужва от 50-60 общински служители, което процентно е много повече, отколкото в големите общини. Обикновено тези общини не формират собствени приходи и разчитат изцяло на централна субсидия. Уедряването на общини на база на приемане на минимален брой жители за формиране на община ще доведе до огромни икономии. Въобще общините трябва да бъдат част по-скоро самостоятелни. Генерираните в тях бюджетни постъпления би следвало да им се предоставят в целия им размер. Като пример ще посоча, че при самостоятелност на общините изпълняваната сега от Министерството на образованието и науката програма за превоз до училищата би могла да се прехвърли на общините и всяка община би могла да реши какви пари да отпуска за превоз. А защо не и за пансионно или полупансионно осигуряване на престоя на учениците в съвременното училище?
Накрая ще завърша с така наречените неприсъщи дейности. Държавата продължава неадекватно да се намесва в дейности, които са изцяло от компетенциите на частния сектор – това са енергетиката, туризмът и телекомуникациите. Средствата за тези държавни дейности, предвидени за 2007 г., са повече от 2 млрд. лв. Забележете, повече отколкото парите за здравеопазване и образование.
Като общо заключение ще заявя, че бюджетът продължава да се изготвя на базата на изключителна централизация. Средствата на данъкоплатците се харчат щедро за издръжка на огромна администрация при недостатъчни, а в определени сфери и липса на реформи.
Ето защо, пак подчертавам, не бих могла да подкрепя този бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към госпожа Михайлова? Няма.
Давам думата на господин Васил Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Ясно е, че този бюджет в частта за здравеопазването започна с две тежки нарушения на Закона за здравното осигуряване – бяха погазени чл. 29, ал. 2 и чл. 22,            ал. 3, но изглежда, че това няма никакво значение.
За функция “Здравеопазване” за 2007 г. са предвидени 2 млрд. 215 млн. лв., от които за дейности, финансирани от НЗОК, 1 млрд. 465 млн. лв. и дейности, финансирани от Министерство на здравеопазването - 514 млн. лв.
Българските граждани трябва да знаят, че сами финансират повече от половината от бюджета. Един милиард и двеста милиона лева идват от здравни осигуровки. Бюджетът на касата е увеличен с нищожните 2,2%, докато Министерството на здравеопазването, забележете, увеличава бюджета си с 27%, или почти 110 млн. лв. Явно е каква е тенденцията – да се отиде отново на централизирано финансиране на здравеопазването.
Забележете, че парите за превенции и профилактика са почти една трета от парите, които се предвиждат за администрация. Явно е каква е грижата за здравеопазването. Още повече, че следващата година ще имаме 800 нови чиновнически места в системата на здравеопазването, което е над 10%.
Увеличението на средствата за болници е мизерно – 66 млн. лв., при наличието на един дълг към момента, който никой не знае, някъде към 180 млн. лв. Тази сума е абсолютно недостатъчна. Тя ще е горе-долу дългът на три големи елитни болници за следващите 3-4 месеца.
И нещо за НЗОК. С предложението си към Министерския съвет както в Закона за бюджета за НЗОК, така и с промяната в Закона за здравното осигуряване, която се цели, на практика се елиминира Българският лекарски съюз. Това е една много опасна тенденция, от която, уверявам ви, колеги, ще берете горчиви плодове след време. Страшно е да игнорирате една цяла гилдия и да възобновите стария тип финансиране на здравеопазването.
Какви са целите на Националната здравноосигурителна каса, вече одържавена? Цените и обемите на медицинската помощ да бъдат определяни единствено от НЗОК. При надвишаване, забележете, на определените бюджетни лимити да се заплащат 30% по-ниски от определените в закона цени. Естествено Министерството на здравеопазването да предоставя субсидия, трансфер на НЗОК за целите на дефицита. Така касата окончателно се одържавява.
Много важно е да знаят общопрактикуващите лекари, че техните средства за капитация се намаляват, като стават подвижни, подлежат на прехвърляне по други пера в здравноосигурителните плащания. Увеличават се глобите и санкциите от 16 на 21 млн. лв. и, забележете, 25% от тези 21 млн. лв. отиват за стимулиране на служителите на НЗОК и РЗОК. Естествено няма нужда от повишение на заплатите, като ще си разпределите около 5 млн. лв.
Финансовите средства, които лечебните заведения получават от НЗОК за извършена дейност, са недостатъчни дори за покриване на текущите им нужди. Това го знаят всички. Остава също открит въпросът за покриване на старите задължения.
Искам да кажа, че като цяло, тъй като много може да се говори по този бюджет, не зная как го характеризирате в другите сфери, чуха се няколко епитета, но в сферата на здравеопазването този бюджет е антиевропейски. Антиевропейски е не само защото имаме най-ниския процент от брутния вътрешен продукт в цяла Европа, а защото той се намалява от 4,4% на 4,3%. За сведение: Полша – 6%, Словения – 8%, Малта – 8%, Албания – 6,5%.
Тъй като съм в системата и никога не съм излизал от тази система, искам да кажа на мислителите на този бюджет в сферата на здравеопазването, че страшно трудно е да виждаш как този бюджет се движи на ръба на оцеляването, въпреки че има някакви номинални стойности, които са в повече. Искам да закарам тези мислители на този бюджет да видят мизерията извън 4-5 елитни болници, по периферията, да видят хората, които чакат за лекарства с месеци, специално специализирани лекарства за психиатрични болести, за онкоболните. Цяла година гледаме този сценарий. Искам да ги закарам да видят неудобството на лекарите, които работят с лимитирани консумативи, които карат пациентите си да купуват лекарства, консумативи и всичко друго и тогава да разберат, че този бюджет е нещастен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
За реплика думата има д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министри, уважаеми доц. Паница! Аз уважавам Вашия политически популизъм, но когато говорим за бюджет, когато говорим за цифри, трябва да бъдем малко по-точни и по-внимателни.
Вие, доц. Паница, отлично знаете, че 2 млрд. 215 млн. 600 хил. лв. са повече от 2 млрд. 2 млн. лв. Вие отлично знаете, че във Вашите записки за бюджета на здравеопазването абсолютно всички раздели имат увеличение. Вие отлично знаете, но тук го скрихте, че първичната доболнична помощ в страната, финансирана от Националната здравноосигурителна каса, вместо 110 милиона за 2006 г. получава 115 милиона за 2007 г. Е, аз се извинявам, проверете си сметките. Абсолютно същите сметки са и за останалите видове помощ.
Доцент Паница, Вие говорите за лекарства. Защо не казахте тук колко Министерството на здравеопазването заплаща за лекарства, животоспасяващи, животоподдържащи, за медицински консумативи през 2007 г.? Защо не казахте, че от 90 млн. лв. тази сума става на 130 млн. лв. за 2007 г.? Защо не казахте, че в Националната здравноосигурителна каса при сума 270 млн. лв. за лекарства за домашно лечение, за диетични храни, за консумативи тази сума през 2007 г. в този бюджет става 280 млн. лв.? Кажете нещо хубаво, защото истината е и това.
Вярно е, напълно съм съгласен с абсолютно всичко казано по отношение на бюджета на здравеопазването - че има проблем, че той е нисък, но това е бюджет на възможностите в момента на страната. Аз съм убеден, че следващата година с увеличение на брутния вътрешен продукт, след като страната влезе в Европейския съюз, след като си извършим необходимите реформи, всичко останало ще бъде наред, защото бавно и постепенно държавата се стабилизира, колкото и да не ви се иска това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика думата има господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Паница, по-скоро ползвам Вашето изказване, за да изразя едно становище по отношение на тези бюджетни системи, на тези социални сфери, които наистина не са реформирани.
Моето мнение и на моите колеги от ДПС е, че здравната система е една от най-нереформираните. Ние сме поставяли този въпрос многократно. Ако вземам думата за реплика сега, то е, за да Ви кажа, че реформата в тази система, която започна още през 1997‑1998 г. в правителството на ОДС, в чието мнозинство участвах и аз, ние започнахме реформата неправилно и тя не завърши. По-точно въобще не беше продължена поради страх на всяко едно следващо мнозинство да пипа тази изключително опасна социална сфера, а там просто няма нито един пазарен механизъм. Болниците ли се конкурират? Има пазарен принцип в конкуренция за пациенти ли? Няма. Един финансиращ стълб – абсолютен монополист. Пуснахме лекарите да определят, да подписват от едната страна срещу лекарите от другата.
Аз ви уверявам, че Движението за права и свободи е поставило този въпрос в коалицията и ще има пазарна реформа в тази сфера. Защото не може през 1998 г. бюджетът й да е бил 890 млн. лв. след деноминацията, сега да е 2 млрд. 200 млн. лв. при по-малко пациенти и при многократно влошено състояние на тази услуга! Деветстотин милиона срещу 2 млрд. 200 млн.! Това за какво ви говори? Това не е въпрос на средства, не е въпрос на бюджетни възможности, това е въпрос на реформа, дълбока, трайна пазарна реформа.
Вие клатите глава, господин Методиев. Тази реформа ние не я започнахме правилно, не я продължи и не я направи и следващото мнозинство. Но ви обещавам, че това ще я направи! (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Най-напред ще отговаря на господин Цонев. Смешно е човек, който се занимава с финанси, да цитира данни от 1998 г. и сега!
Господин Цонев, една кутия от дадено лекарство, една скатула, както се казва на латински, тогава струваше 8 лв., сега същата кутия струва 55 лв.! Така че не ми говорете, че тогава са били 800 млн. лв., пък сега са 2 млрд. лв.! Моля Ви се, Вие сте финансист! Не говорете такива неща!
Това, за което говори доц. Кумчев, няма да се спирам на цифри. Искам да поздравя проф. Гайдарски, че е пратил всички колеги от Комисията по здравеопазването на специализация при проф. Данаилов. Те са артисти, господин професоре!
Вземете стенограмите от заседанията на Комисията по здравеопазването от снощи. Всички до един изразиха загриженост за това, което става в здравеопазването. И сега тук се правят на артисти! (Шум и реплики.)
Това е някаква политическа линия, но явно че хората имат различни аршини за оценка на това, което става – едно в залата, друго в комисията! Научете ги да говорят едно и също нещо както в комисията, така и в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата пожела министърът на здравеопазването господин Гайдарски. Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Извинявам се, че вземам за втори път думата, но явно, че някои неща трябва да бъдат изяснени.
Непрекъснато от тази трибуна се говореше за реформирано и нереформирано здравеопазване. Аз работя в системата повече от 40 години. Започнал съм като обикновен лекар, асистент, доцент, професор и т.н. Трябва да ви кажа, че все още, въпреки че от година и малко повече съм министър, не ми е ясно как ще стане точно тази реформа. (Шум и реплики.) Не ми е ясно! (Шум и смях от ДСБ.)
Ясно е, че тук има господа, които непрекъснато говорят за реформа. За тази реформа, господа, точно вие, които се смеете, я започнахте някъде към 1998 г. и така реформирахте здравеопазната система, че мисля, че ще ни трябват поне още една-две години, за да направим нещо в здравеопазването. Системата я разбихте. Вие започнахте реформата, вие разбихте системата.
Казвал съм: в момента такава система няма. Ние говорим за спешна система, за система за спешна медицинска помощ. Такава спешна медицинска помощ в Европа няма. Няма такава разбита система, която да е разделена на доболнична, спешна помощ, болнична помощ и т.н.
И непрекъснато се говори, че нямало лекарства. Госпожа Стела Банкова непрекъснато повтаря това цяла година. В момента в Министерството на здравеопазването няма тези оплаквания, които имаше преди години.
Вие знаете какви шествия имаше за лекарства, но тази година ги няма.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Всяка седмица пред Здравната каса има такива!
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Имаме непрекъснато лекарства и лекарствата се раздават съвсем правомерно. От миналите години това ставаше всеки месец, сега се раздават всяка седмица.
Освен това в този бюджет, който вие наричате „мизерен”, „нещастен” и т.н., са запланувани точно 30 млн. лв. повече, тоест миналата година бяха 60 млн. лв., сега са 90 млн. лв. само за лекарства за хората с ракови заболявания.
Сметнете и ще видите, че това са над 30 процента! (Шум и реплики.)
Освен това доц. Паница говори за одържавяване на Касата. Кой е одържавил Националната здравноосигурителна каса?! Как може изобщо да се говори за такова нещо?! Вие действително проявявате популизъм тук за одържавяване на Националната здравноосигурителна каса.
Напротив, трябва да ви кажа, че в Европа няма такава свободна каса, която да е независима от никого. Идете в Словакия, идете в Чехия и ще видите, че тези национални здравни каси са под егидата на Министерството на здравеопазването. В България министърът няма никакви права над Националната здравноосигурителна каса. Така че това, което вие говорите, е чист популизъм. Няма такова нещо!
Освен това вие казвате, че 800 човека ще бъдат назначени в Министерството на здравеопазването. Това е, защото вие сте гласували и сте дали 7-часов работен ден. Тези 800 човека са лекари и сестри, които трябва да работят в спешната медицинска помощ. Това изобщо не са администратори.
Моля, когато излезете и говорите на тази трибуна, говорете истината! Вие не говорите истината. Това са 800 човека, необходими за спешната медицинска помощ, а не са администратори. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има господин Илиян Илиев. Заповядайте.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, колеги! Много ли са 4,3% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване в сравнение с 9,7% за Гърция, 10,9% за Германия; 8,0% за Словения, 6,0% за Полша и 6,5% за Албания? Да не говорим за Прибалтийските републики. Много ли са 4,3% от брутния вътрешен продукт при липса на здравна стратегия, при липса на приоритети за развитието на здравеопазването, при спряла реформа в болничната помощ, при липса на визия за развитие на спешната помощ, при отсъствие на програма за решаване на демографския срив в страната и недостиг на средства за програмата „Ин витро”? Много ли са 4,3% при състояние на фактически хаос в здравеопазната система? Явно тези 4,3% са много малко и крайно недостатъчни!
Особено безпокойство буди финансирането на спешната помощ в страната, за която са отделени 61 млн. 881 хил. лв. Този бюджет на спешната помощ не може да способства за саниране на сградния фонд на центровете за спешна медицинска помощ, за реиновиране на автопарка, за ремонта и купуването на нова медицинска апаратура, за значителното повишаване на работните заплати на медицинските специалисти и помощен персонал. Този бюджет не способства за повишаване на мотивацията и квалификацията на лекарите в центровете за Спешна медицинска помощ.
От бюджета на Република България става ясно, че здравеопазването не е изведено като приоритет за страната. Нормално ли е да се водят преговори за Рамковия договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз при условие, че правителството е фиксирало цените на клиничните пътеки и броя на лекуваните по всяка от тях за 2007 г.?
Продължаващото недофинансиране на здравеопазната система ще доведе до тежки сътресения в системата, което ме кара да гласувам „против” Бюджет 2007. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Коалиция „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, както разбирате, оттук нататък ще продължим да работим в режим на спрял часовник.
Продължаваме с изказванията.
Думата има господин Румен Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа министри! Ясно е, че държавният бюджет е основата, на която всяко правителство стъпва, за да реализира икономическата си политика. Бюджет 2007 обаче е съвкупност от парламентарни и ясни коалиционни компромиси, които могат да подлеят вода на намеренията за инвестиционна активност на кабинета. Първият компромис е свързан с данъчната политика на правителството. Корпоративния данък печалба падна от 15 на 10%. За родният бизнес това означава, че ще спести над 300 млн. лв. от печалбите си. Макар и правилна, тезата, че радикалното намаляване на корпоративните данъци би създало стимули за инвестиционна активност и съживяване на производството, може да се окаже като недобре направена сметка, защото спестените пари може би или най-вероятно ще отидат за покриване на стари задължения, вместо за нови инвестиции.
Отложените плащания между фирмите към бюджета, към домакинствата и прочие се измерват в милиарди левове. Бюджетът прекалено много разчита на тези пари във връзка с инфлационния натиск върху населението.
Вторият компромис е свързан с бюджетните приходи. Като цяло данъчните приходи осигуряват над две трети от общите постъпления в хазната – нещо, което ни приравнява към индустриално развитите държави. Но оттук нататък всякаква прилика с лица и държави отпада. Погледът върху данъчните постъпления показва, че отново повечето, почти половината от тях, се падат на ДДС. Тоест със Закона за бюджета 2007 г. открито се признава, че единственото здраво място, независимо от така нареченото източване на ДДС в данъчната система като приходоизточник е данъкът върху добавената стойност. От данък общ доход, който вкарва в бюджета на промишлено развитите страни над 40% от общите приходи, се очакват постъпления, които сумарно с тези на данък върху печалбата са значително под тези от ДДС. С други думи, това е признание, че проблемите в данъчната система са свързани именно с контрола върху постъпленията от данък общ доход и печалбите на фирмите.
Над 300 млн. лв. е разликата между необходимото, между онова, което искат министерствата, и това, което им се дава по бюджет. Според коалиционното споразумение не може да се харчи обаче повече от 40% от брутния вътрешен продукт. Този компромис ние считаме, че би могъл да се преодолее, и разчитайки, че наистина няма да бъдат похарчени повече от 40% от брутния вътрешен продукт, съмнявайки се, но разчитайки, господин премиер, смятаме, че компромисът може да се направи чрез професионализъм и по-правилно преразпределение.
За превантивната дейност в областта на бедствията и авариите липсва финансиране. Така например няма предвидени пари за единния телефон за спешни нужди 112, нито за важната програма "Космически мониторинг". В същото време субсидираните разходи на съответното ведомство нарастват в пъти. Бюджетът за отбраната и Въоръжените сили като процент от брутния вътрешен продукт намалява от 2,4 на 2,3, но като абсолютна стойност се увеличава. Това обаче едва ли ще осигури изпълнението на приоритетите на министерството – модернизация на армията, оборудване, обучение на военнослужещите в страната и зад граница. Затова трябва да бъдат търсени резерви за финансирането му. Възможности за допълнително финансиране има чрез управленчески и организационни мерки в МНО и в Генералния щаб.
Недостиг на приходи, които да посрещнат увеличените разходи през първата половина на българското членство в Европейския съюз е основният риск в Бюджет 2007. Трите предизвикателства пред фискалния план са загубите от ДДС, които могат да достигнат до над 1 млрд. лв., вноската към бюджета от 634 млн. лв. и парите за европроектите.
Отделно от националното съфинансиране на еврофондовете трябва предварително да бъдат осигурени и средства за спечелилите проектите, които впоследствие ще се върнат от Европейския съюз.
Сигурните загуби от ДДС заради промените в режима на облагане за догодина се оценяват на 420 млн. лв. Отпадането на митническия контрол и поемането на цялото администриране на данъка от Агенцията за приходите обаче може да доведе до допълнителни загуби от около 550 млн. лв., заради спад в събираемостта му. Бюджетните средства, които ще се добавят към парите от структурните и кухизионния фонд на Европейския съюз, се насочват към определени приоритети. Това ще наложи да се изтегли ресурс от други сфери, неполучаващи европейски пари.
Въпреки призивите на Международния валутен фонд правителството да включи официално в сметките за догодина целият планиран излишък, в проекта фигурират предварително обявените 0,8% от брутния вътрешен продукт. В същото време министърът на финансите заяви, че заради увеличаващия се дефицит по текущата сметка, който върви към 15% от брутния вътрешен продукт, през 2007 г. кабинетът ще се стреми към краен резултат от 3%.
Основен инфлационен натиск се очаква да окажат скокът на електроенергията и горивата. Съществен елемент от увеличаване на инфлацията ще е заради повишаване на транспортните разходи. През следващата година акцизът за оловния бензин ще се повиши от 670 на 830 лв., данъкът за безоловният бензин ще нарасне от 530 на 585 лв. При него за разлика от оловният акцизът ще продължи да се покачва и в близките години. Договореността с Европейския съюз е той да достигне 710 лв. през 2011 г. Акцизът върху електроенергията ще бъде 1 лев за мегаватчас.
От многото недоволни от бюджета като че ли най-недоволен ще бъде гуверньорът на БНБ господин Иван Искров. Заради заложените числа мечтата България да стане член от Европейския валутен съюз през 2009 г. ще се отложи минимум с една година. Според критериите на Маастрихт за влизане на страната ни във валутната зона, поскъпването у нас трябва да се развива на средната стойност от инфлацията на трите страни от еврозоната с най-ниски показатели плюс 1,5%. Прогнозите на Международния валутен фонд за инфлация в Европейския съюз през следващата година са 2,4%. В българския Бюджет 2007 се предвижда тя да достигне 4,4%. По наше мнение и анализ това е силно занижено. Считаме, че ще бъде повече.
Господин премиер, искам да се обърна от тази най-висока трибуна към Вас в лично качество и в качеството Ви на министър-председател на Република България. Господин Станишев, призовавам Ви към смелост – смелост, от която се нуждае нацията в първата година от приемането ни в Европейския съюз! Призовавам Ви към смелост, преглеждайки още един път бюджета за 2007 г., най-вече в частта приходи. Призовавам Ви към смелост, защото тя ще ни бъде необходима, за да можем през цялата 2007 г. да инвестираме, инвестиционно да похарчим повече пари, които имаме, а не да си ги запазим като в спестовна книжка. В края на отчетния период, в края на годината, при силно подценената приходна част на бюджета на практика Вие създавате голям излишък. Считам, че тези пари са необходими на нацията именно тази година. Вие сте млад политик, присъща на младостта е смелост, призовавам Ви към такава.
Водени от ясна загриженост и предвидим конструктивизъм, народните представители от Български народен съюз не могат и няма да подкрепят на първо четене Закона за бюджет на Република България за 2007 г. В същото време настоявам между първо и второ четене да бъде проведен сериозен диалог, сериозен дебат. Този дебат, който не можахме да проведем преди първо четене на закона. Трябва да проведем този дебат, трябва да има диалог между нас не заради нас самите. Трябва да има такъв диалог в полза на тези, които са ни избрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Няма реплики към господин Ангелов.
Давам думата на народния представител Йордан Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо министър Масларова, уважаеми министри, драги колеги! Всеки бюджет е въпрос на виждане и на възможности. Трудно биха били задоволени всички искания. Поради това и винаги има повече недоволни, отколкото доволни, включително и сред тези, които са в управлението. Всеки се опитва да докаже, че секторът му е най-важен и, едва ли не, решаващ.
Забелязва се обаче, че в бюджета има един сектор, проблемите на който като че ли не са отчетени. Това е демографският проблем. Като председател на една патриотична партия “Защита”, не мога да подмина този изключително важен въпрос.
Уважаеми колеги, лекуват се поражения от войни, преодоляват се тежки икономически кризи, възстановяват се поражения от бедствия, каквито и ние имахме. Не се лекуват обаче проблемите, които идват от демографските кризи, защото те са непреодолими и непоправими. Демографският срив е силна, но точна диагноза. Всяко подценяване на този процес, всяко забавяне за неговото решаване има след себе си тежки и дори катастрофални последици. Очевидно тази тежка демографска криза се забелязва не толкова у нас, колкото в чужбина и не само се забелязва, но в ход са и редица идеи и активни действия на сили, които искат да се възползват от нея. Преди няколко години имахме едно предложение за заселване на значителен брой чужденци в България. Преди няколко дни само обаче се лансира тревожната идея за заселване на 1 милион палестинци. По всичко личи, че тези апетити ще се увеличават. Единствено българските правителства през последните 17 години се оказа, че никак не са обезпокоени. Ако бяха отчели тези катастрофални последици от този процес, то щяха да предприемат спешни мерки и то чрез съответните бюджети за излизане от това състояние. Този въпрос може да се реши чрез решаване и то неотложно, на два въпроса.
Първо, повече средства за стимулиране на раждаемостта. Направеното през годината е добро, но все още недостатъчно.
На второ място, създаване максимално бързо на условия за връщане на десетки, а може би и стотици хиляди наши сънародници в отечеството. В тази връзка бих искал да кажа, че няма държава, да не кажа в света, но в Европа, която по-лошо да се отнася към тези, които желаят да дойдат в отечеството и които желаят да получат българско гражданство – такова, каквото им се полага. По този начин ще бъде преодоляно и предотвратено още едно безумие, а именно внасяне на хиляди работници за нуждите на нашата икономика.
За решаването на тези проблеми предполагам, че ще се намерят необходимите средства и предоставят в бюджетите на съответните ведомства.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри! Този, както и следващите бюджети, ще се приемат, ще се изпълнят и ще се забравят. Проблемът с демографската криза обаче няма да се забрави. Вие, господин премиер, и вашето правителство ще останете като първото българско правителство в обединена Европа. Но аз ви пожелавам да бъдете първото българско правителство, което поне полага началото на решаването на един съдбовен за България въпрос – демографският. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. Давам думата на госпожа Снежана Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, министри! Много критики и много атаки се чуха днес в пленарната зала срещу проекта за бюджет за 2007 г. Бих искала да обърна внимание и да взема отношение само върху една от неговите функции – в частта образование. Бих искала да посоча само няколко факта, които ще покажат, надявам се на всички и неспециалисти в сектора, как биха могли да се преразпределят наличните ресурси за осъществяване на политики, за приемственост в политиката по път към модернизация на сектора.
Министерството на образованието и науката представя за трета година проект на програмния и ориентиран към резултатите бюджет. Финансовото осигуряване на предвидените 20 програми ще допринесе за осъществяване на политиката за общодостъпно и по-качествено образование, а също така и за развитие на научния потенциал. Размерът на плануваните разходи за образование от 2 млрд. 138 млн. 200 хил. лв. е с 232 млн. 700 хил. лв. повече от настоящата година. За текущи разходи са заделени 1 млрд. 933 млн. 200 хил. лв., а за капиталови – 205 млн. лв. Хубаво е да запомним последното число – 205 млн. лв. за осъществяване на политиките. Важно е да видим и разпределението на средствата, колеги. По бюджетите на министерства и ведомства – 345 млн. 400 хил. лв., за държавните висши училища – 432 млн. 600 хил. лв. По бюджетите на общините – 1 млрд. 58 млн. 500 хил. лв. В централния бюджет – 281 млн. 700 хил. лв. По бюджета на Националния фонд към Министерството на финансите – 20 млн. лв. Разпределението на разходите в областта на средното образование е насочено към програми и дейности, свързани основно с осигуряване на учебно-възпитателния процес и подобряване на материално-техническата база в училищата и детските градини, разширяване на обхвата и улесняване на равния достъп до средно образование, както и за наблюдение и оценка на качеството на обучение. Основен акцент в Законопроекта е финансовата осигуреност на процеса за модернизация на системата на народната просвета, съгласно приетата от Народното събрание Национална програма за развитие на училищното образование, предучилищното възпитание и подготовка за периода 2006-2015 г. Въведен е нов модел на финансиране, който се базира на единен разходен стандарт. Той обединява разходите за възнаграждения на персонала и разходите за издръжка на обучението на един ученик или дете в училище или детска градина, както и в обслужващите звена. За прилагането на единния стандарт е изработен диференциращ механизъм, с който се цели преодоляването на неравенствата от достъпа и качеството на образованието. Предвидено е и еднократно компенсиране на намалението на средствата за делегирани от държавата на общините дейности по образование спрямо 2006 г. Предоставянето на тези субсидии ще става въз основа на програми за подобряване на ефективността на разходите.
В изпълнение на Националната програма се преструктурират ресурсите и се разширява програмният стълб на финансиране на системата на народната просвета, което включва още 11 нови програми. В § 65, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са посочени 171 млн. лв. от централния бюджет за финансиране на национални програми за развитие на средното образование при спазване на приоритетите, изброени в доклада на Комисията по образование и наука. Предвидена е и възможност за промени от Министерския съвет, без да изменят заложените цели и приоритети, съгласно приетите вече стратегически документи. В § 67 от същите Преходни и заключителни разпоредби на Законопроекта за бюджета са предвидени 12 млн. лв. по централния бюджет за подобряване на материалната база на държавните висши училища и на битовите условия в студентски столове и общежития. Средствата ще се предоставят от министъра на финансите при условия и по ред, определени от министъра на образованието и науката. Осигурени са средства за увеличение на базовия норматив за издръжка на един студент по професионални направления – това, което е изключително важно, колеги. Увеличение на средствата за стипендии на студентите и докторантите, както и за студентските столове и общежития.
Предвидените за наука разходи са структурирани по бюджетите на: Българска академия на науките – 90 млн. лв.; Министерство на образованието и науката – 19 млн. 300 хил. лв.; държавните висши училища – 6 млн. 400 хил. лв.; Националния фонд към Министерство на финансите – 15 млн. лв.; и други министерства и ведомства – 45 млн. 300 хил. лв. Планираните средства ще финансират дейности по съставни бюджети като на Българска академия на науките за хидрометеорологично, сеизмично и геофизично професионално обслужване и наблюдения, събиране и съхранение на радиоактивни отпадъци, участие на Република България в Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и др.
В заключение отправям апел към всички народни представители да подкрепим Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г., защото ресурсното осигуряване на държавните дейности и повишения контрол за тяхното ефективно изпълнение ще стимулира утвърждаването на този сектор образование и науката като фактори за икономически растеж и устойчиво развитие. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Гроздилова.
Времето, което остава е: 15 минути за Коалиция за България, малко над 10 минути за Национално движение Симеон Втори, Движението за права и свободи – 6 минути, Обединение на демократичните сили е изчерпало времето си, Демократи за силна България – 3 минути, Българския народен съюз – 2 минути, “Атака” – 4 минути, и независимите – 2 минути.
Записали се за изказвания от Обединените демократични сили са Ваньо Шарков, Христо Кирчев и Яне Янев, но, както казах, времето е изчерпано.
От НДСВ е записана госпожа Марина Дикова, както и независимият народен представител Станчо Тодоров.
Предлагам да дадем думата на госпожа Дикова и след това последно – на господин Станчо Тодоров.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Дами и господа министри, колеги! Днес чухме различни квалификации за бюджета в зависимост от гледната точка, а в много случаи от партийната повеля. По отношение на общините Бюджет 2007 може да не е бюджет мечта, който ще развърже ръцете на местните власти, за да откликнат в максимална степен на очакванията на хората, но не е и бюджет, който ще мачка местните власти.
Преди четири години НДСВ прекрати абсурдната зависимост на общините от държавния бюджет. Всъщност тази зависимост бе натиск и унижаване на местната общност. Смея да се надявам, че бюджетът вече никога няма да бъде използван за притискане на местните власти в ъгъла по конюнктурно-партийни причини.
През 2002 г. започнахме реформата в местното самоуправление, водени от правата логика, че ако общините са добре, тоест ако хората в общините живеят все по-добре, то и държавата ще е добре. Правителството на Симеон Сакскобургготски разработи и прие първата програма, която ясно определи целите на децентрализацията, като въведе ясни правила при определяне на отговорностите на държавата и общините. Тези правила бяха следвани и при приемането на бюджета миналата година. Тогава заявих, че ще подкрепя бюджета по убеждение, защото новото мнозинство продължава политиката за развитие на местното самоуправление. И това наистина беше така и през 2006 г.
Отиващата си година беше резултатна за местните власти. Правителството в партньорство с Националното сдружение на общините и други заинтересовани страни разработи и прие стратегия и програма за децентрализацията, която доразви и обогати предишната с оглед новата, вече значително по-добра законова основа. Първите задачи са поставени на дневен ред още от началото на 2007 г.
Коалиционните ни партньори подкрепиха предложенията на НДСВ за предоставяне на данъчни правомощия на общините, направени още в подготовката на проекта за третата поправка на Конституцията. Вярвам, че при четвъртата поправка тези промени ще станат факт. Това ще ускори реформата, тъй като финансовата децентрализация е стълбът на цялостния процес на децентрализация.
Законопроектът за държавния бюджет за следващата година потвърждава новите отношения на партньорство и взаимодействие между местната и централната власт и в голяма степен се опитва да реализира приоритетите, свързани с реформата. Ето няколко цифри, които илюстрират този факт.
Държавните трансфери за общините възлизат на 1 млрд. 563 млн. 900 хил. лв. и нарастват спрямо 2006 г. с близо 2,4%. Или това са 149 млн. 500 хил. лв. повече спрямо миналата година.
Собствените приходи на общините са планирани на 937 млн. 100 хил. лв. Данните за собствени приходи на общините показват ръст от 14,4%. Те са предназначени за общинските дейности, а това гарантира повишаване на качеството на живот в населените места, по-добра инфраструктура, по-чиста околна среда, нови или ремонтирани училища, читалища, болници и т.н. Осигурени са и пари за проектиране и съфинансиране на общинските проекти по структурните фондове на Европейския съюз. Параграф 16 от Преходни и заключителни разпоредби премахва тавана, определен в Закона за общинския дълг за инструменти по усвояване средствата от европейските фондове. Очакванията са и следващата година, както и тази, да приключи с излишък в общинските бюджети, а не с неразплатени задължения, каквато беше постоянната практика преди последните пет години. Затова този Законопроект за бюджет трябва да бъде подкрепен.
В същото време обаче си даваме сметка и сме наясно какво няма да постигнем с Бюджет 2007. Отново отпадналият пътен данък не се замени с нов местен данък, за да се осигури нов местен източник за финансиране, а се компенсира с държавен резерв. Това връзва ръцете на местните власти както да планират, така и да реализират по-ясна, дългосрочна и последователна политика на базата на прогнозите за собствени приходи. Стандартите за делегираните от държавата дейности не са осъвременени с процент от размера на предвидената през 2007 г. инфлация, което може да се отрази на качеството на образователните, здравни, социални и други услуги, предоставени на гражданите. Не са финансово осигурени задълженията на общините, свързани с приетото ново законодателство. Например поддръжка на съоръженията за улично осветление, енергийно обследване на общинските сгради и др. Това може да доведе до невъзможност голяма част от тях да изпълнят своите ангажименти.
И най-важното, с което искам да завърша, е, че новият бюджет не осъществява необходимото преструктуриране и пренасочване на ресурси за изграждане на общинската инфраструктура от бюджетите на министерствата към бюджетите на общините, което е предвидено в програмата за децентрализация за изпълнение през 2007 г. Няма пречка това да се случи, още повече, че не изисква наличието на допълнителен финансов ресурс.
В тази посока ще бъдат насочени усилията на НДСВ и коалиционните партньори – през 2007 г. да бъдат реализирани всички тези намерения, които сега изброих, за да можем да кажем след една година, че добрите идеи вече се случват и няма да бъдат прехвърляни от тази година в следващата и от една програма в друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Станчо Тодоров. Уточнението показа, че разполагате с 3 минути, господин Тодоров. Моля да се съобразите с времето, което Ви остава.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател, за поправката, която направихте.
Уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по бюджета на Министерството на отбраната, който е крайно недостатъчен.
Ще започна с изказването на посланика на България в НАТО Любомир Иванов преди два дни: “Ние не сме добре финансирани като армия и няма начин да бъдем на ниво, без да подобрим този показател.” Това е представител на управляващото мнозинство, той го казва – не аз.
От Брюксел със сигурност ще разберат нашата бедност, но това едва ли ще ни направи надеждни партньори, каквито сме обещали да бъдем в Алианса. Влизайки в НАТО преди няколко години, ние отделяхме около 3% от брутния вътрешен продукт, а сега слизаме на близо 2,2 - 2,3. Това не бива да се случва. Това е армия, която ние трябва да поддържаме, която защитава българските национални интереси.
План 2015 започна – започна, щурмува, а няма средства за него. Това Народно събрание прие този план. Тогава ние трябва да го коригираме, защото министърът беше прав, че няма средства за изпълнение на този план. На никой не му пука за това.
В крайна сметка бюджетът за отбрана не е нещо, което е необходимо на НАТО, то е необходимо на нашата собствена държава и на нашата собствена армия.
Бих казал, че по един много характерен показател сме на последно място в Европа. България отделя едва 10 хил. долара на човек, докато в една Норвегия този показател е 235 или около 23 пъти повече. Да не говорим за Словакия, Унгария, Латвия, които са на нашето дередже и отделят 3-4 пъти повече. Господа, те мислят за собствените национални интереси, а ние не желаем.
Министърът каза, че в лагера “Ашраф” ние пращаме хора, които не са добре подготвени, не са оборудвани. Ние ги пращаме там без всякаква екипировка. Поетите обещания за НАТО и Европейския съюз не трябва да превишават това, което можем да изпълним.
Как ще има пари, господин премиер, когато военната промишленост е напълно унищожена? Тук е министърът на икономиката – произвеждахме ракети, произвеждахме оръдия, снаряди, танкове, какви ли не. Около 4 до 5 млрд. годишно имаше приходи в държавния бюджет. А сега няма никакви приходи, сега е нула. Един процент произвеждахме от световната промишленост. Имахме достатъчно количество въоръжение, което поддържахме.
Сега самолетите не могат да летят, защото нямат гориво. Как ще изпълняваме бойни задачи? Кой е този летец, който няма своята подготовка и ще хвръкне горе, за да падне? Тогава ще каже: “Ами, нямаме пари!”. За това са нужни пари на армията, господа.
Предвид това само една справка за разходите. Ние наборна служба нямаме, отделяме 5 млн. и половина. Защо, когато ние прекъсваме наборната служба?
Накрая в заключение, господа генерали, офицери, сержанти и войници, обръщам се към вас: искайте за подготовката си всичко, каквото ви се полага, за достойна защита на нашата териториална цялост! А не както е записано в доклада на Министерството на отбраната, че нашата териториална цялост против Конституцията се защитава от НАТО. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все пак се обръщайте към пленарната зала, ако обичате.
Заповядайте, господин Методиев. Също разполагате с три минути.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, госпожи и господа министри! Според един колега от мнозинството, с който участвахме в радиопредаване сутринта – господин Имамов, днешният дебат трябваше да даде отговор на един въпрос и аз съм абсолютно съгласен. Този въпрос беше: има ли ефективност в разхода на публичните пари на държавата? Република България добре ли ще харчи парите, които е взела от гражданите и фирмите през 2007 г.? Това е възлов въпрос, когато се разглежда бюджет.
Отговорът, който научихме, е – един от господа министрите каза: не знам. Останалите колеги в някаква степен не можаха да ни убедят в ефикасността на харчене на пари. Напротив, имаше народни представители, включително от мнозинството, включително от опозицията, които казаха: вижда се, че няма да има ефективно харчене на парите, които държавата е прибрала при себе си. Защо, според мен?
Първо, защото господин министърът на финансите се чувства в удобно положение на наследство на политика, която много пъти чух да се казва, че е дясна и консервативна. Не, не е, защото тази политика беше консервативна, беше дясна в ситуация, когато България беше фалирала и трябваше да се излиза от блатото. Тогава тя имаше смисъл, тогава се роди бюджетният излишък.
След 2001 г. много пъти се е казвало, че тази политика вече се явява спирачка на развитието на страната.
Много пъти се е казвало в тази зала, че тази политика сама по себе си се нуждае от реформа.
Така че, господин министър на финансите, Вие не правите дясна консервативна политика, а просто се движите по инерция. И то, движейки се по инерция, спирате развитието. Защо?
Ще ви дам пример. Една област - най-деликатна, най-тежка може би, наред със здравеопазването, безспорно образованието. Казва се – тежка демографска ситуация. Две числа ще кажа и аз, защото като е бюджет, трябва да се говори с числа.
През 1980 г. са родени 125 000 деца. В 1996-1997 г. те вече са 65-68 000.
Училищната мрежа от 1999-2000 г. почти не е реформирана. И вие давате пари там, и затова колегите ви казват: изсипвате пари на място, където е пясъчник, защото няма реформа. Това нещо е убедителен аргумент за мен поне и за мнозина, наред с аргументите, които чухме в областта на здравеопазването.
След като има такава финансова политика, след като няма реформи, какво се крие зад тази дума реформи, колеги? Крие се онова, което всички се страхуваме да произнесем – съкращения и намаляване на численост, на разходи за сгради, за материални условия там, където няма вече никаква ефективност; там, където няма деца за учене; там, където няма включително болни за лекуване. А там, където има деца; там, където трябва да се лекуват болните, парите се харчат неефикасно. Това е достатъчно, за да не се подкрепи този бюджет. Благодаря ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има още записани в списъка на Национално движение Симеон Втори, но разбирам, че няма да има желание да се използва оставащото време.
Остава да чуем желаещите министри.
Господин Мутафчиев, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри! Аз очаквах днес наистина да има сериозен дебат, и най-вече от страна на опозицията за това какъв трябва да бъде бюджетът за 2007 г., да видим алтернативното виждане на десницата в България за развитието на нашата страна, и то в най-важната година – 2007, когато ще бъдем член на Европейския съюз като държава.
За съжаление този дебат не се състоя, може би е поради липсата на идеи.
Аз бях предизвикан от изказването на господин Методиев. Ефективно ли се използват средствата на всички български граждани от този бюджет? Неговото твърдение е, че не. Аз ще му дам само няколко примера с Министерството на транспорта. Както той сам каза, когато цифрите говорят, дори и най-върлите представители на опозицията мълчат.
За какво става дума? Господин Методиев, текущи разходи за 2006 г. на Министерството на транспорта – 77 млн. лв. Проект за 2007 г. – 60 млн. лв. – по-малко 17 млн. лв. текущи разходи.
Увеличение на капиталовите разходи, тоест строителство, включително на инфраструктура - от 44 млн. лв. при коригиран план на 107 млн. лв.
По програмите от предприсъединителните фондове, съфинансиране на бюджета и кредити за 2007 г. – предвидени са за инфраструктура над 429 млн. лв.
И когато говоря за инфраструктура, не мога да не отговаря и на спекулативните изказвания, както на господин Стоянов, така и на господин Иванов, които плачат за това, че, виждате ли, няма да има строителство на инфраструктура. За мен е обидно да чувам тези думи от правителството, което отпускаше четири пъти по-малко средства за инфраструктура, отколкото сегашното правителство. За какво става дума? Става дума за реконструкцията на ж.п. линията Пловдив – Свиленград.
Господин Иванов, вероятно Вие знаете, че в момента в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се утвърди проектът за реконструкция на линията: първи лот Пловдив – Първомай, където ще бъдат усвоени средства от ИСПА през следващата година. Те са предвидени и са в размер на 57 млн. 660 хил. лв., съфинансиране от 15 млн. лв. и от Европейската инвестиционна банка – 31 млн. лв. Това са средства, които могат да бъдат усвоени и са осигурени за строителството на линията Пловдив – Свиленград. Още до края на годината „Терна” трябва да започне строителството. Благодарение на това правителство, благодарение, че предприехме всички необходими мерки, вече имаме и готов проект.
Вторият важен проект, за който вие плачехте, това е Видин – Калафат. Това е един проект, който беше започнат от вас и дълго време не беше довършен. Печелехте изборите във Видин затова, че, виждате ли, по време на вашето управление или при управление на ваш кмет, този мост ще стане. Този мост се надявам, че ще стане и ще бъде довършен поне във вариант, до края на 2009 г., в мандата на това правителство.
Каква е ситуацията с Дунав мост-2 в момента, господин Иванов? Това правителство успя да подготви тръжната документация и се проведоха два конкурса – конкурс за супервизията. Спечелилият конкурса е представен в Делегацията на Европейската комисия. Спечелилият конкурса за строителството и за проектирането вчера беше представен в Делегацията на Европейската комисия и аз очаквам до дни да бъдат утвърдени. Когато са утвърдени, ще подпишем договора и ще започнем това строителство за разлика от вас. (Ръкопляскания отляво.)
Искам да спомена няколко цифри за това какви средства са отделени за 2007 г.: по ИСПА – 29 млн. лв., съфинансиране – 17 млн. 833 хил. лв., безвъзмездна помощ от KFW - вие знаете, че ние успяхме да се справим с още един проблем, който заварихме. Това беше неуредицата със заема, който беше с KFW в размер на 4 млн. лв. - безвъзмездна помощ от френската Агенция за развитие – 9 млн.779 хил., заем от Европейската банка – 10 милиона - говоря за левове - заем от KFW от 17 милиона. Над 80 млн. лв. могат да бъдат усвоени през 2007 г. Аз се надявам, че строителите ще успеят да го направят. Изхождам от това, че имат пет месеца за проектиране по договор.
Когато говорим обаче за ефективното усвояване на средства и дали се харчат на вятъра парите на нашите данъкоплатци, аз искам само няколко думи да ви кажа и за социалната сфера, тъй като твърдяхте, че този бюджет не е социален. Това мога да го оставя на госпожа Масларова. Тя ще каже и за транспорта, но само една цифра ще ви спомена: 16 млн. лв. са отделени за безплатното пътуване на учениците. Това минава през бюджета на Министерството на транспорта.
В заключение искам да кажа само две думи. Ние не си правим илюзията, че проблемите, трупани от 15 години, могат да бъдат решени с Бюджет 2007. Не, те няма да бъдат решени, но с този бюджет ние ще поставим началото на една нова политика, която ще даде добра перспектива за развитието на транспорта и на инфраструктурата в страната. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги!
Ще се опитам да бъда максимално кратка, тъй като днес се говори много за социалните аспекти и за различните пропуски и недоглеждане от страна на бюджета в тази насока.
Преди малко беше поставен и въпросът доколко ефективно се харчат парите на държавата. Аз съм много доволна, че господин Петър Стоянов влезе в залата и че мога да отговоря на въпроса му. Аз не съм само социален министър, аз съм министър и на труда, и на социалната политика. И на труда!
Именно в тази насока искам да се обърна към всички вас, уважаеми госпожи и господа отдясно, които критикувате доколко ефективно използваме парите на държавата – дотолкова ефективно, че за първи път през 2006 г. от 1994 г. имаме най-висок коефициент на заетост в страната, който вече е 59%; че за първи път от 1993 г., господа отдясно, имаме най-висок коефициент на икономическа активност на населението, който е 65 %; че за първи път от 1991 г., господин Стоянов, имаме безработица 8,38% при средна безработица в страните – членки на Европейския съюз, 7,8%; вие говорите за активно използване на средствата – в резултат на активните политики на пазара на труда 73% от хората, които са минали през квалификация и преквалификация, са вече на работа, трайно настанени; 70% от младите хора, които завършват, по три месеца стажуват и са трайно вече на работа.
Не бих поела в никакъв случай атаките, че това правителство не работи в областта на пазара на труда. Именно поради ефективната политика, активните мерки на пазара на труда, социално слабите намаляха с 18%. Точно вие нямате право да говорите каква социална политика провеждаме, защото никой от вас не намери смелост да каже: „стоп!” на професията социално слаб. Това правителство и това мнозинство намери пътя, за да реши този въпрос. Наложихме строги мерки, наложихме стриктни санкции и даже имаме един сериозен принос, който се отчита дори в страните – членки на Европейския съюз.
Тук се коментираха някои неща за демографската политика. Колеги, аз се учудвам, че се поставя въпросът за демографската политика на това обсъждане на бюджета на Република България. Това правителство осигурява 2,5 пъти нарастване на отпуските за бременност и раждане на майките; това правителство в съответствие с Лисабонската стратегия гарантира на работещите майки до 2-годишна възраст на детето да съчетаят труда и отглеждането му, да се върнат на работа и гарантираме програма за заетост на хора, които ще отглеждат децата. Мисля, че мога да спомена още много и много неща, но ми се иска, когато се говори за социална политика, нещата да се гледат комплексно.
Социална политика, това не е само заплатата на един гражданин, само пенсията или само детските добавки, уважаеми колеги. Социалната политика е увеличаването на необлагаемия минимум с 53% от началото на мандата; увеличаване на заплатите в бюджетната сфера с 23% от началото на мандата; увеличаване на минималната работна заплата, която съм убедена, че ще стане 180 лв., с 20%, а пенсиите с 23%. Нека да включим към това и семейното подоходно облагане, което е елемент и към политиката за демографското стабилизиране. Всичко това говори за едно правилно, ефективно и разумно изразходване на средствата.
Мога да ви уверя, че през следващата година... (Шум и реплики.)
Ще кажа, господин Мутафчиев. Господин Мутафчиев ме подсети. Аз поех ангажимента да кажа, че никой не отчита колко пари се дават за безплатно пътуване на хората в третата възраст и учениците. Защото се дават 16 млн. лв. за учениците, а някои от родителите се сърдят, че ги санкционираме, че децата не ходят на училище. Дават се близо 79,5 млн. лв. за пътувания по БДЖ и по градския транспорт отново за възрастните хора и за децата. Всичко това са социални разходи на това правителство.
Никой от вас не спомена, че правителството пое ангажименти и продължава да ги изпълнява. Сега ще задели няколко десетки милиона, за да могат хора, на които не достигат пет точки за пенсиониране, да получат обезщетения при безработица преди пенсиониране. Това са все марки, които са мерки в съответствие с приетите ангажименти.
Разбира се, че трябва да се каже за данъчната тежест, която се намалява, така че всичко това е социална политика.
Аз съм убедена, че моите колеги ще говорят още много, защото те са специалисти в отделните комисии, но това, което искам да кажа завършвайки, е, че, влизайки в социална Европа, това правителство, в него няма да има социална деменция. Благодаря. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на министър Масларова.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Господин министър-председател, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Преди всичко бих искал да благодаря на всички, които взеха отношение по време на тези дебати по основния закон, който ще формира политиката на България през 2007 г. Мисля, че достатъчно внимателно слушах дебатите и критиките, които се отправиха от опозицията, и анализа, който беше направен от представителите на управляващото мнозинство.
Искам да споделя с вас опита, който има правителството в подготовката на бюджета и реалните приоритети, които са заложени и гарантирани в него. Преди всичко искам да кажа, че сигурно няма съвършен бюджет, който да реши всички проблеми на държавата или всички проблеми, на който и да е сектор, избран например за приоритетен за една година, с един скок – революционно. Всеки, който е правил бюджет, който разбира от тази проблематика, знае сложностите, трудностите в този процес. Но естествено бюджетът е един много сложен еквилибриум, баланс, който трябва да гарантира икономическото развитие, социалната хомогенност, функционирането на основните обществени сектори и като цяло устойчивото развитие на страната напред с добри темпове. Това е смисълът на един бюджет. Отчитайки, разбира се, нуждите, интересите на различните сектори.
И преди да се обсъди или гласува бюджетът, трябва да направим един анализ на това къде се намираме. Защото е съвсем закономерно, бюджетът за следващата година да стъпва на опита от сегашната година – от 2006 г. И аз мога да кажа, че 2006 г. е успешна година за България. Първо, разбира се, смятам, че е реална заслуга и на Народното събрание, и на правителството, че ние гарантирахме членството на България в Европейския съюз от януари 2007 г. (Ръкопляскания в мнозинството.) Преди една година това не беше гарантирано. Този резултат, който постигнахме, ни дава самочувствие и вяра в собствените сили – че когато имаме общи цели, приоритети, сме способни да ги постигаме и да ги реализираме.
Но, разбира се, трябва да отчетем и другите параметри на нашето развитие. Очакваме икономиката на страната ни за първи път за последните 15-16 години да има реален растеж от повече от 6% за тази година. И това е резултат и успех.
Безработицата е също на най-ниските нива, които са съществували в България от началото на прехода. Вчера бяха оповестени последните данни от равнището на преките чуждестранни инвестиции в нашата страна за първите девет месеца – 2 млрд. 850 млн. евро, което означава, че най-вероятно за цялата година те ще бъдат над 3 млрд. евро. А това създава конкурентоспособност, създава работни места, създава по-високо заплащане, по-високо качество на живота на българските граждани, което в крайна сметка е смисълът на съществуването и на държавата, и на правенето на политика.
Вече стана дума за това, че нивата на държавния дълг също са много ниски – около 27% от брутния вътрешен продукт, сравнявайки например със 70% преди 6-7 години. И това е реално постижение.
Но, разбира се, това не означава, че нямаме проблеми, в това число и структурни – и в държавните институции, и в икономиката. Всички знаем за търговския дефицит, всички знаем за изключително високите нива на дефицита по текущата сметка. И това са рискове за икономиката и за социалната сфера, защото всеки един неуспех в икономиката влияе неизбежно върху социалната сфера, върху политиката на държавата за подкрепа на тези, които са по-слаби. И всичко това трябваше да бъде отчетено при подготовката на Проекта за бюджет 2007 г. – и постиженията, и очакванията, и рисковете.
И разбира се, още един абсолютно нов фактор, с който българската държава досега не се е сблъсквала – членството в Европейския съюз. Членството, което създава прозорец от възможности, които ще се реализират в продължение на следващите години поетапно. Трябва да бъдем реалисти. Членство, което създава предизвикателства, проблеми в краткосрочен план – за конвергенцията, за адаптацията на българската икономика, на българските институции, които трябва да работят в нова среда по нов начин, да отстояваме нашите интереси в Европейския съюз и, разбира се, проблеми и пред бюджета, пред неговата приходна и разходна част. Защото всички знаете, че членството в Европейския съюз, влизането в Общия пазар, означава сериозни загуби от постъпленията от ДДС – основен данък в държавата. Минималната загуба е 450 млн. лв. Сметната механично, консервативно, на базата на това например, че колите, които са внос втора ръка, няма да бъдат облагани с ДДС в България, загуби от мита с Европейския съюз и синхронизирането на митническата ни политика с Европейския съюз по отношение на трети страни и редица други неща, които създават напрежение.
Всички знаете – и това беше споменавано много пъти – че България през 2007 г. трябва да плати своята вноска в общия европейски бюджет – 634 млн. лв. И тази сума няма как да не бъде взета от другите секторни политики.
По време на дискусията се чуха много предложения: да се увеличат разходите и нивото на разходи за здравеопазване, за образование, армия. Ако се сумират всички те, със сигурност биха ни трябвали още 4-5 млрд. лв. Но ние живеем в реалната България, не в Норвегия, която цитираха някои народни представители. Не в Германия, а в нашата страна, която премина през много тежък период в своето развитие – на тотална трансформация в икономиката, политиката, социалните отношения и за която платихме много висока цена. В това число и много глупости бяха направени. Понякога дори престъпления към държавата.
И бюджетът трябва да отчете всички тези рискове и наред с това да гарантира, както вече казах, успешното интегриране в Европейския съюз на практика, което да се усети от българските граждани. Постъпателното ускорено развитие на икономиката и доброто качество на живот – в това е балансът, зад който застана управляващата коалиция между Коалиция за България, НДСВ и ДПС.
Би могло доста да се говори и вече стана дума за различните параметри на този бюджет. Поехме и определени рискове, но те са достатъчно внимателно калкулирани, защото намаляването на корпоративния данък с една трета за една година е сериозна рискова стъпка, и то в година, когато приходната част е по-проблематична от традиционното, защото сме свикнали, че винаги има големи излишъци. Винаги сме подценявали приходите. Така се казва, но този път Международният валутен фонд, който също е обвинявал всяко българско правителство, че подценява приходите, твърди, че ги надценява. Това трябва да се вземе предвид. Въпреки това управляващата коалиция заложи на създаването на по-добри и благоприятни условия за инвестиционен климат, защото имаме нужда от инвестиции – вътрешни и външни, за да може икономиката да бъде по-конкурентноспособна в Общия пазар и глобално да се създават нови работни места, да има по-високи заплащания. Това е смисълът на тази политика за намаляването на корпоративния данък.
Наред с това искам да подчертая, че в рамките на възможното бюджетът подчертано е и социален, защото приблизително 33% или една трета са социалните разходи на държавата в този бюджет. Това някак си се премълчава в критиките на опозицията доста срамежливо.
Значителни ресурси са заделени за увеличаване на заплащането на хората в бюджетната сфера. За първи път това увеличение е с двуцифрено число – не 6, 7 или 8%, а с 10%. И когато ни критикуват, че тези 490 хиляди души били бюрократи и чиновници, не вършели работа, става дума за учители, за медицински сестри, лекари, за хората в армията, в други системи, които са важни социално, които са важни за обществото като цяло и за държавата.
Осем и половина процента е планираното увеличение на пенсиите. Бих искал да бъде постигнато повече и ще търсим всички възможни начини да отделим още повече внимание, в това число и финансово, на хората в пенсионна възраст, защото това е дълг на едно цивилизовано общество. Но и това увеличение е значително по-голямо от традиционното. Надявам се, че с преизпълнението в края на тази година ще можем да гарантираме сериозни коледни пенсии, които да позволят и на хората в третата възраст достойно да посрещнат членството на България в Европейския съюз. Това ще бъде и мой приоритет, и на правителството – но действително в рамките на възможното.
Бих могъл да изреждам много други неща. Стана дума за демографската политика. Два пъти и половина се увеличава времето, през което майчинството е гарантирано от държавата. Това струва през следващата година 82 млн. лв. Ваучерите за храна се въвеждат за първи път за работниците. До 40 лв. – освободени от данъчно облагане – едно старо искане на синдикатите. Необлагаемият минимум е увеличен от 180 на 200 лв., което оставя около 120 млн. лв. в гражданите. Това също не се брои и се подминава, не се споменава.
Запазен е балансът на вноските между работодатели и работници, за да не се изземва в тази година ресурс от работещите, от хората на наемния труд.
Искам да подчертая, че този бюджет е също така подчертано инвестиционен. Ние стъпваме на базата на тази година, а има какво да отчетем пред българските граждани – близо 90 км магистрали са и ще бъдат пуснати в действие през тази година, три пъти повече рехабилитирани или реконструирани пътища в сравнение с 2005 г. Това е добра основа. Тази политика на подобряване на инфраструктурата във всички сектори ще продължи с държавно финансиране, с публично-частно финансиране и с европейските фондове.
Като цяло с близо една четвърт се увеличават инвестиционните разходи в този бюджет, което действително оказва и ще окаже със сигурност позитивно влияние върху средата, в която всички живеем, и ще засегне интересите на всички български граждани.
За нас е много важно, че бюджетът прави добра стъпка в децентрализацията и подкрепя сериозно българските общини, които са най-близко до проблемите на гражданите. От 5,5% на 5,7% от брутния вътрешен продукт е увеличено финансирането на общините, или поглеждайки в бюджета – от 14% на 14,8%. Това е важна стъпка. Вярвам, че българският парламент ще направи още една важна стъпка в скоро време с конституционните промени за финансовата децентрализация, които ще дадат още повече възможности чрез законова регламентация за самостоятелност на местната власт и за генерериране на собствени приходи освен това, което се дава от държавата.
Бих искал да кажа още няколко думи, ако позволите, на тема европейски фондове. Европейските фондове са нещо, към което някои хора свеждат смисъла от членството в Европейския съюз. Но членството в Европейския съюз не е проста аритметика – колко даваме ние и колко вземаме от Европейския съюз. Страните, които дават – Германия, Холандия и другите най-развити икономики, не се оплакват от членството в Европейския съюз, защото смисълът е много по-дълбок. Става дума за съюз на общи ценности, общи цялостни политики, съюз, който се основава на принципите на солидарността, свободата, демокрацията, социалната пазарна икономика. Това облагодетелства всички страни, членуващи в Европейския съюз, независимо дали са бенефициенти или донори. Но България действително ще има възможност да усвоява немалко пари от европейските фондове. За следващата година в бюджета са планирани 2 млрд. лв. средства от европейските фондове – 625 млн. лв. от предприсъединителните фондове и около 1 млрд. 385 млн. лв. от европейските фондове – селскостопански, структурни и кохезионен. Надявам се действително тези пари да бъдат усвоени максимално. Но трябва да сме и реалисти. Осъществяването на тази задача зависи действително от няколко фактора - от правителството, което е изготвило национална стратегическа референтна рамка, оперативни програми, представило ги е след няколко кръга консултации в Брюксел и очакваме одобряването и от Европейската комисия, и от страните членки. Тук трябва да кажа, че вероятно този път процедурата ще бъде достатъчно бавна за разлика от първите десет страни, защото Европейският съюз влиза в нов финансов цикъл. За следващите седем години трябва да се одобрят оперативните програми на 27 страни членки, а не на 10. Това е обективна даденост.
Но успоредно с това е много важно да се изграждат проектната готовност и административният капацитет, и то не само в министерствата и в държавата. Допълнително са заделени ресурси още тази година за подготовката на проекти. Подготвя се и ще се реализира специлен фонд за проектиране и мостово финансиране на местната власт – флаг, който ще помогне на общините да кандидастват със сериозни проекти по еврофондовете. Предстои да работим още повече и за информираността на обществото. Така че резултатите от европейските фондове зависят от всички нас – от Народното събрание, от правителството, от местната власт, от бизнеса и от неправителствени организации, от нашето общонационално качество.
Апелирам всички да работим заедно, за да може първата година от членството на Република България в Европейския съюз действително да бъде година успешна, година, която ще ни даде добър старт, ще ни даде още самочувствие, увереност в своите сили, за да може да се реализират основните цели – смея да кажа – не само на правителството, а и на цялата страна, да гарантираме икономическия растеж, реалната вече европейска интеграция в Общия пазар и европейските институции, и социалната отговорност, нивото на доходите, качеството на живот на хората.
Това ще бъдат трите приоритета на правителството и за в бъдеще. Амбицирани сме с подкрепата на парламента, в диалог с вас, с общините, с неправителствения сектор да работим още по-ефективно, за да можем да свършим и по-добра работа. Винаги може по-добре! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, с изказването на министър-председателя завършва обсъждането на разглеждания днес Законопроект. Времето за изказвания на народните представители е изчерпано. От страна на министрите очевидно няма повече желаещи да вземат думата. Обявявам дискусията за приключила.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. Моля да се приготвите да гласуваме предложения Законопроект.
Моля ви да обърнете внимание на начина на гласуване, тъй като през последните години по този въпрос имаше различни практики и спорове. Обръщам ви внимание на предложението на водещата комисия – Комисията по бюджет и финанси, на нейните заключения и на нейното предложение за решение.
Комисията по бюджет и финанси не е подкрепила, отхвърлила е Законопроекта за държавния бюджет с включен проект на Висшия съдебен съвет, подкрепила е Законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2007 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1, 2 и 5 и въз основа на тези констатации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1, 2 и 5.
Първо ще поставя на гласуване Законопроекта с включен Проект на Висшия съдебен съвет, вариант, който не е подкрепен от Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте Законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2007 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет, който не е подкрепен от Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 194 народни представители: за 17, против 111, въздържали се 66.
Този вариант на Законопроекта не е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2007 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1, чл. 2 и чл. 5, подкрепен и предложен да бъде подкрепен от Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 211 народни представители: за 150, против 59, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване със становището на Министерския съвет. (Ръкопляскания в мнозинството.)
За обосновка на отрицателен вот – заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! Не подкрепих този бюджет поради това че в частта му за местно самоуправление не се сменя философията за съставяне на бюджета към общините. Не мога да не призная, че е направена крачка напред в децентрализацията, но нищо не е направено, за да се стимулира работата на общините.
В какъв аспект? Общините все още са свити да разходват от държавния бюджет около 15-15,5% и да имат приходи малко повече от 12%. Тази рамка остана постоянна.
Също така не действа стимулиращо за местните управи, кметове и общински съвети политиката, която се води в частта да се прехвърлят държавните задължения на общината като част от данъка върху доходите на физическите лица. Това не създава стимул в общините да привличат инвестиции, да откриват работни места, да повишават жизнения стандарт на своето население, тъй като със скачането на този данък, той се прибира в София и след това се връща като част да покрие държавните задължения. Това не действа стимулиращо на общините по простата причина, че всеки кмет, всеки общински съвет, който предприеме действия, в края на краищата се конфронтира до голяма степен и с инвеститори, и с граждани. Общинският съвет в такъв случай става за едни полезен, за други – негативен. Това в общи линии се случи по време на връщането на земеделските земи и реституцията.
По тази причина не подкрепих този бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втори отрицателен вот – господин Шарков, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, с този бюджет България ще стане пълноправен член на Европейския съюз през 2007 г., но с този бюджет българското здравеопазване изобщо няма да стане по-близо до това, което е в Европа, а напротив, ще стане по-близо до това, което е в трети страни.
Гласувах против този бюджет, защото той е обиден за българските лекари и е унизителен за българските пациенти. С този бюджет правителството категорично поставя България на последно място в Европа по частта, която отделя за здравеопазване като част от брутния вътрешен продукт. Няма да говорим за Норвегия, господин министър-председател, в Албания е 6,5%, в Сърбия 9% от брутния вътрешен продукт отива за здравеопазване.
Гласувах против този бюджет, защото с него вие категорично доказахте, че здравеопазването не е приоритет за управлението. Вие не само не увеличихте средствата за здравеопазване, вие дори ги намалихте като част от брутния вътрешен продукт от 4,4% тази година на 4,3% за следващата година.
Този така наречен програмен бюджет на практика не чертае бъдещето на българското здравеопазване, той дори не решава днешните проблеми. С този бюджет на българските болници се дават 66 милиона повече отколкото за тази година. Но само в средата на тази година задълженията им бяха над 200 милиона.
Този бюджет гарантира както мизерни условия за работа на българските лекари, така и мизерни условия за лечение на българските пациенти. Този бюджет показа, че вие като управляващо мнозинство не само че нямате стратегия за българското здравеопазване, вие дори нямате идея какво да правите с него. Не знам дали чувате гласовете на Националната здравноосигурителна каса, на Българския лекарски съюз, на Съюза на стоматолозите в България. Трите организации заедно казаха, че този бюджет не е приемлив. Министър Гайдарски заяви, че ще продължава да настоява за 5%, но вместо това здравеопазването има 4,3%. Да, с 27% са увеличени парите, но на Министерството на здравеопазването, а на Касата са увеличени с 2%. А като част от брутния вътрешен продукт Албания е пред нас.
Ето затова гласувах против този бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трети отрицателен вот – господин Чачев. Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Гласувах против Бюджет 2007, защото вие злоупотребихте с думи, злоупотребихте с реалните потребности на българските граждани: бедността, престъпността, корупцията, лошото здравеопазване, лошото образование, неефикасната съдебна система, лошите пътища, лошата вода, която пият хората!
Вие доказахте за пореден път в тази зала, че това правителство няма ясна визия за това как да изведе България бързо напред. Защото вие за сетен път пропуснахте шанса и продължавате с обезверяващи темпове за българите – българите, които очакваха повече. Неслучайно на вас ви върнаха Националната стратегическа референтна рамка и сега ще чакате на опашката, господин премиер, една година, да ви я одобрят, включително оперативните програми. Така ли е? Така е, това е истината.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажете нещо за бюджета!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин Миков, днес в тази зала се злоупотреби много пъти. Злоупотреби се с българските граждани – 7 милиона българи, които действително очакват много повече в първата година на България като член на Европейския съюз. Вашият бюджет не е този европейски бюджет, който те очакват, господин Станишев! Той е един обезверяващ бюджет.
Тъй като господин Цонев квалифицира всички бюджети, аз предлагам този бюджет да бъде бюджетът на обезверения път на България в първата година в Европа. (Викове отляво: “Е-е-е!”) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Чачев.
Уважаеми колеги, днес се състоя едно открито обсъждане на Законопроекта за бюджета, в което всички свободно можеха да изкажат своето мнение пред българското общество. Всеки ще направи своите изводи.
Точката е приключена, а с това и дневният ред за днес.
Утре пленарното заседание ще бъде от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
 

(Закрито в 19,23 ч.)
 
  
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председател:                                       
Любен Корнезов
 
 Секретари:
Борис Николов
Ясен Попвасилев