Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Юнал Лютфи
Секретари: Иван Илчев и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното извънредно пленарно заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! По решение на Народното събрание днес следва да разгледаме една-единствена точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ВНОСИТЕЛИ МИХАИЛ МИКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 22 СЕПТЕМВРИ 2006 Г. И МИРОСЛАВ МУРДЖОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 6 ОКТОМВРИ 2006 Г.
Дневният ред е гласуван, можем да пристъпим към неговото изпълнение.
Имате думата за процедурен въпрос, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за пряко излъчване на дебата по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за пряко предаване по радиото и телевизията. Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 197 народни представители: за 196, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да бъде осъществено пряко предаване.
По точката, която предстои да разгледаме, е постъпил доклад за първо гласуване, подготвен от Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.
Има думата господин Любен Корнезов да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър, уважаеми народни представители! Позволете ми да прочета доклада на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.
„Комисията проведе четири заседания на 24 октомври и на 7, 14 и 20 ноември 2006 г.
Бяха изслушани председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров, председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев, заместник-главният прокурор Валери Първанов, заместник-директорът на Националната следствена служба Румен Георгиев, министърът на правосъдието Георги Петканов, министърът на финансите Пламен Орешарски, заместник-министърът на отбраната Соня Янкулова и изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова.
Председателят на Върховния касационен съд заяви, че подкрепя идеята за отпадане на имунитета на магистратите и за представяне на годишен доклад, както пред Висшия съдебен съвет, така и пред Народното събрание. По отношение на останалите промени в глава „Съдебна власт” той посочи, че инспекторатът следва да остане към Министерството на правосъдието. Също така обърна внимание, че следва да се уеднакви начинът, по който се избира парламентарната квота на Висшия съдебен съвет и членовете на инспектората.
Председателят на Върховния административен съд сподели, че промените са необходими, тъй като все още не е постигната желаната ефективност на съдебната система и приветства балансирането на конституционно ниво между правомощията на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието. Той изрази съмнение, че с предлагания инспекторат към Висшия съдебен съвет, е намерена и по-добрата формула.
Заместник-главният прокурор от името на ръководството на прокуратурата изрази подкрепа за предлаганите изменения и посочи, че те са необходими, включително и отпадане на магистратския имунитет. Направени бяха конкретни предложения по отделните текстове.
Заместник-директорът на Националната следствена служба заяви, че хората, които работят в съдебната система не са съумели да създадат образа, който тя трябва да има и отбеляза, че имунитетът не е привилегия, а гаранция за правото на гражданите на честен процес. От името на Националната следствена служба предложи редакционни поправки за подобряване съдържанието на внесените текстове.
Министърът на правосъдието посочи, че по принцип подкрепя законопроекта, но сподели виждането си, че създаването на инспекторат към Висшия съдебен съвет е неудачно. Според министъра броят на членовете на инспектората е недостатъчен, изборът на инспекторите от Народното събрание ще е политически, а срокът за обновяването му на две години е твърде кратък.
Министърът на финансите обърна внимание, че изразът „самостоятелен бюджет” по отношение на инспектората не е точен, тъй като той не изразходва собствени приходи, за да има такъв статус. Относно разпоредбата, свързана със самостоятелността на бюджета на Народното събрание министърът обясни, че няма европейска практика бюджетът на законодателната власт да бъде самостоятелен.
Министърът отбеляза още, че текстът за данъците е добър, но по отношение на таксите следва да бъде прецизиран или да отпадне.
Заместник-министърът на отбраната подкрепи предложенията, свързани с дейността на въоръжените сили и изпълнението на военната служба, но подчерта, че новите разпоредби следва да влязат в сила от 1 януари 2008 г.
Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините изрази удовлетвореност от предложените разпоредби, свързани с финансовата децентрализация на общините, но по отношение на местните такси посочи, че конституционният текст не трябва предварително да определя, че границите на местните такси ще се установяват със закон.
В Комисията са постъпили писмени становища от председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор на Република България, Висшия съдебен съвет, Съюза на юристите в България, Националната следствена служа, както и от граждани.
На заседание, проведено на 20 ноември 2006 г., Временната комисия в качеството си на водеща комисия, съгласно чл. 2 от Правилата за процедурата, обсъди законопроектите преди представянето им за първо гласуване в пленарна зала.
Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от Михаил Миков и група народни представители, има за основна цел да укрепи принципа за разделението на властите и независимостта на съдебната власт, както и да подобри работата в съдебната система. Законопроектът се състои от единадесет параграфа, като промените са в Глава първа „Основни начала”, Глава втора „Основни права и задължения на гражданите”, Глава трета „Народно събрание”, Глава шеста „Съдебна власт” и Глава седма „Местно самоуправление и местна администрация”. Предложенията се отнасят до:
1. Дейността на въоръжените сили и изпълнението на воен­ната служба в контекста на отпадането на наборната военна служба и професионализацията на българската армия (чл. 9, ал. 2, чл. 59, ал. 2).
2. Дейността на Народното събрание като законодателен орган и орган, който упражнява парла­ментарен контрол:
а) изрична норма, която да предвижда самостоятелност на бюджета на Народното събрание (чл. 62);
б) отмяна на изискването за кворум през цялото времетраене на заседанията на Народното събрание;
в) изслушване и приемане на годишни доклади за дейността на държавните органи, които се избират изцяло или частично от Народното събрание (чл. 84, т. 17).
3. Дейността на съдебната власт:
а) прецизиране на конституционната разпоредба на чл. 84, т. 16, като годишните доклади за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи ще се внасят в Народното събрание от Висшия съдебен съвет;
б) установяване на баланс между правомощията на министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет; на конституционно ниво се посочват и основанията за предсрочно прекратяване мандата на член на Висшия съдебен съвет (чл. 130, ал. 6, 7 и 8);
в) премахване имунитета на магист­ратите (чл. 132, ал. 2, 3 и 4);
г) създаване на инспекторат към Висшия съдебен съвет с висока степен на независимост, който да наблюдава дейността на всички органи на съдебната власт, без да засяга същността на правораздавателната им дейност; в тази връзка се предлага и отмяна на правомощието на министъра на правосъдието да проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата (чл. 130а, т. 5, чл. 132а).
4. Увеличаване на финансовите правомощия на общинските съвети, като им се предостави възможност сами да определят конкретния размер на местните данъци, както и вида и размера на местните такси, което съответства на Европейската харта за местното самоуправление.
Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от господин Мирослав Мурджов и група народни представители, предвижда Народното събрание да провежда своето първо тържествено заседание във Велико Търново.
В хода на дискусията изказвания направиха народните представители Екатерина Михайлова, Анелия Мингова, Лютви Местан, Елеонора Николова, Ремзи Осман, Янаки Стоилов и Тодор Батилов.
Всички народни представители, които се изказаха, с изключение на Тодор Батилов, от свое име и от името на парламентарните групи, които представляват, заявиха, че ще подкрепят на първо гласуване законопроекта, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
Лютви Местан се спря на своевременното приемане на измененията в Конституцията с оглед членството на България в Европейския съюз.
Резерви по определени текстове изразиха Екатерина Михайлова, Елеонора Николова, Тодор Батилов, като изказаха съмнение дали Инспекторатът следва да бъде към Висшия съдебен съвет и начина на избор на инспекторите.
Анелия Мингова, Лютви Местан и Янаки Стоилов смятат за целесъобразно Инспекторатът да се избира с квалифицирано мнозинство, както и да бъде към Висшия съдебен съвет, с което ще се постигне по-голяма прозрачност и контрол при функционирането на съдебната власт.
Ремзи Осман заяви, че подкрепя финансовата децентрализация на общините, като предложи да се намери по-точна редакция на текста, свързан с определянето на местните такси.
По отношение на законопроекта, внесен от Мирослав Мурджов и група народни представители, народният представител Анелия Мингова обърна внимание, че това не е материя, която следва да се уреди на конституционно ниво.
В резултат на проведените разисквания Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България предлага на Народното събрание:
1. Да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 22 септември 2006 г.
Становището на комисията е прието с 16 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се”.
2. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от Мирослав Мурджов и група народни представители на 06.10.2006 г.
Становището на комисията е прието с 5 гласа “за”, без “против” и 12 гласа “въздържали се”.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предстои да изслушаме становищата, мотивите на вносителите на двата законопроекта.
Господин Миков, имате думата да представите първия законопроект с вносител Михаил Миков и група народни представители.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми висши магистрати и конституционни съдии, уважаеми дами и господа народни представители! На прага на членството на страната в Европейския съюз е уместно да се обсъди готовността на институциите в България да функционират в условията на принадлежност към ценностно пространство на демокрация, зачитане на правата на човека и върховенството на закона. Това предизвикателство поставя въпроса за конституционна уредба на функционирането и правомощията на някои органи, включително и такива на местното самоуправление. Още повече, че през изминалите петнадесет години на прилагане на Конституцията на Република България е натрупан достатъчно опит, който позволи да се търсят и намират нови конституционни разрешения. Съществено се промениха и обществено-политическите условия във вътрешен и международен план, които обуславят функционирането на някои от заложените в Конституцията от 1991 г. конституционни начала.
През последните години с основание в центъра на обществените очаквания и внимание у нас е състоянието и на съдебната система като способност и ефективност да осъществява същинската си функция на защита на основните права и свободи на гражданите и юридическите лица като фактор в борбата с престъпността, особено организираната престъпност и корупцията, и в крайна сметка като основа на правовата държава.
Това са аспектите, в които съдебната власт е преценявана и в процеса на присъединяване на страната ни към Европейския съюз. При това нейното състояние е считано от значение не само при удовлетворяването на изискванията по преговорна Глава двадесет и четвърта, но и на равнището на политическите критерии за членство в Европейския съюз.
В стремежа да се отговори на обществените очаквания и на очакванията на партньорите от Европейския съюз бе неизбежно да се потърсят корекции и на конституционно равнище на уредбата на съдебната власт, запазващи силна институционална независимост и съществени гаранции за персонална независимост чрез съдържанието на статута на магистратите. Разбираемото съображение да се засили отчетността, за да се придаде повече легитимност на независимостта, не бе посрещнато по еднакъв начин от различни среди, до които промените се отнасят или които участват в тяхното обсъждане и преценка. Това налага постигане на такова съотношение между принципите на независимост и отчетност, при което независимостта няма да бъде схващана от обществото като заплаха поради липсата на отчетност, от една страна, а механизмите за отчетност няма да засегнат сърцевината на правораздавателната дейност, която всъщност брани независимостта, от друга страна. По тези съображения се предлагат нови изменения и допълнения на Конституцията в главата за съдебната власт.
Наред с това, отчитайки посочените развития и реалности, проектът съдържа нови моменти относно функционирането на Народното събрание като основен орган на власт, както и относно разширяване на възможностите за финансова децентрализация. Следвайки поредността на разпоредбите в проекта, в него могат да се открият следните нови моменти: отпадането на наборната военна служба и професионализацията на армията налагат да се промени контекстът, в който на конституционно равнище се урежда дейността на Въоръжените сили и изпълнението на военната служба. Част от включените в законопроекта разпоредби пряко засягат и се отнасят до дейността на Народното събрание като законодателен орган и орган, който упражнява парламентарен контрол.
Функционирането на Народното събрание поставя въпроси относно ефективността и легитимността на дейността на законодателния орган и относно обхвата и съдържанието на парламентарния контрол. Част от тези въпроси, особено с оглед упражняването на контрол върху дейността на кабинета, свързана с членството ни в Европейския съюз, намери разрешение на конституционно равнище през 2005 г. Продължава да съществува конституционна празнота относно отношенията на парламента като основен орган на власт с редица независими органи, които се избират изцяло или частично от него. Става въпрос за така наречените независими регулатори.
Предлаганият законопроект има за цел запълване и на тази празнота. Чрез предвиденото изслушване и приемане на годишни доклади за дейността на тези органи се цели създаване на конституционно основание за механизъм, чрез който тяхната дейност става предмет на обсъждане в представителния орган, а по този начин и предмет на публична оценка. Така се осигурява най-висока отчетност и информираност на обществото, без да се засяга независимостта на регулаторите.
Сред промените, отнасящи се до функционирането на Народното събрание, е важно и предлаганото изменение, свързано с премахване на изискването за кворум повече от половината народни представители през цялото времетраене на парламентарните заседания.
От гледна точка на същността на законодателния процес и спецификата на отделните законопроекти постигането на повече ефективност и на по-високо качество на продукта на нашата работа изисква акцентът в този процес да бъде поставен във фазата на работа върху законопроектите в постоянните парламентарни комисии. Съдържателността на дискусията от пленарния състав също зависи от нейната подготовка, а не от едно или друго равнище на кворума. При това изискването за постоянен кворум на практика затруднява дейността на парламента и води до изопачени обществени представи за същността на законодателната и парламентарната дейност, за парламентарния контрол и за тяхната легитимност. Достатъчно е това изискване да се прилага при откриване на заседанията на Народното събрание и естествено при приемане на неговите актове, тоест при гласуванията.
По отношение на съдебната власт законопроектът включва три нови положения.
Първото е свързано с промяна в чл. 84, т. 16, разпоредба, създадена при последните конституционни промени, чрез която се въвежда легитимна форма за постигане на публичност, прозрачност и отчетност на съдебната власт чрез обсъждането от страна на Народното събрание на годишни доклади за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. При това изменение се ангажира и Висшият съдебен съвет – в тази дейност по отчетност и прозрачност на съдебната система, тоест докладите вече ще минават и през колективния орган, който е основен ръководен орган на съдебната власт.
Висшият съдебен съвет е изслушал предварително докладите на тези съдилища и главния прокурор. По този начин се открояват мястото и ролята на съвета като орган, който представлява съдебната власт пред законодателната, и в същото време се ангажира и отговорността на целия Висш съдебен съвет. Тази му функция се наслагва и е естествено продължение на ролята му на орган, който взима основните решения по управлението на съдебната власт.
За разлика от досегашната уредба, която установява само състава, начина на избиране на членовете му и продължителността на техния мандат и е съвсем оскъдна по отношение на правомощията му, сега се предлага нова уредба, чиято цел на първо място е да подчертае, че именно Висшият съдебен съвет е органът, който взема решения, който управлява. От друга страна, идеята на новото предложение е да се обхванат основните области, които са предмет и се покриват от правомощията на Висшия съдебен съвет, защото неговите правомощия са производни от функциите му и представляват техен конкретен израз. В този смисъл разгръщането на тези правомощия на законово ниво не представлява промяна на функциите му. С този подход се постига баланс между опасенията за промяна на ролята на Висшия съдебен съвет на законово ниво и практическата невъзможност всички правомощия при осъществяване на неговите функции да бъдат изчерпателно отразени в един конституционен текст.
В предложението се търси и завършеност на статута на членовете на Висшия съдебен съвет, като в новата ал. 8 се посочват основанията за прекратяване на техния мандат. Най-важно в това отношение е недопустимостта да бъде запазено качеството на член на Висшия съдебен съвет, след като по дисциплинарен ред е изгубено качеството на магистрат. Търси се механизъм за преодоляване на една конституционна празнота. Досега се допускаше и беше възможна хипотеза, при която дори осъден член на Висшия съдебен съвет не бе задължен да освободи мястото си в съвета. С предлаганото изменение се премахва и наказателната неприкосновеност на магистратите. Когато по отношение на тях се провежда разследване, те трябва да бъдат поставени при равни условия с всички български граждани, тъй като наказателният процес дава достатъчно гаранция за защита на правата им съгласно стандартите на Европейската конвенция за защита на правата.
Запазва се наказателната неотговорност единствено в мащаб, осигуряващ независимостта и свободата на магистратите при формиране на вътрешното убеждение за вземане на решение.
Съществен нов момент в законопроекта е предлаганата конституционна уредба за нова структура към Висшия съдебен съвет, която да наблюдава дейността на всички органи на съдебната власт, разбира се, без да засяга същността на правораздавателната дейност. Това породи особени дискусии през последните два месеца, откакто законопроектът е на вниманието и на широката публика, и на специализираните магистратски и юридически среди. В този смисъл прикрепването на Инспектората към Висшия съдебен съвет не означава, че Инспекторатът е предназначен да бъде елемент от структурата на Висшия съдебен съвет. Освен това Инспекторатът не се предвижда да разполага с властнически правомощия.
Определянето на Инспектората към Висшия съдебен съвет е обосновано, тъй като неговата дейност е относима към дейността на Висшия съдебен съвет, към същинската, основната дейност на този върховен орган на съдебната власт. Инспекторатът на практика би трябвало да подпомага осъществяването на основната дейност на Висшия съдебен съвет, като отговаря за набавянето на съществена информация по осъществяване на неговите дисциплинарни, организационни и кадрови правомощия. Той би трябвало да се яви като безпристрастен поглед и око на Висшия съдебен съвет, разбира се, и на парламента, и на обществото. Чрез докладите, които внася съветът, той трябва да създаде обективна основа за изпълнение на функциите на Висшия съдебен съвет.
Подчертаването на независимостта се проявява и постига най-напред по начина на избирането на главния инспектор и членовете на Инспектората в техните изисквания за избираемост и несъвместимост. Изборът на членовете на Инспектората от Народното събрание въвежда необходимия баланс и взаимодействие между законодателна и съдебна власт с цел постигане на по-голяма отчетност пред обществото.
От друга страна от съществено значение е съдържанието на правомощията на Инспектората, който освен редовните си проверки може да действа и по инициатива на граждани, юридически лица и държавни органи. Наред с публичността на информацията за работата и констатациите на Инспектората това е важна гаранция за обективността, прозрачността и отчетността по отношение на дейността на органите на съдебната власт, постигането на които е цел на предложението за този орган. Разбира се, няма законодателно, нито пък конституционно решение, което да изпълни своите цели, ако тези, които са призвани да изпълняват закона, търсят друг смисъл, търсят неговото неспазване или неприлагане в практиката.
Уважаеми дами и господа, с цел постигане на реална финансова децентрализация, с цел осъществяване на съответствие между функциите и отговорностите на общините, от една страна, и финансовите възможности за тяхното реализиране, от друга, както и за да се създадат възможности общините да участват пълноценно в усвояването на структурните и кохезионния фонд след присъединяването на страната ни към Европейския съюз, проектът предвижда изменение относно уредбата на установяване на данъците и таксите и определянето на техния размер – става въпрос за местните данъци и такси.
На първо място, въвежда се разграничение при определянето на размера на републикански и местни данъци. Установяването на всички данъци се запазва като правомощие единствено на Асамблеята, която ще продължи да определя размера на републиканските данъци.
От друга страна, на общинските съвети се възлага компетентността да определят размера на местните данъци при условия, ред и в граници, определени със закон. Също общинските съвети ще бъдат оправомощени да установяват местните такси и да определят техния размер. Разбира се, това правомощие въвежда задължение в закон Народното събрание да уреди видовете такси, а общинските съвети да могат да определят кои от тях да се прилагат в съответната община. Предвидените законови рамки на финансовата децентрализация осигуряват плавен преход и управляемост на процеса.
Обсъдили сме и възможните рискове при безотговорно поведение на отделни местни общности, общини, които могат да изпаднат в тежко финансово състояние – практика, която не е непозната в други страни, в които е провеждан процес на крайна децентрализация.
Предлаганите изменения са подходящи по време и са свързани с процеса на пълноправно членство, както и с оглед подготовката на необходими промени в редица закони, свързани с реализация на новите конституционни разпоредби.
Повече от десет са законите в областта на отбраната, Закона за местните бюджети, за местните данъци и такси – всичко това е законодателство, което ще стои на масата на Народното събрание след промените в Конституцията. Мисля, че тези промени отварят път за една цялостна реформа на няколко сфери, които от години очакват конституционни решения, предполагащи и реформа в съответното законодателство. Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Миков.
Давам думата на народния представител Мирослав Мурджов да представи законопроекта, внесен от него и група народни представители.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Смисълът на направената поправка и направените предложения от мен и от моите колеги, които подкрепиха този законопроект, касае чл. 76, ал. 1, чиято цел е следната: първото заседание на Народното събрание да се открива във Велико Търново от най-възрастния присъстващ народен представител.
Мотивите за това предложение за изменение и допълнение на Конституцията на Република България са следните. Възстановената през 1878 г. след Освобождението българска държава провежда своето първо учредително събрание на 10 февруари 1879 г. във Велико Търново. На това Народно събрание – на 16 април 1879 г., е приета Търновската конституция, превърнала се в символ на свободната българска политическа мисъл. С този акт на Учредителното събрание е възстановена българската държавност, българската държавна традиция и е положена основата на българския парламентаризъм.
Изборът на Велико Търново от първите български народни представители не е случаен. Освен че е столица на българската държава след въстанието на Асен и Петър, градът пази в църквата “Св. Четиридесет мъченици” символите на българската държавност през вековете, а именно: колоната на Хан Омуртаг от времето на Първото българско царство, както и колоната на Иван Асен от времето на Втората българска държава. В същата църква – “Св. Четиридесет мъченици”, на 22 септември 1908 г. княз Фердинанд прочита манифеста, с който обявява българската независимост и така България от васално на Османската империя трибутарно княжество се превръща в независимо Царство България.
Тази дълга историческа и държавническа традиция предполага всяко българско Народно събрание да провежда своето първо тържествено заседание във Велико Търново – в сградата, в която първите български народни представители, са се събрали от всички краища на родината – от Мизия, Тракия и Македония, и са положили основите на съвременната българска политическа практика. Провеждането на първото заседание на Народното събрание на това историческо място ще символизира приемствеността на българската държавност и нейната дълга и достойна история – от времето на първите български владетели на Балканите, през управлението на могъщите средновековни български владетели, превърнали България в незаобиколим фактор в Европа, през възстановяването на българската държавна независимост до ден днешен, когато България отново е част от европейския политически, икономически и културен модел. Тази приемственост ще придаде необходимата тържественост на първото заседание на всяко едно Народно събрание и ще напомня на всеки един народен представител за отговорността, която носи пред българския народ.
И на последно място, бих желал да допълня следното – че в контекста на приемането на България през 2007 г. за пълноправен член на Европейския съюз, на фона на глобализиращата се Европа и глобализиращия се свят всяка една национална държава, уважаваща своите традиции, трябва все повече да ги зачита и да се връща към корените си, защото традициите са това, което създаваме ние, и така възпитаваме бъдещото поколение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Двата законопроекта са представени. Предстои да пристъпим към тяхното обсъждане.
Предлагам разпределението на времето да бъде същото, както при обсъждането на Закона за държавния бюджет за 2007 г. Тогава парламентарните групи изразиха пълно съгласие и сякаш практиката потвърди, че това е едно разумно разпределение. Съобщавам го с удължението на времето: Парламентарна група на Коалиция за България – 60 минути; Национално движение Симеон Втори – 45 минути; Движението за права и свободи – 35 минути; Парламентарна група на Коалиция “Атака” – 25 минути; Обединени демократични сили – 25 минути; Демократи за силна България – 25 минути; Парламентарна група “Народен съюз” – 25 минути. И единствената разлика е при независимите народни представители, които по правилник не могат да разполагат с повече от 15 минути. Молбата ми е, ако желаят независими народни представители да се изкажат, да спазват лимита от 5 минути, за да могат трима независими депутати да вземат думата. Виждам, че се заявява вече господин Минчо Христов.
Пристъпваме към обсъждане, уважаеми колеги.
Разбирам, че от Коалиция за България засега не желаят да вземат думата, предвид това, че господин Миков представи мотивите и допълнителни аргументи във връзка с тях. Правилно ли съм разбрал, уважаеми колеги, господин Миков, или има желание?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да, правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правилно съм разбрал.
Госпожо Анелия Мингова, заповядайте. Имате думата.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми магистрати и конституционни съдии! В представянето на проекта, на който почти цялата парламентарна група на НДСВ е съвносител, представен тук от господин Михаил Миков, бяха посочени основните акценти в неговото съдържание.
От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори заявявам, че във всичките пунктове в съдържателната част на този проект ние го подкрепяме и споделяме мотивите, които вече бяха изложени. Затова, уважаеми колеги, аз ще си позволя да обърна вашето внимание тук на някои параграфи от проекта и да акцентирам върху тях.
На прага сме на четвъртата промяна в Конституцията – в основния закон на Република България. И отново като че ли по традиция за трети пореден път в центъра на тази промяна стои материята за съдебната власт. Кое, уважаеми колеги, предизвика необходимостта за трети път да се обръщаме към проблемите на съдебната власт в българската Конституция?
На първо място, това е принципното отношение на законодателната власт към осъществяване на съдебната реформа. Съдебната реформа е процес. Тя не свършва с един-единствен законодателен акт. Проблемите за ефективността в работата на органите на съдебната власт, за тяхното взаимодействие, за отражението на тяхната дейност върху защитата на правата и законните интереси на гражданите и на юридическите лица не се решава еднократно. Нужен е политически ангажимент за реформи, които имат проекция в бъдещето, далеч отвъд европейското ни членство.
На следващо място, тази промяна е предизвикана от необходимостта да се отстранят съмненията и внушенията, които в някои професионални кръгове, у европейските ни партньори, а и в обществото като цяло се наложиха след третата промяна на Конституцията в материята на съдебната власт.
Със съжаление, колеги, трябва да признаем, че не успяхме в достатъчна степен да убедим и да внушим на обществото, че тези промени отразяват по най-адекватен начин разбирането ни за независимостта на магистратите, като основа на принципа за осъществяване на тяхната дейност.
И не на последно място по значение, най-после беше нужно да осъзнаем, че истинската независимост като гаранция за безпристрастност и обективност при формиране на вътрешното убеждение не може да се разглежда откъснато и изолирано от принципа за откритост, публичност, прозрачност и отчетност на тази дейност. Независимост, образно казано, на тъмно би се превърнала в свой антипод, в пълна зависимост от чувството за недосегаемост, от неправомерно влияние на външни фактори. Независимост без непрекъснат обществен мониторинг е лишена от смисъл. В тази връзка и осъзнавайки тези приоритети и цели, четвъртата промяна на Конституцията предвижда четири основни аспекта на промяна в материята на съдебната власт.
Тук беше обърнато внимание за корекцията в т. 16 на чл. 84. Отчитайки особения статут на председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и главния прокурор като висши магистрати, ние предлагаме те да внасят своите доклади не в Народното събрание, а във Висшия съдебен съвет като основен орган на управление на съдебната система. Така се подчертава именно на ролята на този орган и се избягва внушението, че Народното събрание неправомерно се намесва във функциите на съдебната власт чрез пряк контрол, персонално върху тримата висши магистрати, накърнявайки тяхната независимост.
Втората основна промяна, която законопроектът прави, е издигане на конституционно ниво на функциите на Висшия съдебен съвет. По този начин ние се опитваме да постигнем няколко цели.
На първо място, да се издигне ролята на органа на управление на съдебната система – Висшият съдебен съвет.
На следващо място, да се създадат гаранции за тази роля, защото разписването на конституционно равнище на функциите на Висшия съдебен съвет трябва да означава, че те не могат да бъдат подменени от обикновения законодател. Със закон може само да се конкретизират отделните правомощия в рамките на конституционно регламентираните функции.
На следващо място, проектът завършва и регламентацията на статута на Висшия съдебен съвет чрез посочване на основанията за прекратяване мандата на неговите членове магистрати.
Един основен елемент на промените, това е най-накрая узрялата политическа воля на вносителите да премахнат наказателната неприкосновеност на магистратите. С пълното съзнание, че по този начин се защитава принципът на равенство на всички пред закона и с убеждението, че Процесуалният закон също трябва да бъде прилаган еднакво спрямо всички, ние смятаме, че НПК съдържа достатъчно гаранции, ако неправомерно бъде засегната неприкосновеността не само на обикновените граждани, но и на магистратите. Ето защо си позволихме да предложим да остане единствено наказателната неотговорност за актове и действия, свързани с упражняването на тяхната дейност.
На последно място като промяна, уважаеми колеги, може би най-дискутираната част на предложенията, е издигането на конституционно ниво на една специална структура, наречена Инспекторат за наблюдение и мониторинг върху дейността на органите на съдебната власт, без това, разбира се, да засяга съдържателната част на тяхната дейност.
Искам да ви убедя, че проектът не излиза от рамките на традицията, защото и сега подобни функции се осъществяват от Инспектората към Министерството на правосъдието. Чрез предложенията изборът на този инспекторат – на неговите членове и на неговия председател, да се осъществява от Народното събрание, при това с квалифицирано мнозинство, ние се опитваме да гарантираме независимостта на тази структура и невъзможността тя да попада под влиянието на тези, които проверява. Тази независимост, колеги, се гарантира и чрез мандатността и ротационния принцип за смяна на членовете на инспектората, още и с несъвместимостта на заеманата през време през мандата длъжност с други длъжности, включително и с длъжността член на Висшия съдебен съвет. Чрез ситуирането на тази структура към Висшия съдебен съвет се обезпечава ефектът от дейността на инспектората. Именно Висшият съдебен съвет е органът, който ще прилага в кадрови и организационен план резултатите от дейността на този инспекторат. От друга страна липсата на властнически и преки правомощия в инспекторите преодолява съмнението, че става дума за някакъв суперорган, суперструктура, която би подменила самия Висш съдебен съвет. Точно обратното, Висшият съдебен съвет остава органът, който взема властнически решения. Инспекторатът наблюдава, проверява и докладва пред Висшия съдебен съвет, а именно последният взема решения. Начинът на сезиране и самосезиране позволява да има публичност, прозрачност и откритост в дейността и на самия инспекторат.
Уважаеми колеги, само две изречения за един много важен аспект на предлаганите промени, извън материята за съдебната власт. Изразявам особеното удовлетворение на всички народни представители от НДСВ за това, че след повече от година усилия да намерим обща политическа воля за финансовата децентрализация, най-после това е факт. Аз обаче ще оставя на другите колеги да коментират тази промяна.
В заключение бих искала само да добавя, че всяка законодателна промяна би могла да даде резултати, само ако пътят към нея е извървян с много политическа мъдрост, зрялост и с ясна политическа воля. Мисля, че сега Четиридесетото Народно събрание ще докаже с тази промяна, че пътят към Четвъртата промяна на Конституцията е извървян именно по този начин. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли реплики? Няма.
Думата има господин Местан. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми представители на съдебната власт, уважаеми господин омбудсман на Република България, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи ще приветствам факта, че провеждаме разискванията по Законопроекта за четвъртото изменение и допълнение на българската Конституция днес, 21 ноември, или осем дни по-рано от предварително заявената дата – 29 ноември, когато Европейският парламент ще разисква доклада на господин Ван Орден за България. Това, че така осигуряваме възможност български евронаблюдатели да присъстват на заседанието (че защо инак ги избрахме), така да се каже е представителната страна на въпроса. Далеч по-важни са същинските, политическите съображения, защото е от значение сигналът, който бихме изпратили в Европейската комисия. Не е тайна, че комисията наблюдава със засилен интерес конституционната процедура, както е и вярно, че има силни очаквания, свързани с тази Четвърта поправка на основния закон.
Ефективността на съдебната власт, която е функция от нейната отчетност и отговорност, бе важен политически критерий за членството на България в Европейския съюз. Фактът, че скоро ще бъдем част от съюза, не означава, че сме решили проблема, нито пък че Европейският съюз е снел този политически критерий. Тъкмо напротив, той си стои и няма никакви индикации, че някой би проявил каквото и да е снизхождение към Република България. Затова даже няма да допусна хипотезата, че е възможно да не съберем достатъчно мнозинство за конституционните изменения. Това няма да ни коства членството. То, слава Богу, е вече гарантирано, но със сигурност ще има тежки последствия, със сигурност ще се изправим пред парадокса страна формален член да остане с неинтегрирани системи поради недостатъчната им реформираност.
Другото име на това, което си казваме, е предпазна клауза. Мисля, че сме достатъчно отговорни да не го допуснем. По тази причина именно декларираната в аванс подкрепа за конституционния проект от страна и на ОДС, ДСБ и БНС следва да се оцени като проява на политическа отговорност.
Надявам се, че ще проявите разбиране защо наруших последователността на параграфите от конституционния проект и побързах да премина към параграфите, отнасящи се до съдебната власт. Не защото другите не са важни. Може би даже са по-важни, но те не са дискусионни.
Текстовете, които на конституционно ниво уреждат обществените отношения, свързани с професионализацията на българската армия, и тези за бюджета и финансовата децентрализация поради безспорния си характер се подкрепят от всички, като изключим езика на самоцелната деструкция, представен в българския парламент от едно изолирано политическо явление.
Третото изменение на българската Конституция бе обект на толкова силни критики, че човек би останал с впечатлението, че проблемите на съдебната власт са следствие от тази промяна. За съжаление те са много по отпреди. Третата промяна бе опит за намиране на конституцонен механизъм, който да съчетае фундаменталния принцип на независимост с принципа на отчетност и отговорност на съдебната власт. Не всички тогава предложени решения бяха споделени от Европейската комисия. Тя не прие част от тях, но не сне изискването си да намерим конституционна формула за лаконична характеристика на съдебната власт – независима и ефективна едновременно. Разбира се, тя не ни предложи готова формула и е наивно да имаме такива очаквания, защото самият Европейски съюз не разполага с универсална формула. Но там различните практики, макар да са различни, водят до еднакъв положителен резултат – ефективно правораздаване, гарантиращо правата на човека.
Няма как България да прави изключение. Няма да бъда нито тенденциозен, нито неправ, ако споделя, че усилията ни да решим този въпрос и при предишните изменения, и сега, въпреки наличието на безпрецедентна политическа воля се сблъскват с редица обективни ограничители, наложени от няколко нарочни тълкувателни решения на Конституционния съд. Съгласно тях всяка една по-сериозна идея за реформиране на съдебната власт се оказва - без изключение, винаги - от компетенциите на Велико Народно събрание.
Едва ли създателите на новата българска Конституция са имали предвид толкова широки правомощия на Великото Народно събрание за сметка на ограничаване на посоката, дълбочината и обхвата на измененията и допълненията, които Обикновено Народно събрание може да приеме. Великото Народно събрание без съмнение с нарочно разписаните в чл. 158 изключителни компетенции е защитният механизъм на самата Конституция от незрели, прибързани, неуместни и недемократични промени, които биха засегнали формата на държавно управление. Но едва ли народните представители от Седмото Велико Народно събрание са имали предвид това неоправдано и неоснователно разширяване на приложното поле на Великото Народно събрание като първичен носител на учредителната власт за изменяне на Констиутцията, което определено разколебава представите за взаимоотношението учредителна - учредена власт. И ако моите представи са разколебани поради недостатъчна компетентност по тази материя, то би трябвало все пак по-внимателно да се вслушаме и в особените мнения на самите конституционни съдии във връзка с едни или други конституционни решения на същия този съд.
Тази дискусия, разбира се, не е от вчера и ние бихме я водили още дълго, но за съжаление не разполагаме с време. Нямаме времеви ресурс нито за протакане на реформите, нито за провеждането им чрез свикване на Велико Народно събрание. Щем-не щем се налага съзнателно да използваме ограничените ресурси на Обикновеното Народно събрание, но макнимално да използваме всички ресурси на обикновеното Народно събрание. Би било коректно критиките по проекта на мнозинството, включително и относно инспектората към Висшия съдебен съвет, да бъдат съобразени с тези обективни реалности.
Уважами госпожи и господа! Ние съзнаваме, че идеята за инспекторат е дискусионна идея, че тя няма европейски аналог. Но нима имат европейски аналог критиките по адрес на България и на нейната съдебната система? За тези, които не са част от управляващото мнозинство, вероятно е удобна и угодна ролята на цензор на предложените от нас решения, но нека имаме предвид, че ребусът хем независима, хем отчетна и отговорна съдебна власт следва да се реши по начин, който да се сподели и от Европейския съюз.
Толкова често споменавам Европейската комисия и Европейския съюз, че рискувам да оставя впечатление, че четвъртата промяна в Конституцията се прави заради тях. Разбира се, че това се прави преди всичко в интерес на българското общество доколкото вече не бихме могли да противопоставяме национален интерес на интереса на Европейския съюз.
В заключение ще кажа отново, че четвъртата поправка стои в логиката на присъединителния процес, който не е еднократен акт. Това че на 1 януари 2007 г. ще се финализира формалното членство не бива да ни успокоява, защото практическата интеграция в Европейския съюз и в евроструктурите ще започне именно от 1 януари 2007 г. От това доколко бързо и успешно ще протича този процес зависи какво ще е мястото на България в Съюза – дали на опашката или имаме шанса да се придвижим по-напред.
Парламентарната група на Движението за права и свободи с категоричната си подкрепа за проекта за четвърто изменение и допълнение на българската Конституция, внесен от Михаил Миков и група народни представители, ще даде ясен знак за съзнаваната политическа отговорност по отношение на диалектически осигурената готовност на държавата да встъпи в наистина пълноправно членско поведение в Евросъюза след 1 януари 2007 г. Става дума за проявената в практически план парламентарна солидарност да не допуснем, така да се каже, анексиране на еврочленството ни чрез задействане на предпазни клаузи, които да отнемат функционалността на интегрирането и в битието ни на граждани и общество.
От тази гледна точка, уважаеми колеги, третата поправка на Конституцията ни се оказва недостатъчна за доверието на европартньорите в реформата на съдебната власт у нас. Доверието в българската съдебна система минава през тази четвърта поправка. Не подлежи на съмнение, че безукорната правосъдна система на която и да е страна, доверието в съдебната система освен всичко друго е и мощен инвестиционен ресурс, не по-малък от ниските данъци, редом с икономическата свобода и минимизираните лицензионни режими. Защото сериозните инвеститори на първо място търсят сигурност в една съдебна система, която трябва да буди доверие. Тоест проблемът с европейския атестат на съдебната система в България не е само политически, но и по своему икономически и обществено-граждански, проблем, който пряко се съотнася с темпа на практическите проявления на евроинтеграцията ни.
Уважаеми госпожи и господа! Не би било добросъвестно взаимодействието между властите, властовият континиум да се определя като посягане на независимостта на коя да е от властите. Защото ние нямаме избор, трябва да решим въпроса с взаимното възспиране на властите в името наистина на едно от европейски тип демократично гражданско общество.
Въпросът с отговорността на съдебната власт, ако щете, въпросът с отговорността на отделния магистрат не е само въпрос морален, не е само и не би следвало да бъде въпрос единствено и само на лична воля. Без да подценявам тези аспекти, това трябва да бъде преди всичко въпрос на намиране на такъв конституционен механизъм, който ще гарантира равновесието между правомощие и отговорност чрез принципа на отчетността.
Мисля, че това е целта на четвъртата поправка на българската Конституция и ние като управляващо мнозинство ще бъдем достатъчно отворени за такова прецизиране на текстовете, които, от една страна, ще удовлетворят нашите партньори от Европейска комисия, но преди всичко ще бъдат в интерес на българските граждани. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли реплики към господин Местан? Не виждам.
Моля за минутка, преди да дам думата на следващия оратор, за да ви съобщя резултатите от едно гласуване, което и Народното събрание, и обществото очакват с интерес. С 97 гласа „за”, 2 “против” и 15 „въздържали се” преди броени минути датският парламент е ратифицирал Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. (Ръкопляскания.) Струва ми се, че този резултат дава допълнителен импулс и на нашата дискусия днес.
Давам думата на господин Петър Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа магистрати, уважаеми омбудсман на Република България, уважаеми госпожи и господа народни представители! Започвам с най-важното - Съюзът на демократичните сили и Парламентарната група на ОДС ще подкрепим на първо четене Законопроекта за промяна на българската Конституция. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Правим това, защото схващаме прекрасно какво голямо значение има тази голяма промяна на Конституцията за България, за българските граждани и може би чак след това - за членството ни в Европейския съюз. Затова нека да кажем най-напред, че нашето схващане за промяна на Конституцията и изобщо изработването на една конституция опира до нещо много просто. Конституция се прави, Конституция се променя, за да се създава най-висшата, бих казал, нормативна рамка, въз основа на която и в която да се създават по-добри условия за живот на българските граждани.
На второ място, предхождащият дебат за четвъртата поправка на българската Конституция сякаш доминираше от изискването, което Европейският съюз и нашите европейски партньори предявяват към нас. Заради тяхното недоволство от третата поправка, заявява се от много анализатори, включително и от юристи, ние трябва да направим четвърта поправка.
Аз, който преди десет години, заявих категорично, че цивилизационният избор на България е членство в НАТО и Европейския съюз, днес съм длъжен да заявя, че всичко, което правим до 1 януари 2007 г., и всичко, което ще правим след това, се прави от гледна точка и защита на националните интереси на България и защита на непосредствените интереси на българските граждани, а не интересите на Европейския съюз! Това не означава преобръщане на моята позиция за цивилизационния избор на 180 градуса. Това означава превод на нормален човешки език защо толкова много искахме и продължаваме да искаме да сме членове на Европейския съюз. Затова, защото там намираме една рамка на партньорство, която ние сами задължително трябва по най-добрия и адекватен начин да разрешаваме своите проблеми.
Това е според мен схемата, с която можем да заслужим уважението на българските граждани, колчем става въпрос за промяна на Конституцията, тъй като само преди по-малко от шест месеца ние променяхме Конституцията за трети път. Следователно, съвсем основателно те ще ни питат, уважаеми госпожи и господа народни представители, заемащи същите тези кресла: „Защо сега я променяте за четвърти път?”.
Нашият отговор е: „Затова, защото се учим от собствения си опит и от собствените си грешки”. Затова, защото, ако бяхме я променили така, както трябва третия път, нямаше да се налага да я променяме четвърти път.
Един от големите изводи, който можем да направим днес, е, че колкото пъти мнозинството, колкото голямо, мощно и стабилно да е то, реши да проведе едно такова голямо мероприятие с особена национална важност, без да се вслуша в тезите, идеите и напомнянията на опозицията, толкова повече има възможности да сгрешим – всички ние грешка, която ще бъде приписана като грешка на целия парламент, а не само на управляващото мнозинство.
Защо подкрепяме промяната на българската Конституция на първо четене? Преди малко повече от шест месеца, от тази трибуна, заявих, че ние не подкрепяме третата промяна на българската Конституция. Съображенията, които тогава ни накараха да не подкрепим третата промяна, са същите, които днес ни карат убедено да подкрепим четвъртата промяна.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Вие подкрепихте и третата.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Затова защото в четвъртата промяна са регламентирани четири изключително важни за нас неща. Нека да започна така, както са предложени в този проект.
Точно по идея на Съюза на демократичните сили, по наше настояване, по наша инициатива – на Съюза на демократичните сили, персонализирана чрез законодателната инициатива на господин Филип Димитров, ние поискахме промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили за премахване на задължителната военна служба. Ние смятаме, че това е изключително важна стъпка. Слава Богу, че тя беше реализирана, не толкова скоро и не толкова бързо, както ни се искаше, но възприемаме сериозно съображенията, които бяха представени от мнозинството. Така или иначе, след една година в България ще има наборна професионална армия, което отговаря изцяло на духа, на смисъла и задачите, които ние си бяхме поставили във военната доктрина преди повече от пет години.
Ние подкрепяме на първо четене тази промяна в Конституцията и затова, защото много отдавна поставяхме въпроса за начина на гласуване в Народното събрание и заради недоволството – понякога обосновано, понякога обаче не чак дотолкова, от така наречения синдром „гласуване с чужди карти”.
Ние винаги сме смятали, че Народното събрание трябва задължително да реализира своя кворум тогава, когато става въпрос за откриване на заседание, когато се лансира дневният ред, когато се лансира програмата и винаги, когато става въпрос за приемане на актове, особено на закони.
Ние подкрепяме тази четвърта поправка, затова защото категорично сме били против този голям обем на така наречения магистратски имунитет. Ако този имунитет имаше своя смисъл в зората на българската демокрация и представляваше една много важна броня, която даваше възможност на българските магистрати да се чувстват сигурни винаги, когато заставаха сами със своята съвест и пишеха своите решения и други съдебни актове, след 16 години ни се струва, че това вече е неуместно. Достатъчно е българските магистрати да имат функционален имунитет, да бъдат защитени тогава, когато решават най-важните задачи на българската правораздавателна система.
И най-накрая, ако си спомняте основният аргумент на СДС и Парламентарната група на ОДС да не подкрепим на първо четене третата поправка на Конституцията, е, че в тази поправка липсва какъвто и да е намек за децентрализация на местната власт. Вярно е, че децентрализацията на местната власт и чрез тази поправка не е реализирана в онзи обхват и обем, който ние искахме и предлагахме, но е вярно, че би било много безотговорно, да не кажа – глупаво, да не приемем това, което днес мнозинството предлага след дълги дискусии, напомняния и да не кажа стимулиране от страна на опозицията. Много е важно общинските съвети в България да определят размера на местните данъци и също така вида и размера на местните такси.
Искам веднага да заявя, че между първо и второ четене – ние имаме вече готов проект, който предлага тази поправка да се разшири в посока на така нареченото второ ниво на местно самоуправление и по-точно изборът на областни съвети и на областни управители.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, само една реплика, която, разбира се, ще развия по-подробно, когато стане въпрос за второ четене. Говорим твърде много за начините и степента на усвояване на парите от европейските фондове. Една от причините за ниската степен на усвояване е и липсата на такова второ изборно ниво затова, защото парите от европейските фондове се дават охотно там, където има изборни органи на власт и управление. Това е без всякакво съмнение. Ние сме се сблъсквали с този феномен и ако това отговаря на нуждите и желанията на българските граждани да имат една по-голяма степен на демократичност и на самоопределение, ние категорично ще поддържаме това при второ четене.
Кои са нещата, които ни смущават и срещу които категорично ще възразим, когато обсъждаме този проект на второ четене? Темата, която, разбира се, е най-дискусионна в българското общество – създаването на инспектората. Този инспекторат съгласно чл. 132а се създава към Висшия съдебен съвет, избира се от Народното събрание с обикновено мнозинство, председателят на инспектората – с квалифицирано мнозинство. Този инспекторат може да бъде сезиран от отделни граждани и граждански организации, което по принцип е една добра идея, и основната теза за неговата дейност е засегната в чл. 5 от предлаганите от вас поправки: “Инспекторатът извършва проверки на дейността на всички органи на съдебната власт”.
Уважаеми госпожи и господа, когато обсъждахме на второ четене третата поправка на Конституцията, изненадващо за мнозина, вероятно и за самото мнозинство от тази трибуна и от името на СДС, и ОДС аз подкрепих чл. 130а, т. 5, който ни повече, ни по-малко дава възможност на министъра на правосъдието да проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата. От тази трибуна обосновах нещо, което ще застъпя и сега, защото според мен то не е въпрос на партийна принадлежност, а е въпрос на принципи.
С какво предлаганият от вас инспекторат създава по-голяма гаранция от тази, която създаваше чл. 130а, т. 5? Няма да повтарям за 130-годишната традиция, искам само да се върна повече от десет години назад, когато като заместник-министър на правосъдието отстоявах тази теза и няма никакво основание днес, като лидер на най-голямата опозиционна сила, да не я отстоявам също. Обратната теза тогава беше дали това няма да повлияе на магистрата, когато решава своите дела? Тоест опираме до корена на всичко онова, около което се въртим днес – независимостта на магистрата тогава, когато решава делата.
Аз твърдя, че магистратът, българският съдия и всеки един магистрат са независими само тогава, когато, застанали пред своя компютър или своята пишеща машина, определят своето съдийско, магистратско убеждение как да бъде написано решението. Във всичко останало магистратът просто няма как да бъде независим, защото това е нонсенс. Демонстратът има абсолютното право и задължение да въплъти своята воля в съдебния акт, тоест да напише решението без всякакво външно вмешателство, но магистратът си има също така задължението да напише този акт в законоустановения срок. И няма защо да се сърдим, че българските граждани нямат високо мнение за нашата съдебна система, защото чакат съдебните актове, засягащи ги лично, повече от година. Възможно ли е да има български съдии, чиито решения се бавят месеци, та дори и години и да няма начин, механизъм и орган, който да принуди тези уважаеми наши магистрати да сторят онова, към което ги задължава, а не просто приканва законът?
Аз продължавам да твърдя и нашата парламентарна група защитава тази теза, че по-добрият вариант наистина е инспекторатът да си остане към министъра на правосъдието. Министърът на правосъдието е член от кабинет, който също подлежи на парламентарен контрол. Няма никакъв смисъл да експериментираме с един модел, дето го няма никъде в Европейския съюз. А и да го има, ако ние претендираме да имаме модел, който не е по-лош, защо обезателно трябва да го заменяме с някаква формула, която пренасяме отвън?
Уважаеми госпожи и господа, последна ремарка за съдебната система. Когато говорим за съдебната система, няма защо претенциозно да искаме от нашата съдебна система да бъде европейска. Това, което със сигурност българските граждани най-напред, а с още по-голяма сигурност и европейците искат от нас е тя да бъде ефикасна, внушаваща, справедлива съдебна система. Няма такова понятие европейска и неевропейска съдебна система. От нас се иска да направим съдебна система, която да осигури на магистратите независимост и в същото време задължително, ама задължително такъв тип стимули и дори законова принуда, че да пишат своите дела в законоустановения срок. Искаме да имаме съдебна система, която да бъде ефикасна. Тоест не само да постановява много актове годишно, а която да бъде основа за преборване с организираната престъпност и корупцията в България. Ние не искаме съдебна система заради самото й съществуване. Искаме тази съдебна система да направи живота на хората по-добър, да спре рушветите в нашите държавни институции и местната власт, да премахне корупцията, когато става въпрос за разпределяне на европейски фондове, да даде отпор на организираната престъпност, от която на българските граждани им е дошло до гуша. И най-накрая, ние искаме съдебна система, която чрез своите действия да внушава такъв тип респект, че да покаже на българските граждани – важно е да имаме добри закони, важно е да имаме професионално подготвени, честни, неподкупни и независими магистрати, но важно е също така всички заедно и тези, които сме извън съдебната система, да създадем така необходимия дух на законност в България. Дух на законност, който внушава на всеки български гражданин чувството, че той е равен пред този закон толкова, колкото всеки народен представител, толкова, колкото всеки представител на изпълнителната власт. Само тогава българският гражданин ще отвори своите възможности, за да стимулира България да бъде член на Европейския съюз там, където й е мястото – да употребя любимото на всички ни клише – като достоен сред достойните в Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ, ДПС и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Стоянов? Не виждам.
Давам думата на госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми върховни съдии, господин омбудсман, уважаеми колеги народни представители! Днес българският парламент разглежда на първо четене четвъртата поправка на българската Конституция. Разглеждаме я осем месеца след предишната промяна на Конституцията. Това, според мен, а и според моите колеги от Демократи за силна България, не е добър знак за българския парламент. Казвам това преди да заявя политическата позиция на нашата парламентарна група, че ние ще подкрепим на първо четене внесения законопроект от колегите Миков и група народни представители, както и законопроекта, внесен от колегата Мурджов и група народни представители.
Ние ще подкрепим тези два законопроекта, но в същото време имаме сериозни критики относно текстовете в един от тях, а именно законопроекта, внесен от народните представители от управляващото мнозинство.
Първо ще кажа защо ще подкрепим този законопроект. Причините са четири.
Първата е, че отпада задължителната военна служба – нещо, което трябваше да се случи отдавна. Хубаво е, че става.
Второто, заради което ще подкрепим този законопроект, е за това защото отпадат магистратските имунитети. Нещо, за което Демократи за силна България настоява отдавна, внася такива предложения при гледане на промяна в Конституция и досега бяха отхвърляни от мнозинството. Сега, разбира се, след като това се предлага, ние ще го подкрепим.
Третата причина, заради която ще подкрепим законопроекта, е създаването на финансова децентрализация в полза на българските общини. И тук веднага искам да кажа, че ние очаквахме, че когато се внася въпросът за финансовата децентрализация на общините, това ще бъде комбинирано с внасяне на промяна за създаване на второ ниво на местно самоуправление, така че наистина да може да се получи баланс между слабите и богатите общини при определянето на данъци и такси на ниво област, териториална единица, която да бъде второ ниво на местно самоуправление.
За съжаление, в този законопроект, на този етап ние не виждаме това. Очакваме, че в скоро време ще се случи. Чувам такива гласове сред управляващото мнозинство. Лошо е обаче, че не го правим сега, защото въпросът наистина е много сложен и не е само въпрос на данъци и такси, а наистина за създаване на едно самоуправление, което да даде възможност за много по-големи възможности на местната власт в България.
Четвъртата причина, поради която ще подкрепим този законопроект, е затова, защото се отменят текстове, които ние остро критикувахме преди осем месеца, когато се приемаше третата поправка. Тогава не ни чухте, не обърнахте внимание на критиките, които ние отправяхме към внесения законопроект. След това тези критики се чуха от Европейската комисия, след това част от текстовете бяха отменени от Конституционния съд. И сега, когато започвам да изреждам аргументите си за това, че има проблемни текстове, аз се надявам много по-голяма да е чуваемостта сред политическите сили и народните представители, тъй като промяната на Конституцията, на основния закон, на обществения договор на една държава не е въпрос партиен само, не е въпрос само на управляващите в момента, а е въпрос, който засяга всички български граждани, който е въпрос философско-политически и това го знаят още предците ни, създали Търновската конституция.
Ето защо аз ще се спра и на слабостите, които се съдържат в този законопроект според нас.
Първият проблем, който ние виждаме, е свързан с два текста, които говорят за създаване на самостоятелни бюджети – първо, на Народното събрание и второ, самостоятелен бюджет на този нов орган, който се създава към съдебната власт, а именно инспекторат.
Искам да обърна внимание на народните представители, че текст за самостоятелен бюджет вече има в българската Конституция и това е единствено и само в частта „Съдебна власт”, където се говори, че съдебната власт има самостоятелен бюджет и това е текст, свързан с независимостта на съдебната власт – нещо, което е част от нейната характеристика, и нещо, което я прави много по-различна от другите две власти, а именно законодателната и изпълнителната. Запис, който буквално повтаря текста, който е за съдебната власт, за Народното събрание или за инспектората към Висшия съдебен съвет, а именно самостоятелни бюджети, поставя под въпрос баланса на институциите в България, поставя под въпрос точно какво искаме да се случи. Най-вероятно идеята е да се даде по-голяма възможност за заявяване на претенции и известна мобилност финансова както на Народното събрание, така и на инспектората, но това не е нужно да се урежда като конституционен текст. Това е въпрос, който може да се уреди в Закона за устройството на държавния бюджет. Защото ако остане записът така, както е сега, наистина балансът между трите власти остава под въпрос: защо законодателната власт ще има самостоятелен бюджет, също както съдебната власт – нещо, на което дори и вносителите не можаха да отговорят нито на мен, нито на въпросите, които бяха повдигнати от министъра на финансите.
Сега ще се спра на най-спорния въпрос във внесения законопроект, а именно създаването на инспекторат към Висшия съдебен съвет, инспекторат, който доста странно е представен като създаване.
Искам да отбележа, че единственият орган по българската Конституция, който ще се избира с мнозинство две трети, се явява този инспекторат към Висшия съдебен съвет. Веднага искам да заявя, че аз съм привърженик на избор на Висш съдебен съвет от квота от парламент, както и на Конституционен съд с квалифицирано мнозинство, повече от обикновеното, но веднага възниква въпросът: след като Конституционният съд и Висшият съдебен съвет се избират с обикновено мнозинство, какво правим? Какъв е този суперорган, който избираме, след като ще бъде с две трети избор от парламента? Веднага този орган се поставя в една съвършено друга категория, колкото и да се говори, че Висшият съдебен съвет управлява, а този инспекторат само наблюдава. Начинът, по който се избира, говори за нещо съвършено друго.
И още нещо, колеги. Няма орган в българската Конституция, който да се предвижда, че се избира по какъвто и да е ред и да няма нито една разпоредба как може предсрочно да се прекратят пълномощия на негови членове. Този инспекторат, който вие ни предлагате да се избере от парламента, не може да бъде прекратено пълномощието на нито един от неговите членове преди да изтекат пет или четири години, дори и този човек да е с влязла в сила съдебна присъда. Сами разбирате абсурдите, които се съдържат в този текст.
Затова днес искам да кажа, че работата на парламента между първо и второ четене е много сериозна, за да може да направи текстове, които да са работещи и адекватни. Това обаче не се случи преди първото четене, защото мнозинството, изработвайки този законопроект, отказа да проведе диалог, отказа да проведе диалог не само с опозицията, отказа да проведе диалог с представителите на съдебната власт и ние го чухме в комисията, отказа да проведе диалог със собствените си министри. Министърът на правосъдието и министърът на финансите, които дойдоха в комисията, направиха остри бележки по част от текстовете, които вие предлагате. Това не е добър стил на работа. Така не се прави Конституция. Ако искате нещо по-добро да се получи по-нататък в проекта, наистина диалогът ще трябва да е водещото начало.
В заключение искам само две изречения да кажа. Ние ще подкрепим и законопроекта на колегите, които предлагат всяко първо заседание на новоизбран парламент да бъде откривано във Велико Търново. Ще го направим, защото като хора консервативни, хора, пазещи традициите, смятаме, че това трябва да се съхранява, че трябва да има традиции, че те трябва да се пазят, че те трябва да се отстояват, ако искаме България да отстоява наистина своите интереси и да бъде силна, а това става чрез последователност и отстояване на позиции. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към госпожа Михайлова няма.
Следвайки стриктно поредността на групите, трябва сега да предложа думата на представител на Български народен съюз. Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Господин Сидеров, имате думата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Ганев, обръщам се специално към Вас, благодаря Ви, че сте днес тук, в пленарната зала, защото имаше години, когато медиите Ви наричаха Човека Парламент. Вие сте един от бащите на българската Конституция. Много би било интересно днес да чуем мнението на господин Гиньо Ганев, който е един от създателите на тази Конституция. За мен лично е интересно как той би се отнесъл днес към пластичните операции, които се правят върху лицето на неговата рожба, което наподобява по-скоро пластичните операции, които си правят фолк звездите, но не и на основния закон на България.
Излязох на парламентарната трибуна, за да заявя, че Парламентарната група „Атака” ще гласува „против”, тъй като сме против преди всичко начина, по който се приемат тези поправки. Този начин повтаря досега гласуваните поправки. Той е начин на диктат отвън, начин на диктат от чужди фактори за България, които по един абсолютно неприемлив за нас начин посочват с пръст какви точно поправки, как и колко бързо да ги направим.
Смятам, че за българския парламент, който е парламент на суверенна все още държава, това не е приемливо. И само фактът, че броени дни назад на един семинар американският посланик директивно нареди какво да се прави пред стотици български магистрати, а не чухме техния глас като гилдия, за нас означава, че такива поправки не могат да бъдат приемани по такъв начин.
Ние бяхме свидетели как преди няколко месеца бяха приети поправки, които след това се оказа, че са лоши. Сега какво гарантира, уважаеми дами и господа народни представители, че тези поправки ще бъдат добри? Ами ако утре се обади някой чичо от Брюксел и каже: ама какво сте направили там точно в това текстче, ето там, където сте пропуснали или нещо сте сбъркали? Какво ще правим тогава? Пак ли ще се събираме на извънредно заседание, за да приемаме поправки на поправките по един стахановски начин, който наистина, честно ви казвам, е позор за един суверенен парламент?
Да се приемат по този начин поправки в един основен закон, набързо и рапортувайки пред съответните фактори – преди 16 години това беше Москва, а днес е Брюксел, не е добре за една държава, която иска да изгражда, мисля, че не е изградила досега, демокрацията. Не е добре един парламент да приема поправки, в които сам да поставя условията, да заседава не с кворум, така както е по досегашната Конституция. Смятам, че това противоречи категорично на обществените нагласи. Знаем много добре, че българското общество се отнася негативно към институцията български парламент именно заради такива гласувания, които протичат в празна зала или за закони, които биват приемани с 30, 40, 50 присъстващи човека.
Сега, вместо да поправим, да изправим това, го легитимираме, ако се приемат тези поправки, защото оттук нататък гласуването може да става с много тесен кръг свои хора.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Лъжа!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това категорично не допринася за демократичния процес, нито пък за евроинтеграционния такъв, нито пък за цивилизационния избор, за който говорят тук някои политически лидери. Не знам какъв цивилизационен избор е Народното събрание да получава самостоятелен бюджет, да се отделя от държавния бюджет и да си гласува свой, да бъде държава в държавата. Тук се поражда аналогичният въпрос: когато се прави един бюджет, има разходи и приходи, откъде ще идват приходите в бюджета на Народното събрание? Съжалявам, че господин министърът на финансите си тръгна, а можеше да хвърли светлина върху това. Откъде, питам, ще дойдат приходите в специалния, извъндържавен бюджет на Народното събрание? Може би ще се конструира някаква данъчна служба, която ще въведе данък парламент и по този начин ще започнат да бъдат прибирани пари? Щом имаме бюджет, отнякъде трябва да идват пари. Другият начин е търговска дейност – сергии, продажба на стоки и услуги и т.н., нещо, което също може да носи приходи. Но нека да бъде уточнено това, защото българската общественост трябва да разбере откъде ще идват приходите в специалния извъндържавен бюджет на парламента.
Когато се правят промени в Конституцията, това винаги е опасно, защото те се правят, както вече казах, бързо, на тъмно, с доста голяма непрозрачност за българската общественост и винаги се представят като изискване на Евросъюза, което е една от поредните измами, защото бяхме свидетели как българските управленци през този и предишния мандат на парламента непрекъснато обявяваха нещо, което правеха в ущърб на българския народ, на нацията, като изискване на Евросъюза. Нито беше изискване на евросъюза да се сменят табелките на автомобилите, нито да се приватизира по такъв разбойнически начин, нито сега да берем плодовете на „приватизацията” на електроразпределителните дружества, които сега изкарват хората навън да протестират, защото България започва да прилича на дискотека. Всичко това беше представено като изискване на Евросъюза, след което се разкриваше истината и се виждаше, че това не е изискване на Евросъюза, това са лобистки интереси, които пълнят нечии джобове. Сега съм убеден също така, че тези поправки, които се предлагат в момента и вероятно ще се гласуват, защото виждам едно умилително мнозинство... Всъщност днес виждаме, че в българския парламент нашата парламентарна група е единствената опозиция.
Когато се гласуват тези поправки, които ще бъдат обявени като изискване на Евросъюза, вероятно скоро ще лъсне истината и ще се види, че са били само с една-единствена цел – рапортуване пред новия господар, на който да се каже: ето, ние сме готови, приемайте ни по-бързо, че вече нямаме търпение да отидем да пътуваме до Страсбург, да станем еврокомисари, да станем членове на Европарламента и въобще да уредим живота си така, както не могат да го направят няколко милиона български граждани. Това рапортуване също е вредно за демократичния процес, защото, пак ви казвам, след 1 януари 2007 г. ще лъснат доста сериозни премълчавания, доста сериозни негативи на влизането ни в Европейския съюз и най-вече ще започнем да плащаме членски внос от 640 милиона, ще започнем да отчитаме ДДС и други приходи и ще се види, че нещата не са така розови, както са ни били представяни. Тогава какво ще стане с рапорта и какво ще стане с патетичните излияния, които чухме тук, не ми е ясно, защото вече виждам една склонност да се говори в мерена реч за четвъртата поправка. Ако така продължават нещата, скоро ще бъде сравнявана с Петия конгрес на БКП, Априлския пленум или други подобни исторически моменти.
Ако трябва да правим поправки, уважаеми дами и господа, аз ви предлагам нещо конструктивно.
Добре, нека да поправяме нещата така, че да работят за българските избиратели. Нека да въведем отзоваване на българските депутати – това, което искат милиони хора и го повтарят непрекъснато, когато имат възможност за това. Нека да въведем възможността, когато един депутат напусне парламентарна група, да напусне и парламента, защото прави промяна на народния вот. Свидетели сме на едно политическо инженерство през последните години, в което парламентът започва с един парламентарен състав и завършва с друг. Това е подмяна на вота. Хайде да помислим за тези неща и да започнем да ги променяме. Хората ще го одобрят, аз съм сигурен. Убеден съм, защото ако и вие отидете да питате вашите избиратели, те ще кажат: да, това трябва да се направи, трябва да има отзоваване на депутатите, трябва да има референдуми по всички важни въпроси. Ето ви един повод на променим закони и дори Конституцията, но в тази посока, за да има ясна, ефективна полза от това, което правим. В момента не виждам такава полза.
Няма да се спирам подробно на някои недомислия, които специалисти и юристи в нашата група ще изяснят, когато дойде второто четене. Ще спомена само, че се създават нови институции, нови екстри, нови луксове, някакъв инспекторат, който не е ясно какво точно ще свърши. Според нас 11 човека по никакъв начин не могат да контролират и да надзирават работата на няколко хиляди магистрати. Тоест, ще имаме още една синекурна област, където най-вероятно ще бъдат уреждани свои хора. Ако за това е въпросът, това сме го виждали, няма смисъл от промени на Конституцията. Нека да си измислят синекури по друг начин, по-малко тържествен.
Леките, бързите поправки, които минават вече, както виждаме, без никаква обществена дискусия, водят опасността, уважаеми дами и господа български депутати, до това някой ден – и според мен това ще е някой близък ден, да се изправи някой и да каже: предлагам да се промени чл. 11 от българската Конституция с всичките му алинеи, там, където се казва, че в България не могат да съществуват партии на етническа и верска основа. Такъв процес, такава тенденция има отдавна. Просто чакам деня, в който това ще се каже публично. Смятам, че тези бързи промени, които правим сега, притъпяват общественото съзнание и го подготвят като една упойка за деня, в който ще бъде поставен и този въпрос. И тъй като виждаме един много нелицеприятен, много антибългарски натиск и отвън, от евродепутати, от други фактори да се признаят македонски партии, да се признаят несъществуващи малцинства, да се даде път на сепаратизма, не искам да мисля какво би станало, ако тази нова поправка – хипотетична засега, да я наречем петата поправка, като Петата симфония, дойде един ден на дневен ред и се стигне до промяна на чл. 11 от нашата Конституция и по-точно в ал. 4. Какво ще правим тогава и ще има ли пак такова умилително единство, се питам? Но във всеки случай тези бързи поправки, това поправяне на Конституцията води натам.
Аз знам, че много хора в залата ще кажат: “Конституцията не е свещена крава. Има държави, където се правят поправки.” Да, така е, те ще посочат Щатите и така нататък. Но смятам, че България е съвсем различна държава от Щатите.
Освен това смятам, че Конституцията може да не е свещена крава, но не е и стара Лада, за да я ръчкаме и ровичкаме всеки месец и да поправяме нещо по нея.
Нека да се концентрираме към важни въпроси. Нека да се концентрираме към въпроси – важни за българското общество. Ние виждаме, че в момента протестират хора от Варна и Пловдив, защото чуждите фирми, които купиха електроразпределителните дружества, просто се гаврят с населението.
Ние внесохме един законопроект, който да анулира тези договори и смятаме, че това трябва да се реши категорично и бързо, така както категорично и бързо трябва да се реши единната реакция на българския парламент относно предложенията на госпожа Де Хрун – холандската евродепутатка и това да стане ясно на целия свят, че българският парламент е единен и че реагира на такива провокации.
Вместо това ние поправяме Конституцията си по начин, за който пак ви казвам, че абсолютно не е сигурно дали утре няма да излезе някоя Де Хрун и да каже: “Точно там, в третия ред вашата поправка не ми харесва. Защо сте я направили така? Я да вземете да я поправите!” И ще започне едно ахкане и охкане, едно взаимно извиняване кой точно е съставил този текст – нещо, което е позорно за поведение на български депутати към външния свят.
В заключение, уважаеми дами и господа, искам да се обърна не само към разума, но и към чувството за суверенитет у вас. Сигурен съм, че то съществува. Искам да ви призова не само да се покажем единни, но и да се покажем като парламент, който държи на националния суверенитет, който може да каже, независимо от това, че американският посланик е направил семинар и е платил с пари на американски фондации, като е събрал няколкостотин магистрати, че ние не предпочитаме подобен начин за поправка на нашия основен закон, защото той е унизителен за нас. Ние ще премислим, ще помислим, ще обмислим внимателно всяка поправка, защото, първо, бързата работа е срам за майстора, второ, води до недомислие.
Накрая искам да ви кажа, че тук чух едно много интересно съждение на вносителя на тези поправки, че липсата на кворум затруднявала дейността на българския парламент. Ако се върви по тази порочна логика, ще ви кажа, че някой ден ще чуем съждението, че наличието на опозиция затруднява изключително много дейността на българския парламент. Дано, не дай, Боже, не се стигне до такъв ден, в който управляващото мнозинство ще реши, че опозицията в българския парламент не е нужна и ще гласува такава поправка, която да казва, че всички в българския парламент са длъжни да гласуват така, както гласува управляващото мнозинство.
Благодаря ви изключително за вниманието. Желая ви всичко добро, господин Ганев, дълги години живот и здраве. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все пак, уважаеми народни представители, ви обръщам внимание, че изказванията трябва да се правят по внесения законопроект, а не по предполагаеми евентуални, ненаправени и невнесени предложения. Иначе стават спекулативни изказвания.
Давам думата на господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз ще подкрепя на първо четене промените в Конституцията, но на второ и на трето четене заявявам своите сериозни разминавания с предложенията, отправени във варианта на мнозинството.
Първо, в чл. 9 на Конституцията, който гласи, че: “Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост”, се добавя една нова точка, която гласи: “Дейността на Въоръжените сили и редът за изпълнение на военната служба се уреждат със закон”.
Какво означава това, уважаеми колеги – “Дейността на Въоръжените сили се определя със закон”? Това означава, че ние ще узаконим превръщането на Българската армия в един експедиционен корпус, който ще бъде изпращан тук и там, един своеобразен Чуждестранен легион, който ще се бие за интересите на чужди фактори и чужди сили. Лошото е, че всичко това ще бъде заплащано от българския данъкоплатец.
В § 4 чета следния текст: “В чл. 81 ал. 1 придобива следната редакция:
“(1) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.”
Къде е тук уловката, уважаеми колеги? Че по време на дебатите може да присъстват и двама народни представители и да се води диалог. А най-лошото е, че теоретически може да се води и монолог на тези дебати, може да присъства само председателят на Народното събрание и абсолютно никой друг в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Без председател няма как. (Оживление.)
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е истината, това се предлага.
В § 5: “Народното събрание изслушва и приема годишни доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор и така нататък”.
Уважаеми колеги, самото Народно събрание прие в началото на тази година отчетите за 2002, 2003 и 2004 г. Правителството не беше предложило на Народното събрание отчетите на бюджета. В момента ние приехме на първо четене бюджета за 2007 г., без да имаме, без да сме приели доклада за 2005 г. Моля ви да се замислим и върху това.
Създава се нова т. 17 със следното съдържание:
“17. Народното събрание изслушва и приема годишните доклади за дейността на държавните органи, съставът на които изцяло или частично се избира от Народното събрание по ред, определен в закон.”
Предлагам към тази точка да добавим следното: “В случай че докладът не е приет, ръководството на споменатите органи се отстранява”.
Веднага ще ви дам фамозния случай с господин Кушлев, за който няма сила, която да го махне, уважаеми колеги. Човекът беше фиксирал заплатата си 7000 лв. Човекът, който прахоса за една година 5,5 млн. лв. Сега с новия бюджет му даваме 7,8 млн. лв. Този човек няма кой да го махне!
Отправих въпрос към премиера за тази персона, господин председателят вчера ми го върна. Това е, уважаеми колеги.
Говори се, че премахваме имунитета на магистратите. Добре, съгласен съм. А защо оставяме нашия имунитет? Защо не премахнем изцяло чл. 70 на българската Конституция, който оставя депутатския имунитет? За какво ни е той?
Аз ще направя предложение да премахнем и депутатския имунитет заедно с този на магистратите. Нека да остане чл. 69, където имаме функционален имунитет или имунитет за това, което говорим от тази трибуна. Считам, че друг имунитет не ни е нужен.
За да завърша, ще ви кажа следното: ние трябва да помислим за много сериозни промени относно броя на народните представители, начина за отзоваване на тези народни представители. Не може, колеги, президентът и вицепрезидентът да могат да бъдат отзовавани по Конституция, а ние да не можем да бъдем отзовавани под никакъв предлог, дори и за държавна измяна!
Няма да говоря тук, че трябва да престанем да слушаме съветите на знайни или незнайни фактори от Европейския съюз или от някои презокеански държави. Просто е абсурдно да се оправдаваме с Европейския съюз, а това излезе и пълна лъжа – за смяната на номерата на автомобилите, за закриването на АЕЦ “Козлодуй”, за всякакви абсурди от всякакво естество!
Просто унизително е, уважаеми колеги, европейски депутати да защитават АЕЦ “Козлодуй”, а ние, българските депутати да мълчим, при условиe, че от януари т.г. цената на тока ще се вдигне. И няма да се вдигне само с 10%. Това трябва да го знаем.
Трябва да помислим и за продажбата на земя на чужденци. Аз мисля, че трябва да забраним тази продажба, защото в момента цели региони се купуват от чужденци, които живеят на юг от нашата граница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, с две минути прехвърлихте времето за вашата квота. Ощетявате колегите.
Има думата господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Българския народен съюз на първо четене ще подкрепи и двата проекта за поправки в Конституцията. Не защото нямаме забележки относно първия проект, внесен от по-голяма група народни представители, не защото няма други предложения, за които говориха и колегите от “Атака”, и господин Минчо Христов, които могат да бъдат внесени като поправки в Конституцията, но ние обсъждаме в момента тези конкретни поправки. Аз бих се подписал заедно с моите колеги от Българския народен съюз под всяка една инициатива, която би затвърдила българския суверенитет, българското национално достойнство и българската държавност. В това не трябва да има никакво съмнение. Затова когато от тази трибуна на Народното събрание се говори за всички, много моля това да не се прави. Все пак не всички са еднакво равни, както четем по вестниците по имущество, но не всички са и еднакво виновни през последните 16 години.
Ние ще подкрепим и двата проекта, защото в първия проект има едно предложение, което именно депутатите от Българския народен съюз внесоха – за финансовата децентрализация на общините. Тогава ни беше отговорено, че не му е дошло времето, че не това е най-важният въпрос. Днес виждаме, че само шест месеца по-късно, той вече е важен въпрос. И ние няма как да не го подкрепим. Но аз задавам въпрос: защо трябва, когато има разумни предложения, говоря за предишните поправки отпреди шест месеца в Конституцията, тези предложения да бъдат отлагани с шест месеца или пък във времето напред, след което виждаме, че те са необходими и влизат. Не знам дали се дължи само на някаква партийна ревност или на някаква политическа тактика, но мисля, че това не е добър подход, както беше казал един председател на този парламент, за българската демокрация.
Ние ще подкрепим тези промени в Конституцията не защото някой някъде иска това, а защото повечето от тях са необходими. Разбира се, специално ние, депутатите от ВМРО, имаме своите съображения за военната служба. Ясно и категорично го заявявам. И сигурно ще внесем свои промени в този текст между четенията.
Искам да се спра по-конкретно на предложението, направено от Мирослав Мурджов и подписано от 63 народни представители. Чухме аргумента, че не му било мястото в Конституцията да упоменаваме къде ще се свиква първата тържествена сесия на Народното събрание. Това било едва ли не въпрос на правилник. Не, уважаеми господа от мнозинството, които вероятно няма да подкрепите това наше предложение. Не защото българската традиция и българската държавност не започва на 1 януари 2007 г. Българската държавност не започва и на 10 ноември 1989 г. Тя не започва и на 9 септември. И една нормална държава уважава своите традиции или, ако ги е позабравила, ги възстановява. Виждаме наши колеги от съседни балкански държави как си измислят факти, приписват си ги и започват да ги налагат в световен мащаб. И когато ние, като нация, когато това Народно събрание като най-висш законодателен орган в държавата загърбва интересите на нацията, когато ние не се грижим за българските национални интереси, защото последните 17 години ни беше обяснявано по същия начин: не му е сега времето да говорим за българските малцинства в чужбина, защото ще ставаме европейци; не ни е сега времето да говорим за правата на българите в Гърция или за отнетите и невърнати и неизплатени имоти на българите в Тракия, защото Гърция и Турция трябва да ни ходатайстват за НАТО.
И така 17 години, а преди това още 45, ние се срамувахме или пък смятахме, че не му е дошло времето да отстояваме нашите интереси. И се получи парадоксът, че когато ние не отстояваме нашите интереси, се намират хора, намират се институции като онези злополучни и неграмотни евродепутати, зелени не само по партийна принадлежност, но и по своето историческо ограмотяване, които претендират за малцинства в България. Ето това е логиката на нашата поправка. Тя звучи като дребна. Много колеги казват: че това не е важно. Да, не е важно 70 години да не защитаваш националните интереси на своите малцинства. Не е важно да водиш национално и патриотично възпитание на българската нация. Не е важно да обучаваш младото българско поколение в любов към Отечеството, защото има някакви други ценности – преди бяха интернационалистически, сега са либерално-космополитни. И, както виждаме, когато ние не защитаваме нашите интереси, друг се опитва да накърнява нашите интереси.
Ето това е смисълът на тази малка, за някои незначителна поправка, но за тези 63-ма народни представители от всички парламентарни групи това е важно и значително. Защото, пак казвам, българската национална традиция и българският национален интерес не започват от 1 януари. Защото ние сме готови да хвърлим сега милиони за помпозни тържества, подобни на тези, които направихме през 2004 г. за НАТО, а някои колеги излизат с аргумента, че би било скъпо първата тържествена сесия да се открие в Търново, щели сме да дадем големи пари. Имаше една такава поговорка за армията, че когато не храниш своята армия, храниш чужда армия. Когато не уважаваш своя интерес и друг не го уважава.
Това е логиката на нашата поправка и предложение за това да възстановим една традиция. Ние не търсим аналогия с Търновската конституция, с монархически институти и т.н., създаден във Велико Търново с Търновската конституция. Логиката е да започнем да се връщаме към традицията си, а традицията означава национален интерес. Националният интерес означава силна и просперираща България, единна нация, а не нация, която всеки се опитва да парчетосва така, както му диктува местният или по-големият глобален интерес.
Затова призовавам колегите от мнозинството, стоящи зад първия проект, да подкрепят и втория проект, внесен от колегата Мурджов и 63-ма народни представители, за да покажем най-накрая и на този Европейски съюз, за който говорим вече 7-8 години и сме забравили всичко друго, че в края на краищата ние влизаме със своите традиции и със своите национални интереси, от които нямаме право и няма да се отказваме, а ще ги отстояваме докрай. Благодаря ви. (Ръкопляскания от БНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Каракачанов няма.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Сто тридесет и седем души – имаме необходимия кворум. Продължаваме нашата работа по първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Съгласно направения списък на заявилите народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията, сега е ред на народния представител Янаки Стоилов.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Обсъжданата днес поредна промяна в българската Конституция е по-широка по своя обхват от предишните. Тя включва няколко важни теми, които се отнасят до правомощията на Народното събрание, на местната и на съдебната власт. Това само по себе си определя нейното значение, а вероятно и нейното отражение по-нататък в законодателството и в управленската практика.
Когато водим дискусия върху Конституцията, мисля, че трябва да излезем от обичайната законодателна делничност и да се обърнем към основанията на учредителната власт. Затова преди да изразя становище по конкретно предлаганите промени, искам да отбележа, че съвременната демокрация е високотехнологизирана, но недостатъчно, а понякога и слабо легитимирана; че от епохата на рационалността като че ли сме преминали във времето на ефектната политическа демонстрация. Повод за това ми дават и някои от предшестващите изказвания.
Не искам да отмина някои от тезите на господин Сидеров, защото мисля, че те заслужават внимание, защото са най-показателната симптоматика на истинската политическа проблематика. Той постави реални въпроси за необходимостта от пряко участие на гражданите в управлението, но трябва да обърна внимание, че за това не е виновна българската Конституция, която е прогласила още в първите си разпоредби възможността за пряко участие на гражданите в управлението, а това, че институциите, от които зависи, включително от нас, по-нататъшното решаване на този проблем, не са направили необходимите стъпки, за да се превърне това в практика.
Сигурно такива изказвания имат почва, защото българските граждани забелязват продължаващото разбогатяване на политици, включително заемащи високи държавни длъжности, които по-успешно управляват търговски дружества, отколкото държавните ведомства, които са им поверени.
Той можеше да постави други радикални въпроси, например за начина, по който се определят магистратите и дали не трябва те да носят подобна отговорност, каквато носят представителите на другите власти – президент, парламент, правителство, които поне периодично получават оценката на българските избиратели. Отделен въпрос е дали едно такова радикално решение е съвместимо със сега действащата българска Конституция.
Започвам с тези въпроси, за да се ориентираме към реалния дебат, а не към използването му за конюнктурни цели, за постигане на отделни партийни внушения.
Нека сега да отбележа важните промени, които предлага поредната конституционна промяна. Когато казвам поредната, мисля, че имаше едно предупреждение, на което трябва да обърнем внимание, че ние твърде често започнахме да променяме българската Конституция. Наистина рискът гражданите да загубят увереност, че Конституцията стои високо над останалото законодателство, че тя изисква дори ревностно да бъде отстоявана, може да бъде ако не загубен, то силно намален. Затова искам да използваме тази конституционна промяна, за да постигнем реални промени. Затова мисля, че много внимателно още веднъж, особено между двете четения на този законопроект, трябва да анализираме различните възможни варианти и да потърсим по-широка подкрепа за тяхното приемане.
Мисля, че всички парламентарни групи имат основание да се включат в този процес. Днес не е важно да демонстрираш опозиционност, а да докажеш, че искаш да участваш в ефективното реформиране на съдебната власт в България. И в този процес да бъдат приобщени всички институции, защото само това може да отговори на очакванията на българските граждани, които аз поставям дори пред изискванията на Европейския съюз. Разбира се, заедно с нашите партньори от Европейския съюз ще продължим да водим диалога, но смятам, че много настойчиво трябва да обясняваме и разкриваме действителните проблеми, които съществуват в управлението на България, за да намерим не привидни, а истински разрешения на тези проблеми.
Смятам, че заслужават подкрепа промените, които се предлагат в правомощията на Народното събрание и преди всичко предвижданата възможност Народното събрание да изслушва и приема отчетите на органите, които самостоятелно или заедно с други органи формира. Това ще бъде преодоляване на прекалената множественост от институции, които ние било по собствена инициатива или отново според изискванията на Европейския съюз раждаме с почти всеки трети закон, който приемаме тук. Но понякога тези институции въобще не взаимодействат помежду си и не допринасят за постигане на по-главните цели, за които са създадени.
Тази промяна мисля, че ще намери баланс между вече преодоляната в нашата страна свръхцентрализация от предишния период и прекалената раздробеност на държавните институции от последните години.
Поставя се и въпросът за самостоятелност на бюджета на Народното събрание. За мен не е водеща самата разпоредба – тя може да остане, може и да отсъства. Мисля, че всички, които искат Народното събрание да се утвърди като основна представителна институция, като институция, която упражнява контрол върху изпълнителната власт, и най-близо трябва да стои до гражданите чрез изпълнение на своята законодателна дейност, трябва да намерят по-голяма роля на парламента в бюджетната процедура, включително когато се отнася до средствата, които той формира за своите нужди, и тези, които разпределя за останалите институции. Няма пречка това да се случи и сега. Този запис единствено показва, че парламентът трябва да стартира тази процедура самостоятелно и много по-рано, в голяма степен независимо от съдебната и изпълнителната власт, и едва на финала на този процес да се съгласуват средствата, които се осигуряват за неговата дейност.
Най-обсъжданата, а и най-голямата промяна се отнася до органите на съдебната власт. Тук аз не споделям изцяло няколко изказвания, които квалифицираха тази промяна като поправка на третата промяна. Да, в малка част текстовете имат корективна функция. Но аз смятам, че това е другата крачка, след преди това направената, за да се опише цялостната конструкция на съдебната власт, ролята на Висшия съдебен съвет като основен орган, който представлява и участва в управлението на тази власт, и другите основни държавни институции, включително министърът на правосъдието.
Какво означава да постигнем ефективност на реформите на съдебната власт? Това е отговорът на два водещи критерия. Първият, са гражданите и юридическите лица. Да могат те да получават достъпно, бързо и обективно правосъдие. А за това ни е необходима по-нататъшна промяна на съдебната власт, която да отговори на изискванията за независимост, откритост и отчетност. В това отношение предлаганите промени продължават усилията, които ние започнахме преди години, а и направихме с предишните промени преди осем месеца.
Смятам, че заслужават подкрепа предложенията, докладите на отделните институции на съдебната власт и техните ръководители да бъдат обсъждани и приемани във Висшия съдебен съвет, което би предпазило тези, които ги представят пред парламента, от впечатлението за персонален натиск и самоиндивидуална оценка на тяхната дейност.
Най-обсъжданият въпрос е предложението за създаване на инспекторат към Висшия съдебен съвет. Смятам, че по тази тема трябва да съпоставим различните възможни разрешения. И тук проблемите не са в основанията за прекратяване на мандата на членовете на инспектората, защото това, което предложи госпожа Михайлова, много лесно може да бъде допълнено във вече очертаната законодателна рамка и да бъдат предвидени същите основания, както за прекратяване на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет.
Опитът за създаването на такава институция, дори под чието наименование ние можем да продължим дискусията, е да се даде по-голяма публичност в дейността на органите на съдебната власт и да се осигури по-авторитетно положение на хората, които ще наблюдават дейността на тази власт, ще проверяват образуването, движението и приключването на делата от гледна точка на предвидените в законодателството процедури.
И тук следва да се запитаме дали този орган да бъде към Висшия съдебен съвет или той може да има своята самостоятелност, макар че ясно трябва да се подчертае съприкосновението му преди всичко със съдебните органи. Въпросът е, че този орган в еднаква степен трябва да може да комуникира и със Съдебния съвет, и с парламента. Може да се обсъди въпросът за неговата численост, защото в сега предлаганите 11 души тя е достатъчно малка, за да може той да разгърне ефективни проверки във всички нива и органи на съдебната власт. И като че ли достатъчно голяма, за да персонализира пред обществото отговорността на хората, които получават това високо признание. Ние трябва да дадем възможност към този орган или пък в друга структура да съществуват лица, които да извършват голяма част от практическата дейност, която ще предоставя информация на тези инспектори, за да могат те да я анализират, обобщават и представят пред съответните институции.
Можем да обсъдим отново и ролята на Инспектората на Министерството на правосъдието, и в това отношение дори и съдбата на точка 5 от чл. 130а. Защото за мен е безспорно, че необходимост от Инспекторат към министъра на правосъдието ще има и занапред, дори само заради това, че тези хора ще трябва да проверяват дейността на съдебни изпълнители, нотариуси и остава да се прецени дали те трябва да вършат и друг род проверки, за да не се допусне дублиране в дейността на различни органи, които сега ние формираме.
И последните въпроси, които мисля, че заслужават допълнително внимание в по-нататъшната дискусия, особено преди второто четене, засягат останалия кръг от предлагани промени. Според мен не е уместно ние да правим промени в Глава първа на Конституцията и идеята, която сега е вложена в промяната на § 1, може да бъде запазена и отнесена към чл. 59, ал. 2, за да не загуби смисъл съществуването на ал. 1 на чл. 59, която гласи, че защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин и че измяната и предателството към отечеството се наказват. Затова аз смятам, че ние, давайки път на професионализацията на армията, трябва да създадем повече възможности, за да постигнем тази конституционна декларация, която се съдържа в чл. 59, и в неговата втора алинея да създадем на мястото на сегашния нов текст, който да гласи, че военната служба и подготовката на гражданите за защита на отечеството се уреждат със закон. Следователно ние ще имаме различни форми на включване на гражданите – било по професионален път или чрез тяхното обучение и подготовка, за да могат те ефективно да изпълняват това, което Конституцията повелява.
По въпроса за местната власт смятам, че там няма да имаме разногласия. По законодателен път, както е предвидено, ще се определят видът и границите, в които общините определят местните данъци. Докато по отношение на местните такси те могат да имат по-голяма свобода и законът да предвиди единствено каталога на тези такси, измежду които местните власти ще избират кои и в какъв размер да определят за населението от съответните общини.
Темата за второто ниво на управлението на местното самоуправление мисля, че се поставя днес спекулативно в дискусията, защото нашата Конституция не ограничава избора на решение, което може да бъде направено по законодателен път. Смятам, че сега не трябва да разконцентрираме своето внимание от важните въпроси, които са поставени, а по-нататък тази дискусия може да бъде продължена – дали въобще е целесъобразно създаването на друго ниво на местно самоуправление, отчитайки процесите на регионализация в Европейския съюз, както и потребността от ефективност на създаваните управленски структури.
И накрая искам само да изразя кратко мнение по другия законопроект. Отнасям се с уважение към инициативата, подкрепена от значителен брой народни представители. Тя е изцяло символична, но това не значи да омаловажаваме нейната роля. Но аз смятам, че част от вносителите като че ли са направили точно това. Аз бих приел откриването на всяка сесия на Великото народно събрание да бъде във Велико Търново, защото Търново е столицата на Учредителното събрание. Така че, ако ние искаме да свържем тази наша древна столица и възстановяването на българската държавност с проблемите на учредителната власт, този въпрос трябва да го поставим пред Великото народно събрание, ако и когато то има възможност да се занимава и с други проблеми.
Затова, колеги, аз ви призовавам непредубедено, не кокетирайки в известна степен с принципната подкрепа за конституционните промени от първия законопроект, който е представен, да се заемем с неговото задълбочено обсъждане, както се опитахме да направим и досега в дискусии с представители на всички други власти, да намерим разрешения, които наистина да придвижат напред реформите в българската съдебна система. От това имат нужда, убеден съм, повечето български граждани, а смятам, че немалка част и от българските политици. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Стоилов.
Има думата за изказване заместник-председателят на Народното събрание госпожа Камелия Касабова.
Имате думата, госпожо Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес отново говорим за Конституция, а историята на конституционализма убедително показва, че приемането или реализирането на конституциите става в условията на повратни исторически моменти или неотложни социални промени, които налагат промяна на статуквото.
Привилегия за всички нас тук е, че този повратен исторически момент се оказва европейският дневен ред на България. Историята на конституционализма също така показва, че всяка конституция или нейната промяна е книга на страховете – страховете на нейните създатели, страховете на обществото. Известният американски конституционалист Джеймс Медисън поставя в Щатите началото на цяло едно конституционно течение – Конституцията като продукт на страховете.
Всяка една от четирите поправки, които бяха обект на нашето внимание през изминалите две години, крият своите страхове, имат своя “горещ картоф”, който политиците, медиите и експертите подмятат като нещо не много особено удобно, именно защото е горещо.
“Горещият картоф” на първата поправка на българската Конституция беше ограничаването на имунитета на магистратите, и то именно защото за първи път се направи пробив в тяхното огнеупорно облекло, а именно тяхната недосегаемост. Всъщност видяхме, че тази поправка не е толкова страшна, че арестите не са пълни с неоснователно задържани магистрати. Затова е и сегашното предложение за отпадане на техния имунитет. Всъщност това е доразвитие на идеята, която се съдържаше в първата поправка на Конституцията през 2003 г.
При втората поправка отпадането на забраната за продажба на земя от чужденци събуди нездрави политически страсти. Отново се заиграха със страха на българина и отново видяхме, че няма нищо страшно, че европейски граждани купуват изостанали български селца, съживяват ги. Водихме година и половина изключително оживен дебат в Конституционната комисия на тази тема. Спомням си, че господин Корнезов каза “да” на тази поправка с голяма тъга, но ако той и политическата сила, която представляваше, не беше казала “да” на тази поправка, нямаше да подпишем присъединителния договор и днес нямаше да ни делят 40 дни от пълноправното ни членство в Европейския съюз.
Казвам всичко това не от някакво желание за спомени или връщане в миналото, а за да потвърдя жизнеността на максимата, че най-страшното от всичко е самият страх. Защото страхът на четвъртата поправка на Конституцията в момента е инспекторатът като независим орган – една чудатост, както се разбра, която никоя европейска държава не е виждала, като двуглав змей, който едната си глава е склонил пред парламента, а другата застрашително е извисил над съдебната власт. Едни защитават този инспекторат на висок глас, други категорично го отричат. Аз не мога да застана нито на едната, нито на другата позиция. Има много аргументи “за”. Тези аргументи са, че той се избира с квалифицирано мнозинство, което осигурява неговата независимост. Аргументите “за” са, че инспекторатът в този вариант, в който в момента съществува, не работи. Но има и много аргументи “против” – защо той да бъде към Висшия съдебен съвет или към Министерството на правосъдието, защо да не бъде – както смятам аз и както преди мен господин Стоилов спомена – един независим орган по подобие на Сметната палата? Освен това “алхимиците”, които създадоха този текст в тайната лаборатория, трябва да ни обяснят защо единствено председателят на този инспекторат се избира с квалифицирано мнозинство, а не и останалите му членове?! Защо не е предвиден механизъм за тяхното отстраняване?! Защо този инспекторат има независим бюджет при положение, че не формира сам приходи?!
Така или иначе въпросите са много. Аз призовавам този път мнозинството да не проявява своята конституционна надменност, защото броят на гласовете не винаги означава високо качество на конституционните текстове. Нека да се вслушаме във всички аргументи “за” и “против”, защото правенето на конституционна реформа, нека да не забравяме, че не само е привилегия, а много повече отговорност.
Едно нещо е ясно и то е безспорно – че съдебната система боледува. И ако този инспекторат ще бъде аспиринчето, което поне ще излекува нейното главоболие, то нека до го приемем, нека да го приемем отново без страх от промяната, но при положение, че приемеме най-разумния възможен модел между първо и второ четене.
Второто ядро на конституционната реформа, на което искам да се спра, се отнася до дейността на Народното събрание. Нямам намерение въобще да обхващам всички останали текстове на конституционния проект, които са безспорни и които не крият съществени проблеми в себе си.
Предвижда се премахването на досегашното изискване за кворум в продължение на цялото времетраене на заседанието. Искам да аргументирам тази промяна от позицията на човек, който пет години и половина оттук наблюдава тази зала и който е направил десетки поименни проверки, с което е похабил безкрайно много парламентарно време, независимо, че не е било по моя инициатива. Спирам се на тази промяна не защото е толкова съществена, а защото в публичното пространство беше интерпретирана изключително недобросъвестно. Видяха се заглавия от рода “Променят Конституцията, за да не ходят на работа”, “Това са клишета, които инерцията механично възпроизвежда през годините”, “Залата е празна, депутатите не ходят на работа” и т.н.
Но важното е да кажем, че конституциите на повечето от присъединилите се държави през 2004 г. – Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, възприемат едно подобно решение, в което изискват кворум при откриване на заседанието и при гласуване на съответните нормативни актове. Конституцията на Франция изрично разписва, че кворум не е необходим по време на дебатите и тогава, когато се приема дневният ред.
На практика с тази конституционна промяна, която се предлага, се преодолява пречката дебатите да не могат да бъдат провеждани тогава, когато няма изискуемият кворум. Не знам кога обществото ще узрее за това и не знам колко далечен ще бъде моментът, в който вероятно ще предприемем и друга подобна промяна в тази посока, по подобие на парламентите от англо-саксонския правен кръг. Мога да дам като пример парламента на Великобритания, при който за да се открие едно заседание, е необходимо да има трима народни представители, а за да се проведе гласуване са достатъчни само 40, независимо, че парламентът е от над 500 народни представители.
Всъщност възприемането на тези по-гъвкави правила относно кворума на Народното събрание ще рационализира неговата работа и на практика ще преодолее един много сериозен проблем, който дразни обществото, който дразни и самите нас включително – това е гласуването с чужди карти. Затова искам да се спра на тази промяна – да бъдем категорични в посланието си с нея, че тя е европейска, че тя ще ограничи конституционно възможността за гласуване с чужди карти и че тя не е пореден опит народните представители да си самопредоставят повече права.
Другата конституционна промяна, която е свързана отново с работата и правомощията на Народното събрание, е да изслушва и приема годишни доклади на органи, чийто състав изцяло или частично се избира от Народното събрание. На практика тази промяна удовлетворява изискванията за публичност и отчетност, които не са приоритет само по отношение на органите на съдебната система. С тази промяна се преодолява съществуващият недостатък държавни органи от момента на създаването им да прерязват пъпната си връв с Народното събрание и да стават изцяло безконтролни и безотчетни. Не искам да давам пример с неприятния нашумял напоследък случай с комисията “Кушлев”. Този случай, убедена съм, не е изолирано явление, но няма как да го узнаем при положение, че тези органи не се отчитат пред нас.
Уважаеми дами и господа, настоящата конституционна промяна се извършва в един изключително важен момент – тогава, когато България прекрачва прага на Европейския съюз и с нея трябва да даде сигурни индикации, че сме готови да станем част от общоевропейското пространство на свобода, сигурност и справедливост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Има думата за изказване народният представител Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Както е отбелязано в мотивите на законопроекта, периодът след приемането на Конституцията от преди 15 години е белязан с промени в обществено-политическите условия в страната и тези нови обществено-политически условия предразполагат за промените, посочени в законопроекта. Като законодатели ние сме длъжни да се съобразим с очакванията на обществото и това беше изтъкнато включително и от колегите от опозицията, съобразявайки се с интереса на страната ни. Едно от тези очаквания е реформата в съдебната власт. Без да се засяга независимостта на съдебната власт, тази независимост поначало е и трябва да бъде в интерес на всички граждани. Тази независимост изисква по-голяма прозрачност и отчетност на съдебната власт и с промяната на чл. 84, т. 16, че Народното събрание изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и създаването на инспекторат към Висшия съдебен съвет, който да извършва проверка на дейността на всички органи на съдебната власт, се постига точно това, което се цели – да има прозрачност, отчетност и публичност. Важно е да се подчертае, че инспекторатът може да действа и по инициатива на гражданите. И като се има предвид, че тази структура ще бъде с висока степен на независимост, отчетността пред обществото ще бъде по-обективна.
Един друг момент в законопроекта, колеги, касае един въпрос, който преди 15 години почти нямаше политик, който да постави необходимостта от една професионална армия. Но днес виждаме, че ситуацията е точно обратна. По-голяма част от политиците и гражданите изтъкват тази необходимост и затова е необходима посочената промяна за отпадането на задължителната военна служба, защото се получава парадоксът, че ако остане в този вид, може да има младежи, на които няма да им дойде редът да служат в Българската армия, която служба на този етап е задължителна.
Друг важен момент в Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията е въпросът за финансовата децентрализация, тоест за предоставяне на нови правомощия на органите на местно самоуправление в областта на местните данъци и такси. Държа да подчертая, колеги, че промените в тази част на закона ще допринесат не само за разширяване на досега установеното съдържание на понятието за местното самоуправление, но и за неговото по-нататъшно развитие и утвърждаване в системата на държавното устройство на Република България като единна държава, като унитарна държава с местно самоуправление.
Предложените промени следва да бъдат разглеждани и приети в духа на принципите на Европейската харта за местно самоуправление и на досегашната законодателна практика в нашата страна.
Ще обърна внимание на два изключително важни пункта от разпоредбите на Европейската харта за местно самоуправление. Съгласно тази харта поне част от финансовите средства на органите на местно самоуправление трябва да се получават от местни такси и данъци, чиито размери те имат право да определят в рамките на закона.
Вторият принцип, също разпоредба от хартата, съгласно който финансовите механизми, осигуряващи средствата, с които разполагат органите на местно самоуправление, трябва да бъдат достатъчно разнообразни, подлежащи на развитие, за да им позволяват да следват доколкото това е възможно на практика естественото нарастване на разходите за упражняване на техните правомощия.
Държа да припомня на всички колеги, че началото на финансовата децентрализация на общините бе поставена още през 2002 г. от предишното мнозинство, от предишното правителство, когато приехме измененията и допълненията в Закона за местните данъци и такси и предоставихме правото на общинските съвети самостоятелно да определят размера на местните такси. И тази промяна безспорно бе в духа на споменатите по-горе принципи на Европейската харта за местно самоуправление.
Надявам се, колеги, че си спомняте, че преди тази изключително важна поправка в закона от 2002 г., с която бе даден реален старт на финансовата децентрализация, извървяхме един дълъг, но поетапен път на развитие на законодателството. Първоначално законът определяше местните такси в абсолютен размер, впоследствие с долна и горна граница, в рамките на която общинският съвет имаше относителна самостоятелност да конкретизира размера й, за да стигнем в крайна сметка до съществуващото законодателно решение, предоставящо свобода на общинските съвети да определят напълно самостоятелно размера на местните такси, включително и да въвеждат облекчение или освобождаване от заплащане на определени такси на отделни физически и юридически лица.
Колеги, сега ни предстои да направим първата крачка и по отношение на местните данъци. Да предоставим на общинските съвети правото, присъщо досега единствено на Народното събрание, да определя размера на местните данъци в рамките, установени от закона. Убеден съм, че избраният подход на този етап е целесъобразен. Тоест, стъпвайки на принципите на хартата и на законодателния опит, използван по отношение на местните такси, по аналогичен начин да пристъпим към решаването на въпроса за правомощията на органите на местно самоуправление и по отношение на правото им да определят размера на местните данъци. На този етап държавата не би могла и не би следвало да си позволи да прехвърли цялата отговорност на местната власт. Още повече че други разпоредби и принципи на хартата я задължават да подпомага нормалната дейност на общините, да защитава финансово по-слабите местни общности чрез установяване на механизми, насочени към коригиране на последиците от неравномерното разпределение на потенциалните източници на финансиране, и да създава условия за балансирано развитие на отделните райони в страната.
Ако отсъстват рамки, определени в закона, може да се получи така, че некоректни общини изкуствено да свалят долната граница до ниво, при което общината да стигне до фалит, тоест некоректните общини биха получили подкрепата на държавата за сметка на коректните общини, които във финансово отношение може би са и по-слаби. Както се случваше в близкото минало с настъпването на дълговете – някои от некоректните общини, неспазвайки финансовата дисциплина, изнудваха централната власт за опрощаване на техните дългове, което постоянно стимулираше за неспазване на финансовата дисциплина от някои по-големи общини за сметка, разбира се, на по-слабите общини, които спазваха финансовата дисциплина.
Не така обаче стои въпросът с местните такси. Както вече споменах, колеги, при тях поетапно стигнахме до предоставяне на сега съществуващи правомощия на общинските съвети да определят размера им самостоятелно. Затова ми се струва, че предложението за въвеждане на граници, установени от закона, в рамките на които те да упражняват правомощията си, е неприемливо. Подобни ограничения, както отбелязах, не се съдържат в действащите разпоредби на Конституцията и евентуалното им въвеждане би било крачка назад в това, което е постигнато в областта на таксите. А и не е много логично да предоставяме нови данъчни правомощия в същото време да ограничаваме досега съществуващи правомощия по отношение на местните такси.
Заслужава внимание предложението общинските съвети да могат да определят кои от законово установените такси да се събират на територията на съответната община. Това безспорно е ново, допълнително правомощие и заслужава да се подкрепи от всеки народен представител.
Аз обаче си позволявам да ви предложа да задълбочим дискусията по въпроса във връзка с таксите, уважаеми дами и господа. Какви правомощия в областта на местните такси можем да предоставим на общините? Дали само споменатите, тоест да определят кои от законоустановените такси да се събират в съответната община или да отидем по-нататък - общинските съвети да имат възможност да определят и други местни такси извън законоустановените за реално предоставени от тях услуги. Или, казано накратко, местните такси да се установяват не само със закон, но и с решение на общинския съвет.
Какво ми дава основание да предложа дискусията да се задълбочи и в тази посока? Съгласно Закона за местните данъци и такси за всички услуги и права, предоставени от общината, с изключение на тези, за които се събират местни такси, общинският съвет определя цена отделно от таксата. Какво представляват местните такси и как се определят според разпоредбите на Закона за местните данъци и такси? Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата при спазване на следните принципи: възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка една от дейностите. Размерът на таксата може и да не се възстановява в пълните разходи на общината по предоставянето на определената услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес за съответната община. В случаите, когато размерът на таксите не възстановява пълния размер на разходите по предоставянето на услугата, разликата между разходите и размера на таксата е за сметка на общинските приходи. Или казано по-просто, дами и господа народни представители, местната такса се дължи за реално предоставена от общината услуга. Но големият въпрос е за услугите, за които законът не е предвидил да се събира такса, а се заплаща цена за тази услуга, чийто размер също се определя от общинския съвет. За едни от услугите общинския съвет определя такса, а за други събира необходимата цена във връзка с извършената работа. Струва ми се, че това е едно и също, тоест законодателят реално е предоставил правото на общините да определят и други местни такси, но, изхождайки очевидно от ограничението за тяхната законоустановеност по смисъла на чл. 60, ги е определил като цени на услуги, а не такси.
Считам, че тази разлика би могла да бъде преодоляна и ако ние постигнем съгласие в тази посока можем да помислим и за прецизиране, включително на тази разпоредба.
Уважаеми дами и господа, от господин Петър Стоянов, от госпожа Екатерина Михайлова и други народни представители беше повдигнат въпроса и се получи едно надпреварване коя политическа сила като първа е предложила децентрализацията. А аз преди малко изрично подчертах, че децентрализацията започна 2002 г. Даже имаше един период, когато имаше правителства, които даже не контактуваха с Националното сдружение на общините. Трябва да се подчертае, че правителството на НДСВ и ДПС започна тази децентрализация. Но ние трябва да бъдем убедени, че ще има работа и за сегашното правителство, и за сегашния парламент, и за следващия парламент, и за следващото правителство. Ако някой в залата мисли, че този процес ще приключи за 5 или 10 години, лично аз не вярвам.
Въпросът, който се поставя за второто ниво на самоуправление, мисля, че господин Янаки Стоилов изрично подчерта, че и днес може да се направи тази реформа в самоуправлението, разбира се, ако не касае областния управител, който изрично е посочен в Конституцията. Не бива да се свързва даването на второ ниво на самоуправление само с институцията на областния управител. Не е прав господин Петър Стоянов за това, че липсата на второ ниво на самоуправление ще попречи на общините или ще попречи на страната ни за усвояване на пари от европейските фондове. Има страни – членки на Европейския съюз, които нямат второ ниво на самоуправление. Бившите кметове, вече народни представители, знаят, че даже и с референдум в определени страни са отхвърлили създаването на второ ниво на самоуправление. Друг е въпросът, че и моето виждане, и виждането на моите колеги от парламентарната група е в същата посока.
Може би госпожа Екатерина Михайлова е права, казвайки: „Общинският съвет да определя данъците в размера, посочен от закона”. Но това не пречи за създаването на второ ниво за самоуправление утре или вдруги ден, без да има промяна в Конституцията. Лично аз съм убеден в това. Останалото малко ми прилича на детската игра да покажем кой пръв е предложил. Излиза, че всички са предлагали тази децентрализация. По тази логика досега трябваше да е стартирала поне десет пъти, но като старт го направи предишното правителство, сегашното – продължава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Осман.
За изказване има думата заместник-председателят на Народното събрание Филип Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждането на конституционните изменения е сериозно нещо. Не знам как стават нещата с детските игри, но е важно да се знае кое откъде идва и накъде отива. Най-вече трябва да си направим изводи от всичко това, което се случва в България през последните три години. Предлагам ви да сторим това.
Първият извод: ние променяме Конституцията на час по лъжичка. Мнозинството внася предложения за промени, но явно не е съгласно с общото си мнение, защото ги мъчи и ги внася един път, пък после пак, пък трети път – едни и същи текстове се променят и през 2003, и през 2005 и през 2006 г., сега отново шест месеца по-късно трябва да променяме същите текстове. Това означава, че има вътрешна съпротива и трябва да си дадем сметка, че България се намира в трудно положение, щом тези, които я управляват, се противят срещу самите себе си или поне срещу това, което разбират, че са длъжни да направят. Това е сериозен извод и аз ви моля да го имате предвид.
Вторият извод, който вероятно ще бъде изтълкуван като партиен от моя страна, но в крайна сметка истината не може да бъде премълчана, е, че ако има някаква градивна сила в този парламент, това е Съюзът на демократичните сили. Моят аргумент за това е именно в това, че ние на първо четене ще подкрепим тези изменения на Конституцията.
Защо? Защото те предвиждат изменения на текста, засягащ задължителната военна служба. Дами и господа, това предложение беше внесено от нас, беше отхвърлено от мнозинството или по-скоро не мина с равен брой гласове, след това беше внесено отново, беше обсъдено с голям зор, отложено с една година, но все пак прието. Сега вие предлагате изменение на Конституцията в тоя смисъл. Естествено, че ще го подкрепим, защото нашите подписи са въвели това изменение.
Предлага се изменение на Конституцията по отношение на онази болна тема, свързана с начина на провеждане заседанията на парламента. В своя типичен стил „Атака” се опита да каже на бялото черно, че това щяло да направи възможно гласуването с чужди карти. Не, това е първата, макар и малка крачка то да бъде премахнато.
Кой единствен постави въпроса в този парламент и се бори за него? Отново ние. Да се надяваме, че опитите, които правите да възпрете конкретните изменения в правилника, ще трябва да бъдат изоставени след като мине и този конституционен текст. Естествено, че ще го подкрепим.
На трето място стигаме до темата за децентрализацията на общините – на държавата с прехвърлянето върху общините на по-големи финансови правомощия. Дами и господа, това, което е внесло мнозинството, е всъщност текстът, който ние предложихме между първо и второ четене на миналото гласуване на Конституцията. Едно нещо не сте разбрали и то е, че ние предложихме минималното разрешение, тъй като го предлагахме между първо и второ четене, понеже текстът на Конституцията беше внесен по урбулешкия начин, по който вие направихте това тогава. Сега ние искаме нещо повече. И за да не си играем на нови изменения на Конституцията, между първо и второ четене, наред с тези, внесени от нас текстове, ние ще ви предложим да бъдат приети и допълнителни изменения, свързани с второто равнище. Това дали го има или не във всички европейски държави – не виждам в момента господин Осман, не е съвсем коректно. В Словения няма как да го има и в Естония няма как да го има, просто поради размера на държавите – 7 пъти по-малки от България. Когато става въпрос обаче за тези текстове, които представляват предложените изменения, естествено ще гласуваме за тях, защото ние сме ги предложили.
Удовлетворен съм, че все пак възприемате нещата, които предложихме.
Има обаче едно нещо, което представлява възловия проблем на това конституционно изменение и то налага третия извод, че не може безотговорно да се действа в този парламент. Това, което става в момента с предложението за инспекторат към Висшия съдебен съвет, дами и господа, е едно злощастно недоразумение. Ние сме принудени да обсъждаме в този момент един текст, който урежда по начин, несъществуващ никъде в страните на Европейския съюз, и базиран върху една дисертация, която нямам право да оценявам, но която според мен най-малкото не е доказана в практиката, създавайки институт, който практически е пълен с абсурди. Вече бяха изложени – гласува се с по-голямо мнозинство от самия Висш съдебен съвет, на който е подчинен; има самостоятелен бюджет по отношение на самостоятелния бюджет на Висшия съдебен съвет; парламентът избира едни хора, които очакват да отидат и да разлистват папките. Няма как да стане това нещо. Въпреки това ние го предлагаме. Защо? Защото с усилията на политически сили в тази зала ние успяхме да вкараме българската държава в състояние на резил. Мисля, че колкото и нелицеприятно да бъде това, аз не мога да си позволя да пазя честта на институцията, защото, пазейки честта на институцията, сега ние всъщност създаваме проблеми на българската нация.
Честта на институцията няма да пострада, ако си кажем истината, а истината е, че има един чл. 130а, който вие предлагате да бъде отменен, след като, обърнете внимание, е минал през разглеждане в Конституционния съд, бил е атакуван като противоконституционен, не е бил отменен и въпреки това вие искате да го махнем! Защо? Защото този текст е дискредитиран. Защото сме изпаднали в щуравото положение навсякъде да се говори за този текст на българската Конституция като за нещо вредно. И защо това е така? Това е така по две причини. Аз първо се обръщам към лявата страна на залата, към господин Стоилов, който ни разказа определени неща за Конституцията преди малко, към господин Миков, който я представи пръв. Причината за това, първо, беше, че коректно представеният текст, редактиран съобразно предизборните обещания на Съюза на демократичните сили, поради чист политически инат, беше направен непрецизен само и само за да бъде на мнозинството, тоест по детинския начин, по който се удрят така ръчички и се казва: „Не, няма да стане това, което предлагате!” и изпаднахме в ситуация на уязвимост.
Обръщам се, разбира се, и към дясната страна на залата – към господин Костов и хората около него, които стигнаха дотам да предложат на експертите, които оценяваха това конституционно изменение, текст, който даже не беше гласуван. Ами, сега не можем да се сърдим на своите партньори за това, че те взимат на вяра, когато хора с престиж и позиция им предлагат нещо и не могат да допуснат, че това може да не е вярно, в резултат на което се появиха десетки публикации, в резултат на което мнозина хора и институции се ангажираха с коментар на този текст и сега ние трябва да отменяме чл. 130а, понеже той е емоционално и морално дискредитиран, тогава когато собственият наш Конституционен съд, българският Конституционен съд е казал, че той не е противоконституционен!
Дами и господа, важно е да си извлечем и тази поука и нека повече не допускаме подобни картини. Нека да не става така, че поради незрелостта на политическите сили в България, българската държава трябва да бъде изправена пред абсурдни ситуации.
Както казах, ние ще подкрепим на първо четене предложенията за изменение на Конституцията.
Естествено, при второто четене ние ще развием подробно аргументи срещу онова, което е несериозно и се надяваме то да отпадне. Призовавам ви това, което внасяме между двете четения, е начин да не продължаваме пак „на час по лъжичка” – бъдете добри, прочетете го и го приемете! Благодаря. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Не за първи път от тази трибуна Демократи за силна България казват, че най-важният акт, най-отговорният акт на едно Народно събрание и на едно народно представителство е приемане изменения и допълнения изобщо на конституционни текстове. Това е толкова отговорно, че поставя на рентген всяко управляващо мнозинство за своята политическа биография, изпитвайки всичките си начинания, под заглавието „Конституция на Република България – изменена и допълнена” със съответните дати.
Това действително е политическата биография на тези управленски мнозинства, които правят изменение и допълнение на най-важните обществени отношения в Република България. Тези обществени отношения, които трябва да бъдат принцип и начало за развитие на законодателството.
Искам да ви кажа, че в тази политическа биография на управляващите мнозинства от българските граждани ще бъде прочетено, че третата поправка коригира втората поправка, че четвъртата поправка коригира третата поправка и че във всяка една от тези поправки има съмнителни текстове, има недоверие, изказано от експерти, от представители на доктрината, от висши магистрати и от хора, които са свикнали да разсъждават по линия на емпиричните доказателства.
Уважаеми дами и господа, ние казахме, че ще подкрепим Конституцията и не като опозиция обръщаме внимание на най-важните текстове, които според нас са проблемни - няма да доведат до добър резултат, а напротив, ще задълбочат грешките, които в момента трябва да коригираме, и то трябва да коригираме така, че да бъдем пример и за други държави.
Най-важната забележка към България, това е забележката, свързана с правосъдието и вътрешния ред, със състоянието на правосъдната система. Дали обаче четвъртата поправка е това разковниче, което може да покаже и на европейските експерти, че ние действително имаме воля, имаме съзнание, имаме умението да постигнем добър резултат в тази посока? Аз ви казвам, че дълбоко се съмнявам, че това може да се случи. А потвърждение в тази посока е създаването на новия институт – Инспекторат, и ще ви кажа защо. Защото винаги, независимо от професионалния морал, независимо от висотата на хората, персоните, които участват в подобни органи, това доверие към тези органи и към тези хора може да бъде много лесно ерозирано само поради факта, че този орган се излъчва и избира от политически партии, че политиците в този парламент издигат един надзорен съвет, който бди над правосъдната власт. Искам да ви кажа, че в самите мотиви е записано, че този орган щял да бъде очите.
Уважаеми народни представители, ако този орган е очите, тоВисшият съдебен съвет е само ушите, което означава, че този орган, противно на вашите изводи в мотивите, има властнически правомощия. Защото, забележете, само този орган може да проверява. Аз не знам дали тази грешка е неволна или умишлена, но така или иначе тя напълно деформира смисъла на това съществуване.
Висшият съдебен съвет, прочетете в изчерпателно изброените му правомощия, не може да проверява! Значи проверява този инспекторат, издигнат от политиците от Народното събрание. Освен това, той има и други белези, които му дават властнически правомощия. Има самостоятелен бюджет. Освен това този орган, което също е много важно, господа политици, може да проверява всички органи. Но орган на съдебната власт е Висшият съдебен съвет! Означава ли това, че излъченият политически инспекторат ще проверява и Висшия съдебен съвет?
Независимостта на съдебната власт не е фраза. Независимостта на съдебната власт е една гаранция, че българските граждани няма да се страхуват от лов на вещици, няма да се страхуват от политически чадъри, няма да имат съмнението, че невинни са преследвани по политически причини, че виновни са извън затвора, защото това е логиката на политиците в Република България. Ние искаме да опровергаем тази логика и да кажем, че нещата могат да бъдат решени в сферите, в които Конституцията дава пълномощия.
Защо, уважаеми господа, този инспекторат да не е към министъра на правосъдието? Защо? Какви данни от практиката проучихме, каква концепция предложихме на народното представителство, включително и на нас като опозиция, за да стигнем до този извод?
Още веднъж искам да ви кажа, че с този инспекторат нещата няма да се подобрят. Напротив, те ще се влошат. Ние имаме своята алтернатива във връзка със засилване правомощията на инспектората към министъра на правосъдието. Лично аз смятам, че това ще бъде много по-удачно, тъй като министърът на правосъдието подлежи на парламентарен контрол и тогава ние можем да го питаме за всичко, а сега този инспекторат, избиран от народното представителство, не може да подлежи на какъвто и да е контрол от този орган, който го избира. Има подобрение в текста, само че той се отнася за държавни органи, които се избират от Народното събрание, а Вие може би умишлено сте казали, че този инспекторат не е държавен орган, за да не може да подлежи на контрол.
Това, на което искам да обърна внимание, е така желаната от нас финансова децентрализация. Финансовата децентрализация обаче пак ще бъде само лозунг или гола фраза, ако не бъде подкрепена с конкретните закони, които решават проблемите и които не карат общините – дребни, малки и слаби, да се притесняват и да тръпнат как ще бъде решен техният проблем, а да бъдат сигурни и уверени, че Народното събрание като приеме тези принципни текстове, ще бъдат защитени, тяхната самостоятелност ще бъде уредена. Затова ние настоявахме с тази поправка да покажете и пакета от закони. Тогава можеше да се коментира, сега не можем да ви кажем нищо, защото не знаем как ще действа.
Не говорите въобще, уважаеми управляващи, нито за деконцентрация, нито за второ ниво, нито за механизми на контрол, нито за механизми на равнопоставеност. Това означава, че вашата мисия, без концепция, като неясна, няма да има тази полезност, която очакват българските граждани.
И завършвам с това, с което започнах – такава мисия, поправка на Конституцията, изменение на Конституцията означава да се събере целият капацитет – и на нация, и на народното представителство, за да има това принципно съвършенство, от което се нуждае всяка конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Всичко това е много хубаво, колега Масева, само че нашият проблем да измисляме какъв орган да направим за ефективна отчетност на съдебната система произлезе от практиката в работата на Инспектората на министерството. Не работи Инспекторатът на министерството. Не е въпроса в това дали ще го запишем в Конституцията, макар че за мен като юрист е странен въпросът защо на предната поправка вие спорихте, че не може Министерството на правосъдието да бъде единственото споменато в Конституцията министерство, а сега вече искате Инспекторатът на Министерството на правосъдието конституционно да го споменем.
За да проработи Инспекторатът на Министерството на правосъдието не е необходим запис в Конституцията, но той така или иначе не работи. Даже действията на сегашния главен прокурор и изграждането на собствен инспекторат в прокуратурата, въпреки наличието на инспектората на министъра, говори за същото. Освен това кой е казал, че създаването на този орган с такива функции означава автоматично да закрием инспектората на главния прокурор и Инспектората на Министерството на правосъдието? Кой е казал? Истината е обаче, че който и да попадне в това министерство - и когато вие управлявахте, и когато НДСВ управляваше, и преди това, просто се размива в съдебната система. Размива се като захар в чаша вода. Това е истината. И министърът на правосъдието става първият адепт на защитата на независимостта на магистратите и на разбирането за тяхната недосегаемост. Това е истината. Дайте да видим какво ще е решението. Ние не сме привърженици да се казва инспекторат този орган. Ако междувременно измислим друго заглавие на този орган, което обаче да дава достатъчно сериозни възможности за осигуряване отчетността на съдебната система. Иначе да си говорим сега, че трябва да има инспекторат, ами няма да закриваме стария инспекторат, но това не ни решава въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика думата има госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо Дончева, опасението ми, че вие нямате логика в тези поправки, не виждайки ги нито в перспектива, нито в настоящето и че не може да ги обясните, се потвърди.
С тази конституционна промяна се закрива правомощието на министъра на правосъдието да осъществява контролни функции по движението на делата. То се прехвърля на избрания от Народното събрание инспекторат. Ако това не е воля на мнозинството, което се е подписало, че закрива едно правомощие и създава ново политическо, не знам какви по-силни аргументи да дам за това.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Кой Ви каза това?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Инспекторатът не работи. Да, инспекторатът не работи. Какви са гаранциите обаче, когато ние пристъпваме към такава радикална промяна? Даже аз не я наричам експеримент, защото при експеримента има надежда, че може да се случи нещо добро, а тук е ясно, че няма да се случи. Какви са гаранциите, че този инспекторат ще работи, като знаем кой как ще го предложи и въпрос на какви пазарлъци ще бъде, и че няма да можем да питаме нито един от тях, и че Висшият съдебен съвет няма да може да реагира по какъвто и да е начин.
Имаше статистика в медиите през 2004 г. - в резултат на 1358 проверки има само три забележки към съответни магистрати, наказани от министъра на правосъдието. Наскоро го прочетох. Никой не посмя да отвори досиетата на прокурорите, да види тези дела, които са покрити с давност, никой не провери, защото опасението на хората беше, че има политически чадър, че главният прокурор се покровителства от някаква свръхсила, която му казва: пазете ги тези. Ама десет години скрили делата! Няма ли да прехвърлим с още по-голямо основание това към този орган? Не трябва ли да пазим именно тази зона, съдебната власт по-далеч от тези обвинения? Съжалявам, не приемам аргументите Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Борислав Българнов. Заповядайте.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! За един кратък период от време, не повече от осем месеца, в една календарна година сме поставени пред една следваща поправка на Конституцията и то такава, която ние от Български народен съюз предрекохме в началото на тази година. Това е така, защото предложените от нас текстове за финансовата децентрализация на местната власт и подкрепени от голяма част от опозицията не бяха възприети тогава от управляващата коалиция. Тогава от тях се прояви политическо твърдоглавие и не приеха предложените от нас промени. Въпреки това, тъй като голяма част от предходните промени бяха необходими - една част с оглед членството ни в Европейския съюз, друга част във връзка с новоприетите закони, по-специално в частта за съдебната система, ние подкрепихме законопроекта и той вече е факт. Отделен е въпросът дали сме били прави при тези конституционни промени, но бъдещето ще покаже, тъй като оттогава са изминали едва шест месеца и това не е достатъчен срок за една реална преценка.
Сега всички преждеговоривши заявяват, че промените в частта за финансовата децентрализация на общините е тяхна идея и те са я лансирали, а някои колеги от управляващите дори заявиха, че са се опитали да прокарат тези изменения при разглеждане на предишните промени в Конституцията, което ни най-малко не отговаря на действителността. Факт е, че от тази трибуна след гласуване на третата поправка в Конституцията колегата Софиянски заяви, че от този момент Български народен съюз започва да работи за промените относно децентрализацията на местната власт. Благодаря на всички, че тази идея надделя и тази промяна е факт. Това може би е разковничето за единомислието на всички парламентарни групи, на всички представители на парламентарните групи, имам предвид при гласуване в комисията, всички гласуваха “за” единия законопроект. Единствено “Атака” беше против, но ние виждаме, предвид днешните им изказвания, че това е една партия, която е неизградена, идеите й са все различни, дори не подкрепиха идеята на господин Мурджов за промяна в Конституцията, а казват, че са партия, която милее за българщината, но това е друга тема на разговор.
Явно това, което е внесено с този законопроект, е компромисът. Това, което е внесено относно финансовата децентрализация, е основата за политическия консенсус в днешния парламент.
Ако това беше възприето в началото на годината при предишните промени, сега можеше да се коментират законовите промени в съответните нормативни актове и щяхме да бъдем с едни гърди напред, а не да бързаме отново с тези промени и да даваме “добър знак” пред Европа.
С няколко думи искам да се спра на двата законопроекта. Първо на този, който е внесен от колегата Мурджов и група народни представители. Тук ясен знак за консенсус е подписването на този законопроект от представители на всички парламентарни групи. Най-малко искам да кажа на управляващите, че трябва да имат уважение към своите депутати, които са подписали този законопроект, и ги подкрепят при гласуването на първо четене на законопроекта.
С тези промени, които са предложени от колегата Мурджов, се цели възстановяване на една традиция, започнала още с приемането на Търновската конституция, която е поставило основата за развитие на днешна България. Много развити страни по света не могат да се похвалят с такова историческо наследство, но това, което имат те, знаят как да го ценят. Затова предложението, което е направено, е да се възстанови една забравена традиция и да създадем една тържественост при откриване на първата сесия на Народното събрание.
Искам да се спра с няколко думи на законопроекта, който е внесен от колегата Миков и група народни представители.
Първо, предвид преструктурирането и професионализирането на армията ни и новите условия, в които тя следва да функционира и вече функционира, а именно като част от НАТО, тези промени лично за мен са абсолютно задължителни. Удачно е и предложението за самостоятелен бюджет на Народното събрание. Смятам, че това е необходимо с оглед независимостта на същото. Тук е налице и едно противоречие, а именно, посочена е самостоятелността на бюджета на изпълнителната и съдебна власт, а на законодателната липсва. Всички атакуват за щяло и нещяло Народното събрание, всеки е компетентен в тази област и се опитва да влияе върху решенията на парламента. Аз лично смятам, че с тази промяна се гарантират спокойствието и сигурността на работата на Народното събрание.
Относно децентрализацията на местната власт беше казано много и аз се присъединявам към голяма част от казаното. Ще заявя отново, че това е основното и най-съществено предложение в законопроекта на господин Миков. Без да омаловажавам частта, в която се искат промени в частта за съдебната власт, смятам, че същественото е децентрализацията на местната власт. Опасенията, които се изказват и се изказваха, че общините не са готови за осъществяване на тези правомощия, не би трябвало да предизвикват прекалено безпокойство, защото още в Закона за местните данъци и такси ще могат да се определят горната и долна граница за размера на данъчното облагане. Нещо повече, повече от година в общините върви дебат за това нещо. Те имат и практика, започнала през 2003 г., в определен размер на някои местни такси и вече натрупаха опит в тази част.
Ако имаме безпокойство в тази област, то законово определеният размер може да бъде разширяван по решение на законодателя.
Положителен се оказа и опитът на някои пилотни общини в администрирането и събирането на местните данъци и такси, ефект по отношение на събираемостта, което доведе до законово предоставяне на тези правомощия на всички общини. Очевидно е, че тази конституционна промяна ще започне реално да действа, когато бъдат извършени съответните промени в данъчните закони, което може да стане едва след 2008-2009 г.
Искам да заявя, че най-накрая доживяхме да се промени имунитетът на магистратите. Какво беше това досега – Висшият съдебен съвет да снема имунитет, да разрешава задържане и т.н.?! Този Висш съдебен съвет се превърна, както казва един колега, в министерство в министерството, който нарушава или заобикаля законите, а именно продължава да назначава магистрати без съответния конкурс, като ги командирова в по-горни по степен прокуратури или съдилища, като назначава хора на временни длъжности и след това ги преназначава на постоянни, и други примери. Трябва ясно и точно да се регламентира дейността на Висшия съдебен съвет, правомощията му и трябва да се помисли за един постояннодействащ такъв орган. Голяма част от членовете му не могат да изпълняват основната си дейност – да правораздават и правоприлагат, не могат и ефикасно да изпълняват дейността си като членове на Висшия съдебен съвет, защото заседават само веднъж седмично. Моето мнение е, че след отпадане на имунитетите магистратите ще могат да бъдат по-стриктни и изрядни при осъществяване на правомощията си. Това неведнъж е заявявано и от главния прокурор и председателите съответно на Върховния административен съд и Върховния касационен съд.
В законопроекта е предложено създаването на нов орган, а именно инспекторат. Всъщност това не е нов орган, а е структуриран по различен начин. Твърдо съм убеден, че Инспекторатът към Министерството на правосъдието не е жив, не е функциониращ орган. Направени бяха много коментари по този въпрос, но отговорът беше даден от министър Петканов в комисията. Той каза, че от началото на годината до настоящия момент не са били назначавани комисии към Инспектората на Министерството на правосъдието, които заедно със съдии от Върховния касационен съд и съответно Върховния административен съд да извършат проверки в тези съдилища. Явно е, че министърът не може да организира това звено в подчиненото си министерство, което да работи ефикасно. Тези предложения трябва да се променят в едната им част, тъй като голяма част на първо прочитане са неразбираеми. Тук не трябва да говорим за намеса в работата на прокуратурата и следствените служби, нито в работата изобщо на съдебната система, тъй като към настоящия момент Инспекторатът от Министерството на правосъдието проверява дейността на прокуратурата и следствените служби. Знаем колко ефикасен е този контрол и тези проверки и беше необходимо главният прокурор да назначи отделно свои подчинени, които да извършат проверка и да установят какви безобразия са се вършили в прокуратурата.
С всичко казано по-горе заявявам, че както в комисията, така и сега ще гласувам за двата законопроекта, но между първо и второ четене ще предложим сериозни промени по внесения законопроект от колегите Миков, Местан и Мингова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Българинов.
Има думата за изказване народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
И този път, както при предишната поправка, “Атака” ще гласува против предлаганите промени. Това не е въпрос на конкретните предложения, не е въпрос дали тези предложения са хубави или лоши, по-добри или по-лоши, или много хубави, или много лоши. Става въпрос за философията на Конституцията, става въпрос за предложения, които имат значение на технология за промяната на Конституцията. А и този път технологията е лоша. Отново предложенията се правят набързо, правят се криминално, не се дава достатъчно време за обсъждането им в гражданското общество, в медиите и резултатът е тази зала, която отвсякъде излъчва апатия. Тук се казаха думи от рода, че това са много важни промени, че това едва ли не са съдбоносни промени. Да, това е така винаги, когато се касае за конституционни промени. Но като че ли в момента разглеждаме закон, който има някакво второстепенно или третостепенно действие, а не поправка на Конституцията. И това е логично да е така, защото промените са втори за тази година, трети за две години и четвърти за последните три години.
Нужно е не да се правят промени, които са палиативни, които са на парче, а е нужно Велико Народно събрание. Това е позицията, която имаме в “Атака”. (Шум и реплики от КБ.) Никакви промени не могат да изместят наложителността в българското общество от свикването на Велико Народно събрание за приемането на нова Конституция.
И тези промени, както и предишните, и по-предишните, и по-предишните са също като кръпките по българските пътища, кръпки върху други кръпки и върху други кръпки. Знаем какъв е резултатът, в крайна сметка – никакъв!
Обсъждаха се няколко основни точки, няколко основни въпроса, по които ние заемаме конкретна позиция.
Най-спорният, най-дискутираният въпрос, разбира се, е този за инспектората. Този инспекторат се разглежда като че ли от всички изказващи се и от всички, които имат отношение по тази точка, като някакъв съдебен батман, който ще дойде от небесата и ще измъкне българското правосъдие от незавидното положение, в което е натикано. Колеги, такова нещо няма да стане, чудеса няма да се получат и с този орган!
Ако има въведен такъв орган или инспекторат, или подобно ново тяло, то трябва да бъде във връзка с изцяло реформирана съдебна система, а не отново, хей така, изкуствено, да правим такъв инспекторат. Такъв инспекторат някога, по мое време като съдия, имаше и той беше към Министерство на правосъдието. Всички юристи знаят за това. Състоеше се от 7 души – юристи, които обикаляха из съдилищата и питаха съдиите: “Вие написахте ли си делата? Защо делата ви не са насрочени в сроковете по ГПК или по НПК?”
И сега има такова звено, което е раздуто, по-голямо е и върши подобна работа. Така че аз не виждам какво ново въвеждаме с този инспекторат. Може би някакви по-особени функции могат да му бъдат придадени и да бъде легитимирано като много отговорно и важно звено, институция.
Но, уважаеми колеги, проблемът е другаде. Проблемът на съдебната система е проблем на общата криза на обществото. И съдебната система е като всички останали части от българското общество, и тя е затънала както икономиката, както морала, както всички други системи, където и да погледнем. Проблемът е, че българската съдебна система е част от българската мафия, тя е тясно вплетена в нея и е въпрос на висша политическа воля разсичането на този Гордиев възел с радикални средства, а не с палиативни мерки и опити да подменим истинския проблем с някакъв инспекторат.
И друг път сме изказвали мнение относно въпроса за всеобщата и задължителна военна служба, във връзка с която някои либералстващи и блюдолизващи в българския парламент нямаха търпение, защото така им беше наредено, разбира се, та изораха земята и дотук вече сме в супер конституционно нарушение – това, което беше прието, е конституционно нарушение, пар екселанс, за всички ни. И сега постфактум се прави опит да бъде туширано, да бъде санирано това конституционно нарушение с промяна на Конституцията. Това е нещо познато от миналото с Народния съд, но няма да се връщам назад в историята. И след толкова години отново се правят подобни действия и деяния.
И сега, нека да си кажем някои истини относно така нареченото местно самоуправление и опита да бъде представено като децентрализация въвеждането на тези положения относно финансовата децентрализация на общините. Считам, че това, което ще ви кажем ние от “Атака”, е много важно. В държава, в която съществува противоконституционна политическа сила, партия, която е в българския парламент, която участва в българското правителство, която е на етническа основа, която е на верска основа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма такава партия, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не ме прекъсвайте, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прекъсвам Ви, защото няма такава партия в българския парламент.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И такава партия е така нареченото Движение за права и свободи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма такава партия!
ПАВЕЛ ШОПОВ: ...наследник на терористична организация. (Шум и реплики от ДПС.) И така продължава!
При тези условия и при това обстоятелство е изключително опасно при съществуващите етнически и сепаратистки тежнения на тази така наречена партия (шум и реплики от ДПС), пак повтарям, изключително опасно е да се дава такова самоопределение и такива права на общините, защото ДПС точно това чака и това иска! Това е скритият замисъл! (Шум и реплики от ДПС.)
Това е голямата цел! Това един от елементите, от който се тръгва, за да се отиде по-нататък! Помнете ми думата: ще последват и други опити в това отношение, вече задълбочени на друго ниво, на друга кота. И това ще бъде процес, който ще продължи. Той няма да бъде спрян с това за общините. Не е въпросът общините да имат някакви права при определянето на данъците и таксите. Целта е удар по етнонационалността на българската държава! Оттук се започва! И този сценарий е пробван. Той е пробван в Косово, Босна и Херцеговина, Македония и на други места. В това е въпросът и проблемът, колеги. Затова ние сме категорично “против”.
В Европа има две тенденции и всички трябва да чуете за тези две тенденции, ако не ги знаете. Едната тенденция, едното виждане е за Европа на регионите, а другата тенденция, другото виждане е за Европа на нациите. Ние от “Атака” сме тази политическа сила в България, в момента единствено представена в българския парламент, която високо и ясно изразява, че е за Европа на нациите и е против Европа на регионите – такава, каквато вие лекомислено днес създавате предпоставки да бъде България по един много опасен начин!
Друга голяма опасност от тези поправки, които вие искате да приемете и да бъдат въведени, е, че узаконявате досегашната порочна практика на няколко парламента да заседават без кворум. Това до този момент се правеше противоконституционно. До този момент така се провеждаха голямата част от заседанията на българския парламент. По този начин се приемаха преобладаващата част от законите, които претендирате да са легитимни. Трябва да бъдем наясно с това, че понеже управляващото мнозинство не е в състояние да осигурява винаги, така е било и при предишни парламенти, така е и сега, онзи кворум, с който да приема законите, които желае да приема, прави това под благовидния начин с промяната на Конституцията! По този начин в много скоро време председателят Пирински ще може да се изгордее и да каже: “Аз реших въпроса за гласуването с чужди карти!”
Но какъв ще е този най-висш орган, който ще заседава без кворум? Това целите и това искате да направите! (Шум и реплики.)
Завършвам. Ако бъдем искрени и честни, ако желаем генералната промяна на системата,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: … ако желаем сериозна промяна в конституционните норми, трябва да вървим към Велико Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Шопов, бих искал да Ви напомня, че има две решения на Конституционния съд за това, че Движението за права и свободи е българска национална партия.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Нищо подобно, това е националистическа партия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Конституционна българска национална партия.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВВ (КА, от място): Не е конституционна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме по-нататък. (Реплики от “Атака”.)
Има думата за изказване независимият депутат Станчо Тодоров. (Реплики на народния представител Георги Георгиев.)
Призовавам Ви да запазите тишина, правя Ви бележка, господин Георгиев!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): За какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За това, че нарушавате реда в пленарната зала. (Реплики на народния представител Георги Георгиев.)
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Аз или Вие?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правя Ви втора забележка, господин Георгиев. (Реплики на народния представител Георги Георгиев.)
Имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате пет минути, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Първо ще кажа, че това, което се дава като ограничение на независимите народни представители, е една неравнопоставеност по българската Конституция. Чета чл. 67, ал. 2: “Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения”. Така ли е? Не е! Мисля, че всеки народен представител трябва да бъде независим, както е по Конституция, а не едни да бъдат привилегировани, а други не, както е в момента. Независимите не могат да се изказват както другите, които са в групи, нямат помещения, телефони и така нататък, въпреки че те са повече от някои групи в парламента. Ами, ако станат 100, какво ще бъде положението? Вие сами ще вземете решение.
Ще взема отношение по чл. 9 и чл. 59 от Конституцията, които се предлагат за промяна.
Член 9: “Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост”.
Изменението съответно е: “Дейността на Въоръжените сили и реда за изпълнение на военната служба се уреждат със закон”.
Между тези алинеи, господа народни представители, има пълно разминаване. Защо? Ще обясня. Новата алинея е съвсем излишна. Създават се условия, както приехме това преди няколко месеца, тоест премахване на чл. 83 от Закона за отбраната и въоръжените сили и сега нямаме нито кадрови, нито наборна военна служба. Защо приехме само кадрова военна служба? Толкова ли сме богати народни представители или някой ни кара да правим този експеримент с въоръжените си сили? Вие сами ще кажете. Няма друга армия в света, която да разчита само на кадровите военнослужещи, тъй като съответно няма и резерв. След пет години това ще бъде факт. Знаете, че кадровата военна служба, личният състав в нея не представлява повече от 5% от нуждите за военно време. А при липса на наборна военна служба ние няма да имаме другите 95%, ние няма да бъдем в състоянието, в което трябва да бъдем.
В доклада на Министерството на отбраната за 2005 г. е записано, че чл. 9 се изпълнява не само от Въоръжените сили на Република България, а се изпълнява, заедно с НАТО. Аз ще предложа промяна на чл. 9 в този случай: “Въоръжените сили на Република България, съвместно с войските на НАТО, гарантират суверенитета, независимостта и сигурността на страната и защитават нейната териториална цялост”.
Бюджетът за 2007 г. – недостиг за пари. Разбира се. План 2005, който стартира, не може да бъде изпълнен, уважаеми народни представители. Заделяме средства за войски извън територията на страната. Първо 50, 70, сега 90 милиона. И те ще нарастват. А тук няма за елементарно обучение на българския войник. Не може да бъде обучаван. Той е само един пазач с тези средства, които се отделят за него, и нищо повече. Няма гориво. Самолетите от 180 часа летят 60. Те ще паднат, няма как. И след това ще търсим отговорност. Няма занятия и учения. Няма боеприпаси за стрелба. Българската войска е сведена до минимум.
Какво значи това? Чета чл. 59, ал. 1: “Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин”. Ние искаме да премахнем ал. 2: “Изпълнението на войсковите задължения, условията и реда за освобождаването от тях или за замяната им с алтернативна служба се уреждат със закон”.
Защо е необходима отмяната на ал. 2 на чл. 59, ви питам аз? Това е парадокс, уважаеми народни представители – да не се знае как военнослужещите ще изпълняват своите задължения. Представете си! Това означава пълен хаос.
Второ, условията и редът за освобождаване – това няма как да стане. Всеки може да прави каквото си иска и да служи до когато си иска. Можете ли да си представите какво е това положение, което ние искаме да отменим? Мисля, че тази алинея следва да остане и наистина да бъде изготвен такъв закон, защото досега той липсваше. И може би мнозинството иска въобще да не бъде съставен такъв закон. Аз мисля, че тези промени, които се предлагат за Въоръжените сили не могат да бъдат изпълнени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Има думата госпожа Елеонора Николова. Госпожо Николова, разполагате с три минути.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! С оглед на много краткото време аз ще говоря за това, което действително разбирам.
Първо, искам да кажа, че ние отново не сме се справили с поправките, които се отнасят до съдебната власт, защото споделям становището, което вече битува в публичното пространство, че там има свръхтегло. По никакъв начин не сме успели да се справим с текстовете, които предполагат изслушването на тримата магистрати, внесено чрез Висшия съдебен съвет, защото Висшият съдебен съвет е орган, който не се представлява от никого. Мисля, че остава открит дебатът за това какво ще правим с Висшия съдебен съвет – дали той ще се превърне в професионален орган, а оттам и по какъв начин ще се търси отчет на съдебната власт.
Категорично съм на становището, че Инспекторатът трябва да съществува към Министерството на правосъдието – така, както го създадохме в третата поправка в чл. 130а, т. 5. В битността си 18 години съм работила като съдия и съм оживяла това, че имаме инспектори, искам да ви кажа, че това е една изключително полезна форма на контрол, защото се проверява не само движението на делата, а защото по свършените актове могат да се открият редица безобразия, такива, каквито в момента се откриват в прокуратурата – некачествено свършени дела, дела, по които има наложени наказания, които не съществуват в Наказателния кодекс, включително и такива, които говорят за въпиюща корумпираност. С тези половинчати разпоредби, които отново създаваме, аз не съм сигурна, че третата власт – съдебната власт, може да бъде подложена на този контрол, който обществото очаква от нас.
И само с няколко изречения по отношение на правомощията на общините. Тук господин Шопов много разпалено говори, че това е едно виждане, което било насадено от ДПС. Аз искам да кажа, че това е едно виждане, което 130 години се прогласява в българската държава и то датира от 1879 г., когато е създадена Търновската конституция и което създателите, строителите на съвременна България са заявили, че трябва да се стараем у нас да се развият много центрове на политическия и обществен живот. В този смисъл децентрализация на общините – да, но освен това и второ ниво на местно самоуправление, защото ние още през 1995 г. сме ратифицирали Хартата за местно самоуправление, която ни задължава да правим това.
Това е, което искам да кажа накрая, е, че между първо и второ четене нашата парламентарна група ще внесе отново текстовете, които ние защитихме, които управляващото мнозинство внесе на Третата поправка на Конституцията и ще настояваме Инспекторатът да бъде в този вид, в който вече е възприет и от Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изправени сме пред четвъртата частична ревизия на българската Конституция, която всъщност съдържа елементите на три конституционни реформи по същество, а именно: реформа, свързана със съдебната власт; реформа, свързана с дейността на Народното събрание; и най-сетне, реформа, свързана с финансовата децентрализация и укрепване на материалните основи на местното самоуправление в България.
Няма никакво съмнение, че сърцевина на предлаганата ревизия на Конституцията е преди всичко онази, която е свързана с организацията и функционирането на съдебната власт. Още навремето Монтескьо – знаменитият баща на учението за разделението на властите, застъпва тезата, че съдебната власт е една особена власт. Той ще продължи, че това е една власт, която всъщност до голяма степен не е никаква власт, доколкото от гледна точка на своето съществуване зависи от останалите политически власти в държавата.
Ето защо наш дълг като български народни представители, дебатирайки цялата тази проблематика, е да погледнем истината в очите и да дадем ясна диагноза на състоянието на съдебната власт. А истината е, че това състояние е изключително тежко. Бих казал, че съдебната ни система се намира в кризисно състояние, което на свой ред изисква съответна реакция от страна на водещата политическа институция в Република България - Народното събрание.
Съществуват тежки проблеми в дейността на водещите съдебни институции – както на Върховния касационен съд, така и на Върховния административен съд, да не говорим за редица прояви в дейността на Висшия съдебен съвет, който трябва да бъде моралният стожер в тази система, който показа, че не е в състояние да администрира убедително дейността на съдебната власт; че не е в състояние дори да се разпорежда с бюджета, отреден от държавата за същата тази съдебна власт; че кадрува, нарушавайки онзи дух, който произтичаше от Народното събрание при приетата трета ревизия на Конституцията.
Така че проблемите в съдебната власт са ясен факт, недвусмислен факт, който се наблюдава в цялата система от горе до долу и от долу до горе.
Ето защо, изхождайки от тези съображения, аз смятам, че ние трябва да подкрепим по един ясен и недвусмислен начин създаването на Инспектората като нова институция към Висшия съдебен съвет, която трябва да изиграе ролята на своеобразен остен, чрез който да се активизира и да се въведе ред в дейността на съдебната власт.
Бих казал, че създаването на Инспектората е едно необходимо зло. Едно необходимо зло, но нека не забравяме, че ние успяхме да предизвикаме възмущението на нашите европейски партньори до такава степен, че се предлагаше от тяхна страна, от страна на водещи експерти създаването на контролна институция, която да захлупи изцяло дейността на Висшия съдебен съвет. Така че в случая сме изправени пред по-малкото зло, защото много по-страшно щеше да бъде, ако се наложеше да отидем към въвеждане на институция, която изначално не се вписва в съществуващата архитектура на съдебната власт в Република България.
Създаването на Инспектората е нещо, което трябва да бъде подкрепено, без да се правят тези двусмислени намеци за евентуални неблагополучия още преди да е започнал да функционира, защото това е институция, която трябва да хвърли светлина върху дейността на съдебната власт – една изключително деликатна сфера.
Аз смятам, че с начина на формиране на тази институция, респективно с функциите и правомощията, с които тя ще разполага, и най-вече с лицата, които това Народно събрание ще подбере като водещи, утвърдени, доказали своя професионализъм, своята почтеност магистрати, ние ще съумеем да дадем така необходимия импулс за подобряване и усъвършенстване на дейността на съдебната власт в Република България.
Ето защо ви призовавам да дадем категорична подкрепа за тази нова институция. Бих ви призовал заедно, на висок глас да отправим онова искане, което всички ние имаме към нея, да повторим завета на великия Гьоте – „Светлина!”. Нужна ни е повече светлина относно дейността на съдебната власт в нашата страна!
Уважаеми дами и господа, добре известно е, че мнозина от адептите на реформата в областта на съдебната власт използваха тази реформа с един-единствен скрит мотив, а именно нещата да влязат в зловещ цикъл, който да доведе до срив, до подриване на авторитета на Конституцията на Републиката от 1991 г. Неслучайно толкова много са призивите за свикване на Велико Народно събрание. Но зад тези призиви, независимо от мотивите на едни или други политически сили, се крият зловещи авторитарни нагласи, които съм дълбоко убеден, че ще бъдат пресечени след присъединяването на България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
Ето защо втората реформа, която предприемаме днес, свързана с организацията и дейността на Народното събрание, също е от изключително значение, защото ние променяме един-единствен текст, но по същество даваме тласък за усъвършенстване дейността на Народното събрание. Нещата не опират само до кворума. Свързани са с онзи пакет от намерения да се подобри дейността на Народното събрание. Нещо, което се очаква от цялата общественост, тоест да се направи опит да се пресекат всички онези опити да се компрометира дейността на водещата институция на българския парламентаризъм, а именно нашето Народно събрание.
Що се отнася до третата реформа, свързана с финансовата децентрализация. Няма никакво съмнение, че това е очаквана крачка в правилна посока, но същевременно не можем да си затваряме очите, че при съществуващото тежко положение на по-голямата част от общините тази финансова децентрализация ще даде шанс на една ограничена група, достатъчно икономически мощни общини, бих казал, централните общини в повечето области на страната, докато в периферията ще се появят множество нови проблеми. Като отговорни политици трябва да мислим за последователна, разгърната регионална политика, която да не допусне добруването на едни за сметка на нищетата и мизерията на други.
По повод на упорито повтаряната теза за създаване на второ равнище на местно самоуправление. Наистина такова равнище в България е съществувало. Нека да припомним, че това второ равнище на местно самоуправление са така наречените околии. Възможността за създаване на такова равнище е напълно допустима в рамките на действащата Конституция.
Уважаеми дами и господа, областта е равнище на регионална координация, равнище, на което няма и не може да има местно самоуправление и аз ви предлагам да не пренасяте рецепти от развити държави, които имат своите специфични проблеми, в страна като България, която има друга политическа традиция, друга традиция на местно самоуправление. Ние имаме голямо достояние – окрупнените общини на България, каквито са понастоящем, и трябва да концентрираме всички усилия да укрепваме техните материални и финансови основи, за да можем да се надяваме на по-добро бъдеще за развитието на местното самоуправление в България.
Междупрочем, снощи – при гостуването на делегацията на датските парламентаристи в България, стана ясно, че там отиват към премахване на регионалното равнище, за да могат общините, подобно на българските, да имат пряк досег и достъп до фондовете на Европейския съюз без посредничеството на регионалните власти.
Пак подчертавам, става дума за много сериозна реформа, която трябва да бъде добре обмислена и добре обоснована с участието на водещи експерти, а не просто да се робува на едни или други вече заявени до този момент политически позиции.
В заключение, призовавам всички народни представители, и особено онези от опозицията, да подкрепят конституционната реформа не само на първо, но и на второ и трето четене, за да отговорим на очакванията на българския народ, да отговорим на надеждите на нашите европейски партньори. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплика – заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Репликата ми, уважаеми колеги, е във връзка с второто ниво на местно самоуправление. Тя никога не се свързва с наименованието. Дали е област, дали е околия, как ще го наречем, какво ще бъде териториалното деление – тя няма отношение към второто ниво. Второто ниво на местно самоуправление предполага избираемост на второто ниво, не назначаемост, не резидент на правителството да бъде шеф на областта.
Тук с открито сърце ще кажа, че бях в правителството, което въведе областните управители, назначаеми от правителството, и смятам, че това беше грешка. Казвам, 1992 г. ги въведохме, гласуват се, назначаваха се. За мен те бяха резидентите и досега са резиденти на централната власт.
Второто ниво на местно самоуправление се свързва с възможността гражданите в региона да си изберат независим областен управител. Затова Дания го маха. След като е минал един етап, той е изиграл своята роля и то положителна. Затова Дания и Холандия се сочат като един от примерите за най-висока степен на независимост на местното самоуправление. Този етап е преминал и те могат да го махнат. Ние не сме минали този етап. Ние трябва, ако гледаме в перспектива на база на промените на Конституцията, които правим, да направим и да обособим историческите региони на България – Мизия, Тракия и т.н., и след това да им дадем възможност те да имат една степен на независимост, избирайки си регионален ръководител, и тогава вече, когато цъфнем и вържем, можем да ги махнем.
Това е моята реплика. Не е злонамерена, просто тя следва логиката на местното самоуправление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Близнашки се отказва от дуплика.
Има думата народният представител Марина Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми гости, колеги! Радвам се, че дебатът тръгна в посока, която подкрепя една наша отдавнашна идея, а именно финансовата децентрализация.
Надявам се, че помните какво гласи чл. 9 от Европейската харта за местно самоуправление. В него е записано, че поне част от финансовите средства на местната власт трябва да се получава от местни данъци и такси, чиито размери общините имат право да определят в рамките на закона. Българският парламент ратифицира тази харта преди повече от десет години. Така на практика пое и ангажимента да изработи законодателство, което да сложи основите на финансово независимо и силно местно самоуправление.
Процесът на финансова децентрализация трябваше да стартира през 1996 г. Това не се случи. Мисля, че причината беше липса на политическа воля. През 2002 г. – пет години по-късно, правителството на НДСВ и ДПС стартира реалния процес на децентрализация. Преди една година, при Третата поправка на Конституцията, НДСВ внесе предложение общините да получат правото сами да определят размера и вида на местните данъци и такси. Парламентът отново не намери воля да подкрепи финансовата независимост на местните власти.
В публичното пространство обаче започна конструктивен и активен диалог за необходимостта от такава промяна в Конституцията. Благодарение на него поисканите от НДСВ промени, свързани с финансовата децентрализация, бяха включени в сегашната четвърта поправка на основния ни закон.
С експертната помощ на американската Агенция за международно развитие и с активното участие на Националното сдружение на общините бяха разработени задълбочени анализи, въз основа на които можем да прогнозираме какви ще бъдат ефектите от по-голямата финансова независимост на общините. Ще се утвърди авторитетът на органите на местно самоуправление в съответствие с европейските изисквания и ще се създадат нови управленски механизми за решаване на въпросите от местно значение, за които те са отговорни. Ще се увеличат възможностите за обществен контрол върху набирането и харченето на средствата от данъци и такси. Ще се създаде икономическа база за сдружаване на самоуправляващите се териториални общности за решаване на общи проблеми. Ще бъде предоставена правна възможност на по-инициативните и по-предприемчиви общини, които имат нужния административен капацитет, да управляват по-ефективно средствата, набрани от местни данъци и такси, в интерес на местните общности. Ще се стимулира местното икономическо развитие, ще се освободи финансов ресурс, с който държавата ще подпомага общините с нисък данъчен потенциал. Част от общините ще могат да генерират на местно ниво достатъчен финансов ресурс за съфинансиране на проекти от структурните фондове на Европейския съюз.
Да не забравяме, че до 2009 г. те трябва да усвоят средства в размер на 2,3 млрд. евро. Но също така не трябва да забравяме и нещо друго – че са необходими 300 милиона за съфинансиране. Общините ще получат по-голяма оперативна самостоятелност при осъществяването на проектите и по-голяма ефективност при усвояването на средствата. За сравнение искам да ви кажа, че местните приходи на жител в новите страни – членки на Европейския съюз, са средно 510 евро. В България те са 152 евро, тоест над три пъти по-малко.
Колеги, за всички ни в тази зала е ясно, че ако тези текстове, предложени в Проектозакона за изменение и допълнение на Конституцията, които днес гледаме на първо четене, не станат най-сетне факт, нищо ново и нищо добро няма да се случва в местните общности. В същото време искам да ви припомня, че хората очакват и имат пълното право да изискват от нас чисти и подредени градове, висок жизнен стандарт, добри условия за бизнес и всичко свързано с всекидневното живеене на хората, та чак до уличното осветление и канализацията.
Не вярвам в тази зала да има дори и един народен представител, който редовно посещава избирателния си район и който не е чул това лично от неговите съграждани. Тези промени в Конституцията са именно за това – да осигурим нормален и спокоен живот на хората. И за това трябва да говорим днес, а не да смесваме темите между финансовата децентрализация и второто ниво на местно самоуправление. Затова помислете добре, когато натискате копчето на пулта за гласуване. Ако подкрепите промените, ще дадете тласък на цялостния процес на децентрализация и на създаването на по-добри условия за живеене на хората.
В шестмесечен срок, след като промените влязат в сила, Народното събрание трябва да приеме законите за прилагането им. Затова не бива да губим повече време. Това са нови и сериозни предизвикателства към волята на Народното събрание да работи за ценностите на демокрацията. Сред тези закони са промените в Закона за местните избори, които да засилят мажоритарния елемент; промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, свързани с правомощията на общинските съвети и кметовете, създаване на механизми за по-голяма отговорност на общинските съветници; промени в Закона за местните данъци и такси, определяне на такива данъци, които са най-подходящи като приходоизточници в общинските бюджети.
И още нещо трябва да имате предвид. Ако тези промени не бъдат приети, България ще бъде единствената страна в обединена Европа, в която законодателят е спрял като червен светофар в софийско задръстване модернизирането на местното самоуправление и осигуряването на качествени услуги за хората. Без тези промени в крайна сметка ще спре повишаването на качеството на живота на всички граждани, част от които, да не забравяме това, сме самите ние в тази зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Давам думата за процедура на госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да вземем решение, с което да удължим времето на днешното пленарно заседание до приключването на този дебат и гласуване на обсъждания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение – работното време на днешното пленарно заседание да продължи до приключването на първо гласуване на двата законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 145, против 4, въздържали се 9.
Предложението е прието. Продължаваме по-нататък. Съгласно списъка и ротацията, има думата народният представител Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изразя удовлетворението си от влизането на четвъртата поправка на Конституцията – поправки за една степен по-голяма независимост на местната власт. Няма да коментирам дали сме пропуснали този момент. Радва ме, че в момента има единомислие.
Съжалявам, че ще направя реплика на моя добър приятел Павел Шопов. Ако ДПС искаше да подкрепи тези промени, те щяха да бъдат приети още на миналото четене. Политическата география в България предполага, че тези промени не са в интерес нито на ДПС, нито на БСП. Затова те не минаха на предишното четене. Отново казвам, такава е политическата география в България, че представителите на местното самоуправление на двете политически сили (докато НДСВ се колебаеше) не предполагаха да имат интерес в тези промени. В по-слабо развитите райони представителите на местното самоуправление са от тази политическа сила, а на босия цървулите не можеш да вземеш, ако предполагаме, че кметът и общинският съвет ще могат да наложат някакъв друг режим.
Продължавам по чисто практическата страна. Искам да обърна много сериозно внимание на това, което приемаме. Уважаеми колеги, съжалявам, че няма представители на правителството, защото това засяга най-много тях, но в Преходните и заключителните разпоредби ние приемаме, че до шест месеца трябва да направим съответните законови проемни в другите закони, които ще отговарят на промените в Конституцията. Ако погледнем схемата, уважаеми колеги, особено на местното самоуправление, първо поемаме един изключително голям ангажимент. Помислете си колко закони и колко промени трябва да приемем! Подчертавам, аз държа на това за шест месеца да бъдат приети. Защо? Това вече касае най-много тройната коалиция. Това означава, че след шест месеца, тоест до юни догодина, преди следващия бюджет ние ще трябва да сме готови с тези промени и всъщност реалната децентрализация ще влезе от 2008 г., която трябва да бъде посрещната не само със законодателните промени, а и от бюджета. Както даваме една степен на свобода, така обричаме някои райони в много по-тежко състояние. Тук тези законодателни промени трябва да постигнат баланс – тези, които имат по-големи възможности, да имат повече, а тези, които имат по-малко възможности, да получат съответната компенсация през държавния бюджет, през законодателството, за да може да се постигне добър баланс по отношение на финансиране на местното самоуправление.
С това ще завърша, господин председател и уважаеми колеги. Отново подчертавам – държа Народното събрание да спази ангажимента за шест месеца да бъдат приети промените, така че финансовата децентрализация да влезе в Бюджет 2008. Това е изключително важно. Държа да поемем отговорността да постигнем този добър баланс, че промените в Конституцията да постигнат това, което бихме искали всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Софиянски.
Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Христо Бисеров. Заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, искам да започна своето изказване с поздрав към десните политически партии в този парламент за това, че заявяват позиция за подкрепа на промените в Конституцията. Смятам, че българската десцина, представена в този парламент, по този начин заема една достойна позиция и се абстрахира от лесното изкушение да застане срещу управляващото мнозинство само заради това, че промените са предложени от твоя противник в политиката. Българската политика продължава да бъде изкушавана от това – да застанеш срещу противника, срещу негови идеи, само защото са негови. Именно това е доброто и полезното в днешния дебат.
Ще кажа на представителите на българската десница, че в управляващото мнозинство също има хора (и аз съм един от тях), които споделят част от вашите притеснения. Аз споделям значителна част от притесненията, които изказа господин Филип Димитров. Признавам, че част от нещата, които каза господин Българинов, са верни. Дори една макар и по-малка част от нещата, които каза госпожа Масева, макар и по един излишно агресивен начин, също не трябва да бъдат подминати, без да бъдат обсъдени.
Ще кажа, че сред вносителите на законопроекта има готовност тези критики наистина да бъдат обсъдени и да намерят отражение в крайния резултат на тази четвърта поправка.
Това, което искам да формулирам като мое мнение за четвъртата поправка, макар и малко рано, защото сме още на първо четене, е, че може би тя ще влезе и ще я запомним не като поправка на третата поправка, а като поправката, събрала най-голяма подкрепа. Българският политически елит застава по най-категоричен начин досега, поне на първо четене, зад една поправка, внесена макар и само от едната част, в конкретния случай от управляващото мнозинство.
Това само по себе си говори, че това е качествена стъпка. Колкото и да критикуваме отделните текстове в тези предложения, в крайна сметка фактът, че те ще получат толкова широка подкрепа от българския парламент, е достатъчен аргумент да признаем – ако не от трибуната всички, но най-малко това ми дава правото да кажа, че вероятно тази поправка ще се окаже и най-качествената.
И не само това, тя ще се окаже най-всеобхватна. Защото макар че дебатът се концентрира в по-голямата си част върху темата за съдебната власт, тя засяга други много важни неща, които всички ние знаем – както работата на парламента, така и въпросите по военната служба, така и въпросите за местното самоуправление.
Така че позволете ми пак за повторя акцента, който искам да остане от моето изказване – че колкото и критични бележки да имаме, в крайна сметка факт е, че българският политически елит както отляво, така и отдясно застава на обща позиция. Това е нещо, което не се среща много често в нашия политически живот и аз затова искам да му обърна внимание и се надявам, че това обстоятелство ще се отрази на работата между първото и второто четене и ще запомним Четвъртата поправка на българската Конституция като най-консенсусната поправка. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Аз ще се спра само на два от въпросите, които се разглеждат в четвъртата поправка.
Първо, за децентрализацията. Принципната подкрепа произтича от смисъла на модерната демокрация, а той е силна държава е тази, чиито общини са силни. Това е залегнало в българската политическа мисъл от Учредителното събрание през 1879 г. в речта на бележития български политик Константин Стоилов. И веднага трябва да направя едно допълнение – модерната българска държава не успява да постигне силни общини и реална децентрализация. Затова се е искало и се иска обществена нагласа, възгледи на отделни личности и особено на политиците в местните органи на власт. А за честта на историческата истина трябва да кажа, че и съдбата на националната ни общност възпира тази реална децентрализация.
В днешната българска практика на посткомунизъм има много повече идея за централизъм, отколкото за децентрализация. Нещо повече, децентрализацията се разбира като повече права на местна власт и повече отговорности на централната власт. Това е абсурдно и може да бъде характеризирано единствено и само като посткомунистическо наследство. Ако възгледът бе повече власт и повече отговорност на общините, тогава – да.
Възражението за децентрализацията е поради изключителната раздробеност на българските общини. Със своето население от по няколко хиляди жители, без стопанска инфраструктура българските общини ще продължават да бъдат финансово на гърба на централната власт. И в това няма никакво съмнение. Изключение ще правят София, Варна, Бургас и Пловдив, където живеят половината от съвременните българи, черноморските и някои планински курортни общини и няколкото общини, където се намират големи стопански обекти, като АЕЦ или “Марица-изток”.
С едно изречение, от 262 общини децентрализация може да настъпи за неколкодесетки, най-много петдесетина. Останалите ще бъдат в състоянието, в което са сега. За да има реална децентрализация, трябва да има реално окрупняване на общините и въведено второ ниво на самоуправление. В този си вид промяната на Конституцията просто ще остане едно добро намерение.
И второ, за самостоятелния бюджет на парламента. Парламентаризмът, както го определят българските юристи до Втората световна война, е баланс между изпълнителната и законодателната власт, ще рече, между правителството и парламента. Всяко нарушение на този баланс дава повече власт на една от двете институции и по този начин го нарушава, а това означава, че нарушава и самия парламентарен ред.
Предложената поправка означава и още нещо – слаб министър-председател, който не може да опази изпълнителната власт, на която е лидер, от апетитите на законодателната власт. Него дори го няма тук в сградата на парламента. Въвеждането просто на принцип парламентът да има свой бюджет е смехотворно, ако не е продължено с яснотата, че той, парламентарният бюджет се прави от парламента без съгласието на правителството. Ако това е така, нека бъде записано. И нека да уточним, Народното събрание печели своята битка не с правителството, а с Министерството на финансите. А щом върховната институция на държавата се бори с едно министерство, то можем да си направим много трагичен извод за функционирането на цялата ни политическа система.
Подкрепата на Демократи за силна България не е безрезервна. Остава да видим доколко е възможно да се поправят непоправяеми текстове. Лично аз съм скептичен. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има думата народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! В края сме на една дискусия, дискусия, която за пореден път пред очите на българските граждани доказа, че големите решения в България се вземат в Народното събрание на България. Дискусия, която разсея всички приказки и митове за правене на промени в Конституцията на тъмно и прибързано. Утре ще станат точно два месеца откакто законопроектът е на вниманието на народното представителство, на магистратурата, на общините, на неправителствения сектор и всеки, който пожела, успя да вземе отношение по този проект.
Днес ние имаме отговорността да вземем отношение чрез гласуване. Защото за това сме изпратени в Народното събрание. В крайна сметка конституционната материя винаги е била много плодна почва за политиканстване. Доказа го и днешният ден. Но аз искам да благодаря най-вече на опозицията отдясно за отговорното й участие в тази дискусия, за заявената позиция за подкрепа на тези няколко реформи, които завършват с четвъртата промяна на Конституцията.
Щеше ми се да подмина някои по-дребни хапливи обвинения за слаб министър-председател, който не може да опази изпълнителната власт от парламента – визирам преждеговорившия. Уважаеми дами и господа, който няма разбиране, че парламентът е в основата на властта в България, който няма разбиране, че Народното събрание е върховният орган на власт в България, той може би трябва да се замисли дали мястото му е в тази зала. Но това е избор на тези, които са пуснали гласовете за него. Истината е, че парламентът е мястото, където се определят и балансите между властите. И не баланси на една или друга политическа сила, не баланси на едно или друго политическо конюнктурно мнозинство, баланси, които, ако не бъдат спазени, карат хората да не изпращат повече тези, които не са ги спазили, в тази зала. И така е повече от век.
Уважаеми дами и господа! Ние сме отворени заедно с представителите на опозицията, които наистина искат да участват в реформите, да обсъдим и приемем всякакви разумни предложения, които обаче няма да бъдат насочени към блокиране на реформата. Не искам никой да има илюзията, че чрез предложения за второ четене ще се опитва да блокира процеси и реформи, които не само Европа иска от нас, които българското общество иска, а днес и всички политически сили доказаха, че са готови за тях.
Безспорно е, че може да се коментира систематичното място на отмяната на задължителната военна служба. Безспорно е, че ние много внимателно и задълбочено на второ четене ще обсъдим въпросите на децентрализацията. Защото ние също добре разбираме, че големите регионални диспропорции в България при една неразумна децентрализация като процес, могат да доведат до резултати, които никой в тази зала, нямам съмнение, не желае, включително до фалита на общини, включително до нови демографски и миграционни движения вътре в страната. Мисля си, че няма отговорен народен представител нито от мнозинството, нито от опозицията, който да желае това.
Най-добрият знак, който даваме днес, е, че по заявка на политическите сили и от мнозинството, и от опозицията, ние твърдо стоим зад тези реформи. Това е сигнал към нашите европейски партньори само десетина дни преди нашето пълноправно членство.
Разбира се, уважаеми дами и господа, трябва да сме наясно и по още един въпрос. Не може очакванията към промените, към реформите да стават единствено и само на базата на приетите от нас текстове, колкото и съвършени да са те, а съвършени текстове, известно е, че няма, като всичко сътворено от човека.
От тук, от нас – тези, които подкрепяме тези промени в Конституцията, трябва да тръгне тази воля и енергия, която да доведе като стъпка за нас задача тук – промени в законодателството, а извън тази зала - сигнал към съдебната власт, сигнал към всички онези органи и институции, които са отговорни за бъдещето на България за тези необходими реформи. Защото реформите, написани на хартия, на Конституцията, на закон, са нищо без силата и волята и разбира се отговорността на тези, които трябва да ги прокарат в практиката.
В края на този ден ние показваме още веднъж пред българските граждани, че българският парламент може да бъде и единен, тогава когато има воля – воля за преодоляване на натрупани трудности, воля за реформа, воля в крайна сметка за едно по-добро бъдеще на българските граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Миков? Не виждам.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но Вие нямате време, господин Георгиев – така свидетелства техниката.
РЕПЛИКА ОТ КА: Как да няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата, господин Абаджиев. Заповядайте, разполагате с три минути. (Реплики.)
Часовникът е неумолим, както и правилникът.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще подкрепя законопроекта, поради принципите и философията на законопроекта, поради текстовете, свързани с окончателното отменяне на имунитета на магистратите и финансовата децентрализация – едно предложение още отпреди четири години, което направихме с тогавашната група на ОДС. Между другото по отношение на репликата за “Европа на нациите и Европа на регионите”, една от най-ярките представителки на теорията за Европа на нациите е Великобритания – има финансова децентрализация и това не й пречи да отстоява тази теория, именно поради силата, която дават общините.
Що се отнася до съдебната система, този законопроект е поредният, според мен, неуспешен опит да се подобри в изначално порочният модел, заложен от Великото Народно събрание, който не може да се промени с такъв законопроект. Няма да бъдат полезни поправките по отношение на инспектората. Това ще бъде поредният опит, който отново след това ще последва нова поправка, за съжаление. Няма да бъде полезен, поради две причини. Първо, защото десетте инспектори, които се предвиждат, никога няма да могат да обхванат над 100-те хиляди дела, които съществуват в съдебната система и второ, защото статутът, който им се дава чрез две трети мнозинство на Народното събрание, ги прави на практика неконтролируеми.
С тази поправка се пропуска възможността да се изпълни една от препоръките на Европейската комисия от последния доклад, а именно Висшият съдебен съвет да бъде професионален, да бъде съставен от магистрати, които да не заемат други длъжности и да нямат друга дейност. Мисля, че след първо четене, ако не се направят предложения именно в тази посока, ще последва нова поправка в Конституцията, която ще бъде поредната поправка на предишната поправка. Трябва да се използва тази възможност.
С тази забележка, отново повтарям, че ще подкрепя законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики към господин Абаджиев.
Не виждам и повече заявки за изказвания. Няма такива.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямате време обаче за процедурен въпрос.
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Нямате време.
РЕПЛИКА ОТ КА: Не може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямате време за процедурен въпрос. Не можете да вземете думата, нямате време – изчерпали сте си времето. (Шум и реплики.) Съжалявам, господин Шопов. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
По начина на водене на заседанието – стига да можете да се обосновете, но ще ви отнема думата, ако това е само формален претекст да я вземете.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): С две думи, ние искаме поименна проверка на кворума. (Силен шум в залата и възгласи от мнозинството: “Е-е-е!”.) Ще ви кажа защо – за да се установят хората, които са в залата. Касае се до изключително важно гласуване – гласуване за поправка на Конституцията, за да бъде сверено после...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, отнемам Ви думата, защото Вие не възразявате по начина на водене на заседанието, а правите съвсем друго процедурно предложение, за което нямате време. (Ръкопляскания от КБ.)
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Моля да обърнете внимание на поредността, в която ще подложа на гласуване двата законопроекта. По реда на постъпване на законопроектите в Народното събрание, те ще бъдат и гласувани.
Първо, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вх. № 654-01-129, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 22 септември 2006 г., подкрепен от Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България с 16 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се”.
Гласували 221 народни представители: за 203, против 12, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване с убедително мнозинство. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вх. № 654-01-131, внесен от народния представител Мирослав Мурджов и група народни представители, който не е подкрепен от комисията, като резултатът от гласуването е 5 гласа “за”, без “против” и 12 гласа “въздържали се”.
Гласували 218 народни представители: за 76, против 8, въздържали се 134.
Законопроектът не се приема.
Уважаеми народни представители, с това работата по единствената точка от днешния дневен ред приключи. Има обаче отрицателен вот. Моля, останете на местата си.
Имате думата, господин Станилов, за отрицателен вот.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Виждам, че не ви се слуша никак защо ние сме гласували против, но все пак някои от вас може би ще чуят. В контекста на всичките ви изказвания звучеше една и съща гама – тя е, че Европейския съюз иска от нас тези промени в Конституцията. В европейските документи такова нещо няма.
Второ, вие смятате, че с тези промени в Конституцията ще принудите съдебната власт в България да заработи – тази съдебна власт, която изобщо в България е спряла да функционира. Това няма да стане, защото всички промени в Конституцията нямат изискване, не продуцират нищо към съдебната власт.
Ето защо Парламентарната група на "Атака" гласува “против” и ще гласува "против" и на следващото, второ гласуване. Благодаря ви за вниманието. (Народни представители напускат пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Станилов.
За втори отрицателен вот има думата господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, тук някои от вас, от преждеговорившите, постоянно говориха: "Дясно, ляво; дясно, ляво". Искам да попитам кое е дясното? Кое е дясното? Защо се срамувате да наречете, че дясното на опозицията е "Атака"? (Шум и реплики.) Защо се срамувате и защо ви е страх?
А всички онези, които сте християни, искам да ви поздравя с Деня на християнското семейство. И тук ужким сме едно семейство, а с тези поправки извършваме предателство на най-малката единица в нашето общество – семейството, а оттам и на държавата.
Аз гласувах "против" за това, защото се подменят нещата. Най-напред се продуцират, после се тиражират неправилни истини. Ако погледнем изборите и ви попитаме кое е ляво, отново повтарям, и кое е дясно, искам категоричен отговор от вас. (Шум и реплики.) И ви питам: къде са онези 61%, които не гласуваха, плюс 23% за "Атака"? Искам да знам кои гласуваха в България и защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трети отрицателен вот има думата господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател, че отложихте отрицателните вотове след второто гласуване, защото искам да кажа пред целия български народ, който все още гледа по телевизионните екрани: ето затова гласувах против тази конституционна промяна. Ето го кворумът, който остана в залата след като приключиха дебатите. Веднага се изнесоха. Къде са управляващите от НДСВ, къде са управляващите от ДПС? Станаха и си тръгнаха. Затова е тази промяна, за да могат и отсега нататък така да продължават, но този път вече законно да се водят заседанията на Народното събрание. Затова аз съм против. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, напомням ви, че съгласно чл. 4 от правилата, по които се работи по тези поправки, писмени предложения за изменения и допълнения на приетия на първо гласуване законопроект могат да се правят в 14-дневен срок.
Още едно съобщение:
Утре от 10,00 ч. в пленарната зала ще направи изказване председателят на парламента на Кралство Дания господин Мейдал. Обръщам се към вас с настоятелно предложение да бъдем в пленарната зала, така както сме тук, когато се гласува, и да изслушаме неговото обръщение.
Утре от 9,00 ч. сутринта – пленарно заседание, както обичайно.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 19,06 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Юнал Лютфи

Секретари:
Иван Илчев
Светослав Малинов