Председателствали: заместник-председателитe Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Петя Гегова и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум – откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, ние се намираме на територията на точка седма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ.
Струва ми се, че трябва да се докладва § 16.
Господин Божинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! С § 16 вносителят предлага изменение на чл. 34.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 16. Член 34 се изменя така:
“Чл. 34. (1) Лице, което пуска на пазара течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качеството им, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 50 хил. лв. или съответно с имуществена санкция в размер от 50 хил. до 500 хил. лв.
(2) Лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качеството им, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 хил. лв. или съответно с имуществена санкция в размер от 10 хил. до 100 хил. лв.
(3) Размерът на наложените глоби и имуществени санкции нараства пропорционално спрямо минималния им размер в зависимост от броя на установените несъответствия с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1.
(4) При повторно нарушение глобата или съответно имуществената санкция по алинеи 1 и 2 се налага в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 16. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 16.
Гласували 138 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 17 вносителят предлага изменение в чл. 34а.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 и след станалите разисквания предлага следната окончателна редакция:
“§ 17. Член 34а се изменя така:
“Чл. 34а. (1) Лице, което разпространява от бензиностанции течни горива, които не отговарят на вида гориво, посочено в декларацията за съответствие, или на предназначението, определено в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба 5000 лв. или съответно с имуществена санкция в размер 40 хил. лв.
(2) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 8, ал. 3, се наказва с глоба 10 хил. лв. или съответно с имуществена санкция в размер 40 хил. лв.
(3) При повторно нарушение глобата или съответно имуществената санкция по алинеи 1 и 2 се налага в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 17.
Гласували 132 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 7.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По § 18 има предложение от народния представител Евдокия Манева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 18. Член 34б се изменя така:
“Чл. 34б. (1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 18а, алинеи 2-6, се наказва с имуществена санкция в размер 7000 лв.
(2) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 18б, ал. 1, точки 2 и 4, се наказва с имуществена санкция в размер 5000 лв.
(3) При повторно нарушение имуществената санкция по алинеи 1 и 2 се налага в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 18.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 19 вносителят прави предложение за изменение в чл. 34в на действащия закон.
Комисията като подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, предлага следната окончателна редакция:
“§ 19. Член 34в се изменя така:
“Чл. 34в. (1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 18а, ал. 7, чл. 18б, ал. 1, т. 3, ал. 2, ал. 3, т. 2 и ал. 4, се наказва с глоба 500 лв. или съответно с имуществена санкция в размер 1000 лв.
(2) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 се налага в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 19.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По § 20 отново има предложение на народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя това предложение и като подкрепя по принцип и текста на вносителя, ви предлага следната окончателна редакция:
“§ 20. Член 34г се изменя така:
“Чл. 34г. (1) Лице, което възпрепятства контролните органи на Държавната агенция за метрология и технически надзор да изпълняват правомощията си по чл. 30а, ал. 4, чл. 30б и чл. 30в или не изпълнява задължителните предписания по чл. 30г, ал. 1, се наказва с глоба 5000 лв. или съответно с имуществена санкция в размер 30 000 лв.
(2) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 се налага в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 20.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 21 вносителят предлага създаване на нови членове от 34д до 34и.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, като предлага той да обедини в състава си и § 22 със следното окончателно съдържание:
“§ 21. Създават се членове 34д-34л:
“Чл. 34д. (1) Лице, което пуска на пазара или употребява продукти, несъответстващи на изискванията на наредбата по чл. 11а, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. или съответно с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) Лице, което наруши правилата за етикетиране, определени с наредбата по чл. 11а, ал. 2, се наказва с глоба 5000 лв. или съответно с имуществена санкция в размер 15 000 лв.
(3) Лице, което не изпълнява задължителните предписания на контролните органи по чл. 30з, ал. 1, се наказва с глоба 5000 лв. или съответно с имуществена санкция в размер 15 000 лв.
(4) Лице, което не представи в срок информация за пускането на пазара на продукти по чл. 11а, ал. 3, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. или съответно с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
Чл. 34е. Лице, което не изпълнява изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации или емисионни норми, определени в комплексно разрешително на основание на тази наредба, се наказва:
1. при неспазване на нормите за допустими емисии на летливи органични съединения по реда, определен в Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми, приета с Постановление № 169 на Министерския съвет от 2003 г.;
2. при неспазване на нормите за неорганизирани емисии, нормите за общи емисии или целевите норми за общи емисии в зависимост от категориите дейности – с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.;
3. при неуведомяване на контролния орган за превишаване на съответните долни прагови стойности за консумация на разтворители – с имуществена санкция в размер 15 000 лв.;
4. за непредставяне на годишен план за управление на разтворителите от операторите на инсталации без издадени комплексни разрешителни в срока по чл. 20, ал. 3 от наредбата, друга допълнително изискана информация и/или неизпълнение на мерките за постигане на съответствие съгласно чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 22 от наредбата – с имуществена санкция в размер 15 000 лв.;
5. за непредставяне в срок информацията по чл. 30з, ал. 2, т. 2 – с глоба 1000 лв. или съответно с имуществена санкция в размер 2000 лв.
Чл. 34ж. Лице, което не изпълнява изискванията на Наредба № 16 от 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини, в това число не спазва техническите изисквания и нормите за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в атмосферния въздух, в зависимост от производителността на съответните инсталации за съхранение на бензини в терминалите и бензиностанциите, се наказва за допуснатите нарушения:
1. по Глава втора – с глоба от 5000 до 20 хил. лв. или съответно с имуществена санкция в размер 15 хил. до 50 хил. лв.;
2. по глави трета, четвърта и пета – с глоба от 2000 до 10 хил. лв. или съответно с имуществена санкция в размер от 5000 до 20 хил. лв.
Чл. 34з. Лице, което възпрепятства контролните органи при изпълнение на правомощията им по чл. 30з, се наказва с глоба или съответно с имуществена санкция 20 хил. лв.
Чл. 34и. (1) Лице, което внася, изнася, пуска на пазара или използва вещества, които нарушават озоновия слой или флуорирани парникови газове, както и продукти и съоръжения, които съдържат, използват или са изработени от тези вещества в противоречие с изискванията на Регламент (ЕС) 2037/2000 за веществата, които нарушават озоновия слой и/или Регламент (ЕС) 842/2006 за определени флуорирани парникови газове и наредбите по чл. 17, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или съответно с имуществена санкция в размер от 7000 до 15 хил. лв.
(2) Лице, което наруши правилата за етикетиране, определени с Регламент (ЕС) 2037/2000 за веществата, които нарушават озоновия слой и/или Регламент (ЕС) 842/2006 за определени флуорирани парникови газове и наредбите по чл. 17, ал. 1 и 2, се наказва с глоба 2000 лв. или съответно с имуществена санкция в размер 5000 лв.
(3) Лице, което събира и съхранява, рециклира, регенерира или обезврежда вещества, които нарушават озоновия слой или флуорирани парникови газове в противоречие с изискванията на Регламент (ЕС) 2037/2000 за веществата, които нарушават озоновия слой и/или Регламент (ЕС) 842/2006 за определени флуорирани парникови газове и наредбите по чл. 17, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 3000 до 7000 лв. или съответно с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 хил. лв.
(4) Лице, което не представи дневник за състоянието на инсталациите, съдържащи повече от 3 кг вещества, които нарушават озоновия слой или флуорирани парникови газове, се наказва с глоба 500 лв. или съответно с имуществена санкция в размер 1000 лв.
(5) Лице, което извършва проверки за херметичност без документ за квалификация, се наказва с глоба 500 лв. или съответно с имуществена санкция в размер 1000 лв.
(6) Лице, което извършва сервиз и поддръжка на хладилни или климатични инсталации, топлинни помпи, пожарогасителни инсталации и пожарогасители, съдържащи вещества, които нарушават озоновия слой или флуорирани парникови газове, без документ за квалификация, се наказва с глоба 500 лв. или съответно с имуществена санкция в размер 1000 лв.
(7) Лице, което допуска изпускането на вещества, които нарушават озоновия слой или флуорирани парникови газове в атмосферния въздух в противоречие с изискванията на Регламент (ЕС) 2037/2000 за веществата, които нарушават озоновия слой и/или Регламент (ЕС) 842/2006 за определени флуорирани парникови газове и наредбите по чл. 17, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 3000 до 7000 лв. или съответно с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 34к. Лице, което възпрепятства органите по чл. 17, ал. 3 при изпълнение на правомощията им по чл. 17, ал. 4, се наказва с глоба от 5000 лв. или съответно с имуществена санкция в размер 10 хил. лв.
Чл. 34л. При повторно извършено нарушение глобите или съответно имуществените санкции по чл. 34д, чл. 34е, чл. 34ж, чл. 34з, чл. 34и и чл. 34к се налагат в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 21. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 21.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията предлага § 22 да отпадне, тъй като неговото съдържание е отразено във вече приетия § 21. Останалите параграфи се преномерират по съответния начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграф 22 отпада.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, уважаеми народни представители, по текстовете, прочетени от председателя на комисията от § 23 до § 29 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 30 вносителят предлага изменение и допълнение в чл. 43а от действащия закон. По този текст има предложение от народния представител Евдокия Манева. Трябва да ви информирам, че комисията беше приела това предложение, но след проведените допълнителни дискусии с представителите на Държавната агенция по метрология и технически надзор госпожа Манева оттегли своето предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, който става § 29, и предлага следната окончателна редакция, до която стигнахме в резултат на тези дискусии:
„§ 29. В чл. 43а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато нарушителят не се яви за съставяне на акта за административно нарушение от контролните органи, актът се изпраща незабавно за връчване от общината или кметството по адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец. Те са длъжни да уведомят нарушителя със съобщение срещу разписка за депозирания акт и в 14-дневен срок от датата на получаването му да го връчат. При неявяване на нарушителя актът се подписва от оправомощено длъжностно лице от общината или кметството и не се връчва. След връщането на акта в двумесечен срок се издава наказателно постановление, което влиза в сила от датата на издаването.”
2. Създават се алинеи 3-6:
„(3) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция по метрология и технически надзор или от оправомощено от него длъжностно лице, като в тях задължително се посочва, че наложената глоба или санкция, както и разходите за вземане и изпитване на пробите от течни горива постъпват по бюджетната сметка на Държавната агенция по метрология и технически надзор и служат като покана за доброволно изпълнение след влизането им в сила.
(4) Когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се счита за влязло в законна сила два месеца след издаването му.
(5) Постъпленията по ал. 3 се разходват за:
1. изграждане, развитие и поддържане на система за наблюдение, контрол и информация за качеството на течните горива;
2. изграждане, поддържане и развитие на материалната база, свързана с дейността по контрола на качеството на течните горива;
3. повишаване на квалификацията и допълнително материално стимулиране на длъжностните лица по чл. 30б. Размерът на допълнителното материално стимулиране на едно лице за една календарна година не може да превишава неговото осеммесечно основно възнаграждение;
4. разходи за вземане и изпитване на проби от течни горива, включително за въвеждане на нови методи за изпитване при осъществяване контрола на качеството на течните горива.
(6) Не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 1000 лв. или имуществена санкция до 5000 лв. включително.”
По § 31 има предложение на народния представител Евдокия Манева, което също е оттеглено.
Комисията, като подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31, който става § 30, предлага следната окончателна редакция:
„§ 30. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) точка 17 се изменя така:
„17. „Пускане на пазара” е предоставянето на всеки отделен продукт, предназначен за крайна употреба, безплатно или срещу заплащане за първи път на българския пазар, на пазара на Европейския съюз или на пазара на държава – членка на Европейската асоциация за свободна търговия, страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване.”
б) точка 19 се изменя така:
“19. “Документирани сигнали” са писмени сигнали, свързани с качеството на течните горива от граждани и юридически лица, в които са посочени данните, идентифициращи лицата, подаващи сигнала.”;
в) създават се т. 20-25:
“20. “Краен разпространител” са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните МПС, от неподвижни инсталации (резервоари ) за съхранение на тези горива.
21. “Течни горива” са течни горими продукти от нефтен или биологичен произход или техни смеси: автомобилни бензини, горива за дизелови двигатели, биогорива, корабни дестилатни горива, газьоли за извънпътна техника, които се използват като източник на енергия за двигатели с вътрешно горене, както и газьоли и биогорива за промишлени и комунални цели, котелни и тежки горива, предназначени за други устройства с енергийна конверсия, подходящи за тази цел.
22. “Използване на течни горива” е изгаряне на течни горива, с изключение на отпадъчните, в инсталации за енергийна конверсия.
23. “Разпространение на течни горива” е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5.
24. “Действащи съоръжения за производство на дървени въглища” са съоръженията, за които е издадено разрешение за извършване на дейността производство на дървени въглища преди 31 декември 2006 г. по реда на Закона за устройство на територията.
25. “Маркировка” е поставянето на информация върху всяка дозираща помпа или съд, използван при разпространението на течни горива, съгласно изискванията на БДС ЕN 228 и БДС EN 590.”
2. Създава се § 1б:
“§ 1б. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/42ЕС на Европейския парламент и Съвета за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения при употреба на органични разтворители в определени бои, лакове и продукти за пребоядисване на автомобили и за изменение на Директива 1999/13ЕС.”
Параграф 32 е за създаване на нов § 2 в Преходните и заключителните разпоредби, като той стане § 31.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 31 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 31. В § 2 от Преходните и заключителните разпоредби се създава т. 6:
“6. Навсякъде думите “районните инспекции по околната среда”, “министъра на земеделието и хранителната промишленост” и “Министерство на земеделието и хранителната промишленост” се заменят съответно с “регионалните инспекции по околната среда и водите”, “министъра на земеделието и горите” и “Министерството на земеделието и горите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по параграфи 30, 31 и 32. Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи 30, 31 и 32.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете на параграфи 30, 31 и 32 включително, по вносител, са приети.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: “Заключителни разпоредби” – така, както ги е формулирал вносителят, комисията подкрепя по принцип да има такава част в закона и предлага тя да бъде озаглавена: “Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте предложението на комисията за наименованието на раздела “Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Наименованието на раздела вече е “Преходни и заключителни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В § 33 вносителят предлага срокът, в който законът да влезе в сила след обнародването му в “Държавен вестник”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33 и предлага систематично той да бъде последен, поставен накрая на закона, а останалите параграфи да се преномерират съответно.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 34.
Комисията предлага § 37 да отпадне, а останалите параграфи да се преномерират съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на § 37.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Парламентът прие отпадането на § 37.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предлагам да гласуваме останалите параграфи по вносител, така както бяха докладвани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте от § 33 до § 36 по вносител включително.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 38 вносителят предлага промени в Закона за морските пространства, вътрешните води, пътищата и пристанищата на Република България.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте § 38 по вносител, който става § 35.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Има предложение на народния представител Стойко Танков за създаване на нов § 39. Става дума за изключително актуално и необходимо изменение на Закона за опазване на околната среда – предложение, което беше обсъдено много сериозно с експертите на самото министерство. В резултат на тази дискусия комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Стойко Танков за създаване на § 39, който да стане § 36 и предлага за гласуване следната окончателна редакция:
“§ 36. В Закона за опазване на околната среда се правят следните допълнения:
1. В чл. 131з:
а) в ал. 5 накрая се добавя: “с изключение на генерираните в резултат на:” и се създават точки 1 и 2:
1. функциониране на ядрени съоръжения;
2. дейности по земеползване, промяна в земеползването и лесовъдството.”
б) създава се ал. 8:
“(8) Дейности по проекти, водещи до генериране на единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии се осъществяват при следните условия:
1. в случаите на директно намаляване или ограничаване на емисии, в резултат на дейности по проект в инсталации по чл. 131в, ал. 1 и 2, при отмяна на същия брой квоти от общото количество квоти на инсталацията;
2. в случаите на индиректно намаляване или ограничаване на емисии, в резултат от дейности по проект в инсталация по чл. 131в, ал. 1 и 2, при отмяна на същия брой квоти от Националния регистър.”
2. В чл. 131к:
а) В ал. 1 след думите “емисии на парникови газове” се добавя “в съответствие с изискванията на Регламент ЕС/2216/2004”.
б) Създава се ал. 3:
“(3) участниците в Схемата по чл. 131а заплащат такса за вписването им в регистъра по ал. 1 съгласно тарифата по чл. 72.”
3. Създава се чл. 131м:
“Чл. 131м. (1) Министърът на околната среда и водите одобрява дейности по проекти, генериращи редуцирани емисии по Рамковата Конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото и отчита генерираните от тях редуцирани емисии на парникови газове в Националния регистър по чл. 131к, ал. 1.
(2) Министърът на околната среда и водите издава инструкция за одобряване на проекти, генериращи единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии в съответствие с:
1. решенията, приети по Рамковата Конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото;
2. правото на Европейската общност в областта на изменението на климата;
3. международни критерии и инструкции за инсталации за производство на водноелектрическа енергия с капацитет над 20 MW, в частност съдържащите се в доклада на Световната комисия по язовирите “Язовири и развитие” – нова рамка за вземането на решения”;
4. недопускане на неблагоприятно екологично и социално въздействие, в случаите на дейности по проекти с инсталации за производство на водноелектрическа енергия с капацитет над 500 MW.
(3) Министърът на околната среда и водите отчита в Националния регистър по чл. 131к, ал. 1 генерираните от одобрени дейности по проекти редуцирани единици емисии на парникови газове в съответствие с Регламент EС/2216/2004.”
4. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава нова т. 64:
“64. “Дейност по проект” означава дейност по проект в съответствие с чл. 6 (Съвместно изпълнение) и чл. 12 (Механизъм за чисто развитие) от Протокола от Киото.”
5. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 12:
“§ 12. Член 131з, ал. 8 и чл. 131м, ал. 1 се прилагат до – нека така да го четат всички колеги, които имат материала – 31 декември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тук е записано само “месец декември”. Вие добавяте “31 декември”.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не добавям, а това е точното и прецизното и така да се чете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Уважаеми колеги, предложението на господин Танков за създаване на нов § 39 се подкрепя от комисията.
Чухте новата редакция.
Имате думата за изказване по последния параграф от закона. Не виждам желаещи да вземат отношение по § 39.
Подлагам на гласуване § 39, който става § 36.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет, а с това е приет на второ четене и целият Закон за чистотата на атмосферния въздух.
Имате думата за заключителни думи, господин председател.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да изкажа специална благодарност на членовете на комисията; на народните представители, които направиха много уместни предложения за допълнения и изменения на текста на вносителя; да благодаря на вносителите; на експертите на комисията; на експертите на Министерството на околната среда и водите; на Правната дирекция на Народното събрание и на експертите на Държавната агенция по метрология и технически надзор. Без тяхното компетентно мнение законът нямаше да има този вид, а смея да се надявам, че и чистотата на атмосферния въздух в България и нашия принос в Европа не би бил така пълноценен. Благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към точка осма от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ.
За процедура има думата господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, предлагам Ви точка девета от нашия дневен ред – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи да бъде отложен за следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е следващата точка.
Господин Узунов, нямате доклад ли?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Имаме доклад, но първо трябва да бъде приет сегашният закон и след това другият. Те са логически свързани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение точка девета от приетата наша програма да бъде отложена за следващата седмица. Чухте аргументите – първо трябва да бъде приет Законът за защита при бедствия.
Гласували 103 народни представители: за 83, против 14, въздържали се 6.
Процедурното предложение се приема.
Точка девета ще бъде отложена за програмата през следващата седмица.
Заповядайте за процедура, господин Узунов.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, моля да бъдат допуснати в пленарната зала господин Валери Николов – заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии, Мая Георгиева – юридически съветник на вицепремиера Емел Етем, Андрей Иванов – главен директор на Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита”, и Пенка Менкаджиева – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала на отговорни представители от Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
Гласували 87 народни представители: за 83, против 4, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете гостите в пленарната зала.
Заповядайте, господин Узунов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за защита при бедствия, № 602-01-50, внесен от Министерския съвет “Закон за защита при бедствия”.
По заглавието на законопроекта има предложение от народния представител Маруся Любчева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване наименованието на закона – “Закон за защита при бедствия”.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: “Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава първа.
По чл. 1 има предложение от народния представител Маруся Любчева, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип за ал. 1; предложението по ал. 2 е оттеглено, а по ал. 3 е отразено на систематичното му място в новия чл. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. Този закон урежда осигуряването на защитата на живота и здравето на населението, опазването на околната среда и имуществото при бедствия.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 2:
“Чл. 2. Бедствие е събитие или поредица от събития, предизвикани от природни явления, инциденти, аварии или други извънредни обстоятелства, които засягат или застрашават живота или здравето на населението, имуществото или околната среда в размери, които изискват предприемането на мерки или участието на специални сили и използването на специални ресурси.”
По чл. 2 на вносителя има предложение от народния представител Маруся Любчева, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2, който става чл. 3:
Чл. 3. (1) Органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци организират защита при бедствия в изпълнение на възложените им функции с този закон и с другите нормативни актове, регламентиращи тяхната дейност.
(2) Действията на органите и лицата по ал. 1 се координират в единна спасителна система за защита при бедствия."
По чл. 3 има предложение от народния представител Маруся Любчева, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Руденко Йорданов – в чл. 3 да се създаде нова т. 7:
"7. съразмерност между поетия риск и отговорността".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3, който става чл. 4:
"Чл. 4. Основните принципи на защитата при бедствия са:
1. право на защита на всяко лице;
2. предимство на спасяването на човешкия живот пред останалите дейности по защитата;
3. публичност на информацията за рисковете от бедствия и за дейностите на органите на изпълнителната власт по защитата при бедствия;
4. приоритет на превантивните мерки при осигуряване на защитата;
5. отговорност за изпълнението на мерките за защита;
6. поетапно предоставяне на сили и ресурси за защита."
По чл. 4 има предложение от народния представител Маруся Любчева, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Руденко Йорданов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4, който става чл. 5:
"Чл. 5. Защитата при бедствия се осъществява чрез:
1. провеждане на превантивна дейност;
2. провеждане на дейности по защитата;
3. координация на действията на единната спасителна система;
4. подпомагане и възстановяване при бедствия;
5. ресурсно осигуряване;
6. приемане на помощи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по Глава първа – "Общи положения", и текстовете от чл. 1 до чл. 4 включително по вносител.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, идеята на моето предложение, което не е подкрепено от комисията, е да има съразмерност между риска, който се поема от самите спасители при спасяването и запазването на живота на потърпевшите или пострадалите. Но така или иначе във формулираните в чл. 3, т. 2 и т. 5 според мен е потърсен и донякъде намерен този баланс, защото е дадена възможност да се узакони предимството за спасяване на човешкия живот пред останалите дейности по защитата. Аз бих добавил: спасяването и запазването на човешкия живот. Но за да не бавя и да не преча на работата по приемането на закона, аз съм удовлетворен и от текста такъв, какъвто е предложен от комисията, затова оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Йорданов.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Почитаеми господин председателю, почитаеми колеги! От мое име и от името на колегите, с които сме вносители на над 50 предложения за поправки между първо и второ четене, искам да изразя становището на Парламентарната група на НДСВ по отношение на поправките, които са направени.
Удовлетворени сме от това, че много голяма част от тях са приети – около 40; няколко не са приети и няколко са оттеглени. С това искам да заявя позицията на Национално движение Симеон Втори, че нашата парламентарна група работи много задълбочено, упорито и последователно по промените в закона. Според нас, оказахме съдействие на вносителите във всяко едно отношение. Самият факт, че голяма част от текстовете на вносителя бяха по една или друга причина преработени в комисията, говори за това, че действително законът е много важен, въпреки че е нов за нашата действителност, но цялата комисия се отнесе задълбочено и отговорно към него. Затова ние подкрепяме текстовете.
С това искам да направя уговорката, че няма да взимаме думата по всеки един текст, на който сме вносители като поправки или предложения. Удовлетворени сме от това, че текстовете на нашата парламентарна група са приети от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Много прагматично и коректно изказване и предложение направихте, господин Кътев, с оглед по-бързото приемане на закона на второ четене.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на наименованието на Глава първа – "Общи положения", и текстовете от чл. 1 до чл. 4 включително по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Глава първа и текстовете от чл. 1 до чл. 4 по вносител са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: „Глава втора – Превантивна дейност.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава втора.
По чл. 5 има предложение от народния представител Маруся Любчева, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Петя Гегова Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип предложението за чл. 5а, което е отразено на систематичното му място в чл. 7, ал. 2.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5, който става чл. 6:
„Чл. 6. Превантивната дейност е комплекс от мероприятия, които включват:
1. изследване, анализ, оценка и прогнозиране на рисковете от бедствия;
2. категоризиране на територията на страната в зависимост от рисковете по т. 1;
3. планиране на защитата при бедствия;
4. прилагане на превантивни мерки за недопускане или намаляване на последиците от бедствията, като:
а) териториалноустройствени, градоустройствени, строителни и други технически мерки;
б) изграждане и поддържане на системи за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване;
в) осигуряване на колективни и индивидуални средства за защита;
г) обучение и практическа подготовка на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, силите за реагиране и населението;
5. приемане на Национална програма за защита при бедствия и годишни планове за изпълнението й;
6. превантивен контрол;
7. други превантивни мероприятия, извън посочените по т. 1 -6.”
По чл. 6 има предложение от народния представител Захари Георгиев, което комисията не подкрепя.
Има предложение на народния представител Маруся Любчева, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 7:
„Чл. 7. (1) Изследването, анализът, оценката и прогнозирането на рисковете от бедствия се извършват чрез експертизи.
(2) С годишните планове за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия се определят органите на изпълнителната власт, които възлагат извършването на експертизите по ал. 1.”
По чл. 7 има предложение на народния представител Маруся Любчева, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 8:
„Чл. 8. Категоризирането на територията по чл. 6, т. 2 се извършва и актуализира от министъра на държавната политика при бедствия и аварии въз основа на резултатите от експертизите.”
По чл. 8 има предложение на народния представител Маруся Любчева, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което комисията подкрепя по принцип и е отразено на систематичното му място в чл. 35.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 9:
”Чл. 9. (1) Планирането на защитата при бедствия се извършва на общинско, областно и национално ниво.
(2) За осъществяване на дейността по ал. 1 органите на изпълнителната власт изготвят планове за защита при бедствия.
(3) Плановете по ал. 2 осигуряват организирани и координирани действия за предотвратяване или намаляване на последиците от бедствия, както и за осигуряване на временното снабдяване с питейна вода, храни и други необходими средства за преживяване на населението от засегнатата територия.
(4) Плановете задължително съдържат:
1. анализ на възможните бедствия и прогноза за последиците от тях;
2. мерките за предотвратяване или намаляване на последиците от бедствията;
3. мерките за защита на населението;
4. разпределение на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки;
5. средствата и ресурсите, предвидени за ликвидиране на последиците от бедствия;
6. начина на взаимодействие между органите на изпълнителната власт;
7. реда за навременното уведомяване на органите на изпълнителната власт и населението при заплаха или възникване на бедствия.
(5) Министърът на държавната политика при бедствия и аварии координира разработването и съгласуването на плановете по ал. 2.”
По чл. 9 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 10:
„Чл. 10. (1) Териториалноустройствени, градоустройствени, строителни и други технически мерки с цел предотвратяване или намаляване на вредните последици от бедствия и улесняване на защитата и провеждането на спасителните операции се прилагат при устройството на територията, строителството и експлоатацията на съоръженията и инфраструктурата.
(2) Мерките по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.”
По чл. 10 има предложение на народния представител Маруся Любчева, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 11:
“Чл. 11. (1) Наблюдението, ранното предупреждение и оповестяването се основават на:
1. информация и данни, предоставени от физически лица, организации и институции;
2. информация и данни от системи за мониторинг на метеорологични, хидрологични, сеизмологични, химически, биологични, радиологични, ядрени, екологични и други обекти и явления;
3. информация и данни, получени в центровете на Националната система за спешни повиквания;
4. хидрометеорологична прогностична информация за опасни явления от Националния институт по метеорология и хидрология, Агенцията за проучване и поддържане нивото на р. Дунав и др.;
5. международен обмен на информация и данни.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя безвъзмездно на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и на министрите в рамките на тяхната компетентност.”
Предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов по чл. 11.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 12:
“Чл. 12. (1) Колективните средства за защита са инженерни съоръжения – скривалища и противорадиационни укрития, които са предназначени за осигуряване защита на населението при въздушно нападение, от бойни и промишлени отровни вещества, радиоактивни вещества и биологични агенти.
(2) Колективните средства за защита са публична държавна, публична общинска или частна собственост и се поддържат и управляват от ведомствата, на които са предоставени, от кметовете или от собствениците им.
(3) Колективните средства за защита могат да се отдават под наем при условия, които не възпрепятстват ползването им при необходимост по основното предназначение, след съгласуване с централните звена на Главна дирекция “Национална служба Гражданска защита”. В договора за наем задължително се посочват специфичните условия, както и възможността за прекратяването на договора по всяко време от наемодателя.
(4) Редът за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита се определя с наредба на Министерския съвет.”
Предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов по чл. 12.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 13:
“Чл. 13. (1) Индивидуалните средства за защита са предназначени за предпазване на дихателните органи, очите и кожата от отровни и радиоактивни вещества, пари и аерозоли от високи температури и изгаряния от взривове и други механични въздействия.
(2) Запасите от индивидуалните средства за защита се създават, съхраняват, обновяват, поддържат, предоставят и отчитат от:
1. Министерството на държавната политика при бедствия и аварии – за оперативен резерв;
2. кметовете на общините – за служителите от общинските администрации и за населението в общината;
3. органите на изпълнителната власт – за работниците и служителите от съответната администрация;
4. собствениците, управителите или изпълнителните членове на търговски дружества и еднолични търговци – за работниците и служителите им.
(3) Редът за създаване, съхраняване, обновяване, поддържане, предоставяне и отчитане на запасите от индивидуалните средства за защита се определя с наредба на Министерския съвет.”
По чл. 13 има предложение на народния представител Маруся Любчева, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 14:
“Чл. 14. (1) Органите на изпълнителната власт, другите държавни органи и населението се обучават за защита при бедствия.
(2) Обучението на органите на изпълнителната власт е задължително.
(3) Органите по ал. 1 организират обучение на служителите от подчинените им звена, служби и други оперативни структури за изпълнение на дейности по защитата.”
По чл. 14 има предложение на народния представител Захари Георгиев, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 15:
“Чл. 15. (1) Създава се Национален учебен център към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии за постигане на целите на обучението по чл. 14, ал. 1.
(2) Устройството и дейността на Националния учебен център се определят с правилник, издаден от министъра на държавната политика при бедствия и аварии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагам да спрем дотук, господин Узунов.
Има думата господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Първо, имам едно процедурно съображение. Когато има неприети от комисията текстове, следва те да се изчетат и да се гласува този член, където има неприет от комисията текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така. Заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Пропуснахме да направим това по чл. 6, където имам предложение, което не беше прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: То още не е гласувано, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Би следвало там, където има неприето предложение, да се изчете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всичко досега е по Глава втора. Там ли имате предложение?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: В чл. 6 има неприето предложение, което трябваше да бъде изчетено и гласувано отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Но за да не усложнявам процедурата, след като кажа по същество съображението си, ще го оттегля.
Предложението ми беше експертизите да се възлагат чрез един орган, създаден отпреди няколко години, а именно комисията, която прави експертизите по отношение дейността на новосъздаденото министерство. Тя се нарича Научнокоординационен съвет за защита при бедствия и аварии към Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. Нормално е да се използва този потенциал, когато се възлагат експертизите и затова съм предложил министърът на политиката при бедствия и аварии да ползва този Координационен съвет, когато възлага конкретни експертизи. Видимо това съображение комисията не го е приела, не е толкова съществено, затова аз сега го оттеглям, за да не се връщаме назад във времето и да го гласуваме.
Що се отнася до чл. 14, по който последно прекратихме обсъжданията, не зная защо комисията не се е съгласила с предложението да се детайлизира целта на обученията, които се предвижда да се правят в Националния център.
Първо, не можем да говорим общо и по принцип за обучението, без то да е вменено като теми и изисквания, в случая съм посочил Министерския съвет в ал. 1.
Освен това по мое мнение в цял свят, където тази дейност е развита, е ясно и се прилагат като най-висша форма за подготовка на управленския персонал така наречените команднощабни обучения, които се провеждат и се явяват елемент от подготовката на ръководния персонал.
За да не усложнявам гласуването, ще оттегля и това предложение, но ми се струва, че при разработката на подзаконовите нормативни актове на министерството това трябва да се съобрази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Да обобщя. Вие оттегляте направените предложения по чл. 6 и по чл. 14.
Има ли други народни представители, желаещи думата?
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също съм направила доста предложения по този законопроект, но практически те не са участвали в обсъждането, тъй като аз оттеглих всички свои предложения още на първото заседание на комисията. Не виждам смисъл те да бъдат съобщавани и да бъде четено, че има такова предложение. То практически не е обсъждано и не съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това също ще облекчи нашата работа.
Има ли други изказвания по Глава втора до чл. 14 включително? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Глава втора „Превантивна дейност”, текстовете по чл. 5 до чл. 14 включително по реда на вносителя в новите им редакции.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на Глава втора и текстовете на членове 5 до 14 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 15 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 14, ал. 3, поради което предлага чл. 15 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане на чл. 15, подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 16 има предложение на народния представител Захари Георгиев: в чл. 16 се създава ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Висшите училища осигуряват бакалавърски и магистърски програми по проблеми за защита на населението и националното стопанство.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов – чл. 16 да се измени.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на н.п. Руденко Йорданов.
Комисията също го подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) В системата на народната просвета и във висшите училища се провежда обучение за защита при бедствия и за оказване на първа долекарска помощ.
(2) При обучението за придобиване на основно образование се осигуряват основни познания за рисковете от бедствия и за начините на поведение и действие, а при обучението за придобиване на средно и висше образование – познания за защита, съответстващи на профила и специалността на обучението.
(3) Министърът на образованието и науката след съгласуване с министъра на държавната политика при бедствия и аварии утвърждава програми за обучение, учебни материали и помагала за детските градини и училищата и планове за обучение и подготовка за защита при бедствия на ръководния персонал и учителите в системата на народната просвета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Георгиев, заповядайте, имате думата, по този член Вие имате неприето предложение.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
В чл. 16 се говори за провеждане на обучение за защита при бедствия в самата система на народната просвета и на висшите училища. Тъй като няма друго систематично място, съм предложил нова ал. 4 в този член, да се предвиди подготовката в бакалавърски и магистърски програми за ръководния персонал на хората, занимаващи се с бедствия и аварии.
За никого не е тайна, че административният капацитет както в общините, така и в министерството се осъществява от хора, които нямат специализирана подготовка или специализирано висше образование в тази посока. Ако ние не заложим възможността, която не е декретивна, а е само насочваща, да се откриват такива програми към висшите училища и да могат да се подготвят професионално хора, които да ръководят тази система, ще си останем на нивото на дилетанти в нея. Затова съм направил това предложение и настоявам да го гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Захари Георгиев по чл. 16. Чухме аргументите му. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 33, против 32, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте новата редакция на чл. 16, така както я докладва председателят на комисията Узунов.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
По чл. 18 има предложение на народния представител Захари Георгиев:
„В чл. 18 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Националната програма за защита на населението по ал. 1 се приема от Народното събрание, а нейното изпълнение се осигурява чрез годишни планове, приемани от Министерски съвет.”
2. Създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
„(5) Ежегодно не по-късно от 31 март Министерството на държавната политика при бедствия и аварии внася в Народното събрание годишен доклад по защита на населението.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Чл. 18. (1) Националната програма за защита при бедствия определя целите, приоритетите и задачите за защита при бедствия за срок от пет години. Финансирането на програмата се осъществява съобразно параметрите, заложени в бюджетната прогноза.
(2) Националната програма за защита при бедствия съдържа:
1. анализ на състоянието на защитата при бедствия;
2. степента на изпълнение на целите и задачите от предходната програма;
3. насоки за научноизследователска дейност;
4. насоки за съдържанието на образователни програми;
5. приоритети за развитието и ресурсното осигуряване на единната спасителна система;
6. източници за финансиране.
(3) За изпълнение на Националната програма за защита при бедствия се приемат годишни планове.
(4) Финансирането на дейностите от годишните планове по ал. 3 се осъществява в рамките на одобрения бюджет на компетентните органи и от други източници за финансиране.
(5) Министърът на държавната политика при бедствия и аварии разработва Национална програма за защита при бедствия и годишните планове за изпълнението й съвместно с министерствата, ведомствата, Националното сдружение на общините в Република България и Българския Червен кръст.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, уважаеми колеги.
Господин Георгиев, Вие имате предложение по чл. 18, имате думата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Честно казано, се удивлявам за отказа на комисията да промени чл. 18 и да даде възможност на Народното събрание да приема Националната програма, която обхваща един период от пет години. Още повече, че това е свързано с приемането на бюджетната рамка за по-голямата част от този период. Всяка година Народното събрание ще одобрява бюджети, свързани с изпълнението на годишните планове, а няма да знае и да е определила цялостната програма при защита при бедствия и аварии. Това за мен не е логично, не е и разумно. Не искам да се връщам назад и да си спомням дебатите преди около година, дай Боже, да не се връщаме отново към тях, но Народното събрание е органът, който има това глобално за рамките на страната ни задължение да приеме тази програма.
По текста, който ни се предлага да приемем, на практика Народното събрание няма въобще да се занимава с този въпрос, с изключение на приемането на бюджета в годишните планове. Затова, господин председател, моля Ви да подложите на гласуване моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие правите това предложение, изхождайки от опита в други държави в тази материя ли?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Да, и оттам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Почитаеми господин председател, почитаеми колеги! На заседанието на комисията надълго и нашироко обсъждахме това предложение, направено от колегата. Доколкото си спомням, тогава той не беше на това заседание, за да защити своята теза. Разбира се, това не пречи в залата да се обсъди. И комисията се обедини около мнението, че все пак тази Национална програма се приема от изпълнителната власт, от Министерския съвет и се възлага на нейните органи, за да я изпълняват. Ние не смятаме, че всяка една програма, изработвана от изпълнителната власт, би следвало да влиза в парламента, който да я одобрява и след това да я контролира. Все пак да не забравяме, че ние сме друга власт, която има други правомощия и други функции. Ако всяко министерство и всяка агенция започне да занимава парламента като внася да се одобряват нейни програми, и след това да се следи за изпълнението им, просто ще стане едно объркване и смесване на функциите.
Разбира се, редно е и е нормално тази програма, която се приема от Министерския съвет, след това да се подсигури с бюджет. Ние смятаме, че по-нататък в текстове, които са предложени, това се прави така или иначе. И на практика, без да го има в закона, виждате, че в последните години бюджетът на Комисията по защита от бедствия и аварии скача с няколко пъти – с пъти, а не с проценти. А сега вече министерството, като ново такова, е с един бюджет, който смятаме, че ще удовлетвори своите изисквания и своите нужди. Нещо повече, след приемането на правилниците и наредбите, които по-нататък ще гледаме в Преходните и заключителните разпоредби на закона, те са съвсем кратки като срокове – 3, 4, максимум до 6 месеца, след това вече ще можем да говорим за конкретните неща, които ще се случат.
Колегата има право да иска да се подложи на гласуване, но ние смятаме, че не би следвало да се подкрепи това негово искане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли други изказвания?
Заповядайте за реплика, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Кътев, аз също съм на мнение, че всякакви програми, приемани от изпълнителната власт, не могат да се внасят за одобряване в Народното събрание. Тук иде реч не за каква да е програма, иде реч за национална програма за петгодишен срок по една материя, която осигурява живота и сигурността на гражданите на Република България и тяхното имущество. Затова според мен е важно да стане това, както е важно да се отчитат годишните планове, осигуряващи изпълнението на тази програма, за да не дойдем до момента, когато на втората или третата година ще кажем: какво стана тук, нещо не беше направено както трябва.
Съзнавам, че чрез парламентарен контрол може да се направи всичко, за да се узнае какво се прави в тази посока. Съзнавам, че актовете на Министерския съвет не са скрити от обществеността. Но съгласете се, че чрез Народното събрание, чрез дебат тук и респективно пред медиите всичко това, което се прави, става публично достояние в много по-голяма степен, отколкото когато се приемат актове от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Захари Георгиев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 51, против 31, въздържали се 19.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Кътев – вероятно по процедура, ще искате повторно гласуване.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Почитаеми господин председателю, почитаеми колеги! Явно колегата е засегнал егото на народните представители с това, че все пак такава програма би следвало да се гласува в парламента. Преди да вземем такова решение, нека добре да помислим на практика какво значи това.
Аз не исках да се впускам в по-дълги разсъждения и да обяснявам, че по-нататък в текстовете е предвидено как ще се осъществява контролът, освен в Министерския съвет и в парламента. Не бива да смесваме функциите и задачите на парламента с тези на изпълнителната власт. Аз не подценявам нито една програма, която се приема или се разсъждава в изпълнителната власт. Всяка една от тях е важна за своя ресор, за своята дейност. Не подценявам и нашата дейност – в Комисията по политиката при бедствия и аварии. Разбира се, че е важна, отговорна, но просто не е мястото тя да бъде одобрявана, обсъждана, разглеждана и след това всяка година да се отчита от парламента. Просто бъркаме във функциите на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Те са контролни.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Контролира се чрез инструментите на парламентарния контрол – питане и какво ли не друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво е предложението Ви?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Предлагам прегласуване, като моля да не се подкрепя това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има официално предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново предложението на народния представител Захари Георгиев.
Гласували 141 народни представители: за 58, против 56, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете на членове 17 и 18 по вносител.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Текстовете на членове 17 и 18 са приети.
Тридесет минути почивка – възобновяване на работата в 11,35 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с второ четене на Законопроекта за защита при бедствия.
Заповядайте, господин Узунов.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: “Глава трета – Единна спасителна система.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава трета.
“Раздел І – Общи положения.”
Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на Раздел І: “Общи правила”.
По чл. 19 има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Комисията подкрепя предложението за нова т. 6, а в останалата част то е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
“Чл. 19. (1) Дейностите по защитата на населението в случай на заплаха или възникване на бедствия се състоят в:
1. предупреждение;
2. изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието;
3. оповестяване;
4. спасителни операции;
5. оказване на медицинска помощ при спешни състояния;
6. оказване на първа психологична помощ на пострадалите и на спасителните екипи;
7. овладяване и ликвидиране на екологични инциденти;
8. защита срещу взривни вещества и боеприпаси;
9. операции по издирване и спасяване;
10. радиационна, химическа и биологична защита в случаи на инциденти и аварии с опасни вещества и материали и срещу ядрени, химически и биологични оръжия;
11. ограничаване и ликвидиране на пожари;
12. временно извеждане;
13. извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи;
14. ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни и паразитни болести;
15. други операции, свързани със защитата.
(2) Защитата на населението при обявяване на режим “положение на война”, “военно положение” или “извънредно положение” се осъществява в съответствие с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г., ратифицирани с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 1954 г. (Изв., бр. 43 от 1954 г.), и Допълнителните протоколи към Женевските конвенции от 1977 г., ратифицирани с Указ № 1586 на Държавния съвет от 1989 г. (ДВ, бр. 62 от 1989 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Узунов.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава трета, наименованието на Раздел І и чл. 19 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 20 има предложение на народния представител Борислав Китов:
В чл. 20, ал. 1. т. 4 се изменя и придобива следното съдържание:
“4. “Центровете за спешна медицинска помощ, спешни отделения на лечебни заведения, Националният център по проблемите на общественото здраве, Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина “Н.И. Пирогов” и Военномедицинска академия”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
“Чл. 20. (1) Дейностите по чл. 19 се изпълняват от звена, служби и други оперативни структури на:
1. министерства и ведомства;
2. общини;
3. търговски дружества и еднолични търговци;
4. центрове за спешна медицинска помощ, други лечебни заведения или здравни заведения;
5. юридически лица с нестопанска цел;
6. Въоръжените сили.
(2) Звената, службите и другите оперативни структури по ал. 1 са съставни части на единната спасителна система при запазване на институционалната или организационната им принадлежност и определените им функции или предмет на дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Узунов.
Има ли изказвания по чл. 20?
Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Предлагам ви една много малка редакционна поправка на чл. 20. В т. 4 нека да бъде “центрове за спешна медицинска помощ, други лечебни и здравни заведения”. Тъй като алтернативата “или” по определен начин не прави текста по-добър, а когато е “лечебни и здравни”, те могат да се допълнят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Китов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 13, против 44, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 20 заедно с редакционната корекция, която господин Йорданов направи в т. 4 – “Други лечебни и здравни заведения”.
Гласували 97 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 21 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 21. Единната спасителна система е организацията, координацията и ръководството на действията на звената, службите и структурите по чл. 20, ал. 1 при подготовката за реагиране при бедствия, при възникване на бедствия и при необходимост за провеждане едновременно на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи от две или повече нейни части или единици.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 21? Няма желаещи.
Моля д гласуваме предложението на комисията за редакция на чл. 21.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 22 има предложение на народния представител Борислав Китов:
“В чл. 22, ал. 1 се правят следните изменения: в чл. 22, ал. 1 след думите “Министерство на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя “Национален център по проблемите на общественото здраве, представител на Министерство на здравеопазването”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
“Чл. 22. (1) Основни съставни части на единната спасителна система са Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи и центровете за спешна медицинска помощ.
(2) Основните съставни части на единната спасителна система осигуряват непрекъсната готовност за приемане на съобщения при възникване на бедствия, тяхната оценка и незабавни действия.
(3) Структурата на основните съставни части на единната спасителна система се изгражда на територията на цялата страна в съответствие с административно-териториалното деление, като структурата на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” се изгражда в съответствие със Закона за Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по чл. 22. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Китов по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 11, против 39, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за редакция на чл. 22.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 23 има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 23? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на вносителя, подкрепен от комисията, за чл. 23.
Гласували 93 народни представители: за 86, против 4, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: “Раздел ІІ – Планиране и подготовка”.
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІ.
По чл. 24 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 24. (1) При възникване на бедствия съставните части на единната спасителна система организират и изпълняват функциите си въз основа на областни планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.
(2) Разработването на плановете по ал. 1 се координира от териториалните звена на Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” и се утвърждават от съответния областен управител.”
По чл. 25 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен в чл. 24, поради което предлага чл. 25 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ, чл. 24 в редакцията на комисията и отпадането на чл. 25 по предложение на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 26 има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 25:
„Чл. 25. Министерството на държавната политика при бедствия и аварии разработва Национален план за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.”
По чл. 27 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 26:
„Чл. 26. Плановете по чл. 24, ал. 1 осигуряват взаимодействие между частите на Единната спасителна система и възможност за поетапно привличане на сили и средства в съответствие с развитието на бедствието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма.
Моля да гласуваме чл. 26 и чл. 27 в редакцията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 28 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 27:
„Чл. 27. Плановете по чл. 24, ал. 1 съдържат:
1. информация за екипите и средствата на съставните части на Единната спасителна система, техните задачи и възможностите им за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.
2. начин на оповестяване на съставните части;
3. време за готовност за реагиране.”
По чл. 29 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 28:
„Чл. 28. (1) Подготовката на съставните части на Единната спасителна система се извършва чрез провеждане на тренировки и учения.
(2) Целта на тренировките е установяване състоянието на комуникационно-информационната система и готовността на екипите за реагиране при бедствия.
(3) Ученията се планират и провеждат за подобряване на взаимодействието и координацията на съставните части на Единната спасителна система и органите на изпълнителната власт за реагиране при бедствия.
(4) Тренировките и ученията се провеждат по заповед на министъра на държавната политика при бедствия и аварии или на областния управител.”
По чл. 30 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 28, ал. 2, поради което предлага чл. 30 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Узунов.
Имате думата за изказвания по тези три текста. Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 28 и чл. 29 в редакцията, предложена от комисията, и отпадането на чл. 30 по нейно предложение.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 31 комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 28, ал. 3, поради което предлага чл. 31 да отпадне.
По чл. 32 има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 28, ал. 4, поради което предлага чл. 32 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на чл. 31 и чл. 32 по предложение на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Текстовете отпадат.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: „Раздел ІІІ – Координация и ръководство на спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи в района на бедствието.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІІ.
По чл. 33 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 29:
„Чл. 29. (1) Координацията на съставните части на Единната спасителна система се осъществява чрез оперативните комуникационно-информационни центрове на Министерството на държавната политика при бедствия аварии.
(2) Оперативните комуникационно-информационни центрове:
1. приемат и оценяват информации за възникнали бедствия;
2. уведомяват компетентните съставни части на Единната спасителна система и координират по-нататъшната дейност на основата на стандартни оперативни процедури;
3. уведомяват органите на изпълнителната власт за възникнали бедствия;
4. включват допълнителни сили и средства на основните и други съставни части на Единната спасителна система съгласно плана за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи по искане на ръководителя на място, кмета на община или областния управител.
(3) Устройството и дейността на центровете по ал. 1 се определят с Устройствения правилник на Министерството на държавната политика при бедствия аварии.
(4) Получената и предадената гласова информация в и от оперативните комуникационно-информационни центрове се записва и архивира с възможност за последващо прослушване.
(5) Стандартните оперативни процедури по ал. 2, т. 2 се разработват от министъра на държавната политика при бедствия и аварии, съгласувано с ръководителите на звената, службите и другите оперативни структури по чл. 20, ал. 1.”
По чл. 34 има предложение от народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов. Предложението в частта за заличаване на думите “между органите на изпълнителната власт” е оттеглено, а в останалата част е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 30:
“Чл. 30. (1) Предаване на информация между органите на изпълнителната власт и между съставните части на единната спасителна система при подготовката за реагиране при бедствия и при провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи се осъществява и чрез комуникационно-информационната система за управление при кризи.
(2) Далекосъобщителните оператори са длъжни да съдействат на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии за осъществяване на комуникациите при бедствия и на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Йорданов за редакционно предложение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Като споделям своите притеснения за по-чистото използване на българския език, отварям дума за новия чл. 29, ал. 2, т. 4, когато се “включват допълнителни сили и средства… по искане на ръководителя на място”, нека да е “кмета на общината или областния управител”. Така споменат “кмета на община” не намира място в тази конкретност на изброяването, която визира засегнатите - ръководител на място, засегнатата община и нейния кмет и областния управител.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Правилно е това.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Има логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямате възражения, господин Узунов?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Нямам възражения, има логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е редакционна корекция: “кмета на общината” – да бъде членувана думата.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІІ, чл. 33 и чл. 34 в редакция на комисията заедно с тази редакционна корекция по т. 4 на чл. 33.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 35 има предложение от народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Предложението е подкрепено по буква “б” и “в”, а по буква “а” е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 31:
“Чл. 31. (1) Взаимодействието и координацията между частите на единната спасителна система, участващи в спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в района на бедствието, наричано по-нататък “място на намеса”, се извършва от ръководителя на място.
(2) Ръководител на място е ръководителят на териториалното звено на Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” или оправомощено от него длъжностно лице, освен в случаите на пожари, епидемии и епизоотии.
(3) В случаите на пожари, епидемии или епизоотии ръководител на място е ръководителят на териториалната структура на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”, съответно на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве или на регионалната ветеринарномедицинска служба.”
По чл. 36 има предложение от народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по представените текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 35 и чл. 36 в редакция на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедурно предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам на основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да удължим срока за предложения между първо и второ гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. с един ден, а именно същият да бъде удължен от днес 18,00 ч. и да изтече утре, петък, в 18,00 ч. Тоест, удължаването е с един ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на срока за писмени предложения между първо и второ четене по Законопроекта за държавния бюджет за 2007 г. с един ден.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Противно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Кой от двамата ще направи предложението?
Заповядайте, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност от половин час се опитвам да проведа някакви консултации на тази тема, търсейки по-голяма подкрепа сред всички народни представители. Миналия четвъртък Законопроектът за бюджета беше приет на първо четене. При положение че няма постъпило искане за удължаване на срока за представяне на писмени предложения между първо и второ четене, очевидно по чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, този срок е 7-дневен и би трябвало да изтече тази вечер.
С оглед на изключително важното значение на приемането на такъв закон, като бюджета, имах намерение – сега промених процедурата ходом, разбира се, но имах намерение от името на Парламентарната група на СДС да поискаме поне още една седмица. Съображенията ми за това са повече от очевидни. Много често ние искаме удължаване на този 7-дневен срок, фиксиран в правилника, за закони, които са далеч по-маловажни. Това не е съвсем фатално за групата на СДС, тъй като ние сме готови с по-голяма част от нашите предложения, но ви уверявам, че сме обсипани с идеи и предложения, които все още не са формулирани и които няма как да дойдат в 7-дневния срок. Това са предложения от кметове, не всички дори принадлежащи към нашата политическа сила, от представители на граждански организации – виждам д-р Кумчев, от шефове на болници, които биха искали да използват една или друга политическа сила като лобисти за някакъв вид интереси.
Затова аз много ви моля да се концентрираме върху това. Мисля, че дължим на българското общество като цяло и на гражданските организации, на нашите кметове един по-голям срок.
Нашето предложение и това е контрапредложение – чисто процедурно, уважаема госпожо председател, срокът да бъде удължен с още една седмица. Един ден е малко.
Зная, че и Вас Ви притискат срокове, но това ще бъде един добър жест между първо и второ четене да дадем възможност на всички, които искат да ни съзират и да използват различните политически формации тук като свои лобисти, да го сторят. Това е нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това са две предложения, а не обратно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това действително е така, действително не е обратно, а ново процедурно предложение. Аз ще го гласувам като ново процедурно предложение, господин…
ПЕТЪР СТОЯНОВ: В римското право има две поговорки. Едната казва: “Това, което го няма в закона, го няма никъде!”, другата казва: “Перфектният юрист е истинско магаре!” – в смисъл, че перфектният юрист може да направи такава беля, че и лаикът не може да направи.
Както искате приемете моето процедурно предложение, оставям на мнозинството да го квалифицира. Както искате, въпросът е да стане работата този път и да имаме седем дни, за да дадем възможност на хората да дадат своите предложения.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Това са две предложения, които се гласуват поотделно.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, сега има процедурно предложение. След това ще Ви дам думата за изказване от името на парламентарна група, господин Миков, защото първо трябва да гласуваме процедурните предложения.
Има предложение от госпожа Манолова срока за писмените предложения да бъде удължен с един ден, да изтече утре в 18,00 ч.
Има предложение от господин Стоянов срока за писмените предложение да бъде удължен със седем дни. (Реплика от народния представител Филип Димитров.) Не може да включва различни срокове. Тези срокове не са в ситуация на поглъщане, а са съвсем различни. (Реплика от народния представител Филип Димитров.)
Разбира се, че ще го подложа на гласуване и това Ви устройва, защото в противен случай няма да го подложа и на гласуване, ако е противно процедурно предложение. Този вариант устройства повече вашето предложение.
Подлагам на гласуване първото предложение, направено от госпожа Манолова, срока за писмени предложения да се удължи с един ден.
Гласували 134 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 20.
Процедурното предложение се приема.
Макар и лишено от логика, чисто формално ще подложа на гласуване и второто предложение – срокът за писмените предложения по Законопроекта за бюджета да бъде удължен със седем дни.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 145 народни представители: за 41, против 47, въздържали се 57.
Това предложение не се приема.
Заповядайте за изказване от името на парламентарна група, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вземам думата от името на парламентарна група във връзка с дискусията, която се получи около процедурата. Бюджетът на Републиката беше внесен в законните срокове и преди първо четене той беше на вниманието на народните представители, на неправителствения сектор, на местните власти достатъчно дълго време, за да могат те да се запознаят с него, да изкажат своите възражения, да контактуват с народното представителство, за да могат тези възражения или предложения за доразвитие да бъдат изказани в дискусията, която по никой начин не беше ограничена. Напротив, можете да вземете процедурите от други бюджети, така че имаше достатъчно време преди първо четене.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Тук не сте прав за бюджета на Здравната каса.
МИХАИЛ МИКОВ: Константна практика е сроковете между първо и второ четене на законите да се изпълняват предимно в последния им ден, уважаеми дами и господа. Затова можете да погледнете в Деловодството на Народното събрание кога в изтичащите срокове, независимо дали са 3 дни или 14 дни, или 25 дни се депозират самите предложения. Ние нямаме против предложенията дискусиите да продължат, но 15 години тоя парламент има една устойчива практика – независимо от сроковете предложенията да се внасят в последния ден. В тоя смисъл направихме това предложение за удължаване на срока с още един ден, за да няма затруднения.
Но аз моля народното представителство да се съобразява с периода, в който се намираме, с това, което ни предстои – обсъждане и гласуване бюджетите на Националната здравноосигурителна каса, господин Колчаков, бюджета на Националния осигурителен институт, бюджета на Републиката на второ четене, знаете каква процедура е, включително и Конституцията на второ четене. И всичко това вместено в дните преди коледните празници. Така че нека да се опитаме в най-добър дух към разумните предложения на опозицията да дисциплинираме своята работа, ситуирани в това, което ни предстои, така че да се справим в някакво разумно време, а не на Бъдни вечер, господин Колчаков, да седим в тази зала. Единствено това са нашите съображения за такова по-малко удължаване на срока.
Аз съм убеден, че една справка в Деловодството на Народното събрание ще покаже, че в този 6-7-дневен до днес срок няма постъпили никакви предложения. Нека до утре това удължаване да бъде едно дисциплиниращо за тези, които имат желание да направят предложение по бюджета, да ги внесат до утре вечерта спокойно като предложения за второ четене по бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли други желаещи за изказване от името на парламентарна група? Няма.
Продължаваме със Законопроекта за защита при бедствия.
Господин Узунов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: “Глава четвърта – Участие и съдействие на физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци при бедствия”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта.
“Раздел І – Права и задължения на физическите лица”.
Комисията подкрепя наименованието на Раздел І.
По чл. 37 има направено предложение от народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 33:
“Чл. 33. (1) Всяко физическо лице има право на:
1. информация за мерките за осигуряване на защитата;
2. обучение за начините на поведение и действие при бедствия;
3. средства за защита;
4. неотложна и възстановителна помощ;
5. обезщетение за реално причинени вреди при или по повод на нормативно установените действия за защита при бедствия.
(2) Помощта по ал. 1, т. 4 и обезщетението по ал. 1, т. 5 се предоставят при условие и по ред, определени с нормативен акт.”
По чл. 38 има предложение от народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 34:
“Чл. 34. Всяко физическо лице е длъжно да:
1. понесе ограниченията във връзка с обявено бедствено положение, произтичащи от мерките, приложени от компетентните служби при провеждане на дейностите по защитата;
2. помогне на всяко друго физическо лице, чиито живот или здраве са поставени на риск вследствие на бедствие, при условие че не рискува своя живот или здраве;
3. информира съответния център за спешни повиквания или по друг начин да търси възможност за предоставяне на помощ, когато не е в състояние да предостави необходимата помощ лично;
4. окаже съдействие в съответствие с възможностите си или материална помощ по искане на кмета на община или ръководителя на място;
5. допусне при необходимост от провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи влизането на спасителни екипи и техника, извършване на теренни преустройства, изграждане на съоръжения за защита от рискови фактори, разчистване на поземлен имот и отстраняване на сгради или техни части, съоръжения и насаждения, когато е собственик, ползвател или управител на недвижимия имот;
6. предостави на ръководителя на спасителния екип информация за опасностите, които биха могли да застрашат живота и здравето на спасителите или на населението;
7. допусне разполагането на съоръжения на системите за ранно предупреждение и оповестяване в недвижимите имоти, които са негова собственост, и да осигури достъп до тях за срока на бедственото положение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожа Гегова има някакви съображения за отлагане на гласуването на този текст. Заповядайте, госпожо Гегова.
ПЕТЯ ГЕГОВА (НДСВ): Госпожо председател, моето предложение е да отложим гласуването на чл. 37, който става чл. 33, като направим съответно редакционна поправка на ал. 2, която се отнася до помощта и обезщетенията. Нека техният ред и условия да бъдат определени в правилника, който регламентира дейността на Постоянната комисия по политиката при бедствия и аварии. Тъй като още не е готов цялостният доклад на комисията и се преномерират членове, предлагам да отложим гласуването на чл. 37, който става чл. 33. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Възражения, други изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на госпожа Гегова да се отложи гласуването на чл. 37, който господин Узунов докладва, по съображения, че има връзка с текст, който все още не е гледан от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 59, против 5, въздържали се 22.
Процедурното предложение се приема.
Моля да гласуваме наименованието на Глава четвърта, на Раздел І от нея и чл. 38 в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: “Раздел ІІ – Юридически лица и еднолични търговци.”
Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел ІІ:
“Раздел ІІ – Задължения на юридически лица и еднолични търговци.”
Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 35:
“Чл. 35. (1) Юридическите лица и едноличните търговци, които осъществяват дейност с рискови вещества и материали, дейност в рискови условия или дейност, която е потенциално опасна за работниците и служителите, населението и околната среда:
1. планират и осъществяват необходимите мерки за защита на работещите в обектите и прилежащите им площи при възникване на бедствия;
2. планират и провеждат мероприятия за повишаване устойчивото функциониране на обектите при възникване на бедствия;
3. създават, подготвят и поддържат в готовност за използване средства за предупреждение и сили за провеждане на дейности по защитата на работещите в обектите и прилежащите им площи;
4. провеждат обучение на работещите за способите за защита, начините на поведение и действие и за оказване на първа долекарска помощ при възникване на бедствия;
5. осигуряват на своите служители:
а) информация за възможни бедствия и планираните мерки;
б) предупреждение, временно извеждане или евентуално укриване;
в) организиране на спасителни работи;
6. изграждат и поддържат локални автоматизирани системи за оповестяване;
7. организират и финансират защитата на работещите в обектите и прилежащите им площи и ликвидирането на последиците от бедствия;
8. създават резерв от материални средства за ликвидиране на последиците от бедствия;
9. предоставят информация за изготвяне на външен авариен план относно:
а) източниците на рискове от дейността им;
б) вероятните последствия при аварии и начините за тяхното ликвидиране;
в) възможните въздействия върху населението и околната среда;
г) мероприятията и силите и средства за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в обекта;
10. разработват вътрешен авариен план.
(2) Юридическите лица или едноличните търговци при възникнала авария са длъжни:
1. незабавно да започнат провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;
2. незабавно да съобщят за аварията на съответния оперативен комуникационно-информационен център и на кмета на непосредствено застрашената община;
3. да оповестят населението, застрашено от аварията;
4. да предоставят на съставните части на единната спасителна система информация за взривни вещества, опасни химически вещества, източници на йонизиращо лъчение, както и друга информация за опасности за живота и здравето на хората;
5. при участие на екипи от единната спасителна система да им сътрудничат при отстраняване на аварията;
6. да осигурят безопасно унищожаване на отпадъците вследствие на аварията и нейното ликвидиране."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ и чл. 39 в редакция на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 40 има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 36:
"Чл. 36. Юридическите лица и едноличните търговци, упражняващи своята дейност в сгради с масово пребиваване на хора:
1. планират и осъществяват необходимите мерки за защита на работещите и посетителите в обектите и прилежащите им площи при възникване на бедствия;
2. планират и провеждат мероприятия за повишаване устойчивото функциониране на обектите при възникване на бедствия;
3. провеждат обучение на работещите за способите за защита, поведение и действие и оказване на първа долекарска помощ при възникване на бедствия;
4. изграждат и поддържат локални автоматизирани системи за оповестяване;
5. незабавно съобщават за бедствието на съответния оперативен комуникационно-информационен център и на кмета на общината;
6. сътрудничат на екипи от единната спасителна система."
По чл. 41 има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 56, ал. 1, т. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 40, 41 и 42, подкрепени от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: "Раздел ІІІ – Доброволни формирования."
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІІ.
По чл. 43 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 39:
"Чл. 39. Доброволец е лице, което участва в доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствие и отстраняване на последиците от него."
По чл. 44 има предложение от народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 40:
"Чл. 40. (1) Доброволец може да бъде всяко дееспособно физическо лице, навършило 18 години, което е сключило договор.
(2) Лицето по ал. 1 може да придобие качеството доброволец независимо от трудовото или служебното си правоотношение.
(3) Правата и задълженията на доброволците се определят с този закон и със сключения от всеки от тях договор за участие в доброволно формирование.
(4) На всеки доброволец се определя персонален идентификационен номер."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Узунов.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІІ и членове 43 и 44 в редакция на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 45 има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Йорданов, оттегляте ли това предложение?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Докладвайте и следващия текст тогава.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 46 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Руденко Йорданов, което се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 42:
"Чл. 42. (1) Кметът е длъжен да:
1. сключи договор с доброволец;
2. осигури обучение от преподаватели, включени в регистъра по чл. 47, ал. 1, т. 4 и екипировка на доброволците;
3. застрахова доброволците срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на договорните им задължения;
4. осигури доброволците за всички осигурени социални рискове;
5. подаде в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии заявление за вписване в регистъра по чл. 47, ал. 1, т. 1 на доброволното формирование и за издаване на удостоверение за неговия уникален код по чл. 47, ал. 1, т. 2.
(2) Разходите по ал. 1 са за сметка на Републиканския бюджет, като делегирана от държавата дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказване по тези два текста? Няма.
Моля, гласувайте членове 45 и 46 в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 47 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов. То е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 43:
“Чл. 43. (1) За времето на обучение или изпълнение на задачи за защита при бедствия доброволците се смятат в неплатен отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения, който им се признава за служебен или трудов стаж.
(2) За времето на участие в мероприятията по ал. 1 лицата получават възнаграждение за сметка на републиканския бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.”
По чл. 48 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 44:
“Чл. 44. Кметът е длъжен:
1. да уведоми работодателя или органа по назначаването на доброволеца за участие в мероприятията по чл. 43, ал. 1;
2. да издаде документ, удостоверяващ участието на доброволеца, не по-късно от три дни след приключване на мероприятието;
3. при поискване да предостави на работодателя или на органа по назначаването учебната програма и резултатите от обучението.”
По чл. 49 има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 45:
“Чл. 45. Доброволците не са длъжни да изпълняват задълженията си в случаите, когато те или членове на тяхното домакинство са непосредствено засегнати от бедствия, като своевременно уведомят кмета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези три текста? Няма.
Моля, гласувайте членове 47, 48 и 49 в редакция на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 50 има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 46:
“Чл. 46. Доброволците, които не са в трудови или служебни правоотношения към момента на тяхното повикване за обучение или изпълнение на задачи за защита при бедствия, получават възнаграждение за сметка на републиканския бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.”
По чл. 51 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 47:
“Чл. 47. (1) Министърът на държавната политика при бедствия и аварии:
1. води регистър на доброволните формирования;
2. определя уникален код на доброволните формирования;
3. определя персонален идентификационен номер на всеки доброволец;
4. води регистър на преподавателите за обучение на доброволци.
(2) Редът за създаване, поддържане и водене на регистрите по ал. 1, т. 1 и 4, както и за определяне на уникалния код по ал. 1, т. 2 и на персоналния номер по ал. 1, т. 3 се определя с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два текста?
Госпожо Гегова, заповядайте.
ПЕТЯ ГЕГОВА (НДСВ): Госпожо председател, правя редакционно предложение за края на изречението от ал. 2 – вместо думите “с правилника за прилагане на закона” да кажем “с наредба на министъра на държавната политика при бедствия и аварии”. Да заменим единия израз с другия, тъй като на практика се оказа, че правилник за прилагане на закона няма да бъде разписван, а ще има наредба на министъра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Някакви възражения за тази редакция? Приема се от залата.
Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте членове 50 и 51 с редакцията, която госпожа Гегова направи в края на изречението на ал. 2 на чл. 47.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: “Глава пета – Обявяване на бедствено положение.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава пета.
По чл. 52 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на члена, който става чл. 48:
“Чл. 48. Бедствено положение е режим, който се въвежда в зоната на бедствието от определените в закона органи, свързан с прилагането на мерки за определен период от време с цел овладяване на бедствието и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.”
По чл. 53 комисията подкрепя текста на вносителя за члена, който става чл. 49.
По чл. 54 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 50:
“Чл. 50. (1) Областният управител обявява със заповед бедствено положение за цялата или за част от територията на областта:
1. при необходимост от въвеждане в действие на областния план за защита при бедствия;
2. по мотивирано искане на кметовете на общини от областта.
(2) Копие от заповедта по ал. 1 се изпраща незабавно на министъра на държавната политика при бедствия и аварии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава пета, чл. 52 и чл. 54 в редакция, предложена от комисията, чл. 53 в редакция на вносителя, също подкрепена от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 55 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 51:
“Чл. 51. (1) В заповедта по чл. 49, ал. 1 и по чл. 50, ал. 1 се посочва:
1. обстоятелствата, послужили като основание за обявяване на бедственото положение;
2. обосновка на необходимостта от обявяване на бедственото положение;
3. граници на територията, на която се обявява бедственото положение;
4. мерки за овладяване на бедствието, включително предприетите временни ограничения върху правата на гражданите;
5. органи или длъжностни лица, отговарящи за прилагането на предприетите мерки;
6. начало на въвеждане на бедственото положение и срок на неговото действие, но не повече от 30 дни.
(2) При необходимост срокът на действие може да бъде удължен след съгласуване с:
1. областния управител – за кметовете на общините;
2. министъра на държавната политика при бедствия и аварии – за областните управители.
(3) Заповедта влиза в сила незабавно и се разгласява чрез средствата за масово осведомяване.
(4) Бедственото положение се отменя предсрочно при отпадане на обстоятелствата, послужили като основание за обявяването му, със заповед на органа, който го е обявил.”
По чл. 56 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението по буква “б”, а по буква “а” е оттеглено.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 52:
“Чл. 52. (1) При обявено бедствено положение в неизбежно необходимия обем и продължителност може да се ограничи:
1. правото на неприкосновеност на лицата и жилищата при временно извеждане от места, в които животът или здравето на лицата са непосредствено застрашени;
2. правото на ползване на имущество поради необходимост от защита на живота, здравето и имуществото на лица или на околната среда;
3. свободата на движение и пребиваване в определена част на територията, застрашена или засегната от бедствието;
4. правото да се извършва дейност, който би затруднила или възпрепятствала осъществяването на спасителните работи.
(2) При обявено бедствено положение като необходими мерки могат да бъдат предприети:
1. временно извеждане на лица, домашни и селскостопански животни и изнасяне на имущества от определената територия;
2. забрана за влизане, пребиваване и движение в определени места или територии;
3. незабавно извършване на строежи, строителни работи, теренни преустройства или отстраняване на строежи за намаляване или предотвратяване на заплаха, произтичаща от бедствието;
4. грижи за децата и хората в неравностойно положение, ако тези грижи не могат да бъдат осъществявани в условията на бедствено положение от хората, които обичайно ги полагат;
5. приоритетно снабдяване на детски, социални, лечебни и здравни заведения и спасителните екипи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте двата текста на членове 51 и 52, както ги предлага комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По чл. 57 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 53:
„Чл. 53. Министърът на държавната политика при бедствия и аварии предлага на Министерския съвет да обяви кризисно положение по реда на Закона за управление при кризи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 53.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Член 53 е приет, а с това и първата част на Закона за защита при бедствия.
Когато се приеме изцяло Законът за защита при бедствия, тогава ще следва да преминем към разглеждане на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, тъй като двата закона са тясно свързани.
Съобщавам това, защото то обяснява защо няма да гледаме т. 9.
Преминаваме към точка десета от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УСТРОЙСТВО НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ.
Последното заседание по този законопроект беше на 17 ноември, когато започнаха разискванията по чл. 3. Дискусията продължава.
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин председател, мисля, че няма нужда от процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на регионалното развитие господин Савин Ковачев, защото имаше гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, не е необходимо. Може да поканите заместник-министъра в залата.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да подсетя народните представители, че ние започнахме дискусията по чл. 3. Има предложение на комисията, но бяха направени предложения от колегите от Парламентарната група на КБ за редакционни промени. Въпреки че тогава взех отношение, въпреки че в Закона за административно-териториалното устройство на страната се казва, че общините имат граници, примерно община Варна на този етап винаги граничи с Черно море, но имаше спор, във връзка с който имаше няколко предложения. Включително аз тогава направих предложение да бъде: „частта, попадаща в обхвата на охранителните зони по чл. 9 островите на вътрешните морски води и териториалното море”. Спорът, господин председател, беше дали е удачно да се запише: „частта от територията на общините”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Беше направено предложение да отпадне „на общините”.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Предложението беше да бъде „частта от територията на страната”. Това беше предложението на госпожа Надя Антонова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво да подложа на гласуване – „частта от територията на страната, попадаща в обхвата на охранителните зони по чл. 9 и островите във вътрешните морски води и териториално море”, това ли?
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Не знам какво е имала предвид госпожа Надя Антонова. Беше редакционно предложение. И моето редакционно предложение, за да удовлетворим цялата зала, беше: „частта от територията на страната, попадаща в обхвата на охранителните зони по чл. 9” и продължава нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пак същото – вместо „общините”, да стане „страната”.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Да. Но аз не знам какво точно е имала предвид госпожа Надя Антонова. Може би някой от колегите от БСП ще ни подсетят какво са имали предвид.
Другият вариант – аз съм готов да оттегля процедурното предложение, да подложим на гласуване предложението на комисията и направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз, доколкото си спомням, и господин Близнашки направи изказване в тази посока. За съжаление в момента ги няма. Какво да правим?
Заповядайте, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Предложението на колежката Надя Антонова от името на парламентарната група беше направено от трибуната и то е това, което преди малко коментирахте, а аз повтарям: „частта от територията на страната, попадаща” и нататък продължава по текста, който е пред вас. И ако всички вие, уважаеми колеги, сте съгласни, компромисно да приемем този текст и да вървим напред.
Всъщност от предложения ви текст отпада „общините, граничещи с Черно море”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, мисля, че трябва да се придържаме към текста, който е предложен от комисията – всъщност това е текстът, който е предложен и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството в основния законопроект. Това е предложение, което по същество не променя нищо и не знам защо се държи толкова много да бъде включено. Общините съгласно Закона за териториално и селищно устройство си имат собствена територия и административни граници. Винаги сме говорили за частта от територията на общините, граничещи с Черно море, а не частта от територията на страната. Колеги, по този начин не се получава така, че общините имат автономия – това е в зависимост от други закони. Смятам, че ако колегите от БСП държат, по-добре е да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заместник-министър Ковачев ще вземе ли отношение, ако желае, разбира се?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля, че в интерес на цялото наше общество е да тръгнем напред и да се откажем от този безсмислен спор, който в момента витае в залата. От гледна точка на Закона за административно-териториалното устройство на Република България е възможно текстът да се дефинира като част от територията на общините или като част от територията на Република България.
От гледна точка на Закона за устройство на територията няма абсолютно никакво значение каква терминология ще бъде употребена, така че и двете предложения, които в момента се дискутират, са верни. Няма да направим грешка да приемем или “част от територията на страната”, което е вярно, или “част от територията на общините”, тъй като съгласно Закона за административно-териториалното устройство основна административно-териториална единица на страната е общината, която има наименование, територия, граници, население. Така че ако кажем “част от територията на общините”, няма да сбъркаме. И двете предложения имат напълно еднаква правна сила от гледна точка на нашето законодателство в областта на административно-териториалното устройство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители?
Заповядайте за реплика.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Моята реплика е съвсем кратичка и проста. Още един довод за това, че може би записът “територията на общините” е по-добър, а не “територията на страната”. Просто ако оставим “територията на общините” – приемете го като шеговито изказване, така може би даваме шанс на мечтата на поколения български царе да градоустроят и град Константинопол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението, направено тук от народния представител Надя Антонова. Чета текста на т. 1:
“1. Частта от територията на страната, попадаща в обхвата на охранителните зони по чл. 9 и островите във вътрешните морски води и териториално море.”
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 76, против 60, въздържали се 14.
Предложението се приема.
Виждам процедура – господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, почитаеми господин председателю.
Почитаеми колеги! Аз ще направя процедурно предложение за прегласуване. Както казва заместник-министър Ковачев, и едното, и другото е вярно. В момента, в който приемаме Четвъртата поправка на Конституцията на Република България, когато говорим за все по-голяма децентрализация на общините, когато се разкриват дебатите за деконцентрация, за повече правомощия и власт на общините, сега по един лековат начин да ги отхвърлим, за да запишем, че това е в обсега на територията на Република България, ми се струва малко несериозно.
Всички общини са в Република България, няма община, която да не е в Република България, за да се говори по този начин.
Затова Ви моля да подложите на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Надя Антонова – то беше подкрепено от народни представители, оспорено от други – така, както го прочетох.
Гласували 172 народни представители: за 94, против 71, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване чл. 3 с гласуваната т. 1 – тя е приета, т. 2 – както се предлага от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 4 има предложение от народния представител Захари Георгиев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Евдокия Манева, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Ангел Тюркеджиев и Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Георги Божинов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Тодор Батилов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Маруся Любчева.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2 – в ал. 2, т. 2 накрая на изречението да се добави “и защитени територии”.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов и Несрин Узун, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но счита, че систематическото място на тази разпоредба е в Глава втора, където е предложена като нов чл. 6, поради което предлага чл. 4 в тази номерация да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Осман, комисията предлага да отпадне чл. 4. Аз ще го подложа, разбира се, на гласуване, но тази материя е уредена в чл. 6. Нали така?
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Да, там препращаме, тоест номерацията отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбирам. Но не е ли удачно тогава предложенията на народните представители, които не се подкрепят, да се гласуват тогава, когато разглеждаме чл. 6? Защо сега да гласуваме примерно предложението на народния представител Камен Костадинов, след като въобще чл. 4 ще отпадне?!
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Прав сте, господин председател. Аз не съм казал обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следователно, уважаеми народни представители, предложенията, които са направени от народните представители, включително и тези, които не се подкрепят от комисията, ще бъдат разисквани и гласувани, когато дойде времето да разглеждаме чл. 6.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 5 има предложение на народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Камен Костадинов и Несрин Узун.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5, който става чл. 4:
“Чл. 4. (1) Гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морския бряг и на свободно ползване на обектите по чл. 6, ал. 5 и 6.
(2) Достъпът на гражданите до обектите по ал. 1 се осигурява чрез предвижданията на:
1. устройствените планове, включително на парцеларните планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура, обслужваща териториите по ал. 1;
2. схемите по чл. 22, ал. 1, т. 2.
(3) Достъпът на гражданите за части от територията на обектите по ал. 1 може да бъде ограничен само в случаите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, охраната и контрола на държавната граница, опазването на защитени територии и обекти, при опасност за здравето или живота им, както и в други случаи, определени със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 5, който става чл. 4. Няма желаещи.
Поставям на гласуване чл. 4 по новата номерация, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 6 има предложение на народните представители Марина Дикова и Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5:
“Чл. 5. (1) Физическите и юридическите лица имат право на информация за предвижданията на устройствените планове и за инвестиционните дейности, осъществявани на територията на Черноморското крайбрежие. Информацията се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация и чрез Интернет страницата на съответната община.
(2) Актовете и действията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправление, свързани с развитието и устройството на Черноморското крайбрежие, са публични и не представляват класифицирана информация с изключение на тези, които са свързани с националната сигурност и отбраната на страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Гласуваме чл. 5 по новата номерация, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Глава втора – Крайбрежна плажна ивица. Ползване.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава втора.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 6 със следното съдържание:
“Чл. 6. (1) Крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория.
(2) Морският плаж е обособена територия, представляваща част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани процеси на взаимодействие на морето със сушата. Морските плажове са собственост на държавата или на общините.
(3) Изключителна държавна собственост са морските плажове, посочени в приложението, което е неразделна част от този закон.
(4) Морските плажове, с изключение на плажовете, посочени в приложението по ал. 3, са публична общинска собственост.
(5) Публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са:
1. морските плажове по ал. 3;
2. брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти – държавна собственост, извън границите на населените места;
3. прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони;
4. пясъчните дюни;
5. островите, включително и изградените от човешка дейност.
(6) Публична общинска собственост, която не може да бъде обявена за частна, са:
1. морските плажове по ал. 4;
2. брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, с изключение на тези по ал. 5, т. 2.
(7) Границите на обектите по ал. 5 и 6 се определят чрез преки геодезични измервания и се отразяват в кадастралната карта и в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
(8) За обектите по ал. 5 и 6 се изработват специализирани карти, регистър и информационна система по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Условията и редът за изработването и поддържането на специализираните карти, регистъра и информационната система се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Любчева, заповядайте.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Този чл. 6, който се предлага като нов в законопроекта, фактически включва предложенията, които са направени по чл. 4 по старото предложение. Тъй като аз и мои колеги сме вносители на предложение по този текст, искам да дешифрирам все пак какво ние като съдържание влагаме в нашето предложение.
В нашето предложение смисълът на този текст е да има възможност и да се предоставят за стопанисване и управление т.нар. градски плажове, които попадат в урбанизираните територии на общините, да бъдат предоставени за стопанисване и управление от съответната община. Считаме, че принципът на децентрализация трябва да обхваща и това – общините да имат възможност на управление и стопанисване на тези плажни територии. В крайна сметка те отговарят и за качеството на услугите. Те са най-близко до гражданите. Когато има проблеми в тези територии, първото място, където гражданите отиват, са кметовете и общините.
Имаме практика по този въпрос, която не е особено благоприятна до момента. Това, че тези плажове се концесионираха без тяхно знание, участие и без техен контрол, доведе Бургаската община да загуби предоставения й син флаг. Знаете за какво се предоставя и как се предоставя син флаг. Ако общините нямат отношение към тези градски плажове, ако нямат възможност да управляват и стопанисват, те не могат да отговорят и на нуждите на своите граждани – да им предоставят добра и качествена услуга. Дори понякога се затруднява достъпът до тези градски плажове. А те наистина попадат в урбанизираната територия.
Такъв беше смисълът на нашето предложение.
Предложението на колегите Ангел Тюркеджиев и група народни представители е по-всеобхватно от нашето. Това е ключова зона. Мисля, че трябва да чуем становището на министерството, защото в този член се влага изключително важно съдържание и същност на този закон. Бих помолила да имаме становището на министерството, за да се ориентираме и гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Любчева, по самия чл. 6 правите ли някакво предложение?
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Не, ние не можехме да направим предложение по чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега казвате нещо друго. Вие правите предложение по чл. 4.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Който е включен в чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но едно от Вашите предложения не се подкрепя по т. 2. Трябва ли да го гласуваме?
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Не, това го оттеглям.
Моля за извинение. Оттеглям предложението си по чл. 4. Остава само това, че може да бъде предоставена за стопанисване от съответната община, което по принцип е прието от комисията и е включено в чл. 6.
Все пак настоявам да чуем становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще чуем становището, но важното е, че по чл. 6 не правите предложение от трибуната.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Тюркеджиев.
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам с няколко думи да обоснова нашето предложение, което е прието от комисията. То е продиктувано от желанието на кметовете на всички черноморски общини, от областните управители, от Асоциацията на черноморските общини в България, от Съюза на хотелиерите и много други институции. Всички жалби по уредбата на плажните ивици се отправят към кметовете и общинските администрации. Те са хората, които реагират първосигнално, а не областните управи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Има достатъчно тълкувания на Конституционния съд за общинска собственост върху обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България. Това ни е дало основание да излезем с това предложение, което е прието от комисията и се подкрепя от много колеги депутати от Четиридесетото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега Тюркеджиев, вземам думата, за да направя реплика към Вашето изказване. Позволете ми да не се съглася с изказването Ви и предложението, което правите за редакцията на чл. 6 в законопроекта. Изразявам несъгласие към аргументите, които Вие изложихте.
На първо място, няма никакво решение на Конституционния съд, че крайбрежната плажна ивица била общинска собственост. Такова решение на Конституционния съд няма, колега Тюркеджиев. Очевидно се позовавате на нещо, което не съществува. Извинявайте, че така го казвам, но го правя с оглед на точността на моето изложение.
На второ място, изразявам несъгласие към Вашето предложение и Вашето изказване, защото то излиза извън обхвата на Закона за Черноморското крайбрежие. Вие предлагате текст с ново съдържание, много различно от съдържанието на вносителя. Струва ми се съвсем аргументирано, че Вашето предложение би следвало да се отклони от разискване, разглеждане и гласуване на основание чл. 71, ал. 2 от нашия правилник, тъй като Вие предлагате да се размести правото на собственост. Духът на закона на вносителя е правото на собственост върху плажовете да бъде държавна собственост, и то от категорията на публичната. Вашето предложение въвежда нов собственик и размества собствеността. Затова считам, че то е извън идеята на вносителя, извън предметите и целите на закона, както са направени от вносителя.
Уважаема колега Тюркеджиев, тук се касае за един устройствен закон.
Освен всичко това, Вашето предложение противоречи и на Закона за нормативните актове – чл. 3 – за отношенията, свързани със собствеността. Дали тя ще бъде държавна или общинска, според Закона за нормативните актове трябва да се урежда в специалния за целта закон.
Ето защо аз считам, колега Тюркеджиев, че Вашето предложение противоречи на Закона за нормативните актове. Ние не можем да правим Закон за собствеността на крайбрежната плажна ивица, Закон за собствеността на горите, Закон за собствеността на водите и пр., тъй като има два отделни закона и Вие ги знаете добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Под формата на реплика аз изразявам несъгласие с предложения текст на чл. 6. Заявявам ревнивото си отношение към чл. 18 на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, разбирам, че го правите под формата на реплика, но го направете противно на изказването на господин Тюркеджиев.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Мотивите, с които подкрепям противността на изказването, ги излагам сега, господин председател и съавтор на Конституцията, върху която се посяга в момента. Когато беше приеман чл. 18 в онези бурни времена, като участник и като свидетел аз знам със сигурност, че трите категории – подземни богатства, крайбрежна плажна ивица и републикански пътища са обявени за изключителна държавна собственост, като има допускането, че могат да бъдат изключителна собственост, обявени със закон – води, гори, паркове с национално значение, природни и археологически резервати. За да разберете още веднъж абсурдността и неприятния начин, по който се посяга на Конституцията, аз ви предлагам там, където слагате възможността плажовете да бъдат общинска собственост, да прибавите към тях и „подлежащите подземни богатства”. Звучи ли Ви добре?! Прибавете и „републиканската пътна мрежа”. Звучи ли Ви добре?! Ето затова тези три категории са отделени безапелативно.
Затова още веднъж заявявам, че има противно мнение от това на преждеговорившия и няма да гласувам за чл. 6 в този вид, в който той е предложен, но споделям идеята да се дадат широки права на общините за стопанисване и ползване на плажовете, защото това наистина ще отговаря на идеята за деконцентрация и за възможности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, с риск да повторя казаното преди малко искам да дам просто аргументи, противни на току-що чутите. Въпросът за собствеността малко засяга въпроса за правомощията, които ще дадем на общините по опазване, процедиране, ако щете, и концесия. Погледнете само днешните вестници – кое от случилото се в последните осем години със собствеността на черноморските общини ви дава право да сметнете, че те заслужават да получат тази собственост в момента? Последните взривове вчера в Несебър ли? Затова нека да си остане тази територия държавна собственост, пък нека да помислим какви по-големи правомощия и, разбира се, отговорности да бъдат дадени и на кметовете, и на общинските съвети по отдаването на концесия, по процедирането, по временните съоръжения и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Тюркеджиев, имате думата за дуплика.
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз не съм очаквал всъщност разискванията по този текст да минат гладко. Преди няколко дена гледахме друг закон и господин Божинов каза: аз предлагам един текст, който има революционно звучене. Вие много добре от вашата практика знаете, че този закон е започнат да се работи от 1982 г. Минал е през няколко наредби, като закон въобще не е просъществувал и сега едва в 40-ото Народно събрание той намира място в дневния ред на Народното събрание. Отново казвам, тук ние сме акумулирали абсолютно всички предложения, които са правени с месеци наред в дискусии основно в черноморските общини. Пак казвам, има достатъчно тълкувания на Конституционния съд за общинска собственост върху обектите по чл. 18, не съм казал за плажни ивици. За плажни ивици, ако се приеме предложението сега на комисията, да, сигурен съм, че текстът ще влезе в Конституционния съд и аз се надявам той отново да се произнесе, както се произнесе по Закона за подземните богатства, по Закона за водите и т.н.
Така че аз се придържам към този текст, комисията го е подкрепила. Комисията по местно самоуправление обсъжда два месеца този текст с експерти и мисля, че е направила най-коректното предложение, което да удовлетворява всички черноморски общини и хората, които кореспондират с тези плажни ивици.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): А държавата?
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Госпожо Антонова, аз съм в общинската администрация от 1980 г. и знам как се работи през летния сезон върху тези плажни ивици, които се отдават под наем или за стопанисване и управление, а не като собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Петър Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Господин председателю, колеги! Аз взимам думата във връзка с това разискване, тъй като и в комисията имаше дебати по въпроса, но основно само аз се изказах за това плажовете да останат държавна собственост, тъй като това е записано в Конституцията. Отговорът, който ми се даде, беше, че в Конституцията има такова положение, че собствеността се определя от законите, които после се приемат и в които се уточнява каква точно ще бъде държавната собственост и каква част няма да бъде държавна собственост, в случая, общинска.
Моето виждане е, че действително трябва да се даде правомощие на общините, които стопанисват плажовете за управление и стопанисване. Но да бъде тяхна собственост, за мен това е една възможност общините по-късно да превърнат собствеността в нещо друго, тоест от общинска публична тя да се превърне в общинска частна или в бъдеще в едно публично частно партньорство да бъде отдадена като апортна вноска, както това беше извършено в "Софийски имоти" преди години и сега виждаме, че вследствие на това общината загуби много неща като собственост. Считам, че не е необходимо да стигаме чак до такава крайност – да отдаваме плажовете на общините, достатъчно е да им се даде правото за управление и стопанисване.
Въпросът в случая е дали да нарушим Конституцията с това гласуване, като част от собственост, която трябва да бъде държавна по Конституция, бъде преотстъпена на общините. Аз гласувах в комисията против тези постановки за общинска собственост на плажовете.
Смятам, че текстът може да бъде прегледан отново и да се направят необходимите корекции, така че Конституцията да бъде спазена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Реплики има ли? Заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми колеги, тук малко се злоупотребява с Конституцията. Без да съм юрист, мога да ви кажа, че с текстовете на закона по никакъв начин не се нарушава Конституцията.
Освен това, колкото и да сме квалифицирани депутати, колкото и да сме юристи, единственият, който може да каже дали този текст е конституционен или не, поне така както ние сме си организирали държавата, е Конституционният съд. Затова ще помоля колегите депутати в духа на репликата да не излизат от тук и да казват, че с това се нарушава Конституцията. Защото, първо, не се нарушава, но колкото основание имам аз да кажа, че не се нарушава, толкова и те имат основание да кажат, че се нарушава. Единственият, който може да каже, е Конституционният съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – заповядайте господин Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Репликата ми е насочена отново към тълкуването на Конституцията. Уважаеми колеги, ако някой от вас не е запознат с решенията, това е Решение № 11 от 1997 г. Няма смисъл да започваме този дебат в момента, затова и не ползвам времето за изказване, правя само реплика. Няма никакъв проблем с Конституцията. Това беше единственото останало нещо в чл. 18, ал. 1, което не е решено със закон в чл. 18, ал. 1. Бяха решени пътищата, бяха решени водите, защитените територии и т.н. Наистина Републиканската пътна мрежа няма как да бъде общинска, защото държавата със Закона за пътищата реши, че това са републиканските пътища. Каквото правим и с този закон – сега определяме кои плажове са държавни и кои са общински. И нека списъкът, който е приложен накрая, бъде много по-широк, но принципа не можем да го нарушаваме. Не можем да казваме, че общините няма да стопанисват тази собственост, след като им даваме право с Конституцията да определят своите данъци.
Уважаеми колеги отляво, много ви моля, нека да бъдем праволинейни, когато говорим за финансова децентрализация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Трета реплика има ли? Няма.
Господин Манолов, заповядайте за дуплика.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Господин председателю, моят отговор е, че фактически ние повтаряме едно и също и се движим в един омагьосан кръг. Явно зад този текст стоят други интереси, не са общодържавни, нито пък са грижа за собствеността на гражданите и техния комфорт по морето. По-скоро тук става въпрос за апетити, които тепърва ще се проявят, ще влязат инвеститори от чужбина и т.н. Това ще развърже ръцете на общините вътре в общинските си съвети вече да вземат решения, които ще бъдат удобни за общината, но не и за цялата държава.
По този начин, отстъпвайки от това, което пише в Конституцията – аз не мога да кажа дали тя се нарушава или не, господин Софиянски е прав – но отстъпвайки от текста на Конституцията, ние фактически отваряме поле за промени, които няма да бъдат одобрени от целия народ и няма да бъдат в негов интерес, а ще бъдат само в интерес на отделните общини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Почитаеми господин председател, почитаеми колеги! Тук не става въпрос за плажове, а става въпрос за принципи. Дали ще са плажове, дали ще са селски стадиони или общински стадиони, дали ще са писти в спортните комплекси „Боровец”, „Пампорово” и „Банско” – въпросът е на принципи. Аз съм силно смутен, силно изненадан от позицията на БСП. Бих искал утре, не виждам никой от нейното ръководство, когато ще продължим да гледаме закона, БСП да изрази позиция – застава ли зад децентрализацията и деконцентрацията, вярва ли на общините, на кметовете? Между другото, искам да кажа, че нямам никакви интереси по морето, никакви финансови и какви ли не други, нямам имоти по морето, а пък НДСВ няма и кметове там. (Реплики от залата.)
Така че вярвате ли вие на Сдружението на общините? Имате ли интереси да се развива деконцентрация и да се дава на общините или ще си говорим за носталгия? За носталгия ли става дума – държавата да командва всичко, или ще дадем на общините това, което се полага? (Реплики от КБ.) За царските имоти вие кажете, вашите хора да кажат, те бяха в комисията и си казаха думата. Ако не сте го разбрали, това си е за ваша сметка.
Така че, ако осъществявате някаква политика, която БСП да заяви официално, че тя е за дедецентрализация, за даване на повече права на общините и то не някакви имагинерни, след десет години, а сега, тази година, догодина и т.н., действайте принципно. Ако защитавате някакви лични, партийни или местнически интереси, това е друг въпрос. Плажове има и на язовир „Искър”, и на Панчарево.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика думата има господин Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Господин председател, колеги, господин Кътев! Аз мисля обратното – че трябва да благодарим на БСП за позицията й в момента, защото те си познават отлично червените кметове и знаят какво трябва да се прави, в смисъл не трябва да им се дава много, много голяма свобода. (Оживление в залата.) Дори да не сме от БСП, пак ви казвам, че е достатъчно да четем вестници. Разбира се, това е шега.
Общинските съвети знаят, всички политически формации присъстват, включително и такава скромна политическа формация като „Гергьовден” има съветници. Въпросът отново е следният: темата, която разискваме в чл. 6 за собствеността, не изключва възможността да дадем много по-големи права на общините да управляват тези места, да определят начина, по който ще се ползват, но нека да следваме един принцип, който сякаш тръгна и вносителят сякаш беше усетил духа му – този закон да е малко по-консервативен. Защото много по-лесно е да се либерализира един консервативен закон, отколкото след това, когато цялото ни крайбрежие заизглежда като „Слънчев бряг”, да се опитваме нещо със закони да поправяме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Господин Кътев, общините са част от държавата и никой да не си мисли, че общините са нещо частно. Ние от ДПС нямаме съмнение, че общините са част от държавата. Утре, когато взема думата, ще обясня, че има решение на Конституционния съд и тези, които държим за местната власт, трябва да бъдем последователни.
Репликата ми към господин Олимпи Кътев е: ние не бива да се притесняваме, господин Кътев, в добрия смисъл го казвам, те са част от изпълнителната власт. Тоест, ако някоя парламентарна група се притеснява, както господин Дилов преди малко изрази, че се притеснява да дадат правомощия на общините, ние не се притесняваме. Виждаме, че от 17 години общините вече реално изпълняват своите функции съвсем нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Почитаеми господин председател, почитаеми колеги! Съгласен съм с репликата на председателя на комисията, но пак съм смутен. Хайде, БСП трудно го правят, време им трябва за демократизация, за реформи и т.н., но от СДС да се чуват такива приказки, че не си вярват на общините!
РЕПЛИКА ОТ ОДС: От „Гергьовден” не си вярват.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Не, това е позиция на дясното, както виждам, че няма вяра в тях, че те не са за даване на повече и повече права.
Колеги, какво става в тази държава? Какви са тези политически метаморфози – едните говорят за дясно, а другите говорят за ляво? Добре че ние с колегите от ДПС сме в центъра, за да вървят нещата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Несебър изглежда така, че не можеш да определиш къде е ляво и къде е дясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, дебатите по този законопроект ще продължат утре от 9,00 ч.
Утре по време на парламентарния контрол от 11,00 ч. ще отговарят министърът на отбраната Веселин Близнаков, министърът на правосъдието Георги Петканов и министърът труда и социалната политика Емилия Масларова.
Утре пленарното заседание е от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Петя Гегова
Десислав Чуколов