Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Пенко Атанасов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Господин Димитров, заповядайте за процедура.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Предвид напредналото календарно време – става въпрос за 2006 г., предлагам след парламентарния контрол, разбира се ако остане време, в дневния ред да бъдат включени на първо четене два закона, за да има време да се направят предложения и да минат на второ четене преди Нова година. Единият е Законът за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет на 20.11.2006 г., и вторият е Законът за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет на 15.11.2006 г.
Моля да подложите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По силата на чл. 40, ал. 5 от правилника председателят, който ръководи пленарното заседание, в конкретния случай аз, имам право да направя това процедурно предложение. Разбира се, залата решава.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, днес в парламентарния контрол има един въпрос към министър Близнаков, един въпрос към министър Масларова и два въпроса към министър Петканов, което означава, че около 50 минути парламентарно време ще бъде необходимо за парламентарния контрол.
На основание чл. 40, ал. 5 от нашия правилник правя процедурното предложение след парламентарния контрол до 14,00 ч. да бъдат разгледани два законопроекта: законопроектът за акцизите и данъчните складове и законопроектът за местните данъци и такси.
Има ли обратно предложение на това, което аз предлагам?
Господин Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Колеги, аз правя обратно предложение – да не се вкарват в залата днес, именно в петък, тъй като знаем, че като мине 11,00 ч. тук почти оредяваме. Това са изключително важни закони и просто ще минат незабелязано. Затова правя обратно процедурно предложение да не се включват в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте контрапредложението с аргументите.
Поставям на гласуване, залата ще реши дали след парламентарния контрол ще имаме тези две допълнителни точки.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 98, против 39, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Други процедурни предложения има ли? Няма.
Започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ – продължение.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, вчера имаше разисквания по чл. 6.
Госпожо Манева, вчера искахте да се изкажете. Ако желаете, може сега да вземете думата.
Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако се върнем към вчерашния спор, искам да заявя, че ние ще подкрепим текста на вносителя такъв, какъвто е в бившия чл. 4, сега чл. 6. Това означава, че цялата крайбрежна ивица е изключителна държавна собственост и не се създават феодални владения край морето.
Предоставянето на крайбрежната ивица като собственост на общините изобщо не означава децентрализация. Нека да не спекулираме с този термин. Освен това искам да напомня, че решението на Конституционния съд по отношение на чл. 18 от Конституцията беше такова, че даде основание да определим водите като изключителна държавна собственост. Всичко това се отнася и за републиканските пътища, и за крайбрежната ивица. Затова, ако наистина ние се тревожим какво става по Черноморието, трябва да отстояваме категорично тази позиция. В противен случай съвсем скоро Велчевите бастиони ще се разпрострат по всички плажни ивици. И въпросът не е толкова в строителството, колкото в едно безобразно съчетание на лакомия с простотия, които унищожават Черноморското крайбрежие. Затова ни е останал много малък шанс да се преборим с тези тенденции, осигурявайки защита на крайбрежната плажна ивица.
Заявявайки най-общо нашата позиция, искам освен това да защитя категорично своето предложение, което казва, че към публична държавна собственост трябва да се отнесат не само пясъчните дюни, а и пясъчната ивица, защото тя е категоричен елемент от крайбрежната плажна ивица. И няма как крайбрежната плажна ивица да е изключителна държавна собственост, а пясъчната ивица да е извадена от тази собственост и да се предоставя на общините.
Затова моля моето предложение да бъде гласувано и се надявам, че ще го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, къде е Вашето предложение?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: В чл. 4, който става чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В чл. 4, който отпада, но става чл. 6, има само две неприети предложения – на Маруся Любчева, която го оттегли, и остана едно неприето на Камен Костадинов и Несрин Узун.
Ако по текста на чл. 6, както се предлага, давате някакво предложение за отпадане, аз ще го подложа, разбира се, на гласуване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Прочетете по-внимателно моето предложение. То е т. 3 да бъде: “пясъчни дюни и пясъчна ивица”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук пише, че комисията подкрепя по принцип предложението.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: По принцип, което значи, че вземат половината от предложението и ако прочетете т. 4 на чл. 6, пише само “пясъчни дюни”. Аз настоявам да се включи “и пясъчна ивица”, тоест да се добави към пясъчни дюни и пясъчна ивица, като твърдя, че това е елемент от крайбрежната плажна ивица, която е изключителна държавна собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, сега разбрах Вашето предложение.
Реплика – господин Осман. Заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Госпожо Манева, според мен не е сериозно да се говори, че когато общината става собственик, това е феодално владение. Не е сериозно в българския парламент да обвиняваме общините във феодализъм, щом притежават собственост. Струва ми се, че това беше грешка на езика. Надявам се, че Демократи за силна България като парламентарна група не споделят виждането, че щом нещо се предоставя на общините, това е феодализъм. Или аз неправилно разбрах, или това беше грешка на езика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Почитаеми господин председателю, почитаеми колеги! Почитаема госпожо Манева, вчера от тази трибуна казах, че съм учуден от позициите на две от водещите политически сили. Сега моето учудване продължава в още по-голяма степен. Политическа сила, която твърди, че е модерна, демократична, европейска, говори за феодализъм, за връщане във времена, които отдавна са отминали. Какво повече от децентрализаця и деконцентрация е да се даде възможност на общините да стопанисват, да имат собственост и да управляват терени и земи?!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Има разлика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Знам, че има разлика, затова ги казвам всичките, които са в територията на нейната община.
Вие против това ли сте да се дават повече права на общините – независимо дали това ще бъде плажна ивица, селският стадион, дали ще е селската улица, пътищата четвърти клас, дали ще е малкият язовир?! Против това ли сте?! И всичко да остава в държавата?! И да се управлява централизирано от тук, от министъра и неговите органи?! Извинявайте, тук не става дума за даване собственост на РМД-тата. Вие може би този спомен таите във вас. Не става дума за РМД-тата на Слънчев бряг, Златни пясъци, в хотел "Самоков" и какво ли още не. Тук става дума за общини, които са избрани от хората, управляват и стопанисват имоти, които са тяхна собственост. Вие против ли сте да се върнат горите на общините или земите, които 10 години не са потърсени?! Това, че има изключения и лоши практики, не означава, че заради бълхата трябва да изгорим юргана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Манева, не приемам тезата, че феодалните образувания са символ на управлението на общините. Мога да кажа конкретно, че много от кметовете на общини и общинските съвети в морските общини вече са готови с общински предприятия, които да стопанисват плажните ивици. Тук не става въпрос за пари. Големият проблем е, че липсва съвпадение на интересите на концесионерите на морските плажове и интересите на общините. Не може концесионерът да затваря плажа в края на август, а туристическият сезон по южното Черноморие да продължава до 15, до 30 октомври. Това е големият проблем на кметовете и на общините. Съмнявам се, че така защитавате държавната собственост. Истината е, че вие раздадохте концесиите по Черноморието, а сега ги защитавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика – госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Осман, аз не обвинявам никого. Аз констатирам реалностите. Всеки, който иска да си отвори очите и да види за какво става дума, не може да не признае, че със съдействието на общините и безхаберието на държавата се случиха непоправими неща по Черноморското крайбрежие.
На господин Кътев мисля, че няма защо да се отговаря, защото беше абсурдно онова, което той твърди. Никой не говори за малки улички, стадиончета и т.н. Говорим за крайбрежната ивица! Ако проследите по света, в почти всички европейски страни или развитите страни, тя е изключителна държавна собственост. Този проблем е свързан със сигурността на държавата и с представата за сила на държавата. Това, че искате да раздадете всичко на общините и да създадете феодални владения, спомнете си от историята – това означава слаба държава. Ние искаме силна държава, която защитава интересите на своите граждани, балансира интересите на общините и държавата. Няма никаква пречка тези обекти да се стопанисват от общините при условия, които държавата иска от тях.
Същото се отнася за балансиране и съчетаване на интересите на концесионерите и държавата. Не може концесионерът да прави това, което иска. Той прави това, което е регламентирано с договора. Ако договорът е нескопосан, концесионерът ще прави каквото иска. Но ако той не изпълнява задълженията си, има условия за прекратяване на концесията.
Така че не вадете такива несъществени и неверни аргументи, а се замислете за какво става дума! И прочетете решенията на Конституционния съд, за да разберете, че имаме всички основания на базата на чл. 18 на Конституцията да защитаваме тази позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за изказване народният представител Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В тази зала има хора, които си спомнят писането на Конституцията от 1991 г. Аз изцяло стоя зад изказването на госпожа Манева от край до край! Когато писахме този член за изключителната държавна собственост, имахме точно това предвид – плажната ивица да е изключителна държавна собственост. Тълкуванието на Конституционния съд не се отнася до плажната ивица, нито до радиочестотния спектър, а до резерватите и националните паркове, определени със закон. За това става въпрос. Ако речем с тази поправка да извадим плажната ивица от сферата на изключителната държавна собственост, това ще бъде абсолютно престъпление.
В Гърция, която има над 7000 км. крайбрежие, няма концесионирани плажове. Всяка община, която има излаз на морето, се грижи за съответните плажове, поддържа ги, слага душове и т.н., защото там ще дойдат туристи. Плажовете обаче принадлежат на държавата.
И тук виждаме какви са апетитите. Ще стане като в Несебър и околностите му. Ще стане така, че тази общинска собственост въобще няма да е грижа на общините. Тя ще стане частна общинска собственост и ще бъде продадена на този или онзи. После ще видим бариери по плажовете, ще видим разни юнаци, които ще пречат на хората да отиват на морето, ако не си платят съответните пари. Без никакво съмнение трябва да оставим плажната ивица изключителна държавна собственост.
Това също се отнася и за пясъчната ивица, защото грижата за дюните е малко закъсняла. Дюните са образувания под защита, но дюни вече почти няма. Видяхте, че навсякъде, където имаше дюни, бяха изравнени от разни концесионери. Тези органи, които трябва да ги санкционират, констатират, че дюните са изравнени и толкова! Вижте колко дюни има останали по крайбрежието!
Така че каквото можем да запазим като наша обща собственост, да го запазим! Наша отговорност е този път да не направим грешка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Берон.
За реплика има думата народният представител господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин Берон, Вие сте прав. Аз имах възможността да работя с Вас във Великото Народно събрание, но вижте решението на Конституционния съд. И много моля колегите, когато вземат отношение, да вземат решението на Конституционния съд. Има ли някой, който да оспорва решението на Конституционния съд? Аз мисля, че няма такъв народен представител.
Вие сте прав, но вижте какво пише в края на решението на Конституционния съд: Всички обекти, посочени в чл. 18, ал. 1, са поставени на един ред, на една плоскост по отношение на тяхната значимост. Ето защо липсва каквото и да било основание да се приеме, че само за някои от тях се отнася изразът “определени със закон”, а не за всички. Това е решение на Конституционния съд. Точно в тази насока Конституционният съд продължава сега тълкувателните си разсъждения, започнати в мотивите на решението му от 1993 г. Противоречие между двете решения няма.
Господин Берон, Вие по принцип сте прав, но има подобно решение на Конституционния съд. Проблемът за собствеността между държавата и общините или върху отделни обекти е решен законодателно в областта на подземните богатства. Там изрично сме подчертали във връзка с решенията на Конституционния съд, че не противоречи изобщо на този член, включително и за водите, и за горите, и т.н. Единствено е останало само за крайбрежната плажна ивица.
Този въпрос, колеги, е чисто политически. Въпрос на Народното събрание да прецени, господин Берон, дали на този етап е необходимо общините да бъдат собственици или не. Не можете да убедите никого, господин Берон, просто има решение на Конституционния съд. Колегите, особено тези, които са юристи, нека прочетат много внимателно решението на Конституционния съд.
Друг е въпросът, че това е едно чисто политическо решение, нищо друго. Големият въпрос е да се прецени дали е дошъл моментът или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Берон, заповядайте.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Конституционният съд не е Бог Саваот, Конституционният съд не е над Народното събрание, разберете го това! Каза го Конституционният съд – Десетте Божи заповеди! Не е така! В наше право е да вземем решение дали тази ивица е изключителна държавна собственост или не е. Решението на Конституционния съд не ни пречи да вземем такова решение. И аз ви призовавам точно това да се утвърди сега. Ние трябва да потвърдим първоначалното намерение от 1991 г. плажната ивица да бъде изключителна държавна собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Георгиев, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще бъда съвсем кратък. Ще поставя само един въпрос: източната граница, граничната ивица държавна собственост ли е? Южната граница държавна собственост ли е? Защо източната граница, морската ивица да не е държавна? Тя се явява и източна граница на България. Ами представете си някой луд кмет в момента реши да даде право да дебаркира войска… Не се смейте, господин Осман! На вас ви е смешно, но е така! На вас ви е смешно, защото на вас ви е удобно да е така! Знаем някои апетити там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика? Не виждам.
За изказване има думата господин Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът има две страни – едната е политическа, другата е практическа. Това е безспорно, след като водим един толкова дълъг дебат.
По отношение на политическата страна на тези, които опонират на тезата част от плажните ивици да бъдат дадени на общините, аз само ще ги помоля да си погледнат програмите и начините, по които влязоха в парламента. Няма политическа сила, надпреварвахме се, говорихме, клехме се преди изборите, че ще правим децентрализация, че ще даваме собственост на общините преди изборите. Не говоря за “Атака”, “Атака” може да има друга програма, не говоря за програмата на Берон. Но десните партии бяха категорични: ще се дава собственост на общините, ще правим децентрализация. Виждаме, че и правителството, и за съжаление част от опозицията продължават да си пеят старата песен.
Затова аз отново казвам, ако погледнем политически на въпроса, само си погледнете програмите.
Къде практически е най-важният момент? Ако ние продължим с този режим, ние практически не даваме право на общините да инвестират. Всички вие говорите за концесионерите, които ще дойдат. Чакайте, този плаж иска поддръжка, общината няма право в момента по законодателната рамка, по Закона за бюджета да прави никакви разходи в тези плажни ивици, защото те не са нейна собственост. Всеки разход, който направиш не на твоя собственост, се санкционира от Сметната палата утре. Защо гледате само концесионера, защо общината да не развие плажа? Защо тази част, която е в градската среда, да не се поддържа от общината? Какво лошо има в това?
И когато говорите за община, не си представяйте само кмета, мислете за хората, които живеят в тази община. Тези хора, когато имат проблем с плажа, не идват в Министерството на строителството да се оплачат, те отиват при кмета. Затова, колеги, нека да спазим духа на това, с което сме влезли в този парламент, нека да погледнем и да си спазим програмите, с които сме влезли, и да вземем разумното решение. Тоест да направим една нова стъпка на децентрализация. Утре ще спорим по бюджета, ще видите, че общините пак са стиснати за гърлото. Дайте им възможност за развитие, дайте им възможност те да инвестират. Има общински съвет, той има достатъчно права, ако прецени, могат да направят концесионна процедура. Но нека да оставим хората да работят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика – Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Нямам нищо против не само да се даде възможност, ами и да се поощряват общините да инвестират в плажната ивица, да строят душове, да строят тоалетни, да строят каквото искат. Просто в закона да се каже, че общините стопанисват съответните раздели на плажната ивица, но не че са тяхна собственост. Това е държавна собственост, за която общините могат да се грижат, ако ние им дадем това право със съответния член на съответния закон. Това са различни неща. Въпросът е за собствеността, въпросът е в това дали може утре общината да продаде на съответната мутра съответното парче от нашето крайбрежие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Не спекулирайте, господин Софиянски, с тезата за децентрализацията. Казахме съвсем ясно за какво става дума. Става дума за крайбрежната плажна ивица, става дума за нещо, което е изключителна държавна собственост не само в България, а и в много страни, защото това е стратегическа територия и тя може да бъде собственост само на държавата.
Вие казахте собствено кое е най-важното. Важното е да се инвестира на плажната ивица – това, което нито един нормален човек не може да позволи. Това са апетитите на кметовете – да унищожат плажната ивица. И точно затова трябва да има последователна държавна политика, трябва да има ясни параметри, при които се дава да се стопанисва тази плажна ивица. Няма никакви пречки общината да бъде стопанин на тази плажна ивица, да я управлява, да получава доходите от управлението на плажната ивица, но не да бъде собственик. Собственикът, държавата, ще каже какви са параметрите на стопанисването на тази плажна ивица.
Така че тук тезата за децентрализация е изключително слаба, когато се говори за крайбрежната плажна ивица и няма защо да се спекулира с тази теза. А ние програмите си знаем чудесно и точно затова защитаваме тази позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – господин Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Ще бъда съвсем кратък. Въпросът е: време ли е да се дава на общините изключителната държавна собственост за стопанисване, или не? Понятието „собственост” не може да се прокарва въпреки решението на Конституционния съд.
Има и един друг момент. Тук стана дума, че реакцията била спомен от времето на ремедетата. За никого не е тайна, че по-голямата част от крайморските общини, поради икономическата им ситуация, са се превърнали в едни ремедета или даже в съюзи между ремедета. Всички тези общински съветници и кметове са бизнесмени, имат хотели, имат апетити към плажните ивици и ще ги разпарчетосат във всеки миг.
Какво е противоречието да бъдат изключителна държавна собственост и в тази рамка да се дават на общините като ползватели, но при определени условия? Общината ще се яви един вид концесионер, който трябва да изпълнява условията. Иначе, както се предлага в този си вид, всичко ще пропадне.
Хайде, останали са няколко такива апетитни и важни неща от изключителна държавна собственост да запазим природата и сега, раздайте ги и тях!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – народният представител Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми колеги, аз пак не мога да разбера нещо. Вие казвате: лошо ще бъде, ако ги дадем на общините, съпоставяйки ги със сегашното състояние. А сегашното състояние е такова, именно защото не са дадени на общините. Сегашното състояние е такова, защото държавата раздаде концесиите на хора, които нямат нищо общо с местните навици, нека така да кажа. Стига вече в този парламент думите „частна собственост” като че ли са нещо грешно. За какво става въпрос? Накъде отиваме ние? Отиваме към една рецентрализация и към една частна собственост. (Реплика на народния представител Георги Георгиев.) Отново казвам и не искам да споря, давам само аргументи – стопанисването ще бъде много по-добро, когато ти се чувстваш собственик. Ние сме в две хипотези. Казвате да им дадем да ги стопанисват, да са държавни. Другата хипотеза – да са общински, но да им дадем рамката, в която могат да разполагат с тях, което е съвсем нормално. Със законодателството можем да им дадем ограничителен режим за ползване на собствеността.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Става въпрос само за една част от плажа.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Да, става въпрос само за една част от плажа, така както е на публичната общинска собственост. Публичната общинска собственост е на специален режим на ползване и той е записан в закона. Ще им се даде този режим на ползване, но вие не им давате правото, отново казвам, давайки собственост, да инвестират.
Господин Берон, разберете, Сметната палата санкционира всеки разход на общината, който е на нейна собственост. Всеки разход на общината! В момента, в който не е общинска собственост, общинският съвет в бюджета си не може да предвиди и един лев за този плаж, който, иска си поддръжка, иска си чистене, иска си създаване на нормална среда. Какво лошо има да си направи кафене там някой местен? Какво лошо има? Казвате „мутра”, ами днес е мутра, да не се съобразяваме с това, а утре може да стане друг.
Приключвам с репликата. Отново подчертавам, практическата страна на въпроса е не по-нататъшното концесиониране, а възможността общините да инвестират пряко в плажовете. Това е по нашето решение. Предложението на комисията води до такава възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за изказване народният представител Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че бавно се доближаваме до нещо, което ще ни помогне да излезем от този спор. Той безспорно не е идеологически, глупаво е да го превръщаме в такъв – дали десницата била за собствеността – за държавна или общинска!
Очевиден факт е и ще го признае и левицата, и десницата, че от държавата, общината все пак е по-добър собственик. Факт е! (Реплика на народния представител Евдокия Манева.) Не е най-добрият, но е по-добър. И в София включително е по-добър от държавата, включително от наказателните дела можем да направим този извод.
Но аз излизам, за да застъпвам Вашето становище, по-близкото. Става дума за крайбрежните ивици и дайте да поговорим не за това какво е решил Конституционният съд и не точно за законосъобразността, а за целесъобразността. Начинът, по който се предлага собственост на държавата или на общините и следва списък, който да различава тази собственост - кои плажове са на държавата и кои са на общините, не е целесъобразен, не е добър. Ще ви дам съвсем прости и съвсем ясни аргументи. Плажът „Нестинарка” – община Царево, няма никакво значение на кого е собствеността. Там немска компания – в сряда ще ви дадем филм, за да видите, строи върху самите дюни. Строи четири 4-етажен хотел! Ще видите на този филм как багерите гребат пясъка. Просто това не е от климата, не е от ландшафта, а от човешката природа. Немците се държат в Германия като в мерцедес, а като дойдат в Царево, се държат като Митьо Очите. И веднага се научават – за 30 минути, независимо какви са. И няма сила, която да ги спре на общинско равнище. Повярвайте ми, няма сила! Не че държавата ги е спряла до момента, но все пак надеждата, че тя би могла да запази от екологична гледна точка, от гледна точка на някакво общо разбиране за това какво може и какво не може по брега. В крайна сметка този закон е и затова. Това е градоустройствен закон, нали така? Самите вносителите отхвърлиха възможността той да бъде един интегрален закон, когато в началото спорихме – още по чл. 1 и чл. 2, решихме, че той ще бъде градоустройствен и ще дава градоустройствените норми. Наистина тук преждеговорившите, които казаха, че няма значение дали собствеността е на държавата, или на общината, ако градоустройствените норми са добри, те ще решат тези проблеми, които ние имаме. Аз затова отново повтарям този аргумент, ако направим такъв добър закон, няма кой знае какво голямо значение дали е на общината, или на държавата.
И ако е така, нека да запазим самият бряг поне още 3-4 години да бъде изключителна държавна собственост.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Защо не 7-8 години?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Защото, да речем, следващият мандат, в който ще има по-малко НДСВ, ще може да вземе ново решение.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Но вас няма да ви има!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Вероятно пък нас няма да ни има. Ето, даваме възможност на едни хора, които ще бъдат по-адекватни. Приемам това! Защото очевидно е дали ние ще сме адекватни или не, не е доказано. Но абсолютно е доказано колко адекватни бяхте вие. На тема „Черноморие” НДСВ, според мен, би трябвало лекичко да замълчи или поне някак си да прескочи съществуването на Несебър, Слънчев бряг и да не го забелязва това нещо.
Философията на този закон, даващ градоустройствени норми, все пак смятам, и по вносител, и последващата работа на комисията, която високо оценявам, защото наистина е била професионална и забавянето е било вероятно разбираемо, е следната – по-консервативен изходен текст, който след това нашите колеги след време практиката да либерализира, а не обратното. Защото това, което е в момента Черноморието, доказва, че обратното е невъзможно. Не можеш да направиш липса на правила или по-либерални правила, които след това да се опитваш да спасяваш нещо. Няма кой да разруши хотел „Дюн”, знаете добре, не защото е бил на ВИС или на Жоро Илиев, или на който и да е – просто няма кой да го разруши. Той е върху самите дюни, както и това чудовище, което се появи на плажа „Нестинарка”, няма кой да го разруши – ни държава, ни община!
Затова нека сега да бъдем малко по-консервативни, нека да остане собственост на държавата, нека общината да има големи права да поддържа плажовете.
Не съм тук много съгласен, че са необходими големи финансови разходи за поддържане на самия плаж от страна на общината. Става дума за самия бряг, а не става дума за тези части, които така или иначе са в територията на общината. Да ви припомня ли случаите на трагично завършилия бивш главен архитект на Созопол, който правеше упита на морето – включваше самото море в парцелите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тюркеджиев – първа реплика.
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Първо, искам да се обърна към господин Любен Дилов-син. За варненските депутати не знам, но ние – тринадесетте депутати от Черноморското крайбрежие на Бургас, пред всички кметове декларирахме нашата съпричастност към тяхното искане – това, което сме предложили. Мисля, че текстът, който сме предложили, не се чете достатъчно ясно. Там ние сме казали, че тези плажове не могат да бъдат обявени за частна общинска собственост. Категорично е подчертано.
Второ, относно примера, който давате с “Нестинарка” – ще Ви кажа, че и предишния мандат, и сега съм поставял този въпрос в Министерството на регионалното развитие и благоустройството: докога ще бъдат тези концесии по право? Когато се раздържавяваха къмпингите, те минаха в собственост на едни или други лица и те останаха с плажните ивици като концесия по право. Върху тази концесия сега всъщност се изгражда този комплекс, за който Вие говорите. Не общината, общината може да е съгласувала проектите, това е тяхно право, тази процедура е минала през всички държавни институции.
Последно, господин Танков каза: след 30 септември, даже 30 август концесионерите напускат плажните ивици и не ги е грижа за пясъчната ивица. Тогава точно тези пясъчни ивици стават пясъчни кариери. Когато общината отиде да констатира това, тя може само да констатира. А когато е собственик, тя знае какво да прави точно с тези, които превръщат пясъчните плажни ивици в пясъчни кариери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика?
Господин Дилов, имате право на дуплика.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз много добре помня какво обещавахме на хората от черноморските общини. Обещавахме им наистина по-голяма децентрализация, по-големи възможности, обещавахме им малките пристанища, обещавахме им неща, които наистина да съживят икономиката. Отново мисля, че не се разбираме. Става дума за морските плажове, става дума за съвсем тънката част на самото крайбрежие. Самата философия на концесията също ще бъде определена в този закон. Ние сме дали доста тежки определения за това какво е преместваемо съоръжение, колко време съществува, как изчезва след това.
Ако искате да дадем по-големи контролни функции на общините, разбира се, че можем да го направим. Знаете отлично. Въпросът е думичката “собственост”. В случаите, в които някак си изведнъж се оказва, че в публична общинска собственост има реституция, че има това, че има… Много са. Аз не съм юрист и не мога да изредя колко удивителни казуси са се появявали винаги, когато има подобна възможност. Тоест отваряме една малка врата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Георги Близнашки – изказване.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата преди всичко като специалист по конституционно право, защото цялата дискусия в крайна сметка опира до един фундаментален въпрос, именно относно смисъла и съдържанието на чл. 18, ал. 1, първата част на изречението. От интерпретацията, която днес ще даде Народното събрание, зависят всички останали потенциални разрешения. От тази трибуна като участник в събитията отпреди 15 години, като експерт на Конституционната комисия, искам изрично да заявя – тук има много народни представители от Великото Народно събрание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не сме много, не сме много, малко сме вече.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Колкото са останали, но всички са живи свидетели, че в Конституционната комисия този въпрос беше обект на специално внимание. Общата позиция и тогава, а и впоследствие винаги е била, че крайбрежната плажна ивица трябва да бъде отнесена към кръга на изключителната държавна собственост. Такава е позицията, документирана от Конституционната комисия, такава беше и волята на учредителната власт в България – Великото Народно събрание.
В този смисъл всеки, който иска да намери друго решение на този фундаментален въпрос, трябва да въведе в действие процедурата за ревизия на Конституцията. Който иска да промени характера на крайбрежната плажна ивица като изключителна държавна собственост, трябва да направи съответно предложение за изменение в действащата Конституция. В противен случай – аз ще го заявя много категорично, ако направим обратното, тоест ако си позволим чрез един закон да разпарчетосаме крайбрежната плажна ивица, то ще извършим най-бруталното, най-арогантното нарушение на Конституцията от 15 години насам. Казвам го като човек, който в изключително тежки ситуации се е изправял, за да защитава ценностите и принципите на тази Конституция. Това ще бъде позор за Четиридесетото Народно събрание и аз смятам, че ние не трябва да допуснем това да се случи.
Нещо повече, за мен е много странно мълчанието на българското правителство, мълчанието на ръководителите на тройната коалиция. Тези хора трябва изрично да се ангажират и да възпрат тази конфигурация на лобистки интереси, която е на път да сформира свое мнозинство по този повод в Народното събрание! (Ръкопляскания от КБ и КА.)
Ето защо, уважаеми дами и господа, аз ви призовавам да не подкрепим законопроекта в този му вид. Става дума за изключително принципен въпрос. Възможни са различни разрешения. Според мен няма пречка да се даде възможност на общините да участват в концесионирането, да бъдат участници в този процес, тоест това да не става някъде високо, далече от тях, да бъдат ангажирани, да бъдат съпричастни. Има различни юридически техники това да намери решение, но ни се предлага решение, което е бланкетно, грубо нарушение на действащата Конституция – нещо, което струва ми се, че ние не можем да подкрепим. В противен случай ще се покрием с позор и това събрание не го заслужава с досегашната си дейност. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплика? Няма.
Господин Осман, заповядайте за изказване.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група искам да заявя, господин Близнашки, че Парламентарната група на ДПС няма никакви интереси, Парламентарната група на ДПС не е вносител на законопроекта, Парламентарната група на ДПС не е вносител на тези предложения. Вие говорите неистини като юрист и като депутат от Седмото Велико Народно събрание, когато наистина сме писали тези текстове. Господин Близнашки, нека да прочетем заедно – Вие казвате, че сте специалист по конституционно право: подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища. След малко ще Ви прочета още един път решението на Конституционния съд. Ако Вие кажете, че решението на Конституционния съд във връзка с тълкуване на чл. 18 е нещо, което виси във въздуха и ние няма да се съобразяваме, това е много глупаво и не бих искал да вярвам, че специално депутат, човек, който работи в тази област, не признава тълкувателните решения.
Господин Близнашки, Вие казвате, че ще бъде позорно за Народното събрание, ако бъде приет такъв текст. Текстът, който е възприет от комисията, господин Близнашки, е горе-долу както текста, който е приел господин Георги Божинов във връзка с подземните богатства – за минералните води. Защо не беше позор, когато дадоха на държавата и на общината подземните богатства и минералните води? Тогава не беше позор. Защо примерно не е позор, когато се разделят републиканските пътища? Има местни пътища и републикански пътища. Или пък когато е за горите? Тогава за парламента не е позор.
Но Вие и предишния път обвинихте колеги за това, че са на правили предложение. А според мен не бива да се подхожда така. Въпросът не е юридически, въпросът е, че ако се възприеме от Народното събрание предложението, което е направено от различни колеги, това е един чисто политически въпрос – да се даде възможност и на общините, както примерно за минералните води и подземните богатства с изричен списък, както и тук за държавните плажове. Може да се разшири – например 99% от плажовете да бъдат държавна собственост, може да остане 1% като възможност теоретично. Никой не предлага в предложенията, доколкото виждам, господин Близнашки, всички плажове да бъдат общински. Такава възможност вече няма. Предложенията са в съвсем друга посока.
Вижте какво казва Конституционният съд, тук Близнашки: “Всички обекти, посочени в чл. 18, ал. 1, са поставени в един ред.” Ето чл. 18, Вие го четете и го знаете наизуст и преподавате на студенти в Софийския университет. Изрично казва: поставени на един ред, на една плоскост по отношение на тяхната значимост. Липсва каквото и да било основание да се приеме, че само за някои от тях се отнася изразът “определен със закон”. Тоест, за подземните богатства може със закон да се определя, може със закон да се определят републиканските пътища, както горите, водите и парковете. Затова Конституционният съд казва, а такъв е и текстът на Конституцията – “определен със закон”.
Разбира се, това е специалният Закон за Черноморското крайбрежие. Съвсем правилно е това, което колегите са предложили, няма никакво противоречие с Конституцията. Ще бъде много смешно, наистина смешно пред Вашите студенти. Вземете това решение на Конституционния съд, когато преподавате, и да видите, че те ще Ви задават много неудобни въпроси в Софийския университет.
Завършвайки, господин председател, уважаеми народни представители, имам една молба към всички парламентарни групи – никой не може да обвинява в лобистки интереси лицето Х, че е предложило. Аз пак казвам, даже не отивам да плувам в Черно море, плувам в яз. “Кърджали”, обичам планинските язовири, почти не ходя на Черно море.
И тези правила, които се възприемат, правителствен вносител на законопроекта, има предложения от народни представители, излезли са едни много добри предложения – даваме възможност на общините, а не че веднага им се дава цялата плажна ивица. Това не е вярно. Това го няма в законопроекта. И само преди 3-4 дни ние говорихме за децентрализация.
Обръщам се към колегите от Парламентарната група на БСП: вие за децентрализацията ли сте? Децентрализацията на властта не означава само да дадем правомощия да определят местните данъци и такси в рамките на закона. Това не е вярно. Това, което каза господин Софиянски, децентрализацията означава общините да имат възможност да придобият малко повече права върху отделни обекти, тоест да бъдат и собственици, да имат някакви приходи и да се грижат. Те се грижат по-добре, отколкото примерно тези чиновници, които са в София.
Обръщам се към колегите от СДС и от Демократи за силна България. Госпожа Екатерина Михайлова предлагаше включително второ ниво на самоуправление за децентрализацията и изведнъж Демократи за силна България днес направиха не две, десет крачки назад направихте.
Госпожо Манева, когато приемахме Закона за водите и подземните богатства, защо тогава не бяхте против, че се даваше възможност на общините да бъдат собственици, а днес сте против?
Мисля, че текстът е подходящ, заслужава внимание и подкрепа от народното представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, с това изказване Ремзи Осман издаде отбора. За какво става дума? За децентрализация ли сме или не сме за децентрализация? Този въпрос ДПС изобщо не го интересува, защото наистина няма интерес. Но ДПС е за децентрализацията, такава децентрализация, за каквато ние отдавна говорим, че ДПС цели да се бие против фундаменталния интерес на България, против българската държавност.
Той издаде отбора и с друго. Направени са компромиси. Така ли е, колеги? Направени са компромиси и от ДПС се позовават точно на тези компромиси – да се правят още повече компромиси, да се направи и този компромис, за да се върви към все по-голяма децентрализация, колкото може по-голяма децентрализация, така че да се срине държавността, така че ДПС да си направи анклавите, ДПС да си прави автономни области, ДПС да върви все повече и повече към деструкция в българската държава. И наистина ДПС този въпрос не го интересува в момента. ДПС го интересува да се наруши отново принципът в Конституцията, който е безспорен с тези цитати тук. Това е политика, защото тези хора са душмани на България и всички трябва да го разберем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде да приказваме по чл. 6.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В крайна сметка разберете го, бъдете отговорни. Пак повтарям, Ремзи Осман издаде отбора още веднъж и нека на всички да стане ясно това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура думата има господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, вече второ, трето заседание господинът говори неща, които не прилягат на един народен представител. Много Ви моля този бивш кандидат за листата на ДПС 1997 г., който беше пред нашата централа, имаме и свидетели (оживление в залата), този човек, който всеки ден ни обвинява, че сме терористи, сепаратисти и така нататък, моля Ви, ползвайте правилника за него. (Шум и реплики в залата.) Снимков материал имаме, ако трябва ще го изкараме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам репликата Ви, тя е към мен за начина на водене на заседанието. (Шум и реплики в залата.)
Спокойно, моля ви!
За втора реплика спрямо изказването на народния представител Ремзи Осман има господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Господин Осман, съжалявам, че Вие сте първият от много, много години насам, който се опитва да постави под съмнение моята компетентност. Нямайте грижа за отношенията ми със студентите. Те ще повярват на Георги Близнашки, а не на каквито и да било свободни интерпретации по темата.
В случая в решението на Конституционния съд, много добре знаете, че става дума за едно произнасяне, което не е дефинитивно, а това са общи разсъждения по темата. Аз смятам, че ако се стигне до сезиране на Конституционния съд, той в крайна сметка не може да се произнесе по друг начин, освен да потвърди автентичния замисъл, вложен в действащата Конституция през 1991 г. Това е едно и затова е толкова важно от тази трибуна да се заяви подобна позиция, за да се даде морална сила на Конституционния съд, който евентуално също ще бъде подложен в бъдеще на натиск по този въпрос. Явно, че конфликтът на интереси е твърде голям.
На следващо място, трябва да има някаква мяра върху всички тези въпроси, защото са живи още участниците в тези събития. Много добре известно е какъв е замисълът, заложен в Конституцията. Пак ви казвам, помислете добре и намерете елегантното решение, защото това действително не е текстът на правителството, който Вие сега упорито се опитвате да наложите като официална позиция. Утре някой по същата тази логика на интерпретацията ще реши да раздели между общините и континенталния шелф, защото той е прилежащ към съответните общини, ако така се разсъждава, както за плажната ивица. Става дума за висши държавни и национални интереси.
Аз смятам, че трябва да бъдем изключително отговорни. Аз не обвинявам никого, обвинявам тази странна конфигурация на интереси, която е на път да формира мнозинство в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика думата има госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Осман, бих искала да направя реплика на Вашето изказване в няколко посоки, доколкото времето ми позволява.
Първо, категорично искам да заявя от името на Коалиция за България, че всички твърдения, които прозвучаха не само от Вас, че Коалиция за България била против децентрализацията, са абсолютно неверни и, извинявайте всички, спекулативни.
Факт е, че Коалиция за България подписа и внесе конституционните промени за Четвъртата поправка, с които се дава конституционна основа на децентрализацията на общините. Така че всякакво твърдение, че БСП е против тази децентрализация го намирам, уважаеми, за спекулативно. И ако аз бих искала да спекулирам, бих попитала тези, които твърдят, че ние сме против децентрализацията, те дали са против Конституцията и нейния чл. 18? Този въпрос бих го задала, ако искам да спекулирам, но не го задавам, въпреки че се надявам на някакъв отговор от страна на тези хора, които предлагат текстове в противоречие с Конституцията.
И второ, много моля всичките колеги, които твърдят, че плажовете трябва да станат общинска собственост, да престанат да се мотивират с Решение № 11 от 1997 г. на Конституционния съд.
Тук, колеги, и вчера, и днес се изказваха народни представители, участници във Великото Народно събрание, като д р Руденко Йорданов, като д-р Петър Берон, като нашия Георги Близнашки, който е участник в самата Конституционна комисия и те пред вас поднесоха автентичното тълкуване на чл. 18, ал. 1 от Конституцията. Те са хората, които са подписали този л. 11 и най-добре знаят какъв смисъл са вложили. И недейте да ми се позовавате на едно непотвърдено тълкуване като Решение № 11. (Председателят дава сигнал за изтекло време.) Извинявам се.
Още повече, че Решение № 11, на което вие се позовавате, изобщо не говори за промяна на собствеността от изключителна държавна в общинска. Няма такова нещо. И нито едно решение на Конституционния съд и на който и да е съд не тълкува Конституцията и не дава възможност за общинска собственост на плажната ивица. Благодаря и се извинявам за просроченото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Ремзи Осман за дуплика.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Господин Близнашки, вижте какво казва Конституцията. Не преподавателят Близнашки има право да тълкува Конституцията. Уважавам Ви като специалист, но вижте чл. 149, който изрично казва: Конституционният съд дава задължителни тълкувания на Конституцията и никой от нас няма това право, само Конституционният съд.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Не е вярно.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Ето го в Конституцията! Само Конституционният съд! И ако това нещо се отрича от хора, които преподават в Софийския университет, за мен е наистина много жалко. Ние сме много близки приятели с Георги Близнашки, уважавам го, но това е текстът на Конституцията, който ние сме приели във Великото Народно събрание.
Госпожо Антонова, аз се обърнах към всички парламентарни групи с въпрос, не да обвинявам, за разлика от Ваши колеги, които обвиняват различни колеги в Народното събрание. Аз се обърнах към колегите дали са за децентрализация – поправете се, моля! Попитах Ви дали сте за децентрализация, не съм Ви обвинявал, за разлика, пак казвам, от някои Ваши колеги, които обвиняват цялото Народно събрание.
Господин Шопов, ДПС било против националните интереси и така нататък, ето защо искало децентрализацията…
Обръщам се към колегите от БСП: споделяте ли изказването на господин Шопов, който е против децентрализацията? Виждам, че в момента наистина се образува една коалиция между “Атака” и БСП, щом като обвинявате, госпожо Надя Антонова, отделни парламентарни групи.
Господин Шопов, не само 1997 г., имам снимките, ще ги предоставя в парламента, 15 дни стояхте в централата на ДПС да водите листата на ДПС в Пловдив. (Оживление в залата.)
Поне сложете едно черно яке, за да се промените малко! Ще ви предоставя тези снимки, да видят и моите колеги.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Научи се да говориш на български език първо!
РЕМЗИ ОСМАН: Господин Шопов, аз те помня в предишните народни събрания, говореше на 1800 нещо различно. Ти никога няма да разбереш какво означава децентрализацията!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Научи български!
РЕМЗИ ОСМАН: Ти никога няма да си в състояние да защитиш националните интереси. Да защитаваш националните интереси, господин Шопов, не означава непременно да отричаш вижданията и децентрализацията. Да защитаваш националните интереси означава да си патриот. А да си патриот означава, че гражданите трябва максимално да участват в управлението. (Шум и реплики от КА.)
По вашата логика трябва да бъдат закрити всички общини в България. ДПС не споделя такава идея. България е единна, унитарна държава. Ако вие сте против съществуването на общините, много жалко, но е хубаво да го кажете, включително и в Черноморския край – че “Атака” иска да закрие всички общини в Черноморския край. Аз това разбрах.
Завършвайки, господин Шопов, казвам: няма да се учудя, ако за следващите парламентарни избори Вие, заедно с някои Ваши колеги, застанете в централата на друга политическа сила, за да станете депутат. Защото за Вас това е практика! (Шум и реплики от КА.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Снимките дай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направени четири заявки за процедура. Даже пет-шест станаха вече.
Има думата Мая Манолова за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Коалиция за България и на основание чл. 51, ал. 2 от Правилника моля да дадете прекъсване на заседанието с продължителност от 30 минути. (Шум и реплики.)
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не може преди почивката да се иска друга почивка. В 10,30 ч. има почивка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, почивката е в 10,30 ч. до 11,00 ч., обаче една парламентарна група иска сега да бъде дадена почивката.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Не може по правилник.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим, от място): Не може…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В 11,00 ч. започваме с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Има думата за процедура народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да вземем решение за провеждане на извънредно пленарно заседание във вторник от 14,00 ч. със следния дневен ред: първа точка - първо четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.; втора точка - първо четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.
С оглед на сгъстения дневен ред и многото законопроекти, които ни очакват за обсъждане и приемане за времето през декември до Коледа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте направеното процедурно предложение за извънредно заседание във вторник, 28 ноември, от 14,00 ч. с тези две точки.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 101, против 26, въздържали се 9.
Това процедурно предложение е прието.
Следователно ще има извънредно заседание на 28-и, вторник, от 14,00 ч.
Новопостъпилите питания са две:
Постъпило е питане от народния представител Мартин Димитров към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно икономическата ефективност на АЕЦ Белене. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 декември.
Постъпило е питане от народния представител Захари Димитров към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно санаториалното обслужване на ветераните от войните. Следва да се отговори писмено на 7 декември.
Писмени отговори:
- от министъра на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Васил Антонов;
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Любен Корнезов;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Яни Янев.
Има писма за отлагане на отговорите.
Има писмо от министър-председателя Сергей Станишев, който е на работно посещение извън страната. Това е ясно, всички го знаем.
Има писмо от Ивайло Калфин до господин Пирински – поради отсъствие от страната не може да отговаря на днешното пленарно заседание.
Даниел Вълчев също е изпратил писмо.
Господин Близнаков е тук. Иска да се отложи със седем дни отговора на постъпилия писмен въпрос от народния представител Мария Вълканова.
Има писмо от министър Петков отговорите на въпросите на парламентарния контрол на 24-и да бъдат отложени със седем дни.
Министър Румен Овчаров е в чужбина и затова иска отлагане на въпросите.
Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, иска отлагане със седем дни отговора на зададените въпроси на народните представители Пенко Атанасов, Стойко Танков и Маруся Любчева.
Петър Мутафчиев – министър на транспорта, иска отлагане на отговорите, които трябва да даде за днес.
Министър Джевдет Чакъров също е изпратил писмо за отлагане на отговорите.
Министър Меглена Кунева не може да участва поради ползване на платен годишен отпуск, даже и заповедта е приложила.
Народният представител Соломон Паси е поискал отлагане на свое питане към министъра на транспорта и съобщенията.
Министърът на отбраната Веселин Близнаков ще отговаря на въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова.
Има думата за процедура Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, ще направя изявление от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
Силно сме обезпокоени от действията на управляващото мнозинство и това, което преди малко направи колежката Мая Манолова, като предложение за извънредно заседание, за пореден път показва, че управляващото мнозинство и най-вече БСП спрямо изключително важните за България закони действа по социалистическа целесъобразност. Това, че законите за акцизите и местните данъци и такси бяха внесени в последния момент, като в част от комисиите са гледани надве-натри, а в една от тях – по евроинтеграция, в почивката, говори, че Народното събрание няма никаква готовност за приемане на тези изключително важни за българските граждани закони. Същевременно се отлагат други приоритетни закони, които са влезли на второ четене в пленарната зала, като Законът за Черноморското крайбрежие, защото коалиционните партньори най-вероятно не са се договорили за важни текстове, които касаят техни бизнес интереси.
Затова ние считаме, че управляващото мнозинство цели да отложи или да забави максимално във времето и друг изключително важен за опозицията закон, а именно Закона за досиетата. Защото, ако беше приет Законът за Черноморското крайбрежие, идваше редът на Закона за досиетата и така или иначе до Нова година този въпрос трябваше да бъде решен. Изглежда управляващото мнозинство е намерило и тук начин да завоалира това и да го отпрати във времето, дори може би и след изборите за евродепутати.
Нещо повече, в контекста на казаното, до края на годината ние не виждаме готовност от страна на управляващото мнозинство да внесе закон за избор на евродепутати, а това също е изключително важно за политическия дневен ред на България.
На 13 октомври, уважаеми дами и господа народни представители от управляващото мнозинство, по същия начин на практика целенасочено от вас беше отказано да се гледа Законът за конфликт на интереси. Тогава просто заседанието беше отложено.
Считаме, че подобно поведение не е европейско, то цели да облагодетелства определени групи и управляващото мнозинство да си изпълни ангажиментите към корпоративни и може би бизнес интереси.
Затова считаме, че е редно да преосмислите поведението си и да не постъпвате така, както постъпихте със Закона за държавния бюджет. Не може най-важният закон да бъде претупан през парламентарните комисии за толкова кратък период от време и в крайна сметка тук, в пленарната зала да демонстрирате пренебрежение към позициите на депутатите от опозицията. Дотам сте докарали нещата, че в деня, когато обсъждахме републиканския бюджет, на практика вие дори нямахте чувство и малко съвест да изслушате защо колегите от опозицията са гласували против бюджета и най-демонстративно напуснахте пленарната зала.
Ако сте решили да установите пълна монополна власт и отново да въведете чл. 1 от Конституцията, само че сега с вашите три управляващи партии, по-добре е да го огласите. Но ние сме категорично против подобна практика, защото тя не е европейска. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС и КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на парламентарна група ли искате думата?
Има думата народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, господин министър, дами и господа народни представители! От името на Коалиция за България призовавам към спазване на демократичните процедури, които казват дневният ред на Народното събрание да се определя с гласуване.
Дневният ред на Народното събрание по принцип във всяка европейска, във всяка демократична страна се определя от мнозинството. Днес сме свидетели на безпочвени твърдения от страна на една от опозиционните партии, свързани с начина, по който протичат процедурите по приемане на държавния бюджет на републиката. Имаше време, уважаеми дами и господа, държавният бюджет на републиката, внесен преди около месец, в рамките на законовите срокове, спокойно да бъде обсъждан. Той беше обсъждан дни наред от неправителствения сектор, от кметовете на общини, в парламентарните комисии, от представителите на опозицията. Разбира се, право да защитават своите тези имат и представителите на мнозинството.
През следващата седмица на нас ни предстои приемане на първо четене на два важни акта. Това е бюджетът на държавното обществено осигуряване и бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Явно опозицията не може да приеме, че парламентарното мнозинство може да предложи и приеме дневен ред, който да води до една нормална работа на Народното събрание, която в края на годината да осигури бюджетното финансиране на три изключително важни системи – бюджета на републиката, бюджета на здравеопазването, на Националната здравноосигурителна каса и бюджета на социалното осигуряване.
Явно тази фракция от опозицията би искала да предизвика ситуация, в която предновогодишно да създадем риск пред финансовото осигуряване на пенсиите, на здравеопазването, на бюджетните заплати. Ние като мнозинство имаме своята отговорност да не приемаме такъв, предлаган от опозицията подход.
В крайна сметка този постоянно спряган въпрос за досиетата, който днешни политически фракции от опозицията, когато бяха мнозинство преди години не намериха сили да решат, ще бъде решен, и то до края на годината, господин Янев. Така че аз моля за едно голямо спокойствие, но по никакъв начин темата с досиетата не бива да подменя големите теми на българските граждани, пак казвам, свързани с бюджетните заплати, с осигуряване на приходната част на бюджета за 2007 г., със социалното осигуряване и съответно пенсиите и, разбира се, темата със здравеопазването.
По отношение на готовността в дневния ред на Народното събрание мнозинството и правителството да предложат всички тези закони, които трябва да осигурят приходната част на бюджета. Законът за акцизите и Законът за местните данъци са част от осигуряването на бюджетните разходи, които вие така щедро разпределяте, без да предлагате някаква алтернатива откъде да дойдат приходите за тях. Всичко това ще бъде в рамките на тази демократична процедура, която ние винаги предпочитаме – не пропорционално на представителството в пленарната зала, пропорционално на резултатите от изборите, а време, повече от пропорционалното на опозицията, защото ние винаги сме стимулирали откровените дебати с аргументи, откровената дискусия със сериозни аргументи, а не обвиненията, квалификациите, които засега са единственото възможно средство на опозицията да опонира на тезите, на решенията, които предлагат правителството и мнозинството, решения, от които в крайна сметка има нужда България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за изявление, предполагам от името на парламентарна група, господин Павел Шопов. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председателю, благодаря на господин Яне Янев, че предизвика тази дискусия по такъв начин, че да си кажем някои истини. И не бих взел думата, ако господин Миков не беше отговорил по този начин. Защото това е сигурно първата година и първият бюджет, който се гледа на първо четене прибързано – нещо, което „Атака” констатира по време на дебата и при който нещата се обръщат. Всяка година, тук има хора, които приемат бюджет сигурно за 13-и, 14-и път, пакетът от данъчни закони, забележете, се гласува преди гласуването на бюджета на първо четене – което е нормалното, което е естественото, за да може на базата на тези гласувани закони да се определи рамката на бюджета, неговите параметри. Така ли е, колеги? Така е било винаги! Това се отнася и за Здравната каса, това се отнася и за общественото осигуряване.
Но този път бюджетът беше обърнат – колата преди воловете, буквално. За да бъде претупан, за да бъде урбулешки, да бъде криминално, тихо, набързо приет по начина, по който беше приет. Ето, това е истината! И с това допълвам иначе всичко казано от господин Яне Янев, онова, което той изложи като съображения в тази насока.
Така че това бързане, внасянето на законите по този начин е опит мнозинството да санира този свой пропуск, това, което беше абсолютно нарушение на досега установената практика и установените правила. Но това вече не се налага, уважаеми господа от управляващата коалиция, да става толкова бързо. Досега законите, които предлагате да се приемат толкова бързо на извънредни заседания, се налагаше да се приемат много бързо, понякога ударно, защото след тях трябваше да започне да се приема държавният бюджет. Просто няма нужда от това бързане да се приемат тези закони. Нека се гледат онези закони, които са актуални, които са много необходими, например Законът за отваряне на досиетата. (Реплики от КБ.) За нас това е опит да се подмени тази тема и да се измести, да бъдат приети тези данъчни закони, за които няма нужда да се бърза. Това е нашата позиция.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ще се приемат, другата седмица нали сме пак на работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на парламентарна група има думата народният представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
В рамките на демократичната процедура, както се изрази председателят на Парламентарната група на Коалиция за България, в момента провеждаме дебат от името на парламентарните групи за начина, по който работим.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): За дневния ред до края на годината.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Миков, изобщо не приемам твърдението Ви, че днешната българска опозиция няма своите аргументи, когато от тази трибуна изразява несъгласие с една или друга позиция на мнозинството или на правителството. Българската опозиция има своите аргументи. Каква е тяхната цена и стойност, разбира се, може да бъде дискутирано. Но българската опозиция не излиза на тази трибуна, за да лепи етикети върху управляващите. Тя споделя своя възглед по един или друг въпрос, който се дебатира.
Много Ви моля да ревизирате това свое твърдение, именно заради демократичната процедура.
Има опасност от главозамайване на управлението, казвам го като човек с опит, ако това нещо се получава със силата, с която го виждам да нараства след президентските избори, именно управляващите ще носят отговорността, че тук няма дебат. Надменност, абсолютно безочливо поведение към колегите си е характерно за различни мнозинства в този парламент през изминалите 17 или 18 години. Това мнозинство е тръгнало по този път устремно през последните дни и седмици. Нека това да ви служи като някакъв вид предупреждение, ако изобщо желаете да го чуете.
Пак казвам: казва ви го човек, който е принадлежал към правителство, избрано в тази зала с мнозинство от 174 гласа. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.) И зная много добре как могат да се направят неща, които да забавят реформи, да спрат реформи, поради усмивките, безогледното поведение на част от хората, които са в мнозинството, както и в момента виждам част от колегите си. Това поведение е абсолютно противно на всякакъв вид демократични процедури и правила.
Думата ми е за конкретния повод: не можете да убедите никого, че има ред и динамика при приемането на бюджетната процедура тази година. Има хаос, има безредие, появяват се извънредни заседания, бърза се, няма стабилност и сигурност в тази процедура. Това се вижда с просто око от самото приемане на дневния ред, от самия начин на протичане на заседанията в комисиите. Аз съм член на Комисията по бюджет и финанси и го казвам и като такъв народен представител.
Това, което се случва, в крайна сметка то ще си проличи и след малко при дебата по Законопроекта за акцизите, е пряко политизиране на вътрешнокоалиционни напрежения върху бюджетната процедура, защото така излезе в публичното пространство. За това аргументи има и мисля, че колегите ще ги кажат впоследствие.
Завършвам с това: много ви моля, когато в петък някоя от парламентарните групи от опозицията реши да сподели своя възглед, както направи колегата Яни Янев, да не се чувствате задължени непременно да излизате с реплика. Няма никаква полза от това за демокрацията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС и ДСБ.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): И управляващото мнозинство има права. И то има право да се изказва, както опозицията. (Реплика от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Методиев.
За процедура има думата господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е процедурата?
МИНЧО ХРИСТОВ: Предложението на Джефри ван Орден за по-гъвкав подход към АЕЦ "Козлодуй" и удължаването на експлоатацията на ІІІ и ІV блок, предвид на категоричната позиция на десетки евродепутати на защита на нашата ядрена централа, предвид категоричната позиция на Комисията по външна политика на Европарламента, предлагам незабавно и в извънреден порядък в дневния ред на парламента да влезе предложението ни със Стела Банкова за предоговаряне на срока за закриване на ІІІ и ІV блокове на АЕЦ "Козлодуй".
Многократно в тази зала вие, колеги, отхвърляте това предложение. Позор е чужди евродепутати да защитават АЕЦ "Козлодуй", а ние, българските депутати, да мълчим!
Няма да коментирам тук антибългарската позиция на тройната коалиция, в частност на Меглена Кунева, Соломон Паси и Румен Овчаров. Всички можем да прочетем днешните и вчерашните вестници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, каква е процедурата? Нямате право на изявление!
МИНЧО ХРИСТОВ: Особено като имаме предвид ...
Не ме прекъсвайте, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви отнема думата, кажете каква е процедурата!
МИНЧО ХРИСТОВ: ... Когато става дума за Козлодуй ...
Колеги, правя това предложение, като се има предвид, че токът в Българя след 1 януари 2007 г. ще се увеличи драстично и в целия балкански регион се очертава една жестока криза от липса на енергия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, Вие злоупотребихте! Никакво процедурно предложение не направихте.
Ако смятате, че трябва някаква точка да се включи в дневния ред на пленарните заседания на парламента, прочетете чл. 40. Направете си предложение, Народното събрание ще гласува дали да влезе една или друга точка.
Министърът на отбраната господин Веселин Близнаков ще отговори на въпрос на народния представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие постоянно заявявате, че трябва да увеличаваме нашето участие във военни мисии в чужбина. Правителството на тройната коалиция успя да превърне Българската армия в наемнически експедиционен корпус, който се изпраща в далечни страни да защитава чужди военни, петролни и политически интереси. Участието на българския военен контингент в Ливан ни струва 3 млн. лв.
Вие, господин министър, излъгахте, че тази сума ще ни бъде възстановена от Организацията на обединените нации. Тя обаче няма да ни възстанови нито стотинка.
Подобни лъжи, междупрочем, изрекоха Соломон Паси, Симеон Сакскобургготски и Милен Велчев. Те казаха, че с участието си в Иракската война ние ще си върнем дълга и нашите фирми ще участват във възстановяването на Ирак.
Военният ни контингент в Ирак обаче ни струва над 1 млрд. лв.! Тези средства се взимат от всички нас, от пенсионерите, от парите за животоспасяващи лекарства, от парите за хората с увреждания. За да осигури средства за военните ни мисии в чужбина, тройната коалиция увеличи акциза за горивата. Така след Нова година всеки литър бензин ще се оскъпи с около 0,15 лв. Това е престъпление, господин министър, това е престъпление, колеги!
Дори Ангел Найденов – ваш коалиционен партньор, призна, че за военните ни мисии в чужбина са похарчени стотици милиони левове!
Считате ли, господин министър, че военните ни мисии са по-важни от здравето на българите, от оцеляването на българските пенсионери?! Питам Ви, защото тези стотици милиони левове са взети именно от тях?! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
Господин министър, моля да отговорите на въпроса на госпожа Банкова. Както Ви е известно, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Въпросът, който ми е представен и на който трябва да отговоря, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, е: на каква сума възлиза участието на България във военната мисия в Ливан чрез фрегатата “Дръзки” и кой ще заплати това участие? Госпожа Банкова пред вас току-що поднесе друг въпрос. Аз ще отговоря на писмения въпрос, тъй като това е официално подадено от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, Вие трябва да отговорите на въпроса, който Ви е зададен.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Военните действия в Ливан и в Израел след нападението на Хизбула над Израел на 12 юли 2006 г. доведоха до хиляди жертви и тежки загуби и в двете страни – унищожаване на гражданска инфраструктура и десетки хиляди изселени от домовете им лица. Съветът за сигурност на ООН оцени събитията като заплаха за международния мир и сигурност и с Резолюция 1701 реши да увеличи силите на мисията.
В допълнение към първоначалния мандат на мисията е възложено да наблюдава прекратяването на военните действия, да съпровожда и подпомага Въоръжените сили на Ливан при развръщането им в южната част на страната, да окаже помощ за достъп до хуманитарните доставки за цивилното население, както и доброволното и безопасно завръщане на изселените лица. Правителството на Ливан беше задължено да осигури охраната на границите и пропускателните пунктове, за да предотврати доставянето на оръжие и техника без официално негово разрешение.
Военноморският компонент на ЮНИФИЛ беше включен в състава на мисията с цел да подпомогне Въоръжените сили на Ливан при осигуряване на охраната на морската граница на страната и в борбата с незаконния трафик на оръжия и боеприпаси по море. Основанието за участие на българската фрегата “Дръзки” във Военноморския контингент на ЮНИФИЛ в Ливан е решението на Четиридесетото Народно събрание от 6 октомври 2006 г. Фрегатата започна да изпълнява своите задачи в рамките на ЮНИФИЛ под немско командване от 15 октомври тази година. Мандатът е за два месеца – до 15 декември.
Необходимите финансови средства за участието на фрегатата във Военноморския контингент на ЮНИФИЛ в Ливан по предварителните разчети възлизат на 2 млн. 800 хил. лв. Организацията на обединените нации има разработена подробна методика за компенсиране на финансовите разходи на държавите, участващи в сухопътни мисии за поддържане на мира и досега е компенсирала разходите за участието на различните държави в тях. По този начин беше компенсирано и участието на България в мисията за поддържане на мира в Камбоджа, пак под егидата на ООН през периода 1992-1993 г. Трябва да напомня, че по линия на ООН са реализирани мисии с наше участие в Ангола, Таджикистан, Етиопия, Еритрея, Либерия и Косово. Едновременно с това ще припомня, че участието на военноморски контингент е първо по рода си за ООН в мисия за поддържане на мира. То е първо като участие и за нашата страна.
Процедурата за компенсиране на финансовите разходи, поради отсъствие на подобен прецедент, в момента е предмет на договаряне с всички заинтересовани държави. Всички участващи във Военноморския контингент на ЮНИФИЛ държави като Германия, Дания, Гърция, Швеция, Турция, България и Норвегия са заинтересовани финансовите разходи за участието им да бъдат компенсирани. Представители на участващите в този военноморски контингент държави провеждат преговори с Департамента по операциите за поддържане на мира на ООН за определяне размера на компенсациите. Разговорите не са приключили и засега ние сме оптимисти относно крайния резултат.
България е отговорен член на Организацията на обединените нации и следва да носи своята част от задължението на международната общност за стабилизиране и поддържане на мира и сигурността в различни точки на планетата съобразно своите възможности. Участието на страната ни в операции на ООН по поддържане на мира е основен критерий за нейния авторитет и утвърждаване на страната ни като отговорен член на световната организация. Участието на България в ЮНИФИЛ допринася също така за изграждане на стабилна и сигурна среда за развитие на сътрудничеството с традиционните наши партньори в район, който е в непосредствена географска близост до Европа и за укрепване на авторитета на страната ни в мюсюлманския свят. То е свързано с нашите външнополитически приоритети в контекста на европейската политика за отбрана и сигурност. Ето защо Европа играе основна роля със своя военноморски компонент при реализирането на тази операция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, имате право на реплика в рамките на две минути, но Ви моля да бъде в рамките на зададения от Вас въпрос, а не извън него.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм изумена от менторския Ви тон. Смисълът на моя въпрос е да попитам, така както стотици хиляди български граждани питат: защо за участието ни в Иракската война, за военните мисии има стотици милиони левове, а за мизерните заплати, за пенсионерите, за животоспасяващи лекарства няма пари?
Според Вас трябва да увеличим драстично военния ни контингент и в Афганистан. След началото на войната там производството на суров опиум от 185 тона нарасна на 6100 тона, по официални данни на ООН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, Вашият въпрос е за Ливан, а не за Афганистан.
СТЕЛА БАНКОВА: Оказа се, че България всъщност подпомага производството и разпространяването на суров опиум в Афганистан.
Вие, господин министър, твърдите, че трябва да продължим участието си иракската война. В същото време американският президент Буш признава, че иракската война е огромна грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, не ме принуждавайте да Ви отнемам думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Председателят на Американския конгрес заявява намерение САЩ да се изтеглят от Ирак в близките шест месеца. А може би Вие искате, господин министър, да останем и след американците в Ирак?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, правя Ви бележка още веднъж. Ще Ви отнема думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Само преди броени дни министър Гайдарски призна, че за да се решат проблемите на родното здравеопазване са ни необходими няколкостотин милиона лева. Тези пари липсват. Престъпление е на този фон да прахосваме стотици милиони левове.
Ще Ви попитам конкретно:
Считате ли, че интересите на петролните корпорации и на наркокартелите стоят над оцеляването на българите, на пенсионерите, над драстичната нужда от животоспасяващи лекарства?
В заключение, ще Ви кажа и още нещо: с колегата Христов предлагаме част от тези няколкостотин милиона, необходими за здравеопазване, да бъдат взети от бюджета за военните ни мисии в чужбина.
На фона на повсеместната мизерия ще подкрепите ли господин министър подобно предложение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, правя Ви забележка: Вашият въпрос е за военната мисия в Ливан чрез фрегатата “Дръзки”. Това е Вашият въпрос. Чрез реплика не може да се задават други въпроси. Толкова ли не можахте да научите правилника?!
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Макар да има известно сходство в звученето между Ливан, Афганистан, Иран и други държави това не е едно и също. И тук не е важно, при цялото ми уважение към Вас, какво ще каже например госпожа Банкова, а е важно какво ще каже българският парламент чрез гласуване със своите решения. Тук не е важно как използваме тази висока трибуна, когато са включени камерите. Не е важно това, защото иначе започва да звучи изключително себично, несериозно и обидно, ако щете, към институцията български парламент всеки път да се повтарят едни и същи неща: за лекарства, за болни, за пенсионери и т.н. Нали точно този проект на бюджета обръща най-голямо внимание върху тези въпроси. Нали затова са най-големи увеличенията именно там – в социалната сфера.
Трябва да споделя с вас, че на мен ми се струва, че не е правилно аз като министър на отбраната да губя времето на българския парламент в подобни несериозни дискусии – поставени въпроси не когато трябва и не където трябва. Иначе съм готов да разговарям с народните представители – в комисиите, в пленарната зала, както сме го правили и ще го правим и в бъдеще. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Въпрос на народния представител Маргарита Панева към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Госпожо Панева, заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! В началото на 2005 г. девет европейски държави обявиха Десетилетието на ромското включване. Целта на тази инициатива беше да се създаде надежден европейски модел на етническо взаимодействие между живеещите на територията на Европа и да се решат редицата проблеми, които, живеещите в тази част на света – 7-9 милиона роми, имат да решават, свързани със здравеопазване, с образование, със социалното им положение, с жилищата им.
В началото на тази година България пое председателството на тази декада и аз присъствах на този ритуал. Зная, че вече сериозно се работи не само в изтеклата година, а и през настоящата, в която ние сме председатели на декадата.
Уважаема госпожо министър, бихте ли споделили с депутатите какво се прави в момента, какво се предвижда в следващата година? Разчетени ли са всички тези дейности, които предстоят, в бюджета на Републиката за 2007 г. и можем ли да бъдем сигурни, че България достойно изпълнява функциите си на председател на Ромската декада?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Госпожо Масларова, както Ви е известно, имате възможност в рамките на три минути да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Панева! Част от нещата за Декадата на ромското включване Вие вече казахте. Тази инициатива е международен проект, който всъщност беше открит през февруари 2005 г. в София.
Знаете, че и от средата на тази година – от 1 юли, Република България пое и председателството на декадата. С решение на Министерския съвет заместник-министър на труда и социалната политика стана координатор на тази декада. На 16-17 ноември т.г. бяхме домакин на Деветото заседание на Международния управителен комитет на Десетилетието на ромското включване, в което взеха участие над 70 представители от Европа – национални координатори и активисти на декадата, които дадоха една изключително висока оценка на България и българския принос.
Българското правителство осъществява изпълнението на множество рамкови документи. Например Планът за действие до 2007 г. по рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, Национален план за действие по инициативата на Десетилетието на ромското включване, Национален план за действие по заетостта, Национален план за равнопоставеността, Съвместен меморандум по социално включване с Европейската комисия. Наскоро България представи в Европейската комисия и първия си Национален доклад по Стратегията за социална закрила и социално включване 2006-2008 г.
Мога да кажа, че Националният план за действие на това десетилетие всъщност включва няколко основни приоритета – това са образование, здравеопазване, заетост и подобряване на жилищните условия. Но България даде своя принос и включи допълнително в приоритетите проблемите на културата и защитата от дискриминация. Както виждате, това не може да бъде дейност единствено и само на Министерството на труда и социалната политика, но тъй като то е координиращо звено, аз съвсем тезисно ще се спра на тези приоритети.
Приоритетът образование започна с функционирането на Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства към Министерството на образованието и науката. През юли-август бяха закрити осем помощни училища и децата от тези училища бяха интегрирани в нормалния учебен процес.
Що се касае до изпълнение на жилищната програма, на жилищните условия, бих казала, че България е с най-голям принос в декадата в европейски мащаб, тъй като правителството прие програма, която е до 2015 г. В изпълнение на тази програма 85 хил. семейства, домакинства от ромски произход, ще могат да отидат в нови или санирани жилища. И вече се работи за 2007 г. за стартиране на първия етап от тази програма.
По приоритет здравеопазване е приета вече Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства. Ние имаме няколко много интересни модула, които се разработват и по различни програми. Примерно по Програма ФАР се финансира един проект “Подобряване положението на уязвимите етнически групи” с фокус върху ромския етнос. В общините са назначени здравни медиатори. За 2007 г. са предвидени 100 здравни медиатори, които да бъдат в ромските общности, и е обезпечено финансирането им.
По приоритет култура е учреден Ромски обществен съвет по културните въпроси за обсъждане на въпросите им. Предстои да бъде учреден Обществен съвет по въпросите на културното многообразие.
И сега за Министерството на труда и социалната политика. Най-напред искам да кажа, че политиката на заетостта по наше дълбоко убеждение е една изключително важна дейност. В най-мащабната Програма “От социални помощи към заетост” за 2006 г. са включени 80% хора от ромски произход и по програмите за квалификация и обучение са 50% от ромските граждани.
В Националния план за действие по заетостта е осигурена заетост на 32 хил. 93 души от ромски произход, 8123 са професионално вече ориентирани и подготвени, над 2450 са включени в курсове за професионална квалификация. Над 300 души от ромски произход са включени в Програмата за насърчаване на предприемачеството за 2006 г. Проведени са 10 специализирани трудови борси за хора от ромски произход, разкрити са 912 допълнителни работни места чрез финансиране на 65 проекта за инфраструктура на квартала и селата, като акцент върху компонента е ромското включване. Предполагам знаете, че и в Проекта “Красива България”, който тази година се изпълнява много мащабно, 33% от работещите по този проект са хора от ромски произход.
За първи път през тази година стартира Националната програма за ограмотяване и квалификация на ромите. В нея са включени 2800 души и до момента разходът е над 1 млн. 400 хил. Няколко неща искам да кажа, че всъщност и в проекта “Заетост чрез подкрепа на бизнеса”, заетост на ромите, там също са включени 301 души от ромски произход. Агенцията за социално подпомагане провежда обучение на социални работници и всъщност до момента са обучени 100 души, които да работят в общността, като нашата амбиция е те да са предимно хора от ромски произход с подходящия квалификационен и образователен ценз.
Работи и Програмата “Инвестиции в децата”. Там 1752 от децата са от ромски произход. По Програма “Преодоляване на бедността” са включени нови 415 лица пак от ромски произход. Създаден е Съвет за интеграция на ромите в българското общество. Знаете, че в Министерството на труда и социалната политика е създадена и специализирана Дирекция “Демографска политика, социални инвестиции и равни възможности”.
Тази година направихме още една крачка напред – проведохме пет регионални семинари, посветени на ромската жена, на младите жени от ромски произход. В тези семинари участваха над 180 млади представителки на етноса.
По програма „Развитие на човешките ресурси” за 2007 г. са предвидени аналогични мерки.
Разбира се, по тези въпроси би могло да се говори твърде много. Госпожо народен представител, аз съм подготвила въпроса разгънат и ще Ви го предоставя с цялата информация, за да не затрудняваме залата с богатството на информацията по отношение на това, което е свършено.
В заключение ще кажа, че Декадата на ромското включване и отношението към етносите в България са въпроси, които би трябвало да ангажират всички – не само правителството, не само едно министерство, а общините, областните управи и бизнеса. Радвам се, че и вие, депутатите, проявявате толкова интерес и загриженост по тези въпроси, което ми дава надежда, че не само заради Декадата, не само заради нашето председателство, а защото това са хора, с които живеем заедно, децата ни учат заедно, че ще намерим начин те да излезнат от ситуацията, в която се намират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е, госпожо министър. Въпросът е много важен. За три минути отговор не може да се каже всичко.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата за реплика.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър! Наистина трябваше да се чуе от трибуната на българския парламент какво правят институциите и най-вече Министерството на труда и социалната политика за интеграцията на ромите. Снощи проведохме заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, на което стана дума за един тежък проблем, който трябва да реши българското общество. Ставаше дума за насилие между деца и над деца. Не свързвам директно този проблем с проблема на ромите, но ние знаем, че всеки пропуснат навреме да бъде решен проблем, се усложнява и води до нови и нови сили, средства и ресурси, които трябва да инвестира обществото, за да го реши по-късно.
Струва ми се, че това, което се прави, е в посока да можем да приобщим тази общност, да я интегрираме, да почувстват тези хора, че са част от цялото, че живеят в България и могат да ползват всички права и възможности, за да се развиват и утвърждават.
Благодаря на министерството, че като координатор на този проект успява да мобилизира всички сили и възможности и да доведе до край задачата, която сме си поставили. Още повече, че точно в Югоизточна Европа с влизането ни от догодина в Европейския съюз ни предстои да решаваме този проблем с по-бързи темпове и евентуално да достигнем и догоним другите държави.
Благодаря още веднъж, госпожо министър, че ще получа още информация, която давам дума, че ще разпространя сред всички, които се интересуват от този толкова важен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Панева.
Госпожо министър, имате думата за дуплика. Няма да се възползвате. Добре.
Уважаеми народни представители, току-що председателят на Комисията по европейска интеграция господин Папаризов ме информира и аз бих искал най-официално да ви информирам за една радостна вест – Бундесратът, горната камара на Германския парламент, от 16 провинции, всичките 16 са гласували за подписване ратифицирането на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. (Ръкопляскания.) Това наистина е много добра новина за нашата страна.
Благодаря на госпожа Масларова за участието й в нашия парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към министъра на правосъдието господин Петканов.
Първият въпрос е на госпожа Татяна Дончева.
Заповядайте, госпожо Дончева, да развиете Вашия въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министър, от тази пролет е в сила новият Наказателнопроцесуален кодекс. Макар че като законодатели сме се старали в него да няма кой-знае какви нови решения, които да затруднят изключително много практиката, все пак един нов Наказателнопроцесуален кодекс създава трудности при усвояването от юристи с няколкомесечен стаж до юристи с 30-40 години стаж, които трябва да го учат наново. Обикновено и поетапно се прави анализ на такъв нов нормативен акт, в който няма начин да няма проблеми при прилагането, особено в някои критични точки. Това изисква събирането на информация, която да позволи анализ дали има текстове, които предизвикват двусмислено тълкуване, или са откровено погрешни, и които да налагат законодателни промени.
Това е и първият ми въпрос: кога смятате за уместно да се обобщи практиката и организирали ли сте в министерството постъпването на информация от съда и прокуратурата, които да позволяват ясна политика по този въпрос?
Във връзка с новия Наказателнопроцесуален кодекс и възлагането изключително на МВР на предварителното разследване, се създаде проблем със завареното следствие. Една част от следователите вече бяха преназначени в прокуратурата, но въпреки всичко конституционно следствието остава като фигура. За следващата година те също са поискали сериозен бюджет. Има няколкостотин души, които остават на заплата, макар че няма да има работа за тях. Става дума за няколко десетки милиона лева, които са предвидени в този бюджет, а същевременно в МВР се оплакват от недостиг на средства за разследването.
Затова е и вторият ми въпрос – смятате ли за оправдано следствието да съществува в настоящия си вид?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! След приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс към Министерството на правосъдието беше създадена работна група със следните две задачи:
Първо, изготвяне на критерии за мониторинг по приложението на Наказателнопроцесуален кодекс. Критериите бяха одобрени от Висшия съдебен съвет и от Министерския съвет през м. февруари т.г.
Второ, анализ и обобщаване на постъпилите данни за констатирани проблеми при приложението на НПК и изготвяне на предложения за тяхното преодоляване.
В работната група постъпва информация както от органите на съдебната, така и от органите на изпълнителната власт, и по-конкретно от районните, окръжните и апелативните съдилища и съответните прокуратури, от Министерството на вътрешните работи. Обобщена информация по статистически показатели на изработените критерии за мониторинг се получава и чрез Върховната касационна прокуратура. Постъпващите материали съдържат освен чисто статистически данни, също и информация относно конкретни проблеми, възникнали по образувани досъдебни или съдебни производства.
Периодично съдебните инспектори към Министерството на правосъдието посещават определени апелативни райони и проучват на място поставените въпроси. Такива досега са осъществени с магистрати и представители на дознателския апарат в апелативните райони в град Пловдив, Велико Търново и Бургас.
След обобщаване и анализиране на действителните практически проблеми работната група излезе със становища, които са изпратени на главния прокурор, председателите на апелативните съдилища и апелативните прокуратури. Тези становища не са задължителни за тях, но считам че ще бъдат полезни при преодоляването на голяма част от възникналите практически проблеми.
До момента работната група по мониторинга не е предлагала приемането на законодателни промени в НПК. На мен лично ми се струва, че това е твърде рано. Нейните усилия обаче са насочени преди всичко към преодоляване на проблемите чрез препоръчване предприемането на организационни мерки и на такива по тълкувателен път.
Що се отнася до въпроса за следствието, както Ви е добре известно, с приемането на действащия Наказателнопроцесуален кодекс силно се стесни кръгът на престъпленията, които ще се разследват от следователите – горе-долу това са 3-4 на сто. Шестте месеца, през които е в сила кодексът, са твърде кратък срок според мен, за да се направи генерален извод доколко е оправдано съществуването му в този вид. Не бива обаче да забравяме, че в следствието все още са висящи голям брой досъдебни производства, образувани по отменения Наказателнопроцесуален кодекс, които следва да бъдат довършени от следователите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Дончева, имате думата за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министър, аз съм удовлетворена от отговора Ви. В първата му част мисля, че след като работната група и Инспекторатът посети и останалите апелативни райони, бихме могли да направим в рамките на Правната комисия и на работната група на министерството една среща, за да уточним кои все пак са проблемите. Смятам, че бихме обсъдили поне на предварително равнище какви законодателни проблеми се очертават.
Споделям обаче тревогата Ви, че Ваши колеги от изпълнителната власт – и нямам предвид само Министерството на вътрешните работи – проявяват един подчертан законодателен ентусиазъм, който ми прилича на действията на хора, които, защото ги стяга обувката, са готови да я срежат.
Мисля, че като министър на правосъдието бихте могли дори в рамките на Министерския съвет ако не да ги възпрете, поне да създадете онази творческа атмосфера, в която да се мисли позитивно и перспективно. Защото наистина за всеки един човек, занимаващ се със законотворчество и правоприлагане, шест месеца за един нов процес са крайно недостатъчни за всякакво обобщение и анализ. Освен това омесването на организационните трудности по прилагането или липсата на яснота с необходимостта от законодателни промени могат да ни вкарат в тежка ситуация.
Споделям и онова, което твърдите за следствието. Дори само наличието на заварените стари дела е достатъчно основание, за да продължи да съществува в досегашния си вид и обем. Но може да се помисли дали все пак това трябва да стане в рамките на този бюджет, който те си искат, или е по-добре част от него да бъде пренасочен към актуалното разследване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Преминаваме към втория въпрос към министъра на правосъдието, зададен от народния представител Надя Антонова относно пробационните служби и частното съдебно изпълнително производство.
Заповядайте, госпожо Антонова, да развиете Вашия въпрос.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който е в сила от началото на 2004 г., бе регламентирано ново по вид наказание, което се налага на лицата, признати за виновни в извършване на престъпление. Става дума за новото наказание за нашето право с наименование “пробация”.
В чл. 133 от Закона за изпълнение на наказанията изпълнението на това наказание се възлага на пробационни служби, които са териториални звена към Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, а тя пък е към повереното Ви министерство. Същата дирекция осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на пробационните служби.
Вие като министър на правосъдието имате законови правомощия да осъществявате общото ръководство и контрол върху дейността на пробационните служби. И като вземем предвид обществената значимост на проблема и обществения интерес към своевременното, законосъобразно и ефикасно осъществяване дейността на пробационните служби, аз бих искала да получа отговор на моя въпрос заработиха ли на практика службите по пробация? Окомплектовани ли са тези служби персонално и какви са резултатите от дейността им през първите шест месеца на 2006 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Антонова! Изпълнението на наказанието пробация започна от 1 януари 2005 г. с влизането в сила на измененията на Закона за изпълнение на наказанията. През м. март 2005 г. завърши структурирането на съответните служби. Създадени са 28 областни пробационни служби със 112 звена към тях. За 99 от тези служби са осигурени помещения, а за останалите е в процес на договаряне с областните и общинските управи.
До момента са назначени 389 пробационни служители. Във всички областни пробационни служби са определени специализирани служители, притежаващи съответни професионални качества, които работят с осъдените на пробация непълнолетни.
За периода от януари 2005 г. до м. септември 2006 г. в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” са постъпили общо 11 665 присъди, с които е наложено наказанието пробация. Към настоящия момент окончателно са изпълнени 1939 присъди.
Най-често налаганите пробационни мерки са: задължителни мерки по чл. 42а, ал. 2, точки 1 и 2 от Наказателния кодекс; безвъзмезден труд в полза на обществото; включване в курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие.
По отношение на частното съдебно изпълнение с влизането в сила от 1 септември 2005 г. на Закона за частните съдебни изпълнители започна реформа на принудителното изпълнение на съдебните актове. Деветдесет и пет държавни съдебни изпълнители заявиха желание да придобият правоспособност на частни съдебни изпълнители. От тях 85 положиха клетва и встъпиха в длъжност през месеците април и май 2006 г.
За заемане на останалите 164 свободни места се проведе конкурс. От допуснатите до участие 300 кандидати 84 издържаха успешно изпита. По този начин до края на годината в страната ни ще действат общо 169 частни съдебни изпълнители.
На 26 ноември 2005 г. се проведе Учредителното събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители. На него са избрани и всички органи – председател на Съвета на камарата, неговите заместници и членове на Контролния съвет, както и Дисциплинарна комисия.
Своевременно бяха изготвени и обнародвани съответните подзаконови нормативни актове. Отчитането на резултатите от работата на частните съдебни изпълнители се извършва в срок от три месеца след края на всяка година. За целта съдебните изпълнители трябва да представят годишен отчет в Министерството на правосъдието. Тъй като не е изтекъл едногодишният отчетен период, не разполагам с точни данни за тяхната натовареност. Това, за което обаче бих могъл да ви информирам, е, че до момента частните съдебни изпълнители са образували около 28 хиляди дела, от които над 4 хиляди вече са приключили.
В заключение бих могъл, уважаема госпожо Антонова, да отговоря на въпроса Ви по следния начин. Службата по пробация заработи успешно на практика и резултатите от дейността й за първите шест месеца на 2006 г. са положителни. Като положителна трябва да бъде определена и дейността на частните съдебни изпълнители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Антонова, имате думата за реплика.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър на правосъдието, аз Ви благодаря за любезния отговор, който давате на моите въпроси. Искам веднага да изразя отношението си. То е положително към Вашия отговор на първата част на моите въпроси относно създадената и съществуваща организация на работа на пробационните служби и на частните съдебни изпълнители. Аз споделям Вашата оценка за тяхната положителна работа и положителния ефект върху правосъдната система като цяло от работата на тези споменати две служби. Мисля обаче, и с основание, че моят въпрос имаше и втора част, а именно: как министърът на правосъдието и в частност Вие, уважаеми професор Петканов, осъществявате своето задължение за контрол върху тяхната дейност. Затова аз очаквах да чуя във Вашия отговор има ли извършени планови и извънредни проверки по отношение работата на пробацията и колко на брой, ако има?
Също така: има ли извършени проверки в работата на частното съдебно изпълнение, констатирани ли са някакви нарушения и какви по вид са тези нарушения? Какви са причините, довели до допускането на нарушенията, за които, аз не се съмнявам, че Министерството на правосъдието прави такива анализи?
Накрая, господин министър, аз бих искала да чуя от Вашия отговор: какви мерки са предприети по отношение на виновните лица и какви мерки се очаква да предприеме Министерството на правосъдието, включително и със законодателни промени, след като, разбира се, министерството е направило един обективен и сериозен анализ на причините за допуснатите нарушения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Антонова! Разбирам уточняващите въпроси, които отправихте към мен и те в обобщен вид се отнасят до проверочната и контролната дейност, която Министерството на правосъдието осъществява по отношение на службите за пробация и частното съдебно изпълнение.
Периодът от време, в който действат тези служби, е твърде кратък, за да се развие някаква сериозна дейност, но все пак по отношение на частното съдебно изпълнение такива проверки се осъществяват и те са немалко на брой. Те са осъществени по повод на конкретни сигнали, които получавам в качеството си на министър - за забавяне, за недобросъвестно изпълнение на служебните задължения и т.н. По повод на това не мога да кажа точно колко са в момента, но те са доста на брой и се предприемат съответните мерки, които са предвидени в закона, в това число и дисциплинарни наказания.
Едновременно с това по отношение на службите за пробация такива проверки не сме извършвали. Там сигнали за допускани слабости не съм получавал, а в рамките на една година е трудно да се планират планови проверки.
По отношение на едните и по отношение на другите ние сме предприели законодателни промени и в Закона за пробацията, и в Закона за частното съдебно изпълнение, а аз се надявам, че макар и за кратко, слабостите и недостатъците, които сме констатирали, са основателни и вие ще уважите нашите предложения за промени в законодателството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Да благодарим на министъра на правосъдието за участието му в парламентарния контрол и да му пожелаем приятен уикенд!
С това, уважаеми народни представители, завърши парламентарният контрол. Както обаче гласувахме в пленарната зала, до 14,00 ч. ще преминем към законодателна дейност.
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Господин Димитров, заповядайте за процедурно предложение.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, моля в пленарната зала да бъдат допуснати: заместник-министърът на финансите господин Георги Кадиев, госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, Калина Златанова – началник на Отдел „Данъчни нормативни актове”, господин Борислав Борисов - директор на Дирекция „Митнически режими и процедури” в Агенция „Митници”, и господин Георги Григоров – заместник-директор на Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала на отговорни представители от системата на Министерството на финансите.
Гласували 77 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете представителите на Министерството на финансите в пленарната зала.
Господин Димитров, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 602-01-101, внесен от Министерския съвет на 20.11.2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 23 ноември 2006 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, и представители на Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Кадиев, който изтъкна, че измененията и допълненията се внасят с цел хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на косвеното облагане.
Със законопроекта се въвеждат нови понятия, по-важни от които са:
- „регистриран търговец” – лице, което не е лицензиран складодържател, но при определени условия има право да получава акцизни стоки от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз;
- „нерегистриран търговец” – лице, което не е лицензиран складодържател, но при определени условия има право да получи конкретно количество акцизни стоки от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз.
Както регистрираният, така и нерегистрираният търговец ще дължи акциз за получените от него стоки от друга държава членка и няма да може да складира или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
Законопроектът предвижда на задължителна регистрация да подлежат и лицата, които са регистрирани по ДДС в друга държава членка и извършват доставки на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност. В тези случаи регистрацията ще се извършва чрез данъчен представител, който ще представлява съответното лице по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на закона и ще отговарят солидарно и неограничено за задълженията му.
Със законопроекта се регламентира движението на акцизни стоки в рамките на Общността с платен акциз в държавата членка на изпращане на стоката, която ще се извършва с опростен придружителен документ. Лицата, които получават акцизни стоки от друга държава членка, ще трябва да декларират пред митническата администрация получаването на стоките и да внесат или обезпечат размера на дължимия акциз за тези стоки.
Лицата, които изпращат до друга държава членка акцизни стоки, за които е платен акциз на територията на България, ще трябва да изпълнят определени задължения, за да получат право да си възстановят платения акциз. Така например те ще трябва да уведомят митническата администрация преди да изпратят стоките. Освен това при движението си стоките ще трябва да се придружават от опростен придружителен документ, издаден от лицето изпращач, и от документ, издаден от държавата членка на получателя, който удостоверява, че акцизът в тази държава членка е платен или обезпечен.
Законопроектът предвижда въвеждането на акциз за въглищата, кокса и електрическата енергия, като предлага освобождаване от акциз на електрическата енергия за битови нужди и на въглищата и кокса, когато се потребяват от физически лица. Акцизните ставки са съответно:
- за въглищата и кокса – 0,30 лв. за гигаджаул топлотворна енергия;
- за електрическата енергия за стопански и административни нужди – 1,00 лв. за мегаватчас.
На лицензираните железопътни превозвачи и управителите на железопътната инфраструктура се дава право да възстановят платен акциз за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяването на дейността им.
Във връзка с въвеждането на горните акцизи със законопроекта се предвижда задължителна регистрация за:
- лицата, които произвеждат, внасят от трета страна или въвеждат от държава членка на територията на България кокс и въглища;
- лицата, които извършват сделки с кокс и въглища;
- лицата, които на основата на лиценз по Закона за енергетиката извършват доставки на електрическа енергия и природен газ до крайни потребители;
- лицата, които произвеждат, пренасят или транзитират електрическа енергия и природен газ и потребяват собствена енергия и природен газ за собствени нужди.
Акцизът ще се начислява, както следва:
- при продажбата на кокса или въглищата, като в случаите, когато коксът и въглищата се продават на физически лица, няма да се начислява акциз;
- при продажбата на електрическата енергия и природен газ на крайните потребители.
Със законопроекта се въвеждат и задължения за получателите на автомобили и кафе от друга държава членка. Те ще трябва да подадат декларация пред българската митническа администрация в 30-дневен срок от придобиване на стоките в друга държава членка. Митническата администрация определя размера на акциза и го съобщава на лицето, което в 14-дневен срок следва да внесе акциза.
С оглед спазване на поети от правителството ангажименти за достигане на минималните за Общността размери на акциза, със законопроекта се предлага повишаване на ставките, както следва:
- за оловносъдържащи бензини – от 670 на 830 лв. за 1000 литра;
- за безоловни бензини – от 530 на 585 лв. за 1000 литра;
- за газьол и керосин – от 430 на 485 лв. за 1000 литра;
- за тежки горива – от 25 на 30 лв. за 1000 кг.
Предвижда се и увеличаване на акцизната ставка за етилов алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране от 0 лв. на 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол, което е 50 на сто от стандартната акцизна ставка за алкохолни напитки.
Със законопроекта се предлага промяна в структурата на акцизната ставка за цигари – от 48 на сто от продажната цена плюс 15 лв. за 1000 къса на 54 на сто от продажната цена плюс 6,50 лв. за 1000 къса. Очаква се тази промяна да доведе до понижаване на акциза на цигарите от ниския ценови клас, запазването му за средния ценови клас и повишаването му за високия ценови клас. Предвидена е и възможност за възстановяване на акциз срещу бандероли, които са получили дефекти в процеса на производство, както и в случаите, когато акцизните стоки или опаковките не отговарят на нормативните изисквания, поради което не могат да се реализират на пазара.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 8 гласа “за”, без “против” и 5 “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове № 602-01-101, внесен от Министерския съвет на 20.11.2006 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има и становище на Комисията по европейска интеграция. Кой ще представи това становище? Председателят го няма. Има ли член на ръководството на комисията? Има ли член на Комисията по европейска интеграция, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Вигенин.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 602-01-101, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2006 г.
На извънредно заседание, проведено на 24.11.2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2006 г. Законопроектът беше представен от Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите.
Общите условия за съхранение и движение на продуктите, които са предмет на облагане с акциз, е важна съставна част от системата за свободно движение на стоките в рамките на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. За да се осигури спазването на такива общи условия, още през 1992 г. е приета Директива на Съвета 92/12/ЕИО. Продуктите, които са предмет на общите условия, са минерални горива, алкохол и алкохолни напитки, преработен тютюн.
Въведени са следните общи правила:
- продукти, които са предназначени за консумация в една страна членка и се съхраняват в друга страна членка, са предмет на облагане с акциз в страната, където се съхраняват;
- продукти, придобити от частни лица за тяхна собствена консумация и транспортирани от тях, се облагат в страната членка, където са придобити;
- продукти, които са закупени от лица, които не са оторизирани собственици на данъчни складове, или регистрирани или нерегистрирани търговци и експедират или транспортират продуктите директно или индиректно в друга страна членка, заплащат акциза в страната, където се изпращат продуктите.
Всяка страна членка самостоятелно определя правилата, засягащи производството, обработката и съхранението на продуктите, подлежащи на облагане с акциз. Ако акцизът не е платен, то производството, преработката и съхранението на тези продукти става съгласно мерките, свързани с данъчните складове.
С Директива на Съвета 2003/96/ЕО от 27 октомври 2003 г. са въведени Общи рамкови правила за облагането с акциз на електрическата енергия и енергийните продукти. Тяхната цел е да се подобри оперирането на единния вътрешен пазар, като се намалят възможностите за нарушаване на конкуренцията чрез по-ниски енергийни издръжки в отделни страни членки. Освен това в рамките на Протокола от Киото по този начин се насърчава по-ефективното използване на електрическата енергия и на енергийните продукти.
Правилото, което е въведено, е, че енергийните продукти и електроенергията се облагат с акциз, когато се използват за работата на двигатели или за отопление, но е и когато те служат като суровина, например в химическата промишленост или при електролизата в металуригичните процеси. Освен това са въведени минимални размери на акцизите. Освен това директивата дава възможност на страните членки да разграничават комерческото от некомерческото използване на нефтопродуките и природния газ, като са въведени специални минимални равнища на облагане за промишлено и комерческо използване на споменатите продукти. Като промишлени или комерчески способи за използване в директивата са посочени например: използването в селското и горското стопанство, използването от двигатели, вградени в машини и оборудване, а така също при строителни машини, оборудване и др.
Предлаганият законопроект довършва хармонизирането на Закона за акцизите и данъчните складове с действащото право на Европейския съюз. Въвеждат се понятията "регистриран" и "нерегистриран търговец" и "данъчен представител". Лицата, които вече са регистрирани за нуждите на непрякото данъчно облагане в друга страна – членка на Европейския съюз, и извършват доставка на акцизни стоки при условията на дистанционната продажба, са длъжни да се регистрират чрез данъчен представител, който отговаря за погасяване на задълженията им към данъчните власти. Законопроектът регулира и някои други важни аспекти на свободното движение на акцизните стоки в рамките на Общността.
Друг важен въпрос, който се регулира чрез законопроекта, е въвеждането на акциз за електрическата енергия и някои енергоносители – кокс и въглища. Предлаганите ставки отговарят на изискването за минимални ставки съгласно Директива на Съвета 2003/96/ЕО. Както е предвидено в Директива 2003/96/ЕО, се предвижда освобождаване от акциз на електрическата енергия за битови нужди и на въглищата и кокса, когато се използват от физически лица. Предвижда се също възстановяване на платения акциз на лицензираните ж.п. превозвачи и управителите на ж.п. инфраструктура за изразходваната от тях електроенергия в рамките на присъщата им дейност.
За да се достигнат минималните ставки на акциза при петролните продукти, се предвиждат повишения на ставките при оловносъдържащия бензин, безоловния бензин, газьола и керосина, както и при тежките горива.
В законопроекта е предвидено и привеждане на законодателството ни в съответствие с изискванията за облагане на алкохола и алкохолните напитки. На базата на договорената дерогация в началото облагането на домашната ракия ще бъде на база 50 на сто от стандартната акцизна ставка.
Предлаганият законопроект изпълнява поставените задачи в областта на хармонизацията на нашето законодателство с изискванията на европейската право в областта на косвеното данъчно облагане.
След състоялата се дискусия и като взема предвид цялостната положителна оценка на проекта и направените отделни забележки, Комисията по европейска интеграция с 9 гласа "за" и 2 гласа "въздържал се" предлага да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 602-01-101, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2006 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За процедура, заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, това е един ключов закон. Не е сериозно да го гледаме в този състав. Моля ви да отложим неговото разглеждане. От Комисията по бюджет и финанси виждам само двама колеги. Няма ги всички парламентарни групи, не говоря персонално за управляващата коалиция, но просто не е сериозно да водим този дебат по изключително важен закон, който засяга всеки български гражданин.
В този закон има някои неща, които ще будят сериозен дебат и трябва да бъдат разгледани в по-сериозен състав на Народното събрание. Това, което правим днес, е несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Моето предложение е да отложим дискусията за следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагате обсъждането на днешното пленарно заседание да бъде отложено – това ли предлагате?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За обратно процедурно предложение, заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да направя обратното предложение. Сроковете са изключително кратки и е редно дискусията да бъде проведена сега. Председателят може да прецени гласуването да бъде проведено на следващото заседание. Но е добре тези два законопроекта да бъдат обсъдени на първо гласуване и да се чуят всички аргументи, тъй като срокът за въвеждането им действително е много важен.
Този закон предвижда много процедурни действия, свързани с това България да прилага правилата за акцизните складове не само на своя територия, но и когато стоките се движат на територията на целия Европейски съюз. Движението по този законопроект, приемането му е изключително важно за това. Дискусията на тези, които имат отношение по въпроса, те са тук в залата – сигурен съм, че примерно господин Димитров ще вземе отношение, ще бъде полезна за хората от Министерството на финансите, които ще прилагат закона.
Можем да намерим такъв вариант: да проведем дискусията, а гласуването да отложим за друго заседание. Имаме такава практика. Гласуването да оставим за следващото редовно заседание или ако позволява правилникът – и извънредно заседание. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПЕТЪР БЕРОН (независим, от място): Тридесет и осем души има в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека се върнем към текстовете на правилника.
Има направено процедурно предложение в съответствие с правилника за отлагане обсъждането на първо четене на законопроекта. Чухме и обратното предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от народния представител Мартин Димитров за отлагане.
Гласували 109 народни представители: за 28, против 70, въздържали се 11.
Предложението се отхвърля.
За процедура има думата господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Обръщам се към Вас и към колегите в залата. Процедурното ми предложение е за прегласуване на това, което гласувахме току що. Моля да ми разрешите в рамките на минута и половина да се аргументирам.
Господин Мартин Димитров каза, че дискусията е изключително важна. Трябва да присъстват колегите от комисията, основни говорители, които имат отношение по темата, а не коментираме самото гласуване, което господин Папаризов предложи да се проведе на друго заседание. Предложението е дискусията да се направи в по-широк състав на пленарната зала.
Молбата ми е да прегласуваме и да подкрепим господин Мартин Димитров, защото ни остава само един възможен процедурен начин да спрем дискусията и да се опитаме да я отложим и това е да потърсим в петък в 12,40 ч. поименна проверка в залата. Моля ви, не ни карайте да го искаме. Като заместник-председател на една от парламентарните групи, господин председателю, имам това право. Не го правя в момента, а моля да се подкрепи предложението на господин Мартин Димитров, като прегласуваме това, което току-що гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Това е едно разумно предложение.
Моля да прегласуваме процедурното предложение, направено от господин Мартин Димитров.
Гласували 110 народни представители: за 30, против 62, въздържали се 18.
Процедурното предложение отново не се приема.
Откривам дискусията на първо четене по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Имате думата, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Нено Димов, имате думата.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо председател, колеги! Съжалявам, че господин Миков, който ни обясни колко стройна е процедурата при бюджета тази година, не е в залата. Очевидно ако процедурата беше стройна, трябваше да гледаме този законопроект преди да се внесе бюджетът.
Аз имам един елементарен въпрос. Бюджетът отчита ли промените на акцизите в този законопроект? Тук променяме акцизите и променяме приходната част на бюджета. Ако бюджетът отчита това, какво е законовото основание, защото този законопроект още не е приет? Ако бюджетът не отчита това, ще трябва ли да върнем бюджета на правителството, за да може отново да вкара в рамките на законовата основа своя бюджет? Или бюджетът е незаконен, защото е взел предвид недействащ закон, или бюджетът трябва да бъде върнат на правителството от мнозинството.
Това е по чисто законовата база, тръгвайки по така наречените хармонизационни текстове, защото мотивът, по-скоро алибито да приемем толкова спешно този законопроект е, че има евроинтеграционни текстове. В интерес на истината, до голяма степен това е така, има евроинтеграционни текстове. Ние сме поели ангажименти и като сериозни политици би трябвало да изпълняваме тези ангажименти. Държавата ни, ако е сериозна държава, трябва да изпълнява ангажиментите. Къде обаче е проблемът?
С този законопроект ние слагаме акциз върху тока, слагаме акциз върху горивата, въобще слагаме нови акцизи, повишаваме стари акцизи. Същевременно обаче по никакъв начин не балансираме това, намалявайки други акцизи.
Ще взема най-елементарния пример – пример, който беше дискутиран миналата година, пример, който по никакъв начин не влияе фискално – става дума за кафето. Когато си правя кафе, плащам акциз за кафе. Догодина ще плащам акциза и за тока, с който си правя кафето. Защо тогава не ми махнете акциза на кафето, за да запазите баланса? Това, разбира се, не е конкретно за кафето, това по принцип важи за всички косвени данъци.
Защо Министерството на финансите, което ни обяснява какво трябва да направи с оглед европейската ни интеграция, не изчисли и не каже – с тези акцизи ние ще съберем 100-200-500 млн. лв. повече? Аз не мога да ги изчисля в момента, при положение, че този законопроект е влязъл вчера сутринта, аз съм го получил вчера на обяд. Няма как за толкова кратко време да се подготвя.
Защо Министерството на финансите не каже, че ще направи това и респективно там, където нямаме ангажимент с Европейския съюз, да каже: ние ще намалим другия косвен данък – данък добавена стойност, например с 2%, за да компенсираме? Хем изпълняваме, от една страна, задълженията си, хем не натоварваме повече гражданите. Защото това е политика – да компенсираш, при положение, че нямаш нужда. В противен случай просто не правиш нищо. Просто грабиш пари, които не ти трябват; грабиш пари, които правят огромен излишък – излишък, който лишава всяко българско семейство от 700 лв. на годишна база, тоест от две средни работни заплати. Излишък, който стои в някаква черна кутия, който не се връща обратно в икономиката, за да я подкрепи.
Тоест хващате едни пари, блокирате ги и по никакъв начин не започвате да ги въртите, за да може икономиката да се развива по-бързо.
Един друг ефект на акцизите е, че в края на краищата те се плащат от крайния потребител. Всичките акцизи в края на краищата се плащат от крайния потребител, от гражданина, на който вие отказахте да намалите дохода при облагането му.
Да, постигнахме ефекта с 10% на корпоративното подоходно облагане, намалихме облагането на фирмите, но гражданите, върху които пада тежестта на акциза, остават с до 24% данък. Отгоре на тези 24% идват акцизите, отгоре на тези 24% идва и липсата на компенсация от ДДС. Тоест вие, защото аз не участвам в това, за поредна година вървите към утежняване на доходите на гражданите. За поредна година вие имате политика, която не разрешава българският гражданин да се доближи, по някакъв начин да изпревари малко инфлацията, която имате.
За мен е странно, че с този закон въвеждате акциз върху тока, върху въглищата, въвеждате акциз върху казаните, а същевременно хазартът няма акциз. Това ли е политиката на Министерството на финансите и това ли е политиката на българското правителство? Да толерира хазарта за сметка на всички останали данъци, за сметка на всеки един гражданин? Хазартният ни министър на финансите очевидно е с тази цел министър. Чудя се цялото мнозинство ли е ангажирано до такава степен с хазартните босове, че именно тях трябва да толерира за сметка на всеки отделен български гражданин? Аз ще гласувам против. Вчера се въздържах в Комисията по бюджет и финанси, защото още не знаех какво пише в този закон. Днес съм убеден, че трябва да бъде отхвърлен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
Има ли реплика към господин Димов?
Заповядайте за реплика.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колега Димов, вероятно казахте и някои верни неща, но имаше много менторство във Вашия изказ - Вие говорите за грабене. По-специално искам да се спра на кафето, защото то е Ваша тема. Когато питате за хазарта, аз бих искал да Ви попитам пък за кафето. То Ви беше тема и миналата година, когато нямаше акциз например на електроенергията. Тогава със същия ентусиазъм, плам Вие поставяхте този въпрос.
Тогава Ви попитах и други колеги Ви попитаха, сега отново Ви питам: евентуално като се премахне акцизът на кафето, ще падне ли цената му? Очевидно отговорът е не. Нещо повече, вероятно и ще поскъпне. Едва ли от тези стотинки, които, да речем, ще утежнят цената на електроенергията. Моят съвет към Вас е: когато отправяте нормална опозиционна критика, все пак подреждайте добре своите аргументи, за да не звучат фалцетно, фалшиво и неубедително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Витанов.
Има ли друга реплика към господин Димов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Витанов, очевидно темата с кафето Ви е направила впечатление. Аз обаче минах към по-голяма тема – темата с данък добавена стойност. Когато говорим за кафето, аз не знам ще се качат ли цените или ще паднат. Не мога да дам отговор, защото това е въпрос на пазар. Само направих аналог как, за да се запази цената, качвайки един елемент от потреблението, в случая тока, трябва да се намали друго.
Когато обаче говоря за данъка върху добавената стойност, той пряко ще се отрази на цената. Той пряко ще се отрази и на инфлацията. По-ниските цени, по-ниската инфлация пък пряко ще се отразят върху покупателната способност. В това няма никакъв менторски тон, това е съвсем очевидно. За това, че управляващото мнозинство или правителството не иска да подходи по този начин, вие ще си носите политическите последствия.
Днес в тази зала отново чухме, че нямаме аргументи. Чухме далеч по-менторски тон от председателя на вашата парламентарна група. Всъщност аз отказвам тонът ми да е бил менторски, защото, ако погледнете внимателно, 2% намаляване на ДДС е съвсем нормално при ситуацията в текущата година на излишък и при повишаването на акцизите, които имате за следващата година. Между другото, отново ще има излишък, дори данък добавена стойност да се намали с 2%. Отново ще има излишък за 2007 г. Той няма да е толкова голям, колкото вие го събирате в момента, колкото го предвижда Бюджет 2007. Но отново ще има такъв излишък.
Така че нека да погледнем по-далече от кафето, което има 20 милиона ефект – нищо, нищо, просто смешна тема. Ако Министерството на финансите реши, може веднага да се реши проблемът. Много по-тежък е проблемът с данък добавена стойност, защото там вече говорим за няколко милиарда лева. Аз мисля, че имаме какво да правим и там. Затова попитах в самото начало: защо гледаме днес този законопроект и какво става с бюджета? Той предвидил ли е това в нарушение на законите или не е предвидил и трябва да го върнем да се предвиди и да се направят новите баланси?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димов.
Господин Христов, заповядайте за изказване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, аз разбирам бързането на мнозинството от тройната коалиция да приеме този закон, който ни беше раздаден секунди преди да започне неговото гледане. Секунди!
Ще ви кажа нещо за философията на този закон. Философията е дълбоко антисоциална, каквато е философията на по-голямата част от законите, които приема това Народно събрание напоследък, каквато е политиката на така наречената тройна коалиция. Това е истината, колеги, и ще го подкрепя с факти.
В този закон е залегнало увеличение на акциза на горивата. Нещо повече, увеличението е по-голямо, отколкото то трябваше да бъде по предварителните споразумения с Европейския съюз.
В момент, когато редица западни страни, визирам Франция, обмисля намаляването на акциза на горивата поради жестоката енергийна криза и, подчертавам, жестоките цени на горивата – на бензина, на нафтата, ние тук увеличаваме този акциз. Нещо повече, увеличаваме го повече, отколкото ни иска Европейският съюз. Защо?! Обяснението е, че на армията са нужни тези пари. Това беше официалното обяснение на представителите на тройната коалиция.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не е вярно!
МИНЧО ХРИСТОВ: Разберете се, уважаеми колеги от БСП, НДСВ и ДПС, кое е вярно и кое не. Явно сред вас има също разнобой по тази тема.
Кое е важното тук? Че огромната част от бюджета на Българската армия отива за тези мисии в чужбина. Вече говорихме за това. Значи вие искате да натоварите всички български данъкоплатци. Знаете, че не само шофьорите ще плащат тези 15 ст. повече от Нова година. Това ще го плащат всички български потребители, защото цената на акциза за горивата ще рефлектира върху цената на почти всички стоки и услуги. Това е истината и всички икономисти тук го знаят прекрасно. Ето това е.
Няма да се връщам на това, което каза колегата преди мен – че налагате и акциз върху тока, върху въглищата. Нещо, което изключително много ще утежни социалните проблеми на много хора, на много бедни хора в България. Много от тях са ваши избиратели. Обръщам се към колегите от левицата и недоумявам защо те провеждат тази жестока антисоциална политика?! Защо вземат от българските граждани, от най-бедните български граждани, за да финансират тези прословути мисии в чужбина?! Толкова ли са належащи тези мисии?!
Няма да се връщам тук, за да подкрепя моята теза, че всички законопроекти, които внасяте от тази тройна коалиция, са дълбоко антисоциални. Няма да се спирам. Вече говорихме за ДДС-то, с което обложихте лекарствата, книгите, но пък освободихте хазарта и партийното финансиране. Казвам ви, колеги, цялата данъчна политика на вашата тройна коалиция е дълбоко антисоциална. Тя не обслужва интересите на българските граждани, а обслужва интересите на шепа фирми монополисти – и за тока, и за горивата, и т.н. Това е истината и всички добре, прекрасно го разбирате.
Искам да ви кажа и друго. Така, както сте тръгнали, вероятно ще въведете данък и върху храната. Знаете, че през турско робство е имало един такъв данък диш-хакъ. Затова че турците са търкали зъбите си с храната, която им е давана, те са налагали данъци върху българското население. Както сте тръгнали, вие облагате българските граждани далеч по-жестоко, отколкото те са били облагани през турското робство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики към господин Христов? Няма.
Господин Мартин Димитров е заявил изказване. Той помоли заместник-министър Кадиев да вземе отношение по дискутираната тема.
Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Искам да отговоря на въпроса на господин Димов. Да, парите, които ще дойдат допълнително от увеличението на акцизите, са 172 млн. лв. и са записани в доклада за бюджета. Те са предвидени в бюджета, който вече е приет на първо четене. Междувременно между първо и второ четене, както знаете, има решение на тройната коалиция за допълнително увеличение на акциза на горивата, което също ще бъде отразено и на второ четене в Закона за бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате думата за изказване. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин Кадиев току-що ви каза нещо, което не беше ясно за тази зала – че в закона, както е внесен, акцизите се увеличават просто както е планът за тяхното увеличаване. А между първо и второ четене те ще бъдат допълнително увеличени, уважаеми дами и господа, което означава следното нещо - че догодина инфлацията ще бъде по-висока от това, което очаква този кабинет. Самата оценка на правителството е за инфлация от 4,4%. Аз ви казвам, че минимумът за инфлацията догодина е 6-7%. При това положение всеки от вас може да зададе следните въпроси, които са доста интересни. Например 10-процентно увеличение на заплатите в бюджетната сфера при 7-процентна инфлация до какво реално увеличение води? Три процента. А за пенсиите е още по-интересно – 8,5% нарастване на пенсиите при 7-процентна инфлация, реалното нарастване е 1,5%. Толкова за социалната политика на този кабинет.
В този закон има някои много дълбоко дискусионни теми. Например правителството решава да облага с акциз домашната ракия. Как ще ги хванете, господин Кадиев? Как това правителство ще има контрол върху домашното варене на ракия, искам да Ви питам аз? Как ще стане тази работа? Лично ли ще ходите по домовете на хората или някой друг ще върши това вместо вас? Това не е сериозно. Когато едно правителство, един парламент приема неща, които не могат да се изпълнят по никакъв начин, това води първо до сива икономика, защото тези хора е съвсем нормално да продължат да варят ракия и вие не можете да ги хванете и да ги спрете да го правят. Това е един текст, който по никакъв начин не трябва да бъде приеман.
По отношение на кафето. Миналата година СДС предложи този акциз да отпадне. Тази година отново ще предложим той да отпадне. Този акциз е особеност на българския “лов и риболов”, тъй като в повечето европейски страни такова нещо няма. От един месец насам говорим покрай бюджета за тези особености на българския “лов” и аз смятам, че те трябва да станат по-малко, ако ще ставаме европейска страна. Акциз върху кафето имаше през комунизма, когато се казваше, че това е луксозна стока. Който пие кафе, трябва да плаща повече, защото си позволява лукс. Смятате ли, че това все още е луксозна стока?! Кои стоки се облагат с акциз? Луксозните стоки или вредните за здравето. Луксозна стока ли е кафето? Ако някой смята, че кафето е луксозна стока, толкова по-лошо за този парламент.
Колкото до това, че ако се махне акцизът, няма да спадне цената. Господин Витанов, аз имам едно предложение към Вас. Знаете ли защо в Америка бензинът е два пъти по-евтин отколкото в Европа? Защото няма акциз. Така че махането или намаляването на акциза променя цените. Не подценявайте този момент. Той не бива да бъде подценяван по никакъв начин.
Призовавам тройната коалиция – БСП, НДСВ и ДПС, да не увеличава предсрочно акцизите върху горивата. Това ще удари средния българин по много лош начин – ще плаща доста скъп бензин догодина. Никому не е необходимо това да се прави предсрочно. Имате 1 млрд. лв. излишък в бюджета догодина. Защо увеличавате сега акциза върху бензина?! С него ще се увеличат всички други свързани цени. Ако допуснете висока инфлация през 2007 г., познайте какво става с еврото! Ще можете ли да го въведете през 2009 г.? Отсега мога да ви кажа, че тази работа няма да стане. Наскоро една европейска страна не можа да въведе еврото заради 0,2% по-висока инфлация спрямо тази, която трябваше да постигне. Компромис няма да има. Това увеличаване на акциза е абсолютно ненужно. То ще удари всеки българин при огромните излишъци, които реализира правителството. Затова исках тази чувствителна тема да се гледа пред повече представители на българския парламент, които поне да бъдат информирани за какво ще гласуват.
И още нещо. Един среден българин плаща 50% от доходите си като данъци, такси и други изземвания от страна на държавата. Тоест ако в София някой изкарва 800 лв., 400 лв. му ги взема държавата. Това не е само данък общ доход и осигуровки. Това са акцизи, които плаща, ако пуши или ако използва алкохол, акцизи върху горивата. Половината пари му ги взема държавата! Ами как няма да има висока сива икономика?! При това положение не можем да говорим и за ниска данъчна тежест.
Ако достигаме минимума на европейските акцизи по отношение на горивата, има един много интересен въпрос, който искам да ви задам. Ако целта е минимумът, защо газът, който се използва за автомобилите, е над този минимум от няколко години?! Защо не се мисли за неговото намаляване?! По тази интересна теза трябва да се помисли. Не казвам, че това е готово решение, но защо да не помислим в тази област? Ако можем да направим нещо за българското население, защо да не е в тази посока?!
Ще ви спомена и друга важна дискусионна тема. Животът се променя. Ситуацията вече е различна. Един среден автомобил е по-мощен отколкото беше миналата година. Всяка година мощността нараства, което означава, че прагът, от който започва плащането на акцизите, трябва да се повиши, защото тези автомобили вече не са луксозни. Един “Форд Фокус”, едно “Рено Меган” са среден клас автомобили. Те са доста мощни и върху част от тях се плаща акциз. Това е другата сериозна дискусионна тема. Ние ще я анализираме и ще видим дали не трябва да се увеличи прагът, над който да се плащат акцизите.
На финала на моето изказване отново ви призовавам – обединяването на години напред на увеличението на акцизите е грешка, която ще натовари излишно средния български гражданин, който трябва да плаща големи сметки за бензин и дизел, а това никому не е необходимо при огромните излишъци, които се реализират от бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли реплики към господин Димитров?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Димитров, има две неща, по които не съм съгласен с Вас.
Първо, господин Кадиев ни каза, че ще има инфлация, по-висока от предвидената, но той ни каза нещо много повече – че бюджетът е незаконен, защото в него са влезнали цифри, които не са приети. Всъщност в момента приемайки този закон, ние се опитваме да легитимираме това, че бюджетът е направен с неща, които не са приети. Те не действат в правното пространство, а бюджетът вече е приет на първо четене. И ако това бъде прието на второ четене след бюджета, де факто бюджетът ще е съвсем незаконен. Това ни каза той – че те правят незаконен бюджет. В противоречие с твърденията на господин Миков виждаме хаоса в управлението, липсата на всякаква нормална последователност. Трябваше да сме гледали данъчните закони преди бюджета.
Второто, с което не съм съгласен, е, че акцизът се слага върху луксозните стоки. Може би някога е било така, но аз по никакъв начин не бих приел, че токът е луксозна стока. Ако той е луксозна стока, кое е нелуксозна стока? Или пък въглищата?! Те също имат акциз, но аз не мога да ги приема за луксозна стока. Като че ли управляващата коалиция отива много по-далеч от облагането на луксозните стоки. Управляващата коалиция върви към облагането на всичко, очевидно защото имат параноя от 1996 г. и от повторението. Само че сега, уважаемо мнозинство от коалицията, има частна икономика, която ние направихме по време на нашето управление. Тя няма да се срине както през 1996 г., защото частната икономика няма да го позволи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Добре че тук е господин Димов, за да направим дебат, защото нямаше други реплики.
Господин Димов, не сте ме слушали внимателно. С акцизи се облагат два вида стоки – луксозни и тези, които са вредни или замърсяват. За тока, кокса и въглищата презумпцията е, че замърсяват. Аз питах за кафето – луксозна стока ли е, замърсява ли? Нека някой от управляващата коалиция да сподели това. Няма логика.
По бюджетната процедура. Господин Димов, въпросът не е процедурен, а много по-сложен. Зададох в парламентарния контрол въпрос към министър Орешарски. Европейската практика е проектобюджетът да се внесе и да се сложи някъде – в интернет-пространството или другаде, в средата на годината и оттогава да започне дебатът, а не в края на годината да се внася в парламента. С основание управляващото мнозинство се притеснява дали ще могат да го приемат. Могат да се появят разногласия, проблеми и да се чудят какво да правят. Така че ако желаете нормален бюджетен процес, той трябва да започва в средата на годината. Иначе това не е нормален бюджетен процес. Това е лудо бягане, та в крайна сметка да се закърпи, да има горе-долу бюджет, да има нещо. Добрата европейска практика е работата с проектобюджета да започва през юни, да се обсъжда до септември и през септември започва гласуването. Така няма да има проблеми нито с времето, нито с разискванията. Всеки, каквото има да каже или да внесе, ще го каже или внесе. Нормално ли е да има само една седмица за предложения между първо и второ четене в бюджета?! Вие прочетохте ли го за една седмица?! След първото четене възникват въпроси, които трябва да се анализират. Внасянето на качествени предложения ще отнеме време. Господин Димов, цялата бюджетна процедура е объркана. Това се опитвам да Ви кажа. Ако желаете да го промените, може да стане още догодина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Кузов, заповядайте за изказване в рамките на пет минути.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, госпожо председател. Благодаря и на 35-имата колеги, които са парламента. В крайна сметка – малко, но от сърце. (Реплика от КБ.)
Четиридесет ли са? Добре.
Вчера на заседанието на Комисията по бюджет и финанси аз гласувах “въздържал се”, защото си мисля, че макар да не е необходимо да се политизира този законопроект, той все пак е политика. Уважаеми дами и господа, не знам как утре ще обясните на всички български граждани, които ще се запитат защо билетчето за градския транспорт ще стане 1,50 лв., защо хлябът ще стане 2,00 лв., защо трябва да си варят ракията вкъщи и някой да стои далеч от казана, за да варди, ако дойде бирникът. Всичко това, дами и господа, не приближава България до Европейския съюз, а я отдалечава. Независимо, че го обличате в дрехите на евроинтеграцията, вие усилвате евроскептицизма в българското население.
И ако не съм прав, нека да излезе някой да ме опровергае. Тогава когато поставяте акцизи на селския казан, на който 1300 години никой не е поставял акцизи, тогава когато поставяте акцизи на тока – знаем какви са ситуациите в електроразпределителните дружества, тогава когато ще скочи още и отоплението, аз се чудя какъв европейски път сме поели, дали не сме сбъркали отново и пътят, който сме избрали, е някаква спирала, която ни води в безкрая и пред нас няма никаква ясна цел.
Категорично смятам, че, първо, това че го обсъждаме 40 души тук говори за нежеланието на българския парламент да участва в интеграцията, да участва активно за присъединяването на България към Европейския съюз. Виждам колко активно и с какво мнозинство парламентът обсъжда тук един изключително важен закон, което не ме учудва, естествено. Явно има някаква договорка, желанието е в съвсем друга посока. Но аз категорично заявявам, ние не приближаваме България към Европейския съюз, а напротив, засилваме евроскептицизма. Ще оставим на вас, след като приемете този закон, да обяснявате на хората, че, видите ли, може да има и акциз на тока, може да има акциз и на горивата, може да има акциз на колите, може да има акциз на всичко, което те поискат. Както се усеща, ще има акцизи и за екотакси, и за какво ли още не. Но какво да се прави, явно не сме уцелили на управление.
Така че категорично заявявам, това е политическо решение, което може да се промени, ако има политическа воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплики има ли на господин Кузов? Няма.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Надявам се, че този път ще уважите разпоредбите на правилника въпреки Вашето несъгласие с позицията на парламентарната група на ОДС. Затова първото, което бих искал да направя като предложение на основание чл. 51, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е да прекъснете заседанието за 15 или за 30 минути, по Ваша преценка, за да дадем възможност на останалите колеги да дойдат в пленарната зала. Ако ги няма, това ще е повод Вие изобщо да прекратите заседанието.
Правя това предложение като жест към управляващите, за да не поискам поименна проверка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заседанието се прекъсва по преценка на заседанието в изброените от алинеята, която цитирахте, случаи, така че аз няма да прекъсна заседанието. Народните представители още от сутринта са уведомени, че след прекратяване на парламентарния контрол ще продължим с дискусията по двата законопроекта. Беше уточнено изрично още преди да започне дискусията по тях, че гласувания по законопроектите няма да има днес, просто ще има дискусия, а народните представители ще имат право да упражнят вота си на извънредното заседание във вторник в началото или когато председателят на Народното събрание реши да насрочи час за гласуване.
Така че в момента тече дискусия и в съответствие с много скорошната промяна на Конституцията и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дискусията може да се води, без да е необходим кворум за това. Чисто формално, разбира се, Вие можете да поискате поименна проверка, но преценете доколко тя е достатъчно мотивирана в момента. Тече просто дискусия и тези народни представители, които се интересуват и разбират от темата, която се обсъжда, е редно да бъдат тук. Защото още от 9 ч. тази сутрин те знаят какво ще се гледа в 13,15 ч. и не е необходимо да напускат залата. Няма изненада, от 9,00 ч. знаем каква е програмата в петък. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, разбирам, че искате да изтъкнете мотиви, за да продължи заседанието, но на практика такива рационални не чухме.
Първо, няма между кого да се води дебат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А къде са народните представители, господин Янев? Защо не са в залата?
ЯНЕ ЯНЕВ: Защото дори го няма председателя на Бюджетната комисия. Е, за какви акцизи става въпрос, къде са хората от ресорните, от основните комисии? Няма ги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Който има интерес, да е в залата! Вие имате ли интерес? Участвайте в дискусията активно. Заповядайте, имате думата да се произнесете за акцизите.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Искам все пак ние с Вас да не водим диалог, защото това не е предвидено в правилника.
Като заместник-председател на парламентарната група правя предложение за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Правим поименна проверка в 13,15 ч. в петък!
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонела Ангелова Понева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Янчев Ноев - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - тук
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - отсъства
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - отсъства
Десислав Славов Чуколов - тук
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - тук
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - отсъства
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Евтим Костадинов Костадинов - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Жори Йорданов Алексиев - отсъства
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - отсъства
Иван Атанасов Колчаков - отсъства
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - отсъства
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - отсъства
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Матеев Иванов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - тук
Илияна Малинова Йотова - тук
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илко Димитров Димитров - тук
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петков Йорданов - тук
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - тук
Константин Стефанов Димитров - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Костадин Александров Кобаков - отсъства
Костадин Стоянов Паскалев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - тук
Мария Василева Капон - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - отсъства
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - отсъства
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - отсъства
Мима Тодорова Василева - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - отсъства
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Ненко Викторов Темелков - отсъства
Нено Ненов Димов - тук
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Аврамов Свинаров - тук
Николай Боянов Михайлов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Михайлов Чернев - тук
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - тук
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - отсъства
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - тук
Руденко Радев Йорданов - отсъства
Румен Асенов Ангелов - отсъства
Румен Иванов Такоров - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - отсъства
Силвия Николаева Алексиева - отсъства
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - отсъства
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - отсъства
Тодор Николов Батилов - отсъства
Тома Янков Томов - отсъства
Трифон Димитров Митев - отсъства
Фатме Муса Илияз - отсъства
Фидел Димитров Беев - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова - тук
Филип Димитров Димитров - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христина Христова Велчева - тук
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - тук
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Юсеин Аптула Джемил - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - тук
Яни Димитров Янев - отсъства
Янко Александров Янков - отсъства
Ясен Георгиев Янев - отсъства
Ясен Димитров Попвасилев - отсъства
Ясен Стоянов Пенчев - отсъства
Присъстват 111 народни представители.
Следващото заседание ще бъде във вторник от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,38 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Пенко Атанасов
Ясен Попвасилев