Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Митхат Метин и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, длъжен съм да направя едно съобщение, всъщност да ви прочета писмо, което е адресирано до българския парламент. То е от генералния директор на Българската национална телевизия:
“Уважаеми народни представители, моля за вашето съдействие излъчването на парламентарния контрол на 17.11.2006 г., петък, от 11 до 13,00 ч. да бъде предавано по сателитния канал на БНТ “ТВ България”. В петък, 17 ноември, от 11 ч. Канал 1 ще излъчи пряко мача от световното първенство по волейбол – мъже, Италия-България. Подобна схема за излъчване на парламентарния контрол за пряко предаване по сателитния канал “ТВ България” и репортажи в информационните емисии прилагаме и в други случаи, когато се е налагало БНТ да предава пряко събития с изключителен обществен интерес.
Надяваме се на разбиране и подкрепа от Вас и народните представители за популяризиране успехите на българския спорт.”
Подобни случаи сме имали, предполагам имаме и общо съгласие, не се налага да се гласува. Да пожелаем на нашите волейболисти победа! Нали така?
Проф. Станилов, по този въпрос ли? Заповядайте. Ако има спор, ще го подложа на гласуване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Четири седмици преди президентските избори нямаше парламентарен контрол. Сега ни се предлага да се предава само по сателита.
Аз ви предлагам да отложим целия парламентарен контрол за следващия петък, да го посветим на парламентарния контрол. Сега и без това имаме Законопроекта за Черноморското крайбрежие.
Моля да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте, известно ви е, че телевизионното време вече е откупено. Подобен случай сме имали, ето стенографския протокол от 25 август. Тогава господин Пирински е поставил въпроса пак за спортно събитие, и тъй като не е имало несъгласие в залата се е приело. (Реплика на народния представител Станислав Станилов.)
Вашето предложение ще го поставя на гласуване. С други думи днес да няма парламентарен контрол, а да има в петък от 9,00 ч., за да може да се предава изцяло. Нали това е Вашето предложение?
Добре, има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението днес да няма парламентарен контрол, а в другия петък да има от 9,00 до 14,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 26, против 95, въздържали се 27.
Това предложение не се приема.
Господин Мерджанов, заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за извънредно заседание на 21 ноември, вторник, от 14,00 ч. с една-единствена точка от дневния ред – приемане на първо четене Четвъртата поправка на Конституцията на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. Всъщност става дума за разглеждане на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Конституцията на Република България с вносители Михаил Миков и група народни представители и господин Мирослав Мурджов и група народни представители.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 144, против 11, въздържали се 11.
Това предложение се приема.
Следователно, уважаеми народни представители, на 21 ноември от 14,00 ч. ще има извънредно заседание с единствена точка, която вече съобщих. При това положение, а и предварително вчера беше уточнено, свиквам Временната комисия за обсъждане на проекта и предложенията за промени в Конституцията на Република България на заседание на 20 ноември, понеделник, от 11,00 ч. в зала “Запад” със съответния дневен ред – разглеждане на тези законопроекти.
Имате думата за процедура.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам предложение след ратификациите по дневния ред да разгледаме Законопроекта за посевния и посадъчния материал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Следователно прави се предложение днес да се започне с т. 9 от седмичната ни програма – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал.
Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще помоля народното представителство да не приема предложението на колегата. Законът за Черноморското крайбрежие беше посочен за приоритет от всички народни представители. Това е един законопроект, който беше приет с пълно единодушие от комисията, по който са работили много юристи, много кметове, много представители на държавни ведомства, пак повтарям, излязъл е от комисията с пълно единодушие. И не разбирам причините да се отложи разглеждането му, когато той вече е изчистен.
Така че моето виждане, господин председател, е да се отхвърли предложението на колегата за размяна на точките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е направено. Чухте контрапредложението или несъгласие с това предложение.
Поставям на гласуване процедурното предложение да се започне с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 71, против 65, въздържали се 9.
Това предложение не се приема.
Имате думата за процедура. Само процедура за прегласуване е възможна.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моля предложението да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на гласуване за втори път процедурното предложение да започнем днешното пленарно заседание с точка 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 83, против 93, въздържали се 12.
И този път предложението не се приема.
Госпожо Банкова, Вие искахте процедура.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, с безпокойство се обръщам към вас, защото констатирам, че се търсят всякакви поводи, за да се отмени парламентарният контрол.
Моля да ми кажете, господин председател, каква логика Ви води, за да уважите едно спортно събитие, с цялото ми уважение към българския волейболен отбор, но кое събитие може да бъде над работата на българския парламент и в частност над работата на парламентарния контрол?
Уважаеми колеги от управляващото мнозинство, като започнахте с Правилника на Народното събрание, с който съкратихте драстично минутите за парламентарен контрол, това от години наред не се беше случвало, сега търсите всякакъв повод, за да го отмените.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Не се отменя!
СТЕЛА БАНКОВА: Отменяйки парламентарния контрол, вие всъщност се криете от критичния поглед на българските избиратели. Хората искат да чуят например от господин Овчаров каква вина ще понесат онези, които надписаха сметките за ток. Цяла България е разтърсена от детското насилие, уважаеми колеги. Нашите деца започнаха да се избиват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, каква е процедурата?
СТЕЛА БАНКОВА: Моята процедура е да не отменяме парламентарния контрол. (Шум и реплики.) И господин председателят да коментира каква логика го води, за да даде приоритет на едно спортно събитие пред работата на най-висшата институция в България – българският парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не разбрах каква е процедурата, но, първо, парламентарният контрол не се отменя.
СТЕЛА БАНКОВА: Да се излъчва директно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентарният контрол започва днес от 11,00 ч. по програмата, която ви е известна.
Второ, парламентарният контрол ще се предава по сателитния канал ТВ България. От 13,00 ч. ще се предава и по Първа програма. По Първа програма ще има информация за всеки един въпрос, който се е задал. Това е практика на българския парламент, не е нищо ново.

И така, продължаваме с четвърта точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА КОНВЕНЦИЯТА ПО ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА В ТРАНСГРАНИЧЕН КОНТЕКСТ.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с разглеждането на точки 4 и 5 от седмичната програма, предлагам в залата да бъдат допуснати и да вземат участие в нашата работа следните лица: Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, и Жаклина Методиева – началник на отдел “Оценка на въздействие върху околната среда и екологична оценка”.
Моля да подложите на гласуване това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
Гласували 98 народни представители: за 97, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:

“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на измененията
на Конвенцията по оценка на въздействие върху околната
среда в трансграничен контекст, № 602-02-55,
внесен от Министерския съвет на 6.11.2006 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 15 ноември 2006 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроекта за ратифициране на измененията на Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, внесен от Министерския съвет на 6.11.2006 г. Представители на вносителя запознаха членовете на комисията с необходимостта от разглеждането и приемането на Законопроекта за ратифициране на измененията на тази конвенция.
Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации със седалище Женева по оценка на въздействие върху околната среда в трансграничен контекст е ратифицирана от Република България със закон, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 16 март 1995 г. и е в сила от 10 септември 1997 г.
На втората среща на страните по конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст, проведена през 2001 г. в София, и на Третата среща на страните, проведена през 2004 г. в гр. Цавтат, Хърватия, съответно с Решение ІІ/14 и ІІІ/7 са приети две изменения на конвенцията. Република България чрез своите упълномощени представители на двете срещи е изразила принципна подкрепа и на двете изменения. В срещата на страните участва и Европейската комисия, която също подкрепя тези изменения.
С първото изменение на конвенцията се цели осигуряване на по-широко включване на обществеността в процеса на ОВОС, като се пояснява, че обществеността, която може да участва в процедури по конвенцията, включва гражданското общество и в частност организациите с нестопанска цел. Постига се съответствие между тази конвенция и Конвенцията за достъп на информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решение и достъп до правосъдие по въпросите на околната среда. Изменението на понятието за обществеността е в съответствие с европейското законодателство, по-специално Директива 2003/35/ЕС, която е въведена в националното законодателство чрез Закона за опазване на околната среда.
С второто изменение на Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст се цели да се подобри нейното практическо прилагане и взаимовръзка с многостранни икономически споразумения.
Ратифицирането на двете изменения на Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст няма да доведе до допълнителни процедури или изменения на досега действащото в страната законодателство. Не всички наши съседни държави или държави в региона на конвенцията са страни едновременно по Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст и Конвенцията за достъп на информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпросите на околната среда. Във връзка с това ратифицирането от Република България и на двете изменения на Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст ще допринесе за влизането им в сила и практическото им прилагане в целия Балкански регион.
В съответствие с чл. 14, ал. 4 от Изменението от 2004 г. измененията ще влязат в сила, в това число и за Република България при ратификация, 90 дни след датата, на която Депозитарът получава уведомление за ратификация, утвърждаване или приемане от най-малко от три четвърти от страните, които са участвали в тяхното приемане.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите прие следното становище:
Комисията по околната среда и водите приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроект за ратифициране на измененията на Конвенцията по оценка на околната среда в трансграничен контекст № 602-02-55, внесен от Министерския съвет на 6.11.2006 г .
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по Законопроекта за ратифициране на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам законопроекта на първо гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам законопроектът да бъде гласуван и подкрепен и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:

“Закон
за ратифициране на измененията на Конвенцията по оценка
на въздействие върху околната среда в трансграничен
контекст
Член единствен. Ратифицира измененията на Конвенцията по оценка на въздействие върху околната среда в трансграничен контекст, приети на 27 февруари 2001 г. в София и на 4 юни 2004 г. в гр. Цафта, Хърватия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Няма.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратификация.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА СТРАТЕГИЧЕСКА ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ПО ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА В ТРАНСГРАНИЧЕН КОНТЕКСТ.
Има доклад на Комисията по околната среда и водите.
Господин Божинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокола за
стратегическа екологична оценка към Конвенцията по
оценка на въздействието върху околната среда в
трансграничен контекст, № 602-02-56, внесен от
Министерския съвет на 6.11.2006 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 15 ноември 2006 г., Комисията по околната среда и водите разгледа проект на Закон за ратифициране на Протокола за стратегическа екологична оценка към Конвенцията по оценка на въздействие върху околната среда в трансграничен аспект. Протоколът за стратегическа екологична оценка към Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен аспект е подписан от Република България на 21 май 2003 г. в Киев, Украйна. Нека във всички документи да се чете 21 май, тъй като в някои от тях е допусната грешка и е посочена друга дата.
Протоколът е подписан от Европейския съюз и Европейската комисия.
Протоколът включва 26 члена и 5 приложения, които са неделима част от него.
Протоколът е съобразен изцяло с Директива 2001/42 относно оценката на въздействията на някои планове и програми върху околната среда.
Страните по този протокол:
- признават важността на интегрирането на екологични, включително здравни съображения в подготовката и приемането на планове и програми и до подходяща степен политика и законодателство;
- ангажират се да насърчават устойчивото развитие, базирайки се на резултатите от Конференцията на Организацията на обединените нации по околна среда и развитие, проведена в Рио де Жанейро, Бразилия, 1992 г. и принципи 4 и 10 от декларацията, както и на резултатите от Третата министерска конференция по околна среда и здраве, проведена в Лондон 1999 г., и Световната среща на върха по устойчиво развитие, проведена в Йоханесбург, Южна Африка, 2002 г.;
- вземат предвид конвенцията по оценка на въздействие върху околната среда в трансграничен аспект от 1991 г. и Решение ІІ/9 на страните по нея, съгласно които трябва да се подготвят юридически обвързващи протоколи за стратегическа екологична оценка;
- признават, че стратегическата екологична оценка и широкото прилагане на принципите на оценка на въздействието върху околната среда към планове, програми, политики и законодателство ще подобри още повече системния анализ на техните значими екологични въздействия;
- признават Конвенцията за достъп на информация и участие на обществеността във вземането на решения и достъпа на правосъдие по екологични въпроси от 1998 г., отбелязвайки и съответните алинеи от Декларацията на Лука, приета на първата среща на страните;
- признават, че ако необходимостта да се опазва и подобрява здравето на хората бъде взета предвид като неделима част от стратегическата екологична оценка, ще се гарантира здравето и благоденствието на сегашното и бъдещите поколения;
- признават необходимостта и важността на подобрено международно сътрудничество при оценка на трансграничните въздействия върху околната среда, включително здравните въздействия.


Целта на протокола е да осигури високо ниво на защита на околната среда, включително и здравето на човека. За целите на протокола се въвеждат дефиниции на основни понятия. Всяка страна се задължава да вземе необходимите законови, нормативни и други подходящи мерки за осъществяване на разпоредбите на този протокол в ясна и прозрачна рамка, като същевременно може да въвежда допълнителни мерки по отношение на въпросите, за които се отнася протоколът, както и да провежда мониторинг на значителните въздействия върху околната среда, включително здравните въздействия. Ако при прилагането на дадени планове или програми е вероятно да има значително трансгранично въздействие върху околната среда, включително здравно въздействие или, ако държавата, която има вероятност да бъде засегната в значителна степен по иска, държавата по произход уведомява засегнатата държава колкото е възможно по-рано преди одобряването на плана или програмата.
Съгласно протокола, стратегическата екологична оценка следва да се извършва за планове и програми, които се изготвят за селското и горското стопанство, рибарството, енергетиката, промишлеността, включително добив на подземни богатства, транспорта, регионалното развитие, управлението на отпадъците, управлението на водите, телекомуникациите, туризма, устройственото планиране или земеползването, изброени в приложения І и ІІ.
Съответните разпоредби на този протокол се прилагат без да се накърняват разпоредбите на конвенциите на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен аспект.
Всяка страна по този протокол има право на един глас, ако регионалните организации за икономическа интеграция не упражняват правото си да гласуват с брой гласове, равен на броя държави членки, които са страни по този протокол. Всяка страна има право да предлага изменения на настоящия протокол.
Срещата на страните по конвенцията изпълнява ролята на среща на страните по този протокол и извършва редовен преглед на изпълнението му. Този протокол влиза в сила на 90-я ден след датата на депозиране на 16-я документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване. Всяка страна, след като са изминали четири години от датата, на която този протокол е влязъл в сила за тази страна, може да се оттегли от протокола след писмено уведомление до депозитаря, който в случая е генералният секретар на Организацията на обединените нации.
В българското законодателство са регламентирани изисквания за извършване на екологична оценка, които са в сила от 1.07.2004 г. Чрез Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията за извършване на екологична оценка на планове и програми, са въведени изискванията на европейското законодателство или по-точно Директива 2001/42 като са съобразени с особеностите на протокола по отношение на обхвата на плановете и програмите, както и по-широко разглеждане на здравните аспекти в екологичната оценка. Осигурено е включване на компетентните органи през различните етапи на реализирането на екологичната оценка.
С ратифицирането на този протокол на съответния етап не следва да се предприемат допълнителни стъпки по изменения в българското законодателство. С оглед на гореизложеното, след проведените разисквания Комисията по околната среда и водите прие единодушно следното становище:
Комисията по околната среда и водите приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Протокола за стратегическата екологична оценка към Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, № 602-02-56, внесен от Министерския съвет на 6.11.2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Божинов, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, предлагам да преминем към гласуване на второ четене на този законопроект на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Божинов в едно заседание законопроектът да бъде приет на две гласувания.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:

„З А К О Н
за ратифициране на Протокола за стратегическа екологична оценка към Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст
Член единствен. Ратифицира Протокола за стратегическа екологична оценка към Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, подписан на 21 май 2003 г. в Киев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Няма желаещи.
Гласуваме на второ четене Законопроекта за ратифициране на Протокола.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ.
На предишното заседание, когато са били провеждани дебати по чл. 3 от него, дебатите не са приключили.
Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 3 от законопроекта?
Господин Кътев е заявил желание за изказване на предишното заседание, но сега не го виждам в залата.
Има направени и редакционни предложения от госпожа Надя Антонова, от господин Петър Берон и от господин Осман, за редакция на чл. 3, т. 1 от законопроекта. Ако дискусията е приключила, ще ги подложа на гласуване.
Още веднъж питам, уважаеми дами и господа, имате ли желание да вземете отношение по чл. 3 от законопроекта?
Господин Осман, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо председател, имам едно процедурно предложение – заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев да бъде допуснат в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Достъпът до залата е гласуван миналия път при започване разглеждането на законопроекта. Господин Ковачев вече е в пленарната зала, така че имате думата за изказвания по чл. 3.
Заповядайте, за допълнително разяснение по чл. 3, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо председател, уважаеми колеги! Тук бяха зададени много въпроси по това дали е възможно в този вид чл. 3 да бъде приет – текста на вносителя, редактиран от комисията.
Аз мисля, че целият спор предишния път беше чисто теоретичен.
Колеги, погледнете Закона за административно-териториалното устройство на Република България или Закона за местното самоуправление и местната администрация. Там изрично винаги се казва, още в чл. 2, че областта, общината и кметството винаги имат граници. Говорим за границите на общините. Тук възникна спор, но това е действащ закон. Няма община без граници. Тези общини, които са по Черноморското крайбрежие граничат с морето. Ние и да го кажем, и да не го кажем, те си граничат с морето. Тук беше поставен един въпрос, който по принцип аз не можах да разбера. Може би идеята на колегите е да се изчисти текстът, но този термин “граници на общините” съществува в много специализирани закони. Аз успях само тези два примера да извадя – от Закона за административно-териториалното устройство на Република България и Закона за местното самоуправление и местната администрация, но ако погледнете и други закони ще видите, че винаги говорим за граници на общините. Тук изобщо не може да става дума за спор.
Госпожо председател, даже тук бяха зададени въпроси за унитарността на държавата. България е унитарна държава – да, така е, но можем ли ние да кажем, че общината няма граница? Да, общината ще има граница и във връзка с това нещо аз взех думата сега. Ако в това е целият спор вместо да споменаваме “територия” и т.н., предложението ми тогава беше във връзка с направените предложения на госпожа Надя Антонова да стане “частта от териториите по чл. 9”, където ще се посочат самите зони. Не че държа на моето предложение, но тогава се изчиства всичко. Не биваше в такава посока да върви дискусията.
Ние тук не говорим за държавната граница, ние говорим за границата на общината. И госпожа Надя Антонова знае, че и днес се знаят границите на община Варна докъде са – до морето. Така ли е? От едната страна е морето. (Шум и реплики в залата.)
Аз питам къде е границата на общината? Ние не говорим за държавната граница. Имаме действащи закони – Закон за административно-териториалното устройство на Република България, Закон за местното самоуправление и местната администрация, както и други закони.
Това е един спор, който според мен много лесно може да се изчисти. Нека колегите да вземат отношение, но това е била логиката и на вносителя, и на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: “Територията, попадаща в обхвата на съответната охранителна зова”, да отпадне.
Имате думата за изказвания, за реплики.
Заповядайте, госпожо Антонова. Имате думата за реплика.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Очевидно спорът, който се разгоря при предходното разглеждане на законопроекта, започва отново. Аз бих искала да направя… (Шум и реплики в залата.)
Това е един научен спор. Няма нищо лошо в това. Аз не го казвам с упрек към когото и да било, напротив. Личи, че в нашия парламент има дебат.
Уважаеми колеги, искам да направя реплика на господин Осман като продължавам да поддържам предложението си по отношение на чл. 3, т. 1 думата “общините” да отпадне и да бъде заменена с “Република България”. Така прозвуча на предишното заседание.
Вярно е, че изразът “територия на общини” е познат в нашето законодателство и е в закона, който посочи колегата Осман, но в случая аз считам, че трябва да се приложат разпоредбите на нашата Конституция, която категорично посочва, че България е субектът. Републиката, държавата е субектът и има своя територия. И тъй като Конституцията е наш основен закон, тъй като тя има непосредствено действие, тоест предлага се без да бъде опосредена от някакъв закон, считам, че няма никаква пречка, напротив, ние сме длъжни да приложим разпоредбата на Конституцията и да не създаваме такава двусмислица, да не се създава впечатлението, че всяка община е самостоятелна административна – не единица. Тя наистина е самостоятелна, значи тя самостоятелно граничи, има самостоятелна държавна граница с когото и да било. И тъй като тук изразът е “територията на общините, граничещи с Черно море” – виждате, че в контекста, смисълът на изречението е държавната граница. Ето защо аз твърдя, че сполучливо би било да приемете нашето редакционно предложение, което сме направили с господин Берон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика има ли на господин Осман?
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, призовавам ви към малко искреност.
Очевидно е, че спорът нито е толкова научен, нито толкова принципен. Дори когато се описва имот, който се намира на Черноморското крайбрежие и едната му страна граничи с морето, се пише именно, че граничи с Черно море, а не че граничи с държавната граница.
Очевидно е, че спорът, който днес засягаме по чл. 3, всъщност е спор по философията на чл. 6, затова сякаш ние искаме оттук – от чл. 3, да изрепетираме сражението, което предстои по чл. 6 – за собствеността на плажовете, ивиците и т.н.
Аз самият нямам категорично мнение. Считам, че конституционният запис е достатъчно ясен и че бреговата ивица е изключителна държавна собственост.
Считам също, че общините трябва да имат възможност за по-големи правомощия при третирането на брега – дали просто да дават и да отнемат концесии, най-малкото защото общината по философията на субсидиарността е най-близкото място до хората, където те могат да изкажат своите претенции, своите оплаквания, да натискат властта. Държавата им е далеч. Като стигнем до текста и започнем да говорим за концесии, ще видите, че практиката е такава.
Затова аз смятам, че в момента чл. 3 няма сякаш толкова важно и съдбовно решение за основния спор, който ще бъде по чл. 6. Може би по-доброто решение е да се придържаме към конституционния запис. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли друга реплика на господин Осман? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо Надя Антонова, Глава седма от Конституцията на Република България казва: територията на Република България се дели на общини и области. Това е Конституцията!
Вижте, този спор наистина е излишен. Аз ви казвам – тогава трябва да променим цялото законодателство.
Господин Дилов, що се отнася до чл. 18 от Конституцията, прочетете го. Ние ще стигнем и до чл. 6 от този законопроект, но в Конституцията пише, че подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите, парковете с национално значение, природните, археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. Има решение на Конституционния съд от 1997 г, както за подземните богатства, за водите и с приложение се посочва кое е държавно, кое е на общината. Общината не е нещо отделно от държавата, общините са част от изпълнителната власт. Ние като стигнем дотам, ще коментираме това решение. Може всички плажове да бъдат изброени като държавна собственост, всички плажове!
В същия момент ние сме стартирали една процедура за промяна на Конституцията за финансовата децентрализация на общините. От една страна, казваме на общините, че им помагаме, но в същия момент им казваме, че не чак толкова. Например, в специализираното законодателство изрично се изброява кое е общинско, кое е държавно. Като стигнем дотам ще прочетем тогава решението на Конституционния съд, че законодателят определя собствеността със закон. Така е изписано и в Конституцията.
И мисля, че този спор за границите е излишен. Господин Дилов даде пример със собствеността, за някакъв имот. Вижте там какво пише в нотариалния акт – пише, че граничи с морето. Пише го! Това е масово и тези, които живеят в крайбрежната част на страната ни, го знаят.
Тук има теоретичен спор дали да изпишем това. Аз затова бях се съгласил да бъде това, което е посочено по чл. 9. Там се казва и за двете зони и се излиза от целия спор. Иначе ние трябва да променим и Закона за административно-териториалното устройство на Република България, и Закона за местното самоуправление и местната администрация, където изрично говорим за граници. Все пак трябва да вземем някакво решение по този спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Осман.
Има ли други желаещи да се изкажат по чл. 3?
Заповядайте, господин Сотиров, имате думата.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! И миналия път не можах да разбера точно защо е тази драма за чл. 3. Тогава ми се стори, че беше просто тактическо разиграване на нещата, за да се спечели време и да може днес тройната коалиция да е постигнала някаква договореност по чл. 6. Виждам, че сега този дебат продължава.
Първо, като текст е внесен от Министерския съвет – това се каза и миналия път. Така че, ако имате някакви въпроси от гледна точка на защита на суверенитета и на българската териториална цялост, трябва да питате министър-председателя и правителството.
Аз мисля, че тук се измисля един проблем. Българското законодателство няма екстериториално действие. Естествено, че засяга територията на страната и става въпрос за българските общини, които са в границите на Република България и граничат с Черно море. Понеже територията на общините е ясно отразена в действащото законодателство и е ясно за какво става въпрос, е по-добре като дефиниция, отколкото да се говори изобщо за границата на Република България с Черно море, което не дава териториалния обхват на това, което иска да каже чл. 3. За това става въпрос – ние нямаме територии в България, които да не са включени в общини, и не виждам тук какъв е проблемът. Това е направено за по-голяма яснота. Ясно е, че става въпрос за българските общини, не за румънските, не за турските. Няма да устройваме румънското и турското Черноморско крайбрежие и няма как България да граничи чрез общини със Съветския съюз. Едно време пишеше в учебниците, че България граничи по море със Съветския съюз – няма опасност да бъде изместена тази възможност България да граничи не директно – чрез общини, с вашия традиционен партньор.
Предлагам ви да не се занимаваме и да не губим повече парламентарно време с излишни спорове. Текстът е изключително коректно даден – да вървим нататък, защото иначе се променя цялата философия на закона. Тази паника, която възниква тук, е несериозна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Осман, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо председател, въпреки че в началото на заседанието аз наистина държах и очаквам от колеги, които имат притеснения по този текст – преди малко разговарях с различни представители на парламентарните групи, съвсем спокойно следващата седмица да изчистим този теоретически спор. Във връзка с това наистина се нуждаем да отложим разглеждането на законопроекта, за да бъдем готови за следващата седмица. В продължение на една година комисията с единодушие е работила по закона. Една година работа с много експерти – изведнъж в залата на крак не може да се пише закон.
Във връзка с това да отложим разглеждането на законопроекта и да се премине към следващата точка. Молбата ми е към колегите, които задават тези въпроси, във вторник, сряда да се съберем и да изчистим този спор, ако се възприеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Процедурно предложение от господин Осман да отложим разглеждането на законопроекта, за да се изяснят спорните проблеми в комисията, които възникват в залата по него. С молба тези народни представители, които имат възражения, да присъстват на това заседание.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Осман.
Гласували 113 народни представители: за 111, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение на господин Осман е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ.
Всъщност това е последна точка от програмата ни за тази седмица. По него има постъпил доклад на водещата комисия, докато по предходната точка няма. Затова преминаваме директно към този законопроект.
Кой ще докладва от Комисията по земеделието и горите?
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям ви доклад за второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал.”
Комисията подкрепя заглавието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Моля и залата да подкрепи текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове от законопроекта? Няма.
Моля да гласуваме заглавието на законопроекта, параграфи 1, 2 и 3 в редакция на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има направено предложение от народния представител Пенко Атанасов за създаване на нов § 3а.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде § 3а със следното съдържание:
“§ 3а. В чл. 20, в ал. 2 накрая се добавя “като трима са представители на Министерството на земеделието и горите, браншови организации и служби, свързани с контрола на качеството. Представителите на организациите се определят от техните ръководители.”
Предлагам да бъде гласуван този нов § 3а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по това предложение за създаване на нов § 3а? Няма желаещи.
Моля да представите и следващия параграф и наведнъж ще ги гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има направено предложение от народния представител Пенко Атанасов за създаване на нов § 3б.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да бъде създаден § 3б със следната редакция:
“§ 3б. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя “и сключили договор с притежателя на сертификат, когато сортът е защитен”.
2. Създава се ал. 7:
“(7) Ежегодно към договора по ал. 1 се сключва анекс за всеки сорт и се прилага като неразделна част към документите за сертификация на посевен и посадъчен материал, произвеждан с търговска цел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по § 3а и § 3б? Няма.
Моля да гласуваме двата текста в редакция, предложена от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6 думите “производство и” се заличават.
2. Създава се ал. 9:
“(9) Министърът на земеделието и горите определя в наредби процедурите за сертификация и/или одобрение на произвеждания посевен или посадъчен материал от групите земеделски растения по ал. 6.”
Комисията предлага § 5 да отпадне, тъй като е намерил своето систематично място в § 4, т. 2.
Комисията предлага да бъде подкрепен текстът на вносителя за § 6.
Комисията предлага да бъде подкрепен текстът на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове: § 4, отпадането на § 5 и параграфи 6 и 7 по вносител? Няма желаещи.
Моля да гласуваме тези текстове.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да се създаде § 7а:
“§ 7а. В чл. 42, ал. 7, изречение второ се заличава.”
По § 8 има направено предложение от народния представител Пенко Атанасов, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 8:
“§ 8. В чл. 43 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “Стандартният” се заменя със “САС (стандартният)”.
2. В ал. 2 изречение първо се изменя така:
“Качеството на САС (стандартния) овощен посадъчен материал се удостоверява от производителите с фирмен документ.”
3. Алинея 3 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 9, 10 и 11.
Комисията предлага да се създадат параграфи 11а и 11б със следното съдържание:
“§ 11а. В чл. 52, ал. 2, т. 1 думите “чл. 43, ал. 3” се заличават.
§ 11б. В чл. 56 ал. 5 се изменя така:
“(5) САС (стандартният) овощен посадъчен материал и стандартният лозов посадъчен материал се търгуват с документа съответно по чл. 43, ал. 2 и по чл. 50.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме § 7а, създаден по предложение на комисията, § 8 в редакция на комисията, параграфи 9, 10 и 11 по вносител, подкрепени от комисията, и параграфи 11а и 11б, създадени по предложение на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 12 има направено предложение от народния представител Пенко Атанасов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 12:
“§ 12. В чл. 57 ал. 5 се изменя така:
“(5) Стандартните семена, зеленчуковият и декоративният посадъчен материал, както и САС (стандартният) овощен посадъчен материал, които се внасят от страни – членки на Европейския съюз, се придружават от фирмен документ за качество, минималните изисквания, към което се определят с наредбата по чл. 29, ал. 9. Стандартните семена, внесени от трети страни за Европейския съюз, се придружават с OECD документ.”

Комисията предлага да се създаде § 12а със следното съдържание:
„§ 12а. В чл. 58, ал. 13 думите „и в случаите по чл. 60, ал. 1” се заличават.”
По § 13 има направено предложение, което е оттеглено.
Комисията предлага да бъде приет текстът на вносителя за § 13, тоест да отпадне чл. 60.
По § 14 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 14. В чл. 61 се правят следните изменения:
1. Алинея 5 се изменя така:
„(5) САС (стандартният) овощен посадъчен материал, предназначен за износ, се придружава с документа по чл. 43, ал. 2.”
2. В ал. 7 думите „стандартните овощни дръвчета за засаждане” и „чл. 43, ал. 2” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме § 12, § 12а, § 13 и § 14 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има предложение от народния представител Пенко Атанасов за създаването на нов § 14а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага създаването на § 14а в следната редакция:
„§ 14а. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „ал. 1” се добавя „или 2”, а думите „100 до 1000” се заменят с „500 до 2000” .
2. В ал. 2 думите „200 до 2000” се заменят с „1000 до 3000”.”
Комисията предлага да се създаде и § 14б:
„§ 14б. В чл. 79, ал. 1 думите „стандартен” се заменят със „САС (стандартен).”
По § 15 комисията предлага да бъде подкрепен текстът на вносителя.
По § 16 комисията подкрепя редакцията на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калинов.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете на § 14а и § 14б в редакция на комисията, както и на § 15 и § 16 в редакция на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и целият закон.
Тъй като програмата за тази седмица е изчерпана, обявявам почивка до 11,00ч., след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Постъпилите питания за периода 10-16 ноември са следните:
Постъпило е питане от народния представител Нено Димов към Даниел Вълчев – заместник министър-председател, относно политиката и подготвеността на правителството за закрила при създаването и използването на патентно способни изобретения и полезни модели.
Следва да се отговори в заседанието на 24 ноември.
Получени са писмени отговори:
От министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев на въпрос на народния представител Веселин Методиев.
Министър Масларова отговаря на въпрос на народния представител Фатме Илиаз.
Министър Василев отговаря на народните представители Екатерина Михайлова и Иван Иванов.
Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров отговаря на питане на народния представител Трифон Митев.
Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил отговаря на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Преди да пристъпим към парламентарния контрол, в който пръв ще отговаря днес вицепремиерът Ивайло Калфин, има искания от парламентарни групи за изказвания.
Господин Кирчев, имате думата.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ще направя една съвсем кратка декларация от името на ОДС по повод самоубийството на началника на служба “Архиви” към Националната разузнавателна служба.
За нас, народните представители от ОДС, това е още едно голямо доказателство за моралната дилема за разкриване на досиетата и колко сложен е този проблем за българското общество. Факт е, че такъв високоотговорен човек се самоубива точно когато в пленарната зала трябва да влезе отново Законът за разсекретяване на досиетата, които са били съставени за хората, които са били неудобни на предишната власт, и за хората, които сега са удобни и на тази власт, показва това самоубийство, което за съжаление е представено в медиите като един семеен проблем. Но, пак повтарям, това показва още веднъж колко е важно веднъж завинаги да бъде решен проблемът с тези досиета, за да бъде успокоено българското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Господин Методиев има думата от името на Парламентарната група на ДСБ.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

“ИЗЯВЛЕНИЕ
на Парламентарната група на Демократи за силна
България по повод смъртта на началника на Архива на
Националната разузнавателна служба

Както по времето на комунизма, българските граждани научиха от западноевропейски медии, че на 15 ноември на работното си място е намерен мъртъв Божидар Дойчев – началник на Архива на Националната разузнавателна служба. Президентът, ръководството на Националната разузнавателна служба, Главната прокуратура и Министерството на вътрешните работи укриват това от обществото повече от 24 часа.
Според Военната прокуратура причината е самоубийство. Това го казва същата прокуратура, която излъга, че Ангел Димитров-Чората не е убит от служители на МВР, а е починал от кардиогенен шок.
Дойчев умира точно преди приемането на закон, който го задължава да предаде архивите на Първо главно управление на Държавна сигурност на независима комисия, създадена от парламента. Сред тях е и досието на секретния сътрудник Гоце. Демократи за силна България настояваме за спешно и обективно изясняване на случая, който засяга националната сигурност. Ето защо:
Първо. Президентът веднага да отстрани ръководството на Националната разузнавателна служба, което е укрило информацията от обществеността и като бивши офицери от Държавна сигурност са заинтересовани от изхода на това разследване.
Второ. Парламентарната подкомисия за специалните служби да упражни ефикасен контрол върху неприкосновеността на Архива на Националната разузнавателна служба.
Трето. Председателят на Народното събрание незабавно да включи за второ четене Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и службите на Българската народна армия.
Накрая, призоваваме главния прокурор да изземе делото от политизираната Военна прокуратура и да го възложи на прокурори на специален отчет.”
Уважаема госпожо председател, позволявам си да направя една процедура. Знаем, че на днешния парламентарен контрол ще отговаря министърът на вътрешните работи. Моля, обърнете се към него да информира народното представителство какво има като яснота в ръководството на МВР по този доста неприятен и скандален за съжаление случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев. Ще направя необходимото.
Други изказвания от името на парламентарна група? Няма.
Питане към заместник министър-председателя Ивайло Калфин са отправили народните представители Мария Капон и Димитър Абаджиев относно членството на България в Икономическия и социален съвет към ООН.
Госпожо Капон, заповядайте да отправите питането си към министър Калфин.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър Калфин, уважаеми колеги! Икономическият и социален съвет - ИКОСОС, е една от структурите към ООН, която е отговорна за изпълнение на сложната система от икономически, социални, хуманитарни и културни дейности на организацията. Неговите 27 члена се избират от Общото събрание за три години с възможност за преизбиране.
ИКОСОС е основният форум за обсъждане на международни икономически и социални въпроси и за разработване на препоръки за провеждане на съответните политики от държавите членки. Този орган разполага с мрежа за консултации с неправителствени организации, чрез които се поддържа жизнена връзка между ООН и гражданското общество.
ИКОСОС има редица помощни органи, функциониращи в следните области: права на човека, икономическо и социално развитие, положението на жените, предотвратяването на престъпността, борба с разпространение на наркотични вещества, защита на околната среда и т.н. Пет регионални икономически комисии, включително Икономическата комисия за Европа, работят за насърчаване на икономическото и социално развитие в съответните региони.
От няколко години България е проявила своето желание да стане член на ИКОСОС. За жалост, когато пуснахме питането, все още не беше предрешен въпросът, а днес вече той е факт. Имаше избори за Съвет. България и Беларус първоначално получиха почти еднакви гласове, но нито една от държавите не получи необходимото мнозинство от две трети. Започна и падането на гласовете във всеки един момент. За съжаление, на 7 ноември т.г. Беларус спечели пред България.
Как си обяснявате факта и каква е ролята на воденото от Вас министерство за този провал на кандидатурата на страната ни? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Капон.
Министър Калфин, имате думата да отговорите на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Капон, уважаеми господин Абаджиев! Преди всичко искам да припомня, че България повече от 50 години е член на ООН и се оценява от всички страни членки, че е една от страните, които имат изключително голям принос в работата на организацията, работейки през различни периоди в различни структури на ООН. Между другото, системата на ООН функционира чрез основни органи, десетки комисии и комитети с мандатен и изборен характер. Специално в Икономическия и социален съвет, пак казвам, с малко повече от 50 години членство, България е имала 9 мандата за по три години. Така че България досега е работила много активно, нееднократно като страна - членка на ИКОСОС. Последният мандат приключи 2001-2003 г. , когато сме работили като такава страна.
Освен в ИКОСОС, само да напомня, страната ни е участвала в Съвета за сигурност на два пъти, в Комитета за програмата и организацията на ООН през 2006-2008 г. и в момента участваме там, в Комитета по населението и развитието през 2004-2007 г., в Бюрото на ПРООН през 2002-2003 г. Това всичко са изборни длъжности в рамките на ООН.
През 2003 г. страната ни издигна своята кандидатура за ново членство за десети мандат в ИКОСОС. Ние я издигнахме, след като Румъния издигна своята кандидатура – говоря за Източноевропейската регионална група, а малко след нас издигна кандидатура и Беларус. Значи за две места, които се полагаха за този период 2007-2010 г., имаше три кандидатури.
Особеностите на Източноевропейската регионална група в ООН са такива, че тя трудно стига до общи решения. Тя е наследство от периода на студената война. В нея влизат страни, които имат изключително различни ценностни системи, избори, регионални предпочитания и трудно се стига до общо становище на регионалната група, така както се случва в другите регионални групи - Латинска Америка, Западна Европа, Африка, Азия и т.н. Така че без съгласието на групата три страни отидохме на избор за две места, като се изискваха две трети от гласовете, за да бъде избрана за член една страна.
От 2003 г. до изборите през м. ноември т.г. изключително активна роля играеше Министерството на външните работи. С лобирането за нашето избиране бяха ангажирани всички мисии зад граница, Министерството на външните работи работеше изцяло, самият аз съм имал десетки срещи и в рамките на Генералната асамблея на ООН – на двете генерални асамблеи, на които съм присъствал, миналата и тази година, и в чужбина на други форуми. Получихме съгласието на големи организации, като членовете на Франкофонската организация примерно. Членовете на Европейския съюз също застанаха зад нашата кандидатура. Съединените американски щати също подкрепиха нашата кандидатура.
Преди гласуването имахме 141 писмени потвърждения, че България ще бъде подкрепена, и 18 устни потвърждения, дадени на най-високо равнище. Това са 159 уверения общо. При тази предварително заявена подкрепа на първия тур на изборите, България получи 123 гласа. Очевидно е, че някои от тези, които включително писмено се бяха ангажирали с подкрепата на България, не го направиха – гласуването е тайно в ООН и трудно може да се каже кой точно не е направил това. Сто двадесет и осем гласа бяха необходими за избор в ИКОСОС, което значи, че на страната ни не достигнаха 5 гласа. Румъния получи 139 гласа, а Беларус получи 113 гласа на първото гласуване.
Нашата стратегия изцяло беше насочена към това България да бъде избрана на първия тур за член на ИКОСОС. Особеностите на гласуването в ООН са, че непосредствено след едно гласуване, започва да се провежда поредица от гласувания. На същия този ден, 3 ноември, след като с първото гласуване не бяха избрани двама от членовете, въпреки че България получи 5 гласа под необходимите 128 гласа, започна една поредица от гласувания до края на деня и за това място се проведоха още седем гласувания между България и Беларус. Нито една от двете страни не беше избрана.
Но в тази конфигурация България е една страна пред членство в Европейския съюз, а Беларус с подкрепата на Движението на необвързаните, а на практика и на всички развиващите страни, резултатът стана такъв, че не беше избрана Беларус, но поведе в гласуванията пред България. Вие също предполагам имате данните от останалите седем гласувания.
Следващото гласуване – девето по ред, беше насрочено за вторник, 7 ноември т.г., като за това гласуване ние проведохме в рамките на уикенда и в понеделника още редица консултации. Във вторник, при деветото гласуване, България получи 14 гласа повече от последния си резултат в предишния ден, но отново двете страни се блокираха и не можеше да бъде избрана страна – членка на ИКОСОС. При това положение България не загуби от Беларус, България се оттегли от гласуването – един жест, който е практика в ООН, и беше оценен изключително високо от всички присъстващи.
Редица са факторите ние действително да не успеем да направим това, което искахме и да бъдем избрани за десети път за член на ИКОСОС. Между тях има и политически фактори. Между тях вероятно има и фактори, свързани с организацията.
Политическите фактори са. Ще ви напомня, че когато влязохме в Съвета за сигурност, ние победихме Беларус. Тогава, между другото, ни стигаха 121 гласа, а не 128 гласа, както сега се искаше. Със същия този Беларус сега влязохме на балотаж.
На второ място, ООН се беше изморила да гласува – петдесет гласувания имаше между Венецуела и Гватемала за Съвета за сигурност. И двете страни се бяха блокирали, нямаше избран от тях вариант. Знаете, че след това те се договориха за трета кандидатура - на Панама. Вървяха петдесет гласувания едно след друго, включително между тях и нашите гласувания с Беларус. Това не създава най-добрата атмосфера в залата. Естествено, както направиха латиноамериканските държави, така беше оценен и нашият жест да се намери начин да се прекрати това непрекъснато гласуване в ООН.
На следващо място, като причина, аз пак ви казвам, че в момента очаквам и се изработва доклад с анализ на тези резултати – няколко дни преди това беше внесена проекторезолюция от страна на Съединените американски щати за правата на човека в Беларус, което изключително силно обедини всички необвързани страни в защита именно на Беларус и срещу тази декларация на САЩ, която беше внесена.
Изключително много са причините, свързани с нашите отношения, особено със страните от Латинска Америка, Азия, Африка, които са мнозинството – всяка една страна в ООН има един глас, независимо от това колко е голяма, които, бих казал, че през последните 15 години като че ли бяха доста подценени от българската външна политика, която изцяло беше насочена към европейската и евроатлантическата организация. Между другото, откакто аз ръководя това министерство, ние имаме програма и правим всичко възможно за отваряне на България обратно към възстановяване на традиционни отношения, които десетилетия бяха загърбени.
Сигурно ще има още причини за това нещо. Аз не бих оценил и не бих използвал тази силна дума „провал”, която Вие казахте. Това е неуспех. Но това е гласуване, в което може да има различен резултат. Много малко, пак казвам, с 5 гласа, не успяхме да спечелим мястото в ИКОСОС.
В същото време, от вчера, има една добра новина - че България беше избрана за член на Международния съюз за телекомуникации. Това е следващият пореден четиригодишен мандат на България в този съюз – една изключително важна организация.
През тази година имахме едно много успешно гласуване, за което всички казваха, че е безнадеждно, за изпращане на български представител – една професорка, в Международния съд за правата на човека, който също е към ООН, за което същата тази голяма кампания в рамките на ООН беше направена.
Така че това е животът в ООН – някои избори се печелят, някои - не, за съжаление. Иска ни се и на нас всеки избор, на който ние се поставим, да бъде спечелен. На мен лично много ми се иска това нещо да се случва. Пак ви казвам, правим анализ на всички причини, които са довели основно до това страни, които са заявили подкрепата си за България, да не ни подкрепят в деня, и то писмено са я заявили. България в следващ възможен момент отново ще представи кандидатурата си, пак казвам, за десети мандат в ИКОСОС. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калфин.
Имате думата за уточняващи въпроси, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, според мен не е толкова интересно да разказвате исторически колко пъти България е била член на Икономическия и социален съвет. Това само показва, че България винаги е оценявала важността на този форум и Вие не го отрекохте. Важният въпрос, който днес Ви задавам, е: защо сега, в момента България не е успяла и защо се е провалила в този избор?
Затова Ви задавам следните два допълнителни въпроса:
Първият – на 2 ноември, в деня на първото гласуване Вие сте получили грама от временно управляващия нашата Мисия в Ню Йорк, в която са направени конкретни предложения за това да се извършат спешни демарши, като са дадени препоръки демаршите да бъдат разпределени в четири групи страни, държави, и са дадени конкретни предложения, които да се направят чрез нашите мисии и по дипломатически път.
Какво е направило ръководеното от Вас министерство през тези всъщност пет дни – до 7 ноември, по предложение на нашата Мисия?
Вторият ми въпрос – известно е, че вследствие на политически пазарлъци в Ню Йорк все още няма постоянен представител на България.
Кога ще бъде предложен такъв представител? Ако можете да отговорите и на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Калфин, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин Абаджиев, както забелязвам, добре сте запознат с кореспонденцията в Министерството на външните работи. Непосредствено след седмото гласуване на 2-ри получихме грама от Постоянното ни представителство в Ню Йорк, написана по мое настояване, с което се предлагаха следващи стъпки преди следващия кръг на гласуване. По това време там беше командирован директорът на Дирекция “ООН и глобални въпроси” господин Ялнъзов, който оказваше съдействие на Мисията. Малко преди това посланик Петко Драганов, който е посланик на ООН в Женева, също беше командирован в ООН, в Ню Йорк, за да провежда срещи и разговори със страните членки. Бих казал, че точно преди гласуването и около него имахме изключително силно и то на високо равнище дипломатическо присъствие в Ню Йорк и в рамките на ООН.
Поисканите от мен предложения от тяхна страна, тъй като в ООН за краткото време, което остава, още повече че беше уикенд, можеха да се предприемат мерки. Бяха направени предложения. Още същия ден тези предложения бяха отразени. В Министерството на външните работи направихме допълнителна преценка на тези предложения какво още бихме могли да генерираме като подкрепа. Обърнахме се към страни, които са влиятелни в своите групи. Обърнахме се към председатели на регионални групи, обърнахме се към страни, на които разчитахме, че след като са заявили писмено, че биха могли да се обърнат още един път с гласуване към нас, въпреки че обикновено споразуменията са за първия кръг на гласуванията. Обърнахме се към страни, които помолихме също да ни съдействат, така че да стане максимално бързо. В разговори с други страни, примерно в съответния регион или в рамките на франкофонията – говорихме за Франция, на които те също имат влияние.
Резултатът беше 14 гласа в повече – доста по-малка разлика между нас и Беларус. И при тази ситуация, и след това усилие ние направихме преценката, че е много по-достойно страната ни да не вкара ООН в ситуацията, в която беше влязла покрай Съвета за сигурност, а да се оттегли по-нататък от гласуването.
На втория Ви въпрос – аз действително много съжалявам, че в момента няма постоянен представител на България в ООН. Предишният постоянен представител има един доста дългосрочен стаж в чужбина. Обикновено той е от едно в друго посолство. Действително, един много добър дипломат, който обаче доста години живее изцяло в чужбина, извън страната. Знаете, че назначаването на нови посланици надали е единствено в правомощията на министъра на външните работи. Иначе Ви уверявам, че досега би било взето такова решение.
Не искам да подценявам обаче и труда на всички, които работеха по тази кандидатура. Действително беше свършена изключително много работа, включително от дипломатите, които бяха в Мисията в Ню Йорк. Ще Ви напомня, че при предишното ни избиране, точно при избора за Икономически и социален съвет Мисията ни в продължение на две години в Ню Йорк беше държана без титуляр. Там имаше също шарже д’афер, който организира, проведе, и то успешно, избора за предишния мандат на България в ИКОСОС. Така че отсъствието на титуляр в Мисията безспорно е проблем. За мен това е принципен проблем, когато една Мисия на България няма някъде титуляр, но надали това е единственото обяснение за този резултат, който не можахме да получим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Калфин.
Господин Абаджиев, имате думата да изразите отношението си към отговора на министър Калфин.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, само преди около две седмици Европейският парламент връчи наградата “Сахаров” на лидера на Белоруската опозиция Александър Милинкевич за това, защото общата констатация е, че режимът в Беларус е тоталитарен и усилията, които се полагат от опозицията, трябва да се подкрепят. Тъжното е, че именно Беларус с този режим успява да мобилизира гласове и подкрепа за един толкова важен въпрос, а българското правителство не успява.
Както Вие сам казахте, последния път, когато сме били членове на ИКОСОС, това беше по време на правителството на ОДС 1997-2001 г. Макар тогава да бяха заложени предпоставките, ние все още не бяхме пълноправен член на НАТО, не бяхме и член на Европейския съюз, не бяхме в толкова напреднала фаза. Оказва се, че сега, при всички тези възможности, българската дипломация не успя да осигури тази подкрепа.
Питам се: каква е употребата и на така прокламираните добри отношения на това правителство и с Русия? Защото очевидно руското лоби е повлияло в подкрепа и в полза на беларуската кандидатура. Констатацията, за съжаление, може да бъде само една: българската външна политика в момента, при всички възможности, които има и които й дават нашите участия в най-авторитетните организации, е слаба и не отстоява българския национален интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Благодаря на министър Калфин за участието му в парламетарния контрол.
Преминаваме към парламентарния контрол към заместник министър-председателя Даниел Вълчев. Първият въпрос е отправил народният представител Станислав Станилов относно отсъствието на темата за образованието на българите зад граница в Годишния отчет на Министерството на образованието и науката.
Имате думата, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър и заместник министър-председател, образованието на българите зад граница е основно задължение на повереното Ви министерство, регламентирано в редица нормативни документи. Когато се запознах с Годишния отчет на министерството, който Вие внесохте в Народното събрание, установих, че тази важна за министерството и за националната кауза дейност отсъства в отделен блок. Възможно е поради ограничения обем да сте спестили коментар, който считате за незначителен, но и при това положение не мога да приема, че образованието на българите зад граница може да се оценява по този начин.
Другото обяснение е, че през последната година има значителен спад в работата на министерството. Няколко пъти съм споделял с Вас тревогата за начина, по който администрацията на министерството работи с българите зад граница. През последните години, по последни данни, с които разполгам, се е стигнало до невиждан през последните 15 години хаос. При мен зачестиха тревожни сигнали на сдружения на българи зад граница в това отношение повечето насочват вниманието към личността на доц. д-р Марияна Георгиева, която от години наред според тях саботира тази дейност на министерството. В резултат се стига до разбиване на звеното, което координираше дейността по образование на задграничните българи. Това доведе и до напускане на специалисти с дългогодишен опит в министерството. Сега практически цялата дейност по прием на студенти и специализанти е под нейно ръководтво и резултатът е налице – рязък спад в приема и неспазване на законовите срокове. Съвсем наскоро във връзка с оставката на Ваш сътрудник лично се убедих, че госпожа Марияна Георгиева е подала заблуждаваща информация. Възможно ли е тя да е толкова заблуждаваща, че дори да не сте споменали темата в годишния отчет на министерството?
В тази връзка моля да ми отговорите как ще обясните отсъствието на темата за образованието на задграничните българи в годишния отчет на министерството и отговорността на доц. д-р Марияна Георгиева за този пропуск?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Господин Вълчев, не знам дали така Ви беше зададен въпросът или беше общ?!
Заповядайте, имате думата.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! На 29 септември предоставих на председателя на Народното събрание Доклада за изпълнение на Националната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, като изготвянето на доклада и внасянето му в Народното събрание е известно, че е задължение на министъра на образованието и науката и всяка година въз основа на гласувания от парламента документ той трябва да прави това, като направи един отчет, както Вие справедливо отбелязахте, за извършеното и да даде перспективите за развитие на системата на училищното образование за следващата година.
Длъжен съм да кажа, че след като докладът беше внесен, председателят на Народното събрание го разпредели на Комисията по образование и наука и беше проведено заседание, на което колегите от комисията, а и други колеги, имаха възможност да поставят съответните въпроси.
Въпросът за обучението на чуждестранните граждани от български произход в средните и висши училища на Република България е несъмнено много важен въпрос. Донякъде съм благодарен за това, че го поставяте.
Започвам с първата част от въпроса Ви: защо темата за образованието не фигурираше в доклада, който внесох в Народното събрание, тъй като това е точно така. Две са причините за това?
На първо място, въпросът е свързан не само с училищното образование, а е свързан и, даже бих казал преди всичко, с обучението на тази категория българи във висшите училища. Колкото докладът е само за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, той систематично, според мен, нямаше как да намери място в него.
На второ място, когато приемахме Националната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, изрично направихме уговорката, че в нея не се разглеждат абсолютно всички измерения на българската образователна политика, а сме се концентрирали върху два въпроса: качеството на образование и равният достъп до образование.
Въпреки това, ползвайки Вашия въпрос, бих искал да кажа няколко думи как стои наистина този въпрос и преминавам към отговора на втората част от въпроса Ви: как изглежда българската държавна образователна политика към чуждестранните граждани от български произход. Както е добре известно, уважаеми колеги, има няколко акта, които регулират този въпрос. Това са съответно Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г., Постановление № 228 от 1997 г. и няколкото спогодби и протоколи за образователен, научен и културен обмен със страните, в които живеят компактни маси и лица от българска народност. Това са преди всичко Молдова, Украйна, Македония, Румъния, Казахстан и Сърбия.
Постановление № 103 на Министерския съвет за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина урежда редица дейности, една от които и преди всичко това е обучението на Република България на чуждестранни граждани от българска народност при облекчени условия във висши училища.
Вие споменахте, че има рязък спад на тези желаещи да учат в България, но бих искал да Ви кажа какви са числата за последната година, за да няма някакво недоразумение. Общо по двете постановления тази година Министерският съвет е утвърдил по едното 400 места, а по другото 150 или общо 550 места за такива българи, като са заети 470 места, непопълнени са останали 80 места. Ще кажа причините за това, но преди това искам да кажа, че миналата година, когато звеното, за което Вие споменавате, работеше, от 550 места незаети бяха 90, тоест с 10 повече. Така че тази година има по-добра усвояемост спрямо миналата година.
Въпросът обаче е защо все пак има такава неусвояемост и това е според мен големият въпрос. Причината за това, според мен, се дължи на факта, че българското правителство се стреми по един относително балансиран начин да разпредели бройките по критерий държава и по критерий специалност. Така се оказва, че за някои специалности има много голямо желание и интерес, а по други специалности, за съжаление ще спомена българска филология, една според мен фундаментална от гледна точка на поддържане на българския национален дух сред нашите сънародници в чужбина специалност, няма достатъчно желаещи. Ние, разбира се, бихме могли в бъдеще да изменим логиката на приема така, че да дадем онези специалности, за които има по-голямо желание. Това, между другото, са главно медицинските специалности, тъй като обучението в цял свят е доста скъпо, а по тези постановления чуждестранните граждани от български произход са приравнени на българските граждани, тоест те плащат само студентската такса, такава каквато я плащат и българските граждани. Не знам обаче доколко това наистина ще отговаря на националните интереси, защото, според мен, имаме интерес в областта хуманитаристиката и главно онези специалности, които са свързани с българската национална идентичност, да подготвяме такива специалисти.
В заключение, бих искал да кажа, уважаеми господин Станилов, че към момента в Министерството на образованието и науката няма подадени жалби или сигнали относно процедурата по прием на студенти – чуждестранни граждани от български произход. Такива поне до вчера нямаше и на зеления телефон за сигнали от граждани. Ако на Вас са Ви известни конкретни случаи, по които процедурата е била нарушена, неспазена или каквито и други нарушения, свързани с тези две постановления и въобще с приемане на българи – чуждестранни граждани, живеещи в чужбина, Ви обещавам, че ще взема необходимите мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право на реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Както Вие сам сте досетили, господин министър, моето питане имаше известен провокативен характер, тъй като моите данни наистина са само от хора, които са кандидатствали и са успели в нещо. Реших наистина да рискувам и да Ви задам този въпрос, за да концентрирам Вашето внимание по проблема, който касае, както Вие сам казахте. Не всичко е наред, тъй като остават незаети свободни места. Вие сам знаете, че в отношенията България – външни българи винаги е имало страхотни проблеми, които минават през консулства, през различни служби. Има хора, които изобщо не принадлежат към диаспората, има хора, които принадлежат, а по някакви други причини не могат да влязат. По тази причина сигурно ще продължа да Ви задавам въпроси в този смисъл и се надявам, че наистина добросъвестно ще отговаряте и най-важното – ще вземете мерки.
Смятам, че през следващата седмица ще се съберат такива данни и ще Ви ги предоставя, като се надявам, че ще се постараете да решите този въпрос. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Следващия въпрос към министър Даниел Вълчев е отправен от народния представител Илиян Илиев относно зачестилите случаи на насилие в българските училища.
Заповядайте, господин Илиев.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! През последните месеци се наблюдава едно ескалиране на насилието в българските училища като това насилие има различен характер, но вероятно общи корени. Появата му в българските училища в този момент е израз на определени тенденции в българското общество. За по-голяма нагледност ще Ви цитирам няколко случаи, описани в печата.
Първи случай: корида в час по английски. Шестнадесет годишно момче строши стол в главата на съученичка и хвърли в ужас останалите ученици. Екшънът се е разиграл в час по английски пред очите на преподавателката.
Втори случай: момиче оскуба учителката си. Седмокласничка нападна и оскуба преподавателка по физическо възпитание в пловдивското село Устина.
Трети случай, който също е много характерен: момиче остана без зъб в час по рисуване, като петокласник е изключен от търновско училище, защото блъснал съученичка в час по рисуване, при което тя паднала на пода и е с един избит зъб. Инцидентът станал докато децата предавали рисунки за конкурса на МВР “Не на насилието!”.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: какви мерки предприема Министерството на образованието и науката за намаляването и предотвратяването на насилието в българските училища? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин заместник-министър председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Илиев, Вие поставяте един много голям въпрос, който през последните седмици и месеци неотклонно е в центъра на общественото внимание. Не знам как ще се справя с отговора в рамките на полагащото ми се парламентарно време, тъй като за всички е ясно, че темата е твърде широка, но ще се опитам да построя отговора си по следния начин. Първо ще кажа няколко думи въобще за проблема и след това ще кажа за конкретните мерки, които са в компетентността на Министерството на образованието и науката.
Първо, искам да започна с това, едва ли някого ще изненадам, че проблемът за агресията сред децата, и в частност в училище, далеч не е проблем на България и далеч не е проблем от вчера. Това, разбира се, не бива да се схваща като оправдание, но е един много по-широк проблем. Защото ако някой случайно все още не е разбрал, българското училище е едно точно копие на българското общество. То и по света е така: няма общество, което да боледува, и училището да е здраво и обратното – общество, което да е здраво, пък училището му да е калпаво. Това е самата истина и ние всички трябва да си даваме сметка, че каквито сме ние, такива са и нашите деца.
По-важното обаче е, че все пак напоследък действително зачестиха случаите, а и съответно интензитетът на тяхното отразяване в медиите, за една необоснована, често надхвърляща представите за нормална паловост у децата агресия. Това е един много сериозен въпрос и според мен за него има няколко сериозни причини.
На първо място, това е общата криза на нормативните ценности. Ние лесно можем да кажем: да, дайте да накажем децата сурово, но в крайна сметка нима наказваме възрастните сурово, тогава когато те имат неправомерно поведение? Вие да сте чули някой от големите бандити в България да е в затвора, защото аз, откровено казано, не съм чул.
Следователно няма защо да се чудим, че общата идея за превенцията на наказанието в България все още, въпреки че през последните месеци има известно сериозно подобрение в тази област, за съжаление трябва откровено да кажем, че нещата като цяло стоят по този начин.
На второ място бих искал да кажа, че има един сериозен проблем с неразбирането на взаимодействието между училище и семейство. Ако татко удря на мама вкъщи шамар, не е възможно да превъзпитаме детето в училище. Така както не е възможно да накараме детето да спазва правилата за улично движение, когато таткото, водейки го сутрин на училище, минава на червено. Това трябва да бъде ясно. Още веднъж казвам: каквито сме ние, такива са и нашите деца.
И на трето място, мисля, че ние много сериозно трябва да поставим въпроса за информационната среда, в която живеят нашите деца, и за моделите на поведение, които се изграждат у тях. Ако ние продължаваме да настояваме върху това, че в обществото успява простакът, който по никакъв начин не се съобразява с правилата, според мен рано или късно ще берем плодовете на това свое неуважение към правилата.
За сведение бих искал да ви кажа, че само преди дни комисарят Франко Фратини обърна внимание върху необходимостта производителите на детски играчки и детски игри да направят една саморегулация на своите продукти, така че те да не предизвикват нежелан ефект у децата.
За информация също искам да кажа, че през м. юни 2007 г. в Европейския съюз, тогава ние ще бъдем негови членове, ще влезе в сила нарочна директива за нечестните търговски практики, които отново забраняват определен тип поведение на производителите към чувствителни социални групи, каквито между другото са и децата.
И сега, какво ще направим ние? Това беше общата част.
Първо, искам да ви информирам, че преди известно време поръчахме серия от социологически проучвания, първото от които ще бъде готово до броени дни, за да видим наистина измерението на въпроса, отношението на родителите към него, отношението на учителите към него и самите по-дълбоки причини за агресията в училище.
На 29-и т.м., използвам повода, за да ви поканя, ще направим една сериозна кръгла маса, на която публично да обсъдим с представители на родителските организации, на социолози, на психолози, на педагози, разбира се, причините и методите, с които бихме могли да се борим с този въпрос.
Специално извън дебата, като конкретни мерки вие знаете, че от известно време в Министерството на образованието и науката сме предизвикали дискусия за системата от стимули и санкции в българското училище, която според редица наши сънародници е в достатъчна степен архаична, за да има нужда да бъде променяна.
Във всеки случай обаче на мен не ми се иска дебатът по тази тема да върви в посока: нека министърът на образованието и науката да възприеме някакви много тежки наказания за децата и едва ли не, като им ударим три шамара, нещата ще се променят. Нещата няма да се оправят по този начин. И както практиката и в наказателното право показва, основният въздействащ фактор не е тежестта на наказанието, колкото неотвратимостта на наказанието. Тоест не е важно, когато минеш на червено да те глобят един път през живота ти с 1000 лв., а важно е да знаеш, че всеки път като минеш на червено, непременно ще бъдеш глобен с по 10 лв. Това - второто, е много по-въздействащо и тук е много сложна процедурата, по която ние ще трябва да действаме, защото това означава самите педагогически колективи, тоест учителството като гилдия, родителите като обществена прослойка, ако мога така да се изразя, въпреки че практически ние всички в някаква степен сме родители, да бъдат много наясно със системата на санкции и стимули в българското училище.
Веднага искам да кажа, че във връзка с това вчера подписах промяна в Наредба № 2 от 2002 г. за определяне на индивидуалните месечни работни заплати – нещо, което със синдикатите бяхме договорили, това е така нареченият втори час на класния ръководител и начина на възнаграждение, тоест те ще получат, разбира се, средствата за този втори час, но той ще бъде разпределен като часове за работа с родителите и учениците. Задължил съм директорите във всяко училище да има поставен такъв график, така че родителите спокойно и в една нормална обстановка да се срещат с учителите на своите деца, а от своя страна пък в понеделник, също ползвам повод да ви поканя, ще бъде открит Националният институт за обучение на директори, където сме включили един специален модул, условно наречен „психология на управлението”, в който психолози пък ще работят с директорите за начините на преодоляване на дивиантното поведение в училище.
Не на последно място бих искал да кажа, че много е важно какво ще направим с този приоритет, който бяхме заложили в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, а именно извънкласните форми и ритуализацията на училищния живот. Това може би изглежда малко встрани, но искам да ви уверя, много е важно училището и родителите да имат съгласие по въпроса къде е детето в извънучебното време. И мисля, че тук училището може много повече да направи, създавайки повече възможности за изява на детето в извънучебно време – нещо, което беше позанемарено през последните години. Тази година, разбира се, разчитаме на вас да мине бюджетът на функция „образование”, ще има около 10 млн. лв. за извънкласни и извънучилищни дейности, а отделно сме предвидили 2 млн. лв. за така наречената ритуализация на училищния живот. Това между другото според мен също е важен въпрос. Онези училища, които желаят въвеждането на униформи, да могат да бъдат подпомогнати финансово, да има ритуали от типа на свързани, да речем, със знамето, с определени национални празници или такива, които са специфично образователни – все неща, които според нас биха създали чувство на принадлежност на детето към класа, към училището, към населеното място, където то е.
Надявам се, че с общи усилия ще намерим и тази нова система от санкции и стимули, която да залегне в новия Закон за народната просвета. Ние ще предложим това нещо още в първите месеци на следващата година. Длъжни сме да го направим и във връзка с Националната програма за развитие на училищното образование и се надявам, че наистина ще намерим добрия баланс. Защото, пак казвам, въпросът не е да има много тежки санкции, въпросът е да има такава система, при която никой, който има неправомерно поведение, няма да може да се отклони от налагането на санкцията. Иначе аз считам, че децата са просто малки, но много чувствителни хора и с тях има начин да се работи без непременна необходимост да се пречупва личността им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Илиев.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Благодаря Ви, господин вицепремиер. Този въпрос съдържа много аспекти и едва ли можем тук да го разгледаме пълнокръвно.
Искам да ви попитам: не предвиждате ли да се засили ролята на психолозите в българските училища? Те да не участват малко формално в училищните съвети и в работата на училищата, каквото е моето впечатление, а да взимат малко по-активно участие. Дали е необходимо малко по-голямо финансиране или курсове, за да могат те да се активизират аз не знам.
И още един друг въпрос: не е ли необходимо да се въведе час по вероучение в българските училища, който да способства за намаляване на агресията и насилието в тях? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Заповядайте за отговор, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Илиев, за репликата. Давате ми възможност да кажа още няколко думи по този много важен въпрос.
Първо, за педагозите, респективно педагогическите съветници в училищата, защото тях имахте предвид. Това е нещо, което беше възприето преди няколко години. Засега само в по-големите училища има възможност за такива специалисти.
Ако трябва да бъде съвсем честен, нашите сигнали как се справят тези хора са противоречиви. На някои места се справят много добре, директорите са доволни, на други места директорите са по-скоро сдържани.
В крайна сметка, това зависи от човека, ако трябва да бъдем съвсем откровени. Знаете, че във всяка една професия има хора, които малко по-съвестно си вършат работата, с повече желание и с повече хъс. Има хора, които по-дежурно си вършат работата.
Като цяло ние мислим да продължим тази политика и постепенно да намаляваме броя на децата, на които се полага, извинявам се за израза, педагогически съветник, респективно психолог в рамките на финансовите възможности и наличните специалисти.
Другият въпрос, който поставяте, е много сериозен. Вероятно няма да имам възможност да го развия, но ще отговоря само с две думи.
Защо много голяма част от родителите имат очакване да се въведе час по вероучение? Моето дълбоко убеждение е, че именно поради кризата на нормативната система те виждат в това една допълнителна възможност на децата да им бъдат дадени някакви ценностни ориентири, правила за поведение, допълнително въздействие върху тях за изграждане на представи за добро и зло, респективно как трябва да се държат във всекидневния живот.
Този въпрос е много по-сложен, отколкото само да кажем, че е много хубаво да има вероучение. Според мен това са големите въпроси. Първо, трябва да си даваме сметка, че когато въведем подобен предмет в българското училище в задължителната подготовка, това означава да делим децата. Това е неизбежно, тъй като в България и във всяка модерна държава има семейства с различна религиозна традиция и принадлежност.
И оттук – отново два въпроса. Хубаво ли е изобщо да ги делим при задължителната подготовка? Има различни класове. Това означава за православните да има един час, за мюсюлманите друг час, за евреите – трети час, за католиците, тъй като предполагам, че сега с влизането в Европейския съюз ще има по-голямо движение на гражданите – католици и протестанти – четвърти и пети час и така нататък.
Но има и един чисто битов проблем. Ако този час се падне примерно трети, това означава да осигурим едновременно две, три, четири или пет класни стаи. Затова моля да си даваме наистина сметка за сложността на въпроса. Това по принцип е хубаво. По принцип няма нищо лошо да има допълнителни часове, в които морално спретнати хора да общуват с децата, да им дават ценностни ориентири. Това е добре. Но трябва задължително да си даваме сметка, че ако се включи в задължителната подготовка, ще създаде ред проблеми, по които бих искал да седнем и поговорим, а не да кажем: “Напред, въвеждаме вероучението”.
По принцип съм отворен за въпроса.
Ползвам повода да благодаря на проф. Герджиков, който като председател на ресорната комисия в парламента преди близо година инициира първата такава дискусия с представители на Светия Синод и на неправителствени организации. Мисля, че тогава се изясниха възгледите. Самият аз съм имал възможност няколко пъти да говоря с представители на Светия Синод, включително и с Дядо Кирил през последните един-два месеца, включително с Негово Светейшество Патриарх Максим.
Пак казвам, нека да огледаме въпроса от всички страни. Не ми се иска да направим нещо, което после чисто технически ще бъде трудно да приложим.
Навремето имаше един виц, няма да казвам за коя социална система, за да не обидя някого, и все пак – ставаше дума за кораба на социализма, че 99% от парата отивала в свирката. Ако ще правим нещо, хубаво е коефициентът на полезно действие да е достатъчно добър.
Иначе дебатът е много важен. Готов съм да участвам в него без никакви предварителни условия. Тъкмо напротив, ако успеем да се обединим около едно решение, уверявам ви, че ще съм човекът, който с голямо удоволствие ще го възпроизведе и юридически в съответните наредби, и разбира се, ще го проведе като организация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Въпрос към министър Вълчев са отправили народните представители Маруся Любчева и Иван Славов Иванов относно концепция на Министерството на образованието и науката за реформа в системата на училищата и домовете за обучение и възпитание на деца със специални образователни потребности.
Господин Иванов, заповядайте да отправите своя въпрос към министър Вълчев.
ИВАН ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на образованието и науката, уважаеми господин министър Мутафчиев, уважаеми госпожи и господа народни представители.
В системата на средното образование тече дебат относно преобразуването на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, в специализирани институции за предоставяне на социални услуги по смисъла на Закона за социалното подпомагане.
Дължим да припомним, че в досегашните домове се отглеждат и възпитават деца, които нямат родители или пък имат родители, които не могат да се грижат за тях. В домовете доскоро се приемаха и деца от социално слаби семейства, не защото е трябвало да бъдат настанени там, а защото домът е бил единственото място, където децата са получавали грижа.
Освен визираните вече домове, съществуват и друг тип институции, в които се обучават деца с увреждания от различен характер, деца със специални образователни потребности. За интегрирането им в масовите училища българското общество също трябва да знае повече.
Като си даваме сметка за значимостта на проблема за обучението и възпитанието, а не само за отглеждането на децата, лишени или неполучаващи родителски грижи, но и със специални образователни потребности въобще, с колежката Маруся Любчева ви питаме, уважаеми господин министър: каква е концепцията на Министерството на образованието и науката за реформа в системата за работата с децата, лишени от родителски грижи, а така също и на децата със специални образователни потребности за деинституционализацията и интегрирането на децата в масовите училища? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов, уважаема госпожо Любчева!
Благодаря за предоставената възможност от тази трибуна да дам малко допълнителна информация и може би разяснение по това каква е политиката на Министерството на образованието и науката по отношение на тези два вида институции.
Както господин Славов уместно отбеляза, всъщност става дума за два различни въпроса. И тъй като допускам, че не всички в залата са тесни специалисти по видовете институции от гледна точка на Закона за народната просвета, ще си позволя да направя едно разграничение.
Защо господин Славов поставя въпроса за интеграция, от една страна, и за деинституционализация, от друга страна? Защото всъщност става въпрос за два много различни вида деца в два различни вида институции. Защото всъщност става въпрос за два много различни вида деца в два различни вида институции. я, от друга страна? за народната пр
Ще започна с децата със специални образователни потребности. В България за съжаление има традиция от много, много години, не от последните 15 години, децата със специални образователни потребности, тоест такива, които имат известна степен на увреждания – било ментални, било физически, да бъдат не толкова интегрирани и да живеят и да учат заедно със своите връстници, а по-скоро тенденция да бъдат изолирани в съответни институции. През последните няколко години тази тенденция като че ли е пречупена и има добро желание и мисля, че се правят нелоши усилия по посока на това да бъдат интегрирани в общата образователна среда. За пример ще кажа, че през последните две години всяка година броят на тези деца се удвоява в масовите училища. През учебната 2004-2005 г. те бяха около 700, малко по памет цитирам, но числата са сравнително коректни, сега мисля, че през миналата учебна година бяха над 1500, а вероятно тази учебна година броят им ще надхвърли 3700. В момента чакаме обобщената информация от ресурсните центрове.
Това налага сериозна промяна в политиката на държавата по отношение начина на приспособяване на тези деца в масовите училища най-малко в две посоки.
На първо място, благоприятната и възможна за тях архитектурна среда. Тази година заделихме 1 млн. лв. – ресурс не много голям, за съжаление – но все пак успяхме в няколко училища да направим рампи и на първия етаж да бъдат пригодени съответни санитарни помещения. За следващата година в проектобюджета е предвидена сума от 3 млн. лв., която отново ще бъде предоставена на училищата, където има деца със специални образователни потребности, и в частност с физически увреждания, за да може средата отново да бъде приспособена. Разбира се, това са малко козметични промени. Ние нямаме възможност да правим асансьори и така нататък – неща, които се правят в по-богатите страни, но все пак това е някаква крачка – има отделени средства за това, което е добър знак.
На второ място, в началото на м. септември тази година създадохме 28 ресурсни центъра, тоест специални структури на Министерството на образованието и науката в областните центрове, и в тях ще бъдат назначени достатъчен брой специалисти, наричаме ги ресурсни учители. Това са такива педагози, които не преподават на детето в същинския смисъл на думата в класната стая, но играят една не по-маловажна роля - помагат на няколко деца за по-доброто усвояване на учебния материал и да преодоляват онези недостатъци, с които природата или Господ по една или друга причина ги е натоварил.
По отношение на тези деца нашата идея е те да бъдат сериозно деинституционализирани. Това е терминът, който и Вие използвате. Това означава постепенно да се опитваме от година на година голямата част от тях да преминава в масовите училища и само онези, които за съжаление имат такава степен на увреждане, чрез която не биха могли да се чувстват нормално и да се развиват с темповете на своите връстници, да останат в такива институции. В момента има 111 такива специални училища – един доста голям брой за държава с население като България. Предполагам, че през следващите години в сътрудничество с общините този брой ще бъде намаляван.
Веднага искам да кажа, че и в момента съотношението между персонала и децата в тези учреждения е доста комфортно. На 2,5 деца се пада един щат. Това е много комфортно съотношение дори и за много богатите държави.
Въпросът за домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, е много различен въпрос. Това не са типично образователни институции, защото децата не учат в тях, те ходят в близкото училище, а всъщност живеят в тези домове. Друг е въпросът, че подготвяйки се за следващия ден, полагат и усилия, свързани с тяхното образование и възпитателите полагат и усилия за тяхното възпитание.
Ние сме предложили като промяна в Закона за народната просвета, която онзи ден гледахме в Комисията по образованието и науката, управлението на тези домове да бъде централизирано и тяхното финансиране да премине към общините. Дебело искам още веднъж да подчертая, че тук не става дума общините да ги издържат. Това е една делегирана от държавата дейност. Ние ще прехвърлим тези домове на общините заедно с бюджетите.
Ако има общини, които считат, че не е подходящо това да стане, бихме могли да преразгледаме това решение, но според мен общините имат интерес от развитието на тези институции, защото през последните години поради усложнения ред на приемане на деца в тях броят на децата рязко е намалял, в някои от тях броят на персонала е почти изравнен с броя на децата – това води и до голям недостиг от средства – и по наше мнение бъдещето на тези институции е в общински звена извън този тип грижа, където да развиват дневната, седмичната грижа, въобще много по-обхватни социални институции.
Поставят се два въпроса извън това. Мисля, че имат логика. Вие също ги загатнахте – дали персоналът в тях ще запази характеристиката си на педагогически персонал, това е важен въпрос.
На второ място, дали Министерството на образованието и науката ще запази своите методически функции по отношение на този персонал.
Веднага искам да кажа, че сме в дискусия с Министерството на труда и социалната политика, тъй като това е един много сложен въпрос. От една страна, съм съгласен, че част от персонала има педагогически функции, нямам никакви съмнения в това. От друга страна, считам, че няма нищо лошо да има персонал с педагогически функции, който да е, условно казано, под шапката на други ведомства. Примерно, има училища към Министерството на културата и не съм чул да има проблем с хората, заети там.
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Вълчев, бяхте изключително изчерпателен по време на парламентарния контрол.
Госпожо Любчева, заповядайте за реплика.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Благодарим за отговора, защото дебатът, който в момента правим ние, тече и в обществото, защото е много важно народното представителство да бъде информирано какво следва с тези институции, различни по характер.
Аз ги определям и като образователни структури, независимо че домовете за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи, не осъществяват обучение, но осъществяват възпитание. В този смисъл, бидейки част от Закона за народната просвета, би следвало и така да се разглеждат.
Този въпрос беше поставен след дебат, който си позволихме да проведем сред колегите от няколко домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, като един от тях е Домът “Петко Славейков” в София. Там дискутирахме по всички тези проблеми, за които Вие говорите днес пред нас.
Изключително важно е, господин министър, и смятам, че ние трябва да настояваме децентрализацията да бъде осъществена в съгласие с местните власти и това да бъде делегирана от държавата дейност, а не само тази година да бъдат прехвърляни със съответните средства, тъй като това е изключително важно. Продължавам да смятам, че това трябва да бъде държавна отговорност.
На второ място, превръщането им в центрове или домове за социални услуги също променя техния статут. Смятам, че възпитанието на децата, тъй като това е образователна възраст за всички деца, каквито и да са те там, е задължение на Министерството на образованието и науката. В този смисъл считам, че министерството не трябва да се оттегли от тази дейност. Това също трябва да бъде регламентирано в промяната, която предстои да направим в закона.
Обръщам внимание, че в момента все още никой не говори за постоянната грижа, а има деца, които задължително се нуждаят от постоянна грижа. Мисля, че това е нещото, към което трябва да се ориентира министерството, за да можем да решаваме пълноценно въпросите на тези деца.
Приключвам със специализираните училища. При всички случаи ще имаме нужда, независимо колко ще са на брой и колко големи като структури ще бъдат, и за тях държавата определено трябва да поеме ангажимент, независимо дали ще прави ресурсни центрове или ще има съответна децентрализация към местните власти. Това са изключително важни проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Любчева.
Благодаря Ви, господин министър, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Въпрос към министъра на транспорта господин Мутафчиев е отправил народният представител Иван Николаев Иванов относно безплатните пътувания на служителите от МВР в обществения градски транспорт.
Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В началото на 2006 г. беше приет нов Закон за Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 209 на закона при изпълнение на служебните си задължения държавните служители в МВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт. Законът обаче не урежда един от най-важните елементи на тази разпоредба, а именно как ще бъде финансово обезпечен този вид безплатни пътувания на служители от МВР при изпълнение на служебни задължения и респективно компенсирането на тези пътувания.
Вие знаете – няма безплатен обяд. След като тези служители се движат с превозните средства, очевидно е, че превозвачите, които по определен начин са свързани с вашето министерство, тъй като то е отраслово за случая, трябва да бъдат компенсирани за това пътуване и тези средства да бъдат осигурени.
До момента под претекст, че в Бюджет 2006 няма предвидени средства за тази цел, на превозвачите в обществения градски транспорт не са преведени никакви компенсации. Това води до зачестили конфликтни ситуации в големите областни градове.
Давам ви пример в Пловдив, където кондукторка е обвинена в хулиганство, след като е таксувала дознателка от Трето РПУ – Пловдив. Нещо повече, била е вкарана в РПУ-то, задържана и се счита, че трябва да бъде осъдена за хулиганство за това, че е изискала служителката от МВР да представи документ, който да гарантира, че по определен начин е заплатено нейното пътуване.
Има писмо от кмета на София Бойко Борисов до Вас, господин министър, преди близо три месеца по същия проблем. Също и от Корпорацията на автомобилните превозвачи.
Тъй като този проблем продължава вече седми месец, по този повод отправям към Вас следния въпрос: какви мерки предприехте като ръководител на отрасловото министерство, за да защитите правата и интересите на превозвачите в обществения градски транспорт в страната? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Министър Мутафчиев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 24 февруари 2006 г. в “Държавен вестник” е публикуван Законът за Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 209 на този закон право на безплатно пътуване на служителите от Министерството на вътрешните работи при изпълнение на служебни задължения се предоставя от 1 май 2006 г., поради което средства за финансиране на тези пътувания не са предвидени в бюджета за 2006 г. Обикновено практиката е, когато има подобни задължения на правителството от приети закони от Народното събрание, те да бъдат одобрявани в бюджета за следващата година и предоставени на Министерството на транспорта за компенсиране на автомобилните превозвачи. Това се извършва за всички пътувания – и социални, и карти за отстъпка на ученици, и безплатни пътувания на ученици.
Това е причината да не са определени редът и условията за компенсиране на този вид пътувания.
Вие малко късно задавате този въпрос, господин Иванов, и ще Ви кажа защо. Веднага след като влезе в сила законът и това право на служителите от Министерството на вътрешните работи, ние наистина получихме информация за затрудненията, които автомобилните превозвачи изпитват в момента, както и от някои кметове. Случаят, който в момента предоставихте, е от ранното лято на 2006 г. – говорим за Пловдив. Веднага уведомихме Министерството на финансите с писмо и помолихме да се намери път, по който да се извърши тази компенсация. Отговорът на Министерството на финансите е, че това може да стане единствено със средства от бюджета на Министерството на вътрешните работи в този момент. По този въпрос беше уведомено Министерството на вътрешните работи, ние сме водили лични разговори с министъра на вътрешните работи.
Какво предприе Министерството на транспорта за 2007 г.? На първо място, по отношение осигуряването на средства за компенсиране на безплатните пътувания. Искам да отбележа, че при подготовка на проекта за програмния бюджет 2007 г. ние заложихме 10 милиона и това беше утвърдено от Министерския съвет, вчера беше прието и от Народното събрание.
На второ място, по отношение на реда за извършване на тези пътувания. Министерството на транспорта направи писмено предложение до Министерството на вътрешните работи за промяна на чл. 216 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, който гласи, че правото за безплатно пътуване на държавни служители в обществения градски транспорт по чл. 209 от Закона за Министерството на вътрешните работи се удостоверява с представяне на служебна карта, което не дава възможност за сериозна финансова отчетност, така че да се знае кой точно превозвач ще бъде съответно финансиран за пътуване на служители от МВР при изпълнение на служебния им ангажимент. Аз се надявам, че Министерството на вътрешните работи ще направи тези промени, включително системата, по която ще се отчитат тези пътувания, за да може да се ползват средствата, които сме отделили в бюджета за 2007 г.
В заключение, господин Иванов, искам да споделя едно притеснение с Вас, че все пак е добре – тъй като Вие сте и заместник-председател на Комисията по транспорт и съобщения в Народното събрание, когато се приемат закони, да се има предвид, че има един закон, който действа, и това е Законът за бюджета. Не бива в никакъв случай да поставяме нито превозвачите, нито българските граждани, най-малко правителството в ситуация да не изпълни задачите, които са му поставени от върховната власт – парламента на републиката, като се правят такива промени в средата на годината. С удоволствие бих приел упреците от Вас, ако при разглеждането на закона Вие бяхте поставили този въпрос, така че текстът да влезе в сила от 1 януари 2007 г., за да има възможността Министерството на транспорта да направи тези промени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вашият отговор е типична илюстрация на поговорката за прехвърляне на отговорността от болната глава на здравата, защото Законът за МВР е закон, който е внесен от Министерския съвет. Той е подготвен от Министерството на вътрешните работи, но той е минал през съгласувателна процедура с министъра на транспорта Петър Мутафчиев, който само се е подписал, а неговите чиновници – вероятно от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, дори не са погледнали, че има текст, който те трябва да коригират. Това е първо.
Второ, отговорността за приемането на законите в едно Народно събрание, независимо дали е четиридесетото или някое от предшестващите, винаги се носи от мнозинството и вие знаете това, защото опозицията се противопоставя, но мнозинството приема тези закони.
По същество Вие изобщо не отговорихте на моя въпрос. Аз Ви попитах: как ще защитите автомобилните превозвачи, но Вие дадохте данни, които ми показват какви са щетите за тези превозвачи. Вие казвате, че ще бъдат заложени 10 млн. лв. за 2007 г. Тези осем месеца, в които автомобилните превозвачи превозват служителите на МВР, са две трети от този годишен бюджет.
С това действие, господин министър, автомобилните превозвачи в България са ощетени с 6,7 млн. лв. – две трети от бюджета, който сте заложили за 2007 г.
Питам: кой ще ги компенсира за това? Ние не живеем в социализма, когато се счита, че един милиционер като се качи било в автобус, било във влак или където и да било, той се движи по закон безплатно и всички трябва да му козируват. Просто още при приемането на закона Вие трябваше категорично да заявите на министъра на вътрешните работи, защото е предвидено, че тази държавна помощ или трябва да мине през бюджета, или докато не влезе в бюджета, служителите да отчитат пътуванията си пред министерството и съответно да бъдат компенсирани. Не се смейте, просто Вие не изпълнихте Вашите ангажименти или Вашите служители от “Автомобилна администрация” не са си свършили работата през тези осем месеца. Жалко е, че тези 6 млн. 700 хил. лв. са чиста загуба за българските превозвачи по Ваша вина и на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи. Вие просто сте гледали като Светата Троица на това безобразие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, министър Мутафчиев.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Има наглостта да каже, че депутатите от опозицията са му виновни за това!

МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Иванов, Вашият популизъм е известен като герой в парламентарния контрол.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Какъв популизъм? Аз Ви давам конкретни данни!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз само ще Ви дам един пример.
Първо, в никакъв случай не мога да приема Вашата сметка: виждате ли, че щетите са точно 6 милиона или 7 милиона. Аз като министър на транспорта съм изпълнил своите ангажименти при обсъждането на закона в Министерския съвет, когато сме изразили определени свои виждания по този въпрос. Ние навремето уведомихме и Министерството на финансите, и Министерството на вътрешните работи. Това, че сме предвидили 10 милиона не означава, че всички тези средства ще бъдат за безплатните пътувания. Защо? Защото ние очакваме в правилника на Министерството на вътрешните работи да се определи редът за пътуване, за да може ясно и точно да се каже колко са тези пътувания.
Вие прехвърляте изцяло вината на управляващото мнозинство. Да, управляващото мнозинство е това, което приема законите. Но опозицията е тази, която трябва да предпазва управляващото мнозинство да не нанася щети на който и да било български гражданин.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Точно така. По Закона за автомобилните превози положих толкова усилия…
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Иванов, Вие като народен представител през целия този период до 26.10.2006 г. дума не обелихте. А през това време Министерството на транспорта, включително тази администрация, която Вие упреквахте, направиха няколко срещи с превозвачите и по този въпрос. Защото всеки месец се провежда среща с браншовиците.
От друга страна, Вие сте народен представител, мога ли да Ви попитам защо не поставите въпроса за едно право на пътуване, предоставено с Правилника на Народното събрание, с градския транспорт и с железопътния транспорт – как да се вкара системата така, че да има отчетност за пътуванията и на народните представители. Тогава бихте изглеждали по-достойно, тъй като Вие сте малко повече време от мен народен представител и добре познавате тази система, пък вероятно и ползвате градския транспорт с картата, която имате.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ползвам го и това е голяма чест за мен, че го ползвам.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Надявам се, че го ползвате, защото трябва да бъдем близко до българските граждани. Благодаря ви.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Съжалявам, че процедурата не позволява на председателя да ми даде право да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма как да Ви дам право да отговорите, господин Иванов.
Благодаря Ви, господин Мутафчиев, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговори на министъра на околната среда и водите господин Чакъров на питане от народния представител Яне Янев относно включването на девет зони от българското Черноморие в екологичната мрежа НАТУРА 2000.
Господин Янев, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Съгласно изискванията на Европейския съюз към датата на присъединяването България трябва да е представила пред Европейската комисия списък на българските места, които да бъдат включени в европейската мрежа защитени зони НАТУРА 2000. За България тази мрежа трябва да покрива приблизително 34% от територията на страната. Съществена част от мрежата следва да обхваща зони от Черноморското крайбрежие. Това е от изключително важно значение както пряко за екологията, така и за икономиката и туризма. За екологията, защото по Черноморието има редица местности, които представляват единни екологични ареалии. Те са хабитати на редки застрашени растителни и животински видове.
Убеден съм, че в Министерството на околната среда и водите има далеч по-обемиста експертна информация и досега се учудвам защо все пак тя не беше предоставена за обсъждане на широка публична дискусия. Унищожаването на Българското Черноморие със застрояването, което виждаме през последните години, е една изключително опасна тенденция. Такива местности не веднъж са били предмет на обществено внимание. Български и международни природозащитни организации многократно са изказвали категоричното си становище, че те трябва да бъдат надлежно и безусловно опазени от унищожаване.
Специално бих искал да обърна вашето внимание върху следните 9 зони: Странджа; Маслен нос ­– Ропотамо; Поморие; Емине – Иракли; Шкорпиловци – Камчия; долината на р. Батова; Балчик – Калиакра – Камен бряг; езеро Шабла; езеро Дуранкулак–плажовете Св. Ана и при къмпинг “Космос”.
Бих искал да се обърна към Вас, господин министър, със следното питане: ще бъде ли направено предложение от ваша страна посочените девет територии да бъдат включени като защитени зони в екологичната мрежа НАТУРА 2000. Ще бъдат ли ревизирани разрешителните за строеж в тези зони с цел строителството там да се забрани занапред, а започнатото да се преустанови?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Имате думата за отговор, министър Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев!
В отговор на първия Ви въпрос дали визираните девет зони ще бъдат включени като защитени зони в екологичната мрежа НАТУРА 2000 Ви информирам за следното.
За деветте места: Странджа, Ропотамо, Поморие, Емине–Иракли, долината на р. Батова, Камчия, Калиакра, езеро Шабла, езеро Дуранкулак в периода август – октомври тази година в МОСВ са внесени предложения със съответната документация за включването им в екологичната мрежа НАТУРА 2000. Тези места са предложени като отговарящи на критериите и изискванията на Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. До момента МОСВ организира провеждането на предвидените в Закона за биологичното разнообразие процедури за разглеждане и одобрение на постъпилите предложения за НАТУРА 2000 на местата в страната, включително и за въпросните девет територии. Конкретно тези девет територии предложени като места по НАТУРА 2000 са с предмет на опазване птици, бяха разгледани от Националния съвет по биологично разнообразие и са предложени като подходящи за одобрение. Същите места, но с предмет на опазване местообитание и видове ще бъдат предмет на разглеждане на Националния съвет по биологично разнообразие, което ще се проведе на 21 ноември т.г., тоест само след няколко дни.
Съгласно поетия в хода на преговорите и потвърден в Договора за присъединяване ангажимент до края на 2006 г. България трябва да представи в Европейската комисия списък на местата по НАТУРА 2000. Във връзка с това вече ви казах, че е предвиден този съвет и може би през следващите седмици на заседание на Министерския съвет ще бъдат разгледани и двете защитени зони по отношение на птиците и за хабитатите.
На втория въпрос – дали ще бъдат ревизирани разрешителните за строеж в тези зони с цел строителството там да се забрани занапред, бих искал да отбележа следното. Министерството на околната среда и водите няма компетенции за ревизиране на издадени разрешителни за строеж или за преустановяване на незаконно започнало строителство. Тъй като смисълът на зададения въпрос е да се спре строителството в тези зони, бих искал да подчертая, че Директивата за местообитанията, въведена в Закона за биологичното разнообразие, не фигурират изрични разпоредби или изисквания за забрана на строителство в местата по НАТУРА 2000. Директивата за местообитанията изисква страните да обезпечат процедурите, чрез които плановете и инвестиционните проекти, които засяга местата в мрежата НАТУРА 2000, и за които се предполага, че могат да окажат значително отрицателно въздействие, да се подлагат на специална оценка за степента на въздействие върху местообитанията и видовете, предмет на опазване на дадената зона. Това изискване е въведено в Закона за биологичното разнообразие и ще започне да се прилага като има самостоятелна оценка извън процедурите по ОВОС и екологичните оценки от датата на присъединяването. Дотогава следва да се прилагат процедурите по ОВОС или екологична оценка.
Законът за биологичното разнообразие и законът за защитените територии предвиждат възможност за налагане на временни забрани за строителство, но само в случай на реална заплаха от унищожаване или значително увреждане на потенциала на НАТУРА 2000 места, респективно защитена територия. При наличие на такова условие, както знаете, ние сме издали заповеди и за Кресна и за Емине – Иракли.
Освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че редица от визираните потенциални в НАТУРА 2000 места или части от тях, например Дуранкулак, Шабла, Калиакра, Ропотамо понастоящем са защитени територии и в момента те са в обхвата на разпоредбите на нашето законодателство, което предвижда изключително стриктен и консервативен подход. Същевременно природен парк “Странджа”, който ще бъде НАТУРА 2000 място обхваща 110 000 хектара, част от община Царево и цялата територия на община Малко Търново.
Бих искал да ви кажа, че за потенциалните защитени зони, както знаете, по мое предложение Министерският съвет прие решение за създаване на междуведомствена работна група, която вече заседава и работи. Така че всички инвестиционни намерения вече се прецизират абсолютно във всичките им аспекти още в самото начало. Пропуск, който до настоящия момент създава наистина доста напрежение по отношение на интереса на инвеститорите и целите и ангажиментите, които всички ние имаме, с оглед на опазването на нашата прекрасна природа и изключително богатото разнообразие.
По отношение на това, което Вие посочихте - че страната ни трябва да има тридесет и няколко процента защитени зони по отношение на птиците и хабитатите. Всичко това предстои да бъде дообсъдено. В момента вървят съгласувателните процедури и ще се вземе окончателно решение точно колко процента би имала нашата страна след 1 януари 2007 г.
Бих искал да уверя вас – уважаемите народни представители, и Вас - господин Янев, както и цялата общественост, че Министерството на околната среда и водите реализира всички дейности, които са необходими в случая, така че те да бъдат представени. Първо, разглеждане от страна на Министерския съвет на защитените зони, които попадат в обхвата за птиците и за хабитатите, след което ние да представим коректно и своевременно пред Европейската комисия тези списъци.
Естествено, ние трябва да опазим нашата природа, но трябва да ви кажа, че към настоящия момент има изключително голям интерес и нагласи, напрежение, даже бих си позволил да посоча, от страна на инвеститорите и огромен инвестиционен интерес. Аз съм убеден, че при вземането на тези решения и Министерството на околната среда и водите, и Министерският съвет, и всички ние заедно ще съумеем да постигнем едно наистина разумно, балансирано решение. Първо да изпълним нашите ангажименти, каквито сме поели, и най-важното – да опазим нашата прекрасна природа и биоразнообразието, което е може би едно от най-богатите, и ще бъде изключителен наш съществен принос, след като и де юре се присъединим към Общността от 1 януари 2007 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чакъров.
Господин Янев, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за информацията. Аз задавам този въпрос не случайно точно сега и се радвам, че той излезе преди заседанието на експертния съвет. Но все пак е много важно Вие от позицията, която заемате, да уведомите и гражданските организации, съпричастни с тази проблематика, а също така и собствениците, които са засегнати по един или друг начин.
Има ли готовност Министерството на околната среда и водите да предприеме и необходимата разяснителна кампания по НАТУРА 2000, защото това в обществото се възприема по различни начини? В мои приемни както в моя избирателен район, така и в други райони на страната хората са обезпокоени и тъй като няма информация, на практика задават въпроси, които далеч се разминават с параметрите, регламентирани в НАТУРА 2000. Това е моят първи уточняващ въпрос.
Вторият ми въпрос е: как ще бъдат компенсирани собствениците на земеделски земи и имоти в тези защитени територии от НАТУРА 2000?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Това, което поставяте като въпрос, е изключително резонно да бъде повдигнато относно разяснителната дейност във всички региони, където ще има защитени зони по отношение на птиците и за хабитатите.
Да, вече е стартирала разяснителната дейност. Всичките ни регионални структури провеждат такива срещи с населението. Освен това сме предвидили и чрез засилена информационна кампания да бъдат уведомени всички собственици на имоти – и земеделски, и от общинския и частен горски фонд, за дейности, които биха могли да развият.
В никакъв случай няма да бъдат и не бива да бъдат ощетени собствениците на тези земи. Ще има дейности, които те ще могат да реализират, както посочих и в самия отговор, който преди малко представих на вашето внимание и на цялата общественост. Има няколко програми, по които собственици на тези земи ще могат да кандидатстват. Предвидени са специални средства и по линия на оперативна програма „Околна среда”, и програмите, които са в обхвата на Министерството на земеделието и горите.
От трибуната на Народното събрание бих искал да уверя всички собственици и цялата ни общественост, че и регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, и на Министерството на земеделието и горите ще подпомагат всички тези собственици да могат да подготвят съответни проекти, така че те да могат да кандидатстват и да могат действително да реализират дейности, с които, първо, да реализират дейности, които поначало биха могли да реализират, и освен това да имат своите дивиденти след дейности, които биха упражнявали на площите на тези територии.
Считам, че трябва да има един активен диалог с обществеността и не бива да допускаме, доколкото е възможно, да има напрежение между собствениците и това, което трябва да постигне нашата страна. Действително трябва да се развие и реализира една информационна кампания и на хората да им е ясно, че дейности ще има и да знаят точно какви дейности трябва да бъдат реализирани.
Ние изразяваме готовност всичко това да става. То е в ход. Повечето от регионалните структури вече са провели такива срещи. Остават още само няколко срещи. След като те приключат, ще анализираме каква е точно нагласата и там, където е необходимо да подсилим информационните кампании, изразявам готовност като министър на околната среда и водите това да бъде доразвито и реализирано. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Чакъров.
Господин Янев, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Двата уточняващи въпроса вече ги направих. Радвам се, че между Министерството на земеделието и горите и Министерството на околната среда и водите е започнал диалогът по отношение на НАТУРА 2000, защото това е много важно и тези ресори са еднакво отговорни и за двете ведомства.
Но по-важното е, господин министър, все пак да не се допуска подобно напрежение, каквото се случи с Иракли. Знаете кога аз повдигнах въпроса. След това се стигна до обществени дискусии, в които бяха ангажирани и органите на местно самоуправление. Стигна се до протести на собствениците. Сега аз имам достатъчно много информация и сигнали на граждани от тези територии, в които собственици инвестират, започнали са строежи. Може би няма достатъчна съгласуваност между вашето ведомство, Министерството на земеделието и горите и Министерството на регионалното развитие и благоустройствот, а също така и с някои регионални структури. И в крайна сметка, тези строежи са полузаконни или незаконни, а тези собственици по някакъв начин трябва да бъдат информирани.
Също така е време все пак пред обществото да се кажат и конкретните срокове за влизането точно на тези зони, които споменах, а и на всички действия, които ще предприемат двете министерства в близките няколко месеца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Господин Чакъров, ако приемем, че това бяха уточняващи въпроси към Вас, а те са такива, Вие имате думата за отговор, ако искате да се възползвате.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров, за участието в днешния парламентарен контрол.
На питане на народния представител Евдокия Манева ще отговори министърът на земеделието и горите Нихат Кабил относно нарушения на Закона за горите и подзаконовите актове към него.
Госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През 1930-1935 г. – връщам се назад в историята, защото това е важен въпрос – Обществото на народите възлага на шведския учен Йостен Унден да реши спора между България и Гърция за горите в Доспатския край. Той успява да реши този спор в полза на България и не само запазва горите на Доспатския край, а успява да издейства Гърция да плати голямо обезщетение на България. Надявам се, че знаете този случай. Използвам този исторически пример и смятам, че той е много поучителен, особено на фона на дейността на началника на Районното управление по горите в Пазарджик – Мехмед Велиат.
За втори път задавам въпрос във връзка с дейността на този господин. Първият беше във връзка с едно огромно количество дървесина – 75 хил. куб. м, за сключени договори с големи ползватели. След сериозна реакция на фирмите от този район договорите бяха блокирани. Оказа се обаче, че продажбата на дървесина от ДП „Батак”, „Беглика” и „Борово” продължава, независимо, че договорите би трябвало да бъдат анулирани. Това е една от причините днес да задам въпрос към Вас.
На второ място, това е процедурата за отдаване на тарифа на корен в обект ДЛС „Чепино” – спряна процедура поради ново масово недоволство на фирмите, защото в условията на този конкурс само гдето изрично не е споменато името на фирмата „Средна гора” АД. Няма да напомням подробно колко детайлно са изписани количествени показатели, свързани с дейността на тази фирма. Наистина само нейното име липсва.
На трето място, за временния горски път в същия район на стойност над 84 хил. лв. не са поискани три оферти, както това е по закон.
На четвърто място, процедурата за дърводобив, подготвена от директорката на предприятието в Батак, е изцяло в интерес на мъжа й, но едва ли трябва да бъде споменато нейното име.
На пето място, повече от две години на територията на с. Фотиново работи фирмата на Венсен Чавдар Чалапачев, която купува дървесина на цена 15,39 лв. при цена на добив 15,00 лв. Трябва да проверите този случай.
Аналогично е положението и в Държавното лесничейство в Пещера, което продава на изключително ниски цени на фирмите „Сокола” и „Вълкин”.
Мога да продължа списъка от нарушения, но мисля, че и примерите, които дадох, ми дават основание да задам въпроса: ще предприемете ли мерки и кога за прекратяване на многобройните закононарушения на Закона за горите и подзаконовите актове към него и на корупционните практики в този район, защото всичките тези случаи говорят за корупция? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, наистина шведският барон Унден успява да защити интересите на нашата страна и в знак на признателност тогавашното българско правителство дава името на един от родопските върхове в Централните Родопи на негово име. Днес в Родопите имаме връх Унден.
Във връзка с Вашия въпрос, който е добре разработен от Вас с тези примери, искам да Ви отговоря, че Министерството на земеделието и горите и Националното управление по горите прилагат стриктно разпоредбите на Закона за горите и Правилника за неговото приложение, регламентиращи ползването на дървесината. Добитата дървесина на територията на Регионалното управление по горите в Пазарджик съгласно Заповед № 305 от 24 февруари 2006 г. и № 1079 от 19 септември 2006 г. на началника на Националното управление по горите се реализира от държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции чрез търгове с явно наддаване при условията на конкурентност и състезателен принцип, гарантиращи равнопоставеност на участниците и максимална прозрачност при провеждането на процедурите. Във връзка с натрапчивите въпроси, че се правят много големи злоупотреби в района на регионалното управление, има преписка до Комисията за защита на конкуренцията № 75. Във връзка с тази преписка ние имаме писмо с Решение на Комисията за защита на конкуренцията № КЗК 75 от 19 октомври т.г., с което комисията приема за установено, че Националното управление по горите към Министерството на земеделието и горите не е извършило нарушение на чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията. Приемат, че Законът за горите и Правилникът за прилагането на закона, в частност чл. 87п, ал. 1, т. 2 и чл. 87л съответстват на разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията.
Уважаема госпожо Манева, аз бях длъжен да дам този отговор така, но ще направя допълнително уточнение във връзка с другите въпроси, които задавате. Комплектованият лесосечен фонд по лесоустройствени проекти за Регионалното управление в Пазарджик за 2006 г. възлиза на 473 хил. 174 куб. м дървесина. Предвиденото ползване на горите в нашата страна се осъществява съгласно лесоустройствените проекти към тези планове. През последните години на територията на страната ни съществува голям недостиг на строителна дървесина, необходима за ресурсното осигуряване на дървообработващите и мебелни фирми. Към настоящия момент съгласно проведено проучване от Националното управление по горите, на територията на страната са регистрирани 4680 фирми, упражняващи тази дейност. Проведената анкета показа, че заявените от потребителите количества дървесина, необходима за ресурсното обезпечаване на тяхната дейност, надвишават над два пъти възможния годишен дърводобив съгласно предвижданията на лесоустройствените проекти. Имаме и упреци от малките и средните фирми. Най-силно този проблем съществува в териториалния обхват на дейност на РУГ – Пазарджик поради факта, че на тази територия са регистрирани 700 фирми, които осъществяват тази дейност. А дървообработването, мебелното производство и търговията с дървесина са дейности, осигуряващи основния поминък на населението. Това е факт. По последни данни броят им вече надвишава 800. Данните за 700 фирми са от анкетата. Националното управление по горите със своите регионални управления, държавните лесничейства и дивечовъдните станции редовно провеждат срещи с представители от бранша и местните сдружения по въпроси, свързани с ползването на дървесина и други, касаещи съвместната дейност, за да постигнат баланс на интересите, който се постига много трудно, уверявам ви. От друга страна това е причина за сериозни бракониерски посегателства върху горите.
Като отчитаме спецификата на проблема и с оглед намаляване на възникналото напрежение между фирмите, за осигуряването на още по-голяма прозрачност при провеждане на процедурите за продажба на дървесина, по мое нареждане със Заповед № 305 от 24 февруари т.г. на началника на НУГ, реализацията на добитата дървесина, годна за преработка в РУГ – Пазарджик, се реализира чрез търгове с явно наддаване. Освен извършеното досега, ние съвместно със Софийската стокова борса и Лесотехническия университет имаме разработен механизъм за продажби на дървесина чрез стоковите борси, за да се гарантират максимално принципите на пазара, като се има предвид, че дървесината е борсова стока от световен мащаб.
Считаме, че с въвеждането на тези начини на работа се осигурява необходимият контрол и равнопоставеност между всички участници в процедурите за продажба на дървесина и недопускането на нелоялна конкуренция.
Уважаема госпожо Манева, аз приемам Вашата загриженост за стриктното спазване на законите и правилниците по отношение на проблемите, които поставяте. Ние предприемаме мерки, за да осигурим необходимия контрол и прозрачност. Но в същото време във връзка с Вашите факти, данни и сигнали, ако имате конкретни данни, искам да Ви уведомя, че по мое нареждане е изготвена заповед и започва обстойна проверка на дейността на регионалното управление по горите в Пазарджик по отношение именно на тези търгове, процедури, спазването на всички нормативни актове от специализираното звено за антикорупционни дейности към Инспектората на нашето министерство. Не от системата на горите, а от Инспектората на министерството! Ще се направи пълна и обстойна проверка по този случай.
Във връзка с Вашите данни искам само да Ви кажа, че въпросната директорка, мисля, че беше на лесничейство “Батак”, от няколко дни е уволнена от работа поради тези причини. На директора на Регионалното управление по горите в Пазарджик господин Велият е наложено дисциплинарно наказание във връзка с напрежението, което беше създадено пролетта, Вие си спомняте, аз отговарях на един Ваш въпрос, последно предупреждение за уволнение. И наистина тази пълна и обстойна проверка, която ще бъде направена, ако докаже, че даже в една процедура има нарушение, аз поемам ангажимента и Ви уверявам, че ще взема всички необходими мерки, без да се съобразявам с нито един факт в това отношение, включително каквито и намеци за някаква политическа обвързаност, каквито се правят постоянно от всички страни по този въпрос, няма да ми попречат да взема съответните мерки. Както съм вземал мерки и в случаите с Агенцията по рибарство и аквакултури и т.н. – Вие знаете какво искам да Ви кажа във връзка с това.
По отношение на Вашия въпрос, че само дето в тази процедура не е изписано името на съответната фирма, във връзка с липсата на средства за инвестиции за горски пътища, особено към затворените басейни – една тема, която съм повтарял много пъти – и необходимостта да се направи преструктуриране и довършване на реформата в горите ние имаме писмо от Министерството на финансите, в което те изрично подчертават, че поради липса на тези средства те препоръчват и в нашите инструкции ние това нещо сме го имплантирали, така да се каже, към тези басейни, които са затворени, за да могат да се отворят, фирмите, които искат да участват в тези търгове, да поемат ангажимент да направят тези временни горски пътища. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Така е, господин министър, само че процедурата е спряна, защото е разбрано, че там вече има изградени три пътя и нещата са били подготвени, за да се усвои с анекс още един голям обем от около 10 000 кубически метра дървесина.
Вие фактически ми отговорихте на допълнителните въпроси, които не успях да Ви задам. Аз щях да Ви питам ще предприемете ли мерки специално към господин Велият. Искам да Ви кажа и мисля, че Вие също трябва да сте убеден в това, че когато има толкова много фирми и когато става дума за такива огромни апетити, трябва да има прозрачни конкурси, трябва да има честна конкуренция. И това трябва да се осигурява от вашите служители. Примерите, които аз изложих, говорят, че правилата се нарушават и то се нарушават грубо. Затова наистина там е необходима една много сериозна проверка и то проверка от максимално дистанцирани контролни органи, които да проверят съвсем сериозно всичко, което се е случило. Аз ще Ви предоставя информацията, която имам. Ще Ви дам информация даже и за най-пресния случай на 7 ноември, когато е приключила процедурата за предсрочна сеч, без изобщо да бъде обявена на интернет страницата, каквото е задължението. Ще Ви дам информация и за освобождаване на коли с незаконна дървесина от няколко пункта в района на Чепино с телефонно обаждане на господин Велият.
Смятам, че трябва да потърсите отговорност и за това, че дълго време пунктовете в района на Доспат не действат. И въпреки ремонта на пункта в Нова махала той продължава да не действа. Тоест някой има интерес там камионите с незаконна дървесина да вървят.
Мисля, че освен Вашата проверка трябва да бъде сезирана и Комисията по корупция в Народното събрание. Просто тези неща трябва да се изяснят. Защото е истина, че сечта в този район значително надвишава позволените количества и това трябва веднъж завинаги да бъде спряно.
Аз ще очаквам резултатите от тази проверка. Ще Ви предоставя цялата информация за нарушенията, която имаме и която трябва да послужи на контролните органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, аз съм напълно съгласен с това, което казвате. Даже ще отида малко по-далеч, аз смятам, че при така създадената ситуация, при това огромно напрежение освен мерките, за които преди малко казах, това, което възнамерявам, е следното. Една нова система от критерии за тези фирми и за тези компании. Критерии! Защото нали разбирате, че в един регион като Пазарджик при наличието на около 800 фирми просто нещата започват да стават трудно удържими. И аз тук искам да изразя благодарност на прокуратурата в нашата страна, която заедно с органите изключително добре ни съдейства и в този район ние вече имаме и ефективни присъди по отношение на бракониерските сечи. Моето желание е това нещо да продължава.
И второ, аз смятам, че при така създадената ситуация, когато има голямо напрежение пред бизнеса, което дава отражение върху обществените взаимоотношения, е небоходимо общественият контрол да бъде още по-голям и по-засилен.
По отношение на това, което казахте, че трябва да се сезира Комисията по корупция, съгласен съм, имате моите уверения, че каквото е необходимо като информация, ще бъде предадено. Защото самата папка по всички случаи – сигнали, проверки, включително парламентарен контрол по темата като част от голямата тема гори в нашата страна, за пазарджишкия случай папката вече стана дебела над 10 см и продължава да расте.
Искам само да кажа, че имам последните актуални данни за състоянието на тези контролни горски пунктове, за които става въпрос. Ще Ви ги предоставя заедно с другите документи, ако искате. Така че не само откъм Сърница, който пункт ще бъде преместен малко по-нататък, за да може да обхване другите пътища, но и откъм Регионалното управление в Благоевград, откъм Гърмен също подготвяме един пункт, който да пуснем в действие, за да може да се контролира движението на дървесината и стриктното изпълнение на договорите по тези процедури.
Ще Ви бъда много благодарен, ако ми дадете конкретните сигнали, които имате, защото наистина имам разпореждане и в момента се подготвя една специална група, която да провери всички тези слуачи. Повтарям, ако наистина в тези проверки бъдат установени нарушения на процедурите или други норми от закона или от подзаконовите актове, ще се вземат всички необходими мерки тези, които са ги допуснали, да бъдат санкционирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Да, господин министър, мисля, че е изключително важно да има единни критерии, да има единни принципи, защото в случая, за който говоря, в конкурсните документи е записана числеността на персонала на фирмата, броят на булдозерите, обемът на продукцията за 2005 г., просто цялата стопанска дейност на фирмата, която трябва да спечели, е описана като условие в конкурса. Което е абсурдно! Трябва да има някакви общи принципи, които всички да спазват.
На второ място, мисля, че задължително трябва вашите инспектори да се срещнат с обединението на фирмите, работещи в този район, на неправителствената организация и сигурно още много случаи ще излязат наяве. Аз Ви посочих само част от нещата, най-фрапиращите. Но Вие нямате интерес да премълчавате това, което се случва в района на Пазарджик, защото твърдението на местните хора е, че ако не си платиш на ДПС, казват, защото Велият е ваш представител, няма да работиш. Това е твърдението, което битува в този район и мисля, че е във Ваш интерес да направите всичко възможно тези порочни практики, тези фрапиращи нарушения да бъдат прекратени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на господин Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени към министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
Питане от народния представител Ваньо Шарков за развитието на спешната помощ в Република България.
Господин Шарков, заповядайте да развиете Вашето питане.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Системата за спешна медицинска помощ е национална и се финансира изцяло от държавния бюджет. Като такава тя се управлява от Министерството на здравеопазването, което носи отговорност както за нейното управление, така и за здравето на населението на цялата страна. Не е тайна, че от години тази система страда от липса на средства, което поражда доста други проблеми, като проблема с текучеството на кадрите, както и крайната амортизация на материално-техническата база. Центровете за спешна медицинска помощ се финансират чрез пряка държавна субсидия от републиканския бюджет.

За осъществяване дейността на Спешната помощ през 2005 г. са извършени общи разходи в размер на 51 млн. лв., като увеличението им спрямо средствата за 2004 г. е със 7%. За 2006 г. в бюджета бяха предвидени разходи в размер на 51 млн. лв., в т.ч. за заплати, възнаграждения, осигурителни вноски в размер на 35 млн. лв. и за издръжка 16 млн. лв. В бюджета за следващата година са предвидени 18 млн. лв.
В последните три години Спешната помощ, както и цялото здравеопазване, на практика е крайно недофинансирано. Всички тези проблеми, обаче, се стоварват върху хората, които работят в системата на Спешната помощ, които изпълняват своята дейност при 12-часови дежурства. През последните месеци усилено се говори, включително и Вие сте го казвали, господин министър, за преструктуриране на системата за Спешна помощ, като една от основните мерки е изваждането на спешните приемни отделения от тази система и преминаването й към лечебните заведения за болнична помощ.
В тази връзка моето питане към Вас, господин министър, е: какви точно са подготвените промени в системата за Спешна помощ? Обезпечени ли са те нормативно и кога предвиждате да бъдат осъществени? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Давам думата на проф. Гайдарски – министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми д‑р Шарков! Структурата на Спешната медицинска помощ включва 28 областни центъра със 168 филиала. Формирането и оптимизирането на системата за Спешна медицинска помощ включва прехвърлянето на тези 27 спешни отделения в областните градове в структурата на самите областни болници. Практическите стъпки, които до момента са предприети, това е и Вашият въпрос, във връзка с преминаването на тези 27 спешни отделения към структурата на областните болници, включва следното:
Първо, промяна в нормативната уредба, регламентираща структурата на лечебните заведения за болнична помощ. Изготвен и предложен за утвърждаване е проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 29 за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и за наличието в структурата на областните болници на такова спешно отделение. Разработва се и Наредба за медицинската помощ при спешни състояния, в която ще бъдат дефинирани обемът – това са минимални задължителни манипулации и дейности от спешното отделение, квалификационните изисквания към персонала на спешното отделение. Ще бъдат точно диференцирани функциите на всяко спешно отделение от първичната медицинска помощ.
Второ, има промяна в нормативните актове на Министерския съвет. Подготвен е проект за постановление на Министерския съвет за изменение на Постановление № 20 за определяне на лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Трето, промяна в нормативната уредба, регламентираща структурата и дейността на центровете за спешна медицинска помощ. Изготвен и предложен за утвърждаване е проект на правилник за устройството и дейността на Центъра за спешна медицинска помощ. Подготвя се законовото уреждане на собствеността върху имотите, както и прехвърляне на апаратурата, ползвана от досегашните спешни отделения към съответните спешни центрове. Така подготвената нормативна база, уреждаща статута и функционирането на спешните отделения в областните болници, ще влезе в сила от 1 февруари 2007 г.
Във връзка с преструктурирането на Спешната помощ през 2006 г. Министерството на здравеопазването извърши следното:
1. Стартира процедура за закупуване на 150 нови санитарни автомобили в центровете. Това е с финансовата помощ на взаимното Споразумение между Република България и Световната банка.
2. Министерството на здравеопазването започна реализацията на два проекта, свързани с преструктурирането на Спешната медицинска помощ, като първият проект се финансира също от Световната банка и по него ще се обновят спешните отделения в Раднево и Чирпан.
Задава се сега въпросът: защо в Раднево и Чирпан?
          Спешното отделение в Раднево ще се специализира да поеме спешните случаи от намиращия се в близост голям промишлен комплекс "Марица-изток". Отделението ще бъде реновирано и оборудвано със съответната апаратура за термични и други тежки термални състояния.
Спешното отделение в Чирпан, което е разположено на две магистрали, ще бъде специализирано за случаите на пътнотранспортни произшествия в този регион.
В действие е проект по Програмата ФАР за преструктуриране на спешните приемни отделения в областните болници Смолян и Враца. Проектът е на обща стойност 5 млн. 400 хил. евро и се осъществява за срок от 18 месеца. Изпълнението му вече е започнало. Ще бъдат закупени реанимобили, подвижни мобилни устройства – това са лаборатории, ехографи, апаратура за образна диагностика и прочие. Целта на проекта е да се подобри обслужването и достъпът до качествена медицинска помощ на живеещите в отдалечените и трудно достъпни райони на страната.
Двата проекта ще бъдат модели, които ще залегнат в основата на общото преструктуриране на цялата система за спешна медицинска помощ в страната, като по този начин се подобри качеството на обслужване с включването на квалифицирани кадри от болниците в режим на 24-часово дежурство и се снижи смъртността от рисковите групи заболявания.
3. Създадена е организация при осъществяване на Спешната медицинска помощ на територията на град София, която се изразява в пребазиране на мобилните екипи на Центъра за спешна медицинска помощ – София, на територията на София с цел бърз достъп и своевременно оказване на медицинската помощ. Във връзка с липсата на спешно отделение в структурата на Центъра за спешна медицинска помощ в София е стартирана от м. септември 2006 г. процедура на така наречените спешни портали за лечебните заведения в град София, които ще осъществяват, оказват и имат годност и възможност за оказване на такава спешна медицинска помощ.
От изложеното е видно, че министерството извършва една широко мащабна дейност за организиране на една висококачествена организация и дейност на центровете за спешна медицинска помощ в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие много добре знаете, като лекар, че в цялата система на Спешна помощ има може би три най-конфликтни момента или най-кризисни точки.
Първият, това е времето за което една линейка или един спешен екип реагира на едно повикване. Тоест, времето, за което една линейка достига до пациента и всъщност времето, за което му се оказва първата част от нуждата, която той има от спешна помощ, и преценката за хоспитализация. Това е първият кризисен момент.
Вторият, това е качеството на оказваната спешна помощ в самите центрове или филиали.
Третият кризисен момент, това е времето, в което един пациент, за когото е преценено, че има необходимост от хоспитализация, се хоспитализира.
Вероятно знаете, всъщност убеден съм, че знаете, че в момента нито един център или филиал за Спешна медицинска помощ не може да хоспитализира пациент по собствена преценка. Това става само след консултиране със специалиста на съответното лечебно заведение за болнична помощ.
В този смисъл първият ми допълнителен въпрос е: всъщност аз не можах да разбера кой точно кризисен момент от оказването на спешна помощ решава пребазирането на спешните приемни отделения от центровете за спешна помощ към лечебните заведения за болнична помощ? Не по-маловажен е фактът, според мен, че цялата тази медицинска апаратура и техника, която е ситуирана в центровете за спешна медицинска помощ, е закупена по Програма ФАР – по програма за преструктуриране и реформа в Спешната медицинска помощ. Не знам и не съм убеден, след като те са по тази програма и с тази цел, доколко е законно прехвърлянето им сега към лечебните заведения за болнична помощ?
Вторият ми допълнителен въпрос към Вас всъщност е най-важният, заради който Ви зададох този въпрос: какво ще стане с лекарите, какво ще стане с другия медицински персонал, който в момента работи в спешните приемни отделения към центровете за спешна медицинска помощ? Защото, ако те бъдат автоматично прехвърлени към лечебните заведения на болнична помощ, дали това ще доведе до облекчение на разходите на лечебните заведения за болнична помощ?
Това са въпросите ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси на господин Шарков.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми д‑р Шарков, на първия допълнителен въпрос, мисля, че всичко това, което правим, го правим именно с цел ускоряване и намаляване на времето за достъп до мястото на инцидента. Защото ние знаем, че във всички европейски страни този период е в порядъка между 8 и 10 минути, а в България между 20 и 30 мин. Основната цел, това е ускоряване на превеждането на болния от мястото на инцидента до мястото, където ще му се окаже първата медицинска помощ. За тази цел ние изнесохме мобилните установки от София в съответните райони, за да могат бързо да достигат до съответното място на инцидента.

Второ, действително има конфликт на интереси при апаратурата, за която Вие говорите, но по принцип тази апаратура – това са ехографи, това са рентгенови установки, ако има, този въпрос се урежда с една нормативна уредба, която ще бъде на разположение. Както виждате, от няколко месеца работим по този проблем и още не сме решили всичко, за да бъде ясно и прозрачно.
На третия въпрос – какво ще стане с кадрите? Вече върви една мълва сред хората, които работят там, че ще има намаляване на персонала, че ще има уволнени и т.н. Напротив, в изложението, което вчера направих, и в една от репликите казах, че не само че няма да има намаление на персонала на работещите в Спешната медицинска помощ, но има увеличение. За догодина ни трябват около 850 човека. Така че няма никаква опасност и няма защо да се тревожат хората, които работят в тези отделения, че ще бъдат съкращавани и пр.
Мисля, че за следващата година са предвидени около 550 бр. Даже се тревожа дали ще намерим толкова много лекари и сестри, за да можем да наситим този раздел. Вие знаете, че почти всички спешни отделения в момента страдат от кадри. Липсва попълнение на лекари, да не говорим, че сестрите стават от ден на ден по-малко, шофьорите не достигат и т.н. Затова тази година, ако сте слушали и вчера внимателно, аз казах: увеличаваме с 11 млн. лв. сумата за спешните медицински отделения в страната.
Освен това се опитваме да увеличим и сумата на заплащане, защото те имат едни от най-малките средни заплати в страната, става въпрос в системата на здравеопазването. Затова смятам, че догодина някъде около 4-4,5 млн. лв. ще можем да дадем за доплащане в тази система за заплати на хората, защото с такива ниски заплати, естествено, хората не желаят и да работят.
Това са нещата, които сме предвидили. Затова правим тази реформа в Спешната помощ. Иначе, ако трябваше само да прехвърляме кадри и апаратура и т.н. от едно място на друго, всичко това е безсмислено. Няма смисъл от тези действия – както беше извършено преди това – изваждане на хората, създаване на една система, която виждате, че в момента не работи. Аз казах и вчера, повтарям и днес, че такава слаба организация на “Спешна помощ” в Европа няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, сигурно няма такава слаба “Спешна помощ”, защото никъде на друго място в Европа няма отделени толкова малко пари за здравеопазване. Всичко това, което казахте, са вероятно доста добри намерения, въпросът е каква част от тях ще бъдат реализирани през следващата година. Истината е, че това, кой ще бъде собственик на спешните приемни отделения няма абсолютно никакво отношение към времето, за което една линейка ще стигне до един пациент или един пациент от местопроизшествие ще бъде закаран до лечебното заведение. Всъщност спешните приемни отделения с тази дейност изобщо не се занимават.
Въпросът е как ще бъдат реализирани всички тези неща, за които Вие говорите, защото при разглеждането на бюджета е видно, че при налични или разчетени 66 млн. лв. капиталови разходи в графата “Спешна помощ” те са нула. Така е записано в бюджета. Добре е, че има Световна банка, за да осигурим повече линейки, защото това, което е предвидено в бюджета, е увеличение само с 12 бройки. Добре е, че има Световна банка, за да бъдат 150.
Най-големият проблем обаче си остава наистина кадровата осигуреност на спешните приемни отделения. Надявам се да се справите и да намерите 850 човека, които да работят в “Спешна помощ”, защото в момента голямата част от хората, които са квалифицирани и работят в “Спешна помощ”, я напускат заради ниското заплащане. Те нямат никаква мотивация да стоят там, след като за своя нощен труд досега получаваха по 8 ст., мисля, че това, което беше договорено сега, е 20 ст. на час. Никой не би работил 12 часа и не би изпълнявал тези задължения, които имат лекарите и останалият медицински персонал в “Спешна помощ”, при такова заплащане.
Това, което искаха хората от “Спешна помощ” при моята среща с тях, от спешните приемни отделения, беше да чуят от Вас, че няма да останат на улицата, защото репликата, която те използваха, беше: “От 2007 г. България влиза в Европейския съюз, ние излизаме на улицата”. Надявам се това наистина да не се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Заповядайте за процедура, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Когато на територията на Република България, където и да се случи това, бъде извършено деяние, което има признаци на съставомерно престъпление по Наказателния кодекс, местопроизшествието трябва да бъде посетено от екип на Министерството на вътрешните работи, водено от дознател. Разбрахме от чуждите медии, че е намерен мъртъв в кабинета си началникът на “Архива” на Националната разузнавателна служба.
Днес от парламентарната трибуна нашата парламентарна група, възползвайки се от това право, което има по правилник, призова министъра на вътрешните работи да даде повече информация на народните представители, а не само на тях, чрез парламентарната трибуна и на българската общественост. Явно случаят е изключително важен, защото, както става ясно, за него е било докладвано на президента, на министър-председателя и на председателя на Народното събрание. Разбираме също така от медиите, че военен прокурор е заявил, че ставало въпрос за самоубийство. Не знам на какво основание той е бил на местопроизшествието и защо се произнася преди да започне разследването за какво става въпрос.
Затова се възползвам да поканя министъра на вътрешните работи, който е в пленарната зала, да даде повече разяснения по този случай.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, бихте ли ми посочили поне въз основа на кои текстове от правилника бих могъл да направя това? В момента ние се намираме в парламентарен контрол. Има зададени въпроси и питания. Министърът на вътрешните работи е тук, министърът на здравеопазването има да отговори на още два въпроса.
Разбира се, министърът на вътрешните работи или който и да е министър, когато желае, ако пожелае може да направи съответно изявление.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Аз го поканих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Двамата министри се разбраха.
Заповядайте, господин Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Очевиден е интересът на народното представителство към случая. По-пълна е тази част, а тези, които проявяват интерес, блестят с отсъствието си. Според мен, това е един много ясен пример за спекулация с една човешка трагедия.
Първо, Националната разузнавателна служба работи по силата на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Второ, съответният инцидент е станал на територията на Националната разузнавателна служба. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Аз казвам за какво съм информиран и то вчера, достатъчно късно вечерта. Случаят е поет от Военна прокуратура, респективно от разпоредителските действия на Военна прокуратура, от Военното следствие и Министерството на вътрешните работи няма отношение по случая. Ако случаят… (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Господин Атанасов, Вашата покана я възприех като призовка. Вие безрезултатно четири години се опитвахте да ми уредите призовка. Един път Ви се отдаде шансът да ме поканите, ето ме, отговарям. Бъдете така възпитан, ако Ви е възможно, да ме изслушате.

Още веднъж повтарям, че случаят е поет от Военна прокуратура. Военната прокуратура е разпоредила съответните действия на военното следствие или такава е информацията, с която разполагам аз. Никой от компетентните органи, имам предвид Военната прокуратура и Военното следствие, не се е обърнал към Министерството на вътрешните работи за каквото и да е. Ако инцидентът беше станал на обществено място, вън от сградата на Националната разузнавателна служба, нещата щяха да стоят по съвършено различен начин, в това число, разбира се, със съответните ангажименти за Министерството на вътрешните работи. Но след като Военната прокуратура е поела въпроса и е преценила, че няма да ангажира Министерството на вътрешните работи, мисля, че е излишно да потретям, че Министерството на вътрешните работи просто няма отношение по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Маруся Любчева към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос третира един проблем, който считам за изключително важен и това е здравното образование в българското училище. Независимо, че Вие не сте министър на образованието, задавам го към Вас от гледна точка на това, че Министерството на здравеопазването се занимава и координира Програмата “Превенция и контрол на HIV – СПИН”, финансирана от глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. Тази програма, която аз изключително сериозно подкрепям и уважавам всичко, което се върши там, е безкрайно недостатъчна, за да се организира здравното образование в българското училище, но я намирам за много полезна. По този повод задавам следния въпрос към Вас: как се разпределят и ефективно ли се оползотворяват средствата по програмата за отделните дейности, администриране, подкрепа на общините, финансиране на училищни проекти и по какви програми, от кого утвърдени, се осъществява обучението на учениците в часовете по СИП?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Господин министър, разполагате, както Ви е известно, с 3 минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема доц. Любчева, уважаеми депутати! Комопонент 7 „Превенция на HIV сред младите хора извън училище” на Програма “Превенция и контрол на HIV – СПИН” се реализира в 13 пилотни общини и 131 пилотни училища в тези общини. В рамките на компонента през 2006 г. са реализирани дейности и се финансират училищни и общински проекти на обща стойност 272 хил. щатски долара. Разпределението на тези финансови средства е следното: непряко за пилотните общини за дейности за повишаване на капацитета на общинските училищни екипи 97 млн. 980 лв. или това са 35% от сумите. Пряко за пилотните общини финансиране на училищни общински екипи – 111 хил. щатски долара или 40%. За кампанийни дейности на национално ниво – 35 хил. щатски долара или 12,9%. За администриране и технологично обезпечаване на дейността по компонента човешки ресурси, канцеларски материали, телефони и гориво 28 хил. 800 щатски долара или това са 10,55%. Към момента са подготвени договори с 14 неправителствени организации и 46 училища. Предстои предоставянето на 111 хил. щатски долара извън тези, които съобщих преди това, от които 80% ще бъдат предоставени във финансови средства, а останалите 20% в офис техника, оборудване, материали и т.н. Седемдесет и шест процента от средствата по Компонент 7 се предоставят на пилотните общини и училища пряко или косвено. Администрирането се осъществява само в рамките на тези 10%. Важното е, че тези средства максимално и ефективно са в полза на нашите партньори от пилотните общини и училищата.
По отношение на втората част от въпроса Ви – в рамките на компонента сe осъществява обучението по свободно избираеми предмети за сексуално и репродуктивно здравно образование, насочено към изграждане на жизнено важни умения сред децата и подрастващите. От стартирането на проекта са обучени 264 учители, 8154 ученици. Само през учебната 2005-2006 г. с подкрепата на общинските администрации в 13 общини такова обучение е осигурено на още 4291 ученика. Програмите, по които се обучават учителите и учениците, отговарят на стандартите на ООН по подхода “връстници обучават връстници” и здравно образование, базирано на изграждане на умения и добрите практики в страните с доказани постижения в областта на съвременно здравно образование. Съгласно действащото законодателство програмите на учителите, водещи часове по свободно избираема подготовка, се утвърждават от директорите на училищата и се включват в Образец 1 на училището, които се утвърждават от регионалните инспекторати по образование. Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на образованието и науката осъществява процес на изграждане на капацитет за здравно образование чрез подготовка на учители, училищни медицински специалисти, педагогически съветници, изработване на български помагала за здравно образование на учениците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Любчева, за реплика в рамките на 2 минути.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател. Благодаря, уважаеми господин министър.
Считам, че тази информация е изключително полезна, не само за мен, а за цялото народно представителство, тъй като обучението по здравно образование и репродуктивно здраве в училище наистина е от много съществено значение. Задавам въпроса не защото считам, че има нещо, което не се осъществява в добър или нормален план в тази програма, а защото считам, че тази програма трябва да намери своето продължение и след финансирането от глобалния фонд. В този смисъл капацитетът, който се подготвя в общините и в учебните заведения, които в момента се наричат пилотни, но след завършването на програмата не трябва да са пилотни, просто трябва да продължи. В този смисъл, тъй като това е обучение за момента наистина по една друга програма, по друга методика, трябва да се намери съответният механизъм, по който в българското училище да бъдат подготвени и специализирани програми, за да могат децата да се подготвят и да се обучават по тази програма. Все пак трябва да знаем, че “връстници обучават връстници” е една много атрактивна, много интерактивна дейност и полезна програма, но тя не трябва и не може да реши изцяло проблема. Проблемът със здравното образование трябва да докосне всеки ученик, всяко дете, тъй като това се отнася не само за тези инфекциозни болести, които се разпространяват. Това се отнася и аз бих желала да се прехвърлят програми в това отношение и против употребата и злоупотребата с наркотични вещества. За съжаление в момента в българското училище се случват и други неща – употреба и то прекомерно за ученическата възраст – до 18 години, на алкохол, тютюнопушене. От тази гледна точка смятам, че капацитетът и активността по тази програма трябва просто да се доразвиват, като средствата основно се насочват към активна дейност именно в общините и в училищата и подготовката на учителските екипи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на реплика до 2 минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо Любчева, бих искал да допълня още нещо към това, което казах преди малко в изложението си – че в българското училище наред със запознаване с проблемите на HIV и СПИН се води една широкомащабна, научна, образователна програма за борбата с наркотиците, алкохола и не само това. Това е една широкомащабна програма, която може би народните представители не знаят, но аз държа да кажа, че малко са страните в Европа, които можаха да изготвят такава програма и да получат такава финансова помощ от 8 млн. 800 хил. долара. Така че тя съществува и ще се осъществява не само за тази година – това, което Вас Ви безпокои, но и за следващите – 2007 и 2008 г.
Нещо повече, тази година ние успяхме да реализираме една друга програма, за която много други години са правени опити да бъде осъществена – за борба срещу туберкулозата. Чакаме и най-вероятно ще получим разрешение за използване на една огромна сума – около 16 млн. евро за борба с туберкулозата пак по подобна програма, подобна на програмите за HIV и СПИН.
Виждате, че в министерството се работи по тези проблеми. Надявам се, че през следващите години няма да има проблеми по това, което ви безпокои – тези програми ще продължат да се осъществявят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Гайдарски.
Дадоха ми съобщение от нашия Пресцентър, за да информирам народните представители: България победи Италия с 3:2! Браво на нашите волейболисти! (Ръкопляскания.) Италия е европейският и световният шампион, бием го! (Шум, реплики.)
Уважаеми колеги, сега вече от 5 мин. по Канал 1 се предава парламентарният контрол.
За процедура има думата господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Процедурата е относно воденето и провеждането на парламентарния контрол. Два месеца вече чакам министър Румен Овчаров да ми отговори за кражбите, които извършват някои от новите собственици на енергоразпределителните дружества. Когато днес се надявах той най-после да отговори, разбрах, че е заминал за Скопие, където ще разговаря с енергийните министри от Балканския регион относно предстоящия недостиг, предстоящата криза, липса на ток на Балканите вследствие на закриването на ІІІ и ІV блокове на АЕЦ „Козлодуй”.
Всички знаем, че това закриване е вследствие на дългогодишната антибългарска дейност на правителството на господин Кобургготски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е процедурата, господин Христов?
МИНЧО ХРИСТОВ: ... и в частност на неговите министри Соломон Паси и Меглена Кунева.
Питам: не е ли откровен цинизъм фактът, че правителството на тройната коалиция изпраща същата тази госпожа Кунева ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, с цялото уважение, каква е процедурата Ви?
МИНЧО ХРИСТОВ: ... за еврокомисар.
Моята процедура е да обърнете внимание на министър Румен Овчаров да дойде най-после, защото чакам повече от два месеца, господин председател, за да отговори на въпроса за надписването, за кражбите на тези енергийно-разпределителни предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители! Раздадена ви е програмата за парламентарния контрол и в нея пише, че въз основа на чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание господин Румен Овчаров поради отсъствието си от страната не може днес да отговаря на въпроси. Надявам се следващия петък да направи това.
Има думата народният представител Стела Банкова за въпрос към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Според публикации в медиите около 40 директори на болници ще пътуват до Америка за участие в семинар на тема „Взаимодействие на болничната администрация с военната база, разположена на тяхна територия”.
Господин министър, на територията на тези болници обаче няма разположени военни бази. Според официалната информация от медиите семинарът ще трае три дни. През останалите 11 дни здравните шефове ще посетят Лас Вегас, Лос Анджелис, Майями Бийч, Холивуд, Флорида, Аризона, Диснилед, накрая – Париж. С основание вестникарските заглавия съобщават, цитирам, че „Министерството на здравеопазването планира луксозен тур под маската на медицински семинар”.
Цената, господин министър, е над 200 хил. лв.
Доктор Спасков – шефът на „Пирогов”, съобщи, че „Пирогов” няма да харчи пари за подобни пътувания – една достойна позиция. На същото мнение е и д-р Милкоева – шеф на Първа многопрофилна болница за активно лечение – също достойна позиция.
Господин министър, кажете всъщност кой ще финансира 14-дневното пътешествие до Америка! 3800 евро ще струва пътуването само на един участник. За тези пари по данни на Здравната каса могат да се лекуват 12 пациенти с мозъчен кръвоизлив, 15 болни от множествена склероза, 10 болни от хепатит, 10 болни от инфаркт и т.н. В същото време в болниците пациентите са принуждавани да си носят медицински консумативи, бинтове и чаршафи! Има предложение дори здравноосигурените да си доплащат лечението.
И така, господин министър, на фона на тази тежка и кризисна картина в българското здравеопазване, на фона на хроничната липса и недостиг на животоспасяващи лекарства, моля да мотивирате пред народните представители каква е необходимостта от провеждането на такъв семинар. Какво е финансирането и каква полза той ще допринесе за българското здравеопазване и в частност за стотиците хиляди български граждани, за които това българско здравеопазване е недостъпно? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Банкова! Бих могъл да Ви отговоря: „Госпожо Банкова, четете си вестниците” и оттук нататък се занимавайте с тези неща.
Първо, не знам, че ще заминават 40 човека. Вие изглежда четете жълтата преса. Там беше обявено, че аз ще водя тази делегация.
От уважение към Вас и към народните представители искам да поясня, че това е една изключителна манипулация, която не знам защо е публикувана. Вероятно защото вестниците трябва да се продават. А и Вие изглежда четете най-вече вестници.
Искам да обърнете внимание, темата на семинара е „Взаимодействие на болничната администрация с военната база, разположена на тяхна територия. Мениджмънт на здравното заведение”. Подготовката за така предложената тема на семинара е процесът на успешното присъединяване на България към структурите на НАТО и подписаното в края на м. април т.г. в София споразумение между правителствата на България и САЩ за сътрудничество в областта на отбраната. Осъществяването на тези начинания ще постави нови, по-високи изисквания към дейността не само на военните болници, но и на останалите медицински заведения.
От началото на 2004 г. досега са проведени успешно 5 поредни семинара с наши представители, като членове на делегациите са били областни управители, кметове, членове на общински съвети, бизнесмени, като в организирането на семинарите Атлантическият клуб, понеже това се извършва по инициатива на Атлантическия клуб в България, е бил подпомогнат от Министерството на отбраната и Министерството на държавната администрация и административната реформа. Разширяването на тази инициатива с тематика от сферата на здравеопазването е с цел да обогати познанията на участниците в светлината на евроатлантическата ни ориентация. Семинарът се организира от Атлантическия клуб в България с цел запознаване на ръководителите на болничните заведения със специфичните изисквания към тях при новите геополитически условия и военностратегически приоритети.
Изборът на град Джаксънвил, Флорида за провеждането на семинара е във връзка с факта, че в района се намират няколко действащи военни бази с персонал от над 20 хил. души, военноморска болница, обслужваща личния състав и други медицински заведения.
Друга причина за избора на Флорида за място на провеждане на семинара е фактът, че Флорида е щатът с най-много болнични заведения на глава от населението в САЩ.
За оптимизирането на цената за един участник от българска страна сме подпомогнати от общината на гр. Джаксънвил, от постоянното представителство на Република България в Организацията на обединените нации в Ню Йорк. Вие вече казахте разходите – те са 3800 евро. Досега знам, че са се записали и са пожелали участие 4 човека. Онази нула, която Вие слагате след тази цифра, явно е или измислица от Вас, или от някой „доброжелател”. Доколкото знам, дори и тези четирима души са се отказали. Така че, бъдете спокойни, ще бъдат излекувани хората, за които говорите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова – право на реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин министър, непочтителна е иронията Ви към възможността тези болни да бъдат излекувани. Значи Вие всичко признахте – че ще има такъв семинар. (Смях.) Момент, момент!
Реакцията на д-р Спасков, реакцията на д-р Милкоева показва, че те са получили покани за участие в такъв семинар. Отказват да се включат, защото не желаят да изразходват такава огромна сума. Аз до този момент не получих информация кой ще финансира намерението, евентуалната екскурзия, евентуалното пътешествие в Америка. Не получих информация каква е необходимостта да бъдат посетени Маями Бийч, Лос Анджелис, Лас Вегас, Холивуд и накрая Париж? Това са все конкретни въпроси.
Що се отнася до иронията Ви към българските вестници, към българските медии, не им обявявайте война. Българските медии съобщиха, че информация е получена от Министерството на здравеопазването и от Министерството на външните работи. Цитират се имена и на Ваши служители в Министерството на здравеопазването.
Разбира се, че е необходимо да се отговори на този въпрос. Аз го поставям на фона на това, че в момента дълговете на болниците са около 200 млн. лв. И съпоставям тази сума, която Вие сте имали благосклонното намерение да изразходите за този семинар. Ежедневно не достигат животоспасяващи лекарства. Здравната каса лиши от висококачествени лекарства болните от паркинсон, астма, множествена склероза, епилепсия. Всеки ден десетки болни от рак съобщават на зеления телефон, че нямат лекарства. И всеки ден, разбира се, българските медии с тревога отразяват тези проблеми. Обяснението за кризата в здравеопазването и за недостигащите лекарства е липсата на пари.
Аз наистина моля да отговорите конкретно за финансирането на това намерение за тази екскурзия до Щатите. Какво правят имената на Холивуд, Париж, Лас Вегас и така нататък?
И във връзка с Вашето изявление вчера, че няма липса на лекарства за онкоболни, аз Ви предавам отново списък на липсващи хидреа, херцептин, кампто, бифосфонати, фемара, аримедекс в цяла България. Ето този списък е на Вашето внимание, господин здравен министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо Банкова, Вие пак носите тук цяла купчинка с изрезки от вестниците. Дайте ми поне и аз да ги видя някой път.
Освен това аз обясних къде са тези 40 човека. Аз не зная кои са тези 40 човека. Кажете ги?
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Изпратени са покани до 40 души. Не всички са дали съгласието си.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Искам да обясня на уважаемите народни представители, че става въпрос за едно писмо, което беше изпратено от директора на Атлантическия клуб проф. Любомир Иванов, с което той поканва желаещи директори за участие. Това писмо беше препратено от моя страна към съответните бордове на директори – които желаят да бъдат включени в този списък. Оказа се, че желаещите не са много. Те са няколко човека. Но ето, виждате ли спекулацията? От 4 станаха 40.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Кой ще плати не отговорихте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Моля Ви, за това става въпрос. Доколкото разбрах, последно попитах има ли все още желаещи и се оказа, че тези последни 4-5 човека са се отказали. Така че Вашите спекулации за 200 хил. долара, за това колко души няма да бъдат излекувани – много Ви моля! Позната е историята със Стара Загора, където знаете колко народ се раждал без тестиси и така нататък. Същата история продължавате и тук. (Оживление.) Правите пропаганда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми да изразя и вашата благодарност към проф. Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, за неговото участие в днешния парламентарен контрол.
Давам думата на народния представител Атанас Атанасов за въпрос към министър Петков.
Тъй като остават 15 минути, за да се ориентирате, предлагам министърът на вътрешните работи да отговори и на двата въпроса на господин Атанасов, с което да приключим.
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател. Аз все пак ще се възползвам от възможността, че съм на парламентарната трибуна, а и професионалната ми съвест ме подтиква към това да кажа на господин министъра, първо, че в Наказателно-процесуалния кодекс няма принцип за териториално разпределение, където Военната прокуратура да има изключителни правомощия. И, второ, ще си позволя да кажа, че Военната прокуратура може да води разследване само когато има категорични данни, че извършителят на престъплението е военнослужещ. Това е по отношение на това, което се случи преди половин час в залата, свързано със смъртта на шефа на Архива на НРС.
По отношение на въпроса, който имам към господин министъра.
От 1 май т.г. влезе в сила новият Закон за Министерството на вътрешните работи. Съгласно този закон – чл. 21, т. 7, министърът на вътрешните работи ръководи управлението на човешките ресурси във ведомството. Появиха се различни информации и в тази връзка в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред беше изслушано ръководството на Министерството на вътрешните работи и се оказа, че след влизане на закона в сила е започнал процес по преназначаване на личния състав на министерството, който май към този етап не е завършило.
Във връзка с това се оказа, а и в публичното пространство стана известно, че има съпротива в средите на дознателите, които отказват да приемат длъжностите, на които са назначени, защото това става в нарушение на закона – на тях им се понижават заплатите. На практика това е един бунт в Министерството на вътрешните работи, което е недопустимо.
Имайки предвид обаче, че най-важната задача на министерството е разследването, аз искам да попитам господин министъра: запълнени ли са щатовете на дознателския апарат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
По първия въпрос, както се изрази господин Атанасов, самият факт, господин Атанасов, че Вие говорите за професионална съвест, в крехката ми психика предизвиква силно безпокойство. И по тази причина ще го отмина с мълчание.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, съгласно § 3, ал. 1 и ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за приложение на Закона за МВР, служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители и офицери, сержанти и граждански лица в МВР не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Званията и ранговете се премахват и на държавните служители и се присъжда категория, съобразно заеманата длъжност.
Утвърждаването на нови щатове беше извършено след определяне на основните структурни звена в Правилника за приложение на Закона за МВР. В този случай действието на препращащите норми, например чл. 12, ал. 3 и чл. 16, ал. 2 от закона, съгласно които наименованието, организацията, структурата и дейността на главните дирекции и дирекциите в Генерална дирекция „Полиция”, както и на специализираните дирекции на МВР се определят с Правилника за прилагане на закона. С § 23 от него на министъра на вътрешните работи се дава срок до четири месеца от влизането на закона в сила да издаде подзаконовите нормативни актове по прилагането му, които съдържат нови правила за държавна служба в министерството. Новите щатни разписания са в сила от 1 септември и всички служители на МВР са преназначени на новите длъжности. В заповедите подробно са отразени присъдената категория, заеманата длъжност, специалното наименование и степен, заплатата за категория и за длъжност с нейните елементи на ниво, специфични условия на работното място и лична временна добавка, като размерите на възнагражденията са изчислявани считано от 1 май, съгласно разпоредбите на Закона за МВР и считано от 1 юли предвид увеличението на възнагражденията в бюджетната сфера.
Тъй като Вие, господин Атанасов, няколко пъти най-категорично заявявате, че най-общо казано Министерството на вътрешните работи е в нарушение на закона, аз като министър на вътрешните работи не бих искал да коментирам тези Ваши изявления. Още повече, че говорите за бунт на дознатели. Това вече ме навява на други мисли, които ще си позволя да спестя.
Разбирам опитите Ви за пореден път да привлечете общественото внимание към процесите, съпътстващи реформите в министерството. Трябва да кажа, че дознателите свършиха огромна по обем работа, въпреки опитите за външни внушения, въпреки опитите за външна интервенция, и то качествена работа.
Промяната в нормативната уредба, която засяга като цяло работата на служителите от МВР, е изключително тежка, забавена в годините, подчертавам. Но въпреки промяната и може би точно заради промяната, която създаде тези условия на работа, се подобри и качеството на обслужване на интересите на гражданите. Мисля, че към служителите на Министерството на вътрешните работи, в това число към дознателите и оперативните работници, трябва да се обръщаме с много повече чувство на благодарност, да не употребявам други думи, за това, което извършват в изключително тежки условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Атанас Атанасов – право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, Вие току-що признахте в залата, че сте нарушили закона и ще Ви кажа защо. Законовият текст, който цитирахте, казва, че служебните правоотношения се преобразуват, като служителите се преназначават! Преназначаването става с индивидуален административен акт, наречен заповед, господин министър. Вие казахте обаче, че новите щатове и структура са в сила от 1 септември. Тоест след 1 септември сте започнали да преназначавате служителите, а законът е в сила от 1 май. Тоест от 1 май до 1 септември вашите служители са действали извън закона, защото са нямали качество на длъжностни лица. Старият закон е отменен – ето за това става въпрос. Всички процесуално-следствени действия, извършени от дознателския апарат в този период от време, са нищожни. Всички актове, съставени от ваши служители и подчинени в този период от време, са нищожни и затова сте отговорен Вие, господин министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Атанасов! Фактът, че сте направили сериозното откритие, че служителите се преназначават, ме зарадва искрено и се надявам да продължите в същата посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов да зададе своя въпрос.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Години наред в българското общество един сериозен проблем като този за репресивния апарат на комунистическия режим тревожи много хора.
През тази година господин министърът в отговор на писмо на журналистката Ангелина Петрова публично обяви налични данни в Министерството на вътрешните работи за принадлежност на водещи български журналисти към репресивния апарат на комунистическия режим. По-късно обаче, през м. октомври т.г. проф. Михаил Константинов писмено попита господин министъра на вътрешните работи дали в архива на МВР такива данни се съдържат и за кандидата за президент Георги Марков.
Господин министър, Вие отказахте отговор на този въпрос тогава.
Аз искам да Ви попитам: каква е причината в първия случай услужливо да предоставите информация, а във втория случай – да откажете? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Действително обществото проявява много сериозна чувствителност към въпросите, свързани с архивите на бившата Държавна сигурност. Няма да пропусна още веднъж да подчертая, че когато вие бяхте на власт, четири години спекулирахте с тази тема, не направихте нищо. Вероятно сте направили възможното с част от тези архиви да бъдат изнудвани отделни хора, но това е тема на друг разговор. Вероятно сте направили възможно част от тези архиви да бъдат хигиенизирани, защото вие четири години не направихте нищо. Няма въобще да коментирам от Ваша страна израз на какво е да поставяте този въпрос в момента. Аз заявих достатъчно ясно и категорично още тогава, че няма да допусна Министерството на вътрешните работи да бъде превърнато в арбитър по време на президентската кампания. Нещо повече, веднага след президентската кампания на 13 ноември в Главно управление на архивите в електронен вид са предадени над 7 200 страници инвентарни описи, които съдържат над 50 хиляди архивни единици, тоест процесът върви изцяло съобразно нормативната уредба и аз се надявам, че Народното събрание най-после ще приеме един адекватен закон, който отговаря на интересите на българската национална сигурност и ще удовлетвори очакванията и интересите на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – народният представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, Вие, разбира се, не искате да ми отговорите на въпроса, който беше абсолютно точен: защо в единия случай оповестихте информация, а в другия случай – не оповестихте. Не сте искали да бъдете арбитър в предизборната кампания, но аз искам да Ви питам дали с услужливото поднасяне на информация в първия случай Вие не обслужихте предизборната кампания на Георги Първанов, като обявихте тези сътрудници? Единият от тях мисля, че точно в предизборната кампания за президент беше уволнен от bТV.
Иначе искам да Ви кажа, че процесът по разкриване на архивите на Държавна сигурност течеше до 2001 г., когато беше приет Законът за защита на класифицираната информация, с който бяха затворени архивите на Държавна сигурност и това стана с участието на двама депутати, генерали от вашата парламентарна група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Спонтанно възниква въпросът какво правихте до 2001 г.? С неотговарянето на този въпрос Вие потвърждавате, че сте използвали тези архиви, за да изнудвате и рекетирате определени граждани. Така че аз няма какво да коментирам по този въпрос. До 2001 г. вие направихте всичко възможно да използвате тези архиви съобразно вашите политически цели и нужди.
Второ, още веднъж подчертавам – аз добре разбирам вашия стремеж да обясните изборния си провал с Министерството на вътрешните работи, защото вие многократно сте използвали Министерството на вътрешните работи с много ясно изразени политически цели при организирането и провеждането на редица предизборни кампании, за да оклеветявате отделни хора, за да притискате други хора и т.н., и т.н.
Днес Министерството на вътрешните работи е друго, то няма нищо общо с ръководството на това министерство от ... (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) Служителите са почтени, честни и достойни хора и от 2001 г. досега министерството направи много големи крачки по посока на своята реална деполитизация и обслужване на интересите на обикновените и нормални български граждани, каквито се надявам, че сме повечето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават няколко минути. За следващия въпрос – не виждам господин Кузов.
Процедура – имате право, господин Иванов. Даже предварително знам какво ще кажете.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председателю, именно в съответствие с правилника по отношение на воденето на заседанието - в рамките на парламентарния контрол министрите от Министерския съвет на Репбулика България са призовани да отговарят на въпроси, задавани от народните представители. В случая се сблъскахме с един абсурд. Вместо да отговори на въпроса, зададен от народния представител Атанас Атанасов, министърът на вътрешните работи започна да задава на него въпроси. Когато си разменят местата и министър Петков седне на депутатската банка, тогава да задава въпроси към изпълняващия длъжността министър.
Моля Ви, господин председателю, в такива случаи, независимо че министърът е от управляващото мнозинство, към което принадлежите и Вие, влезте в ролята си на председател и не забравяйте, че парламентарният контрол изисква министрите да отговарят на въпросите на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има думата народният представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър, имам един въпрос към Вас, който е по конкретен повод, но всъщност е продиктуван от чести случаи.
За съжаление това са случаи, които най-вероятно не са практика в МВР, но уронват престижа на институцията, което в случая ме притеснява и на което искам да Ви обърна внимание, защото ми е ясно, че медалът има две страни. Има случаи, в които безспорно гражданите нарушават закона, а полицаите си вършат добре работата. За съжаление, има и обратният случай - много хора са потърпевши именно от такива случаи, в които неправомерно, но без възможност това да се докаже, полицаите, най-вече КАТ съставят актове. При всички положения не може да се докаже дали те са прави или не поради липсата на свидетели. Те го правят очевидно с една-единствена цел – да се чуе въпросът: какво да направим, за да не ми пишете акт?

Затова моите въпроси са какви мерки се предприемат за вътрешен контрол в определени случаи? Точно това съм Ви попитал.
Когато човек направи възражение, прави ли се опит да се проследи дали наистина това възражение не е основателно и то не да се питат самите полицаи, които са били на място, а по някакъв друг начин? Имате ли система за този вътрешен контрол, която да може да бъде използвана от гражданите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! По конкретният Ви въпрос – разбира се, че от принципна гледна точка въпросът Ви е съвършено правилен и мотивиран. Специално аз държа цялостната система на Министерство на вътрешните работи да подлежи на граждански контрол. В тази посока сме направили немалко крачки. Не смея да твърдя, че всичко е наред. Не смея да твърдя, че всеки един такъв сигнал може да бъде проконтролиран по начина, по който Вие казвате. Аз също искам да бъде така и съм уверен, че повечето от служителите са със съзнанието, че трябва да подлежат на активен граждански контрол.
За конкретния случай специално: на 26 септември т.г. автопатрул от сектор "Престъпления по пътищата" при Столичната дирекция осъществява контрол на ж.п. моста на кв. "Казичене" за времето от 20,00 ч. до 22,30 ч. Цитираният участък е в ремонт. Съществува стеснение на пътя. Има наличие на ограничена видимост поради характера на инфраструктурата. Движението е двупосочно и представлява участък с висока концентрация на пътнотранспортни произшествия.
Около 20,55 ч. служителите забелязали лек автомобил "Ауди" със съответната регистрация, който е извършил неправилна маневра, изпреварване на товарен автомобил, като е нарушил забраната въведена с пътен знак.
Служителите спират автомобила и установяват, че е управляван от господин Борис Братухчев.
За допуснатото нарушение на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за движение по пътищата на водача е съставен акт, който е предявен на нарушителя. Водачът се е запознал със съдържанието му и го е подписал. Освен възраженията при съставянето на акта господин Братухчев не е правил допълнителни писмени възражения в предвидения от закона тридневен срок.
Въз основа на образуваното административнонаказателно производство на 30.10. т.г. е издадено наказателно постановление със съответния номер, на основание на съответните членове от Закона за движение по пътищата като на нарушителя е наложена глоба в размер от 30 лв. и са му отнети 6 контролни точки.
Към датата на издаването на наказателното постановление не е постъпила писмена жалба от господин Братухчев в Столичната дирекция "Полиция". От направената справка в автоматизираните информационни системи и фондове на МВР е установено, че за периода 2004-2006 г. Борис Братухчев има наложени 6 наказания с влезли в сила наказателни постановления за превишена скорост и за предоставяне на моторно превозно средство на неправоспособен водач.
Преди влизане в сила на наказателното постановление от 30.10.2006 г., което предвижда отнемане на 6 контролни точки, Братухчев към настоящия момент е изчерпал значителна част от предоставените 39 контролни точки и притежава само 11 контролни точки. От извършената проверка е установено, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение срещу господин Братухчев от автоконтрольорите при сектор "Престъпления по пътищата" са спазени изискванията на Закона за административните нарушения и наказания и той е правомерен.
Разбирам добре, че когато проверяваш тези, които са извършили съответното административно действие от страна на оправомощения орган и не съществува друг механизъм те да бъдат контролирани, винаги може да остане известна доза съмнение. Специално за случая мисля, че служителите са действали правомерно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но, то всеки ден се съставят хиляди актове, бе, хора! Ако вземем да питаме за всеки акт?
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Въпросът е, господин министър, и аз нямаше да се обърна към Вас точно, защото Вие самият казахте, че не е имало добра видимост. Аз за това питам. В конкретния случай аз никого не защитавам. В края на краищата има съд, в който всеки може да се защити.
Въпросът е следният: много пъти аз самият съм бил потърпевш и трябва да ви кажа, че бях изненадан, когато в съда под клетва служители на МВР преди три години, ако не се лъжа, си позволиха да лъжесвидетелстват, но аз не мога да го докажа по никакъв начин, защото съм с моя глас срещу техния глас, те са двама. Слава Богу, имах свидетели. Но това чувство на несправедливост, което се създава в случая, когато човек не е виновен, не говоря за случая, когато е виновен – тогава е ясно, но това чувство на несправедливост кара хората да говорят за тези случаи помежду си, те оронват престижа на полицията, оронват престижа на институцията, на закона. В края на краищата трябва да има вътрешен механизъм, защото няма друг механизъм. Вие самият казахте това.
Трябва да има вътрешен механизъм, по който да се правят проверки и този вътрешен механизъм да бъде толкова строг, че и през ум да не мине на полицая след това да го повтаря. И аз затова Ви попитах: какъв е този механизъм? Какво се прави? Какви резултати има? Ако може това да обясните.
По някакъв начин тези хора трябва да имат вяра, а те ще имат вяра, ако видят отсреща здравата ръка вътре в МВР, когато са виновни хората, си плащат, но когато са невинни, да има кой да ги защити. Случаят не е такъв обаче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димов! Първо, не ми се иска да считам, че внушавате, че едва ли не повечето от служителите на МВР са априори склони към такъв тип нарушения и приемам това.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Не, обратното е!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Трябва да го заявя съвсем категорично: от м. август миналата година досега са уволнени десетки служители на МВР поради нарушения, поради неспазване на нормативната уредба и поради накърняване на престижа на министерството.
Още веднъж искам да подчертая, че огромната част от служителите са подготвени професионално много добре, почтени хора, които заслужават уважение.
Аз съм убеден, че в случая има две решения. Едното е да бъдат оборудвани служителите на "Пътна полиция", защото въпросът Ви касае конкретно "Пътна полиция" и там по понятни причини интересът на най-голяма маса от гражданите е засилен. Причините са наслагвани в годините, естеството на работа и т.н., но ако те бъдат технически оборудвани със съответната аудио и видео-техника, която да гарантира, че са под контрол през цялото време, в което те изпълняват служебните си задължения, това не е просто антикорупционна мярка. Това е мярка, която ще позволи друг тип организация на работа, друг тип контрол върху тях, друго самочувствие на служителя, но и друго самочувствие на гражданина. Гражданинът тогава знае, че не общува със служителя, който към момента на извършването на административното действие е неконтролируем и недосегаем от никого. Тогава служителят ще бъде със самочувствието на изключително добре оборудван и екипиран служител, който е защитен, защото чрез системата за аудио и видео-наблюдение ежеминутно се знае той какво точно извършва и дали върху него се извършва интервенция, но и гражданинът ще бъде със самочувствието, че той разговаря с един служител, който е част от система, която има вътрешна организация, защитни механизми срещу произвол и система, която по същество действително е създадена, за да обслужва интересите на обществото, каквато система е Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАДТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
И така – с 9 минути прескочихме времето, но мисля, че все пак изчерпахме голяма част от въпросите и питанията.
Още веднъж съобщавам: следващото заседание ще е във вторник от 14,00 ч. - четвърта поправка на Конституцията на Република България.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,09 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Митхат Метин
Светослав Малинов