Председателствали:       заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Борис Николов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното заседание.
Има думата за процедура господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за размяна на точките от дневния ред, като първа точка на днешното заседание бъде първото четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност предложението е т. 1 да стане т. 2, а т. 2 да стане т. 1.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 150 народни представители: за 138, против 7, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието. Следователно т. 1 ще бъде първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г.
Давам думата за процедурно предложение на господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми господин Корнезов, от името на Парламентарната група на "Атака" искаме поименна проверка, за да видим има ли 163-ма души, както беше на светлинното табло в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но вижте колко души има в залата! Аз не мога да кажа дали са точно 163-ма, но очевидно кворум има.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Това е издевателство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, но за мен това е злоупотреба с право.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): И говори по джи ес ем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой да оспори, че има най-малко 121 народни представители в българския парламент в момента?
РЕПЛИКИ: Няма, няма ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За мен това е злоупотреба и затова няма да подложа на гласуване искането за поименна проверка на кворума. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2007 г.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): В залата в момента няма 121 човека.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Първо ще направя едно процедурно предложение: предлагам в залата да влязат Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Йордан Христосков - управител на НОИ, Весела Караиванова-Начева – подуправител на НОИ, която днес има рожден ден и специално е отделила време за това заседание, и Емил Мирославов – директор на дирекция "Трудово право и обществено осигуряване" в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение за допускане в залата? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 152 народни представители: за 144, против 4, въздържали се 4.
Това процедурно предложение е прието.
Моля, поканете представителите да заповядат в пленарната зала.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси, да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.

"ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по
Законопроекта за бюджет на Държавното обществено
осигуряване за 2007 г., внесен от Министерския съвет
на 15 ноември 2006 г.
На извънредно заседание, проведено на 22 ноември 2006 г., Комисията по бюджет и финанси съвместно с Комисията по труда и социалната политика обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.
От името на вносителя на заседанието присъстваха министър Емилия Масларова, от Националния осигурителен институт – господин Йордан Христосков – управител, госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител, и госпожа Христина Митрева – главен директор, а от Министерството на финансите – господин Кирил Ананиев и господин Георги Кадиев – заместник-министри.
Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. беше представен от министър Масларова и от господин Христосков.
Законопроектът е разработен на основата на очакваното изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г., основните макроикономически показатели за 2007 г., очакваните средна месечна брутна работна заплата – 396,34 лв., среден месечен осигурителен доход – 391 лв. и предложената от Министерския съвет минимална работна заплата от 170 лв. Така законопроектът е съобразен и с разчетите на консолидираната фискална програма за 2007 г., предвидени за Държавното обществено осигуряване.
Очакваното изпълнение на приходната част на бюджета на ДОО за 2006 г. спрямо заложеното в Закона за бюджета на ДОО за 2006 г. е 102,6 на сто или със 79,4 млн. лв. повече, а на приходите от осигурителни вноски е 103,7 на сто. По основните приходоизточници очакваното изпълнение е както следва: осигурителни вноски от работодатели – 103,6 на сто, лични вноски от работници и служители – 104,5 на сто, и вноски от самонаети лица – 110,4 на сто. Неизпълнение на приходите за 2006 г. се очертава в главниците и лихвите по ревизионните актове за начет със 37,7 на сто по-малко спрямо плана.
В частта на разходите се очаква икономия от 6 млн. 800 хил. лв. или усвояване на 99,86 на сто.
В края на 2006 г. консолидираният бюджет на ДОО се очаква да приключи с подобрен резултат от 107 млн. 300 хил. лв., с който ще се намали заложената в Закона за бюджета на ДОО за 2006 г. субсидия от републиканския бюджет.
Предлаганият законопроект е изграден върху следните показатели:
1. средногодишният брой осигурени лица – 2 млн. 762 хил. 234 лв. или със 112 000 повече спрямо очакваното изпълнение за 2006 г.;
2. средногодишният брой пенсионери – 2 млн. 270 хил. 197 или с 16 419 по-малко спрямо очаквания брой за 2006 г. в резултат на продължаващото нарастване на пенсионната възраст за жените и ограничаване политиката на ранното пенсиониране;
3. средногодишният брой осигурени лица, включени в програмите „От социални помощи към осигуряване на заетост” и „Подкрепа на майчинството” – 35 000, в т.ч. 2000 по новата програма;
4. средногодишният брой безработни лица с право на обезщетение – 74 353;
5. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – 220 лв.;
6. максималният осигурителен доход за всички осигурени лица – 1400 лв.;
7. максималните вноски по отделните осигурителни рискове са в размерите за 2006 г., като вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване се предлага да се увеличи от 4 на 5% от 1 януари 2007 г.;
8. съотношението на вноските между работодател – работник остава 65:35, както и през 2006 г.;
9. обезщетенията при безработица от 90 лв. минимален до 160 лв. максимален размер;
10. увеличаването на срока, през който се получава обезщетение за бременност и раждане от 135 на 315 дни, тоест до навършване на 9-месечна възраст на детето;
11. увеличаване на обезщетението за отглеждане на малко дете от 10-месечна до 2-годишна възраст – от 160 лв. на 170 лв. месечно;
12. индексирането на пенсиите с 8,5 на сто от 1 юли 2007 г.;
13. увеличаването от 1 юли 2007 г. на минималния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с 8,5 на сто (от 85 лв. на 92,23 лв.). Минималните размери на останалите видове пенсии за трудова дейност са обвързани с новия минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст;
14. увеличаването на максималния размер на пенсиите от 1 юли 2007 г. – от 455 лв. на 490 лв. (35 на сто от максималния осигурителен доход за предходната година – 1400 лв.);
15. увеличаването от 1 юли 2007 г. с 8,5 на сто на социалната пенсия за старост (от 63 лв. на 68,36 лв.) и на всички свързани с нея минимални пенсии, които се изплащат от републиканския бюджет;
16. изплащането на добавки към пенсиите на репресираните лица по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица в процент от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст за предходната година – около 10 000 лица при среден размер на добавката 55,68 лв. за 2007 г.;
17. увеличаването на бюджетните заплати с 10 на сто от 1 юли 2007 г.
Приходи.
В консолидирания проектобюджет на ДОО се предвижда да постъпят общо приходи в размер на 3 млрд. 400 млн. 600 хил. лв. или повече от 2006 г. с 11,5 на сто. От общия размер на приходите осигурителните вноски са 3 млрд. 363 млн. 400 хил. лв. или в повече с 371 млн. 400 хил. лв.; от чуждестранни осигурителни институти за пенсии по международни спогодби 3 млн. 800 хил. лв. или в повече с 800 хил. лв.; от глоби, санкции и наказателни лихви 31 млн. 800  хил. лв. или в по-малко с 20 млн. 900 хил. лв.
От общата сума на осигурителните вноски 3 млрд. 363 млн. 400 хил. лв. за осигурителни вноски от работодатели за работници и служители са разчетени 2 млрд. 172 млн. 800 хил. лв.; за лични осигурителни вноски от работници и служители – 932 млн. 100 хил. лв. и за осигурителни вноски от самонаети лица – 149 млн. 500 хил. лв.
В приходите е предвидено да постъпят и 99 млн. лв. от главници по ревизионни актове за начет.
Разходи.
По консолидирания бюджет на ДОО за 2007 г. са предвидени социалноосигурителни разходи (пенсии, социални помощи и обезщетения, разходи за издръжка на службите за социалното осигуряване и други разходи за отбранително-мобилизационна подготовка и средства за резерв за реформата в социалното осигуряване, в размер общо на 5 млрд. 374 млн. 600 хил. лв.
От общия размер на разходите 82,3 на сто са за изплащане на пенсии. Като абсолютна сума за 2007 г. пенсиите достигат 4 млрд. 422 млн. 400 хил. лв. (без резерва за реформа в социалното осигуряване, който е 60 млн. лв.). В тази сума са включени разходите за пенсии по Кодекса за социално осигуряване (в размер на 4 млрд. 131 млн. лв.) и от републиканския бюджет (208 млн. 800 хил. лв. за пенсии и добавки към пенсиите на участниците във войните, добавките към пенсиите на репресираните по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица; пенсиите по международни спогодби, както за пощенски такси и данък добавена стойност).
С предвидените разходи за пенсии през 2007 г. делът на пенсиите в брутния вътрешен продукт ще бъде 8,59 на сто.
Втората по значимост група са разходите за социални помощи и обезщетения. За 2007 г. се предвижда те да бъдат в размер на 806 млн. 800 хил. лв., или 15 на сто от общите разходи. Към тази група се включват разходите за обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване, които са 532 млн. 400 хил. лв., разходите за здравноосигурителни вноски за пенсионери, безработните лица и за лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно до завършване на средно образование в общ размер на 273 млн. 700 хил. лв. и разходите за пощенски такси и ДДС върху обезщетенията за безработица от 700 хил. лв. Най-голям относителен дял в разходите за обезщетенията при временна неработоспособност заемат обезщетенията поради общо заболяване – 194 млн. лв., следвани от обезщетенията за бременност и раждане – 116 млн. 700 хил. лв., паричните обезщетения за безработица от 98  млн. 400 хил. лв. и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст от 74 млн. 700 хил. лв.
Разходите за обезщетения при безработица ще бъдат в размер на 98 млн. 400 хил. лв. В тях са включени парични обезщетения в размер на 98 млн. 100 хил. лв. за 74 353 безработни лица, на които ще се плаща обезщетение със среден месечен размер от 110 лв. (при минимален размер 90 и максимален 160 лв. месечно). Останалите 300 хил. лв. са обезщетения по чл. 233, ал. 1-4 и ал. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
В законопроекта са предвидени общо 19 млн. 800 хил. лв. за финансиране на дейността, свързана с профилактика и рехабилитация на осигурените лица. Целта е намаляване на разходите за парични обезщетения и пенсии за инвалидност от средствата на ДОО чрез вторична профилактика и рехабилитация на често или продължително боледуващите и болните с хронични заболявания, както и на лицата, пенсионирани поради инвалидност. Сумата, предвидена за 2007 г., ще покрие разходите за основните медицински услуги, нощувките и частичните парични помощи за хранене на 52 616 лица (при среден разход на едно лица от 375,46 лв.).
Разходите за службите по социално осигуряване (Централно управление и териториалните поделения на НОИ) за 2007 г. са в размер на 81 млн. 400 хил. лв. и 1,5 на сто от общите разходи. Спрямо 2006 г. те нарастват с 27,8 на сто. Това са разходи за заплати, осигуровки, издръжка на системата, членски внос и капиталови разходи. Най-голям относителен дял в разходите за издръжка на службите по социално осигуряване имат разходите за външни услуги, които са в размер на 11 млн. 300 хил. лв.
Средствата за работни заплати са планирани при средна численост на персонала от 3735 души и средна брутна работна заплата от 536,83 лв. Разходите за издръжка на Националния осигурителен институт са 23 млн. 600 хил. лв. спрямо 21 млн. 700 хил. лв. за 2006 г.
Предлагат се 14 млн. 300 хил. лв. за капиталови разходи, което е със 74,3 на сто повече от 2006 г. Тези средства са необходими за създаване на материална база за съхраняването на архивни единици и развитието на информационната система на НОИ, както и за разработване, внедряване, поддържане и експлоатиране на нови информационни подсистеми.
В проектобюджета за 2007 г. са предвидени трансфери от централния републикански бюджет в размер на 1 млрд. 986 млн. 600 хил. лв. Те включват средствата, необходими за покриване на разходи, които не са свързани с осигурителни вноски – 539 млн. 200 хил. лв. и допълнителна субсидия за покриване на недостига от средства от 1 млрд. 447 млн. 400 хил. лв.
Разходите в размер на 539 млн. 200 хил. лв. са предвидени за:
- пенсии за военна инвалидност, гражданска инвалидност, социални пенсии, персонални пенсии и други в размер на 192 млн. 900 хил. лв.;
- добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война, в размер на 11 млн. лв., включително пощенска такса и ДДС;
- добавки към пенсиите на репресираните лица по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица в размер на 6 млн. 700 хил. лв.;
- здравноосигурителни вноски за пенсионери в размер на 245 млн. 700 хил. лв. Средствата са изчислени на базата на чистите разходи за пенсии (без добавки, ДДС и пощенска такса) и при здравноосигурителна вноска 6 на сто за 2007 г.;
- трансфер за здравноосигурителни вноски за лицата до 18-годишна възраст и след навършването й, ако учат редовно – до завършване на средно образование – 22 млн. лв. за 1 670 000 деца с месечен размер на здравната вноска от 1,10 лв., което е 0,5% върху 220 лв. осигурителен доход;
- вноски за фонд “Пенсии” за осигурителен стаж, зачетен при пенсиониране по чл. 9, ал. 3, т. 3 и ал. 6 и 7 от Кодекса за социално осигуряване, в размер на 500 хил. лв.
Другата група трансфери между Държавното обществено осигуряване и други бюджетни сметки са в общ размер на 10 млн. 300 хил. лв. Те включват:
- предоставен трансфер от средствата на Държавното обществено осигуряване на Агенцията за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика в размер 3 млн. 500 хил. лв. за помощно-технически средства;
- предоставен трансфер към фонд “Условия на труд” в размер 6 млн. лв. за провеждане на мероприятия за подоряване условията на труд, в това число 3 млн. лв. за намаляване на трудовите злополуки и професионалните болести и 3 млн. лв. за диагностика на професионалните болести;
- предоставен трансфер за Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в размер на 800 хил. лв.
Консолидираният бюджет на ДОО за 2007 г. показва превишение на приходите над разходите с 2 млн. 300 хил. лв., като излишъкът ще се използва за погасяване на Заем 4081 от Международната банка за възстановяване и развитие.
Проектите на бюджетите на отделните фондове за 2007 г. показват следните резултати:
1. Фонд “Пенсии” – недостиг от 1 млрд. 603 млн. 400 хил. лв.
2. Фонд “Пенсии” – несвързани с трудова дейност – балансиран на нула.
3. Фонд “Трудова злополука и професионална болест” – превишение от 27 млн. 900 хил. лв.
4. Фонд “Общо заболяване и майчинство” – недостиг от 38 млн. 400 хил. лв.
5. Фонд “Безработица” – превишение от 221 млн. 600 хил. лв.
6. Бюджет на НОИ – превишение от 1 млрд. 392 млн. 200 хил. лв.
Общият резултат по фондовете и по бюджета на НОИ е балансиран на нула.
Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване, които са във връзка с изплащането от НОИ на парични обезщетения и помощи по кодекса, в това число синхронизиране с изискванията на Европейския съюз.
През 2007 г. се очаква съотношението осигурени лица – пенсионери да бъде 100 към 82 докато през 2000 г. това съотношение беше 100 към 104.
По законопопроекта се проведе обширна дискусия, в която се изразиха становища и се поставиха редица въпроси, по-съществени от които са следните:
Възможно ли е намаляване на осигурителната тежест?
Каква е ролята на така наречения “сребърен фонд” и каква е позицията на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и Националния осигурителен институт?
Дали правим осигурителен модел или правим смесен модел с бюджетно финансиране на осигурителната система?
Осигурителните вноски за държавните служители да не се поемат от републиканския бюджет, а да бъдат както за работещите по трудово правоотношение лица.
Каква е корелацията между брутния вътрешен продукт, намаляването на пенсионерите и намаляването на дела за пенсии от брутния вътрешен продукт?
Как може да се реши въпросът с индексирането на пенсиите от 1 януари вместо от 1 юли, както е предложено?
Достатъчни ли са трите процента по-висока осигурителна вноска за работещите от първа категория труд, за да компенсират по-ранното им пенсиониране?
Какво може да се направи, за да се преодолеят съществуващите диспропорции, като например между размерите на новоотпуснатите пенсии и тези, отпуснати от предходните години?
Каква е готовността на НОИ да поеме новата функция по изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност от 1 януари?
Защо със законопроекта се предлагат промени в Кодекса за социално осигуряване и други закони, които не са пряко свързани с бюджета на ДОО и по-специално промените, предложени от Комисията за финансов надзор?
Реален ли е балансът на бюджета на ДОО при условие, че дефицитът му се балансира със субсидия от републикански бюджет?
Какъв ще е ефектът от увеличението на минималната работна заплата на 180 лв. за бюджета на ДОО?
Изрази се становище, че за по-ефективното управление дейността на ДОО е необходимо да се разработи стратегия в дългосрочен план от 15 години, в която да се формулират основните политики, които следва да се реализират през този период.
Предложи се в началото на следващата година да се сформира работна група, която да подготви предложения, свързани с решаването на всички поставени въпроси при обсъжднето, засягащи приходите, разходите и взаимоотношенията на бюджета на ДОО с държавния бюджет с оглед те да намерят отражение в бюджета за 2008 г.
Представителите на вносителите взеха отношение по зададените въпроси и дадоха допълнителни разяснения.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 10 гласа “за”, без “против” и 2 гласа “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2006 г.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Адемов, моля да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!

“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за бюджета на
Държавното обществено осигуряване за 2007 г.
№ 602-01-99, внесен от Министерския съвет на
15 ноември 2006 г.

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 22 ноември 2006 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси разгледа и обсъди Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие госпожа Емилия Масларова - министър на труда и социалната политика, господин Георги Кадиев и господин Кирил Ананиев – заместник-министри на финансите, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, и госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт.
Рамката на законопроекта и политиките, заложени в него, бяха представени от министър Емилия Масларова. В изложението си тя акцентира върху обстоятелството, че основните числа по приходната и разходната част на бюджета са съобразени с макроикономическите параметри, заложени и в Законопроекта за държавния бюджет.
Друг основен параметър е средногодишният брой на безработни лица с право на обезщетение. През 2007 г. те ще бъдат 74 353 лица. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица е заложен в размер на 220 лв., и максималният осигурителен доход е в размер на 1400 лв.
През 2007 г. съотношението на вноските между работодател и осигурен остава на равнището на 2006 г. – 65 към 35. Очаква се през 2007 г. да се усети в по-голяма степен ефектът от миналогодишното намаляване на осигурителната вноска с 6%.
Във връзка с провежданата политика относно безработицата, министър Масларова съобщи, че обезщетението за безработица е в границата 90 лв. минимален размер и 160 лв. максимален размер. Становището на Министерството на труда и социалната политика е, че трябва да се преосмисли размерът на горната граница на обезщетението при безработица, ако минималната работна заплата стане 180 лв. Не би било социално справедливо лица, без каквато и да е квалификация, работещи в програмите за заетост, да получават 180 лв. заплата, а хора, които са останали безработни, но са се осигурявали в продължение на 25-30 или 35 години, и то на много по-висок доход, да получават 160 лв. обезщетение. Има още една нова политика, която ще бъде финансирана от осигурителния фонд “Безработица”. Предвижда се мъже, които са навършили 60 години и половина, и жени, които са навършили 57 години и половина, и през последните 12 месеца са били регистрирани в бюрата по труда като трайно безработни, да имат право в рамките на 30 месеца, което се равнява на пет осигурителни точки или на две години и половина осигурително време да получават обезщетение за безработица при пенсиониране в размера на ниската граница на обезщетението за безработица – 90 лв.
В изложението си министър Масларова акцентира върху още една политика, която ще бъде финансирана чрез бюджета на Държавното обществено осигуряване – тази за осигурените майки и техните деца. Законово е регламентирано увеличението на отпуска за бременност и раждане на майките от 135 на 315 дни, тоест до навършване на 9-месечна възраст на детето.
Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване беше представен и от господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт. В началото той заяви, че проектът на бюджета на Държавното обществено осигуряване се основава на 3-годишна бюджетна прогноза и е разработен съобразно бюджетните насоки на Министерството на финансите за съставяне на проектобюджетите за 2007 г. Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. е разработен при спазване на всички процедури, предвидени в законите и подзаконовите актове.
В началото на представянето управителят на Националния осигурителен институт направи кратко обобщение на постигнатото с бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. От осигурителни вноски от работодатели се очаква да постъпят с 3,8% повече средства, отколкото е предвидено в Закона за бюджета за 2006 г. От осигурителни вноски от работници и служители – с 6,2% по-висок приход. От осигурителни вноски от самоосигуряващи се – 21,8%, като основното високо преизпълнение на този план се дължи както на по-добрата събираемост, така и на все по-масовото участие на земеделските производители и тютюнопроизводителите в системата на общественото осигуряване, включително и поради изискването за достъп до европейските субсидии, до европейски фондове.
От мотивите към законопроекта става ясно, че очакваните ефекти в областта на приходите са в няколко посоки.
На първо място, това е договарянето на по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и основни квалификационни групи професии. Те са в резултат на повишаване на минималната работна заплата от 160 на 170 лв. Средното нарастване на минималните осигурителни прагове през 2007 г. в сравнение с 2006 г. е 12,6 на сто, а ефектът от него е 196 млн. Предвидено е и нарастване на средната работна заплата с 8,5 на сто спрямо плана за 2006 г. В проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. средният осигурителен доход е 391 лв., тоест заложено е увеличение с 8% спрямо очакваното му равнище за 2006 г.
Друг очакван ефект е свързан с увеличаване броя на осигурените лица през 2007 г. (2 млн. 762 хил. 234) с над 112 хил. спрямо очакваното изпълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за тази година.
В областта на разходите спрямо действащото законодателство вносителите считат, че е необходимо да се заложат следните политики:
- Поемане на практическата дейност по изчисляване и изплащане на обезщетенията при временна неработоспособност от Националния осигурителен институт.
- Запазване задължението на работодателя за изплащане на първия ден от временната нетрудоспособност.
- Запазване на нормативите на обезщетенията при временна неработоспособност поради общо заболяване.
- Разширяване правата на майките при бременност и раждане.
- Запазване на нормативите при обезщетенията при безработица.
- Увеличаване на размерите на пенсиите чрез индексирането им по така нареченото “златно швейцарско правило”.
- Подобряване в още по-голяма степен организацията и контрола върху органите на лекарската експертиза чрез участието на доверени лекари на Националния осигурителен институт в ТЕЛК и НЕЛК от началото на 2005 г. с цел намаляване броя на новите експертни решения за трайно намалена работоспособност.
- Подобрен и по-ефективен контрол върху общопрактикуващите лекари от контролните органи на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса с цел ограничаване необоснованото нарастване на разходите за краткосрочни обезщетения.
Със заложените параметри в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване се очакват следните резултати:
1. По приходите за 2007 г. се предвижда да постъпят 3 400 639,4 хил. лв., в това число: приходи от осигурителни вноски от работодатели за работници и служители – 2 172  849 хил. лв.; лични осигурителни вноски от работници и служители – 932 млн.
2. По разходите се предвижда средствата да бъдат 5 374 633,9 хил. лв. В тях са включени социалноосигурителните разходи за издръжка на службите за социално осигуряване и други разходи.
Структурно законопроектът е организиран в 16 члена и 9 параграфа.
С чл. 1 се предлага да се приеме консолидираният проект на Държавното обществено осигуряване по приходите, както вече беше споменато на обща сума 3 400 639 хил. лв.
Народните представители по време на обсъждането и след проведената дискусия поставиха много въпроси както относно съществуващи социални програми, за чието финансиране се грижи бюджета на Държавното обществено осигуряване, така и по отношение на новите програми, които изискват сериозно финансиране. Най-сериозни становища бяха изказани във връзка с бъдещето на осигурителния модел, начините на неговото финансиране и възможностите за неговото развитие. Ще бъде ли съхранена тристълбовата система с всичките й особености и дали разходопокривният и капиталовият принцип ще бъдат заменени с някакви други? Бяха дискутирани осигурителните вноски и за допълнителното осигуряване, както и тези за държавните служители, военните и работещите в съдебната система. Трябва да се подготви общественото мнение чрез широка обществена дискусия по тези въпроси, но такава все още няма. Това, което трябва да бъде изяснено съвсем скоро, е дали българския осигурителен модел ще бъде с чисто осигурително финансиране или ще се прави смесен модел с осигурително и данъчно финансиране. Законопроектът на бюджета на Държавното обществено осигуряване няма да даде отговорите на тези сложни въпроси, но може да се превърне в началото на широк публичен и експертен дебат.
Следващата група въпроси, която се очерта при разискванията, се отнася до размера на осигурителните вноски, включително и тези за здравно осигуряване. След като държавният бюджет внася 245-246 млн. лв. годишно здравноосигурителни вноски на всички пенсионери в България, а това е със 100 млн. лв. по-малко от едно плащане на Националния осигурителен институт за един месец, което е около 350 млн. лв., и пак държавният бюджет внася здравноосигурителните вноски за 1 млн. 670 хил. деца до 18 години и тези, които учат до 24-25 години, в размер на 1,10 лв. на дете, тоест половин процент от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, трябва ли размерът на здравноосигурителните вноски да остане в досегашния си порядък? Числата в проектозакона дадоха възможност на народните представители да започнат дискусия и за бъдещето на здравноосигурителния модел, както и необходимостта от провеждането на радикални реформи в тази сфера. Бяха обсъдени плащанията за всички видове осигурителни рискове и всички групи осигурени лица. Народните представители се обединиха около становището, че Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване е добре подготвен, параметрите в него са реалистични и очакваните социални ефекти са постижими.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултат: “за” – 12 гласа, “против” – 1 глас, и “въздържали се” – 2 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Преди да преминем към дискусия по законопроекта, той ще бъде представен от господин Христосков, а след това от госпожа Масларова.
Господин Христосков, имате думата, заповядайте.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да ви запозная най-напред с актуализирани данни за очакваното изпълнение на Бюджет 2006 на база на десетмесечието. Споменатите изпълнения по проценти на осигурителните вноски от работодатели, работници, самоосигуряващи се, от ревизионни актове за начет, от наказателни лихви, в т.ч. и разходите, са актуализирани към м. октомври и като баланс се получава един още по-добър резултат. Очакваният остатък в бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г., включително резерва за реформата от 60 млн. лв., ще бъде около 216,7 млн. лв., като в това очаквано изпълнение не сме включили евентуалните допълнителни плащания, които би имало за работниците и служителите по традиция през м. декември – така наречените коледни заплати. При това положение остатъкът от неизползваната субсидия заедно с резерва за реформата може би ще надскочат и това число от 216 млн. лв.
Какви са целите на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.?
На първо място, той трябва да осигури финансовата основа и да гарантира своевременното изплащане на пенсиите и на обезщетенията по Държавното обществено осигуряване. Две хиляди и седма година е специфична също с това, че Националният осигурителен институт поема нови функции, които досега не е изпълнявал, и този бюджет трябва да обезпечи тези функции. Това е изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност и майчинството от началото на 2007 г. Абсолютно нова функция на института и за други институции в България е прилагането на регламентите на Европейския съюз, в частност Регламент 1408 и 574 съответно от 1971 и 1972 г., които са свързани със свободното движение на хора в Европейското икономическо пространство и съответно ангажиментите на нашата страна да извършва осигурителни плащания, разчитайки си с други осигурителни институции. Този нов ангажимент е финансово осигурен в бюджета. Изграждането на архивното стопанство, което беше споменато в докладите на двамата председатели на комисии, също е обезпечено финансово. Също така бюджетът трябва да осигури един ефикасен и ефективен контрол върху разходите и да сведе до минимум случаите на неправомерно получаване на пенсии и обезщетения, като максимално се използва информационната система на Националния осигурителен институт. Този бюджет също така гарантира чрез създадените условия едно по-добро обслужване на осигурители и самоосигуряващи се при отпускане и изплащане на пенсии и обезщетения и, също така и една специфична цел – да подобри сигурността и ефикасността на информационната система на НОИ и развитие на електронното обслужване на гражданите чрез обновяване на софтуера и хардуера и най-вече чрез изграждане на един резервен център за управление, чието изграждане започна през тази година.
Макроикономическите параметри, на основата на които е разработен бюджетът на Държавното обществено осигуряване, изцяло съвпадат с тези, с които е разработен държавният бюджет, затова ще преминем на по-специфичните социално-икономически параметри, които характеризират приходите на този бюджет. Средногодишният брой осигурени лица ще достигне 2 млн. 762 хил. или ще имаме едно нарастване със 112 хил., като това нарастване в голяма степен засяга и осигурените земеделски производители и тютюнопроизводители, тоест, за първи път имаме един по-висок ръст на тази категория осигурени лица. Минималните осигурителни доходи на базата на договарянето, което беше извършено, и на Приложение 1 към Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване нарастват с 12,6, но ако се реализира политическото решение за 180 лв. минимална работна заплата, този ръст автоматично води до нарастване на 13,5 на сто или с 0,9%. Минималният осигурителен доход остава на 220 лв., максималният също на 1400 лв. Запазват се в този вариант на законопроекта и размерите на осигурителните вноски, а в това число и съотношението между работник и работодател съответно на 35 за работника и 65 на сто за работодателя.
Нов момент е увеличението на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване за родените след 1959 г. от 4 на 5%.
В областта на пенсиите са характерни следните социално-осигурителни параметри: 2 млн. 270 хил. души пенсионери средногодишен брой, има намаление с 16 хил.; съотношението осигурени – пенсионери намалява на 100 работещи към 82 души пенсионери. Вече беше споменато, че пенсиите ще се осъвременят от 1 юли с 8,5 на сто. Увеличава се максималният размер от 455 на 490 лв. и също така на база на средногодишния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст са предвидени съответните средства за добавките към пенсиите на репресираните лица, които ще бъдат средно 55 лв. 68 ст.
В областта на обезщетенията средният брой безработни лица с право на парично обезщетение ще бъде 74 хил. 353. Обезщетенията при безработица ще бъдат в границите на 90–160 лв. по внесения законопроект. Увеличава се отпускът за бременност и раждане от 135 на 315 дни, тоест, до 9-месечна възраст на детето. Размерът на обезщетението за гледане на малко дете във внесения законопроект е предвидено да бъде 170 лв., но, ако се промени минималната работна заплата на 180 лв., тогава и това обезщетение ще стане 180 лв., за което са необходими допълнително 4,4 млн. лв.
Новите политики по разходната част на бюджета за 2007 г. са следните: въвеждане на така нареченото златно швейцарско правило, с което пенсиите се индексират, като се отчита с еднакво тегло нарастването на индекса на потребителските цени и нарастването на дохода на работещите. Стимулира се продължителната заетост, което е една нова политика след придобиване на право на пенсии, като в пенсионната формула всяка година допълнителен стаж след придобиване на това право ще бъде с тегло 1,5%. Предвижда се един по-дълъг срок за погасяване на задълженията за платен осигурителен стаж от 3 на 5 години, тъй като много хора се възползваха от това право да закупят осигурителен стаж, но едно социологическо проучване на НОИ показва, че онези, които купуват максималния петгодишен стаж, са финансово затруднени, поради което този срок се удължава.
От началото на следващата година НОИ ще изплаща обезщетенията за болест и майчинство. Разширяват се правата на майките, които ползват обезщетенията за бременност и раждане от 27 хил. на почти 54 хил. Увеличава се размерът на обезщетението, вече споменах, на 180 лв., ако това бъде прието. Стартира една нова програма в подкрепа на майчинството. Въвеждат се обезщетения за продължителна безработица – една нова политика за всички, които след две години и половина преди навършване на пенсионна възраст и на които не им достигат 5 точки, могат да се възползват от такова обезщетение при определени условия, посочени в промените на Кодекса за социално осигуряване като проект и от тази мярка ще се възползват 11 хил. души.
За тези нови политики са необходими следните допълнителни ресурси: за осъвременяване на пенсиите от 1 юли до края на годината – допълнително 180 млн. лв.; за увеличаване на максималния размер на пенсиите, също от 1 юли – 3,7 млн. лв.; за увеличаване продължителността на изплащане на обезщетения на майките от 135 дни на 315 дни – 32,5 млн. лв.; за увеличаване размера на обезщетението за гледане на малко дете – 8,8 млн. лв. при 180 млн. лв. обезщетение; и за обезщетението за продължителна безработица – допълнително 12 млн. лв.
Консолидираният бюджет на Държавното обществено осигуряване изглежда по следния начин: приходите са 3 млрд. 400 млн. 600 хил. лв., а разходите са 5 млрд. 374,6 млн. лв. Разликата между приходите и разходите се балансира чрез трансфери от републиканския бюджет, в т.ч. 539 млн. лв., като 60 млн. лв. резерв за реформата и субсидия от републиканския бюджет 1 млрд. 447 млн. лв. За ваше сведение размерът на тази субсидия е равен на субсидията, която беше определена със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г., тоест нямаме промени.
На тази графика е дадена структурата на консолидирания бюджет, като при приходите най-голям е делът на осигурителните вноски – 64%, а при разходите 82% ще бъдат изразходвани за пенсии.
Няколко основни параметри на пенсионното дело за 2007 г.
При очакваното индексиране на пенсиите с 8,5% и съответно новоотпуснатите пенсии, които по правило са по-големи от старите, ще има номинално нарастване на пенсиите с 8,2%, а при отчитане на инфлацията в средно годишно измерение реалният ръст на пенсиите ще бъде 3,7%. Средният размер на пенсията на един пенсионер ще достигне 161,51 лв. през 2007 г. при очакван размер 149,21 лв. за 2006 г.
Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще стане 92,23 лв. и това ще доведе до увеличение на минималните размери на останалите трудови пенсии – наследствени и инвалидни, свързани с полагането на труд. Вече казах, че съгласно законопроекта максималният размер ще бъде 490 лв. и социалната пенсия за старост също ще се увеличи с 8,5% и от 63 лв. ще нарасне на 68,36 лв.
На тази графика и в таблицата са дадени данни за динамиката на пенсиите и на броя на пенсионерите за периода 2000-2007 г. Запазва се тенденцията да се увеличава, макар и с по-бавни темпове, броят на пенсиите, тъй като съгласно нашето законодателство един пенсионер има право да получава повече от една пенсия, макар и не в пълен размер за втората и третата.
Запазва се и тенденцията в резултат на осъществената реформа от 2000 г. да намалява броят на пенсионерите и както вече беше споменато и от господин Димитров, и от д-р Адемов, съотношението от 104 души пенсионери на 100 работещи през 2000 г. намалява на 82 души пенсионери на 100 души работещи през 2007 г., не само в резултат на намаляване на пенсионерите, но и в резултат на ниската безработица и увеличения коефициент на заетост.
На тази графика са дадени разходи за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт. Запазва се тенденцията този процент да бъде в рамките от 8,6 до малко над 9 на сто.
Средният размер на пенсията на един пенсионер в динамика е показана на тази графика. Както се вижда в долната част на слайда, където е графиката, през целия период от 2000 до 2007 г. имаме реално нарастване на пенсиите, тоест инфлацията винаги е била компенсирана.
Един друг синтетичен измерител на пенсионната политика в динамика е така нареченият коефициент на заместване на дохода, тоест съотношение на средната пенсия на един пенсионер към нетния доход на работещите, намален с личните осигуровки и данъци, който също трайно запазва тенденцията да бъде над 50 на сто.
Разходите за обезщетение по Кодекса за социално осигуряване вече бяха посочени от председателя на Комисията по бюджет и финанси и затова ще прескоча този слайд.
Балансът на фондовете също беше посочен. Прави впечатление, че с дефицит са два фонда: фонд “Пенсии” – с 1 млрд. 603 млн. лв., и фонд “Общо заболяване и майчинство” най-вече поради увеличената продължителност на обезщетението за майчинство. Този дефицит се покрива както в рамките на консолидирания бюджет от излишъците, които има във фонд “Безработица”, така и от определените субсидии и трансфери от републиканския бюджет.
Промените в Кодекса за социално осигуряване, за които стана дума в доклада на председателите на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда и социалната политика, са свързани с новата функция на НОИ да изплаща паричните обезщетения за болест и майчинство, а тази нова функция пък произтича от присъединяването на България към Европейския съюз. Промяната беше направена преди две години по инициатива на Министерството на труда и социалната политика, поради това че европейските правила не изискват да има посредник между осигурения и неговите права във връзка и с прилагането на споменатите директиви на регламенти на Европейския съюз.
Тези промени са също така свързани с новите параметри и политики в пенсионното дело и в обезщетенията за безработица, които споменах, с обхвата и реда за предоставяне на помощи за профилактика и рехабилитация, свързани с решение на Върховния административен съд и препоръки на Сметната палата, и с прилагането на регламентите и директивите на Европейския съюз.
Направени са и някои промени в посока на прецизиране на текстове с цел избягване на неточно тълкуване, най-вече от Агенцията по приходите. От тези промени, освен споменатите в докладите на двамата председатели на комисиите, бих споменал една нова промяна, която е много съществена и моля Народното събрание да я подкрепи. Става въпрос за момента на дължимост на осигурителните вноски и оттам черпенето на осигурителни права. Тук се извършва едно уеднаквяване с дължимостта и на данъци, и на осигурителни вноски, като осигурителните вноски да стават дължими до края на месеца, в който са начислени. Това автоматично означава, че това време, независимо дали са изплащани или не трудови възнаграждения, веднага се зачита за осигурителен стаж и по този начин се решава въпросът с получаването на обезщетения за бременност и раждане, обезщетения за безработица и своевременно пенсиониране на хората, които работят при такива работодатели, които досега не изплащаха редовно трудовите възнаграждения, а с голямо закъснение.
Аз и моят екип с госпожа Весела Караиванова сме на ваше разположение да отговорим на конкретни въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христосков.
Министър Масларова, заповядайте да представите законопроекта като вносител.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря ви, че сте в залата при представяне на един от най-важните бюджети – бюджетите, които интересуват както нас, които работим по тези въпроси, така и предполагам всеки един от вас, когато отидете в избирателните си райони, а и не само там. Защото това е бюджетът, въз основа на който се разпределят средствата за хората в третата възраст, средствата за майките, средствата за хората, които имат проблеми. Така че още веднъж искам да ви благодаря, че сте тук.
Най-напред искам да кажа, че пред българския социален модел е предизвикателство модернизирането и развиването именно на българската пенсионна система, при отчитането на предизвикателствата, които идват пред нас и във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз.
В тази връзка правителството и всички, които работим в тази насока, поставихме различни цели в рамките на Европейската стратегия за европейския социален модел и такива са: адекватност на пенсиите, финансова устойчивост на пенсионната система и изграждане на капацитет за бърза адаптация на пенсионната система към изменящите се социално-икономически условия.
В дългосрочен план е необходимо да се осигури съответствие на националното законодателство със законодателството на Европейския съюз за гарантиране на по-висока социална сигурност на възрастните хора, за повишаване на гъвкавостта на пенсионната система, за синхронизиране с икономическия растеж и повишаване на доходите от труд и за изграждане на ефективен мониторинг на политиките и мерките в развитие на пенсионния модел.
В областта на пенсиите коалиционното правителство до края на своя мандат пое доста сериозни ангажименти: устойчивост на нарастване на пенсиите; по-справедливо отчитане на осигурителния стаж и осигурителния принос на лицата; реформа на системата на пенсиите, които не са свързани с трудова дейност; реално прилагане на принципите на солидарност и социална справедливост; подобряване на гъвкавостта на пенсионната система; стимулиране на капиталовия принцип на пенсионните системи; създаване на инвестиционен демографски или сребърен фонд за стабилизиране на финансовата устойчивост на първия стълб на пенсионната система; постепенно намаляване на общата осигурителна тежест и транспониране на директивите на Европейския съюз.
Още в първия бюджет на правителството се предприеха съответни стъпки и ми се струва, че е редно да повторя някои от тях, тъй като това са неща, които не се чуват често в обществото, а засягат много хора.
Първо, беше намалена общата осигурителна тежест с 6-процентни пункта.
Второ, въведоха се професионални схеми и се създаде възможност за получаване на допълнителна пенсия и разширяване приложното поле на колективните преговори между работодатели и синдикати.
Трето, непрекъснато се засилват стимулите за засилване на капиталовия принцип на пенсионната система. Ако през 2006 г. задължителното осигуряване стана 4%, то за 2007 г. то ще бъде 5%.
Четвърто, предприеха са действия за създаване на демографския или Сребърния фонд.
Пето, реформира се социалната пенсия за старост. Тя вече не е база за определяне минималния размер на пенсията за трудова дейност.
Шесто, повиши се адекватността на пенсиите. Вие знаете, че минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст вече не се обвързва със социалната пенсия за старост. Определи се нов размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 85 лв. и в рамките на една година тя беше повишена два пъти или с 23,18% от началото на мандата.
Седмо, предприемат се решителни стъпки за устойчивото нарастване на пенсиите и се въведе диференциран подход, като през 2006 г. успяхме на два пъти да повишим пенсиите на 1 млн. 627 хил. 625 пенсионера.
Осигуриха се средства в размер на 115 млн. лв. за изплащане на коледни добавки в размер на 50 лв. на всеки пенсионер.
Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. предвижда 5 млрд. 347 млн. лв., което е с 8,5% повече в сравнение с 2006 г.
Бюджетът за Държавното обществено осигуряване е 80 на сто от социалния бюджет за 2007 г., като 82,3 на сто от него са разходите за пенсии, което представлява 8,6% от брутния вътрешен продукт.
В областта на защитените доходи и другите социални плащания през 2007 г. правителството се ангажира с увеличаване на обезщетението за отглеждане на малко дете от 10 месеца до 2-годишна възраст с 6,25 на сто – от 160 на 170 лв., или с 30,8 на сто от началото на мандата.
За стимулиране на раждаемостта вече беше казано, аз също искам да подчертая, че за семействата с деца от началото на 2007 г. с 2,3 пъти се увеличава срокът за изплащане на обезщетения за бременност и раждане, за което са осигурени необходимите над 80 млн. лв.
В допълнение на тези политики за първи път през 2007 г. ще стартира програма в подкрепа на майчинството, с която ще бъде гарантирана работа на над 2000 жени, които биха отглеждали деца на младите майки, които се връщат на работа след навършване на 9 месеца на своята рожба.
За стимулиране на активното поведение на пазара на труда и за осъществяване на преход от пасивна към активна политика на пазара на труда се предвижда минималният размер на обезщетението за безработица да бъде 90 лв., а максималният размер на обезщетението за безработица съм убедена, че няма да остане 160 лв., а ще бъде 180 лв.
В изпълнение на поетия политически ангажимент към лицата в предпенсионна възраст със затруднена реализация на пазара на труда, за първи път през последните години от началото на 2007 г. се предвижда парично обезщетение за продължително безработни лица, на които не им достигат 5 точки за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По този начин те ще получават обезщетение за безработица в размер на 90 лв. Това е практика в много страни – членки на Европейския съюз, като: Белгия, Франция, Ирландия, Люксембург, Финландия, Швеция.
В областта на пенсиите през 2007 г. се ангажираме с:
Първо, осъвременяване на пенсиите по нов механизъм, по Златното швейцарско правило – 50 към 50.
Второ, увеличаване на социалната пенсия за старост с 8,5 на сто.
Трето, увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст с 8,5 на сто. Вече беше казано, че тя ще достигне 92,23 лв. или ръстът е с 36,7 на сто от началото на мандата.
Четвърто, увеличаване на максималния размер на пенсията на 490 лв., което е 16,7 на сто увеличаване от началото на мандата и е в резултат на нарастване на максималния осигурителен доход.
Тук искам да направя едно предложение към вас, което можете да направите между първо и второ четене. Министерството на труда и социалната политика на основа на консултациите, които извършихме с колегите, считаме, че максималният осигурителен доход за следващата 2007 г. може да бъде 1500 лв. и така в началото на 2008 г. максималната пенсия няма да се задържи на равнището на 2007 г., а ще стане 515 лв.
Доказателство за адекватността на провежданата от правителството политика в областта на пенсионното осигуряване е:
Първо, подобреното съотношение между максималната и минималната пенсия за осигурителен стаж от 7,2:1 на 5:1, което се доближава до европейските стандарти.
Второ, подобри се съотношението между минималната пенсия и минималната работна заплата, която от 43 на сто стана 51,2 на сто, което също е средна европейска тенденция.
Трето, непрекъснато нараства броят на осигурените лица и те в сравнение с 2006 г. ще нараснат с 347 хил. души.
През 2007 г. се повишава средният осигурителен доход от 362 лв. през 2006 г. на 392 лв. през 2007 г. или с 16,7 пункта от началото на мандата.
Четвърто, повишават се минималните осигурителни прагове с 12,6 на сто при очаквани 8,5 на сто.
Пето, подобрява се съотношението между осигурените лица и пенсионерите, за което беше споменато както от председателя на Комисията по бюджет и финанси и председателя на Комисията по труда и социалната политика, така и от управителя на Националния осигурителен институт.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Убедена съм, че това не са единствените мерки и политики, които можем да приложим. Също така съм убедена, че в конструктивен диалог при обсъждането на бюджета на Националния осигурителен институт, на Държавното обществено осигуряване ние ще направим всичко възможно, за да достигнем до най-вярната посока, която трябва да осъществим в една модерна осигурителна система. Струва ми се, че точно по този дебат не трябва да има политически окраски и точно по него трябва да има достатъчно консенсус, защото консенсусът в областта на Държавното обществено осигуряване заслужава да го направим – да го направим за хората, които очакват по-високи доходи от пенсии, за младите семейства, за всички онези, които са плащали коректно своите осигурителни вноски. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо министър, за представянето на законопроекта.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към дискусия по Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. на първо четене.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бюджетът на Държавното обществено осигуряване е симптоматичен за отношението на държавата към най-уязвимите групи на обществото – болните, най-бедните, безработните, новородените и техните семейства, претърпелите злополука и професионална болест.
Българската левица е особено чувствителна към по-доброто решаване на проблемите на тези хора, тъй като това в голяма степен е израз на изострения и социален усет и проява на лявата й идентичност.
Бюджетът е цифрово изражение на политиките. В този смисъл ще разгледам някои тенденции в Бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. като резултат от провежданите политики през 2006 г. с поглед, надхвърлящ рамките на 2007 г. В моето изказване ще се спра на два основни проблема – пенсиите и грижата към майчинството.
Политиката по отношение на пенсиите през изминаващата 2006 г. може да бъде определена и като политика на решаване на най-болните проблеми на хората от третата възраст при запазване на стабилността на пенсионната система. Най-тежки сред тези проблеми са чувствителното изоставане на пенсиите от ръста на доходите в трудоспособна възраст, недостиг на осигурителен стаж на хора, навършили възраст за пенсиониране, недостатъчна възраст на безработни в предпенсионна възраст, притежаващи осигурителен стаж, чувствителна разлика между най-ниските и най-високите пенсии, несправедливо голяма разлика между размера на пенсиите на по-възрастните пенсионери и скоро пенсиониралите се.
Желанието за преодоляване на основната част от тези проблеми е ясно изразено в бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.
През изминаващата година беше създадена нормативна възможност за пенсиониране на хора, навършили необходимата възраст, но непритежаващи нужния за пенсиониране осигурителен стаж. Създадоха се условия този дефицит да бъде откупен, включително с разсрочено приспадане на вноски от пенсии. С бюджет 2007 тази възможност става достъпна за по-широк кръг от граждани, като срокът за разсроченото плащане се увеличава от пет на осем години, с което се намалява размерът на месечните вноски на желаещите да се възползват от тази възможност.
С бюджета се решава един от най-острите проблеми за хиляди хора в предпенсионна възраст – недостиг на възраст за пенсиониране при достатъчен осигурителен стаж. Този проблем е особено тежък, тъй като твърде много са хората, които излизат на пазара на труда няколко месеца или няколко години преди навършване на възраст за пенсиониране. В преобладаващата част от случаите те трудно могат да издържат конкуренцията за работни места на млади и в по-голямата част от случаите – по-високо квалифицирани хора. Възможността след получаване на обезщетение за безработица една година лицето да получава обезщетение още две години и половина в рамките на минималния размер обезщетение от 90 лв., на практика гарантира на безработните хора в предпенсионна възраст в рамките на три години и половина преди навършване на възраст за пенсиониране.
През 2006 г. беше обърната посоката на процеса на така нареченото отваряне на ножицата между минималния и максимален размер на пенсиите, като беше увеличен два пъти размерът на пенсиите до 150 лв., а в най-висока степен нараснаха най-ниските пенсии. Увеличена беше разликата между социалната пенсия и пенсията за възраст и осигурителен стаж, което държавата дължеше на хората, изпълнили своя трудов дълг към обществото и издължили нужните вноски към осигурителната система.
С изменението на чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване от 1 януари 2007 г. се дава по-висок процент – 1,5% при определяне на пенсията, ако лицето продължи да работи след навършване на възраст за пенсиониране, чрез която се създава сериозен стимул за увеличение на размера на пенсиите на широк кръг възрастни и увеличаване на приходите в системата.
Отчитайки тези стъпки за преодоляване на важни дефицити в пенсионната система, трябва да отбележим, че остава неразрешен един сериозен проблем, който поставям с поглед към бюджет 2008. Отворен остава въпросът за чувствителната разлика в размера на пенсиите между наскоро пенсиониралите се и тези, пенсионирани преди повече време. Разликата в размера на пенсиите за хора, работили една и съща работа, но пенсионирани в различни години, е чувствителна. Ощетени са по-възрастните, които са с повече здравословни проблеми и имат нужда от повече грижи и съответно от средства. Решаването на този проблем изисква много средства. Според някои анализи в обем 600 млн. лв. Средства, които бюджет 2007 очевидно не може да гарантира. Нужно е обаче постепенно да започне процес на намаляване на тази чувствителна разлика.
Намирам за недобра практика чрез бюджета да се внасят същностни промени в закони, особено в такива важни нормативни актове като Кодекса за социално осигуряване. Чрез отмяната на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване с чл. 9, ал. 1 осъвременяването на пенсиите се планира от 1 юли. Смятам за необходимо да проведем дебат за това от коя дата е по-добре да става ежегодното осъвременяване на пенсиите. Моето мнение е, че е редно от 2008 г. това да се случва от 1 януари най-малко заради това, че би внесло яснота и простота при прилагането на златното швейцарско правило за осъвременяване с по 50% от инфлацията и повишаването на осигурителния доход. Но най-вече заради това, че хората ще получат увеличението си в най-тежките периоди от годината – зимните.
Дължа да отбележа един безспорен успех на бюджет 2007 – чувствителното повишение на средствата за майчинство чрез финансово осигуряване на средства за увеличение на дните за бременност и раждане от 135 на 315; финансирането от 1 януари на новата Национална програма в подкрепа на майчинството; повишаването, заедно с минималната работна заплата, на размера средства, получавани за отглеждане на малко дете. Като добавим и приетата със Закона за данъците върху доходите на физическите лица по-нататъшна стъпка в семейното подоходно облагане, можем да изразим своята удовлетвореност от чувствителното увеличение на средствата в подкрепа на майчинството.
Оттук нататък посоката следва да бъде по-нататъшни облекчения за младите семейства чрез семейното подоходно облагане като доказал себе си фактор за стимулиране на раждаемостта.
Уважаеми колеги, бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. заслужава нашата подкрепа заради своята стабилност, прогнозируемост и прозрачност. Той е основан на добри социално-икономически показатели и гарантира устойчивостта и по-нататъшната стабилност на социалните системи. Това са причините, поради които Коалиция за България ще подкрепи този бюджет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли реплики към госпожа Михайлова? Няма.
Има думата за изказване господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! На нашето внимание е предложен проектът за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. От това, което беше изнесено от управителя на Националния осигурителен институт и от министъра на труда и социалната политика, ние можем да бъдем удовлетворени от изпълнението на бюджета за 2006 г., тъй като цифрите, които ни бяха дадени в проекта за бюджет, сега има промяна в тях и те са одобрени и в края на годината ще имаме една икономия от около 216 млн. лв. Като загриженост или проблем можем да отчетем несъбирането на средствата по ревизионни актове. И тук може би трябва да бъде подобрена и дейността на Агенцията за принудително събиране на държавни вземания, на Националната агенция за приходите и на Националния осигурителен институт, тъй като имаме едно неизпълнение около 37%.
Уважаеми колеги, естествено е проектът за бюджет на ДОО да бъде разработен на 3-годишната бюджетна прогноза за развитие на нашата страна и да бъде свързано с макроикономическите показатели, които бяха заложени там. Аз ще си позволя да ги повторя накратко: брутен вътрешен продукт 51 млрд. 141 млн. лв., средномесечна работна заплата 396,34 лв., среден месечен осигурителен доход 391,08 лв. И това, което беше взето като политическо решение – минималната работна заплата да бъде 180 лв., което ние подкрепяме като идея.
Социалноосигурителните показатели и норми от действащото законодателство, на база на които е изготвен бюджетът за 2007 г., бяха съобщени като параметри, но аз искам да напомня някои от тях.
Това е броят на осигурените лица, който трябва да бъде около 2 762 000 човека, или имаме едно постоянно увеличение на заетите и на осигурените лица за настоящата година, като за 2007 г. се очаква те да бъдат повече със 112 000 човека.
Запазени са някои параметри, които бяха и при приемането на бюджет 2006. Това са: минималният осигурителен доход – 220 лв., и максималният осигурителен доход - 1400 лв. Новото е, че имаме завишение с 1 процент на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване, която от следващата - 2007 г., ще стане 5 процента.
Ако не настъпят промени между първо и второ четене, в голямата си степен са запазени минималните и максималните обезщетения за безработица, като имаме увеличаване на отпуска за бременност и раждане, както беше споменато, с промяната в кодекса от 135 на 315 дни. Също се увеличава средногодишният брой на осигурените лица в програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост и подкрепа на майчинството” – около 35 000 човека.
Какви политики си поставя бюджетът на НОИ за 2007 г.?
Първата политика в приходната му част – можем да споменем, че е предвидено нарастване на средната работна заплата с 8,08% за страната.
Второ, увеличаване на средноосигурителния доход с 8,6% или, както споменах, средният осигурителен доход трябва да достигне 391,68 лв.
Друга политика, която е в плюс, това е договаряне на по-високи минимални осигурителни прагове с 12,6%, като ефектът от това ще бъде около 196 млн. лв.
Подобрява се така нареченото съотношение между работещи и пенсионери, като в бюджета е заложено да достигнем 100 работещи да издържат 82 човека през следващата 2007 г.
Нова политика, на която искам да обърна внимание, е, че е заложен контрол върху неформалната заетост, който трябва да продължи. Това е регистрацията на трудовите договори. Също контролът, който трябва да се осъществява върху трудово-експертните лекарски комисии чрез доверените лекари, които се намират в системата на ТЕЛК-овете и НЕЛК, и комисиите, които са създадени към Националния осигурителен институт в районните управления на социалното осигуряване.
В областта на разходите в бюджета на ДОО са заложени някои от политиките, които искам да спомена.
Първо, това е поемане на практическата дейност по изчисляване и изплащане на паричните обезщетения от Националния осигурителен институт или по този начин се премахва посредникът – работодателите, които досега изплащаха тези парични обезщетения за временна нетрудоспособност.
Друга политика по разходите, тя беше спомената, е разширяване правата на майките, оттам увеличаване на средствата, които се заделят при бременност и раждане; увеличаване размера на обезщетението за отглеждане на дете; увеличаване на пенсиите чрез индексиране по така нареченото Златно швейцарско правило от 1 юли 2007 г.; увеличаване на минималните размери на пенсията за трудова дейност и на социалната пенсия.
В заложените параметри се очаква изпълнение или приходи от осигурителните вноски – 3 млрд. 400 млн. лв., а разходите на Националния осигурителен институт възлизат на 5 млрд. 374 млн. лв., като всяка година се увеличава субсидията от републиканския бюджет. Ако премахнем сумата, която е от 539 млн., за изплащане на пенсии, които не са свързани с трудова дейност, тази година бюджетът на НОИ ще получи като субсидия около 1 447 373 млн. лв. от републиканския бюджет или това е завишаване с 40 млн. лв. Ние можем да си го обясним с намаляването на осигурителната тежест през миналата година с 6 пункта.
През следващата година в проекта за бюджет е отбелязано, че ако има добро изпълнение на приходите, осигурителната вноска трябва да бъде намалена с 3 пункта.
Тук искам да заостря вашето внимание на тази все по-голяма зависимост на фонд „Пенсии” и бюджета на Националния осигурителен институт от републиканския бюджет. Ако искаме със създаването на отделен фонд „Пенсии” през 1995 г. и формирането на Националния осигурителен институт като политика да имаме автономност на Националния осигурителен институт, може би трябва да се замислим и да провеждаме друга политика с намаляването на осигурителната вноска. Когато говорим за намаляване на данъчно-осигурителната тежест, може би трябва да направим крачката в частта от намаляването на данъците, а не да продължаваме да намаляваме осигурителната вноска, тъй като увеличаваме зависимостта и повече от 30 процента от бюджета на Националния осигурителен институт вече се формира от републиканския бюджет.
Друг момент, на който искам да обърна внимание - той е принципен въпрос, е политиката по доходите и политиката по пенсиите. Миналата година с промяната в Кодекса за социално осигуряване пенсиите бяха увеличени от 1 януари 2006 г. Ние трябва да си изработим политика на доходите на населението, да има някаква предвидимост, а не всяка година да променяме датата, от която ще бъдат увеличавани пенсиите и работните заплати. Моето мнение е, че пенсиите и работните заплати трябва да бъдат увеличавани от 1 януари на всяка година, тъй като трябва да има някаква предвидимост, а не с бюджетите на държавното обществено осигуряване, които приемаме, да правим промените в последния момент.
Уважаеми колеги, аз подкрепям направените предложения в Кодекса за социалното осигуряване, които са няколко и са значими, но не подкрепям начина, по който се правят – всяка година в различни закони и когато приемаме бюджета на Националния осигурителен институт, ние правим промени, и в други законопроекти и по този начин не се дава възможност направените предложения за промени, в случая с Кодекса за социалното осигуряване, да бъдат обсъдени по-обстойно и да бъдат направени по-ефективни предложения. Същото се случва и със Законопроекта за държавния бюджет.
Какви са предложенията, които казах, че подкрепям?
Първо, това е промяната, която се прави в Кодекса за социално осигуряване, както беше вече споменато, за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, за отглеждане на малко дете и помощи от Държавно обществено осигуряване, да стават по банков път, по ред и условия, които са определени от Министерския съвет.
Друга промяна, която се прави в Кодекса за социалното осигуряване и която е в интерес на осигурените лица е, че тези парични обезщетения ще се изплащат вече и върху начислените и невнесени осигурителни вноски. Досега по реда, който беше, голямата част от гражданите и голямата част от фирмите начисляваха работни заплати, не ги изплащаха и хората не можеха да ползват никаква социална защита по линия на Националния осигурителен институт.
Друга промяна, която споменах преди това – решават се въпросите по изплащането на майчинството от 135 дни на 315 дни и се уреждат правата на т. нар. асистенти, което ние приехме с промяната в Кодекса за социално осигуряване.
Новата програма, която беше спомената, е една от гъвкавите форми за социална защита на хората, които са навършили определена възраст и които трудно могат да се реализират в полето на труда, а именно мъжете, които са навършили 60 години и половина и жените, които са навършили 57 години и половина и не им достигат 5 години до пенсиониране, да могат да получават парични обезщетения в малък размер, в минимален размер от 90 лв. Другото изискване е, че те трябва да имат 12 месеца регистрация в Бюрото по труда.
Намирам, че тази форма на изплащане на обезщетения е по-добра, отколкото да бяхме подменили Кодекса за социално осигуряване и да бяхме направили, както се казва, гъвкава пенсионна система - за хората, които са в по-ниска възрастq да изплащаме пенсии, тъй като един път пенсията, която е определена, тя не може да бъде спирана, а в случая, когато тези хора се реализират в полето на труда, обезщетението за безработица може да бъде прекъснато и те да си получават работната заплата.
Бяха споменати и промените, които се правят като облекчение за хората, които са закупили трудов стаж. Тук се прави разграничение между тези, които са закупили до три години и да могат да разсрочат този трудов стаж в рамките на пет години, а тези, които са със закупен трудов стаж от три до пет години, да могат до осем години. Това също е в интерес на гражданите.
И нещо ново, което трябва да се подкрепи – в последно време говорим за заетост на възрастното население и за увеличаване броя на хората, които работят над пенсионна възраст. Тук има една промяна, която се предлага – всички, които след 2007 г. полагат трудов стаж да получават по-голям коефициент – 1.5, при определяне размера на пенсията или да имат икономически стимули да остават в полето на труда.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя бюджета на Националния осигурителен институт. Това ще направят и моите колеги от Коалиция за България, тъй като с този бюджет считам, че се гарантира финансовата устойчивост на пенсионната система от 1 януари 2007 г. след влизането ни в Европейския съюз. Постигаме и управление на социално-осигурителните рискове, които са определени в Кодекса за социално осигуряване и, трето – с бюджета, който ще приемем, ще дадем възможност да бъде поддържан административния капацитет на Националния осигурителен институт. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Господин Колчаков, заповядайте за изказване.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Христосков, представители на изпълнителната власт!
Аз имам едно опасение, че както сме започнали това обсъждане, ние можем да изпаднем в една политическа летаргия. Аз съм лекар и виждам, че за пореден път политиката и особено властта ни опиянява. Затова искам да приземим нещата и да кажем много болезнени истини, не за да се конфронтираме политически – аз не споделям призива на госпожа министър Масларова, че не трябва да политизираме нещата. Тук има прекрасни експерти, които са работили по този бюджет. Те не могат много ценно да направят, ако е сгрешена политиката, затова, за да ви върна към реалността, ще ви прочета два реда:
"Уважаеми госпожи и господа, в годините на прехода най-тежък социален удар понасят пенсионерите. Само 56 хиляди или 2,45% от 2 млн. 238 хил. пенсионери получават пенсия над необходимата за месечна издръжка на едно лице. Официално признато е, че 1 млн. 670 хил. пенсионери или повече от 80% са поставени в условията на геноцид и средната пенсия от 145 лв. е под линията на бедността - 152 лв.” И това е написано до нас от 18 съюза на пенсионерите, като се започва със Съюза на офицерите и сержантите от запаса, Българския антифашистки съюз, Съюза на ветераните от войните, Съюза на участниците в бригадирското движение.
И това не го казвам, за да се изгавря с тези хора. Между тези хора са и моите двама родители – майка ми се пенсионира като учителка и получава 80 и няколко лева пенсия. И ако не съм депутат да й дам 400 лв., за да си оправи при стоматолог зъбите, тя не може да се справи, но децата на мнозинството пенсионери не са в нашата позиция. Затова не мога да не се върна към това, което е много опасно. (Шум и реплики в залата.)
Тринадесет години бях социалдемократ, затова съм оставил това европейско поле и съм минал към християндемокрацията. Нека да сме заедно, но моето изказване искам да го направя в три посоки.
Първата е анализ на ситуацията защо се докарахме до тук. Искам да извадя от летаргията моите приятели, защото имам приятели в левицата, както и партньори от това, че лявата политика раждала добра социална политика. Лявата политика ражда лява демагогия обикновено, не задължително. И затова аз искам да припомня, че само наскоро ние празнувахме 120 години на Националния осигурителен институт, но да признаем, че до великата дата Девети септември българската държава е имала една европейска система на осигуряване и нека да признаем всички, че днешните пенсионери и моите родители ще платят голямата цена на социализма, при който техните вноски бяха национализирани и на Десети ноември ние осъмнахме без нито един лев в пенсионен фонд. Това е наша обща отговорност.
Днес ние нямаме пенсионна система, която е на базата на натрупване на поколенията. Днес ние плащаме толкова, колкото е възможно и затова ние ще кажем, че днешния бюджет е бюджет на болезнената реалност – бюджет, при който ние вече достигаме европейския параметър 10-10,5% от брутния вътрешен продукт за пенсии, да кажем на нашите родители, че ние заделяме днес около 9,5% и повече не е възможно да се задели.
Каква е днешната ситуация? Днешната ситуация е много тежка и, разбира се, тук трябва да признаем, че в годините на прехода тези европейски решения като сребърни фондове, в които можеше да се задели процент от приватизацията, който да отиде за пенсионерите, не се направи от всички правителства. Ние родихме една нова олигархия в България, която не е социална.
На второ място, искам да кажем, че въпреки всичко днес може да се говори и за малко по-добра социална политика, която се провежда и нека да чуем гласа на опозицията за това, което може да се направи. Днес ние виждаме, че поради обществените, финансовите, социалните реалности все повече нараства делът на държавния бюджет в пенсионното осигуряване. В известна степен започва да се губи смисълът ние да приемем отделен бюджет на пенсионната система, защото все по-голям е делът на държавния бюджет като трансфери.
На трето място, ние чухме, че от технократска гледна точка е по-удобно на над 400 хил. държавни служители пенсионното осигуряване да не се превежда от държавата, защото държавата е поела ангажимент към тях, а това да бъде включено като обща философия към държавните трансфери. Но това е в разрез с философията в България да има самостоятелна осигурителна система, която да не е под опеката на държавния бюджет. Защото, уважаеми колеги, тази философия подменя принципа на демокрацията в една пазарна икономика и започва да действа принципът на партокрацията, защото държавният бюджет се управлява от съответно правителство, то – от съответни политици и от своето мнозинство в парламента. Междупрочем същата е ситуацията и със здравното осигуряване.
Не можем да не отбележим, че днес не само тези, които берат "плодовете" на нашата пенсионна система, са недоволни, а са недоволни и предприемачите, които работят в тази система, защото ние днес знаем, че вторият и третият стълб са силно стагнирани. И тези от нас, които сме родени след 1959 г. и заделяме самостоятелните фондове - защото ние можем по третия стълб и да не заделяме, можем да инвестираме в каквото си искаме друго - трябва да бъдем вкарани в среда, в която да сме сигурни, че не само са гарантирани тези средства, но те ще се умножават. Защото днес предприемачите, доброволните пенсионни фондове, казват, че да инвестираш в държавни ценни книжа не е лошо, но вие трябва да диверсифицирате така портфейла, че да имате нискорискови и нискодоходни инструменти, среднорискови и среднодоходни, високорискови и високодоходни иначе и ние утре като пенсионери няма да бъдем доволни.
На четвърто място, ще хвърля един мост към следващата тема. Ясно е, че за нашите пенсионери ние не можем да отделим колосално много по-различни пари. Но голяма крачка, която можем да направим, и тя е записана в това писмо на всички уважавани от мен пенсионери – без значение дали са леви или десни, те са нашите родители: те молят да се заделят достатъчно средства в бюджета на здравното осигуряване, на здравеопазването, защото втори по размер разход на един пенсионер след храната са медикаментите и здравеопазването. И когато вие не им осигурите достатъчно средства за пенсии – ясно е, че такава е обективната реалност – и имаме два пъти по-малко средства, които отделяме спрямо Европа за здравеопазване, българският пенсионер действително има право да каже, че е изправен в система на геноцид, в която не само че не му стига пенсията да се храни, но той не може да се лекува.
Ние можем да кажем днес, че българската опозиция може и да е слаба, може да не се чува нейният глас, но искам само да ви напомня, колеги, че от 1 януари следващата година – само след един месец и по-малко, българската опозиция става управляващата политическа сила в Европа, включително и в България, и вие трябва да се вслушате малко повече в нашия съвет, в нашата компетентност, защото вие в Европа ще бъдете опозиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Госпожо Панева, заповядайте за реплика.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин Колчаков! Този разговор, който водим днес с Вас, започна в комисията и не само на последното й заседание, а и на няколко по-предишни заседания. Разбира се, ние с Вас можем да си говорим и за други неща, за които Вие днес тук не искате да споменавате.
В онова време, когато вие започвахте да правите тази реформа и, слава Богу, че тя тръгна, моята майка, както Вашите родители, получаваше 120 лв. пенсия, които станаха на 60 лв. Сега, когато ние започнахме да управляваме, тя вече получава 93 лв., които до 2009 г. ще станат отново 120 лв. Така че цифрите сами говорят кой какво е направил за пенсионерите.
А що се отнася за онова време, през което някой е изял парите за пенсии на Вашите родители, искам да Ви кажа, че този някой са били родителите на Вашите родители, може би Ваши баби, дядовци, чичовци и т.н. Така че, моля Ви, дайте да не говорим така от тази трибуна, че някой изял нечии пари. Хубаво е наистина, че тези средства са отделени в отделен фонд и сега вече се знае, че това е една солидарна система, в която всеки знае колко внася, какви права има и какво може да получи. Но да търсите там разковничето на успеха просто не сте прав, защото тези пари са пари на целия български народ и ние тук с Вас в близките няколко дни ще трябва да решим как те да бъдат използвани. Всички ние искаме да бъдат повече, но за съжаление до това дередже не сме докарали българския народ ние, които се каните да свалите скоро от власт. Не знам как ще го сторите с подкрепата, която имате досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика - господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин Колчаков! Аз не разбрах критикувате ли пенсионната реформа, която се прави. Доколкото ми е известно пенсионната реформа започна на 1 януари 2000 г. и беше подготвена от правителството на Обединените демократични сили. Ние приехме тази пенсионна реформа и аз мисля, че вие също подкрепяте пенсионната реформа, която се направи - трите стълба, които са в пенсионната система. Аз останах с впечатлението, че Вие критикувате тази реформа, която вие сте започнали и ние продължаваме да правим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика – госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Колчаков, напълно съм съгласна с Вас, че сребърният фонд беше и е един от механизмите, с който можеха да бъдат облекчени тези тежки проблеми на системата. Въпросът ми е: защо вие не създадохте сребърния фонд тогава, когато реално в страната процесите на приватизацията можеха да напълнят този фонд, можеха да доведат до реални доходи и можеха да подпомогнат системата, така че днес Вашите родители и нашите родители да получават повече? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Господин Колчаков, имате думата за дуплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми колеги! Няма да се връщаме много в миналото, но мисля, че вече вървим по един общ път, в който имаме опциите на опонирането и трябва да се разделим с миналото. Нали трябва да сме на едно и също мнение, че когато 50‑те години по времето на Вълко Червенков е национализиран фондът и той е бил шест пъти колкото държавният бюджет за годината, е лоша стъпка. Наясно сме, че когато ние поехме управлението и една пенсия беше 4 долара, беше лошо наследство. Разбира се, няма нужда да изтъкваме, че по време на нашето управление два пъти годишно – през пролетта и есента, по 10% се вдигаше пенсията и беше 20% годишно. Тази година е 8,5%, а средногодишно е 4,25%. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.)
На моя приятел Хасан Адемов му отправям едно предизвикателство. Да направим бас, че тази година инфлацията ще бъде по-голяма от увеличението на пенсиите и пенсиите на българските пенсионери ще намалеят. Но не ни е за това думата.
На моите уважавани колежки казвам, че аз съм свикнал да работя в екип и нямам никакви проблеми да работя в един екип и с леви хора. Въпросът е в това, че ние трябва да вземем поуките от миналото, за да направим най-доброто оттук нататък. И нека да кажа, аз съм ангажиран с тази нова система на осигуряване, защото съм гласувал законите и не се срамувам, и не се отказвам. Но вие трябва да си припомните, че от митинг на митинг обещавахте как ще премахнете точковата система, която е разбираема за гражданите. Тристълбовата система не може да бъде премахната, защото това е система на Запада. Източните системи фалираха.
Аз мисля, че вече сме стъпили на обща платформа и вървим заедно. Разликата между нас е, ако българският влак вече не пътува на изток, а на запад, вие малко повече наблягате на лявата релса, а ние на дясната. Няма голяма разлика между нас. Тук въпросът за предизвикателството е нравствен: как да направим така, че в конкуренцията с останалите европейци нашите пенсионери да живеят малко по-добре? И това е възможно. Ние сме критични, защото сме опозиция, но не сме на барикадите, защото сме преодолели този етап и мисля, че можем заедно да направим повече. Вслушайте се в нашите критични препоръки и преценки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Господин Ахмедов, заповядайте за изказване.
ЕРДОАН АХМЕДОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Днес разглеждаме Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване. За мен това е един от най-важните закони, които Народното събрание приема. Всъщност след Закона за бюджета на държавата, бюджетът на държавното обществено осигуряване и на Здравната каса водят в класацията по значимост и отговорност.
Законът за държавното обществено осигуряване е познат на всички хора в държавата за разлика от много закони, които приемаме тук, в Народното събрание.
Уважаеми колеги, кой в България не коментира и не обсъжда пенсиите, състоянието на пенсионерите, децата, тяхното отглеждане, майките и обезщетенията, безработните и обезщетенията им, трудния живот и на болни, и на здрави, осигуровките и колко те са важни, и най-вече – какво прави държавата за хората? Законопроектът дава отговори на много от въпросите на българските граждани. Той влиза в техните къщи много преди ние тук да сме го гласували. И въпреки че този законопроект е от пакета на финансовите и бюджетните, за мен той е основен социален закон.
Ще кажа няколко думи за числата в законопроекта, като знам, че ще се повторя с много от колегите. Все пак е редно да видим какво се крие зад тези числа. Като човек, който отскоро навлиза в дебрите на социалната политика, първо ще кажа, че бюджетът на държавното обществено осигуряване е изключително професионално подготвен и написан. Такова беше и представянето му по време на заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Впечатлен съм, че толкова много политика е облечена в огромни числа. Намерена е пресечната точка на много интереси. Всичко това е представено по изключително разбираем начин.
Най-важните числа, които не само трябва да кажем, но и да се опитаме да ги запомним, са: на първо място, с 8,5 на сто от 1 юли 2007 г. ще бъдат индексирани пенсиите; на следващо място, с 8,5 на сто от 1 юли 2007 г. ще се увеличи минималният размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (от 85 лв. тя ще стане 92 лв.). Това трябва да се каже, тъй като минималните размери на всички видове пенсии за трудова дейност са обвързани с новия минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. От 455 лв. на 490 лв. ще се увеличи максималният размер на пенсиите. Правилото тук е да се постигнат 35 на сто от максималния осигурителен доход за предходната година. С 8,5 на сто ще се увеличи социалната пенсия за старост – от 63 лв. тя ще стане 68 лв. С такъв процент ще се увеличат и свързаните с нея минимални пенсии, които се изплащат от републиканския бюджет. Средногодишният брой на осигурените лица е 2 млн. 762 хил. и 234. Средногодишният брой на пенсионерите е 2 млн. 270 хил. и 177. Средногодишният брой на безработните лица с право на обезщетение е 74 хил. 353 души. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е 220 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е 1400 лв. С тези числа се поемат няколко гаранции от страна на държавата:
Първата и най-важната от тях е свързана с осигуряването на оптимална финансова основа.
Втората е да се осигури своевременното отпускане и изплащане на пенсиите и обезщетенията по държавното обществено осигуряване.
Този бюджет има определена специфика. Той трябва да обезпечи успешно изпълнението на новите функции на Националния осигурителен институт, свързани с директното изплащане на обезщетенията за болести и майчинство в началото на 2007 г., прилагането на Регламент ЕО 1408 и Регламент ЕО 574, свързани със свободното движение на хора, изграждането на архивно стопанство, което започна миналата година.
Другата основна цел е провеждането на ефективен и ефикасен контрол върху разходите и свеждане до минимум на случаите на неправомерно получаване на пенсии и обезщетения, ползвайки персонални регистри, регистри на трудови договори и други механизми за контрол.
Струва си да се отбележи и още една задача, поставена от Националния осигурителен институт. Тя е свързана с подобряване обслужването на осигурените лица и самоосигуряващите се.
Уважаеми колеги, ще акцентирам върху няколко съвсем нови момента, които се предлагат със Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване. Един такъв момент е стимулирането на продължителната заетост след придобиване право на пенсия, като в пенсионната формула се предлага да се дава тежест 1,5% за всяка година допълнителен стаж след придобиване на правото. Предложението е тази мярка да влезе от началото на 2007 г. Тя е в пълен унисон с европейската практика и с така наречената Лисабонска стратегия и открития метод за координация – да се стимулира продължителната заетост, в това число след придобиване на правото на пенсия.
Друга новост е предвиденият по-дълъг срок за погасяване на задълженията за платен осигурителен стаж от пет до осем години, когато лицата са се възползвали от максималния срок за закупуване на стаж от пет години. Изследване, организирано от Националния осигурителен институт, показва, че много често този срок от пет години за много хора е пречка да се възползват от това право.
През 2007 г. изплащането на обезщетения за болести и майчинство ще се осъществява от Националния осигурителен институт. Разширява се обхватът на майките, които ще ползват обезщетения за бременност и раждане от 27 205 майки средногодишно на 53 975 през 2007 г. Това е свързано с по-дългия срок за получаване на това обезщетение. Увеличава се размерът на обезщетението за гледане на малко дете. Мисля, че вече беше споменато тук, че то трябва да бъде 180 лв. при нов размер на минималната заплата.
Стартира още една нова програма – “В подкрепа на майчинството”.
Въвеждат се обезщетения за продължителна безработица за лица в предпенсионна възраст. Тази мярка ще засегне около 11 хил. души.
Ще кажа също какви са допълнителните ресурси за тези нови политики. За осъвременяване на пенсиите от 1 юли ще бъдат необходими 180 млн. лв., за увеличаване на максималния размер на пенсиите – 3,7 млн. лв., за увеличаване продължителността на изплащането на обезщетения при бременност и раждане – допълнително са необходими 32,5 млн. лв., за отглеждане на дете – 8,8 млн. лв. допълнително, и за обезщетения за продължителна безработица – около 12 млн. лв.
Важният извод, който трябва да се направи, е, че всички тези мерки без онези, свързани с новия размер на минималната работна заплата, са обезпечени финансово в предложения ни законопроект, като евентуалното приемане на тези изменения може да бъде фиксирано за сметка на по-високи приходи при по-високо ниво на минималната работна заплата, съответно на новото ниво на минималните осигурителни доходи, които са под 180 лв.
Уважаеми колеги, ще приключа моето изказване по бюджета на държавното обществено осигуряване с твърдението, че с този законопроект се продължават доказани и изпитани социални практики и се поставя начало на няколко нови. В него има сигурност, свързана със социалната сигурност на всички хора у нас. Това е достатъчно основание за мен като член на Комисията по труда и социалната политика да подкрепя Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ахмедов.
След почивката ще продължим с изказванията.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): След редовната почивка продължаваме нашата работа с дискусия на първо четене по Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от Министерския съвет.
Уважаеми колеги, по списъка за изказванията, сега е ред на народния представител Антонела Понева.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, само след броени дни България ще стане член на Европейския съюз. Това е сбъдната мечта на няколко поколения. Това е постигната цел. Тази цел е на път да бъде постигната, въпреки правителството, което в момента се кичи с всички заслуги за този изключително важен момент в историята на Българската армия. Този момент ще настъпи благодарение на усилията на всички български граждани, които освен многото работа, изтърпяха и тежки лишения в името на постигането на тази цел.
Каква е голямата ни тревога, обаче? Да, държавата ще влезе в Европейския съюз, ще се гордее с това. Но как ще влязат в този Европейски съюз българските граждани, като най-бедните, обезверени и без перспектива? Тази наша констатация и тревога намират изражение и в Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.
Поредното доказателство за прогресивното обедняване на българските граждани – този бюджет показва невъзможността на правителството да изпълни дори своите критерии и параметри, които си постави в бюджета за 2006 г. Какво точно имам предвид?
Ще започна с увеличението на заплатите – 10% в средата на годината; увеличение на пенсиите – с 8,5%, също веднъж, също в средата на годината. А всъщност кои понесоха най-много тежестта на прехода, водейки една неспирна битка за оцеляване? Това са българските пенсионери, нашите бащи и майки, които са оцеляващи някак пенсионери, вместо хора с достойни, спокойни старини.
Не виждате ли това, уважаеми управляващи? По коя земя стъпвате? Нито повишението на пенсиите, нито това на заплатите ще изпревари стремглавото повишение на цените на стоки и услуги. Както преди малко д-р Колчаков каза, средната пенсия от 145 лв. е под прага на бедността – 152 лв. Какво означава това? Мъчително, почти невъзможно свързване на двата края, както се казва – нещо, което е не само проблем, а истинска драма за една държава – член на Европейския съюз.
Именно в тази посока ние сме направили нашите предложения за второто четене на републиканския бюджет. Сега няма да ги развивам, но ще кажа само, че те ще допринесат до повишаване качеството на живот именно на пенсионерите – тези, които са сред най-уязвимите групи от населението.
Във всички развити страни, ако се появяват бюджетни излишъци, от тях се дават като надбавки за коледни пенсии и тринадесета заплата, а тук вие натрупахте огромни излишъци и ще натрупате още през следващата година, а изобщо не е ясно какво става с тях. Дори за миг не се притеснихте да кажете на българските пенсионери, че така наречените коледни добавки от 50 лв., видите ли, всъщност са увеличението на пенсиите от второто полугодие, тъй като се провалихте, както вече казах, да постигнете дори това, което широко прокламирахте миналата година като небивал успех, а именно индексациите на пенсиите от 1 януари. Сякаш забравихте, че бяха направени и промени в Кодекса за социално осигуряване за да добие това действие законова форма. Какво става сега? Пренебрегвате закона ли?
Какво направихте с данъчноосигурителната тежест? Миналата година тя беше намалена с шест процентни пункта. Да, всички ние оценихме това като крачка в правилната посока. Но какво става тази година? Спънахте се в собствения си провал – евентуално намаление с 3% под условие, и то след средата на второто полугодие, вместо да се стремите прогресивно и постепенно наистина, но все пак ежегодно, към онези 27% данъчноосигурителна тежест, които наистина биха били оптимални.
Има застой и промяната на съотношението между работодателската и личната вноска – тя остава 65:35, вместо отново да виждаме стремеж към оптималния вариант – 50:50.
Ще кажа нещо, което няма пряко, но огромно косвено значение към бюджета на ДОО, а именно хората с увреждания – другата изключително уязвима група от българското население. За да реализирате икономии в издънилия се бюджет по Закона за интеграция на хората с увреждания, изработихте промени в същия, с които отнемате възможността за пълноценна интеграция на големи групи от хора, като под привиден мотив за диференциация на плащанията по този закон, отнемате жизненоважни средства от тях. И в миналогодишния доклад за бюджета на ДОО, и в този, виждаме думи, думи, думи! Всъщност това е казал Шекспир, а аз бих казала: само празни приказки за справянето с нередностите в ТЕЛК и НЕЛК – там, където се издават неправомерно свидетелства за намалена работоспособност.
От НОИ ни беше представена една информация за някакво странно нарастване на хората, които притежават такива удостоверения. Това, което ни беше предоставено от НОИ като справка, беше в подкрепа именно на отхвърляне на президентското вето при разглеждане на Закона за интеграция на хората с увреждания – че най-ненадейно от 150 хил. хората, притежаващи такива удостоверения, са се увеличили през тази година до 850 хил. Не казахте много ли са? Ако са много, какво се е случило? Означава, че това, което пишете и в двата доклада за справяне с корупцията и намаляване на неправомерно издаваните удостоверения, не е вярно. Корупцията продължава, и то явно с голяма сила. Ако са толкова, то тогава не можете да се правите, че просто ги няма!
По всичко личи, че много ви се иска някак си тези хора да изчезнат, за да не тежат на бюджета, но тях ги има и ние сме длъжни да им дадем нужната подкрепа.
Тук, в тази зала, миналата година бяха направени обещания, че ще се реши окончателно проблемът с репресираните лица, а именно тези, които са били непълнолетни и малолетни в момента на репресията. Все още много хора очакват да получат това, което им дължи и обществото, и държавата. Проблемът не може да се нарече решен.
Не мога да не спомена, че увеличението на отпуск за бременност и раждане от 135 дни на 315 е нещо наистина много добро. Но, за съжаление, пак недовършена работа. Пак трябваше да получаваме тревожни и огорчени писма от майки, които ще бъдат ощетени, защото към 1 януари ще се окажат не в периода на изтичащите 135 дни, а в периода на изтичащите 315 дни. Надявам се все пак този проблем наистина да бъде решен, макар и под натиск на тези, които са потърпевши.
Хората, уважаеми колеги, ще остават бедни и ще стават все по-бедни. Една от причините е, че не се инвестира в квалификация. Висококвалифицираните хора напускат страната ни. Така вие ще отчитате все по-ниска безработица, а всъщност основният, реалният проблем е ниската заетост. И той съществува не за друго, а просто защото хората ги няма. Завишената субсидия от централния републикански бюджет също показва, че заетостта е недостатъчна.
И така, уважаеми колеги, ние, от Демократи за силна България, няма да подкрепим този бюджет, защото това е бюджет на прогресиращото обедняване. Министърът на труда и социалната политика, явно в свои мечтания, произнесени на глас, обяви страната ни за българския тигър на Европа. Има една държава, която с право беше наречена келтския тигър, и това е Ирландия. Но вижте какъв е стандартът на живота на хората там и тогава разказвайте сънищата си, защото другото е смешно. Не тигър, а като окуцял и омършавял котарак ще влезе България в Европейския съюз.
Зная рефрена, който се повтаря, с който се задава като въпрос: как е възможно десен политик да говори толкова много за социална политика и да говори за повече пари? Така е, уважаеми колеги, защото десните политици и десните правителства се грижат гражданите на съответната държава да стават все по-заможни, докато левите правителства само говорят за благоденствие, а всъщност гражданите беднея и беднеят. Така е и така ще бъде, уважаеми колеги, защото това правителство и управляващото мнозинство дълбоко бъркат социалната политика със социалистическа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
За изказване има думата независимият народен представител Владимир Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
В Комисията по бюджет и финанси миналата седмица госпожа Емилия Масларова – господин Димитров ще потвърди, каза, че има една мечта. Мечтата й е 75% от минималната работна заплата да стане минималната пенсия в България. Аз смятам, че би могло, ако не да се достигне този размер, то 68% или 70% от минималната работна заплата да бъде и минималната пенсия в България, и то още от 1 януари 2007 г. Защото процентът на излишък, който е предвиден от брутния вътрешен продукт, би могъл да покрие тази разлика, която ще се яви действително немалка сума – около 600‑650 млн. лв.
Мисля, че българският пенсионер, уважаеми дами и господа, заслужава повече. И докато тук чухме упражненията на разни партии, които през изминалите години мачкаха българския пенсионер, едно лице, което беше министър-председател, дори направи така, че българският пенсионер обедня два и три пъти, сега да говори за увеличаване на пенсиите и за политика, е, не бих казал популизъм, но не бих употребил и цинизъм, въпреки че българският пенсионер би го определил по съвсем друг начин.
Смятам, че ако Народното събрание, ако управляващата коалиция иска да провежда политика на зачитане интересите на българското общество в никакъв случай тя не би предприела този акт, който сега ще бъде отразен в законопроекта, който гледаме на първо четене, с този геноцид. Употребявам неслучайно тази дума, тъй като 85 лв. минимална пенсия е просто подигравка с българина, който го чакат акцизи върху горивата, върху тока, акциз дори и за селските казани. Господин Димитров знае, че само аз се обадих в Комисията по бюджет и финанси да защитя българина, който 1300 години си е варил ракия и никой не е посмял да му постави акциз. Но сега имаме европейска директива. Мисля, че бихме могли да отидем на дерогация и да отложим тази директива. Както и да е, това ще се разисква в другите законопроекти.
Мисълта ми е, че българското правителство, управляващата коалиция съвсем спокойно може да заложи един бюджет от 68% от минималната работна заплата от 1 януари да бъде минималната пенсия, а после тя да бъде индексирана съответно и осъвременявана по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. Ако за това са необходими много пари, този бюджетен излишък, който е заложен в брутния вътрешен продукт за тази година в държавния бюджет, би могъл да помогне на правителството да стимулира българския пенсионер и той да не изпадне в тежката ситуация, в която се очаква. Защото мисля, че само да си говорим и да говорим за популизъм, когато срещу нас има реална политика и реални цифри, за мен, общо взето, точно това е чистият популизъм.
Така че смятам, че не бихме могли, поне тези, които мислим за българския народ и българския пенсионер, да подкрепим този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за реплики към господин Кузов? Няма.
Има думата народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, българските пенсионери, разбира се, заслужават по-високи пенсии. Заслужават достоен живот нашите родители, нашите баби и дядовци. Въпросът е, че има две неща, които могат да се направят това да се случи.
Първото нещо е висок растеж на икономиката. Ако икономиката не расте бързо, уважаеми дами и господа, каквото и да правите, каквото и да си говорите, каквито и социални политики да правите, както и да се наречете като партия, проблемите на българските пенсионери няма да можете да решите. А висок растеж не е това, което се случва в България. Висок растеж е това, което се случва в балтийските страни, вече и в Румъния ще се случи догодина, 12% растеж в Естония. Така могат да бъдат дадени високи пенсии, госпожо. Това е начинът пенсиите да растат бързо.
Има много тежък въпрос, господин Адемов. Радвам се, че сте така наблизо и ме чувате. Това е, понеже съотношението работещи към пенсионери е почти равно в България. Ще се получи устойчивост с развитие на частната пенсионна система. Това е много тежък въпрос. Догодина нараства вторият стълб – става 5%. Това е правилна стъпка на този парламент. Анализите показват, че устойчивост може да бъде постигната тогава, когато този стълб стане 8%, но вече в никакви документи не е предвидено неговото нарастване оттук нататък. Това е важен въпрос: ще нараства ли догодина пак? Съюзът на демократичните сили има твърдата позиция да нараства минимум с 1% на година. Без устойчива частна система не може да балансирате пенсионното осигуряване в България. Частната система след двадесет години ще дава вече втора пенсия. Тогава това ще бъде спасението на пенсионната система.
Третият важен въпрос е доброволното пенсионно осигуряване. Тази година имаше битка, която дойде от Министерския съвет, за ограничаване на вноската общо взето на преференцията за третия стълб – доброволното осигуряване. Благодарение до голяма степен на опозицията, но и на представители на управляващите успяхме да спрем тази голяма грешка, която щеше да бъде допусната. Така че третият стълб трябва да се стимулира по всякакъв начин, включително е важно да се помисли, и това е тема на дискусия, на хората, родени преди 1959 г., на които им е отнето правото да имат участие във втория стълб, дали да не им се направи някакво обезщетение в тази връзка. Имаше предложение тази година, което беше много сериозно, те да имат право 20% от заплатите да внасят в доброволен фонд. Това е едно много сериозно предложение. Много аргументирано, много смислено предложение и трябва да го обсъдим. Българският парламент трябва да се произнесе по тези въпроси.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Двадесет процента от кое?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Двадесет процента от заплатата да не подлежи на облагане, ако се внесе в доброволен пенсионен фонд за родените преди 1959 г.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Какво – от заплатата? От дохода.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, от дохода.
Това е много сериозно предложение и ние трябва да го обсъдим по подобаващ сериозен начин.
В Бюджетната комисия, когато го обсъждахме, част от представителите на мнозинството казаха, че това не можело да стане, защото водело до дискриминация. Дискриминация има в момента, уважаеми колеги, че хората, родени след 1959 г., имат втори частен стълб, а другите хора нямат. Това е дискриминация.
Аз не казвам, че това е грешна стъпка. Напротив, правилна стъпка е, но трябва да се помисли и за другите хора какво решение да бъде намерено. Това са важните въпроси и досега в дебатите не чух никой да говори за частната пенсионна система. Оттук нататък тя трябва да стане приоритет.
Уважаеми колеги, трябва да се внесе предложение частната система да нараства с по 1 процент всяка година – 2008 г., 2009 г., 2010 г., до достигане на устойчивите 8%, които ще гарантират пенсия. Вижте, 8% в частен пенсионен фонд гарантират получаването на пенсия. Това показват сметките на наши икономисти.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Каква пенсия? Колко?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Добра, стабилна пенсия. Господин Адемов, можем отделно да поговорим по този въпрос.
Уважаеми колеги, другият важен въпрос е дали да продължи намаляването на осигурителната тежест. Отговорът е: да, трябва да продължи, въпреки че държавната субсидия нараства. Осигурителната тежест е много важна причина за неплащане на осигурителни вноски. Изследванията, които лично аз съм правил, показват, че осигурителната тежест беше най-важният стимул допреди година и нещо хората да крият осигуровки и данъци. Така че нейното намаляване води до това повече хора да отидат и да платят. Неслучайно миналата година, когато намалихме с 6%, имаше много скептицизъм най-вече от страна на колегите от БСП, но видяха, че резултатите са добри. И финансовият министър беше скептичен. Така че трябва да продължат мерките в тази насока, за да расте бързо икономиката, което дава възможност за даване на пенсии.
Колкото до осигурителния модел, насоката е правилна, но акцент трябва да се даде на частната пенсионна система. Тя ще спаси България от една много тежка демографска ситуация, в каквато се намираме. Не трябва да се лъжем, демографската ситуация е много тежка в България и без развитие на частната пенсионна система трудно може да бъде намерен изход.
Така че завършвам с двете основни послания, които направих: развитие на частната пенсионна система и бърз растеж на икономиката. Това ще даде единствено достоен живот на българските пенсионери. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Народният представител Хасан Адемов има думата за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми представители на Националния осигурителен институт и на Министерството на труда и социалната политика! Мисля, че обсъждането на проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. ... (шум и реплики от КА).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, моля ви за тишина!
ХАСАН АДЕМОВ: Мисля, че обсъждането на проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. заслужава по-голямо внимание. Когато говорим за социална политика, всички народни представители са на висотата на своята компетентност, всички изразяват някакви позиции, верни или не толкова верни, но когато обсъждаме разпределението на, забележете цифрата, 5 млрд. 374 млн. 633 хил. 900 лв., участието в дискусията не е на необходимото ниво според мен. Защото, за да участваш в тази дискусия, е необходимо едно минимално усилие, и то е да прочетеш проекта за бюджет. За съжаление има някои от колегите, които се изказаха от трибуната, без да са положили и това минимално усилие. Аз не съм човекът, който може да преценява кой трябва да се изказва и кой не, но моето лично и скромно мнение е, че по тези въпроси трябва да се изказваме подготвени.
На първо място, искам да започна с това, че стана традиция през последните години бюджетът на държавното обществено осигуряване да бъде представен в един много сериозен вид, да бъде предварително съгласуван, да бъде съобразен с препоръките на Министерството на финансите, да бъде съобразен с тригодишната прогноза за развитието на държавния бюджет, да бъде съгласуван и приет от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, да бъде разгледан от Тристранния съвет – всички тези процедури с този бюджет са спазени и той е внесен навреме, заедно със Закона за държавния бюджет – нещо, което не може да се каже за следващия бюджет, който ще обсъждаме след малко. В този смисъл трябва да поздравим колегите вносители от Министерския съвет и от Националния осигурителен институт, които са подготвили един разбираем, един лесно четим бюджет, който може да бъде основа за сериозна дискусия, която дотук, повтарям, не се състоя.
На следващо място, искам да се спра на някои от акцентите, които бяха поставени в хода на дискусията.
Това, което каза господин Димитров. Идеята е във връзка с насоките и препоръките на Лисабонската стратегия да се подобрява конкурентоспособността на българската икономика. Да, това е прекрасно, да, в тази посока бяха положени доста усилия.
През 2003 г. осигурителните вноски за Фонд „Пенсии” бяха намалени с 3-процентни пункта. Тази година, 2006 г., осигурителните вноски бяха намалени с още 6-процентни пункта. Прогресивно всяка година с проектите за бюджет на държавното обществено осигуряване с по един процент се увеличават вноските на родените след 31 декември 1959 г. в универсалните пенсионни фондове, тоест в частните пенсионни осигурителни дружества.
Господин Димитров, ако трябва да се опрем на информацията от Комисията по финансов надзор, господин Бисер Петков допреди малко беше тук и може да потвърди тази информация, че в професионалните, универсалните и доброволните фондове в България, в тези частни пенсионни дружества вече са осигурени към три милиона български граждани, което означава, че доверието в тази система е на достатъчно ниво, благодарение и въпреки вземаните от Народното събрание решения.
Нещо повече, акумулираните финансови средства са в размер на 1 млрд. 300 млн. лв., което е една внушителна сума, която предполага, че трябва отново, за пореден път да се помисли по въпроса как трябва да бъде диверсифициран портфейлът на пенсионноосигурителните дружества, така че той да бъде вкаран дали в инфраструктура, дали във възможностите за усвояване на средства от структурните фондове, както предлагат колегите от НДСВ, това е въпрос, който трябва да предизвиква известна дискусия.
Но големият въпрос, господин Димитров, който трябва да обсъдим днес тук, а и не само тук, в рамките на тази дискусия, е: докога конкурентоспособността на българската икономика трябваше да минава единствено и само през осигурителния модел? Това е големият въпрос.
Ако трябва да намаляваме осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” и да увеличаваме осигурителната вноска за универсалните пенсионни дружества – нещо, което е правилна мярка, винаги съм казвал, че капиталовите схеми, особено когато са свързани с възможностите за увеличаване на доходността при въвеждане на рискови инструменти при управлението на тези средства, е правилната мярка. Но аз си задавам естествения въпрос, който трябва да си зададем всички: докога трябва да намаляваме осигурителната вноска за фонд „Пенсии”? От една страна я намаляваме с намаляване на осигурителната вноска, от друга страна, вие твърдите, че трябва да я увеличим до 8%. Ако всичко това го направим, може би ще стигнем до, както каза председателят на Комисията по бюджет и финанси Петър Димитров, оптимистичните варианти този процент да бъде около 10%. Тогава възниква следващият въпрос: защо 2000 г. се спряхме на осигурителния модел, за да се върнем отново през 2007 г. към идеята да правим смесен модел на финансиране на Държавното обществено осигуряване?
Никога не трябва да забравяте, господин Димитров, уважаеми колеги, че България е поела ангажименти във връзка с открития метод за координация на социалните схеми. Може би ще си помислите, че съм привърженик на Държавното обществено осигуряване. Държавното обществено начало отдавна не се върти в моята глава. Не съм привърженик на тази система. Но съм привърженик на това системите да бъдат прогнозируеми, да бъдат прозрачни и ясни и да не приемаме решения от днес за утре, защото решенията в социалната сфера са винаги с непредвидими последици, знаете, че това е една консервативна система, и колкото по-ясни и по-предвидими са те, толкова нещата са по-сериозни.
Пак повтарям, не съм противник на това да се намали осигурителната тежест за българския бизнес. Нека да не бъда разбран неправилно. Но казвам, че във връзка с Регламент 1408-71 и Регламент 574-72 във връзка с приносимостта на осигурителните права, във връзка с открития метод на координация трябва да мислим за настоящето, а нещо повече – за бъдещето на Държавното обществено осигуряване, тоест на разходопокривната система в България, както сме свикнали да я наричаме. Добре е да развиваме капиталовите схеми, добре е да развиваме доброволното пенсионно осигуряване, но при всички положения трябва да имаме някаква яснота какво става с Държавното обществено осигуряване. Това е дискусията, която проведохме. Беше казано, че тя трябва да продължи. Аз твърдя, че тя трябва да започне, защото по моему не е започнала. Трябва да има яснота какво приемаме в крайна сметка като модел, има ли опасност тристълбовият български модел да бъде заменен с нещо друго и ако има такава опасност, нека да бъде ясно дефинирано и артикулирано какво е това, което предлагаме. И понеже нищо не предлагаме, в тази насока са моите притеснения, а не в насока на разширяването на капиталовите схеми. Това, според мен, е сериозността на дискусията.
Това, което вие предложихте – една трета от бюджета на Държавното обществено осигуряване да бъде поета от държавния бюджет, може да се случи, но не от държавния бюджет. Ние имаме ангажимент и от гледна точка на финансовата стабилност, от гледна точка на поддържане на фискална политика, на договорености с Международния валутен фонд, все още. Затова това нещо, което вие предложихте преди година и половина или преди повече време и което за първи път господин Христосков на една дискусия в хотел “Принцес” беше оповестил, може да стане само с външно финансиране. С възможностите на нашия бюджет при такъв разходен таван това няма как да се случи. Мисля, че това е достатъчно за модела.
Преминавам към следващата тема, която поставиха колегите от Коалиция за България и други – защо има разлика между старите отпуснати пенсии и новите, които сега се отпускат? Направени са няколко действия в тази насока. Желанието е да се направят много повече неща. Разбира се, те имат своята цена и това, което прочете господин Колчаков...
Ще ви моля да слушате, мога и да спра, ако не ви харесва това, което говоря. Готви се реплика, знам.
Това, което е важно да се каже – защо има разлика между пенсиите, които са отпуснати преди и новоотпуснатите пенсии?
Уважаеми колеги, много искам да запомните следното нещо, което няколко пъти съм повтарял от тази трибуна. Пенсията не е доход от труд, тя е заместващ доход, и то от осигурителните вноски, които си внесъл някога. Господин Хистосков в своята презентация ви каза, че сега заместващият доход, размерът на пенсията, който се получава като заместващ доход, е малко повече от 50% от нетния осигурителен доход, който е намален с осигурителните вноски и с данъците. Идеята и целта на пенсионната реформа винаги е била тези пари, които се получават като заместващ доход, а не като доходи от труд, да бъдат към 70%. Само че това не може да не стане с допълнително финансиране от данъци. И понеже ние не всички възприемаме този модел – да повишаваме размера на пенсиите, като за целта искаме да накараме хората веднъж да внасят осигурителни вноски и след това да допълваме тези осигурителни вноски със субсидии от данъци, това е, по моему, неприемлив вариант. Да паднат от небето тези финансови средства автоматично – това няма как да се случи. В социалната политика трудно стават чудеса. Чудеса се опитахме да направим 1996 г., чудеса се опитаха да направят в Унгария, знаете какъв е изходът от всички тези опити.
По което каза господин Иван Колчаков: сравнявайки осъвременяването, а не индексирането, д-р Колчаков, защото правилният термин е “осъвременяване” на пенсиите, осъвременяването на пенсиите, съпоставими към онези дни, когато инфлацията беше 240-300%, когато осъвременяването на пенсиите ставаше няколко пъти в годината и няколко пъти в месеца, вие да твърдите, че по време на вашето управление сте увеличавали и осъвременявали пенсиите на два пъти с 10%, по моему най-малкото е некоректно. Да, Вие от гледна точка на опозиционната си принадлежност може да говорите по този начин, но аз от гледна точка на позицията, която заемам, трябва да кажа нещо, което има по-голяма връзка с реалността.
На следващо място е въпросът, на който ще се опитам накратко да се спра, защото времето напредва, има и друг сериозен бюджет. Това е въпросът за осъвременяването на пенсиите – дали да бъде от 1 януари, от 1 юли и т.н. Всички тези въпроси са изключително важни, но при тяхната дискусия трябва да имаме предвид няколко сериозни и съществени аргументи.
Първият аргумент, който трябва да обсъдим, е в каква реална ситуация се намира България в момента, какви са предизвикателствата пред бюджета на новото европейско начало? Ако тези предизвикателства са свързани с рискови ситуации, каквито вече ги изредиха многократно от тази трибуна министърът на финансите и всички колеги, които презентираха проектобюджета за 2007 г., са реални, трябва да се опрем на съществуващите реалности. Ако тези рискове ги има, трябва да възприемем истината такава, каквато е. За съжаление, тя е болезнена. Не можем да спазим това изискване 1 януари 2007 г. – да осъвременим размера на пенсиите, защото: първо, има реалности, за които говорих преди малко. На второ място, за първи път през тази 2006 г. – това беше казано, осъвременяването на пенсиите се извърши на два пъти. Един път от началото на 2006 г. за всички пенсии и втори път от средата на годината – 1 юли 2006 г., за пенсиите до 150 лв. Така че всичко това, което е направено, и това, което се предвижда да бъде направено, е направено в рамките на възможностите. Вие знаете, че всички, особено колегите от Коалиция за България, искат много това осъвременяване да се случи от 1 януари. За съжаление за това се изисква финансов ресурс. В никакъв случай не искам да противопоставям една социална система на друга, не искам да кажа, че е важен бюджетът на Министерството на отбраната, не искам да кажа, че е важен бюджетът на Министерството на здравеопазването, на образованието, но във всички случаи трябва добре да балансираме всички тези системи, за да може да се получи в крайна сметка един стабилен фискален ефект, да има един бюджет, който да бъде реално изпълнен.
На следващо място искам да се спра и на един важен момент по моему, който досега не беше споменат. През всичките тези години сме говорили за това, че земеделските производители, тютюнопроизводителите, независимо от това, че сме дали на тази категория български граждани страшно много преференции, независимо от това, че сме дали възможност до 31 март на следващата година да внасят осигурителни вноски върху 110 лв., респективно за тези, които упражняват само земеделска дейност и само тютюнопроизводители върху 55 лв. осигурителни вноски за пенсия и за здравно осигуряване, по една или друга причина не се възползваха. Говорихме за 4000, 5000, 8000 и за първи път през тази година, уважаеми колеги, отчитаме едно изпълнение в тази насока, ако не се лъжа 30 000 български земеделски производители вече се интересуват от осигурителната система в България. Те разбират колко важно е това за тях, колко важно е за това, че благодарение и на историята си по отношение на осигурителния си растеж имат достъп до преките плащания от Европейския съюз. Това е изключително важно и ако ние, от Народното събрание, ако колегите от Министерството на финансите, от Националния осигурителен институт, от Министерството на труда и социалната политика сме успели да обясним на земеделските производители колко важно е това, мисля, че имаме основание да бъдем доволни от всичко това, което е направено.
На следващо място искам да кажа и няколко думи по въпроса за… (председателят Юнал Лютфи дава сигнал за изтекло време).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да оформите Вашите заключителни слова, защото времето на ДПС приключи.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да кажа само едно изречение, колегите ще ми дадат възможност да допълня това, което исках да кажа, в рамките на дупликата.
Искам да завърша с това, че бюджетът, който предлага Националният осигурителен институт, е един предвидим бюджет, бюджет, който е изпълним, на който приходната част е изключително балансирана и това е гаранция за изпълнение на разходната част. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
За първа реплика има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Адемов, от известно време намирам едно противоречие във Вашите изказвания. Вие се държите така, все едно преди тези 6% намаление на осигурителната тежест е нямало държавна субсидия в бюджета на общественото осигуряване. Ами то и тогава имаше. Никога не се е самофинансирало. Винаги си е имало държавна субсидия. Просто тя нараства, да, вярно е, но помислете стратегически, господин Адемов.
Населението на България застарява и ако мислите как да изкарате мандата, добре, но мислете десет години напред. Мислете 10 години напред, господин Адмов, какво ще се случи с това застаряващо население. Точно затова ви казах, че дебатът за частната пенсионна система е ключов. Ключов е и трябва да се мисли при какъв процент тя ще бъде устойчива. И тук с вас трябва да постигнем съгласие. Вие трябва да кажете, че това е важно. Да се види при какъв процент на вноската, отиваща в частна пенсионна система, тя става устойчива и ще дава наистина пенсии. Ако не сте съгласни с моите 8% и с анализите, които сме правили, вие кажете според вас какво трябва да се случи точно. Но това е много важен въпрос. Не просто да има втори частен стълб, но той да дава и добра пенсия.
Така че мислете стратегически в бъдещето! Не е въпросът тройната коалиция да си изкара мандата и да няма дотогава проблем с пенсиите. Мислете стратегически за следващите десет години и по-нататък при тази демографска ситуация какво ще стане и какво противодействие може да се предприеме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Втора реплика – д-р Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обичам да споря с д-р Адемов, защото действително сме приятели и колеги. Само ще маркирам. Действително бюджетът на НОИ разпределя всеки четвърти лев от общия бюджет и тази граница не може да се прекрачи. Всеки трети лев от бюджета на държавата е за социални цели и тази граница също не може да се прекрачи. Количествените показатели ние сме ги достигнали, качествените – не. Това значи, че няма достатъчна ефективност и ефикасност на политиките ни в социалното управление.
Социалният модел, разбира се, трябва да бъде устойчив, трябва да бъде развиван чрез умерен консерватизъм и затова ще посоча като пример, че основните политически сили в Западна Европа правят дългосрочни програми с ясни секторни политики. Какъв беше моделът на социалната система на БСП и на ДПС, разбира се? От 1989 до 1997 г. такъв модел нямаше. Моделът беше нашият и затова вие тогава като опозиция отхвърлихте този модел. Днес сте принудени да продължавате модела, който ние наложихме и от който вие не можете да се откажете, защото това е единственият европейски модел в България. Разбира се, в тази политика вие фалирахте, както в областта на ТКЗС-тата, на НАТО, на Европейския съюз и други секторни политики.
Европейският социален модел не е ляв, а е основно десноцентристки, защото е Бисмарков модел и в пенсионната, и в здравноосигурителната система. Днес СДС е единствената политическа сила, която направи дългосрочна стратегическа програма заедно с българските експерти и западните ни партньори и ние покриваме два 7-годишни бюджетни периода на Европейския съюз. Къде са вашите дългосрочни програми – на управляващите? Няма ги. И в социалната, и в здравната система вие изпълнявате програма, която ние ви оставихме, но тъй като не я познавате, не можете да я реализирате по адекватен европейски начин. Затова в момента имаме частично фиаско на тази политика. Ние можем да правим ефективна политика на базата на тази програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Владимир Кузов за последна реплика.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Адемов, Вие казахте една поговорка: “Пари нема, действайте!” Това е поговорката. Няма пари за социално осигуряване, няма пари за пенсии. Тогава къде отива цялата тази дандания, за която тройната коалиция говори? Имаме бюджет европейски, имаме бюджет балансиран, имаме бюджет на какво? Мизерен бюджет, бюджет на мизерията. Ама, кажете го ясно и категорично, а не го казвайте завоалирано тук с някакви гръмки думи.
Истината е, че на българския пенсионер от 1 януари може да бъде осъвременена пенсията. Истината е, че българският пенсионер може да получи минимална пенсия 70% от минималната работна заплата. Ако нямате пари, кажете го! Да, знам, че нямате пари, но излезте и го кажете: “Нямаме пари! Уважаеми пенсионери, нямаме пари.” Това е.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не ги разбираш тези работи.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Не знам дали ги разбирам, знам, че българският пенсионер заслужава повече пари. Така че недейте да излизате с постановките, че имаме балансиран бюджет, европейски бюджет и не знам си какъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за дуплика в рамките на три минути д-р Хасан Адемов.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател. Благодаря и на колегите за репликите.
Искам да започна с репликата на д-р Колчаков. Да, това е така. Не искам да правя дуплика на изказването на господин Кузов, който каза, че няма пари. А аз ви прочетох сумата в началото, 5 млрд. 374 млн. 633  хил. 900 лв. са разпределени, от които 4 млрд.  400 млн. лв.  – за пенсии. Това са най-големите разходи от 21 милиарда в разходната част на бюджета на България.
Ако някой каже, че няма пари за социално осигуряване, обезщетение при бременност, раждане и майчинство, значи не е чел закона.
На следващо място. Господин Колчаков, Вие твърдите, ако добре съм Ви разбрал, че ние отхвърляме модела. ДПС подкрепи този модел през 1999 г., Вие прекрасно знаете това. Сега аз чух нещо друго, но то не е толкова важно. Важното е, че Вие твърдите, че ние отхвърляме модела. Ако Вие смятате, че аз не познавам този модел…
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Не сега, тогава.
ХАСАН АДЕМОВ: И тогава Движението за права и свободи, на което аз съм представител, не сме го отхвърляли, тъкмо обратното, ние подкрепихме този модел.
На следващо място, господин Мартин Димитров, населението застарява. Да, населението застарява не само в България. То застарява в Европа, включително и в Япония, понеже днес се открива болницата, и там населението застарява.
Ако знаете, ако сте информиран, ще направя връзката между бюджета и застаряващото население, 25% от населението на България е над 65 години. Ако вие навремето бяхте взели мерки, пак се връщам на тази тема, защото ме принудихте да го направя, ако тогава бяхте направили сребърния фонд, за който вече всички говорим, тогава Държавното обществено осигуряване в момента, след десет години, щеше да има стабилна подкрепа и тогава нямаше да рискуваме с намаляването на осигурителната тежест.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Прав сте!
ХАСАН АДЕМОВ: Защото аз твърдя, че това е рисков мениджмънт. Управлението на парите в Държавното обществено осигуряване с това намаляване в момента, пак повтарям, не съм против, е рисков мениджмънт. Рисковият мениджмънт знам, че не се отдава на всеки, но трябва да опитаме и ние сме длъжни да го направим, защото той в крайна сметка води до нарастване на брутния вътрешен продукт, а това е в основата на всичко.
А що се отнася до 6-те процента, за които говори господин Мартин Димитров, за субсидията, за намаляването на осигурителната тежест, аз твърдя, че начинът, по който беше замислен осигурителният модел, предполагаше, тук са актюерите на Националния осигурителен институт и ще ви кажат, че през 2003 или 2004 г. тази субсидия от държавния бюджет беше стигнала до 300 милиона и към 2009-2010 г., ако не бяха решенията, които взехме в Народното събрание, Националният осигурителен институт и Държавното обществено осигуряване щяха да бъдат автономна институция, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Има думата за изказване заместник-председателят на Народното събрание господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има нещо хубаво в този бюджет и аз не мога да не го изтъкна, ако трябва да бъдем коректни. За съжаление, единственото хубаво в него е възможността, която се дава в хора в предпенсионна възраст да получат гаранции в случай на безработица. И с това смислените неща в този бюджет, тоест онова, което надхвърля очевидното, се изчерпват.
Тук бяха изтъкнати твърде много съображения относно това колко правилен, смислен и логичен е този бюджет на държавното обществено осигуряване.
Обаче в него има един сериозен проблем. Очевиден факт е, че България е страната, в която дереджето на пенсионерите е най-тежко от всичките нови демокрации.
Уважаеми дами и господа, аз се ужасявам от мисълта, че може би някои хора следят това заседание, слушат ни и се чудят на нашите мъдри теоретични разсъждения.
Има нещо абсолютно очевидно и то е необходимостта от решителни стъпки, които могат сериозно да променят картината, тоест от проява на мъничко фантазия, на мъничко въображение.
Има ли такава проява на въображение в този бюджет? Отговорът за съжаление е категорично “не”.
Тук бяха изложени доста аргументи, в които не бих искал да навлизам, но искам да ги използвам за илюстрация на тезата до каква степен в този бюджет липсва въображение.
Стана ясно, че от този около 1 млрд. и половина лева, който идва като трансфер от държавния бюджет, голяма част, може би почти две трети от него представляват сумите, които са по същество осигуровките на тези близо 400 хил. български граждани, които получават заплата от държавния бюджет.
Питам ви: при мъничко смелост, при мъничко въображение, ако тези пари се превеждаха така, както подобава, тоест не се стискаха от държавата до последния момент, за да бъдат цопнати накрая в бюджета на държавното обществено осигуряване, а бяха преводими така, както се превеждат всички останали осигуровки, каква би била при разумно менажиране печалбата от тях?! Четиристотин милиона лева е горе-долу сумата, която е отделена в момента за увеличение на пенсиите. Около половината от тази сума отива за увеличение на най-малките пенсии в момента.
Добре, при добро менажиране половината от тази сума, близо 100 млн. лв. би могла да бъде реализирана, ако държавата искаше да даде възможност на пенсионните фондове да правят това.
Моментално се прехвърлям към другата точка, която беше спомената, но отново беше отмината в галоп в рамките на общотеоретичните разсъждения – темата за стимулирането на частните фондове. Така е, положението на хората, родени през 1959 г., и аз спадам към тях, а и повечето хора в тази зала, е тежко, защото техните гаранции са били изядени и то не от предишните пенсионери, както някой си позволи да каже тук, а от една алчна, лакома комунистическа държава. Бидейки изядени, тези пари, използвани за подкрепа на революционните движения в различни места по света, те така или иначе не съществуват. Питам: давайки данъчни облекчения за тези, които биха внесли тези пари – родените преди 1959 г. – в частните пенсионни фондове, би ли могло да увеличи техните шансове за бъдеще? Би ли могло да добави към тази обща сума? Нека да не отиваме прекалено далеч. Нека да приемем, че тази сума ще се движи някъде между 100 и 150 млн. лв. Ако я добавите към предишните 100 млн. лв., така ще започнем постепенно да се доближаваме към онова, което може практически да удвои необходимата сума за увеличение на пенсиите в този бюджет към момента.
В крайна сметка, нека да вземем предвид и другите два фактора. Единият от тях е растежът. А ако растежът можеше да бъде тласнат само с 2% нагоре и отново направите сметката, ще видите, че вече надхвърляме тази обща сума. Защо това не става? Защото ние добре разбираме, че единият от начините да бъде стимулиран растежът, е именно намаляването на данъците, включително и на осигуровките, които изваждат на светло и в крайна сметка увеличават постъпленията. Ако това присъстваше в този бюджет, картината би била друга.
Тук стигам до финалния аргумент, който продължава да добавя суми към тези, за които говоря – аргументът, свързан със запазването в общия консолидиран държавен бюджет на един скрит по същество излишък.
Дами и господа, ако нещата бяха поставени коректно, българските пенсионери можеха да имат двойно по-голям шанс от този, който им дава сегашният бюджет! Само че беше необходима проявата на известна доза въображение. Това въображение липсва в бюджета и това е сериозната причина, поради която ние го оспорваме и поради която няма да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За процедура има думата господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на основание чл. 35, ал. 1 и 3 от нашия правилник да удължим днешното заседание на парламента до изчерпване на приетия днес дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: До изчерпване на двете точки от днешния дневен ред.
Моля, гласувайте ясно дефинираното предложение от господин Илиевски пленарната зала да работи до изчерпване на двете точки, гласувани предварително миналата седмица за днешното пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 109, против 18, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме дискусията.
Последен в списъка за изказвания се е записал независимият народен представител Станчо Тодоров.
Заповядайте, господин Тодоров, имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Наистина от обяд тук говорим само за един лош бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. Но как може да бъде по-добър, питам аз? Как ще бъде по-добър този бюджет, когато през последните 17 години всички, които са тук, в залата, в момента, изключвам Коалиция “Атака”, които влязоха в последния парламент, са били управляващи?! Всички са били управляващи и в новата българска държава, която стартира преди 17 години, фактически участваха във властта, грабеха държавата и раздържавихме държавата. И сега искаме държавата да има бюджет! Няма да има, защото и сегашното управление също раздържавява до последно и ще дойде време, когато няма да има въобще никакви пенсии и никакви заплати, защото няма откъде! (Оживление.)
Много държави, вземете Франция и Унгария – имат 60% държавност, Австрия – 65% държавност. В момента ние сме раздържавили над 70% и продължаваме да раздържавяваме.
Това е една от причините, разбира се.
Господа народни представители, пенсиите преди 17 години бяха на абсолютно същото ниво, само че стандартът на живот се повиши 20 пъти реално. Ние със същите пари, пенсионерите със същите пари купуват 20 пъти по-малко от това, което купуваха преди 17 години. Нека да си сложим ръка на сърцето и да бъде ясно за какво става дума!
Същото се отнася и до тези, които получаваме държавни заплати. Същото е съотношението. Господа народни представители, ние влизаме в Европейския съюз със същите съотношения 1:20. Ние искаме да влезем, а не виждаме, че цените на стоките са еднакви, а заплащането на един народен представител е като заплащането на един социално слаб в Германия! Съотношението определя и бюджета.
Как ви се вижда това на вас, управляващите?! Ще ви кажа как ще се излезе от това положение. Вземете бензин, вода, ток, основните продукти. Двадесет път нараснаха цените им, а пенсиите са едни и същи, както отпреди 20 години. Това е истината!
Влизането в Европейския съюз също ще доведе след две години до още по-лошо. Още по-лошо ще бъде, защото, когато вземем да обръщаме левовете в евро, 4-5 левчета ще даваме за 1 евро. Няма да е както сега – 2 левчета за 1 евро. Сигурно ще нарасне още и тогава още 2-3 пъти ще обеднеем и това ще бъде факт, който е неоспорим.
Всичко това, уважаеми народни представители, се случи в нашата държава през последните 17 години, защото – аз и днес обяснявах в кулоарите – парите попаднаха в хора, които не ги използват по предназначение. Тези хора, които управляват парите и са свързани с държавата, както голяма част от присъстващите знаем, в края на краищата отиват за цели, които не повишават жизнения стандарт. Те се използват за купуване на лъскави коли, за вили, за хотели, но не и за производство. Всичко, което съществуваше като производство беше сринато. Ние нямаме производство, искаме да имаме бюджет. Няма бюджет. Само с търговия бюджет не се прави, господа управляващи.
Накрая на своето изказване ще ви посъветвам, ако искате в края на краищата държавата да не абдикира, както е тръгнала, да направим така, че тези пари, които са постъпили – тук има много, които са управлявали, има министър-председател, има министри, те знаят къде са – хайде да отидат за производство. Забележете – само производството ще върне богатството на страната. Това е истината. Да върнем тези пари и да ги пренасочим. По военно му се казва: да пренасочиш силите и средствата в друго направление, а не където сега се хвърлят тези пари. Дайте да ги вземем – властта познава тези места, където са парите – и да ги пренасочим. Тогава ще имаме добър бюджет през 2008 г., а не както сега – лош. Ще бъде още по-лош. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, с това се изчерпа списъкът на предварително заявилите желание да участват в дискусията на законопроекта на първо четене.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам дискусията на първо четене на Законопроекта за Държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от Министерския съвет.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 136, против 36, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за процедура господин Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с това, че този бюджет е тясно свързан с другия, големия бюджет на Република България, по който срокът за подаване на предложения изтече, за да може да върви работата и по двата бюджета паралелно, предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде намален до три дни, което е позволеното от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Дайте да го приемем веднага и на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имам предвид и другото голямо събитие – влизането на България в Европейския съюз и нашата подготовка за него, господин Колчаков. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение срокът между първо и второ четене да бъде три дни.
Има ли обратно процедурно предложение ? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 117, против 29, въздържали се 11.
Процедурното предложение е прието.
И така, уважаеми народни представители, всеки от вас може да прави предложения в срок от три дни.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2007 Г.
Вносител е Министерският съвет.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Поради отсъствието на министъра на финансите от страната, предлагам в пленарна зала за участие в дискусията да бъдат допуснати: господин Георги Кадиев и господин Любомир Дацов – заместник-министри на финансите, д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, д-р Румяна Тодорова – директор на Националната здравноосигурителна каса, и госпожа Жени Начева – директор на дирекция “Бюджет и финансови параметри”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте направеното процедурно предложение.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 119, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите в залата представителите на двете министерства.
Заповядайте за процедура, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид изключителната важност на този законопроект, моето процедурно предложение е да бъдат допуснати в залата председателите на Българския лекарски съюз и на Съюза на стоматолозите в България д-р Андрей Кехайов и д-р Николай Шарков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение?
Член 36, ал. 2 гласи: “Лица, които не са народни представители или министри, могат с решение на Народното събрание да бъдат допуснати…”.
Процедурното предложение поне от тази гледна точка е перфектно. Разбира се, залата ще реши.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 80, против 14, въздържали се 54.
Процедурното предложение е прието.
Доктор Кехайов и д-р Шарков могат да присъстват в пленарната зала. Моля да бъдат поканени.
Имате думата, господин Димитров да представите доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 22 ноември 2006 г., беше разгледан Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2006 г.
От името на вносителя на заседанието присъстваха д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, д‑р Румяна Тодорова – директор на Националната здравноосигурителна каса, госпожа Жени Начева – директор на Дирекция “Бюджет и финансови параметри” в НЗОК, господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите и представители на Българския лекарски съюз.
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. е приет от Управителния съвет с Решение № РД-УС-04-179 от 18 септември 2006 г. и е утвърден от Събранието на представителите с Решение № РД-СП-08-6 от 8 ноември 2006 г.
Законопроектът е съобразен с Консолидираната фискална програма, разпоредбите на Закона за здравното осигуряване и Кодекса за социалното осигуряване.
От името на вносителите законопроектът беше представен от д-р Райнов, който изтъкна, че законопроектът е изграден въз основа на очакваното изпълнение на бюджета за 2006 г. и потребностите за финансиране на здравните дейности през 2007 г. Той отразява особеностите в работата по осъществяване на здравноосигурителните плащания съгласно националните здравни приоритети и договореностите по Националния рамков договор в сферата на болничната и извънболничната медицинска помощ.
В приходната част на бюджета за 2007 г. се очаква да постъпят 1 182,3 млн. лв. срещу 1 061,8 млн. лв. по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. Ръстът е от 11,3 на сто. Сумата на приходите за 2007 г. е съобразена с предвижданията за очакваните доходи на работещите в материалната сфера, разчетените средства за изплащане вноските за работещите в бюджетната сфера, както и за всички контингенти осигурени лица, чиито здравноосигурителни вноски са задължение на републиканския бюджет.
Със законопроекта се предлага здравноосигурителните вноски да се запазят в размер на 6 на сто.
От общия размер на очакваните приходи 1 147,9 млн. лв. или 97,1 на сто са от здравноосигурителни вноски. Тази сума нараства с 10,4 на сто спрямо закона за 2006 г. От здравноосигурителните вноски най-голяма е сумата на вноските на работници и служители от работодатели, която за 2007 г. е 459,2 млн. лв.
Сумата на разходите е разчетена в размер на 1 464,9 млн. лв. или 7,9 на сто ръст спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г.
От всички разходи с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания – 1 313,6 млн.лв. или ръст от 7,7 на сто. Всички видове здравноосигурителни плащания се увеличават през 2007 г. спрямо закона за бюджета за 2006 г. За здравноосигурителни плащания за първична и специализирана медицинска помощ нарастването е с по 4,5 на сто спрямо закона за бюджета за 2006 г., за дентална помощ с 2,8 на сто, а за медико-диагностична дейност – с 6,4 на сто спрямо закона за 2006 г. За здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение и медицински изделия са разчетени 282,1 млн. лв. или нарастване с 4,5 на сто спрямо 2006 г. За болнична помощ са предвидени 680,2 млн. лв. или нарастване с 10,7 на сто спрямо 2006 г.
При разпределението на бюджетните средства за финансиране на здравноосигурителните плащания в отделните направления ще се прилагат изисквания, гарантиращи по-добри резултати от 2006 г., а именно:
- осигуряване на равен достъп за всички здравноосигурени лица и пълна обезпеченост на оказваните специализирани и медико-диагностични дейности за диспансерно болните чрез определяне на потребностите от първична извънболнична медицинска помощ на базата на въведените регулативни стандарти;
- отчитане на регионалните потребности от медицинска помощ за случаите извън регулативните стандарти – на базата на исторически доказано потребление и структура на населението по възрастови групи;
- гарантиране на еднаква по обем медицинска помощ за всички райони на страната за един и същи обхват на услугите по видове;
- отразяване на потребностите на населението от медицинска помощ;
- осигуряване предлагането на медицински услуги на територията на страната по вид и специализация.
Административните разходи на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. възлизат на 34,6 млн. лв. или 2,9 на сто от планираните приходи и 2,4 на сто от всички разходи.
В разходната част на бюджета е предвиден резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 114,8 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата по бюджета за 2006 г. с 10,8 млн. лв., което е резултат от увеличението на приходите от здравноосигурителни вноски. Този резерв се предвижда в изпълнение на чл. 26 от Закона за здравното осигуряване.
Общият размер на капиталовите разходи е 2 млн. лв. и представлява 0,1 на сто от общите разходи.
Предвидени са следните трансфери:
- към Националната агенция по приходите – за събиране на здравноосигурителните вноски – 5,1 млн. лв.;
- от Министерството на здравеопазването по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за финансиране на разходите за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето – в размер на 5 млн. лв., които се осигуряват за първи път;
- за покриване на отрицателната разлика между приходите и разходите по бюджета за 2007 г. се предоставя субсидия от републиканския бюджет в размер на 282,7 млн. лв. По този начин се запазва очакваният размер на средствата по депозитната сметка на Националната здравноосигурителна каса в БНБ към 31 декември 2006 г. в размер на 297,8 млн. лв.
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. е с балансирано салдо.
Предлага се неизпълнението на приходите по чл. 1, ал. 1 по законопроекта да се компенсира със средства от централния бюджет.
Освен това се предвиждат механизми на национално ниво за по-ефективно управление на бюджетните средства на касата.
Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Закона за здравното осигуряване, с които се цели бюджетът да утвърждава годишната стойност на отделните видове медицински дейности, а конкретните цени и обеми на същите да се договарят с представителите на съсловните организации на лекарите и стоматолозите ежегодно в срок до 15 декември на съответната година; уточняване правата на чуждите граждани във връзка с приемането в Европейския съюз и допълнително регламентиране на задълженията на здравноосигурените лица за изчисляване и внасяне на здравноосигурителната вноска.
По законопроекта се проведе дискусия за изясняване на предложеното увеличение на приходите, разходите и предложенията за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” 11 народни представители, 1 “против” и 1 “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2006 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на председателя на Комисията по здравеопазване доц. Борислав Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
относно Законопроект за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2007 г. № 602-01-100,
внесен от Министерския съвет на 15.11.2006 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 22 ноември 2006 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., внесен от Министерския съвет на 15.11.2006 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването и председателят на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса д-р Емил Райнов, заместник-министърът на здравеопазването д-р Матей Матеев, заместник-министърът на финансите господин Георги Кадиев, директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Румяна Тодорова, председателят на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов, председателят на Съюза на стоматолозите в България д-р Николай Шарков, председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи проф. Станка Маркова, експерти от Министерството на финансите, Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на здравеопазването д-р Емил Райнов. В изложението си той представи макроикономическите параметри на проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., а именно – 1 182 316 хил. лв. приходи, 1 464 954 хил. лв. разходи, резерв за непредвидени и неотложни разходи 114 945 хил. лв. и трансфери на обща сума 282 629 хил. лв.
Становището от Българския лекарски съюз беше представено от председателя му д-р Андрей Кехаьов. Той подчерта, че Българския лекарски съюз изразява своето несъгласие с внесения проектобюджет, защото той не обезпечава финансово определения от министъра на здравеопазването основен пакет здравни дейности, заплащан от Националната здравноосигурителна каса, съдържа текстове, заобикалящи рамковото договаряне между Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации и ще доведе до едностранно администриране на системата на здравното осигуряване от Националната здравноосигурителна каса.
Д-р Николай Шарков запозна членовете на Комисията по здравеопазването с позицията на Съюза на стоматолозите в България като настоя бюджетът, определен за здравноосигурителни плащания за денталната медицина да бъде възстановен на 9% от структурата на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и подчерта важността на продължаването на преговорите и сключването на Националния рамков договор, както и недопускането на одържавяване на преговорния процес.
Членовете на Комисията по здравеопазването категорично възразиха срещу текстовете на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., съдържащи предложения за промяна в действащите разпоредби на Закона за здравното осигуряване. Комисията счита, че внесените предложения са в тежко противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Закона за нормативните актове и чл. 14 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, според разпоредбите на който всеки проект за кодекс, закон или нормативен указ се придружава от мотиви, които трябва да сочат накратко:
1. причините, които налагат издаването на акта;
2. целите, които се преследват с него;
3. същността на най-важните нови положения;
4. очакваните резултати от прилагането на акта.
Комисията смята, че § 11 от Преходните и заключителни разпоредби следва да отпадне от законопроекта и евентуално да бъде внесен като отделен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, съобразен с изискванията на действащото българско законодателство.
Допълнителен мотив за това становище е, че предлаганите промени засягат философията на Закона за здравното осигуряване, а именно договорното начало при изработването на Националния рамков договор, ролята на съсловните организации на лекарите и стоматолозите при договарянето на параметрите му, източници на приходите на Националната здравноосигурителна каса, обхват на задължително здравно осигурени лица, размера на осигурителния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, както и редът на заплащането на медицинска помощ от неосигурени лица. Решаването на тези въпроси е от изключителната компетенция на Комисията по здравеопазването, която следва да бъде водеща по тях.
В хода на проведената дискусия по същността на законопроекта народните представители изразиха следните становища:
- Покриването на разликата между приходите и разходите на Националната здравноосигурителна каса чрез трансфер от държавния бюджет представлява де факто увеличаването на здравноосигурителната вноска. Това е несправедлив подход спрямо редовните данъкоплатци при положение, че в преходния остатък на Националната здравноосигурителна каса в момента има около 350 млн. лв., събрани от здравноосигурителните вноски и този резерв не се използва;
- Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса следва да отразява политическата визия за развитие на здравеопазването. В представения проект не прозира политика, целяща да подобри здравното обслужване и здравния статут на българското население. Също така не са предвидени достатъчно мерки за рационализиране на разходите за здравноосигурителните плащания, примерно, спестяването на средства в скъпоструващата болнична помощ за сметка на увеличаването на обема дейност в извънболнична помощ;
- Средствата, предвидени за здравноосигурителни плащания за 2007 г. са крайно недостатъчни. Този факт се потвърждава включително от министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски в неговия Доклад по Законопроекта за държавния бюджет за 2007 г. и Декларацията на Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, подписана на 26 октомври 2006 г. Едно от възможните решения на проблема може да бъде въвеждането на регламентирано доплащане;
- Фиксирането на годишната обща стойност на извършената от болниците дейност лишава от смисъл националното рамково договаряне и води де факто до подмяна на здравноосигурителния модел с бюджетиране на системата.
Членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че договорният процес между Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации трябва да продължи и Националният рамков договор трябва да бъде сключен.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване с 11 гласа “за”, 5 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. № 602-01-100, внесен от Министерския съвет на 15.11.2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Уважаеми народни представители, чухте докладите на водещата Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването.
Откривам дискусията по този законопроект.
Заповядайте, госпожо Станкова.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги!
Поднасям своето изказване с ясното съзнание за голямата отговорност, която носи Коалиция за България, от чието име се изказвам, касаещо бюджет 2007 на Националната здравноосигурителна каса.
Съзнаваме, че балансът във финансирането на Националния рамков договор 2007 е заложено като принцип в цялостния държавен консолидиран бюджет.
Съзнаваме, че бихме постигнали по-добър ефект в използването на средствата и върху контрола им. Доболничната помощ е вратата към една добре функционираща здравна система. От високото й ниво – професионално, финансово и организационно, зависи и осъществяването на една добра болнична помощ.
Бих искала да маркирам някои основни моменти в Националния рамков договор 2007, които се заключават в няколко аспекта:
Първо, по отношение на извършващите дейности, за общопрактикуващите лекари, които продължават да осъществяват 24-часова непрекъсната здравна грижа се увеличават нивата на капитация.
Второ, досега в Националния рамков договор 2006 лечебните заведения за първична помощ подаваха декларация, която осигуряваше 24-часово непрекъснато дежурство.
С Националния рамков договор 2007 се маркира сключването на договор за осигуряване на 24-часова непрекъсната здравна дейност, която не беше изрично подчертана в 2006. Ето защо е предвидена възможност, когато изпълнителите на първична помощ не желаят или не могат да осигурят неотложна помощ за пациентите си, да договорят част от пакета си за неотложна помощ с друго лечебно заведение, с отделна група или със спешно звено от Бърза помощ.
Трето. Променено е съотношението за заплащане капитация дейност, като се поставя акцент върху заплащането за дейност, тоест повишена е цената на профилактичните прегледи за пациентите.
Четвърто. Разширен е кръгът на заболяванията, които попадат в рисковите групи за наблюдение над 18-годишна възраст.
Пето. Предстои въвеждане на задължителен електронен формат на отчитане, чиито параметри и алгоритъм са строго определени от Здравната каса.
За изпълнителите на специализирана първична помощ.
Първо. Специалистите, които работят в съответното лечебно заведение, не могат да бъдат членове на ТЕЛК или на НЕЛК, което автоматически смятам, разбирате, е много важно за контрола в системата.
Второ. Регулативните стандарти на изпълнителите на първична помощ и на специализирана първична помощ в НРД 2006 имаха преразпределение на специализираните медицински дейности и се допускаше между отделните лекари, в рамките на лечебното заведение, да се извършват с изричното разрешение на директора на РЗОК.
В този Рамков договор 2007 е предвидена възможност да не се стига до тази тежка процедура и да има възможност за едни съвсем регулярни и логични механизми за преразпределение на регулативните стандарти (прословутите талони) между остри случаи, профилактика и диспансеризация. Искам да ви уверя, колеги, че това нещо, този факт, беше посрещнат с одобрение от колегите от първичната помощ.
Трето. В НРД 2007 е предвидена възможност неусвоените обеми от предходното тримесечие да се използват през следващото тримесечие. Ето това също е един много важен момент в чисто практически аспект, който задоволява и мога да ви уверя, че беше посрещнат също положително от колегите от първичната помощ.
Съгласно НРД 2006 се позволяваше да се надхвърлят определените обеми в стандартите с 20 на сто, но само за острите случаи. В НРД 2007 е предвидена възможност това надхвърляне да е в рамките на 10%, но, забележете, за всеки един случай, тоест за остри случаи, диспансеризация и хроничноболни.
Четвърто. Съгласно НРД 2006 през първите три тримесечия изпълнителите могат да превишават с 15% определените им лимити, но са длъжни да ги компенсират през следващото тримесечие, което значи автоматически намаляване от следващия лимит. В НРД 2007 е предвидена възможност допълнителното надвишаване на регулативния стандарт да бъде 20 %.
Пето. В НРД 2007 е предвидена възможност специалистите да не могат да работят по повече от два договора, освен в случаите на недостиг на специалисти в даден район. Тук бих искала да отбележа, че има раздвояване в този аспект и в тези мисли на тази точка, тъй като част от колегите смятат, че застопоряването и работата само по два договора може да доведе до източване на лимитите в доболничните заведения и да се създаде в болниците прецедентът да съществуват доболнични заведения, които биха могли да работят свързани с болничното заведение.
Шесто. Въвежда се отново задължителният електронен формат за отчитане, чиито параметри и алгоритми са строго определени от НЗОК. Подчертавам още веднъж този момент, защото той е важен във връзка с информационната система, която е абсолютно необходима за системата.
Бих искала, колеги, да посоча три момента от писмата на нашите колеги от доболничната помощ, които ще имат значение за по-нататъшните дискусии и решения. Дори ние в този Рамков договор да не можем да приемем определени моменти, аз смятам, че те ще бъдат обект и на по-нататъшните дискусии. Колегите маркират проблема, за който преди малко казах, че трябва да има ясно разграничаване, в това число и като сграден фонд, между изпълнителите на доболнична помощ, звената за неотложна помощ и болничната помощ. В НРД 2007 да се дискутира още веднъж възможността за работа по два договора с Районната здравноосигурителна каса. Още веднъж подчертават възможността за въвеждане на ДДС на здравната услуга, което в друг аспект ще доведе до възвращаемост на средства при закупуване на апаратура, лекарства, консумативи, при строеж или строителни подобрения на сградния фонд.
И, последното, във връзка със световната тенденция за изваждане на максимален брой болнични дейности в доболничната помощ да се премине към плавно увеличаване броя на клиничните пътеки, които да се работят в доболничната помощ. Един момент, за който твърдя и със задоволство отбелязвам, че е помислено в НРД 2007.
По отношение на проектобюджета на НРД 2007. Проектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, колеги, е разработен, както всички знаете, при 4,3% от брутния вътрешен продукт за функция „Здравеопазване” в консолидирания бюджет на Република България. Веднага държа да подчертая, че този процент е дискутиран и всички сме на едно мнение - че той е недостатъчен.
В друго направление – други здравноосигурителни плащания. Планираният финансов ресурс е предназначен за покриване на плащанията от компетенциите на НЗОК по регламентите на Европейския съюз и двустранните спогодби за социална осигуреност.
По отношение на Глава втора „Свободно движение на хора” от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз от 2007 г., от съответната РЗОК, ще бъде издавана европейска здравноосигурителна карта, с която гражданите на Република България ще получават спешна и неотложна медицинска помощ при временното им пребиваване в страна – членка на Европейския съюз и в държавите от Европейското икономическо пространство. Разплащането на медицинските услуги ще се осъществява между здравноосигурителните институции на съответната страна и на страната, в която е получена помощта. Това означава, че здравноосигуреното лице трябва да е получило медицинска помощ в лечебното заведение, което има договор с местната здравноосигурителна институция. Спешната и неотложна помощ се простира дотам, докъдето лекуващият лекар прецени, че е отстранена непосредствената опасност за живота и здравето на пациентите.
В областта на извънболничната медицинска помощ, в рамките на основния пакет дейности и при съблюдаване на Наредбата за диспансеризация се предвижда:
1. Поставяне на акцент върху превенцията и профилактиката, и разширяване финансирането на този вид дейности с цел постигане на оптимален баланс между първична и специализирана помощ, от една страна, и минимализиране на разходите за болнична помощ, от друга страна, което е един основен акцент в здравните системи в Европейския съюз.
2. Разширяване достъпа на здравноосигурените лица до специализирана извънболнична и медико-диагностична помощ при отчитане тенденциите за завишено търсене на медицински услуги в определени направления на дейност.
3. Увеличаване на заплащането за видове дейности за сметка на формалното заплащане за брой записани пациенти на общопрактикуващите лекари, постепенна промяна в съотношението и тенденция да се заплаща за труда на личния лекар за извършена дейност, защото много често в процеса на извършване на дейността, за разлика от капитацията, те, ако биха били финансирани по дейност, биха формирали по-голямо заплащане.
4. Увеличаване на изискванията към общопрактикуващите лекари и специалистите по отношение на идентифициране на рисковите контингенти пациенти и профилактика на всички категории пациенти - диспансерно наблюдение, поддържане на здравно досие на пациентите.
5. Създаване на медицински екипи за първична и специализирана медицинска помощ за труднодостъпните райони – един проблем, който е изключително важен и който е залегнал в стратегията на нашето министерство.
Структурата на здравноосигурителните плащания за първична и специализирана извънболнична помощ са съответно 8,1%.
Колеги, първичната извънболнична помощ показа бюджет, в който се предвиждат разходи за нея в размер на 115 млн. 945 хил. лв., тоест през 2007 г. са предвидени 4 млн. 993 хил. лв. повече от разчетените в сравнение с 2006 г. или това представлява ръст от 4,5 на сто.
За общопрактикуващите лекари, които продължават да осигуряват 24-часовата денонощна непрекъснатост на здравните грижи на задължително здравноосигурените лица, се увеличават нивата на капитация от 2006 г. приблизително с 8 на сто.
Заложено е увеличение на цените на профилактичните прегледи. Цената на един преглед на здравноосигурено лице от 0 до 2 години е завишено от 3,50 лв. на 4,00 лв., а на децата от 2 до 7 години от 3,65 лв. на 4,00 лв. Прогнозирано е да бъдат извършени допълнително 245 хиляди профилактични прегледи на децата вследствие на по-високата степен на обхващане на хората. Част от разпределените в повече средства са за извършване на профилактика и на лицата над 18-годишна възраст. При тях реалното увеличение на цената на профилактичния преглед е 8,5 на сто – от 4,15 лв. на 4,50 лв.
За специализираната извънболнична медицинска помощ проектът предвижда разходи в размер на 116 млн. 162 хил. лв., тоест през 2007 г. са предвидени 5 млн. 003 хил. лв. повече в сравнение с 2006 г. Заложено е извършването на 277 хиляди специализирани прегледи или с 2,7 на сто повече от 2006 г.
Предвидено е увеличение на цените на част от високоспециализираните дейности и техните обеми, като ръстът е 5%.
Прогнозира се увеличение на доходите на физиотерапевтите, като цената на вторичния заключителен преглед след техните процедури се изменя от 5,90 лв. на 6,20 лв.
Дейността по участие в медицинската експертиза ще се заплаща вместо по 2,10 лв. на 2,15 лв. Веднага искам да подчертая, че увеличението с тези 5 стотинки е посрещнато крайно негативно от колегите, които участват в лекарските комисии. Искам да ви уверя, че цялата отговорност пада върху шефа на лекарската комисия. Той прави голямо обобщение на един голям фактически материал и носи категорично отговорността. По тази причина смятам, че това също е един момент, който трябва да бъде дискутиран, за да може да се помисли върху въпроса за финансирането поне на шефа на лекарската комисия при съставянето на трудово-лекарските експертизи.
Унифицирани са цените за първични и вторични диспансерни прегледи и на тези по програмите за майчино и детско здравеопазване. Тук държа да подчертая, че цените в първичния преглед при Рамков договор 2006 бяха 12,00 лв., а сега при първичен и вторичен се увеличават на 9,50 лв., като има леко завишаване. Това е важно, защото ще бъде стимул за лекарите, извършващи вторичните прегледи и наблюдаващи своите пациенти.
Колеги, искам да подчертая един акцент, който винаги се пропуска при дискусиите – за дейността на извънболничната стоматологична помощ. Ние сме в дълг към стоматолозите. Ние сме в дълг към пациентите, които ползват стоматологични услуги. Искам да ви уверя, че ръстът от 2,8% е факт, но е недостатъчен и ние трябва да направим всичко възможно да опитаме дори и във функциониращ договор 2007 г. да направим всичко възможно и да финансираме тази недостатъчност, за да я няма опасността, която грози нашите пациенти от крайно нежелателния опасен здравен стоматологичен (дентален) статус на населението. Ако нямаме възможността да направим това директно от бюджета, има възможност по различни програми (уверявам ви, че това съществува в практиката) да насочим повече средства към нашата първична извънболнична помощ. Иначе има голяма опасност нашето население, както се казва по народному – да остане без зъби.
В областта на медико-диагностичната дейност е предвиден ръст от 6,4 на сто. Увеличението на профилактичната дейност на личните лекари и специалистите, диспансерното наблюдение на хронични заболявания и профилактиката кореспондира с увеличението на тъй наречените талони за изследвания.
Колеги, остава открит въпросът за огромната документация, за която смятам, че трябва да дискутираме през цялата година. В най-скоро време трябва да започне да функционира информационната система, защото благодарение на нея няма да имаме проблеми или ще решим проблемите с неосигурените лица. Така лекарите ще могат да получават своите възнаграждения резонно, а не базирайки се на невярна информация, която идва с един-два месеца по-късно, дори при платени здравни вноски. Възможностите за проверка в това отношение ще бъдат реални.
Колеги, искам да завърша своето изказване с думите: необходима е сигурност за обслужването на пациентите - един гарантиран принцип на солидарност, достъп, ясни законодателни правила, икономически механизми за участие на пациента със своята лична вноска във финансирането и контрола на лечебния процес.
Убедена съм, че Националната здравноосигурителна каса на този етап и в бъдеще ще бъде социалният чадър, който ще носи защита на нашите пациенти.
Оставам още веднъж със съзнатата отговорност – своята и на Коалиция за България, че ще направим всичко необходимо, та възможните проблеми, които предполагам, че след малко ще бъдат показани и че това не е идеалният формат за работа в една изключителна консервативна система, ще бъдат актуализирани и дискутирани. Пред нас е времето, в което ние ще решим, че нашата здравна система трябва да бъде такава, че да посочи здравеопазването като приоритет в нашата държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Станкова.
Времето за всяка парламентарна група е определено в правилника – чл. 45. В рамките на тези минути всяка парламентарна група трябва да се вмести. Времето е 30 минути за Коалиция за България и по-нататък – процентно за всяка парламентарна група.
Ще уточня, че вносител на този законопроект е Министерският съвет. Не дадох думата на вносителя, защото нямаше член на кабинета. По силата на чл. 36, ал. 2 лицата, които не са народни представители и присъстват в пленарната зала, по време на заседанието могат да вземат думата, само ако бъдат поканени от председателя. Смятайте се за поканени. Който желае от вас, нека вдигне ръка и думата ще му бъде дадена.
Давам думата на д-р Иван Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми представители на изпълнителната власт! Разбира се, че в разглеждането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса можем да кажем много неща, но аз не мога да не изразя моето неудовлетворение от тоталната липса на ангажимент от правителството. Не може министрите да са дезангажирани от бюджети, които са равностойни на републиканския бюджет и, макар и съставна част от консолидирания държавен бюджет, това са самостоятелни бюджети, за които се носят големи отговорности. Днешното следобедно заседание, без медии, е израз на опит да прекараме тези отговорности с по-малко прозрачност.
Ако за бюджета на НОИ и социалната политика аз не гласувах “против” и се въздържах, тъй като казах, че там има едни обективни баланси, тук по отношение на бюджета на Здравноосигурителната каса не мога да не отбележа, че това е толкова дебалансиран бюджет, толкова, управляващите, сте избягали от вашите отговорности, че с пълно основание можем да кажем, че този бюджет прави целия консолидиран бюджет на държавата небалансиран и неевропейски.
Тук няма да казвам неща, които са моя позиция, а само ще кажа, че в официалното писмо, което придружава бюджета на здравеопазването до Министерския съвет, министърът на здравеопазването е записал, че няма друга европейска страна, на която финансовите средства за функция здравеопазване са в размер на 4,3% и министърът на здравеопазването продължава да настоява за 5%.
Тук, колеги, ние се намираме в много голямо разминаване с реалността и потребностите по следните причини. В тези основни приоритети, които е написал министърът в своето писмо до Министерския съвет, той започва с това, че това е в изпълнение на националната здравна стратегия. Нека да уточним, че национална здравна стратегия България има, но тя е приета през 2001 г. от Министерския съвет и от този парламент, а националната здравна стратегия, която направи днешното управление, беше внесена от Министерския съвет, не беше приета и е върната за доработване.
В националната здравна стратегия на България, която днес е в легитимните си измерения, е записано, че за следващата година 6% от брутния вътрешен продукт трябва да бъде заделен за здравеопазване. Това междупрочем е записано и в предизборната програма на БСП и аз и проф. Гайдарски бяхме говорители миналата година в предизборната кампания, където той заяви, както и аз заявих, че нашите взаимни ангажименти са в рамките на 6%. Той направи компромиса да слезе на 5%, две години го отстоява и две години неговата лекарска и гражданска съвест бива поставена на заден план и той изпълнява партийната повеля. И ние отделяме най-ниския процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване.
Когато постъпвате по този начин, ние трябва да знаем какво става с националните стратегически цели, които са поставени.
На първо място, да имаме ефективно и достъпно здравеопазване. Нямаме и няма да имаме ефективно и достъпно здравеопазване, защото медицината е една обективна дейност, в която потребностите също са обективни. Годишно в България за да имаме необходимите консумативи, материали, лекарства, апаратура, не можем да нямаме европейското измерение на 6-7% от брутния вътрешен продукт. Парите, които ни осигурява обществото обективно за здравеопазване, се допълват от над 1 млрд. лв. нерегламентирани плащания, които имаше възможност – тук е и представителят на управляващите, и лично доц. Щерев, който беше председател на комисията през миналия мандат – да каже ясно, че тези над 1 млрд. лв. нерегламентирани плащания създават основната бариера да не бъде достъпна системата на здравеопазването. Когато системата е недостъпна, тя има вече измерения на несолидарна система и човекът, който е със заболяване, има и финансов, и финансов проблем. И тогава вече има отказ от здравеопазване.
Вие трябва да разберете, че когато отделяме най-ниския процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, това не само е лоша политика, която дава отглас в това, че здравеопазването не е приоритет на днешното управление, а показва, че българският гражданин, нямайки достъпно здравеопазване, има най-лошите демографски и здравни показатели. Пряка връзка с ресурса, който се отделя, са водещите класации, които българите имаме по заболяемост от инфаркти, от инсулти, от най-бързо стопяваща се нация, тоест разликата между умиранията и ражданията годишно правят изчезването на един средно голям български град от над 40 000 души.
Това е резултат на политиката, която се води днес.
Тук, уважаеми колеги, трябва да кажем, че не само ресурсът е проблем. Голям проблем е отказът от правене на реформи и от изпълнение на действащата здравна стратегия. Изпуснахме един цял мандат, в който управляващите вървяха в здравната реформа на куц крак. Тъй като ние сме правили днешната система, аз искам да ви припомня, че през периода 1998-1999 г. ние бяхме взели за модел една европейска система, при която ако в Германия се правят 13% вноски, в България бяхме заложили 12%. И само правенето на две крачки на реформата – първа стъпка доболничен сектор с 6-процентна вноска и след това болничен сектор с още 6% правеше 12%. Но вие нямахте куража да въведете втората стъпка на още 6% и днес българското здравеопазване – извънболнично и болнично – върви само с половината от необходимите ресурси. Защото управляващите и миналия мандат, и сега не искат да платят политическата цена да въведат европейската система, по която са необходими двойно повече ресурси и вноската да бъде 12%.
Необходимостта от правенето на тази вноска се компенсира със стъпки за управление на системата като една административна система, каквато ние познаваме от времето на социализма. През миналия мандат Здравноосигурителната каса беше национализирана, защото в нея управляващият орган, който е събранието на представителите, имаше трипартитен принцип – една трета държавата, една трета осигурените и една трета работодателите. Днес комфортът на управляващите е да имат 18 от 37 представители и министърът на здравеопазването да има своя представител заместник-министъра на здравеопазването господин Райнов, който е председател на Управителния съвет на Касата.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че отиването в посоката на неосигуряване на необходимия ресурс, неизвършването на необходимите реформи и поемането на съответна политическа отговорност, връщането на командно-административните модели ще изиграе лоша шега на управляващите и вие ще платите огромна, колосална цена, която мен не ме топли като опозиция.
Накрая искам да ви кажа, че аз бих приел българския министър на здравеопазването, при преговорите от които той се отказа, като лекар и човек, който отговаря за здравето на българската нация, да бъде на страната на изпълнителите на здравни дейности, защото той е принципал на най-многото лекари и най-много здравни заведения в България, които работят. От другата страна, срещу него трябва да стои държавата, финансовият министър и министърът на здравеопазването трябва да се бори за ресурс и да каже, че ако този ресурс не бъде осигурен, през следващата година в България ще фалират 30 държавни болници и 40 общински. За частните не ни интересува.
И накрая, да завърша: отказът в последна сметка от една демократична система, която е на базата на договорни отношения с Българския лекарски съюз, вкарването на конфронтация между властта в България и българските лекари, стоматолози и фармацевти прави така, че българското население няма да застане на страната на българските управляващи, а ще застане на страната на българските лекари. И, колеги, пак ви казвам, най-голямата цена, която ще платите вие с това управление, ще бъде цената на българските граждани, които не са получили достъпно и качествено здравеопазване, което се плаща с голяма заболеваемост и голяма смъртност. Тук няма да се разберем, ние ще бъдем опозиция, ще бъдем на страната на българските лекари, стоматолози и фармацевти, на българските пациенти, които не ви разбират, не ви одобряват и на следващите избори вие ще получите сметката за вашата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Колчаков, признавам си, че не съм видял предложенията по бюджета, но се надявам, че там ще намеря Вашите предложения, от които става ясно кои сфери с колко да свием, така че разходите за здравеопазване от 4,2 да станат 6%. Тези смели изказвания ги продължаваме вече 15 години, но като опрем до това кое да свием – мълчание, там не е наша работа. Отбраната ли да свием? Полицията да свием? Образованието ли да свием? Социалната политика ли да свием? Поемете ангажимент и кажете: ето това трябва да се свие. И моля Ви да не тръгваме по елементарния начин “дайте да свием бюрокрацията”, тъй като, формално погледнато, ние също сме част от тази бюрокрация.
Били сте на власт, имали сте възможност - да сте свили тази бюрокрация!
И второто нещо, няма по-демократичен начин. Значи, сега ще станат лекарите и ще кажат: "Ние представляваме пациентите!". Не, ние представляваме пациентите, парламентът представлява пациентите и сме дали най-демократичната възможност. Не успявате да се договорите с Министерството на здравеопазването! Не успявате да се договорите със Здравната каса! Ами дайте на пълномощниците на българите да вземат решение. Няма по-демократична процедура. Покажете ми този вариант на рамков договор, внесен от Лекарския съюз, от стоматолози, от когото искате. Покажете го, за да го видим! Няма друга процедура. Аз не съм чувал търговецът да каже: "Аз представлявам купувача!". Ситуацията е абсурдна! Лекарят лекува пациента, но да кажем, че той е пациентът, е просто абсурдно!
Затова ви задавам въпроса: къде е този рамков договор, за да можем да го обсъдим тук и по най-демократичния начин, който е измислило съвременното общество, да вземем решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, госпожо Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Господин председател, уважаеми господин Колчаков! Аз разбирам, че здравеопазването е една от сферите, по която може да се критикува смело, а още повече, че Вие сте опозиция! Само че аз задавам въпрос: защо в момента, когато се залагаше видът на реформата, Вие не направихте нужното така, че в системата да има достатъчно пари? Те в никакъв случай в момента не са по-малко, отколкото в началото на тази реформа.
Второ, удобно е да се казва, че изцяло е одържавена Здравната каса, само че моделът за управляващото тяло на Здравната каса беше дадено от Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Право на дуплика – д-р Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, явно е, че не сме направили всички обществени дебати, за да може да ферментира усещането, че да се занимаваш с политика е много отговорно и опасно, особено в сферата на здравеопазването.
С господин Димитров сме водили задочни разговори и той ме пита като финансист кои разходи да свием.
Господин Димитров, това е смешен въпрос! Ние избягахме от социалистическата система, при която бюджетът отговаряше и за здравеопазването и направихме система, при която има здравно осигуряване, при което парите отиват не в бюджета, за да може партийният конгрес или правителството да решава къде ще отидат парите, а да отиват за здравеопазване. Затова ви казах – парите за здраве в България са предвидени да бъдат 12% по европейския модел. Вие ги държите на 6%, защото нямате куража да вдигнете вноската и не плащате политическата цена. Това е извън бюджета. Това е първият въпрос.
Втора крачка – нямам нищо против вие да поемете отговорността, имате я на базата на доверието – дръжте ги тези 4,5%. Но министърът се върна от Япония и каза: "Богата Япония, социална Япония не може да отделя достатъчно публичен ресурс!” Тогава тя въвежда 30% доплащане (co-payment). Франция прави 20% доплащане. Скандинавските страни, които са много социални, правят 20% доплащане.
Тук да ви разтълкувам какво значи доплащане. Когато вие имате нерегламентирани плащания, за което всички партньори казват: "Веднага ги премахнете!", защото това е пазарна джунгла, всеки иска колкото си иска. Това е недопустимо в здравеопазването! Когато вие кажете: имате 20% доплащане, аз съм депутат, вадя 20% от джоба кеш, отивам и поемам риска. Но рискът не може да се поеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами този, който няма?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Не може да се поеме от масата българи. Тогава правиш или допълнително здравно осигуряване, или в социалния бюджет имаме 33% от парите на държавата. Те са там. Ние вече една година правим 5 милиона лв. и даваме на тези, които не са осигурени. Така се прави. Регламентирайте плащанията.
Казах на господин министъра: следващата година, дайте да направим първа стъпка на явни плащания - от 10% доплащане. Пак се иска политически кураж. Като не искате да давате от консолидираната рамка, направете това!
А за да бъдете европейци, няма мен да ме питате откъде европеецът прави такъв балансиран бюджет, че в Европа е 8,8% от брутния вътрешен продукт, а в американската държава е 15% - вие финансистите си направете извода!
Накрая искам да ви кажа. Аз съм много подразнен от една държава, в която финансисти, монетаристи, икономисти непрекъснато ми диктуват правилата на играта. В този живот най-ценното - самоцел на нашия живот, е здравето, човешкият живот и нашето щастие. Вашата, цялата икономика и всичките ви финанси са само средство за тази цел. Искам да ви кажа, че първите два учебника по макроикономика в света са написани от двама доктори – Уилям Пети във втората половина на ХVІІ в. и Франсоа Кене във Франция през ХVІІ в. Затова ви казвам – ние достатъчно разбираме от здравеопазване и няма да приемем да се прави политика на геноцид спрямо българските граждани като вие си правите монетарни политики!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Колчаков.
Понеже беше направено искане, съобщавам, че Парламентарната група на Коалиция за България разполага с 30 мин., като може удължение с една трета, като 24 мин. вече е изразходвала; Парламентарната група на НДСВ разполага с 24 мин.; Парламентарната група на ДПС – с 20 мин.; Парламентарната група на ОДС – 16 мин.; Парламентарната група на ДСБ – 16 мин.; Парламентарната група на Коалиция "Атака" – 15 мин.; Парламентарната група на БНС – 15 мин., и независими – до 15 мин.
Давам думата на д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господи председател, уважаеми дами и господа народни представители! Традиционно при обсъждането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса се води оживен дебат. Същият дебат междупрочем се води, когато се обсъждат парите за здравеопазване въобще. Бяхме свидетели за това преди десетина дни. Същият дебат, абсолютно същият – с всички аргументи и контрааргументи, се води, когато се обсъждат проблемите на здравеопазването. Това е така, защото ключовата дума, около която и днес ще се върти дебатът, е реформата – онази несъстояла се реформа, а според някои, вече сбъднала се, около която дебатират всички свързани или не толкова свързани с проблемите на здравеопазването у нас.
Истината е, че има защо този дебат да бъде един и същ. Защото Националната здравноосигурителна каса управлява 70% от парите за здравеопазване в България. От 2 млрд. 220 млн. за следващата година всъщност Касата ще управлява 1 млрд. 465 млн. лв. В този смисъл Националният рамков договор всъщност е най-важният договор за цялото общество, защото касае всеки един от нас, включително и като пациенти - защото ние сме настоящи или потенциални пациенти на тази система. Ето защо търсенето на баланс е действително много сложна задача в рамките на една макрорамка, която традиционно е свита.
Кои са новите моменти в бюджетирането на тези средства, които са намерили отражение в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година?
На първо място, наличие на трансфер – много спорен момент. Водиха се дебати в комисията по този трансфер. След като има резерв, така нареченият преходен остатък, който се държи в БНБ, републиканският бюджет всъщност трансферира почти реципрочна сума в Касата.
На второ място, предвиждане на средства, които са във връзка с правилата за координация с европейската система за съгласуване и за социална сигурност. Тоест, тук става въпрос за парите, които държавата и Националната здравноосигурителна каса респективно ще отделя за тези български граждани, които ще пътуват и ще се лекуват в чужбина. Те са изключително недостатъчни - само 2 млн. лв. и най-вероятно ще се наложи корекция на тази сума.
На следващо място, искам само с по едно изречение да маркирам някои други неща, които Касата се опитва да въведе като регламент: процедура по изпълнение на регулативни стандарти, като се допуска преразпределение между остри, профилактични и диспансерни случаи, което е наистина нов момент, еднаква цена между първичен, вторичен, диспансерен и профилактичен преглед и по-опростени правила са пациенти и специалисти, контрол с ясни правила и критерии, обеми, разпределени месечно и на годишна база, като всяка клинична пътека има средномесечни параметри, критерии при дехоспитализация. Друг е въпросът при липсата на единна информационна система, как ще се осъществят тези правила за контрол, но това е една наистина много широко дискутирана тема. Добрата новина е, че все пак имаме подписан договор за изграждането на тази информационна система, която е дългоочаквана, но все още не е факт.
Въпреки тези изброени похвални намерения трябва да признаем нещо - в Комисията по здравеопазване при обсъждането на този бюджет се води дебат не за цифрите в него, а за текстове, написани в Преходните и заключителни разпоредби, и това е изключително обезпокоително. Тогава, когато, обсъждайки един бюджет в една комисия, се говори не за цифрите и за сумите, а за намерения, понякога в противоречие въобще с правилата за законодателна инициатива, това действително е обезпокоително, защото ние се сблъскахме с творчески моменти със съмнителна допустимост.
На първо място, Националната здравноосигурителна каса ни предложи закон за бюджет с елементи на национален рамков договор.
На второ място, бяха демонстрирани законодателни постижения без право на законодателна инициатива, касаещи фундаментален закон, и това е Законът за здравното осигуряване.
Какво имам предвид?
На първо място, изисквания за промени в Закона за здравното осигуряване от Събранието на представителите, забележете, и разписани вече текстове, все едно че тези промени са вече факт. Прецедент за поставяне на условия и въвеждане на нови такива с § 11, чл. 22 и особено чл. 55.
Зададох въпроса в комисията дали това е опит за въвеждане на регламент по отношение на това какво ще се случи, ако съсловните организации не подпишат договор със Здравната каса или е опит за фундаментална промяна в един основополагащ закон? Отговорът беше, че е първото. Моето мнение е, че се включват и двата момента.
На второ място, се прави опит да се прехвърлят отговорности за определяне на обеми и цени на Министерския съвет и, забележете, на Народното събрание. Питам: готови ли сте вие, народните представители, да ги определите? Компетентно ли е Народното събрание да ги направи? Моят отговор е: да, можем да го направим, но не ни е работа, така както не е работа дори на Събранието на представителите и на Управителния съвет на касата да прави законодателни промени и да ги предлага, защото няма законодателна инициатива.
Обезпокоителни са опитите междупрочем, независимо от коя страна идват те, да се елиминира единият партньор в този процес на диалог и на договаряне. Независимо от грешките на съсловните организации, те са необходимият партньор в един нормален договорен процес за намиране на баланс в разпределението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Всеки опит за игнориране и създаване на обструкции в този договорен процес действително може да изиграе много лоша шега на тези, които предлагат това. Ако това е разбирането за реформа, за която говорим от много време, тежко на реформираните и на реформаторите.
Междупрочем законодателната, изпълнителната власт, както и политическите ръководства трябва да се заемат с това, което им е ангажимент – да демонстрират политическа воля за много важни и парещи проблеми. Действително понякога отговорите на някои въпроси са трудни и изискват непопулярни мерки. Крайно време е да се проведе един строен дебат за визията, за очакванията – реални или нереални, за цената, за политическите решения и санкциите на истинската здравна реформа от страна на Министерството на здравеопазването, на Националната здравноосигурителна каса и лекарските съсловни организации, а Здравната каса да бъде платец – такава, каквато е била първоначалната идея.
Дали днес повече средства биха гарантирали по-добро здравеопазване? Уважаеми колеги, ако трябва да отговорим честно, понеже има защитници на тази позиция, аз ще кажа, че отговорът наистина би бил колеблив и неясен и по-скоро е не, заради проблемите, които изброих досега.
Трябва да се получат отговори на въпросите за процента на здравната вноска, за регламентираните доплащания при недофинансиране на клинични пътеки, за приватизацията и мораториума върху тази приватизация, за публично-частните партньорства, за истинската роля на съсловните организации. Затова, както вече казах, че Националната здравноосигурителна каса не може да изгражда философията на здравеопазването у нас, а е платец, а Министерството на здравеопазването е институцията, която трябва да формира политиката по даден проблем и визията за това.
Искам да кажа, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи този Законопроект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Въпреки всичко ние си запазваме правото в един дебат между първо и второ четене да искаме промяна в някои от разписаните текстове в Преходните и заключителни разпоредби и действително да се проведе дебат за ангажиментите на отделните институции и власти. Колкото повече се объркват те, толкова отговорностите стават по-размити. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д‑р Джафер.
Не виждам желаещи за реплики.
Давам думата за изказване на народния представител Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, безспорно темата е много парлива. Ние имаме голямо изоставане, включително и законодателно по отношение на здравеопазването – Закона за лекарствата в хуманната медицина, Закона за медицинските изделия. Ако не станат до Нова година, тези от вас, които следят здравеопазването, могат да си представят какво ще представлява България на 3 януари 2007 г. и малко след това. Но да кажем, че това е свързано и с работата на нашата Комисия по здравеопазване, където по неясни причини беше провалено изнесеното заседание в петък, събота и неделя, когато можехме да свършим доста работа по Закона за лекарствата в хуманната медицина. Прощавайте за това отклонение, но мен също ме боли за това, че не успяваме да си свършим работата достатъчно навреме.
Да, средствата в здравеопазването са недостатъчни и всички ние в тази зала или повечето от нас, при всички случаи от НДСВ, подпомагаме усилията на министъра – проф. Гайдарски, и на неговия екип да се издействат повече средства за здравеопазването, защото аз съм убеден, тук малко противно на д-р Джафер, че ако има повече средства за здравеопазването – те, разбира се, ще се контролират как се харчат и ще се харчат ефективно, – има смисъл да се искат повече такива средства. Даже, защото когато имаме някакви стари дългове на болниците, те трябва да се изплатят, примерно със средства от преизпълнение на държавния бюджет, а не частния бизнес да продължава да кредитира здравеопазването. Или да се въведе регламентираното доплащане, както мисля, че беше споменато и от д-р Колчаков, каквато е идеята на доц. Щерев и още няколко вносители на един законопроект, който вероятно предстои да гледаме, след като бъде обсъден предварително и на най-високо политическо равнище.
Национално движение Симеон Втори е за увеличаване на здравноосигурителните вноски от 6% нагоре, но и това е въпрос, който предстои да се решава.
Сега по конкретните текстове:
Имаме законопроект, свързан с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година. Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи този законопроект, но с някои доста съществени бележки.
Тук трябва да кажа, че за първи път, може би поне напоследък или от моята парламентарна практика, аз трябва да се обявя категорично срещу някои текстове, прочетени включително от уважавания от мен председател на Комисията по здравеопазване доц. Китов. Не цялата комисия смята, че § 11 от Преходните и заключителни разпоредби следва да отпадне от законопроекта. Някои членове – да. В този смисъл не бива да се членува, че “членовете на комисията категорично възразиха” – “членове на комисията”. Може би експертите на комисията, тук доц. Китов трябва да им обърне внимание, са объркали “членовете” и по-скоро членуването в някои параграфи.
Във всеки случай НДСВ не подкрепя вариант, при който § 11 трябва да отпадне изцяло от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, даже защото ние смятаме, че в т. 1, там където в чл. 22, ал. 2 на Закона за здравното осигуряване се предвижда думите “цените и обемите на” да се заменят с “годишната стойност на разходите за”, е един полезен ход, който дава възможност след това с необходимите преговори с Лекарския съюз и със Съюза на стоматолозите да се постигнат съответните по-добри параметри по отношение на обеми и цени.
Разбира се, т. 11 в § 11 би могла да се подобри, така че да се оптимизира процесът на договаряне – ако не се стигне до съгласие, да важи предходният рамков договор.
Съответно да се помисли по т. 2 на новата ал. 3 – дали не би могло да се направи по-мек вариант, примерно само по отношение на клиничните пътеки, или нещо, което във всеки случай е по-ново и не фигурира в предходния рамков договор, за да не се вържат ръцете на Касата окончателно.
И третия момент, на който искам да се спра по текстовете, е, че в НДСВ смятаме, че т. 13, изменението на ал. 3 от чл. 108 на Закона за здравното осигуряване, където се предвижда „Двадесет и пет процента от събраните суми от глоби, санкции, възстановените средства от изпълнители за медицинската помощ по чл. 45 и дължимите към тях лихви могат да се разходват за стимулиране на служителите в НЗОК.” В НДСВ смятаме, че може би е малко множко 25% да се изразходват за стимулиране на служителите в НЗОК.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И ние така смятаме.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Така ли? Имаме подкрепата на господин Миков и вероятно на цялата парламентарна група. Може би да се помисли за промяна на този текст, да се намали този процент, да се сложи едно “до” - например “до 20%”, или “до 10%” дори и освен за стимулиране на служителите в НЗОК да се разходват евентуално и за други някакви капиталови разходи.
В заключение смятам, че, макар и несъвършен, както често сме казвали в тази зала като във всяко човешко творение, на първо четене този законопроект може да бъде подкрепен, за което призовавам и колегите в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Давам думата на д-р Васил Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, един френски философ изразява така скепсиса си към политическата класа при някои подобни закони вероятно. Един политически мъж, който не показва признаци на оглупяване, ме плаши. Виждайки този законопроект, ние нямаме причини да се плашим.
Защо ще гласувам против този законопроект, а и цялата ни парламентарна група? Бюджетът на НЗОК е проект, в който не се вижда визия, очертаваща стремеж към подобряване на здравното състояние на нацията. Той е изключително дебалансиран проект.
На първо място, защо ще гласувам против? Защото е нарушен Законът за здравното осигуряване, чл. 29, ал. 2, който гласи: че Законопроектът за годишния бюджет на НЗОК се разглежда от Народното събрание едновременно с проектите на Закона за държавния бюджет и на Закона за бюджет на НОИ. Ние гледахме държавния бюджет, преди няколко дни в комисията гледахме бюджета на Националната здравноосигурителна каса и сега гледаме отделно, а не едновременно, този бюджет. Това е първата причина.
Втората причина, поради която ще гласуваме против този бюджет, е, че Националната здравноосигурителна каса с предложенията към Министерския съвет в Закона за бюджет на Касата на практика елиминира двете съсловни организации от Националния рамков договор, а това са Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България. Поемате огромна отговорност с елиминирането на тези две съсловни организации и ще платите висока цена за това, защото тези хора няма да останат безучастни към това, което се прави в момента.
Ще гласуваме против този бюджет, защото чрез чл. 4 и чл. 5 се подменя изцяло философията на цял друг закон – Закона за здравното осигуряване, като се елиминират тези две съсловни организации, като няма въобще Национален рамков договор, като се одържавява окончателно Касата.
Няма да се впускам в подробности за отделните пера, които могат да се коментират много детайлно. Само един щрих. Бюджетът на администрацията на Касата се увеличава със 17,4%, бюджетът на болниците, забележете, с 10%, а всичко друго, без да го споменавам едно по едно, някъде между 2 и 8%.
Третата основна причина, поради която ще гласуваме против този бюджет, е това, което е заложено в Преходните и заключителни разпоредби в § 11. Това е прословутата промяна в Закона за здравното осигуряване, в която се фиксира: “Субсидия (трансфер) от републиканския бюджет за покриване на превишението на разходите над приходите по бюджета на НЗОК”, както е написано.
Както знаем, приходите от вноски са около 1 млрд. 180 млн. лв. Към тези приходи се трансферират пари от държавния бюджет в размер на 298 млн. лв., близо 300 млн. лв. По този начин се придава законова форма на една заблуда. Вие заблуждавате българските граждани, че здравната им вноска е 6%. Защото тези 298 млн. лв., които прибавяте към 1 млн. 200 хил. лв. от здравните плащания, са също събирани от данъци, така че никого не можете да заблудите. Здравната вноска де факто е към 8% с тези 300 млн. лв.
Този бюджет със статут на закон показва Касата като един хибрид между нещо като каса и разплащателна агенция на Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването. Стремежът изцяло да се одържави една институция, която по закон е независима, а въобще не е такава, не е от полза на българските граждани.
Призовавам народните представители да гласуват против проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паница.
За реплика думата има д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри, уважаеми доц. Паница! Слушам Ви тук една година и нещо, когато говорим за здравеопазване, и винаги съм имал един конкретен въпрос: къде е Вашата отговорност? Вие сте толкова години народен представител, член на Комисията по здравеопазването, къде е Вашата отговорност и защо винаги си измивате ръцете с настоящия момент?
Вашето правителство направи някои от тези реформи, от които страната страда, доц. Паница, и Вие знаете много точно за какво става реч в момента. Вашето правителство вкара монопола в системата. Вашето правителство направи така, че в момента финансирането на системите да бъде различно. Можете ли да посочите по време на вашето правителство колко процента бяха средствата от брутния вътрешен продукт и, апропо, колко беше целият брутен вътрешен продукт на страната срещу 55 млрд. лв. за 2007 г.?
Посочвате тук, че вие няма да подкрепите Закона за бюджета на Здравната каса, защото, видите ли, съсловните организации не са участвали в преговорите.
Аз го казах и ще го повторя пред всички мои колеги, че Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса направи единадесет официални писма, апропо, покани, към Управителния съвет на Българския лекарски съюз, не говоря за Българския стоматологичен съюз, защото там не съм добре запознат, за преговори, които писма започват от 30 юни 2006 г., два пъти през м. юли 2006 г., м. септември 2006 г., м. октомври, м. ноември, за да се стигне до казуса в момента, че бюджетът на НЗОК се гледа отделно, отделно заедно с бюджета на Националния осигурителен институт.
Каква е вашата отговорност? Най-после го кажете! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, д-р Паница. Както Ви е известно, разполагате с 3 минути.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Доцент Кумчев, не сте оригинален, цитирайки нашето правителство – правителството на премиера Иван Костов. Вие сте плагиати и ще ви кажа защо. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да не се обиждаме!
ВАСИЛ ПАНИЦА: Един френски парламентарист от края на ХІХ век казва така: „Аз винаги събирах моите избиратели – селяните, като им говорех против данъка десятък, който беше махнат преди 80 години, и те вярваха и ръкопляскаха на това”.
Няма кой да ви ръкопляска вече. Тая плоча се изтърка, стърже, скрибуца и не върви. Така че я оставете.
Моята отговорност е в това да ви кажа, че този бюджет е некадърен бюджет. Този бюджет няма да донесе по-добър здравен статус на населението. Това е моята отговорност и ви го казвам открито и ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-министъра на здравеопазването д-р Емил Райнов. Разчитаме на кратко и ясно изказване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Здравноосигурителните разходи в Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г. са разчетени в размер на 1 млрд. 313 млн. 600 хил. лв., които са с 94 млн. лв. повече в сравнение със Закона за бюджета за 2006 г. С този ресурс се постигат следните ефекти.
Първо, запазва се оптимален баланс на дейностите в различните направления, здравноосигурителните плащания, като се разширява броят на дейностите за профилактика, диспансерно наблюдение, прегледи, изследвания в областта на извънболничната помощ. Гарантира се изпълнението на дейностите от Наредбата за основния пакет на министъра на здравеопазването, създава се по-добър ред за здравно обслужване на пациентите, осигурява се 24-часово обслужване и наблюдение на пациентите, гарантира се един по-справедлив начин на разпределение на средствата между изпълнителите на медицинска помощ, осигурява се оптимален достъп на пациентите до повече на брой здравни услуги на територията на цялата страна.
Със Закона за бюджета на НЗОК е спазена хипотезата на чл. 22, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, която предвижда обемите и цените на медицинските дейности да са неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година поради обстоятелството, че в срока на представяне в Министерския съвет по проекта за бюджет на НЗОК не е постигнато съгласие с представителите на Българския лекарски съюз по цени и обеми на видовете медицинска помощ, заплащана от НЗОК.
Със Закона за бюджет на НЗОК се дефинират годишни стойности на разходите по видове здравноосигурителни плащания. В Закона за бюджета на НЗОК са заложени текстове, които ясно регламентират разпределението и отчитането на бюджета на НЗОК на месечна и на годишна база на национално ниво, като категорично не се поставят лимити и ограничения, които да противоречат на Закона за здравното осигуряване.
Чрез Закона за бюджет на НЗОК се предлагат и промени в ЗЗО, които имат съществено значение за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2007 г. Дава се възможност за постигането на съгласие по НРД до 15 декември 2006 г., тоест, категорично не се променя, елиминира или изменя възможността за постигане на нов рамков договор с Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България.
Паралелно с това са елиминирани рисковете от неподписване на НРД. В този случай понастоящем отсъства законовата хипотеза, която да регламентира реда и условията за осигуряване на здравноосигурителните дейности, считано от 1 януари 2007 г.
Отчитайки изключителната обществена значимост на здравноосигурителните плащания, в Закона за бюджета на НЗОК с Преходните разпоредби се въвежда механизъм за заплащане на здравните дейности от 1 януари на следващата година в случай, че не се постигне съгласие при договарянето на нов рамков договор през текущата година.
Искам да добавя само няколко думи по повод хипотезата, че Касата е одържавена. Все пак да не забравяме, че върховният орган на Касата е Събранието на представителите. Това събрание се състои от квота на общините, квота на осигурените, квота на синдикатите, квота на работодателите. В края на краищата това общо събрание представлява интересите на здравноосигурените. Моля ви се, това не го забравяйте! И терминът „одържавяване на Касата” при условие, че имаме един бюджет, който е подкрепен с пълно единодушие от събранието на представителите, е несъстоятелен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Предлагам да чуем председателя на Българския лекарски съюз д-р Кехайов.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал наистина да благодаря на народните представители, че месец преди приемането на България в Европейския съюз съгласувахте и предоставихте възможност на съсловната организация да изрази отношение по един изключително важен въпрос, така както и господин Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси, каза. Необходимо е наистина всички институции в България да поемат своите отговорности. Може би той е прав, че българският парламент и българските политици имат пряко отношение към българските граждани, към българския народ по отношение на здравето. Политиците трябва да гарантират здравето на хората, а това, че връзката между лекаря и пациента е диалектическа, няма съмнение. В крайна сметка българските лекари обслужват българското население в България.
Чувайки изказванията на някои народни представители, които тук почти некоментирайки бюджета, а говорейки за един административен национален рамков договор, който премахва основни принципи на договарянето и опитът за административна регулация в този проектобюджет, с който се изменят основни параметри от философията, заложена в здравното осигуряване, наистина ще доведе не до подобрение на състоянието на здравния статус на българина, а до едно неизпълнение на ангажиментите на основните институции, които имат отговорност по отношение на Националния рамков договор.
Преди малко чухме председателя на Управителния съвет на НЗОК и д-р Кумчев, които, ще кажа отговорно пред народните представители, правят опит да заблудят и народните представители. Аз мисля, че това е недопустимо в условията на гражданска демокрация.
Доктор Кумчев, уважаеми колеги, възможно ли е, когато бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е приет от Общото събрание в закононарушение на 8 ноември и е предложен на Министерския съвет на 15-и, без да има такъв проектобюджет след обща среща между управителните съвети и основен пакет от дейности, определен от министъра на 31 октомври, да се заблуждават народните представители, че може да бъде предложен някакъв вариант на Национален рамков договор? Това, меко казано, е безотговорно поведение.
Позволявам си да кажа тези неща по отношение на отделни изказвания, защото лансираните тези в публичното пространство, с които много често и в последните години правим опит да отклоним реалните проблеми от системата на здравеопазването пред българското общество, наистина трябва да бъдат казани истините за здравеопазването и да кажем, че здравеопазването не е обикновена стока и не е супермаркет, който може да бъде регулиран в рамките на този бюджет.
Не на последно място, ние се обърнахме официално към всички официални институции в Република България, точно един месец след приемането на Българския лекарски съюз в Постоянния комитет на лекарите в Европа, потвърдено днес от президента на Постоянния комитет. Наистина допускането да изразим мнение в нашия парламент, е част от гражданската демокрация, към която трябва да се стремим.
Недопустимо е, отново подчертавам, с изброените четири основни нарушения, допуснати до този момент от Националната здравноосигурителна каса, ще се опитам да ги цитирам, законопроектът на бюджета на НЗОК е подготвен и внесен в нарушение на действащото законодателство; законопроектът съдържа текстове, които са в противоречие с действащото законодателство и представлява опит да се заобиколи националното рамково договаряне между НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите и да се въведе грубо, едностранно администриране на системата от страна на НЗОК, както и да се саботират преговорите за Национален рамков договор 2007, особено в частта „Обеми и цени на медицинските услуги”.
Европа и гражданската демокрация изискват не бюджетиране, д-р Райнов, каквото има в Министерството на здравеопазването, а начин за прозрачно договаряне на онези обеми, които трябва да бъдат предложени на здравноосигурените лица и онези цени, които българските граждани и данъкоплатци плащат и те справедливо трябва да бъдат преразпределени.
В условията на всички тези неща и по предложение на Общото събрание на Националната здравноосигурителна каса, което не е законодателен орган, но предлага 11 или 15 промени в параграф 11, се променят общите параметри на един основен закон, който формулира политиката и философията за следващата година.
Не на последно място искам отново да подчертая, аз ще внеса отново, независимо че този документ е внесен и при председателя на Народното събрание, становището на Българския лекарски съюз, което се гледа и на заседание на парламентарната комисия. Искам да ви информирам, че българските лекари на последния си форум определиха, че при този опит да се администрира системата, опита, при който цялата вина за проблемите в здравеопазването се прехвърля върху лекарското съсловие, искам да кажа, че Българският лекарски съюз направи компромис заради присъединяването ни към Европа и си позволи на определени места да бъдат намалени доходите на лекарите с 10 до 15% - това беше компромис наистина заради Европа – но догодина мисля, че такъв компромис няма да бъде направен. Аз не изразявам в момента само личната си позиция.
След проведения 42-и събор, след деня на приемане на България в Европейския съюз, след проведения Национален съвет на Български лекарски съюз и при обективно предоставената информация, при този опит, а днес сме 28 ноември, 15 дни преди това трябва да бъде предоставен проектът, изработен от Касата, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите, ако не бъде предоставен, ви уверявам, уважаеми дами и господа народни представители, и считам за коректно да споделя с вас резолюцията от събора, че българските лекари са готови наистина на организирани протестни действия. Защото не бихме могли да си представим, че след като има свободно движение на хора, взаимно зачитане и признаване на дипломите, а чрез постоянния Комитет на лекарите в Европа имаме и получаваме информация, да се помисли, че водещи специалисти в България могат да работят срещу 250 евро, е недействително.
В този смисъл моята молба е, като благодаря за предоставената възможност, наистина между първо и второ четене да бъдат погледнати всички текстове, които ще дадат възможност спокойно Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса, както и Българският лекарски съюз през оставащото време да изработят съвместния проект на Националния рамков договор, защото цените се договарят съвместно, а не предложения за някакъв вариант.
Представете си още един път: без бюджет, без пакет! На какво основание ние бихме могли да представим – това би било безотговорно поведение и пред лекарите, и пред обществото, проекта за Национален рамков договор? Всъщност, това и сега не съществува като законодателство. Цените и обемите започнаха да се договарят. Мисля, че между първо и второ четене трябва да се отчетат всички тези неща.
Не на последно място, не е наша идеята и инициативата да бъдем законодателен орган, както едностранно си позволиха да направят от Националната здравноосигурителна каса. Но много моля всички институции наистина да изпълнят отговорно ангажиментите си и никой да не си превишава правомощието от гледна точка на нещата, разписани в закона.
Не можем да бъдем поставени при нови обстоятелства с официалното стартиране на преговорите от 26 октомври т.г.
Спирам дотук с огромната молба към всички народни представители от всички политически сили за разбиране и запазване на договорното начало и неговото усъвършенстване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Кехайов.
Давам думата на председателя на Съюза на стоматолозите в България д-р Николай Шарков.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър! За мен е чест да застана на тази висока трибуна, чест е за Съюза на стоматолозите. И благодаря на вас за това решение да предоставите тази трибуна за изказвания на председателя на съсловната организация на стоматолозите в България.
В самото начало на моето изказване искам да подчертая, че Съюзът на стоматолозите в България изпълнява своите задължения по закон и той винаги ги е изпълнявал по закон, що се касае до задължителното здравно осигуряване и не само по него.
Съюзът на стоматолозите в България чрез своите представители преговаря редовно с Националната здравноосигурителна каса и е пред финализиране на преговорите по задължителното здравно осигуряване. Факт е, че на 15 декември т.г. е насрочен нашият висш форум – конгресът, на него ще бъдат приети или отхвърлени параметрите на бъдещия Национален рамков договор за 2007 г.
Преди малко тук беше казано, че пациентите се защитават от парламента. Искам да подчертая и да припомня на уважаемите народни представители, че Съюзът на стоматолозите в България със своите действия индиректно защити пациентите си. Самата история на влизането на задължителното здравно осигуряване е такава – бяха предложени много странни условия за същото в стоматология – капитационен принцип, ограничен брой стоматолози, сключващи договори с Националната здравноосигурителна каса – а какво направи този съюз? Той направи най-демократичното за нашия народ. В този момент всеки един от нас – пациентите, може да избере стоматолог по всяко време в която иска точка на държавата. В този момент парите ходят с пациента. В този момент ние сме разкрепостили напълно задължителното здравно осигуряване. Въвели сме и конкуренцията, която е гаранция за по-високо качество. И вие всички ще се съгласите с мен.
И когато Съюзът на стоматолозите в България е направил позитивни промени в задължителното здравно осигуряване, подкрепени и от вас, в този момент процентът за стоматологична помощ “прогресивно” спада от 9 на 4%, тоест системата е недофинансирана. Щом системата в стоматологията не е дофинансирана, това ще се отрази както върху изпълнителите на стоматологична помощ, така и най-вече върху пациентите.
И в този момент, когато Съюзът на стоматолозите в България преговаря с Националната здравноосигурителна каса, влиза Законопроект за бюджет на Касата, в чиято част, наречена Преходни и заключителни разпоредби, в § 11 ясно и точно за всички вас се прави опит за одържавяване на договорния процес. Прави се опит за държавноадминистративен подход към решаване на проблемите на здравното осигуряване. Естествено, прави се опит и за ликвидиране на ролята на съсловните организации.
И за много от вас е ясен старият принцип, че когато има проблем, той трябва да бъде решен. Когато бъде решен по линията на най-малкото съпротивление обаче, най-често това е грешка. Има съюзи – има проблем, няма съюзи – няма проблем!
Уважаеми народни представители, за да не ви отегчавам, от тази трибуна ви умолявам за едно: не променяйте философията на Националния рамков договор! Не премахвайте ролята на съсловните организации! Съюзът на стоматолозите в България е една хомогенна маса с общо виждане, не е разкъсвана от противоречия. Не си създавайте и вие проблеми в бъдещето на здравеопазването в нашата република. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Шарков.
Давам думата на председателя на Комисията по здравеопазването доц. Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Вярно е, че ние сме представители на българския народ и би следвало много демократично да приемем тези неща.
Но когато виждам колко души са останали тук, когато се приема макрорамката, просто тръпки ме побиват, когато трябва да определим обемите и парите на всяка една клинична пътека.
Колеги, разглеждаме бюджета и ми се струва, че темата заслужава наистина да й отдадем необходимото внимание.
Най-напред нека да започнем с приходната част на бюджета.
Колеги, в чл. 2 наистина се казва здравноосигурителната вноска е 6%. Да, но в момента тя е 7,4%, господин Димитров. И аз питам защо е необходимо от бюджета да се прехвърлят тези 280 млн. лв., след като има 355 млн. лв., които са в преходния остатък – пари, забележете, събрани именно от здравноосигурителни вноски. Кой определя лихвите, къде отиват лихвите и защо трябва да се увеличава вноската на онези данъкоплатци, които са така наречените честни, добри, съвестни данъкоплатци? Защо? Ами, ясно да кажем, че вноската в момента на българските граждани е 7,4 на сто. Защото, ако 6% - разбира се, говоря ангро – са тези 1 млрд. 182 млн. лв., с тези 282 млн. лв. прави 7,4%. Излизаме и казваме: “Да, в момента българските граждани дават 7,4%.”
В същото време кажете ясно къде е преходният остатък и защо след като философията на всяка една Здравноосигурителна каса е това, което е събрано, да бъде ползвано, в момента седи някъде другаде? Това е първата част – по прихода.
Второ, определят се глоби, санкции и наказателни лихви в размер на 21 млн. лв. Уважаеми колеги, би следвало те винаги да са по-малко, наистина да се стремим да няма наказания. Аз знам, че не може без тях, но изведнъж, уважаеми колеги, по-нататък виждаме един член, в който Касата иска, разбира се, една четвърт от тези пари да бъдат разпределяни в полза на тези, които събират глобите. В същото време, уважаеми колеги, за всички български граждани, които ще се лекуват по необходимост в Европейския съюз има отделени 2 млн. лв. Пет милиона за стимулиране на служителите и 2 млн. лв. за лечение на български граждани! Вие си отговорете какво е това. Ще стигнем и по-нататък до тези въпроси.
Въпросът за разходите, уважаеми колеги. Би следвало наистина тук да излязат отговорните фактори на държавата и ясно да кажат с така дадените разходи какво се цели с оглед на картината на заболеваемостта в България. Такова нещо няма. Нещо повече – вие ще видите, ако направите един по-задълбочен анализ, че най-скъпата част от здравеопазването – там, където наистина има разходване на много средства, в които всяка година се трупат и дългове, и имаме проблеми, е болничната помощ. Но какво се прави, за да бъде намалена тази болнична помощ? Има един-единствен начин, уважаеми колеги – то е доболничната помощ да може да обхване по-голяма част от заболеваемостта, която да не достига до болничната помощ. Но затова, забележете, е необходима наистина доболничната помощ, която включва общопрактикуващите лекари, специализираната помощ, диагностиката да бъде в онези количества, качества и финансиране, която да може да свърши това. В така заложените показатели на бюджета аз ви гарантирам, че това няма да се постигне.
Нещо повече – с възможността Националната здравноосигурителна каса да направи това, което направи тази година, а именно да промени регулативните стандарти, с което намалява възможността на общопрактикуващите лекари да изпращат за специализирана помощ, не само ще се увеличат случаите на Даниела, който стана – не дай Боже – преди няколко дена, а тогава общопрактикуващите лекари ще се принуждават да пращат пациентите в болнични заведения, колеги. И когато колегите от болниците прегледат, диагностицират болния, за да си вземат парите, какво трябва да направят? Трябва да го хоспитализират. И оттам насетне възниква едно увеличение на обемите, с което се сблъскваме всяка година. С така заложените рамки на бюджета това няма да бъде избегнато и се мултиплицира тази година.
Уважаеми колеги, аз разбирам, че Касата или този, който прави разбивките на Касата, няма как да не обхване всички български граждани – 7,5 милиона. Но нали си даваме сметка, уважаеми колеги, че поне 1 милион души не са здравноосигурени? Да, обаче парите, които се разбиват на тези 7,5 милиона, след това не се променят. Аз се извинявам, нали Касата по закон е онази институция, която плаща само на осигурените. Ние предвиждаме тук и неосигурените. Но това сваля парите. В същото време, забележете, има текст по-нататък в закона и това е целта – остатъкът, излишъкът от парите именно от разликата в осигурените и неосигурените да бъде разпределян само и единствено по осмотрение на Касата. А не е ли редно, ако от първичната помощ бъдат икономисани някакви пари, те да отидат за първичната помощ на края на годината, за специализираната. Да, ама не.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не, защото д-р Щерев вкара текст, който не позволява това.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз говоря по принцип. И тук, уважаеми д-р Адемов, нека когато решаваме днешните проблеми, да видим как да ги оправим днес. Сигурно всеки един от нас в годините носи своята вина. Но няма смисъл да се връщаме, защото само си прехвърляме топката. Вие го знаете много добре. Нека да видим как сега могат да се подобрят нещата. Не е редно, уважаеми колеги, и тази година има излишък в доболничната първична помощ. Къде ще отидат тези средства? Ужким са за тях, ама не са за тях на края на годината. Ето ви една също несправедливост в разпределението на бюджета.
Уважаеми колеги, обръщам се към тези, които познават естеството на нещата, всичко извън спешната помощ, извън профилактичната, извън някои контролни прегледи – това е неотложна помощ, колеги. Изведнъж обаче сега ние извеждаме неотложната помощ отделно. И, забележете, уважаеми доц. Щерев, 15 стотинки на болен.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Смешно е, ако не е трагично.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Оттам насетне аз ви казвам какъв е смисълът да се изваждат, след като по закона е необходимо общопрактикуващите лекари да осигуряват 24-часово дежурство на базата на коопериране, на базата на договорите с Касата. Защо отделяме тази неотложна помощ? И как разчетохме, че я плащаме по 15 стотинки?
Така или иначе вие сега ще видите, уважаеми доц. Щерев, обръщам се към Вас, защото знам, че Вие разбирате нещата, че въпреки че сега болните не са 7,5 милиона, ще има коренно увеличение на неотложната помощ дори заради тези 15 стотинки. Просто караме колегите да надписват тези неща.
Продължаваме и по-нататък, уважаеми колеги – какво значи когато Касата разписва обеми на болниците и ги разделя на 12 месеца? Какво ще направи едно лечебно заведение, което е търсено, което има достатъчно пациенти, което изпълни своя лимит? И дали това няма да бъде още един стимул за и без това немалката корупция, която я има в сферата?
Аз разбирам, че може Касата да няма някои национални лимити по отношение на скъпо струващите лекарства. Уважаеми колеги, когато говорим реално и точно, нека да е така. Не може за сърдечните операции, не може за трансплантациите да няма лимит. Но да се направят лимити за всички останали заболявания, без да се отчита спецификата на определени райони, без да се отчита движенето на пациента и преди всичко в приложение ние да твърдим, че по този начин се дава пълна свобода на движение на пациента, просто не е редно. Защото когато говоря, господин Димитров, безспорно е, че Касата би следвало да представлява пациента. Но, забележете, няма български лекар, който да не иска да лекува пациентите добре. Друг е въпросът, че той иска да бъде добре заплащан. Това го оставям, защото лекарят не може да съществува ако не лекува добре. И по този начин той защитава интересите на пациентите.
Бих искал в този бюджет наистина да се види колко и какви лекарства ние реимбурсираме, дали и колко е процентът на иновационните препарати, колко са на генеричните, какво е съотношението. Нека да видим какви са програмите, които ще изпълнява Касата, как те се договарят. Всичко това е въпрос на едно договаряне и не мислете, че лекарите, предвид съсловните им организации, и Касата се договарят като имат противоборство на интереси. Въпросът е наистина да се договорят реалните обеми, реалните нужди и да се отчете каква е политиката на държавата по отношение на здравословното състояние. Няма го това в този бюджет.
Доцент Великов беше прав, че не биваше да се членува, за което се извинявам.
Доцент Великов, няма как който и да е български народен представител да не се съобразява със Закона за нормативните актове и указа за тяхното изпълнение, в който много ясно е казано как се променят българските закони. Стана ясно, че не може по този начин да се променя един основен закон. Особено Вие, който сте бил председател на това Народно събрание, не може да не се съгласите. Все едно в нашата комисия ние да гледаме числата. Числата са работа на Финансовата комисия. Същината на въпроса не може да не се гледа – ние сме комисия, която е правила закона. Променя се същината на въпроса, но тя не се променя към по-добре.
Уважаеми колеги, давате ли си сметка как ние ще разглеждаме 300 клинични пътеки и за всяка пътека ще има предложения за различни цени? Давате ли си сметка можем ли? Давате ли си сметка ние ли ще трябва да поемем тази отговорност?
От друга гледна точка искам да задам още един въпрос: не е ли крайно време като български народни представители да зададем един простичък въпрос – каква е реалната стойност на всяка една от клиничните пътеки? Всеки български народен представител би трябвало да се заинтересува за това. Не е трудно да се изчисли, колеги. Аз разбирам, че трудът не може да бъде като европейския – безспорно. Въпросът е всичко останало – лекарства, консумативи, ток, вода, те вече са повече от европейските в някои отношения!
Министър Гайдарски е много прав, когато казва, че с тези цени болниците не могат да покриват и своите дългове. Защо ще крием това? Тук не е вината на БСП, не е вината на сегашното мнозинство. Защо не искаме да разгледаме нещата такива, каквито са? Че не е до финансиране, че с този бюджет на Националната здравноосигурителна каса ...
Доцент Кумчев каза: забавили са се преговорите.
Доцент Кумчев, да, може би, но не може да се преговаря, без да има макрорамката на бюджета и обемът на клиничните пътеки, на оптималния пакет. Знаете кога излязоха те. Защо не кажете защо не беше дадена макрорамката по-рано и защо пакетът беше публикуван на 31 октомври? Това е истината. Какво имаше за договаряне?
Въпросът е: защо би следвало? Аз го задавам и към двете съсловни организации, и към Касата, и към министерството: защо не седнаха по-рано да видят каква е здравната политика на Република България? Тя няма да се реши със здравната стратегия, уважаеми колеги.
Не на последно място, голямата опасност не е, че ние като по-некомпетентни хора ще решим обема и цените на пътеките, което е форма на бюджетиране и вече далеч не е фонд от здравеопазването. Но не е това опасността.
Уважаеми колеги, опасността е, че с този законопроект се дава възможност еднолично определени няколко души да решават проблемите и аз ви казвам – абсолютно не в интерес на пациентите, на българските лекари и оттам насетне на здравеопазването в страната. Не е редно дори Управителният съвет на Касата сам да преценява къде ще отиде излишъкът, без да има ясен регламент. Тогава можем да сложим 8 млн., 9 млн. български граждани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доц. Китов! Вие казахте, че със закона се стремят да се лимитират разходите и че това нещо се прави със съответните рестрикции по отношение на клинична пътека, която повече не може да бъде финансирана. Но Вие нищо не казахте по това как могат да се лимитират тези разходи. Най-важното не е това, че Касата се стреми да лимитира разходите по определени пътеки, а най-важното е, че Касата няма професионално отношение към този въпрос. Защото лимитирането на разходите се прави във всяка здравноосигурителна система. Тя се прави чрез прилагане на капитационни мерки, чрез прилагане на Ди Ер Джи с проспективно заплащане, тя се налага с антимонополни закони, за да има конкуренция и да има прозрачност. Това са пазарните мерки, които лимитират разходите. Всичко друго е непрофесионализъм, всичко друго е опит да се налага една административна система, която да даде уж някаква регулация. Никаква регулация няма да даде, тя спъва системата.
Затова моята реплика към Вас е, че Вие не посочихте действителните мерки, които трябва да бъдат набелязани в този закон. Този закон, който е направен непрофесионален, който няма да доведе до исканите резултати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми доц. Китов! Това жонглиране с числа е много впечатляващо – колко процента е здравноосигурителната вноска, колко е натоварен данъкоплатецът и колко фалшиво е структуриран този бюджет. Аз не споделям това твърдение. Погледнете фиша на заплатата си и ще видите, че Вашата здравноосигурителна вноска не надвишава 6%, както и не надвишава здравноосигурителната вноска на всички останали български граждани. Тя е 6%. Спекулациите, че тя е 7,5, защото са прехвърлени пари от бюджета за субсидиране на Касата, не означават, че здравноосигурителната вноска е завишена.
Аз споделям тази икономическа логика, заложена в бюджета, която преследва две цели: едната е да стимулира икономиката и да увеличи растежа, втората цел е да не увеличава данъчно-осигурителната тежест. В този смисъл прехвърлянето на средства от бюджета всъщност е облекчаване на българския данъкоплатец, особено на самоосигуряващите се лица. Първо.
Второ, възможността икономиката да получава допълнителен финансов ресурс и да увеличава ръста означава, че жонглирайки с относителните числа – 4,3%, 4,35%, ние забравяме абсолютните числа, а те са 220 млн. повече за здравеопазването – важен факт. Всяка година от тази трибуна се говори как 250 млн. не стигат. Ето ги 250 млн. следващата година, пак 250 млн. не стигат. Те никога няма да стигат, защото има една основна причина, когато сравняваме осигурителната тежест и здравноосигурителните вноски на западноевропееца – производителността на труда, нивото на заплащането и процентът, който се начислява за здравно осигуряване върху това заплащане.
На този фон аз твърдя, че бюджетът, както е структуриран като макрорамка, е напълно приемлив и ще го подкрепя, но имам своите резерви в частта, в която е Приложение 1, където са разписани бройки, числа, които повече издават лобистки интереси, отколкото интересите на пациентите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Доктор Китов, право на дуплика – три минути.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми Руденко Йорданов! Вие сте абсолютно прав, да, вноската остава 6%. Но този процент и половина, за който Ви говоря – става въпрос към вноската, са от българските данъкоплатци, те са от мен и Вас. Ако правителството беше казало ясно: да, понеже не можем да съберем с 6-процентна вноска тези милиард и 400, а трябват 7,4, тогава може би нямаше да се вдигне акцизът, защото тези 280 млн. щяха да отидат примерно за армията и нямаше да се вдигне акцизът на бензина.
Сега, тихомълком, от моите и вашите пари те се прехвърлят там, обаче няма увеличение на вноската. Това не е проблем, няма лошо! Но аз питам: къде са другите 355 млн. лв., събрани от вноските на българските граждани? Там е проблемът и вие ми отговорете: кой определя вноската? Къде са те на влог? Къде са тези пари? (Реплики от КБ.)
Продължаваме с репликата на доц. Щерев – уважаеми доц. Щерев, прав сте! Разбира се, всяка една каса се стреми да лимитира разходите, които са в повече, но не може да се лимитират по принцип нещата, без да има ясна картина на заболеваемостта. И достигаме до основния въпрос – десет години, уважаеми колеги, няма информационна система в страната. Как определяме заболеваемостта, как определяме обеми, как ги следим? Няма такава система и това става така, както си го решим.
И завършвам с това, господин Руденко Йорданов – напълно съм съгласен с Вас, че една голяма част от текстовете са по-скоро заради лично облагодетелстване, както казвате. Благодаря Ви за последното!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Китов.
Давам думата на д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа заместник-министри!
Управлението, координацията и развитието на здравната система в страната ни е дял от социалната политика на правителството и е насочена към изграждане на устойчив модел за развитие и финансиране – модел, който постепенно да ни осигури увеличаване размера на финансиране на здравеопазването от публичните фондове, съответстващи на икономическия растеж, а също така и на брутния вътрешен продукт на страната.
Тези дейности имат за цел гарантиране интересите на всички участници в здравноосигурителната система, но най-вече и преди всичко гарантиране здравните потребности на населението.
Уважаеми колеги, аз няма да повтарям нищо от това, което се каза до този момент в детайли от бюджета, защото стана дума за него, но не мога да не кажа няколко думи за ябълката на раздора между съсловните организации и Националната здравноосигурителна каса, именно цените и обема на 298 клинични пътеки.
Искам специално да подчертая категорично, че цените на пътеките през 2007 г. се увеличават от 5 до 10%, или средният процент на увеличение е 7%. Друг е въпросът, съвсем друг е въпросът дали това е справедливо заплащане в болничната система в страната и дали страната в следващите години – тогава, когато брутният вътрешен продукт се повиши, когато има икономика, ние не трябва да преминем към заплащане по друга система, която е по-справедлива и която остойностява лечението на болния и то е толкова, колкото струва на лечебното заведение.
Уважаеми госпожи и господа, не мога да пропусна и нещо, което е много важно. Това е сумата за лекарствените средства за 2007 г. Сумата от 270 млн. лв., която е реализирана през 2006 г., ще стане на 282 млн. лв. през 2007 г. за лекарства за домашно лечение и диетични храни – сума, която бих искал да помоля тогава, когато отидем на парламентарен контрол, все пак да се обясни.
Уважаеми госпожи и господа, ще пропусна подробностите. Истината обаче е, че проблемът в здравната ни политика, това са някои недостатъци за оптимална медицинска дейност, защото средствата ни за здравеопазване, категорично съм съгласен и аз, не са достатъчни за това. Така или иначе, тези средства, съпоставими със страните от Европейския съюз, поставят България на едно от последните места.
Истината обаче, уважаеми колеги, има и друга гледна точка. Системата се финансира, но тя не е достатъчно реформирана. В определени случаи парите просто потъват в пясъка. До този момент липсва национална здравна информационна система, което пък от своя страна води до така нареченото разделно финансиране на отделните видове помощи – доболнична и болнична помощ или общопрактикуващите лекари продължават да се финансират по максимална капитация, без да се отчита реалният обем дейност.
Съществуват проблеми и в болничната медицинска помощ. В момента ние имаме над 290 болнични лечебни заведения за 7700 души население. Това е твърде много.
Съществуват диспропорции в регионалната ни здравна мрежа. Болничният капацитет и числеността на персонала ни се характеризират с големи разлики в отделните области на страната, с всички негативни последици от това.
Рязко е влошено медицинското обслужване в планинските райони, където общопрактикуващите лекари не са в състояние да обхванат всички населени места.
Бих искал да изтъкна и различни проблеми в лекарствената ни политика, в отделните лечебни и здравни заведения, където също изтичат неправомерно средства.
Искам обаче да се спра и на нещо друго, а това е структурата на Националния рамков договор и част от вписаното в него по отношение на контролните функции на Касата. Аз съм категорично убеден и няма да се уморя да го повтарям, че е необходимо в следващия период от време, както казва един мой колега народен представител, с това мнозинство да направим промени в структурата на Националния рамков договор. Там да имаме една постоянна величина, която да е за три години, и променлива величина, която да бъде обект на преговори ежегодно.
На следващо място считам, че като структура в Националния рамков договор трябва да влезе пациентска организация, трябва да влязат, а защо не и преките изпълнители на болничната помощ в страната?
Уважаеми колеги, определено считам, че писмеността е тази, която тежи в момента на лечебните заведения. Трябва да се намери начин тя да бъде облекчена. И в този смисъл ние, народните представители от Коалиция за България, имаме конкретни предложения, които ще внесем по-късно и ще ги изложим пред вас.
Не е тайна, че в момента цялата медицинска общественост в страната обсъжда част от така наречената контролна дейност на някои служители от компетенцията на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси. Това също според мен трябва да бъде овладяно за в бъдеще с нормативни рамки в структурата на закона, защото лично аз считам, че не е нормално лица без медицинско образование да проверяват основно медицинска документация относно вида и характера на заболяване на даден пациент, с което ние нарушаваме конституционното право на всеки един гражданин за правото на тайна по отношение на неговото здраве.
Искам да споделя няколко думи за § 11 от Преходните и заключителните разпоредби. Това е много важно и ще обясня защо.
Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса предложи тези промени на вашето внимание. Имайте предвид, че ние ще ги обсъждаме между първо и второ четене, защото не може системата на здравеопазването да остане без финансиране от 1 януари 2008 г.  Тези поправки целят именно това – да бъдат като резервен буфер, ако не се стигне до консенсус между първо и второ четене, за да може да се гарантира системата.
И аз тук използвам случая, за да благодаря на председателите на съсловните организации, които наистина може би за първи път са тук, в Народното събрание, за тяхната подкрепа за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и ги уверявам, че между първо и второ четене ние ще направим необходимото, за да може да има справедливост в системата. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Вдигнаха се ръце със заявки за три реплики.
Първо думата има д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, действително е тежък дебатът и са болезнени позициите, но мисля, че така трябва да бъде.
Искам да опонирам на доц. Кумчев, с който сме в една специалност. Преди няколко месеца аз прочетох негова добра статия във „Форум медикус”, където той обясняваше новата здравна стратегия и аз казах: „Да, действително на 90% се покриват нашите виждания”. За голямо съжаление това, което беше заявени, аз ви казах, беше върнато и днес ние сме в такъв абсурд, че преди една седмица министърът на здравеопазването публично заяви, че той самият не знае какво точно трябва да се прави.
Колеги, искам да ви кажа двете посоки, в които се греши.
Първата посока, това е на престъпното бездействие. Това, което трябва да се прави в здравеопазването, не се прави от вас.
Втората посока на активното действие е тотално погрешната посока – завръщане към командно-административния модел в системата.
И тук нека да отговоря на няколко реплики, които бяха дадени - че не може да съпоставяме брутен вътрешен продукт и проценти. Напротив, можем и задължително трябва да го направим, защото заедно с бюджета за следващата година беше дадено, че покупателната способност на българина спрямо средната европейска - е 34%, тоест само една трета, докато парите за здравеопазване в България са под 150 евро, а в Европа са над 2000 евро. Разлика между 12 и 15 пъти, затова ви говорих за сгрешени пропорции. Четири-пет пъти е грешна пропорцията на покупателната способност на българския гражданин за живот и здраве и това е плод на погрешна политика. Това трябва да го разберете.
Накрая искам да кажа: греховно е да се каже, че в България не се дават пари за здравеопазване, защото нямало. Защото в месец ноември, когато ние правим икономия на гърба на българския гражданин от живот и здраве, имаме 2 милиарда бюджетен излишък, който, когато го реализираме, няма да го дадем за живота и здравето на българските граждани. Това е безотговорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте за втора реплика.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми доц. Кумчев, при всичкото уважение, имам чувството, че ние водим разговор между глухи. Това, което се опитваме да кажем и което в момента прозира и в такива великолепни изказвания, като това на д-р Джафер и във Вашето, но в крайна сметка не води до никакъв резултат, е, че философията на този бюджет е сгрешена. И говорейки за това, аз искам да Ви дам – без да повтарям останалите аргументи - един много прост пример. Това, което този бюджет прави по същество, дори и с нищожните изменения по отношение на клиничните пътеки, е, че продължава да стимулира фактически лекарите в България да нарушават правилата, да пишат диагнози, които не са верни, да хоспитализират хора, които не са за хоспитализация, и оттам нататък да се навързва една цяла система от погрешни действия, които в крайна сметка са елемент от една философия, с която ние се борим.
Това, което имаме да решаваме оттук нататък, като членки на Европейския съюз, е да бъде турен край на бруталното отношение към българския гражданин, бруталното отношение, което се проявява в едно по подобен начин поставено здравеопазване, в услуги, които са свързани с унизяване на неговото достойнство, в цялото третиране, включително и всички онези аргументи, които изказахме по предходната точка в Бюджета за обществено осигуряване.
Дами и господа, действително това е разговор между глухи. Съюзът на демократичните сили и нашите съюзници от Обединените демократични сили считаме, че в този момент ние просто нямаме какво повече да кажем. Очевидно е, че мнозинството ще гласува този бюджет, така както си го е намислило. Но по този начин всъщност ние упражняваме развращаващо въздействие върху системата на здравеопазването в България. Проблемите, които са натрупани в нея, по този начин стават по-големи и не получават решение. Безсмислено е да си казваме, че търсим някакъв изход и да седим с тези цифри, които вече бяха коментирани неколкократно, да се извиняваме с § 11, който едва ли ще реши кой знае какво, и в същото време да съобщаваме на българския гражданин, че той става европейски гражданин, но ако пътува в Европа, няма да може да се лекува. А да не говорим за онези, които остават тук, така че не виждам причина и за нашето участие в гласуването. Това е и позицията на Съюза на демократичните сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – д‑р Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Кумчев, Вие споменахте няколко пъти в изказването си, че говорите и от името на Българската социалистическа партия. Искам да Ви кажа, доц. Кумчев, че ние имаме коренно различни виждания за формата, по която би трябвало да се ръководи здравеопазването у нас, формата, по която би трябвало да се финансира здравеопазването у нас. И пътят не е в една коалиция, в която сме, и непрекъснато всеки да говори това, което има зад себе си като подкрепа, а въпросът е в диалога. Ние не водим диалог с вас.
В момента, независимо че НДСВ ще гласува за този законопроект, вие налагате една теза, която не е дискутирана. Една теза, която не е правилна, и това времето ще покаже. Може и вие да се окажете прави. Обаче аз ви казвам, че по тази тема ние говорим наистина като между слепи и глухи – всеки си говори нещо и никой не слуша за какво става въпрос.
Междувременно никой не обръща внимание на това, което каза проф. Гайдарски няколко пъти - че иска 5% от брутния вътрешен продукт, след това, че иска 6% и че здравеопазването е недофинансирано.
И накрая искам да Ви задам един въпрос. Ако Касата плаща всичко, 450 лв. ли струва ображдането на една жена и грижата за новороденото? И ако не струва 450 лв., а това е само част от цената, искам да Ви запитам кой плаща останалата цена? Кой плаща останалото или твърдите, че грижата за родилката и новороденото струва 450 лв., които плаща Касата? Това е моят конкретен въпрос и държа да ми отговорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Репликата не е задаване на въпроси, д-р Щерев.
Господин Кумчев, имате право на дуплика. Заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря на колегите за репликите.
Доктор Колчаков, сега пак предстои да бъде обсъдена Националната здравна стратегия в Народното събрание и се надявам, че тогава, когато говорим в детайли по тези въпроси, нещата ще бъдат изяснени.
Колкото до действия или бездействия, аз категорично възразявам, за това че някой бездейства, защото Вие отлично знаете за тази година и половина Комисията по здравеопазване с какво се занимаваше и какви решения взе.
Искам да кажа на господин Димитров. Господин Димитров, аз бях народен представител в 36-ото Народно събрание. Вие бяхте министър-председател по онова време. И искам да Ви кажа, че тук в момента нито темата, нито мястото, нито времето е такова, че аз искам да кажа какви неща съм преживял по онова ваше време, защото има неща, които не трябва да се забравят, независимо че бяха преди 15 години. И не може един юрист като Вас да казва, че видите ли, гражданите не бива да спазват закона. Аз не съм съгласен в това отношение. (Реплика на народния представител Филип Димитров.) Или може би грешно съм Ви разбрал. Моля за извинение.
Доцент Щерев, може би съм споменал Коалиция за България и е редно да го кажа, защото съм представител на тази коалиция. Примерно, за разлика от Вас, аз си спомням, че Вие бяхте член на Българската комунистическа партия. Моля да бъда извинен. Но фактът е факт – нещата в здравеопазването са сложни. Аз казах и в експозето си, че тези средства са крайно недостатъчни.
Питате ме за раждането, господин Щерев. Вижте, Вие сте специалист акушер-гинеколог и знаете много по-добре от мен, че има раждане, което струва под 450 лв., има и раждане, което струва над 15 хил. лв. Но искам определено да Ви кажа, че нямам възможност в момента да правя анкета, но не вярвам една родилка да плати 10 хил. лв. за раждане. Благодаря. (Ръкопляскания в Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на независимия народен представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, както знаете, разполагате с пет минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Любопитен е този дебат за бюджета на Здравната каса, защото тук никой от колегите, никой от министрите, никой от лекарите не намери кураж да каже, че почти всяка седмица пред Здравната каса има протести на болни български граждани от астма, епилепсия, паркинсон, психични заболявания – онези десетки хиляди български граждани, които са лишени от животоспасяващи лекарства.
Никой не намери кураж да каже каква философия ви водеше, за да определите, че едно лекарство е животоспасяващо, а друго е съпътстващо. Това разсъждение граничи с геноцид и все по-често – не само българските граждани употребяват тази дума геноцид по отношение на политиката на управляващите в сферата на здравеопазване, но тази страшна дума звучи все по-често от трибуната на Народното събрание.
Преди мен колеги също употребиха тази дума.
В началото на дебата чухме, че Здравната каса е социален чадър над пациентите. Уважаеми колеги, аз ще направя всичко възможно да уведомя десетките хиляди български граждани и техните представители, които протестират пред Здравната каса почти всяка седмица (тези протести се отразяват от българските медии, но се приемат с изключително равнодушие от управляващите). Ще уведомя тези хора, че управляващите смятат Здравната каса за социален чадър. Какво означават тези протести почти всяка седмица пред Здравната каса? Ще представя на господин президента, на господин премиера, на госпожа д-р Тодорова, на проф. Гайдарски част от десетките писма, които се изпращат от протестиращи български граждани, лишени от лекарства благодарение на новата философия за изтребление на българските граждани – съкратеният списък на необходими животоспасяващи лекарства.
Пред мен имам писмо от болен български гражданин – д-р Пеев. С пенсия под 100 лв. той трябва да заплаща лекарството “мирапексин”, което струва 194 лв. Ето ги обикновените български граждани, обикновените български хорица! Те пращат писма с копие от касовите бележки. Какво означава пенсия от 60-70 лв. и да бъдеш принуден да заплащаш лекарство от 194 лв.?!
Преди малко чухме папагалското повтаряне, че здравеопазването е приоритет на управляващите. Уважаеми колеги от управляващата коалиция, хроничната липса на животоспасяващи лекарства, над 14-те дела на онкоболни, които съдят българската държава, че ги е лишила от животоспасяващи лекарства, непрекъснатите протести пред Здравната каса, пред Министерството на здравеопазването показват, че здравеопазването е поставено на последно място в липсващата социална чувствителност на управляващите. Вашият приоритет, господа от управляващата коалиция, се нарича Ирак, вашият приоритет се нарича осигуряване безпрекословно, без проблеми на десетки милиони за военните ни мисии в Афганистан, в Ливан. Не мога да приема, че не ни достигат пари за здравеопазване при положение, че господин здравният министър е поискал 5-6% за здравеопазване. Можем да го поздравим за това, но много повече от тези 5-6% трябва да бъдат поискани с позицията, че той няма да подкрепи този бюджет, защото се отделят милиарди левове за военни мисии в Ирак. И ако той е истински здравен министър, ще гласува против този бюджет, защото не можем да наливаме милиарди във военни мисии, а в същото време тук да изнемогваме и да се чудим как да се осигурят средства за болните български граждани.
За кой ли път се поставя тук въпросът за огромния бюджетен излишък. Спомняте си изключително неморалния начин, по който предишното управление на Сакскобургготски употреби бюджетния излишък за чешмички и за пейки. Предишният парламент не пожела Народното събрание да контролира изразходването на бюджетния излишък. До този момент управляващата коалиция страхливо мълчи и не пожелава да постави на дневен ред проблема бюджетният излишък да се изразходва под контрола на Народното събрание.
Няма да подкрепя този бюджет, защото той граничи с геноцид спрямо болните български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак народните представители ще гласуват. Министърът няма право да гласува.
Пускам сигнал народните представители извън залата да заповядат в пленарната зала.
Има думата д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Ще се опитам да бъда максимално кратък, още повече, че съм улеснен от колежката от нашата парламентарна група д-р Нигяр Джафер, която представи основните тези, които Движението за права и свободи защитава.
Най-напред ще започна с това, че ние ще подкрепим този бюджет. Това в никакъв случай не означава, че нямаме критични бележки към него.
Както заявих в Комисията по здравеопазването, така и тук ще си позволя да заявя: като има такива управляващи, почти няма нужда от опозиция, тъй като в комисията управляващите бяха много по-критични от опозицията. Тук нещата малко се обръщат, но това е друга тема.
Искам да кажа няколко думи по отношение на макрорамката на този проектобюджет на Националната здравноосигурителна каса.
Няколко пъти беше казано на каква база за колко български граждани се отнасят приходите в този бюджет. Доцент Китов – 7  695 575  български граждани по информация от статистиката към 30 октомври 2006 г.
По отношение на това защо трансферът е 282 млн. лв. Обсъждан е въпросът, който се задава. Аз и моите колеги в Комисията по здравеопазването не получихме отговор на този въпрос. Защо след като 355 млн. лв. са част от преходния остатък на бюджета, сега се преминава към допълнителна субсидия от 282 млн. лв.?! Тези 355 млн. лв. са част от осигурителните вноски, които се събраха. Те бяха много повече – към 750-800 млн. лв. Тези пари се събраха, за да бъдат резерв, когато болничната помощ влезе за финансиране от Националната здравноосигурителна каса.
Уважаеми господин председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, Вие сте човекът, който договаря лихвените проценти. Недейте да клатите глава, всички тези неща аз ги знам вероятно по-добре от Вас. Вие трябва с управителя на Българската народна банка да договаряте лихвения процент. Вижте какво предвиждате Вие в приходната част: тези 355 млн. лв. носят приходи от 13 млн. 033 хил. лв. в приходната част на бюджета. Това сте го записали като приходи. Кажете ми защо не сте договорили по-голям лихвен процент? Аз знам, че по-големият лихвен процент отива за финансиране на бюджетния излишък, за финансиране на средствата, които остават във фискалния резерв в общата макрорамка на бюджета. Нормалното е, ако договорите по-голям процент, тези пари да се върнат в системата на здравното осигуряване, а не наново да финансират бюджетния излишък.
Ще се върна на хронологията на рамковото договаряне.
Първо, Стоматологичният съюз, д-р Шарков, през 1999 г., когато се сключваше един от първите рамкови договори, Вие дадохте тон за песен да наложите Ваш вариант за проектобюджет на Националната здравноосигурителна каса, който не беше одобрен. Вашите претенции не бяха одобрени. Вие правилно отстоявахте Вашата позиция, спазвахте закона, но тогава управляващите внесоха проект – доц. Китов ще потвърди, – с който да заменят рамковото договаряне с нещо друго, различно от него. Тогава започна историята с прословутите рамкови договори. Оттогава всяка година, когато не могат партньорите да се договорят, идват в Комисията по здравеопазването и чакат тя да бъде арбитър на тези процеси. Сега, когато Здравната каса не може да бъде арбитър на този процес, проблемът вече се прехвърля в пленарната зала. Всички управляващи и всички министри на здравеопазването си позволяват с промени в Закона за здравното осигуряване чрез бюджета на Националната здравноосигурителна каса да променят условията, при които се сключва Рамковият договор. Това беше направено и миналата година с проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Уважаеми колеги, вижте какъв текст беше приет тогава: “Чл. 22. (3) Когато в срока за представяне в Министерския съвет на проекта за бюджет на НЗОК не е постигнато съгласие по цените и обемите на видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, Министерският съвет внася в Народното събрание проектите на НЗОК и на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина”. Един абсурден текст, който оспорвахме и тогава! Не може Народното събрание да определя обеми и цени. Това е абсурдно! Не може да определя разходи и тавани. Това не е работа на Народното събрание!
Аз знам защо се прави това. Защото Националната здравноосигурителна каса и нейният Управителен съвет и съсловните организации се опитват взаимно да се надиграват, взаимно да се надцакват, както се казва – всеки гледа да се изкара по-прав от другия, за да не се стигне до рамковия договор и да се приемат неговите условия. Аз твърдя, че не това е стилът, който трябва да се налага от договорните партньори. Те трябва да седнат, така както седнаха вчера, с добри намерения да стигнат до национален рамков договор. Защо трябва да се внасят такива текстове като § 11? Защо трябваше да се внася чл. 22 ал. 3? Защо? За да се уплашат договорните партньори и да приемат. Ама няма никакъв страх, уважаеми господин министър, не може Лекарският съюз да отиде на събора и да обясни, че ако не се приеме национален рамков договор, трябва да се приемат старите цени. Тук има 100 милиона повече! Как Лекарският съюз и Управителният съвет на този събор ще защитят такава една позиция? Не могат да я защитят! Което означава, че те ще седнат и ще преговарят.
Не е вярно, господин Кехайов, гледате ме много внимателно, вероятно ме и слушате много внимателно, аз Ви призовавам и да си записвате някои неща, сега ще Ви кажа контрааргументи на това, което казахте. През м. май Министерството на финансите внася тригодишната бюджетна прогноза, внася разходните тавани на всички министерства, включително и на Министерството на здравеопазването. Което означава, че при едно добро партньорство с Министерството на здравеопазването, при едно добро партньорство с Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса вие можете да имате параметрите и трябва да имате параметрите. Другото е нещо съвършено различно.
Аз не казвам, че вие трябва да внасяте проект, не казвам, че Управителният съвет на Здравната каса трябва да внася проект в Народното събрание. Народното събрание не може да се занимава с това. Вие сте хората, които трябва да бъдете достатъчно зрели, да седнете на базата на компромиси, защото договарянето предполага компромиси от двете страни. Не сте ги направили и вие, до вчера не са ги направили и от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Националната здравноосигурителна каса нарушава закона. Вярно е това. Не може на 8 ноември да се насрочва общо събрание на представители, след като в закона е записано, че до 1 ноември, когато се внася бюджетът, трябва да бъдат готови проектите на бюджети.
Така че, ако търсите вина в единия и в другия от партньорите, ще намерите вина, има такава вина. Много ви моля да не прехвърляте вашата отговорност и отговорността на Националната здравноосигурителна каса върху Комисията по здравеопазване и върху Народното събрание! Те не могат да бъдат арбитър. Бъдете така добри да седнете, да преговаряте и да стигнете до правилните решения.
И последното. Административните разходи на Националната здравноосигурителна каса, уважаеми колеги, са 2,4% от всички разходи. Забележете, тези разходи на Националния осигурителен институт са 1,5%. И при тези административни разходи, които имате заложени като 34 млн. 600 хил. лв., вие предлагате глобите, санкциите и наказателните лихви, които предвиждате да бъдат 21 млн. 320 хил. лв., 25% от тях да бъдат за допълнително материално стимулиране! Не може след като имате повече 5 млн. лв. за административни разходи, не може след като за раждания са отделени 5 милиона, не може след като за изпълнението на ангажиментите, както каза доц. Китов, по спазването на регламентите за свободното движение да сте отделили 2 милиона, да предвидите не както беше в стария закон до 25%, а 25% от тези приходи за допълнително материално стимулиране.
Аз искам да не възприемате тези критични бележки като лично отношение към двете институции, които аз безкрайно уважавам, но искам, така както седнахте вчера, да не създавате повече проблеми на Комисията по здравеопазване и на Народното събрание, да седнете и да се договорите. Защото този договор не е в интерес нито на парламента, нито на Касата, нито на съсловните организации, той е в интерес на всички български граждани. Благодаря за това, че бях изслушан. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Колчаков, имате думата за реплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С извинение за прекалено активното ми поведение, не мога да не призная, че д-р Адемов е един компетентен колега. Въпросът е в това, което е в западните философии - трябва екшън, трябва активно действие. Това, което ние не искаме да разберем като отговорност, сега ще ви го илюстрирам с един пример, в който ние с него сме специалисти. Казах го и в Здравната комисия пред министъра. Аз също съм критичен, че новоизграждащата се система на здравеопазване, не реформа, е недоизградена. Няма достатъчно воля, не се изгражда, не се правят стъпки. И въпреки всичко аз като български лекар искам да ви заявя, че българската система на здравеопазване е функционираща система на здравеопазване, както е моят организъм. И като специалист по шока ще ви кажа: моето тяло се нуждае от 6 л кръв. Когато му оставите 3, той е в предшоково състояние. Примерът, който искам да ви дам, е следният: български и чужди експерти изчислиха, че следващата година броят на онкоболните в България по диагнози и медикаменти, които трябва да ползват, имат нужда от 120 милиона. Нашата система за следващата година им осигурява 60 милиона. От тези хора 50% няма да оцелеят не защото карциномите и туморите са нелечими, а защото системата на финансиране ги обрича!
Това е, колеги, рискът, който вие поехте с този бюджет. Затова ви казах, опозицията в лицето на ОДС няма да участва, защото опозиция значи опоненс. Без този палец вие сте неефективни! Оставяме ви да поемете цялата отговорност. Това е голяма отговорност. Аз съм готов за бюджет 2008 да участвам заедно с вас и съм готов да гласувам за всички рискови стъпки, които трябва да направим. Жалко е, че за 2007 г. не направихме този избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов, заповядайте за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми д-р Колчаков. Аз Ви благодаря за комплимента, известно е взаимното уважение между анестезиолозите и не само между анестезиолозите. Но Вие говорите за хиповелемия на медицински език, а на езика на икономистите говорите за недофинансиране на системата. Аз обаче имам малко по-различна позиция и може би тук е принципната разлика между нас. Аз твърдя, че дори и този финансов ресурс, който се заделя за тази система, не се използва по най-рационалния начин. Това е голямата дискусия, която трябва да проведем наред с другата дискусия. Ако трябва допълнителен финансов ресурс, нека той да бъде осигурен, но първият въпрос, който трябва да решим според мен, е да направим така, че и този финансов ресурс, който го има, да се използва рационално.
И нека Българският лекарски съюз, Съюзът на стоматолозите в България, Националната здравноосигурителна каса и всички ангажирани институции да направят така, че финансовият ресурс, който се заделя за здравеопазване в България, да се използва в интерес на българските граждани, да се използва рационално и разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Тъй като няма други желаещи за изказвания, обявявам разискванията за приключени.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 127, против 29, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата господин Петър Димитров за процедурно предложение.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин председател, моля срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Димитров.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 3, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 20,20 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Борис Николов
Светослав Малинов