Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Митхат Метин и Станчо Тодоров


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Предлагам на вашето внимание програмата за работата на Народното събрание за периода 29 ноември – 1 декември 2006 г.:
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Законопроект за денонсиране на Търговската спогодба между Народна република България и Република Перу.
Законопроект за ратифициране на Процедурните правила на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на Европа относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа в София.
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Второ четене на Законопроекта за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Второ четене на Законопроекта за защита при бедствия – продължение.
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи.
Второ четене на Законопроекта за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Второ четене на Законопроекта за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления.
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Проект за решение за отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г.
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация.
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
Първо четене на Законопроекта за горите.
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България.
Второ четене на Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие.
Парламентарен контрол.
Моля да гласуваме така представената ви програма.
Гласували 139 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 10.
Програмата за работата на Народното събрание за тази седмица е приета.
Сега ще направя предложенията за включване в програмата, направени по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Предложение, направено от Парламентарната група на “Атака” за включване в дневния ред на Народното събрание на Законопроект за одържавяване на приватизирани обекти в отрасъл “Енергетика”. Вносител е Павел Шопов.
Господин Шопов, имате думата, за да обосновете своето предложение.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстващ.
Въпросът става все по-актуален. Нещата ескалират. Стига се до бункове, до ексцесии и до нахлуване, както се случи в сградата на Електроразпределителното дружество във Варна. На всички ни е известно и все по-ясно ще става на тези, които не разбират, че този въпрос предстои да става все по-болезнен и по-тежък.
Така наречените електроразпределителни дружества – сегашни, със сегашните собственици, подготвят за приватизация дългосрочните активи. В Пловдив службите на Електроразпределителното дружество “EVN” се изнасят от централната сграда, която се намира на прекрасно място. Самата сграда е една от най-хубавите в Пловдив. Водят се преговори за нейната продажба, в което няма никакъв спор. Електроразпределителните дружества все повече ще се декапитализират.
Ясно е и друго, че сделките, сключени от предишното правителство в грубо нарушение на акт на българското Народно събрание от 2001 г., който предвижда да се изработи стратегия и след като се изработи стратегията за раздържавяването и евентуално част от раздържавяването на отрасъла, тогава да може да се раздържавява. Тоест, ясно е, че се касае за нищожност на тези сделки. Някои могат да възразят и да кажат, че това е работа на съда, но ако има политическата воля може да бъде работа и на българското Народно събрание. В това е нашият замисъл и затова сме представили този законопроект. Въпросът, пак повтарям, ще става все по-актуален с времето и с все по-лошото обслужване на гражданите. Нека да не се лъжем, че това са палиативни мерки, които някои политически сили предлагат и за които пледират, вдигайки хората по площадите да протестират, за налагане на глоби на електроразпределителното дружество в размер на една четвърт от работната заплата на някои от членовете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова настояваме да бъде включена в дневния ред тази точка за разглеждане и няма да престанем да настояваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението за включване на тази точка в дневния ред.
Гласували 120 народни представители: за 26, против 57, въздържали се 37.
Това предложение не се приема.
Народните представители Филип Димитров, Мартин Димитров и Яне Янев са направили предложение за включване в програмата за работата за тази седмица на Законопроект за избиране на народни представители в Европейския парламент. Вносител на този законопроект е Министерският съвет.
Господин Янев, заповядайте да обосновете предложението.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили правя предложение Законопроекта за избиране на народни представител в Европейския парламент, внесен на 10 август 2005 г. от Министерския съвет в Четиридесетото Народно събрание, да бъде включен в дневния ред за тази пленарна седмица, защото считаме, че не може българските граждани до последния момент да бъдат държани в неведение и да разбират само от средствата за масова информация параметрите на закона, които всъщност по наше впечатление са известни само и единствено на част от управляващото мнозинство.
Ние искаме открит дебат на базата на законова рамка. Това, което в момента ние предлагаме, считаме, че е една добра основа, върху която съответните парламентарни групи както от управляващото мнозинство, така и от опозицията, биха могли да внесат своите поправки между първо и второ четене и така до края на годината този закон да бъде приет.
Аз считам, че порочната практика изборното законодателство да се прави в последния момент и на коляно трябва за пръв път да бъде преодоляна, защото за пръв път ние, като страна – член на Европейския съюз, трябва да дадем друг европейски знак. Ако това не стане до края на годината значи управляващото мнозинство отново има някакви други цели – може би сходни с тези от времената, когато до последния момент се държаха поправките за избор на президент и вицепрезидент без да бъдат внасяни в пленарната зала. Тогава нашият законопроект и законопроектът на ДСБ беше отхвърлен още на първо четене в комисията и изобщо не стана дебат. В крайна сметка бяха определени правила по волята само и единствено на управляващото мнозинство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Янев.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Яне Янев и група народни представители за включване на тази точка в дневния ред.
Гласували 131 народни представители: за 40, против 45, въздържали се 46.
Това предложение не се приема.
За прегласуване – господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предвид факта, че от 1 януари 2007 г. България е пълноправен член на Европейския съюз; предвид факта, че поради разсеяността или липсата на воля от страна на мнозинството, ние до този момент не сме избрали и не разполагаме със закон за избиране на представители в Европейския съюз; предвид факта, че взимането на решения в Брюксел и Страсбург за България ще бъде от изключителна важност още от първия ден на нашето пребиваване там и предвид необходимостта да могат да бъдат изградени онези полезни и трайни конструкции, с които да се вместим своевременно в бъдещия Европейски парламент, времето очевидно налага да бъде предприето бързо действие. Имайки предвид и обстоятелството, че предложеният от предишното правителство и от една партия от мнозинството в настоящия парламент закон отговаря на изискванията на Договора от Маастрихт в общи линии и следователно между първо и второ четене могат да бъдат лесно решени всякакви противоречия, ако такива има, предлагам да се отнесем отговорно към въпроса и да бъде извършено прегласуване на предложението с надеждата, че мнозинството ще може да преосмисли позицията си. Противното би било акт на национална безотговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля още веднъж да гласуваме предложението за включване на Законопроекта за избиране на народни представители в Европейския парламент в програмата за тази седмица.
Гласували 126 народни представители: за 41, против 34, въздържали се 51.
Това предложение не се приема.
Народният представител Десислав Чуколов е направил предложение да се включи в програмата проект на декларация, отнасяща се до евродепутатката Елс де Хрун.
Имате думата, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, както знаете, преди около десетина дни председателят на Народното събрание господин Пирински пое един ангажимент, предвид важността и актуалността на проблема, декларацията за госпожа Де Хрун да се придвижи по-бързо и да влезе най-скоро в пленарната зала. Беше разпределена в комисии, но определено тия комисии не взимат адекватно отношение към тази декларация.
Затова ви предлагам на основание чл. 40, ал. 3 тази декларация да влезе в дневния ред на парламента за тази седмица. Всички знаете за какво става въпрос – за отношението на госпожа Де Хрун и за настояването, че в България има македонски малцинства. Ние, като български депутати, трябва да се противопоставим на подобни тенденции и подобни настоявания от каквито и да е институции. Затова ви предлагаме да приемете тази декларация.
Декларацията е съвсем кратка, тя гласи:
„Народното събрание остро протестира срещу предложението за поправка в доклада на господин Джефри ван Орден, направено от евродепутатката Елс де Хрун, което по същество иска България да признае на своя територия съществуването на така наречено македонско малцинство.”
Като виждате, декларацията е кратка. Ако има някакви обсъждания, едва ли ще бъдат дълги. Няма да загубим много време на парламента и затова ви предлагам да влезе в програмата ни. Моля да одобрите това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 122 народни представители: за 40, против 21, въздържали се 61 .
Това предложение не се приема.
Има предложение и от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева за включване в програмата на Законопроект за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. То е включено вече в програмата. Единствено, ако имате предложение за промяна на точките в дневния ред, ако не, остава така.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Нямаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към точка първа от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ – продължение.
Този законопроект започнахме да разглеждаме в петък от 12,00 ч. и заседанието беше прекратено в хода на дискусията по законопроекта на първо четене.
Първо ще обявя времето, което остава на парламентарните групи за участие в дискусията: Коалиция за България – 38 минути; ОДС – 13 минути; ДСБ – 13 минути; независимите народни представители – 7 минути. НДСВ, ДПС, „Атака” и БНС не са участвали в дискусията и разполагат с цялото си време.
Заседанието беше прекратено поради това, че имало много желаещи да се изкажат, но в петък на обяд ги е нямало в залата. Дали вече са тук тези желаещи народни представители да вземат отношение или ги няма? Господин Янев имаше тази претенция, затова прекратихме и заседанието в 14,45 ч.
Имате думата за изказвания.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Янев, хайде, изкажи се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Янев беше и в петък и можеше да вземе отношение, но той се грижеше за останалите, които ги нямаше. Аз отправям призива си към тях.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Понеже толкова настоявахте, госпожо председател, с чувство за ирония, че нямало кой да се изкаже, аз взимам думата, не за да говоря по същество, а да напомня на уважаемите колеги и на залата нещо, което се подминава – за един закон, който технологически трябваше да бъде обсъден и то преди да бъде обсъден на първо четене Законът за държавния бюджет. Защото винаги така е било и така е редно – първо се обсъжда пакетът от данъчни закони – за акцизите, другите данъчни закони, които се изменят, така че да предопределят и да стане ясно каква да бъде рамката на бюджета, да бъде ясно каква ще бъде философията на бюджета, какви ще бъдат параметрите на бюджета и тогава минава Законът за бюджета. А обърнахме колата преди воловете. Може би затова тук има апатия и безразличие относно тоя закон. Какво да обсъждаме? Тези параметри вече са заложени в Закона за държавния бюджет. Там нещата са фиксирани, там нещата са сложени...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не е така.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Така е, как да не е така?! Иначе, ако сега не приемем този закон така, както е предложен, какво става със Закона за държавния бюджет?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Остава си така, както е.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Рамката няма да остане същата. Параметрите се променят. Ако сега стойностите в Закона за акцизите бъдат различни и не приемем тези предложения на мнозинството, които в по-голямата си част са за увеличение на ставките, за въвеждане на нови ставки по отношение на горивата, на енергоносителите, на кокса, на въглищата, защото това били неща, които ни поставяли и били заложени като изисквания спрямо параметри, които съществували в Европейския съюз, какво ще стане със Закона за държавния бюджет? За това е думата ми. Направихте така, че тази година, не знам, изорахте земята да влезе Законът за държавния бюджет преди тези закони и сега става просто безсмислено обсъждането на тези закони. Ето, това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за реплики към господин Шопов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние, от ОДС, ще се въздържим от подкрепата на закона по една причина – наред със синхронизацията на европейските акцизни ставки, която предвижда този закон, в закона ние не виждаме и намаление на ставките.
Какво имаме предвид? Ставката за кафето и за автомобилите в повечето страни от Европейския съюз е нулева, тоест те са освободени стоки. Когато правим синхронизация на един закон с европейските ставки, е хубаво да не се гледа само увеличението, а да се погледнат и онези стоки, които не се облагат с акциз в Европейския съюз. В този закон трябваше да има именно това освобождаване на кафето и автомобилите от акциз.
Това е причината, поради която ние няма да подкрепим законопроекта и то не само, че с него се цели увеличаването на ставките, а с тази промяна, без отразяването намалението на акцизните ставки, всъщност цялата данъчна тежест се прехвърля върху крайния потребител, тоест върху всеки един от хората в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам други желаещи да вземат отношение по законопроекта.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносител Министерският съвет.
Гласували 114 народни представители: за 84, против 19, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има ли някакво предложение за сроковете за предложения между първо и второ четене, господин Димитров?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Отчитайки това, което каза господин Шопов, предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде 3 дни, за да можем действително да успеем в срок да приемем тези промени в данъчните закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението срока за писмени предложения между двете четения да бъде 3 дни.
Гласували 114 народни представители: за 85, против 28, въздържал се 1.
Това предложение е прието.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, ако позволите първо да направя едно процедурно предложение – в пленарната зала да бъдат допуснати господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, и госпожа Калина Златанова – началник на отдел „Данъчно-нормативни актове” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в пленарната зала на представителите на Министерството на финансите.
Гласували 92 народни представители: за 87, против 4, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 22 ноември 2006 г., беше разгледан Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2006 г.
На заседанието присъстваха господин Георги Кадиев - заместник-министър на финансите и госпожа Калина Златанова – началник на отдел „Данъчно-нормативни актове” в Министерството на финансите.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Златанова.
Предлаганите със законопроекта промени могат да се разпределят в три основни групи:
1. Промени, насочени към прецизиране на законови разпоредби.
2. Промени, свързани с повишаване на данъците върху превозните средства, произтичащи от хармонизацията на данъчното законодателство в тази област с европейското право.
3. Промени, произтичащи от покачването на пазарните цени на недвижимите имоти.
Първата група промени обхваща параграфи 1, 2, 3 и 6.
В Закона за местните данъци и такси липсва изрична разпоредба за обжалване на актовете, които се издават при установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. За да се отстрани този пропуск, е предложено съответното допълнение в чл. 4 (§ 1 от законопроекта).
Поради липса на изрична уредба в Закона за местните данъци и такси, сега компетентен орган да отсрочва и разсрочва неданъчно общински публични задължения на стойност над 30 хил. лв., по силата на чл. 184, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, е министърът на финансите. Това е в противоречие с принципа на самостоятелност на общинските финанси. Поради това е предвидено допълнение в чл. 9а – създаване на ал. 4, с което се предлага компетентният орган за отсрочване и разсрочване на задължения за местни такси над 30 хил. лв. или за срок по-голям от една година от издаване на разрешението да бъде общинският съвет (§ 2 от законопроекта).
С влизането в сила на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс местните такси вече се определят като публични общински вземания. С цел правилата по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за обезпечаване и събиране на публичните вземания да се прилагат и при обезпечаването и събирането на местните такси се предвижда промяна в ал. 1 на чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (§ 3 от законопроекта).
В Раздел VІІ „Такси за административни услуги” са предвидени такси за издаване на удостоверения и други документи по гражданското състояние на лицата, но липсват такива за издаването на други видове удостоверения. В тази връзка се предлага създаването на нов чл. 115 в същия раздел, въвеждащ такса за издаване на удостоверения, когато това е предвидено в закон, и за заверка на документи (§ 6 от законопроекта).
Втората група промени обхваща § 4 и 5.
Във връзка с поетия от правителството ангажимент по Глава 9 "Транспортна политика" за достигане на минималните за Европейския съюз размери и хармонизацията с европейските директиви са предложени по-високи данъци върху превозните средства – таблиците към ал. 9 и ал. 15 на чл. 55 (§ 4 от законопроекта) и се повишават стандартите от "Евро 1", "Евро 2" и "Евро 3" на "Евро 2", "Евро 3", "Евро 4" и "Евро 5", на които следва да съответстват екодвигателите на автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи, за да ползват намалението от 50 на сто от съответния данък.
Третата група промени обхваща § 7, 8, 9 и 10.
Когато индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти по данни на Националния статистически институт се увеличи или намали с повече от 20% с натрупване за периода от последната им промяна, законът дава възможност за промяна на данъчната оценка. В тази връзка със законопроекта се предлага увеличаване на данъчните оценки на недвижимите имоти. За целта е предложено коригиране на коефициентите за местоположение по таблици № 3 и 4 от Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1 на закона. Увеличението на коефициентите за местоположение с 20% ще доведе до съответно увеличение на данъчната оценка на недвижимите имоти със същия процент.
Предлага се таксата за битови отпадъци за 2007 г. да бъде определена от съответния общински съвет до 31 януари 2007 г., а в случай, че до този срок не е определен нов размер на таксата, тя се събира в действащия към 31.12.2006 г. размер.
За 2007 г. е предложено удължаване на срока на първите вноски на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства, които трябва да се внесат от 1 март до 30 април, като се предвижда отстъпка от 5 на сто на предплатилите за цялата година в този срок. Преходният период се налага във връзка с промените на нормите за данъчна оценка на недвижимите имоти и на данъка върху превозните средства, които изискват технологично време за привеждане на програмния продукт в съответствие с тези промени, а така също и за изчисляване на задълженията за 2007 г., за отпечатване и разпространяване на съобщенията преди началния момент на плащане.
Предлага се и още един преходен период – органите на Националната агенция за приходите да изчисляват задълженията, да отпечатват и изпращат съобщения на лицата за дължимите от тях данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2007 г., като средствата за обезпечаване на този процес са за сметка на бюджета на агенцията. Причината за този преходен период е, че към настоящия момент общините не разполагат с административен капацитет за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки за отпечатване и разпространяване на съобщенията. Поради това и през 2007 г. тази дейност ще извършват органите по приходите на Националната агенция по приходите.
След приключване на обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа "за", без "против" и 2 гласа "въздържали се". Комисията подкрепя законопроекта.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет на 15.11.2006 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по законопроекта.
Господин Кадиев, Вие желаете ли да го представите в качеството на вносител или ще участвате в дискусията? Заповядайте да го представите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Уважаема госпожо председател, от името на Министерството на финансите, което е вносител чрез Министерския съвет на този законопроект, искам съвсем накратко да повторя доводите, които бяха казани тук от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроектът предвижда промени в три основни групи. Част от тях са безспорни, те са свързани с еврохармонизацията, в смисъл увеличение на данъка за моторните превозни средства с максимално тегло над 12 тона.
Втората част текстове доуточняват децентрализацията на общините, в смисъл кой има право да отсрочва и разсрочва задължения над 30 хил. лв., което в момента се извършва от министъра на финансите. Министерството на финансите счита, че в логиката на децентрализация това би трябвало да правят общинските съвети.
Третата и вероятно най-щекотлива част това е увеличението на данъчните оценки на имотите. Тъй като считаме, че все още разликата между данъчните оценки и пазарната цена е прекалено голяма, Министерството на финансите предложи увеличение на всички имоти с 20%, което следва увеличението от миналата година между 20 и 30%, както си спомняте. Считаме, че все още, въпреки това увеличение, сме много далеч от пазарната цена.
Готови сме да отговаряме на всякакви въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Уважаеми колеги, имате думата за изказване по законопроекта.
Господин Попвасилев, заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние от ОДС няма да подкрепим този законопроект.
Какви са ни аргументите? В комисията зададох един простичък въпрос, който е свързан с промените, касаещи чл. 55 или така наречения § 4 в Законопроекта за изменение и допълнение на закона. С него се предвижда увеличение на данъка на моторните превозни средства, като той е между два и три пъти в зависимост моторното превозно средство в коя категория попада.
Аргументите на вносителя, а това е Министерството на финансите, е, че това било предвидено в Глава 9 "Транспортна политика" и имало специална директива. Аз направих такава справка и от нея установих, че ние нямаме ангажимент за промяна на чл. 55, съответно ал. 9 и ал. 15, така че да увеличим два, три пъти средно данъците за моторните превозни средства. В самата комисия от Министерство на финансите казаха, че ще ни представят специално директивата и необходимостта от увеличението на данъка, но такава и досега не е представена.
Освен това, макар и по-незначителен аргумент, в самия закон не се предвижда поне задължението местните органи на власт, тоест общинските съвети, задължително да вземат решение във връзка с изменението на закона. Защото в противен случай, ако остане сегашният текст, много от общинските съвети могат въобще да не вземат решение, което означава, че след завишаване на данъчната основа ще се повиши такса "смет". Ние знаем, че такса "смет" се определя въз основа на разходите, които правят фирмите, които извършват сметосъбирането.
Това са двата основни аргумента, поради които ние няма да подкрепим законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, по отношение на законопроекта, който е пред вас, бих искала да заявя, че той беше подробно и задълбочено обсъден в Комисията по бюджет и финанси. От свое име заявявам, че ще подкрепя законопроекта, каквото е и становището на комисията, и на колегите от нашата парламентарна група.
Без съмнение в предложения законопроект има редица положителни моменти, които попълват определени празноти, съществуващи до момента в правния режим за установяване и събиране на местните данъци и такси. Един пример за такива положителни промени е предложението да се обжалват актовете по установяване и обезпечаване на данъчните задължения, свързани с местните данъци, което, без съмнение, попълва една празнота в действащия правен режим и въвежда синхрон с възможността за обжалване и на данъците, които се внасят в републиканския бюджет. Тук обаче бих искала да поставя един въпрос към вносителите, ако са в състояние да отговорят в момента – да, ако не, преди второ четене във всички случаи ще настоявам за отговор, а той се отнася за следното.
В момента общините и техните структури, които събират местните данъци и такси, докъде се справят със своята задача, тоест, какъв е процентът на събираемост на местните данъци и такси?
Второ, въпросните звена за събиране на местните данъци и такси имат ли изградени ревизорни звена, извършват ли ревизии за установяване на местни данъци и такси, както и дали пристъпват към принудителното им изпълнение чрез Агенцията за държавни вземания или просто общините разчитат на доброволното плащане на местните данъци и такси?
По отношение на другите положителни изменения, които намирам, става въпрос за това, че се въвежда една радикална промяна по отношение на заплащането на таксите. Там, където общините за някои услуги въвеждат цена на услугата, която не е законово установена като принцип на формиране, в законопроекта се предлага това да се превърне не в цена на услуга за издаване на удостоверение за заверка на документи, а да се събира такса. Разликата е положителна и добра, заслужава подкрепа, защото знаем, че размерът на таксите зависи от административните и стопанско-техническите разходи, за разлика от цената на услугата, която, за съжаление, по някой път се формира произволно от общините. Смятам, че това изменение е в полза на гражданството.
В закона има редица редакционни промени, които заслужават внимание и подкрепа.
Бих искала да засегна въпроса и за изменението на данъчните оценки. Без съмнение данъчната оценка трябва да бъде изменена, така както съществува нормативната уредба в момента и е в зависимост от индекса на увеличение на пазарните цени на недвижимите имоти. Тук е моят следващ въпрос към вносителя: след като се предлага 20% увеличаване на данъчната оценка за недвижимите имоти, има ли анализ, има ли сметки, казано на разговорен език, защо точно с 20% ще повишаваме тази година данъчните оценки за следващата? И след като и за 2006 г. данъчните оценки бяха повишени, какъв е ефектът за общинските бюджети? Събират ли се местните данъци и в какъв процент е тази събираемост и какъв е техният абсолютен размер като цифри?
Свързан с повишаване на данъчните оценки е и следващият проблем. Струва ми се, че за второ четене трябва да се помисли и върху отраженията, които тези данъчни оценки и тяхното повишаване ще дадат върху размера на другите местни данъци, като данък наследство, данъка върху недвижимите имоти, данъка върху прехвърлянето на недвижимите имоти чрез продажба, замяна, чрез дарение. Струва ми се, че следва да се повиши необлагаемата основа, за да не се промени драстично правният режим на гражданите данъкоплатци. Също така обръщам внимание на вносителя, че съществуващия чл. 21, ал. 1 или 2, не помня по памет, създава един различен режим по отношение на заплащане на местните данъци и такси за нежилищните имоти, включени в имуществата на търговските дружества. Там данъчната основа е отчетната им стойност. Въпросът ми е предвижда ли вносителят изменения в тази част на Закона за местните данъци и такси, като отчитам цялата сложност на въпроса?
По отношение на правомощието на общинските съвети да отсрочват и разсрочват задължения за местни данъци и такси. Колеги, това е едно отклонение от действащия режим, защото до момента само общинският съвет е органът, който може да отсрочва и разсрочва данъчни задължения. Тук се въвежда едно ново действащо лице, което и аз да ви кажа, не се ориентирам кое е, както имате предвид вие. Целият § 2 за новата ал. 4 на чл. 4 създава много въпроси – защо се налага някой друг освен общинският съвет да отсрочва и разсрочва данъчни задължения? Как е определена тази сума от 30 хил. лв.? За какъв период от време тази сума се натрупва и пр. – все въпроси, които чакат отговор преди второ четене на законопроекта.
И последно, за да не прекалявам с времето и с вашето търпение, уважаеми колеги, искам да ви поставя въпроса за § 8 от законопроекта в Преходните и заключителните му разпоредби. Правилно се постави въпросът от преждеговорившия за отражението на новите данъчни оценки върху размера на таксата за битови отпадъци. Този текст трябва да бъде по-категоричен и в посоката да поощрява общинските съвети, да преосмислят промилите за такса битови отпадъци с оглед повишаването на данъчните оценки. Тоест, и при новите данъчни оценки, ако се приемат, промилите за такса смет да бъдат съобразени с принципа на необходимите разходи – административно-стопански и технически, при определяне на таксата за битови отпадъци, защото за фирмите таксата за битови отпадъци е един значителен размер. Това е най-общото, което искам да кажа по този законопроект с апела ми към колегите да го подкрепят на първо четене.
Накрая не мога да се въздържа да задам отново един въпрос на вносителите по § 10 от законопроекта, който предвижда, че органите на Националната агенция за приходи ще изчисляват задълженията, отпечатват и изпращат съобщенията на лицата за дължимите от тях данък върху недвижими имоти, такса върху битови отпадъци за 2007 г. Това е текст, който, ако не се лъжа, се прилага трета година. Въпросът ми е докога държавата ще се ангажира по този категоричен начин и имат ли общините действителен капацитет да се администрират местните данъци и такси, каквото е тяхното желание? С какви отговорности към общините ще бъдат свързани тези техни правомощия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Антонова.
Желаете ли да вземете отношение по поставените проблеми, господин Кадиев? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. На въпроса на господин Попвасилев: директивата е 99/62 и засяга данъците на моторните превозни средства за товарен превоз по Глава девет “Транспортна политика”. Вярно е, че част от тези данъци ще се увеличат между два-три, дори четири пъти, но това се дължи не толкова на ставките, които са минимални в Европейския съюз, колкото на много голямото изоставане на България. Миналата година, ако си спомняте, също отложихме едно постепенно увеличение. В резултат се получи това, което виждате в момента. Когато дълги години поред сте отлагали постепенни увеличения, накрая се налага 3-4 пъти да вдигате данъка. Същото нещо се получи и с данъчната оценка на сградите. Напомням ви, че преди миналата година последната промяна в данъчните оценки беше през 1998 г. И след 7 години не си променял нищо, след това се налага 2-3-4 години да променяте, всяка година по малко.
Ако трябва да бъдем откровени, имаме приблизителен анализ за това какви са реалните пазарни стойности, тъй като знаете, че дори и от нотариусите не можем да вземем достоверна информация, тъй като сделките се декларират на недостоверни цени. При всички положения в момента пазарните оценки са далеч над това, което е заложено като данъчни оценки. Затова Министерството на финансите реши по един относително безболезнен начин да ги увеличи с 20% с ясното съзнание, че това не отговаря на истината и е много далеч от реалната пазарна стойност.
Искам да ви дам един пример, който дадох и в Комисията по бюджет и финанси. Миналата година при увеличение на данъчните оценки имаше случаи за апартамент 65 кв. м в Банско, който беше оценен на 6000 лв. данъчна оценка. С тогавашното увеличение и с преминаването на Банско в по-горна група стана 25 хил. лв., а на всички ви е ясно, че този апартамент е далеч над 25 хил. лв. данъчна оценка. Разбира се, Банско е екстремен случай. Но мисля, че всеки от вас, който има някаква собственост, знае каква е данъчната оценка на тази собственост и знае колко далеч е тя от пазарната цена.
На въпроса на госпожа Антонова, един много фундаментален въпрос, дали общините имат реалния капацитет да бъдат финансово независими, към момента считам, че все още изграждат този капацитет с голяма помощ от Националната агенция за приходите, която прехвърли хора от собствената си администрация към общините. Все още е прекалено рано, за да искаме информация за принудителното изпълнение, тъй като процесът тръгна преди една година и не е стигнал до принудително изпълнение, за да преценим дали те имат капацитет и в тази посока.
Що се отнася до решението на Министерството на финансите по изрична молба на Сдружението на общините отново Националната агенция за приходите да отпечатва съобщенията, то беше по две причини: първата, че когато се договаря с “Български пощи” е много по-лесно да се постигне по-добра цена при отпечатване на по-големи количества. В противен случай трябваше да накараме всяка българска община да ходи и да преговаря сама за себе си и вероятно като цяло сумата щеше да бъде много по-голяма, отколкото така. Ние, а и Националната агенция за приходите също няма особено желание да прави това нещо. Първо, това е допълнителен разход за нея, и второ, допълнителна загуба на труд, на хора, които трябва да го правят, но решихме още една година да влезем в положението на общините. След една година ще преговаряме отново и ще видим дали тогава имат административен капацитет.
И последно, що се отнася до това общинските съвети да се изказват задължително за промилите за такса смет, когато се променя данъчната оценка, ние мислим за промяна на текста в тази посока, така че наистина да ги задължим не просто да премълчават и да не казват каква е тяхната позиция при промяна на данъчната оценка, а независимо какво е решението им – за увеличаване на промилите, за намаляването или оставане на същите, все пак да станат и ясно да се изкажат. Това е нещо, което мислим в Министерството на финансите и ще го предложим на второто четене в Комисията по бюджет и финанси.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Какъв е процентът на събираемост на местните данъци и такси от службите към общините в абсолютни цифри?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: В момента не мога да Ви отговоря, но заложените в бюджета приходи от местни данъци и такси се изпълняват и дори се преизпълняват малко.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Колко пъти годишно се сменят плановете за събиране на суми от общините?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Миналата година ги увеличихме с 20 млн. лв. заради увеличението на данъчните оценки и в момента се преизпълнява. Така или иначе това, което е ясно, е, че тези промени в данъчните оценки по никакъв начин не носят допълнителен приход на фиска. Така че ние нямаме личен интерес да вдигаме данъчните оценки, за да събираме повече пари за бюджета. Това са пари, които изцяло отиват в общините и е от техен интерес да си ги събират. В известен смисъл облекчаваме общините в събирането на техните приходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кадиев.
Имате думата за изказвания по законопроекта, ако има желаещи.
Господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Мисля, че нещата са ясни и изказването ми е ориентирано главно към българските представители на Европейската народна партия в нашия парламент. Разбирате, че ще бъде парадоксално директивите, които изработва Европейският парламент, в който Европейската народна партия има много важни позиции, да бъдат отричани и да се правят опити да бъдат торпилирани в българския парламент от представителите на тази Европейска народна партия. Затова си мисля, че при положение, че има категорично изискване на директива, няма да бъде проевропейски българската десница да не подкрепи едно такова решение.
И второто, заради което ви призовавам да смените позицията си на опозиция, тъй като гледани в рамките на Европа вие не сте чак в такова състояние на абсолютна опозиция, тезата беше, че искаме децентрализация, че искаме власт за общинските съвети, че вярваме на тази власт, че тя ще се оправи по-добре с проблемите, тъй като ги познава по-добре. Сега да издигаме аргумента, че в резултат на тази децентрализация местната власт няма да намали такса смет, няма да направи нищо и затова няма да подкрепим закона, просто не е сериозно.
Значи не може веднъж да искаме децентрализация, а втори път, когато тази децентрализация се практикува, да кажем: не, недейте, тези хора не са узрели, те няма да отчетат интересите на местната общност. Това все пак е тяхно право и аз не мисля, че тези два аргумента могат да играят ролята на определящ фактор за гласуване на десницата.
Затова си мисля, че законът в този си вид работи в две посоки: хармонизация с европейското законодателство и отговаряне на потребностите на децентрализацията, че имаме всички основания да не го правим на конфронтационна политическа основа, а да гласуваме заедно по двете релси на българската демокрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплика, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, най-малкото от Вас очаквах такова изказване. Вие бяхте на заседанието на комисията, когато от опозицията поискахме справка коя е директивата, за да сме сигурни, че предложените изменения по отношение данъка за моторните превозни средства над 12 т са такива, каквито са предложени.
Не можете да ни обвинявате след като от Вас като председател на комисията е поискана информация, при обещание от Министерството на финансите да бъде предоставена такава и след направената от нас справка установихме, че хармонизацията по принцип засяга корпоративния данък, ДДС, акцизите, но не засяга местните данъци и такси. Това са такси, които се определят от съответните общности.
Вярно е, че транспортните средства не са само в пределите на една община, но все пак, когато се иска справка и когато се внася законопроект, и тя не се предоставя, нормално е да има и такава реакция. Вие какво искате да кажете? В мотивите пише: по Глава девета – “Транспорт”, а сега заместник-министърът казва, че това било Директива 9962. Сега го казва. Моля ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Дуплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Попвасилев, точно по отношение на транспортните средства аз се надявам да напуснем не пределите на общината, а да напуснем пределите на България.
И първата интеграционна вълна, която ще усетим, ще бъде чрез нашите пътувания в обединена Европа. Ако Вие подлагате на съмнение думите на заместник-министър Кадиев, че Директива 9962 има такива изисквания, то тогава бихме могли да отидем и към такъв вариант – да отлагаме, за да проверяваме думите, но смятам, че поне в този парламент няма такава практика. Ако допълнително се установи, че това не е така, мисля, че няма никакъв проблем да се търсят промени, които отговарят на духа на Европейския съюз.
Що се касае до втория данък, нищо не казахте. Вие сами разбирате, че той не дава приходи на републиканския бюджет. Това е корекция, която изцяло се прави в интерес на местната власт. И вижте парадокса: аз казвам, че мечтая в нашия парламент да се появи десница. Поискайте оценките да са пазарни, това е вашето място и вашата роля, за това сте в този парламент! Вместо това при едно символично полъхване в посока на пазарност вие възразявате. Просто престанете да се държите като крайна левица, за да може нашият парламент да отговаря на демократичните традиции в Европейския съюз! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване по този законопроект? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 80, против 8, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение – господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
В духа на нашата задъхана работа, предлагам да намалим срока за внасяне на предложения между първо и второ гласуване до три дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за писмени предложения по законопроекта между първо и второ четене да бъде три дни.
Гласували 92 народни представители: за 76, против 16, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА ТЪРГОВСКАТА СПОГОДБА МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ПЕРУ.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Господин Цонев, моля да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за денонсиране на Търговската спогодба между Народна република България и Република Перу № 602-02-51, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2006 г.
На заседание, проведено но 22 ноември 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за денонсиране на Търговската спогодба между Народна република България и Република Перу.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката господин Лъчезар Борисов.
Законопроектът за денонсиране на Търговската спогодба между Народна република България и Република Перу е разработен в изпълнение на поети задължения от Република България в преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз по Глава „Външни отношения”.
Търговската спогодба между Народна република България и Република Перу следва да бъде прекратена, тъй като предвижда права и задължения на страните по въпросите на търговската политика, която по силата на чл. 133 от Договора за Европейската общност е от изключителна компетентност на ниво Общност. След присъединяване на Република България към Европейския съюз търговските отношения с Република Перу ще се развиват в съответствие с Рамковото споразумение за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Картагенското споразумение и неговите страни-членки, подписано на 23 април 1993 г. в Копенхаген.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за денонсиране на Търговската спогодба между Народна република България и Република Перу, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има становища на Комисията по европейска интеграция и на Комисията по външна политика. И двете комисии с единодушие подкрепят законопроекта за ратифициране.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за денонсиране на Търговската спогодба между Народна република България и Република Перу.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Законопроекта за денонсиране на Търговската спогодба между Народна република България и Република Перу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение за приемане на законопроекта на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Уважаеми дами и господа, искам да ви уведомя, че на балкона на пленарната зала се намират омбудсманът на Република България господин Гиньо Ганев и омбудсманът на Европейския съюз проф. Никифорос Диамандурос, който е на официално посещение в Република България. Моля да ги поздравим. (Депутатите стават и с ръкопляскания поздравяват двамата омбудсмана.)
Господин Цонев, заповядайте да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, колеги!
„ЗАКОН
за денонсиране на Търговската спогодба между Народна република България и Република Перу
Член единствен. Денонсира Търговската спогодба между Народна република България и Република Перу, подписана на 12 март 1969 г. в Лима.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Няма изказвания по съдържанието на законопроекта.
Моля, гласувайте на второ четене Законопроекта за денонсиране на Търговската спогодба между Народна република България и Република Перу.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИТЕ ПРАВИЛА НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО НА РОМСКОТО ВКЛЮЧВАНЕ 2005-2015 Г.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Господин Герджиков, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаема госпожо председател, позволете ми преди това да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Баки Хюсеинов – заместник-министър на труда и социалната политика, и на госпожа Емилия Войнова – директор на Дирекция „Демографска политика, социални инвестиции и равни възможности”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на представителите на Министерството на труда и социалната политика.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Процедурните правила на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2006 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Процедурните правила на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г.
На заседанието присъстваха господин Баки Хюсеинов – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Емилия Войнова – директор на Дирекция „Демографска политика, социални инвестиции и равни възможности”, и господин Николай Стоименов – главен експерт.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Баки Хюсеинов. Той поясни, че инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.” е международен проект, подкрепен от 8 държави, открита с подписването на учредителна декларация на 2 февруари 2005 г. За координиране на мерките по националните планове на тези държави е създаден Международен управителен комитет, който на свое заседание е взел решение държавите участнички да утвърдят Процедурни правила на Десетилетието, като всяка една от държавите на ротационен принцип да председателства тази инициатива. За периода от 1 юни 2006 г. до 1 юни 2007 г. председателството е поето от Република България.
След изслушване на доклада отношение по него взеха народните представители. Госпожа Маруся Любчева изрази становището си, че комисията многократно е обсъждала на свои заседания проблемите, свързани с интеграцията на ромското население, тъй като сме заинтересовани те да се включат активно в обществения живот. Тя подкрепи ратификацията на Процедурните правила и изтъкна, че би било добре, ако към тях беше приложена и програмата на правителството.
Заместник-председателят на комисията господин Трифон Митев подкрепи госпожа Любчева и подчерта, че комисията би следвало поне да е информирана в какви насоки ще се реализират средствата по повод изпълнението на програмата. Той изрази опасенията си да не се създаде конфликт на интереси между отделните етнически общности в страната и не би ли попречило това на интегрирането им в обществото. Наред с това господин Митев изтъкна необходимостта от контрол върху средствата, тъй като не всички те се използват по предназначението си.
Председателят на комисията проф. Огнян Герджиков се изказа в подкрепа на законопроекта и се присъедини към изразените мнения на народните представители Маруся Любчева и Трифон Митев, че би следвало комисията да бъде запозната с програмата на правителството.
Заместник-министър Хюсеинов поясни, че на 16 ноември 2006 г. се е състояло заседание на Международния управителен комитет и е било взето решение по какви основни направления да се работи.
След приключилото обсъждане се пристъпи към гласуване.
След проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване ратификацията на Процедурните правила на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г. с вносител Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Герджиков.
Има становище и на Комисията по външна политика, която с единодушие подкрепя законопроекта за ратифициране.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Има ли желаещи да вземат отношение по съдържанието на законопроекта? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Процедурните правила на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г.
Гласували 88 народни представители: за 87, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Налице са всички предпоставки, за да поискам законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване. Моето процедурно предложение е да се премине към второто четене и гласуване на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта, господин Герджиков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
“ЗАКОН
за ратифициране на Процедурните правила на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г.
Член единствен. Ратифицира Процедурните правила на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г., подписани на 4 юли 2006 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам го на второ гласуване.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО СТАТУТА НА ИНФОРМАЦИОННИЯ ОФИС НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА В СОФИЯ.
Комисията по правни въпроси е водеща по този законопроект.
Господин Милтенов, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на Европа относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа в София, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 23 ноември 2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на Европа относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа в София, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха от Министерството на външните работи: Йорданка Парпарова – главен експерт в дирекция “Права на човека”, и Генка Георгиева – държавен експерт.
Законопроектът бе представен от Йорданка Парпарова. Госпожа Парпарова посочи, че в първоначалния си вид информационните и документационните центрове на Съвета на Европа се създават в страните от Централна и Източна Европа и ОНД на базата на решение на Комитета на министрите от Съвета на Европа от 1991 г. Целта на тези институции е да популяризират дейността на Съвета на Европа в България да разпространяват и публикуват текстове на документи на Съвета на Европа и други подобни дейности. Във връзка с това през 1993 г. в София е открит такъв информационен и документационен център. През 1999 г. е открит регионален център във Велико Търново. И двете институции са регистрирани и функционират като местни юридически лица с нестопанска цел.
През 1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа, като се аргументира с необходимостта от засилване на ролята на тези институции приема Резолюция 99 за трансформиране на информационните центрове в информационни офиси. Смисълът на тази промяна е от местни юридически лица те да се превърнат в официални представители на Съвета на Европа с произтичащите от статута на официално представителство привилегии и имунитети.
Разглежданият проект за Споразумение е разработен от Министерството на външните работи. На 14 юни 2006 г. Министерският съвет приема решение да одобри Споразумението като основа за водене на преговори. То е подписано на 11 юли 2006 г. в Страсбург от постоянния представител на Република България. Споразумението предвижда досега действащите информационни центрове в София и във Велико Търново да се заменят от информационен офис в София. Ръководителят на този информационен офис се назначава от генералния секретар на Съвета на Европа в съответствие с установената международна практика.
Разходите за съществуването и функционирането на центъра се поемат изцяло от Съвета на Европа с изключение на това, че българската страна осигурява безплатното настаняване на офиса съгласно чл. 5 от Споразумението. Срокът, за който се сключва Споразумението, е три години от датата на неговото влизане в сила. Всички неуредени въпроси се уреждат от Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, към което Република България се е присъединила.
С изказване в обсъждането се включи госпожа Елиана Масева. Тя посочи, че съгласно чл. 7 от законопроекта, данъчните облекчения не се ограничават единствено до дейността на центъра, а би следвало те да са пряко свързани с тази дейност. Господин Стоилов също постави въпроса дали този текст не създава предпоставки за злоупотреби от лица, работещи в офиса, които ползват предоставените привилегии не за осъществяване на дейността на офиса, а за друга дейност, която не е в неговия предмет.
Представителят на вносителя отговори, че финансовата част от Споразумението, както и цялото Споразумение, е съгласувано с Министерството на финансите. Член 7 е редакция на Министерството на финансите. Не се предоставя нищо повече от това, което по принцип се предоставя на официалните представителства на международните организации в България. Само служителите на Информационния офис, които не са български граждани, се ползват с предвидените привилегии и имунитети.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 12 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържали се” предлага да бъде подкрепен Законопроектът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на Европа, относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа в София, № 602-02-58 от 13 ноември 2006 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Милтенов.
Има становища на Комисията по европейска интеграция и на Комисията по външната политика, които единодушно подкрепят законопроекта.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на Европа относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа в София.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против и въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да направя процедурно предложение законопроектът да бъде представен и на второ четене в едно заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Милтенов, моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
“ЗАКОН
за ратифициране Споразумението между правителството на Република България и Съвета на Европа относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа в София
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Съвета на Европа относно статута на Информационния офис на Съвета на Европа в София, подписано на 11 юли 2006 г. в Страсбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по законопроекта? Няма.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Заповядайте, господин Мирчев, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Предлагам в пленарна зала да бъде допуснат господин Веселин Георгиев – изпълнителен директор на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” към Министерство на финансите, и господин Ясен Ишев от Министерство на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до пленарната зала.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете представителите на министерството в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски
На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2006 г., комисията обсъди този законопроект, който беше представен от вносителите.
На заседанието присъства господин Веселин Георгиев – изпълнителен директор на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” и представители на Министерството на транспорта.
С въвеждането на винетните такси, като специален вид потребителски такси, заплащани от ползвателите на републиканските пътища, България изпълни своето задължение по Директива 1999/62 и Директива 2006/38 на Европейския съюз. Знаете, че преди няколко години ние въведохме винетната система в България.
Съгласно действащия закон от 1 януари 2007 г. трябва да бъде въведена и еднодневна винетна такса. Досега действаха само седмична, месечна и годишна за трите категории К1, К2 и К3 за пътни превозни средства. Опитът на страните – членки на Европейския съюз показва, че еднодневната винетна такса се въвежда само за пътни превозни средства от категориите К1 и К2. Категория К1 включва пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с над две оси, състав от пътни превозни средства, както и пътните превозни средства, специализираните строителни машини, автокрановете, специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, колесните трактори и другите самоходни машини, когато се регистрират за движение по пътищата, специализираните пътни превозни средства и строителните машини, които по принцип са предназначение за движение извън републиканските пътища, включително руднични и кариерни превозни средства за времето, когато ползват републиканските пътища за придвижване на собствен ход, при условие, че отговарят на техническите изисквания и на условията за безопасност на движението с над две оси.
Категория К2 включва пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без това на водача, и пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с две оси, както и пътните превозни средства, специализираните строителни машини, автокрановете, специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, колесните трактори и другите самоходни машини, когато се регистрират за движение по пътищата, специализираните пътни превозни средства и строителни машини, които по принцип са предназначение за движение извън републиканските пътища, включително руднични и кариерни превозни средства, за времето, когато ползват републиканските пътища за придвижване на собствен ход, при условие, че отговарят на техническите изисквания и на условията за безопасност на движението с две оси.
Разходите за отпечатване на еднодневни винетни стикери на пътни превозни средства от категория К3, това са пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници с не повече от осем места за сядане, са значителни. Стойностите им за категория К1 и К2 в страните на Европейския съюз са между 8 и 12 евро, което за пътни превозни средства от категория К3 е неприложимо. Освен това никъде няма еднодневни такси за категория К3 – това са леките автомобили, които се ползват от гражданите за движение по републиканската пътна мрежа.
Въз основа на проведената дискусия, комисията се обедини и ще предложи за второ гласуване в законопроекта да се включат само текстовете, отнасящи се до въвеждането на еднодневна винетна такса за пътни превозни средства категории К1 и К2 от 1 януари 2007 г. Всички останали текстове, отнасящи се до контрола по прилагането на винетната система по републиканската пътна мрежа ще бъдат оттеглени от вносителите и разгледани в предстоящото обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Министерския съвет. Този законопроект утре ще се разглежда на първо четене в Комисията по транспорт и съобщения. Съгласно този закон, правомощията по контрола са възложени на службите, определени от министъра на вътрешните работи, съгласно чл. 165, ал. 1, т. 11, тоест направление “Пътна полиция”, което извършва и цялостния контрол за безопасността за движение по пътищата.
След проведените дебати и изказаните мнения по представения законопроект, Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 14 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Моля господин Костурски да представи законопроекта от името на вносителите.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по мнение на господин Мирчев и мое лично мнение това изменение на законопроекта е необходимост, защото в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пътищата, който приехме в миналото Народно събрание, явно и ясно заявихме, че ще има еднодневни винетки за някои видове транспортни средства. И тази необходимост, наред с изпълнението на Директива 1999/62 и Директива 2006/38 на Европейския съюз, започва изпълнението както на тези директиви, така и прилагането на закона в неговата пълна цялост.
Естествено е, че веднага се задават няколко въпроса, които бяха зададени и на комисията, а това са въпроси, свързани в голямата си част с питания на граждани защо се въвеждат винетки само за товарни автомобили и автобуси? Естествено, че този въпрос вълнува всички граждани на страната, но той вече е регламентиран и практиката в Европейския съюз показва, че в голяма част от страните, да не кажа в 100% от страните на Европейския съюз, никъде не съществуват еднодневни винетки за леки автомобили. Това са страните Чехия, Белгия, Холандия, Люксембург, Швеция, Унгария, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Швейцария. Това направихме като извод, съгласувано с Министерството на транспорта – да предложим на вашето внимание проект за изменение, в който ще бъде въведена еднодневната винетна система само за товарни автомобили и за автобусите.
Естествено, че в процеса на това въвеждане ще трябва да се въведат и редица контролни функции. Ние решихме, че това може да стане със Закона за пътищата, но след това - от дискусиите и от предложенията, които бяха направени в комисията, стана ясно, че тези проблеми, тези контролни функции, които залагаме в закона, трябва да бъдат в други проекти. И така ние предлагаме на вашето внимание един законопроект, който в цялостност е допълнение към изпълнение на двете директиви на Европейския съюз, нашето виждане и изпълнение на нашия Закон за пътищата, приет в миналото Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костурски за представянето на законопроекта.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по него. 
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение – господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като законът в крайната му фаза за второ четене ще излезе само с два текста, предлагам срокът между първо и второ четене да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за тридневен срок за писмени предложения по законопроекта между двете четения.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ.
Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще представи господин Свинаров.
Заповядайте, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! "Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия."
По заглавието на законопроекта има предложение от народния представител Александър Радославов и група народни представители:
Навсякъде в законопроекта думите "разузнавателните служби на Българската народна армия" отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Младен Червеняков:
В заглавието на законопроекта изразът "Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия" се замества със "службите за сигурност на българската държава за периода от 1 март 1944 г. до 25 февруари 1991 г.".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по наименованието на законопроекта. Не виждам желаещи.
Има две предложения на група народни представители, които не са подкрепени от комисията.
Поставям на гласуване предложението на господин Александър Радославов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 4, против 41, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване и предложението на господин Червеняков по заглавието на законопроекта, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 1, против 45, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за заглавие на законопроекта, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 3, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: "Глава първа – Общи положения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава първа – "Общи положения".
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 1 има предложение от народния представител Младен Червеняков:
В чл. 1, ал. 1 да отпаднат думите "и съхраняване", а изразът "за периода от 9 септември 1944 г. до 25 февруари 1991 г." се замества с "за периода от 1 март 1944 г. до 25 февруари 1991 г.".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Александър Радославов и колеги:
„В чл. 1 се правят следните промени:
1. В ал. 1 изразът „и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително техните предшественици и правоприемници” отпада.
2. Алинея 3 отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложенията на народните представители Масева, Атанасов, Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда реда за достъп, разкриване, използване и съхраняване на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.
(2) Обявяването на принадлежност на български граждани, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности, към органите по ал. 1 се извършва при условията и по реда на този закон.
(3) За прилагането на този закон се създава централизиран архив на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия.
(4) Документите на Държавна сигурност включват и:
1. документите на Вътрешни войски и на Разузнавателния отдел на Гранични войски, създадени в периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.;
2. следствените дела, водени от Държавна сигурност, и съдебните дела, по които в резултат на дейността на Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия са произнесени присъди.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказване по чл.1 от законопроекта.
Заповядайте, господин Червеняков. Имате предложение, неподкрепено от комисията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих желал да поясня моето предложение. Очевидно става въпрос за грешка, която беше изтъкната в комисията при обсъждането на законопроекта. Става въпрос за 1 март 1941 г. Проблемът за обхвата на този законопроект, който се урежда в чл. 1, трябва да бъде изключително внимателно обсъден от Народното събрание. В § 12б от законопроекта се урежда материята, свързана с архивите на най-различните служби и делата по тях от 1923 г. до 1944 г. Следователно тази материя е уредена в този закон.
Стои проблемът – в чл. 1 ще отразим ли точния обхват на законопроекта и за кои точно исторически периоди, ще направим ли най-сетне законопроект, който да обхваща всички архиви на всички специални служби в България, действали в различни периоди от време, или ще стесним (независимо, че търсим с други параграфи) решението на този проблем?
Защо точно 1 март 1941 г.? Защото на 1 март 1941 г. България влиза във Втората световна война на страната на хитлеристката коалиция. В редица европейски страни (мога да дам и конкретни примери, ако това ви интересува) тази материя е уредена в тези закони. Има ли българското общество правото да знае кои са били тези хора, които са работили в тези служби в периода от 1 март 1941 г. до 9 септември 1944 г. или не?! Това е проблемът, който се поставя в обхвата на този законопроект.
Струва ми се, че ние като народни представители трябва много добре да си дадем сметка – или да приемем направеното предложение, или да включим в обхвата на законопроекта онова, което е посочено в неговите Преходни и заключителни разпоредби – тоест дейността на специалните служби в Република България за периода от 1923 г. до 1991 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики на господин Червеняков? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 1? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Червеняков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 52, против 73, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Народните представители Александър Радославов и останалите, които са направили предложението по чл. 1, поддържате ли го?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Радославов и групата народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 14, против 78, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за редакция на чл. 1 от законопроекта.
Гласували 117 народни представители: за 115, против 2, въздържали се няма.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2 и предлага следната редакция:
„Чл. 2. Източник на информация по този закон са и оригиналните документи:
1. съхранени от физически или юридически лица и предадени на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия;
2. съхранени в органите на държавна власт, независимо от административните актове за тяхното унищожаване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по чл. 2. Няма желаещи.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за чл. 2.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Член 2 е приет.
Обявявам 30 минути почивка, след което ще продължим със закона на второ четене. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Продължава да докладва господин Николай Свинаров по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря, господин председател.
По чл. 3 има предложение от народния представител Александър Радославов и група народни представители – в чл. 3, ал. 1, точки 11 и 12 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Младен Червеняков:
В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения:
“1. в т. 11 – отпада категория “дознател”;
2. в т. 14 – отпада изразът “ръководител на отдел и ръководител на сектор”;
3. в т. 18 – отпада изразът “началник на отдел и началник на сектор”;
4. в т. 19 – отпада изразът “командир и началник на кадрова военна служба в Българската армия”;
5. в т. 20 – отпада изразът “ръководител на отдел и ръководител на сектор”;
6. в т. 23 – отпада изразът “началник на отдел и началник на сектор”;
7. в т. 24 – отпада длъжността “член на…”;
8. в т. 25 – отпада “ръководител на отдел и ръководител на сектор”;
9. точка 29 – отпада.”
Комисията подкрепя т. 4 и т. 7 от предложението и не го подкрепя в останалата му част.
Има предложение от народния представител Младен Червеняков:
В чл. 3, ал. 2 се правят следните изменения:
“1. в т. 1 – отпада “член на редакционен съвет, водещ на предаване, водещ на рубрика”;
2. текстовете на точки 2, 3 и 4 – отпадат изцяло;
3. в т. 5 – отпада изразът “или друго юридическо лице с нестопанска цел”;
4. в т. 6 – отпада целият текст след “Ръководител”;
5. в т. 7 – отпада целият текст след “Висшия дисциплинарен съд”;
6. в т. 8 – отпада целият текст;
7. от т. 9 до т. 12 – отпадат изцяло текстовете.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя т. 4 и т. 7 от предложението на народния представител Младен Червеняков, предложението на народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
“Чл. 3. (1) Публични длъжности по смисъла на този закон са:
1. президентът и вицепрезидентът на Република България;
2. народните представители в Народното събрание и в Европейския парламент;
3. министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите;
4. председателят и съдиите от Конституционния съд;
5. омбудсманът, заместник-омбудсманът и главният секретар в администрацията на омбудсмана;
6. председателите и заместник-председателите на държавни агенции, председателите и членовете на държавни комисии;
7. съдиите, прокурорите, следователите, дознателите;
8. членовете на Висшия съдебен съвет;
9. председателят, заместник-председателите и членовете на Комисията за защита на конкуренцията;
10. председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията;
11. управителят, подуправителите, председателят, заместник-председателите, членовете на управителен, надзорен и контролен съвет, директорите, заместник-директорите, ръководителите на отдели и ръководителите на сектори в Българската народна банка, Сметната палата, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса;
12. изпълнителните директори на изпълнителни агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и техните заместници;
13. членовете на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, както и членовете на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол;
14. главният секретар, генералните директори, заместник-генералните директори, главните директори, заместник-главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на районните полицейски управления, началниците на отдели и началниците на сектори в Министерството на вътрешните работи;
15. началникът и заместник-началниците на Генералния щаб на Българската армия, началниците и заместник-началниците на щабовете на отделен род войски;
16. директорът, заместник-директорите, директорите на дирекции и началниците на отдели и началниците на сектори в служба “Военна информация” и служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” към министъра на отбраната, директорът, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на секции в Националната разузнавателна служба, началникът, заместник-началниците, началниците на отдели и началниците на сектори в Националната служба за охрана;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Свинаров, един момент. Прочетохте текст, който е различен от този в доклада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Да, дължа изясняване – текстът е съобразен с действащата структура на службите. В предходния текст бяхме допуснали грешка, в който бяхме отразили “началници на отдели и началници на сектори в Националната разузнавателна служба”. Оказа се, че в действащата структура в тази служба няма сектори, а има секции. Затова се наложи промяната на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разполагат ли обаче с тези текст писмено народните представители?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Това е единствената разлика – между секции и сектори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Мисля, че в края на текста добавихте след “към министъра на отбраната” още една редакция. Доколкото мога да преценя не е само “сектори и секции”.
Струва ми се, че е добре още веднъж да прочетете текста на т. 16.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ:
“16. директорът, заместник-директорите, директорите на дирекции, началниците на отдели и началниците на сектори в служба “Военна информация” и служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” към министъра на отбраната, директорът, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на секции в Националната разузнавателна служба, началникът, заместник-началниците, началниците на отдели и началниците на сектори в Националната служба за охрана;”.
Това е действащата структура.
“17. областните управители и заместник-областните управители;
18. кметовете, заместник- кметовете, секретарите на общини и общинските съветници;
19. председателят, заместник-председателите, генералните директори, членовете на управителен съвет, членовете на контролен орган, членовете на ръководителите на редакции (дирекции), ръководителите на отдели и ръководителите на сектори в Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция;
20. председателите, заместник-председателите, секретарите и членовете на централните избирателни комисии за произвеждане на избори;
21. ръководителят на Националния център за изучаване на общественото мнение към Народното събрание;
22. членовете на политическите кабинети на министър-председателя, на заместник министър-председателите и на министрите;
23. посланиците, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатическите мисии на Република България;
24. главният секретар, директорите, началниците на отдели и началниците на сектори в администрацията на Народното събрание, щатните служители към постоянните комисии на Народното събрание;
25. главният секретар, началникът на кабинет, секретарите, съветниците, ръководителите на отдели и ръководителите на сектори в администрацията на президента;

26. главните секретари, генералните директори, заместник-генералните директори, главните директори, заместник-главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на сектори в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт;
27. членовете на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет;
28. лицата на длъжност в органите на Европейския съюз, Организацията на Северноатлантическия договор и всяка друга международна организация, в която членува или в чиято дейност участва Република България;
29. други длъжности, които се заемат с акт на президента на Република България, Народното събрание, Министерския съвет или министър-председателя.
(2) Публични дейности по смисъла на този закон са дейностите, извършвани от:
1. собствениците, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник-главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори, водещите на предавания, водещите на рубрики в печатни издания или електронни медии; собствениците и ръководителите на социологически агенции; собствениците и ръководителите на рекламни агенции;
2. председателят, заместник-председателите, главният научен секретар, членовете на управителни съвети, директорите, заместник-директорите, научните секретари в Българската академия на науките и в нейните научни институти и други самостоятелни звена;
3. ректорите, заместник-ректорите, деканите, заместник-деканите, директорите на филиали, директорите на департаменти и ръководителите на катедри в държавни и частни висши училища и университети; директорите и заместник-директорите на училища по Закона за народната просвета;
4. управителите и изпълнителните директори, членовете на управителните и контролните съвети на лечебните заведения, председателите, заместник-председателите, главните секретари и членовете на управителните съвети на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз; председателят, генералният директор и заместник-генералните директори на Българския червен кръст;
5. председателите, заместник-председателите, членовете на ръководни и контролни органи на политически партии или коалиции съгласно съдебното решение за регистрация, на синдикални организации или на организации на работодатели или на други юридически лица с нестопанска цел;
6. ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности;
7. председателите, заместник-председателите и членовете на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд;
8. председателите и членовете на управителните и контролните органи на националните спортни организации и на Българския олимпийски комитет;
9. членовете на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на банки, на застрахователи и презастрахователи, на фондови борси, на акционерни дружества, организиращи неофициален пазар на ценни книжа, на инвестиционни посредници и на инвестиционни дружества;
10. едноличните търговци, които организират хазартни игри; членовете на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица, организиращи хазартни игри;
11. едноличните търговци – далекосъобщителни оператори; членовете на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица – далекосъобщителни оператори;
12. едноличните търговци – радио- и телевизионни оператори; членовете на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица – радио- и телевизионни оператори
13. синдиците, включени в списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон или в списъка на синдиците при Централната банка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, чл. 3 с предложения на народни представители и окончателна редакция на комисията.
Предложенията са представени по алинеи на текста на чл. 3, но предлагам да обсъдим всички и след това да пристъпим към окончателно гласуване.
Първото предложение е от народния представител Александър Радославов и група народни представители, което комисията не е подкрепила.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението се оттегля, тоест не се оспорва т. 11 и 12 да останат в текста на ал. 1.
Второто предложение е от народния представител Младен Червеняков.
Имате думата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на вашето внимание може би е най-важният текст в този закон – списъкът на публичните дейности и публичните длъжности, които ще бъдат обявявани от специално избраната комисия за връзка със съответните служби, посочени в чл. 1 на този законопроект.
Има няколко подхода, по които можем да стигнем до подробно изброяване на публичните длъжности или дейности в този законопроект. В единия случай, като максимално изчерпателно посочим тези длъжности и се придържаме към действащата нормативна уредба в нашата страна, така че да не допуснем противоречие с нея. Другият подход – като максимално разширим тези длъжности, включително и като използваме някои бланкетни формулировки.
Моите предложения, които са направени по ал. 1, а голяма част и по ал. 2, целят максимално стесняване и яснота по отношение на това кои лица ще бъдат включени в този списък. Отпадането на ръководителите на отдели и сектори както в държавната администрация, така и в някои от специалните служби, е едно от тези предложения.
Разбира се, след обсъжданията в комисията, стана ясно, че болшинството от народните представители не приемат такъв подход. Ето защо и аз не подкрепям тези предложения. Мисля, че по-добрият подход е действително максимално изчерпателно в законопроекта да бъдат посочени тези длъжности и дейности.
Моята логика е била следната: че по чл. 23, ал. 1 от закона съответните ръководители на законодателната, съдебната и изпълнителната власт, на съответните политически партии, на синдикатите при постъпване на длъжност на тези лица имат право да изискват от комисията проверка за тяхната принадлежност към службите. Разбира се, този подход беше отхвърлен. Приема се другият подход и аз мисля, че можем да се обединим около едно такова решение.
Стоят обаче няколко проблема, които ние задължително трябва да обсъдим. Аз оставям дребните неточности във формулировките на текстовете. Така например в т. 29 на ал. 1 е посочено: “други длъжности, които се заемат с акт на президента на Република България, Народното събрание, Министерския съвет или министър-председателя”.
Уважаеми колеги, това са всички закони, които ние с вас приемаме. При такъв широк обхват, при такава формулировка най-малкото, което ще предизвикаме, е някакво различно тълкуване от съдилищата или органите, които ще го прилагат. Бихме могли да го изчистим достатъчно ясно, за да не допуснем някакво съмнение в дейността на комисията.
Или пък разпоредбата на т. 10 на ал. 2, където се казва: “едноличните търговци, които организират хазартни игри”.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за хазарта еднолични търговци могат да организират само един-единствен вид хазартни игри – хазартни игри с игрални автомати. Всичко останало могат да извършват само акционерни дружества.
Прецизирането на текстовете е едната страна на въпроса. По-важният въпрос е за някои длъжности, които биха могли да накърнят нашата национална сигурност. Според мен големият въпрос, който стои, е къде ще стигнем до нивата в специалните служби – в НРС и в Служба “Военна информация” на Министерството на отбраната. Дали там ще приемем този подход да стигаме и до ръководители на отдели, на сектори и на секции, или тях ще ги извадим от обхвата на законопроекта?
Разбира се, ние от Коалиция за България бяхме готови да поискаме закрито заседание по този въпрос, защото той касае пряко настоящото състояние на националната сигурност. Но така или иначе ние не срещнахме подкрепа от другите парламентарни групи, така че тази идея отпадна. Едва ли бихме могли да кажем всичко, което имаме предвид по тези текстове, но най-малкото, което може да се каже, е, че едно от изискванията на Съвета на Европа, отразено в препоръка R13 от 2000 г., да няма противоречие с останалата нормативна уредба, която е в съответната страна. В дадения случай ние имаме чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация и прието Приложение № 1 към него, където в т. 3 и 4 точно тази информация е обявена за държавна тайна.
Има много логика, господин Атанасов. След това ще чуя Вашето становище и ще Ви кажа моето мнение. Според мен по отношение на класифицираната информация специалният закон е специалният Закон за защита на класифицираната информация, а не този закон. Влизайки в противоречие с тази разпоредба, ние сме в състояние да предизвикаме много сериозни проблеми по прилагането на законопроекта.
Само две думи за възможните последици от приемането на едно такова решение.
В един от следващите текстове ние сме казали, че тези проверки се отнасят за лица, които заемат или са заемали тези публични длъжности. Какво би станало с лица, които са заемали съответните длъжности в наши чуждестранни представителства извън страната и в момента ние обявяваме тяхната принадлежност към съответните служби на Република България? Какво би станало с контактите, които те са установили? Какво би станало с нашата национална сигурност? Да предоставяме такава преценка на комисията е най-малкото несериозно като подход от страна на законодателя. Ние трябва да направим максимално възможното в този закон, да регламентираме правно хипотезите, които комисията трябва да прилага, като минимално стесним възможностите за нейна субективна преценка.
Затова единственото предложение, което правя и поддържам, е в т. 16 да отпаднат думите “началниците на отдели, началниците на сектори и началниците на секции в съответните две служби”.
Мисля, че по този начин ние като народни представители ще направим каквото е необходимо при приемането на този закон да не навредим на сегашното състояние на националната сигурност на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да уточня само, господин Червеняков. Вие оттегляте всички свои предложения от т. 1 до 9.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да, оттеглям и предложението по ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И по ал. 2, добре.
Във Вашето предложение фигурира т. 3, отнасяща се до т. 18 по вносител, която сега Вие прехвърляте към т. 16 в окончателната редакция на комисията и предлагате в тази редакция да отпаднат изразите “началниците на отдели, началниците на сектори и началниците на секции”.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: А тези заместник-началници?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Директорите и заместник-директорите на служби да останат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Директорите и заместник-директорите на служби остават, добре.
Оттегляте предложението си по ал. 2.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбрах. Благодаря Ви.
За реплика думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Позволете ми да модифицирам предложението на колегата Червеняков. Подходът към четирите специални служби трябва да бъде еднакъв – или за всички служби отпада огласяването на началници на сектори, на секции, или каквито си искат така да се казват, и началниците на отдели, или остава за всички. Онова, което е валидно за една от службите, е валидно за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз така разбрах предложението на господин Червеняков. Може би се лъжа. Нали е така, господин Червеняков?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В окончателната редакция на т. 16, която прочете господин Свинаров, се говори за четирите служби и към четирите се употребяват изразите “началниците на отделите, началниците на сектори, съответно и началниците на секции”, в зависимост от това как са се нарекли. Господин Червеняков предлага и в четирите случая да отпаднат тези две категории служители. Това е предложението на господин Червеняков.
Думата има господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително списъкът е една от важните части на закона, въпреки че за мен определено не е чак толкова важна, но може би е важна от лична гледна точка на някои колеги.
Тъй като действително трябва да има еднакъв подход към абсолютно всички специални служби, аз тук подкрепям колежката. И тъй като се говори за отдели, сектори и секции, на мен лично ми говори едно-единствено нещо – че 17 години след прехода реформите в тези служби не са се състояли. Това е големият проблем. Проблемът на сега приемания закон, бих казал, е точно заради това – заради отпора и нежеланието да се извършват реформи точно в тези служби. Ако се бяха извършили тези реформи, нямаше да има тази сложност на проблема при приемането на този закон.
Аз специално съм слушал много пъти изказвания точно в това естество, даже бих казал и от бивши шефове на служби по същия начин – заплаха за националната сигурност. Тук в тази зала надали има един човек, който да не мисли за тази национална сигурност. Всички са заинтересовани от запазването на националната сигурност, както и комисията на своето заседание беше заинтересована от приемането на такива текстове. По-нататък вие ще видите, че документи, които могат да нарушат нашата национална сигурност, не се разсекретяват или по-скоро не се обявяват.
Така че комисията достатъчно отговорно в тази си част е мислила и е решила по този начин проблема.
Цитира се Закона за защита на класифицираната информация, списъкът, данните и фактите, които представляват държавна тайна. Да, действително е точно така по Закона за защита на класифицираната информация, само че има едно голямо “но”, че този закон, който приемаме в момента, се отнася за службите, които са работили до 1991 г. Законът за защита на класифицираната информация касае службите след 1991 г. Свързвайки го с началото на моето изказване, това е същината на проблема.
Така че списъкът на данните и фактите, които представляват държавна тайна, касаят съвременните български служби, а не миналите от Държавна сигурност. Нека да се разберем един път завинаги по този въпрос. Защото ако има такова нарушение, при това положение бих казал, че и министърът на вътрешните работи наруши точно същия закон, без липсата на специален закон.
Така че това са нещата, които ние трябва да преценим. Мисля, че комисията заседава много продължително точно върху този текст и прие тези решения.
Завършвайки, мога да призова само и единствено моите колеги да приемат предложенията на комисията такива, каквито са.
А от гледна точка на притесненията на началниците на служби - като не искат да се разкрият началниците на секции и отдели, да ги понижат в длъжност. Това са хората, които са дясната и лявата ръка на всеки шеф на служба. Те формират държанието на самия началник. Да си ги понижат в длъжност!
Аз бих казал: не да ги понижат, време е вече с някои от тях да се разделят, след като са такива служители! Казваме, че сме съвременна държава, членове на НАТО от години, от 1 януари член на Европейския съюз, има реформи в цялото българско общество, а има една свещена крава – липса на реформи в специалните служби. Не може да стане! Сега, днес, с нашето гласуване трябва да решим: ще направим ли тези реформи или няма да ги направим? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Бакалов, благодаря Ви за доброто познаване на това какви сътрудници има сред Вашите колеги.
Що се отнася до Вашата логика, тя до голяма степен е вярна, с едно уточнение – не се съобразява с чл. 9, т. 2 от настоящия закон, който казва: “разкрива и обявява имената на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности и извършвали или извършващи публична дейност”. Това не се отнася за сегашния момент, а за целия този период от 17 години, в това число и към началото на този период и към неговия край.
Затова, когато казвам, че той съдържа някаква опасност, не касае това съществуващо положение, което е в момента. Най-лесно е на началниците на служби, ако решат по някакъв начин да не спазват закона, да правят някакви структурни промени или пък да освобождават отделни лица. Става въпрос и за лица, които са заемали тези длъжности, заемали и в съответните представителства извън територията на Република България. Разберете, че това е реалната опасност! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Червеняков! Естествено, че ще е така. Тези лица са формирали политиката на държавата в продължение на 17 години през така наречения “преход”! И тези лица не може да не поемат отговорността за това, което се е случвало, случва се и ще се случва в бъдеще време и затова всеки си носи кръста. И след като си го носи и знаят с какво са се занимавали, не виждам защо трябва да се притеснявате.
Още повече, че те са служили на режим, който отдавна го няма – преди 17 години приключи режимът, но преходът може би за някои е приключил, за някои – не.
Не съм споменавал, както Вие казахте, че едва ли не съм казал, че някои колеги имат лични...
Всичко ще се види, след като се приеме законът. Гласувайте го така, както е предложен от комисията и всичко ще се разбере. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Вярно е, че бившите наши съюзници Полша, Чехия, Румъния, Унгария разкриха своите архиви и то не докрай. Трябва обаче да се има предвид нещо, което като че ли не е отчетено – че това са държави, чиито служби работеха в коренно различни условия от условията, в които работеха българските служби. Всички тези държави бяха обкръжени и граничеха със съюзнически или приятелски държави. България повече от 100 години граничеше с врагове.
Известно е, че след като бяха анексирани половината български земи и след като по един безпрецедентен асимилаторски и денационализаторски начин беше смазано националното съзнание на милиони българи, останаха все още териториални претенции, като в редица щабове на някои балкански страни съществуват и планове за това нещо. Дейността на ОМО “Илинден”, на която всички сме свидетели, показва не друго, а открити териториални претенции към българската държава. Извън всякакво съмнение е, че заедно с огромните ангажименти на българските служби от съветска страна българското разузнаване и контраразузнаване са изпълнявали и редица специфични, съобразени изключително с интересите на България задачи. Често пъти тези задачи се изпълняваха не само без съветска благословия, но и въпреки критичния поглед на Москва. Това, че не всички български национални интереси са били защитавани, включително и от службите, е факт. Твърдението обаче, че цялата дейност на въпросните служби е подчинена на външна сила, са просто един несериозен мит.
Днес България за пореден път е обект на атаки от страна на най-крайните антибългарски сфери в Скопие с постоянни претенции за признаване на македонско национално малцинство и съответно на даване правото на създаване на македонска партия на етническа основа. Тез и претенции се поддържат повече от 100 години наред с крайно острата, жлъчна и безпрецедентна по мащаби антибългарска пропаганда, в която само югославският печат се включваше с 500-950 публикации годишно. Титова Югославия атакуваше България на всички възможни форуми с претенция за признаване на македонско национално малцинство. Въпреки огромния авторитет на Югославия и подкрепата от 150 неправителствени организации, въпреки това, че българската страна беше оставена сама, без подкрепата на съюзници и при твърде проюгославската позиция на Москва, трябва да се каже, че България успя в продължение на десетилетия да не позволи във всички случаи да бъде осъдена за наличието на македонско малцинство. В тази неравностойна борба българската дипломация беше подкрепена единствено от българската наука и от българските служби. Българската наука даде достатъчно доказателства, българските служби дадоха достатъчно аргументи за десетките хиляди избити в териториите, заграбени от нашите съюзници. Именно в това отношение успяхме да тушираме претенциите на Белград. Трябва да се каже, че няма нито един международен документ, нито един ред, в който България през тези тридесет и няколко години да е осъдена за наличието на македонско национално малцинство.
Пред вас в момента се поставя въпросът трябва ли да разкрием имената на тези, които са дали немалко за отстояване на една важна национална кауза. Аз бих казал – това е само част, малка част от направеното и от направленията, в които работеха българските служби. Не рискуваме ли тези, които ще извършват това, бих казал национално предателство, да получат единствено адмирации от тези, които упорито и настървено работеха повече от столетия срещу българската държава, срещу нейната цялост и национално достойнство?
С тези няколко думи мисля, че трябва още веднъж да преосмислим това, което предлага комисията. Нека всеки да поеме една отговорност, която ще бъде отговорност и пред историята. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, не прекъснах господин Величков, защото той засяга един твърде съществен въпрос, но едва ли можем да го дискутираме в контекста на чл. 3, тъй като би трябвало по-конкретно да се посочи от оратора коя точка и в какъв аспект предлага да се промени окончателната редакция на комисията. Такова предложение нямаше. Изказването имаше по-общ, принципен характер.
Затова предлагам да няма реплики.
Господин Петър Стоянов иска думата за принципна реплика.
Заповядайте, но предлагам да не развиваме тази дискусия по този повод.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Репликата ми е съвършено принципна. Тя се отнася не просто и не само до изказването на господин Величков, то е поводът, отнася се до една цяла тенденция, която се развива напоследък в България. Става въпрос за така наречената македонска нация, за така нареченото македонско малцинство.
Разбирам донякъде страховете на господин Величков, но категорично се противопоставям на генералната теза, която развихте в началото. Вярно е, че в резултат на много и неуспешни войни и неуспешни политики от България бяха откъснати цели територии, населени с българско население. Вярно е обаче, че най-големите душмани за денационализацията на това население си бяхме ние – хора, които принадлежат на българската нация.
Защото не Тито, а Георги Димитров – вождът и учителят на Българската комунистическа партия, накара десетки хиляди души в Благоевградска Македония да се кръстят македонци и това е казусът, който непрекъснато досега всички македонстващи от нашата западна съседка ни предлагат, колчем стане въпрос за това какво е населението, живеещо там.
Ето защо аз твърдя, че отварянето на архивите от този период трябва да осветли и тази срамна страница от българската история, за да разберем най-накрая кой осъществяваше тази денационализаторска мисия и под чия диригентска палка. Ако се разделим и с този мит, ние ще можем по-спокойно да говорим за истинските национални приоритети на България днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: След като дадох думата за реплика, длъжен съм да дам думата и за дуплика, ако я желае господин Величков.
Заповядайте.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Стоянов, напълно съм съгласен, че трябва да се открият всички документи за онзи безумен, безпрецедентен в българската история акт на най-мащабна еничарска дейност, която отрече националната принадлежност на почти 2 милиона българи. Това е факт.
Но аз мисля, че тези, които установиха вината, безспорно знаем, дето се казва, ние сме съучастници в това престъпно еничарско дело, никакво съмнение няма и науката в това отношение е категорична.
Става дума за след това, когато се избиваха хиляди и хиляди – по някои статистически данни между 25 и 40 хиляди, и за съдбата на тези хора нямаше кой да узнае. Тогава когато границата беше затворена, когато се стреляше и не се знаеше къде минава граничната ивица, имаше хора, които с риск на живота, а някои платиха с живота си, за да дадат информация, която след това се използваше във всички форми. Лично аз съм имал възможност три пъти да участвам в Комисията по правата на човека в Женева през 80-те години, където бяхме подложени на неистова атака да признаем македонското национално малцинство. И благодарение на тази аргументация, с която разполагахме, ние успяхме да не позволим, това малко се знае, България да не бъде осъдена в нито един документ, с нито едно изречение за наличието на македонско национално малцинство. За това става дума, а не за другото.
Аз съм не само за тези досиета, но и за досиетата на тези, които ограбиха парите, които прахосаха над 2 милиона след 10 ноември. Това са други теми. Но дайте да не смесваме тези строго национални, така да се каже, задачи и да ги слагаме в общия кюп с доносниците, с престъпниците, които доведоха България до днешното ни немного завидно състояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други изказвания по чл. 3?
Госпожа Елиана Масева има думата.
Госпожо Масева, по текстовете на члена, предполагам. Наистина, колеги, предлагам да не разгръщаме дискусия по друга тема, а не тази, която разглеждаме в момента.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Няма да разгръщаме.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Към чл. 19, ал. 2 имаме предложение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точка 19 от ал. 1 навярно или ал. 2?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Към чл. 3, ал. 2 имаме предложение да се създаде една нова точка за собственици и съдружници в PR дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но нямате процедурна възможност за нова точка. В най-добрия случай можете да предложите редакция на текста.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Уважаеми господин председателю, ако ме изслушате, ще имате друго мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изслушайте ме за момент, госпожо Масева, бъдете любезна.
Колко души смятате, че разбраха точно какво предлагате?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Аз не съм предложила още, уважаеми господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихте ли повторили в коя алинея какво предлагате.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Добре.
Уважаеми колеги, имаме предложение по чл. 3, ал. 2, касаещо дейностите, в които сме включили собственици на агенции и дружества, осъществяващи PR акции. И тъй като това явно е неразбираемо и наша е вината, че не сме го превели на български език, затова към т. 1, ал. 2 на чл. 3 предлагам да се допълни и нашето предложение, тъй като е прието по принцип. А допълнението е: “Собственици на агенции и дружества за осъществяване на връзки с обществеността”.
Освен това, уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, в ал. 2, която третира публичните дейности, в т. 10, 11, 12, може би имаме и други пропуски, но се говори за членове на управителни и надзорни съвети. Първо, предмет на ал. 2 е отграничаване на дейността. Тук личното качество – дали е член, управител и т.н., няма значение, въпросът е дейността.
Освен това второто ми съображение, свързано с това, е, че съгласно уставите на дружествата, както и съгласно законите се прави разграничение между председател на управителен съвет и членове. Дружеството има председател и членове еди-колко си броя.
Записвайки в т. 10 членовете на управителни, контролни, надзорни съвети, прокуристите на юридически лица, организиращи хазартни игри, това се отнася и за банките, това се отнася и за далекосъобщителните оператори, ако премахнем израза “членовете на”, значи дейността да се отнася до участие в управителни, контролни и надзорни органи. Така текстът става по-ясен и се разбира, че дейността не се отнася само до членове на тези органи, а изобщо до дейността на тази длъжност, която може да включва и председатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чухте предложението на госпожа Масева. Ще се помъча и с помощта на господин Свинаров да ги представим за гласуване във вид, който би могъл да бъде разглеждан, но очевидно е, че комисията трябва да даде своя интерпретация на тези предложения.
Има ли други предложения? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване, уважаеми колеги. Преди да започнем гласуването обаче ще уточним какво точно гласуваме.
По предложенията на господин Червеняков в последната редакция на т. 16 от ал. 1, която изчете господин Свинаров, се назовават равнищата на длъжности в четирите служби, така както те на практика са регламентирани в съответните актове.
Господин Червеняков предлага в четирите случая да отпаднат началниците на отдели, началниците на сектори, съответно на секции. Това е първото предложение, което предстои да гласуваме. Всички други негови предложения бяха оттеглени.
Госпожа Масева направи две предложения. Едното произтича от предложението, внесено от нея и господин Атанасов. С доклад на комисията, че то е прието по принцип, но госпожа Масева все пак държи в края на т. 1 от ал. 2 да бъде възпроизведен текстът на тяхното второ предложение с известна редакция.
Госпожо Масева, Вие изпуснахте и съдружниците. Поддържате ли и съдружниците?
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако не се лъжа, предложението звучеше така: “Собствениците и съдружниците на рекламни агенции и дружества за осъществяване на връзки с обществеността”, вместо “PR агенции и дружества”, както фигурира в текста, възпроизведен в доклада на комисията.
И второто предложение на госпожа Масева във връзка с точки 10, 11 и 12 от ал. 2, беше аргументирано с обстоятелството, че ал. 2 регламентира дейности, а не длъжности или постове, позиции. Тук вече, господин Свинаров, бих помолил да споделите Вашето разбиране във връзка с предложението да отпаднат, доколкото разбирам, членовете на управителни, контролни и надзорни органи и да се говори за “дейността на юридически лица”.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви.
Кратък коментар по двете предложения. Струва ми се, че първото предложение за допълване на т. 1 може да бъде подкрепено, но не искам сега да влизаме в дебат дали съдружниците не са собственици, защото дебатът ще стане много тежък. Да остане текстът “собственици и ръководители” и да се добави “и агенции за връзки с обществеността”. Това според мен може да бъде подкрепено.
В останалото аз не виждам смисъл, защото, търсейки начин да обясним публичните дейности, сред тях са и съответните членове. Струва ми се, че допълнителна редакция на тези текстове не се налага. (Реплики на народния представител Елиана Масева.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Даже ги влошава.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Да си член на някакъв орган не е вид дейност.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): А председателят на надзорния съвет?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Нашата логика е, че управителят и членовете и никого извън тях.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Има такива случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам, госпожо Масева, че поддържате предложението си. Вие предлагате да отпадне изразът “членовете на”. Ще го подложа на гласуване, имайки предвид и изказаните съображения.
Уважаеми колеги, искам да ви съобщя, че на балкона в пленарната зала е уважаемият заместник-председател на Кнесета на Държавата Израел господин Ицхак Зив. Той гостува в България за участие в българско-израелски бизнес форум. Добре дошъл, господин Зив. (Депутатите стават и с ръкопляскания поздравяват господин Зив.)
Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Младен Червеняков за отпадане в ал. 1, т. 16 на чл. 3, на изразите “началниците на отдели” и “началниците на сектори”, съответно “началниците на секции” в четирите служби, които се визират в т. 16. Предложението на господин Червеняков е тези две категории длъжности да отпаднат от редакцията на т. 16 – предложение, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 182 народни представители: за 78, против 96, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Елиана Масева за допълнение в т. 1 на ал. 2, което гласи: “собствениците на агенции и дружества за осъществяване на връзки с обществеността.”
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 128, против 6, въздържали се 26.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме второто предложение на госпожа Масева – за отпадане на израза “членовете на” в точки 10, 11 и 12 от ал. 2 – предложение, което се оспорва от председателя на комисията господин Свинаров.
Гласували 154 народни представители: за 33, против 72, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3 в окончателната редакция на комисията с допълнителната редакция, която току-що приехме по т. 1 от ал. 2.
Гласували 156 народни представители: за 143, против 5, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение от народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов за създаване на нов чл. 3а:
“Чл. 3а. Лицата с установена принадлежност по чл. 19, т. 1 от настоящия закон при доказана и обявена дейност с политическо съдържание не могат да заемат публичните длъжности, изброени в предходния член.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желание да бъде представено предложението от вносителите?
Господин Анастасов, заповядайте, в доклада фигурира “Георги Атанасов”, но председателят на комисията е поднесъл своите извинения за неправилното изписване на фамилията. Заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря за уточнението, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да заявя, че това предложение се отнася единствено и само за политическата полиция и за доносниците – тези, които съсипваха живота на хората, съсипаха хиляди съдби и решаваха с лека ръка съдбите на хората с различно политическо мислене. Това са хората, които донасяха. Мисля, че тук, в тази зала надали ще има търпимост към който и да е доносник, независимо от това към коя политическа формация е.
След като направих това предварително встъпление, искам да заявя, че това не се отнася до хората, които се бориха с криминалната престъпност, хората, които бяха в научно-техническите разузнавания и в научно-техническите служби и в другите служби, които работеха за интересите на България.
Ако някой смята, че това е лустрационен текст, аз ще заявя, че да не допускаш повече да има политическа полиция, да не допускаш да има повече политически доносници и въобще доносници, това за нас е основен принцип. Защото доносниците бяха зависими и сега ще бъдат зависими. Как те могат да бъдат начело на държавата? Как могат да заемат важни ръководни длъжности в страната? Ние поставяме този въпрос.
Вярвам, че във всички политически групи ние ще срещнем подкрепа, защото не е възможно нашето Народно събрание, народните представители да подкрепят доносниците.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Как ще ги идентифицирате?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Неслучайно това е наша последователна политика от 1990 г. Подобно предложение през 1990 г. във Великото Народно събрание направи покойният д-р Петър Дертлиев. Затова ние продължаваме тази политика.
Ние не търсим реванш срещу тези хора. Искам да подчертая това: ние не търсим реваншистката политика. Ние не търсим тяхното съдебно преследване. Това е морален акт, с който ние ще засвидетелстваме пред обществото да отпадне страхът у хората, че някой друг им решава съдбата, че тези, които ги преследваха преди 1989 г., които едните наричаха “фашисти”, други ни наричаха “социалфашисти”, ние не се смятаме за репресирани, в никакъв случай. Ние винаги сме твърдели, че който има знания, качества, хъс и воля, той може да се реализира. Това е преди всичко една морална оценка.
И още нещо. Само ще припомня, че през 1990 г. ние бяхме предложили да се извърши ревизия на задграничните външнотърговски дружества – там, където бяха огромните сметки, там, където се изнесоха парите на България. Не се направи. Ето, вчера Бриго Аспарухов от екрана на една от телевизиите заяви, че именно там са източени голяма част от парите на българския народ. Защо трябва да минат 17 години, за да подкрепите това наше предложение?
Аз наистина апелирам към всички ви: нека да не го смятаме като строго партийно, но болшинството от нас тук днес нямаше да ни има, ако не беше премахната тази политическа полиция и тези доносници, които съсипваха живота на хората. Благодаря ви, уважаеми народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Анастасов, Вашето предложение е за т. 1 на т. 1 на чл. 19. Така ли да разбирам редакцията на предложението Ви?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Нов чл. 3а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Който визира т. 1 на чл. 19?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Точно така, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Член 19 по вносител говори за дейност на щатен или нещатен служител или секретен сътрудник по чл. 1. А чл. 1 от закона урежда реда за всички служби.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Не, ние затова подчертаваме в този текст: “Лицата с установена принадлежност по чл. 19, т. 1 от настоящия закон при доказана и обявена дейност с политическо съдържание…”. Затова вкарваме именно този текст – с политическо съдържание. И правим разграничение вътре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбрах. Благодаря Ви за пояснението.
Има ли реплики към господин Анастасов?
Заповядайте, госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Има една стара приказка: “Аз ли, Господи, криво ти се молих, или ти криво ме разбра?”. Това, което колегата Атанасов декларира тук, не се съдържа в текста, който е предложил.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Анастасов.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Анастасов. Това, което декларира тук, не се съдържа в текста, който е предложил.
Мисля, освен това, че наистина не трябва да бъдем по-големи католици от папата. Общото споразумение е лустрация да няма. Лустрацията да остане един морален въпрос, но не и законодателен. И мисля, че няма нужда никой от нас да бяга пред вятъра, да се обяснява колко е правоверен с давност 20, 30 и повече години. Щом това е нашето общо съгласие, на което почива и общата воля да се пристъпи към такъв закон и законът да изчисти въпроса, смятам, че трябва да се придържаме, поне джентълменски към едно от основните условия на споразумението ни, че законодателна лустрация няма да има за никого.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Аз не мога да разбера това, което беше казано. И аз мисля, че много от хората надали ще го разберат. Лесно е да се говори с общи приказки, но ние говорим за принцип, за основен принцип, за морален принцип. Защото за нас не е лустрация, когато казваш: “Не може доносникът да ръководи държавата”. Това е принципът. И аз повече няма да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Петър Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Ние подкрепяме напълно тезата, която разви господин Анастасов. Казвам “господин Анастасов”, защото познаваме в детайли имената на своите политически опоненти. Подкрепяме тази теза, защото е принципна и защото винаги сме я защитавали.
Уважаеми госпожи и господа, когато разглеждаме изобщо тематиката по Закона за разсекретяване на досиетата, винаги трябва да имаме предвид нещо много важно: правим го защото някой го иска от нас – било част от българските избиратели, било част от българските медии, било Европейският съюз или го правим да оздравим климата, в който и сред който работим тук, в България. Според мен, правим го заради второто. И при положение, че ще стигнем до истината, такава каквато е тя – горчива, ние трябва да сме готови да направим и следващата крачка.
Какъв е смисълът да отваряме досиетата ако тези, вече с отворени досиета, продължават да морализаторстват, да ни учат от екрана или още по-лошо – да ни управляват под някаква форма? Няма ли това да бъде по-лош бумеранг и нормалният, необременен български гражданин да каже: “Та ние сега сме в по-лоша ситуация – по-рано ни управляваха хора, за които подозирахме, че са ченгета, сега ни управляват хора, за които сме сигурни, че са били агенти и доносници на Държавна сигурност, които нямат капка морал, които са съсипали цели семейства и живота на личности, обаче законът не предвижда текст, който да осуети тази възможност”. Аз мисля, че всичките ни приказки за ново модерно общество, граждани на Обединена Европа отиват нахалост, ако ние не създадем една истинска морална среда, която, макар и с 16-годишно закъснение, да противодейства точно на тези явления.
Затова ние ще подкрепим този текст много категорично с убедеността, че той не е лустрационен текст, той е част от философията на този закон. И ако липсваше този текст, аз се питам какъв е смисълът тогава от този закон – да знаем кой е бил ченге, да знаем кой е бил доносник, да знаем кой е рушал нашите съдби, но в същото време да нямаме нито една възможност да осуетим, да поставим препятствие пред този човек да заема нови публични длъжности и отново, и отново да ни поучава, и отново да ни управлява по начините, по които го е правил досега. Това е категоричното становище на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на ОДС. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за реплика госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Стоянов, позицията на вашата група на разглежданията в комисията не беше тази.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС, от място): Сега е тази.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз не се съмнявам, че сега е тази и не се съмнявам, че и в тази зала има хора, които да екстремизират закона, макар съзнавайки колко е трудно неговото приемане, без да се отнесат с грам човещина към хората, които наистина ги касае законът. Налагането на моралната лустрация – биха ви подкрепили много хора. Но налагането на моралната лустрация не става като заобиколим джентълменската договорка, на която почива споразумението по закона – да няма за никого законодателна лустрация, за да направите приемливо приемането на закона. Никой не ви задължава да гледате Коритаров, никой не ви задължава да ходите. Поемете по този закон Омерта, че никой няма да ходи при Коритаров от сегашното Народно събрание, независимо ляв или десен, червен, син, жълт или някакъв друг. И да се изправим всички сега пред медиите и да кажем: “По отношение на човеци, които се направиха герои, Рихард Зорге и връзки с китайски връзки, които са клепали свои състуденти, ние няма да ходим, защото не приемаме морално този човек”. Но не да правим общ знаменател с този текст, по който, извинете ме, няма да лустрирате никого, само ще създадете възможност да се пробие от самото начало основната договорна по закона. Законът тръгва – публичност за всичко, публичност до края, но не лустрация. Иначе започвам да се опасявам, че в залата има хора, които са знаменосци на отварянето на досиетата със задната мисъл, че има какво да крият и че колкото е по-остър законът и проблемите по закона, толкова е по-проблемно приемането на закона, защото, ако се разделят парламентарните групи на трески, приемането на закона ще стане трудно.
Лустрирайте морално Коритаров и всеки коритаровец, но не по този начин – сривайки от самото начало закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаема госпожо Дончева, уважаеми колеги! Ако бяхте говорили само на тема колко е важно създаването на морална среда, на нетърпимост към този тип хора – даже не бих искал да споменавам техните имена, защото е под достойнството ми, някак си бихте могли да ме убедите и да променя становището си. Но в момента, в който чух, че става въпрос за някакъв тип договорка, която да защити тези хора, вече няма сила, която да ме накара да променя становището си! В такъв тип договорки аз не влизам! В такъв тип договорки Парламентарната група на ОДС не влиза! Искам за това да сме наясно. Този текст може да го приемете или да не го приемете – зависи от мнозинството, което се оформи. Но да говорим от началото, че става въпрос за договорки, ние няма да стигнем до края, за да приемем някаква половинчата истина.
След 16 години договорки и след 16 години колебания ми се струва, че е абсолютно неморално. Аз намирам този текст за справедлив, аз намирам, че този текст не уврежда по никакъв начин нечии интереси – той защитава моралното здраве на българското общество.
Искам да кажа и още една дума. Ние 16 години се мотахме с този закон. Като казвам ние, имам предвид българската политическа класа изобщо, не само представителите на вашата партия. Не поради страха, че наяве ще излязат няколкостотин имена на агенти и доносници. Ние се страхувахме затова, че покрай излизането на тези няколкостотин имена на подлеци ще се види, че в България е имало пък и хиляди хора, които по време на комунистическия режим и в най-острата негова фаза – в началото след 9 септември, са проявявали доблест, не са прекършвали своята съдба и не са били съгласни и готови да сътрудничат на тази мерзка комунистическа система!
Поради тази причина аз искам да се стигне докрай и никакви договорки не могат да ме накарат – каквито и да са те, да се откажа от моята позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Атанасов, имате думата за изказване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! По този закон имам да кажа толкова много неща, но се въздържам, защото виждам в залата воля да се приеме един работещ нормативен акт, който да свърши работа. Можеше да говоря много по чл. 3, когато тук Червеняков защитаваше тези, които работили за Родината.
Искам да кажа няколко неща, независимо че вземам думата по конкретен текст. Има принципни проблеми, които трябва да бъдат решени. Седемнадесет години се обяснява на българите, че доносниците са лошо нещо. Когато трябва да се реши въпросът с тези, които са били облечени във власт, да ги вербуват, започваме да говорим, че те работили за Родината. Това е недопустимо и аз се радвам на това гласуване, което мина по чл. 3.
Сега – по конкретния текст. Когато той беше разглеждан в комисията, аз не гласувах, защото, господин Анастасов, този текст е неработещ.
Аз бих се съгласил да обсъждам един текст за лустрация, ако го няма текста при доказана и обявена дейност с политическо съдържание. Как ще прецените в кой случай е имало политическо съдържание и в кой случай е нямало политическо съдържание?
Искам да ви кажа, чуйте: има една категория сътрудници – никак не са малко, така наречените картотекирани, заради които навремето беше обърнат Конституционният съд. Какво ли не се случи и това дойде тук – от тези среди, знаем за кои става въпрос.
Как ще установите тези хора, които имат само картони, дали са осъществявали политическа дейност или не? Аз смятам, че точно такива като тях не трябва да заемат тези длъжности. Ще ви обясня защо.
През 1990 г. в онази суматоха, когато са се чудели по какъв начин да скрият така наречените най-ценни агенти, е имало разпореждане за една категория агентура – да се унищожи всичко. За това нещо има десетки документи в МВР. Сега трябва да станат известни на българското общество.
Сегашният архив, тогавашната така наречена Трета секция на Държавна сигурност е една, а с нея са кореспондирали 35 подразделения на МВР. И всеки писал писма.
При нас унищожихме абсолютно всичко за агентите: рег. номер, псевдоним еди-кой си – унищожете при вас. Унищожили делата в поделенията, онези се задръстили в архива и не успели да унищожат картоните. Тоест картотекираните са особено ценни. Те са били остриетата, заради които са искали всичко да скрият и не са успели!
Сега вие искате по някакъв критерий да търсим кои са осъществявали политическа дейност. Не можем, за съжаление. Или се отива на крайна лустрация – всички, за които има някакви данни вън от държавната администрация, или се отива на моралната лустрация. Както виждам, в тази зала мнозинството не иска лустрация. Това исках да ви кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Не виждам.
Госпожа Мозер пожела думата за изказване.
Заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател! Най-напред считам изключително неетично да се визира определена личност, която няма възможност в момента нито да присъства тук, нито да се защити. Толкова много са другите, чиито имена ще останат сигурно завинаги скрити, и не е особено красиво, госпожо Дончева, толкова пъти да повтаряте името на този човек, за който Вие говорехте.
Искам да заявя пред всички вас, че аз също не съм участвала в подобно джентълменско споразумение. Никой не ме е питал. Струва ми се, че това е нещо изключително непродуктивно. Ние приемаме един закон, който няма да има никакъв смисъл.
С други думи, не става въпрос за политическа лустрация или каквото и да е, но какъв е смисълът на това, което в момента приемаме тогава? В моя живот, за жалост, съм била заобиколена от много, много, много такива хора, които са се занимавали с подобни дейности, за да не кажа, че почти всички в определен момент са били такива около мен, но аз няма да седна да ги търся.
Струва ми се, че наистина имаме моралната отговорност тези хора да бъдат определени като такива, каквито са били, и да не могат, както каза и господин Петър Стоянов, отново да ръководят съдбите на други граждани, въпреки че оттогава е минало време, но се оказва, че те могат и във времето да продължават своята дейност.
Аз не виждам смисъла на това, което разискваме сега, ако то няма да има никакви конкретни последици. Тогава за какво говорим в момента? Дайте да изредим какви длъжности – трябва да се види дали те са били такива или онакива, и после? Това ми напомня за много моменти в нашето законодателство, което става беззъбо. Едно беззъбо законодателство е абсолютно неполезно на нашето гражданско общество. Все пак тук трябва да има някаква елементарна справедливост.
Затова приветствам вашето предложение, за което и аз ще гласувам. Пак искам да заявя: в подобно джентълменско споразумение не съм участвала и считам, че то не може дори да се нарече джентълменско. То е предателство спрямо миналото на българския народ, което трябва да бъде извадено на светло, белите петна трябва да бъдат запълнени, за да могат хората малко да си отдъхнат и да не повдигат непрекъснато тези въпроси. Дайте да ги разрешим веднъж завинаги, за да не се връщаме непрекъснато към тях и за да можем да продължим пътя си напред. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Мозер? Няма.
Думата има господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Особено след изказването на госпожа Мозер взе да ми става много тъжно. За разлика от нея, аз обаче зная защо приемаме този закон, неподкрепяйки предложението, както не го подкрепих и по време на заседанието на комисията. Нека да напомня, че, за съжаление, аз не съм сред вносителите на законопроекти, така че не се лаская от мисълта за някакво особено творчество в хода на този закон и в неговата реализация.
Според мен този закон го приемаме – предполагам всички споделяте това мнение – твърде късно, за да можем да очакваме от него чудеса. Все пак обаче той може да постигне най-важното и това е обществената лустрация на близкото ни минало. Когато хората знаят, те трябва да преценят кого и как подкрепят и искат ли българското общество и политика да се движат по законите на Държавна сигурност или не искат да се движат по тези закони.
Друга важна тема, поради която не подкрепям предложението, наречете го в скоби, за лустрация. Първо, защото споделям становището на господин Атанасов, че този текст няма как да сработи. И второ, 17 години вече се наслушахме на темата за добрите и за лошите ченгета. Ако ние позволим лустрация, разделяйки ги отново на добри и лоши, и някой, който трябва да преценява те в онази лошата част ли са били, която се е занимавала с политическите доноси, омаскаряване и ликвидиране на човешки съдби, или от онази пък другата – свещената част, която се е борила за националния интерес през всичките тези години, ние отиваме в един кръг, на който просто мястото му не е през 2007 г.
Ако водехме този дебат през 1990 г., вероятно щях да кажа повече. Сега правим закъснелия закон на възможното през 2006 г. и аз ви моля в този смисъл да подкрепите това, което подкрепя и комисията, тоест да не подкрепяте предложението на тримата народни представители, което обсъждаме в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Свинаров? Няма.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов за създаване на нов чл. 3а – предложение, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 31, против 97, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Глава втора:
"Органи за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия".
Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието на Раздел І:
"Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, това са заглавията на Глава втора и на Раздел І от главата. И по двете формулировки има предложения на народни представители и окончателни редакции на комисията по тези две заглавия.
Има ли желаещи да вземат думата по тях? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване окончателния текст за редакция на комисията за заглавия на Глава втора и на Раздел І.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 4 има предложение от народния представител Младен Червеняков:
В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: понятието "разсекретяване" следва да се прецизира, а думата "съхраняването" отпада.
Комисията подкрепя предложението в първата му част и не го подкрепя във втората.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Червеняков в първата му част и предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
"Чл. 4. (1) Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, наричана по-нататък "комисията", е независим държавен орган, който осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
    (2) Комисията е юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и със седалище София.
    (3) Комисията е постоянно действащ орган, който се подпомага от администрация.
   (4) Комисията изготвя правилник за своята дейност и дейността на администрацията си. Правилникът се одобрява с решение от Народното събрание и се обнародва в "Държавен вестник".
     (5) Комисията представя в Народното събрание доклади за извършената дейност два пъти годишно – до 20 юли и до 20 декември, които се приемат с решение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Като че ли е необходимо да подложим на гласуване втората част, въпреки че не е много ясно коя е първа, коя е втора част от предложението на господин Червеняков, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Първата е с "разсекретяване", а втората е със "съхраняването".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: "Съхраняването" да отпадне, това ли е?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Да, да не отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли изказвания по редакцията на чл. 4? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Има предложение на господин Радославов и група народни представители, което е оттеглено.
Има предложение на господин Свинаров и колеги, което е подкрепено, и частично подкрепено предложение на господин Червеняков. Неподкрепената част се отнася до думата "съхраняването" в ал. 1 на чл. 4. Ако се приеме предложението, текстът би следвало да бъде: "разкриването и обявяването на документите", тоест без съхраняването.
Това е предложение, което комисията не е подкрепила, но трябва да го подложа на гласуване.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков за отпадане на думата "съхраняването" в края на ал. 1 от чл. 4 – предложение, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 5, против 103, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 4, така както е предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 5 има предложение от народния представител Александър Радославов и колеги:
В чл. 5 ал. 2 придобива следната редакция:
           "(2) При определяне състава на комисията се запазва основното съотношение между представените в Народното събрание политически партии и коалиции, като никоя от тях не може да има мнозинство."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Христо Бисеров:
В чл. 5, ал. 4 отпада т. 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл. 5, ал. 4 т. 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев:
В чл. 5, ал. 4 да се създаде нова т. 8 със следния текст:
"8. изборна длъжност в органите на Европейския съюз, Организацията на Северноатлантическия договор и всяка друга международна организация, в която членува или в чиято дейност участва България."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Красимир Каракачанов – в чл. 5, ал. 4 да отпадне т. 7 и да се създаде нова т. 7 със следното съдържание: “7. членове на политически партии.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Каракачанов, Масева, Атанасов, Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и по принцип теста на вносителя и предлага следната редакция но чл. 5:
“Чл. 5. (1) Комисията е колегиален орган и се състои от девет членове, включително председател, заместник-председател и секретар, които се избират от Народното събрание за срок от пет години по предложение на парламентарните групи. Членовете на комисията могат да бъдат преизбрани само за още един мандат.
(2) При определяне на състава на комисията никоя от представените в Народното събрание политически партии и коалиции не може да има мнозинство.
(3) Членове на комисията могат да бъдат само дееспособни български граждани, с висше образование, с постоянно местожителство в страната, които се ползват с обществен авторитет и доверие и са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно”.
(4) Не могат да бъдат членове на комисията лица, които са:
1. осъждани за умишлени престъпления от общ характер, независимо от реабилитацията;
2. били щатни и нещатни на органите по чл. 1;
3. били секретни сътрудници на органите по чл. 1;
4. щатни и нещатни служители, служители под прикритие и сътрудници на службите за сигурност и на службите за обществен ред;
5. на изборна длъжност в орган на държавна власт или на местно самоуправление;
6. на изборна длъжност в ръководни или контролни органи, или които представляват политически партии, организации, коалиции, професионални и съсловни организации, съгласно съдебното решение за регистрация;
7. наети по трудово или служебно правоотношение.
(5) Членовете на комисията осъществяват своята дейност по трудово правоотношение.
(6) Членовете на комисията освобождават заеманите от тях длъжности, несъвместими с изискванията по ал. 4, в 7-дневен срок от избирането им.
(7) Правомощията на член на комисията се прекратяват от Народното събрание преди изтичане на мандата му:
1. по негово искане;
2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три последователни месеца;
3. при несъвместимост с изискванията по ал. 3 и 4.
(8) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията на член на комисията Народното събрание в едномесечен срок избира нов член до края на първоначалния мандат по реда на чл. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Свинаров.
Уважаеми колеги, има няколко неприети предложения по този текст. Кой желае да обоснове предложение, което комисията не е подкрепила?
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря на комисията, че е подкрепила предложението, защото тя реално е подкрепила нашето предложение. В този си вид т. 7 не съществува. Освен печатната грешка за моята фамилия, има и печатна грешка, че са добавени буквите “не”.
Ще кажа защо ние направихме това предложение. Не може държавен служител, независимо, че ще бъде в неплатена отпуска, да бъде член на тази комисия, защото ще бъде зависим от своя бивш и впоследствие пак бъдещ началник, който може да му влияе и той няма да бъде независим. Затова тази комисия трябва да бъде от независими хора, които изкарват хляба си, заплатата си, доходите си – само по начин, който не ги прави зависими от държавната и общинската администрация.
Благодаря още веднъж на комисията, че е подкрепила нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това означава, че няма да го подлагаме на гласуване.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм направил моето предложение, защото допускам, че може да има неясно тълкуване по текста. Алинея 4 гласи: “Не могат да бъдат членове на комисията лица, които са: .... 5. на изборна длъжност в орган на държавна власт или на местно самоуправление”. Това означава ли, че не могат да бъдат избирани общински съветници и народни представители за членове на тази комисия? Ако тълкуването е в смисъл, че те могат да бъдат избирани, след което освобождават изборната длъжност, тогава моето предложение се обезсмисля. Някой от комисията ще потвърди ли това тълкуване?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Така е.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Ако няма пречка да бъдат избирани народни представители и общински съветници, след което да освободят местата си в органите на държавна власт, аз оттеглям предложението.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): То се съдържа в думата “са”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желае ли някой от комисията да вземе отношение?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю. Господин Бисеров, в текста, предложен на вниманието на народните представители има ал. 6, която гласи: “Членовете на комисията освобождават заеманите от тях длъжности, несъвместими с изискванията, в 7-дневен срок...”.
По-важно е да се каже друго. Вижте какво гласи ал. 4 – “Не могат да бъдат членове на комисията лица...”, а не не могат да бъдат избирани за членове на комисията еди-кои си лица. Според мен такъв проблем не съществува. Лица, които в момента заемат изборни длъжности, могат да бъдат предложени и избрани за членове на комисията, а след това в 7-дневен срок да освободят тези длъжности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай, господин Бисеров, оттегляте ли предложението си?
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оттегля се и това предложение.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Логиката на моето предложение е проста. Създаваме орган, който трябва да бъде максимално безпристрастен, а не поредната служба за партийни членове – активисти. Затова моето предложение, което по необясними за мен причини е отхвърлено от комисията, е членове на комисията да не могат да бъдат партийни членове. Смятам, че в тази комисия трябва да се подберат хора, които разбират от темата, хора по критериите, които вече бяха упоменати – обществено доверие и така нататък. Редно е тези хора да бъдат без политическа зависимост, а не определена партийна централа да им диктува становища по един или друг казус или пък те да тичат и да докладват в партийната централа по който и да е въпрос, свързан с комисията. Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Каракачанов? Няма.
Той не оттегля предложението си и то ще бъде гласувано.
Има ли други желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо следва да гласуваме предложението на народните представители Александър Радославов и група негови колеги за нова редакция на ал. 2 на чл. 5, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 4, против 76, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Второто предложение, което не е оттеглено, е на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев - за нова т. 8 в ал. 4.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 88 народни представители: за 2, против 71, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Каракачанов, което той обоснова, за отпадане на т. 7 и създаване на друга т. 7 с друго съдържание, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 31, против 70, въздържали се 6.
Предложението на господин Каракачанов не се приема.
Други неприети предложения няма.
Преминаваме към гласуване на окончателната редакция на комисията за чл. 5.
Моля, гласувайте текста на чл. 5 в редакцията на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 6 комисията подкрепя предложенията на народните представители Свинаров, Българинов, Дал, Бакалов и Бисеров и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) Предложенията за членове на комисията се внасят в Народното събрание, придружени от автобиография, свидетелство за съдимост, медицинско удостоверение, че не страда от психическо заболяване, необходимите документи за извършване на проучване за надеждност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация и декларация за обстоятелствата и данните по чл. 5, ал. 3 и 4.
(2) Постоянната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание проверява обстоятелствата по чл. 5, ал. 4, т. 2, 3 и 4 в 14-дневен срок от внасяне на документите по ал. 1.
(3) Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изпраща в Национална служба „Сигурност” документите на кандидатите за членове на комисията за извършване на проучване за надеждност. Национална служба „Сигурност” извършва специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация в 14-дневен срок.
(4) Предложенията се разглеждат от Постоянната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в 7-дневен срок от получаването на информацията по ал. 2 и 3.
(5) Комисията по ал. 2 изслушва кандидатите и в  7-дневен срок внася доклад, обобщаващ резултатите от проведеното проучване.
(6) Кандидатите, които не отговарят на изискванията на този закон, се оттеглят по искане на комисията по ал. 2.
Нови предложения се правят в 7-дневен срок от внасянето на доклада по ал. 5.
(7) Народното събрание избира поименно членовете на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Народното събрание избира от състава на комисията председател, заместник-председател и секретар.”
Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Председателят на комисията я представлява, ръководи и организира дейността й, като:
1. определя дневния ред и свиква заседанията;
2. публикува решенията и докладите за дейността й на страницата на комисията в Интернет и в бюлетина по чл. 14;
3. внася в Народното събрание два пъти годишно или при поискване доклад за дейността на комисията;
4. осъществява и други дейности съобразно задачите и функциите на комисията.
(2) Заместник-председателят на комисията подпомага председателя в неговата дейност и го замества при негово отсъствие.
(3) Секретарят на комисията организира текущата дейност и подготовката на заседанията на комисията.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. (1) Заседанията на комисията се свикват от председателя й по негова инициатива или по писмено искане на повече от половината от нейните членове.
(2) Заседанията на комисията се провеждат при кворум повече от половината от всички членове. Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички членове с явно гласуване.
(3) За заседанията се води стенографски протокол, в който се отразяват разискванията и гласуването на всеки от членовете на комисията.
(4) Решенията на комисията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказвания по текстовете на членове 6, 7 и 8?
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, предлагам ал. 3 на чл. 6 да отпадне по следните съображения. Ще се избира орган на Народното събрание. Има специална процедура за номиниране на кандидати за комисията, изслушването им в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и след това комисията предлага на пленарната зала гласуването на състава. Не бива да даваме възможност на една от службите, която в случая е заинтересована, да има възможност да влияе върху избора. Разбира се, в никакъв случай няма да си позволя да назова имена, но човекът, който отговаря за персоналната сигурност на Националната служба за сигурност, трябва да бъде обявен по реда на този закон и ние ще му дадем възможност той да казва дали кандидатите за комисията са надеждни, или не. Замислете се върху това! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Атанасов? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Атанасов за отпадането на ал. 3 от чл. 6.
Гласували 108 народни представители: за 20, против 70, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете на членове 6, 7 и 8 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 9 има предложение от народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов – в т. 4 след „принадлежност” да се добавят думите „или непринадлежност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Младен Червеняков. Ще прочета само неприетата част от предложението:
В чл. 9 се правят следните изменения:
1. В т. 1 отпада думата „събира”.
2. В т. 3 пред израза „дела за оперативен отчет” да се добави думата „лични”.
Следващата точка е приета като предложение.
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Масева, Атанасов, Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов, точка 3 от предложението на народния представител Червеняков и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. При осъществяване на дейността си комисията:
1. издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1;
2. разкрива и обявява имената на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности, или извършвали или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1;
3. предоставя достъп на физически лица до информацията, събирана за тях, по тяхно искане, по искане на техните роднини по права линия до втора степен включително, или на нотариално упълномощени от тях лица;
4. издава документи за принадлежност на физически лица към органите по чл. 1;
5. предоставя достъп до документите на органите по чл. 1 по реда на Закона за достъп до обществена информация;
6. води регистри на получените искания и издадените документи по т. 3 и 4;
7. сътрудничи със сродни чуждестранни и международни институции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по чл. 9 има едно неприето предложение, което е на господин Червеняков.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Аз не зная защо е отхвърлено това предложение, защото, когато комисията получи искане за издаване на даден документ, ако човекът, който не принадлежи към тези служби, какъв документ ще получи? Затова е предложението. Това е принципно. Аз не мога да разбера смисъла или по инерция е отхвърлено? Просто непринадлежност, няма информация за него, не съществува, значи той не е към тези служби и толкова. Това е принципът. Не мога да схвана логиката защо комисията го е отхвърлила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказване? Няма други изказвания.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов за добавяне на думите „или непринадлежност” в т. 4 на чл. 9, което комисията не е подкрепила.
Гласували 112 народни представители: за 2, против 93, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте първото предложение на господин Червеняков, което комисията не е подкрепила, за отпадане на думата „събира” в т. 1 на чл. 9.
Гласували 109 народни представители: за 7, против 84, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Червеняков в т. 3 на чл. 9 в израза „дела за оперативен отчет” да се добави думата „лични”, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 18, против 80, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте окончателната редакция на чл. 9, предложена от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и предлага да се създадат нови членове 10, 11 и 12 със следната редакция:
„Чл. 10. Комисията извършва изследователска дейност, публикува документи, организира семинари, конференции и изложби с образователно-информационен характер.
Чл. 11. Комисията управлява централизирания архив на документите на органите по чл. 1.
Чл. 12. Комисията предоставя на органите по чл. 16, ал. 1 списъци на лицата, заемали или заемащи публична длъжност, или извършвали или извършващи публична дейност.”
„Чл. 10. При изпълнение на дейностите по чл. 9 комисията изисква и получава безплатно информация от:
1. службите за сигурност;
2. органите на държавна власт и на местно самоуправление;
3. физическите и юридическите лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10, който става чл. 13.
„Чл. 11. Комисията издава бюлетин, в който публикува информация за своята дейност и за взетите решения. В бюлетина се публикуват и докладите по чл. 4, ал. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, който става чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има нови членове 10, 11 и 12, предложени от колегите народни представители, и два текста по вносител, които стават съответно чл. 13 и чл. 14, подкрепени от комисията.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте едновременно текстовете на членове 10, 11, 12, 13 и 14, така както са предложени.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение от господин Александър Радославов и група народни представители чл. 12 да придобие следната редакция:
„Чл. 12. Държавните органи, които съхраняват документите на органа по чл. 1, осигуряват на комисията достъп до тях.”
Комисията не подкрепя предложението.
Текстът всъщност е уреден в предходни членове.
Има предложение от народния представител Младен Червеняков в чл. 12 да отпадне изразът „предават контрола върху тези документи на комисията”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представител Иглика Иванова, Георги Анастасов...
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Предложението се оттегля, благодаря.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и предлага чл. 12 да отпадне.
Материята е уредена в предходни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по тези предложения, уважаеми колеги? Считам, че по правилник трябва да предложа първо на гласуване предложението за отпадане.
Има ли желаещи да вземат думата преди да пристъпим към гласуване, да обосноват друго разбиране, някои от направените предложения, които са неподкрепени от комисията? Има ли желаещи? Няма.
Първо ще подложа на гласуване, така както повелява ал. 1 на чл. 56, т. 1 от нашия правилник, че първо се гласуват предложения за отхвърляне – тълкувам думата "отпадане" като предложения за отхвърляне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отхвърляне на чл. 12 по вносител.
Гласували 102 народни представители: за 97, против 4, въздържал се 1.
Член 12 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 15:
"Чл. 15. (1) Членовете на комисията получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни работни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се вземат предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.
     (2) Председателят на комисията получава месечно възнаграждение с 20 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по ал. 1, а заместник-председателят и секретарят на комисията – с 10 на сто."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, текстът на чл. 13 по вносител, който става чл. 15 в окончателната номерация, беше представен в окончателната си редакция, предложена от комисията. Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване чл. 13, който става чл. 15 по предложение на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: "Раздел ІІ – Задължения на държавните органи".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
Има предложение от народния представител Красимир Каракачанов в чл. 14, ал. 2 да отпаднат т. 1 и 2, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народния представител Младен Червеняков:
В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изразът "окомплектоване и подготовка за предаване на документите" се заменя с израза "за осигуряване на пряк и неограничен достъп по документите".
2. В ал. 2 отпадат т. 1 и 2 и вместо тях се създава нова т. 1 със следния текст:
"1. в неограничен обем цялата налична информация в материалите и документите."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя първото предложение от народния представител Каракачанов, предложението на Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 16:
"Чл. 16. (1) Министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, министърът на отбраната, министърът на външните работи, директорът на Националната разузнавателна служба, директорът на Националната служба за охрана, директорът на Националната следствена служба, председателят на Главно управление на архивите и директорът на Централния военен архив организират в ръководените от тях структури окомплектоването и предаването на документите на органите по чл. 1 на комисията.
      (2) Органите по ал. 1 предоставят на комисията:
1. писмени доклади за щатните и нещатните служители и за секретните сътрудници на органите по чл. 1, които са заемали или заемат публична длъжност или за извършвали или извършват публична дейност; в докладите се посочва структурната част на органите по чл. 1 и времето, през което лицата са работили или сътрудничели;
2. писмени доклади за щатните и нещатните служители и за секретните сътрудници на органите по чл. 1, които са заемали или заемат публична длъжност или са извършвали или извършват публична дейност и са сътрудничели или сътрудничат на службите за сигурност и службите за обществен ред след 10 ноември 1989 г.; в докладите се посочва структурната част на органите по чл. 1 и времето, през което лицата са работили или сътрудничели;
3. всички документи, отнасящи се до лицата по т. 1 и 2;
4. други материали, поискани от комисията.
    (3) На искането на комисията се отговаря в 14-дневен срок от получаването му. Този срок може да бъде удължен еднократно от комисията по мотивирано искане на органите по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, този текст е изключително важен. За съжаление обаче вътре в чл. 16 има противоречие. Моля ви да обърнете внимание върху това, което ще ви кажа. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Разбира се, господин Миков. Няма нищо смешно в цялата работа. Твърдим, че съгласно този закон всички специални служби, които днес съхраняват архиви на Държавна сигурност, ще ги предадат на избраната от Народното събрание комисия, която да извършва проверки. И вижте какво става тук: ал. 1 казва, че еди-кои си органи, изредени са, като се започне от министъра на вътрешните работи, окомплектоват и предават документите на комисията. След това в ал. 2 казваме, че органите по ал. 1 предоставят на комисията писмени доклади за щатните и нещатните ... Това трябва да се провери от комисията, а не от тези, които днес държат тези... Реплика от народния представител Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Недейте да спорите от място!
АТАНАС АТАНАСОВ: Правя конкретно предложение: от ал. 2 да отпаднат т. 1 и т. 2, за да придобие следното съдържание: "Органите по ал. 1 предоставят на комисията – т. 3 да стане т. 1 – всички документи, отнасящи се до лицата по т. 1 и т. 2" или "всички документи отнасящи се до лицата"... Тук трябва да отпаднат също т. 1 и т. 2. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Недейте да се мъчите от място.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не съм съгласен с това. Настоявам да се гласува моето предложение да отпаднат т. 1 и т. 2 от ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е и предложение на господин Каракачанов, ако не се лъжа, така че ще бъде подложено на гласуване.
Има ли формални реплики към господин Атанасов, не само спонтанни реакции? Няма желания за реплики и за изказвания. Поне това личи от липсата на заявки.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Предложението на господин Каракачанов, ако не се лъжа, господин Свинаров, съвпада с предложението на господин Атанасов, което той направи за отпадането на т. 1 и т. 2 на ал. 2.
Така че, господин Атанасов, ще гласуваме Вашето предложение едновременно с предложението на господин Каракачанов.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Каракачанов в чл. 14, ал. 2 да отпаднат т. 1 и т. 2 – предложение, което току-що направи и господин Атанас Атанасов. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 27, против 85, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Господин Атанасов има думата за предложение за прегласуване.


АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Колеги, не си даваме сметка какво гласуваме. След това – когато бъде приет целият текст, ще се чудим какво е излязло.
В предшестващите текстове, които разгледахме, гласувахме, че документите на Държавна сигурност и на разузнавателните управления на Българската народна армия ще бъдат предадени на избраната от Народното събрание комисия, която ще оперира с тези документи, за да извършва съответните проверки, защото комисията е тази, която обявява лицата за принадлежност. Тук в един момент изникват два текста, от които става ясно, че комисията ще напише писма на министъра на вътрешните работи, на шефовете на специалните служби и ще ги пита: за тези лица има ли данни за принадлежност или не? Наистина отново комисията ще бъде поставена в зависимост от тези структури, които впоследствие трябва да изпратят документите.
Какъв е смисълът, когато тези проверки ще бъдат направени от службите? Получава се противоречие.
Първата алинея говори, че тези структури трябва да окомплектоват и предадат всички документи на комисията, а от втората алинея става ясно, че тези структури, а именно службите, ще извършат проверки по списъци, които ще им се предоставят. Благодаря ви.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): И двете – и списъците, и документите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това беше обосновка за прегласуване, макар че формално не беше формулирано такова предложение.
Подлагам на прегласуване отпадането на точки 1 и 2 от ал. 2 на чл. 16.
Гласували 121 народни представители: за 20, против 90, въздържали се 11.
Предложението отново не е прието.
Продължаваме с гласуването на неприетите предложения по чл. 14 по вносител. Следващото е на народния представител Младен Червеняков за промени в алинеи 1 и 2. Ще ги подложа на гласуване поотделно, тъй като са две отделни предложения.
Подлагам на гласуване предложението за замяна на израз в ал. 1 на чл. 14 – предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 20, против 83, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Второто предложение отново се отнася до т. 1 и 2, които току-що бяха потвърдени чрез отхвърляне на предложението на колегите Каракачанов и Атанасов. Струва ми се, че няма място да подлагаме на гласуване предложението за отпадане на т. 1 и 2, но да подложа на гласуване предложението за нова т. 1 – в неограничен обем цялата налична информация в материалите и документите.
Господин Свинаров, считате ли за уместно да се подложи на гласуване този текст?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Всъщност това е в ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, за да не възникват после спорове, че едно предложение е подложено на гласуване, а друго – не, ще подложа на гласуване това второ предложение на господин Червеняков с разбирането, че то не е към ал. 2, а е към ал. 1 и че не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте т. 2 от предложението на господин Червеняков, който предлага нов текст вместо текстовете на т. 1 и 2 от ал. 2, неподкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 10, против 84, въздържали се 22.
Това предложение не се приема.
Сега следва да гласуваме окончателния текст на чл. 16 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте този текст, както е предложен от комисията – без направени в него промени.
Гласували 110 народни представители: за 107, против 2, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и предлага да се създадат нови членове 17, 18, 19 и 20 със следната редакция:
“Чл. 17. Органите по чл. 16, ал. 1 по утвърден с председателя на комисията план-график окомплектоват и подготвят за предаване архивните дела и справочния апарат (картотеки, каталози, фондови книги, описи, регистрационни дневници, архивни регистри, исторически справки на фондообразувателите и др.).
Чл. 18. Оперативният архив на органите по чл. 1 се предава, като:
1. архивните оперативни дела и следствените и съдебните дела, водени по описа на органите по чл. 1, се окомплектоват и подготвят за предаване по архивни фондове след проверка и сверяване дело по дело в архивния регистър на съответния архивен фонд с предавателно-приемателни протоколи, които съдържат пореден номер, номер на фонда, номер на архивната единица, брой листа; констатираните нередности (липса на цели архивни единици (дела), липса на листа, липса на заверителни надписи и др.) се описват в предавателно-приемателните протоколи;
2. картотеките с имената и псевдонимите на секретните сътрудници и обектите на разработки, заедно с регистрационните дневници, се предават поотделно с предавателно-приемателни протоколи, които съдържат пореден номер, регистрационен дневник на секретните сътрудници и обектите на разработка, съдържащ от номер до номер, брой листа; констатираните нередности се описват в предавателно-приемателните протоколи.
Чл. 19. (1) Служебният и партийният архиви на органите по чл. 1 се предават, като:
1. архивните дела се окомплектоват и подготвят за предаване по архивни фондове след проверка и сверяване дело по дело в съответните инвентарни и временни описи с предавателно-приемателни протоколи, които съдържат пореден номер, номер на фонда, номер на архивната единица, брой листа; констатираните нередности (липса на цели архивни дела, липса на листа, липса на заверителни надписи и др.) се описват в предавателно-приемателните протоколи; с отделен предавателно-приемателен протокол се предават на комисията инвентарните описи, временните описи, книгата на фондовете (фондовата книга), историческите справки на фондообразувателите, тематичните и именните каталози и др.;
2. личните кадрови дела на щатните и нещатните служители, заедно с именната картотека, се предават с предавателно-приемателни протоколи, които съдържат пореден номер, архивен номер на личното кадрово дело, брой листа; констатираните нередности (липса на цели лични кадрови дела, липса на листа, липса на заверителни надписи и др.) се описват в предавателно-приемателните протоколи.
   (2) В случаите, когато едно лице е било щатен или нещатен служител на органите по чл. 1 и на службите за сигурност и на службите за обществен ред, личното кадрово дело се разшива и се оформя ново архивно дело, което съдържа документи само за периода, през който лицето е било щатен или нещатен служител на органите по чл. 1. Техническата обработка се извършва от службата, където е съхранявано делото до предаването му в комисията. Извършените допълнителни дейности по разшиването на личните кадрови дела и оформянето на нови архивни дела се описват в предавателно-приемателните протоколи.
Чл. 20. Предавателно-приемателните протоколи по чл. 18 и 19 се изготвят в два еднообразни екземпляра, подписват се от органа по чл. 16, ал. 1 и от председателя на комисията и се регистрират.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за нови членове 17, 18, 19 и 20 в окончателна редакция на комисията.
Има ли желаещи да вземат думата по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте предложените от комисията текстове.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
 Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 15 комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и предлага чл. 15 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли обратно предложение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 15 по вносител.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и предлага следната редакция на заглавието на Раздел ІІІ: “Задължения на гражданите и институциите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да се изкажат по предложението на комисията за заглавие на Раздел ІІІ? Няма.
Моля, гласувайте заглавието, което комисията предлага за Раздел ІІІ.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 16 има предложение на народния представител Младен Червеняков:
В чл. 16, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
След края на текста се слага запетая и се добавя изразът “които са в тяхно държане”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 21:
“Чл. 21. (1) Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни в 7-дневен срок от получаване на поканата да се явят пред комисията и да предоставят исканите от тях сведения и документи.
(2) Органите, които поддържат бази данни и водят регистри на лицата, заемали или заемащи публични длъжности, извършвали или извършващи публична дейност, са длъжни при поискване от председателя на комисията в 14-дневен срок да предоставят трите имена, единния граждански номер и заеманата длъжност на тези лица, както и да уведомяват в същия срок за настъпили кадрови промени.
(3) Ръководителите на държавни органи и на юридически лица и търговски дружества предоставят на комисията поисканите от тях документи в 14-дневен срок.
(4) При изпълнение на своите задължения членовете на комисията или упълномощени от нея лица от администрацията й имат право на безплатен достъп до Националната база данни “Население” и до регистъра БУЛСТАТ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по тези текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Младен Червеняков за изменение и допълнение в ал. 1 на чл. 16, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 15, против 81, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на текста на чл. 16, който става чл. 21, така както е предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 17 има предложение от народния представител Красимир Каракачанов:
В чл. 17, ал. 1 да отпадне думата “институции” и в края на изречението да се добави “в срок от един месец след влизането на закона в сила”, с което чл. 17, ал. 1 добива следния вид:
“(1) Гражданите, които притежават документи, удостоверяващи принадлежност на лица към органите по чл. 1, са длъжни да ги предоставят на комисията в срок от един месец след влизането на закона в сила.”
В чл. 17 ал. 2 става ал. 3 и се добавя ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Лицата, предоставили документи в указания срок, не носят наказателна отговорност, ако са се сдобили с предадените документи по нерегламентиран път.”
Комисията подкрепя по принцип предложението в първата му част, като то е намерило систематичното си място в § 9 от Преходните и заключителните разпоредби. Комисията не подкрепя предложението във втората му част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 22:
“Чл. 22. (1) Физическите и юридическите лица и институциите, които притежават оригинални документи на органите по чл. 1, са длъжни да ги предоставят на комисията.
(2) Документите по ал. 1 могат да бъдат предоставени лично, по пощата или по друг начин.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желания за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване второто от направените от господин Каракачанов предложения, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за няма, против 87, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 17, който става чл. 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 109, против 2, въздържал се 1.
Текстът на чл. 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 18 има предложение от народния представител Младен Червеняков:
В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
Добавя се изразът “Гражданите, юридическите лица и институциите”, а след думата “разгласяване” се добавя “публично”.
Комисията подкрепя предложението в първата му част, а във втората му част предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя първата част от предложението на народния представител Червеняков и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 23:
“Чл. 23. Физическите и юридическите лица и институциите не могат да публикуват или разгласяват по друг начин документи или части от тях, които установяват принадлежност на български граждани към органите по чл. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да се изкажат по този текст? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на чл. 23 в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Текстът е приет единодушно, с което приключва и четенето на законопроекта за днес.
Благодаря на господин Свинаров, благодаря и на вас, уважаеми колеги.
Ще направя няколко съобщения.
Комисията по европейска интеграция ще заседава на 30 ноември 2006 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134 на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията по труда и социалната политика отменя своето заседание на 29 ноември 2006 г., сряда, от 15,00 ч.
Комисията за борба с корупцията ще проведе редовно заседание от 14,30 ч. в зала 132 на 30 ноември 2006 г. – утре, четвъртък.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе редовно заседание на 30 ноември 2006 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 248 на пл.”Александър Батенберг”.
Поради липса на други съобщения остава да обявя, че следващото пленарно заседание ще е утре – 30 ноември 2006 г., четвъртък, от 9,00 ч. тук – в пленарната зала на Народното събрание.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Митхат Метин
Станчо Тодоров