Председателствал: председателят Георги Пирински

Секретари: Силвия Стойчева и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
В края на вчерашния пленарен ден работата приключи с поредните текстове от Законопроекта за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Предстои да се докладва Глава трета.
Преди да пристъпим към тези текстове, тоест да продължим работата си по т. 7 от нашата програма, до мен е отправила писмо госпожа Екатерина Михайлова. Моля ви за малко внимание, уважаеми колежки и колеги.
Става дума за следното: предлага се на основание процедурата по ал. 5 на чл. 40 да бъде включен за разглеждане като точка в дневния ред на парламента Проект за решение относно изменение на Решението за избиране на наблюдатели в Европейския парламент.
Има се предвид промяната, която настъпва във връзка с подадената оставка от народния представител Димитър Абаджиев като наблюдател в Европейския парламент.
Има внесен проект за решение от Парламентарната група на Демократи за силна България, подписан от госпожа Екатерина Михайлова, която мотивира, че във връзка с оттеглянето на Димитър Абаджиев от позицията европейски наблюдател от квотата на групата се внася проект за решение за избиране на господин Константин Димитров.
Предполагам, че парламентарните групи разполагат с този проект за решение. Би трябвало да ви е раздаден днес, уважаеми колеги. Внесен е в Деловодството вчера малко преди 16,00 ч. Така че, ако няма някакви смущения от гледна точка на липса на готовност за разглеждане на тази точка, аз ще приложа ал. 5 и ще ви предложа да включим тази точка като т. 1 на днешния ден.
Виждам, че господин Шопов желае да вземе думата.
Господин Шопов, предполагам, че имате предвид нещо процедурно. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Изключително похвална е тази експедитивност, с която внасяте това искане на Демократи за силна България. Така е редно – в такива случаи да се действа веднага. В същото време буди недоумение фактът, че вече повече от месец ние имаме подобен казус. Двата случая са аналогични, те си приличат на базата на факта, че двама народни представители напускат всеки поотделно: господин Берон – Парламентарната група на “Атака”, и господин Абаджиев – Парламентарната група на Демократи за силна България, и следва да се уреди техният статут съгласно чл. 15, ал. 4, мисля беше, във връзка с изборните длъжности, които те заемат в Народното събрание. Там са визирани и едната, и другата – едната е евродепутат, другата – заместник-председател на Народното събрание.
Ето защо Ви моля процедурно да прочетете това, което сме пуснали преди месец, с което да отпадне господин Петър Берон като заместник-председател на Партия “Атака”. Да бъде решен този въпрос, защото това е така. В правния мир това е решено по недвусмислен начин от правилника. Това, което Вие ще съобщите и което сме поискали, има декоративно значение, защото вече месец и една седмица господин Берон няма статут на заместник-председател на Народното събрание с обратна сила с всички последващи от това последици, за което някой следва да носи отговорност. А всички последици са: по-голямата заплата на народен представител, от която получава като заместник-председател; колата, която ползва от Националната служба за охрана, и още, и още други екстри, да ги наречем, от които няма право да се ползва.
Затова, за да бъдем принципни и да решаваме въпросите подред и така, както са поставени в дневния ред на Народното събрание, процедурно Ви моля да прочетете нашето искане – писмото, което сме отправили до Вас, с което въпросът с господин Петър Берон да бъде решен и да се открие процедура за попълване на заместник-председателското тяло на Четиридесетото Народно събрание с човек от “Атака”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма да дискутираме повече процедурните въпроси. Ще поставя на гласуване предложението на госпожа Михайлова, която е внесла съответното писмо до мен.
Това, което поставя господин Шопов, безспорно е въпрос, който трябва да бъде разгледан и решен от Народното събрание. Господин Шопов, разликата е в това, че Демократи за силна България са успели, доколкото виждам, да постигнат съгласие с другите парламентарни групи за решаването на този въпрос, за разлика от вашата група. Вие сте участник в работата на Председателския съвет, знаете добре, че вашата интерпретация за безспорността на този въпрос не се споделя от други парламентарни групи, от членове на ръководството на Народното събрание. Трябваше да се направят консултации, които да позволят в пленарната зала този въпрос да не предизвиква дебати, а да бъде решен достатъчно експедитивно.
За жалост, изглежда Демократи за силна България са по-диалогична група от вашата. Може би да почерпите малко опит от тях по отношение на подхода и методиката, без, разбира се, да отлагаме неоправдано въпроса, който Вие поставяте.
Поставям на гласуване предложението за включване като т. 1 от днешния дневен ред – проект за решение относно изменение на решението за избиране на наблюдатели от Република България в Европейския парламент, прието на 26 август 2005 г. с вх. № 654-02-114 от 29 ноември 2006 г. като т. 1.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 134 народни представители: за 110, против 19, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Преминаваме към разглеждане на:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАБЛЮДАТЕЛИ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, прието на 26 август 2005 г.
Давам думата на госпожа Екатерина Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата, за да уведомя народните представители за това, което предстои да се гласува, тъй като за първи път се прави тази процедура в българския парламент. Тя е свързана с изисквания, през които трябваше да мине и в българския, и в Европейския парламент – замяната на един евронаблюдател с друг.
Искам да уведомя народните представители, че тази смяна на евронаблюдател от името на парламентарната група на Демократи за силна България е възможна не само заради това, че предишният ни представител господин Абаджиев напусна парламентарната група, но и затова, защото той депозира както в българския, така и в Европейския парламент волята си от 1 декември нататък да не бъде представител на българския парламент, тоест да не бъде евронаблюдател от квотата на Демократи за силна България. Това открива процедурата за промяна. Без съгласието, без уведомяването на Европейския парламент нямаше да може да бъде предприета тази стъпка.
Аз коректно искам да уведомя народните представители, че когато бъде подложено на гласуване това решение, то вече е предшествано от необходимите стъпки, заведени заявления както в българския, така и в Европейския парламент. Също така и още едно допълнително изискване, затова именно днес предприемаме тази стъпка, във вчерашния ден имаше пленарна сесия на Европейския парламент, където, подобно на българския парламент, трябва да бъде обявено това намерение на съответния евронаблюдател.
Всички тези процедури са изпълнени и затова аз ви моля да подкрепите проекта за решение за промяна на представителя на Демократи за силна България като евронаблюдател, считано от 1.12.2006 г. Добре известно е, че става дума за един месец, тъй като от 1 януари 2007 г. ние вече ще имаме европейски депутати и това ще се случи с избор, който предстои в българския парламент след няколко дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Всъщност това е представяне на проекта за решение.
Има ли желаещи да се изкажат по този проект?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми господин Пирински, госпожа Михайлова направи грешка. Тя се състои в това, че едва ли не волята на господин Абаджиев открива процедурата. Не волята на господин Абаджиев открива процедурата, а се сменя статутът на господин Абаджиев с факта на напускането му на Парламентарната група на Демократи за силна България. Защото съгласно текста в правилника, който цитирах преди малко, това е правопораждащият момент, защото той вече няма качеството на избран евронаблюдател от ДСБ. Това е моментът, от който нещата се променят. Това е правопораждащият момент за тази процедура, която тече, без значение волята на господин Абаджиев, без значение, че той е подал оставка в Европарламента. Той губи качеството си с факта, че не е повече член на ДСБ. От този момент се променя и неговият статус. Това е въпросът.
Нямам право по правилник на реплика към господин председателя Пирински, но тук не е въпрос до съгласие между парламентарните групи, тук е въпрос на тълкуване на правилника. Правилникът ясно и точно казва, че с напускането на една парламентарна група, или отпадането от една парламентарна група от страна на народен представител, той губи качествата си на изборно лице, което произтича от тази парламентарна група. Това е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Без да искам да правя реплика към това изказване на господин Шопов, просто казвам, че не е еднозначно тълкуването на тези текстове на правилника, както добре знае господин Шопов, от другите парламентарни групи. Ето защо не е въпрос на автоматично прилагане на текста, по който още няма съгласувано мнение между групите.
Да ви представя текста на проекторешението, за да може при изказванията, ако има такива, да вземете отношение по текста. Имате го в материалите, но да го представя за протокола.
“Проект
РЕШЕНИЕ
за изменение на Решението за избиране на наблюдатели
от Република България в Европейския парламент, прието на
26 август 2005 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с подадена на основание на чл. 2.1 от Наръчника на наблюдателите оставка от народния представител Димитър Иванов Абаджиев до председателя на Европейския парламент
РЕШИ:
Избира за наблюдател от Република България в Европейския парламент народния представител Константин Стефанов Димитров на мястото на народния представител Димитър Иванов Абаджиев, считано от 1 декември 2006 г.”
Това е текстът на проекта за решение.
Имате думата.
Господин Тодоров, имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя това предложение на Демократи за силна България, тъй като господин Абаджиев, както виждате, сам си подава оставката. Това нещо е съгласно правилника – когато народен представител е избран за такава длъжност от Народното събрание, когато сам си подаде оставката, или повече от 80 човека в Народното събрание предоставят желание за тази дейност, тогава Народното събрание може да гласува освобождаването му и назначаването на друг.
Искам да кажа няколко думи на господин Шопов. Не знам защо се напъват, тук има правилник, чл. 4, ал. 4, 5 и 6, в които изрично е записано как се избира заместник-председател на Народното събрание, от кого се избира и кого представлява и съответно освобождаването на заместник-председателя става, когато той сам пожелае, или когато 80 народни представители предоставят желание той да бъде освободен от тази длъжност.
Господин Петър Берон е избран от Коалиция “Атака”, която е регистрирана в ЦИК. Това е, господин Шопов. Никаква партия “Атака” не е регистрирана в ЦИК, не е регистрирана в парламента. Това, че сега представлявате Партия “Атака”, си е Ваша работа. Вашата група “Партия “Атака” няма право на това име. Ние затова сме предложили в парламента тази група да не носи името “Коалиция “Атака”, тъй като в тази група няма никой от Коалиция “Атака”. Струва ми се, че председателят на Народното събрание трябва да постави въпроса вие да си изберете друго име, защото това име “Атака” не е ваше, а е на коалицията, а коалицията вече не е във вашата група. (Шум и реплики от КА.) Вие трябва да си предложите ново име, господин Шопов.
Господин председател, ние сме направили предложение до Вас групата на “Партия “Атака” да не бъде “Партия “Атака”, да не носи името на нашата коалиция, тя си е наше име. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, не помолих господин Тодоров да прекъсне изказването си, въпреки че то беше по въпрос, който не е по точката от дневния ред, която обсъждаме. Направих го, защото и господин Шопов засегна този въпрос, успя да развие своята позиция, така че прецених, че и господин Тодоров би могъл да развие обратната, но няма повече да дискутираме този въпрос. Няма да давам думата на народни представители, които биха желали да го правят.
Има ли още изказвания по въпроса, който е на дневен ред? Не виждам.
Затова преминаваме към гласуване, уважаеми колеги!
Моля, гласувайте проекта за Решение за изменение на Решението за избиране на наблюдатели от Република България в Европейския парламент, прието от нашето Народно събрание на 26 август 2005 г. със съдържанието, което ви представих и с което разполагате във вашите материали.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 129, против 5, въздържали се 7.
Решението е прието.
Заповядайте, господин Хърков, да обосновете отрицателен вот.
ВАНЮ ХЪРКОВ (КА): Искам да обясня отрицателния вот на нашата група, защото в момента се виждат двойни стандарти в Народното събрание.
Господин Петър Берон също си беше подал молба за освобождаване от нашата група.
Член 15, ал. 1 гласи: ”Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група”.
Точка 4: “При напускане на парламентарната група или изключване от състава й народният представител губи мястото си в постоянните комисии като представител на съответната парламентарна група в делегацията на Народното събрание, в качеството си на наблюдател в Европейския парламент и други изборни длъжности в Народното събрание”.
Това мога да кажа, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Други желаещи няма.

Преминаваме към точка седма от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ – продължение.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Глава трета – Ред за установяване и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
“Раздел І – Установяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По заглавието на Глава трета и Раздел І има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте тези два текста, които комисията подкрепя по вносител.
Гласували 115 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 19 има предложение от народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов. Оттеглено е, благодаря ви.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Радославов и група народни представители и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 24:
“Чл. 24. Принадлежност към органите по чл. 1 се установява при наличието на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на органите по чл. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Анастасов, по следващия чл. 20 също има Ваше предложение, оттегляте ли го или го поддържате? Поддържате го.
В такъв случай, уважаеми колеги, ще гласуваме текста на чл. 19, който става чл. 24 в окончателна редакция на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя и предложението на народния представител Радославов и група народни представители. Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 20 има предложение от народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл. 20 текстът се променя, както следва:
“Обстоятелствата по чл. 19 се установяват на основата на намиращите се в информационните фондове документи, съдържащи подписа на лицето, чиято принадлежност е предмет на установяване, както следва:” и продължава със следващите точки.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Александър Радославов и група народни представители:
В чл. 20 отпада изразът “както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл. 20, т. 6 се заличава думата “адвокат” и се добавя преди думата “наказателни” думата “политически”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 25:
“Чл. 25. Обстоятелството по чл. 24 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва:
1. за установяване на дейност на щатен служител – с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения;
2. за установяване на дейност на нещатен служител – с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения;
3. за установяване на дейност на секретен сътрудник – със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Свинаров.
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предложението, което ние сме направили в чл. 20, е да се съдържа подписът на лицето, тъй като това нещо единствено и само се касае, както е приет окончателният вариант за т. 3, за секретните сътрудници, докато в т. 1 и 2 не е указано, че там трябва да има подпис на лицето. Винаги може да бъде скалъпено едно досие на когото и да било, ако не съществува такъв подпис. Тук пише “лично кадрово дело”. Лично кадрово дело може при тези технически средства винаги да се направи. Като се има предвид, че са се подписвали много документи на празни бланки и са се подпечатвали, и са имали достъп до тези печати, разбирате за какво става реч, каква масова фалшификация може да се извършва. Ето това е нашата презумпция, за да се вкара този текст в проектозакона.
Що се касае до следващото предложение, където казваме да се заличи “адвокат” и преди “наказателни” да има “политически”, по принцип комисията го е приела. Тук има печатна грешка, че не го е приела, защото реално го е подкрепила и е отпаднало. Искам да поясня защо трябваше да извадим адвокатите.
Как може човек, който е защитавал в едно политическо дело някой, който е съден от Народния съд заради политическата му дейност, да го вменяваме на този адвокат, че той е виновен, защото е защитавал някого?! Това беше причината.
Второ, трябваше да бъде казано за политическите наказателни дела, а не по принцип наказателни дела, за криминалните. Има съществена разлика.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Каква е разликата?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Не искам да влизам в диалог от тази трибуна. Независимо от уважението към Вас като адвокат, все пак трябваше да се конкретизира. Има криминални дела, върху които може да се акцентира. Не може тези, които са водили дела срещу убийците за това, че някой е убил някого за 10 лева, да ги приравняваме с политическите наказателни дела.
Искам само да кажа, че последното предложение за заличаване на думата “адвокат” и за “политическа наказателна отговорност” го оттегляме, защото реално е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оттегляте го. Благодаря Ви.
Има ли реплики на господин Анастасов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
По предложението на господин Радославов и група народни представители, заповядайте, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Това е едно от многото предложения, които група народни представители сме направили – 11 на брой, а именно да отпадне изразът “както и наличие на данни за лицето в справочните масиви, регистрационни дневници…” и т.н., тъй като в предложението, което сме направили, изрично сме посочили, че то противоречи на Решение № 10 от 1997 г. на Конституционния съд. И тук, в залата, нека да направим дебат по този въпрос: е ли решението на Конституционния съд валидно или не?
Господин Димитров, не репликирайте от място. Когато вие унищожихте земеделието с вашия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, Конституционният съд тогава се произнесе, че ликвидационните съвети са правилна форма. И Вие тук, от тази трибуна казахте: решение на Конституционния съд и трябва да се изпълнява. Така ли беше? (Реплика на Филип Димитров.)
Затова ние подкрепяме нашето предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика – господин Димитров. Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като става въпрос за селско стопанство, не мога да не направя тази реплика, защото ликвидационните съвети естествено са законни и конституционосъобразни. Думата може да не се харесва на някого, но когато една банкрутирала юридическа личност трябва да бъде ликвидирана, това се прави така или иначе. (Шум и реплики в КБ.)
Така че в този смисъл няма никакъв мегдан за коментар на решението на Конституционния съд относно ликвидационните съвети и тяхната конституционосъобразност. Проблемът тук е друг. Решението на Конституционния съд, на което Вие се позовавате, господин Юруков, засяга друг закон, закон, който определя някакви правила, различни от тези, за категория отношения, които може би се доближават, допират, в някои отношения припокриват с тези, но то не може да има действие върху една друга правна регламентация. Този закон представлява нова правна регламентация. Да, вие бихте могли да го атакувате пред Конституционния съд. Теоретически Конституционният съд би могъл да приеме, че някоя разпоредба на този закон е противоконституционна. Но да се позовете на старото решение на Конституционния съд за друга разпоредба на друг закон, просто, извинете, това не попада в рамките на никаква правна логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Юруков? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, аз съм изумен от вашата логика. Вие – един уважаван политик и юрист, да твърдите, че решение на Конституционния съд няма действие! То е обявено за противоконституционен текст. Как оттук нататък да го тълкуваме? Кажете ми Вие, но не тук, от трибуната, а извън залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но ще трябва да се постараем да обясним и на залата как стои този въпрос. Специално бих помолил и господин Свинаров да вземе отношение дали да дискутираме конституционност или противоконституционност има това предложение в комисията.
Заповядайте, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря, господин председател.
Споделям становището на господин Филип Димитров. Ние нямаме нито възможността, нито основанието да лишаваме Конституционния съд от възможността да се произнесе по една приета от нас правна норма.
Разбира се, че хипотезите са различни – тази, която обсъждаме по решението на Конституционния съд, и тази, която бихме приели с текста, предложен ни от комисията за гласуване в пленарната зала.
Оттук нататък на мен ми се струва, че наистина е излишно да влизаме в сериозни правни спорове. Нека да напомним все пак, че за разлика отпреди този път законът ясно обхваща и председателя, и членовете на Конституционния съд като предмет. Това също има някакво значение. И на мен ми се струва, че по този начин ще отидем до добрата възможност приетите правни норми по съответния ред да минат през контролните институции на държавата, а не да лишаваме тези контролни институции по отношение на законодателството от техните конституционни възможности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Има думата за изказване госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Струва ми се, че дължим обяснение на пленарната зала за решението, което предлагаме по въпроса с картотекираните лица – една от вратите, през които е станало измъкването от закона през 1997 г.
И за да не се спекулира, че всеки картон може да бъде фалшифициран по всякакъв начин, дължим обяснение на залата като хора, които сме проверявали факта.
Когато подкомисията за контрол над специалните служби направи петте изслушвания, тя покани на едно от тези заседания новия и стария началник на архива – от 1992 г., и изиска последната експертиза на наказателното производство срещу Атанас Семерджиев и Надка Серкеджиева. Тази експертиза е правена през пролетта от седем или девет експерти-архивари, специалисти от МВР за състоянието на архива към днешна дата, считано от 1992 г.
Да, онова, което тези дни може да се чуе по медиите по спомени на Атанас Семерджиев, на Йордан Соколов, на всички хора, имащи някаква причастност към архива, е така и е събрано в рамките на тези заседания на подкомисията. Има яснота и ако пленарната зала има нужда, ние сме в състояние да предоставим числата – какво е унищожено, къде се намира, какви остатъци се намират и по какво могат да се правят изводи?
Темата с картотекираните лица трябва да бъде изчистена и няма нужда някой да се хваща като удавник за сламка за картоните, нито за Конституционния съд, нито за това как всеки може да си прави картончета като с цените в “Плод-зеленчук”.
Инструкцията за оперативен отчет, по която е създаван архивът и по която са картотекирани лицата, имащи причастност към Държавна сигурност, е доста стройна система, проверявана всяка година във всяка от службите. Всеки картон не е създаден в един екземпляр, създаден е в 5-6. Не искам тук да изпадам в ситуацията да преразказвам инструкцията, която е някакъв относително по-секретен документ. За това са водени дневници, водени са на ръка и без празни полета. Така че ако някой ви направи картон и го пъхне в картотеката, ще трябва да го направи на няколко места и освен това да попълни и дневника на съответния ред. Да се попълни дневник на съответния ред с 20-30 години давност и то с почерка на лицето, което е водило дневника, съгласете се, е трудна работа.
Но комплексно погледнати фактите, когато лицето го има в дневника, когато го има в информационния масив на псевдоними, когато го има в другия регистър с картони, дори да има откъслеци от дело, дори не всички пет картона да са си на местата, а да са два или три, другите да са унищожени или откраднати, заедно с процедурата по предварителна проверка плюс обжалване на две инстанции би трябвало да ни даде една коректна картина за всеки човек имал ли е причастност или не.
Освен това сегашният закон използва една фигура – “картотекиран”, за която обществеността не се уведомява дали аз съм сътрудник или не съм, а че аз съм картотекирана в тези картотеки като.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Дончева? Няма.
Има думата за изказване господин Веселин Методиев. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Аз също искам да дам съвсем скромен принос към това, което казаха колегите.
По стечение на обстоятелствата през 1992 г. беше направен опит за методически контрол върху дейността на архивите в Министерството на вътрешните работи. Той беше възложен на Централния държавен архив и Главно управление на архивите, където тогава бях на работа.
Мога да кажа, че при тази методическа проверка не са четени никакви документи, а само методическите правила и работата по унищожаването, защото комисията беше създадена с тази цел. Тя показа, че за всеки случай, при който има унищожаване по заповедта от 1990 г., има създадена серия от документи, които показват кои хора кога са вземали документи от хранилищата, кога са ги връщали, колко време са престоявали те извън самото хранилище, кои са офицерите, които са се запознавали с тях, колко време са ги държали в собствените си кабинети, след това кои от тях са унищожавани, кои са запазвани и прочее.
В подкрепа на казаното от колегите преди мен Свинаров и Дончева, смятам, че записаното в законопроекта, че става дума за „и изследователска работа” на комисията, която предстои да създадем, възможността да се получи много точна информация е налице от съществуващите в момента документи по това унищожаване.
Сметнах за нужно да го кажа, защото да го премълча е неразумно. Освен това то влиза в дисонанс с много от нещата, които бяха споменати тези дни от хора, които са работили в това министерство. Дори бих казал, че те не си спомнят точно за какво става дума, защото ако се извадят тези документи сега и се направи върху тях едно изследване, ще се разбере, че има много голямо противоречие в това, което чуваме тези дни от тези хора. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Методиев.
Има ли реплики към господин Методиев? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване.
По чл. 20 първото предложение, обосновано в залата и от господин Анастасов, е от народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 7, против 86, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на народния представител Александър Радославов и група негови колеги, което не се подкрепя от комисията. То беше предмет на обсъждане в последните няколко изказвания.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Александър Радославов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 34, против 80, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Второто предложение на Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов беше оттеглено.
Остава да гласуваме предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 20, който става чл. 25 и където по принцип се подкрепя текстът на вносителя.
Моля, гласувайте текста на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 21 комисията подкрепя предложението от народния представител Александър Радославов и група народни представители членът да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по правилник такова предложение има предимство пред останалите предложения.
Има ли желаещи да вземат думата по чл. 21 и по предложението за неговото отпадане? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията, която подкрепя предложението на народния представител Радославов и група народни представители, за отпадане на чл. 21.
Гласували 123 народни представители: за 108, против 15, въздържали се няма.
Предложението е прието, член 21 по вносител отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 22 има предложение от народния представител Христо Бисеров: в чл. 22, ал. 1 т. 1 придобива следната редакция: „лицата по чл. 21”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Красимир Каракачанов: към чл. 22, ал. 1 се добавят нови точки 4 и 5 със следното съдържание:
„4. Не подлежат на повторна проверка вече проверявани лица след влизането в сила на този закон.
5. Лица, за които в публичното пространство се изразяват съмнения за принадлежност към Държавна сигурност, или считат, че са оклеветявани, комисията процедира по установените в този закон правила за достъп и разкриване, ако в процес на проверката установи, че лицето, изисквало справка, е извършвало дейност според определението на Държавна сигурност като Политическа полиция.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев, Николай Свинаров, Борислав Българинов, Касим Дал и Йордан Бакалов, и Младен Червеняков.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 26:
„Чл. 26. (1) Установяване на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително за:
1. лица, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, народни представители в Народното събрание и в Европейския парламент, кметове и общински съветници;
2. лица, заемали публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизането на този закон в сила.
3. лица, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност към деня на влизане в сила на този закон;
4. лица, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити.
(2) В срок от 24 часа след приключване на регистрацията комисиите по ал. 1, т. 1 предоставят списъците на кандидатите за проверка в комисията.
(3) Резултатите от проверката на лицата по ал. 1, т. 1 се публикуват от комисията в 7-дневен срок в Интернет страницата й и в бюлетина по чл. 14.
(4) Не подлежат на проверка лицата, родени след 16 юли 1973 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В ал. 2 не е ли по-правилно да бъде „В срок от 24 часа”, както го прочетохте? Моля да добавим „от” в текста на доклада.
Уважаеми колеги, имате думата по чл. 22 по вносител и по направените към него предложения. Има ли желаещи? Не виждам такива.
Първото предложение е на народния представител Христо Бисеров за нова редакция на чл. 22, ал. 1,т. 1.
Комисията не подкрепя това предложение.
Господин Бисеров оттегля предложението. Заявява го от място. Моля да бъде протоколирано.
В такъв случай то няма да бъде подлагано на гласуване.
Има две предложения на народния представител Красимир Каракачанов за промени в т. 4 и т. 5. Господин Каракачанов не е в пленарната зала, за да обоснове своите предложения. Ще ги подложа на гласуване едновременно.
Моля, гласувайте предложенията на народния представител Красимир Каракачанов към чл. 22, които комисията не подкрепя.
Гласували 126 народни представители: за 3, против 88, въздържали се 35.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 22, който става чл. 26.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 23 има предложение от народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев: в чл. 23, ал. 1 се създава нова т. 4:
“4. Органите на Европейския съюз, Организацията на Северноатлантическия договор и всяка друга международна организация, в която членува или в чиято дейност участва България.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по чл. 23? Има едно неподкрепено от комисията предложение. Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 12, против 93, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията да бъде подкрепен текстът на вносителя за чл. 23, който става чл. 27. (Шум и реплики от ДСБ.)
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и предлага да се създаде чл. 28 със следната редакция:
“Чл. 28. Комисията се произнася служебно, когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тук има предложение за създаване на чл. 23а и чл. 23б.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя първото предложение за създаване на чл. 23а, но предлага да се създаде чл. 28.
Второто предложение за създаване на чл. 23б е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по предложението на комисията за създаване на нов член с окончателна номерация чл. 28? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов член с номерация чл. 28.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По “Раздел ІІ – Обявяване на принадлежност към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия” има оттеглено предложение, което няма да докладвам.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте заглавието на Раздел ІІ по вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 24 има предложение от народния представител Красимир Каракачанов.
В чл. 24 отпада ал. 3 и се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Лице, на което имената и псевдонимите му са включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби, се разкрива от комисията, само ако се открият допълнителни доказателства от други оригинални източници за сътрудничество по смисъла на чл. 19, т. 1, 2, 3 и 4.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Младен Червеняков.
В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 отпада изразът “кога е снет от отчет” и се заменя с изразът “периода на сътрудничество с органите по чл. 1”.
2. Алинея 4 става ал. 6 и в началото на изречението се добавя изразът “влязлото в сила решение”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов – в чл. 24 се правят следните промени:
- ал. 5 става ал. 4, като думите след “е окончателно” се заличават;
- ал. 4 става ал. 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Красимир Каракачанов: в чл. 24 се разменят местата на ал. 4 и 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народния представител Александър Радославов и група народни представители и на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 29:
“Чл. 29. (1) Обявяването на принадлежност на лице към органите по чл. 1 се извършва с решение на комисията.
(2) Решението по ал. 1 съдържа:
1. за щатен или нещатен служител – трите имена на лицето по документ за самоличност; дата и място на раждане; всички документи, свързани с кариерното му развитие; структурата или структурите, в които е работило; публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало, или заема или извършва по време на проверката;
2. за секретен сътрудник – трите имена на лицето по документ за самоличност; дата и място на раждане; трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител; структурата или структурите, в които е осъществявано сътрудничеството; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството; използваните псевдоними и документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1; кога е снет от действащия оперативен отчет, както и публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало, или заема или извършва по време на проверката.
(3) Лице, на което имената и псевдонимите му са включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби, се разкрива от комисията, като изрично се отбелязва, че липсват други данни по чл. 25, т. 3.
(4) Решението на комисията се обявява на проверяваното лице и се публикува в Интернет-страницата на комисията и в бюлетина по чл. 14.
(5) Решението на комисията може да се обжалва от проверяваното лице по реда на Административно-процесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Има четири неподкрепени от комисията предложения. Има ли желаещи да ги обосноват?
Господин Анастасов, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Предложението, което сме направили, е, първо, за да има възможност лицето да се защити по съответния административен ред, а след това да бъде публикувано в средствата за масова информация и в Интернет страниците. Жаргонно ще се изразя, веднъж вече като бъде наклепано, след това самото изчистване на неговата личност ще бъде доста трудно, ако се докаже, че комисията е допуснала грешка. Това е презумпцията за нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Анастасов? Няма.
Желаещи да вземат думата?
Господин Юруков, имате думата.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Господин председател, от името на колегите, които сме направили това предложение по чл. 24 – ние държим да се гласува в редакцията, както е предложено, именно в ал. 4: решението на комисията се обявява на лицето, което има право да го обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Върховният съд се произнася в 14-дневен срок, като решението е окончателно.
Философията на предложението, което се прави от комисията, е променена. Решението на комисията се обявява на проверяваното лице, публикува се в Интернет и т.н. То може да го обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Има една приказка: кажете за някой, че е нещо и след това той да доказва, че не е такъв. Категорично се нарушава правото на всеки субект да се защити срещу такъв административен акт, защото той е точно такъв акт – на особен орган, който е създаден с решение на Народното събрание и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Затова държа да бъде подложено на гласуване нашето предложение, да бъде този ред на обявяване и обжалване пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплика към господин Юруков? Няма.
Госпожо Дончева, заповядайте за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Едно пояснение за залата: обжалването по реда на Административнопроцесуалния кодекс се отличава практически от фразата, че се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс по няколко неща. Обжалването, което предлагат колегите, на практика е едноинстанционно и директно пред Върховния административен съд. Обжалването, което предлага комисията, е като първа инстанция пред административните съдилища, като втора – пред Върховния административен съд. Първо, това съдържа предимство за лицето да има две инстанции. Второ, в някаква степен ограничава възможността на онези, които биха препятствали прилагането на закона, да селектират един съдийски състав, който да бъде филтър.
От какво е изхождала комисията, за да предложи варианта обжалването да не спира оповестяването? От много просто нещо. Никъде в държавата да няма цедка, в която да стане запушване. Защото това е ключово за прилагане на закона, защото сътрудничеството на бившата Държавна сигурност не е позорящ факт. Не е позорящ факт и не може да бъде. Ако някой се притеснява от това и не иска да си назначи такива сътрудници, никой не може да го спре. Но същевременно не могат да накарат и мен да гледам на тези хора с лошо око. Ако те гледат с лошо око на себе си, също не мога да им преча.
Философията на закона е обществото да бъде информирано, без никой да бъде заклеймяван и дамгосван. Когато информирате обществото, няма защо да създавате филтър във Върховния административен съд, който по подобие на обществените поръчки държи по три години и търгува с подобна информация. Освен това, тя няма да остане тайна. В момента, в който мине през комисията, след като информацията бъде събирана на няколко пъти, всички журналисти ще застанат на пусия, за да търсят кой е обжалвал.
Извинете, само от регистъра на жалбите във Върховния съд журналистите ще извадят във вестниците кой какво обжалва от решението на въпросната комисия. Какво ще остане в тайна? Достатъчно е да се публикува във вестниците, че аз и колегата Мръцков сме подали жалби във Върховния съд срещу решението на комисията. (Оживление, реплики.) Повече не ви трябват никакви тайни и никаква защита.
Така че наистина комисията е предложила нещо, което, общо взето, е общият механизъм. Когато вестниците напишат нещо за мен, начинът да се защитя е да съдя вестника, а не да си извадя предварително решение, с което да забраня на вестника да публикува нещо за мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дали изказването на госпожа Дончева предизвиква желание за реплика?
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Изказванията на госпожа Дончева винаги предизвикват желание за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това желание може би го има, но се потиска. Има ли реплики?
Господин Миков – процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Явно има спор по този въпрос, ние и вчера го обсъждахме с членовете на комисията.
Затова молбата ми е да вземем почивка от името на парламентарна група и още веднъж да се погледне този спорен въпрос: дали първо оповестяване и после обжалване или първо информиране, обжалване, оповестяване?
Аз разбирам, че темата е крайно чувствителна, но степента на недоверие и подозрителност, че всичко в държавата се движи от тайните служби – Върховен административен съд, даже върху комисията, която ще се формира, ще легне една подозрителност, че тя винаги ще може да използва това по някакъв начин, характерен за тези тайни служби. Прекалено много параноя се натрупва към отношението на институциите и към нормалното регулиране на нещата.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разписа свои правомощия в закон – нещо небивало. Приемаме, че този закон е някакъв по-специален. В чл. 6 си разписа правомощия. Утре ще се смени името на комисията - по национална сигурност, не знам коя комисия ще върши тази работа.
Нека да седнат още веднъж тези колеги, които са писали текстовете, да погледнат докъде стига подозрителността във възможността винаги да се спекулира с тази информация. Това са ми мотивите да поискам почивка от името на парламентарна група, включително някои текстове от Преходните разпоредби, които не искам сега да коментирам. С правилника имаме съгласие Народното събрание да не приема правилник на комисия, както постъпи предното събрание с правилника на омбудсмана. Нека да се изчистят тези неща.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обявявам 15 мин. почивка с молба в нея да бъдат проведени тези уточнения.
Господин Свинаров, лично към Вас се обръщам и към ръководствата на парламентарните групи.
Почивка до 10,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум, подновявам заседанието.
Имате думата за изказване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, години наред в българското общество се внушава тезата, че Държавна сигурност много отдавна е разпусната, тя няма влияние върху българското общество и че досиетата нямат никакво значение. Но виждаме как тече приемането на закона.
По отношение на дискусията, която започна преди почивката за това кой да обявява принадлежност и кога да се случи това, аз подкрепям предложението на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за текста, който е предложен, а именно, че решението на комисията се обявява на проверяваното лице и се публикува в Интернет страницата на комисията и бюлетина по чл. 14. И след това, който не е доволен от публикуваната информация, да се защитава с предвидените в закона средства, а именно, че може да обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Аргументи в тази посока. На първо място са приетите досега текстове. Съгласно чл. 4, който приехме вчера, комисията, тоест органът, който ще бъде създаден от Народното събрание, се нарича Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност. Ние сложихме име на тази комисия. И в това нейно наименование включихме и дейността по обявяване. Също така по отношение на дейността в чл. 9 са изредени правомощията на тази комисия. Това е текстът, който гласувахме вчера. И т. 2 гласи разкрива и обявява имената на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности, или извършващи публична дейност, за които е установено принадлежност към органите. Ние вече сме определили предмета на дейност на тази комисия. И сега да даваме правомощия съдът да е този, който да обявява, защото на практика това ще се получи, ако обърнем процедурата, тоест лицата, за които комисията е установила някакви данни да ги запознава само с тях и те да могат да обжалват и след решението на съда да се обявява информацията, на практика органът за обявяване ще стане съдът, а не комисията. И ще се получи така, че всички, за които има някакви данни, ще отидат в Административния съд.
И тук искам да изтъкна един аргумент, за който вчера не ме послушахте по отношение на други фактически обстоятелства. Административният съд и неговият членски състав също подлежат на проверка. И трябва да се допусне, че и там може да има хора, които може да бъдат обявявани. Кой от кого ще зависи? В крайна сметка за членове на комисията, която ще бъде избрана от Народното събрание, ние сме предвидили предварително да се провери, че това са независими хора.
И последен аргумент. Ако обявяването ще се извършва от съда, тогава защо създаваме тази комисия? В такъв случай може и сегашните архивари да извършват справки и да изпратят данните направо на Административния съд.
Затова аз ви моля да подкрепим текста, който е гласуван в комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Атанасов? Няма реплики.
Има ли желаещи да вземат думата по текстовете, които обсъждаме? Няма
И така, предстои да гласуваме предложенията, които не са били подкрепени от комисията.
Първото предложение е на народния представител Красимир Каракачанов, който предлага промяна на ал. 3 по чл. 24. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 24, против 82, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Александър Радославов и група народни представители за редакцията на ал. 4. Това е т. 3 от тяхното предложение. Преди почивката беше обосновано предложението от господин Юруков. В доклада на комисията фигурира текст, че по принцип е подкрепила направените предложения от групата народни представители, но господин Юруков изрично пожела този текст от тяхното предложение да бъде гласуван, тъй като той се различава от текста на ал. 4 в окончателната редакция на комисията и той желае този текст да бъде подложен на гласуване.
Подлагам на гласуване т. 3 от предложението на групата народни представители, която дава различна редакция на ал. 4 от разглеждания член.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 33, против 94, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението е оттеглено и няма да бъде подлагано на гласуване.
Следва предложението на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов за промени в чл. 24.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И това предложение няма да бъде гласувано.
Остана предложението на господин Каракачанов за размяна на имената на алинеи 4 и 5. Господин Каракачанов, държите ли на това предложение?
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай това предложение също отпада и няма да бъде гласувано.
Поставям на гласуване предложението за окончателна редакция на чл. 24, който става чл. 29 в предложенията на комисията.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 24, който става чл. 29.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 25 има предложение от народния представител Красимир Каракачанов: в чл. 25, ал. 1 се създават нови т. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 със следното съдържание:
"4. лица, които са от значение за националната сигурност на Република България;
5. лица, подписали декларация за сътрудничество на компроматна основа, под натиск и принуди и под страх за здравето и живота си, собствени и на близките си;
6. лица, подписали декларация, но съзнателно не са извършвали дейност, с която да са допринесли за ограничаване основните права и свободи на трети лица;
7. лица, подписали декларация, но отказали сътрудничество по един или друг начин и повод;
8. лица, за които по безспорен начин се установи, че без тяхно знание и съгласие са ползвани като съдържатели на конспиративна квартира или друго място за срещи;
9. лица, родени след 25 февруари1973 г.;
10. лица, за които по безспорен начин се установи, че като сътрудници на военното и цивилно разузнаване са работили за националната сигурност, сигурността и спокойствието на гражданите и не са допринесли за ограничаване основните права и свободи на трети лица;
11. лица, за които по безспорен начин се установи, че са били секретни сътрудници, без тяхно знание и съгласие."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Александър Радославов и група народни представители – в чл. 25 ал. 2 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25, който става чл. 30 и в него думите "чл. 23" се заменят с "чл. 27".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Каракачанов за промени в чл. 25, който комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 22, против 89, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Александър Радославов и група народни представители за отпадането на ал. 2. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 18, против 87, въздържали се 30.
И това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 25, подкрепен от комисията с редакцията на комисията.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Текстът на вносителя с направената поправка от комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: "Глава четвърта – Достъп до документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, не виждам желания за изказвания по заглавието на Глава четвърта.
Моля, гласувайте наименованието на Глава четвърта по вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 26 има предложение от народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов – в чл. 26, ал. 7 да придобие следния вид:
"Копия от документи, съдържащи се в дела на оперативен отчет, разгласяването на чието съдържание може съществено да увреди интересите на Република България, свързани с националната сигурност, се предоставят след заличаване на съответния текст. Откъс на копия от целия документ е допустим, само ако разгласяването на цялото съдържание или значителна част от него може да увреди тези интереси."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Красимир Каракачанов – в чл. 26 досегашната ал. 9 става ал. 10 и се създава нова ал. 9 със следното съдържание:
          "(9) Не се предоставят копия от документи, засягащи частния живот на сътрудници и засегнати, в това число и личностна информация относно засегнати или трети лица, която е получена с тайни аудио и видео информационни средства и други тайни методи на наблюдение, събрана без знанието и съгласието на засегнатите или трети лица."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Младен Червеняков – в чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 изразът "в 30-дневен срок" отпада и вместо него се заменя с израза "в 45-дневен срок".
2. В ал. 4, т. 3 след думата "делото" се добавя изразът "в случай, че не е застрашена националната сигурност".
3. Отпадат ал. 6 и 7 и вместо тях се създава нова ал. 6 със следния текст:
(6) Формата на достъп по ал. 1 се осъществява по начин, който не позволява предоставяне на информация за трети лица или би увредила интересите на страната, свързани с националната сигурност."
4. Алинея 8 отпада и вместо нея се създава нова алинея със следния текст:
"(8) Достъпът на граждани до информация се осигурява от държавните органи, съхраняващи тази информация, след приключване на процедура по декласифициране, съгласно разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Масева, Атанасов, Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и по принцип текста на вносителя, и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 31:
“Чл. 31. (1) Всеки има право:
1. на достъп до информацията, събирана за него или за неговите починали съпруг/а или роднини по права линия до втора степен включително в органите по чл. 1;
2. да поиска да бъде извършена проверка за него или за неговите починали съпруг/а или роднини по права линия до втора степен включително за установяване на принадлежност към органите по чл. 1;
3. на достъп до документите на органите по чл. 1 за научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност по реда на Закона за достъп до обществена информация.
    (2) Правото по ал. 1 се упражнява чрез подаване на писмено заявление до комисията лично или от нотариално упълномощен представител.
    (3) Комисията отговаря писмено на заявлението по ал. 2 в 30-дневен срок, като уведомява лицето за времето и мястото за запознаване с документите.
    (4) Достъпът по ал. 1 включва:
1. непосредствено запознаване с документите;
2. издаване на копия от документи;
3. разкриване самоличността на лицата, давали информация по делото.
    (5) За упражняване на правото по ал. 4, т. 3 се подава изрично писмено заявление.
    (6) За случаите, когато съдържанието на документите може съществено да наруши права и законни интереси на трети лица, чиито имена са споменати в документите и няма изрично писмено съгласие от тях или техните законни наследници, се предоставят копия, които не включват данните, отнасящи се до третите лица.
    (7) В случаите на ал. 6 лицето подписва декларация за неразгласяване на обстоятелствата, които са му станали известни.
    (8) Лице, за което е установена принадлежност към Държавна сигурност или към разузнавателните служби на Българската народна армия, има право да се запознае с документите, съдържащи се в неговото лично и работно дело. Лицето може да обжалва решението на комисията за установяване на принадлежност по реда на Административнопроцесуалния кодкес.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за изказвания. Има ли желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване – подлагам на гласуване предложението на народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов за различна редакция на ал. 7. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 20, против 92, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Второто предложение, което подлагам на гласуване, е на народния представител Красимир Каракачанов. Той прави няколко предложения по алинеи 9 и 10. Предложенията не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 11, против 83, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Младен Червеняков и е за изменение и допълнение в чл. 26. То също не е подкрепено от комисията.
Гласувайте това предложение.
Гласували 137 народни представители: за 16, против 97, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Сега поставям на гласуване предложението на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя и предложенията на редица народни представители и предлага своя окончателна редакция на чл. 26, който става чл. 31.
Гласувайте предложенията на комисията.
Гласували 137 народни представители: за 136, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и предлага да се създаде чл. 32 със следната редакция:
“Чл. 32. (1) Не се разкриват и публично оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице.
    (2) За да не бъде разкрит или публично оповестен документ, съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в комисията. Комисията се произнася с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има предложение на комисията, която подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и предлага да се създаде чл. 32 в редакция, която ви беше представена от господин Свинаров.
Има ли желаещи да вземат думата по този текст? (Реплики.)
Желаете да чуете редакцията? Тя е възпроизведена в доклада. Ако разполагате с текста на доклада пред себе си, току-що беше възпроизведен текстът, който е записан в доклада.
Заповядайте, госпожо Дончева. Имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): От името на контактната група правя следното редакционно предложение: в рамките на ал. 1 към текста да се добави фразата “и принадлежност на лица по чл. 3, ал. 1, т. 16 и т. 23 от този закон”.
Така ал. 1 да придобие следното съдържание:
“(1) Не се разкриват и публично оповестяват документи и принадлежност на лица по чл. 3, ал. 1, т. 16 и т. 23 от този закон, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице.”
След вмъкването на фразата текстът на ал. 1 си продължава нататък така, както си е. Алинея 2 си остава със същия текст. В какво е смисълът?
Лицата, които са дипломатите по т. 23, които като практика са свързани със специалните служби и лицата, които са ръководители на сектори и отдели в специалните служби да могат да бъдат неразкривани по доклад на ръководителите им, ако комисията прецени, че това ще създаде сериозна опасност за живота на дадено лице и ще застраши международните отношения.
Към този довод добавяме и съображенията, че тези лица, когато са всъщност служители на специалните служби се проверяват по линия на НАТО за достъп и сертификат и в техния кръг тяхната принадлежност към бившата Държавна сигурност е известна. Ако някой желае да ги освобождава, това, разбира се, би могло да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Дончева, моля да ми предадете текста, за да го имам. Аз разбрах коя е добавката.
Уважаеми колеги, имате думата.
Господин Филип Димитров има думата за реплика към Вас, госпожо Дончева.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Дончева, с всичкото уважение към Вашето очевидно желание да се постигне разумно разрешение, нека да помислим какви са реалните хипотези, за които говорим.
Разказвате за една възможност, при която български служители на дипломатическа служба биха могли да попаднат под ударите на настоящия закон, затова защото те са били служители на предишните тайни служби. Казвате ни, че те трябва да бъдат съхранени, ако така или иначе, но всички знаят за това и ако, така или иначе, ние смятаме, че трябва непременно да ги държим на тази позиция.
С други думи, създава се една разтеглива уредба, която дава възможност зад този текст да бъдат скрити една категория хора, които – първо, може би не са чак толкова голям кръг от люде; второ – във всеки случай, ако те наистина попадат под ударите на този закон, те едва ли са най-креабилните фигури по отношение на нашите партньори. Това, че те знаят какви са те, съвсем не означава, че те се ползват с някакво доверие. Тоест това, което правим е да поощряваме други институции в българската държава в частност Външно министерство и Националната разузнавателна служба да продължават да я карат по старому, сиреч да пращат старите свои КГБ-стки ченгета в зоната на една дейност, която просто не е за КГБ-исти. Става дума за това.
Струва ми се, че да предприемем една такава стъпка означава просто да поощрим подобно поведение. Част от смисъла на този закон е именно да подейства най-после мотивиращо за държавните органи независимо от това какво правителство управлява България, те да се съобразяват с това, което представлява национален интерес и в крайна сметка да предпазват България от национален резил.
Понеже, както виждаме, че темата е чувствителна и следователно подобни национални резили има, има тенденция те да се повтарят, нека да не им даваме възможност да стават! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към госпожа Дончева? Няма.
Госпожа Дончева не желае да вземе думата за дуплика.
За изказване думата има господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз на първо място правя конкретно предложение, което моля да подложите на гласуване – чл. 32 да отпадне.
Не може да съществуват документи, които са създавани от бившата Държавна сигурност и днес те да представляват заплаха за българската национална сигурност. Това е пълен абсурд!
Второ, по отношение на пазарлъка, който е направен тук през почивката искам да ви заявя, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, че по този начин съсипвате закона, защото на практика давате възможност на комисията по писмено предложение на службите да бъдат скрити определени лица. И виждам, че господин Червеняков е много щастлив, защото вчерашният му ход не успя с 52 гласа, но явно снощните консултации и натискът, който е бил оказан върху определени лица от управляващото мнозинство, дават своя резултат.
На какво прилича това нещо – ще обявим, да речем, народни представители, които са били зависими от службите, ще обявим министри, ще обявим други длъжностни лица от държавната администрация и за пореден път ще крием офицерите на Държавна сигурност, които заемат ръководни длъжности в съвременните служби? На какво прилича това?! Те ли са най-важните в тази държава? Или може би става ясно, че тази тема, която не била толкова важна за българското общество и че Държавна сигурност нямало вече възможност да влияе, се оказва, че и днес Държавна сигурност диктува на мнозинството какви решения да се вземат. Това ли е най-важното? Тези хора ли – 10-15 човека, които са били офицери от Държавна сигурност и са били облечени във власт да вербуват, да принуждават и да нарушават човешки права и свободи, днес отново да бъде запазена тяхната самоличност? Засрамете се от това! Ако направите това нещо от този закон нищо не става, казвам ви го съвсем откровено!
И ще започна да ви ги изреждам – първа точка е президент и вицепрезидент. Ако се установи, че някой – президентът или вицепрезидентът, имат принадлежност, ще ги обявим. Ако се установи, че министър-председателят или министрите имат принадлежност – ще ги обявим. Ако се установи, че народни представители имат зависимост и принадлежност – ще ги обявим, а офицерите от Държавна сигурност, които са на някакви постове в съвременните служби, няма да ги обявим. Това било заплаха за националната сигурност. Това е срам! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Атанасов? Няма.
Господин Бакалов, имате думата за изказване.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има едно българско хоро – ръченица. Днес наблюдавам, че то особено активно се играе в парламентарната зала особено в тройната коалиция. За голямо съжаление едните въртят кърпата, а другите приклякат! Защото въртяхме, правихме, струвахме, пак стигнахме до отправната точка, от която тръгнахме, а именно отново офицерите и отново дипломатите...
Изглежда това са хората, които са най-ценни за държавата. И както каза и господин Атанасов – като започнеш от президент и стигнеш до всеки назначен с указ на президента – забележете, тези хора се назначават с указ на президента, тях обаче, видите ли, няма да ги проверяваме, няма да ги обявяваме, само че този, дето ще издава указа, него ще го проверяваме. Ами то по тази логика направо да напишем, че не се обявяват имената на тези, които са по чл. 3 от този закон и да приключим. Ако това искате, да направим това.
За мен определено това, което в момента предлагате и явно ще го приемете, е една врата в полето – врата, през която ще минат доста такива, които се проверяват. И това, което говорим вече в продължение на 5-6 месеца, че този път наистина ще бъде разкрита тази тайна, тази мистерия около Държавна сигурност, отново ще остане едно голямо “но”.
Е, аз при това положение не мога да се съглася, както и Парламентарната група на СДС не може да се съгласи, защото текстът на комисията по чл. 32 така, както е написан, е коректен. Там действително има защитни механизми, но не можеш да създаваш преференции за определена група, които да не ги обявяваш. И никой не може да ме убеди в противното.
Не може да има хора, които са по-, по-, най-, при положение, че комисията достатъчно задълбочено, даже това е предложение на вносителите, предложение от комисията, да се създаде този чл. 32, но явно в тази държава някой казва, че тази материя е безинтересна. Оказва се, че не е безинтересна, а е доста интересна!
След като тази категория хора продължаваме да се опитваме да ги прикриваме и след като тази категория хора на управляващото мнозинство могат да ги накарат да направят това предложение, явно е кой на кого служи. За мен това е основният извод. И тъй като темата е доста щекотлива, за голямо съжаление сигурно няма да излязат доста данни, защото сигурно вие ще го приемете така, както е предложено, въпреки това, че е в нарушение на процедурата, това е промяна по същество и всички вие знаете, че промяна по същество на второ четене не може да стане. Може да има само предложение за отпадане. И въпреки това аз не виждам как оттук нататък ние и всички народни представители можем да кажем, че въпросът с досиетата, с бившата Държавна сигурност оттук нататък е решен и ще бъде решен. Защото за “работата” и то “добрата работа” на така наречените посланици и така наречените началници, отново няма да се разбере.
Преди две години имаше един много интересен случай с един посланик, впрочем той не беше посланик, той беше много близо до управляващите, но беше изпратен за посланик, а трябваше да бъде изпратен някъде другаде. За този човек изобщо нищо няма да се разбере. Ясно е кой управлява в тази държава, така че, завършвайки, искам да кажа: подкрепете предложението на комисията! Подкрепете предложението на комисията, а не това, което се предложи сега в залата при положение, че е в нарушение на правилника за приемането на законопроекти на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Бакалов няма... (Реплики.)
Реплика на госпожа Надка Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Господин Бакалов, цинизъм и абсолютна безотговорност е да твърдите от тази трибуна, че интересите на Република България в международните отношения били привилегия и преференция. Ако това настина е Ваше убеждение, то много жалко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма. Желаете ли дуплика, господин Бакалов? Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема колежке! Никога не съм твърдял това, което казахте Вие. Твърдя, че тези хора явно имат влияние в тази парламентарна зала и затова се прави това предложение. Това беше и моето изказване. Никога не съм твърдял това, което явно на Вас Ви се е искало да чуете от моите уста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Явно опозицията търси за пореден път политически да консумира този закон. (Тропане по банките от ДСБ.)
Ще тропате ли още?
Въпреки неуспеха й, когато тя управляваше държавата, да намери решение на проблемите!
Какви са аргументите? Защо за президента, депутатите, министрите – може, а защо за тези хора, за които това може да се отрази на отношенията ни с други държави, не може?! Защото разбирането ни за национална сигурност е по-различно от вашето. (Реплика на народния представител Атанас Атанасов от ДСБ.) Ако вие сте конструктивни хора, ако искате време, то не чух никакво предложение да вкарате пак на дискусия този текст в комисията. Ако искате това, направете предложение, обсъдете въпроса още веднъж. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов от ДСБ.) Питам: как сте приели, че правилник на някой друг орган извън Народното събрание ще се одобрява от Народното събрание?! Недейте като последна инстанция да приемате всичко. Сега обсъждаме, дискутираме. Ако смятате, че процедурата е неточна, ще се върне отново, ще се обсъди този въпрос. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов от ДСБ.) Само политическа консумация от типа кой на кого служи и да внушавате, че хора, които са били назначени на дипломатическа работа, ръководят държавата в момента, след като депутати, министри, президентът – толкова широк кръг, колкото вие не сте си мечтали, господин Атанасов, когато управлявахте – да коментирате и да оповестявате, сега да хвърляте за това сянка върху целия закон, показва само едно – че отношението ви към закона е не като реално желание за решаване на проблема, а като участие за политическа консумация. И защо трябва да наложите с това да се съобрази пленарната зала?! Не се страхуваме от дискусията. Ще я продължим, ако искате.
Нека както мнозинството конструктивно е слушало (в комисията, на първо и на второ четене) опозицията, нека и опозицията има относителна воля за разбиране в посока решаването на проблема с досиетата, а не актуална политическа консумация. Петнадесет години консумирате тази тема и това съответно се отразява на политическото ви място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За първа реплика има думата господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Миков, когато един подготвен юрист няма аргументи, говори като Вас от парламентарната трибуна.
Искам първо да ви кажа – това, което каза и колегата Бакалов – и да го подчертая дебело, това предложение не е редакционно! Това предложение е промяна по същество на текста. Засрамете се от цялата тази история! А кой управлява България – ние знаем. Това, че Държавна сигурност за пореден път показва своето влияние върху висшия орган на държавна власт в България, се вижда от предложението, което правите, и от тези пазарлъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Миков, очевидно е, че Вашето предложение е недопустимо от процедурна гледна точка. Нека се опитаме, без да хвърляме толкова политическа страст в нещата, да видим за какви хипотези говорим. Вие предлагате ситуация, в която било в защита на националния интерес, било в защита на живота и здравето на лица, изпратени на дипломатическа служба, трябва да бъде укрита тяхната принадлежност към Държавна сигурност. Нека да видим какви са хипотезите. Те са само две възможни.
Едната е, че тези хора са такъв резил за България, че ако се знае това, националният интерес наистина ще пострада.
Другата хипотеза е, че на техните плещи лежат такива грехове, че не дай Боже, някой иска да им плати за тях.
Ами запазете си ги тези хора. За Бога, дръжте си ги вкъщи. Защо ги пращате навън?!
Противното създава впечатление за две неща – или че мнозинството се намира до такава степен под властта на някакви омотани връзки с тези хора, та трябва да им услужва до безкрай, което е лошо за България, или че мнозинството си мисли, че българската политика трябва да разчита на такова естество връзки, контакти и обвързвания, които в очите на нашите нормални партньори биха означавали, че тези хора са в много рисково положение. Ако това е представата за България, която искаме да дадем на света, господин Миков, тежко и горко! Не можем да прикрием това зад никакви обяснения, зад никакви страстни политически заключения и намеци по отношение на опозицията.
Да, от 15 години говорим за едно и също. Шашардисващо е това, че след 15 години до такава степен не можете да се откъснете от тази обвръзка. Хайде, просто оставете тези хора, запазете им живота, здравето и честа на България, като ги оставите вкъщи. Бива ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика има думата господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Миков, аз не приемам Вашите обвинения. През целия дебат мълчах, защото знам, че вашата партия е много чувствителна на тази тема и не исках да провокирам емоции във вашите редици, защото като цяло законът и неговото философия бяха добри и аз ги възприемах.
Моята реплика се състои в това, че не можем да мерим с два аршина в един закон. Не може това, което смятаме за недопустимо – в България всички публични фигури в публичните институции да отговарят на едни критерии, а същевременно хората, които ще ни представляват в Европа и пред всички държави в света, да не отговарят за тези критерии, които ние въвеждаме за всички публични фигури в държавата. Този въпрос е основен. Това е въпрос на концепция и философия на целия закон. Вие в нарушение на процедурата променяте не само смисъла на един член от закона, а цялата философия на закона!
Тук става въпрос имате ли яснота по отношение на оценката за хората, които са принадлежали към тези служби? Както на 10 ноември ние уж фиктивно съборихме един режим, а се оказа, че режимът не съвсем е паднал, както вашата партия си смени името, но не и същността, и както на службите им се промениха наименованията, но тези служби си останаха Държавна сигурност, така фактически Държавна сигурност не е закрита, а само се извърши промяна на наименованията на различните отдели на Държавна сигурност с нови наименования, но останаха същите хора и същите служби. Затова ние 16 години след 10 ноември 1989 г. продължаваме да тъпчем на едно място и нещата в България не вървят. Вие трябва да проявите действително воля, след като влизаме в Европа, да извървите и тази крачка и да не се опитвате сега по един абсурден начин да променяте цялата философия на закона, да абсолютизирате всичко онова, което мисля, че можем да постигнем с този закон, защото законът във вида, в който е предложен от комисията, е добър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Миков, заповядайте за Вашата дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
От името на групата на партията трябва да кажа, господин Сотиров, че ние сме чувствителни само към едно – страната да има национална сигурност, да има континюитет държавността. И много интересно е, когато вие коментирате въпроса за чувствителността – хора, които сте имали своята чувствителност през времето, когато сте държали кормилото на държавата и в Президентството, и в Народното събрание. И тези хора, които коментираме, по ваше време са представлявали България в една или друга държава.
Трудно ми е да коментирам изказването на господин Димитров – премиер на републиката и посланик в една голяма държава, когато дели партньорите ни на нормални и ненормални. Казва „нашите нормални партньори”, ерго имаме и ненормални партньори. Това е подсъзнателното мислене, господин Димитров, което разделяше партньорите на България на такива, с които трябва да развиваме специални отношения, и такива, с които едва ли не трябва да враждуваме. Тази политика българските граждани чрез избори изпратиха в миналото и такива тълкувания по който и да е закон са неадекватни на времето. Всички страни, с които имаме двустранни отношения, са еднакво нормални наши партньори, а интересите на нашата национална сигурност и на нашите служби също са интереси на България. И те не се определят от курса на външната ни политика и от нейната пристрастност в един или друг момент.
И последно. Нищо не искаме да бъде укривано. Единственото, което искаме, е чрез пристрастни политически пропагандни атаки да не се създават проблеми за хора, които и преди 9 септември, и преди 10 ноември, и сигурно след време ще има някой, който ще коментира тези, които днес служат на България, проблеми, които разбиват държавността. На този въпрос явно за вас винаги е бил на по-заден план.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз отказвам да приема, че са ни еднакви партньори Англия и Северна Корея!
МИХАИЛ МИКОВ: В крайна сметка ние не бягаме от дискусия. Само че, пак казвам, не чух никакво предложение този текст спокойно да се обсъди в комисията без тази изострена политизация. Защото вие, хващайки се за процедурата, искате да създадете проблеми, искате да не се съобразите с възможни проблеми, което говори само едно – за безотговорност. И не става въпрос за осветляване на истината и на досиетата, защото мнозинството в това събрание има волята да постигне това, за което вие 15 години само сте говорили. Реактивирали сте във вашите редици хора, само и само да ги извадите от осветяване. И сега правите една дребнава политизация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Масева, заповядайте за изказване.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми депутати от Българската социалистическа партия! Защо се уплашихте? Кое ви принуди тук публично от тази катедра да внесете текст, който елиминира моралността и ценността на закона, който всеобщо подкрепяхме? Кое ви принуди да принизите така този закон, който е отговор на моралното и обществено задължение на българското депутатство да разкрие истината и да осъществи именно държавността, реда и порядъка в една държава, която се нарича демократична и която от 1 януари ще бъде член на Европейския съюз? Единствената държава междупрочем, която няма такъв закон.
Защо ви казвам, че този закон се обезсмисля? Защото ако премахнем публичността с една правна възможност това да се преценява от комисията за тези длъжностни лица, които са началници, които са висши офицери, това означава, че ние отново изработваме един закон за жертвите – може и в кавички, може и в буквален смисъл. Защото това е именно машината, това е апаратът, който е принуждавал хората да отиват да слагат подписите си, да бъдат доносници и ние сега да ги разкриваме, за да се учат нашите деца, внуци и поколенията в България това никога да не се случва.
Какъв Ви е аргументът, уважаема госпожо Дончева – аз разбирам, че Вие се затруднявате – да крием посланиците? И това служило в интерес на Република България! Има ли достойна държава на света, която да знае, че в България не си разкриват посланиците? Тогава всички, всички ще се страхуват, че посланиците точно на Република България са доносници, защото те не се разкриват по закон. Именно това вреди на авторитета на една държава. Когато ние сме решили да бъдем открити, честни, да поставим едно начало с едно голямо „не” на зависимостта, на робията пред един режим, който е променил живота на много хора, тогава трябва да стигнем докрай!
Предлагам внесеното от господин Атанасов предложение този текст да отпадне като единствено разумно и процедурно в съответствие с правилника решение да бъде гласувано, тъй като всяка друга поправка ще бъде нарушение на установения от нас ред. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплика към госпожа Масева? Няма.
Има думата господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Татяна Дончева, защо Ви трябваше това накрая? Защо трябва да проваляте едно начинание, което вероятно трябваше и можеше да бъде запомнено от Вашата политическа биография? Това е нещо много по-лошо от Ванко 1, това е срам за Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Михайлов, недейте да развивате тезата си в личен план.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това не можах да си го спестя, не можах да го спестя и на госпожа Дончева.
Вижте, ние сме на границата на един голям парламентарен провал. То е свързано с идеята за морална лустрация и за един акт, който трябваше да ни еманципира от едно минало, което ние по съгласие трябваше деликатно да осъдим. Имахме тази възможност. Бяхме се уговорили да предприемем един законодателен акт, който да лустрира, което означава да осветли това минало и то в неговите основни сензитивни точки, които не могат да бъдат заобиколени, без да се случи тъкмо този провал, за който говорим. Президентът на републиката ще бъде проверен по смисъла на този закон, един дипломат няма да бъде проверен. Това е, разбира се, данък, който тази лява дързост плаща на тези хора от Държавна сигурност, които имат власт в прехода, имат я и до ден-днешен. Уплашихте се сякаш от това, че вършите ритуално убийство, което ще ви натовари с вина, която трябва да плащате. Накрая го направихте. Това не може да бъде прието, защото вие улучвате същината на тази законодателна инициатива в сърцето.
Аз се питам на какво се дължи тази метаморфоза във възгледа, в позицията на ДПС по този закон – много оригинална и заслужаваща похвала. ДПС също имаше стратегия за собствената си еманципация от едно минало на травматизиран етнос и на травматизирани политически представители на този етнос. Вие заслужавате уважение! Заслужавахте уважение и по този въпрос до преди около час. Сега се отива в посока, в която ние се доближаваме до стилистиката на една парламентарна гавра!
Десницата не можа да свърши работата по този закон, госпожи и господа. Тя се провали, десницата се провали! Тя носи отговорност за това. Аз принадлежа на този ред депутати, които не могат да приемат този провал и не са склонни да го простят. Тази риторика, която идва отдясно - хронически в годините на прехода, ми е антипатична. Аз считам, казвам и твърдя, че няма невинни в тази десница!
Имахте шанса да проявите собствения си кураж и да ни засрамите, така да се каже. Защо го правите сега?
Вчера господин Анастасов говори за това, че трябва да се случи лустрация, и то законодателна. Господин Петър Стоянов настояваше за същото. Казваха, че този закон е безсмислен, ако такава лустрация не бъде гласувана. Днес господин Анастасов, господин Петър Стоянов не са в залата и нямат реакция по този въпрос.
Какво да мислим сега?
Господин Анастасов, Вие, който настоявахте за законодателна лустрация, ще трябва вероятно да се обадите и да кажете, че този закон приключва като морален акт, при условие че ще бъде гласуван, така както левицата предлага. Тези, които са вербувани да доносничат по смисъла на това, за което говорихте вчера, от гледна точка на тези, които сега ще бъдат прикривани, са жертви. Къде е реакцията? (Реплика на народния представител Татяна Дончева.)
Аз имам такова предложение. Моля, Народното събрание, господин председателят, който има пълно основание да квалифицира това предложение като предложение по същество, а не като редакционно такова, да отправи този въпрос обратно в някаква комисия или ако това не може да стане, нека Народното събрание да си даде сметка, че то не трябва да опропастява собственото си начинание днес. Моля, това да се случи – ние имаме отговорност пред българската история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Михайлов? Няма.
Има желание за поставяне на процедурен въпрос – госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Аз правя процедурно предложение да отложим гласуването по текста и използвам тази процедура – няма какво да се връща в комисията, тезите са доста ясни, за да кажа на господин Михайлов: филмът “Чужд сред свои и свой сред чужди” беше доста стар и мисля, че сте го гледали!
Мога да поема върху себе си не само упрекът, че съм човек на лидера ви по този закон, че работя срещу партията си, че съм човек на Бриго Аспарухов, на чужди сили, дори и това, че съм човек на Ванко 1, защото дори това имаше връзка с този случай. Но смятам, че трябва да отидем докрай и разбирате за какви усилия и поносимост на удари става въпрос, даже заради това, аз да ви предложа това предложение. Недейте хвърля камък! Камъните са достатъчно много и недейте да бъдете ничий съдник, най-малкото мой!
Правя процедурно предложение за отлагане на гласуването и за продължаване на закона нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли обратно процедурно предложение?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, аз правя обратното процедурно предложение – колко години още трябва да правим пазарлъци? Какво ще постигнем с едно отлагане? Да се гласува сега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за отлагане на гласуването на предложения чл. 32.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 157 народни представители: за 103, против 45, въздържали се 9.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Глава пета – Административнонаказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 33:
“Чл. 33. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 15 000 до 30 000 лв.
(2) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от член на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия или от оправомощени от комисията длъжностни лица.
(3) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Свинаров.
Уважаеми колеги, на вашето внимание са заглавието на Глава пета и текстът на чл. 27, който става чл. 33, по който комисията предлага своя окончателна редакция.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава пета и текста на чл. 33 в редакцията на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Допълнителна разпоредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на подразделението.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Документ” е всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни.
2. “Щатни служители” са български граждани, осъществявали държавна служба в органите по чл. 1 от ниво оперативен работник, следовател и дознател включително.
3. “Нещатни служители” са български граждани, привлечени на доброволна основа да изпълняват задачи и поръчения, свързани с дейността на органите по чл. 1.
4. “Секретни сътрудници” са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, доверени лица и информатори.
5. “Лично кадрово дело” е организационна форма, в която се събират данни за кадровото развитие на щатните и нещатните служители.
6. “Щатно разписание” е документ, съдържащ имената на щатните и нещатни служители, осъществявали дейност в службите и звената на органите по чл. 1.
7. “Служби за сигурност” са служби за сигурност по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация.
8. “Служби за обществен ред” са служби за обществен ред по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Уважаеми колеги, заглавието “Допълнителна разпоредба” и текста на параграф единствен в този раздел.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Трябва да работим малко като машини – в момента, в който преминем на следващия текст, да се освобождаваме от емоции.
Правя процедурно предложение по отношение на т. 3 от § 1. В този текст се дава определение за нещатните служители. За разлика от предния закон, тук има разлика в наименованията. Под нещатни служители старият закон разбираше агентурата. Тук става въпрос за тези, някои от които навремето ходеха с ленти на ръката. Казвам го неслучайно.
“Нещатни служители” са български граждани, привлечени на доброволна основа да изпълняват задачи…” и така нататък.
Предлагам да отпадне текстът “на доброволна основа” и текстът да придобие следния вид:
“3. “Нещатни служители” са български граждани, привлечени да изпълняват задачи и поръчения…”, защото съществуването на текста “привлечени на доброволна основа” впоследствие ще затрудни тяхната идентификация по този начин. Защото, ако за агентурата е имало правила да се вземе или не декларация в определени случаи, при нещатните служители няма такава документация. Единственото нещо, което може да съществува, а може и да не съществува, е да има молба “да бъда назначен”. Може обаче и да няма.
При това положение считам, че този текст трябва да отпадне.
Много ви моля да ме подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики към господин Атанасов.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Първо ще подложа на гласуване предложението, направено от господин Атанасов, а то е в т. 3 на параграф единствен да отпадне изразът “на доброволна основа”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 106, против 16, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване заглавието “Допълнителна разпоредба” и текста на параграф единствен, както е предложен от комисията, с направеното току-що уточнение на т. 3.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата, госпожо Балева, по заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” и по § 2 и 3, за които комисията подкрепя текста на вносителя.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Нямам възражение по заглавието на главата.
Имам възражение по формулировката на § 3. Народното събрание приема закони, не правилници. Досега единственото направено изключение е приемането на Правилник за работата на омбудсмана. Но омбудсманът е институция, а не комисия. Струва ми се просто алогично и извън основната дейност на парламента да приема правилници. При несъгласие с някои текстове от правилника или с него като цяло един такъв текст, както е предложен, означава да бъде сезиран Конституционният съд да се произнесе по неговата конституционосъобразност.
Предложението ми е за корекция във формулировката на § 3 в следния смисъл:
“§ 3. В 45-дневен срок от избирането й комисията приема правилник за своята дейност и дейността на администрацията си и го обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към госпожа Балева? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, искам да ви прочета един текст, който вчера беше приет в тази зала. Той гласи: “Комисията” – става въпрос за комисията, която се създава от Народното събрание да прилага този закон – “изготвя правилник за своята дейност и дейността на администрацията си. Правилникът се одобрява с решение от Народното събрание и се обнародва в “Държавен вестник”.”
Този текст вчера беше гласуван в пленарната зала, така че нямаме избор – или този текст да се пренесе, или този текст в Преходните и заключителни разпоредби да отпадне. Нямаме друг ход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин Атанасов, наблюдението Ви е вярно, само че аз задавам един прост въпрос пред пленарната зала, който задавам от вчера, и единственото, което ми се сочи, е практиката на предното събрание да приеме правилник на една институция.
Какъв акт ще приеме Народното събрание? Държавата има два вида актове – законови и подзаконови. Законовите ги приема Народното събрание, подзаконовите се приемат извън Народното събрание – правилници, наредби и прочие.
Не може Народното събрание да приема акт, подготвен му от друг, без той по Конституция да има правото на вносител. Актове в Народното събрание се внасят от Министерския съвет и от народните представители. Ние не можем да се ангажираме с комисиите.
Забележете каква хипотеза беше развита – с решение ние ще одобрим правни норми. Има само един случай и той е за вътрешните правила на Народното събрание, това е Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание и още един случай, но, ще го нарека особено изключение, пак казвам, в предната легислатура, когато сме приели така правилника на една друга институция.
Сега като приемем на тази комисия този важен правилник за дейността, след една година ще дойде някой друг орган и ще поиска Народното събрание, забележете, като е казано в текста „одобрява”, можем ли ние да променяме нещо в това, което ни е внесено?
Мисля, че трябва, както Вие казахте по адрес на сериозните юристи, да преразгледаме тази ал. 4 на чл. 4, да вкараме в синхронизация уредбата с Конституцията и с това, с което се занимава Народното събрание, а то приема закони, решения, декларации и обръщения. То приема и още едно нещо, което е за негова вътрешна консумация, това е правилникът за неговата дейност. Малко ми е тъжно, че 15 години демокрация, действие на Конституцията, парламентарна практика и ние водим тази дискусия сега по един иначе толкова политически чувствителен въпрос.
Мисля, че най-разумното е да прегласуваме, като се подготви текст на ал. 4 на чл. 4 и този параграф, и да вкараме в хармония с Конституцията това, което правим тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика думата има господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Миков, кажете ми първо по реда на кой нормативен акт ще прегласуваме на трето гласуване гласуван вече текст на второ гласуване на закон? Кажете ми по кой ред? Нали тук говорим за правила? Един текст, гласуван вчера на второ гласуване, който трябва да бъде обнародван, да стане законов текст и да влезе в сила, кажете ми по кой ред ще го прегласуваме? Защото аз не знам по кой ред става това.
Другото, което искам да ви кажа, е, че правилно изредихте тук актовете, които приема Народното събрание. Ами записано е: „С решение на Народното събрание ще се одобри въпросният правилник”. Колко е коректно, не искам да го коментирам, но вече е гласувано.
Искам да ви кажа и нещо друго. Все още действащият от комунистическо време Закон за нормативните актове трябва да се спазва. Там е разписано кой орган какви актове приема. Кой приема законите? Народното събрание. Кой приема подзаконовите актове, господин Миков? Тази комисия, която ще бъде избрана от Народното събрание, има ли право да приеме подзаконов нормативен акт? Няма право, господин Миков. Това е положението.
Така че нямаме друго решение. Аз предлагам този параграф от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне, защото вчера сме приели това, което трябва да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Атанасов, много Ви е лесно да кажете „с решение”, но във втори курс отсреща се учи, че с решенията не се създават правила за поведение. Правилата за поведение се създават със закони и с подзаконови актове.
Как ще го прегласуваме? Има практика, когато е постигната някаква видима законодателна грешка, да не кажа по-тежка дума, да се опитаме, пак казвам, да вкараме това в синхрон с Конституцията.
Какво означава другото? Че с това, което сме приели, не виждам как Народното събрание ще изпълни този закон, когато тази комисия внесе акта си тук. Защо да запушваме закона? Дайте да искаме да приложим закона. При добра воля този закон да функционира, тази комисия трябва да си създаде правилник за устройството и дейността.
Защото аз задавам следващия въпрос: може ли отделните народни представители да внасят корекции в този правилник? Като внесе тази комисия проект за правилник, ние с решение ще го одобрим! Може ли да променяме нещо? Ние в хипотеза на законодателна дейност ли сме, когато обсъждаме този правилник на въпросната или която и да е друга комисия? Поне юристите си задайте тези въпроси и да потърсим разумното решение. Според мен разумното решение е свързано най-вече с парламентарната практика, иначе е в нарушение на правилника. Нарушен е правилникът, съгласен съм с Вас, но има парламентарна практика, когато има очевидна грешка или допусната глупост, преди да е приключен законопроектът, да се опитаме да я коригираме. Другото означава да приемем, че си го пускаме така. Все някой ще се намери да го отнесе до Конституционния съд, ама вие искате май да не се приложи законът по-скоро в тези къси срокове, каквато е волята ни.
Аз ви казвам да помислите хладнокръвно и да намерим разумното решение. Нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Филип Димитров има думата за изказване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да се опитам да успокоя правните опасения на господин Миков.
Има някаква причина, поради която ние в тази зала понякога се объркваме и започваме да смесваме онова, което представлява единствено валидния източник на закон в страната, а именно законотворческата дейност такава, каквато е регламентирана в Конституцията, с достиженията на доктрината. Доктрината си е доктрина, господин Миков, но тя се занимава с подписване и интерпретиране на факти, а фактите са това, което се съдържа в закона. Законът бива, във формалния смисъл на думата, онова, което парламентът гласува, а в широкия смисъл на думата, ако щете правото, правните норми и пр., представлява цялата онази система от актове или от приети и установени правила, които определят нормотворческата дейност.
В случая сме изправени пред една точно такава хипотеза – какво представлява едно решение и какво точно трябва да съдържа? Това не е въпрос, който ограничително да е формулиран от Конституцията. Тоест във властта на тази камара е да определи съдържанието на своите актове. Направила ли е това тя? Да. Първо, ползвайки се от Конституцията, тя гласува с решение.
Признавам, че като почитател на доктрината и аз много пъти съм си скубал косите и съм си блъскал главата аджеба защо един правилник на Народното събрание, който действително урежда нещата вътре в Народното събрание, но рефлектира по един драматичен начин върху живота на всеки български гражданин, ще се приема на едно четене и с решение? Защото така е предвидила Конституцията, така ние сме разтълкували Конституцията, никой не е оспорил това право. Правилникът на Народното събрание не е закон във формалния смисъл на думата, макар че той пар екселанс създава правила, норми за поведение, които имат общ характер и засягат неограничен брой лица, а не само хората, събрани в тази зала.
Нещо повече, същото това Народно събрание, имам предвид континюитетът на орган, на държавния орган, е приело, че с решение може да формулира такива правила и в други случаи – правилника за омбудсмана. Казвате, че той не ви харесва. Ами някой да го беше атакувал в Конституционния съд тогава. Никой не е направил това. Има едно абсолютно мълчаливо съгласие по този въпрос. Има и други въпроси, по които съществува мълчаливо съгласие и които не са съвсем стриктно уредени от българската Конституция, но ние ги спазваме. Ако щете дори чл. 99, към който ние се връщаме понякога, справедливо или не, хвалейки едни или други лица, всъщност точно по този начин е разтълкуван и точно по този начин се прилага. Тоест има едно обичайно тълкуване на конституционната разпоредба.
Оттам нататък, ако вие държите и ако вие поставяте друг вид съображения – мир, консенсус, търсене на решение, евентуално заплаха, че законът би могъл да се забави за неограничено време, ако не се съгласим на такова нещо, това биха били аргументи, които да звучат по някакъв начин убедително в залата.
Не звучи убедително доктринерният аргумент, че, видите ли, с решение не може да се приеме такъв правилник, защото, първо, вече с решение е приеман такъв и, второ, защото общият ред на решенията по сега действащата Конституция в рамките на нейното приложение от този орган, от това Народно събрание, е очевидно друг. При това положение няма никаква пречка да бъде извършено това приемане.
Ето защо си мисля, че може би било редно все пак да съобразим и с процедурата и да не тръгнем във варианта, който така драматично описа господин Атанасов, който, в крайна сметка, би бил наистина нарушение на процедурните правила в името на това да спасим нещо, което не е за спасяване. Затова струва ми се, че разумното поведение в случая би било ако няма други съображения, ако съображенията са чисто правни и доктринерни, да приемем, че не сме в нарушение и да оставим нещата във вида, в който те са. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, ние с Вас през всичките години сме имали едно различни отношение към Конституцията и то сега също се проявява. Аз лично защитавам континенталната позиция за писаното право, а Вие, видимо от изказването, споделяте разбирането и за възможностите прецедентът, обичаят, фактическото състояние да пораждат правни норми. По този въпрос можете да ме обвините в традиционализъм, консерватизъм, но аз смятам, че Конституцията не ни дава тази възможност.
Пак ви казвам: никакъв скрит замисъл и никаква заплаха. По-скоро от Вас звучи някаква заплаха, че ако направим това движение, което да въведе закона в хармония с Конституцията, едва ли не ние се опитваме да постигаме други цели. Не, искаме закона, за да изпълни целите си, да е достатъчно конституционносъобразен. И това го доказваме многократно. Изходът трябва да се намери с едно общо разбиране.
Иначе другото какво означава? Залагане на възможности за поставяне на този въпрос както когато се внесе този акт, аз не смея да кажа какъв е тук, в тази зала, за неговата атака пред Конституционния съд – не знам това ли искате.
Дайте да си отидем към една регулация. Става въпрос за някакви процедури, за дейност и администрация на някаква комисия, взел го дявол, и едва ли Народното събрание трябва да създава и да утвърждава – пак казвам, некоректната практика, която сме въвели с правилника на един друг орган като трайна практика и подмяна на конституционното разбиране за отношение между властите, за писано право, което се пише в законите.
Иначе въпросът за правилника е друга тема, не ни стига времето днес да я коментираме. Този вътрешноустройствен акт на парламента си е sui generis и не е закон. В ония учебници отпреди 9 септември, отпреди 10 ноември и след 10 ноември го пише какво е той. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за втора реплика.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Миков, за да не създаваме обструкции, нека да приемем, че няма обвинения и подозрения. Не съм съгласен с Вашата теза и точно в това, че всъщност се разбираме. Не защитавам общото право, точно както Вие не защитавате континенталното право. Никъде в континенталното право не е казано, че не е възможно да съществува правна норма, която е установена по обичаен ред, просто се приема, че това не е цел на континенталното право, не е ценност. В общото право може да е ценност, но това отново са доктринерни спорове. Тоест, пак правим същото – бъркате доктрината със закона. Всички тези неща, които ги говорим, можем да ги говорим в университета. Тук има действия, които са породили определени правни последици и те са факт.
При положение, че този въпрос е толкова важен от чисто доктринерна гледна точка, нека да стигнем до гласуване, няма да се съглася с Вас, няма да Ви отправя и обвинения в този смисъл, така че нека по пътя на гласуването да решим въпроса. Ние няма да посрещнем загубата на това гласуване като резултат от някакво много голямо издевателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Дончева има възможност да направи предложение.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Димитров вече направи предложение да пристъпим към гласуване. Аз смятам, че тезите са ясни, че това не е фатален текст и че никой никого няма да обвинява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека все пак да уточним какво гласуваме, уважаеми колеги.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Гласуваме отпадането на § 3. Ако отпадането на § 3 получи повече гласове, може би ще се наложи евентуално прегласуване на чл. 4 в частта на второто изречение, че Народното събрание приема правилника и ще си остане в текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Балева, за уточнение на предложението.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми колеги, предложение за отпадане на § 3 не съм направила! Предложението беше за корекция в текста и, ако това предложение бъде прието, тогава ще прегласуваме чл. 4, ал. 4, като там ще се възпроизведе текстът, който ще бъде евентуално приет при гласуването.
Конкретно предлагам да гласуваме предложението за корекция в текста, което направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз ще го прочета.
Да чуем и госпожа Дончева.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Извинете ме, колеги, но текстът, който вчера сме гласуваме по комисия, гласи: „Комисията изготвя правилник за своята дейност и дейността на администрацията си. Правилникът се одобрява с решение от Народното събрание и се обнародва в „Държавен вестник”.” Ако можем да направим нещо в момента, е да гласуваме за отпадане на § 3 и ако това гласуване събере повече гласове, евентуално да прегласуваме въпросния чл. 4 в частта ал. 4, изречение второ, където пише: „Правилникът се одобрява с решение” и да остане само „Правилникът се обнародва в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бих ви предложил следното, уважаеми колеги. Направено е предложение за отпадане на § 3 току-що от госпожа Дончева и това е предложение, което има предимство пред другите. При положение, че то бъде прието, нека да се направи предложение за уточнение на редакцията на ал. 4, като в тази алинея се посочи и срокът.
Уважаеми колеги, вместо да взeмате по ред думата, направете една консултация помежду си за две минути, съгласувайте предложението и да го обявим на пленарната зала.
Заповядайте, господин Атанасов. Бих помолил и господин Свинаров да помогне.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Първо искам да Ви припомня, господин председател, защото е динамично и Вие всичко не можете да следите, бях първият, който направи предложение за отпадане на § 3. Разбира се, аз го направих в другия смисъл, а не в смисъла, в който се предлага тук от БСП. Да отпадне § 3, защото този въпрос беше регламентиран вчера с приемането на член трети ли беше, обърках се.
Много моля, процедурното ми предложение е следното, малко специфично, господин председател: ако ще се прави ревизия на чл. 4, много моля да обясните на залата по реда на кой текст от правилника ще се случи това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, моето разбиране за нещата е следното. В текста на § 3, който сега се предлага, госпожа Балева направи предложение за редакционна промяна. Очевидно, тя се ползва с подкрепа на мнозинството и при положение, че бъде гласувана, ще бъде приета. В такъв случай, господин Атанасов, вие ще имате законопроект, в който имате две противоречащи си норми, което е не по-малък абсурд, отколкото други практики, които Вие поставяте под въпрос.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Как ще поставите на гласуване нещо, което е гласувано?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Второ, както изтъкна господин Миков, в практиката на Народното събрание тогава, когато един законопроект още не е приет, е имало повече от един прецедент, в който са се прегласували приети текстове. Така че пряко отговарям на въпроса, който ми поставяте – по силата на създадената практика в Народното събрание. (Реплики от залата.)
В такъв случай предлагам да гласуваме отпадане на § 3 и уточняване на редакцията на ал. 4 на чл. 4.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин председателю, оттеглям предложението си...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Дончева, много ме затруднявате с постоянното уточняване на предложения, които правя за гласуване.
Подлагам на гласуване...
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Оттеглям предложението си за отпадане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уточнете си предложението и го направете!
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Оттеглям предложението си за отпадане...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но има предложение, направено от господин Атанасов. Така че аз ще го подложа на гласуване. Ако не го приемате, отхвърлете го.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов за отпадане на § 3.
Гласували 127 народни представители: за 30, против 86, въздържали се 11.
Вашето предложение не се приема, господин Атанасов.
Госпожо Балева, поддържате ли предложението си за редакцията на § 3?
Подлагам на гласуване редакционното предложение на госпожа Балева, а именно § 3 да звучи така:
"§ 3. В 45-дневен срок от избирането й комисията приема правилник за своята дейност и дейността на администрацията си и го обнародва в "Държавен вестник"."
Гласували 117 народни представители: за 83, против 33, въздържал се 1.
Редакционното предложение е прието и § 3 е приет.
Очаквам процедурни предложения как да процедираме нататък.
Думата има госпожа Дончева по предимство, тъй като е на трибуната.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: В такъв случай правя предложение по вчера гласувания текст на чл. 4, ал. 4 – да отпадне второ изречение до “и”. "Правилникът се обнародва в "Държавен вестник” да остане като изречение второ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има възможност за обратно процедурно предложение.
Народният представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Аз правя обратното процедурно предложение, господин председателю.
Много Ви моля, отнасяте се с ирония към народните представители. Искам да Ви припомня, че Вие сте пръв сред равни тук. На нищо не прилича това.
Десет пъти ви казвам, че нарушавате и Вие, и Миков правилника и не ви интересува. Важното е да скроите текста, както на вас ви е удобно.
Може ли - един текст, гласуван вчера от пленарната зала, днес да поставяте на гласуване друг текст, който му противоречи? И Вие ми говорите за прецеденти! В България не се работи с прецеденти, а се работи с Конституция, Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и закони, господин председателю. Разбрахте ли за какво става въпрос?
Съжалявам, но искам да ви кажа от тази трибуна: все пак аз съм завършил Юридическия факултет и това е срамота, което се случва тук. (Реплики между народните представители Татяна Дончева и Атанас Атанасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, направено е предложение за отпадане в ал. 4, изречение второ на израза "се одобрява с решение на Народното събрание и". За да подложа на гласуване това предложение за отпадане, първо трябва да предложа пленарната зала да гласува дали да се пристъпи към такова гласуване, удовлетворявайки и желанието на господин Атанас Атанасов.
Правя процедурното предложение за подлагане на гласуване на предложението за отпадане на текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 91, против 36, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване отпадането на израза "се одобрява с решение на Народното събрание и" от ал. 4 на чл. 4.
Гласували 122 народни представители: за 94, против 28, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и текста на § 2 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По § 4 има предложение от народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов за създаване на нов § 4 със следното съдържание:
“§ 4. Държавните органи, които съхраняват документите на органите по чл. 1, ги предават в тримесечен срок на комисията след сформирането й. Документите остават под нейно разпореждане и контрол. Министерството на вътрешните работи и МО предават на комисията архивохранилища, в които се съхраняват архиви на ДС, с изключение на централните си архиви, от които документите се предават директно на комисията. НРС предава архива на ПГУ директно на комисията. При предаването ръководителите на МВР, МО, Министерството на правосъдието, НСО и НРС и председателят на комисията подписват предавателно-приемни протоколи. Ръководителите на МВР, МО, Министерството на правосъдието, НСО и НРС се задължават да представят на председателя на комисията регистри и протоколи, както и всички други носители на информация за унищожени архиви на ДС в периода 9 септември 1944 г. – 25 февруари 1991 г.
Министерският съвет осигурява подходяща за дейността на комисията сграда, в която тя изгражда свой централен архив. По предложение на председателя на комисията Министерският съвет осигурява в разумни срокове други необходими на комисията архивохранилища."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
"§ 4. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет осигурява на комисията и администрацията й необходимите работни помещения и технически средства за осъществяване на нейната дейност и за съхранение на архива на органите по чл. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изказвания?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, заради пустите досиета прегазихме Конституцията, но това беше по предния текст.
Този текст, който сме предложили с госпожа Масева, е изключително важен. Моля ви, обърнете внимание – комисията не го подкрепи, но тук описваме подробно механизма, по който трябва да бъдат предадени архивите от сегашните им държатели, тоест от службите, от министерствата на комисията. Ще ви кажа защо се налага този текст да бъде подкрепен. Защото ако не го напишем тук, господин Миков, въпросната комисия в своя правилник, който ще си приеме вече без участието на Народното събрание, ще си опише какъвто си иска механизъм.
Ето, за това става въпрос! Защото с текста, който гласувахте преди малко, изобщо с цялата еквилибристика, която направихте, някакъв орган се избира от Народното събрание, за да законодателства подзаконово, и ще се направят правила, които ще дерогират закона. Това ще се случи! Затова ви моля, подкрепете този текст, за да има механизъм, по който да е ясно как ще се предадат архивите от сегашните им държатели на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за реплика господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря на господин Атанасов за изказването. Ние не сме против реда, който предлагате. Практически той е приет и възпроизведен в чл. 17 и следващите, които сме приели. Мисля, че ще бъде по-коректно да оттеглите Вашето предложение и да спрем дебата по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): В същия дух на репликата на господин Свинаров – има уредба и ако някой в тази зала допуска, че някакъв орган извън тази зала ще дописва законите с правилници и наредби, моля ви се, дами и господа, къде се намираме! За каква правова държава говорим!
Презумпцията била да разписваме, защото комисията щяла да допише закона. Нима приемаме законите с презумпция, че ако не сме успели със самия закон, ще опишем правилата в подзаконови актове?! Ясно е, че става въпрос за администрация, за устройство, за всичко. Публикува се ясно в “Държавен вестник”. Това е акт, който става публичен и ясен. Как може някой да допуска, че с подзаконови актове ще се дописват закони?! Такава лоша практика се случва, но не сега е времето е да правим тази дискусия.
Господин Атанасов, презумпцията за дописване на закон от тези, които трябва да го прилагат, обезсмисля седенето на 240 души с представителен мандат в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Истина е, че в чл. 17 е разписан някакъв технологичен ред, но нито има срокове, нито има задължения на ръководителите на съответните ведомства. Това е същата ситуация, както се получи с онова, което беше прегласувано по чл. 4. Затова аз държа на нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: То ще бъде подложено на гласуване безусловно, господин Атанасов.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че едномесечният срок, предложен от комисията, е крайно недостатъчен. Не става въпрос за осигуряване на една стая, в която да заседава въпросната комисия, която ще бъде избрана. Става въпрос за работни помещения и други технически средства, които да осигурят нормалното й функциониране.
Такова предложение се съдържа даже в това, което преди малко господин Атанасов защити в друга негова част. Там се казва: “Министерският съвет в разумен срок да осигури и помещения за архивохранилища”. Когато дойде този архив, все пак трябва да се съхранява.
В протокола е отразено: “предложението е оттеглено”, което е направено между първо и второ четене за тримесечен срок, но на заседанието на комисията не присъстваха абсолютно всички колеги, които са подкрепили това предложение.
Конкретното ми предложение е едномесечният срок да бъде заменен с тримесечен, което гарантира осигуряването на всички условия за нормалното функциониране на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за изказване господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председателю, уважаеми колеги! Позволявам си втори път да взема думата, за да дам пример с практика, която аз съм осъществил. Обръщам се специално и към госпожа Балева за разумните срокове.
През 1993 г. – настоявам да ме чуе и ръководителят на Парламентарната група на Коалиция за България, – когато трябваше да се премести Държавният архив на Република България, чийто обем е много по-голям от този, за който в момента става дума, когато пред читалните на Държавния архив на Република България се виеха опашки от хора, за да си вземат документи, та да възстановят собствеността върху своята земя, сграден фонд, апартаменти, дюкяни и пр., в този момент Държавният архив спря да функционира за пет работни дни. Чувате ли ме? За пет работни дни! Аз съм бил ръководител на тази институция по това време. Колегите ми в нея работеха безупречно в продължение на 16-18 часа, за да не спрат справките за гражданите в Република България. Когато съм ходил по форуми на Международния архивен съвет и съм давал този пример, архивистите в Европа и света се учудваха как това е възможно. Когато някой иска да свърши работа, може да я свърши в много кратък срок. Всяко удължаване на срокове в момента, несъобразяване с това, което предложиха господин Атанасов и госпожа Масева, означава поредната възможност някой да започне да спекулира и да злоупотребява. Това – първо.
Второ, господин Миков няколко пъти каза и днес: “вие, които...” и започва един разказ за 15-16-годишна история. Нали смисълът на приемствеността, господин Миков, е когато си видял там, където се прави закон, когато започне да се прилага и не може да се прилага сполучливо, въпросът е да направиш текстове, с които да направиш възможност, та законът да функционира наистина на практика. През 1997 г. в тази зала беше приет закон, в който имаше едногодишен срок за предоставяне на тези документи, които днес се обсъждат, в Централния държавен архив. Ще ви припомня, колеги, че този срок не беше спазен от един от членовете на правителството тогава, който трябваше да извърши това предаване. Нито пленарната зала, нито мнозинството имаше шанс да отиде и да започне да приема и предава документите.
Ще ви кажа и нещо повече. Господин Миков, абсолютно никакви партийно-политически неща не влагам в момента. Ще ви кажа за какво стана дума вчера, за архива на МВР. По един абсолютно театрален начин съобщи, че предава на Централния държавен архив документите си. Вчера колегите в Централния държавен архив искат историческа справка на един фондообразувател от тези, по желание на читателя да им бъде снимана на ксерокс. Обаждат се в Министерството на вътрешните работи при своите колеги архивисти. Ще ви кажа на по-обикновен език какво означава историческа справка на фондообразувател. Това е историята, разказът на една институция. Никакви други неща няма в нея. Пет странички! И им забраняват да го ксерокопират! Вчера! Вчера! Не преди 15 години, не преди 7 години. Затова тези срокове са важни.
Ако тук става дума за някаква амбиция, това е именно амбиция, изведена от опит, за да не се случват тези неща през пет месеца, през шест месеца и т.н. В това се състои целият патос и атлант в момента на колегите от моята парламентарна група. Това е моят патос в момента пред вас.
Може ли четири километра и половина документация (защото архивите се мерят в линейни метри) да я пренесеш за пет дни, да организираш справките за над два милиона и половина копия на документи. Толкова копия на документи са издали държавните архиви по повод възстановяване на собствеността в периода 1991-1993 г. Може ли всичко това да се направи, да се спре за пет дни...
А тук за една документация, която е доста добре подредена, предполагам, защото ако това не е вярно, аз просто не мога да си представя какви са тези специални служби, ако и папките не са им в ред, да не може да се предаде за 5-6 дни?!
Ще дам още един пример за колегите от БСП. Архивът на Българската комунистическа партия е километър и половина, уважаеми колеги. Приемането и предаването му в Централния държавен архив не отне и 10 дни.
За какво говорим, за какви архивохранилища? Откъде накъде Министерският съвет сега ще намира сгради? Това са тарикатлъци, извинете ме за думата, за да не се извършва работа от определени хора, които вие поне знаете не по-зле от мен, а сигурно и по-добре от мен. Особено тези колеги отляво, които имат амбицията този закон да мине. Няма нужда от нищо друго освен от запечатване на едни архивохранилища и влизане вътре на завеждащия архивохранилище както и от комисията и от съответната служба. Това е работа за един ден, това е работа за четири часа, стига да има воля председателят на комисията да подпише и да го направи. Няма нужда от нищо друго. Не се увличайте, това са някакви технологии, които не са за тази зала. И всички тези срокове трябва да бъдат изключително скъсени. В противен случай вътре в тези срокове ще попаднете в безвремието и ще се окаже, че и този закон няма да сработи в пълна сила. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Реплика – господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин Методиев, моята реплика не е по съществото на Вашето изказване, защото то е логично и смислено. Моята реплика е по едно от Вашите твърдения в изказването Ви – че по закона от 1997 г. по вина на един министър архивът на Държавна сигурност не е отишъл в Държавния архив. Това не е вярно, господин Методиев, това стана по вина на министър-председателя, който проведе тази политика и наложи това. В подкрепа на това мое твърдение е фактът, че дори когато беше сменен този министър, въпросното предаване не се случи, защото министър-председателят остана същият.
Така че ако архивът тогава не беше предаден, вината е на министър-председателя Иван Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Методиев, броите тези хартии в четири километра и половина. Имахте четири години да ги минете тези четири километри и половина и ако ги бяхте минали тогава, хич нямаше ние сега да се занимаваме. Да не мислите, че на нас ни е много приятно да се занимаваме с тази тема? Имахте четири години да ги минете тези четири километра и половина и не можахте, а сега менторски, обидно давате квалификации. След като е ясно за всички хора, че това мнозинство най-сетне е намерило политическата воля да реши проблема, поне си спестете тези менторства, квалификации как бързо сте работили. Виждате как сте работили с тези архиви, след като сега ние в 2006 г. на прага на Евросъюза пак се занимаваме с тях. Поне не ни оценявайте и не ни казвайте как да се работи. Първо, казахте, че няма да има закон – закон има. Второ, казахте, че няма да се стигне до пълно отваряне – стигна се до пълно отваряне с едно изключение, което ще продължим да коментираме, защото ще продължаваме да смятаме, че има интереси на държавата и националната сигурност. Независимо коя държава – Първата, Втората или Третата, тя е все България. Вие ги разграничавате, за вас преди 10 ноември не е имало нищо, не са живели хора, не е имало държава. Но – както и да е. Поне си спестете тези уроци за три дни, за пет дни! В историята на нашата партия ние също имаме периоди, които сме правили извън всякакви разумни срокове, но в края на краищата дайте да работим така, че този закон да стане с нормални срокове, с възможни срокове, съобразявайки се с действителността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма трета реплика. Следва дупликата на господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Миков, искрено съжалявам, поднасям своите извинения, че изобщо Ви дадох примери от собствената си професионална практика. Много се извинявам! Никакво менторство няма в това, има споделяне. Вие не желаете този опит, прав сте да не го искате, извинявам се!
Господин Бисеров, това, което аз зная със сигурност от работата си с този министър, е, че през лятото на 1998 г., когато изтече едногодишният срок, той отказа да разпореди на председателя на Главно управление на архивите да предостави документите. Това аз го зная от работата си като заместник министър-председател на правителството през това време.
Второ. В 2000 г. тук в парламента група народни представители реши законът да бъде променен. И го промени. Тази промяна се прие през 2001 г.
Трето. НДСВ и ДПС спряха действието на този закон през 2002 г., приемайки Закона за защита на класифицираната информация и отменяйки действащия закон. А Вашите лични виждания и отношения с господин Иван Костов си остават Ваши, не ангажирайте залата с тях. Защото аз съм носил отговорността тогава за това нещо и казвам сега, свидетелствам за това нещо. Но изглежда и Вие като господин Миков не желаете да чуете чуждия опит, приемате го само като партийно-политическа конфронтация, каквато нямаше абсолютно в нищо от това, което казах преди малко. Когато съм искал да бъда конфронтационен, съм бил и мисля, че го мога. А тук Ви казвам нещо, което е от практиката, от живия живот. И Вие излизате, господин Миков, тук да се обяснявате! Честно казано, не Ви прави чест изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, остават по-малко от 14 минути до края на пленарното заседание. Ще има ли предложения за продължаване до приключване на работата или не?
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да приемем удължаване на работното време до изчерпването на закона, а в случай че приемете, че има процедурна пречка за това, да бъде спрян часовникът до изчерпването на тези два или три текста, което е въпрос на 5 или 6 минути повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли противно предложение? Няма.
Имаше съображения, че комисиите имат заседания, че четенето на закона днес не може да приключи, но аз подлагам на гласуване предложението на господин Димитров за продължаване до приключване.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 41, против 71, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Продължаваме с § 4.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми колеги, първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов за създаване на нов § 4 със съдържанието, което ви беше представено от господин Свинаров – предложение, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 15, против 86, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на § 4 в редакцията на комисията. По този текст на комисията беше направено редакционно предложение за заместване на думата „едномесечен” с „тримесечен”.
Поддържате ли предложението си, госпожо Балева?
НАДКА БАЛЕВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Надка Балева думата „едномесечен” да бъде заменена с „тримесечен”.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 59, против 57, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Балева, вероятно ще направите предложение за прегласуване.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми колеги, ще си позволя да ангажирам вниманието ви с повторение на част от това, което казах. Не става въпрос за предоставяне на една стая, където ще се събере комисията. Става въпрос за предоставяне на работни помещения и на хранилище, и на технически средства за нормална работа. Във връзка с това правя предложение за прегласуване на направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 138 народни представители: за 73, против 52, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 4 в редакция на комисията с направеното изменение от току-що извършеното гласуване.
Гласували 113 народни представители: за 108, против 1, въздържали 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По § 5 има предложение от народния представител Христо Бисеров – отпада § 5 от Преходните и заключителни разпоредби.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
"§ 5. Охраната на сградата, архива и имуществото на комисията се осъществява от Националната служба за охрана."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Бисеров, поддържате ли предложението си по § 5?
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Бисеров оттегля своето предложение, така че то няма да бъде гласувано.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 в окончателната редакция на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 112, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
По § 7 комисията подкрепя предложението от народните представители Николай Свинаров, Борислав Българинов, Касим Дал и Йордан Бакалов, по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
"§ 7. (1) Комисията предоставя на ръководителите на службите за сигурност списъци на лицата, заемащи публична длъжност или извършващи публична дейност.
(2) В 14-дневен срок от предоставянето на списъците по ал. 1 ръководителите на службите за сигурност свалят от отчет служителите под прикритие и сътрудниците, заемащи публична длъжност или извършващи публична дейност, и уведомяват комисията за това."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказвания по текста на вносителя за § 6 и по § 7 в редакцията на комисията? Няма.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 111 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение от народния представител Младен Червеняков – в § 8 от Преходните и заключителни разпоредби думата "окомплектоване" се заменя с думата "издирване".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Радославов и група народни представители и предлага § 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за отпадане на § 8. Няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 8.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието - § 8 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 8 със следната редакция:
"§ 8. В осеммесечен срок от влизането в сила на този закон органите по чл. 16, ал. 1 предават на комисията документите на органите по чл. 1, намиращи се в техните структури."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказвания по предложението за нов § 8?
Господин Атанасов, заповядайте за изказване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, твърди се, че във философията на този закон е заложено комисията, която ще бъде избрана от Народното събрание, да е органът, който ще извършва всички проверки за принадлежност и впоследствие ще обявява лицата, за които съществуват данни. Тук, обаче, виждаме, че осем месеца след влизане на закона в сила, архивите ще останат във владение на службите. Осем месеца! Заради това е вкаран и този текст, че на службите ще им се изпращат от комисията списъци за проверка – на практика, службите ще бъдат първите, които ще извършват проверка за принадлежност и те ще обявят лицата. Ето за това става дума! И тук от този текст сега си проличава. След като службите направят проверките и изпратят обратно на комисията това, което са констатирали, ще им изпратят впоследствие архива. А те на практика ще са ги обявили! Аз предлагам този текст да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Атанасов? Няма.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Атанасов за отпадането на новия § 8.
Гласували 109 народни представители: за 5, против 95, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване новия § 8 в редакция на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 5.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение на комисията за отпадане на § 9. Няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 9 по вносител.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, с което приключва и работата по този доклад за днешния пленарен ден.
Преди да закрия заседанието – съобщение за парламентарния контрол на 1 декември 2006 г., петък:
1. Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев ще отговори на питане от народния представител Нено Димов.
2. Министърът на вътрешните работи Румен Петков ще отговори на два въпроса от народните представители Владимир Кузов и Анастасия Мозер.
3. Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще отговори на четири въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов – два въпроса, Христо Кирчев и Владимир Кузов и на две питания от народния представител Мартин Димитров.
4. Министърът на транспорта Петър Мутафчиев ще отговори на два въпроса от народните представители Соломон Паси и Станислав Станилов.
5. Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров ще отговори на въпрос от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева и на питане от народния представител Мартин Димитров.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос от народния представител Павел Шопов;
- министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос – писмен отговор, от народния представител Ваньо Шарков.
На основание чл. 78, ал. 4 и чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите от:
- заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос от народния представител Маруся Любчева;
-  министъра по европейските въпроси Меглена Кунева на питане от народния представител Минчо Христов;
-  министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос от народния представител Минчо Христов.
Поради ангажименти във връзка с посещението у нас на госпожа Катрин Колона – министър по европейските въпроси на Франция, в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министър-председателят на Република България Сергей Станишев и заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Други съобщения няма.
Следващото пленарно заседание е утре, 1 декември 2006 г., петък, от 9,00 ч. сутринта и следва да продължи с т. 7 от нашата седмична програма.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Секретари:
Силвия Стойчева
Десислав Чуколов