Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Трябва да започнем с т. 7 - второ четене на Законопроекта за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните средства на Българската народна армия - продължение.
За процедура думата има госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, работната група, която работи по Законопроекта за достъп и разкриване на документите на Държавна сигурност, не постигна съгласие по отложените вчера текстове. Предвид тяхната значимост и важност и предвид необходимостта да бъдат прецизирани, ви предлагам на основание чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложим разглеждането на този законопроект и да пристъпим към разглеждането на т. 8 от програмата, а именно второ четене на Законопроекта за защита при бедствия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Обратно процедурно предложение има ли?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Първо, бих попитал госпожа Манолова да каже коя е тази работна група, кой я е избирал, в какъв състав е, защото ние от опозицията не знаем да има такава работна група. Това – първо.
Второ, колко съботи и недели ще ви трябват на вас, за да си правите пазарлъци за един и същи текст? Оказва се, че българската национална сигурност се крепи на раменете на една шепа нехранимайковци. С това ли ще се занимаваме?
Правя обратно процедурно предложение да продължим работата по законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има направено процедурно предложение от госпожа Мая Манолова да се отложи разглеждането на т. 7 от гласуваната програма за тази седмица, и обратно предложение от господин Атанасов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Манолова.
Гласували 170 народни представители: за 123, против 38, въздържали се 9.
Процедурното предложение се приема.
Разглеждането на т. 7 се отлага.
Преминаваме към точка осма от гласуваната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ.
Господин Узунов, заповядайте за процедурно предложение.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, моля да бъдат допуснати в залата господин Александър Филипов – заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии, Андрей Иванов – главен директор на Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита”, и Пенка Менкаджиева – директор на Дирекция „Правна” на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, и госпожа Мая Георгиева – съветник в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до залата на тези лица.
Гласували 105 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Господин Узунов, моля да докладвате Глава шеста.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава шеста „Подпомагане и възстановяване”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага чл. 58 да се отрази на систематичното му място след чл. 59.
Комисията предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 55:
„Чл. 55. (1) Подпомагането и възстановяването при бедствие включва предоставянето на неотложна и възстановителна помощ на пострадалите лица и извършване на неотложни възстановителни работи след бедствие.
(2) Неотложната помощ се организира, осигурява и предоставя от кметовете на общините и включва:
1. изхранване и временно настаняване на пострадалите лица, домашните и селскостопанските животни;
2. раздаване на облекло и битово имущество на пострадалите лица;
3. предприемане на други необходими мерки.
(3) Възстановителната помощ за пострадали от бедствие лица се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6.
(4) Неотложните възстановителни работи след бедствия се организират от органите на изпълнителната власт в съответствие с функциите им, определени в този закон, в специални закони и в подзаконови нормативни актове.”
По чл. 59 има предложения на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, които комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага чл. 59 да се отрази на систематичното му място преди чл. 58.
Комисията предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 54:
„Чл. 54. (1) Създава се Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, наричана по-нататък „комисията”. Комисията се ръководи от министъра на държавната политика при бедствия и аварии.
(2) За членове на комисията се определят ръководители на министерства и ведомства, или техни заместници, които имат отношение към дейността на комисията. В заседанията на комисията участват с право на съвещателен глас представители на Националното сдружение на общините в Република България и областни управители.
(3) Поименният състав на комисията се определя със заповед на министър-председателя.
(4) Комисията се подпомага от администрацията на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
(5) При необходимост комисията може да привлича експерти от министерствата и ведомствата, както и от други организации.
(6) Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят и редът за заявяване на финансови средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези два текста. Има неприето предложение.
Госпожо Гегова, поддържате ли предложението, което не е подкрепено от комисията, или го оттегляте? Не, не го оттегляте.
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Мисля, че предложението на Петя Гегова и група народни представители е изключително удачно и повече от целесъобразно. Предложението е актовете на комисията да подлежат на съдебен контрол, каквито са актовете на всички подобни комисии. Предложението е: “Актовете на комисията подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс”. Повече от ясно е, че тези действия и характеристики, които съпътстват решенията на комисията по чл. 56, са елементи от индивидуалния административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс. Абсурдно е тези решения да бъдат отделени от общия режим за съдебен контрол, доколкото те създават определени права и задължения, засягат патримониума на определени лица и по този начин не е логично да изключваме тези решения от съдебен контрол. В Административнопроцесуалния кодекс не е създадена такава разпоредба, която да инкорпорира тези решения на комисията по чл. 54, така че да бъдат изключени от съдебен контрол.
Затова подкрепям това предложение за създаването на нова ал. 7 в контекста на създаването на възможност за съдебен контрол върху решенията на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли желаещи за реплика? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Гегова и група народни представители, което току-що беше обосновано от господин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 61, против 34, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Почитаема госпожо председател, почитаеми колеги! Предлагаме прегласуване на текста. Още в началото на приемането на закона изявих задоволството на Парламентарната група на НДСВ, че сме доволни от това, че голяма част от нашите предложения, които направихме, бяха приети. Затова ми се струва, че законът и неговото приемане върви и може би днес ще приключи. Това е един от малкото текстове, по които в комисията имаше спорове, беше подложен на гласуване и гласовете се разделиха поравно и затова ние не оттеглихме своето предложение, оставихме го за дебат в залата.
Вярвам, че всички народни представители ще се съгласят с това, че един отказ на комисията да одобри даден проект би следвало да има възможност да бъде обжалван по съответния ред. Мисля, че колегите от всички парламентарни групи си дават сметка, че това е едно нормално явление, една нормална процедура и не би следвало това да не се случи в този закон. Затова ви призовавам, просто следвайки логиката и политиката на целия закон да бъде прието това наше предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля, прегласувайте предложението на госпожа Гегова, господин Кътев и господин Великов.
Гласували 147 народни представители: за 68, против 38, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава шеста, членове 58 и 59 в редакция на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
Има отложен текст на чл. 37, свързан логически с гласувания току-що текст. Господин Узунов предлага да се върнем на отложения чл. 37 от законопроекта.
Докладван ли е, господин Узунов?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Комисията предлага на Народното събрание да разгледа и приеме отложения чл. 37, който става чл. 33 във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за защита при бедствията, който току-що приехме. Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, които комисията е подкрепила по принцип.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 33:
“Чл. 33. (1) Всяко физическо лице има право на:
1. информация за мерките за осигуряване на защитата;
2. обучение за начините на поведение и действия при бедствия;
3. средства за защита;
4. неотложна и възстановителна помощ;
5. обезщетение за реално причинени вреди при или по повод на нормативно установените действия за защита при бедствия.
(2) Помощта по ал. 1, т. 4 и обезщетението по ал. 1, т. 5 се предоставят при условия и по ред, определен с правилника по чл. 54, ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по отложения чл. 37.
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Колеги! Вие зачетохте “неотложна и възстановителна”. Неотложна медицинска ли имате предвид или само възстановителна? Питам какво се има предвид под “неотложна”.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Неотложна е цялата помощ, която трябва да се окаже в първия етап след бедствието и тя включва всички тези неща, за които говорим.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Трябва да се напише “неотложна медицинска”.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: В неотложната включваме всичко. Там е и медицинската. Това сме имали предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме чл. 37 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 11.
Отложеният чл. 37 е приет.
Моля да докладвате чл. 60.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Предложение на народния представител Руденко Йорданов по чл. 60, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 56:
"Чл. 56. (1) Комисията взема решение за отпускане на целевите средства от Републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и контролира целевото им разходване. Средствата се предоставят за:
1. финансиране на превантивни дейности от Националната програма по чл. 18, включени в годишния план;
2. разплащане на непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при бедствия на включените чрез оперативните комуникационно-информационни центрове сили и средства на единната спасителна система;
3. финансиране на неотложни възстановителни работи;
4. предоставяне на възстановителна помощ;
5. организиране и финансиране на контролни проверки по изпълнението на решенията на комисията;
6. извършване на проверки по жалби и сигнали;
7. обезщетяване на физически и юридически лица за реално причинените им вреди при или по повод извършването на нормативно установени действия за защита при бедствия при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6.
(2) Комисията координира предоставянето и разпределението на помощи и дарения." 
По чл. 61 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен в чл. 54, ал. 6, поради което предлага чл. 61 да отпадне.
По чл. 62 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен в чл. 56, ал. 1, поради което предлага чл. 62 да отпадне.
По чл. 63 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63, който става чл. 57:
"Чл. 57. (1) Предоставените средства се използват по предназначение в съответствие с решението на комисията.
(2) Промяна на предназначението на предоставените средства се допуска само след решение на комисията по искане на органите на изпълнителната власт.
(3) Отчитането на предоставените средства се извършва в съответствие с указанията на министъра на финансите и решенията на комисията.
(4) При етапно финансиране на неотложни възстановителни работи предоставянето на допълнителни средства за следващ етап се извършва след представяне на отчети за извършените разходи пред комисията и пред министъра на финансите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по така представените текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 60 в редакция на комисията, отпадането на чл. 61 и 62 по предложение на комисията, чл. 63 и 64 на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 11.
Текстовете са приети.
Извинявайте господин Узунов, госпожа Манолова иска да направи процедурно предложение и ще продължим с докладването.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Моля за извинение за прекъсването.
Колеги, да ви помоля да гласуваме за удължаване на срока за предложения за второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите с две седмици с оглед съществените промени, които ще се наложи да бъдат направени към първоначалния проект. Тоест срокът за второ четене с това удължение ще стане общо 21 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение за удължаване срока за писмени предложения по Закона за кооперациите с две седмици.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Господин Узунов, продължаваме с Глава седма.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: "Глава седма – Ресурсно осигуряване."
Предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов за наименование на Глава седма.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 59.
По чл. 66 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66, който става чл. 60:
"Чл. 60. При управлението на финансовите средства се упражнява единен контрол върху тяхното законосъобразно използване."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Има предложение на госпожа Гегова, господин Кътев и господин Великов за промяна на наименованието на Глава седма, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 76 народни представители: за 21, против 30, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на Глава седма, чл. 65, 66 и 67, подкрепени от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По Глава осма “Функции на органите на изпълнителната власт по защита при бедствия” комисията подкрепя наименованието й.
По чл. 68 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Предложението по т. 1 е оттеглено, а в останалата му част е подкрепено по принцип.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 62:
“Чл. 62. (1) Министерският съвет формира държавната политика в областта на защита при бедствия.
(2) Министерският съвет:
1. осъществява общото ръководство на защитата при бедствия;
2. приема Национална програма за защита при бедствия и годишни планове за изпълнението й;
3. приема Национален план за защита при бедствия и Национален план за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;
4. предвижда финансови средства за защита при бедствия.
(3) Компетентният с оглед характера на бедствието орган предоставя на президента на Република България и на председателя на Народното събрание еднаква по обем и съдържание информация за възникнали бедствия на територията на страната.”
По чл. 69 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 63:
“Чл. 63. (1) Министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията в рамките на своята компетентност:
1. анализират възможните източници на рискове и извършват превантивна дейност за отстраняване или ограничаване въздействието на рисковите фактори, които биха могли да предизвикат възникването на бедствие;
2. участват в разработването на плановете за защита при бедствия, на плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи и на външни аварийни планове;
3. поддържат готовност, сили и средства и осигуряват участието на подчинените си структури като съставна част на Единната спасителна система в съответствие с плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;
4. изпълняват дейности по защита в съответствие с плановете за защита;
5. извършват контрол за изпълнението на мерките по защитата в регулираната или управляваната от тях сфера.
(2) При възникване на бедствие към компетентния с оглед характера на бедствието министър или ръководител на ведомство със заповед на министър-председателя може да се създаде щаб за координация и контрол.
(3) Работата на щаба се подпомага от съответното министерство или ведомство.”
По чл. 70 има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 64:
“Чл. 64. (1) Областният управител:
1. организира и ръководи защитата при бедствия в областта;
2. организира разработването и утвърждава областния план за защита при бедствия;
3. утвърждава областния план за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;
4. организира и отговаря за обучението на областната администрация за начините на поведение и действие при бедствия и изпълнение на необходимите защитни мерки;
5. координира и контролира подготовката за бедствия, извършвана от областната администрация, териториалните звена на министерствата и ведомствата, юридическите и физическите лица в областта;
6. организира и контролира изпълнението на превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия;
7. предоставя данни за изготвянето на Националния план за защита при бедствия;
8. създава организация за оповестяване при бедствия;
9. представя в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии ежегоден доклад за дейността по защитата при бедствия.
(2) При възникване на бедствие в територията на областта областният управител:
1. може да въведе в изпълнение областния план за защитата при бедствия;
2. може да обяви бедствено положение на територията на областта или на част от нея;
3. извършва обмен на информация с оперативния комуникационно-информационен център на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и може чрез него да привлича допълнителни сили и средства;
4. организира, координира и контролира процеса на подпомагане и възстановяване при бедствия;
5. координира спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи, възникнали на територията на областта, когато те излизат извън територията на една община, както и когато кметът на общината е поискал това;
6. в случаите по т. 5 може да се създаде щаб за координация.”
По чл. 71 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 65:
“Чл. 65. (1) Кметът на община:
1. организира и ръководи защитата при бедствия на територията на общината;
2. организира разработването и внася за утвърждаване от общинския съвет общински план за защита при бедствия, предоставя данни за изготвянето на областния план и утвърждава външни аварийни планове;
3. организира, координира и провежда превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия;
4. осъществява своевременното оповестяване и информиране на населението при заплаха от възникване или за възникнало бедствие;
5. планира в проекта на общинския бюджет финансови средства за осигуряване на дейностите по плана за защита при бедствия в общината, както и резерв за неотложни и непредвидени разходи, свързани със защитата на населението;
6. представя на областния управител ежегоден доклад за дейността по защитата при бедствия.
(2) При възникване на бедствие на територията на общината кметът:
1. координира спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи;
2. може да създаде щаб за координиране на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;
3. може да обяви бедствено положение на територията на общината;
4. извършва обмен на информация с оперативния комуникационно-информационен център на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии в областта;
5. може да привлича юридически и физически лица за предоставяне на лична или материална помощ в съответствие с възможностите им;
6. може да включва в дейностите по защитата и създадените доброволни формирования;
7. може да поиска координация от областния управител;
8. организира и координира временното извеждане и предоставя неотложна помощ на пострадалите лица;
9. организира и координира предоставянето на възстановителна помощ на населението при бедствия;
10. организира и контролира извършването на неотложни възстановителни работи при бедствия.”
По чл. 72 комисията по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 66:
“Чл. 66. Областният управител и кметът на община, когато осъществяват ръководство и координация на спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи, са длъжни да изпращат на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии писмена информация за тяхното протичане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове от Глава осма?
Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Почитаема госпожо председател, почитаеми колеги! Бих искал да обърна внимание по чл. 70, който става чл. 64, когато се говори за правомощията и правата на областните управители и съответно за техните задължения.
Както на всички е известно, с новия закон се вменяват в задължение на областните управители доста нови функции. Не че те досега не са ги вършили на практика, но досега не са били регламентирани в закона. Те са ги вършили по съответните обстоятелства, които са се случили, където има бедствие, по указание на министъра от съответния ресор или на целия Министерски съвет.
В този текст нещата вече се конкретизират, което разбира се е хубаво и положително, но бих искал да обърна внимание на залата, че в бюджетите на областните управи по принцип не се предвиждат средства за тези дейности. В комисията не сме го обсъждали надълго и нашироко и аз си давам сметка, че сме на второ четене, но ми се ще да обърна внимание на господин председателя и да препоръчаме по някакъв начин когато се правят бюджетите на областните управи, изрично да бъде посочено такова перо за превантивни дейности, за организационни дейности, защото те имат и координиращи, и какви ли не още функции. Тоест да има заделени от държавния бюджет средства за областните управи в техните бюджети по развитието на тези дейности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика към господин Кътев? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, аз не зная доколко представителите на Министерството на държавната политика при бедствие и аварии са вникнали в текста, но тук прави впечатление и моят колега Венелин Узунов е дълбоко запознат със състоянието на общините, че в чл. 65, т. 5, която той прочете преди малко, се казва, че общинският съвет в лицето на кмета планира в проекта на общинския бюджет финансови средства за осигуряване на дейностите по плана за защита при бедствия в общината, както и резерв за неотложни и непредвидени разходи.
Искам да стана адвокат на тези общини, които по своето развитие в момента нямат възможност да акумулират големи собствени приходи за такива непредвидени събития, като бедствията, при които не може да се определи до какъв размер ще бъде бедствието. Да вземем например тези общини, които са по поречието на р. Дунав. Всички знаем, че те не са в цветущо състояние. И тук на общините се вменяват едни правомощия без да са осигурени със средства. Откъде да дойдат? Интересно е в чл. 54, т. 6, който ние гласувахме преди малко и той се прие от мнозинството, всички действия, що се касае до висшата държавна администрация, имат препратка към тази комисия, в която членува Министерският съвет, който разпределя средства и така нататък. И тук задавам въпроса: не е ли редно тези искания и залагания в общинския бюджет да се препратят към тази комисия? Защото и според мен не беше редно, като се приеме един закон, който е рамката и който трябва да постанови как да се действа, най-важната част – разпределението на средствата, да се препрати към една комисия, която ще работи за в бъдеще по свой начин, по свой правилник и наредби. Вие знаете как се приемат от Министерския съвет – съставят я служителите, приема се, и в края на краищата една група администратори ще решат съдбата на решаването на проблема за бедствия и аварии.
Моето предложение, което поставям на вниманието на господин Узунов, е не е ли нужно тук да се направи също една препратка - тези искания на кметовете също да влязат в този правилник за дейността на тази комисия за в бъдеще, която ще се създаде? В противен случай отговорете ми например за тези малки общини край Дунав, където виждате, какви големи бедствия настъпиха, при едни мижави собствени приходи, ако няма държавни субсидии под някаква форма, как ще се решат? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Заповядайте, господин Узунов.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин Кирчев, че Вие като бивш общинар сте усетили за какво става въпрос. Но аз Ви моля, Вие като бивш член на нашата комисия също участвахте във вземането на решенията миналата година, ние тогава предложихме да се създаде такъв фонд към общините. Сега отново използвам, че господин Петър Димитров е тук, да кажа, че отново сме пратили предложение към Бюджетната комисия в бюджета за 2007 г. да бъде създаден такъв фонд към общините за посрещане на неотложните спасителни работи, които трябва да се извършат в една община. Още повече, че тук не става въпрос за това да изменяме рамката на бюджета, става въпрос в рамките на средствата, които са определени по Закона за държавния бюджет за подпомагане на общините, да се задели част от този ресурс именно за такава дейност.
Така че в комисията имаме становище по този въпрос и се надяваме с гледането на второ четене на Закона за държавния бюджет част от въпросите, които вие поставихте, да намерят отговор.
По другия въпрос, който постави господин Кътев, споделих с него, че голяма част от действията на областния управител по тези действия, които са визирани в закона, ще бъдат съвместно координирани и ще бъдат съвместни с областната дирекция на “Гражданска защита” и средствата, които са необходими, ще бъдат отчитани по ред, който Министерството на държавната политика при бедствия и аварии ще определи. Мисля, че тези два въпроса, които Вие поставяте, ще намерят отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително ние сме внесли предложение в Комисията по бюджет и финанси да се създаде такъв фонд, но това е най-малкото, което би могло да се направи. В края на краищата вече в Европейския съюз през 2007 г. би следвало ние като комисия, народните представители и изпълнителната власт да се замислят по-сериозно и върху нови по-съвременни форми на реагиране на тези бедствия, които биха се случили. Може би е дошло времето, в което трябва по-сериозно да се помисли за създаването на така наречения катастрофален или катастрофичен пул, да се намесят застрахователите, те да вкарват средства.
Просто трябва да се помисли през 2007 г. да бъде още по-модерно, отколкото досега. Защото най-лесно е да кажем държавният резерв да задели средства за общините и нещата приключват. Така че моят апел е и към нашата комисия, и към парламента – да засилим взаимодействието и да дебатираме да поставим на вниманието на обществото новите съвременни форми на привличане на средства за тези дейности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Узунов, искам да направя едно уточнение. Аз мисля, че това не трябва да бъде политика само на комисията и вие да правите предложения. Това е много добре. Но има създадено Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и това е грижата на това министерство и на този министър – да направи своите предложения. В края на краищата защо се прави в това министерство? По цял свят има такива министерства. Постоянно четем. Даже при такива могъщи бюджети, каквито има в Съединените американски щати, “Хомлент секюрити” – видяхме, че не можа да се справи с ураган като “Катрина”. Впоследствията и до ден-днешен се изследват. Тоест при една високобюджетирана дейност като тази в Щатите и при една много висока организация виждаме, че не се получи ефектът, който и те търсеха. Представяте ли си при нашето състояние на държавата и при тези бедни общини, при тези кметове, първи подложени на натиск, защото всички знаем, че те поемат първия натиск и той е много жесток, никой не познава как действат министерствата. Отлично го знаете като кмет. В Разград да не би вашите жители да знаеха какво трябва да направи министерството? Идваха и викаха: “Господин Узунов, какво правиш? Нищо не правиш! Дай пари, помагай!” Нали е така?
Тоест нека наистина министерството да излезе с такива фундаментални предложения, добре обмислени, а не да идват от посока на общини, на комисии и така нататък. В края на краищата парламентът ще ги гласува, ако те са точни и правилни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Глава осма, чл. 68, 69, 70, 71 и 72 в редакцията на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: “Глава девета - Министерство на държавната политика при бедствия и аварии.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава девета.
Предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде Раздел I:
“Раздел I – Министър на държавната политика при бедствия и аварии”.
По чл. 73 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 67:
“Чл. 67. Министърът на държавната политика при бедствия и аварии осъществява дейностите по гражданска защита и защита на населението при бедствия:
1. координира планирането и изпълнението на дейностите по защитата при бедствия;
2. координира и контролира изпълнението на национална програма за защита при бедствия и годишните планове за изпълнението й, плановете за защита при бедствия и плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;
3. организира разработването на методики за оценка на риска от бедствия, съвместно с компетентния с оглед характера на бедствието министър или ръководител на ведомство;
4. контролира изпълнението на превантивни мерки за защита на населението относно потенциално опасните обекти и дейности;
5. анализира ефективността на единната спасителна система;
6. внася в Министерския съвет ежегоден доклад за състоянието на защитата при бедствия;
7. осъществява международното сътрудничество в областта на гражданската защита и гражданското военно аварийно планиране.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименование на Раздел I, който става раздел II:
“Раздел II – “Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита”.”
По чл. 74 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 68:
“Чл. 68. (1) Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” е административно звено в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и изпълнява задачи за защита при бедствия.
(2) Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” има териториални звена – дирекции, в административните центрове на областите, на които е разделена територията на Република България.
(3) Отличителният знак на Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” е син равностранен триъгълник, вписан в кръг с оранжев цвят.”
По чл. 75 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението по букви “а” и “б”, а по буква “в” е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 69:
“Чл. 69. (1) Главният директор на Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” е пряко подчинен на министъра на държавната политика при бедствия и аварии.
(2) Главният директор осъществява общо и непосредствено ръководство на службата, като:
1. организира, ръководи и отговаря за дейността на службата;
2. управлява информационните фондове, осигурява и отговаря за информационното единство на Главната дирекция с териториалните й звена.
(3) В изпълнение на функциите си по ал. 2 главният директор издава заповеди.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 70:
“Чл. 70. Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” изгражда и поддържа информационни фондове на базата на информация, придобита при изпълнение на функциите й.”
По чл. 77 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77, който става чл. 71:
“Чл. 71. (1) Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” осъществява:
1. предупреждения;
2. оповестяване при бедствия;
3. операции по издирване и спасяване;
4. провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия;
5. оперативна защита при наводнения;
6. радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали;
7. обучение на населението за начините на поведение и действие при бедствия и прилагане на необходимите защитни мерки;
8. оповестяване и защита на населението в случаите по чл. 19, ал. 2;
9. допълнителни дейности, необходими за осъществяване на планирането и организацията за изпълнение на задачите по защитата;
10. информационно-аналитична дейност.
(2) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1, точки 3-7 се определя с инструкции на министъра на държавната политика при бедствия и аварии.”
По чл. 78 има предложение от народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 78 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79, който става чл. 72.
„Чл. 72. Министърът на държавната политика при бедствия и аварии определя специфичните изисквания за заемане на длъжност в Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” и в териториалните й звена.”
По чл. 80 има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 73:
„Чл. 73. (1) Служителите в Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” и в териториалните й звена получават добавка към основното си месечно възнаграждение.
(2) Размерът на добавката по ал. 1 не може да бъде по-малък от 50 на сто от основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
(3) Конкретният размер на добавката по ал. 2 се определя от министъра на държавната политика при бедствия и аварии.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81, който става чл. 74.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 75:
„Чл. 75. На служителите в Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” и в териториалните й звена се изплащат ежемесечно порционни пари и ежегодно пари за облекло, които не подлежат на облагане с данък.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 76:
„Чл. 76. (1) Служителите в Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” и в териториалните й звена задължително се застраховат срещу злополука за сметка на републиканския бюджет.
(2) Задължителното застраховане по ал. 1 не е пречка за сключване на други застрахователни договори от служителите.”
По чл. 84 има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 77:
„Чл. 77. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на служителите в Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” и в териториалните й звена се извършват по ред, определен от министъра на държавната политика при бедствия и аварии.
(2) Министърът на държавната политика при бедствия и аварии утвърждава списък на длъжностите, за които курсът за първоначална подготовка е задължителен.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85, който става чл. 78:
„Чл. 78. (1) Министърът на държавната политика при бедствия и аварии определя вида и модела на униформеното облекло на служителите в Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” и в териториалните й звена, реда за предоставянето и носенето му, както и другите принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на служителите, върху които са поставени символи и отличителни знаци.
(2) Забранява се на лица, извън тези по ал. 1, използването на униформено облекло, символи и отличителни знаци или надписи, въведени за Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” и показващи принадлежност към дирекцията.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 79:
„Чл. 79. (1) Министърът на държавната политика при бедствия и аварии може да въвежда задължение за дежурство за служителите, изпълняващи дейности, за които е необходимо да се осигури непрекъснат режим на работа.
(2) Категориите служители, максималната продължителност на времето за дежурство и редът за отчитането му се определят със заповед на министъра на държавната политика при бедствия и аварии.”
По чл. 86 има предложение от народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 80:
„Чл. 80. (1) Служителите в Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” и в териториалните й звена са длъжни да изпълняват служебните си задължения и извън установеното работно време, за което им се заплаща възнаграждение за извънреден труд.
(2) Когато изпълняват служебните си задължения извън мястото на работа, служителите са длъжни да поддържат връзка с началника си.”
По чл. 87 има предложение от народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 81:
„Чл. 81. Трудът на служителите от Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” и от териториалните й звена, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, точки 3-6, при пенсиониране се зачита като първа категория.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Узунов, за представянето на тези текстове.
Имате думата за изказвания по тях.
Господин Спасов, заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да започна своя коментар по чл. 67 от законопроекта, който касае правомощията на министъра на държавната политика при бедствия и аварии. Там е казано, че министърът на държавната политика при бедствия и аварии осъществява дейностите по гражданска защита и защита на населението при бедствия, като координира планирането и изпълнението на дейностите по защитата при бедствия.
Когато се върнем на началните текстове от законопроекта, ще видим нещо, което вече приехме. В чл. 4 приехме като основен принцип при защитата от бедствия правото на защита на всяко лице. Тоест приемаме, че това е право, което българските граждани имат и ние се стремим да им го осигурим чрез този закон.
В правната наука е известен принципът, че на всяко право трябва да съответства и задължение. Въпросът, на който трябва да дадем отговор в този законопроект, е: кой носи това задължение, което е корелативно свързано с правото на гражданите на защита?
В текста на чл. 67, който ви прочетох, аз намирам, че министърът на държавната политика при бедствия и аварии координира планирането и изпълнението на дейностите, но там не е записано, че той отговаря за изпълнението на тези дейности. Министерството, което оглавява министърът на държавната политика при бедствия и аварии, изграждаме като централизирана структура, която се състои от органи, изброени подробно в закона. Обаче, както всяка административна пирамида, трябва да се знае кой носи отговорностите и кой има правата.
В текста на чл. 67, както вече ви казах, са дадени правомощия за министъра на държавната политика при бедствия и аварии и е дадено само едно негово задължение в т. 6 – да внесе в Министерския съвет ежегодния доклад за състоянието на защитата при бедствия. Анализът на това задължение за внасяне в Министерския съвет за мен означава, че това е задължение, което предполага отговорност на министъра за подготовката и провеждането на мероприятията по защитата на населението от бедствия.
Странното е, че този израз „отговаря за дейността” срещаме при задълженията на главния директор на Националната служба „Гражданска защита” в чл. 76. Там е казано, че той отговаря за дейността на службата. Но не сме ли изправени пред възможността, когато тук – като народни представители, зададем един въпрос, примерно към министъра на държавната политика при бедствия и аварии, той да каже: не, аз не отговарям за тази дейност, отговаря директорът. Но как да питаме директора?
Затова ми се струва, че правилният текст, който ние трябва да приемем, а може би това е имала предвид и комисията, когато е писала чл. 67, ал. 1, е:
„Чл. 67. Министърът на държавната политика при бедствия и аварии осъществява дейностите по гражданска защита и защита на населението при бедствия, като:
1. координира планирането и отговаря за изпълнението на дейностите по защитата при бедствия”.
Този текст ще съответства както на смисъла на закона и корелативната му връзка на правото на гражданите по чл. 4, така и с централизирания характер на тази структура, която създаваме с този закон, за да се знае, че вишестоящият орган има не само права, но и задължения. Затова ви предлагам като една редакционна поправка да приемем допълването на текста на чл. 67, т. 1 с думите „и отговаря за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Коя номерация ползвате през цялото време, господин Спасов? Искате да кажете, че става дума за текста на чл. 73 по вносител? Добре, благодаря Ви.
Господин Кирчев има думата.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Напълно съм съгласен с изказването на моя колега. Ще направя една вметка.
Преди малко споделих с други народни представители, че общо взето духът на този закон е министърът да бяга от отговорности и всъщност, където има разпределение на средства, това да става само чрез него, под неговата егида, чрез комисия и т.н., което според мен не е редно. Достатъчен беше коментарът по това преди малко.
Тук виждам, че много добре са описани правата, задълженията и съответните възнаграждения, ползи и т.н. на Национална служба „Гражданска защита”. Много добре е направено това. Тази служба беше толкова занемарена, че добре е, че Господ ни пази и не се налага нейното действие в истинския смисъл, както, примерно е в Израел.
При цялото прекрасно описание на нейните дейности и задължения има, струва ми се, една комедийна част в чл. 80. В т. 1 добре са описани действията на служителите от Главна дирекция “Национална служба „Гражданска защита”. Териториалните й звена са длъжни да изпълняват служебните си задължения и извън установеното работно време, за което не се заплаща възнаграждение и т.н. Това е хубаво казано.
Отдолу има една ал. 2, която е някаква пожелателна част, която аз предлагам да отпадне, а именно:
„(2) Когато изпълняват служебните си задължения извън мястото на работа, служителите са длъжни да поддържат връзка с началника си.”
Ами те, ако и това не правят, то за какво е тази служба? (Реплики от залата.) Аз разбирам, господин Узунов, че може да остане, но ние най-важното – разпределение на средства, го правим с подзаконов акт. Господин Узунов, никой няма да види какви са правомощията на тази комисия, нито един народен представител, ако не отиде и да се заинтересува от най-важната част на този закон и изведнъж правим такива пожелателни вметки в закона, които, извинявам се, но, меко казано, имат комедийно съдържание.
И още нещо, което искам да кажа – въпреки голямата скука в ранното утро на петъка, когато се гледат тези два основни закона за Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, когато се обсъжда тази държавна политика, тук най-малкото трябваше да бъде министърът. За съжаление, пак казвам, че при обсъждането на тези два най-важни за нея закони, нея я няма, което ми говори за един друг пресантиман, че поначало май изобщо я няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кирчев, моля Ви само за уточнение – говорите за чл. 80 по коя номерация?
ХРИСТО КИРЧЕВ: Аз предлагам комисията да подкрепи текста на вносителя по принцип, но да предложи следната редакция на чл. 86, който става чл. 80, но ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искам само да ви кажа, че е нормално да работим по номерацията на вносителя, тъй като другите номерации са променени.
Господин Руденко Йорданов има думата за изказване.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, ще бъда максимално кратък.
Взимам думата във връзка с чл. 80 по вносител, където имам предложение. Предложението ми е свързано с начина на формиране на работната заплата на служителите в „Гражданска защита”.
Първо искам да благодаря на комисията за конструктивния дух на работа в самата комисия и за това, че много голяма част от предложенията, които направих, намериха място в доклада. Това е моето удовлетворение.
Идеята ми да предложа тези изменения в чл. 80 са свързани с факта, че когато се девоенизираха структурите на „Гражданска защита”, голяма част от служителите загубиха определени възможности, които имаха допреди това, свързани с техния бит и техния социален статут. В крайна сметка това доведе до известна демотивация на тези служители.
Идеята на моето предложение беше да се фиксира начинът на заплащане, който все пак да ги мотивира в достатъчна степен и тази мотивация да бъде свързана с високоотговорната и рискова работа, която извършват.
Предложението ми, макар и неприето от комисията, виждам, че е дало повод все пак комисията да приеме текст, в който се фиксират параметри, които мен ме удовлетворяват, защото текстът, че размерът на добавката не може да бъде по-малък от 50% от основната заплата на най-ниската длъжност, предвидена за държавен служител, вече е част от моята идея, която по определен начин е възприета и развита. Това мен ме удовлетворява, още веднъж го казвам. Мисля, че е направена крачка напред към мотивирането на тези служители и към адекватното заплащане на високоотговорния им и рисков труд.
Оттеглям моето предложение. Приемам предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Заповядайте за изказване, госпожо Хюсменова.
ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател!
Уважаеми колеги, аз лично не виждам логика да се приеме редакция по същество. Това не е редакционна бележка, а е по същество на чл. 67, т. 1: „координира планирането и отговаря за изпълнението на дейностите по защита при бедствия”.
Говорим за министъра на държавната политика при бедствия и аварии.
В чл. 68 по вносител е записано, че Министерският съвет формира държавната политика в областта на защита при бедствия, Министерският съвет осъществява общото ръководство на защитата при бедствия. Останалите функции са изредени след това.
В чл. 69 по вносител отново е записано, че всеки един министър, който има конкретни правомощия в управлението на кризи, си има съответните, ясно регламентирани функции и отговорности, които той трябва да изпълнява. Бедствията са различни по своя вид и по своя характер.
Задавам един въпрос: примерно, при пожар министърът на държавната политика при бедствия и аварии не може по никакъв начин да отговаря за изпълнението на дейностите, тъй като той няма тези правомощия. Министър-председателят е този, който издава съответната заповед на съответния министър, с неговите ясно формулирани отговорности и задължения, за да си ръководи съответния кризисен щаб и да си управлява целия процес, да взима правилните управленски решения за това. Така че аз категорично се противопоставям на тази редакция и мисля, че тя просто не е в логиката на целия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Хюсменова.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване. Преди да подложа ан блок текстовете на гласуване, ще гласуваме предложенията, които бяха направени в залата за корекция.
Първото беше на господин Минчо Спасов за допълване на чл. 73, ал. 1, т. 1 с думите “и отговаря за изпълнението”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 23, против 35, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване – господин Кузов, заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Смятам, уважаеми колеги, че действително един министър няма само права, той трябва да има и задължения. И в този смисъл смятам, че предложението на господин Спасов е абсолютно резонно и моля уважаемата зала да го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме предложението на господин Спасов за редакция на чл. 73, ал. 1, т. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 34, против 36, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирчев за отпадане на ал. 1 на чл. 86 по номерация на вносителя. “Когато изпълняват служебните си задължения извън мястото на работа, служителите са длъжни да поддържат връзка с началника си.” Това беше редакцията на този текст, който господин Кирчев предлага да отпадне.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на този текст.
Гласували 102 народни представители: за 30, против 36, въздържали се 36.
Това предложение не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на Глава девета, Раздел I и чл. 73 от тях, наименованието на Раздел II, членове 74, 75, 76 и 77, отпадането на чл. 78 по предложение на комисията и от чл. 79 до чл. 87 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Господин Узунов, моля да представите Раздел II, който става Раздел III.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: “Раздел III – Правомощия на органите на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.”
По чл. 88 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88, който става чл. 82:
“Чл. 82. Органи на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии са служители от Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” и от териториалните й звена, определени със заповед на министъра на държавната политика при бедствия и аварии.”
По чл. 89 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 89, който става чл. 83:
“Чл. 83. При провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия органите по чл. 82 имат право да:
1. влизат по всяко време в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица за изпълнение на възложените им с този закон задачи;
2. разрушават сгради или части от тях, да разглобяват конструкции, да отстраняват, унищожават или повреждат имущество, дървета или други насаждения, когато няма друг начин за действие;
3. използват спасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства – собственост на физически и юридически лица;
4. привличат граждани за оказване на съдействие;
5. изменят реда за движение в района, където се провеждат спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, до пристигане на компетентните органи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90, който става чл. 84:
“Чл. 84. При упражняване на контрол по защитата органите по чл. 82:
1. извършват проверки на обекти, работещи с рискови вещества и материали;
2. извършват проверки на локалните автоматизирани системи за оповестяване;
3. извършват проверки в жилищата на гражданите през деня в присъствието на обитателите им при получаване на писмен сигнал за наличие на рискови вещества или материали, а при отсъствието или отказа им – след разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд;
4. извършват проверки във връзка с изпълнението на оперативната защита при наводнения;
5. дават задължителни предписания;
6. съставят констативни актове за нарушения по този закон;
7. при наличие на данни за извършено престъпление сигнализират съответния прокурор;
8. изискват от държавни и местни органи, организации, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на защитата, при спазване на държавната, служебната и фирмената тайна.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91, който става чл. 85.
По чл. 92 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92, който става чл. 86:
“Чл. 86. (1) Разпорежданията, издавани от органите по чл. 82 при или по повод изпълнение на службата им, са задължителни.
(2) Държавните и местните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват разпорежданията и да оказват съдействие на органите по чл. 82 при изпълнение на служебните им задължения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Узунов.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Имам редакционно предложение по чл. 89, т. 1. Предложението на комисията не е коректно в редакционен смисъл, защото на практика с допълнението “за изпълнение на възложените им по този закон задачи” се повтаря по друг начин, с друг изказ в първото, въвеждащото изречение на чл. 89, което казва, че при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи органите на реда имат право да влизат по всяко време в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица за изпълнение на възложените им с този закон задачи.
Според мен с тази добавка не влагаме нищо, а това е един особено важен текст, който касае влизане в жилищни помещения.
Предложението ми е текстът “за изпълнение на възложените им с този закон задачи” да бъде заменен с “при условията на крайна необходимост”. А крайната необходимост има легално определение в Наказателния кодекс. Той казва, че крайна необходимост е случаят, при който за да се спаси държавен или обществен интерес, както свои или други лични и имотни облаги от непосредствена опасност, която не е могла да бъде избягната по друг начин.
Това е особено важен текст, тъй като наистина е важно тези органи да имат свобода в дискрецията и възможността да влизат в такива помещения, но трябва да има легални ограничения, с които те да се съобразяват. Както казах, има легално определение на “крайна необходимост”, така че това ще бъде наистина един съществен принос в избистрянето на техните правомощия. То ще бъде и в тяхна полза, тоест те ще знаят какво могат да правят и кога, а именно при условията на крайна необходимост, а не за изпълнение на определени им задачи без такива ограничения или такива предпоставки, които могат да ги въвлекат в нежелателни последици за самите тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Реплики има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Преди да подложа на гласуване ан блок представените текстове от Раздел III моля да гласуваме предложението на господин Илко Димитров в чл. 89, т. 1 по номерацията на вносителя думите “за изпълнение на възложените им с този закон задачи” да се заменят с “при условията на крайна необходимост”.
Гласували 120 народни представители: за 52, против 38, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване. Колеги, става въпрос за наистина сериозно нещо. Тези лица трябва да знаят какво могат и какво не могат и това знание е изключително в контекста на техните правомощия и на тяхната свобода за действие. Те трябва да знаят, че трябва да влизат в определени помещения за изпълнение на тези задачи, ако не могат по друг начин да изпълнят задълженията си. Това е от особена важност и бих казал, че то е най-важно за самите тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Гласуваме още веднъж предложението на господин Илко Димитров.
Гласували 146 народни представители: за 79, против 59, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Гласуваме наименованието на Раздел III и членове от 88 до 92 включително, подкрепени от комисията, с редакционната корекция в чл. 89, т. 1, гласувана току-що в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Обявявам почивка до 11,00 ч., след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Има писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя Емел Етем на въпрос на народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос на народния представител Веселин Методиев;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос на народния представител Тодор Кумчев;
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос на народните представители Пенко Атанасов, Стойко Танков и Маруся Любчева;
- от министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос на народния представител Мария Вълканова.
Пръв на парламентарния контрол днес ще отговаря заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев на питане от народния представител Нено Димов.
Господин Димов, имате думата, за да отправите своето питане към заместник министър-председателя относно политиката и подготвеността на правителството за закрила при създаването и използването на патентноспособни изобретения и полезни модели.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин заместник министър-председател, за периода 2003‑2005 г. в България за регистрация годишно са постъпвали над 7500 марки, а са били регистрирани средно около 3500. Тоест, наполовина. Към настоящия момент в страната чакат над 15 хил. марки, които са натрупани за посочения по-горе период.
Има още едно по-притеснително нещо, че ако през 2003 г. в рамките на календарната година регистрация са получавали средно около 60% от исканията, то през 2005 г. от близо 8 хил. заявления едва 364 са получили регистрация. Тоест, това е около 4,5% - катастрофално нисък резултат!
Тези пречки изключително много влошават икономическия климат, защото на практика фирми плащат за монополни права, от които не могат да се възползват средно за две години и половина. Много често това е достатъчен период, в който определен продукт вече да бъде остарял, особено в IT техниката.
След приемането на България в Европейския съюз се очаква обемът на марките за регистрация да достигнат пет хиляди на месец. Това е информация, която имам от Бюрото за хармонизиране на вътрешния пазар на Европейския съюз, и по-точно от неговия председател Уго де Бьор.
Очевидна е неспособността на правителството на този етап да се справи. Аз си давам сметка, че има най-малко две причини, едната от които е обективна и вероятно Вие ще ми говорите именно за нея. Аз обаче искам да се спра на субективната причина.
От една година вече председател на Патентното ведомство е господин Манев, който заема този пост в нарушение на законодателството и на кодекса, имайки предвид конфликта на интереси. Предполагам, че след моето питане към министър-председателя, сте наясно, че той е собственик в три фирми, чийто предмет на дейност е свързан със сделки с интелектуална собственост, консултация в областта на интелектуалната собственост и закрила на интелектуалната собственост. Така че до голяма степен забавянето обективно се крие в това, че марките се регистрират на онези фирми, които ползват фирмите на председателя за посредник, а тези, които не ползват същите фирми, съответно забавят в посочения от мен по-горе период.
Този тежък конфликт на интереси е вторият въпрос, но първо, какви са принципните мерки, господин заместник министър-председател, които правителството е предприело с направените вече три промени в закона само за една година, за осигуряване на бързо проучване и експертиза с цел навременна регистрация на марките след 1 януари 2006 г., тоест аз визирам вече период, в който катастрофално зле сме се представили, и второ, знаете ли, а би трябвало да знаете за конфликта на интереси на председателя на Патентното ведомство, но все пак, ако не сте знаели, какви мерки ще предприемете, за да се справите с този конфликт? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
Министър Вълчев, имате думата, за да отговорите на отправеното към Вас питане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Благодаря за отправеното питане.
Вие сам знаете, че в случая аз отговарям в качеството си на заместник министър-председател, на когото министър-председателят е възложил функции по отношение на координацията за работата на няколко държавни ведомства, извън това, което аз ръководя – Министерството на образованието и науката, между които е Патентното ведомство. Предполагам няма да се изненадате, ако предварително кажа, че голямата част от отговора, включително и данните, които се съдържат в него, идват от страна на Патентното ведомство. Затова аз ще разделя отговора на две – от една страна това, което Вие нарекохте обективни причини, действително как стоят нещата от гледна точка на числата - това, което Вие казахте, е близо до информацията, с която аз разполагам – какви мерки са предприети, и разбира се, един по-общ коментар, който предполагам Вие очаквате, в смисъл доколкото това е въпрос на обща правителствена политика – какво бихме могли да очакваме в бъдеще.
По отношение на състоянието в момента. За периода 2000‑2005 г. броят на заявките за регистрация на марки по национален ред се е увеличил със 75%. Постъпилите заявки за регистрация на марки през последните три години, да ги вземем за справка, са както следва: през 2003 г. е малко над 6000 – 6148 заявки по национален ред и 5379 заявки за международни регистрации по реда на Мадридската спогодба; през 2004 г. с малко под 1000 са се увеличили – 7049 заявки по национален ред и 5509 международни регистрации; през 2005 г. – 7975 заявки по национален ред и 6672 международни регистрации.
За същия период експертите в областта на марките и географските означения са провели експертизи и взели решения, както следва: за 2003 г. – 3706 заявки по национален ред и 4479 международни регистрации; през 2004 г. – 3947 заявки по национален ред и 5278 международни регистрации, и през 2005 г. – 4819 заявки по национален ред и 5678 международни регистрации. Искам да отбележа, че за целия този период числеността на експертната група е била 24, а през последната година е била 25 човека.
Как се разпределят регистрациите спрямо отказите? За този период, за който става въпрос: с много малко закръгляне – за 83% са дадени регистрации и за около 17% има отказ от регистрация.
Добре е да се знае, че Мадридската спогодба за международна регистрация на търговски марки урежда едногодишен преклузивен срок за експертиза на международните регистрации, което поради относително по-бавните темпове, с които се е работило през тези години, е наложило експертите от Дирекция “Марки и географски означения” да работят преимуществено по международните регистрации, за да не изтече този срок, който както казах от юридическа гледна точка е по-скоро преклузивен, тъй като това би довело до съответни правни последици. От своя страна това пренасочване на тежестта на дейността по-скоро към регистрациите по Мадридската спогодба допълнително влошава темпа на регистрация на търговските марки, които са по национален ред.
Многото заявки при значително оптимизиран персонал с висока натовареност има за последици нарастване на масива на чакащите заявки с едно число, което действително е впечатляващо - от 700 бр. месечно. С наличния административен капацитет могат да се решават също около 700 заявки месечно.
Какви са мерките и какво би могло да се очаква през следващите месеци? Между другото, предприети са няколко мерки, част от които, както ще се види след малко, според мен, имат добър ефект.
На първо място, извършени са структурно-организационни промени в Патентното ведомство. Няма да влизам в детайли, но има закриване на отдели, прехвърляне на бройки от едно структурно звено в друго и т.н. Основното е, че от гледна точка на функции има известно разтоварване на експертите от Дирекция „Марки и географски означения”, което им дава допълнителна възможност за концентриране върху същинската дейност по регистрацията на търговски марки. Създаден е и сектор за провеждане на проучване наличия на предходни права чрез автоматизиране на търсеща система. В напреднал етап е и внедряването на нова автоматизирана търсеща система, чрез която не само ще се ускори работата, но и ще се осигури поетият от Република България ангажимент за провеждане на проучвания за предходни права по марки на Общността след присъединяването на страната към Европейския съюз. Предстои разработването на бланки с максимално стандартизиран и формалиризиран текст за съпътстваща експертизата кореспонденция, което се надяваме, че ще доведе до ускоряване на експертизационния процес. Периодично се провеждат обучения.
Що се отнася по отношение на промените в Закона за патентите от м. юли 2006 г., за които и Вие споменахте, свързани с намаляване на прослуженото време за повишаване в длъжност „държавен експерт” и за уреждане на възможност за допълнително материално стимулиране на служителите, считаме, че и това ще допринесе за решаване на посочения по-горе проблем. Да го кажа по-просто, свързване на ефекта и темпа на работа на експертите, за които стана въпрос, донякъде с резултата.
На основа на тези действия, които са предприети през последните месеци, е реализиран и ръст около 45% на производителността на ведомството по отношение на приетите и разгледаните заявки за регистрация на марки.
Какви са данните за последните три месеца?
През м. септември са постъпили 572 броя, а са разпределени заявки за провеждане на експертиза 379; през м. октомври може да се види, че тенденцията е вече преборена – 801 постъпили заявки и 822 разпределени заявки, тоест разпределени от минали месеци; категорично през м. ноември тя е добра – 522 са заявките, които са постъпили, а 876 са тези, които са разпределени за работа по същество.
Що се отнася до посоченото в питането очаквано увеличение на марките с 5000 месечно от 1 януари 2007 г., това, разбира се, трудно може да бъде коментирано като вярно или невярно, тъй като е едно предположение.
Следва да отбележим, че съгласно поетите ангажименти от страна на Патентното ведомство то ще трябва да провежда проучване на марки на Общността, резултатите от които ще се изпращат директно на ведомството по хармонизация на вътрешния пазар по електронен път. Надяваме се, че тази дейност ще бъде така, както е замислена, а именно максимално автоматизирана и ще бъде включена като компонент на разработваната търсеща автоматизираща система в областта на марките. Към момента е създаден специализиран сектор извън Дирекция „Марки и географски означения”, с което се освобождава и допълнителен ресурс от експертизата.
Тъй като числата, наистина са смутителни, през следващите седмици ще проведем допълнително разговор с господин Манев относно необходимостта за допълнителен административен капацитет. Трябва обаче да бъдем наясно, че като цяло правителството не гледа положително на увеличаването и даването на нови административни бройки. Аз самият не съм голям специалист в областта на патентните експертизи, но като че ли и на мен ми се струва, че 24-25 експерта няма да могат да се справят дори и чисто технически с тази работа. Поел съм ангажимент, потвърждавам го и пред вас, да разговарям с министър-председателя и с министъра на държавната администрация и административната реформа, след като с Патентното ведомство уточним все пак възможностите, които те имат, за увеличение на административния капацитет.
Що се отнася до въпроса, който Вие поставихте последно, доколкото той не фигурираше в първоначалното Ви... (Реплика от народния представител Нено Димов.)
Аз го имам пред себе си. Може би се е получило някакво недоразумение, но наистина искам да се извиня, ако това е така. Оставям го, за да видите какво съм получил. Ако това е така, ще се извиня. Оставям го, за да го видите. Това е, което аз съм получил.
За съжаление, нямам такава информация, но обещавам да Ви отговоря писмено в рамките на няколко дни. Оставям въпроса така, както съм го получил. (Оставя въпроса, зададен от народния представител Нено Димов, на трибуната.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димов, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Вълчев, аз съм съгласен, че министър-председателят се скри зад Вас. Аз бях отправил това питане първо към него, но той се скри, защото каза, че, видите ли, може би ръководството на Народното събрание го е скрило, не мога да кажа точно кой, но някой го покри.
Между другото, за конфликта на интереси съм задавал въпрос и към него и очаквах по-разширен отговор от Вас доколкото, надявам се, работите в един екип. Защото, говорейки за конфликт на интереси, аз тук нямам предвид чисто формалното, да кажем случаите с „Панафон”, „Водафон”, „Аксен – България”. Само ще Ви насоча да проверите в противоречие на международни конвенции, включително Парижката, в противоречие на българското законодателство, в противоречие на решение на съда до ден-днешен фирмата „Водафон” не е отписана от фирма, чийто собственик на тази фирма е съдружник на господин Манев. Това е директно по закона конфликт на интереси и свързани лица. Има решение на българския съд отпреди една година и въпреки това не е отписана фирмата „Водафон”. Казвам Ви, в противоречие на международни договорености, в противоречие на българското законодателство и на решението на съда.
Да не говорим, че самият господин Манев пътува в командировки, заедно с адвокати от своята кантора, използвайки служебната кола. Само ще ви нахвърлям: 22 ноември – Велико Търново, по дело на фирмата на господин Манев за патенти и мерки; 13 март; 14 април – все във Велико Търново в съда е командирован господин Манев като председател на Патентното ведомство и пътува заедно с Васил Попов, съдружник в своята фирма. Същото се случва по-нататък и в Разлог. Да не продължавам, защото ще ми свърши времето.
Очевидно вашето правителство се опитва да се бори с пиратството – има такава кампания на Министерството на културата, само че по друг начин подкрепя пиратството в лицето на председателя на Патентното ведомство.
Вие казахте, че ще се борите за увеличение на щата. Не, аз Ви предлагам да преминете на европейския режим, а именно регистрация. Това е начинът и само където имат конфликт фирмите, които са заинтересовани, отиват пред Патентното ведомство да се защитят или след това отиват пред съда да търсят своите права. В противен случай се получава регистрация и тази регистрация решава и възможността от корупция и натиск и ще ускори възможността за мерките по-бързо отколкото в момента се случва. Няма нужда наистина от нова администрация.
Ще въведете ли този режим и кога?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
Господин министър, имате думата да отговорите на допълнителните въпроси на господин Димов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, аз още веднъж съжалявам за това недоразумение, но наистина така, както въпросът е дошъл при мен, няма такава втора част. Затова го оставих, за да се уверите и сам. Разбира се, ще се разпоредя да се направят необходимите проверки. Това, което мога да кажа към момента, е че наистина за пръв път чувам за такова нещо. От Ваша гледна точка, може би това е ноторно известен факт, но не мисля, че е съвсем така. Нека наистина да проверим дали става въпрос за неща, които са укорими от една или друга гледна точка и тогава да издаваме някакви по-тежки присъди над хора, които отсъстват.
По отношение на общата логика в начина, по който се защитават права на интелектуална собственост в България, на мен ми е много трудно да взема конкретно становище. Ще трябва малко да импровизирам и да кажа, че има няколко различни, да не кажа много, но като че ли два основни различни вида като процедура на тази защита. Вие повдигате един изключително важен концептуален въпрос – дали по-скоро ние ще вървим (слава Богу, че съм юрист, иначе не знам как щях да Ви отговоря) към една либерализация, в която по-скоро последващо, само при конфликт, ще се намесва държавата по един по-активен начин или по този начин, по който континенталните системи като цяло по правило са ориентирани, по-скоро с една предварителна процедура, която да може да предотвратява бъдещи конфликти.
Аз наистина съжалявам, но не съм готов да дам отговор на този въпрос, тъй като това е една материя, която е достатъчно специализирана, първо, и второ, трябва да се има предвид, че понякога една система работи по един начин при едни обществени условия и по друг начин при други обществени условия.
Като цяло трябва да кажа, че аз съм по-скоро привърженик на разбирането, ще изразя лично мнение, че либералният подход е дългосрочно по-добрият подход. Въпросът е дали е настъпил моментът за това.
Благодаря за това питане, защото Вие обърнахте внимание действително на един много сериозен въпрос, на който по една или друга причина аз не съм бил обърнал достатъчно внимание, но Ви уверявам, че през следващите месеци ще ви държим и Вас, и колегите от Народното събрание в течение за всичко, което смятаме да предприемем. Като цяло това, което ще трябва да се направи със сигурност, е рязко да се повиши капацитетът на Патентното ведомство в тази му дейност. Ако това не стане, очевидно е, че оттук ще произтекат последици, които не са добри за българските предприемачи, а след 1 януари далеч не само за българските предприемачи. Ангажирам се и през следващите месеци ще се убедите, че нещо ще се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Вълчев.
Господин Димов, имате думата да изразите отношение към отговора на министъра.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър, доколкото поехте ангажимента да направите щателна проверка, в отговора си ще си позволя да Ви насоча в две посоки, за които самият аз съм свидетел, че проверките понякога не вървят. Извършете проверката с външни хора за Патентното ведомство. До момента проверките са насочвани към вътрешни хора и резултатът се сещате защо е бил такъв, какъвто го знаем и двамата.
И една друга посока, в която можете да насочите тази проверка, е да видите по Закона за държавния служител колко роднини работят в това Патентно ведомство. Защото там работи кумецът, кумицата, тъщата на кумеца, братовчедката и вече не мога да си спомня цялата сага, което прилича повече на латиносериал в това Патентно ведомство. Тоест конфликтите на интереси са в много посоки и са много тежки. Аз ще продължа да питам, докато не се разрешат, защото това наистина поставя България и българската икономика в трудно положение.
Очаквам отговорите от Вас. Благодаря, че поехте този ангажимент. Аз също ще го следя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димов.
Благодаря Ви, министър Вълчев, за участието в днешния парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Въпрос от народния представител Владимир Кузов относно структурната реформа и приложението на новия Закон за МВР.
Господин Кузов, заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми зрители, господин министър! Във връзка със структурната реформа и приетия нов Закон за Министерството на вътрешните работи служителите от вашето министерство, става дума за обикновените полицаи, получават сега с промените в закона средно между 30 и 50 лв. по-ниски заплати. По стара българска традиция ръководство взема по-високи заплати.
Въпросът ми, господин министър, е: ще промените ли по някакъв начин тази стара българска традиция обикновеният, редовият състав на вашето ведомство да получава такива заплати, каквито му се полагат? Това, че малко по-малко от осем месеца задържахте парите, които им се полагаха във връзка с увеличаването на заплатите и индексацията на заплатите на държавния служител - къде бяха тези пари? Защо не ги изплатихте? Дали Министерството на финансите не ви ги преведе навреме? Ще успеете ли да стимулирате по някакъв начин вашите обикновени служители? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Кузов! Въпросът не е актуален. Служителите на Министерството на вътрешните работи са получили повишението на своите заплати в рамките на последните три дни. Те са получили това, което им се полага. Аз съм дълбоко убеден, че ние не заплащаме на служителите на МВР това, което заслужават, но това е тема на друг разговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Владимир Кузов за реплика.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин министър, бяхте много лаконичен. Въпросът ми не е само за тези, а за преназначаването на вашите служители и оттам идва разликата в заплащането. Те вземат сега, към този момент по-малко между 30 и 50 лв. на месец. Каква е причината да вземат по-малко пари? Има ли разлика в състава на МВР? Има ли намаляване на фонд “Работна заплата” към вашето ведомство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Несериозно е да се подхожда по този начин и да се твърди, че служителите на Министерството на вътрешните работи имат намалени заплати. Напротив, за разлика от останалите служители в държавната администрация, заплатите на служителите в МВР са увеличени със 7%. Така че да се твърди, че техните заплати са намалени с 30-50 лв. е дълбоко невярно, първо.
И второ, не бих могъл да го квалифицирам по друг начин, овен като някакъв несериозен опит да се демонстрира загриженост към една много чувствителна система, уверявам ви, и Вие, господин Кузов, може би най-добре го знаете, и то система, която работи при пределно натоварване, изключителна напрегнатост и твърдя с голям резултат за страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Анастасия Мозер - заместник-председател на Народното събрание, към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Госпожо Мозер, моля да развиете Вашия въпрос.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Благодаря на господин министъра, че намери време и желание да отговори на един сравнително обикновен въпрос, обаче той засяга голяма част от българските граждани.
В последно време, както знаем, средствата за масово осведомяване поставят въпроса за невероятния ръст на превозните средства на територията не само на нашата столица, но и на цялата страна и проблемите, които се наблюдават в тази връзка – паркиране, задръствания и така нататък. Обикновено тези въпроси се отнасят към Столична община и решението им се счита като задължение на местните власти. Свидетели сме обаче, че проблемите на пешеходците остават встрани и се считат за второстепенни. В същото време в Европа и в целия цивилизован свят първо се решават дребните въпроси, които не изискват сериозно финансиране и са в интерес на по-голямата част от обществото. Такъв според мен е и въпросът за правата на пешеходците, тъй като те се оказват потърпевши от засиления трафик на превозните средства в страната и стават жертви на транспортни произшествия поради ненамеса на местните власти и КАТ.
В тази връзка моите въпроси са следните: какво е взаимодействието на МВР и специално на КАТ със Столична община с цел повсеместно маркиране на уличните платна със съответните знаци за предимство на пешеходците и как служителите на КАТ осигуряват на практика спазването на тези предимства? Какви са изводите от установените факти? Кога според Вас могат да се осигурят на София при партньорство на всички власти така познатите в целия свят други средства за осигуряване на предимство на пешеходците, като по-големият брой зебри, светлинни ефекти и специални отразяващи средства, специални светлоотразяващи дрехи за деца или хора с увреждания?
Тук искам да спомена, че точно на гърба на Народното събрание има една зебра, която е била сложена, слава Богу, по настояване на посланика на Италия. Аз минавам непрекъснато по тази улица и виждам как почти нито едно превозно средство не зачита тази зебра, въпреки че често пъти стоя там отстрани и им соча, че ще пресичам и те трябва да спрат, но те не спират. За жалост няма кой да контролира спазването на тези правила. Когато няма контролни санкции, за жалост има тенденция у нас специално това точно така да става.
Всеки път, когато пътуваме в чужбина, ни прави впечатление как щом човек си сложи крака на платното дори на улицата, да не говорим за зебри, превозните средства спират. Искам да ви помоля да направите каквото можете съответните органи на КАТ да налагат някакви санкции и да има възможност да накараме превозните средства да спазват правилата, защото, както знаем, за Европейския съюз говорим за вътрешен ред и законност, а те започват от тези обикновени неща, на които всички ние сме подложени. Знам, че има много хора, които непрекъснато се возят само с коли, обаче по-голямата част от българските граждани вървят пеша и имат нужда от закрила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Мозер! Въпросът, който поставяте, е принципен и той далеч не се вмества в правомощията и компетенциите на МВР. Тук говорим за възпитание, за традиции, ако щете за скала на ценностите. През последната година и главно през м. септември с приключване на сезона на отпуските в столицата се образуват почти три пъти по-големи колони и задръствания в натоварените часове сутрин и вечер. Затрудненията в трафика се дължат на първо място на непрекъснато увеличаващия се брой на автомобилите в движението при съществуваща улична мрежа, която е невъзможно да бъде разширена за кратко време. Затрудненията от претоварения трафик са неизбежни. Увеличението на интензивността на движението води и до значителни затруднения за пешеходците. Действително преминаването на пешеходци пред задръстваните кръстовища и уличните отсечки при непрекъснати колони в часовете на върхово натоварване е проблемно и опасно. При продължително движение в колони водачите неизбежно се изнервят. Това увеличава агресивността им при шофирането, съчетано с традиционно ниската дисциплина на участниците в движението, това води до рискови ситуации от злополуки. В столицата и големите градове причините за произшествия с пешеходци са основно превишена и несъобразена скорост на водачите, съчетано с внезапно излизане на пешеходци на уличните платна на неопределени за пресичане места. Взаимното незачитане на предимството от водачите и пешеходците у нас е съществена разлика в дисциплинираността на тези участници в движението в сравнение със страните от Европейския съюз. Загиналите при пътно-транспортни произшествия пешеходци в България са 25,6% от всички загинали при пътни злополуки, докато в страните от Европейския съюз те са едва 12%.
Така че въпросът, който Вие поставяте, е повече от актуален.
Искам дебело да подчертая, че този въпрос далеч надхвърля компетенциите на Министерството на вътрешните работи. Става дума за ценностна система, възпитание, традиции, които не бих могъл да изчерпя само с ангажиментите на МВР. Уверявам ви, че това, което е по нашите компетенции и възможности като ресурс да обезпечим сигурността около училищата изрично с моя разпоредба, със заповед на главния секретар на министерството ген. Илиев, около училищата са взети специални мерки. С кметовете на общините водим преговори за това да бъде регламентиран режимът на движение около училищата. Но ние не сме в състояние да вземем мерки, които да решат въпроса генерално в неговата цялост във всички ключови или критични места в общините.
Още веднъж подчертавам, въпросът, който поставяте, е изключително актуален. Самото сравнение, че в България са 25,6% жертвите, а в Европейския съюз 12%, мисля, че е достатъчно показателен. Това означава, че е необходима една сериозна, обществена дискусия, добре подготвена, с ангажименти на много широк периметър и кръг от институции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание и народен представител Анастасия Мозер за реплика.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Благодаря Ви, господин министър.
Добър ден на господин Овчаров!
Отнякъде трябва да се започне да се работи по тези въпроси. Това е нещо много важно. Аз също искам да обърна внимание от моите наблюдения как знаците, давани от регулировчиците, не се зачитат, обаче след това няма кой да спре тези коли, които профучават, когато вече регулировчикът си е обърнал гърба и пешеходците трябва да тръгнат. Мисля, че там би трябвало нещо да се направи, за да знаят тези, които нарушават – моторните превозни средства, че има и санкции за това, че не се обръща достатъчно внимание на знаците, които им дават тези, които са поставени там да спазват правилата на движението.
Искам да Ви питам има ли разработена програма и съответно обучение на служителите на КАТ за действия по осигуряване на живота на хората при затруднената пътно-транспортна обстановка в София? Мисля също така, че трябва да има нещо и за гражданите, защото е вярно, че и те по някой път не спазват необходимите правила с риск за живота си. Както виждаме, рискът е доста голям предвид тези проценти, които Вие споменахте преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, госпожо Мозер! Без всякакво съмнение служителите на КАТ „Пътна полиция” не само в София минават регулярни курсове, но говорим за ценностна система. Когато един служител на МВР извърши някакво нарушение, всички ние се изправяме срещу него, за да кажем, че има полицейско насилие. Когато се посегне върху един служител на МВР, обикновено прочитаме, че е напердашен или набит служител на МВР. Когато говорим за ценностна система, тя има своите параметри и измерители и те не започват и не завършват в Министерството на вътрешните работи. Уверявам ви, че полагаме всички усилия, в това число и с новото ръководство на КАТ в София, много сериозни структурни и организационни промени, но те сами по себе си няма да решат въпроса, който Вие поставяте. Числата, които казвам – 25:12, сама разбирате, че далеч надхвърлят параметрите, възможностите и ресурсите на едно министерство, в това число и Министерството на вътрешните работи.
Оценявам загрижеността Ви, но ако тя бъде обща, мисля, че ще можем да постигнем тези резултати, за които говорим, защото в крайна сметка основните цели и намерения на Европейския съюз са в рамките на следващите години да намалим с минимум 50% жертвите по улиците. А това означава ресурсите и усилията на цялата държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Зададен е въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Господин Иванов, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди повече от три години община Родопи с помощта на авторитетна немска фирма изготвя проект за изграждане на биоинсталация и по този повод се обръща към Агенцията за енергийна ефективност с цел да се осигури необходимото финансиране за изграждането на проекта. Агенцията от своя страна препоръчва да се изготви териториален анализ за оценка на потенциала на възобновяемите енергийни източници на територията на общината. За целта община Родопи сключва договор с фирмата „Асоциация „Високотехнологични енергийни системи”. Договорът е сключен на 22 юни 2004 г. Само два месеца по-късно се сключва и рамково споразумение между Агенцията за енергийна ефективност, община Родопи и същата Асоциация „Високотехнологични енергийни системи”, в изпълнение на което Агенцията за енергийна ефективност, най-вече чрез чл. 3 поема определени ангажименти явно за съдействие за реализиране на договори, които са обект на дейност на територията на община Родопи.
От друга страна, община Родопи чрез сключения договор е поела ангажимента да изплати необходимите суми за изготвяне на анализа. Те са изплатени – първата сума, 80 процента от договора, на 28 юни, втората сума и оставащите 20 процента, на 30 декември 2004 г. Общата сума е малко под 10 хил. лв.
По този повод, тъй като оттогава са изминали повече от две години, отправям към Вас следния въпрос: каква е дейността на Агенцията за енергийна ефективност по отношение на договора в съответствие с рамковото споразумение? Изготвен ли е и дали е представен на община Родопи териториалният анализ? Ако не е, по какви причини? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Не знам откъде произтича пропускът във Вашата информация, но Агенцията за енергийна ефективност не е сключвала никакви договори с община Родопи и Асоциация „Високотехнологични енергийни системи” за изготвяне на цитирания от Вас териториален анализ.
Подписано е единствено рамково споразумение за сътрудничество. От него не произтичат никакви финансови или други конкретни задължения между страните.
За да Ви информирам по-подробно, ще опиша накратко сътрудничеството между община Родопи и Агенцията за енергийна ефективност.
На 12 февруари 2004 г., на 31 март 2004 г., с входящи номера 92-00-23 от 12 февруари 2004 г. и 92-00-050 от 31 март 2004 г. в Агенцията за енергийна ефективност са постъпили писма от община Родопи, с които я информира за решението си да се създаде инсталация за биогаз в землището на с. Цалапица и молба проектът да бъде включен в програмата за финансиране на агенцията. В отговор на тези писма кметът на община Родопи е уведомен с писмо на изпълнителния директор на агенцията, изх. № 92-00-342 от 16 април 2004 г., че предложените предпроектни проучвания по проект „Биоинсталация за биометан”, с. Цалапица, при първа възможност ще бъдат предоставени на заинтеросовани инвеститори и община Родопи ще бъде информирана за това.
На 14 март 2004 г. в община Родопи е проведена експертна работна среща с участието на специалисти от Германия, господин Кольо Колев и господин Любомир Николаев от Агенцията за енергийна ефективност. Присъствието им е било изключително полезно според оценката, дадена от кмета на общината.
На 2 август 2004 г. с писмо, изх. № 92-00-479 е изпратено писмо до всички кметове на общини и областни управители, в това число и до кмета на община Родопи, с препоръка за изготвяне на териториален анализ – става въпрос за всички кметове и всички общини в страната – относно потенциала на наличните в региона възобновяеми енергийни и алтернативни източници, социално-икономическото състояние на региона, състоянието, възможностите и ефективността на енергийната структура, както и прогноза за икономическата ефективност и екологичния ефект от въвеждането на нови технологии. В това писмо се посочва, че добре обоснованите мерки по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, предложени в общинските програми, ще бъдат реална предпоставка за привличане на интереса на български и чуждестранни инвеститори за реализиране на успешни проекти по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници във всяка община на Република България. Посочено е също, че Агенцията за енергийна ефективност в рамките на своите правомощия ще оказва необходимата методическа и експертна помощ за разработването на качествени и действащи регионални програми по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници и ще съдейства за насочване на проявен инвеститорски интерес към възможностите за перспективни инвестиции в реализиране на проекти по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници на територията на всяка община в Република България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов – право на реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Това, което Вие казахте, се радвам, че го цитирахте с точните дати. Всичко дотук е дейност, която е свършена преди подписването на рамковото споразумение. Рамковото споразумение е подписано на 3 август 2004 г. Вие разказахте събития, които завършват на 2 август 2004 г.
Аз Ви зададох въпрос: каква е дейността на агенцията в изпълнение на рамковото споразумение? Вие не казахте един ред за дейността на агенцията.
Второ, в чл. 3 на рамковото споразумение като основно направление за сътрудничеството е записано „разработване на проекти и концепции по енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници на територията на община Родопи”.
Под това рамково споразумение стои подписът на господин Ерменков, който е изпълнителен директор на агенцията.
Питам, през тези две години по какъв начин агенцията е сътрудничила, за да се защитят интересите на възложителя – община Родопи, след като повече от две години страната по договора, това е Асоциация „Високотехнологични енергийни системи” не е изготвила този анализ?
Мога да Ви кажа и нещо повече. Неведнъж българските министри отговарят с подготвен отговор без да проверят дали всъщност това е така. И през тези два месеца, откакто съм задал въпроса си на 29 септември, именно представители на тази фирма АВЕС са посетили община Родопи и са искали да им представят анализ, който е със стара дата, отпреди две години и изобщо не отговаря на актуалното състояние. Той трябва да отрази възможностите за възобновяеми енергийни източници в района на община Родопи.
Уважаеми господин министър, по този повод аз отправям към Вас настойчиво искане да има система на контрол, която да защитава българските общини по един такъв важен въпрос – оползотворяване на възобновяемите енергийни източници, който е един от приоритетите на енергийната политика на Европейския съюз. Не виждам това да се върши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Иванов, рамковото споразумение е подписано на 3 август. Писмото, което Ви цитирах, изпратено от Агенцията за енергийна ефективност до всички общини в България, е датирано от 2 август. Вие наистина ли мислите, че пишейки писмо до 260 общини в България, Агенцията за енергийна ефективност поема ангажимент да изпълни някакви специални ангажименти към една-единствена община?!
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Какви ангажименти е изпълнила към община Родопи? Как може такова нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, господин Иванов, чакайте, господин Иванов, нямате право да говорите от място, нали знаете?
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Нервите не са добър съветник, господин Иванов.
Освен това сигурно си струва да прочетем ангажиментите, които поема Агенцията за енергийна ефективност в чл. 3, който цитирахте:
„Чл. 3. Основни направления за сътрудничество. Разработване на проекти и концепции по енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници на територията на община Родопи.
Чл. 4. Подготовка на програми и провеждане на обучение, разяснителна дейност сред общинските служби, населението, организациите и предприятията.”
Къде тук виждате ангажимент на Агенцията за енергийна ефективност, който има някакъв финансов или друг конкретен характер?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Какво е изпълнила? Нищо не е направила!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, господин Иванов, по-спокойно!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като разбирам, че се борите за община Родопи, за нейните накърнени права, сега ще Ви прочета една информация от госпожа Узунова – директор на фирмата АВЕС, за която Вие говорите, че е изключително високоекспертна, с добро отношение и т.н. (Реплики на народния представител Иван Иванов.)
Тази госпожа Узунова представя един приемателно-предавателен протокол между община Родопи и самата фирма, в която община „Родопи” потвърждава, че двете страни са приели свършената работа и тази работа е: ”Хартиено-спътникова карта, ПВС – топографска карта, хартиено-цифров атлас на възобновяемите енергийни източници в община Родопи и класификация на земното покритие”.
Така че, когато, господин Иванов, започнете тук да размахвате някакви измислени тези, че някой някого е излъгал, а датата, господин Иванов, е 28 декември 2004 г., тоест хората са си свършили работата със съдействие на Агенцията за енергийна ефективност. Не се опитвайте да демагогствате по толкова елементарен начин!
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Проверили ли сте това?
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Когато фактите говорят, дори и такива като Вас трябва да замълчават от време на време. (Реплики на народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададено от народния представител Христо Кирчев към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, добре дошъл в България! Сигурно в Китай токът не спира колкото при нас.
Преди време, в началото на годината бях задал един въпрос за уволненията от Е.ОN, които се извършиха в електроразпределителните райони Горна Оряховица и Варна. И тогава Вие отговорихте, че съм против приватизацията. Аз Ви казах, че Е.ОN работи като "Трабант" в България, може да се мъчи да работи като "Мерцедес" в Германия. Така стана, че сам се убедихте от докладите, които Ви дават, сигурно и от Вашите наблюдения, че наистина Е.ОN не може да се справи със своите задължения в тази част на България. Отлично сте информиран какво става. Това питане подготвях още в началото на октомври, когато при първото захлаждане те започнаха да спират тока. След това Вие сте свидетел колко често те изключваха електроснабдителните мрежи по най-различни поводи – дали от това, че гърмяха подстанции и трансформатори, дали от това, че консуматорите рязко се увеличиха и те нямат необходимото захранване.
Аз знам много добре, че мажоритарният собственик е Е.ОN, но понеже и Вашето министерство чрез Вас контролира останалите 33 на сто, моят въпрос към Вас е: осъществявате ли някакъв контрол на Вашите представители в "Електроразпределение Варна"? И второ, какви действия Вие ще предприемете като миноритарен собственик, за да защитите интересите на гражданите на Варна и региона, за да получават електроенергия, отговаряща на БДС и да бъде изградена необходимата електроразпределителна инфраструктура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирчев! През м. февруари т.г. именно тук, от парламентарната трибуна вече имах възможност да Ви отговоря на някои от поставените въпроси, свързани с участието на държавата в управлението на "Електроразпределение Варна". И за пореден път се учудвам на изказаните от Вас, като десен политик, господин Кирчев, съждения. Нали именно Съюзът на демократичните сили, чийто председател се явявате Вие, в продължение на 4 години заявявахте, че приватизацията е панацея за добро управление на едно дружество и че държавата е лош стопанин, който няма капацитет да решава проблемите в предприятията. Имам чувството, че сте започнали да преосмисляте тези защитавани доскоро от Вас тези и сте тръгнали да се движите в посока към лявата идеология. Ако предлагате ренационализация на вече приватизираните енергийни дружества, Ви предлагам да застанете на тази трибуна и като десен политик да кажете, че предлагате да започнем отново национализацията в България, както правят някои от колегите от "Атака".
Напомням Ви също така, че България отдавна не е командна икономика, включително по отношение на така наречените естествени монополи и че правителството има възможност да влияе върху правилата в енергийния сектор предимно чрез законодателни инициативи. Контролът върху вече приватизираните енергоразпределителни дружества по закон се реализира от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Действително при кризата в Североизточна и Югоизточна България се откриха ред недостатъци на сегашната нормативна база. Вече започнахме процедура по промяна на Закона за енергетика в частта му за налагането на санкции на електроразпределителните дружества. По-конкретно предвиждаме максималните парични санкции да бъдат значително повишени, даже да достигнат сумата 5 млн. лв., но това число е въпрос на преценка. При това не става въпрос за глоби, а става въпрос за щети, които да бъдат възстановени на съответните битови или промишлени потребители.
Конкретно по случая с Е.ОN и възможностите на Министерството на икономиката и енергетиката за контрол.
Германската компания има правото да определя всички членове на управителните съвети, тъй като притежава 50 и повече процента от акциите в капитала на дружеството. Тази договореност е залегнала в договора и е в съответствие със Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества, одобрена от Народното събрание на 29 юли 2003 г., в която е възприет принципът, че за продажба се предлага мажоритарен дял, който осигурява на стратегическите инвеститори управленски, оперативен и финансов контрол на дружествата. Съгласно договореностите, приватизационния договор и приложенията към него министърът в качеството си на миноритарен акционер, получава информация за дейността по тези две направления. За оперативното управление на дружествата като източник на сведения му служи дневният ред на всяко заседание на Управителния съвет, което му се предоставя преди провеждане на самото заседание. За взетите решения министърът се информира от писмения протокол за проведеното заседание. От друга страна, министърът получава информация за дейността на дружествата чрез своите представители в Надзорния съвет, които се провеждат веднъж на три месеца. Министърът е информиран също така от финансовите отчети и годишни доклади за дейността и т.н. Доколкото обаче Надзорният съвет не е оперативен орган за управление, неговите правомощия за директна намеса в ежедневната работа са нулеви.
Искам да ви кажа и още нещо. Правите много сериозна политическа грешка, опитвайки се в една ситуация, в която държавата няма абсолютно никаква вина, да освободите чуждестранните инвеститори и носещите реална отговорност за това, което се случва в електроразпределителните дружества, и да прехвърлите тази вина по чисто политически причини на гърба на българската държава. Още повече, че Вие много добре знаете, че всички проверки, които бяха инициирани и в Югоизточна България – в EVN и в Е.ОN, за които вече са наложени санкции, бяха инициирани от Министерството на икономиката и енергетиката и лично от мен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, като махнем политическите нападки, които са неуместни и не искам да коментирам, още веднъж искам да кажа, че да коментираме дали сме за приватизация или не е безсмислено. Но явно е, че тази приватизация, който я е извършил, не я е извършил добре. Защото аз имам сведения, че и самият договор, казано на български, не е изпипан. И заради това в момента никой не може да контролира по никакъв начин действията на това дружество.
От Вашите думи разбрах, че Вие сте напълно безпомощен и за първи път виждам такава разградена държава, която да не може по никакъв начин според Вашите думи да контролира тези, които работят на територията на държавата. От такова признание, каквото Вие направихте, че в България де факто правителството служи едва ли не само за украса и не може да направи нищо, не може да се намеси в така съществен и така важен за хората сектор от техния живот – електроразпределението, извинявайте, но Вие пред всички нас казахте, че сте един безпомощен министър. Съжалявам много. Не искам да Ви нападам, но това е истината, Вие го признахте от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Кирчев, иска се особена дарба да разгадаваш какво се крие зад думите, които казва един твой събеседник, но този път Вие не познахте. И най-вероятно не познахте, защото или не искате да разберете това, което Ви говоря, или така Ви се иска на Вас.
Отново повтарям, че естествените монополи в целия свят се регулират. Те не се управляват от държавата. Държавата управляваше електроенергетиката на България и всички енергийни дружества по времето на социализма, когато беше собственик на всичко. Сега вече правителството не управлява тези дружества. Те са самостоятелни стопански субекти. Те се регулират от независим орган, който, отново повтарям, се казва Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. И тази комисия наложи своите санкции върху дружествата.
Ако Вие искате да се върнем отново в онези времена и аз да имам властта и да управлявам, тоест да бъда мажоритарен собственик или държавата да бъде мажоритарен собственик, просто Ви казах: предложете го, кажете тук, че Съюзът на демократичните сили предлага ренационализация на вече приватизираните активи. Иначе всичките Ви обвинения за това, че аз съм един безпомощен министър..., такива са реалностите, господин Кирчев. Вярно е, че има една мисъл на Милтън Фридман, която казва, че по-лошото от държавния монопол е само едно и то е частният монопол. Ние сега в България в известна степен се сблъскваме с правотата на тази мисъл. Но това са предизвикателствата на пазарната икономика. И ние трябва да се опитваме да спазваме тези предизвикателства, играейки по тези правила, а не опитвайки се отново да променяме правилата така, както на нас ни се иска. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Мартин Димитров към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители. Милтън Фридман е казал тази мисъл, господин министър, но той е искал да каже как между монополите да има конкуренция и състезание между повече участници, на пазара да се допускат повече участници.
В тази връзка Ви питам за една Ваша идея, която широко споделихме с медиите, за създаване на мегахолдинг. Става въпрос, че бъдещите структури на преструктурираните предприятия – НЕК, “Булгаргаз”, заедно с ТЕЦ “Марица-Изток 2”, мини “Марица Изток” и АЕЦ “Козлодуй” да станат една компания. Дори в медиите беше казано, че Ваш заместник-министър специално се занимава с анализирането на тази идея.
Спомняте си, че преди може би година имахте идея миноритарните държавни дялове въобще да ги обедините в една компания, сега говорите само за енергийни предприятия. По-конкретно ми кажете кога смятате да предприемете такива стъпки, какви цели виждате в тях, какви ползи виждате от предприемането на подобни мерки? Това няма ли да попречи на либерализацията на енергетиката в България? Как се вписват двете мерки заедно – либерализация, от една страна, знаете, имаме ангажименти, поети към Европейския съюз за либерализиране на енергийния сектор, те стават факт през 2007 г., и как това се вписва в създаването на подобна мегакомпания?
Също така не смятате ли, че е необходим обществен дебат по този въпрос, обществено обсъждане, тъй като това ще бъде една мярка, която ще води в определена посока. А вие казахте, че монополите не са хубаво нещо, аз така Ви разбрах, господин Овчаров, и ако го мислите, това е добре, но създаването на подобни компании някак си засилва монопола. Няма как да не го засили. Още повече, че част от тези компании имат отношения, знаете. Няма как да не засилва монопола.
Така че се надявам на един технократски, конкретен отговор по този въпрос, тъй като в него няма популизъм. Това е един конкретен, сериозен въпрос, една сериозна тема, която трябва да бъде обсъждана именно тук, уважаеми колеги, и вие трябва да сте запознати и да вземете отношение. Тъкмо това ще промени средата в България.
Аз лично съм скептичен към създаването на подобни мегапроекти. Някак си те останаха в миналото и там им е мястото, не виждам ползата от тях. Но това не означава, че не трябва да има такъв дебат. Тук сме дори на едно и също мнение, надявам се, с министър Овчаров: трябва да има дебат по тази тема, но някак си не виждам ползите, господин Овчаров. Очаквам да чуя Вашето мнение, но бъдете по-конкретен: кога, какво точно ще се случи? Докога правите анализ, кога ще ни го представите, кога ще се обединяват компании, кои точно компании – дали тези, които аз прочетох, или Вие имате предвид и някои други? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, проектът за консолидация на дружествата в енергийния сектор е изцяло в духа на динамиката на европейския енергиен пазар, включително по отношение на процеса на либерализация. Предварителният анализ, на базата на който ще бъде изготвен окончателният проект, е базиран изключително на опита на големи европейски компании в този бранш. Нещо повече, при срещата ми с европейския комисар по енергетика Андрис Пиебалгс преди две седмици в Скопие той изрази категоричната си подкрепа на идеята за консолидация на държавните енергийни дружества и дори препоръча този процес да завърши преди началото на 2007 г. Според господин Пиебалгс по този начин страната ни ще бъде по-добре подготвена за конкурентния натиск на либерализирания европейски енергиен пазар. По организационни причини ние очевидно няма да успеем да се справим толкова бързо, но имаме намерението да приключим процеса през 2007 г.
За да не си мислите, че съм открил топлата вода или Америка, ще ви дам няколко примера за енергийни компании от страни на Европейския съюз, според които така наречената според Вас мегакомпания е не слон, а просто джудже, даже мегакомпанията, ако ние, дай Боже, успеем да създадем.
E.ON AG – публична мултиютилити компания със силни пазарни позиции в Континентална Европа, Скандинавския полуостров, Великобритания и Съединените щати, която чрез дъщерните си дружества е между първите в класацията по производство, добив, пренос, разпределение и доставки на електроенергия и природен газ.
RV AG – публична мултиютилити компания, която чрез своите компании и дъщерни дружества упражнява дейности в областта на електроенергийния и газовия сектор, водния сектор, депониране на отпадъци и рециклиране. Фактически, както виждате, обхваща целия мултиютилити сектор.
Чешката компания “ЧЕС” е сред десетте най-големи европейски компании и най-силна енергийна компания на чешкия електроенергиен пазар, включва 96 дъщерни компании, включително с предмет на дейност електропроизводство, управление на производствени мощности, дистрибуция, доставка, разработване на находища със суровини, телекомуникационни услуги, научноизследователска дейност, производство и доставка на топлоенергия, като 72 от тези дружества са в Чехия, 24 са дружествата, които са регистрирани и работят в чужбина.
Ще отворя една скоба и ще кажа, че преди пет години “ЧЕС” беше компания, сравнима с Националната електрическа компания в България – и по мощности, и по производство. Сега пазарната капитализация на “ЧЕС” е около 30 милиарда. Не вярвам да мислим, че Националната електрическа компания има подобна пазарна капитализация. Просто пътищата, по които се развиваха и преструктурираха енергийните сектори в двете държави, са коренно различни. Едва ли можем да упрекнем Чехия, че е страна, която не следва принципите на пазарната икономика.
Австрийската компания “Вермонд” - водеща публична електроенергийна компания в Австрия с дял повече от 50% от електроенергията на Австрия и номер едно по производство на хидроенергия. Освен това холдингът притежава акции в компании, опериращи в областта на туризма, околната среда и инженеринга, чрез свои дъщерни дружества управлява електроенергия от ВЕЦ и ТЕЦ, пренос на електроенергия и системно оперира на електроенергийната мрежа, търговия с електроенергия, инвестиции, придобиване.
Трябва да уточним, че подходът на преструктуриране може да се определи като консолидация на енергийни активи, но крайната цел е създаването на холдингова компания, чиито предимства са идентични за всички холдингови структури. И тъй като съм убеден, че те са известни на Вас и на голяма част от присъстващите, ще ги спомена съвсем накратко.
Холдингът е корпоративна структура, създадена с цел обособяване на съвкупност от икономически, устойчиви и гъвкави бизнесединици с възможност за адекватно пазарно поведение, функциониращи под финансово стратегическо управление на компания-майка. Основна характеристика на тази структура е, че компанията-майка не е собственик на активите и не извършва друга дейност, освен финансов мониторинг и стратегическо управление на горните компании, които притежава. Тя се издържа от дивиденти и от заплащане на услуги, които предоставя. Дъщерните дружества са самостоятелни юридически лица, чиято дейност е изцяло комерсиализирана. От резултатите на дейността им зависи и тяхната печалба. Финансовите интереси на компанията-майка и на дъщерните й дружества са в унисон, тъй като те работят изцяло в бизнес среда. Дейността им се ръководи единствено от икономически и търговски принципи, респективно постига се ефективност от диверсификацията на дейностите в групата.
Конкретните предимства на холдинговите структури са: прозрачност на дейностите, оптимизиране на разходите и управлението, възможност за увеличение както на приходите за акционерите, така и възможност за увеличение приходите на холдинга чрез придобиване на други печеливши бизнеси, предпоставка за гъвкаво поведение на финансовите пазари, възползване от предимствата на водене на консолидирани счетоводни отчети, облекчено данъчно облагане, координация на развитието и инвестиционната политика на компанията.
Разбира се, че Министерството на икономиката и енергетиката се стреми да води прозрачна политика и разглежда общественото обсъждане като задължителен елемент от всеки важен процес от подобен мащаб. Общественото обсъждане ще дойде на дневен ред след изготвяне на вариантите за предложения за консолидация.
Има и още един аспект, на който нямам време да обърна внимание. Става дума за механизмите за управление на държавната собственост в България. Ако има възможност, след малко ще говоря и по това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата народния представител Мартин Димитров. Има право на до два уточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, аз Ви моля, започвайки с уточненията, на първо място да кажете кои са фирмите, които потенциално попадат в тази мегакомпания, да ги изброите. “Булгаргаз” там ли е, защото не стана ясно?
Тъй като правите анализ, няма как да не сте определили потенциалните фирми, които ще правите в мегакомпания; да ни кажете какви са критериите фирми да попаднат в тази мегакомпания.
Господин министър, имам много сериозно безпокойство, че ако направите такава мегакомпания, финансовите резултати на отделните фирми ще бъдат изкривени. Знаете много добре за холдинговите структури, знаете, че при тях се получава трансферно ценообразуване, което – казано максимално просто, означава, че има прехвърляне на сделки между тях, чиито цени е много трудно да се докаже дали са пазарни или не.
Този втори уточняващ въпрос има един нюанс, господин министър. Знаете, че Комисията за защита на конкуренцията отказа на руската компания “РАО” да придобие едновременно ТЕЦ “Варна” и ТЕЦ “Русе”, защото нарушава конкуренцията в България – правата на конкуренция.
Не смятате ли, че една такава мегакомпания отново би изкривила конкурентния пазар или пазарната икономика, която се опитваме да изградим?
Наистина имам препоръка този анализ, който изготвяте, да бъде обект на обществено обсъждане, така че да чуете повече мнения преди да направите една стъпка, която много ще промени средата в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Димитров! Няма как едновременно да правим анализ и Вие да искате от мен да Ви кажа резултатите от този анализ. Неслучайно се спрях на няколко групи фирми, които изброих тук. Както виждате, сред тях има и фирми, в които са мултиютилити компании, включващи и газопреноса, и компании, които не включват газопренос. Тоест “Булгаргаз” може да бъде част, може и да не бъде част; може да бъде част на един по-късен етап, може да не бъде част на един по-ранен етап. Нека не се опитваме да гадаем какви ще бъдат резултатите от анализа. Възможни са няколко варианта.
По втория въпрос – за ценообразуването. Сигурно сте добре информиран, че в областта на енергетиката ценообразуването не е приоритет на нито едно от тези дружества. Всичките тези цени са обект на регулиране от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Този проблем с ценообразуването в нормалните холдинги тук е въпрос на много внимателна регулация.
Що се отнася до монопола – сега съществува този монопол, господин Димитров. Само че сега ролята на холдинга играя аз като едноличен собственик на капитала на тези дружества.
Извинявайте, аз не искам да играя повече тази роля. Аз искам да дам възможност на държавната собственост, на държавните предприятия да играят наистина по принципите на пазарната икономика. Държавата трябва да излезе от оперативното управление на тези дружества. Не е това работата на държавата, не е това работата на министрите. Ние трябва да контролираме как върви там работата. Нали сте съгласен с това? Или не сте – мислите, че държавата трябва да запази ролята си?
Именно поради тази причина си мисля, че няма от какво да се притесняваме, няма никаква възможност да нарушим принципите на либерализация, тъй като те са много ясно установени в двете директиви и ще бъдат стриктно спазвани.
Сега завършва първият етап от преструктурирането и на Националната електрическа компания, и на “Булгаргаз”, той ще завърши до края на годината, след което ще можем спокойно да започнем по-нататъшния процес на консолидация.
Какъв е другият вариант, господин Димитров? Другият вариант е да продължават да ни купуват, както ни купуват досега. Държавни и общински фирми от цяла Европа идват в България и си пазаруват българските електропроизводствени мощности под формата на приватизация.
Приватизация ли е, когато държавната чешка компания “ЧЕС” идва и купува активи в България? Приватизация ли е или просто е добро управление на една държавна компания, която се развива по принципите на пазарната икономика и на нормалния мениджмънт?
Приватизация ли е, когато “Ивиен” и една общинска или областна компания от Австрия идва и купува активи в България? Или е просто добро управление на една публична общинска компания? Защо българските да не могат да бъдат такива? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров. Можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Овчаров, усещам едно недоразумение и то е следното. Ако не искате Вие и Вашите заместник-министри да управлявате компании, защо в борда на директорите на повечето от тези компании има Ваши заместник-министри или хора, които са избрани от Вас? Ако искате това, което ми казвате, трябваше с конкурс да изберете мениджъри. Така че това е дълбоко противоречие и се надявам, че колегите го усещат. Смятам, че не сте искрен в този смисъл. Ако сте искали да направите това, можехте досега да го направите – обявявате конкурс за управлението на всяка една такава компания и вземате добри мениджъри от частния сектор. Защо трябва да има мегакомпания, за да се промени управлението?
Управлението може да се промени. Дори въпросът е по-сложен: как управлението на един холдинг да се справи с толкова много предприятия, които попадат? Това е много сложен въпрос.
Има друг, още по-сложен въпрос: ще бъде ли една такава мегакомпания под формата на холдинг привлекателна за инвестиции? Не се лъжете, тези компании, за които ми говорихте, са силни, защото освен че са държавни, са успели да привлекат голям частен ресурс – повечето от тях.
Въпросът е дали вашата компания, ако е джудже и не е толкова интересна на общия европейски фон, в сравнение с добрите практики, които споменахте, или големите компании, които са се случили, ще може да привлече частни капитали? Това е много тежък и много сериозен въпрос, господин Овчаров, защото без частни капитали, които Вие не споменахте, не може да се развият подобни компании. Макар и имайки държавно участие, те са силни заради това, че има сериозни капитали на частни инвеститори в тях. Това е истината.
Така че аз продължавам да бъда скептичен относно тази Ваша идея. Опасявам се – въпреки че цените са регулирани държавно, това е вярно, ще има достатъчно много възможности за крос сделки, за сделки между тези компании извън цените, така че в крайна сметка да не е ясно АЕЦ “Козлодуй” на печалба ли е или на загуба; НЕК на печалба ли е или на загуба; ТЕЦ-овете на печалба ли са или на загуба. Това много ме притеснява, господин министър.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Владимир Кузов към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа, господин министър! Всички сме свидетели на гаврата на електроразпределителните дружества с потребителите. Визирам по-специално фирмата E.ON, въпреки че аз съм скептично настроен относно някакви репресивни мерки спрямо нея, тъй като знаем, че тя е спонсор на Елена Йончева – Вие се сещате коя е Елена Йончева.
Искам да Ви попитам, господин министър: поело ли е българското правителство и ако е поело някакви ангажименти към Европейския съюз за либерализация на пазара на електроенергията, ще имаме ли още няколко доставчика до крайния потребител?
Другият въпрос е: знаете ли, че се експонира идеята на електроразпределителните предприятия за въвеждането на сума мощност от Нова година? (Реплики.)
Питате ме какво е сума мощност, добре, ще ви поясня. Това е възможност цената на електроенергията да бъде двукомпонентна, тоест всеки потребител – дали ползва или не ползва електроенергия, ще плаща за това, че има доставка на електроенергия до неговия електромер.
Знаете ли другото, че също се готви тримесечен отчет на електромерите, тоест потребителят ще бъде натоварен с допълнителни сметки? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката.
Господин министър, моля да отговорите на народния представител господин Кузов в рамките на три минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кузов! Успешното приключване на ценовата и нормативната реформа и установените в нея ясни правила при ценообразуването и регулирането на отрасъла създадоха необходимите предпоставки за реално стартиране на процеса на поетапно либерализиране на електроенергийния пазар като елемент от пълното му интегриране към пазара на Европейския съюз. Съгласно изискванията на европейските директиви пазарът на електроенергия се въвежда поетапно по начин, даващ възможност на всеки производител да сключва сделки с привилегировани потребители, търговци на електрическа енергия и други производители при условията на Правилата за търговия с електрическа енергия, като двустранните споразумения се договарят свободно между тях.
С приемането на Правила за търговия с електрическа енергия, обнародвани през м. август 2004 г., е осигурена нормативната база за реалната работа на нерегулирания пазар на електрическа енергия и създадени условия за преминаването от търговия при регулирани цени към търговия при свободно договорени цени.
Нерегулираният пазар е организиран на основата на свободно договаряне на цените между участниците в рамките на квоти на независимите производители, определяни ежегодно от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 21, т. 17 от закона, комисията определя разполагаемостта и техническите параметри за производство на електрическа енергия в съответствие с които всеки производител може да сключва сделки с привилегировани потребители, търговци на електрическа енергия и други производители при условията на Правилата за търговия с електрическа енергия.
Според разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията и с цел предотвратяване и недопускане на злоупотреби с господстващо положение на пазара на електрическа енергия, квотата на всеки един производител не трябва да надвишава 35% от общото количество разполагаема мощност, свободно предлагана на пазара.
След 1 юли 2007 г. всички потребители, включително и крайните, тоест всеки потребител, ще бъдат привилегировани, тоест ще имат право свободно да избират своя доставчик на електроенергия. Съгласно чл. 102 от Закона за енергетиката производителите, търговците, общественият доставчик, обществените снабдители на електрическа енергия, крайните снабдители, привилегированите потребители могат да сключват сделки за електрическа енергия с местни лица в държава – членка на Европейския съюз, или регистрирана държава, с която Република България има постигната договореност, тоест всеки български гражданин ще може да си доставя електроенерия оттам, откъдето счете, че му е най-изгодно.
На производителите, търговците на електрическа енергия, общественият доставчик, обществените снабдители ... (Председателят подава сигнал, че времето за отговор е изтекло.)
Ами, не знам как да отговоря в рамките на това време, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Завършете си мисълта. Аз Ви предупреждавам, че времето Ви изтече.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: И на привилегированите потребители е признато правото на свободна търговия с електрическа енергия, съгласно законодателството на всяка държава и при условията на взаимно законодателство на другата държава.
При условие, че битовите потребители и предприятията са с по-малко от 50 души нает персонал и годишен оборот до 19.5, е осигурен вътрешният пазар в съответната страна. По този начин България транспонира всички изисквания на европейското законодателство. Посоченият график е в съответствие с електрическите директиви.
Що се отнася до двата допълнителни въпроса, които ми зададохте за така наречената сума мощност, аз не съм чувал това понятие засега. Може би имате предвид такса мощност, което е това, което и Вие предположихте. Няма такива идеи. Не знам кой Ви ги разказва тези неща.
Що се отнася до следващото ... какво беше то? ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде, в дупликата ще отговорите, защото надхвърляте много времето.
Господин Кузов, заповядайте. Имате думата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Нека да спазваме правилника.
Господин министър, благодаря Ви за отговора, че всъщност ще има либерализация на пазара и крайният потребител ще може да си избира електроразпределително предприятие, тоест се надяваме, че може би това ще доведе до спадане цената на електроенергията в разумни граници.
Въпросът ми беше: от Нова година се мисли за определяне на двукомпонентна цена на електроенергията и сума мощност, а не такса мощност, за която многократно се казваше в топлоснабдяването, това е цена за мощност, двукомпонентна е цената на парното, ако си спомняте, същата ще бъде приложена и към електроразпределението. Тоест този, който потребява или не потребява електроенергия затова, че винаги когато си пусне вкъщи лампата и има ток, ще плаща за така наречената доставка на тази мощност, която поддържа електроразпределителното предприятие и което ще натовари значително потребителите. Значи, ако някой потребява 5 лв., ще трябва да плаща още 3 лв. отгоре за тази сума за мощност.
Имате ли идея и намерение да защитите потребителите на електроенергия в България?
И другият ми въпрос беше: знаете ли, че се мисли за въвеждането на тримесечен отчет на електромерите, което значи, че през три месеца така наречените инкасатори, ще минават, ще отчитат електромерите и това ще натоварва самия потребител с по-високи цени от гледна точка на това, че няма да има ясна, категорична обосновка кой колко е изразходил през предходния месец?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тъй като има право на дуплика, давам думата на министър Румен Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам малко допълнителна информация да дам, за да не останат с впечатлението българските граждани, че след 1 юли 2007 г. всеки от тях ще трябва да тръгне да си търси доставчик. Законът предвижда така наречения статут на краен снабдител, който ще има обществената функция да продължи да доставя електроенергията на тези български граждани, които нямат възможност или не желаят да се занимават сами с пазара на електроенергия и да търсят свой доставчик.
Що се отнася до компонентната цена – не знам кой ги приказва и къде ги чувате тези неща. Аз нямам намерение да внасям подобни промени в Закона за енергетиката. Ако някой друг от народните представители разработва подобни идеи или Вие участвате в подобни разработки, мога да ви кажа, че аз няма да ги подкрепя.
Що се отнася до тримесечния отчет и отчитане на електромерите и Вашето твърдение, че то неминуемо ще доведе до повишаване на цената, искам да Ви припомня, че все пак в цената на електроенергията влизат и заплатите на тези, които отчитат електромерите. И когато тези електромери се отчитат четири пъти по-малко през годината, естествено, че ще се получат и малко по-ниски разходи за заплати на тези хора, така че не бих се съгласил с доста елементарното Ви тълкуване, че когато се отчита по-рядко – ще се плаща повече. Напротив, най-елементарната логика показва, че би трябвало да се плаща по-малко. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Мартин Димитров към министър Овчаров: АЕЦ "Белене" – ефективност.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми дами и господа! АЕЦ "Белене" ще бъде може би най-големия проект в България за следващите 10 години. И тъй като не става въпрос за покупка на колело е важно да се отговори на сложни въпроси за това какво се случва в България, какви разходи ще понася българската държава и съответно българските граждани.
На първо място – въпреки многото публикации, многото медийни изяви, не стана ясно дали министърът на икономиката и енергетиката ще сключи договор за дългосрочни доставки на ядрено гориво от Русия. Кажете ми точно Вашите намерения, господин министър. Ще има ли такъв договор, за колко години точно ще бъде, с какви условия? Това е много важен въпрос.
Ако сега не Ви стигнат минутите, имате възможност пред медиите да продължите темата.
Как ще се финансира АЕЦ "Белене"? Кой ще дава парите? Какво ще бъде точно държавното участие? Ще има ли държавни гаранции? Каква ще бъде формата и процента на държавното участие?
Вие вече ще подписвате договора. Няма как да нямате яснота по този въпрос. Надявам се да ни кажете.
Ще има ли държавата ангажимент за изкупуване на електроенергия по фиксирани цени от новата атомна централа?
Много важен следващ въпрос: пред медиите, господин министър, казахте, че ако закъснее строителството, строителят ще плаща компенсации на държавата. Дори казахте стойността на компенсацията. Казахте, че ако предсрочно завърши проекта ще има бонуси, които ще бъдат платени на строителя. Кажете ни точно какви са тези бонуси – на ден, на час, на месец. Отговорете ни много конкретно. Българският парламент трябва да е наясно с тази информация.
След като казахте какъв е размерът на санкцията, сега пред българския парламент и пред представители на всички парламентарни групи, кажете точно какъв е размерът на бонуса.
Друг важен, принципен въпрос: много хора, включително и Вие казахте, че тока от АЕЦ "Белене" ще струва 3,7 евроцента за квтч. Какво ще стане, ако цената се окаже по-висока и този ток е по-скъп? Така че, в някакъв смисъл, кой носи отговорността за спазването на тази цена, която Вие обявявате?
Това се тежки и важни въпроси, господин министър, но съгласете се, вноската на българската държава или плащането на българската държава по този проект за годините на неговото изграждане е равно на вноската на България в Европейския съюз. Това е един огромен проект! Решенията по него трябва да се вземат със сериозен обществен дебат, включително в българския парламент.
Надявам се, господин министър, на конкретни отговори по тези въпроси, за да могат българските граждани да знаят каква цена ще платят, какво ще се случи с тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, под формата на питане Вие зададохте десетина въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, встрани от микрофоните): Господин министърът ще им отговори с удоволствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но питането не е десет въпроса! Питането е едно!
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Много се радвам, че започнахте своето изложение с това, че тази е най-голямата инвестиция в България. С това си отговаряте на предишния въпрос – дали българската енергетика ще привлича чуждестранни инвеститори, ако ние направим мегакомпанията. Ще ги привлича, господин Димитров! България в момента е втората най-добра дестинация в света за инвестиции в областта на енергетиката. Втората! И сме пред Франция, пред Германия! Пред нас е само Бразилия, колкото и да е странно. Всички останали са след нас, така че не се притеснявайте за инвестициите в българската енергетика. Това искам да Ви кажа.
Второ, според мен Вие сте един добре подготвен икономист. Няма начин да не знаете или да не сте чули по медиите, тъй като аз съм го казал поне десет пъти, че по този проект държавата няма да плати нищо. Той не е държавен проект. Вие излизате тук и пак ни разказвате приказки сякаш се намираме в някакво училище за наивници.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Кажете кой плаща!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Преди да Ви отговоря, бих искал да се спра на една констатация, която правите в увода си. Става въпрос за твърдението Ви, че поне следващите пет правителства на България ще плащат милиарди левове за АЕЦ “Белене”.
Господин Димитров, не знам колко пъти трябва да обяснявам, че става въпрос за проект, който ще се осъществява с външно кредитиране и ще се изплаща от експлоатацията на централата, тоест от продажбата на електрическа енергия. Нито лев няма да бъде изваден от държавния бюджет за строителство на централата оттук нататък. Поне следващите пет правителства ще плащат милиарди не за АЕЦ “Белене”, а за безумната и антибългарска политика на кабинета на Иван Костов, който пое ангажимент за затварянето на I до IV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Така че ако някой ще плаща чужди сметки, това сме ние, които сега ще плащаме вашите сметки. Но това като че ли е въпрос, по който Ви предлагам да не се простираме, тъй като е въпрос, по който няма какво да кажете.
Не знам как да разбирам въпроса Ви дали тройната коалиция ще сключва договор с Русия за доставка на ядрено гориво? Няма практика правителствата, пък още по-малко политическите съвети на коалициите, да сключват договори. Договорите се сключват между стопански организации.
Господин Димитров, поне прецизирайте понякога въпросите, които ми задавате. Не ме поставяйте в това положение тук. Ако ми ги зададе колега от някои от партиите, които се обявяват публично, както вече казах, за национализация, за връщане на онова управление от преди 17 години, добре. Но сега Вие да ме питате за такива неща, просто не е сериозно.
Изключение правят, разбира се, някои кризисни ситуации, когато правителството се опитва да помага, какъвто беше случаят с въглищата за ТЕЦ “Варна”, както например беше подписан Договорът за доставката на ядрено гориво за V и VI блок през м. март тази година.
В настоящото Споразумение за изграждане на АЕЦ “Белене” е заложена доставка на гориво за централата за първата активна зона, за първото зареждане и за първото презареждане. Ако има възможност за дългосрочни икономически изгодни доставки на свежо ядрено гориво, мениджмънтът на бъдещата компания “Белене” вероятно ще ги осигури. Впрочем тенденцията за дългосрочно гарантиране на доставките на стратегически енергоносители може да се определи като общоевропейска и тя се насърчава от Европейската комисия.
Финансирането на АЕЦ “Белене” ще бъде чрез ценни книжа, заеми и стратегически инвеститори, като Националната електрическа компания ще притежава 51% от собствеността, а стратегическите инвеститори – 49%. Условията на заема ще се определят съгласно процедурите и офертите за финансиране. На този етап не се планира сключване на споразумение за изкупуване на електроенергията от Националната електрическа компания и Атомната електроцентрала в Белене. Подобни договори на практика унищожиха либерализирания енергиен пазар в България. Но тези договори, господин Димитров, колкото и да Ви е тъжно, отново бяха сключени по времето на правителството на Иван Костов.
От гледна точка на икономиката на проекта, то не е необходимо по простата причина, че цената на произведената електроенергия при всички положения ще бъде конкурентна на либерализирания пазар на Европейския съюз. Договорът – обект на настоящите преговори, не съдържа разпоредби за изплащане на бонуси за предсрочно изпълнение на проекта. Не знам откъде сте извадили информацията, че има подобни бонуси. Има бонуси за намаляване на цената и ако наистина се интересувате от това, тях ще Ви ги кажа след малко.
Поредният Ви доста непрофесионално зададен въпрос е кой ще носи отговорността, ако токът от Белене е по-скъп от обявените 3,7 евроцента на киловатчас? Имате предвид себестойността, цената за битовите потребители, цената за корпоративните клиенти, цената на електроенергията по квоти за либерализирания пазар? Кое от всичкото това? Когато ми отговорите на тези въпроси, ще мога да Ви дам смислен отговор. Но понеже разбирам подтекста на въпроса Ви, ще повторя: цената на произведената електроенергия при всички положения ще бъде конкурентна и тя няма да бъде по-висока от тези числа, за които Вие говорите. При всички положения ще бъде изгодна и за българските потребители в сравнение с всички останали алтернативи. Ще бъде изгодна и от гледна точка на ограничаването на вредните емисии на българската енергетика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров да зададе до два уточняващи въпроса. Не ми е ясно как ще стане това?!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, въпросите са свързани, така че Вашето безпокойство е ненужно. Можете да бъдете спокоен оттук нататък.
Господин министър, не стана ясно как ще привличате тези инвеститори и в каква процедура? Какво точно ще направите, за да ги привлечете? Как точно, кажете ни, по какъв начин ще ги привличате? Кога ще се случи това и каква ще бъде процедурата по тяхното привличане? Колко инвеститори очаквате – един или повече?
Вторият въпрос, който е доста важен и е важно да отговорите на него: ще има ли държавни гаранции към тези инвеститори? Държавата ще даде ли гаранции за парите, които те дават? Защото това е много по-различно от ситуацията, в която държавата не дава гаранции, така че се надявам конкретно да ми отговорите на този въпрос.
Накрая в коментара си имам да кажа доста неща относно начина, по който тръгнахте да отговаряте. Но поне кажете, като сте принципал на тези компании, не вземате ли вие решението за доставки на ядрено гориво от Русия? Вие казвате, че правителството няма никакво отношение към този въпрос. Така ли, господин Овчаров? Това ли се опитвахте да ми кажете? Вие сте принципал на тези компании.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, имате право да зададете до два уточняващи въпроса, а сега зададохте пет.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, Вие днес не знам дали следите внимателно разговора, но това са няколко уточняващи въпроса и са свързани, така че няма проблем. Господин Овчаров с удоволствие ще отговори на тези два уточняващи въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз знам, че на господин Овчаров винаги му е удоволствие да отговаря.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров има една характерна особеност – че си задава въпросите и отговорите горе-долу не го интересуват, тъй като голяма част от тях той ги знае, но въпросът е да си поговорим от трибуната, за да ни чуят други хора.
Господин Димитров, ще кажа неща, които съм казвал десетки пъти. Ще ги кажа специално за Ваша информация. Надявам се, че няма да доскучая прекалено много на останалите Ви колеги.
Няма държавни гаранции – частно проектно финансиране с различните му варианти. Към настоящия момент това е схемата за финансиране. В момента се провежда процедура за избиране на дългосрочни потребители на електроенергията от атомната електроцентрала. Тази процедура е в ход. Буквално до 15 дни ще започне процедурата за избор на стратегически инвеститори. Отново Ви казвам: не се притеснявайте за стратегическите инвеститори и за инвеститорите въобще в обекта “Белене”. Те са повече, отколкото можем да им предложим.
И тъй като много се интересувахте от санкциите, все пак ще Ви ги кажа, защото се страхувам, че тъй както ми твърдяхте, че знаете за санкциите, знаехте и за бонусите, да не се окаже, че и за санкциите не сте много добре информиран и после да науча нещо от вестниците, че сте казали някъде, което не е съвсем вярно. Санкциите са: при неизпълнение – 10% от цената на договора при забавяне; 12% от цената на договора при непостигане на гарантираните характеристики на блоковете; от страна на НЕК – основен лихвен процент плюс един при забавяне на дължимите плащания.
Бонуси са предвидени, както вече Ви казах, само при поевтиняване и предлагане на технически решения, които водят до намаление на цената, като тогава този бонус или тази преференция, която се получава от намаляването на цената, се разпределя в съотношение 70% за НЕК и 30% за “Атомстройекспорт”.
Задоволих ли любопитството Ви, господин Димитров, или не успях съвсем? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, в рамките на две минути можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, за пореден път успяхте да разочаровате и мен, и всички хора, които са Ви слушали, защото имаше много политически нотки във Вашия отговор и много малко конкретика. За пореден път се опитахте да спекулирате с какво ли не, за да отговорите в малка степен на зададените въпроси, които бяха много конкретни и бяха свързани. Това са въпроси с различни нюанси, така че господин председателят излишно се притесни за техния брой.
Не казахте каква е процедурата на привличане на частния инвеститор. Една възможна процедура е: отивате във Франция, срещате един хубав човек и му казвате: “Здравейте, Вие ще инвестирате ли в АЕЦ “Белене”? И той казва: “Да, господин министър, цял живот съм си мечтал за такава инвестиция”.
Ще има ли открита процедура, при която всеки да може да заяви участие? Това не го казахте. Казахте, че ще има привличане на инвеститори, но как ще стане тази работа – дали ще се обадите на Ваши приятели, които имат желание да участват? Как ще стане така, че да има конкуренция при привличане на инвеститор? На този въпрос не успяхте да отговорите.
Проектът е много голям, въобще не се заблуждавайте, уважаеми колеги, става въпрос за нещо, което ще касае следващите пет правителства на България, господин Овчаров. Защото именно потребителите, както казахте, ще плащат цената на този ток и е важно отсега да е ясно дали проектът е изгоден. Икономическа обосновка от рода на това какви са ползите от него и какви са разходите никой досега не успя да представи, най-малко Вие, господин министър. Вие винаги имате пламенни изявления, които започват от 1996 г. нататък, цитират се поне няколко правителства, Вие за нищо никога не сте виновен и казвате в крайна сметка: това е един прекрасен проект, не се притеснявайте!
Вижте, когато става въпрос за 8 млрд. лв., които ще бъдат плащани от българските граждани, аз се притеснявам, господин министър. Много се притеснявам! А и моите колеги също се притесняват, става въпрос за страшно много пари, които ще бъдат плащани от хората, които си купуват ток. И тук поне свършихте една работа – поехте ангажимент за цена 3,7 евроцента. Нека да видим дали ще се изпълни този ангажимент.
Има друг голям проблем с така наречените бонуси при предсрочно завършване. Ако цената е надута и случайно строителят спести някой лев, той автоматично получава 30% от него. Така излиза, господин министър. Доста изгоден за строителя договор сте подписали. Надува се цената автоматично, той измисля технологични решения, така че тя да бъде намалена и получава 30%. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос към министър Овчаров от господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, преди да задам въпроса си искам да ви помоля да ми дадете копие от този документ, тъй като той не представлява класифицирана информация, който цитирахте в края на предишния си отговор. Защото се съмнявам дали там няма невярно съдържание. Мисля, че няма да ми откажете, тъй като Вие го показахте от трибуната.
Минавам конкретно към въпроса, който Ви задавам. Вие бяхте на заседание на Комисията по енергетиката в Народното събрание на 15 ноември. Бяхте поканен, за да бъдете изслушан по актуални теми, свързани с енергийната политика на България. Темите бяха три: АЕЦ “Белене”, предвижданата от Вас мегакомпания и на трето място, преговорите, които водите с “Газпром”.
В хода на разискванията в отговор на мое изказване, Вие заявихте, че, цитирам по стенограмата, “В Европейския съюз има директиви, които определят по какъв начин се регулират европейските енергийни пазари, включително и газовият, и там няма бартери.” Вашето изявления прозвуча в смисъл, че след 1 януари 2007 г., когато България стане член на Европейския съюз, не може да има бартерна основа за част от доставките на газ за България, тъй като това противоречи реално на директивите на Европейския съюз.
Това е поводът да отправя към вас следния въпрос: в кой член и на коя директива на Европейския съюз е формулирана позиция по отношение на бартерните сделки при доставка на енергийни суровини? Има ли текст, който ги забранява, което би представлявало наистина нещо недобро за България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Румен Овчаров за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, аз имам чувството, че и Вие, и господин Димитров можете спокойно да си провеждате заседанията и в мое отсъствие тук, защото няма никакво значение какво ви говоря. Аз обяснявам на господин Димитров, че в момента се провежда процедура, която ще определи тези, които ще изкупуват електроенергията от АЕЦ “Белене”, той ми говори, че българските граждани щели да я плащат. Става дума за чужди компании, господин Димитров. Аз му обяснявам, че започва тръжна процедура по избор на стратегическия инвеститор, той ми казва: “Кажете ми ще има ли процедура”. По колко пъти да повтарям?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, нека сега да отговорим на въпроса на господин Иванов.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Същата работа е и с господин Иванов. Аз съм казал, че в документите няма бартер, а той ме пита къде в директивите е забранен бартерът. Трябва много широко да го тълкуваш, за да кажеш, че има забрана. Тук господин Корнезов може да ни помогне и да ни каже дали можем толкова широко да тълкуваме едно нямане като забрана. Въпреки това ще се опитам да ви помогна.
Член 18 от Директивата определя, че страните членки трябва да предвидят система за достъп на трети страни до преносната и разпределителната мрежа на базата на публикувани тарифи, които важат за всички привилегировани потребители, включително предприятия доставчици, и се прилагат обективно и без дискриминация между потребителите на системата.
Предполагам, господин Иванов, не си представяте, че тези тарифи ще включват примерно картофи, ябълки, консерви и така нататък. Става дума за тарифи, които включват само пари.
Тази разпоредба на директивата е въведена в чл. 172, ал. 1 от Закона за енергетиката, който гласи, че преносното и разпределителното предприятие са длъжни да предоставят достъп при условията на равнопоставеност до преносната си и/или разпределителната си мрежа на привилегированите потребители. Тоест, господин Иванов, всички трети страни трябва да имат еднакъв достъп до българската мрежа. Ако ние сме се ангажирали с бартери, по какъв начин ще се реализира това, може ли да ми отговорите? Това съм имал предвид, когато съм казал, че там няма бартери. И там наистина няма бартери, Вие много добре го знаете, поне по тази тема мисля, че няма смисъл да полемизираме излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за реплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вашият отговор беше и към господин Димитров, и към мен. Когато отговаряхте на мен, аз Ви питам за директиви, Вие ми отговаряте включително за Закона за енергетиката. Не това е въпросът, който съм Ви задал.
Сега по повод на Вашето поведение в комисията искам съвсем точно да Ви заявя, че то звучеше като поведение на говорител на “Газпром”, който каза на българските депутати: “След 1 януари вие нямате право да имате бартерна сделка с нас. По тази причина бъдете така добри да предоговорите в съответния срок до 31 декември условията на доставка.
Това беше поводът да бъде запитана Европейската комисия действително ли България няма право на бартерна сделка. И ето отговора на комисията: “Европейската комисия не забранява бартерните сделки при доставките на природен газ.” Това го заяви не друг, а Фаран Таранделас - говорител на еврокомисаря по енергетика Андрис Пиебалгс. Вие казахте, че България е единствената страна, която ще доставя газ на бартерна основа. Това, което каза комисията, е, че това не е вярно, че този вид търговски взаимоотношения се практикува в съюза. И дадоха за пример Италия, която също има бартерни отношения с “Газпром”. Вие знаехте това.
И накрая вижте какво заявяват, и това е добре да се чуе от българския министър на икономиката и енергетиката, цитирам дословно писмото на Европейската комисия: “Ние искаме България да получава енергия при изгодни условия и няма да настояваме тя да предоговаря настоящите си отношения с компаниите доставчици, особено когато има още четири години от дългосрочния договор с “Газпром”.” Ако има проблем в това отношение, той не идва от Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, министър Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, аз си мисля, че да си четем вестници тук е хубаво, но едва ли е много полезно. (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
Сякаш съм предвиждал какво ще ми кажете и в началото започнах с това. Това, че няма знак, не значи, че забранява. Искам сега още веднъж да Ви прочета директивата на Европейския съюз. Надявам се, че тогава ще помислите, че говоря като говорителя на Европейската комисия, който и да е той. (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
Слушайте ме внимателно, става дума за директивата, която преди малко Ви четох (реплика на народния представител Иван Иванов) – страните членки трябва да предвидят система за достъп на трети страни до преносната и разпределителната мрежа на базата на публикувани тарифи. Къде влиза вашият бартер в публикуваните тарифи?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Има го – 82,5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, по-спокойно! Днес много се вълнувате!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, много Ви моля!
Тези тарифи трябва да бъдат достъпни за всички желаещи. На всички ли ще продаваме природен газ по 83? Това ли се опитвате да ми кажете? (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, моля Ви!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Слушайте другия текст на директивата! Преносното, съответно разпределителното предприятие… (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, не ме принуждавайте да Ви правя бележка.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: …могат да откажат достъп, поради липса на капацитет. Разбирате ли за какво става дума? Става дума за философия. Съвсем не става дума за евтин популизъм, какъвто Вие тук се опитвате да разигравате.
Става дума за преценка – кое е по-важно и кое е по-изгодно за страната ни. Дали, ето така, както казвате Вие да твърдим, че всичко ни е наред, че имаме чудесен договор и да изчакаме да минат десетте години, тогава да плеснем с ръце и да кажем: “А, той договорът свърши!” и няма природен газ, няма транзит и изведнъж цените – три пъти по-високи!
Господин Иванов, логиката е елементарна! Ако аз бях политик с Вашето разбиране, би трябвало да разсъждавам така: 2010 г. е след края на мандата на това правителство, да му мислят следващите – аз имам договор, не ме интересува! (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
Става дума за това, че България ще я има и след 2010 г., господин Иванов. Мислете, като националноотговорен политик (реплика на народния представител Иван Иванов), а не занимавайте тук хората с евтина демагогия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много се вълнувате днес!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Защото не мога да му отговоря от трибуната – Вие знаете какъв е правилникът и трябва да го спазвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имахте възможност – днес два пъти бяхте на трибуната.
Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев от народния представител Соломон Паси.
Господин Паси, заповядайте за да зададете своя въпрос.
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Въпроса задаваме заедно с народния представител Ангел Тюркеджиев.
Уважаеми господин министре, уважаеми народни представители! Този въпрос е свързан с отварянето на жп прелез в община Камено и по-точно на 1,275 км + 0,75 в района на гара Дружба, спирка град Камено на жп линията Пловдив – Стара Загора – Зимница – Карнобат – Камено – Бургас, обслужващ пътя гр. Камено – с. Свобода – Бургас.
Господин министре, в изпълнение на Заповед № 3041 от 7 декември 2004 г. на генералния директор на Националната компания “Железопътна инфраструктура” са проведени комисии и набелязани мерки за отваряне на жп прелез на 1,275 км + 0,75 в района на гара Дружба, спирка гр. Камено. В резултат на постигнатите договорки съгласно протокола от 30 декември 2004 г., срокът за въвеждане в експлоатация на жп прелеза е 31 март 2005 г., тоест изтекъл е преди 1 година и 9 месеца.
Изпълнени са междувременно следните мероприятия. Получено е разрешение за откриване временен жп прелез в района на гара Дружба, спирка Камено, изготвен е работен проект за откриване на прелеза, съоръжен с електрическа бариера, получено е положително становище от КАТ – Бургас, издадено е разрешение за строеж от 14 януари 2005 г., избрана е фирма – изпълнител на проекта, но впоследствие става ясно, че строително-монтажните работи по изпълнение на проекта се забавят, поради пропуски в работния проект, който е върнат на проектанта за отстраняване на тези дефекти. Това продължава и до настоящия момент, като все още не са предприети действия по отстраняване на допуснатите пропуски и въвеждане на жп прелеза в експлоатация.
Моля ви за това, господин министре, бъдете така любезен да ни уведомите за дейността и действията, предприети от Министерството на транспорта за ускоряване изпълнението на проекта по отваряне на жп прелеза и в какъв срок, според Вас, се очаква да бъдат възобновени строително-монтажните работи по обекта? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Паси! Аз ще мина директно на отговора на въпроса, тъй като Вие изцяло представихте хронологията на събитията.
Последно през м. октомври 2005 г. е изготвена документацията, както споменахте, от Националната компания “Железопътна инфраструктура” за избор на изпълнител на обекта, но към настоящия момент не е стартирала процедурата по Закона за обществените поръчки и няма избран изпълнител, респективно сключен договор за изпълнение на строителството.
Кои са причините, които не дават ход на това строителство?
На първо място, въпреки решението за откриване на временен прелез за срок, не по-голям от две години, указано с писмо от 2004 г. на заместник-министъра на транспорта и дадено като изключение от генералния директор – като изключение, казвам, на Национална компания “Железопътна инфраструктура” по смисъла на чл. 48, ал. 2 от Наредба № 4 за железопътните прелези, същият за съжаление, не отговаря на условията по няколко наредби.
Условията, при които трябва да се изгради пресичането на железопътната линия с шосеен път, са в нарушение на няколко текста от подзаконовите нормативни актове. Това е причината, поради която до момента не е започнало строителството. Това са чл. 4, ал. 2 от Наредбата за категоризация на железопътните линии, тоест, че не може да има наситеност на прелезите, чл. 83, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 55 за проектиране и строителство на железопътните линии и железопътните гари и други елементи от железопътната инфраструктура, чл. 75, ал. 1 и ал. 2 на Наредба № 55 за проектиране и строителство на железопътните прелези.
На второ място, бъдещият прелез е класифициран като местен прелез по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 4 за железопътните прелези. Всички разходи за проектиране на съоръжението, изграждане и въвеждането в експлоатация на ново съоръжение са в размер на 250 хил. лв., които трябва да финансира Национална компания “Железопътна инфраструктура”. По тази наредба за четвъртокласна пътна мрежа Националната компания “Железопътна инфраструктура” не може законово да си позволи този разход. Ако има възможности по отношение на гореспоменатите наредби да се търси възможност и за категоризацията на пътя, то по отношение на финансовите средства, господин Паси, трябва да търсим възможност така, че те да бъдат финансирани и от общината.
Аз виждам, че и сега в момента се поставя въпросът Национална компания “Железопътна инфраструктура” да поеме всички разходи по издръжката на железопътните прелези. Говорили сме и с министъра на финансите по този въпрос. Мнението на специалистите е, че това може да стане, ако българската държава и бюджетът поеме тези разходи, но въпреки това аз имам своите притеснения. Не съм на мнение, че трябва да вървим в тази посока, защото стремежът и желанието на хората е да се пресича колкото се може на по-удобно място железопътната линия.
Само две думи в заключение. Искам да споделя, че на 3,175 км от мястото, където се иска пресичането на жп линията, функционира пътен надлез, а на 2 км от това място в посока Бургас функционира железопътен прелез. Затова казах, че има възможности по категоризацията на линията да се открие този, ако е по-удобният, и да се закрие друг прелез, за да не достигаме до подобна колизия с наредбите. Все пак трябва добре да обмислим реализацията на този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Соломон Паси – право на реплика.
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Благодаря Ви, министър Мутафчиев, за откровеността, за конкретния отговор и положените усилия. Наистина това са аргументи, които аз разбирам. От друга страна, трябва да противопоставим друг тип аргументи.
В гр. Камено, в с. Свобода, в с. Кръстина и с. Винарско живеят общо около 9 хил. души и този прелез, господин министре, е затворен през 1979 г. Тоест, преди близо 30 години. Той удължава с 10 км пътя до и от Бургас, което е около една трета.
Вие казахте, че този прелез ще струва около 250 хил. лв. Нека да направим една сметка. Ако дневно минават по 500 автомобила, които минават по 10 км повече, това означава, че по 5 хил. км. на ден по-голям пробег правят автомобилите, за да се придвижат от Бургас до Камено. Ако това нещо го сметнем за 30 дни, се получава 1,5 млн. км годишно. Ако ги сметнем за тези 30 години, в които е затворен прелезът, правят около 45 млн. км пробег, направен допълнително от автомобилите. Ако по 8 л на 100 км се харчи бензин, това са 3,6 млн. л бензин, които са изхарчени, господин министър, за 30 години и ако ги сметнем по 1,5 лв. за литър, това са 5,4 млн. лв. изхарчени за 30 години.
Да вземем тези 5,4 млн. лв. и да ги сравним с тия 250 хил. лв. за прелеза. Кажете ми къде излиза сметката? Господин министре, за тия пари ще се построят точно десет прелеза за тия тридесет години. Затова предлагам да потърсим един по-прагматичен подход и да дадем шанс на хората в Камено да пресичат малко по-свободно. Готов съм да се включа в обсъждането и на експертната ви група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Математикът си е математик.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Паси! Математик, и то който е завършил Пловдивския университет, доколкото знам, това наистина е човек, на който можеш да вярваш на сметките. Но нека все пак да бъдем реалисти за това, което може да се случи. Подобни сметки могат да се направят на хиляди места по железопътната и по пътната ни инфраструктура. Въпросът е на възможности и законосъобразност.
Аз се надявам, че включително с тази сметка Вие не искате да ме накарате да наруша определени наредби, които са издавани от предшествениците ми – министри на транспорта, и то основани на българското законодателство.
Апелирам към Вас да седнем и да помислим какво може да се направи. Двеста и петдесет хиляди лева за един прелез за железопътната ни инфраструктура при състоянието, в което се намира, и минимумът средства, които те получават за възстановяване на железницата, честно да ви кажа, са много пари. Изхождам и от това, което ни се случи с природните бедствия.
От друга страна, не бива да забравяме, че това е първокласен жп път, на който трябва да се гарантира и безопасността. И за да запазим тази категория, да достигнем скоростите, за които говорим, да достигнем условията за безопасност, то трябва да се съобразяваме и с международните изисквания за железния път. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов към министър Мутафчиев.
Проф. Станилов, моля да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, българската селскостопанска авиация е изправена пред сериозен проблем във връзка с влизане на страната ни в Европейския съюз. Според Регламент 1592 от 2002 г. въздухоплавателните средства, които нямат типов сертификат от Европейската агенция за авиационна сигурност, няма да могат да летят след 28 март 2007 г. Оказва се, че произведените в бившия Съветски съюз самолети нямат подобен типов сертификат. В Република България има 183 такива въздухоплавателни апарата – това са самолети АН-2, Z-37 и хеликоптери КА-26. От тях 85 машини са в летателна годност. Самолетите отговарят на авиационните изисквания, но не разполагат с нужните сертификати, защото техните производители не са ги набавили своевременно. Очертава се перспектива още през идващата пролет цялата българска селскостопанска авиация да слезе на земята и да не бъдат обработени с агрохимически средства 7 милиона декара земя.
Единственото възможно решение е да се удължи срокът за сертифициране на машините. Такова предложение и молба за съдействие Ви е отправил Съюзът на селскостопанските авиатори в Република България, който се позовава на възможностите, предвидени в т. 8 от преамбюла и в чл. 10, ал. 3 на Регламент 1592. И двата текста разглеждат възможността, цитирам: „гъвкавост, при която страна членка може да направи изключение от изискванията на регламента, при условие, че те са стриктно ограничени по обхват и се контролират от съответния орган на Общността”.
Българските селскостопански авиатори настояват да се позовете на чл. 10 от Регламент 1592 и да квалифицирате като - цитирам: „спешни обстоятелства с ограничителна възможност”, край на цитата - липса на възможност за извършване на авиохимически работи и произтичащата от това заплаха за селското ни стопанство и националната ни икономика.
Вие може да поискате пет години за удължаване на сертифицирането и постепенна замяна на авиационния парк. Вие и Вашите подчинени неколкократно сте заявявали пред медиите, че решението за удължаване на сертифициране се взема от Европейската комисия, а не от България. Това е вярно, но искането трябва да бъде обосновано от българската държава във Ваше лице. Така постъпиха Полша и Чехия, като Чехия получи срок не от пет, а от десет години. На евентуални Ваши обяснения, че са пропуснати всички срокове Ви обръщам внимание, че в рамките на Европейската агенция за авиационна сигурност сега тече дискусия точно за продължаващото използване на произведените в бившия Съветски съюз самолети. Обсъждането ще приключи едва на 25 декември 2006 г.
В тази връзка моля да ми бъде отговорено: ще реагирате ли своевременно на предложението на Съюза на селскостопанските авиатори в Република България да поискате от Европейската комисия петгодишен гратисен период за сертифициране на селскостопанската ни авиация?
Благодаря ви за вниманието.
Извинявайте, господин председател, за просрочване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отговор на министър Мутафчиев – три минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Станилов, въпросът, поставен от Вас, намери широко медийно отразяване през последните седмици, но аз Ви благодаря за него, тъй като това ми позволява да подчертая още веднъж факта, че Министерството на транспорта е предприело всички необходими действия за решаването на този сериозен проблем, разбира се, изхождайки от политическата ситуация и ангажиментите, които е поела българската страна от предишни правителства по отношение на нашето присъединяване.
Налице е сериозно предложение от страна на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕАSА) № 17 от 2006 г. за изменение на Регламент 1702 от 2003 г. Това предложение има за цел регламентиране на въпроса относно наличните за продължаване на експлоатация на въздухоплавателните средства, проектирани в бившия Съветски съюз, изработени там и понастоящем регистрирани в държавите – членки на Европейския съюз.
От страна на представителите както на Министерството на транспорта, така и на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна авиация” са реализирани многократни срещи с Европейската агенция за авиационна безопасност и Европейската комисия, на които са направени предложения и постъпки за дерогация, касаещи всички вписани в българския регистър въздухоплавателни средства без издаден ясен типов сертификат, каквито са и летателните апарати, използвани в нашата селскостопанска авиация.
Намерението на Европейската агенция за авиационна безопасност е въздухоплавателните средства от тип АН-2, които масово се експлоатират за нуждите на селското стопанство, да бъдат обхванати от един анекс на регламент на Европейския съюз – 1592 от 2002 г., като по този начин тези въздухоплавателни средства ще бъдат освободени от необходимостта да притежават и по сертификат.
По отношение изискването на организации за постоянно поддържане на летателна годност и организации за техническо обслужване съгласно друг регламент на Европейския съюз – 2042 от 2003 г., Министерството на транспорта е заявило и получило дерогация за споменатите изисквания да не се прилагат до 28 септември 2008 г., което смятам, че е едно добро постижение.
Уважаеми господин Станилов, вярвам, че единствено и само недостатъчната Ви информираност по въпроса е довела до предположението, че Министерството на транспорта все още не е предприело адекватни мерки по проблема със селскостопанската авиация. Затова искам да Ви информирам, че в момента се изготвят документите за получаване на отлагателен период, които ще бъдат внесени в ЕАSА в срок до 25 декември т.г. Не бива да забравяме обаче, че в края на краищата тази дерогация, това решение може да се вземе единствено от Европейската комисия.
Бих желал да изразя и своята убеденост, че от страна на ЕАSА ще бъде възприет подход, според който поддържането и гарантирането нивото на летателната безопасност по отношение на тези въздухоплавателни средства ще се осъществява по реда на вътрешното законодателство на Република България. По този начин за операторите, които извършват авиохимическа работа, ще се осигури достатъчно дълъг срок от време, през който ще могат да предприемат необходимите действия за осъвременяване на своя самолетен парк.
В заключение искам да подчертая още веднъж, че в резултат на изключително активните и последователни действия от страна на Министерството на транспорта, разбира се, и от действията, които бяха предприети от Съюза на селскостопанската авиация, се създава възможност след 1 януари 2007 г. санкциите да бъдат избегнати, като непосредствен икономически и социален ефект върху операторите и техния персонал от селскостопанската авиация. Разбира се, това е един въпрос, който е важен и за селското стопанство в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Господин министър, не съм казал, че министерството не е предприело нищо, а напротив, зададох Ви въпрос, за да вкарам в светлината на обществения прожектор още веднъж този проблем, тъй като Вие знаете колко тревожно е писмото. Аз имам копие от писмото на тяхната асоциация и те много се боят, че ще останат, както се казва, не само без работа, но ще оставят селското стопанство без защита.
Не мога да кажа, че не съм удовлетворен от Вашия отговор, Вие логично обосновахте всичко, но проблемът не е в мен, а проблемът е в тях. Да видим дали те ще бъдат удовлетворени от този резултат, който Вие предполагате. Вие споменахте 2008 г. Това означава, че ние получаваме две години удължение. Те ще кажат дали са достатъчни тези две години. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика има министър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми проф. Станилов, искам да споделя с Вас, че този въпрос не стои от днес, а той е на вниманието както на авиацията, така и на Министерството на транспорта.
Още веднъж искам да отворя една скоба. Става въпрос, че всички тези събития се случват в периода, в който се водиха преговори и бяха поети конкретни ангажименти. Възможността за по-сериозни действия в тази посока дойде след 25 септември, след като в доклада беше вписан подобен проблем за България. Това даде също възможност ние да поставим още по-остро въпроса, защото не става дума само за самолетите, които са при нас. Селскостопанската авиация в нашия регистър имаше множество самолети, които нямаха летателна годност и това не биваше да се случва. Струва ми се, че тук вината носи както Министерството на транспорта, така и авиобизнесът.
Така че във връзка с това ние успяхме да информираме Европейската комисия, да информираме съответно и EASA за всички проблеми, които стоят пред нас. Това са над 820 самолета, сега разбирам, които са на територията на Европейския съюз. С този проблем аз запознах и комисаря по транспорт и вицепрезидент на Европейската комисия господин Баро, че подобно действие, дерогации и отлагане съответно на времето, в което да се издава сертификат за летателна годност, без типов сертификат, ще бъде в интерес на много от европейските страни. В момента бившите страни от Съветския съюз нямат готовност за издаване на този сертификат.
Можете да разчитате на нас, че ще направим всичко, което е по силите и по правилата, включително и касаещи безопасността, а също така и конкретните претенции на Европейската комисия към българската страна. Това може да стане с добронамереност от страна и на превозвачите, и на Министерството на транспорта.
Една информация за Вас. През миналата седмица ГДГВА направи две срещи с превозвачите, където ги запозна и с исканията за дерогацията и съответно с някои общи действия и предложения, които можем да направим.
Убеден съм, че ще положим усилия, така че да постигнем възможните цели, които може Европейската комисия да одобри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министър Петър Мутафчиев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Въпрос от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева.
Госпожо Понева, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Чакъров, за пореден път правителството прави непохватен опит да помогне на София за разрешаване на тежката криза с битовите отпадъци. Вместо реална помощ намесата Ви води до усложняване на ситуацията. Всъщност при добра воля, честност, прозрачност и компетентност при решаването му проблемът с боклука наистина може да бъде решен.
Какво се случва в действителност? Посочените досега потенциални площадки от правителството са с крайно неподходящи екологични параметри – с. Габра, Перник, и сега терен на територията на община Своге, с. Владо Тричков.
Конкретно за площадката в землището на с. Владо Тричков. И за неспециалисти е видно, че там има дори екологични противопоказания за превръщането й в сметище. Село Владо Тричков е вилна зона на презамърсената столица. Там има чист въздух и е от малкото места, останали със съхранена природа. Река Искър минава съвсем близо, а знаем, че р. Искър е една от най-замърсените реки и за нея трябва да се предприемат специални мерки за очистване, а не за допълнително замърсяване. Площадката се намира непосредствено над реката, на наклонен баир, опиращ в дере. За да се подготви площадката, трябва да се изсекат значително количество дървета. С посочения терен граничат римски разкопки и оттам минава римски път, а съвсем близо до границата на терена има извор с питейна вода, който се използва.
В тази връзка нашият въпрос към Вас е следният: какви са екологичните основания да посочите публично терена в землището на с. Владо Тричков като подходящ за сметище, без да са проведени предварително необходимите изследвания? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Джевдет Чакъров има думата.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Аз Ви благодаря за изключителната загриженост, която проявявате, за поредната площадка, както казвате – посочена от нас, от правителството. Аз виждам, че Вашата загриженост е безконечна, имайки предвид, че по време на мандата, през който вие управлявахте страната, разполагайки с цялата власт, двукратно е пропусната прекрасната възможност София да има завод за третиране на битовите отпадъци.
Двукратно по Програма ИСПА не са окомплектовани необходимите документи, визирам проекти, предложения и така нататък, да е реализирана цялата процедура и днес всички ние да нямаме тези проблеми и най-вече столичани. Всички усилия, които ние като правителство и аз като министър полагаме, са именно от гледна точка на съображения да помогнем да се разреши този проблем, който сме наследили като правителството, а трябва да бъдем коректни – и като община, и кмет на столична община.
Бих искал да ви посоча, че предложението, което в момента е на вниманието ни, е вследствие на писмо до министър-председателя на Република България, до мен като ресорен министър и до кмета на Столична община от 3 ноември от кмета на община Своге, защото те самите имат нужда от площадка за терен, за депо. Правилна е ориентацията, че на първо време това би могло да се използва и като площадка за временно съхранение на битовите отпадъци както на община Своге, така и на битовите отпадъци на София. Вярно е, че ние сме подходили така, че да прецизираме абсолютно всички аспекти на използването на тази площадка от гледна точка на законовата регламентация, процедурите и най-вече от гледна точка на техническите характеристики на този терен.
Искам най-отговорно да заявя от трибуната на Народното събрание, че в никакъв случай Министерството на околната среда и водите няма да се произнесе предварително, без да има всички необходими изследвания в хидрогеологичен аспект. В никакъв случай не бих искал да се създават каквито и да е инсинуации и да се използват единствено и само за популистки цели и като политическа демагогия да се внушава каквото и да е притеснение сред населението, което е преди всичко в региона и в столицата. Ако има какъвто и да е риск от наша страна, аз ще съм първият като министър, който отговаря за околната среда, ще се произнеса категорично това да не се използва. Това го казвам и още веднъж го подчертавам.
Вашите твърдения, че без всякакви предварителни проучвания сме подходили да се използва този терен, не отговорят на истината.
Може би е добре да знаем кои личности и персони имат вили, на които отново ще им се наруши спокойствието в този регион? И кое е по-важно – да решим проблема на София, на столицата или Вие се притеснявате за това, че някои хора имат вили в този регион?
Бих искал да посоча, че вече са разпоредени хидрогеоложки проучвания, на базата на които ние ще се произнесем. Но предварителните данни са, че този терен наистина може да се използва като площадка за временно съхранение на първо време и след това да бъдат направени подробни хидрогеоложки проучвания, така че този терен да се използва.
В заключение бих искал да ви кажа, че действително правителството полага всички усилия проблемът да бъде решен. Знаете, че има алтернатива с оглед на решенията на общинските съвети на Пловдив и Карлово да помогнем на столичани и най-вече на гражданите, които живеят в района на "Дружба". Изцяло разбирам и споделям – там живеят малки деца, има болни хора, но ние сме длъжни за всички хора да подсигурим нормални условия и качество на живот. Така че сме направили необходимото и сме готови да реализираме до край решенията и действията, които сме предвидили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Антонела Понева за реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Господин министър, напълно съм съгласна с Вас, че проблемът е изключително тежък и трябва да се направи всичко възможно, за да се реши.
Също така съм съгласна с Вас, че към София буквално е извършено престъпление с това, че до момента не е решен проблемът и е изпусната една възможност да се реализира проектът по ИСПА. Госпожа Евдокия Манева многократно е говорила по този въпрос, тъй като именно тя е съдействала за реализацията на този проект, но й е отказано от тогавашния кмет на София Стефан Софиянски.
Но във Вашия отговор екологичната обосновка не беше никак убедителна.
Така че оттук нататък изниква въпросът дали пък няма някакви сериозни икономически интереси, за да се използва именно този терен като сметище на София.
Знаем всички, че управителят на София-област, бивш кмет на община Своге, е от квотата на ДПС, а и настоящият кмет на общината също е подкрепен от ДПС.
Господин министър, преди да обърнете поглед към този терен, беше добре да се запознаете и със законността на имота по отношение на собствеността. Предполагам знаете, че той е дарен от собственичката Емилия Заркова на община Своге на 2 ноември 2006 г. Но за да се сдобие госпожа Емилия Заркова със собствеността на този имот, е извършено документално престъпление. Повтарям, акцентирам: документално престъпление. Това престъпление е толкова нагло и очевидно, че се изисква съвсем малко време, за да се намерят доказателства за него. Прокуратурата вече е сезирана по случая.
Господин Чакъров, на това място не може да има сметище! Не може да бъде унищожено Искърското дефиле. Ако Вие сте в това правителство, за да разпределяте по странен начин държавни ресурси, то ние сме в това Народно събрание, за да защитаваме интересите на българските граждани, за да защитаваме българската земя и българската природа и ще го направим с всички усилия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Джевдет Чакъров за дуплика.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Мисля, че на всеки един, присъстващ в залата и на цялата общественост стана ясно по какъв ред и регламент е постъпило предложението посочената площадка да се използва като площадка за временно съхранение на битовите отпадъци. В никакъв случай не са били водещи някакви екологични критерии и параметри, както Вие се опитвате да внушите на всички ни. Това, което ще Ви кажа и ще Ви отговоря е, че ще се съобразим с тези екологични критерии и процедури и ще бъде спазен целият закон.
Що се отнася до това по какъв начин работи цялото правителство и това, което се случва в нашата страна, е повече от видно – икономически ръст над 6%, адекватна социална политика, интеграция на страната към Европейската общност при все песимизмът, който винаги при вас присъства в достатъчно висока степен и доза и целият популизъм и демагогия, който се опитвате да представите на цялата страна, нямат почва.
Ще продължим да работим изключително открито и прозрачно. От трибуната на Народното събрание обявявам, че съм предложил на парламентарната Комисия по околната среда и водите да представи нашата работа от началото на мандата до настоящия момент по Програма "ИСПА" и подготовката за оперативна програма "Околна среда". Така че това ще бъде достояние на цялата общественост и всички народни представители, които проявяват интерес, са добре дошли да видят нашата работа по какъв начин е протекла, какво е направено дотук и какво предстои да бъде реализирано.
Искам да ви кажа, че по отношение на Програма "ИСПА" няма загубено нито едно евро, нито един лев. Напротив, всички средства са в проекти, които ще бъдат наистина реализирани. Вярно, че има забавяне, но екипът работи така, че аз съм оптимист. С целия екип на Министерството на околната среда и водите ще се стараем да отговорим и ще отговаряме на всички предизвикателства, и ще имаме адекватна политика.
А това, че правителството е успешно, естествено че вас ще ви притеснява. Има защо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има питане, зададено от народния представител Мартин Димитров към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Господин Димитров, разполагате с три минути. Ако можете и за по-малко – по-добре.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър! Използвахте думата "притеснение". Днес аз наистина съм притеснен, излизайки на трибуната пред Народното събрание.
В последния доклад на господин Джефри Ван Орден се споменава за два мини-проекта, в които са поставени бариери пред навлизането на чуждестранни инвеститори. Тази поправка в доклада беше внесена от уважаван либерал – граф Ландсдорф, човек от вашето политическо семейство, тъй като вашата партия също са либерали.
Така че наистина съм обезпокоен какво става, господин министър.
Четох Ваша публикация, която засяга и тази тема от "24 часа" и от нея не можах да разбера причините за забавянето на тези проекти. Ако има някакъв конкретен проблем, кажете го. Но просто се забавят проекти без да е ясно защо. Да не се дават разрешителни без да е ясно защо, това е много вредно за България.
Така че, господин министър, аз се надявам днес от тази трибуна Вие да разкажете специално за Челопеч каква е ситуацията и защо има такова забавяне, какви са истинските проблеми, за какво става въпрос. Много неудачно е в Брюксел да се води този дебат, а хора от вашето политическо семейство да внасят такива поправки в Доклада за България. Разчитам на Вас да изясните ситуацията по възможно най-коректния начин. Кога този инвестиционен проект ще получи разрешение в една или друга посока? Моята информация е, че има два пъти одобрен доклад за оценка на въздействието на околната среда от Висшия експертен екологичен съвет и че тричленен състав на ВАС Ви е задължил да се произнесете. Кога ще дойде това Ваше решение?
Много е важно по отношение на инвеститорите – български, чужди, няма значение, да има коректност и яснота. Ако не отговарят на изискванията – не получават разрешение. Но ако отговарят, не може да бъдат бавени по този начин и такива въпроси да се поставят в Брюксел, а ние да не знаем как да им отговорим. Поставяте нас, наблюдателите, включително от вашата партия, в много неудобно положение. България трябва да има ясни условия за всички, абсолютно ясни. Няколко пъти прочетох Ваша статия и не можах да разбера защо тези проекти са спрени.
Пак Ви казвам, ако има конкретен проблем, кажете го: “Не отговарят на еди-какви си изисквания и проектите са спрени”, а не нещата да висят така, във въздуха, и по този начин да се очерня името на България. Тази поправка беше гласувана няколко пъти в Европейския парламент.
Надявам се наистина на конкретен отговор от Ваша страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Това, което бих искал да Ви кажа, господин Димитров, е, че явно сте чели само последната статия, в която сравнително малко се засяга този казус.
По принцип това, което изразявате, до голяма степен е без да се прецизират всички параметри по отношение на околната среда, всички последици и най-важното, да се вземат в съображение настроенията и нагласите и на обществеността в съответните райони. Това е едно от съображенията, които действително стоят пред нас.
Следващото съображение. Аз няма да се спирам подробно на всички процедури, които действително са в ход и ще бъдат приключени.
Както знаете и Вие, и цялата ни общественост, и всички народни представители, аз имах позиция, която беше изразена и която се споделя от нашата политическа сила с оглед на това, което конкретно се случва по отношение на находището в Челопеч.
Ще вметна, че Вие сте икономист и е добре да разгледате концесионния договор, който е стартирал през 1999 г. Анексиран е веднъж през 2000 г. Обръщам Ви особено внимание да разгледате анекса от 27 февруари 2004 г. По този въпрос изразих позиция, че трябва да бъдат защитени нашите национални и държавни интереси с оглед на промените, които са реализирани най-вече чрез анекса от 27 февруари 2004 г., и продължавам да отстоявам тази позиция и към настоящия момент.
Но бих искал да чуя позицията на всички – и на управляващи, и на опозицията по този въпрос. Ако това е Вашата позиция – по този начин, с тези параметри да бъде продължен този концесионен договор, тази сделка за България, добре, да го направим по този начин. Но имайте предвид, че с анекса от 27 февруари 2004 г. с 50%, на първо място, е намалена концесионната такса, тоест от 1,05% на 0,75%. Казвам това най-отговорно от трибуната на Народното събрание, незаконосъобразно увеличаване на концесионната площ с над 1800 дка.
В концесионния договор се посочва за еко щети. Отворете Закона за опазване на околната среда, § 9, за да видите в кои случаи можете да се позовете и да ползвате правни консултации. И дали в случая сме в хипотезата на § 9 от Закона за опазване на околната среда, така че 50% от намалението на концесионната такса да отиват в доверителна сметка на концесионера, така че тези средства да бъдат използвани за дейности с оглед на рекултивация и възстановяване на компоненти на околната среда.
Освен това в концесионния договор се дава достъп и възможност на концесионера от страна на концедента – държавата, да бъдат използвани всички други останали компоненти. Ще обърна внимание на Вас, на всички останали народни представители и на цялата общественост: нека да видим какъв е ресурсът там.
Мога много още да говоря по отношение на анекса и заложеното в него, за да преценим по какъв начин да подходим в конкретния случай.
Въпросът е поставен от моя страна на правителствено ниво, пред президента, пред председателя на Народното събрание. В момента се обсъжда на правителствено ниво. Аз самият апелирам да го решим по-скоро, да има своевременно, адекватно, балансирано решение. При това решение, още веднъж подчертавам, да бъдат защитени националните и държавните интереси.
Има начини и форми това да бъде реализирано, още повече че концесионерът изразява готовност на първо време да бъдат разгледани концесионните възнаграждения с открита своя позиция, но може би е добре да бъде разгледан комплексно целият казус и да намерим решение, защото този въпрос наистина трябва да бъде решен. Считам, че след това по най-бързия начин могат да бъдат решени въпросите и по отношение на Крумовград и на Попинци. В Попинци трябва да знаете, че там изцяло е негативна обществената нагласа.
Ако има допълнителни въпроси, съм готов да отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров. Имате право на до два уточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, моля за вашето внимание.
Господин министър, първото нещо, което буди недоумение в мен, е, че анексът е подписан на 27 февруари 2004 г. – тогава вие бяхте на власт заедно с НДСВ. Защо сте подписали този анекс, след като е толкова лош?! Това буди недоумение в мен. Тогава трябваше да станете и да кажете: “Ние като коалиционен партньор с важна тежест - какъвто бяхте тогава - не подписваме договора, защото е лош”. Тогава сте го подписали, а сега казвате, че не вършел работа.
По отношение на това, че имало незаконосъобразно разширение с над 1000 дка на площта, от която се добиват съответните полезни изкопаеми, ако това е така, вземете съответните мерки, за да се предприемат наказания. Ако законът е нарушен някъде, веднага трябва да се предприемат мерки. Има прокуратура. Веднага отивате при тях и казвате: “Тук е нарушен законът, моля да се вземат мерки”. Най-лошото нещо е да има подобно висящо положение. Където е нарушен законът, веднага сигнализирате на прокуратурата. А вие оставяте въпроса да виси и вече много месеци в Европейския парламент се казва, че има много бариери пред чуждите инвеститори и хората са прави да го кажат. Ние там трябва да обясняваме какво точно е станало.
Вие не казвате в момента, че има екологични проблеми в този проект, което означава, че такива проблеми няма. Аз самият щях да бъда първият, който щях да кажа, ако има такива, проектът да бъде спрян. Вие казвате, че няма.
Казвате, че в момента не е защитен националният интерес с договора, подписан от вашето предишно правителство.
Конкретните ми въпроси към Вас са: ако има нещо незаконосъобразно, защо не сигнализирате на прокуратурата?
Вторият ми уточняващ въпрос е: кога ще приключи този казус, за да не се налага повече да се обясняваме по него в Европейския парламент? Имайте предвид, че това вреди на имиджа на България. Нали искате добър имидж, хората да идват тук, да инвестират, да отварят работни места и да плащат добри заплати. Така не се получава добър имидж! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Джевдет Чакъров.
Господин министър, ако е възможно, да отговорите на допълнителните въпроси на народния представител Мартин Димитров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! С изключение на казуса Челопеч, абсолютно всички други случаи след взетите решения от страна на междуведомствената работна група под ръководството на вицепремиера господин Калфин и след като вече има ясни критерии за работа и процедури по отношение на подземните богатства, всички процедури са в ход и се придвижват.
Възползвам се от трибуната на Народното събрание, за да кажа, че в Министерството на околната среда и водите действително имаше около стотина преписки, които се придвижват и ще бъдат финализирани. Това вече сме коментирали с Минната камара и сме я информирали за действията, предприети от наша страна. Трябва да уведомим коректно и представителите от минната индустрия, от строителната индустрия, че има доста задържани преписки както в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и то от предишните мандати, така и в Министерството на околната среда и водите, които са унаследени също от предходния мандат.
Тези преписки ще бъдат придвижени. Аз не виждам никакво основание да се твърди, че има каквото и да е влошаване на инвестиционния интерес. Напротив, всички други преписки по отношение проучване на нефт и газ, на строителни материали, на метални и нематериални полезни изкопаеми – всички са придвижени.
За казуса за Челопеч аз вече изразих позиция. Аз самият апелирам на правителствено ниво казусът да бъде решен и приключен и да имаме ясна позиция. Представих всичките си позиции и тези по отношение на този казус.
Аз самият бях в Европейския парламент по покана на председателя на Парламентарната комисия по околна среда и води, поканата ми бе от м. юни. Неправилно се посочи тук – пред цялата общественост, че едва ли не съм бил привикан. Категорично това не отговаря на истината. Там посочих същите тези аргументи, които бяха изключително добре възприети от нашите партньори и колеги. Така че ще решим този въпрос.
Моето мнение е, че инвеститорът, който работи в Челопеч, отговаря на всички критерии, така че да продължи своята работа. Това е добре да бъде решено по този начин. Същевременно има възможности да бъдат защитени нашите национални, държавни интереси, защото ние трябва да бъдем и коректни с оглед на това, че до настоящия момент са реализирани доста инвестиции. Ние се съобразяваме с всички икономически параметри, със социалния параметър, социалния вектор – всичко това е в съображение пред нас.
Те се споделят и от мен, господин Димитров, и от всички нас, така че не виждам никакви притеснения. Напротив, въпросът трябва да бъде решен своевременно и адекватно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров. До две минути, господин Димитров, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря на господин председателя, който успя да упъти колко трябва да продължат всички изказвания.
Господин министър, използвахте понятието “никакви притеснения”. Не можете да кажете такова нещо при положение, че на едни инвеститори е даден клас А, демек отговарят на всички изисквания. Сам казахте, че сте бил м. юни в Европейската комисия, този въпрос е бил поставен – сега сме м. декември, той все още не е решен. Такъв подход не е правилен.
Казах Ви: трябва да се вземат веднага мерки. Ако нещо е незаконосъобразно, има прокуратура. Ако има проблеми с екологията, това означава приключване на проекта. Но ако няма такива проблеми, въпреки това се задържа този инвеститор, както изглежда е ситуацията и Вас по-скоро Ви притеснява размерът на концесионното възнаграждение, дава се срок този въпрос да се решава и да не се влачи толкова пъти. Вече във втори пореден доклад на Европейската комисия го обсъждаме, и то внесен от Граф Ламсдорф, който е от либералите – от вашето политическо семейство. Това е абсолютно недопустима ситуация!
Затова апелирам да решите въпроса в най-кратки срокове. Както Ви казах, където има нередности – има прокуратура, ако не – се дава право на фирмата да инвестира, да създава работни места, да плаща заплати. Това безтегловно положение е абсолютно недопустимо. Ние трябва да се грижим такива черни петна в имиджа на България да не попадат като това, което се случва в последните месеци. От юни до декември виждате, че казусът не се решава. Аз се опасявам, че ще бъде забавен и още във времето. Така че това е нещо спешно.
Ако компанията е инвеститор клас А, какъвто е даден от вашето правителство, няма никакви причини оттук нататък да спирате нейно действие. А да се позовавате на анекс, подписан от вашата партия и НДСВ – 2004 г., че това е бил проблемът, е направо некоректно. Както се казва, ако сте имали проблеми, тогава да сте ги повдигнали – сега нямате моралното право да ги повдигате. Същите хора сте ги подписали.
Така че, уважаеми господин министър, моля Ви да вземете спешни мерки за запазване доброто име на България. Тепърва ще се създават добри условия за привличане на инвеститори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете и от ваше име да благодаря на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров за днешното му участие в парламентарния контрол. С това парламентарният контрол днес се изчерпи.
Две съобщения:
Конституционната комисия ще заседава във вторник – 5 декември 2006 г., от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по земеделието и горите ще заседава на 5 декември 2006 г. от 14,00 ч. в зала 130 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,45 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев