Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Иван Илчев и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предстои да приемем програмата за работата ни за 6-8 декември 2006 г. Би трябвало да разполагате с проекта, тъй като на заседанието на Председателския съвет някакви размествания не бяха направени и той би трябвало да е отпечатан и да е на ваше разположение. Ще ви представя проекта за програма и ще ви дам някои пояснения във връзка с разпределението на времето.
Проект на програма за работата на Народното събрание за 6-8 декември 2006 г.:
1. Второ четене на Законопроекта за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – продължение.
2. Второ четене на Законопроекта за защита при бедствия – продължение.
3. Второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи – продължение.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия с вносител Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (споразумението ТРИПС).
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесен от Министерския съвет.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността с вносител Министерският съвет.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност с вносител Министерският съвет.
11. Второ четене на Законопроекта за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
13. Второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г.
14. Второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
15. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
16. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
17. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба (ЕВРОПОЛ), приета на 26 юли 1995 г. на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз и протоколите към нея.
18. Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие.
19. Проект за решение за избор на представители в Европейския парламент.
20. Второ четене на Законопроекта за устройството на Българското черноморско крайбрежие.
21. Парламентарен контрол.
Това, което исках да ви съобщя допълнително, е, че на Председателския съвет бе преценено петъчния ден – 8 декември, Народното събрание да има готовност да продължи със законодателна дейност след почивката от 10,30 ч. до 11,00 ч., като от 11,00 ч. до 13,00 ч. бъде законодателна дейност, а от 13,00 ч. до 14,00 ч. парламентарен контрол, доколкото, съгласно направената справка, ще има трима членове на Министерския съвет, които ще бъдат в състояние да дадат отговори на зададените въпроси. Налага се да имаме тази организация, защото точки 13 и 14, на които ви моля да обърнете внимание – бюджетите на осигуряването и Здравната каса, е необходимо да ги приемем до края на тази парламентарна седмица. Докладите на Комисията по бюджет и финанси ще бъдат на разположение в четвъртък и следва да се организираме така, че в петъчния ден да могат да бъдат обсъдени и приети тези два законопроекта.
И още едно допълнително сведение. В петък, 8 декември, при готовност от парламентарните групи и комисиите, може да се постави на разглеждане проект на декларация във връзка с деня, който е посветен на темата „Равенство на правата между мъже и жени”. Има подготвен предварителен проект на декларация от колегите, които участват в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Той не е внесен формално в деловодството и не е разгледан от комисия, но се уточнихме, ако това стане до четвъртък, в течение на деня, в петък сутринта да използваме процедурата по ал. 5, да го включим в дневния ред и да бъде разгледан и приет. Темата е не просто равенството между мъже и жени, а борбата с насилието срещу жени и деца и необходимостта от категорична позиция, осъждаща подобни прояви и създаваща една атмосфера на нетърпимост по отношение на подобни прояви.
Моля, гласувайте така предложения проект за седмична програма с тези уточнения относно разпределението на времето през седмицата.
Гласували 163 народни представители: за 149, против 4, въздържали се 10.
Програмата е приета.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Искам да изкажа най-дълбокото незадоволство и протест от страна на „Атака” за това, че днешният ден, в който според чл. 40, ал. 7, на нас като поредна парламентарна група трябваше да ни се даде възможност да включим наша точка в дневния ред, такава възможност не ни беше дадена. Това е така, защото това е първата седмица в този месец, в която се прави дневният ред и единствено възможна, като се прави дневният ред, да бъде включена точката по чл. 40, ал. 7.
В Председателския съвет този въпрос беше обсъждан наистина, но не са прави тези, които твърдяха, че това бил денят петък, миналата седмица. Това не би могло да бъде възможно по няколко причини. Не би било възможно, дори и заради това че миналия месец по този начин биха се получили две заседания, в които да бъде разглеждана точка по чл. 40, ал. 7.
Това е така и защото практиката до този момент винаги е била в първата седмица на месеца, в която стане възможно внасянето на точка по чл. 40, ал. 7 в седмичната програма, това да става по един регулярен начин, по който това е правено.
Ние бяхме включили една точка за налагане на мораториум върху приватизацията в енергийния сектор и това беше нашето искане – въпрос, който не беше политически, и буди абсолютно недоумение фактът, че нашето искане беше отместено и отново беше подходено с двоен стандарт, така че ние от "Атака" да не можем да се възползваме от това наше суверенно право на днешния ден да вкараме точка в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, съжалявам, че губим време по въпрос, който е съвършено ясен и който, сигурен съм, е ясен и на господин Шопов.
Господин Шопов, не разбирам защо все пак поставяте въпрос, който е пределно ясен, и Вие спокойно можете да се убедите в това, ако прочетете ал. 7 на чл. 40. Какво предвижда тя?
До 18,00 ч. на предходния ден, преди първия ден от месеца, парламентарната група, която има право на това, внася предложение. И е казано съвършено ясно, че на следващия ден, първия ден от месеца, дневният ред за деня започва задължително с внесената точка, предложена от съответната група. Ако това не е станало, както пише в същия текст, ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма.
Съвършено ясно е, че няма никаква мисъл за две заседания, че няма никаква мисъл за приемане след седмичната програма на такова предложение. Просто вие сте изпуснали времето по правилник да направите предложението си. И е съвършено неоснователно това, което възразявате в момента. Това е пределно ясно и съм сигурен, че и на Вас Ви е ясно.
Има предложения за включване на точки в дневния ред по реда на ал. 3.
Първото е на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева, но то е за законопроекта, включен като т. 1 във вече приетата програма.
Има предложение от народния представител Десислав Чуколов за включване на точка Проект на декларация за евродепутатката Елс де Хрун. Изключително внимание към тази евродепутатка.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от "Атака" предлагаме въз основа на чл. 40, ал. 3 в седмичната програма на Народното събрание да бъде включена тази точка за депутатката Елс де Хрун. Това е декларация, която предлагаме от "Атака" във връзка с нейните предложения за поправки в доклада на Джефри ван Орден.
Както знаете, този доклад вече беше приет, темата не е толкова актуална, но остава актуален въпросът, който тази евродепутатка предлага, а именно признаване на македонското малцинство в България.
Както знаете, такова малцинство няма. Всички знаете това. И явно всички трябва да гласуваме някакъв документ, който да посочва, че това не може да се състои в България – да се посочват произволно малцинства и етнически групи.
Затова ви предлагаме тази точка да бъде включена в дневния ред, Народното събрание по някакъв начин да реагира. Не е задължително декларацията да бъде в този вид, в който сме я предложили, може да направите своите поправки с цел да стане по-актуална, каквито предложения имаше. Предлагам ви да включите тази точка и да реагирате като едно цяло на тези неоснователни твърдения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, както си спомняте, при поставянето на този въпрос за пръв път се уточнихме и такова е разпределението на проекта за декларация на групата на "Атака" - до четири парламентарни комисии. Те очевидно не са имали възможност досега да разгледат проекта за декларация, но това е нужно да стане и, както чухте, господин Чуколов заяви, че те не държат точно на този текст, който са предложили. Но ясно е, че въпросът не е за дадения момент, а е сериозен и следва да бъде обсъден достатъчно сериозно.
Сега ще поставя на гласуване направеното предложение за включване в дневния ред, имайки предвид, че все още няма доклади на комисиите и поначало би могло да се оспори и поставянето на гласуване, но все пак ще го поставя.
Моля, гласувайте направеното предложение за включване на точка в дневния ред.
Гласували 132 народни представители: за 31, против 56, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Митко Димитров за включване на точка в дневния ред – Законопроект за одържавяване на приватизирани обекти от отрасъл "Енергетика".
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внесъл съм този законопроект заради енергийната криза, която предстои в България.
Много предприятия бяха приватизирани не по закон, без приета специална стратегия в енергийния сектор. Това стана след 2002 г., когато беше точно определено, че за енергийния сектор трябва да има специално отношение и трябва да бъде приета такава стратегия. Тя не беше приета и независимо от това в продължение на една година бяха приватизирани много дружества в енергосистемата.
Няма да ви напомням, че преди година Фуат Гювен приватизира девет ВЕЦ-а в България. Няма да ви напомням, че преди три дни Христо Ковачки приватизира поредната топлофикация – Сливен.
Много от вас знаят как това става, като последната сделка беше за 12,6 млн. лв. Това е цената на въглищата, които Христо Ковачки е доставил на ТЕЦ-Сливен.
Няма да ви напомням, че в петък омбудсманът Гиньо Ганев внесе в Конституционния съд съответните закони, които не отговарят на европейските изисквания за топлинно счетоводство и за осигуряване на топло на гражданите в България. Също няма да ви кажа, че за последния месец много семейства в България плащат по една цяла заплата и повече, за да осигурят топлото. Още повече, че тази седмица в парламента влиза т. 10, така наречената енергийна стратегия.
Моля ви, гласувайте за този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 118 народни представители: за 15, против 53, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Павел Шопов за включване на точка Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
От година и половина ние от “Атака” поставяме този въпрос. Ние първи внесохме законопроект за уреждането на проблема на стотици хиляди български граждани. В нашата предизборна платформа и програма имаше такова обещание.
Много обнадеждаващо и много похвално е, че бяха внесени други два законопроекта в тази насока, които бяха гледани в Комисията по правни въпроси, единият на БСП, другият на НДСВ. И трите законопроекта бяха така компилирани, от тях беше взето всичко най-хубаво и най-ценно, така че се получи един общ законопроект, годен да влезе в пленарната зала и да се реши този въпрос, за който съм сигурен, че всеки един от вас като народен представител получава непрекъснато въпроси в своите приемни или на срещи с гражданите.
Но вече три месеца, откакто компилираният законопроект мина през съответните комисии и е годен да влезе в пленарната зала, но това не става, незнайно и необяснимо защо. Законът е домашен, устройствен закон. Повтарям, в него няма нищо политическо. Той може да бъде гласуван на второ четене за броени минути. В него няма спорни въпроси. Нещата са така стиковани и са стигнали до такъв консенсус, че въпросът е да се види технически и той да започне да изпълнява своите функции.
Затова ви моля: нека да не отлагаме и да не вкарваме преди този законопроект разни други законопроекти, за които се твърди, че са евроинтеграционни, че са по-важни и още по-важни. Тук се касае до парите, до спестяванията, до проблемите на стотици хиляди български граждани, за което обаче никой от нас няма да постигне политически дивиденти. Ще постигнем едно – ще решим проблемите, така както ни повелява това, че сме избрани за български народни представители.
Апелирам към всички за вашата конструктивност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 120 народни представители: за 20, против 53, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
За коректност ще обявя, че пред мен е представен и проект – предложение за включване по ал. 7 на въпроса, за който стана дума, който постави господин Шопов. Но мисля, че стана достатъчно ясно, че няма основание в случая да се прилага ал. 7, затова няма да го подлагам на гласуване.
Следващото предложение по ал. 3 е на господин Филип Димитров – Законопроект за парламентарен контрол на специалните служби.
Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
В момента ние разглеждаме един закон, свързан с делата на специалните служби от епохата на комунизма. Правим това и се борим за разглеждането на този закон, не защото обичаме да се занимаваме с досиенца и да си ги прехвърляме насам-нататък, а защото искаме България да бъде нормална държава. Част от нормалността в една държава е, освен да има яснота върху престъпните дела на комунистическия режим, да има и достатъчен парламентарен контрол върху онова, което тепърва трябва да бъде извършено, още повече че, както виждам сега, мнозинството се опитва да прекара някои от доста мракобесните фигури на режима, колкото и малко да са те, под прикритие и в настоящите специални служби.
Сигурно ще има аргументи, че до Нова година остава малко време, че програмата ни е натоварена и прочие. Но ако наистина искаме да работим за нормалността на България, предлагам ви, докато желязото е горещо, да го ковем! Подчертавам, веднага след разглеждането на закона, предвиден като т. 1 в настоящата програма, да бъде поставен на първо четене и Законопроектът за парламентарен контрол на специалните служби. Той е разгледан от някои от комисиите. Други от комисиите благоволяват да се бавят, но, господин председателю, на основание чл. 65, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като са изтекли повече от три месеца, този законопроект има възможност да бъде включен в програмата на Народното събрание. Поради това аз апелирам към народните представители: именно, за да дадем ясния сигнал, че всичко, което правим, е свързано с една цел – нормализацията на България и на живота на българските граждани, да приемем като точка за разглеждане в настоящата програма на Народното събрание Законопроект за парламентарен контрол на специалните служби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, действително има изтекъл срок повече от три месеца. Има и становище на Комисията по отбраната. Липсват становища на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на Комисията по правни въпроси и на Комисията по въпросите на държавната администрация. Правилникът обаче позволява да бъде поставено на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 37, против 32, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Последното предложение по ал. 3 е на народния представител Ваньо Шарков – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Преди две седмици обсъждахме възможността тази точка да влезе в дневния ред на Народното събрание. Тази промяна е сравнително малка. Тя е свързана с трагедията, при която загинаха 12 български деца в р. Лим. Промяната в закона е малка, но може да гарантира малко повече сигурност за българските деца при организирането на такива училищни екскурзии.
Господин председател, преди две седмици Вие казахте пред народните представители, че има нужда от такъв законопроект, но явно залата недостатъчно познава направените предложения. Затова изчакахме около две седмици и отново поставям на вашето внимание промяната в Закона за туризма, с която целим да се забрани организирането на училищни екскурзии, транспортирането на деца през нощта.
Моля ви тази точка да влезе в дневния ред на Народното събрание, за да отговорим на очакванията на хората, на родителите на тези деца, които загинаха и които в продължение на две години очакват тази промяна да се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 123 народни представители: за 56, против 11, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Господин Шарков, заповядайте с предложение за прегласуване.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, правя предложение за прегласуване.
Уважаеми колеги, ще ви припомня, че преди две седмици резултатът беше: “за” 68, “против” 4, “въздържали се” 68. Отново се получава същото нещо.
Моля ви, просто не се въздържайте по един такъв очевидно важен въпрос. (Реплики.)
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 130 народни представители: за 63, против 12, въздържали се 55.
Предложението отново не се приема.

Постъпили законопроекти и проекторешения от 29 ноември до 5 декември 2006 г:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения. Вносители – Пламен Ранчев и Юнал Тасим. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Проект за решение за определяне мястото на заседанията на Народното събрание. Вносители – Николай Кънчев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по културата и Комисията по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за изменени и допълнение на Закона за ветераните от войните. Вносители – Борис Илчев и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. Вносители – Огнян Герджиков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на конвенцията за създаване на европейска полицейска служба "Евробол", приета на 26 юли 1995 г. на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз и протоколите към нея. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси, Комисията по европейска интеграция и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Литва за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото. Вносител – Министерски съвет. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, както и на Комисията по европейска интеграция и външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител – Владимир Кузов. Водеща е Комисията по транспорта и съобщенията.
Законопроект за избиране на представители на Република България в Европейския парламент. Вносители – Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков. Водеща е Комисията по правните въпроси. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.

Преминаваме към първа точка от нашата седмична програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ.
На второ четене са приети текстовете на членове 24 до 32 и чл. 33 по номерацията на вносителя, както и § 1 от Допълнителните разпоредби и нови параграфи от 2-8 от Преходните и заключителни разпоредби. Има и допълнителен доклад на комисията.
Заповядайте, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, най-напред ще ви запозная с допълнителния доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, изготвен след вчерашното заседание на комисията. Докладът е относно обсъждане на второ гласуване на обобщения проект на Закон за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага в чл. 32 да се създаде ал. 3 със следната редакция:
"(3) Документите по ал. 1, които не се разкриват и публично оповестяват, се регистрират в отделен архивен фонд в централизирания архив по чл. 1, ал. 3, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията."
Комисията предлага в Преходни и заключителни разпоредби след § 11 да се създаде нов § 12 със следната редакция:
"§ 12. За лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба "Военна информация" към министъра на отбраната или началник на отдел, или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г., не се установява принадлежност към органите по чл. 1 по смисъла на този закон."
След запознаването с този доклад, ако не възразявате, господин председател, да продължим с разглеждането на чл. 32, до който бяхме стигнали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, процедурата навярно трябва да бъде такава – да се продължи обсъждането на чл. 32 във връзка с допълнителния доклад.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Искам само да напомня, че по чл. 32 беше изчетен текстът, който комисията подкрепя. Днес ви запознах с допълнителната ал. 3 след вчерашното заседание на комисията. По текста имаше направено предложение от госпожа Дончева. Ако не се лъжа, нямаше други предложения. Ако греша ме поправете.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Имаше!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще имате думата, колеги.
Имате ли да добавите нещо, господин Свинаров?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Не, мисля, че дебатът по текста може да започне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за процедура, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Оттеглям редакционното предложение, направено за нова редакция на чл. 32 в миналото обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като явно започваме всичко отначало, аз правя отново процедурното предложение, което направих миналия път за чл. 32. Предлагам да подложите на гласуване чл. 32 да отпадне.
Съображения. Този текст създава възможност на комисията да преценява в кой документ е имало факти и обстоятелства, свързани с дейността на Държавна сигурност, които можело да застрашат националната сигурност на страната днес. Не може да има факти и обстоятелства, свързани с дейността на репресивния апарат на комунистически режим, които днес да представляват заплаха за българската национална сигурност. Точно обратното – затаяването на информация, свързана с дейността на тези служби, представлява риск за българската национална сигурност днес. Именно поради тази причина аз правя това предложение.
Позволявам си, тъй като съм взел думата, да припомня на българското Народно събрание, че нашият парламент работи по Конституция и по приет правилник за дейността си, а не по прецеденти. Тук чувам напоследък много настойчиво да се обяснява: "Това го върша, защото имало такава практика на събранието". Аз не зная кой създава тази практика на събранието, но искам да ви кажа, че не може да се работи по практика, а трябва да се работи по правила. Защо казвам това? Гласувани текстове на второ четене в пленарна зала след това бяха прегласувани. Тоест имаше трето гласуване. Няма такива правила по българската Конституция и по правилника, уважаеми колеги. Става въпрос за този текст, който миналия път беше гласуван, с който беше отменен гласуван текст, че Комисията, която ще бъде създадена от Народното събрание, ще работи по изработен от нея правилник, приет с решение на Народното събрание. Това беше прието на второ четене. И в един момент след второ четене този текст отпадна.
Същото се отнася и за този допълнителен доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие за второ четене текстовете на закона, внесе доклада, започна работата в пленарната зала, стигна се до чл. 32 и сега не знам по кои правила вчера комисията се събра и прие нови текстове. Но явно това не ви интересува.
Тук има някаква воля на управляващите, че една част от архива на Държавна сигурност ще остане извън обхвата на дейността на тази комисия. Затова аз искам да ви кажа: Престанете вие от управляващото мнозинство да говорите, че отваряте всичко. Това е лъжа. Това не е вярно! Разбира се, ще видим текстовете, които са предложени по-нататък. От тях става ясно какво се прави – елитът на Държавна сигурност отново става извън обществения контрол. Това е истината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Атанасов? Няма.
Господин Атанасов, ще подложа на гласуване Вашето предложение, когато преминем към гласуване след изчерпване на изказванията. Но във връзка с Вашето възражение относно процедурите, трябва да сте точен и да отчетете, че и решението за прегласуване на текста беше изрично гласувано в пленарната зала, така че не става дума за прецеденти и за практика, а за решения на пленарната зала, както беше решено да се върне в комисията чл. 32. Така че и двете решения, и двете действия са в резултат на изрични решения на Народното събрание.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): По кой ред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие добре знаете, че правилникът дава правомощие на Народното събрание да решава всеки въпрос, който намери за добре с гласуване. Така че жестът Ви е неоснователен, както и репликите от място.
Имате думата за изказвания. Кой желае думата?
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Прав е господин Атанасов, че действително в момента, пък и още от миналата седмица ние нарушаваме правилника. И колкото и да си търсим извинителни причини, няма къде да ги намерим. Правилникът за Народното събрание в момента се нарушава. И той се нарушава не благодарение на опозицията, а благодарение на управляващото мнозинство.
И тъй като този закон така или иначе касае историята на България, по-конкретно бих казал, че касае историята на нашите специални служби, които бих казал, че са били изцяло политически ориентирани, аз си направих труда да намеря документите, по които тези служби са работили и, както се оказва, продължават да работят. Защото няма абсолютно никаква промяна в работата специално на тези две служби. Няма прието законодателство и те продължават да работят по документ, приет от 1973 г. от ЦК на БКП.
Ролята и работата на разузнавателните служби, както е написано в момента, е да придобива секретна политическа и военнополитическа информация. Тук бих казал, че по-големият проблем е и от тази орбита, от която ние се стремим да се отделим, тук е доста добре застъпена, а именно в документа изрично пише: “Разобличаване и париране на подривна дейност на вражески сили, които работят срещу Съюза на съветските социалистически република, Народна република България и другите страни от социалистическата общност”. Някои ще кажат тогава такъв е бил строят, такъв е бил режимът. Да, и аз ще се съглася. Само че не мога да се съглася, че в този документ на първо място се слага Съюзът на съветските социалистически републики, след това Република България и след това останалите братски социалистически страни. И бих казал, че това оттук нататък поражда големите проблеми, които се появиха след прехода, поражда и липсата на оценка на онова управление.
И тъй като оставам с впечатлението, че онзи ден на срещата на тройната коалиция колегите, които са присъствали там, са били доста, доста подведени от шефовете на въпросните служби, аз ще ви запозная с организацията на тези служби, като предварително искам да подчертая, че двете служби имат право да работят само и единствено на чужда територия, а не на територията на Република България.
Като структурни звена на територията на Република България основни звена на разузнавателното управление са отделите, които според изпълняваните от тях задачи се делят на оперативни и спомагателни. Но това, колеги, забележете, са отделите, които работят на територията на Република България. А основни звена на разузнавателното управление в чужбина са резидентите и другите оперативни работници, шифровачи и т.н.
Някой да си спомня в този закон, който приемаме, и в списъка на публичните длъжност и дейности да става въпрос за резиденти, оперативни работници и т.н.? Аз лично не си спомням и такъв текст изобщо не е приеман. Тоест, шефовете на служби манипулативно казват, че въпросните шефове на отдели са били изведени в чужбина. А вие проверихте ли, че е така? Защото пък аз си направих труда да проверя и се оказа, че няма такова нещо. Защото структурите продължават да си работят. На територията на Република България са отделите, а в чужбина са резидентите. Така че това е следващата манипулация, колкото и някой да се опитва да казва, че тези хора били изведени в чужбина.
И тъй като все пак става въпрос за кадри в Глава шеста от въпросния документ, ще ви запозная с какви кадри в момента с вашето гласуване вие днес ще защитите, къде тези хора са обучавани.
Точка 2: “Основната подготовка на оперативните работници се извършва в специализираната разузнавателна школа на Комитета за държавна сигурност при Министерския съвет на Съюза на съветските социалистически републики. За подготовка на оперативните работници, както и за преподготовка на целия оперативен състав разузнавателното управление използва свой учебен център в страната”.
Уважаеми колеги, с вашето гласуване вие ще защитите днес и хора, които са минали през школи на обучение, което ние поне на документи се оказва, защото това гласуване днес ще покаже дали в действителност или само по документи сме се откъснали от старата орбита. Тези хора са обучавани в бившия Съветски съюз, тези хора са известни. А доколкото аз знам, това естествено в скоби - тази държава не е членка нито на НАТО, нито на Европейския съюз. И ние защитаваме точно тези хора с нашето гласуване.
Ето защо аз, пък и моите колеги не можем да подкрепим това предложение и по друга причина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви да приключвате, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Да, действително времето ни притиска, но все пак бих казал, че това са важни неща.
Накрая, след като времето ни притиска, искам да кажа, че в началото на приемането на този закон приехме принципа на разсекретяването. В края на този закон приехме друг принцип – принципа на прикриването. И се оказа, както казах миналия път за ръченицата, кой сега е оркестърът? За голямо съжаление България е парламентарна република, но се оказва, че парламентът не е този, който управлява държавата, съвсем други дърпат конците и управляват държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате ли реплики към господин Бакалов? Няма реплики.
Заповядайте за изказване, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги! След наглостта в петък – да се предложи текст, който действително обезсмисля труда, идеята и целите на този законопроект, днес отново ни се предлага един текст, съчинен от комисията и по-точно от управляващото мнозинство, който влиза в драстично противоречие с целите, ценностите и морала на този общественополезен акт – разкриване на досиетата. Предполагам, че сте прочели съдържанието на текста и едва ли има човек, който да не разбере подтекста на всичко, което е изписано в него: председателят на комисията да може да се разпорежда еднолично със засекретените материали, които се намират в отделен фонд на Държавния архив.
Уважаеми колеги, всички забележки, свързани с тайнството – единствено в България, и неразкриване на архивите, в мониторинговите доклади и изявленията на Джефри ван Орден бяха свързани с това, че България трябва да бъде тази държава, която да има сила да излъчи една независима комисия, която да оповести тези тайнства и данни от значение и за българското общество, и за европейската и световната общност, към която искаме да се присъединяваме с демократични правила.
Каква е идеята в законопроекта, който разглеждаме? Именно създаването на комисия, която е колегиален орган, комисия, която да е независима.
Какво означава този текст – председателят еднолично да се разпорежда? Даваме ли си сметка, че изкривяваме цялата идея дотам, че да се счупи изцяло?
Не може да има колегиален орган и да има председател, който единствено, еднолично, самоволно да се разпорежда със засекретените архиви. Това разкрива истината и целите на тези, които създават текста България да има още тайни и до тези тайни да могат да се докоснат само управляващите чрез своя председател. Това означава, че съмнението, което подклаждат и в българското общество, и в опозицията – в лицето на Демократи за силна България, става още по-силно – чувството, че този закон действително няма да изиграе ролята и предназначението, за което е създаден.
Затова алтернативно, ако не се приеме предложението на колегата Атанасов този архаичен, недопустим текст да бъде отхвърлен, да бъде отменен, да отпадне, тогава предлагам да се гласува и второ предложение: последните думи след ал. 3 “който е на пряко разпореждане на председателя на комисията” да отпаднат. Като колегиален орган комисията действително трябва да решава тези неща и е недопустимо единствено председателят да е решаващ в такива случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Текстът на ал. 3 на чл. 32 се считаше за сравнително безобиден по следните причини. В закона е изписан ред, по силата на който службите са длъжни да предадат архивите, заедно с доклади. По силата на ал. 2 на чл. 32 комисията на свое заседание и със свое решение въз основа на доклад на съответния директор на специална служба трябва да приеме кои от документите счита, че не трябва да бъдат разкривани публично. Така че цялата комисия – в пълния си състав, има достъп до информацията, до документите преди да вземе решение, че няма да се дава публичен достъп до тези документи.
Текстът на ал. 3 с правото на председателя да се разпорежда е свързан с това, че този документ ще продължи да служи най-малко на други специални служби, които ще го ползват. Смисълът на текста е, че той може да напусне архива на комисията само с подпис на председателя, но няма как преди решението на комисията и по време на решението комисията да няма достъп до документите, за да вземе решение, че тя ще ги обяви по ал. 2 за неразкриваеми публично. Счита се, че това е допълнителна гаранция за съхраняване на документите.
Тук господин Методиев е архивар и аз предполагам, че той ще ни каже нещо във връзка със своите познания. След като има два вида документи в един архив, като едните ще бъдат за ползване по реда на достъп до обществена информация, а ще има и такива, които известно време няма да имат такъв достъп за обществото, би трябвало и е логично да бъдат обособени с някакъв режим. Дали комисията сама ще си направи този режим, или законът ще сложи нещо, което е допълнителна гаранция за неразгласяване, е въпрос на подробност, но в никакъв случай не се променя смисълът. Той е, че службите дават докладите, комисията се запознава, комисията взема решение, след като се запознае за какви документи става въпрос, как и защо. Оттам нататък текстът касае само обществения достъп.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Ралчев.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз предлагам да бъдем малко по-коректни. Пътят, който се измина за добиването на такъв закон - в такъв му вид, беше доста дълъг и мисля, че в това отношение всички трябва да бъдем доволни, че той съществува, че е на финалната права и е въпрос да измине последните пет метра от стометровката.
Аз моля всички колеги, особено тези, които са в комисията, да не преповтаряме вчерашния дебат. Той има две измерения.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Как няма да преповтаряме дебата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да не репликирате от място.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Да не преповтаряме вчерашния дебат в абсурдната му част. Когато някой от вас, уважаеми колеги, говори, бих могъл да му препоръчам освен цитат на ал. 3, която се предлага сега, да започне от ал. 2, за да бъдем коректни към всички хора. Когато данните влизат и последва решение на цялата комисия в колективния план на органа, очевидно е, че трябва да отделим аргументите, свързани с това дали оттук нататък тези документи ще се пазят в общото чекмедже или ще има отделно чекмедже. Правните категории са различни. Вие влагате ясния отрицателен умисъл, че от този колективен орган се извлича председателстващият и той има особен статут. Няма такова нещо. Колективният орган решава колективно и след като се вземе едно решение, въпросът е къде да се архивира – дали в дясното чекмедже или не.
Моля ви да чуем аргументи защо този архив не трябва да има такова самостоятелно отделяне, а не дали представлява гласност, дали дерогираме колективния орган или не. Това е нещото, срещу което възразявам и много ви моля за повече коректност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Вашата дуплика, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Дончева! И след Вашето обяснение моите съмнения още повече се засилват. Защо? Защото Вие преповторихте процедурата по закона. Така е, вярно е! Комисията решава кои документи трябва да се засекретят. Колегиалният орган се произнася, но в частта на това допълнение, което сте направили, се казва, че с тези засекретени документи се разпорежда еднолично председателят.
Това внася абсолютен дисонанс в обяснението, че комисията като колегиален орган именно е този, който знае за съществуването на документите, за секретното съдържание и само с решение на комисията те могат да бъдат изнасяни, оповестявани и т.н. Това тълкуване не следва въобще от текста, който е записан в закона. Ние знаем, че правоприлагащите органи няма да тълкуват добронамерени намерения на някои от народните представители, а буквално ще изпълняват текста, затова – излишно е. Вие знаете какво означава това правомощие „разпореждане”. Разпореждане с документ означава предаване, разкриване, дори и унищожаване. Буквално означава това, затова ви моля, уважаеми народни представители, наистина да финализираме този закон. И, господин Ралчев, не е безразлично какъв ще бъде продуктът. Ако трябва много да се радваме, че приемането на закона ще приключи, ние от опозицията не се радваме, когато, какъвто и да е закон финализира тази тежка процедура. Ето защо наистина ви моля да се замислим сериозно върху това да даваме такова голямо правомощие на председателя и да се върнем към процедурата за демократичност на комисията за колегиален и независим орган, който решава всички възникнали въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Екатерина Михайлова – заповядайте, имате думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата, защото искам да продължа дебата, който започна госпожа Масева.
Текстът, който ни се предлага като ал. 3 на чл. 32, дори и да е имал друга логика и замисъл, когато е предложен, която в момента ни се развива под формата на реплики от управляващото мнозинство, е изписан по начин, който дава съвършено друга картина. Какво е казано в закона с досега приетите текстове от пленарната зала?
Първо е приет текст, че комисията е колегиален орган.
Второ, в чл. 7 е казано какви са правомощията на председателя. И аз искам да напомня на уважаемите народни представители какво може да прави председателят на комисията. Той може да определя дневния ред и да свиква заседания. Той може да публикува решенията и докладите за дейността й на страницата на комисията в Интернет и бюлетина по чл. 14. Може да внася в Народното събрание два пъти годишно или при поискване доклад за действията на комисията и да осъществява други дейности, свързани с функциите на комисията.
Никъде на този председател не са му дадени правомощия да се разпорежда, и то със специализиран архивен фонд, който се създава в този текст на чл. 32, ал. 3. Юристите добре знаят, че „разпорежда” включва властнически правомощия. Това означава, уважаеми дами и господа народни представители, че ако не отпадне този текст или не отпадне краят на текста на ал. 3, както предложи колегата Масева, даваме власт, тоест давате власт на председателя на комисията да се разпорежда, в това число и да унищожи този централизиран архив. Може да го направи, защото негово е разпореждането, независимо какво преди това е решила комисията – ал. 2 и ал. 1 говорят за вземане на решение, но след това комисията няма да бъде питана. Този председател, който явно ще бъде споразумение и сделка в управляващата коалиция, ще бъде представител на управляващите, но най-вече, уважаеми колеги от НДСВ и ДПС, той сигурно ще бъде най-верен на бившите служби и Комунистическата партия, тоест той ще бъде човек, излъчен от редиците на БСП, приближен към БСП и той може да посегне. Този риск съществува в текста.
Ако вие имате добри намерения, ако това, което се опитвате да ни кажете, е различно от това, което сте записали, сами ще оттеглите този текст, защото давате с този текст власт в ръцете на един човек, безконтролна власт да прави каквото намери за добре и точно с тези архиви, които всички знаем, че са архиви, в които сигурно има данни как са изнесени парите от България и какво е направено с тях след промените в България, какво, кой и как е дърпал конците в политическия живот и продължава да ги дърпа, защото, госпожо Дончева, Вие и сама споделихте и пред медии, и в залата, че ви манипулират, че има хора, които и в днешния ден се опитват да направят зависим парламента за текстовете, които ще се гласуват и да няма пълен достъп до архивите за всички.
Сега, с този текст се дава възможност на един верен човек – не зная кой е той, който и да е, но дори и да има добри намерения, утре да бъде притиснат и да злоупотреби, като се разпореди с този архивен фонд. Затова се обръщам към всички вас да подкрепите предложението за отпадането на този текст. Този текст носи огромни рискове за злоупотреби и за унищожаване на информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Господин Веселин Методиев има думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз вземам думата, за да се опитам да изясня какъв е смисълът, съдържанието на това един човек да има толкова важен достъп до информация, която се преценява, че е много значима за националната сигурност на България.
Колко е пагубна тази идея, може да се види от факта, че преди около месец един човек умря. Той беше пазител на подобна информация. А дали той беше самоубит или се самоуби, това предстои да разберем, но този човек наистина е знаел много за 20 години архиварска работа.
В какво се състои технологията на този процес? Това е важно също да се знае, за да се знае къде може да настъпи злоупотреба. Ако вие откажете да гласувате предложението на господин Атанасов да отпадне целият текст, което, предполагам, че ще го направите, то поне остава донякъде здрав разум да се съгласите с предложението на госпожа Масева, защото – първо, за да бъде засекретен един документ в публичен архив, ще има наистина прецедент. Няма публичен архив в България и по света, който да засекретява открити документи, защото този закон ги открива. И тъй като това е изключителен прецедент, да го оставим в ръцете на един човек, е абсурд! Нека да натоварим цялата комисия с тази отговорност след като сте преценили, че това е пътят, по който ще се върви.
Не е възможно, не е по никакви професионални сили на никого да успее да осъзнае цялото това нещо, защото – второ, засекретяването на информация от подобни институции се извършва чрез един процес, казано на архивен език, на анолимизиране, което значи, че на този лист, на който има текстово съдържание, може да бъде закрит определен пасаж, ред, име и прочие.
В Централния държавен архив на Република България има множество документи, хиляди документи, които са заснети от архивите в Америка и Западна Европа и принадлежат на специални служби на тези държави и е извършен този процес на анолимизация. За да се извърши той е нужно да участват поне трима човека по смисъла на архивната методика: единият е човек от специалната служба, тоест от професионална гледна точка познавач, вторият е архивар и третият – историк. Те тримата решават кое да се закрие и кое да се открие. И говоря за държави, които са демократични и където тези институции в крайна сметка са прозрачни. Не говоря за държави с тоталитарно наследство.
След като тази технология трябва да се приложи в нашия случай, с този текст, с който се дава толкова много власт на един човек, това е абсурд да се случи. Ние какво можем да очакваме и откъде могат да дойдат опасенията за злоупотреби?
Можем да очакваме следното: архивът, който се намира примерно в Националната разузнавателна служба, за който говорих миналия път колко е голям – няма да се повтарям, за да не дразня господин Миков – целият този архив в един момент може да се окаже, по смисъла на текста, онзи секретен архив от централизирания архив. Ще кажа защо.
Проверява се даден човек, решава се, че той не може да бъде разкрит, защото има едни текстове, които по-нататък ще разгледаме. Неговата дейност е свързана с работата в, да кажем, Холандия, Норвегия, Дания или някъде другаде, всички документи по тази дейност тръгват по човека и всичко това се засекретява. Така може да се засекрети целият този архив на Националната разузнавателна служба, и то с дата назад сигурно до 1951 г., когато тя е създадена като Първо главно управление.
В 2006 г. да засекретиш документи от 1956, от 1966, от 1976 – това пък противоречи на всички срокове, за които говорят тук някои хора, – къде компетентно, къде некомпетентно, които са приети в цивилизования свят за опазване на секретност, които, включително функционират в нашия Закон за класифицирана информация и които са кратки срокове. Вие тук, в залата, ги знаете, поне тези, които са в комисията, която се занимава с тези въпроси. В един момент ще се закрият от 60-те години всичките благодарение на това, че този председател ще го разпореди и този председател ще има тази власт да извърши такова абсурдно действие по смисъла на този текст.
Така че, колеги, единственият начин това нещо да се спре, да не се случват всичките тези неща, за които ви предупредих, е да отпадне целият член. Но технологичната възможност, за да оставите поне това като шанс, е да падне този текст в края на ал. 3, за който говори госпожа Масева. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Методиев? Няма.
Господин Димитров, имате думата. Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Похвално е да проявяваме максимална подозрителност, дори когато става въпрос за текст, който може да доведе до ограничаване на достъпа до информация. Очевидно е, че такъв текст ще е предлаганата ал. 3.
Не могат да се приемат съображенията за това, че лишени от своето ниво на секретност архивни единици би трябвало да бъдат поставени при някакъв много специален режим. В този смисъл не мога да приема аргументите, които разви господин Ралчев преди малко. Добре, предвидено е в предходните две алинеи да има възможност те да не бъдат оповестявани с необходимата публичност. Намирам това за недопустимо от всяка гледна точка, но така или иначе спазването на това правило не налага съществуването на ал. 3, тоест не налага създаването на някакъв много специален режим за тези отделни архивни единици.
С въвеждането на правото на ал. 3 ние фактически подсказваме, че не временно и не поради някакви специфични причини се е въздържала комисията от публичното им оповестяване, а че те са поставени поначало под някакъв специален режим. Когато дойдем до обсъждането на § 12, когато аз ви уверявам, че ще взема думата отново, и стигнем до цялата абсурдна и, бих казал, отвратително нелепа теза за това, че хората, които оглавяват някакви звена в настоящите специални служби, трябва да могат и се очаква да бъдат лица, които са извършвали подобни дейности и при комунистическия режим. Но, когато се стигне дотам, ние ще коментираме съдържателната страна на нещата.
Сега обаче трябва да бъде ясно – предоставянето на такива права на ръководителя на комисията е недопустимо по две причини. Първо, защото не би трябвало да има такъв специален режим и следователно ал. 3 би трябвало да отпадне. И второ, защото ако дори вие успеете да наложите гласуване на ал. 3, то във всеки случай трябва да бъде ясно, че ние тук не обсъждаме създаването на омбудсман по досиетата. Тоест не обсъждаме създаването на някаква еднолична фигура, натоварена със специфични прерогативи, а сме приели вече законодателен текст за това, че става дума за комисия. Председателят на тази комисия не може да бъде натоварван с някакви права, които са различни от правата, които може да има пръв между равни, какъвто е той там.
При това положение на нещата, повтарям, ние не гласуваме за омбудсман по досиетата и създаването на подобен орган чрез разпоредбата на ал. 3 би ни поставила в положение на противоречие с всичко останало, което е гласувано досега. Ето защо, дори и да бихте решили да наложите, дами и господа от мнозинството, да има такъв специфичен режим, той не може да бъде свързан с фигурата на един едноличен орган, какъвто би станал председателят на комисията.
Следователно евентуалното ми предложение е фразата “след комисията” да отпадне. Тоест фразата, която включва председателя на комисията и му дава тези прерогативи в края на алинеята, да отпадне от текста. Това е единствената възможност да останем в съответствие с гласуваните досега текстове на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест Вие подкрепяте предложението на госпожа Масева по същество.
Има ли реплики към господин Филип Димитров? Няма.
Имате думата, господин Спасов. Заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз съм човек, който не разбира много от тази тема и започна да ми се струва, че ние прекалено я усложнихме. Прекалено я усложнихме не само през този месец или два, в които моето учудване започна да се превръща, извинете ме, но и в срам, че ние не можем да вземем едно решение, което да разкрие най-накрая тази страница от живота на българската държава.
И тъй като моят призив за опростяване на нещата ми се струва, че може да бъде подплатен с един съвсем прост пример, който ще свържа и с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ще се опитам да анализирам по мое виждане какво представлява разглежданият днес закон като принципи и обхват на приложение.
Ние казахме, че ще правим така наречената мека лустрация, тоест ще осветим, без да уволним. Ще дадем информация за това кои са в този влак, в който ние всички се движим, кой кара влака, кой е стюард, кой е чистач, кой е обикновен пътник. Какво обаче се опитваме да направим през последните дни и седмици? Опитваме се да кажем, че ще разкрием не тези, които са вътре във влака, а тези, които вече са слезли на Карнобат или на Айтос преди 1991 г. Но не е ли това основната идея да видим тези, които са вътре във влака и които, както се уверяваме, изглежда продължават да го карат?!
В чл. 71, ал. 2 от нашия правилник е казано, че предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват. Струва ми се, че сме на път да нарушим принципите и основните правила, които ние приехме на първото четене на закона. Затова моята лична позиция е, че тези поправки са не само недопустими съгласно решението на Конституционния съд, включително и Решение № 14 от 30 май 2001 г., но са недопустими и съобразно нашия правилник за работа. Благодаря. (Ръкопляскания в ОДС и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Спасов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Кирчев, имате думата.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! С много голямо внимание слушах специалистите от парламентарните групи, които защитаваха една или друга теза. Хайде да си помислим нещо друго. Чуйте ме добре! В ал. 3 се казва, че документите по ал. 1, които не се разкриват и публично оповестяват, се регистрират в отделен архив в централизирания архив по чл. 1, ал. 3, тоест това е нещо, което трябва да бъде опазено свръхсекретно.
Извинявайте, обръщам се към колегите отляво, в центъра и вдясно – има ли в тази зала толкова наивни хора, та да смятаме, че тези така ценни архиви, видите ли, никой от световните силни разузнавания не ги е погледнал? Хайде да си помислим това. И не се ли крият тези документи най-вече от българския народ?! Смятате ли, че през тези 15-16 години, където толкова неща се изнасяха навън – и на Изток, и на Запад, не се знаят много отдавна от тайните служби по света?! Те затова са и тайни служби, толкова могъщи, с милиарди долари бюджет! Ние в момента се мъчим да създадем прецедент – чрез председател на комисия да не се оповестят толкова важни документи. Има ли някой наивник в тази зала да смята, че имаме посланик, който принадлежи към Първо главно управление, тоест Националната разузнавателна служба, и това да не се знае от FSB, от ЦРУ и различните служби за сигурност?! Не смятам, че в тази зала има толкова наивни хора.
Ако приемем тази ал. 3, повярвайте ми, бъдете сигурни, искам да го кажа открито на българския народ от тази трибуна, съжалявам, че не се предава пряко – това се прави само за вътрешна употреба, за да не излезе истината за редица хора.
Всяка държава си има секрети. Знам много добре това нещо. В момента се говори какво направил Литвиненко. Смятате ли, че каквото са правили българите по Балканите, турските тайни служби не знаят? Или румънските?! Не говоря за големите. Защо си заравяме главата в пясъка и не си кажем истината за пред българите?! Защото в края на краищата, уважаеми колеги, много пъти съм казвал от тази трибуна: ще излезе истината за Марийка, която казвала, че Иванчо не ходел на манифестации, за да може да бъде обруган, тоест да се прехвърли цялата тежест от народния гняв към такива дребни случаи, които сигурно са много неприятни, а истината, за която толкова много се говори от тази трибуна – искаме да разберем голямата истина за реалните действия на тайните служби, които докараха България до това положение, та да бъде една мутро-социална-нарко държава. Мен лично това много повече ме интересува като човек, седящ в дясното пространство.
За какви големи тайни на България говорим, които са известни на всички по целия свят, а само на нас, българите, на обикновените хора не са известни?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Кирчев? Няма.
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми депутати! Аз искам да припомня какво се случи около този законопроект, който има широко обществено разпространение. Дебатира се, включително и в момента около българския парламент.
Този законопроект предизвика, опресни очаквания на българското общество от 1989 г. насам. Ние чакахме в различни етапи на новата политическа история лустрационен закон в мекия вариант, без законодателна принуда и реваншизъм, уговорихме се в този парламент това да не се случва.
В първите дни на дебата имаше великолепни изказвания, до интервенцията на госпожа Дончева в 12 без 5, която беше произнесена със сподавен от сълзи глас – както разбрахме след това – по причина на натиск отгоре, цитирам по памет – "Много отгоре, от най-високо място". Тази ситуация ни кара да бъдем пределно отговорни в днешния дебат, непосредствено преди гласуването на текста. Парламентът трябва да запази собствения си суверенитет, като бъде на равнището на своята инициатива да приеме този закон. Аз ще кажа, че тя все пак е лустрационна в сериозния дълбок, силен смисъл на израза "морална лустрация".
Не е възможно да забравим онова, което започнахме да дискутираме ден преди това. Има едно обстоятелство, една скрита драма под този законопроект, под днешния дебат. Препоръчва се той да мине някак си дежурно, без драматизации, изказвания и конфликти. Моето мнение е, че това не трябва да се случва. Ние ще трябва да се сблъскаме днес заради интересите на българския парламент и на обществото, което очаква от нас решение. Не е възможно текстът, който дискутираме в момента, да бъде по такъв лекомислен, но с много сериозни последствия начин гласуван, за да връчи повече власт на тези, които правим опит да лустрираме, от тази, която имаха до днес. Защото под сянката на един законопроект с претенцията да лустрира, ще бъде връчена власт на председателя на комисията – доверено лице на същата тази разузнавателна служба, която подлежи на осветляване – да се разпорежда с архив с максимално сензитивна история, документален корпус, който ние ще връчим, повтарям, на лице, за да се разпорежда както намери за добре или още по-точно – както намерят за добре.
Понеже този закон в максимална степен по идея е консенсусен, имам много горещ апел към народните представители – да се съсредоточат върху тази предложена от опозицията поправка на предложения текст, което ще снеме не само отговорността, но и възможностите за злоупотреба от страна на председателя, на свръхдовереното лице на тези, които са упражнили натиска върху госпожа Дончева и върху този парламент.
Защо забравяме тези самопризнания в крачка, които бяха направени през последните дни в публичното пространство – че става дума за натиск?! Натискът резултира в определени текстове. Един от тях е този, който дискутираме в момента. Коя е тази митична фигура на председателя, комуто ще бъде връчена такава невероятна власт – да се разпорежда с архив, и то с архив, който няма да бъде публикуван, както става ясно?! Ние ще трябва да снемем от себе си подозрението, че извършваме маневра в рамките на дебатирането на един закон за лустрация, която цели нещо съвършено различно от това, коренно противоположно – да скрие и да връчи власт на скриването, власт на здрачаването на тази част от историята, която подлежи на осветляване
Още нещо и с това ще завърша – този натиск отгоре, от най-високо място, за който става дума, е ръка на човек, който е подписвал назначението на тези хора, които ще трябва да бъдат скрити. Това ще бъде дебатирано в следващата точка. Този закон вероятно внимава извънредно много да скрие тази ръка, нейното име да не бъде обявено. Нали е ясно, че президентът подписва назначенията, уважаеми дами и господа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Михайлов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Обявявам дискусията по чл. 32 за приключена.
Моля да се подготвите за гласуване по тези текстове.
Припомням ви текстовете, които предстои да бъдат гласувани.
Първоначалното предложение е на народните представители Николай Свинаров, Борислав Българинов, Касим Дал и Йордан Бакалов за създаване на нов чл. 26а, комисията го подкрепя и предлага да се създаде чл. 32, който обсъждаме, със своя окончателна редакция.
Заповядайте за процедура, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, доколкото отсъства цяла парламентарна група от пленарната зала, ще помоля те да бъдат поканени, за да участват в гласуването. Има цяла парламентарна група – тази на „Атака”, която не е в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, това малко се отклонява от понятието „процедура”, но отправям такава покана. Някои представители на тази парламентарна група вече заеха местата си. Подаден е сигнал за предстоящо гласуване.
Продължаваме с подготовката за гласуване.
Предложението на комисията е за създаване на нов чл. 32 с редакция от две алинеи. Припомням, че беше направено предложение от народния представител Татяна Дончева на предходно заседание, което тя в началото на днешното заседание, оттегли.
Предлагам следната процедура на гласуване.
Първо ще гласуваме процедурното предложение на народния представител Атанас Атанасов за отпадане на чл. 32. При положение, че то не бъде подкрепено, ще подложа на гласуване така както са представени от комисията текстовете на чл. 32, алинеи 1 и 2 едновременно.
След това ще преминем към допълнителния доклад на комисията, а именно първият текст, който се предлага, за нова ал. 3, като първо ще подложа на гласуване предложението за отпадане на текста в края на алинеята, а именно, който предвижда пряко разпореждане на председателя на комисията – предложение на народния представител Елиана Масева, подкрепено по същество от господин Димитров.
След това ще подложа на гласуване ал. 3 в редакцията, в която окончателно бъде оформена след предходното гласуване. Не виждам възражения.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов за отпадане на чл. 32.
Гласували 165 народни представители: за 46, против 90, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на чл. 32 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 160 народни представители: за 129, против 27, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Преминаваме към допълнителния доклад на комисията от 5 декември 2006 г. В него комисията предлага в чл. 32 да се създаде ал. 3. По време на дискусията имаше предложение, направено от госпожа Масева, за отпадане на финалната фраза, а именно „който е на пряко разпореждане на председателя на комисията”.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Масева за отпадането на последната фраза в ал. 3.
Гласували 156 народни представители: за 52, против 65, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване – господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Обръщам се към колегите от Парламентарната група на „Атака”, които напуснаха, да се върнат в залата, за да могат да изразят вота си по този текст, защото се разбра, че е важен.
Обръщам се също към колегите от Народен съюз да дойдат в залата, за да гласуват и към тези 69 човека, които се въздържаха. Това означава, че аргументите са били чути и в момента тези колеги, които се въздържат, в някаква степен се придържат към взето политическо решение.
Разбрахте много ясно, че в случая това е една във висока степен технологична работа, а не политическа, която обаче може да бъде политически изкористена. Затова е много хубаво този текст да отпадне, за да постигнем това, за което говориха колегите преди мен.
Много ви моля за прегласуване, господин председателю. Моля колегите да подкрепят този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на прегласуване предложението за отпадане.
Гласували 162 народни представители: за 57, против 68, въздържали се 37.
Предложението отново не е прието.
Подлагам на гласуване пълния обем на текста на ал. 3, така както е предложен от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 114, против 44, въздържал се 1.
Текстът на целия чл. 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Продължаваме с „Преходните и заключителните разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 10:
„§ 10. В едномесечен срок след избирането на членовете на комисията физическите и юридическите лица и институциите са длъжни да предоставят на комисията намиращите се в тях документи на органите по чл. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание е текстът на § 10 по вносител, който става § 9, и § 11, който става § 10 в окончателна редакция на комисията.
Имате думата. Няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване текстовете на § 10 по вносител, който се подкрепя от комисията и става § 9, и § 11, който става § 10 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 150 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Ще прочета отново на систематичното му място вчерашното ново предложение за § 11а:
„§ 11а. За лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба „Военна информация” към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г., не се установява принадлежност към органите по чл. 1 по смисъла на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, обсъждаме предложението на комисията за § 11а в редакция, предложена от комисията.
Моля квесторите да поканят народните представители от Парламентарната група на „Атака” в пленарната зала.
Имате думата.
Господин Димитров, имате думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук е спънката! В последните няколко дни бяха направени много изявления и изложени много аргументи – всичките от тях, насочени в посоката на това да бъде прикрита от българската публика и изобщо от белия свят част от истината за дейността и принадлежността към комунистическите тайни служби.
Тук не става въпрос за доносници! Не става въпрос за смазани морално същества, за подложени на издевателства хора, които не са издържали, или за люде, които не са имали моралната сила да преценят докъде и как могат да стигнат в своето отстъпление пред инвазията на комунистическия режим.
Тук става въпрос за онези, които активно и по убеждение са действали, заемайки длъжности, свързани с активното приложение на най-мракобесните директиви на комунистическия режим и много често с извършването на актове, които без съмнение представляват престъпление.
Общо взето, ако търсим някъде в някакви среди хората, които са поръчали и осъществили убийството на Георги Марков, вероятно трябва да ги търсим точно тук!
Човек си поставя въпроса: откъде тази стръв да бъдат защитавани от разкриване точно тези лица? Вече се поставиха аргументи, че ние можем да прочетем дори досието на действащия президент, да научим дори неговия псевдоним. Но не можем да знаем истината за едни хора, които са били шефове на сектори и на секции или изобщо на едно второ равнище началници в бившата Държавна сигурност. Защо? Само защото някой такъв като Бригадир Аспарухов е успял да ги запази на работа след една точно определена дата. За да има толкова яростно заставане в защита на запазването на тази тайна, значи може би това не е било случайно! Може би тези хора неслучайно са оставали на тази работа и може би неслучайно те и днес продължават да бъдат пазени след тази дата.
Човек неизбежно си задава въпроса: защо? Какво всъщност биха могли да навредят данните за тези хора на днешна България на днешното управляващо мнозинство?
Сега, ако вие сериозно си мислите, че те ще извършват успешно някакви оперативни функции в името на българската държава като член на НАТО и на Европейския съюз, аз мисля, че вие сте в грешка. Вие сте в грешка не само защото това е нелепо от всякаква интелектуална гледна точка. Нелепо е от хората, които цял живот са се борили срещу НАТО и Европейския съюз и така наречения световен империализъм, да очаквате да работят за новото лице на България като член на НАТО и на Европейския съюз! Нелепо е и затова, защото тези хора, дами и господа, не са толкова тайнствени и скрити. Не си правете илюзията, че в някаква степен те не се знаят!
Въпросът очевидно е друг. Въпросът очевидно е, че поетите ангажименти към всички останали дейци на престъпния и репресивен комунистически режим могат да бъдат нарушени. Знаете ли тези драми на мафията и на Коза ностра, на престъпниците, които са обещавали на други престъпници защита? Чухме човека, известен под прякора Митьо Гестапото, да говори по някакви български медии за това как такива ангажименти са били поемани, но тези ангажименти можаха да бъдат нарушени по отношение на всеки друг, само не по отношение на тези хора, за които ни казват, че били – колко, госпожа Дончева? - 70-80. Значи заради тези 70-80 човека – помислете си колко страшни трябва да са те, че ние сме готови да обърнем наопаки един закон? И с какво са страшни? Единственото нещо, с което те могат да бъдат страшни за мнозинството, вероятно е това, че ако вие нарушите ангажиментите си към тях, те могат да започнат да говорят.
Всъщност, какво правим в момента? Българският парламент трябва да купува тайните на престъпния български комунистически режим, за да не би някой да бъде злепоставен. За това ли говорим? Няма никакво друго разумно оправдание на защитата на подобни индивиди.
Затова аз ви призовавам да гласувате против този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Филип Димитров? Няма.
Има думата за процедура господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на ОДС предлагам да има директно излъчване по Българската национална телевизия, защото считаме, че дебатът по тази точка е изключително важен и българският народ трябва да е наясно в крайна сметка кой иска чрез този текст да обезсмисли голяма част от съдържанието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за пряко предаване. Противно предложение няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 129 народни представители: за 51, против 41, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Процедурно предложение за прегласуване – господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, ние, от Парламентарната група на ОДС, сме озадачени от какво се криете и за какво се криете. Нали искахте този дебат да бъде публичен? Нали искахте...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Той свършва.
ЯНЕ ЯНЕВ: Като свършва, защо се страхувате от него? Финалът е важен. Вие така или иначе винаги работите на сянка и на тъмно. (Шум и реплики.)
Затова аз все пак призовавам за разум. Нека поне в последните оставащи минути хората да разберат каква е същността на дебата.
Предлагам прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 141 народни представители: за 59, против 49, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
За изказване има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
С предложения § 11а фактически се продължава агонията, наречена досиета, която 16-17 години разяжда българското общество. Очевидно е сключена поредната сделка в тройната коалиция. Каква е цената, времето ще покаже. Но на практика по този начин и ДПС, и НДСВ очевидно са се съгласили с това, което най-много плаши Българската социалистическа партия.
Това е така, защото фактически с този текст дори се дава възможност за унищожаване на принадлежността на много хора. Не е вярно това, което повтарят управляващите през последния ден – че на 50, 100 или 150 души само се прикривала тази принадлежност. Защото тук става въпрос за много повече хора – за хора, които са работили до 17-и, до 18 юли, до 1-2 години след това и са започнали работа още от 60-те и 70-те години. Така че става въпрос за много повече хора, не само за тези, които към сегашния момент попадат в тази категория.
Има още една манипулация – че щяла да се застраши националната сигурност. Напротив, националната сигурност ще се укрепи, защото ще се разкрие принадлежността на тези хора, които фактически са започнали своята работа с такива идеологически цели, за които господин Бакалов говори. И сега, бидейки в интегрираната система на сигурност на Европейския съюз, те фактически я застрашават, защото са се клели във вярност на един съвсем друг режим и на една съвсем друга държава, наречена Съветски съюз.
Третата манипулация – че нямало да има хора, които да искат да работят в тези служби. Няма да има хора, които са работили преди 1991 г. и които би трябвало да са пенсионери, но ще има млади хора, които нямат никаква принадлежност и които именно трябва да работят в тези служби.
Поради тези съображения естествено няма да подкрепя този параграф. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Абаджиев? Няма.
Има думата господин Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Дълго време тук народни представители, наши колеги се мъчеха да ме убедят какво било това, че 70-80 човека нямало да върнат стария строй на България и т.н. Ние тук, в тая зала, шегуваме ли се? Реално питам честните хора. Има доста почтени хора вляво, които ги карат сега насила на гласуват нещо, което ни прави за смях. Българската национална разузнавателна служба, извинявайте за моето мнение, отдавна е разбита и отдавна не си върши може би задачите, които трябва да изпълни. Фактът, че проспаха случая в Либия и поляците спасиха своите медицински сестри и медицински персонал, пък хванаха нашите в Либия... (Реплики от БСП.)
Не, това не е работа на министрите, а точно на разузнаването. Много добре се знаеше какво се готви и сега всички тия стари генерали го споделят тук, между нас, че как външното разузнаване го проспало, сега търсим Надка, не знам си кой бил виновен, Драган, Петкан от министрите. Министрите са хора, които получават информация. Да ги махнем тия неща!
Но това, което в момента приемаме с тези два члена, уважаеми колеги, до голяма степен много в тая зала сте мои приятели, ние обезмисляме закона. Сега ние се мъчим да докажем, че тези стари, тренирани кадри от КГБ още си пазят отлично връзките. Ходят, черпят се с тях по целия свят. Да ви разправям ли какво става като ходим по чужбина? Сега тези хора били безкрайно ценни да опазят тайните на НАТО. Нали тези национални разузнавателни служби работят в рамките на НАТО? Не казвам, че тези 70-80 специалисти, всичките бивши, са се заклели да служат на Путин и FSB. Аз не казвам, че и стара дружба не трябва да има.
Нали ние говорим за класифицирана секретна информация на НАТО? Ние сме в НАТО. И Путин нас ни обвинява, че ние сме били троянският кон на Америка в Европейския съюз. Ами чрез тези служби ние не сме ли троянският кон на Путин в НАТО, искам да ви питам? Дайте да си отговорим! Аз говоря за тия социалисти тук, депутати, които са ги накарали да натиснат зеленото копче за това да се приеме този § 11а.
Приятели, на кого вършим тази услуга? Защото световните разузнавателни служби, преди малко ви казах, ние за какво ги смятаме? Със 100 милиарда долара бюджет на Негропонте, с 16 разузнавателни служби, той няма да знае тук, дето нашите са готови за 5 лева... То не бяха „оня списък”, то не бяха уволнения чрез друг списък, осветяваха ги, връщаха ги и ние сега си мислим... В момента сме си заровили главата в пясъка – стърчи на щрауса всичко отгоре и ние крием на щрауса опашката. Туй правим в момента.
Дайте да се вземем в ръце, бе хора! Ние сериозни хора ли сме в това Народно събрание? Защото някъде 60, 70, 80 човека щели да кажат как другарят еди-кой си, с еди-кои си куфарчета, в еди-кое си външнотърговско предприятие, днес виден бизнесмен е наш човек. Ние не знаем ли това нещо? Знаем, всички тези по върха бяха по списък, определени, който не слушаше, го гърмяха. Да си повтаряме ли тук банални истории? Днес няма нито един, който да е успял, ако не е миропомазан от някой от апапите на червените барони. Вие го знаете. Иначе го гръмват, изчезва, съдят го. Някой път случайно има и осъдени. Сега се мъчат 15 месеца да ги съдят.
Но дайте сериозно да помислим върху това нещо! Тези 80 човека били безкрайно ценни кадри?! И постоянно говорим за подмяна на кадри, да дойдели нови хора. Че има хора с толкова езици, толкова умни, толкова способни, ще се обучат. Защото тия, старите, кой-знае каква работа вършат. Хайде сега, на нас ли ги разправяте, приятели? С 16 млн. лв. бюджет и със 100 млн. лв. на Министерството на външните работи и големите разузнавателни служби. Или ще ги правим като хората по натовски стандарт, или просто да не ставаме за смях в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплика към господин Кирчев? Няма.
Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Кирчев, много добре споменахте, че българското разузнаване беше разбито през тези 15 години. По времето на чие управление обаче стана това нещо?
РЕПЛИКИ ОТ ДСБ: Говориш глупости!
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Не говоря глупости. Ако имате нещо да кажете, от тази трибуна го направете. Точно вие, които най-много искате да се отворят досиетата, дали пък тези досиета през ваше време не бяха попренаписани или поизчезнаха автентичните досиета? Дали не изчезнаха автентичните досиета, питам аз? (Реплики от ДСБ.)
Ние от „Атака” казваме: да, нека да отворим досиетата. (Шум и реплики от ДСБ.) Тук сме и гласуваме „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, не репликирайте от място.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Станете и ми обяснете доколко тези досиета, които искаме и ние включително да отворим в момента, са автентични? Станете и ни кажете.
Относно българското разузнаване, то се разби с оня прословут списък - „оня списък”, който беше занесен, и много наши разузнавачи, действащи в Турция, изчезнаха ей така. (Реплики от ДСБ.) Не, български разузнавачи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика думата има господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги от „Атака”, понеже предполагам, че господин Димитров изразява това мнение! Добре, тези били агенти, две трети във Великото Народно събрание били агенти, сега има агенти, сред нас има агенти, сред не знам си кой има агенти, все агенти, но сега е моментът, след 15 години на прага на Европейския съюз да се види всеки агент, който е останал в Народното събрание, и всеки, който не е агент, да си сложи ръката на сърцето и да каже: гласувам за нова България в Европейския съюз. Стига с тези агенти. Знаем, че имаше много агенти. Ясно стана кой е създавал, кой как го е създавал. И вие сега - някой ви каза и влязохте, стояхте в кафенето. Наредиха ви, влязохте - хубаво, няма лошо.
Сега е дошъл моментът, господин Сидеров, стани и ти и прикани всички – агенти, неагенти, да махнем тези срамни членове. Защото, както сме я подкарали, едните ще ни обвиняват за американски агенти, а другите – за руски агенти, и никога няма да имаме лице. Ще си останем със старите агенти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, почивка до 11,30 часа. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Подновявам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, преди да продължим с работата по точката, която разглеждаме, особено ми е приятно да ви съобщя онова, което виждате и за което се радваме всички – в пленарната зала са нашите момчета от националния отбор по волейбол! (Всички стават прави и с ръкопляскания посрещат гостите.)
Уважаеми наши волейболисти, особено ми е приятно да ви приветствам с “Добре дошли!” в Народното събрание. Искам да съобщя и на колегите народни представители, че мъжкият национален отбор по волейбол е в Народното събрание по покана на Комисията за децата, младежта и спорта, на нейния председател господин Светослав Спасов.
Проведена е среща с волейболистите ни в зала “Запад” в почивката с участието на представители на всички парламентарни групи. Господин Спасов е връчил паметния плакет на Народното събрание на всеки един от тях. На мен ми остава само и тук, в пленарната зала, още веднъж да изразя нашето възхищение, нашето истинско преклонение пред спортния подвиг, който вие извършихте на последното световно първенство по волейбол в Япония. Знаете, че и цялата българска общественост, и Народното събрание следяха всеки ваш мач, тръпнеха за всяка топка, която отигравахте, и затова ни е особено радостно и приятно да можем днес да ви поздравим с блестящ успех, който постигнахте. (Ръкопляскания.)
Позволявам си също още веднъж и от името на всички мои колеги да ви пожелая още по-големи успехи, има още един връх, който трябва да се изкачи. Вярваме във вашата упоритост, във вашето майсторство, във вашата отдаденост на каузата на националния отбор. Всичко най-добро на вас и вашите треньори и знайте, че винаги можете да разчитате на подкрепата на Народното събрание! На добър час! (Ръкопляскания.)
Продължаваме с разглеждането на точка седма.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, искам да взема отношение по тази тема, която явно предизвиква вълнения в обществеността днес. За мен това е едно много закъсняло вълнение, тъй като ако трябваше да се прави нещо, то трябваше да бъде направено през 1990 г. То не беше направено и сега сме изправени пред перспективата да приемем закон, с който да кажем: ето, този, този и този са били агенти на Държавна сигурност. Ето, пред мен е един брой на вестник, няма да му правя реклама, защото носи същото име като нашата парламентарна група. В него са изброени десетки, може би стотици имена. Това беше списъкът на комисията “Андреев”. И какво от това? Ето, чета: Юнал Саид Лютфи – псевдоними, номер, качество на сътрудник, второ, четвърто, 1967-1992 г. И какво от това? Юнал Саид Лютфи е заместник-председател на българския парламент.
И аз ви питам: защо, ако искате морално възмездие, господа от ДСБ, защото вие имате някакви претенции, че “Атака” не участва в тази дискусия? Да, за нас тя е безинтересна, защото не води до нищо. Тази дискусия няма да забрани достъпа до парламента на Юнал Саид Лютфи или на Ахмед Демир Доган. Те ще бъдат тук, на първия ред и на трибуната на заместник-председателското място на парламента и ще определят съдбините на България. Агент Гоце ще бъде в Президентството и ще президентства, той ще определя външната политика, ще представлява България.
Питам, защо тези дебати не бяха направени преди или по време на президентските избори? Защо тези протестиращи, които бяха извадени тук, доколкото разбирам привърженици на ДСБ, не застанаха пред Президентството по време на цялата кампания и не казваха: Долу агент Гоце, не искаме агент на ДС да бъде президент на България? Не, тогава трябваше да бъда очернен аз. Аз бях неприемливият, лошият и неевропейският. Агент Гоце, сътрудникът на Държавна сигурност, беше европейският. Питам: къде е логиката ви, господа, които сега говорите за разкриване на досиетата? Да, нека да бъдат разкрити, ние сме за прозрачност, ние сме за това всеки българин да може да има достъп до архива, който засяга неговата лична съдба, защото много лични съдби бяха прекършени по време на комунистическия режим.
Но защо тази кампания, която сега виждам, има някаква избирателност? Защо агент Гоце не беше неприемлив за европейските агенции, които непрекъснато пишеха, че аз съм ксенофоб и расист, а той е приемлив? Значи агент на ДС е приемлив за Европа.
Ами, господа от ДСБ, тогава на какво да се позоваваме? Явно Европейският съюз одобрява агентите на Държавна сигурност. Аз така преценявам. За Европейския съюз явно няма проблеми да си бил агент на Държавна сигурност и да си президент на България, няма проблем да си бил агент на ДС и да си водач на една управляваща партия и да си в политическата коалиция, която управлява страната. Иначе от Брюксел досега да бяха казали: моля ви, агент Сава, ако обичате, не го правете депутат! Аз не съм чул такъв призив от Брюксел. И въобще липсва тази дискусия, която да определи, не чух и от специалисти в тази област – служби, национална сигурност, истинска дискусия коя е доктрината за националната сигурност на България. Мен ме интересува това. Нас, като патриотична, националистическа формация, ни интересува това. Нас ни интересува кой ще се бори със сепаратизма днес и утре, кой ще се бори срещу македонизма, защото това е опасна линия, която се разширява, кой ще се бори с ислямските фундаменталисти, които превземат цели райони на България? Кои служби ще се борят, как и по какъв начин? Има ли желаещи да работят в тези служби? Мен това ме интересува, честно ви казвам. Нямам причини и повод да се притеснявам от разкриването на архивите на Държавна сигурност, тъй като не съм бил съпричастен към тези служби.
Но кой направи преценката за това каква национална стратегия имаме като държава, каква политика ще водим, кои са наши приятели, кои са наши врагове, кои ще разузнаваме? Ще има ли изобщо България разузнаване? Да си отговорим на тези въпроси. Защо шефът на Разузнавателната служба не дойде тук, може би на закритото заседание, на някакъв вид непублично заседание, да се изяснят тези въпроси, за да можем ние като народни представители да вземем адекватно решение?
Аз иначе не виждам на каква база сега ние взимаме решения дали да покажем Хикс или Игрек наяве. И като го покажем – какво? Ние не му забраняваме да бъде депутат, не му забраняваме да бъде министър. Ако утре Ахмед Доган стане министър-председател на България, какво ще кажем? Ако го изберат неговите 509 903 човека плюс още неколкостотин хиляди от Турция, какво ще стане, аз питам. Ще го сочим като в стария виц с виетнамците и ще казваме: “Ти си льош!”.
Какъв е смисълът на тези вълнения сега за този параграф? Добре, нека да бъде разсекретена принадлежността на всички към бившата Държавна сигурност. Моят въпрос е: как ще спрем достъпа на тези хора да бъдат депутати, министри, лидери на партии, шефове на медии и тези, които определят общественото мнение? Такъв начин аз не виждам в този закон.
Виждам и още един пропуск в закона - че там няма текст, който да постановява как, по какъв начин се прекратява действието на комисията “Андреев”. Парадоксът е, че тя още съществува. Какво става с архива, който тя пази? И въобще един куп недомислия има.
Мисля, че този закон не е добър и според мен истинска дискусия за това каква държавност изграждаме, каква национална сигурност изграждаме, трябва да има тепърва. Оттам нататък нека, както е в цивилизованите страни, всеки български гражданин, който е бил репресиран или преследван, или дори да не е бил, да има достъп. Това е нашата позиция, тя е ясна. Искаме държавнически подход! Много молим, нека всички специалисти и експерти от управляващата коалиция да предложат истинска стратегия за националната сигурност. Благодаря ви за вниманието. (Реплики в “Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Сираков? Няма.
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, аз започвам с това, че правя процедурно предложение този параграф да отпадне.
Ще си позволя в самото начало да кажа. Господин Сидеров, няма нито едно предложение, направено от вашата парламентарна група по този законопроект, той не ви интересуваше. А когато говорите за независимост, за национална сигурност, искам да Ви кажа, че има Концепция за националната сигурност на Република България, където има определение какво значи национална сигурност. И искам да ви кажа, че е хубаво, когато се говори за българските национални интереси, да се чуе какво мисли “Атака” по отношение на руската инвазия в България. Толкова по този въпрос.
Уважаеми дами и господа, показвам ви един документ. Отдолу под него стои подписът, ако не го познавате, вие отляво най-добре го познавате, това е подписът на Тодор Живков.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Защо трябва ние да го познаваме?
АТАНАС АТАНАСОВ: Това се нарича Решение Б № 8 на Политбюро от 1973 г., с което се одобряват положения за работата на Разузнавателното управление на Министерство на вътрешните работи, тоест на Първо главно управление на Държавна сигурност.
Вижте първата задача, която е поставило Политбюро пред Разузнавателното управление на Държавна сигурност: “Разузнавателното управление при Министерство на вътрешните работи води разузнавателна дейност срещу Съединените щати, Китай, НАТО и главно срещу югоизточното крило на НАТО за решаване на следните задачи…”, и т.н.
Искам само да ви подсетя, че ние много отдавна, от няколко години сме член на НАТО.
Продължаваме нататък. Следващите задачи: “Разузнавателното управление планира, подготвя, провежда комплексни операции”, и т.н., “за дискредитиране агресивната политика на Съединените американски щати и на техните главни съюзници от НАТО.”
Продължаваме нататък. В този документ, освен че са описани задачите, са описани и средствата, с които се реализират тези задачи.
На първо място оперативният състав на Разузнавателното управление на Държавна сигурност, тоест кадрите, които трябва да провеждат тези задачи, да ги реализират, на какви критерии трябва да отговарят те?
“Оперативният състав на Разузнавателното управление се комплектова от български граждани – комунисти и комсомолци, безпределно верни на Българската комунистическа партия и на дружбата със съветските социалистически републики…” и т.н., и т.н.
Ето, тези хора искате да скриете днес вие с този параграф. Разбирате ли за какво става въпрос? По тези критерии са подбирани и назначавани: “безпределно верни на Българската комунистическа партия и на дружбата със Съветския съюз”. (Шум и реплики в КБ.)
Що се касае до това, че архивът на Първо главно управление на Държавна сигурност е своеобразно депо на най-важната информация, събирана от репресивния апарат на комунистическия режим, това че към управлението са насочвани не само най-перспективните агенти, както ги наричат, или най-ценните оперативни работници, но има и задължение към всички институции: “Всички поделения на Министерство на вътрешните работи са задължени да оказват помощ на Разузнавателното управление и при необходимост да му предоставят свои агентурни и други оперативни възможности за решаване на разузнавателни задачи. Те са длъжни да съгласуват с Разузнавателното управление своите контраразузнавателни мероприятия в чужбина, както и вербовката на чужди граждани на наша и чуждестранна територия.”
Тук ще се позова на един колега, който каза: “Ето ги тези, които са в главния оркестър.” Всички са били длъжни да съгласуват с тях мероприятията, да им предоставят най-ценната си агентура, най-перспективните оперативни работници да отидат там. И неслучайно през м. март 1989 г., забележете, има разпореждане на политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи: всички поделения на Държавна сигурност да направят оценка на своя кадрови ресурс и най-перспективните оперативни работници от другите поделения да бъдат прехвърлени за управление на Първо главно управление на Държавна сигурност. Най-ценната агентура, за която впоследствие се унищожава всичко и тя дълбоко се законспирира, да се предаде на управление на Първо главно управление на Държавна сигурност.
Ето затова Първо главно управление е своеобразно депо и затова вие, от БСП, бяхте направили предложение по този закон да не се проверяват изобщо магистратите – съдии, прокурори, следователи, дознатели, членовете на Висшия съдебен съвет, явно там имате добри агентурни позиции и не искате да ги губите. Бяхте направили предложение да не се проверяват водещите на политически предавания и редица други. Отказахте се от всичко друго и стигнахте дотук, за да може да запазите най-ценния лост за влияние.
Уважаеми дами и господа, за съжаление проблемът е в това, че не Народното събрание се оказва висшият орган на държавната власт в страната. Явно има някой над него и зад него. За този натиск тук се оплаквахте и той успя, за съжаление. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Атанасов?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Не знам, господин Атанасов, защо и Вие хвърляте камък по “Атака” – че “Атака” не била внесла поправки в този закон.
Аз като член на “Атака” участвам в тази зала и по този въпрос съм се произнасял и съм правил безброй предложения. В “Атака” има приемственост в онова, което съм правил още от 1991 г. Много от вас са дошли в тази зала много по-късно, но тук е имало такива бурни страсти по този въпрос, че тези, които в момента текат, не са нищо. На тези банки, на които стоите, имаше хора, които години наред подготвяха нещата, за да се стигне до 1997 г., тоест да дойде Съюзът на демократичните сили на власт, да се извадят досиетата и този въпрос да се реши, но това вие, които сте от ДСБ, които седите на тези банки, просто не го направихте. И затова съществува това издание на проблема – сега, в момента, отново да се дискутира този въпрос и тези от БСП да не го решат така, както трябва. Ето, това е истината. А през 1997 г. с един удар при онова мнозинство, с политическа воля, каквато нямаше, и без хитрушковски номера да се скриват много от агентите, можеше да бъде направено.
Що се касае до руската инвазия в България, да, може би има такава. Но в България има и турска инвазия, има инвазия и на други държави, има и американска инвазия. Догодина в България ще има инвазия на хиляди войници – и това е най-страшната инвазия в България!
Що се касае до истинските досиета, за нас от “Атака”, истинските досиета, които трябва да се отворят, са тези, които да разкрият грабежа в България, които да разкрият кражбата през изминалите години. И тези досиета, господин Атанасов, за грабежа на България, са изключително свързани с ДСБ.
Ако тези досиета могат да бъдат отворени, има връзка с тези досиета, които сега се иска да бъдат отворени. Ако има помежду им някаква връзка, ние сме готови да се открият докрай. Ние имаме тази воля: досиетата, които трябва да се отворят, са преди всичко досиетата на грабежа и кражбата в криминалния преход, в които най-вече хора от ДСБ участваха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика – господин Кузов. (Шум и реплики от ДСБ.)
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Господин Атанасов, от Вашето изказване стане ясно, че не Народното събрание, а някой друг дърпа конците на агентите.
Аз бих Ви попитал: кой разсипа селското стопанство? Той е тук - господин Филип Димитров. За краткото си управление успя това да направи.
Кой смачка българския пенсионер? Кой разграби активите на България? Вашият лидер – Иван Йорданов Костов!
Кой имаше тогава мнозинство – СДС имаше и президент, и министър-председател, защо не дръзнахте да извадите досиетата в истинския, в автентичния им вид? А сега се говори, че видите ли, ще се извадят някакви ксерокопия, някакви подправени документи, за да излезе Х или У.
Затова ви питам: ако действително Държавна сигурност е дърпала конците на Народното събрание и на управляващите, какъв извод може да се направи, господин Атанасов? Кажете ми!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, през периода 1997-2001 г. имаше приет Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. От тази трибуна бяха прочетени досиетата на редица хора, включително и депутати. През 2001 г. този закон беше поправен и беше създадена така наречената комисия “Андреев”.
Искам да попитам: Вие знаете ли кой закри тази комисия, с кой закон и през кой период от време? Ако не се сещате, ще Ви кажа: през м. април 2002 г. от управляващото мнозинство НДСВ-ДПС беше приет Закон за защита на класифицираната информация и с него беше отменен този закон за достъпа, беше закрита комисията “Андреев” и този процес беше спрян. Ако този процес тогава не беше спрян, днес нямаше да говорим по тази тема. Толкова по този въпрос.
По отношение на това кой разсипа българското селско стопанство, не съм адвокат на Филип Димитров, но искам да ви кажа, че ако се отворят всички архиви на Държавна сигурност, ще прочетете един доклад на Петър Младенов пред актива на Държавна сигурност и там е казано кой е съсипал селското стопанство преди 1989 г. (Шум и реплики от КБ.) Да, там, Петър Младенов го е казал, вашият бивш лидер, кой е съсипал селското стопанство!
А по отношение на грабежа, господин Шопов, искам да Ви кажа, защо Вие от “Атака” един път не повдигнахте въпроса за така наречената масова приватизация? Бяха източени толкова предприятия и беше завлечена толкова собственост, а ми говорите за друг период от време?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Правилно, правилно! Съгласни сме.
АТАНАС АТАНАСОВ: А, съгласни сте, а защо не атакувате там, където трябва, а се занимавате с нас? Кои са тези от ДСБ, които са участвали в грабежа, питам аз?! Това са пълни безсмислици, които говорите тук!
По отношение на руската инвазия, никъде в тези документи не пише, че оперативният състав на Държавна сигурност се е обучавал в школите на ЦРУ, а се е обучавал в школите на КГБ. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ. Реплики от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Петър Стоянов, заповядайте.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на ОДС ние заявяваме категорично, че ще гласуваме “против” този текст. Мотивите ни за това са съвършено ясни.
Искам да взема думата по един въпрос, който ми се струва, че сякаш убягва от нашето внимание. Ще гласувам “против” този текст съвършено убедено и не само защото разкриването на 70 до 100 души офицери от висшия състав на две разузнавателни управления може да предизвика някакъв много сериозен дебат, а защото зад внасянето на този текст виждам един по-далечен и по-широк мотив. Зад внасянето на този текст виждам мотива да се легитимира бившият комунистически режим на България като държавно отворен режим, националните интереси на България да се легитимират като интереси на комунистическата партия. Това ме кара абсолютно убедено да гласувам “против” този текст.
Всички мотиви да се гласува този текст се базират на защитата на държавните интереси на България, на защитата на интересите на българското общество.
Какви държавни интереси защитаваше режимът преди 1989 г.? Националните служби за сигурност в България бяха национални само по име! Те всъщност защитаваха интересите единствено и само на комунистическия режим.
Да се твърди, че с разкриването на досиетата цялостно и категорично, както го искаме ние, ще бъдат увредени националните интереси на България, е цинично! Най-много да бъдат допълнително увредени интересите на Българската комунистическа партия – нещо, към което нито един от нас не би трябвало да има чак толкова големи скрупули.
Как да твърдим, че тези служби са работили за българските национални интереси, ако, отваряйки техните досиета, видим, че българският писател Димитър Талев е престоял в концентрационен лагер, защото е твърдял, че хората, живеещи в днешния Благоевградски окръг и по поречието на р. Вардар, са българи? Кой ще ни убеди, че хората, работили за тези служби, са работили за националните интереси, а не са изпълнявали поръчка на Коминтерна и на неговото оръдие в България – вашият бивш лидер, вожд и учител Георги Димитров?
Не е ли време да прочетем тази страница от българската история, включително и от страната на тези, които твърдят, че винаги са защитавали националните интереси на България?
Какви обществени интереси защитаваха тези служби? Нали част от обществото съм бил аз и хиляди такива като мен, когато не ни позволявахте да пътуваме в чужбина, да членуваме в партия, различна от Българската комунистическа партия и нейния сателит Българския земеделски народен съюз, когато не ни позволявахте да имаме право на свободно мнение? Кой обществен интерес е защитавала службата, чиито интереси сега вие защитавате?!
Уважаеми госпожи и господа, ставаме членове на Европейския съюз след дни. Питам се: какво променя това? Отговорът е: с всичките си действия по този закон ни карате да мислим, че нищо не се променя.
Вие искате да ни убедите, че като сме членове на НАТО и станем членове на Европейския съюз, всичко това е направено благодарение на вашите усилия и че то ще бъде дирижирано отново от вас.
Разберете, тази мисъл е непоносима за голяма част от българските граждани днес – хората, които наистина са били репресирани, чиито имущества са били конфискувани, които никога през живота си не са приемали вашата идеология като своя идеология. Тези хора и сега не искат да поставят знак на равенство между България и българския комунистически режим, между националните интереси на България и интересите на Българската комунистическа партия, между интересите на българското общество и всеки негов гражданин и интересите на българските тайни служби преди 1991 г. (Реплика на народния представител Костадин Кобаков.)
Целият закон, който приемаме днес, няма никакъв смисъл, заради тази капка катран, която според мен пускаме доста лекомислено в кацата с мед.
Всички хора, които наблюдават внимателно това, което се случва днес в пленарната зала, остават с впечатление, че се прикриват някакви огромни тайни. Всъщност не се прикриват Бог знае какви тайни. Всъщност се прави опит за легитимиране на българската комунистическа държава като държава на нормалността, а точно такава тя не е била! Легитимира се управлението на Българската комунистическа партия като управление на нормалността, а точно такова то не е било! От тази гледна точка, не можем да пледираме за никакви национални интереси и никакви обществени интереси, за тяхната защита, когато става дума за този текст. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За реплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин Стоянов, на една болна тема – за патриотите, македонизма, съгласен съм, че това, извършено през 40-те години на ХХ век гнусно, антибългарско престъпление да се карат насила българи да се наричат македонци, е за осъждане, то е за санкции.
Но аз Ви питам: какво става след това? Коминтернът е разформирован през 1943 г. През 2000 г. обаче на сайта на ЦРУ от открития, достъпния сайт пишеше ясно, че в България живеят 205 хиляди македонци, македонски етнос! Питам Ви: какво е това?! Коминтернът се е преместил във Вашингтон или да?!
Господин Филип Димитров вероятно ползва този сайт, обръщам се към него: SJA.dot.gov. Отворете, господин Димитров! После махнаха точното число на македонците в България, но и сега там стои “етнически групи в България – македонци”. Как ние ще се борим срещу този сепаратизъм?!
Чухме, че говорителката на Оли Рен – комисаря по разширяването, каза, че трябва да регистрираме ОМО “Илинден”. Какво правим по тези въпроси, господин Стоянов и господин Димитров?
Иначе съм съгласен с вас: достъп - да, прозрачност – да, чудесно, цялото общество е за това. Но какво правим с тези неща?! Никъде няма двойни стандарти! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика?
Вашата дуплика, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Сидеров! Най-напред, съвсем конкретно. Аз няма как да отговарям за сайта на ЦРУ.
Питате ме какво правим. (Реплики от КА.) Питате ме какво правим – правим това, което сме правили и досега – защитаваме българските национални интереси. Никога от моята уста не сте чули, че в България има македонско национално малцинство. Напротив, бях първият държавен глава, който от трибуната в Страсбург заяви, че “историята на Македония е най-романтичната част от историята на България”. И никой не може да ме убеди в противното. Така че не позволявам никакви реплики от този тип, които биха могли да поставят под съмнение моето чувство на национална отговорност пред българския народ и пред българската нация. Няма какво повече да отговоря по този въпрос.
Струва ми се, че извън патриотарската риторика, която доста често се чува тук и в този парламент, трябва да гледаме на защитата на националните интереси като на един траен политически и граждански ангажимент. България съществува, България има своите национални интереси и те не могат в никакъв случай да бъдат подлагани на политически остракизъм нито отляво, нито отдясно. Към тези интереси обаче трябва да се отнасяме с цялата отговорност на власт, на хора, които упражняват власт, която ни е дадена от българския народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата по разглеждания параграф?
Госпожо Масева, имате думата. (Реплики “Е-е-е”.)
Моля за тишина!
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! На нас като опозиция ни е ясно, че вие не желаете дебат по тези текстове. Ясно е от отегчението и реакциите към изказващите се по тази тема.
Ясно е, защото този закон, за който ние няколко пъти потвърдихме, че е закон на политическия консенсус, с внесените поправки утвърждавате у нас мнението, че управляващите и най-вече Българската социалистическа партия разиграва цирк. Не че е невиждан този цирк, но той е много опасен!
Искам да ви кажа, че след петъчните изказвания и днес искаме да продължим в този ред и да отправим към вас апел: да видите опасността с очите на българските граждани, с очите на хора, които представляват този обществен интерес, който чака да бъде прекратена агонията в българското общество.
Защото, уважаеми дами и господа, наистина става дума за цирк.
Първият ви опит беше неуспешен. Първият ваш напън и атака бяха за разсекретяване в период от 120 години в Държавен архив. След това, уважаеми дами и господа, се чуха предложенията ви да не бъдат разсекретявани досиетата на журналисти, на магистрати, на секретни щатни и нещатни сътрудници, за да стигнем до днешния ден и до петъчния дебат, не го изключвам като част от тази тактика – да се изключат щатни и нещатни сътрудници, които са заемали или заемат длъжности след 16 юли 1991 г.
Аз като опозиция и моята Парламентарна група на Демократи за силна България от многото изводи можем да направим и следното заключение. Това заключение обаче няма да е само на българската опозиция в наше лице. Това заключение ще бъде и на всички тези, които очакват реакция от България, а именно: щом този страх да ги разкрием е толкова голям, това означава, че вчерашните доносници, каквато е целта на този закон – да разкрием тази тайна, са днешните разузнавачи! Какво правим с авторитета на Република България и с изводите по отношение на националната сигурност на държавите – членки на Европейската общност? Те ще са първите, които ще кажат: “Това е опасна държава, щом не искат да разкрият тези хора, това е бившата Държавна сигурност, която е на тези постове”.
Уважаеми дами и господа, ако това не е същата Държавна сигурност и тя не е в ръководни длъжности и публични дейности, упоменати в закона, защо тогава се страхуваме? Какъв е този страх?! Защо да не излезем и да не кажем, че наистина България е решила един от най-големите проблеми в списъка на аутсайдерите и на изоставащите държави?
Затова ние ще бъдем категорично “против”. Може би тук тези, които внасят този законопроект, е по-добре да оповестят списъка и да кажат за кои става дума, защото и това е прецедент – става дума за списък и текст интуито персони – свързан с личността. Няма законодател, който да не решава въпросите принципно, а да решава с оглед на това какви хора в момента се пазят, кои високи върхове, чии подписи, кои назначения и кои хора представляват България.
Ако от 1 януари ние се поздравяваме с членство в Европейския съюз, уважаеми госпожи и господа, как бихме могли да помрачим тази си радост? Ето, по този начин и с този текст, защото влизайки в Европейския съюз, България още веднъж казва: има високи постове, има публични хора и публични дейности, които няма да се разсекретят. Те ще останат в тайна и по този начин националната сигурност няма да бъде застрашена.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кои са тези?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Вие ги кажете, аз отде да ги знам кои са. Защо приемате текста? (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Масева? Няма.
Има думата господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вече имах възможността да кажа, че много хубаво винаги не е много на хубаво!
Самият аз имах вътрешните притеснения, когато комисията прие този законопроект. Надявах се, че действително управляващото мнозинство ще “устиска” до финалната права.
Тъй като политиката и приемането на закони е бягане на дълги разстояния, се оказа, че управляващото мнозинство точно в последните метри нещо издъхна. И то издъхна, може би заради тези, които дадоха старт на финала, които стрелят с пистолета и дават старта.
Към колегите от БСП няма защо да се обръщам, но специално ще се обърна към колегите от НДСВ и ДПС и ще им кажа един исторически факт, който остана незабелязан.
През 1990 г., когато започва преходът в България, има една среща в Първо главно. В тази зала има хора, които са присъствали, и, ако искат, нека да станат да ме опровергаят след това. На тази среща се е коментирало едно-единствено нещо. Молбата на вождовете от Българската комунистическа партия тогава е била една-единствена: Първо главно и всички служби на Държавна сигурност да приемат и да поемат отговорността за това, което се случи в България в продължение на 45 години. Естествено сигурно много хора от тях не са били съгласни, но сега явно дойде времето да се връщат тези вересии. Идвайки след седемнадесет години, тези вересии са и тези предложени текстове. За голямо съжаление обаче, колегите от НДСВ и ДПС явно също се поддадоха. Поддадоха се на тези манипулации, които са предложени от Българската социалистическа партия. Тепърва ще се разбере какъв е пазарлъкът. Мисля, че пазарлъкът предстои във връзка с изборите за евродепутати, във връзка с местните избори и т.н. Но пазарлъкът тепърва ще се разбере.
Иначе, че Българската комунистическа партия е управлявала пряко и непосредствено Държавна сигурност, може би вече – дано, след толкова години дискусии и дебати да е станало ясно на всеки български гражданин. Аз самият имах възможността още сутринта да ви прочета текстове от тогавашното законодателно уреждане на Първо главно, така както е уредено, и то политически. Това гласуване ще бъде политическо от гледна точка на това – сега управляващото мнозинство и опозицията, но преди всичко управляващото мнозинство, защото опозицията вече заяви своето мнение, скъсали ли са тази пъпна връв с миналото си или не са я скъсали? На този етап това, което чувам и което виждам: тази пъпна връв явно си седи и тази пъпна връв продължава да подхранва същата тази партия, която има явно най-големите притеснения от това, което ще се прочете точно в тези архиви.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Вашите имат по-големи притеснения.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Тогава действително ще стане ясно, че тези служители, които задължително са били обучавани в школите на КГБ, задължително трябвало да бъдат безпределно верни на Българската комунистическа партия, но преди всичко – преди да бъдат верни на Българската комунистическа партия, трябвало да бъдат верни на КПСС, което за мен е доста изненадващо. Явно ще се разбере за какво и те с какво са се занимавали. Тук освен че става въпрос за финансовите потоци, които са минавали, освен за 350-те фирми, които са били на прикритие, за които първото решение на покойния министър-председател беше, че дълговете на външнотърговските бюра и фирми не са техни дългове, а са дългове на Външнотърговската банка, тоест на България. Затова за шест години се натрупаха, говоря само за шест години – от 1984 до 1990 г., единадесет милиарда и половина външен дълг.
Питам аз: кой е този нормален български гражданин да не прецени – ако за тези шест години в България бяха влезли тези седем милиарда и половина, България така ли щеше да финишира в началото на прехода? Много се съмнявам. Там определено ще се разбере и ще се види едно, че тези служби са подкрепяли международния тероризъм. Някои разузнавачи на този етап много ми се хвалят примерно с групата на Улрике Майнхоф, само че пропускат нещо много важно, че точно германските специални служби са ги издирили и са ги намерили на „Златни пясъци” – че там почиват и планират, затова са били задържани тогава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Бакалов?
Господин Атанасов, заповядайте за реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин Бакалов, това съвещание, за което говорите, не се е провело в Първо главно управление на Държавна сигурност, а в Шесто управление, където е било обяснено на момчетата от Шесто, че трябва да поемат отговорността, а Първо главно управление не трябва да се пипа, защото то е работило за родината. (Оживление и реплики от КБ.) За това става дума в цялата тази история.
Иначе на вас искам да кажа какъв ви е основният проблем. Вас не ви интересува българското обществено мнение, вие отдавна сте го загърбили. Вас ви интересува един друг проблем – да не се обяви официално в публичното пространство и да не стане ясно на нашите съюзници в Брюксел вашият президент с неговия подпис кого е пратил там. Това е цялата история. Това е този кръг от хора, които искате да скриете.
Искам да ви кажа нещо, върху което никой тук не обърна внимание, защото говорим политически, а нека да видим какво казва текстът на закона: за лице, заемало или заемащо еди-каква си длъжност, не се установява принадлежност.
Аз ви питам: ако един народен представител от тази зала е бил началник секция в Националната разузнавателна служба след 16 юни 1991 г., ще бъде ли обявен или не? Няма да бъде обявен. За това става въпрос. Така че се запазват не само тези, които са в Първо главно управление, във „Военна информация”, ами цялата номенклатура от кадри, за които трябва да бъде извършена проверка. Ако са били служители на Първо главно управление или на НРС, няма да бъдат обявени. Давате ли си сметка за какъв кръг от лица става въпрос и че по този начин наистина се взривява законът? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Бакалов?
Господин Бакалов, ако обичате, да изслушате и втора реплика към Вас.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Бакалов, понеже на всички стари депутати е известна хватката, когато едно и също парламентарно присъствие си прави реплики и дуплики, за да печели време, да използвам и аз ситуацията да се вклиня в репликата към Вас, обяснявайки на залата, че ако един депутат, журналист, банкер, президент или някакъв друг по списъка с длъжности и дейности е бил едновременно с това началник на отдел или началник на сектор, респективно секция, след 1991 г., той няма да бъде оповестен като началник на секция, но ще бъде оповестен като депутат, банкер и т.н.
Тъй като господин Атанасов е малко зле с правото, от вчера – откакто му стана известен текстът, търси под вола теле, защото беше убеден, че нещо е скрито и тези, които са гледали текста, са имали намерение да крият, но не можа и до ден-днешен да го намери, искам да поясня на Вас, господин Бакалов, а всъщност и на господин Атанасов: ако т. 16 беше модифицирана, се създаваше възможност за врата, за такава врата, при която, ако някой е от списъка на едно основание и едновременно с това шеф на сектор или отдел в тези две разузнавания, можеше да кажат, че той не подлежи на огласяване нито в едното, нито в другото качество заради стария текст. Но при новия текст - с формулировката заемал или заемащ длъжност като такъв, това не може да стане. И че ако някой пък шеф на служба смята да използва това като врата, той също трябва да знае, че отива на наказателна отговорност по текстовете, които след това ще приемем.
А това, че господин Атанасов не може пропагандно да реализира заветната си цел, може би ще ни бъде обяснено, когато започне огласяването на списъците. Там може да видите прелюбопитния факт как някои големи борци за досиета изведнъж ще станат по-ниски от тревата. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика няма.
Вашата дуплика – заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Атанасов! Това, което казахте е точно така, само че Държавна сигурност тогава се е ръководила от Министерството на вътрешните работи, така че къде се е провела срещата не е чак толкова важно. Аз знам коя е залата. Знам че и тук има, както казах, хора, които са присъствали на тази среща.
Другото, което засегнахте като реплика към мен, това е за отношението на президента. Действително в момента вече втора седмица се гледа този закон. Аз лично не съм чувал мнението на господин президента точно в тази посока, специално по приемания закон. И на мен лично ми е интересно да разбера неговото мнение и по една причина такава, защото си спомням, че някои колеги в резултат на този натиск направиха това предложение като казаха, че са получили това от неочаквано високо място. Аз в държавата не си спомням по-високо място да има от президента като евентуален натиск. Особено като се има предвид, че и Националната разузнавателна служба, така или иначе, бих казал, че е под наблюдение на президента по разбираеми причини.
А иначе, по повод репликата на колежката Дончева, тя вече е към Вас. Аз не виждам защо трябва да я коментирам. Тя не беше към мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Иван Костов има думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Аз участвах на заседанието на комисията и съм изумен от арогантността, с която си говорят колегите там. Такива практики в други комисии няма. Там имаше ситуации, при които се задава въпрос на един народен представител, отговаря друг, след това се включва трети и така нататък. Говорят си агресивно. Имаше предложение въобще да се мълчи, да не се дава думата на никой да говори каквото и да било и да се остави това право на председателя. Той не прие тази чест и така нататък. Изобщо, това беше кухнята, в която се готвеше този текст. Не прави чест на комисията и на нейния председател, че търпи такова нещо. Искам това да кажа тук, от трибуната.
Няма никакво основание той за високо самочувствие, след като се е съгласил и е приел този компромис, за който става въпрос тук. Компромисът е следният: политически и от правна гледна точка се прави изключение от закона и се взривява законът! Прави се изключение, и то за определена категория хора, които са изключително важни и на които точно трябва да бъде разкрита принадлежността. Сакралната дата 16 юли не променя нищо! Хората, които са ръководили службите и преди, и след нея, в общи линии особено на нивото на първичните ръководители на секции, сектори и отдели, са едни и същи хора. Основният апарат на Първо главно управление са отделите. Това го пише в документите, така че става въпрос за шефове на отдели, за хората, които са причинили много сериозни неща на България.
Аз искам да обърна внимание върху една от щетите, на която тук не се обърна внимание и по този начин да допълня един щрих, а именно, че се прикриват следи. Прикриват се следи на една мащабна операция, на една стратегическа операция, започнала след идването на Горбачов на власт – във втората половина на 80-те години, когато Първо главно управление получава задачата да произведе капиталисти и капитализъм в България. И то решава тази задача. Точно това нещо трябва да се скрие в момента. Решават я същите тези хора, които в момента трябва да бъдат разкрити. По техните дела при тяхно записване ще се казва, че не се установява принадлежност. Това е, което има в този закон. Трактовката, която тук ни казаха, че трябва да четем по този начин § 16, в никакъв случай не ни гарантира, че това нещо ще остане неразкрито.
Ако погледнете макроикономическите показатели на Република България, вие ще видите как през 1985 г. външният дълг на страната пада много ниско, както беше казано тук в едно изказване, след това за един изключително кратък период се натрупва огромен външен дълг. Натрупват го, включително тези задгранични дружества, включително изнесения капитал, вероятно около 2 млрд. долара!
Това не трябва да се види! Това е политическата характеристика на този закон. Просто трябва да се скрие източникът на “българския капитализъм” – този капитализъм, който непосредствено произтича от недрата на Българската социалистическа партия.
От правна гледна точка е съвършено ясно, че на тези хора ще се направят изключения и освен на тези категории, които са били тогава и впоследствие са пенсионирани или са отишли по предназначение, примерно на работа като собственици на банки, към тях ще се добавят тези, които са върнати от други управления в Първо главно управление, както е в случая, за който се говори напоследък, че е бил назначен човек от Шесто управление на Държавна сигурност като заместник на самоубилия се шеф на архива на Националната разузнавателна служба. Това е опит да бъдат прикрити такива агенти, които веднъж изгонени от службите, впоследствие върнати, след това получават правото за тях никога нищо да не се говори. Това е пък правният смисъл на този закон.
Аз призовавам особено Движението за права и свободи да се размислят над следното просто обстоятелство – уважаваният от мен господин Ахмед Юсеин каза, че притеснението им е било да не би да навредят на българското разузнаване и ако не приемат този текст, ще навредят на българското разузнаване, ще имат славата на хората, които са разгромили българското разузнаване. Нищо такова няма!
Ако тези хора са истински офицери, а не произведени капиталисти, ще изберат националната сигурност и ще си останат офицери в службите, в разузнаването и ще освободят тези позиции, които иначе законът изисква да бъдат осветени. Тоест, няма да причинят вреда, напускайки обществените, политическите и други постове, които заемат в момента. Няма да причинят вреда на службите, защото са патриоти, защото са хора, зачитащи националната сигурност и националните интереси. Няма да го направят обаче, но тяхна ще бъде вината. Няма да бъде ваша, защото вие искате само да хвърлите светлина върху един процес, от който сте страдали и вие. Защото там като шефове на секции и отдели са скрити и хората, които управляваха и осъществиха до голяма степен насилствената депортация на стотици хиляди български турци.
Това е истината и вие тези имена в момента искате като се запише, да отговорите, че не е установена принадлежност към службите. Това ще направите с гласуването в подкрепа на този текст.
Предлагам текстът да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Костов? Няма.
Давам думата на господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже много неща се казаха по въпроса, аз няма да ги повтарям. Искам само да поставя няколко въпроса.
Първо искам да се обърна към представителите на управляващата коалиция: за какво е това гузно мълчание? Многозначително вие мълчите в целия дебат. (Реплики.)
Хубаво е, господин Миков, да се изкаже поне по един представител от тройната коалиция от кумува срама, за да имате по едно изказване в този дебат. За мен това гузно е мълчание многозначително и показателно.
Няма да повтарям аргументите в посока, че всичко, което беше казано за това как тези служби са работили за националната сигурност – ясно е на всички, че те работеха за Българската комунистическа партия, която работеше за Комунистическата партия и за Коминтерна. Тук не става въпрос за защита и съхраняване данни, свързани с националната сигурност на България.
Аз не съм съгласен обаче с някои неща, които тук се казаха, че можело, ако се оттеглят няколко от длъжностните лица, които заемат тези позиции, да се реши въпросът. За мен нещата опират до това, че вие с този текст казвате недвусмислено, че след 17 години освен че Първо главно управление е преименувано в Националната разузнавателна служба, нищо друго не се е случило и че след 17 години в България същите кадри, които са работили в Първо главно управление работят сега в Националната разузнавателна служба. И ако бъдат разсекретени тези данни всички – и в България, в Европа и в света, ще видят, че тези служби са непокътнати и че там продължават да работят същите съветски възпитаници, които сега вие искате да ги преквалифицирате като кадри, които да работят и да ги пращате в натовски и други школи, за да ги преквалифицирате. За това става въпрос. Там са закрити златните момчета на партията и златото на партията! Вие тази истина също не искате да излезе!
Не искате да излезе цялата информация за това как бяха трансформирани милиарди пари точно насочени към вашите кадри на вашата партия. Тази истина естествено, че вие няма да искате да излезе, но има и нещо друго, което е крайно некоректно от ваша страна – говоря за вас, от БСП. Вие прилагате двоен стандарт към тези служби, които обслужваха вашата партия, защото вие поставяте един отдел на Държавна сигурност в привилегировано положение спрямо всички други отдели. Те бяха едно цяло. Това беше юмрукът на партията, който изпълняваше мръсните поръчки на Българската комунистическа партия. Вие сега жертвате, изкарвате информацията за всичките други отдели, а за елитния отдел на партията, който винаги е бил привилегирован, вие съхранявате данните и ги покривате. И никакви аргументи в полза на това покриване не са почтени към всички тези, които вършеха мръсната работа и които вие жертвате. Достатъчно неща се казаха тук по този въпрос.
И в заключение искам само да се върна на това, което се коментираше, тъй като не взех думата по ал. 3 на чл. 32. (Шум и реплики в залата.)
Само едно искам да препоръчам на този, който вашата партия ще определи за председател и който да е хранител на тази информация: да му пожелая да не го самоубият, както винаги се самоубиват хора, които са хранители на тази информация и на тези данни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика има думата Владимир Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Господин Сотиров, абсолютно сте прав, че Социалистическата партия мълчи и ви гледа сеира. Гледа ви сеира, защото вие сте продукт на Социалистическата партия. В тези служби се е родила опозицията. Там и е й пуснато какво ще извърши Филип Димитров, какво ще извърши Иван Костов. И естествено Социалистическата партия няма какво да прави освен да ви гледа сеира и как се джавкате вие помежду си, така наречената опозиция, която не са нищо повече от някакъв, как да го кажа, клонинг на Социалистическата партия. (Реплики.)
Даже “по-малко” – ми каза господин Миков! Абсолютно е прав! Откъде произлиза Иван Йорданов Костов – знаем. Откъде произлиза Филип Димитров – и това знаем. И затова те се смеят и ви гледат сеира.
За съжаление обаче цялото общество ви гледа сеира. И аз се учудвам на всички тези изказвания от ваша страна, в които търсите под вола теле и в които по някакъв начин се стараете да кажете, че там се е решило нещо друго. Не! Решило се е как, кой, какво ще изпълни. И той го изпълнява. И утре, ако излязат тези досиета, може да се окаже, че точно тези хора са били онези хора! Учудвам се, господин Сотиров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Сотиров? Няма.
Заповядайте, господин Сотиров. Нека да чуем Вашата дуплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Кузов, гледат сеира, защото Вие сега вършите точно тази работа, в която обвинявате някои хора, че я вършат. Точно Вие вършите това! Не е необходимо от БСП да се обаждат, след като има депутати като Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, има едно странно раздвоение в намеренията на опозицията и желанието.
Излиза господин Сотиров и казва: “Няма ли да се изкажете?”. Завършва си дупликата с: “Няма нужда да се изказвате”.
Господин Сотиров, аз все пак държа на думата си. Казах ви, когато го казахте, че ще се изкажа, за да кажа, че общественото мнение в България днес – 17 години след Десети ноември, е много наясно, че управляващата коалиция имаше воля да започне този процес. Управляващата коалиция мисля, че в рамките на днешния ден ще има волята и да завърши този процес.
Това, което се случва днес в пленарната зала, не излъчва нищо друго освен гузна съвест, уважаеми дами и господа! (Шум и реплики в залата.) Гузна съвест – ваша, там в дъното дето сте седнали, в галерията.
Гузна съвест за онези години, в които използвахте темата, използвахте парламента, за да решавате вътрешнопартийните си проблеми чрез метода на реактивирането. Защото, ако вие през тези пет правителства, които са се изредили, а вие доста сте участвали в тях, доста спокойно и с доста голямо мнозинство, бяхте решили този проблем, той нямаше да стои днес на дневния ред нито на обществото, макар че аз не смятам колкото вас, че това е най-важният проблем за българите днес, нито на Народното събрание, още по-малко трябваше да го решава управляващата коалиция.
По тази гузна съвест там, при вас, имате един перфектен специалист – господин Михайлов. Той може да ви обясни какво означава “компенсаторна реакция”. Не може един от шефовете на служби четири години, за който много неща могат да се разкажат, да е най-активният политически и морален ментор на българското общество днес, господин Атанасов!
Не може хора, които са имали целия ресурс в себе си и не са имали политическа воля или по-скоро са имали политическа воля да ползват зависимостите – какво ще кажете за реактивирането, уважаеми дами и господа от ДСБ, пък и тези от СДС!? Защото вашето роднинство, колкото и да се опитвате да разгаряте семейната крамола, се запазва.
Уважаеми дами и господа, аз не мисля, че трябва вие да поучавате бай Ахмед Юсеин да не се притеснява, че ще се разрушат службите. Вие през годините нанесохте доста поражения на службите и на националната сигурност. Вие! През вашия мандат закрихте Службата за културно-историческото наследство. По темата “иманярство” всички говорят. Опитваме се нещо да правим сега.
Много е интересно да говорите за червени пари, но имаше период, в който в рамките на НСС беше забранено да се подава информация за корупция, господин Атанасов, когато вървеше най-бурният процес на приватизация! Държавна сигурност ли ви пречеше да си вършите работата?
Иначе, за Коминтерна, господин Сотиров, прекалено дълго ви държи влага! От 40-те години тази институция не съществува. Но това може би е въпрос и на някакво, макар и бегло познание на най-новата история на Европа, на света, на България и пр.
В крайна сметка, уважаеми дами и господа от опозицията, от крайната десница! Вие изпуснахте дебатите по президентските избори – изпуснахте датата на изборите, изпуснахте кандидата на изборите, изпуснахте времето, в което живее България. И сега чрез темата за досиетата да реактивирате по ваш стар образец политически президентската тема – просто изпуснахте влака!
Управляващата коалиция има волята да реши този въпрос. Има волята да сложи на масата тези хиляди, които попадат в категориите, чиито зависимости крият опасности за влияние върху политическия живот – такова влияние, каквото е имало, когато вие сте управлявали. Такова влияние, каквото и вие сте ползвали, защото едно е да си морален съдник, съвсем друго е да се ползваш от това, когато имаш механизмите, досиетата, знанията и да го употребяваш за своята власт, която иначе отрича това. Това е демагогия и лицемерие.
В крайна сметка българските граждани, слава Богу, не се интересуват толкова от тази тема. Това, че вие проявявате такава хиперактивност по тази тема показва политическо безплодие за други теми, които интересуват българските граждани – за Европейския съюз, за бюджета, за данъците, за здравеопазването, за социалното осигуряване. Или може би за онова, което произтече от тази приватизация, която вие сторихте и нарушихте националната сигурност с една дебалансирана външна политика, която години наред ще тежи на поредица от правителства, а не само на днешното мнозинство. Включете се в тези теми малко по-отговорно и конструктивно, за да може не само да събирате хора пред Народното събрание. Вашият друг братовчед – Цветанов, той е отвън, а вие седите тук. Той ще овладее онова пред Народното събрание.
Така че, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, нека все пак да приключим в рамките на деня този закон, защото ни чака бюджет на здравеопазване, бюджет на НОИ ни чака. Чакат ни данъчни закони. Чака ни работа за Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Миков, аз много добре знам, че всяка една позиция има своята цена. И аз, когато съм поел своята позиция и когато съм застанал на позиция, съм знаел каква цена ще платя, защото знам кой е бил срещу мен. Знам, че крилото на Държавна сигурност в БСП никога няма да ми прости за това, че изгоних над 100 офицери от Държавна сигурност и от Националната служба за сигурност. И днес там проблем с реформата няма. (Реплика от залата.) Знам го това нещо.
А иначе по отношение борбата с корупцията искам да ви кажа, че за тези 17 години - единственият период от време, в който беше изготвен доклад на Националната служба за сигурност за прояви на корупция във висшите ешелони на властта, беше тогава, когато бях директор на тази служба и подписах този доклад.
Защо в периода, когато бяха на власт НДСВ и ДПС, не беше изготвен такъв доклад? Защото е нямало корупция?! А защо днес не се наблюдават тези процеси? Може би няма корупция при вашето управление? В Брюксел казват друго, господин Миков. И ще Ви кажа защо няма – защото икономическото направление на НСС беше разтурено под давление на генералите на БСП, за да не Ви гледат в чинийката, господин Миков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Господин Миков, заповядайте за Вашата дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Господин Атанасов, ние с Вас се уважаваме. Заедно сме работили в един факултетен комитет на Комсомола. (Реплика от залата.) Аз именно това искам. Заедно сме работили в един факултетен комитет на Комсомола, защото явно не разбрахте какво Ви казах.
Аз именно това предлагам: да приемем закона, да го приключим, да свършим и да продължим нататък, ако наистина искате. Ако искате да провокирате, да изливате потоци по други теми, нямаме нищо против, но нека по-планомерно да работи парламентът. Нека уж това "съгласие" на опозицията, което проявихте в началото, да приключим с този закон, да приключим и той да си върви по стандартния ред. Иначе се държите сякаш не искате да блокирате закона. Все пак позволете понякога в един закон, който одобрявате изцяло, да има малки неща, по които и мнозинството може да има становище, и то аргументирано становище, не идеологизирано като вас – с Коминтерна, с еди-кое си, с еди-що си. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Борислав Ралчев за изказване. Заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа депутати, като че ли неусетно минахме на едни публични дебати, които не са дотам характерни за едно Народно събрание, което все пак е законодателен орган. Като че ли не прочетохме чл. 1 от така предлагания закон, където ясно са дадени трите му измерения, и почнахме да говорим – очевидно някои от вас знаещи, можещи, присъстващи в онези периоди от време преди 17 години, защото техните знания бяха ясно и професионално изложени пред вас.
Но на мен ми се иска да погледнем нещата от другия ъгъл. Ще приемем ли, че този закон имаше за цел - отделен е въпросът дали е постигната или не – да направи нещото, което цялото общество иска от нас. Не може да има спор и опониране по този въпрос. Ще приемем ли, че този закон в работната му фаза се работи - по казаното от госпожа Масева - с консенсус? Ще приемем ли, че в работните групи и в комисии нещата в никакъв случай не бяха конфронтативни? Ще приемем ли, че текстовете до чл. 32 бяха приети за три пъти по-малко време и с десет пъти по-малко спорове, отколкото е въпросният чл. 32, защото и настоящата тема на § 11 е там? Не може да има спор. И тогава аз ви питам, въпросът, който Вие искате да изложите, е: целият закон се срива. От това ли се срива целият закон?
Нека да погледнем нещата от другия ъгъл. Това били същите хора – говорим за разузнавателните служби. Нямам нищо против да бъдат същите хора, но нали разбирате, че в момента ние не правим тази законодателна промяна, в която трябва да кажем: тези разузнавателни служби там ли им е мястото, ще правим ли закон за тях? Нали разбирате, че ние не сме в момента, чрез тези дебати и чрез този закон, кадровици на тези служби?!
Много Ви моля, аз не мога да разбера едно нещо. Това били все същите хора - лошите хора от преди 1989 г. Нямам нищо против да бъдат лоши. Ами, защо не ги сменихме досега? (Реплика на Атанас Атанасов.) Друга тема: защо не ги сменихме? Но искам да ви подчертая, че не това е темата на нашия закон. Не това е темата: дали тези хора, които са в тази служба, а не в службите, подчертавам, в тази служба...
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Двете.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Двете – едно и също е, дейността е една и съща. Знам, че са две, колеги. Нали предметът им на дейност е един и същ. (Реплика на Атанас Атанасов.) Добре, за двете служби да говорим.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: И ние разбираме.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Естествено, че ние разбираме. И вие всичко разбирате, и затова сме на това дередже. И сега, когато след 15 години, всички, които разбираха, нищо не направиха, сега дойде ред на такива като нас, които нищо не разбираме, но искаме да постигнем един резултат.
Уважаеми колеги, защо не говорите за чл. 3 – основния текст в този закон? Нямам нищо против – 29 параграфа за длъжност. Шестдесет и девет да бяхме ги направили, да чуем аргументи, дейности. Двадесет и четири параграфа – 100 да бяхме ги направили. И сега вие искате да ми кажете, че ние сме кадровици на разузнавателните служби и че трябва да видим кой какъв е бил в тях. Това ли е предметът на нашата работа или да обследваме целия този период кой е бил лош и кой добър?
Лично в мой план, една от основните заслуги на този закон е, че той не обявява тези, които са били към съответните служби, за лоши и добри. Извинявайте, с моя малък опит досега не съм чул нито един човек, който е принадлежал на тези служби, да каже: аз съм от лошите. Всички са от добрите. И нека ние да не бъдем съдници на тези хора, а само да ги обявим и който има достойнство, лице и чест да се защити, ако е бил от добрите, а обществото да прецени кой какви заслуги има и кой какво последващо поведение трябва да има. Това е значението на този закон. Ясно и точно всичко слага на масата. И ако има нещо, което сме пропуснали, дайте да го направим, но сега да ме превръщате в кадровик на службите не съм съгласен. Нито знам 70 ли са, 100 ли са? Нито знам кой ги е назначавал? Нито знам дали господин Костов не ги е уволнил и защо не ги е уволнил? Не ме интересува този въпрос.
Тук се прокраднаха един-два гласа, които според мен не се чуха добре. Ако ние имаме претенция към тази тема, очевидно средствата за постигането на претенцията не са тези в този закон. Този, който има другото виждане за тази служба, за тези служби, има си законодателен ред, който трябва да бъде спазен.
Но сега да подменяме ценностната система и да обръщаме предмета на закон в политика, абсолютно нерезултатна за последните 17 години, извинявайте, не съм съгласен. Защото това е закон, подчертавам, който няма цвят, защото обществото е разноцветно, но има една претенция – да има яснота, взримост и всеки, който е правил нещо, да бъде така добър да се защити с оглед на личната си кауза, а не да премятаме един закон и да говорим още 25 дни, без да има резултат.
Моля ясно да дадем нашата оценка за това дали този закон е добър или не, а не да превръщаме един текст в смисъла на господин президента в онова парче катран, което слагаме в кацата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплика – господин Кирчев. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю! Уважаеми господин Ралчев, аз винаги много съм Ви уважавал като адвокат, защото можете да защитите всякаква теза. Съжалявам, че хваля господин Ралчев като добър адвокат, защото видимо като такъв явно в момента го използват.
Господин Ралчев, как да се съглася, че не сме приятели-кадровици? Кадровици сме. Много ясно е казано в § 11а: "Лице, заемало еди-каква си длъжност, еди-какво си ... го укриваме и го пращаме по-нататък". Здрав другар, възпитан в Съветския съюз, филми правиха за него – какъв герой е! Обаче има геополитически промени. Сигурно е много добър. Наскоро награждаваха един голям автор. Той пишеше за тях легендарни романи – Богомил Райнов. И пак ще го наградите по случай 90-годишнината.
Но става дума, че има нов геополитически прочит. Ние сме членове на НАТО. За съжаление отново се развиват тенденции между Русия и НАТО. Отношенията им не са много цъфтящи. Постоянно се дебнат. Ние в НАТО ли ще бъдем или извън НАТО?! Решили сме да бъдем в НАТО. Естествено е, че кадруваме в момента. Кадруваме! Пак казвам – законът ще разкрие, че Марийка е клеветила Иванчо, че не ходел на манифестации. Е, това ще ни остане. Такъв е този закон. Ще имаме морална тегоба над Марийка, гдето клеветяла Иванчо, а пък тези, където свършиха най-черната работа – тях ще ги потупаме по гърба и ще им кажем "Wellcome to NATO". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика – господин Атанасов. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Ралчев, много празни приказки за съжаление. Нищо не казахте по същество. Това е лъжицата с катрана в кацата с меда. Не 30, а 130 позиции да бяхте изредили на публични длъжностни лица, които трябва да приемем – ето, това е белята. Оказва се, че не сме равни пред закона, господин Ралчев. Някои ще бъдат проверени, включително и народните представители, а тези господа, да не казвам другари, за тях няма да се установява принадлежност. Няма да се проверяват! Това е положението! Слага се ключът на Първо главно управление на РУМНО и там никой няма да гледа! Каква файда, че ще изберем тук някаква комисия от Народното събрание?! Тя няма да има достъп там. За това става дума.
Затова отново поставям въпроса – манипулира се от страна на Татяна Дончева. Ако един народен представител е бил началник секция в Националната разузнавателна служба, ще бъде ли обявен или не, след като няма да се установява принадлежност? Как ще бъде обявен, след като няма да се установява принадлежност?! Това е голямата манипулация!
Уважаеми дами и господа, искам да ви кажа: скрийте се и не говорете, че отваряте всичко, защото не е вярно, защото ще отваряте избирателно, защото тази комисия (за това е битката председателят да има големи правомощия) ще се занимава с точно определени категории, а тези, които стоят над вас, зад вас и които ви оказват натиск, за тях изобщо няма да можете да отворите нищо! Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Ралчев, обясни му текста. Той не може да чете. Той казва каквото му каже Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – господин Костов. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин Ралчев, Вие много ловко се опитахте да се направите на човек, който не е пледирал през м. април 2002 г. за отмяна на Закона за достъпа до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Вие се направихте на човек, който е забравил, че е запечатил като управляващо мнозинство стаите и офисите на комисията на Методи Андреев. Печатите още стоят там. Когато говорите, че никой не е правил опит, трябва да държите сметка за това, че тази комисия обяви първо този списък, който тук беше четен, а освен това вътре в архивите й останаха още 500 души, които не са обявени, които Вие набързо предпочетохте да защитите. И тъй като имате очевидно много къса памет, аз Ви оставям този закон. Надявам се, че ще можете да го прочетете. Можете да дадете копие и на господин Миков, в чието изказване се съдържаше същото внушение – че никой нищо не е направил. Вие закрихте комисията, Вие спряхте отварянето на досиетата. Бъдете поне малко достойни да поемете отговорност за това. Защото това, което правите в момента, е много по-лош вариант от този закон, който сте отменили. Защото в тази комисия и в нейната работа имаше възможност засегнатите лица да обжалват решението, имаше начин да търсят своите права.
Самото сформиране на тази комисия е по съвършено друг начин – не е изцяло политическо. Ще го прочетете. Не правете учудени физиономии, защото вътре пише, че участват съдии, хора от съдебната система и т.н. В момента Вие правите лошо копие на закона, който отменихте на 30 април. Позволявам си да Ви го оставя, за да се информирате още веднъж какво сте направили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ралчев, заповядайте за Вашата дуплика, тъй като имаше три реплики към Вас.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, като че ли искаме селективно да слушаме или пък не се изразяваме добре, което ще приема като упрек към мен. Ще подчертая мисълта си.
Всички вие досега казвахте, че хората, които са във въпросните две служби, без да ги персонифицираме, господин Кирчев – това имах предвид, че ще се превръщаме в кадровици или не – са от старите и те не са били подменяни.
Уважаеми господин Костов, Вие подменихте тезиса. Не става въпрос да сравняваме два закона – кой е по-добър и кой не, става въпрос да говорим за това защо единият не доведе до необходимия резултат, ценен за всички нас, а става въпрос дали това е предметът на този закон. И ако е реч, че тези хора са пак същите, които са били преди 1989 г., сигурно в целия този период от време е имало достатъчно средства на различни партии, институции и лица да ги подменят. Това е въпросът.
Моят тезис е: не това е темата на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за изказване госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вече почти цял ден пленарно време върви дебат по два текста, което само по себе си дава отговор на въпроси, зададени преди малко – това ли е същината на закона? Ако тези текстове не променяха закона, нямаше да има толкова дълъг дебат, нямаше да има толкова много изказвания, нямаше да има такава реакция. Имаше воля. Факт е. Имаше воля да се направи закон, който да сложи цялата информация на масата и тя да се освети. Тази воля на целия парламент – и на управляващи, и на опозиция, съществуваше до петък.
Защото съм присъствала на много дебати за досиета тук, в тази зала, аз си мислех, че вече след като сме членове на НАТО и след като предстои да станем членове на Европейския съюз след дни, българският парламент ще има куража наистина да приеме закон, който да отвори тази страница. Да я отвори, да я прочетем и да знаем какво се е случило. Само че в петък, преди няколко дни, точно така, както преди няколко месеца, беше привикана тройната коалиция при премиера – това, за което говоря за преди няколко месеца, бяха царските имоти – сега за досиетата наново бяха привикани лидерите на трите партии, съставляващи управляващата коалиция. И пак в публичното пространство излезе информация, че започва сделка, че тази сделка е стара сделка от предишните сделки – сделка за имоти, сделка за досиета, сделка за власт, дърпана все от същото място, за което години наред се говори, а именно от бившите служители на тези служби, които са били към Първо главно и към Военното разузнаване.
Седемнадесет години след прехода българският политически живот и българският парламент се оказа подложен на натиск на няколко служители, които биват назначавани от президента на България. Това е срамно за българския парламент! Срамно е, че българският парламент преди няколко дни – в петък, части от него, от управляващото мнозинство, не издържаха този изпит. Всички упреци какво бил направил един или друг по време на управлението, защо ние, когато сме били в управлението, не сме стигнали докрай, нямат никаква стойност.
За първи път след 1989 г. имаше воля, която беше заявена от всички страни на парламента, защото в предишни дебати не е било така. В предишни дебати имаше тежък сблъсък – може ли въобще да се открият досиета, въобще може ли и докъде? Този път беше казано: този път ще стигнем докрай! Вече трябва да се държим по друг начин. Трябва да се държим като отговорни български граждани, част от цивилизования свят, които не се плашим от това, че някакви бивши ченгета застават и ни казват: о, ужас, ще се разруши националната сигурност и някои ще научат такива страхотни тайни, че, видите ли, българската държава ще се срине”. Тези хора ви притиснаха през най-високото място, както каза един представител на управляващите. И това е дебатът днес.
След няколко дни ще коментираме дали българският парламент има нужда да има самостоятелен бюджет, защото бил орган, който е независим, който трябва да има авторитет, който трябва да може да упражнява сам политика. Днес българският парламент, части от него, показаха, че не могат да отстояват своите интереси, дори своите политически убеждения, защото бившите ченгета посегнаха и този път – посегнаха на парламента, посегнаха на институции. Затова днес дебатът е толкова тежък, затова е дълъг, а не защото искаме да си говорим. Защото парламентът се предаде.
Аз ви моля, колеги от управляващото мнозинство, за честта на българските народни представители, за честта на българските политици, не за нещо друго, трябва да защитим достойнството на институцията, а не после да се чудим защо всички казват: тези не стават!
Парламентът, ако гласува този текст от управляващото мнозинство, ще покаже, че е зависим. Това ще покаже и вие го казахте в тези дни от петък до днес.
Затова се обръщам към вас с последна надежда. Знам, че имате политическо решение, само че има теми, които са въпрос, наистина при гласуването, на собствена съвест и отговорност. Тези гласувания остават в протоколите, остават занапред. Именно затова ви моля, обръщам се към вас: не подкрепяйте този текст! Защитете българското народно представителство! Защитете това, че ние сме български граждани и можем да издържаме на натиск на бивши ченгета! Това е изпитът днес. Затова гласувайте за отпадане на този текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата? Изказаха се тринадесет души. Няма желаещи да вземат думата.
Обявявам дискусията за приключена.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще поставя на гласуване предложението за отпадане на § 11а, направено, струва ми се, от господин Атанасов в началото на дискусията, подкрепено от господин Костов.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 11а.
Гласували 154 народни представители: за 54, против 85, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 11а в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 107, против 42, въздържали се 9.
Параграф 11а е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 11.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и предлага да се създадат нови параграфи 12 и 13 със следната редакция:
“§ 12. След влизането на този закон в сила използването на справочния апарат (картотеки, регистрационни дневници, каталози и описи) и архивните документи на органите по чл. 1 се извършва само след разрешение на председателя на комисията.
§ 12. (1) В 3-месечен срок от влизането в сила на този закон документите, създадени от дейността на полицията, и съдебните дела на областните, военните и военнополевите съдилища в България, образувани в периода от 1 януари 1923 г. до 9 септември 1944 г., се окомплектоват и се подготвят за предаване на Главно управление на архивите по архивни фондове след проверка и сверяване в картотеката и в съответните инвентарни описи.
(2) Предаването се извършва с предавателно-приемателни протоколи, които съдържат пореден номер, номер на фонда, номер на архивното дело и брой листа. В предавателно-приемателните протоколи се отбелязват и констатираните нередности.
(3) С отделен предавателно-приемателен протокол се предават на Главно управление на архивите инвентарните описи и картотеката с имената на лицата, разработвани от полицията, и осъдените по дела на областните, военните и военнополевите съдилища.
(4) Предавателно-приемателните протоколи се изготвят в два еднообразни екземпляра, утвърждават се от министъра на вътрешните работи и от председателя на Главно управление на архивите и се регистрират.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, имате думата по тези параграфи.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя предложение за редакционна промяна в § 12, а именно да отпадне думата “председателя”. По този или по подобен въпрос имаше дебат в пленарната зала, когато трябваше да бъде прието новото предложение, направено от комисията вчера, беше обяснено на народното представителство, че правата и задълженията, тоест правомощията на председателя лимитативно са изброени в предходно приет текст в закона и не може или не бива да му се дават нови правомощия.
Подобен е казусът – да се използват документите от архивния фонд, което да става само с разрешение на председателя.
Аз предлагам да отпадне думата “председателя”, за да може това разрешение да се дава от комисията. Защото комисията е колективен орган и в крайна сметка ние избираме цялата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! По стечение на обстоятелствата моята помощничка работи по тема, която е свързана с използване на архивите на Министерството на вътрешните работи, и съм в течение как се получава това разрешение, как се ползват тези архиви и какъв е режимът.
Искам да попитам народното представителство как ще работи този текст, когато човекът, който извършва исторически проучвания и трябва да влезе в тези архиви, не получи разрешението на председателя, който примерно е бивш полицай, който слагате там като управляващо мнозинство, който казва: няма да влиза и да прави своите проучвания? Какво прави човекът, който все пак иска да надникне и да разбере какво се е случвало в това историческо минало време? Може би господин председателят на комисията ще отговори на този въпрос. Това е човек, който има едноличното право да разрешава или да не разрешава. Примерно господин Ахмед Юсеин отива, който в момента не е тук, и иска да проучи някакъв архив, а оня му казва: не може. Какво става тогава? Как се ползва, в смисъл как е отворен архивът, питам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика думата има господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин Костов, искам да напомня на членовете на комисията, които присъстваха на дебатите, че смисълът на предложения § 12 няма нищо общо с дебата, който се води в залата. Смисълът на § 12 е как оперативните действащи работници ще продължат да правят справки в тази картотека, след като материалите и архивите са във фактическата власт на комисията. Това е смисълът на текста, а не как гражданите, които правят каквото и да било проучване, правят тези справки.
Така че това беше смисълът и логиката на законодателя в обобщения законопроект, а също така и логиката на комисията при приемането на текста. Ако има някакво неразбиране по този въпрос, предлагам да го коментираме от тази гледна точка, а не за това как ще правим справки при анализи, научни, исторически или други проучвания в архивния фонд.
Според мен съвсем ясно е записано. Ако на някой не му е ясно, дайте да го редактираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика думата има господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Винаги става така, че управляващите четат доброжелателно законите, а опозицията ги чете критично.
Казано е: “След влизането на този закон в сила използването на справочния апарат (картотеки, дневници и всичко останало) се извършва само след разрешение на председателя.”
Не е казано: използването от състава, от администрацията и т.н. - от всеки.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Друг не може да го ползва.
ИВАН КОСТОВ: Друг не може да го използва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на думите “председателя на” в § 12, направено от господин Атанасов.
Гласували 125 народни представители: за 28, против 65, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 12 по вносител, подкрепен от комисията, и текстовете на новите параграфи 12 и 13, предложени от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 118, против 15, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По § 13б има предложение от народния представител Филип Димитров:
В § 13 чл. 313б думата “разгласява” се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В Преходните и заключителни разпоредби в § 13, в чл. 313б от Наказателния кодекс досегашният текст става ал. 1 и се добавя ал. 2 със следния текст:
“Със същото наказание се наказва и който състави неистински, подправи, повреди или унищожи документ от информационния фонд с цел промяна на принадлежност по смисъла на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, минал на първо гласуване.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Радославов и група народни представители и народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
“§ 14. В Наказателния кодекс се правят следните допълнения:
1. Създава се нов чл. 273:
“Чл. 273. Който разгласи информация, установяваща принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и с глоба от 15 хил. до 30 хил. лева.”
2. Създава се нов чл. 284а:
“Чл. 284. Длъжностно лице от състава на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия или от нейната администрация, което разгласи информация или разпространи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, станали му известни в това му качество, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и с глоба от 15 хил. до 30 хил. лева.”
3. Създава се нов чл. 284б:
“Чл. 284б. Длъжностно лице, което не свали от отчет сътрудник или служител под прикритие, заемащ публична длъжност или извършва публична дейност по смисъла на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 6 години и глоба в размер от 15 хил. до 30 хил. лв.”
4. Създава се нов чл. 313б.
“Чл. 313б. (1) Който унищожи, скрие, преправи или повреди документ на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 6 години и глоба от 15 хил. до 30 хил. лв.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който държи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, § 13, който по вносител третира чл. 313б, няколко неприети предложения и предложение на комисията, което създава нови текстове на друго място в Наказателния кодекс, бяха представени. Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): На най-важните текстове – пълно мълчание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: При липсата на желаещи да вземат думата очевидно остава да се регистрира, че обсъжданията по тези текстове са приключили и преминаваме към тяхното гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Филип Димитров за отпадане на дума в § 313б, което комисията не подкрепя.
Гласували 115 народни представители: за 14, против 84, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 3, против 81, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 13, който става § 14.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 117, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народните представители Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и предлага да се създаде § 15 със следната редакция:
“§ 15. Данните на щатните и нещатните служители и на секретните сътрудници на органите по чл. 1 не представляват лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има предложение за нов § 15, за който комисията предлага следната редакция, подкрепяйки предложението на няколко народни представители.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нов § 15.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По § 14 има предложение от народния представител Младен Червеняков:
Параграф 14 от Преходни и заключителни разпоредби да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Димитров, Свинаров, Българинов, Дал и Бакалов и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 16:
“§ 16. Документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, както и архивите на местата за лишаване от свобода, специалните архиви на съда, следствието и прокуратурата и архивите на трудововъзпитателните училища за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г., не представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.”
Комисията предлага да се създаде § 17 със следната редакция:
“§ 17. Изпълнението на закона се възлага на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
Последното предложение го оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по параграф 14 по вносител, предложението на комисията за новия § 16, който е на мястото на § 14 по вносител, и предложение за нов § 17 в редакцията на комисията има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Няма да направя предложение по този текст. Искам да ви кажа каква бъркотия настана с този нормативен акт, който беше приет в този си вид. Ще го видите като излезе в “Държавен вестник”, ако някой не го ремонтира междувременно.
С този закон дадохме или дадохте, управляващите, прекалено голяма власт на този председател, някакъв митичен човек, който ще бъде независим от всичко.
Текстът, който се предлага, казва: “Документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и еди-кое си, еди-кое си и еди-кое си не представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация”.
Как кореспондира това с приетите днес текстове, с този специализиран архив, който ще бъде създаден и с него ще се разпорежда само председателят, и с тези документи, които са създадени, когато е бил назначаван един служител в Държавна сигурност и днес е началник секция в Националната разузнавателна служба? С този текст казвате, че те не са класифицирана информация, а на практика само един човек ще се разпорежда с тази информация. Това исках да ви кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване.
Оттегля се предложението на народния представител Младен Червеняков за отпадане на § 14.
Преминаваме към гласуване на двата текста в окончателна редакция на комисията за параграфи 15 и 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 115, против 10, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Отрицателен вот на господин Иван Костов.
Вие се изказахте, господин Костов, но не по този текст. Имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Аз гласувах против този текст, защото виждам противоречията в закона. От една страна, тази информация не е класифицирана информация. От друга страна, тя може да бъде ползвана свободно. От трета страна обаче, за да ползваш справочния апарат, трябва да получиш разрешение от председателя на комисията. Става въпрос за архив с дължина около 2,5 км наредени страници. Кой може да ползва този архив без справочен апарат? Кой е в състояние да надникне вътре в този архив и да извади информация?
Примерно кой ще извади информация за застреляните германци на българската граница, на българо-турската и на българо-гръцката, защото застреляните германци на тези граници са повече, отколкото на Берлинската стена според един германски изследовател историк? Как този човек ще дойде и ще провери примерно конкретно случаите - кой е бил убит, защото много от немските семейства в момента не знаят къде са изчезнали децата им?
Как се ползва това в 2,5 км наредени една до друга страници архив, ако не може да се използва справочният апарат?
Председателят казва, че ще може да се ползва. Ние ще бъдем обаче първите, които ще опитаме да използваме този справочен апарат, за да видим дали ще срещнем разрешение или неразрешение на председателя на комисията. Дълбоко се съмняваме, че тези разрешения ще бъдат давани, тъй като досега практиката е такава, че този германски изследовател, чиято история знам, всеки път, когато е поискал информация от българските специални служби, е получавал отказ. Единственият начин да си направи изследването е чрез получена на базата на обмена между разузнавателните служби Държавна сигурност и ЩАЗИ информация. Разкрил е съдбата на няколко застреляни германци на българската граница.
Аз питам: как този човек ще продължи и ще завърши изследването си? Ще бъда първият, който ще му помогне да получи тези разрешения, за да направи проучванията в този архив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма втори отрицателен вот.
Уважаеми колеги, трябва да подложа на гласуване и § 17, който комисията предлага да се създаде и предлага своя редакция на този параграф. Няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване § 17, но в редакция на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет, а с него – целият обхват на закона на второ четене.
Благодаря на господин Свинаров. Благодаря ви, колеги, с което приключихме работа по точка първа от нашата седмична програма.

Предстои да преминем към точка втора:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ – продължение.
Имаме 20 минути. Виждате обема от работа в папката на председателя за тази седмица, така че не можем да си позволим да загубим тези 20 минути.
Давам думата на господин Узунов да представи доклада за второ четене на законопроекта – продължение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Стигнахме до „Глава десета – Контрол за спазване на законодателството по защита на населението” – стр. 83.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преди това има процедурно предложение, господин Узунов.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ви моля да направим следната процедура. Гласуването по вносител на чл. 89 се състоя след направеното от мен предложение. Много сериозен дебат, наистина малко закъснял, но в крайна сметка това е тежък текст и ние трябва да сме много внимателни към всяка дума в него.
В тази връзка аз моля да бъде допуснато прегласуване на текста в контекст само на редакция на последните части от чл. 89, т. 1, като думите „при условията на крайна необходимост” бъдат заменени с думите „непосредствено засегнати от бедствието”. По този начин наистина се решава важен въпрос, свързан със свободата на действие на определените хора, като същевременно се запазват тези лимити, които има във фигурата на крайната необходимост по смисъла на чл. 13 от Наказателния кодекс. Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Узунов, ще вземете ли отношение?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Аз моля уважаемите народни представители да подкрепят направеното предложение от господин Димитров, защото това е чисто редакционна поправка за по-голямо съвършенство на самия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме тази нова редакция на чл. 83, т. 1 от законопроекта.
Господин Узунов, моля Ви за точната формулировка – за протокола.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Точната формулировка на чл. 83, т. 1 е: „влизат по всяко време в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица, непосредствено засегнати от бедствието”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В текста се добавя „непосредствено засегнати от бедствието”.
Моля да гласуваме тази промяна на текста.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Тази редакция е приета.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: „Глава десета – Контрол за спазване на законодателството по защита на населението.”
Комисията подкрепя по принцип наименованието за Глава десета, като предлага следната редакция: „Глава десета – Контрол”.
По чл. 93 има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 87:
„Чл. 87. Контролът по спазването на закона се осъществява от министъра на държавната политика при бедствия и аварии и от оправомощени от него длъжностни лица.”
По чл. 94 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 94, който става чл. 88:
„Чл. 88. (1) Министърът на държавната политика при бедствия и аварии издава заповеди за извършване или за временно ограничаване на дейности, ако те застрашават населението.
(2) Заповедите по ал. 1 се издават при възникнала опасност от бедствия.
(3) Заповедите по ал. 1 се изпълняват незабавно.
(4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.
(5) Заповедите по ал. 1 могат да се обжалват от заинтересуваните лица и организации в 7-дневен срок чрез министъра на държавната политика при бедствия и аварии пред Върховния административен съд. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася в 3-дневен срок от нейното постъпване.
(6) Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок, с решението на съда по ал. 5 или след отпадане на основанията за издаването им.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 89:
„Чл. 89. Длъжностните лица, оправомощени от министъра на държавната политика при бедствия и аварии, извършват експертизи, обследвания на обекти, внезапни проверки, проверки по утвърден от министъра план и други дейности.”
Комисията предлага да се създаде Глава единадесета със следното наименование: „Мерки за административна принуда”.
Комисията предлага да се създаде Раздел І със следното наименование: „Принудителни административни мерки”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96, който става чл. 90:
„Чл. 90. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, министърът на държавната политика при бедствия и аварии или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за населението при бедствия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 91:
„Чл. 91. (1) Заповедта за прилагане на принудителни административни мерки се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Глава десета, членове 93, 94 и 95 от нея, наименованието на Глава единадесета и на Раздел I, и текстовете на чл. 96 и чл. 97.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: „Глава единадесета – Административнонаказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя по принцип наименованието, като Глава единадесета става Раздел II, и предлага следната редакция: „Раздел II – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 92.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99, който става чл. 93.
По чл. 100 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 94:
„Чл. 94. Държавните органи, ръководителите на организации или юридически лица, кметовете на общините и гражданите, които не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в нормативните актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, който става чл. 95.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102, който става чл. 96.
По чл. 103 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103, който става чл. 97.
По чл. 104 има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 104, който става чл. 98:
„Чл. 98. Ръководител на търговско дружество, ръководител на организация или едноличен търговец, който при обявено бедствено положение откаже на компетентен орган доставка или услуга с предимство, ако тя е обективно възможна, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105, който става чл. 99.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106, който става чл. 100.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по текстовете от „Административнонаказателни разпоредби”? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава единадесета и от чл. 98 до чл. 106 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: „Допълнителни разпоредби.”
Има предложение на народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението по буква „а”, а в останалата част е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието и § 1:
„Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Природни явления” са явления с геологичен (геофизичен, геоложки), хидрометеорологичен и биологичен произход, като земетресения, наводнения, движения на маси (свлачища, потоци от отломки, лавини), бури, градушки, големи снежни натрупвания, замръзвания, суши, горски пожари, масови заболявания от епидемичен и епизоотичен характер, нашествия на вредители и други подобни, причинени от природни сили.
2. „Инцидент” е непредвидимо или трудно прогнозируемо, ограничено по време и пространство действие, с висока интензивност на сили или вследствие на човешка дейност, застрашаващо живота или здравето на хора, имуществото или околната среда.
3.”Авария” е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека.
4. „Промишлена авария” е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати или извършване на дейности с рискови вещества и материали в производството, обработката, използването, съхраняването, натоварването, транспорта или продажбата, когато това води до опасност за живота или здравето на хора, животни, имущество или околната среда.
5. „Рискови вещества и материали” са тези, чието производство, превозване, съхраняване, употреба или изхвърляне може да увреди или да създаде опасност за човешкото здраве и живот и за околната среда.
6. „Зона на бедствието” е територията, засегната от бедствие.
7. „Специални сили и ресурси” са звена, служби и други оперативни структури, предназначени за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, съставени от обучен персонал, оборудвани със специализирана техника и екипировка, снаражение, инструменти и материали.
8. „Неизбежно необходим обем и продължителност” са тези, при които в минимална степен, за минимален период от време се засягат правата по чл. 52, за да се позволи предприемането на необходимите мерки за защита при бедствия.
9. „Потенциално опасен обект” е този, който поради своите функции, размери или обслужвана зона може при повтарящи се отклонения от нормативната експлоатация или при увреждане, или разрушаване, да причини в големи размери увреждане на здравето на населението, смърт, материални щети или разстройване на жизненоважни социално-икономически дейности.
10. „Потенциално опасна дейност” е всяка човешка дейност, която при неспазване на технологичните правила за извършването й или поради други причини може да причини в големи размери увреждане на здравето на населението, смърт, материални щети или разстройване на жизненоважни социално-икономически дейности.”
„Преходни и заключителни разпоредби”
По § 2 има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Комисията предлага § 2 да отпадне.
По § 3 – комисията предлага § 3 да отпадне.
По § 4 има предложение на народните представители Гегова, Кътев и Великов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 4 да отпадне.
По § 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 2:
„§ 2. В Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 97, т. 1 и 2 думите „бедствия, аварии” се заличават.
2. В чл. 110, ал. 2 думите „и по чл. 37, 38 и 39 от Закона за управление при кризи” се заличават.
3. В чл. 150, ал. 2, т. 3 се отменя.”
По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 3.
По § 7 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 4:
„§ 4. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 69 се създава ал. 4:
„(4) Служителите в Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на Гражданска защита или ако са прослужили 15 години на длъжност „водолаз”.”
По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 5.
По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 6.
По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 7.
По § 11 има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 8.
По § 12 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 9.
По § 13 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 10:
„§ 10. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 91 ал. 3 думите „Държавна агенция „Гражданска защита” се заменят с „Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.
2. В чл. 140, ал. 4 думите „Държавна агенция „Гражданска защита” се заменят с „Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.”
По § 14 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 11:
„§ 11. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 114, ал. 2 думите „с постоянната Комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет” се заличават, а думите „Държавна агенция „Гражданска защита” се заменят с „Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.”
По § 15 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 12:
„§ 12. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 89, ал. 2, т. 4, буква „б” думите „Държавна агенция „Гражданска защита” се заменят с „Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.
2. В чл. 89а ал. 3, т. 2 думите „Държавната агенция „Гражданска защита” се заменят с „Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.”
По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 13.
По § 17 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 14:
"§ 14. По Закона за опазване на околната среда (обн.ДВ.,...) се правят следните изменения:
1. В чл. 23, ал. 1 думите "Държавната агенция "Гражданска защита" се заменят с "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии".
2. В чл. 110а, ал. 2 думите "председателя на Държавна агенция "Гражданска защита" се заменят с "министъра на държавната политика при бедствия и аварии.
3. В чл. 157а, ал. 2 думите "Държавната агенция "Гражданска защита" се заменят с "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии"."
По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 15.
По § 19 – комисията предлага този параграф да отпадне.
По § 20 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 16.
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
"§ 17. В Закона за пътищата (обн.ДВ.,...) в чл. 21, ал. 3, т. 5 думите "Държавна агенция "Гражданска защита" се заменят с "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии"."
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
"§ 18. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн.ДВ.,...) в чл. 3, ал. 2, т. 4 думите "Държавната агенция "Гражданска защита" към Министерския съвет" се заменят с "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии"."
Комисията предлага да се създаде нов § 19:
"§ 19. В Закона за вътрешния одит в публичния сектор (обн.ДВ,...) в приложението към чл. 12, ал. 1, т. 5 т. 12 се отменя."
Има предложение на народните представители Гегова, Кътев и Великов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Захари Георгиев, което също е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 20:
"§ 20. (1) Министерският съвет в срок три месеца от влизането в сила на закона приема правилника по чл. 54, ал. 6.
(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения Закон за подпомагане при обществени бедствия (обн.ДВ.,...) запазват действието си до приемането на правилника по ал. 1."
По § 21 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
"§ 21. Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила на закона приема наредбите по чл. 10 ал. 2, чл. 12 ал. 4 и чл. 13 ал. 3."
По § 22 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
"§ 22. Министърът на държавната политика при бедствия и аварии в срок четири месеца от влизането в сила на закона издава правилника по чл. 15, ал. 2, наредбата по чл. 47, ал. 2 и инструкциите по чл. 71, ал. 2."
По § 23 – комисията предлага § 23 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Узунов.
Имате думата за изказвания по текстовете на законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието "Допълнителни разпоредби" и § 1 от тях, наименованието "Преходни и заключителни разпоредби", отпадането на § 3 и 4 от тях, текстовете на чл. 5 до 18 включително, подкрепени от комисията, отпадането на § 19 по предложение на комисията, създадените нови параграфи от 17 до 20 включително по предложение на комисията, § 21 и 22, както и отпадането на § 23 по предложение на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.

Тъй като следващата точка е в логическа връзка с тази точка – единият закон се променя спрямо току-що приетия, преминаваме към трета точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ – продължение.
Господин Узунов, моля да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Уважаеми народни представители, комисията предлага Народното събрание да разгледа и приеме отложените параграфи 24 и 25 и да прегласува § 57, което се налага от приемането на току-що приетия Закон за защита при бедствия.
По § 24 има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението по буква „бб”, а в останалата част то е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 22:
“§ 22. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Силите за реагиране при кризи извършват дейности за предотвратяване и овладяване на кризи.”
2. В ал. 2, т. 4 след думата “формирования” се добавя “по Закона за защита при бедствия.”
3. В ал. 3 думите “не се създават” се заменят със “се създават”.
4. Алинея 4 се отменя.”
Има предложение на народните представители Илко Димитров, Петя Гегова и Борислав Великов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 23:
“§ 23. В чл. 37 думите “овладяване и преодоляване на последиците от” се заменят с “и овладяване на”, а след думите “този закон” се добавя “Закона за защита при бедствия и”.”
Комисията предлага да се създаде § 57:
“§ 57. В Закона за администрацията в чл. 31, ал. 1, т. 9 думите “както и по овладяването и преодоляването на последиците от кризи в областта” се заменят с “при бедствия и кризи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте новата редакция на § 24 и § 25 и новия § 57, който се създава по предложение на комисията в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Да поздравим господин Узунов!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря и на колегите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,08 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Иван Илчев
Светослав Малинов