Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Петя Гегова и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, вчера бяха разгледани и гласувани точки първа, втора и трета.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ, с вносител Министерският съвет.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Алексиев.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на икономиката и енергетиката госпожа Корнелия Нинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Да чуем доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия, № 602-02-60, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2006 г.
На заседание, проведено на 29 ноември 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова.
Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия е подписано на 25 септември 2006 г. в Букурещ. Съгласно споразумението функциите на депозитар на ЦЕФТА, които към момента се изпълняват от правителството на Република България, се поемат от правителството на Република Хърватия от 1 януари 2007 г. Прехвърлянето на тези функции се налага поради предстоящото оттегляне на България от ЦЕФТА и присъединяването й към Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
Предвижда се споразумението да влезе в сила в деня на получаване на последната нотификация за изпълнение на необходимите за целта вътрешни процедури в четирите страни от ЦЕФТА, но не по-късно от 1 януари 2007 г.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има становище на Комисията по външна политика. Не виждам председателя, моля някой от членовете на комисията да прочете становището.
Заповядайте, госпожо Йотова.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯНА ЙОТОВА:

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 602-02-60 за ратифициране на Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 29 ноември 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
Със Споразумението за изменение на ЦЕФТА функциите на депозитар по ЦЕФТА от 1 януари 2007 г. се поемат от правителството на Република Хърватия, като към момента тези функции се изпълняват от правителството на Република България. Прехвърлянето на тези функции се налага поради предстоящото оттегляне на България от ЦЕФТА във връзка с присъединяването й към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Със споразумението се създават условия за плавен преход при оттеглянето на България и Румъния от ЦЕФТА.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписано на 25 септември 2006 г. в Букурещ.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
И така, откривам дискусията по този законопроект.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Алексиев.

ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: Господин председател, правя предложение законопроектът да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 79 народни представители: за 75, против 2, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия
Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписано на 25 септември 2006 г. в Букурещ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към точка пета от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВЪРЗАНИТЕ С ТЪРГОВИЯТА АСПЕКТИ НА ПРАВАТА ВЪРХУ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ (СПОРАЗУМЕНИЕТО ТРИПС).
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Алексиев.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС), № 602-02-59, внесен от Министерския съвет на 20.11.2006 г.
На заседание, проведено на 29 ноември 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост. Законопроектът бе представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова.
Протоколът за изменение на Споразумението ТРИПС е приет на 6 декември 2005 г. на заседание на Общия съвет на Световната търговска организация в Женева.
Изменението на Споразумението ТРИПС урежда случаите, в които фармацевтичните продукти, произведени под принудителни лицензии, могат да бъдат изнасяни за страни, засегнати от здравни кризи, които нямат собствен производствен капацитет, с цел еднакво възползване на всички държави от разпоредбите на принудителното лицензиране.
Съгласно чл. 31 от Споразумението ТРИПС страните членки могат да допуснат в своите законодателства използване на изобретение, защитени с патент, от правителството или трета страна, упълномощена от правителството, без разрешение от страна на притежателя на патента, но при спазване на определени условия. Съгласно чл. 31е всяко подобно използване следва да се разрешава предимно за снабдяване на вътрешния пазар на страната членка, разрешила използването. Това е пречка за справянето на по-бедните страни с проблемите на здравеопазването. Държави с недостатъчен производствен капацитет във фармацевтичния сектор са в неравностойно положение при прилагането на тази разпоредба. В тази връзка с Протокола за изменение на Споразумението се включва нов чл. 31 bis и приложение към него. Този член постановява, че ограниченията по чл. 31е няма да се прилагат при издаване на принудителни лицензии за целите на производството на фармацевтичен продукт и неговото изнасяне за друга страна членка, засегната от здравна криза. В приложението към Споразумението ТРИПС се уреждат дефинициите, изискванията за опаковане и етикетиране на продуктите, произведени под принудителна лицензия за износ, избягването на пренасочването на фармацевтичните продукти към пазари, за които не са предназначени, изискванията за нотифициране при прилагане на тази система и др.
Изменението на Споразумението ТРИПС ще влезе в сила след ратифицирането му от страна на две трети от държавите – членки на Световната търговска организация.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” 14 народни представители, “въздържал се” 1 народен представител, без “против”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2 и 7 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Алексиев.
Госпожо Илияна Йотова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯНА ЙОТОВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 602-02-59 за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС), внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 29 ноември 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост.
Мотивите на вносителя бяха представени от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Лъчезар Борисов.
Ратифицирането на Протокола за изменение на Споразумението ТРИПС се налага и предвид присъединяването на Република България към Европейския съюз. На 27 април 2006 г. Европейската комисия е представила на Европейския парламент и на Съвета проект на Решение на Съвета на Европейския съюз за приемане от името на Европейската общност на Протокола за изменение на Споразумението ТРИПС. Процедурата е въз основа на чл. 133, ал. 5 от Договора за Европейската общност, като съгласно чл. 3 от Решението протоколът ще е задължителен за всички страни – членки на Европейския съюз.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС), приет на 6 декември 2005 г. в Женева.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Йотова.
Господин Станилов, заповядайте за становището на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“На свое редовно заседание, проведено на 29 ноември 2006 г. Комисията по културата разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС). На заседанието присъстваха представители на Министерството на икономиката и енергетиката и на Патентното ведомство. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Лъчезар Борисов.
Протоколът за изменение на Споразумението ТРИПС е приет на 6 декември 2005 г. на заседание на Общия съвет на Световната търговска организация в Женева. Основание за приемането на Протокола са Декларацията по Споразумението ТРИПС и общественото здраве, приета на министерската конференция на СТО на 14 ноември 2001 г. в Доха, Катар, и Решението на страните – членки на СТО, от 30 август 2003 г. за прилагане на постигнатата с Декларацията от Доха договореност. С решението, което има сила на многостранен договор за временно освобождаване от задължение до съответното изменение на Споразумението ТРИПС, се позволява на страните членки да издават принудителни лицензи за производство на генерични копия на патентовани лекарствени продукти не само за националните си пазари, а и за износ за страни в здравни кризи, засегнати от СПИН, малария, туберкулоза или други епидемии.
Протоколът за изменение на Споразумението ТРИПС предвижда, че при влизането на Протокола в сила, Споразумението ТРИПС ще бъде изменено чрез включване на нов чл. 31bis след чл. 31 и чрез включване на Приложение към Споразумението ТРИПС след чл. 73.
Член 31bis визира, че ограниченията по чл. 31(е) от Споразумението няма да се прилага при издаване на принудителни лицензи за производство на фармацевтични продукти за износ само за друга страна членка, засегната от здравната криза. В чл. 31bis се съдържат и разпоредби относно избягване на двойното плащане на патентопритежателя, както и за неприлагане на задължения по чл. 31(е), когато развиващи се и най-слабо развити страни на СТО са страни по регионално търговско споразумение по смисъла на чл. ХХІV от ГАТТ (1994 г.)
В Приложението към Споразумението ТРИПС се дефинират основни понятия като “фармацевтичен продукт”, “страна член, отговаряща на условията за вносител”, “страна член износител” и се регламентират изискванията за опаковане и етикетиране на продукти, произведени чрез принудителна лицензия за износ, клаузи относно предотвратяване на реекспорт на продуктите, както и изискванията за нотифициране на Съвета по ТРИПС. Допълнение към приложението предвижда и начини за определяне на производствения капацитет във фармацевтичния сектор на страни – членки на СТО.
Протоколът за изменение на Споразумението ТРИПС ще влезе в сила в съответствие с чл. Х, ал. 3 от Споразумението на СТО.
След проведеното обсъждане, Комисията по културата, приемайки за основателни мотивите на правителството, единодушно с 6 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС), № 602-02-59, внесено от Министерския съвет на 20.11.2006 г.
Председател на Комисия по културата: Нина Чилова”. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Откривам дискусията по законопроекта. Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Алексиев.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: Господин председател, правя предложение законопроектът да бъде подложен на гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, докладвайте законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС)
Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС), приет на 6 декември 2005 г. в Женева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Заповядайте за процедура, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин председател! Правя предложение да се позовете на чл. 40, ал. 5 от нашия правилник и в седмичната програма да бъде извършена промяна, както следва – точки 10, 11 и 12, а именно Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, Законопроектът за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, съответно да станат т. 6, 7 и 8 с оглед необходимостта от тяхното приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за разместване на точките от седмичната ни програма.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетиката.
Заповядайте, господин Симеонов, да ни запознаете с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-102, внесен от Министерския съвет на 22.11.2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29.11.2006 г., Комисията по енергетика обсъди внесения законопроект на първо четене.
На заседанието присъстваха: Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Владислава Георгиева - главен експерт в отдел "Енергийна ефективност", Ренета Борисова - главен експерт в отдел "Енергийна ефективност", Калина Трифонова - началник на отдел "Правно обслужване на енергийните проекти, пазари и преструктуриране", Мария Йовчева – главен юрисконсулт в отдел "Правно обслужване на енергийните проекти, пазари и преструктуриране", и Таско Ерменков – изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Валентин Иванов. Допълнителни експозета направиха госпожа Ренета Борисова, госпожа Мария Йовчева и господин Таско Ерменков.
Становище по представения законопроект представиха народните представители Иван Иванов, който изрази мнения и забележки по конкретни текстове от законопроекта, които ще развие подробно преди второто му четене, и Иван Гризанов, който изказа мнението, че представения законопроект съответства на актуалните европейски принципи и политиката на Европейския съюз в тази област.
Представените мотиви към законопроекта са следните:
Първо – необходимостта от отразяване на ангажимента, поет от Република България в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава трета "Свободно предоставяне на услуги", за спазване правото на установяване, което означава отпадане на ограничението за физически и юридически лица, извършващи услуги в областта на енергийната ефективност и регистрирани за такава дейност в страна – членка на Европейския съюз, да подлежат на регистрация и в България.
Второ – да бъде прецизирана специалната уредба, свързана с разработването и осъществяването на национални дългосрочни и краткосрочни отраслови, областни и общински целеви програми за реализирането на мерки по енергийна ефективност.
Трето – да се оптимизират правните норми, касаещи правомощията на изпълнителния директор на агенцията, свързани с контрола и налагането на административни наказания и имуществени санкции при нарушаване на императивни разпоредби на закона.
Четвърто – да бъдат създадени условия за изпълнение на ангажимента на Република България за прилагане на изискването на чл. 43 от Договора за създаване на Европейската общност за свободно установяване на граждани и дружества от държава – членка на Европейския съюз, на територията на друга държава – членка на Европейския съюз.
Пето – да бъдат облекчени административните процедури по регистрация на физически и юридически лица за извършване на дейностите, предвидени в чл. 16 от съществуващия Закон за енергийна ефективност.
Шесто – създаване на условия за изпълнение на Директива 2006/32/ЕС за енергийна ефективност в крайното енергийно потребление и енергийните услуги – постигане на национална индикативна цел за енергийни спестявания от 9 на сто за периода 2008-2016 г.
Седмо – прецизиране на текстове от съществуващия Закон за енергийната ефективност в съответствие със Закона за устройство на територията за паспортизация на строежите и привеждане на законодателството със съответствие с европейската Директива 2002/91/ЕС за енергийните характеристики на сгради.
Осмо – необходимостта от разширяване на кръга на субектите, върху които изпълнителния директор на Агенцията за енергийна ефективност упражнява контролни пълномощия с оглед осигуряване спазването на императивни нормативи в областта на енергийната ефективност.
След проведената дискусия с 8 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по енергетика реши:
Предлага на Народното събрание да приеме предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-102, внесен от Министерския съвет на 22.11.2006 г. на първо четене."
Становището е подписано от председателя на Комисията по енергетика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Преди да чуем становището на Комисията по европейска интеграция, господин Симеонов, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР СИМЕОНОВ: Господин председател, във връзка с обсъждането на този законопроект, моля да бъдат допуснати в пленарната зала господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Костадинка Тодорова и госпожа Мария Йовчева от Министерството на икономиката и енергетиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте!
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Ангелиева, моля да представите становището на Комисията по европейска интеграция по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:

"СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-102, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 ноември 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за енергийната ефективност.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката господин Валентин Иванов и изпълнителния директор на Агенцията за енергийна ефективност господин Таско Ерменков.
І. През последните години Европейският съюз осъществява редица мерки, насочени към подобряване на енергийната ефективност. По-доброто крайно използване на енергията има не само икономическо значение, но и допринася за намаляване на емисията на парникови газове в атмосферата и по този начин забавя промените в климата на Земята.
През 1998 г. Съветът на Европейския съюз прие решение, с което определи като индикативна цел намаляване на разхода на енергията с 1% всяка година. На тази база на 5 април 2006 г. бе приета Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, с която за деветгодишния период на действие на директивата на страните членки се препоръчва да приемат национални индикативни цели за икономия на енергия в размер най-малко на 9% от крайното потребление на енергия. За постигането на тази цел се предвижда засилване на енергийния одит, развитие на пазара на енергоспестяващи услуги, въвеждането на съвременно по-ефективно оборудване, прилагането и на редица други мерки, насочени както към гражданския сектор, така и към индустрията и транспорта. Създадена е по изключение и възможност държавите членки да субсидират прилагането на енергоспестяващите мерки. За отчитане на резултатите се въвежда единна на Европейския съюз система за измерване на постигнатите икономии.
Директива 2006/21 се базира на някои други вече действащи законодателни актове на Европейския съюз - на първо място, на Директива 2002/91 за енергийните характеристики на сградите. В обхвата на тази директива влиза обследването и сертифицирането на сградите относно ефективното използване на енергията.
С тази директива се въвеждат освен това обща методология за изчисляване на енергийните характеристики на сградите, минимални стандарти за енергийна ефективност при новостроящите се сгради и се въвежда задължението за редовни инспекции на отоплителните и климатичните системи.
ІІ. Предлаганият законопроект цели както хармонизирането на българското законодателство с посочените директиви, така също и привеждането на законодателството ни в съответствие с поетите задължения в областта на свободното предоставяне на услуги в рамките на единния вътрешен пазар на Европейския съюз.
1. Транспонирането на текстове от Директива 2006/32/ЕО се осъществява главно чрез параграфи 1-6 и § 24 от проeкта.
2. Чрез параграфи 7-10, 12-14, 18-21 и § 26 на проекта се цели по-ефикасно прилагане на вече хармонизираните текстове, свързани с прилагането на Директивата за енергийните характеристики на сградите 2002/91/ЕС.
3. Изпълнението на ангажиментите в областта на свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване в рамките на Европейския съюз се постига чрез изменения и допълнения, включени в параграфи 11, 16 и 17 на законопроекта. По този начин се създава възможност и за лица от други страни – членки на Европейския съюз да извършват обследване за енергийна ефективност и да бъдат еднакво третирани с българските лица по отношение на управлението на Фонд "Енергийна ефективност" и съвместното финансиране на проекти с негово участие.
4. В проекта има и изменения и допълнения, свързани с пълното хармонизиране на нашето законодателство с изискванията на Директива 94/22/ЕО за условията за предоставяне и ползване на разрешения за търсене, проучване и добив на въглеводороди.
ІІІ. Предлаганият законопроект изпълнява поставените задачи, свързани с хармонизирането на нашето законодателство с европейското право и с поетите задължения по Договора за присъединяване на страната ни към Европейския съюз.
Като препоръка може да се изтъкне евентуална промяна на заглавието на предлагания нов Раздел ІІІ в Закона за енергийната ефективност, който да стане "Национални индикативни цели за спестяване на енергия" или "Национални индикативни цели за икономия на енергия", вместо сегашното – "Национални индикативни цели за енергийни спестявания".
След състоялата се дискусия и като взе предвид цялостната положителна оценка на проекта, Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-102, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2006 г., с единодушие от 7 гласа "за"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по този законопроект. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Господин Кобаков, имате думата.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Наистина въпросът, който обсъждаме – изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, е един от проблемите, които с присъединяването ни в Европейския съюз, с развитието на икономиката и новите мощности, които трябва да осигуряваме, както в бита, така и в новите дейности - още повече, че енергийното производство, което имаме в момента и със спирането на ІІІ и ІV блок от АЕЦ "Козлодуй", ще създаде необходимостта от едно по-добро ефективно използване на всички енергийни ресурси както в производството, така и икономия в отраслите, в бита, в отоплението на сградите, тъй като един голям резерв за допълнение на енергийния недостатък, който би се оформил, е ефективното използване на всички енергийни ресурси.
Наистина с влизането в Европейския съюз законовата рамка, която сме започнали да осъществяваме, ни задължава да направим съответните административни и организационни промени, както и планови действия за ефективно използване на енергийните ресурси, които България има.
Един от въпросите, който искам да споделя с вас, е за отношенията между общинските бюджети, централното административно ръководство и председателя на Агенцията за енергийна ефективност като фактори, които могат да спомогнат в настоящия етап. Голям проблем представлява финансирането от общинските бюджети на проектите, които трябва да се реализират в енергийната ефективност. Колкото и да имат желание , общините, които имат недостатъчен финансов ресурс, трудно биха се справили в обстановката, която беше досега – да разработват проекти, да осигуряват средства на 50% и след това в реализацията им да търсят икономически ефект, който да се разплаща.
Именно в изменението на закона сега се дава тази възможност министърът на финансите да контролира изпълнението на част от проектите, които имат ангажименти, и в съответствие със създадената енергийна ефективност общините да бъдат подпомагани. А на онези общини, юридически лица и други, които осъществяват мероприятия по енергийна ефективност, да се отпускат кредити, а средствата, които те реализират от енергийната ефективност, да ги залагат в съответните програми.
Не на последно място напоследък има предложения, които са свързани с новите методи и цялостно автоматизиране на системите за осветление. Те също биха намерили израз в една реализация, защото с новия закон се дава възможност за откриване на финансиране и там процедурата, използването и внедряването донася около 35-40% намаляване на разходите, които биха се реализирали с отстояване на тези проекти.
Аз считам, че направените предложения за изменение и допълнение на закона ще дадат възможност за една по-добра организация, използване на възможностите по различните програми и фондове и подпомагане на общините. Така че, гласувайки го сега, ние ще дадем възможност и с бюджетите, които общините ще приемат, и с програмите по енергийна ефективност, в които те могат да се включват, и с една обща законодателна рамка, която да даде възможност за цялостно обхващане на процеса на проблемите на места, да допринесем за осигуряване на онова жизнено необходимо електричество, енергиен ресурс, който да осигури бъдещето.
Приканвам ви да гласуваме направеното предложение за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата господин Агуш.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на ДПС приканваме да се подкрепи Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Той е от синхронизиращите закони и е крайно необходим за нашата енергетика. Във връзка с глобалното затопляне ние трябва да държим сметка за енергийната ефективност, за да може нашата икономика да действа при по-малка енергоемкост, та да се намалят всички вредни газове, които се отделят, във връзка с опазване на озоновия слой.
Има някои неща, които трябва да се допълват, но между първо и второ четене има възможност да се синхронизират, защото има една последна наредба на Европейската комисия, която не е отчетена в законопроекта. Комисията по енергетика е наясно и има готовност да синхронизира това и да направи един добър и действащ закон.
Още веднъж казвам – от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи ви приканвам да подкрепите законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Агуш.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Симеонов.
ПЕТЪР СИМЕОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С влизането в сила на Закона за енергийната ефективност през м. март 2004 г. и впоследствие на подзаконовите нормативни документи през 2005 г., в България беше създадена институционална основа с една модерна юридическа рамка за решителен поврат в националната политика в областта на енергийната ефективност.
Един от основните изводи в Националната дългосрочна програма за енергийна ефективност за периода до 2015 г., приета през 2005 г., е, че без радикална промяна в провежданата политика в областта на енергийната ефективност и по-нататъшното усъвършенстване на законодателната рамка не е възможно постигането на радикално понижаване на енергийната интензивност на българската икономика и тя ще остане по-висока от осреднените европейски нива.
Така например очакваното ниво на този важен показател за развитието на българската икономика през 2015 г. ще бъде с около 40% по-високо от средното европейско ниво, което ще окаже негативно влияние върху нейната конкурентоспособност.
Друг съществен извод, който налага по-нататъшното усъвършенстване на законодателството в тази област, е, че при прогнозираното възходящо развитие на националната икономика с 5% средногодишно, потреблението на горива и енергия ще нараства също така. По тази причина в периода до 2015 г. значението на енергоефективните мерки за националната икономика ще нараства непрекъснато и поради следните комплексни фактори:
Нарастващото потребление на конвенционалните горива за производство на електроенергия ще доведе до нарастване на вредните емисии, а това от своя страна ще окаже допълнителен натиск върху цената на електроенергията вследствие прилагането на техническите мерки за ограничаването им – изискване, произтичащо от ангажиментите на страната, свързани със задължителното изпълнение на Европейската директива за ограничаване на вредното въздействие на горивните уредби № 2001/80-ЕС.
Енергоефективните мерки представляват многообразие от икономически и технически мероприятия, водещи до икономия на електроенергия или топлинна енергия, запазване и разширяване употребата на природен газ като заместител на електрическата енергия, широко приложение на комбинираното производство на енергия, приложение на възобновяемите енергийни източници за директно производство на топлина и електрическа енергия.
Един от основните стълбове на европейската енергийна политика, залегнал в документите, както и на Лисабонската стратегия за действие на Европейския съюз, така и в приетата през 2006 г. Зелена книга за европейката енергийна политика е решителен поврат в дейностите за снижаване на енергийната напрегнатост на европейската икономика и по-нататъшно снижаване на потреблението на първични енергийни ресурси, а с това и зависимостта на европейската икономика от вносни горива, които са преобладаващи на енергийния пазар.
Тези принципи важат в пълна степен и за България не само поради факта, че тя като нов член на съюза от 2007 г. трябва да прилага Единната европейска енергийна политика, но и защото нашата страна в същата степен като болшинството страни – членки на Европейския съюз, е силно зависима от вносните енергийни ресурси.
В контекста на казаното по-горе – съществуващата към днешна дата законодателна рамка в България в областта на енергийната ефективност има определена необходимост от актуализация и усъвършенстване с цел привеждането й в съответствие с актуалната европейска политика в тази област.
Това са и основните мотиви на вносителите на новия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, който ние, народните представители от Комисията по енергетика, подкрепяме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Давам думата на господин Алексиев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: Господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господата Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и Емил Алексиев – директор на Дирекция „Защита на потребителя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Започваме със закона.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: „Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
„Глава първа – Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава първа.
Член 1, чл. 2, чл. 3, чл. 4 и чл. 5 са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на закона, Глава първа и членове от 1 до 5 включително? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: „Глава втора – Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 6 и чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези два текста и наименованието на главата? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: „Глава трета – Предоставяне на информация на потребителите”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 8, чл. 9, чл. 10 и чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: „Глава четвърта – Право на отказ от договора. Право на прекратяване на договора”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по Глава четвърта и по членове от 12 до 15 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: „Глава пета – Търговски съобщения и тежест на доказване”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 16, чл. 17 и чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: „Глава шеста – Потребителски спорове и жалби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 19, чл. 20 и чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава шеста и членове от 19 до 21 включително.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: „Глава седма – Контрол”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 23, като предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 23. (1) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по чл. 22, ал. 2, имат право:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите – членки на Европейския съюз, въвеждащо изискванията на Директива 2002/65/ЕС за продажба от разстояние на финансови услуги, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни;
3. да извършват проверки на място.
(2) При изпълнение на служебните си задължения лицата по чл. 22, ал. 2 са длъжни да опазват служебната, банковата, застрахователната, професионалната или търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й.
(3) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право:
1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 1, т. 1;
2. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 1, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. да разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 1, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: “Глава осма – Административнонаказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава осма.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 25 и чл. 26.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 27 като предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 27. Който в нарушение на чл. 17, ал. 2 изисква или приема плащане на разходи от потребител, свързани с използването от доставчика на средство за комуникация от разстояние, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 28, чл. 29 и чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: “Допълнителни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези два параграфа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: “Заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 3 като предлага следната окончателна редакция:
“§ 3. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 16б:
а) в ал. 3:
аа) създават се нови точки 2 и 3:
“2. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите – членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Регламент 261/2004/ЕС за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство и при отменяне или забавяне на полет, независимо от формата на документа;
3. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 2, които са му известни;”;
бб) Досегашните т. 2-5 стават съответно т. 4-7.
б) в ал. 5:
аа) накрая се поставя запетая и се добавя “и има право:”;
бб) създават се т. 1, 2 и 3:
“1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 3, т. 2;
2. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 3, т. 2 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. да разпореди прекратяване или забрана на нарушението по ал. 3, т. 2 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.”
2. Член 146 се изменя така:
“Чл. 146. При повторно нарушение глобата по чл. 143 и 144 е от 4000 до 13 000 лв.”
3. Създава се чл. 147б:
“Чл. 147б. (1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 16б, ал. 3, т. 3 и ал. 5 на виновните лица се налага глоба в размер от 250 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в двоен размер.”
4. В § 3 от Допълнителните разпоредби се създава т. 57:
“57. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 4, като предлага следната окончателна редакция:
“§4. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6, ал. 2 думите “Комисията за регулиране на съобщенията” се заменят с “Комисията за защита на потребителите”.
2. В чл. 20:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите “Комисията за регулиране на съобщенията” се заменят с “Комисията за защита на потребителите”.
б) създават се ал. 2, 3 и 4:
“(2) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица на Комисията за защита на потребителите имат право:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите – членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Директива 2000/31/ЕС за електронната търговия, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни;
3. да извършват проверки на място;
(3) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по ал. 2 са длъжни да опазват служебната, банковата, застрахователната, професионалната или търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право:
1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 2, т. 1;
2. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. да разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.”
3. В чл. 21:
а) в ал. 1 думите “Комисията за регулиране на съобщенията” се заменят с “Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения”;
б) алинеи 2 и 3 се изменят така:
“(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите организира и поддържа информация за целите на този закон, която се публикува на официалната интернет страница на Комисията за защита на потребителите и съдържа:
1. обща информация относно правата и задълженията на доставчиците и получателите на услуги на информационното общество и реда за уреждане на спорове между тях;
2. информация за органите и лицата, които могат да предоставят допълнителна информация или да окажат практическо съдействие.
(3) Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и Комисията за защита на потребителите осигуряват възможност за контакт с тях по въпросите по ал. 1 и 2 от тяхна компетентност поне чрез използване на електронни средства.”
4. Създава се чл. 24а:
“Чл. 24а. (1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 20, ал. 2, т. 2 и ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 250 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
      (2) При повторно нарушение по ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в двоен размер.”
5. В чл. 25, ал. 1 и 2 думите “Комисията за регулиране на съобщенията” се заменят с “Комисията за защита на потребителите”.
6. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 10:
“10. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 5. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 50:
а) създава се нова ал. 2:
“(2) Разпоредбите на чл. 48-55, чл. 58, 59 и 61 не се прилагат по отношение на договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние, уредени в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
2. Член 57 се отменя.
3. В чл. 61, т. 1 думите “чл. 57, ал. 2” се заличават.
4. В чл. 186, ал. 2:
а) създава се нова т. 7:
“7. Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние;”
б) досегашните т. 7 и 8 стават съответно т. 8 и 9.
5. Създава се чл. 192а:
“Чл. 192а. (1) Длъжностните лица на Комисията за защита на потребителите имат право и:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни;
3. да извършват проверки на място.
     (2) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право:
1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;
2. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. да разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение на този закон и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.”
6. В чл. 206 думите “чл. 57, ал. 2” се заличават.
7. Създава се чл. 230а:
“Чл. 230а. За неизпълнение на разпореждане по чл. 192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 2000 лв.”
8. В § 34 от Преходните и заключителни разпоредби думите “ал. 2, т. 8” се заменят с “ал. 2, т. 9”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 6, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 6. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 92:
а) алинея 4 се изменя така:
“(4) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по чл. 91, ал. 3 имат право:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите – членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Директива 2001/83/ЕС за Кодекс на Европейската общност за лекарствата, предназначени за човешка употреба, последно изменена от Директива 2004/28/ЕС, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни;
3. да извършват проверки на място;
4. да вземат проби и мостри от лекарства за лабораторни изпитвания;
5. да дават задължителни заключения за съответствието на подконтролните обекти по ал. 1 и 2 с действащите изисквания, както и задължителни предписания и указания;
б) създава се ал. 5:
“(5) Ръководителите на длъжностните лица по чл. 91, ал. 3 имат право:
1. да разпоредят писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 4, т. 1;
2. да изискат от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 4, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължат да направи декларацията обществено достояние;
3. да разпоредят прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 4, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.”
2. В чл. 107 след думите “по този закон” се добавя “извън случаите по чл. 92, ал. 4, т. 2 и ал. 5”.
3. Създава се нов чл. 108:
“Чл. 108. (1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 92, ал. 4, т. 2 и ал. 5 на виновните лица се налага глоба в размер от 250 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
      (2) При повторно нарушение по ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 7 като предлага следната окончателна редакция:
„§ 7. В Закона за потребителския кредит (ДВ, бр. 53 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се Глава девета „а”:
„Глава девета „а”
КОНТРОЛ
Чл. 27а. (1) Контролът по този закон се осъществява от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и енергетиката.
(2) За осъществяване на контрола по изпълнението на закона председателят на Комисията за защита на потребителите оправомощава със заповед длъжностни лица от администрацията й.
Чл. 27б. (1) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по чл. 27а, ал. 2 имат право:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите - членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Директива 87/102/ЕИО за потребителския кредит, изменена от Директива 90/88/ЕИО и Директива 98/7/ЕС, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни;
3. да извършват проверки на място;
(2) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по чл. 27а, ал. 2 са длъжни да опазват служебната, банковата, професионалната или търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й.
(3) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право:
1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 1, т. 1;
2. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 1, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. да разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 1, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.”
2. Създава се чл. 34а:
„Чл. 34а. (1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 27б, ал. 1, т. 2 и ал. 3 на виновните лица се налага глоба в размер от 250 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в двоен размер.”
3. В Заключителните разпоредби § 3 се изменя така:
„§ 3. Изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката и енергетиката.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 8 като предлага следната окончателна редакция:
„§ 8. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 117:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2 и 3:
„(2) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по ал. 1 имат право:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите - членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Директива 89/522/ЕИО за извършване на телевизионно радиоразпръскване, последно изменена от Директива 97/38/ЕС, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни;
3. да извършват проверки на място.
(3) Председателят на Съвета за електронни медии има право:
1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 2, т. 1;
2. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. да разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.”
2. Създава се чл. 126б:
„Чл. 126б. (1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 117, ал. 2, т. 2 и ал. 3 се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.”
3. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 33:
„33. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9 като предлага следната окончателна редакция:
„§ 9. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. ...)
се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 64:
а) в ал. 2:
аа) създават се нови т. 4 и 5:
„4. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите - членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Директива 90/314/ЕИО за туристическите пътувания с обща цена, независимо от формата на документа;
5. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 4, които са му известни.”
бб) досегашните т. 4 - 6 стават съответно т. 6 – 8.
б) създава се нова ал. 4:
„(4) Ръководителят на съответния контролен орган по ал. 1 има право:
1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 2, т. 4;
2. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 2, т. 4 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. да разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 2, т. 4 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.”
в) досегашната ал. 4 става ал. 5.
2. Създава се чл. 86в:
„Чл. 86в. (1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 64, ал. 2, т. 5 и ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 250 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в двоен размер.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези текстове, включително до § 12. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете от § 7 до § 12 включително.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет изцяло на второ четене Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Уважаеми народни представители, сега е 10,45 ч. Предлагам да спрем дотук.
От 11,00 ч. е поклонението пред тленните останки на бившия народен представител, писателят и журналистът Коста Андреев. Поклонението ще бъде в зала „Св. София” в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър Батенберг”. Който желае, би могъл да поднесе своите съболезнования и да се поклони пред тленните останки на Коста Андреев.
Продължаваме в 11,30 ч. с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Има необходимия кворум – 128 народни представители.
Продължаваме нашата работа.
Заповядайте, господин Костов, от името на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Ще ви запозная с декларация на Демократи за силна България относно енергийната зависимост на България от Русия. (Оживление в КА.)
Енергийната зависимост на България от Русия целенасочено се увеличава. За да получи по-изгодни за себе си и по-вредни за нашата страна условия, Русия наруши основния принцип на международното право – че договорите трябва да се изпълняват – Pacta sunt servanda.
Българското правителство се съгласи да предоговаря руските доставки на газ за следващите 25 години, като зачеркна сегашния много изгоден за нас договор. Русия не допуска чужда собственост в добива и преноса на газ и енергийни източници на собствена територия, но иска да притежава транзитните газопроводи на България и други европейски страни и по този начин да ги направи трайно зависими.
Българското правителство дава изграждането на АЕЦ “Белене” на руско държавно предприятие, без да докаже, че тя е необходима за енергетиката и икономиката на страната. Съгласява се да строи атомна централа по непризната руска технология, а руските закони ни задължават да приемем нейните ядрени отпадъци. Освен това сключи договор за доставка от Русия на ядрено гориво за АЕЦ “Козлодуй” до 2025 г.
Българското правителство се съгласи на увеличаване на руската собственост върху преминаващия през нашата страна петролопровод Бургас – Александруполис за сметка на намаляване на българския дял.
Тази едностранна зависимост, монополното диктуване на цените и доставките оскъпяват напълно ненужно разходите на българските граждани и фирми за енергия и заплашват националната ни сигурност. България трябва да защити националните си интереси. Вместо да обявява Русия за най-важен партньор на външната си политика, българското правителство е длъжно да противодейства. Затова Парламентарната група на Демократи за силна България настоява министър-председателят:
Първо, по време на дебата за енергийната сигурност на върха на Европейския съюз през декември в Брюксел да представи българската политика за енергийна независимост и да поиска подкрепа за нея.
Второ, да поиска категорично Русия да ратифицира Европейската енергийна харта и да либерализира добива и търговията с енергийни източници.
Трето, като се позове на общата търговска политика на Европейския съюз и правилата на Световната търговска организация, да поиска изработването на обща позиция на страните членки относно руските енергийни доставки.
Парламентарната група на ДСБ очаква всички депутати патриоти да подкрепят това искане. То отстоява българските интереси за енергийна независимост. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания от името на парламентарна група? Не виждам.

Продължаваме нашата работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моля в залата да бъдат допуснати господин Георги Кадиев - заместник-министър на финансите, и Велин Филипов – началник на отдел “Счетоводна практика” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 1, въздържал се 1.
Моля поканените представители на Министерството на финансите да заемат своето място в пленарната зала.
Господин Димитров, като председател на комисията имате думата за доклад.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.”
Комисията подкрепя наименованието.
Параграфи 1, 2 и 3 са по вносител, няма предложения на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по параграфи 1, 2 и 3 и по наименованието на закона. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на закона и текстовете по вносител, подкрепени от комисията, на параграфи 1, 2 и 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 8.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 4 има предложение от народния представител Нено Димов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, като предлага следната редакция на ал. 3 и 4:
“(3) Приема се, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по алинеи 1 и 2, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
  (4) Извън случаите по ал. 3 документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.”
Има едно допълнение, по-скоро молба.
Открита е редакционна грешка в ал. 1, където думата “идентификация” би трябвало да се замени с “номер за идентификация”. Молбата е на Министерството на финансите, а и моя лична, да добавим тази добавка, тоест в чл. 7, ал. 1 думите “идентификация” да се заменят с “номер за идентификация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 4 има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 4, така както е докладът на председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По § 5 има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено.
Предложението се оттегля.
Остава предложението по вносител.
По § 6 има предложение от народния представител Нено Димов, което е подкрепено по принцип.
Има редакция на комисията:
“§ 6. В член 9 ал. 2 да се измени така:
“(2) Когато при осъществяване на счетоводството се използва счетоводен софтуер, той трябва да е разработен при спазването на изискванията на този закон и да дава възможност обработваните чрез него данни и изходните документи да са на български език.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по параграфи 5 и 6. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 5 и 6.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: От § 7 до § 22 текстовете са по вносител. Ако има предложения на народни представители, те или са оттеглени, или са подкрепени, така че няма нужда да ги чета.
По § 23 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следните промени:
1. Текстът на т. 2 да се измени така:
“2. Създават се алинеи 3, 4, 5 и 6:
“2. В ал. 4 изразът “малките предприятия по този закон” да се замени с “предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност”.
3. Да се създаде ал. 6 със следното съдържание:
“(6) Формата, структурата и съдържанието на годишните и междинните финансови отчети на бюджетните предприятия се определят от министъра на финансите.”
От § 24 до § 28 са по вносител и могат да бъдат гласувани ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по текстовете от § 7 до § 28 включително. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на текстовете от § 7 до § 28.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстовете от § 7 до § 28 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 29 има предложение от Нено Димов, което е оттеглено, и има предложение от група народни представители, начело с Петър Мръцков и Трифон Митев, което не е подкрепено от комисията.
Господин Мръцков дава доброжелателен знак, че го оттегля.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, като предлага да се създаде т. 4 със следното съдържание:
“4. Алинея 5 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по § 29. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста на § 29 по вносител плюс предложението на комисията за добавяне на допълнителна т. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграфи от 30 до 32 са по вносител. Има предложения на народни представители, но те са оттеглени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по параграфи от 30 до 32 включително. Няма желаещи.
При това положение гласуваме текстовете от § 30 до § 32 включително по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 33 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев, което не е подкрепено от комисията.
Господин Мръцков го оттегля.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 33. В чл. 35 се правят следните промени:
В ал. 1 и 2 на чл. 35 думата “годишен” се заличава и в ал. 3 думата “годишните” се заличава.
Освен това комисията предлага да се създаде § 33а със следното съдържание:
“§ 33а. В чл. 36 изразът “годишните финансови отчети” да се замени с “финансовите отчети”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Гласуваме текста на комисията за § 33 и за създаване на нов § 33а, който беше представен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на параграфи 33 и 33а са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграф 34 е по вносител, няма предложения и се подкрепя от комисията.
По § 35 има предложения от народни представители, които са оттеглени, и едно неподкрепено и неоттеглено предложение – отново на господин Мръцков.
Той отново дава позитивен знак, че го оттегля.
При това положение комисията, подкрепяйки по принцип текста на вносителя за § 35, предлага следната редакция:
“§ 35. Член 37 се изменя така:
“Чл. 37. (1) Предприятията изготвят годишен финансов отчет до 31 март на следващата година.
(2) Предприятие (предприятие-майка) съставя консолидиран финансов отчет, когато:
1. контролира повече от половината от правата на глас на акционерите или съдружниците в друго предприятие (контролирано предприятие), включително по силата на договорно взаимоотношение, при условие че е акционер или съдружник в това предприятие;
2. притежава правото да назначава или освобождава повече от половината от членовете на управителния и/или надзорния орган на друго предприятие (контролирано предприятие), включително по силата на договорно взаимоотношение, при условие че е акционер или съдружник в това предприятие;
3. притежава правото да управлява финансовата и оперативната политика на друго предприятие по силата на договорно взаимоотношение;
4. е акционер или съдружник, притежаващ 20 на сто или повече от правата на глас в друго предприятие (контролирано предприятие) и единствено по силата на упражняване на тези права е назначило повече от половината от членовете на управителния и/или надзорния орган в контролираното предприятие, действащ през отчетния период, по време на предходния отчетен период и до датата на изготвяне на консолидирания финансов отчет; консолидиран финансов отчет по изречение първо не се съставя, когато друго предприятие има правата, посочени в т. 1-3, по отношение на контролираното предприятие.
(3) При определяне правата на предприятието-майка за целите на ал. 2, т. 1, 2 и 4 правата на власт и правата на назначаване или освобождаване, притежавани от дъщерно предприятие на предприятието-майка или от лице, действащо от свое име, но за сметка на предприятието-майка или на дъщерно предприятие от групата, се прибавят към правата на предприятието‑майка.
(4) При определяне правата на предприятието-майка за целите на ал. 2, т. 1, 2 и 4 не се вземат под внимание:
1. гласовете по акции, държани за сметка на лице, което не е нито предприятието-майка, нито негово дъщерно дружество;
2. гласовете по акции, получени като обезпечение, когато предприятието, предоставило обезпечението, упражнява правата по тях.
(5) Общият брой на правата на глас в контролираното предприятие, притежавани от всички акционери или съдружници за целите на ал. 2, т. 1 и 4, се намалява с правата на глас, които са свързани с акции или дялове, притежавани от това контролирано предприятие и/или от негово дъщерно предприятие, и/или от лице, действащо от свое име, но за сметка на тези предприятия.
(6) Предприятието-майка и всички негови дъщерни предприятия подлежат на консолидиране, независимо къде се намират седалищата на дъщерните предприятия.
(7) Консолидирани финансови отчети се изготвят само от търговски дружества, които са предприятия-майки.
(8) За бюджетните предприятия редът, начинът и сроковете за изготвяне и представяне на финансовите отчети се определят от министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи 34 и 35 в новите им редакции.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 34 и 35 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 36 със следното съдържание:
„§ 36. Създават се членове 37а, 37б, 37в, 37 г и 37д:
„Чл. 37а. Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2 от предприятие-майка, когато сумата от показателите на предприятията в групата, които подлежат на консолидиране, според годишните им финансови отчети, съставени към 31 декември на текущата година, не надвишават показателите на два от следните критерии:
1. балансова стойност на активите към 31 декември – 3 млн. лв.;
2. нетни приходи от продажби за годината – 6 млн. лв.;
3. средна численост на персонала за годината – 80 души.
Чл. 37б. (1) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2 от предприятие-майка, когато то е и дъщерно предприятие на местно предприятие-майка или предприятие-майка от друга държава – членка на Европейската общност, в един от следните случаи:
1. местното предприятие-майка или предприятието-майка от друга държава членка притежава всички дялове или акции на местното (дъщерно) предприятие-майка. При определяне на дяловете или акциите на местното (дъщерно) предприятие-майка не се вземат под внимание дяловете или акциите, които се притежават от членовете на управителния и/или надзорния орган по силата на закон или на учредителния договор или устав, или
2. местното предприятие-майка или предприятието-майка от друга държава членка притежава 90 на сто или повече от дяловете или акциите на местното (дъщерно) предприятие-майка, като другите съдружници или акционери в него са дали писмено съгласие да не изготвя консолидиран финансов отчет.
(2) Алинея 1 се прилага, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. местното (дъщерно) предприятие-майка и всички негови дъщерни предприятия са включени в консолидиран финансов отчет на местното предприятие-майка или предприятие-майка от друга страна членка;
2. консолидираният финансов отчет и годишният консолидиран доклад за дейността се съставят от местното предприятие-майка и подлежат на независим финансов одит по реда и при условията на чл. 38 или от предприятието-майка от другата държава членка и подлежат на независим финансов одит съгласно законодателството на тази друга държава членка;
3. консолидираният финансов отчет, годишният консолидиран доклад за дейността и одиторският доклад на местното предприятие-майка се публикуват по реда и при условията на чл. 40 или на предприятието-майка от другата държава членка се публикуват на български език от местното предприятие-майка по реда и при условията на чл. 40;
4. в приложението на годишния финансов отчет на местното (дъщерно) предприятие-майка е оповестено името и седалището на местното предприятие-майка или предприятието-майка от другата страна членка, което съставя консолидирания финансов отчет по т. 1 и че е освободено от задължението да съставя консолидиран финансов отчет и годишен консолидиран доклад за дейността.
Чл. 37в. Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2 от предприятие-майка, когато то е дъщерно предприятие на местно предприятие-майка или на предприятие-майка от друга държава – членка на Европейската общност и са налице едновременно следните условия:
1. изпълнени са изискванията на чл. 37б, ал. 2;
2. съдружниците или акционерите на местното (дъщерно) предприятие-майка, които притежават не по-малко от 10 на сто от дяловете или акциите, когато предприятието е дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции или не по-малко от 20 на сто от дяловете, когато предприятието е събирателно или командитно дружество, не са поискали съставянето на консолидиран финансов отчет до 30 юни на съответния отчетен период.
Чл. 37г. Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2, когато предприятието-майка е и дъщерно предприятие на предприятие-майка от държава, която не е членка на Европейската общност (трета страна) и са изпълнени едновременно следните условия:
1. местното предприятие-майка и всички негови дъщерни предприятия са включени в консолидиран финансов отчет на предприятие-майка от трета страна;
2. консолидираният финансов отчет и когато е подходящо годишният консолидиран доклад за дейността са съставени в съответствие с този закон и приложимите счетоводни стандарти или по еквивалентен на тях подход;
3. консолидираният финансов отчет на предприятието-майка от третата страна подлежи на независим финансов одит, съгласно законодателството на тази страна;
4. изпълнени са изискванията на чл. 37б, ал. 2, т. 3 и 4 и чл. 37в, т. 3 по отношение на предприятието-майка от третата страна.
Чл. 37д. Разпоредбите на чл. 37а-37г не се прилагат за предприятията по чл. 38, ал. 1, т. 1-4, които задължително изготвят и представят консолидирани финансови отчети, когато са налице условията на чл. 37, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухме предложението на комисията да бъдат създадени пет нови члена – чл. 37а, чл. 37б, чл. 37в, чл. 37г и чл. 37д.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези текстове – от чл. 37а до чл. 37д включително.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 36 има предложение на народния представител Нено Димов, което е оттеглено.
Има предложение от Петър Мръцков и Трифон Митев, което се оттегля в момента.
Има предложение на народния представител Мария Капон, което е подкрепено по т. 2 и не е подкрепено по т. 1:
В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават т. 6 и 7 със следното съдържание:
“6. всички предприятия, които ползват проекти и програми на Европейския съюз;
7. дружествата, които съставят годишни финансови отчети и не подлежат на задължителен независим финансов одит, представят към годишния финансов отчет счетоводен доклад с констатации за спазването на прилаганата счетоводна политика, изготвен от регистриран одитор.”
Повтарям, това предложение не е подкрепено.
Има предложение от народния представител Петър Кънев, подкрепено по принцип, но е отразено в § 44.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36, който става § 37, и предлага следната редакция:
“§ 37. 1. В ал. 1 т. 5 да се измени така:
“5. всички предприятия, непосочени в т. 1-4, с изключение на предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност и бюджетните предприятия”.
2. Алинея 3 да се измени така:
“(3) Консолидираните финансови отчети и индивидуалните финансови отчети, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по чл. 36. Няма желаещи.
Моля да гласуваме неподкрепеното предложение на народния представител Мария Капон по т. 1.
Гласували 81 народни представители: за 14, против 54, въздържали се 13.
Предложението на госпожа Капон по т. 1 не се приема.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за § 36, който става § 37.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Новата редакция на § 36, който става § 37, е приета.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По параграфи от 37 до 40 текстовете на вносителя се подкрепят от комисията. Върви преномерация - § 37 става 38, § 38 става 39, § 39 става 40, § 40 става 41.
По § 41 на вносител има предложение от народния представител Нено Димов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 42:
“§ 42. Алинея 1 на чл. 45 да се измени така:
“(1) При прекратяване на трудовоправното, служебното или облигационното отношение със съставител на финансови отчети счетоводната документация се предава на неговия приемник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по параграфи от 37 до 41 включително по вносител. Няма желаещи за изказване.
Моля да гласуваме тези параграфи от 37 до 41 включително.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 42 има оттеглено предложение от народния представител Нено Димов.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 42 да стане § 43.
По § 43 има предложение от народния представител Нено Димов – оттеглено.
Има предложение от народния представител Петър Мръцков и Трифон Митев, което се надявам да бъде оттеглено. Благодаря, господин Мръцков, оттегляте предложението.
Има предложение на народния представител Мария Капон, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Петър Кънев, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 44:
“§ 44. Точка 8 да се измени така:
“8. Точка 15 се изменя така:
“15. “Предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност” са предприятията, които в текущата или в предходната година не надвишават показателите на два от следните критерии:
1. балансова стойност на активите към 31 декември – 1,5 млн. лв.;
2. нетни приходи от продажби за годината – 2,5 млн. лв.;
3. средна численост на персонала за годината – 50 души.
При определяне статута на едно новообразувано предприятие като прилагащо облекчена форма на финансова отчетност се вземат стойностите на горните критерии само за годината на възникване.”
Господин председател, текстът на § 44 също е по вносител и се преномерира в § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за изказвания по § 42 до § 44 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи от 42 до 44 по вносител.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
По чл. 45 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага следната редакция на § 45, който става § 46:
“§ 46. Параграф 23, т. 2 относно ал. 4 и § 39 не се прилагат за финансовите отчети за 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и новата редакция на § 45.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Наименованието и текстът на § 45 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 47.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 48.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага следната редакция за § 48, който става § 49:
“§ 49. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 39 ал. 3 се изменя така:
“(3) Годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър при Министерството на правосъдието, подлежат на независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството.”
2. В чл. 46, ал. 2, т. 4 се изменя така:
“4. годишен финансов отчет, включително заверен, когато подлежи на независим финансов одит.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, уважаеми колеги. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете от § 46 до 49 по вносител.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 50 на вносителя има предложение от народния представител Нено Димов - § 50 да отпадне.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция за § 50, който става § 51:
“§ 51.В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, …) в § 1 се правят следните изменения:
1. В т. 4 думите “§ 1, т. 6 от Закона за счетоводството” се заменят с “§ 1, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
2. В т. 9 думите “със седалище в Република България” се заменят с “или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 54.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 55.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 55 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 51, както беше предложена от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
Сега предлагам да гласуваме текстовете на § 51, 52, 53 и 54 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Сега предлагам да гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 55 на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Текстът на § 55 отпада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 56 със следното съдържание:
“§ 56. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (обн., ДВ, …), чл. 12, ал. 2 думите “чл. 34, ал. 1 или 2” се заменят с “чл. 34, ал. 2”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 57 със следното съдържание:
“§ 57. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, …), в чл. 48, т. 4 думата “счетоводен” се заменя с “финансов”.
Комисията предлага да се създаде § 58 със следното съдържание:
“§ 58. В Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, …), чл. 29, т. 4 думата “счетоводен” се заменя с “финансов”.”
Комисията предлага да се създаде § 59 със следното съдържание:
“§ 59. В Закона за водите (обн., ДВ, …), § 4, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби думите “чл. 20” се заменят с “чл. 15”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по предложението на комисията да бъдат създадени нови членове от 56 до § 59. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на тези параграфи.
Гласували 79 народни представители: за 78, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 56, който става § 60:
„§ 60. Този закон влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 47, който влиза в сила от 1 юли 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания, колеги. Няма желаещи.
Моля, гласуваме § 56, който става § 60.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Текстът на § 56, който става §60 е приет, а с това е приет на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
Съгласно решение на пленарната зала, следва да преминем към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, ще поставя на вашето внимание:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 103 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „14-дневен” се заменят с „30-дневен”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Избирателната комисия в 3-дневен срок след изтичане на срока по ал. 1, се произнася по допустимостта на постъпилите кандидатури и с решението си обявява списъка на кандидатите в канцеларията на адвокатския съвет. Всеки член на колегията в 3-дневен срок може да обжалва решението пред Висшия адвокатски съвет. Висшият адвокатски съвет се произнася по съществото на жалбата в 3-дневен срок от постъпването й с решение, което е окончателно.”
3. Алинея 3 се отменя.
4. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Избирателната комисия обявява окончателния списък на кандидатите в канцеларията на адвокатския съвет не по-късно от 7 дни преди датата на избора.”
По § 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 105, ал. 2 накрая се добавя изразът „на съответния орган”.”
Комисията подкрепя текста на комисията за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания, колеги. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на закона, подкрепено от комисията, както и текстовете на § 1, § 2 в редакция на комисията, § 3 и § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук, господин председател, ще представям параграфите поотделно, защото са различни становищата на комисиите по тях.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на закона и § 1, който се подкрепя от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона и текстът на § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „§ 2. В чл. 18, ал. 2 след думата „ликвидация” се добавя „и при намаляване на капитала”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на § 2 е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По същество е прието предложението на вносителя за § 3, но ще го прочета с малко променената редакция. При отпадането на § 3 той става § 2:
„§ 2. В чл. 19 се създава ал. 6:
„(6) Имоти или части от тях – частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг за нуждите на дипломатически и консулски представителства на чужди държави и представителства на междуправителствени организации в Република България от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Вземам отношение по така предложения текст на чл. 19, ал. 6. Имам конкретно предложение – в първото изречение „Имоти или части от тях – частна държавна собственост, могат” – тук да бъде добавена думата „продават”, „или отдават под наем без търг за нуждите на дипломатически и консулски представителства на чужди държави” и т.н.
Аргументите ми за това предложение са следните. Когато става въпрос за междудържавни отношения, българската държава в определени случаи се е ангажирала да предостави за нуждите на дипломатически представителства не само имоти под наем, но и такива имоти, които тя трябва да продаде. В определени случаи – и към настоящия момент, има такива, в които българската държава е предоставила, дала им е възможност да си закупят и в крайна сметка ги поставя в условията да се явяват на търг, което е, меко казано, унизително за съответната държава.
Затова аз моля и претендирам да бъдат добавени думите „и продава”, така че в този случай да бъдат съвсем коректни отношенията между държавите, когато става въпрос за международни отношения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания?
Аз също бих искал да взема отношение, но тъй като водя заседанието, за съжаление, правилникът не ми позволява. Това, което предлага господин Милтенов, има много сериозно основание.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Дами и господа! Аз искам да подкрепя предложението на господин Милтенов, защото действително противното би означавало някакво детинско разбиране за пазарната икономика. Естествено, че когато става въпрос за междудържавни отношения, когато става въпрос за дипломатически представителства, строго ограничени в тази рамка – дипломатически и консулски представителства на държави, тогава идеята те да бъдат пращани на търг може да има своя смисъл, но само като акт на отношение на българската държава към тях.
С други думи, по-разумно би било да бъде дадена като възможност, използвайки формулата „може” в този текст, за да може българската държава или на реципрочно основание, или когато желае да изяви своето подобаващо отношение към друга държава, да прави външна политика, включително на територията на България. Противното би поставило ограничения, които трудно биха могли да намерят обяснение в последователното разбиране за пазарната икономика или във вярата в конкуренцията. Това би било излишно изсилване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, тогава предлагам да се гласуват отделно думите „продават или”.
Чета тази част от текста, която засяга изменението, за да се ориентират народните представители:
„(6) Имоти или части от тях – частна държавна собственост, могат да се продават или отдават под наем” и нататък текстът продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Тази редакционна поправка вече е абсолютно правилна.
Моля, гласувайте предложението за новата редакция на § 2 с направената поправка ад хок от трибуната от народния представител Валентин Милтенов.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Новата редакция на § 2 с последната поправка е приета.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция – вместо „Преходна” да бъде „Заключителна разпоредба”:
“ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 3. Параграф 1 на Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. ...) се изменя така:
“§ 1. Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Колеги, преминаваме към гласуване на предложението от председателя Стоилов за изменение на наименованието – вместо „Преходна”, да бъде „Заключителна разпоредба”, както и текста на новата редакция на § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет, с което е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Готови сме да продължим с доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесен от Министерския съвет – това е законопроект, който на практика засяга повечето български граждани. От становището и представянето на законопроекта това ще бъде разбрано.
“На редовно заседание, проведено на 30 ноември 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта, който цитирах.
На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Цонко Киров, Зоя Мангалска – главен юрисконсулт, Галя Лишкова – от отдел „Български документи за самоличност” при Дирекция „Национална служба „Полиция”; от Министерството на външните работи – Дико Диков, началник на отдел „Консулско-правни и емиграционни въпроси” в Дирекция „Консулски отношения”.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Киров. Той изтъкна, че предложеният за разглеждане законопроект има следните цели:
- привеждане на българските документи за самоличност в съответствие с изискванията на Европейския съюз;
- усъвършенстване на функциите на автоматизираната система за издаване на български документи за самоличност и издаване на документ за самоличност, съдържащи електронен носител на данни и записана цифрова снимка и отпечатъци на пръсти;
- преминаване към централизирано издаване на всички български документи за самоличност.
Според госпожа Мая Манолова законопроектът следва да бъде приет, тъй като привежда закона в съответствие с изискванията на Европейския съюз. Също така промените ще имат и практическо приложение от 1 януари 2007 г., когато съответните европейски директиви ще имат непосредствено действие. Според тях българските граждани придобиват възможността с лични карти да преминават вътрешните граници на Европейския съюз.
Освен това законопроектът регламентира документите, които се издават на чужди граждани - граждани на страни – членки на Европейския съюз, в случаите на продължително и постоянно пребиваване в Република България.
Госпожа Манолова обърна внимание на новата терминология, която се въвежда в законопроекта и за която са необходими допълнителни разяснения. По-специално тя посочи новите видове документи за самоличност на чужденци.
Госпожа Галя Лишкова посочи, че става дума за временния паспорт за окончателно напускане на Република България и удостоверенията за пътуване зад граница на чужденци. Те и в момента са уредени в закона и се издават, но досега не е бил регламентиран форматът им, поради което в законопроекта е направено такова допълнение. Предвидена е и нова т. 4 в § 2, с която се въвежда временен паспорт на граждани на Европейския съюз във формат ID-3.
Форматът ID-3 е нов. Въвежда се по предложение на Министерството на външните работи и ще се издава на гражданите на Европейския съюз, които са си загубили документите, не притежават в себе си никакъв документ за самоличност, намират се в чужбина и тяхната страна няма дипломатическо или консулско представителство. Тогава в нашите дипломатически и консулски представителства ще им бъде издаван такъв документ, с който те да се приберат в собствената си страна.
След проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесен от Министерския съвет, и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За процедура имате думата, господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на вътрешните работи господин Цонко Киров по повод разглеждането на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме допускането в пленарната зала на заместник-министъра на вътрешните работи господин Цонко Киров. Той желае да присъства на дискусиите по този законопроект.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин заместник-министърът да заповяда в пленарната зала.
Сега следва представяне на становището на Комисията по европейска интеграция.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Принуден съм да прочета един текст:
“СТАНОВИЩЕ
относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 ноември 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесен от Министерския съвет.
От страна на вносителя законопроектът бе представен от господин Цонко Киров, заместник-министър на вътрешните работи. На заседанието на комисията присъстваха също госпожа Мария Рангелова, началник сектор в Дирекция “Международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи, госпожа Зоя Мангалска, експерт в Дирекция “Правна” в същото министерство и господин Иван Иванов, юрист в Национална служба “Полиция”.
І. Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност цели привеждане на нормативната уредба относно българските документи за самоличност в съответствие с изискванията на общностното законодателство, усъвършенстване на функциите на автоматизираната система за издаване на български документи за самоличност и издаване на документ тип “паспорт” с електронен носител на данни и записана цифрова снимка и пръстови отпечатъци, преминаване към централизирано издаване на всички български документи за самоличност, правна уредба на документите на гражданите на Европейския съюз, на държавите страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария. Законопроектът предлага и изменения и допълнения, насочени към усъвършенстване на отделни разпоредби Закона за българските документи за самоличност.
ІІ. Предложеният законопроект урежда материя, която има отношение към преговорна глава “Правосъдие и вътрешни работи”.
Законопроектът въвежда изискванията на Регламент 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 г. относно стандартите за елементите на защита и биометричните елементи в паспортите и пътните документи, издавани от държавите членки, които съгласно Приложение № 2 към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори трябва да се прилага задължително от датата на присъединяване на България към Европейския съюз.
Регламентът постави изискване към държавите членки да осигурят необходимите условия издаваните от тях паспорти и документи за пътуване да имат електронен носител, който съдържа лични данни от персоналната страница в електронен формат и цифрова снимка на приносителя. В тези данни са включени и пръстови отпечатъци. Данните следва да бъдат защитени от неправоморен достъп и да са подписани с електронен подпис. Законопроектът въвежда посочените изисквания. Поради въвеждането на електронен носител на информация към паспортите отпада възможността за продължаване срока на тяхната валидност, тъй като последната информация не може да бъде дописвана.
Предвижда се новата технология на издаване на разглежданите документи да влезе в сила от 1 юли 2007 г. Съгласно § 37 от законопроекта, снемането на пръстови отпечатъци влиза в сила от 28 юни 2009 г. …”
Отварям една скоба – причината е в самия Европейски съюз, тъй като той няма единен стандарт по въпроса.
“… в съответствие с Решение на Европейската комисия № 2909 от 28 юни 2006 г., което поставя този срок като краен за въвеждането на такъв режим. Междувременно ще трябва да бъдат установени и неговите параметри.
Във връзка с въвеждането на Директива 2004/38 на Европейския парламент и Съвета относно правото на граждани на Европейския съюз и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, в сила от датата на присъединяването, се налага допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
С него се урежда издаването на карта за продължително пребиваване и карта за постоянно пребиваване на гражданите на Европейския съюз, на държавите страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария. Тези изисквания на Директивата са въведени с чл. 13а и в новата Глава четвърта “а” (§ 5 и § 18 от законопроекта).
В съответствие с Решение на Европейската комисия № 409 от 28 февруари 2005 г., с което е одобрен временен паспорт за пътуване на граждани на Европейския съюз, законопроектът предвижда издаването на такива документи, когато гражданите не притежават валидни документи за пътуване и за самоличност или поради извънредни обстоятелства са се оказали без такива документи. Предвижда се такъв документ да се издава и на граждани на Европейския съюз от дипломатическите или консулски представителства на Република България, когато съответните държави членки нямат представителства на територията на съответната страна.
ІІІ. Въз основа на изложеното може да се направи извод, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност е в съответствие с достиженията на правото от Шенген и актовете, приети въз основа на него, поради което следва да бъде подкрепен.
С оглед на изложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие – 8 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, № 602-01-103, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2006 г.”
Това носи подписа на председателя на Комисията по европейска интеграция господин Атанас Папаризов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Цонко Киров може би иска да вземе думата? Предполагам, че той ще иска да говори за целите и философията на законопроекта.
Заповядайте, господин заместник-министър, за да представите духа на законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦОНКО КИРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, както беше посочено, целта на законопроекта е синхронизиране на българското законодателство и издаването на българските документи за самоличност в съответствие с изискванията на Европейската комисия и в изпълнение на ангажиментите, поети с Договора за присъединяване.
Основното, което искам да посоча по темите, които се разглеждат в проектозакона, е, че освен че се привеждат българските документи за самоличност в съответствие с изискванията на Европейския съюз, се усъвършенстват функциите на автоматизираната система за издаване на български документи за самоличност и издаване на документи за самоличност, съдържащи електронен носител, както и преминаване към централизирано издаване на всички български документи за самоличност.
След приемането ни в Европейския съюз се запазва и се придобива правото за придвижване с лични карти, което е основна цел от наша страна, но в същото време изпълнението на задълженията за въвеждане на електронен носител – цифров, на данните и въвеждане на пръстови отпечатъци до 2009 г. няма да предизвикват задължението на смяна на всички български документи за самоличност при пътуване. Сега действащите ще бъдат валидни до срока на тяхната валидност, няма да има задължителен елемент за подмяната.
Така предложеният законопроект е изключително важен за регламентирането на дейността по издаване на нови български документи за самоличност и синхронизирането с европейското законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми колеги, откривам дискусията на първо четене на законопроекта. Имате думата за изказвания. Ако парламентарните групи имат много желаещи за изказвания, да ми предоставят списък, ако ли не, започваме с вдигане на ръка.
Имате думата, уважаеми колеги.
Нима вече всичко е ясно след становищата на двете комисии и след изказването на представителя на вносителя – Министерския съвет?
Ако това е така, още веднъж искам да приканя пленарната зала за участие в дискусията. От дясно няма желаещи, в централния блок няма желаещи, в лявата част на пленарната зала също няма желаещи. При това положение, съгласно правилника, на мен не ми остава нищо друго, освен да закрия дискусията и да преминем към гласуване на първо четене на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 87, против 2, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, първо, ако позволите, предлагам да съкратим срока за предложения между двете четения. Надявам се, че колегите, които имат намерение да предложат нещо в него, могат да се справят до вторник, така че е достатъчно срокът между двете четения да бъде пет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Направено е процедурно предложение от господин Янаки Стоилов за намаляване на срока за правене на предложения между първо и второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 80 народни представители: за 78, против 2, въздържали се няма.
Срокът за правене на предложения между първо и второ четене е намален до пет дни.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността, внесен от Министерския съвет.
На заседание, проведено на 23 ноември 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъстваха: господин Бюрхан Абазов, заместник-министър на земеделието и горите, госпожа Севинч Солакова от Дирекция "Правна" на Министерството на земеделието и горите, господин Петър Вутов, госпожа Юлия Стойкова и госпожа Стойка Куртева от Дирекция "Поземлени отношения" на Министерството на земеделието и горите; от Министерството на финансите – госпожа Цветанка Михайлова; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – господин Тодор Стоянов, директор на Дирекция "Държавна собственост и жилищна политика".
От името на вносителя заместник-министър Бюрхан Абазов изложи целите и мотивите на законопроекта. Посочено бе, че той представлява част от комплекс мерки, предприети с цел синхронизиране на законодателството ни с присъединителния договор на Република България към Европейския съюз и с последните промени в Конституцията.
Най-общо промените се свеждат до въвеждане на ограничителен режим за придобиване на право на собственост спрямо чуждестранни граждани. Със законопроекта се извършват промени в Закона за собствеността със съответни препратки в четири други закона: Законът за горите, Законът за защитените територии, Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Преминава се от забранителен режим за придобиване на право на собственост от чуждестранни лица към ограничителен режим в специалните закони. Отпада общата забрана, съдържаща се в чл. 29 от Закона за собствеността, като с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността се предлагат изменения в съответните закони.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Камелия Касабова, Елиана Масева, Четин Казак, Павел Шопов, Павел Чернев и Янаки Стоилов.
Като цяло те подкрепиха законопроекта, като изтъкнаха, че неговото приемане е следствие от поетите от Република България задължения в Договора за присъединяване към Европейския съюз, както и промените в чл. 22 от Конституцията. Същевременно бяха изказани предложения, акцентиращи върху необходимостта в законопроекта да бъдат включени разпоредби със защитен характер по отношение интересите на България, доколкото чл. 22, ал. 3 от Конституцията предвижда режимът на земята да се определя със закон. В съответствие с това бе препоръчано законопроектът да се допълни със специфични изисквания за придобиване на земя в някои райони, които биха се отнасяли както за български граждани, така и за граждани на страни – членки на Европейския съюз.
С оглед сигурността на правоприлагането, което засяга ограничителните срокове за придобиване на право на собственост върху земя от граждани на страни – членки на Европейския съюз, народните представители подкрепиха идеята вместо препращане към Договора за присъединяване на Република България, тези разпоредби да бъдат включени в съответните специални закони.
Народният представител Павел Шопов изложи позицията на Парламентарната група на партия "Атака". Той изтъкна, че "Атака" е против направените изменения в Конституцията по отношение на продажбата на български земи на граждани на Европейския съюз и други чужденци. Господин Шопов посочи, че това може би е обективен процес, който рано или късно ще доведе до изменение на българското законодателство, но това трябва да става постепенно и с отчитане на българския национален интерес.
След приключване на дискусията Комисията по правни въпроси с 12 гласа "за" и 2 гласа "против" подкрепи по принцип Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността, внесен от Министерския съвет, и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Следва да чуем доклада на Комисията по земеделието и горите.
Господин Тюркеджиев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността, № 602-01-96, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2006 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 22 ноември 2006 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие заместник-министрите на земеделието и горите Бюрхан Абазов и Димитър Пейчев, както и експерти.
Със законопроекта се предлага премахване на ограниченията за придобиване право на собственост върху земя от чужденци в изпълнение на поети ангажименти от България в процеса на европейската интеграция и за осигуряване на условия за свободно движение на капитали. Той поставя вътрешното законодателство в съответствие с промените в Конституцията в частта, отнасяща се до премахването на забраната за придобиване на земя от чужденци и при условията на сключения Договор за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Законопроектът обхваща изменения и допълнения общо в пет закона: Закона за собствеността, Закона за горите, Закона за защитените територии, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. В основните разпоредби, отнасящи се до посочените закони, принципната забрана за придобиване на земя от чуждестранни лица е заменена с принципна допустимост на такава.
Народните представители, взели участие в дискусията, се обединиха около идеята, че законопроектът още по-ясно и по-детайлно следва да прецизира нормите, които се отнасят до публичната собственост на земеделските земи от Държавния поземлен фонд и на горите и земите от Държавния горски фонд. Изказана беше препоръка за подобряване на текстовете от законопроекта с оглед по-ясно регулиране на материята за разграничаване на отговорностите на различните държавни органи и институции. В тази връзка беше изразена тревога, че все още земеделски земи и земи и гори от горския фонд променят предназначението си, че в определени територии на страната ни се загубва ценен земеделски и горски фонд, че намаляват държавните земи и гори и изключването и промяната на предназначението им, липсата на защитни механизми може да доведе до това държавата да бъде принудена да заплаща големи обезщетения или да обявява територии с особен екологичен режим на управление и стопанисване.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността, № 602-01-96, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2006 г.
Това становище е прието с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Тюркеджиев.
Има становище на Комисията по европейска интеграция.
Моля господин Стоянов – член на комисията, да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР СТОЯНОВ: „На свое заседание, проведено на 17 ноември 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността, внесен от Министерския съвет.
От страна на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Севинч Солакова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на земеделието и горите. На заседанието присъстваха още госпожа Стойка Куртева и госпожа Юлия Стойкова – юрисконсулти в Дирекция „Поземлени отношения” в същото министерство, и госпожа Цветанка Михайлова – държавен експерт-юрисконсулт в Дирекция „Европейска интеграция и мониторинг” в Министерството на финансите.
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността предлага законодателни мерки, насочени към премахване на ограниченията за придобиване право на собственост върху земя от чужденци и чуждестранни юридически лица в съответствие с ангажиментите, поети от Република България в Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз.
Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения в пет закона, уреждащи тази материя, а именно Закона за собствеността, Закона за горите, Закона за защитените територии, Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Предложените изменения и допълнения доразвиват разпоредбата на чл. 22 от Конституцията на Република България, въведена със Закона за изменение и допълнение на Конституцията („Държавен вестник” бр. 18 от 2005 г.) и в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, съгласно която чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
Материята, уреждана с настоящия законопроект, има отношение към преговорна глава „Свободно движение на капитали”.
Съгласно Приложение VІ, т. 3 към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори, България е договорирала преходни периоди по отношение придобиването на земеделска земя, гори и земи от горския фонд и на земя за второ жилище.
България има право да запази за срок от пет години от датата на присъединяване ограниченията в нейното законодателство, съществуващи към датата на подписване на договора, по отношение придобиването на право на собственост върху земя за второ жилище от граждани на държави – членки на Европейския съюз, или на държавите, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, които не пребивават на нейна територия, както и от юридически лица, учредени по законодателството на държавите – членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство.
България може да запази за срок от седем години от датата на присъединяването ограниченията, съществуващи по нейното законодателство към датата на подписване на договора, във връзка с придобиване правото на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя от граждани на други държави – членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, или от юридически лица, учредени по законодателството на държавите – членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство. Договорът установява забрана за по-неблагоприятно третиране на граждани на посочените държави при придобиването на земеделска земя, гори и горска земя, отколкото към датата на подписване на Договора за присъединяване. Посочените ограничения не се прилагат по отношение на самостоятелно заети земеделски производители, които са граждани на друга държава членка и които желаят да се установят и да пребивават в България.
Договорът предвижда извършване на общ преглед на посочените преходни мерки на третата година от датата на присъединяване на България, като с решение на Съвета на Европейския съюз, взето единодушно, тези срокове могат да се съкратят или да се премахнат.
В изпълнение на ангажиментите на България по Договора за присъединяване и в съответствие с Конституцията, предложеният законопроект премахва забраната в Закона за собствеността за придобиване на земя от чужденци и чуждестранни юридически лица, като предвижда отделни режими за придобиване на земя от граждани на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство и юридически лица, учредени по законодателството на държави – членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство и за чужденци и чуждестранни юридически лица от трети държави. Първият режим е съобразен с изискванията на Договора за присъединяване и предвидения в него преходен период. Условията за придобиване на земя от чужденци или юридически лица от трети държави ще се определят от международните договори, ратифицирани съобразно процедурата по чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България. Уредена е и хипотезата на придобиване на право на собственост върху земя по наследяване по закон.
В съответствие с договорения преходен период е предвидено ограничение за придобиване на земя за второ жилище от граждани на държави членки, които не са постоянно установили се в България, и от юридически лица, учредени по законодателство на държавите – членки на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство.
В законопроекта е възприет подход конкретните срокове по преходните периоди да не се посочват в закона с оглед на предвидената в договора възможност за съкращаването или прекратяването им, а вместо това да се препраща към условията, посочени в договора.
В Закона за горите по отношение на придобиването на гори и земи от горския фонд от чужденци и чуждестранни юридически лица се предвиждат промени, аналогични на тези по Закона за собствеността. Предлага се също така отмяна на чл. 8 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, уреждащ придобиване на гори и земи от горския фонд от чужденци и чуждестранни юридически лица, като тази материя ще се регламентира само от Закона за горите.
В Закона за защитените територии се предвижда възможност за придобиване от чужденци и чуждестранни юридически лица при условия, аналогични на вече посочените на право на собственост върху гори и земи, попадащи в защитени територии, които не са изключителна държавна собственост.
В Закона за собствеността и ползването на земеделски земи се допуска придобиване право на собственост на земеделска земя от чужди граждани и чужди юридически лица съобразно условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията, а от граждани на държавите – членки на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство, и юридически лица, учредено съобразно законодателството на тези държави при условията на този закон след изтичане на преходния период, предвиден в Договора за присъединяване. В същия закон в съответствие с изискванията на договора е въведено и право на самонаетите земеделски производители граждани на държави – членки на Европейския съюз, да придобиват земеделски земи от датата на присъединяване на България към Европейския съюз при условие, че желаят да се установят и да пребивават постоянно в България и са вписани по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ.
Законопроектът предвижда задължение на тези лица да прехвърлят собствеността върху земеделските земи, когато до изтичане на договорения преходен период за забрана за придобиване на земеделски земи тези лица преустановят дейността си на самостоятелно заети земеделски производители.
Предвижда се предлаганите изменения и допълнения да влязат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Във връзка с Преходните разпоредби, предвидени в Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, за забрана за придобиване право на собственост от граждани на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и от юридически лица, регистрирани в тези държави на второ жилище за срок от пет години, и на земеделска земя, гори и земи от горския фонд за срок от седем години от датата на присъединяването, Комисията по европейска интеграция предлага препращането в законопроекта към условията на Договора за присъединяване да бъде заменено с изрично посочване в предложените изменения и допълнения със законопроекта (чл. 29а от закона за собствеността, чл. 10, ал. 4 от Закона за горите, чл. 10, ал. 3 от Закона за защитените територии и чл. 3, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи) на договорените срокове в преходните периоди.
Въз основа на изложеното може да се заключи, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността е в съответствие с Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, поради което следва да бъде подкрепен.
С оглед на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие, 8 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността № 602-01-96, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2006 г., като направената бележка бъде взета предвид от водещата комисия при разглеждане на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по предлагания законопроект? От трите становища, уважаеми колеги, личи ясно, че става дума за достатъчно сериозни въпроси, свързани с Конституцията на страната и с международните й ангажименти.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези въпроси в пленарната зала? Както разбирате, в този състав на пленарната зала очевидно не е възможно да се проведе адекватно гласуване, така че гласуването на този законопроект ще бъде утре сутринта. Но може да има желаещи, които да вземат думата.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Темата е актуална отпреди две години, когато се направи изменението в българската Конституция и когато стана възможно да се продава българска земя на чужденци. Дейци от “Атака” и преди създаването на “Атака” с извършването на въпросната Втора поправка в българската Конституция изразиха тогава многократно като частни лица становища и позиции относно несъгласието си с тази промяна и тази разпоредба.
След създаването на “Атака” въпросното несъгласие влезе като трайна политика в програмата на Партия “Атака” и до този момент като един от 20-те принципа, на които се основават политиката и действията на “Атака”, остана неизменна, константна позиция и в бъдеще ние ще продължим да защитаваме единствени в българския парламент, единствени в българския политически живот тезата, че в момента, а дълго време и занапред това ще бъде голяма грешка на българския политически елит. С времето все повече и повече българи ще осъзнаят, че преждевременното либерализиране на статута на българската земя, възможността тя да бъде продавана на чужди граждани, както се предвижда и в предлагания законопроект, преди да се е увеличила покупателната способност на българските граждани, преди да са се създали адекватни икономически структури и субекти, от което ние сме много далеч все още, преди да се е създал пазар на земята, който да бъде наистина регулатор на гражданския оборот по отношение на българската земя, е нещо късогледо и много опасно в стратегически план.
Голямо учудване буди фактът, че когато се приемаше тази поправка в българската Конституция, БСП беше в преобладаващата си част на противно на тогавашното мнозинство мнение и становище. Не можем да си обясним метаморфозата, трансформацията, която тази политическа сила претърпя за кратък период от време, за да се стигне до положението, когато БСП е основен двигател на приемането на този закон и може би други закони, които ще бъдат един пакет от закони, регламентиращи тази материя.
Ние не можем да си обясним на какво се дължи тази промяна в позицията по основен за българското общество въпрос.
България все още е в тежка криза във всяко едно отношение, тя се намира в интензивен преход. Ние от “Атака” считаме, че преходът не е завършен, макар и да влизаме в Европейския съюз като член на Европейския съюз само след броени дни, в никакъв случай не бива да се стига до едно абсолютно отваряне на възможността всякакви чужденци да придобиват българска земя. Защото на практика това се получава. Даже, забележете, ние поставяме въпроса, че тук не се касае само за граждани на Европейския съюз. По тази тема за придобиването на българска земя от страна на чужденци от Европейския съюз можем да коментираме, тук има някаква логика да се мисли, но става въпрос за чужди граждани не членове на Европейския съюз, където нещата просто са драстични. И ако вземем за пример други страни, по-близки или по-далечни нам, ще видим, че там съществува един традиционен и, бих казал, много добър консерватизъм в това отношение. Така е в съседна Турция, така е в държавата Израел, която може да ни бъде пример в много отношения що се касае до опазването на националния им суверенитет, за защита на националните им интереси, за защита на стратегическия интерес, тогава когато това се налага и когато се вижда.
Това, което правим с този законопроект и с другите, които ще последват оттук нататък, защото явно няма да останем с този законопроект, е едно либералничене, без разбиране до какво ще доведе то, както много често по други въпроси и по други теми в българското общество се стигна до либералничене, до преждевременно вдигане на забрани, до преждевременно отпускане на режими, които закони доведоха до неблагоприятни последици.
Ето защо ние, от „Атака”, заявяваме отново, че ще гласуваме против този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли реплики към господин Шопов?
Заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята реплика е свързана с това, че аз не разбрах господин Шопов всъщност какво защитава.
Първо каза, че е възможно да се продава земя на страни от Европейския съюз. Всъщност точно такава промяна е направена в Конституцията, защото ние нямаше да можем да станем членове на Европейския съюз, ако не бяхме направили тази промяна. Спор имаше единствено по отлагателния срок дали да е 7 години или по-голям. Поне във Вашето изказване това не го чух.
Второ – на други чужденци. Промяната в Конституцията е по двустранни споразумения и то подкрепени в парламента с две трети гласували. Така че за други, извън Европейския съюз, практически има забрана за продажба на чужденци.
Стига с Вашия популизъм. Говорете ясно, за да могат хората да Ви разберат за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колега от БСП, никъде нямаше изискване и условия във връзка с приемането ни в Европейския съюз да бъде изменена Конституцията в тоя смисъл, в който беше изменена преди две години. Тогава, при това изменение, това беше един от най-сериозните доводи на групата на БСП.
Още по-малко се налага в този момент и след като е изменена Конституцията, да се приема този законопроект и да се либерализира режима. Това може би ще стане, нужно е да стане, но след като изтече време и след създаване на пазар на земята, след увеличаване на покупателната възможност на българските граждани, която да стигне до такава степен, че това да бъде безопасно за българския национален интерес.
Що се касае до гражданите от Европейския съюз, ние казахме и казваме, че може да се обсъжда такава възможност. Да се обсъжда, а не задължително да се приеме. Най-страшното обаче е все пак, че тези закони, макар и след известно време, дават възможността да се продава българска земя и на граждани от не европейските страни.
И понеже тук се касае до един много голям, стратегически въпрос, аз считам, че пленарната зала в този състав не е в състояние да обсъжда този законопроект. Тук е нужна много сериозна дискусия. В залата в момента има не повече от 60 депутата. Толкова сме преброили. Затова в тази дуплика използвам възможността да поискам поименна проверка на кворума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съмнително е дали може да се приложи такава процедура. Вие имахте думата за дуплика. Така че не мога да удовлетворя предложението Ви така, както е направено.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Тогава ми дайте думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще преценим, господин Шопов, заедно с Вас има ли място за процедура.
Колеги, бих предложил на вашето внимание следното: след тази точка, която разглеждаме в момента, следват четири точки от нашата програма, които ние съгласувахме с вас да гледаме в началото на утрешния пленарен ден. Това са двата законопроекта – за бюджетите на Общественото осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса, както и измененията в законите за акцизите и за местните данъци и такси. Другите четири точки след тези четири също предполагат или гласуване веднага след представянето им – имам предвид ратификацията и делегацията в Православната асамблея, или пък по-внимателна дискусия, свързана с точки 19 и 20 относно избирането на представителите в Европейския парламент и Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие.
Примерно т. 19 ще се гледа днес след обяд от Комисията по правни въпроси и ще бъде внесено становище, за да може да се гледа утре в пленарната зала.
Очевидно е, че дискусията по Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие също едва ли може да се развие в този час в пленарната залата.
Онова, което, както може би съзнавате, се опитвам да обоснова пред вас, е възможността да приключим днешното пленарно заседание с дискусията по тази точка – Закона за собствеността. (Народните представители Стела Банкова и Павел Шопов искат думата.)
Ще дам думата и на Вас, и на господин Шопов, ако желае, но, откровено казано, не виждам смисъл от поименна проверка при положение, че нямаме готовност след това да продължим по същество нашата работа. Това ще бъдат 20 минути в четене на списъка, след което няма да имаме възможност да продължим заседанието.
Струва ми се, че госпожа Банкова искаше да направи предложение. Виждам, че и Вие желаете, господин Шопов. Ще Ви дам думата и на Вас. Да чуем госпожа Банкова, тъй като знаем Вие какво ще предложите.
Заповядайте за изказване, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, когато разглеждаме толкова важен проблем, ми се струва, че е много важно да опресним паметта си. Бих искала да Ви припомня най-любезно, че в Тридесет и деветото Народно събрание, когато стигнахме до промяна на Конституцията, за да разрешим продажбата на българска земя на чужденци, стана видно, че всъщност българският парламент е внесъл предложение за промяна на българската Конституция под пълния и абсолютен диктат на едно писмо от Американската търговска камара.
В българския парламент се получи писмо до заместник-председателя на Народното събрание от Американската търговска камара, в което писмо 1 към 1 се указваше как българският парламент трябва да промени своята Конституция и да разреши продажбата на българска земя на чужденци.
За да разбудя вашата съвест, бих искала да ви напомня, че това писмо, с това съдържание, изпратено до българския парламент, имаше копие до посланиците на Щатите, Турция и Израел.
Оттогава досега не се намери нито един политик, който да отговори на въпроса защо това писмо, което императивно ни указваше с такъв точно текст да променим Конституцията, за да разрешим продажбата на българска земя за чужденци, имаше копия до посланиците на Щатите, Турция и Израел?
С големи усилия успяхме да вземем копия от това писмо и го направихме достояние на българското гражданство.
Уважаеми колеги, оттогава досега редица закони, включително и посягането на българската Конституция, продължаваме да извършваме под диктата на чужди заповеди. Понеже тук чух преди малко, че Европейският съюз искал от нас да направим закон, с който да продаваме земята си на чужденци – това е такава лъжа, както е лъжа и това, че Европейският съюз е искал да затворим Козлодуй, за да влезем в структурите му.
Само след няколко дни, уважаеми колеги, вие ще имате възможност да чуете, вече сме получили тези данни, разпечатката от гласуването в Европейския парламент на предложението на Джефри ван Орден за гъвкав подход и за удължаване на срока за експлоатация на Козлодуй.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да разглеждаме закона, който е на дневен ред!
СТЕЛА БАНКОВА: Да, искам с този пример да помогна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам, че илюстрирате...
СТЕЛА БАНКОВА: Тогава учудването на нашите колеги депутати ще бъде огромно, когато ще разберат там кой как е гласувал и когато ще чуят изявлението на Джефри ван Орден, който официално казва, че нито българското правителство, нито българският парламент, нито един български политик, нито мисията ни в Брюксел е направил и най-малко усилие, за да защити неговото предложение. Ето това е един блестящ пример, който пряко кореспондира с това напомняне, което ви направих за писмото на Американската търговска камара. Ето, ние в момента отново продължаваме да работим под чужд диктат. Говоря така, защото съвестта ми е чиста, в миналия парламент гласувах против продажбата на българска земя, бяхме само трима-четирима души. Недопустимо е да се разрешава и да се ускорява процесът на продажба на българска земя при положение, че България влиза в Европейския съюз от позицията на най-бедната държава, при положение, че в България няма такъв пазар на земята, при положение, че българското гражданство няма възможност да се възползва.
Вие много добре знаете, уважаеми колеги, убедена съм, че обикаляте селата и знаете, че бедните български селяни за жълти стотинки продават парчето земя, за да могат да оцелеят. С каква съвест ще гласувате този закон да стане реален факт и българите да продължават за жълти стотинки да продават парчето своя земя?
Завършвам своето изказване с настоятелната молба, обръщам се към вашата политическа чест: трябва да се намери политик в този парламент, който да отговори на настоятелния въпрос защо два български парламента продължават едно към едно да се подчиняват на изискването на писмото на Американската търговска камара, точно както бяха написали те в същия словоред, със същите думи, българският парламент прие промяната в своята Конституция и разреши продажбата на българска земя? Мисля, че тук са изпратени българи, които да защитават интересите на българското гражданство, а не слуги и васали на чужди политически сили. Разбира се, че няма да подкрепя този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не бива да употребявате тези изрази.
Има ли желаещи за реплики към госпожа Банкова? Няма.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Ние настояваме за нашето искане да бъде извършена поименна проверка, за да премине дискусията в състав на Народното събрание, което да бъде представителен по такъв важен въпрос.
Има още една възможност. Във Вашите компетенции е да прекратите разглеждането на въпроса или да прекратите заседанието, както прецените. Така че Вие сам можете да решите въпроса по един достоен начин. (Реплика от народния представител Филип Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров е разбираемо развълнуван, но много моля да говори от трибуната.
Преди да приключим с обсъждането по точката, която разглеждаме, бих искал да ви обърна внимание действително, че този въпрос изисква сериозна дискусия в пленарната зала. Това, което беше подчертано и от двамата оратори, изисква и достатъчна прецизност, тъй като в Конституцията чл. 22, който заменихме, именно визира ангажиментите на България за членството в Европейския съюз и той ще влезе в сила от датата на влизане в сила на Договора за Европейския съюз. Така че дискусията, колкото и да са категорични позициите, трябва да е достатъчно обективна и информирана.
Второ, приемам тезата, че съгласно чл. 21 на Конституцията, който не е отменен, земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото и ние трябва да разглеждаме и този въпрос, и въпроса за Черноморското крайбрежие въз основа на тази норма.
В момента бих предложил да постъпим по следния начин: да прекъснем заседанието за днес и утре да продължи или да се доразвие дискусията по този законопроект и той да бъде гласуван на първо четене, като, разбира се, парламентарните групи още веднъж преценят своите позиции обективно в светлината на реално поетите ангажименти от страната и интересите на страната.
Утре заседанието ще започне с приемането на декларация срещу насилието срещу жени. Поканени са и гости – представители на дипломатически мисии, на международни организации в страната. Господин Лютфи като председател на делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ще направи изказване, но се обръщам към парламентарните групи - да имате готовност да подкрепите текста, който ще бъде представен. Виждам госпожа Даринка Станчева в залата, тя ще представи текста, по него ще има становища на съответните комисии, които ще получите.
Освен това ви обръщам внимание, колеги, че утре предстои да дискутираме двата закона за бюджетите, които споменах, и два данъчни закона. Както се уговорихме, до 13,00 ч. Народното събрание ще има законодателна дейност.
Преди да закрия днешното заседание, ще направя съобщенията за парламентарен контрол.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев ще отговори на един въпрос от народния представител Маруся Любчева.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговори на два въпроса от народните представители Павел Шопов и Донка Михайлова и Силвия Стойчева.
Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще отговори на питане от народния представител Минчо Христов.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на три въпроса от народните представители Иван Сотиров, Павел Шопов и Иван Николаев Иванов;
- министърът на отбраната Веселин Близнаков на въпрос с писмен отговор от народния представител Стела Банкова;
- министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос с писмен отговор от народния представител Евдокия Манева.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министър-председателят на Република Българя Сергей Станишев, заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин и министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Съобщения: Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе редовно заседание на 7 декември 2006 г. от 15,00 ч. в зала № 232 в сградата на пл. "Александър Батенберг".
Други съобщения няма.
Следващото пленарно заседание е утре, 8 декември, от 9,00 ч. в пленарната зала на Народното събрание.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Петя Гегова
Станчо Тодоров