Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Метин Сюлейманов и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! От вчера вечерта цялата страна живее със страданието на жителите на гр. Бяла в резултат на тежкото пътнотранспортно произшествие, станало край града и довело до човешки жертви и до много пострадали. Предлагам, преди всичко, с едноминутно мълчание и ставане на крака да почетем паметта на починалите. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Благодаря.
Уважаеми колеги, както всички вие следите, в района на произшествието се предприемат всички необходими действия, които в такъв случай се налагат и са необходими. И ние, като Народно събрание, като народни представители трябва да се постараем всичко, което зависи от нас за възможно най-бързо преодоляване на преките последствия от произшествието и оказване на съдействие на засегнатите от него, да бъде извършено.
Както беше съобщено в средствата за масова информация в първите минути на станалото, народни представители преди всичко от района, председателят на Комисията по политиката при бедствия и аварии на Народното събрание са в непрекъснат контакт и с местните власти, и с хората, които са засегнати от катастрофата.
Бих искал да споделя с вас, че считам за необходимо, за наложително да имаме готовност да окажем възможната, необходимата подкрепа за действията, които се предприемат в момента.
Преди всичко, очевидно самата община е поставена в кризисна ситуация, в която трябва да се действа за премахване на последиците от катастрофата и за помощ на засегнатите и роднините на пострадалите. Както сами разбирате, това означава едно свръхнапрежение за община като Бяла – и финансово, и организационно.
В ранните часове на деня кметът на общината заяви, че ще търси съдействието на централните държавни органи за оказване на помощ на общината и на пряко засегнатите от катастрофата.
Считам за уместно и необходимо ние, като Народно събрание, да заявим, че ще се постараем да бъдат компенсирани всички разходи, които общината ще направи във връзка с тази кризисна ситуация.
Знаете, че общинските бюджети и без това са пренапрегнати. Разходите, които ще бъдат направени, не са малки. И ние като Народно събрание следва да осигурим тези разходи да бъдат изцяло възстановени на общината. Общината е тази, която най-добре може да прецени в момента какво е необходимо, на кого е необходимо да се помогне, а ние да бъдем готови в пълен размер това, което бъде направено като разход, да бъде покрито.
Същевременно е необходимо много точно да се изяснят преките последици за семействата на загиналите, за ранените. Ясно е, че в повечето случаи това са хора – глава на семейство. Сами разбираме какво означава да остане без основен член едно семейство.
Убеден съм, че всички народни представители преди всичко от Русенския избирателен район още днес ще бъдат на място, ще бъдат в контакт с пострадалите и с техните семейства. Припомням, че това са нашите колеги Силвия Алексиева и Руденко Йорданов. Междупрочем, господин Йорданов вече е на място и като лекар се старае да окаже необходимото съдействие. Такива са и колегите ни Ботьо Ботев, Илко Димитров, Рейхан Аблеким, Борислав Българинов, Десислав Чуколов, Елеонора Николова.
РЕПЛИКИ: Тя е тук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имам предвид, че онези, които днес участват в заседанието, в течение на деня ще бъдат вече там.
Ще очакваме от тях допълнителни предложения за конкретни действия, за съдействие на семействата на загиналите и за пострадалите, като бъдем готови като Народно събрание със свои ресурси и с работата си по законопроектите, по които сега работим, включително и по бюджета за 2007 г., да предприемем всички необходими мерки за оказване на съдействие.
Предлагам сега председателят на Комисията по политиката при бедствия и аварии господин Венелин Узунов, който също е в контакт с всички органи на властта от вчера, с няколко думи да ви съобщи основните констатации за досегашните действия на държавните институции, това, което предстои, и онова, което можем да направим като парламент в тази ситуация.
Давам думата на господин Узунов. Заповядайте.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви запозная с официалната информация и всичко онова, което се прави до момента във връзка с тежката катастрофа, която стана вчера в гр. Бяла.
Това пътнотранспортно произшествие е възникнало към 17,30 ч. по главен път Русе – София в района на моста на р. Янтра, община Бяла, област Русе. Товарен автомобил „Шкода-Мадара” с шуменска регистрация, превозващ 30 тона пшеница, удря в задната част градския автобус, превозващ пътници от гр. Бяла за гара Бяла. В резултат на това автобусът е изхвърлен от пътното платно и пада на покрива си върху сухата част от коритото на реката. При катастрофата на място са загинали 17 души, 13 са пострадали. Впоследствие в районната болница на гр. Бяла е починал един от най-тежко засегнатите, а двама с охлузни рани са били освободени за домашно лечение. След лекарски преглед и преценка пострадалите са настанени за лечение, както следва: 3 души в тежко състояние без опасност за живота са в Районна болница - гр. Бяла и 7 души в много тежко състояние са в болницата в гр. Русе. Състоянието на тези 7 души заедно с шофьора е стабилизирано, но е тежко, по информация на главния лекар на болницата д-р Минчо Вичев.
Има дете с тежка мозъчно-черепна травма, което също е в тежко състояние. Екипите на болниците извършват необходимите действия. Специалистите смятат, че състоянието на болните не налага транспортирането им на друго място, а и самото транспортиране в този момент е невъзможно.
След инцидента, между осмата и десетата минута, са пристигнали екипите на Спешна помощ, на Пожарната, на местните власти. Всички специализирани и държавни институции, които имат отношение и могат да реагират, са съдействали, въпреки тежката обстановка, която е била в района на трагедията – непрогледна мъгла и много трудно придвижване. Веднага са изпратени два екипа от Гражданска защита на Русе и на Велико Търново със спасителни екипи, с водолази, тъй като първоначалната информация е, че автобусът е паднал в реката. Всички необходими специалисти и екипи са пристигнали до два часа на мястото от Русе и Велико Търново. Пак казвам, че поради много гъстата мъгла е невъзможно да се придвижват скоростно, а предпазливо, за да не се допуснат нови произшествия.
За мястото на инцидента веднага са заминали и са пристигнали министърът на вътрешните работи Румен Петков, вицепремиерът Даниел Вълчев, вицепремиерът Емел Етем, министър Гайдарски. От снощи министър Гайдарски лично следи състоянието на пострадалите в катастрофата и лекарските екипи и прави каквото е необходимо за извършване на допълнителни действия.
Районът е отцепен от органите на полицията. Движението на моторните превозни средства, пътуващи по главния път София – Русе и обратно е пренасочено през гара Бяла, Ценово и Обретеник. Очаква се днес, след приключване на оперативно-следствените действия, които са започнали веднага, да влязат екипи, които да извършат неотложни аварийно-възстановителни работи по ликвидиране на последствията и възстановяване на нормалното движение по главния път. Очаква се това да стане днес след обед.
На място е пристигнал веднага и изпълнителният директор на “Пътна инфраструктура” господин Валентин Георгиев. Искам да ви кажа, че това лято там са извършени всички възстановителни работи по пътя. Пътят, по оценка на специалистите, е в много добро състояние, с всички обезопасителни съоръжения, които се предвижда да бъдат изградени.
Ние от комисията и колегите, които са ангажирани с този въпрос, ще продължим да следим всичко онова, което става в региона, ще участваме и в дискусиите с всички онези предложения, които ще бъдат направени в участъка за подобряване на състоянието на участъка с допълнителни инвестиции, които може да се наложат там. Поддържа се връзка с кмета на община Бяла Кольо Келерджиев, с областния управител, с институциите. Бихме могли да обсъдим и да дискутираме какви са възможностите да бъде оказана допълнителна помощ и на общината, и на семействата на загиналите, и на всички онези, които са пострадали от това тежко пътнотранспортно произшествие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Узунов.
Уважаеми колеги, очевидно и през следващата седмица ще продължим да следим действията по преодоляване последиците от катастрофата и допълнително ще съгласуваме и в Председателския съвет адекватния начин, по който Народното събрание да бъде държано в течение на извършващото се и да разглежда предложения за конкретни практически стъпки, които бихме могли да предприемем.
Сега предстои да продължим нашата работа с точките от седмичната програма.
Спомняте си, уважаеми колеги, че при гласуването на седмичната ни програма в сряда ние съгласувахме, че днес, при готовност от страна на постоянните комисии, ще включим в нашия дневен ред за деня нова точка: Проект на декларация на Народното събрание на Република България относно кампанията на Съвета на Европа “Парламентаристи, обединени в борбата срещу насилието над жени, включително домашното насилие”. Програма, която обхваща периода 2006-2008 г. Смятам, че ще бъде основателно Народното събрание да разгледа такъв текст на декларация на Народното събрание във връзка с това. Ние сме длъжни да подкрепим всяко усилие за недопускане на заплаха за живота и дори за човешки жертви, когато става дума за съзнателни действия на хората. Разбира се, съзнателни в кавички, защото едва ли може да е съзнателно едно подобно поведение на насилие.
Подлагам на гласуване по реда на ал. 5 процедурно предложение за включване в дневния ни ред като т. 1 на Проект на декларация на Народното събрание по този проблем. Проектът на декларация е внесен в Народното събрание, има доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията от вчерашния ден, който ви е раздаден.
Моля, гласувайте включването на тази точка в днешния дневен ред като т. 1.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към:
ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО КАМПАНИЯТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА “ПАРЛАМЕНТАРИСТИ, ОБЕДИНЕНИ В БОРБАТА СРЕЩУ НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ” 2006-2008 г.
Във връзка с това бих искал да благодаря за участието и за присъствието на омбудсмана на страната господин Гиньо Ганев и на гостите, които сме поканили за присъствие при разглеждането на тази точка от дневния ред.
Има доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заповядайте, господин Митев, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„На свое редовно заседание, проведено на 7 декември 2006 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа проекта за декларация и след проведената дискусия я приема по принцип и предлага следния текст:

“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Народното събрание на Република България
относно Кампанията на Съвета на Европа
“Парламентаристи, обединени в борбата срещу насилието
над жени, включително домашното насилие” 2006-2008 г.
Един от основните принципи на демократичното общество е защитата на правата и свободите на личността. Борбата срещу насилието, включително домашното насилие срещу жени, като един от аспектите на защитата на човешките права, е във фокуса на дейността на Парламентарната асамблея на Европа и Съвета на Европа и се превръща във важен приоритет за националните парламенти. Жените и децата, като най-засегнати от различните актове на насилие, се нуждаят от защита чрез активни политики и действия.
Ние, народните представители от Четиридесетото Народно събрание на Република България, като:
Отчитаме нашата отговорност за противодействие на насилието от всякакъв характер, защото то не познава граници по територия, възраст, етнически произход, пол и религия и нанася огромни морални, физически и психически щети на гражданите.
Потвърждаваме, че борбата срещу насилието над жени, включително домашното насилие, ще бъде сред приоритетите на нашата законодателна и контролна дейност с оглед изграждането на по-справедливо и цивилизовано общество.
Заявяваме:
Подкрепяме кампанията на Съвета на Европа "Парламентаристи, обединени в борбата срещу насилието над жени, включително домашното насилие".
Ще съдействаме на всички органи на държавната власт и неправителствените организации за провеждане на активна информационна кампания по проблемите на насилието над жените, както и за създаване на нулева толерантност към неговите форми.
Ще създадем чрез законодателни инициативи условия за ефективна борба срещу извършителите на насилие и възможности за прилагане на положителни практики, в това число в партньорски отношения със страните на Съвета на Европа."
От името на вносителите в редакцията на текста взеха участие госпожа Даринка Станчева и госпожа Маруся Любчева, които подкрепиха направените предложения.
След проведено гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията с 9 гласа "за" предлага на Народното събрание да приеме одобрения от нея проект за декларация." Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Митев.
Уважаеми колеги, предлагам да чуем господин Юнал Лютфи като председател на българската делегация към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, който да ни даде мотивировката за тази декларация.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин омбудсман на Република България, уважаеми колеги народни представители, скъпи гости! Позволете ми като ръководител на българската делегация към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и дългогодишен неин член да поставя на вашето внимание един от актуалните проблеми на нашето съвремие – насилието срещу жени, включително домашното насилие. Един от фундаменталните принципи на всяко демократично общество е защита на личността от посегателства и запазване на неговото достойнство.
Неслучайно Съветът на Европа обяви специална кампания под надслов "Парламентаристи, обединени в борбата срещу насилието, включително домашното насилие срещу жените".
През последните години сме свидетели на активна политика от страна на Съвета на Европа, неговата Парламентарна асамблея и Обединените нации в търсене и намиране на ефективни механизми в борбата срещу домашното насилие. Тази тема е във фокуса на общественото пространство в много страни, включително и в България. В резултат на това в областта на дискриминацията и насилието срещу жени бяха приети редица документи на Съвета на Европа, а именно Резолюция 1512 от 2006 г., Препоръка 1759 от 2006 г. и Документ 10273916 от м. септември 2004 г.
Днес ангажираността на редица европейски държави на парламентарно ниво с този значим проблем задава нови стандарти в съвременния правен мир за защита на правата на човека. Насилието е несъвместимо с целите на демокрацията за изграждане на по-справедливо общество. То е тежко посегателство върху човешкото достойнство и лишава жертвите от упражняване на основни права, визирани в Европейската конвенция за правата на човека.
Проблемът засяга всички нас, той не познава географски, възрастови, етнически и религиозни граници, нанася огромни морални и физически щети на човека. Практиката показва, че за да има ефективност в борбата с насилието, е необходимо да има не само политическа воля, уважаеми колеги, но и следва да е налице синхрон в действията на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и със структурите на гражданското общество.
Не по-малко важна роля в това отношение и в това дело се отрежда и на медиите. В противодействието срещу насилието е необходимо участието на всеки индивид във всяка държава в света, което е ключът към успеха.
Първата стъпка в отстояването на тази кауза е създаване на адекватна нормативна основа. Тук е ролята и мястото на българския парламент. Ние вече сме направили първите успешни действия в тази посока с приемането на Закона за защита срещу домашното насилие, създаването на Комисията за защита от дискриминация и включването на отделни текстове в Наказателния кодекс. Всичко това е добра нормативна база за усъвършенстване на наказателноправните механизми за борбата срещу насилието. Обществените проучвания и практиката показват, уважаеми колеги, че наказателни дела по случаите на домашно насилие у нас почти няма и като че ли действащото законодателство – гражданско и наказателно, не дава възможности за бърза и ефективна защита на жертвите от насилие. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само за момент, господин Лютфи.
Уважаеми колеги, приканвам ви да обърнете внимание на онова, което казва господин Юнал Лютфи. Моля и Демократи за силна България – господин Костов, ако обичате, да проявите интерес към онова, което казва ораторът, тъй като проблематиката, за която става дума, е от категорията на моралните проблеми, към които Вие винаги сте имали подчертано отношение. Редно е да го проследите и в момента.
Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Отчитайки сериозните основания за противодействие на насилието от всякакъв характер, апелирам, уважаеми колеги, българското Народно събрание да подкрепи кампанията на Съвета на Европа срещу насилието спрямо жените, включително домашното насилие, приемайки предлагания проект за декларация. Ще ми се от тази висока трибуна да призова и правителството, местната власт, регионалните власти, както и неправителствения сектор, да работят в посока създаване на условия за равни възможности между жените и мъжете.
Убеден съм, че националните парламенти в цяла Европа, в това число и българският парламент, ще създадат необходимата законодателна основа за по-ефективна борба срещу насилието като неприемливо посегателство спрямо човешкото достойнство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Би ли желал някой от народните представители да вземе думата в подкрепа, убеден съм, на предлаганата декларация? Имате думата.
Госпожо Масларова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа! Признанието и зачитането на достойнството и неприкосновеността на мъжете, на жените е една от главните цели на кампанията на Съвета на Европа. Тази кампания призовава всички нас – както законодателната, така и изпълнителната власт, и неправителствените организации да окажем своята твърда подкрепа за такава хуманна, благородна и същевременно безкрайно човешка и необходима кампания. Бих казала, че България е добър пример на законодателство в областта на борбата срещу насилието над жените. Преди малко господин Лютфи спомена предприетите мерки. Съгласно терминологията на Организацията на обединените нации терминът "насилие над жени" е всеки акт на насилие, осъществен на основата на полов признак, което причинява или може да причини физически, полови или психически вреди или страдания.
Изследванията, направени в Съвета на Европа, показват, че една от пет жени е била жертва на насилие поне веднъж през живота си и близо една на всяка десета жена е била обект на сексуално насилие. Четиридесет и пет процента от жените са били жертва на други форми на насилие.
За съжаление, подобни са данните и в България. По данни на неправителствените организации всяка пета жена у нас е била жертва на насилие в семейството и домашното насилие към жените, представлява според нас тежко престъпление върху тяхната личност.
Ние с вас сме свидетели напоследък на значителни прояви на насилие сред деца, но нека да си дадем ясна сметка, че децата стават насилници благодарение на това, което виждат в своя дом, в своето семейство.
Въпреки активните законодателни мерки в нашата страна, очевидно са необходими нагласи на всеки един от нас. Необходимо е да признаем, че днес, независимо от юридическото равнопоставяне и деклариране на равни права на жените и мъжете, фактически съществува дискриминация на жените, бих казала и на децата. Тя се осъществява чрез различни видове насилие, някои от които трудно могат да се идентифицират и докажат. Често за насилието се отрича или се мълчи. То се пази в дълбока тайна и по този начин се мултиплицират негативните прояви.
Проблемите на семейството са основен приоритет на правителството и, бих казала, на Министерството на труда и социалната политика, което се ангажира с изграждане на административен капацитет в тази насока. Като публични представители било в законодателната или изпълнителната власт, или просто като граждани, всички ние носим отговорност за този проблем.
Искам да заявя подкрепата на Министерство на труда и социалната политика и на правителството към инициативата на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз бих желал да изкажа благодарност на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова и за подкрепата, която тя изрази в момента от парламентарната трибуна, и за активното взаимодействие, което тя поддържа с комисиите на Народното събрание, които работят в тази област.
Бих желал да заявя също, че думата “кампания” малко като че ли създава кампанийност на представата за действията, които трябва да бъдат предприети в противодействие на този проблем. Вярно е, че с тази декларация ние изразяваме приоритетното значение на тези мерки, но ние трябва да ги превърнем в част от ежедневието и на Народното събрание, и на другите органи на държавната власт, затова бих искал да заявя готовността и намерението ни активно да взаимодействаме и с институцията на омбудсмана, лично с омбудсмана господин Гиньо Ганев, който е особено активен и чувствителен по най-острите проблеми именно на гражданите и на правата на личността, както и с представителите на международните организации и на страните, активно ангажирани в преодоляването на тези тежки форми на деформация на човешко поведение.
Вярвам, че пленарната зала споделя безрезервно необходимостта да подкрепим тази декларация.
Не виждам желаещи да вземат думата, затова подлагам на гласуване проекта за Декларация, който ви бе представен от господин Трифон Митев.
Моля, гласувайте този проект за декларация.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Декларацията е приета единодушно.
Благодаря ви, колеги. Благодаря и на гостите за тяхното участие.
Продължаваме нататък.
Има процедурно предложение от господин Любен Корнезов.
Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председател, правя процедурно предложение сега да започнем работа по т. 19 от седмичната ни програма. Това беше уточнено на Председателския съвет. Става въпрос за приемане на едно решение за избор на представители в Европейския парламент. Надявам се, че това няма да ни отнеме повече от пет минути, за да можем да открием вече процедурата за прекия избор от парламента на 18-те наши народни представители, които ще ни представляват в Европейския парламент. Това е процедурното ми предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Няма противно предложение. Гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка деветнадесета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
Уважаеми колеги, има доклад на Комисията по правни въпроси.
Давам думата на Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Вчера Комисията по правни въпроси обсъди внесения Проект за Решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от Любен Корнезов и група народни представители.
На това заседание проектът за решение бе представен от неговия вносител. От народните представители се изказаха становища като в края на дискусията Комисията по правни въпроси подкрепи с 12 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се” предложения проект на цитираното решение и предлага на народните представители да го приемат.
Оттук насетне остава да бъдат представени самите текстове на това решение и по него да се проведе дискусия, ако е необходимо. След това може да се пристъпи към гласуването на представения проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би господин Корнезов да представи самото решение?
Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Корнезов, за да представите проекта за решение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ):
“РЕШЕНИЕ
за допълнение на Правилника за организацията и дейността
на Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Параграф единствен. В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се създава Преходна разпоредба:
“Преходна разпоредба
§ 5а. (1) Народното събрание избира от своя състав 18 членове на Европейския парламент от Република България като прилага принципа на пропорционално представителство на парламентарните групи.
(2) Членовете на Европейския парламент по ал. 1 се избират по предложение на парламентарните групи с явно гласуване и в цялост.
(3) Членовете на Европейския парламент по ал. 1 се избират за срок от 1 януари 2007 г. до провеждането на първите преки избори за членове на Европейския парламент. За този срок те изпълняват пълномощията си и на народни представители.
(4) Членовете на Европейския парламент по ал. 1 продължават да получават само месечното си възнаграждение като народни представители, определяно по чл. 3, 4 и 5 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание – Приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”
Всъщност, вносители на това решение са представители и на седемте парламентарни групи. Това предложение е прието единодушно след дълги дебати, включително преодолявайки и известни юридически проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Колеги, имате думата по проекта за решение. Вярвам, че внимателно проследихте представянето на проекта и доклада на комисията. Имате ли желание да вземете думата? Няма желаещи да вземат думата, затова преминаваме към гласуване на проекта за решение.
Моля, гласувайте предложения проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.
Както сами разбирате, уважаеми колеги, предстои следващата седмица да бъде гласувано решение, определящо поименно излъчените от Народното събрание депутати за Европейския парламент. Очевидно е, че парламентарните групи трябва да се постараят да съгласуват проекта за състав, след като във всяка парламентарна група достатъчно внимателно бъде извършено обсъждане, разглеждане на кандидатурите и излъчването им. Именно парламентарните групи стават онзи най-отговорен състав, който ще прецени кой именно и поотделно ще бъде евродепутат, макар и за няколко месеца, доколкото, както обърнахте внимание, решението, което ще бъде предложено, ще бъде гласувано ан блок, тоест заедно. Благодаря ви.
Следва да продължим с работата по приетата от нас седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА – продължение.
Онези, които останаха в пленарната зала в последните часове на вчерашния пленарен ден, си спомнят, че ние приключихме заседанието малко преди 14,00 ч., работейки по точка девета – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността. Бяха направени две изказвания след докладите на трите комисии. Предстои продължение на разискванията по точка девета по този проект за закон, по който изказалите се обърнаха внимание, че става дума за възможно най-сериозна проблематика, свързана с Конституцията на страната и международните й ангажименти.
Има ли желаещи да вземат думата?
Имаше известна неяснота във връзка с номерацията. Както си спомняте, вчера по време на заседанието имаше пренареждане на точките.
Има ли желаещи да се изкажат? Ако няма желаещи за изказване, колеги, ще преминем към гласуване на първо четене на този законопроект. Но пак обръщам внимание, че в комисията между първо и второ четене очевидно ще трябва да се обърне достатъчно сериозно внимание на въпросите, повдигнати вчера по време на дискусията.
Преди да подложа на гласуване проекта, трябва да уточня, че фактически говорим за точка дванадесета по пренаредената програма, така както беше гласувана вчера. В първоначалния проект, приет в началото на заседанието, беше точка девета, а след това точките бяха пренаредени.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2006 г.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 9, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Предстои да разгледаме точка тринадесета и след това четиринадесета, които са от особена важност, разбира се, наред с всички други – вторите четения на законопроектите за бюджета на Държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Обръщам се към парламентарните групи с предложение да осигурят пълноценно участие в тези дискусии, тъй като тези проблеми са възможно най-приоритетни в дискусията в обществото през тези дни. Очевидно е, че Народното събрание, ако иска да е адекватно на обществения интерес и значимост на тези проблеми, е редно да бъде в състояние да ги обсъжда достатъчно отговорно.
Обръщам се и към представителите на парламентарни групи, за които не се забелязва присъствието на нито един член в пленарната зала, да бъдат така любезни да се свържат със своите колеги и да ги приканят да участват в тази дискусия, тъй като става непонятно изпълнението на отговорностите на един народен представител, който не участва именно в тези дискусии.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2007 Г.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси за второ гласуване на законопроекта.
Господин Димитров, залата очаква с интерес вашия доклад. Имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Позволете да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Начева – подуправител на Националния осигурителен институт, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 2, въздържали се няма.
Поканете представителите на ведомствата да заемат местата си.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По заглавието на този законопроект няма коментари, затова го подлагам на гласуване, както е предложено от вносителя и подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 2.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 1 има предложение от народния представител Маргарита Панева, което е подкрепено по принцип. Става въпрос за отразяване на промяната на минималната работна заплата от 170 на 180 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 1. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 1 по вносител, който се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 2.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Член 2 е по вносител. Няма предложения от народни представители. Комисията го подкрепя.
Аналогично е положението с членове 3, 4, 5, 6 и 7 включително. Предлагам да ги обсъдим пакетно и да ги гласуваме заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата до чл. 7 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 8 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Донка Михайлова, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Маргарита Панева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8, като предлага в т. 5 числото „1400” да се замени с „1500”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Максималният месечен размер на осигурителния доход – 1500. Такова ли е предложението?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители. Имате думата.
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, Парламентарната група на НДСВ, както разбирам и на ДПС, но ако колегите желаят, могат да уточнят, сме категорично против увеличаването в последния момент без консултации на максималния осигурителен доход от 1400 на 1500 лв.
Искам да обърна внимание, особено на колегите от лявата част на залата, че приемането на тъмно на такава поправка създава допълнителна тежест върху бизнеса.
Господин Найденов, ако Вие изпълнявате длъжността на господин Миков, ще се обърна към Вас.
Ако трябва, ще изнеса някои детайли от „кухнята” на Съвета на коалицията, ако информацията не е стигнала до някои от колегите. Изричната уговорка на Съвета на коалицията, когато се одобри бюджетът, беше извън тези неща, които са договорени на Съвета на коалицията, да не се внасят допълнителни поправки в бюджета без подписите на председателите на трите парламентарни групи. Затова настоявам текстът да бъде гласуван по вносител. Ако това не стане и ако се гласува текстът, одобрен от комисията, ще си направим много сериозни изводи за коректността на коалиционната политика на колегите, които са гласували обратно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Велчев, Вие отсъствахте от заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Съжалявам, че не сте били. Всъщност Вие сте заместник-председател на тази комисия, доколкото си спомням.
В комисията стана ясно, че това е положително за фиска. Ако се повиши тази ставка, 15 млн. лв. ще влязат в бюджета. Смятам, че ако мислим държавнически, би трябвало така да се реагира – да се увеличи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика. Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Господин Кузов, ако това е държавническото мислене, за което говорим, дайте да вдигнем всички данъци на 80%, за да влязат повече пари във фиска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но дали ще влязат?!
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, става дума за един много сериозен въпрос. Господин Кузов положително би бил за фиска, ако сега дойде министър Орешарски и каже: „Всеки народен представител да извади парите, които има в себе си, и да ги даде в бюджета”. Това също би имало положителен ефект за фиска.
Увеличаването на осигурителния максимум е много сериозен въпрос. Ще ви кажа до какво ще доведе той – до увеличаване на стимулите хората да не плащат осигуровки в България. Има много изследвания – на Световната банка, на Международния валутен фонд, на неправителствените организации. Те показват, че в България има голяма сива икономика. Увеличите ли допълнително осигурителния максимум със 100 лв., стимулите на хората да не плащат осигуровки ще станат още по-големи. Тази стъпка не е необходима, още повече, уважаеми дами и господа от БСП, че имате 2,3 млрд. лв. излишък в бюджета тази година. Няма да решите така проблемите на българското осигуряване. Те така няма да се решат, напротив! Ще стимулирате сива заетост в България.
СДС категорично ще гласува против и ще направи всичко възможно тази промяна да не мине през българския парламент. Още повече, че в последния момент да се вкарват такива промени е недопустимо. Това нещо променя изключително средата в България. Категорично сме против! Надявам се и вие да помислите повече как ще накарате тези хора да плащат. Помислете по този въпрос. Как ще ги накарате да плащат?! Не можете да ги накарате, госпожо Антонова, няма да стане! Те ще крият осигуровки все повече, ако я карате по този начин. Това е една много грешка стъпка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз съм един от вносителите заедно с госпожа Михайлова на това предложение. Всички вие обръщате внимание на това какво ще се случи, ако завишим осигурителния доход, но не гледате обратната страна – че с обратното предложение, ако не бъде завишен осигурителният доход, ние стопираме размерите на пенсиите на тези хора. И ако тази година осигурителният доход не бъде 1500 лв., максималният размер на пенсията от 2008 г. ще остане този, който е сега – 490 лв., тъй като максималният размер на пенсията се определя в зависимост от осигурителния доход, той е 35% от осигурителния доход.
Така че когато говорим за това, че ние влошаваме положението на бизнеса с увеличаването на тавана на осигурителния доход, трябва да помислим и за тавана на пенсиите, които ще получават тези хора, които имат по-големи възможности. Защото винаги когато стане въпрос за пенсиите, казваме, че пенсиите са ниски, а по този начин ние стопираме равнището на максималната пенсия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
За реплика – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Мръцков, има няколко неща, които трябва поне да вземете предвид. Не е ясно дали една такава мярка ще доведе до повече приходи в НОИ. Въобще не е ясно, господин Мръцков! Защото, както Ви казах, усилията за криене на осигуровки ще нараснат.
И другото нещо, в което грешите, господин Мръцков – това не засяга само бизнеса, това засяга всеки човек, който получава повече пари. Така че и двете страни – и бизнесът, и работниците – имат стимули да не платят тези пари. Дайте си сметка за това. Отидете в няколко предприятия в България и вижте, че такива стимули има. И това е голям проблем за България между другото.
Именно затова намаляването на осигурителната тежест се оказа една успешна политика, защото създава стимули хората да плащат осигуровки. И не можем с едни мерки да ги стимулираме, с други да ги дестимулираме. Това не е много умна политика. Насоката оттук нататък, господин Мръцков, трябва да бъде една единствена – създаване на стимули хората да плащат осигуровки, сами да имат стимул да дойдат и да си платят. Това е единствената възможна политика в България при над 20% сива икономика. Няма алтернатива.
А колкото до растежа на пенсиите, да, това е важно, но пенсиите могат да растат само с бърз растеж на икономиката. Това е, господин Мръцков, всичко друго е пожелание, популизъм, да се радват хората, да си казват колко сте социални, ама не става. Не става, господин Мръцков, без бърз растеж на икономиката не можете да дадете на хората високи пенсии. Това е една мярка, която ще има доста двусмислено, бих казал, противоречиво и в крайна сметка вредно за икономиката значение.
Категорично Ви казвам, ние сме против и няма да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Велчев, заповядайте.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Господин Мръцков, всички искаме да растат пенсиите, но ние искаме те да растат по устойчив начин, като се пълни бюджетът на НОИ от бизнеса, който излиза на светло, а не да караме бизнеса, както каза и господин Димитров, да се крие на сянка.
Тук аз говоря за коалиционна политика. Отново повтарям, че коректната коалиционна политика, ако Вие искате да я следвате, изисква изпълнение на решенията на Съвета на коалицията. Защото, обяснете ми, ако това не се случи, утре как ще убедя колегите си да гласуват за ограничение на акцизите, което беше договорено в Съвета на коалицията, кажете ми как ще ги убедя да гласуват против намалението на осигурителните ставки, за което толкова много говорихме и го отложихме за средата на годината? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – на народния представител Филип Димитров. Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нормално е всички реплики да са в една и съща посока и да се повтарят. Но искам да обърна внимание върху нещо, което за съжаление твърде често се използва като аргумент пред нацията и пред широката публика. Този аритметически подход към фиска, към това, което може да влезе в него, е изключително погрешен и затова е не просто невярно, а е лъжа, че ако не бъде възприето това увеличение, пенсиите ще пострадат. Написването върху един лист хартия на някакви цифрички, които вие си събирате и изваждате, не означава резултат. Причината е, че когато говорите за данъци и за осигуровки, за постъпления във фиска, вие мислите така като че ли боравите с машини, а не с хора. И там е вашият проблем. Ако вие си давахте сметка, че човешките същества, към които са адресирани тези правни разпоредби, имат воля, вземат решения, правят избор между по-малко и по-голямо зло, мислят дали да нарушават закона, което никой нормален човек не иска в много голяма степен, но всеки нормален човек в някаква степен допуска като възможност, ако имате всички тези нормални човешки разбирания, тоест ако не мислите по левичарски, да не казвам нещо повече от това, вие щяхте да си давате сметка, че написването на листа хартия на тези цифри не води до нищо. И обратно, щяхте да вземете предвид аргументите, които бяха изложени от преждеговорившите за това по какъв начин може да бъде стимулирано изваждането на доходите на светло, респективно извършването на всички плащания, с които те могат да бъдат обложени. Това е вечният спор, който ние водим в тази зала. Просто разберете, че хората имат душа! Ако това не ви е ясно, няма никакъв начин да направите сметка, която да ви излезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за дуплика на народния представител Петър Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Всички говорим за тази макроикономическа рамка, какво ще донесе увеличението на осигурителния доход. За фиска ще бъде около 14 млн. лв., но аз не съм поставял на първо място увеличението на средствата за държавно обществено осигуряване. Аз пак поставям това, че ние стопираме ръста на пенсиите от следващата година. А това е записано в закона – 35% от осигурителния доход на лицата, които се осигуряват върху 1400 лв. Пенсията остава в същия размер, за това говоря.
А пък, господин Велчев, когато питате как да мотивирате Вашите колеги да гласуват акцизите, ами Вие сте договорили това нещо за акцизите още в 2004 г. Кой е договорил вдигането на акцизите? Защо искате ние да ги мотивираме, мотивирайте ги Вие да гласуват за вдигането на акцизите. Много добре знаете кой го е договорил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз ще ви говоря малко благо, като господин Мартин Димитров. Ще се опитам да ви поуча за някои неща, защото, предвид на този спор, който внезапно избухна и е буря в капка вода, разбира се е ясно, че за някои неща на 17-ата година от правене на бюджети не сте се научили нито вие от БСП, нито вие от НДСВ, нито вие от ДПС. Когато тук дълго, продължително и напоително ви разправяхме, включително и с господин Димитров, че има технология за правене на бюджета, която тази година беше абсолютно нарушена, сега ще ви стане ясно, че ние бяхме прави.
Защото някъде в средата на 90-те години в една делегация – тук няма вече присъстващи от нея, няма да изброявам имена от всички парламентарни групи, бяхме учени и научени как се внася бюджет - как първо се правят данъчните закони, свързани с бюджета. Това е пакетът от закони за здравното и обществено осигуряване, бюджетът за социалното осигуряване и целият пакет от закони и тогава се минава и гласува бюджетът на първо четене.
А тази година вие обърнахте нещата така, че сега да възникват въпроси, които са относно цялата философия на приетия вече бюджет на първо четене, цялата негова философия и всички негови рамки.
Сега какво става тук? Тече дебат. Този дебат е хубав – такъв дебат, какъвто трябва да тече по всички подобни въпроси.
Но става ясно и друго – че този бюджет е кабинетно приет. Той е приет даже не на експертно ниво, а изглежда от лидерите на тройната коалиция, които не знам колко разбират от бюджет, за да го определят и да се стига до такива проблеми и недомислици, каквито възникват тук и за които проблеми се хващате за гушата.
Основателно в тройната коалиция едните се сърдят на другите. Имайте предвид това, което ви казвам, за да си оправите и коалиционните отношения. Защото, ако коалиционните отношения на управляващата коалиция са наред, това е добре за държавата. Но явно е, че тези отношения са много лоши и при един такъв на пръв поглед дребен повод и дребна причина възниква въпрос, който застрашава цялата рамка на бюджета. Защото цялата рамка на бюджета е застрашена – минал е вече през първо четене, и цялата негова философия.
Така че слушайте, когато ви говорим и когато ви говорим благо и спокойно. Защото това е добре и за вас. Това е добре и за България, и за нацията и да не се стига до такива срамни положения, в които да се ритате по кокалчетата и да възникнат проблеми, когато приемането на бюджета вече е на финала. Ние сме почти накрая. Остава вече формално да съгласуваме някои параметри и бюджетът да мине. Този дебат, който в момента водим за 1400 лв. или 1500 лв., трябваше да се състои много по-рано, както ние от “Атака” ви съветвахме, както ви съветваха и другите така наречени опозиционни сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли реплики? Няма.
Доктор Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е един от текстовете, който действително заслужава сериозна дискусия, заслужава и коментар. Защо? Защото това е текстът, който създава условия за класически сблъсък на два подхода – от една страна, на левия подход, да се облагат хората с по-високи доходи, и от друга страна, на десния подход – да се търсят възможности чрез намаляване на осигурителната тежест, включително и на максималните размери, за увеличаване на растежа, за увеличаване на конкурентоспособността на икономиката.
Нищо от това, което каза господин Шопов, не е вярно. Защото не е свързано с този текст.
Разбира се, господин Мръцков, че тези 1500 лв. максимален осигурителен доход имат връзка с максималните пенсии. Но аз се учудвам как така Вие изведнъж се загрижихте в един момент при гласуване на бюджета на Държавното обществено осигуряване само за 17 хил. от българските пенсионери? От 2 млн. и 400 хил. пенсионери в България, максималният размер на пенсиите се получава само за 17 хиляди. Тридесет и пет процента от максималния осигурителен доход за предходната година е размерът на пенсията, която се нарича максимална пенсия.
Но проблемът на максималната пенсия не е единствено и само свързан с максималния осигурителен доход. Тук има редица други проблеми, които трябва да бъдат решени и по моему не по този начин.
Тук господин Велчев преди малко каза, че има решение на Съвета на коалицията. Това е по-малко важният въпрос, господин Велчев! По-важният въпрос е, че това е един от основните макроикономически показатели, има показатели, които имат, разбира се, отношение към фиска, и понеже това са неща, които са договорени на първо четене, но понеже сега се създават условията за някаква дискусия, която, по мое мнение, не е точно за този момент на второ четене на бюджета на Държавното обществено осигуряване, аз мисля, че по този въпрос трябва да се носи отговорност.
Тези, които трябва да обяснят пред Народното събрание са министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика. Аз правя предложение те да дойдат и да защитят пред Народното събрание позицията, която трябва да бъде приета на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Адемов, много разумно и качествено изказване! Само един нюанс – качествено беше Вашето изказване…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Репликата е несъгласие, а не “качествено”!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега идва несъгласието!
Важно е да се мисли по следния стратегически въпрос - разходите и стимулите да има сива дейност и разходите и стимулите да има официална дейност. Значи има една теза на социалистите, която е много грешна, и тя е, че сивата икономика в България била въпрос на манталитет. Това, което трябва ясно да се каже отдясно и от центъра днес, е, че сивата икономика има много разходи. Това са разходи за счетоводители – разходи да се крият доходи, разходи за фалшиви фактури, редица разходи. Така че, увеличавайки максимума на 1500 лв., увеличаваш стимула тези хора да не плащат, защото стимулът да бъдеш в сивата икономика остава висок в България.
Това е стратегически въпрос, господин Адемов, който в една такава дискусия не трябва да бъде забравен. Това е още една причина никой депутат в момента отдясно и от центъра да не подкрепи това предложение, идващо от БСП, тъй като то противоречи на цялостната тенденция, която сме приели – да намаляваме преките данъци, за да може повече хора да излязат на светло и да имат стимул да плащат данъци и осигуровки. Не можеш да намалиш осигурителната тежест с 6% и постоянно да увеличаваш максималния доход! Тези две линии на поведение са неконсистентни една на друга. Това е много важен въпрос и ние не трябва да го подминаваме.
Така че призовавам всички депутати отдясно и от центъра да гласуват против това предложение на БСП. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, това не е реплика! Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Реплика е, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А аз Ви казвам, че не е реплика. За трети път вземате думата, едно и също говорите и също потвърждавате това, за което сте се изказал.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, господин Адемов! Мисля, че Вие като човек, който сте ангажиран с решаване на социалните проблеми, би трябвало да проявите поне въздържаност към предложението на нашите колеги, което аз искам да защитя. Защото погледнете поредицата им предложения. Те са в една последователна логика. Те са се загрижили освен това да се вдигне максималният осигурителен доход, за да расте пенсията, включително във високите нива, но те предлагат и да не се ревизира Кодексът за социално осигуряване, за да могат хората да получат увеличение на пенсиите в полагащия се размер още от началото на 2007 г. Те предлагат обезщетението за безработица и за отглеждане на малко дете да достигне 180 лв. Така че техните предложения засягат както най-бедните, така и тези, които са си изработили доходът, за да получат по-висока пенсия. В това отношение този подход е последователен и аз мисля, че той има своите основания, поне в левицата да бъде подкрепян.
Що се отнася да споразумението в рамките на Съвета на коалицията, мисля, че това споразумение трябва да засяга основни параметри на данъчната и бюджетната политика, а иначе в тези, бих казал, детайли парламентът трябва да прецени кое е най-целесъобразното решение. Иначе ние трябва да превърнем парламента в едно акционерно дружество, където да дойдат тримата лидери и с пакета от акции, с които разполагат, да приемат бюджета! Само че това ли ще бъде гордостта – че ние ще кажем на хората, че им обещаваме да живеят с минимална пенсия от 85 лв. и с другите от това последващи плащания?
Не ви ли неудобно, че пенсиите в България са около два пъти по-ниски от тези в Македония и в други съседни страни, а ние претендираме, че вече ставаме европейски граждани?! (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Тези води са опасни, защото засягат живота на гражданите! И аз затова ви призовавам по тези въпроси да се обсъжда и гласува с много по-голяма отговорност, а не само с позоваване на това, че някой някъде нещо е казал. Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Искаш ли да го обсъдим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте – трета реплика, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Адемов, Вие знаете, че в такава посока – господин Цонев се ядосва нещо, не знам защо – такова предложение сме направили аз и бивши мои колеги от “Атака”, да не се ревизира действително чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване и осъвременяването на пенсиите да настъпи от 1 януари 2007 г., а това е вързано с максималния и минималния размер на пенсията, като сме предложили да стане 68% от минималния размер на работната заплата. По-нататък ще го гласуваме - вероятно вие няма да го приемете. Ясно е, че коалиционната ви дисциплина и хигиена, така да се каже, в момента куца. Но, ако трябва да помислим, че е по-важно да се работи за интереса на българския гражданин и пенсионера смятам, че тук коалиционната ви дисциплина би трябвало да отстъпи на интереса на българското общество. Защото каква е тази коалиция, ако не се интересува от българския гражданин?!
В този ред на мисли смятам, че абсолютно категорично трябва да излезете и добросърдечно да се откажете от това искане и да остане този размер от 1500 лв., да се приемат и другите предложения, които са разумни, ако може да се нарече, че днес българското управление е в интерес на обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Благодаря ви за репликите. Мисля, че по тази тема трябва да се говори спокойно. Трябва да се опитаме да се откъснем от емоциите, а не да говорим за размера на пенсиите и за това, че максималният осигурителен доход е подробност. Това е един от основните макроикономически показатели.
Що се отнася до това дали трябва да се грижим за максималните, минималните или за всички пенсии, в областта на социалното осигуряване има правила. Има и принципи, които трябва да се спазват.
Никой не трябва да забравя, че въпреки тези принципи в този бюджет, в държавния бюджет, в бюджета на Държавното обществено осигуряване всеки трети лев, тоест 33% от разходната част, са за функция “Социална политика, осигуряване, обезщетение и помощи”. В този бюджет всеки четвърти лев е за пенсии.
Ако някой смята, че по някакъв изкуствен начин можем да увеличим размера на пенсиите, ние, от Движението за права и свободи, не сме от тази категория. Ние сме за това на базата на икономическия растеж, на базата на реални икономически показатели да има ръст на пенсиите, да има увеличение на приходите в осигурителната система и така да се увеличава размерът на пенсиите, а не да се опитваме по някакъв начин изкуствено да търсим възможности за тяхното повишаване.
Така че тази дискусия е изключително важна. Тази дискусия трябва да се проведе спокойно, Тази дискусия трябва да доведе до верните и балансирани решения, а не до емоционалните такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов, във Вашето изказване Вие направихте едно процедурно предложение – министърът на финансите и министърът на труда и социалната политика да бъдат поканени, или да бъдат задължени?
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Задължени!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не сте направили предложението вие, а д-р Адемов.
Доктор Адемов, да бъдат поканени или задължени?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Няма никакво значение дали да бъдат поканени или задължени!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има процедурна разлика - съгласно чл. 83, ал. 2 от Конституцията става задължително с гласуване. Другото е да бъдат поканени.
Моля, поканете министърът на финансите и министърът на труда и социалната политика да заповядат в пленарната зала.
Имате думата, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Аз съм провокиран от изказванията в защита на покачване на максималния осигурителен доход от 1400 на 1500 лв. Тук бяха казани някои абсолютно неверни аргументи или толкова малко верни, че не си заслужава изобщо да бъдат казвани.
Бизнесът не осигурява почти никой на 1400 лв. средномесечна заплата. Това е всеизвестно за всички. Тук приказките, че оставяйки тази граница на 1400 лв. ще въздейства на бизнеса да излезе на светло, не са много състоятелни. Това го знаят и колегите отдясно, които го казват.
Става въпрос за осигурителен доход над 1400 лв., който се плаща от публичния сектор. Плаща се, грубо казано, от държавата на високоплатените категории хора, които не са малко. Държавата е тази, която ще бъде принудена всъщност, да плати по-голямо осигуряване. Защото нека да си спомним един голям бизнесмен начело на класацията на най-богатите хора, даже присъстващ като номер едно в Би Би Си сред престъпния свят, беше се осигурявал на минимална работна заплата. Нали така? Това е логиката на действие на този текст.
Покачването обаче от 1400 на 1500 лв. на осигурителния доход ще промени всички параметри в приходната част на бюджета, но ще промени разходната част. Ще трябва да бъдат платени повече пенсии на определена категория хора. Тук от Министерството на финансите казват, че горе-долу повишаването и плащането ще бъдат едни и същи. Тоест, БСП предлага да се вземат от държавата повече пари, защото това е анатомията на това, за което говорим – държавата да плати по-високи осигурителни вноски за определени работни заплати, защото бизнесът не е стигнал до тези нива, и те да бъдат платени на точно определени категории хора, които са подпрели горния праг на максималната пенсия и искат да получат повече!
От тази гледна точка социалната политика на БСП е изключително странна. Те са заинтересовани да повдигнат пенсиите на точно определена тънка прослойка от получаващите пенсии хора. Защо го правите това нещо, господин Стоилов?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Защото и на другите предлагаме същото!
ИВАН КОСТОВ: Е, как ще ги повдигнете и на другите по този начин?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: С 8,5%.
ИВАН КОСТОВ: Е, как ще го повдигнете, като не се получава повдигане, тъй като на средномесечния осигурителен доход ще повлияе съвсем слабо, защото това е голям макроагрегат и няма как да му повлияе едно увеличаване от 1400 на 1500 лв.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Вижте и другите!
ИВАН КОСТОВ: Вие се криете зад този аргумент. Вие сте заинтересовани за определен контингент и ако някой е по-честен да каже тук, че с това отнемане на повече осигурителни вноски от държавата просто искате да увеличите пенсиите. Това правите в момента! Никаква грижа за социално слаби! Никаква грижа за повишаване на средната пенсия няма тук!
Механизмите, ако искате да ги има, са съвсем други – да подпирате пенсията отдолу, минималната пенсия да подпирате, а не да вдигате максималната и да разкрачвате диференциацията между пенсиите. Това правите, господин Стоилов. Аз се удивлявам на Вашия кураж изобщо да боравите с материята на финансовите разчети, на макроикономиката. Това Вие го правите отдавна, от години Ви наблюдавам, но не напредвате. Години наред не сте в състояние да се ориентирате в тези неща. Не се грижите, ако това си мислите в момента, за покачване на средната пенсия в страната. Това, което предлагат вашите колеги, е вдигане на максималната пенсия чрез принуждаване на държавата да осигурява по-висок доход. Това е цялата философия! Затова аз съм против. Против! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Костов, Вие много обичате да поучавате. Аз приемам категоричния тон и не отричам, че по категоричен начин излагам някаква позиция, която може да бъде оспорвана. Но мисля, че човек, който е стоял начело на изпълнителната власт, по време на която в някои области са възникнали значителни неблагополучия, не би трябвало да претендира за ментор от най-висока степен.
Да Ви кажа сега каква е логиката на това, което аз отстоявам. Да, то включва и повдигането на максималната пенсия, защото поначало в България дори и високите пенсии не могат да покрият разходите за осигуряване на достоен живот. Това е нещо, което е много по-дълбоко, отколкото ситуацията в момента.
Искам да ви припомня, че преди няколко месеца бяха увеличени значително минималните пенсии. Преди една седмица при мен дойде един човек и каза: мен Иван Костов ме закопа. Аз над 40 години съм бил шофьор на линейка и се пенсионирах с 49 лв. заплата. Добре, вие повдигнахте пенсиите, но в резултат на това увеличение аз трябва да живея с 82 лв. и аз не мога и това да направя.
Има поредица от предложения, едно от които е да се запази това, което съществува в закона, процентът на увеличението на пенсиите да бъде не от средата, а от началото на годината. Освен това се предлага обезщетението при безработица да може да достига до 180 лв., обезщетението за отглеждане на малко дете да бъде също до 180 лв. Това е поредица от мерки, които ви ги припомням, за да намерите логиката в моята позиция. Защото ние трябва да се грижим за цялото движение на доходите. Разбира се, това не са напълно симетрични действия – обезщетенията и пенсиите, но те засягат всички видове социални плащания.
Мисля, че това е редно, пак ви казвам, за да се доближи България поне до съседните страни в това отношение, да не говорим за доближаването до страните от Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има госпожа Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Костов, не зная поименно кои са тези хора, които получават максимална пенсия, но зная, че има хора, които са внасяли социални осигуровки редици години, за да получат определен размер на пенсията и още толкова, колкото са внасяли, няма как да получат, защото има максимален размер на пенсията. Как ще мотивирате тогава тези хора да се осигуряват на по-висок праг, щом години наред не им давате възможност да получават пенсията, за която са се осигурявали? Нека да мислим и за тези хора. Защото без да знам нито едно име на човек, който има право да получи тази пенсия, и като лаик в сферата на финансите ви казвам, че това не е честно – да се осигуряваш за определен размер и да не можеш да доживееш да получиш този размер пенсия. Никак не е честно! В момента това се случва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика думата има господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Костов, аз се учудвам на Вашата наглост да участвате в този дебат. Мислех си, да Ви кажа честно, че Вие ще стоите в кафето и ще си гризете пръстите, тъй като последиците от Вашето управление са видни и сега. Но какво да се прави, такъв е животът.
Вие изразявате абсолютно невярна информация и внушавате на обществото, че, видите ли, ще се вдигне само минималната пенсия. Дълбоко грешите, както сте грешали и във Вашето управление, но сега не можем да Ви даваме уроци по икономика.
Максималната пенсия е вързана с минималната пенсия, въобще осигурителният стаж и осигурителните размери имат някаква взаимна връзка, иначе нямаше да има нужда от максимален осигурителен доход, а всичко щеше да бъде по някакъв начин поставено в други рамки.
Затова, господин Костов, много Ви моля, съкращавайте и се ограничавайте във Вашите изяви, казвам го чистосърдечно, тогава когато нямате никакво морално право да говорите от тази трибуна за пенсионерите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин Стоилов, това, което говоря, го говоря със самочувствието на човек, по време на управлението на който пенсията се е увеличила 3,5 пъти. Средната пенсия се е увеличила 3,5 пъти. (Шум и реплики в залата.) Това го пише в Статистическия годишник на Република България. Ако можете да четете статистика, ще го видите, ще го прочетете и ще разберете какво означава. (Шум и реплики в залата.) Точно затова няма как да съм закопал който и да било. Няма как да съм го закопал, защото ги откопах. (Шум и реплики в залата.)
Като се увеличи три пъти и половина средната пенсия за страната, това е съществена промяна в обстановката на доходите. Това е реалността, сравнявайки април-май 1997 г. с края на управлението през 2001 г. Това е. Това ми е основанието да говоря по тази тема и заради това ви обръщам внимание, че подходът, който прилагате, е елитарен. Ще го кажа още по-директно – елитарен, отнася се за малка група от хора, на които ще се увеличат пенсиите.
И сега на сериозната загриженост на госпожа Панева. Госпожо Панева, тази логика е правилна. Така е. Трябва да се плаща, да има стимул да се плаща повече осигурителна вноска, за да има желание и надежда, че ще се получава по-висока пенсия. Но обстановката в страната е такава – сивият сектор е толкова голям, нивото на осигурителните плащания, средното ниво на осигуряване е толкова ниско, че това, което Вие казвате, няма да засегне масовия икономически процес, който е осигуряване на високи доходи. Разбирате ли какво Ви обяснявам? Няма да го засегне, защото са много изостанали тези доходи. Няма такава практика на осигуряване на високите доходи. Далеч сме от това нещо. Може би след пет години ситуацията ще бъде друга, тогава ще има основание това, което говорите, да създаде интерес у хората, които да направят тази връзка, за която Вие казвате.
Това, което в момента ще направите, е да накарате държавата да осигурява на по-високи доходи. Нищо друго. Така че не е свързано със стимулите на хората да бъдат осигурявани на високи доходи.
Частният бизнес прави така: осигурява се на ниско ниво и с бонуси или с определени плащания в края на годината, преди Коледа, участие в печалба и т.н., за един месец изплаща тези доходи и те не подлежат на това облагане. Това е практиката в нашата страна, тоест няма я тази обстановка, за която Вие говорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми колеги, в края на изказването ще направя предложение да отложим този текст, тъй като е очевидно, че няма да вземем конструктивно решение.
Искам да кажа някои неща, които звучат по-просто и по-човешки.
Хиляда и четиристотин лева е максималният осигурителен доход. Законодателят е казал, че максималната пенсия може да бъде 35% от този доход. И с огромно удивление слушам. Това засяга всички. Господин Костов, това засяга и Вас, тъй като сме набори, така че се приближаваме към този праг. Значи става въпрос, че ти работиш, аз не мисля, че работя малко и се осигуряваме.
Онзи парламент, за който говорите Вие, е казал: докато работиш, ще си 100 процента човека, а като се пенсионираш, ще станеш 35 процента човек. Това е логиката.
Освен това вижте какво правим – увеличаваме пенсиите. Следващата година сме заложили от 1 юли с 8,5% да се увеличат пенсиите. Нормално е, ако не пипнем осигурителния праг, следващата 2008 г. най-големите пенсии не могат да се увеличат. Не могат. Аз се удивявам, че десницата приказва тези неща. Вие за какво настоявате? Да има плоска пенсия и минималните пенсии постепенно да достигнат максималните ли? Това ли е дясната логика? Обяснете ми я. На най-висококвалифицираните хора, на хората с най-рискови професии, които имат най-високи доходи, ние им казваме: няма да се осигурявате върху целия доход, ще се осигурявате върху по-малка сума. Сега казваме нещо повече: ще я замразим тази сума. Две години вече тази сума е 1400 лв. Сега казваме, че ще я оставим и за третата година на 1400 лв. и постепенно ще сплескваме пенсиите.
Правилно е, че тази година най-ниските пенсии се вдигнаха с 24%, а ние казваме на високите пенсии: “Ще стоите и няма да мърдате нагоре”. Аз не разбирам политиката от тази гледна точка.
Разбира се, има и друг подход, да кажем, че няма да е 35% за най-високите пенсии, а ще вдигнем процента, но разбирате, че тогава това ще е за сметка на другата маса и в общи линии няма да се зарадват именно хората с по-ниски пенсии.
Това е нормалната логика: вдигаме пенсиите с някакъв процент, тогава защо да не вдигнем и най-високите пенсии и да казваме на най-добре работещите – това не е тоталитарна система. човекът работи, на тези хора да казваме: “Няма значение как работите, вие като пенсионери ще получавате 35% от 1400 лв. Работете, работете с всичка сила!”. Това не е нито ляв, нито десен подход, това е жесток подход на спазване на пенсиите, повтарям, за най-квалифицираните хора, на елита на нацията, не като политическо изхвърляне, а елитът на нацията като трудолюбие, като продукт на същата тази нация.
Не разбирам хората, които ми обясняват, че това било правилно и не знам какво ще направим.
Направих си труда да говоря и с големи работодатели. Те също са в тази група – които печелят и искат да могат да се осигуряват. Но законодателят ги ограничава.
Посочете ми социалната група, която е против тази промяна, посочете кои са тези хора – миньорите ли, летците ли, коя е групата, която иска да ограничим този доход, да го дърпаме надолу и примерно след пет години максималната пенсия да е равна не на минималната, но на средната пенсия?!
От тази гледна точка според мен дебатът, който се води тук, се изкривява. Тук говорим как осигурителната тежест щяла да скочи. Не, търсим ресурс как достойните хора, които работят повече, да получават повече пенсия. Това е проста зависимост. И трябва да е ясно на всеки, че ако това не се случи, трета година подред доходът на тези хора ще бъде замразен. Това е истината.
Затова внасям процедурно предложение да отложим този въпрос, щом има желание за политически консултации – да се направят такива извън залата, да се достигне до едно разумно решение и да не провеждаме политическа демагогия по въпроси, които не могат да бъдат демагогски.
Аз също искам като работя, да получа съответния еквивалент от обществото, а не да бъда подритван и обиждан и да ми се обяснява, че не съм получавал справедлива заплата, затова няма да ми се даде и пенсия. Благодаря. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата госпожа Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, Вие още веднъж доказахте, че грижата за увеличаване на максималния осигурителен доход е грижа за червената номенклатура, която получава максимални пенсии. (Силен шум и възгласи: “Е-е-е!” от КБ.)
Кои наричате Вие “достойни хора”? Те ли са само достойните? Научните работници и професорите от Българската академия на науките, които получават пенсия 200 лв., те не са ли достойни, те не са ли квалифицирани?! А лекарите, които получават също такива пенсии, също ли не са достойни?
Значи, Вашата грижа е за повишаване пенсията на достойните хора, на висококвалифицираните, тези, които принадлежат към червената номенклатура!
Правя обратно процедурно предложение: днес да се гласува тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Допустимо е съчетаването на реплика с процедура.
Има ли други реплики?
Господин Петър Димитров направи процедурно предложение по чл. 42, ал. 2, т. 4 за отлагане разискванията по чл. 8. (Шум и реплики.) Чухме и обратно процедурно предложение.
Право на дуплика има господин Димитров. Имах чувството, че се отказвате, защото смирено гледахте надолу! (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук е мястото, където правото трябва да бъде ползвано!
Госпожо Понева, 2006 г. гласуваме бюджета за 2007 г. Коя е тази червена номенклатура и къде се намира, та не им позволявате да се осигуряват на 1500 лв.? Говорим за действащи хора. Вие обиждате и себе си, госпожо Понева. Вие оценявате труда си на труд, който трябва да бъде замразен, за да може след като се пенсионирате, да Ви е малка пенсията, защото не сте давали достатъчно на това общество. Това е унизителна позиция!
Нека да спрем най-после! Тук се занимавахме с досиетата. Народът пет пари не дава за тези досиета, а ние си драхме гърлата цяла седмица. Сега продължаваме.
Къде е тази червена номенклатура, дайте да я изкараме напред! Ако е във вашата половина, кажете, да ви накажем! (Шум и реплики.) Да, ясна работа.
Говорим за една нормална демократична държава, в която има хора, които работят и печелят. А ние казваме на тези хора: “Да, вие ще работите, но не може да се осигурявате. Ние сме ви сложили летвата. Пращайте парите си в частни осигурителни фондове, само тогава ще получавате нещо допълнително!”. Това е вашата логика, но я премълчавате. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По процедурното предложение на господин Петър Димитров чухте и контрааргументите на госпожа Понева.
Поставям на гласуване отлагане на разискванията по чл. 8.
Гласували 166 народни представители: за 59, против 105, въздържали се 2.
Процедурното предложение не се приема, следователно продължаваме разискванията по чл. 8.
Има желаещи за изказване.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! На финала на дискусията, която имаше смисъл да проведем, бих искала да кажа само шест цифри, които допълнително илюстрират нашите аргументи с колегата Мръцков да внесем това предложение.
Обикновено, когато се говори за ляв подход, сме обвинявани, че непрекъснато искаме увеличаване на разходната част, без да казваме откъде ще дойдат тези пари. Ето цифрите. При увеличаване на максималния доход от 1400 на 1500 лв., в бюджета на Държавното обществено осигуряване ще влязат допълнително 17 млн. 200 хил. лв. приходи, а разходите ще бъдат в повече с 2 млн. 800 хил. или реалният остатък е 14 млн. 600 хил. лв. При увеличаване на горната граница на майчинството – нещо, което предлагаме с промяната в следващ текст, са необходими 4 млн. 400 хил. лв., а при увеличаване на горната граница при обезщетенията за безработица от 1600 на 1800 лв., са необходими 6 млн. 700 хил. лв. Общо разходите са 11 млн. 100 хил. лв. Надявам се, че тези цифри са един допълнителен аргумент и ще помогнат на всеки един народен представител да вземе своето решение като гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика, заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, благодаря Ви, че ми дадохте думата.
Уважаема госпожо Михайлова, тези сметки, които ни представихте тук, вероятно са на Министерството на финансите. Същото това Министерство на финансите при всяка намаление на корпоративния данък досега казваше колко милиони ще загубим, а винаги приходите в бюджета нарастваха. Така че не вярвайте на тези изчисления!
Аз Ви казвам, че не е сигурно, че заради това увеличение ще се увеличат приходите в бюджета. Това въобще не е сигурно, по никакъв начин!
Напротив, има нещо друго, което е важно – беше намален корпоративният данък. За част от българската икономика това ще означава, че тези хора ще започнат да плащат и осигуровки. Така че не ги спирайте в момента с увеличаване на осигурителната тежест. Част от хората имат стимул да платят повече, не им го отнемайте с една такава мярка.
Госпожо Михайлова, не вярвайте на подобни изчисления, защото, когато намалихме осигурителната тежест, Министерството на финансите говореха за огромни загуби от милиони левове, които не се случиха. Министерството на финансите говореха, че тази година ще има 400-500 млн. лв. бюджетен излишък, а той стигна до 2,3 млрд. лв.! Така че по-скоро повярвайте на мен и не приемайте такава мярка! Тя е абсолютно неправилна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – госпожа Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Михайлова, престанете да заблуждавате хората! Не се грижите за прихода, грижите се за разхода. Грижите се за тази тънка прослойка, на която трябва да се увеличат пенсиите. (Шум и реплики в КБ.) Останалото е абсолютна заблуда.
Досега не чухме справка колко души се осигуряват на този осигурителен доход – на максималния. Нека да видим една такава справка и тогава ще разберем дали наистина нещо ще постъпи в бюджета или няма, за което ние казваме, че всъщност, ако има такова увеличение, то ще бъде абсолютно незначително. А най-вероятно няма да има такова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Госпожо Михайлова, много хубаво е, че искате да се аргументирате. Затова бъдете така добри да осветлите народните представители по въпроса, който Ви постави моята колежка, а именно колко лица се осигуряват на 1400 лв. в момента, колко от тези лица са от публичния сектор, тоест колко от тези осигуровки плаща държавата и колко плаща частният сектор? Бъдете така добри да го кажете, тъй като Вие правите предложение.
Освен това като отговорен представител на управляващото мнозинство Вие си давате сметка, че разходът ще бъде увеличен. На колко души, кажете, вероятно сте подготвена, ще се увеличат пенсиите вследствие увеличаването на осигурителния доход от 1400 на 1500 лв.? На колко души като брой? И в тези бройки, ако можете, направете пак същото разграничение – колко идват от частния и колко от публичния сектор? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Под формата на реплика се задават въпроси.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Ами, да, то това е реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, аз казах "под формата на реплика". Репликата е несъгласие.
Госпожо Михайлова, имате думата за дуплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, аз се възхищавам на Вашето самочувствие в искането си да вярвам на Вас, а не на официалните институции в България. Простете ми, но вярвам на институциите.
От дясната страна ние чухме две взаимноизключващи се и противоречиви тези – че увеличаването на дохода би довело до осветляване на трудовите договори. Господин Костов разви обратната теза и се аргументира защо.
А аз искам да Ви попитам: кажете ми, господин Димитров, колко трудови договори бяха осветлени след намаляването на осигурителната тежест с 6%? Ние стоим зад тази теза, тя обаче не доведе до очаквания резултат и мисля, че това е очевидно.
Господин Костов, 17 000 са лицата. Сред тях, както вече беше казано, освен представители на червената номенклатура, която не стана ясно в коя част от залата има в по-голяма степен застъпени интереси, са и много други хора като миньори, като хора, които са изпълнявали в много трудни условия своите трудови задължения, и аз мисля, че България и българският парламент дължи на тези хора полагаемото им се.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Колко, колко миньори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за процедура господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, предлагам в залата да бъде допуснат заместник-министър Дацов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 66, против 16, въздържали се 8.
Процедурното предложение е прието.
Сега е 11,00 ч. Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието с разискванията по чл. 8.
Има ли народни представители, желаещи да се изкажат по чл. 8? Няма желаещи.
Обявявам разискванията за приключени.
Спорен е въпросът по т. 5. По точки 1, 2, 3 и 4 няма спор. Затова предлагам първо да гласуваме безспорните текстове на чл. 8, точки 1-4, а на отделно гласуване ще подложа т. 5, разбира се с предложенията на народните представители и на комисията.
Поставям на гласуване чл. 8, т. 1, 2, 3 и 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 22.
Член 8, т. 1, 2, 3 и 4 са приети.
По спорната т. 5, както ви е известно и както докладва председателят на комисията, има предложения на народните представители Петър Мръцков и Донка Михайлова, както и на народния представител Маргарита Панева, които се подкрепят от комисията.
Първо ще поставя на гласуване предложението на народните представители и предложението на комисията. Ако не се приеме, тогава ще поставя на гласуване текста на вносителя.
Поставям на гласуване т. 5: максималният месечен размер на осигурителния доход – 1500 лв. Това е предложението на народните представители и на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 39, против 109, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на т. 5, както е по вносител: “максимален месечен размер на осигурителния доход – 1400 лв.”.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 135, против 8, въздържали се 16.
Точка 5 се приема, както е по вносител.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 9 има предложение от народните представители Владимир Кузов, Ваньо Хърков и Илиян Илиев, което не е подкрепено от комисията. Предлага се:
1. Точки 1 и 2 да се заличат.
2. Създават се нови точки 1 и 2 със следното съдържание:
“1. 68% от минималната работна заплата;
2. от 1 януари 2007 г. минималният размер на пенсията по т. 1, осъвременен, съгласно чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване.”
Има предложение от народната представителка Маргарита Панева, което не е подкрепено от комисията – в чл. 9 т. 1 и 2 отпадат и изразът “както следва” се заменя с “осъвременен, съгласно чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване”.
Има предложение от народните представители Веселин Методиев и Антонела Понева, което не е подкрепено от комисията:
1.Член 9 да се промени така:
“Чл. 9. Определя се за 2007 г. минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст 126 лв.”.
2. Точка 1 и 2 да отпаднат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Владимир Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, предложението за всички е ясно. Вероятно е ясно и за десницата, и на тази в дъното с лидер Иван Костов, която не подкрепи увеличението на максималната пенсия. Сега с изявлението си ще подкрепи увеличението на минималната пенсия. Надявам се, господин Костов, ако може да Ви се вярва на думите, изречени преди малко.
И моята идея, и идеята на моите колеги е 68% от минималната работна заплата да стане минималната пенсия, въпреки че министър Масларова имаше мечта тя да е 75%. И за да можем да се доближим до мечтата на министър Масларова, аз предлагам минималната пенсия да е 68% от размера на минималната работна заплата.
И другото, за което вчера, доколкото си спомням, навън имаше демонстрация, на която много хора не пожелаха да излязат, въпреки че преди малко декларираха, че много са се грижили за българския пенсионер, това е идеята от 1 януари 2007 г., за да влезем в цикличност, да се осъвремени размерът на пенсията, съгласно чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, само не можах да разбера защо в това предложение става въпрос за 68% от минималната работна заплата? Не мога да разбера каква е връзката между минималната работна заплата и минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Много пъти тук е ставало въпрос, че когато говорим за заплати, става въпрос за доходи от труд, а когато говорим за пенсии, както е в случая с това предложение, става въпрос за заместващи доходи, става въпрос за процент от осигурителния доход, който през годините си внасял преди да придобиеш право за пенсия. Тази година ние за първи път отделихме минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от социалната пенсия. Предложихме това да става с бюджета на Държавното обществено осигуряване, както става сега. Така че аз умишлено не се спирам на фискалния ефект, който вие вероятно не сте изчислили. Става въпрос за допълнителни 343 млн. лв. Вие не сте посочили откъде ще са приходите за това. Това може би е проблем, но е проблем от по-друго естество. По-важният проблем е да не смесваме доходите от труд с пенсиите, защото пенсията е съвършено различно нещо. Пенсията е заместващ доход на осигурителния доход, намален с данъци и осигуровки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други реплики? Не виждам.
Право на дуплика има народният представител Владимир Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Адемов, сега минималната пенсия е 50% от минималната заплата. Така ли е? Вероятно познавате госпожа Масларова и си говорите понякога с нея. Многократно е изразявала, и тук, от трибуната на Народното събрание, че нейната мечта е 75% от минималната работна заплата да стане минималната пенсия. Можем да извадим протоколи и стенограми, за да удостоверим това. Така че дали ще е 68% или, както по-надолу някои са се изразили, че тя може да бъде някаква точно определена сума, смятам, че е добре да се спрем на този размер на пенсията, който междупрочем е подкрепен и от българския пенсионер. В крайна сметка трябва да попитаме и българския пенсионер, когато решаваме неговата съдба.
Що се касае до т. 2 – от 1 януари 2007 г. да се актуализира, съгласно чл. 100, смятам, че тук няма кой знае какви противоречия и ще бъде гласувана.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Тези 175 млн. лв. откъде да ги вземем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи?
Има думата народният представител Маргарита Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът за пенсиите наистина касае огромна част от българския народ – хората, които със своя труд са заслужили правото си във възрастта, когато вече не могат чрез труд да изкарват прехраната си, да живеят нормално, да могат да посрещнат насъщните си нужди.
Искам да започна оттам, че наистина ние направихме много, увеличавайки пенсиите на хората с най-ниски пенсии с 24%, въпреки че това като размер не е голяма сума, но базата беше ниска.
Ние увеличихме и социалната пенсия. Вече беше казано, че направихме това, което дълги години не беше сторено – да се откъсне минималната пенсия от социалната, а тя да бъде свързана с осигурителните вноски, които прави човек, защото това е справедливият, това е честният, това е солидарният подход.
Ние направихме и друга решителна стъпка – записахме, че осъвременяването на пенсиите ще става от 1 януари, когато се приема бюджетът, когато най-силно се чувства инфлацията – през първите месеци на годината, когато хората имат най-много разходи и най-трудно преживяват.
Спокойно очаквахме разработката на бюджета. За съжаление обаче тези, които са работили върху бюджета, прецениха, че могат да направят шест страници поправки на Кодекса за социално осигуряване, без да работят на база на сега действащото законодателство към момента на подготовката на бюджета. В това число да поискат промяна на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, който съответно носи последици на 2 милиона и 500 хиляди пенсионери.
От тези съображения – за да се дисциплинираме, за да направим така, че никой да няма право да променя само с един замах отработени с месеци тези, защитени и приети в даден закон, направих това предложение и считам, че това е принципният подход. Законодателството не може да бъде правено на крак само за ден-два, а трябва да има последователност и принципност. Тези промени да се извършват, когато има обща воля, когато всички са стигнали до този извод, че се налага такава промяна и са убедени, че с нея работят в интерес на всички хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 9?
Господин Методиев, заповядайте. (Уточнения между народните представители Петър Димитров, Милен Велчев и Йордан Цонев.)
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): В залата има тежки коалиционни консултации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, виждам – ето, те се увеличават.
Моля, нека консултациите да бъдат извън залата или там някъде – да не се пречи на работата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю, и за намесата. Пленарната зала на Народното събрание не е място за консултации на управляващата коалиция.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Защо не е място? Навсякъде е място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега да се съсредоточим върху чл. 9.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Нашето предложение с госпожа Понева – искам да напомня на залата, съдържа два елемента. Първият е определяне на минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на 126 лв. Вторият елемент е свързан със сроковете, определени в чл. 9. Отпадането на точките означава, че системата трябва да започне да функционира от 1 януари 2007 г.
Какви са аргументите за тази промяна, която предлагаме? Ние влизаме в Европейския съюз и съобщаваме на политически език, че преходът е свършил. Казваме, че този преход носеше в себе си много неща, които доведоха и до тежести, до трудности. Казваме също така – мисля всички, че тези тежести и трудности не бяха разпределени равномерно между всички български граждани. Всички сме съгласни, че най-голямата тежест е понесена от българските пенсионери. Дотук мисля, че изразявам мнение, което е солидарно за всички народни представители.
Въпросът е: влизайки в Европейския съюз, има ли възможност тази група от български пенсионери, която е най-голямата и стои на минималната пенсия, да бъде преместена напред, и то със сериозна, голяма крачка, за да може да се формира нова база? Вътре вече – в Европейския съюз, от друго място да започнат да се променят пенсиите на българските граждани. Според нас това е възможно.
Искам да информирам колегите в залата, които проявяват интерес, че ние сме направили предложение в законопроекта за държавния бюджет и сме посочили източника, откъдето трябва да дойде тази сума, защото тя безспорно не е малка.
Посочвайки източника, искам да прибавя нещо от последните дни. Научаваме, че събирането на приходите в страната непрекъснато се покачва, и то се покачва далеч над прогнозата, която прави Министерството на финансите в последните две години. След като излишъкът, както сме свикнали да го наричаме, надминава непрекъснато милиарди левове и върви още нагоре, трябва да си зададем въпроса: дали най-правилната финансова политика е този излишък да отива в резерва например?
За залата пак да кажа: нашето предложение е в рамките на около 300 милиона лева, а резервът в Закона за бюджета се променя от 2,5 млрд. на 5 милиарда. Дали има логика България да има този голям резерв сега, когато има този икономически растеж, и да се задържат ниските нива на пенсиите на това ниво, което е предложено от вносителя? Според нас това е абсолютно несправедливо.
Няма никаква логика България, която в момента има друго темпо на развитие, друго темпо на икономика, има тези финансови възможности, да не се обърне с лице към хората, които са понесли най-големите трудности от прехода. Това е възможно да бъде направено сега, това е възможно да бъде направено дори в рамките на тази тригодишна прогноза, която е дадена за развитието на страната – финансово и стопанско, в периода 2007-2009 г. Тоест не само не се излага на риск финансовата стабилност на България, а дори се прави нещо, което е в рамките на всички тези буфери, които изгради Министерството на финансите около държавния бюджет. Дори тях ги засяга твърде малко като обем пари.
В рамките на обсъжданията в комисията беше споменато от част от колегите, включително от институциите на централната власт, че това наистина е реалистично и възможно.
Затова моля народните представители да имат предвид тези аргументи и тези възможности на държавата, за да подкрепят нашето предложение. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 9?
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Както каза господин Методиев, в предложенията си по републиканския бюджет ние казваме откъде могат да се вземат средствата за това увеличение, което ние предлагаме.
Искам да добавя само още няколко аргумента – средната пенсия е 145 лв., а прагът на бедността е 152 лв. Дори тези пенсионери, които получават средна пенсия, са под прага на бедността, а какво означава 85 лв. пенсия? Мизерия!
И днес ние, с нашето гласуване тук, ще покажем искаме ли една голяма група пенсионери да мизерстват или не искаме. След като ясно е посочено, че има възможност за това увеличение, пак ние трябва да кажем искаме ли да го направим или не искаме да го направим.
В предишния дебат господин Димитров каза, че ние, с нашите изказвания, съответно не оценяваме и нашия труд, по повод максималните пенсии.
Господин Димитров, аз съм в този парламент не за да се грижа за собствената си пенсия, а да се погрижа за тези, които са ме изпратили тук, и смятам, че това е отговорност на всеки един народен представител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други, които желаят да вземат думата по чл. 9?
Народният представител Иван Костов има думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители!
Аз разбирам желанието да бъде защитен чл. 9 във вида, в който комисията го предлага въпреки закона. Тук трябва да кажем ясно, че управляващото мнозинство нарушава Кодекса за социално осигуряване. Нарушава го без да има причина за това. Нарушава го по следния начин: пенсията трябваше да бъде индексирана от 1 януари 2007 г., няма да бъде индексирана от 1 януари, а ще бъде индексирана от 1 юли! Никой тук не обяснява защо става така. Никой тук не аргументира защо управляващото мнозинство не спазва закона, а чрез този текст фактически коригира закона и не изпълнява своите предизборни обещания. Защо се прави това нещо? Защо няма изказвания от страна на мнозинството, които да защитят този ход?
Причината да няма е, че има реалната възможност за пръв път от много време, съществува реална възможност, да бъде изпълнено не само изискването на закона да има индексация на пенсиите, а дори да се направи сериозно покачване на минималната работна заплата. Тази възможност Демократи за силна България показаха как може да бъде осъществена, правейки съответни промени в държавния бюджет, в републиканския бюджет и променяйки вноската оттам, позволявайки чрез увеличената вноска да бъде изпълнено обещанието, което мнозинството пое, когато призоваваше хората да гласуват за него.
Ние показахме откъде могат да дойдат тези пари. Тук ще подчертая това: основно те могат да дойдат от съкращение на централната администрация, изобщо на администрацията и на заетите в бюджетната сфера, които в сравнение с 2001 г. са увеличени с над 100 хил. души. Вместо да има този увеличен брой хора с работоспособност, хора, които могат да се погрижат сами за себе си, вместо да им се плащат заплати, много по-оправдано политически, социално, от всяка гледна точка е да бъдат осъществени миналогодишните намерения на управляващото мнозинство, да бъде осъществено това съкращаване с 10%, не със 100 хиляди, а само с 10%, и освободените пари да отидат за покачване на минималната пенсия.
Когато говорим за социална политика, тук трябва да кажем, че сега вече става въпрос за огромен брой хора – не за определен тънък елит от бивши генерали, полковници и т.н. Става въпрос за огромна маса пенсионери, които живеят трудно, за техните пенсии става въпрос. Вероятно това са някъде около 500-600 хил. души.
Защо Социалистическата партия, ангажирана със социалната политика и социалните си обещания, не обръща внимание на това предложение, защо не го прилага в действие? Това не е рисково предложение, пак казвам. Това е нещо напълно осъществимо и показваме как може да бъде направено. Защо не го правят още?
Другата причина е, че те не могат да излязат от коловоза на Министерството на финансите и не могат да наложат една политика, която ще е полезна за страната. Ако се увеличат пенсиите, специално минималната пенсия, ще се увеличи разходът не за вносни стоки. Това няма да повлияе негативно на баланса на текущата сметка на държавата. Това няма да я влоши, защото тези хора с минималната пенсия не купуват чуждестранни стоки, те ще увеличат потреблението на най-насъщните неща.
От тази гледна точка този специален вид разход – този, за минималната работна заплата, няма тези вредни последици, които имат други разходи на държавния бюджет и може спокойно да бъде осъществен. По този начин аз предлагам: първо, да се последва предложението на Демократи за силна България – на Веселин Методиев и Антонела Понева, да се изпълнят изискванията на закона, да се изпълнят поне частично предизборните обещания, и да се увеличи минималната пенсия. Ще го прочета още веднъж – „за осигурителен стаж и възраст на 126 лв.”, защото това е напълно възможно и е по силите на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз вземам думата за реплика в частта, в която стана въпрос за минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст – 126 лв. Преди малко казах, че необходимите средства за това са 343 млн. 900 хил. лв.
Господин Костов, Вие казахте, че това ще бъдат пари, които ще дойдат от два потока, от две посоки – едната посока е от намаляването на разходите за държавната администрация, което означава да влязат в осигурителната система пари от данъци.
На следващо място, втория източник казахте, че искате да увеличите осигурителната вноска. Всички в българския парламент се обединихме около това. (Реплики от ДСБ.)
Преди малко казахте, че увеличавате осигуровка… Ако искате, можете да проверите в стенографския запис.
Ако искате да вкарате пари от държавния бюджет, от данъци в осигурителната система това означава, че нарушавате принципите на социалното осигуряване, за които Вие тук сте пледирали дълги години в пленарната зала.
Ако искаме да направим смесен модел, осигурителен модел от данъци и от осигурителни вноски, нека ясно да го кажем тук.
Ако искаме само с осигурителни вноски, това е съвършено различна теза. И понеже през годините бъркаме всички тези неща – дали да финансираме тази система от осигурителни вноски, дали да я финансираме от данъци, сега тръгваме към едно, по моему абсурдно решение – да обвържем минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст с минималната работна заплата.
Преди малко казах, че минималната работна заплата е доход от труд. Доход от труд!
Вие, господин Костов, много добре знаете параметрите на работната заплата и по какъв начин тя се формира, как става така, че се оформя тази работна заплата. И да свързваме работната заплата, в случая минималната работна заплата, с минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, означава да бъркаме осигуряването с данъчното финансиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика. Втора реплика има ли? Няма.
Народният представител Иван Костов има право на дуплика. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин Адемов, аз не очаквах от Вас такава засукана пледоария, която на всичко отгоре е срещу интересите на вашите избиратели, които всички са залепени на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Недейте да мислите за тях! Това нещо на Вас не Ви се отдава – да мислите за нашите избиратели!
ИВАН КОСТОВ: Става дума за голяма част от тях, за голяма част!
Аз не очаквах такава пледоария. И искам да кажа, че не се държите отговорно към избирателите си според мен, ако според Вас е друго, много хубаво - имате право да говорите по този начин.
Източниците, които ние сочим, са два. Единият е съкращаване на държавната администрация в размерите на поетия ангажимент на съкращаване от 10%, който беше опитан и беше направен само в централната администрация по самохвалните заявления на министър Николай Василев. Това е единият източник.
Вторият източник за увеличаване на вноската на държавата в Националния осигурителен институт е да се разчетат правилно приходите от данък добавена стойност. Тъй като е подценен очакваният размер на брутния вътрешен продукт и съответно на стокооборота, който ще има в страната, напълно, с голяма убеденост, ние твърдим, че ще има ново превишаване на приходите от данък добавена стойност. И то ще бъде над тези размери, които ние сме посочили в променените числа в републиканския бюджет. Оттам ще дойдат парите. Вие работите, оставате да работят пред очите ви, със занижени размери на брутния вътрешен продукт.
Тук има един заместник-министър на финансите от Българската социалистическа партия, който поддържа сайт за чужденци. В този сайт той дава вярната информация за брутния вътрешен продукт, а вас – Народното събрание, ви кара да работите със занижените и да приемате занижените числа на Министерството на финансите. Ако сложите реалните числа, се получава откъде ще дойдат приходите от данък добавена стойност. Затова, ако не сте ме разбрали, може да не съм се изразил правилно, това са източниците.
Има ли дълг държавата към Националния осигурителен институт? Има огромен дълг и той непрекъснато е посочван от нас последните 2-3 години. Държавата се възползва от Националния осигурителен институт по много начини и повечето от тях вие ги познавате добре. Държавата не плаща по съответния начин – по солидарния начин, пенсиите и вноските за пенсии на тези служители, които се осигуряват за първа категория труд. Така ли е? (Реплика от залата.) Така е, ето казвате, че е така.
Плаща ли държавата всички тези неща, които е задължена да плати за всички привилегии на привилегированите пенсионери в бъдеще? Не! Знаете, че не ги плаща! Заради това, преди да сме направили тези промени – а вие трябва да направите тези промени – напълно възможно е, и социално справедливо е, и политически правилно е държавата да внася значително по-голяма осигурителна вноска в Националния осигурителен институт. Оттам ще дойде това увеличение на пенсиите. Благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А не от данъците.
ИВАН КОСТОВ: Не от данъците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 9?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Има няколко принципни неща, които трябва да се кажат. Моля за вашето внимание.
Тройната коалиция – БСП, НДСВ и ДПС, започна една административна реформа. Беше обявено 10-процентно съкращение на администрацията. Сега е моментът да питаме това беше ли извършено или не беше извършено? Редно е да стане някой от вас, да каже: започната е тази реформа, кога ще завърши, какви са ефектите от нея.
Смисълът на реформата е следният: намаляване числеността на администрацията – по-малко хора, но по-качествени, с по-високи заплати, стимулирани да работят. Това извършено ли е досега? Защото ако е извършено, идваме на текста, има спестени бюджетни пари. Защото когато има по-малко хора, има по-малко заплати, по-малко разходи за командировки и по-малко разходи за издръжка като цяло в бюджета. Затова Съюзът на демократичните сили предложи намаляване на разходите за издръжка в бюджета, защото вие сте предвидили 10-процентно съкращение на администрацията. Така че въпросът сега е: то изпълнено ли е или не е изпълнено? Трябва някой да стане – изберете си от БСП, НДСВ и ДПС – и да каже: не го изпълнихме или го изпълнихме, кога точно ще го изпълним или докъде сме го докарали. Хубаво е някой да стане и да каже от тази трибуна, защото най-лошото нещо, което се прави в тази държава, е да се обявяват реформи и накрая доникъде не се докарват. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.)
Не, то е свързано с пенсиите, господин Адемов, защото ако има спестени пари оттам, следващият дебат е за какво се харчат. И едната възможност е да е за пенсии.
Има нещо друго, което е важно. Не трябва никой в България нито да се събужда, нито да си ляга с мисълта, че с по-висока осигурителна вноска – било то за държавата или за някой друг, може да се увеличат пенсиите в България. Това не е сериозно и никой не трябва да мисли в една такава насока.
Друго е да се каже, че има хора, които държавата ги осигурява, а те самите не се осигуряват и че те трябва да се осигуряват. Това е друга теза. Но да говорим за по-висока осигурителна вноска от страна на държавата в сравнение с частния сектор, това е теза, от която няма да получим нищо по-добро оттук нататък. На всички нас трябва да е ясно.
И другото нещо, което, господин Адемов, искам да споделя с Вас и което е важно, е следното: когато идвахте на власт – БСП, ДПС и НДСВ, какво ли не обещавахте на пенсионерите. Ами, с това увеличение, което предвиждате за 2007 г., те на практика ще получат по-малко пари от инфлацията. Натам вървят нещата, защото от 1 юли ще увеличавате пенсиите. Така че някак си трябва по-скромно и трябва да поемете отговорност за цялата тази работа. Обещавахте им едни социални чудеса, а хората нищо няма да получат.
И тук отново трябва да си кажем истината в очите, гледайки се един друг, че без бързо да расте тази икономика, господин Адемов, пенсионерите няма да живеят по-добре в България. Тези изкуствени мерки, за които им говорят различни хора, не могат да се случат. Няма как да станат тези неща, те са неизпълними. Единствено с растеж се увеличават пенсиите, господин Адемов. Това е единственият начин. Всичко друго е да си говорим тук колко социални са вашите партньори, колко по-социални могат да станат, но това няма да помогне никому. Средната пенсия в България е 145 лв., което никому не гарантира достоен живот. Единственият изход оттук е по-ефективни разходи, тоест да се спестят пари от дейности, за които се харчат страшно много средства и не са ефективни. И другото много по-важно нещо – основният акцент е да расте икономиката два пъти по-бързо, отколкото расте сега в момента, господин Адемов. Това трябва да си го кажем без да го увъртаме, без да казваме красиви думи. Нищо друго не може да се направи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Господин Димитров, имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми колеги, въпросът 1 януари или 1 юли действително е важен. Той засяга хората. В тази посока аз искам да напомня някои неща. Датата 1 юли, господин Костов, беше избрана от вас през 2000 г. През миналата година това управляващо мнозинство изтегли датата с шест месеца. (Реплика на народния представител Иван Костов.) Тоест тогава би трябвало да Ви видим на тази трибуна и Вие да кажете на управляващите: “Ашколсун, това трябваше да го направите!”. Нямам такива спомени.
Знаете, че в течение на годината ниските пенсии комулативно бяха увеличени с 24%. Нали така, господин Костов? За 2006 г. комулативното увеличение на ниските пенсии е с 24%. Към тези 24%, ако сме порядъчни и говорим истината, трябва да добавим и тези 115 млн. лв., които ще се дадат сега преди Коледа. Това всичко е за пенсионерите, а не е за някакви абстрактни фигури.
От тази гледна точка действително е важен въпросът откога да бъде увеличението – заедно с бюджетната година от 1 януари или от 1 юли? Деленето на българите на две групи – на едните ще ги увеличаваме от 1 януари, а на другите ще ги увеличаваме от 1 юли, просто няма обосновка. Аз съм съгласен, че би трябвало да се възприеме една дата и тази дата да не припка напред-назад, а да бъде примерно или 1 януари, или 1 юли. Имайки предвид това, което се направи особено за ниските пенсии през изтеклата година – а това никой не би могъл да каже, че е малко – се взе тежкото решение, увеличението да е от 1 юли и оттук нататък да кажем, че в Република България осъвременяването на заплатите и на пенсиите става на 1 юли, за да няма ощетени.
Разбира се, ако нацията има ресурс и нещата вървят добре, може в една от следващите години да се вземе другото решение и да се каже: това ще е от 1 януари. Но тогава това трябва да е общо решение и за работещите, и за пенсионерите. Дайте да не елементаризираме нещата и да твърдим, че сме ограбили. Омръзна ми всяка година да се повтаря, че щом е от 1 юли е половината. Не е половината. И днес се чу тази обосновка Ако следваме тази логика през тази година понеже е от 1 януари, то тогава трябва да кажем, че е два пъти. Увеличава се на 12 месеца – годишен цикъл. Това е простата логика и смятам, че е крайно време да говорим с езика на хората, а не с политически език, който води само до конфронтация, но не води нито до стандарт, нито до по-добро положение на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, абсолютно сте прав, че трябва да се запази цикличност, но искате да говорим с езика на хората. Кога българският гражданин има повече нужда от пари – лятото или зимата? Смятам, че ако увеличението на пенсията стане от 1 януари, действително ще отговорим на нуждите на българския гражданин, на българския пенсионер.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Увеличението е за една година.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Влиза се в цикличност: 1 януари 2007 г., 1 януари 2008 г., 1 януари 2009 г. и т.н.
Господин Димитров, действително сте прав. Езикът на хората е такъв. Зимата е тежкият момент за всеки български гражданин, включително и за българския пенсионер. Ако искаме да говорим не с езика на хората, нека да е от 1 юли, но ако говорим с езика на хората и нуждите на българския пенсионер - 1 януари!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Понева, заповядайте за втора реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, в коя държава сте живял Вие, или пък имате проблеми с паметта, за да давате оценка на правителството на Иван Костов тогава, когато пенсиите се увеличиха три пъти и половина, когато два пъти в годината се увеличаваха пенсиите с по десет процента и в края на всяка година имаше тринадесета, дори и четиринадесета пенсия, но пенсия, а не някакви надбавки както сега, за които не се знае дали са надбавки или увеличение за първото полугодие?! Нещо такова се чуваше в Министерството на труда и социалната политика.
Казвате, че това ще стане, когато държавата има ресурс. Миналата година можа да стане. След като вие не можете да достигнете собствените си параметри, след като вашите резултати тази година са по-лоши от предходната, означава, че вие не се справяте. Когато едно правителство не върви напред всяка година, макар и с малки крачки, а върви назад, то си отива.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): За какви резултати говориш, бе, мадам?! Хабер си нямаш от тези работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Право на дуплика – Петър Димитров. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Кузов, прав сте. Нямам възражения. Аз не познавам нормален човек, който да не иска в навечерието на Коледа и на Нова година да получи повече пари. Нямаме различие. В тази връзка беше взето решение за коледните добавки на пенсионерите. Това е отговорът. Това са тези 115 млн. лв., които се дават на пенсионерите с ясното разбиране, че те не са достатъчни на голямата част от тях. Съгласявам се с Вас.
Госпожо Понева, недейте да просълзявате този минисъстав на парламента. Средната пенсия в прощалната 2000 г. – 87 лв. Сравнете го с това, което е сега, и спрете с тази манипулация. (Реплика от народния представител Антонела Понева.)
А това, че Вие не оценявате личния си труд в парламента и после като Ви пенсионират, считате, че трябва да Ви наказват с 35 процента, си е Ваш проблем. Аз, госпожо Понева, не мога да се наспя. Не знам кога съм спал нормално през последните три месеца, за да ме агитирате, че трябва да бъда наказан. Така че недейте да мерите всичко от кантара, на който сте се качили! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказване? Както виждам, няма желаещи да вземат думата.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на Владимир Кузов, Ваньо Хърков и Илиян Илиев по чл. 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 6, против 64, въздържали се 39.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Маргарита Панева, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 17, против 39, въздържали се 41.
Предложението на народния представител Маргарита Панева не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Веселин Методиев и Антонела Понева.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 25, против 71, въздържали се 19.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 9 по вносител, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 97, против 18, въздържали се 7.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 10 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Донка Михайлова, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Маргарита Панева, което също е подкрепено от комисията.
Двете предложения са числото „160” да стане „180”. Става въпрос за минималния размер на обезщетението за безработица.
Ще прочета чл. 10 по вносител:
„Чл. 10. Определя се за 2007 г. минимален размер на обезщетението за безработица – 90 лв., а максимален размер – 160 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи комисията предлага максималният размер да бъде 180 лв.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Предложението е разбираемо от мен и от моите колеги. Досега обезщетението за безработица беше еднакво с минималната работна заплата. Сам разбирате, че предложението на вносителя – на Министерския съвет, е 160 лв. Тези предложения на нашите колеги са чудесни и ние ги подкрепяме, но си задавам въпроса дали бюджетът е разчетен с тази цифра, в този вид.
Затова е много хубаво да чуем вносителя – дали няма да се направи поредна дупка в бюджета, за която всички ние в комисията, а и тук се притесняваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Костадинова.
За реплика има думата д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Костадинова, използвам процедурната възможност за реплика, за да кажа, че през годините във Фонд „Безработица” всяка година се реализира икономия. Знам, че бюджетът е консолидиран. Знам, че всички неща се оформят по друг начин, но за тази година очертаващият се излишък във Фонд „Безработица” е 220 млн. лв. Миналата година ние намалихме осигурителната вноска за Фонд „Безработица”, който е изцяло за сметка на работодателите. Независимо от това обезщетенията, които плащаме, ни дават възможност в този фонд да реализираме такава голяма икономия от 220 млн. лв., което означава, че тези финансови средства могат да се намерят без каквато и да е трудност, без какъвто и да е проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика. Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Какво знаем, какво усещаме и как се доверяваме е едно, но в крайна сметка за бюджета отговаряме ние тук, народните представители. Като народни представители ще отговаряме и пред нашите избиратели по райони, и пред различните видове организации за това какво сме направили с бюджета. В един момент, ако не дай си Боже, ако това, което е спестено, не отиде там, където е гласувано, отново отговорността ще трябва да носим ние.
В момента се гледа един сериозен въпрос и бих желала Министерството на финансите, което си носи отговорността, да каже има ли ги тези средства и откъде ще дойдат те – дали от Фонд „Безработица”, или от другаде?
Приемам онова, което казахте. Радвам се, че има толкова много спестени пари, но трябва да знаем къде отиват тези пари и как ще дойдат по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, тези средства не са бюджетирани в предлаганите варианти на бюджети, нито са предвидени в баланса, който се оформя, когато се съберат всички бюджети. Стойността на това предложение е 6,7 млн. лв. Към момента няма осигурен източник за финансиране на това предложение в рамките приблизително на 7 млн. лв. Тук въпросът е принципен. Сигурно тези 7 млн. лв. не са толкова много. Ако това предложение беше направено и предвидено в рамките на самата бюджетна процедура, можеше да бъде намерен източник или самата политика можеше да бъде нагодена така, че това увеличение да бъде финансирано. (Влиза министър Пламен Орешарски.) Завършвам с това, че това предложение струва 6,7 млн. лв., които не са осигурени с бюджета.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А колко безработни са на максимално обезщетение?! Може ли някой да каже?!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Господин министърът е вече тук и може да вземе думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател. По отношение на предложението, което обсъждате – да, то не е разчетено в предварителните планове за приходи и разходи на НОИ. Сумата обаче може да бъде осигурена за сметка на вътрешни преструктурирания и икономии. От чисто фискална гледна точка не би следвало да има пречка това предложение да се подкрепи, както и от гледна точка на политики, които се провеждат по отношение на НОИ. Не считайте, че във фискален аспект има проблем по отношение на осигуряването на въпросните около 6 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване чл. 10, както се предлага от комисията, с предложението на тримата народни представители, с други думи „160” да стане „180”.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 7.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
„Чл. 11. Определя се за 2007 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – 170 лв.”
Има предложение от народните представители Петър Мръцков и Донка Михайлова: Числото „170” да се замени със „180”.
Комисията е подкрепила текста на вносителя за чл. 11, но е подкрепила и предложението на народните представители и предлага числото „170” да се замени с числото „180”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По-нататък чл. 12 е по вносител.
Член 13 е по вносител.
Член 14 е по вносител.
Член 15 е по вносител.
Член 16 е по вносител.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията по чл. 11, тоест числото „170” да стане „180” лв., и текстовете на чл. 12, 13, 14, 15 и 16, както са по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
Параграф 1, § 2 и § 3 са по вносител. Комисията ги подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата до § 3. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете на параграфи от 1 до 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграф 4 се отнася за промените в Кодекса за социално осигуряване. Позволявам си да не ги чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Четете само там, където предложенията не се подкрепят.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Кузов, Хърков и Илиев – да отпадне т. 31, като се променя номерацията на следващите точки.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Петър Мръцков и Донка Михайлова – т. 31 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Хасан Адемов, което е подкрепено от комисията и няма да го чета.
Има предложение от народния представител Маргарита Панева, което е оттеглено и няма да го чета.
Има предложение от народните представители Веселин Методиев и Антонела Понева, което не е подкрепено и ще го прочета:
„1. Точка 29:
а) В чл. 70, ал. 1 думите „по 1%” се заменят с „1,2%”;
б) В чл. 70, ал. 2 се създава изречение второ: „От 1 януари 2007 г. всички пенсии, отпуснати преди 1 януари 2005 г., се преизчисляват по средния осигурителен доход в страната за 2005 г.”;
в) В чл. 70, ал. 3 числото „15” да се замени с числото „25”.
2. Точка 31 да отпадне.”
Има предложение от народния представител Христина Христова, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от Весела Драганова, което също е подкрепено по принцип.
Има второ предложение от Хасан Адемов, което е подкрепено само по т. 1 и не е подкрепено по останалите точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Хасан Адемов го оттегля.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, като предлага:
“1. Точка 4 се изменя така:
“4. В чл. 7:
а) Създава се нова ал. 3:
“(3) Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, през който е извършено начисляването.”
б) Досегашните ал. 3-6 стават съответно ал. 4-7.
в) Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея в изречение първо след думите “при изплащане” се добавя “или начисляване”.
г) Досегашните ал. 8-10 ставата съответно ал. 9-11.
2. В т. 7, чл. 13а, се правят следните изменения и допълнения:
а) Създава се нова ал. 2:
“(2) Изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за период от шест календарни месеца по ал. 1 не се отнася за лица с увреждания, резултат от претърпяна трудова злополука или професионална болест.”
б) Алинеи 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
3. Точки 8, 36-47 да отпаднат.
4. Точка 28 се изменя така:
Създава се чл. 54и:
“Право на парично обезщетение за
дълготрайна безработица
Чл. 54и. (1) Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица имат и лицата, които са регистрирани като безработни в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта и отговарят на следните условия:
1. след получаване на обезщетение за безработица са останали без работа и най-малко 12 месеца, прехождащи месеца на подаване на заявлението по ал. 3, редовно са поддържали регистрацията си в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта;
2. имат навършени 60 години и шест месеца за мъжете и 57 години и шест месеца за жените;
3. сборът от възрастта и осигурителния им стаж е до 60 месеца по-малък от изискуемия по чл. 68, ал. 1-3;
4. нямат отпусната пенсия;
5. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.
(2) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица е в минималния размер, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година.
(3) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и се изплаща ежемесечно от датата на подаване на заявлението за период не по-дълъг от 30 месеца.
(4) Изплащането на паричното обезщетение за дълготрайна безработица се прекратява при условията на чл. 54д, както и при отпускане на друг вид пенсия.
(5) Безработните лица имат право на обезщетение за дълготрайна безработица по ал. 1 само веднъж.”
5. Създава се т. 51а:
“51а. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 1 се изменя така:
“(1) Максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2009 г. без добавките към тях, се определя смятано от 1 юли на всяка календарна година в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход за предходната календарна година, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.”
6. В т. 53 се създава § 22е:
“§ 22е. (1) Майките (осиновителите), за които срокът на обезщетението по чл. 50 не е изтекъл до 1 януари 2007 г., но от започването му не са изтекли 315 календарни дни, имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до края на този период.
(2) Майките (осиновителите), за които срокът на обезщетение по чл. 50 е изтекъл до 1 януари 2007 г., но от започването му не са изтекли 315 календарни дни, имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до края на този период.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Кузов, заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател. Нашето предложение е да отпадне т. 31 и така пенсиите на българските пенсионери ще се осъвременят от 1 януари 2007 г. Това наше предложение беше подкрепено бурно от опозицията отдясно. Да видим какво ще покажат сега резултатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложенията на народните представители Владимир Кузов, Ваню Хърков и Илиян Илиев и предложението на народните представители Петър Мръцков и Донка Михайлова, тъй като това са едни и същи предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 24, против 41, въздържали се 23.
Предложенията не се приемат.
Господин Кузов, заповядайте за процедура.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Предлагам прегласуване не за друго, а защото виждам, че в дясно са повече депутати, става дума за ДСБ, които досега активно прокламираха, че са за индексацията от 1 януари. А виждаме, че има разминаване между думи и дела.
Моля ви, уважаеми колеги от ДСБ, направете един път така, че да съвпаднат думите и делата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на гласуване за втори път предложенията на народните представители Владимир Кузов, Ваню Хърков и Илиян Илиев и на Петър Мръцков и Донка Михайлова.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 27, против 45, въздържали се 21.
Предложенията не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Веселин Методиев и Антонела Понева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 21, против 67, въздържали се 14.
Предложението на народните представители Веселин Методиев и Антонела Понева не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, разбирам желанието Ви да приключим преди 13,00 ч., за да започне парламентарният контрол. Естествено единствената възможност в момента е да поискам прегласуване по процедура, но много Ви моля не е някакъв проблем в рамките на три минути да се обоснове едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате ги.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, става дума основно за две неща.
Първото е, че пенсиите не са преизчислявани на базата на средния показател от 2000 г. Това е възможно да бъде направено на базата на средния показател от 2005 г. Знае се, че разходът, който е пресметнат, не е невъзможно да бъде покрит – аргументите ги чухте – от държавния бюджет и от бюджета на Националния осигурителен институт.
Второто, което е още по-малко и като количество средства е съвсем мизерно на фона на разхода – хората, които са се пенсионирали, и то става дума за първа категория труд. В НОИ познават конкретните случаи – хората, които са работили в Кремиковци. Да се изтегли срокът от 15 на 25, за да могат да получат възможността доходите, които са изкарани по един съвсем честен и почтен начин при много тежки условия на труд, сега да се отразят върху тяхната пенсия. Това не са стотици-хиляди случаи, а десетки. Може да станат 70-80 до 100 случая, но нека към тези хора да се прояви елементарна справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Методиев.
Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям за втори път на гласуване предложението на народните представители Веселин Методиев и Антонела Понева.
Гласували 103 народни представители: за 20, против 56, въздържали се 27.
И този път предложението на двамата народни представители не се приема.
Има предложения, които са приети. Доктор Адемов оттегли едни от тях.
Поставям на гласуване предложението на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграф 5 не беше подкрепен от комисията.
Комисията предлага § 5 да отпадне и да бъде отразен в Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следното съдържание:
“§ 5. В Преходните разпоредби на Кодекса на труда (обн., ДВ, …) се създава § 3а:
“§ 3а. (1) Работничките или служителките, на които отпускът за бременност и раждане в размер на 135 календарни дни не е изтекъл към 1 януари 2007 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 за остатъка до 315 дни.
(2) Работничките или служителките, на които отпускът за бременност и раждане в размер на 135 календарни дни е изтекъл преди 1 януари 2007 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 в размер на разликата между 315 календарни дни и сборът на ползвания отпуск за бременност и раждане и ползвания или полагащия се отпуск за отглеждане на дете за времето до 31 декември 2006 г.
(3) В случаите на ал. 1 и 2, отпускът се разрешава въз основа на писмено заявление на работничката или служителката до предприятието.
(4) През време на отпуска по ал. 1 и 2 на работничката или служителката се изплаща парично обезщетение по чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване.
(5) От деня на разрешаване на отпуска по ал. 2, отпускът на работничката или служителката по чл. 164 се прекратява.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Има предложение от народните представители Петър Мръцков и Донка Михайлова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
По § 9 има предложение от народния представител Весела Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Тези текстове се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 – Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и класове професии за 2007 г.”
Съдържанието, господин председател, е в табличен вид, за съжаление, и няма да мога да го изчета.
“Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1, т. 3 – Диференцирани осигурителни вноски за Фонд “ТЗПБ” за 2007 г.”
Няма предложения на народни представители. Текстът се подкрепя от комисията.
“Приложение № 3 към чл. 16, ал. 3 – План-сметка на Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” за 2007 г.”
Няма предложения на народни представители. Текстът единодушно беше подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по приложения 1, 2 и 3. Няма желаещи.
Моля, гласувайте трите приложения.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Приложенията са приети, а с това е приет на второ четене Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.
Господин Мерджанов, заповядайте за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за извънредно заседание на 12 декември 2006 г., вторник, от 14,00 ч. със следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
4. Второ четене на законопроекта за корпоративното и подоходно облагане.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за извънредно заседание на 12 декември 2006 г., вторник, с този напрегнат дневен ред.
Гласували 113 народни представители: за 112, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието, следователно във вторник от 14,00 ч. ще имаме извънредно пленарно заседание.
Използвам възможността, след като във вторник от 14,00 ч. ще има извънредно заседание, свиквам Временната комисия за обсъждане на проекта и предложенията за промени в Конституцията на Република България на 12 декември 2006 г., вторник, от 11,00 ч. в зала “Запад” за второ четене на промените в Конституцията.
Обявявам три минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания:
Питане от народния представител Мартин Димитров към министър Николай Василев. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 декември.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос от народния представител Веселин Методиев;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос от народния представител Евгения Живкова;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката на въпрос от народния представител Николай Михайлов;
- от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на два въпроса от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос от народния представител Минчо Христов;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Стела Банкова;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос от народния представител Стела Банкова.
Поради ангажираност на народния представител Минчо Христов, той не е в пленарната зала, затова министърът по европейските въпроси Меглена Кунева няма да отговори на питането. То се отлага евентуално за следващата седмица.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев ще отговори на въпрос от народния представител Маруся Любчева.
Госпожо Любчева, моля да развиете Вашия въпрос към министър Вълчев.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на образованието и науката, моят въпрос касае извънкласните дейности в българското училище, тъй като отчитаме значението на извънкласните дейности през работата на ученици, учители и тяхното важно значение за родителите и за цялата общност.
Загубеното през последните години на непрекъснати промени и отказът от възпитателна работа и извънкласни занимания оказаха силно негативно влияние върху развитието на децата и учениците. Възстановяването на извънкласните форми на работа и въвеждането на програми за оползотворяване на свободното време на децата и учениците чрез Националната програма за развитие на училищното образование, предучилищното възпитание и подготовка красноречиво доказват както тяхната необходимост, така и сериозното намерение на Министерството на образованието и науката да работи активно в тази посока. Целта на това е да се създадат условия, които да предложат изяви на учениците, самоподготовка, развитие на техните заложби и, разбира се, алтернативи пред това, което предлага улицата за тях. Естествено за това са необходими финансови ресурси.
Във връзка с организираните от Министерството на образованието и науката програми за извънкласни дейности и в съответствие с предвидените в бюджета на Министерството на образованието и науката средства за извънкласни дейности и оползотворяване на свободното време на учениците, моят въпрос към Вас, господин министър, е: колко от предвидените по бюджета на МОН средства са използвани за реализиране на програми за извънкласни дейности и свободно време на учениците? Каква според Вас е ефективността на изразходване на тези средства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Любчева! Сигурен съм, че всички ние споделяме убеждението, че извънкласните и извънучилищните дейности са едни от важните дейности, свързани с училищния живот и с образованието, даже с акцент върху възпитанието на нашите деца. Тъй като не са много минутите, а това, което са ми подготвили моите експерти, е малко дълго, ще бъда по-телеграфен. Ако има някаква необходимост от уточнения, ще го направя след като Вие се изкажете отново.
През изминалата учебна 2005-2006 г. и през бюджетната 2006 г. не съществуваше някаква принципна разлика във финансирането на извънкласните и извънучебните дейности спрямо предходната година.
За да видим обаче каква е картината, ще си позволя да направя няколко уточнения, от които предполагам, че неспециалистите в областта на бюджетирането на функция образование може би ще се нуждаят.
Информацията, която госпожа Любчева инициира с този въпрос, е насочена към предвидените в бюджета на Министерството на образованието и науката средства, докато, искам да направя уточнение, финансирането на извънкласните дейности в общинските училища, съответно на извънучилищните дейности в общинските обслужващи звена се осъществява чрез общинските бюджети. Това не са средства по бюджета на Министерството на образованието и науката. Госпожа Любчева, разбира се, знае много добре това. Казвам го за уточнение на всички колеги, които не са специалисти в материята. Така че числата, които ще посоча, се отнасят за сумите, които минават през бюджета на Министерството на образованието и науката.
Второ, бих искал да кажа, че въпросът е формулиран за извънкласните дейности, но с разрешението на госпожа Любчева ще кажа няколко думи и за извънучилищните дейности, тъй като, без те да се припокриват, все пак са в голяма степен свързани и биха дали една по-обща картина на състоянието на въпроса.
Първо, по отношение на извънкласните дейности в училищата. Става въпрос за групи, организирани в рамките на свободно избираемите предмети, каквато възможност предвижда Законът за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план, съответно чл. 15, ал. 4. Организирането им в смисъл колко групи и какви групи и като последица финансирането им чрез бюджета като част от стандартите за издръжка и численост е в зависимост от ресурсната осигуреност на всяко училище и, разбира се, от интересите на децата. За учебната 2005-2006 г. са сформирани общо 1427 групи по свободно избираеми предмети, разпределени в 259 държавни училища, финансирани от Министерството на образованието и науката.
Още веднъж подчертавам, че тук става въпрос за финансираните през бюджета на МОН. В този брой се включват както класни, така и извънкласни дейности, които на този етап е трудно да бъдат разграничени. (Председателят Любен Корнезов дава сигнал за изтекло време.)
Аз, за съжаление, съм още в началото на въпроса, но ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, Вие сте в края на отговора.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Прав сте, уважаеми господин председател.
В такъв случай с Ваше разрешение още няколко секунди да кажа само числата: за състезания и олимпиади по учебни предмети – 174 000 лв., за спортни и туристически прояви – 122 086 лв., за извънучилищни дейности – 13 800 лв., за Националния дворец на децата и Дома на детската книга – общо 722 000 лв. Това, което е най-важното, ако бюджетът мине на второ четене във вида, в който е предложен от Министерския съвет, за пръв път през следващата година допълнително 10 млн. лв. специално за извънкласни и извънучилищни дейности, които ще бъдат разпределени на конкурсен принцип. Съжалявам, че просрочих времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Маруся Любчева има думата за реплика за две минути.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на образованието, благодаря за отговора и за това, че става ясно колко са малко средствата, които се отделят за извънкласни и извънучилищни дейности.
Да, аз съм достатъчно добре запозната с това, че извънкласните и извънучилищни дейности се различават. Извънучилищните дейности в общинските училища се поемат от общините, те са тяхна издръжка, но въпреки това ми се струва, че все пак разбирате мотивите ми да задам въпроса си именно по този начин – чрез извънкласните дейности, извънучилищните дейности, без да съм го фиксирала, а не Ви питам за нарасналия брой на насилията в училищата, за престъпленията на малолетни и непълнолетни, защото отчитам значимостта на извънкласните дейности. Това, което се развива като извънкласна дейност, считам, че е недостатъчно и именно затова се опитвам да провокирам и да настоявам Министерството на образованието и науката заедно с този бюджет, който е предвиден за 2007 г. като програма финансиране за извънкласни дейности, да има яснотата и да има процедурите, по които това трябва да се случва в българските училища, за да са наясно всички ръководства на училища как и по какъв ред могат да получат тези средства.
Убедена съм, че и в момента много училища имат готовност да получат по проектен принцип тези средства, но, за съжаление, тази възможност не е предоставена. Тук трябва да има ясни критерии и аз се надявам, уважаеми господин министър, че Вие ще имате готовността и ще задължите експертите на Министерството на образованието и науката да разработят цялата процедура така, че тя да стартира в началото на учебната година и да тези дейности могат да се разположат в рамките на цялата година.
Това, че недостатъчно средства се отделят, е факт, но все пак държа тяхното оползотворяване да бъде максимално ефективно и да се проследи именно ефективността на използването на тези, които се определят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Любчева! Още веднъж благодаря за отправения въпрос.
Разбира се, констатациите, които Вие правите, са напълно уместни. Действително, през последните почти две десетилетия в България се използват и се предоставят чрез бюджета твърде малко средства за извънкласни и извънучилищни дейности. Самият аз съм напълно съгласен, че може да се търси връзка между това дали децата са ангажирани в извънучебно време с това какви са техните прояви, каква е тяхната психическа нагласа да възприемат едно или друго недобро поведение. Всичко това, разбира се, е така.
Но сега ще си позволя, уважаеми колеги, да кажа, че дори тези 10 милиона, които съществуват поне като проект в бюджета за образование за следващата година, не са дадени в повече от миналата година. Бюджетът на образованието в България, ако случайно някой го е забравил, не се е увеличил като процент от брутния вътрешен продукт спрямо предходната година. Той продължава да бъде 4,2%. При 10-процентово увеличение на заплатите на заетите в сферата, реалното увеличение за други дейности е твърде малко. Тези 10 милиона, както и 15-те милиона за спортните съоръжения, както и 305-те милиона за общините за добавката към единния стандарт, който ще се въведе от 1 януари, идват от това, че през тази година – 2006 г., системата се дисциплинира.
Бих помолил за следващата година наистина да помислим с едни малко по-сериозни средства да се подпомогне този процес. Иначе съм напълно съгласен, че трябва и да се харчат средствата по един разумен начин в съответствие с едни отнапред известни правила. Затова съм разпоредил на заместник-министрите, които са компетентни и на които съм възложил координатите на съответните функции, до средата на м. декември да представят такива правила. Ние ще ги съгласуваме с партньорите и, разбира се, това, което съобщих на последното заседание на Комисията по образование и наука – в момента, в който бъда поканен, ще ги представя и на колегите народни представители, за да могат и те да кажат своите бележки. Мисля, че това ще бъдат едни добри конкурси. Съгласен съм, че училищата имат готовност да ги харчат, но първо ще трябва да имат готовност и да ги спечелят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Има въпрос, зададен от народния представител Павел Шопов.
Господин Шопов, заповядайте да развиете Вашия въпрос. Както Ви е известно, разполагате с 2 минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаема госпожо Масларова, известно е, че социалните работници, които са във вашето ведомство, съгласно действащата регламентация и вменените им задължения имат огромна обществена функция, осъществяват тежка и огромна по обем работа. Техните функции са многостранни, няма да се убеждаваме в това, излишно е, просто всички сме наясно, че социалните работници носят огромна тежест.
В гр. Пловдив обаче социалните работници към Вашето министерство се трудят при изключително тежки условия. Работните им места в помещенията на социалните служби са в наистина окаяно състояние. Сградите са стари, амортизирани, неремонтирани, самото Министерство на труда и социалните грижи много често налага глоби и спира дейността на други институции заради работата при подобни условия и по-добри условия дори.
Моят въпрос към Вас, госпожо министър, е: какво е направено досега, прави ли се нещо и има ли виждане за това дали ще бъдат подобрени условията на труд на социалните работници в гр. Пловдив конкретно, защото информацията е, че и на други места има тежки условия на труд, но аз като пловдивски народен представител от 16. многомандатен избирателен район поставям въпроса конкретно за гр. Пловдив. Този въпрос може да се разшири и моля да ми отговорите как виждате Вие, какви са условията на труд на социалните работници изобщо за страната. Този въпрос го задавам съвсем конструктивно, без никаква партийна оцветеност, а просто за да видим какво можем заедно да направим, за да подобрим условията на труд на социалните работници в Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Обща е загрижеността ни за условията на труд, при които работят хората, занимаващи се със социално слабите. Това са служители, които ежемесечно обслужват, всеки един от тях, минимум по 3000 души бенефициенти, така че това, за което Вие питате, е абсолютно точно.
Министерството на труда и социалната политика е запознато с условията на труд на социалните работници в цялата страна. Съобразно възможностите, с които разполагаме, правим необходимото за тяхното подобряване.
Тъй като се задават тежки и големи въпроси, а времето за отговори е просто символично, най-напред ще Ви отговоря конкретно за Пловдив, а след това ще Ви отговоря за цялата страна, за да бъда коректна към председателя, който засича стриктно времето.
Във връзка с постъпили информации от наши колеги от Дирекция “Социално подпомагане” в Пловдив, на 21 ноември т.г. заедно със заместник-министъра и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане бях в Пловдив. Освен че се срещнах с областния управител, с кмета на Пловдив, посетих и няколко от нашите структури в действително тежките региони, каквито са Столипиново и Шекер махала. Действително условията там не са от най-добрите.
Това, за което мога да Ви информирам веднага, е, че на срещата с областния управител на Пловдив и с кмета на Пловдив се договорихме да бъде предоставена на Министерството на труда и социалната политика, в случая на Агенцията за социално подпомагане, недовършената сграда в двора на Многопрофилната болница за активно лечение в Пловдив, която да се използва от службите за социално подпомагане в Пловдив. За целта се очаква решение на сесията на Общинския съвет. След предоставяне на помещението от община Пловдив на Агенцията за социално подпомагане постепенно ще се премине към осигуряване на средства с оглед да се извърши необходимият ремонт и да се направи комплексният център за социални услуги.
Постигната беше и договореност с кмета на Пловдив д-р Чомаков за разширяване на ползваните от дирекцията към настоящия момент помещения, така че във всеки един от районите да се разширят най-вече приемните, в които постъпват гражданите от гр. Пловдив и се обслужват от Агенцията за социално подпомагане.
А успоредно с това още на този етап до края на годината и в началото на следващата година се предоставят ресурси, за да приведем най-тежките условия в по-благоприятна ситуация с екипа на ръководството на Агенцията за социално подпомагане, регионалната и общинската структура.
Мога да Ви кажа само няколко неща за община Пловдив. За периода 2003-2006 г. специално за Пловдив са насочени над 12 хил. лв. за текущ ремонт, над 29 хил. лв. за обзавеждане, за компютризация, автоматизация и облекчаване на условията на работа на колегите в Пловдивския регион.
Надявам се, че действително ще можем да направим всичко необходимо, така че догодина те да бъдат в много по-добри условия, още повече че насреща имаме ангажиментите на областната и общинската администрация на гр. Пловдив, както и на Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов – право на реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо Масларова, когато преди малко зададох въпроса, се надявах на отговор, който щеше да очертае много непосредствено, скорошно и бързо уреждане на проблемите. Бях информиран за факта, че сте се срещали с кмета на Пловдив и с областния управител. Считах, че се вземат бързи и радикални решения.
Като пловдивчанин обаче това, което обяснихте, не ми дава основания да считам, че въпросът с тази сграда ще се реши бързо, защото тя е в доста суров вид, твърде недовършена. Въпрос на години е да може да се влезе в нея и да се обитава. Тя е прекрасна сграда, но е необходим дълъг период от време.
Ако влезете в службата на район “Централен”, която макар че се намира в абсолютния център на гр. Пловдив, на много добро място, ще видите условия, абсолютно нечовешки – като отопление, интериор, обстановка, брой на служители, работещи на единица площ.
Затова според мен трябва да се вземат много бързи мерки. И това не е толкова работа на пловдивския кмет, а е работа на областния управител като представител на властта. Ясно Ви е, че въпросът трябва да се реши за места, помещения или сгради, които са частна държавна собственост. Така че не се касае до обещания на пловдивския кмет. Това не е в задълженията му. Пловдивският кмет сам страда от пълна липса на възможност да настанява държавни учреждения и други, за които е задължен по закон.
Най-голямо недоумение буди фактът, че бюджетни учреждения, не казвам нищо лошо, че е направено това, но данъчни служби или социалното осигуряване работят при прекрасни условия, докато службите за социално подпомагане, които имат не по-малка обществена функция, работят при ужасни условия.
Последно, ще Ви моля допълнително да вземете мерки, за да се ускори този процес. Като пловдивчанин добре познавам тази сграда, познавам нейните възможности. Считайте, че въпросът ще отиде за 2-3 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Емилия Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Похвална е Вашата загриженост. Аз съм съпричастна към нея. И в никакъв случай това, което казах, не значи, че ние ще направим всичко възможно, че да забавим нещата. Това е един от пътищата, по които въпросът може да са реши по-кардинално.
Успоредно с това Вие като пловдивчанин чудесно знаете, че на Агенцията за социално подпомагане в Пловдив са предоставени 10 бр. офиси. Дори ние имаме офиси, за които плащаме ежемесечен наем.
Когато се решават въпросите за настаняване на държавните институции, не можем да не търсим помощта както на областната, така и на общинската власт, тъй като властите в България би трябвало да работят в синхрон.
За да удължа отговора си, ще кажа и това, че се договорихме с разширението, което се прави в район “Тракия”, в район “Север” и район “Юг”, което ще приключи до края на тази година, още в началото на следващата година нашите структури да имат допълнителни помещения. Това не е за разстояние две или три години, както Вие казахте, а много по-бързо!
Казах Ви, че вече сме заделили и средства, за да приведем част от условията, от помещенията в подходящ вид. Даваме си сметка, че първо, достъпът на гражданите трябва да бъде осигурен на 100%, второ, че те трябва да бъдат обслужени коректно и трето, самите наши колеги да работят в по-добри условия.
Понеже Вие поставихте общо въпроса за страната – да, така е. За съжаление, това е нещо, което не може да се реши само за една година. В продължение на няколко години, бих казала, за последните три години за ремонт общо в Агенцията за социално подпомагане за цялата страна са заделени над 600 хил. лв. за основен ремонт; за текущ ремонт са заделени 1 млн. 470 хил. лв.; за купуване на автомобили, тъй като знаете, че нашите колеги правят социални анкети, са заделени 1 млн. 500 хил. лв.; за програмни продукти са заделени над 500 хил. лв.; за купуване на ксерокси и копирни машини, с които обслужваме населението, са заделени близо 300 хил. лв.
Бих могла да кажа, че за последните три години са заделени близо 6 млн. лв. с оглед подобряване начина, по който се обслужва населението.
Много бих се радвала и Вие като народен представител да съдействате, за да бъдат отпуснати повече средства в тази насока. В крайна сметка последната дума имате вие тук – законотворците в страната. Много бих се радвала действително да ни кажете, че точно там и за заплащането на хората в социалната сфера трябва да се обърне по-голямо внимание. Аз изцяло заставам зад вас в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народните представители Донка Михайлова и Силвия Стойчева към министър Масларова.
Давам думата на народния представител Донка Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Важна социална придобивка на социално слабите са целевите помощи за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон. Тези помощи помагат на хиляди граждани да се справят през зимния период. Особен интерес за хората в малките населени места представляват помощите в натура за твърдо гориво. За съжаление, при доставката на дърва за огрев на населението се допускат редица злоупотреби. По информация на десетки граждани в отделни общини вместо полагаемото се количество по Наредба № 5 от 30 март 2005 г. на Министерство на труда и социалната политика, се получава значително по-малко. Равностойността на останалите дърва се прибира незаконосъобразно от фирмите доставчици. При осъществяване на кражбите тези фирми използват различни техники – изкупуване на ваучерите за дърва на стойност по-ниска от предвидената, удържане без изрично съгласие на гражданите на средства за транспорт от предвидените за подпомагане. Има случаи, в които по тази схема за 10 км транспорт се удържат над 50 лв. Измами с количество, особено в случаите, в които доставката се прави в края на допустимия по Наредба № 5 срок – края на м. декември.
Търговците, доставчици на твърдо гориво, в някои случаи издават фактура за доставка на горивото преди получаването му от правоимащото лице в нарушение на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 5. Едно и също лице регистрира по няколко фирми, за да се застрахова от евентуално изключване от списъка от фирми доставчици при разкриване на злоупотребите.
Уважаема госпожо министър, нашият въпрос към Вас е: какви мерки предприема Министерството на труда и социалната политика за прекратяване на злоупотребите и защита на интересите на социално слабите през настоящия отоплителен сезон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова да отговори на въпроса на двете народни представителки.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова, уважаема госпожо Стойчева! Съгласно наредбата, която е приета, за доставяне през отоплителния сезон на енергийно подпомагане на населението основен принцип при предоставянето на тази помощ е, че подпомогнатите лица сами определят вида на ползваното от тях отопление, както и сами избират – подчертавам, сами избират – фирмата доставчик. Вие току-що споменахте – уточнено е по 1,2 т брикети за целия отоплителен сезон. Със заповед от 31 май т.г. размерът на целевата помощ за отопление с твърдо гориво – било то въглища или дърва, е повишен с 6,3%. Тоест вече се предоставят 170 лв.
Искам да кажа, че на лицата и семействата, които се отопляват с твърдо гориво, помощта се отпуска авансово и еднократно за целия отоплителен сезон. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от наредбата, правоимащото лице предоставя заповедта за избран от него търговец на твърдо гориво в срок не по-късно от 31 декември на текущата година. Ако желаят, гражданите имат право в рамките на помощта да поискат да бъде включено и транспортирането до техния дом.
Разбира се, количеството на предоставеното гориво зависи от района за страната. И вие чудесно знаете, че това също се определя съобразно правилника. При съмнение, че количеството на доставеното гориво е по-малко от предварително фиксираното и качеството е неправомерно предоставено, правоимащото лице има право да даде съответните сигнали. От началото на 2006 г. Инспекторатът на Агенцията за социално подпомагане е извършил множество проверки по всички постъпили сигнали във връзка с прилагането на тази наредба.
Това, което аз мога да кажа, е, че най-често подадените сигнали, при които се извършват проверки, е за продажба на заповедите от страна на правоимащите, отказана целева помощ и неправомерно раздаване на помощите. Проверките за нередности при отпускане на целевата помощ за твърдо гориво са извършени в Дирекция “Социално подпомагане” – Видин, Самоков, Тетевен, Троян, Ловеч, Ямбол, Омуртаг, Котел, Вълчи дол, Дупница. Няма да ги изброявам всичките. Анализирайки данните трябва да кажа, че във всички дирекции са предприети мерки за информиране на населението относно реда и условията за целевото подпомагане. Няма установени неправомерно отпуснати помощи. Социалните работници извършват системно насрещните проверки. В Дирекция “Социално подпомагане” – Видин, е установено наличието на фалшиви заповеди, в резултат на което са предприети съответните действия. В дирекциите в Омуртаг и Антоново също са констатирани нарушения, за които са предприети съответните действия.
Това, което аз искам да кажа, е, че вие много точно споменахте какви са нарушенията от страна на хората, които доставят този вид помощ. В същото време обаче смятам, че това, което извършват социалните работници – да информират населението за правомощията, които имат, е нещо, което е изключително важно и хората при всички случаи трябва да се съобразяват със своите права. Защото в случая на бихме могли единствено и само ние да извършваме проверки. Още повече, че за много от нарушенията на нас не ни се дават сигнали. Или сигналът идва постфактум, когато вече не можем да направим проверката, тъй като хората са използвали част от горивото, не можем да констатираме количество, не можем да констатираме и качество.
Аз съм подготвила и специална справка за двата региона, от които сте Вие – какви са проверките, какви са нарушенията, колко души са санкционирани. Така че мога да Ви кажа, че имаме вече над 6000 души санкционирани относно подадени неверни декларации или допуснати нарушения в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Силвия Стойчева – право на реплика.
СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, с колегата Михайлова благодарим за Вашия коректен и изчерпателен отговор. Разбирам, че случаите наистина са твърде много както на нарушения от страна на фирмите доставчици, така и от страна на гражданите, които също злоупотребяват, получавайки тези помощи. Така че в рамките на времето, с което разполагате, не можете да изтъкнете всички факти.
Всичко, което беше изнесено в залата пред народните представители говори за това, че очевидно Наредба № 5 на Министерство на труда и социалната политика се нуждае от една сериозна промяна и може би е редно и колегите от Комисията по труда и социалната политика, и експертите от Министерството на труда и социалната политика да помислят за нейната промяна, така че тя да бъда адекватна на сегашната ситуация и на условията, които в момента съществуват в страната, като се съобрази с всички тези проблеми. Иначе и гражданите ще продължат да бъдат потърпевши, и институцията Министерство на труда и социалната политика ще продължи да обира негативи от тези недостатъчно добре уредени взаимоотношения. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова – право на дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова, уважаема госпожо Стойчева! Абсолютно прави сте – никога не е късно човек да промени нещо, което показва, че има нужда от усъвършенстване. В това отношение можете да бъдете сигурни, че ние много внимателно проучваме всички онези сигнали, онези нарушения и респективно това, което предлагат колегите от дирекциите "Социално подпомагане" по места, както и сигналите на гражданите.
Истината е, че при такъв огромен обем – над 267 хил. бенефициенти по тази програма, е много трудно да не се допусне някъде някакво нарушение. Това в никакъв случай не оневинява нито едната, нито другата страна, нито пък нас и вас като законодатели и хора, които изпълняват държавната политика в тази насока и дават милиони левове, за да можем да помогнем на част от гражданите, които имат потребност от тази енергийна помощ.
Аналогична е ситуацията с проблема за закуските. Вие чудесно знаете, че проблемът беше поставен много остро в началото на учебната година. Много интересно защо сега по този въпрос никой нищо не коментира. Ние правим системни проверки и се оказва, че има невероятни нарушения – именно когато се поиска друг режим, а не този, при който държавата да може по-добре да контролира въпроса с пълноценното хранене на децата в учебния процес.
Ако ние кажем, че ще направим по лотове обществени поръчки, може би ще бъдем обвинени, че ще бъдат стимулирани едни или други фирми. Ако кажем обратното – че всеки от бенефициентите има право да си избере фирма, тогава виждате, че се получават и някои негативни неща.
Вие сте абсолютно прави и аз мога да ви уверя, че много сериозно гледаме на тези въпроси, защото зад това стоят българските левове, парите на българския данъкоплатец. Бихме желали на хората, които отговарят на тези условия, да се дадат енергийни помощи – качество и количество навреме, както е определил законодателят, и, разбира се, както е санкционирано с бюджета на Република България.
Тук аз съм ви приготвила – по-точно моите колеги, справка за регионите, за да можете да видите къде са нарушенията и какви санкции са направени. (Министър Емилия Масларова подава папката на народния представител Силвия Стойчева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова за днешното й участие в парламентарния контрол.
С това днес приключваме.
Извънредно заседание – вторник, 12 декември 2006 г., 14,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,43 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Метин Сюлейманов
Десислав Чуколов