Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Пенко Атанасов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Двеста регистрирани народни представители – откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги! Както разбирате, създалата се ситуация е твърде неестествена и общо взето недопустима, тъй като не може Народното събрание да бъде заложник на това дали изведнъж няколко пулта ще се окажат неработещи. Затова ще се погрижа, първо, да изясня причината за създалата се ситуация и по възможност най-бързо, надявам се утре сутрин, да мога да ви дам точна информация какво е установено.
Освен това предлагам всички парламентарни групи достатъчно сериозно да се организират и при подобни други случаи да имаме готовност за един от двата варианта: обсъждане на законопроектите в дневния ред, като оставим гласуването за първия момент, след като евентуално излязлата от функциониране система бъде възстановена – не повече от половин ден; и другото е гласуване с вдигане на ръка, като това означава, че парламентарните секретари и квесторите ще трябва специално да се подготвят за целта. Трябва да доизясним точно функционирането на парламента в такива ситуации.
Не може парламентът да се окаже неспособен да взема решения, защото една система не функционира. Такъв парламент просто не бива да съществува и не бива да го допуснем с вас заедно. Това е, което исках да споделя, преди да преминем към дневния ред на извънредното заседание.
Предлагам да работим без почивка, тъй като и без това, ако се спазваше нормалното време, след 15 минути настъпваше почивката, така че да се постараем максимално да оползотворим работното време. Ако е необходимо, евентуално да довършим определена точка с възможността малко да бъде продължено времето след 19,00 ч.

Преминаваме към точка първа:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2007 Г., приет на първо четене на 28 ноември т.г.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Костов – процедурен въпрос.
Имате думата, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Правя процедурно предложение да се отложи разглеждането на второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. Причината е, че до момента няма сключен Национален рамков договор за 2007 г. Съсловните организации на лекарите, стоматолозите, Националната здравноосигурителна каса и правителството трябва да имат възможност да договорят помежду си обемите, цените и регулацията на медицинските услуги.
Предлагам разглеждането да се отложи с една седмица, да се даде възможност да се постигнат тези съгласия и тогава Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса да се разглежда на второ четене, тъй като това, което ще фигурира в Националния рамков договор, има пряко отношение към законопроекта за бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Предложението е коректно от процедурна гледна точка. Алинея 2 на чл. 42, т. 4 предвижда възможността за отлагане на разискванията. Очевидно по силата на тази норма е направено и това процедурно предложение.
Има ли противно предложение? Има.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Безспорно е, че това й е работата на опозицията – да бламира приемането на важни законопроекти. Не може парламентът и бюджетът да стават заложник на нечии капризи. Така или иначе няма задължение да бъде внесен проектът на съсловните организации и от процедурна гледна точка няма никаква пречка да бъде обсъждан, разглеждан и приет бюджетът на Националната здравноосигурителна каса.
В този смисъл правя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане на разглеждането на точка първа от приетия дневен ред.
Гласували 164 народни представители: за 55, против 97, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Господин Георгиев, имате думата – предложение за прегласуване.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Колеги! Нека да не влагаме политическа нотка, краска в това наше желание от опозицията – да може да се отложи поне за една седмица. Наистина, както каза господин Костов, още няма договор между съсловните организации, Министерството на здравеопазването и Здравната каса.
Нека да се вземе предвид все пак и мнението на съсловните организации. Нека да не ги поставяме пред свършен факт. Нека да се отложи, за да могат да се проведат тези разговори и да се достигне един по-разумен вариант в нашето здравеопазване. Всички говорим в нашата програма, че имаме добро здравеопазване. Нека да не поставяме Министерството на здравеопазването на колене и т.н.
Просто моля да помислите и да прегласуваме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението за отлагане.
Гласували 171 народни представители: за 56, против 103, въздържали се 12.
Предложението отново не се приема.
Господин Щерев, имате думата за процедура.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към вас с предложение за решение на Народното събрание за оттегляне на законопроекта от вносителя на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Основанията ми за това са следните. На първо място, имам основание да смятам, че Националната здравноосигурителна каса и нейният Управителен съвет са заблудили Министерския съвет по редица пунктове на внесения законопроект, а също така е нарушен чл. 86, ал. 2 на Конституцията на страната, която разпорежда, че законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи.
Законопроектът за бюджета на Касата беше вкаран в Комисията по здравеопазването и аз не знам друг случай комисия да гласува бюджета без народните представители да имат текстовете пред себе си. Това беше грубо нарушение на законите на страната и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На второ място, с предложения законопроект се изменя философията на Закона за здравното осигуряване – един устройствен закон. При това положение дебатите ще бъдат изключително задълбочени, но промяната само на един член в Законопроекта за здравното осигуряване ще създаде пречки за по-нататъшното функциониране на така приетия закон.
На трето място, искам да кажа, че финансовият ресурс, отреден с този законопроект, е недостатъчен да се осигури свободният достъп на българските граждани до качествена медицинска помощ, така както е прокламирано от правителството, и да се обезпечи основният пакет, както многократно е заявявал и министърът на здравеопазването.
Именно с тези три аргумента моля Народното събрание с решение да постанови вносителят да оттегли преди второто гласуване Законопроекта за бюджета на Касата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Щерев, не е коректно Вашето предложение. Сам вижте текста на чл. 72, нека да обърнат внимание и колегите: "Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване по своя воля, а след това – само с решение на Народното събрание." Но инициативата за това оттегляне може да е само от вносителя.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само от вносителя, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз тълкувам, че решението на Народното събрание може да се вземе...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Смисълът на текста е съвършено ясен: това е правомощие, волеизявление на вносителя.
Господин Китов, заповядайте за процедура.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен, че по принцип този законопроект е важен. Има различни мнения и мисля, че ефектът от този законопроект касае цялото българско общество. Затова моята процедура е дебатите да бъдат предавани пряко, за да види българският народ как се развиват те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Противно предложение не виждам.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 166 народни представители: за 61, против 19, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Абсолютно сигурно е, че този законопроект трябва да бъде направен обществено достояние. Такова е мнението на всеки един народен представител по него и по проблемите на българското здравеопазване, което е в криза и което никой не отрича. И тук не говорим за вина на предшестващи правителства или на сегашното правителство, а говорим за добронамерено желание да направим добрите предложения и да направим добрите неща за българското здравеопазване. И няма защо да се крием от българските граждани, когато дискутираме този въпрос.
Правя предложение за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте предложението за пряко предаване.
Гласували 163 народни представители: за 64, против 33, въздържали се 66.
Предложението отново не се приема.
Давам думата на господин Димитров за процедурно предложение.
Господин Димитров, заповядайте. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам в залата да бъдат допуснати господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и шеф на надзора на Националната здравноосигурителна каса, и господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за допускане в залата на заместник-министрите Емил Райнов и Кирил Ананиев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 163 народни представители: за 135, против 21, въздържали се 7.
Предложението е прието. Поканете господата.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: "Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г."
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по наименованието на закона? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона по вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 110, против 6, въздържал се 1.
Предложението за заглавие е прието.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. по приходите на обща сума 1 182 316 хил. лв., както следва:". Следва таблица.
"(2) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. по разходите на обща сума 1 464 945 хил. лв., както следва:". Следва таблицата с разходите.
"(3) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. по трансферите на обща сума 282 629 хил. лв." Следва таблицата.
"(4) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. с балансирано бюджетно салдо."
Има предложение от народния представител Борислав Китов: в ал. 2 на ред 1.1. цифрата "17 810" се заменя с цифрата "16 467" и на ред 1.5.8. цифрата "2 000" се заменя с цифрата "3 343".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Борислав Великов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1, като предлага:
"В ал. 2 текстът на ред 1.5.8. да се измени така: "други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Член 1 нарушава Закона за здравното осигуряване. Като разгледате приходната му част, нещата изглеждат добре по отношение на здравноосигурителните вноски, но не трябва да забравяме, че една част от здравноосигурителните вноски се дължат от държавата. Когато става въпрос за деца до 18-годишна възраст, държавата не плаща 6% от минималния осигурителен доход, а 0,5%. Това прави по около 1 лв. на дете до 18-годишна възраст. Това означава, че за децата до 1-годишна възраст вноската от държавата е не повече от 16 до 20 млн. лв., а разходите за тях месечно са над 20 млн. лева. При 1 млн. лв. вноска – 20 млн. лв. разход. Така се нарушава принципът на солидарността в Закона за здравното осигуряване, означава, че всички, които плащат здравноосигурителни вноски, солидарно погасяват тези разходи, които се правят за децата, защото се знае, че за децата до 1-годишна възраст отиват около 15% от всички здравноосигурителни плащания. На практика много малък процент от тези разходи се плаща като здравноосигурителни вноски от държавата.
Затова предлагам във връзка с чл. 1 здравноосигурителната вноска, която се дължи на деца до 18-годишна възраст от страна на държавата, да бъде не 0,5%, а да бъде 6%, както плащат всички останали здравноосигурени български граждани. По този начин ще се спази принципът на солидарността и държавата ще изпълни своите задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Щерев? Няма.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем правилно се приема предложението на доц. Великов и се казва “медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите на социална сигурност”.
Много сложно и никой нищо не разбира. Истината е, че за български граждани, които по необходимост ще се лекуват в чужбина, са отделени 2 млн. лева. В същото време от глоби и други за стимулиране на персонала, което формира тяхната заплата – 5 млн. лева. Извинявам се, но каква е тази справедливост?! Впоследствие комисията е приела до 25%. Ние предлагаме същото, но фиксирано – да бъде 10%, така че за лечение на български граждани в чужбина да има 2 млн. лв. или 1,5 млн. лв. повече, като се намалят приходите за стимулиране на формата от наказания и глоби на 10%. Това е предложението, което е отхвърлено с лека ръка. А иначе говорим, че не е редно да има толкова голямо стимулиране на служещите в Касата.
Още нещо, което искам да кажа по т. 1. Господин Димитров, 355 млн. лв. са събрани за здравноосигурителни вноски и продължават да седят в Българската народна банка. В същото време правим трансфер – второ облагане с 282 млн. лева. Защо е необходимо да се натоварват и държавата, и данъкоплатците, след като тези пари са събрани и след като основният принцип е колкото събира Касата, да може да харчи. Такъв е смисълът. Сега се получава, че за едно и също нещо някой плаща два пъти.
Както казва господин Щерев – абсолютно съм съгласен с него – вече няма солидарност. В крайна сметка – да обереш държавата. Държавата одържави Касата, защото тя плаща на пенсионери и на деца. Но колко плаща? Щерев е прав. Ако тя плащаше минималните вноски, които всички български граждани, които се самоосигуряват или ги осигурява работодателят, щяхте да видите, че ние нямаше да имаме проблеми нито с приходната част, нито с парите за здравеопазването.
Ето ви три пункта, по които нещата са не само логични, но биха дали много по-добър климат утре на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика – господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми доц. Китов, 282 млн. лв. трансфер са предназначени за лекарства за домашно лечение, за диетични храни и други медицински пособия. Така че нека да не бъркаме едното с другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Китов, използвам процедурната възможност под формата на реплика да се опитам да дам разяснение, защото по този въпрос и аз имах интерес и разпитвах министъра на финансите, заместник-министрите, председателя на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Отговорът, който ми беше даден, е, че понеже на всички министерства и ведомства има разходни тавани и понеже с осигурителната система този разходен таван е преодолян, затова се налагало тези 282 млн. лв. да влязат допълнително в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Прекрасно знаете моето мнение, че аз съм противник на това да се смесва здравното осигуряване с финансиране от данъци. След като веднъж си платил осигурителна вноска за здраве, абсурдно е след това да го платиш втори път с данъци. Но това е друга тема. Отговор на този въпрос и аз все още нямам.
Що се отнася до въпроса, свързан със здравното осигуряване на тези над 1 млн. и 500 хил. деца до 18 години, а и нещо повече – тези, които продължават образованието си след 18 години и които също ги обслужва държавният бюджет – доц. Щерев, става въпрос за сума между 22 и 24 млн. лв. (вероятно става въпрос за 23 млн. лв.), но големият проблем е, че държавата не плаща 6%, а плаща онова, което е останало от стария Закон за здравното осигуряване – 0,5%, защото работещите родители бяха задължени да плащат на децата си точно по тази тарифа. За съжаление вече трета или четвърта година поставяме този въпрос и все още той не намира решение. Мисля, че този проблем трябва да намери своето решение, но аз не знам как може да стане това сега като бюджетна техника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми доц. Кумчев, в Закона за здравното осигуряване е казано, че лекарствата и храните трябва да се плащат. Това го изисква законът. Няма какво да се заблуждаваме – приходната част на бюджета на Касата е 1 млрд. и 180 млн. лв., а разходната – 282 млн. лева. Това, че се дава, не е лошо. Но аз питам защо не се използват събраните пари?! Отговорете си на това! А пак се бърка в хазната! Парите са събрани, има ги, но те не се използват.
Уважаеми господин Адемов, абсолютно сте прав, че когато се направи законът, се предвиждаше това да се плаща от родителите за децата, но тогава не се предвиждаше Касата да е държавна. Извинявайте, но този въпрос, дори да е бил грешен, трябва да се преразгледа.
Що се отнася до тавани или нетавани, с 1 млрд. и 180 млн. лв. е явно, че не става. Трябва да се добави. Няма лошо в това, Вие сам го разбирате. Миналата година взехме от преходния остатък, но сега не взимаме. Това е проблемът. Трябва да се даде ясен отговор на въпроса “Защо?”. Къде са тези пари? Каква е лихвата? За какво се използват? Къде ще отидат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Паница, имате думата. Заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Моето изказване касае тези 282 млн. лв., които представляват трансфер. Още на първото четене казах, че тези пари пак се събират от българските данъкоплатци. В този смисъл е илюзия, че здравноосигурителната вноска е 6%. Не е 6%. С тези 282 млн. лв., които са събрани от данъкоплатците, процентът отива към 7,5%. Това – първо.
Второто ми съображение е против тези 282 млн. лв. като бюджетиране по принцип. Те са събрани от всички данъкоплатци. Има една нечестна игра спрямо тези, които въобще не са здравно осигурени. Тези 282 млн. лв. се събират чрез данъците и от тези, които не са здравно осигурени, а те участват в субсидирането на Здравноосигурителната каса. Затова този принцип на бюджетиране на Касата е порочен и трябва да бъде прекратен.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Паница? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Борислав Китов, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 43, против 44, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз вече направих предложението. В текста на чл. 1 на практика го няма изписано, но то е вътре в текста на чл. 1. Моето предложение е в приложенията към този законопроект, който е изключително важен, в приходната част, ако се приеме предложението, което правя, вноските за деца до 18-годишна възраст плюс тези, които продължават образованието си по-нататък до завършване на образованието си, да се заплащат от държавата не с 0,5% от минималния осигурителен доход, а с 6%, което ще измени приходната част на Касата с около 200 млн. лв. И тогава ще имаме по-малко проблеми, когато обсъждаме следващите членове на този законопроект.
Затова Ви моля да подложите на гласуване това мое предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съгласете се, д-р Щерев, че това не фигурира в доклада на комисията като предложение и няма начин да бъде подложено на гласуване предложение, което го няма в доклада.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Но това е факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ние не можем да процедираме по друг начин освен по правилника. Правилникът предвижда да се подлагат на гласуване предложения, неподкрепени от комисията, включени в доклада на комисията. А иначе пространството около нас е изпълнено с най-различни факти, но ние не можем процедурно да ги подложим на гласуване.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Все пак нека да се обясни от господин Димитров, че тук има и други текстове, които са изключително важни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това трябваше да стане в хода на дискусията.
Съжалявам, господин Щерев, не мога да подложа на гласуване това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на комисията на ред 1.5.8. в ал. 2 да бъде записан текст, който комисията предлага.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 80, против 41, въздържали се 3.
Предложението на комисията е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 1 по текста на вносителя с промяната, която току-що гласувахме в ал. 2.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 126 народни представители: за 86, против 39, въздържал се 1.
Член 1 с направеното уточнение е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Чл. 2. Определя здравноосигурителната вноска за 2007 г. в размер на 6 на сто.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата по чл. 2? Доктор Китов, заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Аз мисля, че тук е мястото поне да дебатираме това, което каза и доц. Щерев. Ако наистина е 6%, нека да е за всички 6%. И тогава да е ясно, че е 6%. Ако не е, би следвало това да се разбие и да се запише: за деца – толкова, за пенсионери – толкова и 282 млн. лв. – трансфер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към д-р Китов? Няма.
Желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 2 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 91, против 31, въздържали се 2.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 3 има предложение от народните представители Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Росица Янакиева, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Атанас Щерев – чл. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Борислав Великов, което е подкрепено от комисията.
Комисията, след като е отчела и двете подкрепени предложения, предлага следната редакция:
“Чл. 3. (1) Определя годишна стойност на разходите по чл. 1, ал. 2, ред 1.5.1. по видове първична извънболнична медицинска помощ, както следва:
1. за дейностите за капитационно заплащане извън тези по т. 2-8 за всички задължително здравноосигурени лица с избор на лекар за първична извънболнична медицинска помощ – 75 720 хил. лв.;
2. за профилактичните прегледи на деца съгласно наредбата по чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване – 12 812 хил. лв.;
3. за имунизациите/реимунизациите на лицата до 18-годишна възраст – 2 071 хил. лв.;
4. за прегледи на бременните и родилките до 42 дни след раждането – 61 хил. лв.;
5. за наблюдението на диспансеризирани лица – 10 980 хил. лв.;
6. за профилактични прегледи на лица над 18-годишна възраст – 11 669 хил. лв.;
7. за прегледите на лицата по повод на остро възникнало състояние, осъществили правото си на избор на изпълнителна първична извънболнична медицинска помощ на територията на друг здравен район – 232 хил. лв.;
8. за оказаната медицинска помощ в разкрити амбулатории в населено място с неблагоприятни условия и за разкрити амбулатории в обособена в областната здравна карта практика, която е била незаета през последните шест месеца – 2 400 хил. лв.

(2) Определя годишна стойност на разходите по чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2., по видове специализирана извънболнична медицинска помощ, определена в наредбата по чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, както следва:
1. за специализирани прегледи на лица, извън т. 2-8 – 89 525 хил. лв.;
2. за профилактични прегледи на лица до 18 години - 97 хил. лв.;
3. за профилактични прегледи на бременни и родилки до 42 дена след раждането – 2 275 хил. лв.;
4. за наблюдение на диспансеризирани лица – 9 100 хил. лв.;
5. за профилактични прегледи на лица с повишен риск от заболявания – 52 хил. лв.;
6. за участие в медицинска експертиза – 2 449 хил. лв.;
7. за физиотерапия и рехабилитация на задължително здравно осигурени лица – 6 057 хил. лв.;
8. за високоспециализирани медицински дейности – 6 607 хил. лв.
(3) Определя годишна стойност на разходите по чл. 1, ал. 2, ред 1.5.3., по видове дентална помощ, определена в наредбата по чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, както следва:
1. за първична дентална помощ – 60 436 хил. лв.;
2. за специализирана дентална помощ – 1 080 хил. лв.
(4)  Определя годишна стойност на разходите по чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4. в пакети медико-диагностични дейности, определени в наредбата по чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, съгласно Приложение № 1.
(5) Определя годишна стойност на разходите по чл. 1, ал. 2, ред 1.5.6. съгласно определените в наредбата по чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, клинични пътеки, както следва:
1. за високоспециализираните медицински дейности, извършвани в лечебни заведения за болнична помощ, в лечебни заведения от специализираната извънболнична помощ с легла за краткосрочно наблюдение и лечение и в диспансери със стационар – в размер 569 хил. лв.;
2. за дейностите по клинични пътеки съгласно Приложение № 2;
3. за инплантанти или части от тях, предвидени при лечението по клинични пътеки, съгласно Приложение № 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз само ще се помъча да представя на народните представители какво гласуват.
Обърнете внимание, че този чл. 3, по признание на господин Димитров, финансовата комисия не разбира от здравеопазни дейности - да, но предлага тези текстове. И ето ви Приложение № 2 например, където, след като всички гласуват за чл. 3, ще гласуват и за тези приложения, се предлага за кардиохирургия 35 млн. лв. Няма лошо за това. Но обърнете внимание на съотношението между кардиохирургия и кардиология. За кардиология има 96 млн. лв. Искам да ви кажа, че реалната сума, която трябва да се даде, при положение че се дават 35 млн. лв. за кардиохирургия, то за кардиология трябва да се даде двойно по-голяма сума. Искам да чуя аргументите против това. Защото за кардиология сумата може да е близка до адекватната за кардиохирургия, но не и за кардиология – основната патология в нашата страна.
Искам да кажа, че чл. 3 с общия бюджет на Касата, с разбитите по медицински дейности и по-нататък обемите, които се предвиждат - че ще има еди-колко си операции апендектомии, еди-колко си операции върху стомах, еди-колко си операции върху черен дроб, еди-колко си стави, които ще бъдат поставени, оттам нататък всичко е предопределено. Трябва да ви кажа, че с този бюджет по чл. 3 ще бъдат заплатени възнагражденията на българските лекари за работа някъде до м. август включително. Оттам нататък след м. август включително, вие смятате, че българските лекари ще работят без заплащане – месеците септември, октомври, ноември и декември, защото те не са на заплати. Искам предварително да ви кажа, че те не са като учителите или като железничарите, или като други професии - на заплати, а те са за изпълнение на определени дейности. Тези дейности са лимитирани. С чл. 3 се казва, че всичко е платено от Касата и няма нужда от доплащане и от друго финансиране. При това положение отиваме в една гъста мъгла, много по-гъста от тази, която вчера беше паднала над София. Благодаря ви. (Реплики между народните представители Михаил Миков и Атанас Щерев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги, доц. Щерев! Аз винаги слушам внимателно това, което казвате Вие, но никога не стигате до края. Например Вие не казвате, че за клиничните пътеки за болничната помощ увеличението на бюджет 2007 на Националната здравноосигурителна каса е от 5 до 10% повече. Тогава е логично, след като заплащането на лекарите в нашата страна – говоря само за болничната помощ в конкретния случай, защото в момента нея коментираме – ще бъде по-високо в сравнение с тази година.
Аз мисля, че спекулирате с думата „лимити”. Ако Вие в момента вдигнете телефона на който и да е директор на болница, знаете отлично по-добре и от мен, защото се занимавате с тази и законодателна материя доста години повече от мен, и го попитате: „Имате ли лимит?”, тоест колко апендикса, какви пневмонии, колко инфаркта има, всеки един директор в страната ще Ви отговори, че няма такъв лимит. Така че Ви моля да не спекулираме с думата „лимити”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика - господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми доц. Щерев, знам, че е много трудно да се защитава този текст. Това го знам прекрасно и Вие знаете моята позиция. Но големият проблем, който създава този текст, по мое мнение е, че се заобикаля рамковото договаряне. На практика се създават условия за заобикаляне на рамковото договаряне и това е факт.
Аз знам, че Националната здравноосигурителна каса и Управителният съвет се тресе от страха да няма преразход в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Само че в края на всяка една година две бюджетни системи винаги протестират. Миналата година бяха учителите, а тази година, както и миналата година, са и лекарите. Аз си задавам въпроса: защо това се случва по този начин? Дали вината е само и единствено в Министерството на финансите, или ние, които сме лекари, тук, в тази зала имаме някаква вина? Дали ние тук не се държим като лекари, вместо да се държим тук като политици? Защото здравеопазването е политика, а лекарите са тези, които трябва да бъдат в операционните зали, в болниците и т.н. Това е единият въпрос. Защото Вие прекрасно знаете латинската поговорка „Ad usum proprium” и изкушението тук винаги може да бъде изкушение де факто. Тоест, по някакъв начин ние да лобираме за тясно професионални интереси. Пак казвам, няма нищо лошо, когато това е регламентирано.
Но ние не успяваме да убедим Министерството на финансите, управляващите мнозинства – с Вас сме опитвали няколко години по ред да ги убедим, че за тази система е необходимо достатъчно финансиране. Ние водим дебата предимно и само в сферата на разходната част по какъв начин да увеличим разходите, но не успяхме да убедим и тази година тези, които вземат решения. Тези, които вземат решения, разбира се, са народните представители, но ние и тази година не успяхме да убедим Министерството на финансите, че трябва по-голям финансов ресурс за системата на здравеопазването.
По мое мнение дискусията трябва да бъде не за това по какъв начин трябва да се увеличи бюджетът, а тя трябва да бъде за това по какъв начин се харчат парите, които ги има в системата. (Единични реплики от КБ: ”Браво! Браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма трета реплика.
Имате думата за дуплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кумчев! Аз искам да благодаря на Коалиция за България, че Вас Ви изправя срещу тези тези, защото Вие за мен сте лесен опонент, защото срещу всичко това нямате достатъчно аргументи. Затова, защото е много лесно да се оборят Вашите аргументи и по следващите членове, които ще дебатираме, аз ще го направя отново.
Знаете много добре, че лимитите са налице и при тази система на финансиране няма начин да няма лимити и няма начин колкото повече оперирате да не получавате по-малко пари. Или както каза един представител на опозицията – не искам да ги цитирам, но няма как – например в Народното събрание колкото повече закони се приемат народните представители да получават по-ниски доходи. Такъв е принципът и тук чрез чл. 3.
На д-р Адемов няма да отговарям, защото той по принцип е съгласен с мен, така че няма за какво да му отговарям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, д‑р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Доктор Адемов, с този текст не се заобикаля рамковият договор. Договарянето се ликвидира. Това е истината и нека да я кажем ясно от трибуната.
Къде е проблемът? Проблемът, уважаеми господин министър Гайдарски, е, че даже и не министерството прави здравната политика в България, а Управителният съвет на Касата. Аз задавам въпроса ... (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Това не е реплика, това е изказване, господин Миков.
Защото тук наистина трябва да се държим не като лекари, а като хора, отговорни за здравеопазването. Аз задавам въпроса: как са определени именно разбивките по отделните пера? Дали това отговаря наистина на нуждите на българското здравеопазване? Знаете, господин Адемов, такъв коментар не получихме от Управителния съвет на Касата. Аз Ви казвам, че тук няма политика, но за тая работа ще носи отговорност министър Гайдарски и правителството, защото в момента Касата става Министерство на здравеопазването. Това е! Тя прави нещата и там отиват парите. На всичко отгоре, аз ви казвам, уважаеми колеги, няма фондова система, в която няма договаряне между съответните каси, каса, каси и изпълнителите. Няма такава система! Другото се казва "Бевърич" – има такава система в Швеция и Англия. Казвам го, за да е ясно. Ние тук вече нямаме здравно осигуряване тип Лондон, а се доближаваме много повече до бюджетиране на здравеопазването.
Аз питам уважаемите колеги може ли някой тук съвсем добронамарено да излезе и да каже: да, аз мисля, че така, както са дадени перата – вземам съвсем произволно за имунизации на 18‑годишна възраст – 2 млн. лв. Такъв е анализът, може би е толкова. Не споря, само заради спора. Но няма анализ на това. И този анализ досега наистина се получаваше на базата на едно договаряне между Каса, като пазител на парите, събрани от гражданите, и изпълнителя, за да може да са убедени и едните, и другите, че тези средства наистина ще донесат онзи имунизационен календар, който всички желаем. Министърът на здравеопазването беше гарантът, който да каже: да, аз съм съгласен с това договаряне. И затова не можеше да има договор, и съвсем редно е да няма договор без неговия подпис.
Тук вече какво става? Аз не мога да взема отношение в момента без ясните разбивки, без ясните анализи, да поема тази отговорност, разберете ме съвсем честно, и да кажа: да, това е, което е нужно на България. Ако господин Щерев познава малко по-добре нещата по отношение на кардиологията – той може би е задълбал там, аз не мога да го кажа, защото няма и такъв анализ. Именно това е и проблемът на договарянето и контролът на министерството.
Сега с този текст, уважаеми доц. Кумчев, ние елиминираме и Министерството на здравеопазването, но цялата отговорност няма да я носи то, ще я носи все пак кабинетът. А Управителният съвет на Касата не е кабинетът и е национална структура. Защото това, което сега приемем, как да го променим утре? По-рано можеше с един анекс – оказва се, че някъде сме сбъркали. Хора, как ще се промени? Променяме бюджета ли? Ето ви абсурдите, уважаеми колеги.
Аз ви моля тогава ясно да запишем, че няма вече нито здравно осигуряване, нито договаряне, просто каквото реши Управителният съвет на Касата, решаваме го и го правим, но нека ясно да кажем: отговорността за състоянието на българското здравеопазване оттук насетне се поема от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте за първа реплика, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм напълно съгласен с доц. Китов, обаче няма здравноосигурителна система без договаряне и няма здравноосигурителна система без доплащане. Това нещо не се разбира и се върви към един модел, който е абсолютно порочен. Върви се към разрушаване на една система, здравноосигурителна система, която съществува в много европейски страни. Дори в тази, за бюджетното финансиране, в Швеция и Великобритания или има листа на чакащи, продължаващи с месеци, или има доплащане. Това трябва да го разберете и ако не го разберете няма да бъдем първото управляващо мнозинство, което се е спънало в проблемите на здравеопазването.
Има договаряне, всяка здравноосигурителна система има доплащане. Това е, доц. Китов, което пропуснахте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Доцент Щерев, приемам Вашата реплика. Може би наистина пропуснах, но бих искал да се възползвам да кажа и следното: да, в Швеция, където има бюджетно финансиране и където горе-долу за същото население бюджетът е 25 пъти по-голям, уважаеми колеги, може би преди около една година се стигна със закон да кажат колко не може да се чака за една планова операция. Но това е възможно с 25 млрд. евро. Все пак да ограничат да се чака няколко месеца. Давате ли си сметка с нашия един милиард какво ще се случи? Най-малкото системата ще продължи да функционира заради нашата народопсихология така, както и 3 лв. акциз да сложим за варенето на ракия, пак ще варят, но в сивия сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, Народното събрание е свикнало, когато се обсъждат въпроси за Здравната каса, да има очакването предимно лекари да се разправят за пари.
Най-просто, най-изчистено – за какво става въпрос? Аз тук слушам политическа дискусия за системата на здравеопазването, а не по бюджета на Здравната каса.
Уважаеми господин Китов, Вие сте бил председател на същата Здравна комисия, когато заложихте системни фундаментални грешки, които съществуват може би осем години в системата. (Реплика от народния представител Иван Колчаков.)
Господин Колчаков също участваше в този процес.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Разбира се, и се гордея с това.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз разбирам, че се гордеете, защото имате и частни интереси от тоя процес, но истаната е съвсем друга – обърната е, сгрешена е структурата.
Вие постоянно говорите за договаряне между Каса, между финансираща организация и изпълнител, ама в закона договарянето е между Каса и съсловна организация – NGO. Всичко щеше да е на мястото си, ако Вие бяхте създали система, при която джипитата, болничните заведения, практиките, както там сте нарекли всички тия сложни понятия, участваха в тоя процес. Вие на времето с д‑р Игнатов изкарахте договарянето в една организация, която не е изпълнител. Тя представлява лекарското съсловие. Колко го представлява...
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Кой е изпълнител?
МИХАИЛ МИКОВ: Изпълнител са многопрофилните болници, университетските болници, д-р Щерев, джипитата – всички, които реално получават пари от Касата. Не съм чул Лекарският съюз да получава пари от Касата. Не съм чул д-р Кехайов, в качеството му на председател на Лекарския съюз, и преди него, който беше, да е изпълнител. А, вие, лекарите, постоянно ни говорите как са объркани отношенията между финансиращата организация и изпълнителя. Ама съсловната организация е съсловна организация.
Друг е въпросът, че в тази дискусия не съм забелязал през всичките години още един въпрос, който лекарите би трябвало да поставят, като най-много участващи в дискусията: къде са пациентите? Защо тези пациентски организации малко не ги включим в този целия процес? И всяка година, независимо от това кой е на власт и кой е в опозиция или кой е по-скоро в зависимост от това кой как иска да изглежда в очите на своето съсловие – като опозиция или като власт, се разгаря една и съща дискусия. Това е една дискусия, която – каза ви правилно д-р Адемов – не поражда доверие. Усеща се, че е силно политизирана, с търсене на подкрепа от улицата, а не е дискусия по същество и не е дискусия, която да отчита фундаментално заложените грешки преди 7-8 години на здравната реформа, за които явно догодина – 2007, ще трябва тук да водим тази дискусия. Тогава ще дискутираме с вас по тези въпроси. Кой дава парите и кой е изпълнител? Съсловната организация изпълнител ли е? Нека стане поне един човек да ми каже, че съсловната организация е изпълнител. Не, тя е едно – мога да го кажа, измислено структурно звено по съсловен признак на физически лица, което договаря от името на тези, които сключват пряко договори с Касата. Ето, и господин Димитров е юрист, пълно е с юристи в тази зала.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Ще я закривате ли тази организация?
МИХАИЛ МИКОВ: Няма да я закриваме, тя си има своите функции във всяко едно общество, във всяка една държава.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): По-скоро тя ще ви закрие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля народните представители да говорят само от трибуната!
МИХАИЛ МИКОВ: Крайно вредният навик на някои партии от десницата да използват определени съсловни и неправителствени организации за политически нужди отвреме-навреме дискредитира самите организации.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Тази 45-годишна практика е ваша!
МИХАИЛ МИКОВ: Дискредитира ги, превръща ги от истински, съсловни, необходими организации в политически субекти, които отвреме-навреме искат да въздействат на политическите процеси. Виждали сме го. Прекалено изтъркан номер. (Ръкопляскания от КБ.)
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Четиридесет и пет години го гледахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Не трябва да се изказвате по проблеми, които не познавате. Това нещо Ви го казвам, защото за разлика от опозицията управляващото мнозинство за близо две години има доста неща, които направи и които са позитивни, но по отношение на здравеопазването това е погрешна крачка. Казвам Ви го най-добронамерено.
И не си посипвайте главата с пепел с минали грешки. Сега отговорността носи тази управляваща коалиция. Всички ние, които сме в ляво и в центъра на залата, носим отговорност за всичко това. Оставете какво говори опозицията, обаче ние носим отговорност за всичко това.
Вчера, когато бях в моя избирателен район, един гражданин дойде, който чакал четири години за аортно протезиране. Всеки ден се занимавам с такива проблеми, с които аз не съм финансово обвързан. Обещавам ви, че от цялата преписка и всичко, което правя за този гражданин, ще правя копие и до вас, за да знаете какъв е проблемът на българските граждани. Това е проблем на българските граждани – недофинансирането на здравеопазването, а не е проблем на лекарите. И ако не искате да го разберете вие – във Комисията по бюджет и финанси и в Парламентарната група на Коалиция за България, и си служите наистина с идеологеми, това е друга работа. Но това е наистина сериозен проблем. Месец февруари започнахме дискусия, доц. Кумчев участваше в нея, също и други представители на Коалиция за България. Тогава казахте, че ще помислите. Ето – от февруари минаха повече от шест месеца. Какво още мислите? Не мога да разбера какво мислите. Затова нека да говорим наистина за проблема на Проектозакона за бюджета на Касата, а не да се замерваме с идеологически аргументи, които едва ли имат някакво сериозно значение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Китов, за втора реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам съвсем ясно да заявя, че нямам никакви частни интереси и искам да се протоколира.
Второ, уважаеми господин Миков, Вие направихте политическо изказване, защото нито аз, нито Щерев преди това сме споменали политически сили.
Трето, струва ми се, че ако има допуснати грешки, би следвало да ги кажете и няма лошо в това, както и ние сега казваме грешките, които Вие допускате.
Но искам да Ви кажа къде вие допускате една фундаментална грешка. За работещите с Касата няма как всеки един да преговаря, Вие сам го разбирате. Те излъчват свои представители. По нашето законодателство всички, които работят, трябва да са членове на Лекарския съюз. И именно по демократичния избор на ръководството на Лекарския съюз по различните комисии вече се излъчват от работещите, които да преговарят. И, разбира се, се включват по различните професии. Може би има какво да се желае, но това е един от принципите. Вие ако си мислите, че работещите с Касата в Германия не излъчват свои представители, които да договарят, грешите. И тук най-малкото ние се опитваме да използваме една организация за политически цели. Ние не толкова критикуваме параметрите на бюджета, защото знаем, че долу-горе е такава възможността. Ние атакуваме по-скоро опита да се промени философията на Закона за здравното осигуряване по заобиколен начин. Нека да влезем, да направим един дебат и ако се окаже, че имаме грешки, да го променим. Ето това искаме и не правим политически дебат. Казваме нашето мнение и то в един добър тон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Кузов за трета реплика.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Миков, разрешете ми да говоря като пациент. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ КБ: На всяко гърне мерудия!
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Да, на всяко гърне мерудия. Знам, господине, но аз единствен – господин Димитров ще потвърди, гласувах в Комисията по бюджет и финанси за предложението на господин Щерев. Така ли беше, господин Димитров? Бях воден от една единствена идея. Господин Адемов каза едно много интересно съждение: че въобще трябва да се убеждава министъра на финансите за нуждата от този вид финансиране на Националната здравноосигурителна каса.
Питам колко операции е направим министърът на финансите? Той знае ли всъщност тънкостта на нещата? По какъв начин ще убеждаваме хора, които нямат представа от лекуване, които не са свързани със здравната професия, как да оформят цената на една пътека и кой утре като пациент…
Господин Миков, Вие чакал ли сте някога за преглед, операция или лечение? Чакал ли сте като пациент, да стоите отвън и да чакате месец-два и да не знаете каква е Вашата съдба? Това ли искаме в момента да направим като Народно събрание?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Къде пише, че трябва да се чака?
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Пише, защото с това недофинансиране… Може ли такава малка сума да има за кардиолог? Вие знаете ли как примерно се лекува илиус, дали се лекува само с лекарства или трябва операция? Вероятно трябва да бъде с операция. Така че не може да се дават по-малко пари за кардиохирургия и повече за кардиология, когато трябва да се борави по съвсем друг начин.
Затова като пациент мисля, че трябва да се работи с тези, които ни лекуват и които са се сдружили в организация. Няма да ме лекува санитарят, той няма да ми извърши операция. Нали така, господин Миков?
Ще се работи с тези организации и тяхното мнение ще бъде важното.
Всички договори, които трябва, да се сключат, Националният рамков договор трябва да е налице и тогава да се дебатира този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин Миков, ако желаете.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър! Уважаеми д-р Китов, благодаря Ви за конструктивния тон. Така трябва може би след Нова година да я подкараме тази работа. Правилно казвате, че в Германия излъчват свои представители за договаряне, защото излъчват тези, които сключват договори с Касата.

Пак казвам, има заложена фундаментална системна грешка. Лекарският съюз не сключва никакъв договор със Здравната каса, освен този един-единствен. Сключват, пак казвам, търговските дружества – болниците, сключват лекарите, които са джипита, както ги наричат или общопрактикуващи лекари, и всички други субекти – лаборатории и пр. Лекарският съюз не е и в състояние да обхване цялата гама на интереси. Тук трябва да се помисли за друга фигура на представителство при уточняване на тези неща.
И един принципен въпрос: тези проблеми в здравеопазването не се решават с ежегодното искане на повече пари. (Реплика.)
Как кой говори за пари? Тук постоянно темата е пари, пари, пари. Дали ще го наричате „ко пеймънт” или още пари, извинявайте, че съм казал, че имате интереси, сигурно нямате, но пък д-р Щерев декларира, че си има интереси от тази работа, предполагам.
Идеологизирането. Ами, има идеологизиране. Има идеологизиране, особено когато някой мисли само за тези, които имат възможност да „ко пеймънтнат”. (Възражения на народния представител Борислав Великов.)
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): До такава степен некомпетентност, то е срам за парламента!
МИХАИЛ МИКОВ: И накрая, д-р Щерев, като за четири години не сте могли Вие, дето сте лекар, да оправите този избирател от Вашия избирателен район, не да ми препращате какво Ви пише, ами, дайте телефона на човека, за да се опитаме да му решим проблема. Мисля, че това можем да решим, щом Вие за четири години не сте се справили с ортопротезирането на гражданина от Вашия избирателен район. (Единични ръкопляскания.)
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Утре идвам да вземам твоите упражнения по право в Софийския университет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Хайде сега да се върнем към закона и по-точно към чл. 3.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин председател, аз исках да Ви помоля наистина да водите дебата по същество. Ние вече сме на чл. 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, господин Миков, а когато става въпрос за бюджет, се говори за пари.
В интерес на истината, уважаеми колеги, много рядко човек може да се сблъска с некомпетентност, по-голяма от тази, когато конят на Калигула е станал консул.
Уважаеми колеги, ако в първия член говорехме за пари, тук говорим за политика. В чл. 3 е видно и от думите на д-р Адемов, и от думите на д-р Щерев разбрахме, че с този и със следващите членове договорното начало е унищожено. Преди малко чухме изказването на господин Миков, че едва ли не няма нужда от Лекарския съюз, а от някакви други имагинерни структури, които щели да водят по някакъв друг начин преговорите, така че да бъдели защитени повече интереси. В момента обаче с този Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и с чл. 3 поставяме началото на унищожаването и заличаването на договорното начало изобщо в българското здравеопазване.
Досега очаквах да има едно изказване поне по чл. 3 от страна примерно на Българската социалистическа партия, в което да се каже, че тези пари, които Националната здравноосигурителна каса като единствен финансиращ орган в българското здравеопазване дава за системата на здравеопазването, са достатъчни.
Уважаеми колеги, не вземайте думата само под формата на реплики. Моля ви, изкажете се и заявете, че тези пари, които гласуваме днес, са достатъчни за нормалното функциониране на българското здравеопазване. Забележете, искам да се върна само към изказването на господин Миков, понеже не можах да му направя реплика, а той излезе. Той каза, че когато се обсъжда бюджетът за здравеопазването лекарите спорят за някакви пари. Ами, вижте доклада на комисията между първо и второ четене. Забележете, че всички тези предложения за промени, които са направени в Комисията по бюджет и финанси, са направени от Комисията по здравеопазване. А тя не гледа този закон преди гласуването му на второ четене от Народното събрание.
Нормално е българските лекари да правят предложения по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, може би не за да защитят собствения си интерес, а може би защото разбират за какво става дума.
В следващите членове ще включим и лимитите за талоните, които Върховният административен съд отмени, вие ще ги вкарате, след това и лимитите за средства за болнична помощ и с това на практика целият процес на българското здравеопазване е лишен от договорното начало. Не знам каква ще бъде бъдещата структура, след като няма да го има Лекарския съюз. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Доктор Паница, заповядайте за изказване.
И все пак струва ми се, че днес трябва да се опитаме да приемем закона.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Много се говори кой трябва да се изказва тук – политици или лекари. Бих казал, че задължително трябва да се изказват лекари. Ако има политици, те да си говорят по политическата част от въпроса, която също е важна. Но аз имам една забележка към това, което ни се предлага в този фарс, наречен бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
Колегите от Комисията по здравеопазване знаят, че преди около месец при нас беше професор Смилов, който е председател на Асоциацията на анестезиолозите в България, с едно искане, което поднови от 2004 г. – за включване на клинични пътеки в сферата на интензивното лечение.
И тук забелязвам една пародия в Приложение № 2. В какво се изразява тя? За интензивно лечение, забележете, са предвидени 1 млн. 800 хил. лв. Това, по което се разбрахме в Комисията по здравеопазване, е, че това са горе-долу парите, които са необходими за един месец за интензивно лечение. За тези, които не знаят, ще кажа, че това е най-скъпото лечение в медицината, вероятно много хора знаят това.
Милион и осемстотин хиляди лева за интензивно лечение! Кой ни го измисли това? При положение, че давам други справки, които виждам тук, други цифри. За физиотерапия – нямам нищо против, нека да има тази сума – 14 млн. лв. Е, моля ви се! Не е възможно такъв дисонанс и то най-вече в сфера, която е изключително важна за спасяването на болните – интензивното лечение.
Това е, защото вие не преговаряхте с никой, защото пак сами си решихте въпроса. Може би щеше да се намери решение и на този въпрос.
Аз зная как се развиха събитията след посещението на професор Смилов, но фактът, че вие разчитате на монолога, а не на диалога, доведе до тези наистина смешни цифри в Приложение № 2, и то по-специално за интензивно лечение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Паница, Вие говорите съвсем правилно, че 1 милион лева не могат да стигнат за интензивно лечение, когато всички се обединихме, че трябват поне 10 млн. лв. Но аз не съм съгласен да се говори за определени пунктове, което може да наведе някои народни представители на мисълта, че, виждате ли, има някакво пристрастие. Не е мястото тук – в Народното събрание, да се обсъжда Приложение № 2. Всичко по него е сбъркано.
Когато говорим за Приложение № 2, трябва да знаем например, че за неонатология са отделени 8 млн. лв., а България е една от страните с най-висока детска смъртност, да не говорим за неонатална детска смъртност. Това са крайно недостатъчни суми по всички предложения до 29. И ако уважаемият господин министър на здравеопазването има възможността да говори като лекар, ще ви каже същото.
Националната здравноосигурителна каса си присвоява не само отговорността да прави тези приложения, а и да носи тази отговорност. Целият този батак, наречен Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, е отговорност, която носи Управителният съвет на Касата. Това искам да Ви заявя, господин Паница. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Право на дуплика.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря на доц. Щерев, че подкрепи това, което казах и аз. Той дори го разшири, като каза, че цялото Приложение № 2 е несъстоятелно.
Аз ще кажа същото: цялата отговорност ще носи Националната здравноосигурителна каса. Ако имахте договорни партньори, можехте да разделите тази отговорност. Сега ще я носите докрай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за изказване д-р Георги Георгиев. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Господин министър! Нямаше да вземам думата, но господин Миков наговори тук някои работи или от незнание, или от идеологическа убеденост, които бяха в същността си изключително неверни.
В целия бюджет и цялото това действие, което се извършва сега тук, и най-големият лаик би направил следното заключение: държавата бяга от своето задължение да изпълнява здравната и социалната политика, като реже всички пари, които са необходими за здравеопазването, хвърля лекарите на преден план и с тях иска да си измие ръцете, тупа се в гърдите и вика: “Виждате ли колко сме социални”.
Няма да се връщам към Приложение № 2. Имам чувството, че там касата е иззела функциите на Ванга, която почина, и започва да планува: детската смъртност или реанимацията ще се побират точно в този лимит, който ние отпускаме. Един милион и повече не може да се харчи!
Уважаеми колеги, реанимацията в цял свят е много скъпо платена. След всяко едно лечение, например хирургично – тук има и хирурзи – когато болният премине в реанимацията, консумира изключително скъпи медикаменти, грижи и друго обслужване.
Нека не даваме на касата да се превръща в съдник на здравето, защото ние всички сме пациенти и по този начин утре – вдругиден спираме лекарите и ги ограничаваме.
Същият този господин каса: пари-пари-лекари. Да, лекарите няма да работят без пари.
Искам тук да запомните, че ще дойде времето, когато лекарите само осем часа да стачкуват, ще бъде, все едно че е минала чумата или войната. И това време ще дойде! Вие не можете да поставяте лекарите или пациентите на колене и геноцидът да върви постоянно.
Затова поискахме в началото законопроектът да се отложи за една седмица, да се проведат необходимите разговори със съответните организации, да се договорят и тогава да пристъпим към обсъждането на това, което ни карате в момента да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата госпожа Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, уважаеми д-р Георгиев! Всички знаем, че парите за здравеопазването през следващата бюджетна година са малко повече, отколкото тази година, така че нямате никакво основание да казвате, че парите за здравеопазването са орязани.
Второ, всички тук знаем, че има принципи, по които се прави бюджетът. Специално за здравната система той най-малко е на принципа на статистическите данни по заболявания от минали години. Така че не става дума нито за Ванга, нито за каквото и да било друго. Да останем с уважение към паметта на тази жена.
Трето, по отношение на средствата, необходими за системата на реанимацията. Предполагам, че колегите знаят, но ако не знаят, ще напомня, че в много други пътеки обслужването на пациентите в реанимацията е включено, така че в никакъв случай не става дума само за 1,4 млн. лв.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Не е вярно.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Далеч съм от мисълта да твърдя, че тези средства са достатъчни, но не е вярно вашето твърдение, че само 1,4 млн. лв. обслужват нуждите на пациентите, попаднали в реанимацията за такова лечение.
И последно, господин Георгиев, смятате ли, че след като от м. юни т.г. до момента Здравната каса и Организацията на лекарите не успяха да се договорят, това може да стане в рамките на пет дни? Аз лично съм песимист. Благодаря.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Е, как да стане?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, д-р Георгиев! Ако оставим менторския Ви тон, искам да Ви запозная съвсем точно, абсолютно точно с интензивното лечение. За 2006 г. по план, по рамков договор имаме планувани 1529 пациента със стойност 1 млн. 681 хил. 350 лв. Тези цифри за 2007 г. са увеличени предварително, говорим като сума за тях, както чухте от доц. Паница, и възлизат на 1 млн. 880 хил. лв.
Какво обаче прави впечатление, уважаеми колеги? Българският лекарски съюз предлага тази бройка, доц. Паница, които са на интензивно лечение, да бъде намалена с 20%, а сумата за лечение да бъде увеличена с 10%.
Искам да ви кажа, че в интензивното лечение има, образно казано, известни правила, които трябва да се спазват.
Доктор Георгиев, надявам се, че като чухте цифрите, ще намалите малко тона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика – д‑р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, уважаеми д‑р Георгиев! Безспорно е, че клиничните пътеки се базират на стари данни и на някаква информация, така че в никакъв случай не са произволни.
Тук обаче искам да предупредя колегите. Приложение № 2 стана част от бюджета. Това не може да се планира 100%. А какво ще стане, ако се наложат промени? Ще актуализираме бюджета, за да променим сумите по Приложение № 2 ли? Това е големият проблем.
Всяко едно заболяване, колкото и да има статистика, то флуктуира на база на събитията. Такъв е смисълът да може да се актуализира, за да може да бъде по-гъвкав подходът. Тези неща не можем да фиксираме сега, просто няма кой, никой не може да ги фиксира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – д‑р Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Колежке, съгласен съм, може да са завишени парите, но не са правилно разпределени, не е спазен принципът. Тук е използван принципът на тотото: оттук – там и там.
Това, че имало някаква статистика, питам Ви: къде, в коя държава в здравеопазването някой се е опитал да планира колко заболявания ще има?
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ, от място): Във всички държави се планира.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Доцент Кумчев, Вие казахте, че пациентите ще бъдат намалени. По кои принципи Вие ще ги намалите, за да намалите разходите? Как Вие ще оцените, че този човек няма нужда от интензивно лечение?
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ, от място): Не аз.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Затова тези господа горе, от Лекарския съюз – хубави или лоши, представителите на Българския стоматологически съюз и другите съсловни организации от чисто колегиална, чисто човешка и най-вече професионална етика трябваше да бъдат чути!
Тук няма никакъв менторски тон. Ако някой мисли, че аз се изразявам с менторски тон, той много се лъже. Менторският тон ще дойде от хората, от гражданите, не от мен.
Нека тази каса, защото вече ме провокирахте... В бюджета на касата и по други сведения личи лобизмът и то лобизмът в лекарствената политика! Големите печалби, приятели – за това става въпрос! И когато седим тук, нека да се хванем за сърцето и да си наведем главата, не да се обвиняваме! В самото начало, когато излязох, ви помолих: нека в този закон да не влагаме политика, а да вложим човечност!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушайки няколкочасовите прения в залата, оставам с впечатлението, че може би следващата година в здравеопазването настъпва апокалипсис, за какъвто непрекъснато се говори сред хората, в медиите най-вече, които пропагандират тази идея. Действително не мога да разбера дали това нещо се прави нарочно или това действително ще се случи. Вие си спомняте, че миналата година, когато станахме народни представители и след това се образува правителството, по същия начин за 2006 г. бяха предречени същите гадания, че някъде към м. юни ще свършат парите на Касата, Министерството на здравеопазването ще клекне. След това отложихме тази дата за м. септември или м. октомври.
Уверявам ви, че в момента нито Касата, нито Министерството на здравеопазването свършиха парите. И двете институции - Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването, имат достатъчно пари и се разплатихме с нашите кредитори. Не само това, вече многократно казвам: ако бяха толкова лоши нещата, ако стояха точно така, както някои ги предричаха, как щеше да се получи така, че голямата част – почти 95% от болниците в България, които до миналата година трупаха всяка година по 10-20 милиона загуби, тази година просто нямат такива преразходи.
Спомняте си, че миналата година аз говорих тук – пред вас, в края на годината имаха 240 милиона задължения. Върнахме 86, остават 175. Бяха 175 – хората си платиха, даже с тези суми, които получават и за които смятахме, че те ще фалират, някои от болниците се разплащат и си връщат даже дълговете. От 185 сега са към 170-175 – остават, но това са пари от миналата година – 2005. За тази година нямаме натрупани нови дългове и ако това, което непрекъснато се предрича, е вярно, обяснете ми: в България има 45 частни болници. Четиридесет и пет частни болници съществуват в момента и нито една от тях досега не постави въпроса да й увеличим примерно пътеките, да иска повече пари. Напротив, хората са доволни. А тяхната асоциация – на частните болници, поддържа Касата, там е и доц. Щерев, и казват: внимавайте да не се случи това, което предвиждат в медиите.
Иначе аз съм съгласен с много от изказващите се, с това, че има някои неща, които трябваше да бъдат видени по-добре, че трябваше действително тази година да подготвим по-добре един Национален рамков договор. Мисля, че причината не е само в Националната здравноосигурителна каса, която тук всичките – горе-долу почти две трети, плюехте. Плюехте непрекъснато все по Националната здравна каса. Определена вина има и Лекарският съюз. Няколко пъти участвах в техни дебати, призовавах ги към разум, защото това са парите и трябва да се разбере, че много трудно отнякъде могат да дойдат повече пари, освен тези, на които разчитаме за следващата - 2007 г., от структурните фондове, евентуално от кохезионния фонд. Допълнителни суми няма откъде да дойдат повече.
Знаете, многократно заявявах в Министерския съвет и тук, че действително е необходимо да има повече пари в здравната система. Тези пари, за които аз пледирам, са парите, с които ние трябва да реновираме здравните заведения. Те не могат да продължават да тънат в мизерията, в която ги оставихме от много години насам. Не можем да работим с диагностичните апарати, рентгеновите апарати са от 40-50 години. Може би трябва да стане някакъв инцидент като в Бяла, да убие някого, за да разберем най-накрая, че трябва да се смени тази апаратура. Ето, това са необходимите пари.
Искам да обърна внимание: вие казвате, че ще фалира Касата, ще се случи апокалипсис в здравеопазването. Как ще стане при положение, че до 2005 г. само имахме 1 млрд. 770 милиона? Само за две години – 2006-2007 г., имаме увеличение на бюджета с 435 милиона или това е почти половин милиард. Работата е ясна.
Няма да фалира, уверявам ви, не плашете хората, няма да фалира нито Касата, нито ще фалира Министерството на здравеопазването. Лошото е друго, че ние сме обречени да вървим в опашката на европейските страни. Ето за това трябва да говорим, затова трябва да се дадат повече пари.
Аз съм съгласен с доц. Щерев, доц. Китов и д-р Хасан Адемов, които поставиха въпроса за тези 0,5%.
Многократно поставих въпроса: не може за дечицата до 1 г., които се разболяват най-често, които са бъдещето на България; не може за децата до 18 г. да се отделят само 0,5% от осигуровките. Няма логика.
Образувахме търговски дружества – болниците са търговски дружества, а ДДС-то не се връща след това в болниците, те си плащат лекарствата, плащат си тока, водата, отоплението и тези пари се връщат по обратен път. Ето само тези суми – за децата, изчислили сме ги около 220 милиона, и парите за ДДС-то ще бъдат достатъчни; още 1 милиард да имаме, ние пак няма да достигнем онези западни страни, които догонваме.
Трябва да се разбере причината тази година да се стигне до този хаос, който виждаме в момента – не е виновна само Националната здравна каса, а и Лекарският съюз, който е непримирим, който не желае да преговаря на равни условия. Непрекъснато сменят условията. Това е истината. Два пъти преговаряме с тях, аз съм там, винаги се съгласяват, след това започват отново и отново да поставят нови и нови условия. За да стигнем, както миналата година, до 21 декември, когато Народното събрание трябваше да реши този проблем. Сега горе-долу наближаваме същата дата.
Здравната система е объркана отдавна и недейте да хвърляте вината на днешното правителство и на днешната здравна система, която ние управляваме в момента. Тя е объркана. (Реплика от народния представител Иван Колчаков.)
Объркана е не от световни фактори – чувам Ви, д-р Колчаков. Още в самото начало объркахте системата.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Заедно със Световната банка!
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: А, със Световната банка! (Реплика от народния представител Иван Колчаков.)
С Коминтерна може би Вие ще я оправите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви се!
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Сега какво е необходимо да се направи? Вие знаете, че ние разработихме Национална здравна стратегия, която трябваше да бъде приета от това Народно събрание.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Правителството не я прие!
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: По редица причини така се случва, че се забавя непрекъснато Националната здравна стратегия. Тя трябваше да реши тези проблеми.
Вчера приехме Националната здравна карта, която третира именно тези проблеми и тя ще постави на място болниците, диагностично-консултативните центрове и всичко онова, което беше забъркано в тези бедни години. Мисля, че с тези приоритети, които ние имаме сега в момента, които правим и с които се опитваме да решим основните проблеми в здравната ни система, ще успеем да излезем в следващата година от хаоса, в който се намираме в момента.
Не мога да се съглася с Вашето изказване, че единственият виновник е Националната здравноосигурителна каса. Националната здравноосигурителна каса разпределя това, което й е дадено. Тя има толкова пари, знаете ги: 1 млрд. 464 млн. лв. Това са парите, тя не разполага с други пари. Друг е въпросът например, че вътре в самите пътеки не съществува равнопоставеност, не съществува по-скоро справедливост – едни пътеки са оценени по много високи цени, други са оценени по много ниски цени. Това е истината. И това трябваше да бъде разрешено между Управителния съвет на Българския лекарски съюз и Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Поради това, че не се стигна до едно разумно решение – ето, ние тази вечер сме подложени на този щурм, бих казал, от няколко места, като се говори, че едва ли не, виждате ли, ще настъпи един хаос в здравеопазването, че няма да ни стигнат парите и прочее.
Аз пак повтарям: ще стигнат парите и няма да има недостиг нито в Касата, нито в Министерството на здравеопазването. Защото вие, когато говорите за онзи 1 млрд. 440 млн. лв. на Касата, не забравяйте, че министерството има 514 млн. лв. други, които служат именно за реновиране на здравните заведения. Тази година ние за първи път ще дадем 66 млн. лв. за реновиране на здравните заведения и ще дадем 120 млн. лв. за скъпоструващи препарати. Освен това отделяме близо 90 млн. лв. само за лекарства за онкоболните. Не забравяйте тези суми, когато говорите само за парите за Касата!
Искам да завърша с това: не плашете българския народ! Той е достатъчно наплашен, той достатъчно страда. И вие - народните представители, трябваше тук да направите нещо, за да помогнете да излезе едно разумно решение, един разумен Национален рамков договор между двете организации - Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, а някои от вас продължават да наливат водата в мелницата на деструкцията, на деструктивното!
И да завърша – бих ви призовал, можете да обсъждате още една седмица тези параметри, които са заложени, но парите са тези, които са там. Ако можете нещо, променете, аз с удоволствие бих го приел, но не виждам какво можете да направите повече от това, което е заложено там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Петър Димитров ли иска да се изкаже?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Все още, макар че направихте опит да ме откажете, господин председател.
Моето изказване има по-скоро процедурен характер, тъй като разбирам, че по всеки член ние ще повтаряме дебата от първото четене, едно и също, по философията ще си говорим до безкрайност.
Напомням какво можем да решим по този текст – можем да го приемем, можем да го коригираме и може да отпадне. Това са трите възможности на целия апломб, който беше вкаран тук. И за голямо съжаление точно в тази посока няма конструктивизъм. В Комисията по бюджет и финанси, скъпи народни представители, имаше предложение от три групи народни представители – двете предложения са подкрепени, а предложението на доц. Щерев беше отхвърлено. Аз ще кажа защо, но това са предложенията. Щеше да бъде прекрасно, ако имахме варианти на Лекарския съюз, за да сложим нещо и да сравним.
Тук господин Шарков издигна тезата: как не ни е срам, лимити се слагат и нямало от левицата някой, който да стане и да каже достатъчно ли са парите. Казвам ви: не са достатъчни! Бюджет се прави, когато имате ограничени ресурси. Някой да прави бюджет на въздуха? И слава Богу, макар че и дотам можем да стигнем! Това е бюджет на ограничените ресурси. Тези ограничени ресурси имат максимум и трябва да се разпределят някак между потребителя. Няма друг вариант. Така че от тази гледна, скъпи господа народни представители, трябваше да предложите кое е по-доброто разпределение на тези ограничени ресурси. Това, което е предложено, комисията го е подкрепила по възможно най-доброжелателния начин.
Спирам се на това, което предлага доц. Щерев, тъй като там е важното – той там е откровен, там е философията. Доцент Щерев казва: не можете да ни сложите лимит. Това е голямата мечта – да харчим без лимит. Това е мечтата на всеки пациент, това е мечтата на всеки лекар и затова този бюджет се вкарва в Комисията по бюджет и финанси, а не в Комисията по здравеопазването. Ако беше в Комисията по здравеопазването, просто нямаше да допуснете изобщо да има сума. Това е нормалното. Ако питаме пациентите и те ще искат същото нещо.
Това, което искате, доцент Щерев, си го спомняме от 2005 г. Нямаше лимити, нямаше дъно и като нямаше дъно, отдолу се оказа, че няма поне 260 милиона. И сега, вместо да сложим поне фундамента на паметника на министъра на здравеопазването, ние го разпъваме за това, че намали тази липса на дъно и тези дългове. Това е простата истина! Сложихме един хирург със скалпела да направи нещо, малко да позакърпи отдолу, за да не е без дъно. И от тази гледна Комисията по бюджет и финанси отхвърли предложението на доц. Щерев. Това е една проста причина – Вие искате да махнем дъното. Е, не може! В света на числата такова чудо просто няма. Не сме при Алиса, не сме на друго място. Затова ви призовавам, скъпи народни представители: дайте по всеки член да караме по тази проста схема – подкрепям, не подкрепям, искам да се измени ето така. Тук има безкрайно много доброжелателност. Дайте да видим по-доброто разпределение на тези пари. Третият вариант е да го отхвърлим, ако можем да си го позволим. Можем да го отхвърлим, ако имаше договор.
Казвате, че нямаше време. Цяла година имаше! Тази промяна в закона беше приета преди една година. Значи, една година Касата и Лекарският съюз, и Съюзът на стоматолозите трябваше да си говорят. И като не си говорят, както искат, не са доволни един от друг, носят в парламента два варианта – както е със съдебната власт. Съдебната власт си поиска два пъти повече пари, отколкото й дава Министерският съвет, но ги поискаха. Тук нямаме поискано. Ако беше поискано, ако имаше едно разпределение, сега щяхме да имаме база за разсъждения. Няма я тази база. Но пак ви призовавам: да не се връщаме към философията на закона. Тя беше обсъдена на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Чувам, че се говори, че от изказалите се някой иска едва ли не да няма лимит. Лимитите са ясно разписани по пера в макрорамката на бюджета. Никой за това не спори, но не е работа на Комисията по бюджет и финанси, пак го повтарям, по видове да казва какви ще бъдат. Ако вие го твърдите това, прощавайте, просто е несериозно!
Второто нещо, което искам да кажа – не може да се правят преговори и да се прави договаряне, без да има двата компонента, господин Димитров. Вие сте един отличен финансист и го знаете: макрорамката на бюджета и оптималният пакет, на 31 октомври т.г. излезе оптималният пакет. Кога да правя предварителни разговори? На каква база? – На честна дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, все пак ние с д-р Адемов не сме учили случайно стопанско управление и здравен мениджмънт, за да можете да ни учите по основни проблеми, които са вкарани в този законопроект. С всеки член се отнема от философията на Закона за здравното осигуряване, и то по различен начин. Затова дебатът по всеки член е различен. И ви го казвам най-добронамерено. Ако вие гласувате, както сте решили, член по член така, както го предлага Комисията по бюджет и финанси, вие едва ли ще носите отговорност, защото Комисията по бюджет и финанси не разбира.
Министър Гайдарски съвсем правилно каза, че минимум 5% от брутния вътрешен продукт, тоест 2,5 млрд. лв. са необходими, за да може основния пакет да го има налице. Всичко ще се носи като отговорност от вносителя - Управителния съвет на Касата, защото те много добре разбират за какво става въпрос. И затова, ако не приемете моето предложение – най-конструктивно ви го казвам, и да отпадне чл. 3, то махнете поне приложения 1, 2 и 3, защото са пагубни. Това нещо ще донесе много проблеми на Националната здравноосигурителна каса. Ако се вслушате в това предложение, направете го.
Ето, правя конкретно предложение с най-доброто желание – не желаете чл. 3 да отпадне – добре, но тези приложения, от които не може да има прехвърляне едно в друго, ще наложат нова поправка на закона по-късно, ако се установи, че по някакъв начин не са направени по най-добрия начин разбивките по отделни дейности. Става въпрос вече за отделни медикодиагностични и други дейности. И това не е в прерогативите на Народното събрание.
А по чл. 4 отделно ще говоря, както ще отговаря на господин Миков за това какво предлага чл. 4. Това е друга тема. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приложенията се гласуват отделно, както ви е известно, уважаеми народни представители.
Имате думата, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Господин Димитров, разбира се, че и ние разбираме от бюджети. От 1991 г. всяка година приемам всякакви бюджети – на общини, на държава и т.н.
Основният проблем, който имаме днес, е следният: когато се нарушат макробалансите, никакви микробаланси не могат да доведат до баланс. И тъй като вие питате каква е отправната точка, ние казахме при първия дебат: за нас отправните баланси са европейските баланси. Не може като пропорция България да има два пъти под европейската пропорция за здраве и вие да ми твърдите, че има баланси, и особено вие да водите лява социална политика. Най-антисоциалната политика, която водите, която виждам и която ме депресира, е вашата. Тази политика води до положение, при което хазартните босове са босовете на България, а българските пациенти не могат да се лекуват, защото нямат достъп, българските лекари нямат ресурси да си вършат работата и ние сме в състояние, когато 92% от българите са недоволни.
И аз ви казвам: мен ме боли за вас. Боли ме за министъра, който е достоен човек и лекар. Боли ме, защото ние и тази година не можем да намерим баланс в България да поделим ценностите. В момента парите са по-важни от нашия живот и здраве. Е, това е, което е нарушено като баланс.
Аз не правя никакви предложения, защото микробалансите нищо не правят. И нека пак да ви кажа относно първия дебат. Ние лекарите разбираме от най-големия баланс, който има в този живот. Той се нарича хомеостаза. Това е съвършеният баланс, който води до живота и до здравето. И вие не сте по-мъдри от нас, по-важни от нас и не разбирате повече от нас – лекарите, от баланси. И затова по тези текстове – аз разбирам, че моите колеги са положили усилия, и им благодаря за това, но ние сме в една ситуация на кауза пердута. Ние сме загубили битката за живота и надделяха финансистите, което е жалко, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, имате право на дуплика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: С господин Китов нямаме различия. Господин Китов, аз пак поставям въпроса: къде е договорът? Ако договорът го имаше, в него можеше да има две предложения, можеше да има повече варианти, но трябваше да има варианти. Варианти няма. В един вариант ни е даден чл. 3, в който аз съм съгласен, че договарянето го заменяме с бюджетирането. Когато няма договор, минавате към бюджетиране. Да спрем ли системата? Имаме ли други варианти? Да кажем: от 1 януари няма да работи системата.
И тук отиваме към втория отговор. Вие сам го давате – макрорамката. Тази година не е ли база? Ето ви една макрорамка, върху която можеше да се стъпи. Знае се какъв е трендът. Да има все пак някакъв вариант. Той щеше да е с недостатъци, но щеше да има база, върху която да стъпим.
Доцент Щерев, извинявам се, ако съм прозвучал като преподавател. Аз съм професионален преподавател по мениджмънт, така че може би съм сбъркал. Но разберете, Вие сте ни предложили във Вашата воля, във Вашите мечти един бюджет за два милиарда и половина. Това предлагате, но ги няма тези два милиарда и половина. (Реплика на народния представител Иван Колчаков.)
За да е конструктивен разговорът, предлагам да дойдете на разговорите с Фонда. И там можете така да подвиквате, но предполагам, че там ще седите като възпитан европеец. Така че това са реалностите: не може да направим бюджет за два милиарда и половина, а да имаме милиард и четиристотин милиона. Това е истината.
Нарушени са макробалансите. Уважаеми колеги, аз ви призовах при четенето на бюджета: “Дайте да ги премахнем тези нарушения. Дайте да кажем кое да свием”. Но и днес аз не чувам предложения за свиване. Има едно популистко предложение: “Дайте да орежем бюрокрацията!” Цялата да я отрежем, държавата ще спре, но няма да има ефект. Така че дайте да орежем. Да се разберем: отбраната ли ще свием, ще свием образованието или ще свием съдебната система. Нещо трябва да свием. Щом са нарушени балансите, дайте предложения да ги нарушим. Но предложенията в духа на “Дайте да дадем!”, просто няма как да станат.
Завършвам с една мисъл, която ме впечатли. Тя е антилекарска, жестока е, но отговаря на нашето време: “Парите убиват онзи, който ги няма!”
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): В случая пациентът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще се опитам да бъда максимално кратък. Неслучайно има дискусия по чл. 3, защото той е един от най-важните членове. И неслучайно под формата на реплика преди малко казах нещо, което направи впечатление на доц. Китов. Казах, че се прави опит за заобикаляне на рамковото договаряне. Защо казах, че се прави опит? Защото в следващите текстове има възможност да се запази рамковото договаряне и това е нещо, което трябва да стане ясно.
От този текст обаче зависи каква ще бъде философията оттук нататък на здравното осигуряване в България. Защото този бюджет на практика връща бюджетното финансиране. Този бюджет на Националната здравноосигурителна каса за следващата година връща бюджетното финансиране. Защо го казвам това? Защото всички характерни елементи на бюджетното финансиране ги има тук. Има ги обемите, има ги лимитите, има ги бюджетите, има ги плановете, има ги отчетите, които трябва да бъдат заложени. Всичко това са елементи на бюджетно финансиране.
И тук възниква естественият въпрос, който си задават всички колеги в залата. Тази година имаме здравно осигуряване. Догодина ще имаме бюджетно финансиране. Следващата година това, което знаем от Министерството на финансите, е, че се предлага да се увеличи здравната вноска. Разбира се, всичко това трябва да бъде съблюдавано с цялата данъчно-осигурителна тежест. И ако имаме такава идея да увеличаваме здравната вноска, тогава защо тази година – 2007, трябва да се върнем към бюджетното финансиране? И това е въпросът, на който трябва да дадем отговор. И това е основният въпрос, който в момента натежава при тази дискусия.
Господин Димитров, не се изненадвайте, че има такава дискусия. Аз знам, че за много хора тази дискусия вече е досадна, но в крайна сметка трябва да сме наясно: или правим здравно осигуряване, или правим бюджетно финансиране.
Не може, доц. Китов, да чакаме министърът на здравеопазването до 31 декември да представи наредбата за основния пакет. Ами, ако не беше я представил тогава, какво щяхме да чакаме?! Никъде в Закона за здравното осигуряване не е казано, че министърът всяка година трябва да променя основния пакет.
От друга страна, аргументът, който изтъкна преди малко господин Димитров, също не е състоятелен, защото абсурдно е Лекарският съюз и Националната здравноосигурителна каса да представят два паралелни рамкови договора.
Как така Народното събрание ще реши какви да бъдат цените и обемите?! Господин Паница каза 1 милион, аз казвам 5 милиона, Щерев каза 10 милиона, проф. Смилов каза в комисията 11 милиона. Как Народното събрание ще определя обеми и цени?! Не може да стане! Затова миналата година, когато приемахме този текст, казах, че той е недействащ, че е мъртъв, че не може да се приложи в практиката.
Ако приемем възможността при неподписването на Рамковия договор до края на годината или както беше през 2003-2004 г. – до подписването на Национален рамков договор да остане да действа в сила старият Национален рамков договор, тогава съсловните организации ще бъдат изправени пред ситуацията, която е реална ситуация – да обяснят на съсловието защо се отказват от тези допълнителни 100 млн. лв., които ги има в този бюджет, за които Министерството на финансите е заявило, че трябва да ги има в разходната част на този бюджет.
Когато обсъждаме този текст, изключително важно е да мислим за следващите, защото ако тук заобикаляме рамковото договаряне, трябва да имаме идеята какво правим догодина. През 2007 г. правим бюджетно финансиране, през 2006 г. – здравно осигуряване, а през 2008 г. отново се връщаме към здравното осигуряване. Всичко това трябва да е ясно. Затова са притесненията на колегите.
Най-голямото притеснение, което е мое притеснение, е, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса заедно с бюджета на държавното обществено осигуряване са част от държавния бюджет и ние на практика поставяме основния въпрос: можем ли да приемем в определените срокове Закона за държавния бюджет или не можем? Затова трябва да сме изключително прецизни и внимателни, да изберем онези решения, които да доведат до приемането на Закона за държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми д‑р Адемов, Вие както винаги сте точен. С приемането на този член и с последващите членове започва да се променя философията на този закон. Защо предлагам да отпадне този член? Вижте какво предлага господин Миков: държавните болници, чиито шефове на бордовете назначава министърът, да преговарят с Касата, където председателят на Управителния съвет е заместник-министърът на здравеопазването, тоест държавата да преговаря сама със себе си. Вие разбирате ли, че атаката срещу Лекарския съюз не е атака срещу Лекарския съюз, а атака срещу принципите, срещу философията на Закона за здравното осигуряване. И защитавайки тази философия, на практике вие трябва да подкрепите и моето предложение – чл. 3 да отпадне. Защото ако не отпадне, тръгваме по наклонената плоскост, по улея на бобслея и вървим към чл. 4, чл. 5 и чл. 6 и философията на Закона за здравното осигуряване, каквато е заложена сега, вече я няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Пета или шеста поредна година държавата събира излишък 1,5 млрд. – 2 млрд. лв., събира ги от всички нас, от данъкоплатците, които сме и пациенти, събира ги да финансира. На този фон от тази трибуна застава един министър на здравеопазването, който казва: "Аз не знам какво да правя". И не си подава оставката, въпреки че е некадърен, некомпетентен. (Освиркване от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да запазим добрия тон.
НЕНО ДИМОВ: На този фон излиза един председател на Комисията по бюджет и финанси и каза: "Който е беден, да умира", защото току-що това казахте от тази трибуна, господа управляващи! Това дори и цинизъм не е. Може би и най-лошият поробител не би се отнесъл така към българските граждани. Вие не заслужавате да бъдете дори и поробители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря за тази реплика, господин Щерев. Само че аз не знам кой пръв започна атаката срещу Лекарския съюз. Аз имам добра памет. Когато Вие предложихте създаването на камара, тогава Лекарският съюз категорично се обяви против Вашето предложение. Може би сега съжалява. Но Вие бяхте първият човек, който започна атаката срещу Лекарския съюз.
В този законопроект аз не виждам атака срещу Лекарския съюз. (Реплика от народния представител Васил Паница.)
Доктор Паница, това е атака срещу фундамента на здравното осигуряване, а не срещу Лекарския съюз. Може би правите разлика между тези неща, но може би е по-трудно упражнение да се направи тази разлика. Съжалявам, че го казвам.
Що се отнася дали ще има Национален рамков договор или не, аз преди малко казах, че от следващите текстове зависи дали ще има рамково договаряне или не. Вие сте прав в това. Аз съм против този текст и ще Ви кажа защо. За разлика от Вас аз мисля, че този текст отнема възможността за гъвкаво поведение. Доцент Щерев, Вие се обявявате против този текст, но самият Вие предложихте по отделните пера - извънболничната помощ, специализираната извънболнична помощ, доболничната помощ, болничната помощ – парите да не се разместват. Това е текстът, който предложихте. Сега изведнъж казвате друго. Кога най-после ще бъдете последователен?!
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Не е вярно. Започваш да си измисляш разни работи.
ХАСАН АДЕМОВ: Не е така. Как ще си измислям?! Тези неща ги предложихте Вие.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Предложих да не отиват за лекарства.
ХАСАН АДЕМОВ: Не е вярно. Спомнете си.
А що се отнася до репликата на господин Димов – това не беше реплика, а някакъв коментар, който аз не искам да коментирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура има думата господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, предлагам да прекратим дебатите по чл. 3. Този дебат можем да го водим до безкрайност, а днес имаме извънредно заседание и трябва да приемем бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми социалнонечувствителни закърнели господа социалисти! Един път се скрихте, като не допуснахте дебата за здравето, битката срещу геноцида на българите, да се предава по телевизията. Какво по-важно за българите от това да видят как се слагат основите на истинско здравеопазване, а не на изтреблението на българите! Къде се криете сега с вашето предложение да се прекъсне дебатът, защото не ви е удобно да чуете, че наистина водите съзнателна политика на геноцид и че Здравната каса е вашето оръдие в този случай! И че наистина десетки и стотици българи са лишени от лекарства под благовидния предлог на Здравната каса, че тези лекарства са помощни, а в същото време ваши колеги лекари, лекуващи лекари казват, че болните от паркинсон, астма, диабет не могат без второто лекарство. Защото се боите да чуете тези неща, че наистина водите политика за изтребване на българите! Кога намерихте кураж да отидете и да подкрепите болните, които протестират всяка седмица пред Здравната каса?! Нито един депутат от управляващата коалиция няма там! Нито един депутат няма в приемните дни, когато хората идват и казват, че са осъдени на смърт! И пишат писма до президента, до премиера Станишев.
Ще ви предоставя тези писма, в които те пишат, че буквално са лишени от правото на здравеопазване и че това управление ги осъжда на смърт. Нямаше нужда да се подигравате с предложението да ви предоставим тези писма. Наистина можем да ви ги предоставим, но тогава може би ще останете насаме със съвестта си и няма да ви е така спокойно и уютно.
Много моля, намерете кураж и достойнство и се откажете от предложението да прекъснем този дебат! Не може докрай да се криете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение и аз съм длъжен да го подложа на гласуване. Процедурното предложение е по чл. 42, ал. 2, т. 3 – прекратяване на разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 85, против 49, въздържали се 14.
Предложението за прекратяване на разискванията е прието.
За прегласуване, господин Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, предлагам това решение да се прегласува, тъй като считам, че не ни беше дадена възможност да протече един истински дебат относно бюджета на Здравната каса. Не се предава по телевизията, та някой да прави имидж и политика. Считам, че хората, които сме останали тук, в залата, сме загрижени за бюджета на Здравната каса и не като самоцел, а за хората, които са ни изпратили тук.
Затова, господин председател, моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на гласуване втори път процедурното предложение по чл. 42, ал. 2, т. 3 – прекратяване на разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 91, против 62, въздържали се 12.
Процедурното предложение е прието.
Уважаеми народни представители, след гласуването на това процедурно предложение остава да гласуваме чл. 3.
По чл. 3 има няколко предложения, които са приети. Не е прието предложението на народния представител Атанас Щерев чл. 3 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Щерев.
Гласували 149 народни представители: за 63, против 75, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Господин Щерев, заповядайте за процедура.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изключително важно е това, което правим. И това, че не се предава по телевизията, не е голяма беда. Българският народ ще разбере какво се гласува. И тъй като този член е изключително важен, моля ви всеки да носи отговорността си за това, но нека да направим прегласуване, за да може всеки с волята си да покаже какво смята по отношение на здравето на българските граждани. Защото не става въпрос за пари на българските лекари и дори на българските медицински сестри, акушерки и лаборанти, а става въпрос за парите, които са необходими за българските граждани.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям за втори път на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев чл. 3 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 84, против 84, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Уважаеми народни представители, преминаваме към следващото гласуване.
Поставям на гласуване чл. 3 така, както се предлага от комисията.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Аз имам още едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашето предложение беше за приложения № 1, 2 и 3. Обясних Ви, господин Щерев, че приложенията се гласуват накрая, че ще има отделно гласуване за тях, както е практиката досега.
Моля, гласувайте чл. 3.
Гласували 161 народни представители: за 97, против 54, въздържали се 10.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 4 има предложение от народните представители Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Росица Янакиева, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение от народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено:
1. В ал. 1 след думите “Националната здравноосигурителна каса” се добавят думите “след консултация с Българския лекарски съюз”.
2. Алинея 2 се заличава.
Второ предложение на народния представител Атанас Щерев, което също не е подкрепено от комисията – чл. 4 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4, като предлага следната редакция:
“Чл. 4. (1) Всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ Националната здравноосигурителна каса определя:
1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2 и чл. 3, ал. 2;
2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съотвествие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4 и чл. 3, ал. 4.
  (2) Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса утвърждава ред за прилагане на ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз предлагам чл. 4 да отпадне. Ако приемете чл. 4, на практика вие приемате доплащането в българската здравноосигурителна система. Прочетете внимателно текстовете и ще видите, че когато свършат направленията и когато не може да се издаде направление, за да се отиде на специалист, естествено е, както е досегашната практика, да се търсят направления и да се плаща за тях. По този начин с този член вие въвеждате, уважаеми дами и господа депутати от Коалиция за България, доплащането. Вие го въвеждате! Но разликата със законопроекта, който внесох, и това въвеждане на доплащането е, че вие въвеждате доплащането за този, който има пари да си плати, а за бедните български граждани ще остане така както каза господин Димитров, който няма пари - той си умира.
С регламентиране на доплащането, което аз предложих, се дава възможност на всеки беден български гражданин държавата да му доплати. Това е разликата.
Искам да ви кажа, че Касата няма да фалира, както каза министър Гайдарски. Няма да фалира и министерството. Но за разлика от това, което предстои за “Глобул”, най-доброто, в нашата здравноосигурителна система най-лошото предстои. Затова си дайте сметка, когато гласувате за този член. Защото СДС си плати в 2001 г. за грешките и в здравната реформа. НДСВ си плати за грешките в 2005 г. Предстои някой да плаща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – д-р Кумчев, заповядайте.

ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, доц. Щерев! Нека да се върнем отново към цифрите и фактите. За първична доболнична помощ, знаете добре, през 2006 г. имаше бюджет от 110 млн. лв. Сега, доц. Щерев, тя получава 111 млн. лв. Специализираната доболнична помощ, доц. Щерев, за 2006 г. имаше бюджет 111 млн. лв., сега тя получава 116 млн. лв.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, тази година – 2007 г., по предварителни данни българският народ ще разполага с 1 милион направления в повече в сравнение от 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам втора реплика.
Господин Щерев, заповядайте за дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми доц. Кумчев! Аз ще предложа записа от Вашето изказване – аз няма да Ви репликирам, да се предложи на делегатите на Събора на Лекарския съюз. Нека те да го оценят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Какво по-добронамерено от моето предложение? Какво по-конструктивно – регулативните стандарти, индикативните стандарти, безспорно е, че могат да се променят? Защо, какъв е проблемът да се консултират с Лекарския съюз? Кой друг е най-добре запознат – стигат ли, не стигат ли? Какво по-добронамерено, колеги, от това?
Но сега ще ви кажа какво се получава. Какво правят общопрактикуващият лекар – говоря съвсем сериозно – когато са му свършили направленията? Усети ли, че има проблем, той насочва болния към болницата. Не към специализираната доболнична помощ, колеги, а към болницата. Колегите в болницата, за да отворят или приемат проблема, те не могат да не го видят, но, за да вземат средства, те го хоспитализират, а той може да няма нужда от хоспитализация и така оскъпяваме средствата. Какво по-добронамерено от това да се направят консултации с изпълнителите? (Реплика от народния представител Ива Станкова.)
Те са изпълнители - точно Лекарският съюз е представител на изпълнителите, така както не може да бъде човек адвокат без да е член на Адвокатската колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Аз считам, че хронологията на този конфликт беше заложена много отдавна, още с подмяната на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Още тогава беше заложена тази „нова промяна” в поведението на Националната здравноосигурителна каса и в момента това, което обсъждаме, а именно финансирането на Здравната каса.
Искам да кажа следното нещо. Този конфликт беше продиктуван и зрееше още от м. март на т.г. Видяхме как с лека ръка бяха отменени шест от програмите, като бяха нарушени договорните отношения, подписани в Рамковия договор за тази година. Лекарският съюз тогава отреагира, направи жест и не внесе в съда това грубо нарушение и потъпкване на подписания договор. Така че аз не виждам нищо чудно, че в днешния ден се води тази полемика, в която се опитва да се вкара и политически момент. Но считам, че тази полемика е изключително важна, за да разкрием промяната на политиката, която се води в момента в здравеопазването.
Ние в момента правим втори филиал на Министерството на здравеопазването с Националната здравноосигурителна каса. Тя може спокойно да стане второ Министерство на здравеопазването. Тя определя лимити, тя определя финансиране, тя определя програмите. Грубо се потъпква договорното начало и желанието за преговори с Лекарския съюз, който е единственият представляващ съсловната организация на лекарите. Нека да ме опровергаят, ако има друга официална юридическа база, с която да се преговаря.
Идваме до момента, в който пред нас се показва и грубо потъпкване на всякакви отношения пациент-лекар, и съответно финансиране. За какво става въпрос? Тук в момента говорим за лимити. Да, лимити има, но не искаме да го признаем.
Доктор Китов много добре каза как една от формите при свършване на направленията, личните лекари не искат да носят отговорност, тъй като нямат възможност да дадат направления и ги пращат в болницата.
Има и друг начин на решение на този проблем. Ето тук ние пак създаваме условия за корупционна практика. От следващия месец примерно личните лекари имат право 5% от тези направления да бъдат използвани за предходния месец. Ето форма за скрита корупционна схема, която залагаме в момента.
Считам, че всички тези съвети и критики, които в момента са отправени, са добронамерени и мисля, че на тези добронамерени съвети не трябва да се гледа с никакъв политически оттенък. Когато говорим тук за Здравната каса, не трябва да я разглеждаме като част от Министерството на здравеопазването. Ние сме на здравноосигурителната система, дами и господа! Ние не сме на бюджетиране. Тук при нас беше представен един бюджет, от който ние нямаме мърдане - нямаме право да прехвърляме от едно перо в друго перо, ние сме длъжни тук да гласуваме. Да го прогласуваме, защото е част от големия бюджет, както д-р Адемов се изрази. Отправи критики, но в същото време каза: да, обаче, ако ние не го подкрепим, ние не можем да подкрепим и бюджета.
Да, докараха ни точно до това положение – всички, които замислиха да превърнат Здравната каса във филиал на министерството. Ето тук се крие основният проблем и затова днес ще има много дебати и много блъскане, поради причината, че беше нарушен основният принцип. Никога до момент в Здравната каса не е съществувал действащ заместник-министър, съответно – шеф на Касата. Съжалявам, не мога да не го кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, за реплика, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Макар че по принцип съм съгласен с доста от нещата, които колегата Иванов каза, но бих искал все пак да припомня, че Народното събрание в този състав горе-долу миналата година ликвидира хипотезата за едно допълнително договаряне или ако не се постигне съгласие при договарянето между представителите на Касата и съсловните организации, да може да продължи да действа договора от предходната година и съответно да се индексират цените с инфлационния индекс. Това е ал. 3 на чл. 55 от Закона за здравното осигуряване. Така че към момента в сега действащото законодателство липсва хипотеза да може, ако не се постигне съгласие, да продължи да действа договорът от предходната година, като по този начин някак си се затвърди договорното начало.
А пък, че по здравноосигурителния модел има какво да се говори, и тук като че ли д-р Адемов започна разговора, аз също така съм съгласен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика?
Право на дуплика – д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Ние в момента се намираме в разглеждането на чл. 4, където говорим за лимитите и това, което Вие подсказахте, считам, че още не е дошъл моментът, за да се подсеща това, че не сме в условия за приемането на Вашето предложение. Така че считам, че след като разгледаме докрай членовете, тогава ще мога да взема отношение. А точно какво ще се случи, ще покаже гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания?
Госпожо Банкова, заповядайте.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател. Понеже говорим за лимити – България, която от Нова година влиза в Европейския съюз, има управляваща коалиция, която слага лимит на лекарствата за българските граждани. България се управлява от коалиция, която слага лимит на живот на българските граждани. Дали ще доживеем времето, когато вие, господа от управляващата коалиция, а комай и целият български парламент, ще се събудите един ден с просветлението, че трябва да сложите лимит на милионите, които отиват в Ирак, Афганистан, Ливан?
Тук спорим за 300 милиона, които не достигат, по преценката на господин министъра. Господин министърът, ако беше водил една истинска битка за по-голям процент за българското здравеопазване, трябваше да стане в Министерския съвет и да каже: господа министри, колеги, аз не подкрепям този бюджет. Вземете 300 милиона от Ирак и ми ги дайте на мен, за да мога да осигуря на българските граждани живот, а не геноцид.
Ние с колегата Христов сме направили предложение. Любопитно ще бъде да видя каква ще е съдбата. Предлагаме 300 милиона от бюджета на министър Близнаков да бъдат предоставени за Министерството на здравеопазването.
Предложихме от бюджетния излишък – този бюджетен излишък, който и предишното, и сегашното управление използва за всичко друго, но не и за здравето и живота на българските граждани, да се отделят 150 или 200 милиона, колкото е необходимо, да се платят дълговете на българските болници. За наша радост, Здравната комисия прие нашето предложение. За мен е чудно защо до този момент това предложение не влиза в пленарната зала.
Господин министърът отчете със задоволство, че болниците вече не правят дългове. Професор Гайдарски, те не правят дългове, защото лекарите вече, по Ваши негласни указания, започнаха да връщат здравно неосигурените български граждани. Десетки, стотици, дори бих казала хиляди българи нямат практически достъп до здравеопазване, защото са здравно неосигурени, защото една огромна част от тези почти милион здравно неосигурени български граждани са социално слаби и трайно безработни. Така че това, с което проф. Гайдарски се хвали, е на гърба на тези хиляди български граждани, които нямат достъп до българското здравеопазване.
За да съкратим този недостоен спор и да търсим оттук или оттам милиони, умолявам ви, колеги, припомнете си, че в Ирак сме платили един милиард и неколкостотин милиона. Припомнете си, че неколкодесетки милиона отидоха в Афганистан. С лека ръка дадохме пари в Ливан. В момента нашият премиер е в Ирак. И премиерът, и министър Близнаков се молят и с трепет очакват Америка да ни помоли да останем още в Ирак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но все пак сме на чл. 4.
СТЕЛА БАНКОВА: Свързано е, господин Корнезов. Свързано е, защото тук колегите се измъчват и се чудят откъде да вземат тези десетки или неколкостотин милиона лева за българското здравеопазване.
Кой ни е упълномощил да изпращаме пари в Ирак, а тук буквално да обричаме българите на изчезване, на изтребление, на лишаване от конституционното им право на здравеопазване? Досега не съм чула никой от колегите от управляващата коалиция да каже, че не достигат пари за Ирак и Афганистан и трябва да се съобразяваме. Напротив, там винаги има пари. Стигна се дотам дори да се увеличи акцизът, за да могат да се намерят десетките и стотици милиони, които ще продължаваме да пращаме в Афганистан и в Ирак. Безпредметен е този спор, при положение че няма да намерим мъжество просто да се изтеглим от Ирак, за да не останем в Ирак дори след Америка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак обръщам внимание на народните представители: чл. 4 е пред вас. Прочетете го. Дайте да обсъждаме чл. 4.
Госпожо Банкова, по чл. 4 Вие нямате предложение, както казахте, че сте направили. Вижте, нямате предложение.
Имате думата. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред ще подложа на гласуване предложенията на народните представители, които не са приети от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 39, против 61, въздържали се 39.
Предложението на народния представител Борислав Китов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев – чл. 4 да отпадне, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 53, против 81, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Надявам се, че всеки един от вас в залата е разбрал какво се гласува – гласува се чл. 4, когато свършат парите за лимитите се намаляват парите за направления и накрая няма пари за направления. Тоест, който може, плаща и отива при специалист. Който не може, чака следващата година, за да се получат пари за тези лимити. Това гласувате с чл. 4.
Още веднъж ви моля за прегласуване, като разбирате смисълът на това, което се гласува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Атанас Щерев, което гласи: “Член 4 да отпадне”.
Гласували 157 народни представители: за 67, против 75, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 4.
Гласували 146 народни представители: за 94, против 39, въздържали се 13.
Член 4 е приет.
За процедура има думата д-р Георгиев.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председател. Колеги, моята процедура е такава. Няма смисъл да се мъчим тук до 20,00-21,00 ч. Въпросът е решен. Дайте ан блок да гласуваме целия закон. Какво ще кажете? Просто е безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каквото и да кажат, не позволявам да се гласува ан блок, защото законът, Конституцията, правилникът забранява.
За друга процедура ли?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Колегата ни подсети, че не сме удължили времето на днешното пленарно заседание. Затова ви предлагам да решим да го удължим до приключване на т. 1 от дневния ред, а именно окончателно приемане на второ четене на Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте това процедурно предложение, което е възможно.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, ние не сме виновни за проблемите, че загубихме два часа заради апаратурата на залата. Има извънредно заседание със строго свикан дневен ред и в определено време. Дайте тогава целия дневен ред на извънредното заседание да го вземем и да караме до утре сутринта тук!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ако направиш предложение...
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, правя официално предложение при това положение да се гласува целия дневен ред тази вечер да се свърши. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това насериозно ли беше?
Най-напред да гласуваме първото процедурно предложение, а след това, ако д-р Китов иска, ще подложим на гласуване и неговото.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Нямаме право да удължаваме извънредно заседание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме право, това е практика, как да Ви кажа...
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Точно така е! Има извънредно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, колко пъти сме осъмвали тук...
Предложението е за удължаване на работното време до приемането на т. 1 от днешната ни програма.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Правилникът не го разрешава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разрешава. Ако можем до 19,00, ще го свършим.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 92, против 39, въздържали се 8.
Това процедурно предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 5 има предложение от Борислав Китов, което не е подкрепено:
1. В ал. 1 след думите "Националната здравноосигурителна каса" се добавят думите "договаря с Българския лекарски съюз".
2. Алинея 2 се заличава.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено:
Член 5 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д‑р Щерев, да мотивирате Вашето предложение.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На практика с чл. 5 се въвежда действително бюджетното финансиране, където има определена сума, която се гласува от Народното събрание. Тази сума е разбита на определени обеми и медицински дейности и по този начин се определят и цените. Това се определя с чл. 5 в болниците. Това, господин Димитров, никъде не се прави като здравен мениджмънт. Ако искаме да правим ограничение на медицинските дейности, то това нещо се прави по света по следния начин: или чрез проспективно финансиране, чрез диагностично свързани групи, или чрез въвеждане на доплащане със съответното лимитиране на това доплащане до определена сума, или чрез регламентиране на листа за чакащи. Разбирате, че един човек може да чака един месец, два месеца, но не може да чака две, три или четири години.
Накрая, възможно е също така да се въведе доплащане по програми чрез Министерството на здравеопазването там, където не достигат или има преразходване по определени дейности по програми, имаме пари. Нито едно от тези действия не се прави. На практика вие вървите към едно бюджетно финансиране точно копие на действията на едно правителство при системата Семашко. Не се обиждайте, но това знаете, това правите. И това е много лошо. Ние не живеем в условията, някой би казал за съжаление, на социализъм. Ние живеем при условията на пазарна икономика, където регулациите са други. Когато въвеждаме регулации, които са характерни за друга система, то, пак ви казвам, тази регулация няма да работи. Само ще страдат хората, които нямат пари. Това е много лошо, това е много лош текст и ви призовавам този текст да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Китов, за реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми доц. Щерев, моята реплика към Вас, нека и уважаемият господин Димитров да слуша, е: при бюджетното финансиране е ангажирано цялото правителство, Министерството на здравеопазването и преди всичко кабинетът. Ами тук са седем души Управителен съвет на Касата, доц. Щерев! Това е големият проблем! Седем души Управителен съвет на Касата определя това, за което говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за друга реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доц. Китов! Неведнъж го казах тази вечер и пак ще го повторя: цялата отговорност за този законопроект не носи Комисията по здравеопазване, не носи Комисията по финанси, не носи Министерството на здравеопазването. Цялата отговорност я носи Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса и тези, които му възлагат политическата поръчка за това. Това е огромна отговорност и се надявам да осъзнавате това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване има думата д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, в никакъв случай не искам да увеличавам времето или да го забавям. Нека да бъдем коректни.
Уважаеми колеги, искам да продължа тезата, която беше намекната одеве от уважаемият д-р Адемов. Ето заради чл. 5 и чл. 4 се протакаха и се провалиха преговорите. Не е Лекарският съюз този, който има интерес да не преговаря. Управителният съвет на Касата направи всичко възможно да провали преговорите, именно за да се дойде днес до тук. Така че всички – д-р Адемов, Атанас Щерев и уважаемия господин Димитров, отиваме към едно бюджетиране. Лошото е, че ако беше ясно заявено, господин Димитров, че това е политиката на правителството и тя ще се развива по следния начин, дори да не бяхме съгласни, щеше да има някакъв дебат. Тук, мимо вас, мимо правителството, усул-усул се прави нещо, което дано да няма лоши резултати, не искам да бъда лош пророк.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли изказвания? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов по чл. 5, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 40, против 80, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев – чл. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 39, против 81, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 5, така както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 88, против 27, въздържали се 4.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 6 има серия от предложения с еднакво съдържание – на Васил Паница, на Борислав Китов, на Атанас Щерев и на Борислав Великов – чл. 6 да отпадне.
Комисията не ги подкрепя и аз предлагам да ги гласуваме ан блок.
Има предложение от Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Росица Янакиева, което е подкрепено от комисията.
И като цяло комисията, подкрепяйки по принцип текста на вносителя за чл. 6, предлага следния текст:
“Чл. 6. Лечебните заведения, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса, представят на Националната здравноосигурителна каса годишен финансов отчет и периодични финансови отчети за изпълнение на дейностите по Националния рамков договор по ред, определен от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Много силно впечатление ми направи това предложение на господин Димитров - всички предложения да се гласуват наведнъж, защото, виждате ли, то е решено да не се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Само еднаквите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Член 6 предлага определен механизъм на контрол и то административен. И тъй като някои членове на Коалиция за България не са били членове на Българската комунистическа партия, а аз съм бил, искам да ви кажа...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ти и партиен секретар си бил.
АТАНАС ЩЕРЕВ: ... че едно време също имаше механизъм за контрол. И този механизъм беше като комисиите за народен контрол, профсъюзните и комсомолски организации и партийните организации обезпечаваха определени решения, които са взети за спазване на законите в страната и съответно за изпълнение на определени решения. Вие обаче имате някакви илюзии, дами и господа от Коалиция за България, че тези механизми още съществуват.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не, не, вярваме Ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Пълна илюзия е това, което мислите. Имайте предвид, че това, което си мислите, няма да стане, защото е административен контрол. (Шум и реплики от КБ.) При пазарната икономика има други механизми за контрол. Това е договарянето с изпълнителите – което искате да го премахнете от закона. Това искате да го премахнете, а то е нормална мярка. Търговете, които са прозрачни – това е нормална мярка. Дебатът пред обществеността – това е нормална мярка, конкуренцията и въвеждането на нови информационни технологии, което не можете да направите. Не можаха и предишни правителства, така. Но и вие не можете да го направите, защото с “Бул” едва ли ще направите информационната система на Касата. И сега въвеждате една мярка, характерна за социализма. И ви казвам: не е правилна тази мярка. Едно време действаше, но сега ги няма механизмите. Няма ги и не може да действа тази мярка. Затова ви казвам, че сте на погрешен път. Касата няма да може да действа по този път – да контролира качеството на медицинската дейност. Има си механизми за контрол, явно вие не ги познавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика – д-р Кумчев.
Заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Доцент Щерев, в момента едно лечебно заведение в страната, за да бъде финансирано, знаем, че от 1 януари 2006 г. лечебните заведения основно се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, представя до съответно календарно число на всеки месец своя отчет за извършената дейност. Това по-просто казано се нарича спесификация. В резултат на това лечебното заведение също в определен срок получава своето финансиране.
Вие бяхте донякъде прав, обаче, забележете, че с поправката, която е направена в този член, а именно за изпълнение на дейности по Националния рамков договор не се дава никаква възможност на Управителния съвет на Касата да изисква финансови отчети, които не са свързани с реалната дейност на лечебното заведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Доктор Щерев, аз Ви предлагам да бъдете поканен в БСП и тези теории за социализма там да ги изнесете, на техен пленум. Но недейте забравя, че и ние, които сме тук, в залата, сме пациенти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Имате право на дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Юсеин, аз правя тези предложения за пациенти като Вас. Благодаря Ви за репликата, но да знаете, че не е нормално това предложение, включително и другите членове. Не е нормална тази регулация и това нещо го знаят много добре от Министерството на здравеопазването, но се подхлъзват по предложения на Управителния съвет на Касата и затова ще си платят, разбира се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Васил Паница за изказване.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Дотолкова са били увлечени в Касата, че оригиналният текст, който ни предлагат, е абсурд. Ако някой не е прочел текста, той гласи, че Националната здравноосигурителна каса получава финансов отчет по ред, определен от Управителния съвет на Касата, от всички лечебни заведения. От това по-голям абсурд няма.
След като вижда, че има най-малко 5-6 поправки в този текст, поправки в смисъл текстът да се отхвърли, минават на друг вариант: отчети в сферата на Националния рамков договор.
Господа, тези болници са субекти, търговски дружества, регистрирани по Търговския закон и по Закона за лечебните заведения. Откъде накъде? Има органи, оторизирани да упражняват финансов контрол. Сега и Касата трябвало да упражнява финансов контрол. Защо?
РЕПЛИКА: Защото дава парите.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Има механизъм, с който Касата контролира изпълнителите на медицинска помощ. Има механизъм, с който тя може да санкционира изпълнителите на тази помощ. Виждате, че са предвидени 21 млн. лв. за санкции и наказания, от които ще се приберат 25% за поощрения и награди. И отгоре на всичко искат финансов отчет от самостоятелно търговско дружество. Това наистина е абсурд. Затова този член трябва да отпадне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 6?
Има думата господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Бях впечатлен от думите на господин Адемов, че става дума за държавно бюджетно финансиране. Следя дебата, за да се опитам да разбера дали това, което той каза, е вярно – че фактически се променя системата на финансиране на българското здравеопазване.
Сега, когато мина текстът по чл. 5 и сме на дебата на чл. 6, оставам с впечатление за следното: наистина има много голяма промяна и то без отговорност пред парламента. Това е администрация, която поема върху себе си въпроса за контрола. Тя определя фактически какво се случва с парите, които всеки един от нас дава за здравно осигуряване. Тези пари са натрупани в Здравната каса и тя е администрация на Министерството на здравеопазването. При липсата на съгласуваност с Лекарския съюз наистина става одържавяване на пари, които всеки един от нас е внасял за здравно осигуряване. Или казано с по-остра дума, това е национализиране на един субект, създаден да бъде субект на гражданското общество и регулатор в гражданското общество по такава деликатна тема като здравеопазването.
Затова всички аргументи на колегите стават абсолютно валидни. Днес сме свидетели на гласуване на законопроект, който фактически подменя досегашния път на развитие на българското здравеопазване и в крайна сметка не само че го подменя, а става политически безотговорно. Утре не може тук, в парламента, да се поиска от министъра на здравеопазването отговорност за това, което се случва, защото той много лесно ще каже, че това се върши от чиновници в администрацията, ще се прибере в министерството, ще ги уволни или ще ги смени. Той не носи тази отговорност, носят я те. Наистина министърът няма да е политически отговорен за това, което се случва. Със закон всичко това се прехвърля един етаж по-надолу.
Господин Корнезов, нарушава се фактически основният принцип на парламентаризма за отговорността на изпълнителната власт. Това са милиарди левове, събрани чрез осигурителните ни вноски, здравното осигуряване, те стават един пряк данък, пари на бюджета, които се разпределят от централната власт и то без отговорността на министъра. Отговорността потъва долу в администрацията.
Господин Адемов, абсолютно сте прав. Наистина се убедих, че става дума за бюджетно финансиране, най-лошото от което е, че няма никаква политическа отговорност тук, в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика – господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, не съм съгласен с господин Методиев за това, че Касата само се одържавява и по този начин, виждате ли, става едно и също нещо с бюджетното финансиране и със здравноосигурителното финансиране.
Господин Методиев, обърнете внимание, че докато всеки български гражданин е длъжен да си плаща данъците според законите на страната, не е длъжен да си плаща здравноосигурителната вноска. И този начин на промяна на закона ще обезсърчи българските граждани да си внасят здравноосигурителната вноска и ще ги насочи към други начини за здравно осигуряване.
Това нещо, тази промяна в начина на финансиране може да бъде фатална не само за промяна уж към по-добро, а фатална за самото финансиране на Националната здравноосигурителна каса. Всички български граждани ще разберат, че тя няма този облик и този престиж като една обществена институция, а е под опеката на няколко души – членове, които дори не са членове на правителството.
Оттам нататък, какъв е смисълът и къде е логиката на това да си плащаш здравноосигурителната вноска в такава институция, която на всичко отгоре ще ти ограничи лимита, ще ти ограничи дейности, ще направи какви ли не неща и в края на краищата ще се опита да смачка всеки изпълнител на здравна помощ, който не е съгласен, който не в близки отношения с нея? Разбира се, корупционни практики поначало се въдят при едно администриране.
Вие не задълбочихте какво ще стане с всичко това. Ще стане много, много по-лошо. Наистина най-лошото предстои и то за тези хора, които нямат възможност да си доплатят. Това е смисълът на всички предложения, които се правят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
Народният представител Веселин Методиев има право на дуплика. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Щерев, Вие сте прав да ми отправяте реплика, защото се оказва, че това, което аз споделих като политически въпрос, като липса на отговорност тук, в парламента, на човек, който харчи средствата на българските граждани, има и по-лош ефект. Аз приемам това, което Вие казвате: наистина не е задължително да плащаме здравноосигурителните си вноски, както плащаме данъците. И това означава, че Националната здравноосигурителна каса става проблематична за българското общество, след като има тези аргументи, за които Вие говорите. Тоест, не стига, че се нарушава политическият, парламентарният баланс между парламент и правителство, а сега се оказва, че и самата каса е пред някакво разпадане, поради липса на вноски, ако хората се ориентират към онова, за което говорим. Това при всички случаи е по-сложна материя, която не знам дали я разбират, когато говорим с по-прости думи.
Приемам това, което Вие ми направихте като реплика. Оказа се, че проблемът има още по-дълбоко дъно – двойно или тройно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, макар че времето напредва, очевидно за здравеопазването се говори със страст и силни чувства и така трябва да бъде. Тук визирам основно моя колега доц. Щерев, но той е всепризнат флагман на българското здравеопазване и някак си му приляга.
Бих искал да споделя, че в чл. 6 има едно предложение на уважаваните от мен колеги Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Росица Янакиева, което е възприето от Комисията по бюджет и финанси. Очевидно се предполага, че при всички случаи ще бъде сключен Национален рамков договор. Но тази хипотеза може и да не се реализира, независимо че аз и други колеги по-нататък, в Преходните и заключителни разпоредби даваме такава възможност това да се случи. Аз лично съм един от радетелите да има Национален рамков договор между съсловните организации на лекарите и денталните лекари и Националната здравноосигурителна каса.
Ние сме предвидили в бюджета на страната пари за здравеопазването. Те не са достатъчни – това е така. Така или иначе има пари за Националната здравноосигурителна каса и от 1 януари 2007 г. трябва да могат да ги харчат по законосъобразен ред.
Ако се върна на чл. 6, вместо това, което се предлага от колегите – „за изпълнение на дейности по Националния рамков договор”, ако не се приемат предложенията ни с колегите Паница, Китов, Щерев чл. 6 да отпадне, предлагам една редакция на текста на комисията, а именно да бъде: „за изпълнение на дейностите, платени от Касата”.
Вместо думите „по Националния рамков договор” предлагам да има думите „платени от Касата”.
Понеже много пъти се повтаря НЗОК, някъде да я кажем съкратено. На едно място може да бъде само „Касата”.
Това го казвам при положение, че не се приемат нашите предложения чл. 6 да отпадне. Тогава редакция, която ми се струва по-сполучлива, тъй като Национален рамков договор, за съжаление, може и да няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата – ако някой от вас желае да вземе отношение по чл. 6.
Заповядайте, д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам още малко да обрисувам картината на този илюзорен политически напън, който се прави тук. Смята се, че може чрез политически инструменти, чрез един одържавен орган като Националната здравна каса по чиновнически маниер да се управлява бизнесът, а оттам и свободната воля на гражданите.
Преди малко чух министъра, който заяви нещо, което не е истина, защото аз бях на годишната конференция на частните здравни заведения. Нямаше никакви ласкави неща за политиката на министерството и на Здравната каса.
Само да напомня: не само че днешната Здравна каса не допринася за развитие на свободните инициативи за инвестициите в здравеопазването, ами ще ви припомня, че до 1999-2000 г. частните здравни заведения работеха и се развиваха без никаква Каса, на свободен пазар. Социалистическото здравеопазване, каквото имахме до 2000 г. – практически бюджетно, създаваше дефицити и то ги създава навсякъде по света. Знаем нашата практика.
Искам да ви припомня и друга бюджетна практика на системата бевъридж в Англия, където има листинг на чакащи. Но там има, първо, колосални ресурси и, второ, компенсиращи механизми на гражданите да си плащат.
Това, което става сега, ще породи следния ефект. Ще увеличи още повече прага на достъпност на нашето здравеопазване, защото, първо, вие предлагате ограничен финансов ресурс. Второ, грубо администриране, правите лимити, които са в разрез с Конституцията. Видяхте – и Върховният административен съд каза: не може да ограничавате потребностите на гражданите в качеството на пациенти. Вие се опитвате да лимитирате това нещо. Няма лимитиране! След като го лимитирате, оттам нататък ще има свободен пазар и не само, че сега няма да ограничите благодата на лекарите, аз ви казвам: бизнесът ще се развие фантастично. Публичните здравни заведения ще закъсат изключително много, достъпът до здравеопазване ще се затрудни изключително много и крайният ефект ще бъде колосално недоволство. Аз ви казах – нямам и аз нужда от такова недоволство, насочено срещу вас.
Трета поредна грешка, която правите – не можете да регулирате потребностите в здравеопазването на гражданите. Това е изключително погрешен ход.
Това, което колегите са предложили – да отпадне този текст, е единственият начин, поредна крачка да направите по-малко грешки в сферата на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да преминем към гласуване.
Първо ще гласуваме предложенията на народните представители Васил Паница, Борислав Китов, Атанас Щерев и Борислав Великов, които предлагат едно и също – чл. 6 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 64, против 68, въздържали се 22.
Предложението на тези народни представители не се приема.
След като не се приема, значи текстът не отпада. Трябва да намерим точната му редакция.
Народният представител Борислав Великов направи предложение думите „по Националния рамков договор” да се заменят с „платени от Касата” – става „дейности, платени от Касата”.
Господин председателю на комисията, понеже Вие прочетохте текста на вносителя с предложението на комисията, сега да подложим на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов? Какво ще кажете? Накратко.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: То е редакционно, господин председател, и Вие не можете да не го подложите.
Може би да прочета как ще звучи, както Вие обикновено настоявате, та с още една добавка да поизчистим тук-таме Касата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не Касата, текста!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, извинете.
“Лечебните заведения, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса, й представят годишен финансов отчет и периодични финансови отчети за изпълнение на дейностите, платени от Касата, по ред, определен от нейния Управителен съвет.”
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Смисълът е същият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Абсолютно смисълът е същият. Следователно направо да гласуваме този текст или отделно предложението... (Реплики.)
Виждам съгласие на цялата зала.
Моля, гласувайте предложението на комисията с добавката, която направи тук народният представител Борислав Великов и целият текст беше прочетен от председателя на комисията.
Гласували 147 народни представители: за 110, против 34, въздържали се 3.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение от Тодор Кумчев и група народни представители за създаване на нов чл. 7, което не е подкрепено от комисията, затова го чета.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Оттегляте го, няма да го чета.
Те имат второ предложение – да се създаде чл. 8, но той ще стане чл. 7.
Комисията го подкрепя в следната редакция:
“Чл. 7. Националната здравноосигурителна каса внася в Народното събрание за информация отчети за изпълнението на бюджета за първото, второто и третото тримесечие на 2007 г. Отчетите се внасят от Управителния съвет чрез Министерски съвет в Народното събрание не по-късно от края на втория месец, следващ края на отчетното тримесечие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 7, както се предлага от комисията?
Доктор Щерев, заповядайте.




АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз нямам илюзиите, че няма да се приеме до края законопроектът, но искам да се уверя, че се разбира какво се приема. Искам да проверя това, защото вие искате всяко тримесечие да се води дебат в Народното събрание по изпълнение на бюджета на Касата. (Шум и реплики в залата.)
Тя, информацията, ще дойде, обаче няма да има дебат. Значи, получаваме информация тук, в Народното събрание, и продължава дейността на Касата. Тогава какво е ангажирането на Народното събрание? (Реплики.)
В Комисията по здравеопазване ще си приказваме, а Народното събрание ще се води, че контролира Касата. Тогава защо не се предложи и Управителният съвет на Касата, и неговият председател да се избират от Народното събрание, за да може наистина да има контрол над тази институция? (Реплики.)
Това все още не е решено. Надявам се да го решите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както виждам, няма други желаещи за изказване.
Поставям на гласуване чл. 7 така, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 106, против 38, въздържали се няма.
Член 7 е приет.
“Допълнителна разпоредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Имате думата по Допълнителната разпоредба и § 1. Няма желаещи.
Гласуваме Допълнителната разпоредба и § 1 по вносител.
Гласували 136 народни представители: за 104, против 32, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
“Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 2 има предложение от народния представител Тодор Кумчев и група народни представители, което е подкрепено. Комисията си е позволила да редактира текста и предлага нов § 3:
“§ 3. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса има право да извършва преразпределение на годишните стойности по чл. 3 във връзка с § 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Дотук имате думата, уважаеми народни представители. Това са Преходните и заключителни разпоредби, от § 2 до § 6.
Доктор Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Навремето, в края на 2003 г., се създаде една ситуация, когато Касата харчеше за лекарства средно по 18 млн. лв. на месец. Тогава изведнъж – м. ноември и м. декември, независимата тогава Каса с председател на Управителния съвет господин Софиянски, започна изведнъж да харчи по 30-35 до 38 млн. лв. Това предизвика промяна на Закона за здравното осигуряване, което Тридесет и деветото Народно събрание гласува. Това разпореждане е, че Управителният съвет на Касата няма право да прави вътрешни размествания за здравноосигурителни плащания за лекарства, за храни и така нататък. Вие с този текст връщате старото положение.
Искам да ви кажа следното нещо, теза, която много пъти съм застъпвал: Министерството на здравеопазването и Касата трябва да осигурят пари за профилактичните дейности. Парите за лекарства, ако не са осигурени профилактични дейности, никога няма да стигнат и ще се увеличават нуждите всяка година, докато се достигне до положението на централноафрикански страни, които дават 60-70-80% от публичните средства за здравеопазване за лекарства.
В Европейския съюз за лекарства се дават 10-15% от публичните средства за здравеопазване.
При нас от Касата и от министерството се плащат около 25%, тоест ние трябва да направим така, че Касата да не може да си позволява тези трансфери от здравноосигурителни плащания за лекарства. Ние трябва да й позволим да прави трансферите за профилактични дейности, защото това е пътят, по който може да се ограничат болестите при българските граждани и да се ограничат и потребностите от здравни дейности. Ако не се спазва тази философия и не я разбирате, то ние ще отидем пак в една погрешна посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Доктор Щерев направи изказване, но не предложи някакви нови текстове, нито отпадане на текстове.
На “Преходни и заключителни разпоредби” сме, параграфи 2, 3, 4, 5 и 6 по вносител.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики в залата.)
Гласуваме до § 6 по новата номерация. (Реплики.)
За какво става дума сега? (Народния представител Руденко Йорданов иска думата за изказване по § 5 на вносителя.)
Аз се извинявам, ако не съм Ви видял, но попитах дали има народни представители, които желаят да вземат думата.
Момент! Гласуваме “Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи 2 и 3, както са докладвани от комисията, § 3, който става § 4, и § 4, който става § 5. Разбирам, че те са безспорни. След това ще гласуваме § 5, който става § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 103, против 42, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Сега разбираме, че има различно становище по § 5, който става § 6.
Заповядайте, за да развиете сега Вашата теза, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, аз не се включих в политическия дебат. Тук имаше ярки политически оратори. Слушах внимателно, правех си изводите, които смятам, че ще ми бъдат полезни, но в § 5 има чисто експертен проблем. Чисто експертен проблем! Тук става дума за акушерска помощ, която има своите параметри и това не е само актът на раждането. Следователно, как да обсъждаме тук финансиране с трансфер само за болничните лечебни заведения – въпрос едно?
Как да гласуваме само за лечебните заведения, които са общински или с 51% държавно участие, след като има и частни такива, които извършват родилна помощ, ако вземам само акта на раждане?
Как да финансираме необходимия брой изследвания и консултации, ако акушерската помощ ще се извършва при условията и реда на Рамковия договор? Условията и редът на Рамковия договор визират акушерска помощ в много по-голям параметър, а не само акта на раждане. Така записан текстът създава условия за различно тълкуване. Той създава повече въпроси, отколкото отговори, които смятах, че трябва да даде. Моля ви за експретно мнение от страна на Касата и, колкото и да е често появяването на трибуната, на доц. Щерев, защото става дума за специфичен експертен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А сега кажете какво да подложа на гласуване. (Шум и реплики в залата.)
Ако ми дадете предложение, ще го подложа на гласуване. Аз не мога да задължа представителите на Касата да вземат отношение. Ако желаят, нека да заповядат и да вземат отношение по § 5, но аз виждам тук, че вече почти всички сме накрая на силите си.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Имам редакционно предложение. Просто няма как да се мине без наредба от министъра на здравеопазването за акушерската помощ на здравнонеосигурените жени, защото за тях става дума. Моля ви текста, в който е записано, че за да плащат по реда на Националния рамков договор да бъде: “при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването”.
Касата не може да плаща на здравнонеосигурени лица, там е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля специалистите да вземат отношение. Предстои гласуване на текст.

ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми д-р Йорданов! Разбира се, тук става реч за заплащане на ражданията на категорията здравнонеосигурени жени, за която през бюджета на 2007 г. са осигурени 5 млн. лв., които ще бъдат трасферирани от Министерството на здравеопазването. Още веднъж повтарям, става въпрос за акта за раждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашето мнение е, че текстът е коректен и може да бъде гласуван в този му вариант.
Доктор Паница, заповядайте. Имате думата.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): В § 5, който става § 6, текстът: „Дейността се заплаща при условията и по реда на Националния рамков договор” трябва да отпадне, тъй като въобще няма Национален рамков договор. Измислете някакъв друг текст, но да е верен, тъй като Национален рамков договор няма. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма, но ако дойде?!
Доктор Паница, Вие предлагате думите „и по реда на Националния рамков договор” да отпаднат.
Доктор Щерев, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, беше взето едно решение и искам да напомня защо е този текст. Защото здравнонеосигурени пациентки раждат и на практика лечебните заведения не получават финансиране за това. А по този начин Министерството на здравеопазването чрез такава субсидия към Националната здравноосигурителна каса осигурява средствата за разплащане на всички раждащи, независимо дали са осигурени или не.
От една страна, тази субсидия може да бъде наречена програма от страна на Министерството на здравеопазването, но най-добрият начин за разплащане това е Касата, която има съответните механизми за разплащане. По този начин, когато вече ги няма останалите текстове, според мен текстът трябва просто да се изчисти и да стане така: „Министерството на здравеопазването ежемесечно до края на текущия месец предоставя трансфер към бюджета на Националната здравноосигурителна каса по чл. 1, ал. 3, ред 2.1. в размер на поетото през месеца задължение към лечебните заведения за извършената от тях акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето.” Дотук всичко е точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дотук текстът е абсолютно същият.
АТАНАС ЩЕРЕВ: След това „дейността се заплаща по условия и по ред, определен от Управителния съвет на Националната каса”, защото няма рамков договор. Как ще се заплаща по реда на Рамковия договор, като такъв няма. „Средствата се отчитат като субсидия за нефинансови предприятия за осъществяване на болнична помощ съгласно чл. 1, ал. 1, ред 1.5.6.1 по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.” Всъщност трябва да се махне само Рамковият договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вместо „Националния рамков договор” да стане „Управителния съвет на Касата.” Това е Вашето становище.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да, от Управителния съвет на Касата. Така трябва да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Ананиев. (Той отказва да вземе думата.)
Вие не искате, но ние искаме. Вие сте от Здравната каса – Управителен съвет, и тук се предлагат нови текстове.
Доктор Кумчев, заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Доцент Щерев, нека да остане текстът, така както е предложен от комисията. Става реч за Националния рамков договор.
Искам да кажа, уважаеми колеги, ако погледнете по-нататък § 11, при положение, че не се стигне до консенсус в определената дата между Управителния съвет на Българския лекарски съюз и Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса ние предлагаме да действа старият Национален рамков договор при определени условия и определени точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма други народни представители, желаещи да се изказват.
По § 5, който става § 6, беше направено предложение от д‑р Паница и д-р Щерев във второто изречение на текста по вносителя вместо да пише „Национален рамков договор” да стане „по ред, определен от Управителния съвет на Здравноосигурителната каса”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 27, против 23, въздържали се 62.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Следователно поставям на гласуване § 5, който става § 6, така както е по вносител и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 97, против 37, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 6, който става § 7, има предложение от народния представител Борислав Китов. Той предлага в § 6 към думите: „се прехвърлят с решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса за здравноосигурителни плащания с изключение на здравноосигурителни плащания за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели” да се добавят думите „се разпределят за здравноосигурителни плащания по чл. 1, ал. 2, ред 1.5.1., като капитационната сума се преизчислява на всяко тримесечие”.
Комисията не подкрепя предложението.


Има предложение на Атанас Щерев - § 6 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 7, като предлага следната редакция:
“§ 7. Средствата за капитационни суми на изпълнителите от първичната извънболнична медицинска помощ за лицата, за които е констатирано, че не са били осигурявани съгласно Закона за здравното осигуряване, се прехвърлят с решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса само за здравноосигурителни плащания за дейности в първичната извънболнична медицинска помощ, в това число и за материално стимулиране за качество на медицинската помощ и за медицински дейности в населени места с неблагоприятни условия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 27, против 52, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев - § 6 да отпадне, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 17, против 79, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Ще поискам поименна проверка, защото няма толкова хора тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По време на гласуване не се прави поименна проверка.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 100, против 13, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 7 на вносителя има предложение от народния представител Борислав Великов, което не се подкрепя от комисията. Той предлага § 7 да се измени така:
“§ 7. Формиран дефицит по бюджета на Националната здравноосигурителна каса поради неизпълнение на приходите по чл. 1, ал. 1 се финансира за сметка на наличностите на Националната здравноосигурителна каса в Българската народна банка.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Параграф 8 по вносител се подкрепя от комисията и той става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
Има предложение от народния представител Борислав Великов – да се създаде нов § 11.
Предложението е подкрепено. Ще го прочета:
“§ 11. Държавният бюджет, в това число чрез Министерството на здравеопазването, предоставя по бюджета на Националната здравноосигурителна каса целеви субсидии по чл. 23, ал. 1, т. 8 извън тези по чл. 1, ал. 3 за изпълнение на задължения, които произтичат от прилагането на правилата за координация на системите за социална сигурност и са за обезщетения в натура извън медицинската помощ по чл. 45 от Закона за здравното осигуряване. С извършените разходи за тези обезщетения се завишават сумите по чл. 1, ал. 2, редове ІІ, 1., 1.5., 1.5.8.”.
Комисията предлага да се създаде нов § 12 със следното съдържание:
“§ 12. От републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването може да се получат по бюджета на Националната здравноосигурителна каса целеви субсидии по чл. 23, ал. 1, т. 8 извън тези по чл. 1, ал. 3 за изпълнение на задължения, които произтичат от прилагането на правилата за координация на системите за социална сигурност и са за обезщетения в натура извън медицинската помощ по чл. 45 от Закона за здравното осигуряване. С извършените разходи за тези обезщетения се завишават сумите по чл. 1, ал. 2, редове ІІ, 1., 1.5., 1.5.8.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Първо ще поставя на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 15, против 35, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя за § 7, който става § 8; на § 8, който става § 9; на § 9, който става § 10; на § 10, който става § 11 – подкрепени от комисията, и предложението на комисията за нов § 12.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 98, против 8, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
За процедурно предложение има думата народният представител Георги Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Понеже се приема важен закон, искам поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Георгиев, такова предложение може да направи само член на ръководството на парламентарната група.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Аз съм член на ръководството.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Господин председател, с § 11 се променя Законът за здравното осигуряване, който е устройствен закон. Става дума за нещо много сериозно. С толкова малко народни представители не може да се гласува устройствен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, дайте списъка за поименна проверка. (Започва поименна проверка.)

Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Петров Атанасов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Иванов Българинов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - отсъства
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - отсъства
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - отсъства
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Даут Идриз Осман - отсъства
Деница Ивайлова Димитрова - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - отсъства
Димитър Николов Гъндев - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - отсъства
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Евтим Костадинов Костадинов - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - отсъства
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - отсъства
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - отсъства
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - отсъства
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - отсъства
Илияна Малинова Йотова - отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов - тук
Илко Димитров Димитров - тук
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - отсъства
Йордан Петков Йорданов - тук
Йордан Петров Величков - отсъства
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - тук
Константин Стефанов Димитров - отсъства
Коста Димитров Цонев - отсъства
Костадин Александров Кобаков - тук
Костадин Стоянов Паскалев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - отсъства
Мима Тодорова Василева - отсъства
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - отсъства
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Ненко Викторов Темелков - тук
Нено Ненов Димов - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Аврамов Свинаров - отсъства
Николай Боянов Михайлов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Кирилов Берон - отсъства
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - отсъства
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - тук
Румен Иванов Такоров - отсъства
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - отсъства
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станчо Николов Тодоров - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - отсъства
Стефан Антонов Софиянски - отсъства
Стойко Илиев Танков - тук
Стоян Витанов Витанов - отсъства
Стоян Проданов Иванов - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - тук
Тодор Найденов Костурски - отсъства
Тодор Николов Батилов - отсъства
Тома Янков Томов - отсъства
Трифон Димитров Митев - тук
Фатме Муса Илияз - тук
Фидел Димитров Беев - тук
Фикрет Хюдаетов Шабанов - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова - тук
Филип Димитров Димитров - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - отсъства
Христо Дамянов Бисеров - тук
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Юсеин Аптула Джемил - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - тук
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - отсъства
Ясен Георгиев Янев - тук
Ясен Димитров Попвасилев - отсъства
Ясен Стоянов Пенчев - тук

При проверката се оказа, че в залата има 111 народни представители, следователно няма необходимия кворум. Принуден съм да закрия заседанието.
За лично обяснение има думата господин Казак. Всеки има право на лично обяснение, ако е бил засегнат.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Да, аз бях засегнат, уважаеми господин председател, защото колега народен представител излъга в залата. При въпрос от страна на председателя дали е член на ръководството на парламентарната група той каза гръмогласно “да”. А той не е член на парламентарната група и нямаше право да иска поименна проверка. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Закривам пленарното заседание.
Утре продължаваме от 9,00 ч. по съответния дневен ред. (Звъни.)


(Закрито в 19,55 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Пенко Атанасов
Ясен Попвасилев