Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Светослав Спасов и Светослав Малинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, нека системата да бъде пусната в режим “Регистрация”. (Шум и реплики в залата.)
За съжаление на моя монитор не излиза информация. (Реплики.)
Още нямаме заседание и няма какво да коментираме, за да искате думата.
Нека да използваме тази пауза, за да направя няколко съобщения:
Първото е, че Председателският съвет сподели единодушно необходимостта да подкрепи предложението да преведем 40 000 лв. по сметката за пострадалите, за жертвите от катастрофата в Бяла, от средствата, набрани от неизплатени възнаграждения и наложени санкции за отсъствия. Има възможност за такъв превод на тези 40 000 лв. Решено е и това ще се извърши.
Аз имах среща с кмета господин Келерджиев миналата събота след заседанието на Министерския съвет. Доста подробно разговаряхме с него, с областния управител. Действително има нужда от финансова подкрепа, тъй като заделените средства далеч не могат да покрият всички нужди и на самите семейства, и на общината. Той потвърди необходимостта и отправи апел за възможна финансова подкрепа.
Второ, във връзка с тази ситуация, която се създава и сега, в момента, онова, което успях да разбера вчера, съвършено предварително, е следното: първо – и в предишни периоди е имало такива случаи на отказ на отделни пултове да регистрират, да функционират. Колегите всеки път един час преди заседание проверяват пултовете и в хода на тези профилактични проверки се натъкват на такива случаи. Вярно е, било е преди месеци, преди година – две, но винаги това е било 3-4 до 5 случая, не повече. Вчера имахме масов срив на 18 пулта, което е безпрецедентно.
Второто е, че извеждането от това състояние – неработещо, тоест репрограмиране на пултове, във всички предходни случаи е било на практика безпроблемно. С елементарни операции колегите от службата са репрограмирали чиповете и те са се задействали. Във вчерашния случай това не е било така. Имало е неколкократен отказ на пултовете да се репрограмират. Станало е необходимо да бъдат извикани и външни специалисти. Както бяхме свидетели вчера, час и половина парламентът не можа да започне своята работа.
И третото, което става ясно, че системата като цяло е в недобро състояние – и като поддръжка, и като функциониране, и като износеност на компоненти, които подлежат на подмяна. Това е била работа, която очевидно е била сериозно занемарена. Оттук ще трябва да се направят и съответни изводи – първо, защо е било допуснато това състояние.
Това е, което мога да ви съобщя засега, но ще продължа да търся по-нататъшна информация и да ви направя съответни предложения.
Виждам, че господин Местан желае да се върне в парламентарната форма на търсене на думата по процедурен въпрос. Аз пак повтарям, че ние не заседаваме, така че ако прецените и ако решите, че мога да бъда арбитър на достъпа до микрофона, съм готов да го направя.
Господин Пинчев пръв пожела думата. Заповядайте, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги от всички парламентарни групи! На 11 декември 2006 г. почина проф. Чарлз Мозер – един от най-големите познавачи на българския език и литература в Съединените американски щати; един човек, който е допринесъл твърде много за опознаването на българската литература сред американския народ, с десетки и стотици публикации в реномирани висши учебни заведения в Съединените американски щати; един професор, който е създал цяла школа по българистика в Съединените американски щати и много американци знаят добри неща за България благодарение на този виден българист. Ето защо аз ви призовавам с едноминутно мълчание да почетем паметта на този изключително скромен, ерудиран приятел на България.
Моля ви за едноминутно мълчание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, приканвам ви да се отзовем на това предложение.
(Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
Благодаря ви.
Благодаря и на господин Пинчев за това предложение.
Позволете и от ваше, и от мое име да изразя нашите най-искрени съболезнования на госпожа Мозер.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Аз също искам да ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Действително господин Мозер беше един достоен човек. Дължим му това уважение.
Искам да уверя госпожа Мозер, че с всичко, което можем, сме готови да я подкрепим в този момент.
Доколкото все още няма технически условия да открием заседанието, ако господин Местан желае да сподели свои мисли от трибуната, му давам думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, съзнавайки абсурдността на ситуацията искам да се изкажа по процедура, преди да е открито заседанието.
Все пак ще ви помоля, господин председател, за следното: понеже пред нас е една амбициозна програма от 22 точки, значителна част от която трябва да изпълним преди Коледната ваканция на Народното събрание, аз бих предложил да откриете заседанието и то да протече, като гласуването стане на основание чл. 53, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която гласи: “Чрез вдигане на ръка”. Технически проблеми може да имаме още час-два. Те могат да не бъдат отстранени и цял ден.
Вие знаете, че отделихме 30 минути на заседание на Председателския съвет за това как по-добре да си организираме работата, какви извънредни заседания да провеждаме, за да изпълним тази програма и по тази причина не бихме могли повече да стоим в такава тотална зависимост от техниката. Неслучайно правилникът е предвидил и други възможности за отчитане на вота на народните представители.
Това е моето процедурно предложение – да обявите очевиден кворум, с който заседанието да се открие, и оттам нататък работата ни да продължи, като отчитането на гласовете да стане на основание чл. 53, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз бих предложил следното, колеги. Тъй като практически системата за отчитане на регистрация на гласове работи на пулта на служителите, тоест там резултатите се регистрират, предлагам те просто да ми ги съобщават и аз да ги обявявам. По този начин ще можем да избегнем гласуването с ръка, което при всички случаи е доста по-затруднително.
Обявявам режим на регистрация, моля, регистрирайте се.
Регистрирали са се 178 народни представители. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, пред вас е проект за програма за работата на Народното събрание за периода 13-15 декември 2006 г., който, както ви обърна внимание и господин Местан, е доста голям.
1. Законопроет за ратифициране на Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба (Европол), приета на 26 юли 1995 г. на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, и протоколите към нея. Вносител - Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за борба с употребата на допинг в спорта. Вносител – Министерският съвет.
3. Второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. – продължение.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
7. Второ четене на Законопроекта за корпоративното подоходно облагане – продължение.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
10. Първо четене на Законопроекта за избиране на народни представители в Европейския парламент, с вносител Министерският съвет и на Законопроекта за избиране на представители на Република България в Европейския парламент, с вносители народните представители Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител - Министерският съвет.
12. Второ четене на Законопроекта за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления.
13. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители са Министерският съвет и народният представител Митко Димитров.
14. Второ четене на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина.
15. Второ четене на Законопроекта за одобряване и прилагане на общия устройствен план на Столичната община.
16. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
17. Второ четене на Законопроекта за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство.
18. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
19. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
20. Проект за решение за избиране на членове на Европейския парламент от Република България.
21. Проект за решение за отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г.
22. Парламентарен контрол.
Две уточнения, уважаеми колеги, преди да подложа на гласуване този проект.
Първото е във връзка с т. 20 – избора на членове на Европейския парламент. Предлагаме, съгласувано в Председателския съвет, това да бъде т. 1 в заседанието ни в петък – 15.12.2006 г., за да изпълним това задължение на парламента да излъчи представители на България в Европейския парламент. Така че петък, 15.12.2006 г. т. 1 да бъде Проект за решение за избор на членове на Европейския парламент.
И второ, в Председателския съвет се уточнихме парламентарните групи днес да се постараят да направят една, така да се каже, приоритизация на тези точки от дневния ред, като се изведат напред онези от тях, които са непременно свързани с избягване въвеждането на защитни механизми и с конкретни задължения по дати, регламентирани със закон, които трябва да се изпълнят с приемането на един или друг акт до края на тази година, за да имаме време да приемем действително онези актове, които са наложителни. Утре сутринта, в началото на пленарното заседание да очакваме процедурно предложение за пренареждане на точките от дневния ред в резултат на такъв преглед, които да позволят напред да се изведат именно най-належащите законопроекти.
С тези две уточнения подлагам на гласуване програмата за седмицата.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 146, против 10, въздържали се 7.
Програмата е приета. (Ръкопляскания в КБ.)
Продължаваме нашата работа под председателството на господин Корнезов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА ПОЛИЦЕЙСКА СЛУЖБА (ЕВРОПОЛ), ПРИЕТА НА 26 ЮЛИ 1995 Г. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. К.3 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, И ПРОТОКОЛИТЕ КЪМ НЕЯ, с вносител Министерският съвет.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Кой ще представи становището на комисията?
Госпожо Дончева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА:

“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за
създаване на Европейска полицейска служба (Европол), приета на
26 юли 1995 г. на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, и протоколите към нея № 602-02-62, внесен от Министерския съвет на 04.12.2006 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, като приема за основателни мотивите на правителството, предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба (Европол), приета на 26 юли 1995 г. на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, и протоколите към нея № 602-02-62, внесен от Министерския съвет на 04.12.2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, грешката е моя. Има и други предложения по дневния ред, които, разбира се, парламентът трябва да реши дали да приеме или да не приеме.
Предлагам да минем т. 1 и след това всички предложения, които сега видях - на господин Шарков, на Митко Димитров, на проф. Станилов и на Павел Шопов, ще бъдат предложени за включване в седмичната ни програма. Но предлагам най-напред да приключим с тази точка, която мисля, че е безспорна, и след това ще подложа на гласуване допълнителните предложения извън програмата, която вече гласувахме.
Следва становището на Комисията по външна политика.
Господин Паси, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители!
“На 12 декември 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба (Европол), приета на 26 юли 1995 г. на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, и протоколите към нея.
Конвенцията и протоколите към нея имат за цел подобряването на работата на правоохранителните органи на страните - членки на Европейския съюз чрез ефективно взаимодействие помежду им в контекста на развитието на международното полицейско сътрудничество.
Предметният обхват на Конвенцията включва противодействие на тежки престъпления като тероризъм, трафик на наркотици, нелегална миграция, трафик на хора, пране на пари, трафик на радиоактивни вещества и други, като се допуска Европол да извършва дейност и по отношение на други престъпления.
В изпълнение на ангажиментите, произтичащи от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, който подписахме на 25 април 2005 г., до датата на присъединяването си в Европейския съюз България следва да се присъедини и към Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба.
Комисията по външна политика приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба (Европол), приета на 26 юли 1995 г. на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, и протоколите към нея.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
Следва становището на Комисията по европейска интеграция.
Господин Папаризов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На 6 декември 2006 г. Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба (Европол), приета на 26 юли 1995 г. на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, и протоколите към нея, внесен от Министерския съвет.
І. Със законопроекта се предлага Народното събрание да ратифицира тази Конвенция и протоколите към нея, които сега няма да изброявам. Те са ясно обозначени в Конвенцията.
Задължението за присъединяване на Република България към Конвенцията произтича от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз.
ІІ. Конвенцията за Европол цели подобряване на работата на правоохранителните органи на държавите – членки на Европейския съюз посредством създаване на условия за ефективно взаимодействие помежду им. В обхвата на Конвенцията са включени противодействие на тежки престъпления като тероризъм, трафик на наркотици, нелегална миграция, трафик на хора, пране на пари, трафик на радиоактивни вещества и други. Предвидена е възможност Европол да извършва дейност и по отношение на други престъпления.
Дейността на Европол се състои в улесняване на обмена на информация между страните членки, уведомяването им за касаещи ги разкрития и установени връзки между престъпления, получаване, обработка и анализ на данни и подпомагане провеждането на разследвания. За целите на Европол е изградена компютърна информационна система, която позволява директно въвеждане на информация и пряк достъп на овластените лица до широка база данни.
ІІІ. С предложения законопроект се предвижда Република България да ратифицира Конвенцията и протоколите към нея с две декларации. Предложена е декларация по чл. 40, § 2 от Конвенцията, съгласно която споровете между държавите членки по тълкуването и прилагането на Конвенцията системно се отнасят към Съда на Европейските общности. Втората декларация е по чл. 2 от Протокола за юрисдикцията на Съда на Европейските общности, съгласно която Република България декларира, че по отношение на Конвенцията за Европол приема юрисдикцията на Съда на Европейските общности по чл. 2, ал. 2, буква “а”, а именно всеки български съд, чиито решения не подлежат на обжалване по вътрешното законодателство, да има право да сезира Съда на Европейските общности да се произнесе с преюдициално заключение по тълкувателен въпрос, възникнал по висящо дело във връзка с Конвенцията за Европол.
ІV. Въз основа на изложеното може да се заключи, че ратифицирането на Конвенцията за Европол е необходимо с оглед изпълнения на задълженията на Република България по Договора за присъединяване към Европейския съюз.
На това основание Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба (Европол), приета на 26 юли 1995 г. на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, и протоколите към нея, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Комисията по правни въпроси не е представила становище, но тя не е водеща комисия, така че няма юридическа пречка да преминем към разисквания на първо четене на този законопроект за ратификация.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
В такъв случай ще преминем към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Дончева, заповядайте за процедурно предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, моля законопроектът да бъде подложен и на второ четене в днешното пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към разглеждане на законопроекта на второ четене.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Давам думата на госпожа Татяна Дончева – заместник-председател на комисията, да представи законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА:

"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за създаване на Европейска
полицейска служба (Европол), приета на 26 юли 1995 г.
на основание член К.3 от Договора за Европейския
съюз, и протоколите към нея

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба (Европол), приета на 26 юли 1995 г. на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, и протоколите към нея, както следва:
1. Протокола от 24 юли 1996 г., изготвен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за тълкуването чрез преюдициални заключения от Съда на Европейските общности на Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба;
2. Протокола от 19 юни 1997 г., изготвен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз и чл. 41, параграф 3 от Конвенцията за Европол, относно привилегиите и имунитетите на Европол, членовете на неговите органи, заместник-директорите и наетите в Европол лица;
3. Протокола от 30 ноември 2000 г., изготвен на основание чл. 43, параграф 1 от Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба (Конвенцията за Европол), който изменя член 2 и приложенията към настоящата конвенция;
4. Протокола от 28 ноември 2002 г., който изменя Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба (Конвенцията за Европол), и Протокола за привилегиите и имунитетите на Европол, членовете на неговите органи, заместник-директорите и наетите в Европол лица;
5. Протокола от 27 ноември 2003 г., изготвен на основание чл. 43, параграф 1 от Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба, който изменя настоящата конвенция, със следните декларации:
1. "По член 40, параграф 2 от конвенцията Република България се съгласява, че споровете между държавите членки по тълкуването и прилагането на конвенцията системно се отнасят към Съда на Европейските общности."
2. "По чл. 2 от Протокола за юрисдикцията на Съда на Европейските общности по отношение на Конвенцията за Европол Република България декларира, че приема юрисдикцията на Съда на Европейските общности в съответствие с процедурите, определени в чл. 2, ал. 2, буква "а"."

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Конвенцията и протоколите към нея влизат в сила на датата, определена от Съвета, съгласно член 3, параграф 3 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по законопроекта на второ четене. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Сега ще се върнем към дневния ред.
Освен приетата програма, има и редица предложения от народни представители.
Народният представител Ваньо Шарков е направил своевременно предложение на основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник – да се включи в седмичната ни програма Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Всеки от вносителите може в рамките на две минути да обоснове своето предложение.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, този път няма да говоря за това, че е необходима съпричастност с жертвите и близките на трагичната катастрофа на децата, загинали в р. Лим. Ще ви запозная с решение на Народното събрание, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 29 от 5 април 2005 г., тоест преди година и половина.
"Народното събрание, след като обсъди доклада на Временната анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши: (няма да чета цялото решение, всеки от вас може да се запознае с него, но в него се казва) "Трябва да бъдат извършени промени – изменения и допълнения в Закона за народната просвета, Закона за туризма, които да регламентират провеждането на ученическия отдих и туризъм в страната и чужбина в съответствие с направените констатации, изводи и препоръки на Временната анкетна комисия".
В това решение на Народното събрание се казва: "Министерството на образованието и науката трябва да приеме нова наредба за организирането и провеждането на детски и ученически екскурзии".
Уважаеми колеги, Министерството на образованието и науката е приело такава наредба, но Народното събрание не си е свършило работата, за да промени другите два закона. С колеги от Парламентарната група на Обединените демократични сили сме внесли предложение за промяна в Закона за туризма, което да регламентира всички констатации и препоръки на Временната анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим.
Уважаеми колеги, приканвам ви да изпълним решението на Народното събрание и тази точка да влезе в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Шарков.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ваньо Шарков за включване в седмичната програма на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 51, против 6, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Давам думата на господин Ваньо Шарков за процедурно предложение.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми колеги, неразбираемо за всички е въздържането по този въпрос. Има решение на Народното събрание, че тези промени трябва да бъдат направени. Нека нашият законопроект да влезе в програмата, да започне разглеждането, между първо и второ четене могат да бъдат направени допълнителни промени, но нека това решение на Народното събрание да бъде изпълнено.
Иначе ако не изпълняваме собствените си решения, как ще ни уважават гражданите на Република България?!
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям отново на гласуване предложението на народния представител Ваньо Шарков за включване в седмичната програма на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 72, против 8, въздържали се 53.
Предложението се приема. (Частични ръкопляскания от ОДС.)
След като гласуваме и другите предложения на народните представители, ще трябва да определим и мястото в седмичната програма. Иначе тя ще остане последна точка преди парламентарния контрол.
Има предложение от народния представител Митко Димитров от коалиция „Атака” на основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник в седмичната програма да се включи Законопроект за одържавяване на приватизационните обекти от отрасъл „Енергетика”.
Заповядайте, господин Димитров, да обосновете Вашето предложение.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Мотивите на този закон неведнъж са представяни. Предлагаме той да влезе в дневния ред по спешност, защото ще стане така, че освен пултовете на депутатите няма да работи и цялата енергосистема след Нова година.
Към мотивите мога да добавя също, че този закон не е антиевропейски, такъв закон има представен от полския президент. Тъй като той има законодателна инициатива, е представил в полския Сейм подобен закон, с която се третира, при положение че се установи някакво нарушение към държавата от фирмите, които са приватизирали енергосистемата, държавата да може да одържавява тези фирми.
Моля, гласувайте това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Митко Димитров за включване в седмичната програма на Законопроект за одържавяване на приватизационните обекти от отрасъл „Енергетика”.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 22, против 47, въздържали се 36.
Предложението на народния представител Митко Димитров не се приема.
Направено е предложение от народния представител проф. Станислав Станилов в седмичната програма да бъде включена декларация, отнасяща се до евродепутатката Де Хрун.
Господин Станилов, заповядайте да обосновете предложението си.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Мотивите на предложението на Парламентарната група на „Атака” са съвсем кратки. Знаем, че при гласуването в Европейския парламент на доклада на Джефри ван Орден точката за включване на македонско малцинство не мина, обаче ние от „Атака” настояваме проекторешението да се обсъди, да се гласува, след което документът да се изпрати в Европейския парламент.
Нашите основания за това са, че при наличието на един такъв документ ще бъдат прекратени следващите спекулации. Тоест в документацията на Европейския съюз ще остане това мнение на Народното събрание и при всеки следващ опит за подобни спекулации това ще бъде основен документ на нашите бъдещи представители в Европейския парламент, те ще се основават на него, за да могат да се прекратяват по-лесно спекулациите. Това са нашите основания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Станислав Станилов за включване в седмичната програма на проектодекларация, отнасяща се до евродепутатката Елз де Хрун.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 25, против 36, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващото предложение, което е направено от народния представител Павел Шопов. Той предлага на основание чл. 40, ал. 3 в седмичната програма да се включи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
И на последния приемен ден, който имах с граждани в гр. Пловдив, от двама души отново беше поставен този въпрос, който може да се реши много лесно, защото законът не е политически. Има два прекрасни законопроекта, които са гласувани от Комисията по правни въпроси и от другите съпътстващи комисии. Те могат да бъдат компилирани, да бъдат внесени всеки момент и без много дебати, да бъдат приети на първо четене и на второ четене да бъде взето най-доброто от тях, за да бъде решен въпросът, който касае, по най-скромни изчисления, повече от 200 хиляди български граждани.
Понеже проблемът няма цвят, не е партиен, аз апелирам още веднъж пред вас най-после да бъде внесен за разглеждане, за да бъде решен въпросът на стотици хиляди български граждани. За жалост обаче и тази година в държавния бюджет не са предвидени средства за решаването на този въпрос. Може би мнозинството се притеснява от това, че ще бъде ангажиран значителен паричен ресурс, но от това просто не може да се избяга. Въпросът може да бъде решен само с волята на българското Народно събрание. Технологично трябва да стане така: да бъде приет първо законът, с който да бъдат актуализирани лихвоточките, да бъдат актуализирани съпътстващите този закон правила и тогава в един закон за държавния бюджет да бъде отпуснат и паричният ресурс. Така че колкото по-скоро бъде приет законът за лихвочислата, толкова по-скоро ще бъде възможно и осигуряването на паричния ресурс.
Ето защо аз предлагам и настоявам въпросът да бъде включен за разглеждане в дневния ред на българското Народно събрание още през тази седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 15, против 50, въздържали се 33.
Предложението на народния представител Павел Шопов не се приема.
Господин Кузов, заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Господин Шопов, Вие сбъркахте, като казахте, че въпросът не е политически. Сбъркахте, защото и в предното гласуване, когато се касаеше за нещо, за което Демократи за силна България много силно крещяха от залата и от телевизионния екран, не гласуваха, както и сега, между другото, са тук, но не гласуват. Оказва се, че нямат желание да участват в този дебат и въобще цялото им крещене от телевизионния екран е със съвсем друга цел.
Затова аз предлагам Вашето предложение да бъде поставено на прегласуване и приканвам всички колеги да помислят съвсем социално, съвсем човешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване за втори път предложението на народния представител Павел Шопов.
Гласували 104 народни представители: за 13, против 56, въздържали се 35.
И този път предложението на народния представител Павел Шопов не се приема.
И така, уважаеми народни представители, приехме седмичната програма. Ако няма други предложения, то предложението на народния представител Ваньо Шарков ще остане т. 22, а т. 23 ще бъде парламентарен контрол.
Има ли други предварителни въпроси? Няма.

Продължаваме с точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА БОРБА С УПОТРЕБАТА НА ДОПИНГ В СПОРТА.
Водеща е Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте, господин Шарков.
ДОКЛАДЧИК ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект № 602-02-57 за ратифициране на Международната конвенция за борба с употребата на допинг в спорта, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2006 г. на свое заседание, проведено на 23 ноември 2006 г. Законопроектът беше представен от госпожа Боряна Паунчева – директор на дирекция “Научно-медицинско осигуряване”, и господин Емил Колев – началник-отдел “Правен” в Държавната агенция за младежта и спорта.
Международната конвенция за борба с допинга в спорта е приета от Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура на Тридесет и третата й сесия в Париж на 19 октомври 2005 г. и дава основната рамка за международното хармонизиране на усилията в борбата с допинга в спорта. Конвенцията въвежда определения, свързани с целите на допинг-контрола и въвежда задължения към страните, които ще се присъединят към конвенцията.
Конвенцията ангажира страните по нея да приемат мерки, в съответствие с нейните принципи и принципите, заложени в Световния антидопингов кодекс на Световната антидопингова агенция.
Мерките, които страните по конвенцията следва да приемат след ратифицирането й, се състоят в: ограничаване употребата на забранените субстанции и методи; подкрепа при провеждане на допинговия контрол; определяне на финансирането на спортните организации в съответствие със спазването от тях на приетите антидопингови правила и съответните наказания, които се предвиждат както за спортистите, така и за длъжностните лица, които са извършили нарушение на антидопинговите правила.
Съгласно чл. 17 от конвенцията се създава доброволен фонд – “Фонд за премахване на употребата на допинг в спорта”, като в него постъпват вноски от страните членки, определени съобразно правилата на ЮНЕСКО. Средствата от фонда ще се използват за подпомагане на страните по конвенцията, които реално прилагат нейните разпоредби и се съобразяват с нейните принципи, извършили са и са приели съответните промени на национално ниво с оглед привеждането в действие на текстовете на конвенцията, съгласно разпоредбите на чл. 3 и чл. 5 от конвенцията.
Неразделна част от конвенцията са Списъкът на забранените субстанции и Стандартите за издаване на разрешения за използване на забранени субстанции с терапевтична цел. Приложения към конвенцията, които не са със задължителен характер за страните по нея, са Световният антидопингов кодекс, Международният стандарт за допинговите лаборатории и Международният стандарт за допингов контрол.
Ратифицирането на конвенцията се налага от нейното голямо значение за реализирането на един от най-важните приоритети за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България, а именно за предотвратяване използването от спортистите на забранени вещества и методи и борбата срещу допинга, чрез въвеждането на стандарти и стриктни правила за допингов контрол и анализ на допинговите проби.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международната конвенция за борба с употребата на допинг в спорта.
Становището на комисията е прието с единодушие.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Шарков.
Господин Берон, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 602-02-57 за ратифициране на
Международната конвенция за борба с употребата на
допинг в спорта, внесен от Министерския съвет на
6 октомври 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 15 ноември 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за борба с употреба на допинг в спорта и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международната конвенция за борба с употребата на допинг в спорта, приета на 19 октомври 2005 г. в Париж.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Берон.
Няма становища на Комисията по здравеопазването и на Комисията по бюджет и финанси, но те не са водещи комисии. Така че няма юридически пречки да преминем към разискванията по този законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз смятам, че конвенцията е важна и независимо че днес имаме и по-важни въпроси в дневния ред, но бих искал да запитам вносителите, ако такива има, но и колегите, които са наясно и са приемали законопроекта в комисията, тъй като все пак виждате от конвенцията, че се предвижда страната да отдели от своя бюджет средства за финансиране на национална програма за дъмпингов контрол за всички видове спорт – наближават Олимпийските игри в Пекин, а и други спортни състезания, затова въпросът за създаване на акредитирана лаборатория за допингов контрол в България мисля, че още не е решен. Ако се лъжа, моля да бъда поправен от компетентните лица.
Така или иначе ние сме свидетели от близкото минало, когато липсата на такава акредитирана лаборатория и възможности да се определят забранени субстанции в ниски концентрации или техните метаболити, довели до лишаване на нашите спортисти от иначе заслужено спечелените медали, така че бих искал да задам този въпрос и дано той да не звучи само риторично, но ми се струва, че средствата за финансиране за тази национална програма като че ли още не са налице, независимо че тази конвенция ние днес ще я ратифицираме. В този смисъл бих помолил за разяснение компетентните вносители или колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Вносител на този законопроект е Министерският съвет, но както виждам, няма представители на Министерския съвет тук.
Имате думата, уважаеми народни представители. Ако някой желае, може да отговори на въпросите, които бяха зададени, под формата на изказване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Толкова ли не е важна тази конвенция, че тук ги няма вносителите? Толкова медали имаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За съжаление председателят на водещата комисия го няма.
Господин Шарков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Великов! Естествено, без да влизам в ролята на вносител на тоя законопроект, искам да Ви информирам, че на заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта беше и директорът на българската лаборатория, който също сподели, че няма достатъчно средства, макар че има заделени такива, за да може лабораторията да осигури нормално своето функциониране. Получихме уверение, че това е един процес, при който се подменя цялата лабораторна техника, част от която вече е подменена и отговаря на европейските изисквания, макар и не в цялостната си част. При ратифицирането на тази конвенция вие разбрахте, че ще има и допълнителни средства, които от този фонд ще постъпват в България за нормалното функциониране на лабораторията.
Не знам защо няма представители на вносителите, но това е, което мога да отговоря на Вашия въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 3, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Шарков.
ДОКЛАДЧИК ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан и приет и на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Шарков, моля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ЗАКОН
за ратифициране на Международната конвенция
за борба с употребата на допинг в спорта

Член единствен. Ратифицира Международната конвенция за борба с употребата на допинг в спорта, приета на 19 октомври 2005 г. в Париж.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Господин председател, аз и моите колеги ще подкрепим ратифицирането на тази конвенция, но пак апелирам и нека бъде отбелязано и в протокола, че отправяме критика за това, че не присъстват компетентните органи, тъй като спортът е едно от най-чистите лица на България по света. Ако ние не се грижим за това нашите спортисти да бъдат надлежно обслужвани, така да се каже, във връзка с това да не се използват забранени субстанции, да бъдат контролирани и не се отделят необходимите средства, и даже не се присъства, когато се ратифицира такава важна конвенция, това показва едно подценяване на този въпрос. Апелирам към съответните органи да се изрази една препоръка за по-голяма грижа по този въпрос. Да не се ратифицира само формално, да не се гледа на ратифицирането от Народното събрание като на един формален акт и от тяхна страна, а като на нещо, за което трябва да се грижи не само парламентът, но и компетентните органи и съответно да се предвиждат средства в бюджета за борба с допинга в спорта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Шарков.
ДОКЛАДЧИК ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Великов! Присъстват представители на Държавната агенция за младежта и спорта. Ако народните представители считат за необходимо, можем да ги поканим за някакъв по-разширен дебат в залата, но все пак е ратификация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те не присъстват, а са горе, на балкона. Трябваше да се направи предложение да бъдат допуснати в пленарната зала и, ако желаят, да вземат отношение.
Подлагам на гласуване законопроекта на второ четене.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка трета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2007 Г. – продължение.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, снощи, поради липса на кворум, заседанието беше прекратено. Сега ще трябва да продължим, струва ми се, с § 11.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 11 има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, поддържате ли Вашето предложение или го оттегляте?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Ще се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз Ви питам дали го поддържате.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Да, но има и технически проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението на народния представител Руденко Йорданов гласи:
„В т. 11, чл. 55 се правят следните промени:
1. В ал. 3 т. 1 придобива следната редакция:
„1. предходният рамков договор по чл. 55, ал. 2, т. 1, 3, 5, 7, 8, 9, 10 и 11;”.
2. В ал. 3 т. 2 придобива следната редакция:
„2. обемите и цените, определени в Приложение № 1 към този закон;”.
3. Добавя се ал. 5 със следното съдържание:
„(5) Средствата за капитационни суми на изпълнителите от първичната извънболнична медицинска помощ за лицата, за които е констатирано, че не са били осигурявани съгласно Закона за здравното осигуряване, се прехвърлят с решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса само за здравноосигурителни плащания за дейности в първичната извънболнична медицинска помощ, в това число и за материално стимулиране за качество на медицинската помощ и за медицински дейности в населени места с неблагоприятни условия.”.
Предложение от народните представители Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Росица Янакиева, което е подкрепено по принцип.
Предложение от народния представител Борислав Китов – в § 11 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
„а) в т. 11, буква „а”, нова ал. 3 след думите „от 1 януари следващата година” се добавят думите „до подписването на Националния рамков договор”;
б) в т.  13 думите „25 на сто” се заменят с думите „до 10 на сто”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Атанас Щерев, което е подкрепено по буква „б” и не е подкрепено в останалата част – в § 11 в Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
„а) точка 1 се изменя така:
„1. в чл. 22, ал. 2 и ал. 3 се отменят;”;
в) т. 11 се изменя така:
„11. в чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) В случай, че до края на календарната година не се подпише и влезе в сила нов Рамков договор, от 1 януари следващата година до подписването и влизането в сила на нов, остава в действие старият Рамков договор, като цените на отделните медицински дейности се индексират с коефициент, получен от разделянето на предвидените в новия и стария бюджет на Националната здравноосигурителна каса разходи за съответните видове здравноосигурителни плащания.”
Предложение от народния представител Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 13, като предлага следната редакция:
"§ 13. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 22, ал. 2 думите "Цените и обемите на" се заменят с "Годишната стойност на разходите за".
2. В чл. 40, ал. 1:
а) В т. 1:
аа) на ред пети думите "2007 г. – 60:40" се заменят с "2007 г. – 65:35";
бб) на ред шести думите "2008 г. - 55:45" се заменят с "2008 г. – 60:40";
вв) на ред седми думите "2009 г. и следващите години – 50:50" се заменят с "2009 г. – 55:45";
гг) създава се ред осми: "2010 г. и следващите години – 50:50";
дд) буква "в" се изменя така:
"в) осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване".
б) В т. 2 накрая се добавя "вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят".
в) Точка 5 се изменя така:
"5. за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете – минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят едновременно с изплащането на месечното възнаграждение; осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, са в същия размер и се внасят до 10-о число на месеца, следващ месец, за който се отнасят, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година."
3. В чл. 55:
а) създават се нови ал. 3 и 4:
"(3) В случай, че не се постигне съгласие при договарянето на Националния рамков договор до 15 декември на текущата година, от 1 януари следващата година действат:
1. предходният рамков договор по ал. 2, точки 3, 5, 7, 8, 9, 10 и 11;
2. определените от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса условия, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по ал. 2, т. 2 и 4.
(4) цените и обемите за заплащане на помощта в случаите по ал. 3 се определят съгласно бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година.";
б) досегашните ал. 4-7 стават съответно ал. 5-8.
4. В чл. 108, ал. 3 се изменя така:
"(3) До 25 на сто от събраните суми от глоби, санкции, възстановените средства от изпълнители за медицинска помощ по чл. 45 и дължимите към тях лихви могат да се разходват за стимулиране на служителите в Националната здравноосигурителна каса."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15, като предлага следната редакция:
"§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г. с изключение на § 13, т. 3, която влиза в сила от 15 декември 2006 г."
След консултации с вносителя се предлага думите "с изключение на § 13, т. 3, която влиза в сила от 15 декември 2006 г." да паднат и текстът да остане:
"§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Йорданов, заповядайте, Вие искахте думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, моето предложение е свързано с хипотезата, че, ако не бъде подписан Рамков договор между Лекарският съюз и Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., остава да действа старият рамков договор като има определени различия с онова, което фигурира като текст в предложение на комисията, и онова, което съм предложил, заедно с народните представители д-р Кумчев, Донка Михайлова и Росица Янакиева, както и предложението на доц. Борислав Великов. Ще спра вашето внимание върху тези детайли по-нататък, но най-напред искам да мина по тази част от предложенията си, която вероятно по технически причини е обявена за неприета, а всъщност е приета.
Това е предложението ми да се добави нова ал. 3 със съдържание, имащо отношение към средствата, които остават от определените капитационни суми за 2007 г. за заплащане на първичната извънболнична помощ, тоест за общопрактикуващите лекари. Този текст едно към едно, както съм го предложил, е намерил своето систематично място във вече приетия § 7, така че въпросът е уреден и аз не мога и няма защо да имам претенции към нещо, което вече е прието. То е прието буквално по същия начин.
Дължа едно обяснение на Народното събрание не толкова за проблемите, свързани с технологията на приемането – слава Богу, че мина в Комисията по бюджет и финанси, а по-скоро няколко думи за мотивите, защото смятам, че са важни и трябва да им обърнете внимание. В досегашната практика на Рамковото договаряне и сълзите, които се проляха във връзка с разбиването на договорното начало, има един проблем, който остана встрани от Народното представителство, а то е погледът назад и навътре към проблема, а не толкова в неговото глобализиране. Защото договорното начало е нещо добро и не бива да бъде затривано, но същевременно начина, по който е действало досега, не ми дава резултати, които лично мен да ме удовлетворят и, още по-лошо, то не удовлетворява онези, които са потребители на медицинската помощ – пациентите. Те са много встрани от проблематиката, която ние решаваме, защото консумират резултатите, без да могат да вземат участие в решенията, свързани с подобряване качеството на медицинската помощ.
Затова за пръв път в текстове на закон фигурира проблем и решение, свързано с качеството на медицинската помощ. Никъде в текстовете на Рамковия договор качеството не е визирано по начин, който да предполага добър резултат.
Ето какво е писано за качеството в сега действащия Рамков договор и така оплакваното договорно начало: "Оценката за качество се извършва веднъж годишно, има информативен характер и служи и за самооценка на изпълнителите на медицинска помощ" – "има информативен характер и служи и за самооценка".
Плаща ли някой за по-добре свършена работа? Не. Твърде много счетоводство в здравеопазването и все по-малко медицина. Това мен ме притеснява.
И затова, слава Богу, че комисията обърна внимание на предложението и го прие във вида, в който го подадох. То е, пак да повторя: да се оценява и качеството, което общопрактикуващите лекари в извършваната от тях дейност показват, също така да се подпомогне и заемането на практики с неблагоприятни условия, които с години стоят незаети и населението на практика е обслужвано от лекари от съседни практики, а в някои случаи дори не е обслужвано.
Дотук по темата, свързана с тази част на предложението ми, която беше приета.
Следващата част от предложението ми е свързана с действието на предходния рамков договор. Обърнете внимание, чл. 55, ал. 2 при мен звучи така: “1. предходният рамков договор по чл. 55, ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 8, 9, 10 и 11.” По подобен начин звучи предложението на колегата Кумчев, по подобен начин звучи предложението на колегата Великов.
Но в текста, който ви е раздаден, т. 1 не фигурира, тоест продължаване на действието на т. 1 от Закона за здравното осигуряване, свързан с чл. 55. Какво ще рече това? Какво пропускам с т. 1? Да го кажа в прав текст: ние пропускаме възможността да оставим от сега действащия рамков договор да действат досегашните условия и ред за сключване на договор на изпълнителите с Касата. Добро или лошо е това? Възможно е да е добро, ако имаме доверие на този управителен съвет, който вероятно ще вземе това решение. Мен ме притеснява, че можем да стигнем до рисковия момент, в който желаейки да подобрим здравеопазването, вкарваме условия за изпълнение на клинична пътека – всяка една болница да има нает паталогоанатом. В тази област има една многопрофилна болница и пет общински болници, в които има един или двама патолози. Как да имат договори с общинските болници за изпълнение на пътеки, при положение че няма как да бъдат разделени двама патолози на пет болници? Тук ще стигнем до изпълнение на договора с намигвания – ние ще го напишем така, а всъщност действителността ще е друга.
Господин председател, предлагам да обърнем отделно внимание на т. 1 от предложението. Оттеглям моята т. 2 от предложението, която разглеждаше фиксирани цени и обеми още от самото начало, защото предходните членове, които бяха приети, на практика ме лишават от възможността да пледирам за такива фиксирани цени и обеми. Моля ви да бъде гласувано предложението ми по т. 1, като се има предвид продължаване на действието на рамковия договор в неговите досегашни параметри, извън финансовите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Йорданов! За един добър познавач на системата, какъвто сте Вие, по някой път се учудвам как не стигате до същината на проблема.
Първо, по отношение на качеството абсолютно сте прав. Тук аз това не мога да кажа, но както е дадено, аз ви питам: кои ще са критериите? Стандарти няма. Стандартите, за да бъдат изградени, са работа на Министерството на здравеопазването. Оттам насетне те трябва да бъдат калкулирани, така както е в Германия със специални индикативни стандарти, които да ги измерват. Това няма да стане и този текст, който по принцип е добър, ще си остане висящ.
Когато се говори за договорно начало, трябва да бъде ясно следното. При дадените пари би следвало наистина да се направи една реална оценка на стойността на всяка услуга. Когато имате парите и когато имате оптималния пакет, просто не може да стане, защото са даденост и двете неща, които определят крайната стойност. Какво се получава? Получава се така, че истинско договаряне няма, вмъкват се обемите в цената и оттам насетне има едно недофинансиране. Това е проблемът. Клиничната пътека е преценка на качеството, но тя не е преценка на цената и оттам идва големият дисонанс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми доц. Китов, Вие ми вдигнахте топката, не ми остава нищо друго, освен да я забия. Ваш текст е, който беше обявен за неприет, в който Вие искате средствата от капитационните пари, предвидени за 7 500 000 български граждани, които ще бъдат плащани за 6 600 000 здравноосигурени, да останат в първичната извънболнична помощ. Същото предлагам и аз, уважаеми доц. Китов. Но има една малка добавка “в това число и за”. Това е идеята да се доразвие темата, но това не означава, че ще бъдат само за качество. Но ако ние не поставим сега този въпрос, кога другаде и къде? Тук му е мястото да бъде чут, да бъде разбран от хората, които изпълняват, а ние с Вас в Здравната комисия да поработим по темата.
Веднага ви давам една идея – 700 или 800 са придобилите специалност “Обща медицина” при 5600 общопрактикуващи, да има някаква разлика в заплащането? Какъв е смисълът да се бориш да придобиеш специалност, когато всичко се плаща на калпак?
Още – нощува ли общопрактикуващият лекар в седалището на практика или си спи в града и пътува всеки ден? Още и още, мога да ви добавям десетки критерии, които са обективни. Защо да не подпомогнем тези, които работят добре, и тези, които полагат повече усилия и правят повече разходи, за да си свършат работата?
Така че мисля, че имаме обща посока, разликата е в детайла, но по-добре да спазим посоката, отколкото да заспим на твърдението, че няма критерии, видите ли, и дай да не се занимаваме с тези въпроси.
По отношение на твърдите обеми и цени. Това вече е мината тема и няма защо да се връщам на нея. Противник съм бил и продължавам да бъда на това да се променят цените. Защото промяната на цените при изпълнение на един договор винаги води до удар върху плаващата константа – това е възнаграждението за труда. Когато ударим по този начин възнаграждението за труда, то рефлектира по по-долните етажи, по по-малките изпълнители – сестри, санитари. Ние предизвикахме политически риск в системата да набутаме и синдикатите, защото много ще станат тези, които ще имат претенции към нас, а в една част – основателни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Давате си ясна сметка, че с приемането на § 11 се променят 15 члена на Закона за здравното осигуряване и на практика се премахва здравното осигуряване в България. Трябва да знаем, че при липсата на активност от опозицията и липсата на каквато и възможност да влияе на този процес, една такава философия на един важен устройствен закон с дълбоки последици за всеки български гражданин, както каза и д-р Руденко Йорданов, това нещо явно трябва да бъде политическо решение. Такова политическо решение в управляващата коалиция няма. Някой самодеец се мъчи да втълпи и да направи една политическа воля, която обаче трябва да има ясни измерения. В Национално движение Симеон Втори не съм присъствал на дебат да се правят такива драстични промени в здравноосигурителната система. Не чух досега Движението за права и свободи подкрепя ли това да се срине здравноосигурителната система. Цялата отговорност е в Коалиция за България. Вие предлагате тези промени в § 11 – 15 члена, които спират договарянето, които спират доплащанията, които регламентират единствено непрекъснати проверки и санкции.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Кражбите как ще се спрат?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Разбира се, по този начин искате да ги спрете. Аз не отричам, че вашите намерения са добри. Добри намерения имате, но това, което правите, е неефективно. Разберете го.
Аз искам най-добронамерено да ви кажа, че вие не се нуждаете от диктат, а от дебат в тази посока – дебат с коалиционните партньори. Демокрацията е управлението, дебатирай – преговаряй с гражданското общество. Това не искате да направите.
Вие искате да изместите сестрите и лекарите от преговорния процес и да разпореждате с най-добри намерения, но това не може да се случи в условията на демокрация. Нямате ли подкрепата на гражданското общество, не можете да направите това, колкото и да са добри вашите намерения.
Затова ви призовавам: не гласувайте § 11! Сривате една здравноосигурителна система, без да имате подготовката за това, което искате да направите! Ще има само лоши последици. Нека да дебатираме този въпрос, да видим по какъв начин нещата могат така да се направят, че да има контрол, ред и защита на българските граждани. От това се нуждае здравната система. Не бягайте от дебата, защото с гласуването на § 11 това правите – бягате от необходимия за българското общество дебат. И поемате цялата отговорност за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика – Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Щерев, имам молба да отворите свитъка си на с. 15, където са предложенията на комисията. Ще видите, че от въпросните петнадесет члена са останали само четири члена. Недейте да водите дебат върху нещо, което не се предлага да се приеме. Останали са само четири члена. При това едното предложение е за съотношението, понеже се разбрахме през 2007 г. да няма промени, това се предвижда.
Второто предложение е по чл. 22 „Цените и обемите на” да се заменят с „Годишната стойност на разходите за”.
Третото предложение е за срока.
Четвъртото предложение е да остане „до 25 на сто”, тъй като имаше предложение да бъде фиксирано. Това са четирите предложения. Нека да се въртим в рамките на това, което е селектирано.
Споделям философията Ви, че не бива със Закона за бюджета да правим фундаментални промени в другите закони, което сме направили в комисията – селектирали сме ги. Погледнете свитъка. Недейте да водите дебата върху текстове, които не се подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика?
Заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доцент Щерев, ще трябва да се задоволите и с мен този път, независимо че съм „лесен”, образно казано, както се изразихте вчера.
Искам да обърна вниманието на народните представители върху следното. Днес е 13 декември. Уважаеми колеги народни представители, § 11 има за цел да гарантира финансирането на здравната система в страната след 1 януари 2007 г. Повтарям: да гарантира финансирането на здравната система.
Няколко думи за преговорния процес, доц. Щерев, репликата ми е към Вас, тъй като от вчера насам непрекъснато пледирате от една-единствена гледна точка, а тя е прозрачност от името на Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Сигурно е Ваше право, но аз искам да припомня, уважаеми госпожи и господа, че от 30 юни, повтарям, от 30 юни 2006 г. се прави опит за конструктивен диалог и конструктивни преговори с Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Отговорността, ако това се случи, за провала на тези преговори, ще поемат само и единствено членовете на този управителен съвет, неговият председател, разбира се, и експертите в комисията. Защото, уважаеми госпожи и господа, ние ще представим на всеки един от вас какви са предложенията за 2006 г., предложенията за 2007 г. и какво предлага Управителният съвет на Българския лекарски съюз за 2007 г. във финансовата рамка. И там ще видите, че почти навсякъде Управителният съвет на Българския лекарски съюз предлага да бъде намален броят на пациентите, които влизат като конвенционален план за 2007 г., съответно финансирането му. Това не е коректно. Така че още веднъж ви призовавам: нека да приемем § 11, защото наистина след първи януари системата трябва да бъде финансирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
За дуплика – народният представител Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В чл. 55 са съществените изменения. Законът може да се промени, философията му може да се промени с промяната само на един член. Това е достатъчно. Вие преценихте, че няма нужда да се променят петнадесет члена, променя се един член и останалото – от едно до шест. И философията на закона е променена основно – няма договорно начало, няма доплащане, няма здравноосигурителна система. Това се опитвам и искам да разберете.
Що се отнася до вината на този или онзи, искам да кажа, че не може да бъде накаран Българският лекарски съюз да преговаря. Вярно е, доц. Кумчев, че се опитвате да го накарате да преговаря от м. юни, но Вие го карате да преговаря при едни стойности, когато парите достигат огромен обем медицинска помощ, а средствата стигат до края на м. август. И Вие искате българските лекари месеците септември, октомври, ноември и декември да работят без пари! Искате и медицинските сестри да работят без пари. Искате хората да работят срещу определен финансов ресурс, който вашият министър на здравеопазването ви казва, че не е достатъчен.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ, от място): Парите са 100 млн. лв. повече.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Вие лишавате от достъп до медицинска помощ хората в България, които нямат средства, а в правителствената програма съвсем правилно е записано, че приоритет на правителството е да създаде достъп до качествена медицинска помощ на всички български граждани.
Искам да кажа на българските граждани, които нямат възможност да си доплащат, че няма да имат този достъп – това искам да кажа. И вие прекрасно знаете, че това е така. Опитвате се с промени в закона да контролирате точно това положение, не можете да го направите и се опитвате да прехвърлите вината на Българския лекарски съюз.
Ако ви пречи толкова, включете в този закон и промени в Закона за съсловните организации, да можем да премахнем и Лекарския съюз, за да няма пречки. Има съюз – има проблем, няма съюз – няма проблем! (Шум и реплики.) Щом като толкова много ви пречи Българският лекарски съюз.
Българският лекарски съюз е част от гражданското общество и има свое мнение. И вие не можете да контролирате това мнение. Вие трябва само да преговаряте с Българския лекарски съюз, а не да го отстранявате от договорното начало. Такива са законите на демокрацията, които вие явно не познавате. Благодаря ви. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доцент Китов – за изказване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред ще си позволя да кажа на уважаемия д-р Руденко Йорданов, че аз твърдо подкрепям неговото предложение, което е добро. Но въпросът е, че и без стандарти за качество ще отидем пак в корупционна схема: на този – да, на онзи – не, не защото е качествено.
Що се отнася до твърденията на господин Щерев, бих искал да кажа, че той има още едно основание. Има Закон за нормативните актове, има и указ, който казва как те се променят, има и наука. Господин Димитров, тази промяна изобщо не отговаря на указа, не отговаря на българското законодателство. Там е казано, че трябва да има поне един мотив, с който ясно да е казано какво се цели, какво се преследва, за да е ясно. Това тук го няма. И най-малкото, указът е нарушен. И всеки един, който познава материята, ще види, че съм прав. Вярно е, че се променят малко членове, вярно е, че сте намалили предложенията, но както каза и д-р Щерев, се променя основното.
Аз обаче задавам един друг въпрос към всички, уважаеми колеги. Ние приемаме обеми и цени. Казваме, че ще действа старият договор, но не допускаме хипотезата, както и други колеги са я допуснали, че ако в крайна сметка преговорите продължат, Националният рамков договор може да стане факт по някое време. Какво, априори ние казваме, че ако това не е свършено, той спира ли за следващата година? Това е целта, това е проблемът.
Освен това, ние се осигуряваме и с възможността само и единствено Касата да определя всичко. Извинявам се, уважаеми колеги, аз пак ви казвам: на всичкото отгоре нещата са така фиксирани, че ако се получат някакви проблеми, някаква криза в здравословното състояние на българския народ, да не дава Господ, разбира се, аз се чудя тогава как ще променяме нещата. (Реплика от народния представител Александър Радославов.)
Радославов, Радославов, актуализация на бюджет не е много лесна работа. Но искам и друго да ти кажа – за какво е необходим. В Конституцията на България е записано, че министърът на здравеопазването отговаря именно за системата. Но вече не е така. Вече не министърът на здравеопазването, не правителството отговарят за това. Вие това не можете да разберете. И възниква въпросът: да, уважаеми д-р Адемов, прав сте, днес всички ние волю-неволю, особено тези, които подкрепят бюджета, те започват да носят отговорността. Те са го приели. Да, ама, господин Радославов, Вие разбирате ли я тази работа? Сигурно има неща, които Вие разбирате, а аз не разбирам, но Ви казвам, че има грешки. Доста грешки. Извинявайте, че се обръщам към Вас.
Затова ми се струва, че би следвало наистина ясно да кажем какво искаме да правим. Говоря като държава. И пак се връщам към думите на д-р Адемов и на уважаемия господин Димитров: ако ще правим бюджетиране, нека да видим как ще стане в следващата, в по-следващата година, за да направим една трайна система. Нека да видим, господин Йорданов, като ще правим оценката на качеството, какви ще са коефициентите, какви ще са критериите, ще има ли стандарт. Това, което казахте за специалностите, е само част от нещата. Това не са стандарти. Това са условия, които обаче не са сине ква нон. Трябва да има една ясни стандарти и как ще бъдат отразявани.
Така или иначе аз мисля, че това, което стана с този бюджет тези два дни, няма да подобри нещата. Не казвам, че ще стане хаос. Не съм го помислил. Защото системата функционира. И аз ще ви кажа защо функционира. Функционира, защото около 60% от парите, които даваме на здравеопазването, се акумулират в сивия сектор. Заради това функционира системата. Но сега, когато сложим лимити, на този процес му се отварят още по-широко вратите. Това е казало Народното събрание и няма повече. Който иска – да плаща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика. Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Китов! Вие казахте: “който може – да плаща”. А който не може? Това е моята реплика към Вас. Кажете ми за това, защото аз, когато се вкара закон за доплащането, се визират бедните български граждани, които не могат да доплащат и се решава техният проблем. И този законопроект не се гледа. Кажете ми тези граждани, които не могат да доплащат, през следващата година как ще се лекуват? Това е моята реплика към Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, д-р Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми доц. Китов! Продължаваме да оплакваме договорното начало с право и в тези текстове, по които спорим, наистина отпратката към изпълнението на стария Рамков договор във вида, в който са заложени текстове, съдържа определени рискове. Но това е по-добре от нищо, защото не може и без план Б. Нямаме избор, трябва да го направим. Но аз все още смятам, че след като от 2000 г. има рамкови договори, бройте ги колко са досега, и днес, в 2006 г., декември да продължаваме да се вайкаме: “ами, няма ги критериите”. Аз съм в Здравната комисия от година и половина, Вие сте много по-отдавна. Риторично задавате въпроса, попитайте и себе си. А когато говорим за договорно начало, което ражда парадокси, което ражда ситуация, в която инсхимичните инсулти, за които Ви обърнах внимание, от 32 хиляди и сега по план са 42 хиляди за 2007 г., те ще се състоят ли? Отговорът е: ще се състоят по медицински показания, но няма да се състоят по отношение на чистата диагностика. Една част ще бъдат назначени. Не можем да залагаме 35 хиляди паталогии на бременността при 64 хиляди раждания. Това ли е договорното начало? Вие знаете много добре, че това е проблем между лобита, наречени за по-благозвучно експерти – лобита на Лекарския съюз, лобита на Касата. Засега печели лобито на Касата, но не печели здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Доцент Китов, имате право на дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Господин Руденко Йорданов, не мога да не се съглася с последното Ви твърдение. Но кой ще плаща за тази печалба на лобито на Касата? Вие си отговорете. Не е работа на комисията да прави стандартите. Не е работа. Има си Министерство на здравеопазването, което по закон трябва да ги изработи. Това Вие го знаете прекрасно.
Доцент Щерев, това е проблемът. Аз не си позволих да го кажа, за да изпълня това, което и министър Гайдарски каза, да не плашим българския народ оттук, но истината е, че те са ясни механизми, в които хората, които нямат необходимите средства, да им се гарантира един оптимум, просто нещата наистина ще се върнат на времето на Йовков, когато хората са си продавали къщите и нивичките, за да си лекуват децата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да се опитам да направя един много кратък преглед на това, което се случи през последните няколко месеца и това, което се случва вчера и днес. Откъде според мен, идват всички проблеми? Това, което става, нито е случайно, нито е организирано от някого, както някои смятат, че се е случило. По моему става въпрос за следното. Още когато беше замислена реформата, доц. Китов, ставаше въпрос за договорна цена. Много хора сега говорим за себестойност. Това, което плаща Касата, не е себестойността. Мисля, че е така. Това, което се договаря между съсловните организации и Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, са така наречените договорни цени, които се различават от себестойността на предлаганата услуга. Тогава обаче, когато се замисляше този модел на здравно осигуряване, принципалът трябваше да доплаща, господин Щерев, а не Вашия проект за закон. Принципалът, собственикът имаше ангажимента да доплати разликата между себестойността и договорната цена под различни форми. Понеже това не се случи, понеже в предното правителство и сега ние не успяваме да направим това, се налага да се внесе Вашият законопроект, налага се така нареченото доплащане. Големият проблем обаче е, че сега има доплащане, доц. Щерев. Освен нерегламентираното, за което Вие говорите, има доплащане в рамките на тези 6% здравноосигурителна вноска. Вие знаете, господин Димитров преди малко прочете, че тези 6% се плащат не само от работодателя, а има и лична вноска на всяко едно лице в рамките на 35-те процента. Друг е въпросът дали тази вноска е адекватна или не е адекватна.
Сега да се върна на това, което всъщност се случи, заради което аз взех думата.
Имало е и други години, през които не е имало рамков договор 2003 или 2004 г. Но тогава се даде възможност да се сключи такъв рамков договор. И това е предложението на доц. Китов, което аз напълно подкрепям. Трябва да има възможност да се сключи Национален рамков договор, защото с този текст, който е приет – 15 декември, няма такава възможност. Изключена е такава възможност. Ако се сключи национално рамково договаряне, това означава, че все пак, въпреки опита за администриране на системата, остават елементи на здравно осигуряване, с които можем по някакъв начин да продължим. И това е моето предложение – да подкрепим предложението на доц. Китов, да дадем възможност на Национален рамков договор. Може и през следващата година, може и да е януари. Вие знаете, че през м. март 2003 г. беше сключено националното рамково договаряне.
Сега обаче искам да се върна на друг важен въпрос – за отговорността, който доц. Щерев постави в дискусиите вчера и днес. Този бюджет, който беше подложен на жестока критика, или този проектобюджет, който след малко ще стане бюджет на Националната здравноосигурителна каса, не е приет в Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Доцент Щерев знае – не председателят на управителния съвет…
Недейте да ме гледате така, д-р Райнов, защото Вие знаете, че д-р Кондева е тази, която внесе проекта за бюджет в събранието на представителите. Управителният съвет не е гласувал този бюджет. Този бюджет е гласуван в събранието на представителите. От събранието на представителите министърът на здравеопазването вкарва този бюджет в Министерския съвет.
Какво се получи като резултат? Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса и лично председателят на управителния съвет имат всички права по този закон, по този бюджет, а всичките отговорности се прехвърлиха на Народното събрание, защото ние сме тези, които гласувахме обеми, цени.
Аз знам защо се стигна дотам. Уважаеми доц. Китов, доц. Щерев, които бяхте най-активни в тази дискусия, което ви прави чест, защото знам, че това ви идва отвътре, както се казва, идва ви от сърце. Знам, че живеете с всички тези проблеми, както и останалите колеги, разбира се. Ние все още не можем да намерим инструментариума, с който да убедим Министерството на финансите, Съвета на управляващата коалиция – който и съвет да е той, на която и да е коалиция, че за здравеопазването трябват пари. Не успяваме да ги убедим.
Ние говорим предимно за това по какъв начин да увеличим разходите за здравеопазване, а не говорим по какъв начин контролираме тези разходи. Това е големият проблем, защото трудно можем да дадем отговор на въпроса: с 1 милиард са се увеличили парите през последните пет години и в резултат на това увеличение никой не е доволен – нито политиците, нито управляващата коалиция, нито народните представители, нито лекарите, нито изпълнителите на медицинската помощ и най-малко – пациентите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имам чувството, че д‑р Адемов погледна от друга гледна точка.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д‑р Адемов! В здравноосигурителната система, знаете много добре, има принципи и тези принципи са няколко. Един от тях е, че солидарно се събират парите. Вторият е това, което говорихте – че има договорно начало и се формира касова цена, така е и доплащането, което казвате, трябвало да плати принципалът. По различен начин, чрез програми да доплати.
Доктор Адемов, няма здравноосигурителна система без доплащане, без копеймънт. Няма такава здравноосигурителна система по света, защото в пазарната икономика контролът не може да бъде чрез санкции, чрез глоби и чрез информация. Трябва да има възпиращ момент. Възпиращите моменти са капитацията, заложена при джипитата. Сега какъвто и рамков договор да се подпише, те ще си вземат капитацията, но и ще работят така, както им се дава като капитация.
Когато няма доплащане, използването на системата се увеличава лавинообразно. Това го разбирате добре. Ако няма доплащане и няма договаряне, няма здравноосигурителна система. Ето това е моята реплика към Вас.
Кажете ясно, че в момента Вие пледирате за това да се приеме предложението на доц. Китов и съвсем правилно, обаче, от друга страна, трябва да има обезателно регламентирано доплащане. Може да бъде съвсем малко, може държавата да доплати за хора, които не могат да доплатят. Но без доплащане няма здравноосигурителна система, защото ако няма доплащане, това кара касата да издигне този лозунг “Всичко ви е платено от здравноосигурителната система”.
Тогава защо е допълнителното здравно осигуряване? Ако има доплащане, хората ще бъдат стимулирани да отидат да си направят доброволно осигуряване и тогава държавата ще може да си изпълни социалната функция. Знаете ги всички тези неща, кажете ги от трибуната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доцент Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми д-р Адемов, моята реплика към Вас е, че тук не става въпрос да се иска от държавата. Вие го знаете много добре. Няма система, каквато и да е тя – без значение дали е в здравеопазването, която може да функционира в условия на недофинансиране поне на разходите. Такава система няма.
Единственото нещо, което е необходимо, е да се каже: с тези пари, които може да отдели българският гражданин и българската държава респективно за това, което дава бюджетът, може да се прави това. За останалото не да искаме от другите министерства и от държавата, а да кажем как да направим, че да си доплати българският народ, за да получи наистина качествена медицинска помощ. Със 70 на сто финансиране няма да може да я получи. Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Тъкмо дискусията започна да става интересна и трябва да гласуваме, както каза господин председателят Димитров.
Доцент Щерев и доц. Китов, ако сте прочели внимателно нашата предизборна платформа, там има един текст, който го няма в нито една друга платформа. Ние искаме политически консенсус по основния пакет. (Реплика от народния представител Иван Колчаков.)
Никога няма да има – казва д-р Колчаков.
Ако министърът намали този пакет, първите, които ще скочим, сме аз, Вие и доц. Китов. Ако не го намали, стигаме до тази ситуация, в която има един огромен, несъизмерим с възможностите на финансирането пакет, който води до така наречените дефицити и който води до възможността за доплащане.
Големият проблем обаче е да успеем всички заедно да докажем на българските граждани, на политиците и на народните представители в тази зала, че парите, които ги има – колкото и малко да са те, ги харчим по най-добрия начин. Ние все още сме на този етап. Не можем да докажем. Ако докажем, че харчим тези пари по най-рационалния начин, следващата стъпка е да искаме допълнителен ресурс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедура – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че болшинството от колегите ще се съгласят с мен. Вчера шест часа и кусур дискутираме едни и същи проблеми, днес продължаваме още час и половина. Нищо ново не чувам в тезите и контратезите, така че предлагам да прекратим разискванията и да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение има ли?
Господин Кузов, заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Знам, че няма да се приеме моята процедура, но все пак за протокола да кажа:
Уважаеми колеги! Ясно е управляващите защо искат така бързо-бързо да се приеме един закон, който е от изключителна обществена важност и значимост.
Затова от името на опозицията смятам, че би трябвало разискванията да продължат, за да се изчистят нещата.
Уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение на основание чл. 42, ал. 2, т. 3 да се прекратят разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 75, против 35, въздържали се 10.
Това процедурно предложение се приема.
И така, преминаваме към гласуване първо на предложението на народния представител Руденко Йорданов в частта, която не е приета от комисията.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Но нали това предложение е прието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук пише, че комисията не подкрепя ... (Шум и реплики в залата.)
Господин Великов, кажете аз като водещ какво мога да направя? Комисията каза, че не подкрепя. Господин Руденко Йорданов каза, че една част от предложенията са приети и са към чл. 7. Нали така? И аз затова подлагам на гласуване неприетата част от неговото предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Точно така е, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласуваме предложението на народния представител Руденко Йорданов в неприетата му част.
Гласували 111 народни представители: за 47, против 22, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 92, против 23, въздържали се 33.
Предложението се приема. (Реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Предлагам прегласуване! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още веднъж поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 115, против 31, въздържали се 33.
Предложението на народния представител Борислав Китов се приема.
До 11,45 ч. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
За процедура – Мая Манолова. Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, имам процедурно предложение, а именно да отложим разглеждането на т. 3 от програмата. Тоест да прекъснем гледането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. с оглед последния гласуван текст, който заплашва да блокира сключването на договори на Националната здравноосигурителна каса с лечебните заведения, с джипитата и с болничните заведения, и с оглед синхронизацията на този текст с останалите текстове. Така че предлагам да отложим гледането на точката и да преминем към т. 4 – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение.
Доктор Китов, заповядайте за обратно процедурно предложение.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, категорично не съм съгласен с твърдението, че се блокира сключването на договорите, защото ясно е казано, че действа старият рамков договор до подписването на новия с всички правомощия, които Касата има дотогава. Това от една страна.
Второ, аз се учудвам на госпожа Манолова, защото когато вчера беше поискано от доц. Щерев и от господин Иван Костов да бъде отложено разглеждането на този въпрос с оглед на някои важни неща, именно тя категорично изказа мнение, че това не е необходимо. Кога, госпожо Манолова, говорите истината?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение. Аз го квалифицирам по чл. 42, ал. 2, т. 5 – отлагане на гласуването, тъй като това всъщност е последният параграф на закона, и за преминаване към следващата т. 4 от седмичната ни програма.
Направено е процедурно предложение и аз съм длъжен да го подложа на гласуване. Чрез гласуването ще видим дали то ще се приеме.
Моля, гласувайте отлагане на гласуването по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Гласували 170 народни представители: за 62, против 105, въздържали се 3.
Това процедурно предложение не се приема.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втори път поставям на гласуване процедурното предложение за отлагане на гласуването по този закон и преминаване към следващата точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 62, против 90, въздържали се 3.
Процедурното предложение не се приема.
Следователно преминаваме към следващите гласувания по този законопроект.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев, което се подкрепя в буква "б" и не се подкрепя в останалите. Следователно поставям на гласуване това, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 69, против 82, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Господин Щерев, заповядайте за процедура.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Моето предложение предполага именно обсъждане на този въпрос. Защото с това предложение, което правя, не се отменя договорното начало и има възможност да се обсъди, да стане нещо, за което говореше и д-р Адемов. Да се съберем хората, които са отговорни за всичко това, и да решим дали трябва да се промени Законът за здравното осигуряване или не. В противен случай, ако гласувате "против", отивате в определена насока и каквото и да обсъждаме по-нататък, е без значение. Помислете за това.
Затова ви предлагам: дайте да водим диалог, а не да се конфронтираме. Моля ви подкрепете това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път предложението на народния представител Атанас Щерев.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 87, против 73, въздържали се 10.
Предложението се приема. (Ръкопляскания в опозицията.)
Предложението на народния представител Борислав Великов е прието по принцип и затова няма да го поставям на гласуване.
Уважаеми народни представители, по § 13 бяха приети предложения на народните представители Борислав Китов и Атанас Щерев. Какво става с § 13? Защото тук пред нас е предложението на комисията. Може ли всъщност комисията да излезе с текст, от който да разберем какво е станало с приетите вече предложения на тези двама народни представители, за да знаем какво да гласуваме. Защото ако гласуваме сега предложението на комисията, ще влезем в конфликт.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, разбирате, че комисията не може да изрази волята си тук. Има само една форма. При така създалата се ситуация, аз не мога да представлявам комисията и да предлагам редактирани текстове, и до тук. Или парламентът ще отложи и ще върне въпроса за обсъждане в комисията, или не виждам как можем да работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Явно комисията ще трябва да се събере и да ни докладва финалния текст. (Шум и реплики в залата.)
Какво искате, господин Щерев?
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Искам да предложа текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нови текстове вече не се предлагат.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо не се предлагат? Аз ще се обоснова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте, Вашият текст е предложен, но нов текст не може да се предлага. Трябва да стане общ текст между предложенията на Борислав Китов, Атанас Щерев и това, което комисията предлага.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз искам в момента да предложа текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нов текст?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Този текст е безсмислен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може да е безсмислен, но ...
АТАНАС ЩЕРЕВ: Безсмислен е, защото се предполага, че няма да бъдат приети предишни текстове, а те са приети. Нека да предложа един текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали знаете, че в залата могат да се предлагат текстове не по същество, а само редакционни и респективно за отпадане.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Разбирам, но не можем да върнем назад нещата – вече са приети. Затова дайте да вървим напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю на комисията, кажете какъв е изходът?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз не мога да представлявам комисията. Ако върнете на комисията, ние на базата на тези две приети решения ще предложим текстове. Но без такова нещо аз кого представлявам, освен себе си?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам, че Вие правите процедурното предложение.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Вижте, това не може да се върне назад, господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Никой не връща назад. Времето върви винаги напред, то е необратимо. Въпросът е как да излезем от положението. Всъщност председателят на комисията практически прави процедурно предложение да се събере комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако искате предложение от комисията, тя трябва да се събере и на базата на тези две приети решения (очевидно трябва да продължим и да видим кои други решения ще се приемат) да ви предложи текст. Не мога да предложа текст от името на комисията.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, отива до трибуната): Народният представител Петър Димитров прави изказване. Дайте ми думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашето място не е тук, а в залата. Седнете, ще Ви дам думата. На доц. Китов – също.
Разбирам, че председателят на комисията прави предложение комисията да се събере, за да може да излезе с общ текст и да се види дали тези текстове не противоречат на някои от приетите по-рано.
Защо не се разбрахте в комисията, ами сега извивате ръцете на пленарната зала?!
За обратно процедурно предложение има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, правя обратното процедурно предложение – да гласуваме § 12 и § 13. Да гласуваме § 11 така, както беше с поправките, и съответно само в § 13, както беше за досиетата, както в последния момент се промениха текстове, така и тук могат да се променят, защото текстът на § 13 вече не може да представлява каквото и да е. Параграф 13 трябва да бъде: “Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.”! Така нещата си идват на място! И за какво говорим сега – трябва да махнем само това, че с изключение на § 13, т. 3 законът влиза в сила от 15 декември, което се обезсмисля.
С това законът е приет и оттам нататък идват проблемите, които трябва да обсъдим заедно.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Сами трябва да решите проблемите, които създадохте.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Вие сами ги решавате тези проблеми. Ако искате да ги решим заедно, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Каквото сте приели, това ще сърбате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване следното предложение: Комисията по бюджет и финанси на свое заседание да уточни и ни предложи текст в съответствие с приетите текстове на Борислав Китов и Атанас Щерев.
Моля, гласувайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Гласувайте отлагането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отлагането го отхвърлиха.
Гласували 160 народни представители: за 89, против 46, въздържали се 25.
Предложението се приема.
Моля комисията да се събере още днес.
Давам думата на Веселин Методиев за процедурно предложение за прегласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Първо, такава процедура – водещият заседанието да предлага да се събира комисията, за мен поне е странна. Не съм чувал досега да се е случвала.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Но това се предлага от председателя на Народното събрание!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Второ, имаше предложение за текст на въпросния параграф – че законът влиза в сила, като с това се изчерпи този текст. Тоест има решение в момента.
Моля Ви, господин председателю, моля Ви, уважаеми колеги, да се уважи поне с гласуване това предложение. Ако се приеме сега да отпадне възможността за гласуване, залата се лишава от право да може да се произнесе по този въпрос.
Затова моля предложението да се прегласува, фактически да не се подкрепи това, което ни предложи господин Корнезов, за да има възможност да се подложи впоследствие на гласуване текстът, който ни предложи господин Щерев за § 13. Защо да се събира комисията, на която аз имам честта да бъда член, за да кажем, че сме съгласни с текста “Законът влиза в сила от еди-коя си дата”?!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не е този текстът!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Какъв е смисълът на това наше заседание – само заради този текст?!
Моля да прегласуваме, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 15 казва, че законът влиза в сила от 1 януари 2007 г. Ние обаче не гласуваме § 15. Сега сме на § 13. И не е въпрос кога законът влиза в сила.
Има направено процедурно предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 117, против 49, въздържали се 4.
Това процедурно предложение се приема.
За процедурно предложение има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, частично съм съгласна с казаното от колегата Методиев за това, че не беше коректно проведеното гласуване. Наистина няма такава процедура, която да задължава комисията да прави нещо определено.
Предлагам ясно процедурно предложение в смисъл: да се отложи гледането на текстовете до края на този законопроект с оглед комисията да има възможност да извърши синхронизация между приетите противоречиви текстове. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това го гласувахме по Вашето предложение. За съжаление даже имаше и прегласуване. За съжаление това не мина.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това е ново предложение за отлагане на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали го отложихме. Минаваме към т. 4 – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Искам думата, защото отлагане не сме гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, моля Ви да не правите толкова сериозно нарушение на правилника. Това, което предложихте за гласуване, беше комисията някога да се събере и да мисли върху тези текстове. Ако иска, може да се събере, ако някоя група иска, може да направи това, но да прекъсвате разглеждането на текстовете – няма такова решение на залата, и да преминаваме към друг закон. Напротив! Такова предложение беше направено от народния представител Мая Манолова и два пъти пленарната зала отхвърли това предложение. Така че ние сме си в тази точка – Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Няма прекъсване, няма отлагане на разискванията и нямате право да преминавате на друга точка от дневния ред. А дали комисията ще се събере или не, това е само нейна работа. Тя си има председател, има си членове. Няма изразена воля на парламента да се гледа нещо друго освен този закон в момента. Затова Ви моля – не правете такова грубо нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Но това не е процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали гласувахме останалите текстове да бъдат разгледани в комисията и да бъдат синхронизирани. Това залата го гласува два пъти. Другите два текста – за влизането на закона в сила, нали трябва да се съгласуват?! Доктор Щерев направи предложение в чл. 13 – за влизане на закона в сила.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Моето предложение не е за прекъсване, а за отлагане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към четвърта точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Професор Мирчев, докладвайте законопроекта.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам в пленарната зала да бъде допуснат изпълнителният директор на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” господин Веселин Георгиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 97, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
За процедура – заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В знак на протест по начина на воденето на днешното пленарно заседание, на това скандално поведение в пленарната зала, което се случи в момента, ние от Демократи за силна България напускаме пленарната зала. Няма да участваме в този цирк, който се разиграва. Нарушени са всички правила, по които работи парламентът. Ние не можем да участваме в разглеждането на точка от дневния ред, до която парламентът не е стигнал, и няма да участваме в работата на парламента, докато не се нормализират нещата.
Призовавам и другите народни представители от опозиционните групи да направят същото. Просто не може да се допуска подобно нещо да се случва в българския парламент. Трябва, най-малкото, да се уважаваме ние и да спазваме законите и правилата, които сами сме приели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): От името на “Атака” подкрепям действието на ДСБ и приканвам всички колеги, които не са съгласни с начина на воденето на заседанието, да напуснат залата. (Парламентарните групи на ДСБ и “Атака” напускат пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председател на комисията, моля да докладвате Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения за
второ четене на Законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за пътищата, внесен от
народните представители Йордан Мирчев и
Тодор Костурски

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за
пътищата”
Комисията предлага наименованието на закона да стане: “Закон за допълнение на Закона за пътищата”, тъй като при обсъждането на законопроекта за второ четене всички текстове за изменение отпаднаха и останаха само допълненията.
Така че предлагаме заглавието да бъде: “Закон за допълнение на Закона за пътищата”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По наименованието на закона има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте заглавието “Закон за допълнение на Закона за пътищата”.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението на народния представител Радослав Илиевски за създаване на нов § 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 по принцип, като предлага т. 1 да отпадне, тъй като този текст се съдържа в Преходните и заключителни разпоредби.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 10а, ал. 7, т. 3, накрая се поставя запетая и се добавя “пътните превозни средства, предназначени за превоз на товари и/или пътните превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте § 1, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага § 2 да отпадне, което по същество е предложение и на самите вносители на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 2? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 2.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграф 2 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Радослав Илиевски имаше предложение за създаване на нов § 2а, което той оттегли.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, т. 1, и предлага т. 2 да отпадне.
Комисията предлага § 3, който става § 2, да добие следната редакция:
“§ 2. В Преходните и заключителните разпоредби в § 18, т. 3, след думите “по чл. 10а, ал. 7” се поставя запетая и се добавя “т. 1 и 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване § 2, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет, а с това и Законът за допълнение на Закона за пътищата.

Точка пета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Моля председателя на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция “Данъчна политика”, госпожа Калина Златанова – началник отдел “Данъчни нормативни актове”, господин Борислав Борисов – агенция “Митници”, директор на дирекция “Митнически режими и процедури”, и Георги Григоров – заместник-директор на агенция “Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове."
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по заглавието на закона? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По параграфи от 1 до 4 включително, няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по първите четири параграфа? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 1, 2, 3 и 4 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Първите четири параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 5. В чл. 7, т. 2 се изменя така:
"2. шумящите ферментирали напитки, включен в код по КН 2206 00 91, както и продуктите, включени в кодове по КН 2204 10, 2204 21 10, 2204 29 10 и 2205, но непопадащи в обхвата на чл. 6, които са:"
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 6 до 13 включително. Няма предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по параграфите от § 5 до § 13 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Параграфите от 5 до 13 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 14 няма предложения на народни представители.
Има редакционно предложение от Министерството на финансите и то е следното: в т. 4, след предложения от народните представители текст, да се добави "когато се използват за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление." Тоест, да изключим от облагане моторното гориво и горивото за отопление.
Предлагам това предложение да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението по т. 4 ли е?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, това е в краят на т. 4, след текста с кодовете, да се добави: "когато се използват за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да приемем, че председателят на комисията, като народен представител прави предложението, тъй като Министерството на финансите няма тази процедурна възможност.
Имате думата, уважаеми народни представители, по § 14 с това допълнение и изяснение на т. 4. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграфи 15, 16 и 17 са по вносител, няма предложения на народни представители. Комисията ги подкрепя.
По § 18 комисията предлага редакция на т. 4:
"4. Създава се ал. 8:
"(8) Когато по обективни причини акцизните стоки или потребителските опаковки не отговарят на нормативни изисквания, или на техническите и качествените стандарти на производителя, поради което не могат да бъдат реализирани на пазара, поставените върху опаковките бандероли се бракуват и унищожават в присъствието на митнически орган по ред и начин, определен в Правилника за прилагане на закона."
Параграфи 19 и 20 са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстовете до § 20 включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – да се създаде нов § 20а със следното съдържание:
"В § 20а чл. 30 отпада."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Със създаването на § 20а ние искаме отпадането на чл. 30 от Закона за акцизите и данъчните складове, тоест да отпадне основата за облагане на автомобилите с акциз.
Защо искаме да отпадне данъчната основа и по този начин облагането на леките автомобили с акциз да не съществува? Когато правим синхронизация със законите в Европа, трябва да знаем, че в повечето страни от Европа леките автомобили не се облагат с акциз, което означава, че потребителите на тази стока, а именно всички ние, които купуваме автомобили, ще ги купуваме на по-високи стойности от европейците по простата причина, че акцизът, който се начислява, е ценообразуващ елемент следствие на което и цената на автомобилите естествено е много по-висока. При една справка, направена от един от вносителите, разликата в цената в зависимост от класа на автомобила е между 500 до 5000 евро. Това създава проблем на самите вносители на автомобили по простата причина, че те не са конкурентоспособни спрямо същите търговци на същите стоки.
Искам да отбележа още два момента. Ако си купим стар автомобил от страна в Европа, в която все пак леките автомобили се облагат с акциз, а има такива и те са предимно във Финландия, Норвегия – северните държави, но са само две-три, подчертавам, в Европа, в крайна сметка, заплащайки там акциз, нямаш никакъв вариант да го изтеглиш, а след това, идвайки в България, същият автомобил се облага още веднъж с акциз и след това се слага ДДС. В крайна сметка това наше предложение струва на бюджета само 11 млн. лв. Вие знаете колко беше излишъкът тази година.
Апелирам да ни подкрепите, защото по този начин потребителите, а именно купувачите на автомобили, какъвто е всеки един от нас, при равни условия с европейците, а в същото време и търговците ще са на равна нога с европейските търговци на автомобили. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Гласували 107 народни представители: за 27, против 59, въздържали се 21.
Предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 21? Няма.
Моля, гласувайте текста на § 21.
Гласували 92 народни представители: за 80, против 7, въздържали се 5.
Параграф 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 22 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – в § 22 се правят следните изменения:
В чл. 32, ал. 1, т. 5 се изменя така: “Числото 340 се заменя с числото 244”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Веселин Методиев и Нено Димов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Мария Капон:
1. Да отпадне в чл. 32, ал. 2, т. 1-7 и се запази действащият режим по чл. 32, ал. 1.
2. В чл. 32, ал. 2 в новосъздадените ал. 7, 8 и 9:
- в ал. 7 да се замени “585 лв.” с “530 лв.”;
- в ал. 8 да се замени “485 лв.” с “430 лв.”;
- в ал. 9 да се замени “585 лв.” с “530 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Признавам си, че съм удивен от това предложение, тъй като то е хармонизирано и върви като изпълнение на хармонизацията. Знаете, че госпожа Капон е евронаблюдател.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22 като предлага:
“1. В ал. 1, т. 2 числото “585” да се замени с “635”, а в т. 3 числото “485” да се замени с “535”.
2. В ал. 7 и 9 числото “585 да се замени с “635”.
3. В ал. 8 числото “485” да се замени с “535”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, госпожа Мозер ми обърна внимание – някаква грешка ли е или нещо друго – в ал. 2 на стр. 8 горе т. 1, 2, 3, 4 и след това пак т. 2. (Уточнение.) Ако обичате да разясните.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Трябва да се изтегли малко напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрахме, че всъщност това е т. 2, с която се създават тези три алинеи, а не е точка от ал. 2.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, това е едно от най-важните гласувания по този закон.
За какво става въпрос? Има изисквания на Европейския съюз за достигане на минимални нива на акцизите за горивата. Да, това е вярно. За някои горива тези минимални равнища не само са достигнати, но в България акцизът е много над изискванията на Европейския съюз. Такъв пример е пропан-бутанът. Няма никаква логика да има такова законодателство в България.
Изискванията на Европейския съюз за пропан-бутанът са 244 лв. на 1000 кг. Знаете ли колко е акцизната ставка в България? С 30% по-висока – 340 лв. на 1000 кг. Специално за българския парламент и за вас извадих справка, която исках да връча на финансовия министър, но него го няма и ще използвам господин Петър Димитров – председателя на Бюджетната комисия, за да ви кажа какви са европейските ставки.
България има третата най-висока ставка върху пропан-бутана в целия Европейския съюз. Най-висока е в Австрия, след това е в Словакия и на трето място е в България. Надявам се, ако не министърът на финансите, то заместник-министър Кадиев да ни обясни на какво се дължи тази дълбоко обмислена държавна политика. В България има над 600 хил. души с газови уредби на своите автомобили. Защо ги карате да плащат тия пари?! Надявам се да излезе някой представител от тройната коалиция и да обясни.
Вярно е, че това е въведено от предишното правителство. Вярно е! Каква е причината сега да не слезем на минимума на Европейския съюз? За бензина и дизела – това, към което се върви, е достигане на европейския минимум. Защо трябва за пропан-бутанът?! Шестстотин хиляди души в България имат газови уредби и да ги карате да плащат толкова висока цена?!
Промяната, която предлагаме с колегата Попвасилев, ще струва на бюджета само 12 млн. лв. Вярно е, че за бензина и дизела не може да не се повиши акцизът, но вие го повишавате две години напред. Тоест взимате повишението за две години напред и го въвеждате в една година, от което, уважаеми дами и господа, ще стане следният ефект – да ви кажа, ако не знаете: ще има по-висока инфлация през 2007 г. от това, което очаквате. Една от стъпките, които можете да предприемете, е като увеличавате бензина и дизела за две години напред, което само по себе си е грешка, е да намалите акциза върху пропан-бутана.
Все пак искам да ви изчета какви са ставките по страни: най-висока е в Австрия – 510 лв. на 1000 кг; след това е в Словакия – 391 лв. на 1000 кг; на трето място, третата най-висока в Европейския съюз е в България – 340 лв. на 1000 кг. Оттам нататък има 22 държави с по-нисък акциз, като има страни, които дори не са достигнали минимума на Европейския съюз, а са членки от много години. Това са Гърция, Холандия, Белгия, Малта, Финландия, Люксембург, Португалия, забележете, Франция, Латвия. Но България е с една от най-високите ставки за целия Европейския съюз. И да искате, не можете да обясните. Аз искам специално заместник-министър Кадиев да каже какви са дълбоките мотиви за едно такова решение.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): За по-голям излишък.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, така се създава големият бюджетен излишък – с много високо данъчно облагане в България.
Никой не трябва да заблуждава българските граждани, че това е изискване на Европейския съюз. Такова нещо няма. Това не е вярно. Специално за пропан-бутана акцизната ставка е 30% над изискването на Европейския съюз.
Друго, което представители на тройната коалиция заблуждават българските граждани, е, че никой от Европейския съюз не иска това предсрочно повишаване на акцизите върху бензина и дизела. Това решение е изключително на тройната коалиция. В Европа това никой не го иска. И когато по-късно стане въпрос за въвеждане на еврото, догодина ще видите, че нещата с инфлацията няма да се получават. Ще се чудите защо основният отговор ще бъде: защото предсрочно повишихте акцизите върху горивата.
Подписаният Договор на БНБ за въвеждането на еврото през 2009 г. няма да стане, отсега да ви кажа при тази политика, която водите. Няма да има въведено евро в България през 2009 г.
Уважаеми колеги, това, което може днес веднага да направим, е да се приеме по-ниска ставка за пропан-бутана, което има социално обяснение. БСП могат да подкрепят с мотива: да, ние ще помогнем на хората с газови уредби, догодина е по-скъп бензинът, това е жестът, който можем да направим. То има и дясно центристко обяснение. Данъчно осигурителната тежест е прекалено висока в България. Това е една от мерките, която можем да приемем.
Отново настоявам за обяснение на господин Кадиев по този въпрос.
Уважаеми колеги, моля да подкрепите предложението ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, знам, че решението за повишаване на акциза на горивата е решение, взето от трима човека – шефовете на тройната коалиция. Всички знаем това. На специална среща те решиха, интересен е аргументът, с който го направиха, а именно, че трябват пари за армията и по-точно трябват пари за мисиите в чужбина. Това беше причината за решението за драстичното повишаване на акциза на горивата.
Искам да кажа на вас, колеги, какъв ще бъде ефектът от това повишаване. Ефектът ще бъде, че българските граждани, шофьорите, транспортните коли ще заплащат с около 12 стотинки по-скъп литър бензин от догодина. Това е ефектът от това решение, което предстои ние да гласуваме сега.
Как ще се отрази повишаването с 12 стотинки на литър гориво - всеки икономист може да разбере. Това ще увеличи инфлацията, това ще направи всеки един българин по-беден, особено тези от бюджетната сфера. Тоест социалният ефект от едно такова решение ще бъде изключително негативен за обикновените български гражданин.
Искам да ви кажа и друго. Сега, когато се очертава повишаване на световните цени на горивата, когато някои говорят като Кофи Анан, който преди няколко дни си спомням каза, че барелът може да достигне над 100 долара при определени обстоятелства и определено развитие на обстоятелствата в Ирак, това означава, уважаеми колеги, българската икономика да влезе в една невероятна криза, българските граждани да влязат в една невероятна криза, от която едва ли има някакво социално приемливо излизане или политически приемливо излизане.
Искам да ви кажа и нещо друго. Когато се повишиха световните цени на горивата, Франция и Белгия разискваха възможността да бъдат намалени акцизите на горивата, именно заради социалното звучене на този проблем. Сега ние правим точно обратното – увеличаваме този акциз, увеличаваме инфлацията, увеличаваме тежестта на всеки един български гражданин. Не виждам защо трябва да го правим.
Колкото до така наречените мисии в чужбина, мисля, че те въобще не са толкова нужни от политическа, от икономическа, от социална гледна точка на българската държава и те могат да бъдат прекратени. Аз съм внесъл законодателни предложения в тази насока и ще продължавам да ги предлагам.
Категорично ще гласувам против увеличаването на акцизите на горивата, уважаеми колеги, заради изключително тежките социални проблеми, които те ще доведат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Народният представител Захари Георгиев има думата по този текст.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще се опитам да концентрирам вашето внимание върху новата ал. 9 на чл. 32, както се предлага от вносителя.
По обяснението на уважавания от мен председател на Комисията по бюджет и финанси нейният смисъл е, че в практиката има случаи, когато се смесват газьол и биодизел и се злоупотребява с акцизната ставка на газьола. Под формата, под която е направена тази добавка в ал. 9, в обхвата на нейното действие влиза и биоетанолът. Вие си спомняте, че само преди няколко месеца единодушно гласувахме и включихме в обхвата на горивата с нулева акцизна ставка това гориво биоетанола. Отчетохме колко важно значение ще има то в екологичен план, колко важно значение ще има за развитието на икономиката на страната чрез земеделието.
Освен това да припомня, че в рамките до 2013 г. Европейският съюз се е самозадължил, в това число и ние, да приложим норма на около 6% от всички бензини, които се използват в страните, да бъдат смесени с биоетанола.
Какво ще се получи, ако се приложи едно към едно тази точка? Да припомня за тези, които нямат пред себе си текста: “Акцизната ставка на енергийните продукти, предназначени за добавяне или разреждане, е ставката по ал. 1, т. 2-5 в зависимост от това за какъв вид гориво са предназначени. А когато не може да се определи за какъв вид гориво са предназначени тези продукти, ставката за тях е 585 лв. на 1000 литра.” Това са всичките горива до нефт, втечнения нефтен газ, изключват биоетанола и биодизела. Значи биоетанолът не може да се използва както биодизела от колонка и да се налива в резервоарите. Биоетанолът единствено може да се добавя към бензините, за да се смеси с тях. В никакъв случай аргументът, който са изтъкнали от Министерството на финансите, аз се надявам заместник-министър Кадиев да дискутира този въпрос, технически е недопустимо да се говори дори, че биоетанолът ще се продава от колонки. Биоетанолът няма да се продава в Република България, защото никой няма да си прави труда да произвежда биоетанол и да го продава с акциз толкова, колкото е на бензините, при положение че се изискват инвестиции, за да се смесват тези два продукта. Това означава, че ние в никакъв случай няма да отидем на изпълнението на тази директива в 2013 г. при положение, че няма икономически лост за това.
Дори и това 10-процентно облекчаване на акцизната ставка – защото в бензина може да се влага максимум 10% биоетанол, което мисля, че е някъде около 3 стотинки на литър, е все пак някакъв, макар и смешен стимул. Но с въвеждането на ал. 9 ние просто зачеркваме всичко по отношение на биоетанола и няма да го реализираме.
Ето защо ви предлагам, ако е допустимо редакционно да стане това, дали в края на тази или в нова алинея 10 да се спомене, че ал. 9 не се прилага за биоетанола като добавка към бензините по ал. 9, точки 1 и 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте текст. Трябва да преценим дали това е редакционна поправка или не. Комисията предлага § 22 по вносител, който има три точки. Алинея 9 остава или отпада?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте текст, за да преценим дали е допустимо.
Нека председателят на комисията да каже дали това е редакционна поправка.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин заместник-министър, ще вземете ли отношение по този параграф и по това предложение? Бяха зададени няколко въпроса към Вас.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще започна с въпросите и накрая ще приключа с предложението, което като че ли е най-сложното от всички.
На въпроса на народния представител Мартин Димитров защо Министерството на финансите поддържа ставката от 340 лв. на пропан-бутана? Това е ставка, въведена през 2004 г. Това, което правим, е просто да не я променяме.
Имайте предвид, че въпросът има две измерения. Първото е фискалното. Ако направим промяната, която Вие искате, това означава загуба за бюджета в размер на 45 млн. лв.
Второто измерение, което според нас е по-важно, е, че то ще промени баланса на потреблението на горива в страната. При положение, че имате увеличаване на акциза на бензините и дизела, при положение, че имате нулева ставка на метана и предложение за нова ставка на метана и в същото време въведете и намалена ставка на пропан-бутана, считаме, че потреблението на горивата като структура силно ще се промени, което според нас не е нещо, което трябва да правим в момента. Имайте предвид, че това може да доведе до тежки социални последици, включително до стачки на работниците в „Нефтохим” – неща, които са останали в миналото.
Прав сте, България е една от държавите с най-високи ставки на пропан-бутана в Европейския съюз. В същото време, въпреки тази висока ставка, България е и една от държавите с най-голямо количество коли, които карат на пропан-бутан. Причината е, че в останалите държави, включително и в съседна нам Гърция, ако отидете в Солун, ще намерите само една бензиностанция за пропан-бутан. Причината е, че там тази употреба не се стимулира по други начини, примерно чрез застраховка „Гражданска отговорност”, която е много по-висока за колите с пропан-бутан, чрез данъчни утежнения, чрез забрана да се паркира на определени места. Така че да се говори, че, видите ли, високата ставка на пропан-бутана в България е ограничила употребата, а в Европейския съюз употребата е масова, няма такова нещо, точно обратното е. Въпреки високата ставка у нас се кара много повече с пропан-бутан, отколкото там. Не вярвам да ми посочите европейска държава, например Австрия, или която е да е друга, в която да има повече коли, отколкото у нас.
На въпроса на народния представител Минчо Христов – предложението за сливане на две ставки в течните горива – от 2008 и 2007 г. в 2007 г. е допълнителен приход за бюджета в порядъка между 60 и 80 млн. лв. в зависимост от това как ще се увеличи потреблението на горива или ще намалее. От тези 60 до 80 млн. лв., както разбрахме, 40 млн. лв. отиват за Министерството на финансите, 10 млн. лв. – за Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, 1 млн. лв. за бюджета на парламента и остатъкът отива като допълнителен приход за бюджета.
Оттук идвам на въпроса на народния представител Захари Георгиев. Това, което той всъщност иска да направи, е да въведем така нареченото компонентно облагане. В момента ставката на акциз при производството на биодизел и биоетанол е нулева, но само тогава, когато са произведени в чистия си вид. Господин Георгиев казва: да, но колите не карат с биоетанол или биодизел в чистия си вид, те винаги го смесват с друго гориво. Това е така.
Може би той трябва да поясни предложението си, ако не съм го разбрал правилно. Всъщност то е, ако горивото, с което кара автомобилът, има 10% етанол, тези 10% да бъдат освободени, а останалият компонент от 90% да бъде с другата ставка. Това е много радикална промяна и в момента нямаме техническа възможност нито да го контролираме, нито да го разпишем. Това е нещо, което при всички положения трябваше да бъде обсъждано дълго време и в работни групи, включително и с Агенция „Митници” как може да се направи. То не е нещо, което можем да направим днес с една техническа или редакционна промяна. Считаме, че това би могло да доведе до сериозни фискални ефекти и до възможност за сериозни приходи за бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
Господин Попвасилев, заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И в комисията не разбрах и не получих отговор на въпроса. Все пак това е екологично чисто гориво от горивата, които се ползват. Това, че се потребява повече екологично чисто гориво, сигурно е по-добре за околната среда в България, защото в противен случай ще се ползват бензини или метан.
Понеже говорим за синхронизация, искам да припомня на господин Кадиев, че за метана вече сме поели ангажимента да приложим минимална ставка, която би направила баланс по отношение фискалния ефект, който ще се получи в бюджета.
Това означава ли в крайна сметка, че на пропан-бутана ставката е по-висока, защото тези, които продават метан, сигурно имат по-голямо лоби? В Германия, понеже направих изследване по този въпрос, тази ставка също е била висока и е намалена, но не сме разбрали да се е нарушил толкова балансът на потреблението на горива.
Това е екологично чисто гориво, пак казвам, обръщам се към колегите от Коалиция за България, ползва се от хората с най-ниски доходи. И освен някакъв лобизъм, аз не виждам нищо друго в това, че тази ставка е оставена. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика – господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Попвасилев, ще ползвам правото си на реплика към Вас по отношение на израза „силно лоби на производителите на метан”. Видно е обаче от текстовете, които приемаме, че е по-силно лобито на производителите на бензин. Това, което се коментира тук, че технически било невъзможно или ще стане хаос по отношение на биоетанола, е просто несъстоятелно. Специално до този момент в цял свят, когато се продава бензин с биоетанол, това се прави на две места: или в базата на производителя, разбираме „Нефтохим”, където се купува биоетанолът и се смесва на място и след това се продава на тези, които го дистрибутират, или в самите бензиностанции, където има отделни резервоари и със специални помпи тази система се дисперсира в момента на продажбата.
Кажете ми на кое от двете места не може да се направи този контрол – дали в данъчните складове, където става производството на биоетанол, дали в данъчните складове, където става смесването, образно казано “Нефтохим”, дали в бензиностанциите. Навсякъде това нещо може да се контролира. Но тук по-същественото е, че ние бягаме от един европейски ангажимент да въведем използването на тези 5,75% до края на 2013 г. И на това обяснение единствената логика е, че има силно лоби на производителите на бензин, които нямат никакъв интерес от това да се въвежда биоетанол в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Господин Захариев, аз съм напълно съгласен с Вас. И когато говорих за това, че министър Кадиев говори, че щял да се наруши балансът на потреблението на горива, това щяло до доведе до стачки, в крайна сметка тези две лобита – на производителите на метан и производителите на бензин ни доведоха до това ставката на газта да е 340 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 21, против 59, въздържали се 12.
Предложението на народните представители не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, искам прегласуване със следния мотив. Недопустимо е представител на Министерството на финансите да стане и да каже, че ставката по дадена стока е с 30% над европейските нива, без да каже защо е точно така, без да го обоснове и да каже: да, направихме следните изчисления, тази ставка води до еди-какъв си ефект. Няма никакво обяснение. Политиката на правителството е достигане до минималните нива на Европейския съюз. И изведнъж се оказва: а, за пропан-бутана тя е била 30% над тези нива. Значи това не е политиката на правителството. Очевидно е различна. И парламентът бездушно си ги подкрепя. Те могат да си внесат това, което никъде другаде не е приложено по света, примерно, парламентът без особено внимание си гласува, подкрепя, ръкопляска, радва се, казва: “Браво на Министерството на финансите, то има даже и фискален ефект”.
Вижте, господа, подвеждат ви. Казват: достигаме изискванията на Европейския съюз, но това не е вярно. Няма такова нещо.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Надминахме ги.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Надминати са отдавна.
Така че моля ви при прегласуването да проявите воля и да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 21, против 65, въздържали се 11.
Предложението на двамата народни представители и този път не се приема.
Господин Методиев и господин Димов са оттеглили предложението си.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 7, против 80, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
В залата беше направено предложение от народния представител Захари Георгиев. Въз основа на чл. 71, ал. 1, което гласи: “При второ гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки”. Безспорно това е, което е в предложението на господин Захари Георгиев не е редакционна поправка. Чухме и становището на заместник-министъра на финансите, че по същество се изисква обсъждане, анализи, контрол и така нататък. Господин Захариев не е направил писмено предложение.
Следователно, въз основа на чл. 71, ал. 2, не подлагам на гласуване предложението на народния представител Захари Георгиев.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 22.
Гласували 104 народни представители: за 83, против 20, въздържал се 1.
Параграф 22 е приет.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, какво става с този текст? Редакцията на комисията е, че Министерството на финансите 5-6 години има план за увеличение на акцизите, в който пише: до 2007 г. трябва да достигнат еди-кои си нива, в 2008 – по-високи, в 2009 – още по-високи, в 2010 – достигане праговете на Европейския съюз. Обаче тройната коалиция в една своя романтична среща решава за две години напред акцизите да нараснат още сега. Тоест увеличението за 2007 и 2008 г. се обединява и се случва наведнъж. Това е голяма грешка. Грешка, която се плаща от всеки български потребител. Никому ненужно действие. Особено при 2,3 млрд. лв. бюджетен излишък.
Така че процедурата, уважаеми колеги, е: гласувайте против това предложение на Бюджетната комисия. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на гласуване предложението на комисията, което съдържа в себе си и предложението на вносителите.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 83, против 16, въздържали се 2.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 23 има предложение от народния представител Мария Капон - § 23 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по § 23? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 6, против 71, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 23, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 69, против 12, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 24 има предложение от народния представител Мария Капон, което комисията не подкрепя – в чл. 34а да се замени 1,00 лв. с 0,30 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
Понеже не виждам лоби на госпожа Капон, а нея я няма в залата, тъй като комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, предлагам да ги обсъждаме заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези два параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон по § 24, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 2, против 73, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текстовете на вносителя за параграфи 24 и 25, подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 75, против 12, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има две аналогични предложения.
Едното е от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – да отпадне чл. 36, като се създаде нов § 25а.
Второто е от народния представител Мария Капон – аналогично на първото.
Комисията не подкрепя тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по това предложение?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Това е още един пример за българско законодателство, което никой не може да обясни. В България акцизна стока е кафето. Принципът за акцизните стоки в Европейския съюз е: или са вредни, или замърсяват природата, или са луксозни. Каква стока е кафето? Луксозна ли е, замърсява ли, вредна ли е? Това е остатък от комунизма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносна.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Има много вносни стоки, господин Петър Димитров, дайте и на тях да наложим акциз по същата безумна логика.
Така че акциз върху кафето, уважаеми дами и господа, не трябва да има. Не трябва да се провежда политика, която никой не може да обясни.
Хайде сега да чуем господин Кадиев защо има акциз върху кафето. Той ще каже следното нещо: имало фискален ефект.
Не трябва да се провежда политика, която не може да бъде обяснена – защо хората, като си купуват кафе в България, плащат акциз? При положение, че 90% от европейците, когато си купуват кафе, не плащат акциз. Няма никаква логика кафето да се облага с акциз в България. Това е още един пример за политика, която няма никаква почва, резон или логика.
Нека този път дори представителите на БСП – някой от тях, който познава темата, да вземе да подкрепи това предложение. Не се дръжте като администрация на Министерския съвет – каквото и да ви предложат, гласувате. Това е абсолютно безпринципна и безсмислена политика. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплика на господин Димитров или други желаещи за изказвания?
Господин Попвасилев, заповядайте за изказване.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще изтъкна само един мотив, за да се опитам да доизясня какъв е проблемът. Действително в Европа кафето не се облага с акциз. Забравяме, че след 1 януари ние влизаме в Европа. След 1 януари, когато няма да има граници, аз съм сигурен, че колкото и да се иска на господин Кадиев в следващата година да постигне по-добър фискален ефект, в крайна сметка акцизът, който ще се събира за кафето от догодина, ще е по-нисък по простата причина, че той е ценообразуващ елемент. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Реплика – господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, тези, които са по-дълго в парламента, прекрасно разбират, че в опозиция се мисли различно, отколкото като управляващ.
Защо, господин Мартин Димитров, не зададохте този въпрос 1997 г. на политическата сила, която управляваше и го въведе? Измисли го отнякъде. Сега знаете колко е трудно, като имаш един приход, да го задраскаш. Може да се ползва, аз съм съгласен с този подход, би могло. Но тогава беше моментът да не облагаме нещо, което действително не се облага.
Сега може да се реши да падне този приход в бюджета, но трябва да се реши за сметка на какво. Тук вече обсъждахме ускореното въвеждане на акцизните ставки. Вие предлагате да пада един приход. Знаете, че такива предложения са бюджетни – трябва да има и другата страна: за сметка на кое. От тази гледна точка би трябвало да мислите така позитивно тогава и сега нямаше да сме пред тази дилема.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Чаят също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Попвасилев, заповядайте за дуплика.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Моята дуплика ще е съвсем кратка, по-скоро репликата беше към господин Димитров.
Господин Петър Димитров не трябва да забравя, че в крайна сметка не говорим за балансиран бюджет, а бюджет, който ще реализира известен излишък, господин Димитров. Така че в самия бюджет има резерви.
Казаното от мен преди малко касаеше това, че когато около теб някой не плаща акциз за една стока, всеки, който я доставя на територията на съседна страна, ще прави всичко възможно, за да избегне плащането на акциз. Аз ви казвам, че фискалният ефект, който се очаква от плащането на този акциз, просто няма да бъде постигнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме двете предложения с идентично съдържание – на господата Попвасилев и Димитров и на госпожа Капон за отпадане на чл. 36, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 20, против 60, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 26 има предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 39 т. 2 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 26? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 3, против 69, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 26, подкрепен от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 62, против 10, въздържали се 6.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – да се създаде нов § 26а:
"§ 26а. Член 40 отпада."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Този параграф – нов § 26а, е предложение, което касае отмяната на акцизните ставки за автомобилите. Понеже аз вече взимах думата веднъж и обясних подробно нещата, съвсем накратко искам пак да повторя на колегите, като им обърна внимание на следното – в случаите, когато една стока има по-добър режим, тоест не се облага в съседна държава, което създава неравнопоставеност по отношение както на потреблението, така и на търговията, в такива случаи обикновено този, който търгува с тази стока или който я потребява търси вариант, при който тя да му излезе по-евтина. С други думи, когато тази стока в Европа не се облага с акциз аз съм сигурен, че това, което ще стане, в крайна сметка е лизингови къщи, търговци, да изнесат своите фирми и ще създават национален продукт, само че в друга държава. И съм убеден в това, защото не може, когато внасяш автомобили, да не можеш да дадеш конкурентна цена, която за по-високата класа автомобили достига до 5000 евро, и ти да оставиш в крайна сметка държавата да администрира и да ти определя цената, по която ще продаваш, на всичкото отгоре да си неравностоен на подобен търговец от Европа. Просто това, което с приемането на този текст ще се случи е, че хората от бизнеса и потребителите ще намерят начин как да реагират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, специално искам да кажа нещо на господин Петър Димитров. Той е наблизо и ще ме чуе добре.
Говори се постоянно за фискалните ефекти и за това какъв щял да бъде фискалният ефект на всеки текст. Специално за колите искам да ви кажа следното нещо – от догодина ДДС и акциза, уважаеми колеги, вече няма да се плаща на границата. Когато имате едновременно и ДДС, и акциз, които са доста високи в България, много хора в България вече ще карат коли, които са регистрирани в Гърция или Румъния. Това ще се случи. И няма да ви платят нито акциз, нито ДДС, и всичко ще бъде напълно законно, за фискалните ефекти искам да ви кажа. И ще дойде този момент догодина да се питаме по тоя въпрос как я докарахме до тук, защото оставихте акциза. В повечето европейски страни няма акциз върху колите. Аз не виждам причина някой да ви го плаща. Хората ще се усетят много бързо и старите коли с румънска и гръцка регистрация ще си ги карат. И господин Петър Димитров ще види: "Ама, то няма приходи пък от тази работа!". Така че догодина ще имаме дебат по тази тема, защото тук се говори само за фискалния ефект без да се мисли как ще реагират хората.
Хората в България се разглеждат така, като тук се събира тройната коалиция, налага им данъци, и те се хвърлят да ги плащат?!
Господин Кадиев, хората не се хвърлят да плащат данъци! Те търсят оптимални ситуации. Искате да им вземете и ДДС, и акциз, но на много хора и двете няма да им ги вземете, искам да Ви кажа отсега. И бюджетът ще загуби от това, че в момента не ни слушате.
Колеги, още веднъж ви приканвам: не се дръжте като администрация на Министерския съвет. В повечето страни от Европейския съюз, няма акциз върху автомобилите. Още повече това касае и малко по-скъпите автомобили. Тези хора имат много начини да не ги платят тези пари. Дайте поне да им вземем ДДС-то, дето се казва, да го плащат в България, вместо да не платят и двете неща. Няма никаква логика в това, което правите.
Приканвам да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме предложението за отпадане на чл. 40, което е направено от народните представители Попвасилев и Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 35, против 44, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Има процедурно предложение за прегласуване от господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Знаете мотивите за нашето предложение. Мисля, че в крайна сметка колегите разбраха за какво става дума. Искам прегласуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме още веднъж предложението за отпадане на чл. 40 от законопроекта.
Гласували 94 народни представители: за 34, против 51, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, сега тръгва един перфекционизъм на вносителя и от § 27 до § 42 включително няма нито предложения на народни представители, нито редакция на комисията. Предлагам да ги гласуваме ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
По текстовете на параграфи от 27 до 42 включително, има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме от § 27 до § 42 включително, с текстовете на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 43 има редакция на комисията: в текста на ал. 3 думите "при производителя на стоките – извън територията на страната" да се заменят с "по реда на ал. 2".
По параграфи от 44 до 47 включително текстовете са по вносител. По тях няма предложения за изменения и няма редакция на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По параграфи 44 до 47 включително има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласуваме § 43 в редакция на комисията, както и параграфи от 44 до 47 включително, с текстовете на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 48 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на ал. 2:
"(2) Вторият, третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се заверяват от изходното митническо учреждение, което задържа четвъртия екземпляр."
Параграф 49 е с текст на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, като предлага следната редакция на ал. 4:
"(4) Третият екземпляр се връща на изпращача, заверен и от компетентното митническо учреждение на получателя."
По параграфи от 51 до 60, комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя и по параграфи от 61 до 67 с текста на вносителя. След това има предложение на Мария Капон, затова да гласуваме текстовете до тук.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме параграфи от 48 до 67 включително, подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 68 има предложение от Мария Капон, което не е подкрепено от комисията. То е:
“В чл. 112а, ал. 1 да се замени “100 лв.” с “1000 лв.”, а в ал. 2 “300 лв.” да се замени с “2000 лв.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по § 68. Няма желаещи.
Гласуваме предложението на госпожа Капон по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 12, против 68, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 68 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 69 – ситуацията е аналогична. Госпожа Капон иска вдигане на глобите. В чл. 120, ал. 3 “от 2000 до 5000 лв.” да се замени с “3000 лв.”
Комисията не я е подкрепила, а е подкрепила текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по § 69? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 6, против 59, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 69, подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 70 няма предложения.
Комисията подкрепя вносителя.
По § 71 има предложение на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията:
“В чл. 123а, ал. 1, заменя се “1000 лв.” с “3000 в.” и съответно “2000 лв.” с “5000 лв.”.
Алинея 2, “2000 лв.” се заменя с “4000 лв.” и съответно “4000 лв.” – с “6000 лв.”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на госпожа Капон по § 71, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 2, против 70, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме § 70 и 71 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 91, против 4, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграфи 72 и 73 са по вносител.
По § 74 – отново глобен ентусиазъм на госпожа Капон:
“В създадения чл. 126а: “200 до 1000 лв.” да се замени с “1000 до 2000 лв.”; и от “500 лв. до 2000 лв.” да се замени с “от 1500 до 3000 лв.”.”
Комисията не я подкрепя, а подкрепя текста на вносителя за § 74.
Параграф 75 също е по вносител. Няма предложения на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези четири текста? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на госпожа Капон по § 74, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 15, против 48, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Гласуваме текстовете на параграфи от 72 до 75 включително на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 72, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
По § 1 комисията, подкрепяйки текста на вносителя, предлага той да стане § 76.
Параграф 2 е по вносител и комисията предлага той да стане § 77.
Параграф 3 е по вносител и комисията предлага той да стане § 78.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи 1, 2 и 3, подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 89, против 5, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение за нов параграф от Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от комисията. Те предлагат да се създаде нов § 3а:
“§ 3а. Изменението в чл. 31, т. 6 влиза в сила от 1.06.2007 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за изказване господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Направих сериозни опити да спра господин Петър Димитров, господин Кадиев и господин Орешарски да не станат толкова известни в България, но те въпреки моите предупреждения не ме послушаха. Това е групата заедно с тройната коалиция, която ще облага с акциз селските казани. Какво да кажа по случая? Няколко пъти питам тези и други господа как точно ще стане тази работа. Как ще ги хванат? В смисъл, данъчни ли ще обикалят на село, лично те ли ще ходят, част от вас ли ще пращат да обикаляте по селата? Не ми стана ясно. Това нещо е абсолютно неприложимо! Няма как да накарате хората със селските казани да ви плащат акцизи. По никакъв начин! И когато приемате закони, които очевидно по никакъв начин няма да се спазват, никой не може да гледа сериозно на вас. Единствено господата, които изброих, ще станат известни в България с тази мярка, която предвиждат. Трябваше, когато се преговаря с Европейския съюз, да има изключение, дерогация по този повод – национална особеност. И то не само половин акциз, а да няма облагане. Това е цялата работа. Защото иначе ставате за смях всички вие и целият парламент покрай вас.
Ще ви кажа какви ще бъдат ефектите от цялата работа. Първият сигурен ефект е, че казаните ще бъдат по-скрити вече оттук нататък. Вторият сигурен ефект е, че някои хора, които ще се уплашат от тези и други господа, ще започнат да варят ракия в своите мазета, от което могат да се получат странични ефекти, отравяния или някой да си запали къщата. Цялата работа е направо безумна!
Ние предлагаме поне да има отлагане на началото на действието на този текст, да обясним на хората за какво става въпрос. А и господата, които го предлагат, да могат да го аргументират. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплики има ли? Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много ми е интересно господин Мартин Димитров, пътувайки в самолетите, кого представлява – европейските ни ангажименти или балканските традиции? Като признавам, че моите симпатии в случая са за балканските традиции. В резултат на преговорния процес на Република България с Европейската комисия е променена съответната директива, господин Мартин Димитров, и аз чета какво пише в директивата. Вие преди малко призовахте да я нарушим от 1 януари, за да получим санкции. Благородно опозиционно намерение!
Чета: “България и Чешката република могат да прилагат намалена акцизна ставка не по-ниска от 50% от основната национална акцизна ставка върху етиловия алкохол спрямо етиловия алкохол, произведен в обекти за дестилиране, които годишно произвеждат повече от 10 хектолитра етилов алкохол от плодове, доставени им от овощарски домакинства. Прилагането на намалената ставка се ограничава до 30 литра плодови и спиртни напитки годишно за произведено от овощарско домакинство, предназначени изключително за тяхно потребление.”
Така че Вашият призив е симпатичен, но Петър Димитров не пие, не знам как е господин Кадиев в тази посока, но ви казвам, аз ценя този народен ритуал и традициите му. Трябвало е някой да договори нещо друго. Сега това, което може да се направи, това, което е разумно, е да поискаме от 1 януари следващата година дерогация на тази договорка. Дали ще ни я дадат, знаете, че не зависи от нас. Но говорете сериозно, говорете като евродепутат. Иначе ще Ви запомним само като евронаблюдател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Петър Димитров, аз съм убеден, че Вие никога няма да ме забравите, в това никога не съм се и съмнявал. Което е хубаво, разбира се. Но искам да Ви кажа следното нещо. Най-глупавото е да приемаш закони, които очевидно няма да се спазят. Защо не го признаете това? Няма да бъде спазено! И когато се преговаряло, можеше да се договори нещо друго, тук да не пише това, което прочете господин Петър Димитров, а да пише други неща. Това е лошо развитие на преговорите. Това искам да ви кажа, договорено е нещо, което е грешка, което не е трябвало да е договорено, което е абсолютно неприложимо. Не можете да обложите селските казани с акциз. Това е нещо, което ще доведе до много ирония и абсолютна неприложимост в България. Да, от 1 януари трябва да има предоговаряне, но можеше да не се стига дотук. Това се опитвам да ви кажа. Въпрос на преговори е.
И когато ходя в Европейския парламент, господин Петър Димитров, защитавам националните интереси, разбира се! А когато става въпрос за неща, които са неприложими, нито Вие, нито аз, нито някой Ваш колега трябва да ги подкрепя. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за изказване господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Понеже аз съм от такъв край, там живея, господин Димитров, и естествено защитавам тази теза. Само че искам да добавя още няколко мотива към нашето предложение.
Първо, нека не забравяме, че приехме този закон през септември. Напомням, през септември приехме този закон! А това е Закон за изменение и допълнение на предишния закон. И защо не обявихме тогава на хората, че от 1-ви ще има такава ставка и че тя е задължителна? Сега ли е прочетохме тази директива? Сега ли? Просто трябваше да го обявим, за да знаят хората за какво става дума.
В Благоевградско има 60 хиляди домакинства. Като приемем сега това изменение на закона, 50 хиляди от тези 60 хиляди не могат да се възползват от по-ниската ставка, тоест да не се облагат до 30 литра. Защото малките спиртоварни в нашата област могат да изварят 100 хиляди, а вие умножете 60 хиляди по 30 литра, за да видите какво количество ще поучите и за какво става дума, колко семейства поставяте в неравнопоставено положение! Естествено, че имената, които спомена Мартин Димитров, в 1. многомандатен избирателен район най-често ще се споменават.
И другото, което искам да ви кажа, е, че хората ще направят така, че да не го съберете този акциз. Можете да сте сигурни! Защото това изменение в последния момент просто няма да има ефекта, който вие очаквате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За процедура – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, тъй като това е предпоследният параграф от разглеждания законопроект, предлагам да удължим днешното пленарно заседание до приключването на същия. Надявам се все пак, че всички ние няма да се упражняваме в популизъм по този текст, който всеки грамотен народен представител знае, че няма как да бъде променен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Манолова пленарният ден да се удължи до приключване на гласуването на този параграф, включително и на законопроекта.
Гласували 104 народни представители: за 71, против 30, въздържали се 3.
Това процедурно предложение е прието.
Господин Янев, заповядайте за процедурно предложение.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, предвид това че тези текстове бяха скрити дълго време от българските избиратели, предвид това че всичко стана инкогнито и предвид това че хората, които все пак са пледирали за тази директива, не са известни, а по този казус има още много да се каже, пък и хората имат желание да чуят какво се случва тук в пленарната зала по този въпрос и кой за какво пледира, предлагам пряко включване по БНТ и БНР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за пряко излъчване на тази част от дискусията по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Гласували 107 народни представители: за 19, против 70, въздържали се 18.
Това предложение не се приема.
Господин Христов, заповядайте за изказване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Аз въобще не съм съгласен с това, което каза колегата Янев, че не са известни хората, които са приемали тези споразумения. Много добре са известни! Лицето, което най-вече е отговорно за това, както и за закриването на АЕЦ "Козлодуй", както и за много, много други неща, се казва Меглена Кунева. Ако не сте наясно, аз ви го казвам съвсем точно, за да няма съмнения по този въпрос.
Уважаеми колеги, аз се чудя защо тормозите хората? Защо търсите всякакви начини да тормозите българските граждани? Така беше и със смяната на номерата, което се оказа, че няма нищо общо с Европейския съюз и никакви изисквания на Европейския съюз, но прибрахте 90 млн. лв. оттам. Така става и с увеличаването на акциза на горивата, от което ще приберете 80-90 млн. лв., както преди малко призна заместник-министърът тук. Така става и с намаляването на корпоративния данък и увеличаването на всички други данъци за обикновените граждани. Тоест, аз виждам тук една целенасочена политика към намаляване на данъците на бизнеса, и то на най-крупния бизнес и увеличаването на всякакви данъци, утежнения, такси и прочие за обикновените български граждани.
А това, което каза преди малко един колега, разбира се, че това е абсолютен абсурд и абсолютно неприложимо, защото трябва да сложите един човек на всеки казан, за да може да ви се плаща някакъв акциз. Това просто е някакво безумие. Аз не знам Меглена Кунева и нейния екип как въобще са договорили подобри глупости!? Извинявам се за израза.
Това не е никакъв популизъм, както каза колежката Мая Манолова, това си е чиста истина, уважаеми колеги! Призовавам ви да не тормозите и да не продължавате този тормоз върху българските граждани. Защото има една точка на кипене, която е много, много близко. Просто оставете хората на мира!
Що се отнася до това чии интереси обслужва предложението, аз ще ви кажа. Обслужва интересите на големите производители на алкохол. Те са няколко в България. За това става дума и всички тук го знаете.
Призовавам ви да не подкрепяме интересите на няколко производители на алкохол, а да защитим интересите на обикновените български граждани.
Завършвайки, ще ви кажа – аз лично не пия алкохол, нито варя ракия, нито употребявам някакъв алкохол. (Оживление в мнозинството.) Но това, което правите сега тук, е просто срамота!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики?
Господин Димитров, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, ясен е политическият популизъм, но разбирате, че тук не сме в ситуация, която можем да решим така или иначе. Тоест, има ситуации, които могат да се решат по друг начин. Сега, с такива изказвания, създаваме илюзията, че ние имаме друг вариант. Да, имаме друг вариант – да получим санкция на секундата, в която го гласуваме в закона.
Доцент Минчев, Вие сте сериозен човек, не постъпвайте така! Това е призивът – дайте сега да анулираме резултатите от Берлинския конгрес, дайте да не признаваме Ньойския договор и да не затваряме Трети и Четвърти блок.
Аз съм съгласен, че вероятно е могло да се търси друго договаряне. Могло е – не възразявам, но в момента ние сме договорили това. Това е ситуацията, в която сме, и да създаваме илюзията, че парламентът не иска да направи отстъпка, ами дайте да я направим – кажете цената на отстъпката. Вие я споменете! Ако цената на отстъпката е да не влезем в Европейския съюз, трябва да сме наясно.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Това е смешно – че няма да влезем в Европейския съюз.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: А тогава, каква е цената на тази отстъпка? Споменете я. И господин Мартин Димитров да я каже! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Димитров, аз не съм договарял нищо.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз.
МИНЧО ХРИСТОВ: Договорила го е Меглена Кунева и шепа продажници, които са договорили не само това, за което говорим, а и ред други неща.
Понеже Вие споменахте за АЕЦ "Козлодуй", във вчерашния брой на в. "Дума" имаше едно интервю на един експерт от Европейската комисия, който ясно заявяваше, че нито един български представител в Европейския парламент – нито от правителството, нито парламентът, нито екипът на госпожа Меглена Кунева, е защитил по някакъв начин АЕЦ "Козлодуй".
Аз лично, поне 15 пъти, внасям тук в пленарната зала, уважаеми колеги, предложение да задължим българското правителство да предоговори предсрочното закриване на Трети и Четвърти блок и 15 пъти вие го отхвърляте! Човекът ясно каза вчера, и аз не разбирам и недоумявам защо българското правителство и българският парламент не желаят да защитят Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй"! Човекът се чуди, европейските депутати ни се чудят! А вие какво – трябва да слушкаме всичко това, което госпожа Кунева е договорила, трябва безропотно да го гласуваме? Ние парламент ли сме, или какво? Моля ви се, България е парламентарна република! Ние ще решим какво да направим, а не госпожа Кунева и всякакви такива лица! (Реплики от КБ.)
Така че ви призовавам, колеги, да мислите с главите си и да правите това, което вашите избиратели искат, а не госпожа Кунева и всякакви други лобисти и мафиоти! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване – господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Димитров, Вие сте свидетел и ще потвърдите надявам се, че единственият човек, който в Комисията по бюджет и финанси гласува против акциза за ракиите се казва Владимир Първанов Кузов. Така ли е, господин Димитров? Да, госпожа Балева ми пляска! Точно така беше в Бюджетна комисия.
Но и там в Комисията по бюджет и финанси господин Кадиев, който сега прехвърля една зелена папка, не успя да каже аргументирано какви загуби ще претърпи Република България, ако не включи този акциз сега или изпълни тази така наречена разпоредба, защото аз такова чувство имам, че ни се разпорежда.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Директива.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Добре – директива, както искате я наречете, за мен това си е заповед и ние я изпълняваме. Като ни се каже: "Така направете!", ние така правим.
Мисълта ми, господин Арабаджиев, ако може да слушате – не ни се обясни нито в Комисията по бюджет и финанси аргументирано, нито в пленарната зала какво ще се случи в България – ще се разтури ли България, няма ли да влезе в Европейския съюз накрая, след като не сме приели акциза на ракията, и какво в крайна сметка ще постигне бюджетът с този акциз? Нищо няма да постигне. Това на всички ни е ясно, защото ако трябва, хората ще си я варят вкъщи – така, както е в арабските страни, където е забранено варенето, но те пак си варят и пак си я пият. Така ли е, господин Димитров? Така е.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не съм ходил там.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Не сте ходил, но дай Господ да отидете.
За 1300 години история България никога не е слагала акциз. По време и на турското робство не е слагала акциз върху варенето на ракия. Моля ви се, колеги от ДПС, вземете с в ръце! Изпълнявайте и провеждайте политиката на вашите предшественици, ако обичате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
За изказване – господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, във всички парламентарни групи има негласен консенсус, но дори да бъде приет този текст, няма как да се прилага. Това е повече от ясно. Но защо трябва да продължи това лицемерие и защо в обществото трябва да се нагнетява излишно напрежение?
Господин Димитров тук спомена, че едва ли не, ако не се изпълни тази директива, България няма да влезе в Европейския съюз. Това е висша форма на популизъм. Това не е истина и той го знае. Нека той да каже в кои текстове са предвидени санкции в същата директива, къде са точно санкциите, какви са те и да ги прочете тук в пленарната зала. Но все пак трябва да се разбере, че тази тема е нагнетила достатъчно обществено напрежение. Тази тема е довела и до радикализиране, и до напрежение, което може да продължи. Ясно е, че нито от Министерството на финансите, нито господин Димитров може да каже: няма проблем, продължавайте, както си е било, пък от 1 януари ще се опитаме да направим дерогация. Ясно е, че не искате да го кажете по обясними причини, но аз питам: ако приемем този текст и компетентните органи осъществяват контрола, нали се сещате какво ще стане, ако някой реши да тръгне по селата и да прави тези проверки? Това е страшно. Това дава повод наистина да се случат процеси, които повечето от вас съм убеден, че могат да прогнозират, но заради някаква догма и партийна дисциплина искате непременно да се приеме този текст. Вие знаете, че тук става въпрос за социална политика, за традиции и за поминък.
В нашия многомандатен избирателен район Благоевград има цели региони, като Катунския, където хората цяла година само и единствено се занимават с лозарство. Това, че той е произвел 200 или 300 литра ракия и иска да ги продаде по 6,00 лв., за да изкара годишен доход 1500 или 2000 лв., вие искате и това да му отнемете. Какво да прави човекът? Да изкорени лозята ли? (Реплики от КБ.) Пречите му вие, като въвеждате акциз до 30 - 2,20; 4,40, или при по-висок градус и повече. Това са абсолютно несъстоятелни истории, защото вие знаете, че няма как да станат и съответните замервания. Тогава, като виждате, че залагате абсолютно мъртъв текст, защо на всяка цена държите пред Европа да показваме, че сме стриктни и последователни, а тук пред нашите хора да казваме: спокойно, няма проблем. Защо трябва с двоен аршин да продължаваме в цялото законодателство, касаещо европейската практика, да мерим нещата?
В крайна сметка не знам дали вие все пак имате информация в лозарските райони какво е напрежението. Не зная как ще реагирате, ако веднага след Нова година тук ви посрещнат хората с камионите и разтоварят пред парламента джибрите и ви попитат: вие ли ще осигурите поминъка на цели региони?
Затова е много важно да има наистина достатъчно политически разум и един път българският парламент да покаже националноотговорна позиция. Да каже, че за разлика от тази директива, която е приета от чиновници, които нямат хал-хабер от това, което са подписвали, в крайна сметка сега да се коригира тази грешка. Веднъж да се види, че когато тези чиновници са направили тази грешка, българският парламент е в състояние да я санкционира. В противен случай изобщо се обезсмисля това, което правим в пленарната зала. Имайте предвид, ако този текст бъде приет, че няма да остане без последствия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
За изказване думата има господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Драги колеги, аз не пия и не варя ракия. Е, не че съвсем не пия, но много рядко.
Искам да напомня на по-възрастните, че за 45 години комунистическо управление аз си спомням един-единствен случай само, когато властта е била принудена от народното недоволство да си отмени някакво разпореждане. На някой му беше хрумнало навремето да се обложи и количеството за лична употреба – 30 литра ракия и 150 литра вино, което традиционно е без облагане, да се обложи и то. Стана такъв шум в нашата, иначе покорна, страна, че властта бързо, бързо си взе разпореждането обратно.
Сега се чувствам малко в унизено положение, защото ни се дава един текст и се казва, че от него не може да се мръдне, гласувайте го. Какво гласуване е това? Това е гласуване, както едно време се гласуваше на избори – дават ти бюлетината и иди я пусни в тази кутия. Ние изпадаме тук в едно положение, което ни унизява, не ни дава право на избор. Аз знам, че мнозинството ще си наложи и ще си гласува този скапан текст, за който ще си носи после електоралните и други последствия. Понеже ставаше въпрос за споменаване на имена, главните имена, които ще се споменават, ще са на майките на тези, които са направили всичко това.
Накрая искам да ви дам едно предложение. Това, че ще го гласувате, ще го гласувате, обаче бих казал на господата от Министерството на финансите да не залагат от този акциз никакви приходи в своите разчети и при първа възможност това да се оттегли. Като влезем в Европейския съюз, няма как да ни изгонят оттам, ще си го оттеглим и да не залагат никакви приходи. Също така да не пускат някак си никакви инспектори по селата, защото няма смисъл хората да ходят и да ги бият с тояги, и да ги лаят кучетата. Нито може да се обследват казаните, сто пъти беше описано това нещо, нито има нужда. Ако трябва за форма на Мадам Йес да й се направи удоволствие, за да се отчетем пред Европа, ще се отчетем, но да не го пускаме в действие този скапан параграф. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, идвайки насам, си мислех за една страница от нашата отдавнашна история, когато при хан Борис са дошли 49 боили и са му казали заедно с подобаващото население от целия саракт на България, тоест цялата територия: ти ни даде лош закон. Колегата Янев обясни как ще изглежда това днес. Определено ще бъде така.
В момента се опитваме да вкараме един закон, който априорно няма да бъде приложен. Какъв е смисълът? Опитваме се да вкараме един закон, който все пак ще бъде закон и по този закон малко или много ще има повлияни човешки съдби – ще има актове, ще има тормоз, ще има натиск. Убеден съм, че ще бъде така, скъпи колеги, защото това ще даде право за още един произвол по места, за разчистване на лични отношения и т.н., да не изпадаме в подробности.
Ние правим един закон, който дори коравият хан Крум не можа да наложи. Дайте да не си правим илюзии.
Не на последно място, като народен представител съм силно засегнат от факта, да ми се поднася да гласувам нещо, което не може да бъде гласувано другояче. Както навремето един войвода от ВМРО беше отишъл и беше казал: „Ке те прашам по една работа, одговорот требува да биде „да”.”
Не мога така да гласувам. По-добре да си хвърлим картите и да чакаме великият Европейски съюз да ни управлява. Сякаш това е удобно някому, сякаш е удобно да се вземат решения вън от нас. А ние какво – да се оправдаваме, ами, това се договори.
Аз няма да гласувам нещо, което някой йес – мен, или йес - уоман е продал, проблял, проспал или Бог знае какво някога, някъде в Брюксел. Аз нямам тази съвест и не мога да изляза пред моите избиратели. Съдете ме както искате.
На последно място, но не и като значение – никога, по никакъв начин няма да се съобразя с разпоредбите на Ньойския договор, някой тук го подметна. Това е национален позор – да се изтъква като мотив Ньойският диктат, като основание за някакво послушание в България. Категорично съм против!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за реплика? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Преди известно време, когато обсъждахме ДДС-то върху книгите, един колега народен представител заплаши цялата зала, че имената на народните представители, които подкрепят ДДС-то върху книгите, ще бъдат отпечатани върху всички български книги. Сега очаквах от опозицията да предложат имената на българските депутати, които подкрепят акциза, да бъдат изложени във всички селски кръчми.
Уважаеми колеги, нека да отрезнеем по тази тема.
Първо, няма страна по света, където да не се облага твърдият алкохол с акциз. Няма такава.
Второ, виното има нулев акциз. В Европа, а пък и не само в Европа, се стимулира консумацията на вино.
Трето, в целия свят и в Европа са въведени строги, бих казал жестоки регулации на производството на твърд алкохол, жестоки! Забранена е рекламата в много страни на твърдия алкохол и се предприемат много сурови мерки в тази посока.
Нека пак да отрезнеем и да се върнем към текста, който предлагат двамата колеги. Те просто предлагат да отложим тази мярка за шест месеца, не става дума изобщо за отмяна на акциза, вече гласувахме тези текстове. Това предлагат. Нека да преценим дали тези шест месеца ще бъдат фатални за страната и да вземем едно трезво решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Одеве като се изказвах, казах долу-горе това, което и господин Имамов каза, затова ви призовавам: не може да приемаме основния закон през септември и да не уведомим хората, че от 1 януари ще има друга ставка. Нали разбирате, че засегнатите – примерно в моя район са над 50 хил. домакинства… Значи едните могат да сварят ракия без акциз, а другите ще трябва да я сварят с акциз?
Имаме една директива. Тази директива ще я спазим, защото ще влезе тази ставка от 2007 г., просто я отлагаме с шест месеца.
Господин Димитров не можа да ми обясни каква ще е санкцията, ако я въведем малко по-късно. Какво е договорено? Има я тази директива, ще я спазим, ще влезем от 2007 г. в Европейския съюз. Но не може да поставяш в едно привилегировано положение 5 хил. домакинства срещу 55, които няма да могат да се възползват от правата си по стария закон.
Пак казвам, основният закон го приехме през септември. Защо не уведомихме хората, а в последния момент ги поставяме в друго, неравностойно положение? Имайте предвид, че днес все пак е 13-и, може да не е фатална дата, може и да е фатална, но до 31-и има още няколко дни. Дори да се натоварят всички малки спиртоварни, не могат хората да си изварят ракията.
Затова пак ви призовавам: директивата ще я спазим, защото ставката ще влезе от 2007 г. Нека и Министерството на финансите да се нагърби да отговори: ако се отложи въвеждането на тази ставка, какво ще се случи в крайна сметка, какво е договорено, каква е санкцията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, репликата ми е към Имамов.
Не знам дали има списъци на колегите, които гласуваха ДДС на книгите, на лекарствата и на пособията на инвалидите, но съм убедена, уважаеми господа от пагубната тройна коалиция за България, която умъртвява България, че в счетоводствата на хазартните босове, в счетоводствата на всеки един игрален дом има тайни списъци с имената на тези колеги, които приеха този закон и ви се отплащат. Няма друго обяснение. Целият човешки морал крещи!
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): За ракията!
СТЕЛА БАНКОВА: Да освободиш хазарта, да сложиш данък на здравето, на лекарствата, на пособията за инвалиди! Всички вие, които така лицемерно се загрижвате за инвалидите, преди два месеца им гласувахте ДДС. Така че има вероятно такива списъци, от които вие се възползвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за трета реплика, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Прав е колегата господин Имамов, че наистина европейската практика е такава, но все пак колегите Ясен Попвасилев и Мартин Димитров са направили това, за да могат хората да се ориентират, да има един период от време за адаптация. Господин Имамов добре знае, че периодът на съответната стопанска година при земеделския производител не съвпада с календарната година.
Затова считам, че разумът трябва да надделее, да се проведе и необходимата информационна кампания, обществото да се подготви и едва тогава.
Също така се надявам, че управляващите и най-вече Министерският съвет ще подготви необходимите текстове, за да бъдат внесени по съответния път за дерогация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Имамов няма желание за дуплика.
За изказване има думата господин Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми дами и господа, имам чувството, че се намираме на някакво бойно поле, а не в българския парламент. (Оживление.)
Започваме дебати на висота противник, не знам докъде ще я докараме. Не мога да си представя упорството на управляващите по това, което се иска от опозицията. Недейте скачайте преди да кажете хоп, господа управляващи, защото ще се препънете някъде!
Не мога да си представя как ще събирате тези такси по домовете. Сигурно трябва да си сложите бронирани жилетки. Тук трябва да гласуваме всички данъчни да си слагат бронирани жилетки, за да могат да влизат в домовете и да налагат тези акцизи. Това не е възможно, опомнете се, че вие сте част от българската държава. Недейте да бъдете толкова покорни и да изпълнявате нечии нареждания, както беше унищожаването на армията, на цялата държава по ред други причини. Това, което е традиционно за българския народ, не е характерно за европейските държави. Ние ще продължим да си ядем лютото, да си пием ракията, нас няма кой да ни спре от Европа в това направление. Че германецът не ще да яде люто и не ще да си прави ракия, туй си е негов проблем. Но не може да наложи на българина да прави това, което му е зародено вътре!
Така че недейте да правите безобразия, стегнете се, бъдете точни и гласувайте. Нека да защитим българския народ да си прави това, което прави. Недейте му налага неща, които най-вероятно по един представител от ДПС, БСП и НДСВ трябва с бронирани жилетки да ходят и да събират такси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, това упражнение по популизъм може да продължи до 16,00 ч. Има заседание на комисии, които имат да разглеждат изключително съществени въпроси, свързани с дневния ред до края на тази седмица. Ако искате да излезем в коледна ваканция, мисля, че трябва да се подходи по-конструктивно към тези въпроси.
В тази връзка, тъй като тезите вече са кристално изяснени, ви предлагам да пристъпим към гласуване и да прекратим разискванията по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Абсолютно прави сте, колеги, не искаме Коледна ваканция, искаме да работим за ползата на обществото.
Затова правя обратното процедурно предложение. Нека да чуят всички, така или иначе това ще стане достояние на обществото, кой как гласува и какъв интерес има. Отново поканвам господин Кадиев да излезе и да ни разясни на нас, тук в пленарна зала, какви рестрикции ще търпи България, ако не приеме сега тази директива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Манолова, тъй като се намираме в процедура на второ четене, за прекратяване на разискванията по този параграф.
Гласували 125 народни представители: за 94, против 29, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласуваме предложението на господин Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от комисията – за създаване на нов § 3а от Преходните и заключителните разпоредби.
Гласували 125 народни представители: за 48, против 28, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Има думата за прегласуване господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги! По електронното табло се вижда, че е на път да надделее разумът, трябва още малко. Дано все пак си дадете сметка, че като излезете от тази зала трябва да се върнете по родните си места и там няма как това, което тук говорите, да го пледирате пред тях. Това е невъзможно.
И затова още веднъж предлагам да осмислите и промените позицията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Още веднъж гласуваме предложението на господата Попвасилев и Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 62, против 38, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Пултовете не отчитат нещо. Има грешка! Моят глас не е отчетен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Янев, за съжаление с няколко гласа Вашето предложение при прегласуването не се прие.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Пултовете не работят. Вижте пултовете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дори и да е така, фактът на гласуване вече затвърди съществуващото положение и оттук насетне не можем да променим нищо.
По-нататък, продължаваме със следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, по § 79 искам да направим редакционно изключение, и, ако ми позволите, да прочета текст, който е редактиран на две места, тъй като препратките трябва да са коректни, за да може законът да функционира. Ще кажа къде са добавките.
Комисията предлага да се създаде нов § 79:
“§ 79. В Закона за инвестициите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 229а думите “чл. 233, ал. 1 и 2” се заменят с “чл. 233, ал. 1, 2 и 3”.

2. В чл. 233:
а) създава се нова ал. 2:
“(2) За митническа контрабанда се наказва и този, който пренесе или превози стоки през външна граница на Европейския съюз без знанието и разрешението на митническите органи и стоките са открити в резултат на проверка на територията на Република България.”
б) досегашните алинеи 2, 3, 4 и 5 стават съответно алинеи 3, 4, 5 и 6.
3. В чл. 234, ал. 4 думите “чл. 233, ал. 3 и 4” се заменят с “чл. 233, ал. 4 и 5” и в чл. 234а, ал. 3 думите “чл. 233, алинеи 3, 4 и 5” се заменят с “чл. 233, алинеи 4, 5 и 6”.
4. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните допълнения:
а) в § 15, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “както и на митническото законодателство на Европейския съюз”;
б) създава се § 17:
“§ 17. Този закон се прилага, доколкото не противоречи на митническото законодателство на Европейския съюз.”
“§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два параграфа? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 79 с редакция, която господин Димитров току-що представи, и § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,38 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Светослав Спасов
Светослав Малинов