Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги народни представители, продължаваме с точка шеста от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Разбирам от парламентарните групи, че ориентацията е, ако не се лъжа, господин Димитров, след почивката – след 11,30 ч., да продължи и да завърши работата по т. 3 – второто четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Сега ще продължим с т. 6.
Преди да дам думата на господин Димитров, една дума във връзка със седмичната ни програма и един поглед към следващата седмица, колеги. Прегледът на седмичната ни програма показва, че тя е подредена по тези приоритети, които и вчера на Председателския съвет бяха дискутирани, а именно законопроектите, свързани с бюджета, с данъците, с членството в Европейския съюз и други приоритетни закони, така че пренареждане не се налага.
Молбата ми към вас обаче е да преценим – и вие да имате време да прецените – евентуалната необходимост от пленарно заседание и в понеделник. Съзнавам и затова споменавам тази възможност, за да инкасирам първите негативни реакции. Но защо ви предлагам да имате предвид това? И моля ви да ме чуете, преди да споделите помежду си. В противен случай ще се налага продължаване на пленарното време след 14,00 ч. Това означава задържане работата на комисиите, което пък затруднява внасянето на докладите за законопроектите, които трябва да приемем. Вместо да си създаваме това напрежение през цялото време, може би за един път има смисъл да се работи в понеделник следобед в пленарно заседание, за да могат и комисиите нормално да работят, и пленарните заседания нормално да протичат. Не предлагам сега да се вземе това решение, както разбирате, трябва да има формално предложение за извънредни заседания, но нека да преценим дали е уместно да се вземе такова решение.
Сега давам думата на господин Петър Димитров по т. 6 от нашата седмична програма.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с обсъждането на закона предлагам в залата да бъдат допуснати господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция “Данъчна политика”, и господин Велин Филипов – началник на отдел “Счетоводна политика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 139, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието. Поканете гостите в залата.
Господин Аталай, заповядайте за процедура.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, предлагам да удължим срока между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност с още една седмица. Законът не е обемист, но е сложен, а очакваме и още предложения, които не са получени. Смятам, че колегите ще ни разберат и ще ни подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за удължаване с една седмица срока за предложения за второ четене по Законопроекта за енергийната ефективност. Няма противно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 136, против 8, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По заглавието на закона по вносител, подкрепено от комисията, няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 132 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 4.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 1 има предложение от народния представител Мария Капон.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, като предлага следната редакция:
“§ 1. В чл. 4, ал. 1 се създава изречение второ:
“Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.”
По § 2 има предложение от народния представител Мария Капон, което също е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция:
“§ 2. В чл. 9а се създават ал. 4 и ал. 5:
“(4) Кметът издава разрешение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 хил. лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението.
(5) Общинският съвет издава разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 хил. лв. или за срок по-голям от една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По параграфи 1 и 2, желаещи да вземат думата няма.
Моля, гласувайте тези текстове, предложени от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 123, против 5, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграф 3 е по вносител. Няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Има предложение от народния представител Иван Сотиров:
Да се създаде нов § 3а:
“§ 3а. В чл. 24, ал. 1 се създава т. 11 със следното съдържание:
“11. незастроени поземлени имоти в урбанизираните територии, предвидени в Общите градоустройствени планове или в Подробните градоустройствени планове за озеленени площи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има две предложения за нови параграфи от народния представител Петър Димитров, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага да се създадат параграфи 4, 5 и 6 със следното съдържание:
“§ 4. В чл. 10, ал. 4 числото “1400” да се замени с “1680”.
§ 5. В т. 4 на ал. 1 на чл. 48 в началото се добавя изразът “даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет и”;
§ 6. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, изречение второ и ал. 4, изречение второ думите “При спиране, съответно при пускане в движение” се заличават.
2. В ал. 7 накрая се слага запетая и се добавят думите “а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност – документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата по § 3, предложен от вносителя, и предложените от комисията нови параграфи 4, 5 и 6.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Моят колега Иван Сотиров е внесъл едно предложение, което според мен заслужава вашето внимание. Знаете, че има много реституирани имоти и това е за мен порочната практика на съда, но това е друга тема. Имотите са реституирани в междублокови пространства и пространства, които по градоустройствените планове са урбанизирани зелени територии. Практически хората имат така наречената гола собственост, защото не биха могли да ги застроят, не биха могли да упражнят своето право на собственост в пълен обем. В този смисъл те ще продължават да имат една земя, която не ги ползва по никакъв начин. Ето защо е логично, нормално и справедливо тези имоти да бъдат освободени от данък.
Това е смисълът на предложението и аз ви предлагам да помислите по него, независимо че не е подкрепено от комисията. Има една социална справедливост, защото човекът действително има гола собственост, в смисъл, такава, с която не би могъл да се разпореди, а която го натоварва в годините само с ангажимента да плаща данък. След като има собственост, която е зелена урбанизирана територия, тоест територия, която ползва всички съобразно градоустройствения план, тоест тя е отдадена в полза на общото благо, би следвало този човек да бъде освободен от данък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Николова.
Желаещи да направят реплика? Няма. Желаещи да се изкажат? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Сотиров, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 38, против 47, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 3 по вносител и параграфи 4, 5 и 6, предложени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 111, против 8, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 4 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено:
1. В т. 1 се правят следните изменения:
“1. Таблицата към ал. 9 се изменя така:”.
Таблицата ви е раздадена, не бих могъл да я чета.
2. В т. 2 се правят следните изменения:
“2. Таблицата по ал. 15 се изменя така:”.
Таблицата също ви е раздадена.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мария Капон – § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както стана ясно още на първо четене, въвеждаме едни данъци върху товарните автомобили съгласно Европейска директива 99/62. Само че в Директива 99/62 данъците са диференцирани по начина, който е посочен в предложените от нас две таблици.
Каква е разликата между таблицата, предложена от Министерството на финансите, и тази, която е в Европейската директива? Тя е доста съществена, особено таблицата, която касае ал. 9 и по-точно автомобилите с две оси. Ако в таблицата на Министерството на финансите се започва от 28 лв. данък и се стига до 1381, то в таблицата, която е по директивата, за същите моторни превозни средства се тръгва от 28 лв., но се стига до 614 лв. Тоест окрупнени са категориите моторни превозни средства, вследствие на което собствениците на тези моторни превозни средства в крайна сметка ще плащат повече данъци.
И второто нещо, което ни дава основание да направим това предложение, е, че в крайна сметка синхронизацията означава въвеждането на еднакви категории, а не обединяването на категории с цел заплащане на по-високи данъци.
Затова обръщам внимание на народните представители, които само с един поглед могат да установят каква коренна разлика има по отношение плащането на данъка и се надяваме да подкрепят нашето предложение, което, пак казвам, е такова, каквото е в Европейската директива. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Има ли реплики? Въпросът е достатъчно съществен, тъй като има преки парични измерители. Има ли желаещи да вземат думата по разглеждания параграф?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Не виждам заместник-министър Кадиев, но го моля да заповяда тук и да обясни мотивите, с които данъците върху товарните автомобили в България ще бъдат над това, което има в Европейската директива. Вчера с господин Петър Димитров обсъждахме колко е важно да се спазват европейските принципи и сега моля господин Петър Димитров, господин Кадиев и който друг си изберете от управляващите, да дойде тук и да ни обясни защо е въведено по-високо облагане от това, което има в Европейския съюз? Как ще обясните това на превозвачите в България? Защо данъците тук ще бъдат по-високи от тези в Европейския съюз и от това, което го има в директивата? Как сте обединявали категориите? Каква е логиката, която защитавате? Това за мен е нещо недопустимо, което не трябва да се прави, защото така българските превозвачи стават по-неконкурентоспособни спрямо европейските, господин Кадиев! Няма логика да следвате такава политика.
Аз също моля още веднъж господин Петър Димитров да обясни дълбочината и логиката на тази промяна. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Кадиев, вярвам, че няма да устоите на този апел. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
В заседанието на Бюджетната комисия обясних на господин Димитров и той много добре знае отговора, но все пак за народните представители, които не са членове на комисията, ще обясня отново. Директивата в нито една страна в Европейския съюз не се прилага точно по начина, по който е изписана, всяка страна има свой собствен модел. В случая това, което България е направила, е да ползва модела на Белгия.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Защо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Защото в България няма регистрация на съставните части, има регистрация единствено на возилото, така да се каже, поради което ние няма как да разграничим кое е ремаркето, с каква ставка да обложим ремаркето, с каква ставка да обложим другата част.
Съгласувано е със Съюза на превозвачите, съгласувано е с Европейската комисия, ние не виждаме никакъв проблем в това нещо. А нямаме и техническата възможност да го направим по друг начин, това е единственият начин, по който можем да го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други изказвания? Господин Филип Димитров има думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изправени сме пред един абсолютно типичен пример за разликата в подхода, който трябва да има една администрация, особено в неполитическата й част, и едно Народно събрание. От едната страна са аргументите, които са разбираеми и които са фискални, които са административни - бихте могли да ги наречете чиновнически, ако решите. Те са важни аргументи и всяка държава трябва да се съобразява с тях по много въпроси. И те са точно, за да натамъним ставките, за да не би случайно да стане така, че някой да се промъкне между възможностите, които законът му е дал.
Държавническият подход е друг, обаче. Той е подход за това какво правим ние с българската икономика - даваме ли й шансове, или не й даваме и помагаме ли на българския стопански субект да бъде по-конкурентоспособен от други стопански субекти, или не. В крайна сметка основният смисъл на държавата е в своите рамки да даде шанс на гражданите си да се справят със живота така добре или ако е възможно по-добре, отколкото гражданите в други държави. Това е смисълът на държавата по принцип – да дава на своите граждани възможности, а не да смята дали случайно няма да се мине покрай някой свой гражданин.
Това са две логики. Нормално е чиновническата логика да внимава фискът да не се мине. Задължително парламентарната логика е българските стопански субекти да бъдат по-конкурентоспособни, с по-добри възможности в Европейския съюз и навсякъде другаде, за да могат да плащат повече данъци и в крайна сметка по този начин българинът да живее по-добре. Ужасно е просто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров! Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! В края на краищата, като погледнем след 15-16 години преход се чудим отново къде се връщаме. Постоянно тук, в тази зала, се говори от управляващото мнозинство, че има един пазарно социално подход. Дайте добре да се вгледаме в предложените таблици – ние не вървим към някакъв пазарен подход да облекчим този, който произвежда и превозва, а отново гледаме как да го затрудним. Погледнете таблиците. Излиза, че с две оси автомобил – това, което е масовият автомобил за човека от мечтаната от нас средна класа, който иска да употреби като превозно средство, видите ли данъкът за него достигал близо 1400 лв. Същевременно ние постоянно говорим, че тук всичко, което се прави, е в посока да стимулира производителя. Това е чисто социалистическо преразпределение и вие отлично го знаете. Увеличаваме данъците – това е политиката на всяка социалистическа държава и ги преразпределяме.
Утре сигурно ще дойде госпожа Масларова и от тази трибуна ще отговори на някои въпроси на госпожа Банкова – как се вдигат пенсиите, как с 8,5% при 7% инфлация, която ще се получи, а не 6%, и ние какво правим? Това е един затворен кръг. Затормозяваме производителните сили - сигурно икономистите дълбоко в душата си са съгласни с мен, затормозяваме ги, за да съберем и отново с този социалистически подход омързеляваме хората. Постоянно се мерим с това какво става в Америка и в Европа, в развитите капиталистически държави, а с този подход ние спираме производителните сили и транспортът, който е артериите и движението на кръвта.
Господин Кадиев едва ли е толкова виновен, аз винаги го аплодирам, че е учил в Харвард, но там едва ли са го учили на тези дребни трикове, които за съжаление нашият монархо-мутров социализъм отново ни поднася.
Аз се надявам, че вие много добре разбирате, колеги от управляващото мнозинство, къде отиваме. Не може, пак ви казвам, стига с толкова много лицензи и толкова много дребна корупция - един човек, който иска да направи нещо от тази мечтана средна класа да пробие като кокиче през дебелия лед, за да направи нещо, ние не развързваме ръцете на енергичния човек, отново го затормозяваме, за да можем да преразпределяме на тези, които ежедневно питат какво ще ни даде държавата.
Тази сутрин господин Димитров по BTV казва как ние сме отивали към пазарния поглед на нещата. Едва ли това е негова лична политика, пак казвам. Едва ли е лична политика на господин Кадиев. Нямам персонални упреци. Но с тази политика на управляващото мнозинство накъде ще отидем накрая? Кого стимулираме ние? Тези, които не произвеждат, а говорим какво станало в Америка, какво станало в Китай, какво станало в Далечния Изток и как ние оставаме назад.
Дайте да се замислим наистина ще вървим ли към някаква пазарна икономика, или просто ще затормозяваме до максимално този, който може, който да си хване чуковете от България, да отиде в чужбина и да останем само с малцинствата и с пенсионерите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Процедурен въпрос – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): От името на Съюза на демократичните сили, уважаеми колеги, искам да помоля да поканим министъра на финансите господин Орешарски, който да вземе отношение по този въпрос: защо данъците върху товарните автомобили ще бъдат по-високи от тези, които са предвидени в директивата? Защо е избран точно Балтийският модел?
Въобще това правителство намира най-лошите практики от Европейския съюз и ги прилага в България. По този въпрос наистина е важно министърът на финансите да бъде тук и да отговаря на всички тези въпроси. Още повече, че в корпоративното подоходно облагане има не по-малко важни неща – данъците върху хазарта, така че моля Ви да поканите министъра на финансите и той да вземе отношение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Ще отправя тази покана, господин Димитров. Същевременно, както Вие разбирате, само решение на парламента може да задължи министъра и доколкото господин Кадиев е тук и разбирам, че изразява становищата на министерството и на министъра, Ви приканвам и по-нататък да отправяте въпросите си и към него, но споделям разбирането, че въпросите, които дискутираме и ще дискутираме, са от степента на важност, която предполага становище и на самия министър. Така че моля да предадете на министъра, че пленарната зала е отправила такава покана.
Госпожа Мозер желае думата. Заповядайте.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И аз искам да кажа нещо по този повод, защото ние неведнъж – господин Кадиев може друг път да говори на своя джиесем, а не тук, в пленарната зала.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Обажда се да дойде министърът.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Аз малко се учудвам на тези усмивки и тези радостни физиономии на колежката му от министерството, защото тези, които ще пострадат, са точно българският бизнес и българските служители.
Аз искам тук да кажа още веднъж – още един пример виждаме как небрежно са водени преговорите с Европейския съюз и колко малко са защитени националните интереси. Другите държави се бориха с нокти и зъби да защитават националните си интереси, а ние така с лека ръка отстъпваме на Европейския съюз, който даже ни се чуди за това. Затова няма какво да се усмихвате, ами погледнете на този въпрос много сериозно. Защото, пак ще кажа, това е още едно доказателство за не особено защитените национални интереси, за което утре – утре няма да се смеете, а напротив, българският бизнес и българските граждани ще се чудят какво да правят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Мозер?
Заповядайте, господин Кирчев, надявам се за реплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо Мозер, репликата ми към Вас, при цялото ми уважение - така стана, че от тая трибуна всичко черно, което се случи в България, по някакви невидими пътища се стоварва върху Европейския съюз. Не са такива изискванията на Европейския съюз. Това са интерпретации на нашите икономисти. От тази трибуна започва да се налага един известен евроскептицизъм – едва ли не всичко хубаво, към което ни тласка Европейският съюз, е толкова мъчително за българина, толкова лошо става, че ако утре можем да заклеймим тоя Европейски съюз, ще постигнем целите, зад които стоят много хора в тая зала. Аз знам Вие колко проевропейски и глобално сте настроена.
Не е изискване на Европейския съюз. Това е от нашите икономисти – просто си пускат едни пера, казват: по туй перо трябва да събера еди-колко си, и си натъкмяват цифри и данни.
Затова, подчертавам още веднъж, не Европейският съюз е виновен, няма толкова жестока директива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Мозер, действително не Европейският съюз е виновен за плащането на по-високи данъци. Искам само в едно изречение да добавя, че за данъка върху моторните превозни средства Румъния е поискала дерогация и в момента те плащат 60 на сто от тези минимални прагове. През 2009 г. румънските превозвачи ще плащат 80 на сто от тия минимални прагове. А ние, защитавайки добре интересите на България, от 2007 г. ще плащаме минималните прагове, а не част от тях, както са направили румънците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Кирчев, господин Попвасилев каза точно това, което аз не споменах. Аз не съм обвинявала Европейския съюз. Напротив, Европейският съюз не иска тези неща от нас. Ние доброволно им ги даваме и затова казах, че ние, преговарящите, не сме защитили нашите национални интереси, за жалост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Уважаеми колеги, току-що получих информация, че министър Орешарски участва в заседание на Министерския съвет и то като докладчик по десет точки. Струва ми се причината, че не може да вземе лично участие, е разбираема. Пак повтарям, господин Кадиев е тук, както разбирам, с пълните правомощия на ръководството.
Има ли други желаещи да вземат думата по § 4, предложен от вносителя? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 41, против 48, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Господин Димитров има думата за предложение за прегласуване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Правя предложение за прегласуване със следните мотиви: не може да се приемат закони в България с мотивите: „Отидохме в Белгия и видяхме, че там е така”. Трябва да се търси начинът винаги да се прави законодателство в полза на хората и в полза на бизнеса в България, което да стимулира развитието. Това е един несериозен, един неправилен подход. Това, че нещо го има в някоя страна на Европейския съюз, не означава, че е най-доброто. Затова ви казах, че вече са чести примерите, когато се взема най-лошата практика от Европейския съюз и се прилага в България.
Моля за прегласуване! Никой от Министерството на финансите не можа да обясни защо тези данъци ще бъдат над това, което подробно е записано в директивата. Нямали техническа възможност?! Ами да я придобият! За какво хората плащат толкова много данъци? За какво им е този бюджет от над 20 милиарда лева? За да придобият техническа възможност!
Няма никаква разумна причина данъците върху товарните автомобили да бъдат над това, което е записано в европейската директива.
Благодаря ви и моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 37, против 59, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон за отпадане на § 4, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 23, против 61, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 4 по вносител, подкрепен от комисията, който става § 7.
Гласували 112 народни представители: за 86, против 24, въздържали се 2.
Параграф 4, който става § 7, е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложение от народния представител Петър Димитров за създаване на нов § 6, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 58, ал. 4 думите „регистрационния талон” се заменят със „свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 9.
Има предложение от народния представител Петър Димитров за създаване на нов § 8, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 10 със следното съдържание:
„§ 10. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. В ал. 6 думите „за пускане в движение и” се заличават.
2. Алинея 7 се отменя.
3. В ал. 8 думите „от пускането им в движение” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата, уважаеми народни представители, по предложенията за нови параграфи и текстове на вносителя, подкрепени от комисията. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване следните параграфи, като ги обявявам по окончателната номерация, предложена от комисията: нов § 8, § 9, който по вносител е § 5, нов § 10, § 11, който по вносител е § 6, и § 12, който по вносител е § 7.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
По § 8 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който става § 13, като предлага следната редакция:
„§ 13. За 2007 г. общинският съвет определя такса за битови отпадъци до 31 януари 2007 г. Когато общинският съвет не е взел решение, с което да е определил размера на такса за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 16.
С това изчерпвам предложенията по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване заглавието „Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи 13, 14, 15 и 16 в окончателна номерация, съответстваща на параграфите по вносител, с окончателна редакция на комисията.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложените текстове.
Гласували 105 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Преминаваме към точка седма от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ – продължение.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Позволете в пленарната зала да останат Георги Кадиев, Людмила Елкова и Емил Филипов, които са допуснати по предходния закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за присъствие в залата.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Раздел ІІ – Данък върху хазартната дейност от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други предложения? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
Наименованието на Раздел ІІ е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 220, 221 и 222 няма направени предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 220, 221 и 222.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези три текста? Няма.
Подлагам на гласуване тези текстове.
При това състояние на гласуването, уважаеми колеги, оттук нататък може би ще преминем само към дискусия и гласуване след почивката. Има едно странно отклонение от дискусия на тема, която иначе твърде широко присъства в публичните дебати, но сякаш този интерес не се пренася в пленарната зала, особено когато стане дума да се гласува.
Гласували 99 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 223 има предложение от народния представител Мария Капон – “10 на сто” се заменя с “12 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 223 частично, като предлага следната редакция:
“Данъчна ставка
Чл. 223. Данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност по този раздел е 8 на сто.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, първо искам да подчертая, че комисията не подкрепя предложението на вносителя, на правителството, а предлага нов текст, в който заменя 10-те процента с 8%. Казвам това, защото нееднократно е ставало дума, че когато по същество се променят цифри, включително когато и аз съм ги променял, това е промяна по същество, тоест в случая имаме неподкрепяне на текста на вносителя.
За мен това е изненада по няколко факта. Първо, нормално е, след като Министерството на финансите си е направило сметка, че трябва да качи единият данък, а аз тук ще се обърна и към следващия Раздел ІІІ, защото няма смисъл да се гледат отделно – там да се намали данъкът и да бъде по 10% и за двата вида хазартни игри, може би по 12%, при всички положения равен процент, от фискална гледна точка проблеми не би имало, след като самото правителство си го е предложило.
За мен обаче остава въпросът защо изведнъж комисията решава да остави 8%. В момент, в който вчера приехме – виждате, че в Закона за акцизите се сложи двоен акциз на тока. Казвам двоен акциз, защото веднъж слагате акциз на горивата, от които се произвежда ток, втори път слагате акциз на самия ток. Тоест имате нужда от доходи в бюджета. Отново вчера, говорейки за Здравната каса, стана ясно, че има недостиг на средства и изведнъж, стигайки до хазарта, ние слагаме данък от 8%. Изведнъж, стигайки до хазарта, ние го облагаме по-малко отколкото облагаме фирмите. Облагаме го до три пъти по-малко отколкото облагаме гражданите, но хазартът се оказва реалният приоритет на правителството и по-точно не точно на правителството, а на мнозинството от Комисията по бюджет и финанси, които въпреки правителството решават данъкът да бъде само 8%.
Аз лично мисля, че предложението на госпожа Капон е добро, но след като са направени сметките във Министерството на финансите, нека поне да подкрепим правителството и да увеличим данъка на 10%, защото не виждам никакъв смисъл в това хазартът да бъде с най-ниския данък.
Може би единственият смисъл се крие в това, което говори преди няколко дни председателят на Бюджетната комисия, казвайки, че парите убиват само оня, който ги няма. Значи всъщност трябва да внимаваме за хазартните босове, те ще имат парите, другите да умират. Ако това е политиката, кажете я в прав текст! Кажете в прав текст, че вие ще защитавате не нормалните граждани на България, а хазартните босове. Кажете, че имате черепно-мозъчна травма и затова вървите в тази посока. Обявете го! Кажете го ясно! Или в противен случай…
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Добре, ясно ще го кажем, само недей да повтаряш едно и също нещо.
НЕНО ДИМОВ: Кажете го, господин Цонев – все пак аз няма да Ви прекъсна, когато говорите, защото не е ясно защо Вие вървите по тази нишка. Отвсякъде ще се взема, ще се слага акциз на всичко, включително на стоки, които не могат да бъдат квалифицирани като луксозни, какъвто е случаят с тока, но хазартът, видите ли, ще бъде с нисък данък. Направете го нула!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, аз изразявам несъгласие с господин Димов, който се обърна към колегите и ги призова официално да признаят това, че работят под диктата на хазартните босове, заблатени от хазартните босове редица депутати…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кого репликирате, госпожо Банкова?
СТЕЛА БАНКОВА: Не съм съгласна, че те сами ще го признаят, както предишното правителство – кабинетът Кобургготски, не обясни на българското общество защо първият закон, който прие, беше Законът за хазарта. Цялото управление тогава мина под диктата на наркобосовете и на хазартните босове…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за реплика към господин Димов! Моля Ви да се придържате към правилника, госпожо Банкова!
СТЕЛА БАНКОВА: Това правителство също си позволява да направи най-малък данък на хазартните босове. Не се учудваме, защото това правителство освободи хазарта от данък добавена стойност. Тази тройна коалиция…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, това не е реплика! Не мога да Ви дам да продължите.
СТЕЛА БАНКОВА: Няма да се уморя да повтарям, сложи данък на хората… (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата Ви е дадена за реплика, а не за изказване! Можехте спокойно да я вземете за изказване и да говорите пет минути! (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Моля да освободите трибуната! Госпожо Банкова, освободете трибуната!
Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Имате процедурното право за дуплика, господин Димов.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Това не беше реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но бях дал думата за реплика, така че господин Димов ще има правото на дуплика.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо Банкова, само ще Ви кажа, че Вие пропускате нещо много важно – пропускате това, че има сделка. Различните лобита са се договорили, затова, от една страна, намаляваме данъка на хазарта, от друга страна, слагаме почти максималния възможен данък за пропан-бутана. Това е отношението.
Вие пропускате да кажете това – вчера се говори, сигурно ще продължим да го говорим, защото нечовешкото управление на тази тройна коалиция върви в тази посока: да на хазарта, не на българите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, преди да дам думата за процедурно предложение, виждам на балкона гости на парламента. В пленарната зала са жители на с. Ракево, община Криводол. Гостите посещават Народното събрание по линия на организиращите се от отдел “Пресцентър и връзки с обществеността” образователни визити. Добре дошли на гостите! (Ръкопляскания.)
Заповядайте по процедурен въпрос, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да изразя своето неудовлетворение. В никой случай не се явявам адвокат на госпожа Банкова, но, господин председател, моля Ви да спазвате и Вие правилника, да нямате приоритет към определени парламентарни групи, на които да разрешавате да говорят когато и каквото си искат. След като госпожа Банкова е изразила своето становище и прави съответната реплика на господин Димов, много Ви моля нека в рамките на минутите, които й предоставя правилникът, тя да изразява своето мнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кузов, от процедурна гледна точка Вашето изказване е коректно, Вие възразявате по реда на водене на заседанието, но по същество е абсолютно неиздържано, защото изказаното…
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим, от място): Това е субективно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Напротив, запознайте се с текста на правилника какво представлява репликата. Репликата е кратко възражение по същество на изказването, направено преди репликата. Нищо подобно нямаше при госпожа Банкова, тя направи свое изказване. Има право да го направи за пет минути, стига да вземе думата за изказване. Така че нямате основание.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, чувствам се задължен да внеса яснота по една материя, която очевидно колегите не разбират, не и нужно да я разбират, но тъй като аз съм един от съавторите на този вид данъчно облагане… (Оживление.)
Няма нищо странно един да разбира от една материя, друг от друга и нищо срамно няма в това, че аз разбирам от данъчно облагане на хазарта! Нищо срамно няма! Ето, заявявам го пред вас: аз съм един от съавторите на този данъчен модел на облагане на хазартната дейност, въведен през 1998 г. Другите двама съавтори са Дора Андреева – тогавашният шеф на данъчната администрация, и Ангел Савов, който беше неин заместник в същата администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По законопроекта, господин Цонев!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, по същество.
Защо трябва да бъде 8%, защо, господин Димов, абсолютно не сте прав, че това е най-ниското облагане, напротив, това е най-високото корпоративно облагане в момента в България. Господин Димов, госпожо Банкова, това е по същество данък оборот, това не е резултативен данък. Това не е като си приспаднеш всички присъщи разходи и да платиш 10%. Това е когато още с постъпване на вноската, още с продаване на билетчето или на съответния документ, с който се извършва плащането, се удържат въпросните 8%. Мога да ви направя разбивка, защото тогава сме се занимавали с тази материя, за да определим колко да бъде. Тук ще ви кажа само, че когато правехме облагането съществуваше в този раздел само една игра и тя се наричаше Български спортен тотализатор. Тя и сега е там и се облага по този ред. На Българския спортен тотализатор административните разходи са между 20 и 25% - над 1500 пункта в страната и така нататък, и така нататък – поддържане на система, реклама. Петдесет процента от приходите се връщат под формата на печалба. Петдесет процента плюс 20 и няколко процента прави 70 и няколко процента. Сложете 8 върху 100-те и ще видите, че това е най-високото корпоративно облагане. То няма нищо общо с резултативното, което е 10%. Сега в този раздел има още една игра и още една се готви да се пусне. Това са последните данни, които идват от правителството.
Аз обаче настоявах и настоявам да остане, защото преди въвеждането на този вид данък съществуваше старият, който беше общият за всички, тоест корпоративното подоходно облагане. И по него в хазната влизаха между 3 и 5 млн. годишно. Сега влизат над 50. Секторът е почти изцяло на светло, той е регулиран, ясно е кои са, какво работят и така нататък.
И аз ви питам: сега, когато искате…
Да ви кажа какво ще се случи, ако този данък от 8 стане 10, 12% и така нататък. Първия, когото ще ударите, е Българският спортен тотализатор, чийто средства отиват изцяло за спорта. Ще кажете: да, но в закона това, което се взема като данък от Българския спортен тотализатор се връща в бюджета отново за финансиране на федерациите. Да, но през бюджета и вече влиза в разходните тавани, които са до 40%. По този начин влизаме вече в ограничението, в което сме постоянно, когато искаме разходи за отделни системи. Защо да го правим? Да вземем парите на тотализатора под формата на по-висок данък, за да ги върнем после през бюджета на федерациите и по този начин да ограничим разходните тавани на целия бюджет?
Моля ви, когато правите политика, напълно нормално, напълно редно е да кажете на хората: намаляват данъка на хазарта, видите ли, и така нататък. Погледнете професионално, накарайте експерти да ви направят професионален анализ, за да видите, че тук не става въпрос за никакъв лобизъм. Просто не става въпрос за лобизъм!
Ако ме питате защо ще се намали на бингото от 12 на 10, за което аз бях против, като се съединяват двете ставки, ще ви кажа: да, абсолютно против съм. Там просто няма за какво да бъде намаляван. Нямат разходи, не поддържат 1000 пункта в страната, имат 10 човека персонал. Същото важи и за лотариите. Против съм да им се намалява от 12 на 10. Затова предложих и подкрепих да остане старото данъчно облагане, което извади сектора на светло, което позволява на тотализатора да изпълнява обществените си функции за поддръжка на спорта и което във всички случаи не е най-ниското в страната, а е съобразено и със спецификата на сектора, с обществените изисквания и не бива да се пипа една регулация, която е задействала – ей така, защото на някой му е дошло на ума, неразбирайки материята. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Цонев, както облагате хазарта на оборот, така облагате и всеки индивидуален гражданин. Облагате го върху доходите, които има. Там няма разходи, примерно за тока или за парното, а го облагате върху оборота до 24%. А хазарта - с 8%. Три пъти по-малко облагате хазарта, отколкото индивидуалния гражданин! Нека да обложим с 24% оборота на хазарта и с 8% оборота на гражданите! Това е първото.
Второ, когато говорите за българската лотария, тя отчислява 22% за българския спорт и е в неравностойно положение спрямо останалите хазартни игри по този член, така наречените частни, които не минават през бюджета и не отделят тези средства. Тоест по този начин Българският спортен тотализатор рано или късно ще фалира, ако не бъде подпомаган от бюджета, но той като цяло е неравностойно поставен към останалите. Ясно е, че не можем да правим различна ставка. Това е ясно. Но обяснете защо намалявате данъка извън тотализатора, който в края на краищата има ясна връзка с бюджета.
Има и други, спортните игри например, цитирани вътре, които не са само държавни, те са и частни. Но частникът плаща 8% и точка. Останалото е печалбата. Тотализаторът – да, той подпомага българския спорт, но когато говорим за черепно-мозъчна травма, тя не подпомага спорта, тя само го фалира. Вижте какво стана само преди половин година с ЦСКА. Слава Богу, сега има всички шансове там нещата да се оправят.
Та, от тази гледна точка подходът може да изглежда много красив, само че е безобразен. Безобразно е три пъти повече да се облага гражданинът, отколкото хазартът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Цонев, изумен съм от Вашето изказване. Какво значи "почти изцяло на тъмно"? "Почти изцяло на тъмно" или "почти изцяло на светло"?
И няма ли връзка това с мозъчно-черепната травма, за която говори господин Димов, за частните тотализатори? И промяната на процента в комисията не се ли дължи в голяма степен на това, тъй като законът беше подготвен от правителството преди това? Това е моята реплика към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И трета реплика – господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми колеги, уважаеми господин Цонев, днес имаме публика и тя, предполагам, с голям интерес наблюдава и слуша нашите реплики и изказвания. И с интерес е чула изказването на господин Цонев: "Вие нищо не разбирате от тази работа, ама гласувайте." Е, как ще гласуваме, като не разбираме?
Има разлика между тотализатора и останалите игри и тази разлика трябва да намери законово изражение. Който подпомага спорта - получава облекчения, който работи за собствения джоб - да му се изстискат колкото се може повече данъци. Защото хазартът е нещо лошо. Той не е нещо добро. Ако беше много свястно, в любимата на някои тук Турция хазартните игри щяха да бъдат разрешени, а те са забранени там.
Така че хазартът си е чист грабеж и колкото може повече пари да се изцедят от хазартните босове, ще бъде добре за нашия народ.
А що се отнася до изкарването на тъмно и на светло, това си е работа на държавата и на нейните органи – да изкарат на светло дейността на хазартните босове, които са много добре известни, техните заведения не са скрити някъде и това не са някакви гемии, които превозват цигари и ги изсипват на крайбрежието. Това са учреждения, които си имат счетоводство, има възможност да бъдат проверявани и аз смятам, че държавата има всички лостове, ако има желание, а очевидно няма, да изкара на светло и последния лев на тези господа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И дуплика – господин Цонев. Не желаете ли?
Все пак, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колебая се, защото нищо по същество не бях запитан, нито оборен. Може би само трябва да кажа и на тримата, че напълно добронамерено се опитах да обясня механизма, който действа, и не съм искал да обидя никого с незнание, както и апелът ми беше да не правим популизъм от нещо, в което няма. В случая няма. Просто да подходим прагматично и рационално. Тези, които упражняват такава дейност, повярвайте ми, плащат данъци. Това се следи редовно, това е мнението и на Министерството на финансите. Затова казах, че секторът е добре регулиран от данъчна гледна точка.
Дали да има хазарт или не, господин Берон, аз бих подкрепил да няма. Но след като има, трябва да има рационален начин на данъчно облагане, а не ирационален, защо ирационално би било, ако данък оборотът, какъвто е този, е по-висок от разликата между връщаните печалби и разходите и предварително обречем на фалит и тотализатора, и останалите дейности. Мога само да ви кажа, че правителството е подготвило нов Законопроект за хазарта, който е основно предназначен да осигури монопола на тотализатора, и ние ще го разглеждаме веднага след Нова година. Законопроектът е раздаден за съгласуване в коалицията, така че в тази посока се работи. Нашето желание е наистина този, който работи в бранша за развитие на спорта, да получи по-различни и по-извънредни права, но през данъчното законодателство, нямаме право, там по Конституция трябва да третираме всички еднакво. Това е регламентът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване има думата госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Сега се надявам на Вашата любезност, да ме оставите да говоря,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Стига да спазвате правилника. Не става въпрос за любезност, а за обективност.
СТЕЛА БАНКОВА: ... защото Вие сте пръв сред равни.
От уважение към гостите, които присъстват в момента, искам да сведа дебата на един по-разбираем, достъпен език, тоест на езика на тяхната мизерия.
В момента българският парламент намалява данъка на хазарта, на хазартните босове, като преди това освободи от данък добавена стойност същия този хазарт. Но уважаеми представители на българския народ, които нямате тук лоби, тук няма хора, които да работят и да защитават вашите интереси.
Та този парламент преди два месеца сложи данък на лекарствата, сложи данък на пособията за инвалиди, освободи от данък хазарта, освободи от данък купуването на яхти и самолети, като че ли всеки втори българин си купува яхта и самолет, освободи от данък партийните пари! Това прави българският парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обръщайте се към залата, уверен съм, че гостите следят дебата.
СТЕЛА БАНКОВА: Аз мисля, че погледът там, горе, е много по-важен от погледа към залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно. Както виждаме, те следят дебата внимателно.
СТЕЛА БАНКОВА: Защото и в момента, и преди месеци тази зала продължава да работи за собствени корпоративни, олигархични интереси. Досега няма разумно обяснение защо хазартът беше освободен от данък добавена стойност, а беше сложен данък на книгите и на пособията за инвалиди. Няма разумно обяснение. И никой не пожела да застане тук със собственото си име и мнение и да каже: страшно важно е за България в момента отново да се поклоним на хазартните босове, много важно за България е!
Ето сега нашите висши ръководители и управници са в Америка, в Ирак и знаете ли какво правят, уважаеми представители на българския народ? Предлагат на американците ние да останем още в Ирак! Защото в Ирак са дадени 1 млрд. 500 млн. лв. И там продължават да вървят пари, а пари за лекарства няма. Не може да не ги изговорим тези неща.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Какво общо има това?
СТЕЛА БАНКОВА: Има общо, има общо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не репликирайте от място, имате възможност за реплика.
Продължете.
СТЕЛА БАНКОВА: Трябва да намерите моралната сила и мъжество и да обясните. Заставате зад каузата България да продължава да участва във войни – в Ирак, в Афганистан, безкрай. Но трябва да намерите мъжество и да кажете защо е много по-важно милионите да отиват там, а подлагате собствения си народ на изтребление, на геноцид.
Сега в 11,00 ч. пенсионерите отново ще бъдат на протест. Идете, уважаеми колеги, при тях и им кажете, че тези трохи от вашата управленска трапеза с 50 лв. добавка към пенсиите са милост.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Има тема, бе, Банкова!
СТЕЛА БАНКОВА: Има тема, госпожо Дончева, но тези неща трябва да се изговорят. (Силен шум, реплики и възражения в КБ.) Да, много е важно. Кога да го чуят хората това? Нека да ни видят! Нека да видят как работим, какви интереси защитаваме! Нека да разберат, че вчера се сложи акциз на варенето на ракия! Нека да знаят депутатите тук за кого работят. Нека да знаят! (Шум и реплики в КБ.)
Ние трябва да бъдем прозрачни, а господин Цонев не пожела да каже какъв е процентът на този сектор, който е прозрачен. Каза, че една част от този сектор е прозрачен - много малка част. Непрозрачната част на този сектор - на хазарта, явно се намира като лоби тук, в парламента.
Това са горчиви неща, уважаеми колеги, но не можем да не ги изговорим. И аз ви призовавам: идете в 11,00 ч. при пенсионерите и им обяснете, обяснете им за кого работите. Тези наукообразни обяснения на господин Цонев никого не могат да убедят. Защото досега не се намери нито един от вас, от коалицията, нито от Министерския съвет, който да каже защо беше важно да се освободи хазарта. Не се намери никой, който да каже защо сега се гласува един бюджет на здравеопазването, който граничи наистина с геноцид. Завчера лекарите направиха това и казаха: Здравната каса е равна на геноцид за българите. Кога тази зала ще има социалната чувствителност и ще отговори на онова, което става извън стените й? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първа реплика към госпожа Банкова – господин Кирчев. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Правя тази реплика и се извинявам, че не е по темата за корпоративното подоходно облагане. Многократно от тази трибуна слушаме едни изявления от госпожа Банкова за някакви фантастични цифри за нашите мисии в чужбина. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кратко възражение по съдържанието на изказването. Господин Кирчев възразява на твърдението на госпожа Банкова за разходите за военни мисии.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Редно е веднъж, госпожо Банкова, най-сетне да отворите бюджета, който се гласува от Народното събрание, и да се запознаете с него. Не ми е удобно да кажа, но като папагал повтаряте някоя цифра, която не зная кой Ви е казал и как си измисляте. За миналата година всичките ни мисии в чужбина имаха бюджет 70 млн. лв. Тази година се гласува за всичките ни мисии. Ние не участваме само в Ирак.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Ангел Найденов го призна няколко пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще имате възможност за дуплика, госпожо Банкова.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Извинявам се, пак някой Ви натиска копчето и пак повтаряте едни и същи глупости.
За миналата година средствата за всичките ни военни мисии са били 70 млн. лв. В края на краищата ние участваме вече в глобализацията, в глобалната политика. Спрете да повтаряте неща, в които нито сте компетентна, даже не отваряте и бюджета, който гласува Народното събрание, за да го видите.
Извинявам се, че не говоря по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Напротив, репликата Ви е точно по правилника.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Всеки път чуваме от тази трибуна за милиард и половина и как плачем за бедните, гладните и т.н. Хубаво, разбирам го, ама недейте насажда в обществото, че България едва ли не дава 10 на сто от бюджета си за военни мисии в чужбина годишно, което е смешно. Според мен не е етично един депутат да говори неща, които не са свързани с дейността на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кирчев, за да нямате и Вие съмнения, репликата Ви изцяло е в рамките на правилника. Той предвижда кратко възражение по съществото на изказването, което не непременно е засегнало стриктно тематиката на законопроекта.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Банкова. (Реплики.)
Такъв е правилникът, уважаеми колеги. Това е нашият общ закон. Всички народни представители са с равни права.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, благодаря. Господин Кирчев, 70 милиона са за една година. А ние в Ирак сме пет години. В стенограмите на парламента са записани думите на господин Ангел Найденов, който наистина призна, че са неколкостотин милиона. Но те наистина са над 1 милиард. Това е сведение от бившия шеф на Генералния щаб армейски генерал Любен Петров. По негова информация в Ирак са отишли над 1 млрд. лв. (Реплики.) Сега ще продължим мисията си в Афганистан и ще пращаме българи, които вече в преки военни действия ще участват в Афганистан. Всичко това ще се плаща от българите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, правя възражение по начина, по който водите заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направете го, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вие допускате изказвания по всевъзможни теми, след като се гледа Законопроект за хазарта. Ако ще говорим дали някои известни бизнесмени трябва да се облагат с 12 или с 8% за хазартния им бизнес и кой стои зад това те да се облагат с 8%, пък държавното тото с 12, това е сериозен разговор. Но между пленарната зала и партийното събрание, и митингите в Южния парк има разлики. Това, че някои колеги смятат, че цял живот могат да преживеят в политиката с общи познания и разказване на клишета в рамките на 5 до 10 минути, посветени на социално слабите, беззащитните, бедните и болните и въртят една и съща плоча, правейки се на социално съпричастни, смятам, че това не е уместно по Закона за хазарта.
Кажете кой има интерес тези данъци да бъдат такива, каквито накрая са стигнали в комисията, и ако можем, да се доберем до едно грамотно решение, за да имаме наистина очи на тези хора да кажем, че Васил Божков–Черепа не е гражданин с предимство, а вие сте граждани с предимство – да го направим. Останалите просто са думи, наречени словоблудства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурното изказването на госпожа Дончева е изцяло преднамерено. Тя възразява въз основа на правилника по начина на водене. Това, което мога да отговоря, е, че се старая да намеря разумния баланс между придържането към темата на дискусията и свободата на изказванията. Тогава, когато очевидно, както беше в случая с така наречената реплика на госпожа Банкова, тя се отклонява от темата, аз отнемам думата. Когато обаче тя се аргументира по темата с примери, които са предмет на дискусия, прецених, че нямам основание да я прекъсвам.
Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Госпожо Дончева, ако евентуално има някакво недоразумение, гледаме Закон за корпоративното подоходно облагане, а не Закона за хазарта. Частта за хазарта в Закона за корпоративното подоходно облагане. Ако има някакво объркване, да Ви помогна още в началото.
Колеги, става въпрос за следното. В момента гледаме частта за хазарта, извадена от Закона за корпоративното подоходно облагане, защото Бюджетната комисия не можеше да вземе решение. И в крайна сметка се стигна до ситуацията да се каже: да видим какво ще каже премиерът Станишев. Той да каже, ние ще го последваме.
Важни са няколко неща. В момента за хазарта има две ставки – 8% оборотен данък за лотарията и 12% оборотен данък за бингото и кенгото. Министерство на финансите предложи единна ставка от 10%. Поддържа ли още Министерство на финансите това си предложение или не го поддържа? Моля министър Кадиев да дойде тук и от тази трибуна да каже поддържа ли го или не го поддържа. И защо са го предложили тогава, а сега го поддържат или не го поддържат. Това е интересен въпрос.
Второто, на което се надявам заместник-министър Кадиев да отговори, е какъв ще бъде фискалният ефект от това, че предложението на Министерския съвет не се приема. Защото досега – вчера и в днешния ден, не бяха приети важни предложения с аргумента, че няма пари, това ще струва на фиска доста милиони, не може да се махне акцизът върху ракията, която се прави в селските казани, не може да се намали акцизът върху пропан-бутана, въпреки че е над европейския минимум, не може да се намали данъкът върху товарните автомобили, въпреки че е над европейските изисквания. Така че, господин Кадиев, кажете от тази трибуна с това предложение какво се случва в бюджета? Кажете ни колко пари губите?
Като цяло мога да кажа, че процедурата, или начинът, по който беше гласувано или ще бъде гласувано това предложение, не е правилна. Господин Цонев има едно основание – дебат по същество за хазарта в Бюджетна комисия нямаше, тъй като нито вносителят успя да каже какви са неговите аргументи за промяната, а и няма аргументи за запазване на сегашното състояние. Това предложение не беше мотивирано по никакъв начин.
Но най-интересното, повтарям, уважаеми колеги, е да чуем сега господин заместник-министъра дали поддържа това свое предложение, какви са били мотивите за неговото предлагане и какви могат да бъдат мотивите той да не го поддържа оттук нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за реплика господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Съвсем накратко ще се опитам да бъда в помощ на колегата Мартин Димитров, който отсъстваше от заседанието на комисията, на която е заместник-председател, когато министърът на финансите каза, че поддържа оставането на стария режим на облагане и обясни защо. Аз се постарах да ви кажа част от мотивите, които са и негови, и мои, и на колегите, които са работили в тази област. И мисля, че вие ги чухте. Но, понеже колегата Димитров отсъстваше, искам да му кажа, че това вече е съобщено на колегите от Бюджетна комисия лично от министъра на финансите.
И другото ми несъгласие – имаше, колега Димитров, дебат по същество. Има дебат и в залата тук. И колкото и тази тема все пак да не носи популярност и дивиденти на този, който се опита да влезе в нея и да я защити, аз застанах пред вас и заставам и сега. И можете да говорите за всякакви черепи, муцуни, за каквото искате да говорите, това по никакъв начин изобщо не ме засяга и не мисля, че това може да влезе и да ми попречи да застана пред вас и да ви кажа, че дебатът по същество не е това, което ви казах преди малко. Секторът е регулиран, обложен с приемливи данъци, достатъчно високи – по-високи от останалия икономически сектор. Плащат се данъците, постъпленията във фиска са великолепни за размера на тази дейност в България. И не е нужно сега да мислим за нова регулация.
И тъй като аз съм един от съавторите на старата регулация, просто я защитавам. Защото тя е задействала. Имам моралното право да я защитя. Никакви черепи, муцуни и никой не ме интересува.
И вторият аргумент е, че тук, в този сектор, на който увеличаваме от 8 на 10%, стои и Българският спортен тотализатор. И няма аргументи да му вдигаме данъка. И вие ги чухте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за втора реплика господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми млади колега Димитров! Трябва да знаете, че вносител на бюджета е правителството. Затова очевидно не можем да говорим за позиция на Министерството на финансите, след като тук разглеждаме документ, внесен от българското правителство – проект за бюджет.
В тази връзка безспорната истина е, че не би могло да се говори за предложения по бюджета, направени от Министерството на финансите. Не мога да приема и редакцията, която се предлага.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 223 частично и предлага следната редакция – данъкът да се върне от 10 на 8%, колкото беше, е неприемливо, тъй като това не е редакционна поправка. Тук става дума за нещо много сериозно, за промяна на проценти, а не за запетайки, за редакционна поправка.
Господин председател, надявам се, че ние ще ги гласуваме по реда на постъпването – предложението на правителството, предложението на госпожа Капон и предложението на комисията. В дадения случай за мен няма и не би могло да има нито становище, нито предложение на Министерството на финансите, нито на отделни представители от това министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Цонев, нещо не е наред в цялата работа. Господин Дъбов е прав – това е предложение на Министерския съвет. Тоест, това е предложение на тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ.
Сега подкрепяте ли си предложението или не го подкрепяте? Какви са били мотивите това предложение да бъде внесено и сега в Комисията по бюджет и финанси същите тези хора от БСП, ДПС и НДСВ да не го подкрепят? Те са го подкрепяли в началото, а сега не го подкрепят. Какво се е случило в този период – в началото са го подкрепяли, внесли са го и са казали: „Ето, тук Министерският съвет внася промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане, има единна ставка за хазарта от 10%”, а два месеца по-късно казват: „Ние не подкрепяме това”. (Шум от КБ.) Какво стана, какво се случи?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ще видиш след малко при гласуването.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Каква промяна настъпи във вас, кажете си! (Шум от КБ.)
Вижте, най-ценното в Народното събрание са аргументите. Очаквам господин Дъбов не само да каже, да намекне, че ще гласува по определен начин, а да каже защо. Очаквам да кажете защо, уважаеми дами и господа. Заповядайте от тази трибуна да ви чуем.
Господин Кадиев, два въпроса към Вас: Министерството на финансите е най-компетентно в тази област. Поддържате ли предложението на Министерския съвет? Какъв е неговият фискален ефект? Защото, заради фискалния ефект, господин Кадиев, оставихте акциза върху селската ракия, не свалихте акциза върху пропан-бутана и не свалихте данъка върху товарните автомобили, а това са неща над нивата в Европейския съюз.
Господин Кадиев, поддържа ли Министерството на финансите това? Моля да кажете и за фискалния ефект! Моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата заместник-министърът на финансите господин Кадиев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Колкото и да ни е неприятна тази тема, не мога да не отговоря на въпроса на господин Димитров. Акциза върху ракията не го свалихме по-надолу, не защото не искахме, а защото нямахме право и нямахме никакъв избор.
Да се върна все пак към въпроса за хазарта. Първият въпрос беше какъв е фискалният ефект. Данъците, които държавата е събрала за 2005 г. от тази дейност, са от порядъка на 25 млн. лв., а не 50 млн. лв., както каза господин Цонев. При намаляване на ставката на 8% за всички видове дейности, това би означавало загуба за бюджета от порядъка на 2,5 млн. лв. При 10-процентна равна ставка за всички видове дейности това би означавало допълнителен приход в бюджета от порядъка на 5,5 млн. лв., от които 2,5 млн. лв. за Българския спортен тотализатор, който, както стана ясно, след това няма да бъде досубсидиран. Тоест, нетният допълнителен приход би бил от порядъка на 3,5 млн. лв.
При вдигане на ставката на 12%, както предложи госпожа Капон, допълнителният приход за бюджета би бил в рамките на 11 млн. лв., от които 4 млн. лв. за спортния тотализатор, тоест, нетен приход от 7 млн. лв.
Вторият въпрос беше каква е позицията на Министерството на финансите. С писмо на министъра на финансите до председателя на Комисията по бюджет и финанси Министерството на финансите предложи да се върне старият вариант. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Желаещи да вземат думата?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Минчо Христов. (Шум и реплики от КБ.)
Не разбирам възраженията ви, колеги. Има процедура с предложение за прекратяване на дискусията. Ако някой желае да направи такова предложение, то ще бъде гласувано.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Постоянно от тази трибуна от страна на правителството, от страна на ръководни държавни служители се говори, че няма пари. Поради тази причина увеличавате данъците за обикновените граждани, увеличавате данък общ доход, увеличавате акцизите, вчера увеличихме акцизите за тока и горивата. Трябваше много ясно да кажете, че българските граждани след Нова година – само след дни – ще трябва да плащат по 12 стотинки повече на литър. Вчера заместник-министърът много ясно каза къде ще отиват тези пари. Той каза, че 40 милиона ще отидат за армията. Мисля, че проблемът с Ирак, проблемът с мисиите в чужбина има пряко отношение към проблема, който разискваме в момента. Да, за една година са похарчени 70 млн. лв. официално за мисии в чужбина, но мисията в Ирак е от 150 души през последната година. А няколко години подред тя беше от 550 души. Не се казва, че самолетите „Спартан”, които са изключително и само за обслужване на контингентите в чужбина, струват 200 млн. лв. И когато човек направи простата аритметическа сметка, ще види, че разходите за мисиите са далеч над 1 милиард лева. Това всеки един икономист може да го сметне. Защо тук трябва да се правим, че не разбираме за какво става дума?
Искам да ви кажа следното. Аз лично не мога да разбера, уважаеми колеги, обръщам се към тройната коалиция, тъй като явно това е позицията й, не мога да разбера защо държавната лотария трябва да бъде облагана повече, отколкото някои частни фирми, занимаващи се с хазарт? Това наистина не мога да го разбера. Единственото обяснение, казвам ви го съвсем откровено, коректно и честно, е някакви много сериозни лобистки интереси, някакви интереси, които обслужват няколко хазартни боса. Това е обяснението – казвам го съвсем ясно, а и вие всички прекрасно го разбирате.
Затова ви призовавам да сменим модела на данъчна политика, да престанем да тормозим хората с всякакви увеличения, които си измисляме сами. Вчера разискваме онова, което стана с данък добавена стойност. Наложихте ДДС дори върху варенето на ракия. Нека да вземем тези пари от онези, които ги имат, от хазартните босове например. Аз съм потресен, че българската държава, при условие че на всяка крачка в София има бингозали, всякакви казина и прочее, е взела двадесетина милиона лева от този бизнес. Аз просто недоумявам и се чудя какво прави Министерството на финансите в тази насока. Ако това продължава да е така - аз казвам това за втори път от тази трибуна - ние трябва много сериозно да помислим да забраним този бизнес. Защо не, след като няма никакви приходи към българската държава?
В този смисъл не мога да разбера логиката защо трябва да намаляваме тежестта върху този бизнес? Защо ги освободихме от ДДС, защо сега намаляваме и този данък, който разискваме в момента?
Уважаеми колеги, обръщам се към вас съвсем коректно и ви казвам отново: нека помислим за хората! Нека престанем да мислим само за хазартните босове, които са общо 2-3 в България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики на господин Христов?
Първа реплика – господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Христов, Вие за пореден път използвате аргументи, за да мотивирате някаква своя теза. И разбира се, Вие сте в правото си да използвате всякакви аргументи в посоката, в която Вие желаете – Вие и Вашата колежка Стела Банкова.
Аз обаче възразявам да спекулирате тогава, когато защитавате една или друга теза, както в случая спекулирате с разходите на България за участие в операции.
Чуйте ме внимателно: за пет години от 2001 г. досега всички операции – Ирак, Афганистан, Косово, Босна и Херцеговина, наблюдателите, които имаме в Етиопия и Еритрея, участието ни сега в ЮНИФИЛ - във военноморската операция за поддържане на мира и сигурността в Ливан, са на стойност около 350 млн. лв., 350 милиона лева!
Странното обаче е, че и Вие, и Вашата колежка не желаете да направите най-елементарното нещо – да погледнете в проектите за бюджети от 2001 г. каква е стойността за разходите за участие на България в операции зад граница. Както преди малко спомена народният представител Христо Кирчев, те са ясно упоменати: 74 млн. за тази година, 90 млн. за следващата година.
Не казвам, че това са малко средства, но извинявайте, те са много далеч от тези милиарди, с които Вие боравите абсолютно произволно.
И второто елементарно нещо, можете да пуснете един парламентарен въпрос към министъра на отбраната, към вицепремиера или към премиера и да чуете тези стойности или тези числа, за които аз говоря тук. Можете да погледнете в стенографските записи и да проверите какви са разходите, в т.ч. и за последното гласуване – за участието на България с охранителна рота в Ашраф, те са в рамките между 12 и 15 млн. лв. – лева!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика – господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моята реплика е по изказването на господин Христов, тъй като не съм съгласен с фактите, които той изтъкна. Не играя хазарт, не съм специалист по хазарт или по данъци, но съм убеден, че нито казината или бинго-залите са на всяка крачка, нито има опашки пред тях, а не си спомням и някога да е имало ДДС върху хазарта, за да кажем, че ние сме махнали ДДС-то. Не съм съгласен и с това, че сме увеличили данък общ доход, като неспециалист по данъците просто нямам такъв спомен.
Не смятам, че от тази трибуна трябва да се говорят неверни неща, така че, съграждани от село Ракево не вярвайте на това, което чувате. Много от нещата просто са една демагогия! Благодаря ви. (Ръкопляскания, шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика – господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, искам да се обърна към господин Христов, а да кажа и на господин Гризанов, че това, което той каза в своята реплика, не е точно така.
Моето несъгласие към основното изказване е, че не е коректно да намесваме мисиите с проблема с хазарта. Те са много индиректно свързани.
За мен е много по-важен въпросът и аз очаквам да получа отговор защо ние облагаме българските граждани, всеки български гражданин поотделно с до 24% данък, а хазарта – с 8%? И двата са данък оборот, грубо казано, само че хазартът е 8%, а всеки един български гражданин – с 24%, три пъти повече.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Не всеки един български гражданин!
НЕНО ДИМОВ: Всеки един български гражданин по таблицата, която вече гласувахме – до 24% върху оборота му!
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Максималното е 24!
НЕНО ДИМОВ: А минималното е 18. Отново имате 10% над минималното повече! Това за мен е големият проблем, господин Христов. Ето защо казваме, че са вдигнати данъците, защото успоредно с това косвените данъци скачат непрекъснато и българският гражданин плаща 45%, включвайки и излишъка на годишна база към това, което държавата му отнема. Много са вдигнати данъците за гражданите, половината от това, което заработваме, го даваме на държавата, и не получаваме нито здравеопазване, нито образование, каквото трябва, срещу тези пари. Много са вдигнати данъците, затова трябва да бъде ясно защо е този дисбаланс – три пъти разлика в полза на хазартните босове? (Ръкопляскания от независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика има думата господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател. Веднага отговарям на въпросите.
Към господин Ангел Найденов. Господин Найденов, Вие заявихте тази цифра – 350 млн. лв., преди около година от тази трибуна. Учудвам се как така тя не е мръднала нито с един милион?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Гледайте официалните данни!
МИНЧО ХРИСТОВ: Не гледайте официалните данни, колеги, защото сред вас има икономисти и много добре знаете как може да се прикриват данните за мисиите в бюджета на Министерството на отбраната – с елементарни хватки. И аз ви казах една от тях: колко струват самолетите „Спартан”, уважаеми колеги? Те струват 200 млн. лв. Така ли е? Така е. За какво се използват тези самолети? За превоз вътре в България ли? (Реплики от КБ.) Самолети, които летят хиляди километра зад граница? Естествено е, че се използват изключително и само за мисиите в чужбина. Къде отиват тези 200 млн. лв.?
Мога да ви кажа още пет такива примера и ще стане много ясно, че разходите досега са над 1 милиард. Това е положението! Зная, че не ви е приятно да го признаете, но е така.
Знаете, че от тази трибуна аз винаги говоря с факти и с цифри. (Шум и реплики от КБ.) Съжалявам, че трябва да ви го кажа по този начин, уважаеми колеги.
Относно репликата на господин Гризанов. Господин Гризанов, Вие премахнахте ДДС-то върху хазарта, защото ние със Стела Банкова предложихме да има ДДС върху хазарта. Затова съм изключително точен и коректен в своите изявления тук. Просто залата не прие нашето предложение, както не приехте предложението да премахнем ДДС върху лекарствата. И онзи ден изпълнителният директор на Комисията по цените на лекарствата призна, че лекарствата в България са два пъти по-скъпи, отколкото в Гърция – това е официално признание на държавен служител. Така ли беше? Така е. (Шум и реплики от КБ.)
Така че, много ви моля, нека да бъдем коректни!
Ще ви кажа и друго: след като се стремим толкова към Европа, защо не вземем европейския пример? Лекарствата в Европа, както и средствата за инвалиди се облагат между 0 и 5% - това са фактите, уважаеми колеги. Защо Вие наложихте 20% на българските граждани? (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
За процедурен въпрос, заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз възразявам заради това, че тук явно се спекулира с този правилник, който сме гласували.
Ние обсъждаме конкретния проектозакон, конкретни промени, а тук колеги започват да ни вадят от девет кладенеца вода, всеки ден вървят едни и същи записи, които са като че ли от грамофонна плоча.
Аз смятам, че всичко е ясно и моля да гласуваме прекратяване на дискусията по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли противно предложение?
Господин Димов, заповядайте.
Ще чуем противното предложение и ще гласуваме направеното процедурно предложение.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, аз имам обратното процедурно предложение: нека си спомним, че когато госпожа Дончева взе думата да говори за начина на водене на заседанието обясни, че ние гледаме в момента Закона за хазарта. Очевидно, че голяма част от тройната коалиция дори не е наясно кой точно закон гледаме, защото ние не гледаме Закона за хазарта! (Оживление.) Ние гледаме съвсем друг закон, така че има нужда да бъде обяснено на управляващата коалиция какво точно гледаме и какъв е проблемът, защото в края на краищата го казаха вашите говорители. И не ми се сърдете на мен, че не знаете какво гледаме в момента. Прочетете си дневния ред, а нека диксусията да продължи, за да можем да кажем всичките си аргументи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение за прекратяване на дискусията.
Гласувайте!
Гласували 139 народни представители: за 102, против 29, въздържали се 8.
Предложението се приема – дискусията е приключена.
Уважаеми колеги, предстои гласуване. Ще бъдат подложени на гласуване по реда предложенията, както следва:
Първо, предложението на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията; след това, така както беше предложено и в хода на изказванията считам, че коректният запис е, че комисията не подкрепя текста на вносителя и затова ще бъде подложено на гласуване предложението на вносителя по чл. 223; след това ще бъде предложено и гласувано, ако не мине първото или второто, предложението на комисията.
Гласуването ще се състои след почивката, тъй като по този текст трябва да вземат отношение всички народни представители.
Давам думата на господин Димитров, за да продължи с доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 224 и чл. 225.
По чл. 226 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено. То е “10 на сто” да се замени с “12 на сто”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 226 частично, като предлага следната редакция на ал. 1:
“(1) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 8 на сто.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Имате думата по тези текстове. Няма желаещи да вземат думата.
Гласуването ще бъде след почивката.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Раздел ІІІ – Данък върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено”.
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 227, 228 и 229. По тях няма предложения от народни представители.
По чл. 230 има предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено. Тя предлага ставката от 10 да стане на 12 на сто.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 230 частично, като предлага следната редакция:
“Данъчна ставка
Чл. 230. Данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност по този раздел е 12 на сто.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 231 и чл. 232.
По чл. 233 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 233. (1) Платеният данък върху неизползваните документи се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето:
1. след приключване на всеки дял (тираж) на периодичните лотарийни игри, или
2. когато дейността на организатора е прекратена на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за хазарта.
(2) Към искането за възстановяване по Данъчноосигурителния процесуален кодекс се прилагат неизползваните документи за участие, както и решенията за прекратяване на дейността в случаите по ал. 1, т. 2.”
По чл. 234 има предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 234 частично, като предлага следната редакция на ал. 1:
“(1) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.”
“Раздел ІV – Данък върху хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е увеличената цена на телефона или друга телекомуникационна връзка.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя по членове 235, 236 и 237.
По чл. 238 има предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 238 частично и предлага следната редакция:
“Данъчна ставка
Чл. 238. Данъчната ставка на данъка по този раздел е 12 на сто.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 239 и 240.
По чл. 241 има предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено. В тази връзка комисията предлага следната редакция на ал. 1:
“(1) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са текстовете на раздели трети и четвърти.
Имате думата.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Гласуването по тези раздели ще стане след почивката.
Преди да обявя почивка от 30 минути ще направя едно съобщение: на 13 декември 2006 г. от Българската народна банка е постъпил материал относно платежния баланс на Република България за периода януари-октомври 2006 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Почивка от 30 минути – до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум. Продължаваме пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, в началото на днешното пленарно заседание председателят на Народното събрание обяви, че непосредствено след почивката ще започнем с довършването на второто четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. И след като приключи ще продължим със Закона за корпоративното подоходно облагане. (Шум и реплики в залата.)
Председателят на Народното събрание обяви, че гласуването на тези текстове по Закона за корпоративното подоходно облагане ще стане след почивката. (Шум и реплики в залата.)
Добре, ако искате, да продължим със законопроекта за корпоративното подоходно облагане. Сега говорих с председателя. Това е било неговото мнение.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2007 Г. – продължение.
Спомняте си, че по § 11 вчера бяха гласувани предложения на народни представители. Сега остава предложението на комисията.
Господин Димов, заповядайте за процедура.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, наложената практика от това Народно събрание да се гласуват текстове, които са се гледали на предишно заседание на Народното събрание, веднага след почивката е доколкото да се гони необходимият кворум. Затова аз правя предложението да гласуваме текстовете от закона, с който свършихме преди почивката, и след това да се продължи по точката, която Вие предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение да продължим с точка седма – гласуване на текстовете, които бяха докладвани.
Гласували 157 народни представители: за 51, против 77, въздържали се 29.
Това процедурно предложение не се приема.
Господин Димов, заповядайте за прегласуване.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, колеги! Нека да не нарушаваме само правилника, а нека поне да следваме тези неписани правила, които вашият председател на Народното събрание е въвел.
Аз предлагам да прегласувате и да подкрепите това предложение, доколкото след това ни чака тежка дискусия, а дискусията по този законопроект свърши. Ние ще се отдалечим прекалено много от дискусията, ще забравим какво е било до дискусията и след това ще трябва да си спомняме какво е текло преди половин час, а тогава ще са минали вече може би няколко дни. Вероятно тази дискусия по следващия закон няма да завърши в днешния ден.
Затова предлагам да прегласуваме и да подкрепите гласуването на текстовете от предишния Закон за корпоративното подоходно облагане да свършат. Това са няколко гласувания и ще отнеме не повече от няколко минути, а след това да продължим със следващия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път това процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 53, против 86, въздържали се 29.
Това процедурно предложение не се приема.
Следователно, намираме се на територията на т. 3. Припомням, бяха приети предложенията на народните представители Борислав Китов и Атанас Щерев. Предложението на народния представител Борислав Великов е подкрепено по принцип. Трябваше комисията да заседава, да види как можем да излезем от това положение.
Има думата председателят на комисията.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
На вчерашното заседание на комисията се постарахме да изпълним задачата, която ни постави пленарната зала. За съжаление се оказахме без необходимия потенциал да решим тази задача. Гласуваните текстове – единият е предложение на народния представител Борислав Китов, другият е от народния представител Атанас Щерев, първо, си противоречат един на друг. И второ, противоречат на вече приетите текстове на чл. 3 и чл. 4 от закона.
При тази ситуация, след направената дискусия в комисията, комисията препотвърди предложението си за пленарната зала, като смята, че е в интерес на развитието на един плодотворен диалог да удължим срока за преговорите от 15 декември до максимално възможния срок. Този максимално възможен срок е 22 декември 2006 г., за да може президентът да подпише указ, законът да бъде публикуван и на 1 януари 2007 г. да имаме бюджет на Здравната каса. Ако нямаме бюджет на Касата, знаете, че тя ще функционира с една дванадесета от бюджета за 2006 г., което не е нито в интерес на пациентите, нито в интерес на лекарското съсловие.
Дали ще бъде постигнато съгласие, разбирате, че не зависи от парламента. Ако трябва аз ще изчета отново предложението, което никак не е кратко, но комисията изцяло потвърждава предложението си, като предлага само в ал. 3 числото 15 декември да стане 22 декември. Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“(3) В случай, че не се постигне съгласие при договарянето на Националния рамков договор до 15 декември” да стане “22 декември”. Това е предложението.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се учудвам, уважаеми господин Корнезов. Вие сте един опит парламентарист и много добре знаете, че това, което беше възложено на комисията, е да инкорпорира приетите текстове в общото предложение за съответния параграф.
В случая за пореден път се нарушава българската Конституция, като ние ще трябва да приемаме вече текстове на три гласувания. Защото с третото гласуване, което вие сега предлагате, ще се отхвърли нещо, което на две гласувания беше прието. Което е един опасен прецедент.
Аз категорично оспорвам, че моето предложение е в противоречие на закона и спъва работата. И мога да го докажа. Но преди да започнем евентуално дебат по същество, бих искал да кажа и от името на нашата парламентарна група, че считаме, че начинът, по който се нарушават изискванията на Конституцията, да се приемат закони на две гласувания, е неприемлив и ако се принуди българското Народно събрание да участва в подобно нещо, Парламентарната група на Българския народен съюз няма да участва в гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още веднъж повтарям – предложенията на народните представители Борислав Китов и Атанас Щерев вчера бяха приети. Нямам намерение да ги подлагам на трето гласуване, както каза Борислав Китов, и респективно отхвърлени. Те са приети. Остава предложението на комисията, което трябва евентуално да гласуваме.
Давам думата на господин Петър Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Материята е изключително чувствителна, обществените реакции стават почти драматични. Затова за мен е много важно да изясним какво точно ще гласуваме. Става въпрос за прегласуване – а аз усещам, че точно за това става въпрос – на текст или става въпрос за довършване на гласуване, което вече е започнало? Като чух уважаемия доц. Китов, останах с впечатление, че иде реч за прегласуване. Гледам правилника и чл. 58, който регламентира тази материя, и виждам много прости и ясни правила, към които трябва да се придържаме: "Резултатите от гласуването се обявяват от председателя веднага". Това вчера очевидно се случи. "Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторено." И това се случи. Последното изречение казва: "Резултатът от повторното гласуване е окончателен". Завършилите първи курс право казват пер аргументум а контрарио, тоест по аргумент за противното, ако този резултат е окончателен, той няма как да се прегласува процедурно сега.
Тоест вносителите, тези, които искат да прокарат някаква нова политическа воля, най-напред трябва да намерят процедурния похват за това. Той очевидно не се съдържа в чл. 58 и в техниката на прегласуване. Така ли е или не е така? Ако е така, ние сме категорично против, защото се създава един много тежък и опасен прецедент в Народното събрание. И което е още по-лошо, каквото и да бъде гласуването по същество – а това е вече отделен спор – реакцията срещу него няма как да не бъде вече изначално отрицателна заради нарушената процедура. Какъв е смисълът да утежняваме и без това тежкия дебат в тази посока, нарушавайки процедурата, започвайки отначало с едно нарушение?
Затова апелирам към Вас, господин председател, нека да изясним този въпрос. Ако става дума за прегласуване, няма да участваме в него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрахте и от доклада на председателя на комисията, не става дума за прегласуване. Предложението на народните представители Борислав Китов и Атанас Щерев по § 11 са приети. Те няма да бъдат подложени на прегласуване. Вчера спряхме с гласуването на предложението на народния представител Атанас Щерев, не сме гласували предложението на комисията. Обяснете какво сте направили в комисията.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми колеги, разбирате, че процедурата по § 11 не е приключила. Ние се намираме в процедура на приемане на § 11. Приеха се два текста, които трябваше да бъдат редактирани и инкорпорирани в предложението на работната група. Тези текстове не могат да бъдат включени в тялото на закона (викове в ДСБ и БНС), тъй като противоречат на приетите вече текстове от закона. Или трябва да торпилираме вече приетите текстове от закона...
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Защо противоречат?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Противоречат! Погледнете какво е записано в тези текстове. Да не говорим, че едното предложение противоречи на другото, те са несъбираеми. Едното предложение казва какъв да бъде механизмът, ако няма рамков договор, а другото предложение казва да продължава, докато се подпише рамков договор. Това са фактите и те са несъвместими.
Така че процедурата по гласуване на § 11 не е приключила. (Шум и реплики в ДСБ и БНС.)
Така е, но не можете да съберете нещо, което не може да се събере. Който може да събере решение, което предлага нов механизъм, ако няма договор, с механизъм, който предполага продължаване на преговорите с Касата, да ги събере. Комисията по бюджет и финанси не можа да събере тези неща.
Така че сега трябва да се гласува окончателният вариант на § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате предвид предложението на комисията? Предлагате то да се гласува с поправката не 15-и, а 22-и? Това предлага комисията.
Господин Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С чл. 3 и 4 на проектобюджета на Касата се прие бюджетът на Касата, а с § 11, който предложихме аз и Борислав Китов, се правят предложения за съдържанието на чл. 52, което запазва философията на Закона за здравното осигуряване. Изхвърлянето на тези текстове променя философията на вносителя. Първи път правите нарушение, като променяте устройствен закон със Закон за бюджета на Касата и втори път го правите по един начин, като пренебрегвате мнението на пленарната зала на Народното събрание.
Предложеният от вас текст да се промени срокът от 15 на 22 декември е просто смешен. Защото вие предпоставяте, че няма да има договор. Защото Лекарският съюз, ако не иска да сключи договор, то е защото му се представят неприемливи условия.
Аз ще ви подскажа едно решение. Прехвърлете 100 млн. лв. от бюджета на здравеопазването, които са предвидени за капиталови разходи пак по един маниер, който е труден за разбиране, защото когато има търгове и едно държавно учреждение прави тези търгове, винаги има корупция, прехвърлете тези 100 млн. лв. в Здравната каса, за да могат да влязат като цени на клиничните пътеки и здравните лечебни заведения сами да си купят апаратура. И ето ви тогава условия да се сключи рамковият договор.
Вие обаче не искате това, вие искате да премахнете договорното начало, искате да премахнете здравноосигурителната система, искате да смачкате Българския лекарски съюз и лекарското съсловие в страната. Лошото е друго – че не знаете какво да правите по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Няма.
Господин Филип Димитров има думата за изказване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, аз поисках първоначално думата за реплика, но мога да построя изказването си във връзка с казаното от господин Димитров.
Уважаеми дами и господа, от съдържателна гледна точка картината е много ясна. От съдържателна гледна точка това, което лявата страна на залата иска да постигне, е да постави невъзможен за изпълнение срок за сключване на договор между Здравната каса и Лекарския съюз и по този начин да гарантира действия без сключен договор. Ужасно просто е! Тоест Здравната каса започва да решава нещата по чисто административния образец.
Вие си мислите, че по този начин удряте по лекарите. Аз лично си мисля, че по този начин вие удряте по пациентите, защото в крайна сметка поставяте българската медицина, която далеч не е в цветущо състояние, далеч не е съвършена, има страшно много кусури, но я поставяте в положение да трябва да се спасява, да се измъква и да мисли как да му намери колая. А това рефлектира върху главата на пациентите.
Но това е от съдържателна гледна точка. Тук вероятно вие можете да ми дадете много аргументи, по които на мен ще ми бъде трудно да изразявам становище по простата причина, че съм лаик.
От процедурна гледна точка обаче това, което правите, е съвършено недопустимо. За да постигнете този резултат, чиято стойност е много съмнителна, вие се опитвате да извършите едно директно и грубо нарушение на правилника, като твърдите, че не било форма на прегласуване това при вече гласуван текст, който съдържа определени параметри – в случая става въпрос за цифри – или не ги съдържа, вие да вкарате в него такива цифри и да кажете, че това не било прегласуване, а било някаква редакция, обърнете внимание, редакция на текст, който по силата на прочетения ни текст от правилника вече се счита за гласуван окончателно. Това предлагате вие. Вие се опитвате в един текст, в който е казано, че господин Корнезов на този и този ден председателства Народното събрание, след като този текст е станал окончателен, да вкарате допълнителен текст, в който да се каже, че господин Корнезов между 9,00 и 11,00 ч. днес, но не и през останалото време председателства Народното събрание. Ако това не е промяна в съдържанието на текста, извинете, какво е?
При това положение на нещата очевидно хипотезата, че може да бъде поставен на гласуване подобен текст е в грубо противоречие с изискванията на правилника и с конституционното правило, от което това изискване произтича – че законите се гласуват на две четения. Точка. Извън това всичко останало е извън процедурата, представлява обяснение за това хубаво ли е, лошо ли е, правилно ли е, не е ли правилно. Както виждате, обясненията за това са много и както изтъкна и господин Стоянов, трудно ще обясните с нарушение на процедурата нещо, по което има толкова противоречиви становища и толкова много акумулирана обществена енергия. Съветвам ви, не го правете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика – господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Димитров, съгласявам се с логиката на това, което казвате. Действащият закон е задължил това да стане до 18 декември. Това е законът. Не можем да даваме до безкрайност. Бюджетната година е от 1 януари до 31 декември. Този въпрос не е локум, който можем да разтегляме.
От тази гледна точка изключението, което се прави, е да хванем последния възможен срок. Не е спазен законът и не прилича на хора в тази зала, които призовават да се спазват законите, да призовават: „Дайте да нарушим закона, който е до 18 декември т.г.”, да го нарушим и да кажем: „Тези преговори могат да продължат”. Докога? До 1 юни, до 31 декември следващата година? Това е процес, който трябва да приключи. Няма никакви проблеми тези преговори да са вървели, както върви бюджетният процес от началото на 2006 г. Но ние, законодателите, да кажем: „Сакън! Ние ще ви потупаме по рамото, че не сте спазили срока. Ами, дайте тогава да не приемаме бюджета на България за следващата година и да продължим да си го обсъждаме”. Бюджетните срокове са неотменими и от 1 януари следващата година трябва да действа новият бюджет! Това е фактическата ситуация.
Що се касае до процедурата, тя действително не е завършена. Не е за първи път това да се предлагат редакции, текстът да се чисти, така че да стане съвместим. Това, че е прието – Вие сте прав, не отричаме, че е прието. Но редактирането на текста не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Трябва да си признаем, че вчера в еуфорията от страстите, които се разгоряха, които са основателни – все пак българското здравеопазване е приоритет на всички нас, особено на управляващата коалиция, разбира се, пленарната зала допусна грешка.
Грешката е в това, че пленарната зала прие и предложението на народния представител Борислав Китов, и предложението на народния представител Атанас Щерев, които при внимателно разглеждане си противоречат едно на друго. (Реплика на народния представител Борислав Китов.)
Моля ви, погледнете предложенията още веднъж. Борислав Китов предлага изменение на ал. 3 – няма да го чета, а доц. Щерев предлага изобщо да се отмени ал. 3. Това действително е една колизия.
Освен това, очевидно, че това, казва и председателят Димитров, също е вярно. В предложението на доц. Щерев се говори за цени на отделните медицински дейности – как те да бъдат определени, докато ние в чл. 3 и чл. 4 дадохме рамката и годишните разходи също така са ясни. Така че днес предстои да изчистим всички тези колизии и Народното събрание да приеме такива текстове, които да дадат възможност от 1 януари 2007 г. Националната здравноосигурителна каса да работи, за да не страдат пациентите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, ние говорим за това – спазваме ли собствените си закони или не.
Господин Димитров, Вашата реплика правилно препраща към темата за държавния бюджет и там, както и в закона, който обсъждаме, са предвидени едни и същи правила. Ако държавният бюджет не бъде гласуван в срок до 31 декември на съответната предходна календарна година, от 1 януари следващата година в действиe влиза помесечно 1/12 и т.н. Тоест, ясно е, че не се получава правен вакуум. Ясно е, че закон, който регулира нещата, има.
Абсолютно аналогичен е случаят с Рамковия договор – ако не бъде сключен в срок, се прилага съответно Рамковият договор от предходната година.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Това не е вярно просто.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Какво искаме да направим? Искаме да отнемем възможността да бъде сключен един адекватен на ситуацията Рамков договор, или да се стигне до ситуация, в която такъв просто няма да има и следователно всичко ще бъде администрирано по начина, който искаме да избегнем. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което ни се предлага от председателя на комисията господин Петър Димитров, ако бъде подложено на гласуване, ще е нещо, което е в разрез както с Конституцията на Република България, така и с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аргументите, които чух от управляващото мнозинство, звучат по следния начин: „Ами, вижте какво, вярно е, че има приети текстове, обаче това не ми харесва! Вярно е, че има приети текстове, обаче ние май се объркахме! Вярно е, че има приети текстове от пленарната зала, но бяхме еуфорични!”
Извинявайте много, но всичко това няма никакво значение за правния мир и за правилата, по които работи парламентът и по които действат законите. Всички тези аргументи, които в момента вие излагате, са аргументи по целесъобразност, но не по законосъобразност.
Законът се приема на две четения. Второто четене на текстовете е минало в пленарната зала вчера и те са приети дори след прегласуване. Никаква редакция не може да им бъде правена, още повече редакция, която променя! (Реплика на докладчика Петър Димитров.) Това, че сбъркахте още при внасянето на закона, че нямаше постигната договореност, че нямаше представени нещата по начина, по който изисква законът, е ваша грешка, която ние ви казахме от първия момент.
Единственият начин, по който може да се поправи допусната грешка, вие добре го знаете, е след влизане на закона в сила, ако искате да го промените, да се предприеме нова законодателна инициатива, а не в момента да ни предлагате гласуване, което е невъзможно.
Аз искам да заявя, че ние от ДСБ не можем да участваме в подобно противоконституционно действие. И нещо повече, ако парламентът предприеме такова действие, ще отнесем закона пред Конституционния съд. Защото започна да става прецедент в този парламент да се променят текстове, след като бъдат приети на второ четене; да се промушват в последния момент и практически да се прави нещо като трето гласуване, затова защото не сте се разбрали в тройната коалиция или съществуват някакви други проблеми и конфликти помежду ви.
Господин председател, обръщам се и към Вас – не подлагайте на гласуване предложението на комисията, защото Вие сам знаете, че това означава огромно нарушение както на Конституцията, така и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това ще бъде нещо, което ще бъде наистина недопустимо. Още веднъж заявявам, че ако бъде направено, ще отнесем случая пред Конституционния съд. Защото тези прецеденти с нарушение на закона трябва да бъдат санкционирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам реплики.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Госпожо Михайлова, искам да Ви репликирам в тази връзка – казахте, че е била допусната грешка. Грешки не се допускат! Такава грешка няма! Такава беше волята, всички го видяхме и всички гласувахме в тази насока. Това е моята реплика към Вас.
Тук става въпрос за спазване на принципи и на правилника. Или ще спазваме принципите и правилника, или няма да ги спазваме. Защото това Народно събрание от много отдавна – от първия си ден, работи по целесъобразност. Правят се връщания, много пъти и в Комисията по правни въпроси се събирахме да се мъчим да правим ревизия на вече приети актове и се правеха компромиси. Тук компромиси се правеха и със знанието и съгласието и на опозицията. Защото имаше някаква такава политическа воля. Това е един пример, един пореден случай, в който всички трябва да покажем, че компромиси на правилника не бива да се правят. „Атака” застава принципно на тази позиция. Ние винаги сме били на тази позиция и заявяваме, че абсолютно няма да бъдем съгласни да се правят компромиси и призовавам не само членовете на опозицията, а всички народни представители от управляващите парламентарни групи да стъпят здраво на правилника и Четиридесетото Народно събрание в този случай да покаже, че спазва правилника и не прави компромиси с него, със законите и Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, Вие допуснахте грешка във Вашата теза като казахте, че който иска да прави поправки в закона, да направи нов проектозакон, който да поправи този проектозакон. Това не е правилно затова, защото предложението на Борислав Китов и моето няма никакво противоречие. Има една теза за запазване на философията на Закона за здравното осигуряване. Докато в предложението на Закона за Касата се прави грубо нарушение на Закона за нормотворчеството у нас, на принципите – с един закон се правят промени в един друг устройствен закон като се променя философията му.
Ако някой иска да променя философията на Закона за здравното осигуряване, то да си направи проектозакон за промени на Закона за здравното осигуряване. Това е коректният подход. Мисля, че във Вашето изказване трябваше да изясните това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Госпожо Михайлова, имате право на дуплика в рамките на 3 минути.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и Шопов, и Щерев! Вие всъщност, правейки ми реплика, потвърдихте тезите, които развих. Това, което беше реплика – вашите изказвания бяха цитати от представители на тройната коалиция. Те казват, че е грешка. Аз не смятам, че е грешка, защото аз съм подкрепила предложенията и на господин Щерев, и на господин Китов. Но това е в изявленията на Петър Димитров.
Това, което казах, е начин на законодателна техника, ако смятат, че нещо са сбъркали. Но това е нещо, което е извън днешния дебат. Днешният дебат е всъщност може ли, след като има приети текстове, под формата на редакция да бъдат променяни. Моята позиция е, че това е абсолютно недопустимо и че текстовете, които бяха приети, както вашето предложение, както и предложението на господин Китов, са приети от пленарната зала. Това беше волята на парламента във вчерашния ден. По никакъв начин тя не може да бъде променяна. Законът трябва да продължи да се приема с оглед предложенията, които са направени от народните представители, и да върви по реда, по който е предвидено както в Конституцията, така и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Нещо повече. Използвам дупликата да се обърна към управляващото мнозинство, защото преди да започне тоя дебат трябва да се гласуват текстове, свързани с хазарта. Ще си позволя да кажа нещо, което е извън дебата, но което чух в кулоарите. Умишлено се позволява и се пусна първо да се гласува, за да се види дали от НДСВ и ДПС ще променят волята си от вчера относно Здравната каса и бюджета й, за да се прецени дали пък БСП ще направи компромис със себе си относно текстовете за хазарта.
Уважаеми колеги, опровергайте слуховете, които чух в кулоарите в почивката – че в момента върви пазарлък срещу бюджета на Здравната каса, ниски данъци за хазарта. Не позволявайте да се търгува с българското здравеопазване за сметка на хазарта, защото това наистина е ужасно и ако го потвърдите с гласуването си, ще компрометира парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, очевидно е, че колегата Филип Димитров и колегата Михайлова не са прочели текстовете, по които толкова оживено дебатират. Очевидно е също така, че тях изобщо не ги интересува това как ще бъдат прилагани тези текстове. Защото в противен случай противоречието в тези два текста – единият от които беше предложен от колегата Китов, а другият – от колегата Щерев, щеше да им направи впечатление и да им е ясно, че тези два текста са абсолютно неприложими, тъй като си противоречат. Всъщност това беше и основанието вчера да прекратим дебата по § 11 и комисията да търси вариант, който да бъде приложим както в контекста на двете гласувани предложения, така и в контекста на чл. 2 и чл. 3 на разглеждания законопроект. Защото освен да спазим по буква процедурата, в крайна сметка трябва да приемаме закони, които да могат да бъдат приложени.
За останалите колеги в залата, които очевидно са заблудени от това, което се случва тук, ще прочета конкретните текстове, а именно – според колегата Борислав Китов в хипотезата, в която до 15 декември не се сключи нов рамков договор, се прилага чл. 55, ал. 3 по вносител, като се създава възможност да се сключи такъв договор през следващата година, но дотогава действат – цитирам:
„1. преходният рамков договор по чл. 55, ал. 2, т. 3;
2. определените от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса обеми, цени, методика;” и пр.
“3. определените от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса условия, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ;” и пр.
„Цените и обемите за заплащане” става еди-как си.
„Прилага се ал. 3”.
Какво гласувахме по предложението на колегата Атанас Щерев? Същата ал. 3:
„В случай, че до края на календарната година не се подпише нов рамков договор, от 1 януари следващата година действа старият, като цените на отделните медицински дейности се индексират с коефициент, получен от разделянето на предвидените в новия и стария бюджет на Националната здравноосигурителна каса разходи за съответните видове здравноосигурителни плащания”.
Тоест, две различни методики. Няма как да се приложат и двете. Като не могат да се приложат и двете, какво ще прави Касата? Тоест вие искате ние сега всички, дружно вкупом, да приемем текстове, които да блокират работата на Националната здравноосигурителна каса. Нали не искате това, колега Димитров?
Отделно от това, че тези две предложения изключват всички предходни членове и алинеи на този проект. Тоест създава се една ситуация, която поставя практиката пред невъзможност за действие. Затова вчера прекратихме това гласуване с идеята Бюджетната комисия да стигне до един текст, който да обединява приетото дотук, двете предложения и освен това да бъде работещо. Това е предложението, което прави колегата Петър Димитров.
Искам да кажа ясно: предлагам да се гласува предложеното от комисията на господин Петър Димитров като окончателна редакция на § 11, което дерогира действието на предложенията на Китов и Щерев, но ги съдържа в себе си.
Освен това, тъй като дебатът е по § 11, ще помоля колегите народни представители, които вчера са се изказали по темата, днес нямат право да се изказват за втори път по същия въпрос.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): А Вие защо се изказвате?
МАЯ МАНОЛОВА: Аз вчера не съм се изказвала по тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата господин Филип Димитров, а след него господин Димов и господин Щерев.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Моля Ви се, аз първи вдигнах ръка! Освен това се коментира мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Спокойно! Господин Димов също вдигаше ръка. Нямам против. Разберете се и елате.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз всъщност съм много благодарен на госпожа Манолова, защото тя наистина опресни паметта и на тези, които евентуално не бяха със съвсем ясни спомени от гласуваното вчера.
Госпожо Манолова, първо, такова нещо като закон, който си противоречи и затова не може да се прилага, няма! Законът се прилага такъв, какъвто е гласуван от законодателя или тогава не можем да говорим за закони изобщо. Това, което Вие описахте, е един много хубав пример за това как точно може да се приложи този закон. За какво става дума?
Става дума за три нива, които обикновено не така изчерпателно се изразяват в законите. Имате една ситуация, когато нищо не се случва. В тази ситуация действа схемата, предложена от господин Щерев. Но желанието на закона е да се случи нещо и това е определени административни органи да изпълнят своите задължения и да извършат своята регулативна дейност. Това е хипотезата на д-р Китов. В същото време онова, което вие наричате дерогиране на всичко останало преди това, съдържа възможността независимо от тези две хипотези, да бъде постигната онази, която всички ние желаем, а именно в крайна сметка сключването през следващата година на един договор, който окончателно да уреди материята и да постави страните в положението, което здравият разум налага.
Тоест, имате три варианта на субсидиарни възможности и всеки един прави закона приложим. Това ако не наричате приложим закон, не знам какво повече ви трябва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д‑р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Радославов, уважаема госпожо Манолова! Вие, госпожо Манолова, може да сте добър адвокат, адвокат и на Коалиция за България, но не сте си дала труда да прочетете Закона за здравното осигуряване. Ако го прочетете, тогава ще видите, че има три момента, които обсъждаме сега. Проектозаконът за здравното осигуряване, който внасяте вие, премахва договорното начало в здравното осигуряване у нас. Предложението на доц. Китов защитава отчасти това договорно начало. Моето предложение го защитава напълно и между предложението на Китов и моето няма никакво противоречие. Противоречието е между предложението на Китов и моето и проектозакона на вносителя. Там е противоречието. Пленарната зала реши това противоречие в наша полза. Не изкривявайте нещата!
Това, което предлагате вие, е да се промени датата от 15 на 22 – това абсолютно нищо не означава. Това е нещо като датата 10 ноември. (Оживление.) Нещо се е случило, обаче какво се е случило, никой не знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за трета реплика доц. Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манолова, благодаря Ви за лекцията, но не сте права и ще говоря по същество. В хипотезата на моето предложение към ал. 3 единствената разлика е, че така, както беше дадено, би следвало да важи за цялата година, а аз казвам, че ще важи до приемането на рамков договор. Това между другото се случи преди две-три години, нямаше нищо фатално. Това е едното.
Предложението на Атанас Щерев, което доразвива нещата, напълно съвпада с моето, по отношение на предходния рамков договор съвпада с това на вносителите. По отношение на определяне на Управителния съвет на НЗОК, обеми и цени, той казва една методика и за мен това е втората точка.
По определяне на третата точка, по начина на сключване, изобщо не се третира нито в моето, нито в неговото и то би следвало да остане!
По отношение на четвъртата точка - предложението на Щерев и на правителството горе-долу съвпадат, защото той казва от двете години, вие казвате от едната година. Ето това трябваше да направи комисията! (Удря с юмрук по трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, спокойно!
Имате право на дуплика, госпожо Манолова, ако желаете.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, нещата вървят към изясняване, а именно става ясно, че това, което е прието, е неприложимо, защото става дума за различни хипотези по всяка една възможност. И тук, четейки Закона за здравното осигуряване, намирам още едно противоречие, колега Щерев. С този закон, където е уредена хипотезата за случаите, в които не се сключи рамков договор до края на настоящата календарна година, тогава се прилага бюджетът за предходната година, а издръжката е с 1/12 по разходите, предвидени за предната година. (Реплика от народния представител Борислав Китов.)
Тоест, тук съществуват четири различни хипотези за това как да се действа, ако до 15-ти не се случи национален рамков договор. Предложението, което прави Петър Димитров и Бюджетната комисия е абсолютно разумно, най-вече защото дава шанс за толкова необходим рамков договор да се сключи до 22 декември и по този начин да се отстранят всички възможни противоречия. Така че нека да приемаме нещо, което ще бъде разумно и което може да бъде приложено, а не хипотези, които да хвърлят в смут и Лекарския съюз, и Касата, и в крайна сметка да не се знае какво точно се прилага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пак започна да ни владее емоцията и мнозинството пак ще сгреши като гласува.
Господин Димитров правилно каза, че има бюджетни срокове.
Господин Димитров, Националната здравноосигурителна каса внесе бюджета на Националната здравноосигурителна каса през Министерския съвет 15 дни след изтичането на срока, така че да не говорим за неспазването на бюджетните срокове.
Друг факт: с бюджета на Националната здравноосигурителна каса, с приемането на чл. 4 и 5 погазихте Конституцията, която казва, че всеки български гражданин има право на гарантиран достъп до медицинска помощ. Вие сложихте лимит и на извънболничната помощ, и на болничната помощ. Затова ще сезираме Конституционния съд. И това го направихте само няколко дни след като Върховният административен съд отмени лимитите както за достъп до специализирана помощ, така и за медико-диагностични изследвания. Въпреки това обаче вие отново сложихте тези лимити и не само това, а и сложихте лимити върху болничната помощ. С този закон погазихте и Закона за здравното осигуряване, който казва, че всяка промяна може да бъде правена от Националната здравноосигурителна каса след съгласуване с Българския лекарски съюз. Тук вие казвате, че всяка промяна ще бъде правена по ред, определен от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Никакъв Лекарски съюз, с никого не искате да преговаряте и затова срокът, който поставяте – 22 декември, е пълна илюзия, защото вие знаете, че не желаете да има изобщо национален рамков договор. Погазихте и основата на здравното осигуряване с премахването на договорното начало с всичко онова, което въпреки нашето мнение досега гласувахте. Какво стана вчера?
Благодарение на това, че този бюджет на Националната здравноосигурителна каса е толкова некадърно направен, дори част от мнозинството се обърка и въпреки желанието, което имаше, прие правилните предложения на доц. Китов и доц. Щерев. Вслушайте се поне в мнението на хора, които знаят за какво става дума. Днес се опитвате отново да погазите Конституцията, като направите трето гласуване върху нещо, което вече беше прието. Трябваше само да бъде инкорпорирано в текста, а вие смятате, че инкорпорирането на текста е да замените това, което приехме – преговорите да продължат до сключването на договор, да го промените с дата 22 декември. Това инкорпориране ли е, господин председател?
Моля Ви, не подлагайте това ненормално предложение на гласуване, за да не се излага българското Народно събрание и за да не трябва да се сезира Конституционният съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Не съм съгласен с начина, по който господин Шарков третира чл. 3 и чл. 4. Той казва, че те са противоконституционни. За мен има един друг много принципен въпрос: ние приемаме тези два члена с мнозинството на Народното събрание, защото са създадени от вносителя, но не приемаме други два члена, които са от народни представители, за тях решаваме, че са грешка. Същото това Народно събрание ги е приело, същата тази зала приема и едните, и другите.
Защо са грешни предложенията на господин Щерев и на господин Китов? Нима народните представители вече нямат право на законодателна инициатива? Или априори ще считаме, че законодателната инициатива на народните представители е грешка? Това ли е прецедентът, който правим днес? Ние приемаме, че нещо е по-вярно от друго нещо, след като е минало през тази зала.
Госпожо Манолова, Вие показахте, че можете да четете, но не показахте, че разбирате това, което четете. Не искам да Ви правя реплика, на има устройствен закон и специален закон и е ясно кой действа.
Това е големият проблем според мен и затова не съм съгласен с Вас, господин Шарков. Има по-верни от верните, но очевидно господин Щерев и господин Китов не попадат в тази група в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димов! Това, което казахте, също има своите основания, но вероятно, когато все пак това предложение бъде подложено на гласуване, ще бъде прегласувано и прието. Говорихме много пъти, че здравеопазването в България е недофинансирано. Ще продължи да бъде недофинансирано, защото няма политическа воля този въпрос да бъде решен. Някой обаче ще си получи възнаграждението за това, че ще прокара тази промяна.
И ще ви кажа мисъл на един велик човек, който е казал, че “Никога некомпетентността не е била възнаграждавана така добре от времето, когато конят на Калигула е станал консул”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата за изказване народният представител господин Софиянски. (Шум и реплики.)
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нека първо да изчистим недоразумението, преди да преминем към бюджетната техника. Недоразумението, че двете предложения си противоречат.
Чета текста буквално така, както са го предложили вносителите – колегите Китов и Щерев.
Господин Китов казва, че ако не се подпише Рамковият договор, се добавят думите “до подписването на Националния рамков договор”. Тоест, договорът от предишната година действа до подписването на Националния рамков договор.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не е така, Стефане!
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: “До подписване на Националния рамков договор” – това е текстът. (Шум и реплики от КБ.)
Чета текста на господин Щерев:
“(3) В случай, че до края на календарната година не се подпише и влезе в сила нов Рамков договор, от 1 януари следващата година до подписването и влизането в сила на нов, остава в действие старият Рамков договор” – абсолютно покриващи се два текста.
Бюджетната комисия трябва да спре дотук. Да остави тези два покриващи се текста.
Текстът, който внася Бюджетната комисия, казва, че договорът важи за цялата година, ако той не се подпише до 22 декември, важи за цялата година.
Чисто фонетично, ако се стъпи на общата част на двете предложения, въпросът е решен.
Уважаеми колеги, обръщам ви внимание върху нещо друго и ви моля да се замислите върху него.
Има предложение на Комисията по бюджет и финанси по един специализиран закон, господин Великов, понеже Вие повдигнахте този въпрос – Закона за бюджета на НЗОК. Имаме позицията на председателите на Комисията по здравеопазване от 12 години. Четири години председател на тази комисия беше Борислав Китов, четири години беше господин Атанас Щерев, сега отново е Борислав Китов. Ние не уважаваме себе си. Ние избираме председатели на Комисията по здравеопазване и подменяме тяхната позиция по един специализиран закон с позицията на председателя на Комисията по бюджет и финанси. Мисля, че правим нещо некоректно в момента.
Минавам към бюджетната техника. Колеги, каква е логиката първо да гледаме бюджета на НЗОК и ДОО и накрая консолидирания бюджет? Много е естествена логиката. Ако тук сега настъпят промени в тези съставни на Закона за държавния бюджет за 2007 г. бюджети, за нас остава да направим промени в консолидирания бюджет. Тоест, ако тези промени, които сега гласуваме, се отразят, в силата ни е, когато гласуваме на второ четене Бюджет 2007, да отразим тези промени в консолидирания бюджет. Ние още не сме го приели. Как говорим, че нарушаваме консолидирания държавен бюджет, когато ние още не сме го приели?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Приели сме го на първо четене.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: На първо четене го приехме, но оттам нататък на второ четене можем да направим промените, които се налагат. Иначе каква е логиката да гледаме първо бюджетите на НЗОК и ДОО? Тогава ще ги гледаме накрая при заковани параметри.
Логиката да гледаш първо съставните части на бюджета и те да минат на първо и второ четене, е именно тази: ако трябва на второ четене накрая да отразим промените в консолидирания бюджет. Това е много проста логика. Иначе щяхме да ги гледаме обратно. Щяхме да си гласуваме държавния бюджет и край, пък те щяха да си работят с една дванадесета от миналогодишния бюджет. Няма нищо страшно и от една дванадесета.
Колеги, завършвайки изказването си, отново апелирам: да уважим хората, избрани от нас. Говорим за процес, не говорим само за числа. Сега сме избрали Борислав Китов, миналия парламент сме избрали Атанас Щерев, и двамата са специалисти. Аз ще слушам тяхната позиция. След като те ни дават по специализирания закон такива предложения, ние не можем да ги подменяме с позицията на председателя на Комисията по бюджет и финанси. Разберете го това, ако искате да уважаваме себе си! (Ръкопляскания от ОДС, ДСБ и БНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Софиянски, по отношение на Вашето тълкуване на предложението на Борислав Китов. Това е предложение, при което...
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС, от място): Четете целия текст!
МАЯ МАНОЛОВА: Той предлага в хипотезата, в която не се сключи Национален рамков договор, до сключване на нов договор, през следващата година да важи старият. Предходният, всъщност старият Рамков договор, по чл. 55, ал. 2, т. 3, определени от Управителния съвет на НЗОК обеми, цени и методика на заплащане – тоест точките вървят под ал. 3, в която колегата Китов прави промяна само в срока, но не и в съдържанието. А тези три точки отдолу противоречат на трактовката, която дава на това разбиране колегата Щерев. Тоест, това са два различни варианта, които не могат да бъдат приложени. (Непрекъснати реплики от място на народния представител Стефан Софиянски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Колеги, спорим, викаме и т.н. Но като че ли ни убягва нещо много важно.
Говорим за стратегии. Нека един от вас да стане и да каже или от Министерството на здравеопазването да дойдат и да кажат: стратегията за здравеопазване на българските граждани е такава и такава. Или някой от Касата да стане и да каже каква стратегия чертаят за опазване здравето на българските граждани. Такава няма.
Всъщност излъгах, има, но тя е в негативния спектър. Какво означава това? Някои хора се подчиняват на батковците отвън и се следва явно стратегията за намаляване на българските граждани, както говорят злите езици – около 4-4,5 милиона българи. Ако това е стратегията, кажете!
Другото основно нещо, което трябва да залегне в стратегиите и което трябва да знаят хората, занимаващи се със здравеопазване, е следното. Когато се направи един договор, той не е необходимо да се подменя всяка година, ако тази година е “хикс”, образно казано, другата година да е “игрек”, тоест да не си приличат.
Договорите, които са направени с единиците – изпълнители на болнична и извънболнична помощ, само трябва да се доусъвършенстват, без да се променят. Ако това се направи, споровете по организацията на бюджета няма да бъдат трудни. А ние всяка година започваме от нула и тръгваме да градим кули.
Трябва да се постави веднъж завинаги основата, да се остави един постоянен договор и впоследствие с годините само да се доусъвършенства. По този начин ще облекчите лекарите, изпълнителите на медицинска помощ, за да могат да обръщат повече внимание на пациентите. По този начин ще се освободят излишни средства, които се харчат. Някой може да попита защо и как. Много просто, с всеки един договор има такива измишльотини, че изпълнителите на медицинска помощ трябва да дават на Касата сдъвкани нещата, а те само да вземат дискетата, да я пуснат на компютъра и същевременно да казват: “Ох, колко много сме натоварени с работа” и да трупат персонал. Това са пера, където също отиват много пари от Здравната каса.
Ето това са пера, където също отиват много пари от Здравната каса и вие не се замисляте по тези въпроси. Аз го говоря, защото преди да дойда тук, бях общопрактикуващ лекар и зная с какви излишни дейности се занимавахме, които изискваха излишно влагане на пари. Трябва това да се направи, за да се постигне другият баланс в бюджет и в стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Заповядайте за процедура, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, смятам, че вече на всички народни представители стана ясно къде какви грешки са допуснати и какво би трябвало да се направи, за да вървим напред.
Моето предложение, господин председател, за да излезем от тази ситуация, е да подложите на гласуване редактирания текст на Комисията по бюджет и финанси, без да подлагате на прегласуване текстовете, които вече са приети от господин Борислав Китов и господин Щерев.
Приемаме ги за сведение и продължаваме напред. (Оживление в залата.) Благодаря ви.
Процедурното ми предложение е да прекратим дебатите, защото няма нещо ново, което трябва да се каже, да се подложи на гласуване редакционният текст, без да правим нарушение на правилника и на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря. Разбрах – процедурното Ви предложение е за прекратяване на разискванията.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, правя обратно процедурно предложение, тъй като в залата имаше заявени изказвания по темата, дебатът не е приключил. Мисля, че е несериозно това, което парламентарната зала вчера е приела, да казваме днес, че сме го приели за сведение.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Не за сведение, а по принцип.
ВАНЬО ШАРКОВ: Няма такова нещо – приели сме го за сведение и продължаваме напред, пък гласуваме нещо друго, което променя онова, което сме приели вчера. Извинявайте, нека все пак уважаваме Народното събрание. Правя обратно процедурно предложение дебатът да продължи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Аталай за прекратяване на дискусиите по този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 126, против 46, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
(Народните представители от парламентарните групи на ОДС, БНС, ДСБ и “Атака” напускат пленарната зала.)
Уважаеми народни представители, вчера гласувахме § 12 по нова номерация.
Не сме гласували предложението на комисията за § 11, който става § 13.
Днес чухте предложението на комисията за редакционна поправка – вместо “15 декември” да стане “22 декември”.
Поставям на гласуване предложението на водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 5.
Предложението на комисията за § 11, който става § 13, както беше докладвано вчера от председателя на комисията и днес от името на комисията с редакционната добавка е прието.
Параграф 12, който става § 14, беше докладван вчера и дискутиран.
Моля, гласувайте § 12, който става § 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 2.
Параграф 12, който става § 14 е приет.
Поставям на гласуване § 13, който става § 15, който беше докладван и гласи:
“§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.”
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Параграф 15 е приет.
Към законопроекта имате три приложения. Както е практиката досега, те няма да се четат и ще се приложат към протокола.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Приложенията са по вносител. Комисията е подкрепила и трите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по приложения № 1, 2 и 3. Няма желаещи.
Моля, гласувайте приложения № 1, 2 и 3.
Гласували 121 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 4.
Трите приложения са приети, а с това изцяло и Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да продължим работата си по т. 7 от нашата програма, а именно законопроекта за корпоративния данък.
Междувременно в залата са настъпили промени относно кворума, затова първо ще дам знак за гласуване; второ – ще изчакаме една минута; след това ще проверим кворума с помощта на системата за регистрация. Ако наблюденията с просто око се разминат с данните от системата, ще преминем към поименна проверка, така че предлагам на народните представители, които поради обедния час са предпочели да не са в пленарната зала, да влязат в залата, да заемат местата си и да се подготвят за гласуване.
Господин Нено Димов в началото на заседанието, след почивката, привлече вниманието към опасността да се размине времето на гласуването с времето на дебата. Имаше основание в това предупреждение. Въпросът е, че от началото на днешното пленарно заседание решихме и така беше обявено след почивката – да завърши работата по законопроекта за бюджета на Здравната каса.
Не виждам онзи състав и присъствие в залата, което да свидетелства, че има достатъчно народни представители за това отговорно гласуване. Все пак ще обявя режим на регистрация: регистрирайте се, за да проверим кворума, разбира се, със своите собствени карти!
Не виждам цели парламентарни групи, които активно участваха в дискусията по този въпрос. Това означава ли, че те пренебрегват важността на гласуването, което предстои?
Отменете регистрацията!
Не виждам някой да оспорва данните на таблото. Не съм склонен да бъда прекалено активен като председател, доколкото по принцип се повтаря тезата, че той е пръв между равни и не би трябвало да се старае да е по-равен от другите! (Оживление.) Затова ще преминем към гласуване.
Както обявих, първо гласуваме предложението на народния представител Мария Капон по чл. 223, който е в Раздел ІІ, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: За 26, против 81, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Сега ще подложа на гласуване предложението на вносителя за чл. 223, което, както е видно, не е подкрепено от комисията.
Редакцията е, че е подкрепено частично, което може да се разбира доста двусмислено.
Гласували 143 народни представители: за 96, против 39, въздържали се 8.
Предложението е прието.
В такъв случай няма да подлагам на гласуване предложението на комисията.
Сега подлагам на гласуване текстовете на раздели трети и четвърти, които обхващат членове от 227 до 241 включително – по вносител и с редакции на комисията. По тези текстове нямаше изказвания преди почивката, по време на дискусията, затова ги подлагам на гласуване ан блок. (Реплики от КБ.)
Отменете гласуването! Има възражения от залата.
Аз поне останах с впечатлението, че няма възражения и няма предложения, които да не са приети по тези текстове. Може би греша. Моля да ме поправите.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Както казахме и преди това, хазартните игри в зависимост от това в коя група попадат, се облагат по различен начин. Това, което Вие току-що гласувахте в чл. 223 се отнасяше за тези хазартни игри от рода на Българския спортен тотализатор, които до момента се облагаха на 8%. Вие гласувахте те да се облагат с 10% оттук нататък.
В следващите текстове, по които има предложение на госпожа Капон, за увеличение на ставка или на вносителя – са 10-процентна ставка, се отнасят за другите хазартни игри.
Член 226 е за така наречените спомагателни дейности. Като пример мога да дам фирма, която извършва хазартна дейност, но издава и вестник. Какъв да бъде данъкът върху този вестник, върху тази спомагателна дейност, която се развива?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тук има неподкрепено предложение от комисията. Да прав сте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: След това, по-надолу, чл. 230 мисля, че е – там е хазартната дейност на Държавната лотария, бинго залите и игрите Кено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, Вие предложихте първо по чл. 230 да се гласува предложението на вносителя, което не е подкрепено, така ли? (Шум и реплики в залата.)
За чл. 226 – ясно. Но по чл. 230 също, както виждате, комисията предлага различно решение от това на правителството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: За да няма объркване ще кажа, че текстът на вносителя навсякъде е 10%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тогава ще вървим по ред.
Колеги, гласувахме чл. 223. Сега трябва да гласуваме чл. 224 и чл. 225, по които комисията подкрепя текста на вносителя. По тях няма предложения.
Моля, гласувайте членове 224 и 225 – по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 132, против 6, въздържали се няма.
Двата текста са приети.
По чл. 226 има предложение на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 27, против 70, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Колеги, тук отново изпадаме в ситуацията на чл. 223. Редакцията, която комисията ни предлага по този член е, че подкрепя частично текста на вносителя, като всъщност предлага различна ставка, затова ще подложа на гласуване текста на вносителя, частично подкрепен от комисията. (Шум и реплики в залата.)
Гласуваме предложението на вносителя за чл. 226, в който ставката е 10 на сто.
Гласували 144 народни представители: за 106, против 28, въздържали се 10.
Предложението е прието, поради което няма да подлагам на гласуване предложението на комисията.
Сега подлагам на гласуване заглавието на Раздел ІІІ и текстовете на чл. 227, 228 и 229 включително, които комисията, така както са предложени от вносителя, подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 104, против 8, въздържали се няма.
Заглавието на Раздел ІІІ и текстовете на съответните членове са приети.
Уважаеми колеги, по чл. 230 имаме текст на вносителя, който комисията частично е подкрепила. Затова отново ще подложа на гласуване предложението на вносителя.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за чл. 230, частично подкрепено от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 54, против 20, въздържали се 41.
Това предложение не се приема.
Няма предложение за прегласуване.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 230.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 98, против 16, въздържали се 3.
Предложението на комисията за чл. 230 е прието.
Продължаваме с чл. 231 и чл. 232 по вносител, подкрепени от комисията, и чл. 233 в окончателна редакция на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя.
Гласувайте тези три текста.
Гласували 105 народни представители: за 92, против 8, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване чл. 234, по който отново има частично подкрепено предложение на вносителя от страна на комисията за ал. 1. Поради това по отношение на ал. 1 ще приложим реда на гласуване, който спазваме и досега.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за ал. 1 на чл. 234, частично подкрепено от комисията.
Гласуваме ал. 1 на чл. 234, колеги, в която по вносител – ще си позволя да ви дам тази информация – стойността на облагането е в размер 10 на сто, а в окончателната редакция на комисията е 12 на сто.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 15, против 56, въздържали се 40.
Предложението на вносителя за ал. 1 не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за ал. 1 на чл. 234.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 234 в двете му алинеи – първата по комисията – предложението, което току-що бе прието, и втората – по вносител.
Гласували 104 народни представители: за 92, против 5, въздържали се 7.
Текстът на чл. 234 е приет.
Моля, гласувайте Раздел ІV, заглавието на раздела, чл. 235 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 236 по вносител, подкрепен от комисията, и чл. 237, подкрепен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
По чл. 238 има текст на вносителя и предложение на комисията за окончателна редакция. Що се отнася до предложението на вносителя комисията частично го е подкрепила, така че моля да имате яснота чие предложение какво предвижда. Предложението на вносителя е за 10 на сто облагане, а предложението на комисията е за 12 на сто.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за чл. 238.
Гласували 111 народни представители: за 3, против 43, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 238.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 105, против 4, въздържали се 5.
Предложението на комисията е прието.
Преминаваме към гласуване на чл. 239 по вносител, подкрепен от комисията, и чл. 240 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 106 народни представители: за 98, против 5, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Преминаваме към чл. 241, в който има сходна ситуация с предшестващите – предложение на вносителя за облагане на приходите от помощни и спомагателни дейности с 10 на сто и предложение на комисията, подкрепящо предложението на народния представител Мария Капон, за облагане с 12 на сто.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за ал. 1 на чл. 241.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 14, против 24, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за ал. 1 на чл. 241.
Гласували 105 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 9.
Предложението на комисията за ал. 1 е прието.
Подлагам на гласуване на чл. 241, ал. 1, в редакцията на комисията и ал. 2 по вносител, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 3.
Текстът на чл. 241 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Раздел V – Данък върху хазартната дейност с хазартни съоръжения”.
Комисията подкрепя наименованието на раздела.
Член 242 и чл. 243 са по вносител.
По чл. 244 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция:
„Определяне на данъка
Чл. 244. Данъкът по този раздел се определя за вписаните в разрешението и експлоатирани:
1. хазартни игрални автомати, съответно всяко игрално място от тях;
2. съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета;
3. рулетки в казино, игрални маси или за други игрални съоръжения в казино.”
За чл. 245 има редакция на комисията по ал. 1:
„(1) Размерите на данъка върху хазартната дейност по този раздел се определят, както следва:
1. за хазартен игрален автомат, съответно всяко игрално място от него – 300 лв. на тримесечие;
2. за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета – 300 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
3. за рулетка в казино за игрална маса – 18 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
4. за друго игрално съоръжение в казино – 3000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение.”
Член 246 е по вносител, подкрепен от комисията.
Член 247 е по вносител, подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 86, против 5, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте приложенията 1, 2, 3 и 4.
Гласували 99 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 3.
Предложенията са приети, а с това и Законът за корпоративното подоходно облагане.
За процедура има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Благодаря .
Уважаеми колеги, предлагам да удължим работното време на днешното пленарно заседание до 16,00 ч., поради напрегнатата програма за тази седмица, която даже не сме успели да преполовим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Ще използвам възможността за обратно процедурно предложение, за да кажа онова, което исках да кажа. Аз съм против това предложение и го заявявам от името на Парламентарната група на “Атака”, защото ако продължим в този състав, аз не знам какво представителство имаме, за да гласуваме и приемаме закони. Това е във връзка с обратното процедурно предложение, което правя, като аргумент. В залата няма повече от 40-50 души.
Онова, което исках да кажа преди малко, като процедура, е, че в момента пленарната зала е типичен пример против това фамозно предложение и идея – нещо, което вече се е превърнало в практика, за групиране на гласуванията. Нали тези групирания на гласуванията бяха с цел да има представителство, да има кворум, да има достатъчно депутати, за да има легитимност Народното събрание, за да приема закони? Погледнете какво представлява залата! Ясно е за всички, че тази фамозна идея вчера да разискваме и дебатираме, а днес да гласуваме с цел да има легитимност нашето гласуване, просто е абсолютно провалена. Не само че няма основания да се продължава заседанието до 16,00 ч., каквото беше предложението на Мая Манолова, а аз мисля, че Вие, господин председателю, че при тази зала, която е пред очите Ви, сам трябва да констатирате, че няма необходимото представителство, че няма необходимия кворум и следва да прекратите заседанието.
Аз няма да искам този път поименна проверка на кворума – ясно е до какво ще доведе една проверка на кворума. Тя ще доведе до констатацията, че няма кворум. Това е ясно.
Задължение на мнозинството е винаги да осигурява кворум. Ясно, че мнозинството не може да осигури този кворум. Затова се правят тези салтоморталета и тези странни промени в правилника, и тези групирания. Защото този парламент вече няма представителство и не може да се събере и да има кворум. Натам са тръгнали и промените в Конституцията. Това, на което сме свидетели в момента, е типичен пример за това. Явно е, че мнозинството не е в състояние вече да осигурява кворум. Кворумът го осигуряват общо взето от БСП. Останалите парламентарни групи – от НДСВ, от ДПС, не могат да осигурят депутатите си, за да има кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо е направено процедурно предложение от народния представител Мая Манолова за удължаване на работното време до 16,00 ч.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 122 народни представители: за 82 против 31, въздържали се 9.
Това процедурно предложение е прието, следователно работното време се удължава с два часа до 16,00 ч.
Уважаеми народни представители, в такъв случай съм длъжен да направя едно съобщение, след като се удължава работното време на пленарното заседание. Днес от 14,30 ч. беше насрочено заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложенията за промени в Конституцията на Република България. При положение, че има удължаване на пленарното заседание, комисията не може да заседава, с други думи отменям заседанието на комисията от 14,30 ч. Това обявявам и го съобщавам.
В изказването на господин Шопов нямаше поискана процедура, а имаше становище.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): По процедурата, обаче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с точка осма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНООСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин председател, имам процедурно предложение – до пленарната зала да бъдат допуснати – част от тях да останат, господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”, и Мария Мургина - директор на Националната агенция по приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 106, против 5, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да се изкажат по наименованието на закона? Няма. (Шум и реплики в залата.)
Моля квесторите да въведат ред, защото народните представители сте се събрали на групи и няма кой да гласува.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 108 народни представители: за 106, против 2, въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, § 2 и § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания по първите три параграфа? Няма. (Шум и реплики в залата.)
Не мога да разбера – няколко пъти се обръщам към уважаемите народни представители – гледаме Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тук вероятно се правят някакви консултации – пред трибуната, с гръб към председателството и няма кой да гласува.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 2.
Първите три параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията, за създаване на нов § 3:
“§ 3. В чл. 34 ал. 3 се изменя така:
“(3) При наличие на основание по ал. 1 и 2 преценката се прави от органа, възложил производството, а при административно обжалване – от решаващия орган. Производството се спира със заповед, която се връчва на заинтересованите лица и подлежи на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, става въпрос за един много важен текст. Знам, че сте не повече от 40 човека в залата, но моля да обърнете специално внимание на това, което ще ви кажа.
Според една от разпоредбите в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, спирането на производството, а именно чл. 34, ал. 3 не подлежи на обжалване! След като производството може да се спре за неограничено време, преценката на органа по приходите за наличието или липсата на определени обстоятелства задължително трябва да подлежи на контрол. За сравнение знаете актовете на съда, с които се спира производството по съдебно дело, по правило винаги подлежат на обжалване. Ето защо задължително трябва да се предвиди административно и съдебно обжалване на заповедта за спиране на производството, аналогично на чл. 185 от Гражданския процесуален кодекс. Това е и нашето предложение: да може да има обжалване. Това е много важен, много принципен въпрос. И Комисията по бюджет и финанси, тъй като бърза в една бюджетна процедура, не е отделила достатъчно внимание, не е вникнала в дълбочината на това предложение.
Аз ви моля, колеги, да го подкрепите. Трябва да има обжалване!
Ето, господин Корнезов, като виден български юрист, вярвам, че ще подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: При тези думи не мога да не го подкрепя.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Господин Корнезов е и юрист, и социалист. Да видим дали е повече социалист или юрист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще видим с гласуването.
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Мартин Димитров направо ми взе думите. Ще започна от това, с което той свърши.
Господин Корнезов, Вие като виден български юрист не може да не подкрепите това становище и тази позиция, защото не може едно такова определение да не подлежи на обжалване. Става въпрос за хармонизиране на подобни разпоредби във всички кодекси и закони, процесуални норми. Трябва да има еднаквост, иначе ще има различие и различни режими във връзка с тези определения за обжалване. Така е в стария, сега действащия Гражданско- процесуален кодекс, така ще бъде и в този, който се предвижда, въпреки че аз самият не съм привърженик на приемането на нов Гражданско-процесуален кодекс. Касае се за основни принципи в правото. Това е нарушение, което обслужва интереси, които много лесно могат да бъдат разгадани.
Така че ако стоим отново на принципите, а аз винаги съм пледирал за това, трябва да има възможност да се обжалва това определение за спиране на производството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат отношение по предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 105 народни представители: за 41, против 42, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): От вота ви, уважаеми колеги, се вижда, че има шанс това предложение да бъде прието. Важно е в тази административна процедура да има обжалване. Обжалването е най-демократичният начин да докажеш своето право. Когато администрацията сама казва “точка” и оттук нататък спира самото производство, това е един много неправилен начин. Навсякъде е предвидено обжалване, а тук го няма. Надявам се да подкрепите това предложение, ще свърши много добра работа. Това е основен демократичен принцип, върху който е изградено обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, разбира се, че ще го подложа на гласуване, но каква е разликата между това, което вие предлагате и сега действащия текст?
Поставям го като въпрос, за да бъде наясно за залата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Корнезов, прочетете внимателно следния текст...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, четете не на Корнезов, на залата!
МАРТИН ДИМИТРОВ: В чл. 34, ал. 3 пише следното нещо:
“При наличие на основания по ал. 1 и ал. 2 преценката се прави от органа, възложил производството, а при административното обжалване – от решаващия орган. Производството се спира със заповед, която се връчва на заинтересованите лица и не подлежи на обжалване”. Ние предлагаме да подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следователно вие предлагате в сега действащия чл. 34, ал. 3, второ изречение “не” да отпадне?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да отпадне думата “не” – това е цялата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е цялата работа, но вие сте написали цял текст, който е абсолютно същият като…
МАРТИН ДИМИТРОВ: Написали сме цял текст, господин Корнезов, за да може юристите като Вас да го прочетат и да го подкрепят и да не се чудят за какво става въпрос, затова сме го написали.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Не е изяснено, не става ясно за какво става въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ме карайте пак да нарушавам правилника! Гласувахме и господин Димитров направи процедурно предложение за прегласуване и в рамките на това обясни за какво става реч. Трябва да гласуваме втори път предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Нямам възможност да Ви дам думата.
Гласували 125 народни представители: за 57, против 52, въздържали се 16.
Предложението на Мартин Димитров и Ясен Попвасилев и този път не се приема.
Заповядайте за отрицателен вот, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Искам да обясня защо гласувах „против” предложенията на колегата Димитров и Попвасилев.
На първо място, уважаеми колеги вносители, вашите мотиви не бяха поднесени коректно, което не го казвам с укор. Правото да се обжалва определен акт е действително демократично право и аз винаги ще го защитавам, но в случая правото на обжалване не го предлагате в полза на данъчния субект. Защо? Защото в чл. 34, ал. 1 са визирани основанията за спиране на производството. Вие ще видите, че тези основания по закон са основания за спиране в полза на данъчния субект, а именно: производството се спира при заболяване на лице; когато е образувано административнонаказателноя или друго съдебно производство, което е от значение за изхода на производството; при смърт на законен представител на лицето; при подадена молба от субекта.
Виждате, че тези основания за спиране на производството защитават интересите на данъчния субект.
Ако бяхме приели вашето предложение, уважаеми господа отдясно, това означаваше да подлежи на обжалване заповед за спиране, когато данъчният субект е починал. Вие ни предлагате едно данъчно производство да се развива в отсъствие на данъчните субекти и техните представители. Как по-очевидно да ви обясня, че предложението, което вие направихте и, слава Богу, пленарна зала не прие, е във вреда на данъчните субекти, които са в определено данъчно производство?
Ето защо повече от нормално и в интерес на гражданите е да се гласува против вашето предложение, както и постъпихме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друго обяснение на отрицателен вот има ли? Няма.
Следващото предложение също е на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев – за създаване на нов § 4:
„§ 4. Алинея 3 на чл. 55 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Става въпрос за нещо още по-очевидно и този път се надявам госпожа Антонова отново със същия плам да излезе на трибуната.
В чл. 55, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е предвидена следната хипотеза: когато органът по приходите спира производството за неограничено време. Срокът на ревизията се спира, тогава когато има документ, който трябва да се превежда. Спирането не е обусловено от издаването на нарочен акт, нито възстановяването на производството става с такъв акт. Спирането на срока е напълно необосновано, след като в ал. 2 е дадена възможност преводът да се извърши от назначен от ревизията орган – преводач. Тоест не стига че срокът на ревизията е дълъг, ами, ако тези хора вземат да превеждат някакви документи, срокът на ревизията спира, госпожо Антонова.
Ако се държим принципно, хайде, вземете и подкрепете тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, имате думата.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, отново се обръщам към вносителите отдясно: струва ми се, че по тези предложения, които вие правите, не получавате добри юридически съвети. Под “добри съвети” имам предвид защита на интереса на данъчните субекти.
Не знам откъде ви идват тези идеи, но искам отново да ви обясня какво се опитвате да направите. Пак предлагате неща, които няма да бъдат полезни за ревизираните лица.
Член 55 предвижда, когато в хода на едно ревизионно производство, да речем, се налага ревизираният обект да представи документи. Тези документи е възможно да бъдат на чужд език, защото ви е ясно каква промяна ще има в обстановката от 1 януари. Нормално е тези документи да бъдат преведени на български език и за това е необходимо време. Естествено, че за да се вземе предвид този документ от ревизиращия орган и да се отчете в полза на ревизираното лице, трябва да бъде на български език. Ако данъчното производство не се спре по време на самия превод, сме изправени пред реалния риск сроковете за производството да изтекат и страната да не може да се ползва от един документ, който е в неин интерес. Това искате да направите. Да се спре, да няма срок, да изтече срокът за данъчната ревизия и хората да не могат да ползват документи, които ги благоприятстват. Извинете, проумейте, че и това е много неразумно предложение, освен ако не искате да вредите на данъчните субекти.
Затова аз приканвам залата да не приеме и това предложение на господата отдясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Давам думата на народния представител Ясен Попвасилев за реплика.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Госпожо Антонова, ще позволите да не се съглася с това, което казахте.
Когато органът в крайна сметка определя срока на ревизията ...
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Законът го определя, а не органът.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Да, съгласно закона го определя било териториалният директор, било изпълнителният директор на агенцията. В крайна сметка някой го определя, някой пуска акта за възлагане.
Когато в хода на ревизията се установи, че има необходимост от удължаване, поради това че голяма част от документите са на чужд език, има съответния ред, по който може да бъде удължена. Може да бъде удължена с още един месец, а при по-сложни фактически обстоятелства може да бъде удължена до три години, мисля, така го гласувахме последно.
Така че недейте да казвате неща, които не стоят точно така. Значи има съответната процедура, когато има необходимост да се удължи една ревизия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други реплики? Няма.
Госпожо Антонова, имате право на дуплика.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин Попвасилев. Това, което Вие направихте като реплика, много облекчава моята теза и на мен ми се струва, че ще разберете цялата несъстоятелност на Вашите предложения.
Но за да стане това в пълна степен, трябва някой да Ви обясни каква е разликата между спиране на срока и продължаването му. Значи това са правни понятия, които много се различават помежду си, въпреки че се касае за срокове.
Когато срокът се спира, той се спира за неограничено време. И ако наистина има толкова много документи, които Вие предполагате във Вашата хипотеза, те ще се спрат за толкова, колкото е достатъчно, за да се преведат и данъчният субект да ги ползва.
В хипотезата на продължаването на срока това е съвсем различно нещо. Това, че Вие не се съгласявате за разликата в правните понятия съвсем не означава, че те не съществуват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев за създаване на нов § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 21, против 56, въздържали се 24.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага да се създаде изречение второ със следното съдържание:
“Те са длъжни да пазят в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на правоотношенията им с министерството.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 8 има предложение на народния представител Мартин Димитров и народния представител Ясен Попвасилев, което те ще представят.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 8. В чл. 114, в ал. 2 и 3 думите “с нова заповед за възлагане” се заменят със “със заповед за удължаване на срока”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Тук става въпрос за така наречената тригодишна ревизия. В чл. 114, ал. 1 казва следното нещо: “срокът на ревизията е три месеца”.
С ал. 2 той може да бъде удължен с още един месец, а в ал. 3 се казва, че срокът може да достигне до три години.
Вижте, няма фирма, която би могла да оцелее след една тригодишна ревизия. Националната агенция по приходите има своите мотиви. Те казват, че заради Европейския съюз ще има много сложни бизнес отношения. Да, това е вярно. Но тригодишната ревизия на нас с господин Попвасилев ни се струва много дълга. Ние предлагаме удължението да е с още четири месеца, тоест срокът да стане максимум осем месеца, а не три години. Смятаме, че такъв срок никому не е необходим. Надяваме се на вашата подкрепа, още повече, че с тези срокове може да се злоупотребява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 8?
Има думата народният представител Ясен Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще е съвсем кратко. Ние току-що приехме един текст, съобразно който, използвайки тази правна техника, една ревизия може да бъде удължавана колкото пъти се иска, стига документите да не са преведени от чуждия на български език.
Това, което преди малко приехме, е една правна техника, която би могла да се използва от нашата администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заместник-министърът на финансите господин Кадиев има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
В момента начинът, по който се правя ревизиите, е със срок до три месеца. След това има удължение с един месец от ревизиращия орган. След това има ново максимално удължение до три години със заповед след мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Така е от няколко години. Това нещо се прилага изключително рядко, да не кажа, че нито веднъж не се е прилагало през последните три години.
Ако бъде прието предложението на господин Димитров, максималният срок да стане 8 месеца – 4 + 4 месеца, проверката не би могла да завърши в този срок от 8 месеца. Ще ви дам пример с "Държавен резерв", за който има процедура за правене на ревизия в момента. Той има 800 склада. На тези 800 склада само инвентаризация не можете да направите за този срок, който вие предлагате.
Затова предлагаме да остане срокът, който е в момента. Изпълнителният директор на НАП да има правото да удължава ревизията до 3 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 16, против 46, въздържали се 34.
Предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 8.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, като предлага следната редакция:
"(6) Действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е издаден в 4‑месечния срок по ал. 4 или в срока, определен от съда по реда на ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по параграфи 9 и 10. Няма желаещи.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 11 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мария Капон.
Комисията подкрепя предложението.
И двете предложения са § 11 да отпадне.
Комисията подкрепя предложенията и предлага параграфът да отпадне:
"§ 11. В чл. 129, ал. 5 т. 3 се отменя."
Народните представители не искат т. 3 да се отмени. Ако искате, мога да ви прочета точно какво гласи точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Законът е пред мен и всички народни представители знаят за какво става реч.
Моля да гласуваме предложението на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Параграф 11 отпада.
Уважаеми народни представители, както съобщих – 15 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Господин Имамов, моля да продължите с доклада, докато дойде председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев – да се създаде нов § 11:
„§ 11. Алинея 5 на чл. 129 се изменя така:
„(5) Органът на приходите е длъжен в 10-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на:”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 33, против 49, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 11.
По § 13 има предложение от народния представител Мария Капон - в чл. 143у, ал. 1 думите „за съответната календарна година” се заменят с думите „три години”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези два параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 27, против 35, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 12 и § 13 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.
По § 15 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 15 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 14 на вносителя и предложението на комисията за отпадане на § 15.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 14 е приет, а § 15 отпада.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев за създаване на нов § 15, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев за отпадане на § 16, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Мария Капон за отпадане на § 16, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 16 и предлага да отпадне.
Има предложение от народния представител Мария Капон за отпадане на § 17, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17 и предлага да отпадне.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев за отпадане на § 18, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Мария Капон за отпадане на § 18, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 18 и предлага да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 19 и предлага да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 20 и предлага да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 21 и предлага да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 22 и предлага да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване за отпадане на параграфи от 16 до 22 включително по предложение на комисията и текста за § 23 на вносителя, който става § 14, подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Параграфи от 16 до 22 включително отпадат, а § 23 по вносител, който става § 14, е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 24 има предложение от народния представител Мария Капон § 24 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 24 и предлага да отпадне.
По § 25 има предложение от народния представител Мария Капон - § 25 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 25 и предлага да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 26 и предлага да отпадне.
По § 27 има предложение от народния представител Мария Капон - § 27 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 27 и предлага да отпадне.
По § 28 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев - § 28 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мария Капон - § 28 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 28 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на параграфи от 24 до 28 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстовете отпадат.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 15.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, който става § 16, като предлага следното наименование на чл. 278а: “Неизпълнение на задължения за предоставяне на информация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи 29, 30 и 31 на вносителя, подкрепени от комисията с корекцията на комисията в § 16.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 21.
По § 36 има предложение на народния представител Мария Капон. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 22.
По § 37 има предложение на народния представител Мария Капон, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 23.
По § 38 има предложение на народния представител Мария Капон.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 38 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”, параграфи от 32 до 37 включително и отпадането на § 38 по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: В § 39 има предложение на народния представител Мария Капон § 39 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 24.
По § 40, госпожо председател, трябва да направим една редакционна корекция в т. 1:
1. В чл. 9, ал. 5, т. 3 накрая се добавя изразът “както и да бъдат избирани за общински съветници и да бъдат назначавани за членове на избирателни комисии и членове на жилищно-спестовни кооперации”.
По този параграф има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 25.
По § 41 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 41, който става § 26 със следната редакция:
“§ 26. Разпоредбите на § 4, 12, 15, 16, 17, 19, 20, 21, 22 и 23 влизат в сила то 1 януари 2007 г., а разпоредбите на § 7 и 18 влизат в сила от 1 юли 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласувате предложението на госпожа Капон за § 39, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 7, против 67, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Това е една редакционна поправка, грешката е на Министерството на финансите – не е “жилищно-спестовни кооперации”, а “жилищно-строителни кооперации”. Става дума за новата редакция в т. 1 на § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за уточнението.
Моля, гласувайте текстовете на § 39 на вносителя, § 40 в редакцията, която беше представена и § 41 в редакция на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това и Законът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Благодаря Ви, господин Имамов.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Госпожо Богданова, моля представете доклада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа!
"На заседание, проведено на 6 декември 2006 г., Комисията по образованието и науката разгледа посочения законопроект, направените писмени предложения от народни представители и направените предложения по време на заседанието.
Комисията по образованието и науката на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на "Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
"§ 1. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "учебни предмети" се добавя "или цикъл от учебни предмети".
2. В ал. 2 след думите "от учебните предмети" се добавя "чужд език", "математика", "физика и астрономия", "биология и здравно образование", "химия и опазване на околната среда", "история и цивилизация" и "география и икономика" и предметният цикъл "философия".
3. В ал. 3 думите "от задължителната общообразователна подготовка" се заменят с "или цикъл от учебни предмети по ал. 2".
4. Създава се нова ал. 4:
"(4) В дипломата за средно образование на учениците, които се обучават за придобиване на професионално образование, в графата за трети държавен зрелостен изпит по тяхно желание се вписва средноаритметичната оценка от оценките от държавните изпити за придобиване на професионална квалификация."
5. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите "ал. 4 и 5" се заменят с "ал. 5 и 6".
7. Досегашните ал. 7-12 стават съответно ал. 8-13.
8. Досегашната ал. 13 става ал. 14 и в нея думите "ал. 9" се заменят с "ал. 10"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Има ли желаещи за изказвания по § 1 от законопроекта? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и § 1 от него в редакция, предложена от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против 2, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Господин Местан, моля да представите следващите параграфи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо председател, уважаеми колеги!
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
"§ 2. В чл. 26а, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става изречение първо и в него след думите "възможностите им" се добавят "чрез изпити под формата на тест".
2. Създава се изречение второ:
"С наредбата могат да се предвидят и допълнителни условия и ред за приемане в определени профили, специалности от професии и училища, включително изпит за проверка на способностите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 3, 4, 5 и 6, включително и по § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за § 2 и от § 3 до § 7 включително на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: "Преходни и заключителни разпоредби."
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По § 7 има предложение от народния представител Донка Михайлова.
Комисията подкрепя по принцип предложенията по т. 1 и 3.
Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Комисията не подкрепя предложенията по точки 4, 5, 6 и 7 и по тази причина точно тях ще представя.
"4. Създава се нова ал. 4:
"(4) Методическата помощ на домовете по ал. 1 се осъществява от Държавната агенция за закрила на детето."
5. Досегашната ал. 4 става ал. 8.
6. Създават се ал. 5 и 6:
"(5) Министерството на образованието и науката разработва и утвърждава учебна програма за подпомагане на образователния процес на децата в домовете по ал. 1.
(6) Министерството на образованието и науката оказва методическа помощ на общините относно длъжностите и стандартите за численост на персонала, който осъществява образователния процес в домовете по ал. 1."
7. Създава се ал. 9:
"(9) В домовете по ал. 1 могат да се предоставят социални услуги в общността съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане."
По § 7 има предложение от народния представител Маргарита Панева – в § 7, ал. 1, след думите “домове за деца, финансирани” се добавят “като делегирана от държавата дейност на общините”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
“§ 8. (1) Считано от 1 януари 2007 г. държавните и общинските обслужващи звена със социално предназначение – домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, се преобразуват от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги – домове за деца, финансирани като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират.
(2) Домовете по ал. 1 преминават в управление на кмета на съответната община, който е и работодател на персонала в тях.
(3) Трудовите правоотношения на работниците и служителите от преобразуваните обслужващи звена по ал. 1 се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
(4) Активите, пасивите, другите права и задължения, както и архивът на обслужващите звена по ал. 1 се поемат от съответните специализирани институции за предоставяне на социални услуги.
(5) С преобразуването на обслужващите звена по ал. 1 предоставените им за управление имоти и вещи публична държавна собственост – тук, госпожо председател, съм помолен да направя редакционна поправка и да предложа изразът “се определя за публична” да се замени със “стават публична общинска собственост на съответната община, на територията на която се намират.”
Моля да подложите на гласуване ал. 5 в тази редакция.
“(6) Организацията и дейността на домовете за деца по ал. 1 се определят с правилник, издаден от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Имате думата за изказвания по този параграф. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Донка Михайлова по точки 4, 5, 6 и 7, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 6, против 58, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”, § 7 в редакцията на комисията заедно с редакционната корекция в ал. 5, която господин Местан представи в залата.
Моля, гласувайте § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 8 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Комисията предлага да се създаде нов § 8а, който става § 10:
“§ 10. В срок три месеца от влизането в сила на този закон министърът на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на образованието и науката, издава правилника по § 8, ал. 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11:
“§ 11. Параграфи 3 и 4 влизат в сила от 1 януари 2007 г., а параграфи 5 и 6 – от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Гласуваме § 8 на вносителя, подкрепен от комисията, § 8а, създаден от комисията, и § 9 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедура – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви да направим една малка корекция в програмата за днес, а именно: след като приключихме с разглеждането на точка девета, да пристъпим към разглеждането на точка единадесета – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, а след това систематично да разгледаме Законопроекта за избиране на народни представители в Европейския парламент и следващия законопроект, който касае Правната комисия, а именно Законопроекта за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления.
Тоест точка единадесета да стане точка десет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме това предложение за разместване на точките в дневния ред.
Гласували 119 народни представители: за 104, против 13, въздържали се няма.
Точка десета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Господин Мирчев, моля да докладвате доклада на комисията.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта, и Ралица Пеева и Лилчо Лилов – от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 80 народни представители: за 78, против 1, въздържал се 1.
Това процедурно предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2006 г.
На заседание на комисията, проведено на 6 декември 2006 г., беше обсъден Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване с участието на заместник-министъра на транспорта госпожа Красимира Мартинова и експерти от Главна дирекция “Главна въздухоплавателна администрация” и представители на “Бългериън карго еърлайнс алианс”.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова.
Предвидените изменения и допълнения в този законопроект са в следните насоки.
Първо, въвеждане на изискването въздухоплавателното средство за получи удостоверение за летателна годност, когато притежава типов сертификат, издаден или признат от Европейската агенция за авиационна безопасност. С въвеждането на посоченото изискване се изпълняват изискванията на Регламент № 1592/2002 г. на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила в областта на гражданската авиация и изграждането на Европейска агенция за авиационна безопасност със съответните изменения и допълнения и на Регламент на Комисията 1702/2003 г., установяващ правилата за изпълнение на сертификацията на въздухоплавателни средства и свързаните с тях продукти за летателна годност и за защита на околната среда, както и за сертификация на проектантски и производствени организации със съответните изменения и допълнения относно наличието на типов сертификат, признат или издаден от Европейската агенция за авиационна безопасност.
В резултат от приемането на промените в закона и в съответствие с изискванията на Европейската агенция за авиационна безопасност ръководителят на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” следва до 1 януари 2007 г. да обезсили със заповед:
1. удостоверенията за летателна годност, издадени на въздухоплавателни средства, за които не е издаден или признат типов сертификат;
2. лицензите, издадени за техническо обслужване и ремонт на въздухоплавателни средства, вписани в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства в Република България и експлоатирани от български авиационни оператори, за които не е издаден или признат типов сертификат;
3. свидетелства за авиационни оператори, издадени само за въздухоплавателни средства, за които не е издаден или признат типов сертификат.
До 1 януари 2007 г. ръководителят на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” след подадено заявление издава:
1. удостоверение за летателна годност на въздухоплавателни средства, за които е издаден или признат типов сертификат;
2. лицензи за техническо обслужване и ремонт на въздухоплавателни средства, за които е издаден или признат типов сертификат;
3. свидетелства за авиационни оператори, издадени само за въздухоплавателни средства, за които е издаден или признат типов сертификат.
Второ. Служебно отписване от регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България на въздухоплавателно средство, когато удостоверението му за летателна годност е отнето или е с изтекъл срок на валидност.
Трето. Пълно хармонизиране на закона с изискванията на Директива 66/67 за достъпа до пазара на наземно обслужване на летищата в Общността.
Четвърто. Основания за издаването на подзаконови нормативни актове от министъра на транспорта относно правилата за инспекция на персонала на въздухоплавателни средства от трети страни, излитащи и кацащи от летищата на територията на Република България, и за правила и процедури по отношение на въвеждането на оперативни ограничения, свързани с шума в гражданските летища за обществено ползване.
След проведените дебати, изказаните мнения и направените предложения, с цел да се подобри законопроектът, Комисията по транспорт и съобщения със 7 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 602-01-98, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2006 г.”
Ще си позволя да добавя, че много бързо се променят условията, по които трябва да бъдат спрени или да бъде продължена експлоатацията на самолетите, главно за Селскостопанската авиация и за каргопревозите. Преди няколко дни завърши мисията на Европейската агенция за авиационна безопасност. Има определени договорености, които се надявам вносителите, които всеки момент ще влязат в залата, да представят, за да се знае какво са се договорили през последната седмица. На тази база между първо и второ четене на този законопроект ще бъдат направени някои подобрения, базирайки се именно на договореностите, които Министерството на транспорта постигна с Европейската агенция за авиационна безопасност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Тъй като не виждам представители на вносителите в залата, преминаваме към дискусия по законопроекта. Когато дойдат представителите на вносителите, те могат да се включат.
Имате думата за изказвания по този законопроект, който изцяло е хармонизационен. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ (вносител Министерският съвет) И НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ (вносители: Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков).
Има думата за процедурно предложение господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Моля в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието Маргарит Ганев и Радомир Димов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” при Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Гласуваме процедурното предложение за достъп до пленарната зала на заместник-министър и представител на Министерството на правосъдието.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Стоилов, да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! Ще ви представя:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно законопроект за избиране на народни представители в Европейския парламент, внесен от Министерския съвет, и Законопроект за избиране на народни представители на Република България в Европейския парламент, внесен от Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков
На редовно заседание, проведено на 7 декември 2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроектите, които посочих.
На заседанието присъстваха освен членовете на комисията, народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков, заместник-министър Димитър Бонгалов от Министерството на правосъдието, господин Радомир Димов – експерт в Съвета по законодателство на Министерството на правосъдието, госпожа Светла Стоянова от Министерството на външните работи – Дирекция „Правно-нормативна”, и господин Михаил Христов – държавен експерт в Дирекция „Евроинтеграция” на Министерството на външните работи, господин Михаил Константинов – заместник-председател на Централната избирателна комисия, господин Иван Гетов – директор на Главна дирекция „ГРАО” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция „Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Лиляна Стойкова от Дирекция „Евроинтеграция и международни отношения”.
От името на вносителя заместник-министър Димитър Бонгалов изложи основните цели и мотиви на законопроекта за избиране на народни представители в Европейския парламент, внесен от Министерския съвет. Той посочи, че законопроектът цели детайлно да уреди условията и редът за упражняването на правото на глас и кандидатиране в изборите за Европейския парламент на българските граждани и на гражданите на Европейския съюз, които продължително или постоянно пребивават в Република България, без да са нейни граждани. Така европейското съюзно гражданство и свързаните с него политически права, на първо място избирателните, създават условия за участие в политическия живот както на българските граждани, така и на гражданите на другите държави членки, които са се установили да живеят в Република България. Тези права са предвидени от Директива на Съвета 93/109 на Европейската общност от 6 декември 1993 г.
Ангажиментът за транспониране на европейското законодателство относно избирателните права и за пълното въвеждане на acquis е поет с Допълнителната информация по Глава втора „Свободно движение на хора”.
Проектът е свързан и с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, съгласно който Република България следва да проведе избори за народни представители в Европейския парламент чрез пряко всеобщо гласуване преди 31 октомври 2007 г.
Структурата и съдържанието на законопроекта са сходни с тези на Закона за избиране на народни представители. В същото време има някои съществени различия, по-важните от които са:
Първо, предлага се територията на Република България за тези избори да представлява един многомандатен избирателен район.
Второ, редът и условията, при които гражданите на държавите – членки на Европейския съюз, различни от Република България, които не са български граждани, имат право да гласуват в изборите за български представители в Европейския парламент. Изискванията, на които трябва да отговарят тези граждани, са: да са навършили 18 години; да имат статут на продължително или на постоянно пребиваващи в Република България; да не са лишени от правото да избират в държавата членка по произхода си; предварително с декларацията да са заявили желанието си да упражняват правото си на глас в България.
Уреждат се условията, при които гражданите на държава – членка на Европейския съюз, които не са български граждани, могат да кандидатстват за депутати в Европейския парламент от българската квота. Условията, на които трябва да отговарят кандидатите, са следните: да са навършили 21 години; да живеят постоянно в Република България; да не са поставени под запрещение, да не изтърпяват наказание „лишаване от свобода”; да не са лишени от правото им да избират нито в държавата членка по произход, нито в която и да е друга държава – членка на Европейския съюз.
Четвърто, предвижда се кандидатите, издигнати от партии и коалиции, да се подреждат от централните ръководства в единни национални кандидатски листи.
Пето, с проекта се предлага разпределението на мандатите при тези избори да се извършва по метода на най-големия остатък, тоест по метода на Хеър – Ниймайер.
Предвижда се списъкът на избирателите да се състои от две части: част „А” – списъкът, включващ имащите право на глас български граждани, а част „Б” – имащите право на глас постоянно и продължително пребиваващи у нас граждани на Европейския съюз. Предвиден е и механизъм за проверка на верността на декларираните от кандидата факти и обстоятелства.
Народният представител Надежда Михайлова изложи основните цели и мотивите на внесения от нея и от народните представители Христо Кирчев и Ваньо Шарков законопроект. Тя посочи, че законопроектът е изграден върху основата на следните принципи:
- спазване на нормите на Конституцията на Република България;
- спазване на препоръките на европейските нормативни документи и в частност на чл. 190, ал. 1, т. 2 на договора на Европейския съвет;
- придържане към установената изборна практика и законодателство в Република България след 1991 г. и в частност към нормите на Закона за избиране на народни представители;
- максимално точно отразяване на вота на избирателите предвид малкия (18 души) брой на представителите на Република България в Европейския парламент;
- въвеждане на мажоритарен елемент в избирателната система с цел да се засили участието на гражданите в реалния политически процес, да се стимулират по-добри връзки между избирателите и представителите на България в Европейския парламент и да се повиши избирателната активност;
- избягване на радикални промени спрямо установената в страната практика и приетото законодателство и въвеждане на промените стъпка по стъпка. По този начин няма да се объркат избирателите и ще се подпомогне дейността на изборната администрация.
За постигане на тези цели в законопроекта са заложени следните по-важни принципни положения.
Първо, като цяло се следва схемата на Закона за избиране на народни представители, който е един от най-добре действащите изборни закони у нас.
Второ, предвидено е при определени изисквания за отседналост, възможност за граждани на страни – членки на Европейския съюз, да упражняват активно и пасивно избирателно право на територията на Република България. Изискването за отседналост е норма, съществуваща и в някои страни – членки на Европейския съюз. Даването на пасивно избирателно право на лица с небългарско гражданство не би трябвало да противоречи на Конституцията на Република България, в която се третира само въпроса за народните представители в българския парламент. Законопроектът предвижда право да избират представители на Република България в Европейския парламент да имат и граждани на страни – членки на Европейския съюз, които отговарят на съответните условия, тоест да имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в Република България, да са живели в страната през последните шест месеца преди датата на изборите и с официална декларация да са заявили желанието си да гласуват.
Същевременно право да бъдат избирани за представители на Република България в Европейския парламент имат граждани на страни – членки на Европейския съюз, които отговарят на съответните условия: да са навършили 18 години, да имат статут на постоянно пребиваващи в Република България, да са живели в страната през последните две години преди датата на изборите и да са заявили с официална декларация желанието си да бъдат избирани.
Предложена е пропорционална избирателна система без праг на национално ниво за определяне на мандатите, спечелени от партии и коалиции. Това е изрично изискване на Европейския съюз и не може да бъде заобиколено. Пропорционалната избирателна система отговаря и на българската политическа традиция през последните години.
Страната е представена като един 18-мандатен избирателен район, като всяка от партиите или коалициите предлага своите кандидати в една национална листа, каквато е практиката в повечето европейски държави. Според госпожа Михайлова разделянето на повече райони, се свързва с много технически и политически проблеми.
За разпределението на мандатите е предвидено, както и в законопроекта на Министерския съвет, методът на най-големия остатък. Този метод дава разпределение, максимално близко до пропорционалното и в това си качество е за предпочитане при по-малък брой мандати. Предвидено е и участие в изборите на независими кандидати на национално ниво. За избирането на независим кандидат, той трябва да получи гласове, равни на частното от делението на действителните гласове на 18.
Предложен е механизъм, чрез който избирателите ще могат да преподреждат листите на партиите и коалициите чрез използване на преференции. Това става чрез избор на до две от първите 10 имена в кандидатската листа на партия или коалиция. Подобни системи има в Австрия, Белгия, Дания, Ирландия, Люксембург, Малта, Италия, Швеция и в много други страни. На практика това е мажоритарният елемент, чрез който вносителите се надяват избирателите да имат по-голяма възможност да дадат своя преференция за един или двама от списъка, който се представя от отделните коалиции или партии. Партийният интерес се защитава от имената, които са предложени, а интересът на гражданското общество се защитава посредством преференциите. Същевременно законопроектът предвижда внасяне на депозит за участие на партиите в изборите, което би дисциплинирало изборния процес.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Надка Балева, Елеонора Николова, Камелия Касабова, Павел Шопов, Янаки Стоилов, Ремзи Осман, Яни Янев, както и заместник-председателят на ЦИК Михаил Константинов и директорът на Главна дирекция „ГРАО” Иван Гетов.
Като цяло те подкрепиха предложените законопроекти като изтъкнаха, че те в значителна степен се доближават в своите основни принципи по отношение на организацията и провеждането на изборния процес. Бе заявено, че законопроектите дават добра възможност за съчетаване на пропорционалната система и въвеждане на мажоритарен елемент. Съгласно установените европейски норми, принципът на пропорционалността се прилага два пъти: веднъж приблизително като представителство от страните, според броя на тяхното население, макар и в непълна симетрия и втори път, като изискване страните да се придържат по принцип към пропорционалния начин на излъчване на своите представители.
Същевременно по отношение на повдигнатия проблем с интегралната бюлетина, която присъства в законопроекта на Надежда Михайлова и група народни представители и отсъства в правителствения законопроект, бе посочено, че този законопроект е внесен преди Народното събрание да вземе законодателно решение парламентарните избори и президентските избори да се провеждат с използването на интегрална бюлетина. Част от народните представители подкрепи тезата, че в бъдещия Закон за избиране на депутати в Европейския парламент бюлетината би трябвало да бъде интегрална, като по този начин на гражданите ще се даде възможност да видят пред себе си цялата палитра от личности, които трябва да избират и които евентуално ще представляват България в европейските парламентарни институции.
Други смятат, че за предпочитане са отделни бюлетини за всяка от партиите. Трети отбелязаха, че въпросът за вида на бюлетината трябва да се реши, когато се уточни начина на гласуването и специално дали и колко преференции могат да се изразяват.
Посочено бе, че предлаганата преференциална система с пренос на гласове е почти идентична с тази, която се използва в много европейски държави. Тази нова система не би трябвало да затрудни избирателя, най-малкото защото вотът за определена партия или коалиция се запазва. Ако бъдат отбелязани повече преференции от разрешеното, те няма да се зачитат. При всички случаи вотът ще е действителен, ако е изразено предпочитание за определена партия.
Проблемът е, че въвеждането на такава система ще удължи времето, необходимо за преброяване на подадените гласове.
Като проблем на законопроекта народните представители от „Атака” посочиха възможността български граждани, които имат второ гражданство, което не е гражданство на Европейския съюз, да имат право да гласуват.
Те бяха контрирани от страна на представител на ДПС, който смята, че не бива да се въвеждат ограничения на правото на глас на българските граждани, независимо къде живеят те.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши с 14 гласа „за” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за избиране на народни представители в Европейския парламент, внесен от Министерския съвет.
С 12 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване и Законопроекта за избиране на народни представители на Република България в Европейския парламент, внесен от народните представители Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Папаризов, моля да представите доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
На свои заседания, проведени още на 29 септември и 6 октомври 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за избиране на народни представители в Европейския парламент.
Минавам към основните бележки, за да не повтарям това, което казаха колегите:
“Законопроектът е съобразен с основните принципи и изисквания, произтичащи от чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от Договора за Европейската общност, относно създаването на гражданството на Съюза и от принципа за недискриминация на основание националност.
В съответствие с Директива 93/109/ЕО се въвеждат условията, при които български граждани и граждани на Европейския съюз, продължително или постоянно пребиваващи в Република България, без да са нейни граждани, имат право да гласуват, както и да се кандидатират в изборите за народни представители в Европейския парламент.
Глава втора от законопроекта определя видовете избирателни комисии като ясно очертава техните функции и правомощия за провеждането на изборите.
В законопроекта се предвижда разделянето на избирателните списъци на две части. Това вече беше отбелязано в предишното становище.
Член 28, ал. 6 и ал. 7 от Глава трета от законопроекта регламентира възможността за проверка на декларираните факти и обстоятелства по дипломатически път.
Правото за кандидатстване за народен представител в Европейския парламент се урежда в Глава пета от законопроекта.
Глава десета от законопроекта предвижда административно-наказателни разпоредби в случай на нарушение на закона като наказателните постановления могат да бъдат обжалвани по реда на Закона за административните нарушения пред Върховния административен съд.
Като цяло законопроектът е в съответствие с Директива 93/109/ЕО. По отделни текстове могат да се направят следните бележки и препоръки с оглед по-прецизно въвеждане на изискванията на директивата, които на заседанията на комисията бяха подкрепени от вносителя:
1. С цел да се уеднаквят изискванията на чл. 3 и чл. 4 от законопроекта относно минимален срок за престой в Република България като условие за упражняване на правото на глас и на кандидатиране в изборите за народни представители в Европейския парламент се предлагат следните изменения и допълнения – препоръчително е изразът в чл. 3, ал. 1 от законопроекта “живели са постоянно най-малко през последните три месеца в Република България” да бъде заменен с думите “живели са постоянно в Република България”, а ал. 2 на чл. 3 от законопроекта да придобие следната редакция: “Всеки гражданин на Европейския съюз, който има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, без да е неин гражданин, има право да участва в изборите за народни представители от Република България в Европейския парламент при условията на ал. 1 и при условие, че не е лишен от правото да избира в държавата членка по произхода си и предварително с официална декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас на територията на Република България”.
Със същата цел би следвало да бъде променена и разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от законопроекта като думите “че през последните три месеца са живели в държавата членка” да бъдат заменени с текста “че са живели постоянно в държавата членка”.
2. Съгласно разпоредбите на Решение на Съвета 2002/772 методът за разпределяне на мандатите между партиите, коалициите и инициативните комитети се определя във вътрешното законодателство на всяка държава членка. Член 8, ал. 2 от законопроекта предвижда, че за разпределянето на мандата се използва методът на най-големия остатък – методът на Хеър-Ниймайер. Според чл. 6, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители, за разпределение на мандатите между партии и коалиции в Република България се използва методът Д’Ондт.
Във водещата комисия следва да се обсъди изборът на метода Хеър-Ниймайер за разпределяне на мандатите между партиите, коалициите и инициативните комитети при избиране на народни представители в Европейския парламент, доколкото другата методика е добре позната и прилагана в страната. Става дума, разбира се, за методът Д’Ондт.
3. Процедурата на вписване на граждани от Европейския съюз, които не са български граждани, като гласоподаватели в избирателни листи за народни представители за Европейския парламент, е посочена в чл. 29, ал. 2 от законопроекта. С цел прецизиране на текста се предлага ал. 2 на чл. 29 да придобие следната редакция: “Гражданин от Европейския съюз продължително или постоянно пребиваващ в Република България, без да е неин гражданин, и който желае да бъде вписан в избирателен списък за избор на народни представители от Република България в Европейския парламент, депозира официална декларация на български език в общинската администрация по адреса му на пребиваване в България в срок от обявяване на датата на изборите до 40 дни преди изборния ден”.
4. С цел точно транспониране на разпоредбите на чл. 9 и чл. 10 от Директива 93/109/ЕО, е препоръчително да бъдат направени промени в следните текстове:
а) член 29, ал. 2, т. 1 да се измени така: “националността и адреса си в избирателния район в Република България”;
б) член 29, ал. 2, т. 2 да придобие следната редакция: “избирателния район в държавата членка по произход, в чийто избирателен списък последно е било вписано името му”;
в) член 29, ал. 2, т. 6 да се измени така: “пълните данни от валидния български документ за самоличност”.
5. Не е транспонирана разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Директивата, която изисква във вътрешното законодателство на държавите членки да бъде предвидено право на заинтересованото лице да обжалва по съдебен ред отказ за вписване в избирателен списък и отхвърляне на заявление за кандидатиране при същите условия, предвидени за гражданите на държавата членка. Препоръчително е създаването на текст в глави трета и пета от законопроекта с такова съдържание.
6. В чл. 1, ал. 4 от законопроекта е предвидено, че кандидатите, заемащи една от длъжностите, изброени в чл. 1, ал. 3, прекъсват изпълнението на длъжността си от момента на регистрацията им като кандидати за народни представители за Европейския парламент.
Препоръчително е изпълнението на заеманите длъжности да бъде прекъснато след като кандидатът бъде избран за народен представител в Европейския парламент.
7. Би било целесъобразно с оглед ефективното прилагане на разпоредбите на закона да бъдат дефинирани понятията “статут на постоянно” и “статут на продължително пребиваващ в Република България” в Допълнителните разпоредби по смисъла на Закона за чужденците.
8. Като обща бележка към законопроекта може да бъде отправена следната препоръка: навсякъде в текста на закона изразът “граждани на държава членка на Европейския съюз, различна от Република България” да се замени с “граждани на Европейския съюз, който не е български гражданин”. Това произтича от разпоредбите на чл. 17, 18 и 19 на ДЕО и на Директива 93/109/ЕО.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с 10 гласа “за” и 1 глас “въздържал се”, предлага на Народното събрание да приема на първо гласуване проекта на Закон за избиране на народни представители в Европейския парламент, внесен от Министерския съвет на 10 август 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Обръщам се към вносителите последователно – господин Ганев, Вие ще представите ли законопроекта или ще участвате в дискусията? Говорим за законопроекта на Министерския съвет.
Имате думата като вносител.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, предложеният на вашето внимание законопроект цели детайлно да уреди условията и реда за упражняването на право на глас и кандидатиране в изборите на Европейския парламент на български граждани, на гражданите на Европейския съюз, които продължително или постоянно пребивават в Република България.
Юридическото основание за приемането на закона и чл. 42, ал. 3 от Конституцията на Република България. При наличието на това конституционно основание Република България хармонизира своята правна уредба с Договора за създаване на Европейската общност, изменен и допълнен с договорите от Маахстрит, Амстердам и Ница и с принципните изисквания на Директива на Съвета на Европа 93/109 от 6 декември 1993 г.
На това основание и на основание на изказаните становища от комисиите, ви моля да подкрепите законопроекта, предложен от правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганев.
Госпожо Михайлова, Вие ли ще представите от името на вносителите втория законопроект? Заповядайте.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, аз ще спра вниманието на залата само на два елемента от законопроекта, който ние внасяме.
Първото е да продължи използването на интегралната бюлетина. Излишно е да напомням за предимствата на интегралната бюлетина, които бяха дискутирани по време на нейното въвеждане за президентските избори. Тя е много по-модерен начин за гласуване. И нещо много важно – чрез нея се предотвратява възможността за фалшификация или за внасянето на бюлетини в местата за гласуване. Както беше посочено, благодарение на нея избирателите имат възможността да видят целия политически пазар и да направят избора по най-добрия възможен начин.
Наред с това няма никакви основания да се откажем от нещо, което вече сме го изпробвали.
Искам да дам една статистика, тъй като често пъти се казва, че интегралната бюлетина би могла да затрудни гласуващите. Статистиката обаче опровергава подобни съмнения, тъй като на изминалите избори имаме недействителни бюлетини между 0,8 и 2,4. Искам да напомня, че европейската норма е под 5%, а за Съединените щати - между 5 и 7%, така че мотивацията за това, че хората ще бъдат затруднени, не е вярна. Наред с това Народното събрание и държавните институции трябва да бъдат водачите в модернизирането на държавата, а не да слизат на нивото на онези, които се затрудняват да я използват.
Още веднъж искам да подчертая и онова, което сме си позволили, бих казала, за първи път да направим - въвеждане на по-сериозен мажоритарен елемент. Вероятно мнозина биха казали защо не мажоритарен докрай, но напомням само, че европейските изисквания са за пропорционална система, но възможностите за въвеждането на мажоритарен елемент ще даде възможност за участие на гражданите в реалния политически процес и за онова, което ние неведнъж сме поставяли като въпрос и в тази зала, а именно липсата на мотивация на хората да участват в политическите процеси на страната. Смятам, че на прага на влизането ни в Европейския съюз един такъв сигнал към тях и една мотивация към тях в това отношение би било допълнителен стимул за избирането на най-подходящите представители на България в Европейския парламент.
Очаквам подкрепата на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене.
Желаещи за изказване има ли?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, безспорно е, че правилата за избиране на народни представители в Европейския парламент трябва да отговарят на две групи изисквания.
Първата група изисквания се диктува от европейското законодателство, още от Договора за създаване на Европейската общност, от съответните европейски директиви, а също така и от акта на Съвета на министрите за избиране на евродепутати.
Вторият кръг от изисквания е свързан с основните принципни положения, които са залегнали в българското изборно законодателство, и добрите практики, които бяха въведени в него, особено през последните няколко години.
Бих искала да кажа, че по отношение на съответствието с европейските изисквания и двата законопроекта коректно отразяват задължителния минимум от изисквания, които трябва да бъдат въведени в съответното национално изборно законодателство за избиране на евродепутати. По отношение на съответствието с изборната практика бих казала, че има доста несъответствия по отношение на това как следва да бъдат структурирани избирателните комисии, как да се правят избирателните списъци, за финансирането на изборните кампании, а също така и за ред други въпроси, които са детайлно отразени в Закона за избиране на народни представители и в последния изборен закон, върху който работихме наскоро - Закона за избиране на президент и вицепрезидент.
Трябва да призная, че в този смисъл предложеният от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители законопроект е по-прецизен, макар че и в него има доста разминавания, които касаят съставянето на избирателните списъци, формирането на избирателни секции, правомощията на избирателните комисии. Тоест това идва да каже, че в периода между двете четения следва да бъде извършена една изключително сериозна работа и от двата законопроекта да стане един законопроект, който да съответства на най-доброто в нашата изборна практика.
Тук бих си позволила да се спра и на една друга политическа цел, която касае, бих казала, еднакво всички седящи в залата, независимо дали от левия или от десния спектър, а именно пропагандирането на европейските институции и повишаването на интереса на българските избиратели изобщо към този вид избори, а оттам и повишаването на избирателната активност. Защото, нека си признаем направо, европейската тема звучи малко абстрактно и лично притесненията на Коалиция за България са, че това ще доведе до понижаване на избирателната активност, до една ниска избирателна активност.
Възможностите за повишаване на интереса на българските граждани към този вид избори са две.
Първата, която ние се опитахме да лансираме в публичното пространство, е чрез създаването на няколко избирателни района, което да направи тези избори по-мажоритарни и да приближи кандидатите за евродепутати до българските граждани. Идеята ни беше за създаване на 6 многомандатни избирателни района, като по този начин присъствието в листата реално на няколко кандидати, които да се борят за две или три места, ще направи на практика изборите изцяло мажоритарни, ще ангажира кандидатите с проблемите на конкретния регион. Това ще получи една по-ясна обвръзка на съответните жители на този регион с по-крупни и значими за съответния регион инфраструктурни и други проекти с поемането на конкретни ангажименти на кандидатите към жителите на този регион. Разбира се, това има и своите несъвършенства, няма традиция в районирането на България на 6 избирателни района и пр. И в крайна сметка, след като в предварителния дебат по тази тема нашето предложение не срещна одобрение от представителите на другите политически сили, то няма да бъде предложено между първо и второ четене. Тогава остава следващата възможност за активизиране на избирателната активност, която ние лично виждаме във въвеждането на преференциалното гласуване.
В този смисъл следва да бъде подкрепено предложението, което се прави в проекта на групата депутати от ОДС, за въвеждане на преференциалната листа – първоначално с две преференции. Разбира се и тук въпросителните и спорните моменти са много, като се свеждат най-вече до липсата на подобна политическа култура у българските граждани, до затрудняване на преброяването, до проблеми в отчитането на преференциите и в крайна сметка до конкретния механизъм, който ще бъде приложен.
Трябва също така да признаем, че в страните, в които е въведено изцяло преференциалното гласуване, освен че съществуват традиции в тази посока, но е въведено изцяло електронното отчитане на гласовете, което изцяло облекчава процедурата. За да се намери един баланс между незатрудняването на българските граждани да използват този метод на гласуване – да гласуват преференциално в масовата си част, като начало трябва да пристъпим към по-лесния вариант, а именно преференциално гласуване само с една преференция. Може би е редно по-широко да се позовем на експертни мнения, защото от предложението на проф. Константинов, залегнало в единия законопроект, не става ясно в крайна сметка как ще бъдат отчитани тези преференции и как отчитането на преференцията за един народен представител ще повлияе на предложението на съответната партийна централа. Тоест тук трябва да има ясен механизъм, който да не създаде проблеми при самото гласуване и в крайна сметка при отчитането на гласовете.
Друг според момент е този, свързан с допускането на инициативни комитети, които да издигат независими кандидати за народни представители в Европейския парламент. Безспорно европейското изискване е за пропорционална избирателна система, но и двата проекта предвиждат това да става чрез листи, издигнати от партии, коалиции и от инициативни комитети. Минусите на подобно предложение са свързани както с това, че самият Европейски парламент е структуриран като парламент по партиен признак, тоест там освен в националното си качество съответните евродепутати присъстват по-скоро в качеството си на членове на определена партийна група в Европарламента, но, от друга страна, и с факта, че естественият избирателен праг, който се получава на този избор, е от 5,6% - процент, който очевидно няма да бъде достигнат от нито един инициативен комитет. Това в крайна сметка ще разпилее гласовете и, смея да твърдя, ще ползва най-големите политически сили. Тяснопартийно погледнато, ние имаме интерес от подобно решение, но към изборите не трябва да се подхожда конюнктурно с оглед интереса на една или друга политическа сила.
Затова призовавам народните представители от десния спектър да помислят по какъв начин следва да бъде решен този въпрос, за да не се изкривява изборният резултат.
В тази посока е и предложението за въвеждането на метода Хеър-Ниймайер. Наистина, ние доскоро споделяхме това, че този вариант е по-добрият. На практика, според мен, ако страната представлява един многомандатен избирателен район, методът на разпределяне на мандатите няма практическо значение, но следва да бъде приветствана идеята и на двата проекта за въвеждането на системата на Хеерн и Майер, защото освен че е по-разбираема, по-обяснима и по-прозрачна за българските граждани, в крайна сметка тя е и по-справедлива. Методът на по-големия остатък при под 20 мандата е по-добрият вариант. Така ще преодолеем подозренията, които съществуват в българските граждани за това, че при преразпределянето на гласовете се случва нещо, което облагодетелства една политическа сила за сметка на друга.
По въпроса за вида на бюлетината.
Според мен, ако ще вървим към въвеждане на преференциалното гласуване, интегралната бюлетина, особено във варианта, в който е предложeна в проекта от колегите от ОДС, определено е несправедлива и то определено срещу тези кандидати, които ще вземат позиция след десетата. Няма как да ограничим партиите да предложат повече от 18 кандидати за народни представители в Европейския парламент. Представете си интегралната бюлетина, която ще прилича на един огромен вестник, в който са разположени 10 по 36 имена и по какъв начин избирателят ще се възползва от правото си на преференция на някои от кандидатите от определена листа.
Бих искала да кажа няколко думи за предложението, което съществува и в двата проекта за въвеждане на ограничение за българските граждани за участие в този вид избори. Знаете, че европейското изискване е избирателните списъци да се състоят от две части: част А, която касае всички български граждани, които имат право на глас, и част Б, която касае гражданите на страни – членки на Европейския съюз, които постоянно или продължително пребивават в България. Според мен по отношение на част А трябва да бъдат възпроизведени правилата, които бяха въведени в другите изборни закони, защото по своя характер тези избори са национални избори, каквито са изборите за президент или за народни представители и няма как и не следва да бъде ограничено правото на българските граждани да упражнят правото си да изберат българските евродепутати.
Според мен подобно предложение до голяма степен противоречи на основни принципи, залегнали в българската Конституция, а и на самата идея за съществуването на европейските институции и за провеждането на тези избори за евродепутати като еманация на правата и свободите на гражданите на Европа и на тяхната възможност свободно да се придвижват и да избират мястото на своето пребиваване. Самият факт, че един български граждани, тоест гражданин на Европа, пребивава в страна дори нечленка на Европейския съюз, не би следвало да бъде факт, който да ограничи активното избирателно право на българските граждани.
Считам, че след съответни корекции, най-вече в посока синхронизиране с другите избирателни закони от двата законопроекта би се получил един добър изборен закон и в този смисъл от името на народните представители на Коалиция за България заявявам, че ще подкрепим и двата предложени законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има ли желаещи за реплика към госпожа Манолова? Няма.
Заповядайте, господин Али, за изказване.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, по волята на Четиридесетото Народно събрание съм един от 18-те наблюдатели в Европейския парламент. Този статут ми дава основание да погледна на Законопроекта за избиране на български депутати в Европейския парламент, внесен от Министерския съвет и госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, не само от гледна точка на правната регламентация на изборния процес, а преди всичко от гледна тока на значимостта на тези избори за България и за българските граждани.
Повече от година имаме преки наблюдения не само за това как функционира Европейският парламент, но и какви решения взима той и от какво значение за националните парламенти и въобще за държавите членки са тези решения.
Поставям нарочен акцент върху тази теза, защото опитът и на десетте новоприсъединени страни показва, че изборите за Европарламент до известна степен се подценяват, прекият резултат на което е сравнително по-ниската избирателна активност, отколкото при изборите за национален парламент. Наша обща отговорност е да обясним, че Европейският парламент не е нещо отвлечено. Тъкмо напротив – да не забравяме, че от 1 януари 2007 г. ще бъдем реално в режим на трансфер на суверенитет и актовете на Европарламента ще имат задължителен характер за Република България.
От съществено значение е кой и как ще отстоява националните интереси. С други думи, става въпрос за отговорността на българските депутати в парламента на Европейския съюз, която е в пряка зависимост от представителността им. Колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-висока ще е представителността, а оттам и по-голяма отговорността. Това разбиране на значимостта на изборите за Европейския парламент, които по всяка вероятност ще се проведат през първата европейска пролет на България, ни задължава да съобразим окончателната редакция на законопроекта с разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност и с нарочните директиви на Съюза – част от Директива 93/109 на Европейската общност от 6 декември 1993 г., но наред с това да създадем предпоставки за свободно и лесно упражняване на правото на глас без ограничение.
Парламентарната група на ДПС ще се противопостави на всеки пряк или косвен опит със закон да се ограничи основно конституционно право – правото да избираш своите представители. За съжаление и в проекта на Министерския съвет има разпоредби, които провокират подобни разсъждения. Имам предвид конкретно текстовете на чл. 3, ал. 1 и чл. 30, ал. 1 и 2, които са взаимносвързани. Няма как да бъдем убедени, че временното отсъствие от страната – 90 дни преди изборния ден, може да те лиши от правото да избираш, но, забележете – не и от правото да бъдеш избран. Това не е просто парадоксално, но е нелепо, несериозно, лишено от всякакви сериозни аргументи. Със същите аргументи ще пледираме за корекция в текстовете, които се отнасят за гласуването в чужбина. Тук водещ критерий е разбирането ни, че българският гражданин ще е гражданин на Европейския съюз и по тази причина може да участва в процеса на избиране на своите представители от най-важната институция на Европейския съюз – Европарламента, независимо от това в коя държава на света се намира в момента на гласуването.
Що се отнася до останалите дискусионни текстове, ще повторим вече изразената позиция, че сме скептично настроени относно ресурсите за увеличаване на избирателната активност с мажоритарните елементи в едни пропорционални листи. Мотивацията – а оттам и активността на българските граждани, ще е висока, ако успеем да обясним ползите от членството в Европейския съюз.
Парламентарната група на ДПС обаче сме удовлетворени от очертаващото се съгласие, апропо принцип, заложен и в двата законопроекта, страната да не се разделя на избирателни райони, а да представлява един многомандатен избирателен район. Българските евродепутати представят интересите не на отделните райони, а на цялата държава, на Република България.
Парламентарната група на ДПС ще подкрепи законопроекта на Министерския съвет, но с тези много важни уточнения, с които ангажирах вниманието ви. Убеден съм, че между първо и второ четене ще намерим политическата воля, която да освободи законопроекта от съмненията за ограничаване на основни права и ще създадем правен регламент за провеждане наистина по европейски на първите за България избори за Европарламент. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Али.
За процедурно предложение има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да удължим времето на днешното пленарно заседание до приемането на този законопроект. Има още записали се за изказвания. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение да се удължи още малко пленарният ден – до приключване на тази точка от дневния ред.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, първо по правилник не е възможно това процедурно предложение.
Второ, имаше гласуване да се удължи с два часа до 16,00 ч. Изрично беше направено такова предложение и това гласува пленарната зала преди няколко часа. Предложението пак от госпожа Манолова беше да се удължи до 16,00 ч.
При това положение парламентът е взел своето решение до колко часа ще заседава днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има друго решение, което е за удължаване в рамките на четирите часа, които правилникът позволява. Така че с подобно процедурно решение не е санирана въобще възможността по-нататък да се удължи пленарния ден. До четири часа след 14,00 ч. – това е възможно.
Така че подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване на работното време до изчерпване на тази точка от дневния ред. Има още няколко народни представители, заявили желание за изказване – господин Димитров, господин Каракачанов, господин Шопов и госпожа Михайлова.
Гласували 168 народни представители: за 75, против 80, въздържали се 13.
Това процедурно предложение не се приема. (Единични ръкопляскания в опозицията.)
Така че бихме могли да чуем още едно изказване в рамките на оставащите минути.
Преди това има предложение за прегласуване.
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Във връзка с напрегнатата програма на парламента не е зле да прегласуваме това решение и да не правим на инат, защото има още само няколко изказвания, въпрос на минути е този закон да се гласува на първо четене.
Затова моля, госпожо председател, да подложите още веднъж на гласуване предложението за удължаване на работното време до приключването на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Предложение за прегласуване.
Още веднъж гласуваме предложението за удължаване на пленарния ден до изчерпване на тази точка от дневния ред.
Гласували 182 народни представители: за 82, против 82, въздържали се 18.
Това процедурно предложение не се приема. (Единични ръкопляскания в опозицията.)
Господин Димитров, заповядайте, в рамките на оставащите пет минути.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, за да оставя поле за кървави дебати за утрешния ден, нека да се изкажа сега.
Има няколко пункта в тези законопроекти, които е важно да бъдат взети предвид.
Първият беше коментиран от мнозина вече и той без съмнение засяга въпроса за интегралната бюлетина.
Мисля, че по този въпрос едва ли би могло да има колебание.
Доколкото ми е известно, самият правителствен законопроект, който е внесен преди въвеждането на интегралната бюлетина в изборите за президент, очевидно не е взел предвид обстоятелството, че в България вече съществува такава тенденция. Ето защо ние ще подкрепим идеята за интегрална бюлетина.
Вторият въпрос, който се поставя, естествено е свързан с въпроса за пропорционалното гласуване, мажоритарните елементи в него и прочие.
Бързам да подчертая, че едномандатният район не е задължително европейско изискване, но задължително изискване е да бъдат съответни едни на други избирателните системи и това е предвидено в самия договор от Ница, което е повод българската система да бъде пропорционална и очевидно изборът на едномандатния район няма алтернатива поради обстоятелството, че при 18 депутати това е реалистичният подход, утвърден от всички.
Въпросът е може ли в него да има мажоритарен елемент. Мажоритарността не е характеристика на Европейския парламент. Той не създава правителство, което да бъде стабилно. Но включването на възможности за преференциална листа е само по себе си нещо, което би трябвало да бъде възприето. Ще си позволя и в тази част, и в следващата да използвам малко статистика.
Данните са, че около 8% от избирателите се възползват от възможността за преференция. Това означава, че в огромния брой случаи тази възможност не повлиява реално върху подреждането на лицата в листите. Ще кажете тогава: а защо да има и само да затрудняваме комисията?
Защото един от факторите, които са важни при тези избори, е въпросът за мотивацията. Нека да приемем, че това е въпрос на учтивост, но ние дължим една такава учтивост на българските граждани. Идеята, че щели да бъдат неравнопоставени останалите 30 кандидати в листата спрямо десетте, които са записани в нея, очевидно не е сериозна. Разумно е законодателят, а това да бъде съобразено и от партиите, да предвиди, че подобни вариации са допустими само в една зона, в която очевидно са изнесени най-сериозните предложени от партиите кандидатури. Очевидно е, че партия, която не предлага популярните си кандидатури другаде, освен между 30-то и 36-то място, няма да получи гласове изобщо. Такава партия вероятно не би могла да разчита да вкара депутати в Европарламента, така че нека да не мислим за нейните дертове. Нормално е партиите да представят онова, което представлява наистина избираема част от тяхната листа.
В тази връзка се постави и още един въпрос, той не присъства в никой от законопроектите, но вероятно между първо и второ четене ще стане обект на коментари, въпросът за възможността да бъде забранено избраните кандидати да се отказват от своите позиции в Европарламента.
Прави се аналогия с българското национално законодателство и с възможността да се водят две листи. Няма основание за такава аналогия, защото двете листи дават възможност човек все пак, ако си спазва ангажиментите, да поеме за изпълнение нещо към другия избирателен район, който е пренебрегнат. И въпреки това картината е мрачна, и въпреки това аз като човек, който съм водил две листи, мога да ви кажа, че това създава морален проблем и много основания за нравствен дискомфорт. В един Европарламент това би било още по-недопустимо.
Съгласен съм с всички онези, които биха развили тезата, че е недостойно, непочтено, ако щете в крайна сметка измамливо един човек да се кандидатира за някакво място и след това да каже: аз обаче го отстъпвам на някой друг.
Да, нямам нищо против тази тема да се коментира в медиите и прочие, но да се въведе изискване в закона, което забранява на човек да се откаже от получената позиция, според мен е на границата на варварството. Има хиляди персонални драми, които, не дай Боже, биха могли да възникнат пред един човек, които даже биха могли да не са и въпрос на обикновени нещастия, но да поставят сериозно въпроса той да си подаде оставката. Да отнемете на човек правото да си подава оставката е от всяка гледна точка недопустимо и не би могло да бъде обект на обсъждане.
Последния въпрос, на който искам да се спра, е въпросът за гласуването на българи извън стандартната процедура, тоест гласуването в чужбина, както и гласуването на лица с двойно гражданство. Отново тръгваме към статистиката.
Съгласно данните от последните избори по този начин в българските парламентарни избори през 2005 г. са реализирани 6 мандата – 3 мандата в Западна Европа, Америка и Австралия и 3 мандата най-вече, ако трябва да бъдем честни, в Турция, където има голям брой български изселници, и други територии в Близкия изток и наоколо.
Това на езика на европейските избори означава, че малко повече от една шеста от един мандат би могла да бъде реализирана чрез тези гласове. Една шеста от мандат е сериозна цифра. Една шеста, понеже в случая обикновено се говори за гласове, които идват от определени части на чужбина, една дванадесета от мандат би могла да повлияе върху най-големия остатък, така че това има електорален смисъл.
От друга страна, очевидно е, че ограничаването на правата на български граждани, които са носители на всички характеристики на българското гражданство, не би могло да бъде приемливо.
Ето защо това, което е изключително важно да бъде предвидено в този закон, където, както и навсякъде, дяволът е в детайлите, е да бъде отнета възможността, първо, за всякакви допълнителни стимули и мотивация за български граждани, които не живеят в страната, да участват в такива избори. Очевидно е, че това са много скъпи гласове. Вие вероятно си спомняте, че цената на един мандат от тези шест, за които става дума, беше 10 пъти по-висока, отколкото на всеки един мандат, реализиран в България. Така че всякакво излишно създаване на стимули и на мотивация за участие в изборите, би било недопустимо. Тези хора, които толкова много искат да участват, ще имат възможността да го направят при прилагане на най-стандартните европейски процедури. Всяка стъпка оттам нататък би била в повече и недопустима.
Що се отнася до възможността да се обсъжда гласуването на хора, които са с европейско гражданство в България, тоест реципрочната характеристика, тя е предвидена и в двата закона и ние вероятно ще трябва да я приемем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,02 ч.)
Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Митхат Метин
Мирослав Мурджов