Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Петър Берон

Секретари: Силвия Стойчева и Светослав Спасо


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Преди да започнем с гласуваната програма за тази седмица, а именно продължаване разглеждането на проекта за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, трябва да направя съобщение, че двама от народните представители Станчо Тодоров, Христо Величков и Йордан Величков са изключени от Парламентарната група на Коалиция Атака, а единият доброволно излиза от Коалиция Атака и те стават независими народни представители съгласно сега действащия правилник. (Ръкопляскания от КБ, единични ръкопляскания от Атака.)
На предходното пленарно заседание сме стигнали до разглеждането на чл. 17 от правилника.
Господин Корнезов, в качеството си на председател на временната комисия, моля да докладвате чл. 17.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. До чл. 17 сме приели текстовете, това е глава пета ­ “Комисии на Народното събрание”. Нашата временна комисия предлага чл. 17, както го виждате, с предложенията, които народните представители са направили, да не се разисква в този момент поради обясними причини и да преминем към чл. 18. Комисията ще има възможност да се събере, да обсъди предложенията и чрез гласуване да ви предложи своето виждане.
“Чл. 18. (1) Всеки народен представител може да бъде избиран най-много в две постоянни комисии.
(2) Всеки народен представител може да бъде избиран в ръководството само на една постоянна комисия.”
Комисията  подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 18. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване чл. 18 в редакция на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 155, против  и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Текстът е безспорен, той винаги е съществувал в правилника.
“Чл. 19. (1) При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи.
(2) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до трима заместник-председатели. Ръководството на комисията организира работата є въз основа на информацията, постъпваща в комисията.
(3) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване в цялост,  освен ако не е направено възражение срещу някой от предложените кандидати.
(4) Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзки  с председателите на другите комисии и с председателя на Народното събрание.
(5) При отсъствие на председателя той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на комисията. При липса на упълномощаване председателят се замества от заместник-председателя от най-голямата парламентарна група.”
Има предложение на народните представители Елиана Масева, Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова и Иван Иванов:
В чл. 19, ал. 1 след думата “състава” се допълва  “и ръководството”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Госпожо Михайлова, заповядайте за изказване по предложението, което не е подкрепено от комисията.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е да може да се съставят постоянните комисии с ръководства, които да отговарят пропорционално на политическото представителство в парламента.
Защо правим това предложение? Специално Четиридесетият парламент е парламент, в който влязоха седем парламентарни групи. Това е парламент, в който няма ясно мнозинство и това беше очевидно, пролича в последните дни, в които имаше дебат и гласуване за правителство. При това положение най-разумното нещо, което може да направи парламентът, независимо от това  какво правителство ще сформира в бъдеще, е постоянните комисии, техните ръководства да бъдат на пропорционален принцип, така както са парламентарните групи в парламента. Тоест според големината всяка една от парламентарните групи ще получи съответния брой председателски и заместник-председателски места. Смятам, че по този начин ще се отразят интересите на всички политически сили в парламента, освен това ще бъде съвсем ясно представителството, така както сме изпратени в този парламент.
Струва ми се, че не бива да се изчаква какво мнозинство може да стане или да не стане и след това да бъдат раздавани председателски и заместник-председателски места за евентуалното управляващо мнозинство, което не е ясно какво е към днешния ден, може би няма да е ясно и към следващата седмица.
Затова се обръщам към народните представители да подкрепят нашето предложение, то е в интерес на всички парламентарни групи, всички ще получат толкова, колкото са казали българските граждани, пращайки ни в парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли реплика на госпожа Михайлова? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували  188 народни представители: за 44, против 121, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията, така както беше представен от господин Корнезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 112, против 8, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 20. (1) Председателят, заместник-председателите и членовете на постоянните комисии се освобождават предсрочно:
1. по тяхно искане;
2. по искане на една трета от членовете на комисията ­ при обективна невъзможност да изпълняват своите задължения за срок от шест месеца или при системно превишаване на правата или системно неизпълнение на задълженията.
(2) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията, по предложение на парламентарната група, след като им се даде правото да бъдат изслушани.
(3) В случаите по т. 1 на ал. 1 и на ал. 2 освобождаването се обявява без да се обсъжда и гласува, а в случаите по т. 2 на ал. 1 ­ с решение на Народното събрание.
(4) В случаите по т. 2 на ал. 1 парламентарната комисия се произнася по искането с мнозинство повече от половината от членовете си.”
По този текст няма предложения.
“Чл. 21. (1) Постоянните комисии могат да приемат свои вътрешни правила в съответствие с този правилник.
(2) Разходите, необходими за дейността на постоянните комисии на Народното събрание, се утвърждават от председателя на Народното събрание по предложение на ръководствата на комисиите.”
Няма предложения по този текст.
“Чл.22. Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи.”
Няма предложения по този текст.
“Чл. 23. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях. Постоянните комисии дават становища по очакваните последици за държавния бюджет от прилагането на бъдещия закон или решението.
(2) Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, необходими за дейността на постоянните комисии.
(3) По искане на една трета от членовете на комисията председателят є е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията. Поканените са длъжни да се явят пред комисията и да предоставят поисканата им информация, както и да отговарят на поставените им въпроси в срок до седем дни от отправяне на поканата или на първото редовно заседание, ако то е след изтичането на тези седем дни.”
Има предложение на народния представител Георги Близнашки, който предлага в чл. 23 да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Постоянните комисии осъществяват контрол по прилагането и ефективността на законите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 20 до чл. 23 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Имате думата за изказване.
Господин Близнашки, заповядайте.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поддържам направеното предложение, защото съм убеден, че Народното събрание не може да бъде чисто и просто една обикновена легислатура, която създава закони, без да се интересува от последиците, които те пораждат. Това, което предлагам, всъщност е една практика, възприета във Франция през 80-те години, която доведе до възраждането на френския парламентаризъм. Осъществяването от страна на постоянните комисии на контрол върху прилагането и ефективността на законите означава да се установи една обратна връзка в процеса на управлението. Народното събрание трябва да знае какво се случва на практика в живота на всички онези институции и граждани, които са обект на правно регулиране от страна на Народното събрание чрез създаваните от него закони. Ето защо поддържам направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Близнашки.
Господин Димитров, заповядайте за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Близнашки, това, което  говорите, е много важно. Само че то не е всъщност ефективност, а става въпрос за оценка на въздействието на политиките и регулирането. Вие говорите за последваща оценка, тя може би трябва да е по-скоро предварителна. Тоест когато се внася законопроектът, да се оценяват очакваните ефекти върху средата за бизнеспотребителите и икономиката. Именно в тази връзка от Обединените демократични сили сме предложили промени на чл. 63 от Правилника за работата на Народното събрание. Така че това, което Вие казвате, е много сериозно и трябва да обмислим къде да бъдат тези поправки.
Аз предлагам да бъдат в чл. 63, така че с внасянето на даден законопроект в мотивите да има описание на очакваните ефекти, какъв е проблемът, който се решава с даден законопроект, какви са ефектите върху потребителите и икономиката в дългосрочен план. Смятам, че това е много важна тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров. Виждам, че Вие сте направили такова предложение в чл. 63.
Господин Китов, заповядайте за втора реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Близнашки! Моята реплика е в две направления. Едва ли парламентарната комисия е тази, която трябва да следи за прилагането на законите.
Второто нещо, което е по-съществено ­ дори следенето на ефективността на законите така или иначе е политическа дейност и е оценка на всяка една политическа сила по отношение на определен закон. Едва ли комисията може да действа като единен организъм, защото оценката на ефективността на законите в крайна сметка е чисто политическа дейност и тя е въпрос на оценка на съответната политическа сила. Не може да се вменяват общи действия на една комисия, която е съставена от представители на политически сили, априори погледнато, и различни политически виждания. В този случай мисля, че комисията се натоварва с нещо, което дори и да иска не би могла да изпълни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Китов.
Госпожо Масева, заповядайте за трета реплика.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа, искам да възразя по отношение на представеното предложение от господин Георги Близнашки. С цялото си уважение към него мисля, че това е един недопустим и противозаконен, ако щете, и противоконституционен текст. Не може постоянните комисии да осъществяват контрол по прилагането на закона. В Конституцията и в законите на Република България, господин Близнашки, е казано кой изпълнява тази контролна дейност.
По отношение на втората част на Вашето предложение ­ за прилагането и ефективността на законите, мисля, че това е разумно. Текстът обаче трябва да бъде преработен и да възприеме друго съдържание. Добре е като стандарт и практика постоянните комисии периодично да разглеждат ефекта от правоприложението, да извършват наблюдение ­ мониторинг, защото това е част от законодателния процес. Това е модерното мислене. Така предложен, текстът обаче не би следвало да се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за дуплика господин Близнашки. Заповядайте.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Съвсем накратко по направените възражения.
Господин Димитров, по принцип споделям идеята, че когато народните представители внасят свои законопроекти, те трябва да ги обосновават, мотивират, да посочват евентуалните последици, включително и от финансово естество. В този смисъл аз ще подкрепя направеното от Вас предложение.
На господин Китов бих искал да кажа, че няма никакво съмнение, че контролът, който ще се упражнява в този случай, ще има политически характер. Действително става дума за политически контрол ­ какъв е ефектът от последиците. В случая трудно може да се очаква единогласие, но затова Народното събрание, включително чрез своите анкетни комисии, проучва най-тежките случаи на последиците от начина, по който се управлява страната.
По възражението на госпожа Масева бих искал да обърна внимание, че думите ще придобият своето съдържание едва в практиката на постоянните комисии. Спорът според мен не е терминологичен. Буквално съм заимствал онази формула, която беше възприета преди 20 години във Франция и според мен като практика даде изключително полезен резултат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Близнашки.
Има думата за изказване господин Шопов. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, госпожо Касабова.
Честно казано, преди господин Близнашки да направи тази дуплика, имах намерение да се откажа от изказването си, защото е ясно общо взето как залата ще реши въпроса с този текст. Считам, че след неговото изказване се налага да стана и да кажа някои неща, свързани с основни начала на правната и конституционна система в България. Не може, господин Близнашки, една комисия на Народното събрание да осъществява политически контрол. Политически контрол и функции може да има политическа сила, но на постоянна комисия от Народното събрание да възложим политически контрол ­ ако това е замисълът Ви, мисля, че е дълбоко противоконституционно и несъстоятелно. Конституцията и законите на България са установили правила и релации между отделните държавни органи и институции и да дадем на постоянна комисия на Народното събрание правата да осъществява контрол, това означава да объркаме основни начала в така вече установилата се, макар и крехка все още, политическа система според Конституцията на България. Затова тези неща трябва да си казваме тук и да бъдем разумни, та на 15-ата година от започването на демократичните процеси в България да не стигаме до такива излишни дебати в тази връзка.
Може би готвеното тогава мнозинство и намерението на БСП да участва като управляваща политическа сила ­ това е също застрашително ­ се е опитвала да си присвои права по този начин, които конституционно не би могла да има.
Какъв е смисълът на този контрол, който една комисия може да осъществява върху законите на България, когато тя не разполага с възможности за осъществяването на санкция?! Това е абсолютно пожелателно и не би могло да се реализира по никакъв начин в действителността.
Така че постоянна комисия да оказва наблюдение върху приложението на законите е нормално, това се прави и сега. Но да оказва контрол ­ това вече надминава функциите, които Конституцията възлага и може да позволи на една постоянна комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Шопов.
Има ли реплика към господин Шопов?
Заповядайте, господин Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Може това да се третира като изказване, за да не се налага да ми отговаря господин Шопов.
Искам да предложа да запазим ценното в идеята на предложението, направено от господин Георги Близнашки, като възприемем нещо и от казаното от госпожа Масева. Нека да се запази възможността постоянните комисии да правят оценка на прилагането и ефективността на законите. Можем да заменим думата “контрол” с друг нюанс или с друго значение на превода на думата “мониторинг” ­ да правят оценка на приложението и ефективността на законите, за да обслужва това законодателния процес, а да не е форма на политическия контрол. Можете да приемете това и като редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Ще подложа на гласуване това предложение, господин Арабаджиев.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, има два вида контрол ­ предварителен и последващ. Предварителният може да бъде част от работата на Народното събрание при приемането на законопроекта.
Последващият контрол е част от работата на изпълнителната власт, или поне така е най-логично да бъде.
Може да се направи едно звено за подобряване регулирането към изпълнителната власт. Аз съм участвал в такъв анализ ­ как това може да бъде направено. Мога да ви го представя, ако желаете. И двата вида контрол са много важни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика на господин Шопов?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Павел Шопов горе-долу изчерпа проблемите. В тази връзка искам да кажа, че всички предложения загубват своето значение, ако няма механизъм по този контрол, който се предлага да бъде осъществяван. За никого не беше ясно и никой не каза по какъв начин ще се осъществява контролът, защото ако няма механизъм за контрол, обратната връзка не може да се получи. Ние осъществяваме контрол върху всички тези неща в деня за парламентарен контрол чрез въпроси и изказвания върху действията на държавната власт, от което следва, че или това, което се предлага, трябва да се поправи, като се обясни кой е начинът, или просто излиза само като пожелание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате ли думата за дуплика, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за изказване господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Госпожо председател, ще кажа само две думи в подкрепа на редакционната поправка, която направи народният представител Александър Арабаджиев. Мисля, че този текст с тази поправка би могъл да бъде гласуван. Нека да отворим тази възможност. Аз съм убеден привърженик на твърдението, че качеството на българското законодателство е по-добро от неговото приложение. Няма нищо ненормално този, който е произвел продукта, в един момент да подложи на оценка приложението и ефективността на онова, което е изпратил на пазара. Сигурен съм, че няма необходимите механизми в работата на комисиите да вменим това нововъзникнало задължение. Мисля, че тази възможност трябва да съществува. Това задължение трябва да бъде вменено на комисиите и лека-полека то ще получи практически смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пантелеев.
Има ли други изказвания по тези текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване предложението на господин Арабаджиев за редакционна поправка в предложението на господин Близнашки, а именно думите “осъществяват контрол” да бъдат заменени с “правят оценка” по прилагането и ефективността на законите.
Който е съгласен с това предложение на господин Арабаджиев, моля да гласува.
Гласували 178 народни представители: за 90, против 63, въздържали се 25.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Близнашки с току-що направената редакционна корекция, приета от залата, за създаване на нова ал. 2 на чл. 23.
Моля, гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 84, против 99, въздържали се 7.
Малко алогизъм има в този резултат, при положение че се прие предходното предложение. Явно не разбрахме много добре какво гласуваме.
Госпожо Масларова, за прегласуване, моля!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди малко гласувахме един текст, сега гласуваме цялата алинея. Много ви моля, следете за какво става реч! Има алогизъм в това, което се върши, затова моля да се прегласува отново целият текст на алинеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Ние приехме предложението на господин Арабаджиев, което беше върху текста на господин Близнашки. А текста на господин Близнашки не приемаме. Съдържанието на алинеята е:
“(2) Постоянните комисии правят оценка по прилагането и ефективността на законите.”
Моля, гласуваме още веднъж този текст.
Гласували 198 народни представители: за 102, против 93, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме членове 20, 21 и 23 заедно с приетото предложение за нова ал. 2, като алинеите се преномерират ­ ал. 2 и 3 стават респективно 3 и 4.
Гласували 191 народни представители: за 186, против няма, въздържали се 5.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Чл. 24. (1) Заседанията на постоянните комисии са редовни и извънредни.
(2) Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях.
(3) Постоянната комисия се свиква на заседания от нейния председател по искане най-малко на една трета от членовете є или от председателя на Народното събрание.”
По чл. 25 има предложение на народните представители Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Иван Колчаков, Иван Сотиров, Яне Янев и Димитър Йорданов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 25:
“Чл. 25. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. Гражданите могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване на режима на достъп в Народното събрание.
(2) Всеки член на ръководството на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията.
(3) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.”
Предлагам да отложим ал. 4, тъй като не са приети комисиите.
“(5) Участието на народни представители в закрити заседания на комисии, на които те не са членове, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол и подписват от същите.
(6) Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания без право да гласуват.
(7) Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията във връзка с опазване на класифицираната информация и информация по Закона за защита на личните данни, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.
(8) При обсъждане на законопроекти и други въпроси вносителят или негов представител се изслушва на заседанието на комисиите.
Чл. 26. По изключение постоянните комисии могат да провеждат открити заседания извън столицата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези три текста? Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо Касабова.
От известно време си мисля, че ще бъде уместно, с оглед на шарения парламент, в който се намираме, и многото парламентарни групи в него, да може да бъде свиквана постоянна комисия не от една трета от членовете є както е предвидено досега, а от една четвърт от членовете є. Да има една малко по-голяма възможност от сега съществуващата по правилник. Това положение явно е пренесено от миналото Народно събрание, където групите и политическите сили бяха по-малко. Считам, че така ще има по-голяма възможност по-малките парламентарни групи или пък някои от по-големите, които са самостоятелно, да поискат свикването на парламентарна комисия.
Това са моите аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Шопов.
За реплика на господин Шопов ­ господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз разбрах, господин Шопов, че ще влезем в противоречие с някакви норми на представителността, ако вземем непрекъснато да намаляваме процента на народните представители, които могат да свикат комисията. Водейки се от някакво псевдоразбиране за демокрацията, ние можем да стигнем дотам, че всеки народен представител да може да самосвика или да свика комисията. Все пак съвсем естествено е този кворум да бъде достатъчно представителен и ако той бъде сведен под една трета, възниква хипотезата, че ние никога не бихме могли да обединим становищата си. Тъй като, ако вие желаете да свикате комисията и сте една четвърт и не сте в състояние да вземете подпис на още един или двама колеги, които и да са те, то значи, че и тезата, която ще подложите след това на гласуване, не би срещнала подобна подкрепа.
Ето защо, ако приемем, че е необходимо предварително да натрупате известен брой привърженици, те трябва да бъдат поне толкова, че да можете да разчитате на някакъв успех във вашето начинание, свиквайки комисията. Благодаря ви за вниманието.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пантелеев.
Има ли друга реплика на господин Шопов? Няма.
Господин Шопов, искате ли дуплика? Не, благодаря.
Други изказвания? Няма.
По тези текстове, които представи господин Корнезов, господин Шопов предложи в чл. 24, ал. 3 думите “една трета” да се заменят с думите “една четвърт”.
Моля да гласуваме първо това редакционно предложение на господин Шопов в чл. 24, ал. 3.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): То не е редакционно.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): То е предложение за изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: То е предложение за изменение, действително не е редакционно. Не мога да го подложа на гласуване, защото то е принципно и трябва да бъде представено писмено в комисията, за да го обсъдим и да го приемем.
Моля да гласуваме чл. 24, 25 и чл. 26 в редакция, подкрепена от комисията, без ал. 4, с отлагането на ал. 4.
Гласували 177 народни представители: за 175, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 27. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на определените за това места в Народното събрание или срещу подпис на техните членове. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-малко един ден преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едновременно с насрочването им.
(2) Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. Ако до 15 мин. след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките є членове.
(3) Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите.”
Народните представители Близнашки, Миков и Стоилов са оттеглили своето предложение.
Народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов правят следното предложение:
В чл. 27, ал. 3 след изречение първо се добавя текстът: “В Комисията по европейска интеграция всяка от парламентарните групи има по един глас и решенията се вземат с единодушие. При липса на единодушие председателят на Народното събрание изпраща законопроекта или въпроса за разглеждане във водещата комисия или в пленарна зала”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Моето предложение е да се отложи разглеждането и гласуването на нашето предложение, защото то е свързано с текстовете на чл. 17 и каква точно функция ще има Комисията по европейска интеграция или както я наречем, в зависимост от текстовете, които не са гледани още и от комисията, и от пленарната зала. Затова моето предложение е процедурно ­ да се отложи гледането на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да гласуваме това предложение.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разумно е да отложим разглеждането на това предложение. То има и съдържателна част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да го гласуваме ли предложението, или имаме принципно разбиране по този въпрос, защото наистина тези текстове са свързани с комисията, които по принцип отложихме.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тъй като предложението е процедурно по чл. 27 ­ да бъде отложено разглеждането на този текст и за пленарната зала е ясно, мисля, че без гласуване можем да преминем към чл. 28.
“Чл. 28. (1) Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато се разглеждат общи въпроси. Тези заседания се ръководят по споразумение от един от председателите.
(2) При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос. При различни становища всяка комисия прави свой отделен доклад пред Народното събрание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 29. (1) Докладите на постоянните комисии се правят от техните председатели или от определен от комисията докладчик.
(2) В доклада се отразяват взетото от комисията решение и различните становища с посочване на мнозинството, което ги е поддържало.
(3) Докладите на постоянните комисии от откритите заседания са публични и достъпни по установения ред, както и чрез Интернет страницата на Народното събрание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 30. (1) На заседанията на постоянните комисии се води съкратен протокол, в който се отбелязват всички взети решения.
(2) За заседанията на водещата комисия по конкретен законопроект се водят стенографски протоколи. Те се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола.
(3) Протоколите от закритите заседания на постоянните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп според изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 31. (1) Временни комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.
(2) Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или най-малко на една пета от народните представители.
(3) Задачите, числеността, съставът и срокът на действие на временните комисии се определят от Народното събрание.
(4) Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии.
(5) Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно ­ с решение на Народното събрание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове?
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да поставя един въпрос, макар и сега на късен етап, но по-скоро към комисията, когато ще разглежда отлагани текстове. Съжалявам, че го виждам сега и не съм направил съответното предложение, но прави впечатление, че в чл. 30 ние третираме въпроса с протоколите от закритите заседания на комисиите. Но докато работехме по правилника междувременно към нас постъпиха и много предложения от неправителствени организации протоколите от явните заседания и информацията от тези дискусии също да имат статут. Сега те се архивират и на практика до тях няма никакъв достъп, а в тези протоколи има много полезна информация за обществото. Затова предлагам да помислим дали няма начин, ако комисията прецени, да добавим още една алинея, която да казва какъв е статутът на протоколите на явните заседания, че има достъп до тях, и ако прецените, да се качват на Интернет. Просто да се каже статутът на протоколите на комисиите, че е такъв, какъвто е и статутът на протоколите от откритите пленарни заседания, за да могат те просто да бъдат общодостъпни. Ако смятате, че е необходимо да се запише, предлагам на комисията при доработката на текстовете това да се направи. Ако считате, че се подразбира и е въпрос на организация на Народното събрание, то тогава това може да се направи и без необходимия текст, но е проблем в досегашната работа на парламентите. Не е имало такава техническа организация. Ако прецените, бихме могли да отложим този текст и комисията да го допълни специално или би могло това да е проблем, който да се реши чисто административно, доколкото никъде няма забрана за това. Хубаво е обаче този парламент и информацията за неговата работа, включително и на комисиите, да е общодостъпен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, заповядайте за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Всички тези текстове трябва да бъдат достъпни в Интернет. Говорим за прозрачност, отчетност на правителството. Няма никаква причина откритите заседания да не бъдат достъпни, тези документи да не бъдат достъпни. Все пак трябва да има задължение да бъдат слагани в Интернет, така че всеки човек да може да ги види.
Аз съм работил дълги години в неправителствена организация и искам да ви кажа, че много често тези документи не са били достъпни, а те трябва да са достъпни категорично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, правите ли някакво предложение за създаване на текст или за отлагане на чл. 30?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да отложим текста и да помислим как да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи и Вие настоявате да го отложим.
За втора реплика думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господа, това е един административен въпрос. Дайте да не се занимаваме с неща, които въобще не уреждат вътрешни отношения и работа на комисии. Има си технически лица в Народното събрание и да си качват в Интернет каквото искат, всички комисии, всички заседания, както го правят. Дайте да не бавим времето по правилника с такива работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Папаризов има думата за дуплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Алинея 2 се занимава с административните въпроси. Там пише: “За заседанията на водещата комисия по конкретен законопроект се водят стенографски протоколи. Те се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола.”
Съжалявам, че не съм могъл да допълня този текст с още един текст: “Те се публикуват и са общодостъпни, качват се на Интернет”, както казва господин Димитров.
Тъй като процедурно въпросът не е направен според правилника, но е важен, затова ви моля, ако прецените, да отложим текста и това да се допълни за водещата комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, настоявате ли да гласуваме отлагането на чл. 30?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Да, настоявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Настоявате.
Моля, гласувайте предложението на господин Димитров чл. 30 да се отложи.
Гласували 144 народни представители: за 40, против 94, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте от чл. 27 до чл. 31 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Чл. 32. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянните делегации на Народното събрание в международните организации.
(2) При определяне на състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се прилага принципът на пропорционално представителство.
(3) Постоянните делегации отчитат своята дейност пред председателя на Народното събрание.”
Има предложение на народните представители Елиана Масева, Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова и Иван Николаев Иванов в чл. 32, ал. 2 след думата “състава” да се допълни “и ръководството”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Масева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 168 народни представители: за 33, против 129, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 32 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Глава шеста
 СЕСИИ И ЗАСЕДАНИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Чл. 33. (1) Народното събрание работи на три сесии годишно.
(2) Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, десет дни по Великденските празници и от 1 до 31 август ежегодно.
(3) По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.
(4) По време на парламентарните ваканции сроковете по този правилник спират да текат.
Чл. 34. (1) Народното събрание се свиква на сесия от неговия председател.
(2) В случаите по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от Конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от седем дни след постъпване на искането, независимо от това дали Народното събрание е във ваканция или не.
(3) Направилите искането по чл. 78 от Конституцията са длъжни да посочат дневния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на глава шеста и членове 33 и 34, подкрепени от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 164, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 35 има няколко предложения.
Първото предложение е на госпожа Масева, господин Абаджиев, госпожа Михайлова и господин Иванов:
В чл. 35, ал. 1 в края на изречението да се добави “но не повече от два часа”.
Става въпрос за удължаването на пленарното заседание след 14.00 ч. ­ може ли да бъде удължено и до колко, за да се избегне това, което направихме преди два дни ­ спирането на часовника е традиция.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): И то пак ще стане същото.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, пак ще стане, да.
Предлага се да бъде не повече от два часа, точно какъвто е текстът сега.
Второто предложение е на госпожа Мингова, Касабова и Герджиков:
“По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани, но не повече от два часа.”
Предложението не се подкрепя. Идеята и текстът са същите.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип, че може да се удължават без ограничения във времето, и предлага следната окончателна редакция на текста в чл. 35:
“Чл. 35. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9.00 до 14.00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължени, но не с повече от четири часа.
(2) Народното събрание може да промени времето за редовни заседания.
(3) Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните по ал. 1. Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по чл. 35? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Масева и група народни представители, на госпожа Мингова и група народни представители, които правят аналогични предложения, а именно заседанията да не могат да бъдат удължавани с повече от два часа.
Моля, гласувайте общо и двете предложения.
Гласували 175 народни представители: за 83, против 90, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Знаете, че прекомерното удължаване на заседанията на парламента води действително до сериозни грешки. Практиката на парламента е доказала, че когато се налага удължаване, ние действително по общо съгласие спираме часовника. Никога не сме отказали това нещо да се случи в миналия парламент.
Ето затова правя разумно предложение, което, между другото, в миналия парламент в правилника беше подкрепено точно от колегата Янаки Стоилов ­ удължаването да бъде до два часа и поради тази причина моля да бъде прегласувано това предложение.
Господин Ралчев ми напомня, че се създава огромен хаос с работата на постоянните комисии, а те захранват парламента със закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, прегласувайте предложението на госпожа Масева, на госпожа Мингова и група народни представители, които са аналогични по съдържание.
Гласували 202 народни представители: за 96, против 106, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за редакцията на чл. 35.
Гласували 181 народни представители: за 167, против 7, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Чл. 36. (1) Заседанията на Народното събрание са открити.
(2) Лица, които не са народни представители или министри, могат да присъстват по решение на Народното събрание и по ред, определен от председателя, като заемат специално определените за тях места. По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред и могат да се изказват само по покана на председателя.
(3) При безредие сред публиката председателят въдворява ред чрез квесторите и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани или всички външни лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 37. (1) Заседанията на Народното събрание са закрити, когато:
1. важни държавни интереси налагат това.
2. се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет.
(3) При постъпило предложение за закрито заседание председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.
(4) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и други лица, които имат достъп до тях.
(5) Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по членове 36 и 37? Няма.
Моля, гласувайте членове 36 и 37, които са подкрепени от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 159, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Чл. 38. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна и с репортажи по Българската национална телевизия.
(2) Пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на пленарни заседания се излъчва по решение на Народното събрание.
(3) Всички медии могат да отразяват и откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание.
(4) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.”
Има предложение на народния представител Михаил Миков за създаване на нова ал. 5:
“(5) Стенограмите от пленарните заседания, когато те не са закрити, се публикуват в 7-дневен срок в сайта на Народното събрание.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Въпросът, уважаеми колеги, е технически. Това са хиляди страници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Става въпрос за повишаване на възможностите за обществен контрол и наблюдение върху това кой, какво, как се държи в Народното събрание. Поставен въпросът за технологията ­ аз мисля, че не стои. Включително има технологични възможности по Интернет да се предават и пленарните заседания. Има такава технология ­ монтиране на камери. Въпросът не е технологичен. Въпросът е доколко народните представители в Четиридесетото Народно събрание желаят това, което говорят в пленарната зала, в 7-дневен срок да бъде абсолютно достъпно. То и сега е достъпно. Но едно е да дойдеш в библиотеката на Народното събрание и да го четеш, съвсем друго е всеки да влезе в сайта и да се запознае с това кой какво говори в пленарна зала. Това е аргументът, който ме е накарал да внеса това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги! Според мен е абсолютно задължително да приемем това предложение, независимо, господин Корнезов, дали става въпрос за хиляди или десетки хиляди страници. Качването им в Интернет не е проблем и освен това е доста евтино. Все пак ние сме народни избраници, няма основателна причина да крием тези стенограми от народа. Имайте предвид, че народът не живее само в София, хората живеят във Варна, Бургас, Велико Търново и ако трябва да идват дотук, за да прочетат тези стенограми ­ това е просто несериозно. Разходът това да се направи не е висок. Много ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплика на господин Димитров? Не.
Господин Папаризов, заповядайте за изказване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ):  Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз също искам да подкрепя предложението на господин Миков и ви уверявам, че това не е просто един технически въпрос. Даже в момента вече няма достъп до стенограмите на това Народно събрание в другата сграда на същото Народно събрание. Или го има само на един шрифт, който не е качен на компютрите в Народното събрание. В предишното не беше така. Между двете Народни събрания някой реши да закрие законопроектите, които са внасяни в предишното Народно събрание. Оказва се, че текстът не може да бъде проблем на административно хрумване и затова е добре да бъде тук ­ в съответния правилник, колкото и на юристите да им се струва, че това е въпрос на вътрешна администрация. Практиката показва, че заради авторитета на Народното събрание този текст трябва да го има и ние трябва да изискваме той да се прилага. Надявам се, че този текст ще се приеме тук и съответно по аналогия ще го прилагаме и за комисиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Въпросът е много, много, много принципен. Какво искаме да направим ние? Не е въпросът в това дали и как да станат известни стенограмите на Народното събрание по-лесно или по-малко. Не даваме ли ние възможността на една система, която в крайна сметка е комерсиална, без значение нейната огромна роля в съвременния  свят ­ никой не оспорва какво е Интернет изобщо като информационна система и начин за предаване на информация ­ да бъде официализирана от Народното събрание? По тази логика бихме предложили по същия начин да се публикуват стенограмите на българското Народно събрание в други комерсиални носители на информация, каквито са вестници, радиа, телевизии, електронни медии. С какво се различават информационните агенции, които и в България станаха толкова много? По същия начин бихме задължили нашите стенограми да се отправят задължително в БТА, другите вече частни информационни агенции. Логиката е абсолютно една и съща. Това са системи, пак повтарям, които са комерсиални, те си имат търговското значение за хората, които ги държат, които ги владеят, и ако започнем по този начин законодателно или чрез правилника, както в момента се опитваме да го направим, да приложим и да облагодетелстваме или да задължим да се внасят нашите стенограми в една или друга, ние създаваме неравностойност по отношение на тях и нееднакъв аршин. Така че въпросът не е за информацията, не е за откритостта, не е за гласността, не е за прозрачността в българското Народно събрание, той е много по-голям, много по-глобален, много по-широк. Затова аз решително се противопоставям срещу едно такова решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Шопов. Предизвикахте две реплики ­ на господин Миков и господин Папаризов.
Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Шопов, комерсиално би било, ако приемем примерно заседанията да се излъчват срещу заплащане от телевизия “СКАТ”. В случая с  Интернет няма нищо комерсиално ­ сайтът е на самото Народно събрание, той и сега се поддържа, върху него има Вашият портрет и на всички останали 239 Ваши колеги, Вашата биография, има редица законопроекти, има редица съобщения, свързани с дейността на Асамблеята, има снимки и това си е сайтът на Народното събрание ­ не се плаща нищо, пак Ви казвам. Така че съвсем неудачен е паралелът, ако така си го представяте, между комерсиални медии и Интернет. Народното събрание си има сайт, който се поддържа и без това. Въпросът е да се качва ли и тази некласифицирана информация върху този сайт, за да улесним достъпа на гражданите до тази информация. Така те много лесно биха могли да сверят кой какво говори вътре в залата на Народното събрание.
Другото би означавало всеки да интерпретира и да има повече възможности за интерпретация, както примерно се случва по телевизия “СКАТ”.  Гледам ­ всяка вечер се интерпретира какво става в Народното събрание. Най-добре е човек да си отвори стенограмата, да прочете и да види. Така че аз не виждам никакъв проблем ­ технологичен и комерсиален. Пак казвам, сайтът и сега си съществува, това нещо технологично е абсолютно възможно и няма никакъв проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика? Отказвате се, господин Папаризов.
Госпожо Капон, заповядайте за втора реплика.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Господин Шопов, Вие говорите ли по телефона? Как комуникирате? Аз мисля, че в днешно време не е възможно да се комуникира без Интернет. Безобразие е, че дори в тази сграда на Народното събрание няма уайърлес Интернет. Така че аз абсолютно подкрепям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Шопов, заповядайте за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Аз останах явно неразбран. Въпросът се поставя общо политически, така както се поставя въпросът за онова, което Народното събрание публикува чрез “Държавен вестник” ­ нещата са аналогични. Става въпрос за официозност, става въпрос за държавно начало, става въпрос за много повече от това да се влезе в едни прости правоотношения по повод на някоя институция, по повод на нещо. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Методиев, заповядайте за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Веднага искам да заявя, че предложението на господин Миков е изключително разумно, ще го подкрепя и искам да дам два аргумента. Първият е, че публикацията в 7-дневен срок на това, което говорим тук, от трибуната, ще създаде дисциплиниращ ефект малко повече да внимаваме какво казваме. Тъй като някой път под емоция, под напора на някакви събития всеки един от нас си позволява да се държи не съвсем правилно. Знаейки, че след няколко дни ще може в публичния свят да се види точно какво е казано, тъй като това е официален документ на българския парламент, мисля, че това ще доведе до този дисциплиниращ ефект.
Вторият ми аргумент е: виждам в залата двама от председателите на бившата Комисия по националната сигурност ­ сега обществен ред и сигурност, третия не го виждам, той също е народен представител. Но в Тридесет и осмото Народно събрание мисля, че господин Бисеров беше председател. Тази комисия и нейният технически сътрудник започнаха да качват в страницата на Народното събрание парламентарния контрол върху министрите на вътрешните работи, на войната, както се е казвало до 1944 г. И днес, ако някой от вас е любопитен, защото това продължи и при господин Бакалов, и при господин Дончев, може да види целия парламентарен контрол, който е извършен върху българските министри, по отношение на сигурността от 1879 г., тоест от самия старт на българския парламентаризъм, до 24-ото Обикновено Народно събрание. Това са много ценни неща, защото всеки един от нас, народните представители, може да се усети някак си наясно във времето къде е спрямо собствената ни традиция.
И когато тук, от трибуната, често говорим за българския патриотизъм, за чувството на гордост, на принадлежност към българската национална общност, хубаво е да знаем, че самите ние трябва да изграждаме такава практика, която да поддържа и стабилизира все повече това наше усещане за принадлежност. Позволявам си да призова всички народни представители да се отнасяме много внимателно към тези официални документи, да ги правим публични, да ги превръщаме фактически в исторически данни в момента, в който е приключило едно заседание, и те да могат да се ползват най-широко както от медиите, така от всеки, който е заинтересован и най-вече от нас, народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Господин Герджиков, заповядайте за процедурно предложение.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Струва ми се, че е достатъчно ясно за какво става дума. Двете тези са ясни и достатъчно добре аргументирани. Лично си позволявам да защитя категорично тезата в предложението на господин Миков. Предлагам да прекратим дебатите и да преминем към гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 167, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Миков, което не се подкрепя от комисията, но явно се подкрепя от залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 157, против 6, въздържал се 1.
Предложението се приема. Явно голяма недалновидност сме проявили в комисията.
Моля да гласуваме чл. 38, ал. 1, 2, 3, 4 и 5, която току-що гласувахме.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 153, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Следващият чл. 39 е много спорен, така че доста дискусия ще има по него. За да не прекъсваме дискусията, предлагам да дадем почивка, след което в 11,00 ч. ще продължим с парламентарен контрол.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни):  В залата в момента присъстват 172 народни представители, което означава, че можем да възобновим заседанието.
През почивката се състоя Председателски съвет и на него единодушно бе взето решение да ви се предложи отлагане на ваканцията от 1 до 31 август. Както ви е известно, по силата на действащия правилник парламентът е във ваканция от 1 до 31 август, ако парламентът не реши друго.
Следователно парламентът със свое решение трябва да реши въпроса с отлагането на ваканцията по обясними причини.
Позволете ми да прочета проекта за решение:
“РЕШЕНИЕ
във връзка с лятната ваканция на Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 33, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Отлага ваканцията от 1 до 31  август 2005 г.”
Предполагам, че няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 195 народни представители: за 193, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Длъжен съм да направя следното съобщение:
Министър Славчо Богоев на основание чл. 78, ал. 3 от правилника моли да отложим със  седем дни отговора на постъпилите актуални въпроси от народния представител Ваньо Шарков; също от министър Славчо Богоев ­ пак на основание на същия текст от правилника ­ да отложим отговора на въпроса на народния представител Димитър Димитров; министър Славчо Богоев също иска отлагане на актуалния въпрос на народния представител Стела Банкова; министър Славчо Богоев ­ отлагане на друг въпрос от същия народен представител.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Церовски на основание чл. 78, ал. 3 от правилника иска отлагане със седем дни на актуалния въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов.
Народните представители Надежда Михайлова, Елеонора Николова и Йордан Бакалов молят отговорът на питането им към министър-председателя в оставка Симеон Сакскобургготски да се отложи във връзка с отсъствието им от заседанието.
Давам думата на Иван Костов от името на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! След неуспешния опит на БСП и ДПС да съставят правителство на малцинството, те както винаги направиха всичко възможно да стоварят вината за това върху останалите парламентарни групи. (Оживление и смях в блока на КБ.) Идеята им бе поета с охота от редица наблюдатели. Това очевидно е несправедливо и ме мотивира да взема думата.
Като начало ще обявя оценките на Парламентарната група на Демократи за Силна България за това, което се случи тази седмица в Народното събрание.
Българската социалистическа партия имаше право на първи мандат. Тези политически групи, сред които е и Демократи за Силна България, които още преди изборите се бяха обявили против БСП, бяха задължени да гласуват против. В противен случай изменяха на доверието на избирателите. Гласуванията в зала показаха наяве неполитическите средства на плана, който приложиха БСП и ДПС за избиране на правителство.
Първо, трима народни представители от Българския народен съюз изпълниха задачата да прокарат тайно гласуване.
Второ, така те дадоха възможност на  други трима народни представители от Коалиция Атака да гласуват господин Сергей Станишев за министър-председател. Този план щеше да бъде невъзможен, ако в залата присъстваше председателят на Българския земеделски народен съюз ­ Народен съюз госпожа Анастасия Мозер.
Насочвам специално вниманието към обстоятелството, че господин Сергей Станишев бе избран за министър-председател с гласове от Парламентарната група на Атака, тоест с гласове на хора, влезли в Народното събрание с недемократични закани и заплахи. (Реплики в блока на КБ.) Това показва, че националноотговорните депутати, чиято подкрепа си беше осигурила левицата, са били всъщност крайни екстремисти и ксенофоби.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Стига с предизборни речи!
ИВАН КОСТОВ: Само острата съпротива на останалите политически групи и техните ръководства попречи да бъдат утвърдени структурата и съставът на Министерския съвет на Българската социалистическа партия и ДПС.
Отново ще подчертая, за да бъда еднозначно разбран ­ ние бяхме длъжни да се съпротивляваме с всички достъпни политически средства, защото в противен случай допускахме подмяна на вота на своите избиратели. (Шум в блока на КБ.) Затова не носим отговорност за нелицеприятните събития, които съпровождаха опитите за реализация на недостойния план на БСП и ДПС и нашата съпротива срещу него.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А кой проверяваше бюлетините горе?!
ИВАН КОСТОВ: Мандатът на Българската социалистическа партия бе провален на първо място от самата левица. Без да повтарям своите политически аргументи срещу този мандат, ще посоча какво добавиха последните дни към тези аргументи.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ  (КБ, от място): Крадец!
ИВАН КОСТОВ: Първо, нереалистична преценка на съотношението между политическите групи и невъзможността на техните ръководства да се противопоставят на неполитическите прийоми на левицата и на ДПС.
Второ, силно подценяване на липсата на подготовка у господин Сергей Станишев, на опит и в частност на способности да води преговори и да прави политически компромиси.
Трето, самият той беше съветван толкова лошо и в такава степен нарочно некомпетентно, че у всички нас остана убеждение, че беше саботиран от самата левица.
Четвърто. Водещите избора председател и заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание със системните си нарушения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Конституцията на страната, от една страна, създадоха ненормална обстановка за избора, която навреди на БСП и ДПС, а от друга ­ създадоха много лош образ на действията на всички депутати.
Вината за неуспешния мандат на Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи трябва да се търси вътре в ръководствата на тези партии (реплика на Михаил Миков: “Ти започна вече да кадруваш!”) и по никакъв начин не може да се разпростира върху останалите.
Част от вината за неуспеха е и на президента Георги Първанов, който заради етническия вот насърчи левицата да направи недопустими отстъпки на Ахмед Доган и така безотговорно стимулира засилването на недемократични и ксенофобски настроения в българското общество.
С всички свои действия през последните седмици БСП показа съвсем ясно, че е негодна да управлява България. От вчерашния ден тя е доказано неспособна да реши най-простата задача на едно управление ­ да го стартира. Този път Българската социалистическа партия се провали още преди да влезе в управлението, за разлика от преди, когато се проваляше, след като излъчваше правителство.
В този смисъл случилото се вчера не е чак толкова лошо за България, защото я предпази от слабо, безпринципно и недостойно управление.
Пълната липса на политически принципи и достойнство у БСП бяха продемонстрирани още в самия ден на проваления мандат. БСП обяви готовност да се коалира, въпреки че ден по-рано твърдеше противното.
Неуспешният мандат прави очевидна необходимостта левицата да освободи поста председател на Народното събрание. Тя няма доверието на депутатите да носи толкова голяма отговорност за работата на това Народно събрание.
Демократи за Силна България постигнаха основната си цел ­ БСП няма да състави правителство. На път сме да постигнем втората ­ господин Симеон Сакскобурогготски да не бъде повече премиер на Република България. Заради своите обещания пред избирателите влязохме в конфликт и ще влезем, ако се наложи отново.
В тези дни на огорчения и изнервеност има хора, които искат да внушат паника. Затова ще си позволя да кажа няколко думи за принципите на парламентаризма. Ние сме народни представители, представляваме цялото многообразие и различия на политическите възгледи в българското общество.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ ((КБ, от място): Но ти си подпалвач на парламента!
ИВАН КОСТОВ: Ние сме тук, за да работим заедно, но ние сме тук и за да се противопоставяме помежду си, когато това е от полза на страната.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И да запалите парламента отново!
ИВАН КОСТОВ: Случилото се през последната седмица беше добро за България ­ спаси я от негодно и непопулярно управление. Важното обаче е да се научим да разрешаваме всички спорове и конфликти в рамките на тази сграда. Парламентарната институция е за това да не позволява тази конфронтация да обхваща големи групи от българското общество да заразява българските граждани. Това се случи ­ ден след проваления мандат ние сме тук и работим отново.
Всяка демокрация се крепи както на писани правила и норми, така и на собствения си жизнен опит. Българската демокрация се обогати тази седмица от нов прецедент. (Реплики от КБ: “От позор!”.) Сега се реши един конфликт, утре това ще бъде вече ценен опит за всички (реплика на Михаил Миков: “Окупиране на парламентарната трибуна.”), защото никой повече няма да повтори тези грешки на Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи. Дори и те самите! Трябва да се губи с достойнство! Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сидеров от името на парламентарна група.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): От името на парламентарна група и от името на българския народ!
Иван Костов говори за екстремизъм. Човекът, който водеше щурмовите отряди, които потрошиха прозорците на българския парламент на 10 януари 1997 г. (бурни ръкопляскания в КБ), човекът, който със синя лента тогава ръководеше криминални престъпници, които чупеха прозорците на парламента, потрошиха джиповете на службите и запалиха българския парламент! Господин Костов, паметта на българския народ не е толкова къса! Няма да се скриете от възмездието, което Ви очаква.
Аз искам да кажа нещо друго ­ това, че някакви процедурни уточнения принудиха мен и моите съмишленици от Атака да комуникират с групата на Костов, не означава по никакъв начин ­ казвам това за българските избиратели, ­ по никакъв начин това не означава политически уговорки, договаряния (“Е-е-е!” в КБ) с един човек, който трябва да пише показания пред следовател и да изтърпи доста дълга присъда за това, което направи с приватизацията, с ограбването на България. Иван Костов, който продаде БГА “Балкан” за 150 хил. долара! Този човек трябва да пише показания. Но това ще бъде следващата задача, която ще постигнем. Първата ни задача е изпълнена ­ не допуснахме ДПС във властта. Ние това обещахме на нашите избиратели, това го изпълнихме. Останалите грешки на Социалистическата партия са за тяхна консумация. Те трябва да си направят равносметка и да си помислят дали могат да имат такова ръководство, което ги тласка към такива съмнителни коалиции.
Колкото до партията на Костов, тя се е доказала, че може само едно ­ да приватизира, когато е на власт. Сега иска да прави същото и затова се приготвя да се коалира по един безпринципен начин, с който да подмени вота на своите избиратели. Сред избирателите на ДСБ има безспорно честни хора, но сега Иван Костов смята да ги излъже и да влезе в един програмен кабинет, след като месеци наред повтаряше, че никога няма да се коалира с НДСВ, че никога няма да се коалира със Симеон Сакскобургготски и никога няма да се коалира с “проклятието на българската политика” Ахмед Доган. Но ние сме виждали всякакви поврати в българската политика, за нас е важно само едно ­ да не изневеряваме на вота на избирателите. Благодаря ви. Това беше, което исках да ви кажа. (Ръкопляскания в Атака.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Румен Овчаров от името на парламентарна група.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател в оставка, уважаеми колеги! Очевидно присъствахме на репетицията на едно от заседанията на бъдещото правителство на обединената десница. (Бурни ръкопляскания в КБ и ДПС.) Само че, господин Костов, човек първо трябва да мисли, а после да прави. Както се казва, “Късно е, либе, за китка!” Това, което можахте да направите, го направихте! Вашата коалиция с господин Волен Сидеров и с господин Симеон Сакскобургготски стана факт. (Ръкопляскания в КБ.) И всичките Ви опити сега да се правите на ни лук ял, ни лук мирисал, са просто много закъснели, господин Костов. Употребиха Ви! Употребиха Ви! (Ръкопляскания в КБ и ДПС.) Вие станахте жертва на недалновидността си, на това, което винаги сте показвали в този парламент ­ че мислите само за днес, но не и за утре, че мислите преди всичко за себе си, но не и за парламентаризма, не и за България. Сега вече, отрезвени от революционния махмурлук, който Ви беше обхванал преди един или два дни, Вие разбирате, че десноцентристко правителство в България няма да има, че даже и правителство с участието на Атака в България няма да има, че това, което правихте и марширувахте тук две нощи, е вече една голяма измама. И Вие, както плъховете напускат кораба първи, така първи бягате от десноцентристката коалиция (“Правилно!”, “Браво!”. Ръкопляскания в КБ и ДПС.)
Къде бягате, господин Костов? Къде отивате ­ в миналото или в бъдещето? Къде отивате? И Вие сте човекът, който е седнал да говори  тук за парламентаризъм! Човекът, който наистина подпали българския парламент, човекът, който организира коалиция с щурмовите отряди на господин Сакскобургготски, който организира  малтретирането на народни представители в тази зала, човекът, който организира малтретирането на народни представители в кулоарите на парламента, човекът, който опорочи гласуването! И Вие излизате тук и говорите за парламентаризъм! Не Ви ли е малко неудобно, господин Костов? Българският народ има памет. Не сте Вие този, който ще бъде морален съдник на когото и да било! Министър-председателят, превърнал корупцията в държавна политика на своето правителство, министър-председателят, разпродал 42% от активите на българската държава (ръкопляскания в КБ) на собствените си РМД-та, министър-председателят, превърнал Националната служба за сигурност в нов вид политическа полиция, излиза тук и ни говори за  морал, и ни говори за парламентаризъм!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И кадрува!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Костов, човек все пак трябва да има и малко мярка за своите действия. А в края на това свое изявление от името на парламентарната група искам да Ви успокоя и Вас, а чрез тази трибуна и всички български граждани (реплика на народния представител Лютви Местан) ­ България ще има правителство и това ще бъде правителство, в което ще участва и Българската социалистическа партия, и нейният коалиционен партньор. Така че, Вие, господин Костов, не плашете хората! (Ръкопляскания от ДСБ.) Не ги плашете ­ България ще има правителство, което наистина ще се грижи и ще направи всичко възможно България да влезе в Европейския съюз.
Всъщност, господин Костов, Вие имахте ли във вашите приоритети присъединяване на България към Европейския съюз? (Реплика от народния представител Димитър Абаджиев.) Имахте ли го? След като го имахте, защо излъгахте своите избиратели и не гласувахте за единственото правителство, което можеше да вкара България в Европейския съюз? (Смях и реплики в ДСБ.) Това се отнася между другото и за вас, уважаеми дами и господа от Обединените демократични сили! И за вас, уважаеми дами и господа от Национално движение Симеон Втори! Защо затръшнахте вратата на България към Европейския съюз? Не се ли чувствате неудобно пред вашите избиратели? Помислете си по този въпрос, преди да правите следващите опити за революции в българския парламент. Благодаря ви за вниманието и следващия път, преди да действате, мислете, господин Костов. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Местан от името на парламентарна група, предполагам. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател и министри в оставка, уважаеми госпожи и господа! (Реплики от ДСБ.) Политическата интрига се заплете дотолкова, че напъни за власт редом с първите проявяват и последните. (Смях.) Така например Иван Костов пак заговори за експертен кабинет, тоест предпоследният ­ със 17 само мандата, иска да управлява. Само че в демокрацията единствено чрез избори е възможно последните да станат първи. Вярно, на 25 юни избирателят не отреди никому самостоятелно мнозинство, но кротко, Костов, с мераците, защото това още не значи, че той не посочи ясно кои да управляват и кои да са опозиция!
Трябва да признаем, че недостатъчната коалиционна култура, наред с тежките непремерени думи от предизборната кампания, затрудняват намирането на рационална коалиционна формула. Балансирането на интересите вече актуализира политически фигури като програмен кабинет, експертен кабинет и пр. ­ разбираемо, доколкото правителството няма да е еднопартийно и затова не ще изпълнява програмата само на една партия.
Какъв да е кабинетът обаче? Политически, програмен, експертен ­ ще решат тези, които би трябвало да управляват. Избирателят не видя Демократи за Силна България сред тях. Затова Костов на власт е равнозначно на подменен вот (реплики от ДСБ), независимо дали участва лично или лично посочва експерти в експертния, така наречения от него, кабинет. И въобще, чуе ли се той да заговори за експертен кабинет, се сещаме за властовите му мераци. Що му трябваше да го прави? Тъкмо щяхме да започнем да се впечатляваме от принципната му позиция да отстоява партийни идентичности и граници, като се бори против размиването им. Но уви! Не от вчера меракът се оказва по-силен от принципа. Той ту го прави финансов министър в Димитър-Поповия кабинет ­ експертен, разбира се, рамо до рамо с уж непримиримите му противници, ту го вкарва в съюз с БСП срещу управлението на Движение за права и свободи и НДСВ, ту сега го кара да се изправя, ако се налага, с НДСВ срещу Българската социалистическа партия. (Реплики от КБ.) Да, така е ­ политическото менторство на Иван Костов представя тирадата с лого: “експертен кабинет” за втори път, само че със сменен адрес.
През февруари 2005 г. той искаше да анексира властта, прикривайки патологичния си апетит за нея с експертно правителство. Този политически евфемизъм трябваше да скрие тогавашната готовност да бъде торпилиран от БСП в предсрочното отнемане на управлението от коалицията НДСВ ­ ДПС.
Днес Иван Костов пак жонглира с израза “експертно правителство”. Този път той упражнява притворството си срещу БСП и ДПС в съюз без значение с кого! Партиите и лицата нямат значение! Затова през м. февруари Костов фетишизира съдбата на България ­ тогава, според него, обречена от Симеон Сакскобургготски. Сега няма фетиш, но има безумна интерпретация на вота чрез недостъпен за политическата класика Костовски прочит на този феномен ­ своенравен като него самия, нелогичен ­ и математически, и политически. Евфимерен е коефициентът, с който 17-те му мандата се калкулират в такъв политически ресурс, който го зарежда със самочувствието на политически цензор. (Реплика от народния представител Екатерина Михайлова.)
Навярно същата тайнствена формула го е приплъзвала от СДС ­ ОДС в ДСБ все в периметъра на Тридесет и деветото Народно събрание. Предпоследното му място в Четиридесетия парламент не е пречка за менторството му и наляво и надясно в него. Наляво от себе си ­ предпазва НДСВ от коалицията на властта в името на вота. Около себе си вдясно ­ панически повтаря рефрена си към Софиянски и Мозер. Той благородничи и по отношение на обидно назования от него Софиянски. Няма значение, че вотът народен не му е дал тези права, защото народът нали не е узрял да го разбере!? Що за кауза е да промиваш с менторски тон всяка политическа сила, заявила готовност пред бъдещето на България? Защо? За да няма кабинет! За да се осуети европейското бъдеще на страната! Да се върне двуполюсният модел ­ първо, и да се симулира демокрация ­ второ. Но да се консумира от него властта! Най-важното! За да се съгражда в България непрестанно Олимпът ­ собственият му, обаче! Не, уважаеми госпожи и господа! Считам, че политическата ситуация ще намери своето естествено и логично разрешение, което трябва да съответства на волята на българския гражданин! Той няма да толерира занапред псевдодемократи и ерзац държавници (викове от ДСБ: “Е-е-е!”), защото правилната политика се прави с мисъл за гражданите и общото ни утре, а не със спомен за вчера и носталгия за себе си! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Каракачанов от името на парламентарна група.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Аз мисля, че след провала на опита за съставяне на правителство от страна на БСП и ДПС от тази трибуна българската нация и всички български граждани очакват да чуят какво ще става занапред, а не да държим предизборни речи и да се плюем един друг.
За 15 години ние успяхме да убедим, включително и от тази трибуна, българската нация, че в парламента не се правят закони, не се прави политика в полза на гражданите, а се прави политика в полза на партиите. Затова те на тези избори удариха шамар на всички. Няма партия, която има мнозинство в България. Няма дясно пространство, което действаше единно. Шамарът от изборите е за всички и нека не се опитваме да се прикриваме зад красиви декларации и да се нападаме един друг. На българското Народно събрание пише нещо, в което всички ние сме се клели, че ще спазваме: “Съединението прави силата!”. От тази трибуна и в тази зала ние разделяме нацията и парцелираме държавата.
Затова призовавам всички вие, всички ние да концентрираме нашите усилия и нашето внимание към това как да спечелим доверието на хората и как да вършим това, за което сме изпратени тук.
Искам да пожелая на лидера на втората парламентарна група, която ще получи мандата по силата на Конституцията, да постави първо интересите на българската нация и на България и да положи усилия за съставяне на един силен кабинет, който ще работи в полза на държавата, а не в полза на лични или партийни интереси. Благодаря ви. (Ръкопляскания от БНС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дилов, предполагам, че Вие сте в ръководството? Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вече имахме възможност да се убедим в мъдростта на българския избирател. Той направи така, щото да сме в това положение. Краси каза, че това е наказание, шамар, плесница, а аз казвам, че това е възможност. Вижте какво се случи във всички други страни от Източна Европа. Там парламентите много приличат на нашия в момента. Там има правителства точно на входа на влизането в Европейския съюз, които живееха по 100, по 150, по 300 дни. Нищо особено, драматично, истерично или съдбовно не се е случило миналата нощ и по-миналата. Не създавайте такова усещане у българските избиратели.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Хората гледаха.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Това е нормална демократична процедура. (Шум и реплики от КБ.) По-добре, господа социалисти, е да се бием тук, отколкото те да се бият по улицата. Това е по-добре. Затова сме тук ние с вас, за да отстояваме нашето различие. (Оживление в залата.)
Нещо друго искам да кажа.
Господин Костов, несправедливо обвинявате Българския народен съюз по отношение на тайния вот. Много пъти в тази зала демокрацията беше използвана като ръкавица. Тя беше опъвана и слагана на петте пръста на ръката на едни или други управляващи, спрямо техните моментни интереси.
Демокрацията, уважаеми госпожи и господа, извинявайте, не искам да ви поучавам, но тя не е отговор на въпроса накъде вървим, тя е отговор на въпроса как вървим, как вземаме решения. Ние заедно с вас се съгласяваме за начина, по който ще вземаме решения, а не за самите решения. И в онази нощ лъснаха изключителни пробойни в нашите процедури. Видя се, че в Конституцията ни има големи и сериозни дупки. Видя се, че и тук, господа социалисти, вие сте длъжници, защото вие имахте мнозинство тогава, когато беше приемана тази българска Конституция, и се видя, че може би наистина е време да се замислим заедно за Велико Народно събрание. Може би наистина е време да се замислим заедно за големи неща. Но как да се замислим за тях, когато лидерите на доста партии излизат на тази трибуна и се държат като хора, които не са обичани достатъчно много като деца, господин Сидеров.
Затова ви предлагам да се успокоим, да пожелаем успех на човека, който ще има възможността да получи и да се опита да реализира втори мандат.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Кой човек?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: И най-вече да създаваме успокоение у нашите граждани. Защо състоянието на някои от нас, което прилича на китайско врабче, помните тези врабчета, гонени с тенекиите от хунвейбините, за да не ядат посевите, трябва да го индуцираме и да го предаваме на хората отвън? Не разбирам! Нищо драматично не е станало.
Господа социалисти, ние ви победихме по правилата. Напълно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Сериозно?!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Така е. Точно така беше. (Шум и реплики.) Не се кривете.
Успех на хората, които ще се опитат да реализират втория мандат. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всички парламентарни групи имаха възможност да изразят своите становища.
Преминаваме към парламентарния контрол.
Давам думата на народния представител Стела Банкова, която да зададе своя актуален въпрос към министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски.
Госпожо Банкова, моля да развиете Вашия въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин премиер! Със заповед на министъра в оставка Долорес Арсенова историческият комплекс Скобелевия парк и местността Мъртвата долина, където се намира уникалната панорама “Плевенска епопея”, ще бъдат заличени от регистъра на защитените територии и обявени за пасища за овце и крави.
Госпожа Арсенова още през 2003 г. извади от списъка на защитените територии такива свети места за всеки българин, като Бузлуджа, Шипка и още 600 исторически обекта. Питам защо? В резултат на скандалните заповеди на екоминистърката Арсенова овце и крави ще тъпчат върху костите на 16 000 руски войници в Плевен.
Чрез Вас, господин премиер, ще напомня на екоминистърката, че Скобелевият парк и Мъртвата долина в Плевен са неприкосновени исторически паметници на българското минало, те са светая светих и за всеки плевенчанин. Подчертавам, че в случая госпожа Арсенова нарушава закона и обругава българската историческа памет.
Със заповед на министъра на земеделието Нихат Кабил 531 декара, в които влизат Скобелевият парк, Костницата и братските могили, също са обявени за пасища.
И така под Вашия одобрителен поглед, господин Кобургготски, подчинените Ви министри Арсенова и Кабил се превръщат в разрушители на българската историческа памет. Жителите на Плевен, а и всички българи няма да се примирят, ако овце и крави бъдат пуснати да пасат край Братската могила, която е съхранила костите на хиляди войници, ако се случи най-лошото ­ земята в Мъртвата долина да бъде продадена и да премине в частни ръце заради двата язовира в района. Жителите на Плевен са обезпокоени, че, ако посолствата на Украйна, Полша, Русия и Беларус разберат как Вашите министри се гаврят с местата, където са загинали хиляди техни войници, ще стане международен скандал.
Вие не се ли безпокоите, господин Кобургготски? Защо министрите Долорес Арсенова и Нихат Кабил не отговарят защо българските исторически паметници са обявени за пасища? Защо Министерството на културата все още мълчи? Защо никой не отговаря на настоятелната молба на директора на Военноисторическия музей в Плевен господин Милко Аспарухов да се вземат незабавни мерки паркът и долината да се отбележат като паметници на културата с национално значение и да се третират според Закона за паметниците на културата и музеите?
Моля за Вашия изчерпателен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя господин Симеон Сакскобургготски.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Още в самото начало на отговора на Вашия въпрос бих искал изрично да подчертая, че статутът на Скобелевият парк-музей в град Плевен не е променен и той и в момента е “исторически паметник на културата с национално значение”, така както определя този статут Законът за паметниците на културата и музеите.
Вероятно и Вие, както това се получи с някои публикации в медиите, неправилно свързвате статута на паметниците на културата с исторически места, които по този закон са 794 обекта в нашата страна и категоризацията на защитените местности и природни забележителности по Закона за защитените територии, която е била извършена от Министерството на околната среда и водите. Става дума за два различни закона и искам да подчертая, че следва да се прави разлика между статутите, които различни обекти, местности и паметници имат по тези закони. Статутът на посочените във Вашия въпрос конкретни исторически места е бил променен само по смисъла на Закона за защитените територии, тъй като е било преценено от създадените нарочни комисии, че те не представляват природозащитен интерес, тоест техният статут не е свързан с опазване на биологичното разнообразие, екосистемите и природните дадености. На тяхната територия няма редки, застрашени или уязвими растителни и животински видове. Тези исторически места, свети за всеки един от нас, продължават да се намират под закрилата на Закона за паметниците на културата и музеите. Като цяло в момента у нас 414 защитени територии имат статут на паметници на културата и запазват режимите си на опазване и ползване съгласно Закона за паметниците на културата и музеите.
Народните представители са били информирани за извършеното в изпълнение на Закона за защитените територии от Министерството на околната среда и водите и от Министерството на културата, включително с участието на представители на Националния институт за паметниците на културата. Това е станало със съвместно писмо на двете министерства до ресорните парламентарни комисии от м. юни миналата година.
Що се отнася до твърдението за извършени действия от страна на Министерството и земеделието и горите по отношение на двете исторически места, бе ми докладвано, че не е издавана никаква заповед на министъра на земеделието и горите до общинската служба по земеделие и гори в Плевен, с която да се нарежда да бъде върната територията от 531 декара на собствениците им. Такава заповед не може да бъде издадена, защото за територията няма заявени реституционни претенции. Нещо повече ­ Министерството на земеделието и горите е дало ясни и точни указания да бъде променен регистър “Собственици” и имотите да бъдат записани като държавна публична собственост. С това се изключва възможността за евентуални претенции от страна на трети лица.
Сама можете да се убедите, госпожо Банкова, че Министерството на земеделието и горите е направило възможното имотите, попадащи в границите на Скобелевия парк, включително Мъртвата долина, да са добре защитени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова за реплика. Разполагате с две минути.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, не е издадена заповед, защото в пресата се вдигна много шум, в Плевен културните институции  реагираха и министърът господин Кабил е обещал до назначаване на ново правителство да не предприема никакви мерки. Питам, в този толкова дълъг период от назначаване на новото правителство дали наистина няма да стане така, че тази земя да бъде употребена за частни бизнесинтереси, каквито опасения имат хората в Плевен?
Междувпрочем аз самата не съм доволна от този отговор, убедена съм, че хората в Плевен няма да бъдат доволни, защото фактът е ясен: министерски чиновници решиха, че големите културно-исторически паметници на България могат да бъдат отписани от съответните регистри поради техни си чиновнически съображения и да бъдат представени като пасища. Проблемът виси.
Налага се да подчертая, че в случая отново става дума за нарушаване на законите, за корупция, за корупционни намерения в споменатите две министерства.
Впрочем общественото мнение в България, родните медии с тревога констатират, че по време на Вашето управление корупцията се превърна в официална правителствена политика.
Но тук има и още нещо ­ обругаването на българските исторически светини, намерението на Вашите министри да превърнат в пасища Шипка, Бузлуджа и Скобелевия парк, е само част от политиката на Вашия кабинет за обезбългаряване, за отродяване, за заличаване на историческата ни памет и традиции.
За да бъда конкретна ще посоча, че Ваши министри поискаха да изхвърлят “Аз съм българче” от букварите на първокласниците, извадиха от учебниците творби на Вазов и Ботев! (Шум и реплики от НДСВ.)
Това е вярно!
Господин Кобургготски, настоявам отново да отговорите каква ще бъде Вашата реакция, ако посолствата на Украйна, Полша, Русия и Беларус разберат как Вашите министри се гаврят с местата, където са загинали хиляди техни войници?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Трябва да є направите забележка!
СТЕЛА БАНКОВА: Кой ще понесе отговорността за евентуален международен скандал? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин премиер, имате право на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаема госпожо Банкова, уважаеми народни представители! Мисля, че тази тема едва ли би предизвикала международен скандал, ако се гледа внимателно и ако се придържаме към законите в тази държава. Никой и още по-малко аз бих искал да се оскверни нашето минало или да има някакъв обиден ефект към съюзници, страни, хора, доброволци, които са допринесли за нашето освобождение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Да мислим позитивно!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Може да повярвате, че това не е било никога намерението ми и дори сега като министър-председател в оставка не бих го допуснал. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Златко Златев към министъра на отбраната господин Свинаров.
Господин Златев, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на три минути.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (КБ): Златко Златев ­  27. Старозагорски многомандатен избирателен район, Парламентарна група на Коалиция за България, Българска социалистическа партия.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа  народни представители, уважаеми господин Свинаров! На 15 юли тази година 40-ото Народно събрание излъчи Временна анкетна парламентарна комисия с основна задача да се запознае с причините за обгазяване на Стара Загора и Старозагорския регион и да предложи решения за недопускане в бъдеще на събития от подобно естество. Според решенията на Народното събрание тази комисия трябваше да разполага с две информации.
Първата ­ в тридневен срок от правителството за извършеното по взети решения от предишното Народно събрание, свързани с темата. Тази информация бе набавена в необходимия срок.
Втората информация трябваше да бъде предоставена в седемдневен срок от правителството, но в момента не е факт. Това спира работата на тази анкетна комисия и в момента сме длъжници както на вас, така и на вашите избиратели от този избирателен район.
Уважаеми господин Свинаров, според Закона за опазване на околната среда, влязъл в сила на 23 юли 2002 г., внесен и приет от вашето мнозинство в Тридесет и деветото Народно събрание, обектите и проектите, свързани с националната сигурност, според изискванията на чл. 81, ал. 5, чл. 85, ал. 3, чл. 104, ал. 1, т. 3 освобождават от екологична оценка, от оценка за въздействие върху околната среда и съответните разрешителни, дейностите, свързани с националната сигурност. Тази правна среда, както и ­ позволявам си да го оглася от тази отговорна трибуна ­ безхаберието на централната изпълнителна власт към проблемите, свързани с обгазяването на част от Централна и Южна България, през последните две години ускориха създаването на граждански структури, части от гражданското общество, което, позволявам си да квалифицирам, се проявяват адекватно на тревогите на българските граждани, които живеят в тази част на страната.
В този смисъл хората си задават въпроса, който задавам и пред Вас: има ли сключени договори с български или чуждестранни търговски дружества вашето министерство, използващо полигона  “Змеево”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля Ви да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Златко Златев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председателстващ Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Златев! В отговор на Вашия актуален въпрос за използване на военния полигон “Змеево”, Ви уведомявам, че военният полигон “Змеево” е имот ­ публична държавна собственост, предоставен на Министерство на отбраната за целите на националната сигурност и отбрана.
Министерството на отбраната на Република България няма сключени договори по смисъла на чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост, с български или чуждестранни търговски дружества за отдаване под наем или за съвместна дейност на военния полигон “Змеево”.
От друга страна, цитираният закон изключва възможността за учредяване на ограничено право на ползване на имот, публична държавна собственост. Обектът изпълнява своето предназначение на централен изпитателен технически полигон за Българската армия. Това предназначение е пряко свързано с провеждане на изпитания на въоръжение и техника и имущество за нуждите на отбраната. Изпитанията се извършват на територията на поделението от личния му състав. Информацията, свързана с резултатите от изпитванията на посочените обекти, представлява класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
Във връзка с Вашия въпрос, който предполагам, че е иницииран и от развилия се обществен дебат през последните дни за обгазяване със серен диоксид на община Стара Загора, бих желал да информирам народните представители, че сформираната ведомствена работна група продължава към този момент да събира и обобщава информацията за провежданите изпитвания на военен полигон “Змеево” и протоколите от измерванията на показателите на атмосферния въздух за времето от 1 август 2004 г. до 30 юли 2005 г.
Министерство на отбраната ще предостави по установения ред на изградената Временна парламентарна комисия в Четиридесетото обикновено Народно събрание ­ комисията, която разследва причините за обгазяването на гр. Стара Загора. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Златев, имате право на реплика.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Свинаров, прави впечатление, че на гребена на вълната на недоволство Вие и Вашият колега госпожа Арсенова поставяте ръководителите на децентрализираните структури. Ще си позволя да прочета интервю, което е дал вашият представител:
 “- Дейността на полигона е свързана с изпитването на боеприпаси и въоръжение на Министерство на отбраната и Военнопромишления комплекс. По заявки на чужди клиенти също извършваме услуги срещу заплащане.
- Какви договори имате, сключени с чужди фирми?
- Договор с чужди клиенти не подписваме ние, но извършваме услуги на чужди клиенти, които се водят тук от български фирми.
- Частни или държавни български фирми ви водят чуждестранните клиенти?
- Не знам дали са частни или държавни.
- Откога извършвате услуги на чуждестранни фирми?
- Нямам спомен. От доста време.”
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Значи някой лъже.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ: Тези въпроси пораждат много възможни отговори. Затова ние, група народни представители от този район, тъй като очакваме от дълго време отговор от институциите, призвани да дадат този отговор, сме сезирали прокуратурата и аз Ви моля за усърдното Ви съдействие, за да се появи в крайна сметка дължимото правосъдие и искрено се надявам да не носите гузна съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Отказвате се от това си право.
Минаваме към въпроса на народния представител Минчо Христов Куминев към министъра на финансите Милен Велчев.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Уважаеми колеги, господин министър! Благодаря Ви, че дойдохте тук днес и не отложихте Вашия отговор, както направи Вашият колега господин Церовски. Той днес трябваше да ми отговори за криминалната концесионна сделка с магистрала “Тракия”.
Вашето правителство и Вие, господин министър, се характеризирате с една особена склонност към операциите по външния дълг. През 2002 г. например бяхте заменили брейди книжа за около 2 млрд. долара срещу нови глобални облигации. Какво струваше това на България? Непосредствено преди замяната цената на брейди книжата се вдигна от около 75 цента на около 90 цента за долар. Такова рязко покачване предполага вътрешно изтичане на информация и манипулиране на пазара. За подобно нещо на Запад се лежи за много дълго време в затвора.
Вследствие на това повишение България загуби около 250 млн. щатски долара.
Трето, Вие, господин министър, изкупихте предсрочно на няколко пъти брейди книжа по номинал. Разликата между пазарните цени преди замяната и техния номинал означава загуби за българската държава от около 500-600 млн. щатски долара. “Днес мълчанието за резултатите от брейди замяната е доста злокобно ­ твърди например доц. Пламен Орешарски. ­ Ценовите, лихвените и курсовите загуби са колосални. Те надхвърлят 1 млрд. щатски долара.” Според мен те са повече от 1 млрд. 200 млн., господин Велчев.
Доцент Орешарски в качеството си на бивш заместник-министър, отговарящ за външния дълг, призна и нещо друго. Според него същите хора, които реализираха сделката по дълга през 2002 г., са му я предлагали и преди, само че като представители на някои инвестиционни лондонски банки. Вярно ли е това, господин Велчев? И чии интереси обслужихте ­ на лондонските банки или на българската държава? Вчера Вие извършихте поредното изкупуване на брейди книжа по номинал. Защитихте ли, според Вас, господин Велчев, интересите на българите и на българската държава? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите Милен Велчев.
Господин министър, моля да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Христов!
Съгласно чл. 17 от Закона за  държавния дълг и съобразно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. министърът на финансите може да извършва операции с цел намаляване на риска, свързан със структурата на държавния дълг и оптимизиране на неговото обслужване.
През м. ноември 2004 г. запознах Министерския съвет с възможностите за предсрочно погасяване на дълг и състоянието на фискалния резерв. С протоколно Решение № 45 от 25 ноември 2004 г. Министерският съвет даде съгласие министърът на финансите да упражни опцията за погасяване по номинал на брейди облигациите на Република България с първоначално намалени лихви, известни като флирт, и/или на облигациите за неплатени лихви, известни като ябове, в пълен размер на датите на лихвени плащания. Тези дати са 28 януари 2005 г. или 28 юли 2005 г., тоест вчера.
В резултат на това на 28 януари т.г. бе упражнена опцията за погасяване на облигациите за неплатени лихви в размер на 937.5 млн. щатски долара. Вчера ­ на 28 юли т.г., бе упражнена и опцията за предсрочно погасяване на последния вид брейди облигации ­ флирт,  в размер на 607.6 млн. щатски долара. Едновременно с погасяването на главниците на 28 юли т.г. бяха платени и редовно дължимите лихви в размер на 13 млн. щатски долара. Облигациите с първоначално намалени лихви са емитирани на 28 юли 1994 г. с падеж 28 юли 2012 г. Лихвените плащания с променлив лихвен процент, представляващ 6-месечен либор за щатски долари с надбавка 13/16 от процент за транш-А и аналогично за транш-Б плюс добавка от половин процент за всяко отделно плащане. От датата на емитиране до датата на предплащане държавата е платила лихви по облигациите флирт в размер на 390 млн. щатски долара. Спестените лихви от тук  до 2012 г., изчислени на база на текущия лихвен процент, възлизат на 119 млн. щатски долара. Разбира се, доколкото плащането се прави със средства от фискалния резерв, по него държавата и сега получава лихви, но сигурно знаете, че тези лихви са с повече от 1% по-ниски, отколкото тези, които плащаме по погасените вече облигации.
С предсрочното погасяване на книжата се постига както намаление на номиналния размер на  външния държавен дълг, така и намаляване  на тежестта за обслужването на държавния дълг през следващите седем години. Едновременно с това, в изпълнение на целите, поставени в Стратегията за управление на държавния дълг приета от Министерския съвет, се балансира валутната и лихвена структура на дълга. Оптимизирането на съотношенията в лихвената и валутната структура на външния дълг има съществено значение за минимизиране влиянието на валутния и лихвения риск и за осигуряване на ниска лихвена натовареност и стабилност на държавния бюджет.
С предплащането на двата вида облигации значително се подобрява и най-важното съотношение, характеризиращо дълга ­ съотношението между дълг и брутен вътрешен продукт. То се променя от 40,9% към 31 декември 2004 г. на 33,4% към м.юли 2004 г.
Тази стабилизация на държавните финанси впрочем е основната причина за споменатото от Вас увеличение на цените на брейди облигациите на България. Така както брейди облигациите се повишиха в цена до номинал, така и акциите на пазара на ценните книжа в България, на Българската фондова борса също се увеличиха, разбира се, в много по-големи мащаби. Те нараснаха около десет пъти ­ техните цени, което е и характерно, разбира се, за по-рискови книжа като акциите.
Това  е процес напълно обективен, който е характерен и за страни по-напред в развитието си от България като Полша, като Мексико например, които имат по-добър кредитен рейтинг. Техните книжа също се търгуват вече на номинал, както и българските книжа и не е учудващо, че и тези страни постепенно упражняват дори преди нас опциите за предсрочно погасяване на този вид книжа.
Уважаеми господин Христов, ако трябва по-простичко да обясня какво означава България да погаси дълговете си по брейди облигациите, ще кажа, че това значи, че страната ни изчисти от портфейла си книжата, които са характерни за държави, обявили  мораториум, към които инвеститорите гледат с недоверие.
Вярвам, че никой от нас не иска България да продължи да се възприема като такава държава. Надявам се и Вие искрено да мислите същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Давам думата на народния представител Минчо Христов. Той има право на реплика в рамките на две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА):  Уважаеми господин министър, не съм доволен от Вашия отговор.
Големият проблем е, че хората, изкупили дълга, са знаели много добре, че българската държава, тоест, които продадоха българския външен дълг, са знаели много добре, че българската държава ще го изкупи по номинал, а те са го купували по 20, 30 и 40 цента за долар.
Ще Ви припомня нещо, което Вие сте казали през 2003 г. Цитирам: “Eфектът от сделките по дълга трябва да се мери главно в преминаването от плаващи към фиксирани лихви”.
Господин министър, дори един първолак ще Ви обясни, че плаваща лихва от 2,5% е много по-изгодна, отколкото фиксирана лихва от 8,5%, колкото Вие направихте външния дълг със замяната по дълга.
Пак Вие заявихте преди време, че: “Правителството е преодоляло изкушението да краде”. За вашето правителство става дума.
Във връзка с това Ви питам: защо  бързахте толкова да реализирате вчерашната сделка по външния дълг, по която България изплати около 1 млрд. лв.? Защо всъщност изкупувате обратно дълг, по който плащаме около 3% лихва, вместо да изкупувате онзи, по който плащаме 8,5% ­ този, който Вие заменихте, господин Велчев? Има ли логика да изкупуваме предсрочно най-евтиния си дълг, а да вземаме нови заеми с много по-висока лихва?
Ако говорим за логика, може би най-логично е да Ви попитам: откъде Вашето семейство има възможност за строеж на тази огромна империя от хотели по българското Черноморие? Или: имат ли нещо общо тези хотели с тези огромни загуби на българската държава по сделките по външния дълг, които Вие реализирахте? Благодаря. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Това не заслужава отговор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отказвате се от Вашето си право.
Преминаваме на въпроса към министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.
Господин Берон, моля да продължите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Следващият актуален въпрос е от народния представител Васил Тодоров Калинов относно състоянието на реколта 2005 г. и мерките, предприети от Министерството на земеделието и горите.
Господин Калинов, имате думата.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря.
Господин председателстващ, уважаеми господа министри в оставка, уважаеми колеги!
Доста време измина от времето, когато зададох този актуален въпрос. Това беше времето, когато действително страната и по-скоро селскостопанските производители бяха обхванати от действително истинска тревога за състоянието на селскостопанската реколта, на селскостопанските практики и възможността да бъдат реализирани онези намерения, които всеки един производител залага със селскостопанската си дейност ­ да получи продукция, която да му гарантира възпроизводство, да му гарантира възможността да осигури прехраната си и поминъка си.
В същото време в страната Министерството на земеделието и горите изнесе данни, че са унищожени около 300 хил. дка земеделски площи. Не е тайна, че при тези валежи, при тези природни аномалии, които имаше през този период, трябва да очакваме не само по-ниски добиви, но и лошо качество на тазгодишната реколта.
Противоречиви са информациите за цялостните последствия от природните бедствия. И действително, браншовите структури неслучайно изразиха тревога както за качеството на зърното, така и за възможността и способността то да се съхрани и да има необходимите хлебопекарни качества. Появиха се сигнали и относно възможността да бъде вързан зърненият баланс на страната, хлебният баланс на страната и най-вече ­ най-голямата тревога ­ да бъде  осигурена  страната с качествени семена за есенните селскостопански практики или осъществяването на есенната сеитба.
В същото време Държавен фонд “Земеделие” може да достигне до около 3 млн. дка земя. Остава необвръзка, ако така мога да се изразя, с около 7-9 млн. дка относно есенните практики. Или тук вече възниква въпросът: какво се предприема от Министерство на земеделието, за да бъдат решени всички тези въпроси, които тегнат на българския селскостопански производител, на районите, чийто единствен поминък е земеделието?
Ето защо, господин Кабил, към Вас моят въпрос е следният: какво е състоянието на реколта 2005 и какви мерки предприема Министерство на земеделието и горите самостоятелно, с други ведомства и институции, с браншови структури за преодоляване на последствията, причинени от бедствията, които сполетяха българското земеделие? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви.
Господин  Кабил, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! Преди всичко искам да благодаря за този въпрос, защото не бива да забравяме, че наред с трудното съставяне на правителство в момента в нашата страна се прибира и реколтата. В края на краищата есента и зимата трябва да консумираме благата на нашата природа.
Съгласно моя Заповед № РД-09-406/18.07.2005 г. областните дирекции “Земеделие и гори” в страната проведоха обследване на есенните култури пшеница и ечемик, на някои основни пролетни култури ­ царевица, слънчоглед, зеленчуци, тютюн, както и на трайни насаждения и овощни лозя. Целта на обследването бе да се установи състоянието на основните за страната култури, пораженията, причинени от падналите поройни дъждове в началото на месеца. Както знаем, на места те предизвикаха наводнения и градушки.
Към 20 юли т.г. състоянието на основните есенни култури е следното:
Пшеница. Засетите площи в страната са 10 млн. 731 хил. 95 дка. Пропадналите площи от началото на годината по различни причини са 295 хил. 119 дка, а само от причинените наводнения те са 164 хил. 302 дка. Най-силно бяха засегнати областите Бургас, Търново, Ямбол, а също така Варна, Силистра и Русе. Площите за реколтиране са в размер на 10 млн. 435 хил. 976 дка. Обилните валежи, както знаем, забавиха стартирането на жътвената кампания, на много места причиниха полягане на посевите, което затрудни и продължава да затруднява прибирането на реколтата.
В незасегнатите от наводненията области състоянието е добро, прогнозният среден добив се запази, като в някои области дори е завишен. В засегнатите области поради полягане се очаква снижение на прогнозния среден добив. Като цяло за страната той се очаква да бъде 326 кг от дка и е по-висок от прогнозния при 10-процентното обследване, което се проведе преди жътвата към 6 юли. Прогнозата е производството да бъде в размер на около 3 млн. 400 хил. 844 т при наличие на достатъчно количество  комбайни ­ 6 хил. 208, по данни на контролно-техническата инспекция и благоприятната агроклиматична обстановка сега още през следващата седмица очаквам реколтата да бъде прибрана изцяло.
Към 28 юли ожънатите площи са в размер на 6 млн. 254 хил. дка или това прави около 60% от цялата площ при  среден добив 340 кг от дка и производство от около 2 млн. 124 хил. 700 т.
По данни на Националната служба за зърното и фуражите е извършено окачествяване на пшеница ­ реколта 2005 в 10 области ­ Добрич, Плевен, Русе, Разград, Бургас, Варна, Шумен, Благоевград, Търново и Враца. Данните представляват извадка от около 100 хил. тона. Влагата се движи в широк диапазон, 10,6-17%, като в някои области в някои от партидите влагата е с над 14% ­ резултат от последните дъждове. Хектолитровата маса варира от 67,0 до 84,4 кг на хектолитър. Добивът на мокър глутен варира от 15 до 32%, като качеството също е изменчиво от 1,5 до 14,0 мм отпускане. Съдържанието на протеин варира от 9,4 до 15,5%.
Като цяло анализираните проби могат да се отнесат към втора Б и трета групи. Фозариозните зърна са 0,2-2,8%, като Националната служба е предложила пакет от мерки за подобряване прибирането и съхранението на зърното, включително семената за посев от областите, където бе регистрирано нападение от болестта. Оценката е, че фозариозата няма да нанесе съществени поражения върху количеството и качеството на зърното.
Няколко думи за другата важна култура ­ ечемик. Засетите площи са 2 млн. 325 хил. дка и от неблагоприятните агроклиматични условия до момента пропаднаха 75  хил. 187 дка, като само от наводненията те са около 28 хил., или остават за реколтиране площи от около 250 хил. дка.
Поради много закъснялата жътва и неблагоприятните агроклиматични условия прогнозният среден добив е спаднал на 253 кг от дка спрямо 10-процентното обследване към 6 юли, когато беше 261 дка. Някои от болестите също нанесоха известна загуба на реколтата, като до момента реколтираните площи са 2 млн. 56 хил. 440 дка, това прави към 92% от цялото количество при среден добив 254 кг и производство от около 521 хил. 700 тона.
Няколко думи за царевицата. През пролетта бяха засети 2 млн. 958 хил. 424 дка. От наводненията и градушките пропадналите площи са 47 хил. 744 дка. Очакваният среден добив за страната е 544 кг, като за някои области прогнозата на средния добив е по-висока, като Пловдив ­ 644, Добрич ­ 700 и т.н., като се прогнозира за производство на зърно от царевица количество от около 1 млн. 582 хил. 800 тона.
Добро е също състоянието на слънчогледа. От засетите 6 млн. 205 хил. 340 дка от наводненията и градушките пропаднаха около 101 хил. 77 дка. Културата е във фенофаза на цъфтеж, общото състояние се оценява като много добро. Очакваният среден добив е около 186 кг, като за Плевен и Добрич надхвърля 200. Очакваме производство в размер на около 1 млн. 136 хил. 893 тона.
В процеса на обследване бяха включени и някои други култури със стопанско значение за страната, като лозя, овощни култури, тютюн и зеленчуци. За тях няма да се спирам, ако искате ще Ви ги предоставя писмено със съответните таблици, господин Калинов.
В България ще има достатъчно качествени семена от пшеница за посев по данни на Изпълнителната агенция за семепроизводство, апробация и семеконтрол. За нормалното протичане на сеитбената кампания са необходими около 130 хил. т сертифицирани семена, които могат да осигурят около 50% от необходимите семена за сеитба на пшеница реколта 2006 г. Досега от семепроизводствените участъци са прибрани над 80 хил. т семена. Върви процес на тяхното окачествяване и сертифициране.
За преодоляване негативите от неблагоприятните условия на заседанието от 18 юли 2005 г. Управителният съвет на Държавен фонд “Земеделие” прие следните решения: увеличи се финансовият ресурс за целева субсидия за подпомагане жътвената кампания с 1 млн. 600 хил. лв., като общият размер стигна 5 млн. 100. Ресурсът за подпомагане на есенната кампания се увеличи на 10 млн., които ще бъдат разпределени под формата на безвъзмездна помощ. Също бяха приети указания за предоставяне на целеви кредит за купуване на торове. Беше увеличен финансовият ресурс за инвестиционната програма “Селскостопанска техника” от 25 млн. на 40 млн. лв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Калинов, имате право да изразите отношение към отговора на господин министъра.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър в оставка, уважаеми колеги! Големият проблем е свързан с това, как действително е осигурен зърненият баланс на страната. И когато коментираме, че има проблеми с качеството, и когато коментираме, че не са осигурени напълно семената за посев,  това става наистина сериозен проблем.
Ето защо аз ви предлагам и бих препоръчал даже на министерството да следи този въпрос и да търси възможност да се обвърже зърненият баланс на страната, отчитайки хлебопекарните качества и качествата на зърното въобще. Защото за мен е важно дали няма да се получи, предполагам и за всички в тази зала, срив на цената на хляба, която косвено и пряко да удари както производителя, така и българския гражданин.
На следващо място за нас е важно действително да се прецени дали внос-износният режим е достатъчно добър за страната ни и износът сега на пшеница не трябва ли да бъде съобразен с качеството. Аз в никакъв случай не  бих допуснал от страната да бъде изнасяна качествена пшеница. При всички случаи бих търсил възможност това да не бъде за сметка на българския гражданин.
Така че по моему в тази посока трябва да се търсят решения и стимули, които да са пазарни, разбира се, да съответстват на механизмите, приети в Европейския съюз, за да може да не се допусне, пак казвам, да бъде ощетен българският гражданин в разликите на цените, които има в Черноморския басейн, и цените, които са на световния пазар на зърно.
В заключение искам да кажа, че все още продължават и сигналите за дейността на Държавен фонд “Земеделие” в някои региони относно коректното обслужване на селскостопанските производители от безспорно добрите линии, които бяха отпуснати, и безспорно доброто, направено през този период, навременно, за разлика от предишни години, но според мен все още има доста бюрократични пречки пред селскостопанските производители да получат достатъчно навреме и в достатъчна мяра тези помощи.
Благодаря ви за отговора, да се надяваме, че ще намерите сили да подобрите работата в министерството през останалите дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Калинов.
Имате ли нещо да кажете, господин министър?
Заповядайте, имате думата да отговорите в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Калинов, Министерство на земеделието прави необходимото в тази обстановка.
Пропуснах да кажа, че на 20 юли беше проведен Консултативен съвет по зърното към министъра на земеделието и горите, който в тази ситуация на 20 юли излезе с 20 препоръки към Министерството на земеделието за действия, изводи и констатации. Аз само набързо ще прочета някои от тях, защото това не е позиция на министерството, а на консултативния съвет от всички браншовици по веригата зърнопроизводство ­ брашно ­ хляб.
“Изводи: зърнена криза в България в настоящия момент няма, няма и да има през тази година, ако реколтата се прибере до две седмици.
Въпреки неблагоприятните в последния месец климатични условия за жътва, количеството на зърното ще е достатъчно да се осигури зърненият баланс на страната до следващата реколта. Вероятно част от реколтата ще е с влошено качество, което обаче няма да се отрази на хлебопекарните качества на пшеницата, предназначена за изхранване на населението. Количеството зърно, което ще се произведе, ще се изкупи, така че за страната няма основание за тревога, че няма да може да реализира продукцията си”. И т.н., и т.н., все в този дух.
Искам да ви кажа, че от реколта 2004 е направен износ на над 1 млн. 130 хил. тона. Зърнопроизводителите в нашата страна, които успяха да произведат качествено зърно с хлебопекарни качества, в момента не продават масово, очакват по-добра цена, което е нормално. Това, което няма да има необходимите хлебопекарни качества, най-вероятно ще отиде за износ като пшеница за фуражни цели, което е и становището на самите браншовици от системата на зърнената търговия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин министър.
Последният въпрос от днешния парламентарен контрол, последният по време, но не и по важност, е въпросът, зададен от народната представителка Ива Станкова към господин Славчо Богоев ­ министър на здравеопазването в оставка, относно състоянието на бюджетното финансиране на здравеопазването през първото полугодие на 2005 г. и очертаващите се евентуални промени през второто полугодие.
Заповядайте, госпожо Станкова.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър в оставка, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Преди една седмица бях задала въпрос към министър Богоев във връзка с финансирането на държавните и общинските болници, в т.ч. и лекарствената политика, която касае онкоболните и бъбречноболните.
Съгласно бюджета за 2005 г. за функция “Здравеопазване” е предвидена сумата от 1 млрд. 778 млн. лв.
Господин министър, може би знаете, че здравеопазването е в колапс. Към есента то ще бъде в клинична смърт. А за това е необходима спешна реанимация. Но за спешната реанимация са необходими много повече средства. Може би затова Вие като министър в оставка издадохте и Постановление № 147 от 8 юли и вече заповед от 22.07.2005 г. за ликвидиране на спешната медицинска помощ ­ София област.
Какъв е функционалният контрол, който се упражнява от Министерство на здравеопазването, за да достигнат отделните парични средства от българския данъкоплатец до конкретния пациент?
Господин министър, предвидени ли са всички търгове за централизирана доставка на лекарствените средства и по колко от тях има проблеми за изпълнението им, оспорвания, откази и т.н.? Гарантирани ли са доставките на животоспасяващи средства за всички нуждаещи се и с  каква ритмичност? Специално за онкоболните и бъбречноболните, тъй като няма да забравим техните протести, няма да забравим и проблемът, който все още продължава да съществува.
Господин Богоев, със сигурност Вие ще отидете на море, а ние, народните представители, бъдещата Здравна комисия и лекарите в нея, ще трябва да решаваме тези въпроси.
Не зная дали сте чели един роман, казва се “Списъкът на Шиндлер”. Там има, цитирам по памет, един абзац: “За да успее човек в живота, са необходими три неща: добър лекар, умен счетоводител и опрощаващ  свещеник”.
Кой и къде е Вашият опрощаващ? Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, госпожо Станкова.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожа Станкова! Ще се придържам към първоначалната редакция и смисъла на Вашия въпрос, така както беше зададен, въпреки разширението, което Вие дадохте по такъв литературен начин.
Във връзка с отправения от Вас актуален въпрос относно финансиране на държавните и общинските болници, и лекарствената политика през първото полугодие на 2005 г. бих искал да Ви информирам за следното.
Финансирането на болниците от страна на Министерство на здравеопазването през 2005 г., както и през изминалата 2004 г., се извършва в съответствие с утвърдена методика за субсидиране на преобразуваните лечебни заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие за извършена дейност. Финансирането се осъществява на база “брой преминали болни” и определени средни стойности на болен, диференцирани по класове болести.
През настоящата година се въведоха и някои допълнителни плащания, свързани основно с разширяване на обхвата и повишаване на стойността на заплащаните от министерството дейности, както и включването на нови групи заболявания и дейности като интензивно лечение, извършване на трансплантации и експлантации, еднодневна химиотерапия, диспансерни дейности, дейности за болни с летален изход, както и минимален престой в лечебното заведение до 24 часа.
Общият брой преминали болни в лечебните заведения за болнична помощ, финансирани от министерството към 30.06 т.г., е 690 хил. 491 болни, от които в държавните болници  ­ 435  хил. 800 пациенти, а в общинските болници ­ 254 хил.
Преминалите болни, за които министерството заплаща по утвърдена методика общо за всички болници, са 322 хил. 748 болни, в т.ч. за държавните болници ­ близо 200 хил., за общинските болници ­ около 125 хил.
Общият размер на приходите, които болниците са реализирали към края на м. юни 2005 г., е 427 хил. 124 хил. лв.
Приходите на болниците за същия период на миналата година са в размер на 343 млн., в т.ч. за държавните болници ­ около 247 млн., а за общинските болници ­ около 95 млн.
Увеличението през 2005 г. е с 84 млн. или 24%, като ръстът на общите приходи на държавните болници е с около 30%, а за общинските ­ около 11%.
Миналата обща средна стойност за лечение на преминал болен към същата дата на база извършени разходи, тоест от всички постъпления от болниците, от Министерството на здравеопазването под формата на субсидии за текущи разходи и осигурени централни доставки на медикаменти и горива, средствата от Здравната каса, както и други реализирани приходи, е 660 лв. на пациент или с 46 лв., съответно 7% повече от същия период на 2004 г.
Независимо от постигнатите резултати дълговете на лечебните заведения за болнична помощ са около 134 млн. лв. ­ за държавните болници и 28 млн. лв. за общинските болници, от които падежиралите дългове са около 69 млн. лв. за държавните и 11 млн. лв. за общинските болници.
Независимо от създадените условия от страна на финансиращите институции за стриктно спазване на условията и реда за хоспитализации и плащания, определени от Националния рамков договор и Методиката за финансиране на Министерството на здравеопазването и административния контрол за спазване на финансовата дисциплина в лечебните заведения, проблемът със задълженията ежегодно съпътства системата на болничната помощ и едва ли до края на годината може да бъде решен единствено с административни мерки и ограничаване на разходите без предоставяне на допълнителни средства от бюджета на министерството.
По отношение на втората част на въпроса ­ финансиране и централна доставка на лекарства, медицински консумативи и национални програми. С разпределението на бюджета на Министерството на здравеопазването за тази година по основни параграфи и дейности за централни доставки на лекарства и консумативи и дейности по национални програми са предвидени близо 71 млн. лв. Стойността на сключените договори за тези доставки от началото на годината, както и задълженията по договорите от предходните години към 30.06.2005 г., са в общ размер над 140 млн. лв.
За първите шест месеца на 2005 г. за централни доставки на лекарства, диагностикума, ваксини и други консумативи, както и за централни доставки на медикаменти и финансиране на дейности по националните програми, са платени общо 41 млн. 491 хил. лв., което представлява 58% от одобрените с годишния бюджет средства за тези дейности. Очевидно е, че при този общественозначим проблем едва ли е възможно да не се доставят договорените количества лекарства и медицински консумативи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Госпожо Станкова, заповядайте в продължение на две минути да изразите отношение към казаното.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Министър Богоев, отговорът Ви не ме удовлетворява, защото знаем как стои организацията в болничните заведения с диагностично свързаните групи и много лесният начин за източване на средствата. Питам се що за методика е тази, която в средата на годината обрича болните на реален вариант за смърт и съответно фалит в болниците?!
Питам се що за търгове са тези, които се осъществяват за срок от два до пет месеца, като за живота на болните и за тяхната реанимация е необходим дори един месец?!
Може би защото не сте лекар, но трябва да Ви кажа, че тези действия са несъвместими с Хипократовата клетва. И накрая бих искала да кажа, че зад тези цифри, до които Вие неминуемо имате достъп и с които ни засипахте, стоят реални болни, реални хора. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, госпожо Станкова.
Уважаеми колеги, с това дневният ред за седмицата е изчерпан.
Следващото заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 12,35 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Петър Берон
Секретари:
Силвия Стойчева
Светослав Спасов