Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи.
Секретари: Силвия Стойчева и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, както си спомняте, в сряда, на 13 декември, при приемането на седмичната ни програма бяхме съгласували днешният пленарен ден да започне с точка първа – избор на депутати в Европейския парламент от Народното събрание. Досега обаче няма внесен проект за решение от парламентарните групи с предложение за състав на евродепутатите, излъчени от българския парламент, затова нямаме готовност да пристъпим към тази точка. Имаме възможност да го направим в първите дни на следващата седмица. Както се очертава и както се провеждат консултации между парламентарните групи, ще има извънредни заседания в началото на седмицата.
Следва сега да продължим с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
Двата законопроекта вчера ви бяха представени от вносителите, представени бяха и докладите на съответните комисии и започнаха обсъжданията, като са се изказали трима народни представители – Мая Манолова, Неджми Али и Филип Димитров.
Желание да се изкажат са заявили господин Казак, господин Каракачанов, господин Шопов, господин Осман, господин Папаризов.
Давам думата на господин Четин Казак. Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вие чухте във вчерашния ден официалната позиция, изразена от колегата Неджми Али, на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Естествено ние имаме няколко основни, принципни въпроса, които бихме искали да поставим при обсъждането на тези два законопроекта.
Най-после дойде времето, когато все още не е късно тези законопроекти да бъдат обсъдени и да бъде приет един добър, един работещ закон за избиране на представители на България в Европейския парламент, който да допринесе за това България за първи път да излъчи чрез преки избори своите представители в един орган, който за първи път е наднационален, който орган играе все по-съществена роля в процеса на вземане на решения в рамките на Европейския съюз. За съжаление в българското обществено и политическо пространство все още се усеща някакво подценяване или неразбиране на важността на тези избори. Може би подведени или заслепени от прекалената съпричастност към вътрешнополитическите проблеми, социалните проблеми и т.н., ние подценяваме тези избори и до съвсем скоро дори не знаехме кога да ги проведем, а това ще бъдат едни много, много важни избори, които ще предопределят мястото на България в цялостния процес на вземане на решения в рамките на Общността, решения, които ще имат пряко въздействие и значение за живота на българските граждани, тъй като Европейският парламент участва с решителен глас при вземането на решения по най-важните проблеми на Съюза в най-чувствителните, най-важните области на Европейския съюз.
Ето защо е много важно представителите, които ще излъчи България на тези избори, да бъдат онези, които ще съумеят да защитят по най-адекватен начин интересите на страната. Това ще бъдат представители, които далеч няма да защитават някакви теснопартийни или групови интереси, бих казал, дори интереси в по-тесен кръг от регионален характер, а ще защитават най-вече националните интереси в един орган, който е мултинационален и в който се сблъскват наистина много, много противоречащи си интереси.
Във връзка с това мисля, че двата законопроекта би трябвало да изградят нормативната рамка за това тези избори да бъдат проведени по такъв начин, че максимален брой български граждани да имат възможността и правото да участват в тях, да имат възможността да изразят своя глас и да допринесат за излъчването на тези представители на Република България.
Ето защо, на първо място, ние считаме, че нито един глас на тези избори не трябва да бъде загубен, всеки един глас трябва да участва във формирането на общото решение на Република България за това кой ще я представлява в Европейския парламент. В тази връзка и не на последно място поради това че Европейският съюз е взел подобно решение, системата категорично трябва да бъде пропорционална, с национални листи на всяка една от политическите сили, за да може, още един път подчертавам, всеки един представител, който ще бъде избран, да се чувства представител на България, а не на даден по-ограничен кръг избиратели.
На второ място, искам да подчертая, че е съществено да се позволи на българските граждани да изразят своя вот в рамките на една облекчена процедура, която няма да затрудни процеса на тяхното гласуване. Не е тайна за никого, че ние винаги сме били последователни в това максимален кръг български граждани да могат свободно, без да им се създават излишни пречки, да упражнят своето право на глас, без да се създават нормативни и технически предпоставки за това техният вот да бъде обявен за недействителен.
Ето защо специално за тези избори може би ще бъде наистина по-подходящо да се използват отделни бюлетини, така както това е предвидено в закона на Министерския съвет.
Що се отнася до един съществен въпрос, застъпен най-вече в законопроекта на Министерския съвет, ние имаме принципна категорична позиция против въвеждането на каквито и да било ограничения в активното изборно право на българските граждани, тоест в правото да гласуват.
На първо място, това се основава на българската Конституция, която категорично постановява, че всички български граждани имат еднакви права и задължения, независимо къде се намират те. Всеки опит да се въвеждат ограничения в активното или пасивното избирателно право на българските граждани противоречи на Конституцията и ако бъде прието, ще бъде отменено като неконституционосъобразно от Конституционния съд.
Освен този юридически аргумент, има и чисто практически проблеми. Българските представители в Европейския парламент за първи път ще имат възможност за разлика от своите колеги в националния парламент да защитават интересите на българските граждани, независимо от това къде живеят, и най-вече на онези български граждани, които живеят в страните – членки на Европейския съюз. Тези наши представители ще могат да защитават техните права и законни интереси тогава, когато те се нарушават в страна – членка на Европейския съюз – нещо, което българските народни представители досега нямаха възможност да правят.
Не е тайна за никого, че има много български граждани, които живеят в чужбина – било в страни – членки на Европейския съюз, било в други страни, и фактът, че досега рядко са се възползвали от правото да гласуват, може би се обяснява с това, че не виждат с какво избраните с техния вот представители – било в българското Народно събрание, било в избора на други български институции, ще помогне за подобряване на тяхното състояние, за решаването на техните въпроси. Тук за първи път избрани от тях представители ще могат реално да се застъпват за техните права и интереси и да ги защитават.
Ето защо и на това основание не бива да се ограничава правото на тези български граждани да гласуват на тези избори. Мисля, че те ще осъзнаят тази разлика и интереса от това да упражнят своето право на глас, за да могат след това да очакват от избраните евродепутати да се застъпват и за техните права в чужбина.
Не че ДПС има някакви притеснения относно евентуалното въвеждане на преференциалното гласуване, но лично аз считам, че въвеждането на интегралната бюлетина (както това се предвижда в законопроекта, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители) и преференциалното гласуване са две несъвместими неща. Защо? Защото ако искате преференциално гласуване, вие сте длъжни да изпишете в общата интегрална бюлетина изцяло имената на всички кандидати във всяка от кандидат-депутатските листи на всяка партия, за да можете да гарантирате, че всеки кандидат ще има равното право да бъде посочен преференциално като кандидат от съответния избирател. Тук няма да може да се подходи по същия начин, както направихме в миналогодишните избори за народни представители, когато отбелязахме само първите трима в листата. Така че трябва да се направи избор – или интегрална бюлетина, но без преференциално гласуване, или преференциално гласуване, но без интегрална бюлетина, защото двете неща са несъвместими, освен ако не искаме да направим бюлетината да изглежда по-дълга, отколкото е разумно да се предвижда да бъде една бюлетина.
На последно, но не по важност място, искам да поставя въпроса, че между първо и второ четене трябва да се уточни терминологията, с която ще боравим и която ще бъде използвана в заглавието на закона – що е то "евродепутат", както е известно в публичното и медийното пространство. Трябва да се избере точният термин, който ще употребяваме, защото в двата законопроекта са използвали различни термини, а в проекторешението, което отложихме преди малко, беше използван трети термин. Трябва да се уточни дали това ще бъдат народни представители на България в Европейския парламент, дали ще бъдат представители на България или членове на Европейския парламент от Република България.
Това са аргументите ни. Ето защо ние ще подкрепим двата законопроекта, но си запазваме правото да внесем нашите предложения, защото имаме принципни възражения по някои разпоредби, съдържащи се и в двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Казак? Няма.
Уважаеми колеги, ще направя едно предложение във връзка с развитието на пленарния ден. Има записани да се изкажат още пет народни представители. Навярно ще има и още желаещи. Парламентарният контрол се очертава да заеме около два часа. Бихме могли да дадем почивката от 10,30 до 11,00 ч. а след това от 11,00 до 12,00 ч. да продължим пленарното заседание със законодателство и дискусии, а от 12,00 до 14,00 ч. да бъде парламентарният контрол.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение, за да сме уверени, че имаме подкрепата на пленарната зала.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Молбата ми е да съобщите на участниците в парламентарния контрол, че той ще започне от 12,00 ч.
Заповядайте, господин Каракачанов. Имате думата.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата от името на Коалиция "Български народен съюз". Ние на първо четене ще подкрепим и двата законопроекта, най-малкото защото вече се губи доста ценно време. Явно е, че има договорка в тройната коалиция европейските избори да бъдат на 13 май 2007 г. Друг беше въпросът дали трябва да се водим по Румъния, защото ние по стара традиция все се водим по някого – 45 години по Москва, сума ти години по Брюксел, сега по Букурещ. Но това е друга тема. По въпроса за двата законопроекта.
Единият законопроект носи чертите от времето, когато е правен – в миналото Народно събрание от предишното правителство. В него обаче има доста неща, които могат да бъдат коригирани.
Във втория законопроект, внесен от госпожа Надежда Михайлова, също има интересни неща. Явно са ползвани от практиката на европейските избори. Има и неща, които определено будят недоумение – например подписките, необходими за партии или коалиции – 60 хиляди, за регистрация за участие в европейските избори.
При настоящи Закон за политическите партии, при който те се ограничиха реално до тридесетина, могат да участват всички реално регистрирани с изрядни документи в Сметната палата и водещи нормален обществен живот политически формации. Тази подписка, която се предвижда там, до голяма степен е безсмислена, с изключение може би на инициативните комитети.
По въпроса за начина, по който ще бъдат проведени изборите, ние също споделяме мнението, че един мандат с 18 депутати е по-правилният вариант, отколкото тезите, които битуват в част от колегите в Народното събрание – за 6 района, защото на каква логика стъпваме, когато говорим за 6 района?! Говори се за бъдещи 6 планови района, но те са бъдещи. Никой не ги е определил окончателно, а знаете какви са и регионалните спорове. Едва ли някой в скоро време ще ги определи.
Така че логиката България да бъде разделена на шест избирателни района би предизвикала повече спорове в обществото, отколкото одобрения. Затова поне на този етап нормалният подход е един 18. Многомандатен избирателен район.
Разбира се, по въпроса за гласуването на чужди граждани и на български граждани, живеещи в чужбина, надявам се, че няма да изненадам никого с мнението, което ще изразя. Разбира се, че ние сме длъжни да дадем право на гражданите на Европейския съюз, които пребивават на територията на България, да гласуват. Но това трябва да бъде ясно и точно фиксирано в Закона за избор на български евродепутати и за правата на хората, които имат право да гласуват – че те трябва да имат отседналост в България. Въпросът е колко – дали две, дали три, дали пет години? Това е дискусионен въпрос. Но определено трябва да има една гаранция за това, че тези европейски граждани, живеещи на територията на България, всъщност знаят за какво става дума.
Другият въпрос, който е деликатен, и по който очаквам, че не само в тази зала, но и в обществото – във и извън парламента, ще има сериозен дебат, това е за гласуването в чужбина. Нашето становище е ясно и категорично. Редно и нормално е да се гласува в онези държави, които са страни-членки на Европейския съюз. Българските граждани, живеещи извън границите на България, които трайно не живеят в нейните предели, е абсолютно недопустимо да участват на подобни избори, особено за страните извън Европейския съюз. Защото в края на краищата ние избираме европейски депутати, които ще представляват България в Европейския съюз. На цялото българско общество му е омръзнало категорично да наблюдава някои процеси, които се хвърлят върху една-единствена политическа партия, а е и в неин интерес да не настоява толкова много за това, защото общественото настроение е тотално в обратната посока.
Аз слушах господин Казак. Това, което каза за правата на човека, са много хубави неща и са написани в редица европейски документи. Но, извинявайте, това, което се случи на последните президентски избори е показателно, че е крайно време българското Народно събрание да сложи точка на този цирк – да идват хора и да гласуват хора, които са напуснали страната преди 20-30 години, които не владеят не книжовния, а не владеят въобще българския език, и които не знаят за кого гласуват. На последните избори бяха мотивирани да гласуват за един номер - аз няма да споменавам кой, вие знаете. Те идваха, номерът е написан, отиват и гласуват за него. Още повече, че в Закона за избор на депутати за Европейския парламент ясно и категорично е записано, че кампанията се води на български език. Да позволяваме този цирк да се повтаря, означава за пореден път не да нарушаваме правата на някого, още повече, когато този някого преди 20 или 30 години сам е решил и избрал - направил е своя избор да живее някъде другаде, не познава нито действителността, нито кандидатите, за които гласува, но по едни други причини е организиран, натоварван на рейсове, изкарван до определени бюра и гласува за нещо, за което въобще не му е ясно за какво става дума.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Айде, бе!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не, айде, бе, а е факт. Защото мисля, че българските медии показаха достатъчно факти (реплика на народния представител Ремзи Осман) за това как идват хора или как гласуват в една съседна нам държава за един определен номер, без да знаят дори за какво гласуват.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Те са граждани на тази държава.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Те са граждани на тази държава и никой не им отнема това право, никой не иска да ги лиши от българско гражданство.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Нямате право!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Това между другото не касае само гражданите в тази държава, която вас единствено ви интересува.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Откъде знаеш? Мен ме интересува и Америка!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Защото за 17 години не съм чул Движението за права и свободи да се загрижи за някой български гражданин, живеещ някъде другаде извън Турция.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Не е вярно това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не репликирайте от място!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Това касае всички онези български граждани, които трайно не живеят на територията на Република България и тук никой не ги разделя.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Живеят български граждани и в Америка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, господин Осман.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Осман, ако искате да се изкажете, има трибуна – елате и се изкажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще имате възможност за реплика.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ясно и категорично е! Българското общество е категорично против това. В този смисъл, надявам се, че не само от групата на Българския народен съюз, но и от други политически формации в българския парламент ще бъдат направени необходимите поправки. Защото не са достатъчни само последните два месеца да са живели на територията на Република България. Дискусионен е въпросът дали да бъде година, две или три. Но категорично е ясно, че това ограничение трябва да съществува, за да не се създава впечатление за вмешателство по време на изборния процес и за изкривяване на изборния процес и за изкривяване на изборните резултати. Благодаря ви. (Реплики между народните представители Ремзи Осман и Красимир Каракачанов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първа реплика – господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Каракачанов! Аз, разбира се, не съм изненадан, че Вие така пламенно подкрепихте едни откровено дискриминационни текстове в законопроекта точно на Министерския съвет – казвам го без притеснение, бидейки член на тази управляваща коалиция. Аз, обаче, няма да влизам в теоретически спор с Вас, доколко това е допустимо, просто ще дам един пример с народния трибун Александър Дончев Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС, от място): Кой?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Александър Дончев Каракачанов, когото репликирам в момента. Аз бих искал за секунди да си представим, че към м. февруари на него му предстои да пътува за три месеца в една друга държава.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): В Америка.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Да допуснем, че ще бъде на специализация във Вашингтон. САЩ по обясними причини не са страна – член на Европейския съюз.
Господин Каракачанов се връща към 10 май – някъде, когато зреят първите череши, когато ще проведем най-вероятно и изборите.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Няма право да гласува!
ЛЮТВИ МЕСТАН: И представете си народният трибун Александър Дончев Каракачанов няма да може да участва в изборите за Европейски парламент, бидейки български гражданин, бидейки народен представител в българския парламент!? (Оживление.)
Уважаеми колеги, това е тезата, която защитавате. Тя е абсурдна! Но, ако имате някакви скрити помисли, тези ограничения да важат само за определен кръг български граждани, които не по своя воля към момента на изборите, бидейки български граждани, не са в страната си, кажете го малко по-ясно. Защото другото име на това, което бихте казали по-ясно, е дискриминация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми колега Местан, първо, по стара българска традиция, когато кръщавате някого, му купувате риза. Защото в българското Народно събрание няма депутат с името Александър Дончев Каракачанов. Има Красимир Дончев Каракачанов.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Извинете.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: А относно Вашия аргумент, между другото, докато слушах Вашата реплика, Вие напълно ме убедихте – абсолютно съм съгласен с Вас, затова срокът в закона не трябва да е два месеца, а минимум една година. Минимум една година! Абсолютно съм съгласен с Вас – за два месеца може да се получи подобен конфузен случай, при който някой депутат или български гражданин е на специализация или нещо друго за 2-3-6 месеца. Затова нека да обмислим, уважаеми колеги, въпроса за срока за постоянно пребиваване в България да бъде една, две или три години.
А тук въпросът не касае – аз много ясно в своето изказване го казах, една група български граждани, живеещи в една определена държава.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Всеки има право да излезе в чужбина, бе!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Но понеже ми зададоха така въпроса, ще го кажа откровено, за да нямате съмнение, че имам нещо скрито и покрито. Ясно е, че именно в тази държава - съседна нам Турция, която е кандидат-член на Европейския съюз, цялата държавна машина по време на избори в България се впряга в нарушение тотално на българския изборен закон. Защото на последните парламентарни избори в изборния ден и в деня за размисъл, турските медии агитираха и никой не може да ги санкционира, защото те са на територията на друга държава. Има десетки случаи, при които администрацията в Република Турция пряко се ангажира, не само финансово, но и административно, да издирва и извозва хора до изборните бюра. (Реплика на народния представител Ремзи Осман.) Още повече, когато тази държава кандидатства за член на Европейския съюз, най-малкото коректно е към самия Европейски съюз да не позволяваме един подобен кандидат-член, за който се очертава следващите 20-30 години да се водят много усилени преговори с него, да се меси във вътрешните работи на Европейския съюз. (Реплика от народния представител Ремзи Осман.)
Ето това ми беше скритата мисъл. Вие ме провокирахте, господин Местан, и аз Ви я казвам. Нямам нищо против българските граждани. По този начин и онези български граждани от друг етнически произход, а не от този, който Ви интересува, живеещи в други континенти, също вероятно ще да бъдат ограничени. Но говорим за принципи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Явно, че вече сме в предизборен период на едни много важни избори. Толкова важни, както каза господин Казак: „избори, които са изключително важни”. Нали така, господин Казак? Проблемите са доста. Един от тях е за пропорционалната система, който проблем всъщност е решен и предопределен от указанията, които са дадени от Европейския съюз. Проблем беше до влизането на закона в пленарната зала дали страната да не се раздели на шест многомандатни избирателни района. Явно, че този въпрос също се реши и за него няма да спорим, макар „Атака” в тази връзка да нямаше проблем, защото тя щеше да излъчи свой представител така, както следваше и в шестте многомандатни избирателни района, ако страната беше разделена на шест. Като втора политическа сила ние от това не се плашехме, но по-справедливо, разбира се, и с оглед защита правата на всички субекти в избирателния процес е така, както се предвижда, страната да представлява един многомандатен избирателен район. Така че и това не е проблем.
Не е кой знае колко голям проблем и един друг въпрос, който ние ще повдигнем относно представителствата в Централната избирателна комисия, в районните избирателни комисии, в секционните избирателни комисии, което считаме, че трябва да бъде определено съгласно резултатите от миналите парламентарни избори, а не така, както мнозинството явно ще наложи над опозицията – на базата на пропорционалността между парламентарните групи в Четиридесетото Народно събрание, каквито са в настоящия момент или в един малко по-късен момент, което, знаем, отново ще доведе до една абсолютна несправедливост, така че цялата опозиция да има от 21 представители 4 на брой в Централната избирателна комисия и останалите – управляващите, да имат 17 души. Проблем, който не е кой знае колко голям. И фактът, че както и на миналите избори, и на тези избори председателят ще бъде предложен, и, разбира се, човек на БСП. И секретарят ще бъде също човек от управляващото мнозинство. Двамата ще държат документите и печата. Но това също няма да бъде кой знае колко голям проблем.
Проблемът за тези избори, както каза господин Казак, и каквато беше официалната позиция, изразена от Неджми Али, именувана като официална позиция, е, че тези първи европейски избори, които са изключително важни, са избори, в които ДПС и една съседна нам държава – Република Турция, ще хвърлят огромни усилия да постигнат най-големия изборен успех, който до този момент са постигали. Те са се насочили натам. Това е тяхна основна цел, това е тяхна стратегическа и заветна цел по едни геостратегически интереси. Ако този успех щеше да бъде постигнат от нормална българска политическа сила, например ДПС, ако беше такава, ако не беше противоконституционна, това беше съвсем нормално. Изборен процес, в който партиите се конкурират и една нормална българска партия успява да вкара повече представители в Европейския съюз.
Там е работата обаче, че всъщност това няма да бъде успех на ДПС, а ще бъде евентуално успех на Република Турция, защото зад ДПС стои Турция с целия неин потенциал, целия неин стремеж и тук, забележете, Република Турция да вкара колкото може свои представители в Европейския парламент. И това, което ние ще направим, ако не спрем това, за което говоря и за което господин Каракачанов – той излезе, беше много мек, но той започна тази тема, която е изключително важна… Пак повтарям, ако ние всичко това не го спрем, ние ще вкараме троянски коне в Европейския парламент и тези хора ще бъдат откровени и ясни представители не на Република България, те ще бъдат представители на Турция, защото те ще бъдат избирани в Истанбул, в Измир, в Бурса, за да бъдат представители не на България, а за да бъдат представители на Турция в Европейския парламент.
И завчера имаше представители на френските медии и ние започнахме да им обясняваме за това каква е елементарната логика. ДПС винаги вкарва, забележете, говоря чисто политологически, три мандата, които не им се следват. Това е от фалшификациите, които те правят в България, в районите с компактно население, където печелят с 90, 95, 100 процента.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Във Видин и в Плевен?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Там, разбира се, не всички хора гласуват. Там гласува огромната част, но като цяло сумарно три мандата повече. ДПС винаги на национални избори събира още три мандата от тези, които излизат и гласуват в Република Турция. Това дава един мандат на тези избори. Приведено към 18 души пропорционално, забележете, един мандат повече по тази сметка ДПС, тоест Република Турция, ще вкара в Европейския парламент.
Уважаеми колеги, запомнете и оттук нататък следете и процеса на изборите. Нека да не бъда лош пророк. Тези избори ще бъдат с най-малка избирателна активност.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Пак грешиш.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Активността на тези избори ще бъде 30-40 процента в най-добрия случай. Електоратът на ДПС ще излезе компактно, защото хората на ДПС не се интересуват за кого гласуват и за какво гласуват.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Не можеш да делиш гражданите.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Те ще излязат не по-малко активни, защото ходжите ще ги изведат. Без значение за какво, те ще си пуснат бюлетините. Те няма да бъдат наясно дали ще гласуват за президент, за местни избори, за кмет или за депутат. Те ще излязат да гласуват. Те разчитат на това. Оттук те ще вземат още допълнителни мандати.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Откъде знаеш?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е начинът ДПС да направи изборен успех, който да този момент е най-големият, който се очертава. Те са с това очакване. Всички ние трябва да си даваме сметка за това, което се готви.
Ние поставихме въпроса на френските журналисти така: искате ли България да вкара в Европейския парламент турски депутати от Меджлиса? И неслучайно вчера много внимателно слушах изказването на господин Неджми Али. Той говореше за правото на избор, но и за тези от Република Турция, за хората с двойно гражданство. Но той говореше, забележете, колеги, неслучайно, който има уши да слуша и очи да вижда, той говореше и за правото да бъдат избирани.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Всеки български гражданин има право да бъде избиран. Не си ти човекът и ти не можеш да решиш.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние от „Атака” сега повдигаме въпроса или предричаме: в листата за евродепутати ще има хора с двойно гражданство. Такива, които живеят в Турция.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Не може да има, бе, Павка.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Забележете това! И само това, че ние алармираме и това, че вие ще бъдете предупредени след това изказване, може би ще предотврати едно такова действие. И това ще бъде направено грубо, нахално, цинично от ДПС, за да се демонстрира сила, за да се демонстрира мощ, въпреки протеста, който ще бъде вече доста късен. Защото, когато ще бъдат съставени листите, нещата ще са в един процес – знаете какво става на изборите – паника, смут, кампания. Това ще стане незабелязано, ще бъде пуснат по терлички някой или някои и тогава възраженията няма да бъдат кой знае колко активни.
В този смисъл вие ще видите, че “Атака” ще бъде най-европейската и най-загрижена партия от българския парламент за статута на Европейския съюз. В това отношение ние ще бъдем абсолютно категорични и ще воюваме докрай. Призовавам всички да бъдем такива, всички български отговорно политически сили.
Какво трябва според нас да бъде направено? Какво може да предотврати една такава опасност, от която да станем за резил пред нашите европейски партньори?
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Вие от “Атака” ни правите за резил.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защото, когато хора, които не знаят български, от Бурса, Измир или Истанбул станат евродепутати, тези български евродепутати, които ще бъдат там, сигурно ще се червят и ще трябва да обясняват, защото тези хора няма да бъдат български евродепутати. Тези хора ще бъдат Петата колона, челната ударна група на Турция в Европейския съюз, които ще бъдат там, заедно с гръцки евродепутати, с румънски евродепутати, с австрийски евродепутати, но те ще бъдат вече първите турски евродепутати. Това нещо го имайте предвид.
Тук господин Лютви Местан говореше за скрити помисли. Никакви скрити помисли, те са вече открити помисли и трябва да си даваме сметка още от този момент.
Какво трябва да се направи? Интегралната бюлетина, срещу която ДПС толкова скача.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Кой каза, че скача?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Интегралната бюлетина не само по този повод и по тази причина, а защото интегралната бюлетина се възприе вече да бъде използвана и не бива да отстъпваме от този принцип. Ако електоратът на ДПС в много голяма част е неграмотен, не бива да бъде правен този компромис. Управляващи, недейте отстъпва от това. Стига с тези сделки!
Другият въпрос е въпросът за двойното гражданство. Лица с двойно гражданство, които нямат като второ гражданство, освен българското, гражданство на страна от Европейския съюз, не бива и не следва да участват в тези избори. Иначе какво става? Иначе натрисаме на нашите европейски партньори и на Европейския парламент евродепутати, които да бъдат избирани с гласовете на лица, които не са граждани на Европейския съюз и европейски граждани. Това е най-малко непочтено, това е най-малко неетично, да не говорим, че то е неконституционно. Ако направим справка с общоприетите задължения, които сме приели пред Европейския съюз, в тази насока нямаме никакви данни как е в европейските страни, за да се направят аналогии в този момент. Затова трябва да се постараем, има време между двете четения.
Гласуването в чужбина. Жалко, че го няма господин Каракачанов.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): И теб няма да те има след малко.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Каракачанов говори отдавна за това, че български депутати, в случая обаче евродепутати, не бива да бъдат избирани в Бурса, Измир и Истанбул. Гласуването в чужбина за евродепутати би следвало да се провежда само в страните – членки на Европейския съюз. Що се касае до други страни, това би могло да стане единствено на територията на България, разбирайки под “територията на България” българските дипломатически и консулски представителства. Най-после може би в този закон трябва да въведем това положение, което е основно и много важно. Стига с това да се създават секции на места, в които някъде се правят пълни фалшификации, които са извън контрола на българската държава и там никакъв ефективен контрол не може да се осъществява. Това се отнася не само до Република Турция, а навсякъде. Така е по света. В други държави изборите се провеждат в чужбина, използвайки своята територия, имайки предвид дипломатическите и консулски представителства.
Най-важното, което трябва да се въведе в този закон най-после, за което ние от “Атака” пледираме от много време насам, ако не успеем в този закон сега, ние сме започнали тази дискусия, тя взема все по-големи размери, напоследък депутати от други парламентарни групи започнаха да изказват положително становище относно тази наша идея, това е задължителното гласуване. Две страни – членки на Европейския съюз имат това задължително гласуване – Белгия и Гърция, съседната нам Гърция. Други три или четири страни го имат в някаква степен въведено. Това е нещо, за което отдавна пледираме и ще настояваме.
По отношение на тези забележки, които направих, ние ще внесем нашите поправки. Пак повтарям, тук става въпрос за политическа позиция на всички български партии, представени в Четиридесетото Народно събрание, да се обединим всички, за да не се червим и да не станем за резил пред нашите европейски партньори. Защото това, което ви предрекох, ще стане, ако не вземем мерки и не го доведем поне в началото донякъде. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Шопов?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Шопов! Вие на няколко пъти цитирахте моето име в своето изказване, затова аз се почувствах задължен да Ви направя реплика, тъй като във Вашето изказване се съдържаха много тези, с които аз, меко казано, не съм съгласен. Меко казано!
Първо, Движението за права и свободи не е противоконституционна партия. Има две решения на Конституционния съд, които потвърждават това. Движението за права и свободи е партия, в която членуват български граждани от всички етноси в страната. Така че тя не е на етническа основа. Движението за права и свободи има депутати, които са от различни етноси.
Аз искам да попитам колко български политически партии могат да се похвалят със същото? Специално искам да попитам “Атака”: колко членове или депутати има тя от друг етнос? Ако запитаме Конституционния съд дали “Атака” не е на етническа основа, какъв ще бъде отговорът на Конституционния съд? (Реплики от КА.)
Второ, искам да попитам: защо ограничавате правото на българските граждани да участват в едни избори? Защо ограничавате тяхното право? От какво се страхувате? Вие се страхувате от това, че отново българските граждани в чужбина може би няма да гласуват за “Атака”. Защото те осъзнават, че “Атака”, за разлика от другите политически партии, е една партия, която не създава добър имидж на страната.
Аз също се срещнах с френските журналисти, за които вие толкова споменавате във Вашето изказване, и те изразиха друго мнение пред мен относно “Атака”.
И не на последно място, искам да подчертая, че нашата позиция е принципна. Ние сме за това всички български граждани да могат да гласуват, независимо дали живеят в Турция, в Македония, в Украйна или в Молдова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Що се касае до това дали е партия на етническа основа или не и дали е противоконституционна, безспорно и ясно е и за слепите в България, че ДПС е противоконституционна партия и не само че е противоконституционна партия, тя е пета колона, тя е ударна сила на чужда държава. В това няма абсолютно никакво съмнение. Че в ДПС членуват кирякстефчовци и хаджииванчо- и хаджипенчовци, това също е безспорно и ясно за всеки българин, но това е друг въпрос, Господ ще си ги съди тия.
Винаги е имало хаджипенчовци и кирякстефчовци, така че в това отношение няма проблем.
Това, което е много важно в момента за ДПС, е да се докара на шефовете си в Анкара. Ето това е! Да може да докладва: вкарахме толкова на брой, колкото се може повече, разбира се, турски, първите турски евродепутати в Европейския парламент, които ще правят лобита там, ще следят, ще носят информация, ще се срещат с тези, които са по-склонни за приемането на Турция в Европейския съюз, които ще изпълняват преките поръчки на Анкара, които там ще говорят съвсем спокойно само на турски, а не както е в България при ДПС – ще говорят турски само в парламентарната си стая и по коридорите, когато някой друг не ги чува, а напоследък и когато ги чуват. За това става дума. Това е цялата битка.
Затова тези избори, повтарям, ще бъдат толкова важни за ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да дам думата на госпожа Михайлова, ще направя две уточнения, уважаеми колеги.
Изказването на господин Шопов продължи 17 минути. Това означава, че с 2 минути е над полагащото се време в съкратения вариант на време, тоест, отиваме на удължено време.
Съобщавам времето на парламентарните групи: Коалиция за България 40 минути - използвани 12 минути; НДСВ – 32 неизползвани минути; ДПС 26 минути – използвани 16,3 минути; Обединените демократични сили 21 минути – използвани 7 минути; Демократи за силна България 21 минути – използвана 1 минута; Българския народен съюз 27,3 минути; „Атака” 20 минути – използвани 17 минути, имате 3 минути за реплики и изказвания; независимите имат до 15 минути – 3 по 5. Това е по мои сметки. Ще помоля да се доуточнят от колежката.
И второ, обръщам се към господин Шопов и към другите изказващи се – всеки има право да защитава свое мнение, но, обръщам ви внимание, уважаеми колеги, че по Конституция и по правилник имаме задължението да не прекаляваме с изразните средства, да не възбуждаме едни или други настроения на етническа и друга вражда.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Кой ги възбужда? Погледни срещу тебе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да се спазва това изискване.
Думата има госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, най-после стигнахме до точката в дневния ред на българския парламент да приемем изборни закони, по силата на които да се изберат българските европейски депутати от догодина. За съжаление, както се случва и при много други законодателни инициативи, свързани с изборно законодателство, и този път приемаме законите късно. Много по-рано трябваше да има яснота по какъв ред, по какъв начин ще бъде проведен изборът на българските представители в Европейския парламент. Но все пак е добре, че преди края на годината започва и ще има яснота, за да могат да се подготвят и партиите, а да има знание и сред българските граждани как ще избират, кога ще избират, какви принципи ще бъдат заложени, защото много се говори за това, че може би ще има ниска избирателна активност на тези избори. Ниската избирателна активност може да бъде свързана и с липсата на информация и знания за това как се провеждат едни избори.
Парламентарната група на Демократи за силна България ще подкрепи и двата внесени законопроекта. В тях безспорно има неща, които заслужават подкрепата и очакваме къси срокове, в които да видим обобщения законопроект, за да направим своите предложения. Искам да кажа принципите, за които ние сме „за” и по няколкото спорни въпроса, които са обект на дискусия в пленарната зала. Първо, ние сме за това изборите да се проведат отделно от местните избори. Смятаме, че трябва да има отделна кампания, смятаме, че трябва да има яснота как се избира, кой се избира и какви са неговите правомощия и какви тези ще се защитават в Европейския парламент.
Второ, ние сме за това изборите да се проведат в един избирателен район, а не в няколко, както имаше дебат – казвам дебат не в парламента, а извън него, но като че ли вече има постигнато съгласие от всички политически сили изборите да се проведат в един избирателен район. Ние сме за това и затова ще подкрепим внесените законопроекти.
Третото, което ще подкрепим, те са посочени в различните варианти в двата законопроекта, но, разбира се, ще дадем свои предложения между първо и второ четене, но това са принципи, които е важно да бъдат отбелязани, е въвеждането и на тези избори на интегрална бюлетина. България вече има опит в тази посока, проведени бяха няколко избори с интегрални бюлетини и смятаме, че не трябва да се прави крачка назад, като се минава в гласуване с отделни бюлетини.
Второто нещо, което смятаме, че трябва да бъде направено и то се съдържа в един от законопроектите, е всички кандидати за европейски депутати да бъдат проверени, преди да се проведат изборите, за принадлежност или не към бившите служби на Държавна сигурност – нещо, което е реално и може да стане, може да стане както от Държавната комисия по сигурността на информацията, така и от комисията, която българският парламент предстои да избере в рамките на следващия месец по силата на новоприетия Закон за досиетата.
Освен това ние ще подкрепим преференциална листа. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Смятаме, че това е добро начало при избор на европейски депутати, смятаме, че това е нещо, което ще повиши интереса към европейските избори, което няма да накърни интересите на партиите, които участват в тези избори, но ще въведе мажоритарен елемент, което ние приветстваме.
Освен това смятаме и още нещо: че в закона трябва да бъде възприето да се предвидят разпоредби, подобни на това, което е предвидено в закона при избор на кметове. Какво имам предвид?
Когато един човек, бил той народен представител, кмет или общински съветник, се кандидатира за европейски депутат и бъде избран, то той да не може да прави избор дали да е национален депутат, кмет или общински съветник, а да заеме позицията на европейски депутат. Защо смятаме, че трябва да бъде така?
Защото в българската история през последните години много често присъстваме на подмяна на вота. Хора, които се явяват на избори, говорят, правят предизборна кампания и когато трябва да изпълнят ангажиментите си, за които са провеждали кампания и са заставали пред българските избиратели, се отказват в последния момент. Това е типична подмяна на вота, типична лъжа, която не трябва да допускаме. Разбира се, ако този човек впоследствие желае да се оттегли от позицията на европейски депутат, това е негово право. Никой не може да му забрани, никой не може да му каже: не, няма да си дадеш оставката! Но не можеш да бъдеш и депутат в българския парламент, кмет или общински съветник, да проведеш кампания, да събереш вот, след което да не реализираш мандата и да се откажеш преди да встъпиш в права.
Следващото нещо, което искам да отбележа, е нещо, за което вече започна много сериозен дебат в тази зала и което е позиция на Демократи за силна България, която аз сега ще изразя. Става въпрос за това кой и при какви условия може да избира. Ние сме за това в закона, който ще бъде приет от българския парламент, да бъде заложен принципът на отседналост – нещо, което знаем, че съществува и в други европейски държави, нещо, което е предвидено в един от законопроектите, а именно в законопроекта, внесен от Министерския съвет. Там се предвиждат минимум три месеца постоянно пребиваване в България преди провеждането на избори или на територията на страна – членка на Европейския съюз. Дали трябва да е три месеца или повече, разбира се, въпросът е дискусионен и аз не бих и възразила срокът да е по-дълъг, но съм за това, и моите колеги също, да го има принципа за отседналост при провеждането на тези избори.
Действително ние провеждаме избори за Европейския парламент и трябва да си даваме сметка какво правим, кой избираме и кой го избира. И тук искам да отбележа, че няма никакво нарушение на Конституцията, ако бъде въведен принципът на отседналост. Това означава, че всеки, който желае да упражни своите избирателни права, ще трябва да се подчини на закона, ще трябва да живее в България известно време или в Европейския съюз, за да упражни правото си на вот. Защото, уважаеми дами и господа, прави са колегите, които говориха преди мен: нагледахме се на драстични примери на това как биват избирани хора без тези, които гласуват, да знаят за кого гласуват. Последните президентски избори бяха показател в тази посока. Всички видяхме репортажи на хора, гласуващи в съседна Турция, които не знаеха името на кандидата, за който гласуват, дори това да е бил президентът на България, който вече пет години преди това е бил президент. Тези хора не знаеха името на българския президент, а участваха в избори и гласуваха. Искам да попитам редно ли е това да бъде направено за избора на българските депутати в Европейския парламент?
Позицията на Демократи за силна България е: “Не!”. И аз искам да дам примери за това колко драстични нарушения имаме при гласуванията в чужбина, какви резултати се получават и какво може да се случи след един такъв вот, в който ще гласуват хора, които не знаят дори кого ще избират.
Вчера ни раздадоха сборника с гласуванията за президент. Всеки народен представител имаше възможност, ако досега не е направил това, да отвори и да прочете къде какво се е случило. Искам да отбележа, има секция в Истанбул, в която са гласували 2500 човека за осем часа.
Уважаеми колеги, това какво означава?
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Какво означава?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Означава, че просто няма истинско и честно гласуване. Невъзможно е 2500 човека да гласуват за осем часа. Няма да казвам за кой са гласували, няма никакво значение в конкретния случай. Означава, че има фалшификация, означава, че няма честност в изборния процес, означава, че се вършат нередности и по този начин се избират институции както в България, а сега ще се избират и в Европейския съюз.
Още една справка от последните избори за президент. Ако българите в чужбина, които са гласували, са 70 670, гласувалите българи в съседна Турция са 55 911.
Сами знаем много добре, че тези хора гласуват еднопосочно – каквото им каже Движението за права и свободи, независимо от това дали познават програма, човек, институции, за които гласуват. Това означава, че хора, които живеят в друга държава, хора, които живеят в държава, която е много спорно дали може да бъде или не член на Европейския съюз, ще изпратят депутат в Европейския парламент, който няма да е подчинен на избора на българските граждани – осъзнатия, информирания избор на българските граждани.
Ако тези хора наистина желаят, те са български граждани, да участват в изборите за Европейския парламент, нека да живеят за този период постоянно в България, нека да знаят кой кой е в политическия живот, нека да знаят кой с какво излиза на съответните избори, нека да знаят какво избират и защо избират.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Ти ли ще кажеш на брат ми за кого да гласува? Да гласува за ДСБ ли? Няма да гласуват за ДСБ! Не гласуват за вас, защото знаят, че сте крайно десни.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Именно затова между първо и второ четене ние ще внесем текстове, които са в посока на отседналост при гласуване – принцип, който го има, както чухме от доклада на Комисията по правни въпроси, в немалко европейски страни. Той е въведен, той функционира, той е направен наистина, за да се получава вот, който да отразява националните интереси, който да изпраща представители на държавата, които да отстояват интересите на страната, на която принадлежат.
Именно заради това ние ще подкрепим двата законопроекта, но ще внесем и съответните поправки и подобрения на текстове, които според нас могат да направят един по-честен процес, един процес на избиране на депутати, който да не позволява подмяна на вот, да не позволява злоупотреба с вот, да не позволява фалшификация с вот – нещо, което е в интерес на всички политически сили, нещо, което, най-важното, е в интерес на българските граждани. Защото много често чувам, сигурна съм, че и вие сте го чували, българските граждани да задават въпроса: “Какъв е смисълът да гласуваме, когато гласуването става с манипулации, когато става с купуване на гласове? Не е ли това изкривяване на демокрацията?”.
Дайте да не го позволяваме в първите избори за европейски депутати! Това ще бъде добър знак за България, добър знак за всеки един български гражданин. Благодаря.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Вие сте забравили как през 1991 г. натискахте чрез държавната машина всички, как плашехте хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли реплики към госпожа Михайлова?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Михайлова, Коалиция за България беше един от вносителите на промените в Закона за избиране на президент и вицепрезидент, с които настоявахме за въвеждането на интегралната бюлетина в контекста на унифициране на процедурите в цялото изборно законодателство. Тоест ние с действията си по време на приемането на последния избирателен закон доказахме, че сме за интегралната бюлетина.
Но кажете как си представяте интегралната бюлетина заедно с преференциалното гласуване, което вие подкрепяте?
Става дума за това, че очакванията в този вид избори са да участват минимум седем или осем отделни политически партии и коалиции от политически партии. По 36 кандидати за евродепутати, това са листи от 360 души. При положение че се предлага преференциално гласуване, то би следвало да включи изписването на имената от всеки един от кандидатите за народни представители в Европейския парламент, за да могат българските граждани да изразят своите предпочитания към една или друга кандидатура. По този начин интегралната бюлетина напълно ще блокира преференциалното гласуване, защото ще бъде невъзможно технически да се изпълни тази бюлетина, първо, и второ, българските граждани да се ориентират в този списък от 360 имена.
Ние смятаме за напълно неприемливо предложението в законопроекта на проф. Константинов да бъдат изписвани само имената на десет от кандидатите за евродепутати, защото по този начин ще се поставят в неравностойно положение останалите минимум осем души в листата на всяка една политическа партия. По този начин ще се обезсмисли преференциалното гласуване и ние като политически субекти ще компрометираме тази иначе изключително добра идея за повишаване на интереса към изборите и за въвеждане на мажоритарния елемент в тях. Тоест ние предварително ще обречем на провал едно начинание, което в последните десет години всяка една от политическите партии обещава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика няма.
Има думата за дуплика госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Съгласна съм, че трябва всички имена да се изписват. Не е редно да се изписват част от имената. Как да се реши технически? Веднъж са провеждани такива избори с интегрална бюлетина за общински съветници. Вярно е, че се получава голяма бюлетина. Но нека да не решаваме политически въпрос с технически аргументи. Ако имаме волята да направим интегрална бюлетина, в която да има възможност за преференциално гласуване, нека да седнем и да потърсим пътищата, по които технически това най-добре може да стане и как да улеснява българските граждани. Но не да отхвърляме идеята с аргумента: ще стане голяма бюлетината. Защото това не е аргумент. Във всички избори, които бяха проведени, независимо от това дали с интегрална или с отделна бюлетина, имаше много страхове преди това, много спорове по време на приемането на законите, че няма да се ориентират българските граждани, че ще се затруднят, че може би няма да могат да се справят. Оказва се, че българският гражданин се справя – чете, преценява и реагира в зависимост от това дали му харесва или не му харесва една политическа сила или политически лидер.
Тоест, моята дуплика към вас е: нека техническите аргументи да не са аргументите за политическите решения. Възможно е да се намери решение, стига да има желание. Ако няма воля, ако волята е за това, че нещо друго стои зад нея, разбира се, ще се намерят куп думи и аргументи, които ще се кажат, че заради това не се получава едно или друго решение.
И пак ще напомня: правен е такъв избор. Вярно, не с преференциална листа, но с листа за общински съветници в интегрална бюлетина и избор, който вече се е случвал в България и българските граждани се справиха. Справиха се, гласуваха. Разбира се, имаше и невалидни бюлетини, но приблизително толкова, колкото има и на другите избори. Тоест, не е нещо много по-различно от това, което се случва на всеки един избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Струва ми се, че тази дискусия във връзка с първите избори за евродепутати, като че ли се насочи само към една много ограничена тема и то по начин, по който отново поставя под въпрос какво разбираме ние под Европейски парламент. Напоследък този парламент в България се споменава само по такива поводи – има ли малцинства, няма ли малцинства, какви са правата на гражданите. Повече се поставя въпросът как да се разделим, вместо как да се обединим. И по-скоро, вместо да се разглеждат реалните проблеми, с които се занимава Европейският парламент, от които ще зависи нашият утрешен ден, ние пренасяме една дискусия, която е много ограничена. Може би има съвсем конкретни преки цели да подейства на едно или друго националистическо чувство, а целта на избора за Европейския парламент е много по-широка и много по-отговорна. И на мен ми се струва, че основното, по което ние трябва да помислим, е как да представим пред българските граждани Европейския парламент, как да ги накараме да гласуват. Няма да е голяма избирателната активност, ако мотото на кампанията бъде един или друг националистически лозунг, един или друг лозунг, свързан с това да си утвърждаваме нашето самочувствие по теми и по начини, които може би не са най-достойни сега за ХХІ век.
Така че на мен ми се струва, че трябва да погледнем на нещата по-широко, да погледнем на този закон не само като закон, свързан с уточняване на текстовете с правото да бъдеш избиран и да избираш. В Комисията по европейска интеграция има конкретен анализ на всички проведени последния път избори по страни и с правната основа, с изборната система, с начина, по който са регистрирани кандидатите, с различните точни и конкретни процедури, определящи подготовката на списъците. И тези, които ще готвят общия законопроект, биха могли да се възползват от този сравнителен анализ.
Освен това Европейският парламент е направил много подробен сравнителен анализ на всички законодателства на страните по следните въпроси: законодателна основа на изборите; процедура за избор; за замяна на депутати, в някои страни се гласуват и тези, които ще заместят европейските депутати; за условията, при които се изпълнява мандатът; за правната рамка; за имунитетите; за това кой орган в страната има право да поиска имунитета на един европейски представител. Това са неща, които ние въобще не сме отразили в нашето законодателство. Законът за избор сега е свързан със самата процедура, а ние трябва да го разглеждаме във взаимодействие с промените в правилника, които са предложени и ще се обсъждат след Нова година.
Струва ми се, че трябва да разглеждаме двата документа заедно, защото за нас е много важно българските европейски депутати след това да продължат да имат тясна връзка с Народното събрание и да изберем такъв модел, при който българските европейски депутати ще имат възможност в рамките на националния парламент да провеждат срещи поне по парламентарни групи, да контактуват с избиратели си. Не е нужно да възприемаме например френския модел, който е точно обратен – европейските депутати са в рамките на представителството на европейската институция в Париж. Смятам, че такова разграничаване между българските депутати и европейските депутати ще бъде изключително вредно. Затова сега в правилника за Народното събрание сме предложили, предполагам, че ще приемете, че бъдещите европейски депутати ще имат право на работно място в българския парламент. Разбира се, те ще осигуряват разходите за сътрудниците, ще им плащат заплати, но те трябва физически да бъдат на същото място, където са и българските депутати, да имат възможност да участват в българските парламентарни групи. В Австрия например има парламентарен съюз, който се състои от три парламентарни групи – съответната в Горната камара, в Долната камара на парламента и съответните евродепутати. Тоест, аз предлагам да помислим не само за начина как ще се избират тези депутати, но след като ги изберем, как ще взаимодействат с българския парламент, как ще бъдат действителни представители на българските граждани, които са ги избрали в тясно взаимодействие с народните представители, които работят в България.
Струва ми се, че този въпрос винаги трябва да се има предвид, когато ще продължим работата по този закон, заедно с работата по изменение на правилника.
Освен това ми се струва, че е изключително важно да обърнем внимание и на това българските евродепутати да имат възможност, когато се обсъждат европейските дела тук в парламента, да участват и в работата на пленарните заседания на парламента, разбира се със съвещателен глас. Едни такива предложения, каквито са направени в правилника, мисля, че имат смисъл, за да може да се подчертае при едни бъдещи избори, че хората, които се избират, не се избират, за да отидат някъде и да има стена между тях и българския парламент, а се избират, за да бъдат продължение на това, което българският парламент прави в Европейския парламент. От тази гледна точка е много важно, аз съм точно на противоположното мнение на това, което изрази госпожа Михайлова, да могат тези, които се кандидатират за Европейския парламент, да се кандидатират и за българския парламент. Така е и във Финландия. Осигурява се връзка между двете кампании. Различните политически сили не провеждат различни по същество кампании, а напротив, всеки един кандидат в двете листи след това има право да избере дали да отиде в единия или в другия парламент. Но е много важно кампанията, която ще се води да е такава, че да ангажира българските граждани с проблемите на европейския парламент, но пречупени през проблемите на България. Иначе ние няма да можем да постигнем необходимата избирателна активност.
Имайки предвид всичко това, още веднъж искам да отбележа, че в становището на Комисията по европейска интеграция, макар и написано преди повече от година, са отбелязани някои от въпросите, по които тук са провеждани спорове. Ясно е, че два или три месеца да се определят специално за този закон, различно от статута на българските граждани, които постоянно и временно пребивават в страната, това ще създаде излишни проблеми, излишни дискусии. Затова ние сме предложили тези срокове въобще да отпаднат в закона, а да се използват правилата на Закона за българските граждани, на Закона за пребиваване в страната на чужденци, тоест, да се използват принципи, които са общовалидни за Република България, а не да се създаваме някакви нови принципи в този закон. Мисля, че създаването на нови принципи само ще доведе до задълбочаване на тази дискусия, която се води днес и която, като че ли ни отклонява от основния смисъл на проекта на Закон за избор на европейски депутати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
За реплика има думата господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Папаризов, с голямо внимание слушах Вашето изявление. Ще си позволя да изразя едно съществено несъгласие по една основна Ваша позиция – да, разбира се, на базата на Вашата сериозна експертност и на добрите Ви познания за материята успяхте да отклоните темата от начина на гласуване за евродепутати, от това кой, къде и как ще гласува за това. Но, моля Ви, недейте да използвате на фона на цялата си експертност, на целия си добър професионализъм, недейте да използвате такива евтини етикети, които не отървават цялата работа.
Не е въпрос нито на евтин популизъм, нито на някакъв булеварден национализъм, едва ли не факт е, че в неевропейска страна - и географски, и политически, каквато е Турция, сериозен масив от гласоподаватели ще дава своя вот за нещо, което става в Европейския съюз.
И тук аз искам да сложа тази сериозна граница, че не само тук, в българския парламент, но и в Европарламента, и в Европа, във всяка една европейска държава има сериозни политически опоненти на това явление. Фактът, че може би чрез България една неевропейска страна, една страна, която току-що бе замразена в преговорния си процес, се опитва да проникне в Европейския парламент, не е никак незначителен. Лепенето на подобен род етикети просто не прави услуга на Вашия добър професионализъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Чернев! Аз етикети не лепя, но смятам, че не е редно въпросът за Европейския парламент да се развива и обсъжда на тази плоскост, на която се обсъжда тук.
Между другото, в Европейския парламент, поне в Партията на европейските социалисти е традиция да има представители на всички етнически групи. Да ви кажа, има много представители, които са мюсюлмани по произход. Винаги те се подкрепят... (Шум и реплики в залата.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Нито един няма! От 700 души няма нито един!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това не е вярно, господин Шопов.
Те винаги получават съответната подкрепа в съответните си парламентарни групи. Аз не виждам вие да искате сега да пренесем дискусията в друга посока.
Трябва да ви кажа, че възможност как да се избира, решава всяка една страна. В Австрия например можеш да гласуваш по пощата, ако си австрийски гражданин, можеш да се кандидатираш за евродепутат, ако те посочи един евродепутат, трима австрийски депутата или 2 600 души. Ето една страна, която има много строги принципи, пък както виждате, демократичните процедури не са станали заплаха за Австрия и за нейната национална цялост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще се опитам да дам един по-различен поглед на двата законопроекта, които ще подкрепя на първо четене, и то е от страна на Европейския парламент и гледната точка на разделението и начина на влияние в Европейския парламент.
Искам да заявя тук като представител на България досега в Европейския парламент, че между нас, между групите на социалистите, на либералите и европейската Народна партия никога не е имало конфликт по какъвто и да е повод на база етнос, никога не е имало конфликт по какъвто и да било въпрос, който касае националната кауза на България. Казвам го, за да върна дебата в рамките на законопроекта, защото в Европейския парламент ще бъдат тези 18 народни представители от България, европейски депутати, които ще трябва да имат влиянието и възможността да защитават интересите на България. Какво е това влияние – това е големият въпрос. Дали влиянието, когато си независим депутат, и го казвам поради разликата във възможностите, които имам тук, в българския парламент и Европейския, или когато принадлежиш на една група? Огромно е влиянието и възможността, защото ние бяхме разпределени и се надявам в следващия Европейски парламент след избори така да бъдат разпределени българските евродепутати, по начина, по който българските граждани ще искат, във всичките парламентарни фракции в Европейския парламент.
Европейската политика за разлика от политиката, на която днес сме свидетели, както и тази тук, в залата, е политика на компромиси и политика на компромиса не в името на властта, а в името на европейските граждани. При тази политика на компромиса няма как ултранационалистите в Европейския парламент да имат влияние относно АЕЦ "Козлодуй", защото совалките по гласуването на гъвкавата политика – тук са колегите ми, виждам господин Илчев, господин Казак, господин Папаризов – ставаха между трите парламентарни групи в Европейския парламент – либерали, социалисти и Народна партия. Така че голямото влияние, което оттук нататък ще имат българските евродепутати, ще бъде влиянието, което имат в собствените си групи и възможността им да работят заедно.
За да се върна на законопроекта, искам да кажа, че лично винаги съм била на мнение, че много по-важно е да бъдеш близко до хората и да имаш някакъв начин да имаш 6 избирателни региона. В двата законопроекта е предложена национална листа. Аз ще предложа между първо и второ четене една по-различна система за остатъка на гласовете. При 5,5% летва, която е сега, голяма част от партиите няма да могат да получат своята идентификация и ще трябва да застанат зад други партии. Единствената възможност това да се получи е да има предварителна възможност да разпишеш на кого даваш вота си, както го има в други страни. И този вот ще идва, съгласно европейските семейства, на които ще принадлежат депутатите. Да кажем, ако социалдемократите имат собствена листа, или Българската социалистическа партия, и не могат да достигнат до 5,5%, то тогава могат предварително да заявят, че ще вливат гласовете си там, тоест левите избиратели няма да дадат част от гласовете си за десни или десните избиратели – за леви.
Това е една особена възможност всяка една от партиите вдясно при разцеплението, което има, независимо от всичко да има възможността предварително да заяви, ако не достигне до този процент, къде могат да бъдат дадени техните гласове, да бъдат преразпределени в рамките на това семейство, което е в европейската Народна партия, примерно. След това да вървим на процедурата, която е за остатъчния вот на гласове. Това означава, че примерно ДПС и НДСВ ще бъдат в семейството на либералите и ще има възможност там да преливат гласовете си. Мисля, че това ще изчисти част от политиката, която има в този закон, и ще даде възможност наистина да има кампания на идентичност – идентичност на партиите. Българските избиратели ще могат да изберат най-добрите. Ще се даде възможността за предварителен компромис, за да се знае кой с кого ще партнира и как ще работи в Европейския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Капон.
За реплика заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря.
Уважаеми господин Папаризов и Вие, госпожо Капон! Ние нямаме нищо против българите с ислямско вероизповедание. Ние имаме против етническата партия ДПС – ръководството, нейните най-изявени активисти. Това са резиденти на турското разузнаване. И ние никога... (Шум и реплики от ДПС.)
Не показвайте, че ви липсват 8 или 16 години от Вашето възпитание! Изслушайте!
Ние имаме точно против тези неща. И не можем да допуснем, никога няма да се съгласим да проповядвате тези неща, които преди малко казахте, че имало малцинства в Европейския парламент, че те скачали, че те защитавали...
Да, когато той се назове, че е българин и защитава интересите на България, ние ще го приемем нормално.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: О, ти ли ще ме приемеш?!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Аз съм те приел отдавна, приятелче!
И нека тези господа тук от ДПС не си въобразяват, че те като чужди маши ще въздействат и ще манипулират политиката в България, ще манипулират съдбите на българските граждани! Нека такива изказвания да няма като това, което казахте Вие, господин Казак: "Атака" била етническа партия?! Питам Ви Вие къде живеете, на Марс ли? Вие ще се научите да живеете, след като искате да живеете в България, по българските закони, по българските обичаи и всичко онова, което определя България като България, а не като Турция, не като Марс! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мога да говоря за българските обичаи в Пловдив и поради фамилията, която нося. Те са, че всички живеем заедно и всички живеем в етнически мир в тази страна! И никога, в нито един момент – казвам ви го сега – не съм стояла под друг герб освен герба на Република България! Сигурна съм, че част от колегите ми, които бяха в Европейския парламент, не искам да ставам техен адвокат, но ви твърдя, че и те заставаха зад герба на Република България! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с дискусия по законопроектите за избиране на народни представители в Европейския парламент.
Преди това искам да уведомя онези народни представители, които ще участват с въпроси и питания в парламентарния контрол, който ще започне от 12,00 ч., към министър Овчаров. Поради обстоятелството, че от 12,00 ч. той ще има среща с Международния валутен фонд, ще отговаря след министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски, което означава около 12,30 ч.
Господин Осман, заповядайте за изказване.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В самото начало искам да заявя, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи и двата законопроекта.
Но все пак, колеги, ние за първи път ще изберем депутати в Европейския парламент. Мисля, че от всички изказвания, които бяха направени досега, господин Папаризов обърна внимание нашата дискусия да бъде насочена в съвсем друга посока, отколкото да създаваме един негативен образ в Европейския парламент, заедно с бъдещите ни парламентаристи, които ще бъдат избирани от всички български граждани. Изрично подчертавам – от всички български граждани. Тъй като сме се настроили на тази вълна след 1 януари като страна – членка на Европейския съюз, изказванията, които бяха направени от някои колеги, в никакъв случай не са в интерес на страната ни.
Знаете, че от дълго време ние сме избягвали да коментираме подобни теми, поради простата причина, като парламентарна група, да не създаваме един негативен образ на нашата страна в европейските структури. И без това някои държави търсят формален повод да ни критикуват.
Разбира се, и двата законопроекта имат много общи положения, но имат и своите различия. Едно от основните различия в проекта, който ни се предлага от колегите от Съюза на демократичните сили, е избирателят да има възможност от партийната листа, която ще бъде регистрирана, да избере до двама от тях с възможност да ги преподреди. Няма нищо лошо в това. Напротив, това е полезно, но големият въпрос е защо само до двама. Като ще имаме възможност за преференции, тогава трябва да дадем възможност на българските граждани. Ние нямаме никакви притеснения, напротив, винаги сме казвали по какъв начин трябва да бъде улеснен българският избирател. Защо само до двама? Да си представим, че според подредбата или имаш право, или нямаш право. И преценяваме, че може да преподреди в класацията до пет, до шест човека. Няма никакво значение, но да оставим преценката на самия избирател. И в това отношение трябва да се помисли.
Друг е въпросът – чисто политически, дали това е най-правилният начин или не. Защото ако останат до двама, аз мисля, че голяма част от бюлетините няма да бъдат недействителни, но по инерция избирателят ще избере трима или четирима, тоест неговата възможност за преподредба на листата няма да важи и тогава ще важи класацията, която е посочена от съответната партия.
Що се отнася до някои текстове в законопроекта, който е внесен от Министерския съвет. Моите колеги преди малко го казаха – аз, разбира се, в никакъв случай не мога да възприема някои ограничения, които се поставят във връзка с тези, които имат право да избират. Има едно страхотно разминаване и мисля, че господин Неджми Али вчера изрично подчерта това: възможността да избира и възможността да бъде избиран. От една страна, даваме възможност той да има правото да бъде избиран, да бъде кандидат за Европейския парламент, но няма право да избира, ако примерно е останал в чужбина повече от 90 дни.
Колеги, нека да помислим дали това е справедливо и конституционно. Аз категорично заявявам, че това е нещо, което е противоконституционно. Тоест даваш по-голямото, а пък отнемаш по-малкото. Не виждам как може да стане това нещо.
Ние даваме възможност примерно на български граждани, които са били в чужбина, да бъдат членове на съответните избирателни комисии. Примерно за секционните избирателни комисии казваме, че 25 дни преди изборния ден се назначават членовете на секционните избирателни комисии, тоест тогава няма ограничение. За районните избирателни комисии също няма ограничение, включително и за Централната избирателна комисия ограниченията не са 90 дни. Трябва да се помисли в тази посока и съм убеден, че тези неща между първо и второ четене ще бъдат изчистени.
И, разбира се, въпросите, които бяха повдигнати от господин Шопов и от Екатерина Михайлова. Аз се учудвам на Демократи за силна България – те имат някакъв опит от 2001 г., когато използваха държавния апарат и изнудваха чрез държавната власт да обикалят и да притискат тогава избирателите да гласуват, но резултатът беше точно обратен. Всички избиратели – няма значение за кого ще гласуват, знаят, госпожо Михайлова, за кого ще гласуват. Но се оказа, че избирателите не познават Програмата на Демократи за силна България и затова виждаме какво е присъствието в парламента на Демократи за силна България.
Веднъж завинаги трябва да се спре с една спекула. Може ли един български гражданин, който е в Истанбул, в Мадрид, във Вашингтон, да му отнемем правото да гласува, да му отнемем правото да бъде избиран. Той е български гражданин по рождение. Никой няма правото даже и да помисли в тази посока. Много е грозно.
Аз знам, че има определени сили, които се притесняват. Движението за права и свободи не се притеснява и виждате, че ние бяхме на крачка даже да имаме мандат и във Видин. Знаете, че там по принцип присъствието на малцинствата е минимално. Имаме мандати в региони, където тепърва ще се разширява Движението за права и свободи. И Движението за права и свободи е единствената политическа сила в българския парламент…
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Минути за реклама!
РЕМЗИ ОСМАН: Единствената политическа сила, Яне, в българския парламент, която обединява всички етноси. И във всички избирателни райони Движението за права и свободи лека-полека спечелва все повече и повече симпатизанти. И това нещо няма да се определи от поведението на един или друг народен представител, критикувайки ДПС, че няма да се разширява. Аз знам, че някои хора се притесняват от това разширение. И съм убеден, че ние в нашата политика сме последователни, но останалото според мен ще предизвика един спор, който ние не искахме. В началото започнах, колеги, защитавайки правата на всички български граждани, че никой няма право да бъде лишаван от своите свещени права. Един спор, който за съжаление след 1 януари ще бъде фатален, ако не се вразумят някои наши политици.
Аз не бих искал да си представям, че хиляди български граждани, които нямат и друго гражданство, ще предявят искове срещу нашата страна, срещу своята страна - няма значение дали е във Вашингтон, в Норвегия, в Швейцария, или някъде другаде – искове за дискриминация. Бъдете сигурни, че тези граждани си знаят правата.
Направете така – тези, които се опасяват – българските граждани в чужбина да гласуват за вашите политически сили. Това означава, че тези хора не само, че се съмняват в политиката на определени политически сили, но, господин Каракачанов, означава, че те познават вашата програма, но не споделят тези расистки виждания. Вашите виждания са виждания от преди Втората световна война. Аз знам, че се ръкопляска и тези хора не са от 30 години в чужбина. Извинявайте много, колеги, когато говорите за изселниците, изселниците не са български граждани. Последните изселници, които са напуснали българската държава, са през 1978 г. Това е истината.
Когато в деня на изборите идват автобуси (всеки ден има автобуси, и днес ги има в София), на никого не прави впечатление. Всеки ден има по десет автобуса, които идват в Кърджали. Ние не можем да забраним свободното движение на хората – да преценят къде ще живеят, къде ще работят. Това са български граждани, които плащат своите данъци. Единият ми племенник е научен работник в Истанбул – български гражданин. Другият ми племенник е в Мадрид. Господин Шопов не може да определи кой ще има право да гласува и кой няма това право. По тази логика някой може да каже: “Хора с мустаци нямат право да гласуват!”.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Ще се обръснат.
РЕМЗИ ОСМАН: Или пък хора, които изповядват религия, различна от еди-коя си, нямат право да гласуват.
Колеги, убеден съм, че това е грешен подход. Трябва да се срамуваме от това етническо прочистване. Никой, господин Каракачанов, по своя воля не е напуснал страната. Това са хора, които няма значение от какъв произход са. Те периодично си идват, пазят си своя дом, работят някъде, изкарват си прехраната, изкарват свежи пари и докарват тези пари в страната ни. Когато не можем да осигурим възможност да работят в България, вместо да се радваме, че работят в чужбина и не са в тежест на социалните програми, вие тръгвате точно в обратна посока. Ако надделеят - за първи път ви казвам, колеги – хиляди български граждани ще осъдят нашата страна. Тук господин Папаризов е прав – давате формален повод на наши колеги от Европейския парламент да “обърнат палачинката”, тоест настроението към нашата страна да бъде негативно.
Убеден съм, че вижданията на господин Шопов и Каракачанов няма да бъдат възприети от българския парламент, защото това отдавна е отречено от Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики към господин Осман?
Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Почитаеми господин Осман, брилянтна пледоария в полза обаче на една непочтена цел. Позволете да се изкажа в пълно противоречие, абсолютно отричайки това, което Вие използвате като претекст – отново повтарям – да бъдете едва ли не, а може би наистина Пета колона на една неевропейска държава в Европейския парламент. Това, почитаеми колега Осман, не е само визия на неколцина – както се опитвате да ни изкарате – хора вън от времето. Това е политическа линия на сериозни европейски политически сили, които за сведение на Вас и на почитаемия господин Папаризов, са активни участници в политическите процеси днес в Европа. Това са втори и трети политически сили в своите страни. Тези политически сили имат и своето представителство в Европейския парламент. Именно тяхна позиция е противопоставянето на такъв или на всякакъв друг начин на заобикаляне на правилата, заобикаляне на това, което се случва днес между Европейския съюз и Турция, опит да се упражни вот от една неевропейска държава във и във връзка с формирането на Европейския парламент. Да не говорим тук за сериозните турски лобита, които има във всяка европейска държава, които също ще бъдат една широко отворена врата. Това също не го коментираме. Просто го свеждам за информация.
Нека да заключа. Тук не става въпрос за наша прищявка – видите ли, тръшкаме се, защото сме едни разглезени патриотарчета. В крайна сметка ние имаме своето основание. То е легално, то е политически обосновано и има своята визия и в Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Осман, Вие говорите за нарушаване правата на човека – че българските граждани, които живеят в съседни нам държави и по-специално Турция, нямало да могат да гласуват на тези избори.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): И в Норвегия е така, и в Америка.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Вие говорехте, че всеки ден имало автобуси тук, на паркинга пред “Александър Невски”. Само че вие, от ДПС, въведохте нова мода в българския туризъм и тя се казва изборен туризъм.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Голяма лъжа! Защото няма да гласуват за вас и никога няма да гласуват! И в Благоевград е така.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Аз се учудвам на друго. Движението за права и свободи винаги е твърдяло, че е модерна либерална партия и твърди, че не е противоконституционна партия. Друг е въпросът обаче, че тази модерна либерална партия отново се е загрижила за правата на българите в една съседна нам държава, а не се грижи за правата на българите, които живеят на нашата територия, на територията на Република България. Вместо да обръщате постоянно поглед към Турция и да се надявате на етническите гласове, върху които имате монопол и ги получавате, и вместо да жалите за това, вземете и направете една модерна либерална кампания и вземете повече български гласове на територията на Република България, пък тогава да видим дали ограничаваме някого или забраняваме нещо. Това е нашият призив.
Мисля, че ако действително разсъждавате европейски, трябва да се съсредоточите в това поле, а не да търсите постоянно как гласовете от Турция да решат проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трета реплика има думата Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Осман, мислех да не се изказвам повече по тази тема преди второ четене, но Вие употребихте няколко неистини, наричайки нашите изказвания расистки. Имам предвид моето изказване и изказването на колегата Шопов. Между другото такова е мнението на огромната част от българския народ. Ако някой не притискаше тройната коалиция, това щеше да бъде мнението и на целия български парламент. Не вярвам да обвинявате целия български народ в расизъм.
Понеже говорим за права на човека и за парламентарни практики, в една съседна нам държава – Турция, не се позволява да се гласува в чужбина за нейните избори, не се позволяват партии на етническа основа и 15 милиона кюрди нямат не само партия, но нямат и права. Но това е друга тема. Правим сравнение.
Няма никакъв расизъм, когато една държава със своето законодателство преценява кое е в полза на нейните интереси и кое не. Ние не ограничаваме и не искаме да ограничаваме правата на нито един български гражданин без разлика на неговата етническа и религиозна принадлежност. Но онези български граждани, които са напуснали България преди 20-30 години и са направили това доброволно…
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Не са напуснали!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: … на базата на междудържавни спогодби получават своята пенсия там и живеят там.
Публичен факт е – не можете да отречете това – че за изборите там администрацията на тази съседна държава организира да гласуват за една-единствена политическа партия, която защо ли пък е точно партията на турското население в България – това не може да бъде случайно. И не става въпрос за ограничение на правата на когото и да било. Става въпрос за нормална практика, каквато има във всяка една държава.
Относно Вашите твърдения за расизъм, мисля, че трябва да ги оттеглите, защото българският народ е един толерантен народ, а българското Народно събрание 17 години прави компромиси към Вас и вашата партия, за да не бъде обвинен някой в расизъм в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика, господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Каракачанов, аз не говоря за народа, говоря за изказването на Каракачанов. И, първо, това са български граждани, които нямат и друго гражданство и вие нямате право да ги ограничавате, дали са в Норвегия, Америка и така нататък. Когато отидете в Ню Йорк, ще видите българския клуб в Ню Йорк предимно от българи, турци и арменци от Южна България и това е в центъра на Ню Йорк. И всеки от вас като отиде и като посети този клуб, ще видите и ще се убедите, че това са едни лоялни български граждани, които нямат и американско гражданство. Вас Ви притеснява, че никога няма да гласуват за Вас.
Аз знам, че българският народ е толерантен, но знам също от Вашето изказване, че вие сте нетолерантни, защото правите тези расистки изказвания. Затова от българския народ вие не получихте подкрепа, получихте нещо минимално, под шапката на една политическа сила се скрихте. Ако се явите самостоятелно, ще имате 0,001% от други политически сили. Това е истината, господин Каракачанов! (Ръкопляскания в ДПС.)
А що се отнася до тези европейски държави и така наречени политически сили, покажете ми за пример една държава – членка на Европейския съюз да е изгонила 80 000 свои граждани! Една държава посочете! Няма такава държава, господин Каракачанов! Вие се притеснявате, че тези хора се грижат за своите домове. Вие не сте в състояние да ги накарате да останат в чужбина. Един по един от тях те ще се върнат, те си живеят и в София, и във Видин и Движението расте и във Видин. Следващия път в Благоевград ще имаме много повече гласове и тези македонски граждани, които са и български граждани, до вчера са гласували за ВМРО, те ще гласуват за ДПС като либерална партия за европарламента, бъдете сигурни.
А, Мурджов, когато говорите да вземем повече гласове в страната, ами ние сме ги вземали! Вижте колко народни представители има ДПС, колко ВМРО.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС, от място): Откъде ги взехте?
РЕМЗИ ОСМАН: Ако не беше този съюз на ВМРО и на другите, вие никога нямаше да бъдете в парламента и щеше да отделиш от свободното си време да четеш стенограмите кои са били народни представители. И това ще бъде може би за последен път, Мурджов, когато под шапката на една политическа сили се криете и влизате в парламента.
Аз съм убеден, колеги които ме репликирахте, убеден съм, че това нещо не може да стане, защото ще бъде парадокс. Хора, които са български граждани, хиляди от тях ще освободят нашата страна. Аз не искам това да се случи. Ако вие искате от ВМРО с вашите изказвания, с които поставяте под съмнение всичко останало, за вас патриотизмът и за “Атака” означава само един етнос. Докато при нас патриотизмът е да обединим всички етноси в България и сме успели, и сме го направили. (Шум и реплики в парламентарните групи на “Атака” и БНС.) Посочете ми един пример! Никога не сте успели да го направите това нещо!
А що се отнася до “Атака”, господин Павел Шопов го няма, този път той да не се притеснява, да дойде в нашата листа, по-сигурно е да бъде кандидат от нашата листа, защото “Атака” няма какво да спечели. В 2001 г. ние не го допуснахме в нашите листи, но този път ще си помислим по всяка вероятност, ако дойде при нас. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, за охлаждане на страстите една по-прозаична тема. Предлагам ви на основание чл. 35 от правилника да вземем решение за провеждане на две извънредни заседания на парламента – на 18 декември, и на 19 декември, както следва:
Извънредно заседание на 18 декември 2006 г., понеделник, от 14,00 ч. при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2006 г. между Република България и Комисията на Европейската общност от името на Европейската общност по програма САПАРД.
2. Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение за Първия заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
4. Второ четене на законопроекта за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления.
5. Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
6. Второ четене на законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
8. Второ четене на законопроекта за безмитната търговия.
Всички закони са евроинтеграционни и има необходимост от тяхното приемане до 31 декември 2006 г.
Извънредно заседание на 19 декември, вторник, 9,00 ч. със следния дневен ред:
Второ четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
За обратно процедурно предложение – заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги от управляващата коалиция, да ви кажа простичко и по човешки: “Засрамете се!”. Десетки са дните, в които вие нямахте програма, колеги от управляващата коалиция, парламентът се разпускаше два, три, пет часа по-рано. Десетки са тези пъти.
Вие давате ли си сметка, че ние имаме програма в понеделник в избирателните райони, закована и неотменима. Тази програма е подготвена и са обявени приемните дни. Колко ви струва организацията, след като в петък на обед сервирате на народните представители под такава форма, сякаш ги правите на маймуни, респективно и техните избиратели, в петък на обед сервирате, че в понеделник ще работим. Ако се налага да има извънредни заседания, нека те да бъдат в рамките на седмицата. Защото българската общественост стана свидетел на неколкократните провали тук в парламента, когато вие разпускахте Народното събрание, защото нямаше дневен ред, знаете го това! Елате и ме опровергайте, това го има в стенограмите.
Моля ви, не си позволявайте в петък на обед да правите такива драстични промени, защото по този начин наистина разигравате хората, които чакат в понеделник в приемните.
Нямате никакво основание в понеделник да задържате народните представители в пленарната зала и да съобщавате това в петък! Много моля това да бъде последен прецедент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението процедурно за извънредни заседания в понеделник и вторник с обявения дневен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 113, против 26, въздържали се 8.
Това предложение е прието.
За изказване има думата господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Ремзи Осман излезе, но се забелязваше много плам в очите му. Сигурно то е резултат от липсата все още на договореност в тристранната коалиция. (Народният представител Ремзи Осман влиза в пленарната зала.)
Сигурно тези притеснения, които имате по отношение на спорните текстове в закона, все още не сте ги уточнили и по този начин тук, с подходяща театрална даденост, се опитвате да убеждавате и другите народни представители, но това няма да има голям ефект.
Сега по същество. Двата законопроекта по принцип се допълват взаимно, като между първо и второ четене би било редно да се направят много поправки, тъй като през годините съществува порочната практика изборното законодателство в последния момент да се пригажда в услуга на властимащите. Но най-големият проблем и на двата законопроекта е свързан с липсата на мотивация. (Реплика от народния представител Ремзи Осман.)
Господин Осман, репликирате всички досега говорещи със собствена позиция, извън позицията на ДПС, и никой не Ви спира! Аз не мога да Ви разбера. (Реплика от народния представител Ремзи Осман.)
Госпожо председател, въведете ред, тогава ще продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Осман, моля Ви за тишина в залата.
Имате думата, господин Янев.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Аз просто го поканих…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви, моля ви! Тишина в залата!
Господин Янев, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ: Бих искал да насоча изказването си към друга тема, различна от тази, която вълнува Движението за права и свободи, и то основателно го вълнува. Темата е свързана с мотивацията на българските граждани за участието им в тези избори. В крайна сметка от избори на избори, започваме всички да установяваме, че българският народ губи интерес към тях. С основание хората казват, че в крайна сметка политиците правят избори за себе си, за политическия апарат, за политическите активисти и така, както на президентските избори гласуваха около 40 процента, ако не се предприемат конкретни действия, на изборите за евродепутати могат да отидат 15-20 процента. Какво ще кажат в Европа за България? Какво в крайна сметка ние като парламент можем да направим за развитие на демокрацията, а не на партокрацията? Защото, ако изборите са само за партийния апарат на политическите партии, които ще участват в изборите, те по-скоро са безпредметни.
Затова считам, че като нов член на Европейския съюз България трябва да положи максимални усилия, за да мотивира българските граждани да гласуват. Разбира се, ако се предприемат драстични мерки, които в някои държави за съответен тип избори са предприети, като задължителното гласуване, това е една рестриктивна мярка, за която нашето общество все още не е узряло. Но би било редно да помислим и аз лично бих внесъл между първо и второ четене поправки, които да стимулират гласуването. Тези българи, които са упражнили правото си на глас, да бъдат реално стимулирани, но не както досега с някакви хазартни и популистки ходове – с томболи и други неводещи до никакъв резултат бонификации, а с нещо друго.
Аз считам, че ако България помисли реално и предвид това, че изборите ще бъдат около Великден и около абитуриентските балове, вместо тези пари да се дават за томболи, за да се насърчава активността, а всеки български гражданин, който упражни правото си на глас, така както има европейска практика, когато се кандидатства за общински или държавен служител, това да носи определена бонификация. Защото все пак този човек трябва да бъде отговорен спрямо държавните институции. Освен това, ако всеки български гражданин, който упражни правото си на глас, получи възнаграждение, да речем, в размер на 50,00 лв., което ще коства на бюджета 300 млн. лв., което е една малка част от тези 2 млрд. лв. излишък, съм убеден, че избирателната активност ще се увеличи двойно. Ще отидат поне 60-70 процента от българските гласоподаватели да упражнят правото си на глас.
Нещо повече, ако ние стимулираме по този начин гражданите, ще осъществим една своеобразна превенция. Защото купуването на гласове стана практика през годините и за да може да се прекрати, този начин ще бъде наистина от голяма полза.
Нещо повече, аз смятам, че по този начин ще може и да насърчим гласуването на много млади хора преди празника, който за тях е много важен - аз ви казах, че имам предвид абитуриентските балове, в крайна сметка това ще има социален ефект. По този начин българските граждани няма да говорят, че политиците правят нещо за себе си, за да изпратят 18 души в Европейския парламент, които да получават огромни заплати, а на практика една голяма част от тези ресурси ще стигнат до обикновения българин.
Последното, което бих искал да кажа, е, че ако не се създадат реални предпоставки хората да бъдат накарани да гласуват с бонификации и стимули, а не насила, рискът избирателната активност да падне около 20 процента е изключително голям. Тогава изводите на Европейския съюз за България ще бъдат, че българските граждани просто гледат на изборите чисто формално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Янев, в своето благородно желание да търсите мотивацията, Вие пропускате най-съществения елемент. Пропускате това, че съзнателно и преднамерено в България евроизборите се представят като някаква форма на получаване на някакъв гювеч, казано на вулгарен език.
Искам да бъде ясно, че Съюзът на демократичните сили ще предложи и ще отстои изискване българските депутати в Европарламента до 2009 г. на този мандат, а пък след това за следващия мандат Европарламентът ще мисли пак, да получават възнаграждения, равни на възнагражденията, които получават българските депутати тук в България. Това ще бъде позиция, която много по-добре от мерките, които Вие предлагате, ще убеди българските граждани, че става въпрос не за състезание на политически елити и за избиране на някой, на който му е кеф да бъде там, а действително за поемане на нещо, което е въпрос на дълг и действие за Отечеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Берон – втора реплика, заповядайте.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Аз изцяло споделям идеята да се стимулират хората, които отиват да гласуват, но понеже трябва да изразя несъгласие с преждеговорившия, то се състои в съмнение за голямата сума от 50 лв., която той определи за стимулиране. Смятам, че пенсионерът и за 10 лв. ще отиде и ще гласува. Затова бих предложил да се ориентираме за една сума от 10 лв., която да се дава на всеки един, който пусне гласа си. Това е моето предложение.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Ами тогава, за една бутилка олио!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Китов – трета реплика, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Янев! Моята реплика към Вас е следната. Аз предлагам тези 300 милиона, за които говорите, да се дадат на българското здравеопазване – да направим задължително гласуването за всички българи, включително и тези в чужбина, което ще задоволи ДПС, а тези, които не гласуват, ще ги глобим, за да може нещо да влезе в хазната. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за дуплика, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин Китов, приемам Вашето предложение, то е рационално. Но Вие, щом като сте председател на Комисията по здравеопазване и досега не сте убедили министъра на здравеопазването, оттук нататък считам, че е невъзможно да го сторите.
Що се касае до тези стимули, които предлагам, те са изключително реални. Изброих ги, те са три:
Първо, всеки, който кандидатства за работа като държавен или общински служител и който е упражнил правото си на глас, да получава съответна бонификация.
Второ, за да се пресече практиката за купуване на гласове, по-добре е държавата да стимулира всеки, който е отишъл да гласува, да му даде 50 лв.
Аз смятам, че ако вникнете добре като цяло в това, което предлагам, ще си направите съответните изводи, че е по-добре да отидат 70-80% да гласуват, отколкото да отидат 15-20% и по този начин да влезем пред Европа с едни евродепутати, избрани с изключително ниски гласове и проценти.
Що се касае до задължителното гласуване, ние от Парламентарната група на Обединените демократични сили сме правили такива акценти, но в крайна сметка цялото ни законодателство е построено към рестрикции и гонене на българските граждани. На българските граждани им омръзна да бъдат гонени и преследвани. Този път нека да ги стимулираме, да им дадем нещо, не само да им вземаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Ще се опитам да говоря кратко и ясно да засегна само два въпроса, които смятам за най-важни в този законопроект. С това апелирам и към следващите оратори да успеем днес да гласуваме на първо четене предложените законопроекти.
Ще продължа най-важната тема – за доверието към изборния процес, което в предстоящите избори в някаква степен ще рефлектира и върху доверието на българските граждани към Европейския съюз. Но искам категорично да заявя, че според мен правото на гражданите да избират трябва да се запази като тяхно право и не може да бъде приравнявано на задължение. Заедно с това смятам, че гражданите трябва да участват в изборите за това, че в тях те виждат защита и представителство на своите интереси, а не някакви дребни материални облаги. Аз не знам дали тук тези, които предлагат да се заплаща за участие в изборите, си дават сметка, че това е вече признак за дълбока нищета на българската политика, за това, че българските граждани вече в много случаи не виждат за какво и между какво да избират и някакви политици искат да им раздават дребни награди, за да спечелят тяхната подкрепа или поне измежду общата подкрепа да осигурят някаква част за себе си.
Съгласен съм с това, че има големи рискове изборното участие да бъде ниско и това ще се превърне в политически проблем, защото досега, включително до датата на членството на България в Европейския съюз, се регистрира доста висока, дори по-висока от средноевропейската подкрепа за Европейския съюз сред българските граждани. Ако изборите отчетат една значително по-ниска активност, това няма как да не предизвика политическите въпроси не просто за безразличие, а за първите съмнения от това какво ще получат голяма част от българските граждани от предстоящото членство. Ако сме по-точни, не от самото членство, а от това как българските държавници и българските партии успяват да формулират и отстояват българските интереси в Европейския съюз.
Сега на двата въпроса, които смятам, че предизвикаха тук най-голяма дискусия и са единствените два въпроса в този законопроект, които ще заинтересуват по-голямата част от българските граждани.
Единият въпрос е: кой да има право да гласува в тези избори? Другият въпрос е: как да се гласува? Аз ще дам моите отговори съвсем ясно и на двата въпроса.
Според мен, в тези избори трябва да могат да гласуват всички български граждани. Всеки, който притежава българско гражданство, трябва да е в състояние, ако желае, да упражни своя вот. Но аз предлагам и втори критерий и мисля, че той може да бъде основа за обединяване на българския парламент, не за да се предизвикат полярни позиции и противопоставяне между две формации, които в това противопоставяне търсят взаимно увеличаване на подкрепата всяка за себе си. Според мен, гласуването трябва да се извърши на територията на Европейския съюз.
Веднага искам да поясня, че това не е ограничителен признак, защото България като член на Европейския съюз става част от територията на Европейския съюз, а всяко едно дипломатическо и консулско представителство на страната, независимо къде се намира по света, е също част от територията на България, респективно на Европейския съюз.
Затова аз смятам, че ако приемем този принцип, ние можем да съчетаем двете начала и това да даде едно решение, което да повиши доверието към изборния процес.
По втория въпрос – как да се гласува? Поначало аз съм привърженик на въвеждане на смесена избирателна система, но в случая трябва да избираме и според европейските изисквания, и според естеството на изборите, между прилагането на два варианта на пропорционална система – или на досегашната твърда пропорционална система, в която има подредени листи и гражданите правят избор за партията и за включените в нея кандидати, или за това, което се предлага в единия от законопроектите – за преференциална пропорционална листа. Смятам, че вторият вариант е по-добър.
Преди да завърша, искам само да предупредя, че този вариант далеч не е безпроблемен. Ние можем да въведем не само една или две, дори до три преференции. В рамките на партийната листа, която избират избирателите, всеки един от тях да може да посочи, според мен, до три предпочитания без да ги степенува. Достатъчно е да ги отбележи в листата като негов избор. Оттук нататък обаче не се дава отговор на въпроса: каква ще бъде стойността на тези предпочитания – дали листата ще се подреди според получените предпочитания? Тогава се пита: каква валидност могат да имат тези предпочитания от гледна точка на тяхната представителност? В много от страните, които тук се сочат за пример, се посочва един минимален процент от хора, които са упражнили своето предпочитание. Защото много от избирателите биха могли да не изразят предпочитания или не в пълна степен, защото те приемат начина на подреждане на листата, който е направен от партиите.
Затова тук вероятно трябва да се помисли за определен праг или за цената на един мандат в рамките на спечелените от партията гласове, с които да се извършва пререждане на листата и това пререждане. Също трябва да се прецени и дали това пререждане да става отзад напред или направо отпред назад по низходящ ред на получените гласове. Защото ще видите, че при прилагането на тази система мнозина ще се възползват и ще изразят свои предпочитания. Накрая в много от случаите ще се окаже, че нищо от това не е променило подреждането в листите. Хората, без да знаят тези подробности, ако тази дискусия бъде замъглена, както досега по същество не беше започната, ще нарекат предложената система система на изборната измама. Тоест, че на хората нещо е обещано, което нищо не е променило.
Това са генералните проблеми пред тази преференциална избирателна система, която дава много малки отклонения от твърдите листи.
Тъй като се надявам на второто четене, както бяха заявени позициите, да се подкрепят двата законопроекта, предлагам да се обърне специално внимание на този въпрос и двата генерални въпроса – за изборите, за доверието в тях и за активизирането на българските граждани, да намерят своето решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов. (Народните представители Любен Дилов и Филип Димитров искат думата.)
Господин Дилов, на Вас и на господин Димитров искам да кажа, че ОДС има общо 5 минути. Ако използвате правото си на реплика, за господин Димитров ще останат 3 минути. Преценете как ще разпределите това време помежду си.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): С реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Репликата ми към господин Стоилов ще бъде много къса и по същество. Съгласен съм с 9/10 от нещата, които казахте. Бих искал обаче да изразя едно несъгласие с един принцип, репликирайки Вас, да се обърна към цялата група на БСП. Ще ви цитирам Маркс, само че Груйчо Маркс, не Карл Маркс. Той казва: „Не ме изкушавайте, имам принципи, но ако не ви харесат, имам и други принципи”. Не правете това нещо, не клякайте и не бягайте от един дебат, който започна и който беше важен, а именно принципът за уседналост при гласуването. Никой не иска да ограничи по етнически или по друг белег който и да е български гражданин, независимо къде живее, с изключение на едно нещо – ние смятаме даже, че предвиденият срок от три месеца е къс. Би трябвало да бъде поне шест месеца уседналост на гражданин, който гласува за евродепутат, за да има поне една фискална година на територията на Европейския съюз. В крайна сметка това е вот за разходване на данъци, които се събират на цялата територия на Европейския съюз.
Ако въведем принципа, че българската територия, респективно територията на Европейския съюз е навсякъде по света, където има дипломатически представителства, бягаме от този принцип. Затова аз мисля, че един от сериозните дебати трябва да е тоя.
В крайна сметка, за да убедим хората, че нещо зависи от техния глас, не стигат всички полуформи на мажоритарност, които предлагаме. Тук съм безспорно съгласен с вас, но е много важно да ги убедим, че в крайна сметка от техния глас зависи разходването на техните пари, които дават като данъци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дилов.
Заповядайте за втора реплика, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Аз няма да каня господин Осман в нашите листи, защото си имаме достатъчно стойностни кандидати.
Искам да кажа няколко рационални аргумента. Да се приеме едно предложение, което ще оформим, каня всички политически сили за една работна група, да гласуват само български граждани с чуждо гражданство в рамките на Европейския съюз. По този начин се изпълнява логиката, че Европейският съюз на практика е една държава. Няма логика българи с друго гражданство, извън Европейския съюз, да имат право да гласуват за евродепутати. Това засяга не само живеещите в Турция, с турско гражданство, засяга тези, които са с американско, с австралийско или с някакво друго, или с руско гражданство.
Това е предложението на Парламентарната група на Коалиция “Атака”. Смятам, че към това ще бъде подходено с разум, защото виждам, че има нагласа да се решат рационално нещата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря на колегите, които направиха реплики, тъй като в тях виждам известно рационализиране на дискусията, макар и към края на дебата, от някои крайни позиции, които бяха застъпени в неговото развитие. Така че по тези въпроси може да се помисли.
Аз ви казвам, че тестът за отседналост е по-трудно приложим, тъй като там наистина има множество хипотези, но това се съдържа в правителствения законопроект. Тази дискусия трябва да продължи. Аз ви предложих един друг критерий, който постига приблизително същите резултати, и мисля, че е по-демократичен и по-лесно приложим.
По отношение на връзката между заплащането на данъците – това, което казва господин Дилов, е исторически вярно. Самото избирателно право е възникнало във връзка с въвеждане на задължението за плащане на данъци, но двете права, фискалните задължения и избирателните права все повече са се отделяли и в днешно време те не са в такава пряка зависимост, каквато той претендира да бъде въведена във всеки един случай.
Господин Сидеров предлага стесняване – само за страни от Европейския съюз. По тези въпроси трябва да се разсъждава според мен, да се говори и да се намери решение, което да обединява парламента. Защото, пак казвам, всяко едно решение, което ни поляризира, ще облагодетелства политически формации, които търсят крайни решения, а това няма да бъде в интерес на българското общество, нито на предстоящото членство в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да кажа, че този дебат е напълно политически и не е по законопроектите. Това е видно. Поставиха се на барикадата две страни – опозиция и управляващи. Управляващите почти не говориха, а само опозицията говори. Създаде се обстановка, която беше много интересна в дебата, но аз искам да кажа на опозицията: недейте толкова много да викате и да кряскате, тъй като управляващите, които са били през последните 17 години, винаги е имало управляващи в нашия парламент, свидетели сме, че този парламент непрекъснато взема решения, които не са в полза на българската държава. Това е истината. Никой не може да каже, че това не е така, защото неведнъж съм казвал, че в България има три лъва при тази демокрация – БСП, НДСВ и СДС, които се ешеха с ДПС. Това си е наше и не можем да го прехвърлим на когото и да е друг. Три лъва с едно магаре и така продължава българската история.
Така че това, което казва ДПС, е вярно. Те влязоха в българския парламент с 13-14, сега имат 34 и както продължава ще имат може би и повече от 120 депутата в българския парламент, тъй като те правилно бяха оповестили, че в техните редове, където нямат от техния произход хора, вече ги има. Те управляват тези 17 години, а ние се сменяме – днес едни, утре други, а те са постоянно във властта. Това ние им го даваме. (Смях и оживление в залата.) Недейте да се сърдите.
Струва ми се, че този начин не бива да се допуска. Така че това, което се случва в България и продължава през последно време, е много лошо. В кулоарите се каза, че ние, българите, и деца не произвеждаме и ще стане така, че ще станем малцинство в собствената си държава. Трябва да се замислим по тези въпроси. Когато гласуваме дадени закони, ето сега гласуваме закони - ще ни вземат земята, ще дойдат тук и ще населят България, ще ни изкупят земята и ние българите ще останем едно малцинство.
Затова призовавам всички чисти българи да се съберем, да бъдем толерантни, когато гласуваме законите в този парламент, да бъдат за българския народ, за българщината и да не допускаме такива моменти – например, един месец живял, два месеца живял, тъй като ще дойде време, когато ние в този парламент ще бъдем малцинство. Да запазим това.
Призовавам управляващите да не приемаме такива закони, които са във вреда на българщината. Това не трябва да се допуска. Аз призовавам управляващите, защото те винаги се настройват на вълната да правят някакви компромиси и накрая това е компромис срещу България. Недейте го допуска. Нека, когато приемаме тези законопроекти, да гласуваме всички чисти българи, на които статуквото ще бъде за България, и хора, които са заинтересовани от българската държава и ще я представляват. Защото, както върви в момента – разпродаването на земите, всеки вече може да придобива гражданство, може да се наложи така, че в този парламент да има от различни етноси, не само от турски, ами арабски, еврейски и т.н., това ще го допуснем ние, а не трябва да го допускаме.
Затова призовавам този законопроект, който приемаме, за европарламента да гласуват хора, които са наистина българи и които милеят за България. Само тези хора и никой друг! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За процедура думата има господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Госпожо председател, чисто процедурно предложение от наша страна – да не се обсъждат въпроси, които са дискриминационни. Утре или в други ден могат да поставят въпрос: ако нямаш три деца, нямаш право да гласуваш.
Господин Тодоров, такива изисквания да не се повдигат, тъй като не всички мъже са в състояние. Примерно Павел Шопов не е направил дете, няма ли право да гласува той? (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Осман, не злоупотребявайте!
РЕМЗИ ОСМАН: Така че да не обсъждаме такива неща. (Реплики от КА.) Поставят се въпроси, които не са по законопроекта и не са тема на обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да бъдем коректни, господин Осман!
Господин Димитров има думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, изборите за Европейски парламент закъсняха така или иначе, така че крайно време е да бъдат проведени. Месец май е най-късният период, да не бъдат отлагани повече, тъй като има и такива настроения и това би било грешно.
Важно е да имаме представители и те да бъдат гласувани по на-бързия начин. Така че нека се обединим първо около месец май. Това е едно от важните неща.
На второ място, влизането в Европейския парламент не означава просто и само защитаване на някакви индивидуални интереси. Директивите, които се приемат там, касаят както българските граждани, така и германските, и белгийските. Правят се правилата, по които се работи в Европейския съюз. Така че идеята е защита на националните интереси заедно със защита на европейските интереси.
Значението на Европейския парламент, уважаеми дами и господа, става все по-голямо за сметка на значението на Европейската комисия, това е тенденцията. Тази институция ще бъде все по-важна и за периода, в който ще имаме и български депутати, те ще имат огромно значение за България. По важни за България въпроси - като АЕЦ Козлодуй - вратата остава отворена, това исках да ви кажа – това е нещо важно, което трябва да имаме предвид.
По отношение на това кой има право на глас – СДС има ясна и категорична позиция. Хора, които са извън Европейския съюз и не са живели в България през последните – трябва да видим 6 или 9 месеца, да нямат право на глас. Това е нашата позиция и ние ще я поддържаме, защото отговорността на хората, които гласуват, е много голяма и не трябва тези проблеми, които допуснахме при последните няколко вида избори, да се повтарят и този път, особено когато става въпрос за Европейския парламент. Знам, че сега покрай тези избори всички партии станаха най-големите европейци, но трябва ясно да кажем и сега е моментът – този процес беше започнат от СДС и други правителства след това помогнаха, да, това е вярно. Вярно е. Влизането в Европейския съюз отваря много възможности, без всякакво съмнение. При това положение преференциалните листи са важни. Вотът вече е изключително мажоритарен, но също така е важно да има ясна процедура – как ще работят тези листи, как хората ще знаят, че ако са номинирали конкретен човек, той наистина ще отиде на по-предно място. Така че освен преференциално гласуване е необходимо самият механизъм да бъде изяснен как точно ще става. Този въпрос вече беше поставен, той е важен.
Още веднъж повтарям, най-важното е тези избори да не бъдат отлагани след м. май. Това вече ще бъде една голяма грешка. А такава идея ще се появи, особено имайки предвид, че тази зима няма да бъде особено благоприятна за управляващите в България. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за избиране на народни представители в Европейския парламент с вносител Министерският съвет.
Гласували 150 народни представители: за 136, против 11, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за избиране на представители на Република България в Европейския парламент с вносители Надежда Михайлова и група народни представители.
Гласували 149 народни представители: за 126, против 10, въздържали се 13.
И този законопроект е приет на първо гласуване.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Има за връчване писмени отговори:
- от министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов на народния представител Иван Иванов;
- от министър Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на отбраната на въпрос от народния представител Стела Банкова.
Днес парламентарният контрол започва с отговор на заместник министър-председателя Даниел Вълчев на въпрос от народния представител Станислав Станилов относно нереализиране на ученическия и студентски отдих на българи от чужбина през 2006 г.
Имате думата, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпреки опитите на някои Ваши служители да се създаде друго впечатление, работата с българите зад граница е основно задължение на повереното Ви министерство. Дейността е многопосочна и това е отразено в нормативните документи. Важен елемент от тази дейност е осигуряването на летен отдих за студенти и ученици от български произход. Изменението на Постановлението на Министерски съвет № 103 от 2004 г. регламентира как става това в чл. 8а, ал. 1 и 2, при което промените влязоха в сила през 2005 г. В изпълнение на постановлението Министерството на образованието и науката осигури през м. юли 2005 г. летен отдих за 350 деца от български произход. Те бяха равномерно разпределени между българите от Сърбия, Украйна, Молдова и Румъния. Създаде се една положителна нагласа сред българите зад граница. За съжаление инициативата не успя да се превърне в традиция. Въпреки очакванията на българските общности, през 2006 г. летен отдих не бе осъществен. При положение, че Постановление № 103 на Министерския съвет продължава да е в сила, излиза, че министерството не изпълнява законовите си задължения.
В тази връзка моля да ми бъде отговорено защо Министерството на образованието и науката не изпълни задължението си да организира летен ученически и студентски отдих за българите от чужбина. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Имате думата да отговор, министър Вълчев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! Благодаря за отправения въпрос. Той действително е по важна тема и обръща внимание върху една страна от дейността на Министерството на образованието и науката, върху която, истина е, това е вярно, не сме особено акцентирали през изминалата година и няколко месеца.
Как стоят нещата от правна и фактическа гледна точка? Постановление на Министерския съвет, което Вие цитирахте, № 103 от 1993 г. урежда дейности в областта на образованието по отношение на чуждестранни граждани от българска народност, в това число осигуряване на обучение в български средни и висши училища, организиране на квалификация на преподаватели, изпращани на учебна и учебна помощна литература и т.н.
През 2004 г. по инициатива на министъра на образованието и науката тогава е внесена промяна в 103-то Постановление на Министерския съвет, като сред тези дейности е включена дейността, за която Ви поставяте въпроса, а именно осигуряването на отдих на наши сънародници в чужбина – ученици и студенти от българска народност, обучаващи се в Молдова, Украйна, Сърбия, Черна гора, Македония, Румъния, Албания и Казахстан. Съгласно разпоредбата на § 8а от постановлението министерството осигурява за чуждестранни ученици и студенти от българска народност, обучаващи се в тези държави, по 50 места на държава за двуседмичен отдих в базите на министерството по ред, определен от министъра на образованието и науката, като средствата за отдиха се осигуряват по бюджета на Националния център за отдих, възстановяване и спорт. Какво се е случило през 2005 г.? Действително, в съответствие с разпоредбата на § 8а от постановлението около 350 деца на това основание са имали осигурен отдих на Черноморието. За това е била предвидена тогава сумата в бюджета на Националния център за отдих, възстановяване и спорт и е изразходвана за тази дейност.
Цялата работа е в това, че през лятото на същата година със заповед на министъра на образованието и науката Националния център за отдих, възстановяване и спорт е закрит. Неговите активи са апортирани в еднолично търговско дружество с държавно имущество "Ученически отдих и спорт", като в бюджета за следващата година, а именно настоящата година, такива средства не са били предвидени.
Тоест ние сме изправени пред следната ситуация: от една страна базите на това звено вече са част от едно търговско дружество, което по занятие би трябвало да извършва търговска дейност, тоест дейност с цел печалба, от друга страна в отделен бюджет тези средства не са предвидени.
Аз съм съгласен с Вас, че това не извинява министерството. Не бих искал да акцентирам върху формалната страна на въпроса, а върху съдържателната и допускам, че и Вие имате интерес главно към нея.
Действително това е нещо, което ние ще възстановим през тази година. Аз поемам ангажимент, тъй като ние отново нямаме такива средства, но така или иначе мисля, че ще успеем да направим съответни бюджетни размествания през годината, така че да осигурим отдиха на тези деца.
За мен обаче въпросът е малко по-голям, и ако ми разрешите, имам още няколко секунди, бих искал да кажа следното: за мен ние трябва да направим един малко по-сериозен дебат, включително може би и с известна реорганизация в Министерството на образованието и науката с цел едно по-сериозно обгрижване на нашите сънародници в чужбина. Защото въпросът с отдиха на децата е само една много малка част от този за мен много по-сериозен проблем.
Ще дам пример: големите български общности в чужбина в момента не разполагат с финансирани или поне подпомагани от българската държава училища и аз ще дам пример с Берлин, където бях преди около 2-3 седмици и където има голям брой деца. Със съдействието на посланик Плугчиева и със своя вътрешна организация те са осигурили обучение по български език и предмети на територията на посолството.
За разлика от това ние поддържаме три училища – в Будапеща, в Братислава и в Прага, в които има изключително нисък брой деца и които струват на бюджета няколко милиона лева. Ние смятаме сериозно да поставим въпроса за начина или за отношението на българската държава въобще към нашите сънародници в чужбина, включително на ниво образование, тъй като всички си даваме сметка, че ако на днешните български деца, живеещи в чужбина, не им се даде подходяща помощ във връзка с тяхното образование и самоосъзнаване като българи, след няколко години ще берем лоши плодове от това.
Още веднъж благодаря за поставения въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право на реплика, господин Станилов. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Аз няма да скрия, че ме удовлетворява Вашата дума, че за следващата година този отдих ще бъде организиран. Сигурно аз ще следя за какво става дума и ще обръщам постоянно вниманието на българския парламент и на обществеността върху действията на министерството в тази връзка.
Искам само да кажа, че Вие сигурно сте получили обръщението на организацията на българите от Албания и Косово. Там са поставени едни тревожни сигнали, тревожни факти за липсата на внимание на българската държава и несправедливите и неправомерни действия, особено по отношение на обучението и образованието.
И накрая в тази връзка ще Ви кажа нещо друго: че е необходимо специално за Албания, както и за българите в Косово да се вземат на правителствено ниво решения и да се обърнем към съответните правителства, за да бъдат защитени техните права. Защото в Албания етническите групи, които живеят там, са защитени по принципа на албанската Конституция, а 250-хилядното българско общество там изобщо го няма и вероятно аз ще направя питане до министър-председателя в тази връзка какви мерки се взимат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, министър Вълчев.
Преминаваме към въпрос, който господин Борислав Китов е отправил към министъра на вътрешните работи Румен Петков, относно пожарната безопасност и защитата на населението и осъвременяване на нормите, свързани с това.
Имате думата, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Разбира се, Господ ми е свидетел, че не бих искал темата, която повдигам, да се случи, така както трябваше да се случи катастрофата в Бяла, за да се вземат някои решения за движението по пътищата.
Но така или иначе повод за моето питане, уважаеми господин министър, е статията на генерал Никола Александров – началник на Клиниката по токсикология и алергология, който Вие добре познавате и който ясно обосновава, че се дават много жертви при пожари в големи обществени сгради. Става ясно, че главна причина за подобни жертви е невъзможността за бърза евакуация на хората и липсата на индивидуални защитни средства.
Справката, която направих, показва, че в интерес на истината Министерство на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националната служба за пожарна безопасност и защита на населението са издали нужните нормативни документи, регламентиращи използването на дихателни маски за индивидуална защита при авария, но за съжаление една голяма част от поделенията на тези институции невинаги стриктно изпълняват своите задължения.
На всичкото отгоре ние имаме и един Институт към Националната служба за пожарна безопасност, който би следвало да е водещото звено, да развива, да въвежда иновации в тази област. За съжаление обаче трябва да кажем, че не съм съвсем убеден, че той си върши добре работата и може би в потвърждение на това, че преди няколко години нямаше акредитация. Оставям на Вас сам да прецените защо това е така.
Но така или иначе ние влизаме в Евросъюза и не само че нямаме никакви иновации - нещо, което би трябвало да се прави от този институт, но нямаме и най-необходимите съвременни средства за пожарна безопасност.
Областните директори за пожарна безопасност и защита на населението невинаги, както казах, изпълняват разпоредбите на редица нормативни актове, касаещи противопожарната безопасност, а действащите в момента противопожарни и строително-технически норми не са осъвременявани от 20 години.
Като се има предвид разрастването на строежите, дори и в големите ни курорти, Вие сам разбирате, че това би могло да създаде доста големи проблеми.
Ето защо считам, че е наложително на този етап изказаното искане от страна на генерал Александров за взимането на спешни превантивни мерки за намаляване на жертвите от пожари. Вече се правят стъпки, в някои болници наистина има внедрени такива маски и необходимите средства. Наложителна е подобна промяна и в хотелите, като засега не се спазва изискването за осигуряване на всяко легло с подобна маска, въпреки че цената му дори не е една нощувка.
В този контекст, уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е: какво смятате да направи Министерството на вътрешните работи по повдигнатите от мен проблеми и какви мерки би следвало да се вземат, за да не се допускат тези случаи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Имате думата за отговор, министър Петков. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Китов! Въпросът Ви действително е актуален, само бих си позволил една корекция – че не влизаме в Европейския съюз така или иначе, влизаме, защото сме подготвена държава и необходимият член на Европейския съюз.
Националната служба “Пожарна безопасност и защита на населението” като останалите служби на министерството търси възможности за гъвкаво финансиране и разнообразни финансови източници за оборудване. Разработени са три програми за модернизация: Програма за подобряване оперативните възможности на НСПАБ за ограничаване последиците от пожари, бедствия, аварии и катастрофи за периода 2005-2007 г. на обща стойност 153 млн. 984 хил. лв.; Програма за изграждане на оперативните възможности на НСПАБ за ограничаване последствията от пожари, бедствия, аварии и катастрофи, като елемент от националната система за сигурност и отбрана за периода 2006-2008 г. с включени 16 проекта за изпълнение; Програма за изграждане на оперативните възможности на НСПАБ за ограничаване последиците от пожари, бедствия, аварии и катастрофи, като елемент от националната система за сигурност и отбрана за периода 2006-2015 г. на обща стойност 261 млн. лв.
Разбира се, потърсено е и целево финансиране от републиканския бюджет. Влошеното техническо състояние на наличната противопожарна техника, увеличената интензивност на повикванията за осъществяване на пожарогасителни и аварийно-спасителни операции, както и мащабните наводнения през 2005 г. принудиха службата да търси други пътища за подмяна на техниката и техническите средства. Със съдействието на нашите посолства в Германия и Италия, както и по линия на Червения кръст и други неправителствени организации, чрез Агенцията за чуждестранна помощ са получени безвъзмездно 10 автомобила за пожарогасене, 4 аварийно-спасителни автомобила, 8 товарни и 6 лекотоварни автомобили и микробуси, санитарен автомобил, 72 помпи за отводняване, 2 помпи за агресивни течности, 8 генератора за електрически ток и 8 комплекса аварийно-спасителна дейност. От Германия са закупени 2 автомеханични стълби за областните дирекции на пожарните служби в Плевен и Стара Загора. През 2006 г. по проект на Програма ФАР за подобряване на пожарната и аварийната безопасност по българо-гръцката граница за Благоевград, Смолян, Хасково и Кърджали са доставени общо 40 оборудвани противопожарни автомобила.
Използването на дихателните маски за индивидуална защита е новост и не е регламентирано в противопожарните и строително-техническите норми.
В резултат на проучване на международния опит относно поведението на хората в условията на пожар и начина на защита на основание на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 2 за противопожарни и строително-технически норми, Националната служба “Пожарна безопасност и защита на населението” и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са разработили указания за оборудване с индивидуални защитни маски на определени обекти, както и Вие отбелязахте.
Предвид дислокацията на регионалните служби на пожарно-техническите средства, с които те разполагат, за евакуация на хора от сгради, както и необходимото време за въвеждане на сили и средства при пожар, е прието индивидуалните защитни маски за евакуация да осигуряват препоръчително минимум 30-минутна защита. В Българския държавен стандарт освен основната класификация на продуктите за реакция на огън е предвидена и допълнителна класификация за образуване на дим. Това допълнително изискване обосновава необходимостта от използването на индивидуални маски за защита.
Съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството са разработени допълнителни указания за осигуряване на индивидуални маски за защита в лечебните заведения за всяко болнично легло, което обаче става след задължително одобрение и от компетентните медицински органи. Указанията са регламентирани и за съответните категории хотели. За категорията от четири и пет звезди всяка стая се осигурява с дихателни маски, а за категориите с две и три звезди във всяка стая над петия етаж – по една дихателна маска. Тези указания се подкрепят и от доц. Александров – ръководител на Катедра по токсикология и алергология на Военномедицинска академия в интервюто, за което Вие споменахте.
Изискванията за оборудване на обектите с индивидуални маски за защита в зазимена среда ще бъдат включени в новата наредба за противопожарни и строително-технически норми. Вашето предложение, господин Китов, за използване на маските в търговския центрове, хипермаркети и други сгради за масово събиране на хора ще бъде обсъдено от комисията, разработваща проекта на наредбата. Поне моето мнение е, че то е повече от уместно.
Действащата Наредба № 2 за противопожарни и строително-технически норми е актуализирано в „Държавен вестник”, бр. 33 от 2004 г. Създадена е била работна група с експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за разработване на наредба за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обекти, но досега, за съжаление, няма одобрен проект.
След влизане в сила на Закона за Министерство на вътрешните работи от 1 май т.г. е създадена работна група за разработване на наредба за противопожарните и строително-технически норми.
Относно Научно-приложния институт по пожарна безопасност и защита на населението през 2000 г. по субективни причини е отнета акредитацията на института, или поне това е становището на ръководството на министерството. След проверка виновните са наказани. Дейността на института не е била преустановявана през този период. Акредитацията е възстановена през 2002 г. със сертификат на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”. В института се извършват изпитания по 35 стандарта и 29 валидирани методики. Периодично се разширява обхватът на получената акредитация, като нововъведените методи за изпитание изцяло са по европейски норми. Към момента не съществува европейска методика, която да не е внедрена като Български държавен стандарт.
От 2004 г. институтът членува в Европейската група на лабораториите за противопожарни изпитания, акредитация и сертификация. Основната цел е подпомагане на европейското и национално законодателство в областта на пожарната безопасност. Членството на Научно-приложния институт по пожарна безопасност и защита на населението в Европейската група на лаборатории за пожарни изпитания предоставя допълнителни възможности за въвеждане на европейските стандарти и способства за уеднаквяване на законодателството и нормативната база на България при окачествяване на продуктите по показатели на противопожарна безопасност с тези от стандартите на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Китов, заповядайте за реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин министър, както и в началото на моето изложение казах, общо взето една голяма част от институциите, включително и повереното Ви ведомство, си е свършило работата. Но проблемът, господин министър, е, че тези наредби не се спазват. Да не говоря, че абсолютно правилно заявихте, че по Българския държавен стандарт това трябва да е поне 30-минутна маска. Абсолютно точно. Но, ако проверите, ще видите, че хора от повереното Ви ведомство препоръчват и дават разрешение да си слагат 15-минутни маски, които при по-високите етажи няма да могат да осъществят ролята си и така да се каже са само проформа.
Това, което бих препоръчал, разбира се, ако мога, е наистина да се осъвремени наредбата, да излезе една модерна наредба, за която Вие говорихте, която да се спазва стриктно.
Второ, аз мисля, че трябва да се проведат някои проучвания, съвместно с колегите от Военна болница, имам предвид Токсикологията, защото именно задушаванията причиняват най-тежките вреди, за да се прецени точно и какво трябва да се направи. И се надявам, че ако не правим тези мерки, да не дава Господ да се случат някакви аварии. В общи линии съм Ви благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, господин министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Китов! Споделям Вашите безпокойства, още повече че действително не бива да се случва трагедия, за да актуализираме и нормативната уредба. Ще предложа и на Агенцията по туризъм, и на Министерството по регионалното развитие и благоустройството да изградим една обща комисия, която да извърши проверка по обектите и да се набележат необходимите конкретни действия, в това число разбира се и отговорност от хората, които не изпълняват задълженията си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петков.
Въпрос към министъра на вътрешните работи е отправил народният представител Митко Димитров относно нарушаване на Конституцията и законите от Дирекция „Полиция”.
Имате думата, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър на вътрешните работи! През последната седмица получихме сигнали, че в Държавна дирекция „Полиция” служителите по някакъв начин са принуждавани да си отработват дните, в които са били в болнични. Няма да уточнявам кои членове от Кодекса на труда и на правилника на Министерството на вътрешните работи са нарушени и кой член от Конституцията. Моят въпрос е на какво основание от Дирекция на полицията се изисква такова отработване на дните, когато нейните подчинени са нетрудоспособни и какви мерки ще предприемете това нещо да бъде узаконено и направено правилно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Не може да бъде узаконявано беззаконието. Аз не смятам, че е сериозно да се твърди, че в Национална служба „Полиция” служителите са принуждавани да отработват дните, в които са били в болнични. И ако има такъв конкретен случай, ви уверявам, че отговорните лица ще бъдат най-строго наказани.
Ако имате предвид случая в Регионална гранична служба Видин, по него има вече няколко проверки. Едната е извършена от Дирекция „Инспекторат” на министерството, и другата от Регионалното звено във Видин. В качеството си на народен представител проф. Любен Корнезов – заместник-председател на Народното събрание, отправи запитване към министерството по повод писмо на Ваня Илиева от гр. Плевен, майка на Николай Тодоров Илиев – държавен служител в Регионална гранична служба Видин, срещу когото е било образувано дисциплинарно производство по повод на това, че не се е явил в два последователни дни на работа без уважителни причини. Такова писмо във вид на жалба е депозирано и в министерството от самата госпожа Илиева. Тя твърди, че синът й е подложен на психически тормоз от страна на началника на Граничен полицейски участък в Козлодуй и заместник-началника на Регионалното гранично звено във Видин, което не му позволява да изпълнява функционалните си задължения и това уронва авторитета му пред подчинените му. Не е било изплащано на Илиев полагащото му се допълнително възнаграждение за периода от м. май до м. август 2006 г. Госпожа Илиева твърди също, че под натиск и заплахи от страна на началника на Гранично-полицейския участък в Козлодуй синът й е бил принуден да си пусне молба за напускане.
Комисия от Дирекция „Инспекторат” на министерството, назначена със заповед на главния секретар, е извършила проверка по изнесеното в писмото и жалбата на госпожа Ваня Илиева. Въз основа на резултатите от проверката комисията е предложила всички изнесени данни в писмото и жалбата на госпожа Илиева да бъдат приети за неоснователни. За констатациите в хода на проверката са уведомени господин Корнезов и госпожа Илиева.
Съвсем накратко става въпрос за следното. На господин Илиев е разрешен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, считано от 25 април 2006 г. до 23 май 2006 г. включително. За изясняване на обстоятелствата по допуснато дисциплинарно нарушение отпускът на служителя е прекратен на 2 май. Господин Илиев е трябвало да се яви на работа на 25 май, но се явява на 29-и. На 30 май представя болничен лист за времето от 26 до 29 май, издаден същия ден. На 25 май не е бил работа, понеже сметнал за редно да продължи отпуската си като компенсация за явяването си на работа на 2-и, без да уведоми преките си началници по надлежния ред. В писмените си обяснения по случая господин Илиев дава противоречиви показания относно самото си заболяване, проведените манипулации по лечението и по исканото разрешение за удължаване на отпуската си с един ден.
Поради възникнали съмнения относно валидността на болничния лист, комисията, извършваща проверката, го е обжалвала пред Регионалния център по здравеопазване във Враца. Регионалният съвет за медицинска експертиза във Враца е обявил болничният лист за невалиден. Районно управление „Социално осигуряване” – Враца потвърждава невалидността на болничния лист.
Действията на Николай Илиев представляват нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни и деяния, несъвместими с Етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
На основание чл. 227, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството, на господин Илиев е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството и е прекратено служебното му правоотношение, считано от 23 август 2006 г.
Готов съм, уважаеми господин Димитров, да Ви предоставя пълна писмена информация в случай, че имате още някакви съмнения по повод на наложеното наказание. Държа да отбележа, че нарочна проверка в Главна дирекция на полицията по повод Вашия въпрос не установи случаи, при които служители да са били принуждавани да отработват дните, които са били в болнични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате право на реплика.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаема госпожо председател! Господин министър, нямах предвид този случай. Той беше много конкретен. Оказа се, че има и други случаи във вашето министерство.
Моят въпрос беше по-общ. Той излезе от Служба “Жандармерия”. От месец време Дирекция “Охрана” е към Служба “Жандармерия”. При тях има натрупани отпуски дори за две-три години – служителите имат да вземат по 100 дни отпуск. Това, което Вие докладвахте, не беше по този случай.
Мисълта ми беше, че хората, които дават дежурства през седмицата, в събота и в неделя, когато имат болнични, те трябва да ги отработват. Но единственото време, в което те могат да ги отработят, е през почивните дни. И става фактически едно натрупване във времето, в което те постоянно през целия месец са на работа. По Кодекса на труда и по Конституцията на Република България те нямат право на това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на дуплика, господин министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, още веднъж искам да подчертая, че изричната проверка в резултат на Вашия въпрос показва, че няма случаи, в които служители на министерството да са принуждавани под каквато и да е форма да отработват дните, в които са били в болнични. Съвсем категорично заявявам, че ако такъв случай бъде констатиран, служителите, които са си позволявали такъв тип действия, независимо на какво ръководно ниво са, повтарям още веднъж – моето лично убеждение е, че нямаме такива случаи, но ако това е ставало, служителите ще бъдат наказани по най-категоричния начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Питане към министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев е отправил народният представител Мартин Димитров относно изпълнение на обещанието на правителството за намаляване на администрацията с 10%.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ, обеща намаляване на администрацията в България. Не става въпрос просто хора да бъдат уволнени. Ставаше въпрос да се направи един сериозен преглед кои хора в действителност са необходими, на тях да им се платят по-високи заплати, по-високо възнаграждение. А тези хора, които не са необходими в българската администрация, да бъдат под една или друга форма в някакъв срок уволнени. Това беше идеята. Но хората, които вършат работа, да получават дори по-високо заплащане и да получат по-добри условия на работа.
Тази реформа обаче след като беше широко обещана, имаше хора, които се тупаха в гърдите: ето, ние правим първата важна реформа в администрацията, изведнъж се замълча по тази тема и не се казва има ли реформа и какво се е случило. Накрая на годината е най-подходящият момент да видим дали такава реформа има и затова имам питане към уважаемия министър на администрацията господин Николай Василев. Моята молба към него е да каже дори по министерства къде се е изпълнила задачата. Да каже: ето, в тези министерства тази реформа беше направена, а в другите няма резултат. Съвсем конкретно.
Между другото, в Европейския парламент има такава практика. Когато е възложена задача и не е изпълнена, в началото на заседанието се започва с процедурата по пъблик блейм, демек обществено порицание. Възложена е задача на този човек и той не си е свършил работата. Така че ви предлагам подобна процедура и днес – министърът на администрацията да каже в кои министерства има резултати и това решение е било изпълнено.
Има косвени белези, от които мога да ви кажа, че работата не е свършена. Разходите за издръжка на администрацията главоломно растат. Ако такава реформа беше направена, би имало по-ниски разходи за наеми, ток, командировки, компютри и тези разходи трябваше да спадат. Тази година пак си нарастват. Като миналата година техният растеж беше рекорден – ако не ме лъже паметта, около 500 млн. лв. бяха дадени миналата година за текуща издръжка повече.
В днешния ден аз се надявам да получим отговор от уважаемия министър Василев какво се случва, има ли реформа, отказахте ли се, не сте ли се отказали и какви са сроковете? За кога ще е тази работа? Ще вземе да падне правителството, а вие да не сте направили тази реформа. Така че се надявам много конкретно да ни кажете какво се случва. И действително по министерства, господин Василев. Кои са изпълнили този ангажимент, кои са направили преглед за ефективност и неефективност и кои не са го направили? За да знаем съвсем конкретно кой си върши работата и кой не си я върши. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Министър Василев, имате думата за отговор на отправеното към Вас питане.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Най-напред да Ви призная, благодарен съм, че ми задавате този въпрос, тъй като го приемам до известна степен като критика към нас, но до известна степен и като възможност най-напред да Ви запозная с някои от постигнатите резултати и също така да споделя личното си мнение по този въпрос.
Споделям Вашата обща философия и Вашите изводи. Да Ви призная, сигурно съм по-радикален и от Вас. Може би си спомняте, че още в предишния кабинет – на 14 август 2001 г., тоест виждате колко рано, лично бях предложил тогава 10-процентно съкращение на администрацията, което беше извършено горе-долу до 1 ноември. Не смятам, че то беше извършено на 100%, но беше близо и беше прието положително от по-голямата част от българското население, а между другото, и от самата администрация.
В новия кабинет има подобна тенденция. Наистина това е един ангажимент, който беше предложен най-напред от някоя от политическите сили, след това потвърден и от останалите в коалицията, многократно потвърден от Министерския съвет, от министър-председателя и от всички нас.
Никога, в нито един момент, не е била споменавана конкретна цифра. Казвам, за съжаление, защото ако беше спомената конкретна цифра, може би тя щеше да се преизпълни. Десетпроцентното съкращение е било индикативно, тоест като тенденция посоката е надолу, и ще се стремим към 10%. В началото не беше уточнено в кои сфери ще се извърши и в кои няма да се извърши такова съкращение и ще ви дам примери. След малко ще ви дам примери къде това е направено. Съответно се взе решение впоследствие общините да бъдат изключени от този процес. Друг е въпросът дали трябваше да бъдат изключени. Според мен не трябваше да бъдат изключвани, но това беше политическо решение. Аз лично предложих две неща за областните администрации. Най-напред знаете, че сега броят на заместник-областните управители е доста по-голям. Това обаче не доведе до увеличение на администрацията, тъй като по мое предложение бяха съкратени други бройки, за да се намери място в кавички за заместник-областните управители.
От друга страна, тъй като там е доста напрегната структурата, тоест много малък е щатът така или иначе, в рамките на системата на нашето Министерство на администрацията ние реализирахме много по-големи съкращения в други сфери, за да не бъде направено това в областните администрации и ние пак си изпълнихме бройката за системата. Разбира се, тук изобщо не се включват другите части от публичния сектор – не от администрацията, например лекари, учители, армия и така нататък. Това не е предмет на нашата реформа.
Пред Международния валутен фонд бяхме обещали да бъдат съкратени 4500 души, а реално постигнатите са 5306. Тук ще ви кажа някои обобщени цифри. Това, което при нас се води администрация, стриктно администрация, това са не само държавните служители, а и другите служители, които също са администрация. От 92 335 в началото на годината сега са 88 941. Освен това има и няколко хиляди съкратени в други структури, които са квазиадминистрация - бих могъл по-подробно да Ви обясня, тоест общата бройка на намалението е 5306 души.
Колко процента е това? Тук мога да ви кажа няколко неща.
Най-напред, ако вземем 5306 души да ги сравним с обема на администрацията в началото, реалното съкращение е 5,7%, но това не е много коректно. По-коректно е да сравним тази цифра с бройката на служителите, които не са само администрация, а също работят в други структури, където е извършено такова съкращение, които са били над 150 хиляди. Тогава коректната цифра е 3,4% в тази доста по-голяма сфера. Разбира се, бих могъл много подробно да ви дам информация за отделните министерства.
Нашето министерство, за да даде положителен пример за тази реформа извърши най-голямото съкращение, макар че ние сме малка система. При нас съкращението е около 13% и то продължава. Между другото, то щеше да бъде по-голямо, ако другите министерства бяха приели нашите предложения за малко по-големи реформи, например в тогавашните почивни бази на Министерския съвет, което не беше подкрепено засега.
Министерство на финансите също даде изключително положителен пример – 9,9%, но тъй като тяхната система е голяма, там съкращенията са на 1 596 души. Може би ще има и допълнителни, заради промяната в митниците след Нова година със съседните страни – членки на Европейския съюз.
И за другите министерства информацията е напълно публична. Всеки от вас сам може да изчисли тези бройки. Те са публикувани многократно, защото това е публична информация и устройствените правилници на министерствата се публикуват в "Държавен вестник". Всеки гражданин винаги може да си изчисли и сам да стигне до тази информация.
Наистина целта ми в никакъв случай не е да критикувам някой от колегите. Не това е целта на моя отговор.
Ще дам и други примери. Министерството на държавната политика при бедствия и аварии – 7,3% съкращения; Министерство на външните работи – 8,4%; Министерство на регионалното развитие и благоустройството – 8,8%; Министерството на труда и социалната политика – 5,2%; Министерството на правосъдието всъщност има увеличение с 4,6%, защото то има някои нови функции, можем да ги обсъдим с вас; Министерството на земеделието и горите е провело съкращения в рамките на 3,5% ; Министерството на образованието и науката – съкращения с 2,9%; Министерството на здравеопазването – съкращения с 0,5%; Министерство на културата – 0,8%; Министерството на околната среда и водите няма намаление на щатните бройки; Министерството на транспорта има увеличение с 2,5%; Министерство на икономиката и енергетиката има намаление с 6%; общинските администрации имат увеличение, но това е прехвърляне от системата на финансите към тях, нетно те нямат промяна. Структурите, които се отчитат пред Народното събрание имат 6,5% съкращения.
Вие може би сте разбрали, че на последното заседание на Министерския съвет вчера внесох законопроект, който беше подкрепен от Министерския съвет и влиза при вас, в Народното събрание, за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ. Тя има само 21 щатни бройки в момента, но все пак тенденцията отново е надолу.
Като извод, уважаеми господин Димитров, ще кажа, че най-напред споделям Вашите реформаторски възгледи и предложения. Наистина, който е съкращавал някога – било то в частния или държавния сектор, 5 306 души знае колко изключително трудно е това. Както сам можете да си представите, принципът не е валиден само за България и само за тази година. Принципът е валиден по целия свят, през всички исторически периоди. Всяка администрация, всеки ръководител на администрацията казва следното: “По принцип съкращение – да, но не точно за мен и не точно тази година, защото” еди-какво си. Няма никакво значение прав ли е или не е прав. Това винаги е така. Тоест, аз лично не познавам администратор, който да каже: “А, бе, знаете ли, точно тази година при мен трябва да се проведат рекордно големи съкращения”. Това би било една утопия, която за съжаление, не е особено валидна.
Аз обаче вярвам в тази реформа и смятам, че нашето министерство не е особено обичано от някои структури през тази година, но все пак смятам, че е уважавано, заради принципната си позиция.
В заключение искам да кажа, че една много проста сметка показва, че съкращенията на тези над 5 000 души довежда на годишна база до спестявания за бюджета от около 50 млн. лв. По моя преценка тези 50 млн. лв. позволяват рекордно увеличение на заплатите в държавната администрация за следващата година от 10%! Според мен това е рекордно за последните 7-8, дори 9 години. Ако нямаше такова съкращение, със същите пари щяхме да увеличим заплатите само с 6%.
Надявам се в бъдеще да устоим на огромния натиск отдолу нагоре от структурите, които искат постоянно нови бройки и не искат да съкращават стари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Димитров, имате право на два уточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, преди да говорим за съкращения има нещо друго, което е важно - всяко министерство да направи анализ на ефективността, колко хора има там, точно какво правят и дали има нужда от тези хора. Много рядко в България е да се направи агенция или нова дирекция и после нейният състав да бъде намален или нейния бюджет да бъде намален. Това не се случва, така че е важно да ни кажете дали по министерства такъв анализ е направен, какво правят точно хората, колко са на брой, дали отговорностите и дейностите отговарят на броя на хората. И ако има такъв анализ, за кои министерства го има и за кои го няма, е моят въпрос.
Вторият ми уточняващ въпрос е следният: за постигнат ефект оттук нататък е важно още днес и сега Вие да кажете кои министерства са постигнали успех, и на база на такъв анализ са преценили, че дадени хора не им трябват, не са им необходими, тоест кои са успешните примери. Дайте два-три успешни примера и кажете: ето, тези министерства са добрата практика, и кажете две-три министерства, които са най-лошата практика. Това е начинът, господин министър, да стане ясно какъв е пътя, който трябва да се следва и какво точно трябва да се направи.
Никой не иска и никой не говори за безпринципно съкращение. Това би било най-глупавото нещо, но в България има голяма бюрокрация. Тя се вижда от всеки български гражданин. Това води до много хора в централната власт, част от които при един обективен анализ не биха имали място там. Много малко хора има в местните власти, и много общини са с недостиг на хора. Така по общини няма капацитет за работа.
Господин министър, надявам се за един честен и конкретен отговор по двата въпроса, които Ви зададох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Споделям Вашият възглед, че съкращенията не трябва да се правят механично, а трябва да се извърши задълбочен анализ, което е най-лесно да се направи в началото на мандата на всеки един кабинет.
За мен обаче – казвам го от опит във втори кабинет, като винаги съм бил привърженик точно на тази реформа, опитът ми показва следното, че анализ може да се прави или да не се прави. Обикновено, който не желае да прави съкращения казва: “Ама, чакайте сега, господин министър! Вие, как така искате точно сега ние да правим съкращения? Дайте първо да направим един задълбочен анализ, ако обичате Вие най-напред го направете, после да го обсъдим, да видим, и към края на мандата да преценим дали точно сега е подходящия момент”, и т.н. Тоест, заедно със силната подкрепа на самата администрация на Министерски съвет, това са служители, примерно като дирекцията на госпожа Снежана Димитрова, които години наред са се занимавали точно с тази тематика смятам, че ние направихме един първоначален анализ, като тук по-скоро е важно дали има политическа воля това да се случи или няма. Иначе, анализи могат да се правят, колкото си искаме. Ние направихме подобен анализ и предложихме асиметрично съкращение в различните министерства. В някои министерства много повече от 10%, в други – по-малко от 10%.
Също така предложихме и значително съкращаване или обединяване на агенции и т.н., които са с отживели функции. Ще Ви призная, както можеше да се предположи, тези наши предложения не бяха приети, защото най-добре е да се каже: “Не искаме механично”, но когато предложим немеханично, ние и това не искаме, така че от опит ви казвам, че пак е голям успех, че този мандат не на 10 хиляди души нагоре, например, а сме 5 306 надолу.
Пожелавам всички следващи правителства да направят много по-големи съкращения от това. Безкрайно бих поздравил правителство, което може да постигне повече, но съм скептичен и мисля, че това няма да се случи.
Да ви дам няколко примера, на чийто фон България стои доста добре. В момента двама изключително уважавани и силни, бих казал, вицепрезиденти на Европейската комисия, един от тях бивш, уважаван премиер, а другият също много добре познат, това са Сим Калас от Естония и Гюнтер Ферхойген от Германия, и двамата масово в медиите през последните месеци призовават за сериозни съкращения на бюрокрацията в Брюксел. Може би накрая ние ще постигнем повече от тях.
Унгарското правителство следствие на тежки реформи в момента предлага 30-процентно съкращение на администрацията. Предлагам да изчакаме края на техния процес.
В заключение ще ви кажа един любопитен факт: ние в България всички много уважаваме британската администрация като една от най-ефективните в Европа. Преди няколко месеца прочетох много интересна и много критична статия в британския печат срещу британската администрация и срещу нейната бюрократизация. Там се дава пример, че преди 100 години Британската империя е владяла почти половината свят с администрация, която е била по-малко от днешното Министерство на транспорта! Просто това е тема за размисъл. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министър Василев.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Стана ясно, уважаеми господин министър, че част от Вашите предложения не са били приети. За постигнатите по-големи ефекти, господин министър, Вие не си давате сметка, че имате нужда от обществена подкрепа. За да я получите, трябва да кажете пред обществото кое е доброто, което се е случило, и кои министерства са успешните, което Вие не правите – може би поради отношение към Вашите колеги или от дипломатичност, но това е грешка. Трябва да се каже къде има успешни примери, къде има добре свършена и къде няма добре свършена работа. Наясно съм, че бюрократите обичат да поддържат бюрократичните системи. Наясно съм, че тези реформи са трудни, но анализът, за който Ви казвам, би бил успешен, ако има ясни срокове, ясни отговорници и върху тези анализи има ясни решения. Не трябва да се правят анализи с години. Наскоро министър Джевдет Чакъров ми каза, че за въвеждането на екотаксите те си правили анализ, но не е ясно нито кога е началото, нито кога е краят на този анализ. От такива анализи никой няма полза. Все още в България бюрокрацията е много сериозна. Всеки човек, който има досег до администрацията, вижда, че от едно място го прехвърлят на друго, необходими са много часове, за да получиш обслужване от тази администрация, което означава, че реформата, чиято крайна цел е бързо и качествено обслужване, все още не е дала своя резултат.
Ако досега сте полагали усилия, време е да ги удвоите в тази насока. Има неща, които звучат само пожелателно. Обслужване на едно гише, което означава, че се подават документи на едно място и те по административен ред се придвижват по-нататък, което пък означава, че не трябва да се тича по разни стаи – това е все още пожелание. Няма го на практика. Ако това бъде основен приоритет за 2007 г. – то ще бъде важно за всички нас, които живеем в България.
Електронното правителство все още е пожелание - аз Ви попитах кои министерства приемат електронни документи и заявления по електронен път. Те бяха по-скоро изключения, отколкото правило. И все още е така, господин министър. Като български депутат се надявам това да бъде друг приоритет във Вашата работа, за да може все повече български граждани по интернет да пращат документации до администрацията и да не се налага да ходят до самата администрация. Това може да бъде предпоставка и за по-ниска корупция в България – друга много важна стъпка, която я има като законодателство, но не се прилага.
Благодаря за Вашите отговори, но тепърва Ви чака много работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес, министър Василев.
Преминаваме към въпроса, който народният представител Георги Георгиев е отправил към министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски, относно получаване на специалност от лица, притежаващи научна степен “доктор на медицинските науки”.
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаеми господин министър, моят въпрос е по повод получаване на специалност от лица, притежаващи научна степен “доктор на медицинските науки”.
С Наредба № 31 на Министерството на здравеопазването, обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 64 от 2001 г., изменена и допълнена в “Държавен вестник”, бр. 93 от 2003 г., § 5, т. 1 се урежда получаването на специалност от лица, притежаващи научната степен “доктор на медицинските науки” или получили научното звание “професор” или “доцент”. Не се знае защо чиновниците от Министерството на здравеопазването не са дали тази възможност на притежаващите научната степен “доктор” (кандидат на медицинските науки). Известно е, че притежателите на тази научна степен са автори на две трети от годишните научни медицински публикации. Освен това на всички е известно, че никой не може да стане доцент, ако няма научната степен “доктор” или “кандидат на медицинските науки”. Това е изключително груба дискриминация към младите медици, занимаващи се с наука, засягаща около 800 души в страната.
Ето защо, господин министър, моля да отговорите кой и защо си е позволил това грубо дискриминационно отношение към младите медицински работници в България? Какво ще направите, за да се поправи тази несправедливост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на зададения въпрос в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми депутати! Уважаеми д-р Георгиев, едно от основните изисквания за придобиване на специалност в системата на здравеопазването е изпълнението на учебната програма за определение в Приложение № 1, което цитирахте преди малко – за следдипломно обучение. Това изискване присъства във всички досега издавани наредби за придобиване на специалност. Това не е наредба на чиновниците, а съвсем друга наредба, която излиза от Министерството на здравеопазването.
В действащата Наредба № 31 от 2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването няма дискриминационно отношение към докторантите. Напротив, те могат да се възползват от разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от наредбата и да бъдат зачислени за специализация в областта, в която са докторанти, без да се явяват на конкурс за специализация. Това е предимство, защото иначе трябва да се явяват на конкурс за специализиране. В този случай те изпълняват пълния учебен план и учебни програми за съответната специализация. Такава възможност е съществувала и във всички цитирани наредби във вече споменатите членове. Аз ги попрескочих малко, иначе те са много.
В § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 31 за следдипломно обучение в системата на здравеопазването е създадена нормативна възможност за придобиване на специалност по изключение от установения ред. Става въпрос за хората, получили примерно званието “доктор на медицинските науки”, научно звание “професор”, “старши научен сътрудник първа степен” или “старши научен сътрудник втора степен”. Те могат да поискат признаване на специалност, но забележете профила – ако техният хабилитационен труд или научен труд е в същата област. Изготвянето на дисертационния труд за присъждане на научната степен “доктор на медицинските науки” или на хабилитационния труд за присъждане на научното звание “професор”, “старши научен сътрудник първа степен” или “доцент” изисква подготовка не по-малка от пет години. Въпросът за включване по § 5 на лицата, които Вие визирате, е бил многократно разглеждан във Висшия медицински съвет в различен състав по време на обсъжданията на различни наредби за следдипломното обучение в системата на здравеопазването.
Решението на Висшия медицински съвет, а не на чиновниците от министерството, е било винаги едно и също. Не е целесъобразно лицата с образователна научна степен “доктор по”, а не “доктор на”, които не са завършили специализация, да се включат в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на следдипломното обучение. Първо, защото темите, по които се разработва тяхната дисертация за образователна научна степен “доктор”, са много тесни – третират определени проблеми и не обхващат целия обем на материала, който е включен в програмата за специализация. Тя е по-широка. Второ, срокът на докторантурата е три години, а срокът за специализация по определени основни специалности обикновено е 4 или 5 години. Заради това те никога не са били включвани за признаване на специалност, когато получат това звание “доктор по” еди-коя си дисциплина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Георгиев, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Господин министър, благодаря за изчерпателния отговор, но моят въпрос беше зададен по повод на конкретен случай.
Имам два документа. В случая, за който става въпрос, той е доктор на медицинските науки и е положил изпити от кандидатския минимум, както следва: диамат, детска неврология и т.н., с оценки.
Същият е писал до доц. Паскалев и те му отговарят: „Приложено изпращаме Ви положителното становище на председателя на държавната изпитна комисия по детска неврология доц. Божинова относно документите, представени от д-р Трайков за признаване на същата специалност по реда на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 31.”
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: „Доктор на” или „доктор по”?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Не мога да Ви отговоря, страхувам се да не Ви излъжа, защото не съм уточнил това.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Това е много важно.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Ако е „по” медицинските науки, не може, ако е „на” – може.
Но ако е „на”, ето тук са становищата, той е изпълнил условията, какво следва да се направи, за да получи специалността си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Искам да дам едно пояснение, което ще бъде много ясно и категорично. Когато младите хора, обикновено са на 28 години, започнат една докторантура, нямат никаква специалност. В продължение на три години те работят по определена специалност. Ще ви дам най-лесния пример с хирурзите. Той разработва една тема с животни, най-често използваме плъхове, мишки, зайци и т.н. Този човек след три години обикновено придобива и става доктор по еди каква си дисциплина. Но той човек не знае да оперира. Как ще му дадем скалпела да отиде да оперира, след като той няма специалност? А за да вземе специалност, трябва да се явява на всеки шест месеца на колоквиуми в продължение на четири години и след успешно положени тези задължителни осем колоквиума можем да му признаем специалност по хирургия, тъй като в продължение на тези четири години той се обучава да оперира.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Това е по новата наредба.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не, винаги е било така и сега е така. Нямаме промяна в тези наредби. Задължително той се обучава в продължение на четири години практически да работи. А там той работи теоретически и ние не можем да пуснем един човек, който е станал „доктор по”, да оперира. За да стане по-ясно, това са старите кандидати на науките. Той няма практическата подготовка и не може да му бъде призната специалност. Този въпрос е поставян в продължение на много години, д-р Георгиев, и винаги е отговаряно: не. И аз съм сигурен, че след много години пак ще бъде същото, защото те не са подготвени да извършват практическа работа, тъй като специализацията в дадена област е насочена към неговата практическа подготовка. А иначе той може да бъде теоретик, може да чете лекции, можем да го направим даже и доцент, но той не може да има специалност. Мога да ви кажа, че съвсем наскоро, няма да цитирам името, един човек, който има званието доцент, обаче е кандидат на науките, работи 30 години в областта на хирургията, трябваше да се яви да си вземе специалност. Той нямаше специалност. Благодаря ви за вниманието.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): И аз Ви благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър Гайдарски, за Вашето участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Първият въпрос е от народния представител Минчо Христов относно неправомерното начисляване на сметки за ток, включващи така нареченото евтино стъпало от 75 квтч.
Господин Христов, имате думата да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми колеги, господин министър! Макар че въпросът е зададен преди повече от два месеца, той не е загубил актуалност. Напротив, става все по-ясно, че безобразията на частните енергоразпределителни дружества продължават, продължават кражбите и тормозът на българските потребителите, продължава и безхаберието на държавата, която трябва да наложи контрол и съответни санкции. С документи съм доказал от тази трибуна, че дружествата бяха приватизирани от вашите коалиционни партньори от НДСВ по балансова стойност, тоест четири-пет пъти по-евтино. Въпреки астрономическата норма на печалба от 16 процента, която тези дружества получават в момента, те започнаха директно да крадат от българските граждани. По бакалски начин надписаха хиляди сметки, като евтините 75 квтч ги таксуваха по високата тарифа. Грозното е, че най-ощетени са онези, които употребяват най-малко, тоест най-бедните.
Аз направих собствено разследване и се оказа, че въобще не става дума за грешка, а за целенасочена политика от страна на EVN, E.ON и ЧЕС. Тези дружества изглежда имат само една цел – за възможно най-кратко време да направят най-много пари и да ги изнесат зад граница. Нито едно дружество не е изпълнило инвестиционната си програма. Уволняват се стотици специалисти, не се поддържат ключови системи за сигурност. Загубите са два-три пъти повече от тези в Европейския съюз.
Дружествата се декапитализират и източват зад граница. Приходите на E.ON например за 2005 г. са над 72 млн. лв., а дружеството отчита загуба от над 10 млн. лв. Моят въпрос към господин Овчаров е: какви конкретни мерки ще предприеме той, за да прекрати източването и съсипването на енергоразпределителните дружества и особено да се прекрати грабежът на българските граждани? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Аз чух Вашия въпрос и нямам нищо против да си поговорим на тази тема, но искам да прочета въпроса, който сте ми задали в писмен вид. Той гласи така: „Моля да ми отговорите начислени ли са неправомерно сметки от страна на някои електроразпределителни дружества, касаещи така нареченото евтино стъпало от 75 квтч за м. септември и какви са причините за това?”.
Ако държите да отговоря на този въпрос, ще Ви отговоря. Ако държите да си говорим на другата тема, която поставяте, съм съгласен и по нея да отговарям, но някак си не е коректно така драстично да сменяме темата на разговора.
Все пак мисля, че по-коректно ще бъде, ако започна отговора си с въпроса, който ми беше зададен.
Благодаря за въпроса, защото той ми дава възможност да кажа и от трибуната на Народното събрание някои неща, които трябва да бъдат чути от всички. След получени множество оплаквания от граждани беше извършена съвместна проверка на Министерството на икономиката и енергетиката и Държавната комисия по енергийно и водно регулиране на дружествата „Електроразпределение – Пловдив” АД и „Електроразпределение – Стара Загора” АД. И двете компании са собственост на австрийската фирма EVN. Искам да кажа, че проверката беше инициирана от Министерството на икономиката и енергетиката.
Проверката установи, че преференцията от 75 квтч не е отразена правилно в голяма част от сметките. Това се отнася до потребителите, за които е извършено извънредно отчитане на електромерите във връзка с влизането в сила от 1 октомври 2006 г. на решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което се премахва двустъпалната тарифа за населението.
В тази връзка трябва да се отбележи, че при засичането на електромерите няма допуснати съществени отклонения, така че не става дума за грешка в измерването, а за системна грешка при фактурирането. Същността на тази грешка е в това, че тя засяга потребители, периодът на отчитане на електромерите на които е в началото или първата половина на месеца. При формирането на окончателната фактура за тези потребители се включва период с обхват повече от един месец. За някои потребители тези периоди обхващат дори два месеца – август и септември.
В съответствие с указанията на EVN – България за извънредно отчитане, първото стъпало от 75 киловатчаса се приспада от общото количество на консумираната електроенергия за целия период на формиране на фактурата. Това означава, че при фактури с обхват от два отчетени периода, второто количество от 75 киловатчаса се игнорира, с което се ощетяват потребителите. На практика, освен грешката по вреда на потребителя, се констатира и нарушение на условието, залегнало в общите условия по договорите за продажба на електрическа енергия, съгласно който продавачът фактурира ежемесечно използваната от купувача електрическа енергия.
Направените констатации във връзка със сметкообразуването в “Електроразпределение-Пловдив” АД и “Електроразпределение – Стара Загора” АД даде основание на Министерството на икономиката и енергетиката да уведоми писмено мажоритарния собственик за необходимостта от създаване на предпоставки за преодоляване и отстраняване на възникналите нередности. В резултат на образуваната с мажоритарния собственик кореспонденция, на 25 октомври т.г. в министерството се състоя среща между ръководството на министерството и ръководството на EVN. Обсъдени бяха различни аспекти от дейността на дружеството, както и спецификата на националния електроенергиен пазар и подходите на съчетаване на интересите на потребителите и обществените снабдители.
Искам също така да кажа, че дружеството доста дълго време бягаше от този разговор, опитваше се да скрие недостатъците си, но в крайна сметка беше принудено да дойде, да обяви и да признае грешката си. Най-важното в тази среща е, че категорично беше защитено становището на Министерството на икономиката и енергетиката – че допуснатите грешки трябва да се отстранят, а надвзетите суми от засегнатите битови потребители следва да бъдат възстановени.
В заключение ще кажа, че много пъти ставаме свидетели на това как реномирани световни компании си позволяват в България действия, които никога не биха си позволили в собствените си държави. Някои стратегически проекти закъсняват с години, изпълнението на други не отговаря на елементарни стандарти за качество.
Вече няколко пъти го казах публично, но ще го повторя и днес от трибуната на Народното събрание – българското правителство няма да търпи подобно поведение от страна на никого. Законът ще бъде прилаган с цялата му строгост за защита на правата на потребителите и на държавата. Ако законът не е достатъчно строг, ще го променим, така че да бъде достатъчно строг. Вече започнахме процедура по промяна на Закона за енергетиката в частта му за налагане на санкции на електроразпределителните дружества. По-конкретно предвиждаме максималните парични санкции да достигнат над милион лева – става дума за числото 5, но това е въпрос на дискусия, при това не става въпрос за глоби, а преди всичко за изчислени щети, които са за възстановяване на съответните битови или промишлени потребители.
Уверен съм, че ще срещнем пълната подкрепа на българските народни представители в тези ни намерения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, заповядайте за реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми господин министър, повече от ясно е, че с приватизацията на електроразпределителните дружества бе извършено огромно престъпление – един доходоносен стратегически отрасъл беше подарен на няколко чужди компании, които започнаха да крадат от българските граждани. Вие го наричате системна грешка, аз го наричам кражба.
Според мен лицензът на тези компании трябва да бъде незабавно отнет и те да бъдат върнати на българската държава. Това стана в Унгария и Чехия. Защо да не може да стане тук? Не искам да мисля какво би станало, ако не бяхме успели да забраним в Закона за енергетиката въвеждането на такса “електромер”, за което трябва да благодаря и на част от колегите от левицата. Това означава, че тези компании щяха да ограбват всяка една година от българските граждани с около 220-250 млн. лв.
Господин министър, държавата е собственик на 33% от енергоразпределителните дружества все още. Какво правите Вие, като ресорен министър, за да контролирате тези дружества? ЕVN през последните две години има приходи за около 136 млн. лв. Къде са тези пари? Колко от тях са инвестирани в дружеството и колко са изнесени зад граница? Токът във Варна, Бургас, Шумен, Пловдив, Русе е между 130-180 волта, вместо 220. Кой ще обезщети хората за хилядите изгорели електроуреди?
Няма да говоря за зачестилите спирания на ток, на които всички сме свидетели и които ще стават все по-чести след затварянето на ІІІ и ІV блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече. Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Христов! Сигурно можем по този начин да си говорим доста дълго време – Вие да си приказвате по всички теми и всички злободневни въпроси, които вълнуват българската общественост, да ги приказвате тук и да се опитвате с един доста елементарен популизъм да правите някаква пропаганда. Но все пак аз съм министър и не мога да се занимавам с подобни неща. Но няколко неща трябва да бъдат много ясни. След установените проверки, по информацията, които имам, всички средства, които са надвзети от тези 7500 човека, са възстановени. Всички средства са възстановени за сметка на консумираната през следващия месец електрическа енергия или чрез пощенски запис. Тоест, когато хвърляме с лека ръка обвинение за кражба и така нататък, трудно можем да говорим за кражба тогава, когато някой е възстановил това, което неправилно е отнел.
Що се отнася до това, че Чехия и Унгария са върнали собствеността си върху електроразпределителните дружества, не е зле да проверите как е станало това обаче. Това е станало след като държавата си ги е откупила обратно на много по-висока цена.
Що се отнася до прекъсванията на тока и така нататък, много Ви моля да не спекулирате с това прекалено много, защото статистиката показва, то просто не е вярно.
Имаше прекалено много други въпроси. Ако искате да говорим за контрола на държавата, аз буквално преди две седмици отговарях на този въпрос на господин Иванов – Вие очевидно не сте бил в залата или не сте слушали, не се опитвайте да прехвърляте вината от болната глава на здравата. Не държавата е виновна, защото тя не участва в оперативното управление на тези дружества. Представителите на държавата са членове на надзорните съвети, които се събират веднъж на три месеца и не ръководят оперативно дружеството. Ето поради това, ако искате да знаете кое дружество колко печели, кога го печели и къде го изнася, задайте ми въпроса за което искате от тези дружества и аз ще Ви информирам за това. Но сега тук да си говорим за милиони, за милиарди и просто да се замеряме с числа, най-малкото не е коректно. Готов съм, отново повтарям, да отговоря на всеки въпрос на тази тема, но трябва да бъде зададен коректно, а не просто да си приказваме от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към въпроса, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов относно договор на НЕК с фирмата EFT за износ на електроенергия от страната.
Заповядайте, господин Иванов да развиете Вашия въпрос.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През м. август в отговор на мое питане Вие съобщихте от трибуната на Народното събрание, че електроенергията, която НЕК изнася, я изнася под формата на три вида договори. Първо, това са преките договори, второ, договорите с лицензирани търговци и на трето място, това са договорите с търговски компании.
Нещо повече, Вие в отговора си изброихте и част от тях. Това именно ми даде възможност да потърся в сайта на НЕК тези фирми и договорената мощност за износ на електроенергия от страната. В сайта всъщност намерих, че през 2003 г. е бил сключен договор между НЕК и английската фирма EFT за износ на електроенергия от страната. За разлика от останалите фирми, за които има съответната договорена мощност, за договора с EFT липсват каквито и да е данни.
По този повод отправям към Вас и следния въпрос: за каква експлоатационна мощност е сключен договора между НЕК и EFT за износ на електроенергия от страната? По каква процедура е сключен договорът – чрез търг, конкурс или чрез пряко договаряне? За какъв срок е сключеният договор?
И накрая, господин министър, считате ли, че договорът защитава интересите на българската държава? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, имате думата за отговор на зададения въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Първо, искам да Ви благодаря, че този път ми задавате въпроса точно така, както сте го написали, за да не правим импровизации тук.
За да отговоря на въпроса Ви, ще се спра накратко на финансовата стабилност на целия електроенергиен отрасъл – фактът, от периода, който визирате.
За периода от 2001 до 2003 г. преобладаващ дял в реализирания от НЕК износ на електроенергия има дългосрочен договор с Република Турция, сключен въз основата на междуправителствено споразумение. Няма да коментираме споразумението, няма да навлизаме в тази тема. За 2001 г. делът на този обем, отнесен към общия обем на износа на електроенергия е 55,6%, а за 2002 г. – 55,86%, за 2003 г. – 20,83%.
От м. май 2003 г. турската електрическа компания прекратява едностранно изпълнението на сключения договор, съгласно който минималното количество за 2003 г. е 3 400 000 000 квтч. До 21 април 2003 г. са изнесени 1 075 000 000 квтч електроенергия. Обемите по този договор са разчетени в енергийния баланс на дружеството и следователно в сключените с производствените договори за закупуване на електроенергия и разполагаемост с електропроизвеждащите предприятия от страната.
В резултат на преустановяването на износа за Република Турция се налага ограничаване на производството на електроенергия от производителите в страната с всички произтичащи от това неблагоприятни икономически последици. Ако ви интересуват загубите на НЕК от това, ще Ви ги кажа след това. За да се увеличи използваемостта на задължително заплащаната от компанията разполагаемост и съответно, за да се намалят финансовите загуби на компанията и отрасъла, НЕК провежда активни преговори. Отправя покани до 39 фирми, сродни електрически компании, лицензирани търговци на електроенергия с цел осигуряване на допълнителни количества за износ, които да компенсират изоставането в електропроизводството.
През посочения период, предвид увеличение на водните запаси в региона, редица страни, явяващи се потенциални купувачи на електроенергия от България, покриват потребностите си за сметка на собствени водноелектрически централи и избягват сключването на дългосрочни договори – става дума все пак за пролетта, периода, в който има най-много вода.
Отговарят две фирми, лицензирани търговци на електроенергия - ”Семпра” и ЕFT. Договори се сключват и с двете за поискания от тях обем. Договорът за износ с фирма ЕFT е сключен за периода май-декември 2003 г. В края на м. май 2003 г. НЕК подписва и договори с държавните електрически компания на Македония и Гърция. Мощността на договора с фирма ЕFT варира мощност от 100 до 300 мегавата в зависимост от годишния сезон, месеца и профила на доставката. Цените са функция от изброените фактори и основно от търсенето и предлагането на пазара.
От направените анализи е установено, че средната експортна цена на ЕFT надвишава с 4,93% средната продажна цена на 1 квтч електроенергия през 2003 г.
В заключение ще направя едно уточнение относно съдържанието на електронния сайт на Националната електрическа компания, който цитирате във Вашия въпрос. Там са посочени фирмите-производители, потребители и лицензирани търговци на електроенергия, участници на либерализирания пазар в страната, стартирал от м. септември 2004 г. Отчитайки обстоятелството, че НЕК изнася ДАФ – българска граница, както и че данните относно износа на електроенергия, контрагент, цена, мощност представляват фирмена тайна на електронния сайт на компанията не са посочвани имена на фирми, а само границите и обемите изнесена електроенергия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, имате думата за реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, всъщност Вие отговорихте на всички въпроси с изключение на последния, който беше: считате ли, че договорът защитава интересите на българската държава? Макар че в увода на Вашия отговор Вие изтъкнахте неблагоприятните последици от прекратяването на договора с Република Турция, аз бих казал, че може би е трябвало тогава българската страна да защити своя интерес от това едностранно прекратяване на договора с Република Турция, след като Вие заявихте, че това е нанесло действително загуби на българския енергиен отрасъл, специално на НЕК.
Но когато задавам въпрос за ЕFT, аз неслучайно се спирам на тази фирма, защото през същото време НЕК има сключени договори за износ на електроенергия, но обикновено това е в рамките на 30-40 мегавата мощност, докато за ЕFT, както Вие казахте, варира от 100 до 300, през по-голямата част от периода е 300 мегавата. Прави силно впечатление, че всъщност мощността, за която е договорът с ЕFT, е на порядък десет пъти повече, отколкото с другите лицензирани търговци.
Второ, макар че, както Вие казахте, цената е търговска тайна, след като НЕК е 100 процента държавно дружество и Вие сте негов принципал, трябва да знаете, че прозрачността е най-доброто оръжие срещу евентуална корупция и защита на някакви лични корпоративни интереси вместо обществения интерес. Аз ще Ви кажа - ако Вие считате, че не е така, ме опровергайте, че цената, която е била договорена, е 2,95 цента на квтч, която, както Вие казахте, е с 4% по-висока от средната цена за 2003 г. Човек може да си представи по каква цена се е изнасяла електроенергията от страната през този период.
Завършвайки, отправям апел към Вас: назначете проверка на този и на други договори дали действително защитават обществения интерес чрез енергетиката на България и оттам – на българските граждани. Убеден съм, че ще се получат много интересни резултати, които ще покажат една корупционна практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Иванов, готов съм да назнача проверка, където кажете и за каквото кажете, стига да има поне някакво основание да го направя. Неведнъж съм заявявал от тая трибуна, че съм посветил до голяма степен участието си в това правителство именно на това – изчистването на енергетиката и въобще на икономиката точно от това, за което приказвате. В дадения случай преценките Ви са най-малкото прибързани.
За периода, за който Ви казах - 2003 г., Националната електрическа компания губи 134 млн. лв. от неизнесена електроенергия и около 10 млн. лв. от заплатена разполагаемост, поради факта за нереализиран износ. Компанията тогава търси всеки възможен износител на електроенергия. Не са толкова много тези, които са били на пазара. Аз ви казах: фирмите са били две. Само две, които са искали да изнесат електроенергията в онзи момент и които са позволили да бъде намалена загубата. И не е имало други, които са 20, 30 или 50. Има ги сега, когато пазарът е ненаситен, когато има нужда от електроенергия, но не тогава. Така че тук няма това, което търсите.
Ще ви кажа още нещо. Договорите, сключвани с ЕFT, покриват около 41,7 от общия износ за 2003 г. За 2004 г. те са около 40 процента от общия износ; за 2005 г. са 28 процента; за 2006 г. са отново 28 процента. Тоест, ако искате да търсите в тая посока, виждате, че и „Делона”, и ЕFT намаляват.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това е добре.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не знам кое е добре, но ние с Вас нямаме право да казваме кое е добре, когато става дума за стопански субекти.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз ви казах цената.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, господин Иванов, това, което ми приказвате за държавните компании, наистина ли мислите, че една държава компания, стопански субект, може да работи по правила, които са различни от правилата за частните компании?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не съм казал такова нещо.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Тогава как може да искаме? Значи за частните компании има фирмена тайна, за тях пазим съответните документи, за държавните компании обаче кой каквото поиска, кой както поиска, ние му го предоставяме?!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): А каква е гаранцията, че защитава обществения интерес?
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, в момента Вие защитавате обществения интерес. Вие ме питате, аз Ви отговарям абсолютно конкретно с всички данни, които сте поискали и които е възможно да Ви бъдат предоставени. Както виждам, Вие сте удовлетворен.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър, за Вашето участие в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Първият въпрос е от народния представител Татяна Калканова относно експлоатацията на кариери за добив на инертни материали на територията на с. Студена.
Госпожо Калканова, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е провокиран от тревогата, която беше споделяна с мен от жителите на с. Студена при посещенията ми в селото. Става въпрос за кариерите за добив на инертни материали, които се намират на територията на землището на с. Студена, община Перник. В момента по данни от кметството на с. Студена функционират 8 кариери с различни срокове на концесионни договори и тяхната дейност наистина създава сериозни проблеми на жителите на селото. По данни на гражданския комитет „Да спасим Студена” системното замърсяване на въздуха и водата години наред е предизвикало сериозни заболявания, по-скоро нарастване на заболяванията на дихателните органи сред възрастните и децата в селото.
Въпросите ми към Вас са следните:
Извършвани ли са проверки от срана на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на фирмите концесионери за това доколко спазват договорните си задължения и най-вече нормите, свързани с опазване на околната среда?
Отговаря ли на истината информацията на гражданския комитет, че по-голямата част от фирмите, например „Хидрострой”, „Строителни войски”, списъкът може да бъде продължен, нямат на практика сключени концесионни договори, а само разрешение за търсене и проучване? А една от фирмите – „Надежда”, на практика извършва добив без никакво законово основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Министър Гагаузов, имате думата.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Калканова! Преди всичко искам да изразя своята съпричастност към загрижеността, която проявявате за състоянието на околната среда и здравето на жителите на село Студена. Мое дълбоко убеждение е, че никоя човешка дейност не би трябвало и няма право да ощетява природата и да застрашава живота и здравето на хората.
Още в началото на отговора си по поставените от Вас въпроси искам ясно да разгранича правомощията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по осъществяване на контрол над дейността на фирмите–концесионери, които са регламентирани от законите. Министерството осъществява контрол единствено по спазването на договорните отношения от страна на фирмите-концесионери. Това е дейност, която министерството извършва регулярно и тя включва проверки по договорните задължения на концесионерите, отнасящи се до концесионни възнаграждения и гаранции, представяне на работни проекти, отчети за добити и реализирани подземни богатства и др. Подчертавам още веднъж, че става дума само за фирми, които законно извършват концесионна дейност.
Вашите въпроси, свързани с опазването на околната среда, са регламентирани в Закона за опазване на околната среда. Те се отнасят до опазването и ползването на компонентите на околната среда; контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда; предотвратяването и ограничаването на замърсяванията и т.н.
Искам да ви припомня също така, че в Глава пета на Част трета от Закона за подземните богатства са определени изискванията, свързани с контрола по опазване на земните недра и рационалното използване на подземните богатства. Този вид контрол, както и контролът по незаконното концесиониране, се осъществява от органите на Министерството на околната среда и водите.
В тази връзка ви предлагам информация по дейността на фирми-концесионери в участъка на с. Студена, с която разполага Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тя е следната:
С решение на Министерския съвет са предоставени концесии за добив на подземни богатства на следните дружества:
„СК-13 Пътстрой” АД, гр. Перник – участъци Студена ІІ и Студена І с договори на МРРБ съответно от м. ноември и м. декември 2004 г.
Автомагистрала „Хемус” АД, гр. София – участък Студена ІІІ с договор от 21.12.2004 г.
„Мабастрой” ЕООД, гр. София – участък „Шумнатица” с договор на МРРБ от 13 юли 2005 г.
По-различни са случаите със следващите две дружества. Едното от тях е „Строителство и възстановяване” АД, гр. София, което като държавна фирма разработва правоприетата от ГУСВ кариера „Студена-ГУСВ” и заплаща добива в съответствие с изискванията на Закона за местните данъци и такси.
Другото е „Заводски строежи – Промишлено строителство” ООД, гр. Перник. Това е приватизирано дружество и в съответствие със Закона за приватизация и следприватизационен контрол експлоатира находище „Студена – Заводски строежи”, като в случая има подадено заявление пред Министерския съвет за предоставяне на концесия по право.
Горепосочените дружества извършват добив по съгласувани работни проекти от МОСВ, като съгласувателните писма за тези с подписани концесионни договори са представени в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Дружество „Хидрострой” ООД, гр. Перник, е подало заявление за предоставяне на концесия в МРРБ за участък „Студена – Хидрострой – 1” в съответствие с чл. 29 от Закона за подземните богатства и очаква решение на Министерския съвет.
За фирма „Надежда”, която също е обект на Вашия въпрос, в МРРБ не бе открита документация за заявени намерения. Проверката установи, че през 2002 г. в министерството е заведена молба за разрешение за търсене и проучване на участък „Студена” от името на ЕТ „Венцислав Йорданов-Надежда”. По нея е извършена съгласувателна процедура и е направено предложение за провеждане на конкурс за концесия, което означава, че на тази фирма не са предоставени никакви правомощия от наша страна.
Уважаема госпожо Калканова, както вече казах в началото, Министерството на регионалното развитие и благоустройството не може да контролира фирми, извършващи незаконни концесионни дейности, защото те не са в договорни отношения с държавата. След като е ясно, че цитираните от Вас фирми „Хидрострой” и „Надежда” извършват незаконен добив, то следва този проблем да бъде отнесен незабавно към Министерството на околната среда и водите, защото още веднъж ще подчертая, че контролът за добив на подземни богатства е в прерогативите на органите на това министерство, регламентирани в чл. 90 от Глава пета на Закона за подземните богатства.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Калканова, имате думата за дуплика по получения отговор.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, благодаря за конкретиката във Вашия отговор. Все пак по Закона за концесиите в чл. 65, ал. 1 и 2 са изброени точно компонентите на договора, който се сключва с фирмите-концеденти, и там в т. 13 са изисквания, свързани с националната сигурност, опазване на околната среда, на човешкото здраве, на защитените територии, на обществения ред.
От друга страна, в чл. 75, ал. 1 от Закона за концесиите при констатирани нарушения, включително и за неспазване на изискванията за опазване на околната среда, тази констатация и тези нарушения могат да бъдат основание за прекратяване на концесионния договор.
Разбира се, аз ще последвам Вашия съвет и ще сезирам с подобни въпроси и тревога Министерството на околната среда и водите, но все пак при положение, че очевидно има фирми, които нямат законово основание да работят там, би трябвало да обединим усилията си и да прекратим, да направим всичко възможно компетентните институции да се задействат и да се прекрати работата на тези фирми. Защото и с просто око се вижда колко е голям проблемът в село Студена – прах навсякъде, тотално разбита инфраструктура, огромни камиони, които летят денонощно, натоварени със скални материали и които създават сериозен проблем за здравето на хората в селото.
Така че още веднъж благодаря за Вашия отговор и разчитам на подкрепа от Ваша страна. Все пак законовите основания и изисквания, поети в тези договори, да бъдат следени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към втория въпрос. Той е зададен от народния представител Иван Георгиев Сотиров относно извършването на идентифициране и актуване на недвижими имоти частна държавна и общинска собственост след спирането на срока за придобиване на давност.
Заповядайте, господин Сотиров. Имате две минути да развиете Вашия въпрос.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с промяната на Закона за собствеността, която беше извършена по предложение на Министерския съвет. Предложението беше от 29 май 2006 г. Срокът беше удължен със 7 месеца. Става въпрос за спирането на придобивната давност за държавна и общинска собственост. По време на дебата, който беше проведен тогава, се констатира, че няма яснота дали в 7-месечен срок ще има готовност от страна на правителството и на общините да отстранят проблемите, които бяха повод и за това удължаване, а именно липсата на идентификация и актуване на голяма част от държавните общински имоти съгласно законовите изисквания, липсата на кадастрална карта, неизграден имотен регистър, липсата на единна информационна система за кадастър и имотен регистър. Във връзка с това моят въпрос към Вас е дали със срока от 7 месеца, с който Народното събрание спря придобивната давност на имотите държавна и общинска собственост с последната промяна на Закона за собствеността и който изтича след по-малко от месец, ще бъдат отстранени споменатите проблеми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Сотиров! Във връзка с текста на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността, с който се спира за срок от 7 месеца, считано от 31 май 2006 г. давността за придобиване на държавни общински имоти, бяха предприети незабавни мерки от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за неговото прилагане. С наши писма с изходящи номера от 29 юни 2006 г. и от 20 ноември 2006 г. на областните управители е указано да изготвят и представят в Министерството на регионалното развитие справка за имотите държавна собственост, които се владеят добросъвестно или недобросъвестно от юридически и физически лица, които не са ведомства по смисъла на § 2 от Допълнителните разпоредби на същия закон. Същевременно им бе възложено да изготвят актове за държавна собственост на всички имоти, за които не са съставени такива по установени в закона ред. С оглед недопускане на ситуации, водещи до накърняване на държавните интереси, както и евентуални бъдещи съдебни дела с настоящи владелци на държавни имоти, бе дадено указание за незабавни действия по възстановяване на владението върху държавни имоти от лица, които ги владеят или държат без правно основание по реда на чл. 80 от Закона за държавната собственост.
В скоби искам да припомня, че съгласно изискването на закона имот държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение, се изземва със заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Като допълнителна мярка за защита на държавните интереси бе указано да се предприемат и действия, които биха довели до спиране или прекъсване на давностните срокове. Считам, че действията, които изброих до тук, бяха достатъчни за предотвратяване на неблагоприятни последици за собствеността на държавата и че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е реагирало адекватно на възникналата правна и фактическа обстановка. Към настоящия момент разполагам с информация от областните управители на Силистра, Видин, Плевен, Кърджали, Велико Търново, Стара Загора, Габрово, Добрич, Пазарджик, Русе, Монтана, Шумен, Разград, Сливен, Варна, Перник, Ловеч, Търговище, Ямбол, Кюстендил и Враца за предприети действия в защита на държавните интереси на територията на съответните области и предотвратяване на опити за придобиване на имоти държавна собственост по давност. Очаквам в кратки срокове да получа обобщената информация и от останалите 7 областни администрации, отчитайки обективните трудности, които те срещат поради големия брой имоти на територията им и ограничения административен капацитет, с който разполагат съответните области. Сам знаете, че 100%-на гаранция едва ли някой може да даде, но ако минем 99%, значи според мен сме си свършили добре работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Сотиров, заповядайте за реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, отговорът Ви беше очакван от мен, защото горе-долу всеки, който е работил в административни структури и държавни общини, знае какъв е капацитетът. Още по време на дебата изразих моя скептицизъм, че в рамките на този срок ще може да бъде извършена тази работа, която доста години не е извършвана и от няколко правителства. Дори от това, което казахте сега, моето убеждение е, че все пак правителството трябва да се опита своевременно да предложи все пак поне с няколко месеца удължаване на този срок за спиране на придобивната давност, защото се вижда, че цели области, включително като София, аз разбирам проблемите с административния капацитет, областната администрация на София разполага с администрацията, с която разполага всеки един от 24-те района, нямат този капацитет. Според мен има голяма опасност поради безстопанственост или небрежност от страна на длъжностни лица държавата и общините да претърпят огромни загуби и след това знаете, че се влиза в едни много тежки съдебни спорове с неясен изход. Затова моят апел към Вас е правителството да подготви едно предложение за продължаване на този срок, за да не бъдат нанесени огромни щети на държавата и общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не желаете.
Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов, относно сградния фонд за нуждите на държавната администрация.
Господин Иванов, заповядайте, имате две минути да развиете Вашия въпрос.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Прави впечатление, че редица централни ведомства към държавната администрация в страната се помещават в сгради или отделни помещения, които са частна собственост. За тези сгради съответните комисии, агенции и други органи плащат съответния наем, който, както може да се предполага, е твърде висок. Ще дам няколко примера в това отношение.
Например Комисията за финансов надзор – тя е взела под наем площ от над 2 000 кв. м. и плаща по 7 евро на квадратен метър. Можете да прецените колко е наемът на месец – той е над 10 000 евро. Комисията за защита на личните данни плаща наем също за нает частен имот от около 3 000 евро на месец. Това, което миналата година беше предизвикало и определен обществен проблем, е националният омбудсман, който също в крайна сметка беше поставен в сграда, за която плаща наем, без сградата да има нужната представителност за тази наистина важна за България институция.
Други централни ведомства наемат помещения и в строящи се нови бизнеспаркове, където наемът е още по-висок.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следният въпрос: кои централни ведомства към централната администрация се помещават в сгради, за които заплащат наем? Каква е общата месечна сума, която те заплащат за наем? Не считате ли, че е финансово значително по-изгодно построяването на собствен сграден фонд на държавната администрация на Република България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Няма да отговоря точно на въпросите, защото не е в прерогативите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да знае точно кои държавни институции плащат наем и колко е този наем. Може би на този въпрос може да ви отговори Министерството на финансите, тъй като на базата на отчетността, която се дава в него, се вижда колко и какви разходи са направени за това. Този въпрос би изисквал неколкомесечна справка, която смятам, че не е предмет толкова на Вашия въпрос колко се плаща, колкото принципният проблем с това, че има много държавни институции, които наистина не са настанени в държавни сгради, работят при условията на ползване на частни сгради и плащат наеми, което съм съгласен с Вас, че е проблем.
Към това, което Вие изброихте, аз бих могъл да Ви спомена още 18 институции, които чакат за предоставяне на държавни сгради. Това са различни структури на областни управи, Министерството на образованието, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на културата, Агенцията за българите в чужбина, Министерството на здравеопазването, Националния статистически институт, отново Министерството на труда и социалната политика и т.н. Освен това към тях, като правоимащи можем да добавим Комисията за борба с трафика на хора, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на личните данни, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и още редица, редица – над 50 организации. Сами разбирате, че те не могат да бъдат на улицата.
В момента държавата не разполага с достатъчен сграден фонд и това, което по различни поводи сме обсъждали в Министерския съвет, е да се търси възможност за терени, с които разполага държавата, те да бъдат предоставени на предприемачески принцип и тя да получи наготово изградени сгради срещу това. Разбира се, възложено е и ние проучваме каква е теренната готовност. За всеки един от тези терени ще трябва да се подхожда индивидуално и ако е по-добре държавата да построи, нека тя да го построи. Ако е по-добре да получи срещу този терен вече готова изградена административна сграда, нека това да стане.
Но, уважаеми народни представители, необходими са доста финансови средства, ако трябва държавата сама да изгради тези неща. Такива средства, доколкото аз имам информация, такива средства не са предвидени в бюджета за следващата година. Като изключим моето министерство, което ще направи разширение на административната си сграда, тъй като трябва да удовлетворим редица нужди, свързани с дирекциите по европейската ни интеграция, нещо подобно ще прави Министерството на финансите с бившата сграда на Издателски комплекс “Родина”, други министерства инвестиции в това отношение няма да правят.
Съжалявам, но този въпрос няма да може да бъде решен толкова скоро. Ще трябва да видим и възможностите, които се предоставят от съответните обективни програми. Но така или иначе въпросът е сериозен и той трябва да бъде решаван поетапно с, от една страна, създаването, изграждането на нови административни сгради, и от друга страна, разбира се, с преглед и на обема на администрацията, която, за съжаление, с членството ни в Европейския съюз няма да стане по-малко, най-вероятно ще стане повече.
Тоест предстои ни решаването на тези проблеми, но това е проблем, който трябва да бъде обсъждан по предложение на съответните министри и конкретно за всяко едно от министерствата в Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, имате думата за дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз съм доволен определено, че Вие оценявате важността и значимостта на този проблем. От друга страна, когато Вие казвате, че близо 50 държавни институции имат нужда от сграден фонд и към момента нямат такъв, и заявявате, че липсват финанси за построяването на тези сгради, все пак искам да Ви възразя в следния смисъл. Ако се изчисли това, което държавата чрез бюджета дава за наем на сега наетите сгради в рамките само на три години, аз съм направил такава справка, но в рамките на две минути не мога да ви я представя, тези сгради ще се изплатят. И всъщност едно бреме за държава, което сега възлиза на близо стотина хиляди евро на месец за всички тези институции, за плащане на наем, ще бъде спестено след третата година.
И в това отношение с пълна убеденост искам да заявя, че правителството и министър-председателят преди всичко – Вие имате определени отговорности, но това е отговорност и на министър-председателя, който уви не се показа в това отношение заинтересован от решаването на този проблем, говоря на базата на негови изявления – трябва да постъпят по примера на всяко семейство. Вие знаете, че едно семейство е под наем само по необходимост и винаги стремежът му е да си построи собствен дом. Истинското дълготрайно решение на проблема е действително построяването на сграден фонд за българската държавна администрация. Дори и да се вземат заеми, те след това ще бъдат бързо изплатени. Но ще се знае, че съответните сгради вече ще бъдат собственост на държавата, но съответните институции ще могат дългосрочно да развиват дейността си там.
Надявам се в крайна сметка, че това, което Вие казахте за Вашето собствено министерство, ще се разпространи и ще се види, че дългосрочният интерес на България е този въпрос да се реши чрез построяването на сграден фонд, вместо заплащането на такива наеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към последния въпрос към министър Гагаузов, зададен от народния представител Павел Шопов, относно извършване на благоустройствени дейности в нарушение на нормативите и разпоредбите на Закона за устройство на територията в гр. Ахтопол, община Царево.
Господин Шопов, имате думата да развиете Вашия въпрос.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
В момента в гр. Ахтопол, община Царево, общината реконструира и благоустроява ул. “Нептун”, която е крайбрежна улица. Разбира се, това е похвално и очаквано действие от страна на живущите на тази улица в продължение на години. Проблемът обаче, господин министър, е в това, че реконструкцията се осъществява в нарушение на всякакви норми и разпоредби, и изискванията на ЗУТ и правилника за приложението му. Касае се до терен, представляващ публична общинска собственост. Прави впечатление, че първоначалните градоустройствени планове относно трасето на улицата, тротоарите, комуникациите, уличното осветление и целия комплекс от строителни предвиждания са изменени и съществено отменени чрез незаконосъобразна процедура по ЗУТ. В момента на терена се осъществява улица, тротоари и съпътстващи ги съоръжения, които са стеснени до невъзможност за използване, липсват изцяло на места. Очертава се трасе, необяснимо защо, което няма нищо общо с големите възможности на терена и естественото предназначение на улицата като крайбрежна алея.
Моят въпрос е какви нарушения са допуснати по ЗУТ и правилника за приложението му и какви нарушения са направени при осъществяване на строителството? Както и какви санкции ще бъдат наложени на виновните длъжностни лица? Ще отмените ли незаконосъобразните актове или ще откриете процедура за отмяната им като сезирате съответните компетентни органи? И ще спрете ли строителството до изясняване на нарушенията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Във връзка с Вашия въпрос разпоредих да бъде извършена проверка от служители на Дирекцията за национален строителен контрол в община Царево на строеж улици в нови квартали 38, 49, 50, 51, 52,53, първия етап от осева точка 90 до осева точка 143 по плана на гр. Ахтопол. Ще ви запозная с резултатите от проверката и ако счетете за необходимо ще ги коментираме в рамките на процедурата по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Сега по същество. Участници в строителството, обект на Вашия въпрос са: възложител - община Царево; инвеститор “Демакс” АД, гр. София; строител “Баев и компания” ООД, гр. София; строителен надзор “Агроводинвест” АД, клон Бургас, с управител инж. Райна Димова Джамбазова с необходимия лиценз, издаден по съответния ред от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
За строеж на улици в нови квартали 38, 49, 50, 51, 52, 53, първия етап от осева т. 90 до осева т. 143, гр. Ахтопол са издадени следните строителни книжа:
- одобрени проекти от главния архитект при община Царево на 3.10.2003 г.;
- издадено е разрешение за строеж № 123 от 3.10.2003 г.;
- акт за поправка на строително разрешение № 21 от 2.10.2006 г. на главния архитект на община Царево;
- протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническа инфраструктура от 25.09.2006 г., подписан от Строителен надзор, възложител, строител и служител по чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията;
- заверена заповедна книга на строеж № 56 от 27.09.2006 г. за строеж на улици в нови квартали, съответно изброени така, както Ви ги казах.
Одобрените проекти за изграждането на тези улици са в съответствие с действащия Застроителен и регулационен план, одобрен със заповед, забележете, № РД-1403 от 3 декември 1984 г. на тогавашния председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет.
При извършване на оглед на място се констатира, че са изградени бордюрите и е положена основа от чакъл. Не се установи отклонение от одобрените проекти и дадената линия за строеж. При трасирането на улицата е установено навлизане на отделни имоти, частна собственост, в уличното платно, което е наложило изместване на съществуващите огради. Предполагам, че това действие от страна на строителната фирма е предизвикало недоволството на собствениците, но фирмата работи по проект, одобрен още от 1984 г., за който те са знаели, имали са възможност евентуално да оспорват и да получат по съответния начин обезщетение. Този план, макар и от 1984 г., трябва да се изпълнява стриктно, защото няма по-нов.
Извършената проверка, която направиха съответните органи не установи допуснати нарушения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Шопов, имате думата за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин министър, учудвам се, защото на място картината е съвсем друга. Всички жители на тази улица, за която става дума знаят откъде е трябвало да мине улицата, как тя е изместена целенасочено. На място просто не се осъществява този план, за който става дума. И ако и Вие отидете там, ще видите улица, която е под 4 метра, която по плана е от 6 метра, тротоари от двете страни, които са така стеснени, единият няма да се прави, така е предвидено и всичко това, за да се даде по-голям фронт към улицата, така че аз допълнително ще отида на място, ще направя своите замервания. Аз съм съдия от кариерата, занимавал съм се с вещно право, занимавал съм се със Закона за териториално и селищно устройство, а сега Закон за устройство на територията съответно с Правилника за приложението.
Аз ще подновя въпроса си тогава, когато направя конкретните замервания и проекти. Тогава съм сигурен, че ще се установи, че тези проекти, които са предвидени, които Вие цитирахте и съвсем коректно изброихте, съвсем точно, за които аз съответно съм направил съответните справки, в момента на терена не се осъществяват. Ако те се осъществяват това е добре, но на терена картината е абсолютно друга. И всеки, който иде там и види за какво става дума, може да премери колко е улицата, колко са тротоарите, как са изместени нарочно стълбовете за уличното осветление, сложени преди това така, че да има друга конфигурация, друга линия. Тези неща са абсолютни факти, те са на терен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика има думата министър Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Шопов, по принцип аз така действам, че вярвам на хората, които съм изпратил да направят тази проверка. Ако се окаже, че по някакъв начин те не са били стриктни и са ме подвели, аз също ще отида да го видя на място, тогава Ви обещавам, че ще има много сериозни санкции, включително и уволнения на тези, които са си позволили евентуално да дадат неточен отговор на Вашия въпрос.
Аз по-скоро си мисля, че в края на краищата това недоволство се дължи на факта на многобройни нарушения, осъществени точно от същите хора, живеещи точно на същата улица, но пак казвам, че ще проверя и тогава ще видим дали наистина е така или не е така. Защото нито Вие, нито аз сме стеснили улицата със собствена постройка, тъй като такава ние там нямаме, нали – нито Вие, нито аз.
Ще проверя на място още веднъж и ако се окаже и след Вашата проверка, че има разминаване, тогава ще вземем необходимите мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър. Благодаря за Вашето участие в парламентарния контрол.
Уважаеми колеги, с това завърши днешният парламентарен контрол.
Преди да закрия пленарното заседание, искам да ви напомня още веднъж и да ви призова за следващото заседание, което ще бъде на 18 декември 2006 г., от 14,00 ч. Имаме гласувано извънредно заседание с предварително уточнен дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Стойчева
Станчо Тодоров