Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Борис Николов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното извънредно пленарно заседание на Народното събрание с точка единствена в дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.
Приет е на първо четене на 16 ноември 2006 г.
Следва да пристъпим към второто четене на законопроекта въз основа на доклада на Комисията по бюджет и финанси, внесен в деловодството на Народното събрание на 15 декември 2006 г.
Не виждам предварителни въпроси, които са възникнали, освен един, който иска да постави господин Петър Димитров.
Господин Димитров, имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министрите на финансите Кирил Ананиев, Георги Кадиев и Любомир Дацов. Господин министърът Пламен Орешарски е тук, така че целият екип да бъде в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министрите на финансите Кирил Ананиев, Георги Кадиев, Любомир Дацов.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 138 народни представители: за 135, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието, поканете заместник-министрите в пленарната зала.
Както разбрах от думите на господин Димитров и министърът на финансите господин Орешарски е в Народното събрание. Моля да съобщите на господин министъра, че започва четенето на законопроекта на второ гласуване, да има предвид и да заповяда в пленарната зала.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Закон за държавния бюджет на Република България за 2007 г.”
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте наименованието на закона, предложено от вносителя – Министерския съвет, и подкрепено от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 148, против 1, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
Има думата за процедурно предложение господин Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, днес се гледа най-важният законопроект за следващата година – бюджетът, затова предлагам дебатът да се излъчва директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио, поради което правя това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Обратно процедурно предложение няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 152 народни представители: за 49, против 52, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Господин Орешарски, добре дошли! Заповядайте.
Дебатът ще бъде културен, защото днес с нас е и министърът на културата господин Данаилов. Добре дошли!
Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да помоля за прегласуване. Какво искаме да скрием, за да не се предава този дебат по телевизията?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Никога не сме давали второ четене по телевизията.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Чудесна практика ще въведем за второ четене и хората да видят какъв е бюджетът, за да се запознаят. Нали искате българските граждани да знаят с какво се занимаваме в тази зала? Какво се опитвате да скриете? Надявам се всички вие до един да подкрепите излъчването по Българската национална телевизия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението на господин Димов за пряко предаване.
Гласували 156 народни представители: за 48, против 72, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Има думата господин Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 1, ал. 1 има предложение от народните представители Николай Камов, Георги Анастасов и Иглика Иванова, което ви е показано на екрана, за да не го чета.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Мария Капон, Елеонора Николова, Димитър Абаджиев, Анастасия Мозер и Венцислав Върбанов.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за изказвания по ал. 1 на чл. 1 от законопроекта.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, една от темите, за които се говори най-много около бюджета през последните години – тема, която почти не може да бъде оспорвана, е нарастващият излишък. Тази година числата, които чуваме още от м. септември, показват огромно преизпълнение на приходите на държавния бюджет. Това е политика, за която на първо четене говорихме, която може да е имала своя смисъл, същност и съдържание преди 7-8 години, когато страната беше в много тежко финансово състояние. Сега тя е изчерпала своя смисъл, поради това трябва да се извършат необходимите промени.
Това, което ние ви предлагаме в този текст, който видяхте преди малко, е именно в чл. 1, където е приходната част на държавния бюджет, да бъдат извършени такива промени, които да отчитат тази реалност и фактически да покажат по-големи възможности на приходната част от тези, които съществуват след първо четене и които комисията одобри.
Няма сериозен аргумент против това. Нещо повече, може да се спори върху величината на тези приходи, може да се спори от какви позиции се очакват и се правят прогнозите. Това, да. Но от гледна точка на резултата от излишъка не може да се оспорва, че увеличаването с 300-400 млн. лв. на приходната част, ще бъде рисково изобщо. Защото обикновено това е защитата. Няма такъв риск. Всички сме убедени в това.
Различен може да бъде прочитът по-нататък – за какво да бъдат поставени в разходната част тези средства, но в приходната част да оставим този занижен аршин, с който тя е премерена, означава да си затворим очите и за това, което каза Националната агенция по приходите чрез своя ръководител госпожа Мургина само преди броени седмици – че тази година събирането на приходите през Националната агенция е с 12 процента повече от миналата година. Тенденцията се запазва, защото това е така от 2004 г. Нямаме основание да смятаме, че през 2007 г. ще се случат някакви бедствени състояния върху приходите в страната и едва ли не ще рискуваме с това увеличение на приходите, заложено в нашето предложение.
Затова ви моля да не реагираме единствено и само с желанието да подкрепим комисията, което знам, че при едно управляващо мнозинство е характерно, бих казал, нормално. Въпросът е да реагираме като се замислим над простото питане, което идва от хората: добре де, за какво държавата държи толкова много пари в себе си? Тъй като това е резултатът от подобна политика. Ако ние увеличим приходната част, спокойно можем да направим дебат и по-нататък по разходната част и да не гледаме така учудено, когато ни се задава този наистина семпъл въпрос: защо държавата държи в себе си толкова много средства? Какъв е смисълът от тази финансова политика? Ясно е, че няма смисъл. Ясно е, че този въпрос е ироничен към самите нас като народни представители.
Затова, уважаеми колеги, ви призовавам да увеличим приходната част по нашето предложение.
Искам да кажа, че и в рамките на дебатите в комисията не е оспорвана неговата коректност по начина, по който е направено. Разбира се, може да се дебатира по неговия израз и по-нататък по разходната част.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
За изказване има думата госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Нашето предложение всъщност почива на същите разсъждения, които току-що изложи господин Методиев, а те са на база на една тенденция, която се забелязва и която се наблюдава трайно през последните две години, а това е увеличаване събираемостта на приходите и това, че всяка година ние се поздравяваме с едно преизпълнение на приходната част в размер на 2,3 млрд. до 2,5 млрд. лв., включително и за тази година.
Независимо от обстоятелството, че 2007 г. е една необичайна година и че ние ще имаме намаление на митните сборове и отделно от това ще имаме нетни плащания към Европейската общност, ние считаме, че тези 2 млрд. лв. в повече не могат да бъдат изземвани от общините, не могат да бъдат изземвани от бизнеса, поради което следва да бъдат записани коректно в приходната част.
Нашето предложение е числото 14 млрд. 490 хил. лв. в приходната част да бъде завишено на 16 млрд. лв.
Това дава възможност много коректно по-нататък да бъдат разпределени средствата в тези най-чувствителни зони каквито са Националната здравноосигурителна каса, където ние правим едно предложение за увеличаване с 200 млн. лв.; за държавните висши училища. От това, което върви на екрана се вижда, че ние предлагаме също сумата да се увеличи с 200 млн. лв. Разбира се, най-същественото преразпределение на тези приходи, които не се показват коректно през годините, отива по-нататък с възможността 50% от данъка за облагане доходите на физическите лица, което се изземва от общините, поне 50% да бъде връщано.
Всъщност по този начин ние даваме възможност общините да имат реални средства, с които да участват в усвояването на структурни фондове, за да могат да направят своите проекти, защото няма спор, че 2007 г. ще бъде една фалстарт година за общините. Нито една община няма да може да привлече средства, защото няма разработени качествени проекти, които безспорно трябва да се платят, а също така няма и средства за финансиране.
Това е нашето предложение, независимо от обстоятелството, че всяка една управляваща сила иска да има на разположение излишък от средства, които след това да преразпределя. Мисля, че това преразпределение в края на годината практически натоварва всички, които произвеждат тези приходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
За изказване има думата господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, аз ще мина малко по-конкретно с цифрите върху първото предложение, което сме направили от Демократи за силна България. Ние сме направили предложение реално общата приходна част да бъде увеличена с 376 млн. лв.
Откъде идват тези 376 млн. лв. увеличение? Реално преценката за увеличаването на акцизите, което предстои – в бюджета тя е занижена, очаква се приходите от акцизи да бъдат с 230 млн. лв. повече отколкото е записано. Ние предлагаме тази цифра да бъде отразена в проекта за бюджета.
Също така по данък върху добавената стойност се очаква приходите да бъдат с около 450 млн. лв. повече отколкото е записано в бюджета. Респективно ние намаляваме с 304 млн. лв. приходите в бюджета от данък върху доходите на физическите лица. Разбира се, това ще бъде отразено в нашите предложения по-нататък, когато предлагаме 17% плосък данък за доходите на физическите лица съответно в разходната част, в Преходните и заключителни разпоредби.
Ще започна да мотивирам от това защо всъщност се очакват по-високите приходи от данък добавена стойност за сметка на това, което се твърди, че има риск от данък добавена стойност през следващата година да се отвори дупка.
Влизането в Европейския съюз по никакъв начин не може да се счита за застрашаващ приходите от ДДС. Теоретично приходите трябва да останат точно такива, каквито са били към днешна дата. Ако има някакъв риск, този риск може да се търси в неподготвеност на администрацията. Само че и от Националната агенция по приходите, и от Министерството на финансите ние чуваме, че откакто заработи Националната агенция по приходите събираемостта е много по-висока. Събираемостта е с 12% по-висока и то към 9-месечието на тази година. Това означава, че не би трябвало да се съмняваме в способността на администрацията да прибира данък добавена стойност и би трябвало да запишем реалната цифра, която няма защо да се притесняваме, че ще бъде пробита.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Число.
НЕНО ДИМОВ: Добре, числото.
Когато говорим за данъка от облагане доходите на физическите лица е ясно, че през настоящата година бяха увеличени изпреварващо акцизите, без това да е било необходимо – акцизите на горивата.
Има нови акцизи – акцизът върху тока например. Акциз, който на практика облагаме двойно, защото, от една страна, плащаме акциза върху горивата, от които се произвежда ток, след това на тоя акциз слагаме нов акциз върху самия ток и няма никаква компенсация за физическите лица. Ние намалихме корпоративния данък с 10%, но физическите лица остават да плащат до 24% данък на годишна основа – процент, два пъти и половина по-висок отколкото този, който гласувахме и приехме да се плаща за хазарта, а отново говорим за данък оборот на практика, защото физическите лица плащат върху всичко, което получават.
От тази гледна точка изравняването на данъка върху капитала и върху труда е съвсем естествено, за да може икономиката да се развива нормално напред. Ставка от 17% данък физически лица; 10% корпоративен данък и 7% данък върху дивидента съвсем изравняват облагането на тези два вида двигател на икономиката – труда и капитала. Съвсем нормално е и с числата, които сме показали, даваме възможност Народното събрание, без да пробие бюджета, да приеме тази справедливост. В годината, в която ние натоварваме допълнително българските граждани с разходи, с които те нямаше защо да бъдат натоварвани, да компенсираме частично това натоварване с намаляване на общия данък на физическите лица.
Аз не се съмнявам, че тези от вас, които реално искат да чуят, а не да четат вестници и да си говорят, имат аргументи да подкрепят тези предложения. Може би само политическият инат би се противопоставил, защото не вярвам някой да може да опровергае цифрите, които са записани тук. Тези цифри никой от вас не може да опровергае. Те са факт и са доказани не само в този бюджет, те са доказани от Бюджет 2006 г., доказано е в Бюджет 2005 г. и т.н. до началото на 2000 г., когато започна да се формира сериозен излишък – 2001 г.
От тази гледна точка аз ви призовавам да подкрепите това предложение, за да можем да облекчим натоварването на физическите лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа! Такъв бюджетен излишък, какъвто има в България, уважаеми дами и господа, няма никъде другаде в Източна Европа. Няма никъде в Източна Европа, защото поддържането на подобни нива на излишък е една недалновидна, бих казал, глупава политика. Обикновено в страните, които имат големи природни ресурси, да речем като петрол, те могат да си позволяват такива бюджетни излишъци. В страни като България е направо наивно и глупаво да се прави подобна политика.
Така че, уважаеми дами и господа, когато му беше времето, и за това не трябва да се спекулира, СДС внесе предложението 17 процентен плосък данък върху данък общ доход, върху личния данък. Тогава вие не го подкрепихте и с това ощетихте възможността за бързо развитие в България и хората да увеличат доходите си. България ще стане член на Европейския съюз, уважаеми колеги, със средна работна заплата от 400 лв. Това прави ли хората европейци? Не, те няма да бъдат европейци, нито ще се чувстват такива. Това е проблемът, уважаеми дами и господа, че без по-високи доходи, разберете го, българинът няма да бъде истински член на Европейския съюз.
Сега ще ви кажа защо са високи данъците в България. Аз вече съм ви го казвал, но ще го кажа още веднъж. Защото на един среден човек държавата взема над 50% от дохода като данъци, осигуровки, акцизи и други плащания, тоест половината пари ги взема държавата. Именно затова се формира и този огромен бюджетен излишък. Като има такъв бюджетен излишък, уважаеми дами и господа, това, което трябва веднага да се направи, е да се намалят данъците. За 10-процентния корпоративен данък – да, правилна политика, отдавна го искахме, прекрасно. Но защо личния данък, данък общ доход не беше намален?
Предложението, което направи СДС за 2007 г., беше 17 процентна плоска ставка. Отсега ви казвам за 2008 г., предвид излишъка, който ще имате догодина, е възможна 10-процентна единна ставка за личните доходи – нещо, което би оставило над 1000 лв. на година в едно средно семейство. Ето ви подоходна ефективна политика. Ето ви една успешна политика. Това не се прави от управляващите по единствената причина, че се презастраховат и правят други неща, които им звучат социално, но те не се отразяват сериозно и ефективно върху живота на средния българин.
Така че, уважаеми колеги, догодина отново ще има голям излишък в българския бюджет – над 1 млрд. лв. минимум. Каквито и проблеми да има Националната агенция по приходите при тези параметри – над 1 млрд. лв. излишък. Така че можехте да приемете тези наши предложения. Сега е късно, разбира се, знам, че няма да направите такава стъпка, но по-нататък ще прочетете в бюджета важни предложения на СДС. Отсега да се каже в бюджета: при преизпълнение над 200 млн. лв. – 3 процентни пункта намаляване на осигурителната тежест; при преизпълнение над 400 млн. лв. – 6 процентни пункта намаляване на осигурителната тежест, което би създало предвидима среда. Хората ще знаят – ако плащат данъци на държавата и има отново такова преизпълнение, ще доведе до по-ниска осигурителна тежест, а съответно и до по-нисък личен данък, ако имате волята за това.
Разберете, без по-ефективна данъчна политика и по-ниски ставки, България ще продължи да бъде най-бедната страна в Европейския съюз. Това трябва да се каже – без промяна в политиката, която се води, нещата няма да се променят, уважаеми дами и господа. Не трябва да живеете с други илюзии. Благодаря за вашето внимание.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÃÅÎÐÃÈ ÏÈÐÈÍÑÊÈ: Желаещи да вземат думата има ли?
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Съвсем очевидно е, че аргументите на моите колеги са основателни. Това не може да го отрече никой. Основателни са, първо, по силата на това, че прогнозното изпълнение за 2007 г. ще бъде значително над това, върху което е стъпило Министерството на финансите, когато е разработвало бюджета. Това го казва самото Министерството на финансите и по този начин си противоречи, като предлага на народните представители един план за данъчните приходи, който има погрешна основа.
На второ място, нашето предложение за завишаване на данъчните приходи с определена сума се базира и на една по-реалистична прогноза за размера на брутния вътрешен продукт за 2007 г. Министерството на финансите, когато предложи проекта за бюджет на Народното събрание за 2007 г., стъпи на една некоригирана и неактуализирана прогноза за брутния вътрешен продукт за 2006 г. за неговото изпълнение. Последните данни показват, че той ще бъде значително по-висок и темпът му на растеж ще бъде значително по-висок от този, който Министерството на финансите работеше и предложи на Народното събрание. По този начин той занижи абсолютния размер на данъчните приходи и предложи на Народното събрание един относителен дял на общите приходи спрямо брутния вътрешен продукт на базата на тази занижена прогноза за брутния вътрешен продукт.
Сега е съвсем очевидно, господин министър, че размерът на брутния вътрешен продукт ще бъде значително по-висок. Следователно постъпленията от някои видове данъци, като например данъка върху добавената стойност и акцизите, ще бъдат значително по-високи. Няма как да не бъде осъществено това преизпълнение. Всъщност Министерството на финансите и Комисията по бюджет и финанси в лицето на господин Димитров предлагат на Народното събрание погрешна основа, върху която да гласува т. 1 и ал. 1 на Закона за държавния бюджет. Напълно погрешна!
Има още един фактор, поради който тази прогноза ще бъде погрешна. Министерството на финансите очевидно не е отразило намеренията на техните колеги от Министерството на икономиката и енергетиката да подпишат капитулантски договор с “Газпром”, да присъства и министър-председателят на това подписване, следствие на което цената на газта ще се покачи значително. Отразено ли е покачването на газта, господин Димитров, ако сте почтен икономист, кажете, в тази прогноза за приходите от акцизи и данък добавена стойност? (Реплика от народния представител Петър Димитров.) Не е, нали. Да, обаче се очакваше, че ще бъде.
Какво ще е влиянието на увеличаването на базисната цена на газта, след капитулацията на българското правителство пред “Газпром”, върху приходите от акцизите и върху приходите от данък добавена стойност? Първото следствие ще бъде, че значително ще се завишат акцизите, защото газта ще повлече със себе си и други стоки и данъка върху добавената стойност. Прогнозата за инфлацията през следващата година ще бъде надвишена очевидно, тъй като в основата на ценовата система ще влезе едно покачване и то драстично. Така ли е? Ако е така, обаче чувам мълчание и намирам, че в известен смисъл то е и гузно, какво става с реалното покачване на доходите на физическите лица? Ако инфлацията, която вие зареждате и приемате през покачването на цената на газта и оттам вдигането на акцизи и на данък добавена стойност и пр., обезцени доходите на физическите лица, тогава какво правим, за да запазим покупателната им способност? Нищо не правим.
Вие стоите пасивно и не отразявате нещо, което може да бъде отразено, защото страната има възможност да отрази атаката срещу намаляването на реалната покупателна способност на доходите. Правителството може да отрази това, ако приеме – не е късно, не съм съгласен с колегата Мартин Димитров, предложението да се отиде към плосък данък. Това е начинът да се отрази негативното въздействие на инфлацията върху реалните доходи. Защо не го направите?
И последно. Нашата прогноза ще бъде преизпълнена! Тази прогноза, върху която сме се базирали, ще бъде преизпълнена. Следващата година ще застана на тази трибуна и ще ви обвиня директно в пълна некомпетентност, пълно незачитане на фактите. Ще ви обвиня, че сте едно некадърно управляващо мнозинство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Костов!
ИВАН КОСТОВ: Защото е очевидно, че можете да предприемете тези действия, а не ги правите. Ако приемете това предложение, можете да отговорите и на исканията на хората, които бяха пред вратите на парламента, за увеличаване на пенсиите. Много неща могат да бъдат направени, ако имате завишена чувствителност към проблемите на обикновените хора, но нямате. Жалко за социалните претенции на това управление, наистина много жалко! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики на изказването на господин Костов? Няма ли реплики? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам. Ако няма, ще преминем към гласуване на направените предложения по чл. 1, ал. 1.
По чл. 1, ал. 1 първото предложение е на народните представители Николай Камов, Георги Анастасов и Иглика Горанова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 25, против 49, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова, Димитър Абаджиев, Анастасия Мозер и Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 34, против 57, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 36, против 72, въздържали се 24.
Заповядайте, господин Агов, за процедурно предложение, за прегласуване.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Самото мнозинство не е убедено в тази политика, която ни се предлага днес с този бюджет! Погледнете числата на въздържалите се при гласуванията по всички предложения на опозицията! Следователно тук, в тази зала, няма съгласие за една политика, която е насочена към затягане на икономическия възел около гърлото на българските граждани и в никакъв случай не е политика на насърчаване на доходите им и наистина влизане в Европейския съюз в едно по-заможно състояние. Такава политика се съдържа във всички предложения на опозицията. Тази политика колебливо се отхвърля от мнозинството.
Моля тези, които се колебаят - уважаеми народни представители, да не се колебаят и да подкрепят една друга политика, която не пробива бюджета, а му помага да помогне на българските граждани за по-добри доходи.
Ето от тази гледна точка, господин председателю, искам да се прегласува. И най-важното – приканвам към размисъл колебаещите се в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам на прегласуване предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 33, против 101, въздържали се 6. (Оживление и единични ръкопляскания в ДСБ.)
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 1, ал. 2 има седем предложения на народните представители. Първото е на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
Следващото предложение е от народните представители Мария Капон, Елеонора Николова, Димитър Абаджиев, Анастасия Мозер и Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Маргарита Панева, Петър Мръцков, Олег Попов, Ива Станкова, Иван Славов и Петър Симеонов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в Преходните и заключителни разпоредби на закона.
Има предложение от народния представител Стефан Софиянски, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народните представители Венелин Узунов, Йовко Йовков, Филиз Хюсменова, Петя Гегова и Олимпи Кътев, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1, като предлага следната редакция:
“Чл. 1 (1) Приема републиканския бюджет за 2007 г. по приходите на обща сума 14 541 464,5 хил. лв., както следва: (Таблицата се прилага към протокола).
(2) Приема републиканския бюджет за 2007 г. по разходите, трансферите и вноската за бюджета на Европейския съюз на обща сума 14 407 058 хил. лв., от които разходи на сума 8 684 062,9 хил. лв., трансфери (нето) на сума 5 088 561,1 хил. лв. и вноска за бюджета на Европейския съюз на сума 634 434 хил. лв., както следва: (Таблицата се прилага към протокола)..
(3) Утвърждава бюджетното салдо по републиканския бюджет за 2007 г. в размер на 134 406,5 хил.лв.
(4) Утвърждава финансирането на бюджетното салдо по републиканския бюджет в размер на -134 406,5 хил. лв., както следва. (Таблицата се прилага към протокола).
(5) Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата по текстовете на алинеи 2, 3, 4 и 5 с направените по тях предложения.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, вчера в залата ви призовах да обърнем внимание как да гласуваме възможността България да сключи поредният заем и за какво отиват тези пари. Разбира се, вашето желание да ме слушате беше сравнително ограничено. Сега обаче искам да ви кажа точни числа.
Вчера с вашето гласуване „за” в областта на образованието вие поехте следните ангажименти, по-точно ги прехвърлихте върху правителството: от 738 училища в България, където взаимоотношенията са учител към ученик 1:11, тоест под минимума, с който се мери тази стойност на отпускането на средства, да ги намалите на 400, за да получите въпросния заем.
С това, че вчера ратифицирахте споразумението за сключване на заем поехте ангажимент, че ще бъде извършено съкращение от 30 процента върху непедагогическия персонал в българското училище. Аз ви молех вчера да ме чуете, вие не проявихте това желание. Сега много се радвам, че виждам във вашите очи желание да чуете числата.
В момента правим предложение, с което не е нужно България да взима 150 млн. лв., за да се направят разходи за политики, за модернизация. Защото естествено е, че българското училище се нуждае от модернизация. А тук един от текстовете, върху който аз акцентирам в момента, е да се отпуснат капиталови разходи за модернизация на системите вътре, които се издържат от държавния бюджет, включително образованието. Взимаме пари отвън при наличие на средства вътре в страната, при наличие на финансови възможности на българската държава. Защо го правим? Единственото разумно обяснение за мен поне е, че този външен натиск може да ни накара да извършваме реформи, след като нямаме характера и волята всички да го правим тук, в страната.
Но няма нужда, при всички случаи няма нужда тези пари да се вземат отвън, след като ги има налични тук, в страната - както за модернизация, така за реформиране, и то на такива безспорно много тежки и трудни системи за реформа, каквато е образователната.
В по-нататъшния дебат ще стане дума още един път на тази тема. Досега ви молех, няма спор по произхода на увеличението, няма спор за това откъде ще дойдат парите, както се казва. Това е ясно, поне от дебата по ал. 1 мисля, че стана ясно. Вашето мълчание подсказва, че разбирате за какво става дума и не желаете да дебатирате по него, тоест нямате аргументи „против”. Сега нека по тази точка, където се увеличават съответните разходи, знаете откъде идват приходите, да проявите съгласие и да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Методиев? Няма.
Думата има господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, в този член можете да намерите едно от малкото предложения, които касаят намаляване на разходната част на бюджета. Това не е само дясна политика, това е умна политика, това е ефективна политика. Предлагаме разходите за издръжка да бъдат намалени с 200 млн. лв. и причините за това са следните. Ако си спомняте, поне членовете на Комисията по бюджет и финанси няма как да не помнят този факт, миналата година разходите за издръжка бяха увеличени с около 450 млн. лв. Тази година отново се увеличават. Смятаме, че имаше начин, ако се проведе една реформа, каквато беше обявена от този кабинет – за 10-процентно намаляване на числеността и съответно на бюрокрацията, разходите за издръжка, които са ток, консумативи, наеми, компютри, и те да намалеят. Фактът, че те не намаляват, а се увеличават, показва, че тази реформа не се провежда както трябва и нещо не е наред в цялата работа. Но това предложение вие ще имате възможност да го гласувате и би трябвало да го подкрепите, ако искате тази реформа да получи завършека, който би трябвало да получи.
Следващото нещо, по което предлагам отново намаление на разходите и пак ви обръщам внимание, няма много такива предложения дори от опозицията, но СДС си е направил труда да покаже къде може да се търси ефективност, това е по отношение на субсидиите за нефинансовите предприятия.
„Български държавни железници” е едно предприятие, за което е изписана толкова много хартия, че самата хартия, ако се продаде, може да покрие част от дълговете на предприятието. Но идеята беше, че постепенно това предприятие не трябва да бъде на загуба.
И гледаме, през 2007 г. – 75 млн. лв. субсидия за БДЖ. Чакайте, нали трябваше вече да се самоиздържа, приходите да покрият разходите? Ние предлагаме не да махнем тази субсидия, а да я намалим с 60 млн. лв. Толкова много стратегии имаше как това предприятие ще стане ефективно, как ще се подобрява неговата работа и в случая предлагаме нашето съдействие: намалете субсидията, то вече би трябвало да е станало ефективно, толкова министри работиха по този въпрос.
В тази връзка предлагам и нещо да се увеличи, това са капиталовите разходи за общините. Капиталовите разходи за общините, уважаеми дами и господа, са 108 млн. лв. Имах среща с моите колеги от Съюза на демократичните сили с няколко сдружения на общините и хората казаха следното нещо: капиталовите разходи са точно толкова, че на гражданин в община се падна по една тротоарна плочка. Дават ни по една плочка и ни казват: оправете си пътищата, оправете си инфраструктурата. (Реплика на Георги Божинов.)
Слушайте, господин Божинов, това е важно. Така че ние предлагаме нарастването на капиталовите разходи да е със същия процент, с който нарастват общите капиталови разходи. Със същия процент да нарастват капиталовите разходи за общините и именно за това предлагаме да станат поне 134 млн. лв. Не че е кой знае каква промяна, но поне е принципно: общите капиталови разходи нарастват с един процент, приложете същия процент за общините!
Друг е въпросът, че предвид общата неефективност на разходите, ако бяха взети мерки там, където трябваше, можеше да се спестят много пари. Между другото, това е много важна тема. Никой в този парламент не говори откъде могат да се спестят пари, а това е една ключова тема оттук нататък, уважаеми дами и господа – кои системи са неефективни и кои при по-добро управление може с по-малко пари да произвеждат по-добър продукт. Ето, това е ключовият въпрос днес, който аз искам да ви задам: кои системи при реформа с по-малко пари може да имат по-добър резултат? Нищо не се прави в тази област! А как имаме програмно бюджетиране, проектобюджетиране, при положение че на този въпрос нямаме отговор?
И затова аз веднъж попитах уважаемия господин министър следното нещо, разбира се, пред цялата Комисия по бюджет и финанси: като имате програмно бюджетиране, кои проекти не одобрихте? И до ден-днешен никой не е отговорил на този въпрос. Никой не е отговорил!
Изводът от цялата работа е, че програмно или проектно бюджетиране няма, защото начинът да разберете дали има такова бюджетиране е да се види кое е било одобрено и кое не е било одобрено. Като не знаете кое не е било одобрено, значи тази система я няма, уважаеми дами и господа.
А проектното бюджетиране е нещо много просто и много важно. То е като се дават пари, да е за нещо конкретно, с конкретен измерим резултат и в края на годината да можем да питаме: свършихте ли я тази работа или не я свършихте? Не казвам, че не са направени стъпки в тази посока. Има стъпки в тази насока, но очевидно, когато форматът е тройна коалиция от този вид, нещата стават трудно. Това е изводът, до който стигам.
Така че, уважаеми дами и господа, надявам се да подкрепите нашето предложение, то е принципно и важно. Благодаря за вашето внимание.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÃÅÎÐÃÈ ÏÈÐÈÍÑÊÈ: Има ли реплика на господин Димитров? Няма.
Давам думата на господин Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател. Странно мълчание от мнозинството – липса на всякакви аргументи очевидно, защото, ако в 9,30 ч. очаквах, че може би още спите, сега би трябвало да сте се събудили!
Какво се получава в момента? Българското правителство има пари, които не иска да харчи, а това, за което трябва да ги харчи, взема заеми, с които натоварва българския гражданин да плаща и лихвите по тях.
Преди около година и няколко месеца гласувахме един заем ПАЛ-3, който беше насочен за ангажименти в сферата на здравеопазването, образованието и други политики. Тези реформи година и няколко месеца по-късно не са започнали, не са се случили.
Вчера вземаме поредния заем от 150 млн. долара – между другото, за всички тези заеми ще плащаме лихви, всеки български гражданин ще плаща тези лихви – отново за политики в областта на здравеопазването, образованието, политики, които отново няма да се случат. Видяхме накъде се върви с приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса – правителството върви към убиването на Българския лекарски съюз и лекарските съсловни организации и оттам на здравеопазването в България.
Днес обаче виждаме, че когато от Демократи за силна България предлагаме с вътрешен ресурс да се решат тези проблеми – вместо да вземаме заеми и да плащаме лихви по тях – ние предлагаме 152 милиона вътрешен ресурс да отидат точно за капиталови и текущи разходи в сфери, които получават средства от бюджета, в случая здравеопазването и образованието са точно такива сфери, се отказватe от тях. Вие с лека ръка казвате: “Не, ние няма да вземаме тези пари. Ще вземаме заеми”.
Защо? Всъщност, господин министър, чии интереси защитавате, когато вземате заеми, а не ползвате ресурса, който имате? Защо държите този ресурс настрани и не го въртите, за да може в същото това време да ни товарите с лихви? Имате ли някаква договорка с някой, когото ние не знаем, както не знаем договорките, които се случиха с “Газпром”?
Въобще, можете ли да обясните каква е политиката, която е скрита зад това? Най-вероятно не можете да обясните, защото на практика няма никаква политика.
Каква е политиката да откажете увеличение на средствата в държавното обществено осигуряване с 30 млн. лв., която ние правим в това свое предложение? На практика 2001 г. беше последната година, в която пенсиите в България бяха актуализирани повече, отколкото беше текущата инфлация за годината. От 2002 г., включително и в предвидения бюджет за 2007 г. пенсиите се актуализират между 50 и 30% от реалната годишна инфлация. Седем години тези хора обедняват прогресивно, тяхната покупателна способност намалява, при положение, че стандартът беше твърде нисък. Тенденцията трябваше да бъде обратна.
Затова ние предлагаме увеличение с 300 млн. лв., с което може да се вдигне базата, с която процентното увеличение да се изразява в по-голям размер. Триста милиона лева, които няма да бъдат от заем, които в края на краищата ще бъдат събрани от данъците на българските граждани. Това са 300 млн. лв., които няма да стоят в касичката на Министерството на финансите и да мухлясват, а могат да бъдат използвани за компенсацията на всички онези натоварвания, от които страда българският гражданин, финансови натоварвания, това, с което го облагате все повече и повече.
Може би вие не знаете, но това, което се говори засега само в медиите, е, че от следващата всяка година този български гражданин, когото вие ограбвате, ще бъде ограбван допълнително с 1 млрд. долара заради лошото споразумение, заради антибългарското споразумение, което вие сключихте с “Газпром”. Никаква компенсация на се вижда отсреща. Ето една малка възможност от 300 милиона, която да покрие част, много малка част от разходите, които ще направи българският пенсионер през следващата година. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви., господин Димов.
За реплика – господин Мартин Димитров. (Шум и реплики от мнозинството.)
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Óâàæàåìè äàìè è ãîñïîäà, èñêàì äà èçðàçÿ íåñúãëàñèå ñ ãîñïîäèí Äèìîâ ïî ñëåäíèÿ âúïðîñ.
Ìîëÿ çà âàøåòî âíèìàíèå! Áëàãîäàðÿ âè.
Ãîñïîäèí Äèìîâ, âúâ ôèñêàëíèÿ ðåçåðâ Áúëãàðèÿ èìà äîñòà ïàðè. Ëèõâàòà, êîÿòî ñå ïîëó÷àâà ïî òÿõ, å ìèíèìàëíà. Òàêà ÷å ëîãè÷íèÿò âúïðîñ å çàùî ñå ïîääúðæà òîëêîâà âèñîê ôèñêàëåí ðåçåðâ è ñå âçåìàò çàåìè ïðè ïî-íåáëàãîïðèÿòíè óñëîâèÿ? Òîâà å äîñòà íåäàëíîâèäíà ïîëèòèêà. Àç áèõ ïîñòàâèë âúïðîñà ïî òîçè íà÷èí – äîñòà ïî-èíòåëèãåíòíî, îòêîëêîòî äà êàçâàòå ïðîñòî, ÷å ñå âçåìàò çàåìè.
Ãëóïàâî å äà ñå ïîääúðæàò ìíîãî ïàðè ïðè íèñêà äîõîäíîñò è äà ñå âçèìàò çàåìè ïðè ïî-âèñîêà ëèõâà – òîâà êàòî ïðàêòèêà å äîñòà ñòðàííî.
È äðóãî íåùî. Ãîâîðåéêè çà “Ãàçïðîì”, ìîæå äà ñå çàäàäå ñëåäíèÿò âúïðîñ, êîéòî å äîñòà èíòåðåñåí. Áåøå ñêëþ÷åíà ñäåëêà çà “Áåëåíå” ñ ðóñíàöèòå, ñäåëêà ñ “Ãàçïðîì” ñ ðóñíàöèòå, ïúê íå áåøå ïîñòèãíàòà äîãîâîðåíîñò çà äîñòúï íà áúëãàðñêîòî ìåñî äî ðóñêèÿ ïàçàð! Äîáðå, ñúãëàñèõòå ñå, äåòî ñå êàçâà, ñ âñè÷êè òåõíè èñêàíèÿ, ïîíå äà áÿõòå íàïðàâèëè òîâà çà áúëãàðñêèòå ïðîèçâîäèòåëè, çà áúëãàðñêîòî ìåñî è ìëÿêî. Êàòî ñå ñúãëàñÿâàòå ñ âñè÷êè òåõíè èñêàíèÿ, ïîíå ïîñòèãíåòå ïî-øèðîêà äîãîâîðåíîñò, çà äà èìà íÿêàêâà ïîëçà è Áúëãàðèÿ îò öÿëàòà ðàáîòà! Ãîñïîäèí Äèìîâ, òîâà ñúùî òðÿáâà äà ñå êàæå ïî íÿêàêúâ íà÷èí ñïîðåä ìåí. Áëàãîäàðÿ âè.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Áëàãîäàðÿ.
Èìà ëè äðóãà ðåïëèêà?
Äóïëèêà èñêàòå ëè, ãîñïîäèí Äèìîâ? Íå èñêàòå. Áëàãîäàðÿ.
Çà èçêàçâàíå èìà äóìàòà ãîñïîæà Íèêîëîâà.
ÅËÅÎÍÎÐÀ ÍÈÊÎËÎÂÀ (ÎÄÑ): Óâàæàåìà ãîñïîæî ïðåäñåäàòåë, óâàæàåìè ãîñïîæè è ãîñïîäà! Äíåñ ÿâíî äåáàòúò ùå áúäå ìíîãî èíòåðåñен – òîåñò íÿìà äà èìà äåáàò, à îò ñòðàíà íà îïîçèöèÿòà ùå ñå ãîâîðè è îò ñòðàíà íà óïðàâëÿâàùàòà êîàëèöèÿ ùå èìà ïúëíî ìúë÷àíèå, çàùîòî å ìíîãî òðóäíî äà ãîâîðèø ïî òåìàòà çà áþäæåòà, êîãàòî ñè ïîåìàë îáåùàíèÿ çà îáëåê÷àâàíå æèâîòà íà ñîöèàëíî ñëàáèòå, óâåëè÷àâàíå íà ïåíñèèòå, óâåëè÷àâàíå íà ñðåäñòâàòà, êîèòî òðÿáâà äà îòèäàò â áîëíèöèòå, è êîãàòî òîâà íå ñå ñëó÷âà è ñå íàñòîÿâà çà íåãî ñàìî îò îïîçèöèÿòà, ðàçáèðà ñå, ùå ñå èìà ïúëíî ìúë÷àíèå.
Êàêòî âå÷å êàçàõ, ïðåäëîæèõìå ïðèõîäíàòà ÷àñò íà áþäæåòà äà ñå óâåëè÷è ñ 2 ìèëèàðäà – òî÷íî òåçè 2 ìëðä. ëâ., êîèòî â êðàÿ íà âñÿêà ãîäèíà ñå ðàçïðåäåëÿò âúâ âèä íà èçëèøúê. Åòî çàùî è Ðàçäåë “Ðàçõîäè” ñúùî áè òðÿáâàëî äà ñå óâåëè÷è ñ òåçè 2 ìèëèàðäà, êîèòî ñà ñêðèòè â áþäæåòà è êîèòî íèêîãà íå ñå ïîêàçâàò â íà÷àëîòî íà ãîäèíàòà.
Ðàçáèðà ñå, íèå ñìå ìíîãî ÷óâñòâèòåëíè è êúì ðàçõîäèòå, êîèòî ñå ïðàâÿò çà èçäðúæêàòà íà àäìèíèñòðàöèÿòà. Íåçàâèñèìî îò çàÿâåíàòà ãîòîâíîñò äà ñå íàïðàâÿò ïðîìåíè, âêëþ÷èòåëíî è ñòðóêòóðíè, è äà ñå óâåëè÷è åôåêòèâíîñòòà íà àäìèíèñòðàöèÿòà çà ñìåòêà íà íàìàëÿâàíå íà ðàçõîäèòå, òîâà íå ñå ïîëó÷àâà. Àäìèíèñòðàöèÿòà ñå ðàçøèðÿâà, îñîáåíî ñ ôîðìóëàòà 8:5:3. Íÿìà çàùî äà ïîâòàðÿìå ñåãà, ÷å îáëàñòíèòå óïðàâèòåëè âìåñòî äâàìà èëè òðèìà ñòàíàõà ïåòèìà èëè îñìèíà â çàâèñèìîñò îò òîâà êàê òðÿáâà äà ñå íàòúêìè òàçè ôîðìóëà. Ðàçõîäèòå çà èçäðúæêà ñå óâåëè÷èõà ïî åäèí íåïðîñòèì íà÷èí çà ñìåòêà íà ðàçõîäèòå â òàçè ÷óâñòâèòåëíà ñîöèàëíà ñôåðà, çà êîÿòî îòëÿâî ñå îáåùàâàøå òîëêîâà ìíîãî è òîëêîâà ñèãóðíî.
Åòî çàùî, ìàêàð è êàòî êîìè÷åí ôàêò, ïåíñèîíåðñêèòå ñúþçè íàïèñàõà ïèñìî íå äî âàñ, à äî äÿñíàòà ñòðàíà, êîÿòî íèêîãà íå å îáåùàâàëà óâåëè÷àâàíåòî íà ïåíñèèòå, íî ïîòúðñèõà çàùèòà â îïîçèöèÿòà.
Íèå ïðåäëàãàìå ñúùî òàêà íàìàëÿâàíåòî íà òðàíñôåðèòå çà íåôèíàíñîâèòå ïðåäïðèÿòèÿ, ñóáñèäèÿòà äà ñå íàìàëè ñ 60 ìèëèîíà.
Âðúùàì ñå íà òåìàòà êàêâè ñà êàïèòàëîâèòå òðàíñôåðè çà îáùèíèòå. Òîâà å åäíà ÷óâñòâèòåëíà òåìà. Âëÿâî àç âèæäàì è ìîãà äà èçáðîÿ ïîíå äåñåò äóøè êìåòîâå è ïîíå äåñåò äóøè ïðåäñåäàòåëè íà îáùèíñêè ñúâåòè, äà íå êàçâàì êîëêî ñà îáùèíñêèòå ñúâåòíèöè. Èñêàì äà âè êàæà, ÷å âñúùíîñò íà åäèí ÷îâåê â Áúëãàðèÿ ñå äàâàò 13 ëâ. Ãîñïîäèí Ìàðòèí Äèìèòðîâ ìíîãî óñïåøíî ñðàâíè òåçè 13 ëâ. ñ åäíà ïëî÷êà. Çàùîòî âåðîÿòíî òîëêîâà ñòðóâàò 13 ëâ. Íî êàòî ñè ïðåäñòàâèòå êàêâî äàâàò âñúùíîñò õîðàòà âúâ âèä íà äàíúê îáù äîõîä, êàêâî äàâàò âúâ âèä íà äàíúê ñîáñòâåíîñò, êàêâî äàâàò âúâ âèä íà ïúòåí äàíúê è ò.í., âðúùàíåòî íà 13 ëâ. íà åäèí ÷îâåê â îáùèíà â íèêàêúâ ñëó÷àé íå ñúîòâåòñòâà íà æåëàíèåòî íà õîðàòà, ïëàùàéêè äàíúöè. Çàùîòî õîðàòà ïëàùàò äàíúöè, çà äà ñå ïîäîáðÿâà ñðåäàòà, â êîÿòî æèâååì. Ñ 13 ëâ. àç äúëáîêî ñå ñúìíÿâàì, ÷å õîðàòà ùå ïîëó÷àò òàçè èíôðàñòðóêòóðà, òàçè ñðåäà îêîëî äîìà ñè, êîÿòî äà íàïðàâè æèâîòà èì ïî-äîáúð.
Åòî çàùî íàñòîÿâàìå äà ïîìèñëèòå âúðõó íàøèòå ïðåäëîæåíèÿ, íàé-ìàëêî â ÷àñòòà çà òðàíñôåðà êúì îáùèíèòå. Çàùîòî íå çíàì êàê âèå êàòî áèâøè îáùèíàðè ùå ñå âúðíåòå â ñâîèòå ðîäíè ìåñòà, çà äà îáÿñíèòå, ÷å ñòå ñå ïðåáîðèëè çà åäèí äîáúð áþäæåò. Áëàãîäàðÿ âè.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики към госпожа Николова? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Този дебат е много ползотворен, но той е доста закъснял. Закъснял, защото той трябваше да се проведе при първото четене, при първото гледане на бюджета. Защото там беше философията на бюджета и там можехме да говорим за тези пари. На практика в момента, тези пари, за които говорим са мъртви пари. Този дебат е много, много полезен, защото почти за първи път в него се постави въпроса за тези пари, които не работят и този фискален резерв, за тези пари, които представляват излишък и които са милиарди.
Тук наистина бяха поставени въпросите защо този фискален излишък е толкова голям и защо ние вземаме заеми, за които плащаме скъпи лихви? Отговор има, разбира се, но това не е от неразбиране, това не е от елементарна финансова простотия. Тук става въпрос за интереси и тези интереси са ясни. Тук става въпрос за предопределености и за тенденции, които са на не една и две години. Тези тенденции са много стари и те са инерционни. Тези тенденции са много неприятни и всяка година следват грешките, които се правят в предишната година. И всяка година се стига до положението да се направи най-после прелом в тези тенденции, но този прелом не се прави, както не се прави и тази година. Защото в това отношение огромна е вината на Международния валутен фонд, който години наред поставяше едни параметри, които сляпо и безропотно бяха изпълнявани.
Когато присъстващите тук политически сили са опозиция, те критикуват и са от едната страна, и са абсолютно прави, както е в случая. Когато станат обаче управляващи те правят същото, каквото са правили предишните управляващи. И така този кръг продължава да се върти и отново стигаме до задънена улица и то грешна философия в бюджета.
Вчера в Комисията по бюджет и финанси, представете си, беше внесен документ на английски език. Няколко текста. Без да коментирам по същество дали предложенията са били добри или не, бяха озаглавени “Предложения за приемане от Международния валутен фонд”. Дори някой депутат не си беше направил труда да направи тези предложения като свои предложения или парламентарна група или правителството. Забележете, вчера бяха обсъждани на извънредна комисията в зала “Запад” предложения на Международния валутен фонд. Те бяха внесени и обсъждани. Вярно е, че не са били приети, след като напуснах комисията, но в суверенния Четиридесети парламент на България бяха предложени за приемане или неприемане от институция, която не е субект в данъчния процес. Затова става дума.
Този бюджет е силно под влияние най-вече на Международния валутен фонд. И тук преждеговорившите зададоха и въпроса защо и кой влияе. Ами кой влияе? Един от субектите, които влияят, е именно Международният валутен фонд. Защо? За да се изнасят пари, да стоят мъртви пари, които са излишъци в чужди банки срещу ниска лихва и оттам, от тези чужди банки в България да влизат тези заеми, единият от които онзи ден беше от 150 милиона отново при висока лихва, която ще се дава.
И така, ние категорично ще подкрепим това предложение. Става въпрос за една малка сума на фона на всички останали от 300 млн.лв. Тези пари ще влязат в българската икономика. Те ще се задвижат, те ще работят. Това са работещите пари, които могат да създадат продукт, които могат да имат някакви реални измерения.
Така, че този дебат трябваше да се състои при първото четене. Пак повтарям: късно е, но първото четене мина криминално, без дебат и сега едва ли ще можем да хванем и дискутираме всички тези проблеми и да променим нещата. Още повече при тази нагласа на мнозинството да спази рамката на първо четене. Скептик съм, разбира се, но ще гласувам за това предложение, поне за тези 300 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Шопов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, с Вас наблюдаваме една тъжна картина за една нормална демокрация – мнозинството е едва в състав от една четвърт от реалното си число. Има 41 човека от мнозинството в залата. Една четвърт от хората. Това е бюджетът на страната – най-важният политически документ за 2007 г.
Няма ги лидерите на мнозинството, госпожо председател. Те даже не рачиха да влязат в залата, когато ние започнахме този дебат, когато ние с Вас започнахме този дебат. Няма го министъра на финансите, който вероятно е намерил повод за някакъв телефонен разговор, за да напусне залата. Няма го министър-председателя, който очевидно предпочете да докладва в Съвета на тройната коалиция пред един човек, който не подлежи на парламентарен контрол, какъвто е Сакскобургготски и пред един човек, който не идва в парламента, какъвто е Доган. А не да стои тук в парламента и да се отчита за своята политика.
Госпожо председател, съгласете се, че това е много тъжна картина за една нормална демокрация, която е на прага на влизането в Европейския съюз.
Искам да Ви кажа, че вестниците в ръцете на мнозинството в тази зала са повече, от колкото е самото мнозинство.
На второ място, госпожо председател, това мнозинство гузно мълчи по всички тези предложения. Какво предлага опозицията? Предлага източник за финансиране в рамките на този бюджет. Предлага нова политика по доходите, която да реши няколко въпроса. Ето един въпрос, който остана незасегнат, госпожо председател, когато говорим за разходите за администрацията. Дава ли си сметка това оскъдно число представители на мнозинството, че държавната администрация се е увеличила, публичната администрация се увеличила със 100 хиляди човека след 2001 г.? Тоест по 19 хиляди души годишно са нараствали държавните чиновници. Ние всички издържаме тези чиновници, включително и хората с малки доходи.
Ние предлагаме нещо много просто – в рамките на този бюджет всеки пенсионер да получи 120 лв. повече в джоба си за 2007 г. Вие не го чувате. Няма кой да чуе това нещо. Няма кой да чуе от тези социално – слагам го в кавички - ориентирани политици. Това мълчание е гузно, това мълчание издава некомпетентност, това мълчание издава пълна некадърност. Ако тези хора от мнозинството са се отчели пред онази безконтролна формация, наречена Съвет на тройната коалиция, ако там се прави отчетът, българският парламент, който отстоява интересите на българските граждани, трябва да знае какво се решава там. Ето тези хора ги няма в тази зала, госпожо председател. Тъжна картина. И аз казвам, че при 40 човека – една четвърт от мнозинството, няма как ние да оформим друга политика, която е по-добра за българските граждани, политика, предлагана впрочем от опозицията. Отсъствието на реакция, отсъствието на ключови хора от мнозинството показва абсолютно безгрижие, абсолютна некомпетентност към грижите на българските граждани. Ето това представлява тази тройна коалиция. Това показва този жалък дебат, в който говори опозицията, а мнозинството глупаво мълчи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики към господин Агов? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по текстовете на чл. 1, ал. 2?
Заповядайте, госпожо Понева.
ÀÍÒÎÍÅËÀ ÏÎÍÅÂÀ (ÄÑÁ): Áëàãîäàðÿ, ãîñïîæî ïðåäñåäàòåë.
Óâàæàåìè êîëåãè! Îñâåí ÷å îò ìíîçèíñòâîòî òóê èìà îêîëî 40 äóøè, òå ñà ñòðàííî ìúë÷àëèâè.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÏÅÒÚÐ ÄÈÌÈÒÐÎÂ: Êîëêî ñà îò îïîçèöèÿòà, ãîñïîæî Ïîíåâà?
ÀÍÒÎÍÅËÀ ÏÎÍÅÂÀ: Òîëêîâà, êîëêîòî ñà íåîáõîäèìè, çà äà ñúçäàäàò äíåñ òîçè äåáàò.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÏÅÒÚÐ ÄÈÌÈÒÐÎÂ: Øåñòíàäåñåò ÷îâåêà ñà, ãîñïîæî Ïîíåâà.
ÀÍÒÎÍÅËÀ ÏÎÍÅÂÀ: Àç íÿìà äà âè ïîïèòàì çàùî ìúë÷èòå, çàùîòî çíàì: çàùîòî èçîáùî íå ñå èíòåðåñóâàòå îò òîâà êàêâî ñòàâà ñ õîðàòà. Èçîáùî íå ñå èíòåðåñóâàòå îò òîâà êàê æèâåÿò õîðàòà. Ïîòúíàëè â ñîáñòâåíîòî ñè îõîëñòâî, âèå íå çíàåòå çàùî òåçè õîðà èäâàò îòâúí. Òå ùå äîéäàò è óòðå, íî íå çàùîòî èì å ïðèÿòíî â ñòóäà äà âèñÿò ïðåä òàçè ñãðàäà, êîÿòî çàðàäè âàñ òå âå÷å íåíàâèæäàò. Òàçè ñãðàäà ïðåäèçâèêâà ÷óâñòâî íà îìðàçà ñðåä áúëãàðñêèòå ãðàæäàíè. Òå ìðàçÿò è âñåêè, êîéòî ñå íàìèðà òóê – çàòîâà íîñèòå âèíà âèå.
Íà âñÿêà äúðæàâà é ñå èñêà äà áúäå ïúðâà â íåùî. Áúëãàðèÿ ùå áúäå ïúðâà â Åâðîïà – äà, ùå âîäè åäíà êëàñàöèÿ, íî íàé-òúæíàòà, íàé-òðàãè÷íàòà êëàñàöèÿ, êëàñàöèÿòà íà áåäíîñòòà. Íàé-áåäíèòå õîðà, íàé-áåäíèòå ãðàæäàíè íà Åâðîïà. Íàé-áåäíèòå îò íàé-áåäíèòå ùå áúäàò áúëãàðñêèòå ïåíñèîíåðè, çàùîòî âèå íå æåëàåòå, ïðîñòî íå æåëàåòå äà ïðèåìåòå è âñè÷êè äà íàïðàâèì òàêà, ÷å ñ ìàëêî ïîâå÷å óñìèâêè áúëãàðñêèòå âúçðàñòíè õîðà äà âëÿçàò â Åâðîïà.
Ñúâñåì ÿñíî âè êàçâàì îòêúäå ìîãàò äà äîéäàò 300 ìèëèîíà – îò äàíú÷íèòå ïðèõîäè, è äà áúäàò ïðåõâúðëåíè ÷ðåç òðàíñôåðà â áþäæåòà íà ÄÎÎ. Êîãàòî âîäèõìå äåáàòà íà âòîðî ÷åòåíå çà áþäæåòà íà ÄÎÎ, ÿñíî êàçàõìå ñúùî íå ñàìî îòêúäå ùå äîéäàò òåçè ïðèõîäè, à è êàê ùå áúäàò ðàçïðåäåëåíè òàêà, ÷å íàèñòèíà äà ñå ïîâèøàò äîõîäèòå íà áúëãàðñêèòå ïåíñèîíåðè. Âèå îòêàçâàòå äà íàïðàâèòå òîâà íåùî.
Íÿìà íîðìàëíà ëîãèêà, êîÿòî äà ãî ïðèåìå. Èìà åäíà – âàøàòà ëîãèêà íà óïðàâëÿâàùè, êîèòî èçîáùî íå ñå èíòåðåñóâàò îò òîâà êàê æèâåÿò õîðàòà. Àêöåíòèðàì âúðõó òîâà, çàùîòî öÿëîòî âàøå ïîâåäåíèå ïîêàçâà èìåííî òîâà – íÿìà íîðìàëíà ëîãèêà. Èìà åäíà, êîÿòî ñå íàðè÷à ñîöèàëèñòè÷åñêà ëîãèêà. Òàçè ñîöèàëèñòè÷åñêà ëîãèêà âîäè êúì åäíî: íåêîìïåòåíòíî óïðàâëåíèå íà äúðæàâàòà çà ñìåòêà íà îáåäíÿâàíå íà íåéíèòå ãðàæäàíè. Ìíîãî æàëêî!
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Áëàãîäàðÿ Âè.
Èìà ëè äðóãè æåëàåùè çà èçêàçâàíèÿ? Íå âèæäàì äðóãè æåëàåùè çà èçêàçâàíèÿ ïî òåçè òåêñòîâå. Ïðåìèíàâàìå êúì ãëàñóâàíå íà ïðåäëîæåíèÿòà ïî ÷ë. 1, àë. 2.
Ïîäëàãàì íà ãëàñóâàíå ïðåäëîæåíèåòî íà ãîñïîäàòà Ìàðòèí Äèìèòðîâ è ßñåí Ïîïâàñèëåâ, êîåòî íå å ïîäêðåïåíî îò êîìèñèÿòà.
Ãëàñóâàëè 119 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 35, ïðîòèâ 61, âúçäúðæàëè ñå 23.
Ïðåäëîæåíèåòî íå ñå ïðèåìà.
Ïîäëàãàì íà ãëàñóâàíå ïðåäëîæåíèåòî íà Ìàðèÿ Êàïîí è ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, êîåòî íå å ïîäêðåïåíî îò êîìèñèÿòà.
Ãëàñóâàëè 111 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 28, ïðîòèâ 51, âúçäúðæàëè ñå 32.
Ïðåäëîæåíèåòî íå ñå ïðèåìà.
Ìîëÿ äà ãëàñóâàìå ïðåäëîæåíèåòî íà ãîñïîäèí Ñîôèÿíñêè, êîåòî íå å ïîäêðåïåíî îò êîìèñèÿòà.
Ãëàñóâàëè 100 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 12, ïðîòèâ 58, âúçäúðæàëè ñå 30.
Ïðåäëîæåíèåòî íå ñå ïðèåìà.
Ïîäëàãàì íà ãëàñóâàíå ïðåäëîæåíèåòî íà Âåíåëèí Óçóíîâ è ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, êîåòî íå å ïîäêðåïåíî îò êîìèñèÿòà.
Ãëàñóâàëè 109 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 18, ïðîòèâ 24, âúçäúðæàëè ñå 67.
Ïðåäëîæåíèåòî íå ñå ïðèåìà.
Ïîäëàãàì íà ãëàñóâàíå ïðåäëîæåíèåòî íà Èâàí Êîñòîâ è ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, êîåòî íå å ïîäêðåïåíî îò êîìèñèÿòà.
Ãëàñóâàëè 116 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 18, ïðîòèâ 84, âúçäúðæàëè ñå 14.
Ïðåäëîæåíèåòî íå ñå ïðèåìà.
Ïðåäëîæåíèå çà ïðåãëàñóâàíå – ãîñïîäèí Äèìîâ.
ÍÅÍÎ ÄÈÌΠ(ÄÑÁ): Óâàæàåìè äàìè è ãîñïîäà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè! Àç âè ïðåäëàãàì äà ïðåãëàñóâàìå, çàùîòî èìåííî òóê ùå ñè ïðîëè÷è èìà ëè ñîöèàëíà ÷óâñòâèòåëíîñò â ìíîçèíñòâîòî.
Îò Äåìîêðàòè çà ñèëíà Áúëãàðèÿ ïðåäëàãàìå íå óâåëè÷åíèå íà ïåíñèèòå, à ñàìî êîìïåíñèðàíå íà îíîâà, êîåòî ïðåç ïîñëåäíèòå øåñò ãîäèíè áåøå îòíåòî îò áúëãàðñêèÿ ïåíñèîíåð ÷ðåç èíôëàöèÿòà. Ñàìî òîâà ïðåäëàãàìå – êîìïåíñàöèÿ íà íåùî, êîåòî âèå – â ïðåäèøíîòî è â ñåãàøíîòî ìíîçèíñòâî, îòíåõòå. Íåùî, êîåòî íå âè òðÿáâà, çàùîòî ìèíèñòúðúò íà ôèíàíñèòå ñè ãî äúðæè â çàäíèÿ äæîá.
Çàòîâà îò Äåìîêðàòè çà ñèëíà Áúëãàðèÿ âè ïðåäëàãàìå äà ïðåãëàñóâàòå òîçè òåêñò.
Èñòèíàòà å, ÷å âèå íå èñêàòå áúëãàðñêèòå ãðàæäàíè äà èìàò ïîêóïàòåëíà ñïîñîáíîñò, çàùîòî ñðåùó òÿõíàòà ìèçåðèÿ ñëàãàòå äåôèöèòà ïî òåêóùàòà ñìåòêà. Ñïîðåä íàñ – îò Äåìîêðàòè çà ñèëíà Áúëãàðèÿ, äåôèöèòúò ïî òåêóùàòà ñìåòêà íå å ïî-ãîëÿì è íå å ïî-âàæåí îò áåäíîñòòà íà áúëãàðñêèòå ãðàæäàíè. Ìèñëÿ, ÷å ñïîêîéíî ìîæåì äà ñè ïîçâîëèì òåçè 300 ìëí. ëâ. äà áúäàò ïðåõâúðëåíè çà ïåíñèèòå, âñåêè áúëãàðñêè ïåíñèîíåð äà ïîëó÷è òåçè 120 ëâ. Òîâà íÿìà äà çàñòðàøè äåôèöèòà ïî òåêóùàòà ñìåòêà.
Âàøèÿò äîãîâîð ñ “Ãàçïðîì” å ðåàëíàòà çàïëàõà çà äåôèöèòà ïî òåêóùàòà ñìåòêà. Çàòîâà âè ìîëÿ äà ïðåãëàñóâàòå. Áëàãîäàðÿ.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Áëàãîäàðÿ Âè.
Ìîëÿ îòíîâî äà ãëàñóâàìå ïðåäëîæåíèåòî íà ãîñïîäèí Êîñòîâ è ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè ïî ÷ë. 1, àë. 2.
Ãëàñóâàëè 128 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 29, ïðîòèâ 85, âúçäúðæàëè ñå 14.
Ïðåäëîæåíèåòî íå ñå ïðèåìà.
Ïîäëàãàì íà ãëàñóâàíå ðåäàêöèÿòà íà êîìèñèÿòà çà ÷ë. 1 îò çàêîíîïðîåêòà.
Ãëàñóâàëè 127 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 98, ïðîòèâ 27, âúçäúðæàëè ñå 2.
Òåêñòúò å ïðèåò.
Îòðèöàòåëåí âîò – çàïîâÿäàéòå.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз гласувах против този член, защото той в общи линии потвърди философията на закона такъв, какъвто беше приет и на първо четене – един бюджет, който гарантира стабилност, но стабилност в недоимъка, стабилност в неразвитието и нерастежа. Този бюджет гарантира мизерия. Вие типично във ваш стил, въпреки че имахте големи социални обещания по време на изборите, сега въвеждате политиката, ако трябва да перифразираме, на един ваш вожд, на който правихте паметници и кръщавахте улици: “Няма човек, няма проблем!”. Политиката в този бюджет е “Няма пенсионер, няма проблем!”. По този начин действително ще вържете бюджета.
Това вече не е бюджет, а един насрещен план, който вие ще преизпълните и ще го преизпълните с около 2 млрд. лв. – толкова, колкото в този бюджет са предвидени за всичките разходи на 264 те общини в България. Погледнете бюджета и ще видите: някъде около 2 млрд. 200 млн. лв. са разходите на всички общини в България и може отсега да се обзаложим, че в края на годината, когато се прави отчетът, преизпълнението на бюджета ще бъде от този порядък. Това е една трайна практика, която се налага, а непрекъснато се говори за финансова децентрализация, за бюджет, който ще осигури растежа, за това колко напредваме в областта на местното самоуправление и колко се грижим за общините. Но практиката, която се налага, е точно в обратната посока. Именно затова аз гласувам срещу този член и срещу този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Мога да дам думата за отрицателен вот само на тези народни представители, които не са се изказвали по чл. 1, независимо по коя от алинеите. На тези, които са се изказвали по чл. 1 от законопроекта, независимо по коя от алинеите, тъй като ние гласувахме целия текст, а не алинея по алинея на комисията, не мога да дам думата. (Реплики на народния представител Иван Костов.)
Гласувахме общо текста на чл. 1, в който влиза и ал. 1, и ал. 2, така че всички правихте изказвания и по двете алинеи.
Господин Христов, заповядайте за отрицателен вот.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми колеги, гласувах категорично против това, което гласувахме преди малко, защото съм потресен от липсата на всякаква социална чувствителност от вашата тройна коалиция.
Вие знаете, че пенсиите на българските пенсионери са най-ниските в Източна Европа. Най-ниските. Учудвам се на безхаберието, пак ви казвам, на липсата на елементарна социална чувствителност. Това, което правите, просто нямам думи, не мога да го окачествя.
Вчера вие гласувахте нещо, което осигури на няколко човека – имам предвид запазването на безмитните магазини – приходи от няколкостотин милиона лева. Учудвам се защо българската държава, ако толкова мисли за своите граждани, не направи една държавна фирма, която да се занимава с безмитната търговия, и тези 600 млн. лв. не ги прехвърли на българските пенсионери. Защо осигурявате тези пари на няколко лица? Вие ги знаете поименно, предполагам, много, много добре.
Затова гласувах против този член и ще гласувам против много други членове на този бюджет, който се оформя най-антисоциалният бюджет от години насам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, моля да докладвате чл. 2.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 2 има предложение от народните представители Борислав Великов и Радослав Илиевски, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев, което е подкрепено по принцип.
По ал. 2 има предложение отново от народните представители Борислав Великов и Радослав Илиевски, което е подкрепено по принцип.
Има и предложение от народните представители Мария Капон, Елеонора Николова, Димитър Абаджиев, Анастасия Мозер и Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията.
Има и трето предложение от народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев, което е подкрепено по принцип.
На базата на подкрепените предложения са направени корекции.
Комисията, подкрепяйки по принцип текста на вносителя за чл. 2, предлага следната редакция:
“1. Алинея 1 и 2 се изменят така:
“(1) Приема бюджета на съдебната власт за 2007 г. по приходите на сума 50 500,0 хил. лв., по разходите на сума 313 020,0 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 262 520,0 хил. лв., както следва:”.
(Таблицата се прилага към протокола.)
“(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2007 г., както следва:”.
(Таблицата се прилага към протокола.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по текстовете и предложенията, които бяха представени.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа! Поддържам предложението за увеличение бюджета на съдебната власт с 200 млн. лв. Както знаете, съдебната власт има самостоятелен бюджет. Но това, че Висшият съдебен съвет има правомощието да изработва собствен бюджет и да го внася за разглеждане в рамките на общия консолидиран бюджет по никакъв начин не се отразява, защото всяка година това предложение бива дерогирано.
Искам да напомня на народните представители обстоятелството, че до м. март ще продължи наблюдението върху Глава “Правосъдие и вътрешни работи”. Няма спор, че това е най-чувствителната и нереформирана част – или най-малкото реформите, които се правят в съдебната власт, не са показали този продукт, който обществото очаква. Едва ли има власт, която ние да сме натоварили от законодателна гледна точка по начин, че тя много трудно може да се справи без по-сериозна финансова подкрепа.
Нека да напомня само на народните представители, че тази година ние разкриваме 28 административни съдилища, че не е приключена общата система за компютризация, която да следи и да връзва в една обща верига досъдебните производства с крайния резултат, с последната присъда. Докато нямаме такава система, ние трудно можем да очакваме резултатите, които цялото общество и които нашите партньори очакват от съдебната власт.
Съвършено ясно е, че когато искаме там да има реформа, когато искаме да има категорично различно правосъдие, ние трябва да го подкрепим. Тази подкрепа, когато се гласува бюджет, може да има само едно измерение и то е финансово. Затова моля народните представители още един път да преразгледат възможностите съдебната власт да бъде подкрепена по начина, по който тя е поискала, с едни допълнителни средства, така както сме ги предложили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Има ли други желаещи за изказвания по текстовете на чл. 2?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Ние сме предложили намаление (макар и минимално, не в размерите, които предложи госпожа Николова – тя иска още 200 млн. лв.), водими също от намерението за реформа в съдебната система, която налага малко по-морално боравене с бюджетните средства в рамките на съдебната власт, едно нехитруване с бюджетните средства, уважаема госпожо Николова, което довежда до това, че върховните съдилища, за да не заемат щатове, командироват съдии от по-долни съдилища. Това е в бюджета на най-натоварените съдилища. С икономията от незаетите щатове, уважаема госпожо Николова, се получават такива коледни цифри, каквито цялата общественост разбра миналата седмица – 6000 лв. Проблемът е, че те не са само коледни. В някои от върховните съдилища се получиха и по Петровден. Това ли е реформата в съдебната система?! Младшите магистрати, които вършат основната работа, даже не младшите, а по-долните равнища – в районните и окръжните съдилища, в градските съдилища, където е основното натоварване, получават нормални средства, а горе, в тъй наречената “магистокрация” боравенето със средства за фонд “Работна заплата” става по този начин. Докога парламентът и обществото ще толерират такъв тип планиране на средства за заемане на щатове, защото наистина съдебната система се нуждае от нови щатове?! Има неусвояване през годината на тези средства и преразпределение на бюджетните средства, но не за реформи, а за заплати! Докога ние ще мълчим и толерираме такъв подход?!
Нарочно станах да се изкажа във връзка с направеното предложение. И аз мога да се правя на много добър с един или друг колега от съдебната власт, но колегите там трябва да разберат, че парламентът и обществото искат от тях отчетност – за сроковете, в които си вършат работата, отчетност включително и за изразходването на бюджетни средства.
Моля ви да се запознаете с докладите на Сметната палата от последните 2-3 години за бюджетирането, които върши Висшият съдебен съвет. Защо ние трябва да допускаме и да приемаме, че за съдебната система законите за финансовата дисциплина не важат?! Или да ви припомня скандалите, които периодически, ежегодно се разгарят по отношение на бюджетните средства в съдебната система и придобиват особена публичност?! Не мисля, че от това печели авторитетът на системата, нито пък реформата на системата. Иначе средства за реформа има предвидени достатъчно. Осигурено е и създаването на административните съдилища.
Включително в рамките на парламентарния контрол ние, Народното събрание, трябва много внимателно да следим как се изразходват бюджетните средства в съдебната система. През следващата година това ще бъде отговорност не само на опозицията, но и на мнозинството. Не бива незаемането на щатове и оправдаването с голяма натовареност, неназначаването на хора, които да решават делата, да води след това до преразпределяне на тези пари, които ние сме дали за назначаване на хора и за вършене на работа, като премии!
Иначе оценката за съдебната система е добре известна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
Има думата за първа реплика госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Миков, очаквах от Вас като колега юрист едно по-професионално отношение, не толкова популистко по въпросите за съдебната власт. Всички добре знаем, че разходите за заплати са на отделен ред. Когато пледирам за увеличение на техния бюджет, в никакъв случай не говоря за увеличение на заплатите.
Обстоятелството, че висшите магистрати са си раздали премия, не виждам как може да повлияе на Народното събрание във връзка с разходите, за които аз настоявам, а това е във връзка със системата за мониторинг и надзор върху делата, във връзка с по-добрите административни условия, които трябва да имат съдиите, за да могат да дадат продукта, който очакваме от тях. Не можем да очакваме 3-4 съдии, събрани в една стая, при липса на материални средства, без достатъчно компютри и нормални условия за работа, да дадат тези актове, които се очакват от тях.
Най-малко аз бих могла да пледирам, че магистратурата в България е заплатена по начин, който отговаря на тяхната отговорна работа. Нека да бъдем по-разкрепостени – да им дадем пари в аванс и оттам нататък да очакваме от тях тази работа, която обществото очаква.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Те си ги събират.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Накрая, господин Миков, искам да кажа, че не е наша работа как се изразходва бюджетът. Мисля, че за това има Сметна палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Миков, Вие казахте неща, които са много важни – финансова дисциплина, отчетност и прозрачност. Да, това е бъдещето, но защо го искаме само за съдебната система? Като го предлагате, дайте да го предложим за всички министерства – да ги задължим всеки месец на своята интернет страница по проекти да представят разходите. И когато го внесем това в парламента, очаквам Вие да го подкрепите, ако сте за отчетност, прозрачност и дисциплина. Надявам се както Вие, така и вашата група да сте първите, които ще подкрепят това предложение. Да, точно така трябва, но защо само за съдебната система?! Нека да го направим за всички. Нека да започнем с министерствата, да видим как прилагат програмното бюджетиране, какви резултати постигат. Дайте да го гласуваме. Ние ще го вкараме като предложение. Надявам се, ако сте принципен човек, да получим Вашия глас, а и да убедите Вашите колеги да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Миков, добре известно е, че в момента се провежда мониторинг от страна на Европейската комисия, който ще приключи през м. март 2007 г. по отношение на правосъдието и вътрешните работи. Най-сигурното доказателство за това, че управляващото мнозинство не желае да продължи и проведе реформата в съдебната власт, е текст, който вие предлагате – недаването на достатъчно средства за съдебната система. Аргументът с финансовата дисциплина няма нищо общо. Не може чрез аргумента за финансовата дисциплина или чрез неспособността на правителството и на институциите да осъществят финансова дисциплина да се отхвърли необходимостта от даване на средства за реформа.
Тогава важи това, което каза господин Димитров – нека на всички министерства и държавни институции, след като признавате, че Сметната палата или въобще държавата не може да осъществява финансов контрол, да им махнем бюджета или да го орежем наполовина. Тогава данъкоплатецът ще разполага с много повече средства. Това е абсолютно несериозен аргумент. Трябва да се признае ясно, че няма воля за продължаване на реформата в съдебната власт.
Що се отнася до заплатите, вие не сте обърнали внимание, че с така предложения бюджет даже не са гарантирани заплатите дори на действително заетите бройки, защото има несъответствие между щатовете и действително заетите бройки. Но това е друга тема.
Категорично не приемам Вашето предложение. Считам, че предложението, което ние сме направили, дава възможност за продължаване на реформата. Да, финансовата дисциплина трябва да се увеличи многократно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Господин Миков, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Абаджиев, воля за реформа има и тази воля ще се прояви и в Конституцията, и по Закона за съдебната власт.
Уважаема госпожо Николова, всъщност ние смесихме две неща. Аз защитих моето предложение. Защо предлагам намаление на средства за работни заплати? Защото години наред се злоупотребява с тези средства и се преразпределят, което е доказано. Вие говорихте за другия въпрос – защо вие, предложителите, искате 200 млн. лв., забележете, без да е казано за какво. Вие споменахте мониторинг, но в същото време сте против инспектората. Да бяхте поискали средства за бюджета на инспектората. (Реплика от народния представител Елеонора Николова.) Надявам се, че по Конституцията ще подкрепите инспектората. Всъщност той ще прави мониторинга и ще бъде бюджетно осигурен. Ще има относително самостоятелен бюджет в рамките на бюджета на съдебната власт.
Но истината е друга. Предлагате тези 200 млн. лв. с господин Абаджиев, госпожа Капон, госпожа Мозер, господин Върбанов и вие сте същите хора, особено господин Димитров, господин Абаджиев, които пледираха да не се увеличават данъците. А 200 милиона са далеч повече от това, което въведохме като увеличение на акцизите предварително, за да покрием приходната част на бюджета. Изведнъж казвате: 200 милиона. И сте ги предложили по чл. 1, ал. 1, т. 1. Откъде да дойдат тези 200 милиона?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): От излишъка.
МИХАИЛ МИКОВ: Много добре знаете въпросът с излишъка как стои.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Как стои? Разпределя го Народното събрание.
МИХАИЛ МИКОВ: Отчетността, господин Димитров, не е въпрос на бъдещето, отчетността е въпрос на спазване на законите сега, вчера. И отговорност за спазването им. Защото аз не виждам друг начин на професионално отношение, госпожо Николова, освен законност и съобразяване с общественото мнение. Иначе ухажванията на едно или друго съсловие от неговите парламентарни представители не е най-добрият израз на професионализъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
Господин Димов има думата за изказване.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Миков говори тук много добре като адвокат, който защитава престъпник. И веднага като такъв ще ми каже: ама чакайте, този не е престъпник, докато не се докаже подобно нещо. Та, питам, господин Миков, Вие говорите за това, че имало нарушения, кой доказа тези нарушения?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Сметната палата.
НЕНО ДИМОВ: И като ми отговаряте “Сметната палата”, както очаквах, питам защо Сметната палата не наложи съответните санкции, които са й дадени като право да налага?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не питайте мен.
НЕНО ДИМОВ: Аз ще питам Вас, защото Вие като управляващ би трябвало да поискате отговорност не само за съдебната система, ами и за изпълнителната власт. И какво направи, да кажем, изпълнителната власт с поетите ангажименти по заема ПАЛ-3, от ратифицирането на който минаха 15-16 месеца? Нищо! Само че Вие стоите тук от тази трибуна и ми говорите за съдебната система, а за изпълнителната власт, за която носите пряка отговорност като председател на най-голямата парламентарна група си мълчите. Ами кажете: нищо не свършиха! Нищо не свършиха, защото са некадърни. Нищо не свършиха, защото не могат да го свършат, защото не знаят как да го свършат. Хайде в съдебната власт, да кажем, там министърът на правосъдието има относително ограничени функции. Само че и вашият министър-председател ли има ограничени функции над правителството? Или може би всичко се решава на място извън Народното събрание?
Питате откъде ще дойдат 200 милиона повече, които се искат от колегите. Вчера подписахте договор, който ощетява България с 1 млрд. долара годишно. Само ДДС от този 1 милиард са 200 млн. долара. Ами ето ви един източник например, който не е залегнал в бюджета. Но когато от Демократи за силна България твърдим, че подписаното с “Газпром” е един пълен абсурд и че не сте го взели предвид, и че има огромен резерв в този бюджет, този резерв ще бъде изпомпан от всички български граждани, които ще получават нулевите услуги не само на съдебната, но и на изпълнителната власт. А за това вече вината е пряко ваша. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплики има ли към господин Димов? Няма.
Желаещи за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложенията.
По чл. 2, ал. 1, няма неприети предложения.
По чл. 2, ал. 2, не е прието предложението на госпожа Капон, госпожа Николова, господин Абаджиев и ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè.
Моля да гласуваме това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Ãëàñóâàëè 119 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 24, ïðîòèâ 77, âúçäúðæàëè ñå 18.
Ïðåäëîæåíèåòî íå ñå ïðèåìà.
Ïîäëàãàì íà ãëàñóâàíå ðåäàêöèÿòà íà êîìèñèÿòà çà òåêñò íà ÷ë. 2.
Ãëàñóâàëè 111 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 86, ïðîòèâ 22, âúçäúðæàëè ñå 3.
Òåêñòúò å ïðèåò.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÏÅÒÚÐ ÄÈÌÈÒÐÎÂ: ×ëåí 3 è ÷ë. 4 ñà ïî âíîñèòåë. Íÿìà ïðåäëîæåíèÿ îò íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè. Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ òåêñòà íà âíîñèòåëÿ.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Áëàãîäàðÿ Âè, ãîñïîäèí Äèìèòðîâ.
Èìà ëè æåëàåùè äà âçåìàò îòíîøåíèå ïî òåçè äâà òåêñòà îò çàêîíîïðîåêòà? Не виждам.
Ïîäëàãàì íà ãëàñóâàíå ÷ë. 3 è ÷ë. 4 â ðåäàêöèÿòà íà âíîñèòåëÿ, ïîäêðåïåíè îò êîìèñèÿòà.
Ãëàñóâàëè 114 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 89, ïðîòèâ 23, âúçäúðæàëè ñå 2.
Текстовете са приети.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Продължаваме днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги народни представители! Причината да подновим заседанието преди обичайните 30 минути е свързана със съобщението, което беше разпространено преди минути за приключило заседание на Наказателния съд в Триполи.
За най-голямо съжаление съобщението не е добро.
Българската телеграфна агенция в 11,11 ч. днес разпространи следното кратко съобщение – смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар бяха потвърдени от Наказателния съд в Триполи.
Тази сутрин на заседанието на Председателския съвет ние споделихме мнение относно това каква следва да е реакцията на нас, като народни представители, на парламента в различните възможни случаи на изход от днешното заседание на съда в Триполи.
За съжаление, трябва да се изправим пред факта, че се реализира възможно най-тежкият от възможните варианти.
Ще оглася пред вас становището, което споделихме при такъв изход на процеса и което подготвихме с колеги народни представители в последните няколко минути.
(Изявление на председателя на Народното събрание)
“Потресени сме от днешното решение на съда в Триполи по делото срещу българските медици и палестинския лекар. Категорично осъждаме и решително отхвърляме потвърдените смъртни присъди!
Абсурдното решение на съда се основава на очевидно опорочени следствени процедури и насилствено осигурени материали. Не се вземат предвид неоспоримите юридически и научни доказателства за невинността на медиците. Протакането на процеса вече осма година, многократното отлагане на съдебните заседания, отказът за изслушване на свидетели на защитата, пренебрегването на авторитетните мнения на водещи световни експерти по СПИН-епидемията, свидетелстват само за едно – за силна политизация на процеса.
Осъждането на смърт на невинни хора прикрива истинските виновници и причини за възникването на СПИН-епидемията в Бенгази и задълбочава още повече трагедията и на пострадалите либийски деца и техните семейства.
Българската страна доказа през изминалия период, че е готова да направи всичко, което е по силите й, за да облекчи страданието на пострадалите от епидемията.
Днес отново изразяваме и своята признателност към съпричастността и солидарността на нашите партньори от международната общност за осигуряването на справедливост за невинно обвинените и за съпричастността към трагедията на пострадалите.
Изразяваме дълбокото си убеждение, че подобни присъди не могат и не бива да бъдат изпълнени и се обръщаме към либийските институции с настоятелния призив да не допуснат това.
Апелираме към цялата международна общност категорично да осъди решението на съда и да се присъедини към призива либийските власти незабавно да освободят несправедливо осъдените палестински лекар и български медици! “
Уверен съм, че изразявам по този начин споделеното от всички вас чувство на дълбока тревога, на възмущение и на решителност да не допуснем несправедливостта да бъде изпълнена.
В следващите часове очевидно предстои българските институции да съгласуват най-точните, най-верните стъпки, за да се осигури освобождаването на невинно осъдените.
Апелирам към вас да имаме готовността да бъдем съпричастни към всяка стъпка, която се счете за уместна, за правилна, за работеща и във всички случаи да бъдем солидарни с невинно осъдените, да изразяваме безрезервната си убеденост в тяхната невинност и категоричната си воля те да бъдат освободени.
Благодаря ви, уважаеми колеги, за вниманието. Да си дадем две минути пауза, за да можем да се организираме да продължим пленарното заседание без да го прекъсваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, да Ви помоля да представите чл. 5.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
По чл. 5, ал. 1 има предложение от народните представители Борислав Великов и Радослав Илиевски.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народните представители Николай Камов, Георги Анастасов и Иглика Иванова.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Димитър Гущеров и Васил Калинов.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
По ал. 2 има предложение от народните представители Захари Георгиев, Лютви Местан и Владимир Дончев.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Мария Капон, Елеонора Николова, Димитър Абаджиев, Анастасия Мозер и Венцислав Върбанов.
Комисията не подкрепя предложението.
По ал. 3 има предложение от народните представители Николай Камов, Георги Анастасов и Иглика Иванова.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Добромир Гущеров и Васил Калинов.
Комисията не подкрепя предложението.
По ал. 4 има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението.
По ал. 5 има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов.
Комисията не подкрепя предложението.
По ал. 7 има предложение от народните представители Мария Капон, Елеонора Николова, Димитър Абаджиев, Анастасия Мозер и Венцислав Върбанов, което е подкрепено по принцип от комисията.
По ал. 8 има предложение от народните представители Мария Капон, Елеонора Николова, Димитър Абаджиев, Анастасия Мозер и Венцислав Върбанов, което е подкрепено по принцип от комисията.
По ал. 9 има предложение от Маруся Любчева и Трифон Митев, което е подкрепено по принцип от комисията като предлага да се отрази в Приложение № 3 към чл. 5, ал. 9.
По ал. 11 има предложение от народните представители Мария Капон, Елеонора Николова, Димитър Абаджиев, Анастасия Мозер и Венцислав Върбанов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5 като предлага следната редакция:
"1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Определя приходите на сума 1 018 405,5 хил. лв., разходите на сума 6 260 543,5 хил. лв., трансферите (нето) на сума –433 712,2 хил. лв., субсидиите от (вноските за) централния бюджет на сума 5 553 074,4 хил. лв., излишъка/дефицита и финансирането на сума 122 775,8 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2007 г., както следва:" (Таблицата по ал. 1 се прилага към протокола.)
"2. В ал. 4 след думите "помощи за домакинствата" да се добавят думите "разходите за членски внос в международни организации".
3. В ал. 7 и 8 се добавя текста "и да задължи държавните органи да ги публикуват на Интернет страницата си".
4. В ал. 11 се добавя текста "като се задължават да публикуват програмите и степента на изпълнението им на Интернет страницата си."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по текстовете на чл. 5.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на ОДС правим предложение в пленарната зала да дойдат представители на Министерския съвет. Ние считаме, че при този важен ... (В пленарната зала влиза министърът на финансите господин Пламен Орешарски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Орешарски досега беше на среща с Международният валутен фонд. Досега бяхме в почивка. Той пое ангажимента веднага след почивката да бъде тук и вече е в залата.
ЯНЕ ЯНЕВ: Благодаря за което.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Николова, имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Мисля, че предложението на Парламентарната група на ОДС беше в друг смисъл. Приема се най-важният закон, който определя начина, по който нашата държава ще се развива през 2007 г. Тук, освен министър Орешарски, трябва да стои цялото правителство. Най-малкото министър-председателят трябва задължително да присъства тук, защото, пак повтарям, няма по-важен акт, който Народното събрание да приема. Отсъствието на министър-председателя и на останалите ресорни министри, за чиито бюджети в момента се дискутира, за мен е неуважение към парламента и, разбира се, още едно подчертаване, че изпълнителната власт е тази, която реално управлява в България, а парламента, в лицето на Конвента, само оформя съглашенията, които са постигнати на друго място и по друг начин.
Поддържам предложението, което сме направили с народните представители Димитър Абаджиев, Мария Капон, Върбанов и Мозер, трансферите от бюджетите на Министерството на образованието и науката и на Министерството на отбраната за държавните висши училища да се увеличи с 220 млн. лв. Разбира се, на мен ми е ясно, че това не може да стане, защото в разходната част, когато гласувахме т. 1.2. това наше предложение в трансферната част беше отхвърлено. Но аз искам отново да обясня на народните представители какво всъщност управляващото мнозинство отказа да подкрепи – това са 200 млн. лв. повече за държавните висши учебни заведения и 20 млн. лв. в повече за БАН.
Едва ли има държава, която е излязла от прехода и се е справяла с трудните предизвикателства пред себе си, която да е загърбили образованието, да не го ползва като основен инструмент за съживяване на нацията, за разрешаване на трудните въпроси в ромското общество и т.н. Едва ли има държава, която се е отказала от иновативна, развойна дейност, която се е отказала от научна дейност, защото нашите млади учени, нашето сиво вещество изтича точно поради обстоятелството, че един професор трябва да се задоволи с 400 лв., а един млад научен работник – някъде с между 200 и 300 лв.
Напомням тези неща, защото през цялата 2007 г. ние ще обясняваме на българското общество колко много сме направили за образованието и колко много сме направили за науката, а тук всъщност ние не можахме да получим подкрепа за едни нещастни 20 милиона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Госпожо председател, колеги народни представители! Аз не знам дали всички народни представители си дават сметка какво точно представлява чл. 5, ал. 4 и 5. То е текст, според който предварително се ограничава разходването на средства по нелихвените плащания на бюджета. В порядъка на 90% се разрешава разходване, а не така, както трябва да върви, докато се постигне положително салдо в консолидираната бюджетна програма не по-малко от 2% от брутния вътрешен продукт. Тоест това е на практика текст, който позволява да се постигне положително салдо в размер на 2% от брутния вътрешен продукт. Това е смисълът на текста.
Този текст ние предлагаме да отпадне, като след думите "в размер на 90 на сто" се постави точка, а останалото се заличи.
Защо предлагаме да се направи това нещо?
Първо, ние сме съгласни да има гъвкавост в разходването на средствата. Това е добре, може да има такава гъвкавост, но не бива в никакъв случай да се слага задача на министъра на финансите и на правителството да постигне положително салдо по консолидираната фискална програма не по-малко от 2%. Тази задача няма откъде да произтече освен от една загриженост на една международна финансова институция по отношение на едни параметри, които очевидно по този начин не могат да бъдат постигнати. Имам предвид да се спре тенденцията на нарастване на отрицателното салдо по текущата сметка на платежния баланс. Това по този начин не може да се спре.
Защо не може да се спре и защо ако министърът на финансите постигне 2% излишък няма да има ефект върху текущото салдо и неговата отрицателна стойност? По много проста причина – защото това е една минимална мярка, ограничаваща минимално публичното потребление, повтарям, минимално ограничаваща публичното потребление в размерите на 2% от брутния вътрешен продукт, която по никакъв начин няма да доведе до промяна на съотношението между износа и вноса. Обратно, тази мярка ще доведе до нарастване на дефицита по текущата сметка, защото българската икономика се нуждае от конкурентоспособност, за да бъде положителна или да бъде намален дефицита по текущата сметка. Тази конкурентност българската икономика не може да придобие с тези данъци, с които вие я обложихте, с тези очаквани приходи, които сложихте, с тези акцизи и с този данък добавена стойност. Няма как да се случи.
От друга страна, ние виждаме, че в платежния баланс на страната непрекъснато се увеличават средствата, които Българската народна банка изкупува и пуска срещу тях български левове. Имам предвид средствата в чужда валута – евро и щатски долар. В последните пет години Българската народна банка е изкупила някъде над 3,7 млрд. евро, общо с около 10 млрд. евро са се увеличили парите в обращение. Това е станало по смисъла на валутния борд, без да разклаща системата. Подчертавам го това за тези, които не разбират. От финансова гледна точка Българската народна банка е пуснала 10 млрд. в обращение и по този начин е стимулирала вътрешното потребление, без да нарушава изискванията на валутния борд, защото е купила чуждестранна валута срещу тези пуснати левове.
Ако, от една страна, Българската народна банка пуска милиарди левове в обращение и стимулира потреблението, а от друга страна, вие записвате министърът на финансите да се ограничава и да разходва до 90%, докато натрупа един излишък от 2%, че и да го надхвърли, каква е тази спирачка на нарастването на дефицита по текущата сметка? Никаква! Сравних го това с опит от трамвай с една клечка да стържете по земята и да се опитате да го спрете. Това прави в момента мнозинството. Не се нарушават правилата на валутния борд. В унисон с тези правила нараства потреблението в страната и тези мерки са абсолютно безмислени, които в момента вие предлагате да се гласуват.
Затова ние предлагаме в ал. 4 и ал. 5 – след думите „в размер на 90 на сто” текстът да се заличи; и след думите „от определените им суми” текстът да се заличи. Нека правителството да има възможност да реши съдбата на изпълнението на бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Думата за изказване има господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Искам да кажа няколко думи във връзка с тези жалки 220 милиона, за които говори госпожа Елеонора Николова. С отказа да давате пари за наука и образование и да се увеличат тези пари в бюджета, като съотношението им към брутния вътрешен продукт се изравнява поне с минималното в Европейския съюз, пише печални страници от историята на българското общество. Състоянието на кадрите във висшето образование и в науката е отчайващо. Там идват все по-малко качествени хора, а качествените мозъци изтичат навън или се занимават с други неща. Високият израз на елитарност на едно общество зависи точно от тези параметри. Но за вас няма никакво значение, тъй като знам, че във вашите глави няма идеи, с което всички общества вървят напред, а във вашите глави е пълно с монети. В това именно е вашият позор и вашият край.
Седемнадесет години България се управлява по един и същи рестриктивен начин. Седемнадесет години, като чуете думите „наука, култура и образование”, вие като Гьобелс се улавяте за кобура на пистолета. Заключението ми идва само от печалното състояние на българското общество. Виждате, че тези неща се провалят, виждате, че българският дух чезне, виждате, че сме на последно място по духовно развитие в Европа и продължавате да се държите по същия начин. Струва ми се, че един ден ще има възмездие и някой ще трябва да плаща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Станилов, аз съм преподавател във ВУЗ и от тази гледна точка споделям Вашето изказване, ако то не е просто – дайте да дадем пари с надеждата нещо да се случи. Вие знаете, че Европейският съюз си е поставил една разумна цел – до 2010 г. общественият сектор или бюджетът да дава 1% от брутния си вътрешен продукт за наука, а частният сектор да дава 2%. Тоест критерият за полезност на една наука, за нейната приложимост са по-скоро тези 2%, докато единият процент осигурява базата, а частният сектор – там са фундаменталните изследвания.
Споменете ми колко е вторият процент в България? Не е въпрос само да даваме за нещо, което няма връзка, което няма изход към бизнеса. Този дебат се водеше много сериозно и в партиите на управляващата коалиция, и с Министерството на финансите. Този въпрос е безкрайно сериозен и важен, но трябва да видим в действителност има ли я тази връзка. Ако нашата наука няма връзка с бизнеса, ако няма приложен характер, занимаваме се само с фундаментални изследвания, които след това не ги чуваме като нобелови награди, разбирате, че рискуваме просто да осигуряваме допълнително материално стимулиране, без да се прави истинска наука.
Подкрепяйки Ви по принцип, аз споделям тази тревога – нашата наука трябва да се промени и тя трябва да получи изход към практиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика думата има господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Да, обаче у нас за наука не се дава 1%, а се дава 0,19. Това е твърде голяма разлика, както виждате. Това е повече от пет пъти.
Освен това, ако се вземе документацията на изследователските колективи на висшите учебни заведения, както и на Българската академия на науките, ще се види, че нашата наука е свързана с бизнеса и най-вече с международни проекти и нашите учени получават награди и признание и в чужбина. Ако се вземе предвид всичко това и че в България общата позиция на българската култура, което означава всичко, което произвежда човешкото общество, ще се види, че ние представляваме една догонваща европейските страни култура и не можем с техните параметри, а трябва да влагаме повече, за да ги догоним. Цялата тази монетаристична идея е непродуктивна и това се вижда от резултатите. Ние подхождаме по този начин към науката, образованието и културата, по който сме подхождали и досега. Виждаме, че резултатите са печални и пак повтаряме една и съща доктрина. Ей това не мога да разбера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Христов има думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да кажа, че категорично подкрепям предложението, което се разискваше преди малко, да се завиши субсидията за висшите учебни заведения и за БАН с 220 млн. лв. Абсолютно не съм съгласен с това, което каза господин Димитров преди малко, че ние се водим от принципа – дайте да дадем. Нищо подобно. Както виждате, предложението, което сме направили със Стела Банкова, е много ясно. Ние казваме къде да се даде, но казваме също и откъде да се вземе.
Нашето предложение е следното: в т. 11 – Министерството на здравеопазването – субсидията да бъде увеличена с 205 млн. лв. Откъде да бъдат взети тези пари? Предложението ни е 200 млн. лв. да бъдат взети от бюджета на Министерството на отбраната. Веднага ви казвам защо толкова и защо тези 200 млн. лв. няма по никакъв начин да се отразят върху отбранителната способност на Република България.
Бюджетът на мисиите в чужбина, уважаеми колеги, е перото, което гълта все повече и повече средства от българския данъкоплатец. Господин Ангел Найденов призна, че досега са изхарчени 350 млн. лв., макар че истинската сума е далеч, далеч по-голяма, горе-долу три пъти по-голяма. Интересното е, че господин Ангел Найденов каза това преди няколко дни. Същата сума каза и преди година от тази трибуна, макар че по официални данни бюджетът за мисиите в чужбина само за една година е бил 70 милиона. Питам се: къде са отишли тези 70 милиона и защо заблуждаваме така народните представители и българския народ?
Освен пряката сума за мисиите в чужбина, има една друга сума, която също е включена в бюджета на министерството. Това е за покупка на бойна техника, определени средства за транспорт. Веднага ви казвам: това са самолетите „Спартан”, за които сделката е почти финализирана – казвам почти, защото не е завършена. Тази сделка е за около 200 млн. лв. Тя също е пряко свързана с така наречените мисии в чужбина.
Ето, уважаеми колеги, откъде можем да вземем тези пари и да ги дадем на бюджета, да ги прехвърлим към бюджета на Министерството на здравеопазването.
Останалите 5 милиона предлагам да бъдат взети от бюджета на така наречената Комисия „Кушлев”. Тази комисия припокрива изцяло дейността на българската прокуратура. Досега не е свършила абсолютно никаква работа по данни на самия господин Кушлев, не е осигурила никакви приходи за българската държава. Господин Кушлев е назначил ред свои съселяни със средна заплата от 1400 лв. Самият господин Кушлев си беше фиксирал заплата от 7 хил. лв. Считам, че всички тези факти, уважаеми колеги, са достатъчни, за да стане ясно, че господин Кушлев не се нуждае от тези огромни средства.
Опитах се да попитам министър-председателя какво е мнението на правителството за тази комисия, но се оказа, че няма кой да отговаря за нея пред българския парламент.
Затова, уважаеми колеги, ви призовавам да подкрепите това предложение. То е ясно, конкретно, бих казал елементарно и защитава интересите на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Христов, по отношение на армията сигурно ще ви говори моят колега Ангел Найденов.
По отношение на Комисията Кушлев: понякога пресата може да ни въведе в заблуждение, ако формираме познанието си само върху нея. Комисията Кушлев не дублира прокуратурата по никой начин. Даже функциите и компетенциите на Комисията Кушлев не се съдържат в онези, които се предвидени в законите за прокуратурата. Има промени в законодателството, настанали през последните петнадесет години, при които прокуратурата няма никакви права в гражданския процес, случайно или не. Не се подвеждайте по последните публикации на някои вестници в това отношение.
Какво е направил Кушлев, за да си даде 7 хил. лв. заплата, какво трябва да направи парламентът с министър-председателя, за да поиска да бъде сменен шефът на Комисията Кушлев и да провери колко свои роднини си е назначил – в това нямам никакво различие с Вас. Но това не означава, че трябва да премахнем институция, която в развитите демокрации е доста ефективна по отношение на нетрудови и незаконни доходи, а да я направим просто ефективна. Няма да постигнем това, като от сляп популизъм раздаваме пари, твърдейки, че ги даваме за здравето на хората, като знаем, че здравната система е една продънена каца, от която изтичат пари, без да е ясно защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Найденов, заповядайте за втора реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Христов, очевидно Вие няма да се уморите да повтаряте тезата си за средствата, които България използва в мисиите зад граница, което ме принуждава непрекъснато да Ви давам и отговора – че сумата, която посочих преди около седмица, е тази, която посочих и в началото на 2006 г., просто защото тази обща сума включва разходите за 2006 г. Няма как да бъде по-различна.
Аз обаче вземам думата, за да изразя своето несъгласие, за това, че предлагате средствата за здравеопазване да бъдат завишени за сметка на средствата за Министерството на отбраната. Не споря за това, че трябват повече средства за здравеопазването и ако бъдат намерени начините, по които те да се увеличат, аз бих ги подкрепил. Вие обаче предлагате нещо, което ми се струва недопустимо, защото на практика да бъдат намалени средствата за Министерството на отбраната с 200 милиона означава да бъде спрян целият процес на модернизация и превъоръжаване, тъй като Вие дълбоко грешите тогава, когато смятате, че тази сума отива само и единствено, за да бъде платен проектът за доставка на някакво въоръжение. Плащат се различни проекти, с различни по години плащания за тези проекти. Няма нищо общо един проект със средствата, които се предвиждат за капитални вложения за дадена година. Така че Вие създавате по един недопустим начин конфликт между различни бюджетни сфери, което би могло да бъде наречено и популизъм, тъй като спекулирате с естественото желание на хората да получат повече в рамките на здравеопазване, на образование, на доходи, на социално подпомагане, но не искате да коментирате следващата теза – че това става за сметка на сигурността, в случая на военната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за трета реплика, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Христов! Моята реплика се състои в следното. Не знам залата с какви мъки успя да отпусне нещо допълнително като средства за Министерството на отбраната, но на болния човек да му вземем тоягата не бива. Що се отнася до това, че здравеопазването е много остър проблем – и там трябва да бъде завишена цифрата, и в това също съм съгласен.
За Министерството на отбраната това е минимумът, който може да бъде даден. Лошото е, управляващите не могат да разберат, че при този същият бюджет навремето Министерството на отбраната купуваше много техника, голямо количество техника, която беше унищожена. Натрупаното голямо количество техника се чудим къде да я унищожим със същия бюджет. Но тогава, господа управляващи, имаше една военна промишленост, която даваше на страната от порядъка на 4-5 милиарда, част от които отиваха в Министерството на отбраната и в този бюджет. Този чувал беше по-пълен, отколкото сега.
Сега Министерството на отбраната е сложено на колене, то произвежда нула процента. Преди произвеждахме един процент от световната продукция на оръжие и оттам наистина имаше нещо, което можеше да се вземе. Така правят всички държави, които дават на бюджета на Министерството на отбраната голямо количество средства. Вчера разговаряхме с висши военни, че в една Испания има бюджет за отбраната толкова, колкото е целият наш национален бюджет, но там военната промишленост е тази, която дава на тази институция.
Що се касае до здравеопазването, средствата могат наистина да бъдат завишени, а на Министерството на отбраната намалени, но Министерството на отбраната трябва да получи, господа управляващи, средства от военната промишленост. Запомнете го! Ако няма такива, няма да има и отбрана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика – господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми колеги, аз не съм против това министерството да получи пари, които да използва за отбраната на страната. Пак повтарям, аз съм против това Министерството на отбраната да получава огромни суми, които да отиват за защитата на чужди интереси – геополитически, икономически, петролни - в Ирак, в Афганистан. Забравих да ви кажа, и наркоинтересите в Афганистан.
Ето затова става дума. Просто аз съм против парите на българските данъкоплатци да отиват за защита на чужди интереси, на чужди държави, на чужди корпорации. Това е смисълът на моето предложение и веднага казвам на господин Найденов: аз не съм против модернизацията на Българската армия, нищо подобно! Но това да закупуваш транспортни средства, фрегати на втора и трета ръка, които да пращаш тук и там, нямайки абсолютно нищо общо със защитата на българските национални интереси и българската териториална цялост, ето против това съм аз.
И затова ви казвам, тези огромни средства, които потъват в пясъците на Ирак, в планините на Афганистан, по-добре е да бъдат получени от българските граждани, от най-нуждаещите се, говоря за болните български граждани.
Аз знам, че здравната система е пълен провал, но изпращайки тези пари към Министерството на здравеопазването ние осигуряваме спешната медицинска помощ. Ето, там са насочени тези средства. Защото много хора умират поради това че линейките не могат да стигнат навреме. А понякога и въобще не могат да стигнат.
Ето затова става дума, уважаеми колеги, казвам ви го пределно ясно и пределно точно и съм коректен изцяло към вас в този момент.
Колкото до комисията на господин Кушлев, може би трябва да помоля госпожа Дончева да ми каже редно ли е господин Кушлев да получава 7 000 лв. заплата или редно ли е средната заплата в тази комисия да бъде 1 400 лв.?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не, не, аз говорих преди Вие да се изкажете.
МИНЧО ХРИСТОВ: При условие че тя не е свършила никаква работа досега. Ето, това е моят въпрос.
Ако искате, уважаеми колеги, вие сте управляващо мнозинство, дайте да махнем този господин Кушлев, дайте да сложим някакъв друг човек, който да свърши някаква работа! Но да държите сега някакви шефове на някакви си ловни царски клубове, абсолютно синекурни длъжности, това просто е безобразие! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да изразя подкрепата на Демократи за силна България за т. 7 от ал. 1 на чл. 5, тоест разходите за отбраната. И искам да кажа мотивите, заради които ние подкрепяме тази точка и точно този размер на разходите за отбраната.
С тези разходи ние сме солидарни със своите съюзници и заявяваме, че сме готови да им помогнем тогава, когато те имат нужда от нашата помощ. С тази инвестиция в сигурността на всеки българин, в българската отбрана ние инвестираме в това да търсим същата, реципрочна солидарност от нашите съюзници.
Ето, днес дойде тази ужасна, горчива новина от Триполи – Либия. И ето тогава, когато сме инвестирали в отбранителната солидарност, в сигурността на нашите съюзници, ние можем да търсим от тях реципрочна солидарност – да ни помогнат в тежки моменти, когато животът на наши сънародници е силно застрашен. Ето затова ние смятаме, че е изключително разумно да се поддържа тази политика на колективна отбрана, на солидарност за сигурността на всички нас.
От тази гледна точка, господин председателю, аз призовавам народното представителство да се върне към един много близък спомен, когато това правителство и този министър на финансите ни предлагаха разходи за отбраната, които в никакъв случай не даваха възможност на българите да искат, да търсят тази сигурност, която днес могат да търсят. Тоест този министър на финансите, министър-председателят, който стои над него, на практика се бяха отказали от тази политика. И едва след много силен дебат и натиск именно с тези аргументи беше постигнат такъв резултат. Но резултатът е частичен, уважаеми народни представители, защото няма никакъв ангажимент на правителството за идната година. Тоест това правителство отново залага несигурност в прогнозите си за бюджета за 2008, 2009 и т.н. години. Ето, това е недалновидна политика. Това е политика, която наистина отслабва всеки български гражданин. Тя не му гарантира неговата сигурност.
На всичко отгоре в този немного отдавнашен дебат в Комисиите по бюджет и финанси и отбрана беше ясно посочено, че има резерв, има откъде да се наберат тези средства. Днес, когато сме подложени на енергиен натиск от Русия и българското правителство се огъва под него, към кого да се обърнем и да търсим солидарност, освен към своите съюзници? България сама не може да реши този въпрос. Ето, доказателство за това е как българското правителство, заради интересите на един или друг министър и на министър-председателя се поддава на този натиск, отказвайки да изкаже своята солидарност, да гарантира своята солидарност със съюзниците си.
Затова, господин председател, Демократи за силна България с всички тези много тежки политически бележки към правителството, възражения към неговите действия, ще подкрепи т. 7 от ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към господин Агов?
Заповядайте, госпожо Банкова.
ÑÒÅËÀ ÁÀÍÊÎÂÀ (íåçàâèñèì): Áëàãîäàðÿ Âè, ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë.
Óïðàâëÿâàùàòà êîàëèöèÿ òðÿáâà äà å ãîðäà ñ òîêó-ùî ïðîèçíåñåíèÿ òåðìèí “îòáðàíèòåëíà ñîëèäàðíîñò”.
Óâàæàåìè êîëåãè, ñòàíåòå, âå÷å ÷àñîâå íàðåä îáñúæäàìå áþäæåòà. Íèêîé îò âàñ íå ñòàâà äà îòãîâîðè êàêâî îçíà÷àâà, êàêâî ñúäúðæàíèå âëàãàòå â òåðìèíà “îòáðàíèòåëíà ñîëèäàðíîñò”? Òîâà ëè, ÷å îòäåëÿìå äåñåòêè ìèëèîíè, çà äà çàùèòàâàìå è ïîäïîìàãàìå íàðêîòðàôèêà â Àôãàíèñòàí? È ñåãà ùå èçïðàùàìå îùå åäèí êîíòèíãåíò.
“Îòáðàíèòåëíà ñîëèäàðíîñò” âåðîÿòíî âúâ âàøèòå ìîçúöè îçíà÷àâà äà îòäåëÿìå íàä 1 ìèëèàðä ëåâà â Èðàê, äà èçãóáèì âñÿêàêâè øàíñîâå äà ñè âúðíåì äúëãà. Âåðîÿòíî “îòáðàíèòåëíà ñîëèäàðíîñò” çà âàñ îçíà÷àâà Áúëãàðñêàòà àðìèÿ äà ñå èçìú÷âà îò íåâúçìîæíîñò äà ñå ìîäåðíèçèðà, äà ñå íàìàëÿâà äî äðàñòè÷åí ìèíèìóì, çà äà ìîæå ñðåäñòâàòà, êîèòî ñå ñìúêâàò îò ãúðáà íà áúëãàðèíà, äà îòèâàò çà ÷óæäèòå âîåííè ìèñèè.
Ùî ñå îòíàñÿ äî îíîâà, êîåòî ÷óõìå êàòî íîâèíà îò Ëèáèÿ, âåðîÿòíî ñúùî ùå ãî âêëþ÷èòå â òåðìèíà “îòáðàíèòåëíà ñîëèäàðíîñò”? Ïðèçîâåòå òóê Íàäåæäà Ìèõàéëîâà, ïðèçîâåòå Ñîëîìîí Ïàñè, Ñèìåîí Ñàêñêîáóðããîòñêè – åäíè îò íàé-ãîëåìèòå âèíîâíèöè çà òîâà, êîåòî ñòàíà ñúñ ñåñòðèòå íè â Ëèáèÿ!
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÞÍÀË ËÞÒÔÈ: Ðåïëèêàòà Âè å âúâ âðúçêà ñ èçêàçâàíåòî íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë ãîñïîäèí Àñåí Àãîâ è å èçâúí òåìàòà.
ÑÒÅËÀ ÁÀÍÊÎÂÀ: Äà, òÿ å âúâ âðúçêà ñ òîâà êàêâî òðÿáâà äà ñå âêëþ÷âà â òåðìèíà “îòáðàíèòåëíà ñîëèäàðíîñò”. Àç íå ñúì ñúãëàñíà â òîçè òåðìèí äà ñå âêëþ÷âàò äåñåòêèòå ìèëèîíè çà ìèñèèòå íè â ÷óæáèíà, à â ñúùîòî âðåìå ïàðèòå çà çäðàâåòî äà ñà ïî-ìàëêî, îòêîëêîòî ïàðèòå â Àëáàíèÿ. Ñòàíåòå è êàæåòå ãîðäååòå ëè ñå ñ òîâà! Êúì êîÿ Åâðîïà ñìå òðúãíàëè?
ÒÀÒßÍÀ ÄÎÍ×ÅÂÀ (ÊÁ, îò ìÿñòî): Íà êîãî êàçâàø äà ñòàíå? Ùî çà îòíîøåíèå? Äà íå ñìå äåòñêà ãðàäèíà?!
ÀËÈÎÑÌÀÍ ÈÌÀÌΠ(ÄÏÑ, îò ìÿñòî): Òè äà íå ñè íè ó÷èòåëêà?!
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÞÍÀË ËÞÒÔÈ: Áëàãîäàðÿ, ãîñïîæî Áàíêîâà.
Ãîñïîäèí ×åðíåâ, çàïîâÿäàéòå çà âòîðà ðåïëèêà. (Ñèëåí øóì è ðåïëèêè íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Ñòåëà Áàíêîâà.)
ÏÅÒÚÐ ×ÅÐÍÅ (íåçàâèñèì): Áëàãîäàðÿ, ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë.
Óâàæàåìè êîëåãè! Ïî÷èòàåìè ãîñïîäèí Àãîâ, àç, áèäåéêè ëàèê â äåëàòà íà îòáðàíàòà è âúîáùå âúâ âîåííîòî äåëî, èìàì äâà íàñòîÿòåëíè âúïðîñà, íà êîèòî íàñòîÿâàì äà ìè îòãîâîðèòå, íàäÿâàì ñå, èç÷åðïàòåëíî.
Ïúðâî, íà åäèí öèòàò îò ïîëê. Êèðèë Äðàíãîâ – çàñëóæèë íàø âîåíåí, êîéòî êàçâà: “Ïðàçíà ðàíèöà íå ïàçè ãðàíèöà”. Äîòóê äîáðå. Íî êàòî ïúëíèì ðàíèöèòå íà íàøèòå âîéíèöè â Èðàê è Àôãàíèñòàí, ÷èè ãðàíèöè ïàçèì? Çàùîòî òàì áúëãàðñêà ãðàíèöà, ïîíå äîêîëêîòî ñå ïðîñòèðà ìîÿòà ñêðîìíà ñúçíàòåëíîñò, íÿìà.
Íà âòîðî ìÿñòî, ìú÷è ìå ñúùî òàêà îùå åäèí îñíîâàòåëåí âúïðîñ. Íàäÿâàì ñå äà îñâåòëèòå ìîåòî íåâåæåñòâî. Çà òîëêîâà ãîäèíè, äîêàòî íàøèòå íåâèííè, ïîä÷åðòàâàì ãî äåáåëî, áúëãàðêè ñà â ëèáèéñêèÿ çàòâîð, êàêâî íàïðàâèõà, êîÿ òî÷íî ÷àñò îò àíàòîìèÿòà ñè ïîìðúäíàõà íàøèòå ñúþçíèöè, çà äà ïîìîãíàò? È îñíîâàòåëíèÿò âúïðîñ å: àêî òîâà áÿõà ãðàæäàíêè íà åäíà äðóãà äúðæàâà, íàïðèìåð ÑÀÙ, òàêà ëè ùåøå äà ñå ïðîöåäèðà?
 òàçè ñâåòëèíà æåëàÿ äà ìå îñâåäîìèòå ïî îòíîøåíèå íà ñúþçíè÷åñêàòà àäåêâàòíîñò èëè òîëåðàíòíîñò, èëè êàêòî ùåòå äà ÿ íàðå÷åòå. Òîâà ñà íåÿñíè çà ìåí âúïðîñ, çàòîâà æåëàÿ îáÿñíåíèå. Áëàãîäàðÿ.
ÀËÈÎÑÌÀÍ ÈÌÀÌÎÂ (ÄÏÑ, îò ìÿñòî): Íèå áþäæåò ëè îáñúæäàìå èëè íåùî äðóãî?
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÞÍÀË ËÞÒÔÈ: Áëàãîäàðÿ Âè.
Çà òðåòà ðåïëèêà – íàðîäíèÿò ïðåäñòàâèòåë Ñòàí÷î Òîäîðîâ. Çàïîâÿäàéòå.
ÑÒÀÍ×Î ÒÎÄÎÐΠ(íåçàâèñèì): Áëàãîäàðÿ Âè, ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë. Óâàæàåìè ãîñïîäèí Àãîâ, óâàæàåìè êîëåãè! Íèå òðÿáâà äà êàæåì ïðåä íàøàòà îáùåñòâåíîñò ñëåäíîòî. Ãîñïîäèí Àãîâ, ìèëèîíèòå, êîèòî ñå äàäîõà äîïúëíèòåëíî çà îòáðàíàòà, áÿõà â ìîìåíò, â êîéòî íè áåøå çàïîâÿäàíî äà ãè îòïóñíåì, çàùîòî òðÿáâàøå íàé-êúñíî äî 15 ÿíóàðè äà èçïðàòèì, ìíîãî äîáðå çíàåòå, ÷å Íàðîäíîòî ñúáðàíèå òðÿáâà äà âçåìå ðåøåíèå çà èçïðàùàíå íà åäíà äîïúëíèòåëíà ðîòà â Àôãàíèñòàí. Òåçè ìèëèîíè ñà íåîáõîäèìè çà òàì. Òå íå áÿõà ïðåäâèäåíè. Òîâà å òî÷íîòî, êîåòî òðÿáâà äà çíàå áúëãàðñêèÿò íàðîä. Òîâà å ïúðâîòî.
È âòîðî, ãîñïîäèí Àãîâ, àç íå çíàì çàùî ïîñòîÿííî ñå áîáîòè ïî îòáðàíèòåëíàòà ñïîñîáíîñò íà ñòðàíàòà. Âå÷å òðåòà ãîäèíà ñìå â ÍÀÒÎ, íî àç èñêàì åäèí îò âàñ â òàçè çàëà äà ñòàíå è äà êàæå êàêâî íè å äàëî ÍÀÒÎ. Çàùîòî äîñåãà áúëãàðñêèòå âúîðúæåíè ñèëè äàâàò íà ÍÀÒÎ è òî ìíîãî ïàðè äàâàò êàòî òàêñè, êàòî õîðà, êàòî ìóíèöèè è êàòî âñè÷êî. À îò ÍÀÒÎ íå ñìå ïîëó÷èëè íèùî. Äîðè íàñòàíÿâàìå ÷óæäè âîéñêè íà íàøà òåðèòîðèÿ, çà êîåòî íå âçèìàìå íèòî åäèí öåíò, íèùî íå âçåìàìå.
Ïðàâèòåëñòâîòî òðÿáâà äà ñè ïîìèñëè çà íÿêàêúâ àíåêñ. Òîâà å ïîçîð çà íàøàòà äúðæàâà. Òðÿáâà äà ñå ïîìèñëè êàêúâ àíåêñ òðÿáâà äà ñå ñêëþ÷è ñ âîéñêèòå, íàñòàíåíè íà áúëãàðñêà òåðèòîðèÿ, äà ñè ïëàùàò äàíúêà, çàùîòî êàêòî áúëãàðèòå ïëàùàìå äàíúê íà äúðæàâàòà, òàêà è ÷óæäåíöèòå òðÿáâà äà ïëàùàò äàíúê íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà. Âúðõó òîâà òðÿáâà äà ñå çàìèñëèì â óïðàâëåíèåòî, à íå äà ïðèêàçâàìå îòêúäå, êàê, ïî êàêúâ íà÷èí. Îòòàì íèå ìîæåì äà âçåìåì âñè÷êè ïàðè çà Ìèíèñòåðñòâî íà îòáðàíàòà, êîèòî ñå îòïóñêàò îò áþäæåòà, è òîâà òðÿáâà äà ñòàíå! Áëàãîäàðÿ âè.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÞÍÀË ËÞÒÔÈ: Áëàãîäàðÿ.
Ãîñïîäèí Àãîâ, æåëàåòå ëè äóïëèêà? Çàïîâÿäàéòå.
ÀÑÅÍ ÀÃΠ(ÄÑÁ): Ãîñïîæî Áàíêîâà, àç óâàæàâàì Âàøàòà ïîçèöèÿ, ìàêàð äà íå ñúì ñúãëàñåí ñ íåÿ. Âèå ñúùî òðÿáâà äà óâàæàâàòå ìîåòî íåñúãëàñèå. Íî âñè÷êè âúïðîñè, êîèòî îòïðàâÿòå, ñà êúì óïðàâëÿâàùèòå, à íå êúì ìåí. Óïðàâëÿâàùèòå íå ñà íàÿñíî ñúñ ñåáå ñè è òî÷íî êàêâà îòáðàíèòåëíà ïîëèòèêà ñëåäâàò è òî÷íî êàêâà ïîëèòèêà íà ñèãóðíîñò ñëåäâàò. Ïèòàéòå òÿõ, ìàêàð ÷å, êàêòî âèæäàòå, òå íå èñêàò äà îòãîâîðÿò. Êðèÿò ñå, êðèÿò ñå â ñîáñòâåíîòî ñè îòñúñòâèå íà àðãóìåíòè.
Ãîñïîäèí ×åðíåâ, ùå äîðàçâèÿ òåìàòà çà ñèãóðíîñòòà. Ñîëèäàðíîñòòà â ñèãóðíîñòòà ñå èçðàçÿâà çàåäíî ñ îñòàíàëèòå ñâîáîäíè ñòðàíè, îñòàíàëèòå ñòðàíè îò äåìîêðàòè÷íèÿ ñâÿò äà ñå áîðèì ñðåùó òèðàíè÷íè, òîòàëèòàðíè ðåæèìè, êîèòî ñà ñêëîííè äà îñúæäàò íà ñìúðò õîðà êàòî áúëãàðñêèòå ìåäèöèíñêè ñåñòðè, êîèòî ñà àáñîëþòíî íåâèííè – òóê ñúì ñúãëàñåí ñ Âàñ. Òàçè ñèãóðíîñò íà ñâîáîäíèÿ, íà äåìîêðàòè÷íèÿ ñâÿò, íà ñâîáîäíèòå õîðà ñå ïîñòèãà ñ èíâåñòèöèè. Íèå èíâåñòèðàìå â òàçè ñèãóðíîñò èìåííî ÷ðåç ñâîèòå ðàçõîäè çà îòáðàíà.
Íå ìîæåòå äà îòðå÷åòå, ÷å íàøèòå ñúþçíèöè ïîìîãíàõà ìíîãî çà öÿëîòî äèïëîìàòè÷åñêî ðàçâèòèå ïî ïðîöåñà â Ëèáèÿ è ùå ïðîäúëæàò äà ïîìàãàò. Ñèãóðåí ñúì, ÷å ùå ïðîäúëæàò äà ïîìàãàò.
Íî íå çàáðàâÿéòå: äàëè òîçè òèðàíèí ñå êàçâà Ìèëîøåâè÷, äàëè ñå êàçâà Ñàääàì Õþñåèí, äàëè ñå êàçâà Ìóàìàð Êàäàôè, äàëè Éîñèô Ñòàëèí, äàëè Àäîëô Õèòëåð, äàëè Òîäîð Æèâêîâ, äàëè Ôèäåë Êàñòðî, âñè÷êè ñâîáîäíè õîðà òðÿáâà äà ñå áîðèì ñðåùó òàêèâà. Òîâà å èíâåñòèöèÿòà â ñîëèäàðíîñòòà è ñèãóðíîñòòà.
Ùî ñå îòíàñÿ äî ìîÿ ïðèÿòåë ãîñïîäèí Ñòàí÷î Òîäîðîâ, òîé ìíîãî äîáðå çíàå, ÷å òåçè ïàðè, óâåëè÷åíèåòî çà äîïúëíèòåëíàòà ðîòà â Àôãàíèñòàí íå å ïðåäâèäåíî. È Âèå ñè êðèâèòå äóøàòà òóê ïðåä íàðîäíîòî ïðåäñòàâèòåëñòâî.
Ñëåäâàùîòî íåùî, âðúçâàéêè ãî ñ îòãîâîðà íà âúïðîñà íà ãîñïîäèí Ïàâåë ×åðíåâ. Îíåçè ìèëèàðäè, çà êîèòî ãîâîðåõìå, áÿõà çà ïðîèçâîäñòâî íà îðúæèå çà òîòàëèòàðíè ðåæèìè, çà òåðîðèñòè÷íè ðåæèìè êàòî òîçè íà Ñàääàì Õþñåèí, êàòî òîçè íà Êàäàôè è ñåðèÿ äðóãè. Áúëãàðèÿ ïå÷åëåøå îò ìåæäóíàðîäíèÿ òåðîðèçúì è áàíäèòèçúì. Òÿ ïå÷åëåøå îò òîâà, ÷å ñå ïîääúðæàõà àðìèè íà ñòóäåíàòà âîéíà. Áúëãàðèÿ íÿìà íóæäà îò òåçè êúðâàâè ïå÷àëáè ïîâå÷å. Áëàãîäàðÿ âè.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÞÍÀË ËÞÒÔÈ: Èìà äóìàòà çà èçêàçâàíå íàðîäíèÿò ïðåäñòàâèòåë Õðèñòî Êèð÷åâ.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, в това извънредно заседание за приемане на бюджета се чувства коледна скука в парламента. Съжалявам, че няма един представител на правителството и са останали 30-40 депутати, които, общо взето, си говорим сладки приказки. Явно, че нещата не зависят от нас.
Аз искам да подкрепя и нека уважаемият варненски колега народният представител Димитров да ме чуе. Зная, че е много трудно да променим числата, зная, че необходимостта по всяко перо от бюджета е огромна и всеки защитава тези, но ХХI век, уважаеми колеги, се очертава да бъде век на познанието. Държави, които имат високообразовани и културни кадри, ще владеят световните пазари и ще имат влияние върху световната политика.
В това отношение предложението на госпожа Мария Капон, госпожа Елеонора Николова, господин Димитър Абаджиев, госпожа Анастасия Мозер и господин Венцислав Върбанов за завишаване на бюджета към науката, държавните висши училища и БАН с 220 млн. лв. е изключително необходимо.
Господин Димитров много добре ни обясни как е затворен цикълът учебни заведения и производствени предприятия, но това нещо, господин Димитров, не е ставало преди да се вложат инвестиции в научните заведения. Лично аз съм много добре запознат и знам, че съществуват много технологически редици в света, например Масачузецката редица с около 50 университета, начело с Харвард и Масачузец Институт ъф Технолоджи, има и други такива създадени, но днес в света, уважаеми колеги, всички държави, които са решили да намерят своето място в глобализацията, дават неимоверно много средства в образованието. Ще ви кажа само, че един надигащ се Китай, господин Димитров, Вие сте преподавател, в последните десет години е увеличил четири пъти броя на висшите си учебни заведения, като почти всички водещи учебни заведения са клонове на водещи американски университети.
Извинявам се, че изнасям в момента тази лекция пред народното представителство, но искам с нея да събудя нашата съвест към българското образование. Вие знаете, че особено висшето ни образование, за средното не говоря, то е сринато, но да говорим за конкурентоспособност вече е смешно. Единствено се надяваме на българската любознателност, на добрите български семейства, които подготвят децата си пряко своите усилия и като ги подготвим, те заминават в чуждите университети, не че просто господин Димитров е лош преподавател, а просто защото цялата система на висшето образование се намира в средата на миналия век.
Наистина трябва да променим коренно подхода към нашето висше образование. В противен случай тук ще си говорим много. Ще има депутати отляво и отдясно, те ще стават и ще говорят колко изостанали сме в това отношение, колко изоставаме в друго отношение, как изоставаме в здравеопазването и т.н. Но всички добри лекари в България в момента специализират в чужбина. Никой не се е научил тук, в България.
Същото важи и по въпроса за отбраната. Съжалявам, че времето изтича.
Приятели, веднъж завинаги трябва да разберем, че коренно се смениха военните доктрини в света. Не знам защо вие проявявате това упорство и чист популизъм.
Ние вече сме интегрирани в международна колективна отбранителна система и никой няма да дойде да се бие на българските граници. Господин Тодоров, Българската армия и по-рано е имала учения и е пращала войски, и е плащала огромни средства за поддръжка. Днес нашите войски, които са професионални, отиват и получават своя опит в реални бойни действия. И това нещо трябва да се отчита. Така че трябва да подкрепим бюджета на Министерството на отбраната, а не да го оголваме, както искат някои наши колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика – господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Кирчев, не мога да разбера нито Вас, нито господин Агов, нито управляващите от тройната коалиция. Вие говорите за някаква интеграция в някаква международна система, за „отбранителна солидарност” и с редица други сложни фрази.
Бих Ви запитал ясно: значи ли това, че ако ние сме интегрирани тук и там, българските граждани трябва да умират? Да няма медицински грижи за тях, да няма Спешна медицинска помощ? Значи ли това, че за Българската армия, тоест за нашия наемнически корпус – извинявайте, че така го наричам, но мисля, че това е точната дума – в Ирак и в Афганистан, винаги има пари, винаги има страшно много пари, а за българските пенсионери, за тежко болните няма? Това е същността на моя въпрос и моля да ми отговорите, ако можете. Аз тук не противопоставям никого.
Просто питам, за трети път го повтарям от тази трибуна: защо сега ние ще изпращаме нова рота в Афганистан, при условие че производството на суров опиум е нараснало десетки пъти след намесата на българската и американската армия в Афганистан. Това е по официални данни на Организацията на обединените нации. В момента това производство е над 6100 тона.
За това става дума. Защо няма пари за българските пенсионери, за българските болни, а винаги има пари за мисиите? Ако можете, отговорете ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин Христов, веднъж завинаги трябва да спрем с този популизъм! Ако махнем стоте милиона за военните мисии, за които Вие толкова много повтаряте, и ги разделим на 2,5 милиона български пенсионери, представете си с колко ще се качат пенсиите – с 5-6 лв. на година! Нека спрем с този ефектен популизъм!
Второ, наистина по всяко време, аз навремето не съм бил в Министерството на отбраната, но българската държава е давала много повече средства за поддържане на мощни танкове и авиационни поделения, които са били на разположение на Варшавския договор, естествено, където е имало учения. В момента тези наемници, както Вие ги наричате, са доброволци. И има страшно голям наплив на хора, които искат да служат.
Нека да не хленчим постоянно тук! Българската армия от дълго време, от десетилетия не е гръмнала нито един изстрел. И ако наистина Вие говорите, че трябва да имаме армия за ефективни, за бойни действия, тежко ни, ако ние нямаме поне някакви обучени части за действие.
Винаги е имало Министерство на отбраната, винаги е имало разходи и ще има. Но разберете едно веднъж завинаги: коренно се смениха военните доктрини по света. Това, което постоянно повтаряте за самолетите „Спартан”, съжалявам, не исках да цитирам тази птица, тези самолети са за съвсем друга концепция за водене на война. Навремето, да не би, когато сме купували МиГ 23, МиГ 25 и МиГ 29, те са били безплатни? Или стотиците танкови подразделения, които са стояли към турската граница, и те ли са били безплатни?
Именно тази колективна отговорност, уважаеми народни представители, уважаеми господин Христов, свали тези огромни разходи по отбраната на България. Защото днес, ако се налага ние да отбраняваме отново нашите граници срещу половинмилионната турска пехотна моторизирана армия, едва ли това, което се отделя за едно войсково поделение като това, което се праща в Афганистан, ще стигне като разходи. Веднъж завинаги го разберете, и стига сте повтаряли тук: българският народ, здравеопазването...
Здравеопазването е една огромна концепция, едни огромни средства, които ще се решат само с възход на икономиката. Политически и социален напредък тогава ще има в една държава. Могъщи са тези държави, които имат могъща икономика. Дайте да се концентрираме върху даване на възможности на производителните сили и високо образование. Нещата след това ще си дойдат сами. А не да повтаряме тук като папагали: народът, пенсиите, здравеопазването. Здравеопазването е страшно скъпо нещо. Жалко, че научиха този народ, че то е безплатно. Няма такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
В началото ще си позволя съвсем накратко да отбележа, че не трябва да се противопоставя бюджетът на отбраната, примерно с увеличението на пенсиите, защото Демократи за силна България в чл. 1 показахме откъде могат да дойдат 300 милиона, а не 3 млн. за увеличението на тези пенсии. И ако господин Найденов беше в залата, може би можеше да изпълни обещанието си да подкрепи подобно нещо. Очевидно той или не е слушал, или го няма, или просто откровено е излъгал, когато е твърдял, че ще иска да го подкрепи.
Аз обаче се връщам към чл. 5, ал. 4 и 5, в която са конкретно нашите предложения и ще прочета как започват те: „При влошаване на дефицита по текущата сметка”.
Уважаеми дами и господа, вчера с подписването на договор с „Газпром” вие увеличихте дефицита по текущата сметка вече с 3%. Само от това, което българската държава ще изнесе като средства, за да компенсира цената на газта, е 3% над дефицита по текущата сметка.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): За какво време?
НЕНО ДИМОВ: На годишна основа. Само това.
Между другото, искам да дам още едно пояснение. Около 75% от дефицита по текущата сметка се формира от отрицателното салдо, което имаме като търговски отношения с Русия. Тоест останалото е съвсем в рамките на нормалното. Българските граждани съвсем нормално внасят и пазаруват. Вие ги държите бедни, отнемайки им пари, за да компенсирате немощта на правителството в преговорите с Русия. Защото България изнася едва за 120 млн. и внася за 3 млрд. долара. Ето го големият проблем на дефицита. Не е в това, че се купуват хладилници, както вие обичате да лъжете, а в това, че се счупихте в преговорите с руския гигант. За това, че дадохте цялата енергетика на руснаците и нямате политика в тази посока. И това не е зле за тях. Това е зле за българските граждани. Оттам идва дефицитът по текущата сметка. Но вие вече изяждате и тези 2%, които стоят отзад и се чудя за какво ви трябват.
Подкрепете нашето предложение, за да дадете възможност на правителството поне да се съобразява само с дефицита по текущата сметка, който вече е пробит, да му дадете възможност да не гони 2% допълнителен излишък. Допълнителен над повишените цени, над повишеното ДДС върху тези цени, над повишените акцизи върху новите цени. Прекалено много стана отнемането. Прекалено много започнахте да вземате срещу никакви компенсации. Вие вече спукахте договореностите. Махнете задължението на правителството за двата процента излишък, оставете тези 2% на разположение на българските граждани. По този начин много малко, но все пак ще се омекоти ударът, който предстои да получат. Удар, който не е заради тяхното купуване на вносни стоки, а заради вашата политическа немощ, заради политическата немощ на отсъстващия тук министър-председател, на отсъстващия тук министър на финансите и на отсъстващите тук министри, които дори не ви зачитат за пукната пара, защото знаят, че сте машинки за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплики има ли?
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Димов, аз си признавам, че точно от Вас не очаквах да подкрепите това предложение. Дори имах надежда да го оттеглите. Ще обясня на залата какво предлагате Вие. При влошаване на дефицита по текущата сметка Вие предлагате бюджетните системи да останат на 90%, без никакъв шанс. Тук е записано: ако излишъкът надхвърли 2%, да имат шанс да получат над 90%. Господин Димов предлага да ги заковем на 90% и да не им даваме никакъв шанс. Понеже знаем, че при този приток на чужди инвестиции състоянието по текущата сметка, господин Димов, като излезете от залата в друга среда го споделяте, ще кажете, че няма как да се подобри при този наплив на чужди инвестиции. Но тук искате да ги заковете. Това сте предложили. И аз не знам защо сте го предложили и защо го отстоявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Димитров, очевидно Вие не четете правилно, защото с нашето предложение ние искаме да се развържат тези 90% ...
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не искате, да.
НЕНО ДИМОВ: ... под условието до достигане на 2%. Тоест ще могат да бъдат развързани по решение на правителството, дори и да не се достигнат двата процента.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Но тук пише друго.
НЕНО ДИМОВ: Точно това пише. Очевидно не четете добре. Тук пише точно това – при влошаване 90 на сто до постигане. Ние казваме „до постигане”. Тоест може по решение на правителството да се отиде и към 100 процента.
Това, което аз обаче очаквах да ми отговорите е защо прехвърляте вашата немощ и немощта на вашето правителство върху български гражданин? Защото дефицитът по текущата сметка го надувате вие. Всъщност само решенията на правителството отиват към повишаване на дефицита по текущата сметка. Само решенията на правителството да сключи този договор увеличава дефицита по текущата сметка. Само решението на правителството обрича българските граждани да им бъдат отнемани пари, за да им се набия спирачка на покупателната способност. Къде повече? И аз се радвам поне, че вие вземате отношение по този въпрос, защото очевидно тези, които стоят зад вас в залата нямат идея за какво става дума. Затова им казах, че сте машинки, господине. Затова сте машинка за гласуване. Защото като не разбирате, гледате трите цвята и първосигнално – по вашия Павлов. (Шум и репики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Георги Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, господин Димов преди малко отправи едни такива странни реплики. Само ще му припомня, че в 2001 г. аз казах, че СДС ще остане 1-2 реда и толкова остана. И това е факт от такова арогантно поведение, разбира се. Арогантността в политиката не носи дивиденти. Хората не харесват това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви да не се обиждаме, господин Анастасов. Нека да запазим етичността.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: А сега да преминем към проблема, който ние сме поставили. Става въпрос за увеличаване на средствата за здравеопазване в размер на 142 млн. 800 хил. лв. И това е обяснимо, защото здравеопазването през следващата година ще има сериозни структурни изменения. И хората, пациентите, каквито потенциално сме всички ние тук, ще понесат една голяма тежест. Очевидно е, че това предложение няма да бъде прието, след като не беше прието увеличаването на сумата по ДДС в първата част. Но нека да се има предвид при актуализацията, при изпълнението на шестмесечието да се търсят възможности за увеличаване именно на средствата за здравеопазване, за лекарствата, за болничната помощ, за медикаментите. Това е нашето предложение, което сме направили и ще го отстояваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма реплики.
Има думата народният представител Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Виждам, че залата е полупразна. Тъй като приемаме бюджета, той е решен най-вероятно от управляващото мнозинство, което не е необходимо да присъства, тук присъства опозицията. Аз не мога да разбера защо управляващите не присъстват, в смисъл да разберат, че този бюджет представлява един много малък чувал за държавата. Как трябва да бъде напълнен този чувал, за да може да се раздават повече пари по различните министерства? Тук това трябва да се говори.
Говорим за бюджета. Ние трябва да дадем отговор откъде, по какъв начин може да се увеличи този бюджет, защото всеки министър си дърпа, на никого не стига – и на пенсионерите парите не стигат, и на работниците не стигат, но ние не си поставяме задача да отговорим защо този бюджет е толкова малък и защо не може да бъде увеличен от тези, които управляват държавата?
Тук се поставя въпросът най-много за армията. Господа, едно време в армията – в сухопътни войски служеха над 20 хиляди офицера, които бяха платени. Имаше пари. Сега 20 хиляди кадрови войника – платени, няма пари! Дайте да отговорим защо имаше 120 хиляди войника – пари имаше, сега няма пари.
В армията се движеха 2500 танка и 250 самолета летяха, имаше бензин, имаше нафта. Сега нито се движат, нито хвърчат, няма нито бензин, нито нафта. Дайте да дадем отговор на този въпрос: защо се случва това в българската държава? Тогава да видим дали трябва това или онова министерство да има повече пари.
Тук го няма министърът на икономиката да каже защо в държавата вече няма икономика. Управляващите могат да кажат, защото вече 17-18 години държавата се управлява от тук присъстващите, но никой не дава отговор на този въпрос: защо държавата няма икономика?
Едно време в армията имаше собствени пари. Във войскова част всеки командир, без да получава пари от държавата, имаше възможност да си движи войската, да си провежда учения, занятия и т.н. При среща с началника на Генералния щаб му казах, че сега цялата Българска армия не провежда толкова учения и стрелби, колкото провеждаше един полк навремето, когато аз имах честта да командвам. На това трябва да си отговорим ние: защо се случва така в българската държава?
Не мога да си представя защо завоюваните земи и територии, които имаше Министерството на отбраната, вече се разпродават. Отговорете ми: защо се разпродават земите на Министерството на отбраната? Защо сградите, които са изграждани с толкова труд, аз лично съм изграждал, за благото на българската войска, се събарят и се продават на безценица? Защо се случва това в българската държава? Аз искам отговор на тези въпроси, това да ми кажат управляващите.
Преди малко съобщих, че военната промишленост имаше от 4 до 5 милиарда приходи, един процент от световната промишленост на оръжие беше в България! Това е унищожено, ликвидирано!
Варненци знаят, че радиозаводът имаше 17 военни приемки, тези приемки вече ги няма. Ние дадохме техника на толкова държави, ние произвеждахме ракети - “Игла”, която е недостижима. Сега ще вземаме от американците “Стингер” – три пъти по-ниска продукция.
Произвеждахме БТР и МТЛБ на първо ниво, военната промишленост бълваше. Сега ще вземаме от германците някакви второстепенни БТР-и, които са тежки, тромави и не могат да бъдат използвани въобще никъде.
Господа народни представители, питам аз: защо това се случва в българската държава? След това какъв бил бюджетът? Всеки хванал да дърпа конците на бюджета. Дайте да напълним този бюджет отнякъде; дайте ние – народните представители, да поставим държавата на такива здрави крака, щото да има бюджет, достоен за българската държава! Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Банкова, имате думата за процедура.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Умолявам Ви, господин председател, да призовете Министерският съвет да дойде тук.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Има ли такъв?
СТЕЛА БАНКОВА: Няма, видно е.
Умолявам Ви да подложите на гласуване моето процедурно предложение да дойдат тук и да защитят абсурдните тези за Бюджет 2007 – бюджет на мизерията, бюджет на васалната външна политика, бюджет на десетките милиони, отделени за военни мисии, бюджет на геноцид в здравеопазването!
Недостойно е, господа управляващи от коалицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така.
СТЕЛА БАНКОВА: Имам още време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Процедурата Ви я чух.
СТЕЛА БАНКОВА: Да. Спомняте ли си в предишния парламент с какъв гняв се изпълвахте, когато кабинетът Кобургготски демонстрираше същата арогантност и безпардонност, отказвайки да застане тук – пред депутатите, отказвайки да приеме, че България е парламентарна република? Защо влизате в позорната кожа на господин Кобургготски? Как да си обясним отсъствието на Министерския съвет в момента? Вероятно затова вие отказахте да се предава директно обсъждането на бюджета.
Призовавам, умолявам и настоявам господин председателстващият да подложи на гласуване моето процедурно предложение.
Срамно е, господа управляващи! Срамно е. От кого криете тези министри?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах Ви, госпожо Банкова.
Уважаеми колеги, знаете много добре, че министърът на финансите, макар че в момента го няма в пленарната зала, е тук, следи и участва в дебатите.
Ето го, министъра на финансите влиза.
Госпожо Банкова, мисля, че не министърът на екологията или няколко министри тук ще бъдат толкова полезни за този дебат, колкото министърът на финансите.
Вие сте убедени в това и аз мисля, че неговото присъствие до голяма степен отговаря на Вашето предложение.
Убеден съм, че въпросът дали целият Министерски съвет да присъства днес или министърът на финансите да бъде тук е обсъден в Министерския съвет. Те са решили да изпратят министъра на финансите да участва в този изключително отговорен дебат. Аз споделям с Вас важността на днешния дебат относно приемане на Закона за държавния бюджет за 2007 г.
Господин Асен Агов има думата за изказване.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Понеже репликирахте моя колега Нено Димов по точката – след 90-те процента.
Защо ние смятаме, че субсидиите трябва да се изплащат, независимо от движението на дефицита по текущата сметка? Защото смятаме, уважаеми народни представители, че правителството не умее да води политика, така че да подобрява положението в текущата сметка. То е оставено на произвола на пазара. Оставило е всичко на произвола на пазара.
Нещо повече, правителството има изключително пасивна политика и ако госпожа Банкова настоява тук да е министър-председателят, то е заради това, че ние трябва да чуем от този министър-председател – господин Станишев, не само Демократи за силна България, а всички народни представители, защо не са изпълнени определени действия.
Господин министър-председателят отива на срещата на върха в Европейския съюз, отива на Европейски съвет и изобщо не е поставил въпроса защо Русия употребява България по един толкова важен проблем, като ембаргото за вноса на месо и казва, че няма да внася месо от България, докато не бъдат изпълнени изключително тежките, забележете, в Русия са най-тежките ветеринарни разпоредби. И тези ветеринарни разпоредби се променят по нареждане на Кремъл, те не са някаква обективна реалност.
Защо беше сключен договорът с “Газпром”, който несъмнено увеличава дефицита по текущата сметка, а в същото време не се търси път чрез стимулирането на българския износ за Русия този дефицит да се намалява? Защото, както разбрахме от изказването на господин Димов, основната част от дефицита в текущата сметка идва именно от търговията с Русия.
Ето тези неща ни карат да искаме тук да бъде министър-председателят, той е отговорен за това. Само че той предпочита да се снима с председателя на Европейската комисия и с комисаря по разширяването как лепят курабийки на някаква европейска баница. Ето това е цялата работа, която свърши нашия министър-председател в Брюксел!
Българският министър-председател просто не си е на мястото, той не отстоява тези интереси. Но вчера той бързаше да се снима при подписването на договора с “Газпром”. Нали така, господин Димитров?
Ето за това ние настояваме тази точка да отпадне. Ние не можем да поставим българските бюджетни ведомства в зависимост от неспособността ви да водите политика на намаляване на този дефицит в текущата сметка.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Точно това искате с Вашето предложение.
АСЕН АГОВ: Точно това не искате. Вие не сте разбрали какво сме записали. Трябва да има независимост, тъй като вие сте абсолютно неспособни – и тук не упреквам само министъра на финансите, упреквам цялото правителство, защото тези въпроси се решават някъде в сенчестия Съвет на тройната коалиция, от това сенчесто място се управлява България. Всички тези хора носят отговорност за отсъствието на политика. И последното доказателство са точно тези две действия спрямо Русия – договорът с “Газпром” от една страна и отказът да се противопоставим на руското ембарго върху вноса на българско месо в Русия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Агов, отново Ви призовавам да прочетете текста и да видите какво предлагате. Вие не предлагате да падне ал. 4, вие предлагате текстът да остане така. При влошаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс спрямо предходната година утвърждаване лихвените разходи на държавните органи – министерства и ведомства – по ал. 1 в размер на 90 на сто. И го заковавате. Вие не предлагате да падне цялата ал. 4, Вие предлагате обратното – да се заяви на всички бюджетни системи, че ще ги замразим на 90 процента без никакъв шанс. И от тук пледирате за нещо обратно.
Аз нямам възражения, ако предложението ви беше да падне ал. 4, добре, разбираемо е, това, което казахте, е така. Но Вие сте предложили нещо съвсем друго, вие ги лишавате от всякакъв шанс. вие не казвате да постигне примерно 0,2 процента или 1 процент, вие искате да се утежни ситуацията и каквото и да стане, те да са на 90 процента. Но го кажете така, че да ви разберат и го кажете на общините, кажете го на всички бюджетни системи, че това е позицията на опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Друга реплика? Няма.
За процедурен въпрос има думата господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми дами и господа, чухме тезите на опозицията, ясни са техните аргументи, много от тях започнаха да се повтарят. Затова предлагам да прекратим дебатите по чл. 5 и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено процедурно предложение дебатите по чл. 5 да бъдат преустановени.
Има ли противно процедурно предложение?
Заповядайте господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Аз се радвам, че макар и по процедурен въпрос един представител на мнозинството най-накрая застана тук на трибуната.
Господин председателю, Вие познавате отлично правилника и знаете, че при второ четене това не може да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Може, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Въпреки всичко ние от Демократи за силна България настояваме дебатът да продължи. Просто няма как да прекратим един толкова важен политически дебат. Аз разбирам, че искате да претупате работата по нареждане на Съвета на тройната коалиция и специално вие от БСП по нареждане на Сакскобургготски искате да го направите. Ние сме на противното мнение. Нека дебатът да продължи, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Танков да бъдат прекратени дебатите на второ четене по чл. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 104, против 42, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги, на направените предложения по чл. 5, които не са подкрепени от комисията.
По чл. 5, ал. 1, има предложения на народните представители Николай Камов, Георги Анастасов и Иглика Иванова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 35, против 56, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Предложение по чл. 5, ал. 1 от народните представители Добромир Гущеров и Васил Калинов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 5, против 52, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова по ал. 1 на чл. 5. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 9, против 91, въздържали се 9.
Това предложение не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложенията по чл. 5, ал. 2, които не са приети от комисията.
Предложение на Захари Георгиев и група народни представители. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 7, против 43, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Предложение по ал. 2 от народните представители Мария Капон и група народни представители. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 34, против 72, въздържали се 30.
Предложението на се приема.
По чл. 5, ал. 3 има предложение на Николай Камов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 27, против 56, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Също по чл. 5, ал. 3 има предложение от народните представители Добромир Гущеров и Васил Калинов.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 3, против 41, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложение по чл. 5, ал. 4 от народния представител Иван Костов и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 23, против 83, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
По чл. 5, ал. 5 има предложение на Иван Костов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 22, против 89, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 5 със или на единадесетте алинеи, както са предложени. Моля да бъдат гласувани по вносител с редакциите на комисията.
Гласували 144 народни представители: за 102, против 41, въздържал се 1.
Член 5 е приет.
За отрицателен вот има думата господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Малко се избърза с процедурата за прекратяване. Гласувах против, защото трябваше да изчакате да прозвучат още няколко аргумента. Един от тях е състоянието в годините на отпускането на средства от централния бюджет по този текст. За тези от нас в залата, които се интересуват от проблематиката, е ясно, че Министерството на финансите предвидливо чак към есента решава проблема с процентите 90 на сто. Това е практика от години, а не сега за първи път, или пък миналата или по-миналата година.
Предложението, което отхвърлихте, беше тази практика да бъде оставена по простата причина, че Законът за устройство на държавния бюджет се нуждае от преустройство. В случая с нищо не се помага, защото към основния аргумент, който чухте, ще прибавя още два факта. Прочутият дефицит, с който се аргументира да влезе този текст, е невалиден за страна във валутен борд, както казаха колегите от Демократи за силна България. И не само за нас. Важно е и искам да чуете – не е валидно и за Латвия, Естония, страни, които са излезли от комунизма, от тоталитарна държава, които са във валутен борд, които имат много по-бърз икономически растеж от нашия и които имат много по-голям дефицит по търговското си салдо. Едната от тях вече е настигнала 18 процента.
Така че тези аргументи за състоянието на други държави също трябваше да прозвучат при самата дейност по изпълнението на бюджета от страна на Министерството на финансите. Това бързане не води до никъде. То претупва дебатите и в крайна сметка влияе върху авторитета на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Методиев, Вие видяхте, че въпреки разпоредбите на правилника, който ми дава право да подложа на гласуване на второ четене, имам право да прекъсна дебата, т.е. да подложа на гласуване предложението ….
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вие го направихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз го направих. Предложих дебатите на продължат, но всъщност това беше волята на мнозинството на залата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Упрекът не беше отправен към Вас, а към мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, преминаваме към чл. 6.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 6 има предложение от народните представители Венелин Узунов, Йовко Йовков, Филиз Хюсменова, Петя Гегова и Олимпи Кътев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Узунов, имате предложение – 2 процента от бюджета да бъдат заделени за бедствия и аварии. Заповядайте.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моля уважаемите колеги да вникнат за какво точно става въпрос. Искам да обясня точно това за двата процента.
Първо искам да кажа, че това е предложение на нашата комисия, когато гледахме Закона за държавния бюджет. Ние не предлагаме да бъде нарушена бюджетната рамка. Ние предлагаме най-после да започне една целенасочена политика за превенция, за която говорим години наред, но която на практика все още не сме реализирали – да започнем целенасочена работа за заделяне на средства от капиталовите разходи на всяко министерство, на всяка община, на всяко ведомство за превенция, за реализиране на действия, които могат да предотвратят аварии и по-тежки катастрофи.
Тук става въпрос за 2%, тоест на 1 млн. лв. капиталови разходи, а за общините са и по-малко от 1 млн. лв., да се заделят 10 или 20 хил. лв. за една подпорна стена, за един авариен изход, за една предпазна рампа и т.н.
Съвсем наскоро бяхме свидетели на трагедията в Бяла и бяха зададени десетки въпроси: не можеше ли този парапет да бъде по-добре укрепен, не можеше ли да се направи друго подпорно съоръжение, което да предотврати трагедията? За това става въпрос, уважаеми колеги.
Когато една пътна инфраструктура разполага с 200 или 300 млн. лв., на 200 млн. лв. това са 2 млн. лв. точно за тези 20 или 30 опасни точки, които “Пътна инфраструктура” каза, че ги е идентифицирала и ги е определила, да се направят и да се предвидят допълнителни средства за превенция. За това става въпрос.
Ако в “Индиго” имаше още един авариен изход или един парапет, сигурно жертвите щяха да бъдат по-малко или изобщо нямаше да ги има. Разберете за какво става въпрос. Ние не искаме допълнително средства. Ние искаме в рамките на тези средства, които се определят за капиталови разходи, да се заделят само 2%. Като минимумът е 2%, а разпоредителите с бюджета да преценят: ако трябва и 3, ако трябва и 5, и това да стане по ред, който Министерството на финансите и Министерството на държавната политика при бедствия и аварии ще определят.
Аз ви моля наистина да вникнете в това предложение, което направихме с колегите Филиз Хюсменова, Петя Гегова и Олимпи Кътев, и да го подкрепите. Не искаме повече пари. Искаме в рамките на тези капиталови разходи да се предвидят средства за превенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте аргументите за направеното предложение от Венелин Узунов и група народни представители от три парламентарни групи.
Подлагам на гласуване направеното предложение. То не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 58, против 17, въздържали се 35.
Това означава, че предложението е прието.
Господин Мерджанов, заповядайте за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение от народния представител Венелин Узунов и група народни представители, което при първото гласуване мина, а комисията не го подкрепя.
Гласували 136 народни представители: за 58, против 19, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Господин Илиевски, заповядайте за процедура.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам, съгласно нашия правилник, да удължим днешното пленарно заседание до приемането на точката от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение пленарното заседание да работи до изчерпване на точката от дневния ред.
Гласували 125 народни представители: за 112, против 12, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, ще работим до приемането на Закона за държавния бюджет на второ четене.
При това положение има едно предложение, което току-що мнозинството в пленарната зала отхвърли.
Моля, гласувайте текста на чл. 6 по вносител, който се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 81, против 10, въздържали се 3.
Член 6 по вносител е приет.
По чл. 7 няма предложения.
Подлагам на гласуване текста на чл. 7, така както е предложен от вносителя. Той се подкрепя от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 89, против 17, въздържал се 1.
Член 7 е приет.
Господин Димитров, моля да представите чл. 8.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По ал. 1 на чл. 8 има предложение от народния представител Захари Георгиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Маруся Любчева и Трифон Митев.
Комисията не подкрепя предложението и това е единственото неподкрепено предложение по този член.
Има предложение по чл. 8, ал. 3 от народния представител Донка Михайлова.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение по чл. 8, ал. 4 от народния представител Донка Михайлова.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение по чл. 8, ал. 5 от народния представител Донка Михайлова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията, подкрепяйки по принцип текста на вносителя за чл. 8, предлага следната редакция:
“Чл. 8. (1) Приема субсидиите за юридическите лица с нестопанска цел за 2007 г., съгласно Приложение № 4 на обща сума 7 101,3 хил. лв.
(2) Средствата по т. 22 от Приложение № 4 се разпределят с акт на Министерския съвет за юридически лица с нестопанска цел, вписани в Централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(3) Лицата по ал. 2 могат да кандидатстват за финансиране на обществено значими проекти в областите по чл. 38, ал. 1, т. 1-4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(4) При преценката на обществената значимост на проектите по ал. 3 се вземат предвид следните критерии:
1. съответствие с областите по ал. 3;
2. ефективност на предлаганите дейности, с оглед на очакваните резултати и въздействието върху целевите групи;
3. устойчивост на резултатите;
4. ефективност на разходите;
5. капацитет на кандидата.
(5) Лицата по т. 1-21 от Приложение № 4 към чл. 8, ал. 1 не могат да получават средства и по т. 22 от същото приложение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания.
Госпожо Любчева, заповядайте – Вие имате предложение заедно с Вашия колега Трифон Митев.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, същността на нашето предложение по чл. 8, ал. 1 се свеждаше до това – списъкът на неправителствените организации, които получават субсидия по този член и по този ред, да бъде допълнен с българския „Фонд на жените”, искайки по този начин да акцентираме към необходимостта от провеждане една целенасочена политика към темата “Насилие, насилие над жени”. Защото нашето предложение беше средствата да бъдат изразходвани за изграждане на центрове – подслони за жени, претърпели насилие.
Освен това искаме да акцентираме към необходимостта да се провежда така наречената джендър политика, към която нашето правителство и нашият парламент имат положително отношение, и са приели съответстващи документи, но за съжаление тези политики все още не са намерили своето добро финансиране. Това е така нареченото джендър бюджетиране.
Съзнавайки, обаче, че нашето предложение влиза в противоречие със съществуващата в момента законодателна база, съзнавайки, че ние не сме предприели законодателна инициатива, която да подкрепи това предложение, ние го оттегляме. Така че то няма да бъде подложено на гласуване днес.
Но аз взех думата, за да апелирам към изпълнителната власт и към правителството, използвайки резерва към чл. 8 и по приложението към чл. 8, ал. 1, да направи необходимото, така че неправителствени организации, които се занимават в областта на насилието над жени, включително на домашното насилие и джендър политики, да могат наистина да получават чрез проектно финансиране средства, тъй като неправителственият сектор развива една изключително положителна, добра инициатива и практика и по този начин подпомага правителството в организиране и изпълнение на неговите програми и политики. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Проблемът, който повдигате, е изключително важен и наистина трябва да се намери някаква формула, за да се намерят средства за тази идея, която Вие сте вложили във вашето предложение. Тъй като Вие оттеглихте предложението си, аз няма да го подлагам на гласуване.
Поставям на гласуване новата редакция на чл. 8, където са инкорпорирани предложенията на колегите, направили предложения по различните алинеи на чл. 8.
Ãëàñóâàëè 111 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 102, ïðîòèâ 9, âúçäúðæàëè ñå íÿìà.
×ëåí 8 å ïðèåò.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÏÅÒÚÐ ÄÈÌÈÒÐÎÂ: Ïî ÷ë. 9 èìà äâå ïðåäëîæåíèÿ – åäíîòî å îò íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ìàðòèí Äèìèòðîâ è ßñåí Ïîïâàñèëåâ, êîåòî íå å ïîäêðåïåíî îò êîìèñèÿòà, âòîðîòî ïðåäëîæåíèå å íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ìàðèÿ Êàïîí, Åëåîíîðà Íèêîëîâà è ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, êîåòî êîìèñèÿòà íå ïîäêðåïÿ.
Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ òåêñòà íà âíîñèòåëÿ çà ÷ë. 9.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÞÍÀË ËÞÒÔÈ: Èìà äóìàòà íàðîäíèÿò ïðåäñòàâèòåë Åëåîíîðà Íèêîëîâà – Âèå ñ ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè èìàòå ïðåäëîæåíèå. Çàïîâÿäàéòå.
ÅËÅÎÍÎÐÀ ÍÈÊÎËÎÂÀ (ÎÄÑ): Óâàæàåìè ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, óâàæàåìè ãîñïîæè è ãîñïîäà, óâàæàåìè ãîñïîäèí ìèíèñòúð! Àçáó÷íà èñòèíà å, ÷å ñðåäñòâàòà ïî îáëàãàíå íà äîõîäèòå íà ôèçè÷åñêèòå ëèöà ñå ñ÷èòà çà ïðåîòñòúïåí äàíúê íà îáùèíèòå. Ïðàâÿ òàçè óãîâîðêà, çà äà âèäèì ïî-íàòàòúê êàêâî ñå ñëó÷âà ñ òîçè äàíúê. Òîé ñå âðúùà â îáùèíèòå çà ñóáñèäèðàíå íà äåëåãèðàíèòå äúðæàâíè äåéíîñòè â îáùèíèòå в различен процент, като най-големите общини са най-много ощетени. Знаете, че за Софийска община се връщат двадесет и няколко процента. При другите по-големи общини тези суми и проценти варират. Затова ние предлагаме един подход, който е принципен, който е справедлив с оглед това какъв е данъкът, който гражданите плащат.
Вече стана въпрос за това, че на едно лице от капиталовите разходи, с които държавата субсидира общините – капиталовите трансфери, се падат по 13 лв. на човек. Ние го сметнахме, че е равностойността на една плочка.
Нормално е, когато хората плащат данък общ доход и когато плащат пътен данък, който също вече не се връща в целия размер на общините, те да ги плащат, за да получават по-добра околна среда, за да получават инфраструктура. Това не се случва! Нещо повече, делегираните държавни дейности – една дейност, която започна господин Паскалев, за което може само да бъде адмириран, което беше подкрепено от министъра на финансите – тогава Милен Велчев в 2002 г., останаха на това ниво. Следващите стъпки, които трябваше да бъдат направени по посока на финансовата децентрализация, не се направиха и като всяка реформа, която започва, а след това спира, тя всъщност се превръща в антиреформа.
Аз много дълго търсих подхода и начина, по който да разбера как се определя този трансфер на държавата към общините и за съжаление ние се натъкнахме на една формула, която е дълбоко погрешна, господин Димитров, и трябва да бъде променена. Искам да изнеса само една от данните. Жителите, които се съобразяват във формулата от Министерството на финансите в София, са посочени 1 200 000. Много добре знаем, че по полицейски справки в София има 1 600 000 – 1 700 000, а с работещите хора в София, вероятно броят на населението гони цифрата от 2 000 000. При положение, че трансферите и субсидиите се определят на базата на една невярна цифра, на една невярна формула, тъй като общините не са могли да проверят населението си, така или иначе тази формула не е дешифрирана и не е показана на общините, съвършено ясно е, че средствата, които се получават и за капиталови разходи, и за екологични проекти, са нищожни и несъобразени с хората.
Ето защо ние предлагаме средствата от данъците за облагане доходите на физическите лица да се възстановяват като държавен трансфер по бюджетите на общините за финансиране на делегираните от държавата дейности в размер, който не може да бъде по-малък от 50%. Това е един справедлив запис, който ще позволи на общините да имат интерес да работят за привличане на инвестиции, за изработване на проекти, така че да има реален резултат. Защото, когато привличаш инвестиции, когато увеличаваш доходите на населението, когато имаш наплив на граждани, които искат да работят в твоята община, тогава се вдига данък общ доход. Как общините ще имат интерес да привличат инвестиции и да работят, когато данък общ доход за физическите лица им се изземва по една формула, по която те не могат да влияят?
Аз виждам, че тук има представители на Министерството на финансите и на Дирекция “Общинско бюджетиране” и мисля, че Министерството на финансите трябва да смени своя подход съвсем категорично, ако иска общините да работят по начин, че да облекчат държавата.
В тази връзка ние отново правим предложението капиталовият трансфер, капиталовата субсидия да бъде увеличена от “108 000 хил. лв.” на “208 000 хил. лв.”, защото вече посочих, че това е един нищожен, много смешен и как да кажа – жалък, размер. Също така размерът на сумата, предвидена за екологичните проекти, да бъде променен от 40 на 80 млн. лв.
Искам да ви кажа, че през 2007 г. в областта на екологията общините също са изправени пред едни много сериозни предизвикателства. Нека да напомня само за селските им сметища, които трябва да започнат да се закриват, и невъзможността общинските бюджети да обслужат една такава дейност, свързана пряко с екологията ни, която ще бъде наблюдавана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Николова, времето Ви изтече – след малко ще Ви дам думата по друго предложение, ако искате.
Заповядайте за реплика, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Неправилно е разбирането, че преотстъпения данък практически трябва да отиде в общините в рамките на този размер, за който вие говорите. Смисълът на финансовата децентрализация беше въвеждането на правила – формулирането на минимални стандарти за издръжката в съответните държавно делегирани дейности. На базата на тези ясно формулирани, добре пресметнати и внимателно установени като справедливи средства Столична община получава такъв процент отчисление от данъка върху доходите на физическите лица. Другото би означавало една община като Столична, която фактически има по-малко разходи от една община, която има сериозни демографски проблеми, примерно за поддържане на училищната база, да получава определени преференции, което не би било правилно.
Бих искал да кажа следното: не знам какви са политическите цели, които се преследват с такова предложение, но то е нецелесъобразно, то е неразумно, то е необективно. Точно поради тази причина то и не може да бъде подкрепено. Бих подкрепил всяка една идея, която е свързана с търсенето на консолидация на държавните трансфери за капиталови разходи. Но това предложение според мен не бива да бъде подкрепяно по никакъв начин. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин Паскалев, ние с Вас всъщност говорим за едно и също. Няма спор, че това, което започнахте – с определяне на трансфера за делегираните държавни дейности и определянето на стандартите,, беше един въздух за общините, защото те можеха да получават издръжка по един сравнително обективен и ясен критерий – стандарт за всеки един ученик, за всеки един болен. Но Вие забравяте, че тези стандарти отдавна остаряха и в никакъв случай не могат да отговорят на изискването за поддържането на материалната база.
Ако Вие, като бивш кмет, си сложите ръката на сърцето и кажете, че тази субсидия, този държавен стандарт успява да покрие разходите на общините по поддръжка на сградния фонд, аз ще се съглася с Вас, но това въобще не е така. След като се получат стандартите за издръжка общините са принудени от своите невисоки други приходи да финансират допълнително ремонта на сградния фонд, на детски ясли и градини, на училища и на цялата общинска инфраструктура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преди да дам думата за следващото изказване, министърът на финансите желае да вземе отношение.
Заповядайте, господин Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Справедливостта има много лица и Вие сте избрали едно от тях. Страхувам се обаче, че не е най-справедливото, тъй като раздаването по равно макар и като процент не е целта на финансовата децентрализация. Напротив, няма съвършени механизми, но аз установявам може би от две-три години, че този, който е възприет на преотстъпване на данък, е благодатна почва за силен популизъм и за фриволни изказвания колко процента да бъде отстъпен на тази или другата община. Затова ние сериозно ще обмислим възможността делегираните от държавата дейности да бъдат пряко субсидирани от бюджета, без механизъм на преотстъпване на данъци. Тогава няма да губим времето нито в парламента, нито в обществото в безсмислени дебати и ще видите, че сумите, които ще стигнат до общините, са същите, каквито са изчислени сега през механизма на преотстъпване на данък общ доход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народния представител Мартин Димитров, за да обоснове предложението си.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа!
Господин Костадин Паскалев, уважаван мой колега, не го виждам, но той примерно ползва инфраструктурата в София, но плаща данъци някъде другаде, мисля, че в Благоевград. Други уважавани мои колеги също работят в София, обаче плащат данъци някъде другаде. В София работят и живеят доста повече хора от това, което се смята, и те ползват инфраструктурата. Някой трябва да я поддържа. Така че София е един особен случай. Господин министърът в този случай заблуждава народните избраници, според мен. Вземете сметка за този парламент – две трети от хората не са от София, а те ползват инфраструктурата в София и съответно има нужда от нейната поддръжка. Плащат данъци някъде другаде и това важи за страшно много хора в България.
Принципът 50% от данъците да остават в съответната община означава следното нещо: човекът, като плаща данък, да знае, че поне половината от тези пари са за неговата улица, за неговия квартал, за неговия град, за неговите училища. Това е смисълът. А не да знае, че, плащайки данък в София или във Варна, той отива някъде другаде. Това е идеята. Затова тук това е важен елемент от децентрализацията. Ние не казваме 100%, казваме: поне половината да остава в съответната община.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): И не по равно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това не е по равно. Това не приключва въпроса с децентрализацията. Напротив, това е част от процеса.
Колкото до делегираните дейности, да, господин министър, с голям интерес ще чакаме те да се поемат от държавата. С голям интерес и желание чакаме да настъпи този момент.
Така че, уважаеми дами и господа, не трябва да се спекулира и по тази тема, защото София се превръща във все по-труден град, специално за управление. За София няма как да не кажа няколко думи, защото това е моя град, аз тук съм отраснал. Тук живеят може би два милиона души. Ами поддържайте инфраструктурата с тия пари! Доста трудно става, какъвто и да е кметът. Кметът няма отношение към темата.
Уважаеми дами и господа, надявам се хората, които подкрепят по принцип децентрализацията, да намерят морал в себе си и да подкрепят това наше предложение. То касае малко на брой общини. И не става въпрос за по равно, защото зависи и какъв е приходът от данък общ доход в съответната община.
Друго нещо, което искам да Ви кажа, господин министър: къде един нормален депутат може да прочете по общини прихода от данък общ доход за миналата година в България, защото аз от доста време се опитвам да намеря тези данни, но ги няма?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Пускаш въпрос до министъра и получаваш отговор.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това не трябва да става с въпрос до министъра.
Кажете ми къде госпожа Надя Антонова от БСП, ако днес иска, може да прочете приходите по общини от данък общ доход, защото това го няма? Това не е достъпна информация. Крайно време е, господин министър, като се влезе в страницата на Министерството на финансите, тая информация да може да бъде достъпна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Мартин Димитров, много се надявах тази тема "София – провинция" да не звучи днес. Тя обикновено звучи при всеки бюджет. Господин Димитров, в петък, събота, след това в обратна посока, аз непрекъснато пътувам и забелязвам един поток от София към родните селски места. Как мислите, това дали става по въздуха? Не трябва ли инфраструктура?
Освен това много сълзи се проливат за София. Вероятно основателно. Само че в София имате централно парно. Какво прави кметът в малкото място? Как отоплява училището и детските градини? Така че струпването на много хора в София, от една страна, е проблем, но от друга – е ресурс.
Аз не съм чул примерно кмета на Токио, на Москва или на Мексико Сити да плаче да му преотстъпят един национален данък. Решава се с местните данъци и такси. Така че недейте да се качвате на една друга каручка. Тя е позната, силно подстригана, но не е истинска. Дайте да осъзнаем, че България е една, единна и да се грижим за цяла България, а не да оголваме някои региони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за втора реплика, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин Димитров, аз също не очаквах днес да се повдигне този въпрос, който се обсъжда в публичното пространство, за столицата и останалите градове в страната. Вие често ни упреквате, че ние не вземаме отношение в монолога на опозицията по повод обсъждането на бюджета за 2007 г. Няма да вземаме отношение при подобни аргументи. Вие много добре знаете, че този данък е републикански данък. Държавата е определила допълваща субсидия за всяка община. Забравете, че тези пари са от този данък, те са от ДДС, от акцизи, тоест от прихода на бюджета.
Затова е прав господин министърът, че трябва да се промени тази формула, за да не внушава на някои идеи, видите ли, ние получаваме повече и ни се полага повече. Няма такова нещо. Освен това София е столица, благодарение на другите хиляди градове и села в страната. Ако тях ги няма, София няма да е столица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа! Господин Петър Димитров и господин Имамов опростиха до неузнаваемост един много важен принцип – той не важи само за София, а той важи и ще важи за всички общини в България.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Те общо са 18.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, 18. Не говорим само за София. Аз ви дадох София за пример, тъй като това е европейската столица на България. От 1 януари това ще бъде лицето на България пред Европейския съюз, така че е важен пример.
Господин Димитров и господин Имамов, въпросът е какво правим по децентрализацията? Тези промени в Конституцията пак се отложиха, чувам тези дни, че са за м. януари, а и тогава може да не се гласува, защото пък тогава има едни избори, а после пък има втори избори, след това знаете, че е необходимо приемането на специализирани закони и като върви така работата тя ще си остане само на думи. Така че не трябва да се подхожда по този начин. Това е една много важна тема – децентрализацията. Трябва да има стимул общините да събират повече приходи. Това е цялата работа. И този стимул става по-голям тогава, когато знаеш, че поне 50% от данък общ доход остава в съответната община.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: От местни данъци и такси.
МАРТИН ДИМИТРОВ: По отношение на местните данъци и такси господин Петър Димитров е прав. Да, трябва да дадем право на общините да определят размера и вида им. Да, така е. Защо не им даваме това право? Господин Петър Димитров казва, че е „за”, господин Имамов е „за”, но го няма като факт. Няма го като приет закон. След като всичките сте „за”, дайте да го приемем с пълно мнозинство на българския парламент. Но все го отлагате.
Така че като говорите по тази тема, нека да бъдем принципни – дайте да го гласуваме при това положение, а не само да казваме пожелателни неща и да се тупаме в гърдите, дето се казва. Нека да ги приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За изказване думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Няма да подкрепя направеното предложение по чл. 9 и то по едно принципно съображение. Когато се прави децентрализация, без да се държи сметка за регионалните диспропорции, тя се превръща в централизация. Не знам господин Димитров, спирайки се на базата 2 милиона в София, дали разчита след време София да стане 3, 4 или 5 милиона, а други части от територията на страната, с техните ресурси, важни за страната, ресурси, за което усвояване държавната политика трябва да държи сметка, да останат пустеещи зони.
Госпожа Николова говори за привличане на инвестиции, ами за 15 години някъде около 75-80% от чуждите инвестиции бяха концентрирани предимно в София, Пловдив, Бургас, Варна. В Русе – не. Това доведе до тези регионални диспропорции, до тези вътрешномиграционни процеси, които в момента карат инфраструктурата на София да се задъхва – проблеми с боклуците, проблеми с транспорта, проблеми с престъпността. Всички тези проблеми, които възникват от такъв тип разсъждение и такъв тип политика, която да прави едни места в България – 3, 4, 5, 6 или 7, все по-примамливи за миграционни потоци от вътрешността на страната към тях, а останалото да се превръща в пустееща провинция. Когато се поставя този въпрос в един аспект – данък общ доход, той трябва да се разгледа във всички други аспекти. Защото стои простият въпрос: нима чрез местоположението в столицата на всички държавни ведомства, министерства, чийто данък общ доход, чиито заплати се събират, бюджетната сфера най-силно е концентрирана в столичния град, събират се от цялата страна, а се изплащат като заплати в центъра, в столицата.
Аз мисля, че тези въпроси трябва да се разглеждат и в една друга дискусия, не само по повод на вашето предложение сега, трябва да се разглеждат извън контекста на дребната политическа игра, чрез която настоящият столичен кмет се опитва да избяга от нерешаването на проблеми, които той и местното самоуправление в София трябва да решават – проблеми екологични, проблеми на инфраструктурата, проблеми транспортни, проблеми на престъпността в такъв тип струпано население и град. Това е истината. Който се опитва да заиграва в даден момент с такива предложения, без да държи сметка за цялостното състояние, казаха ви колегите какво би се получило при прилагането на този текст.
Затова трябва някаква отговорност и на тези народни представители, които са избрани в София, като народни представители на цяла България, на всички български граждани. Бюджетът обикновено се превръща в демонстрация на локална привързаност не само на столичните депутати, а и на тези, които сме от други региони. Тогава като че ли най-много забравяме оня текст от Конституцията, който казва, че народните представители представляват всички български граждани.
Така че ние категорично не можем да подкрепим това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика думата има госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Когато разсъждаваме в посока на финансова децентрализация, ние сме малко по-напред от Вас. Защото още миналата година предлагахме това да бъде принцип, който да бъде облечен със съответния текст в Конституцията. Защото тази година също като Четвърта поправка ние предлагаме създаването на второ регионално ниво на местно самоуправление със създаването на 6 нива на самоуправление, където всъщност да се извърши тази деконцентрация на власт, като се дадат правомощия на вторите нива на местно самоуправление, така че там, в тези втори нива да се разсъждава и по въпроса за инфраструктурата, и въпроса за това защо едни населени места обезлюдяват, а в други има концентрация. Това е един философски въпрос и вие малко бавно и трудно се придвижвате в мисленето си към нас, а това е нещо, което ние сме приели като концепция още през 1995 г., подписвайки Европейската харта за местно самоуправление.
Така че, ако ние следваме този документ, който сме подписали и вървим към регионално развитие наистина с мисълта, с философията, която е в тази харта, ние вече отдавна да имаме деконцентрирана държава, да имаме второ ниво на местно самоуправление, което всъщност да носи отговорност за това как се развиват регионите, как се развива здравеопазване, образование, обществен ред и сигурност и инфраструктура в тези региони. Защото тези правомощия трябва да бъдат концентрирани във второто ниво на самоуправление и държавата да си остави само тези рамки, които са по теория дадени на тази държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика думата има господин Иван Сотиров.
ÈÂÀÍ ÑÎÒÈÐΠ(ÎÄÑ): Óâàæàåìè ãîñïîäèí Ìèêîâ, Âàøåòî èçêàçâàíå ìå êàðà äà ìèñëÿ, ÷å Âèå èëè àáñîëþòíî íå ïîçíàâàòå ìàòåðèÿòà, èëè äåìàãîãñòâàòå ïîëèòè÷åñêè. Òîâà, êîåòî Âèå êàçàõòå, ìå âðúùà â ãîäèíèòå, êîãàòî åäèí âàø ìèíèñòúð-ïðåäñåäàòåë – Æàí Âèäåíîâ, îáÿâè Ñîôèÿ çà ñèíüî ãåòî. Âèå ïîëèòèçèðàòå ïî åäèí íåäîïóñòèì íà÷èí âúïðîñà ñ äåöåíòðàëèçàöèÿòà íà ìåñòíèòå ôèíàíñè è ñå îïèòâàòå äà ïðîòèâîïîñòàâÿòå îáùèíèòå, êàòî ãè ðàçäåëÿòå íà Ñòîëè÷íà îáùèíà è äðóãè îáùèíè. Òóê âúïðîñúò å êîíöåïòóàëåí è òîâà å áèòêà ìåæäó îáùèíèòå è ñèëíî öåíòðàëèçèðàíàòà äúðæàâà, êîÿòî ïî êîìóíèñòè÷åñêè âçèìà ïàðèòå íà âñè÷êè îáùèíè è ñëåä òîâà ãè ðàçïðåäåëÿ. Òîâà âàæè è çà íàé-áåäíàòà, è çà íàé-áîãàòàòà îáùèíà. Òóê ïðîáëåìúò íå å äà ñå âçåìà îò åäíè îáùèíè è äà ñå äàäå íà äðóãà îáùèíà, à âúïðîñúò å äà ñå ïðèëîæè åäèí ïðèíöèï, êîéòî âàæè â öÿëà Åâðîïà è âúâ âñè÷êè äåìîêðàòè÷íè è ðàçâèòè äúðæàâè ñ ìåñòíî ñàìîóïðàâëåíèå, êúäåòî ñå çàëàãà åäèí ïðèíöèï – ïðèõîäèòå îò äàíúê îáù äîõîä – åäèí òâúðä ïðîöåíò, äàëè ùå áúäå 50% èëè ïî-ãîëÿì ïðîöåíò, äà âëèçàò â ïðèõîäíàòà ÷àñò íà îáùèíèòå àâòîìàòè÷íî, à íå âñè÷êî äà ñå öåíòðàëèçèðà è ñëåä òîâà ïî íÿêàêâè òàêà íàðå÷åíè îáåêòèâíè êðèòåðèè äà ñå ïðåðàçïðåäåëÿ îò äúðæàâàòà è âñè÷êè êìåòîâå è îáùèíñêè ñúâåòè äà áúäàò ïðåâúðíàòè â ðîëÿòà íà ïðîñÿöè, êîèòî äà õîäÿò íà êîëåíå ïðåä ïðàâèòåëñòâîòî. Ñëåä òîâà ùå íàïðàâÿ èçêàçâàíå è ùå àðãóìåíòèðàì ìîÿòà ïîçèöèÿ. Òîâà å íåäîïóñòèìî – äà ñå ïðîòèâîïîñòàâÿ ñòîëèöàòà íà äðóãèòå îáùèíè è äà ñå ãîâîðè çà êîíôëèêò íà èíòåðåñè, äà ñå ïîëèòèçèðà âúïðîñúò. Àêî èìàòå ïðîáëåìè ñúñ ñòîëè÷íèòå êìåòîâå – òîçè è ïðåäèøíèòå, íå áèâà äà ãè ëèøàâàòå çà ñìåòêà íà ñîôèÿíöè è äà äåìàãîãñòâàòå ïî òîçè íà÷èí, ïî êîéòî ãî íàïðàâèõòå. Ñîôèÿíöè íå ìîãàò äà ïëàùàò ñìåòêàòà çà òîâà, ÷å èìà íÿêàêâè ïîëèòè÷åñêè äðàìè ìåæäó îïðåäåëåíè ïàðòèè è îïðåäåëåíè êìåòîâå. Òîâà, êîåòî ïðàâèòå, å íåäîïóñòèìî è ãîâîðè â îáùè ëèíèè êàêâè ñà ìîòèâèòå çà âàøàòà çàêîíîäàòåëíà äåéíîñò.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÞÍÀË ËÞÒÔÈ: Áëàãîäàðÿ Âè.
Çà ïîñëåäíà ðåïëèêà äóìàòà èìà ãîñïîäèí Êîë÷àêîâ.
ÈÂÀÍ ÊÎË×ÀÊΠ(ÎÄÑ): Óâàæàåìè ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, óâàæàåìè ãîñïîäèí ìèíèñòúð, óâàæàåìè êîëåãè! Íàðåä ñúñ çäðàâåîïàçâàíåòî è ñîöèàëíàòà ïîëèòèêà, ìåñòíîòî ñàìîóïðàâëåíèå è äåöåíòðàëèçàöèÿòà å òðåòèÿò ãîëÿì ïðîâàë íà äíåñ óïðàâëÿâàùèòå. Òîâà å òðåòàòà ñôåðà, â êîÿòî ñìå èçâúí åâðîïåéñêèòå ñòàíäàðòè. Õàðòàòà çà ìåñòíî ñàìîóïðàâëåíèå, êîÿòî å ðàòèôèöèðàíà îò òîçè ïàðëàìåíò ïðåç 1995 ã., åäèíàäåñåòà ãîäèíà íå ñå ïðèëàãà îò áúëãàðñêîòî çàêîíîäàòåëñòâî. Òîâà, êîåòî ñå ïðåäëàãà òóê, íÿìà íèùî îáùî ñ èçâåæäàíåòî íà Ñòîëè÷íàòà îáùèíà ïðåä ñêîáè. Òîâà å çà âñè÷êè áúëãàðñêè îáùèíè. Òóê èñêàì äà âè êàæà, ÷å íèå, îò îïîçèöèÿòà, çàùèòàâàìå â òîçè àñïåêò èíòåðåñèòå íà ìíîçèíñòâîòî áúëãàðè, çàùîòî ìîÿò àíàëèç, êîéòî ïðàâèõ òàçè ñåäìèöà, ïîêàçâà, ÷å 52% îò áúëãàðèòå äíåñ æèâåÿò â îáùèíè, êîèòî ñå óïðàâëÿâàò îò êìåòîâå îò ÑÄÑ èëè ïîäêðåïåíè îò ÑÄÑ ïðè òåõíèÿ èçáîð. (Øóì è ðåïëèêè: “Å-å-å!” îò ÊÁ.)
Çàòîâà â ìîìåíòà çàùèòàâàìå èíòåðåñà íà ìíîçèíñòâîòî îò áúëãàðñêèòå ãðàæäàíè.
Ïî îòíîøåíèå íà òîâà, êîåòî ïðåäëàãàò êîëåãèòå – ñèòóàöèÿòà å ìíîãî ÿñíà. Èìàòå äîñòàòú÷íà êîíöåíòðàöèÿ íà ñðåäñòâà â öåíòðàëíèÿ áþäæåò è ñúîòíîøåíèåòî ïàðè, êîèòî óïðàâëÿâàò ìåñòíèòå âëàñò, êúì äúðæàâíèÿ áþäæåò, å 10% îò òÿõ. Ìàëêî ïîâå÷å îò 2 ìèëèàðäà óïðàâëÿâàò áúëãàðñêèòå îáùèíè. Òîâà å êîíöåíòðàöèÿòà, êîÿòî âèå ïðàâèòå. È òúé êàòî ãîëåìèòå äàíú÷íè ïðèõîäè ñà îò êîñâåíèòå äàíúöè, òî òåçè ïðåêè, êîèòî ñà íà ôèçè÷åñêèòå ëèöà, èìà ãîëÿìà ëîãèêà äà áúäàò îñòàâåíè ïîíå ïîëîâèíàòà â ìåñòíèòå âëàñòè. Âèæòå êàêúâ å òóê ãîëåìèÿò ïðîáëåì, êîéòî ñòîè: õîðàòà ñúçäàâàò ïðîäóêò òàì, êúäåòî èìà ïðåäïîñòàâêè. Âèå êàçàõòå çà íÿêàêâè ìîäåëè “Ñîôèÿíñêè”, íå çíàì çàùî. Çàùî áúëãàðñêèòå ãðàæäàíè èäâàò äà ðàáîòÿò â Ñîôèÿ? Çàùîòî òóê å íàé-äèíàìè÷íàòà ïàçàðíà ñðåäà, òóê èäâàò ÷óæäèòå èíâåñòèöèè, òóê å íàé-åôåêòèâíîòî ìåñòíî ñàìîóïðàâëåíèå. Êàòî ïîãëåäíåì öÿëîñòíàòà êàðòèíà â Áúëãàðèÿ, íå ìîæåì äà íå îòáåëåæèì, ÷å òàì, êúäåòî óïðàâëÿâàò äåìîêðàòè íà ìåñòíî íèâî, âèíàãè ðåçóëòàòèòå ñà ìíîãî ïî-äîáðè. Òîçè îïèò, êîéòî ïðàâèòå ñåãà, îòíîâî äà ðåöåíòðàëèçèðàòå íåùàòà, íÿìà äà äîâåäå íå ñàìî äî äîáðî ðàçâèòèå íà îáùèíèòå, Áúëãàðèÿ ùå çàêúñà ïî òîçè íà÷èí.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÞÍÀË ËÞÒÔÈ: Çàïîâÿäàéòå çà äóïëèêà, ãîñïîäèí Ìèêîâ.
ÌÈÕÀÈË ÌÈÊÎÂ (ÊÁ): Áëàãîäàðÿ Âè, óâàæàåìè ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë.
Óâàæàåìè ãîñïîäèí ìèíèñòðå, óâàæàåìè äàìè è ãîñïîäà! Óâàæàåìè ãîñïîäèí Êîë÷àêîâ, íÿìàøå ïî-ãîëÿìà öåíòðàëèçàöèÿ íå ñàìî íà ðåñóðñè, íî è íà ïðàâîìîùèÿ îò ïåðèîäà 1997-2001 ã., êîãàòî è Вèå ó÷àñòâàõòå â òåçè ïðîöåñè. (Ðåïëèêè îò ÄÑÁ è ÎÄÑ.)
Ïðåäèøíîòî ìíîçèíñòâî çàïî÷íà ñòúïêèòå â òàçè ïîñîêà, à ñåãà òå ïðèäîáèâàò ðåàëíè ðàçìåðè.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÞÍÀË ËÞÒÔÈ: Ìîëÿ, íåêà äà ñå èçñëóøâàìå! Äîêòîð Êîë÷àêîâ, àêî îáè÷àòå!
ÌÈÕÀÈË ÌÈÊÎÂ: Ïî îòíîøåíèå íà òâúðäåíèåòî íà ãîñïîäèí Ñîòèðîâ – íå, ãîñïîäèí Ñîòèðîâ, àç íå ñïîäåëÿì ðàçáèðàíåòî, ÷å Ñîôèÿ å ñèíüî ãåòî. Îáà÷å ñïîäåëÿì åäíî äðóãî ðàçáèðàíå: ÷å ïðåç ñèíüîòî óïðàâëåíèå òîâà ñå ïðåâðúùà âúâ âñå ïî-ìðúñíî ãåòî. Õîðàòà ãî âèæäàò âñåêè äåí íà óëèöàòà. È Âèå êàòî ïîïàäíåòå â çàäðúñòâàíèÿòà è êàòî âèäèòå ïúëíèòå êîôè ñ áîêëóê…
Íèå íå äåëèì îáùèíèòå íà ñèíè è ÷åðâåíè. Âúïðîñúò å çà òàêèâà, â êîèòî å ïðèÿòíî äà æèâååø è òàêèâà, â êîèòî å òðóäíî äà æèâååø. Ñîôèÿ ñòàâà âñå ïî-òðóäíà çà æèâååíå è òîâà âñåêè â òàçè çàëà, êîéòî ñóòðèí ïúòóâà, çà äà ñòèãíå â 9,00 ÷. â ïëåíàðíàòà çàëà, ãî èçïèòâà íà ãúðáà ñè. Êîëêî âðåìå ãóáè âñåêè ãðàæäàíèí íà Ñîôèÿ? Íî òîâà ñà äðóãè òåìè.
È åäèí ïðèíöèïåí âúïðîñ çà äåìàãîãèÿòà è çà òîâà êàê ñå å âçåìàëî îò Ñòîëè÷íàòà îáùèíà. Ïðàâèë ëè å íÿêîé ñìåòêà êîëêî å ðàáîòíàòà çàïëàòà íà âñè÷êè àíãàæèðàíè áþäæåòíè îðãàíèçàöèè â Ñòîëè÷íàòà îáùèíà è îòêúäå èäâàò òåçè ïàðè?
ÈÂÀÍ ÊÎË×ÀÊΠ(ÎÄÑ, îò ìÿñòî): Îñåìñòîòèí ëåâà.
ÌÈÕÀÈË ÌÈÊÎÂ: Ïðîèçâåæäàò ñå â Ñîôèÿ èëè èäâàò èìåííî îò îíåçè êîñâåíè äàíúöè, êîèòî öÿëàòà ñòðàíà è âñè÷êè áúëãàðñêè ãðàæäàíè ïëàùàò? Ñàìî ÷å âèå êàçâàòå: ïîíåæå ðàáîòè òóê, â Ñîôèÿ, ïîëó÷àâà çàïëàòà îò áþäæåòíàòà ñôåðà, à äàéòå äàíúêà ñåãà òóêà, çàùîòî íè å äîáðå. Ïàê âè ïèòàì: àêî äúðæàâàòà ðåøè äà èçìåñòè òåçè ñâîè áþäæåòíè îðãàíèçàöèè – ìèíèñòåðñòâà, âåäîìñòâà èçâúí òîçè ãðàä, â Ïëîâäèâ äà ðå÷åì, òîãàâà ñòîëèöàòà ùå ÿ îñòàâèì ëè äà ðàç÷èòà íà òåçè 50% èëè ùå êàæå: íå, äúðæàâî, äàé ìè ñóáñèäèÿ?
Íåêà òàçè äèñêóñèÿ, çàä êîÿòî èìà ìíîãî ëèöåìåðèå, çà ñúæàëåíèå, èìà è åäíî ïîëèòè÷åñêî çàèãðàâàíå… Àç ðàçáèðàì, ÷å è ãîñïîæà Êàïîí, è ãîñïîæà Íèêîëîâà, è ãîñïîäèí Àáàäæèåâ è ãîñïîæà Ìîçåð ñà âñå õîðà, êîèòî õîäåõà â Ñòîëè÷íàòà îáùèíà è ñåãà òàçè теза åêñïîíèðà â íàðîäíîòî ïðåäñòàâèòåëñòâî.
ÈÂÀÍ ÊÎË×ÀÊΠ(ÎÄÑ, îò ìÿñòî): Àç íå ñúì õîäèë.
ÌÈÕÀÈË ÌÈÊÎÂ: Âèå, ãîñïîäèí Êîë÷àêîâ, è Âèå, ãîñïîäèí Ñîòèðîâ, çàñåãà íå ñòå àôèøèðàëè ñâîèòå ïîñåùåíèÿ â Ñòîëè÷íàòà îáùèíà. Íåêà îáà÷å äà èìàìå ìàëêî ðàçóì è äà íå ïðåêàëÿâàìå ñ ïîëèòèêàíñòâàíåòî! Áëàãîäàðÿ âè.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÞÍÀË ËÞÒÔÈ: Òîâà áåøå äóïëèêà.
Ïðîäúëæàâàìå ñ èçêàçâàíèÿòà ïî ÷ë. 9.
Èìà äóìàòà ãîñïîäèí ßñåí Ïîïâàñèëåâ.
ßÑÅÍ ÏÎÏÂÀÑÈËÅ (ÎÄÑ): Óâàæàåìè ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, óâàæàåìè ãîñïîäèí ìèíèñòúð, óâàæàåìè êîëåãè! Íàêðàòêî ùå èçêàæà åäíè îò ñúîáðàæåíèÿòà çà òîâà Âàøå ïðåäëîæåíèå, êîåòî ñå ðàçëè÷àâà îò òîâà, êîåòî ñå ñïîäåëè îò ìèíèñòúðà íà òðèáóíàòà è îò ãîñïîäèí Ïàñêàëåâ. Áåçñïîðíî å, ÷å ñåãàøíèÿò íà÷èí íà ôèíàíñèðàíå íà îáùèíèòå å öåíòðàëèçèðàí.  êðàéíà ñìåòêà ïðèõîäèòå îò äàíúêà âúðõó äîõîäèòå íà ôèçè÷åñêè ëèöà ñå öåíòðàëèçèðàò è ðàçïðåäåëåíèåòî, êîåòî ñòàâà â êðàéíà ñìåòêà ÷ðåç áþäæåòà, âîäè âèíàãè äî åäíî è ñúùî: íåäîñòèã íà ñðåäñòâà â îáùèíèòå êàêòî çà èíâåñòèöèè, ñâúðçàíè ñ èíôðàñòðóêòóðàòà, òàêà è çà áëàãîóñòðîéñòâîòî íà îáùèíèòå.
Íàøåòî ïðåäëîæåíèå å ïðîäèêòóâàíî îò òîâà, ÷å èñêàìå îáùèíèòå äà ñà ïî-ôèíàíñîâî íåçàâèñèìè, çàùîòî òåçè, êîèòî óïðàâëÿâàò ïî-äîáðå îáùèíèòå è ïðèâëè÷àò ïîâå÷å èíâåñòèöèè, ðàçêðèâàò äîïúëíèòåëíî ðàáîòíè ìåñòà, â êðàéíà ñìåòêà òðÿáâà äà àêóìóëèðàò ïîâå÷å ñðåäñòâà, êîèòî ñà ñëåäñòâèå íà òîâà óïðàâëåíèå. Àêóìóëèðàéêè ïîâå÷å ñðåäñòâà, â êðàéíà ñìåòêà ðúêîâîäñòâîòî íà îáùèíèòå, îáùèíñêèòå ñúâåòè, ùå èìàò èìïóëñà äà ïðèâëи÷àò íîâè èíâåñòèöèè, äà ñúçäàâàò íîâè ðàáîòíè ìåñòà è ïî òîçè íà÷èí îò÷èñëåíèÿòà, êîèòî ñå ïðàâÿò â áþäæåòà îò òîçè äàíúê, äà ñà ïî-ãîëåìè.
Âñëåäñòâèå íà ïðåðàçïðåäåëåíèåòî íà îñòàíàëèòå 50% îò òîçè äàíúê äà ìîãàò äà áúäàò â êðàéíà ñìåòêà óäîâëåòâîðÿâàíи íóæäèòå íà îáùèíèòå, êîèòî íÿìàò òàêàâà èíâåñòèöèîííà àêòèâíîñò íà òåðèòîðèÿòà ñè, íå ñúçäàâàò äîïúëíèòåëíî ðàáîòíè ìåñòà. Òîâà å ïðîñòàòà ëîãèêà íà íàøåòî ïðåäëîæåíèå.  íåãî íÿìà ïîëèòèêà, ïî-ñêîðî èäåÿòà å äà ïðåâúðíå êìåòîâåòå è ðúêîâîäñòâàòà íà îáùèíèòå â åäíè ìåíèäæúðè, êîèòî äà ïðèâëè÷àò, ïàê êàçâàì, èíâåñòèöèè, äîïúëíèòåëíè ðàáîòíè ìåñòà, êîèòî â êðàéíà ñìåòêà äà ñúçäàâàò ïîâå÷å äîõîä è âñëåäñòâèå íà òîâà äà ñå ïëàùàò ïîâå÷å äàíúöè, òàêà ÷å è îáùèíèòå äà èìàò äîñòàòú÷íî ñðåäñòâà çà ñâîèòå èíâåñòèöèîííè ïðîãðàìè, è áþäæåòúò äà ìîæå äà ðàçïðåäåëÿ ïî-ãîëÿìà ÷àñò, òàêà ÷å íóæäèòå íà îñòàíàëèòå îáùèíè äà áúäàò çàùèòåíè. Áëàãîäàðÿ çà âíèìàíèåòî.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÞÍÀË ËÞÒÔÈ: Çàïîâÿäàéòå çà èçêàçâàíå, ãîñïîäèí Ñîòèðîâ, ïî ÷ë. 9.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Първо искам да изразя възмущението си, че вече стана система на правителството, когато се обсъждат такива важни закони, това е Законът за държавния бюджет, да не се присъства. Така беше и на първо четене. Недопустимо е само министърът на финансите да присъства тук по времето на този дебат. Това е отношение не само към опозицията, а най-вече отношение към управляващата коалиция и към депутатите от тази коалиция, това е неуважение към избирателите, които са гласували за всички вас.
Сега по въпроса, който многократно се поставя. Аз съм убеден, че в тази посока ще се тласкат нещата. Принципът, който се прилага от управляващите, е „разделяй и владей”, едни общини срещу други общини.
Искам да кажа само какво се случи в рамките на тази година. Разходите на всички 264 общини в България са 2 млрд. 200 млн. лв. Толкова е и излишъкът, дори в рамките на тази година може да се окаже, че излишъкът е по-голям от разходите на всички общини. Това е проблемът – че държавата е централизирала всички приходи и не само в социалната сфера, но и по отношение на общините и на бизнеса води една политика, която ни е позната отпреди седемнадесет години – политика на свръхцентрализация.
Тук се говори за стандартите. Стандартите се отнасят само за текущите разходи. Стандарти за капиталовите разходи няма. И големите общини, ще дам за пример София, но това важи и за много други общини, която има 180 училища, как се правят ремонти, как се поддържат здравните заведения, как се поддържат детските градини? Това изобщо не е предвидено като политика и философия в този бюджет. Общините ще бъдат притискани. Сега се говори, че с Конституцията ще се въведе възможност общините да определят размера на местните данъци. Общините ще бъдат притискани да увеличават местните данъци, което ще удари всички български граждани, ще трябва да се повишат данъците, за да могат общините да решават важните проблеми, защото държавата им прибира парите, за да се разпределят по схеми 3:5:8, 8:5:3 и т.н.
Целевата субсидия, която се разпределя. Не са обективни критериите, по които тя се разпределя. Държавата не може централно да отчете спецификата на всички общини и обективно да разпредели субсидията. Това, за което се говори, че е обективно, не е обективно! Нито населението, на база на което се определя целевата субсидия, е коректно, например за София се даде пример, че живеят 2 милиона, а се разпределя на база 1,2 милиона души. Целевата субсидия се разпределя и на база територия и населени места на територията на общината – критерии, които са крайно необективни и не могат да отчетат спецификата на всички общини. Особено за София те са крайно рестриктивни.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ, от място): Какво предлагаш?
ИВАН СОТИРОВ: Предложението е направено. Предложението е да се гарантира на общините, че поне 50 процента от приходите от данък общ доход – данък, за който се борят всички общини в Европа, не само в България – трябва да остава в приход на общините. Това дава и още една възможност, която не се спомена тук. Когато общините имат стабилен приход от този данък, който е един от най-стабилните, това дава възможност общините да предвиждат своята политика и да правят стратегия за развитие на общината в рамките на един мандат. Сега общините всяка година трябва да очакват точно какво ще им сервира правителството като преразпределение. Всяка година се променят критериите. От 2002 г., когато 50% постъпваха в приход на общините, досега непрекъснато определени общини, по-богатите, се ощетяват. Тук имам справка, мога да дам конкретни примери за Столичната община и за други общини каква политика се води – от 50% от данък общ доход сега на София се дават само 23,8 %, които остават в общината. И това не са някакви абстрактни пари. Това са парите на всички хора, които работят и плащат данъци в София и искат да имат по-добри услуги. Държавата им взима тези пари и къде отиват те? Отиват в излишък, който след това се преразпределя през главата на парламента, през главите на всички нас. Прави се някакво вторично преразпределение. Това ли е принципът, който работи в интерес на гражданите – да им се вземат парите и след това по един крайно непрозрачен начин да се преразпределят? Преди години винаги в бюджета имаше разбивки и всеки можеше да види от данък общ доход какво влиза на територията на всяка община, какви са приходите. Сега с така въведената система за обективни критерии и методики за разпределение на средствата никой от вас не може да каже точно за коя община какво има. Ние приемаме всички тези неща на доверие. Разчитаме на някакви обективни критерии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 9?
РЕПЛИКИ: Почивка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Почивка ще има в 14,30 ч. Така се разбра ръководството. (Реплики.)
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат по чл. 9?
За процедура, заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за прекратяване на изказванията по този член. (Шум, смях и ръкопляскания от ОДС и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухме направеното процедурно предложение.
Има ли обратно процедурно предложение?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, това се нарича „парламентарна гилотина”. Тя има смисъл наистина тогава, когато са изчерпани аргументите и се прави опит единствено и само да се бави време. В случая не е така. В случая говорим за нещо, което безспорно е важно. Чуха се част от аргументите. Но има още. Защо бързате да прекратите дебата?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Това се подлага на гласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Репликите, които чувам: „Това се подлага на гласуване”, аз знам много добре, че се подлага на гласуване. Освен много добре знам как действа принципът на парламентарната гилотина. Той не е измислен от това управляващо мнозинство, измислен е много по-отдавна. Вие ще гласувате в подкрепа на това, което вие сами си правите като процедура. Недейте да правите реплики, които са безсмислени, защото това е безсмислена реплика!
Говорим за това, че се дебатира държавният бюджет. Гласуването по държавния бюджет е смисълът на вота на доверие, което едно мнозинство дава на правителството, което е избрало. И е смисълът на опозицията да представи своята алтернатива на това, което предлага мнозинството. Това е най-същественият дебат в една парламентарна държава. Какво е това бързане в 14,00 ч. на обяд да искате да свършим в 15,10 ч., да излезете навън и да кажете: „Свършихме бюджета за четири часа”. Какъв е този Стахановски напън? Откъде идва той?
Ако искате дебатът да продължи утре сутринта, не удължавайте времето до изчерпване на точката, както вече гласувахте.
Много ви моля да преустановите това ваше желание непрекъснато да искате прекратяване на дебатите по всеки член, по който има да се чуят още аргументи. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 3 – „Прекратяване на разискванията”. Чухме и контрааргументите.
Моля, гласувайте процедурното предложение за прекратяване на разискванията.
Гласували 168 народни представители: за 125, против 42, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
С процедура за прегласуване – Нено Димов.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Внимавай, ще се спънеш!
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Вие се спъвате, господа от управляващите. Аз няма да се спъна. Аз много внимавам, когато ходя, за да не се спъна. Вие тичате и ще се спънете. Тичате да прекратите дебата. Кажете си, че нямате аргументи и затова искате да прекратите дебата по бюджета. Вие си мълчите, мълчите, мълчите, защото не знаете какво да кажете. А не знаете какво да кажете, защото сте некомпетентни, защото няма откъде да го научите. (Силен шум и реплики от КБ.)
Само ние можем да ви кажем, точно така. Но вече не искате и да слушате. Кажете си тогава, че не искате повече дебат, да разпуснем парламента и си направете управление, каквото имахте допреди 10 ноември 1989 г., госпожо Манолова. Тогава ви беше много хубаво. Приемахте си нещата в рамките на няколко часа и се чувствахте прекрасно. Просто ви беше хубаво. Сега сте го подкарали в същата посока.
È äîêàòî çà âàñ – îò ÁÑÏ, òîâà å íîðìàëíî, ÷óäÿ ñå íà ÄÏÑ è ÍÄÑÂ. ×óäÿ ñå âèå çàùî ïîäêðåïÿòå ïîäîáíî ïîâåäåíèå. È íà âàñ ëè âè áåøå õóáàâî ïðåäè 10 íîåìâðè? È âèå ëè õàðåñâàõòå òîçè ìåòîä, â êîéòî íÿìàøå äåéñòâàù ïàðëàìåíò? Íà âàñ ëè âè õàðåñâàøå îíîâà âðåìå, â êîåòî âñè÷êè ñå ÷óäåõìå êàê äà âúðæåì äâàòà êðàÿ â òàçè äúðæàâà, êîãàòî íÿìàøå äåáàò íèòî ïî áþäæåò, íèòî ïî êàêâîòî è äà áèëî è “Ãàçïðîì” ñè óïðàâëÿâàøå äúðæàâàòà, ñàìî ÷å ïî äðóã íà÷èí.
ÌÀß ÌÀÍÎËÎÂÀ (ÊÁ, îò ìÿñòî): Ïîâòàðÿòå åäíè è ñúùè àðãóìåíòè.
ÍÅÍÎ ÄÈÌÎÂ: Çàùî ïðåêðàòÿâàòå äåáàòà ñåãà? Íåêà äà ãî óäúëæèì, çàùîòî èìà äîñòàòú÷íî ìíîãî àðãóìåíòè, è àêî âîäåùèÿò ìè áåøå äàë äóìàòà, êîãàòî èñêàõ äóïëèêà, ùÿõòå äà ÷óåòå è äðóãè àðãóìåíòè. Ñàìî ÷å êîãàòî èìàøå âúçìîæíîñò çà ðåïëèêà, òîé ðåøè äà ìå îòðåæå. Åòî, èìàøå íîâè àðãóìåíòè, íî âèå íå æåëàåòå äà ãè ÷óåòå.
Ïðåäëàãàì, ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, äà ïðåãëàñóâàìå.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Íàïðàâåíî å ïðîöåäóðíî ïðåäëîæåíèå çà ïðåãëàñóâàíå.
Ïîñòàâÿì íà ãëàñóâàíå çà âòîðè ïúò ïðîöåäóðíîòî ïðåäëîæåíèå ïî ÷ë. 42, àë. 2, ò. 3 çà ïðåêðàòÿâàíå íà ðàçèñêâàíèÿòà.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå.
Ãëàñóâàëè 161 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 115, ïðîòèâ 46, âúçäúðæàëè ñå íÿìà.
Òîâà ïðîöåäóðíî ïðåäëîæåíèå å ïðèåòî.
ÑÒÅËÀ ÁÀÍÊÎÂÀ (íåçàâèñèì, îò ìÿñòî): Ïðîöåäóðà!
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Çàïîâÿäàéòå, ãîñïîæî Áàíêîâà, íî äà áúäå ïðîöåäóðà.
ÑÒÅËÀ ÁÀÍÊÎÂÀ (íåçàâèñèì): Áëàãîäàðÿ Âè, ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë.
Âúçðàçÿâàì îñòðî ñðåùó íà÷èíà, ïî êîéòî ñå âîäè çàñåäàíèåòî íà ïàðëàìåíòà îò ðàçëè÷íèòå âîäåùè.
ÀÒÀÍÀÑ ÌÅÐÄÆÀÍÎÂ (ÊÁ, îò ìÿñòî): Êàêâî èìàòå ïðîòèâ âîäåíåòî?
ÑÒÅËÀ ÁÀÍÊÎÂÀ: Ñåãà ùå êàæà.
Êàæåòå ìè, ãîñïîäà îò óïðàâëÿâàùàòà êîàëèöèÿ, íå âè ëè å ñðàì?! Âèå ïðåâúðíàõòå äåáàòà çà áþäæåòà íà Áúëãàðèÿ â åäèí âîäåâèë! Íå âè ëè å ñðàì!? Íå ìîæàõòå äà çàñòàâèòå âàøåòî ïðàâèòåëñòâî äà äîéäå òóê, çàïðèëè÷àõòå êàòî äâå êàïêè âîäà ïî àðîãàíòíîòî è áåçïàðäîííî äúðæàíèå íà Êîáóðããîòñêè, êîéòî ñúùî íå ïîæåëà ñ ïðàâèòåëñòâîòî ñè äà äîéäå òóê.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Ãîñïîæî Áàíêîâà, êàêâî Âè å âúçðàæåíèåòî ñðåùó âîäåíåòî?
ÑÒÅËÀ ÁÀÍÊÎÂÀ: Èìà ëè â Áúëãàðèÿ ïàðëàìåíòàðíà ðåïóáëèêà è íèå â ñúñòîÿíèå ëè ñìå äà çàäúëæèì ìèíèñòúð-ïðåäñåäàòåëÿ è íåãîâèòå ìèíèñòðè äà ïðèñúñòâàò òóê, êîãàòî ñå ãëåäà íàé-âàæíèÿò çàêîí? Íà êàêâî ïðèëè÷à òîâà ñ ïðîöåäóðíè õâàòêè äà èñêàòå ïðåêðàòÿâàíå íà äåáàòèòå?! (Ñèëåí øóì è ðåïëèêè â ÊÁ.) Àìè, èçõâúðëåòå îïîçèöèÿòà îò çàëàòà è ñè ãëàñóâàéòå òîçè áþäæåò íà ìèçåðèÿòà. Íåäîñòîéíè ñà òåçè õâàòêè!
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Ãîñïîæî Áàíêîâà, êàêâà å ïðîöåäóðàòà Âè?
ÑÒÅËÀ ÁÀÍÊÎÂÀ: Ìîëÿ, ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåëÿò îòíîâî, ïðåäèøíèÿò íå ïîäëîæè ïðîöåäóðàòà ìè íà ãëàñóâàíå, äà ïðåäëîæèòå íà çàëàòà äà çàäúëæè ìèíèñòúð-ïðåäñåäàòåëÿ Ñåðãåé Ñòàíèøåâ è ïðàâèòåëñòâîòî îò òðîéíàòà êîàëèöèÿ äà äîéäå òóê è äà îòãîâàðÿ íà íàøèòå âúïðîñè, çàùîòî â ìîìåíòà ãëåäàìå íàé-âàæíèÿ çàêîí. Íåäîñòîéíî å òîâà, êîåòî ïðàâèòå! Íåñëó÷àéíî ñå èçõëóçèõòå è îò ïðÿêîòî ïðåäàâàíå, ñàìî ÷å íå ìîæåòå äî áåçêðàé äà ñå êðèåòå, çàùîòî àç, à âåðîÿòíî è äðóãè êîëåãè ùå íàïðàâèì âñè÷êî âúçìîæíî äà ðàçïðîñòðàíèì òàçè ñòåíîãðàìà, çà äà âèäÿò áúëãàðèòå êàê àêòèâíîñòòà íà óïðàâëÿâàùàòà êîàëèöèÿ áåøå ñàìî ïî îòíîøåíèå íà ïðîöåäóðíèòå õâàòêè. Íèêàêâè ãè íÿìàøå òîãàâà, êîãàòî òðÿáâàøå äà îòãîâàðÿò çàùî ïðåäëàãàò òîçè ìèçåðåí áþäæåò.
Ìîëÿ äà ñå ïîäëîæè íà ãëàñóâàíå ïðåäëîæåíèåòî ìè äà ñå çàäúëæè ìèíèñòúð-ïðåäñåäàòåëÿò è öÿëîòî ïðàâèòåëñòâî...
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Ïîñî÷åòå ìè òåêñòà, ïî êîéòî òðÿáâà äà ãî ïîäëîæà íà ãëàñóâàíå, ãîñïîæî Áàíêîâà.
ÑÒÅËÀ ÁÀÍÊÎÂÀ: Âèå ùå ñå ñïðàâèòå ñ òîâà. ßâíî å, ÷å ùå èçëåçåòå îò òîâà ïðåäëîæåíèå, êàêòî è ïðåäèøíèÿ ïðåäñåäàòåë èçëåçå. Âèå ñòå äëúæåí äà çàñòàâèòå òîâà ïðàâèòåëñòâî äà äîéäå òóê! (Ñèëåí øóì è ðåïëèêè â ÊÁ.)
Àìè äà, òî ùå äîéäå âðåìå, êîãàòî òîâà ïðàâèòåëñòâî ùå ñå èçïðàâè òàêà. Ñàìî ÷å íÿìà äà âè å óäîáíî è íÿìà äà âè å ïðèÿòíî.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: ×óõìå Âàøåòî ñòàíîâèùå, ðàçáðàõìå, ÷å Âèå èëè äðóã íàðîäåí ïðåäñòàâèòåë å íàïðàâèë òàêîâà, äà ãî íàðå÷åì, ïðîöåäóðíî ïðåäëîæåíèå.
Êàêòî Âè å èçâåñòíî, ìèíèñòúð-ïðåäñåäàòåëÿò è âñè÷êè ÷ëåíîâå íà êàáèíåòà, êîãàòî æåëàÿò, ìîãàò äà ïðèñúñòâàò, âêëþ÷èòåëíî è ïî òàçè òî÷êà.  ìîìåíòà ìèíèñòúðúò íà ôèíàíñèòå å òóê.
Ïðåìèíàâàìå êúì ãëàñóâàíå íà ÷ë. 9.
Ïúðâî, èìà ïðåäëîæåíèå îò íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ìàðòèí Äèìèòðîâ è ßñåí Ïîïâàñèëåâ, êîåòî íå ñå ïîäêðåïÿ îò êîìèñèÿòà.
Ïîñòàâÿì íà ãëàñóâàíå ïðåäëîæåíèåòî íà òåçè äâàìà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå.
Ãëàñóâàëè 151 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 40, ïðîòèâ 97, âúçäúðæàëè ñå 14.
Òîâà ïðåäëîæåíèå íå ñå ïðèåìà.
Ïîñòàâÿì íà ãëàñóâàíå ïðåäëîæåíèåòî íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ìàðèÿ Êàïîí, Åëåîíîðà Íèêîëîâà, Äèìèòúð Àáàäæèåâ, Àíàñòàñèÿ Ìîçåð è Âåíöèñëàâ Âúðáàíîâ, êîåòî íå ñå ïîäêðåïÿ îò êîìèñèÿòà.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå.
Ãëàñóâàëè 135 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 31, ïðîòèâ 94, âúçäúðæàëè ñå 10.
È òîâà ïðåäëîæåíèå íà ãðóïàòà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè íå ñå ïðèåìà.
Ïîñòàâÿì íà ãëàñóâàíå ÷ë. 9, òàêà êàêòî å ïî âíîñèòåë è ñå ïîäêðåïÿ îò êîìèñèÿòà.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå.
Ãëàñóâàëè 152 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 113, ïðîòèâ 39, âúçäúðæàëè ñå íÿìà.
×ëåí 9 å ïðèåò.
Ñëåä êîíñóëòàöèÿ ñ ïðåäñåäàòåëÿ íà êîìèñèÿòà ïðåäëàãàì äà ñå èç÷åòå ÷ë. 10 è ñëåä òîâà äà äàäåì ïî÷èâêà.
Îáÿñíåíèå íà îòðèöàòåëåí âîò – ãîñïîäèí Äèìîâ. Çàïîâÿäàéòå.
ÍÅÍÎ ÄÈÌÎÂ (ÄÑÁ): Âèå, ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, çàåäíî ñ ìíîçèíñòâîòî ìè îòíåõòå âúçìîæíîñòòà äà ñå èçêàæà. Íÿìàøå äà èìà îòðèöàòåëåí âîò, àêî ñå áÿõ èçêàçàë.
Êàêâî íå ïðèåõòå? Íå ïðèåõòå 700 ìèëèîíà îò äúðæàâíèÿ áþäæåò äà áúäàò îñòàâåíè â îáùèíèòå. À âèå äå ôàêòî ùå îñòàâÿòå ìíîãî ïîâå÷å â îáùèíèòå, çàùîòî ïðèõîäèòå îò äîõîäà âúðõó ôèçè÷åñêèòå ëèöà â áþäæåòà, è òîâà å åäèí îò àðãóìåíòèòå, êîéòî ìîæåøå äà ñå ÷óå åâåíòóàëíî îò âàñ, àêî íå ñè ãîâîðèòå ïî òåëåôîíà, ñà 1,4 ìëðä. ëâ. ñðåùó 10 ìèëèàðäà îò ÄÄÑ è àêöèçè.
От тези 1,4 млрд. лв. 700 милиона са 50%, които се предлагаше да бъдат гарантирано трансферирани към общините. Това със сигурност ще се случи така или иначе, защото вие не можете да трансферирате по-малко от тези средства. Въпросът беше да има стимул, защото силна България се получава със силни региони. Силен регион е този, който може да носи отговорност и за приходите си, и за харчовете си. Вие отнемате възможността регионите да бъдат силни, като не им давате финансова независимост. Вие отнемате тази възможност, за да я консумирате централно, което в края на краищата прави и България по-слаба, а и âас по-слаби. Това предложение беше във ваша полза. Вие обаче не го разбрахте. Не го разбрахте, защото не сте компетентни. Не сте компетентни, но не искате да слушате аргументи. Не искате да слушате защото сте машинки за гласуване.
Благодаря, господин председател. Аз не мога да подкрепя такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За отрицателен вот има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги! Аз подкрепях предложението на колегите от Обединените демократични сили и гласувах против този текст и ще кажа защо. Първо, защото в този текст трансферът по отношение на бюджетите на общините е даден в абсолютен размер – 790 млн. 325 хил. 200 лв. Това означава, че в случай на преизпълнение на постъпленията по данъка върху дохода на физическите лица, общините няма да получат нищо от преизпълнението им в собствените им общини, благодарение на развитието на икономиката и покачването на доходите. А в предложението, което Вие отхвърлихте, беше зададен процент от получения приход от Закона за доходите върху физическите лица. Това е рестриктивно по отношение на общините и заради това е неприемливо. То е лоша политика по отношение на местната власт.
И още по един аргумент гласувам против. Известно е, че в периода 1997-2001 г. този данък се разделяше 50 на сто за държавата и 50 на сто за общините. Тогава Българската социалистическа партия много критикуваше това разделение и ДПС и прочие се включваха в тези атаки. Сега се предлага възстановяване на бюджетна практика, която е съществувала, която е била добра, която е прилагана и е давала резултат. Тоест, възстановяване на една бюджетна практика, която в онази оскъдица, при онези ниски постъпления от данъка върху дохода на физическите лица беше възможна, сега не е възможна при положение, че приходите от този данък са нараснали толкова много. Защо не се прави това? Управляващото мнозинство няма обяснение.
И третата причина, поради която аз съм против този текст, е, че ако вие сте искрени в намерението да промените Конституцията, така че да засилите местната власт включително по отношение на получаване на собствени приходи, трябва да създадете практика през определен приход, какъвто е този, от облагане на дохода на физическите лица. Това означава да подготвите общините за прилагането на по-широка власт в общините.
Заради това текстът беше неприемлив и гласувах “против”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трети отрицателен вот? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (ÊÀ): Благодаря, господин председател.
Първо, искам да кажа, че в тази зала съм бил свидетел председателят Пирински да отклонява предложения за прекратяване на дискусията по време на второ четене като недопустими, докато има народни представители, които искат да се изказват. Така че какво става? Единият председател на Народното събрание – титулярът, има едно мнение, заместниците му имат друго мнение и подлагат едно такова предложение на гласуване.
И второ, за присъствието на министрите от кабинета в залата. Член 83, ал. 2 от Конституцията на Република България казва: “Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговорят на поставени въпроси”. И ако кажете, че този текст го няма в правилника, искам да ви напомня, че според чл. 5, ал. 1 и 2 на Конституцията, тя е върховен закон и нейните разпоредби имат пряко действие. Следователно има процедура по чл. 83, ал. 2 от Конституцията, която трябва да бъде подложена на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено процедурно предложение по чл. 83 от българската Конституция, която има пряко действие и неведнъж ние сме използвали, включително и аз, да правим искане по л. 83 за присъствието на един или друг министър. Но конкретизирайте искането, господин Стоянов, не е възможно цялото правителство да дойде тук. Има министри, които не са в София, които са в чужбина и т.н. Конкретизирайте министрите, които искате да бъдат тук и ще го подложа на гласуване.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Минималното изискване, според мен е министър-председателят и неговите заместници и също така всички други министри, които в момента се намират в София. Те ще имат възможност да дойдат по време на почивката на заседанието на Народното събрание. Така че моето искане е за министър-председателя, за неговите трима заместници, ако са в София или в България, както и за всеки член на кабинета, който е в София и може да дойде в следващия половин час в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение по чл. 83 от българската Конституция да се явят министър-председателят, неговите заместници и, както беше формулирано, всички министри, които са в столицата.
Моля, гласувайте.
Ãëàñóâàëè 152 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 44, ïðîòèâ 64, âúçäúðæàëè ñå 44.
Òîâà ïðîöåäóðíî ïðåäëîæåíèå íå ñå ïðèåìà.
Çàïîâÿäàéòå çà ïðîöåäóðà, ãîñïîäèí Ìåòîäèåâ.
ÂÅÑÅËÈÍ ÌÅÒÎÄÈÅÂ (ÄÑÁ): Ïðîöåäóðíîòî ìè ïðåäëîæåíèå å çà ïðåãëàñóâàíå.
Ðàçáèðà ñå, íå ìîãà äà ñå âúçäúðæà, ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë è äà íå íàïðàâÿ çàáåëåæêà ïî íà÷èíà íà âîäåíå. Ìîëÿ âè, êîãàòî èìà êîðåêòíè ïðåäëîæåíèÿ îò ñòðàíà íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè, äà íå ñå îáñúæäàò ñ ðåïëèêè îò çàëàòà è Âàøè ðåïëèêè, à äà ñå ïîñòàâÿò íà ãëàñóâàíå.
Êîíêðåòíèÿò ìè àðãóìåíò çà ïðåãëàñóâàíåòî, óâàæàåìè êîëåãè. Èìàì ïîíå íÿêîëêî ñëó÷àÿ â ñîáñòâåíàòà ñè ïðàêòèêà êàòî áèâø ìèíèñòúð íà îáðàçîâàíèåòî è çàìåñòíèê ìèíèñòúð-ïðåäñåäàòåë íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ, â êîåòî ñúì áèë íà ñðåùà ñ êîëåãè ìèíèñòðè íà îáðàçîâàíèåòî îò ñúñåäíè ñòðàíè èëè ñòðàíè – ÷ëåíêè íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç, êîèòî ñà íàïóñêàëè ñðåùàòà ñ åäèí-åäèíñòâåí àðãóìåíò: “Ïðèáèðàì ñå â ñîáñòâåíàòà ñè ñòðàíà, çàùîòî ñå îáñúæäà áþäæåò”.
Íÿìà ïî-âàæåí çàêîí â íèòî åäíà ïàðëàìåíòàðíà äúðæàâà îò áþäæåòà. Òàêà ÷å îòêàçúò âè äà ïðèçîâåòå ïðàâèòåëñòâîòî, äà ãî çàäúëæèòå äà äîéäå òóê îçíà÷àâà åäíî-åäèíñòâåíî íåùî – íå ñòå ñè íàó÷èëè óðîöèòå ïî ïàðëàìåíòàðèçúì. Òîâà å îïàñíî çà ñòðàíàòà. Ìîëÿ âè, îïðîâåðãàéòå ìå â ïðåãëàñóâàíåòî.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Ðàçáèðà ñå, ÷å ùå ãî ïîäëîæà íà ãëàñóâàíå, íî, ãîñïîäèí Ìåòîäèåâ, àç íå ñúì îáñúæäàë ñ êîéòî è äà å îò çàëàòà åäíî èëè äðóãî ìîå äåéñòâèå.
Ïîñòàâÿì çà âòîðè ïúò íà ãëàñóâàíå ïðåäëîæåíèåòî íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Äèìèòúð Ñòîÿíîâ.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå.
Ãëàñóâàëè 162 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 47, ïðîòèâ 80, âúçäúðæàëè ñå 35.
È òîçè ïúò ïðîöåäóðíîòî ïðåäëîæåíèå íå ñå ïðèåìà.
Ïî÷èâêà äî 15,00 ÷. (Çâúíè.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, продължаваме заседанието.
Моля председателят на комисията да докладва чл. 10.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 10 има девет предложения от народни представители.
Първото е от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
Второто предложение е от народния представител Васил Паница, което не е подкрепено от комисията.
Третото предложение е от народния представител Николай Камов, което не е подкрепено от комисията.
Четвъртото предложение е от народния представител Димитър Камбуров, което не е подкрепено от комисията.
Петото предложение е от народните представители Йовко Йовков, Иван Гороломов, Костадин Паскалев и други – комисията подкрепя частично предложението до 55 млн. лв.
Шестото предложение е от народния представител Маргарита Панева, което не е подкрепено от комисията.
Седмото е от народния представител Елиана Масева, което не е подкрепено от комисията.
Осмото е от народния представител Стефан Софиянски – комисията подкрепя частично предложенията по т. I, във връзка с параграфи 37 и 49 и не подкрепя предложенията по т. II.
Деветото предложение е от Мария Капон и група народни представители, което комисията не подкрепя.
По чл. 10, ал. 2 има предложение от народния представител Стефан Софиянски, което комисията не подкрепя.
По чл. 10, ал. 3 има предложение от народните представители Николай Камов, Георги Анастасов и Иглика Иванова, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10, като предлага следната редакция:
“Чл. 10. (1) Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2007 г. под формата на субсидии по механизъм, съгласно Приложение № 5 и по видове: обща допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности 504 096,3 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия 103 500,0 хил. лв. и трансфер за компенсиране на приходите от отменения пътен данък 58 000,0 хил. лв., и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване 10 000,0 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 153 000,0 хил. лв., в т.ч. за екологични обекти 40 000,0 хил. лв. и за изграждане и основен ремонт на местни общински пътища 45 000,0 хил. лв., и държавен трансфер на преотстъпения данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица по чл. 9 и по общини, както следва:” – следва таблицата по общини.
“(2) При влошаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс спрямо предходната година утвърждава общата допълваща субсидия на общините в размер 90 на сто от определените им суми по ал. 1, до постигане на положително салдо по консолидираната фискална програма не по-малко от 2% от брутния вътрешен продукт. Държавният трансфер на преотстъпения данък, трансферите за местни дейности и целевата субсидия за капиталови разходи по ал. 1 се предоставят 100 на сто.
(3) Държавният трансфер на преотстъпените данъци по ал. 1 за съответната община е в размер на данъчната прогноза за приходите от данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, събирани на територията на съответната община, но не повече от сумата на разходите за делегираните на общината от държавата дейности по Приложение № 6.
(4) Взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините могат да се променят чрез трансфери за финансови компенсации от държавата и субвенции, без да се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както разбрах, и по предните текстове, е традиционно когато има екран, предложенията да се изписват на екрана, а не да се четат.
Имате думата.
Народният представител Мартин Димитров – заповядайте за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа! Първото предложение по чл. 10, ал. 1 е мое, заедно с господин Ясен Попвасилев.
По т. 1 и първото тире всъщност това предложение е подкрепено. Както виждате, когато се гледа бюджетът в такива съкратени срокове, стават грешки и отдолу е записано, че не е подкрепено, а то всъщност е подкрепено. Така че няма да го представям – става въпрос за увеличаване на капиталовите разходи за общините.
Второто предложение касае увеличаване на субсидията за гр. София – вече говорихме за това. Ние поддържаме нашето предложение и очакваме вашата подкрепа за него. Няма логика поне 50% от данък общ доход да не остава в съответната община. По време на правителството на СДС беше така и сега трябва да се върне тази добра практика, като това не противоречи на общата тенденция на децентрализация.
Няколко много важни уточняващи момента. Уважаемото правителство е изготвило едно Приложение № 5, в което се обяснява как се разпределят субсидиите между общините. Там има няколко загадъчни символа. Един от тези загадъчни символи е МДх1. Това означава размера на постъпленията от местни такси на един жител на конкретната община.
Аз и моите колеги от СДС се видяхме с много кметове. Те ни казаха, че този показател никъде го няма, затова аз и моите колеги от Съюза на демократичните сили предлагаме до м. април следващата година Министерството на финансите на своята Интернет-страница да публикува по общини въпросния показател “МДх1”, което означава размерът на постъпленията от местни такси на един жител на конкретната община, така че всяка община да знае за нейния случай какво е значението на този показател.
Друг подобен, не по-малко загадъчен показател е “МД х1”, което е размерът на постъпленията от местни данъци на един жител средно за страната. Този показател отново е никому неизвестен. Кметовете, с които се видяхме, казаха, че само господин Пламен Орешарски ги знае тези неща. И затова отново нашето предложение е към м. април 2007 г. на страницата на Министерството на финансите този показател да бъде публичен.
Уважаеми колеги, моля председателят на Народното събрание да постави т. 1 и т. 2 на отделно гласуване по моето предложение. Много разчитам т. 2, която има обяснително значение и касае публичността, да бъде подкрепена от цялото Народно събрание. Нали искаме отчетност и публичност? Нека да гласуваме за това още сега! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата министъра на финансите.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Бих искал да Ви поясня как беше по времето, което цитирахте, през което 50 на сто от данъка се преотстъпваше за общините. Да, така беше, само че тогава общините, които реализираха свръхприходи бяха на вноска в бюджета. Освен това нямайки разпределение между делегирани от държавата дейности и местни дейности, местните власти предпочитаха да финансират местните дейности и оставаха нефинансирани делегираните, впоследствие дефинирани по този начин от държавата дейности, затова в края на годината се приключваше с неразплатени заплати на учители, лекари, една изключително порочна практика, по отношение на която днес има значителен напредък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за изказване, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Не мога да не призная, че сте прав по отношение на начина, по който се разпределяха тези 50%, но продължавам да твърдя, че ясният запис за това каква част от един данък ще се връща обратно към общините е много важен и най-вече с изработване на критерии, които да доведат до стимул на общините в тази посока.
Поддържам предложението, което сме направили. Отново твърдя, че трябва капиталовите разходи за общините да се увеличат от 108 хил. лв. на 208 хил. лв., както и екологичните проекти от 40 на 80 хил. лв.
Веднага бързам да кажа следното: предложенията, които сме си позволили да направим са направени не просто с молив или химикалка като една от цифрите се завишава. Ние сме направили предложение там, където общините има програмно бюджетиране и където капиталовите инфраструктурни проекти продължават в годините, в рамките на няколко години, в предмета на това програмно бюджетиране.
Трябва да бъдат поощрени общините, които заделят средства регулярно всяка година и които имат проект за това какво трябва да се случи в една община.
Иначе простото финансиране на всяка една община с една сума по никакъв начин не подпомага и общинските администрации, и общинските съвети, да работят за програмно бюджетиране, което е единственият възможен, според мен, вариант за работа.
Имам специално предложение за гр. Русе. За града е даден капиталов трансфер от 759 хил. лв., което е унизително ниско число. Ето защо поддържам в капиталовата част трансферът да бъде завишен с 3 млн. 900 хил. лв. като конкретно съм посочила 4 обективно изграждащи се общински инфраструктурни проекти, които са много важни за града.
По същия начин е подходено за капиталовите разходи за София, където предлагаме едно увеличение с 19 млн. 500 хил. лв. и за капиталовите разходи за Пловдив сме предложили едно увеличение от 15 млн. лв. и 500 хил. лв.
Искам на вашето внимание да поставя един въпрос, който вероятно ще намери отражение в изменението или в новия Закон за местното самоуправление и местната администрация. Той се състои в това – общините в България действително не са равнопоставени по отношение на възможността да финансират капиталови проекти, ето защо други държави, които са изминали по-рано от нас този път на присъединяване, като Естония например, имат финансови бонуси подкрепа за онези общини, които се окрупняват.
Аз ще дам само един пример с община Иваново в Русенска област, която е така наречената селски тип община. Там на референдум едно село – с. Пиргово, поиска да излезе от състава на тази община и да мине към община Русе, защото, за да отидат в Иваново, хората от Пиргово вземат автобуса и пътуват до Русе, оттам пътуват за Иваново. Въпреки че референдумите в България са нещо много рядко, Министерският съвет отказа да се съобрази с този референдум и това желание на местните жители само и само, за да поддържа една селска община, една община от селски тип, която и в бъдеще не би могла да има капиталово планиране, програмно бюджетиране и която не би могла да се справи с ангажиментите, които предстоят пред българските общини.
В този смисъл смятам, че трябва да бъдат зачетени и подкрепени тези проекти, които всъщност подкрепят местните власти, подходили по този модерен, а аз смятам, че и задължителен за държавата и за общините начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Господин Камов има думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз имам две предложения по чл. 10. Първото е в качеството ми на народен представител от Добрич. Искам да поясня за какво става дума.
В Генерал Тошево е изградена скъпо струваща пречиствателна станция, хвърлени са сериозни средства. Капацитетът на тази пречиствателна станция надвишава значително капацитета на водопроводната мрежа. Поради недоизградената водопроводна мрежа това, което се е похарчило за пречиствателна станция, не може да бъде използвано. Това е смисълът на предложението, което е свързано с Генерал Тошево. Мисля, че много разумно е, защото сумата не е голяма, моля ви, то да бъде подкрепено.
Другото предложение сме направили заедно с колегите социалдемократи и то в много отношения съвпада с дискусията по чл. 9 и с предложенията, които бяха направили колегите по чл. 9.
Аз съм реалист и съзнавам, че шансовете да бъде гласувано това предложение не са големи. Но тук не става дума за шансовете на нашето предложение, а за шансовете на българските общини. Подчертавам, не на столицата, а на всички общини!
И си позволявам тук да се обърна пряко към господин министъра: кога българските общини ще получат шанса да не пътуват два пъти понякога седмично до столицата и най-вече до кабинета на господин министъра, на неговите заместници, за да решават своите проблеми? Знаем, че в Европа е друго. Това е банален пример и знам, че е банален. В Европа има кметове, които нито веднъж не са ходили до столицата, за да решават общински проблеми. Кога българските общини ще получат тези ресурси? Да, ние сме бедна държава, но тук става дума за разпределението – кой е делът от средствата, които се събират от данъци и всички други приходоизточници и които отиват на разпореждане в общините? Кога те ще получат този шанс?
От 17 години се говори за това, че ще се промени тази практика. (Шум и реплики.)
Да, тук аз съм напълно съгласен с Вас, господин Колчаков. (Реплики на народния представител Иван Колчаков от място.)
Аз няма да повтарям казани вече неща. Направил съм консултации със заместник-министър Ананиев и с Националното сдружение на общините. Всички знаете тяхната позиция по тези въпроси.
Бих добавил следното: в Испания – това е южна държава в Европа, може да се сравняваме с нея, отдавна съотношението е 70:30. Фиксирано – 70% от данъка, за който говорим, остават в общината, 30% – в републиканския бюджет.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Така беше по времето на Филип Димитров.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Още един аргумент, който не прозвуча. Да, тук признавам, че е в полза на големите общини, включително и столицата. Вижте, ако ние не предоставим тези ресурси – и не става дума за друго, освен за 50% - локомотивите на икономиката автоматично са лишени да бъдат такива. (Реплика на народния представител Иван Колчаков.) Да, малките общини трябва да бъдат – и в нашето предложение се съдържа идеята не 60, не 70 – 150% от този остатък, който остава, да получават, даже да бъдат субсидирани. Никой не иска малката община да пострада, но големите общини са локомотивите на икономиката. Ние отнемаме тази възможност и ги караме да чакат, да се молят и то всяка година. Как един кмет, един общински съвет може да планира 3 или 4-годишен проект, ако вие всяка година го поставяте в неизвестност какво ще гласува събранието във връзка с бюджета, какво ще му даде, какво ще му отпусне?
Мисля, че повече думи не са необходими. Разумното е – тук няма и грам популизъм във всичко това, защото много лесно използваме тази дума, но аз не виждам какво повече от това, за което толкова сме говорили, особено преди избори, трябва да се каже, за да може сега да бъде направено.
Нещо повече, в рамките на Коалиция за България, макар и много закъсняло, миналата година преди бюджета стана едно обсъждане. Господин Орешарски си спомня много добре – и той, и министър-председателят поеха ангажимент, че в тазгодишния бюджет – 2007 г., няма да бъде така.
Съжалявам, господин министър, отново е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Господин Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Моите предложения касаят шест общини в Пловдивска област. Това са Пловдив, община “Марица”, община “Родопи”, община Садово, община Карлово и община Калояново.
За община Пловдив целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи от 6 млн. 222 хил. лв. на 12 млн. лв., в това число за екологични обекти – от 5 млн. лв. на 7 млн. лв.
Увеличението е за следните обекти. Заводът за твърди битови отпадъци в Шишманци. В момента имаме депо за депониране на твърди битови отпадъци, което е в Цалапица, както всички знаете, и за което имаше желание да се депонират отпадъци от София. За това депо, за което видях преди малко предложения за отпускане на средства, има изказано мнение от комисия в Европейския съюз, че то не е подчинено на никакви екологични изисквания, тъй като се намира в близост до руслото на р. Марица. И затова през 2000 г. са отказали субсидии за това депо, така че Пловдив залага най-вече на изграждането на този Завод за твърди битови отпадъци в Шишманци. Той се строи в момента. Аз ще говоря само за стартирали проекти, не за тези, които ни представиха кметовете и ръководствата на съответните общини.
Заводът в Шишманци е стартирал като строеж, оборудването е поръчано от Франция и не достигат около 2 млн. лв., за да бъде завършен. Предстои да бъде завършен, ако се намерят и тези средства.
Следващият обект е Регионална инсталация за изгаряне на болнични отпадъци – Пловдив, за който има междуправителствен проект между Швейцария и България, който беше подписан и за който около 85-90% от средствата са доставени. Остават около 1 млн. 600 хил. лв., които трябва да плати общината под формата на ДДС за вносните машини от Швейцария.
Следващият обект, който е много важен за нас, това е надлезът, а не подлезът, както беше споменато в предишната защита, на Асеновградско шосе. Това е асеновградският надлез.
Колеги, там има едно пропадане. Експерти, които отговарят за строителната конструкция, са проверили този надлез и са установили, че той е опасен. Има едно пропадане с диаметър около метър и половина. Не се знае дали следващото пропадане няма да бъде с диаметър 10 метра, когато над него преминава рейс. И ако не искате трагедията в Бяла да се повтори, без да има колизия между транспортни средства, моля ви помислете и за този обект, който, казвам, е в окаяно състояние, който свързва Пловдив с две области: Смолянска и Кърджалийска, и за който са необходими също средства, които съм цитирал.
За община “Марица”. Целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи от 203 хил. лв. на 403 хил. лв., в това число за екологични обекти от 261 хил. лв. на 461 хил. лв. Тук естествено средствата са твърде скромни поради обема на общината, която, обаче трябва да ви съобщя, е първенец по инвестиции, може би, в страната, въпреки че е изцяло община от селски тип. Там няма град, има около 27 села.
Говоря пак за стартирали обекти в тази община, а не тези, които бяха представени от кметовете. Това е канализацията в с. Скутаре, която има одобрен проект за 5 млн. лв. и до момента са усвоени около 1 млн. лв. Странното е, че миналата година от Министерството на околната среда и водите не са отпуснати средства и този проект в с. Скутаре е спрян.
Тук влизат и доизграждане на пътната инфраструктура Скутаре-Рогош около 2 км. и Манолско Конаре-Ясно поле – 1,5 км. Пак е започнато строителството и поради липса на средства е спряно.
За община “Родопи”. Пледирам за канализацията на с. Ягодово, която има стартирал обект с усвоени 250 хил. лв., и канализацията на Крумово с главен колектор 1 на стойност 1 млн. 200 хил. лв., от които са усвоени 250 хил. лв. (Сигнал от председателя за изчерпване на времето.)
И тъй като получавам сигнал от председателя, ще спра с община Карлово – един важен обект, това е гр. Баня, който е национален курорт. Те са представили желание за пречиствателната станция и частична подмяна на стар водопровод, който е изграден през 1958 г. и е напълно амортизиран. Поради изразходване, капацитетът на този водопровод е компрометиран, а има опасност да се компрометира и целият курорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Божинов, заповядайте за реплика.
ÃÅÎÐÃÈ ÁÎÆÈÍΠ(ÊÁ): Óâàæàåìè ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, óâàæàåìè êîëåãè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè! Ñëóøàõ èçêàçâàíåòî íà ìíîãîóâàæàâàíèÿ îò ìåí êîëåãà. ßâíî å, ÷å òîé ïîçíàâà îáåêòèòå è òÿõíîòî ñúñòîÿíèå, êàêòî è òåõíèòå ïîòðåáíîñòè, íî òîâà, êîåòî ãëàñóâàìå äíåñ, íå ñà åäèíñòâåíèòå èçòî÷íèöè çà ðåàëèçèðàíå íà òåçè ïðîåêòè. Âèå ãîâîðèõòå çà Ðîãîø. Óòðå îò 11,00 ÷. çàñåäàâà Óïðàâèòåëíèÿò ñúâåò íà ïðåäïðèÿòèåòî çà óïðàâëåíèå íà äåéíîñòèòå ïî îïàçâàíå íà îêîëíàòà ñðåäà. Åòî òîâà å ïðîåêòîðåøåíèå (ïîêàçâà), ïîâå÷å îò 100 ñòðàíèöè è òåçè îáåêòè, çà êîèòî Âèå ãîâîðèõòå è èñêàõòå îò 40-òå ìèëèîíà êàïèòàëîâè ðàçõîäè äà ñå ïîêðèÿò âñè÷êè, à òîâà å íåâúçìîæíî, ñà âêëþ÷åíè òóê. È àç Âè óâåðÿâàì, ÷å óòðå ñëåä ðåøåíèåòî íà óïðàâèòåëíèÿ ñúâåò Âèå ùå âèäèòå ôèíàíñèðàíå çà ïîâå÷å îò ïîëîâèíàòà îò îáåêòèòå, çà êîèòî ãîâîðèì. Òàêà ÷å ãðèæà å íà ïðàâèòåëñòâîòî îò ðàçëè÷íè èçòî÷íèöè ñèñòåìíî äà ïðåñëåäâà çàâúðøâàíåòî íà òåçè îáåêòè.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Âòîðà ðåïëèêà èìà ëè? Íÿìà.
Çàïîâÿäàéòå çà äóïëèêà, ãîñïîäèí Ïàíèöà.
ÂÀÑÈË ÏÀÍÈÖÀ (ÄÑÁ): Âèæäàì, ÷å ñëåä êàòî íå ìîæàõìå äà äîâåäåì ìèíèñòúð-ïðåäñåäàòåëÿ è íÿêîè îò ìèíèñòðèòå, òóê òå ñè èìàò ãîâîðèòåëè.
Ãîñïîäèí Áîæèíîâ, Âèå ñòå ïðàâ, ÷å âåðîÿòíî ùå èìà òàêèâà ðåøåíèÿ, íî àç ñëóøàõ ñúùèòå íåùà ïðè ðàçãëåæäàíåòî íà ìèíàëîãîäèøíèÿ áþäæåò. Òåçè îáåêòè, çà êîèòî ñïîìåíàõ, íå ñïåöèàëíî òîçè â Ðîãîø, òîé íå å ñòàðòèðàë âúîáùå, òåçè îáåêòè, çà êîèòî ñïîìåíàõ, ñà çàïî÷íàòè è ïîðàäè íåèçâåñòíè ïðè÷èíè íå ñà ôèíàíñèðàíè ïðåç ìèíàëàòà ãîäèíà.
Çàòîâà ìîÿò àïåë å äà ñå âêëþ÷àò â òàçè ïðîãðàìà çà òàçè ãîäèíà. Îáåùàíèÿ å èìàëî è ìèíàëàòà ãîäèíà, íî íå ñà èçïúëíåíè. Äàíî òàçè ãîäèíà äà ñå èçïúëíÿò. Íàäÿâàì ñå.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Äàâàì äóìàòà íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Äèìèòúð Êàìáóðîâ.
ÄÈÌÈÒÚÐ ÊÀÌÁÓÐΠ(ÄÑÁ): Ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, ãîñïîäèí ìèíèñòúð, óâàæàåìè ãîñïîæè è ãîñïîäà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè! Êàòî íàðîäåí ïðåäñòàâèòåë îò Âàðíà àç ïðàâÿ äâå ïðåäëîæåíèÿ ïî ÷ë. 10, àë. 1, çà äâå îáùèíè.
Ïúðâîòî ìè ïðåäëîæåíèå êàñàå êîëåêòîðà çà áèòîâè îòïàäúöè âúâ Âàðíà, èçãðàæäàíåòî íà áèòîâà êàíàëèçàöèÿ âúâ “Âèíèöà” è èçãðàæäàíåòî íà áèòîâà êàíàëèçàöèÿ â “Ãàëàòà”. Êàòî êàçâàì èçãðàæäàíå, òðÿáâà äà êàæà, ÷å è â äâàòà êâàðòàëà – â “Ãàëàòà” è “Âèíèöà”, òîâà íå å çàïî÷âàùî èçãðàæäàíå, à èçãðàæäàíå, êîåòî òå÷å âå÷å îêîëî 11 ãîäèíè. Ìîåòî èçêàçâàíå å â òàêúâ àñïåêò, ÷å â íîðìàëíèòå ñòðàíè â öåíòðîâåòå çà êóðîðò, â ãîëåìèòå ãðàäîâå è êóðîðòè, êàêâèòî ñà “Ñâåòè Êîíñòàíòèí è Åëåíà” è “Çëàòíè ïÿñúöè” è íåïîñðåäñòâåíî ðàçïîëîæåíèòå ñàòåëèòíè ñåëèùà äî òÿõ, êàêâèòî áåçñïîðíî ñà êâ. “Âèíèöà” è êâ. “Ãàëàòà”, íåîáõîäèìîñòòà îò òàêàâà êàíàëèçàöèÿ å çàäúëæèòåëíà. Íå ìîæåì äà ïðàâèì ãîëÿì òóðèçúì, áåç äà ñå óñêîðè ñòðîèòåëñòâîòî íà òåçè îáåêòè.
Âòîðîòî ìè ïðåäëîæåíèå å çà åäíà îáùèíà ñúñ ñìåñåíî íàñåëåíèå – Ñóâîðîâî, â êîÿòî íåîáõîäèìîñòòà îò áèòîâà êàíàëèçàöèÿ å ìíîãî ãîëÿìà, êàêòî è îò çàäúëæèòåëíà êîðåêöèÿ íà Õàìàì äåðå â Ñóâîðîâî, êîÿòî ÷åñòî ïúòè å ïðè÷èíà çà íàâîäíåíèÿ â åäèí îò êâàðòàëèòå íà ñåëèùåòî. Çà ñúæàëåíèå òåçè ïðåäëîæåíèÿ ñà îòõâúðëåíè.
È êàòî ìåäèê íàêðàÿ ùå ñïîìåíà çà ïðåäëîæåíèåòî, êîåòî è ìèíàëàòà ãîäèíà íàïðàâèõ. Ñúæàëÿâàì, ÷å íå ïðèñúñòâà íàðîäíèÿò ïðåäñòàâèòåë Ïåòúð Äèìèòðîâ, êîéòî å âàðíåíåö. Òîé ñ÷åòå, ÷å òîâà ïðåäëîæåíèå å ìíîãî äîáðî. Íå ìîãà äà êàæà, ÷å ñàìî å äîáðî, òî å íåîáõîäèìî. Òî å âúâ âðúçêà ñúñ çàêóïóâàíå íà óñêîðèòåë çà ëå÷åíèå íà ðàêîâî áîëíèòå. Àêî ñå âúðíåì ðåòðîñïåêòèâíî íàçàä, òðÿáâà äà êàæåì, ÷å òàêîâà ðåøåíèå èìàøå ïðåäè ïåò ãîäèíè, èìàøå è åäíà ñïîãîäáà-êîíòàêò ñ ôèðìàòà “Ñèìåíñ”, êîÿòî òðÿáâàøå äà îñèãóðè òðè òàêèâà ëèíåéíè óñêîðèòåëè – åäèí çà Ñîôèÿ, åäèí çà Ïëîâäèâ è åäèí çà Âàðíà. Çà ñúæàëåíèå âå÷å ïåòà ãîäèíà òàêúâ óñêîðèòåë çà îíêîáîëíèöàòà âúâ Âàðíà, êîÿòî ëåêóâà áîëíè ñúñ çëîêà÷åñòâåíè íîâîîáðàçóâàíèÿ îò öÿëà Ñåâåðîèçòî÷íà Áúëãàðèÿ, íå ñå çàêóïóâà.
Ìîÿò âúïðîñ áåøå è êúì ïðåäñåäàòåëÿ íà êîìèñèÿòà çàùî òîâà ñå ñëó÷è. Íà ìîÿ âúïðîñ òîé êàçà, ÷å íèå òðÿáâà äà àòàêóâàìå ìèíèñòåðñòâîòî âúâ âðúçêà ñ êàïèòàëîâèòå ñè ðàçõîäè äà ñå àíãàæèðà è äà çàêóïè òàêúâ óñêîðèòåë. Òðÿáâà äà êàæà îáà÷å, ÷å, ãîñïîäèí ìèíèñòúð, Âèå ãëàñóâàõòå ìèíàëèÿ ÷åòâúðòúê 14 ìèëèîíà çà ðåìîíòè íà áîëíèöè, îò êîèòî 4 ìèëèîíà, çàáåëåæåòå, ñà çà Ïðàâèòåëñòâåíàòà áîëíèöà. Íå ìîæåøå ëè îò òåçè ïàðè åâåíòóàëíî äà ñå êóïè åäèí òàêúâ óñêîðèòåë, çà äà ñå ïîêðèÿò êðàéíî íåîáõîäèìèòå íóæäè çà îíêîáîëíèòå â Ñåâåðîèçòî÷íà Áúëãàðèÿ? Áëàãîäàðÿ âè.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Ðåïëèêè? Íÿìà.
Èìà ëè äðóãè æåëàåùè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè äà âçåìàò îòíîøåíèå? Çàïîâÿäàéòå, ãîñïîæî Ìàñåâà.
ÅËÈÀÍÀ ÌÀÑÅÂÀ (ÄÑÁ): Áëàãîäàðÿ, óâàæàåìè ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåëþ.
Óâàæàåìè êîëåãè, íà ïðåäëîæåíèÿòà, êîèòî êàñàÿò ÷ë. 10, îáèêíîâåíî â òîâà Íàðîäíî ñúáðàíèå íå ñå ãëåäà ìíîãî ñåðèîçíî. Òå ñå îò÷èòàò èëè êàòî ìåñòíè÷åñêî îòíîøåíèå, èëè êàòî ïîïóëèçúì, èëè êàòî ëîáèçúì. È òîçè ïúò îòëÿâî íå íè ñïåñòèõà òîâà ïðåäóïðåæäåíèå, ÷å âñå ïàê íàðîäíèÿò ïðåäñòàâèòåë ñúãëàñíî áúëãàðñêàòà Êîíñòèòóöèÿ òðÿáâàëî äà îòãîâàðÿ çà èíòåðåñèòå íà âñè÷êè áúëãàðñêè ãðàæäàíè.
Òåçè, êîèòî âíàñÿò ïðåäëîæåíèÿ ïî ÷ë. 10, ñà õîðà, êîèòî ïîçíàâàò ìåñòíèòå ïðîáëåìè è ìèñëÿ, ÷å ñúâñåì åñòåñòâåíî è ëîãè÷íî å äîðè è ïî âðåìå íà âòîðî ÷åòåíå äà ïðåäñòàâëÿâàìå ïîñðåäíèöè â ïðîöåñà íà äèàëîãà ìåæäó îáùèíèòå è öåíòðàëíàòà èçïúëíèòåëíà âëàñò, ìåæäó öåíòðàëíàòà èçïúëíèòåëíà âëàñò è Íàðîäíîòî ñúáðàíèå. Òîâà âèíàãè å ïîëåçíî, çàùîòî â òîçè äèàëîã íèòî Ìèíèñòåðñòâîòî íà ôèíàíñèòå, íèòî Ìèíèñòåðñêèÿò ñúâåò ìîãàò äà îòäåëÿò íóæíîòî âðåìå è ìîãàò äà âíèêíàò â ñúùèíñêèòå ïðîáëåìè.
Òîâà, êîåòî àç ñúì ïðåäëîæèëà çà Áëàãîåâãðàäñêèÿ ðåãèîí, å ïîä ðóáðèêàòà, êîÿòî ñå ïðåäëàãà ïîâå÷å îò ÷åòèðè ãîäèíè – “Âîäà ãàçÿò, æàäíè õîäÿò”.
Ñïåöèàëíî çà Áëàãîåâãðàä ïðîáëåìúò å ñâúðçàí ñ èçãðàæäàíåòî íà ÿçîâèð. Áëàãîåâãðàä ñå î÷åðòàâà êàòî åäèí óíèâåðñèòåòñêè öåíòúð. Àêî èäåòå â öåíòúðà íà Áëàãîåâãðàä è çàñòàíåòå ïðåä Þãîçàïàäíèÿ è Àìåðèêàíñêèÿ óíèâåðñèòåò, ùå ñå ïî÷óâñòâàòå êàòî ïðåä Ñîðáîíàòà. Òàì èìà ñòóäåíòè îò ðàçëè÷íè íàöèîíàëíîñòè, íî âúïðîñúò ñ âîäîñíàáäÿâàíåòî íå å ðåøåí. Èìà ïðîåêò, êîéòî å àêòóàëèçèðàí áëàãîäàðåíèå íà ñúäåéñòâèåòî íà Ìèíèñòåðñòâîòî íà ðåãèîíàëíîòî ðàçâèòèå è áëàãîóñòðîéñòâîòî è ïðåäñòîè èçãðàæäàíåòî íà ÿçîâèð. Çà äà ìîæå äà ñå ñëó÷è òîâà îáà÷å, óâàæàåìè êîëåãè, äúðæàâàòà òðÿáâà äà ïîäïîìîãíå òàçè êàïèòàëîâà èíâåñòèöèÿ. Îáùèíàòà èìà àìáèöèÿòà äà êàíäèäàòñòâà â ïðîãðàìè, íî áåç ïîìîùòà íà äúðæàâàòà òîâà íå ìîæå äà ñòàíå.
Òàêèâà ñà è ïðåäëîæåíèÿòà çà îáùèíèòå Ïåòðè÷, Êðåñíà è åäíà ìàëêà ãðóïà îò ñåëèùà, êîèòî íÿìàò âîäîñíàáäÿâàíå è êàíàëèçàöèÿ – ïîãðàíè÷íè ñåëèùà, íà êîèòî ÷àñò îò ìàõàëèòå íÿìàò ñúùî è åëåêòðè÷åñòâî. Òîâà å åäèí äîïúëíèòåëåí êîìåíòàð, çà äà ïîäñèëÿ ìèçåðèÿòà, â êîÿòî æèâåÿò. È òîâà íå å ñàìî òÿõíîòî ìèíàëî è íàñòîÿùå, íî àêî íå ãëàñóâàìå òåçè ìàëêè ñóìè, çà äà ïîäïîìîãíåì âîäîñíàáäÿâàíåòî íà òåçè îáùèíè, òîâà ùå áúäå òåõíèÿò ïðîáëåì è â áúäåùå.
Îñâåí òîâà èñêàì ñàìî äà äîïúëíÿ, ÷å âíèìàíèåòî, êîåòî òðÿáâà äà îòäàäåì íà òåçè ïðåäëîæåíèÿ, å ìíîãî âàæíî. Âàæíî å, çàùîòî òîâà å åäíî óïðàæíåíèå âñúùíîñò ïî îòíîøåíèå íà ôèíàíñîâàòà äåöåíòðàëèçàöèÿ. Àêî îùå ñ Áþäæåò 2007 ã. ïîîùðèì òåçè îáùèíè, êîèòî èìàò èíèöèàòèâè, êîèòî èìàò ïðîãðàìè, êîèòî èìàò ïëàíîâå, òîâà ùå áúäå ïúðâàòà êðà÷êà â äåöåíòðàëèçàöèÿòà è ñúçäàâàíåòî íà óìåíèÿ òåçè îáùèíè äà ñúçäàâàò ñîáñòâåíè ïðèõîäè, çà äà äîâúðøàò ñâîèòå ïðîåêòè.
Äðóãèÿò àðãóìåíò â ïîäêðåïà íà ïðåäëîæåíèåòî ìè å ñâúðçàí ñ î÷åðòàâàùèÿ ñå èçëèøúê ïî Áþäæåò 2007 îò 2 ìëðä. ëâ., êàêòî èç÷èñëÿâà ãðóïàòà íà Äåìîêðàòè çà ñèëíà Áúëãàðèÿ. Íÿìà íèùî ïî-äîáðî òîçè èçëèøúê ïî ÷ë. 10 äà áúäå ðàçïðåäåëåí îòêðèòî è ÿñíî òóê â òîâà Íàðîäíî ñúáðàíèå, çà äà çíàÿò æèòåëèòå è ãðàæäàíèòå, ÷å èìà åäíî ïîñëàíèå â Áþäæåò 2007 êúì ïðîáëåìèòå íà îáèêíîâåíèòå õîðà. Áëàãîäàðÿ.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Äàâàì äóìàòà íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Ìàðãàðèòà Ïàíåâà.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Няма да повтарям това, което казаха колегите преди мен. Наистина се счита, че ако някой си е позволил да направи конкретно предложение за конкретен район, се изживява едва ли не като герой, който брани с всички сили онова, което са му заръчали избирателите. Аз не съм предложила листите с обещания, които сме давали в 10.Кюстендилски многомандатен избирателен район пред нашите избиратели, а съм поставила с предложенията в чл. 10 един много остър проблем за решаване в Кюстендилска област, който засяга две големи общини. Това са общините Дупница и Бобов дол. Проблемът касае доизграждането на започната още преди 1979 г. пречиствателна станция. Без да изпитвам каквато и да е носталгия към това време, искам да кажа, че тогава – през 1990 г., не бяха планувани през 1 млн. лв., за да се допусне разграбването на голяма част от съоръженията и разрушаването на сградата.
За да продължи по-нататъшното изграждане на пречиствателната станция, общината трябва да разполага със средства за предпроектиране и подготовка за доизграждането. Няма как да получи тези средства, ако те не бъдат записани в бюджета.
Сега тези две общини консумират вода от яз. "Дяково", който изобщо не е саниран и се разчита само на механичното пречистване на водата. Можете да си представите на какъв риск са изложени 60 хил. души, в това число и деца, и възрастни, и всички, които всеки ден биха могли да се заразят с болести, на които бяхме свидетели през последните месеци.
Искам още веднъж да кажа. Това, че ние отстояваме дадена позиция не означава, че се заиграваме с някого. Целта ни е да докажем, че общините все повече ще намират подкрепа в държавата и все повече ще се решават приоритетните проблеми на регионите, а не както се случва в част от другите общини около планината Рила – да имаме най-хубавата планина и най-чистата вода, а всъщност населението ни да си купува минерална вода и да не може да ползва водата от изворите на Рила.
Настоявам да гласувате по съвест за моето предложение. Зная, че много от вас не са свързани с този регион, но затова сме колеги, за да се подкрепяме взаимно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Реплики не виждам.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, господин Българинов.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Предложението, което е направено от колегата Софиянски, е чисто в практическа насока. Всички знаем за проблема, който съществува в София, а именно трафикът на автомобили. Придвижването ни от една точка до друга понякога отнема часове. Няма да говоря за автомобилите със специален режим на движение какви нарушения извършват, за да стигнат до мястото, за което са тръгнали. Колите, които са паркирали по малките улички, някой път създават проблеми и ако се наложи да влезе пожарна кола, тя не може да стигне до там. Затова допълнителните 15 милиона, необходими за Софийското метро, ще ускорят пусковият срок до ж.к. "Младост" с една година. Това донякъде ще освободи трафика в София.
Затова смятаме, че очакваните приходи от пътен данък - около 18 милиона, с предложение за 20 милиона за компенсиране на тези приходи се запазва нивото от Бюджет 2005 г. С тези вложения, за които споменах, ще се позволи пусковият срок да се ускори с една година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Българинов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключила.
Преминаваме към гласуване.
Първо, ще поставя на гласуване предложенията на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, които не се подкрепят от комисията.
Господин Мартин Димитров в изказването си направи предложение да се гласуват отделно двете точки.
Ще ги гласуваме отделно, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Много съм Ви задължен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще видим крайния резултат.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров и Ясен Попвасилев по т. 1 от тяхното предложение.
Гласували 112 народни представители: за 26, против 68, въздържали се 18.
Предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев по т. 1 от тяхното предложение не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев по т. 2 от тяхното предложение.
Гласували 120 народни представители: за 24, против 60, въздържали се 36.
Това предложение на народните представители не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение за прегласуване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаемите колеги, които поради дългата дискусия, вероятно са забравили значението на т. 2, за която искам прегласуване и която е уточняваща. Но в бюджета на Народното събрание има едно Приложение № 5 със странните символи "МДх1", което е размерът на постъпленията от местни данъци на един жител на конкретната община.
Ние искаме към м. април уважаемият министър на финансите да публикува значението на този и на другия показател на страницата на Министерството на финансите. Това е молба, отправена към нас от много кметове, с които сме говорили. Тази информация трябва да бъде публична. Надявам се всеки един от вас без капка колебание да гласува за това предложение. Тези неща трябва да са публични и всеки да ги знае. Може ли да не е публична информацията за прихода от данък общ доход по общини? Това е абсолютно недопустимо! За каква демокрация говорим?!
Така че, моля ви, колеги, с това прегласуване да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев по т. 2 от тяхното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 33, против 58, въздържали се 34.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Васил Паница, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 38, против 68, въздържали се 27.
Предложението на народния представител Васил Паница не се приема.
Процедурно предложение – то е единствено възможното, явно за прегласуване.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Уважаеми господин председател, преди да предложа процедурното предложение за прегласуване, аз искрено се съмнявам в този начин на водене на заседанието. Народните представители може да не са съгласни с бюджета на Пловдив, който съм изложил в първа опозиция, но може да са съгласни с бюджета за Калояново в шеста позиция.
Така че Ви моля да подложите на гласуване всяка община поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Паница, защо не го направихте това предложение? (Шум и реплики.)
ВАСИЛ ПАНИЦА: Така е редно. Това е нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въобще не съм нарушил правилата, предложенията се гласуват така, както са направени. Единствено в изказването на господин Мартин Димитров беше предложението за отделно гласуване по точки, което и направих.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Те бяха съдържателно различни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това, което мога да направя, единствено при прегласуването още веднъж да се гласува предложението на народния представител Васил Паница в цялост, друго нямам възможност.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Васил Паница.
Гласували 144 народни представители: за 44, против 81, въздържали се 19.
Предложението и този път на народния представител Васил Паница не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Николай Камов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 20, против 61, въздържали се 49.
Предложението на народния представител Николай Камов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Камбуров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 41, против 86, въздържали се 25.
Предложението на народния представител Димитър Камбуров не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Йовко Йовков, Иван Гороломов, Костадин Паскалев и други в неприетата от комисията част.
Гласували 121 народни представители: за 16, против 32, въздържали се 73.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Маргарита Панева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 22, против 56, въздържали се 54.
Предложението на народния представител Маргарита Панева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Елиана Масева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 47, против 73, въздържали се 24.
Предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Софиянски в частта, която не е подкрепена от комисията – т. II.
Гласували 140 народни представители: за 37, против 69, въздържали се 34.
Предложението на народния представител Стефан Софиянски не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Извинявайте, господин председател, във връзка с Вашите указания по повод искането на господин Паница, сега аз правя процедурно искане нашето предложение да се гласува разделно, тъй като става въпрос за предложение за три големи общини – Пловдив, София и Русе, които са съвсем отделни обекти.
Моля Ви да подложите гласуването отделно за трите общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемам Вашето предложение.
Господин Абаджиев, освен за Пловдив, София и Русе имате и друго. И другите предложения ли да гласуваме отделно, защото тук има и предложение по т. II?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим, от място): И това трябва да се гласува отделно.
РЕПЛИКИ: Това е несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на Мария Капон и група народни представители по т. I за гр. Пловдив.
Гласували 143 народни представители: за 40, против 77, въздържали се 26.
Предложението в тази част не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон и група народни представители, където пише „за гр. София”.
Гласували 138 народни представители: за 37, против 71, въздържали се 30.
Това предложение не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон и група народни представители за гр. Русе.
Гласували 142 народни представители: за 45, против 69, въздържали се 28.
Предложението и в тази част не е прието.
Поставям на гласуване предложението от народния представител Мария Капон и група народни представители по т. II, което не е прието от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 21, против 65, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Софиянски по чл. 10, ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 39, против 75, въздържали се 30.
Предложението на народния представител Стефан Софиянски не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Николай Камов, Георги Анастасов и Иглика Иванова по чл. 10, ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 19, против 72, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 10 с всички алинеи и таблици.
Гласували 153 народни представители: за 106, против 45, въздържали се 2.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисия подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Ãëàñóâàëè 115 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 99, ïðîòèâ 8, âúçäúðæàëè ñå 8.
×ëåí 11 å ïðèåò.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÏÅÒÚÐ ÄÈÌÈÒÐÎÂ: Ïî ÷ë. 12 èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ìàðèÿ Êàïîí, Åëåîíîðà Íèêîëîâà, Äèìèòúð Àáàäæèåâ, Àíàñòàñèÿ Ìîçåð, Âåíöèñëàâ Âúðáàíîâ, êîåòî êîìèñèÿòà íå ïîäêðåïÿ.
Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ òåêñòà íà âíîñèòåëÿ çà ÷ë. 12.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Èìàòå äóìàòà. Íÿìà æåëàåùè.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå ïðåäëîæåíèåòî íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ìàðèÿ Êàïîí, Åëåîíîðà Íèêîëîâà, Äèìèòúð Àáàäæèåâ, Àíàñòàñèÿ Ìîçåð è Âåíöèñëàâ Âúðáàíîâ.
Ãëàñóâàëè 127 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 20, ïðîòèâ 86, âúçäúðæàëè ñå 21.
Ïðåäëîæåíèåòî íà òàçè ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè íå ñå ïðèåìà.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå ÷ë. 12 ïî âíîñèòåë, ïîäêðåïåí îò êîìèñèÿòà.
Ãëàñóâàëè 128 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 108, ïðîòèâ 15, âúçäúðæàëè ñå 5.
×ëåí 12 å ïðèåò.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÏÅÒÚÐ ÄÈÌÈÒÐÎÂ: Ïî ÷ë. 13 èìà ïðåäëîæåíèå îò íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Àðèô Àãóø, Òîäîð Êóì÷åâ è Èâàí Èâàíîâ, êîåòî íå å ïîäêðåïåíî îò êîìèñèÿòà.
Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ ïî ïðèíöèï òåêñòà íà âíîñèòåëÿ çà ÷ë. 13, êàòî ïðåäëàãà:
 Ïðèëîæåíèå ¹ 8 êúì ÷ë. 13, àë. 1, íàèìåíîâàíèåòî íà îáåêòà â îáùèíà Öàðåâî “Äîâåæäàù êîëåêòîð äî ïðå÷èñòâàòåëíà ñòàíöèÿ çà îòïàäíè âîäè, ãð. Öàðåâî, êîëåêòîð êúì ïðå÷èñòâàòåëíà ñòàíöèÿ 1 è òëàñêàòåë – ²² ÷àñò” ñå çàìåíÿ ñ “Äîâåæäàùè êîëåêòîðè è òëàñêàòåëè äî ïðå÷èñòâàòåëíà ñòàíöèÿ çà îòïàäíè âîäè, ãð. Öàðåâî, êîëåêòîð êúì ïðå÷èñòâàòåëíà ñòàíöèÿ 1, êîëåêòîð êúì ïðå÷èñòâàòåëíà ñòàíöèÿ 3, êîëåêòîð êúì ïðå÷èñòâàòåëíà ñòàíöèÿ 5” è ãîäèíèòå íà ñòðîèòåëñòâî âìåñòî “2005-2007” ñòàâàò “2005-2008”.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Èìàòå äóìàòà, óâàæàåìè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè.
Ãîñïîäèí Àãóø, çàïîâÿäàéòå.
ÀÐÈÔ ÀÃÓØ (ÄÏÑ): Óâàæàåìè ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, ìîåòî ïðåäëîæåíèå ñå ñúñòîè â ñëåäíîòî. Èìà èçãðàäåíà ïðå÷èñòâàòåëíà ñòàíöèÿ çà îòïàäíè âîäè íà ãð. Ðóäîçåì ïî ëèíèÿ íà ÔÀÐ, íà êîÿòî ïðåäñòîè ïóñêàíåòî äî äåí-äâà, äî êðàÿ íà ãîäèíàòà è â ðàìêèòå íà åäèí áåíåôèöèåíò â ðàìêèòå íà îáùèíàòà, áåç äà ñå íàðóøàâà ðàìêàòà íà áþäæåòà, äà áúäàò ïðåõâúðëåíè ñðåäñòâàòà îò ñ. ×åïèíöè â ãð. Ðóäîçåì, çà äà ìîæå äà ñå çàâúðøè ïðå÷èñòâàòåëíàòà ñòàíöèÿ. Ìîëÿ âè äà ãî ïîäêðåïèòå. Áëàãîäàðÿ âè.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Áëàãîäàðÿ Âè, ãîñïîäèí Àãóø.
Èìà ëè äðóãè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, æåëàåùè äà âçåìàò îòíîøåíèå ïî òîçè òåêñò? Íÿìà.
Ïîñòàâÿì íà ãëàñóâàíå ïðåäëîæåíèåòî íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Àðèô Àãóø, Òîäîð Êóì÷åâ è Èâàí Èâàíîâ.
Ãëàñóâàëè 126 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 44, ïðîòèâ 25, âúçäúðæàëè ñå 57.
Ïðåäëîæåíèåòî íà òàçè ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè íå ñå ïðèåìà.
Ïîñòàâÿì íà ãëàñóâàíå ïðåäëîæåíèåòî íà êîìèñèÿòà çà ÷ë. 13 ïî âíîñèòåë ñ äîïúëíåíèåòî, êîåòî òóê áåøå ïðî÷åòåíî îò ïðåäñåäàòåëÿ íà êîìèñèÿòà.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå.
Ãëàñóâàëè 117 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 102, ïðîòèâ 14, âúçäúðæàë ñå 1.
×ëåí 13 å ïðèåò.
×ëåíîâå 14, 15, 16 è 17 ñà ïî âíîñèòåë.
Íÿìà æåëàåùè äà âçåìàò äóìàòà.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå òåçè òåêñòîâå.
Ãëàñóâàëè 115 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 103, ïðîòèâ 12, âúçäúðæàëè ñå íÿìà.
Òåêñòîâåòå ñà ïðèåòè.
Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ òåêñòà íà âíîñèòåëÿ çà íàèìåíîâàíèåòî “Ïðåõîäíè è çàêëþ÷èòåëíè ðàçïîðåäáè”.
Ïàðàãðàô 1, § 2, § 3, § 4, § 5 è § 6 ñà ïî âíîñèòåë.
Íÿìà æåëàåùè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè äà âçåìàò îòíîøåíèå.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå “Ïðåõîäíè è çàêëþ÷èòåëíè ðàçïîðåäáè” è îò § 1 äî § 6 âêëþ÷èòåëíî.
Ãëàñóâàëè 119 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 110, ïðîòèâ 6, âúçäúðæàëè ñå 3.
Òåêñòîâåòå ñà ïðèåòè.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 7 има предложение от Иван Костов и група народни представители, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 7.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Това е малко по-различно от онова, което искахме да харчим. Тези 5 милиарда, които ние предлагаме, вече са факт във фискалния резерв, а ние, уважаеми господа от ДПС, искахме да харчим това, което ще дойде надвзето през 2007 г. Това тук вече е факт. Към края на 2006 г. имаме над 6 милиарда. Странното е, че в тези 5-6 милиарда се предлага цифрата от 3,6. Между другото, за текущата година цифрата, която трябваше да не се харчи, тоест, минималният резерв, беше 2,5. Защо се предлага 3,6? Няма обяснение за това. Вариантите са два.
Единият вариант е да си остане, тъй като нямаме изисквания за повече харчене от страна на международни институции или някаква договореност, да остане на 2,5 милиарда да бъдат неприкосновен резерв. Другият вариант е – чух, нямам потвърждение от Министерството на финансите, че самото министерство готви нов ред, по който да се харчат парите от фискалния резерв. Ако има такова нещо, то нека да бъдат запазени до този ред максимален обем от средства. Ако няма такова нещо, нека да получим логично обяснение – защо е цифрата точно 3,6, защо не е 3,5?
При всички положения обаче това, което може да се окаже изключително вредно за българската икономика, равносилно на печатането на пари, е огромен ресурс да бъде изсипан в някакъв голям инфраструктурен обект. Няма да крия, че става дума за АЕЦ "Белене". Много е вероятно през следващата година, ще видим и по-нататък, че правителството иска да му се даде възможност да стигне до 4 милиарда международен заем, през следващата година точно това да е целта – стартирането на проекта АЕЦ "Белене", който е икономически неизгоден. Нито една международна финансова институция не би искала да финансира подобен проект, защото е неизгоден. Именно поради тази причина ще трябва българската държава да изхарчи парите на българския данъкоплатец. Защо това ще се случи, е обект на друг разговор. За момента нямам цел да ви убеждавам, че АЕЦ "Белене" не е изгоден проект, но трябва да ви убедя, че изсипването на 4 милиарда от българската икономика от фискалния резерв ще има същия ефект, като напечатването на 4 милиарда от БНБ. Това може да срине българската икономика. Именно затова предлагаме 5 милиарда от фискалния резерв да не могат да бъдат похарчени през следващата година. Тези 5 милиарда са налични към днешна дата и по никакъв начин не си противоречат с предложенията, които направихме в началото, които са за бъдещ период от време. През следващата година ще има нови 2 милиарда и повече, защото само с договореността с "Газпром" от вчера, само от ДДС и акцизи ще отидат около половин милиард. Това е нещо, което не е предвидено в този бюджет и председателят на Комисията по бюджет и финанси имаше доблестта да каже, че това е така. Това нещо е над двата милиарда, които Пламен Орешарски си е скрил. Деветдесетте процента, които говорихме, че ще се харчат от държавните институции, тоест, остатъка до 100%, е при реализиране на 2%. Ето там са тези 2%, за които вие ми казахте, че няма да ги има. Те са написани черно на бяло.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, ви предлагам да подкрепите това. Това дава стабилност на правителството и по никакъв начин не подбива бюджета, защото не е свързан нито с приходите, нито с разходите, нито с определена политика. Това е просто един консервативен подход, за да не застрашим българската икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Костов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 27, против 103, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Макар и по тази съкратена процедура, по същество искам да кажа защо гласувах против това предложение.
Поначало дебатът днес в залата е съпроводен с непрекъснати реплики към мнозинството, че нямаме аргументи по всички предложения и по аргументите на комисията. Точно това предложение доказа една теза, поради която ние не ставаме да говорим днес с вас, не че нямаме аргументи. Вие, колеги от опозицията, изобщо не следите логиката на съставяне на този бюджет. От 40-те процента ограничение, което сме си поставили и което е чисто дясна техника (шум и реплики от ДСБ), от един куп други неща, които сме направили, от онова, което искаме да направим с евентуалното преизпълнение на приходите и т.н., и т.н., да не се впускам в подробни обяснения... Това ви предложение показва, че не следите логиката, по която е съставен целият бюджет. Именно всички излишъци ние ги отнасяме към фискалния резерв поради факта, че не искаме да натискаме потреблението, искаме да изпомпваме дотам, докъдето е възможно, ликвидност от реалния сектор, за да не натискаме потреблението и по този начин да не увеличаваме ножицата в търговския баланс и оттам в текущите сметки. След толкова много дебати по тази тема и тук, и в медиите, и навсякъде, смятам, че беше абсолютно излишно днес да се връщаме към този макроикономически дисбаланс, за който използваме един похват, който всички присъстващи икономисти в тази зала са използвали през последните 8-9 години и един министър-председател, който е много активен днес, и ние, и всички останали, които наблюдават и съветват българските правителства през последните години.
Така че да направим цифрата 5 вместо 3,6... Тя не е 5, тя ще стане 7, 8 и 9 – толкова, колкото изисква стабилността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втори отрицателен вот има думата господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Димов, Вие не следите информацията. Фискалният резерв вече е с милиард и половина по-голям от това, което Вие споменавате. Прекрасно знаете, че той не може да бъде харчен по начина, по който Вие тук пророкувате, но искате да сложите бариерата да няма обратно изкупуване на външния дълг. Това ще е единственото следствие, ако Вашето ограничение бъде прието, което не е добре за България. Взимането на кредити прекрасно знаете защо минава през кредитите, а не през тези пари от фискалния резерв. И тъй като приказвахте тук половин ден, че там се събирали пари, защо събираме още от данъкоплатците, сега изведнъж тръгнахте с друга песен – да стоят във фискалния резерв с ниска доходност и да не ги ползваме за единственото, за което можем да ги ползваме – да погасим вече направен външен дълг. От тази гледна точка простете ми, но започнахте да отричате себе си. Такава диалектика в рамките на един ден дори по времето на Марксизма не си спомням. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трети отрицателен вот? Няма.
Поставям на гласуване § 7 както е по вносител и подкрепен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 106, против 12, въздържали се 2.
Параграф 7 е приет.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю. Гласувах „против”, защото подкрепих предложението, което сме внесли и което залата отхвърли.
Имам прекрасната възможност да обоснова това гласуване „против”, че дебатът, който трябваше да се състои по закона, не може да бъде прехвърлян в Преходните и заключителните разпоредби и то при гласуване на отрицателни вотове. Мисля, че това някак си не върви нито за управляващи, нито за опозиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграфи 8, 9, 10, 11 и 12 са по вносител.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тях? Няма.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 128 народни представители: за 107, против 19, въздържали се 2.
Параграфите до 12 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 13 има предложение от народните представители Хасан Адемов, Христина Христова и Петър Мръцков.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Маргарита Панева, Петър Мръцков и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната редакция:
„§ 13. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейните помощи за деца, за 2007 г. е 200 лв.
(2) Размерът на месечните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца, за 2007 г. е, както следва:
1. за първо дете – 18,00 лв.;
2. за второ и всяко следващо дете – 20 лв.
(3) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а от Закона за семейните помощи за деца, за 2007 г. е 150 лв.
(4) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца, за 2007 г. е, както следва:
1. за първо, за второ и за трето дете – по 200 лв.;
2. за четвърто и за всяко следващо дете – по 100 лв.
(5) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца, за 2007 г. е 100 лв.
(6) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до 1 година по чл. 8 от Закона за семейните помощи за деца, за 2007 г. е 100 лв.”
Комисията предлага да се създаде нов § 14:
„§ 14. Увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2007 г. се осигурява в рамките на средната работна заплата и годишните средства за работна заплата на съответната бюджетна организация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по параграфи 13, 14 и 15. Не виждам никой, който да желае думата.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Маргарита Панева и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 46, против 30, въздържали се 45.
Предложението на групата народни представители не се приема.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 13, нов § 14 и § 14 по вносител, който става § 15.
Гласували 126 народни представители: за 112, против 11, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 15 има предложение на народния представител Мария Капон и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
Параграф 16 е по вносител, става § 17.
Параграф 17 е по вносител, става § 18.
Параграф 18 е по вносител, става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 23, против 81, въздържали се 18.
Предложението на тази група народни представители не се подкрепя.
Моля, гласувайте § 15, който става § 16; § 16, който става § 17; § 17, който става § 18 и § 18, който става § 19. Текстовете им са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 115, против 19, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 19 има предложение на народния представител Иван Костов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 19 има думата господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Димитров, ето я антилогиката, но тя не е наша, а е ваша. Вие казвате, че с фискалния резерв ще покривате външния дълг, а тук давате право на правителството да увеличи външния дълг с до 4 млрд. лв. през следващата година.
Споменах и в предишното мое изказване и се чудя какво налага през 2007 г. България да увеличи своя външен дълг с 4 млрд. лв.? Има ли основателна причина, господин министър, да вземаме 4 млрд. лв. повече? И коя е тази основателна причина, която налага точно през 2007 г. това? И дали това отново не е някой голям проект, за който говорих и преди малко, и чиято целесъобразност не е в момента да бъде коментирана?
Господин Цонев тук ни убеждаваше, че през последните осем години се правело едно и също нещо, само че последните осем години или последните десет години са твърде различни. Защото, ако през 1997 г. България беше катастрофирала, което би трябвало да си спомнят по-голямата част от тази зала, ако нямаше държава, ако нямаше икономика, ако имаше период след хиперинфлация, то 2007 г. е съвсем различна. Спомнете си колко беше брутният вътрешен продукт тогава и вижте колко е сега. Спомнете си какви бяха финансите на страната тогава и какви са сега. Качествена е разликата, не само количествена. И от тази гледна точка ние можем да си позволим много по-свободна политика. Можем да си позволим, но защо трябва да взимаме при това положение нови 4 милиарда?
Затова е и предложението, което правим – възможността правителството да оперира през следващата година с външен дълг да не надхвърля тази, която има текущата година – 2 милиарда. При положение, че има, както каза правилно господин Петър Димитров, вече над 6 милиарда във фискалния резерв, от който ние все пак искаме само 5 да бъдат доставени неприкосновени, тоест даваме възможност на правителството да оперира с повече от 1 милиард, и с външен дълг 2 милиарда, и с новите излишъци, които се трупат през 2007 г. са прекалено голям ресурс, който правителството няма право само да оползотворява. Но да увеличаваме външния дълг, който и без това е достатъчно голям, в момента, в който ще го погасяваме, от друга страна, с фискалния резерв, е пълна липса на логика. И ние не следим логиката, господин Цонев, просто няма логика в бюджета. Бюджетът е твърде хаотичен. Вие казвате – 40%. В края на 2007 г. ще бъде над 44% това, което ще сте отнели от българските граждани. Половината време българските граждани ще са работили за правителството. Колко време ще работи правителството за тях? Много малко. С ефективността, която има, може би 4-5 пъти по-малко. Не си струва. Не си струва да плащаме за такова правителство.
Затова ви предлагам да подкрепите нашето предложение и да не увеличаваме възможността за външен дълг на страната до 4 милиарда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Четирите милиарда, които са записани, не означават, че ще се увеличи външният дълг с тази сума, а това е опция или възможност да се контрактуват различни заеми, които са приложени по списък. Преобладаващата част от тях са свързани с усвояване на еврофондовете или са кофинансиращ елемент, или представляват мостово финансиране. Единственият голям проект, по който бихме могли да са контрактуват суми е изграждането на АЕЦ „Белене”. Във всички случаи самото 4 милиарда е горна граница. Предполагаме, че няма да бъде контрактувана цялата и усвояването й ще продължи в следващите поне 3-4 години. Така че не се притеснявайте за увеличаване на външния дълг. От 1997 г. досега външният дълг като съотношение към брутния вътрешен продукт постоянно намалява. В момента е на равнище около 25 на сто – едно от най-добрите постижения сред страните–членки на Европейския съюз, от над 100% през цитирания от вас период. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за изказване народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, наскоро имах питане към министър Овчаров и той от тази трибуна сподели с Народното събрание, че външни инвеститори ще финансират АЕЦ „Белене”. Сега научавам от министъра на финансите, че ще има и държавен дълг по тази тема. Министър Овчаров казва, че няма да има нито държавни гаранции, нито държавни заеми в полза на АЕЦ „Белене”. Кое от двете е вярното?
Моля министър Орешарски като министър на финансите да ни каже кое от двете неща е вярно – ще има или държавни гаранции и държавен дълг за строежа на АЕЦ „Белене”? Защото министър Овчаров категорично отрече тази теза. Става въпрос за един огромен проект. Моля Ви кажете каква е позицията на кабинета, за да знаем. Не може пред Народното събрание да се поставят две напълно противоположни тези по един много важен въпрос. Моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Понеже стана дума за външен дълг, обръщам се към министър Орешарски да каже вярно ли е, че брутният външен дълг на България към настоящия момент е прехвърлил 21 млрд. долара и е точно два пъти по-голям, отколкото беше през 2002 г. Вярно ли е това, господин Орешарски? И може ли да ми кажете в коя страна външният дълг се дели на държавен и на частен? Правят ли го това в Съединените американски щати, например?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Абсолютно във всички страни.
МИНЧО ХРИСТОВ: И с какво по-малко опасен е частният външен дълг, който се натрупа през последните години в един астрономически порядък? Пак ви повтарям – 21 милиарда долара прехвърли вече този външен дълг. А вие сега, уважаеми колеги, искате да увеличите този дълг откъм държавния дълг.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Не ги разбираш тия неща.
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги от ДПС, ако има нещо да ми казвате, кажете ми аргументите тук, от тази трибуна, не ми подвиквайте от място.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Това значи да си губим времето.
МИНЧО ХРИСТОВ: Тъй като стана дума и за АЕЦ „Белене”, искам да ви кажа следното, уважаеми колеги. Проектът за АЕЦ „Белене” е за дострояване на АЕЦ „Белене”. Така се казва.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Къде го прочете?
МИНЧО ХРИСТОВ: Само че знаете ли колко струва този проект? Четири милиарда евро. Точното толкова струва една съвременна атомна електроцентрала, която се строи на гола поляна. И много ми е интересно къде отива площадката на АЕЦ „Белене”, която струва над 1 милиард долара по официални данни.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Приемаме бюджет, няма да строим в момента.
МИНЧО ХРИСТОВ: Много е странно, аз между другото попитах в Комисията по енергетика колко струва площадката. Знаете ли какъв беше отговорът, уважаеми колеги? Отговорът е, че площадката на АЕЦ „Белене” не струва нищо, защото не е лицензирана. Този лиценз се бави повече от една година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да се съсредоточим върху § 19.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това, което говоря, е много пряко свързано с § 19, с държавните гаранции, които вероятно ще бъдат дадени за строежа на АЕЦ „Белене”.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): И ако не бъдат дадени – твоя ще е заслугата.
МИНЧО ХРИСТОВ: В заключение ще ви кажа следното, колеги. Оказва се, че цената на АЕЦ „Белене” е завишена двойно. Това се оказва. (Реплики от мнозинството.) Четири милиарда евро! Сега искате да дадете и държавни гаранции за това.
Бих помолил пак министър Орешарски да коментира все пак брутният външен дълг толкова ли е, колкото казах преди малко, или е малко повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Иван Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Уважаеми колеги, според мен днес обсъждаме бюджета за 2007 г. Дайте да не бъркаме проекта „Белене” в това. Господин Иван Николаев Иванов на първо четене видя заподозрени четири милиарда някъде скрити, тук виждаме някакви други милиарди. АЕЦ „Белене” ще започне реално да се строи след две години. Има процедури, има наредби. Една година имаме проектиране, след това има одобряване на работния проект от Агенцията за ядрено регулиране. Сега въпросът е да осигурим парите за проектиране – това, което се говори като преговори с „ЕВРАТОМ” за около 300 млн. И нищо друго нямаме. Недейте да спекулирате с някакви милиарди тук. Аз не зная някой авансово да е финансирал един проект за пари и за нещо друго в такъв размер. Даже и господин Димов много добре знае как се финансират едни проекти. Има доставки, има етапи и съвсем други неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика към народния представител Минчо Христов? Няма.
Господин Христов, имате право на дуплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми господин Гризанов, тази цена от 4 милиарда беше обявена в Комисията по енергетиката. Това беше обявено във всички български медии. (Реплики от мнозинството.)
Какво искате? Нещо не ви харесват фактите, които казах преди малко. Съжалявам, но това са факти. (Реплики от мнозинството.)
Как така се изпарява една площадка при договорките за цената на АЕЦ „Белене”? Може ли да ми обясните това? Не ми обяснихте. Съжалявам.
Пак призовавам господин министър Орешарски ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, това го чухме няколко пъти.
МИНЧО ХРИСТОВ: ... да потвърди тук верни ли са фактите, които казах, или не са верни. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители! Нека да спазваме правилника и да не се изнервяме допълнително. Сега сме на § 19 и обсъждаме § 19.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 19? (Реплики.)
Добре, ще дадем думата на министъра.
Господин министър, ако желаете, разбира се, можете да вземете отношение.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Христов, цифрите, които Ви интересуват, са следните.
Около 70 на сто е брутният външен дълг към дата преди един месец, в това число около 25 на сто е правителственият дълг, а останалата част е частен.
На Вашия въпрос дали Съединените щати използват тази методология: да, използват тази методология. Всички страни в света използват тази методология.
Ако искате да въведете забрана, предложете закон и въведете забрана частните корпорации да не вземат дългове, за да не увеличават брутния държавен дълг. Така ще стопират и развитието на икономиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 19?
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин министре, уважаеми колеги! Това, което чухме като аргументация от господин министъра - да се повиши на 4 милиарда, свързано с приемането днес на Закона за бюджета, е възможността през 2007 г. да се усвояват средства, след като България стане член на Европейския съюз. Тук в залата на първо четене стана дума, че възможностите, административният капацитет, който има българската администрация днес и ще има през 2007 г., са за сума, която по моите спомени е около осем пъти по-малка. Говореше се за 560 милиона, за 600 милиона, и то с много уговорки.
Според мен остава неясно за залата защо трябва да се повиши от 2 милиарда на 4 милиарда? Във всичките планове за дейности през 2007 г. няма убедителни числа, които да ни накарат да гласуваме това увеличение.
Затова и предложението, което е изписано тук – пред всички, горната граница на външния дълг да бъде от 2 милиарда. Нарастването на дълга, ако е свързано с евроинтеграционния процес, трябва да бъде обяснено и доказано в числа. Такива числа няма. Тоест нашето предложение остава валидно. Затова исках да чуем господин министъра. Няма нито едно аргументирано предложение за нарастването на 4 милиарда. Затова ви моля да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз отново приканвам и умолявам колегите да ценим собственото си време, защото въпросът за какво ще ви трябват тези кредити е даден в Приложение № 9 към чл. 18, ал. 1 на стр. 135. Тези въпроси означават, че изобщо не се чете материалът, който в момента обсъждаме и гласуваме. Отворете на стр. 135 и ще намерите отговора на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дали всички имат стр. 135? Пише Приложение № 9.
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Числата в бюджета не се защитават от мнозинството.
Аз се обръщам към господин Димитров: господин Димитров, Вие сте най-пасивният председател на комисия, който аз съм виждал. Досега винаги, когато се задаваха много въпроси, в края на краищата председателят на комисията ставаше и участваше в дебата, като няма кой друг от залата да го прави. Или в дебата се включват хора, които представляват комисиите от страна на управляващото мнозинство. Вие председателствате комисии. Къде са председателите на комисиите – тези, дето се усмихваха в залата? Къде са ви председателите?
Как се защитава бюджетна политика? Фискът как се защитава? Кой в тази зала защитава финансовото отражение на вашата политика? Кой каза нещо членоразделно пък от вас, дето се усмихвате? На какво отгоре се усмихвате? (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Дето не разбирате какво става в залата, дето не разбирате за какво се говори и накрая – усмивки. (Реплики от КБ.) Ами в повечето случаи не разбирате очевидно, защото никой не става да защити числата, които тук са записани и зад които вие заставате.
Какво обяснение чувате вие за правото на министъра на финансите, което му разрешавате – да увеличи държавния дълг с 4 милиарда? Какво обяснение чухте? Това ли последното – ами няма такива 4 милиарда тук, като се сумират.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Защо трябва да са 4 милиарда?
ИВАН КОСТОВ: Защо не смятате? Преди да станете да говорите, си проверете това, което говорите. Защо 4 милиарда увеличение на държавния дълг? Вие разбирате ли какво означава 4 милиарда увеличение на държавния дълг? Това означава увеличение с 60 процента! Вие имате 6 милиарда държавен дълг, сега още 4 – да стане 10 милиарда. Защо го увеличавате от 6 на 10 милиарда в една година? Това е правото, което давате на министъра на финансите. Кой застава тук да даде смислено обяснение на това, което се предлага? Министърът на финансите дава противоречиви обяснения – нямало да строи АЕЦ-а или ще строи, или някой министър казал едно, друг казал друго.
Става въпрос за 4 милиарда! Къде са тези 4 милиарда? Къде са обосновани, за да застане Народното събрание и да каже: ето, ние стоим зад тези 2 милиарда евро, които вие ще искате да изразходвате за нещо. Къде са разумните обяснения? Кое Народно събрание в света, в демократична държава се съгласява да подпише празна бланка? Под чек за 4 милиарда лева или 2 милиарда евро ние слагаме подписа и каквото реши правителството, за това ги разходва. Това на практика се прави в момента.
Два милиарда евро са огромна парична сума! Аз поначало не знам как те ще влязат в бюджета, при положение, че има други фиксирани параметри. Защо и по какъв начин това нещо е записано тук? Ето защо ние предлагаме числото да остане същото, каквото е било в предишни години – 2 милиарда. Тези 2 милиарда вървят от доста време. Това дава една маневреност на Министерството на финансите, дава маневреност на правителството. Тук не се говори от някакви екстремистки позиции от наша страна – хайде, да няма никакво увеличаване! Не, напротив! Това, което е било традиционно, това се иска.
Впрочем, да попитаме министъра – не знам дали ще ми отговори, но да го попитаме колко пъти досега тази опция от 2 милиарда, която е разрешавана, е била използвана? Колко пъти?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Нито веднъж!
ИВАН КОСТОВ: Нито веднъж, казва той! Нито веднъж – чувате ли? Нито веднъж, а защо сега от двата милиарда маневреност, която им се дава, се увеличава на 4 милиарда? Това не е използвано досега! Защо?
Господин Димитров, защо? Защо го правите това? Един път взехте думата, за да обясните нещо и се оказа, че не разбирате текста. Това е, което сте направили досега.
Аз настоявам да давате обяснение, да участвате с обяснения за това, когато се дебатират важни неща за българските избиратели. Зад нас стоят избиратели. Ние задаваме въпросите си и участваме в дебата от името на тези хора. Ако вие не уважавате тези хора, ако сте арогантни по отношение на тях, ще имате поведението, което имате днес през целия ден – стоите, мълчите, не отговаряте. Отвреме навреме казвате нещо, от което се разбира, че въобще не разбирате къде се намираме в текста даже. Благодаря ви.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Гробна тишина, господин председател!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Няма да е тишина, колега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Костов, ако прочетете следващата алинея ще видите ограничение за максималния лимит на държавния дълг, не на външния, а на държавния. И ще видите тогава, че правителството няма намерение да го увеличи с 4 милиарда. Съпоставете цифрите. Вие умеете да правите това. Съпоставете цифрите и ще видите, че пледоарията, която изнесохте въобще не е толкова притеснителна от гледна точка на увеличение, но разлика между контрактуване и усвояване, което е истинското увеличение на дълга, е доста голяма.
За следващата година ние предвиждаме един нов за нашата практика инструмент – кредитна линия от Европейската инвестиционна банка в размер до 700 млн. евро. От тези 700 млн. евро в момента ми е трудно да кажа каква част ще бъде усвоена, но само по тази линия има горен лимит за контрактуване от 1 млрд. 400 млн. лв. Ето по-голямата част от обяснението за увеличения плофон за контрактуване на нов държавен дълг. А Европейската инвестиционна банка, като добре знаете, кофинансира големи инфраструктурни проекти по линия на европейските фондове. Тя ни е основен партньор и за кофинансиране на досегашните предприсъединителни фондове.
Освен това ви препоръчвам на всички, когато коментирате дълга да вземете списъка с проекти и да кажете кой от тях да отпадне. Така дискусията ще бъде по-ползотворна. Казвате: няма да строим пречиствателна станция в Шумен, например. И отхвърляме този проект. Така намаляваме горния плофон. Така че – списък има. Вижте го и отхвърлете част от проектите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Тодоров. Нека да останем на територията на § 19!
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това, което се дискутира наистина е много интересно за българските граждани. Само съжалявам, че не се предава по Българската национална телевизия.
В момента се дискутира нещо, от което няма изход.
Ще ви кажа една проста истина – навремето Добри Джуров дошъл тук, на тази скамейка седеше, с неговата си кола и целият парламент стана – как той дойде? Тук в момента се получава абсолютно една такава ситуация – комисията иска 8 милиарда дълг. А колко беше той преди 17 години? Сега никой не знае колко е дългът на България! Никой не го знае! (Шум и реплики в залата.) Аз ви уверявам, че никой не знае този дълг. Може много да си викате в залата, но никой не го знае! Защото държавата се разпродаде, уважаеми народни представители, а дългът се увеличава.
Ние може да си искаме тези дългчета от по 4 милиарда, 2 милиарда, не знам по какъв начин, но това не е решение на въпроса за държавата.
Тук и министърът стана, говори и уважаваният от мен господин Костов. Той е човекът, който отправяше упреци преди десетина години и викаше: тази държава с толкова дълг, как може това – онова! Сега в момента сме на много по-високо ниво в дълга си и продължаваме да се задължаваме. (Шум и реплики в залата.)
Нямаме изход и настъпваме педала. Досега ние разпродавахме държавата и в края на краищата аз не знам какъв ще бъде изходът, след като разпродадем държавата.
Уважаеми народни представители, навремето, когато залата мълчеше аз казах: “Стани мирно!”, за да разбера кой слуша и кой не слуша. В момента много се вълнуваме наистина, обаче ние не знаем същината на въпроса. Когато се говори за 2-4-6-8, никой не може да каже в момента какво става в държавата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да говорим по чл. 19!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател! (Силен шум в залата, реплики.)
Вижте какво, много ми е приятно да чуят всички, които в тази зала са били управляващи, че за 17 години направихте 17 милиарда дълг! Благодаря ви! Както вървите, ще направите още 17 милиарда при тройното управление за три години. Да ви са честити тези 17 милиарда! Качете си ги от 4 на 17 милиарда! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура имате думата, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не съм специалист по процедурните въпроси, но ще си позволя да предложа да прекратим изказванията, защото подобни изказвания не ни правят много чест. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение за обратна процедура. Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има обратно процедурно предложение, тъй като има аргументи, които вие трябва да чуете.
Тук господин министърът каза, че трябва да направим избора от проектите, които са предложени за включване в държавния дълг и държавните гаранции, за отпадане. Господин Имамов ни призова да прочетем стр. 136, но вие, господа, очевидно не знаете да смятате. Обектите, линиите и програмите, които са описани на стр.136 правят дълг от 1,5 милиарда! (Реплики.) Не е евро! Прочетете, моля ви се! Вие прочетете – дадено е в левовата равностойност. Сметнете си – в евро е много по-малко.
За милиард и половина в левове са обектите, които са записани за държавния дълг – по-малко от 2 милиарда! А държавните гаранции са само 78 милиона, не 150 милиона. Значи, не се налага да правим този избор, просто трябва да напишем коректни числа в закона в левове. Милиард и половина – значи, спокойно без никакви затруднения трябва да запишем това, което предлагаме: 2 милиарда държавен дълг и максимум 80 милиона гаранции. Това е!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Права сте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение по чл. 42, ал. 2, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за прекратяване на разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 110, против 41, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов за § 19, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 42, против 100, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
За прегласуване – Асен Агов. Заповядайте.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю! От Демократи за силна България категорично протестираме срещу това, че на два пъти днес по най-важния политически дебат за 2007 г. оскъдните представители на мнозинството от БСП си позволяват да налагат процедура за прекъсване на дебата. Категорично протестираме срещу този опит да се потуши свободният дебат –дискусията по един толкова важен въпрос.
Ако вие продължавате да действате по този начин, дайте тогава да гласуваме да разтурим парламента, защото, по начина по който се държите в тази зала, няма смисъл изобщо да има парламентарен дебат. Това най ви харесва – правили сте го 50 години, и сега искате пак да го правите. И то точно вие от БСП.
От тази гледна точка, господин председателю, аз смятам, че най-малкото трябва да се произнесем чрез повторно гласуване по този изключително важен въпрос: защо се увеличава таванът на държавния дълг с два милиарда от нормалната практика или стига четири милиарда?! Защо?!
Госпожа Евдокия Манева отговори на министъра по повод неговите думи за проектите, че са предвидени в левова равностойност само проекти за милиард и половина. Тоест прекъснат е дебатът, а не чуваме аргументите за тези четири милиарда. Както виждаме и господин Димитров послушно мълчи тук, подчинявайки се на диктата на Сакскобургготски, на Доган и на другите в Съвета на коалицията.
Ето по тази причина аз смятам, първо, че недопустимата практика на прекъсването на дебата налага повторно да се преосмисли всичко онова, което беше чуто. Затова моля подложете на повторно гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението на народния представител Иван Костов и групата народни представители по § 19.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 40, против 109, въздържали се 4.
И този път предложението на тези народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 19, както е по вносител, който става § 20 и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 115, против 36, въздържал се 1.
Параграф 19, който става § 20, е приет.
Госпожо Манева, заповядайте за отрицателен вот.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, гласувах против, защото смятам, че всеки от нас трябва да бъде убеден, че в Закона за държавния бюджет всяко число трябва да означава дълбоко осъзната конкретна дейност, която предстои ведомствата или съответните държавни структури да извършат през следващата година. Не може да записваме четири милиарда дълг, след като в списъка, в който сме записали това което ще правим, сме записали само обекти за милиард и половина. При това аз твърдя, че тези обекти, които са записани в този списък, няма да бъдат осъществени в пълния им обем и даже този милиард и половина няма никакви предпоставки да бъде усвоен.
Само един пример. По-голямата част от тези обекти ще бъдат утвърдени чрез оперативни програми. Оперативните програми ще бъдат утвърдени от Европейския съюз едва в средата на следващата година, следователно едва във втората половина ще започне усвояването на тези средства и едва тогава тези банки могат да отпуснат кредити. Следователно ние записваме, създаваме възможност на правителството съвсем безотговорно да увеличи два пъти и повече 60 процента необходимата сума и да натовари всеки българин с огромен дълг без да има съответната отчетност пред Народното събрание, без да има съзнателно, ясно планиране на тези дейности.
Просто това е абсолютно недопустимо действие и аз се надявам, че поне при следващите текстове вие ще осмисляте за какво гласуваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Агов, имате право на отрицателен вот, защото Вие също се изказахте по процедура.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! За първи път се случва такова нещо в процедурата на гласуване на Закон за държавния бюджет – да не знаем за какво се предвижда да се похарчат два милиарда и половина народна пара. Защото това е онова, което не чухме в тази зала. Не е ясно за какво ще се похарчат два милиарда и половина?! За милиард и половина виждаме, че има проекти, но останалите два милиарда и половина трябва авансово, както тук някой каза от тази трибуна, да подпишем чека на министъра, който явно се консултира със своите заместници в момента за какво да похарчат парите. Защото и той самият не знае, господин Димитров, защото не можа да ни каже от тази трибуна.
Аз виждам, че Вие се усмихвате смутен от това, което се развива в тази зала, обаче и Вие не може да ни кажете за какво ще се харчат тези два милиарда и половина народна пара.
Ето затова аз гласувам против. Не мога да подпиша бланков чек на едно правителство, което не знае какво прави, което не стои тук с министър-председателя си, което не стои тук барем с двама от членовете на Съвета на тройната коалиция, каквито са Доган – поне той е парламентарист – и министър-председателят, защото няма как да дойде Сакскобургготски. Ето по тези причини ние ще гласуваме и занапред против всичките тези предложения.
Господин председателю, уважаеми народни представители! Не си позволявайте повече да спирате дебата, защото в противен случай ние ще трябва наистина оттук нататък да обясняваме през цялата година. А след една година специално на Демократи за силна България ще ни бъде много лесно да обясним какво сме говорили - ще се върнем към днешните стенограми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, преминаваме към § 20.
Моля председателят на комисията да докладва.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 20 има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов.
Комисията не подкрепя предложението.
Сега ще се върнем към същия дебат и ще чуем същите аргументи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костов, искахте думата за процедура, но нямате право на отрицателен вот, тъй като направихте изказване, а вече преминахме и към друг параграф.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, процедурата ми е по отношение на воденето на заседанието. Вие прекъсвате на няколко пъти дебати в момент, в който е ясно, че не са изяснени обстоятелствата, при които народни представители вземат своето решение. Този случай беше особено красноречив. Сигурно няма да спите много спокойно, ако сте съвсем отговорен за действията си. Затова ви посочвам пример с председателя на Народното събрание господин Пирински, който много рядко в тези случаи уважава исканията да се спрат дебатите и когато съществуват хора, които желаят да се изкажат, предпочита да им даде думата и чак тогава прекратява разискванията. Вие прекратявате разискванията в момента, в който има не само заявени изказвания, но има и съществено неизяснени въпроси.
Предлагам Ви – не можете ли да се смените с господин Пирински за останалата част от дебата, за да продължи той по начин, по който ще се хвърли достатъчно светлина върху закона, който приемаме? Ако може – да се размените и да починете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костов, не председателят прекратява разискванията. Това става с гласувания от залата.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Точно така, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Второ, винаги когато се иска думата по процедурен въпрос, аз съм длъжен да дам думата по процедура и да подложа на гласуване тази процедура. Кажете ми кой текст от правилника или Конституцията съм нарушил?
Така че, напред!
Има ли желаещи да се изкажат по § 20?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Именно за да се разбере, че всички заедно правим опит да има конструктивен дебат, сега е моментът да се отговори не в проценти, както направи господин Орешарски, а с точни числа. Ако върнем 10-те милиарда, които са записани като възможност, а тук на таблото са записани 10,5 милиарда, за да не стават с 2 милиарда повече, трябва да се получи тази разлика от увеличеното вече гласувано от залата до 4 милиарда да се правят вземания.
Разбра се, че има някакъв проблем в таблицата в левовата равностойност и в евро. Сега вече може точно да се каже и да се отговори на залата, за да не остават съмнения: колко е към момента и защо се иска увеличението да нарасне до 12,5 милиарда? Съвсем коректен въпрос. В него не се съдържа никаква уловка. Точните числа ще дадат възможност на залата да се ориентира и да се проведе дебат върху тези конкретни числа. Както видяхме, в момента това е нужно на залата и аз призовавам, господин министър, не в проценти, а в точни числа да кажете защо е поискано това увеличение 12,5 млрд. лв. Естествено е след това да бъде коментирано и да се пристъпи към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Методиев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по § 20?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз също бих призовал господин Орешарски да не говори с проценти, а с точни числа. От тази трибуна аз му зададох много ясен въпрос: “Колко е към момента брутният външен дълг на България? Редно ли е този дълг да се увеличава с още 2-3 или 4 милиарда?”. За какво ще използва тези милиарди господин Орешарски, респективно тройната коалиция или Съветът на коалицията, защото това фактически е управляващото трио в държавата? За какво ще ги използва? За гаранции на АЕЦ “Белене”, за държавни гаранции или за държавни гаранции на магистрала “Тракия”? Нека да се каже. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат думата по § 20?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз подкрепям желанието на моите колеги от ДСБ по този въпрос със следните аргументи.
Няма как да се иска увеличение на държавния дълг с 4 млрд. лв. и тези пари да не бъдат обосновани съвсем конкретно. Виждаме обосновани 1,5 млрд. лв. Колегите са прави – колко точно през 2007 г. ще се изхарчи за АЕЦ “Белене”? Един колега стана и каза: “Ще има само проектиране”. Ами то и проектирането струва пари. Така че ни кажете колко пари от държавния бюджет сте предвидили през 2007 г. за АЕЦ “Белене”.
Уточнете и кои са другите проекти до 4 млрд. лв. Как очаквате българският парламент да подкрепи такова предложение, като не знае за какво гласува?! В момента вие подкрепяте предложения, за които не знаете какво имат вътре. Какво точно се финансира? Никой от вас не знае, но вие си гласувате. Не можете да подкрепяте нещо, което не знаете какво е.
Аз ви обърнах внимание – министър Овчаров каза, че държавата няма да изхарчи нито стотинка за АЕЦ “Белене”, а министър Орешарски каза, че в тези 4 млрд. лв. влиза финансиране по АЕЦ “Белене”. Кое от двете е вярно? Колеги, това е много сериозен въпрос. Не го отхвърляйте с лека ръка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Екатерина Михайлова за процедура.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам следното процедурно предложение – да отложим разискванията и гласуването на § 20, защото нито народните представители имат информация каква е причината да се увеличи държавният дълг на страната ни с 2 милиарда, а както виждаме, и министърът, който е в залата, не иска да ни каже защо се увеличава, а пита своите заместници, говорят по телефоните. Това е абсолютно несериозно отношение към приемането на Закона за държавния бюджет.
Затова моята процедура е да се отложат разискванията и гласуването на текста на § 20, докато някой дойде да обясни точно защо се прави тази промяна. Може би министър-председателят все пак знае и трябва да дойде, за да даде тази информация на народните представители. В противен случай да гласуваме текст, за който не ни се дава и най-елементарното обяснение, е крайно не само несериозно, но е нещо, което парламентът не би трябвало да си позволява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Направено е процедурно предложение по чл. 42, ал. 2, т. 4, за отлагане на разискванията по § 20.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 56, против 107, въздържали се 5.
Процедурното предложение не се приема.
Госпожа Екатерина Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, моля за прегласуване. Явно част от колегите народни представители разбраха моята процедура и виждам, че не малка част подкрепиха това, което предложих. Другите може би не разбраха.
Става въпрос за следното. Задаваме непрекъснато въпрос към министъра, задаваме въпрос към председателя на комисията за текстовете, които ни се предлагат, защо ни се предлагат? Какво ще се прави с тези пари, защо се увеличава държавният дълг на България с цели 2 милиарда? Задаваме тези въпроси и отговор няма. Най-нормалното нещо е да се получат отговорите и едва тогава всеки един народен представител да реши какво да прави. А това, че някои имат тържества тази вечер и коледни купони, аз мисля, че не е най-важното. Най-важното все пак е депутатите да приемат сериозно Закона за държавния бюджет. Затова моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване процедурното предложение по чл. 42, ал. 2, т. 4 – отлагане на разискванията по § 20.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 47, против 119, въздържали се няма.
Процедурното предложение не е прието.
Продължаваме разискванията по § 20.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 20? Няма.
Давам думата на министъра на финансите.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Към настоящия момент държавният дълг възлиза на 6 млрд. 300 млн. евро. В края на следващата година лимитът, който ни отпускате, е 12 млрд. 500 млн. лв. Така че ефективно се предвижда леко намаляване на дълга.
А що се касае до таблицата, дължа извинение. В таблицата не е посочена кредитната линия с Европейската инвестиционна банка. Виновните служители ще бъдат наказани. В таблицата са предвидени също вътрешните емисии на държавен дълг, затова сумата възлиза на до 4 млрд. лв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
За процедура – господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам да прекратим дебатите, защото Министерството на финансите, респективно Министерският съвет ни е дал един фалшив документ – липсвало нещо в една таблица. Нека да си оправят цифрите, нека да си оправят таблиците, нека да си оправят данните и тогава да бъдат така добри да ги дадат на Народното събрание. Аз считам, че това е подигравка. Оставете нас, народните представители, това е подигравка към хората, които са ни избирали, към българските граждани.
Обръщам се отново към господин Орешарски да престане на шикалкави и да заяви от тази трибуна колко е брутният външен дълг на Република България към настоящия момент. И редно ли е да увеличаваме отново и отново държавния дълг? Това е! Брутният външен дълг, господин Орешарски! Не бива да се правите на три и половина пред цялото Народно събрание и да не казвате тази цифра, която, пак повтарям…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това, което говорите, не е процедура, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Процедурата беше ясна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедурата въобще не е ясна. Господин Минчо Христов поиска, цитирам, прекратяване на дебата. Отворете чл. 42, ал. 2, няма такова нещо прекратяване на дебат. Преди малко госпожа Екатерина Михайлова поиска отлагане на разискванията и това два пъти беше гласувано и отхвърлено. Не мога още веднъж да подложа на гласуване нещо, което въобще го няма в правилника като процедура и аз да си го квалифицирам като отлагане на разискванията по § 20. Така че няма да поставя на гласуване това процедурно предложение на народния представител Минчо Христов, тъй като е недопустимо.
Продължаваме разискванията по § 20. Има ли народни представители, желаещи да вземат думата?
Господин Иван Костов има думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Аз, първо, съм доволен от това, че дебатът показа, че мнозинството щеше да гласува нещо, което всъщност не знае какво представлява. Именно дебатът и нашите усилия показаха, че има грешка в таблицата, че има непълноти, има неясноти. Затова мнозинството трябва да премисли дали наистина да не преустанови засега дебата по тази точка, защото става въпрос все пак за дълга от 2 млрд. лв.
Мен не ме удовлетвори обяснението на министъра на финансите, защото ние не говорим за абсолютни размери на дълга, на правителствения дълг, да говоря по-точно, а говорим за неговата динамика. Въпросът е, че ако сега е 6 млрд. лв., господин Орешарски, догодина може да изтичат падежите на определена част от дълга, така че той вместо 6 да падне примерно на 4 или 4,5 млрд. лв. Вие обаче използвате този аргумент в смисъл, че ако се зададе 12,5 млрд. лв., то това ще бъде същият дълг. Напротив, от това, което казвам, трябва да се разбира, че дългът би спаднал, ако ние не гласуваме това, което вие сега предлагате. Тоест аргументът ви не е много сериозен, той може да мине за част от народните представители, които не разбират динамиката на дълга. Аз не знам точно каква е тя, такава информация тук не се дава. Не стана ясно защо гласувате вие изобщо тези 2 млрд. лв. отгоре. Аз ще ви кажа къде са те – те са в тези 4 млрд. лв., които гласувахте преди малко, за които ние ви предложихме да са 2, а не да са 4 млрд. лв.
Ние ви предложихме да са два, защото нямаше обяснение за 2,5 милиарда. Сега изскочи обяснение, но за какво изскочи то? Изскочи обяснение за 1,5 милиарда, другият милиард къде е? Хубаво, това е Европейска банка, а другият милиард, къде е?
Ние гласувахме тук да влязат някакви представители – заместник-министри на Министерството на финансите. Защо са тук тези хора? Защо не дойдат, за да обяснят? Хайде, министърът може точно в тези детайли да не знае, но защо не излезе някой от тези заместник-министри, които пуснахме в пленарната зала, да застанат на трибуната и да дадат обяснение.
Колеги, заместник-министри и господин министър, дължите обяснение за още един милиард по моите сметки. Дано не съм прав! Дано има ясно и просто обяснение! Но както аз смятам, без да съм добре подготвен, не ми излиза още един милиард. Къде е този един милиард? Защо е този един милиард увеличение на дълга? Един милиард лева! Един милиард лева са огромна парична сума! Огромна парична сума, която вие не искате да дадете за социални, пенсионни и други разходи. Не искате да дадете за инвестиции, за реконструкция на училища, на болници и т.н.
Вие ги давате ето така – един подписан чек на правителството. Защо му давате този един милиард? С какво е заслужило този подарък?
Аз призовавам наистина да не се гласува този текст, да се гласува нашето предложение – да бъде 12,5 милиарда. Ако искате в движение го поправете на 11,5 милиарда, но да не е 12,5 милиарда. Нашето предложение е за 10,5 милиарда. Ако се намери обяснение за милиард и половина, повтарям, няма обяснение за още един милиард лева. Къде са тези един милиард лева? Никой тук в тази зала не може да обясни. Не е редно да гласувате бюджет и да не знаете за какво ще похарчите един лев, а тук става въпрос не за един лев, а става въпрос за един милиард лева! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика ли имате? Нека да е ясно – репликата е несъгласие с изказванията и тезите. Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Точно така, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като в тази зала се говори за пари, вие сутринта не включихте националната телевизия, за да чуят хората, тъй като някои хора за един лев наистина страдат. Тук се говори за един милиард лева. Господин Костов може и да го има единия милиард лева, но аз го нямам и много хора в България го нямат. (Оживление в пленарната зала.)
Много е сложен въпросът за единия милиард. Но котаракът не се крие в единия милиард. Тук става въпрос за много повече. Тук се крият неща много повече от милиард, дори. Защото в тази зала има няколко човека с по един милиард, но много хора в България нямат и един лев.
Аз ще ви кажа, господин Костов, аз по-скоро бих призовал управляващото мнозинство, което разполага с милиардите - скритите под масата, а не тези, които се полагат в бюджета, а тези, които са под масата милиарди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде под масата?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Господин председател, управляващото мнозинство сега чака 19,00 ч., за да отиде да празнува победата. Да се намерят хора да предложат, тъй като аз съм независим нямам право да предложа да се преброим. Защото в пленарната зала има 66 човека и да прекратим дебата. Благодаря ви. (Реплики.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защо лъжеш, че са 66?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Прочети ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да квалифицирам изказването, но беше под формата на реплика.
Има ли втора реплика?
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС, от място): Искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямате право в момента на процедура - прочетете чл. 42 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли втора реплика, ако това въобще беше реплика.
Господин Костов, няма как да не Ви дам правото на дуплика, ако желаете. Отказвате се от това Ваше право.
Давам думата на министър Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, към таблицата, която детайлно разгледахме и която възлиза на 1 млрд. 600 млн. лв., предлагам да се върнем на § 17. Там е записано и вече го гласувахте, че давате право на правителството да финансира проекти до 700 млн. евро с държавни инвестиционни заеми в изпълнение на Меморандума за разбирателство, за развитие и финансиране на инфраструктура и т.н. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Разликата от един милиард, господин Костов, се състои във вътрешни обороти по емисии на вътрешен дълг, тъй като в рамките на следващата година Вие сам казахте, че излизат в падеж дългове, но се емитират и нови. Емисиите на дълг се включват в 4 млрд. лв., успоредно с това ще се падежират както вътрешни емисии, така и външни емисии.
В момента пълна разбивка нямам. Ако проявявате интерес, ще направим и ще Ви изпратим лично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители за изказвания?
Процедура – господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! От името на Обединените демократични сили искаме да се направи поименна проверка. (Ръкопляскания от опозицията.) Днес просто беше един цирк на приемане на бюджета на Република България – без правителство, без народни представители, а се искаше да има допълнително извънредно заседание. Моля да се направи проверка.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не се притеснявайте, ние сме предвидили и за утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кирчев е заместник-председател на парламентарна група, така че той има право да поиска поименна проверка.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, беше гласувано около 13,00 ч. днес, че ще има удължаване на работното време на заседанието до изчерпване на тази точка. Точно така е формулирано в стенографския протокол. Така че, ако имаме необходимия кворум, парламентът ще продължи своето заседание. Ако – няма, тогава ще го прекратим. (Шум и реплики.)
И така, започвам поименната проверка.
Àëåêñàíäúð Âëàäèìèðîâ Ðàäîñëàâîâ - òóê
Àëåêñàíäúð Äèìèòðîâ Ïàóíîâ - òóê
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Николов Боев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Янчев Ноев - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - отсъства
Георги Миланов Георгиев - отсъства
Георги Петков Близнашки - отсъства
Георги Пинчев Иванов - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - отсъства
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Гинев Жеков - тук
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Евтим Костадинов Костадинов - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Ердинч Илияз Хаджиев - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - тук
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - отсъства
Илияна Малинова Йотова - тук
Илкер Ахмедов Мустафов - тук
Илко Димитров Димитров - тук
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петков Йорданов - тук
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - тук
Константин Стефанов Димитров - отсъства
Коста Димитров Цонев - отсъства
Костадин Александров Кобаков - тук
Костадин Стоянов Паскалев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Лидия Сантова Шулева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - отсъства
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - тук
Мима Тодорова Василева - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - отсъства
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - тук
Ненко Викторов Темелков - отсъства
Нено Ненов Димов - тук
Несрин Мустафа Узун - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Аврамов Свинаров - отсъства
Николай Боянов Михайлов - отсъства
Николай Георгиев Камов - тук
Николай Петров Кънчев - тук
Нина Стефанова Чилова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Михайлов Чернев - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - отсъства
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - тук
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - отсъства
Румен Иванов Такоров - отсъства
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - отсъства
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - отсъства
Стойко Илиев Танков - тук
Стоян Витанов Витанов - отсъства
Стоян Проданов Иванов - отсъства
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тодор Николов Батилов - тук
Тома Янков Томов - тук
Трифон Димитров Митев - отсъства
Фатме Муса Илияз - тук
Фидел Димитров Беев - тук
Фикрет Хюдаетов Шабанов - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова - тук
Филип Димитров Димитров - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Юсеин Аптула Джемил - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - отсъства
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - тук
Ясен Георгиев Янев - тук
Ясен Димитров Попвасилев - тук
Ясен Стоянов Пенчев - тук
Присъстват 157 народни представители. Има кворум.
Ïðîäúëæàâàìå çàñåäàíèåòî. Íèå âñúùíîñò ñìå ïðåä ðàçèñêâàíèÿ. Èçêàçàõà ñå íÿêîëêî íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè.
Èìà ëè äðóãè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, æåëàåùè äà âçåìàò îòíîøåíèå ïî § 20? Íÿìà æåëàåùè.
Ñëåäîâàòåëíî, óâàæàåìè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, ïðåìèíàâàìå êúì ãëàñóâàíå.
Ïúðâî, ïîñòàâÿì íà ãëàñóâàíå ïðåäëîæåíèåòî íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Èâàí Êîñòîâ, Âåñåëèí Ìåòîäèåâ, Íåíî Äèìîâ è Àñåí Àãîâ ïî § 20, êîåòî íå ñå ïîäêðåïÿ îò êîìèñèÿòà.
Ãëàñóâàëè 178 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 42, ïðîòèâ 129, âúçäúðæàëè ñå 7.
Ïðåäëîæåíèåòî íà òåçè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè íå ñå ïðèåìà.
Íàðîäíèÿò ïðåäñòàâèòåë Íåíî Äèìîâ èìà äóìàòà.
ÍÅÍÎ ÄÈÌΠ(ÄÑÁ): Ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, ïîðàäè ïîèìåííàòà ïðîâåðêà äåáàòúò ïî òîçè ïàðàãðàô íå áåøå ïðèêëþ÷èë è òðÿáâàøå äà ïðîäúëæèòå ñ äåáàòà ïî íåãî. Àç èñêàõ äà íàïðàâÿ èçêàçâàíå, çàùîòî îáÿñíåíèåòî íà ãîñïîäèí Îðåøàðñêè íå íè äàâà ÿñíîòà çà òîçè 1 ìèëèàðä, çà êîéòî ãîâîðèõìå. Àêî ñìåòíåòå â òàáëèöàòà, ùå ïîëó÷èòå ìèëèàðä è øåñòñòîòèí ìèëèîíà; àêî ñìåòíåòå îíåçè 700 ìëí. åâðî, ãîâîðÿ â ëåâîâå, êîèòî ñà ïðîïóñíàòè â òàáëèöàòà, ùå ñòèãíåòå äî 3 ìèëèàðäà. Îñòàíàëèÿò 1 ìèëèàðä ãî ïðèåìàòå, òàêà ëè? Òîåñò áèõòå áèëè äîâîëíè äà äàäåòå íà ìèíèñòúð Îðåøàðñêè ëè÷íèòå ñè êðåäèòíè êàðòè è ÏÈÍ-êîäîâåòå ñè. Òîâà å, êîåòî ïðàâèòå.
Ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåëþ, ïðåäëàãàì äà áúäå ïðåãëàñóâàí òîçè ÷ëåí. Çàùîòî íå âÿðâàì íÿêîé ñ ëåêîòà äà äàäå ñîáñòâåíàòà ñè êàðòà è ÏÈÍ-êîä. Òîâà ñà ïàðèòå íà áúëãàðñêèòå ãðàæäàíè. Íå äàâàéòå òÿõíàòà êðåäèòíà êàðòà è ÏÈÍ-êîä òîëêîâà ëåñíî, óâàæàåìè äàìè è ãîñïîäà îò ìíîçèíñòâîòî.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Íàïðàâåíî å ïðîöåäóðíî ïðåäëîæåíèå çà ïðåãëàñóâàíå.
Äëúæåí ñúì äà êàæà íà ãîñïîäèí Äèìîâ, ÷å îò òàçè òðèáóíà äâà ïúòè ñå îáúðíàõ êúì íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè äàëè èìà òàêèâà çà èçêàçâàíå è íèêîé îò òàçè çàëà íå âäèãíà ðúêà. Àêî íå ñòå áèëè â çàëàòà è íå ñòå ÷óëè, òîâà å Âàø ïðîáëåì.
Îùå âåäíúæ ïîñòàâÿì íà ãëàñóâàíå ïðåäëîæåíèåòî íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Èâàí Êîñòîâ è ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè ïî § 20.
Ãëàñóâàëè 173 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 39, ïðîòèâ 133, âúçäúðæàë ñå 1.
Ïðåäëîæåíèåòî íå ñå ïðèåìà.
Ïîñòàâÿì íà ãëàñóâàíå òåêñòà íà § 20, êîéòî ñòàâà § 21, êîéòî å ïî âíîñèòåë è ñå ïîäêðåïÿ îò êîìèñèÿòà.
Ãëàñóâàëè 170 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 131, ïðîòèâ 39, âúçäúðæàëè ñå íÿìà.
Ïàðàãðàô 20, êîéòî ñòàâà § 21 å ïðèåò.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÏÅÒÚÐ ÄÈÌÈÒÐÎÂ: Îò § 21 äî § 29 âêëþ÷èòåëíî ñà ïî âíîñèòåë, êàòî § 21 ñòàâà § 22, à § 29 ñòàâà § 30.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Óâàæàåìè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, èìàòå äóìàòà. Íÿìà æåëàåùè.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå ïàðàãðàôè îò 22 äî 30 âêëþ÷èòåëíî ïî íîâàòà íîìåðàöèÿ.
Ãëàñóâàëè 164 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 133, ïðîòèâ 30, âúçäúðæàë ñå 1.
Òåêñòîâåòå ñà ïðèåòè.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÏÅÒÚÐ ÄÈÌÈÒÐÎÂ: Ïî § 30 èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Ñòåôàí Ñîôèÿíñêè, êîåòî êîìèñèÿòà íå ïîäêðåïÿ.
Èìà ïðåäëîæåíèå îò íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ìèõàèë Ìèêîâ, Àíåëèÿ Ìèíãîâà è Éîðäàí Öîíåâ, êîåòî êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ ïî ïðèíöèï.
Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ ïî ïðèíöèï òåêñòà íà âíîñèòåëÿ çà § 30, êîéòî ñòàâà § 31, êàòî ïðåäëàãà ñëåäíàòà ðåäàêöèÿ íà àë. 3:
“(3) Àëèíåÿ 2 ñå ïðèëàãà, êîãàòî î÷àêâàíèÿò ãîäèøåí ðàçìåð íà ïîëîæèòåëíîòî ñàëäî ïî êîíñîëèäèðàíàòà ôèñêàëíà ïðîãðàìà ïðåâèøè 2% îò ïðîãíîçàòà çà ãîäèøíèÿ áðóòåí âúòðåøåí ïðîäóêò è îöåíêàòà çà î÷àêâàíîòî èçïúëíåíèå íà äåôèöèòà ïî òåêóùàòà ñìåòêà íà ïëàòåæíèÿ áàëàíñ çà 2007 ã. íå íàäâèøàâà ñ ïîâå÷å îò 20 íà ñòî ðàçìåðà íà òîçè ïîêàçàòåë êúì 31 äåêåìâðè 2006 ã.”
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Èìàòå äóìàòà, óâàæàåìè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè.
Ãîñïîäèí Äèìîâ, çàïîâÿäàéòå.
ÍÅÍÎ ÄÈÌΠ(ÄÑÁ): Ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, ñúâñåì êðàòêî Âè ïðåäëàãàì ïðåäëîæåíèåòî íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ìèõàèë Ìèêîâ, Àíåëèÿ Ìèíãîâà è Éîðäàí Öîíåâ äà íå áúäå ïðèåòî è äà îòïàäíå îò òåêñòà. Çàùîòî ñàìî ñ äîãîâîðåíîñòèòå îò â÷åðà ñ “Ãàçïðîì” âèå âå÷å óâåëè÷àâàòå ñ 15-20% äåôèöèòà ïî òåêóùàòà ñìåòêà. Ñ íèùî íå ñà âèíîâíè îáùèíèòå çà òîâà, êîåòî ïðàâèòåëñòâîòî íå ìîæå äà íàïðàâè. Äà áúäàò îùåòÿâàíè òå ñ òîâà äîïúëíèòåëíî óñëîâèå å àáñóðä. Òîâà å âèíà èçöÿëî íà ïðàâèòåëñòâîòî.
Îò òàçè ãëåäíà òî÷êà òîçè òåêñò òðÿáâà äà áúäå ìàõíàò è äà îñòàíå òåêñòúò, êàêòî å âíåñåí îò Ìèíèñòåðñêèÿ ñúâåò. Áëàãîäàðÿ.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Èìà ëè äðóãè æåëàåùè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè äà âçåìàò îòíîøåíèå ïî òîçè § 30? Íÿìà.
Ïîñòàâÿì íà ãëàñóâàíå ïðåäëîæåíèåòî íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Ñòåôàí Ñîôèÿíñêè, êîåòî íå ñå ïîäêðåïÿ îò êîìèñèÿòà.
Ãëàñóâàëè 151 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 29, ïðîòèâ 115, âúçäúðæàëè ñå 7.
Ïðåäëîæåíèåòî íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Ñòåôàí Ñîôèÿíñêè íå ñå ïðèåìà.
Ãîñïîäèí Äèìîâ íàïðàâè íåùî êàòî ïðîöåäóðà çà îòïàäàíå íà ïðåäëîæåíèåòî íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ìèõàèë Ìèêîâ, Àíåëèÿ Ìèíãîâà è Éîðäàí Öîíåâ. Ñàìè ðàçáèðàòå, ÷å òîâà íå ìîæå äà ñòàíå. Àêî ñòå ïðîòèâ, ãëàñóâàòå “ïðîòèâ” òåêñòà è òîé ùå îòïàäíå. (Ðåïëèêè îò ÄÑÁ.) Òî÷íî òàêà å. Âèæòå êàêâî ïèøå: “Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ ïî ïðèíöèï ïðåäëîæåíèåòî íà Ìèõàèë Ìèêîâ, Àíåëèÿ Ìèíãîâà è Éîðäàí Öîíåâ” è ïðåäëàãà íîâà àë. 3.
Ñëåäîâàòåëíî ãëàñóâàìå ïðåäëîæåíèåòî íà êîìèñèÿòà, êàêòî å ïî âíîñèòåë, âêëþ÷èòåëíî è íîâàòà ðåäàêöèÿ íà àë. 3. Êîéòî íå å ñúãëàñåí, ùå ãëàñóâà “ïðîòèâ”, à ñ òîâà ùå ïàäíå è ïðåäëîæåíèåòî íà òðèìàòà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå.
Ãëàñóâàëè 165 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 130, ïðîòèâ 33, âúçäúðæàëè ñå 2.
Òîçè ïàðàãðàô å ïðèåò.
Çà ïðîöåäóðà äóìàòà èìà ãîñïîäèí Ïàâåë Øîïîâ.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Спокойно, няма да искам поименна проверка. (Оживление.)
Искам да уведомя уважаемите колеги, уважаемото Народно събрание, че Парламентарната група на "Атака" не присъства в момента в пленарната зала и не участва в гледането на бюджета, тъй като се намира пред Либийското посолство – цялата парламентарна група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е процедурата?
ПАВЕЛ ШОПОВ: И вече стотици български граждани, които започват протести за това, което се случи днес – за смъртните присъди върху българските медици. Така че нека да е ясно на всички защо не сме в пленарната зала, къде сме и какво правим. Аз самият съм оставен тук все пак да съобщя този факт и да бъда дежурен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, нали присъствате, виждам и други Ваши колеги са в залата? Това не е процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Само двама са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво, обратно процедура ли?! Това не беше процедура!
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Така е – щом има процедурно предложение, има и обратно процедурно предложение. Ако не беше процедурата, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама то няма процедура!
Хубаво, хайде кажете си думата, че по-бързо ще стане.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Ще си кажа думата, разбира се.
Господин Шопов, тези колеги отзад, зад Вас, от коя парламентарна група са? Защо лъжете парламента, че всички са там, а Вие сте упълномощен? (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Не можете да ми отговорите. Ако и тях сте ги изключили – кажете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да Ви дам думата, господин Шопов, защото Вие не направихте процедура. Отворете правилника на чл. 42, ал. 2 и ще видите що е процедура. Нито пък това беше обратна процедура.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По параграфи от 31 до 36 включително по вносител няма предложения от народни представители. Има преномерация – стават съответно от § 32 до § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по тези параграфи. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 115, против 26, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Направено е предложение от комисията да отпадне § 37, като се подкрепя предложението на народния представител Стефан Софиянски.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
"Атака" се увеличава. (Оживление.)
Моля, гласувайте отпадането на § 37.
Гласували 152 народни представители: за 128, против 22, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграфи 38 и 39 са по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 40 и предлага следната редакция:
"§ 40. Подлежащите на възстановяване неправомерно получени или усвоени средства за сметка на предприсъединителни програми и фондове от Европейския съюз, държавното съфинансиране и авансовото финансиране, могат да се прихващат в пълен размер, съответно с подлежащи на отпускане от Републиканския бюджет трансфери и субсидии за разплащателните агенции, бюджетните предприятия, общините и държавните предприятия."
Параграф 41 е по вносител.
Параграфи 42, 43 и 44 са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както виждам, няма желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 125, против 30, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 45 има предложение от Венелин Узунов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на групата народни представители начело с Венелин Узунов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 13, против 47, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията, което е по вносител, за § 45.
Гласували 146 народни представители: за 114, против 32, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграфи 46 и 47 са по вносител.
По § 48 има предложения от народните представители Маргарита Панева и група, което не се подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на Маргарита Панева и група народни представители, което не се подкрепя от комисията, под § 48.
Гласували 128 народни представители: за 6, против 53, въздържали се 69.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване параграфите от 46 до 48 включително, които са подкрепени от комисията и са по вносител.
Гласували 142 народни представители: за 110, против 28, въздържали се 4.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 49 има предложение на народния представител Стефан Софиянски, което е подкрепено от комисията по принцип, разнесено е на друго място.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 49 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 49.
Гласували 126 народни представители: за 100, против 19, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграфи от 50 до 55 включително са по вносител, като § 50 става § 49, § 55 става § 54.
По § 56 има предложение на Маргарита Панева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 56, който става § 55, като предлага следната редакция:
„§ 55. (1) Заплатите и осигурителните вноски на заетите в здравните кабинети в детските заведения и училищата на републиканско и общинско финансиране за 2007 г. се финансират чрез общинските бюджети като делегирана от държавата дейност.
(2) Издръжката на здравните кабинети в детските заведения и училищата се поема в зависимост от финансирането, съответно от републиканския и от общинския бюджет.”
Параграф 57 е по вносител.
Параграф 58 е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 117, против 24, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 59 има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което не е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 59, който става § 58, като предлага следната редакция:
„§ 58. (1) Закупуваната през 2007 г. медицинска апаратура и други дълготрайни активи със средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565” се предоставя от Министерството на здравеопазването възмездно на лечебни заведения – търговски дружества с държавно и/или общинско участие, въз основа на сключени договори за изплащане стойността на медицинската апаратура и другите дълготрайни активи на месечни вноски.
(2) Неизразходваните средства през 2006 г. и набраните текущо през 2007 г. приходи и постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд могат да се разходват от Министерството на здравеопазването за капиталови разходи над общите разходи, утвърдени с бюджета на Министерството на здравеопазването за 2007 г. по реда на чл. 35, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Руденко Йорданов заявява от място, че оттегля предложението си.
Продължете със следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип § 60, който става § 59 и предлага следната редакция:
„§ 59. Закупените през 2007 г. по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565” медицинска апаратура, хардуер, софтуер, други дълготрайни материални активи и извършваните по проекта строително-монтажни работи се предоставят от Министерството на здравеопазването безвъзмездно на лечебни заведения – търговски дружества с 100 процента държавна собственост, на центрове за спешна медицинска помощ, на центрове за трансфузионна хематология и на Националната здравноосигурителна каса, съобразно предназначението им.”
По § 61 има предложение от народния представител Маргарита Панева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата народният представител Маргарита Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По време на обсъждането на предишния член, свързан с участието на министъра на труда и социалната политика при решаване на проблемите със Социално-инвестиционния фонд, се въздържах да стана и да защитя нашето предложение, но тук просто смятам, че трябва да следваме логиката, че когато Министерството на образованието и науката обсъжда и решава проблеми, свързани с ученическия спорт, с изграждане и ползване на база за ученически спорт, не можем да изолираме председателя на Държавната агенция за младежта и спорта. И това е само една консултативна съгласувателна функция, която ще има председателят на Агенцията за младежта и спорта, изпълняваща такива функции за развитие не само на елитния спорт, но и на масовия спорт сред децата, младежите, учениците.
Покриват се функциите им и считам, че предложението, което правим, е разумно и трябва да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Маргарита Панева и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 24, против 62, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текстовете, така както са предложени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 114, против 29, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 62 има предложение от народния представител Михаил Миков, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 62, който става § 61, като предлага следната редакция:
„§ 61. Закупената по централни доставки медицинска апаратура и други дълготрайни материални активи се предоставят от Министерството на здравеопазването, съобразно предназначението им на здравни заведения и лечебни заведения с държавно или общинско участие.”
По§ 63 има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Михаил Миков, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 62, като предлага се създадат алинеи 4 и 5 със следното съдържание:
„(4) Предоставените от бюджета средства за погасяване на задължения на здравни и лечебни заведения със смесено участие се отразяват като увеличение на капитала им.
(5) Капиталът на здравното или лечебното заведение се увеличава със стойността на предоставените от бюджета средства за погасяване на задължения на съответното здравно или лечебно заведение с държавно или общинско участие в капитала, като държавата записва нови акции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Йорданов поддържа ли си предложението?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Не, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Руденко Йорданов оттегля предложението си.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Параграф 62, както и предишните параграфи, съдържат по същество една доста съмнителна схема за закупуване на медицинска апаратура и тя се изразява в това, че се осъществяват така наречените централизирани доставки. Питам: след като всички болници по Закона за лечебните заведения са търговски дружества и юридически лица, защо е необходимо да има централизирана доставка? Това е първият въпрос. Ясно е защо. Тук се коренят и някои елементи на така наречените корупционни схеми. Всяка болница може да си поръча сама апаратурата, от която има нужда, а не някой да й я доставя. Така че Министерството на здравеопазването се превръща в един посредник на една сделка, която не е необходима на болниците. Болниците сами могат си купят апаратурата като търговски дружества.
След това има поправка от господин Миков, която смятам, че не трябва да се приема, а да остане оригиналният текст, думата „безвъзмездно” да отпадне. И ако обърнете към § 63, ал. 1, ще видите защо. Целта е тези болници, които са с държавно и общинско участие, след като държавата закупи подобна апаратура и тя не бива изплатена в едномесечен срок, това е вече в § 63а, който е вързан с този параграф, за който говоря, тези активи минават към държавата. Ясно е, че дори болници със смесено държавно и общинско участие ще бъдат полека-лека одържавени. С какво право ще се взима делът на общината по този начин, като парите, с които се взима този дял, са използвани от данъкоплатците на съответната община? Няма никакъв резон в това.
Така че предлагам оригиналният текст да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя реплика на уважавания от мен доц. Паница по две неща. Доцент Паница, преди около един час Вие видяхте, че проф. Камбуров в една своя поправка в Закона за бюджета поиска средства от държавата, за да се закупи скъпоструваща медицинска апаратура за Варненския университет и по-скоро за онкоболните. Не виждам защо в момента Вие сте срещу централизираните доставки. Това, първо.
И второ, не всяка болница, независимо че е търговско дружество, може да си позволи да закупи скъпоструваща апаратура. Това може да стане, защото болницата апропо осигурява здравето на населението, което е и основна задача на Министерството на здравеопазването.
Нека да се спра на контекста на Вашия втори въпрос – защо Министерството на здравеопазването, след като погаси дългове, примерно 5 млн. лв. на една болница, ще поиска срещу тях да получи акции от същата болница? Ще ви обясня просто. Ще ви кажа да дадете един пример, коя от общините в Пловдив например е дала пари на болницата в Пловдив, независимо че общо общините на Пловдивска област имат 49 процента от акциите на областната ви болница? Може ли да посочите примери колко областни болници в страната получават пари от общините? Напротив, аз искам да ви кажа, времето не позволява това, но мога да посоча много примери, в които примери Министерството на здравеопазването е погасявало задължения на акционерни дружества, регистрирани през 2000 г., без да получи нито акция от това. Според мен е правилно и справедливо предложението на господин Миков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): На първата част от репликата ще отговоря така. Защо не са необходими централизирани доставки? Елементарно е всяка болница да предложи собствен бюджет пред Министерството на здравеопазването и в този бюджет на болницата, както се отпуска този бюджет, да бъде включен и един скенер, примерно казано, или един рентгенов апарат. Защо е необходимо Министерството на здравеопазването да ги купува централизирано? Ясно защо, знаем защо. Има формула това търговско дружество да предложи собствения си бюджет пред министерството и да си закупи само апарат, независимо какъв е той.
Второ, явно е, че не сте наясно за това какви са процентите на държавно и общинско участие главно в областните градове, защото в 95 процента от областните градове държавното участие е 51 процента, а общинското участие е 49 процента. И това го знаете много добре. Само че целта ви е по-нататък чрез този § 63а това общинско участие да свърши. Защо – никой не знае. Повтарям с парите на данъкоплатците от съответната община. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тези текстове изглеждат някак си дребни и маловажни, обаче те издават коренно различната философия и система, която съществува в България. Аз особено съжалявам, че господин Миков го няма тук, тъй като си спомням при Тридесет и осмото Народно събрание господин Янаки Стоилов беше апологет на защита на сегашната система. Сега един друг водещ юрист също денонсира действащата система.
Д-р Паница каза няколко думи, но искам да ви кажа още по-ясно за какво става въпрос. По смисъла на Търговския закон, всяко търговско дружество, което е с над 50 процента участие, ако е държавно, е държавно. Михаил Миков предлага не държавата безвъзмездно да дарява дълготрайни материални активи под формата на апаратура на своите търговски дружества, а това да се записва в активите, което значи, че тъй като там има 49 процента общинско участие на всички общини от областта, ние минаваме от 15-годишен процес на раздържавяване към процес на одържавяване. И това го правите като стагнирате парите в Касата, давате над 60 процента ръст на парите при министъра на здравеопазването, централизирано купуване на апаратура, която е пар екселанс корупционна практика. Не се съобразявате с потребностите на всяка една болница и най-важното, което се получава сега – досега принципът, който действа, е следният: всяко здравно заведение се конкурира с другото за пациента и парите вървят след пациента. Тук вече парите започват да вървят по волята на администрацията, на министъра, на партийния интерес. Тук ние денонсираме не само процеса на раздържавяване, ние тук денонсираме изобщо философията на здравното осигуряване, конкуренцията между здравните заведения и тук вече добре ще бъде това здравно заведение, което бъде богопомазано пред съответния министър.
Аз ви казвам, че това е път за никъде. Вие трябва да си давате сметка за отговорността, която поемате, особено от БСП, защото аз виждам, че в тройната коалиция специално БСП не разбира колко голяма отговорност поема с денонсирането на системата на здравното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Нещо не разбирам за денонсиране на системата за раздържавяване, колега Колчаков. Сега е предложено в едно търговско дружество определени вноски да се зачитат в капитала. Има ли някакъв проблем в тези търговски дружества да се прави увеличаване на капитала с вноски от всички акционери? Няма такъв проблем.
Какво пазарно намирате вие в това да направим едни псевдоакционерни дружества, в които държавата да налива пари, а те да бъдели формално раздържавени? Извинявайте, излиза, че държавата е осиновила общините. Ще ви бъда много благодарна, ако ми кажете една община за всичките тези години, в които сме направили такива акционерни дружества, в която те да внасят нещо. Цялата работа е изродена в това да се чака поредното общо събрание, където да дискутираме борда на областната болница и съответно да се правят лобирания в общините.
Може би някъде, където общините от даден регион не желаят да внасят вноски, ще има формула за увеличаване на капитала, ами това го има в цялата пазарна икономика.
Извинете, към какво ни тласкате? Или ги махнете, да са търговски дружества и ги дайте на държавата да ги издържа, каквото и да значи това, или ги оставете на някакви пазарни механизми. Никоя държава не е осиновила никакви общини.
Като искат общините да не губят дела си от 49%, това става като всяко дружество – внасят си вноската, увеличават се парите за издръжка и купуват скенера. Не тук Васко Паница да ни каже как всяка болница избирала да си купи скенер. Бога ми, намерете ми една болница, дето да не ви иска пари и някой отнякъде да й намери скенер на половин цена или да й подари парите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Дуплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Благодаря на госпожа Дончева.
Ще ви обърна внимание на чл. 63, ал. 2, където вие записвате: в случаите по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на Търговския закон. Точно за това ми е думата. Когато на вас ви е изгодно, вие вкарвате такива текстове, които заобикалят пазарните механизми. Тук ще ви кажа колко не сте права. Самият аз съм бил кмет и сме инвестирали в областната болница, която е държавно търговско дружество по смисъла на закона.
Още един по-фрапиращ пример. Община Шумен закупи ядрено-магнитен резонанс за 2 милиона и го дари на съответната болница.
Госпожо Дончева, нека да не отиваме там, където не бива да отиваме. Добре, че дойде господин Миков. Държавата да прави дарения на собствени търговски дружества и той да каже: това не се дава безвъзмездно, а се отразява в капитала, с което намалява дела на общините, аз ви казвам – обратният път е одържавяване.
Висока цена сме платили всички на тези ваши философи, дайте да не обръщаме пътя обратно. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.) Дайте да не обръщаме пътя обратно.
Казах ви сега. Има редица общини, които инвестират в своите областни болници, които по смисъла на закона са държавни търговски дружества, защото капиталът е 51% държавен – това го разбирам много добре.
Моля ви – този текст на Михаил Миков няма смисъл да влиза.
Добре, централизирани държавни доставки не е моята философия, не го приемам, но ако това остане, трябва да остане начинът да могат да се даряват тези дълготрайни материални активи и да се запази пропорцията 51 на 49. Моля ви, ще сгрешите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Понеже сега се дебатира § 63, и него включваме в дебата, и е докладван от председателя.
За да бъдем прецизни, да бъде отразено в стенографския протокол – председателят на комисията докладва и § 63.
Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Дончева, страшно съм изненадан от това: Вие говорите за пазарни механизми в изречение, което казва централизирана доставка. Няма централизирана доставка и пазарен механизъм. Какво искате да направите? Да закупите апаратура и да кажете на болницата: тя ви трябва. Тази апаратура ви трябва. Ама дали й трябва или не й трябва, това ще се реши от министъра. Ако някой склад на приятел на министъра е затрупан с нещо, той ще му го изкупи. Казвам го, когато става дума за недобронамерен министър. Ако става дума за добронамерен, може и да не стане така. Но до момента случаите, които се дават с вашето управление, са в другата посока.
Обръщам на следващата страница - § 63. Ако в едномесечен срок това не бъде платено, независимо дали примерно министърът на финансите е превел или не е превел държавната субсидия, се увеличава капиталът на дружеството. Тоест се губят дяловете на общините или може би на частните болници, в които има държавно участие, защото може да има и такива. Ако ги няма в момента, може да ги има утре.
Какво точно правите? От една страна, давате възможност държавата да дарява в произволна болница. Дори в такава, която има само един процент участие, господин Миков. Дори в такава може да дарява.
Второто, което правите, е: накарвате директора да вземе апаратурата, не му превеждате субсидията, в рамките на един месец той няма как да ви плати и вие започвате да си прибирате болницата. За какво ви е това? Вие, които сте управляващи държавата в момента; вашият министър на здравеопазването, който тук публично каза: аз не знам какво да правя. Аз съм министър, който не знае какво да прави. Ама си стои министър.
Е, виждаме сега какво е разбрал, че трябва да прави – тръгва да одържавява. После ще каже: леле, защо го направих, като не знаех какво да правя.
Така че аз Ви предлагам, господин Миков, понеже влязохте в залата, най-добре е да оттеглите Вашето предложение, да остане текстът на вносителя и тогава мисля, че много по-спокойно можем да продължим напред по бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Михаил Миков – изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министре, уважаеми дами и господа народни представители! Най-странното е, че най-острата атака в момента идва от десницата. Хора, които уж са за пазарните реформи. Хора, които уж от 1998 г. под онази смесена форма, в която държавата постоянно дава пари на едни субекти, а те постоянно искат пари. Когато някой трябва да пресече това кранче и да каже, че когато държавата дава 2 милиона на една болница, независимо дали е покрила задължения или за някакви други нужди, това участие на този акционер – държавата, се отразява в капитала.
За да спре тази процедура, за която тук чувам хората от десницата – господин Димов и прочие, да говорят постоянно за дарение, иначе са за пазар.
Уважаеми господа отдясно, уважаеми господин Колчаков! Вие имате частна болница или клиника, лечебно заведение, или поне познавате материята. Аз задавам един простичък въпрос: след 1 януари България е в Европейския съюз. За каква конкуренция говорим, когато частните лечебни заведения теглят кредит, закупуват някаква техника, включват си я в капитала и се опитват да оцелеят по някакъв начин без държавната субсидия? Субсидия, не говорим за това, което се получава от Здравната каса по пътеки.
Има едни други субекти, създадени от вас през 1998 г. и наречени условно пазарни субекти, в които държавата дава скенери, дава рентгени, те не се отчитат в капитала. Дава пари, милиони пари години наред – те не се отразяват в капитала.
Най-малкото съм очаквал от десницата да получавам атака за нещо, което вкарва нещата и наистина прави реформа в икономическите и правните отношения в тази система след 1998 г.
Апропо, като ми говорите за 51:49, моля ви се прочетете преди колко години Конституционният съд е отменил това разпределение и законът в тази му част виси. Сега изведнъж някой излиза пред залата и казва 51:49, толкова. Ама кой колко внася – няма значение. Важното е кой подписва фактурите, кой сключва договорите, кой източва. Това ли е пазарната реформа, за която десницата в България днес се бори? Най-малкото от вас съм очаквал да говорите в категориите дарения.
Най-нормалното в цяла Европа, в цялата икономика, е след като това са стопански, търговски субекти, поне в капитала им да се отрази: внася държавата – отразява се в капитала, внася общината – Бога ми, разбира се, записва акции и дялове. Никой не може никога да попречи на една община! Има време, в което, когато държавата внесе 2 милиона, да изчака съответно общините да внесат техния дял от 49%. А иначе, в какво се е превърнало здравеопазването с тези смесени форми?
От едната страна седи държавата и всяка година някъде ноември-декември се застава тук и се казва: "Парите не стигат!". Хайде, да направим една статистика за тези 7-8 години за тази така заложена и така наречена реформа, защото тя не е пазарна! Тя е категорично антипазарна, източваща реформа. Това слага нещата в нормалното им русло.
И само още нещо – спрете да говорите за дарения. Вие, десницата, сте за пазарната икономика. Става въпрос за апорти, става въпрос за вноски. Така вие създадохте тези болници като търговски дружества през 1998 г. Отворете стенограмите – същите тези въпроси ние ги поставяхме. И каква е рекапитулацията? Че нашето правителство наследи 240 милиона задължения на тези чудесно формирани стопански субекти. В момента са 160 – за една година. Или може би вие сте недоволни от това, че за една година с екстензивно извиване на системата беше намален дълга? Сега трябва да минем към структурните реформи и това е част от структурните реформи. Когато на една болница се дава рентген ще се отрази в капитала, в счетоводството, и този, който го е внесъл – дали общината или държавата, няма значение, ще получи срещу това акции и дялове.
Защото има още един прост въпрос – в рамките на Евросъюза попадаме веднага в рамките на защитата на конкуренцията. Откъде накъде държавата ще дава рентген на държавната болница, няма да дава рентген на частната болница, след като и двете изпълняват една и съща социална функция? Това единствено вкарва нещата в нормалните им пазарни, икономически и правни регулации. Нищо повече! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има д р Колчаков за първа реплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги от ляво! Ние позакъсняхме с този дебат, който е изключително отговорен. Разбира се, че в тези реплики няма как да обясним философията, но аз съм един, да речем, от петте човека, които от онези години носим отговорността за това, което сме направили.
Ние сме в един период, който като в една бременност, която като се стагнира в шестия месец, няма да се роди здрав плод. Аз бях първият кмет в България, който приватизира поликлиники. От БСП бях даден на съда, на три прокуратури, но и днес Пазарджик е модела за това какво трябва да се прави. (Шум и реплики в залата.)
Не ми викайте така! Тези търговски дружества са квазитърговски дружества. На Запад те се наричат нон профит-организации. При тях не е заложено да са типични търговски дружества, където да се прави печалба. Това го направихме, за да подготвим системата за преструктуриране.
Това, че на вас не ви идва куража да започнете структурната реформа, това стагниране на едно място води до такива палиативи, господин Миков, при които вие в невъзможността да управлявате системата, започвате да включвате на заден ход. Здравеопазването на България е като един автомобил, който сте включили на заден ход и давате в момента голяма газ. Ще катастрофирате, така ще поемете голяма отговорност!
Аз ви казах: аз съм готов да убедя моите колеги от опозицията да гласуваме за всички стъпки, които са напред, за да поемем заедно отговорността. Ясно е, че изпуснахме 2007 г. Поне да не изпускаме 2008 г.
Сега ви моля като лекар, на който 5 хиляди души са си давали доверието и са лягали на операционната маса. Аз Ви казвам: Вие не сте компетентен, за да бъдете отговорен! Направете крачка, оттеглете това предложение. Не правете така, че на българските общини да им намалява капитала в тези дружества, които пак повтарям, са квазипазарни структури и са нон профит-организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има д-р Китов за втора реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Бих искал обаче най-напред да кажа, въпреки че Конституционният съд наистина постанови, че това 51 на 49 не е много правомерно, никой не си го е искал да си вземе! .... Това, първо. (Шум и реплики в залата.)
Именно, противоконституционно! Никоя община не е поискала да си вземе болницата.
Господин Миков, моята реплика към Вас обаче е следната – проблемът да се увеличи капитала на дружеството не е лошо. И това навсякъде става, но не с централизирана доставка, без да се пита болницата от какво има нужда, без Съвета на директорите да реши да си даде заявка, без да има срокове, в които да се каже, че като се купи това, ще трябва да се увеличи капитала.
И още едно нещо, уважаеми господин Миков, Вие одеве казахте, че от Касата имало субсидии. Те не са субсидии.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не съм казал – от Касата, а от министерството!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Значи, болниците в момента нямат субсидии. От Касата обаче цената не калкулира нито ток, нито парно, нито храна, нито декапитализация, нито амортизация. Кой тогава трябва да плаща?
По логиката, която върви досега, излиза, че едва ли не собственика трябва да плаща, така както и частника плаща, господин Миков. И няма начин болниците да не трупат дългове, защото са недофинансирани. И ми се струва, че дори увеличението на капитала на дружеството трябваше да идва от това кой колко плаща за тази част. Това също струва нещо. Иначе, няма лошо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата господин Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Много е приятно, когато някой от левицата, господин Миков, ни учи на пазарна икономика. Много е весело.
Казвате: държавата ще даде рентген на болницата. Много е пазарно държавата да даде рентген на болницата, но ако болницата няма нужда от рентген, а примерно има нужда от кувиози? Да кажем, че болницата вече си има рентген, но Вие ще й дадете още един, защото е пазарно.
Ако говорим за пазар – болницата ще купи това, от което има нужда, а ще е получила парите и ще си е провела търга по изискванията на закона. Това е пазарно, а не е пазарно министъра на здравеопазването да обяви централизиран търг и да каже: ние ще купим за всички болници кувиози, независимо от това дали в тях ще има новородени деца, които ще имат нужда или не, ще ги купим. Това не е пазарно, но това е Вашето разбиране за пазар. Вие затова никога няма да схванете какво е пазарна икономика и никога няма да можете да вървите в тази посока, защото на вас пазара ви минава през централната доставка.
Аз съм далеч от мисълта, че Вие лично имате икономически интерес от това, но много хора в администрацията, във високите етажи на властта, могат да се възползват от това и утре ще кажат: "Те се възползват от поправката Миков".
Жалко е, защото аз съм убеден, че и Вие лично нямате такива амбиции, но това ще бъде, което ще се каже.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата за дуплика има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Когато няма аргументи – има фантазии.
Уважаеми господин Димов, ясно е, че когато се купува една линейка тя струва, примерно 10 000 лв., когато се купуват 100 или 200 линейки, какъвто търг – публичен и явен, в момента тече, струват по-евтино отколкото всяка болница да си купи линейка. Не знам кой прави бизнес около болниците.
Твърденията на господин Колчаков, че това не били търговски дружества ... (Шум и реплики в залата.)
След 7 години – не били търговски дружества. Защо плащат ДДС тогава, дами и господа, като не са търговски дружества? Ами, защото така го заложихте през 1998 г. (Шум и реплики от дясно.)
Защо има акции и дялове? Защо има управителни съвети? Защо има отговорност и са по Търговския закон като не са търговски дружества? Може да сте си мислели за някакъв нон профит-организации, да сте фантазирали за тях, но сте направили много профит-организации. Много профит-организации, в които държавата да излива пари и да не се знае кое се зарежда по баланса, кое ще е увеличение на капитала, защото в края на годината идва данъкоплатеца, вадят се едни пари от бюджета на държавата и покриваме дългове в името на здравеопазването, слава Богу! Идеята е чудесна, само че не е ли по-добре идеята, намерението да бъде подплатено със здрави икономически и стопански правила?
Господин Китов, не се притеснявайте за увеличението на капитала. То минава през общото събрание и има срок, в който другата страна, която не е внесла, има право да запише акции от увеличението пропорционално. Това, което е казано за правилата на Търговския закон, е само в един случай: когато става въпрос за закупени съоръжения по фактурна доставна стойност, за да се спести дългата процедура по апортиране, която минава през оценка на три вещи лица, през дълга процедура. Защото става въпрос за нови машини и съоръжения, при които капиталът се завежда по фактурна стойност.
Кой взема решение? Взема го общото събрание.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): А искаш един месец срок.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, по този специален закон по-бързо ще става.
Аз знам, че има много болници със смесена собственост, в които всяко решение минава през хиляди интереси на обраслите около болницата структури, които блокират или стимулират едно или друго решение. (Реплика на народния представител Борислав Китов.) Крайно време е да се сложи край на тази работа.
И пак не мога да разбера този голям гняв, след като самите вие признавате, че има решение на Конституционния съд, в което е казано, че 51 на 49 е противоконституционно. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст.
Обявявам разискванията за приключени.
Господин председателю на комисията, моля да ориентирате залата какво гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграф 63, който става § 62, и новият § 63, който аз не представих, но който Вие включихте в дебата.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Параграф 63 не сме го разглеждали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да не сме го разглеждали?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Целия го дебатирахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Целият дебат беше по него. (Реплики в залата.) Добре тогава, аз бърза работа нямам.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 62, който става § 61.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 61.
Гласували 144 народни представители: за 123, против 20, въздържал се 1.
Параграф 61 е приет.
Докладвайте следващия параграф, след като някой от залата оспорва, че дебатът бил по някакъв друг текст.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, § 63, който става § 62, го докладвах и него не можем да го изключим от дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По него бяха атакувани предложенията на Михаил Миков.
Но в предложението на народния представител Михаил Миков пише: комисията подкрепя предложението и на базата на тази подкрепа имаме четвърта и пета алинея. А ако отпадне и не се приеме предложението на комисията, тогава ще предложа това, което искат някои от изказващите се по вносител.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 63, който става § 62.
Гласували 165 народни представители: за 121, против 40, въздържали се 4.
Параграф 63, който става § 62, както е предложен от комисията, се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Михаил Миков за нов § 63а.
Комисията го подкрепя и предлага редакция, която според мен беше обсъдена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, пак го докладвайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „§ 63. (1) В случаите по § 61, ако в едномесечен срок от предоставянето на медицинската апаратура, съответно на други дълготрайни материални активи, здравното или лечебното заведение не заплати стойността им, капиталът на здравното или лечебното заведение се увеличава със стойността на апаратурата или дълготрайните материални активи по цена на закупуването им, като държавата записва на свое име всички нови акции.
(2) В случаите по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на Търговския закон за увеличаване на капитала. Компетентен да поиска вписване в търговския регистър на увеличението на капитала е министърът на здравеопазването или упълномощено от него лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Макар дискусията да се състоя, но след като е оспорена, имате думата.
Д-р Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС):Уважаеми господин председател, още няколко думи в тази посока. Ние разговаряхме, че тук изцяло вече философията е, че бюджетът и администрацията, министърът управлява нещата и вие си поемате отговорността.
Но тук вече започва да се прилага една процедура, в която има съпоставимост на финансовата мощ на държавата и на общините. Аз в предишни текстове имах възможността да ви кажа, че в България общините управляват около 10% от публичните финансови средства, държавата управлява останалите 90%. Значи след като отменяте основната философия парите да вървят след пациента и добрите здравни заведения да печелят пари, сега вече вие слагате нещата на бюджетна конкуренция. Разбира се, че държавата винаги ще смачка общините.
И тук това, което, господин Миков, не си давате сметка какво правите, е, че Вие ще се конфронтирате по допълнителна скала с всички общини в България. Защото всички общини в България участват в капитала на областните болници с 49% от този капитал. Всички общини ще въстанат срещу вас, защото вие централизирате парите по стара соцфилософия. Давате на българските общини 10% от бюджетните средства и им казвате: ние изземваме правомощията да купуваме централизирано апаратура, ние ще определим каква е тази апаратура, ще я дадем на когото си искаме и вие сте длъжни в едномесечен срок или пропорционално да внесете дял от цената на тази апаратура, или ние увеличаваме капитала и вашите 49% се минимализират.
Господин Миков, правите фатална грешка. Променяте система, мачкате общините и правите заден ход. Няма да спечелите от това нещо. Пак ви казвам: оттеглете това предложение, оставете поне първоначалното предложение, което беше на комисията, което пак ще бъде във ваш интерес. Министърът има пари, купува апаратура, дава на здравните заведения, но не увеличава капитала на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Колчаков, аз съм безкрайно търпелив човек и въпреки Вашите квалификации няма да вляза във Вашия тон.
Има общини и то общини, управлявани от Българската социалистическа партия, които дават вноски в болниците. Ето, вземете Врачанската община. Има други общини, които седят и чакат държавата да покрива винаги задълженията.
Има и един друг прост въпрос, който не знам дали вие си задавате. С какво чистите общински болници са по-виновни от тези със смесено участие, така че тези със смесено участие, само защото участва държавата, а тя е длъжна да излива пари, дори без нейното участие да се отразява по никакъв начин, а в общинските – общините да си отговарят?! Това ви показвам – сбърканото предложено концептуално разбиране в тъй-наречената здравна реформа от 1998 г. Когато говорите за квазинеща, квазинещата трябва да започнат да се оправят. Управляващата коалиция има воля да започне да ги оправя. След екстензивното затягане първата година – свиване на течовете, на кражбите от болниците, сега трябва да преминем към следващата фаза на реформата. Ние имаме волята и ще го направим. Иначе приказките за нонпрофита, гдето ми ги говорите, са профит осем години за страшно много хора в здравеопазването. Профит около болниците! Стига с този профит, който постоянно е на гърба на данъкоплатеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Господин Миков, няма да влизам в спорове по тази тематика. Тя е сложна и изисква национално съгласие, което вие не искате да намерим.
Аз искам да попитам представителите на Министерството на финансите: като бивш кмет искам да ви кажа, че в момента вие давате в ръцете на министъра не само ресурсите, но и свободата той да избере кога и каква апаратура да закупи. Аз съм почти сигурен, че българските общини, кметовете и общинските съвети няма да имат тази свобода (не само финансови ресурси) да могат да реагират на това предизвикателство. Тоест вие ги поставяте тотално в неравностойно положение.
Сега се опитвате непрекъснато да клеймите лекарската гилдия. Нека да ви повторя отново – тези областни болници, които са държавни по смисъла на закона, техен принципал е министърът на здравеопазването. Така че ако в тях има безчинства и закононарушения, цялата отговорност я носи министърът на здравеопазването. Това трябва да ви е ясно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов.
Засега всички осъзнаваме, че възпроизвеждаме дискусията, която водихме преди минути.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Не, господин председател.
Аз ще отправя конкретно предложение и се надявам, че ако господин Миков наистина е правил тези предложения със съзнанието да даде някаква възможност, ще приеме единият месец да бъде удължен на шест.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Три!
НЕНО ДИМОВ: Добре, три. За един месец вие не можете да свикате. Затова правя редакционното предложение: “§ 63. (1) В случаите по § 61, ако в едномесечен срок…”, тук “едномесечен срок” да се замени с “тримесечен срок”. И текстът да си върви по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма повече желаещи да се изкажат.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Нено Димов – в § 63, ал. 1 думите “едномесечен срок” да се заменят с “тримесечен срок”.
Моля, гласувайте.
Ãëàñóâàëè 164 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 156, ïðîòèâ 6, âúçäúðæàëè ñå 2.
Ïðåäëîæåíèåòî íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Íåíî Äèìîâ ñå ïðèåìà.
Ïîäëàãàì íà ãëàñóâàíå ïðåäëîæåíèåòî íà êîìèñèÿòà çà ñúçäàâàíå íà íîâ § 63, âå÷å ñ ãëàñóâàíèÿ òðèìåñå÷åí ñðîê.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå.
Ãëàñóâàëè 149 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 130, ïðîòèâ 17, âúçäúðæàëè ñå 2.
Òåêñòúò å ïðèåò.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÏÅÒÚÐ ÄÈÌÈÒÐÎÂ: Ïàðàãðàô 64 å ïî âíîñèòåë. Íÿìà ïðåäëîæåíèÿ îò íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè.
Ïî § 65 èìà ïðåäëîæåíèå îò íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Ñòåôàí Ñîôèÿíñêè.
Êîìèñèÿòà íå ïîäêðåïÿ ïðåäëîæåíèåòî.
Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ òåêñòà íà âíîñèòåëÿ.
Îò § 66 äî § 70 òåêñòîâåòå ñà ïî âíîñèòåë.
Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ òåêñòà íà âíîñèòåëÿ.
Ïî § 71 èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ìèõàèë Ìèêîâ è ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè.
Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ ïðåäëîæåíèåòî.
Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ ïî ïðèíöèï è òåêñòà íà âíîñèòåëÿ, êàòî ïðåäëàãà ñëåäíàòà ðåäàêöèÿ:
“§ 71. (1) Îòêðèòèòå â Áúëãàðñêàòà íàðîäíà áàíêà ñìåòêè íà Åâðîïåéñêàòà êîìèñèÿ â ëåâîâå è åâðî ñå îáñëóæâàò ïðè ñïàçâàíå íà èçèñêâàíèÿòà íà Åâðîïåéñêàòà êîìèñèÿ.
(2) Âíîñêàòà íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ â áþäæåòà íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç ñå ïðåâåæäà ïî ëåâîâàòà ñìåòêà íà Åâðîïåéñêàòà êîìèñèÿ â Áúëãàðñêàòà íàðîäíà áàíêà.”
Ïàðàãðàô 72 å ïî âíîñèòåë.
Ïî § 73 èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ìèõàèë Ìèêîâ è ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, êîåòî å ïîäêðåïåíî îò êîìèñèÿòà.
Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ ïî ïðèíöèï òåêñòà íà âíîñèòåëÿ è ïðåäëàãà ñëåäíàòà ðåäàêöèÿ:
“§ 73. (1) Çà 2007 ã. ðàçïîðåäáàòà íà ÷ë. 35, àë. 2 îò Çàêîíà çà óñòðîéñòâîòî íà äúðæàâíèÿ áþäæåò ñå ïðèëàãà, êîãàòî î÷àêâàíèÿò ãîäèøåí ðàçìåð íà ïîëîæèòåëíîòî ñàëäî ïî êîíñîëèäèðàíàòà ôèñêàëíà ïðîãðàìà ïðåâèøè 2% îò ïðîãíîçàòà çà ãîäèøíèÿ áðóòåí âúòðåøåí ïðîäóêò.
(2) Ïðè îáñòîÿòåëñòâàòà ïî àë. 1 ñóìàòà íà äîïúëíèòåëíèòå áþäæåòíè êðåäèòè ñå îïðåäåëÿ â ðàìêèòå íà îãðàíè÷åíèåòî ïî ÷ë. 35, àë. 2 îò Çàêîíà çà óñòðîéñòâîòî íà äúðæàâíèÿ áþäæåò, íî íå ïîâå÷å îò ïðåâèøåíèåòî íà ñàëäîòî íà êîíñîëèäèðàíàòà ôèñêàëíà ïðîãðàìà íàä 2% îò ïðîãíîçàòà çà ãîäèøíèÿ áðóòåí âúòðåøåí ïðîäóêò.
(3)  ñëó÷àé, ÷å îöåíêàòà çà î÷àêâàíîòî èçïúëíåíèå íà äåôèöèòà ïî òåêóùàòà ñìåòêà íà ïëàòåæíèÿ áàëàíñ çà 2007 ã. ñå âëîøàâà ñ ïîâå÷å îò 20 íà ñòî ñïðÿìî ðàçìåðà íà òîçè ïîêàçàòåë êúì 31 äåêåìâðè 2006 ã., ñóìàòà ïî àë. 2 íå ìîæå äà ïðåâèøàâà 25 íà ñòî îò ïðåèçïúëíåíèåòî íà ïðèõîäèòå ïî êîíñîëèäèðàíàòà ôèñêàëíà ïðîãðàìà.
(4) Îöåíêàòà çà î÷àêâàíîòî èçïúëíåíèå íà äåôèöèòà ïî òåêóùàòà ñìåòêà íà ïëàòåæíèÿ áàëàíñ çà 2007 ã. ñå èçãîòâÿ âúç îñíîâà íà îò÷åòíèòå äàííè êúì 30 ñåïòåìâðè 2007 ã., îáÿâåíè îò Áúëãàðñêàòà íàðîäíà áàíêà.”
Ïàðàãðàô 74 å ïî âíîñèòåë.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Èìàòå äóìàòà ïî òåêñòîâåòå äî § 74.
Çàïîâÿäàéòå, ãîñïîæî Ïàíåâà.
ÌÀÐÃÀÐÈÒÀ ÏÀÍÅÂÀ (ÊÁ): Óâàæàåìè ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, èñêàì äà íàïðàâÿ åäíî óòî÷íåíèå. Ïðåäëîæåíèåòî, êîåòî ñìå íàïðàâèëè ñ êîëåãèòå, êàñàå § 65, à ñèñòåìàòè÷íî å ïîñòàâåíî ïðè § 61, áåç ñèñòåìàòè÷íî äà èìà íåùî îáùî ñ íåãî. Çàðàäè òîâà òî ìîæå áè íå áåøå ïîäêðåïåíî. Ñåãà îáñúæäàìå § 65 è çàòîâà ñìÿòàì, ÷å òî òðÿáâà äà áúäå îòðàçåíî. Òàì èìà èçðàç “ìèíèñòúðà íà ôèíàíñèòå” è íèå ïðåäëàãàìå ñëåä òîâà äà ñå äîáàâè “è ïðåäñåäàòåëÿ íà ÄÀÌÑ”.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Íî íèå ìèíàõìå òîçè ïàðàãðàô!
ÌÀÐÃÀÐÈÒÀ ÏÀÍÅÂÀ: Òúé êàòî ïðåäëîæåíèåòî íè íÿìà íèùî îáùî ñ § 61, ïðàâÿ ïðåäëîæåíèå ñèñòåìàòè÷íî äà ñå îòíåñå êúì § 65. Åâåíòóàëíî äà ñå ãëàñóâà ïîâòîðíî, çàùîòî òóê ìó å ìÿñòîòî. Íÿìà êàê äà îñòàíå êúì § 61.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåëþ íà êîìèñèÿòà, íèå ñìå ãëàñóâàëè äî § 63. Îòãîâîðåòå íà ãîñïîæà Ïàíåâà. Òÿ íå å íàïðàâèëà ïðåäëîæåíèå ïî òåçè ïàðàãðàôè, êîèòî ñåãà ðàçãëåæäàìå.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÏÅÒÚÐ ÄÈÌÈÒÐÎÂ: Îòãîâàðÿì: ïðåäëîæåíèåòî áåøå ãëàñóâàíî è áåøå îòõâúðëåíî. Ïðîñòî íÿêúäå å ñòàíàëà ïå÷àòíà ãðåøêà. Ãîñïîæà Ïàíåâà èñêà òî äà áúäå òóê. Òóê òàêîâà ïðåäëîæåíèå íÿìà. Ãîñïîæà Ïàíåâà ïðåäëàãà ðåäàêöèÿ – â § 65 ñëåä “ìèíèñòúðà íà ôèíàíñèòå” äà ñå äîáàâè “è ïðåäñåäàòåëÿ íà ÄÀÌÑ”.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Òîâà çà ïðåäñåäàòåëÿ íà ÄÀÌÑ íàëè ãî ãëàñóâàõìå?!
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÏÅÒÚÐ ÄÈÌÈÒÐÎÂ: Íå íàñòîÿâàì, ïðîñòî âè îáÿñíÿâàì çà êàêâî ñòàâà âúïðîñ.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: “Òåðåíúò” íà äèñêóñèèòå å îò § 63 äî § 74.
Няма направени предложения от госпожа Панева по тези параграфи, които гласуваме.
Поставям на гласуване предложението на господин Стефан Софиянски по § 65, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 38, против 109, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията до § 74 включително.
Гласували 161 народни представители: за 134, против 27, въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 75 има предложения от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! Господин министъра го няма... Ще ви помоля да чуете текста на § 75, тъй като се преминава от тема в тема и вероятно не може да се следи всичко, за да разберете и конкретното предложение. Текстът е следния: “Увеличаване на числеността на персонала на административните структури, в т.ч. за европейската интеграция се осигурява в рамките на оптимизиране на числеността на персонала на администрациите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен и между тях.”
Предложението, което правим към този текст, който не блести с особена яснота, е следното: “То се осъществява след 10-процентно съкращение”.
Уважаеми колеги, оптимизиране на численост на персонала на администрацията на жаргона, който ползва българската администрация, означава съкращаване. Това е финансовият термин, с който се борави в нормативните актове в България. Няма записано конкретно число, процент колко да бъде тази оптимизация на персонала, т.е. това съкращение на персонала.
Нашето предложение, което кореспондира с друг текст, който остава в края, след като приключат текстовете на вносителя, е да се извърши това 10-процентно съкращение.
Ако вчера сме гласували, т.е. мнозинството гласува да се вземе заем, за да се извърши подобна оптимизация, особено давам ви примера с това, което се гласува в областта на средното образование, съгласието, което дадохте от 778 училища в България, където паралелките са 1:11 между учител и ученици, което е под всякакви норми, с които работят образователните системи и в България, и в Европа, съгласихте се тези училища да станат 400. Имаше запис в същия този документ, който парламентът вчера гласува, съкращението на непедагогическия персонал да бъде в рамките на 7 хиляди човека. Сега не виждам основание да не се подкрепи едно съкращение, от което се извършват икономии и няма нужда да се взимат заеми, а може със средствата на самия бюджет да се извършват тези реформи, които са необходими в определените сектори.
И още един аргумент. Министър Николай Василев по време на обсъждането на бюджета в Комисията по държавната администрация сподели, че въпреки усилията, които са полагани в това министерство, 10-процентно съкращение през 2006 г. не е реализирано, при условие че има яснота, че трябва да се извърши такова съкращение. Сега ако се запише този текст и след това се подкрепи самата процедура, по която да се извърши, то тогава към 31 март – и нека да обърна вашето внимание, че това е датата, когато ще завърши мониторингът от страна Европейската комисия, след като ние вече сме пълноправни членове – ще има възможности за сериозни реформи в тези тежки сектори, както преди малко стана дума и за здравеопазването.
Така че гласуването за това предложение и аз ще го редактирам, господин председателю, тъй като текстовете са разместени, а както сам Вие се убедихте не един и два пъти, доста от текстовете са объркани в този проект. Ще бъда съвсем коректен и ще ви кажа как би трябвало да се гласува: “То се осъществява след 10 процентно съкращение съгласно …”. Тук трябва да се остави място, защото § 1а, както е записан, е така както предложението беше внесено след първо четене, а сега този параграф би трябвало да получи номерация, ако бъде приет, в края на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съгласно параграф по съответната номерация. Благодаря Ви, господин Методиев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по § 75? Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Почитаеми господин председателю, почитаеми колеги! Предложението, което е направено по текста, е изключително коректно и то казва най-точната дума - оптимизация на персонала. Това че някои го свързват с някои техни понятия, че оптимизация значи съкращение, аз не бих се съгласил и не мога да се съглася. Оптимизацията в 2007 г. значи оптимизация. Някъде ще има съкращение, някъде ще има увеличение – в зависимост от нуждите на етапа, на който се намира нашата държава. Аз не мога да разбера защо всички свързват думата оптимизация със съкращение и защо обезателно ние трябва да се вторачваме в някакви цифри – някъде 5 процента съкращение, някъде 3,6 процента съкращение, като че ли това ще реши проблемите на нашата държава. Ние имаме нужда от оптимизирана, реформирана държавна администрация и всички закачки за това, че ще има някакви съкращения, видите ли, че ако съкратим с някакъв процент там, всичко ще се оправи, ще се влеят милиони и милиарди и ще решат проблема на бюджета, не е това задачата на българската администрация през 2007 г.
Затова смятам, че предложението е изключително коректно и трябва да го приемем в този му вид. Всичко друго е демагогия и някакви измислени работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
За реплика – заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Кътев! Според Закона на Мърфи, оптимизацията - така записана, означава да се закупуват нови бюра в министерствата. Това означава оптимизация. Или трябва да има точни цифри, или оптимизацията ще доведе до увеличаване на администрацията. Аз нямам против да се увеличи. В крайна сметка с това се увеличава заетостта и утре министър Масларова ще ни отчете една по-висока заетост в държавата. Сигурно това имате предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика - господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Господин председателю, уважаеми колеги! Мисля, че репликата изобщо не е сполучлива. Защото да намесваме Закона на Мърфи в Закона за държавния бюджет за 2007 г., просто не е добро попадение. Има си цифри, има си Фонд „Работна заплата”, има си численост на персонала, която е упомената. Така че да се изказват аргументи, че по този начин ще се подобри капацитетът на държавната администрация, според мен, не е правилно.
В края на краищата ние тази вечер се наслушахме на толкова глупости на корифеи и гении във финансите в България, естествено „измислени”, така че не е нужно да откриваме топлата вода, а да си караме по модерните европейски принципи, които ги има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Действително вече сме уморени, но искам да Ви кажа нещо фрапиращо. На пръв поглед, когато някой от опозицията предлага такъв текст на управляващите, изглежда леко демагогски. Но аз искам да посоча един държавнически пример, тъй като господин Иван Костов тук е на първо място и група народни представители, през 1999 г., когато аз станах кмет на община Пазарджик, ние бяхме задължени от нашето правителство и лично от финансовия министър, за да получаваме субсидии, да направим 10% съкращение на администрацията. Искам да ви кажа цифрите. Аз оставих община Пазарджик със 184 щатни бройки, от които 40 бройки бяха кметове и заместник-кметове и чиста администрация - 144. В момента администрацията община Пазарджик е над 400 човека. Гражданите не могат да влязат в стаите от бюра!
Ще подготвя един актуален въпрос към министър-председателя, защото това е държавническа отговорност – съпоставка между нашето правителство с министър-председателя Иван Костов и сегашното – ваше, което превърна общините в бюро по труда, в което назначавате пенсионери. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше изказване.
Има ли реплики?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма, но има още желаещи за изказвания.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, възниква въпросът: необходима ли е все още административна реформа в България, или работата е приключила? Тогава, когато се пише „оптимизация”, това означава, че нищо няма да стане и никой нищо няма да оптимизира, а ще има само самодоволни министри, които ще казват, че всичко е наред.
Достатъчно е да отидете в някоя администрация и да видите, че няма нито обслужване на едно гише, нито има подаване на документи по интернет, а има прекалено много служители – на места, разбира се, а не навсякъде, така че място за съкращения има.
Формулировката тук е много важна. Ако използваме думата „оптимизация”, нищо не очаквайте да се случи, тъй като веднага ще ви кажат, че всичко е оптимизирано.
Министър Николай Василев от тази трибуна каза нещо смислено – че няма нито едно министерство, което да иска да прави съкращения на базата на търсене на по-висока ефективност. Ситуацията е точно такава. Така че за по-добра ефективност на администрацията, без натиск нищо няма да се случи.
Тук е важно да кажем следното нещо – има място за търсене на такава ефективност, въпросът е има ли воля за това. Ако започнем да пишем такива красиви текстове: „Оптимизирайте живота в България!”, нищо няма да се случи. Нищо добро не очаквайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Да, господин председател, много е весело, когато господин Кътев говори така разпалено за оптимизация.
Хубаво е да кажете, господин Кътев, че когато има оптимизация, има определена задача и тази задача има определени условия. Тук нито имате задача, нито имате условия. Така че наистина оптимизацията нищо не значи. Къде са ви условията? Кое ще оптимизирате? Кое, заради кое е – разписано ли е? Отново в бюджета няма никаква информация. И не само в бюджета – няма информация и от министрите. Защото аз лично съм питал ресорния министър и в писмения отговор ми отговори горе-долу – ами, нищо не става!
Единственото министерство, което си е извършило програмата за миналата година, се оказа Министерството на финансите. Нито едно друго министерство не е изпълнило това, което вие като мнозинство приехте през 2006 г. да се случи – да има 10-процентно съкращение. Много ясно е казано – съкращение, а не оптимизация. А днес си казвате да има оптимизация. Какво се случи с тази оптимизация? Може би всички в България да станат отново държавни служители? Това ли е административната реформа, която правите?
Трябва да има много ясна задача и когато се каже „10 процента съкращения”, това е ясна задача. Когато се каже „оптимизация”, това е нищо. Това е нищо!
Затова предложението на Демократи за силна България е задачата да бъде ясна пред министрите – да се извърши 10-процентно съкращение и на тази база да се търси как да се разпределят нашите чиновници, които ще отидат в Брюксел. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да няма, те прииждат. (Оживление.)
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Ясно е, колеги, че напредна времето. Опасявам се, че вариантът, по който се предлага тази промяна, всъщност ни вкарва в едно противоречие, което едва ли бихме могли да изчистим сега. Не може в първото изречение да говорим за увеличение, а във второто изречение – за съкращение. Те са взаимно противоречиви и взаимно изключващи се.
Прецедентите в управлението на страната по отношение на съкращенията са ясни и не са само по време на управлението на господин Костов. Знаете, че през 2001 г. тези съкращения се направиха и при управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски. Така че възможностите да се извършат тези съкращения не е необходимо да бъдат записани в закона.
Според мен въпросът с оптимизацията – аз ще дам своето малко по-различно тълкуване от това, което каза колегата Кътев, е ясно, че той включва елемента и на съкращение, и на увеличение там, където то е необходимо. Не трябва да се съсредоточаваме само върху думата оптимизация – че трябва да остане в рамките на това, което е. Преценката за всяко административно място – необходимо ли е в момента на държавата, изпълнява ли реална функция, върши ли конкретна държавна дейност, трябва да бъде направена. Ако то не върши такава с оглед промените на акцентите на държавната администрация във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз, трябва да бъде направено. Там, ако е необходимо да се открие ново щатно място, което да изпълнява нови функции, то трябва да бъде направено. Така че не трябва да включваме повече емоции. Аз мисля, че това е нормалното тълкуване на този текст за оптимизирането и не трябва да вкарваме друг текст, който да задължава да се прави нещо в администрацията без да е обосновано логически. Нормално е да има логическа обосновка за това – съкращаваме едно място, защото; откриваме ново щатно място, защото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Янев, обосновката не може да бъде политическа било то на оптимизация на администрацията. Обосновката трябва да търси по-висока ефективност.
Ще ви дам няколко примера за какво става въпрос. В БНБ аз имам приятели, но там работят над 900 човека, при положение че сме във валутен борд. Какво правят тези хора – над 900 души в БНБ?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кой ги е назначил?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз казвам, че имам приятели, но няма значение. Въпросът е принципен. Какво правят 900 човека там?
Защо България има посолства в страни, в които, както се казва, не са толкова важни за България? България има повече посолства от много европейски държави в много страни. Така че не става въпрос за политическа обосновка. Като казвате „политическа”, веднага си мисля за системата 8:5:3 или 3:5:8. Въпросът е за ефективност – дали може да свърши същата работа, или по-добра работа с по-малко хора. Ефективност означава, като се отиде в дадена администрация, да се получи обслужване веднага при минимални разходи. В това е цялата работа и това го няма в България. Така че това трябва да се постигне. Това е резултатът, който трябва да се търси – как, когато отидете Вие и вашите избиратели – от Варна мисля, че бяхте, да получавате моментално услуга от администрацията, без да се налага да отиват до едно, до второ, до трето работно място. В това е цялата работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика, ако желаете, господин Янев. Заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колега Димитров, съжалявам, че не сте ме слушали добре. Аз никъде не употребих термина „политическа обосновка”. Говорих за това да се направи конкретна обосновка за необходимостта от съответното работно място – върши ли работа, или не върши работа. Този човек върши ли работа, или не върши работа. Това е целта в случая. Когато е необходимо да се създаде ново работно място с оглед на нови функции, то да бъде създадено. Но когато едно работно място вече не е нужно, защото то реално няма каква работа да върши – видяхте много добре примера с валутния борд, защото съвсем скоро тези хора, които работят в тази система, вероятно няма да има какво да правят – или ще трябва да се преквалифицират, или ще трябва да си търсят друга работа. Очевидно е, че тези работни места трябва да бъдат закрити. Просто и ясно е. Ние не говорихме на различен език, а просто сте възприели по друг начин това, което казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Почти 11 часа сме в пленарната зала, а знаете какво излъчва залата – писаха го във вестниците.
Давам думата на народния представител Иван Костов за изказване.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Аз Ви посъветвах, господин председател, да Ви сменят, обаче Вие като Матросов на амбразурата… (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изглежда ще трябва да се вслушам във Вашия съвет.
ИВАН КОСТОВ: Ами трябваше.
Господин председател, колеги, тук очевидно има сериозни недоразумения. Администрацията на Министерството на финансите е заимствала термин от речите на линейното програмиране и оптимизиране. Терминът “оптимизация” в математиката си има точно определено значение. Нито там, където искаш, е съкращение, нито там, където искаш, е назначение. Няма такова нещо. Терминът е неясен. Ако говорите за съкращение или за увеличение, става въпрос за рационализация или някакъв друг подходящ термин, това е извън всякакъв смисъл да го дебатираме, защото в случая политиците, законодателят взаимства чужд термин от друга наука и се опитва да крие зад него определено съдържание.
Защо не е прав колегата, който не може да си представи как така се увеличава, пък първо се намалява? Ами защото съставът е динамичен, уважаеми колега. Защото съставът на администрацията, изобщо щатовете са динамични, те се развиват и става точно това, което Вие казвате: става непрекъснато, рационализират се, закриват се, образуват се и т.н. Вие не откривате тук топлата вода. Правите нещо, което правят администрациите и политиците по целия свят.
Обаче ние предлагаме първо да се осъществи съкращение, защото има нужда от съкращение на щатовете в бюджетния сектор. Първо да се извърши съкращение и аз ще мотивирам защо, защото някои от колегите задават въпрос: защо е нужно да има съкращение?
Защото през лятото на 2001 г., вие заварихте – обръщам се към НДСВ, защото те тогава поеха управлението – вие заварихте 360 хиляди души заети в бюджетния сектор. Триста и шестдесет хиляди! В момента заетите в бюджетния сектор са 460 хиляди. Четиристотин и шестдесет хиляди, след това, с което вие се похвалите - че сте осъществили “оптимизация”, както е по смисъла, който влагаме в този дебат. Оптимизирахте - даде ви се пример за едно кметство. Аз ви го казвам как е като цялостна сметка.
Тези бройки, с които госпожа Масларова се хвали, че е увеличила заетостта, фактически са бюджетни щатове в сектора, издържан от данъкоплатеца. Сто хиляди души са допълнително включени в администрацията.
Аз ви задавам прост въпрос като народен представител от опозицията, народни представители от управлението: след като сте увеличили със 100 хиляди - преди пет или шест години са били със 100 хиляди по-малко, вие тепърва, ако продължите да увеличавате, доколко ще ги докарате? До половината от заетите ли? Задаваха ви се нормални въпроси. Колко ще увеличавате? Очевидно при вас работи оптимизацията само в една посока, както беше цитирано: “по закона на Мърфи” – само по посока на увеличение. Защото, ако оставите администрацията сама да прави това, без политическа намеса и без желание за политическа модернизация и реформи, те само така прочитат термина оптимизация – увеличаване на бройките.
И понеже сигурно това не е достатъчно ясно, а дебатираме за Закона за бюджета, ще ви обясня защо пък трябва да бъде извършено това упражнение – намаление с 10% на щатните бройки в бюджетния сектор. Защо трябва да бъде извършено? Защото, ако погледнете разходите за работна заплата и свързаните с тях допълнителни и осигурителни, и пр., и пр. плащания, вие ще видите, че става въпрос за една огромна парична сума.
Ако започне да се прави намалението сега, още отсега се подготви и стартира от 1 януари и се осъществи някъде, да речем, докъм средата на м. март, това ще означава намаление на бюджетните разходи за работна заплата и за допълнителни плащания за персонала с около 200 млн. лв.
Затова си струва да се запише първо съкращение и след това друго.
И още един мотив защо трябва да се направи. Защото правителството ви е убедено, че трябва да извърши съкращение. Това 10% ние не сме си го съчинили, а го взехме от Стратегията на правителството, което каза: “ще извършим 10-процентни съкращения”. Хайде извършете ги! Щом това е политическа стратегия, реализирайте стратегията през финансовата политика. Кажете: първо съкращаваме 10% от щатните бройки, парите ще се освободят, ще отидат за пенсии. И след това увеличавайте персонала, рационализирайте го, правете каквото намерите за добре съобразно новите условия. Но вие не правите това. Вие не обезпечавате собствената си политика чрез адекватни финансови мерки. Това ви предлага опозицията – показва ви как да свършите нещо, което сте заявили, че имате намерение да направите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Костов, всички в тази зала сме съгласни, че държавната администрация трябва да бъде оптимизирана и то преди всичко чрез съкращенията й. Това, с което не съм съгласен с Вас, е, че нищо не се прави от това правителство по този въпрос. Предполагам, че това се дължи на Вашата неинформираност. Министър Николай Василев вече е внесъл предложения за закриване на излишни структури – това е Агенцията по чуждестранна помощ, която вече, всички знаем, че не следва да бъде едно от звената на българската администрация. Така че реални действия, въпреки всичко, се предприемат.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Колко човека са? Единадесет души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Отговарям веднага: изключително похвално е, че ще се закрие Агенцията за чуждестранна помощ. Там работят 11 души. (Весело оживление.) Това е много силен ход на вашия министър Николай Василев. Това е нещото, което ще реши въпроса с 200-те милиона, със 100-те хиляди и т.н. Радвам се, че влизате в темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат по този текст?
Има думата господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че предложението е много смислено и много разумно. Вие знаете, че винаги съм склонен да подкрепям, независимо от моите политически различия, смислените и разумните предложения. Затова ви призовавам да го направите и вие.
Как се бори правителството срещу раздутия административен щат? Ще ви дам за пример, съжалявам, че трябва да го кажа за втори път, Комисията на господин Кушлев – 7000 лв. заплата, от които 1000 лв. са за това, че господин Кушлев е професор. Впоследствие се оказа, че господин Кушлев е излъгал, не е никакъв професор, няма никаква диплома, въпреки всичко, никой не му иска парите, никой не иска той да върне тези пари. Ето ви един конкретен, ясен пример. Мога да ви дам и други такива примери.
Например ние със Стела Банкова предложихме преди време висшите държавни служители – имам предвид министри и членове на политическите кабинети, които са в бордовете на държавни фирми, да не получават възнаграждение за това. Ето ви конкретно предложение, бих казал, едно разумно предложение. За съжаление, казвам ви го тук съвсем отговорно и съвсем ясно, нито една политическа сила, с изключение на ВМРО, не подкрепи тази идея. Повтарям, нито една политическа сила.
Защо, колеги? Защо даваме възможност на членове на политически кабинети и заместник-министри да получават хиляди левове, понякога става дума за 3, 4, 5000 лв. свръх заплатата. Каква работа вършат тези заместник-министри? Между другото, преди няколко дни само имах въпрос към министър Румен Овчаров какво правят представителите на държавата в управителните тела на електроразпределителните дружества. Знаете, че държавата е собственик на 33% от тези дружества все още. Оказа се, че нищо не правят. Господин Овчаров излезе със смехотворното твърдение, че те били в надзорните съвети, те нямали отношение към управлението. Как така да нямат отношение към управлението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, ние сме на § 75.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Корнезов, не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви прекъсвам, ако не говорите по темата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Както ясно виждате, има пряко отношение към това, което разискваме.
Колеги, призовавам ви да гласувате смислените предложения, а не да действате по една криво разбрана, бих казал, много криво разбрана партийна дисциплина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други изказвания има ли?
За процедура думата има госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съгласяваме се с изказаното мнение от председателя Корнезов, че заседаваме почти 11 часа, поради което от името на Парламентарната група на Демократи за силна България искам половин час почивка, за да продължим по-ефективно дейността си по приемането на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Заседанието продължава.
Процедура ли искате, госпожо Дончева? Процедурата има предимство преди изказването.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията по параграфа. Те продължиха достатъчно дълго, с достатъчно много аргументи и моля да пристъпим към гласуване. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за обратна процедура, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Влизам в положението на колегите от вероятно тройната коалиция. Не мога да споделя мотива за тяхното нетърпение. Той се намира на няколко километра в дадено заведение.
Правя процедурно предложение да не се спира дебатът на народните представители по тези наистина толкова значими проблеми.
Бих искала, използвайки секундите, които имам, да кажа, че подкрепям предложението, което е пред нас, за 10-процентното съкращение. В същото време изразявам учудването си, че съкращението на административния апарат е поверено в ръцете на човека министър Николай Василев (шум и реплики от КБ), който в предишния мандат сложи 936 лв. дневна заплата на Георги Попов – неговият бивш съученик, бивш продавач на самобръсначки. (Шум и реплики от НДСВ.)
Давам си сметка за настървението, с което отхвърляте съкращението, просто защото в тази коалиция 8:5:3 е заложено наистина желанието да се раздува щатът, това, което вие направихте до едни гротесктни размери в настоящия момент.
Завършвам с молба да не се прекратяват дебатите на народните представители (ръкопляскания за прекъсване на изказването).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се слушаме!
СТЕЛА БАНКОВА: Защото няма нищо по-важно от бюджета на България, независимо че липсва правителството, независимо че липсва премиерът и независимо от вашия мотив, който ви чака в момента във вид на чинии и чаши! Благодаря. (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, не знам кой чака чинии и чаши, ние тук си работим.
Има направено процедурно предложение от Татяна Дончева. Квалифицирам го по чл. 42, ал. 2, т. 3 прекратяване на разискванията, както точно беше и формулирано от госпожа Дончева.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 144, против 41, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към гласуване на § 75.
Има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов, доуточнено от господин Методиев в неговото изказване: след запетайката остава „да се осъществи след 10-процентно съкращение, съгласно §”, без да посочваме номера на параграфа.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 43, против 127, въздържали се 13.
Предложението на народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов не се приема.
Господин Димов, всички разбираме какво ще ни предложите.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Разбира се, господин председателю, това ще бъде единствената възможна процедура и тя е за прегласуване.
Предлагам ви прегласуване в момента, защото само увеличението в бюджетната сфера на работещите – 100 хил. души, означава 750 млн. годишно разход. Само на увеличението! Вземам средната според статистиката заплата и съответно осигуровката върху нея. Само от увеличенията за последните 5 години ако съкратите, това са 75 млн. лв. годишно!
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Това не е процедура!
НЕНО ДИМОВ: Това, което министър Орешарски направи вчера със 150-те милиона кредит, може да се реши от две години с това, което бихте съкратили при 10-те процента. Затова ви предлагам да прегласувате и подкрепите това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Поставям втори път на гласуване предложението на Иван Костов и групата народни представители, които изброих.
Гласували 172 народни представители: за 49, против 111, въздържали се 12.
Предложението и този път не се приема.
Поставям на гласуване § 75 както е по вносител, който се подкрепя от комисията.
Гласували 174 народни представители: за 139, против 33, въздържали се 2.
Параграф 75 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграф 76 е по вносител.
Параграф 78 е по вносител.
Параграф 79 е по вносител.
Комисията предлага да се създаде нов § 80:
„§ 80. За изпълнение на задължения по чл. 23, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване, които произтичат от прилагането на правилата за координация на системите за социална сигурност и са за обезщетения в натура извън медицинската помощ по чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, се предоставят целеви субсидии по бюджета на Националната здравноосигурителна каса от републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването.”
Параграф 80 е по вносител и става § 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 82.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 83.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 84.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 85.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 86.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 87.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 88.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 89.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 90.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 91.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91, който става § 92.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92, който става § 93.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 93, който става § 94.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 94, който става § 95.
По § 95 има предложение от Борислав Великов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 95, който става § 96.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 96, който става § 97.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 97, който става § 98.
По § 98 има предложение на Маргарита Панева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Милен Велчев, което е оттеглено.
Има предложение на Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, но то е отразено в § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на ДОО за 2007 г.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 98 и предлага да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 99, който става § 105.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 100, който става § 106, като предлага следната редакция:
„§ 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г. с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” .”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Госпожо Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, какво стана днес? Пълен хаос с този бюджет! (Възгласи и реплики в мнозинството.)
Надявам се, че все пак хората ще разберат с какво управляващо мнозинство разполага държавата днес. Ще разберат, че вие съвсем съзнателно оставихте пенсионерите в мизерия, съвсем съзнателно отхвърлихте предложенията на Демократи за силна България, а по ирония на съдбата с тези наши предложения ние ви помагахме да изпълните вашите предизборни обещания, но и това изглежда не разбрахте.
Какво направихте с пенсионерите стана ясно, но какво искате да направите с хората с увреждания? Не стига ли тази година, която превърнахте в кошмар за тях?
Първо, променихте Закона за интеграция на хората с увреждания. Направихте така, че голяма част от тях бяха лишени от възможността да получават интеграционна добавка. Излъгахте обществото, че по изпълнение на този законопроект са необходими 600 млн. лв., а това беше наистина една лъжа. (Шум и реплики в КБ.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): По кой член се изказвате?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: След това обложихте помощните средства за инвалиди с ДДС, а сега тихомълком с този бюджет допълнително нанасяте удар върху хората с увреждания.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): По кой член се изказвате?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Затова предлагам § 94, в който се предлага да отпадне ал. 2 от чл. 35 на Закона за интеграция на хората с увреждания...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Няма ал. 2.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Прочетете го добре, за да видите какво предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 94 по вносител няма алинеи.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Прочетете добре. Очевидно не можете и да четете. Вижте какво пише в § 94. (Силен шум и реплики в КБ.)
В § 94 пише следното: “В Закона за интеграция на хората с увреждания чл. 35, ал. 2 се отменя”.
Затова предлагам да отпадне § 94, в който се предлага отменянето на ал. 2. В тази ал. 2 се казва, че вносът на помощни средства и материали за тяхното производство и поддържане са освободени от митни сборове.
Разбира се, отчитам факта, че след 1 януари в Европейския съюз няма да има митни сборове. Но има и други държави, които са водещи дори в производството на помощни средства за инвалиди, например Съединените щати, Израел. Израел е държава, която е водеща в новите технологии. (Реплика в ДПС.) Да, дори и Китай е възможно да има средства, които биха били предпочетени от хора с увреждания.
Какво коства този текст да остане, след като това всъщност са малко разходи, но все пак са нещо за хората с увреждания? Лишавате ги от възможността да избират. Министър Масларова обеща, че бюджетът ще бъде поет от ДДС. Но как? Отново с позитивни списъци, със списъци за чакащи, с посочване на определен вид помощни средства, които са по-скоро средства за мъчение, а не помощни средства за хора с увреждания.
Ако чл. 35 от Закона за интеграция на хора с увреждания остане в този вид, все пак се дава някаква възможност за избор и малка помощ, от която хората с увреждания наистина се нуждаят. И освен от помощта от държавата, която сме длъжни да им дадем, те се нуждаят и от съпричастие, от което бяха изцяло лишени през тази година. Както казах, вие наистина я превърнахте в кошмар и се подиграхте изключително много с хората с увреждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове?
Доктор Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Не можем да подминем току-така § 98, по който уважаемите колеги от БСП са направили предложение. Трябва да имаме предвид, че изключително лоша практика е със закон, който е едногодишен, като Законът за държавния бюджет, ние да променяме политики, които задължително трябва да са дългосрочни и които са фиксирани в Кодекса за социално осигуряване. Още повече, че това изцяло е в приоритетите и ангажиментите на управляващата коалиция и особено на БСП. Аз знам за несъгласието лично на министър Масларова и в това отношение има две резерви, които ние на този етап не реализираме. Знаем от водещите специалисти, че в Европейския съюз пенсиите са 10,5% от брутния вътрешен продукт, а в България са с 1% по-малко.
На второ място, което е още по-обезпокояващо, ние водихме този дебат и казахме, че при приетия миналата седмица от правителството праг на бедността в България от 152 лв., 1 млн. 650 хил. пенсионери в България, те са над две трети, получават пенсии до 147 лв. Тоест те са под прага на бедността.
При тази ситуация ние да направим актуализация на пенсиите от 1 юли следващата година с 8,5%, средногодишно няма да можем да покрием инфлацията, което означава нашите родители – българските пенсионери, следващата година да не могат да купят повече стоки и услуги от тази година, а да купят по-малко. Тоест мизерията, която има днес, ще се задълбочи.
Моето обръщение специално към групата на БСП, без да се връщам към грандиозните им обещания за 20-процентно увеличение – това, което направихте тук, е изцяло удовлетворяване на фискалната политика на Финансовото министерство, фиаско и грубо отстъпление на БСП по отношение ангажиментите му за пенсиите и тези, които беше поела госпожа Масларова като социален министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Антонела Понева § 94 да отпадне.
Гласували 170 народни представители: за 37, против 104, въздържали се 29.
Предложението на народния представител Антонела Понева не се приема.
Госпожо Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина почти 12 часа сме в тази зала, но това не е повод да бъдем със замъглено съзнание или по-точно – вие да бъдете с такова съзнание.
Помислете какво правите! Помислете какво правите с хората с увреждания!
Както вече казах, през тази година...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Недей да лобираш за тайландски фирми!
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Не лобирам за никакви фирми, а ако лобирам, то е за хората с увреждания – една от най-уязвимите групи от българското население, срещу което вие целенасочено и систематично работите цяла година. Пречат ли ви, че съществуват? Какво искате?
Може би трябва да повторя думите на колегата Сотиров, който каза: “Няма пенсионер, няма проблем!”, “Няма хора с увреждания, няма проблем!”. Това ли искате вие? Обрекли сте ги на домашен затвор. Те дори не могат да дойдат тук да протестират, защото нямат тази възможност, защото те наистина живеят в истинска мизерия. И малкото, което може да им се даде, защото то наистина е съвсем малко, вие не желаете да го направите. (Реплики от ДПС.) Защо не желаете?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Дава го бюджетът.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Помислете добре, колеги! Моля ви, нека да прегласуваме този текст и да отпадне § 94.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте повторно предложението на народния представител Антонела Понева § 94 да отпадне.
Гласували 172 народни представители: за 46, против 107, въздържали се 19.
И този път предложението на народния представител Антонела Понева за отпадането на § 94 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Борислав Великов, Румен Такоров, ...
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие го оттегляте, но другите народни представители съгласни ли са?
РЕПЛИКИ: Няма ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отрази в протокола, че предложението на тези народни представители се оттегля.
Отиваме към § 98.
Има направено предложение от народния представител Маргарита Панева и група народни представители. Тук господин Колчаков се изказа в тяхна подкрепа. Предложението е за отпадане на § 98.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 172 народни представители: за 52, против 79, въздържали се 41.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Господин Методиев, заповядайте за процедура.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, моята процедура естествено е за прегласуване. В хода на дебата днес станаха известни още аргументи освен тези, които са имали вносителите, и които каза колегата Колчаков. Става дума за увеличаване на цени, които основно засягат възрастните хора и пенсионерите. Става дума за увеличаване цената на газта, на енергията. Така или иначе инфлацията ще изпревари това увеличение от 1 юли.
Затова, моля ви, 59 гласа, една малка част от колегите, са необходими да подкрепят този текст, за да може той да влезе в сила и в крайна сметка да се прояви една загриженост за това, което е реално в страната, особено след повишаване на цените, както научихме през последните дни.
Моля Ви, господин председателю, да поставите на прегласуване предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народните представители Маргарита Понева и група народни представители за отпадането на § 98.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 185 народни представители: за 65, против 83, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Предложенията на народните представители, които не са приети от комисията, бяха гласувани.
Моля да гласуваме параграфи от 76 до 106 включително.
Гласували 171 народни представители: за 135, против 32, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложение на народния представител Румен Такоров, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 99 със следното съдържание:
"§ 99. С отписаната временна финансова помощ от централния бюджет на "Водоснабдяване и канализация" – ООД, Търговище, предоставена с Постановление на Министерския съвет № 335 от 11 декември 2004 г., да се увеличи капиталът на дружеството при запазване на съществуващото съотношение на дяловете на съдружниците в капитала."
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев за нов параграф.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по предложението на народния представител Румен Такоров, което се подкрепя от комисията? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 99, както ни го предлага комисията.
Гласували 154 народни представители: за 133, против 12, въздържали се 9.
Текстът се приема.
Имате думата по предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, става въпрос за следното.
Предлагаме, ако към юни 2007 г. има над 200 млн. лв. преизпълнение на приходната част на бюджета, това да означава намаление на осигурителната тежест с 3%. Ако преизпълнението е над 400 млн. лв., това да означава намаление на осигурителната тежест с 6%.
Когато тази година предложихме намаляване на осигурителната тежест ни беше казано, че догодина в бюджета няма да има пари за това. Нека да обвържем приходите в бюджета с едно такова намаление. Когато първоначално на първо четене направих това предложение, господин Олимпи Кътев ни каза, че и НДСВ ги мислят тези неща. Надявам се сега господин Кътев и НДСВ да подкрепят това наше предложение.
Това е нещо важно, което се обвързва със самия финансов резултат през следващата година. Ако има преизпълнение, ако икономиката върви добре средата за бизнес в България да бъде подобрена. Защото, ако то не бъде изрично записано, има опасност управляващото мнозинство да реши да изхарчи тези пари за други неща. А когато се запише по този начин, се създава една предвидима среда. И е ясно, ако се случат тези събития, какъв ще бъде резултатът от тях. Няма да може мнозинството да решава в последния момент, както сега с пенсиите – няколко дни преди края на годината решиха да не ги увеличават. А една предвидима среда би означавала при определени събития да се случват други събития.
Така че, уважаеми колеги, надявам се с голямо мнозинство да подкрепите това наше предложение. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Има думата народният представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, колеги! Предложението на Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което е направено тук, логиката на това предложение ние вече веднъж приехме. Така че аз не виждам никакво основание да не я приемаме втори път.
Къде я приехме? По-рано днес в бюджета гласувахме, че администрацията ще ползва до 90% от субсидията и ще може да отиде до 100%, ако това се обвърже с 2% излишък. Тоест същата логика, каквато има тук – нещо ще се ползва, обвързано с резултата по време на годината.
Ако резултатът по време на годината е определен, ние ще направим стъпка в посока намаляване на данъчната тежест. Съвсем нормално е, господин министър, да има такъв подход, след като приехме нещо, което лично аз бях против и не бих подкрепил и този подход тук. Но след като го има вече веднъж в бюджета, не пречи по никакъв начин да го има и втори път. И е много добре от гледна точка на финансовата дисциплина да се каже точно така: ако имаме излишък от определена сума, в случая 200 милиона, аз не мога да защитя цифрата, то веднага да се премине към облекчаване на данъчно-осигурителната тежест към гражданите. Ако излишъкът е още по-голям – още по-голямо да бъде освобождаването.
Така че аз не виждам защо комисията не е подкрепила това предложение. Не виждам министърът на финансите защо не го подкрепя при положение, че самата идея в закона Министерството на финансите вече е предложило в един по-предишен параграф. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят думата? Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моето изказване ще е кратко. За Бюджет 2006 осигурителната тежест беше намалена с шест пункта, вследствие на което това не доведе до намаление на приходите за осигуровки. Напротив, има преизпълнение на годишния план. Така че, съвсем логично е нашето предложение, което правим с Мартин Димитров, а именно за намаляване на осигурителната тежест на две стъпки, като това е естествено обвързано.
Според нас това отново ще доведе до там, че сивата икономика ще излезе наяве и в крайна сметка планът за осигурителните вноски, които са предвидени в бюджета, ще се съберат и няма да има опасност от преизпълнение. В същото време ще се намали данъчната тежест. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за процедура, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз виждам как Вие, въпреки дългия престой на това място, много внимавате в текстовете. Ние също внимаваме, но все пак Ви моля да разясните това, което се случи преди малко, тъй като както на екрана, така и в текста се вижда, че ние гласувахме предложение на комисията да отпадне § 98. Това беше гласувано като предложение на комисията. Параграф 98 се отнася именно до промяната на индексациите на пенсиите не от 1 юли, а от 1 януари.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Минали сте текстовете.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Аз искам просто да Ви кажа, че ние приехме предложението на Вашите колеги. Ние гласувахме § 98 да отпадне. Ето, написано е тук. Написано беше и на екрана. Записано е, че комисията не подкрепя текста на вносителя за § 98 и предлага да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И го приехме.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Да, приехме § 98 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нали това искахте?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Да, само че нека да стане ясно, че ние приехме § 98 да отпадне.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Няма процедура по обяснение.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Добре, аз точно това искам – да обясните какво точно се случи сега. Защото така, както е написано тук, така, както видяхме и на екрана, ние приехме, че § 98 отпадна. Аз моля председателя господин Корнезов да ни обясни, тъй като има някакво разминаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не можах да разбера каква е процедурата.
Вижте, уважаеми колеги, каквото сме гласували – гласували сме го. Сега гласуваме предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, аз предлагам да прекратим разискванията след § 99 във връзка с предложението на Мартин Димитров и ßñåí Ïîïâàñèëåâ. Позициите са известни и изложени. Ако някой нещо не е разбрал по предни параграфи, правилникът не предвижда процедура по обяснения. Има само процедура по лично обяснение, тя е в края на заседанието. Така че сега сме на предложението Мартин Димитров – Ясен Попвасилев.
Моля да прекратим разискванията и да преминем към гласуване на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
Обратно процедурно предложение – господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо Дончева, въпросът беше кое гласуване е валидно, защото вие очевидно не може да се справите с по две гласувания, ще ви трябват по три.
Моето обратно процедурно предложение е свързано с това, че аз попитах и очаквах министърът на финансите да вземе отношение. Ако ние прекратим сега дебата, той няма да има възможност да вземе това отношение. Той чакаше дебатът да приключи, за да може да вземе отношение по всички въпроси.
Затова ви предлагам да продължим дебата, като аз лично няма да вземам повече думата, но се надявам министър Орешарски да каже защо логиката може да се следва в един случай и не може да се следва в друг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прекратяване на разискванията, което е по чл. 42, ал. 2, т. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 130, против 29, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 43, против 98, въздържали се 24.
Предложението на двамата народни представители не е прието.
Народният представител Мартин Димитров иска процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): В тези моменти, уважаеми колеги, се вижда кой е за намаляване на осигурителната тежест и кой само развива популизъм по тази тема. Така че нека да видим кой е за и кой е против. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.) Това е едно много важно гласуване.
Понеже може би ви заблудиха някои колеги, госпожа Дончева беше много активна, ви давам възможност в прегласуването да се види кой е за тази политика, която доказа своята ефективност.
Тези 6% намаление, които бяха направени, оказаха много важно влияние върху бизнес средата. Сега имате възможност за една още по-важна стъпка.
Призовавам ви в процедурата по прегласуване да подкрепите нашето предложение. То дава нещо повече – нещо, което досега не е имало в България – предвидимост. Хората ще знаят, че като плащат данъци и осигуровки при определени условия и при големи излишъци, ще получат по-добри условия в България за водене на бизнес. (Реплика от народния представител Рамадан Аталай.)
Така че, уважаеми колеги, надявам се да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Гласували 172 народни представители: за 45, против 109, въздържали се 18.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Следващото предложение е от народните представители Добромир Гущеров и Васил Калинов, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате възможност, уважаеми народни представители, да вземете отношение по предложението на тези двама народни представители.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Те си го оттеглят, но ги няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че ги няма двамата народни представители.
Гласуваме предложението на народните представители Добромир Гущеров и Васил Калинов.
Гласували 144 народни представители: за 1, против 68, въздържали се 75.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Стефан Софиянски, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по предложението на народния представител Стефан Софиянски. Доколкото ми е известно, е в чужбина.
Тъй като няма желаещи, подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Софиянски.
Гласували 169 народни представители: за 33, против 103, въздържали се 33.
Предложението на народния представител Стефан Софиянски не се приема.
Милен Велчев е оттеглил предложението си.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение от Иван Костов и група народни представители, което комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да разискваме, респективно да гласуваме предложението на Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! Предложението съдържа два нови параграфа със следното съдържание:
“§ 1а (или поредният номер, който бъде поставен). В срок до 31 март 2007 г. Министерският съвет да извърши 10-процентно съкращение на щатните бройки във ведомствата на бюджетна издръжка. Министърът на финансите да увеличи трансфера към Държавно обществено осигуряване с икономиите на средства, произтичащи от това съкращение.”
Част от аргументите по тази тема бяха чути. Сега обаче – по време на самото гласуване, господин председателю, искам да Ви обърна внимание, беше гласуван текст: комисията не подкрепя текста на вносителя за § 98 и предлага да отпадне.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Няма такова нещо.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Този документ, заедно със стенограмата от заседанието – документът е подписан от господин Петър Димитров, внесен е в Народното събрание с входящ номер и дата, доказват това, което в момента се е случило.
Ще представя допълнителен аргумент – ето защо, за да не поставяме Министерство на финансите в сложна ситуация мисля, че съвсем разумно е сега да се подкрепи това предложение, което уточнява – след като бъде извършено 10-процентно съкращение, въпросните средства къде да бъдат пренасочени. Колегите споменаха някои числа. Аз ще се опитам допълнително да дам разяснение специално към тези над 100 хиляди нови щатни бройки, които заедно с осигурителната тежест при съкращението се разбра, че са около 85 милиона. Давам си сметка, разбира се, че при самите съкращения се извършват също разходи. Тоест, ако вземем цялата администрация, всички, които са на бюджетна издръжка, то възможността реално да се подпомогне държавното обществено осигуряване е налице.
След извършеното гласуване тук, в залата – и много моля да не се прави опит в стенографския протокол да има намеса, защото разбрахме какво гласувахме в крайна сметка преди около петнадесет минути – ан блок се гласува. Когато се гласува ан блок, а не се гласува текст по текст, има опасност да се случват тези неща, но така беше променен правилника, господин Корнезов, за да се гласува по-бързо, по-ефикасно и по-ефективно.
Добре, след като е прието това предложение на комисията, че не се подкрепя текста на вносителя за § 98 и се предлага да отпадне, и то беше гласувано "за", и то с много голямо мнозинство, сега ви моля това наше първо предложение, което аз отново ще прочета, за да няма съмнение и объркване в този вече късен час, второто му изречение е: "Министърът на финансите да увеличи трансфера към държавно обществено осигуряване с икономиите на средства, произтичащи от това съкращение, което Министерският съвет трябва да извърши в рамките на бюджетната издръжка".
Мисля, че има и още нещо, което беше споменато и искам да го кажа накрая – необходимостта от тези 10% съкращения е безспорна. Точно толкова е безспорна, колкото, че трябва да се подпомогне държавното обществено осигуряване, ето защо се надявам на подкрепа от страна на колегите народни представители.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура има думата Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, за тези от вас, които не следят дебата искам да напомня, че това предложение беше подробно обсъдено преди около един час в продължение на повече от 60 минути под формата на предложение за § 75. И беше отхвърлено.
Предлагам да прекратим дебата по това предложение, тъй като абсолютно всички аргументи бяха подробно, детайлно, многократно повторени по няколко пъти. (Шум и реплики в залата.)
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Но не може така! Има още предложения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
За обратно процедурно предложение имате думата, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да остане в стенограмата това, което ще кажа. Не че управляващото мнозинство ще го чуе, но в края на краищата затова са дебатите в парламента, стенограмите остават!
Наглостта стигна своя връх! Прави се предложение за прекратяване на дебатите, след като само един от вносителите на текста успя да се изкаже. Практически се лишават дори народните представители, които са направили предложения за промяна в текста, да изразят своите позиции.
Уважаеми дами и господа от тройната коалиция и най-вече изключително нервните депутати от БСП! Ако не ви се работи, ако не ви се стои, ако не ви се дебатира по Закона за държавния бюджет, никой не ви задължава. Свободни сте, където искате отидете, но бюджетът е важно нещо! (Шум и реплики от ляво.)
И това, че не можете да си сдържате нервите, затова, че истерично се хилите и подхилвате, подвиквате, не помага за силата на аргументите ви. Бързината, която искате доведе до това, че се гласуват неща, които и вие не знаете в момента дали са приети или не са приети. Не знаете дали не сте пробили макрорамката на бюджета. Бързате да гласувате като стахановци.
Казвам всичко това, за да обоснова обратното на предложението, което беше направено, за прекратяване на дебатите. Нека тези, които имат да изложат своите аргументи и предложения да имат възможност да ги заявят. Какво ще гласувате, това е ваша воля.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): По този параграф има две предложения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, така е, господин Костов. Има т. 1 и т. 2 във вашите предложения.
Направено е процедурно предложение по чл. 42, ал. 2, т. 3 – прекратяване на разискванията.
Моля, гласувайте. Длъжен съм да подложа това процедурно предложение на гласуване, а залата решава.
Гласували 159 народни представители: за 119, против 39, въздържал се 1.
Предложението се приема. (Силен шум и реплики в залата.)
След процедура няма отрицателен вот. (Шум и реплики в залата.)
Господин Костов, не можете да се изкажете. (Реплики.)
Процедура по воденето на заседанието – може.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, госпожа Манолова направи много ясно предложение за прекратяване на дебатите по т. 1, защото те са дискутирани според нея по-рано днес.
По т. 2 предложенията не са дискутирани. Там не е имало предложение, така че дебатите трябва да продължат. Не е имало такова гласуване. (Шум и реплики в залата.)
Не е имало такова гласуване, затова по т. 2 трябва да продължат дебатите. Много ясно госпожа Манолова каза: тези ги гледахме по предложение в § 75. Това е т. 1 от нашето предложение. Точка 2 е друго предложение и дебата трябва да продължи! (Шум и реплики от ПГ на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поне аз разбрах, че госпожа Манолова е направила предложение за прекратяване на дебатите по предложенията на четиримата народни представители. Ако госпожа Манолова има нещо друго предвид, нека да каже. Поне всички останахме с такова убеждение.
Госпожо Манолова, какво имахте предвид? (Шум и реплики в залата.)
Ама, Вие говорите сега по телефона!
Има спор какво точно процедурно предложение сте направили – дали да се прекрати по т. 1 или въобще да се прекратят дебатите по предложенията.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги от ДСБ! Втората част от предложението беше подробно обсъдена преди няколко дни, когато обсъждахме Закона за облагане на доходите на физическите лица. (Силен шум от опозицията.)
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Не е вярно това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте аргументите!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Същото предложение, абсолютно същото предложение подробно е обсъдено! А предложението по т. 1 беше направено преди два часа тук под формата на предложение за § 75. Предложението ми визира цялото предложение на колегите Костов, Методиев, Димов и прочие. (Силен шум, реплики, провиквания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте процедурното предложение, чухте обратното процедурно предложение, следователно, за да няма спор, поставям още веднъж предложението на народния представител Мая Манолова за прекратяване на разискванията по силата на чл. 42, ал. 2, т. 3 по предложенията както по т. 1, така и по т. 2 на четиримата народни представители начело с Иван Костов, на гласуване. Гласувайте!
Гласували 157 народни представители: за 120, против 37, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието – разискванията са прекратени.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Това с парламентарна гилотина не се прави! (Шум и реплики в залата.)
По начина на водене на заседанието вече чухме предложението на господин Нено Димов. (Реплики.)
Добре, господин Костов, заповядайте. В рамките на две минути ще Ви чуем.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председателю, Вие току-що приехте един безумен аргумент. Аргументът беше, че нашето предложение за § 98а, свързано със Закона за облагане доходите на физическите лица, е било обсъждано преди няколко дни.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не е ли така?
ИВАН КОСТОВ: А Вие нали разбирате какво сте приели, защото някой се обажда съвсем неподготвен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костов, председателят на събранието не приема, залата гласува.
ИВАН КОСТОВ: Погледнете, че се прави предложение да се подмени половината текст на данък добавена стойност в следващия параграф. Тук става въпрос за едно изменение, което очевидно може да се направи с оглед на това което се е изяснило по време на второто четене на бюджетния закон. Вие може да промените половината ДДС, с това нещо не може да се отиде към плоския данък, който колегите от СДС са предложили наистина по времето на онзи дебат. Онзи дебат е за един закон, днеска дебатираме Закона за бюджета и има направено предложение за второ четене да бъде коригирана скалата, да се отиде към плоска скала от 17-процентно облагане и има нови аргументи за това.
И аз се удивлявам как Вие можете да приемете аргумент, че някъде по някакъв закон нещо подобно е било дебатирано и е било отхвърлено като предложение днес.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Репликата е от колегата Мартин Димитров.
ИВАН КОСТОВ: Госпожата, която го направи, ходи на неделно училище за политици, обаче очевидно е отсъствала в този момент, в който са обяснявали, че не може да се позоваваш на разискване отпреди няколко дни за един съвършено конкретен законопроект. (Шум и реплики в залата.)
Затова, тъй като Вие очевидно се уморихте, моля да Ви смени някой колега, но Вие приемате абсурдни аргументи. Вие не давате възможност и ние, и колегите от СДС да мотивираме нещо, което е абсолютно разумно в контекста на това, което става.
Освен това, забележете друго. Вие се раздвижихте емоционално, придобихте някакво фалшиво самочувствие и направихте грешка. Вие отменихте закона, по силата на който ще увеличите сега пенсиите от 1 януари.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не е вярно това нещо.
ИВАН КОСТОВ: Вярно е, вярно е, ще четем заедно закона и стенографския протокол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, времето. Разполагахте с 2 минути, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Ами ето, самият факт че спорим, показва, че сте погазили парламентарната практика. Така е. Затова първо намалете темпото, позволете да вървят нещата както е редно. Извършвате безпрецедентни нарушения и Ви карат Вас да ги извършвате в момента. Орден няма да Ви дадат за това. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Понеже се използва като реплика относно начина на водене, съм длъжен да кажа с две думи на господин Костов. Залата гласува, а не водещият заседанието. Залата гласува това, което се предлага.
Второ, доколко съм уморен, господин Костов, и Вие не изглеждате много свеж. (Смях.)
След като се прие прекратяване на разискванията, подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 38, против 119, въздържали се 7.
Предложението на Иван Костов и групата народни представители не се приема.
Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председателю, процедурата ми е за прегласуване, но Вие дори не дадохте възможност на мен например като вносител да аргументирам. Аз не знам как допускате процедура за прекратяване на дебата, преди вносителите да са представили това, което трябва да бъде дебатирано?! Дебат на практика не започна, защото вносителят в мое лице не представи своите аргументи по т. 2. Не е започнал дебат, а Вие го прекратявате и твърдите, че го била прекратила залата. Вие започвате процедура по прекратяване на нещо, което не е започнало. Може би умората вече ви се отразява. Беше Ви направено предложение да бъдете заменен от някой друг. Но аз не виждам, обяснете ми Вие как успявате така да прекратите този дебат? (Шум и реплики в залата.)
Вие сте много нервни, но можехте да не приемате гласуване днес до последно. И утре е ден и можеше утре да продължи бюджетът. Да, можеше да продължи, но дайте да работим колкото се може, за да може да приемем бюджета в един ден. Тази ваша амбиция ще ви изяде главата.
Господин председател, предложението е за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Господин Димов, нали аз Ви дадох думата за изказване. Нали Вие се изказвахте от трибуната. Имате 5 минути, използвайте си ги.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов.
Гласували 167 народни представители: за 38, против 121, въздържали се 8.
Предложението на четиримата народни представители не се приема.
Господин Димитров, докладвайте следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 100 със следното съдържание:
„§ 100. В закона за акцизите и данъчните складове в т. 3 на § 12 от Преходните и заключителни разпоредби думите „1 януари 2007 г.” се заменят с „1 януари 2009 г.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мартин Димитров, заповядайте, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, моля за известно внимание и търпение. Когато Бюджетната комисия обсъждаше § 100, заместник-министър Кадиев ни каза, че “1 януари 2009 г.” е техническа грешка, всъщност било “1 януари 2008 г.”. И когато днес четем бюджета, отново четем “1 януари 2009 г.”. Господин Кадиев ни увери, че само си мисли тази дата и че няма да я напише никъде, но се оказа, че тя е написана тук.
Така че моето предложение е „1 януари 2009 г.” да бъде заменено с „1 януари 2008 г.”.
За какво става въпрос? Това са маркираните горива. Тях трябваше да ги има още м. юли тази година, няма ги. Обещаха да ги има 1 януари 2007 г. и тогава няма да ги има. Сега предложението е да ги има 1 януари 2009 г.
Моля ви се, това е много несериозен подход. Не може да се приемат закони, които не се спазват по няколко пъти. Вие омаловажавате работата на българския парламент по този начин.
Господин председател, правя предложение “1 януари 2009 г.” да бъде заменена с “1 януари 2008 г.”. Даваме ви отсрочка още една година. Вече няколко пъти не го спазвате този срок. Обещахте на земеделските производители маркирани горива, но какво получават те?! Няколко пъти ги лъжете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има думата за изказване Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми колеги, особено опозицията! Ценя този стремеж да приемате управляващите за безгрешни. Грешка! Прав сте. Признавам я. Предложението на комисията е да бъде 1 януари 2008 г. Можете да измислите формите, под които да си понесем отговорността. (Ръкопляскания от КБ. Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за изказване Нено Димов по § 100.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председателю, колеги народни представители, очевидно този бюджет е изпъстрен с грешки. Това е четвъртата грешка, която намираме само в рамките на хода на пленарната зала на второ четене, а сигурно са още 400 грешките, които не можем да видим, защото е трудно в рамките на гледането тук да бъдат открити всички грешки. Министърът на финансите се извинява за грешка и казва: “Ще накажа администрацията”, но той е подписал бюджета и той трябва да бъде наказан. Председателят на комисията казва: “Извинявайте, ще накажа някой”, но той е подписал доклада и явно той трябва да бъде наказан.
За другите грешки очевидно ще търсите виновни някъде в администрацията, но тези грешки са заради вашата некомпетентност – на министър Орешарски, на правителството, на господин Миков, който днес направи само един разумен ход, като прие предложението за трите месеца, което направих. Това нещо се вижда в бюджета. Дори пробихте бюджета с гласуването си преди няколко параграфа.
Дори не ми дадохте възможността, господин председател, да защитя позицията за 17-те процента плосък данък на физическите лица, който независимо от бюджетните, че не приехте по чл. 1, имат ресурс, тъй като само ДДС и акциз само върху увеличението на газта от следващата година ще бъде по-голямо, отколкото загубата за бюджета от 17% плосък данък. Само че тези 17% плосък данък щяха да оставят пари в хората, които да се опитат да посрещнат малко от малко ценовия шок, който вие им давате.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Предвидили сме ги за пенсии.
НЕНО ДИМОВ: Пенсиите бяха в друг параграф. Вие отхвърлихте пенсиите.
Така че, уважаеми дами и господа народни представители, най-добре е да прекратим този дебат, да поспим и утре заран да продължим с бюджета, защото очевидно вие не можете да се справите сега. Гласувате и бързате за пир, само че това ще бъде пир след кървава баня. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Димов, освен всичко друго сме и хора. Не мислех да Ви го казвам преди малко, но сега ще Ви го кажа. В тази пленарна зала преди съвсем малко време беше гласуван нов закон – Закон за данъците върху доходите на физическите лица. Вие сте направили предложение по друг закон. Ние сме в такъв галоп в последно време, че действително си признавам, че ни е безкрайно трудно, направили сме грешки и ги признавам. Вие преди малко водехте един дебат, който е абсурден. Отстоявате предложения по друг закон, който вече го няма. Новият закон е публикуван. Дайте да не работим така! Хора сме, нека да се отнасяме като хора един към друг. Ние произвеждаме закони, но не ги произвеждаме на инат на една или друга група. Произвеждаме ги, за да влезем в Европейския съюз, за да може на българския данъкоплатец да му е лесно, да му е ясна процедурата и всичко да му е на място.
Ако опозицията си беше на мястото, това, което днес стана и с онази прословута таблица, нямаше да се случи. Но вас ви няма на заседания на комисията, няма ви в залата. Смисълът на опозицията е да покаже грешките, а вие свеждате функциите си до това да превръщате грешката в пирон. Не това е смисълът на опозицията!
Безкрайно ще ви бъдем благодарни, когато ни помагате да откриваме грешките, за да може парламентът да работи перфектно. Ние сме едно цяло, когато произвеждаме закони, а вие сте критиката на това цяло. Бъдете ефективни в тази критика. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ, шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Димитров, разбира се, че това е работата на опозицията. Целият ден днес ние ви показваме колко много сте бъркали. Показваме ви таблиците, които бъркате. Ето, министър Орешарски видя, че е сбъркал бюджета. Вие видяхте, че сте сбъркали бюджета и въпреки това вървите напред и го приемате. Какво повече искате от опозицията?! Ние непрекъснато ви показваме, че бъркате, искаме да изправим тези грешки, а вие не щете и не щете.
А когато говорим за законите, в следващата точка ние ще променим един друг закон, който беше приет наскоро – Законът за данъка върху добавената стойност.
Променяте и други закони, които са приети скоро. Нека да си спомним какво стана със Закона за счетоводството. Тъкмо го приехме в пленарната зала и тичаме в Комисията по бюджет и финанси да приемаме нови промени, защото някой нещо пропуснал. Топъл, топъл беше, току-що гласуван в пленарната зала, а горе в залата имахме извънредно заседание, за да пробутаме нещо ново, защото някой го бил пропуснал. Хубаво е, че тичате, ама тичате нескопосано. Това е проблемът, господин председателю на Комисията по бюджет и финанси, но това не е само Ваш проблем. То е проблем на всички от управляващото мнозинство, проблем на министър Орешарски, проблем и на цялото правителство. Но този проблем не пада върху вашите глави, а се стоварва върху главите на българските граждани. Това е големият ужас, който се задава с Бюджет 2007!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Само Костов не бърка! Иначе всички бъркаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имам чувството, че § 100 стана безспорен, след като се смени “1 януари 2009 г.” с “1 януари 2008 г.”. Тогава за какво спорим?
Все пак, има ли други народни представители да се изкажат по § 100? Няма.
Предлагам първо по § 100 да гласуваме предложението на Мартин Димитров. Чухте и становището на председателя на комисията – 1 януари 2009 г. става 1 януари 2008 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 161, против 2, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Мартин Димитров се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията – то е пред вас, но вече с гласуваната поправка за 2008 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Параграф 100 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде § 101 със следното съдържание:
“§ 101. В Закона за данък върху добавената стойност (Обн., ДВ., бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 3, т. 2 думата “или” се заличава.
2. В чл. 21, ал. 3, т. 1 думите “различна от държавата – членка” се заменят с “различна от държавата”.
3. В чл. 22 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки между две държави членки е на територията на държавата членка, в която транспортът на стоките започва.
(4) Когато получател на доставката по ал. 3 е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка, различна от държавата членка, където транспортът започва, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.”
4. В чл. 23 се правят следните изменения:
1. Ал. 2 се изменя така:
„(2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от агент, брокер и друг посредник, действащи от името и за сметка на друго лице, във връзка с доставката на услуга по чл. 22, е на територията на държавата членка, в която транспортът на стоки започва.
2. В ал. 3 думите “друга държава членка” се заменят с “държава членка, различна от държавата членка, където транспортът започва”.
3. В ал. 5 думите “друга държава членка” се заменят с “държава членка, различна от държавата членка, където фактически е извършена транспортната обработка”.
5. В чл. 24 ал. 2 се изменя така:
“(2) Когато получател по доставката по ал. 1 е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка, различна от държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставката, във връзка с която е оказано посредничеството, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.”
6. В чл. 25, ал. 4, думите “на която този период или етап е изтекъл” се заменят с думите “на която плащането е станало дължимо”.
7. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 6 се изменя така:
“6. доставката на услуги, свързани с транспортната обработка на стоки или пътници, превозвани с плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав, когато услугите са оказани във връзка с международен транспорт по чл. 29 и чл. 30;”
2. Създава се т. 8:
“8. услугите, за които се събират такси по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, предоставяни от летищен оператор-концесионер във връзка с въздухоплавателни средства в международен рейс.”
8. В чл. 32, ал. 1, думата “приложението” се заменя с “Приложение № 1”.
9. В чл. 47, т. 1, накрая се добавя “и презастрахователи”.
10. В чл. 51, ал. 4, след думата “фактурата” се добавя “съответно документът по чл. 168, ал. 8”.
11. В чл. 71 т. 2 се изменя така:
“2. издало е протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2, и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите когато данъкът е изискуем от лицето като платец по Глава осма. В случаите по чл. 161 или чл. 163а, когато доставчикът е данъчно задължено лице, получателят следва да притежава и данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който е посочено съответното основание за неначисляване на данък.”
12. В чл. 73, ал. 3, т. 5 се изменя така:
“5. данъчната основа на доставките на стоки или услуги, за които не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 3-5.”
13. В чл. 79 се създават ал. 10 и 11:
“(10) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки и впоследствие извърши с тези стоки безвъзмездна вътреобщностна доставка, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
(11) Корекцията по ал. 10 се извършва в данъчния период, през който данъкът за безвъзмездната вътреобщностна доставка е станала изискуем, чрез съставяне на протокол и отразяването му в дневника за продажбите за този данъчен период.”
14. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 1, накрая се добавят думите “както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове”.
2. Създава се ал. 3:
“(3) В случаите на корекции по чл. 79, ал. 10, лицето дължи пълния размер на ползвания данъчен кредит независимо от срока по ал. 1, т. 3.”
15. В чл. 82 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “алинеи 2 и 3” се заменят с “алинеи 4 и 5”.
2. В ал. 2 думите “Когато доставчикът” се заменят с “Когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и”.
3. Създава се ал. 5:
“(5) Данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, в случаите на чл. 163а независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице.”
16. В чл. 96, ал. 3, думите “по чл. 12, ал. 2” се заменят със “за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3”.
17. В чл. 113, ал. 3, се създава т. 7:
“7. за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
а) се издава документ по реда на специален закон или
б) се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица или
в) издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
18. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 1 думите “чл. 82, ал. 2, 3 и 4” се заменят с думите “чл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5”;
б) създава се т. 4:
“4. в случаите по чл. 161 и чл. 163а – от регистрираното лице – получател по доставката, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по закона.”
2. В ал. 2, т. 2, след думата “номер” се добавя “по чл. 94, ал. 2”.
19. В чл. 120 се правят следните допълнения:
1. В заглавието след думата “продажби” се добавя “или покупки”.
2. Създават се ал. 4 и 5:
“(4) За доставка на стоки и услуги, за които е приложим специалният ред на облагане по Глава деветнадесета “А”, по които доставчиците са физически лица, които не са данъчно задължени, получателят – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените през данъчния период покупки, който съдържа най-малко следната информация:
1. количество и вид на стоката или вида на услугата – за всяка доставка;
2. датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем;
3. покупна цена – за всяка доставка;
4. ставката на данъка;
5. размерът на данъка.
(5) Отчетът за извършените продажби по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.”
20. В чл. 124 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 2 думите “и 120” се заличават;
2. в ал. 3 думите “ал. 1” се заличават;
3. в ал. 4 накрая се добавя “но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1”;
4. създават се ал. 7 и 8:
“(7) Регистрираните лица, които са извършили след календарното тримесечие вътреобщностни доставки на нови превозни средства, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица в други държави членки, отразяват извършените доставки в регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства.
(8) Видът, съдържанието и изискванията към регистъра по ал. 7 се определят с Правилника за прилагане на закона.”
21. В чл. 125 се създава ал. 9:
“(9) Регистърът по чл. 124, ал. 7, се подава на магнитен или оптичен носител до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.”
22. В чл. 143 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1 след думата “страната” се добавя “(включително внесени)”;
2. в ал. 4 думите “в 30-дневен срок преди осъществяването на доставките” се заличават.
23. Създава се Глава деветнадесет А с членове 163а-163в:
Глава деветнадесета А
Доставка на стоки и услуги по Приложение № 2 с място на изпълнение на територията на страната, по които данъкът е изискуем от получателя
Данъчно събитие и изискуемост на данъка
Чл. 163а. (1) Данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в Приложение № 2 към закона, възниква съгласно общите правила по този закон.
(2) Данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
(3) Данъкът за доставките по ал. 1 става изискуем по реда на чл. 25, ал. 5 и 6.
Начисляване на данъка от получателя
Чл. 163б. (1) Начисляването на данъка се извършва от получателя:
1. с издаване на протокол по чл. 117, ал. 2, в срока по чл. 117, ал. 3 – когато доставчикът е данъчно задължено лице;
2. с издаване на общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период – когато доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени. Протоколът се издава на последния ден на съответния данъчен период.
(2) Протоколът по ал. 1, т. 2, задължително съдържа:
1. номер и дата;
2. наименование и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2, на лицето, което го издава;
3. данъчен период;
4. описание на стоките и услугите;
5. обща сума на покупните цени на стоките и услугите по т. 4 за данъчния период;
6. начислен данък за периода.
Документиране на доставките
Чл. 163в. Когато доставчикът е данъчно задължено лице, доставките на стоки и услуги, посочени в Приложение № 2 към закона се документират с издаване на фактура, в която като основание за неначисляване на данък се посочва „чл. 163а, ал. 2”.”
24. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 6 се изменя така:
„6. „Прилежащ терен” е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.”
2. В т. 37 след думите „туристически агент” да се добави „основни туристически услуги” и след думите „т. 10” да се добави „т. 12”.
3. Създават се точки 45-48:
„45. „Настаняване” са основни туристически услуги по смисъла на т. 12 от Допълнителната разпоредба на Закона за туризма;"
46. „Добив на отпадъци” е всяка дейност, в резултат от която се образуват отпадъци;
47. „Обработка на отпадъци” е всяка дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на отпадъци без изменение на химичния им състав;
48. „Преработка на отпадъци” е всяка дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.”
25. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 15 се изменя така:
„§ 15. (1) ДДС сметките по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, по които няма парични средства, се закриват по искане на титулярите или служебно от банките към 31.01.2007 г.
(2) В случай, че по ДДС сметката има налични суми, титулярът на сметката в срок до 31.01.2007 г. може да посочи сметка, по която те да бъдат преведени, като ДДС сметката се закрива.
(3) В случай, че титулярът на ДДС сметката по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения ЗДДС в срока по ал. 1 не посочи сметка, по която да бъдат преведени наличните суми, те се превеждат към 31.01.2007 г. служебно от банката по сметка на титуляра в същата банка, а ако няма открита сметка в банката, по открита служебно от банката разплащателна сметка на името на титуляра, като ДДС сметката се закрива.
(4) Запорираните средства по ДДС сметките по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения ЗДДС могат да се превеждат само по сметка на същия титуляр, като наложените запори запазват действието си включително по отношение датата на налагането им.”
2. Създава се § 15а:
„§ 15а. (1) Когато през 2006 г. са възникнали основания за извършване на корекция на ползван данъчен кредит по реда на чл. 81, ал. 4 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, лицето начислява и дължи данък в размер, определен по реда на чл. 76 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
(2) Корекцията по ал. 1 се извършва с издаване на протокол по чл. 117 от този закон през първия данъчен период на 2007 г. Протоколът се отразява в дневника за продажбите за този данъчен период като данък, начислен по закона в други случаи.
26. Приложение към чл. 32, ал. 1 става Приложение № 1 към чл. 32, ал. 1.
27. Създава се Приложение № 2 към Глава деветнадесета А:
„Приложение № 2 към Глава деветнадесета А:
1. битови отпадъци по Закона за управление на отпадъците;
2. производствени отпадъци по Закона за управление на отпадъците;
3. строителни отпадъци по Закона за управление на отпадъците;
4. опасни отпадъци по Закона за управление на отпадъците;
5. услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1-4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 101.
Има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, в тези години аз съм работил два пъти по съвършено нови закони за данък върху добавената стойност. Знам за тежките проблеми, които са съпътстват промените в механизмите, системите за прилагане и уредените отношения между всички субекти, които участват в процеса, свързан с облагането с данък върху добавената стойност. Това са много сложни неща.
Затова предлагам това нещо да отпадне, тъй като с един параграф, без дебати по отделни членове и по отделни уредени отношения между най-различни субекти – данъчно задължени лица, данъчни кредити, отношения между банки и задължени лица, между данъчната администрация и пр., всичко това без да се дебатира от Народното събрание, се приема ан блок, наведнъж. Вие, като юрист, много добре знаете какво означава това, а предполагам, че и народните представители си дават сметка.
Става въпрос за следното с две думи. Става въпрос за това, че народното представителство ще приеме една дълбока промяна – почти радикална в определени отношения, на данък върху добавената стойност на доверие, приемайки текстовете, които предлага Министерството на финансите и по-специално Националната агенция за приходите.
Редно ли е законодателят да суспендира от себе си отговорности, които има, и по този начин да ги прехвърля не върху политическото тяло на министерството, а да ги прехвърля върху администрацията? Къде е политическото претегляне на всяка теза, на всяко отношение? Къде са вашите експерти, които са ви съветвали да подкрепите точно тези механизми и тези процедури?
Може ли някой от управляващото мнозинство да ми каже, че е провел обичайните консултации с хората, на чиято експертиза разчитаме, за да вземе отношение по този закон? Никой не го е направил. Никой не го е направил!
Как е възможно такъв огромен обем законодателна материя да се променя с един-единствен параграф и сега в тези четири-пет минути, аз какво да кажа по цялата тази материя? Да кажа, че нещо е неприложимо? Да кажа, че нещо ще създаде още по-голяма суматоха? Това възможно ли е изобщо като начин на действие? Това е недопустимо!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Много неща са технически.
ИВАН КОСТОВ: Кои са технически?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): По закриването на сметките.
ИВАН КОСТОВ: По закриването на сметките, да. А другите неща, всичките ли са технически?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Не всички, но много неща за Вас са съвършено ясни.
ИВАН КОСТОВ: А другите неща, извън техническите?
Вторият ми аргумент. България за първи път влиза в една интегрирана общност, където действат определени правила за облагане с данък върху добавената стойност. Извън техническите неща, веднага тук отговарям, въпреки че може да ми се зададе реплика, за да взема отношение по нея, има отношения, които са свързани с територия, със суверенитет, с начин на прилагане на самия закон в зависимост от това къде точно се пораждат задълженията и как се уреждат задълженията. И аз се питам: дали администрацията – много моля сега да внимавате върху това, което казвам, понеже знае, че набързо претупва и дава една значителна законодателна материя и не е сигурна в начина, по който тя ще задейства, не си и измисля онази теза за стотиците-милиони загубени постъпления от данък върху добавената стойност.
Защото в тези механизми е достатъчно да се допуснат една-две съществени грешки. И ще започнат многобройни дела, и ще започнат многобройни разправии или ще се формират процеси на източване на данък върху добавената стойност. Кой може да гарантира това от вас? Никой! Защото никой не е чел. Аз не съм прочел този закон. Не вярвам някой от вас да го е прочел. Това е цялостен нов закон, цялостен нов законопроект!
Виждам, че госпожа Мая Манолова отново взема отношение. Аз не използвам брилянтния Ви аргумент, че това беше гледано преди няколко дни, дайте да не го гледаме сега. Аз говоря други неща, не съм дошъл още на това Ваше ниво.
Моля за внимание, става въпрос за нещо много сериозно. Можете да отворите пробойни за източване на данък върху добавената стойност. Администрацията се е барикадирала зад тези 450 милиона, които казва, че ще ги загуби. Ще ги загуби, поради некадърност!
Приемате закон, който предварително не се знае как ще функционира. Българската администрация не е действала в такива условия. Това е голям риск, който сега в момента се прави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, абсолютно прав сте, че за първи път прилагаме хармонизирани с европейските директиви правила за облагане с данък добавена стойност, макар данъкът да не е нов за нас. Но механизмите, които хармонизирахме със закона, който приехме преди няколко месеца, са нови и предстои да влязат в сила от 1 януари 2007 г. Всъщност законът е приет. Това са технически допълнения в резултат на няколко предпоставки.
На първо място, най-важната, въвеждаме така нареченото обратно начисляване или ривърс чарч при металните отпадъци или скрапта, което е доказан канал за източване на ДДС и се прилага в една трета от страните членки, като директивите допускат свободно, по избор на съответната страна членка, да прилага евентуално обратно начисляване. Обратното начисляване означава, че данъкът се плаща от крайния получател на стоката, а не както обичайно - по веригата. Резултатите показват, че това е сравнително ефективен механизъм за предотвратяване на източване на ДДС.
Втората съществена промяна е продиктувана с изменение на облагане на услугите, което е директива, допълнена това лято, след като вече законът беше дискутиран пред Министерския съвет. Това е другата добавка.
Третият тип добавки, ако мога така образно да ги разпределя, са повече редакционни, а има и уточнени в Преходните и заключителни разпоредби. Има и по-ясни регламенти какво се прави с ДДС-сметката, която решихме да отпадне с основния закон, не с този в момента.
В обобщение, умолявам ви да приемете тези поправки, защото точно тяхното неприемане ще създаде предпоставки за некоректни платци, да го нарека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, даже и да исках да се съглася с Вас изпадам в недоумение пред съдържанието на т. 27, с която вероятно се приема да се облагат с данък добавена стойност и дейностите, свързани с отпадъците. Само че в това, което е написано в този текст – Приложение № 2 в Глава деветнадесета, са изброени:
"1. битови отпадъци по Закона за управление на отпадъците.
2. производствени;” - пак по Закона за управление на отпадъците
“3. строителни;” - по Закона за управление на отпадъците
“4. опасни по Закона за управление на отпадъците", но какво точно с тези отпадъци не се знае. Едва в т. 5 се появява: "услуги по добив, обработка и преработка на отпадъци".
В Закона за управление на отпадъците имаме едно комплексно понятие, което е "третиране на отпадъци", което включва събиране, транспортиране, депониране, обработка и т.н.
Тук, първо, не е ясно за какво става дума. Второ, много объркващ е терминът "услуги по добив на отпадъци". Поне аз за пръв път чувам, че някъде по някакъв начин се добиват отпадъци.
Ако Вие не казвате за какво става дума. Не е ясно ще облагате ли събирането и транспортирането, което в София например се осъществява от една фирма; след това депонирането се осъществява от друга фирма, някъде в бъдеще ще има завод за преработка на отпадъци. Изобщо не е ясно за какво става дума. Така направен текстът очевидно ще създаде една огромна бъркотия.
Аз искам авторите на този забележителен текст да кажат тук какво са имали предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи за реплики.
Заповядайте, господи Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Промените, които са направени в Закона за ДДС, са продиктувани освен от това, което Вие споменахте, и от нещо друго, а именно от пропуски, които са направени, когато е приет закона.
Аз ще посоча само два от случаите, когато това е видно, че е направено с оглед да се отстранят допуснати грешки и ще ви посоча чл. 22 и създаването на ал. 3 и 4.
Ако погледнете в брой 101 на "Държавен вестник" и по-точно в чл. 6 на Правилника за приложение на Закона за ДДС, ще видите тези текстове. Тоест сега ние правим синхронизация между текст, който е публикуван в "Държавен вестник", на Правилника за приложение и Закона за ДДС.
Подобен е и случая в чл. 124, където се създават нови ал. 7 и 8. Пак погледнете цитираният от мен правилник и по-точно чл. 113, за да видите, че тези текстове са публикувани в правилника, а сега правим синхронизация със закона.
За да бъда по-кратък, ще отбележа още нещо, което се прави със закона.
В § 1 на Допълнителните разпоредби се създава едно безумно понятие "прилежащ терен". Това, накратко казано, означава следното: когато продаваме недвижим имот, той, заедно с жилището, заедно с прилежащия терен трябва да бъдат облагани с ДДС. Нали се сещате как ще бъде продаван така нареченият прилежащ терен, седем осми от земята в една кооперация, в който има безкрайно много собственици?
Аз смятам, че въвеждането на нови термини, именно такъв термин като "прилежащ терен", който може би има някакво значение за един самостоятелен имот, но не за имот, който има много собственици, много ще затрудни както осчетоводяването, така и фирмите, които реализират продажби на такива имоти, и общо взето ще създаде само главоболия на бизнеса. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Аз също ще ви обърна внимание върху предлагания за приемане в Допълнителните разпоредби термин "прилежащ терен". Малко ще разтворя темата, за да ви обясня откъде идва проблемът с този термин и какви проекти би могъл да има.
Знаете, че в Закона за данък добавена стойност, който приехме през тази година, се разграничиха облагаемите сделки със земя като има два режима: сделки, които са освободени със земя, за които не се дължи данък добавена стойност, и сделки със земя, за които се дължи данък добавена стойност, и то е в случаите, когато този имот, който представлява земя, е урегулиран поземлен имот. Тоест всички имоти, които са в регулация, по своето естество при сделки с тях ще бъдат облагани с данък добавена стойност.
Èçêëþ÷åíèÿòà, êîèòî äîïóñíà Çàêîíúò çà äàíúê äîáàâåíà ñòîéíîñò â òåçè ñëó÷àè, áÿõà - àêî òîçè èìîò â ðåãóëàöèÿ å çàñòðîåí è â íåãî èìà ñòàðà êúùà, òîåñò íå ñå êàñàå çà íîâî ñòðîèòåëñòâî.  ñëó÷àèòå, êîãàòî èìà ñòàðî ñòðîèòåëñòâî, ñäåëêàòà ñå îñâîáîæäàâà è òóê âå÷å ñå ïîñòàâÿ âúïðîñúò, ñëåä êàòî â åäèí ïàðöåë èìà íå íîâîïîñòðîåíà êúùà, êàêúâ ùå áúäå òåðåíúò è êîé òðÿáâà äà áúäå òåðåíúò îêîëî íåÿ, êîéòî äà áúäå îñâîáîäåí îò äàíúê äîáàâåíà ñòîéíîñò. Çàòîâà ñå âúâåæäà òåðìèíúò “ïðèëåæàù òåðåí”.
Êîëåãè, îò òàçè ãëåäíà òî÷êà àç ñ÷èòàì, ÷å òóê ùå ñòèãíåì äî åäíè àáñóðäíè ñèòóàöèè, çàùîòî ìîãà äà äàì è êîíêðåòåí ïðèìåð: àêî èìàìå â åäèí ïàðöåë îò 300 êâàäðàòà åäíà êúùà îò 100 êâàäðàòà è òðÿáâà îò íåãî äà îòäåëèì ïî 3 ìåòðà âëÿâî è âäÿñíî îò íåÿ, ñòàâàò ïî 13 – 269, îñòàâàò åäíè íåîáëàãàåìè êâàäðàòè, êîèòî ñà àáñóðäíè. Êîãàòî åäèí ïàðöåë å 100% çàñòðîåí, ñúãëàñíî èçèñêâàíèÿòà íà ïëàíà çà óñòðîéñòâî, íÿìà ñìèñúë äà ñå îáëàãàò îñòàíàëè ÷àñòè îò òåðåíà ñ äàíúê äîáàâåíà ñòîéíîñò, à êàòî öÿëî äà áúäå îñâîáîäåíà.
Çàòîâà ïðàâÿ êîíêðåòíî ðåäàêöèîííî äîáàâÿíå êúì òåêñòà, êîåòî ùå èç÷èñòè òîçè ïðîáëåì. Òîâà å § 1, ò. 24 îò Äîïúëíèòåëíèòå ðàçïîðåäáè, êîéòî êàçâà: “ò. 6 ñå èçìåíÿ òàêà:”, à àç êúì îñíîâíèÿ òåêñò ïðåäëàãàì íàêðàÿ äà ñå äîáàâè ñëåäíîòî: âìåñòî òî÷êà äà ñå ïîñòàâè çàïåòàÿ è äà ñå äîáàâè “îñâåí àêî â èìîòà íå ìîæå äà ñå èçâúðøè äðóãî ñòðîèòåëñòâî”. Òîâà èç÷èñòâà ïðîáëåìà ñ ïðèëàãàíåòî íà òîçè òåêñò. Áëàãîäàðÿ.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Ãîñïîäèí Ìåòîäèåâ èìà äóìàòà.
ÂÅÑÅËÈÍ ÌÅÒÎÄÈÅÂ (ÄÑÁ): Áëàãîäàðÿ, ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë.
Óâàæàåìè êîëåãè, òîâà, êîåòî çàïî÷âà, å äåáàò íà ïúðâî ÷åòåíå íà Çàêîí çà èçìåíåíèå è äîïúëíåíèå íà Çàêîíà çà äàíúê äîáàâåíà ñòîéíîñò. Òàçè åäíà ãîäèíà ñî÷è, ÷å âñè÷êè çàêîíîïðîåêòè, êîèòî ñà ñâúðçàíè ñ èíòåãðàöèîííè ïðîöåñè, ñà ïðèåìàíè îòíîñèòåëíî áúðçî, çàùîòî íÿìà ïàðëàìåíòàðíà ãðóïà, êîÿòî äà ñå ïðîòèâîïîñòàâÿ íà òåçè íåùà. Ñúùåâðåìåííî âñåêè ñå å îïèòâàë äà âíèêâà, äà ðàçáèðà êàêâî ñå ïðåäëàãà, äà ñå îáñúæäà, äà ñå íàïðàâè äåáàò, ïîñëå äà ñå îòèäå â êîìèñèÿ è äåáàòèòå â êîìèñèÿ, êîãàòî ñòàâà äóìà çà èíòåãðàöèîííè òåêñòîâå, îáèêíîâåíî ñà êðàòêè è ñúäúðæàòåëíè, âñåêè ïîìàãà ñ êàêâîòî ìîæå äà ïîìîãíå è òóê â çàëàòà ñå ïðèåìàò. Àç ëè÷íî íå âèæäàì àáñîëþòíî íèêàêúâ ïðîáëåì íå ñåãà â 22,30 ÷., à â åäèí ñúâñåì ðàçóìåí ñðîê äà ñå âíåñå Çàêîí çà èçìåíåíèå è äîïúëíåíèå íà Çàêîíà çà äàíúê âúðõó äîáàâåíàòà ñòîéíîñò, äà ñå îáñúäè íà ïúðâî ÷åòåíå, äà ñå äàäå êðàòúê ñðîê çà âòîðî ÷åòåíå è òåçè òåêñòîâå äà âëÿçàò â ñèëà, äà êàæåì, íà 15 ÿíóàðè èëè íà 30 ÿíóàðè, òàêà ÷å äà ñìå ñèãóðíè â òîâà, êîåòî íè ïðèçîâà ãîñïîäèí Ïåòúð Äèìèòðîâ ïðåäè ìàëêî. Âñå ïàê ùå ñå ñòðåìèì äà âèæäàìå ãðåøêè è òå äà áúäàò ïîïðàâåíè. Íèêîé íÿìà íèêàêâè ãàðàíöèè â ìîìåíòà, äîðè ïî êîíêðåòíèÿ êàçóñ, êîéòî ñòàíà òóê ñ òåðåíà, ÷å ìîæå â ìîìåíòà äà âíèêíåì. Êàòî ñà ïåòèìà ñîáñòâåíèöè – äà, ìîãàò äà èñêàò äà ïðîäàäàò çåìÿòà – òîâà, êîåòî ñå îïèòàõ äà ÷óÿ îò êîëåãàòà ßíåâ. À êàòî ñà îñìèíà èëè äâàíàäåñåòèíà è ñà âúðõó 600 êâ. ì íÿìà äà ìîãàò ñèãóðíî äà ÿ ïðîäàäàò. Òîåñò ìîãàò äà ñå ïîðîäÿò ðàçëè÷íè âúçìîæíîñòè. Àêî èñêàìå ïî íÿêàêúâ íà÷èí äà ñìå ïîëåçíè, òðÿáâà äà ãè îñìèñëèì, çà äà äàâàìå íÿêàêâè êîíêðåòíè ïðåäëîæåíèÿ.
Ãîñïîäèí Êîðíåçîâ, òîâà å äåáàò íà ïúðâî ÷åòåíå, êîéòî òðúãâà. Íÿìà íèêàêúâ ïðîáëåì òîçè çàêîíîïðîåêò äà ñå âíåñå â ïàðëàìåíòà, àêî ùåòå, â óòðåøíèÿ äåí êàòî Çàêîíîïðîåêò çà èçìåíåíèå è äîïúëíåíèå íà Çàêîíà çà äàíúê äîáàâåíà ñòîéíîñò è äà áúäå ïðèåò ñëåä Íîâà ãîäèíà. Íÿìà äà çàêúñà åâðîïåéñêàòà èíòåãðàöèÿ, àáñîëþòíî ñúì óáåäåí îò òîâà, ÷å ùå ãî ïðèåìåì íà 20 èëè 25 ÿíóàðè òîçè çàêîí. Íî äà ïðèåìåì ñåãà òóê öÿë çàêîí ôàêòè÷åñêè çà 8 èëè 18 ìèíóòè, ñïîðåä ìåí å íåäîïóñòèìî êúì ñàìàòà íè äåéíîñò êàòî ïàðëàìåíòàðèñòè. Áëàãîäàðÿ âè.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Ãîñïîäèí Äèìèòðîâ, çàïîâÿäàéòå.
ÌÀÐÒÈÍ ÄÈÌÈÒÐÎÂ (ÎÄÑ): Áëàãîäàðÿ, ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë.
Óâàæàåìè äàìè è ãîñïîäà, ïðîìåíèòå, êîèòî ñå ïðàâÿò, íàèñòèíà ñà ìíîãî ñåðèîçíè. Èñêàì äà âè îáúðíà âíèìàíèå íà íÿêîëêî òåêñòà è ìîëÿ çà ìàëêî âíèìàíèå îò âàøà ñòðàíà.
 ÷ë. 3, àë. 3, ò. 2 îòïàäà äóìàòà “èëè”. Îòïàäàíåòî íà òàçè äóìà îçíà÷àâà, ÷å àäâîêàòèòå è ÷àñòíèòå ñúäåáíè èçïúëíèòåëè çàïî÷âàò äà ïëàùàò ÄÄÑ, óâàæàåìè äàìè è ãîñïîäà. Çà òîâà ñòàâà âúïðîñ. Îòïàäà äóìàòà “èëè” è òå çàïî÷âàò äà ïëàùàò ÄÄÑ.
Òî÷êà 6 â ÷ë. 25, àë. 4 å íåùî ìíîãî âàæíî, íåùî ìíîãî ñëîæíî. Ùå âè êàæà ãîðå-äîëó çà êàêâî ñòàâà âúïðîñ. Ñòàâà âúïðîñ çà óñëóãèòå ñ íåïðåêúñíàòî èçïúëíåíèå. Òîâà ñà ìîáèëíèòå îïåðàòîðè. Èñêàò äà âúðíàò ñòàðèÿ ðåæèì íà îáëàãàíå, òîåñò, êîãàòî âúçíèêíå ñàìàòà äîñòàâêà, òîãàâà äà áúäå îáëàãàíåòî. Òîâà îçíà÷àâà, ÷å âñè÷êè äîñòàâ÷èöè ñ íåïðåêúñíàòî èçïúëíåíèå òðÿáâà äà ñìåíÿò ñâîÿ ñîôòóåð. Âñè÷êè ìîáèëíè îïåðàòîðè è äðóãèòå äîñòàâ÷èöè ñ íåïðåêúñíàòî èçïúëíåíèå. Îòñåãà ìîãà äà âè êàæà, ÷å òîâà ùå áúäå ìíîãî äèñêóñèîíåí òåêñò, ìíîãî ñëîæíà òåìà – òîâà, êîåòî ñå îïèòà äà âè îáÿñíè è êîëåãàòà Ïîïâàñèëåâ. Äåôèíèöèÿòà çà ïðèëåæàùèÿ òåðåí, êîÿòî å äàäåíà òóê, ùå ñúçäàâà ìíîãî ïðîáëåìè. Êîãàòî èìà ñîáñòâåíèê, êîéòî èìà åäíà øåñòäåñåò è âòîðà îò äàäåíî ìÿñòî, êàê òî÷íî ùå ãî îïðåäåëèòå, êàê ùå ãî îáëîæèòå ñ ÄÄÑ íå ìîãà äà ñè ãî ïðåäñòàâÿ. Òîçè òåêñò å äîñòà ñïîðåí. Ãîñïîäèí ßíåâ ñå îïèòà äà ãî îáÿñíè. Ïðîáëåìèòå ñà ìíîãî.
Ñúþçúò íà äåìîêðàòè÷íèòå ñèëè èìà ÿñíà ïîçèöèÿ: àêî íå îòïàäíàò òåçè òåêñòîâå, íèå íÿìà äà ãè ãëàñóâàìå. Ïîåìàòå öÿëàòà îòãîâîðíîñò çà òàçè ðàáîòà. Ìíîãî ñëîæíè òåêñòîâå ñ ãîëåìè âúçìîæíè áåëè, óâàæàåìè äàìè è ãîñïîäà. Òîåñò, àêî òå íå îòïàäíàò, íèå íå ãëàñóâàìå ïî òÿõ.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Èìà ëè äðóãè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, êîèòî æåëàÿò äà âçåìàò îòíîøåíèå?
Ãîñïîæî Ìàñåâà, çàïîâÿäàéòå.
ÅËÈÀÍÀ ÌÀÑÅÂÀ (ÄÑÁ): Áëàãîäàðÿ, óâàæàåìè ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë.
Óâàæàåìè ãîñïîæè è ãîñïîäà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, êàêòî å âèäíî è îò èçêàçâàíèÿòà, è îò îáåìà íà ìàòåðèÿòà, êîÿòî ñå òðåòèðà â Çàêîíà çà èçìåíåíèå è äîïúëíåíèå íà Çàêîíà çà äàíúê âúðõó äîáàâåíàòà ñòîéíîñò, äíåñ åäâà ëè ñúñ Çàêîíà çà äúðæàâíèÿ áþäæåò íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ ñìå â ñúñòîÿíèå äà àñèìèëèðàìå òåçè ïîïðàâêè, òåçè ïðàâíè íîðìè, ïúê áèëî òî è èíòåãðàöèîííè è ñúçäàäåíè ñ òàêàâà öåë.
Èñêàì äà âè ïðåäóïðåäÿ, ÷å òàçè ÷àñò îò Çàêîíà çà äúðæàâíèÿ áþäæåò íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ âñúùíîñò å â ïðîòèâîðå÷èå è ñ Êîíñòèòóöèÿòà, è ñúñ Çàêîíà çà íîðìàòèâíèòå àêòîâå. Òàêèâà âîëíîñòè íå áèâà äà ñè ïîçâîëÿâàìå, çàùîòî åäèíñòâåíî Ìèíèñòåðñêèÿò ñúâåò èìà êîìïåòåíòíîñò è ïðàâîìîùèå äà âíàñÿ Çàêîíà çà äúðæàâíèÿ áþäæåò. Åäíà òàêàâà çíà÷èìà ïîïðàâêà, âíåñåíà ìåæäó ïúðâî è âòîðî ÷åòåíå, áåç îôèöèàëíàòà ñàíêöèÿ íà Ìèíèñòåðñêèÿ ñúâåò å îòêëîíåíèå îò òîçè èìïåðàòèâåí òåêñò.
Îñâåí òîâà, óâàæàåìè äàìè è ãîñïîäà, ïðåç 2003 ã. íèå ïðîìåíèõìå Çàêîíà çà íîðìàòèâíèòå àêòîâå è òîé êàçâà: ÷å îáùåñòâåíè îòíîøåíèÿ, êîèòî ñïàäàò êúì åäíà îáëàñò, çà êîÿòî èìà èçäàäåí íîðìàòèâåí àêò, ñå óðåæäàò ñ íåãîâîòî äîïúëíåíèå è èçìåíåíèå.
Законът за данък добавена стойност е специален закон. Законът за държавния бюджет е особен закон и такава дейност и волност в този момент ние не бива да си позволяваме. Освен това много внимателно слушаме репликите на опозицията – на Съюза на демократичните сили, на Демократи за силна България.
Затова предлагам много внимателно да се огледат тези поправки, поради което тези текстове за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност да бъдат отложени, след като бъдат внесени за ново разглеждане в Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Масева, разбирам, че във Вашето изказване направихте процедурно предложение за отлагане на разискванията по този § 101 и след това евентуално да бъде разгледан в комисията.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Елиана Масева, квалифицирам го по чл. 42, ал. 2, т. 4 “отлагане на разискванията” по § 101.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 52, против 106, въздържали се 3.
Това процедурно предложение не се приема.
Има думата господин Нено Димов за изказване.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, това, което правим всъщност в момента е, по предложение на една комисия в Народното събрание да прескачаме Министерския съвет, който не е взел отношение по тези промени, прескачаме Народното събрание, защото не гледаме по същество на първо четене закона за изменение и допълнение и по никакъв начин в рамките на петте минути, които имам в момента, не мога да взема отношение по петте страници предложения за изменения, които са направени. Чудя се и тук никой, разбира се, не дава никаква информация. Колежката Евдокия Манева попита: какво означава ДДС върху битовите отпадъци? Как въвеждате ДДС върху битовите отпадъци? Какво точно е това? Купувам си аз киселото мляко, плащам ДДС и като си изхвърля кофичката, трябва вътре да оставя ДДС-то за кофичката ли? Това ли въвеждате?
Или по-надолу за производствените и строителните отпадъци. Най-странното е, че трябва да има и нова дейност “услуги по добив” – забележете “добив на отпадъци”. Някой от вас това нещо асимилира ли го? Това не е ли поредната грешка, която ще прочетем в този бюджет? Ще се окаже, че добив на отпадъци не съществува. Вероятно това е някакъв нескопосан превод, който е направила администрацията, бързайки да вкара промените между първо и второ четене.
Вие, господин министър, добивате ли отпадъци? Ако добивате отпадъци, разкажете за какво точно става дума. Така пише: “добив на отпадъци”, “добив, обработка или преработка”. Много е любопитно това нещо, много. Какво означава този добив?
Казват, че тези текстове били евроинтеграционни. Дали са евроинтеграционни? Ние изчистваме...
Господин министър, ще Ви кажа, че Вие знаехте на 12 май 2006 г., че няма да има ДДС-сметка през 2007 г. Знаехте ли го тогава? Знаехте го. Само че изчистваме това, че не се следят текстовете тогава. Този закон не е променен преди една година, променян е преди няколко месеца. Сега какво правим? В момента приемаме закон на базата на правилник. Министерството на финансите си е приело правилник, а по него ние приемаме закон. Не е ли редно това да бъде обърнато обратно? Не е ли нормално Народното събрание да приема закони и да възлага на Министерския съвет и на Министерството на финансите да приемат правилници по законите? В такъв случай каква е целта въобще на това Народното събрание? Кажете ми и вие от НДСВ, и вие от ДПС – каква е целта? Те да си приемат правилници, а ние да синхронизираме законите с правилниците? Дайте им законодателно те да приемат законите и по този начин ще бъде много по-лесно. Може да се разпуснем и поне оттук да направим една икономия за гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма желаещи.
Обявявам разискванията по този текст за приключени.
Ще поставя на гласуване предложението на народния представител Иван Костов. В своето изказване той направи предложение за отпадане въобще на § 101. (Реплики от народния представител Иван Костов.)
Не, ако ще го оттегляте, казвайте. Вие казахте, че трябва § 101 да отпадне, нали така казахте? Да го подложа ли на гласуване?
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Костов за изцяло отпадане на § 101.
Гласували 150 народни представители: за 40, против 107, въздържали се 3.
Предложението на Иван Костов за изцяло отпадане на § 101 не се приема.
Имаше още едно предложение на народния представител Яни Янев в т. 24, § 1, т. 1.6: след точката да се сложи запетайка и да се добавят думите: “освен ако в имота не може да се извършва друго строителство”.
Поставям на гласуване предложението на този народен представител.
Гласували 125 народни представители: за 16, против 41, въздържали е 68.
Предложението на този народен представител не се приема.
Поне аз, който следях дебатите, друго предложение по текста не знам да е направено. Нали така, господин председател? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 101.
Гласували 134 народни представители: за 113, против 18, въздържали се 3.
Текстът е приет.
За отрицателен вот има думата господин Агов. (Ръкопляскания от мнозинството.)
АСЕН АГОВ (ДСБ): Сега като чуете какво ще кажа, ще спрете да ръкопляскате. Обяснявам своя отрицателен вот.
Току-що беше извършено изменение и допълнение на закон без да бъдат изпълнени основни парламентарни процедури. На практика с това, което беше току-що гласувано, ние отхвърлихме възможността за първо четене на много важни изменения в един закон, а това е Законът за добавената стойност.
Второ, вкарваме ги като поправки към друг законопроект, защото така трябвало да се уговорят техническите подробности. Това обаче води наистина към много сериозно погазване на всички парламентарни практики и процедури, на традицията на този парламент. И вие от Движението за права и свободи, ръкопляскате точно на това – да се погазват тези традиции.
Така че когато се опитвате да вдигате шум в залата, замислете се за какво го правите, господа от Движението за права и свободи. Вие просто нарушавате традициите, правилника и Конституцията в крайна сметка. Именно затова аз гласувах „против”. (Ръкопляскания в ДПС, възгласи: „Браво!”)
Така винаги са ръкопляскали онези, които не са имали никакви аргументи. Вие мълчите през цялото това време, една дума не казахте в защита на този министър, на този бюджет или на този законопроект, защото нямате какво да кажете и не знаете какво да кажете. (Реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю на комисията, докладвайте § 102.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
„§ 102. В Закона за мерките срещу изпирането на пари в чл. 13 ал. 1 и 2 се изменят така:
(1) При уведомяване по чл. 11 или 18 и при запитване по чл. 22 Агенцията за финансово разузнаване може да поиска от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 без Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България, информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти. Поисканата информация се предоставя в определения от агенцията срок.
(2) При писмено уведомяване по чл. 11 или 18 от лице по чл. 3, ал. 2 и 3 и при запитване по чл. 22 Агенцията за финансово разузнаване може да поиска от Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България, информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти. Поисканата информация се предоставя в определения от агенцията срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 102.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, правя предложение този параграф да отпадне по няколко съображения.
Първо, искам да ви кажа, че преди малко по инерция, без да е гледана на първо четене една толкова сложна материя, каквато е Законът за данъка върху добавената стойност, регламентирахте, и нека това да се знае, управляващото мнозинство въведе данъка върху добавената стойност върху адвокатските услуги. Да знаете какви сте ги свършили!
Но става въпрос за един много сериозен закон. Имам чувството, че не приемаме държавния бюджет за годината, а някакъв закон-пенкилер. Каквото сте пропуснали през годината и не сте го ремонтирали някъде, сте го набутали в този закон. Това е изумително! Без да минат на първо четене се предлагат много сериозни текстове в Закона за мерките срещу изпиране на пари. Това, първо, е нарушение на Конституцията и на правилата – че законите се приемат на две четения, защото тук изменяте закон без да е минал на второ четене.
Ама, чуйте го това нещо, недейте да си правите оглушки! Тук има юристи, които като вземат думата, човек не може да им стои насреща. Сега кажете нещо, госпожо Манолова! Може ли да се гласува на второ четене, без да е гласувано на първо четене? Питам аз! Може ли да се гласува на второ четене закон, без да е гласуван на първо четене?!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Това е практика.
АТАНАС АТАНАСОВ: Каква практика? Има Конституция в тази държава! Не сме в англо-саксонската правна система! На какво прилича това?
Трима заместник-министри на финансите ги питах тук какво предлагат и те казват: „Абе, това е интеграционно, ама не го знаем какво е”.
Какво интеграционно? Затова трябва да се внесе закон на първо четене с мотиви, за да се обясни какво се променя.
Излезте тук, господин Стоилов, като председател на Комисията по правни въпроси и обяснете, моля Ви се, може ли да се гласува закон на второ четене без да е гласуван на първо четене. Защото стана 23,00 ч. Абе, каква е тази Стахановска работа! Не можахме ли тези неща да ги гледаме по-нормално?!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Какво Ви притесняват тези два текста?
АТАНАС АТАНАСОВ: Притеснява ме, че не са гледани на първо четене. Това ме притеснява. Това е нарушение на Конституцията и на правилника. За това става дума. Хайде, обяснете ми как стават тези неща. (Шум и реплики в мнозинството.)
И много моля хора, дето нищо не разбират от право, да не се месят в тази работа, защото тук чувам разни подвиквания.
На какво прилича това? Преди няколко дни гледахме друг закон и казват: ама, има такава практика. Не може практиката да нарушава Конституцията и правилника на Народното събрание! Правилникът е със сила на закон – единственият правилник в държавата със сила на закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат? Няма.
И така, уважаеми народни представители, първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов за отпадане на § 102.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 33, против 114, въздържали се 8.
Това предложение не се приема.
Господин Атанасов – за процедура.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Уважаеми колеги, дами и господа! Ясно ми е как ще гласувате. Виждам какво се случва днес в тази зала. Само ви се чудя на акъла, тези неща остават в историята, в стенограмите. Може ли такова нещо?
Нека да отпадне този параграф, чуйте, това е разумен аргумент, не го правя тук емоционално. Нека този параграф да отпадне, нямаме никакъв зор, да се внесе отново законопроект на първо четене и да видим за какво става въпрос. Никой от вас не знае какво гласува, разберете го това нещо.
МАЯ МАНОЛОВА: Как никой не знае? Те са безспорни тези два текста!
АТАНАС АТАНАСОВ: Кои са безспорни? Вие знаете ли какъв е старият текст, че сега ми обяснявате какъв е новият?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Знам, да.
АТАНАС АТАНАСОВ: Знаете ли какъв е старият текст? Не, аз ходих да го чета сега на компютъра и трябва да ви кажа, че нищо не разбрах. За 5 минути не може да се схване за какво става дума. (Шум и реплики в КБ.)
Правя процедурно предложение да се прегласува, господин председателю. (Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да слушаме аргументите.
Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов за отпадане на § 102.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 40, против 115, въздържали се 12.
Предложението и този път не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 102.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 107, против 28, въздържал се 1.
Параграф 102 е приет.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÏÅÒÚÐ ÄÈÌÈÒÐÎÂ: Êîìèñèÿòà ïðåäëàãà äà ñå ñúçäàäå íîâ § 103:
“§ 103.  Çàêîíà çà àäìèíèñòðàòèâíèòå íàðóøåíèÿ è íàêàçàíèÿ (îáí., ÄÂ, ...) â ÷ë. 34, àë. 2 ñëåä äóìèòå “õàçàðòíàòà äåéíîñò” ñå äîáàâÿ “è ìåðêèòå ñðåùó èçïèðàíåòî íà ïàðè è ôèíàíñèðàíåòî íà òåðîðèçúì”.”
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Èìàòå äóìàòà, óâàæàåìè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè. Íÿìà æåëàåùè.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå § 103 òàêà, êàêòî ñå ïðåäëàãà îò êîìèñèÿòà.
Ãëàñóâàëè 136 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 125, ïðîòèâ 10, âúçäúðæàë ñå 1.
Ïàðàãðàô 103 å ïðèåò.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÏÅÒÚÐ ÄÈÌÈÒÐÎÂ: Êîìèñèÿòà ïðåäëàãà äà ñå ñúçäàäå § 104:
“§ 104.  Çàêîíà çà ñ÷åòîâîäñòâîòî (îáí., ÄÂ, ...) ñå ïðàâÿò ñëåäíèòå èçìåíåíèÿ è äîïúëíåíèÿ:
1.  ÷ë. 38, àë. 1, ò. 3 äóìèòå “áàíêè” ñå çàìåíÿò ñ “êðåäèòíè èíñòèòóöèè”.
2.  Ïðåõîäíèòå è çàêëþ÷èòåëíèòå ðàçïîðåäáè ñå ñúçäàâà íîâ § 8:
“§ 8. (1) Êðåäèòíèòå è ôèíàíñîâèòå èíñòèòóöèè è çàñòðàõîâàòåëíèòå ïðåäïðèÿòèÿ èçãîòâÿò è ïðåäñòàâÿò ôèíàíñîâèòå ñè îò÷åòè ïî ðåäà íà ÷ë. 22à, 22á, 22â è íàðåäáè íà ìèíèñòúðà íà ôèíàíñèòå.
(2) Ñ íàðåäáèòå ïî àë. 1 ñå âúâåæäàò èçèñêâàíèÿòà íà Äèðåêòèâà 86/635/ÅÈÎ íà Ñúâåòà îòíîñíî ãîäèøíèòå ôèíàíñîâè îò÷åòè è êîíñîëèäèðàíèòå ôèíàíñîâè îò÷åòè íà áàíêè è äðóãè ôèíàíñîâè èíñòèòóöèè è Äèðåêòèâà 91/674/ÅÈÎ íà Ñúâåòà îòíîñíî ãîäèøíèòå ôèíàíñîâè îò÷åòè è êîíñîëèäèðàíèòå ôèíàíñîâè îò÷åòè íà çàñòðàõîâàòåëíèòå ïðåäïðèÿòèÿ.
(3) Â ñðîê äî 31 ÿíóàðè 2007 ã. ìèíèñòúðúò íà ôèíàíñèòå èçäàâà íàðåäáèòå ïî àë. 1.”
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Èìàòå äóìàòà ïî § 104, óâàæàåìè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè.
Íàðîäíèÿò ïðåäñòàâèòåë Èâàí Êîñòîâ – çà èçêàçâàíå.
ÈÂÀÍ ÊÎÑÒÎÂ (ÄÑÁ): Ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, êîëåãè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè! Àç ïðåäëàãàì äà îòïàäíå íîâèÿò § 104 íà ãîñïîäèí Äèìèòðîâ, çàùîòî íå çíàì ñëåä âðåìå êîé äðóã îñâåí òîé ùå çàñòàíå çàä òåçè òåêñòîâå, çàùîòî òîé å ïîäïèñàë òîâà, êîåòî ñå ïðàâè â ìîìåíòà.
Êàêâî âñúùíîñò ñå ïðàâè òóê åäâà ëè íÿêîé ìîæå äà ðàçáåðå. Ìîæå áè äîðè íàé-îïèòíèòå â ñôåðàòà íà ñ÷åòîâîäíàòà ìàòåðèÿ íå ñè äàâàò ñìåòêà, ÷å ñå ïðåäîñòàâÿ ïðàâî íà ìèíèñòúðà íà ôèíàíñèòå äà èçäàäå íàðåäáè, çà äà èìïëåìåíòèðà, äà âêàðà â áúëãàðñêèòå èçèñêâàíèÿ êúì áàíêèòå è êðåäèòíèòå èíñòèòóöèè îïðåäåëåíè ïðàâèëà íà òåõíèòå ôèíàíñîâè îò÷åòè. Òîâà å ìíîãî ñåðèîçíà âëàñò, êîÿòî â ìîìåíòà ñå ïðåäîñòàâÿ õåé òàêà. Àç íå çíàì êàêâî òî÷íî ãëàñÿò äèðåêòèâèòå. Íå ñúì ñèãóðåí êàêâî òî÷íî ùå ïðèëîæè Ìèíèñòåðñòâîòî íà ôèíàíñèòå îò òåçè äèðåêòèâè â íàðåäáèòå. Êàêâî ùå ïðèëîæè òî÷íî íå çíàì, íî çíàì êîëêî ñòàðè ñà ñïîðîâåòå ìåæäó Ìèíèñòåðñòâîòî íà ôèíàíñèòå è êðåäèòíèòå è áàíêîâèòå èíñòèòóöèè. Òîâà âèíàãè å áèëà ìàòåðèÿ, ïî êîÿòî ñå å ñïîðèëî äúëãî âðåìå è áàëàíñèòå, è ðàâíîâåñèåòî íà îòíîøåíèÿòà å áèëî óñòàíîâÿâàíî ìíîãî òðóäíî. Ñåãà èçâåäíúæ ìèíèñòúðúò íà ôèíàíñèòå, áåç äà ñà ãëåäàíè êîíêðåòíè òåêñòîâå â Çàêîíà çà ñ÷åòîâîäñòâîòî, áåç äà ñà ìàðêèðàíè ìàðêåðèòå, îêîëî êîèòî òðÿáâà äà ñå èçãîòâÿò òåçè ôèíàíñîâè îò÷åòè, íàïðàâî ãè ïðåàäðåñèðà êúì äâå äèðåêòèâè íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç è ìó ñå äàâà öÿëîòî ïðàâî äà îïðåäåëÿ êàê òå ùå ñå îò÷èòàò ïðåä Ìèíèñòåðñòâî íà ôèíàíñèòå.
Òîâà íå å ñòàâàëî â Áúëãàðèÿ. Òàêîâà íåùî â ïðàêòèêàòà, êîÿòî àç ïîçíàâàì îò 17 ãîäèíè, íèêîãà íå ñå å ñëó÷âàëî.
Óñåùàì ñå îáà÷å, ÷å ñëåä êàòî Ìèíèñòåðñòâîòî íà ôèíàíñèòå å ðåøèëî äà ìèíå ïî òîçè ïúò, çàùîòî çà ìåí, ãîñïîäèí ìèíèñòúð, òîâà, êîåòî ñòå íàïðàâèëè, íàïðàâî ìè ïðèëè÷à íà íÿêàêâî íàïàäåíèå îò çàñàäà. Âèå ñòå ìèíàëè ïîêðàé êîëåãèòå ñè îò Ìèíèñòåðñêèÿ ñúâåò, íå ñòå ñúãëàñóâàëè òåçè íåùà ñ Áúëãàðñêà íàðîäíà áàíêà, íå ñòå ñúãëàñóâàëè ñ íèêîé, âëèçàòå ñ òåçè ìîæå áè ìíîãî ñåðèîçíè èçìåíåíèÿ íàïðàâî, íà âòîðî ÷åòåíå íà Çàêîíà çà áþäæåòà, â ïîñëåäíàòà âå÷åð, â ïîñëåäíèòå çàñåäàíèÿ íà Íàðîäíîòî ñúáðàíèå.
Çàùî ïðàâèòå òîâà íåùî?! Êîãà Ìèíèñòåðñòâîòî íà ôèíàíñèòå ñè å ïîçâîëÿâàëî òîëêîâà àðîãàíòíî ïîâåäåíèå ñïðÿìî âñè÷êè îñòàíàëè?
Çàäàâàì ïðîñò âúïðîñ íà ãîñïîäèí Äèìèòðîâ è ãî ìîëÿ äà ìè îòãîâîðè. Âèå òîçè òåêñò ñ Áúëãàðñêà íàðîäíà áàíêà ñúãëàñóâàëè ëè ñòå ãî èëè íå? Êàêâî å îòíîøåíèåòî íà óïðàâèòåëÿ íà Áúëãàðñêà íàðîäíà áàíêà? Äàíî å ñúãëàñóâàíî, çàùîòî àêî íå å, ùå èçëåçå, ÷å íàèñòèíà ñå ïðàâÿò áåçîáðàçèÿ.
Èñêàì äà êàæà íåùî íà óïðàâëÿâàùîòî ìíîçèíñòâî. Âñè÷êè òåçè ïîïðàâêè íà çàêîíà, êîèòî ìèíàõà è áÿõà èçãëàñóâàíè, íà ïðàêòèêà íå ñà ìèíàâàëè íà ïúðâî ÷åòåíå, íå ñà ïðèñúñòâàëè â çàêîíà, êîãàòî íè å áèë ïðåäîñòàâåí êàòî Çàêîí çà äúðæàâíèÿ áþäæåò çà 2007 ã., ùå ïðåäëîæèì íà êîëåãèòå îò îïîçèöèÿòà äà ãè àòàêóâàìå ïðåä Êîíñòèòóöèîííèÿ ñúä êàòî íåêîíñòèòóöèîííîñúîáðàçíè çà íàðóøàâàíå íà Êîíñòèòóöèÿòà îò áúëãàðñêîòî Íàðîäíî ñúáðàíèå.
Ïðèçîâàâàì âè äà íå ãëàñóâàòå òîçè § 104! Áëàãîäàðÿ âè.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Ãîñïîäèí ìèíèñòúð, èìàòå äóìàòà.
ÌÈÍÈÑÒÚÐ ÏËÀÌÅÍ ÎÐÅØÀÐÑÊÈ: Áëàãîäàðÿ, ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë.
Óâàæàåìè ãîñïîäèí Êîñòîâ, èñêàì äà Âè óâåðÿ, ÷å òåêñòîâåòå ñà ïîäãîòâåíè è ñ ó÷àñòèåòî íà åêñïåðòè íà Áúëãàðñêà íàðîäíà áàíêà è Êîìèñèÿòà çà ôèíàíñîâ íàäçîð. È óïðàâèòåëÿò íà Áúëãàðñêà íàðîäíà áàíêà ïîäêðåïÿ òîçè òåêñò. (Ðúêîïëÿñêàíèÿ îò ÊÁ.)
Äèðåêòèâèòå, êîèòî ñà öèòèðàíè, äåéñòâèòåëíî ñà ñòàðè. Íå ñà òðàíñïîíèðàíè äî òîçè ìîìåíò â áúëãàðñêîòî çàêîíîäàòåëñòâî è òîâà å åäèíñòâåíàòà ïðè÷èíà – êðàéíèÿò ñðîê 31 äåêåìâðè 2006 ã., äà èçáåðåì òîçè âàðèàíò íà òðàíñïîíèðàíå.
Óâåðÿâàì Âè ñúùî, ÷å ìåæäóíàðîäíèòå ñ÷åòîâîäíè ñòàíäàðòè, ïî êîèòî ñå îò÷èòàò ôèíàíñîâèòå èíñòèòóöèè, ñà çàäúëæèòåëíè çà òÿõ è íèêîé íå âúçíàìåðÿâà äà ãè ïðîìåíÿ. Òàêà ÷å ôèíàíñîâèòå èíñòèòóöèè ùå ïðîäúëæàò äà èçãîòâÿò îò÷åòèòå ñè ïî ìåæäóíàðîäíèòå ñ÷åòîâîäíè ñòàíäàðòè. Îò ÷èñòî ôîðìàëíà ãëåäíà òî÷êà îáà÷å Áúëãàðèÿ å ïîåëà àíãàæèìåíò äà òðàíñïîíèðà âñè÷êè äèðåêòèâè. È ìàêàð ÷å åäíàòà äèðåêòèâà å îò 1986 ã., òÿ ïðàâè îïèò äà óíèôèöèðà ñ÷åòîâîäíè ïðàêòèêè â Åâðîïà. Èçãëåæäà áåçêðàéíî îñòàðÿëà, íî íå å îòìåíåíà. Òàêà ÷å ïðîìÿíàòà èëè òîâà, êîåòî ïðåäëàãàìå, å ïî-ñêîðî ôîðìàëíî äà îòãîâîðèì íà èçèñêâàíåòî çà òðàíñïîíèðàíå íà äèðåêòèâèòå, à íå äà ïðîìåíèì ïðàêòèêàòà íà ìåæäóíàðîäíèòå ñ÷åòîâîäíè ñòàíäàðòè, êîèòî ñà çàäúëæèòåëíè çà îò÷èòàíå.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Ãîñïîäèí Ìàðòèí Äèìèòðîâ èñêàøå äóìàòà. Çàïîâÿäàéòå.
ÌÀÐÒÈÍ ÄÈÌÈÒÐΠ(ÎÄÑ): Óâàæàåìè äàìè è ãîñïîäà! Âñúùíîñò ïðîáëåìúò å ñëîæåí, çàùîòî ñúãëàñíî òåçè äèðåêòèâè ñðîêîâåòå çà îò÷èòàíå ñà ðàçëè÷íè îò ñðîêîâåòå çà îò÷èòàíåòî ïî íàöèîíàëíèòå ñ÷åòîâîäíè ñòàíäàðòè. Òàêà ÷å êàê ïðåäïðèÿòèÿòà ùå ðàáîòÿò åäíîâðåìåííî ïî òåçè íîâè äèðåêòèâè è ïî íàöèîíàëíèòå ñ÷åòîâîäíè ñòàíäàðòè, ãîñïîäèí ìèíèñòúð, íå ìè å ÿñíî. Òîâà å åäèí ñëîæåí êàçóñ, êîéòî ùå áúäå ïðåòóïàí ïî áúëãàðñêàòà ïðîöåäóðà. Ìíîãî ñëîæåí êàçóñ, ìåæäó äðóãîòî.
Îòêîãà ùå âàæàò çà áúëãàðñêèòå ôèðìè òåçè äèðåêòèâè íèêúäå íå å êàçàíî, òîåñò, ìèíèñòúðúò íà ôèíàíñèòå ùå èçãîòâè íàðåäáà, íî îòêîãà áúëãàðñêèòå ôèðìè ùå òðÿáâà äà ñïàçâàò òàçè íàðåäáà, íå ñòàâà ÿñíî. Òàêà ÷å îòíîâî ñëîæåí êàçóñ èñêàòå äà ãî ïðåòóïàòå è äà ãî ïðèåìåòå. Ïàê ñè ãî ãëàñóâàéòå, íî íèå íÿìà äà ãëàñóâàìå ïî íåãî.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Èìà äóìàòà íàðîäíèÿò ïðåäñòàâèòåë Íåíî Äèìîâ.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър, Вие току-що ни казахте, че някаква директива, която била много стара, би трябвало сега да бъде въведена в българското законодателство. Миналата седмица ние приемахме Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Няма седем дни. И там тези неща ги нямаше. А директивата била стара. Защо ги нямаше в Закона за изменение и допълнение, който Народното събрание прие преди няма и седем дни? Това нещо как ще ми го обясните? Защо сега го правим в този закон?
Разбирам, казвате, че Законът за данък върху добавената стойност бил приет преди шест месеца, а там директивите били само отпреди три години. Не сте ги разбрали. Ама тези директиви били отпреди 10 и повече години и вие толкова време не можахте да ги разберете, че ги има, за да ги вкарате в Закона за изменение и допълнение, който вие, колеги, приехте точно преди една седмица.
Господин министър, това е хаос. Когато Ви говоря за липсата на компетентност, това имам предвид. Дайте обяснение не знаехте ли преди две седмици или преди един месец, когато внасяхте този законопроект, който ние приехме преди седем дни, че тези директиви съществуват и трябва да бъдат въведени в българското законодателство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по текстовете? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Костов за отпадане на § 104.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 39, против 119, въздържали се 9.
Предложението за отпадане на § 104 не е прието.
Поставям на гласуване § 104 така, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 137, против 29, въздържали се няма.
Параграф 104 е приет.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има 11 приложения към закона.
Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 е по вносител, няма никакви промени.
В Приложение № 2 към чл. 5, ал. 3 има допусната грешка. Не сме отразили промените, които са направени в чл. 5. В III “Разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика”, в т. 3 “Политика в областта на социалното подпомагане” сумата е “674 716”, а трябва да бъде “675 116”.
И на последния ред – Общо – “938 115” трябва да бъде коректната цифра.
Следва Приложение № 3 към чл. 5, ал. 9, по което има редакция на комисията, която ви е раздадена във вид на таблица.
По Приложение № 4 има редакция на комисията, която ви е раздадена.
По Приложение № 5 има редакция на комисията, която ви е раздадена.
По Приложение № 6 комисията подкрепя текста на вносителя.
Приложение № 7 е в две части. Комисията подкрепя предложението на вносителя.
По Приложение № 8 има редакция на комисията.
По Приложение № 9 комисията подкрепя предложението на вносителя.
По Приложение № 10 комисията подкрепя предложението на вносителя.
По Приложение № 11 комисията подкрепя предложението на вносителя.
Това е целият бюджет за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както ви е известно, уважаеми народни представители, когато има приложения към закона, те не се четат, те са пред вас и имате думата за изказвания. Няма желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте приложенията към закона.
Гласували 171 народни представители: за 137, против 34, въздържали се няма.
Приложенията са приети, а с това е приет Законът за държавния бюджет на Република България за 2007 г. (Ръкопляскания от мнозинството.)
След повече от 14 часа заседание и дебати по този закон, продължаваме утре от 9,00 ч.
РЕПЛИКИ ОТ ДСБ: Последните параграфи не са гласувани.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Гласувани са. Параграфи 105 и 106 са преди предложенията за създаване на нови параграфи. Те са по вносител. Има и редакция на § 106, която ви прочетох в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Утре в 9,00 ч. – редовно заседание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 23,13 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Борис Николов
Ясен Попвасилев