Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Петя Гегова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
За процедурно предложение думата има госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както знаете, вчера приключихме с разглеждането на т. 5 от седмичната ни програма. Предлагам днес на основание чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да извършим разместване в дневния ред, а именно да пристъпим към разглеждане на т. 8 – проект за решение за освобождаване на министъра по европейските въпроси, и т. 9 – прекратяване на пълномощията на народни представители. След това ще продължим с т. 6 и т. 7, които съответно ще станат т. 8 и т. 9 от днешната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, както си спомняте, вчера при приемането на двудневната ни програма ние предвидихме и такава възможност – при необходимост да направим това пренареждане на точките.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 172 народни представители: за 160, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Има ли процедурни въпроси?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Съвсем нормално е в края на годината и предвид необходимостта от избиране на евродепутати да се направят някои персонални промени. Такава е и промяната, която госпожа Мая Манолова предложи. Може би трябва да се направи още една – на мястото на заместник-председателя Филип Димитров, който отива евродепутат, тъй като отпада от качеството на заместник-председател. Такава промяна искаме и ние от „Атака”. След два месеца дълги разговори, консултации и преговори между политическите сили в Председателския съвет се стигна до едно становище. Ние сме внесли нашето предложение. Нарочно не внасяме предложението в пленарната зала по чл. 40, ал. 3, за да не изостряме обстановката. Но считаме, че с оглед и на това, че от м. януари 2007 г. по ротационния принцип заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание следва да бъде представител на „Атака”, този въпрос трябва да се изясни.
Ние от „Атака” предлагаме в рамките на Вашите правомощия, каквито имате, да включите като точка в дневния ред на днешното заседание разглеждане и на въпроса за заместник-председател от „Атака” на Четиридесетото Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, Вие сам съзнавате, че единственото, което можем да направим, е да пренареждаме точки, които са приети в програмата на Народното събрание. Това, което Вие предлагате, е свързано с подготовка на съответно решение, което да бъде представено в пленарната зала. Няма такъв проект за решение, така че това е невъзможно. Дори и пленарната зала да би приела едно такова мое предложение, аз нямам основание да го направя.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Има предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението е насочено към Комисията по правни въпроси по реда на правилника.

Пристъпваме към точка първа за днес, както беше гласувано от парламента:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА МИНИСТЪРА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ.
Съгласно т. 6 на чл. 84 на Конституцията предложение за такова освобождение прави министър-председателят.
Давам думата на господин Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете, тази година беше много трудно и отговорно от гледна точка на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз, но важното е, че успяхме да постигнем тази, смея да твърдя, историческа цел на българското общество. Това беше по достойнство оценено от нашите партньори както в Доклада на Европейската комисия от 26 септември т.г., така и от последния Европейски съвет за годината – на 14 декември, който окончателно потвърди членството на България в Европейския съюз от м. януари 2007 г. Беше отбелязано, че Европейският съвет топло приветства България и Румъния като пълноправни членове на Европейския съюз.
Логичното развитие на евроинтеграционния процес определи естествено и необходимостта България да номинира свой представител в Европейската комисия, свой еврокомисар. Знаете, че за такъв беше предложена госпожа Меглена Кунева – министър по европейските въпроси. Всички добре познавате госпожа Кунева и нейната последователна работа за европейската интеграция на България в две последователни правителства.
Искам пред народните представители да изразя моето задоволство и благодарност към нейните усилия за постигането на тази цел на нашата страна. Защото пътят беше действително труден, трънлив и госпожа Кунева положи огромни лични усилия. Именно заради това смятам, че нейната номинация за поста комисар в Европейската комисия беше съвсем закономерна и справедлива от гледна точка положените усилия, а също така и на нейните лични качества, нейното познаване на работата на европейските институции и отношението към нея от самата Европейска комисия. Един от важните критерии беше да се гарантира, че българският еврокомисар ще бъде одобрен от председателя на комисията, тъй като е важна способността да се работи в един екип, че българският еврокомисар успешно ще мине през всички процедури и препитвания от Европейския парламент и гласуването в Европейския парламент, което вече е факт.
Искам, впрочем, да отбележа, че госпожа Кунева получи значително повече гласове в Европейския парламент, отколкото самата комисия в досегашния й състав, което говори и за нейния личен авторитет в немалка степен.


Бих искал да обърна внимание, че на България беше поверен изключително отговорният пост в Европейската комисия в някаква степен непропорционален на политическата тежест на една нова страна член, което също така говори за отношението и към България, и към усилията на госпожа Кунева за европейската интеграция. Госпожа Кунева беше одобрена и от председателя на комисията, и от Европейския парламент за комисар, отговарящ за защитата на потребителите, една от ключовите и актуални европейски политики. Тази политика стои в центъра на усилията на комисията, които имат за цел да направят Европа и по-ефективна в пазарен смисъл, и по-видима за гражданите, и да изведат на преден план човешкото измерение и на пазара, и на европейските политики.
Искам да ми позволите да изразя удовлетворение още веднъж от работата с госпожа Кунева, от нейната лоялност, от нейната ефективност на поста, който й беше поверен от Народното събрание и да изразя още веднъж благодарност за нейния всеотдаен труд.
На основание на чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България представям на вниманието на Народното събрание проект на решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. В проекта на решение се предлага освобождаване на Меглена Щилянова Кунева като министър по европейските въпроси във връзка с предстоящото й встъпване в длъжност като член на Европейската комисия от 1 януари 2007 г. – комисар, отговарящ за защита на потребителите. Предлагам на Народното събрание да подкрепи и да приеме проекта на решение.
Получил съм писмено заявление от госпожа Кунева с молба за нейното освобождаване във връзка с предстоящото й заемане на поста европейски комисар. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Уважаеми колеги, желае ли някой да вземе думата по представения проект за решение? Вие разполагате с него.
Заповядайте, госпожо Банкова. (Шум и възгласи: “Е-е-е!” от мнозинството.)
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Няма да наруша волята и ще гласувам за освобождаването на госпожа Кунева, обаче бих искала преди това малко да наруша еуфоричното настроение и да припомня, че госпожа Кунева водеше един преговарящ екип, който беше наречен единодушно от работещите в Европарламента “йесмени”. Дори, ако не се лъжа, румънският премиер нарече същият този преговарящ екип “екип, който преговаря със свалени гащи”.
И за да потвърдя позицията, която току-го изрекох, трябва да кажа, че за госпожа Кунева и преговарящия екип господин Джефри ван Орден, господин Кошел, господин Ари Ватенен и редица други евродепутати, известни имена, в последните седмици съвсем отговорно заявиха, че никой, ама никой от досегашните български евронаблюдатели, не е направил абсолютно нищо по отношение на най-главната задача, с която ние ги пратихме в Европарламента – да лобират, да направят всичко възможно да защитят АЕЦ “Козлодуй”. Никой, продължавам цитата на господин Ари Ватенен, Джефри ван Орден и другите господа – никой от българското правителство, пак повтарям – ама никой, също не е направил абсолютно нищо, за да се удължи срокът на експлоатация на АЕЦ “Козлодуй”.
Ще припомня думите на госпожа Кунева. Тя каза две знаменателни фрази: първо, че ядрената енергетика няма бъдеще в България. Тази екзотична фраза беше съпроводена и от изявлението на не по-малко отговорния за затварянето на “Козлодуй” Соломон Паси, който обяви, че “Козлодуй” ще стане гнездо на Ал Кайда, ако не се затвори. Госпожа Кунева заявявайки, че ядрената енергетика няма бъдеще в България, след това напомни, че каквито и да бъдат резултатите от партньорската проверка на АЕЦ “Козлодуй”, тази централа ще бъде затворена.
Уважаеми колеги, още нещо бих искала да допълня, тъй като тук говорим за присъствието на България в Европейския съюз, в Европейския парламент. Вчера изпратихме второ попълнение за там. Бих казала, че то е почти същото. Умишлено не участвах в гласуването, което наричам фарс, господин Христов също не участва, защото тези колеги, които изпратихме, влизат в това число, за което Джефри ван Орден каза, че не са положили минимално усилие за защитата на “Козлодуй”. Същите тези колеги тук, в българския парламент, винаги гласуваха против, когато ние предлагахме за кой ли път, повече от двадесет пъти може би да влезе решение на парламента, с което да задължим съответните институции да се предоговори главата за АЕЦ “Козлодуй”. Същите те гласуваха винаги против. Бих искала да обърна внимание, че там, завършвам, трябва да пращаме качествени хора. (Шум и реплики от мнозинството.)
Да, вие вероятно сте горди със шестицата, която евродепутатите писаха на госпожа Кунева. Аз не съм горда с тази шестица.
Българските граждани няма да й пишат шестица, защото благодарение на нея и на екипа, който беше до нея, почти във всяка сфера не бяха защитени българските национални интереси. Ето, виждате – вчера беше първата новина, започва едно изключително строго, и бих казала, може би заслужено отношение към онова, което България не направи и най-вече към липсата на всякакви усилия хората, които пратихме там, да защитят, да се борят докрай за защита на българските национални интереси. Защо този преговарящ екип не взе пример от Полша, която до последната минута буквално се бореше за квотите си в Глава “Земеделие”? Благодаря ви, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има заявки за три реплики най-малко. Има вероятно и желаещи да се изкажат. Ще дам думата за реплики. След това пожела думата господин министър-председателят.
Не прекъснах госпожа Банкова, защото тя засегна и въпрос от персонален характер, но и разшири изказването си. Нека да се съсредоточим върху проекта за решение, който е представен, без да засягаме отново всички теми, които са предмет на дискусия и в парламента, и иначе са достатъчно значими.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Госпожо Стела Банкова, дори и на популизма трябва да бъдат сложени някакви рамки и някакви граници. Две теми ги оповестявате всеки ден в българския парламент, но започните да мислите за аргументи по тях. Господин Джефри ван Орден не е един случаен гражданин. Това е заместник-председателят на Комисията по външна политика на Европейския парламент от Европейската народна партия. Той работеше с десните евронаблюдатели – господин Стефан Софиянски, госпожа Капон, с мен и с господин Абаджиев, а вече и с господин Косьо Димитров.
Така че не си мислете, че ние нямаме участие и не сме работили заедно. Помислете вече за аргументи и не спекулирайте по този начин! Започва да ни писва от този краен популизъм, който не води до нищо добро. Няма да постигнете нищо за АЕЦ “Козлодуй”, ако просто повтаряте едно и също нещо всеки ден в парламента по която и да било тема. Имайте предвид, че националните интереси се защитават с аргументи и от 2007 г. са необходими нови аргументи какво може да бъде направено за АЕЦ “Козлодуй”.
Има две неща, които могат да се направят – да се договори гъвкав подход, който беше предложен именно от Джефри ван Орден заедно с четиримата десни евронаблюдатели, за които говоря, което означава повече финансиране, удължаване на срока на финансиране и компенсиране затварянето на тези два реактора и евентуално, като тази тема трябва да бъде разисквана догодина, удължаване на срока на работа на централата, ако успеем да убедим Европейската комисия, че има енергийни проблеми в България и на Балканите.
Така че, госпожо Банкова, викането от тази трибуна без аргументи не помага на никого. Днес вече минахте всякакви граници и съм принуден да Ви го кажа по най-директния начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! В рамките на година и три месеца, за първи път ще нарека българската делегация така, заедно с моите колеги от управляващата коалиция, както и колегата от “Атака” – господин Димитър Стоянов, не сме забравили нито за миг проблема, който стои с АЕЦ “Козлодуй”. Въпросът е, че политиката, която се провежда в Европейския парламент, няма нищо общо с Вашето изявление тук.
Искам да кажа, че и писмото на Ари Ватенен, и всички гласувания и предложения в Европейския парламент са били подкрепяни от евронаблюдателите на България. И това сме длъжни да им го заявим. Казвам го, защото съм убедена, че с моите колеги направихме всичко възможно, така че да има гъвкав подход. Трябва обаче да сме наясно и с друго – че решението на Европейския парламент не е достатъчно и оттук нататък е въпрос на политика на правителството да може да работи с комисията, която да разгледа ситуацията в целия регион и да направи мониторинг, за да има гъвкав подход. Това е единственото, което искам да заявя.
И другото, което искам да Ви кажа, госпожо Банкова, e относно българския еврокомисар, защото след няколко дни госпожа Кунева ще е българският еврокомисар и ние трябва да сме горди и с портфолиото, и със сектора, който е даден на България, и с влиянието, което може да има България чрез това портфолио, както и с нейните качества и оценката, която беше дадена не само от европейските депутати, а от цялата Европейската комисия и от правителствата на държавите.
Така че е добре, когато говорим за национализъм, когато говорим за национални приоритети, да сме горди с това, което може да постигне България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Госпожо Банкова, не за пръв път от тази трибуна се отправят обвинения към хора, които ежедневно и ежечасно работят, за да постигнат резултати за България – както комисарят Кунева, досега министър по европейските въпроси, така и българските евронаблюдатели, така и българският парламент в Съвместния парламентарен комитет “България – Европейски съюз”, където участват достатъчно много представители на всички политически групи и при всички възможности са защитавали интересите на българската енергетика, включително на ядрената енергетика.
Ядрената енергетика в Европа в момента не се приема от всички страни и този проблем се поставя непрекъснато на всички равнища. Ние имахме възможност и в Съвместния парламентарен комитет тук, заедно с нашите колеги от Европейския парламент, заедно със съпредседателя госпожа Гикен, отново да поставим въпроса, така както го постави и Джефри ван Орден, и този въпрос ще продължи да се поставя в светлината на нуждата от електричество на Балканите и в светлината на усилията, които България полага за безопасността на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Защото те са спрени, не са изведени от експлоатация, те могат да бъдат въведени в експлоатация, когато е необходимо, но това не става с популизъм, с обиди, с незаслужени квалификации от тази трибуна.
Моля Ви като българка да започнете да уважавате другите българи и техните усилия. Благодаря ви. (Ръкопляскания и възгласи “Браво!” в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Добре е да не излизаме на емоционално равнище. Тук не става дума за уважение и неуважение.
Уважаеми колеги, с какво разбудих вашия гняв? Аз цитирах едно към едно думите на Джефри ван Орден, вие всички сте ги прочели. Те наистина се отнасяха за българските представители в Европейския съюз и за българското правителство. Наистина се отнасяха! Така че много ви моля, вашите обвинения в популизъм аз не бих могла да ги приема, защото не съм добавила нищо от себе си, цитирах господин Джефри ван Орден, цитирах някои изявления на госпожа Кунева, на господин Соломон Паси.
Разбира се, че е добре, че госпожа Кунева е получила добра оценка, но аз ви уверявам, че българските граждани не могат да поставят добра оценка. А оценката на българските граждани е много по-важна, уверявам ви. Не е важно дали отвън ще ни потупат по гърба, а дали българските граждани одобряват това, което техните политици правят. Благодаря ви. (Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, навярно отговорът на Вашия въпрос е в това, че наред с простото цитиране трябва да имаме и своя собствена преценка доколко едни или други цитати са обективни и доколко не.
Думата пожела господин министър-председателят. Заповядайте, господин Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да кажа няколко думи по повод дебата, който се разгръща по един конкретен повод. Става дума за Атомната електроцентрала в Козлодуй и по принцип по начина на водене на преговорите с Европейския съюз и за това как България трябва да отстоява своите интереси в Европейския съюз.
Искам да напомня впрочем, че по отношение на Атомната електроцентрала в Козлодуй нееднократно представители на българския парламент от различни парламентарни групи, в това число от Коалиция за България, са правили много сериозни усилия още преди закриването на преговорите да се запази ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Затова впрочем има и стенограми от Европейския парламент и от мои лични участия, още преди да бъде затворена Глава “Енергетика”, има и резолюция на Европейския парламент отпреди закриването й, в които се каза, че при воденето на преговори Европейската комисия е хубаво да се съобрази с редица обстоятелства като икономическия ефект от закриването на ІІІ и ІV блок, от социалните ефекти в страната и цената на тока, която може да се покачи в резултат на закриването, и от регионалния енергиен баланс.

Давам това като един от многото примери, които могат да се дадат, за да се знае, първо, че в продължение на много години хора в България, преди Вие, госпожо Банкова, да поставяте ежедневно този въпрос в българския парламент постфактум, са полагали сериозни усилия. Убеден съм, че българските евронаблюдатели, независимо от кои политически сили са били, са полагали много усилия като такива, за да обяснят на депутатите от Европейския парламент за последиците и да потърсят максимално балансирано и разумно решение.
Но трябва да отчитаме следното, което трябва да се знае от българското общество, защото много често се премълчава.
Първо, какво представляват преговорите между Европейския съюз и страната кандидат? Това не са класически преговори, в които се сближават позиции. Това са преговори, които в голяма степен се заключават в следното: Европейската комисия заявява позициите на Европейския съюз и по повечето въпроси, по всички практически въпроси се приема тяхната страна, тяхната позиция. Разбира се, по различни позиции и теми се възприемат преходни периоди, страната отстоява своите интереси по възможния начин. Но не е тайна, че по отношение на атомната енергетика продължава дълбоко разделение и в Европейския съюз, за съжаление. Въпреки че България многократно е заявявала своето намерение да развива своята атомна енергетика и след 1 януари 2007 г., тази тема без съмнение ще бъде обсъждана в Европейския съюз.
Когато давате примерите с Полша или някоя друга страна, е хубаво да се знае конкретният политически контекст. Съвсем различно беше отношението към Полша, когато тя водеше преговорите, заради размера на страната, историческото отношение към Полша, заради общата нагласа към разширяването тогава, когато тя водеше преговорите. Съвсем различно беше отношението към България в хода на преговорите и в хода на мониторинга, който всички признават, че е бил много по-строг към нашата страна, отколкото към други страни членки.
Искам да кажа пред Народното събрание, че съм убеден, че и след 1 януари 2007 г. българският парламент и българското правителство ще полагат още усилия да защитят българските национални интереси в областта на енергетиката, в това число на атомната енергетика.
Трябва да знаем следното. Има подписан договор от България, от президента и предишния премиер, ратифициран от предишното Народно събрание, във вида, в който е. И този договор е ратифициран от 25 страни – членки на Европейския съюз, във вида, в който е.
Разбира се, ние няма да престанем да поставяме въпроса за ІІІ и ІV блок, предлагайки и търсейки по-гъвкава позиция на европейските институции, стъпвайки и на реалностите в региона. Неслучайно министър Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, преди доста време изпрати на Европейската комисия информация за икономическите последствия за регионалния енергиен баланс при спирането на българския износ на ток поради спирането на ІІІ и ІV блок.
Искам също така да информирам българското Народно събрание, че още през м. декември м.г. на Европейския съвет, който обсъждаше финансовата перспектива на Европейския съюз за 2007‑2013 г., съм поставил въпроса от страна на България, за това, че според нас България не се третира еднакво и равноправно с други страни членки именно по този въпрос, по този казус, тъй като Словакия и Литва получават компенсации по финансовата перспектива за закриването на техните атомни електроцентрали – Игналина и Моковица, до 2013 г., а за България са предвидени средства за по-кратък период от време. Аз още тогава заявих, че този въпрос България ще поставя пред Европейската комисия и Европейския съвет и след нашето членство в Европейския съюз. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване има думата господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми народни представители! Демократи за силна България, разбира се, ще подкрепят решението за освобождаване на госпожа Кунева. Пожелаваме й “На добър час!” в това предизвикателство, каквото е това на еврокомисар по въпросите на потребителите.
Думата ми е за друго, господин министър-председателю.
Демократи за силна България проследиха много внимателно процеса на обсъждане на кандидатурите за еврокомисар. Проследихме много внимателно всички дискусии по тях, но не можахме да проследим процеса на вземане на решение. Като опозиция и като парламентаристи ние останахме на тъмно за това как се взема решението за назначаването на един еврокомисар. Това е премиера за България като политическо решение.
Нашето впечатление е, че решението беше взето на тъмно в един орган, който се превръща все повече и повече в истинския управител на България – не Вие, господин министър-председателю, става въпрос за Съвета на тристранната коалиция.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Вестниците не сте ли чели?
АСЕН АГОВ: Той взема решенията вместо правителството, вместо да ги обсъжда тук, в парламента, не подлежи на парламентарен контрол и не подлежи на никакъв контрол от мнозинството.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Има решение.
АСЕН АГОВ: Това е въпрос, който предстои да бъде обсъждан. Онзи ден, когато Вие отсъствахте при обсъждането на бюджета, господин министър-председател, отново беше поставен този въпрос. Няма да се връщам на този дълъг дебат, на който ние се надявахме да присъствате и да участвате. Но този начин на вземане на решение не е типичен за една истинска демокрация, не е типичен за страна, която встъпва в Европейския съюз. Това е недемократичен път на вземане на решение, господин министър-председателю.
И ако Вие от време на време се явявате тук, в парламента, другите двама Ваши събеседници от Съвета на тристранната коалиция, господин министър-председателю, не подлежат на парламентарен контрол. Единият председател на партия е бивш цар, а другият, господин министър-председателю, изобщо не стъпва в този парламент. И как така Вие вземате тези решения в този тристранен съвет, в тази тройка? (Шум и реплики в КБ.)
Господин министър-председателю, Демократи за силна България категорично протестират оттук нататък решенията, които се вземат за бъдещето на България, включително и за бюджета, да бъдат осъществявани по този начин.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: По темата, давай по темата!
АСЕН АГОВ: На второ място, господин министър-председателю, в Европейския съюз не влизат Сакскобургготски, Доган и Станишев и водените от тях партии. Влиза цяла България, влизат всички българи, които в продължение на 15 години изнесоха на плещите си цялото бреме на този много тежък преход, на пренагаждане на България от една централизирана, недемократична система към страна, която изпълнява Копенхагенските критерии и има свободна пазарна икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Агов, за момент, моля да обърнете внимание, все пак не можем да превърнем дебата по този проект за решение в дебат по цялостната политика на правителството.
АСЕН АГОВ: Аз смятам, че това решение, тъй като досега не сме имали дебат, господин председателю…
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Можехте да поискате.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защо не поискахте дебат?
АСЕН АГОВ: … по всичките тези въпроси нямаше дебат. Аз исках да посоча само обстоятелството, че целият български народ, влизайки в Европейския съюз, освен европейския комисар, има още 30 позиции. Вие консултирахте ли се с опозицията, с по-широката общественост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега дискутираме освобождаването.
АСЕН АГОВ: Тези позиции трябваше да бъдат разпределени.
Не, господин министър-председателю, Вие не използвате потенциала на нацията. И не умеете да водите една страна, която влиза в Европейския съюз.
Практиката на Европейския съюз в миналото беше: когато всяка една страна имаше по двама комисари, единият да е от управляващата, другият да е от опозицията. Следователно Вие трябва да възприемете тези добри практики на Европейския съюз и да използвате целия политически и експертен потенциал на нацията, когато България трябва да бъде представлявана в европейските институции. За това ми е думата, господин председателю. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, разбирам, че за това Ви е думата, господин Агов.
За процедурен въпрос има думата господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Мисля, че се отклоняваме от точката, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: До известна степен имате основание.
ЛЮТВИ МЕСТАН: …по която обявихте разискванията. Ние сме в точка “Освобождаване на министъра по европейските въпроси”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Освобождаване на член на Министерския съвет, така е.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбирам, че са много важни и другите въпроси, които се поставят, и с удоволствие бихме участвали в нарочни разисквания по тях. Направете предложение, ако смятате за толкова важни тези въпроси. Аз предлагам да се върнем към точката... (Реплика от народния представител Асен Агов.)
Що се отнася, господин Агов, който ме репликира не от място даже, а прав, темата не е за коалиционните съвети. Искам да ви кажа, че има коалиционен съвет поради простата причина, че има коалиция и затова решенията се вземат на коалиционен съвет. Когато няма коалиция, когато има еднопартийно управление, изродено в еднолично управление, командирът казва какво да се прави, вие козирувате и край. (Ръкопляскания от мнозинството.) Сега има коалиция и просто се правят коалиционни съвети, на които да се вземат решения. На парламентарен контрол естествено подлежи Министерският съвет, който изпълнява или не тези решения. Това е простичката истина.
Господин председател, предлагам да продължи дискусията по точката и ако има изказвания извън тази точка, да ги отклоните и да преминем към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Местан, колеги! Приемам процедурното предложение на господин Местан като възражение по начина на водене на заседанието. Ще се постарая да го водя стриктно по правилника оттук нататък.
Моля колегите, които се изказват, да не ме принуждават да прилагам правомощията си по правилника.
Имате думата, господин Герджиков. Заповядайте.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители! Признавам си, че не мога да се ориентирам какво правим в пленарната зала. Провежда се един дебат по един проект за решение за освобождаването на министъра по европейските въпроси. Един дебат, за мен съвършено излишен и неуместен. Нещо повече, за мен такъв проект за решение и такова решение е съвършено излишно. За мен няма никаква необходимост Народното събрание да гласува освобождаването на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
Някои ще ми възразят: как няма да я освободим – по същия ред, по който е гласувано да стане министър, трябва да бъде освободена и от министър. Аз казвам, че това не е така.
Не във всички случаи важи този принцип. Ако, не дай си Боже, министърът, който сме избрали, вземе че почине, ние трябва ли да гласуваме освобождаването на този министър по същия ред? (Оживление в залата.) Очевидно е, че не. Какъв е този случай? В този случай министър Кунева е избрана по надлежния ред за еврокомисар. Тази длъжност еврокомисар е несъвместима с длъжност министър в българското правителство.
Какво ще стане, ми отговорете, ако пленарната зала вземе че реши: не освобождава Меглена Кунева? (Реплики от КБ.) Какво ще стане тогава? Тя в момента еврокомисар ли е? Не е еврокомисар. Ако гласуваме да не е, тя няма да стане еврокомисар, значи зависи всъщност от нас тя дали ще стане еврокомисар. Ако това е така, аз си връщам думите назад. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики няма.
Думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Ето, че стана дискусия, стана дебат. Това е нормално и това е хубаво, че стана дискусия, че стана дебат. Само че и този път беше направен опит да няма дискусия, да няма дебат. Това е най-големият порок на Четиридесетото Народно събрание – смачкват се процедурите, прилагат се двойни стандарти, прави се така, че просто да няма дебат по същество. Затова и бюджетът – правя крачка назад...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не я правете, господин Шопов, защото ще Ви отнема думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: На второ четене, господин министър-председател, беше гласувано така, че да няма дебат. Само упоритостта на опозицията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Темата за бюджета е друга тема, господин Шопов. Моля да се върнете към дискутирания проект за решение.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това, което говоря, е в контекста на това, което стана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, не е в контекста, то е друг въпрос.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Както и да е. Ще се върна по същество на въпроса, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... който въпрос не е само по същество, той е въпрос и по процедура. Тук се изказаха мнения, които бяха и по същество, бяха и по процедура.
Едно решение, което се иска от уважаемия господин министър-председател – вчера е пуснато писмо до председателя на Четиридесетото Народно събрание – на 20 декември, предполагам, че е влязло на 20-и, и днес, на 21-ви, ни се предлага този проект за решение. Започва се този неочакван дебат – отново криминален, отново по терлички – ей така да мине, без да се поставят истинските въпроси. А въпроси има много. (Реплики от КБ.) Въпроси и по същество, въпроси, които са и процедурни.
Защо по същество? Защото тук трябваше да бъде министърката Меглена Кунева, а къде е тя? Защото тя е причина за това тържество, което ние всички коментираме. Тя е субектът, нали нея освобождаваме? Когато се освобождава един министър от българското правителство, той трябва да бъде тук – най-малко да каже нещо. Хайде, хубаво е да даде отчет, още по-добре е да дискутираме какво е направил този министър, но няма такова нещо.
Днес виждаме тук като родител настойник уважаемия министър-председател, който иска един вид да освободим детето, да му дадем отпускното от училище, както това се правеше в нашето детство. Така ли е? Ами точно така е. Къде е Меглена Кунева? Може би е в Брюксел.
Тук започна да се говори за лобита, кой какво лоби щял да бъде в европарламента. Не знам какво лоби ще бъде Меглена Кунева след тези предадени от нея български интереси. За лобитата в европарламента тепърва ще говорим: кой от нашите представители там – евродепутати, еврокомисари или чиновници, ще бъде кой американско лоби – те ще бъдат най-много, разбира се, кой – турско лоби и не знам колко ще бъде българско лоби. Но това е друга тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И това е друг въпрос.
ПАВЕЛ ШОПОВ: По нея тепърва ще говорим. Отново двойните стандарти.

И във връзка с процедурата – в началото на заседанието поискахме да бъде включен един въпрос, който касае...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не засягайте други въпроси!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Въпрос, който касае Коалиция “Атака” във връзка със заместник-председателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви да приключвате.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И Вие, господин председателю, заявихте, че ще отправите въпроса до Правната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е друг въпрос, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Той е същият въпрос този – за двойния стандарт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще ви дам възможност за обяснение в края на заседанието.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Пирински, за двойните стандарти – защо този въпрос за освобождаването на Меглена Кунева не беше отправен и не е отправен към Правната комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще Ви отговоря.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е въпрос, който касае Правната комисия. Нека Правната комисия се произнесе по някои от въпросите, които господин Агов преди малко повдигна. Те са процедурни въпроси. Господин Герджиков започна дискусия по тях, защото има спор по това.
И аз ще ви поставя като процедура още един въпрос във връзка с Меглена Кунева. Той е: ами, няма ли, господин министър-председателю и господин председателю Пирински, структура на Министерския съвет, гласувана от този парламент? Има, разбира се. И в тази структура се включва като министър, като български министър и министър по евроинтеграцията, какъвто е госпожа Меглена Кунева. Къде остава тази структура, която е гласувана? Това е от вота на Четиридесетото Народно събрание, част от вота на Четиридесетото Народно събрание. Не става въпрос само за персонален въпрос, за персонален вот, става въпрос за структурата на Министерския съвет.
Сега ние научаваме от медиите, оттук и оттам казани – речени неща от журналисти, репортери, коментатори, политически наблюдатели какво ще стане с този министерски пост на евроминистъра, какъвто е поста на Меглена Кунева. И не трябваше ли по този въпрос да бъде внесено тук от министър-председателя и предложение за решение за промяна на структурата на Министерския съвет? Ето, поставяме още един въпрос.
Нека този въпрос да се постави пред Правната комисия и тя да отговори, защото какво става в момента? В структурата на Министерския съвет има длъжност министър по евровъпросите, няма министър, защото Меглена Кунева с това решение се освобождава. Така ли е? Този пост на министър по европейските въпроси ще го запазим ли, или няма да го запазим? Нека да отидем още по-нататък – може ли да стои той дълго време незает, ако се реши, че ще го запазим. Въпроси, въпроси, въпроси. Те стоят. И с това решение няма да се мине.
Свършвам с това, от което започнах – имаме отново едно криминално решение в нарушение на всякакви процедури. Искаше се то да мине бързо и ако не беше будната опозиция в този парламент, то щеше да си мине по терлички и никой да не го забележи. Това се целеше. (Оживление.)
На 20-ти това е поискано от министър-председателя да бъде гласувано такова решение, на 21 сутринта като т. 1 в дневния ред, рано, рано – по роса, то се вкарва и искате да мине.
Ние ще гласуваме против това решение не защото сме фенове на министър Кунева, а защото това би било решение в пълно нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и на процедурата, и на Конституцията по назначаване, по освобождаване на един министър и във връзка със структурата на Министерския съвет.
Друг е вече въпросът за това, че беше редно и нормално министър Кунева да дойде, да застане, както е редно, както Господ е дал, пред Четиридесетото Народно събрание, да я попитаме, да си каже, да стане дискусия и тогава да решим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За процедурен въпрос имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Искам да се върнем в пленарната зала на днешната дата и ситуацията, пред която сме изправени.
Има акт на Европейския парламент, с който госпожа Меглена Кунева е определена за еврокомисар, считано от 1 януари 2007 г. Цялата тази дискусия, която се разгръща тук, тези обвинения от страна на крайната опозиция в потайност, са неоснователни. Същият господин Шопов беше на Председателския съвет и нямаше никакви възражения по включването на тази точка в програмата. Тази точка не е включена днес, тя беше обсъдена и включена на Председателски съвет.
Има и следващи, произтичащи от процеса, започващ на 1 януари 2007 г. процеси, които ще разгледаме в следващата точка. Освен това ще трябва, господин Шопов, да освободим госпожа Кунева и като народен представител, защото тя е избрана в това Народно събрание като такъв.
Мисля, че твърде неудачно опозицията търси в момента някаква сцена и си мисля – твърде неудачна сцена, за коментари на всички въпроси, по които мнозинството, управляващата коалиция, кабинета никога не са отказали отговори – отговори, дадени публично и в тази зала, отговори, дадени и извън тази зала, но превръщането на една такава процедура в тема на такава дискусия, която търси крайната опозиция, опошлява въобще смисъла, заниманията на Народното събрание.
Уважаеми господин председател, затова Ви моля да прекратим дебатите. Изказаха се всички, които имаха желание. По-голямата част от тях ама никак не са в темата, включително абсурдната подкрепа – аз я одобрявам, щом искате вие от “Атака” да подкрепяте отделни министри от кабинета, за да останат в този кабинет – можете да го правите. Да отидем по-нататък – да се съобразим с волята на министър-председателя, по-нататък да се съобразим с волята на госпожа Кунева и на господин Арабаджиев, който трябва да седне в Европейския съд в Люксембург и Народното събрание да се върне в нормалните си задачи, които днес, в последния ден от тази сесия трябва да решим, защото имаме и други задачи, и за тях няма време.
Аз знам, че след малко тези най-високо говорещи представители на опозицията ще излязат от пленарната зала, когато започнат да се обсъждат законопроектите. Тях това не ги интересува. Но сега, в рамките на тази процедура, където светят прожекторите, търсят някаква много евтина изява. Все пак има и разумни народни представители в това Народно събрание.
Моля ви, правя процедура за прекратяване на дискусията. Нека да минем към гласуване на тази точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, първо по въпроса за точката в дневния ред. Както стана ясно и както всички си спомняте, ние гласувахме включването на тази точка в нашата програма за вчерашния и днешен ден още вчера сутринта. И вчера сутринта ясно заявихме, че при положение, че има готовност, днес ще започнем с т. 1, именно тази т. 8, а след това т. 9. Винаги подобни предложения са гласувани в пленарната зала по предложение на министър-председателя. Така следва да постъпим и сега.
Също така ясна е и т. 6 по чл. 84 на Конституцията: “Избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет, извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя”.
Министър-председателят прави предложение за промяна в Министерския съвет по съвършено очевидни и ясни на всички причини – избирането на госпожа Кунева за еврокомисар. Това не подлежи на никакъв дебат. В този смисъл е съвършено уместно да ограничим дискусията до текста на този проект за решение, който аз ще оглася след приключването на дебата.
Имаме процедурно предложение за прекратяване на дискусията. Аз бях дал думата на всички, които бях обявил, като заявили се за изказване. Мога да дам думата сега само за обратно процедурно предложение. Има ли желание някой да направи такова?
Има думата за обратно процедурно предложение господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин Пирински.
Считам, че това, което става в момента, е опит да се цензурират народните представители да кажат някои истини, наистина неудобни, господин премиер. Така е, но тези истини трябва да се кажат от тази трибуна.
Не Ви прави чест, господин премиер, преди малко да кажете, че ...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Каква е тази процедура!
МИНЧО ХРИСТОВ: Преди малко казахте, че всички вие сте гласували за закриването на АЕЦ “Козлодуй”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правите ли обратно процедурно предложение?
МИНЧО ХРИСТОВ: Имаше един човек в миналия парламент... (шум и реплики в залата) която гласува против закриването на Трети и Четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”. И вие всички го знаете.
Уважаеми колеги, нека да дадем възможност на народните представители да се изкажат, защото госпожа Кунева три месеца...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това ще реши пленарната зала.
МИНЧО ХРИСТОВ: Госпожа Кунева бяга от един елементарен въпрос, който съм й задал: как тя е защитила българските национални интереси спрямо АЕЦ “Козлодуй” – тя и нейния екип?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какво е Вашето предложение?
МИНЧО ХРИСТОВ: А колкото до евронаблюдателите, нека да не се сърдят. Това е истина, която каза Стела Банкова – нито един от евронаблюдателите не е защитил АЕЦ “Козлодуй”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направете предложението, иначе ще ви отнема думата. Вие правите изказване!
МИНЧО ХРИСТОВ: Джефри ван Орден признава това. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не чух обратно предложение.
Гласуваме процедурното предложение за прекратяване на изказванията.
Гласували 171 народни представители: за 141, против 27, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието – дискусията е приключена.
Преминаваме към гласуване на проекта за решение. Представям ви проекта:

“РЕШЕНИЕ
за персонални промени в Министерския съвет на
Република България

Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание от 16 август 2005 г. за избиране на членове на Министерския съвет на Република България

РЕШИ:

Освобождава Меглена Щилянова Кунева като министър по европейските въпроси във връзка с встъпването й в длъжност като член на Европейската комисия, считано от 1 януари 2007 г.
Решението е прието от Четиридесетото Народно събрание на 21 декември 2006 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 177 народни представители: за 169, против 7, въздържал се 1.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред:
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Има ли предложения за решения по този въпрос? (Шум и реплики.)
Благодаря на министър-председателя за днешното му участие в пленарното заседание. Министерският съвет има заседание от 10,00 ч., така че е очевидно – председателят на Министерския съвет трябва да бъде там.
Уважаеми колеги, постъпила е молба от Меглена Щилянова Кунева – народен представител в 19.Многомандатен избирателен район:
„Уважаеми господин председател, предвид номинация, с която бях предложена за член на Европейската комисия от 1 януари 2007 г., на 27 ноември 2006 г. в Брюксел бе проведено изслушване пред Комисията „Вътрешен пазар и защита на потребителите” на Европейския парламент и последващо гласуване в пленарно заседание на Европейския парламент на 12 декември 2006 г. в Страсбург, с което бях одобрена за член на Европейската комисия от 1 януари 2007 г.
Кандидатурата ми официално ще бъде потвърдена с писмена процедура за гласуване на номинациите от Европейския парламент.
На основание на гореизложеното и съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България моля да бъдат прекратени пълномощията ми като народен представител от 19.Многомандатен избирателен район, считано от 1 януари 2007 г.”
Народното събрание следва да приеме решение за прекратяване на правомощията на народния представител Меглена Щилянова Кунева, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 170 народни представители: за 166, против 2, въздържали се 2.
Решението е прието.
Постъпила е молба от Александър Стоянов Арабаджиев, народен представител от 25.Многомандатен избирателен район – София:
„Уважаеми господин председател, с решение на Министерския съвет на Република България съм номиниран за съдия в Съда на Европейските общности със седалище в Люксембург.
Предвид на избирането ми и предстоящото заемане на тази длъжност, моля пълномощията ми на народен представител да бъдат прекратени предсрочно на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, считано от 1 януари 2007 г.”
Предлагам да гласуваме този проект за решение.
Гласували 169 народни представители: за 168, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието, с което приключваме нашата работа и по втората точка от нашата програма за днешния пленарен ден.
По процедурен въпрос давам думата на господин Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Изчаках да се гласуват решенията и вземам думата сега – протестирам, господин председател, срещу начина на водене на заседанието. В определени случаи Вие гледате само в едната страна на залата.
Аз исках да ми дадете думата за реплика на уважавания от мен господин Герджиков, защото демокрацията е процедури. Това го знаем всички. Аз исках да възразя на господин Герджиков, защото не може да се освобождава член на Министерския съвет без решение на правителството.
Не ми дадохте думата, затова протестирам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, старая се да давам думата на всички, които са я пожелали. В случая, ако не съм уважил господин Атанасов, поднасям извинението си.

Преминаваме към трета точка от програмата ни за днес:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЦЕНТРАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН РЕГИСТЪР НА ФИЗИЧЕСКИТЕ И ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА, ИЗВЪРШВАЩИ СТРОИТЕЛСТВО.
Думата има господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Господин председател, имам едно процедурно предложение – в залата да бъде допуснат заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Нека да започнем с текстовете на закона.

ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: „Закон за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство.”
Има предложение на народните представители Костадин Паскалев, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на законопроекта: „Закон за камарата на строителите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, за наименованието на закона. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за наименованието на закона.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: „Глава първа – Основни положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 има предложение на народните представители Костадин Паскалев, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип направеното предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. Този закон определя изискванията към лицата, извършващи строителство, както и устройството и дейността на професионалната организация на строителите.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. Законът цели да създаде условия за:
1. идентифициране и прозрачност на дейността на лицата, извършващи строителство;
2. подобряване управлението на строителната дейност, повишаване на отговорността на строителя за постигане на съществените изисквания към строежите и на качеството на изпълнение на строежите;
3. защита на интересите на потребителите на строителни услуги.”
По чл. 3 има направено предложение от народните представители Костадин Паскалев, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. (1) Законът се прилага за българските и чуждестранните физически и юридически лица, регистрирани като търговци по националното им законодателство, техните клонове, държавните и общинските предприятия, извършващи строителство на територията на Република България, наричани по-нататък „строители”.
  (2) Строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция “Строителство”, подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя, наричан по-нататък “регистъра”.
   (3) Когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал. 2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра.
           (4) Участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват строежи или отделни строителни и монтажни работи по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Глава първа и от чл.1  до чл. 3 включително.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: „Глава втора – Конфедерация на работодателските организации в строителството.”
Има предложение от народните представители Костадин Паскалев, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава втора: „Камара на строителите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за наименованието на Глава втора.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 4 има направено предложение от народните представители Костадин Паскалев, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя предложението на народните представители.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. (1) Създава се Камара на строителите, наричана по-нататък „камарата”, като юридическо лице със седалище София. Камарата създава областни структури при условия и по ред, определени в устава й.
(2) Камарата на строителите:
1. представлява своите членове и защитава професионалните им интереси;
2. създава и поддържа Централен професионален регистър на строителя;
3. участва в разработването на стратегии, анализи и програми за развитие на строителството и съдейства за изпълнението им;
4. дава становища и участва в изготвянето на нормативни актове за строителството;
5. подпомага разработването на браншови стандарти за здравословни и безопасни условия на труд и ги предоставя в Националния (отрасловия) съвет по условия на труд;
6. разработва кодекс на професионалната етика в подотраслите на строителния бранш, не допуска монополизъм, нелоялна конкуренция и неравнопоставеност между своите членове;
7. разработва ръководства за изпълнение на строителни и монтажни работи и за добрите строителни практики, модели на системи за анализ на рисковете и правила за контрол и самоконтрол с цел осигуряване на безопасност и качество при изпълнението на строежите и на отделните строителни и монтажни работи, както и за физическото опазване на паметниците на културата при изпълнението на строителни и ремонтни дейности;
8. информира компетентните органи за извършени нарушения при изпълнението на строителните и монтажните дейности на строителната площадка, както и за други констатирани нарушения, извършени от лицата – участници в строителния процес, при и по повод изпълнение или неизпълнение на функционалните им задължения, регламентирани в съответните нормативни актове;
9. организира провеждането на курсове за повишаване квалификацията на кадрите, работещи в строителството;
10. изпълнява и други функции, предвидени в устава й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, ако желаете, може да вземете думата по чл. 4. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 4.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 5 има предложение от народните представители Костадин Паскалев, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров за отпадането на този член.
Комисията подкрепя направеното предложение и предлага чл. 5 да отпадне.





ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 5.
Гласували 109 народни представители: за 108, против 1, въздържали се няма.
Член 5 отпада.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 6 има предложение на група народни представители.
Комисията подкрепя направеното предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5:
„Чл. 5. Членуването в камарата е доброволно и е в съответствие с изискванията на този закон и нейния устав.”
По чл. 7 също има предложение от група народни представители.
Комисията подкрепя предложението на народните представители.
Подкрепяйки по принцип текста на вносителя, комисията предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 6:
„Чл. 6. Органи на камарата са общото събрание, управителният и контролният съвет и комисията за водене на Централния професионален регистър на строителите.”
По чл. 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 7:
„Чл. 7. (1) Общото събрание на камарата е редовно или извънредно.
(2) Редовно общо събрание се свиква ежегодно.
(3) Извънредно общо събрание може да се свика по решение на управителния съвет или по искане най-малко на една десета от членовете на камарата.”
По чл. 9 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 8:
„Чл. 8. (1) Редът за свикване, правилата за работа и за вземане на решение от общото събрание се определят с устава на камарата.
(2) Делегатите на общото събрание се определят при условията и по реда, определени с устава на камарата.”
По чл. 10 комисията подкрепя текста на вносителя за този член, който става чл. 9.
По чл. 11 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 10:
„Чл. 10. (1) Общото събрание:
1. приема, изменя и допълва устава;
2. избира и освобождава председателите и членовете на управителния и на контролния съвет и на комисията за водене на Централния професионален регистър на строителите;
3. приема отчетите за дейността на управителния и на контролния съвет и на комисията за водене на Централния професионален регистър на строителите;
4. определя размера на членския внос и цените на услугите, извършвани от камарата;
5. приема бюджета на камарата;
6. приема кодекса за професионална етика;
7. решава и други въпроси, определени в устава.
(2) Решенията на общото събрание се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите с изключение на решенията по ал. 1, т. 1, които се приемат с мнозинство от две трети от присъстващите.
(3) Председателите и членовете на управителния и на контролния съвет се избират с тайно гласуване.”
По чл. 12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 11:
„Чл. 11. (1) Управителният съвет се състои от председател и 28 членове, които се избират за срок три години.
(2) Управителният съвет:
1. свиква и организира провеждането на общото събрание на камарата;
2. организира дейността на камарата;
3. управлява имуществото на камарата;
4. организира създаването и поддържането на Централния професионален регистър на строителя;
5. приема вътрешни правила за работа;
6. приема нови членове и прекратява членството в камарата, при условия и по ред, определени в устава;
7. изпълнява и други функции, възложени му от общото събрание или в устава на камарата;
8. представя годишен отчет за дейността си пред общото събрание.”
По чл. 13 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен в редакцията на чл. 11, поради което предлага чл. 13 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде чл. 13а, който става чл. 12:
„Чл. 12.  (1) Контролният съвет се състои от председател и 6 членове, които се избират за срок три години. Председателят на контролния съвет може да присъства на заседанията на управителния съвет с право на съвещателен глас.
 (2) Контролният съвет:
1. контролира изпълнението на решенията на общото събрание и законосъобразността на решенията на управителния съвет;
2. предлага на общото събрание освобождаване или неосвобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет;
3. изпълнява и други функции, възложени му от общото събрание или в устава на камарата;
4. представя годишен отчет за дейността си пред общото събрание.”
По чл. 14 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 13:
„Чл. 13. (1) Бюджетът на камарата се определя за всяка финансова година.
(2) Приходите на камарата се формират от:
1. еднократни встъпителни вноски;
2. годишни вноски на членовете;
3. постъпления за услугите, извършвани от камарата;
4. дарения, издателска дейност и други постъпления.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете до чл. 13, както ни се предлагат от комисията, включително и отпадането на един от членовете.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: „Глава трета – Централен професионален регистър на строителя”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
По чл. 15 има направено предложение от народните представители Костадин Паскалев, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 14:
„Чл. 14. (1) Вписването на строителите в Централния професионален регистър на строителя се извършва по категории строежи – за строежи от първа категория, за строежи от втора категория и за строежи от трета, четвърта и пета категория, както и по отделни строителни и монтажни работи по чл. 3, ал. 2, за изпълнението на които строителят докаже, че отговаря на изискванията по този закон.
(2) Строежи на жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, на вилни сгради и строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5, букви „в” и „г” от Закона за устройство на територията, могат да се изпълняват и от строители, които не са вписани в регистъра.
  (3) Строителите, вписани в регистъра за изпълнението на строежи от първа категория и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват строежи от всички категории.
  (4) Строителите, вписани в регистъра за изпълнението на строежи от втора категория и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват строежи от всички категории, с изключение на строежите от първа категория.
  (5) Строителите, вписани в регистъра за изпълнението на строежи от трета, четвърта и пета категория и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват само посочените категории строежи.
  (6) Строителите, вписани в регистъра за изпълнението на отделни видове строителни и монтажни работи по чл. 3, ал. 2 и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват само дейностите, за които са вписани в регистъра.
  (7) Редът за вписване и водене на регистъра се определя с правилник, приет от Общото събрание на Камарата, който се обнародва в “Държавен вестник”.
По чл. 16 има предложение от група народни представители, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 15:
“Чл. 15. (1) В регистъра се вписват строители, които отговарят на следните изисквания:
1. нямат ликвидни и изискуеми публични данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, както и лихви, свързани с тези задължения, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;
2. не са обявени в несъстоятелност и не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. разполагат с изискващото се техническо оборудване за извършване на заявените строителни и монтажни работи;
4. разполагат с необходимия персонал, нает по трудови договори;
а) за техническо ръководство на строежите;
б) за контрол върху качеството на изпълнение на строителството за съответствие на влаганите в строежите строителни продукти със съществените изисквания за безопасност;
в) за контрол по спазването на здравословни и безопасни условия на труд;
г) за организиране изпълнението на дейности по управление при кризи;
д) други лица, за които с нормативен акт се изисква да са наети по трудов договор;
5. наетият технически персонал притежава необходимата правоспособност съобразно придобитата специалност и образователно-квалификационна степен, професионален опит, познания и техническа компетентност по отношение на националното му законодателство;
6. наетите работници притежават необходимата професионална квалификация за изпълнение на извършваните строителни дейности;
7. имат валидна застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на задълженията им, изисквани по действащи нормативни актове.
    (2) За изпълнение на строежи от първа категория в регистъра се вписват строители, които освен на изискванията по ал. 1 отговарят на следните условия:
1. средносписъчна численост на персонала – не по-малко от 50 души за предходната година;
2. нетни приходи от продажби за предходната финансова година – не по-малко от 3 млн. лв.;
3. балансова стойност на дълготрайните материални активи за предходната финансова година – над 500 хил. лв.
    (3) За изпълнение на строежи от втора категория в регистъра се вписват строители, които освен на изискванията по ал. 1 отговарят и на следните условия:
1. средносписъчна численост на персонала – не по-малко от 30 души за предходната година;
2. нетни приходи от продажби за предходната финансова година – не по-малко от 1 млн. 500 хил. лв.;
3. балансова стойност на дълготрайните материални активи за предходната финансова година – над 200 хил. лв.
    (4) За изпълнение на обектите по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква “м” и чл. 137, ал. 1, т. 2, буква “з” от Закона за устройство на територията в регистъра се вписват строители, които отговарят на изискванията по ал. 1, имат опит в областта на реставрацията и консервацията на обекти – паметници на културата, и в състава на персонала им участва квалифициран специалист архитект.
    (5) Изискванията по алинеи 2 и 3 не се отнасят за строители, вписани в регистъра за изпълнение само на обекти по ал. 4.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 16:
“Чл. 16. (1) Централният професионален регистър на строителя е публичен и се публикува на интернет страницата на Камарата. Всяко лице може да поиска справка за извършените вписвания в регистъра.
    (2) Информацията, представляваща лични данни, се предоставя по ред, определен със закон.
    (3) Регистърът съдържа информация за:
1. правно-организационната форма, търговската фирма (наименованието), седалището и адреса на управление, регистрацията на строителя по законодателството по неговата регистрация;
2. начина на управление, представителство и лицата, представляващи строителя;
3. числеността и квалификацията на наетите лица;
4. числеността на назначените по трудов договор лица – поотделно за технически ръководители и за лица по спазването на здравословни и безопасни условия на труд;
5. проведените квалификационни обучения на техническия персонал и на работниците през последните три години;
6. притежаваните от строителя машини, съоръжения и оборудване по видове, брой и технически показатели;
7. правото на строителя и на неговите работници да извършват строителство, свързано с изграждането или ползването на съоръжения с повишена опасност;
8. строежите, изпълнени през последните три години – по вид, местонахождение и обем в стойностно изражение;
9. годишните финансови отчети на строителя за последните три години преди текущата година;
10. данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски;
11. наказанията, наложени на строителя от контролните органи за нарушения по Закона за устройство на територията.
    (4) Строители, които от създаването си осъществяват дейност за период по-малък от три години, предоставят информацията по ал. 3, т. 5, 8 и 9 за последната година от дейността си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по чл. 18, който е отразен в редакцията на чл. 16, поради което предлага чл. 18 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 19, който е отразен в редакцията на чл. 16, поради което предлага чл. 19 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20, който е отразен вече в редакцията на чл. 16, поради което предлага чл. 20 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте отпадането на тези текстове.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Текстовете отпадат.
     


ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 17:
"Чл. 17. (1) Заявления за вписване се подават до председателя на комисията по чл. 26 по образец, утвърден от Управителния съвет на камарата.
     (2) Към заявлението за вписване се прилагат:
1. удостоверение за вписване в търговския регистър или легализиран документ съгласно законодателството по регистрация на строителя;
2. декларация, че строителят не е обявен в несъстоятелност и не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. документи (лицензи, сертификати и др.), разрешаващи на строителя или на неговите работници да извършват строителство, свързано с изграждането или ползването на съоръжения с повишена опасност;
4. справка за числеността и квалификацията на персонала по категории;
5. справка за проведено квалификационно обучение на инженерно-техническия персонал и на работниците през последните 3 години, освен в случаите по чл. 16, ал. 4;
6. справка за притежаваните от строителя машини, съоръжения и оборудване за изпълнението на строителни работи по видове, брой и технически параметри;
7. справка за изпълнените от строителя строежи през последните 3 години по вид и местонахождение на строежите и обем на изпълненото строителство, освен в случаите по чл. 16, ал. 4;
8. справка за изпълнените строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "м" и чл. 137, ал. 1, т. 2, буква "з" от Закона за устройство на територията, придружена със становище на Националния институт за паметниците на културата относно качеството на изпълнение на строежите – в случаите по чл. 15, ал. 4;
9. копие от годишния финансов отчет на строителното предприятие за последните 3 години, освен в случаите по чл. 16, ал. 4;
10. удостоверения, издадени от компетентните органи, за обстоятелствата по чл. 16, ал. 3, т. 10 и 11;
11. копие от застрахователните полици за доказване на застрахователна осигуреност по чл. 15, ал. 1, т. 7."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 18:
"Чл. 18. (1) Вписването или отказът от вписване в регистъра се извършва от комисията по чл. 26 в 14-дневен срок от подаване на заявлението.
    (2) Комисията отказва вписване, когато строителят не отговаря на някое от изискванията по чл. 15."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 19:
"Чл. 19. (1) Удостоверението за вписване или отказът от вписване в регистъра се издава на заявителя в 15-дневен срок от подаване на заявлението.
     (2) В удостоверението по ал. 1 се отбелязват съответните категории строежи и/или строителните и монтажните работи, за изпълнението на които строителя е вписан в регистъра."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 20:
"Чл. 20. (1) Строителят е длъжен да заяви за вписване всяка промяна на обстоятелство, подлежащо на вписване в регистъра, в 14-дневен срок от настъпване на промяната.
     (2) Строителят представя ежегодно до 30 юни в комисията по чл. 26 годишен финансов отчет и удостоверение за наличието или липсата на публични задължения за изтеклата година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи народни представители.
Подлагам на гласуване текстовете, предложени от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 21:
"Чл. 21. (1) Строителят се заличава от регистъра при:
1. прекратяване на юридическото лице на строителя;
2. неосъществяване на строителна дейност в срок по-дълъг от 3 години, с изключение на случаите, в които чуждестранно лице не извършва постоянна дейност на територията на Република България;
3. неизпълнение на задължението по чл. 20, ал. 1 повече от три пъти за една година;
4. неизпълнение на задължението по чл. 20, ал. 2;
5. заличаване вписването на физическото лице – едноличен търговец, или при поставянето му под пълно запрещение;
6. влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност;
7. установяване, че строителят е престанал да отговаря на някое от изискванията по чл. 15;
8. прекратяване на държавното или на общинското предприятие.
   (2) Заличаването от регистъра се извършва с решение на комисията по чл. 26."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 22:
"Чл. 22. (1) Със заличаването се обезсилва издаденото на строителя удостоверение за вписване в регистъра.
    (2) След изтичане на една година от заличаването му, строителят може да подаде ново заявление за вписване в регистъра по общия ред."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 23:
"Чл. 23. Отказът за вписване в регистъра и издаване на удостоверение, както и заличаването от регистъра се мотивират и могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен в редакцията на чл. 16, поради което предлага чл. 28 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 24:
"Чл. 24. (1) Строителят е длъжен в 7-дневен срок да уведоми писмено председателя на комисията по чл. 26 за изгубено или унищожено удостоверение за вписване в регистъра.
    (2) Дубликат на удостоверение по ал. 1 се издава по решение на председателя на комисията по искане на строителя."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 25:
"Чл. 25. За вписването, заличаването или промяната на вписани в регистъра обстоятелства, както и за изгубено, унищожено или обезсилено удостоверение за вписване в регистъра, председателят на комисията по чл. 26 публикува съобщение в Информационния бюлетин на камарата."
По чл. 31 има предложение от народните представители Костадин Паскалев, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 26:
"Чл. 26. (1) Към камарата се създава комисия за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя.
   (2) Комисията се състои от 15 членове, които се избират от общото събрание на камарата.
    (3) Организацията и дейността на комисията се регламентират с правилник, утвърден от управителния съвет на камарата. Решенията на комисията по чл. 27, ал. 1, т. 3 се приемат с мнозинство от две трети от членовете й.
     (4) Комисията се свиква на заседание от председателя й или по искане на повече от половината от нейните членове."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 27:
"Чл. 27. Комисията:
1. предоставя информация на строителите за условията и реда за вписване в регистъра;
2. подготвя образците на заявления и други документи, свързани с вписването в регистъра;
3. приема решения за вписване, заличаване и отказ за вписване в регистъра;
4. подпомага дейността на управителния съвет при организиране изпълнението на дейности, свързани със сигурността на класифицираната информация, управлението при кризи и отбранително-мобилизационната подготовка;
5. подготвя и предоставя информация и документация относно вписаните в регистъра обстоятелства по искане на компетентните органи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете, в редакция на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
"Глава четвърта – Административнонаказателни разпоредби".
Комисията предлага Глава четвърта с чл. 33 и 34 да отпадне.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на Глава четвърта с чл. 33 и 34.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Глава четвърта отпада.


ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: „Преходни и заключителни разпоредби.”
По § 1 има предложение от народните представители Костадин Паскалев, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. (1) Условията и редът за свикване и провеждане на учредителното събрание на Камарата на строителите, както и на областните събрания за избор на делегати за учредителното събрание, се определят със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в „Държавен вестник” в едномесечен срок от влизане в сила на този закон.
(2) Участници в областните събрания за избор на делегати на учредителното събрание на Камарата на строителите могат да бъдат всички лица, които осъществяват строителна дейност на територията на Република България и в двумесечен срок от влизане в сила на този закон подадат заявление за участие в областните събрания.
(3) Лицата по ал. 2 с адрес на управление на територията на съответната област подават заявления до областните управители, придружени от удостоверение за актуално състояние, издадено не по-рано от един месец от подаване на заявлението.
(4) В двумесечен срок от изтичане на срока по ал. 1 областните управители организират, насрочват и провеждат областните събрания за избор на делегати на учредителното събрание на Камарата на строителите.
(5) Областните събрания избират делегати на учредителното събрание на Камарата на строителите при норма на представителство по един представител за всеки десет подали заявление по ал. 3.
(6) В 14-дневен срок от провеждането на областните събрания за избор на делегати областните управители изпращат протоколите с резултатите от изборите до министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(7) В едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 6 министърът на регионалното развитие и благоустройството със заповед назначава временни комисии за подготовка на проектоустава на Камарата на строителите и на правилника по чл. 14, ал. 7 и насрочва датата за провеждане на учредителното събрание.
(8) Заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството по ал. 7 се обнародва в „Държавен вестник” не по-късно от 30 дни преди датата на провеждане на учредителното събрание.
(9) Учредителното събрание се председателства от председател, избран от събранието.
(10) Учредителното събрание приема устава и правилника по ал. 7 и избира органите на Камарата на строителите при условията и по реда, определени в този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Комисията предлага § 2 да отпадне.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Параграф 2 отпада.
Комисията, на базата на предложения на народни представители, предлага § 3 и § 4 да отпаднат.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Параграфи 3 и 4 отпадат.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 2:
„§ 2. (1) В срок една година от влизането в сила на този закон строителите трябва да бъдат вписани в Централния професионален регистър на строителя и да имат издадено удостоверение за дейностите, които могат да извършват.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 строежи от първа до пета категория, както и отделни видове строителни и монтажни работи, могат да се изпълняват само от строители, вписани в регистъра.
(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се отнасят за строители, изпълняващи строежи по чл. 14, ал. 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 3:
„§ 3. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 157, ал. 2 се създава изречение второ: „Откриването на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, както и заверката на заповедната книга, се извършва след представяне от възложителя на договор за изпълнение на строежа със строител, който е вписан в Централния професионален регистър на строителите, освен ако строежът е от категория, за която не се изисква вписване на строителя в регистъра.”
2. В чл. 163а:
а) създават се нови ал. 1, 2 и 3:
(1) Строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите.
(2) Технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация „строителен инженер”, „инженер” или „архитект”, както и лицата със средно образование с 4-годишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите „Архитектура и строителство” и „Техника”.
(3) Извън случаите по ал. 2 техническа правоспособност може да бъде призната на чуждестранно лице при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, когато притежава диплома, легализирана по съответния ред, и когато отговаря на изискванията на този закон.”
б) досегашната ал. 1 става ал. 4 и в нея се създава изречение второ: „Други технически правоспособни лица по ал. 2 могат да осъществяват специализирано техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи съобразно придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен.”
в) досегашната ал. 2 става ал. 5.
3. Член 231 се изменя така:
„Чл. 231. Изискванията към физическите и юридическите лица, извършващи строителство, се уреждат със закон.”
4. В чл. 237, ал. 1 се създават т. 8, 9, 10 и 11:
„8. на строител, за изпълнението на строежа от първа категория, без да е вписан в Централния професионален регистър на строителя и без да има издадено удостоверение за тях – в размер от 50 000 до 100 000 лв.;
9. на строител, за изпълнението на строежа от втора категория, без да е вписан в Централния професионален регистър на строителя и без да има издадено удостоверение за тях – в размер от 30 000 до 50 000 лв.;
10. на строител, за изпълнението на строежи от трета, четвърта и пета категория, без да е вписан в Централния професионален регистър на строителя и без да има издадено удостоверение за тях – в размер от 10 000 до 30 000 лв.;
11. на строител, за изпълнението на строителни и монтажни работи, без да е вписан в Централния професионален регистър на строителя и без да има издадено удостоверение за тях – в размер от 2000 до 5000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

Комисията предлага следващият § 7 да отпадне.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте отпадането на § 7.
Гласували 107 народни представители: за 106, против 1, въздържали се няма.
Параграф 7 отпада.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: „§ 4. Разпоредбите на § 3, т. 1 и т. 4 влизат в сила една година от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 4, както се предлага от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против 1, въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: „Приложение към чл. 15, ал. 4”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тези приложения не се четат, както ви е известно. Но тук е много интересно, че комисията предлага таблицата да отпадне.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията предлага приложението към законопроекта да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на приложението към закона.
Гласували 106 народни представители: за 104, против 2 от Коалиция за България, въздържали се няма.
Таблицата отпада, а с това приемаме закона и на второ четене.
Има думата председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С този закон за първи път държавата ще делегира едни скромни правила за една браншова организация.
Нека да честитим на тази бъдеща браншова организация! Благодаря на всички ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря и на председателя, и на комисията, и на всички колеги, които останаха в залата.
Сега е 11,03 ч. Обявявам почивка до 11,33 ч. (Звъни.)




(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Госпожо Капон, заповядайте за процедура.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата за процедура.
През изтеклата седмица внесох писмо до председателя на Народното събрание, за да поставим плакатите на взетата годишна награда на името на Сахаров от белоруския кандидат за президент и председател на опозицията господин Александър Милинкевич. Оказа се, че българският парламент има непреодолими проблеми за разлика от парламента в Страсбург и Еврокомисията в Брюксел и не може да разреши поставянето на един плакат в знак на солидарност с лидера на опозицията в Белорус и ни е трудно да заклеймим един режим, отхвърлен от Съединените американски щати и от Европейския съюз.
Всяка година Европейският парламент връчва наградата за свобода на мисълта на изключителни личности или организации, които се борят срещу насилието, нетърпимостта и несправедливостта – Нелсън Мандела, Кофи Анан и ООН са сред спечелилите тази награда. Тя е на името на Андрей Сахаров. Той основава Комитет по човешки права. Неговите дейности не остават незабелязани. Влиза в затвора в Съветския съюз, докато на Запад през това време получава Нобелова награда. Наградата има за цел да признава постиженията в защита на човешките права и свободите на словото, особено на правото за свободно изразяване, закрила на правата на малцинствата, спазване на международното законодателство и развитието на демокрацията и налагане на управлението на закона.
Уважаеми дами и господа, ако не помните кой е Андрей Сахаров, питайте бащите си – така казваше и моят баща! Те го помнят. След победата на Лукашенко през пролетта на тази година 150 представители на опозицията бяха хвърлени в затвора. Сред тях е и Александър Милинкевич. Може би нямаме практика да споделяме борбата за демокрация и свободата на словото, нямаме практика да спрем убийствата в България, нямаме практика да произвеждаме месо и мляко по стандартите на Европейския съюз, нямаме практика да лицензираме самолетите си по евростандартите, но имаме практика в прословутото кафе да организираме юбилейчета и почерпки!
Питам Ви, господин председател, колко е сложно да споделим солидарно борбата за свободата на словото, която самите ние водихме допреди 15 години? Или не сте виждали големите сопи на полицията на Лукашенко, с които се разгонваше опозицията в Беларус? Или не знаете, че това е страна, в която изчезват журналисти?
Уверявам Ви: по-лесно е да сложите един плакат в парламента, за да дадем моралната си подкрепа, отколкото практиката да проявяваме солидарност с прогресивни народи, изпращайки им оръжия. Някои от тези народи още ни дължат милиарди, а други държат медицинските ни сестри като заложници.
Благодаря ви за вниманието и Ви моля да гласуваме решение на председателя да сложи всичките материали от Европейския парламент за наградата "Сахаров". Благодаря. (Връчва на председателя материали.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, доколко беше това процедура? Всъщност, това беше изявление. (Реплики.) Може да се прави изявление само от името на парламентарна група.
Има думата господин Филип Димитров за изявление от името на парламентарна група. Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата по въпрос, несвързан с обсъжданията в дневния ред на парламента, който засяга поставеното на вашето внимание процедурно предложение от госпожа Капон.
Има нещо отвратително в това българският парламент, представляван от своя председател, да отвърне лаконично и хладно на искането да бъде извършен акт на изява, на отношение към един въпрос – дело на Европейския парламент – с кратката формула "Ние такава практика нямаме".
Съжалявам, че господин председателят не е в тази зала, но нашият отговор към него е: ами, господин председателю, създайте я тогава! Ние имаме много неща, за които нямаме практика. Но най-важното е да разберем кои сме и къде се намираме.
България в момента става част от света, за който диктатори като господин Лукашенко са предизвикателство и обект на възмущение.
Господин председателю, радвам се, че Вие идвате, България в момента става част от света, който в момента изразява ясно и категорично своята воля да се противопоставя на издевателствата на диктаторите над народите, да защитава правата на хората да изявяват свободно своите убеждения и да полага усилия за разширяване на демокрацията в света. Справка – това го пише дори в Хартата на Обединените нации. Така или иначе, ние приемаме, че тази част от света, в която попадаме от днес нататък, именно тя се старае да превърне подобни усилия в резултат.
И когато един такъв резултат е реализиран от съответната европейска институция, и когато ние изявяваме желанието да проявим солидарност с нещо, от което вече сме част, забележете, не солидарност с нещо извън нас, солидарност с действия на европейска институция, от която ние ставаме част, ни отговарят, че нямаме такава практика.
Господин председателю, нося на ревера си тази значка, която е израз на солидарност с борбата на хората, които искат свобода в Беларус. Уверявам ви, че много хора в Европейския съюз носят такива значки.
Но това, което е по-важно е, че няма нито една държава, която на официално равнище би се разграничила от защитата на правата на тези хора – хората, които подобно на Милинкевич са вкарани в затвора заради своите убеждения.
Много е важно да си изясним понятията, дами и господа. Разбирам колко ви е трудно. Разбирам любовта, която някои естествено биографично и семейно изпитват към подобни режими и към подобни практики. Знам колко е трудно да скъсаш със стандартите, в които вероятно си бил възпитаван. В известен смисъл ви съчувствам, защото наистина вам се налага нещо по-трудно, отколкото на всички останали. Обръщам се към мнозинството. Но толкова повече имайте добрината да си вземете бележка, и Вие, господин Пирински, че България става един друг вид държава. И ние трябва да се съобразяваме с това. Нямат никакъв смисъл всички фанфари, приказки и чудесии по отношение на нашето влизане в Европа, ако ние няма да споделяме основните философски и политически стандарти на Европа. Затова в подкрепа на направеното искане Съюзът на демократичните сили и неговите съюзници от ОДС категорично настояват българският парламент да прояви инициатива и неговият председател, от името на тази камара да прояви такава инициатива, за да може европейският акт на зачитане на борбата на хората, които защитават свободата в Беларус, да бъде превърнат и в акт на българския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, чувствам се задължен да реагирам на изявлението и на госпожа Капон, и на господин Димитров. Ако това беше в режим на дебати, бих заел место в залата и бих поискал думата. Доколкото се използва процедурен въпрос и право на изявление от парламентарна група, ще отговоря от трибуната.
На 19 декември госпожа Капон адресира до мен следното писмо:
“Миналата седмица Европейският парламент на специална своя сесия в Страсбург връчи годишната награда за свобода на мисълта на името на акад. Андрей Сахаров. Тазгодишният лауреат е бил руският опозиционер – кандидат за президент на Беларус господин Александър Милинкевич. Във връзка с това Ви моля да разрешите да поставя плакати, анонсиращи престижното отличие, в сградите на българското Народно събрание. Такива плакати са поставени в Европейския парламент в Брюксел и Страсбург, както и в националните парламенти на всички страни членки. Предварително Ви благодаря за съдействието. Оставам на Ваше разположение. С уважение”.
Резолюцията, която съм поставил същия ден, и реакцията ми е следната: “В Народното събрание няма такава практика”.
Сега по възраженията, които прозвучаха.
Както заяви госпожа Капон и в предишни години е имало лауреати на същата тази награда от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Тогава не е повдиган въпросът да бъде огласено това в Народното събрание по начина, по който се предлага. Знаете, че имаше и други предложения за поставяне на плакати в кулоарите на Народното събрание, предложени от отделна парламентарна група с едно или друго съдържание, което тя намираше за оправдано. Аз настоях тези материали да бъдат в стаята на парламентарната група.
Що се отнася до принципите на демокрацията, по една или друга причина и с течение на обстоятелствата аз съм участник в процеса на демократизиране на българското общество от първите стъпки на този процес веднага след ноември 1989 г. И приканвам всеки от участвалите в този процес през отделните години да назове един случай, когато не съм постъпил в съответствие с общите принципи на демократично поведение. И когато ми е коствало в личен план, и когато от страна на левицата съм търпял критика за прекалена компромисност и отстъпчивост, ръководил съм се от разбирането си за необходимостта от съблюдаване на общи норми.
В случая смятам, че всички ще се съгласите, че в българския парламент не е възприета практиката да се поставят едни или други материали от рода, който госпожа Капон предлага да бъдат поставяни, на публични места в този смисъл и в този план, в който действително това се практикува в други парламенти.
Ето защо аз смятам, че в случая постъпих така, както ми повелява изискването за обективност и последователност. Разбирам съображенията, които се защитават от трибуната от гледна точка на съществото на аргументите. Коректният начин да бъде сезирано Народното събрание е евентуално с проект за декларация, която да изрази отношението на парламента към тази награда, която да бъде внесена от народни представители, които смятат, че парламентът трябва да вземе отношение и тя да бъде приета от парламента.
Що се отнася до гледищата, които прозвучаха, разбира се всеки от нас има възможността и правото да ги отстоява с всички аргументи и емоция, която намира за уместно там, където това се прави. Даже ние сме приели практиката при нас това да се прави от трибунката в кулоарите, което също следва да преценим доколко е уместно да се прави точно там. Така или иначе, това е практиката в нашия парламент и аз възнамерявам да я спазвам и в бъдеще.
Това е, което мога да кажа по въпроса. Благодаря ви.
Предлагам да продължи работата на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на парламентарна дума давам думата на народния представител Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина нямах намерението да се изказвам, ако не останах с впечатлението от изказването на председателя, че той има искреното нежелание да почете или да уважи това, което се прави в Беларус.
Тук от колегите, които са евронаблюдатели, виждам единствено колегата Арабаджиев. Аз мисля, че той може да сподели в своята парламентарна група впечатлението, което прави оценката на извършеното от Милинкевич в Беларус в Европейския парламент. Няма ъгъл, няма политическа сила, която да не е заела позиция, няма ъгъл в Европейския парламент, в който неговият портрет да не бъде изложен с плаката, че е носител на Нобелова награда. Има специално издание, което всички получихме в пощите си. На всеки депутат беше раздаден специален възпоменателен знак за това. Оттук нататък всички извинения с практика звучат: “Не ми пука Беларус, не ме интересува, че друг се бори, аз съм си постигнал това, което си искам”.
Не искам да отговарям на господин Пирински за неговата коректност през тези години, защото имам личен случай, който не бих желал да коментирам. Но във всеки случай не е в контекста, което той казва. Но, спирам с това.
Просто, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, направете този жест, който е съвсем нормален – на уважение не към нашето оспорване, а на уважение към хората, които са минали по нашия път, които са се борили, които са били затваряни, които днес са под натиска на преследването. Този човек, когато говореше пред нас, каза: “Аз не вярвам, че съм излязъл и че ме пуснаха да дойда да получа тази награда”. Това му бяха думите. И ние седим тук и пишем резолюции: “Нямаме практика”. Ами, никога няма да я добиете, колеги, ако по този начин работите. Направете елементарното, пуснете да се сложат плакатите, въпреки че е изтекъл парламентарният ден. Ще ги гледаме в началото на м. януари 2007 г. Какво толкова голямо чудо ще стане? Ще си признаем грешките и ще си затворите устата. Това го направете. Елементарно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за процедура, господин Димитров.

КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, благодаря Ви за възможността по процедурен механизъм да мога да се изкажа.
Вижте, може би Вие, и разбира се, най-вече и господин Пирински, пропускате контекста, в който се повдига въпросът за позицията на българския парламент, доминиран от бившите комунисти в България за това дали или не ние ще отчетем факта на тази награда и човекът, на когото тази награда е дадена. В Европейския съюз съвсем сериозно се налага оценката, че не е без основание позицията на посланик Чижов – посланикът на Руската федерация в Европейския съюз, че България ще бъде политическият Троянски кон не само на Русия, но на всички други полуавторитарни режими на територията на бившия Съветски съюз. Дори миналата седмица в Европейската народна партия бе припомнен случая, че българският парламент бе между онези парламенти, които се въздържаха да подкрепят демократичните сили по време на оранжевата революция в Украйна. Днес чрез една абсолютно бюрократична процедура господин Пирински отказва да проявим акт на такава видима визуална солидарност с това, което Европейският съюз, без оглед на политическата принадлежност на парламентарните групи, реши и по този начин удостои господин Милинкевич.
Аз действително призовавам, господин председател, действително Ви призовавам спешно да се съберете, ако трябва с цялото ръководство на Народното събрание, ако трябва да свикате Председателския съвет, да поставите нов прецедент в практиката, тя да бъде селективна, съобразно с важността на това, което ние искаме да демонстрираме чрез подобно разпространение на важни политически материали и действително да започнем да променяме облика, който дава на България това управляващо мнозинство в рамките на Европейския съюз. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към седма точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Приети са от чл. 1 до чл. 13 включително. Сега трябва да разгледаме Раздел ІІ.
Заповядайте, д-р Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам процедурно предложение. Предлагам ви да гласуваме в залата да бъде допуснат заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков и д-р Емил Христов, който е директор на Националната агенция по лекарствата, и експерта от същата агенция госпожа Мери Пейчева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: "Раздел ІІ – Органи на управление".
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Раздел ІІ.
Комисията предлага да се създаде нова Глава втора с наименование "Органи на управление и финансиране" с членове 14‑22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за наименованието на Глава втора.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Наименованието на Глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията предлага в Глава втора да се създаде Раздел І с наименование "Органи на управление" с членове 14-17:
"Раздел І – Органи на управление".
По чл. 14 има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Има предложение на Ива Станкова и група народни представители. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и ви предлага следната редакция за чл. 14:
"Чл. 14. (1) Лекарствената политика е част от държавната здравна политика в Република България и се осъществява от министъра на здравеопазването.
                (2) Министърът на здравеопазването:
1. е национален координатор по проблемите на лекарствените продукти;
2. участва в международни органи и организации, осъществяващи дейности в областта на лекарствените продукти;
3. издава разрешения за откриване и закрива аптеки;
4. осъществява други дейности, посочени в закона.
      (3) При осъществяване на дейността по ал. 2, т. 3 Министерството на здравеопазването събира такси в размер, определен с тарифа по чл. 21, ал. 2.”
По чл. 15 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 16 има предложение на народния представител Атанас Щерев.
Комисията по принцип подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Васил Паница.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на Ива Станкова, Росица Янакиева и група народни представители. Предложението е оттеглено.
Има предложение на Ваня Цветкова, Таня Калканова и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Комисията подкрепя по предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 16:
"Чл.16. (1) Към министъра на здравеопазването се създава висш Съвет по фармация, който включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския фармацевтичен съюз, двама представители на Националната здравноосигурителна каса и по един представител на фармацевтичните факултети на медицинските висши училища. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас.
(2) Висшият съвет по фармация е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по:
1. основните насоки и приоритети в областта на фармацията;
2. етични проблеми на фармацията;
3. проекти на нормативни актове, свързани с фармацията;
4. научните приоритети в областта на фармацията;
5. програми за организиране на обществени образователни кампании в областта на лекарствените продукти.
(3) Висшият съвет по фармация разглежда заявленията за разкриване аптеки и прави мотивирано предложение пред министъра на здравеопазването, за издаване на разрешения или отказ, както и за отнемане на издадени разрешения.
(4) Организацията и дейността на Висшия съвет по фармация се уреждат с правилник, изготвен от Висшия съвет по фармация и утвърден от министъра на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по текстовете до чл. 16 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 17 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което комисията не подкрепя:
В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 текстът „второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването” отпада.
2. В ал. 5, точки 12, 13 и 14 стават съответно точки 2, 3 и 4, като следващите се преномерират.
3. В ал. 5, т. 16 думата „научна” да отпадне.
4. Създава се нова ал. 6 със следното съдържание:
„(6) Експертите, които участват в дейностите по ал. 5, т. 17 и т. 18, се определят от Министерския съвет.”
Има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което комисията не подкрепя.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отразете го в протокола - народният представител Петър Мръцков оттегля предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 17:
„Чл. 17. (1) Изпълнителната агенция по лекарствата е специализиран орган към министъра на здравеопазването за надзор върху качеството, безопасността и ефикасността на лекарствата.
(2) Изпълнителната агенция по лекарствата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването.
(3) Изпълнителната агенция по лекарствата се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава по реда на Закона за администрацията.
(4) Структурата, функциите и организацията на работа на Изпълнителната агенция по лекарствата се уреждат с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(5) Изпълнителната агенция по лекарствата:
1. издава разрешения за производство на лекарствени продукти;
2. издава разрешения за употреба и удостоверения за регистрация на лекарствени продукти;
3. издава разрешения за търговия на едро с лекарствени продукти;
4. издава разрешения за паралелен внос на лекарствени продукти;
5. издава удостоверения за регистрация на дрогерии;
6. издава разрешения за провеждане на клинични изпитвания на лекарствени продукти;
7. извършва оценка на качеството, ефикасността и безопасността на лекарствените продукти във връзка с разрешаването им за употреба;
8. издава разрешения за реклама на лекарствени продукти;
9. осъществява контрол върху производството, вноса, съхранението, търговията на едро и дребно, клиничните изпитвания, безопасността и рекламата на лекарствените продукти;
10. извършва лабораторен анализ при съмнение за отклонение в качеството, ефикасността и безопасността на лекарствените продукти и предприема предвидените в закона мерки;
11. организира система за лекарствена безопасност и предприема съответни мерки;
12. издава сертификати съгласно сертификатната схема на Световната здравна организация;
13. издава сертификати за добра производствена практика;
14. съгласува инвестиционните проекти за строителство на нови и/или преустройство на съществуващи обекти, свързани с производството на лекарствени продукти, в съответствие с правилата на Добрата производствена практика;
15. изпълнява функциите на координатор и консултативен орган по проблемите, свързани с качеството, ефикасността и безопасността на лекарствените продукти;
16. осъществява консултантска, научна, информационна и издателска дейност в областта на лекарствения сектор;
17. координира и участва в дейности, свързани с Европейската фармакопея и с разработването на Българската фармакопея;
18. участва в дейности в областта на лекарствените продукти, свързани с работата на Европейската агенция по лекарствата, Европейския директорат по качеството на лекарствените продукти, на международни органи и организации, както и с изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;
19. осъществява други дейности, посочени в закон.
(6) Изпълнителната агенция по лекарствата координира дейността си с регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) в областта на контрола върху лекарствените продукти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
В такъв случай поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 21, против 49, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 17.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията предлага в Глава втора да се създаде Раздел ІІ с наименование "Регистри" с чл. 18 и чл. 19:
"Раздел ІІ – Регистри".
По чл. 18 има предложение на народния представител Атанас Щерев.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 18:
"Чл. 18. Министерството на здравеопазването поддържа и води публичен регистър на издадените разрешения за откриване на аптеки."
По чл. 19 има предложение на народния представител Атанас Щерев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 19:
"Чл. 19. (1) Изпълнителната агенция по лекарствата поддържа и води регистри на:
1. производителите на лекарствени продукти на територията на Република България и на квалифицираните лица по чл. 148, т. 2;
2. вносителите на лекарствени продукти на територията на Република България и на квалифицираните лица по чл. 161, ал. 2, т. 1;
3. разрешените за употреба и регистрираните лекарствени продукти на територията на Република България;
4. търговците на едро с лекарствени продукти на територията на Република България;
5. издадените удостоверения за регистрация на дрогерии;
6. разрешените клинични изпитвания;
7. издадените разрешения за паралелен внос.
   (2) Данните от регистрите по ал. 1, т. 1-5 и т. 7 се публикуват в 14-дневен срок от издаване на съответното разрешение на страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата в Интернет.
    (3) Изпълнителната агенция по лекарствата поддържа системи за електронен обмен на данни с регулаторните органи на другите държави членки, Европейската комисия и Европейската агенция по лекарствата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по Раздел ІІ и членове 18 и 19. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля квесторите да поканят народните представители да заповядат в залата. Току‑що пускам и звуковия сигнал. Предлагам не с гласуване, а ако имаме общо разбиране, да продължим работата по този законопроект до 13,00 ч., защото той има над 300 текста, а това е само Част първа. Не виждам някой да е против.
Нека да работим усилено, за да можем да приемем повече текстове. Виждаме, че законът не можем да го приемем.
Господин Кумчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря, господин председател.
"Раздел ІІІ – Финансиране."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага Раздел ІІІ от Глава първа да стане Раздел ІІІ от Глава втора със същото наименование.
По чл. 20 комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 20, ал. 1 след израза "бюджетни средства" се добавя "- второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването".
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 21 има предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 след израза "химико-фармацевтични" се добавя изразът "фармако-токсикологични и клинични".
3. Точка 6 се изменя така:
"6. експертна дейност в областта на лекарствения сектор";
Комисията подкрепя предложението по т. 2, подкрепя по принцип предложението по т. 4 и не подкрепя предложението по т. 1 и  3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 21:
"Чл. 21. (1) Изпълнителната агенция по лекарствата е администратор на приходите от собствена дейност, които се формират от:
1. химико-фармацевтични експертизи;
2. лабораторни анализи и изпитвания;
3. оценка на документация и издаване на разрешения, сертификати, удостоверения и други документи, посочени в този закон;
4. оценка при подновяване, промяна и заличаване на разрешението за употреба и удостоверение за регистрация на лекарствен продукт;
5. поддържане на разрешенията за употреба или удостоверенията за регистрация на лекарствен продукт;
6. глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления, издадени за нарушения по този закон;
7. консултантска, издателска и научноизследователска дейност в областта на лекарствения сектор;
8. съгласуване на инвестиционните проекти за строителство на нови и/или преустройство на съществуващи обекти, свързани с производството на лекарствени продукти;
9. извършване на инспекции във връзка с оценка за съответствието на условията на производство с изискванията на добрата производствена практика;
10. други източници.
(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 1-5, т. 7-9 Изпълнителната агенция по лекарствата събира такси в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет."
В чл. 22 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за ал. 1 и ал. 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за ал. 2, който систематично е отразен в чл. 14, ал. 3.
Тук има предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 22, ал. 3, т. 4 след думата "здравеопазването" се добавя изразът "и членовете на комисиите по т. 3".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което систематично е отразено в чл. 22, ал. 2, т. 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 22:
"Чл. 22. (1) Финансовите средства по чл. 21 се разходват за:
1. контролната дейност на Изпълнителната агенция по лекарствата;
2. заплащане на дейности по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 2, в случаите, когато извършването им е възложено от Изпълнителната агенция по лекарствата по договор на други лица;
3. придобиване, поддръжка и ремонт на дълготрайни материални активи на Изпълнителната агенция по лекарствата;
4. създаване, поддържане и водене на регистрите по чл. 19, ал. 1;
5. поддържане на системи за електронен обмен на данни с регулаторните органи на другите държави членки, на Европейската комисия и на Европейската агенция по лекарствата;
6. информационна и издателска дейност, свързана с качеството, ефективността и безопасността на лекарствените продукти;
7. обезпечаване дейността на специализираните комисии по чл. 47, ал. 1 и 2 и на Съвета по чл. 251, ал. 3;
8. осъществяване на програми за обучение на служителите на Изпълнителната агенция по лекарствата;
9. участия в международни и национални междулабораторни изпитвания;
10. допълнително материално стимулиране на служителите на Изпълнителната агенция по лекарствата в размер 40 на сто от средствата по чл. 21, ал. 1, т. 1-10 при условия и по ред, определени с вътрешни правила на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.




(2) Финансовите средства по чл. 14, ал. 3 се разходват за:
1. дейности на Висшия съвет по фармация;
2. дейности на Фармакопейния комитет;
3. дейности на Комисията по цените на лекарствените продукти, Комисията по Позитивния лекарствен списък, Комисията по прозрачност, Централната комисия по етика и Комисията по етика за многоцентрови изпитвания;
4. осъществяване на програми за обучение на служителите на Министерството на здравеопазването в областта на лекарствената политика;
5. допълнително материално стимулиране на служителите на Министерството на здравеопазването в размер до 40 на сто от средствата по чл. 14, ал. 3 при условия и по ред, определени с вътрешни правила на министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по Раздел ІІІ. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване наименованието на Раздел ІІІ. То е безспорно.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 108, против 1, въздържали се няма.
Наименованието на раздела е прието.
По чл. 20 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията. Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 9, против 69, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 20, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 65, против 4, въздържали се 17.
Член 20 е приет.
Поставям на гласуване предложението на Атанас Щерев по чл. 21, което не се подкрепя в частта му по т. 1 и 3. В другите точки е подкрепено.
Моля, гласувайте неподкрепените от комисията точки.
Гласували 96 народни представители: за 1, против 82, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Атанас Щерев в тази му част не се приема.
Поставям на гласуване чл. 21, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 22 има предложение на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 99 народни представители: за 3, против 94, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
По чл. 22 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за ал. 1 и 3, а за ал. 2, също подкрепена по принцип, текстът систематично е отразен в чл. 14, ал. 3.
Д-р Кумчев ви прочете предложението на комисията, намиращо се на стр. 22 и 23 от доклада.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: “Глава втора – Пускане на пазара на лекарствени продукти”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за това наименование и предлага Глава втора да стане Глава трета със същото наименование.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев за преподреждане на главите от законопроекта, а именно:
“а) Глава шеста “Класификация на лекарствените продукти” става Глава втора;
б) Глава четвърта “Разрешение за производство и за внос на лекарствени продукти” става Глава трета;
в) Глава пета “Опаковки и листовки на лекарствени продукти” става Глава четвърта;
г) Глава втора “Пускане на пазара на лекарствени продукти” става глава пета;
д) Глава осма “Търговия на едро и паралелен внос на лекарствени продукти” става Глава шеста;
е) Глава девета “Търговия на дребно с лекарствени продукти” става Глава седма;
ж) Глава единадесета “Цени на лекарствените продукти” става Глава осма;
з) Глава десета “Реклама на лекарствените продукти” става Глава девета;
и) Глава трета “Клинични изпитвания” става Глава десета;
й) Глава седма “Проследяване на лекарствената безопасност” става Глава единадесета;
к) Членовете по главите от законопроекта съответно се преномерират.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Първо гласуваме предложението на комисията – Глава втора да стане Глава трета със същото наименование.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Приема се. Глава втора става Глава трета с наименование “Пускане на пазара на лекарствени продукти”.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 16, против 84, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: “Раздел І – Общи положения”.
По чл. 23 има предложение на народния представител Атанас Щерев за създаване на нови алинеи 3 и 4.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаването на ал. 3 и не подкрепя предложението за създаването на ал. 4:
“(4) Общо разрешение за употреба се издава за различните концентрации, дозови форми, технологични форми, път на въвеждане, промени и разширения на производствената номенклатура на един и същи лекарствен продукт, получил разрешение за употреба по реда на Раздел ІІ “Изисквания към документацията за издаване на разрешение за употреба”.”
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
“Чл. 23. (1) Промишлено произведен лекарствен продукт или лекарствен продукт, получен по метод, който включва промишлен процес, може да бъде пуснат на българския пазар само след получаване на разрешение за употреба или след получаване на удостоверение за регистрация, издадено по реда на:
1. този закон или
2. Регламент № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
    (2) Разрешение за употреба по смисъла на ал. 1 се изисква и за радионуклиден генератор, радионуклиден прекурсор и за кит.
    (3) Видовете процедури по смисъла на ал. 1 са:
1. централизирана;
2. процедура по взаимно признаване/децентрализирана;
3. национална.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване първо предложението на народния представител Атанас Щерев в частта му, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 9, против 74, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Атанас Щерев в тази му част не се приема.
Поставям на гласуване чл. 23, така както се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Член 24 е по текста на вносителя и се подкрепя от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по него? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев чл. 25 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев за отпадане на чл. 25.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 17, против 71, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Поставям на гласуване чл. 25, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 26 и предлага следната редакция:
“Чл. 26. (1) Разрешение за употреба на лекарствен продукт, удостоверение за регистрация на хомеопатичен лекарствен продукт по чл. 35 или удостоверение за регистрация на традиционен растителен лекарствен продукт по чл. 37 на територията на Република България се издава от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата на физическо или юридическо лице, което е установено на територията на държавата членка.
    (2) Когато лицето по ал. 1 не е установено на територията на Република България, то определя свой представител.
    (3) Притежателят на разрешението за употреба носи отговорност за пуснатите на пазара на територията на Република България лекарствени продукти. Определянето на лице по ал. 2 не освобождава притежателя на разрешението за употреба от отговорност съгласно действащото в страната законодателство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 26.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Член 26 е приет.
Уважаеми народни представители, обръщам се към вас след консултация с д-р Кумчев. Следва Раздел ІІ, в който има доста спорни неща. Смятате ли, че можем да продължим с него или да спрем до раздела, за да можем изцяло да разглеждаме и обсъждаме нещата.
РЕПЛИКИ: Приключваме! Приключваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, уважаеми народни представители, приключваме до Раздел ІІ, чл. 27. След Нова година в новата сесия ще продължим с разглеждането на този законопроект.
Искам и аз от мое име да благодаря на всички народни представители и да ви пожелая весели празници! Бъдете щастливи! (Ръкопляскания.)
Закривам заседанието. (Звъни.)
За следващото заседание на българския парламент ще бъде съобщено официално.


(Закрито в 12,47 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Петя Гегова
Мирослав Мурджов