Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Светослав Спасов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Има необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, следва да приемем програмата за работата ни през днешния пленарен ден – 12 януари 2007 г.
Позволете да ви предложа проекта за програмата:
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за
12 януари 2007 г.
По реда на ал. 7 от правилника са постъпили предложения за разглеждане на следните законопроекти:
- от Парламентарната група на Коалиция за България:
Второ четене на законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина, продължение.
- от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори:
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Вносител е Министерският съвет на 27 октомври 2006 г. и народният представител Митко Димитров на 20 ноември 2006 г.
Не са внесли предложение по реда на ал. 7 парламентарните групи на Движението за права и свободи, Обединени демократични сили, Демократи за силна България и Български народен съюз.
- от Парламентарната група на Коалиция “Атака” е внесено предложение за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител е народният представител Яне Янев.
Следват точките, предложени по реда на ал. 3:
1. Проект за Решение за попълване състава на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България. Вносител е народният представител Михаил Миков на 11 януари 2007 г.
2. Проекти за решения за промени в съставите на постоянни делегации на Народното събрание. Вносител е народният представител Михаил Миков.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Това са същите законопроекти, внесени по реда на ал. 7 от НДСВ.
4. Парламентарен контрол.
Едно допълнително уточнение: преди да преминем към предложените точки след като гласуваме програмата, следва да се положи клетва от двама народни представители, които по силата на размествания и напускане на Народното събрание от народни представители с решение на Централната избирателна комисия са избрани и получават редовен мандат за народни представители.
С това уточнение моля да гласувате така предложения проект.
Гласували 153 народни представители: за 147, против 3, въздържали се 3.
Проектът е приет.
Следва да пристъпим към полагането на клетва. Двамата народни представители са Илко Димитров Димитров и Евгений Спасов Иванов. Моля да бъдат поканени в пленарната зала.
Господин Димитров и господин Иванов, заповядайте на трибуната и моля повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
ИЛКО ДИМИТРОВ И ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, сега следва да подложа на гласуване и постъпилите предложения по реда на ал. 3 от отделни народни представители.
Първото предложение е проект за Решение относно преговорите по срока за извеждане на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”, направено от народния представител Минчо Христов.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Предлагам като точка в дневния ред проекторешение за предоговаряне на предсрочното закриване на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
За всички стана ясно, че заради предсрочното закриване на реакторите България ще понесе преки и косвени загуби от над 10 млрд. евро. Шефът на Комисията за енергийно и водно регулиране господин Шушелов онзи ден обяви, че вдигането на цените на тока е именно заради закриването на ІІІ и ІV блок. Очертава се жестока енергийна криза в целия Балкански регион. Албания вече въведе режим на тока. Апелирам към вас, уважаеми колеги: нека да развържем ръцете на българското правителство, нека да помогнем на българското правителство, за да започне консултации и преговори за запазването на двата блока. Това ще означава по-евтин ток за българските граждани и неколкостотин милиона лева в повече за българската държава всяка година.
Уважаеми колеги, искам да припомня, вчера всички бяхте тук и чухте становището на президента Георги Първанов за ІІІ и ІV блок. Той заяви буквално, че ІІІ и ІV блок трябва да са част от общото европейско бъдеще – цитирам дословно. Дори госпожа Меглена Кунева заяви, че ако има политическа воля, двата реактора могат да бъдат спасени.
Апелирам към вас именно за тази политическа воля. Мисля, че вече сме членове на Европейския съюз и няма какво да се притесняваме. Българският парламент може да излезе с ясна и категорична позиция. Призовавам ви за тази позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 104 народни представители: за 32, против 25, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, не мога да разбера защо сте против запазването на ІІІ и ІV блок? Имам предвид колегите, които гласуваха „против”.
Апелирам към тези колеги, които гласуваха „въздържал се” – нека поне не натискат копчето и така има шанс това предложение да мине.
Пак ви повтарям, колеги, става дума за по-евтин ток за българските граждани, за по-голяма икономическа, социална и политическа стабилност. В моето предложение, което може би за двадесети път предлагам на вашето внимание, макар че аз съм независим депутат и макар че съм в опозиция, не съм гласувал за това правителство, но ви казвам, че с това мое предложение искам да помогнем на българското правителство да започне необходимите консултации и преговори за предоговаряне на предсрочното закриване. Излишно е да ви казвам, че ме е срам като български народен представител да гледам как хора от Европейския парламент защитават АЕЦ „Козлодуй”, а български депутати заемат обратната позиция. Моля ви да преосмислите това свое решение, уважаеми колеги, и да подкрепите предложението, за да развържем ръцете на българското правителство. Нека то да предоговори предсрочното закриване на ІІІ и ІV блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението на господин Христов.
Гласували 104 народни представители: за 36, против 26, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на народния представител Стела Банкова за промени в Наказателния кодекс.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам като точка от дневния ред предложението ни с господин Христов за Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Преди повече от два месеца и половина, на 2 ноември, внесохме предложение да се промени тази, позволявам си да нарека срамна поправка, която направихме в Наказателния кодекс и предизвикахме гнева на общественото мнение, на българските граждани, защото се получи така, че българският парламент кове закони, които мафията му поръчва. Неслучайно в българските медии излязоха съобщения, мнения и квалификации, че това представлява парламентарен реверанс пред мафията. Става въпрос за така наречената поправка „Ванко 1”, че всъщност тук се твори законодателно сводничество и по същество това е най-срамният пример за връзката между държава и престъпност.
Аз до известна степен съм обнадеждена, защото председателят на българския парламент господин Пирински в последните седмици два пъти зае една категорична позиция и аз ще си позволя да я цитирам. Първата позиция на господин Пирински: скандалната поправка на Наказателния кодекс по чл. 155, известна като „Ванко 1”, е гаф на годината за българския парламент. И втората негова позиция: коригирането на поправката „Ванко 1” ще е сред основните приоритети на парламента.
Уважаеми колеги, позовавайки се на позицията на председателя на българския парламент, позовавайки се на общественото мнение, което е разгневено и силно смутено от това, че българските парламентаристи си позволяват да пускат престъпници и сводници от затвора и че правят законодателство в угода на мафията, аз моля това наше предложение да влезе в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, доколкото бях цитиран от госпожа Банкова, преди да подложа на гласуване това предложение, ще кажа следното. Наред със законопроекта на госпожа Банкова, както знаете, по същия този въпрос са внесени още няколко законопроекта по същия текст от Наказателния кодекс. Коректната процедура е колегите от различните парламентарни групи, които са внесли предложения със сходен смисъл, възможно най-рано да съгласуват помежду си най-бързото разглеждане и гласуване на тези законопроекти в пленарната зала, тъй като според мен загрижеността във връзка с този проблем е обща, а не на отделни народни представители.
И както по този въпрос, така и по предходния – за ІІІ и ІV блок, аз съм убеден, че трябва да има достатъчно ясно и споделено становище, което да бъде гласувано в пленарната зала, защото не е основателно мнението, че тук някой е против благоприятното за България решаване на въпроса с атомните блокове. Начинът, по който поставяте въпроса, господин Христов, води до този резултат. Защото за такива сериозни въпроси трябва да има сериозна подготовка за внасянето им в дневния ред на Народното събрание.
Сега подлагам на гласуване предложението, направено от госпожа Стела Банкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 19, против 29, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Ползвам правото си да предложа прегласуване, за да кажа на уважаемите колеги, че ме е срам от резултатите, които се изписаха на таблото. Срам ме е! Това означава, че българският парламент работи ръка за ръка с българската мафия, твори такива закони, за които тя плаща и поръчва.
Господин председателят каза, че това е сред един от приоритетите на парламента за предстоящата сесия. Нашите предложения са внесени на 2 ноември. Изминали са повече от два месеца и половина. Междувременно вече се пускат сводници и престъпници заради тази срамна поправка, която ние направихме.
Така че, уважаеми колеги, моля да подкрепите моето предложение, за да не излязат прави българските граждани и българските медии, които наистина говорят за срастване между държава и мафия и за законодателно сводничество, което цари в Четиридесетия български парламент. Моля на вашето внимание да влезе този законопроект, за да се измие тази наистина срамна страница от историята на Четиридесетия български парламент. Недопустимо е ние да работим под диктовката на мафията, както преди месец работихме под диктовката на хазартните босове и приехме такъв закон, какъвто ни заръчаха. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да подложа на прегласуване това предложение, се обръщам към госпожа Банкова: госпожо Банкова, правя Ви забележка за думите, които отправяте по отношение на парламента, защото те са повече от обидни. Произволно е това, което твърдите като Ваше мнение. Повтарям, по този текст има внесени законопроекти от народни представители от всички парламентарни групи. Преди да изразявате огорчението си за гласуването, помислете за начина, по който го поставяте на гласуване.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 116 народни представители: за 29, против 39, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Яне Янев за точка в дневния ред по изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки.
Имате думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 10 януари 2007 г. съм внесъл две поправки в Закона за акцизите и публичните складове и в Закона за виното и спиртните напитки. Смятам, че само с тези поправки може да се преодолее това, което беше прието тук, в пленарната зала, преди Коледа, по отношение на облагането на етиловия алкохол с толкова висок налог. Добре ви е известно напрежението по този въпрос. И тъй като Законът за виното и спиртните напитки ограничава възможността производителите да продават произведената, макар и качествена продукция, трябва и там да се направят успоредно със Закона за акцизите, необходимите поправки.
Може би ще има претенция от страна на някои народни представители, че тези два законопроекта не са внесени и минали през ресорните комисии, но тъй като поправките касаят само два текста аз смятам, че няма нужда да се изчаква и да се нагнетява допълнително напрежение. Затова предлагам още сега тази точка от дневния ред да влезе за разглеждане в пленарната зала, за да може този проблем да се разреши. По принцип имам готовност, ако се наложи, да обоснова какво е точно моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, и това предложение на господин Янев, и следващото предложение, свързано с промени в Закона за акцизите и данъчните складове, е внесено в Деловодството на Народното събрание вчера, на 11 януари. Както той сам отбеляза, то не е минало по процедурите, предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и по-специално чл. 65, ал. 1 и 2.
Обосновката, която даде господин Янев е, че се касае за два текста само, но правилникът не прави изключение, господин Янев, даже и за един текст да има подобна съкратена процедура, ето защо аз не мога да подложа на гласуване нито това, нито следващото Ви предложение.
Предлагам да се постараете заедно с колегите от различните парламентарни групи да осигурите възможност за най-ранно разглеждане на тези предложения в комисиите, в които аз още от вчера съм разпределил тези предложения. И другата седмица да имаме възможност да разглеждаме въпросите в съответствие с правилника.
Уважаеми колеги, други предложения по ал. 3 няма.
Следва да ви съобщя постъпилите законопроекти и проекти за решения в периода от 20 декември 2006 г. до 11 януари 2007 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители са Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща комисия е Комисията по енергетика.
Законопроект за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива – Министерски съвет – Комисия по енергетиката – Комисия по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация – Марина Дикова и група народни представители – Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията от 26 юли 1995 г., приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея – Министерски съвет – Комисия по бюджет и финанси – Комисия по правни въпроси, Комисия по външна политика и Комисия по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сделките с компесаторни инструменти – Министерски съвет – Комисия по икономическата политика – Комисия по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за прекратяване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за неизползване на противопехотни мини и тяхното премахване или унищожаване в районите, прилежащи към общата им граница – Министерски съвет – Комисия по отбраната – Комисия по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство – Министерски съвет – Комисия по транспорт и съобщения – Комисия по европейска интеграция и Комисия по външна политика.
Законопроект за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Сирийската арабска република – Министерски съвет – Комисия по земеделието и горите – Комисия по външна политика.
Проект за решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция, 2006 г. – Министерски съвет – Комисия по труда и социалната политика, Комисия по транспорт и съобщения и Комисия по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската полицейска служба (Европол) – Министерски съвет – Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред – Комисия по външна политика и Комисия по европейска интеграция.
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект "Подобрения във водния цикъл", включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1 – Министерски съвет – Комисия по бюджет и финанси, Комисия по околната среда и водите и Комисия по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите – Министерски съвет – Комисия по бюджет и финанси – Комисия по въпросите на държавната администрация.
Проект за решение за налагане на мораториум върху разпореждането със земи, подлежащи на възстановяване по смисъла на Закона за собствеността върху ползването на земеделските земи – Владимир Кузов – Комисия по правни въпроси и Комисия по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки – Яне Янев – Комисия по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – Яне Янев – Комисия по бюджет и финанси.
Проекти за решения за промени в съставите на постоянни делегации на Народното събрание – Михаил Миков.
Проект за решение за попълване състава на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България – Михаил Миков.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към изпълнение на днешната ни програма, която приехме, моля да обърнете внимание на няколко съобщения.
Моля колегите от Комисията по европейска интеграция специално да обърнат внимание на следното съобщение: Комисията по европейска интеграция ще заседава извънредно днес, на 12 януари 2007 г., петък, от 10,30 ч. в зала "Запад" на Народното събрание. Не знам дали всички колеги от комисията следят в момента съобщението. Те ще разгледат: Законопроекта за ратификация на Европейската социална харта, Законопроекта за изменение на Закона за чужденците и представяне на Законопроект за насърчаването на инвестициите. Комисията по европейска интеграция е решила да разгледа тези три въпроса за 30 минути! (Оживление.)
Още три съобщения:
На 27 декември 2006 г. на основание на съответните текстове от Закона за земеделските производители в Народното събрание е внесен Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието за 2006 г. С писмо на председателя докладът е отправен към Комисията по земеделието и горите и е на разположение в библиотеката.
На 9 януари 2007 г. на извънредно заседание Комисията по гражданското общество и медиите с решение е открила процедура за внасяне и разглеждане на проекти за решение за избиране на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание. Народните представители могат да внасят предложения съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията.
На 11 януари 2007 г. е постъпил и днес, на 12 януари е раздаден на народните представители общ проект на Закон за избиране на народни представители в Европейския парламент и Законопроект за избиране на представители на Република България в Европейския парламент, приети на първо четене на 15 декември 2006 г. Докладът е изготвен въз основа на чл. 68, ал. 2. Това съобщение се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене. Така че има обобщен доклад, внесен в деловодството на Народното събрание и сроковете текат.
Давам думата на госпожа Манолова за процедурно предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам на основание чл. 42 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направим разместване в приетата програма за днес, а именно да разгледаме като първа и втора точки проектите за решения за попълване на състава на Временната комисия за обсъждане на проекта за промени в Конституцията на Република България и проекта за решение за промени в съставите на постоянните делегации на Народното събрание, а след това да пристъпим към разглеждане на предложенията по ал. 7, първото от които е на Коалиция за България. Позволявам си да направя това предложение, тъй като предложението по ал. 7 е направено от нашата парламентарна група. След като изберем съставите на тези делегации и на Комисията за промени в Конституцията, ще пристъпим към гледането на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, съзнаваме, че сме изправени пред необичайно предложение и необичайно гласуване по следните причини. Що се отнася до Временната комисия за промени в Конституцията, бих искал да съобщя, че и на заседание на Председателския съвет беше съгласуван ориентировъчен график на работата на комисията, за да може да е гарантирано приемането на поправките в Конституцията на трето четене до 31 март 2007 г. Ако сме с намерението да спазим този краен срок, необходимо е следващата седмица да има три заседания на Временната комисия, както предлага и счита за наложително господин Корнезов. Това означава комисията да работи в пълен състав и пълноценно да вземе решение, което налага именно днес да вземем решение по състава на тази комисия.
Що се отнася до делегациите на Народното събрание, от началото на следващата седмица, преди да имаме пленарно заседание, се налага делегации на парламента да участват в заседания на парламентарни асамблеи. Изправени сме пред необикновена ситуация.
Затова си позволявам да поставя на гласуване направеното процедурно предложение – първите две точки, с които да се занимаем тази сутрин, да бъдат т. 1 и т. 2, както са фиксирани в частта по ал. 3 на днешния дневен ред.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от госпожа Манолова.
Гласували 121 народни представители: за 98, против 7, въздържали се 16.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТА И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
При отсъствието на господин Миков кой ще докладва проекта за решение?
Заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
“Проект
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Избира Георги Владимиров Юруков за член на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.”
Решението се налага поради избирането на досегашния член на комисията Александър Арабаджиев за съдия в Европейския съд в Люксембург и загубването от него на качеството му на народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за отношение по проекта за решение.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение за решение.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Преминаваме към:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВИТЕ НА ПОСТОЯННИ ДЕЛЕГАЦИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Има думата госпожа Манолова да представи проектите за решения.
Заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
“Проект
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Асамблеята на Западноевропейския съюз
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Избира Атанас Тодоров Мерджанов за ръководител на делегацията от Парламентарната група на Коалиция за България.
2. Избира Иво Първанов Атанасов – досегашен заместващ член, за основен член в състава на делегацията от състава на Парламентарната група на Коалиция за България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да представите и следващите проекти, за да бъдат разгледани едновременно и гласувани ан блок, ако няма други предложения.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
“Проект
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Асамблеята на Западноевропейсия съюз
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Избира Костадин Стоянов Паскалев за заместващ член в делегацията от Парламентарната група на Коалиция за България.”
Моля да гласуваме предложението за промени в състава на тази парламентарна делегация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да направим така.
Поставям на гласуване предложението за промени в Делегацията на Народното събрание в Асамблеята на Западноевропейския съюз.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
“РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Постоянната делегация на
Народното събрание в Парламентарната асамблея на
Съвета на Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 25 от Статута на Съвета на Европа
РЕШИ:
1. Освобождава Евгени Захариев Кирилов като основен представител в делегацията от Парламентарната група на Коалиция за България.
2. Избира Андрей Лазаров Пантев, досегашен заместващ представител, за основен представител в делегацията от Парламентарната група на Коалиция за България.”
“РЕШЕНИЕ
за попълване на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 25 от Статута на Съвета на Европа
РЕШИ:
Избира Захари Димитров Георгиев за заместващ представител в делегацията от Парламентарната група на Коалиция за България.”
“РЕШЕНИЕ
за попълване на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 25 от Статута на Съвета на Европа
РЕШИ:
Избира Евгения Тодорова Живкова за заместващ представител в делегацията от Парламентарната група на Коалиция за България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, три решения за избиране на основни и заместващи членове в Делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте тези три проекта за решения.
Гласували 108 народни представители: за 101, против 6, въздържал се 1.
Решенията са приети.
Сега можем да преминем към законопроектите по реда на ал. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Моля председателя на Комисията по здравеопазването господин Борислав Китов да докладва законопроекта.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, колеги! Позволете ми преди това да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, д-р Емил Христов – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, и госпожа Мери Пейчева – директор на Дирекция “Правна” на Изпълнителната агенция по лекарствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: “Раздел ІІ – Изисквания към документацията за издаване на разрешение за употреба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев наименованието на Раздел ІІ от Глава втора “Пускане на пазара на лекарствени продукти” да се измени така: “Раздел ІІ – Изисквания към документацията за издаване на разрешение за употреба при процедури по взаимно признаване и децентрализирана процедура и по национална процедура”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено в хода на дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 22, против 30, въздържали се 31.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Раздел ІІ, подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Наименованието на Раздел ІІ е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По чл. 27 има направени предложения от народния представител Атанас Щерев. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2, а именно: в чл. 27, ал. 1, т. 17 да отпадне.
Има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, което е идентично с предложението на г-н Щерев - в чл. 27, ал. 1, т. 17 да отпадне, а предложението по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 27:
“Чл. 27. (1) За издаване на разрешение за употреба на лекарствен продукт лицето по чл. 26, ал. 1 подава в Изпълнителната агенция по лекарствата заявление по образец, придружено с досие във формат “Общ технически документ”, което съдържа:
1. име и адрес на управление/постоянен адрес на заявителя и на представителя по чл. 26, ал. 2. Когато заявителят е лице, различно от производителя или производителите – адрес на обектите за производство;
2. наименование на лекарствения продукт;
3. данни за качествения и количествения състав на лекарствения продукт, като се посочва международното непатентно наименование, препоръчано от Световната здравна организация, при наличие на такова, или съответното химическо наименование;
4. терапевтични показания, противопоказания и нежелани лекарствени реакции;
5. дозировка, лекарствена форма, метод и начин на приложение и предложен срок на годност;
6. предпазни мерки и мерки за безопасност при съхраняване на продукта, при прилагането му на пациентите и при унищожаване на отпадъците от продукта, придружени с указания за потенциалните рискове от лекарствения продукт за околната среда;
7. описание на начина на производство;
8. описание на контролните методи, използвани от производителя;
9. оценка на потенциалния риск от лекарствения продукт за околната среда, за всеки отделен случай и мерки, предвидени за ограничаването му;
10. резултати от:
а) фармацевтичните (физико-химични, биологични или микробиологични) изпитвания;
б) предклиничните (токсикологични и фармакологични) изпитвания;
в) клинични изпитвания;
11. декларация, че при клиничните изпитвания, проведени извън територията на държавите членки, са спазени етичните принципи на Добрата клинична практика;
12. описание на системата за лекарствена безопасност, която ще бъде въведена, а когато е подходящо – и описание на системата за управление на риска;
13. данни за лицето по чл. 186, ал. 1 – име, адрес, професионална квалификация;
14. кратка характеристика на продукта съгласно чл. 34;
15. макет на първичната и вторичната опаковка на продукта и предложение за листовка в съответствие с изискванията на Глава пета;
16. копие от разрешение за производство, издадено от регулаторния орган на държавата, в която се извършва производството, придружено със сертификат за Добра производствена практика или сертификат, удостоверяващ, че производството на лекарствения продукт и на активните вещества, влизащи в състава му, е извършено в съответствие със стандарти, най-малко еквивалентни на стандартите на Добрата производствена практика;
17. копие от документ, с който лекарственият продукт е определен за лечение, профилактика или диагностика на редки заболявания, придружен с копие от становището на Европейската агенция за лекарствата;
18. копия от всички разрешения за употреба, издадени в друга държава членка или в трета държава, за лекарствения продукт, за който се иска разрешение за употреба;
19. списък на държавите членки, в които е подадено заявление за издаване на разрешение за употреба на лекарствен продукт;
20. копие от кратката характеристика на продукта, предложена от лицето по чл. 26, ал. 1, или копие от кратката характеристика на продукта, одобрена от регулаторен орган на държава членка/държави членки или от държава от Европейското икономическо пространство, вече издала разрешение за употреба;
21. копие от отказ за издаване на разрешение за употреба в държава членка или в трета държава, придружено с мотиви; информация за временно спиране или за прекратяване на действието на разрешението за употреба;
22. копие от предложената листовка за пациента, придружено от обобщение на резултатите от оценката на нивото на разбираемост на съдържанието на листовката от избрана от заявителя целева група от пациенти, или копие от листовка, одобрена от регулаторен орган на държава членка, вече издал разрешение за употреба;
23. документ за платена такса, определена с тарифата по чл. 21, ал. 2.
(2) Документите по ал. 1, т. 18 по отношение на държавите членки, съответно по т. 19, се подават само в процедурите по Раздел VІІ.
(3) За радионуклидни генератори към данните по ал. 1 се представят допълнително следните документи:
1. описание на системата заедно с подробно описание на компонентите й, които могат да повлияят на състава или на качеството на дъщерните радионуклиди;
2. качествени и количествени особености на елуата или сублимата.
(4) Документите и данните от фармацевтичните, предклиничните и клиничните изпитвания се придружават с обобщени доклади, изготвени от експерти с необходимата техническа и професионална квалификация. Към докладите се прилага автобиографична справка на експертите, изготвили доклада.
(5) Досието на лекарствения продукт се представя на български и/или на английски език.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 27.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, предлагам две малки редакции, свързани с чистотата на езика.
В чл. 27, т. 16 става дума за “копие от разрешението за производство”. Става дума за конкретно разрешение, а не разрешение въобще.
В т. 21 – “копие от отказа за издаване на разрешение за употреба”. Това са конкретно разрешение и конкретен отказ по повод на нещо. Затова би трябвало да бъдат членувани или да бъдат употребени по начин, който да конкретизира разрешението и отказа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев и предложението на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, които са идентични. Предложенията не са подкрепени от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 8, против 16, въздържали се 60.
Предложенията на тези народни представители не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Руденко Йорданов в т. 16 – да стане “разрешението” и в т. 21 – “копие от отказа”. Предложението е редакционно и може да бъде направено.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Руденко Йорданов се приема.
Поставям на гласуване текста на чл. 27, както се предлага от комисията, разбира се, с редакционните поправки, които направихме преди малко.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, сигурно сте забелязали, че днес е представен и е раздаден общият проект на приетите на първо четене два законопроекта за избор на представители на България в Европейския парламент. Предлагам срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде удължен с 3 дни, тоест да бъде общо от 10 дни, което да гласуваме сега. Обръщам ви внимание, че срокът за предложенията ще изтече следващия понеделник.
Предложението е с оглед многото работа, която предстои да се свърши между първо и второ четене по тези два законопроекта, а от друга страна, с необходимостта да бъде приет своевременно с оглед провеждането на тези избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение за удължаване на срока е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Има направено предложение от народния представител Атанас Щерев – да се отделят чл.чл. 28-33 в нов Раздел ІІІ с наименование “Специфични изисквания към документацията на генерични, биосходни и комбинирани лекарствени продукти, както и лекарства с утвърдена употреба”, като следващите раздели се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по предложението на народния представител Атанас Щерев, който за съжаление не е в пленарната зала. Няма желаещи за изказвания.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 9, против 44, въздържали се 28.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: След предложението на народния представител Атанас Щерев следват почти винаги идентични предложения на колегите Петър Мръцков и Ваню Хърков – временно да се въведе ново заглавие на главата “Специфични изисквания към документацията на генерични, биосходни и комбинирани лекарствени продукти”, както и лекарства с утвърдена употреба с чл. 28, 29, 30, 32 и 33, като се преномерират съответно на 29, 30, 32, 33 и 34.
Комисията не подкрепя предложението.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ, от място): Оттегляме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По чл. 28 има направено предложение от народния представител Атанас Щерев – в чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Генеричен продукт не може да бъде пуснат на българския пазар преди да изтекат десет години от датата на първото разрешение за употреба на референтния лекарствен продукт.”
2. В ал. 5 се добавя изречение второ със следното съдържание:
“Досието на лекарствения продукт се представя на български и/или на английски език за националната процедура, а за процедурите по взаимно признаване и децентрализираната – на английски език”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2 – в чл. 28, ал. 5 се прави следното изменение: “Досието на лекарствения продукт се представя на български и/или на английски език за националната процедура, а за процедурите по взаимно признаване и децентрализираната на английски език”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Господин председател, не сме гласували текста на комисията по предния член.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Гласувахме го. Преди процедурата на госпожа Мая Манолова гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 27 го гласувахме даже с вашите предложения. Сега сме на чл. 28.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 6, против 40, въздържали се 40.
Предложението на народния представител Атанас Щерев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков в т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 12, против 27, въздържали се 46.
Предложението не се подкрепя.
Поставям на гласуване чл. 28, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 7.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По чл. 29 има предложение от народния представител Атанас Щерев – в чл. 29, ал. 1, т. 4 изразът “дозови единици” да се замени с “лекарствени форми”.
Абсолютно идентично е и предложението на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Предложенията не се подкрепят от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 29:
“Чл. 29. (1) Лицето по чл. 26, ал. 1 представя в Изпълнителната агенция по лекарствата резултатите от необходимите предклинични и/или клинични изпитвания в случаите, когато лекарственият продукт, посочен в заявлението:
1. не може да се определи като генеричен, или
2. изпитванията за бионаличност не доказват биоеквивалентност, или
3. има промяна в активното вещество или вещества, на терапевтичните показания, на лекарствената форма, на начина на приложение спрямо референтния лекарствен продукт, или
4. се предлага в дозови единици, различни от референтния лекарствен продукт.
(2) Когато биологичен лекарствен продукт, посочен в заявлението, подобен на референтен биологичен лекарствен продукт, не отговаря на условията, за да бъде определен като генеричен лекарствен продукт поради различен начин на производство или различни изходни материали в сравнение с референтния или по други причини, заявителят представя в Изпълнителната агенция по лекарствата резултатите от необходимите предклинични и/или клинични изпитвания, свързани с тези условия.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 се представя и документация, определена в наредбата по чл. 42.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по чл. 29 и чл. 30, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложенията на народните представители Атанас Щерев и Петър Мръцков и Ваню Хърков, които са идентични и не се приемат от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 9, против 17, въздържали се 55.
Предложенията не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 29 и подкрепения текст на вносителя за чл. 30.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31:
„Чл. 31. В случай, когато лекарствен продукт съдържа активни вещества, използвани в състава на разрешени за употреба лекарствени продукти, но неизползвани в предлаганата комбинация за терапевтични цели, лицето по чл. 26, ал. 1 представя резултатите от предклиничните и от клиничните изпитвания, свързани с тази комбинация. В този случай заявителят не представя документация относно безопасността и ефикасността на всяко отделно активно вещество.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32:
„Чл. 32. Притежателят на разрешение за употреба на лекарствен продукт може да разреши използването на фармацевтичната, предклиничната и клиничната документация, съдържаща се в досието на лекарствения продукт, при оценяване на последващи заявления на лекарствени продукти, със същия качествен и количествен състав по отношение на активните вещества и със същата лекарствена форма.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов чл. 33 да отпадне, което комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по членове 31, 32 и 33. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов за отпадане на чл. 33, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 10, против 30, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване членове 31 и 32, както се предлагат от комисията, и чл. 33 по вносител.
Гласували 106 народни представители: за 97, против 7, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Има предложение от народния представител Атанас Щерев в чл. 34 ал. 2 да се измени така:
„(2) Не могат да се включват данните от кратката характеристика на референтния лекарствен продукт, отнасящи се до показания и дозови форми, които са били под патентна защита по времето, когато генеричният продукт е бил на пазара.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на колегите Мръцков и Хърков, което по т. 1 е оттеглено, а по т. 2 и т. 3 комисията не подкрепя, което гласи:
„2. В чл. 34, ал. 1:
4. подточките а, б, в, г, д, е, ж, з, и да се заменят с 4.1 до 4.9;
5. подточките а, б, в да се заменят с точки 5.1, 5.2 и 5.3;
6. подточките а, б, в, г, д, е да се заменят с точки 6.1, 6.2, 6.3, 6.4, 6.5 и 6.6.
3. В чл. 34, ал. 2 думите „Не е необходимо в кратката характеристика” да се заменят с „Не могат да се включват данните”, а думите „да бъдат включени частите” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението по точки 2 и 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 34:
„Чл. 34. (1) Кратката характеристика на продукта съдържа следната информация:
1. име на лекарствения продукт, количество на активното вещество за дозова единица, лекарствена форма;
2. количествен и качествен състав по отношение на активните вещества и на тези от помощните вещества, информацията за които е съществена за правилното прилагане на продукта; използва се общоприетото име или химичното описание;
3. лекарствена форма;
4. клинични данни:
а) терапевтични показания;
б) дозировка и начин на приложение при възрастни и при деца;
в) противопоказания;
г) специални предупреждения и предпазни мерки при употреба; за имунологичните лекарствени продукти – предпазни мерки за лицата, които работят с тях и ги прилагат на пациенти, както и предпазни мерки, които трябва да се предприемат от пациента;
д) взаимодействия с други лекарствени продукти или други форми на взаимодействия;
е) употреба при бременност или кърмене;
ж) въздействие върху способността за шофиране и работа с машини;
з) нежелани лекарствени реакции;
и) предозиране (симптоми, антидоти, спешни мерки);
5. фармакологични данни:
а) фармакодинамични свойства;
б) фармакокинетични свойства;
в) предклинични данни за безопасност;
6. фармацевтични данни:
а) списък на помощните вещества;
б) основни несъвместимости;
в) срок на годност; срок на годност след разтваряне на лекарствения продукт (при необходимост) или след отваряне на първичната опаковка за първи път;
г) специални указания за съхранение;
д) вид и състав на опаковките;
е) специални указания за изхвърляне на остатъка от лекарствения продукт или на отпадъчните материали от него;
7. притежател на разрешението за употреба;
8. регистрационен номер;
9. дата на първо разрешение за употреба или на подновяване на разрешението за употреба;
10. дата, на която е извършена промяна в съдържанието на кратката характеристика на продукта;
11. за радиофармацевтици – изчерпателна информация за вътрешната радиационна дозиметрия;
12. за радиофармацевтици – подробни инструкции за екстемпорално приготвяне и качествен контрол и, когато е приложимо, максималното време на съхранение, през което съответният междинен продукт като елуат или готов за употреба фармацевтик съответства на спецификацията си.
(2) В кратката характеристика на лекарствените продукти по чл. 28-33 могат да не се включват частите от кратката характеристика на референтния лекарствен продукт, отнасящи се до показания и лекарствени форми, които са били под патентна защита по времето, когато генеричният продукт е бил на пазара.
(3) Изискванията към формата и съдържанието на кратката характеристика на продукта се определят в наредбата по чл. 42.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 17, против 63, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков по т. 2 и т. 3, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 10, против 54, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 34 така, както се предлага от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против 2, въздържали се няма.
Член 34 е приет.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Продължаваме днешното заседание с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Бих искал да ви съобщя новопостъпилите питания в периода от 15 декември 2006 г. до 11 януари 2007 г.
Постъпило е питане:
- от народния представител Евгени Чачев към Сергей Станишев - министър-председател на Република България, относно политиката на българското правителство при ползването на чуждестранни лобистки и консултантски фирми. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 януари 2007 г.;
- от народния представител Евдокия Манева към Сергей Станишев - министър-председател на Република България, относно намаляване на разрешителните или лицензионните режими. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 януари 2007 г.;
- от народния представител Жори Алексиев към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно развитието на Пристанищен комплекс – Лом. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 януари 2007 г.;
- от народния представител Димитър Абаджиев и народната представителка Елеонора Николова към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно сключения меморандум между “Булгаргаз” и “Газпром” за доставка и транспортиране на природен газ. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 януари 2007 г.
Постъпили са писмени отговори:
- на въпрос от народния представител Станислав Станилов – от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин;
- на въпрос от народния представител Евгения Живкова – от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова;
- на въпрос от народните представители Димитър Гъндев, Иван Гризанов и Иван Даков – от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров;
- на питане от народния представител Захари Георгиев – от министъра на културата Стефан Данаилов;
- на въпрос от народния представител Иван Иванов – от министъра по европейските въпроси Меглена Кунева;
- на въпрос от народния представител Евдокия Манева – от министъра на правосъдието Георги Петканов;
- на въпрос от народния представител Елиана Масева – от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил;
- на въпрос от народния представител Яне Янев – от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров;
- на въпрос от народния представител Стела Банкова – от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски;
- отново на въпрос на Стела Банкова – от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски;
- на два въпроса на народния представител Стела Банкова – от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Пристъпваме, уважаеми колеги, към отговори на зададените въпроси, на които следва да бъде отговорено днес.
Първата група въпроси и питания са към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Първо, има питане от народния представител Асен Агов относно политиката на правителството за гарантирането на националната сигурност при сделката за строителство на АЕЦ “Белене”.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, първо се обръщам към Вас, тъй като искам да взема процедура по начина на водене на парламентарния контрол, и едва след това, ако позволите, господин председателю, да отправя своето питане към министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правилникът Ви разрешава това, господин Агов. Заповядайте за процедурен въпрос.
АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, господин министър-председателю, уважаеми народни представители! Както е добре известно на всички вас, ал. 1 на чл. 81 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи:
“(1) На питанията се отговаря задължително в срок до 14 дни.”
Алинея 2, припомням ви тези текстове в съкратен вид, гласи:
“(2) Министър-председателят може да поиска”, тук си позволявам редакция, “продължаване на срока, но не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.”
И ал. 3 гласи следното:
“(3) Министър-председателят е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.”
Господин председателю, датата на питането, на което очаквам да отговори министър-председателят, е 6 ноември 2006 г. Изтекли са два месеца. Поискан е законният срок за удължаване от 7 дни, но след това министър-председателят е отказал да изпълни задължението си по ал. 3 или в 10-дневен срок да се яви пред Народното събрание и да обясни защо отлага с два месеца отговора на този въпрос.
Както е известно на всички ви, казвам азбучни истини, правилникът за дейността на Народното събрание е закон. Министър-председателят, неизпълнявайки задълженията си по този правилник, на практика е нарушил закона, господин председателю.
И тъй като не се предвиждат никакви санкции, съществуват много такива закони в България и правилникът е един от тях, тук вече има един чисто морален въпрос, и то отправен към Вас, господин председателю на Народното събрание: какви средства възнамерявате да използвате, за да се изпълнява този закон на Република България както от министър-председателя, така и от всички останали, които са длъжни да изпълняват законите на България? Ако министър-председателят нарушава законите на България, какво очаквате от другите граждани?!
Ето, това е моето възражение по начина на водене и с това изчерпвам тази процедура, господин председателю, и моля да отбележите сега да се засече времето ми за питането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Агов, доколкото все пак отправяте към мен въпрос, аз ще си позволя сега да не отговоря на него…
АСЕН АГОВ: Точно така, аз и не искам сега да отговаряте, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Именно така разбирам и Вашето намерение, но, разбира се, въпросът е зададен.
АСЕН АГОВ: Нека да изчистим времето и да преминем към питането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е безспорно. Оттук нататък засичаме времето за представяне на питането. Заповядайте.
АСЕН АГОВ: Ще продължа мисълта си.
Господин министър-председателю, в тези два месеца се случиха много важни събития, свързани с питането. Беше сключен този договор и впоследствие на това дойде моето питане, но след това се развиха и други събития, свързани с организацията, която притежава „Атомстройекспорт”, а това е небезизвестният „Газпром”, с който по-късно беше сключен меморандум. Меморандумът доведе до това цените за газа за България да се увеличат с 15% и след това с още 5%, което пряко се отразява като 10-процентно увеличение на топлоенергията за българите.
Поначало строителството на една нова електроцентрала с 2-мегаватови енергоблока е огромна инвестиция. Както личи от съобщенията, скромното и мисля твърде оптимистично предвиждане, че това ще струва между 4 и 5 милиарда евро, означава, че всяко българско семейство ще бъде натоварено с дълг или с инвестиция около 2 хил. евро. И всяко българско семейство ще изплаща тази инвестиция.
Наред с това, както е известно от договора или както впрочем не е известно от договора за строителството, не е ясно какво ще става с ядрените отпадъци. Отпадъчното ядрено гориво по всяка вероятност ще бъде складирано на българска земя, а в момента България не разполага с технологии, които биха могли така да го обезопасят, че да не представлява никаква заплаха за здравето и сигурността на хората. Това означава допълнителна инвестиция, която не е ясно каква е.
Най-накрая, ако съдим по съобщенията от печата, господин министър-председателю, в договора е заложена цена от 3,5 евроцента за киловатчас. Направих си труда в тези дълги два месеца на Вашето отсъствие да проверя има ли такава цена на произведена електроенергия чрез атомни централи. Няма такава цена. Франция, която има цялата технология, продава своята електроенергия на 4,1 евроцента. Реалната цена е между 4,8 и 5,5 евроцента, превърнато в български лева, между 9,6 до 11-12 ст. на киловатчас. Тоест икономическата изгода изглежда не е налице, тоест сигурността на всеки българин, който инвестира по 2000 евро, е нарушена.
Най-накрая, необвързването на строителството на тази централа с другите договори за доставка на гориво от Русия, тоест 100-процентовото обвързване на България с Русия представлява много сериозен национален проблем.
Затова моят въпрос е: каква е политиката на правителството за гарантиране на националната сигурност при осъществяването на сделката за строителството на АЕЦ „Белене” с руската държавна компания?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А френската как я оценяваш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председателю, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Агов! Естествен е интересът към политиката на правителството за развитие на проекта АЕЦ „Белене” и неговото значение за България.
Още от самото начало на моя отговор искам да подчертая, че в дискусиите по тази тема от вашата политическа сила се правят опити за идеологически внушения, характерни за времето на студената война. Ето защо особено сега, когато България е пълноправен член на Европейския съюз, ще напомня, че тя е активен участник в един глобализиращ се енергиен пазар, който не се влияе от подобни аргументи, а се подчинява на икономическата логика и технологичните постижения.
Ако проследите хронологията на проекта АЕЦ „Белене”, ще откриете една далновидна поставена стратегическа перспектива, която той има за българската енергетика, и ще се уверите, че съвместимостта му с мощностите на другите наши електроцентрали никак не е случайна. В крайна сметка би трябвало да достигнете до извода, че този проект е решаващ за позициите на България като водещ енергиен център на Балканите или в Югоизточна Европа.
Ще ви припомня, че този проект има дълга история и това трябва да отчитате, когато задавате въпроса и сравнявате с другите евентуални възможни опции. България утвърждава площадката „Белене” още през 1981 г. на основата на проучвания, започнали 10 години преди това. Оттогава до днес на тази площадка са вложени огромни инвестиции, извършено е значително по мащабите си строителство. Като пример само ще кажа, че нивото на терена, върху който ще се изгражда централата, е повдигнато с 8-метров слой почва. Изградена е огромна баластова възглавница, за да бъде обезпечена сеизмичната устойчивост на централата. Доставено е огромно количество оборудване, което се поддържа и консервира в съответствие с всички изисквания през последните 15 години, откакто проектът беше замразен по същество.
Накратко ще маркирам някои от етапите на проекта. През 2004 г. българското правителство възстанови проекта „Белене”, като търгът е обявен – държа да отбележа – за дострояване, а не за изграждане на нова атомна електроцентрала, за да може да се използва това, което вече го има на площадката. През 2005 г. са определени чрез търг инженер-изпълнителят и финансовият консултант. Срокът за проведения от НЕК конкурс за главен изпълнител изтече до средата на м. май 2006 г. и след това беше отлаган, която позволи комисията през м. август 2006 г. да изиска нови оферти от участниците, което засяга най-вече цената и доведе до намаляване на цената, предлагана от кандидатите.
Ще подчертая, че в по-нататъшното строителство на тази високотехнологична атомна електроцентрала с реактори от трето поколение ще участват не само руски, но и немски, френски и български компании, което е гаранция за безопасност за внедряването на най-модерните технологии и не на последно място, за политическа и икономическа подкрепа от тези страни за проекта.
И когато говорите за обвързване с Русия, хубаво е да знаете, че участници в проекта са френската държавна компания „Арева”, която е водеща в атомната индустрия, немската компания „Сименс”. На високо политическо ниво и от двете страни – членки на Европейския съюз, винаги е заявяван интерес за развитието и на търга, и на този проект. Моля да имате предвид това.
Всички знаем, че България е бедна на енергоресурси. Ще спомена само, че до края на 2006 г. сме внесли от Русия петрол за около 3 млрд. лв., а ядреното гориво, което внасяме, е за около 80 млн. лв. Цитирам тези числа, за да е ясно, че при липсата в страната на ресурси от природен газ, петрол, висококалорични въглища изграждането на АЕЦ „Белене” е избор преди всичко на енергийна независимост от доставките на изкопаеми горива именно от Русия, господин Агов.
Енергийната стратегия на България предвижда запазване на дела на ядрената енергетика в националния енергиен баланс, който, както знаете, се променя с предсрочното спиране на блоковете І-ІV на АЕЦ „Козлодуй”. Ще добавя и още нещо важно: основните приоритети на българската енергийна политика, която е част от политиката за гарантиране на националната сигурност, напълно съвпадат с тези на енергийната политика на Европейския съюз за развитие на конкурентен национален, регионален и общоевропейски енергиен пазар при опазване на околната среда и осигуряване сигурността на енергийните доставки. Няма съмнение, че ядрената енергетика намалява енергийната зависимост и води до сигурност на енергоснабдяването и устойчивото развитие на енергийния сектор.
Би могло да се говори още дълго по този въпрос, но ще подчертая, че „Белене” има не само национално, но и регионално значение, защото гарантира стабилността на регионалния енергиен пазар в средносрочна перспектива. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Агов, заповядайте за Вашите уточняващи въпроси.
АСЕН АГОВ (ДСБ): По повод на студената война, Русия затъва в едно недемократично блато. Русия става непредсказуема страна, която има всички белези на една вертикално изградена държава, в която няма свобода на мисълта, свобода на словото и оттам свобода на политическите решения и политическия избор. Следователно, от тази гледна точка ние смятаме, че обвързването по такъв начин с Русия, която има една непредсказуема политика, е опасно. Русия има други политически стандарти от България и нейните партньори в Европейския съюз. Ето толкова за студената война. Ето това са опасенията на всички демократи не само в България, но и в цяла Европа.
Що се отнася до изложението Ви, господин министър-председателю, то е исторически преглед на АЕЦ “Белене”. И в никакъв случай не представлява отговор на въпроса, който Ви зададох – каква е политиката на националната сигурност. Вие говорите за общата политика на Европейския съюз по енергетиката, но тя гласи много ясно, че трябва да бъде сведена до 60% зависимостта от един източник на енергия. Вие правите точно обратното и на практика саботирате тази обща политика, независимо от своите общи декларации.
Затова аз Ви задавам следните въпроси:
Първо, колко е участието на Франция и Германия в този проект? Изразете го в проценти.
И второ, господин министър-председателю, Вие свикахте ли нарочно заседание на Съвета по сигурността към Вас, за да разгледате доклади на разузнаването за бъдещето на руската енергетика, за бъдещето на енергийната зависимост на Европейския съюз, за отражението на този проект върху българския трудов и инвестиционен пазар? Изслушахте ли тези доклади и взехте ли решение на базата на един извод от дискусията и в Съвета за национална сигурност? Имаше ли такова заседание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия отговор, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Агов! Не би трябвало да коментирам политическите стандарти в Русия, защото това е независима суверена държава, която се развива самостоятелно.
Що се отнася до историческия преглед, той не е случаен, защото, когато задавате въпроси за други алтернативи за изграждане на атомната електроцентрала, би трябвало да си зададете сам на себе си въпроса дали да започнем от нулата абсолютно нова атомна електроцентрала или да се използва това, което е изградено и в което са вложени огромни средства на българската държава като площадка, инфраструктура и всичко останало. Защото без проект за доизграждане на АЕЦ “Белене” всичко вложено има балансова стойност нула, господин Агов. Затова има смисъл да изслушате историческия преглед.
Що се отнася до зависимостта от един източник на енергия, а също така до общата енергийна политика на Европейския съюз, би трябвало добре да знаете, че тази обща енергийна политика засега тепърва се изработва, господин Агов. Започнаха дискусиите по този въпрос едва през м. март миналата година. Те действително бяха провокирани и от високите цени на нефта, и от газовия конфликт между Русия и Украйна, и от много други аспекти в световен мащаб. Тази политика засега не е финализирана. Впрочем България участва активно във формирането на тази политика и ние отстояваме разбирането, че атомната енергетика е един от източниците на диверсификации, на типовете енергия. И това без съмнение е позиция на българското правителство. Не знам дали Вие оспорвате тази позиция по отношение на атомната енергетика.
Така че, когато се доизгражда една електроцентрала, която е стартирала преди години, съвсем естествено е да се изберат проекти, които стъпват на технология, съвместима с това, което е извършено досега. Именно затова всъщност и двете оферти – и на “Шкода Алианс”, и на “Атомстрой Експорт” се основават на трето поколение ядрени реактори от Русия. И именно от гледна точка на европейската политика в проекта участват френската държавна компания “Арева” и германската “Сименс”. Естествено, че те нямат водещо участие, защото реакторите са руска технология. И естествено е, че те действат, съгласно своите основни сфери, в които са най-компетентни. Става дума например за електрониката и за сигурността. Впрочем с тези компании, особено със “Сименс”, се работи много активно и в АЕЦ “Козлодуй” по тяхната модернизация. Така че имаме достатъчно натрупан опит, който позволява да смятаме, че именно този подход е верният за доизграждането на атомната електроцентрала “Белене”.
Това бих могъл да коментирам по Вашите въпроси, господин Агов. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Агов, за Вашето отношение.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Освен да редите курабийки на картата на Европа, господин министър-председателю, би трябвало да знаете, че е налице и Европейска енергийна харта, която предвижда точно тези проценти, към която ние сме се присъединили, които преди малко споменах. Така че е добре да знаете и това, вместо да участвате само в помпозната част, доста безвкусна впрочем, на европейското присъединяване.
Що се отнася до въпросите, Вие не ми отговорихте и на двата въпроса – нито за това колко е участието на Франция и Германия, съответно на двете компании в тези страни, нито пък на много по-важния въпрос за заседанието на Съвета по сигурността при Вас. Вие не сте имали такова заседание, съдя от отсъствието на Вашия отговор. Вие, който сте длъжен да свикате такова заседание, не сте го направили. Не сте изслушали докладите на разузнаването и контраразузнаването и на дипломатическите служби. Не сте изслушали експертни доклади и сте взели решението си единствено върху мнението на някои комисионери – както за доставката на ядрено гориво, така и за строителството на АЕЦ “Белене”. По-нататък, ако се разровите, ще ги намерите в своя кабинет, господин министър-председателю. Това са големите застъпници на българската национална сигурност. Те са застъпници на собствената си комисионна от тези доставки.
Господин министър-председателю, Вашето правителство и Вие лично нямате политика на национална сигурност, свързана с енергетиката на България. Това личи от твърде повърхностните отговори, които дадохте тук, от кратката историческа справка за ядрената енергетика в България и толкоз. Тези неща ги знаят и децата. Само че Вие имате друго задължение – да защитавате нашата национална сигурност. Вие не го изпълнявате, господин министър-председателю, грижите се единствено за комисионните на вашите министри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпрос от народния представител Николай Махайлов относно връчването на годишната държавна награда “Св. Паисий Хилендарски” на Богомил Райнов.
Имате думата, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател! Моят въпрос се отнася до практиката на правителството, бих казал на социалистическата партия, от президента през премиера, ще добавя до министъра на културата напоследък с фамозната изложба в Брюксел, да награждава и чества дейци на тоталитарното минало.
Във връзка с това питам следното: кои аспекти от литературната дейност на Богомил Райнов, свързани с българската история и традиции, кои са аспектите, които ви послужиха като мотив за връчването на високата държавна награда “Св. Паисий Хилендарски”? Какви са Вашите основания да връчите тази висока държавна награда на емблематична фигура от културната сфера на комунистическа България, неразривно свързана с идеологическото обслужване на режим, обявен от българския парламент и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за престъпен? (Шум и реплики от ПГ на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин премиер. Имате думата за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов!
От въпроса Ви бих могъл да си направя извода, че сте един от малкото българи, които не са чели Богомил Райнов. (Шум и реплики, ръкопляскания от ПГ на КБ.)
Все пак ще отговоря на Вашия въпрос по повод годишната държавна награда “Св. Паисий Хилендарски”, но нека първо да Ви кажа, може да не Ви хареса, хронологията и развитието на тази награда.
Тя е създадена на 28 юли 2000 г. на основание чл. 19 от Закона за закрила и развитие на културата. С нея се стимулират творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и културни традиции.
Министерството на културата и през изминалите години е уведомявало държавните органи, културните институции и неправителствените организации, свързани с културата. За 2006 г. чрез специално съобщение в средствата за масово осведомяване и Интернет бяха обявени сроковете и начина за приемане на предложенията за определяне на носителя на държавната награда “Св. Паисий Хилендарски” за 2006 г.
До крайния срок от различни културни институции, областни администрации, кметства, професионални творчески съюзи и от неправителствени организации са постъпили 42 предложения. На основание на тях министърът на културата е назначил комисия, която да обсъди и предложи кандидата за наградата. Неин председател е акад. Светлин Русев и членове – изброявам за Ваше сведение хората, които са взели решението: Иван Павлов – председател на Съюза на българските филмови дейци, Велислав Заимов – председател на Съюза на българските композитори, арх. Иван Станишев – председател на Съюза на архитектите в България, Милен Вълков – председател на Съюза на българските журналисти, проф. Ивайло Мирчев – председател на Съюза на българските художници, Николай Петев – председател на Съюза на българските писатели.
Тази комисия след обсъждане е номинирала следните кандидати от направените 42 предложения: акад. Антон Дончев – писател, предложен от Областна администрация, Пловдив; член-кореспондент Богомил Райнов – писател, професор, предложен от Съюза на български писатели; акад. Валери Петров – писател, сценарист, драматург, предложен от Съюза на българските филмови дейци; проф. арх. Евлоги Цветков – предложен от Съюза на архитектите в България; проф. Крум Дамянов – скулптор, предложен от Съюза на българските художници; Рангел Вълчанов – режисьор, предложен от Дружеството на журналистите в Добрич и община Добрич и проф. Филип Панайотов – журналист, публицист, предложен от Съюза на българските журналисти.
Имало е тайно гласуване и от седемте номинирани най-много гласове са получили Богомил Райнов и Валери Петров. Последвало е второ гласуване за двамата кандидати, приключило с резултат - 4 гласа за Богомил Райнов и 3 гласа за Валери Петров.
Това е хронологията и начинът на вземане на решение – не от Министерския съвет, не от мен, а от една по същество обществена комисия от изтъкнати дейци на българската култура, изкуство, които определят и са в състояние според мен да определят приноса на всеки един кандидат за развитието на българската култура и неговите заслуги пред нашето общество.
Вие сигурно имате своето мнение, имате право на него. Аз не го споделям, защото господин Богомил Райнов е изтъкнат български поет, белетрист, есеист, мемоарист и един от широко признатите у нас и в чужбина изследователи на култура. Мисля, че не си заслужава да споменавам неговите романи, които като произведение на изкуството, според мен действително си заслужават и всеки, който ги е чел е получил литературно удоволствие, господин Михайлов. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГ на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Михайлов. Имате право на реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин Райнов е автор на ерзац черни романи, които пародират Чандлър. Литературата е слаба. Това знаят хората, които разбират. (Шум и реплики в залата.)
Господин Райнов е автор на един учебник по естетика, станилизиран учебник, чудовищно пособие за красотата, чрез което са тормозели през годините бедната студентска младеж.
Освен това, забележете този високохудожествен парадокс: господин Райнов е инструктор на Людмила Живкова по езотеризъм и окултни предразсъдъци по Блаватска, Рьорих и врачуване и на нейния антураж, част от който е в комисията, която е предложила господин Райнов за награда, имам предвид господин Светлин Русев. Тайното учение на господин Богомил Райнов е, тъй да се каже, Библията на този умствено недооценъчен кръг около дъщерята на бившия диктатор на България.
Ще кажа още нещо накрая – Богомил Райнов е лице персона нон грата в Република Франция, заради любопитството му към държавните тайни на тази страна – член на Европейския съюз, и заради склонността му към трафик на културни ценности.
Вие давате много лош знак към датата на европейското членство на България. Ще трябва да подредите начина, по който организирате знаковите си постъпки, символната си практика, защото не можете декларативно да говорите за европейско бъдеще на страната и да реставрирате тоталитарното минало през тези знаци. (Ръкопляскания от ПГ на ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако желаете, имате право на дуплика, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не, благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпрос от народния представител Филип Димитров относно позицията на правителството по Препоръка 1771/2006 на ПАСЕ, за създаване на Пакт за стабилност за Южен Кавказ и Стратегия за политика в зоната на новото съседство на Европейския съюз.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа народни представители! Благодарение на инициативата и усилията на един достоен българин, български депутат и представител на България от Съюза на демократичните сили в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, става въпрос за господин Лъчезар Тошев, беше внесен за обсъждане и разглеждане в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа въпросът за възможностите за действия в Кавказ с оглед на сложната обстановка там, което разглеждане завърши на 17 ноември 2006 г. с една препоръка на Съвета на Европа, на Парламентарната асамблея, за създаване на Пакт за стабилност в Южен Кавказ.
Въпросът е изключително важен за България, която като член на Европейския съюз от м. януари т.г. между другите свои приоритети неизбежно трябва да посочи и сочи поне, може би не чрез правителството си толкова, но чрез онези, които се опитват да отстояват нейните интереси, въпросът за отношенията със страните от близкото съседство.
За съжаление, господин премиер, не се появяват твърде много данни за една последователна и стабилна позиция на вашето правителство по тези въпроси.
Нещо повече, България беше страна за свръзка с НАТО за Грузия. Както е ставало дума и по друг повод в тази зала, а и от Вашите отговори е проличавало, че действията ни в тази зона са оскъдни. Иска ми се да бъде ясно, първо, че Вашето правителство е правителство на страна – член на Европейския съюз. Интересите на България в този смисъл съвпадат с интересите на Европейския съюз, коренно се различават от интересите на Русия в този регион и би трябвало да отчитате обстоятелствата, че за нас е важно по какъв начин могат да се развиват благоприятно усилията на страните от региона за тяхната еманципация и за развитието на по-благоприятни връзки между тях.
На последно място това би трябвало да бъде въпрос, организиран и логически последователно изграден. Има ли Вашето правителство такава концепция, разисквало ли е този въпрос и какво е становището Ви по конкретната тема, свързана с Пакта за стабилност в Кавказ и препоръката на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, от 1 януари т.г. България участва пълноценно в общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз и в частност в сътрудничеството със страните от европейската политика на съседство, в която в 2004 г. са включени Азербайджан, Армения и Грузия. Усилията, както добре знаете, са насочени към задълбочаване на взаимното доверие, сътрудничеството и прилагането на европейските стандарти в междудържавните отношения, към оказване на подкрепа за тяхното приобщаване към европейския модел на развитие. Ние сме силно заинтересовани от укрепването на сигурността и демократичното развитие на страните от Южен Кавказ. Приветстваме всяка инициатива, насочена към стабилизирането на региона, отчитайки многото исторически конфликти, които се развиха в този регион в края на 80-те и началото на 90-те години. Отчитаме неговата важна геостратегическа роля като транспортен мост, който свързва Западна и Южна Европа с Централна и Източна Азия, като източник и транзитен път на важни за енергийната сигурност на Европа ресурси, и не на последно място – като фактор, влияещ на стабилността в Черноморския регион.
България съвместно със страните от Южен Кавказ участва в реализацията на много трансгранични проекти и особено добре взаимодейства с тях в Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество и в изграждането на транспортния коридор “Европа – Кавказ – Азия”. В тази светлина оценяваме и значението на инициативата на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, още повече, че Съветът на Европа активно сътрудничи с Европейския съюз в осъществяването на плановете за действие на европейската политика за съседство със страните от Южнокавказкия регион. Същевременно според нас успехът на инициативата зависи в голяма степен от наличието на европейска перспектива пред държавите от този регион.
В тази връзка следва да се отбележи, че включването на Армения, Грузия и Азербайджан в европейската политика на съседство, политиката на Грузия и Азербайджан за евроатлантическата интеграция, както и стремежът на Армения за задълбочаване на сътрудничеството с НАТО създадоха допълнителни благоприятни предпоставки за задълбочаване на сътрудничеството между нашата страна и държавите в региона. Вие самият споменахте, че България е контактна в НАТО за посолството в Тбилиси и много други факти.
По повод активността на нашата страна бих обърнал внимание на следното. В последния период бяха подписани междуправителствени меморандуми за развитие на връзките именно в тези сфери – с Грузия през м. декември 2004 г., с Азербайджан през м. септември 2005 г. и с Армения през м. декември 2005 г. Така че не може да се каже, че ние нямаме сътрудничество именно по отношение на стабилността с всяка отделна от тези държави.
Бих могъл да посоча активността на България по време на председателството ни в ОССЕ през 2004 г. и като член на тройката на организацията през 2005 г. Знаете, че ОССЕ има значителна роля за гарантиране на стабилността именно в този регион по повод конфликтите, които са се развивали там. Накратко, България се възприема от страните в региона като важен и близък партньор, като основна връзка с Европа.
Убеден съм, че с нашето членство в Европейския съюз тази роля на нашата страна по отношение на страните от Южен Кавказ ще се засилва и развива. Министерството на външните работи действа активно в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин премиер, аз Ви моля да ме извините, но аз не съм Ви професор и не Ви изпитвам по това дали имате най-базисни знания какво представлява европейската политика в Кавказ. Това би трябвало да знаем всички. Става въпрос за това какво Вашето правителство като политическа институция е склонно да извърши. Да, вярно е, че по отношение на кавказките страни има инициатива от страна на България. Вярно е, че инициативата, която Ви описвам, предприета от господин Лъчезар Тошев, е предприета по време, когато той е представлявал опозицията. Вярно е, че това участие в дейността на ОССЕ е осъществено от мен, когато аз съм представлявал опозицията. Проблемът е, че българската опозиция в наше лице, че българското гражданско общество в лицето на няколко организации, които полагат усилия, за да помогнат при обмяната на опит, доставянето на информация и така нататък в тези страни, прави нещо, но Вашето правителство – простете, господин премиер – се държи така, като че ли вие сте антиевропейската опозиция на тази държава – членка на Европейския съюз.
Изобщо не е вярно, че като сме успели да постигнем да бъдем страна – контактна за НАТО по отношение на Грузия, това е довело до някакви резултати. Трагичното е, че ние можем да имаме такива формални събития като подписване на този или онзи меморандум и въпреки това зад тях да няма никаква практическа дейност.
Вие не отговорихте на първия ми въпрос – дали имате стратегия по тази тема. Останах с впечатление, че нямате такава стратегия.
Отговорът Ви на втория ми въпрос е трогателен – Вие високо оценявате тази инициатива. Това ми звучи като въпроса пред учениците: “Какво е значението на еди-какво си?” и отговорът е: “Голямо”. Мисля, че по този начин не би могло да се очаква правителството на една държава – член на Европейския съюз, със специфично положение по отношение на този именно регион, с национални интереси, които в много голяма степен са свързани с развитието на отношението с тези държави, да изразява своята позиция в българския парламент чрез своя премиер. Извинете ме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин премиер? Не.
Въпрос от народния представител Стела Банкова относно политиката на правителството по отношение на военноинвалидите и военнопострадалите и поет от министър-председателя чрез писмо ангажимент за изработване на правилник за прилагане на закона.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, Законът за военноинвалидите и военнопострадалите е приет през м. март 2005 г. В рамките на шест месеца правителството трябваше да приеме правилник за прилагането на този закон. С двадесет и два месеца или с почти две години обаче закъснява приемането на този правилник. През м. май 2006 г. Вие обещахте правилникът да бъде готов до 26 юни 2006 г. Излъгахте.
Господин премиер, става дума за инвалидизирани български мъже, пострадали по време на наборна служба в мирно или военно време.
Според председателя на Съюза на военноинвалидите в Плевен Илиян Христов, 90% от тези хора живеят в пълна изолация и мизерия заради тежкото си материално и здравословно положение. Тези, които могат да се движат, обикалят и ровят в кофите за боклук, за да преживяват. Военноинвалидите очакват месечна целева помощ за социални услуги, за телефонни услуги, за отдих, рехабилитация и медицинско лечение, за транспорт.
Преди няколко дни, макар и с огромно закъснение – почти две години, вече е факт Наредбата за заплащане на лекарствата на военноинвалидите. Това – добре.
Господин премиер, военноинвалидите в Плевен настояват да Ви поставя няколко въпроса: как правителството смята да обезщети близките на починалите, а така също и останалите живи български граждани от групата на военноинвалидите и военнопострадалите за нанесените морални и материални щети, породени от неприемането до този момент на правилника?
Господин премиер, аз отново искам да подчертая, тъй като съм се срещала с много от военноинвалидите в моя избирателен район Плевен, а и в цялата страна, че за тях забавянето на приемането на този правилник се отразява изключително болезнено и пагубно. Чувстват се обидени и пренебрегнати. Това са достойни български мъже и Ви уверявам, че много от тях живеят в мизерия. Не разбирам каква е причината толкова дълго, почти две години да се бави изработването на един правилник. Да не говорим за това, че забавянето му представлява грубо нарушение на законите, които пък ние най-напред сме длъжни да спазваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Първо искам да припомня, че първите законопроекти за военноинвалидите и военнопострадалите са изготвени още през 1991 г. и едва съвсем наскоро беше приет нов закон, който, както знаете, след дълго обсъждане беше подкрепен от Тридесет и деветото Народно събрание в края на неговия мандат. Аз самият съм един от вносителите впрочем на този закон в моята битност като народен представител.
Бих искал да посоча някои от причините, които са довели до забавяне на приемането на правилника.
Първо, необходимостта да се гарантира правната възможност на всяко правоимащо лице чрез надежден механизъм да реализира правата си по този закон.
Второ, финансовите ангажименти не са съсредоточени на едно място, а са в различни ведомства - Министерството на отбраната, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.
Трето, държавната администрация в продължение на години не разполагаше с цялостна база данни за точния брой на правоимащите по този закон, което създава един сериозен въпрос, тъй като без да знаем броя хора, които имат право по закон, трудно можем да направим финансови разчети да гарантираме изплащането на това, което се полага съобразно закона.
Именно отчитайки тези неща, Министерството на отбраната беше натоварено в диалог с останалите министерства, които имат ангажименти, с този проект на правилник. Той беше обсъден на заседание на Министерския съвет на 28 декември 2006 г. и поради невъзможността да се изготви ясна финансова обосновка към проекта на правилник за прилагането на закона беше взето решение да се раздели материята, предмет на уредба в правилника, като редът за установяване на качеството на военноинвалид или военнопострадал и създаването, воденето и съдържанието на централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите да се обособи в отделен акт на Министерския съвет.
Затова в спешен порядък Министерството на отбраната разработи и вчера, на 11 януари 2007 г., в Министерския съвет се обсъди и се прие проект за наредба за реда за установяване на качеството на военноинвалид и военнопострадал и за създаването, воденето и съдържанието на централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите. Това е много важна стъпка за идентифициране на конкретните хора, които имат права, за тяхното обобщаване и за разпределение на отговорностите на различните министерства, в това число финансовите.
Но искам, госпожо Банкова, да бъда ясен, за да не се създава впечатление в българското обществено мнение, че досега нищо не се прави. Искам да подчертая редица изпълнени от правителството ангажименти по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Първо, разработена е наредба за реда и начина на предписване на лекарствени продукти за военноинвалидите и военнопострадалите, както се изисква от закона. Те имат право да получават лекарства по списък, определен от Министерството на здравеопазването, като заплащат 25% от стойността. Останалите 75% се поемат от държавния бюджет.
Второ, Министерството на отбраната е приело Наредба за определяне на реда за ползване и заплащане на извършените услуги в болничните бази по балнеология, рехабилитация и профилактика към министерството. Там е определен и редът за ползване на базите от военноинвалидите и военнопострадалите.
Трето, в началото на м. февруари 2005 г. е приета и Наредба за условията и реда за ползване на почивната и спортната база и осигуряване на отдиха и възстановяването на кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната. Там е предвиден и ред за ползване на почивната база на министерството от военноинвалиди и военнопострадали.
Четвърто, в бюджета на Министерството на отбраната са предвидени средства за изплащане на еднократна целева помощ от 500 лв. за погребение при смърт на военноинвалид съгласно параграфите от закона.
Пето, уредено е правото на безплатно пътуване на военноинвалидите и военнопострадалите в наредба, изготвена от Министерството на финансите.
Шесто, военноинвалидите и военнопострадалите се подпомагат с финансови средства при условията и по реда на Наредбата за материално подпомагане в Министерството на отбраната, издадена от министъра на отбраната.
В заключение искам да подчертая един факт. Само през 2006 г. Министерството на отбраната е отпуснало финансова помощ в размер на 280 хил. лв. за подпомагане на 1079 военноинвалиди и военнопострадали.
Искам да потвърдя още веднъж, госпожо Банкова, пред народните представители и хилядите военноинвалиди и военнопострадали, че правителството ще изпълни своите ангажименти по цитирания няколко пъти от Вас закон и ще направим всичко необходимо това да върви максимално бързо в институциите на изпълнителната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, аз не съм убедена в причините, поради които приемането на един правилник може да се забави с почти две години.
А що се отнася до тези мерки, за които Вие казахте, наистина те са добри, но тяхното приложение се забавя по простата причина, че правилникът все още не е приет. Иначе е хубаво това, което е предвидено. Бих искала да кажа, че наредбата за лекарствата излезе преди няколко дни.
И така в отговора на моя въпрос защо се бави приемането на правилник за прилагане на Закона за военноинвалидите министърът на отбраната господин Близнаков заяви, цитирам, в бюджета на държавата за 2007 г. не са предвидени средства за подпомагане на военноинвалидите. С други думи, единствената пречка за приемане на правилника е липсата на финансово осигуряване на част от правата на военноинвалидите. По този проблем аз бих искала да получа разяснение, защото твърдението на господин Близнаков е в отговор на мое писмо до него и той ми е написал този отговор.
Господин премиер, моля да отговорите ще има ли за военноинвалидите пари? Защото докато отговорите, докато изработите правилника много от военноинвалидите напуснаха този свят. По настояване на плевенските военноинвалиди Ви предоставям списък на починалите само в Плевен. Лошото е, че освен възрастните членове на организацията, които са участвали във войни, започват да умират и хора на 40-45 години.
Господин премиер, военноинвалидите и военнопострадалите са достойни хора, както отбелязах, достойни българи и аз отново моля да кажете наистина ще се намерят ли достатъчно пари за тях? И кой впрочем е Вашият приоритет – дали парите за Ирак и за военните мисии в чужбина, или парите за военноинвалидите пострадали, изпълнявайки дълга си към отбраната на България?
Моля още веднъж за аргументиран отговор защо наистина, поради какви бюрократични причини и бездушие се бави приемането на правилника към този закон? Отбелязвам, той трябваше да бъде приет в рамките на шест месеца, след като беше обнародван в “Държавен вестник” законът. Нито едно обяснение за тази бюрократична и чиновническа безпардонност според мен не може да бъде прието.
Моля за конкретен отговор. Ето списъка, който плевенските военноинвалидите са помолили да Ви предам – списък на хората, които са си отишли от този свят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин премиер? Не.
Въпрос от народния представител Стела Банкова относно предприетите действия от оглавяваното от господин Сергей Станишев правителство по отношение препоръките за по-гъвкав подход към ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй".
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Извън този въпрос – военноинвалидите и военнопострадалите в Плевен очакваха Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все пак, госпожо Банкова, поставете картата си, ако обичате.
СТЕЛА БАНКОВА: Вследствие на некомпетентната и престъпна политика на няколко правителства, особено това на господин Кобургготски, донякъде и на вашето правителство, преди дни бяха закрити предсрочно ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй". Преките и косвени загуби за България възлизат на над 10 млрд. евро. Преди два дни беше съобщено, че заради затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй" цената на тока ще скочи. Очертава се жестока енергийна криза за целия балкански регион – Албания вече въведе режим на тока. Въпросът е какво да се прави оттук нататък?
Господин премиер, в чл. 36 от Договора за членство на България в Европейския съюз е записано, че може да се преразгледа всяка глава, когато са засегнати икономическите интереси на държавата или региона. Защо не използвате тази възможност, господин премиер? Въпросът ми е към цялата управляваща коалиция.
Вече стана ясно, че преговорите бяха водени от госпожа Меглена Кунева в ущърб на националните ни интереси. Госпожа Кунева защити чужди корпоративни интереси, за което се надявам да понесе и наказателна отговорност в едни по-добри и справедливи времена. За своето усърдие обаче тя получи поста еврокомисар.
Същото бездействие се отнася и за българските евронаблюдатели, които наскоро преизбрахме за евродепутати. Според господин Джефри ван Орден никой от тях не е защитил реакторите на АЕЦ "Козлодуй". Повтарям думите на господин Джефри ван Орден – никой от хората от нито една политическа сила, които изпратихме в Европа, не защити АЕЦ "Козлодуй".
Господин премиер, споделяте ли позицията на президента, изразена вчера тук, че ІІІ и ІV блок трябва да бъдат спасени?
Само преди два часа с колегата Христов за пореден път внесохме проект за решение за предоговаряне на закриването на ІІІ и ІV реактор. Предложението ни е направено преди повече от една година. С него всъщност ние развързваме ръцете на българското правителство – опитваме се да помогнем. Недоумявам защо мнозинството отново отхвърли това разумно предложение.
Господин премиер, ще започнете ли незабавни действия за спасяването на АЕЦ "Козлодуй"? Ще се вслушате ли в изводите на световно известните експерти и партньорските проверки? Ще се вслушате ли и в онова, което вчера заяви тук българският президент? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Както е добре известно, темата за ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй" е много актуална и вълнуваща огромно мнозинство от българските граждани. Но нека внесем яснота, за да няма спекулации.
Вие добре знаете кога бяха приключени преговорите и кога беше ратифициран Договорът за членство на България в Европейския съюз от нашия парламент. Това беше в предишния мандат. Затова не мога да поема отговорност за свършеното в хода на преговорите.
През миналата година водещо за България беше гарантирането на членството на нашата страна в Европейския съюз от 1 януари 2007 г., в това число и ратификацията на договора от 25 страни членки. Това само по себе си е тежък и политически, и технологичен процес в националните парламенти.
Впрочем много преди Вие да повдигнете въпроса за съдбата на АЕЦ "Козлодуй", представителите на Българската социалистическа партия и Коалиция за България са отстоявали българския интерес в хода на преговорите преди да се закрие главата.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Стенограми няма ли?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Има стенограми в Народното събрание. Нещо повече, има стенограми убеден съм и в Европейския парламент от изказванията на господин Овчаров, моите изказвания, именно по повод сигурността на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй". Няма защо Вие да агитирате мен по отношение на ІІІ и ІV блок! Въпросът е можехме ли миналата година да поставим под риск членството и да започне един процес на предоговаряне, което със сигурност щеше да означава нечленство на България в Европейския съюз.
Току-що влезе в пленарната зала и проф. Корнезов, който беше сред народните представители, които обжалваха пред Върховния административен съд решението на предишното правителство за закриването на Глава "Енергетика". Така че недейте, извинявайте, да се изкарвате като най-загрижения човек за бъдещето на българската атомна енергетика. Много хора са направили не по-малко, а сигурно повече и от Вас.
Въпросът е какво правим оттук нататък?
Първо, след като България е поела един ангажимент и той е ратифициран от българското Народно събрание, ние сме длъжни да го изпълняваме и действаме на базата на това и като правителство.
Второ, отчитайки рисковете не за българския енергиен пазар, защото не мога да се съглася с Вашата констатация или извод, че има енергийна криза в България - в България няма, но отчитайки рисковете за региона и съседните страни, в които ние изнасяме ток – Македония, Сърбия, Албания, Косово, българското правителство отдавна е информирало Европейската комисия за рисковете, които се създават със затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй". Това е извършено на 1 ноември 2006 г.
Освен това съгласно чл. 36 от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, ако до края на период, не повече от три години след присъединяването, възникнат трайни и сериозни затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, България може да поиска разрешение за предприемане на защитни мерки, за да възстанови положението и приспособи засегнатия сектор към икономиката на вътрешния пазар.
Госпожо Банкова, не се съмнявайте, че всичко възможно, което може и следва да бъде направено в защита на българската атомна енергетика, ще бъде направено от българското правителство – и чрез тези действия, които са предприети досега пред Европейската комисия, и чрез разговори по финансовите компенсации, и чрез диалог с всички засегнати страни от региона.
За да се постигнат резултати, действително са важни няколко неща.
Първо, да има достатъчно взаимодействие и единство на позициите вътре в България, а не всеки да тегли чергата към себе си и да се изкарва герой.
Второ, да има активен диалог и формиране на обща позиция на страните от региона, които евентуално ще бъдат засегнати от закриването на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй".
И последно, по повод констатациите и препоръките на господин Джефри ван Орден – всички го уважаваме, всички ценим неговия принос за членството на България в Европейския съюз, неговата позиция по делото с българските медицински сестри в Либия, неговата позиция за затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй". Но Вие добре знаете, госпожо Банкова, че позицията, изразявана от Европейския парламент, дори не само от един представител, а от мнозинството на Европейския парламент, няма задължително действие за Европейската комисия. Такава позиция, впрочем изработена с активното участие и аргументация на Коалиция за България навремето преди закриването на Глава "Енергетика", беше приета от Европейския парламент. Там се казва за регионалния пазар на електроенергия, за икономическите и социални последствия и се призовава Европейската комисия да има един по-гъвкав подход. Но това не беше възприето. Това е за сведение – не само за Ваше, а и за българските граждани, за да се знае реалната картина.
Това, което мога да кажа, е, че ще продължим усилията. Те ще стават в диалог с нашите европейски и регионални партньори. Ще направим всичко възможно да гарантираме енергийната сигурност на България и на региона и социалните ефекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, имате на разположение две минути. Обръщам Ви внимание, че те са за реплика, а не за допълнителни въпроси, така че моля да се съобразите с правилника.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин премиер, Вие не ми отговорихте на въпроса каква позиция ще имате по изказаното мнение от господин Първанов, че прибързано сме затворили Глава „Енергетика”, което означава, че преговарящият екип не си е свършил добре работата. Тоест работил е в полза на чужди корпоративни интереси.
В миналия парламент, искам да Ви напомня, заедно с Вас, господин Станишев, внесохме в Деловодството на Народното събрание проекторешение за провеждане на национален референдум относно АЕЦ „Колзодуй”. В тази подписка, ето я, тя е внесена официално в Деловодството на Народното събрание, (показва подписката) стоят подписите на почти цялото Ви правителство, включително и Вашият подпис и на господин Румен Овчаров. В момента с колегата Христов продължаваме да събираме подписи за провеждане на референдум. Мисля, че ние дължим това на българското общество – да се даде възможност българските граждани да се произнасят по важни за тяхната съдба въпроси. Има вече една трета от необходимите 60 подписа. Призовавам колегите от всички парламентарни групи да се присъединят.
За мен, господин премиер, като народен представител е унизително да гледам как евродепутати защитават „Козлодуй”. Аз не мога да отмина думите на господин Джефри ван Орден – укорът, че нито един от българското правителство и нито един от нашите пратеници като евронаблюдател там не е направил нищо, за да лобира и да защитава реакторите на АЕЦ „Козлодуй”. Същите тези хора ние преизбрахме сега за евродепутати.
В същото време се получава така, че българското общество гледа с изключително недоверие на слабостта на българските депутати да предприемат действия за защита на АЕЦ „Козлодуй”. Само преди няколко часа тройната коалиция отново гласува против възможността за спасяването на АЕЦ „Козлодуй”. Всъщност поведението на управляващата коалиция показва, че вие драстично се разминавате с позицията на президента.
Аз отново моля, господин Станишев, да се произнесете по тази подписка, която съвместно сме внесли в миналото Народно събрание. Тук са подписите на почти целия ви кабинет за организиране на национален референдум по въпросите на запазването на АЕЦ „Козлодуй”.
Втората ми молба: присъединявате ли се към изявленията на господин президента за предсрочното затваряне на Глава „Енергетика” и за възможността да спасим АЕЦ „Козлодуй”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Банкова, няма нужда да ми показвате подписката от народните представители по отношение на референдум, защото аз много добре знам под какво съм се подписвал. И преди Вие да повдигате въпроса за АЕЦ „Козлодуй”, съм участвал и в масови шествия, и митинги, и в събирането на подписката на българските граждани много по-активно от Вас.
Става дума за друго – спазва ли България като държава своите ангажименти, които са ратифицирани, което е факт, което е направено от предишното Народно събрание и това е ангажимент на българската държава?
Второ, усилията, които ще продължим на всички нива, за да бъдат ефективни, изискват едно нещо – не вътрешно политизиране и използване за тесни лични или политически цели, а стремеж да се създаде критична маса на политическа подкрепа в Европейския съюз – и в Комисията, и в страните членки, за да се постигне резултат. Без постигането на това всичко останало е празно хвърляне на думи на вятъра.
И не е истина, защото добре познавам активността на българските евронаблюдатели, сега българските евродепутати в Европейския парламент, че не са защитавали АЕЦ „Козлодуй”. Нещо повече, мога да кажа, че поставянето на въпроса от господин Ван Орден в доклада му в много голяма степен се дължи на активността на българските евронаблюдатели. Нещо повече, за м. май европейските парламентаристи от региона, по инициатива на българските евродепутати, ще имат конференция, организирана от Европейския парламент, за енергийната сигурност именно в региона. Това е част от последователната активност на много български институции пред нашите европейски партньори. Но няма нужда да заблуждавате гражданите, че ето сега едностранно България може да възстанови функционирането на ІІІ и ІV блок без подкрепата, без одобрението на нашите партньори. Вие добре го разбирате. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Мирослав Мурджов към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Господин Мурджов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри и уважаеми колеги! Въпросът, който искам да задам на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров, е свързан с една актуална тема, която занимава българското общество и предизвиква масови протести в последните 3-4 месеца. Става въпрос за европейската екологична мрежа „Натура” и е свързана конкретно с една защитена местност.
Защитената територия „Казашко” обхваща най-големия тръстиков масив във Варненско – Белославския езерен комплекс с територия от 1250 дка. Тази територия е и единственият естествен и биологичен филтър за почистването на езерните води. Местността е обявена за защитена със Заповед № 49 от 15 декември 1995 г. с решение на Министерството на околната среда и водите. Настоящите планове за развитие на новия пристанищен комплекс на северния бряг на Варненското езеро обаче предвиждат заличаване на тази местност „Казашко” и изключването й от рамките на европейската екологична мрежа „Натура 2000”. Жителите на с. Казашко са обезпокоени от обявените планове и проекти, свързани със заличаването на защитената територия и изграждането на нейно място на нов пристанищен терминал.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Кой ти каза такова нещо? На какво прилича това нещо?
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Господин Ралчев, мисля, че аз задавам въпроса. Вие, ако станете министър на околната среда и водите, тогава ще ми отговорите. Нали така? (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Вие много добре знаете, но като депутат от Варненски регион мисля, че тоя въпрос би трябвало да го задавате Вие, а не аз. Така че си стойте на мястото.
Господин председател, ако обичате, направете забележка! Мисля, че не е логично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Три пъти се обърнах към господин Ралчев. Знаете, може да се говори само от трибуната.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Въпросът ми към министъра на околната среда и водите, а не към господин Ралчев, е: влиза ли в плановете на Министерството на околната среда и водите защитената територия „Казашко” да остане в рамките на европейската екологична мрежа „Натура 2000” или тя ще бъде използвана за изграждането на нов пристанищен терминал на северния бряг на Варненското езеро до с. Казашко? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мурджов, във връзка с поставения въпрос Ви информирам следното: към настоящия момент в Министерството на околната среда и водите не е постъпвало уведомяване за инвестиционни предложения, засягащи защитена местност „Казашко”, включително и за нов пристанищен терминал на северния бряг на Варненското езеро. Това, което мога да посоча към настоящия момент, е, че в Министерството на околната среда и водите на 18 октомври 2006 г. е внесена документация с искане от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” за преценяване на необходимостта от екологична оценка на актуализация на генералните планове на пристанище в района на пристанище за обществен транспорт с национално значение - Варна, предвиждането на която засяга защитена местност „Казашко”.
От представената документация и извършените допълнителни проверки се установи, че генералният план вече е одобрен от Междуведомствения експертен съвет. Нормативната уредба изисква процедурата по екологична оценка да се приведе и да приключи преди да бъдат одобрени съответните планове и програми. С оглед на това, че в конкретния случай това не е сторено и че по време на този съвет представителите на Басейнова дирекция за Черноморски район–Варна са били с особено мнение, ние сме направили необходимото всичко това да бъде прецизирано.
Бих искал коректно да посоча, че от страна на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" има готовност всичко това да бъде прецизирано наистина. След проведени срещи с представители на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" получихме уверението, че ще бъде възложена нова актуализация, във връзка с която ще се внесе отново искане за преценяване на необходимостта от екологична оценка. Чрез провеждане на процедурата по екологичната оценка ще бъдат анализирани и оценени възможното въздействие върху околната среда, включително и върху защитените територии и допустимостта на намеренията в плана. Следва да се предложат и мерки за предотвратяване, намаляване или най-пълно установяване на неблагоприятните последствия върху околната среда в резултат от евентуално осъществяване на плана.
Във връзка с изложеното по-горе Ви уведомявам, че към настоящия момент от страна на Министерството на околната среда и водите и неговите поделения не са съгласувани и одобрени планове и инвестиционни предложения за пристанищните терминали, които засягат защитената местност "Казашко".
Освен това не отговаря на истината това, което Вие в момента посочихте, че предварително тази местност е изключена от обхвата на включването й в екологичната мрежа "Натура 2000". Ако бъде включена, тя естествено ще бъде в разпоредбите и на Закона за биологичното разнообразие – такива, каквито се предвиждат в такива случаи.
В заключение ми позволете да отбележа, че що се отнася до опазване на защитените територии неведнъж съм заявявал, включително и по повод на други питания на народни представители, че Министерството на околната среда и водите провежда рестриктивна, бих казал, консервативна политика по отношение на искания за заличаване на обекти и намаляване на техните площи особено по повод намерение за строителство. Уверявам Ви, че тази политика е водеща и конкурентна за опазването на защитената местност "Казашко". Както посочихте, наистина има напрежение в страната по отношение на дискусията, която се води. Тя вече е към своя финал по отношение на посочване на подходящи места по двете директиви - за птиците и за местообитанията. Използвам български изказ в случая за тези директиви.
Ние действително сме изправени пред едно трудно, но важно решение като страна, която е поела този ангажимент в преговорния процес, в присъединителния процес, и ние нямаме алтернатива, освен тази – да изпълним тези ангажименти, което означава и да опазим нашата прекрасна природа. Тогава, когато се говори за туризъм, не може да има качествен, ефективен туризъм, ако ще да го наречем и скъп туризъм, без да имаме прекрасна природа. В момента земите в защитените зони в Гърция са по-скъпи, отколкото в съседните.
Ние естествено ще търсим баланс между тенденцията, която е застъпена от природозащитниците и от инвеститорите, но в същото време не можем да не опазваме нашата прекрасна природа. Ние имаме едно от най-богатите биологични разнообразия, заедно с Испания и Гърция.
Така че в случая не виждам никакво основание за притеснение за защитената местност "Казашко", която Вие визирате. Всичко това ще бъде най-обстойно и обективно прецизирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мирослав Мурджов за реплика.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Господин министър, надявам се това, което казвате, действително да стане наистина така. Защото от това, което чух, че има заявени такива инвестиционни намерения, че не е направена изцяло документация, тоест не е извършена екологичната оценка предварително, такива планове отново ще бъдат… Искрено се надявам, както казахте, че политиката на правителството ще е специално да се запазват тези решения за защитените територии, да не бъдат променяни, защото в противен случай ще се получи нещо много неприятно. Протестите на хората може би имат своите основания, особено ако се получи нещо подобно, както в случая – защитени територии, които са обявени от министерството, да бъдат прехвърлени на частни инвеститори, а земите на собствениците да бъдат отнети в полза на "Натура". Ще има някаква диспропорция, някакъв неестествен баланс.
Така че искрено се надявам, както заявявате днес от трибуната на Народното събрание, че политиката на Министерството на околната среда и водите е да запази статута на тези защитени територии. Както Вие сам казахте, не може да има развитие на туризъм, без да има нужната природа. В противен случай рискуваме да се превърнем в огромна строителна площадка, да не говорим за биоразнообразието. Вярвам, че това, което поемате като ангажимент, жителите на "Казашко", виждайки се в европейската екологична мрежа "Натура", ще се радват и ще могат да Ви поздравят с това решение, защото в противен случай протестите ще бъдат не само там, но и на много други места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мурджов! За пореден път искам да кажа, че с включването на терените в защитените зони няма промяна в собствеността. Подчертавам още веднъж, няма промяна в собствеността. С този момент се спекулира и на много места се създава напрежение по отношение на инвестиционни намерения. Априори, никъде не е посочено, че ще има ограничения в тези защитени зони.
Преди малко Вие казахте, че трябва да имаме природа, за да има туризъм, а аз добавям, че трябва да имаме опазена природа с биологичното разнообразие, което имаме в нашата страна.
Като правителство сме обсъдили въпроса, съветът на коалицията също обсъди този казус, така че сме за едно балансирано решение: първо, да опазим нашата прекрасна природа и в същото време да няма рестрикции по отношение на инвестициите. Трябва да върви инвестиционният процес. Както всички знаем, той е в подем през последните няколко години, което не означава, че това трябва да бъде за сметка на отнемане на прекрасната ни природа, на нейното унищожаване. Напротив, трябва да съчетаем всичко това, за да имаме прекрасна природа, ефективно развит туризъм, да имаме прекрасни урбанизирани територии и ефективно работещи промишлени зони. Всичко това може да се постигне с координирани усилия, но това не бива да се политизира и да се използва вече в контекста на предизборни кампании – не толкова за евродепутати, колкото за местните избори още отсега. Защото има региони, където това още отсега се използва и се политизира.
Много от народните представители от управляващото мнозинство се опитват да се включат в разяснителната кампания, но за съжаление доста депутати от опозицията се възползват от тази ситуация. Не бива да внасяме психоза и притеснение сред населението. Всичко това ще бъде регулирано. Ние сме предвидили законодателни промени. Специфичната оценка, която ще се извършва в защитените зони, ще бъде включена в обхвата на досега провеждащите се процедури, а именно в обхвата на екологичната оценка. Ако е с оглед на обема на инвестициите, обхвата и компетенциите, то може да бъде включено като етап и в ОВОС, тоест няма да има допълнителна процедура, няма да бъдат натоварени гражданите с допълнителна такса.
По този начин ние бихме искали да не се създават предпоставки за коруптивни практики и затова се създава нов отдел в дирекцията към Министерство на околната среда и водите, който ще се занимава изключително и само с "Натура 2000". Всички тези оценки, които ще се извършват, ще бъдат прозрачни, ще бъдат достъпни като информация, като реализация, като решение за цялата ни общественост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следва въпрос от народния представител Ваню Хърков към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Заповядайте, господин Хърков.
ВАНЮ ХЪРКОВ (КА): Многоуважаеми от мен господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Моят въпрос към Вас е относно положението в Дома за временно настаняване “Надежда” в гр. Бургас.
След продължително заболяване на директора Георги Стоянов, завършило с летален край, Домът за временно настаняване “Надежда” в гр. Бургас остава близо една година без ръководство. В резултат на проведен конкурс през м. юни 2005 г. е назначена госпожа Стефка Кокончева, която никога не е работила в тази сфера. Тя е покръстен член на Евангелската петдесятна църква “Благовестие” в гр. Бургас и използва позицията си на управител в дома, за да привиква на индивидуални беседи деца и ги скланя да посещават сбирките на Евангелската църква в гр. Бургас. С нейно знание в Дом “Надежда” се провежда курс по английски език, воден от американски мисионер пак от Евангелската църква, без установени трудово-правни отношения между общината и преподавателя. В дома категорично се забраняват християнски празници, празнувани по православните обичаи, и посещенията на бивши възпитаници на дома. Недоволството на децата ескалира дотам, че те подават жалба до Областната дирекция “Полиция” в гр. Бургас, до общината и до средствата за масово осведомяване в лицето на регионалните вестници и телевизии. Следват поредица репортажи. Полицията провежда разследване, след което на госпожа Кокончева е съставен предупредителен протокол, с който МВР я предупреждава да не злоупотребява със служебното си положение на управител. МВР – Бургас, връща писмото с констатираното нарушение до работодателя на госпожа Кокончева в община Бургас. Реакцията на заместник-кмета е предсрочно преустановяване на курса по английски и последователно изгонване на всички деца, дръзнали да се подпишат под жалбата срещу управителката Кокончева, без да съгласува заповедта с юриста на общината. В резултат на това сираците спят на улицата в изоставени постройки, без храна и без средства.
При срещите ми с традиционните спонсори на социалния дом, в това число местни бизнесмени и клубове, стана ясно, че по-нататък те ще преосмислят помощта си, защото не е ясно къде потъват помощите, недостигащи до нуждаещите се деца.
На обществото е добре известно, че госпожа Кокончева и семейството й са крайно настроени потомствени членове на Евангелската църква и мисията им е да привличат нови и нови членове на всяка цена. Още в предходното заведение – Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи “Александър Георгиев Коджакафалията”, където децата са още ученици в основния и средния курс, се знае, че в Дом “Надежда” управителката е евангелистка и ще ги зарибява да ходят на църква. Засечени са опити и сред най-малките да се насаждат атниправославни настроения, злоупотребявайки с тяхното тежко социално положение и безпомощност. Всички тези факти, злоупотребата със служебното положение за насаждане на нетрадиционното за страната ни вероизповедание, както и отливът на спонсори от дома, са известни на ресорния заместник-кмет.
Сред работещите от социалната сфера в Бургас се разпространява твърдение, че държавата ще абдикира от финансовата поддръжка на този вид заведения, като ги предостави за стопанисване на неправителствени организации и религиозни църкви, които да полагат грижа за домуващите в тях стари хора и безнадзорни деца, като сложат ръка върху имотите и душите им.
Моят въпрос към Вас, госпожо министър, е: какво отношение ще вземе министерството по въпроса с беззаконията в Дом “Надежда”, гр. Бургас, и персонално към госпожа Кокончева? Съществуват ли реални намерения на правителството да предостави социалните домове на религиозни и неправителствени организации за стопанисване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Хърков! Домът за временно настаняване “Надежда” е филиал към Дома за стари хора, гр. Бургас, и е открит през 1995 г. Специализираната институция, както Вие много точно казахте, се ръководи от госпожа Кокончева, която е ръководител на филиала и е назначена преди да започне работа този парламент и това правителство. Искам да Ви информирам, че тя е с висше образование, специалност “Социални дейности”, което отговаря на изискванията за нейната длъжностна характеристика на мястото, където работи. Числеността на персонала в дома е трима души – ръководител на филиала и двама социални работници. Отделно към дома са назначени двама души нощна охрана по щат към охранителна фирма към община Бургас. Със заповед на госпожа Адрианска – изпълнителен директор на Дирекцията за социално подпомагане, на 28 ноември е назначена проверка в Дома за временно настаняване “Надежда”. Веднага на другия ден – на 29 ноември с.г. проверката е била факт. В нея участват освен инспектори от Агенцията за социално подпомагане и директорът на Дирекция “Здравеопазване, социални дейности, трудова заетост и спорт” и старши експерт от Дирекция “Социални заведения, социални услуги и социална координация” в община Бургас.
Какво е констатирано?
Първо, капацитетът на този дом е 14-местен. В момента там са настанени трима души. Това са лица между 18 и 22-годишна възраст. Те са със съхранен интелектуален капацитет или с много лек умствен дефицит. Срокът за пребиваване в такъв вид заведения е не повече от шест месеца.
Второ, на потребителите на тези услуги са изготвени индивидуални планови оценки, които включват ежедневните грижи и работа с тях с оглед изпълнение на ангажиментите на хората, които се грижат за тези лица и тяхната социална адаптация. В процеса на проверката са проведени разговори с госпожа Кокончева, със социалните работници и с две от домуващите момчета в момента. Не е констатирано влияние на секти. В разговора с двете момчета в присъствието на директора на Дирекция “Здравеопазване, социални дейности, трудова заетост и спорт” същите са заявили, че с тях не са водени никакви разговори на религиозна тема. Неслучайно казах, че пребиваването в такъв вид социално заведение е до шест месеца – т.е. в този интервал няма такива оплаквания.
Успоредно с това обаче искам да Ви информирам, че съгласно чл. 6, ал. 3 от Закона за социално подпомагане Агенцията за социално подпомагане всъщност контролира спазването на утвърдените наредби. Инспекторатът на агенцията дава предписания. Освен това в правомощията му е и включване на посещения в тези заведения, както и изискването на обяснения относно правилата на работа в подобен вид заведения.
Господин Хърков, искам да Ви благодаря за това, че де факто Вие в качеството си на народен представител изпълнявате един вид нов контрол – така наречения обществен контрол, който всъщност се извършва по всичките правила на Република България, тъй като една голяма част от общините с решение на общинския съвет създават такива органи за обществен контрол над такъв вид институции.
От началото на 2003 г. в нашата страна стартира реформа в областта на социалните услуги. Искам да Ви информирам, че една от основните задачи на тази реформа е деинституциализация на социалните заведения. Разбира се, тук става въпрос за предоставяне на част от дейностите на неправителствения сектор, на гражданския сектор, но това в никакъв случай не изключва възможността за спешен контрол и адекватни действия, когато се окажат определени нарушения.
Искам да Ви уверя обаче, че специализираната институция Дом за временно настаняване “Надежда” са дейности – държавна отговорност, и тя се финансира устойчиво от държавния бюджет чрез общинския бюджет на община Бургас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Ваню Хърков – право на реплика.
ВАНЮ ХЪРКОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо министър. Поздравявам Ви за бързата реакция по поставения въпрос и се надявам, че Вашето внимание ще остане все така повишено към проблемите на Дом “Надежда”, гр. Бургас. Сигурен съм, че Вие ще бъдете като майка за тези деца-сираци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Първият въпрос е зададен от народния представител Ваня Цветкова.
Госпожо Цветкова, заповядайте да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Настоящото ми питане има за цел да постави на вашето внимание един наболял за Кюстендил проблем. Става дума за издадено разрешение за ползване през м. ноември 2006 г. на цех за производство на мивки, преустройство на част от съществуващо хале на “Торготерм”, наето за нуждите на “Международен композит”.
Историята на заболяването датира от 1999 г., когато инвеститорът получава разрешение за строеж, без да са налице необходимите за това условие. Разбира се, впоследствие инвеститорът не предприема никакви действия за въвеждане на обекта в експлоатация и цехът работи пет години незаконно незабелязван и необезпокояван от никоя контролна институция. Междувременно капацитетът на предприятието се увеличава, увеличава се и броят на работните места от първоначално утвърдения проект.
През юли 2005 г. по сигнал на съседни производства за незаконно функциониране и изхвърлянето на вредни емисии в пространството със заповед ДНСК – Кюстендил забранява ползването на обекта. Въпреки това производственият процес не е спирал за повече от няколко дни. И така до 14.08.2006 г., когато след множество манипулации и упражнен натиск над контролните институции се стига до назначаване на държавна приемателна комисия от ДНСК – София при грубо нарушаване на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда и въпреки особеното мнение на представителя на РИОКОЗ – Кюстендил и неговото несъгласие за въвеждане на обекта в експлоатация е издадено Разрешение за ползване № 128-25 от 10.11.2007 г.
Господин министър, какви мерки ще вземете, за да се отстрани допуснатата грешка и грубото нарушаване на Наредба № 7 за хигиенни изисквания за здравна защита на селищната среда? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Цветкова, уважаеми колеги депутати! С писмо от фирма “Международен композит” бяхме уведомени за възникнали спорове относно обективността на становището на представителите на РИОКОЗ – Кюстендил, участващи в държавна приемателна комисия за приемане на строеж – цех за производство на мивки от санитарен бетон. Специалистите от Националния център по опазване на общественото здраве, това са старши научен сътрудник инж. Теодор Панев и доктора по медицина инж. Бонка Димитрова са участници в държавна приемателна комисия, която трябваше да установи дали това е така или не.
Техните коментари са:
Първо, цехът за производство на мивки от санитарен бетон е разположен в част от производственото хале на предприятие “Торготерм”. Сградата на “Торготерм” е ситуирана в промишлената зона на гр. Кюстендил, в която са разположени и други предприятия – Завод за трансформатори, Завод за кондензатори, предприятие за металообработка, предприятие за прежди.
Второ, видът на производството не може да се отнесе към икономическата промишленост съгласно Приложение № 1 на Наредба № 7 на Министерство на здравеопазването, производството на изкуствен камък, като и на полимрамори се квалифицират като предмет на строителството, а не на химическата промишленост.
Според становището на доц. Стамова, независим експерт на ОВОС, специалист по обща хигиена и трудова медицина, представено пред държавната приемателна комисия, съставът на произвеждания продукт в “Международен композит” е изкуствен камък, съдържащ 76% варовик и 24% полиестерна смола.
Четвърто, според т. 217 от горецитираното Приложение № 1 на Наредба 7, определената за производство на изкуствени камъни и бетонови изделия хигиенно-защитна зона е 100 метра. Отстоянието между производствения цех на “Международен композит” и най-близкия обект, подлежащ на здравна защита, в случая този цех за макаронени изделия, е около 100 метра.
Поради тази причина държавната приемателна комисия е приела, че хигиенно-защитната зона е спазена, още повече, че капацитетът на “Международен композит” е сравнително малък и не надвишава производството на 50 мивки дневно. Специалистите от Националния център по опазване на общественото здраве посочват и други аргументи в подкрепа на възможността предприятието да бъде въведено в експлоатация:
Първо, според експертно становище на доц. д-р Невена Цачева – доктор на медицинските науки, завеждащ секция в Националния център по опазване на общественото здраве и специалист по трудова медицина и професионални болести, както и протоколи от извършени измервания на факторите на околната среда от два независими органа, кредитираният орган за контрол на РИОКОЗ – Кюстендил и този от Националния център, обектът отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.
Второ, тези замервания, както и извършените такива по време на работата на комисията, доказват, че емисионните концентрации на стирен на предприятието не надвишават емисионните норми. Оторизираните органи на Министерството на здравеопазването смятат, че цехът на “Международен композит” не следва да се счита за единствен и основен източник на замърсяването на въздуха с това вещество в промишлената зона на гр. Кюстендил. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваня Цветкова – право на реплика.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин министър, Вие сте професор, доктор, човек, който е учил химия и добре познава тази материя. Аз съм категорично несъгласна с Вашия отговор, защото издаденото разрешение за ползване е при грубо фалшифициране технологичните характеристики на производствения процес с цел избягване изискващите се мерки за защита на работната среда в цеха и отпадане на изискванията за опазването на околната среда и водите от вредностите на това производство. Това е много груба грешка, това е грешка, която е равносилна на погрешно поставена диагноза, която води до влошаване състоянието на един болен пациент.
В случая става дума за химическо производство на полимер – мрамор, при което хигиенно-защитната зона е 300 метра, господин министър, а не изкуствен камък, както е записано в разрешението за ползване с хигиенно-защитна зона 100 метра. Затова свидетелстват и много документи – в самото име на фирмата се казва “композит”. Това е характерът на производството – композит от епоксидна смола и пълнители, от картата на преценка влиянието на околната среда, попълнени от самия инвеститор, където е записано, че суровините са полиестерна смола и млян варовик. И това е точно полимерът мрамор.
Най-изтъкнатите ни специалисти по органична химия проф. д р Натов и проф. д-р Василев, са дали становище, че композициите се получават със специални свързващи вещества и най-често това е епоксидна смола и че производството на така наречения санитарен бетон е типично химично производство.
Становището на Научноизследователския институт по строителни материали, което не може да бъде пренебрегнато, е, че изкуственият камък е продукт, в чийто състав влизат цимент и пълнители от мрамор или други и в никакъв случай полиестерна смола. И че всички материали на органична основа, включително полимер, нямат нищо общо с изкуствения камък. Това категорично оборва становището на специалистите от Центъра по хигиена, че става дума за изкуствен камък.
Така вашето ведомство нанесе вреди както на намиращите се наоколо производства, на живеещите в близост, на спортния стадион, където спортуват спортистите на Кюстендил, и на въздуха на целия балнеоложки град. Аз не знам каква е била цената, за да се прекатегоризира това заведение, но кюстендилци ще плащат дълги години цена със собственото си здраве.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Цветкова! Аз, както и Вие, не сме специалисти в тази област и се позоваваме само на данните, които са дадени от специалистите. И аз неслучайно посочих имената на хората, които са участвали в тази приемателна комисия. А те са категорични. Освен това са хора, които завеждат лаборатории. И ако трябва да спорим, нека да дадем възможност на тези, които са Ви дали тези данни, и на нашите хора, които се занимават точно с тези проблеми, за да можем да изясним въпроса. Те са категорични, че това не е химическа промишленост. Тук става въпрос не за полимери от рода на смолите, те твърдят категорично, че там няма смоли, а че се работи – така е записано в протокола – със 75% варовик и 25% мрамор.
Мисля, че не трябва да се плашат хората, защото поне аз като погледнах какви други предприятия има в тази промишлена зона, уверявам ви, поне три от тях са по-опасни, отколкото това предприятие. Това е моят отговор на това, което Вие направихте като реплика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има въпрос, зададен от народния представител проф. Камбуров, към министъра на здравеопазването.
Господин Камбуров, заповядайте, за да развиете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър!
В края на миналата година ми попадна Ваша заповед от м. септември м.г., която е свързана с методиката за реда на субсидиране на преобразуваните лечебни заведения – болниците, с държавно и общинско участие. Промяната касае предимно Ваши заповеди от 2006 г., а именно № 15 135, № 15 790 и № 15 1192. В чл. 2 се създава т. 9 със следното съдържание: оценка на здравословното състояние, поставяне на индикация за спешно състояние на пациенти, които не са хоспитализирани в същата болница за лечебните заведения, определени в приложения съответно 13, 7 и 14.
Буди недоумение, че в случая се касае само в Приложение № 13 за болници от София като се започне един списък от 15 болници – от многопрофилната болница „Пирогов”, Александровската болница и се завърши с Втора специализирана акушеро-гинекологична болница „Шейново”.
Второто нещо, което прави впечатление от Приложение № 7 е, че по т. 7 средната стойност на пациент, на който е извършена оценка на здравословното състояние и е поставена индикация за спешно състояние и който не е хоспитализиран в болницата, трябва да се таксува една сума от 20 лв., която със специална декларация от Ваша страна на всяко тримесечие, в първите 10 дни, трябва да се отчита в министерството, за да се остойности. Тази Ваша заповед действа със задна дата от 1 януари 2006 г.
Моят въпрос към Вас беше: защо в списъка не са включени университетските и областни болници, които се занимават с една огромна дейност, касаеща спешността?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Камбуров, уважаеми колеги! В страната съществуват 28 самостоятелни центъра за спешна медицинска помощ със статут на юридически лица, базирани в областните градове и развити към тях 188 филиала. Филиалите в областните градове разполагат с районни, с координационна централа, спешно отделение, с изключение на София – град, разположени на територията на многопрофилна болница, екипи за спешна медицинска помощ, реанимационни, лекарски, долекарски и транспортни екипи.
Една от основните дейности на спешните отделения в центровете за спешна медицинска помощ е свързана с оценка здравословното състояние и поставяне на индикация за спешна обработка на тези болни. Екипът в спешно отделение осигурява денонощен прием на пациенти, нуждаещи се от спешна медицинска помощ. В спешното отделение се провеждат необходимите лечебни, специфични реанимационни дейности до настаняването на пациента в болницата. При състояние на постъпилите в Центъра за спешна медицинска помощ пациенти, налагаща продължаване на лечението в болнична обстановка, екипът предлага спешна хоспитализация в съответно специализирано болнично отделение на болницата.
В структурата на София – град, става въпрос в Центъра за спешна медицинска помощ, липсва такова спешно отделение. Дейностите, присъщи за спешно отделение на територията на гр. София, се изпълняват от намиращите се на територията на града лечебни заведения за болнична помощ.
Със заповед – тази, която Вие цитирахте, от 5 септември 2006 г. и приложение към нея, са определени лечебните заведения за болнична помощ на територията на София, които извършват оценка на здравословното състояние и поставяне индикации за спешно състояние на пациенти, които не са хоспитализирани.
На територията на останалите области са разкрити спешни отделения към съответните центрове за спешна медицинска помощ. Тези спешни отделения изпълняват специфични функции по оценка на здравословното състояние и поставяне на индикации за спешно състояние. Ето защо останалите лечебни заведения за болнична помощ в страната, включително и университетските, не са включени в този списък.
Съгласно действащата нормативна уредба за оказване на спешена медицинска помощ дежурният екип в спешно отделение може да търси помощ за диагностика и лечение на спешно болен пациент от дежурния лекар и специалист от лечебното заведение за болнична помощ, който е длъжен да се отзове. В този случай изследванията и консултациите са за сметка на лечебното заведение за болнична помощ.
Съгласно Закона за здравето всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможно достатъчен обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут.
Не знам дали бях ясен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Камбуров. Той има право на реплика.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър, ние сме клиницисти и много добре знаем структурата, която е в страната. Във всички университетски болници в страната и големите болници има спешни кабинети, които обслужват населението на България, имам предвид особено областни болници и университетски болници, които се намират по Черноморието. Ежегодно през тези кабинети преминават, например във Варна, около 50 хил. души. Те не остават на лечение в болницата. Те се обработват, когато имат рани, осъществява се първична хирургична обработка и мобилизация, превръзки и те се изпращат по предназначение оттам, откъдето са. Всичките тези средства, които не са малко, се поемат от болниците. Това утежнява безкрайно техния бюджет. И в крайна сметка в този случай аз считам, че трябва да се направи необходимото тези болници да бъдат до известна степен третирани по начина, който касае Вашата заповед под № 15 2248.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми проф. Камбуров, мисля, че трябва да доизясним нещата. Става въпрос, че в тези болници, в които има разкрити спешни медицински центрове, там те са длъжни да си обработват болните и да ги настаняват, ако имат нужда, за лечение. Ако нямат нужда за лечение, да ги връщат обратно и да си отиват.
Вие знаете, че тези спешни медицински центрове се поддържат от Министерство на здравеопазването и ние им привеждаме съответните суми. Говорим за онези болници като „Пирогов”, например. В „Пирогов” няма такъв спешен медицински център. Давам пример с него. В София в нито една от университетските болници няма спешен медицински център, на който ние да превеждаме пари от Министерство на здравеопазването. Затова тези болници, които нямат спешни медицински центрове, след като са прегледали болния и са вложили определена сума там, Вие казахте – 20 лв. даваме средно, някъде може да бъде и 5 лв., на друго място – 50 лв., но горе-долу така се споразумяхме с управителите на болниците, да бъде 20 лв. Те са доволни. По такава методика тази година, например, през 2006 г. преведохме на „Пирогов” около 3 млн. лв. за обслужване на тези болни. Същото се случи с „Царица Йонна” – там са по-малко болните, разбира се. При тях е по-малка сумата – около 500 хил. лв. Това важи и за всички останали.
Освен това, в онези болници в провинцията, където няма спешни медицински центрове, това важи също за Варненската болница, става въпрос за „Света Марина”, това важи за някои други болници, където няма спешни медицински центрове - ние на тези болници им привеждаме пари, но за „Света Анна” във Варна, понеже аз знам, че Вие познавате добре Варна, на тях не можем да преведем пари. Ние превеждаме пари на спешни медицински центрове. В „Света Марина” няма спешен медицински център и за болните, които са прегледани там, ще платим по 20 лв. Мисля, че съм ясен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодарим на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос и питане, зададен към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Първият въпрос е от господин Минчо Христов.
Господин Христов, заповядайте на трибуната, за да зададете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с ограбването на Селскостопанската кооперация на с. Верен – Старозагорско. Той е характерен за много кооперации в България. Какви са фактите?
До 1990 г. Веренската кооперация е в отлично финансово състояние. Само за две години ръководството натрупва 400 хил. лв. дълг към държавата. Според мен това своевременно е трябвало да бъде разследвано от прокуратурата. Най-ценният актив е винарската изба с капацитет от 2 млн. 500 хил. л. Чрез серия от машинации и зад гърба на Общото събрание е образувано Акционерно дружество “Веренско вино” между частната фирма “Кибела 2003” и кооперацията с обещанието, че фирмата ще изплати държавния дълг от 400 хил. лв. Вместо това Агенцията за държавни вземания – Стара Загора, без търг и без конкурс, без знанието дори на самите кооператори продава винарската изба, която е апортната вноска на кооперацията за, цитирам, “93 хил. лв.”. По експертни данни тази изба струва минимум десет пъти повече.
Равносметката е следната. Вместо избата да бъде продадена на реалната си цена, тоест около 1 млн. лв., като с част от тези пари бъдат покрити всички задължения на кооперацията, държавата буквално подарява избата на една съмнителна частна фирма. В момента се описва и разпродава цялото имущество на Веренската кооперация.
Господин министър, моля да ми отговорите: какви действия ще предприемете за изясняването на този случай, както и да бъде контролирана дейността на Агенцията за държавни вземания в подобни случаи? Ще предприемете ли мерки, за да спре разграбването на кооперацията на с. Верен? Според мен, пак повтарям, подобни случаи има десетки и стотици в цяла България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин Орешарски, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, във връзка с поставения от Вас въпрос относно действията по продажба на имущество на кооперация “Верен” в с. Верен и направено от мен проучване Ви уведомявам за следното.
В хода на производството по изпълнително дело № 77-097 от 2002 г., образувано в Регионална дирекция – Пловдив на Агенцията за държавни вземания срещу кооперацията за принудително събиране на публични държавни вземания, установени от Териториалната данъчна дирекция в Стара Загора и районното управление “Социално осигуряване” – също Стара Загора, са проведени до този момент две публични продажби чрез търг с явно наддаване на движими вещи, собственост на длъжника по делото. Със съобщение от 29.08.2006 г. публичният изпълнител е насрочил търг с явно наддаване на 28.09.2006 г. за продажба на 30 бр. движими вещи, намиращи се в стопанския двор в с. Верен и на територията на бившата винарна на селото, като на търга са продадени само 5 от тези вещи. На основание чл. 250, ал. 2 от ДОПК е проведен нов търг за останалите 25 бр., от които са продадени само 9. Предстои следващ търг за останалите 16 бр. вещи по правилата за провеждане на публични продажби, установени в ДОПК. Към настоящия момент е в ход процедура по провеждане на публична продажба чрез търг на 26 бр. недвижими имоти, находящи се в стопанския двор на с. Верен, собственост на кооперацията, като същият търг е насрочен за 15.02.2007 г.
В разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от ДОПК са регламентирани редът и условията, при които участниците в продажбата чрез търг могат да търсят защита и да обжалват действията на публичния изпълнител. До този момент действията по продажбата не са били предмет на административно или съдебно обжалване от страна на длъжника или на каквито и да е трети лица.
Имайки предвид изложеното и с оглед на конкретно поставения от Вас въпрос считам, че публичните продажби чрез търг на движими вещи – собственост на кооперацията в с. Верен, са извършени съобразно изискванията на закона.
Що се касае до цитираните от Вас несъответствия между експертни оценки и достигнати пазарни цени, това е съвършено различен въпрос и не би могло да се търси съдебно или каквото и да е друго преследване за това, че на търговете не се явяват достатъчно платежоспособни купувачи, които да защитят достигнатата експертна оценка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов – право на реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, аз Ви попитах за винарската изба, която е продадена за 93 хил. лв. при условие, че струва 1 млн. лв. Всеки експерт може да потвърди това. В момента действително вие правите търгове за други неща, за които ще спомена след малко. За мен случаят с винарската изба е криминален случай. Преди няколко месеца съм внесъл официално в Комисията за борба с корупцията всички материали по този случай, сезирал съм и Главната прокуратура. Не разбирам защо вместо държавата да подпомага финансово дейността на кооперациите, както е в страните от Европейския съюз, в нашата държава става точно обратното.
За пример отново ще дам случилото се в с. Верен. В момента действително “Агенцията за държавни вземания описва и разпродава цялото имущество на кооперацията. Ще цитирам тук няколко цени, няколко цифри: краварник и телчарник – за 1352 лв.; железарска работилница – 265 лв.; склад – 150 лв.; язовир – 2921 лв.; трактори – 194 лв./бр. Това са експертните оценки, господин министър.
Разграбването и ликвидирането на българските кооперации връщат нашето земеделие с десетилетия назад. Мисля, че Вие го знаете добре. Започвам да мисля, че разоряването на кооперациите е целенасочена политика, целяща да се разпродаде земята им на безценица и тя да бъде закупена от определени лица.
Моля да отговорите: ще прекратите ли разпродажбата на активите на Веренската кооперация до изясняване на случая? Ще бъде ли потърсена конкретна отговорност от служители на Агенцията за държавни вземания за случая с винарската изба? И накрая, възнамерява ли вашето правителство да предприеме някакви мерки за защита на българското село и на българските кооперации? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, длъжен съм да Ви направя забележка не само за времето, но и за некоректността. Ето Вашия въпрос. Той се състои само от едно изречение. За никаква винарска изба не става дума в него. Защо не зададохте въпроса и за винарската изба, и за тракторите, и за язовирите, за да може министърът да Ви отговори?!
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Христов, може би трябваше действително да изброите всички активи, за които искате информация, тъй като въпросът Ви е какви действия предприема в момента агенцията и моят отговор беше съобразен с Вашия предварително зададен въпрос.
Що се касае до Ваши съждения за активите, знаете не по-лошо от мен, че публичните търгове имат точно такова предназначение - експертна оценка, която в никакъв случай не би могла да бъде кой знае колко справедлива, в самият търг чрез наддаване между заинтересовани лица да получи своята по-близка до справедливата оценка или цена, която отговаря на търсенето. В края на краищата по отношение на търгове един актив струва толкова, колкото дадат за него. Останалото означава агенцията да не изпълнява задълженията си по закона и да преценява кои активи може да продаде и кои – не. Тя няма тези компетенции по закона, по закона тя е обявила търг, има кандидати. Ако са толкова евтини, колкото Вие цитирахте, това означава, че трябва да има много кандидати и от сблъсъка на наддавания тази цена да се оптимизира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Борислав Великов към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан със задлъжнялостта на лечебните заведения за болнична помощ с мажоритарна държавна собственост. Най-напред обаче аз бих искал и от тази трибуна да изразя на Вас и на близките на Иван Русецки моята дълбока скръб и съболезнования за това, че той така рано ни напуска.
На второ място, трябва да кажа, че това питане беше оформено преди повече от месец, както знаете, но особеностите на парламентарната ни работа, която все пак беше свързана с важни законопроекти, включително и Закона за бюджета, Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и т.н., не дадоха възможност да се отговори преди това.
Когато оформих това питане, аз бях информиран, че с решение на Министерския съвет за погасяване на дълговете на лечебните заведения за болнична помощ с преобладаващо държавно участие са предвидени 14 млн. лв. в един момент, в който техните задължения бяха десеторно повече, като, разбира се, просрочените от тях бяха също най-малко пет пъти повече. В този момент аз си мислех, че след като ние сме запознати с усилията на проф. Гайдарски и неговия екип да се намалят разходите на болниците, да има режим на икономии, тези задължения ще се намалят. Въпреки всичко това тези задължения на болниците, които датираха още от 2005 г., продължаваха да висят. В този смисъл тогава аз зададох въпроса, а сега го актуализирам. Дали имате някакви сведения по отношение на структурата на тези задължения и дали все пак смятате, че е справедливо основно малките и средните фирми да кредитират българското здравеопазване и след влизането ни в Европейския съюз? Знаем, че Министерството на финансите отпусна известна сума за погасяване на тези задължения към края на миналата година, но какво виждане имате Вие в бъдеще? Все пак доста голяма част от задълженията останаха да висят – по-малко за университетските болници, повече за тези, които са с общинско участие. Какво виждате в следващите месеци и в рамките на тази година като възможности да се помогне на това продължаващо дълги години недофинансиране на системата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Великов, вярно е, че закъсняхме малко с отговора на въпроса. Използвам повода обаче да съобщя и по-точни данни към настоящия момент. Ще припомня, че към края на 2005 г. по информация на Министерството на здравеопазването общият дълг на системата от болници възлиза на 185 млн. лв. В структурно отношение преобладават краткосрочните задължения в размер на 174 млн. лв. или около 94 на сто от общите задължения.
Към 31 октомври м. г. пак по данни на Министерството на здравеопазването общият размер на дълговете е 181 млн. лв. в приблизително сходно съотношение между краткосрочни и дългосрочни задължения.
В рамките на възможностите на държавния бюджет в края на 2006 г. с постановление на Министерския съвет № 331 от 11 декември бяха одобрени действително 14 млн. лв. допълнителни кредити. Впоследствие в изпълнението на последните членове на постановлението Министерството на здравеопазването получи допълнителни още 25 млн. лв. Така общо станаха 39 млн. лв.
Освен това пак към края на годината в хода на текущото изпълнение на бюджета на самото министерство бяха преструктурирани допълнително средства и по наша информация проф. Гайдарски е насочил за погасяване на дългове още около 30 млн. лв. Виждате, че така общият размер на средствата, заделени за погасяване на основно стари задължения, вече гравитира около 70 млн. лв. По наша информация те са насочени предимно към болници с преобладаващо държавно участие и с акцент върху университетските клиники.
Що се касае до точната структура, аз не бих могъл да дам в момента такава информация, може би актуалният въпрос трябва да е към Министерството на здравеопазването. В рамките на тази година от страна на Министерството на финансите ще продължим да следим състоянието на цялата система от чисто фискална гледна точка. Имаме уверението на проф. Гайдарски, че ще се предприемат необходимите стъпки за по-нататъшното оздравяване на болничните заведения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Великов да зададе до два уточняващи въпроса.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Благодаря, господин министър. Аз не знам дали моята активност и на други народни представители по време на срещата ни в Боровец, след това по време на срещата, която беше на Съвета на коалицията, е изиграла някаква роля за това да се увеличат средствата от 14 млн. на близо 70 млн. лв., пет пъти, което ми се вижда едно добро увеличение, за да се компенсират тези задължения. Но във всички случаи благодаря на министерството и на министър-председателя, който също се беше ангажирал в известна степен да се намерят тези средства, тъй като очевидно моят въпрос е риторичен – не е справедливо малките фирми да продължават да кредитират българското здравеопазване. В този смисъл е добре, че управляващата коалиция се грижи и за малкия и среден бизнес в страната в този сегмент на българската икономика.
Във връзка с това, което казахте тук, че ще продължавате да следите чисто фискално, аз бих казал, че във вашите ръце действително има сериозни инструменти, имам предвид вътрешнофинансовия контрол или както в момента се нарича. В този смисъл какви възможности виждате за използване на тези ваши инструменти не само по отношение на законосъобразното използване на средствата? Тук и д-р Джафер, и д-р Адемов са поставили въпроса с основание доколко ефективно се харчат все пак оскъдните средства на държавата. Мисълта ми е доколко с тези инструменти вие можете да следите не само за законосъобразното, което предполагаме, че в повечето случаи е налице, изразходване на тези средства, а и за тяхното целесъобразно изразходване? Това е първият ми допълнителен въпрос.
И вторият ми въпрос продължава да бъде: и към момента от това, което Вие казахте, излиза, че има още поне около 100 милиона висящи задължения на болниците с предимно държавно участие и тези висящи задължения дори да не са били просрочени всичките към момента 31 декември 2006 г., безспорно с всеки изминал ден те стават все по-просрочени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси на народния представител Борислав Великов.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Аз ще свържа първия акцент от въпроса Ви по отношение възможностите за контрол не само по законосъобразност, а преди всичко с изградената и стартирала през миналата година система на вътрешен одит към всички първични разпоредители, в това число и към Министерството на здравеопазването.
Вътрешният одит е институцията, която следва да подпомага съответните ръководители в изграждането на надеждни системи за финансово управление и контрол. Освен това Държавната финансова инспекция към Министерството на финансите е институцията, която реагира при сигнали за установени нарушения или нецелесъобразни действия от страна на съответни разпоредители с бюджетни средства.
Що се отнася до остатъчни дългове в системата, министърът на здравеопазването е този, който би могъл, а доколкото аз съм запознат, министър Гайдарски има такива разработки, да оптимизира финансовите системи за управление на болниците по начин, който ги задължи да обслужват и натрупаните към момента задължения, а не само да покриват текущите към този момент възникващи разходи. Така че има настройка в Министерството на здравеопазването. Ние насърчаваме този процес да се направят погасителни планове и да се погасяват и старите задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Великов.
Господин Великов, в рамките на две минути може да изразите своето отношение към отговорите.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Ще се постарая, господин председател, благодаря Ви.
Аз смятам, че заключителните думи на министър Орешарски са важни. Разбира се, в НДСВ ние се стараем да подпомагаме и министър Гайдарски, и министър Орешарски при това оптимизиране. Защото не искаме да става за сметка на едно намаляване на разходите, примерно свързано с ограничаване на заплатите на лекари и медицински сестри, камо ли за ограничаване възможностите на пациентите за едно качествено и достъпно здравеопазване. В този смисъл беше и заключението на министър-председателя и водещ заседанието на Съвета на коалицията преди две седмици и два дни. В този смисъл ние от управляващата коалиция сме длъжници на нашите пациенти и на страната да завършим започнатото като реформа в здравеопазването по отношение на Националната здравна стратегия, Националната здравна карта, електронното здравеопазване и всичко онова, което е необходимо, за да може действително да осигурим на всички българи, а и на нас включително, защото и ние от време на време за съжаление се разболяваме – все пак сме хора, така че да имаме възможност за едно достъпно и икономически съобразено с възможностите на страната здравеопазване, с едно постоянно нарастване на процента на брутния вътрешен продукт, който се изразходва за здравеопазването – при всички случаи до 5 процента за следващите няколко години, с евентуално увеличаване на здравноосигурителната вноска или най-малкото с едно оптимизиране и усъвършенстване на здравноосигурителния модел, със законово въвеждане на доплащането с гаранции и за най-бедните слоеве на населението, че те ще могат да получат от държавата или от други източници доплащането като разлика между цената на болницата и цената, която Касата би платила, и т.н. Това са много проблеми, с които ние предстои да се справим в близките седмици и смятам, че ще успеем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Както виждате, в програмата се предвиждаше още един въпрос към министър Асен Гагаузов, но народният представител Ваня Цветкова е поискала писмен отговор от министъра, така че парламентарният контрол приключва дотук.
Ще направя едно съобщение.
Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България се свиква на 16 януари 2007 г., вторник, от 14,30 ч. в зала „Запад” на редовно заседание.
Уважаеми народни представители, закривайки днешното пленарно заседание, съобщавам, че следващото пленарно заседание ще бъде, както обикновено, в сряда от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,25 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов
Ясен Попвасилев