Председателствал: председателят Георги Пирински
Секретари: Пенко Атанасов и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми гости, преди всичко да ви приветствам с “Добре дошли!” на днешната сесия, която предстои да открием, да ви благодаря за това, че сте тук днес и да помоля да бъде включен режим на регистрация, за да може народните представители да се регистрират.
Данните, изписани на таблото, ми позволяват да обявя за открита Тържествената сесия на Народното събрание днес, 11 януари 2007 г. (Звъни.)
Преди всичко предлагам да потвърдите с гласуване, уважаеми колеги, предложението днешното Тържествено заседание да бъде пряко предавано по Националното радио и Националната телевизия.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 199 народни представители: за 197, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието. Благодаря ви.
Оттук нататък нашето заседание ще бъде следено от слушателите и зрителите на националните медии.
Уважаеми дами и господа, днес, на това Тържествено пленарно заседание на Народното събрание, посветено на членството на България в Европейския съюз и на европейския дневен ред на Народното събрание, участват и присъстват президентът на Република България господин Георги Първанов, вицепрезидентът господин Ангел Марин, министър-председателят господин Сергей Станишев и членовете на Министерския съвет, висшите магистрати на страната, представителите на Българската православна църква и на другите вероизповедания в България, членовете на Конституционния съд, ръководители на държавни институции, лидерите на политически партии и коалиции, представени в Четиридесетото Народно събрание, омбудсманът на Република България, началникът на Генералния щаб на Българската армия и командващите родовете войски, представителите на местното самоуправление, членовете на Дипломатическия корпус, ръководителите на синдикатите, на национални и браншови организации на работодателите, представителите на обществени организации, главни редактори на медии, водещите ръководители на научните и академичните институции на страната, общественици, културни дейци.
Бих искал да благодаря на всички тях и от ваше име, че са тук днес, на нашето тържествено заседание, на което предстои да дадем старт на практическата работа на Петата сесия на Четиридесетото Народно събрание и, разбира се, още веднъж да си дадем сметка за успеха на националната кауза, която ни обединяваше през всичките тези години – членството в Европейския съюз.
Бих искал, разбира се, да отбележа и това, че специален гост на това заседание е госпожа Петра Пау – заместник-председател на Бундестага на Федерална република Германия, страната-председател на Европейския съюз. Нека я приветстваме. (Ръкопляскания.)
(Звучи Химнът на Република България. Всички стават.)
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин президент на републиката, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми гости, Ваши Превъзходителства! Днес всички нас – участници и гости, ни събира тук споделеното разбиране, че от първия ден на новата 2007 г. България отгръща нова страница на своята история. Затова радостта от успешното обръщане на старата е съпроводена и с безпокойството как ще започнем да изписваме новата.
Нека обаче първо отново осъзнаем величината на постигнатото. На 1 януари тази година България успешно осъществи най-последователното и широко съгласие около общонационална кауза за цялата си нова история.
Днес тази историческа зала става свидетел на тържеството на този консенсус, на неотразимата воля всичко прогресивно, което Европа олицетворява, да стане настояще и бъдеще в ежедневието на всеки български гражданин.
Това събрание през изминалата година и половина прие 153 евроинтеграционни закона, 40 от които изцяло нови актове, сред които една поправка на Конституцията и няколко кодекса – по обем и интензивност на работата в пъти по-големи от тези на предходните легислатури. Затова днес ние от Четиридесетото Народно събрание имаме пълното основание да гледаме в очите своите избиратели с ясното съзнание за с чест изпълнен дълг пред обществото.
Пристъпвайки сега обаче към изписването на новата ни европейска страница, всички ние се изправяме преди всичко пред предизвикателството да изградим и споделим новия национален проект вече като страна - член на Европейския съюз, в който всеки български гражданин да види своя днешен и утрешен ден, своето човешко развитие, измерено с възможностите за достойна работа и доходи, европейско качество на живот и всеобщ достъп до съвременно образование и знание. И няма друго място, където да се състои обсъждането и лансирането на такъв проект, освен именно в българския парламент.
Това е така, защото формулата на успеха в съвременните реалности е партньорството, съчетаването на различните интереси на всеки, за да се постига най-добрият резултат за всички. Именно такова партньорство сме призвани и отговорни да отстоим и оползотворим всички днес присъстващи тук, избрани от народа висши държавници и народни представители, представители на различните институции на властта, на местното самоуправление, социалните партньори, гражданските структури и медии, партиите и вероизповеданията.
Първото голямо изпитание са еврофондовете. Нека припомним, че по линия на селскостопанската политика на Европейския съюз само за тази 2007 г. са разчетени към 900 млн. лв. заедно с националното участие като директни плащания за подкрепа на производителите и за развитие на селските райони. До 2013 г. от над 6 млрд. 800 млн. евро по линия на структурните фондове 1 млрд. 320 млн. са пряко насочени за развитие на човешките ресурси чрез повишена заетост, качествено образование, социално включване и обучение през целия живот. Тези пари не могат и няма да стигнат до хората и то главно до най-нуждаещите се без далеч по-работещо от сегашното партньорство между агенции, общини и фирми.
На институционално ниво е нужно такова ново партньорство да се изгради преди всичко между законодателната и изпълнителната власт. Нека веднага да се освободим от една заблуда – че в условията на еврочленството ролята на националния парламент се свива. Подобно мислене издава и грубо невежество за новите отговорности на парламента, и зле прикрит стремеж за ограничаване на демократичните устои в управлението на страната. Член 105 на Конституцията е достатъчно ясен: правителството информира парламента по въпросите, отнасящи се до задълженията на еврочленството, а когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, дава и отчет за своите действия. Очевидно на свой ред ангажиментът на събранието е да бъде пълноценен партньор на правителството, като съдейства за успешната защита на позициите на страната в институциите и органите на съюза.
Страховете за ограничения суверенитет са недомислица и недоразумение. Става въпрос по-скоро за споделен суверенитет, означаващ и рамки за националния закон, но същевременно и участие в създаването на самите рамки. Означава също и суверенни права за българските граждани като граждани и на Европейския съюз. Именно в това е основанието да очакваме и настояваме за солидарността на целия съюз с каузата на нашите медицински сестри в Либия, за гарантиране на основните им права на справедлив процес, базиран на всички безспорни доказателства за тяхната невинност.
И накрая, няма партньорство без правила, които се спазват, а при нужда и се налагат, тъй като другото е произвол и грабеж. В тази връзка нека първо да отчетем, че ние като общество през изминалите години имахме като обща основа Конституцията, която успешно гарантира гражданския мир, демократичните права на гражданите, свободата на изборите и на публичния живот като цяло. И не само това, истината е, че фактическото присъединяване към обединена Европа започна още през 1991 г. именно с приемането на Конституцията на страната като политическия фундамент за включването на България в Европейския съюз.
Днес сме длъжни да доразвием текстовете на основния закон така, че да гарантираме независимо съдопроизводство и ефективно правораздаване, правоприлагане, тоест истинско върховенство на закона, защитаващо гражданина и обществения интерес, да го развием така, че да осигурим успешен ход на цялостната реформа на съдебната власт.
Уважаеми дами и господа! Казват, че белият лист търпи всичко. Доколко е така, могат да кажат истинските творци. За нас обаче, заемайки се да приложим кирилицата в европейски оразмерената нова страница на страната ни, не може да има съмнение: имаме право само на формули, които са подчинени на действителните интереси на страната и гражданите, които ще бъдат и най-безкомпромисните ни редактори и съдници. Затова нека да бъдем на равнището на наистина историческата мисия, която времето ни е отредило - да станем не просто член в общността на проспериращите, а една от благоденстващите, модерни държави на Европа на ХХІ век. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
Сега имам честта да предоставя думата на президента на републиката господин Георги Първанов за неговото обръщение.
Заповядайте, господин президент.
ПРЕЗИДЕНТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри и народни представители, Ваши Превъзходителства, драги сънародници!
От 1 януари 2007 г. България е част от Европейския съюз – може би най-амбициозният политически, икономически и културен проект в историята на човечеството! Първи януари 2007 г. е триумф на историческата справедливост. Корените и предпоставките на това събитие са във вековното развитие на българската духовност и държавност.
Успехът обаче идва след продължителни и нелеки преговори и заслугата е на всички институции на България, на различните състави на законодателната, на изпълнителната и на местната власт. В тази посока бяха усилията и на президентската институция. Като казвам това, искам да подчертая приноса на предишните държавни глави.
Успехът би бил трудно постижим без приноса на гражданския сектор, без консолидацията на цялото българско общество. Искам да изразя нашата признателност към гражданите, към целия български народ, който превъзмогна ограниченията на непопулярните мерки и съхрани високо нивото на подкрепа на стремежа ни за членство в Европейския съюз. Няма, не е имало през годините на прехода друга общонационална цел, която да е постигала толкова силен и траен консенсус.
Благодаря и на всички наши приятели и партньори от Европейския съюз, от европейските институции, от страните членки. Тук му е мястото да напомним, че строгостта на техните изисквания, съчетана със съответната морално-политическа и експертна подкрепа, беше важен фактор в интеграционния процес.
Днес трябва да изкажем и своите поздравления и най-искрени пожелания и на нашите съседи и приятели от Румъния.
Тържествата и церемониите по приемането на България в Европейския съюз отшумяват. Прозвучаха сдържани, но силни и верни оценки за характера на случилото се. Отново ще подчертая, че от гледна точка на отношенията ни с външния свят, на отношенията ни с Европа, това е най-значимото събитие в новата история на страната ни, особено на фона на подписаните в предишните близо 130 години договори, в които трябва да признаем, че България е била поставена на колене. Нямаше еуфория, вместо излишната патетика още в първите изказвания и коментари имаше стремеж към работна дискусия, която да разсее страховете, но и обективно да очертае проблемите и рисковете.
Първи януари 2007 г. е само стъпка, само един епизод в продължителния процес на нашата евроинтеграция. Отделно трябва да анализираме грешките, пропуските, допуснати в преговорния процес. Сега далеч по-важно е да се направи един анализ на онова, което е необходимо по изпълнението на договореностите, по прилагането на хармонизираното законодателство, по усилията ни да бъдем пълноценен партньор. А това означава безусловно продължаване на реформите, особено в съдебната сфера, за постигане на видими и необратими резултати в борбата с престъпността и с корупцията. Прозрачно и ефективно усвояване на средствата от еврофондовете – нещо, за което говори и председателят на Народното събрание. Премахване на последните бариери пред нашите сънародници в Европа. Догонване на средното равнище на нашите партньори от петото разширяване в икономическата и в социалната сфера.
Членството на България в Европейския съюз без съмнение ще повиши политическата роля и тежест на страната ни в международните отношения. Но това трябва да засили и отговорността ни при провеждане на общите моменти в европейската политика. Много важно е да не забравяме идеята на Мишел Барние за повече Европа във външната политика, в политиката на сигурност и отбрана. Ние трябва да сме в състояние да дадем своята добавена стойност в сигурността на Европейския съюз. Нужен ни е сериозен политически дебат, може би повече от всякога, доколко сме в състояние да дефинираме и да отстояваме националния интерес, без да го противопоставяме на съюзническия и да поемаме солидарно общите тежести. От друга страна, ние разчитаме на солидарността на нашите европейски партньори. Солидарност, която вече е поставена на изпитание с оглед усилията ни да постигнем справедливо решение и бърз изход на процеса срещу нашите сестри в Либия.
Има нещо знаменателно във факта, че чрез нашето членство езикът на Светите братя Кирил и Методий става един от езиците на Европейския съюз. България ще получи значими възможности в духовната сфера – най-голямата и най-авторитетната световна културна сцена за нашите музиканти и артисти, най-интересният книжен пазар за нашите писатели. От нас зависи дали в тази повишена конкуренция ще съхраним и развием своята духовна идентичност, обогатявайки образа на Европа.
България влиза в Европейския съюз с утвърдени през десетилетията най-добри традиции на етнорелигиозната толерантност. Ние не само трябва да отхвърлим категорично опитите на наши съседи за прокарване на претенции, включително и чрез европейските институции. България е силна със своята експертиза по малцинствените въпроси и от нас зависи дали гласът ни ще се чува при вземането на европейските решения, засягащи този регион.
Членството на България и Румъния в Европейския съюз е важен политически знак за необратимата европейска перспектива на региона. Нашата страна ще бъде не просто застъпник на европейската интеграция, но ще продължи да подкрепя нашите съседи морално-политически и експертно.
Уважаеми госпожи и господа, България може и трябва да бъде активен участник в дебата по формирането на новата обща енергийна политика на Европейския съюз не само и не толкова защото в енергийната сфера ние платихме най-високата цена на присъединяването ни към съюза. Казвал съм го и друг път и сега ще повторя, макар мигът да е пределно тържествен – закриването на малките реактори на АЕЦ “Козлодуй” беше най-големият компромис на правителствата и на преговорните екипи. Обвързването на съдбата на част от ядрената ни енергетика с интеграционния процес, прибързаното затваряне на Глава “Енергетика” с тежък за нас запис, беше отстъпление от националния интерес. Още повече, че ние имахме на наша страна положителните международни експертизи за сигурността и надеждността на малките реактори.
България трябва да влезе в европейския дебат, който, както виждаме от последните новини, се разгаря и в момента, със самочувствието на страна, която е фактор на енергийната сигурност в региона не само защото досега покривахме една немалка част от енергийния дефицит на нашите съседи. Ние трябва да отстоим с разумни, прагматични експертни аргументи бъдещето на ядрената енергетика в общата европейска политика, да убедим и противниците, и скептиците, че ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” не бива да са част от миналото, а да са част от общото европейско бъдеще, част от общия европейски интерес. Но това да става не със сепаративни, силови решения от наша страна, а като част от една обща европейска концепция и политика.
Да се ускори строежът на АЕЦ “Белене” – това е проект с европейски измерения, от чиято реализация са заинтересовани водещи страни в Европейския съюз. Реализацията на предпоставките за широка газопреносна мрежа на Балканите, реално придвижване на крупни инфраструктурни проекти като “Бургас – Александруполис”, които да превърнат страната ни във възлов център за транзита на петрол и газ от Изтока към Европа. Изграждане на цялостна стратегия за развитието на енергоспестяващи технологии и рязко намаляване на потреблението на енергия на единица продукция – нещо, в което ние сме твърде уязвими, развитие на нови технологии на производство на енергия от биологични и други източници.
Дами и господа, приемането ни в Европейския съюз ще утвърди България на световната инвестиционна карта. Световното движение на хора, капитали, услуги и идеи в рамките на съюза ще открие допълнителни възможности за българския бизнес. Заедно с несъмнените позитиви пред икономиката на страната ни тя ще бъде поставена пред сериозни предизвикателства и проблеми, най-важният от които е ниската й конкурентоспособност. И върху това си струва да мислим от този тържествен миг нататък. Преодоляването на този проблем е свързано преди всичко с промяна на структурата на икономиката ни и особено с увеличаването на дела на високотехнологичните и наукоемки производства в нея. Но не по-маловажни са намаляването на недопустимо високите сега разходи на труд, материали и енергия, осигуряването на безопасни условия на труд и намаляването на вредните въздействия върху природната среда съгласно строгите европейски изисквания.
Много има какво да се направи и в социалната сфера, особено в повишаването на заетостта и постигането на европейски стандарти в здравеопазването, образованието, пенсионното осигуряване. Крайната цел и измерителят на нашата дейност са свързани с подобряването живота на българските граждани.
Присъединяването има своя смисъл в реформите, които ще доведат до решително подобряване качеството на живота на всички, на всеки. За да станем част от европейския социален модел, за да постигнем повече социална справедливост отново ключът е конкурентоспособността. Не може да е справедливо едно общество, което не е конкурентоспособно. Но и обратното важи – не може да е конкурентоспособно едно несправедливо общество.
Уважаеми госпожи и господа, винаги съм бил за един реалистичен подход към очакваните резултати от членството ни в Европейския съюз. Съюзът не е рог на изобилието, образно казано, не е шведска маса за бедните роднини от европейската периферия, а система от строги правила, норми и изисквания. Сега, когато имаме резултат от нашия доброволен избор за участие в клуба на европейските развити държави, тази еврореалистична позиция ни е необходима повече от всякога. Трябва да сме наясно, че приемането ни в Европейския съюз е преди всичко допуск до работната маса на една организация. Там не се получават подаръци, там се отстояват интереси на базата на общи принципи и ценности.
Членството в Европейския съюз не е самоцел. То ще има много по-голям смисъл, ако е елемент от един цялостен процес на модернизацията, на интензивната модернизация на България. Вярвам, че членството в Евросъюза ще бъде стимул, ще бъде катализатор на тази така необходима модернизация. От друга страна това е цел, която може и трябва да получи консенсусна подкрепа – такава, каквото имахме за евроинтеграцията.
България доказа че може. Остава да включим на една по-висока европейска скорост всички ние – институциите, гражданите, обществото.
Още веднъж – честито! На многая лета!
Благодаря. (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин президент.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин президент, господин вицепрезидент, уважаеми дами и господа министри, народни представители, Ваши Превъзходителства, уважаеми гости!
За мен е голяма чест да приветствам Народното събрание по случай откриването на Петата сесия на Четиридесетото Народно събрание, която действително е историческа!
Ние с основание можем да се поздравим за постигането на една голяма национална кауза – кауза, която в продължение на дългите, трудни години на българския преход беше една от малкото обединяващи българското общество, преодоляваща различията между политическите сили, кауза, заради която си заслужаваше всички усилия, всички саможертви, които бяха направени от българските граждани. И аз съм убеден, че тепърва всеки един българин ще започва последователно да усеща позитивните ефекти от членството на България в Европейския съюз.
И днес действително всички ние, присъстващи в тази зала, можем да се гордеем с нашия принос към постигането на тази цел. Но това, разбира се, не е само принос само на сегашния парламент, на действащото правителство, а е нещо, в което бяха заложени усилия и на предишни президенти, парламенти, български кабинети, за което още веднъж искам да благодаря на всички държавници и политици, които имат своя принос към постигането на тази цел.
Мисля, че би трябвало да извлечем един важен урок от процеса на евроинтеграция. Той не би бил възможен, ако нямаше добро взаимодействие между институциите, ако нямаше реален диалог, ако нямаше реална съвместна работа за изпълнение на европейските стандарти и критерии. Достатъчно е да се посочи, че през последните 16 месеца в този парламент вие приехте повече от 150 законодателни акта, пряко свързани с членството на България в Европейския съюз, работейки без ваканции, работейки много усърдно и със съзнанието за отговорността, която носи това Народно събрание пред българското общество.
Действително празненствата по случай членството на България в Европейския съюз отминаха в добро настроение, но и с реализъм. Ние сме в една нова реалност.
Не знам дали всички сте имали възможност да видите един клип, който се върти по българските телевизии, свързан с членството на България в Европейския съюз. Мисля, че той представлява една нелоша метафора на целия процес на нашата подготовка. В него се вижда как български реални деца, бъдещето на нашата страна, се учат да свирят химна на Европейския съюз – “Одата на радостта”, допускат грешки, но постепенно изграждат една хармония – една хармония, която действително се превръща в една от най-прекрасните мелодии в Европа. Мисля, че това символизира и процеса на нашата подготовка – имахме и грешки, и пропуски, но постигнахме една голяма цел.
И сега може да се каже, че сме издържали зрелостния изпит, защото членството в Европейския съюз много реално показва и оценява степента на развитието на България, на нашите институции, на нашата икономика, на обществените отношения в нашата държава. То не би могло да стане само на основата на нашето славно минало – на българската азбука, на нашите културни постижения, защото се приема не за минали заслуги, а за реалните реформи, промени в страната и за спазване на европейските ценности и стандарти не само на думи, но и в действията на институциите, и в организацията на нашето общество.
Членството в Европейския съюз без съмнение е един огромен прозорец от възможности за България и за всеки един от гражданите на нашата страна, но той е натоварен и с много трудности, с много предизвикателства, които трябва успешно да преодолеем. Най-лошото би било днес и утре, след нашето членство да изпаднем в самоуспокоение, да кажем: ето, ние вече сме постигнали нужните стандарти и няма нужда да полагаме допълнителни усилия. Затова искам да подчертая политическата воля на правителството, а вярвам и на Народното събрание, да продължим с процеса на реформи, на модернизация на България.
Нашата страна не влиза в Европейския съюз просто като консуматор на сигурност, на икономически възможности, на възможности за инфраструктурно развитие. България влиза в Европейския съюз със самочувствието на държава, която има своя принос, реален принос за развитието на европейската цивилизация с нашата богата култура, с историческо наследство, с нашето образование. България влиза с високи темпове на икономически растеж – над 6,3% от брутния вътрешен продукт за миналата година и с финансова стабилност, с нашата способност бързо да се адаптираме към промените в съвременния глобален свят, което понякога е дефицит в старите страни членки. България влиза като атрактивна дестинация за чуждите инвестиции. Достатъчно е да посочим, че през изминалата година техният размер надхвърля 3,5 млрд. евро, а с намаляването на корпоративния данък това създава нови условия за още повече инвестиции и нови условия за българския бизнес да вложи оставащите в него средства в своята модернизация и конкурентоспособност.
Нашата страна е страна, в която еврооптимизмът и подкрепата за европейската идея преобладават. И това също не е малоценно, отчитайки съвременното състояние на Европейския съюз, и наша обща задача е да не допуснем евроскептицизмът да се развие и в нашата страна.
Искам още да подчертая, че България през последните години се утвърди като реален фактор на стабилността в Югоизточна Европа – фактор на мира, двустранното и многостранното сътрудничество, котва на стабилността и страна, която генерираше стабилност и към другите наши съседни държави. Имаме намерение и като пълноправен член на Европейския съюз да съдействаме активно за формирането на обща, много по-активна политика на Европейския съюз по отношение на Западните Балкани. По отношение на Черноморския регион България има какво да даде и в политически, и в експертен план, и в нашите отношения със съседите тук в региона.
Винаги се случва, че когато човек си поставя една висока цел и я постига, е необходимо да се замисли за новите перспективи и за това какво иска да постигне оттук нататък. Ние искаме да видим Европейския съюз по-силен, по-сплотен и по-ефективен в съвременните реалности, стъпвайки на общите ценности, на общите принципи. Това означава, че България активно ще участва в преодоляването на затрудненията с европейската Конституция. И това е изключително важно, това ще бъде един от важните приоритети на германското председателство и на следващите председателства. Защото един от бащите-основатели на Европейския съюз мъдро е казал, че нищо не може да се стартира без хора с идеи, с визия. Но никоя идея не може да бъде трайна без ефективни институции. Затова институционалната модернизация на Европейския съюз на базата на нашите общи ценности е много важен приоритет и за България. Ще дадем нашия принос и в такива актуални и важни политики на Европейския съюз като общата външна политика и политика на сигурността, общата енергийна политика, която в момента се изработва и става все по-актуална, и много други приоритети на Европа.
Винаги е съблазнително да се говори най-вече за националния интерес. Разбира се, че България има свои национални интереси и като пълноправен член на Европейския съюз. Те са политически, икономически, културни и много други. Но е важно да ги формулираме и реализираме не в конфронтация, а в диалог, в хармония с нашите европейски партньори, защото принципът на развитие на Европейския съюз е солидарността, търсенето на общия успех, не егоистичният подход на една или друга държава. И аз съм убеден, че ние ще съумеем във вътрешен диалог и в общи действия навън да постигнем тази цел.
Разбира се, първата година от членството в Европейския съюз неизбежно ще бъде вероятно и най-трудната, която включва процес на цялостна адаптация на българските институции, икономика, неправителствения сектор в реално функциониране според европейските правила в пълния им обем. Затова още преди нашето членство в края на годината правителството прие План за действие за 2007 г., който е изпълнен с мерки, които произтичат от членството на България в Европейския съюз. Над 250 мерки, сред които са въвеждане на новото европейско законодателство, изготвянето на българските позиции за европейските институции съобразно приоритетите на Европейската комисия и председателството на Европейския съюз. Това включва и 23 законопроекта, свързани с европейските въпроси, които ще бъдат внесени от Министерския съвет на вашето внимание и разглеждане.
Важен елемент от нашето членство в Европейския съюз е свързан с продължаващата работа и на правителството, и на Народното събрание по редица важни въпроси, сред които са законопроекти, които се намират в Народното събрание. И бих си позволил да апелирам към парламента приоритетно да разгледа такива законопроекти като конституционните промени, промените на Гражданско-процесуалния кодекс и Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, Законопроекта за избиране на представители на България в Европейския парламент, Законопроекта с промените в Закона за местните избори, проекта на Закон за електронните съобщения, Законопроекта за медицинските изделия, за лекарствените продукти в хуманната медицина. Все въпроси, които са свързани и с прилагането на европейското законодателство, и с успешното преодоляване на наблюдението, на мониторинга, който ще се осъществява от Европейската комисия, особено в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Искам още веднъж да подчертая, че българското правителство ще направи всички усилия, за да можем да постигнем още по-сериозни и конкретни резултати в областта на съдебната реформа, в борбата срещу организираната престъпност, корупцията. И не само защото това се очаква от нашите европейски партньори, а защото това е фундаментално и важно за живота на всеки един български гражданин. Защото без ефективно, бързо, прозрачно правораздаване не можем да говорим в истинския смисъл на думата нито за пазарна икономика, нито за истинска демокрация и гражданско общество. И вярвам, че всяка една от институциите ще свърши своята работа в тази посока.
Ние ще трябва да положим не малко усилия за усъвършенстване на механизмите за координация вътре в България по въпросите на Европейския съюз, защото от 1 януари сме длъжни на всички европейски форуми, срещи, институции, експертни нива да имаме своя позиция, да я отстояваме, тя да бъде добре аргументирана, добре подготвена и консултирана и с другите наши партньори, което очевидно ще налага реорганизация на действащия механизъм на базата на натрупания опит и съобразявайки се с новите реалности.
Разбира се, високи очаквания в нашето общество са свързани със средствата от европейските фондове. Има немалко натрупан опит през последните 6-7 години в нашата страна в усвояването на предприсъединителните инструменти, имаме опит и от проблемите, които съществуват в тази област. Разбира се, искам да внеса необходимата доза реализъм в това отношение. Не бива да считаме, че всички проблеми на българското общество ще бъдат решени за сметка на европейските фондове – структурните и кохeзионния фонд, както и политиката за развитието на селските региони. Защото през първите три години обемът на финансиране от структурните и кохезионния фонд са приблизително 2,3 млрд. евро, което определено ще бъде по-малко от капиталовите разходи на българските национални бюджети. Но това е един много сериозен ресурс и ние сме длъжни да създадем добра прозрачна организация за усвояване на този ресурс, така че всеки български и потенциален бенефициент, местната власт, бизнесът, неправителствените организации да могат да се възползват. Но работата не може да бъде свършена само от правителството. Ние трябва да създадем инфраструктурата за това – комуникационна, информационна, разяснителна като кампания, а потенциалните бенефициенти да се възползват, което опира до един от важните въпроси, свързани с административния капацитет, с човешките ресурси и в централната администрация, и в местната, и в бизнеса – в нашето общество като цяло.
Искам да подчертая още веднъж, че през следващите години всички заедно ще трябва да положим много усилия, за да направим така, че България да бъде сред успешните страни в Европейския съюз, да се превърнем в добър пример. След като издържахме зрелостния изпит за членството, ще трябва успешно да се научим да плуваме и в европейските води, отчитайки всички европейски реалности. Убеден съм, че заедно ще се справим и с това предизвикателство.
Искам още веднъж да поздравя всички вас, както и цялото българско общество, с пълноправното членство на България в Европейския съюз и да ви пожелая много усърдие, кураж и успехи в предстоящите отговорни задачи пред Народното събрание! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Давам думата на председателя на Парламентарната група на Коалиция за България господин Михаил Миков.
Имате думата, господин Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, господин президент, господин министър-председател, уважаеми господин вицепрезидент, господа министри, уважаема госпожо Пау, Ваше Светейшество и Ваши преосвещенства, Ваше превъзходителство, уважаеми гости, дами и господа народни представители! В днешния ден в пленарната зала, пренесла през три века политическата история на България, на хилядолетната ни родина, не може да не си даваме сметка за отговорността и нашето място в историята, когато заедно и мнозинство, и опозиция заемаме пространството, което исторически, културно, ценностно и географски е мястото на България, на всички български граждани! И това място не е нито подарък, нито беше предопределено. То беше изстрадано от българите и затова e напълно заслужено.
Може би има историческа логика и справедливост човекът, подал молбата за членство през 1995 г., днес да ръководи това заседание. И ние имаме право да сме горди, защото в Четиридесетото Народно събрание усилията ни бяха адекватни на времето. Това бяха усилия и на управляващи, и на опозиция, на институции, на граждани, като финал на политическа воля на пет правителства и три парламента, като отплата за народното доверие към българските политици. Защото в името на националната кауза крайното противопоставяне и теснопартийните цели отстъпиха място на съгласието. И през годините всички споделяха това съгласие за нашата обща цел – Европа!
Уважаеми дами и господа, дори и пълноправни членове днес ние сме на 26-о или 27-мо място по жизнен стандарт. И другото голямо предизвикателство пред нас, пред България, в частност Социалистическата партия и Коалиция за България, а мисля – пред всички български политици и политически сили, е как успешно да използваме възможностите, които дава съюзът, на който сме членове, този съюз на свобода, справедливост и солидарност, създаващ възможности за по-добър живот на нашите сънародници.
Но нека в тази тържествена обстановка да сме наясно, че ни чака много работа в нова среда, с нови изпитания пред нас – политиците, пред политическите партии, пред бизнеса, пред всеки гражданин в частност, пред нас като Народно събрание, за да може на европейското поле България да бъде достойна, да бъде силна, уважавана и конкурентна в Европа на свободата и правовия ред, в Европа на знанието и човешкото достойнство. И ако днес ние искаме промени в Конституцията, това е за повече ред и законност в България, за повече справедливост и свобода за българските граждани. Защото те го заслужават, платили цената на прехода. Защото те ще искат да усетят другото, европейското качество на живот заради своите лишения, заради своята вяра и очаквания.
И ние трябва ясно да си даваме сметка за своя дълг към тях, но и за своя дълг към нашите партньори, за нашата коректност и възможност да бъдем нужни в европейския дом, да бъдем за Европейската конституция и Лисабонската стратегия, но най-вече трябва да бъдем за по-добър живот на българските граждани, за европейски Балкани в обединена Европа, за европейски съседи на България на запад от нас.
Днес трябва много категорично да осъзнаем, че нашият суверенитет придобива нови измерения и от нас – парламента, от нашето правителство зависи доколко думата на българските граждани ще тежи в Европа. Защото само в Европейския съюз географското място на България се превръща в предимство за европейската и световната инфраструктура – и за газта, и за нефта, и за пътищата, и за преноса на енергия. Това предимство трябва да усетят и българските граждани – предимствата на половинмилиардния пазар, на който българските фирми ще трябва да доказват и качествата на българските стоки. Това е пътят да преодолеем социалната декласация по икономически статус, която е факт за днешна България.
Само така тържествената атмосфера в тази зала и еврооптимизмът на България няма да се превърнат в европесимизъм, дори в крайно десен популизъм и пълно отрицание. Любители на тези заблуди има и у нас, има и в Европа, и в тази зала, и извън нея, независимо кой какъв европейски етикет се опитва да залепи.
Използвам повода в този тържествен ден да кажа, че за нас от Социалистическата партия, от Коалиция за България, не може да има по-важна цел от доходите на хората, от европейската социална политика, от образование и здравеопазване, което нашите родители, деца и близки заслужават. Да бъдем отговорни за времето, което ни предстои в Европа, за да заслужим България, така както България заслужи Европа! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Миков.
Давам думата на госпожа Анелия Мингова – председател на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря за предоставената дума, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, драги гости, скъпи колеги! Позволете ми първо да ви поздравя за новата 2007 г., като пожелая здраве и успехи и да ви честитя присъединяването на България към Европейския съюз!
На тази Нова година най-често чувах поздрава “Честито, европеецо!”. Българското му самочувствие намери израз точно в тези две думи. За тях работеха и много политици през последните години, но главната заслуга е преди всичко на хората, на всеки отделен българин, който понесе трудностите по присъединяването на България към Европейския съюз. Да, вярно е, чудеса не се случват, не се променя животът за един ден, дори този ден да е начало на нова година или на нова епоха. Но това, което България постигна, не може да не изпълва с гордост всеки един български гражданин!
Националното движение Симеон Втори винаги е аргументирало и отстоявало тезата, че еврочленството е единственият правилен път за развитие на България. Сега с удовлетворение можем да кажем, че постигнахме главната, наистина историческа цел, за която работихме през последните години. Оттук нататък обаче ни чака още по-важна задача – да направим така, че стандартът на живота в нашата страна в близко бъдеще да се изравни или поне да доближи стандарта на живот в европейските държави, да успеем да намерим и отстояваме подобаващото си място в европейския дом, да участваме успешно и конкурентно на общия европейски пазар, да продължим да работим усилено за преодоляване на факторите, които затрудняват икономическото развитие, свободната инициатива и пълноценната личностна реализация на гражданите.
Не си правим никакви илюзии, че с членството на страната ни в Европейския съюз проблемите ще се решат автоматично. Напротив, усилията на българските политици трябва да бъдат още по-интензивни и ефективни.
Но нека да не забравяме, че с присъединяването ставаме част и ползваме опита от най-доброто на Стария континент, което е постигнато в неговата история по отношение на демокрацията и върховенството на закона, икономическото и технологично развитие, стандартите за публични и административни услуги, възможностите за по-добър живот и просперитет на гражданите.
Всеки от нас иска да живее по-добре днес и сега. Затова се обръщам и към всички българи - само инициативността, предприемчивостта и много, много работа ще ни доближат до стандартите на най-напредналите страни членки. Нека това, от което се възхищаваме на отделните държави, пренесем и тук в нашата страна, защото през вековете българският народ е доказал своята воля и устойчивост на всякакви трудности. В същото време нашата култура и духовност ще обогатяват и останалите европейски държави, защото имаме хилядолетна история, с която се гордеем.
Уважаеми колеги, въпреки празничността в страната, няма българин, който с тревога през тези дни да не помисли за нашите медицински сестри в Либия, за тяхната съдба и отново да постави въпроса към нас какво ще направим оттук нататък за тяхното освобождаване, за справедливо решаване на едно дело, което вече е и европейски проблем. Чухме мненията на много политици, историци и юристи. Показахме истинска солидарност. Време е ясно да заявим отново, че като страна, пълноправен член на Европейския съюз, ще настояваме да се предприемат необходимите стъпки за гарантиране на справедливостта в един честен и обективен процес.
Уважаеми колеги, тези дни чух мнение, че българският парламент ще избледнее в своята роля като законодателна институция. Позволете ми да изразя позицията, предполагам на всички, но изразявам позицията на НДСВ – както и досега българското законодателство ще изработва и приема необходимите закони. В един важен за страната исторически момент мисля, че ролята и личната отговорност на всеки един народен представител е историческа и е пред погледа на българските граждани.
От тази висока трибуна искам да заявя, че популизмът и политиканстването не трябва да изкушават парламентарно представените политически сили. Защото дори понякога това да печели временни симпатии, историята в крайна сметка дава най-вярната оценка.
НДСВ е либерална политическа сила, която, както и до момента, последователно ще работи за налагане на европейските стандарти на живот в името на всеки отделен човек. Членството на страната ни в Европейския съюз разкрива и много по-големи възможности не само пред нацията като цяло, но и пред българските общини в частност сами да определят и реализират приоритетите в своята политика, да вземат самостоятелно решенията си за модела на своето развитие. Затова ние винаги сме подкрепяли децентрализацията на българските общини. Винаги сме били привърженици на политиката, която е по-близо до отделната личност, която е по-гъвкава и ефективна в решаването на проблемите на конкретното населено място, на всяка социална група и която дава повече свобода на местната власт, избрана с непосредствената мажоритарна подкрепа на гражданите.
Ние ще продължим да отстояваме тази теза. Нейното постигане не е далечна абстракция. Това е политическа цел, към която НДСВ иска да обедини повече съмишленици, които работят за България в името на нейното развитие и доброто на нашите деца.
Убедена съм, че и чрез диалог могат да бъдат намерени и осъществени най-добрите икономически и социални решения за България вече като пълноправен член на Европейския съюз! Убедена съм, че точно това очакват от нас и българските граждани. Затова, колеги, още веднъж честито и на добър час! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Мингова.
Давам думата на председателя на Парламентарната група на Движението за права и свободи господин Ахмед Доган.
АХМЕД ДОГАН (ДПС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, ваши превъзходителства, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми народни представители, уважаеми граждани на Европейския съюз! Днес всеки политически субект би трябвало да произведе и опакова в подходящата форма своето послание за Европейския съюз. В метафоричен план всяко послание е като двуликия Янус. Единият му образ е свързан с въпроса кои сме ние и къде се намираме като държава и като състояние, а другата му страна е еманация на това към какво се стремим и за какво ще се борим в Европейския съюз.
Тези две измерения в посланията ни за Европейския съюз съвсем не са само въпрос на етичен контрапункт на езика на политиката, с който боравим. Те са израз на далеч по-фундаменталната релация на цели гнезда от понятия и принципи, доктрини и правила за правене на политика. Те са свързани, от една страна, с духа на националната държава и всичко, което е свързано с това, а от друга страна, с философията на европроекта за интеграцията на европейските държави в единен политически и икономически субект. Тъкмо затова всяка европейска държава от момента на включването си в Европейския съюз започва да изживява своя уникален политически катарзис в преосмислянето на параметрите на политиката за националната си идентичност и хармонизирането й с насоката на развитие на европейската идентичност. Съобразно резултатите от този процес на преосмисляне на националното политическо статукво с оглед приобщаването ни към цялото в лицето на Европейския съюз ние получаваме в различна степен легитимиране и на европейската си идентичност.
С други думи, европейската идентичност не е априорна даденост по право, а е функция от правенето на европейска политика за отстояване на европейски ценности и европейски интереси. В този смисъл много е важно в самото начало да осъзнаем, че Европейският съюз е геополитически проект, а не е клуб за любителите на общата ни континентална география, история и митология. Общото европейско пространство, общата история и култура са твърде спорни, за да се положат като фундамент за евроидентичността. Защото разделителните принципи са повече от обединителните и същевременно твърде опасни, ако така разбраната евроидентичност се превърне в стратегия за правене на европолитика. Защото директното свързване на идентичността с политиката в наше време не решава проблеми, а създава такива. В случая основното правило за правене на различни политики не е логиката на справедливостта от миналото, а философията на мира и просперитета на настоящето и бъдещето. Няма съмнение, че политическата мотивация е енергия за образуването на Европейския съюз и превръщането му в основен геостратегически играч не е в миналото, а в бъдещето.
В същата степен и националните държави би трябвало да превърнат евроинтеграцията в стратегическа програма за развитието си, която по същество ни задължава да преосмислим структурата и функциите както на разбирането ни за нацията, така и на националния идеал и на самата същност на националната държава, включително и в полза трансфера на суверенитет, тоест на политическа независимост.
Разбира се, този процес на евроинтеграция обективно създава условия за различни регионални национализми. Но какво от това? Те също имат място под слънцето на европроекта. Конфликтите в това отношение са част от катарзиса във връзка с приобщаването ни към глобалния свят и тъкмо затова са в рамките на нормалния темпоритъм на историята. Въпреки всичко националната идентичност, националният интерес и националната стратегия за развитие са гарантирано защитени, и то не само защото новият хоризонт от възможности ни дава шанса да намерим ракета-носител за догонващото ни развитие спрямо Европейския съюз. Те са гарантирани най-вече от обективната логика на цветната градина на Европа, състояща се от различни народи и етноси. Мултикултурността на Европа е предимство, а не недостатък.
Не е нужно да бъдеш професионален политик, за да съумееш да декодираш основния смисъл на еврофондовете и оперативните програми на правителството за тяхното ефективно усвояване. Целта на тези фондове е частите в лицето на отделните страни да отразяват цялото на Европейския съюз в същата степен, в която те са интегрирани в него. А това означава, че процесът на интеграция и идентификацията са взаимносвързани и взаимнозависими.
Европа е обречена да превърне политическата холограма в базово условие за своето израстване и утвърждаване. А от нас се иска само да бъдем в час по европолитика, да бъдем изобретателни и адаптивни, отворени и предприемчиви, свободни и отговорни, за да кажем след време, че бяхме във времето, защото времето беше в нас. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Доган.
Давам думата на председателя на Парламентарната група на Обединените демократични сили господин Петър Стоянов.
Заповядайте, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, Ваши Превъзходителства, скъпи гости! Позволете ми в самото начало да заявя от името на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на Обединените демократични сили нашата изключителна радост и удовлетвореност от факта, че България вече е пълноправен член на Европейския съюз. (Ръкопляскания.)
Уважаеми госпожи и господа, днес вероятно е последният ден за благодарности. Чуха се много благодарности. Разбира се, аз се присъединявам към благодарността и уважението, което трябва да изпитваме към всички български граждани, които в крайна сметка пренесоха на плещите си тази тежка посткомунистическа реформа. Но ми се ще да отделя определени категории от хора, които заслужават нашата благодарност точно в този ден.
Иска ми се най-напред да благодаря на онова поколение български граждани, които през всичките 45 години на комунистическия режим не загубиха своята вяра, не загубиха своето достойнство и не загубиха своя кураж да прогласяват на глас своята истина, че България трябва да се върне в лоното на европейските държави, далеч от комунистическата система, в която зорлем беше натикана. И тъй като днес в тази зала има само един човек, който е отстоявал тези свои позиции и ги е заплатил с дълъг престой в концлагер, в името на господин Георги Пинчев искам да благодаря и да поздравя всички български репресирани, които през всички тези години пренесоха своите идеи и които ни дават възможност днес да твърдим, че наистина всички български поколения взеха участие в този поход към връщане на България към нейните изконни европейски ценности.
Искам да благодаря и на българската емиграция, която през всички тези години носеше високо факела на свободата и на европеизма – факел, който даваше отражение и тук, при нас, в България.
Позволете ми, уважаеми госпожи и господа, да благодаря на всички хора, които първи започнаха промените след 1989 г., които с упоритост, постоянство и оптимизъм участваха във всички шествия, митинги, демонстрации, които подкрепяха политически партии и граждански движения и благодарение на чийто ентузиазъм и гражданска енергия днес можем да се поздравим с членството ни в Европейския съюз.
Позволете ми да благодаря на първия демократично избран министър-председател – господин Филип Димитров, на първия демократично избран президент – господин Жельо Желев, на настоящия президент на България – господин Първанов. Всички те през цялото време защитаваха един приоритет. Поздравявам господин Първанов за това, че постави националните интереси над историческите сантименти на партията, чийто председател беше и с която беше свързан.
Искам да поздравя и господин Стефан Софиянски, господин Иван Костов, господин Симеон Сакскобургготски, господин Сергей Станишев, всички участници в техните кабинети и всички онези хора, чиито имена е невъзможно да бъдат изброени, които работеха като експерти, представители на граждански организации и без чийто анонимен труд България днес нямаше да е член на Европейския съюз.
Искам да поздравя специално младите, енергичните, инициативните, талантливите и способни хора на България, които бяха и продължават да бъдат гръбнакът на българската реформа и на новата българска европейска перспектива. Скъпи приятели, със сигурност вие сте малцинство. Малцинства сте и навсякъде по света, но ясно е, че благодарение на тези малцинствата обществата се движат напред.
Най-накрая искам да заявя, че съм горд, че през цялото това време бях член, а днес съм председател на Съюза на демократичните сили – политическата сила, без чието решаващо значение България днес нямаше да бъде член нито на НАТО, нито на Европейския съюз.
Уважаеми госпожи и господа, една цяла епоха след 1 януари 2007 г. е зад гърба ни – епохата на цивилизационните сблъсъци, с които беше белязана българската история от Освобождението от турско робство досега. Трябва да признаем, че не само малка България беше арена на тези сблъсъци. Стара Европа също беше арена на тези сблъсъци. В България се сблъскваха политически възгледи – произточни, прозападни, за комунизъм, против комунизъм. Всички тези сблъсъци правеха българското общество да бъде непрекъснато разделено и враждебно настроено едно към друго.
Днес, след 1 януари, трябва да признаем, че всички български основни партии приеха една и съща цивилизационна програма, една и съща цивилизационна перспектива. Всички ние смятаме, че България трябва да бъде лоялен и достоен член на НАТО и Европейския съюз. Това означава, че днес трябва да сменим парадигмата – вместо да твърдим, че имаме врагове, срещу които трябва да се борим и които дори трябва да бъдат унищожавани, ние трябва да признаем, че все повече ще се изправяме срещу проблеми, които ще се налага да решаваме заедно: проблемите за доходите, проблемите за данъчното облагане, проблемите за бездушната чиновническа администрация, проблемите за борбата с корупцията и организираната престъпност.
Означава ли това, уважаеми госпожи и господа, че след членството ни в Европейския съюз управляващи и опозиция ще се прегърнат, за да работят заедно? Не, разбира се. Работата на управляващите е да управляват почтено и професионално. Работа на опозицията е да ги критикува безкомпромисно, защото само това е начинът интересите на българските граждани да бъдат защитавани и България да върви напред. Работата на опозицията е да напомня непрекъснато, че българското правителство трябва да се грижи всекидневно за интересите на гражданите, че трябва да се бори срещу корупцията и организираната престъпност, че трябва да се бори за това България да бъде лоялен, последователен и предвидим член на Европейския съюз, а не троянски кон, както беше наречена от някои западни вестници.
Уважаеми госпожи и господа, зад гърба ни остана един труден период. Днешният ден е ден на радост. Искам да поздравя още веднъж всички ни с приемането ни за пълноправен член на Европейския съюз и да кажа: да ни е честит Европейският съюз и да запретнем ръкави, защото много работа ни чака занапред! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Петър Стоянов.
Давам думата на председателя на Парламентарната група на Демократи за силна България, господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин президент, господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми гости, колеги народни представители! След като се присъединявам към поздравленията и назоваването на всички, които са заслужили днешното тържествено заседание, аз не мога да не започна с един въпрос: като всички сме били “за”, защо стана толкова трудно? Защо като това е била национална цел, тя беше постигната, след като беше постигната от десет други страни, които вървяха преди нас? Очевидно мнозина приеха късно европейския проект на десницата за България и трябва да си даваме сметка за това.
Аз предупреждавам, че и днес мнозина не са приели неговия истински смисъл. Не бива да се превръща членството на България в Европейския съюз в крайна цел. То не е такава. Още по-малко такава цел са парите в европейските фондове, за които чухме тук и видяхме да се вторачват управляващите.
Впрочем поради високото ниво на корупция сред управляващите и недостатъчната компетентност на депутатите, Демократи за силна България ще предложи специална парламентарна комисия да следи и контролира разходването на европейските фондове.
Като един от авторите все пак на проекта за европейско бъдеще на България, ще се върна днес към неговия първоначален замисъл. Нашият европейски проект не предвиждаше да бъдем руски троянски кон в Европейския съюз и да влачим след себе си там турската военна демокрация, етническа и религиозна нетърпимост. Проектът не предвиждаше да даваме плодовете на нашето изстрадано членство на руски и турски фирми, които получават и ще получават в бъдеще спестените и получени с толкова лишения български европейски пари. Проектът не предвиждаше българската иманярска мафия да показва своята блестяща витрина в Европейския парламент. Нашият проект бе за просперитета на българите. В неговия замисъл членството в Съюза бе най-сигурното средство за постигане на модерна демокрация и за възстановяване на капиталистическата пазарна система в Република България. То дава трайна сигурност, като гарантира мира за България, гарантира частната собственост, стабилността на лева и финансовата система и като обезпечава прогнозируема и добра макроикономическа среда.
Надявам се дисциплиниращата сила на европейските норми да убеди скоро всеки честен български гражданин, че останалите спазват закона като него. Но самото членство не дава благоденствие и не развива икономиката. Просперитетът на всеки европеец и фирма са тяхна конкретна заслуга, постигната в условия на безкомпромисна, но здрава конкуренция. Тези, които не могат да печелят в конкурентната борба, не живеят добре. Благоденстват по-организираните, по-квалифицираните и по-енергичните, добруват почтените, които спазват законите. Некомпетентните и закононарушителите няма да просперират в конкурентна и подредена Европа. Затова членството ще се обърне срещу неподготвените за предизвикателствата и вместо благоденствие ще донесе инфлация, фалити, санкции и необратима демографска катастрофа. Нова вълна млади образовани българи ще емигрират в развитите страни членки.
Да не забравяме, че България е поставена под политическа карантина. Европейският съюз наложи безпрецедентен контрол върху членството ни – при неизпълнение ни заплашват предпазни клаузи и други защитни мерки. Впрочем една вече е наложена.
Членството ни позволява да разгърнем и превърнем в реалност възможностите за развитие и благоденствие. Истинският национален приоритет винаги остава просперитетът на българите. И като чувам тук от страна на управляващите, че това се споделя и от тях, искам да хвърля кратък поглед как този приоритет беше преследван в последните години, когато България беше кандидат-член от последните две правителства.
През 2001 г. България не искаше да бъде обвързвана с Румъния, защото беше далеч по-напред, а сега не може да се сравнява с нея по който и да е показател. Албания ни настигна по доходи. Ние станахме най-бедните европейци.
БСП, НДСВ и ДПС замениха предишната геополитическа зависимост от Русия с енергийна зависимост, която правят необратима със строителството на АЕЦ по руска нелицензирана от ЕВРАТОМ технология, погазиха българския интерес, допуснаха нарушаване на основен принцип на международното право и предоговориха доставките и транзита на газ в полза на Кремъл, придадоха на отношенията ни с Русия най-важен приоритет.
Демократи за силна България сме против тази продажна външна политика. Ще настояваме за обща политика на енергийна независимост от Русия Москва да подпише Европейската енергийна харта и българското правителство да съгласува енергийната си политика с Европейския съюз.
БСП, НДСВ и ДПС допускат и дори насърчават вмешателството на Турция в нашите вътрешни работи. Те подкрепят тази страна за европейско членство без решение на парламента, не й поставят условия, макар че тя не изпълнява политическите критерии.
Демократи за силна България ще настояваме депутатите да приложат новите си конституционни правомощия и да контролират правителството при разработването и приемането на актовете на Европейския съюз, в това число тези, отнасящи се до преговорите с Турция. Ще искаме Анкара да се откаже напълно от използването на турските общности зад граница като оръдия за намеса в политическия живот и вътрешните работи на други държави, включително на Република България.
Вместо просперитет качеството на живота на българите се влошава. Това се дължи на хаоса в здравеопазването, на упадъка на средното ни и висше образование, на корупцията по високите етажи на властта, на колосалните злоупотреби с власт и предателството на българските интереси.
Да погледнем как ни подготви за първите дни на европейското членство българското правителство. То сътвори допълнителен хаос в ущърб на българските граждани и фирми. Не организира достъпа до европейските здравни карти и лишава от здравна защита пътуващите и пребиваващите в чужбина български граждани. Продължава да не урежда въпроса за здравното осигуряване на българите, които трайно пребивават в страните - членки на Европейския съюз. Не подготви образците на новите отчетни документи на фирмите и документите за събиране и признаване на данък добавена стойност от фирмите износители. Не обучи митническата администрация за новите й задължения. Не уреди нормативно дори отчитането на служебните пътувания в страните - членки на Съюза. Правителството допусна налагането на първата предпазна мярка – за нашите авиокомпании няма да има открито европейско небе. Предизвика протести, като обложи домашната ракия с акциз. Членството ни сварва без министър по европейската интеграция.
Правителството най-вече не е готово очевидно с реалистична стратегия и готови проекти за инвестиции, затова няма да реализира в скоро време политиката на Европейския съюз за социално-икономическо сближаване между различните страни и региони. У нас европейската солидарност се разбира само като пари на еврофондовете. Това създава неоправдани надежди и ще породи разочарования в бизнеса и в обществото като цяло. Тази година членският ни внос ще превиши парите от еврофондовете.
И все пак България от страна кандидат се превърна в държава член, част от модерна Европа. Европейската комисия от наш ментор стана само администрация, на която трябва да се научим да поставяме задачи, гарантиращи защитата на националния ни интерес в европейското семейство. Това изисква да имаме истински национални цели и да осъзнаем националната си мисия в Европейския съюз, които да отстояваме там; изисква да изградим честни партньорски отношения и стратегическо сътрудничество с другите държави членове. Щом ще правим политика на високо ниво, от наш интерес е да не допускаме съмнение, че сме влезли в Съюза, за да защитаваме интересите на Русия.
През пролетта ще изберем български представители в Европейския парламент. Сред тях не бива да има само рубладжии, както в миналото са наричали продажните български русофили, туркофили и ченгета.
Демократи за силна България ще издигнем почтени и компетентни лица, способни да се борят за българските интереси и интересите на гражданите на Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Костов.
Давам думата на съпредседателя на Парламентарната група на Български народен съюз господин Каракачанов.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки дългия път, който България извървя през последните десетина години към своето пълноценно приемане в Европейския съюз, можем с гордост да кажем, че една важна цел на българската външна политика вече е реализирана – България е пълноправен член на Европейския съюз. И този успех е успех за цялата българска нация. Той не е успех само за българските граждани, той е успех и на онези над 2,5 милиона етнически българи, живеещи по стечение на историческите обстоятелства извън днешните предели на съвременна България, защото членството ни в Европейския съюз дава нови възможности и нова сила на България да води една национална политика, с която да отстоява техните интереси и да защитава техните права, защото успехът на България е успех и на всички българи!
Крайно време обаче е да спрем с дитирамбите и с възхвалните слова, защото Европейският съюз и нашето членство там не могат да бъдат определяни като крайна цел на българската национална политика. Те могат да бъдат и са само средство, още едно допълнително средство за провеждане на една по-силна, по-категорична и по-отговорна българска национална политика. Крайно време е България да има своя национална доктрина, в която да регламентира и да определи своите цели в една по-далечна перспектива. Подобна национална доктрина отлежава в тази сграда от 1998 г., която ние я внесохме в 38-ото Народно събрание.
Изправени пред тотална демографска катастрофа, ние имаме нужда и от една демографска стратегия, която също отлежава повече от една година, раздадена на всички парламентарни групи, президентство, правителство и ръководство на Народното събрание, а ние тук говорим красивите слова. Горе-долу, ако човек изключи образа на телевизора и продължи само да слуша, може да остане с впечатление, че сме на някой от конгресите от едно не толкова далечно минало, от което липсват само думите “Европейски съюз”.
Затова казвам, че е крайно време да спрем да се хвалим, а да започнем да работим, защото българският гражданин вече вижда европейските цени, но очаква европейските доходи и стандарт на живот – онзи стандарт на живот, който в момента ни нарежда на последно място в Европа, онзи стандарт на живот, който е с 20% по-нисък от съседна Румъния, за която само допреди две години разказвахме вицове. Това е отговорността на българската администрация и на българските институции – стандартът и сигурността на живота на българските граждани.
Когато говорим за непосредствени цели, ние от Коалиция Български народен съюз посочваме две, по които не трябва само декларативно да работим.
На първо място и най-неотложно е освобождаването на българските медицински сестри, които благодарение и на немарливостта на българската държавна политика вече осем години гният в либийския затвор. А България вече като член на Европейския съюз има много по-сериозни инструменти да решава този въпрос.
Другият въпрос е темата за АЕЦ “Козлодуй”, за ІІІ и ІV блок, защото тяхното закриване, наложено от определени икономически интереси извън България и прието по един безропотен начин също от политическата класа на България, обрича средния и дребния бизнес на катастрофа и е сериозен удар върху стандарта на живот на обикновения българин. И не само това: затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” обрича и целия Балкански регион на енергийна криза. И тук ние имаме всички мотиви и всички аргументи – и политически, и икономически, и чисто експертни да поставим категорично въпроса, а защо не и с акт и решение на българското Народно събрание?!
Уважаеми дами и господа, едно от нещата, които е много важно да отчетем, е какво ще бъде нашето поведение оттук нататък – дали отново ще чакаме някой друг да решава нашите проблеми, отново ще чакаме от Европейския съюз да ни казват какво да правим и от Европейския съюз да получаваме средствата, с които да осигуряваме някакво развитие на българската икономика, или по примера на една друга, навремето също бедна, най-бедната страна – членка на Европейския съюз, – Ирландия, ще запретнем ръкави със своята воля, със своя ум и със свой подход да изградим една съвременна и модерна България, неразчитаща само на еврофондове и неразчитаща само на това някой друг да й казва какво и как да направи. Само чакане и получаване е едно унизително бъдеще, което българският народ едва ли заслужава.
Крайно време е да обясним на българския народ, че онази маса, за която говориха и президентът, и премиерът – европейската маса, не е шведска маса, от която всеки минава, взема каквото му хареса и отминава. В Европейския съюз се решават проблемите и на цялата общност, но и всяка една нация решава своите проблеми. И ако ние по същия безгръбначен начин се съгласяваме с всичко, което определят евробюрократите, в бъдеще ще ни последва не само това, което се случи с ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”, но ще видим и какво ще се случи по глава “Екология”, ще видим и какви други последствия, недобре договорени, ще легнат върху българския народ.
Европейският съюз е една ежедневна битка за отстояване на българския национален интерес. И аз мисля, че колкото по-бързо отрезвеем и отрезвим обществото от тържествата, толкова по-добре е за всички!
Относно приоритетите в парламента мисля, че е необходим един много по-сериозен диалог между всички парламентарни групи, въпреки че мнозинството има достатъчно възможности да налага само своите решения. Това не е добра практика, която, ако действително искаме всички да бъдем полезни на България, трябва да бъде променена.
И другото нещо, което е хубаво веднъж завинаги да приключи, това са законите, които се приемат на бегом, в последния момент, за да догонваме нещо, закони или промени, които само след няколко месеца променяме отново.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Все пак, въпреки трудния път, който всички извървяхме, въпреки различията и сблъсъците, които е имало и в тази, и извън тази зала, България постигна един голям успех – успех, който трябва да даде основата за нова, модерна, силна и просперираща България! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Каракачанов.
Давам думата на председателя на Парламентарната група на Коалиция “Атака” господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Ваше Светейшество, дами и господа народни представители!
Преди да започна изказването си, искам да се обърна към уважаемата заместник-председателка на Бундестага и да я поздравя за високата чест, която ще има - да работи с една много стара, много велика европейска държава, каквато е България! Това е висока чест и висока отговорност!
Дами и господа народни представители! Днес българският парламент е обхванат от нездрав патос и аз искам да внеса малко здрав национален реализъм.
Такива патетични, безусловни и безкритични излияния, които се носят сега по отношение на Европейския съюз, сигурно са се носели, когато България е била присъединявана към съветския блок след Втората световна война. Впрочем някои от сегашните управляващи, техните бащи и дядовци са вземали дейно участие към присъединяването на България към съветския блок.
Днес обаче съветската империя не съществува, а родината ни си е тук и пак се нарича България, така, както се е наричала преди повече от 1300 години, когато на европейския континент не е имало държави Германия, Франция, Белгия - съжалявам, не ги е имало - Италия и други, но е имало държава България! Затова нека да бъдем по-сдържани в овчедушната си радост, когато говорим за влизането ни в Европейския съюз.
Не се знае колко ще просъществува този съюз. Сигурен съм обаче, че България ще съществува и след него, така, както надживяхме варварската турска империя, така, както надживяхме тоталитарната съветска империя. Затова нека да бъдем еврореалисти!
Нека си дадем сметка на какво се радваме и какво празнуваме. Ако слушаме и четем изказванията на управляващите днес, които не спират да изтъкват великите си “заслуги” за приема ни в Европейския съюз, ще излезе, че трябва да се радваме, защото можем да пътуваме свободно, да търгуваме и да работим в рамките на Евросъюза.

Но, дами и господа народни представители, свободното пътуване и работене в страните на Европа ни е гарантирано още от Хартата за правата на човека, приета през 1948 г. Тези права бяха затвърдени от Хелзинкските споразумения през 1975 г., под които са се подписали всички тогавашни европейски държави без Албания. И ако комунистическият режим ни ограничаваше в това пътуване, то аз питам защо след 1989 г. именно Западна Европа наруши Хартата за правата на човека и правата на свободното пътуване, като наложи шенгенските забрани. Може би за да се радваме като аборигени на бавното и мъчително премахване на незаконните и дискриминационни забрани. Едно премахване, което продължи цели 17 години. Това беше политика на двойни стандарти, която не бе подложена на критика нито от българските политици досега, нито от политиците на Европейската общност. Приемаше се за нормално да се прилага дискриминация спрямо българите. Този дълъг 17-годишен период на дискриминация създаде цяло поколение от български гастарбайтери, които си изработиха система на унизително надхитряне на дискриминационните условия за живот и работа в чужбина. Създаде поколения от българи, които свикнаха с мисълта, че са по-ниска класа, че могат да работят за по-малко пари, защото не са германци, французи или италианци. Това е нещо, на което не мога да се радвам днес.
През всички тези години, през които България се разграбваше, когато тук беше приложен един дивашки начин на правене на капитализъм, бяха продадени милиарди национални активи за жълти стотинки и българският народ беше ограбен и подложен на икономически геноцид, Западна Европа не каза дума. Аз не чух нито един фактор от Евросъюза, който да се възпротиви на варварската схема на приватизация, която съсипа икономиката ни. Напротив, чувахме изказвания, че тази криминална приватизация течала бавно. Явно за Евросъюза нашето ограбване течеше бавно, недостатъчно бързо.
Аз не чух нито веднъж нито един еврофактор от тези комисари или други представители на високите европейски институции да се изкажат по един много тревожен факт – фактът, че България днес се управлява от една протурска партия, която е наследник на една терористична организация, и тази партия е пета колона на Турция – една неприятелски настроена към нас държава. Не чух нито една оценка от нито един еврокомисар редно ли е това и това европейски подход ли е и европейска ценност ли е.
Една грешна, съсипваща стопанството ни схема, беше насърчавана от същите еврофактори, които междувременно ни вменяваха комплекса за вина, че все нещо не правим като хората. Обвиняваха България в корупция дори тези, които бяха потънали в корупция – евробюрократите. Ние помним големи скандали за милиарди, които разтърсиха Западна Европа през последните години и свалиха от власт фигури като Хелмут Кол, като Вили Клаас, които бяха уличени в рушвети, най-прозаични рушвети, за които тук на българското общество се обясняваше, че в Европа такива неща няма.
Концерни като “Сименс”, шефове на Дойче банк бяха уличени в злоупотреби, в черни каси, в корупция. На този фон България беше изкарвана по-черна от дявола, за да се чувстваме винаги по-виновни, отколкото трябва. Това е проява на двоен стандарт.
Проява на двоен стандарт за мен е да нападаш България заради организираната престъпност и в същото време да даваш работни визи на босове на гангстерски групировки. Такива случаи имаше много. Нека да си спомним само за печално известния трафикант Косьо Самоковеца, застрелян в Амстердам, който имаше английска работна виза, докато един почтен трудов българин не можеше да си изкара английска работна виза посмъртно. И когато той отиваше за виза в съответните посолства, той беше гледан като престъпник, с него се държаха унизително. Истинските престъпници обаче, босовете на криминалните групировки пътуваха абсолютно безпроблемно. Те си купуваха имоти на Запад, те там се легитимираха най-вероятно чрез подкупи, които са плащали на съответните чиновници. Явно с рушвет в Евросъюза и най-големият бандит, за който има данни в Интерпол, може да си купи индулгенция на територията на Европейския съюз, който ни се представя като най-чистото и свято място на света.
Кой тогава трябва да се бори с корупцията и с престъпността – България или Евросъюзът? Ние не чухме нито веднъж определящите фактори в Евросъюза, които само изискваха и изискваха, и отново изискваха от нас, да се застъпят истински за нашите медици в Либия. Защото, извинявайте, това с тези лентички, които са си окачили тук, е просто за мен лицемерие и подигравка вместо това, което трябваше да се направи – твърди мерки спрямо Либия и безкомпромисно поведение спрямо тази държава, управлявана от един диктатор. Такава икономически мощна структура, каквато представлява Евросъюзът, може да притисне Либия, ако иска, а не само да прави изявления, че “ние съчувстваме на вашата мъка”. Вместо това обаче ние виждаме как огромни концерни от Евросъюза, от западноевропейски държави, като например концерна МАН от Германия, прави сделки със стотици милиони с диктатора Кадафи. Ние виждаме как една държава като Франция закупува концесии в Либия. Е, няма как да въртиш търговия и да притискаш търговския си партньор. Ясно е. Значи имаме отново едно лицемерие срещу нас, един двоен стандарт. Няма истинско застъпничество за нашите медици в Либия.
Какво друго, освен двоен стандарт е да принудиш една държава, неголяма като България, да затвори и да ликвидира ядрената си енергетика, когато знаеш много добре, че тази енергетика е жизнено определяща за страната? Какво друго, освен лицемерие, двоен стандарт и изнудване беше затварянето на абсолютно безопасните не ІІІ и ІV, а І-ІV реактор на АЕЦ “Козлодуй”. Всички те са безопасни. Доказано е категорично.
Безкрайно ясно е на политическите фактори в Евросъюза, че четирите ни реактора са безопасни. Това беше потвърдено от няколко партньорски специализирани проверки на най-високо ниво. И какво последва? Последва извиване на ръцете, притискане до стената, за да се лишим от реакторите и да се натоварим с над 10 млрд. евро преки и косвени загуби, които ще легнат върху всеки българин. Нима това е цивилизовано поведение? Нима това не е диктат и рекет? Нима не е измама поведението на еврокомисаря Ферхойген, който тук, от тази трибуна, мамеше българското общество и българския парламент, че Еврокомисията има решение, приела е такова решение, което ни кара да си затворим реакторите. Оказа се, че Еврокомисията нито е приела такова решение, нито може да го приеме. Той лъжеше също така, че нашите реактори са неспасяеми, че те не се поддават на модернизация. Една откровена измама, срещу която нямаше реакция от страна на българските управляващи и тогава, и сега.
Какво да кажем за един съюз, чиито комисари мамят по такъв начин? Как да се радваме днес на факта, че България ще бъде лишена от възможността да произвежда евтин ток и да го изнася? Как да се радваме на очевидния факт, че влизането ни в Европейския съюз автоматично ни прави по-бедни с 10 млрд. евро, които по никакъв начин няма да бъдат компенсирани? Как да се радваме на факта, че като квоти за износ сме орязани така жестоко, че скоро доматите, сиренето, месото, които произвеждаме, ще бъдат сведени до символични количества и ще бъдем принудени да затваряме фирми от хранително-вкусовата промишленост? А за по-сериозна промишленост, каквато сме имали, ние не можем и да мислим. Не ни се полага.
Една държава не може да живее обаче от туризъм и услуги. Трябва да има производство и износ, иначе не може да бъде просперираща държава. Чухме тук думите “просперираща държава” няколко пъти днес. Не, България не може да бъде такава без сериозна промишленост, без визия за това какво да се развива в страната ни. Аз такава визия, за съжаление не виждам, представена от днешния кабинет. И смятам, че това е една огромна, огромна тревожна реалност, която не води до нищо добро.
Днес обаче България в лицето на управляващата върхушка празнува своите орязани квоти, своята ликвидирана ядрена енергетика, своята ликвидирана армия, своя непрекъснат поток от изтичащи навън млади хора, които, подготвени тук, отиват да работят за чужди икономики. Официозна България празнува своето превръщане в бедна провинция на една пирамидална структура, каквато е Европейският съюз, в бедна провинция на една нова Римска империя, защото от създаването си като Общ пазар до днес Европейският съюз претърпя една еволюция в негативна посока, превърна се в свръхдържава с пирамидална структура, с една евроолигархия, която спуска директиви към националните правителства. А те, тези правителства, загубиха своя суверенитет.
Ние днес трябва да си дадем сметка, че от 1 януари 2007 г. България вече не е суверенна държава и трябва да преценим много добре повод за радост ли е това или повод за размисъл. Националният ни парламент престана да бъде суверенен най-висш законодателен орган от тази дата. Над него е Европарламентът, в който след дискриминационните договорки от Ница по-малките държави като България нямат глас. Какво са 18 души в един 730 членен парламент? Те са нищо, те са по-малко от 3%! И това е фиксирано положение, което не може да се промени.
Аз не чух нито един анализ от управляващ политик, който да разглежда факта, че ние като държава губим суверенитета си. Връщаме се в положението на васал, в което сме били преди много, много години и срещу което положение ние сме водили националноосвободителни битки.
Искам да се обърна към представителя на Светата Патриаршия и със синовна почит да отправя един тревожен въпрос: как висшият клир на Българската православна църква реагира на факта, че България днес влиза в един съюз, който в своята Конституция отхвърли традиционните християнски ценности? Аз не знам колко души в България знаят този факт, но в Конституцията – все още в проекта за Конституция, който остава да бъде приет от още няколко държави на Европейския съюз, в който ние сега радостно заявяваме, че влизаме, християнските ценности отсъстват, уважаеми дами и господа!
На тези, които обичат да повтарят клишето за цивилизационния избор, казвам, че тези християнски ценности след известна дискусия бяха отречени и тук, в България, нямаше никакъв отзвук за това. И аз тогава питам към коя точно цивилизация се отправяме, след като отхвърляме християнската? Къде влизаме тогава, в какъв съюз – мюсюлмански, шамански, антихристиянски?
Дами и господа народни представители, като представители на патриотично мислещите българи от България ние – от политическата сила „Атака”, изразяваме убеждението, че приемането ни в Европейския съюз беше резултат на геополитически съображения. Независимо кой е на власт у нас, това щеше да бъде направено. Лошото е обаче, че от българска страна управляващите не поставяха и не отстояваха националните ни интереси. Като представители на патриотичната формация ние настояваме да се преразгледа въпросът за четирите спрени реактора на АЕЦ и те да бъдат включени в действие незабавно. Позовавайки се на Виенската конвенция за договорите между държавите, ние можем да признаем за нищожни договореностите за преждевременното затваряне на блоковете заради измамата от страна на комисар Ферхойген. Във вътрешен план трябва да търсим сметка от тези, които имат вина за националното предателство, наречено „ранно затваряне на І до ІV блок на АЕЦ”.
При днешните условия на членство в Евросъюза се постави и въпросът какво правят патриотичните сили днес, какво ще правят те? Днес Европейският съюз не е поле на равнопоставено партньорство – така, както ние искаме това. Ние ще се борим това да стане факт. Като нас мислят голяма част от западноевропейските общества и ако те бъдат оставени да вземат решение демократично от своите върхушки, те ще бъдат на нашето мнение.
Ние ще се противопоставим категорично на влизането на Турция в Европейския съюз. Това ще бъде наша основна точка при дейността ни в рамките на Европейския съюз. (Ръкопляскания от „Атака”.) И аз настоявам българският парламент да вземе решение по този въпрос и българските политически сили, които са представени тук, в парламента, да кажат своето мнение ясно и категорично – те „за” ли са или „против” влизането на Турция в Европейския съюз.
Ние ще работим за превръщането на Европейския съюз от пирамидална, тоталитарна структура в демократична общност на равнопоставени партньори, така както това искаше един голям държавник – французинът Шарл де Гол: „Европа на нациите, Европа на отечествата”.
Ние ще борим против двойните стандарти в отношенията между страните в Европейския съюз.
Ние ще се борим за включване на християнските ценности в ценностната система на Европейския съюз.
Ще работим за изграждането на единна европейска система за сигурност – не НАТО, а европейска система за сигурност, която да се ръководи от европейска столица, а не от американска или някаква друга неевропейска държава.
Ще се борим за запазването и включването отново на ядрените реактори и изграждане на енергийна система на България, която да дава достатъчно независимост и суверенитет.
Ще отстояваме националните интереси на България при всички обстоятелства!
В заключение ще кажа, дами и господа, че като българин и православен християнин за мен националните ценности, духовното, материалното състояние на българската нация винаги ще бъдат най-важната тема на живота ми и аз ще браня тези ценности независимо дали влизаме в европейски или междугалактически съюз, така както „Върви, народе възродени!” за мен ще бъде много по-важен и много по-стойностен химн, отколкото „Одата на радостта”.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Сидеров.
Уважаеми колеги народни представители, позволете ми от ваше име отново да изразя благодарността ни за участието на президента на Републиката в днешното тържествено заседание, на министър-председателя на страната, на членовете на Министерския съвет, както и на всички гости, които уважиха днешното заседание.
Вярвам, че ще се съгласите, че то даде една вярна картина на задоволството от постигнатия исторически резултат и на целия диапазон от мнения и критики, които съпътстват този резултат.
Същевременно вие забелязахте, че аз изразих благодарност на всеки един от ораторите, тъй като така разбирам задълженията си на председател на Народното събрание. Едновременно с това, както всички почувствахте, част от изказванията бяха по-скоро изказвания, които се правят по време на дебати, тъй като едни или други изразени мнения предполагаха най-малкото възможността за реплика от онези, които не споделят дадено гледище, ако не и намеса на председателя, с оглед спазването на правилника. Но искам да ви благодаря за достойнството, с което проведохме тази сесия, за спокойствието, с което изслушахме всяко едно от изказванията. Считам, че това е един знак на зрелостта на парламента, особено ако го сравним с нашите първоначални стъпки преди година и половина.
Нека си пожелаем успешна работа, ползотворна сесия и да служим на интересите на българските граждани, както и да изслушаме „Одата на радостта”. (Всички стават прави. Звучи химнът на Европа - „Ода на радостта”. Ръкопляскания.)
Благодаря ви още веднъж.
Каня народните представители, президента на Републиката, министър-председателя и министрите за обща снимка след края на заседанието.
Закривам днешното тържествено заседание. (Звъни.)

(Закрито в 12,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Секретари:
Пенко Атанасов
Десислав Чуколов