Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Юнал Лютфи

Секретари: Силвия Стойчева и Мартин Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам заседанието.
Пристъпваме към работа по точка седма:
ПРОЕКТ ЗА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Предлагам да дадем думата на господин Любен Корнезов ­ председател на Временната комисия за изработване на проекта за правилник, който да запознае пленарната зала с хода на работата и резултатите от нея, и да предложи по-нататък процедурата за самото гласуване.
Заповядайте, господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Предлагам без уводни думи направо да преминем към разглеждане на текстовете. Вие ще оцените доколко сме свършили работата си.
“Правилник за организацията и дейността на Народното събрание” ­ това е заглавието, традиционно, конституционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 168 народни представители: за 167, против 1, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, ще предложа, така е и в правилника, там, където няма предложения, да гласуваме глава по глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Голямо е учудването ми, когато на електронното табло виждам, че при всяко гласуване се изписва “гласували”. Не зная кога е започнала тази практика, дали в 38-то или в 39-то Народно събрание и от името на парламентарната група поставям този въпрос неслучайно сега, когато започваме работата по правилника на Народното събрание, тъй като мислим, че систематически сега му е мястото да си изясним това важно положение, което има много важни конституционноправни измерения.
За нас това не е правилно и се аргументираме просто и ясно, изхождайки от текста на Конституцията ­ чл. 81, който безспорно определя начина, по който се приемат решенията, законите и предложенията, които се правят в пленарната зала.
Цитирам дословно текста: “Народното събрание може да заседава и приема своите актове ­ чета и първата алинея с цел да направим едно систематично тълкуване на двата текста, които имат значение ­ когато присъстват повече от половината народни представители”. Този текст касае кворума.
Следващият текст, който всъщност е важният и който трябва да свържем с този първи текст съгласно системното тълкуване, господин Корнезов, е: “Народното събрание приема законите и други актове с мнозинство повече от половината присъстващи народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство”.
И какво правим ние? Присъстващите са тези, които са се регистрирали. В това заседание бяха отразени 204 депутати. И гласувалите при първото гласуване бяха по-малко и това е естествено, защото не всички гласуват. Тук могат да се изкажат съображения, които са в насока, че присъстващите са равни на гласувалите, но е явно, че това не е състоятелно, не е вярно, не е така.
Задавам въпроса относно конституционността и законосъобразността на всички актове, които се приемат откакто битува тази практика, особено тогава, когато се касае до едно крехко мнозинство, до разлика от няколко гласа, каквито гласувания вече има и в настоящото Народно събрание.
Ако тази практика е продължавала дълго време, не мога да знам какво е било положението в 38-то и 39-то Народно събрание и не можем да бъдем отговорни в това отношение, е абсолютен скандал, меко казано. По този начин се подменя вотът на народните представители на българското Народно събрание, оттам се подменя и вотът на избирателите. В тази зала винаги е имало прочути юристи и аз отправям упрека в това отношение към тях. На професори, на съдии от кариерата, на строги прокурори и на мастити адвокати такива елементарни грешки не могат да бъдат простени. Има Конституционен съд, аз самият не разбирам, но според мен електронната система трябва да бъде нагласена така, както Конституцията го повелява в текста, който цитирах и който е пред всички вас, можем да го прочетем. От тази гледна точка трябва да преценяваме дали се приема или не и да отчетем броя на въздържалите се. Това е абсолютно необходимо преюдициално условие да работим, защото тук се касае до основно правило, до основно начало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Бих предложил да постъпим така, както и Вие предлагате ­ да продължим сега както е работило 15 години Народното събрание, това не е практика от последните една-две сесии, и едновременно с това да се обърне внимание на Вашето изявление от името на парламентарна група в контекста и на Временната комисия, ако тя продължи да работи до следващото заседание, а ако не, да преценим с колегите заместник-председатели как да адресираме въпроса, поставен от Вас. Но сега да продължим да работим, както е работено досега.
Има думата господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Глава първа
Общи положения
Чл. 1. Народното събрание създава вътрешната си организация и осъществява дейността си въз основа на Конституцията и разпоредбите на този правилник.
Чл. 2. Народното събрание заседава в сграда на Народното събрание в столицата, освен когато поради изключителни обстоятелства реши да заседава на друго място.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 174, против и въздържали се няма.
Глава първа е приета.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Глава втора
КОНСТИТУИРАНЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Чл. 3. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния от присъстващите народни представители. Той ръководи заседанието до избирането на председател на Народното събрание.
(2) Народните представители полагат предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва устно, което се удостоверява с подписване на клетвен лист.
Чл. 4. (1) Под председателството на най-възрастния народен представител се провеждат само разисквания по избора на председател на Народното събрание, както и самият избор.
(2) Кандидатури за председател на Народното събрание могат да бъдат издигани от парламентарно представени партии и коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 25 юни 2005 г., и от народни представители.
(3) Избран е кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, се провежда второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.
(4) Народното събрание избира седем заместник-председатели ­ по един от всяка от парламентарно представените партии и коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 25 юни 2005 г.
(5) Всяка от парламентарно представените партии и коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 25 юни 2005 г., издига свой кандидат за заместник-председател на Народното събрание. Кандидатурите могат да бъдат издигани и от народни представители.
(6) Заместник-председателите, избрани от квотата на Коалиция “Атака”; ОДС ­ СДС, Демократическа партия, Движение “Гергьовден”, БЗНС, НС-БЗНС, ДРОМ; “Демократи за силна България” (ДСБ); и Съюз на свободните демократи, БЗНС ­ Народен съюз, ВМРО ­ Българско национално движение ­ Коалиция “Български народен съюз”, участват в ръководенето на пленарните заседания на Народното събрание на ротационен принцип за срок от една парламентарна сесия, като поредността се определя от числеността на четирите парламентарно представени партии и коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 25 юни 2005 г.
Чл. 5. (1) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание могат да бъдат предсрочно освободени:
1. по тяхно искане;
2. по писмено искане най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно превишаване на правата или системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност.
(2) В случаите по т. 1 на ал. 1 освобождаването се обявява без да се обсъжда и гласува.
(3) В случаите по т. 2 на ал. 1 искането се поставя на гласуване на първото заседание след деня на постъпването му, като се дава право на засегнатото лице да бъде изслушано. Искането е прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.
(4) При предсрочно освобождаване по предходните алинеи нов избор се произвежда в 14-дневен срок от приемането на решението. До произвеждането на нов избор за председател на Народното събрание то се председателства от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 25 юни 2005 г.
Чл. 6. Народното събрание избира от състава на народните представители 14 секретари.
Чл. 7. На следващите заседания Народното събрание избира постоянни комисии.”
Това е Глава втора от чл. 3 до чл. 7. Няма постъпили предложения, следователно комисията подкрепя текста на вносителя. Текстовете са безспорни. Всъщност единственото ново, ако мога така да ви ориентирам, е, че досега секретарите бяха 11. Всъщност ние предлагаме да бъдат 14 ­ по двама от всяка парламентарна група. Това е като обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Като обяснение на една от промените. И една чисто печатна грешка в ал. 3 на чл. 4 на третия ред вместо “на” трябва да бъде “не”. Другото са уточнения в самото изчитане.
Предлагам на господин Корнезов да чете все пак без излишно да бърза, за да може да се четат точно всички текстове.
Уважаеми колеги, гласуваме текстовете на Глава втора, членове от 3 до 7 включително, където няма предложения и комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 3.
Глава втора е приета.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате да изчетете Глава трета ­ “Ръководство на Народното събрание”.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само чл. 8, господин председателю, тъй като има предложения.
По чл. 8 има следните предложения.
От народните представители Близнашки, Миков, Стоилов: в чл. 8, ал. 1, т. 4 изразът след думите “материалната база” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов: в чл. 8, ал. 1, т. 4 думата “определя” се заменя с “одобрява приетите от Председателския съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мингова, Касабова и Герджиков за създаване на нова т. 12, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 8:
“Чл. 8. (1) Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, ал. 1 от Конституцията:
 1. съобщава и разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според техния предмет;
 2. удостоверява съдържанието на приетите от Народното събрание актове;
 3. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители;
 4. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база, след съгласуване с Председателския съвет;
 5. упражнява бюджета на Народното събрание;
 6. удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията на Народното събрание;
 7. упражнява контрол върху издаването на “Държавен вестник”, както и другите правомощия по Закона за “Държавен вестник”;
 8. определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента;
 9. осигурява и следи за спазването на този правилник;
10. утвърждава Единен класификатор на длъжностите в Народното събрание и щата на службите към него;
11. назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание, служителите към кабинета на председателя и на заместник-председателите, както и служителите към парламентарните групи по тяхно предложение;
12. утвърждава правила за работата на администрацията на Народното събрание;
13. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане;
14. назначава и освобождава квесторите на Народното събрание;
15. изпълнява и други функции, които са му възложени от Конституцията, законите и този правилник.
(2) Председателят на Народното събрание може да създаде Консултативен съвет по законодателството. Организацията и дейността на съвета се уреждат с правила, утвърдени от председателя на Народното събрание.
(3) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности.
(4) Когато председателят на Народното събрание реши да възложи на заместник-председателите постоянно извършването на дейности по ал. 1, той издава писмена заповед, с която разпределя тези дейности помежду им.
(5) При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 25 юни 2005 г.
(6) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. Той не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос.”
Това е чл. 8, господин председателю. Чухте, има няколко предложения. Имат думата народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, имате думата за дискусия по предложенията и по предложения от комисията текст на окончателната редакция.
Господин Близнашки, заповядайте.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Нашето предложение е да отпадне изискването за съгласуване с Председателския съвет в т. 4, тъй като по смисъла на нашата Конституция председателят на Народното събрание е едноличен орган. Председателският съвет, който се създава, при това забележете, от него самия, е един съвещателен орган, който го подпомага в неговите действия.
Всъщност, председателят на Народното събрание трябва да разполага с една дискреция по своя преценка, когато намери за необходимо да провежда консултации с Председателския съвет при упражняването на всички свои правомощия. Едва ли е необходимо в една-единствена точка, свързана с правомощията на председателя, да се въвежда едно такова изключително изискване за консултации, за съгласуване с Председателския съвет, още повече пък не може да се възприеме идеята за одобряване на тези правила, респективно действията, свързани с разпореждане с материалната база, тези действия да бъдат предварително одобрявани от Председателския съвет. Смятам, че трябва да има доверие в председателя на Народното събрание, в неговата добронамереност, в съзнанието за високия дълг, който той има да изпълнява, и не е необходимо да се въвеждат такива излишни ограничения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Близнашки.
И към него, и към следващите господа, заявили изказвания, ако позволите, господин председателю, допълнителен въпрос в тази връзка. Виждам още една заявка от Обединените демократични сили.
Член 77, ал. 1, на която се позовава и текстът на чл. 8, ал. 1 от проекта за правилника, в т. 3 гласи, че: “председателят открива, ръководи и закрива заседанията и осигурява реда при провеждането им.”
В предложението на т. 4 от проектоправилника се говори за вътрешния ред в сградите, тоест, отново става дума за регламентация на ред. Моят въпрос е дали не само духът на Конституцията, но в известен смисъл проектът за правилник се разминава с буквата на текстовете от Конституцията. Това е въпрос, който бих бил благодарен, ако изказващите се, а после и господин Корнезов коментират.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че председателят на Народното събрание е пръв сред равни. Но когато става въпрос за материалната база, за реда в Народното събрание, мисля, че е съвсем естествено той да консултира това с макар и помощния Председателски съвет, защото тук става въпрос за разпределение на помещения, за материалната база ­ собственост на Народното събрание, което е безспорно, че винаги е ставало след консултации и известно съгласуване.
Напълно съм съгласен, че дори не само това трябва да става и то на практика наистина е ставало ­ съгласуване с Председателския съвет, който включва председателите на всички парламентарни групи. Аз не мисля, че има някакво нарушение или разминаване с духа на Конституцията. Считам, че е много коректно предложението, което беше направено от комисията, това да става след съгласуване с Председателския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Китов.
Ако разрешите, още един въпрос към залата, към изказващите се в тази връзка.
Уважаеми колеги, в следващия чл. 9 от проекта за правилник е регламентиран Председателският съвет. В това число, в ал. 2 са изписани и три въпроса, по които Председателският съвет провежда консултации. Преценявала ли е комисията възможността именно в тази ал. 2 да се включи и онова, за което пледира господин Китов, и което поначало е безспорно, че по тези въпроси очевидно следва да се водят консултации.
Доколкото разбрах, смущението на господин Близнашки е от чисто конституционна гледна точка ­ на правомощия, изписани в Конституцията, които в известен смисъл, може би чрез некоректен запис в чл. 8 могат да бъдат накърнени. В случая тук поставям въпроса от гледна точка на правомощията на председателя.
Заповядайте, господин Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! По два повода искам да взема отношение.
Първият е за самия статут на ръководството на парламента и в частност за разликата между председателя и Председателския съвет. Председателят на Народното събрание не е едноличен орган по смисъла на изпълнителната власт, на министъра. Той все пак представлява наистина висшата институция на страната. Народното събрание е най-политическият орган на България, най-политическата институция, тук са представени различни политически партии, които излъчват това ръководство в лицето на заместник-председателите. Да се отделят заместник-председателите, ръководителите на парламентарните групи от председателя и да бъдат възприемани като някакво съвещателно тяло, едва ли не просто поради необходимост да го има около едноличния орган, според мен е абсолютно нелепо да се твърди. Това означава да отречем, че тук има плурализъм, че тук има демократично начало, че тук има различни политически партии, различни политически идеи, че в крайна сметка се намираме в една парламентарна демокрация.
От тази гледна точка отговарям и на въпроса, който постави господин председателят, как би могло да се тълкуват тези неща.
Второ, свързано с това, което се надявам, че и колежката Масева след мен ще продължи ­ да се оставят временните правила за одобряване единствено в ръцете на председателя на парламента, а да не бъдат санкционирани от цялото ръководство, тоест от председателя и неговите заместници, означава да го превърнем във висш администратор. И без това председателят на Народното събрание именно по този текст от Конституцията, който беше прочетен, се грижи да осигурява реда на работата. Но самите правила, самата “вътрешна конституция”, основният закон за работа на самата администрация не може да бъде еднолично дело, редно е да бъде дело на Председателския съвет. Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Методиев.
Уважаеми господин Методиев, моля Ви също като предложение и въпрос да погледнете чл. 77 на Конституцията, където се казва какви са правомощията на председателя и се казва, че заместник-председателите подпомагат председателя.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само към думата “подпомагат” ще Ви върна към началото на собственото си изказване, господин председател.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Ти имаше мандат преди този, Методиев, защо не се сети за тази работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Във връзка с Вашето изказване, макар че то не беше от трибуната, искам да направя едно възражение, което има чисто правен, юридически характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА: В чл. 77 от Конституцията на Република България никъде не е записано правомощие на председателя да издава каквито и да било актове, включая правила и правилници. Разбира се, за добро и за рационализиране на работата в Народното събрание, в няколко народни събрания този текст е бил приеман като допустим. Това, което ние правим като допълнение, всъщност е една делегация от Народното събрание към Председателството, защото, първо, съгласно мотивите ми във връзка с конституционния текст, и второ, защото няма нищо по-естествено от това въпросите, свързани с организацията, дисциплината и материалната база, да бъдат предмет, да бъдат болка на всички парламентарно представени групи. Това означава, че именно Председателският съвет трябва да бъде ангажиран с тази задача. Нищо лошо няма в това.
В края на краищата дискрецията, която се дава, е на председателя ­ той да одобри. Ако няма съгласие, той не би одобрил. Така че с тези мотиви аз защитавам текста, който сме внесли.
Искам допълнително да взема отношение по предложението на Анелия Мингова и Камелия Касабова също по чл. 8.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): То е оттеглено.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Не е оттеглено, напротив.
Това предложение по т. 12 гласи, че председателят утвърждава правила за работа на администрацията на Народното събрание. Няма да се позовавам отново на Конституцията, защото става ясно от чл. 77, че това е недопустимо. Но този текст противоречи на няколко закона ­ на Закона за администрацията, на Закона за държавния служител. Защото, съгласно тези закони, администрацията не се управлява с правила, а се управлява с приети устройствени правилници. Това е записано в Закона за държавния служител ­ чл. 21, ал. 1. Така че, ако си позволим, както комисията си позволи да приеме този текст, ние ще приемем норма, която е в противоречие на закона.
Затова апелирам към всички народни представители да съобразим нашата воля с Конституцията и законите на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моята реплика към господин Близнашки, за съжаление, е в същия смисъл, който беше изказан от колегите. Ако прочетем ясно съдържанието, логиката и смисълът, който е вложил законодателят в чл. 77 от Конституцията, в ал. 1 в точки от 1 до 6 никъде не е определена функция на председателя на Народното събрание да ръководи, освен: “открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда на провеждането им”. Така че той не може да бъде орган на нищо, освен да председателства и да извършва тези дейности, които са визирани в Конституцията от името на народните представители.
В този смисъл Председателският съвет, една част от които е визирана в ал. 2 ­ заместник-председателите и представляващите сдруженията на народните представители, както ние сме го записали в правилника, по политическа ориентация, партии и коалиции, които са влезли в парламента по силата на вота на избирателите, естествено е да има особени функции в участието на управлението на администрацията на Народното събрание и цялостната дейност на Народното събрание. И в този смисъл ние, като общо събрание на народните представители, избирайки председателя, можем да вменим всякакви функции на този Председателски съвет. И Конституцията не ни ограничава в този смисъл. Напротив. Защото, ако прочетете внимателно чл. 77, ще видите това нещо. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Тагарински.
Господин Близнашки, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми господин Тагарински, няма никакво съмнение, че Вашите съображения са извънредно интересни, но нека да припомня, мисля, че и Вие бяхте депутат тогава, в Тридесет и шестото Народно събрание мнозинството отказва да създаде въобще Председателски съвет. Когато Вие бяхте част от това мнозинство. Сега вървим в обратна посока и имаме желанието да превърнем Председателския съвет...
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС, от място): В Тридесет и шестото вие имахте мнозинство.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Говоря за първото обикновено Народно събрание след приемане на Конституцията и времето, когато господин Филип Димитров беше министър-председател.
Вземайки повод и от едно предишно изказване, за да не вземам думата отново, искам да подчертая, че по въпросите на администрацията и въобще на своята собствена организация, Народното събрание разполага с така наречената регламентарна автономия. То само е в правото си да решава своите вътрешноадминистративни проблеми. Тоест администрацията на Народното събрание има особен статус, тя не може да се подчинява на общия режим. (Реплики от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина, уважаеми народни представители.
Заповядайте за дуплика, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаеми господин Близнашки, това, което казахте, само потвърждава, а не оборва моята теза. Така се е случило в предишно Народно събрание ­ мнозинството, тоест част от общото събрание на народните представители, са решили така. Това казах и аз преди малко, че Народното събрание, ние като народни представители и в частност парламентарните групи, гласувайки със своя вот можем да определим функции на този Председателски съвет и на самия председател, и по отношение на администрацията.
И не е вярно това, което казвате по отношение на администрацията, защото всяка администрация подпомага съответната дейност на органа. Органът е Народното събрание. Така че тя не е администрация на самия председател. Председателят има свой кабинет. Това е администрацията, която обслужва всички нас и се подчинява на законите, които са приети в Република България. И ние би трябвало да приемем устройствен правилник, който да определя реда и дейността, и организацията на администрацията, както е във всяка една нормална администрация в страната. Например Правилникът за администрацията на всички министерства се приема от Министерския съвет, а не еднолично от министър-председателя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Тагарински.
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Аз взимам повод от забележката на госпожа Масева и предлагам редакционна колекция на т. 12 от чл. 8, ал. 1, като текстът да добие вида: “Утвърждава Правилник за работата на администрацията на Народното събрание” вместо “правила”.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): С т. 4 тогава какво става? И там са правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би ще искате реплика, госпожо Масева.
МИНЧО СПАСОВ: Да, може би Вие трябва да си предложите това, защото не съм го обмислил.
Моето предложение е т. 12 да добие вида:
“12. утвърждава Правилник за работата на администрацията на Народното събрание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Доколкото разбирам т. 12 се подкрепя от комисията, тя е включена в предложението на комисията. Господин Спасов прави редакционно предложение.
Има думата за реплика госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Исках да направя реплика с цел да улесня гласуването, защото може би ще се създаде едно недоразумение. В т. 4, която обсъждаме, е записано, че председателят одобрява правила за вътрешния ред. Това е нещо съвършено различно. Ние предлагаме т. 12 по изказаните съображения въобще да отпадне. Тя не подлежи на каквото и да било ремонтиране и коригиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Спасов, мисля, че разбрахте смисъла на репликата на госпожа Масева. Предложението е въобще да отпадне т. 12 по предложение на Парламентарната група на Демократи за силна България. Тоест не става въпрос за редакция, а за отпадане на точката. Така че залата ще трябва да гласува това предложение. Когато стигнем на гласуване ще го подложим на гласуване преди общия текст.
Има думата господин Бисеров.
 ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да върнем спора там, където е. Отплеснахме се и водим спора изобщо за правомощията на председателя, а всъщност ние сме в хипотезата на т. 4, която регламентира въпроса само за правилата за вътрешния ред и използването на материалната база.
Имаме три хипотези пред себе си. Едната е на господин Близнашки, която е в едната крайност и която предлага председателят еднолично да решава тези въпроси. Другата хипотеза, която е хипотезата на госпожа Масева, която е другата крайност, предлага Председателският съвет да решава тези правила и председателят само да ги одобрява. Третата хипотеза е хипотезата, която всъщност е дал господин Корнезов ­ когато е намерен баланс между правомощията на председателя и правомощията на Председателския съвет. Тази хипотеза предлага Председателският съвет да изработи тези правила, естествено с участието на председателя, тъй като той ръководи този Председателски съвет, и накрая той да ги одобри.
Моето твърдение е, че и трите хипотези са конституционосъобразни, нито една от трите хипотези не нарушава нито Конституцията, нито някой закон. Всъщност ние трябва да потърсим баланса, естествено е да го намерим по средата, тогава когато Председателският съвет изработи правилата и когато председателят ги одобри.
Затова позицията на Движението за права и свободи е текстът да бъде запазен такъв, какъвто е предложен от вносителя и да бъдат отхвърлени предложенията както на господин Близнашки, така и на госпожа Масева. По този начин ще намерим баланса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Имате думата, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Наистина спорът, който се разгоря, е доста интересен, но в същото време въпросът, който обсъждаме, е както важен, така и доста деликатен. Аз мисля, както каза и господин Бисеров, че ние трябва да намерим най-точния баланс, като изхождаме от факта, че, първо, Народното събрание е един уникален държавен орган, тоест той няма аналог сред другите институции в България. Не можем да правим аналогия с изпълнителната власт, с Министерския съвет и т.н., не можем да търсим, господин Близнашки, аналог с изпълнителната власт и да провъзгласяваме председателя на Народното събрание като едноличен орган на законодателната власт. Това е един абсолютен нонсенс. Народното събрание е органът на законодателната власт като колективен демократичен орган. Така че в Конституцията ясно са посочени правомощията, изрично, изчерпателно са посочени задължителните правомощия на председателя на Народното събрание. Всички останали правомощия, с които той разполага, той разполага благодарение на факта, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание му ги възлага допълнително. Народното събрание е като суверенен орган на законодателната власт, има свободата и възможността да прецени какви още правомощия да предостави на своя председател.
В тази връзка ми се струва, че е много подходящо предложението в т. 4 някои основни принципи на функционирането на този колективен демократичен орган Народно събрание, някои важни актове и важни правила да могат да бъдат приемани с по-широк консенсус от самите народни представители, защото по този начин мисля, че само ще подпомогнем председателя на Народното събрание тогава, когато възникнат някои щекотливи въпроси, когато понякога трябва да се вземат някои непопулярни решения. Колегите народни представители, които са с по-дълъг парламентарен опит, знаят, че има хронични проблеми в Народното събрание, които досега не бяха решени от нито един председател точно защото ние, народните представители, му бяхме възложили еднолично да ги решава. Аз съм убеден, че ако един такъв колективен орган, какъвто е Председателският съвет, бъде подпомогнат, някои подобни въпроси най-после биха могли да бъдат решени за по-доброто функциониране на нашето Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Казак.
Има ли други желаещи?
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че станаха ясни две неща: първо, че правилата за вътрешния ред могат да бъдат уредени от председателя на Народното събрание, могат да бъдат предложени от Председателския съвет, може да решим този въпрос по различен начин в зависимост от това каква е волята на Народното събрание. Както и да го решим, не е в противоречие с Конституцията.
Обаче утвърждаването на правилник или на правила за работата на администрацията на Народното събрание е неприемливо да бъде оставено на председателя на Народното събрание. Защо? Ще обясня на господин Близнашки, който изглежда е пропуснал този период. Защото между 1991-1992 г. и сегашната 2005 г. има приети закони за администрацията и за държавния служител. Там е казано как са уредени правилата за функционирането на администрацията и е казано, че те се отнасят и за администрацията на Народното събрание. Така ли е?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Това беше в сила от доста време.
ИВАН КОСТОВ: Така е. Затова председателят на Народното събрание не може да има правото да утвърждава правилник или правила. Ако той стриктно изпълни закона, ще трябва да препише закона и да го отнесе към ... (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако желаете реплики, моля след това.
ИВАН КОСТОВ: Не ме карайте да казвам истинската причина, поради която искате да възложим на председателя да утвърждава правилник за дейността на администрацията на Народното събрание. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да изслушате изказващия се.
ИВАН КОСТОВ: Знам, че не е ваш текст, затова ви предлагам да го махнем, да няма такава точка 12. Това ми е предложението ­ предлагам просто да не утвърждава председателят правила за работа на администрацията на Народното събрание.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Какво говориш и къде се намираш?
ИВАН КОСТОВ: Нека това да се реши от Народното събрание или на базата на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Костов, Вие сте човек опитен в администрацията и в управлението, само че с действието на закона се опитахте да подмените темата. Вътрешните правила във всяко едно ведомство, във всяко учреждение, във всяка фирма, ако щете, са нещо, което е плюс закона. Да, законът е действащ и неотменим и в Народното събрание. Всяка структура може да въведе свои вътрешни правила, примерно вътрешните правила да бъдат за документооборота ­ по какъв начин се движат едни документи в рамките на администрацията, която е доста сериозна, или вътрешните правила могат да бъдат свързани с достъпа до определена информация, която е свързана с опазване на тайни, с класифицирана информация. В коя стая на Народното събрание и по какъв начин народните представители имат достъп ­ това също са вътрешни правила и те са свързани с дейността на администрацията и нейните ангажименти. Така че вътрешни правила има не само в Народното събрание, а е нормално да има и в много други места, които детайлизират и допълват закона. Разбира се, че законът действа. Още повече, прав сте, не е наше предложение, само че доста спекулативно се хващате за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други реплики? Не виждам.
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Не е лошо, господин председател, да се поговори за тези неща, за да се изяснят добре. Аз тъкмо казах, че вече сме схванали разликата между т. 4 и т. 12 и се оказа, че не сме. Точка 4 третира правилата за вътрешния ред в сградата. Правилникът за работата на администрацията е нещо съвършено друго. Искам да кажа, че Вие смесихте двете неща. Правилата за вътрешния ред са правила за вътрешния ред. Правилата обаче примерно за движението на документацията са основни правила във всяко учреждение. В зависимост от това как се определя режимът на движение на документите, документооборота вътре в администрацията, това вече означава конструиране на самата организация. Това не са правила за вътрешния ред.
В този смисъл нека се разберем така: разделяме т. 4 от т. 12 и гласуваме против т. 12. А т. 4 гласуваме съобразно мнозинството, което има в залата. Призовавам ви да не приемаме т. 12. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Костов.
Уважаеми колеги, не виждам други желаещи за изказване. Ще се обърна с молба към господин Юнал Лютфи да поеме ръководството на заседанието, тъй като бих желал и аз да се изкажа, уважаеми дами и господа народни представители, по дискутираната тема. Както каза и господин Иван Костов, не е лошо да поговорим по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин председател, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нека се опитаме да подредим въпросите, които са предмет на дискусия. Първият, свързан с Конституцията въпрос, е въпросът как се подпомага председателят в неговата работа? Защото чл. 9, ал. 1 от проекта за правилник и от досега действащия правилник предвижда, госпожо Михайлова, че Председателският съвет подпомага председателя.
Конституцията не предвижда такава форма на помощ. Конституцията предвижда единствено и само в ал. 2 на чл. 77, че заместник-председателите на Народното събрание, чета, “подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него задачи.” Много ясен е смисълът на текста, че председателят сам отговаря, отговаря ­ подчертавам ­ за изпълнение на конституционните му задължения по ал. 1 и съответно търси помощ, тогава когато прецени, че му е необходимо, от заместник-председателите.
В практиката на предходните парламенти се създаде формата на Председателски съвет, очевидно под въздействието на самото развитие на дейността на Народното събрание, на необходимостта от консултиране, съгласуване, такова каквото е изписано и в сега действащия чл. 9, като Председателският съвет включва и заместник-председателите и председателите или техните заместници от парламентарните групи. Това е един достатъчно представителен консултативен орган. Очевидно смисълът на органа и функциите му са изписани изрично в сега действащия чл. 9, който е възпроизведен и в чл. 9 на предлагания проект за правилник, където достатъчно широко е казано, че в Председателския съвет се дискутират всички основни групи въпроси, които са предмет на решение от страна на председателя. Така поне аз го чета ­ консултации по законодателната програма, не по-рядко от един път в месеца се информира за изпълнението на тази програма и, трето, Председателският съвет съдейства за постигане на съгласие при възникнали конфликти на интереси между различните парламентарни групи, както и по процедурни и организационни въпроси от дейността на Народното събрание. Това е целият спектър въпроси, които в частност бяха коментирани ­ и вътрешният ред на Народното събрание, и работата на администрацията, и самият въпрос за свикването на Председателския съвет.
Аз бих отправил и такъв въпрос към Временната комисия, към вас: в няколко последни народни събрания в Допълнителните разпоредби на правилниците, които действаха, беше записано задължение ­ норма на Народното събрание да приеме правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание. Това е сегашният текст на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби. Такъв правилник досега не беше приеман. Имаше изготвени проекти, те отлежаваха, отлагаха се и т.н. В сегашния проект за правилник, доколкото виждам, господин Корнезов, тази идея за приемането на такъв правилник е отпаднала, освен ако аз не съм намерил текста. Не считате ли, че това е необходимо? Аз бих предложил Народното събрание да се насочи именно натам.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ, от място): Защото има т. 12.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вижте какво, аз съм заинтересован като председател да работя по правила, които са приети от цялото Народно събрание. Аз не разглеждам правомощията си като едноличен разпоредител. (Ръкопляскания от ДСБ.) И смятам, че при един изработен, приет от Народното събрание правилник за администрацията, ще отпаднат много от споровете, които иначе възникват. Председателят ще бъде длъжен надлежно да изпълнява приетия правилник.
Това е правилникът за вътрешния ред на Тридесет и деветото Народно събрание на Република България. Този документ действа и сега, уважаеми дами и господа народни представители. Той е утвърден със заповеди, изменен и допълнен е с тези заповеди, и той регламентира вътрешния ред на Тридесет и деветото Народно събрание. Ако се прецени, че трябва да има два документа, които да регламентират веднъж администрацията, веднъж чисто вътрешния ред, това също е възможно. Би могло тази т. 12, за която говорим, да бъде редактирана, както предложи господин Спасов: утвърждава правила за вътрешния ред ­ не, а правилник за вътрешния ред. Регистрирах възраженията на Демократи за силна България, те считат, че такова право на председателя е прекалено голямо. Те ще гласуват очевидно “против” при едно поставяне на гласуване, може и други народни представители да преценят така. Но моето разбиране, моята позиция и вярвам, че заседанията на Председателския съвет досега са го потвърдили, е, че председателят носи отговорността за своите решения, че той, за да може спокойно да я носи, трябва да си осигури възможно най-широката и ангажирана подкрепа на всички парламентарни групи и на всички заместник-председатели на Народното събрание, че това той го прави чрез Председателския съвет, стремейки се точно да прилага законите, Конституцията, правилника и евентуални други правилници.
Откъде идва моето смущение от предложенията, които сега се правят? И в т. 4, а след това, ако забележите в ал. 3... (Реплики от залата.) Председателят трябва да има възможността да носи отговорността, възложена му от Конституцията, и да има необходимостта да осигури максимална подкрепа за тези свои отговорности, без да му бъде вменявано в задължение едно или друго процедурно или същинско ограничение на правомощията му, което не му позволява в пълна степен да носи своите отговорности. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин председател.
Има ли други изказвания по чл. 8? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на направените предложения по чл. 8.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Георги Близнашки, Михаил Миков и Янаки Стоилов.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 59, против 88, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Елиана Масева, Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова и Иван Николаев Иванов. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 44, против 112, въздържали се 5.
И това предложение не се приема.
Преминаваме към гласуване на следващото предложение, направено от народните представители Анелия Мингова, Камелия Касабова и Огнян Герджиков.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То е прието и е всъщност т. 12 с предложението на господин Спасов ­ утвърждава не “правила”, а “утвърждава правилник за работа на администрацията на Народното събрание”. Понеже бе поставен въпросът за отпадането на това предложение, вероятно отново трябва да бъде гласувана т. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прав сте, господин Корнезов.
Поставям на гласуване предложението на господин Костов за отпадане на т. 12 от чл. 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 45, против 106, въздържали се 14.
Това предложение не се приема.
Няма процедурно предложение за прегласуване.
Господин Минчо Спасов и направил предложение в т. 12 изразът “утвърждава правила” да бъде заменен с “утвърждава правилник”. Правилата, събрани в една книжка, се превръщат в правилник. Поправката е в приетата вече т. 12.
Подлагам на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 133, против 25, въздържали се 7.
Това предложение се приема.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Гласувах против, защото когато се опитахме “да се разходим” как се е работило в предишните парламенти и как се работи сега, бе пропуснато да се каже нещо и затова аз искам да го кажа в рамките на отрицателния вот.
В този парламент започнахме преди няколко дни с една ясна представа ­ тук работеше скрита коалиция за избор на председател. Сега работи скрита коалиция, за да се дадат права на председателя, за да може тази коалиция да се открие явно когато дойдат малко повече колеги от центъра на залата, за да подкрепи правителство.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Вие сте се изказвали. Сега можете само да обясните отрицателния си вот.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Когато сме избирали председател в предишни парламенти и е приеман правилник, когато са приемани правила, това е правено в присъствието на политическо мнозинство. Понеже сега това политическо мнозинство е скрито във висока степен, докато се открие, когато се гласува правителството, не се чува това, което е смислено, което е еволюция на парламентарната практика на България. Това е отрицателен вот. (Шум и реплики в залата. Народният представител Иван Костов иска думата за втори отрицателен вот).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Костов, Вие взехте думата по същество и нямате право на отрицателен вот.
Приключихме с гласуването на направените предложения по текста на комисията.
Предлагам да приемем окончателния текст на чл. 8.
Гласуваме окончателната редакция на чл. 8, както е предложена от председателя на Временната комисия господин Корнезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 129, против 19, въздържали се 14.
Окончателната редакция на чл. 8 е приета.
Има направено предложение от Анелия Мингова ...
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То е оттеглено, затова преминавам по-нататък.
“Чл. 9. (1) Председателят на Народното събрание се подпомага от Председателски съвет, който се състои от заместник-председателите на Народното събрание и от председателите на парламентарните групи или упълномощени техни заместници.
 (2) Председателският съвет:
1. провежда консултации по проектите за законодателната програма на Народното събрание и по дневния ред;
2. периодично, но не по-рядко от един път в месеца се информира за изпълнението на законодателната програма и за работата на комисиите по разпределените им законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения;
3. съдейства за постигане на съгласие при възникнали конфликти на интереси между различни парламентарни групи, както и по процедурни и организационни въпроси от дейността на Народното събрание.
(3) Председателският съвет се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива или по искане на една трета от членовете му.”
Има предложение от народните представители Близнашки, Миков и Стоилов, което е оттеглено.
“Чл. 10. Секретарите на Народното събрание:
1. информират председателя за присъствието на народните представители за заседанията на Народното събрание и го подпомагат при извършване проверка на кворума;
2. проверяват и подписват стенографските протоколи от заседанията, на които са били дежурни;
3. при явно гласуване без електронна техника преброяват и съобщават на председателя резултатите от гласуването;
4. при тайно гласуване подпомагат технически гласуването;
5. четат имената на народните представители при поименно гласуване;
6. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Народното събрание.
Чл. 11. Квесторите на Народното събрание:
1. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в пленарната зала и на балконите към нея;
2. подпомагат секретарите на Народното събрание при преброяване на гласовете при явно гласуване и при техническата организация на тайно гласуване;
3. следят в пленарната зала да присъстват само народни представители, министри и допуснати от Народното събрание длъжностни лица.”
По текстовете, които ви докладвах, предложенията са оттеглени. Следователно комисията подкрепя текста на вносителя и това са текстове на самата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще подложа на гласуване текстовете до глава четвърта.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение по текстовете на чл. 9, 10 и 11? Не виждам. Няма предложения.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 9, 10 и 11, както бяха докладвани от председателя на Временната комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма.
Член 9, 10 и 11 от правилника са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И сега вървим към чл. 12. Има доста предложения. Предполагам, че ще има и доста дискусии. Този текст е изключително важен. Той има и пряко политическо значение.
По чл. 12 има предложение от народните представители Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Иван Колчаков, Иван Сотиров, Яне Янев и Димитър Йорданов:
“В чл. 12, ал. 1 думите “или политическата си ориентация” се заменят с “на основата на партии и/или коалиции, участвали в парламентарните избори”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Димитров, Шарков, Колчаков, Сотиров, Янев, Йорданов, ал. 3 да звучи така:
“(3) Парламентарните групи могат да образуват парламентарен съюз, на който делегират правата си.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Лютви Местан и Христо Бисеров за ал. 3:
“(3) Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на парламентарна група, могат да се присъединят към вече съществуваща парламентарна група”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Георги Близнашки да отпадне възможността за образуване на парламентарни съюзи. Той не е дал текст, но идеята е да няма парламентарен съюз, както беше примерно в предния парламент.
Комисията чрез гласувания ви предлага следния текст:
“Чл.12. (1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи според партийната си принадлежност или политическата си ориентация.
(2) Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10.
(3) Когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.”
Това е, господин председателю. Надявам се, че всеки ще изрази ясно и категорично мнението си и Народното събрание волята си около този проблем ­ не само за парламентарните съюзи, а за парламентарното номадство, нови групи и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 12. Може би ще вземат думата колегите, които са направили предложенията.
Има думата народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не виждам логиката да няма възможност за създаването на парламентарен съюз. Тази опция би следвало да съществува и не мога да разбера защо комисията е предложила тя въобще да отпадне? Смятам, че това е много важно и трябва да има дебати. Аз с голям интерес искам да чуя аргументите тази опция да бъде отхвърлена и да не съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други, които желаят да вземат думата? 
Д-р Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също мисля, че си заслужава да се поспори по този въпрос или най-малко да се дискутира, защото с малка корекция на стария текст, която даваше възможност на определени народни представители или да се присъединят към групи, или да си образуват съюз, беше много по-коректно. В това отношение вие имате своето основание. Защото в крайна сметка има две опции.
Първата опция е определени народни представители да се присъединят към една политическа сила и да направят съюз. Този смисъл има само, когато тези определени народни представители, хикс на брой, са от една политическа сила, присъединяват се към друга парламентарна група и по този начин намират своето основание за да се формира съюз. Ако това са отделни народни представители, които не могат да представляват една определена политическа сила, е съвсем нормално те да се присъединят към вече съществуващата парламентарна група. Така че аз мисля, че в стария текст, който даваше тези опции, може би само с една добавка ­ “и/или”, дава най-добрата възможност за избор и за представителство в Народното събрание. Защото сам по себе си в старият текст парламентарният съюз делегира правата си. Има права на група. Той не променя нито времето, нито възможностите на всяка една парламентарна група. Дава само едно представителство.
Така, както комисията го предлага, парламентарният съюз не е забранен и в крайна сметка след като нещо не е забранено, то едва ли може някой да бъде накаран да не го направи, но така или иначе, аз мисля и затова е моето пледиране, да се помисли дали старият, първоначалният текст да бъде с тази забележка “и/или”, за да не бъде императивно. Както беше в стария текст, би било най-добре и ще отразява наистина най-добре възможността за ясно представителство в българското Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Китов.
Има думата народният представител Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, дами и господа народни представители! Най-напред искам да се обърна към господин Мартин Димитров и да го попитам: вместо да задавате въпроси на темата защо евентуално няма да има парламентарни съюзи, защо не обясните нещо друго? Защо внесохте предложение, с което забранявате на практика, парламентарните групи да се образуват по друг начин, освен по който са влезли в парламента? Когато вземете думата, обяснете това. Защото това е репресивен текст. А не задавайте въпроси по друга тема: защо няма да има евентуално парламентарен съюз.
А защо би трябвало да няма парламентарен съюз, отговорът е следният: ами, защото парламентарният съюз има правата на парламентарна група и нищо повече! Това всъщност е друга фразеология и нищо повече! Защото текстът казва, че когато примерно две парламентарни групи направят съюз, те делегират правата си. Това е простият отговор! Към него има едно допълнение: защото може да се злоупотребява, защото две по-малки парламентарни групи, ако направят един по-голям парламентарен съюз, няма ли да разместят съотношението на парламентарните групи в парламента и да подменят вота на избирателя?!
Ето затова ние предлагаме да няма парламентарен съюз. И в крайна сметка комисията премахна този текст ­ текстът на вносителя, ал. 3, мисля че беше, цялата ал. 3 като ликвидира регламентацията за парламентарен съюз. Смятаме, че по този начин се намира най-доброто решение, без да се забранява изрично. Когато няма регламентация, вероятно няма как да бъде създаден. За това става въпрос. Там е спорът.
А вие обяснете защо забранявате да има други парламентарни групи, освен така, както са влезли? Защо не разрешавате на народен представител да напуска парламентарна група?
Между другото, колеги, ако забележите кои са вносители на този текст, ще видите, че половината от тях са за първи път в парламента. (Реплики.) Някой сигурно ви го е подсказал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Бисеров, въпросът е следният ­ че политическата ориентация на всеки от нас е ясно изявена с участието в дадена политическа партия, която се е явила на изборите. И след това, когато се създават парламентарните групи, е логично те да бъдат създадени според вота на избирателите. Тоест ние се опитваме да уважим вота на тези избиратели. Тези хора, за които е гласувано като част от дадена политическа сила, след това да направят и парламентарна група, господин Бисеров.
Другата идея е спирането на роенето и създаването на нови парламентарни групи, така че отново вотът на избирателите да бъде подменен. Това е нашата идея, господин Бисеров ­ вотът на хората да се уважава, гласувайки за някого в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика думата има д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Бисеров, след като парламентарният съюз на две малки, както Вие се изразихте, парламентарни групи делегира своите права, те стават с правата на една група. Нищо не им пречи, ако те решат, да го направят, да станат една група. Тогава същата хипотеза, за която Вие пледирате, че подменяла вота, съществува. Това не може да бъде никаква теза, защото това не го спира. Напротив, аз ви казах, че това е една парламентарна група, която обаче получава по достойнство наименованието си и е нещо, което е едно и също, но дава възможност за малко по-голям престиж да имат тези, които участват. Това е целият смисъл. Тя не променя абсолютно нищо, нито съотношението на Народното събрание, нито времето за изказване, нито подменя вота на избирателите, защото двете групи могат да си го направят, никой не им пречи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За дуплика думата има господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Моята дуплика към господин Димитров е, че аз не желая той да го обяснява на мен. Аз го знам отлично, защото десет години съм участвал.
Господин Китов, да, така е, но след като е едно и също, защо да има два термина? Това обяснете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Колеги, имаме две минути до почивката, съгласно правилника, по който работим. В петък в 10,30 ч. преди парламентарния контрол има почивка. След парламентарния контрол предлагам да продължим нашата работа по второто четене на правилника.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Давам думата за процедурен въпрос на господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам във вторник ­ 26 юли, от 10,00 ч. да се състои извънредно заседание на Народното събрание със следния дневен ред:
1. Избиране на министър-председател на Република България.
2. Структура на Министерския съвет.
3. Избиране на Министерския съвет на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Овчаров.
Чухте процедурното предложение за извънредно заседание във вторник ­ 26 юли, от 10,00 ч., с три точки за дневен ред, предложени от Коалиция за България.
Не виждам желаещи за изказвания или коментари.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 154 народни представители: за 146, против 7, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
По правилник първо съм длъжен да ви обявя, уважаеми дами и господа, новопостъпилите питания в периода от 15  до 21 юли 2005 г.
Постъпило е питане от народните представители Надежда Михайлова, Елеонора Николова и Йордан Бакалов към Симеон Сакскобургготски ­ министър-председател на Република България в оставка, относно преодоляване на кризисната ситуация в страната като последица от наводненията. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 юли.
Това съобщение не се предвижда да се коментира.
Заповядайте по процедурен въпрос, господин Златев.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес, 22 юли, очаквах отговор от министъра на отбраната господин Свинаров на зададен от мен актуален въпрос със следното съдържание: използва ли се артилерийският полигон “Змеево” от български или чуждестранни търговски дружества? Ако отговорът му бе утвърдителен, бях предвидил един допълнителен въпрос: кои са тези търговски дружества?
Използвайки възможността чрез Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, господин Свинаров отклони отговора и го отложи за следващата седмица. Предвид предстоящите правителствени промени това означава само едно: бягане от отговорност, дълбоко пренебрежително отношение към старозагорската общественост, и, най-вече, госпожи и господа, имайки предвид тревожните сигнали, които пристигнаха и тази сутрин за замърсен въздух в района на Казанлъшко и Мъглижко ­ гузна съвест.
Изразявам дълбокото си възмущение! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има един-единствен актуален въпрос по дневния ред днес на парламентарния контрол. Това е актуалният въпрос към господин Милен Велчев ­ министър на финансите в оставка, зададен от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов.
Давам думата на вносителите на актуалния въпрос.
Господин Христов, заповядайте, да го развиете в продължение на 3 мин.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! През последните дни вашето правителство одобри редица съмнителни сделки с държавна собственост. Една от тях е сделката, в която Министерството на финансите внася над три хиляди, повтарям ­ три хиляди квадратни метра в непосредствена близост до Народния театър в София в смесено дружество с британската фирма “45 Уест”. Въпросният терен е оценен на 134 хил. лв., докато според експертни оценки, публикувани в пресата, пазарната цена е около 5 млн. лв. Казано направо, цената на имота е подценена около 37 пъти. Излишно е да подчертавам, че сделката е извършена без публичен търг и конкурс. Тук е господин Софиянски и той може да Ви обясни за последиците от подобни сделки.
Според разкрития на Би Би Си, компанията “45 Уест” има акционерен капитал от 2 британски лири или около 6 български лева. Повтарям, господин Велчев, ­ 6 български лева.
Господин Велчев, в случая Вие надминавате наглостта на вашето правителство и колегата Ви Церовски, които отдадоха на концесия автомагистрала “Тракия” на две португалски фирми с оборот от 5 млн. евро. Тези две фирми трябваше да строят част от магистралата на стойност 717 млн. евро. Тук няма да споменавам криминалните аспекти на тази сделка, с това трябва да се занимае българското правосъдие. Няма да споменавам и за вчерашното заседание на вашия Министерски съвет, господин Велчев, който раздаде 13 апетитни имота само за 14 минути. Само една от сделките ощетява държавата с над 4 млн. лв.
Господин Велчев, моля да отговорите по какви критерии избрахте фирмата “45 Уест” и как беше оценен терен над 3000 кв.м в идеалния център на София за 134 хил. лв.?
И второ, господин Велчев, считате ли, че интересите на Република България, държавните интереси са защитени в тази сделка? Благодаря. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Банкова и господин Христов! Преди да пристъпя към отговор, бих искал да честитя на госпожа Банкова поредната є парламентарна група! Когато...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Велчев, това е извън темата на въпроса.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Когато бях попитан дали бих искал да се възползвам от възможността, която дава правилникът на Народното събрание за отлагане с една седмица на този въпрос, отговорих, че предпочитам да отговоря тази седмица, тъй като, както разбрахте току-що, предстои извънредно заседание на парламента във вторник и е много вероятно следващият петък да имаме нов Министерски съвет и нов министър на финансите, което ще ме лиши от възможността да отговоря на този въпрос. (Оживление в залата.)
В отговор на въпроса ще заявя следното. Имотът, за който споменахте, е предоставен на Министерството на финансите на основание на Решение № 678 от 19 октомври 2000 г. на Министерския съвет. С оглед необходимостта от допълнителна административна площ за нуждите на Министерството на финансите и поради липса на бюджетни средства за изграждане на нова сграда Министерството на финансите публикува обявя за търсене на български или чуждестранни инвеститори за финансиране и развитие на съвместен проект за изграждане на административен корпус. В указания срок на обявата, публикувана във вестник “Пари”, във вестник “Файненшъл таймс” в деловодството на Министерството на финансите постъпиха две предложения: от израелската компания “Елдар пропъртис лимитид” и английската фирма “45 Уест”. Беше назначена работна група, която да отвори, оцени и проведе преговори за уточняване на постъпилите предложения.
Предложението на фирма “Елдар пропъртис лимитид” беше Министерството на финансите да прехвърли собствеността на имота и правото на строеж върху същия, срещу което фирмата се ангажира да финансира изграждането на самостоятелна административна сграда и да предаде сградата под наем на Министерството на финансите за 6,80 евро на квадрат за месец за срок от 30 години.
Фирма “45 Уест” предлага създаването на съвместно дружество, в което Министерство на финансите ще предостави терена, а компанията от своя страна ще финансира изцяло проектирането и изграждането на административна сграда за нуждите на Министерство на финансите.
След приключване на инвестиционния проект дружеството ще бъде прекратено, а Министерство на финансите ще стане собственик на сградата.
След разглеждане на писмата за намеренията работната група излиза с предложение да бъдат продължени преговорите с фирмата, представила икономически по-изгодната оферта, която е “45 Уест”.
С оглед конкретизиране на финансовите аспекти и организационно-правната форма на евентуалното бъдещо съвместно дружество, бяха проведени срещи, на които Министерство на финансите изрази своята позиция дяловото участие на страните да бъде разпределено 50% за Министерство на финансите и 50% за “45 Уест”, а решенията в дружеството да се взимат с общо съгласие.
На преговорите изрично е подчертано, че Министерство на финансите ще апортира имота, след като му бъде направена оценка по реда на чл. 72, ал. 2 от Търговския закон. Такава оценка, отварям една скоба, не е направена.
Евентуалният партньор изрично беше предупреден, че при оценка на имота, по-ниска от реалната му пазарна стойност, Министерство на финансите ще прекрати преговорите и ще се откаже от участие в създаването на съвместно дружество.
С решение на Министерския съвет недвижимият имот е обявен за частна държавна собственост. В изпълнение на това решение са съставени актове за частна държавна собственост, в които е посочена балансовата стойност на имота ­ 134 хил. лв. за трите парцела.
Убедително ви моля да правите разлика между оценка на имота и неговата балансова стойност, записана в актовете за частна държавна собственост. Сто тридесет и четири хиляди лева е именно тази балансова стойност, която няма абсолютно никакво отношение към оценката, която все още предстои да бъде направена.
Държа също така да Ви информирам, че към настоящия момент Министерство на финансите не е предприело действия за подписване на учредителен акт за създаване на съвместно дружество и, както казах, не е извършена оценка на имота по реда на чл. 72 от Търговския закон.
Надявам се от всички изложени факти да Ви е станало ясно също така, че процесът е стартиран още от предходното правителство, и че ще бъде завършен от следващия кабинет. Затова считам, че всякакви опити за внушения и спекулации за сделки в последния момент са напълно безпочвени и неоснователни, защото, както е видно, такава сделка няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате право на реплика ­ 2 минути.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Не съм доволен от Вашия отговор, господин министър. Не ми отговорихте за двете лири акционерен капитал на тази фирма. Колкото до оценката на имота, вчера само вашето правителство продаде една масивна сграда в София на стойност пет пъти, повтарям, пет пъти по-ниска от реалната цена. За това пишат днешните вестници, можете да ги прочетете.
Не мога да разбера, господин Велчев, защо едно Министерство на финансите трябва да се занимава с хотелиерска дейност. Може би Вие, господин Велчев, сте заразен от увлечението на Вашето семейство по строежа на суперлуксозни хотели по българското Черноморие. (Ръкопляскания.)
Ние ще продължаваме да Ви питаме за произхода на тези хотели, така както ще Ви питаме за сделките по външния дълг, от които България загуби досега, забележете, над 1 млрд. 100 млн. долара.
Ще Ви питаме защо българската държава трябваше да замени дълг, по който плащахме под 3% лихва, за друг, по който да плащаме над 8% лихва.
Или защо трябваше да изкупуваме предсрочно брейди книжа с най-ниската възможна лихва, която плащахме, а в същото време да взимаме нови заеми за два пъти по-висока лихва, господин Велчев?
Ще продължаваме да Ви питаме какво правихте на тайни яхтени срещи в Монако с доказани престъпници.
Искрено се надявам, господин Велчев, че тези въпроси в скоро време ще Ви бъдат зададени от българското следствие, прокуратура и съд. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в “Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Христов, напомням Ви, че следва да се придържате към предмета на актуалния въпрос. Не Ви прекъснах, обръщам Ви внимание и нека всички народни представители да го имат предвид, така както обърнах внимание на господин Велчев за неговата реплика към госпожа Банкова, която също беше извън предмета на въпроса.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Разбирам, господин Христов и госпожо Банкова, колко деликатно е положението ви, след като не успяхте да опровергаете народната мъдрост, че от всеки храст заек не изскача.
Впрочем това можеше да го потвърди идеологът и спонсорът на вашата партия, който, както всички знаят, е човек, притежаващ освен горещо сърце и хладен ум, и широк размах в бизнеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да Ви напомня предмета на въпроса, господин Велчев. (Смях и оживление в КБ.)
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Реплика.
Предвид заетостта ви във връзка с коалиционната дисциплина и ред си позволявам да ви препоръчам, ще има още една ­ по-интересна тема за нищене, която всъщност е близка до вас и до споменатия идеолог, свързана с така наречения шпионски скандал. Може би ще е по-интересно на колегите и на зрителите нея да разгледаме следващия път, разбира се, ако все още сте в тази партия и коалиция.
Впрочем, впечатлен съм от политическото постоянство на госпожа Банкова, която в този парламент вече не е първият депутат, който напуска парламентарната си група. Сигурен съм обаче, че няма и да е последният, но Ви препоръчвам да побързате, госпожо Банкова. Ако чакате седем месеца, както преди четири години, може да се наложи да сте последната, която да изключи светлината. (Реплики на г-жа Стела Банкова от място.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И все пак, и все пак!
Съжалявам, уважаеми госпожи и господа народни представители, с това актуалният въпрос е изчерпан и дотолкова доколкото имаше дискусия именно по него.
Сега предстои да се върнем отново към отложената точка от дневния ред ­ продължаване на гласуването на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Виждам желание за процедурно предложение, но то ще трябва да бъде вече след парламентарния контрол. Освен ако искате да заявите нещо във връзка с парламентарния контрол.
ИВА СТАНКОВА (КБ, от място): Във връзка с парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бях задала въпрос към министъра на здравеопазването, който трябваше да бъде, разбира се, тук, независимо от това че Министерският съвет е в оставка, по два изключително наболели въпроса ­ финансирането на болничните заведения и недостига на животоспасяващи лекарства за онко­ и бъбречноболните.
На всичкото отгоре, правителството в оставка взема решение за закриване на Бърза помощ в Софийска област с Постановление № 147 от 8 юли. Това действие се извършва от министерството в оставка и от министъра на здравеопазването в оставка!
Моля за явяването му незабавно в залата на Народно събрание и да даде отговор за своето действие и бездействие. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Станкова.
С това парламентарният контрол приключи. Връщаме се към четенето на правилника.
Моля господин Лютфи да поеме ръководството на заседанието, тъй като взех участие в дискусията преди почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, продължаваме с чл. 12.
Господин Шопов беше заявил, че иска думата.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател. Ние ще изразим принципно становище и то е във връзка с така нареченото, условно казано, парламентарно номадство, както се нарича един проблем, стоял пред всичките парламенти. Този проблем ще съществува и ще стои и пред този парламент. Въпросът не е само на правилник, въпросът е политически, той е политологически и стои пред нас така, че ние трябва да решим дали да се опитаме да направим преграда пред това явление или да оставим нещата такива, каквито са били до този момент.
Предварително трябва да сме наясно, че не можем да решим генерално въпроса. С правилника той не може да бъде решен изобщо. Затова са нужни сериозни, най-вече конституционни промени. Нашето решение не може да бъде панацея на този голям проблем. Все пак с правилника това, което сега ще приемем, ще бъдем в някаква степен първият парламент, който ще се опита да започне решаването на въпроса, макар и в частност, в известна степен. Ние считаме, че в политическия живот трябва и е задължително да съществува предвидимост на народните представители, които влизат в един парламент, с други думи, народните представители следва да оправдават вота на своите избиратели и в парламента да бъде намалено и дори да престане, ако е възможно, това позорно явление, наречено с други, политологически думи, преструктуриране на политическото пространство, което, разбира се, е много по-нежно от онова, което първоначално употребих.
В тази връзка в комисията беше направено едно предложение, което ние подкрепяме и за което ще гласуваме. То в голяма степен е в синхрон с решението на този въпрос и с това, което мислим, за което излизам и говоря, и това е предложението в чл. 12, ал. 1, думите “или политическата си ориентация” да се заменят с думите “на основата на партии или коалиции, участвали в парламентарните избори”.
Тоест, в началото така, както са формирани или както са фиксирани парламентарните групи, да направим всичко възможно те да останат такива до края на този парламент и да не се стига до тези позорни прелитания, прескачания, преминавания, защото това е в интерес на всички, на всички политически сили. Това е в интерес на издигането на престижа на институцията българско Народно събрание. То е в интерес и на българските избиратели, които дават вота си не за някакви бъдещи, нововъзникнали хипотетични парламентарни групи, а дават вота си за онези политически сили, за които гласуват на парламентарните избори.
И ние ще се обявим против тези предложения, които постъпиха в парламентарната комисия, които дават възможност на останали по-малко от лимитирания брой десет народни представители в парламентарна група, народните представители, изпаднали от тях, да създават и да образуват други парламентарни групи. Ние сме против и възможността отпаднали от парламентарните групи народни представители да могат да преминават и да участват, да влизат безпрепятствено, без никаква преграда, по свое усмотрение и желание, в други парламентарни групи. Нека те си останат независими, но те не бива, не следва, не е морално, не е редно, не е нормално да подменят вота на избирателите. Те не оправдават тяхното доверие, когато са изпратени от една политическа сила с вот, с определен брой гласове, те да прелитат, да преминават и да влизат безпринципно, по кой знае какви причини и съображения, във връзка с които да си правят спекулации, в друга политическа сила.
Пак повтарям, това не е проблем на парламентарната група на Атака, ние поставяме въпроса принципно. И нека с този правилник, който готвим, макар че пак повтарям, това няма да е панацеята, да започнем решаването на проблема. По-нататък са законови и конституционни мерки. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли реплики на господин Шопов?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Как да нямате проблем, нали станахте 20 от 21? Вие станахте колкото ОДС! (Шум и реплики от Атака.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви, моля ви!
ХРИСТО БИСЕРОВ: Знаете ли, много е интересно, когато започва един парламент и се гласува правилникът, да наблюдаваш кои парламентарни групи вкарват текстове, които забраняват политическото номадство. Обикновено това са групите, които най-много се страхуват за себе си. (Шум и реплики от КА.)
Така е! В настоящия случай това са ОДС и Атака, не знам защо точно ОДС и Атака, но това констатирам, нищо повече.
РЕПЛИКИ ОТ КОАЛИЦИЯ АТАКА: Гледа те цяла България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви!
Има ли друга реплика?
Господин Шопов, заповядайте, имате право на дуплика от три минути. (Шум и реплики от КА.)
Моля за тишина, колеги!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Аз очаквах конструктивна реплика в насока да обсъдим въпроса спокойно и сериозно, защото тук се касае до принципи, а не така, да си хвърляме упреци и да правим евтини популистични изказвания.
Да се надяваме, че парламентарната група на ДПС няма да има такъв проблем, защото ако има такъв проблем, това няма да бъде в интерес на българския парламент. И да изходим, да разговаряме и да разискваме от тази гледна точка.
Нека на това да заложим ­ на принципа и на издигането на българския парламент, а не на евтиния популизъм да се апострофираме с несериозни и несъществени аргументи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът, който в момента се обсъжда, е над равнището на разменените реплики между господин Шопов и господин Бисеров. Това е въпрос за принципите на парламентаризма и следва да бъде разгледан на по-високо равнище.
Хубаво е, че в момента няма директно предаване по българското радио и телевизия и можем да кажем няколко по-смислени думи от тази елементарна размяна на реплики.
Българският политически живот все пак е в руслото на демокрацията. Демократичният политически живот е непредвидим. Понеже се спомена науката политология и се употреби в много непривичен политически контекст, бих искал да кажа, че политическата практика в утвърдените демокрации позволява така нареченият свободен мандат да се реализира в най-различни форми. Една минимална, бих казал задължителна форма на реализация на този фундаментален принцип на парламентаризма е правото на народния представител да напуска парламентарна група, да се присъединява към друга и въобще да променя тази своя ориентация.
Две думи за прословутата подмяна на вота. Не е подмяна на вот, защото в крайна сметка тъкмо промените в една политическа ситуация, които не могат да бъдат предвидени, позволяват на различни политици, на различни парламентаристи да променят позицията си. Големи, велики партии в историята на европейския политически живот са се разцепвали въз основа на политически събития, които не са били предвидени, и са давали начало на нови формации, които десетилетия по-късно са доминирали политическия живот в същата тази страна. Това трябва да се знае, това може би ще се случи и в България.
И още нещо пак за подмяната на вота. В крайна сметка, при формирането на нова политическа формация или при формирането на нова парламентарна група, която дава начало на политическа формация, така нареченият носител на вота, българският суверен има право да се произнесе. В българския парламент е имало многократно подобни разцепвания и когато става въпрос за конкретна българска практика и българска традиция, вие можете да обърнете поглед назад и да видите кои от тези формации, които са били обвинявани в подмяна на вота, примерно са днес в българския парламент, и за кои днес изобщо никой не може да си спомни. Въпросът е принципен и ние от Демократи за силна България пледираме за запазване свободата на мандата и, ако щете, свободата на съвестта на народния представител. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
По чл. 12 има направено предложение от народните представители Мартин Димитров и група народни представители от Парламентарната група на ОДС: в чл. 12, ал. 1 думите “или политическата си ориентация” се заменят с “на основата на партии и/или коалиции, участвали в парламентарните избори”.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 26, против 121, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващото предложение, направено от народните представители Мартин Димитров и група народни представители ­ в чл. 12, ал. 3 се изменя така:
“(3) Парламентарните групи могат да образуват парламентарен съюз, на който делегират правата си.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 19, против 105, въздържали се 20.
Това предложение не се приема.
Преминаваме към предложението на народните представители Лютви Местан и Христо Бисеров ­ в чл. 12 ал. 3 добива следния вид:
“(3) Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на парламентарна група, могат да се присъединят към вече съществуваща парламентарна група.”
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 30, против 85, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председателстващ.
Дами и господа, искам да обясня своя отрицателен вот, защото действително аргументите...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): На второ четене няма отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, има право при всяко гласуване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Отрицателният ми вот е мотивиран от желанието да се внесе малко яснота между политически принцип и административна техника. Аз съм готов да подкрепя една голяма част от аргументите, които бяха изложени от господин Малинов. В крайна сметка всички трябва да четем история, за да знаем за какво става дума. В този смисъл тези аргументи имат съответното отношение и към предложението, направено тук от господата Местан и Бисеров.
Причината, поради която гласувам негативно, е, че по наше дълбоко убеждение едно нещо е свободата на съвестта на народния представител, начинът по който той изразява своите политически убеждения и ориентация, ако щете, бъдещето му в рамките на следващата политическа ситуация в страната, съвършено различно нещо е създаването на административни удобства, заличаващи ясната картина на парламентарната конструкция. Естествено, че този, който промени своята позиция, или, ако не дай, Боже, партията му промени позицията си, има случаи, когато партии отстъпват от принцип, който единиците са готови да продължат да следват, и е достойно от тяхна страна да останат извън такива партии. Но нека всеки, който предприема такива действия да знае, че това е свързано с лична отговорност, че няма да получи малкото улеснение да се скрие веднага в някаква друга парламентарна група. Нека неговият вот бъде с нея. Нека неговите усилия протичат съвместно, но да не си създаваме такива малки административни удобства, за да се знае, че хората, и най-вече народните представители в крайна сметка са избрани затова, защото носят отговорност за делата си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, на второ четене всеки народен представител, съгласно правилника, има право да изрази своя отрицателен вот. От това свое право преди малко се възползваха народните представители Иван Костов и други колеги.
Заповядайте за процедура, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, обръщам се към председателя на временната комисия. Там беше гласувано отпадането на ал. 3 от текста на вносителите. Съвсем коректно е това да се прогласува и в залата преди окончателния текст.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както виждате и в самия доклад сме написали, че по вносителя има ал. 3, но при гласуването в комисията тя отпадна. Затова даваме окончателния текст. Но след като се поставя този въпрос, резонно е да има отделно гласуване на ал. 3.
Чета ал. 3 от текста на вносителите, която не беше подкрепена от комисията и затова отпадна. Междупрочем и сегашният текст е същият:
“(3) Народните представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на парламентарна група, могат да се присъединят към вече съществуваща парламентарна група и да образуват парламентарен съюз. Парламентарният съюз има правата на парламентарна група. Парламентарен съюз могат да образуват и няколко парламентарни групи, като всяка от тях делегира правата си на съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прав е народният представител Борислав Китов, има предложение за отпадане.
Поставям на гласуване отпадането на ал. 3 от текста на вносителите.
Моля да гласувате предложението за отпадане на ал. 3, защото в предложението на Георги Близнашки има същото предложение.
Има предложение за отпадане на текста на ал. 3, което председателят на временната комисия много ясно обясни, че всъщност тя е отпаднала и в новия редактиран текст на чл. 12, тя не съществува.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 129, против 20, въздържали се 3.
Предложението за отпадане на ал. 3 от текста на вносителя е прието.
Моля да прочетете окончателната редакция.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 12. (1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи според партийната си принадлежност или политическата си ориентация.
(2) Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10.
(3) Когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.”
Това е предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте окончателния текст на чл. 12 и трите алинеи към него.
Гласували 147 народни представители: за 123, против 4, въздържали се 20.
Новата редакция на чл. 12 е приета.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Едно изречение, ако ми позволите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За протокола: член 12 дава възможност за различни тълкувания, но няма да се спирам на този въпрос.
“Чл. 13. (1) Всяка парламентарна група представя на председателя на Народното събрание решение за образуването си и списък на ръководството и на членовете, подписани от всички народни представители от състава на групата.
(2) Председателят на Народното събрание обявява регистрираните парламентарни групи и техните ръководства на пленарно заседание.
(3) Парламентарните групи, техните ръководства, както и промените в тях се вписват в специален регистър на Народното събрание. Всяка промяна в състава на парламентарните групи се съобщава от председателя на Народното събрание на пленарно заседание.
(4) Постоянните сътрудници на парламентарните групи се назначават за служители на Народното събрание. По предложение на парламентарните групи техният брой се утвърждава от председателя съобразно числеността им.”
Има предложение на народните представители Близнашки, Миков и Стоилов в чл. 13 да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Парламентарните групи в срок от един месец след образуването си приемат свои вътрешни правила за тяхната организация и дейност, които също се представят на председателя на Народното събрание.”
Комисията не подкрепя предложението на тези народни представители.
С едно изречение, ако мога да ориентирам колегите, всъщност с предложението на тримата народни представители чрез правилника се задължава всяка парламентарна група да приеме свои вътрешни правила, което не е било такова задължение до този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Ние не приемаме този текст и сме на мнение, че той трябва да отпадне. Правилникът е едно администриране, което засяга цялото Народно събрание, но трябва да има своите предели. В крайна сметка въпросът е точно да се прецени докъде да се администрира и докъде да се даде възможност за автономност. Тази граница трябва да бъде вече вътрешните работи на всяка отделна парламентарна група. Всяка политическа сила, в частност като нейна еманация парламентарната група, следва да има своето вътрешно устройство, своята възможност по максималния добър за нея начин да се регламентира. Да се изисква от една парламентарна група правилник, който да бъде представен и санкциониран едва ли не от ръководството на Народното събрание, вече навлизаме в светая светих на политическата сила и на парламентарната група. Има различни политологически системи, схващания и виждания и всяка парламентарна група се ориентира към някоя от тях. Тук трябва да престанем с намесата и администрирането на органа на Народното събрание и неговото председателство.
От друга страна, считам, че един такъв текст е просто пожелателен, той няма санкция ­ има хипотеза, има диспозиция, има препоръка, но в крайна сметка какво би се получило, ако една от парламентарните групи, така както са вече регистрирани, не представи такъв правилник? Наказана ли ще бъде политическата сила, съответно парламентарната група и как? Така че текстът има един пожелателен и общо взето за мен излишен характер. Само би утежнил и създал излишни правила, които би трябвало да се спазват. Затова ние сме категорично за отпадането на тази алинея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие какво предложихте ­ да отпадне целият чл. 13 ли?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, разбира се. Да отпадне последната алинея, която се предлага от Георги Близнашки, Михаил Миков и Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само едно пояснение ­ тя не се подкрепя и го няма в текста. Всъщност господин Шопов е против предложението на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по чл. 13 от текста на вносителя? Не виждам.
Има предложение на народните представители Георги Близнашки, Михаил Миков и Янаки Стоилов за нова редакция на чл. 13. Тя беше представена от председателя на комисията. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 41, против 80, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 13, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 131, против 1, въздържали се няма.
Текстът на чл. 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 14. Името на парламентарна група не може да повтаря име на организация, партия или коалиция, която вече се е регистрирала по съответния ред.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте текста на чл. 14 ­ това е текстът на вносителя, подкрепя се от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 15 има няколко предложения.
Предложението на народните представители Близнашки, Миков и Стоилов е оттеглено, затова няма да го чета.
Предложение на народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов:
В чл. 15, ал. 3 след израза “Народното събрание” се добавя изразът “което се съобщава в пленарна зала”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мингова, Касабова и Герджиков:
В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 3 да се създаде ново изречение второ:
“Народните представители, напуснали или отстранени от своите парламентарни групи, не могат да бъдат приемани в съществуващите парламентарни групи или парламентарни съюзи, нито да формират нови парламентарни групи или парламентарни съюзи”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение има също на тези народни представители:
В чл. 15, ал. 4 да добие следното съдържание:
“(4) При напускане на парламентарна група или изключване от състава є, народният представител губи мястото си в постоянните комисии, делегациите на Народното събрание, качеството си на наблюдател в Европейския парламент и други изборни длъжности в Народното събрание”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следното съдържание на чл. 15:
“Чл. 15. (1) Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група.
(2) Условията за възникване, членуване и прекратяване на членството, както и правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.
(3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и до председателя на Народното събрание, което се съобщава в пленарната зала.
(4) При напускане на парламентарна група или изключване от състава є народният представител губи мястото си в постоянните комисии като представител на съответната парламентарна група, в делегациите на Народното събрание, в качеството си на наблюдател в Европейския парламент и други изборни длъжности в Народното събрание.”
Това е текстът. Бих искал да изостря вашето внимание: ако един народен представител напусне дадена парламентарна група, всъщност когато членува и е член на някоя комисия, той може да продължи да бъде член на тази или на друга комисия, но не да бъде и представител на тази парламентарна група, от която квота е влязъл. Пояснявам това.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Пояснете ни, на нас не ни стана ясно. Увеличава ли се броят на комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Можете да се изкажете, господин Димитров.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Да, този въпрос, разбира се, ще трябва да бъде решен от пленарната зала, защото пленарната зала, тоест парламентът, решава една комисия от колко членове да бъде ­ примерно от 25 човека, кой ще бъде председател, колко заместник-председатели ще има и т.н. Ако, това беше и в предния парламент, трябва да се увеличи примерно от 25 на 26, това също трябва да бъде решено от Народното събрание. Това не е възможно да се реши нито от председателя, нито от Председателския съвет, това е от компетенциите на парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, заповядайте за процедура.
СТАНЧО ТОДОРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е следната: разглеждаме един важен въпрос в Народното събрание и трябва да има необходимия кворум за разглеждането му. Тъй като в залата няма кворум, ние молим да се прекрати разглеждането на този въпрос, докато се получи кворум.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Няма такава процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Деветдесет и осем души сме в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате? Поименна проверка ли?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Проверка на кворума.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Той член ли е на ръководството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, член е на ръководството.
Колеги, дайте ми списъка. Започваме поименна проверка.
Александър Владимиров Радославов ­ тук
Александър Димитров Паунов ­ тук
Александър Манолов Праматарски ­ отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев ­ тук
Алиосман Ибраим Имамов ­ отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер ­ тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев ­ отсъства
Ангел Петров Найденов ­ тук
Андрей Лазаров Пантев ­ тук
Анелия Йорданова Мингова ­ отсъства
Анелия Христова Атанасова ­ отсъства
Антонела Ангелова Понева ­ тук
Антония Стефанова Първанова ­ отсъства
Апостол Иванов Димитров ­ тук
Ариф Сами Агуш ­ тук
Асен Димитров Гагаузов ­ тук
Асен Йорданов Агов ­ тук
Ася Величкова Михайлова ­ тук
Атанас Атанасов Папаризов ­ тук
Атанас Димитров Щерев ­ отсъства
Атанас Петров Атанасов ­ тук
Атанас Тодоров Мерджанов ­ тук
Ахмед Демир Доган ­ отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин ­ отсъства
Бойко Иванов Ватев ­ тук
Бойко Николов Боев ­ отсъства
Бойко Стефанов Великов ­ тук
Борис Янков Ячев ­ тук
Борислав Георгиев Владимиров ­ отсъства
Борислав Димитров Китов ­ тук
Борислав Иванов Българинов ­ отсъства
Борислав Любенов Великов ­ отсъства
Борислав Николов Ралчев ­ отсъства
Борислав Янчев Ноев ­ тук
Ботьо Илиев Ботев ­ отсъства
Валентин Николов Милтенов ­ отсъства
Валентина Василева Богданова ­ отсъства
Ваньо Евгениев Шарков ­ тук
Ваньо Стефанов Хърков ­ тук
Ваня Крумова Цветкова ­ отсъства
Васил Димитров Паница ­ тук
Васил Миланов Антонов ­ тук
Васил Минчев Иванов-Лучано ­ отсъства
Васил Тодоров Калинов ­ отсъства
Венелин Димитров Узунов ­ тук
Венцислав Василев Върбанов ­ отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева ­ отсъства
Весела Николаева Лечева ­ тук
Веселин Витанов Близнаков ­ отсъства
Веселин Методиев Петров ­ тук
Владимир Михайлов Дончев ­ отсъства
Владимир Николов Дамгов ­ тук
Владимир Първанов Кузов ­ тук
Волен Николов Сидеров ­ тук
Георги Владимиров Юруков ­ тук
Георги Георгиев Пирински ­ тук
Георги Данаилов Петърнейчев ­ тук
Георги Йорданов Димитров ­ тук
Георги Миланов Георгиев ­ тук
Георги Петков Близнашки ­ тук
Георги Петров Петканов ­ отсъства
Георги Пинчев Иванов ­ отсъства
Георги Стоянов Кадиев ­ тук
Георги Тодоров Божинов ­ тук
Георги Чавдаров Анастасов ­ отсъства
Гергана Христова Грънчарова ­ отсъства
Даниел Василев Вълчев ­ отсъства
Даринка Христова Станчева ­ отсъства
Даут Идриз Осман ­ тук
Десислав Славов Чуколов ­ тук
Джевдет Ибрям Чакъров ­ тук
Димитър Енчев Камбуров ­ тук
Димитър Иванов Абаджиев ­ тук
Димитър Иванов Димитров- тук
Димитър Кинов Стоянов ­ отсъства
Димитър Николов Гъндев ­ тук
Димитър Стоянов Дъбов ­ отсъства
Димитър Цвятков Йорданов ­ тук
Добромир Христов Гущеров ­ тук
Долорес Борисова Арсенова ­ отсъства
Донка Иванова Михайлова ­ тук
Дончо Стефанов Цончев ­ тук
Евгени Захариев Кирилов ­ тук
Евгени Стефанов Чачев ­ тук
Евгений Гинев Жеков ­ тук
Евгения Тодорова Живкова ­ тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова ­ тук
Евтим Костадинов Костадинов ­ тук
Екатерина Иванова Михайлова ­ тук
Елеонора Николаева Николова ­ тук
Елиана Стоименова Масева ­ тук
Емел Етем Тошкова ­ тук
Емил Константинов Георгиев ­ тук
Емилия Радкова Масларова ­ тук
Енчо Вълков Малев ­ отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов ­ тук
Жори Йорданов Алексиев ­ тук
Захари Димитров Георгиев ­ тук
Златко Тонев Златев ­ тук
Ива Петрова Станкова ­ тук
Ивайло Георгиев Калфин ­ тук
Иван Атанасов Колчаков ­ тук
Иван Георгиев Сотиров ­ отсъства
Иван Георгиев Стаматов ­ тук
Иван Йорданов Костов ­ отсъства
Иван Николаев Иванов ­ тук
Иван Николов Гризанов ­ тук
Иван Петков Даков ­ тук
Иван Славов Иванов ­ тук
Иво Първанов Атанасов- тук
Иглика Димитрова Иванова ­ тук
Илиян Вълев Илиев ­ тук
Илкер Ахмедов Мустафов ­ тук
Йовко Христов Йовков ­ тук
Йордан Димитров Костадинов ­ отсъства
Йордан Иванов Бакалов ­ тук
Йордан Кирилов Цонев ­ тук
Йордан Мирчев Митев ­ отсъства
Йордан Петров Величков ­ тук
Камелия Методиева Касабова ­ отсъства
Камен Костов Костадинов ­ тук
Касим Исмаил Дал ­ отсъства
Кирил Николаев Добрев ­ тук
Константин Стефанов Димитров ­ тук
Коста Димитров Цонев ­ отсъства
Костадин Стоянов Паскалев ­ тук
Красимир Дончев Каракачанов ­ тук
Кристиан Иванов Вигенин ­ тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян ­ отсъства
Лидия Сантова Шулева ­ отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов ­ отсъства
Любен Андонов Корнезов ­ тук
Любен Любенов Дилов ­ отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев ­ тук
Лютви Ахмед Местан ­ отсъства
Маргарита Василева Кънева ­ отсъства
Маргарита Спасова Панева ­ тук
Марина Борисова Дикова ­ отсъства
Мариана Йонкова Костадинова ­ отсъства
Марио Иванов Тагарински ­ тук
Мария Василева Капон ­ отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева ­ отсъства
Мария Станчева Вълканова ­ тук
Марко Николов Мечев ­ тук
Мартин Димитров Димитров ­ тук
Мая Божидарова Манолова ­ тук
Меглена Щилиянова Кунева ­ отсъства
Метин Мехмедов Сюлейманов ­ тук
Милен Емилов Велчев ­ отсъства
Минчо Викторов Спасов ­ отсъства
Минчо Христов Куминев ­ тук
Мирослав Димитров Мурджов ­ тук
Митко Иванов Димитров ­ тук
Митхат Сабри Метин ­ тук
Михаил Райков Миков ­ тук
Младен Петров Червеняков ­ отсъства
Надежда Николова Михайлова ­ отсъства
Надя Антонова Кочева ­ тук
Нахит Джевдет Зия ­ отсъства
Неджми Ниязи Али ­ отсъства
Ненко Викторов Темелков ­ тук
Нено Ненов Димов ­ тук
Несрин Мустафа Узун ­ тук
Николай Аврамов Свинаров ­ отсъства
Николай Боянов Михайлов ­ тук
Николай Василев Василев ­ отсъства
Николай Георгиев Камов ­ отсъства
Николай Петров Кънчев ­ тук
Нина Стефанова Чилова ­ отсъства
Нихат Тахир Кабил ­ тук
Огнян Стефанов Герджиков ­ отсъства
Олег Григоров Попов ­ тук
Олимпи Стоянов Кътев ­ отсъства
Павел Димитров Шопов ­ тук
Павел Михайлов Чернев ­ тук
Петър Василев Мутафчиев ­ тук
Петър Владимиров Димитров ­ тук
Петър Георгиев Кънев ­ тук
Петър Георгиев Мръцков ­ тук
Петър Кирилов Берон ­ тук
Петър Станиславов Манолов ­ тук
Петър Стефанов Стоянов ­ отсъства
Петя Илиева Гегова ­ отсъства
Пламен Александров Панайотов ­ отсъства
Пламен Неделчев Моллов ­ отсъства
Радослав Георгиев Илиевски ­ тук
Радослав Ненков Гайдарски ­ тук
Райна Господинова Йовчева ­ тук
Рамадан Байрам Аталай ­ тук
Рейхан Ибадула Аблеким ­ тук
Ремзи Дурмуш Осман ­ тук
Росен Златанов Владимиров ­ тук
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова ­ тук
Румен Асенов Ангелов ­ тук
Румен Иванов Такоров ­ тук
Румен Йорданов Петков ­ отсъства
Румен Стоянов Овчаров ­ тук
Светослав Иванов Спасов ­ отсъства
Светослав Христов Малинов ­ тук
Сергей Дмитриевич Станишев ­
Силвия Николаева Алексиева ­ отсъства
Силвия Тодорова Стойчева ­ тук
Снежана Великова Гроздилова ­ отсъства
Соломон Исак Паси ­ отсъства
Станимир Янков Илчев ­ отсъства
Станислав Тодоров Станилов ­ тук
Станчо Николов Тодоров ­ тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова ­ тук
Стефан Антонов Софиянски ­ тук
Стефан Ламбов Данаилов ­ тук
Стоян Витанов Витанов ­ тук
Стоян Проданов Иванов ­ отсъства
Татяна Дончева Тотева ­ тук
Татяна Стоянова Калканова ­ отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска ­ отсъства
Тодор Михайлов Кумчев ­ тук
Тодор Найденов Костурски ­ отсъства
Тодор Николов Батилов ­ тук
Тома Янков Томов ­ тук
Трифон Димитров Митев ­ тук
Фатме Муса Илияз ­ тук
Фидел Димитров Беев ­ тук
Фикрет Хюдаетов Шабанов ­ тук
Филиз Хакъева Хюсменова ­ тук
Филип Димитров Димитров ­ тук
Хасан Ахмед Адемов ­ тук
Христина Христова Велчева ­ отсъства
Христо Боянов Величков ­ тук
Христо Дамянов Бисеров ­ тук
Христо Йорданов Кирчев ­ тук
Четин Хюсеин Казак ­ тук
Юксел Али Хатиб ­ тук
Юнал Саид Лютфи ­ тук
Юнал Тасим Тасим ­ тук
Янаки Боянов Стоилов ­ тук
Яне Георгиев Янев ­ отсъства
Яни Димитров Янев ­ отсъства
Янко Александров Янков ­ тук
Ясен Димитров Попвасилев ­ тук
Ясен Стоянов Пенчев ­ тук
Уважаеми народни представители, от направената поименна проверка става ясно, че в залата присъстват 159 народни представители. (Частични ръкопляскания.)
Продължаваме нашата работа.
Господин Корнезов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В момента сме на чл. 15. Разискванията продължават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата председателят на Четиридесетото Народно събрание Георги Пирински за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, бих искал да направя едно редакционно предложение в ал. 2 на предложения от комисията чл. 15, след което ще го мотивирам. Текстът е:
“(2) Условията за възникване, членуване и прекратяване на членството, както и правата и задълженията на членовете...”.
Тук предлагам един нов текст: “както и вътрешните правила на парламентарната група за съблюдаване на чл. 53, ал. 3”.
Член 53, ал. 3 в досегашния правилник и в предложения проект предвижда начина на гласуване:
“(3) При компютризираната система гласуването става със специална карта. Никой не може да преотстъпва своята карта и да гласува с чужда карта.”
Добавката, която предлагам, има за цел да насочи вниманието на отделните парламентарни групи и техните ръководства към проблем, който стои пред всички нас. Уверявам ви, той не е проблем на председателя на парламента. Необходимо е постепенно да създадем организация на работа на Народното събрание, която да осигури при гласуването на законопроекти, на решения, да има кворум ­ онова, за което направи предложение за проверка и господин Тодоров. Това означава промяна в доста от сложилите се, формиралите се навици в парламента, един от които е да се гласува по всяко време, другият е да се гласува с повече гласове, отколкото се виждат тела в пленарната зала.
Стремейки се заедно да решим този въпрос, ви предлагам в тази неангажираща форма да запишем изискването всяка парламентарна група да преценява и да има нагласата да разглежда тези въпроси, когато има важни гласувания, да има известно съгласуване между парламентарните групи, че предстои такова гласуване или най-малкото председателят да обявява гласуването след 15, след 30 мин., за да може да се гласува със собствените карти.
Проблемът е такъв: знаете, че в предишния парламент имаше доста направо скандални случаи, които предизвикаха президентът да се обърне към Конституционния съд с искане за тълкуване за законността на такива актове. Заключението на Конституционния съд беше доста еднозначно ­ че такива актове са явно оспорими.
Ето защо предлагам такъв запис. Той до известна степен възпроизвежда предложения, направени от колеги народни представители от Коалиция за България, които, както виждате фигурират в текста, свързан с чл. 13 и чл. 15, които комисията не е подкрепила. Навярно е надделяло съображението, че да се задължава всяка група да приема свой правилник, този правилник да се представя на председателя, е преценено от Временната комисия като прекалено ангажиращо групите. Те предпочитат да имат по-голяма свобода. Това е разбираемо. Но в сега гледания текст на ал. 2 на чл. 15 се предвижда парламентарните групи да определят условията за своето възникване, за членуване и прекратяване на членството, както и ­ забележете ­ правата и задълженията на отделните членове. Едно от основните права е да се гласува, а едно от основните задължения е да се гласува със своята карта.
Ето защо предлагам след правата и задълженията, които се предвиждат в този текст, да бъде споменато изрично “както и вътрешни правила на парламентарната група за съблюдаване на чл. 53, ал. 3”. Ако приемете това предложение, ще отпадне сегашното “както” на втория ред след думата “членството” и текстът ще стане: “членството, правата и задълженията на членовете, както и вътрешните правила на парламентарната група за съблюдаване на чл. 53, ал. 3”.
Моля, господин председател, моля, господин председател на комисията, да подложите на гласуване това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да дадете Вашето предложение в писмен вид. След дискусията ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към направените предложения за изменение и допълнение на текстовете на чл. 15. Тъй като повечето от предложенията са приети от комисията, ще подложа на гласуване само онези, които не се подкрепят от комисията.
Такова е предложението, направено от народните представители Анелия Мингова, Камелия Касабова и Огнян Герджиков. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 21, против 87, въздържали се 9.
Това предложение не се приема.
Остава да подложа на гласуване предложението на председателя на парламента Георги Пирински, който направи ад хок предложение за изясняване на текста на ал. 2 от чл. 15.
Преди това давам думата на госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): С огромното ми уважение към председателя на парламента, ще кажа, че този текст визира правата и задълженията на депутатите само като членове на парламентарни групи. Въпросът за гласуването ­ лично или по друг начин, не е такъв въпрос, който може да урежда една парламентарна група по отношение на членовете си. Мисля, че сме на път в импровизацията да направим известни грешки. Затова моля, господин водещ заседанието, да не ни изправяте в ситуацията да се чудим как да изглеждаме деликатни, дипломатични и законосъобразни едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Дончева, има реплика към Вашето изказване.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Бих помолил госпожа Дончева и колегите да обърнат внимание на текста на ал. 2, който в заключителната си част казва така: “правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник”. Тезата на госпожа Дончева, че в правилата, които групата определя, тя си определя чисто вътрешен начин на членство и т.н., според мен е несъстоятелна, тъй като смисълът на едни правила на парламентарната група е действително да организира работата на парламентарната група, но, госпожо Дончева, да я организира така, че възможно най-точно да се спазват разпоредбите на този правилник. Считам Вашето възражение за неоснователно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за дуплика госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, намираме се в Раздел “Парламентарни групи”, Глава четвърта. Това определя обхвата на тълкуването. Алинея 2 започва с израза “Условията за възникване, членуване и прекратяване на членството...”, “правата и задълженията на членовете на групата като такива”. Членовете на групата имат специфични права и задължения като членове на група и като колектив. Правилата се определят от тях самите. Но това не може да бъде разширявано до всички права и задължения на народния представител. Правилникът за вътрешния ред на групата не може да интерпретира онова, което правилникът изрично е казал по отношение на правата и задълженията на народния представител извън качеството му на член на парламентарна група.
Така че моля да се придържаме към коректното тълкуване, което налага присъствието на този член в Глава четвърта, озаглавена “Парламентарни групи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Дончева, без да влагаме драматизъм. Правилникът ясно казва какво трябва да се направи и какво трябва да направи водещият пленарното заседание.
Има направено предложение, в случая то е от председателя на Народното събрание, залата или ще го приеме, или ще го отхвърли ­ така че аз ще го подложа на гласуване. Вие всъщност разяснихте за какво става дума. Оттук нататък волята на народното представителство ще реши дали това предложение да бъда прието или не.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В чл. 15, ал. 2 предложението е след “членовете” да се добави това, което господин Пирински предложи ­ значи гласуваме това, което аз чета в момента: “както и вътрешните правила на парламентарната група за съблюдаване на чл. 53, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 51, против 33, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): С риск, уважаеми дами и господа, второто гласуване да бъде даже с малко повече за отхвърляне, все пак искам да ви обърна внимание, че гласуването е за това дали искаме да започваме да преодоляваме практиката, която изключително много накърнява авторитета на Народното събрание, с общи усилия или напротив. Всякакви криеници зад фалшиви аргументи, че това не било работа на парламентарните групи, са смешни! И всеки трябва да си дава много добре и много ясна сметка за какво всъщност става дума. Ако това Народно събрание иска да започне да утвърждава държавност, законност и т.н., тук не може да има двоумене. Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Подлагам на повторно гласуване направеното предложение от председателя на парламента Георги Пирински.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 66, против 29, въздържали се 23.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега трябва да гласуваме чл. 15 с четирите алинеи и с гласуваната добавка в ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме новата редакция на чл. 15 с добавката по ал. 2.
Моля, гласувайте целия текст на чл. 15.
Гласували 99 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 11.
Член 15 в новата редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 16. Не могат да се образуват парламентарни групи, които защитават частни, корпоративни, регионални, местни или професионални интереси.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по чл. 16 от текста на вносителя. Не виждам.
Комисията подкрепя този текст на чл. 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Глава пета ­ Комисии на Народното събрание”.
В чл. 17 са изброени комисиите. Виждате чл. 17 в доклада, предложенията за броя на комисиите не са разгледани от временната комисия по обясними причини ­ тъй като, макар и косвено, това е свързано със структурата на Министерския съвет. Следователно това допълнително ще го гледаме в комисията.
Преминаваме към чл. 18:
“Чл. 18.(1) Всеки народен представител може да бъде избиран най-много в две постоянни комисии.
(2) Всеки народен представител може да бъде избиран в ръководството само на една постоянна комисия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Корнезов, извинявайте, че Ви прекъсвам ­ консултирахме се с председателя на парламента, тъй като обсъждаме изключително важни глави, независимо че Вие предложихте чл. 17 да бъде отложен, следващите текстове са от изключително значение за работата на нашия парламент и аз като председателстващ това заседание, предлагам да преустановим днес работата по правилника, защото цяла парламентарна група отсъства. Цяла парламентарна група отсъства ­ колегите от Национално движение Симеон Втори, 53 души, затова прекратявам заседанието.
Следващото заседание е насрочено за вторник, 10,00 ч., както го гласувахме тази сутрин.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 12,39 ч)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Стойчева
Мартин Димитров