Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов.
Секретари: Борис Николов и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, ще ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за 24-26 януари 2007 г. Този проект току-що беше обсъден и подкрепен без допълнителни уточнения на Председателския съвет.
Проект за програма за работата на Народното събрание за 24-26 януари 2007 г.
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за презграничния трафик на лица, транспортни средства, оборудване и материали в процеса на строителството и въвеждането в експлоатация на нов комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана).
3. Законопроект за ратифициране на Конвенцията от 26 юли 1995 г., приета на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем на проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество, Япония и Република България.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската полицейска служба (Европол).
7. Законопроект за ратифициране на Протокола за внасяне на изменения в Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
8. Законопроект за ратифициране на Международното споразумение по кафето от 2001 г. и на Международното споразумение по какаото от 2001 г.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители: Михаил Миков - на 12 януари 2007 г. и Атанас Щерев – на 16 януари 2007 г.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
11. Първо четене на Законопроекта за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за сделките с компенсаторни инструменти.
13. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните. Вносители: Ангел Найденов и група народни представители – на 1 ноември 2006 г.; Борис Ячев и група народни представители – на 30 ноември 2006 г.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
15. Второ четене на Законопроекта за електронните съобщения – първа част.
Моля да обърнете внимание на следващата точка.
16. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (приет на първо четене на 21 ноември 2006 г.).
Тази точка предстои да бъде разглеждана и по нея да бъдат извършени гласуванията в петък, 26 януари 2007 г., от началото на пленарния ден. С разбирането, че работата ще продължи повече от час и половина, каквото е редовното пленарно време за законодателна дейност в петъчните дни, очевидно е, че ще бъде отменен парламентарният контрол. Както виждате, той не е включен и в програмата за пленарния ден и е възможно да се наложи удължаване на работното време. Молбата ми към вас е да планирате времето си така, че абсолютно всички народни представители да бъдат в Народното събрание на 26 януари 2007 г. и да имаме готовност да работим и в удължено работно време.
С тези пояснения, моля да гласувате предложения проект.
Гласували 147 народни представители: за 140, против 5, въздържали се 2.
Програмата е приета.
Колеги, ще направя едно допълнително пояснение във връзка с работата ни през следващата седмица. При положение, че в петък, 26 януари 2007 г., се получи мнозинство от повече от три четвърти по всички гласувани текстове, ще можем да гласуваме Конституцията на трето четене през следващата седмица. В зависимост от ангажиментите, включително и в Европейския парламент, денят, в който е възможно да се осигури пълно присъствие на народните представители, е следващият петък, 2 февруари.
Отново се обръщам към вас да имате предвид, че е твърде вероятно следващия петък да се състои третото гласуване, което, както знаете, е без дискусии, с поименно гласуване, което отнема приблизително един час. Така че, ако имаме тази възможност, ще можем да приемем на трето четене поправките в Конституцията, което е много важно от гледна точка пристъпване към работата по Закона за съдебната власт. Той е един от възловите закони, по които върви наблюдението по линия на изпълнението на Договора за членство. Сроковете за приемането и на този закон, и на Гражданския процесуален кодекс са до края на първото тримесечие – до 31 март, така че не можем да си позволим никакво губене на време.
Предложенията, които са постъпили допълнително от народни представители.
Първото е от народния представител Павел Шопов - Законопроект за одържавяване на приватизирани обекти от отрасъл енергетика.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Въпросът е актуален от няколко месеца и е свързан с харизаните, дадените за жълти стотинки български електроразпределителни дружества в края на мандата на предишното управление. Въпросът ще става все по-актуален и все по-наболял с оглед на все по-влошаващото се качество на подаването на ток, на надписването на сметките, изобщо на крайно лошото обслужване на гражданите от чуждите фирми и компании, които не са дори и частни. Защото се касае за чешка държавна компания, а в другия случай, пловдивското електроразпределително дружество, както е известно, е австрийска виенска общинска компания.
С намаляването на възможностите за производство на ток, тези неща са свързани и са скачени съдове, пак повтарям, въпросът ще става все по-актуален. Проблемът става много сериозен и с оглед на това, че така наречените собственици, които не са никакви собственици, защото се касае до нищожни сделки по всички правила, сключени в нарушение на българските закони, започват да подготвят дългосрочни материални активи – прекрасни сгради в центъра на големите градове, за приватизация. Изнасят службите оттам, масово уволняват служители, за което не бива да си затваряме очите. Не правят абсолютно никакви инвестиции.
Никой още не е виждал, с изключение на варненското дружество, част от приватизационния договор. Затова, за да не бавим този проблем, предлагам нашето проекторешение да бъде включено, въпросът да бъде разгледан и да бъдат направени първите стъпки към връщането на активите на тези дружества в патримониума на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 134 народни представители: за 19, против 61, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Митко Димитров за проект за решение за мораториум върху приватизацията в енергийния сектор.
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да ви занимавам с осем страници мотиви за това проекторешение за спиране на приватизацията в енергийния сектор. Всички вие познавате цифрите и нещата около приватизацията в енергийния сектор и какво последва от това. Само ще ви напомня и ще ви дам прогноза какво още ще следва. Може би до края на тази година ще бъде приватизиран ТЕЦ „Шумен”, на който в момента консултант е Христо Ковашки. Същият на 25 декември м.г. приватизира ТЕЦ „Сливен”. Както вървят нещата, ще бъде приватизиран и ТЕЦ „София”. Дори по медиите вече излезе, че това ще стане последователно – приватизация на „Булгаргаз” и след това на ТЕЦ „София”. Вие знаете какви са последствията от тази приватизация.
Моля да подкрепите този проект за решение – за спиране на приватизацията в енергийния сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 126 народни представители: за 16, против 28, въздържали се 82.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Борислав Ноев за мораториум върху продажбата и замяната на земи и гори.
Заповядайте, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, дами и господа! Действащите закони, нормативни актове и структури генерират възможности за корупция по всички етажи на изпълнителната власт. Осъществяват се корупционни сделки, злоупотреби с власт и служебно положение. Това налага създаване на нови закони, структури и нов модел на управление.
Досегашният Закон за горите позволи и позволява неправомерно облагодетелстване на служебни лица и фирми, което налага цялостната му промяна. Период от пет години е необходим, за да се завърши реституирането на земите и горите от горския фонд, да се установят границите и собствениците, да се уясни начинът на уедряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 119 народни представители: за 16, против 29, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Яне Янев – Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, първо бих искал да се обърна към Вас с надеждата, че този път ще предложите Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове да се гласува от пленарната зала – дали да влезе като точка от дневния ред, без да се свеждат едни и същи доводи вече няколко седмици – че комисиите не са го разгледали. Считам, че не е задължение и никъде го няма в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – народният представител да моли съответния председател на постоянна комисия, за да влезе една или друга точка в дневния ред на комисията. Считам, че това е по-скоро задължение на председателя на парламента.
Затова настоявам предвид ситуацията в страната, предвид справедливите недоволства на хората, които повече от месец отстояват своите интереси, а и би било редно тази пленарна седмица този проблем да бъде решен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, не мога да удовлетворя очакването Ви, защото сам знаете, че ал. 2 на чл. 65 гласи, че водещата комисия представя за първо гласуване доклада по законопроекта не по-късно от три месеца от тяхното внасяне. Вие сте внесли този законопроект преди две седмици. Разбира се, задължение на комисията е да ускори работата по законопроекти, които са от актуално значение, и Ваше задължение е като вносител да осигурите по-бързо гледане в комисията. Вашата парламентарна група има представители там и те биха могли да настояват за включването на този въпрос още на следващото заседание на постоянната комисия.
Аз не мога да наруша правилника и да предложа да се включи в дневния ред законопроект, по който няма доклад. Не мога да Ви дам думата. Дневният ред не се обсъжда, правят се само предложения и се гласуват, но не мога да подложа на гласуване Вашето предложение. Няма как да се включи, след като няма доклад на водещата комисия.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Ама няма такава практика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Напротив, такава е практиката.
Има предложение от народния представител Ваньо Шарков за законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Господин председател, бихте ли прочели още веднъж това, което току-що прочетохте – че докладът на комисията се внася не по-късно от три месеца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие също бихте могли да си направите справка.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Преди повече от десет месеца, господин председател, ние внесохме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, с който искаме въвеждане на забрана за транспорт на деца през нощта при организиране на ученически екскурзии. Същият беше разпределен в две комисии – в Комисията по икономическата политика и в Комисията по транспорт и съобщения. Техни становища липсват и до днес. Колкото и работа да има, колкото и да е голямо натоварването, подобно отношение е несериозно и въобще не съответства на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
С този законопроект ние целяхме няколко неща. Първо, да се гарантира малко повече сигурност за българските деца, за да не се повтарят инциденти като този в р. Лим, където загинаха дванадесет деца от Свищов. Дори и днес продължава практиката туроператори, превозвачи и училища да организират или да участват в организирането на ученически екскурзии с нощни преходи и автобуси в недобро техническо състояние. Целяхме да отговорим на категоричното искане на хората, които загубиха своите деца, както и на хората, които бяха съпричастни с тяхната мъка и болка, и да опитаме поне малко да намалим притесненията на семействата, които изпращат своите деца на подобни екскурзии. Целяхме да изпълним и решение на Народното събрание, в което се казва, че такава промяна трябва да бъде направена. В това решение се казваше, че промяна трябва да бъде направена и в наредбата на Министерството на образованието и науката. Министерството е изпълнило своята задача, своята част от решението на Народното събрание и е направило тази промяна.
Ние обаче не сме изпълнили това решение на Народното събрание и затова предлагам тази точка да влезе в дневния ред на Народното събрание. Законопроектът е съвсем кратък – една страница. Въвежда се изискването туроператорите и превозвачите да бъдат задължени да не предприемат пътувания от 21,00 ч. до 7,00 ч. в денонощието или в тъмната част от денонощието. Въвежда се дефиниция на термина „ученическа екскурзия”, както и санкции при неизпълнение на това задължение. Това е съвсем простичко нещо. Моля да влезе като точка в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шарков, ще подложа на гласуване Вашето предложение, защото както справедливо изтъкнахте, срокът за внасяне на доклада отдавна е изтекъл.
Нещо повече, Вие обръщате внимание на едно от несъвършенствата в правилника, тъй като няма следващ текст, който да регламентира какво става след като в тримесечен срок една комисия не е внесла своя доклад. Разбира се, подобна практика е неприемлива. Трябва в работата ни по правилника да се постараем да компенсираме този недостатък.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 132 народни представители: за 48, против 10, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Желаете ли да предложите прегласуване, господин Шарков? Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към колегите, които се въздържаха. Моля ви да гласувате “за”, като ви припомням, че това предложение за точка от дневния ред вече веднъж беше прието от Народното събрание. След като веднъж сме го приемали, не ми е ясно защо сега не го приемате да бъде точка от дневния ред?!
Моля за прегласуване. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Имаме друг дневен ред, бе, Шарков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 127 народни представители: за 43, против 13, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Атанас Атанасов за включване на точка - Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Тук положението е същото, господин Атанасов. Няма доклад на водещата комисия. Ако желаете, можете да мотивирате предложението си, но то не може да бъде гласувано.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, много ви моля за внимание! Става въпрос за един абсолютно кратък текст за изменение на Наказателния кодекс, който касае скандалната поправка “Ванко 1”. Тази поправка на Наказателния кодекс скандализира българското общество. Другото, което е изключително важно за всички нас в тази зала, е, че намали рейтинга на българския парламент в обществото. Става въпрос за елементарна поправка за завишаване на наказанието. Този текст доведе до състояние в средите на управляващите да се разменят удари под пояса между различни групи от народни представители и представители на изпълнителната власт. Това е скандално и срамно. Затова не виждам никакъв проблем да се включи в дневния ред, независимо, че няма становище на комисията. Становището на народното представителство изцяло е да се направи тази поправка.
Много моля, подложете на гласуване това предложение за включване в дневния ред, за да не се срамуваме пред нашите избиратели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Атанасов, уважаеми колеги! Моля да обърнете внимание на следното. Аз информирах и Председателския съвет тази сутрин, както поех ангажимент пред вас миналата сряда. Разговарях с председателя на Комисията по правни въпроси господин Стоилов. С него имаме договорката веднага след като тази седмица приключи работата по Закона за избор на представители в Европейския парламент, да се пристъпи към изготвянето на доклади по най-срочните законопроекти, които чакат своя ред в Комисията по правни въпроси, като на първо място са четирите законопроекта наред с този, който визира господин Атанасов. Има още три от народни представители, които трябва да бъдат подготвени за разглеждане в пленарната зала. Надявам се това да стане още следващата седмица.
Предлагам сега да не се опитваме да включим в дневния ред отделни от тези четири законопроекта, да се проведе сериозна работа в Комисията по правни въпроси и да бъдат подготвени с общ доклад за внасяне за обсъждане и гласуване в пленарната зала.
Затова сега няма да подложа на гласуване предложението на господин Атанасов.
Тук е и предложението на госпожа Банкова, което тя нееднократно е мотивирала. (Реплика на народния представител Стела Банкова.)
Не е нужно, госпожо Банкова. Вашата позиция поначало е известна, така че ще предложа на Народното събрание следващия законопроект. (Реплики от народния представител Стела Банкова.)
След като приключим с приемането на дневния ред, ще Ви дам думата.
Има предложение от народните представители Васил Паница, Павел Шопов, Борислав Китов и Иван Колчаков за провеждане на изслушване на министър-председателя относно политиката на правителството по преодоляване на кризата в българското здравеопазване.
Господин Паница, заповядайте да мотивирате предложението.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Общоизвестно е, че българското здравеопазване е в дълбока криза. Деветдесет и два процента от българските граждани считат здравното обслужване като много лошо. Лекарският съюз и Асоциацията на професионалистите по здравни грижи подготвят национални стачни действия – забележете – не за заплати, а за хаоса в здравеопазването. Протести на пациентските организации за липса на едно или друго лекарство станаха ежедневие. За втора поредна година здравеопазването е сред първите три обществени сфери по ниво на корупция. Няма подписан Национален рамков договор за 2007 г. Не са подписани индивидуалните договори между Националната здравноосигурителна каса и отделните лечебни заведения.
За втора поредна година министърът на здравеопазването не внесе в Народното събрание годишния доклад за здравето на нацията, което е длъжен да направи по закон. Подготвените от министъра Национална здравна стратегия и Национална здравна карта бяха отхвърлени от Политическия съвет на тройната коалиция. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. е оспорен в Конституционния съд. Националната експертна лекарска комисия насрочва дати за освидетелстване за 2009 г.!
Българите, живеещи в чужбина внесоха подписка в Европейския парламент срещу Закона за здравното осигуряване. Върховният административен съд отмени лимитите за направленията. В следващия закон ние отново ги приехме. За пореден път правителството плати просрочените дългове на държавните болници. Сметната палата констатира, че Министерството на здравеопазването абсолютно безконтролно и безотчетно изразходва пари за лекарства и е създало условия за мащабна корупция. Броят на работещите медицински сестри драстично намалява.
Това са само част от събитията, които ви изброих и поради които ние внасяме искане за изслушване на министър-председателя относно политиката на правителството за преодоляване на кризата в българското здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За обратно предложение има думата господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Няма такова обратно предложение.
ТОДОР КУМЧЕВ: Истина е, че през последните 15 дни в страната ескалира едно изкуствено създадено напрежение (оживление в залата), особено след проведеното заседание на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и част от ръководството на специалистите за медицински грижи (шум и реплики) в Стара Загора,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
ТОДОР КУМЧЕВ: …където за първи път там беше определено понятието “хаос” в здравеопазването.
Аз искам да кажа, че правя обратното процедурно предложение, поради няколко съображения. През 1998 г. беше приет от правителството на господин Иван Костов Закон за здравното осигуряване, с което се утвърди монополът в здравеопазването с всички негативни последици от това. (Реплика на народния представител Елиана Масева.)
През 1999 г. се прие Законът за лечебните заведения, също от правителството на Иван Костов. (Шум и реплики в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина. Моля ви, не прекъсвайте говорещия.
ТОДОР КУМЧЕВ: Защо, защо в момента има напрежение в системата? Защото Управителниян съвет на Българския лекарски съюз за четвърта поредна година, в края на календарната година, блокира Националния рамков договор (реплики на народния представител Атанас Атанасов). Блокира финансирането на здравеопазването, господин Атанасов.
През 2003 г. накрая – провал на преговорите, в резултат на което през 2004 г. системата работи със стар рамков договор, с всички негативни последици от това. През 2005 г., декември месец, припомням ви само фактите – отново напрежение в резултат на ината на Управителния съвет на Лекарския съюз. През 2006 г. се получи абсолютно същото положение. (Реплика на Яне Янев.)
Така че тази изкуствена истерия, която в момента създавате и по отношение на здравеопазването, аз ви моля да бъде прекратена. Защото нямате абсолютно никакво основание за това и трябва да си понесете отговорността за тези закони. (Реплики в ДСБ и ръкопляскания и възгласи: “Браво!” в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение за изслушване.
Гласували 139 народни представители: за 49, против 83, въздържали се 7.
Не се приема предложението.
Предложение за прегласуване – заповядайте, господин Паница. (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина!
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Господин председателю, след като 92% от българските граждани считат това здравеопазване за много лошо, странно е, че тук има народни представители, които се опитват да ни убедят в противното. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Доцент Кумчев явно е позабравил това, което правят през последните две години – активно да разсипват здравноосигурителния модел и да правят нещо от системата “Симашко”. Явно резултатът се вижда.
Затова, моля ви да прегласувате това мое предложение, тъй като въпросът е изключително сериозен и актуален. Това го знаят всички български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на прегласуване направеното предложение.
Гласували 144 народни представители: за 59, против 80, въздържали се 5.
Не се приема предложението.
Последното предложение е на народния представител Минчо Христов – проект за решение относно ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колегата преди мен говори, че десет месеца се бави едно проекторешение, а проектът за решение, който аз предоставям на вашето внимание, е от миналата година. Точно преди една година е внесен. Става дума за задължаване на правителството на Република България да предоговори срока за извеждане от експлоатация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Тъжно и унизително, бих казал, колеги, е българският парламент да отказва да приеме това проекторешение, което само ще развърже ръцете на българското правителство да започне преговорите, за които някои правителствени представители казаха, че вече мислят да започнат. Унизително е да наблюдаваме в Европарламента как се води битка за спасяването на АЕЦ “Козлодуй”, а в нашия парламент ние да мълчим! Всеки в тази зала знае прекрасно, че блоковете на АЕЦ “Козлодуй” са абсолютно безопасни и доказано безопасни. Всеки знае, че Европейската комисия не е искала никога официално да бъдат закрити тези блокове. Всеки знае, че това го искаха групи чужди лобисти и българските им съучастници.
Призовавам ви, колеги, да защитим АЕЦ “Козлодуй”, а заедно с това и възможността на всички нас да имаме по-евтина и по-сигурна електроенергия.
Виждам, че “Атака” бойкотира това гласуване – кой знае защо. Обръщам се към останалите в пленарната зала да подкрепите проекторешението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 93 народни представители: за 18, против 20, въздържали се 55.
Проектът за решение не се приема.
Имате думата, господин Христов – предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, пак ви повтарям, унизително е ние, българските депутати, да гласуваме против предоговарянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Половината от Европейския парламент – само 4 гласа не достигнаха, заеха позиция, защитаваща българските интереси. Ние в момента заемаме обратната позиция – позицията на лобистите, позицията на техните съучастници, позицията на енергийната мафия, която закрива блоковете. Ето това е истината!
Искам да ви кажа и още нещо. Всички добре знаете, че има един чл. 36, който позволява да бъдат спасени реакторите, да бъде преразгледано записаното в чл. 30 на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.
Затова отново се обръщам към вас, забравете партийните пристрастия и криворазбраната партийна дисциплина и гласувайте за спасяването на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на прегласуване направеното предложение.
Гласували 94 народни представители: за 28, против 17, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
С това се изчерпват предложенията по дневния ред.
Заповядайте, госпожо Банкова, за процедурен въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин председател, остро реагирам и протестирам срещу начина, по който водите в момента заседанието. Нямате никакви основания да не допускате предложението ни за включване в дневния ред срамната ситуация около така наречената поправка “Ванко-1”.
Що за процедурно хватки, уважаеми господин председател и вие, господа, от тройната коалиция? С такива хитринки докъде ще стигнете? Нима избирането на евродепутати е много по-важно, отколкото абсолютната необходимост да се поправи онова, което стори българският парламент, тройната коалиция, водена от диктата на мафията, заплатена може би от мафията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, Вие възразявате по воденето.
СТЕЛА БАНКОВА: Защото аз досега не чух нито едно разумно обяснение защо е толкова важно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие не правите изказване по един законопроект, а възразявате по воденето.
СТЕЛА БАНКОВА: …днес да продължим... Това са констатации на българското общество и на българските медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, направете си възражението, иначе ще Ви отнема думата!
СТЕЛА БАНКОВА: Завършвам с думите – внимавайте и обърнете внимание – на белгийският федерален прокурор Ерик Вандер Сeпт, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие правите изказване по същество.
СТЕЛА БАНКОВА: ... който казва, че в Белгия и в Европа са изумени от това, че българският парламент твори закони в услуга на мафията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие нарушавате правилника, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: В Европа, казва той, тези закони срещу търгашите с женска плът, срещу проституцията стават все по-строги, докато българският парламент напоследък твори закони, които пускат престъпниците на свобода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате възможност да защитите позицията си при обсъжданията в комисията и в пленарната зала.
СТЕЛА БАНКОВА: Остро протестирам. Няма да приема този срам процедурните хватки да бъдат единствената причина този парламент да продължава да не поправя срамната си грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, злоупотребявате с правото си на процедурен въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА: Дайте ми едно разумно обяснение какво време се изисква да се поправят три думи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви приключи. Моля приключвайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Завършвам. Още веднъж ще спомена и ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямате повече време. Съжалявам, нямате повече време! (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Стела Банкова говори на изключени микрофони.)
Уважаема госпожо Банкова, Вие злоупотребявате с възможността да обосновете свое предложение в продължение на седмици. Към Вас нееднократно народни представители се обръщаха с настоятелна молба да не злоупотребявате с един или друг въпрос. Днес аз Ви информирах как ще се процедира в близките дни по този въпрос. Вие продължавате да злоупотребявате с правото си да вземете думата и да обосновете законопроекта. Ето защо аз не мога да Ви позволя да продължите да злоупотребявате.
Освен това, госпожо Банкова, обръщам се и към Вас, и към другите народни представители: в правилника въобще не е предвидена процедурата за обосновка на внесено предложение за включване на точка в дневния ред. Това се прави по една създадена практика с разбирането, че с нея не се злоупотребява. Алинея 4 на чл. 40 изрично повелява, че направените предложения се поставят на гласуване, без да се обсъждат. Така че Вие нямате никакво формално право да се обръщате към мен с какъвто и да е упрек. Но аз спазвам една практика, която е създадена – направилият предложението да има възможност накратко да го обоснове. Вие през цялото време тежко злоупотребявате с тази създадена практика.
Ще ви съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 17 до 23 януари:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вносител е Ахмед Юсеин. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Проект за решение относно възлагане на правителството на Република България да представи в едномесечен срок пред Народното събрание проект за промени в Кодекса за социално осигуряване, които да отразяват принципи за формирането на пенсиите в България. Вносители са Минчо Христов и Стела Банкова. Проектът за решение е разпределен на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители са Борислав Китов и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Кипър, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и Министерството на отбраната на Румъния за създаване на Многонационална бойна група на Европейския съюз с Гърция като водеща страна и с участието на България, Кипър и Румъния. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и консорциум RWE NUKEM – GNB (DSF Kozloduy). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по енергетиката, и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Вносители са Георги Божинов и група народни представители. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г. Вносители са Волен Сидеров и група народни представители. Проектът за решение е разпределен на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по външна политика.
Проект за решение за мораториум върху акциза на домашната ракия. Вносители са Волен Сидеров и група народни представители. Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
Едно съобщение:
На 22 януари 2007 г., на основание чл. 18 от Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжия в Народното събрание е внесен Доклад от Междуведомственият съвет по тези въпроси за периода на 2005 г. Докладът е отправен към Комисията по икономическата политика, Комисията по отбрана и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на парламента.
Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУМЪНИЯ ЗА ПРЕЗГРАНИЧНИЯ ТРАФИК НА ЛИЦА, ТРАНСПОРТНИ СРЕДСТВА, ОБОРУДВАНЕ И МАТЕРИАЛИ В ПРОЦЕСА НА СТРОИТЕЛСТВОТО И ВЪВЕЖДАНЕТО В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА НОВ КОМБИНИРАН (ПЪТЕН И ЖЕЛЕЗОПЪТЕН) МОСТ МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ НА РЕКА ДУНАВ.
Има думата народния представител Несрин Узун да представи доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НЕСРИН УЗУН: Благодаря Ви, господин председател.
Преди да преминем към разглеждането на законопроекта, позволете ми да направя процедурно предложение да допуснем в пленарната зала госпожа Весела Господинова – заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля поканете госпожа Господинова.
Заповядайте, господин Узун.
ДОКЛАДЧИК НЕСРИН УЗУН: Благодаря, господин председател.
"На заседание, проведено но 17 януари 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за презграничния трафик на лица, транспортни средства, оборудване и материали в процеса на строителството и въвеждането в експлоатация на нов комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на река Дунав.
Споразумението има за цел да регламентира специален пропускателен режим през българо-румънската граница за хора и ресурси във връзка с работите по обекта, както и достъпа и движението в границите на строителната площадка от започване на строителството до момента на въвеждане в експлоатация на съоръжението. Споразумението съдържа специални разпоредби за граничния полицейски, митнически, пътен и санитарен контрол. Регламентират се митнически облекчения за доставките и работите по обекта.
Изграждането на новия презграничен мост на р. Дунав при Видин – Калафат е един от най-големите и сложни инфраструктурни проекти у нас. Съоръжението ще осигури интегрирането на транспортната ни инфраструктура в европейската транспортна мрежа, а също така ще се създадат нови работни места и ще се намалят транспортните разходи, в резултат на пряката връзка по трасето по коридор № 4 със страните от Европейския съюз.
Проектът е на стойност 236 млн. евро и се изпълнява с финансовата подкрепа на програмите ФАР и ИСПА на Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и други.
С ратифициране на споразумението ще се избегнат усложнения при митническия и граничния контрол на физически лица, стоки и транспортни средства, свързани с изпълнението на проекта.
След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 10 народни представители, без “против”, “въздържал се” – 1.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за презграничния трафик на лица, транспортни средства, оборудване и материали в процеса на строителството и въвеждането в експлоатация на нов комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Узун.
Господин Димитров, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
“На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 18 януари 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за презграничния трафик на лица, транспортни средства, оборудване и материали в процеса на строителството и въвеждането в експлоатация на нов комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав, внесен от Министерския съвет на 08.12.2006 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Весела Господинова – заместник-министър на транспорта.
Предлаганото за ратифициране споразумение има за цел да регламентира специален пропускателен режим през българо-румънската граница за хора и ресурси във връзка с работите по обекта, както и достъпа и движението в границите на строителната площадка от започването на строителството до момента на въвеждане в експлоатация на съоръжението.
Проектът е на стойност 236 млн. евро и се изпълнява с финансовата подкрепа на програмите ФАР и ИСПА на Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка, Кредитната институция за възстановяване на Федерална република Германия, френската Агенция за развитие и държавния бюджет на Република България.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 16, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за презграничния трафик на лица, транспортни средства, оборудване и материали в процеса на строителството и въвеждането в експлоатация на нов комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Паси, заповядайте да представите становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председател.
“На редовно заседание, проведено на 20 декември 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за презграничния трафик на лица, транспортни средства, оборудване и материали в процеса на строителството и въвеждането в експлоатация на нов комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за презграничния трафик на лица, транспортни средства, оборудване и материали в процеса на строителството и въвеждането в експлоатация на нов комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав, подписано на 31 юли 2006 г. в София.
Становището беше прието единодушно.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Николов.
БОРИС НИКОЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Като избран народен представител от Видинския регион не мога да не взема отношение по този въпрос най-малко по две причини.
Първата причина е, че определените действия, извършени от това Народно събрание по ратификациите на различни спогодби, свързани с финансирането на моста, и действията на правителството са вече към края. Това е основната причина, имайки предвид, че повече от десет години в нашия регион основно се говори за този мост. От тази трибуна, а и в нашата република доста неща са изприказвани по този повод и аз няма да ги повтарям – значението, което се очаква, неговият ефект за стимулиране на икономическото развитие на региона ни, който за съжаление е един от най-слабите в икономическо отношение в България.
Ще си позволя да кажа и това, че този мост беше използван дълги години като политически инструмент за пропаганда и агитация преди избори. Не мога да не подчертая и това, разбира се, че БСП го използва, ако мога така да се изразя, в последните избори за това Народно събрание и се радвам, че с активната намеса, работа и действия на правителството, преди всичко на Министерството на транспорта, тази идея вече е към своя край, към реализацията да започне бъдещото строителство, изграждането на моста.
Втората причина, която ме предизвика да взема отношение по този въпрос, е, че той се използва и като инструмент от други политически сили, дори настоящият кмет на Видин успя да спечели два мандата с този мост. Неприятното, грозното е, че освен че използва моста като средство за въздействие и агитация за своя избор, го използва година–година и половина по други причини, които пречат за по-нататъшната дейност по отчужденията на прилежащите терени за инфраструктурата. Това възникна последните дни. Този въпрос сигурно ще претърпи развитие, но съм убеден, че Министерството на транспорта ще се справи с този незначителен проблем и това няма да забави стартирането на моста.
Ще кажа няколко думи за най-важното, според мен, за това споразумение. Целта на това споразумение е да облекчи свободния достъп на хора, работници, машини, техника, автомобили и материали в района на строителната площадка за изграждането на моста и прилежащите му територии. Вие всички прекрасно разбирате, че без неговата ратификация, без неговото приемане, без неговото влизане в сила, това допълнително ще затрудни, дори ще направи невъзможно нормалното строителство на съоръженията, свързани с моста.
По тези причини не мога да не го подкрепя, дори с удоволствие ще го подкрепя и на първо, и на второ гласуване. Убеден съм, че и всички вие ще го направите, така както направихте с всички останали ратификации, свързани с моста, за което аз благодаря на всички вас.
Приключвайки по този въпрос, моята молба, моето настояване към Министерството на транспорта, към правителството на републиката е по този начин да продължават, за да може до края на м. януари да се сключи договорът, да може м. май–юни тази година да се направи първата копка на обекта и, надявам, се до края на нашия мандат да бъде завършен мостът. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Думата има госпожа Мозер. Заповядайте.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, защото ми омръзна да слушам за този мост, за който само се говори, а всичко за него върви изключително много бавно.
Не от 10 години е този проект, господин Николов, той е от началото на 90-те години. Давате си сметка колко много досега са направили хората в другите страни – построиха магистрали насам и нататък, а ние тук не можем да извоюваме, защото не беше лесно, споразумението с Румъния не беше извоювано лесно, защото поставяха всевъзможни пречки за построяването на този мост. Но Вие, който обвинявате другите, че правят политика с моста, и Вие си позволихте да направите подобно нещо с нападките Ви срещу кмета. Може би затова, защото той не е от управляващата коалиция. Доколкото чувам и разбирам, този кмет доста е направил за Видин и за подобрението на самия град, но това вече е отделен въпрос. Аз също се радвам, че това споразумение ще бъде подписано, но защо все още този мост остава в сферата на проектите? Той е много далече. Вие казвате “привършило”. Нищо не е привършило, то въобще не е и започнало, защото всичко върви изключително много бавно, а този мост наистина е много необходим за България, защото той ще бъде една възможност да не бъде блокирана и да не бъде рекетирана по време, когато възникват някакви кризи на Балканите. Затова Вие като представител на този регион имате задължението и след като сте от управляващата коалиция, да направите всичко възможно той да стане действителност. Омръзна ми в Комисията по външна политика да питам къде е мостът. Вече съм в тази комисия доста дълго време и непрекъснато приемаме, гласуваме неща във връзка с този мост, който е абсолютно необходим. Аз, разбира се, ще го подкрепя, нашата парламентарна група ще гласува тази ратификация, но това са все още думи. Нека има малко повечко дела, защото иначе всичко в България ще се бави, а ние нямаме повече време за губене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата за реплика има господин Николов.
БОРИС НИКОЛОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаема госпожо Мозер, безкрайно Ви уважавам и малко ми е неудобно да Ви правя тази реплика, но съвсем късичко и за да не губим достатъчно парламентарно време.
Първо, по дейността на господин кмета на Видин – не му правя оценка, това ще се направи след няколко месеца и други ще я правят – избирателите на Видин. Само това исках да вмъкна, може би не съм бил достатъчно ясен, че той, както казвате, повече от десет години говори за този мост. Два мандата спечели преди всичко с този мост и сега, когато трябваше да съдейства, или най-малкото да не пречи по дейностите по моста, той се намесва от 2005 г. Знае се теренът на сервитута на моста, достатъчно много общински имоти бяха продавани, въпреки, че има решение на Министерския съвет, има писма на Министерството на транспорта. Той извърши продажба и дейности с тези имоти. С каква цел – не коментирам, но най-малко не беше морално и до голяма степен незаконно това да се прави, след като там е ясно, че ще бъдат отчуждавани тези имоти. Само това исках да вмъкна.
Второто нещо, на което исках да Ви обърна внимание – не че краят е дошъл, може би пак не бях добре разбран. Исках да кажа това, че процедурите, свързани с ратификации и споразумения, конкурси, са към своя край. Не може да не подчертая, че да, вярно е – две правителства говориха по този мост, сигурно имаше и обективни причини той да не стартира досега, но се радвам, че моето правителство успя за тази година и половина време да свърши огромно количество работа по тези дейности, които подчертах. Това исках да Ви репликирам. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Не виждам желаещи за втора реплика.
Желаете ли дуплика, госпожо Мозер? Не желаете.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Желае ли госпожа Господинова да даде пояснение по този въпрос? Ако имате такова желание, госпожо Господинова, доколкото и народни представители поставиха въпроса за хода на работите в момента… Трябва да има яснота по пречките, които съществуват или не.
Думата има госпожа Весела Господинова – заместник-министър на транспорта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛА ГОСПОДИНОВА: Добър ден! Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на изграждането на Дунав-мост 2 като съоръжение в момента проблеми няма. Теренът е отчужден и собственик е Министерството на транспорта. Тръжните процедури са приключени. Сега сме във финална фаза за подписване на договора и пред вас мога да кажа, все още тази информация е конфиденциална: на 30 януари ще бъдат подписани договорите за строителство и строителен надзор за основното съоръжение на Дунав-мост 2. Съгласно нашите процедури, в деня на подписване на договора се обявява, че той е подписан, както и стойностите, за които е сключен договорът, и в 24-часов срок се уведомяват участниците в тръжната процедура, които не са спечелили търга. Така че този ангажимент, който Министерството на транспорта е поело пред правителството и пред гражданите на община Видин, ще бъде изпълнен така, както сме обещали.
Проблемът е за прилежащата инфраструктура. Договорът за прилежащата инфраструктура е отделен, той вече е обявен. Срокът за подаване на офертите е 21 май 2007 г. През м. юни ще бъде направена тръжната оценка. В момента нашите оценителни доклади не трябва да бъдат одобрявани от делегацията, тоест, нямаме необходимост да разчитаме време за одобрението на доклада. Поради тази причина очакваме, че юли, най-късно началото на август ще можем да имаме подписан договор за строителство и супервизия на прилежащата инфраструктура. Но към днешна дата не сме в състояние да приключим отчуждителните процедури за прилежащата инфраструктура и сериозно се опасявам, че може да не сме в състояние да въведем строители на терена в началото на август, както бихме искали. Проблемът идва от това, че след влизане в сила на подробния устройствен план, който е влязъл в сила на 5 януари 2005 г., след неколкократни уведомления от Министерството на транспорта, след влизане в сила на Решението на Министерския съвет за отчуждаване община Видин е извършила разпоредителни сделки с нейни имоти – 39 на броя. Седем от тях са продадени на частни лица, 5 или 6 от тези имоти са раздробени на няколко части. Ето един пример: един имот е разделен на 8 части, на които са дадени нови идентификационни номера, които не съществуват в решението на Министерския съвет и по тази причина не можем да отчуждим всички терени, свързани с достъп до обекта, с необходимия сервитут за изграждането на прилежаща инфраструктура. Този проблем на мен ми стана известен на 15 януари, когато получих писмо от Община Видин. Тогава министерството го направи публично достояние. Работим по проблема, търсим начин как да го разрешим. Не сме се отказали, но просто такъв проблем има. Ако може да се каже хубавото в случая е, че срокът за изграждане на прилежаща инфраструктура е 22 месеца. Тя се изгражда по готов проект. Проектът е готов, имаме разрешение за строеж. Имаме още известен интервал от време да решим този проблем. Но като цяло целият проект за Дунав-мост няма да бъде забавен и аз ви казвам, че на 30 януари ще подпишем основния договор и ще започнем неговото изпълнение. Надявам се, че това обяснение беше достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Господинова, и от името на колегите народни представители. Вярвам, че за всички беше важно да са наясно с фактическата страна на въпроса и да имат възможност сами да преценят доколко са били обосновани едни или други изказвания.
Няма желаещи за други изказвания.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифицирането на договора, който е на вашето внимание като точка от дневния ред.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно на първо четене.
Заповядайте, господин Узун, за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК НЕСРИН УЗУН: Благодаря, господин председател.
С оглед важността на законопроекта, който приехме преди малко на първо четене и утвърдената практика в нашето Народно събрание, предлагам законопроектът да бъде разгледан и приет на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Узун.
ДОКЛАДЧИК НЕСРИН УЗУН: Благодаря, господин председател.
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за презграничния трафик на лица, транспортни средства, оборудване и материали в процеса на строителството и въвеждането в експлоатация на нов комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за презграничния трафик на лица, транспортни средства, оборудване и материали в процеса на строителството и въвеждането в експлоатация на нов комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на р. Дунав, подписано на 31 юли 2006 г. в София.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
На вашето внимание е заглавието, член единствен и заключителната разпоредба на законопроекта. Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте заглавието, член единствен и заключителната разпоредба.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към втора точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЧЛ. 2, АЛ. 3 ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА ХАРТА (РЕВИЗИРАНА).
Заповядайте, господин Адемов, да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми преди това да направя едно процедурно предложение във връзка с обсъждането на точката от дневния ред в залата да бъде поканена госпожа Ася Чолашка – директор на дирекция в Министерство на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за допускане на госпожа Чолашка – директор на дирекция в министерството.
Гласувайте това предложение.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Моля, поканете госпожа Чолашка в залата.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), № 602-02-66, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2006 г.

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 17 януари 2007 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), внесен от Министерския съвет на 8 декември 2006 г. В заседанието участваха господин Васил Войнов – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Ася Чолашка – директор на дирекция в Министерство на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерство на труда и социалната политика.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Ася Чолашка. В тях се посочва, че предлаганият законопроект представлява част от инициативата на правителството да бъде приведено българското законодателство в съответствие с европейските социални стандарти. Република България е подписала Европейската социална харта (ревизирана) на 21 септември 1998 г. Законът за ратифициране на Европейската социална харта (ревизирана) е приет от Тридесет и осмото Народно събрание на 29 март 2000 г.
През последните години бяха направени значителни промени в българското трудово законодателство, които имаха за цел да го приведат в съответствие с изискванията на Европейския съюз, Съвета на Европа, Международната организация на труда, както и с основните международни актове в областта на социалните права. Европейският комитет по социални права отбелязва, че българското законодателство е в пълно съответствие с чл. 2, ал. 3 от Част ІІ от Хартата, като размерът от 20 работни дни, регламентиран в чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда, е минимален стандарт, гарантиран на всички работници и служители, работещи по трудово правоотношение. Също така чл. 2, ал. 3 от Хартата, предложен със Законопроекта за ратификация, съответства на чл. 34 и чл. 56 от Закона за държавния служител и няколко члена от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика приеха за основателни мотивите на вносителите за ратификацията на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана). От правна гледна точка и прецизност в заглавието на закона и в текста на единствения член след думите "ал. 3" трябва да се добавят думите "от Част ІІ".
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати за – 14, против – няма, въздържали се – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Част ІІ на Европейската социална харта (ревизирана), № 602-02-66, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Заповядайте, господин Папаризов, да представите становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На заседание, проведено на 11 януари, Комисията по европейска интеграция разгледа проекта на Закон за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана). От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика.
С настоящия законопроект се осигурява съответствие на нашето с европейското законодателство и по-точно с чл. 2, ал. 3 от Част ІІ на Европейската социална харта (ревизирана) на основание Конституцията на Република България.
Европейската социална харта е международен договор, приет от Съвета на Европа през 1961 г. в Страсбург и ревизиран през 1996 г., който предвижда социални права и свободи и създава механизъм за съблюдаването им от държавите – страни по нея. Европейската социална харта (ревизирана) се състои от 6 части, приложения относно приложното поле на Хартата по отношение на защитените лица и допълнителен протокол относно системата за колективни искове. Част І от Хартата посочва целите, които договарящите се страни се задължават да поемат при осъществяване на националната политика в социалната сфера. Част ІІ съдържа социалните права, които договарящите се държави се задължават да осигурят. Част ІІІ урежда задълженията на договарящите се държави. Част ІV урежда надзора по изпълнение задълженията, съдържащи се в Хартата. Част V съдържа правила за недопускане на дискриминация и правила за освобождаване от изпълнение на задълженията в случай на война или обществена опасност. И Част VІ урежда правилата за подписване, ратификация и влизане в сила на Хартата.
Република България е подписала Европейската социална харта (ревизирана) на 21 септември 1998 г. Законът за ратифицирането й е приет от 38-ото Народно събрание. В закона за ратифициране на Хартата са изброени разпоредбите от Част ІІ, с които Република България се обвързва да изпълнява. Между тези разпоредби тогава не е посочен чл. 2, ал. 3 от Част ІІ на Хартата. Тази разпоредба предвижда задължение за договарящите се страни да осигурят платен годишен отпуск в размер на най-малко четири седмици.
Съгласно мотивите към законопроекта предложеното с него присъединяване произтича от доклад на Европейския комитет по социални права и на тази основа Министерският съвет предлага съответната ратификация.
Във връзка със заглавието на законопроекта и редакцията на член единствен към него може да се направи следната бележка.
Разпоредбите на всяка от частите на Европейската социална харта (ревизирана) следват номерация, която започва от чл. 1. С предложения законопроект Република България се присъединява само към чл. 2, ал. 3 от Част ІІ на Хартата. С оглед на по-голяма яснота и прецизност на законопроекта в заглавието и член единствен от него следва да се посочи, че чл. 2, ал. 3 от Хартата, към които България се присъединява, се отнасят именно към Част ІІ от Хартата.”
Тоест редакционно предлагам да добавим „Част ІІ от Хартата”, ако водещата комисия не възразява.
“С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 12 гласа “за”, предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), внесен от Министерския съвет на 8 декември 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Следва становището на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председателю.
“На редовно заседание, проведено на 20 декември 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана) и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон чл. 2, ал. 3 от Европейската социална харта (ревизирана), подписана от Република България на 21 септември 1998 г. в Страсбург.
Становището бе прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към изказвания.
Заповядайте, имате думата.
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес обсъждаме на първо четене предложения от правителството Законопроект за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Част ІІ на Европейската социална харта. Сам по себе си този факт е елемент от рутинната законодателна дейност на българския парламент, но в същото време има знаково значение като един от първите законопроекти, с които България – вече член на Европейския съюз, потвърждава своя ангажимент, че следва целите, посочени от Европейската социална харта.
Европейската социална харта представлява европейски договор, открит за подписване в Торино през 1961 г. и влязъл в сила през 1965 г. Ратифицирайки Европейската социална харта, държавите се ангажират, от една страна, да водят политика, която да бъде провеждана с всички подходящи средства от национален и международен характер, за постигането на условия за ефективно упражняване на правата, изброени в Част І на Хартата, а, от друга страна, те са задължени да осигурят защитата и приложението на предвидените права в Част ІІ.
По време на сесията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през 1996 г. в Страсбург се взема решение за приемането на нов документ, който по същество представлява преработена и допълнена Социална харта, която влиза в сила под името ревизирана Европейска социална харта.
Ревизираната социална харта съдържа общо 31 члена по съдържание, заедно с редица други допълнени и обогатени текстове относно приложението й. Ревизираната социална харта е в сила от 1999 г., тоест след като определен брой държави членки са я ратифицирали.
България е подписала тази Харта на 21 септември 1998 г. и я е ратифицирала със закон, приет от 38-ото Народно събрание на 29 март 2000 г.
Европейската социална харта защитава основните социални и икономически права и допълва Европейската конвенция за защита правата на човека, осигуряваща закрила на гражданските и политическите права.
Европейската социална харта запазва неделимия характер на всички права на човека – били те граждански, политически, икономически, социални или културни, осъвременява основните постановки в Хартата, като се вземат под внимание фундаменталните социални промени в Европа.
През последните години след ратификацията на Хартата в България бяха извършени сериозни изменения в трудовото законодателство, имащи за цел да го приведат в съответствие с изискванията на европейските институции. В този период България е представила три национални доклада относно приложението на Европейската социална харта пред контролиращия орган – Европейския комитет по социални права. Тези доклади съдържат информация както по приложението на задължителните клаузи на Хартата, така и по клаузите от втората част от незадължителните разпоредби на Хартата.
В доклада на самия Европейски комитет за социални права от м. октомври 2005 г., изготвен от него и представен след посещение в България, към неприетите разпоредби на Хартата, към които България е възможно да се присъедини, отнася и чл. 2, ал. 2 от Част ІІ, отнасящ се до осигуряването на платен годишен отпуск в размер най-малко четири седмици. Размерът от 20 работни дни, регламентирани в чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда, е минималният стандарт, гарантиран на всички работници и служители, работещи по трудово правоотношение, като с колективен трудов договор или индивидуални съглашения могат да се договорят по-големи отпуски от предвидените в закона.
Същото се отнася и за членове 34 и 56 от Закона за държавния служител, както и за Наредбата за работното време, почивките и отпуските в членовете от 24 до 31.
Приключвайки, искам да обърна внимание, че националните доклади на България, които се внасят в Европейския комитет по социални права, трябва да отчитат не само нормативната уредба, но и практическите достижения на България по прилагането на Европейската социална харта.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Коалиция за България подкрепя Законопроекта за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от
Част ІІ на Европейската социална харта, защото допринася за привеждане на българското законодателство в съответствие със социалните стандарти, възприети от Съвета на Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Вълканова.
Няма реплики.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Бих искала да допълня някои неща към вече казаното, уточнявайки, че безусловно Европейската социална харта, в която са заложени основите на социалната политика на страните – членки на Европейския съюз, би следвало да бъде водеща по отношение на трудовото законодателство в Република България.
Предложеният законопроект за ратифициране на чл. 2, ал. 3, Част ІІ от тази Харта води не само до синхронизиране на българското законодателство с европейското, но безусловно в случая става дума и за съответните социални политики, които Република България има намерение да реализира в бъдещата си дейност. Тук обаче бих искала да кажа, че за съжаление често пъти нарушенията на трудовото законодателство не само в периода на прехода, но и в момента, в това число и по отношение нарушения на правата на работещите граждани за ползване на отпуска, не са изолирано явление.
От това доколко последователно ще се работи не само за ратифициране на Европейската социална харта, но и доколко ще се контролира изпълнението на тази Харта, зависи в голяма степен как в бъдеще време българският работник ще бъде защитен по отношение на неговите права.
Своя роля в тази дейност безусловно биха имали най-вече структурите на Министерството на труда и социалната политика, които трябва да станат гарант за изпълнение на ратифицирания чл. 2, ал. 3, но свое място естествено имат и неправителствените организации, в това число и синдикатите, както разбира се и всеки един от нас чрез различните форми на парламентарен контрол.
Парламентарна група на Коалиция за България ще подкрепи Законопроекта за ратификация, не само защото по този начин се достигат европейските стандарти в областта на трудовото законодателство в България и не само защото се гарантират правата на работещите, но защото предложението за ратификация е в пълно съответствие с управленските програми на Коалиция за България и е част от нашите приоритети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Янакиева.
Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Чолашка, бихте ли желали да дадете допълнителна информация във връзка с приложението преди всичко на това, което се гласува. Това бяха въпросите и в двете изказвания. Ако имате това желание, заповядайте.
АСЯ ЧОЛАШКА: Благодаря, господин председател.
Дами и господа, изключително удоволствие е за мен да присъствам на настоящото заседание, на което вие ще дадете глас за присъединяване на България към чл. 2, ал. 3 от Част ІІ на Европейската социална харта (ревизирана). Комисиите към Народното събрание и изказванията достатъчно изчерпателно изразиха позицията на правителството и вашата позиция – на членовете на комисиите, на Коалиция за България, за положителен вот за присъединяване към Хартата.
Това, което бих казала по отношение на политиката на правителството за прилагане на разпоредбите на международните договори е, че правителството провежда последователна политика за прилагане на тези норми чрез своите действия. Бих казала, че са създадени и съответни контролни механизми не само на европейско, но и на национално равнище. В случая на европейско равнище това е Комитетът по социални права, на когото ежегодно предоставяме доклади, както по задължителните членове, така и по незадължителните членове. Докладите се защитават аргументирано от представители на правителството в правителствения Комитет по Европейската социална харта. Това е добра възможност за участие на нашите представители чрез обмен на добри практики по отношение на прилагането на тези разпоредби.
Не на последно място са създадените гаранции чрез контролни механизми за прилагане на международните договори, по които страна е Република България. Знаете, че има създадени контролни структури към Министерство на труда и социалната политика, на правителствено равнище. Главната инспекция по труда е тази, която извършва непрекъснати проверки за прилагане на трудовото законодателство.
Съгласна съм с изказалите се депутати, че значение има и играят роля и социалните партньори, национално представените организации на работодателите, на работниците.
Бих искала да кажа, че особено значение има и поведението на всеки отделен гражданин. Тук искам да спомена и омбудсмана, който беше създаден. Тоест, ние говорим за един принцип на споделени отговорности, когато не само поемаме ангажименти, но и когато трябва да ги изпълняваме чрез съответната политика.
Струва ми се, че са създадени механизми за контрол на прилагането, но и че се прилага активна и последователна политика на правителството за приемане на нови и нови стандарти, които се прилагат чрез съответни политически мерки в страната.
Благодаря ви за възможността да взема отношение по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Чолашка. Очевидно е, че има още доста да се работи за реалното прилагане на тези норми, както свидетелства и това изследване на една от синдикалните организации за сивия сектор в икономиката, което неотдавна бе предложено на вниманието на обществото. Готови сме да обединим усилията с правителството, за да осигурим ефективно прилагане на това, което е закон в България. Благодаря.
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Част ІІ на Европейската социална харта (ревизирана).
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Адемов, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение Законопроектът за ратифициране на чл. 2, ал. 3 от Част ІІ на Европейската социална харта (ревизирана), да бъде гласуван на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за преминаване към второ гласуване.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на чл. 2, ал. 3, Част II на Европейската социална харта (ревизирана)
Член единствен. Ратифицира чл. 2, ал. 3, Част ІІ на Европейската социална харта (ревизирана), подписана от Република България на 21 септември 1998 г. в Страсбург.”
Господин председател, в заглавието и в Член единствен беше направена редакционната поправка – направихме допълнение “Част ІІ”, която е съгласувана с представителите на вносителите и с Правния отдел на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Няма желаещи да вземат думата.
Гласуваме на второ четене предложения законопроект заедно с редакционната поправка в заглавието и в Член единствен.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ОТ 26 ЮЛИ 1995 Г., ПРИЕТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛЕН К.3 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЗА ЗАЩИТАТА НА ФИНАНСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ И ПРОТОКОЛИТЕ КЪМ НЕЯ.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Румен Андреев – заместник-министър в Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за допускане на господин Андреев – заместник-министър.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Поканете господин Андреев.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 18 януари 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Конвенцията от 26 юли 1995 г., приета на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2006 г.
Законопроектът беше представен от господин Цонко Киров, заместник-министър на вътрешните работи.
Съгласно Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г., страната ни следва да се присъедини към редица конвенции и протоколи, изброени в Анекс 1 на Договора. Сред тях е и Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея, насочени към обединяване на усилията на страните членки за защита срещу финансовите измами, засягащи Европейския съюз, за целите на наказателното преследване.
Стремежът към задълбочаване на сътрудничеството между страните членки, заложен в конвенцията, намира израз в дефинирането на съответни престъпни деяния и във въвеждането на механизми за усъвършенстване на уредбата на взаимодействието, свързани с юрисдикцията, екстрадицията и прилагането на определени принципи на международното право. С предвидените мерки се цели повишаване на ефективността на противодействието на организираните престъпни прояви, все по-често развиващи се на територията на повече от една държава.
Разходите, свързани с изпълнението на конвенцията и протоколите към нея, са за сметка на бюджета на Министерството на вътрешните работи на съответната страна.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Конвенцията от 26 юли 1995 г., приета на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има становище и на Комисията по европейска интеграция.
Господин Папаризов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„На 24 януари 2007 г. Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията от 26 юли 1995 г., приета на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея, внесен от Министерския съвет.
І. С настоящия законопроект се ратифицират:
- Протокол от 27 септември 1996 г.
- Протокол от 29 ноември 1996 г. за тълкуване чрез преюдициални заключения на Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности от Съда на Европейските общности и
- Втори протокол от 19 юни 1997 г. към Конвенцията.
ІІ. Задължението за присъединяване към Конвенцията и протоколите към нея произтича от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Съгласно Приложение І към Акта за присъединяване на Република България и промените в учредителните договори, България става страна към датата на присъединяване към конвенциите и протоколите, изброени там. Настоящата Конвенция и протоколите към нея попадат в този списък.
ІІІ. Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности хармонизира наказателното право на държавите членки по отношение на престъплението измама, засягаща разходната и приходната част от бюджета на ЕО. За тази цел Конвенцията съдържа дефиниция на престъплението „измама срещу финансовите интереси на Европейските общности” и предвижда задължение за държавите членки да инкриминират в наказателните си закони посоченото там престъпно деяние (чл. 1). Предвижда се също задължение за инкриминиране на опита, съучастието и подбудителството към измама, засягаща финансовите интереси на ЕО. Конвенцията съдържа указания относно наказанията, които трябва да бъдат предвидени от държавите членки за престъплението измама срещу финансовите интереси на ЕО (чл. 2). Предвидени са също така и процесуални разпоредби относно установяване на наказателна юрисдикция на държавата членка за измами, които тя е разкрила (чл. 4); разпоредби относно екстрадицията и съдебното производство в държавата членка, чийто гражданин е престъпният деец, ако последната не допуска екстрадиция на свои граждани (чл. 5); съдебно сътрудничество между държавите членки във връзка с наказателното преследване и изпълнението на наказанието срещу извършителя на измамата (чл. 6); приложение на принципа non bis in idem за това престъпление (чл. 7).
Протоколът към Конвенцията от 29 ноември 1996 г. въвежда задължение за инкриминиране на деянията, съставляващи активен и пасивен подкуп, извършени от национални или европейски длъжностни лица, които отговарят за събирането, управлението или изразходването на средства на Общността под техен контрол. За тази цел Протоколът урежда дефиниции на „активен подкуп”, „пасивен подкуп”, „служител на Общността”, „национален служител”. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Протокола измамата, насочена срещу финансовите интереси на Европейската общност, трябва да бъде инкриминирана еднакво, независимо от това дали е извършена от длъжностни лица на общностите или от длъжностни лица на държавите членки.
Протокол от 29 ноември 1996 г. за тълкуването чрез преюдициални заключения на Конвенцията за защита на финансовите интереси на ЕО от Съда на ЕО предоставя право на Съда на ЕО да прилага процедурата за тълкуване чрез преюдициални заключения на разпоредбите на Конвенцията и Първия протокол. Държавите членки могат да предоставят възможност на Съда, действащ като последна инстанция, да отправя искане за преюдициално заключение до Съда на ЕО или на съда, който разглежда спора. Съгласно декларация, включена в законопроекта, Република България приема, че право да сезира Съда на ЕО с искане за преюдициално заключение има българският съд, който разглежда делото като последна инстанция.
Вторият протокол от 19 юни 1997 г. задължава държавите страни по него да уредят отговорност на юридическите лица за престъпленията измама, засягаща финансовите интереси на ЕО, активен подкуп и изпиране на пари, както и наказателно преследване за изпирането на пари. За дефиниция на това престъпление Протоколът препраща към Директива на Съвета 91/308/ЕИО относно предотвратяване на използването на финансовата система за изпиране на пари. Предвидени са и указания относно наказанията, които трябва да бъдат налагани на юридическите лица. Съгласно чл. 13 от Втория протокол Съдът на ЕО има юрисдикция да тълкува с преюдициални заключения и разпоредбите на този акт. Следва да се отбележи, че Вторият протокол не е влязъл в сила към настоящия момент.
ІV. Въз основа на гореизложеното може да се направи извод, че ратификацията на Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея е в изпълнение на задълженията на Република България по Договора за присъединяване към Европейския съюз, поради което се подкрепя от Комисията по европейска интеграция.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за ратифициране на Конвенцията от 26 юли 1995 г., приета на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея, № 602-02-74, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2006 г.”
Както виждате, особено вторият протокол все още не е ратифициран от всички страни членки, така че новите страни членки сме много активни в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Папаризов. Дано да можем да ги прилагаме.
Има становище на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председател.
И аз се присъединявам към констатацията на господин Папаризов за експедитивност и за да не губим време, направо ще премина към становището на Комисията по външната политика, а то е следното:
„Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията от 26 юли 1995 г., приета на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея.
Становището бе прието единодушно.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Паси.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията от 26 юли 1993 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Вземайки предвид пълното единодушие при гласуването, предлагам да преминем към второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за преминаване към второ гласуване.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
„Проект

З А К О Н
за ратифициране на Конвенцията от 26 юли 1995 г., приета на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея
Член единствен. Ратифицира Конвенцията от 26 юли 1995 г., приета на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея:
- Протокол от 27 септември 1996 г. към Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности, изготвен на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз;
- Протокол от 29 ноември 1996 г. за тълкуване чрез преюдициални заключения на Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности от Съда на Европейските общности, изготвен на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, и
- Втори протокол от 19 юни 1997 г., изготвен на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности със следните декларации:
І. По чл. 8, § 1 от Конвенцията Република България се съгласява, че споровете между държавите членки по тълкуването и прилагането на Конвенцията ще бъдат отнасяни към Съда на Европейските общности.
ІІ. По чл. 2 от Протокола от 29 ноември 1996 г. Република България приема юрисдикцията на Съда на Европейските общности по отношение на Конвенцията от 26 юли 1995 г., приета на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности съгласно процедурата по чл. 2, ал. 2, буква „а”.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Конвенцията и протоколите към нея влизат в сила на датата, определена от Съвета, съгласно чл. 3, § 3 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване законопроекта – заглавието, член единствен и Заключителната разпоредба.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЯПОНИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ЗА КУЛТУРАТА.
Има доклад на Комисията по култура.
Заповядайте, госпожо Чилова, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по културата относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, № 602-02-63, внесен от Министерския съвет на 7.12.2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2007 г., Комисията по културата разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект № 602-02-63 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на външните работи, на Министерството на културата и на Българското национално радио.
Законопроектът беше представен от госпожа Наталия Мишева от Дирекция „Азия, Австралия и Океания”, на Министерството на външните работи.
Споразумението е сключено на 3 октомври 2006 г. в София чрез размяна на ноти. Помощта се предоставя на Българското национално радио за закупуване на музикални инструменти за Симфоничния оркестър на Българското национално радио и е на стойност 50 млн. 700 хил. йени.
Помощта се предоставя от правителството на Япония по Програмата за безвъзмездна помощ за бюджетни институции в областта на културата, образованието, спорта и средства за масово осведомяване.
В споразумението за помощта за Българското национално радио, което е одобрено от Министерския съвет, са посочени стойността и срокът на предоставяне на дарението и са изброени задълженията на правителството на Република България във връзка с получаването на помощта, като:
- осигуряване на разтоварване, митническо оформяне на оборудването, поемане на вътрешния транспорт от пристанище/летище и на други разходи, които биха възникнали при усвояването на помощта;
- освобождаване на японски лица от митни сборове, вътрешни данъци и други фискални вземания, които могат да бъдат наложени в Република България във връзка с доставката на оборудването и услугите на помощта.
Необходимостта от ратификация със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България е мотивирана от предвиденото в споразумението освобождаване от данъци.
След проведеното обсъждане Комисията по културата, приемайки за основателни мотивите на правителството, единодушно със 7 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 602-02-63 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, внесен от Министерския съвет на 7.12.2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
„На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 18 януари 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата.
Законопроектът беше представен от госпожа Наталия Мишева – главен експерт в Министерството на външните работи.
На 5 октомври 2006 г. в София беше сключено чрез размяна на ноти Споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата. Помощта се предоставя на Българското национално радио за закупуване на музикални инструменти за Симфоничен оркестър на Българското национално радио на стойност 50 млн. 700 хил. йени (около 352 хил. евро).
Във връзка с доставката на оборудването или услугите на помощта, японски физически и юридически лица ще бъдат освободени от митни сборове, вътрешни данъци или други фискални вземания, които могат да бъдат наложени в България. Българското национално радио ще осигурява за своя сметка разтоварване, митническо оформяне на оборудването, поемане на вътрешния транспорт и на други разходи, непредвидени в помощта, които биха възникнали при усвояването им.
С оглед на предвиденото в споразумението освобождаване от данъци е необходимо то да бъде ратифицирано от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което завърши със следните резултати: 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемането на безвъзмездна помощ за културата, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Паси, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председателю.
За да спестя време, преминавам направо към становището на Комисията по външна политика, а то е следното:
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, сключено чрез размяна на ноти на 5 октомври 2006 г. в София.
Становището бе прието единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Желаещи да вземат думата няма, затова подлагам на първо гласуване предложения законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан и приет на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ гласуване на законопроекта.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, сключено чрез размяна на ноти на 5 октомври 2006 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към следващата точка от приетата от нас програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАЕМ НА ПРОЕКТ ЗА РАЗШИРЕНИЕ НА ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС МЕЖДУ ЗАДГРАНИЧНИЯ ФОНД ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО, ЯПОНИЯ, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с вносител Министерския съвет.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, искам да помоля за процедура – госпожа Весела Господинова, заместник-министър на транспорта, да бъде допусната в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Господинова – заместник-министър на транспорта.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Моля, поканете госпожа Господинова в пленарната зала.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 18 януари 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем на проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество на Япония, и Република България, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2006 г.
На заседанието присъстваха госпожа Весела Господинова, заместник-министър на транспорта, и господин Стефан Сотиров, началник на отдел “Европейски финансови институции”.
Законопроектът беше представен от госпожа Господинова.
Съществен компонент от Генералния план за развитие на пристанище Бургас до 2015 г. е разширяването на пристанището, финансирано със средства, отпуснати от Япония, по линия на официалната й помощ за развитие, както и с български средства. Японското съфинансиране на проекта възлиза на 14 млрд. 312 млн. японски йени и се предоставя в съответствие със Споразумението за заем за проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество, Япония, и Република България от 29 юни 1998 г.
Във връзка с трансформирането на Задграничния фонд за икономическо сътрудничество, Япония, в Банка за международно сътрудничество, Япония, е подписано Споразумение за изменение на споразумението за заем от 1998 г., с което се договаря удължаването до 20 март 2008 г. на крайния срок за отпускането на японските заемни средства.
Удължаването на срока е необходимо за завършването на компонентите на проекта, които ползват японско съфинансиране. То не води до нови или допълнителни платежни задължения за Република България и не променя задълженията, поети по линия на първоначалното споразумение от 1998 г.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 17 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем на проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество, Япония, и Република България, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2006 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Паси, да представите становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Относно Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем за проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество на Япония и Република България, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2006 г., Комисията по външна политика на заседание от 18 януари 2007 г. разгледа Законопроекта за ратифициране на споразумението и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за заем за проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество на Япония и Република България, сключено на 16 септември 2005 г.
Това становище беше прието единодушно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта?
Господин Паси, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да използвам този повод и да отправя една специална благодарност към правителството на Япония. Колегите вече са забелязали, че само в рамките на днешния дневен ред ратифицираме два различни законопроекта, свързани с помощ, която идва от Япония. Япония е един от най-щедрите донори както за българската култура, така и за сътрудничеството в региона. Смятам, че си струва да отправим една съвсем официална благодарност към японското правителство.
През 2005 г. открихме нов терминал на пристанище Бургас, който също беше направен с подкрепата на японска инвестиция. С тези действия около пристанище Бургас, то придобива едно качествено ново положение. Това пристанище трябва да се подготвя да обслужва два големи петролопровода – “Бургас – Александруполис” и “Бургас – Вльора”. С изграждането на тези два петролопровода, Бургас наистина ще придобие един качествено нов статут на енергиен център на Балканите и този законопроект, който в момента подкрепяме, спомага изключително много в тази посока.
Точно затова искам да обърна внимание на народните представители, че това не е един традиционен ратификационен документ, а един изключително значим проект не само за България, а и за целия регион.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли друго изказване?
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, разбира се, за мен като представител на Бургас е огромно удоволствие да участвам в ратификацията на такъв документ. Той не е единичен по своята същност, тъй като се явява едно продължение както на правителствената политика по отношение на пристанище Бургас, така и на политиката на правителството на Япония с този заем, с който ще се довърши разширението на пристанище Бургас.
Важността на този акт има и съвсем нов смисъл за България и за Бургаска област, а разбира се, и за планово-икономическия регион, който има за център Бургас, тъй като Бургас и неговото пристанище вече наистина са източната граница на Европейския съюз. С допълнителните компоненти, които ще се изградят и развият с този заем, пристанището ще се превърне в един икономически субект, който ще бъде най-малкото гордост за България и за целия регион на Балканския полуостров. Пристанището в момента се развива изключително добре и от тази гледна точка развитието и на контейнерен терминал, който се предвижда с това разширение, смятам, че ще бъде най-доброто, което може да се случи. Естествено и към правителството на Република България, и към правителството на Япония с благодарност и от страна на нашия регион, защото с това той отново ще се затвърди като един от водещите региони в страната и в Югоизточна Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Поставям на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем на проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество, Япония, и Република България.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате думата, господин Димитров, за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, предлагам да минем към второ четене на законопроекта в това пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем на проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество, Япония, и Република България
Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение на Споразумението за заем на проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество, Япония, и Република България, сключено на 16 септември 2005 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта, член единствен и Заключителната разпоредба.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИЦЕЙСКА СЛУЖБА (ЕВРОПОЛ).
Има думата господин Българинов да представи доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската полицейска служба (Европол), № 702-02-1, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2007 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската полицейска служба на свое заседание, проведено на 17 януари 2007 г.
В заседанието участваха господин Цонко Киров – заместник-министър на вътрешните работи, и представители на Министерството на външните работи.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската полицейска служба бе представено от господин Киров. Посочено бе, че целта на споразумението е да се уредят следните три въпроса, отнасящи се до:
1. възможния преходен период между членството на Република България в Европейския съюз и членството ни в Европол;
2. прекратяване действието на съществуващото Споразумение за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба и
3. прехвърляне на отговорността относно определена информация, предоставена от България преди нейното присъединяване към Конвенцията за Европол.
Подчертано бе, че настоящото споразумение урежда продължаването на действието на Споразумението за сътрудничество между България и Европейската полицейска служба, в сила от 25 август 2003 г. до момента на членството ни в Европол, което е обусловено от присъединяването ни към Конвенцията за Европол. Споразумението регламентира и прекратяване на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европол от датата, на която Конвенцията за Европол ще влезе в сила за страната ни. Господин Киров припомни, че Законът за ратифициране на Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба, приета на 26 юли 1995 г. на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, и протоколите към нея е обнародван в бр. 105 на „Държавен вестник” от 22 декември 2006 г. Конвенцията и протоколите към нея влизат в сила от датата, определена от Съвета, съгласно чл. 3, § 3 от Акта относно условията за присъединяване на Република България към Договора за присъединяване към Европейския съюз. Подчертано бе, че към момента такъв акт на Съвета няма.
На следващо място господин Киров посочи, че с настоящото споразумение не се засягат сроковете за изтриване на информацията, предвидени по Конвенцията за Европол, които ще продължат да текат от датата, когато информацията е била предоставена или включена в някоя от базите данни на Европол.
В заключение бе изтъкнато, че споразумението ще влезе в сила от датата, на която българската страна уведоми Европейската полицейска служба за изпълнението на вътрешноправните изисквания за влизане в сила на споразумението.
В резултат на проведената дискусия и като приема за основателни мотивите на вносителя Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската полицейска служба (Европол), № 702-02-1, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2007 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 17 януари 2007 г. с 11 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Паси да представи становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Комисията по външна политика в свое решение от 18 януари 2007 г. прие следното становище:
„Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и Европейската полицейска служба (Европол).”
Становището беше прието единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Паси.
Уважаеми колеги, в случая става дума за споразумение, което урежда цялостни отношения между България и Европол, при това като продължение на вече сключено и действало три години споразумение в периода, в който България не е била член на Европейския съюз.
Няма представител на вносителя - Министерския съвет; няма представител на Министерството на външните работи; на Министерството на вътрешните работи.
В случая считам, че не можем да продължим с процедурата на разглеждане на този законопроект, без да чуем становището, отчета и мотивите на самите вносители, поради което не можем да продължим с процедурата, предвидена в съответните текстове на правилника в случаите на приемане на законопроекти. Поради това ще трябва да се върнем към тази точка на следващо заседание.
Ще помоля господин Корнезов да поеме ръководството на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към точка седма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ВНАСЯНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯ В ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА КАЗАХСТАН ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ
Господин Узун, заповядайте да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НЕСРИН УЗУН: Благодаря, господин председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение, а именно в залата да бъдат допуснати господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и Веселин Драгнев – главен юрист в Дирекция “Правна” в Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Да чуем доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК НЕСРИН УЗУН: Благодаря, господин председател.
“На заседание, проведено на 17 януари 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола за внасяне на изменения в Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Лъчезар Борисов.
Протоколът за внасяне на изменения в Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите е подписан на 24 юли 2006 г. в София. Протоколът съдържа две разпоредби, с които се изменят текстовете на чл. 3, т. 4 и чл. 6, т. 1 от договора, отнасящи се до режима на третиране на инвестициите и превода на суми, свързани с инвестициите, които имат за цел да гарантират прилагането на мерките, които Европейската комисия е приела или може да приеме в бъдеще по отношение на инвестиционната дейност на инвеститори на територията на Европейския съюз.
Протоколът подлежи на ратифициране и във връзка с предвидения в договора ред за решаване на инвестиционни спорове между договарящите се страни, както и поради факта, че договорът е ратифициран със закон от 38-ото Народно събрание на 14 юни 2000 г.
След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” 11 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание на чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола за внасяне на изменения в Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Паси, заповядайте да представите становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председател.
“На редовно заседание, проведено на 20 декември 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола за внасяне на изменения в Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за внасяне на изменения в Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 24 юли 2006 г. в София.
Становището беше прието единодушно.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
Вносителите желаят ли да представят законопроекта?
Думата има заместник-министърът на икономиката и енергетиката Лъчезар Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Договорът между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите е подписан на 15 септември 1999 г. в София. Ратифициран е със закон от 38-ото Народно събрание на 14 юни 2000 г. и е в сила от 20 август 2001 г.
Преговорите за внасяне на изменения в договора бяха инициирани в изпълнение на Решение № 710 на Министерския съвет от 12 август 2005 г., с което бе одобрена позицията на българската страна за провеждане на преговори за изменение и допълнение, прекратяване или денонсиране на договори за насърчаване и взаимна защита на инвестициите в изпълнение на задължението в процеса на присъединяване към Европейския съюз за привеждане на сключените от Република България международни договори в съответствие със законодателството на Европейския съюз
В т. 6 от приложението към решението – двустранни инвестиционни договори, които следва да бъдат изменени или денонсирани, е включен Договорът между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Текстът на протокола за внасяне на изменения е съобразен с изискванията на Европейския съюз по отношение допълването на този тип договори и предложените от него примерни клаузи.
Протоколът съдържа две разпоредби, с които се изменят текстовете на чл. 3, т. 4 и чл. 6, т. 1 от договора, отнасящи се до режима на третиране на инвестициите и превода на суми, свързани с инвестициите, които имат за цел да гарантират прилагането на мерките, които Европейската комисия е приела или може да приеме в бъдеще по отношение на инвестиционната дейност на инвеститори на територията на Европейския съюз.
Протоколът за внасяне на изменения в Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите бе подписан на 24 юли 2006 г. в София по време на официалното посещение на министър-председателя на Република Казахстан в България.
Във връзка с предвидения в договора ред за решаване на инвестиционни спорове и на спорове между договарящи се страни, както и фактът, че договорът е ратифициран от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България, Протоколът за внасяне на изменения в Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите подлежи на ратифициране от Народното събрание със закон.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по този законопроект.
Има ли желаещи?
Господин Паси, заповядайте.
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
През 2004 г. по време на българското председателство на ОССЕ имах възможност да посетя Казахстан в качеството ми на председател на ОССЕ и още тогава имах възможност да се запозная с изключителните перспективи, които лежат пред българо-касахстанските отношения, специално в областта на икономиката и търговията. Още тогава България подкрепи кандидатурата на Казахстан за председател на ОССЕ през 2008 г.
След като преди броени дни се присъединихме към Европейския съюз, смятам, че нашата роля като източна граница на Европейския съюз става още по-голяма и ние имаме специална мисия в отношенията между Европейския съюз и страните от Централна Азия.
Точно затова искам да използвам този конкретен случай и да апелирам към българския бизнес да съсредоточи вниманието си върху перспективата, която се открива между България и Казахстан. Смятам, че този законопроект, който в момента ратифицираме, е една много сериозна стъпка в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Узун, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК НЕСРИН УЗУН: Благодаря, господин председател.
Предлагам законопроектът да бъде разгледан и приет на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК НЕСРИН УЗУН:
“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за внасяне на изменения в Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите
Член единствен. Ратифицира Протокола за внасяне на изменения в Договора между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 24 юли 2006 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Българинов.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да разгледаме т. 6, тъй като в парламента са заместник-министърът на вътрешните работи Румен Андреев и директорът на Дирекция “Международно оперативно сътрудничество” Димитър Георгиев. Моля същите да бъдат допуснати до залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първото процедурно предложение е да продължим разискванията с т. 6.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 73, против 1, въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Следователно преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИЦЕЙСКА СЛУЖБА (ЕВРОПОЛ).
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Моля в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на вътрешните работи Румен Андреев и господин Димитър Георгиев – директор на Дирекция “Международно оперативно сътрудничество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Поканете заместник-министъра и господин Георгиев в залата.
Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Ще се спра на мотивите към Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската полицейска служба (Европол).
На 29 септември 2006 г. директорът на Европол Макс Петер Ратцел е изпратил писмо № LA 06-17-18-17 до заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин, с което се предлага това писмо и потвърждаващо писмо на Министерството на вътрешните работи на Република България да съставляват Споразумение между правителството на Република България и Европейската полицейска служба. Сключването на споразумението между правителството на Република България и Европейската полицейска служба (Европол) чрез замяна на писма е одобрено като основа за водене на преговори с решение по т. 17 от Протокол № 41 от заседанието на Министерския съвет на 11 октомври 2006 г., като се възлага на заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин да сключи споразумението чрез размяна на писма от името на правителството на Република България при условия за последваща ратификация.
На 14 декември 2006 г. потвърждаващото писмо до директора на Европейската полицейска служба (Европол), подписано от заместник министър-председателя и министър на външните работи, беше връчено в Правната служба на Европол чрез посолството на Република България в Хага. В допълнение в писмото се предлага споразумението да влезе в сила от датата, на която българската страна уведоми Европейската полицейска служба за изпълнението на вътрешноправните си изисквания за влизане в сила на споразумението.
На 15 декември 2006 г. директорът на Европол е изпратил писмо № LA 06-21-28-17 до заместник министър-председателя и министър на външните работи, изразяващо съгласието от страна на Европол Споразумението между правителството на Република България и Европейската полицейска служба (Европол), сключено чрез размяна на писма, да влезе в сила от датата, на която българската страна уведоми Европейската полицейска служба за изпълнението на вътрешноправните си изисквания за влизане в сила на споразумението.
Споразумението урежда продължаването на действието на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба, което е в сила от 25 август 2003 г. през време на периода, предвиден в чл. 46, ал. 4 от Конвенцията за Европол, освен ако друго не е предвидено в Акта на Съвета по чл. 3, ал. 3 от Акта, което е относно условията за присъединяване на Република България към Договора за присъединяването към Европейския съюз.
В чл. 46, ал. 4 от Конвенцията за Европол се предвижда възможен тримесечен преходен период между присъединяването на Република България към Европейския съюз и нейното присъединяване към Конвенцията за Европол, предвиден по силата за изменящия се Акт, както е предвидено в чл. 3, ал. 3 от Акта относно условията за присъединяване на Република България към Договора за присъединяване към Европейския съюз.
На второ място, споразумението регламентира прекратяването на действията на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба, от датата на която Конвенцията за Европол влиза в сила за Република България.
Със споразумението се урежда и отговорността за информацията, която България е предоставила по сила на Споразумение за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба, която е била предоставена преди присъединяването на България към Конвенцията, но относно времето след присъединяването й е както следва:
- всяка информация, предоставена от България по силата на това споразумение за сътрудничество и въведена в информационната система, да бъде описана и да се продължи съхраняването й от Европол; независимо от това отговорността за всяка такава информация ще бъде прехвърлена на България в съответствие с разпоредбите на чл. 15 от Конвенцията за Европол от датата на присъединяване към Конвенцията за Европол;
- всяка информация, предоставена от България по силата на споразумението за сътрудничество, която не е включена в аналитичните работни файлове и проекти, в съответствие с чл. 3 от акта на Съвета от 3 ноември 1998 г. за приемане на правилата на аналитичните работни проекти на Европол, ще бъде описана, така че да позволи прехвърлянето на отговорността за всяка такава информация върху България от датата на присъединяване към Конвенцията за Европол в съответствие с посочените разпоредби.
С настоящото споразумение не се засягат сроковете за изтриване на информацията, предвидени по Конвенцията за Европол, които ще продължат да текат от датата, когато информацията е била предоставена или включена в някои от базите данни на Европол.
С оглед на изложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Конституцията на Република България Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и Европейската полицейска служба (Европол). Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря и на Вас, господин Георгиев.
Надали това имахме предвид при представянето на един законопроект. Всъщност, както виждате, бяха прочетени мотивите, които са приложени към законопроекта, които всички сме чели. Ние сме ги чели, те са пред вас. Въпросът е за проблемите, които решава законопроектът - това е представянето, другото е формалност.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект? Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, моля да подложите на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската полицейска служба (Европол) с вносител Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, докладвайте законопроекта.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската полицейска служба (Европол)
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Европейската полицейска служба (Европол)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ПО КАФЕТО ОТ 2001 Г. И НА МЕЖДУНАРОДНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ПО КАКАОТО ОТ 2001 Г.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯНА КОСТАДИНОВА: Благодаря, господин председател.
Моля в залата да бъдат допуснати господин Лъчезар Борисов – заместник-министър и госпожа Диана Найденова – директор на Дирекция “Външноикономическа дейност” в Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете представителите на Министерството на икономиката и енергетиката в пленарната зала.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯНА КОСТАДИНОВА:
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Международното споразумение по кафето от 2001 г. и на Международното споразумение то какаото от 2001 г., № 602-02-70, внесен на 18 декември 2006 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 17 януари 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Международното споразумение по кафето от 2001 г. и на Международното споразумение по какаото от 2001 г. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Лъчезар Борисов.
Във връзка с членството на Република България в Европейския съюз е необходимо страната ни да се присъедини към Международното споразумение по кафето от 2001 г. и към Международното споразумение по какаото от 2001 г.
Международната организация по кафето е създадена през 1963 г. със седалище в Лондон след сключване на първото споразумение по кафето. Тя е най-важната междуправителствена организация, занимаваща се с проблемите на кафето, която предоставя възможност на страните производителки и потребителки да се справят успешно с предизвикателствата в развитието и търговията в този отрасъл посредством международно сътрудничество. Европейският съюз и отделните страни – членки на Европейския съюз, са членове на споразумението или са в процес на присъединяване към него.
Международната организация по какаото е създадена през 1973 г. със седалище в Лондон във връзка с подписване на първото Международно споразумение по какаото от 1972 г. Тя е основният световен форум по събиране и разпространяване на информация за какаото, за насърчаване на изследванията, консумацията и разпространяването му.
България е била член на международните споразумения по какаото от 1972 до 1986 г., след което не се е присъединила към следващите две споразумения от 1993 и 2001 г.
След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: "за" – 11 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Международното споразумение по кафето от 2001 г. и на Международното споразумение по какаото от 2001 г., внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Следва становището на Комисията по бюджет и финанси. Господин Петър Димитров или заместник-председател на комисията?
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА:
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за ратифициране на Международното споразумение по кафето от 2001 г. и на Международното споразумение по какаото от 2001 г., № 602-02-70, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 18 януари 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Международното споразумение по кафето от 2001 г. и на Международното споразумение по какаото от 2001 г.
Законопроектът беше представен от господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
Във връзка с пълноправното членство на Република България в Европейския съюз е необходимо страната ни да се присъедини към Международното споразумение по кафето от 2001 г. и Международното споразумение по какаото от 2001 г., в които членуват 25 страни – членки на Европейския съюз и Европейската общност като международна организация.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международното споразумение по кафето от 2001 г. и Международното споразумение по какаото от 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Следва становището на Комисията по европейска интеграция.
Има думата председателят на комисията Атанас Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"На 24 януари 2007 г. Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за ратифициране на Международното споразумение по кафето от 2001 г. и на Международното споразумение по какаото от 2001 г., внесен от Министерския съвет.
С настоящия законопроект се предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България да ратифицира Международното споразумение по кафето от 2001 г. и Международното споразумение по какаото от 2001 г.
Съгласно мотивите към законопроекта присъединяването към тези международни споразумения е във връзка с пълноправното членство на Република България в Европейския съюз. Страни по тези споразумения или в процес на присъединяване са държавите – членки на Европейския съюз и Европейската общност."
Няма да излагам същите основания за ратификация, които бяха изложени в становището на Комисията по икономическата политика – те са изложени и в нашето становище.
Затова бих завършил само с единодушното предложение на Комисията по европейска интеграция Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за ратифициране на Международното споразумение по кафето от 2001 г. и на Международното споразумение по какаото от 2001 г., № 602-02-70, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2006 г.
От свое име мога да кажа, че България е била членка на двете споразумения до 1990 г., тъй като подкрепяше усилията за стабилизация на международните цени на суровините. Очевидно в периода на прехода това не е бил първият приоритет на България, но отново се налага – вече като страна от Европейския съюз, да се върнем към този традиционен наш приоритет, който е свързан и с нашите отношения с развиващите се страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Давам думата на народния представител Соломон Паси – председател на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председателю.
"На 18 януари 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Международното споразумение по кафето от 2001 г. и на Международното споразумение по какаото от 2001 г. и прие следното становище:
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международното споразумение по кафето от 2001 г. и Международното споразумение по какаото от 2001 г.
Становището беше прието единодушно." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
Имате думата, уважаеми народни представители, включително вносителят или представител на вносителя, ако желае това. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Народният представител от НДСВ Мариана Костадинова иска думата за процедура.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Правя предложение да преминем към второ четене на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Костадинова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Международното споразумение по кафето от 2001 г. и на Международното споразумение по какаото от 2001 г.
Член единствен. Ратифицира Международното споразумение по кафето от 2001 г. и Международното споразумение по какаото от 2001 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по този текст. Няма желаещи.
Моля да гласуваме законопроекта на второ четене.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към точка девета от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Петър Димитров е председател на Комисията по бюджет и финанси и иска думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имам процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Румяна Тодорова – директор на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за процедурното предложение.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Давам думата на господин Петър Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
“ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Михаил Миков на 12 януари 2007 г.,
и
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Атанас Щерев на 16 януари 2007 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 18 януари 2007 г., бяха разгледани двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
На заседанието присъстваха господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, и госпожа Румяна Тодорова – директор на Националната здравноосигурителна каса.
Първият законопроект беше представен от д-р Тодор Кумчев, народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България.
В представянето на законопроекта той изтъкна, че е налице разминаване в позициите на Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, изразяващи се в обстоятелството, че:
- Националната здравноосигурителна каса залага реално отчетени обеми дейности, счита, че здравноосигурените лица следва да имат достъп до същия и по-висок обем дейности спрямо 2006 г. и предлага паралелен ръст в цените, аналогичен на темповете на увеличение на средствата по бюджета в отделните направления на здравноосигурителните плащания;
- Българският лекарски съюз предлага свиване на обема дейности средно с 20 на сто по всички направления на здравноосигурителните плащания и пропорционално на това увеличение в цените на заплащаните медицински услуги.
Във връзка с това е и предлаганата редакция на § 1 от законопроекта, която отстранява правно-техническа неяснота и ще позволи нормалното финансиране на здравеопазването.
В подкрепа на законопроекта на господин Миков се изказаха господин Ананиев, господин Райнов и повечето от членовете на комисията.
Поради отсъствието на доц. Щерев, вторият законопроект не беше представен, но беше подложен на обсъждане и дискутиран от членовете на комисията.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Михаил Миков на 12 януари 2007 г., с 12 гласа “за” и 4 гласа “против”, комисията подкрепи законопроекта.
2. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Атанас Щерев на 16 януари 2007 г., с 2 гласа “против” и 14 гласа “въздържали се”, комисията не подкрепи законопроекта.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
1. Да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Михаил Миков на 12 януари 2007 г., и
2. Да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Атанас Щерев на 16 януари 2007 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. (Народният представител Борислав Китов иска думата.)
Ще Ви дам думата, но само да съобщя, а и това да се отрази в протокола, че няма становище от Комисията по здравеопазването, но тя не е водеща комисия. От гледна точка на нашия правилник… (Шум и реплики в залата.)
Чувам възгласи, но това е константна практика и не само на този парламент. В момента тук пише, че Комисията по здравеопазването няма становище и аз го съобщавам, пък ще видим какво ще правим.
Господин Китов, заповядайте за процедура.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, Вие като един опитен парламентарист би следвало да направите един коментар кога в Народното събрание по водещ закон водещата комисия не е била водеща, а просто е оставена едва ли не хей-така, между другото. Но не това е моята процедура.
Вие много добре знаете правилника и че той изисква всички законопроекти по една и съща материя преди заседанието на водещата комисия да бъдат разгледани. Да, обаче, уважаеми господин Корнезов, тук влизаме в един още по-голям парадокс, че законопроект, внесен преди заседанието на водещата комисия, този път по една и съща материя, е разпределен на друга водеща комисия. А сега да видим как ще се оправим в този казус?! И може ли да има подобно нещо в една от най-висшите институции на една държава – законопроект за изменение и допълнение на закон за една и съща материя да има две водещи комисии? И аз питам тогава не нарушаваме ли грубо правилника в тази държава?
Въпреки че бяха отправени възражения, както налага правилникът – да бъде разпределен законът в комисията, която би следвало да го гледа, защото Законът за здравното осигуряване е основен закон в сферата на здравеопазването, аз не коментирам мотивите защо не беше тази комисия, но Ви питам защо се нарушава правилника и внесения от мен законопроект на 18 януари тази година не се разглежда, а се разпределя на друга водеща комисия?
И аз Ви питам като един много опитен юрист и парламентарист: как ще излезем от този казус?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедурата не я разбрах. Тя завърши с въпрос към мен. (Реплики на народния представител Борислав Китов от място.)
В момента по т. 9 от нашата програма, както е гласувана, се разглеждат два законопроекта – първият е с вносител Михаил Миков. Председателят на Народното събрание я е разпределил на Комисията по бюджет и финанси, като водеща, и на друга комисия - Комисията по здравеопазването.
Вторият законопроект, който е постъпил по ред, е на народния представител Атанас Щерев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, същата комисия. (Реплики от народния представител Борислав Китов.)
Господин Китов, аз лично не мога да Ви отговоря, тъй като този законопроект, за който Вие ми говорите, не е пред мен. Пък и на коя комисия е разпределен? (Шум и реплики в залата.)
Господин Методиев има думата за процедура.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, казусът наистина е следният. Той беше обсъждан и в началото на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, чието становище господин председателят Петър Димитров прочете преди малко. Има предложение за промяна в Закона за здравното осигуряване. Внесени са законопроекти от народни представители. Единият законопроект е от господин Миков, другият е от господин Щерев, разпределени не на Комисията по здравеопазването като водеща, в което аргументите поне според мен бяха слаби, а разпределени на Комисията по бюджет и финанси.
Сега, господин председателю, господин Китов казва, че в деня преди заседанието на Комисията по бюджет и финанси по същата материя, за същия закон той внася изменение и неговият законопроект е разпределен, според мен по пътя на здравата логика, на Комисията по здравеопазването като водеща комисия.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Точно така.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: От тук се появява парадокс: по една и съща материя в Деловодството на Народното събрание, преди заседанието на една от определените водещи комисии, са внесени три законопроекта. Тази водеща комисия разглежда само два от тях. Третият законопроект не е разпределен там, тъй като по време на разпределението председателят на парламента или някой от неговите заместници е допуснал фактически този хаос на разпределение на законопроектите. И сега, господин председателю, гласувайки точката в дневния ред, процедурата, по която и аз вземам думата и която според мен господин Китов просто трябваше да завърши като предложение, е да се проведе ново заседание на една водеща комисия – коя е тя, решава председателят или негов заместник, да се разгледат трите законопроекта, за да може тук в залата да се приеме или един от тях, или обединен законопроект, каквато е парламентарната практика на българския парламент в последните 15-16 години. Тоест ние сега не би трябвало изобщо да се занимаваме с тази тема.
Благодаря Ви, господин председателю. Надявам се, че разбрахте процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Почти.
Народният представител господин Методиев всъщност направи процедурно предложение, така да го разбирам, да отложим разглеждането на тази точка.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): И го мотивирах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И го мотивирахте във връзка с третия законопроект, който е внесен на 18 януари 2007 г. от група народни представители.
Има ли обратно процедурно предложение?
Господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин председател, аз съм удивен, че точно господин Китов, който е с огромен парламентарен стаж, ползва тази техника в момента.
Господин Китов, законът на господин Михаил Миков е внесен на 12 януари 2007 г. Вторият закон - на Атанас Щерев, е внесен на 16 януари 2007 г. Във вторник е насрочено заседание на комисията за четвъртък - 18 януари 2007 г. Вашият закон е регистриран в Деловодството на Народното събрание в 12,54 ч., не и в 13,00 ч., и се е появил, разпределен в комисията, на следващия ден. Всички, седящи в залата народни представители, това прекрасно го разбират. Има технология. Не да не е имало време и разбирате, че ако следваме тази логика, на практика всеки закон, който се вкара в някакъв дневен ред – например, може да бъде внесен в 13,00 ч. някакъв закон и да се каже: той не е обсъден от комисията.
Той не е дошъл в комисията. В 14,00 ч. в началото на заседанието на Комисията по бюджет и финанси не е имало разпределен такъв закон от ръководството на парламента. А разбирате, че след като законът е внесен в 12,54 ч., аз не знам дали има практика на секундата председателят на парламента да го разпределя в някоя парламентарна комисия.
В момента си говорим на чисто процедурно ниво. Понеже и двамата имаме достатъчен опит, не мисля, че вариантът е достоен. По тази причина възразявам срещу предложението за отлагане на обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение от народния представител Веселин Методиев. Явно можем да го квалифицираме по чл. 42, ал. 2, т. 2 – отлагане на заседанието по този законопроект. Чухте и мотивите, и контрамотивите.
Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане разглеждането на т. 9.
Гласували 120 народни представители: за 35, против 65, въздържали се 20.
Процедурното предложение на народния представител Веселин Методиев не се приема.
Господин Кузов, заповядайте за прегласуване.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Уважаеми колеги, тук не се касае за някакви минутки или секунди. Касае се за един принцип, господин Миков, Вие сте юрист.
Госпожо Манолова, създава се прецедент. Същият законопроект по съдържание, по смисъл се преразпределя в друга водеща комисия. Разбирате ли парадокса? За това става дума.
Нека да отложим разглеждането сега на тази точка от дневния ред, нека се обединят всичките три законопроекта и след това, ако искате, ги дайте и на Комисията по околната среда и водите, но да са в една комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втори път поставям на гласуване процедурното предложение за отлагане на разглеждането на тази точка от дневния ред, което беше направено от народния представител Веселин Методиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 34, против 73, въздържали се 13.
Процедурното предложение и този път не се приема.
Кой от вносителите ще представи своя законопроект?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Става въпрос за отстраняване на едно противоречие, което би могло да възникне при тълкуването на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
По същество този законопроект има и тълкувателно значение, но то е от изключителна важност за нормалното финансиране на системата на здравеопазването. И това разбиране за изключителната му значимост явно се усеща от опозицията, която иска чрез блокиране на финансирането на Здравната каса, която е осигурена с доста повече средства от миналата година, но чрез блокирания механизъм на договарянето да се създаде един същински хаос в здравеопазването.
Аз си мисля, че отговорността на всички народни представители е да може Националната здравноосигурителна каса да финансира здравеопазването. Ако има, разбира се, такива народни представители, които смятат, че могат да застъпят политическа или експертна позиция, която да блокира финансирането на системата на здравеопазването, да го декларират от тази трибуна в много прав текст.
Всякакви други въпроси, свързани с договарянето, с други същностни въпроси, са предмет на здравната реформа, която се обсъжда в момента. И тя се обсъжда в много широка дискусия – и в рамките на управляващата коалиция, и, разбира се, с колегите от опозицията, и в Здравната комисия, и в политически, и в експертни формати.
Предлага се текстът, който предвижда фактически безконечно договаряне и недаващо възможност бюджетът да се изпълнява, без да има постигната договореност, да отиде в онова автентично разбиране, което е внесено с бюджета на Националната здравноосигурителна каса – че ако не се постигне договаряне до определена дата на предишната година, а това е краят на м. декември, то тогава да има механизъм, при който този бюджет се изпълнява. Другото означава да се отстоява разбирането за запазване на това състояние, което по същество, без постигната договореност, да блокира възможността за плащане на системата на здравеопазване от страна на Здравната каса.
И нека всеки народен представител независимо от коя политическа част на парламента е, от коя фракция – ляво, дясно, опозиция, да заяви ясната си позиция: той за нормално финансиране на системата на здравеопазване след 31 януари ли е или смята, че по едни или други съображения, някои от тях може би основателни, е готов да блокира финансирането на системата. И тук не става въпрос само за някакви корпоративни, политически или други интереси, става въпрос за отговорност за финансиране на системата, от която зависи здравеопазването на българския гражданин, който гласува в синьо, червено, жълто, лилаво или прочие, но еднакво има нужда от здравеопазване. А това здравеопазване има нужда от съответното финансиране от страна на Здравната каса.
Това е ясният смисъл на законопроекта и всички други тези нека да бъдат изложени пред пленарната зала, но всеки, който застава тук, трябва да даде краткия отговор иска ли той да има нормално финансиране на системата от 31 януари нататък или иска да бъде блокирано финансирането на системата. Мисля, че това е въпросът, на който всеки би трябвало да отговори коректно не толкова пред залата, колкото пред българските граждани. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Щерев, ако желаете, можете да представите Вашия законопроект.
Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Миков разви определени тези, част от които са верни, а другите са абсолютно неверни според мен. Вярно е това, че и двата законопроекта – неговият законопроект и моят законопроект – уреждат възможността да бъдат сключени договори с изпълнителите на медицинска помощ. Ако го няма един от двата законопроекта, то не може да стане разплащането от страна на Касата. Дотук е истината. Тоест залата трябва да приеме един от двата законопроекта. Оттук нататък става въпрос за това по какъв начин ще бъдат уредени отношенията между Касата и изпълнителите на медицинска помощ. Но това наистина е друга тема.
Парламентарната група на Национално движение Симеон ІІ снощи разгледа тези два законопроекта и реши да подкрепи законопроекта на господин Миков. Но в същото време Парламентарната група на НДСВ настоява за адекватно финансиране на здравеопазването у нас. Министерството на финансите заявява, че в нереформиран сектор пари не трябва да се дават. На практика възможността сега да се получи допълнителен финансов ресурс са реформи, инициирани от правителството веднага, до юни месец тази година. Правителството имаше възможност година и половина да обсъжда тези реформи и те в никакъв случай не могат да бъдат наречени бързи и неща, които трябва да се случат веднага. Тоест имало е време за обсъждане и нека до юни тези реформи да станат факт, за да може да имаме допълнително финансиране във второто полугодие на тази година за здравеопазването от излишъците в бюджета, които никой не се съмнява, че ще ги има.
Реформите трябва да включват според НДСВ преструктуриране на доболничната, спешната и болничната помощ с осигурено финансиране на преструктурираната дейност. Обърнете внимание, че Министерството на здравеопазването заявява това преструктуриране, но няма средства за тези преструктурирани дейности. И за да обвържем нещата, настояваме категорично да се включи съответното финансиране на преструктурираните дейности.
Национално движение Симеон ІІ настоява за поощряване на възможността за допълнително здравно осигуряване. За съжаление много хора не разбират, че това може да стане единствено чрез регламентиране на доплащането, особено доплащане от държавата на социално слаби български граждани, за да може да им се осигури достъп до медицинска помощ. Ако няма доплащане, няма доброволно здравно осигуряване. Това трябва да се разбере, това е аксиома и ако някой не я разбира, би трябвало да я разбере.
Премахване на забраната за приватизация, използване на възможностите за концесиониране в лечебните заведения.
Запазване на договорното начало с подкрепа чрез законови мерки за запазване на правото на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз за пълноправни преговори с Националната здравноосигурителна каса и осъществяване по този начин на контрола върху тази институция. Националната здравноосигурителна каса е монополна институция, както са монополни институции НЕК и електроразпределителните дружества или "Газпром". И никой не си представя в нашата страна, че НЕК или "Газпром" самоволно ще си определят цените на услугите, които правят. Преговорите с Лекарския съюз играят ролята на регулаторен механизъм в тази система, недопустимо е да се премахва договорното начало.
Лансира се тезата Касата да преговаря с болниците. Частната медицинска помощ у нас е 1%. Какво означава това? Одържавената Каса да преговаря с държавните заведения. Това всъщност е един нонсенс и именно затова е възстановяването на договорното начало, чието премахване започна от декември 2005 г., продължи през декември 2006 г. и сега е продължението с този законопроект за една техническа поправка.
Ние се нуждаем не от промени на личности, независимо къде са в здравната реформа, нуждаем се не от парламентарни игри или процедурни танци, които преди малко бяха обект на дискусия тук, а се нуждаем от смяна на политиката. И ако вие, уважаеми дами и господа, не разберете това, ще имаме проблеми, защото обществото настоява за определени промени.
Национално движение Симеон ІІ държи на това да се проведат съответни разговори между коалиционните партньори, да се изяснят основни позиции по здравната реформа и да се обявят публично тези намерения. Оттам нататък да последват съответните законови промени, които да насочат системата в такава насока, която е благоприятна за българските граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по двата законопроекта.
Доктор Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В момента гледаме два, както каза господин Миков, противоречащи си законопроекта. Но единият от тези противоречащи си закони не е внесен от опозицията и господин Миков направи една малка грешка – че опозицията едва ли не има желание да прави лоши неща. Истината е, че в момента, както каза господин Миков, тече един дебат, но мнозинството не желае той да се случи тук, в тази зала, да бъде изслушан министър-председателят и да стане наистина един дебат. Хем тече дебат в обществото, хем не желаете тук да стане дебат по една изключително важна тема, както се вижда и от думите на господин Щерев.
Малко хронология, уважаеми колеги. Нека да кажем, че в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса въпреки два пъти прегласуване беше приет един текст на доц. Щерев, който не беше отхвърлен впоследствие и той уреждаше как Касата ще действа докато няма договор.
Въпреки че се прекъсваха заседания, няколко пъти се гледа от Бюджетната комисия, в крайна сметка беше направена поправка, така както е отразено в стенограмите, от уважаемия господин Петър Димитров, съгласувано с вносителите, че законът започва да действа от 1 януари 2007 г., а не от 15 декември 2006 г. По този начин се получава това наистина двояко разбиране, което налага да се правят някакви промени, които да дадат възможност Касата да сключи договор, защото от несключването на договор – и тук не мога да не призная - има едно растящо напрежение, напрежение от тази несигурност как ще се заплаща за м. януари, как ще се заплаща за м. декември това, което са работили тези, които нямат сключени договори.
Така че тук трябва ясно да кажем, че тази поправка, която в момента гледаме, що се отнася до законопроекта на господин Миков, произтича от недоглеждане при приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. И това е може би защото една доста сложна материя се разпределя в комисия, на която не й е работа да я разбира. Така както, Бога ми, какви ли ще ги натворим, ако ние гледаме финансовите параметри на бюджета на държавата в Комисията по здравеопазване. Ето от това идва. Но както виждате, за да няма дискусия, а не за да има, продължава да се заобикаля Здравната комисия, в която колегите, участващи в нея, са доста по-наясно по проблемите.
Аз не мисля, че текстовете, които беше предложил господин Миков, щяха да бъдат проблем за приемане в Здравната комисия, защото този факт се налага. Но би следвало да се каже и защо се наложи това, кои са причините, да се направи един анализ. А причините са наистина в липсата на диалог. Този диалог, в който е нужно да се чуят всички мнения как ще се процедира в бъдеще по отношение на здравната реформа в страната.
Няма да скрия и огорчението си, уважаеми господин председател, че за толкова години днес сме свидетели на един голям парадокс, който някои разбраха, други не разбраха – една и съща материя да бъде разпределена на няколко комисии. И вината не е в господин Петър Димитров, защото дори да беше разпределен по-рано, господин Димитров, той пак не е разпределен на вашата комисия като водеща. И вие с право ще кажете, че не сте водеща комисия. Така че вината не е Ваша, въпреки че когато аз Ви се обадих, имах предвид, че сигурно законопроектът пак щеше да бъде разпределен на Вас. Но така или иначе се бяга от дебата по този въпрос.
Аз Ви казвам днес съвсем добронамерено: така както беше приет Законът за бюджета на Здравната каса, след време също ще възникнат други въпроси, които няма да бъдат уредени или ще бъдат уредени с възможности за възникване на конфликт. И тогава пак ли ще променяме на парче? Може би ако е свързано с някои други неща, може би пък водещата комисия ще бъде някоя друга. Но така или иначе, мога да кажа следното: налице са два законопроекта и двата законопроекта решават въпроса. Разбира се, решава го по два начина – законопроектът на доц. Щерев казва много ясно какво става, ако няма договор, като поставя условието “до приемането на Рамковия договор в преговорите”, а в другия законопроект априори се приема, че преговорите, свършили-несвършили, са свършили и Касата с решение на Управителния съвет започва да извършва всички тези неща.
Така че не приемаме обвиненията, изказани тук от господин Миков, че законопроектите са противоречащи си. Да, те са противоречащи само когато касаят нечии интереси.
Уважаеми колеги, аз мисля, че никой в тази зала няма да каже, че не иска да се сключат договорите и да се разпределят парите. Това е едно изключително важно условие. Но мисля, че дебатът тук трябва да бъде как да стане това и кой да го определя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика народният представител Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята реплика към председателя на Комисията по здравеопазване е в следния смисъл. Вие казахте, че това е една малка техническа поправка на допусната грешка. Вие като председател на комисията бихте ли ме осветлили мен, народният представител, който не е в тази комисия и не се занимава със здравеопазване, преди да взема решение как да гласувам, кой е направил тази грешка, как е направена, защо е направена?
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Ти си я направил с гласуването си.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Добре, може и аз да съм виновен, може и председателят на събранието да е виновен, но просто кажете каква е тази техническа грешка и дали не ни вкарвате в някакви капани – има някакво противопоставяне между Лекарския съюз и Здравната каса, а в края на краищата Народното събрание да опира пешкира в този безмислен спор дали да има Лекарски съюз, дали да няма, кой да е, какво да е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Китов, Вие сте наивник. Не виждате ли, че НДСВ е клекнало на БСП, защото те са им обещали подкрепа на предстоящите избори. Само че това няма да се сбъдне, госпожо Мингова!
От тази гледна точка сега в момента се разиграва драмата. Но и на Вас Ви е ясно, господин Китов, че не народното представителство е страна по Националния рамков договор. Тоест не може господин Миков да ни заплашва, че всъщност ние заставаме срещу интереса на съсловната организация. Явно е, че с промяната се цели едно-единствено нещо – да се постави съсловната организация на колене и да се каже: това е, ако искате, подписвайте, ако не искате – не подписвайте!
В тази насока аз смятам, че вие бихте могли да направите един по-добър анализ на разликата между законопроектите. Независимо от всичко сте прав в едно нещо – че те всички трябва да са в една комисия, независимо коя е тя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Доцент Китов, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Кузов, добре че съм само наивник.
Мисля, че това, което трябва да се каже ясно, е, че без да се приемат единият или другият законопроект, Касата наистина има трудности да сключва договор и това наистина ще затрудни много неща. Така че или единият, или другият би следвало да се приемат.
По същината на въпроса на господин Кътев. Въпросът е добре зададен и аз благодаря. Чета дословно стенограмата от заседанието, в което е прочетено от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров следното: „След консултации с вносителя се предлага думите „с изключение на § 13, т. 3, която влиза в сила от 15 декември 2006 г.” да паднат и текстът да остане така както е публикуван § 15: „Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.”.”
Това е отговорът.
И малко опресняване на паметта на колегите от мнозинството. Това стана в отсъствие на цялата опозиция, която напусна залата след нарушаването на Конституцията и приемането на трето гласуване на друг текст.
Ето чия е вината. Онзи ден колегата Душков говореше, че едва ли не имало някакви заговори. Не стана ясно от кого. Ето я стенограмата, това са фактите.
И пак ви казвам, особено на господин Кузов, проблемът е, че е необходимо да се приеме единият или другият закон, за да може системата да функционира. Но тук има два подхода към решението на въпроса и това е големият дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, имате думата за изказване.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, подкрепих колегите от опозицията затова, че имаше резон в момента, в който имаше трети законопроект, той да бъде разгледан заедно с другите два. Смятам, че водещата комисия, специално в този случай, трябва да е Комисията по бюджет и финанси. Заявявам го, защото това, което днес ще направи мнозинството в тази зала, не е здравеопазване, а политическа хирургия – политическа хирургия, с която няма да дадете реално решение на състоянието и да се даде истинската алтернатива, а алтернативата е да има конкуренция.
Здравната каса е финансова институция, а тази финансова институция, когато е монополист, тя не провежда никакъв диалог. Този диалог не е заради нас в тази зала, а за нашите деца, за бабите, хората от семействата ни, за хората, които обичаме. Това е най-големият ни проблем.
Това, което правим в момента, е наистина политическа хирургия и за нея няма нужда лекари да я правят, а трябва да я правят икономисти.
Съгласна съм с колегата Димитров, че, за да има истинска здравна реформа, тази здравна реформа трябва да се направи в комбинация между лекари и икономисти. Защото истинската реформа ще бъде реформа на разбиване на монопол за задължителното осигуряване, тоест да има алтернативни каси, при които всеки да реши – както работодател, така и осигурен – къде да дава своите пари и, от друга страна, откъде да могат лекарите, заведенията, самите съюзи да партнират и да сключват договори. Това е модерната здравна реформа, която ни трябва. Всичко останало е политическа хирургия. Може да си я правите самостоятелно, имате достатъчно гласове за нея. Това няма да промени качеството на здравеопазването и проблемите, които имаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Има думата за реплика народният представител Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Капон! Разбирам емоцията Ви, но така също разбирам, че Вашето изказване е плод на едно дълбоко непознаване на нещата. Какъв монопол има касата, след като, от една страна, има бюджет, с който определя максималната стойност, която тя ще изразходи и, от друга страна, има един оптимален пакет, който се дава единствено в здравеопазването? Ако имаше някакви договори и някакви преговори между съсловната организация, която е фактически организацията на изпълнителите и Касата, те там ще преговарят само за обеми.
Да се създадат няколко каси на този етап би било вредно. Дори държави като Германия, в която има доста каси, защото така са се развили още от времето на Бисмарк, те минават към тяхното окрупняване. Защото много трудно солидарността може да се разпредели в много каси и много трудно една каса, с малък брой пациенти, може да обхване цялата страна. По този начин ще лимитира достъпа, а тук, за разлика от пенсионните фондове, рискът е много бърз. Той не е толкова забавен.
Когато говорим за хирургия, дори и политическа, бъдете сигурни, че хирургията винаги и само ще остане обект на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли следваща реплика?
Господин Кътев, заповядайте за втора реплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята реплика към колежката се състои в това, че аз не съм съгласен с нейното мнение, че реформата в здравеопазването може да се направи от лекари и финансисти. Значи, тя прави една крачка, но не прави и втората крачка, а тя е, че реформата в здравеопазването, според моето скромно мнение, може да се направи само от финансисти. Само от финансисти! Лекарите могат да бъдат консултанти, могат да помагат, но те доказаха, въпреки моите най-дълбоки уважения към съсловието, но те доказаха, че не могат да направят реформата.
Неслучайно практиката в целия свят (реплика на народния представител Борислав Китов) показва, че болници и лечебни заведения се командват и менажират, Китов – менажират, от икономисти и финансисти, а не от лекари!
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Какво общо има това?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Точно това е – аз правя реплика на госпожа Капон. (Реплика на народния представител Борислав Китов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, моля Ви!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Вие показахте какво можахте да направите досега. (Реплика от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам трета реплика.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Кътев, няма финансист, който да не работи с експерти във всеки един бранш. Тъй като тук виждам заместник-министър Ананиев, той ще Ви каже, че за всяка една от дейностите той е финансистът, който определя и дава параметрите, но винаги работи в диалог със специфичния бранш и с експертите по него. Така че от гледна точка на предложението съм съгласна с това, което казахте – финансисти с консултанти-лекари, или всички, които са обвързани в системата.
Що се отнася, д-р Китов, до Вашето предложение, ние имаме различна гледна точка по това как се прави здравна реформа. Аз няма да се връщам към централизацията. Гледам я само като финансист, а не като лекар.
Няма да се връщам към това Министерството на здравеопазването да дава определени бюджети, примерно за онкоболни, или да поставя пак по централизиран признак как да прави реформа или да налага на Здравната каса определени неща. Но знам едно, че хирургията, дали ще е политическа хирургия - това, което прави мнозинството, или Вие, като лекар, ще направите хирургия, то е, за да се спаси нещо.
В момента това, което се опитва да прави мнозинството, е да спаси положението. За съжаление тази операция няма да е дългосрочна, както при една добра операция на един лекар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Финансисти, лекари!? А кой ще пише закона? Нали юристите ще го пишат?
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да се върнем наистина към обсъждането на законопроектите, макар че спорът за това, дали Министерството на здравеопазването трябва да се ръководи от финансисти или от лекари, е много стар. Господин Олимпи Кътев сигурно си спомня, че по време на вашето управление, министърът на здравеопазването беше един финансист – брокер, който не правеше разлика между апендикс и градински маркуч, но знаем докъде стигна здравеопазването, нали? Видяхме и докладът на Сметната палата точно за неговото управление!
Уважаеми дами и господа, наистина имаме два законопроекта, които, всеки един поотделно може да реши създадения от управляващите, а не от опозицията, проблем с финансирането на Националната здравноосигурителна каса и изобщо на здравеопазването, само че разликата е голяма, тъй като законопроектът на доц. Щерев в известна степен, макар и ненапълно, възстановява договорното начало, докато законопроектът, внесен от господин Миков, въобще не възстановява договорното начало. Напротив, положението остава онова, което вие въведохте в края на миналата година.
Ако бяха приети, както всъщност бяха приети, предложенията на доц. Китов и доц. Щерев, сега тази поправка нямаше да се прави. Но понеже заседанието беше прекратено, на следващия ден беше прегласувано вече взето предложение, тоест на трето гласуване беше приет текст от закона и затова в момента това нещо е в Конституционния съд. И затова сега се налага такава поправка.
Макар че сега го няма господин Миков, искам да кажа само следното нещо. Той твърди, че с тази промяна ставало нормално финансирането на здравеопазването, а пък ние от опозицията сме били против това нормално финансиране.
Уважаеми дами и господа управляващи, България в момента има най-ненормалното финансиране на здравеопазването в цяла Европа. Най-ненормалното! Забележете, албанците са преди нас и това, че те са преди нас е по вина не на опозицията, а на вас, като управляващи. (Реплики между КБ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Безспорно има нужда от един от двата законопроекта, тъй като така или иначе трябва да има разплащане между изпълнителите на медицинска помощ и Националната здравноосигурителна каса. Безспорно е, че проектът на господин Щерев при всички положения е по-приемлив за нас, тъй като при него пак се запазват някакви наченки на договорното начало. Но проблемът е друг. Проблемът не е в този законопроект, който се предлага в двата варианта. Проблемът е много по-тежък. Той сега ще реши временно един въпрос. Проблемът е в опитите за ликвидирането и почти пълното ликвидиране на договорното начало – един основен постулат, който е заложен в Закона за здравното осигуряване.
Тази система на унищожаване на договорното начало тече вече от няколко години. Преди 3-4 години имаше опит Лекарският съюз да се замени с така наречена камара. Тогава този опит не успя. След това имаше и последващи опити. Видяхме ги много наскоро – преди Нова година, при гледането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В течение на тези 4-5 години беше разрушен така нареченият основен трипартитен принцип, който беше заложен в Закона за здравното осигуряване, когато имаше квота на осигурени, работодатели и държава. Сега от няколко години държавата доминира в Националната здравноосигурителна каса. Тогава беше нарушен първият основен принцип.
Системно бяха разрушени контролният апарат на Касата, както знаете, информационна система няма и няма да има скоро, а тя беше готова на 90%. След това беше унищожен и учебният център на Касата. Но това са детайли.
По този начин сега, както виждам, ще приемем вероятно законопроекта на мнозинството, на господин Миков. Както беше декларирано от господин Щерев, вече няма нужда от договорни партньори, защото в края на всяка година договорният партньор, в случая Касата, ще бъде рекетиран точно по този начин. Ще му се каже: ако не играеш по нашата гайда, ето, виж какво следва след Нова година.
Искам да кажа, че здравеопазването не върви и в този ред на мисли ще ви цитирам едни цифри, които дават ясна представа за лекарствената политика на Касата в последните пет години и то е по-точно за регреса на лекарствената политика на Касата.
През 2001 г. за 1423 лекарства се изразходваха 182 млн. лева. Сега, 2005 г., лекарствата паднаха от 1423 на 857 и, забележете, за цената от 250 млн. лева. Това е общата ви политика, най-абстрактно казано, не върви здравеопазването. И с това законопроектче, което ще приемете днес, няма да излезете от тази задънена улица, в която все повече влизате. Наистина трябва да помислите сериозно как да се реформира здравеопазването, как да се продължи това, което беше заложено в позитивен дух, за да може да има някакъв резултат.
Има доста примери в държавите, които изминаха този път – Унгария, Чехия, Словакия, Словения. Обърнете се към тях, ако не можете сами да го решите, за да може най-накрая българинът да почувства, че има нормално здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други желаещи да вземат думата по тези два законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване с вносител Михаил Миков.
Гласували 141 народни представители: за 107, против 15, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване с вносител Атанас Щерев.
Гласували 128 народни представители: за 41, против 16, въздържали се 71.
Законопроектът с вносител народния представител Атанас Щерев не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Искам да благодаря на всички народни представители и от опозицията за проявеното разбиране за необходимостта от приемането на този текст с цел деблокиране на плащане от страна на Здравната каса. Разбира се, с този текст нямаме амбицията да решаваме големите проблеми на здравната реформа, които и ние осъзнаваме, и дискусията по тях ще продължи.
Затова предлагам да приемем законопроекта и на второ четене в днешното пленарно заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение да преминем към второ четене на този законопроект в това пленарно заседание.
За обратно процедурно предложение има думата господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, едно от най-нередните неща, според мен, е, когато се иска спазване на правила и спазване на процедура да се ползва терминът процедурни хватки. Народното събрание е институция, която има серия от правила, които всички ние трябва да спазваме.
В тази връзка обратното мнение на това, което изрази господин Миков, се съдържа в следните аргументи: в самото начало става дума, че има два законопроекта. Впоследствие става ясно, че законопроектите са три. Проблемът трябва да бъде решен – тук никой не възразява.
Толкова ли е страшно и сложно да се даде време за поправки в рамките на три дни, господин председателю, на пет дни и да се гледа на второ четене следващата седмица в сряда и тогава да се вземе окончателно решение? Може пък да се окаже, че тези допълнения и предложения, които ще дойдат от народните представители точно по този конкретен въпрос, могат да намерят по-добро решение. Може да се направят такива предложения, които да задоволят част от аргументите, които бяха изказани от колегите от опозицията.
Това бързане в момента означава едно: единствените, които са компетентни и знаят за какво става дума, са точно управляващите. Мисля, че самите управляващи не печелят от подобно нещо.
Моето предложение, господин председателю, е обратно - да има кратък срок, в който да се внесат предложения от колегите, при наличие на три законопроекта преди първо четене. Това надминава съвсем практиките, които сме имали до момента и Вие, господин Корнезов, го знаете прекрасно. Хайде да беше само един законопроект, по него да има съгласие, всички да са гласували “за”, да има няколко “въздържали се”, тогава да минем веднага на второ четене. Всичко е ясно и няма какво повече да се дискутира.
Смисълът на конституционния текст за двете четения нали е точно в това – да се даде възможност за алтернативи, тези мнения да се разгледат още един път? Може пък да се направи нещо полезно.
Благодаря, господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Методиев.
Направено е процедурното предложение за преминаване към второ четене. Чухте аргументите в противната насока.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 122 народни представители: за 94, против 22, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Има думата председателят на водещата комисия господин Петър Димитров.
Моля да докладвате законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Заглавието на закона е: “Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, ...)”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на закона? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
“§ 1. Създава се § 21 със следното съдържание:
“§ 21. За 2007 г., считано от 1 януари, се прилагат:
1. правилата на Националния рамков договор за 2006 г. по чл. 55, ал. 2, т. 3, 5, 7, 8, 9, 10 и 11;
2. определени от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса условия, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по ал. 2, т. 2, 4 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 1, който всъщност е параграф единствен.
Представителите на Националната здравноосигурителна каса имат ли желание да вземат отношение по текста? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 1.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване е приет.
Уважаеми народни представители, остават 15 минути до 14,00 ч. Има редица съобщения, които трябва да ви доведа до знанието, а Законът за здравословните и безопасни условия на труд – също основен закон, с вносител Министерският съвет, можем да го разглеждаме утре, за да не разкъсваме дискусията.
И така, няколко съобщения.
Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание на 25 януари, четвъртък, от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес, 24 януари, от 15,00 ч.
Комисията за борба с корупцията ще има заседание утре, 25 януари, от 15,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще заседава днес от 15,00 ч.
Комисията по здравеопазването ще има заседание в четвъртък от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще има заседание днес, сряда, и четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има заседание в четвъртък от 15,00 ч.
Утре пленарното заседание ще започне в 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,47 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Борис Николов
Десислав Чуколов