Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Иван Илчев и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам първото заседание за тази седмица.
Предстои преди всичко да приемем програмата за нашата работа за периода 31 януари – 2 февруари 2007 г. Разполагате с проекта. Той беше обсъден на заседанието на Председателския съвет без уточнения.
Проект за програма за работата на Народното събрание за 31 януари – 2 февруари 2007 г.:
1. Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите.
4. Първо четене на Законопроекта за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ.
5. Първо четене на Законопроекта за електронното управление.
6. Второ четене на Законопроекта за електронните съобщения.
7. Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „Подобрения във водния цикъл”, включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1.
8. Проект за Решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие.
9. Проект за Решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция, 2006 г.
10. Трето четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
11. Парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 149 народни представители: за 135, против 8, въздържали се 6.
Програмата е приета.
Към проекта за програма, както забелязвате, колеги, има две уточнения, маркирани в текста. Едното е, че има възможност днес до 18,00 ч. за предложения за включване на точка по реда на ал. 7, като т. 1 от дневния ред утре, като първи ден от месеца. И второто е по т. 10 – третото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Както разбирате, това ще бъде т. 1 от дневния ред в петък, 2 февруари 2007 г., като се очертава една процедура от около час и тридесет минути с встъпителен доклад на председателя на Временната комисия за проекта и предложения за промени в Конституцията, поименно гласуване и изказвания на парламентарни групи.
На Председателския съвет беше споделено мнението, че в началото на заседанието мога да направя предложение за пряко предаване, което да се гласува в пленарната зала. Досега практиката винаги е била именно за такива преки предавания на третото гласуване.
Това са уточненията във връзка с програмата, която приехме.
Преминаваме към направените предложения от отделни народни представители и парламентарни групи за включване на точки в дневния ред.
Има предложение за изслушване на министър-председателя, внесено от народните представители Петър Стоянов, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев.
Желаете ли да обосновете това предложение за точка в дневния ред? Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Много често от трибуната тук съм споменавал, че трябва да направим изслушване от най-високо ниво за това как се изгражда мрежата на защитените зони от „Натура 2000” в България. Предложението на ОДС е да гласуваме в дневния ред това изслушване, тъй като напрежението между хората е много голямо. Не става въпрос само за чисто политически дивиденти, а става въпрос за чисто човешки отношения. Защото нито правителството дава съответната гласност по този проблем, нито се каза ясно и точно как са определени тези две дружества – „Зелени Балкани” и Българското сдружение за защита на птиците, нито бяха уведомени кметовете и областните управители, нито има някакви одобрени директни, бих казал, критерии, върху които хората да мислят, да са запознати.
При моите разговори с координатора на Екологичното дружество господин Стоян Марин той ми каза, че определянето за тези зони става по чисто индивидуален начин. Еколозите отиват, определят и казват: „Това ще бъде в „Натура 2000”, това ще бъде извън „Натура 2000”. Хората се дразнят, че парцелът – големият, строителният парцел до тях е освободен от „Натура 2000”, а техните парцели са в „Натура 2000”.
Така че, моля ви се, подкрепете предложението, да го гласуваме, за да чуем какво е официалното становище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Кирчев.
Има ли обратно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение за изслушване.
Гласували 153 народни представители: за 60, против 41, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Изслушайте ме добре, това не е само в полза на опозицията. Това е от голяма полза и за управляващите. Нека хората да разберат какви са критериите, какви са изискванията на Европейската комисия. Защото по този начин и управляващите си правят лоша услуга.
Много ви моля да прегласуваме предложението, да чуем какво ще каже министър-председателят и каква е официалната политика. В противен случай, само ние от опозицията имаме полза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 54, против 64, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Също предложение по ал. 3 – за изслушване, внесено от народните представители Борис Ячев, Борислав Китов.
Господин Мурджов, заповядайте, за да представите предложението.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението е сходно с това, което преди малко направи колегата Кирчев – за изслушване на ресорния министър, свързано точно по проблемите на „Натура”. Целта на настоящото изслушване, което предлагаме залата да гласува, е именно да бъдат запознати максимално не само народните представители, а и цялото българско общество какви са реалните проблеми, свързани с „Натура 2000”; какви са критериите, по които се определят тези зони, които ще влязат; какви са критериите, по които се определят зоните, които естествено няма да влязат?
Знаете, че общественото мнение е особено чувствително на тази тема. Липсата на информация създава доста главоболия както на управляващите, така и на кметовете по места, които малко или много изпитват затруднения в тоя процес. Смятаме за съвсем нормално и логично ресорният министър да даде ясна и категорична информация как се развива процесът и докъде стига, още повече че според плановете на “Натура” това ще става единствено с неговото одобрение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението за изслушване на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Гласували 164 народни представители: за 62, против 46, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител, внесено отново, както и в минали заседания на Народното събрание.
Господин Янев, остава нормата на правилника. Заповядайте, за да обосновете предложението си, но доклад няма.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам да се обърна към Вас, господин председател, и да заостря вниманието Ви върху прилагането на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В чл. 40, ал. 4 е казано: „Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения” – каквото в случая е моето – „по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат, в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици”.
Аз бих искал да Ви попитам: въз основа на кой текст от правилника Вие не подлагате на гласуване моето предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще Ви отговоря, господин Янев. Направете обосновката на самото предложение и ще Ви отговоря.
ЯНЕ ЯНЕВ: Що се касае до предложението, аз съм го внасял многократно. То е елементарно. Зная, че голяма част от колегите и от тройната коалиция са солидарни с моето становище, но в крайна сметка не искат това нещо да добива публичност. Дори не зная с каква цел се бави да влезе в ресорната комисия.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): За какво става въпрос?
ЯНЕ ЯНЕВ: За Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и публичните складове, касаещ акциза върху етиловия алкохол, господин Миков.
За пореден път правя предложение да бъде включен в дневния ред, защото вече мина месец, откакто съм внесъл моя законопроект, който отлежава някъде в чекмеджетата с цел най-вероятно изобщо да не бъде разглеждан.
Считам, че няма никаква пречка да бъде включен в програмата за тази пленарна седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, колеги, нещата са следните. Вие сте внесъл Вашия законопроект на 10 януари т.г., нали така?
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На 11 януари, на следващия ден, съм го разпределил на Комисията по бюджет и финанси, така че той не отлежава някъде, а е получил своето направление още следващия ден.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Отлежава в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Основанието да не може да се включи в програмата за седмицата е липсата на доклад на водещата комисия. Алинея 3 на чл. 67 на правилника изисква следното: на първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия. Правилникът е в ръцете Ви, погледнете ал. 3 на чл. 67, на стр. 22. Така че няма начин да се включи един законопроект, ако по него няма внесен доклад.
Ние сме имали практика по някои проекторешения, по които има разбирането, че комисията ще разгледа на заседание, да речем днес след обяд, и има очакването да се внесе доклад за четвъртък или петък. С такова разбиране да го включим като точка и да се подложи на гласуване.
Аз само мога да Ви дам съвет – тук е и господин Петър Димитров – свържете се с него, проследете в комисията, настоявайте с предимство да разгледа законопроекта Ви, за да може да се подложи на гласуване. Това е моето обяснение. (Народният представител Яне Янев иска думата.)
Не мога да Ви дам думата, господин Янев, по силата на текста, който Вие сам цитирахте – чл. 40, ал. 4.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Искам думата за декларация от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: След като свършим с предложенията за дневен ред, господин Янев, веднага ще Ви дам думата.
Следващото предложение е от народния представител Десислав Чуколов относно одържавяване на приватизирани обекти.
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Коалиция „Атака” внасяме искането в седмичната ни програма да влезе като точка Законопроектът за одържавяване на приватизирани обекти от отрасъл „Енергетика”. Както всички знаете, в последните месеци темата е особено актуална, тъй като новите собственици на тези енергийни дружества не правят дори и опити да модернизират приватизираното, а само експлоатират изключително евтините приватизирани съоръжения.
Собственикът на електроразпределителните дружества във Варна и Горна Оряховица – германската фирма „Е.ОN”, не изпълнява инвестиционната си програма, заложена в приватизационния договор, като на практика източва двете дружества, всъщност на печалбата й в Германия. Тази информация идва от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Мотивите за внасянето на този законопроект са следните: продажбата на електроразпределителните дружества е в разрез с Решение № 279 на Министерския съвет от 11 май 2002 г., с което е приета Енергийна стратегия на Република България, която по-късно е гласувана и от Народното събрание – 17 юли 2002 г. Разпоредбите в тази стратегия не са спазени и съответно това прави приватизационните сделки невалидни.
Съзнаваме, че идеята, прокарвана в този закон, едва ли ви допада особено, но ви моля да гласувате за включването му в дневния ред за тази седмица, за да направим така, че Народното събрание да има възможност да отреагира по някакъв начин на този особено актуален за повечето граждани на България проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 129 народни представители: за 27, против 58, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Митко Димитров за проект за решение за мораториум върху приватизацията в енергетиката.
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, уважаеми колеги! Мотивите за проекта на решение за мораториум върху приватизацията на енергосистемата са представяни многократно от тази трибуна. Само ще ви напомня, че става дума за ТЕЦ "Бобов дол", за ТЕЦ – Шумен, за предстоящата приватизация на ТЕЦ ‑ София. Само за една седмица, след като предната седмица внесохме същия този законопроект, беше приватизиран ТЕЦ – Варна за 6,5 млн. евро и остатъка от приватизацията на ТЕЦ "Марица-Изток". Тези неща предстоят. За да няма проблеми, които в момента се създават в енергосистемата, моля да гласувате този проект за решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 133 народни представители: за 28, против 49, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Волен Сидеров за точка в дневния ред – Законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество.
Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, един доста отлежал закон, който предлагам на вашето внимание. Той е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Наскоро разговарях и с представители на висшата администрация в Министерския съвет и се убедих, че държавата много го била закъсала откъм имущество. Тъй като повече от година и половина не могат да намерят сграда, която да дадат за партийна централа, което се полага по Закона за политическите партии, представители на висшата администрация се оплакаха, че държавата вече няма никакво имущество.
В тази връзка предлагам този Законопроект за отнемане на незаконно придобити имущества, който ще подобри доста имущественото състояние на държавата. Той се отнася до лица, които притежават имущества, придобити по незаконен начин. Това означава имущество, чиято стойност превишава размера на декларираните доходи, чиято стойност превишава размера на декларираните приходи - източници на формиране на собствения капитал, имущества, които не са декларирани по чл. 2, ал. 1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, и също имущества, които са придобити на формално законно основание, но придобилото го лице не е спазило договорните условия.
Ако се приложи този закон, по този начин ще се отговори на една обществена необходимост, още повече че досега действащият Закон за придобиване на имущества, придобити по престъпен начин, се оказа доста неефективен.
Затова аз се обръщам към вас с призив да помогнем на държавата, да не помагаме само на олигархични лобистки кръгове, а веднъж да помогнем на държавата, осигурявайки имущества чрез този Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобити имущества. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 139 народни представители: за 27, против 64, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Павел Шопов за включване като точка на Законопроект за изменение на Закона за жилищните блокове.
Заповядайте, за да обосновете направеното предложение, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, заставам пред вас, за да ми помогнете. В понеделничния ден на приемна в гр. Пловдив гражданин отново ми постави въпроса: какво става с жилищно-спестовните влогове? Вече три години, три години и половина въпросът с жилищно-спестовните влогове, с лихвоточките не е актуализиран. Аз мисля, че не съществува каквото и да е съмнение помежду ни, че този въпрос, който касае между 200 и 250 хиляди български граждани, трябва да бъде решен. Той няма цвят. Тук няма идеология, тук няма партийност, няма различни парламентарни групи. Има граждани, които гласуват за БСП, за СДС, за НДСВ, за ДПС, за "Атака", които чакат този закон. Още повече, че двата законопроекта – единият внесен от нас, от "Атака", и другият, внесен от БСП, минаха на първо четене. Възприеха се, беше направена компилация, минаха през пленарната зала, но не се преминава към второ четене. Стига сме отлагали!
Затова заставам пред вас най-настоятелно, пак с напомнянето,
че не се касае до партиен закон, а за един домашен, устройствен закон, който чакат стотици хиляди български граждани, с молба да бъде поставен за разглеждане.
Вярно, има едно обяснение. Явно е, че управляващите не желаят да се тресира бюджетът, да не се отделят средства, но няма как, колеги. Държавата трябва да поеме своята отговорност. Бюджетът трябва да понесе парите, които трябва да излязат от него. Вярно, че те не са планирани за тази година, не са включени в държавния бюджет за 2007 г., но за това има начини, има средства, може да бъде направена корекцията. Това ще бъде с консенсус. Това няма да натовари кой знае колко бюджета.
Повторно моля най-после този законопроект да бъде включен за разглеждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 131 народни представители: за 37, против 50, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Стела Банкова за включване като точка от дневния ред на проекторешение за мораториум.
Госпожо Банкова, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 14 април 2006 г. с колегата Христов сме внесли предложение за налагане на мораториум върху застроявянето на съществуващите зелени площи, паркове, междублокови пространства и жилищни комплекси, върху детски и спортни площадки, намиращи се в областни градове, в градове с население над 50 хил. жители.
Уважаеми колеги, това е изключително болезнен проблем, защото се оказва, че във всички български градове – големите градове и особено в София, зелените площи, парковете, междублоковите пространства масово незаконно се застрояват. Оказва се, че в момента в България няма сила, която да се противопостави на тази строителна мафия. Многократно сме внасяли това предложение. Обръщам внимание на колегите, че това е изключително значим обществен проблем, защото по този начин ние лишаваме българските граждани, нашите деца, възрастните българи от зеленината, нарушаваме екологичното равновесие и се оказва, че междублоковите пространства вече са жертва на строителната мафия.
Аз неслучайно започнах моето предложение със съобщението, че то е направено през м. април 2006 г. Използвам случая да обърна внимание на господин председателя – какво обяснение може да се даде на това, че когато колеги внасят предложение, то престоява почти една година в комисиите? Това наше предложение е изпратено в Комисията по правни въпроси, в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисията по околната среда и водите. От трите комисии нито вест, нито кост. Това означава, че предложения, които са в противовес с партийните и вероятно олигархични интереси на тройната коалиция, отлежават в съответните комисии и не им се дава възможност да бъдат обсъдени и след това предложението да влезе в пленарната зала.
Отново обръщам внимание на колегите, че проблемът със застрояването на междублоковите пространства е от изключителна обществена значимост.
Моля ви, колеги, нека да не се хващаме ръка за ръка със строителната мафия, а да вземем решение и да се наложи мораториум. Давам ви пример, че в една Англия има 100-годишен мораториум. По признание на кметството и на различни висши власти в България вече една трета от тези пространства са застроени.
Така че обръщам внимание и моля това предложение за 10-годишен мораториум да влезе за обсъждане в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 144 народни представители: за 33, против 47, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Минчо Христов за точка в дневния ред на Закон за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предлагам в седмичната програма да влезе предложението за промяна на Закона за допитване до народа. В сега действащия закон има два големи дефекта.
Първият е, че българските граждани нямат право да инициират референдум. Това може да го прави президентът, правителството и 60 народни представители по сега действащия закон.
Вторият голям дефект на закона е, че референдумът няма задължителен характер по сега действащия закон.
Нашето конкретно предложение е да бъдат поправени тези недостатъци. Предлагаме 300 хил. български граждани с право на глас, разбира се, да могат да инициират референдуми и, второ, референдумът да има задължителен характер.
Призовавам ви да дадем възможност на българските граждани да решават важни въпроси, като въпроса за предсрочното закриване на АЕЦ „Козлодуй”, например. Доколкото успях да събера само 20 подписа за иницииране на референдум оттук, от тази зала, мисля, че българските граждани биха могли да решат този проблем по един изключително бърз, бих казал, безболезнен начин.
Затова още веднъж ви призовавам, предвид изключителната важност на този проблем, да подкрепите моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 21, против 54, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Последното предложение е на народния представител Атанас Атанасов за промени в Наказателния кодекс. Вносители са госпожа Масева, госпожа Михайлова.
Господин Атанасов, Вашето процедурно предложение за срока е идентично с това на господин Янев. Надявам се, че ще се съгласите.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Искам да ви уведомя, че днес изтича тримесечният срок. Законопроектът е внесен на 1 ноември.
Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание на един изключително сериозен проблем, който миналата година някак си, между другото, не беше забелязан. Миналата година беше внесен един много тежък проект за изменение на Наказателния кодекс, който е бил работен в Министерството на правосъдието. След дълго обсъждане Комисията по правни въпроси на Народното събрание го отхвърли, което на практика беше един солиден вот на недоверие към работата на Министерството на правосъдието. От това нямаше никакви последици, разбира се, което е характерно за българския политически живот, за съжаление.
Именно в резултат на тази дефектна работа впоследствие се появиха кратки проекти за изменения на Наказателния кодекс, които доведоха и до този гаф, наречен „Ванко 1”. Сега в управляващото мнозинство, по-точно в средите на БСП от определени дейци се разменят удари кой бил виновен, кой бил крив, кой бил прав. Министърът на вътрешните работи се сети, че трябвало да се направи поправка 3-4 месеца след като избухна скандалът и започна да търси кой му е виновен. Ние в Народното събрание обаче мълчим по този въпрос. Крайно време е да поправим този дефект.
Моля Ви, господин председател, подложете на гласуване предложението, защото днес изтича тримесечният срок, който се изисква по правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Атанасов, ще подложа на гласуване предложението по силата на този мотив, който изтъкнахте.
Уважаеми колеги, навярно сте информирани, че Комисията по правни въпроси на заседание днес или утре ще разгледа четирите законопроекта, внесени по текста, който визира господин Атанасов – чл. 155. Най-разумно е тези поправки да бъдат гледани още следващата седмица в пленарно заседание с доклад на Комисията по правни въпроси и по четирите законопроекта.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Нека господин Атанасов си оттегли предложението и да дойде днес на заседание на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Атанасов няма желание да си оттегли предложението. Аз не мога да му внушавам подобни стъпки. Но поканата, която господин Янаки Стоилов отправя, господин Атанасов, е основателна – днес следобед на комисията да участват и вносителите на законопроекта, за да могат да защитят становището си.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов за включване на точка в дневния ред – поправка на Наказателния кодекс.
Гласували 147 народни представители: за 42, против 38, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
С това се изчерпват предложенията по ал. 3.
Беше отправен въпрос към мен и от госпожа Банкова във връзка с внесени проекторешения, които престояват далеч повече от три месеца в комисиите. Безспорно това е негативна характеристика за работата на комисиите и на Народното събрание. Приемам този въпрос, отправен към мен, и ще се постарая в контакт с председателите на комисиите да бъдат подготвени доклади и да бъдат разгледани тези проекти за решения.
Господин Янев желаеше да направи изявление, не го виждам в залата. Навярно въпросът, който щеше да повдигне, е за това дали се подлагат на гласуване законопроекти, за които не е изтекъл тримесечният срок за внасяне на доклад. Така както гласи правилникът, така както аз го тълкувам, считам, че не е основателно да се подлагат на гласуване. Разбира се, в хода на дискусиите по промени в правилника, ако се счита, че има неяснота, народни представители биха могли да внасят текстове за уточняване на реда в такива случаи.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 24 до 30 януари 2007 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Йордан Цонев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи с вносител Владимир Кузов. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето с вносители Тодор Кумчев и Атанас Мерджанов. Разпределен е на Комисията по здравеопазването и Комисията по образованието и науката.
Проект за решение за процедурни правила за провеждане на изслушване на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев относно правителствената политика по отношение на проекта „Изграждане на мрежа от защитни зони „Натура 2000” в България” с вносители Петър Стоянов, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев.
Проект за решение за избиране на член на Съвета за електронни медии с вносители Лютви Местан и Рейхан Аблеким. Водеща е Комисията по гражданското общество и медии.
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие с вносител Министерският съвет. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3(2)(с) от Договора за Европейския съюз с вносител Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси, Комисията по въпросите на държавната администрация, Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. и придружаващите я актове с вносител Министерския съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси, Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите с вносител Георги Божинов. Разпределен е на Комисията по околната среда и водите.
Народните представители Евгения Живкова, Валентина Богданова и Надя Антонова въз основа на чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглят Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-104 от 25 юли 2006 г., тъй като предложените промени са приети при последното изменение на кодекса.
На 30 януари, вчера, е постъпил и е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, приети на първо четене на 25 януари. Проектът е изготвен от Комисията по труда и социалната политика. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
На 30 януари от Комисията за защита на личните данни в изпълнение на разпоредбите на Закона за личните данни е внесен Годишен отчет за дейността на комисията за 2006 г. С писмо на председателя докладът е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и е на разположение на народните представители в библиотеката.
Също на 30 януари, въз основа на текстове от Закона за приватизация и следприватизационен контрол е внесен Отчетът за процеса на приватизация през 2006 г. Насочен е към Комисията по икономическата политика и се намира в библиотеката.
С това приключваме процедурите във връзка с организацията на работата ни през седмицата, уважаеми колеги.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО ВТОРИЯ ПРОЕКТ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА И ТРАНСПОРТА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Има думата господин Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Недялка Чолакова – ръководител на Проект „Улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 96 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 4.
Приема се. Поканете представителите на министерството.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 18 януари 2007 г., беше разгледан проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа.
Законопроектът беше представен от госпожа Недялка Чолакова – ръководител на екип за изпълнение на проекта към Министерството на финансите.
Проектът е насочен към повишаване на конкурентоспособността и разширяване на пазарния достъп на страната ни в Югоизточна Европа и Европейския съюз чрез укрепване на регионалната търговия и транспорт посредством оптимизиране използването на трансевропейската транспортна мрежа. Той е логично продължение на приключилия първи проект. Реализацията му ще подкрепи усилията на Република България като член на Европейския съюз за улесняване интеграцията на националните транспортни мрежи в европейските структури чрез допълване на европейски грантове за подобряване на граничните процедури, улесняване на търговията и подобряване на транспортните коридори.
Този проект не измества, а допълва програмите, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз.
Проектът ще финансира строителни работи и дейности за модернизиране на съоръженията на граничните контролно-пропускателни пунктове по външните граници на Европейския съюз, изграждане на 3,4 км подходен път, свързващ магистрала „Марица” с граничния контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево, модернизиране на комуникационни системи за обмен на информация между граничните служби, подобряване на координацията и сътрудничеството между заинтересованите органи.
Споразумението за заем ще бъде сключено между Република България и Световната банка. Финансирането от Международната банка за възстановяване и развитие ще бъде под формата на специфичен инвестиционен заем. Предвижда се заемът да бъде договорен в евро при стандартните, предоставени от Международната банка за възстановяване и развитие условия за страната по заеми в единствена валута – стандартни такси, лихвен процент на база шестмесечен ЛИБОР в евро, срок на погасяване 17 години, в това число 5-годишен гратисен период по отношение на главницата, която ще се погасява на равни шестмесечни вноски.
Общата стойност на проекта се изчисляве на 54,6 млн. евро, като разходите се разпределят по следните източници на финансиране:
- заем от Световната банка в размер на 40,9 млн. евро, който ще финансира 75 на сто от стойността на проекта;
- съфинансиране от държавния бюджет в размер на 13,7 млн. евро, което ще финансира около 25 на сто от стойността на проекта.
Проектът ще се изпълнява за срок пет години от 2007 г. до 2011 г.
След приключването на представянето се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме проекта за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2007 г.”
Ще прочета и проекта за решение:

„РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа в размер на 40 млн. 900 хил. евро.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Чухме доклада на Комисията по бюджет и финанси и проекта за решение.
Има още три доклада на комисии.
Господин Кънев, заповядайте да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
по проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа, № 702-03-2, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2007 г.
На заседание, проведено на 24 януари 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа проекта за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа.
На заседанието присъства заместник-министърът на финансите Георги Кадиев.
Споразумението за заем ще бъде сключено между Република България и Световната банка. Финансирането от Международната банка за възстановяване и развитие ще бъде под формата на специфичен инвестиционен заем. Заемът ще бъде договорен в евро, с лихвен процент на база на 6-месечен либор, със срок за погасяване 17 години, в т.ч. петгодишен гратисен период за главницата, която ще се погасява на равни 6-месечни вноски. Общата стойност на проекта е 54 млн. 600 хил. евро със следните източници за финансиране: заем от Световната банка – 40,9 млн. евро и съфинансиране от държавния бюджет – 13,7 млн. евро.
Вторият проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа е насочен към повишаване на конкурентоспособността и разширяване на пазарния достъп на страната в Югоизточна Европа и Европейския съюз чрез укрепване на регионалната търговия и транспорт посредством оптимизирането използването на трансевропейската транспортна мрежа. Проектът ще финансира строителни работи и дейности за модернизиране на съоръженията на граничните контролно-пропускателни пунктове по външните граници на Европейския съюз – граничните пунктове “Капитан Андреево” и “Калотина”; изграждане на 3,4 км подходен път, свързващ магистрала „Марица” и контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево; модернизиране на комуникационните системи за обмен на информация между граничните служби и др.
Очакваните ползи от изпълнението на проекта са: подобрен граничен контрол на ключови гранични контролно-пропускателни пунктове; по-ефикасна обработка на международни търговски и транспортни документи; намалено време за контрол и проверка на товари и камиони чрез използване на съвременни физически съоръжения и др. В стратегически план ползите ще са повишаване качеството на трафика и търговските дейности за страната и в международен аспект.
След представяне и обсъждане на параметрите на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие във връзка с финансиране на втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа се проведе гласуване по проекта за решение, което приключи със следните резултати: „за” 16 народни представители, „въздържал се” 1 народен представител, без „против”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа в размер на 40 млн. 900 хил. евро.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Следва доклад на Комисията по транспорт и съобщения.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, за да не се повтарят някои от основните моменти на проекта за решение, ще обърна внимание на чисто транспортните въпроси.
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа
С втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа се финансират строителни работи и дейности по модернизиране на съоръженията на граничните контролно-пропускателни пунктове по външните граници на Европейския съюз. Това са ГКПП „Капитан Андреево” и „Калотина”, както и модернизиране на митническите съоръжения по редица контролно-пропускателни пунктове по границите с Турция, Сърбия, Македония, р. Дунав и Черно море, които идват на втори план; изграждане на 3,4 км подходен път, който да свърже магистрала „Марица” с граничния контролно-пропускателен път „Капитан Андреево”. По този начин се елиминират всички ограничения по коридорите 4 и 10, постига се модернизиране на комуникационни системи за обмен на информация между граничните служби и т.н.
Общата стойност е от 54,6 млн. евро.
Разходите се разпределят така, както казаха предишните докладчици господин Димитров и господин Кънев.
По-важни са основните компоненти. Те са подобряване на капацитета и функционалното състояние на бъдещите гранични контролно-пропускателни пунктове на Европейски съюз, които са с особен акцент върху коридорите от трансевропейската транспортна мрежа – за това са предвидени 36 млн. евро.
Подкомпонент е подобряване на инфраструктурата и оборудването на граничните контролно-пропускателни пунктове „Капитан Андреево” и „Калотина” с изграждане и оборудване на митнически терминал в Свиленград за 24 млн. евро.
Подкомпонент 1.2 – подобряване на митническата инфраструктура и оборудване на избрани ГКПП и вътрешни митнически терминали за 12 млн. евро.
Вторият основен компонент е изграждане на подходен път с дължина 3,4 км, който да свърже ГКПП „Капитан Андреево” с магистрала „Марица” – около 10 млн. евро.
Другите компоненти вече бяха докладвани от колегите, няма да ги повтарям.
Комисията единодушно с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме проекта на Решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа.”
Искам да допълня следното. Господин Кадиев отговори на тези въпроси, но тук трябва да преценим дали е целесъобразно да се допълни решението.
Този вариант предвижда четири или пет бенефициента да използват тези средства. Това са Агенция „Митници”, граничен контрол, Фонд „Републиканска пътна мрежа” и др. Дали е целесъобразно сега или на по-късен етап ние да препоръчаме усвояването на тези средства да стане на базата на общ генерален план за модернизация на граничните контролно-пропускателни пунктове, за да можем да гарантираме на отделните бенефициенти на тези средства, които са „Гранична полиция”, Агенция „Митници”, Фонд „Републиканска пътна мрежа”, съответно фитосанитарен, ветеринарен и други видове контрол, едно по-успешно усвояване на тези средства, а не всеки от бенефициентите да дърпа чергата към себе си.
Основното е един общ план, на базата на който по-нататък да се разпределят тези средства и общо управление на отделните проекти за „Капитан Андреево”, „Калотина” и другите по-малки пунктове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Да чуем и становището на Комисията по външна политика и да се върнем на въпроса, поставен от господин Мирчев.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа, № 702-03-2, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2007 г.
На 25 януари 2007 г. Комисията по външна политика разгледа проект за Решение за даване съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа.
Предложеният заем в размер на 40,9 млн. евро ще финансира втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа. Проектът ще подпомогне усилията на страната за улесняване на интеграцията на националните транспортни мрежи посредством допълване на европейските грантове за улесняване на търговията, както и ще способства за преодоляването на пречките по външнотърговския стокообмен и транзитните превози, произтичащи от проблеми с инфраструктурата и дългите престои по границите.
По-бързото осигуряване на ефективност на заемното споразумение е важно за стартиране на изпълнението на проекта, който предвижда подобрение на инфраструктурата на граничните пунктове на външните граници на Европейския съюз.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Бих помолил господин Кадиев да вземе думата и да засегне и въпроса, който постави господин Мирчев.
Забелязвам, господин Кадиев, че в становището на Комисията по бюджет и финанси има и една мисъл, че проектът ще се изпълнява за срок от пет години от Министерството на финансите. Това не прозвуча в устното изложение на господин Димитров, но то фигурира в текста на доклада. Как да го разбираме? Ще строите пет години магистрали ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Точното изречение е: “Изпълнението на проекта и управлението на средствата ще се осъществява от Министерство на финансите” в смисъла, че Министерството на финансите е координиращият орган, който ще провежда търговете съгласно с експертите на Световната банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Просто като уточнение – в текста на доклада фигурира текстът: “Проектът ще се изпълнява за срок от пет години – от 2007 до 2011, от Министерството на финансите”. Откъде вземате този текст, който Вие четете?
Поне текстът на доклада не предвижда момента координация, който Вие споменавате. Това е въпрос, който повдигна господин Мирчев и по който е основателно да дадете и Вашето виждане.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Може би по-правилното тогава е управлението на средствата да се осъществява от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Навярно това е точното. За изпълнението става въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Точно така, господин председател. Разликата между първия и втория проект е това, че първият проект беше насочен основно към митническата администрация. Докато вторият проект, който разглеждаме в момента, взема предвид граничните контролно-пропускателни пунктове като едно цяло, заедно с всички служби, които са там.
Опасенията на господин Мирчев според нас нямат основание, тъй като почти е невъзможно, да не кажа абсолютно невъзможно, която и да е от тези фирми да дърпа чергата на своя страна, тъй като управлението се осъществява от Министерството на финансите и отделните бенефициенти са бенефициенти на съоръженията, а не на средствата. Когато вече съоръжението или съответният софтуер бъдат готови, тогава това ведомство става бенефициент на съоръжението. Смятаме, че в това отношение нямаме проблем.
Бих искал да ви уведомя за видовете дейности на проекта. Уважаемите народни представители, които се изказаха тук, много подробно разказаха за проекта. Единственото, което може би не сме им подали като информация, е за видовете дейности, че строителните работи са 61% от общите разходи, доставката на оборудване е 29% от общите разходи и консултантските услуги, които включват най-вече проектиране и строителен надзор, са 10% от общите разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, чухте докладите, проекта за решение и мотивите на вносителя. Имате думата, ако желаете да се изкажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказване, уважаеми колеги. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на проекта за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 82, против 7, въздържали се няма.
Решението е прието.
Преминаваме към втора точка от днешната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА.
Заповядайте, господин Кънев, да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Първо ще помоля процедурно да допуснем в залата хората, които представляват вносителите. Това са колегите от Комисията по финансов надзор Ралица Агайн, Бисер Петков, Петя Никифорова и Ана Антонова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да поканите лицата да вземат местата си в пленарната зала.
Господин Кънев, имате думата да представите становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-106, внесен на 5. 12. 2006 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 24 януари 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Законопроектът бе представен от Димана Ранкова – заместник-председател, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност” в Комисията за финансов надзор.
Предлаганите изменения и допълнения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа целят хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областта на капиталовите пазари.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се въвеждат следните промени:
1. уреждат се случаите, в които предоставянето на инвестиционни услуги и дейности няма да се счита за дейност на инвестиционен посредник;
2. въвежда се изискването инвестиционният посредник да се управлява съвместно най-малко от две лица;
3. допълват се изискванията за издаване на лиценз, свързани с предоставяне на допълнителна информация за свързаните лица;
4. във връзка с произнасянето на Комисията за финансов надзор по заявлението за издаване на лиценз са включени допълнителни изисквания за предварителна консултация със съответния компетентен орган от другата държава членка;
5. предвиждат се допълнителни основания за отказ за издаване на лиценз за извършването на дейност като инвестиционен посредник;
6. въвежда се изискване за разпространение от Фондовата борса на информацията, получена от инвестиционните посредници относно сделките с ценни книжа, които са допуснати до търговия на регулирания пазар, когато тези сделки са сключени извън регулирания пазар;
8. с предвидените изменения в Кодекса за застраховането се въвежда изискването на Директива 91/371 на Европейската икономическа общност от 20 юни 1991 г., държавите – членки на Европейската икономическа общност, да изменят законодателствата си в съответствие със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария.
След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 16 народни представители , 1 „въздържал се”, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Предстои да чуем становището на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, господин Папаризов, за да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„На свое извънредно заседание, проведено на 13 декември 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона на публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.
От страна на вносителя законопроектът бе представен от господин Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор.
Предложените с настоящия законопроект изменения и допълнения на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на Кодекса за застраховането целят привеждане в пълно съответствие на националното законодателство с достиженията на правото на Европейските общности в областта на капиталовите пазари. Законопроектът въвежда изискванията на Директива на Съвета 93/22/ЕИО за инвестиционните услуги в областта на ценните книжа и Директива 91/371/ЕИО за прилагане на Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария относно прякото застраховане, различно от животозастраховането.
Директива 93/22/ЕИО е въведена в Закона за публичното предлагане на ценни книжа с предишни изменения и допълнения на закона. Настоящият законопроект цели да приведе закона в пълно съответствие с тази Директива, като предвижда следните промени:
- допълват се случаите, в които предоставянето на инвестиционни услуги и дейности не се счита за дейност на инвестиционен посредник в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 2 от Директива 93/22/ЕИО;
- въвежда се изискването инвестиционният посредник да се управлява съвместно от най-малко две лица в съответствие с чл. 3, ал. 3 от Директивата;
- допълват се изискванията за лиценз, свързани с предоставяне на допълнителна информация за свързаните лица и се предвиждат допълнителни основания за отказ за издаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник в съответствие с чл. 3, ал. 3, изречение трето от Директивата;
- в съответствие с чл. 6 от Директивата в закона са предвидени допълнителни изисквания за предварителна консултация на Комисията за финансов надзор със съответния компетентен орган от друга държава членка във връзка с произнасянето й по заявлението за издаване на лиценз;
- въведени са изискванията на чл. 14, точки 3 и 4 от Директивата, като е уредена възможност за изключения от случаите, когато държава членка установи изискване търговията с финансови инструменти да се извършва на регулирани пазари;
- въведено е и изискване за разпространение от Фондовата борса на информацията, получено от инвестиционни посредници относно сделките с ценни книжа, които са допуснати до търговия на регулирания пазар, когато те са сключени извън него;
- разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 8, буква „г” е приведена в съответствие с чл. 19 (1, „h”), понятие за емитент на инструменти на паричния пазар, в които инвестиционното дружество и договорният фонд могат да инвестират;
- понятията за „свързани лица” и „контрол” са приведени в съответствие с чл. 1, точки 14 и 15 от Директивата.
С предложения законопроект се предвижда допълнение на Кодекса за застраховането, с което се въвежда изискването на Директива 91/371/ЕИО за прилагане в националното законодателство на Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария относно прякото застраховане, различно от животозастраховането по отношение на установяването в Общността и извършване на дейност от клонове на застрахователи по общо застраховане със седалище в Конфедерация Швейцария и съответно за установяване и извършване на дейност в Швейцария на застрахователи със седалище в Общността, както и за осъществяване на надзор върху тези дружества.
По отделни текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки:
- предложената редакция на разпоредбата на чл. 54, ал.  11, т. 1 (§ 1 от законопроекта), с която се въвежда чл. 2 (1) „b” от Директивата, не е напълно прецизна. Разпоредбата може да се прецизира редакционно, като се предвиди, че не са инвестиционни посредници лица, които предоставят инвестиционни услуги единствено на своето дружество-майка, на неговите дъщерни дружества или на своите дъщерни дружества;
- чл. 1 от Директива 91/371/ЕИО за прилагане на Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария изисква при въвеждането й да се направи позоваване на Директивата. В предложените със законопроекта изменения на Кодекса за застраховането (§ 15 от законопроекта) е направена препратка към броя на Официален вестник на Европейския съюз, където е публикувана Директивата. Въпреки това би било уместно да се посочи нейният номер и пълно заглавие.
Въз основа на гореизложеното може да се направи изводът, че предложеният проект на Закон за изменение и допълнение въвежда изискванията на Директива 93/22 и Директива 91/371. Направените бележки по текстовете на законопроекта са редакционни и могат да се отстранят от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с 10 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-106, внесен от Министерския съвет на 5 декември 2006 г.”
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Уважаеми колеги, откривам дискусията на първо четене на законопроекта. Имате думата.
Не виждам желаещи да участват в дискусията на първо четене на този законопроект. Нищо друго не ми остава, освен след последното приканване на депутатите да вземат думата за изказване, да обявя за закрита дискусията, която въобще не започна и да преминем към гласуване.
Гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа с вносител Министерския съвет.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала. Обсъждат се важни законопроекти, а наличието на народни представители в пленарната зала не е съвсем задоволително.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Господин Кънев, имате думата за процедура. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Правя процедурно предложение да поканим в залата представителите на вносителите: Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Елена Пищовколева – директор на дирекция, и Лилия Витошка – началник на отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. Моля поканете лицата да заемат своите места в залата.
Господин Кънев, имате думата да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

"ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 602-01-108, внесен на 06.12.2006 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 24 януари 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Анна Янева.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите се цели:
1. да се изпълнят приоритетите и задачите в Стратегията за насърчаване на инвестициите и в програмата на правителството по отношение на: стимулиране на инвестициите "на зелено" и разширение на производствата; насърчаване на инвестиции в производства и услуги с висока добавена стойност; преодоляване на регионалните диспропорции в социално-икономическото развитие и др.;
2. да се подобрят конкурентните позиции на страната ни за привличане на инвестиции чрез доближаване до прилаганите схеми от инвестиционни стимули на водещите страни по приток на инвестиции от Централна и Източна Европа, като Чехия, Словакия и др.
Основните моменти в законопроекта са следните:
1. По отношение на правомощията на органите, провеждащи политиката за насърчаване на инвестициите.
С измененията и допълненията се предвижда по-голямо ангажиране на териториалните органи на изпълнителната власт – областни управители и кметове на общини. Предвижда се принципът на децентрализация да се прилага в процеса на планиране и прилагане на програмите и мерките за насърчаване на инвестициите, включително и осъществяването на индивидуално административно обслужване на инвеститорите.
Оптимизират се функциите на Българската агенция за инвестиции – поставя се акцент на инвестиционния маркетинг, широко представяне пред инвеститорската общност на инвестиционния и бизнес климат в страната, на възможностите на регионите в страната да привличат инвестиции и др.
2. По отношение на условията и мерките за насърчаване на инвестициите, редът за насърчаване на инвестициите и прилагането на мерките.
Условията за насърчаване на инвестициите и видовете мерки са представени в отделен Раздел І. Измененията и допълненията са в следните насоки:
- изчерпателно са посочени секторите и икономическите дейности, в които ще бъдат насърчавани инвестициите, като ще се конкретизират в правилника за прилагане на закона;
- въвежда се условието най-малко 80 на сто от бъдещите общи приходи да са от произведените продукти от посочените икономически дейности;
- въвеждат се няколко възможности за намаляване на праговете за клас инвестиции, като се провежда политика за стимулиране на инвестициите както във високотехнологичните производства и услуги, така и в икономически по-слабо развитите региони;
- запазва се изискването инвестицията да бъде реализирана в тригодишен срок, като се регламентира началният момент за нейното отчитане – получаването на сертификат за клас инвестиция и възможността еднократно да се удължи срокът с до една година при определени условия;
- регламентират се изисквания за минимално участие на инвеститора във финансирането на инвестицията – не по-малко от 40 на сто, а когато за реализация на инвестиционния проект се създава ново юридическо лице, се поставя условието – инвеститорът, чийто инвестиционен проект е сертифициран, да притежава не по-малко от 75 на сто от регистрирания капитал;
- посочени са и обстоятелствата, наличието на които води или може да доведе до отстраняване на кандидат за насърчаване на инвестиционния му проект;
- запазва се действащата разпоредба (на чл. 12, ал. 2) да не се насърчават инвестициите в изпълнение на приватизационни договори, което ограничение се допълва и в изпълнение на компенсаторни споразумения или концесионни договори;
- въвежда се деление на инвестициите на два класа "А" и "Б", с което се отменят досегашните три класа, определени само по финансов признак (чл. 13 от действащия закон);
- в чл. 15 на законопроекта са посочени мерките за насърчаване на инвестициите: съкратени срокове за административно обслужване; индивидуално административно обслужване, необходимо за реализацията на инвестиционния проект; придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти частна държавна и частна общинска собственост; финансово подпомагане за изграждане на елементи на техническа инфраструктура; финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация.
След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: "за" - 14 народни представители, "против" – 2 народни представители и "въздържал се" – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Папаризов, имате думата да представите становището на Комисията по европейска интеграция. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"На свое извънредно заседание, проведено на 12 януари 2007 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 602-01-108, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката госпожа Анна Янева, директорът на Дирекция "Инвестиционна политика" госпожа Елена Пищовколева, началникът на отдел "Анализи, стратегии и мерки за насърчаване на инвестициите" госпожа Лидия Витошка и старши юрисконсултът в Дирекция "Правна" господин Боян Йорданов.
В Европейския съюз държавната намеса в икономиката, в това число и чрез насърчителни мерки за привличане на инвестиции, е силно ограничена и ориентирана предимно към решаването на някои т.нар. хоризонтални проблеми, засягащи всички подотрасли на промишлеността и услугите.
Такива проблеми са: осигуряването на повсеместни и качествени социални услуги на населението, подпомагането на малките и средни предприятия, насърчаване на иновационната дейност, опазването на околната среда, създаването на условия за по-голяма заетост и икономическо развитие в изоставащите региони.
Трябва да се има предвид, че Договорът за създаването на Европейската общност по принцип счита за недопустима държавната помощ тогава, когато тя застрашава конкуренцията в рамките на единния вътрешен пазар (чл. 88, ал. 1 от Договора за създаването на Европейската общност). Отдаването на предпочитание на едни фирми пред други често води до вредни въздействия върху конкурентната среда. Те са допустими единствено, когато обществената полза от тях е по-голяма от вредата, нанесена на конкуренцията. Ето защо за регулиране на държавна намеса са приети редица нормативни актове. Като рамкова разпоредба може да се счита Регламентът на Съвета на ЕО № 994/98 от 7 май 1998 г. относно приложението на чл. 87 и чл. 88 от Договора за създаването на Европейската общност. Допълнителни уточнения за допустимата държавна намеса се съдържат в Регламентите на Комисията (ЕО) № 72/2001 относно прилагането на чл. 87 и чл. 88 от Договора за Европейските общности по отношение на малките и средни предприятия № 68/2001 относно прилагането на същите два члена на Договора за Европейските общности при подпомагането на квалификационни мерки № 69/2001 относно допустимостта на ограничената държавна помощ (до 100 хил. евро за три години) и № 2204/2002 относно допустимите форми на държавно подпомагане на мерки за създаване на заетост.
Правото да прецени в кои случаи са спазени изискванията и доминиращият обществен интерес, е предоставено на Европейската комисия, която трябва да бъде уведомявана за всички случаи на държавна помощ независимо дали те са обозначени като такива или представляват някаква косвена форма на държавно стимулиране. Практиката показва, че Комисията обикновено е благосклонна, когато става дума за мерки, насочени към малки и средни предприятия, предприятия в икономически изостанали региони и мерки за интегриране на хора в неравностойно положение.
Предложеният законопроект цели по-ефикасното използване на действащи вече разпоредби за насърчаване на инвестициите. При това се изхожда от няколко основопологащи задачи – повишаване на технологичното равнище на производството и увеличаване на човешкия капитал в съответствие с Лисабонската стратегия на Европейския съюз, създаване на заетост в региони с висока безработица, където не достигат инвестиции, създаването на условия за устойчиво развитие чрез спазване на екологичното законодателство, подобряване на експортния потенциал на страната, децентрализация в управлението.
В съответствие с посочените задачи е предвидена например възможността за намаляване на праговете за клас инвестиции – минималният размер на инвестициите ще може да бъде до два пъти по-нисък от нормалния за инвестициите, които се правят в икономически изоставащи региони и във високотехнологични производства и до три пъти по-нисък за инвестициите във високотехнологични дейности от сектора на услугите. Въвеждат се и изисквания за съответствие с екологичните стандарти. Постигнато е съответствие с изискванията на Закона за държавната помощ, включително с новите Насоки за регионална помощ на Европейската комисия, които се прилагат след 1 януари 2007 г.
Като цяло предвидените в законопроекта мерки са в съответствие с общата насоченост на Националния план за развитие на Република България за периода 2007-2013 г. и може да се разглежда като допълнение към мерките, залегнали в Оперативната програма “Конкурентоспособност”, финансирана чрез структурните фондове на Европейския съюз.
Независимо от общата положителна оценка на законопроекта, като се изхожда от позициите на нашето членство в Европейския съюз и тенденциите в развитието на икономическата политика на Съюза, могат да се предложат някои промени и да се направят някои бележки, които да се вземат предвид в хода на по-нататъшното обсъждане във водещата комисия.
Първо. В проекта е предвидено да се запази съществуващата практика инвестициите да се насърчават чрез съкратени срокове за административно обслужване (чл. 15, ал. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите). Но задача на администрацията трябва да бъде качественото и навременно обслужване на всички фирми и подобна диференциация с основание може да се приеме в рамките на единния европейски пазар за дискриминационна практика спрямо фирмите, които не са попаднали в кръга на насърчаваните. Ето защо би било добре в новите условия тази форма на насърчаване да отпадне.
Второ. Желателно е също така в чл. 19, ал. 6 на Закона за насърчаване на инвестициите текстът “чл. 15, ал. 1, т. 4” да се замени и на двете места с “чл. 15, ал. 1, т. 3 и 4”. По този начин се засилва контролът и се гарантира прилагането на европейските изисквания за предоставяне на държавна помощ при продажбата на недвижим имот частна държавна или общинска собственост и при предоставянето на ограничено вещно право върху недвижим имот частна държавна или общинска собственост – виж съобщение на Комисията относно елементите на държавна помощ при продажбата на земя и сгради от публични власти, Официален бюлетин № С 209 от 10 юли 1997 г.
След състоялото се обсъждане и като взе предвид цялостната положителна оценка на проекта и направените препоръки, Комисията по европейска интеграция с единодушие, 12  гласа “за”, предлага на Народното събрание да бъде подкрепен проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите № 620-01-108, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2006 г.” Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Папаризов.
Чухте становището на двете комисии по този законопроект. Откривам дискусията на първо четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите с вносител Министерския съвет.
Имате думата, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Алексиев.
ЖОРИ АЛЕКСИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Настоящият проект за промени в Закона за насърчаване на инвестициите е част от цялостната интегрирана икономическа политика, която обсъждаме и приемаме. Освен това днес, когато дискутираме силните или слабите страни на законопроекта, следва да имаме предвид както тази системна интегрираност, така и програмните стратегически документи на България за участие в кохезионния и структурните фондове на Европейския съюз. По тази причина приветствам факта, че както в законопроекта, така и в мотивите към него се вижда тази взаимовръзка, това допълване в политиката, която аз ще доразвия и в крайна сметка ще изразя подкрепата си за законопроекта.
На първо място, уважаеми народни представители, днес трябва да имаме ясното съзнание, че трябва да отговорим на предизвикателството, че нашата страна съгласно УНКТАД е деветата, най-конкурентна дестинация за инвестиции в света и първата в Югоизточна Европа. Затова ние трябва да приложим такива мерки, с които най-малкото да запазим позициите си на световната сцена. За да запазим тези позиции, трябва да отговорим на нуждите на световните инвестиционни потоци.
Във връзка с това искам да отбележа, че прогнозното изследване на УНКТАД за периода до 2008 г. показва, че привлекателните сектори в България са информационните и комуникационните технологии, услуги, свързани с производство и разпределение на електроенергия, следвани от производствения сектор – електроника и електротехника, машиностроене и металообработване.
Второто предизвикателство, с което трябва да се справим в реалната конвергенция, са нивата на доходите в Европейския съюз, а това може да стане чрез висок икономически растеж, основан върху инвестициите, и значително повишаване на производителността и подобряване на конкурентоспособността.
Това означава, че трябва да поставим специален акцент именно върху тази част от икономиката ни, която може да гарантира нов по-висок потенциал, тоест сектори, създаващи по-висока добавена стойност. В противен случай, народните представители ще носим отговорността за едно не толкова бързо развитие на една вече европейска страна.
Освен това вярвам, че ви е известен фактът, че именно инвестициите са най-динамичният компонент на икономическият растеж, от който зависи повишаването на конкурентоспособността на икономиката. Делът на инвестициите в брутния вътрешен продукт нарасна от 15,7% за 2000 г. на 23,8% през 2005 г. За сравнение този показател 15 в Европейския съюз беше едва 19,9%. През 2006 г. отчетохме поредния и най-висок връх в инвестиционната активност като реализирахме растеж на общите инвестиции до нива от 19%. Нещо повече, те достигнаха до рекордното ниво от близо 25% от брутния вътрешен продукт.
Рекорд отбелязаха и преките чуждестранни инвестиции, които достигнаха 3,3 млрд. евро или 13,7% от брутния вътрешен продукт в края на м. ноември 2006 г. В същото време, обаче, секторната структура на преките чуждестранни инвестиции в България през последните години остава доминирана от инвестиции в областта на услугите, чийто среден дял е над 66% от преките чуждестранни инвестиции, докато делът на чуждестранните инвестиции и инвестициите в областта на индустрията, необходими за подмяна на морално остарели технологии, е все още под желаните нива. Именно заради това са необходими мерките, за които ще гласуваме днес. Тези мерки, подчертавам още веднъж, са част от цялостната ни политика за насърчаване инвестициите и затова няма да пропусна да подчертая макроикономическата и финансовата стабилност в страната, непрекъснатото подобряващият се показател за състоянието на бизнесклимата, най-ниският корпоративен данък - от 10%, в Европейския съюз, 50% годишна амортизация за компютри и софтуер, както и за нови машини и съоръжения, нулев данък печалба за инвестициите в общините с 35% по-висока безработица от средната в страната, при това в годината, в която постигнахме най-ниски нива на безработицата. Тази обща инвестиционна политика днес трябва да конкретизираме с предложените изменения в Закона за насърчаване на инвестициите като докажем, че можем да мислим системно, тоест не само за привличане на инвестиции, а за насърчаване на областите, които ще гарантират нарастващ икономически потенциал за икономиката, за да бъдем наистина достоен член на Европейския съюз.
Затова е необходимо да си позволим да концентрираме насърчаването на инвестициите в области, които ще доведат до по-значими резултати за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и решаването на съществуващите проблеми. Тези области са дефинирани още в целите, изразяващи философията на предложените промени с ключовите думи по чл. 1, ал. 2 – нарастване на инвестициите за технологично развитие в производството и услуги с висока добавена стойност, реализиране принципите на устойчивото развитие, преодоляване на регионалните различия в икономическото развитие, високопроизводителни работни места. В този смисъл е разбираемо защо в разглеждания законопроект в чл. 15 са посочени както регламентираните с него насърчителни мерки, така и данъчните закони и законите за насърчаване на заетостта. По този начин още в самото начало е ясно, че разглежданият законопроект няма и не може да има амбицията да обхваща целия спектър от области и стимули за насърчаване на инвестициите в страната, а по-скоро е във фината настройка на политиката ни.
Държа да отбележа, че със законопроекта се залага както на запазване на досегашната добра практика за прилагане на закона, така и на нейното по-нататъшно развитие, като се прилагат и успешни модели на аналогични закони в други страни, например в Чехия и в Словакия.
Какво включват тези успешни модели? Фокусиране върху икономическите отрасли, които имат най-голям принос за растежа, включително експортно ориентиране. В тази връзка за мен е важно да ви запозная с това, че реалният растеж на индустриалния сектор е 7,3 на сто през 2005 г. и 11,3 на сто за третото тримесечие на 2006 г., изчислен на годишна база, като по този начин изпреварва растежа на брутния вътрешен продукт. Растежът на индустриалния сектор за 9‑те месеца на 2006 г. е 9,8% спрямо 2005 г. Всички отрасли от сектори имат положителен растеж, но най-бързи темпове на изменение на добавената стойност има промишлеността – 12,2%. Тези сектори показват и голяма динамичност през последните години – реален ръст около и над 7% и най-голям принос за растежа на експорта. Например една изключително благоприятна тенденция, която е резултат от инвестициите в промишлеността, тези инвестиции, които трябва да насърчим е ръст на износа на инвестиционни стоки – 17,7% през 2004 г., 30,6% през 2005 г. и нови 20,5% за единадесетте месеца на 2006 г. Тази ориентация се подкрепя от последните секторни анализи на българската икономика, залегнали в Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 г.
Уважаеми колеги, убеден съм, че всички разбираме, че България трябва да произвежда, да продава и да изнася, за да преодолее негативния си търговски баланс. Поддържането на висок и устойчив експортно ориентиран растеж все още е задача, която предстои да бъде решена.
Затова се обръщам към вас, за да подкрепим този фокус към инвестициите към предложените за насърчаване производствени отрасли на българската икономика. В разглеждания законопроект изчерпателно са посочени секторите и икономическите дейности, в които ще бъдат насърчавани инвестициите – индустриалния сектор, преработващата промишленост, производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, сектора на услугите, високотехнологичните дейности в областта на компютърните технологии, научно-изследователската и развойна дейност, както образованието и хуманното здравеопазване.
За илюстриране на новия подход при определяне на класовете инвестиции в мотивите се посочват примери за минимален размер, основан на действащите прагове, приети от Министерския съвет с правилника за прилагане на закона: първи клас – над 70 млн. лв., втори клас – 40-70 млн. лв., трети клас – 10-40 млн. лв. Тук искам да отбележа, че правилно са намалени класовете инвестиции от три на два класа, поради факта, че в действащия закон инвестициите от трети клас ползват само съкратени срокове за административно обслужване. Информационното обслужване, което се предоставя от Агенцията за инвестиции в действащия закон, се отнася за трите класа инвестиции, а в законопроекта съвсем правилно се разширява за всички инвеститори, а не само за сертифицираните по закона.
Ясно прилаганата политика за стимулиране на сектори с висока добавена стойност - високотехнологичните производства и услуги, както за инвестиции в икономически изостанали региони, е отразена и в двата стимула, изискващи финансиране от бюджета – за техническа инфраструктура и за обучение на млади хора, наети от инвеститора. Следователно, при запазване на средствата в бюджета за 2007 г. 15 млн. лв., които гласувахме за прилагане на финансовите стимули за насърчаване на инвестициите, се прилага балансиран и разумен подход за извличане на максимален ефект от инвестициите за българската икономика.
Уважаеми колеги, спирайки се на основните стълбове във философията на законопроекта, на мотивите за техния избор и на конкретната им реализация, на взаимовръзката с други закони и финансово осигурена програма за насърчаване на инвестициите в страната, изразявам подкрепата си за разглеждания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следващият, който иска думата, е народният представител Евгений Иванов. Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, в изказването си ще се спра основно на предлаганите мерки за насърчаване на инвестициите. Ще се постарая да бъда максимално конкретен.
За представените пет мерки за насърчаване на инвестициите в законопроекта можем да обобщим:
Запазване на действащите четири стимула:
1. съкратени срокове за административно обслужване;
2. индивидуално административно обслужване;
3. придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти – частна държавна и частна общинска собственост;
4. финансово подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, както и въвеждането на нов стимул
5. финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация.
По отношение на първия стимул – съкратени срокове за административно обслужване. Тук дискусионният въпрос е свързан с предложението на Комисията по европейска интеграция този стимул да отпадне, с изразения мотив, че – цитирам: „Задачата на администрацията трябва да бъде качественото и навременно обслужване на всички фирми и подобна диференциация с основание може да се приеме в рамките на единния европейски пазар за дискриминационна практика спрямо фирмите, които не са попаднали в кръга на насърчаването”.
Уважаеми колеги, факт е, че при благоприятна административна среда за бизнеса е естествено да липсва подобен стимул. Но трябва да кажем категорично, че бизнесът не счита, че има решително подобряване на средата в тази посока. Същевременно в практиката има проблеми, които се отчитат от инвеститорите като значителни пречки, особено при реализиране на големи инвестиционни проекти. Освен това този стимул е от действащия закон и неговото отпадане вероятно няма да се посрещне положително особено от големите инвеститори.
По отношение на стимула индивидуално административно обслужване – чл. 22 от законопроекта, се запазва съществуващият подход за прилагането му за по-висок клас – досега І и ІІ клас. В законопроекта се предвижда този стимул да се прилага за клас „А”, очевидно като се има предвид, че размерът на инвестицията може да бъде в определените случаи и 24, и 35 млн. лв., които попадат в досегашните ІІІ клас инвестиции. В този смисъл се налага изводът, че този стимул разширява приложното си поле.
Съществената промяна е по отношение на органите, които го осъществяват, като е приложен принципът на децентрализация с цел осъществяване подобряване на практическата реализация на предложената мярка.
Искам да споделя, че тази идея е в резултат на добрата практика досега и е подкрепена от Националното сдружение на общините. Свързана е също така и с основните мерки, залегнали в стратегията и в програмата за децентрализация.
По отношение на третия стимул – придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти – частна държавна и частна общинска собственост, безвъзмездно или без търг или конкурс. Измененията и допълненията в чл. 22а в законопроекта се отнасят до:
Първо, по-широкото прилагане на мярката спрямо действащия закон не само за най-високия клас І, но и за двата класа инвестиции. Възможността за по-широкото приложение на стимула се основава както от наличието на свободни територии за инвестиции на зелено, така и на факта, че стимулът не изисква изразходването на средства от бюджета.
Второ, нов момент е въвеждането на изискването за оценка на недвижимите имоти като се въвежда изискването за най-малко двама независими лицензирани оценители. Крайната оценка се определя като средноаритметична на получените оценки.
По отношение на четвъртия стимул – финансово подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура – чл. 22б от законопроекта, са направени следните съществени изменения и допълнения спрямо действащото законодателство:
Мярката се прилага не само за най-високия клас инвестиции „А”, както в досегашния закон – І клас, но и за двата класа при определени условия. Едно от тях е минималният размер за инвестицията от 80 млн. лв. за клас “А” и второто – за реализация на два или повече сертифицирани инвестиционни проекта, осъществявани на територията на индустриалната зона при условие, че общият размер на инвестицията е не по-малко от 100 млн. лв. Целта е индустриалната зона да бъде предпочитано място за инвестиции в нови производства.
Предложението на мярката се ограничава до определени елементи на техническата инфраструктура, които са само публична държавна или общинска собственост.
По отношение на ограничителните условия в мярката могат да се дискутират различни „за” и „против”, които смятам да изложа на вниманието ви.
Мотивите, които са свързани с ограничителното прилагане на тази мярка спрямо действащия закон, уважаеми колеги, са следните:
На първо място, безспорно това са ограничените бюджетни средства за прилагането на закона, което налага по-висок праг на инвестицията на този стимул, особено като се има предвид, че се запазват средствата от предходната година и се въвежда и нов стимул.
На второ място, това са другите обективни фактори, които според мен дават сериозен аргумент за предложените изисквания и се съдържат преди всичко във възможностите, които дават предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз.
Не на последно място, това са и по-широките възможности на частните дружества да предлагат при определени условия своевременно изграждане на телекомуникационната и енергийна инфраструктура. Има се предвид газоснабдяване, електроснабдяване в съответствие с действащото законодателство, за което инвеститорите, разбира се, заплащат такса за присъединяване.
Но от друга страна, колеги, считам, че можем да дискутираме и необходимостта от отпадане на ограничителните условия като 80 млн. лв. за клас „А” и второто условие – не по-малко от 100 млн. лв. за повече от два проекта.
Като мотиви за отпадането на тези условия може да се посочи следното: това е единственият член в закона, в който се посочват конкретни числа, при това по-високи от прага на съответния клас при сравнение и с действащия правилник – за І клас над 70 млн.; за ІІ клас – 40-70 млн. лв.
Целесъобразно е до момента на изграждането на модерни индустриални зони, първите от които се очаква да започнат да функционират не по-рано от 2009 г., условията за тази мярка да бъдат по-облекчени.
Считам също така, че досегашната практика е целесъобразна – Министерският съвет по предложение на министъра да предоставя средства за публична инфраструктура до границите на имота на инвеститора по определени критерии, като в закона не се посочват граници за размера на инвестициите.
Последната мярка, това е новата мярка за финансово подпомагане на обучението за придобиване на професионална квалификация за лица, назначени на новите работни места, свързани с реализацията на инвестиции от клас „А” и „Б”, която се прилага при следните условия.
Това са лица до 29-годишна възраст, включително и стажантите от висшите училища в страната.
Следващото условие – инвестицията да се реализира във високотехнологични дейности или в административните граници на икономически изоставащите региони.
На следващо място – годишното трудово възнаграждение на заетите по трудово правоотношение в предприятието е по-високо от средното за страната за съответната икономическа дейност, в която се реализира инвестиционният проект.
Въвеждането на новия стимул се налага основно поради доказаната от бизнеса остра необходимост от нови знания и практически умения, особено свързани с прилагането на нови технологии в резултат на инвестиции.
Уважаеми колеги, представяйки ви мерките за насърчаване на инвестициите, искам да изразя своята подкрепа. Считам, че след приемането на този законопроект ще се подобри и бизнес климатът в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? (Народният представител Олимпи Кътев иска думата.)
Тъй като часът е 11,00, ще Ви запиша и след почивката ще продължим.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с дискусията по т. 3 от дневния ред – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите.
Преди почивката за изказване се е записал господин Олимпи Кътев.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да припомня на народните представители, че първите стъпки за реалното насърчаване на чуждестранните инвестиции бяха предприети от предишното правителство с приемането на първа и втора поправка на закона. Може би този голям брой чуждестранни инвестиции, както и суми в България, се дължи на тези промени.
При прилагането на закона в практиката се видяха и някои несъвършенства. Икономическият живот в страната е достатъчно активен и достатъчно бързо се променя, което налага и някои промени в този закон. Така че аз подкрепям тази поправка в закона, защото тя отстранява някои нередности, които бяха констатирани досега. Може би между първо и второ четене трябва да се направят някои поправки, свързани с конкретни текстове.
Примерно какво се оказва на практика в досегашното прилагане на закона? Няма достатъчно добър синхрон между агенцията, която издава сертификата на съответния чеждустранен инвеститор – дали ще бъде той първи, втори или трети клас, както беше досега, или ще бъде първи и втори, независимо от това дали сумата, която първоначално беше 100 млн., ако си спомняте, след това се намали на 70, тоест няколко пъти се направиха поправки в тавана на инвестициите. Няма едно усъвършенстване и добър синхрон между действията на отделните изпълнителни власти, когато се наложи такава инвестиция. Примерно дава се на един чуждестранен инвеститор сертификат за клас “А”, получава го той, но когато се стигне до прилагането, включително и на бонусите, които се предвиждат във финансовите ангажименти на държавата, точно там се появява противоречието – няма заделени средства в държавния бюджет по отделни министерства или отделни органи на изпълнителната власт, примерно ВиК, “Енергоразпределение”, “БДЖ”, ако щете, “Булгаргаз”.
Защото на всички вас е известно, че най-вече индустриалните паркове, тази нова форма на изграждане на предприятия в България, се изграждат на зелено и се изграждат главно на земи, които са били земеделски земи. Тоест няма никаква инфраструктура, не са в регулация, налага се регулация първо, излизане от поземления фонд, направата на инфраструктурата и когато се стигне да се ползват тези преференции по закона, просто се оказва, че те вече или са закъснели, или инвеститорът няма нужда от тях, защото той е направил така или иначе тези инвестиции.
Затова в закона би следвало да се дадат такива възможности отделните органи на изпълнителната власт, включително и местната, да могат по-гъвкаво да реагират на тези ситуации. Мога да дам няколко примера. Не са кой знае колко такива реализирани обекти, но по предприетите първи стъпки за индустриални зони и индустриални комплекси, които се изграждат в момента в България, има няколко, които са в напреднала фаза, тоест са изработени ПУП-ове, процедурите са минали вече и те са на база изграждане на тези индустриални зони. Ако тези чуждестранни инвеститори, а и не само чуждестранни, които ще влагат десетки милиони евро в тях, нямат съответния ангажимент от държавата, тоест държавата да се ангажира в първоначалната фаза още, когато се изгражда инфраструктурата, да изпълни своите ангажименти, а някъде след като е изграден, просто няма смисъл и няма ефект за тях.
Аз ще подкрепя законопроекта със съответните ангажименти между първо и второ четене да предложа и някои по-конкретни поправки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кътев.
За изказване думата има господин Агов. Заповядайте.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Това е един противоречив закон. Противоречив дори, ако щете, и в самото заглавие, тъй като казва, че е Закон за насърчаване на инвестициите. Аз оспорвам това заглавие. Или, ако щете, Закон за изменение и допълнение. Аз оспорвам това заглавие, защото смятам, че законът независимо от положителните елементи, които съществуват в него, след малко ще кажа кои са те, в крайна сметка се превръща в една спирачка за инвестициите.
На първо място, като продължение от изказването на господин Кътев, ще подчертая, че определени елементи от предишния закон доведоха до този прираст на инвестициите в България в последните години. Този прираст на инвестициите донесе и покритие на част от дефицита в текущата сметка. Тоест това има дълготраен ефект върху българската икономика. След като тези положителни елементи играят тази добра роля за българската икономика и така далеч отиваща роля, включително и за разкриване на работни места, направете справка с числата за безработица в България, тогава защо трябва да променяме точно тези елементи? Това е противоречивата част на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на чуждестранните инвестиции.
И сега за положителните елементи. Ще ги отчета тук, пред вас, за да бъда максимално обективен тогава, когато призова опозицията и народните представители да не подкрепят този законопроект. Има положителни елементи. С тези изменения и допълнения се прави опит и мисля, че е в добра посока, за по-точно структуриране на българската индустрия и изобщо на българската икономика. Има много важни акценти върху експортноориентираната индустрия, има важни акценти и върху развитието на високотехнологичните отрасли. Подкрепям напълно тези изменения и допълнения в закона. Впрочем досегашният Закон за насърчаване на инвестициите имаше нужда от тези уточнения и това подобрение е положителен елемент.
Къде обаче виждам слабостите на внесения от правителството законопроект?
Първо, няма обяснение защо се съкращават класовете на инвеститорите от три на два. Никакво обяснение няма. Не е ясно защо се прави това. В Комисията по икономическата политика това не беше добре мотивирано и независимо, че вотът беше много тежко преобладаващ в подкрепа на закона, никой от народните представители, участвали в работата на тази комисия, на практика не показа, че разбира защо се съкращава броят на класовете за инвеститорите.
На второ място, прехвърля се от правителството към бюджета на общините част от насърчителния процес за инвеститорите. Питам обаче: бюджетно обвързано ли е това, когато се прехвърля към общините? Не е обвързано. И няма никъде – погледнете цялото българско законодателство, както бюджетното, така и финансовото, в законите по финансовите въпроси, данъчните закони, няма да видите никъде предвидени мерки, които да дадат на общините онзи бюджетен ресурс, който да позволи те да поемат ролята на насърчители на инвеститори в собствените си общини в областите. Няма такова нещо. Е, тогава, прехвърляйки една отговорност от правителството към общините в името на децентрализацията – много хубав лозунг, става абсолютно безпредметно. Разгледайте внимателно и ще видите, че нито една община няма бюджетни инструменти, с които да може да помогне, да насърчи един, да кажем клас „А” инвеститор. Няма такова нещо! Трябва да се обърне отново към правителството, но правителството, вече по логиката на този закон, няма тези задължения. По този начин ние във всички случаи ще намалим инициативата за насърчаване на инвестициите, във всички случаи. Замислете се над това!
Качва се прагът за инвестициите. Веднъж го свалихме от 100 на 70 милиона, сега го качваме отново на 80 милиона. Не искам да изброявам отново всичко онова, което каза господин Кътев – как се възстановяват инвестициите в инфраструктурата. Той даде много добри примери за това. Но ние не само, че нямаме инструмент, с който да можем да синхронизираме инвестициите на инвеститорите, няма значение дали са чуждестранни или български, с усилията на правителството да помогне... Ще дам един пример: инфраструктура за 5 млн. евро - инвеститорът прави тази инвестиция и си получава парите след не знам колко години, ако изобщо ги получи. Никога досега няма случай, в който инвеститор да е получил 100 процента от вложените пари. Няма такъв случай! Ето, заради всичко това искам да кажа, че този закон не отговаря на този важен въпрос.
И сега питам: защо трябва отново да вдигнем прага? Защото на вратата на България са се струпвали винаги и само инвеститори с готовност да извадят от джоба си 80 милиона или 40 млн. евро? Ако внимателно прочетете закона, ще видите какъв висок процент се иска от инвеститорите да влагат от собствени средства, за да могат да осъществят инвестиционния проект. Следователно смятам, че този нов праг, който се въвежда, лозунгът за децентрализация без бюджетно осигуряване на стимулите на общините и най-накрая още един елемент правят този законопроект абсолютно неприемлив. Ако вие сте загрижени за развитието на българската икономика, за развитието на своите избирателни райони, за развитието на своите общини, ако сте загрижени за разкриването на нови работни места, прочетете внимателно този законопроект преди второто четене и ще видите колко много спънки на практика създава пред инвестициите в България. Нови спънки. Защо?
И най-важното, което тук искам да подчертая: този законопроект, може би защото е писан в Министерството на икономиката и енергетиката, изземва функциите на Агенцията за насърчаване на чуждестранните инвестиции или Агенцията за чуждестранните инвестиции. Сертификатът за клас инвеститор сега ще се дава от министъра на икономиката, като го прекара през Министерския съвет. В същото време в мотивите на законопроекта, ако ги прочетете, ще видите, че една от точките, струва ми се на чл. 16  или чл. 12, да не бъркам, казва: „олекотено административно обслужване”. Моля ви: какво олекотено административно обслужване, ако трябва да се измине целият този път?
И аз питам: защо министърът, който би трябвало да води икономическата политика, а не да се занимава с оперативното ръководство на инвестициите в България, трябва да дава сертификата какъв клас инвеститор искам да бъда аз? Защо този министър трябва да го прави? Утре ще дойде друг министър и ще каже: на мен не ми харесва този инвеститор. Тоест, вие вкарвате в политически ръце решаването на един чисто икономически въпрос. Ако икономическата политика на България е да се насърчават инвестициите, тогава ще дадете на независим орган, каквато беше досега Агенцията за чуждестранни инвестиции – тя да издава тези сертификати. Иначе тази агенция се обезсмисля.
Затова мисля, че трябва да върнем старото положение- сертификатите да се издават от независим орган, какъвто е Агенцията за чуждестранни инвестиции.
Ето тези причини – да ги сумирам: отсъствие на бюджетна способност за стимули на общините да насърчават инвестициите, качването на прага за даване на клас инвеститор от 70 на 80 милиона, прехвърлянето върху политическата целесъобразност, политическата воля на един министър решаването на въпроса за издаването на сертификат – това са три много тежки слабости, които във всички случаи ще ограничат българските инвестиции.
Ето затова призовавам народното представителство да прочете внимателно тези текстове, преди да пристъпи към гласуването на законопроекта. Ние в залата нямаме никакво друго средство да запазим стимулите за чуждестранните инвестиции с много от подобренията, които са предложени в този закон, но да запазим онзи стимул, който доведе до това нарастване на инвестициите в България, освен да прочетем закона, да направим своя избор и в крайна сметка да решим на второ четене какво политическо решение ще вземем. Ето за това призовавам всички народни представители да не повтарят практиката на Комисията по икономическата политика. Какво се получи? Всичките тези аргументи бяха изложени в комисията, за съжаление само от мен. Не бяха оспорени от вносителите на законопроекта. И какво стана при гласуването? Непрочели закона народни представители, гласуваха лекомислено и щастливо за този законопроект, без да се замислят за последиците върху собствените им избирателни райони, върху собствените им избиратели, които този законопроект носи.
Ето за това ви призовавам, уважаеми народни представители: онези, които не могат да намерят сили в себе си да гласуват против, да се въздържат, за да стимулираме процеса на изправянето на този закон във вид, в който той ще съхрани смисъла на своето заглавие, а именно насърчаването на инвестициите! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Заповядайте за реплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Агов! Много благодаря за това, че се съгласихте с голяма част от моите тези, които изложих в залата. Това показва едно израстване във вашата парламентарна група, че все пак може с някой да се съгласите.
Но цялото Ви изказване беше изпълнено с противоречия, една крайност с друга. Например, три пъти повторихте „Законът за чуждестранни инвестиции” и „Агенцията за чуждестранни инвестиции”, два пъти казахте „Агенцията за инвестиции”. Значи във Вас още не е узряла мисълта, че това е агенция и закон за инвестициите в България, не чуждестранни и не български. Времето е 2007 г., а не 1997 г., когато имаше само чуждестранни инвестиции, сега има и български.
Второ, казвате: “Чак толкова много инвеститори ли тропат на вратата на България и на границата, че да им създаваме облекчение?”
Да, уважаеми господин Агов, много са и са на опашка. И аз Ви приканвам като депутат от столицата с дългогодишен опит, посочете ми поне една зона в София–град или в Софийска област, или в Пловдив, или във Варна, където можем да намерим и да предложим на чуждестранни инвеститори, които стоят на опашка, изграждането на индустриална зона или на жилищни квартали. Поинтересувайте се малко от това преди да кажете, че отричате един закон.
Ние от НДСВ направихме това заедно с нашия коалиционен партньор в предишното правителство – ДПС. Ние го направихме, запомнете го, и сега продължаваме да го правим в тази коалиция, която вие отричате. Опашка има, няма терени. И няма добър досега действащ закон, затова трябва да го променим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кътев.
Втора реплика – госпожа Янакиева. Заповядайте.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Агов, този закон е част от поредицата закони в българското законодателство в последната година и половина, които създават наистина по-благоприятни условия за българския и чуждестранния бизнес, който успява да намери място и терен на територията на Република България.
И аз смятам, че този законопроект е съвсем навременен, по няколко причини.
Първо, Вие сам казахте, много важно е върховите технологии да намерят място в българското производство. Не бива да забравяме и отдалечените райони, където често пъти липсва препитание за цялото население. По тази причина е нужно да се създават преференции за развитие на бизнеса равномерно във всички части от територията на държавата.
От друга страна, не някой друг, а точно общините смятам, че са онези, които трябва да създават условия, изграждайки инфраструктурата.
И ако в настоящия момент, в който се прави това изменение на закона, бюджетът не го обезпечава, смятам, че са създадени достатъчно възможности за алтернативни варианти за финансиране именно на инфраструктурата, която е изключително необходима, когато един или друг инвеститор тръгне да създава предприятие на дадена територия. Поради тази причина аз лично подкрепям законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Янакиева.
Има ли трета реплика към господин Агов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кътев! Не смятам да анализирам изцяло работата на вашето правителство или на сегашната коалиция, защото, ако влезем в детайли, така както Вие гордо навлязохте в тях, вероятно няма да стигнем само до приятни неща. Ето затова аз искам да огранича дискусията върху този законопроект, който се казва Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите.
Така че, ако основната Ви бележка по моето изказване е лингвистична, аз смятам, че Вие признавате всички останали бележки, които имам. В своята реплика Вие на практика не ми отговорихте на основния въпрос: защо подкрепяте закон, господин Кътев, който съкращава броя на класовете на инвеститорите? Защо подкрепяте закон, който в никакъв случай, тук отговарям и на госпожа Янакиева, не гарантира бюджетни стимули за общините, които да уреждат въпроса за насърчаването на инвеститорите? Няма такива.
Госпожо Янакиева, никъде няма да намерите един лев за това как общините да насърчават инвеститорите. Никъде няма! Идете в министерството и направете справка в бюджета сега, ще видите, че 15 млн. лв. са отделени. Нищо повече! Петнадесет милиона лева в републиканския бюджет! За колко общини ще стигне всичкото това нещо?
И най-накрая, искам да ви кажа, че някак си не можахте да ме опровергаете защо този закон вдига прага за чуждите инвеститори, защо той дава в политически ръце решението за сертификацията на инвеститорите. Дали са чуждестранни, съгласен съм с вас, или местни инвеститори, няма значение. Нито госпожа Янакиева, нито господин Кътев дадоха отговор на този въпрос. Тоест вие не се аргументирахте защо този закон трябва да бъде подкрепен. Аз повтарям аргументите, заради които не трябва да бъде подкрепен, въпреки положителните елементи в него.
И най-накрая, ще ви кажа за опашката. Опашки може да има всякакви, обаче когато говорим за числа, кажете ми колко са инвеститорите, които чукат на вратата, които са готови да инвестират над 80 млн. лв.!? Шест, дванадесет, петнадесет? Знаете ли, господин Кътев? Не ги знаете!
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Четиридесет и три.
АСЕН АГОВ: Ами, трябваше да ги кажете. Значи на 43-ма инвеститори ние в момента режем възможностите да бъдат стимулирани. Това число само потвърждава онова, което казвам. Замислете се, господин Кътев, и ще видите, че предишният закон с неговите прагове беше по-добър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? Не виждам повече желаещи. Дискусията по законопроекта приключи, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, с вносител ‑ Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 109, против 20, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИВАНЕ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННА ПОМОЩ, с вносител – Министерският съвет.
Господин Кънев, моля да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаема госпожо председател, имам предложение да гласуваме допускането в пленарна зала на представителя на вносителите госпожа Радостина Захариева – директор на Дирекция “Организационно развитие на административните структури” в Министерството на държавната администрация и административната реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме достъпа до залата на представителя на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Гласували 99 народни представители: за 98, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ, № 602-01-110, внесен на 18.12.2006 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 24 януари 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ.
Законопроектът бе представен от заместник-министър на държавната администрация Гюнер Рамиз.
Агенцията за чуждестранна помощ е създадена през 1990 г. като държавен орган по приемането, съхраняването, разпределянето и контрола върху ползването на хуманитарна помощ, предоставяна на българската държава от чужди държави, организации и граждани.
Мотивите за закриване на агенцията са в отпадналата необходимост от съществуването на специален държавен орган, който да се занимава с получаването и разпределянето на хуманитарната помощ. Дейностите, свързани с хуманитарната област, преимуществено се осъществяват чрез Българския червен кръст и затова със законопроекта се предлага дейността по разпределяне на предоставяната на българската държава хуманитарна помощ да се осъществява от тази организация.
Със закриването на Агенцията за чуждестранна помощ активите, пасивите, архивът, правата и задълженията на Агенцията за чуждестранна помощ преминават към Министерството на труда и социалната политика.
След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 17 народни представители, “против” и “въздържали се” няма.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Министър Николай Василев ще представи законопроекта от името на вносителя.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Съвсем накратко бих искал като вносител да споделя следното по този законопроект. Много се радвам, че вкарваме закон, който да закрие една административна структура. Много пъти сме вкарвали десетки закони, които създават нови административни структури. И след като изтече тяхната историческа роля забравяме да ги закрием. Наистина, отне доста време, но Министерският съвет е напълно убеден, че тази агенция вече не е необходима на България. Ние сме страна – член на Европейския съюз. Всички права и задължения ще бъдат поети от нейния наследник Министерството на труда и социалната политика.
С ръка на сърцето – българската администрация не се нуждае повече от тази структура. Всички спестени средства ще бъдат влети отново в държавния бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Има ли желаещи за изказване по този законопроект?
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
На пръв поглед закриването на тази агенция е нещо съвсем лесно и безметежно. Виждам, че няма и дебат. Поставят се обаче редица проблеми и въпроси, които трябва да бъдат разрешени между двете четения.
Мисля, че беше коректно и нормално тук сред нас да бъде поканен да си каже мнението и вероятно щеше да повдигне тези въпроси председателят, шефът на агенцията. Това се прави в негово отсъствие и ще видите, че това ще породи много проблеми.
Уважаеми господин министър, проблеми има и до момента с това, че в Преходните и заключителни разпоредби на държавния бюджет се вкарват материално-правни разпоредби, които се отнасят до други области и закони, което е една голяма грешка, но се прави всяка година. Това е направено и в Бюджет 2007 г. Отпадат възможностите и правото на агенцията да внася стоки без мита и такси, както е било досега. От Нова година всичките помощи, изпратени за България, които се намират по границите, не могат да бъдат внесени, защото това е едно недомислие, което не кореспондира с действителността. Това е реално съществуващ проблем, към който искам да заостря вниманието ви.
Разбира се, това е работа на управляващите и най-малко е работа на нас, опозицията, да повдига този въпрос. Но по стечение на обстоятелствата някои от тези проблеми, възникнали в агенцията, са ми известни. Сигнализирам ви, уведомявам ви за този проблем.
Няма спор, че агенцията трябва да бъде закрита. Няма спор, че това ще стане някъде към м. октомври, както е предвидено. Но, пак повтарям, има ред, правни последици, които трябва да бъдат предвидени, защото и в момента има тирове с дарения на много голяма стойност, които трябва да бъдат вкарани и този проблем съществува. Има и ред други проблеми, които няма да изброявам подробно.
Този въпрос беше повдигнат и пред председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов. Той също е запознат с някои от тези въпроси.
Преди малко Вие споменахте, че имуществото на тази агенция едва ли не автоматически ще премине към Министерството на труда и социалната политика. Това не е така, господин министър, защото тази агенция не е към Министерството на труда и социалната политика, тя няма нищо общо с министерството. Тя е отделно звено, една от агенциите, които мисля, не съм сигурен, но са към Народното събрание, мисля, че така е замислена още в зората на демокрацията и такова е нейното подчинение. Затова и въпросът се внася тук - Народното събрание да я закрива и то неслучайно с отделен закон. Ако тя беше към Министерството на труда и социалната политика, това щеше да стане с акт на Министерския съвет и щеше да бъде една проста реорганизация в рамките на институциите на Министерския съвет.
По силата на едни или други причини или съображения тази агенция през годините е придобила различно имущество. Има един апартамент в София, това е известно. Не бива да се мисли, че автоматически с преминаването на имуществото й към Министерството на труда и социалната политика всичко ще приключи. Нещата са доста по-сложни от това първосигнално решение.
Излизам пред вас, за да заостря вашето внимание – между двете четения трябва да се уредят доста въпроси.
Има едно предложение във връзка с този закон, изпратено до Комисията по правни въпроси, което също трябва да се реши. Трябва да се реши за този период и въпросът за митата и таксите, иначе стоките ще продължат да стоят, без да могат да бъдат прибрани.
Моят съвет е да не се бърза така, урбалашки, а нещата да бъдат огледани.
Препоръчвам Ви да осъществите среща, защото явно Вие сте министърът, който ще осъществи закриването на агенцията, с шефа на Агенцията за чуждестранна помощ и всички тези въпроси и проблеми да бъдат изчистени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли реплики към господин Шопов? Няма.
Някой има ли желание да вземе участие в дискусията по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ.
Водеща комисия по този законопроект е Комисията по въпросите на държавната администрация.
Господин Методиев, имате думата да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Първо, ако ми разрешите, процедурно да помоля да пуснем в залата господата Георги Димитров и Пламен Койчев от Министерството на държавната администрация и административната реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до пленарната зала на представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за доклада, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви.
„ДОКЛАД
относно Законопроекта за електронното управление, № 602-01-105, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2006 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2007 г. В заседанието взеха участие господин Николай Василев – министър на държавната администрация и административната реформа, и господин Славчо Манолов от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Василев. В своето изложение той изтъкна, че законопроектът урежда дейности, свързани с работата с електронните документи при предоставяне на административни услуги по електронен път и обмена на електронни документи както по отношение на административни и държавни органи, така и по отношение на външни лица, осъществяващи публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги като нотариуси, омбудсман, големи организации, които предоставят електричество, вода, телефон, парно и пр. Целта е да се постигне съществена реформа не толкова в технологиите, а по-скоро в начина на работа на администрацията и да се насочи дейността на администрацията към гражданите и бизнеса, като се регулират три групи обществени отношения – работата с електронни документи, административните услуги по електронен път и обмена на електронни документи между административните органи.
В хода на обсъждането народните представители изразиха становище, че законопроектът е модерен и навременен и трябва да бъде подкрепен на първо четене по принцип. Беше отправена препоръка да се сформира работна група, която между първо и второ четене да конкретизира определени текстове и да се отстранят съществуващите неточности и неясноти.
След проведеното обсъждане в Комисията по въпросите на държавната администрация бе проведено гласуване, което приключи със следния резултат: „за” – 6, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Въз основа на това Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за електронното управление, внесен от Министерския съвет.
Становището на комисията е прието на 17 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Министър Василев, имате думата да представите законопроекта от името на вносителите.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред бих искал да благодаря на Комисията по въпросите на държавната администрация и лично на нейния председател господин Методиев за това, че бързо и отговорно разгледаха този много важен за нас законопроект, наречен Закон за електронното управление.
Съвсем накратко по неговото съдържание.
Най-напред, това е един от законите, които сме внесли след изключително широко и дълго обществено обсъждане, обществена дискусия. Тя беше проведена в течение на няколко месеца на различни формати и форуми. На едно от събитията, на което лично участвах в една от залите в София, присъстваха над 300 души с различни професии и най-вече представители на бранша на информационните и комуникационните технологии, юристи, представители на държавната администрация и т.н. Тоест, този закон, освен че е със сложна материя, е доста осъзнат и сериозен закон.
Също така е един доста авангарден закон. Със своята философия той със сигурност изпреварва миналото и може би част от настоящето. По тази причина предлагаме той да влезе в сила с отлагателен срок от 12 месеца, за да може до началото на неговото прилагане да мине един пълен бюджетен цикъл и всички структури на държавната администрация и на гражданското общество да са готови за изпълнението на този закон и да обучат своя персонал.
Законопроектът урежда дейностите при работа с електронни документи, предоставянето на административни услуги по електронен път и обмена на електронни документи както по отношение на държавните и административни органи, така и по отношение на дейността на лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги. Такива биха могли да бъдат нотариуси, телекомуникационни компании, енергийни компании, водоснабдяване и др.
Законът цели да проведе съществена реформа в начина на работа на администрацията при използване на новите информационни технологии, но не само заради това, по принцип да насочи дейността на администрацията изцяло към гражданите и бизнеса, а не да е затворена обратно в себе си.
Някои основни принципи в закона.
Първият горе-долу разказва смисъла на целия закон – еднократно събиране и създаване на данни, което означава, че ако държавната администрация веднъж е изискала и е събрала някакви данни за българските граждани или за българския бизнес, то няма право да ги изисква повторно, а е длъжен да си ги събере служебно. Вие разбирате, че това е можело да бъде осъществено в миналото и без да има информационни технологии. Примерно, човек, ако веднъж има издаден акт за раждане, няма смисъл всеки път като влезе в държавно учреждение да си изважда копие. Това можеше да се случи служебно. Но ясно, че с развитието на компютрите и интернет информационните технологии, това става много по-бързо, лесно и евтино.
Втори принцип – задължителност. Той се отнася до всички административни органи, в това число и структури, които не са директно част от администрацията, например СЕМ, КРС, КЗК, БНБ и др., а също и лицата, осъществяващи публични функции и предоставящи обществени услуги, за които вече говорих.
Трети принцип – задължения за вътрешен обмен. Ще бъдат задължени всички органи да обменят информация по електронен път в рамките на осигурена единна среда за обмен на документи, следвайки специални правила, които ще заменят съществуващата единна държавна система за деловодство.
Четвърто, съвместимост между информационните системи. Налага се единна политика както вътре в България, така и интеграция на националните информационни системи с тези на държавите – членки на Европейския съюз.
Пето, информационна сигурност.
В заключение, предполагам че между първо и второ четене действително ще има дискусия, ще има доста предложения. Ние ще участваме активно в този процес. Така или иначе, ако през тази година бъде приет този закон, догодина той ще влезе в сила и ще влезе в практиката. Ако това се случи, очаквам да приключим този мандат като не най-изостаналата държава в Европейския съюз по отношение развитието на електронното правителство и електронното управление. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, имам задължението да информирам пленарната зала за нещо, което вероятно днес следобед на заседанието на комисията ще обсъдим малко по-подробно – едно писмо, което ми е изпратено от председателя на парламента господин Пирински в качеството ми на председател на Комисията по въпросите на държавната администрация. То е с копие до ръководствата на парламентарните групи и е становище на Консултативния съвет по законодателство по въпросния законопроект, който обсъждаме.
Неслучайно за тези от вас, които са слушали доклада, изрично беше споменато мнение на комисията, че трябва да се създаде работна група, тъй като текстовете на този законопроект са сложни. Подкрепата, която идва, е главно по принцип, както отбеляза и министър Василев, за необходимост от такъв законопроект и бъдещ закон, но неговото изработване може би ще се окаже наистина един нелек процес в работата на нашата комисия. Защото това, което ние ще разгледаме следобед, аз няма да ви занимавам надълго и нашироко с него, ще го предоставя разбира се, на вносителите, това е едно становище от близо 15-на страници, подписани от Консултативния съвет по законодателство, което е пълно със съображения против конкретни текстове. Дори мисля, че Съветът си е позволил нещо, което не е много редно – да изразява крайно становище, тъй като все пак това е консултативен съвет.
Госпожо председател, излязох на трибуната, главно за да заявя наличието на такъв доклад, за да е наясно народното представителство. Разбира се, да уверя колегите, че ще положим максимално усилия в комисията, за да направим необходимото законопроектът наистина да стане реален регулиращ закон. Включително, уважаеми колеги, вероятно ще има дебат и по самото наименование на закона, защото за част от нас, включително за самия мен, бъдещият закон може да бъде наименован не за електронното управление, а за електронните административни услуги, тъй като и описанието на това, което той съдържа, а именно желанието да се модернизира българската администрация в тази посока, да може да се извършват такъв тип административни услуги. Нещо, което безспорно всички ние бихме желали да се случи в Република България. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Заповядайте за изказване, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, изправени сме пред един безусловно модерен законопроект. Дали той е нужен? Смятам, че всеки, който има поглед върху българската администрация и върху нейното състояние, ще се съгласи, че това действително е нужен законопроект. И той касае не толкова технология, колкото организация на самите взаимоотношения в администрацията, подобряване на комуникативността между отделните административни структури, което всички установяваме, че е слабост на сега съществуващата, на сега действащата административни система.
Какви положителни черти видях, докато се запознавах със законопроекта?
На първо място, възможността да бъде спестено на гражданите ежедневното попълване на едни и същи данни в различни формуляри. Чрез свързването на административните структури, обслужващи гражданите, и възможността те да ползват тази създадена вече база данни, ще спестим време, усилия и главоболия преди всичко на гражданите.
Вторият позитивен елемент, който е виден в конструкцията на закона, е предвиденото нормативно залегнало изискване за съвместимост на базите данни. Този въпрос на пръв поглед може да изглежда технологичен, но той има преки икономически и юридически измерения. В момента действат множество фирми, казано на лаически език компютърни фирми, които използват софтуер за поддръжка на бази данни. И тези фирми действат, имат договори с различни кметства, областни управи, министерства, ако щете един софтуер за документооборот в кое да е министерство, агенция или областна управа. Дали този софтуер да бъде един-единен за цялата страна, унифициран, или да се даде възможност на свободната инициатива, на тези компютърни специалисти да се развиват и да доусъвършенстват продукцията, да излизат на пазара с нови и нови продукти – този диспут тече вече втора година в съответните интернет и компютърни среди и смятам, че е постигнат един добър баланс между интересите на иновационното развитие и възможностите да се унифицира тази система, каквато изискване е заложено в закона. Тоест сега залегналото решение създава задължение на всички разработчици на подобен софтуер да се погрижат, защото базите данни да имат съвместимост и една система да може да работи със софтуер, разработен в друга административна структура.
Разбира се, това, както каза господин Методиев, ние ще се запознаем с всички постъпили възражения по законопроекта, но за мен основното, което тук трябва да се каже от трибуната, е, че законът залага едно голямо предизвикателство за българската администрация. И тези 12 месеца, които залагаме като отлагателен срок за влизане в сила на закона, трябва да бъдат много оптимално и ефективно използвани от българската администрация, от всички ръководители на ведомства, за които произтичат задължения по силата на закона, за да се създаде нужната организация, да се проведе нужното обучение и да започне функционирането му.
Искам да завърша с това, че законът е наистина голямо предизвикателство за нашата администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Господин Кътев, заповядайте за изказване.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще се постарая да съм кратък.
Първо, искам да отбележа, че според мен моделът, по който се представя на вниманието на народното представителство и на цялата общественост този законопроект, според мен е изключително перспективен, правилен и точен. Може би ние трябва да взимаме пример от този начин, по който се внася този законопроект, да бъде приложен и при останалото законотворчество на Народното събрание, включително и на Министерския съвет, които предлагат законопроекти.
Това е така, защото, първо, преди да бъде внесен в Народното събрание, законопроектът е минал през едно широко обсъждане, обсъждане и в широк кръг от специализирани лица, браншовици, специалисти, тоест може да се каже, че голяма част от хората, пряко ангажирани с прилагането на закона, са казали предварително своето мнение. Не е изработен в тесен кръг от специалисти, колко те са тези специалисти е друг въпрос, не е изработен само от заинтересовани лица, които прилагат някакви свои тези, корпоративни или лични интереси. И, от друга страна, се дава възможност с отлагане в неговото приложение от почти една година, от една страна, да има възможност държавната и общинска администрация да се организира така, че да може още от първия ден на своето приложение да функционира, от друга страна, се дава възможност средствата, които са необходими за неговото прилагане, да бъдат залегнали и предвидени в бюджета. И, от трета страна, се дава възможност за добра разяснителна компания сред обществеността, която ще се ползва от неговите услуги. Така че този модел според мен дава добра възможност ние в парламента, въпреки че законът е изключително нов, изключително авангарден, както отбеляза и министърът, може би за някои от нас недотам разбираем, но той дава възможност ние да имаме такова време между първо и второ четене, че ако се наложи, както говорихме в комисията, да се създаде работна група, която да поработи върху някои текстове, дава възможност да бъдат променени и да бъде приет безпроблемно и на второ четене.

Една забележка към вносителите – в Преходните и заключителните разпоредб моля да бъде поправена цифрата „18 месеца” на „12”, защото и министърът каза тази цифра. Това е времето, в което се прилага законът. Ние в комисията приехме тази цифра – „12” месеца.
Становището на Парламентарната група на НДСВ е, че ще подкрепим законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кътев.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? Не виждам.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за електронното управление с вносител Министерския съвет.
Гласували 108 народни представители: за 100, против 8, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Комисията по транспорт и съобщения има доклад по законопроекта на второ четене.
Думата има господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения – господин Димитър Танчев, Андрияна Атанасова, от Комисията за регулиране на съобщенията – председателят й – Георги Александров, членът на Комисията за регулиране на съобщенията – Петър Рендов, и директорът на Правна дирекция Ангелина Лякова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на изброените лица.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Доклад на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за електронните съобщения, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет.”
Това е първа част, която е от чл. 1 до чл. 222.
„Закон за електронните съобщения.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
„Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава първа.
Ще прочета членове 1, 2 и 3, тъй като по тях няма отрицателни становища.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
По чл. 2 има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
По чл. 3 също имаше предложение на колегите Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков. Те оттеглиха своето предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
„Глава втора – Цели и принципи.”
Има предложение на народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков наименованието на Глава втора да се измени. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава втора.
По чл. 4 има предложение на народните представители Ваня Цветкова и Иван Иванов, което е подкрепено от комисията по принцип.
Има предложение от народния представител Иван Иванов, което беше оттеглено.
Комисията подкрепи по принцип предложението на народния представител Мария Капон.
Предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 4 да придобие следната редакция:
„Чл. 4. (1) Целите на този закон са:
1. Да се създават необходимите условия за развитие на конкуренцията при осъществяване на електронни съобщения, като се:
а) осигуряват възможности на потребителите, включително и хората с увреждания, да извличат максимална полза що се отнася до избора, цената и качеството на електронните съобщения;
б) предотвратяват изкривяването или ограничаването на конкуренцията в сектора на електронните съобщения;
в) насърчават инвестициите в инфраструктурата и стимулират иновациите;
г) насърчават ефективното ползване и управление на ограничените ресурси.
2. Да се подпомага развитието на вътрешния пазар на електронни съобщения, като се:
а) отстраняват евентуални пречки при осъществяването на електронни съобщения;
б) насърчават изграждането и развитието на общоевропейски мрежи, оперативната съвместимост на общоевропейски услуги и реализирането на свързаност от край до край;
в) третират равнопоставено предприятията, осъществяващи електронни съобщения при наличието на еднакви условия;
г) сътрудничи на регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и на Европейската комисия по прозрачен начин за развитието на последователна регулаторна практика и за последователното прилагане на регулаторната рамка на Европейския съюз за електронните съобщения.
3. Да се подкрепят интересите на гражданите, като се:
а) осигурява достъп на всички граждани до универсална услуга;
б) осигурява високо ниво на защита на потребителите при техните отношения с доставчиците и по-конкретно осигуряват наличието на прости и финансово достъпни процедури за разрешаване на спорове;
в) съдейства за осигуряване на високо ниво на защита на личните данни и неприкосновеността в областта на електронните съобщения;
г) създават условия за предоставянето на ясна информация, включително чрез поставяне на изисквания за прозрачност на тарифите и на условията за ползване на обществените електронни съобщителни услуги;
д) подкрепят интересите на специфични социални групи и по-конкретно на хората с увреждания;
е) създават условия за осигуряване поддържането на целостта и сигурността на обществените електронни съобщителни мрежи.
(2) Органите по управление и регулиране на електронните съобщения:
1. предприемат всички обосновани мерки за постигане на целите по ал. 1 в обем и срокове, пропорционални на съответната цел;
2. отчитат в максималната възможна степен необходимостта от технологична неутралност.”
По чл. 5 предложението на народните представители Ваня Цветкова и Иван Иванов е прието от комисията по принцип.
Предложението на народния представител Иван Иванов е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Мария Капон.
Предложението на народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 5 да придобие следната редакция:
„Чл. 5. При прилагане на този закон държавните органи спазват принципите на законоустановеност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, технологична неутралност по отношение на мрежите при предоставянето от предприятията на електронни съобщителни услуги и свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата по така представените текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта, наименованието на Глава първа, членове 1, 2 и 3 от нея с текстове на вносителя, подкрепени от комисията, наименованието на Глава втора, членове 4 и 5 в редакция на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Глава трета – Държавно управление на електронните съобщения.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава трета.
„Раздел І – Общи разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел І.
По чл. 6 има предложение на народните представители Веселин Методиев и Иван Иванов. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.


По чл. 7 има предложение от народния представител Радослав Илиевски, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 7 да придобие следното съдържание:
“Чл. 7. (1) Министерският съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения приема политика в областта на електронните съобщения и политика в областта на информационното общество и ги обнародва в “Държавен вестник”.
  (2) Проектите на актовете по ал. 1 се предоставят за обществено обсъждане по чл. 18.
  (3) Политиката в областта на електронните съобщения и политиката в областта на информационното общество се актуализират най-малко веднъж на две години.”
Предложението на народния представител Радослав Илиевски по чл. 8 е прието по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 8 да придобие следната редакция:
“Чл. 8. (1) Министерският съвет по предложение на Съвета по националния радиочестотен спектър приема политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и я обнародва в “Държавен вестник”.
  (2) Министерският съвет по предложение на Съвета по националния радиочестотен спектър приема Национален план за разпределение на радиочестотния спектър и го обнародва в “Държавен вестник”.
  (3) Националният план за разпределение на радиочестотния спектър се актуализира най-малко веднъж на две години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава трета и Раздел І.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел ІІ – Съвет по националния радиочестотен спектър.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел ІІ.
Господин председател, предлагам да гласуваме само заглавието на раздела, тъй като в следващия член има неприети предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на Раздел ІІ. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел ІІ е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има две идентични предложения. Едното е от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, което те оттеглиха писмено пред комисията.
Същото предложение е направено и от народния представител Димитър Йорданов, което комисията не подкрепя.
Съгласно правилника ще прочета съдържанието на неговото предложение.
Създава се нов чл. 9, като останалите членове на проекта се преномерират:
“Чл. 9. (1) Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон.
  (2) Преди издаване от Министерския съвет на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения публикува съобщение за изготвените проекти в национален ежедневник, а съобщение заедно с текста на проекта и на страницата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в Интернет.
  (3) В съобщението по ал. 2 се посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да получат проектите, и срок, не по-кратък от 30 дни, в който могат да представят писмени становища по тях.
  (4) В 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 3 председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения изпраща обсъждания проект и подадените становища на Министерския съвет. Министерският съвет проучва становищата и отразява приетите предложения.
  (5) Процедурата за обществено обсъждане завършва с публикуване на страницата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в Интернет на постъпилите становища, с изключение на частите, представляващи търговска тайна, както и мотивите за неприетите предложения.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по предложението на народния представител Димитър Йорданов за създаване на нов чл. 9. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Йорданов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 7, против 54, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 9, който е по вносител. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 71, против 3, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 10 има предложение от народния представител Яни Янев: в чл. 10 ал. 1 се изменя така:
“(1) В съвета участват като членове представители на Министерството на финансите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на транспорта, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова: в чл. 10, ал. 1 след думите “Комисията за регулиране на съобщенията” да се добави “Съветът за електронни медии”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. За съжаление даже и народните представители, които са направили предложения, ги няма в залата, за да защитят предложенията си.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Яни Янев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 5, против 65, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Яни Янев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 2, против 33, въздържали се 49.
Предложението на народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова не се приема.
Моля, гласувайте чл. 10 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 11 има предложение на народния представител Радослав Илиевски.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а по т.2 то е оттеглено.
Има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 11 да придобие следната редакция:
„Чл.11. (1) Съветът изготвя проект на Национален план за разпределение на радиочестотния спектър.
(2) Планът по ал. 1 се изготвя в съответствие с документите на международните организации и/или техните компетентни органи, както и по предложения на заинтересуваните ведомства и служби с цел хармонизирано и ефективно използване на радиочестотния спектър.
(3) С плана по ал. 1 радиочестотният спектър се разпределя на радиочестоти, радиочестотни ленти и радиослужби за граждански нужди, за нуждите на държавните органи и служби по чл. 3, свързани с националната сигурност, и за съвместно ползване между тях.
(4) Разпределението на радиочестотния спектър на радиочестоти, радиочестотни ленти и радиослужби се извършва в съответствие с принципите на разпределението и ползването на радиочестотния спектър в Европейския съюз и от Международния съюз по далекосъобщения.
(5) Конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за граждански нужди или за съвместно ползване за граждански нужди и за нуждите на държавните органи и служби по чл. 3, свързани с националната сигурност, се извършва след провеждане на обществено обсъждане по чл. 18 в частта на граждански нужди.
(6) В 7-дневен срок от изтичане на срока за обществено обсъждане председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения изпраща обсъждания проект и подадените становища на Съвета по националния радиочестотен спектър. Съветът проучва становищата и публикува на страницата в интернет на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения постъпилите становища, както и мотивите за неприетите и приетите предложения. След проучване на становищата Съветът предлага на Министерския съвет да приеме решение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
По чл. 13 е прието по принцип предложението на народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 13 да придобие следното съдържание:
„Чл.13. (1) Съветът след съгласуване със заинтересуваните държавни органи и служби приема решение за ползване на конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти от радиосъоръжения с техните технически параметри, срок и място за ползването им на територията на Република България от чужди държави на основата на взаимност, както и от международни организации, когато това произтича от поетите от Република България международни задължения.
(2) Исканията за ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти от посолствата на чужди държави и/или от представителствата на международни организации се подават до съвета, който се произнася по исканията в срок до един месец от получаването им.
(3) Когато е предвидено издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения по реда на този закон, съветът уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която:
1. издава съответното разрешение;
2. събира определените такси, освен ако в международен акт е предвидено друго.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете, които бяха докладвани.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Раздел ІІІ – Държавна агенция за информационни технологии и съобщения”.
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
По чл. 16 има предложение на народния представител Мария Капон, което е подкрепено по принцип.
Предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков е подкрепено от комисията по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, като предлага т. 2 и т. 6 да се изменят така:
„2. изготвя и издава или внася за приемане от Министерския съвет по законови нормативни актове, свързани с осъществяването на своите правомощия, предвидени в този закон;
6. осигурява изпълнението на ангажиментите на Република България в областта на управлението на електронните съобщения и информационното общество, свързани с членството й в Европейския съюз и в други международни организации;”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
По чл. 18 предложението на народния представител Радослав Илиевски е подкрепено за ал. 1, 2 и 3, а за ал. 4 е подкрепено по принцип.
Предложението на Ваня Цветкова и Иван Иванов е подкрепено по принцип.
Народният представител Иван Иванов оттегли своето предложение.
Предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков е подкрепено по т. 1, а по т. 2 е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 18 да придобие следната редакция:
“Чл. 18. (1) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, преди издаване или внасяне в Министерския съвет на подзаконовите актове, предвидени в този закон, публикува съобщения за изготвените проекти в национален ежедневник, както и съобщение, заедно с текста на проекта на страницата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в Интернет.
              (2) В съобщението по ал. 1 се посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да получат проектите и срок, не по-кратък от 30 дни, в който могат да представят писмени становища по тях.
              (3) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения проучва становищата и отразява приетите предложения.
              (4) Процедурата за обществено обсъждане приключва с публикуване на страницата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в Интернет на постъпилите становища, приетите предложения, местата и текстовете, чрез които са отразени приетите предложения, и мотивите за неприетите.”
По чл. 19 предложението на народния представител Радослав Илиевски бе оттеглено.
Предложението на народния представител Мария Капон е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 19 да придобие следната редакция:
“Чл. 19. Средствата за подпомагане дейностите на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения постъпват в бюджета й и се набират от:
1. двадесет и пет на сто от окончателната тръжна цена след провеждане на търг за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
2. двадесет и пет на сто от еднократната такса за ползване на допълнително предоставен радиочестотен спектър;
3. тридесет и пет на сто от годишните такси за ползване и за временно ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър;
4. двадесет и пет на сто от годишните такси за ползване позициите на геостационарната орбита, определени за Република България, съгласно международни споразумения;
5. средства за съфинансиране на проекти за развитие на съобщенията и информационното общество;
6. други постъпления.”
По чл. 20 има предложение от народния представител Иван Николаев Иванов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, като предлага в ал. 1 да се направят следните изменения:
“1. Текстът преди т. 1 се изменя така:
“Чл. 20. (1) Средствата от бюджета на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения се разходват за:”.
2. В т. 1 думите “и дейности” се заличават.”
Останалото е текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност заличаването е в т. 1 от текста на вносителя?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава четвърта – Регулиране на електронните съобщения.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование за Глава четвърта.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за наименование на Раздел І и предлага Раздел І да придобие следното наименование: “Раздел І - Комисия за регулиране на съобщенията”.
По чл. 21 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Константин Кобаков и Стойко Танков.
Предложенията по ал. 1 и 2 са оттеглени.
Комисията подкрепя предложението за ал. 3, 4 и 5 по принцип.
Комисията подкрепя предложението за създаване на ал. 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 21 да придобие следната редакция:
“Чл. 21. (1) Функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения се извършват от Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък “комисията”.
              (2) Комисията е специализиран независим държавен орган. Комисията е юридическо лице със седалище София.
              (3) Комисията изпълнява законовите, подзаконовите нормативни актове и общите административни актове в областта на електронните съобщения, политиката в електронните съобщения, политиката по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и политиката по пощенските услуги.
              (4) Комисията регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения в съответствие с този закон.
              (5) Комисията регистрира и контролира дейността по предоставяне на удостоверителни услуги, свързани с електронния подпис, по реда, определен в Закона за електронния документ и електронния подпис.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава четвърта, на Раздел І и текста на чл. 21 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 22 има предложение от народния представител Тодор Костурски.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 се оттегли.
Има предложение на народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова. В доклада е записано, че комисията не подкрепя предложението, но по-коректно е да кажем, че приема образователно-квалификационната степен “магистър”, а не приема втората част – “професионален стаж най-малко пет години”.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 22 да придобие следното съдържание:
“Чл. 22. (1) Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател.
              (2) Членове на комисията са български граждани:
1. с образователно-квалификационна степен “магистър”;
2. с постоянен адрес на територията на страната;
3. неосъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
              (3) Председателят на комисията се определя и се освобождава по решение на Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя за срок пет години.
              (4) Заместник-председателят и двама от членовете на комисията се избират и се освобождават с решение на Народното събрание за срок пет години.
              (5) Един от членовете на комисията се назначава и освобождава с указ на Президента на Република България за срок пет години.
              (6) Броят на последователните мандати по ал. 3, 4 и 5 е не повече от два за всеки от членовете на комисията.
              (7) Членовете на комисията имат всички права по трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с правното им положение.”
Фактически, господин председателю, тук трябва да гласуваме само изискването за трудов стаж, което не е подкрепено от комисията, а що се отнася за образователно-квалификационната степен – предложението на народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изпуснах възможността при първите приети членове на закона да се изкажа, защото отсъствах от залата, но не мога да пропусна да се изкажа по чл. 22. Защото приемането на този член в този му вид по мое твърдо убеждение ще има недобри, да не кажа тежки последици за функционирането на комисията. Нещата са повече от ясни. Текстът, така както е записан, дава ясната рамка, че петте членове на Комисията за регулиране на съобщенията могат и съвсем сигурно ще бъдат политически лица.
Господин председател, Вие тук сте народен представител отпреди моите три мандата вече и знаете, че беше приет Закон за далекосъобщенията още през 1998 г., ако не се лъжа, или 1999 г. и изискванията там бяха поставени по един ясен начин. Дори и следващите промени, които бяха направени в 39-ото Народно събрание, не бяха в тази степен ерозиращи изискванията към членовете на комисията, каквито ги виждам сега в чл. 22.
Преди всичко, ако четете ал. 2, се разбира, че единственото, което се изисква от членовете на комисията, е да не са били осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер; да живеят в България, то остава да живеят в Мадрид или в Лондон; и да имат образователноквалификационна степен “магистър”. Магистър по какво? Законодателят и вносителят в това число не уточняват. Може да е магистър по българска филология, може да е по японска, може да е по каквото пожелаете. Да се изисква някакъв трудов стаж? Не. Защо? На 23 години с магистърската диплома можете да станете член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Комисията за регулиране на съобщенията по презумпция е един високоспециализиран орган, чието функциониране е невъзможно, ако хората, които съставляват тази колегия, нямат необходимите познания, нямат познанията по отношение на европейското законодателство – директиви и други европейски документи, ако не познават историята на българското законодателство в тази област и ако няма заявена позиция, която да бъде в полза на обществения интерес. За мен е необходимо преди всичко там да има един добър юрист. Защото, ако няма юрист, а такова изискване изобщо липсва, а имаше такова изискване в предишния закон...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прав сте, господин Иванов, юрист трябва да има.
ИВАН ИВАНОВ: Трябва да има юрист, разбира се, господин председател. Те ще работят с важни документи, ще трябва да регулират съобщенията в Република България, като имате предвид, че в ХХІ век – това, което се наблюдава, енергетиката и телекомуникациите са най-бързо развиващите се сектори в Европейския съюз. Непрекъснато трябва да вземат активно участие в диалога, който ще трябва да се установи между тях и експертите, и членовете на Европейската комисия. Трябва да има също така и един икономист, желателно е, в областта на съобщенията. Никакво изискване. Трябва да има поне един инженер в областта на съобщенията, защото има чисто инженерни проблеми. Човек, ако не разбира от радиочестотен спектър, ако не разбира от определени изисквания, питам: каква роля ще играе тази комисия? Това са пет кукли на конци, които ще изпълняват определени поръчки.
Аз съм възмутен и казах това нещо и в комисията. Ние подхождаме по един престъпно лековат начин към състава на една от най-важните регулаторни комисии в Република България. Съжалявам, че го казвам, но това е цялата истина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Иванов, с този закон ние не създаваме за първи път Комисията за регулиране на съобщенията. Тя функционира със сега действащия Закон за далекосъобщенията. Тя е от пет члена – има инженер, има и експерт по радиочестотния спектър, има и юрист, и т.н. Предстои на мястото на юриста, който в момента е член на Комисията за регулиране на съобщенията и е от квотата на Народното събрание, да бъде избран човек, тъй като госпожа Зина Трифонова е подала молба за напускане. Все пак нека се доверим, погледнете кои утвърждават: Народното събрание избира трима от членовете, министър-председателят назначава председателя на КРС и един от членовете на комисията се назначава с указ на президента. Това са трите най-висши институции, които ще назначат хора, които познават този бранш. Ние не създаваме отново тази комисия. Тя функционира и ще продължава да функционира след приемането на новия Закон за електронните съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин Иванов, съгласен съм с една част от Вашето изказване – че наистина Комисията за регулиране на съобщенията е важен, независим, специализиран орган. Съгласен съм и с това, че в закона от 1998 г. имаше императивно изискване за правоспособен юрист и икономист. По този закон аз съм избиран и съм бил три години заместник-председател на тази комисия. Аз бях избран като юрист. Председателят беше назначен като икономист. Но и мен, и него, които бяхме избрани и назначени по императивните изисквания, ни обучаваха хора като уважаемия господин Рендов, който присъства в залата, който беше назначен в комисията, без да има изискване да бъде математик, както и господин Валентин Георгиев, който президентът беше назначил, без да има изискване да бъде инженер в областта на радиочестотния спектър.
Тук ще повторя аргумента, който уважаемият господин Мирчев каза. Тази комисия се конституира от три власти в държавата – президент, министър-председател и Народно събрание. Едва ли някой от нас счита, че те могат да си позволят в този толкова важен държавен орган да изпратят специалисти по японски, по фармацевтика или по нещо друго. Нека не им вменяваме императивно какви специалисти трябва да изпратят, а да се доверим на тяхната държавническа мисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Костадинов.
За дуплика думата има господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което каза господин Мирчев, е вярно. Познавам персоналния състав на комисията в сегашния й вид, познавам персоналния състав на комисията и в предишния. Но и в двата случая, господин Мирчев, органите, които назначаваха членовете на комисията, бяха поставени в изискванията на закона. Те, изхождайки именно от изискванията на закона, бих казал, знаеха, че трябва да назначат такива хора.
По отношение на това, което каза господин Костадинов, ще кажа следното. Да, аз признавам и уважавам много авторитета на господин Рендов, но господин Рендов беше по едно друго изискване в предишния закон – изискването, доколкото си спомням, беше пет години професионален стаж в тази област. Той имаше тези пет години, той работеше и е нашият експерт, който комуникира с Европейската комисия. Може би не само той, но най-вече той.
Така че това бяха хора, които отговаряха на изискванията на закона – такъв, какъвто го бяхме гласували през 1998 г. Сега тази рамка я няма. Извинете, но една държава функционира въз основа на законодателството, което поставя определени правни рамки. Не функционира на базата на доверие, защото доверието не е достатъчно, извинете ме, за да се премахнат изисквания, които бяха наложени.
През 1998 г. и аз имах доверие и към президента на Републиката, и към министър-председателя, тъй като те бяха от моята политическа сила. Но това не ми попречи с пълна убеденост да защитавам тогава да се поставят тези изисквания, а не да кажа: аз имам доверие в министър-председателя, той сигурно ще назначи качествен човек, или президентът. Това не е солиден аргумент в пленарната зала на Народното събрание. Това не може да убеди мен, а надявам се, че не може да убеди и другите колеги в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би поради изказванията на уважаемия председател на комисията и уважаемия заместник-председател Камен Костадинов и техните позиции сте записали, че органът е колегиален. Така отива - към колегиален орган по начина, по който параграфът е разписан. Не съм съгласен с никакъв довод, който ни принуждава да се доверяваме на когото и да е. Законът е този, който регламентира каквото и да е в живота ни – отношенията ни и начина, по който се развиваме. Не мога да приема, в комисията имаше сериозни дискусии, чудя се как надделя това, което четем в момента, как без трудов стаж, как? Пет години беше разписано в стария закон, имаше предложения за повече, за осем – това е изключително важен орган, изключително експертен орган. Не приемам, не зная, надявам се вие да не приемате с гласуването си, липсата на трудов стаж, което е ясен индикатор за възможности, плюс образованието. Трудно ми е да приема и неразписването на професии в комисията, трудно ми е да приема как така разчитаме на макар и президента, макар и министър-председателя, макар и депутати. Неприеливо е не само за мен, а и за обществото ни. Моля ви да помислите върху това, защото това е изключително важен орган, с волята си да направите така с гласуването си да можем да отстраним тази несправедливост.
Иначе конструктивно явно е допусната грешка в записа. Не може този орган да бъде колегиален, най-вероятно е колективен. Моля да го поправите, защото ще бъде смешно записано в закона, че Комисията за регулиране на съобщенията е колегиален орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): За процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Като имам предвид, че в момента в комисията продължава да тече на второ четене същият закон и остават сигурно още две седмици, в които комисията ще разгледа оставащите пет или шест глави от закона, като считам, че и аз, и колегата Румен Ангелов изложихме наистина сериозни аргументи, правя процедурно предложение да отложим гласуването по този текст. Нека още веднъж огледаме текста в Комисията по транспорт и съобщения. Нека внесем някои поправки, които да бъдат в интерес на закона и на развитието на българските телекомуникации, които в немалка част зависят от Комисията за регулиране на съобщенията, особено в динамичното развитие, либерализацията и т.н. на пазара.
Затова, господин председателю, моля да подложите на гласуване процедурното предложение за отлагане на този текст. Има и други текстове, това няма да бъде прецедент.
Още повече, повтарям, в момента продължава гледането в комисията, което ще завърши не по-рано от две седмици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, много рано започнахме триковете. Този текст е обсъждан в комисията, всички предложения са подкрепени, единодушно е приет и няма нищо общо с предхождащи или последващи текстове.
Правя обратно процедурно предложение да не се отлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за отлагане на разискванията по чл. 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 26, против 47, въздържали се 31.
Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 22? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова в неприетата му част.Те предлагат професионалният стаж да бъде най-малко пет години.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 6, против 24, въздържали се 47.
Предложението на народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Ангелов в чл. 22, ал. 1 думата “колегиален” да се замени с “колективен”.
Гласували 87 народни представители: за 11, против 20, въздържали се 56.
Предложението на народния представител Румен Ангелов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 22, така както се предлага от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 80, против 2, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 23 има предложение от народния представител Радослав Илиевски, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 23 ал. 1 се изменя така:
              “(1) Членовете на комисията или свързани с тях лица по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон не могат да бъдат физически лица – еднолични търговци, собственици, съдружници, акционери, управители (прокуристи), консултанти или членове на управителни или контролни органи на търговски дружества, държавни предприятия и юридически лица с нестопанска цел в областта на съобщенията и удостоверителните услуги по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.”
Предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 23 да придобие следната редакция:
“Чл. 23. (1) Членовете на комисията не могат да бъдат еднолични търговци, собственици, съдружници, акционери, управители, прокуристи, консултанти или членове на управителни или контролни органи на търговски дружества, държавни предприятия и юридически лица с нестопанска цел в областта на съобщенията и удостоверителните услуги по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.
              (2) Членовете на комисията не могат да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждение по граждански договор, освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Радослав Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, това предложение беше продиктувано от идеята да се даде по-голяма възможност за антикорупционни действия в областта на далекосъобщенията и телекомуникациите, затова беше направено, но когато го дискутирахме в комисията, стигнахме до извода, че то действа малко дискриминационно към членовете на семействата, на близките по съребрена линия на тези, които ще работят в този контролен орган. Той действа доста дискриминиращо спрямо тях и, за да има справедливост, аз оттеглям своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по чл. 23? Няма.
След като господин Илиевски оттегли предложението си, трябва да поставим на гласуване предложението на комисията за чл. 23.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: От чл. 24 до чл. 28 всички предложения са приети по принцип и мога да ги докладвам.
Предложението от народния представител Радослав Илиевски по чл. 24 е подкрепено.
Комисията подкрепя предложението от народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 24 да придобие следното съдържание:
„Чл. 24. (1) Мандат на член на комисията се прекратява при смърт или от съответните органи преди изтичането на мандата в следните случаи:
1. по негово писмено искане в едномесечен срок от получаване на искането;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
3. когато е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
4. при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три последователни месеца.
(2) В едномесечен срок от датата на предсрочно прекратяване на мандата на член на комисията компетентният орган съответно определя или избира и назначава нов член до приключване на съответния мандат.
(3) При изтичане на мандат на член на комисията, той продължава да изпълнява своите правомощия до влизане в сила на акта за определяне или избор и назначаване на нов член.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 25 да придобие следното съдържание:
„Чл. 25. Възнагражденията на членовете на комисията се определят, както следва:
1. на председателя – 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание;
2. на заместник-председателя – 95 на сто от основното възнаграждение на председателя на комисията;
3. на останалите членове – 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на комисията.”
Тук искам да поясня, че този текст е изцяло взет от всички приети досега закони, където се създават агенции или комисии. По този начин се създават еднакви условия за всички органи, създадени със закон от това Народно събрание.
По чл. 26 има предложение от народния представител Радослав Илиевски, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя.
Предложението от народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26 по принцип и предлага следната редакция:
„Чл. 26. (1) Всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той има при вземане на конкретно решение, и да не участва в обсъждането и гласуването му.
(2) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги за лицата по ал. 1, когато членовете на техните семейства, роднини по права линия без ограничения, роднини по съребрена линия до четвърта степен включително и роднини по сватовство до втора степен включително, както и на икономически свързани с тях лица, които предоставят електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(3) При встъпване в длъжност членовете на комисията подават декларации, с които декларират наличието или липсата на съществен търговски, финансов или друг делови интерес. В декларациите се вписват и имената и адресите на икономически свързани с тях или с членове на семействата им лица, икономически свързаните с роднини по права линия без ограничения, с роднини по съребрена линия до четвърта степен включително и с роднини по сватовство до втора степен включително лица, както и деловите интереси, които са възникнали. Декларациите се съхраняват в специален публичен регистър при комисията.
(4) Членовете на комисията подават най-малко веднъж на шест месеца декларации съгласно изискванията на ал. 3.
(5) Една година след прекратяването или изтичането на мандата членовете на комисията не могат да бъдат собственици, акционери, съдружници, управители, прокуристи или членове на органи на управление или контрол, служители или консултанти на търговски дружества, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да подават уведомление по чл. 64, както и да получават разрешения по този закон и/или разрешения и/или лицензи по Закона за електронния документ и електронния подпис и по Закона за пощенските услуги.
(6) Всяко заинтересовано лице може да поиска от съда да отмени решения, взети в нарушение на ал. 1.”
По чл. 27 има предложение от народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 27 да придобие следната редакция:
„Чл. 27. (1) Председателят на комисията:
1. представлява комисията или упълномощава лица, които да я представляват;
2. организира и ръководи дейността на комисията;
3. насрочва, предлага проект за дневен ред и ръководи заседанията на комисията;
4. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите от администрацията на комисията, като представлява комисията при взаимоотношенията със служителите от администрацията, в качеството й на работодател;
5. организира и отговаря за изпълнението на бюджета на комисията.
(2) Дейностите по ал. 1, т. 4 и т. 5 се извършват по правила, приети с решение на комисията.”
В текста на ал. 2 прибавихме израза „и т. 5”, което беше гласувано на заседание на комисията.
По чл. 28 има предложение от народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 28 да придобие следната редакция:
„Чл. 28. (1) Комисията в своята дейност се подпомага от администрация.
(2) Комисията по предложение на председателя и/или на неин член обсъжда и приема правилник, определящ устройството, дейността, организацията на работа на комисията и структурата на нейната администрация, който се обнародва в „Държавен вестник”.
(3) Комисията по предложение на председателя и/или на неин член с решение утвърждава вътрешните правила за определяне на работната заплата на служителите от администрацията и разполагаемите средства по бюджета на комисията.
(4) Основните месечни възнаграждения на служителите от администрацията се определят в съответствие с вътрешните правила, приети с решение на комисията по ал. 3 по предложение на председателя й и/или на неин член.
(5) С решение на комисията, нейните членове и служители от администрацията получават допълнително възнаграждение към основното си възнаграждение за изпълнение на специфични функции при условия и по ред, определени с вътрешните правила за работната заплата.
(6) Средствата по ал. 5 се определят в размер до 35 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата и се включват в бюджета на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Няма да се изказвам по възнагражденията на членовете на комисията, защото председателят на комисията тук направи някакъв коментар.
Смятам изобщо, че е назрял въпросът за това Народното събрание да се произнесе по един определен начин за тези комисии в Република България, защото иначе става едно наддаване – за Комисията за финансов надзор по един начин, Комисията за регулиране на съобщенията по друг, позоваване от една комисия за друга и т.н. Този въпрос няма да го засегна. Ако се реши общо, той ще се реши и ще се направят корекции в съответните закони.
Имам обаче въпроси към вносителите, които ще определят и моето отношение при гласуването. Единият ми въпрос е по чл. 24. В чл. 24 се говори за прекратяване на мандат. Преди малко, когато говори господин Камен Костадинов, той много откровено, и това беше хубаво, каза, че когато е влязъл в комисията, до голяма степен е научил много неща от господин Рендов.
Така, както са разписани текстовете, и в предния чл. 22, и в чл. 24 по никакъв начин не личи дали има някаква приемственост, тоест поне в първия, а може би и във втория мандат, по различно време да се прекратяват мандатите на отделни членове. Това нещо съществуваше преди. Съществува и в СЕМ, съществува и на други места, съществуваше и в някои от съдебните органи. Това именно дава тази приемственост на човека, който влиза, по определен начин да бъде въведен от останалите действащи членове на комисията.
Така, както са разписани текстовете, петима души влизат, след пет години петима излизат и идват нови петима, което действително не е добро като решение.
Моят въпрос към вносителите е: ще има ли в Преходните и заключителните разпоредби установяване на различна продължителност на първия мандат, който, бих казал, е преходен за комисията?
Следващото, което искам да запитам. В Административнонаказателните разпоредби – глава, която не сме разглеждали още, този чл. 26 толкова подробно е разписан за това какво трябва да декларират членовете на комисията, как една година след прекратяването не могат да заемат техния мандат или при изтичането не могат да заемат определени постове. Какво би последвало, ако те не изпълнят разпоредбите на чл. 26? Ние можем да запишем и десет години, ако няма по никакъв начин поне административнонаказателна разпоредба. Тези членове звучат много красиво, но реално няма да доведат до нищо съществено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костадинов, заповядайте за изказване.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Господин Иванов, макар че въпросът не беше отправен към мен – аз не се чувствам вносител, но мисля, че мога да Ви кажа какво е било моето разбиране, когато сме приемали този закон.
Към този момент каква е картината в Комисията за регулиране на съобщенията? Имаме председател, на който мандатът му изтече преди два дни. Имаме член на комисията, избран от Народното събрание преди почти две години, който е в оставка. Имаме член, назначен с указ на президента, на който мандатът изтича след една година. Имаме още двама членове – член и заместник-председател, чиито мандат трябва да изтече след три години и половина. Тоест в закона, който е бил приет през 1998 г., беше въведено, че първоначалният мандат на заместник-председателя и двама от членовете, избрани от Народното събрание, на първия е три години, а на члена, назначен с указ на президента, е една година. Което е постигнало своята цел, тоест мандатите на различните членове да завършват по различно време.
С този закон ние не прекратяваме сега съществуващите мандати.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Сигурен ли сте?
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Това е духът на закона, когато го разисквахме в комисията. Мисля, че и Вашето участие в тези разисквания е било водено от подобни съображения.
Предложението, което дойде от мен при разискванията в комисията за двата последователни мандата, е отразено в доклада.
Нашето мнение, поне в комисията, когато водехме дебати, не знам дали Вие бяхте, е, че сегашните членове, които са започнали и първите им мандати не са били пълни, тоест тримата представители на Народното събрание и човекът, посочен от президента, да имат право на два пълни мандата. Тоест мандатите от три и от една година да не се броят като мандати, за да може да се получи едно стъпаловидно прекратяване на мандатите. Идеята ни е да бъде записано в Преходните и заключителните разпоредби, тоест според мен това е духът на закона и това е желанието на участниците в дебата в комисията. Мисля, че оттук присъстващите членове, никой не може да ме опровергае.
Ако това до някаква степен отговаря на Вашите въпроси, защото аз съм абсолютно съгласен с Вас, че приемствеността е изключително важна. Ще бъде огромна грешка, ако пет човека си тръгнат, и дойдат пет нови. Най-малко три месеца ще им трябват да научат на кой етаж какви кабинети има и къде да си получават заплатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Бързо ще научат къде се получават заплатите, но другите работи не знам.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми колега Костадинов, това, което Вие казахте, по определен начин ме удовлетворява, но то трябва да бъде ясно разписано. Ние сме свидетели на законодателството през последните 15 години, когато много често не даже с гласуване на изцяло нов закон, но с гласуване на изменение и допълнение в съществуващ закон, в Преходни и заключителни разпоредби минава едно ренде, както се казва. Сменят се едни комисии, други органи и т.н.
Тук аз повдигнах този въпрос, за да чуя не само Вашето мнение. Исках да чуя и мнението на вносителите, че в Преходните разпоредби този въпрос ще бъде уреден, така както Вие го заявихте. Защото иначе има и други преходни разпоредби, които са минавали през пленарната зала, в които се казва: в едномесечен срок се избира нов състав на съответна комисия и някой друг орган.
Ако ние наистина създадем преходна разпоредба, в която се заявява, че мандатът на действащите членове на Комисията за регулиране на съобщенията продължава до тяхното изтичане, това вече е отговор пряко на моя въпрос и гаранция, че ще има приемственост в Комисията за регулиране на съобщенията. Надявам се, че това ще стане. Зная, че ние още не сме стигнали до разглеждането на Преходните и заключителните разпоредби, но вероятно в предстоящите две седмици и това ще се случи. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Затова законът трябва да се разглежда от член първи до член последен.
Има ли други желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте, уважаеми народни представители, текстовете, докладвани от председателя на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 85, против – няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел ІІ – Правомощия.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел ІІ.
По чл. 29 има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Иван Иванов, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 29 да придобие следната редакция:
“Чл. 29. Комисията изпълнява своите правомощия, функции и задачи за постигане на целите по чл. 4 в съответствие с принципите по чл. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ и чл. 29.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел ІІ и чл. 29 са приети.
Ще продължим със законопроекта утре от 9,00 ч.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе редовно заседание утре, четвъртък, от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще проведе извънредно заседание днес от 17,30 ч. и в четвъртък – редовно заседание от 15,00 ч.
Комисията за борба с корупцията ще проведе редовно заседание на 1 февруари от 14,30 ч.
Комисията по отбраната ще проведе заседание утре, четвъртък, от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание утре от 11,00 ч. в зала “Изток”.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание утре от 15,00 ч.
Комисията по въпросите на държавната администрация ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание днес от 15,00 ч. и утре от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 7 февруари от 14,30 ч.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Иван Илчев
Мирослав Мурджов