Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Петя Гегова и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Днес следва да продължим с нашата седмична програма. Едновременно с това, като първи ден, парламентарните групи имат право да направят предложения за включване на точки в дневния ред по силата на ал. 7 от чл. 40 от правилника. Направени са такива предложения от някои от парламентарните групи и те са следните:
- от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори – второ четене на Законопроекта за електронните съобщения;
- от Парламентарната група на Движението за права и свободи – Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект "Подобрения във водния цикъл", включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1;
- от Парламентарната група на ОДС няма постъпило предложение;
- от Парламентарната група на Демократи за силна България – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки;
- от парламентарните групи на Българския народен съюз, на Коалиция "Атака" и на Коалиция за България няма постъпили предложения.
Има две съобщения:
Едното е от народните представители Мая Манолова и Георги Юруков, които на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглят внесения от тях Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 654-01-126 от 1 септември 2006 г.
На 31 януари т.г. Сметната палата, на основание съответния текст от закона за палатата, е внесла Програма за одитната дейност на Сметната палата за 2007 г. С мое писмо тази програма е изпратена на Комисията по бюджет и финанси и се намира на разположение в Библиотеката.

Уважаеми колеги, пристъпваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ – продължение.
Приети са заглавието и членове от 1 до 29 включително. Предстои докладването на чл. 30.
Господин Мирчев, имате думата, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
По чл. 30 има предложение от народния представител Радослав Илиевски.
Комисията подкрепя предложението по т. 16, 17, 19, 20 и 21, а за т. 18 – по принцип.
Има предложение от народния представител Яни Янев – в чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 9 се изменя така:
"9. издава, изменя, допълва, спира или прекратява разрешенията за ползване на определен ограничен ресурс за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, след решение на Съвета за електронни медии;".
2. Точка 10 се изменя така:
"10. извършва проучване и предоставя информацията на Съвета за електронни медии за техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми, за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;".
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 2, а предложението по т. 3 е отразено на систематичното му място.
Има предложение от народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова – в чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 9 се заличава думата "аналогови".
2. В т. 10 се заличава думата "аналогово".
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 2, а предложението по т. 3 и 4 са отразени на систематичното им място.
Предложение от народния представител Иван Николаев Иванов – в чл. 30 се правят следните изменения:
1. В т. 9 думата "радиоразпръскване" се заменя с "радиоразпространение".
2. В т. 10 думата "радиоразпръскване" се заменя с "радиоразпространение".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Веселин Методиев и Иван Николаев Иванов – в чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. определя пазарите на електронни съобщителни мрежи и/или услуги по искане на заинтересувано предприятие, осъществяващо електронни съобщения;".
2. Точка 12 се изменя така:
"12. предоставя за ползване, резервира и отнема номера, адреси и имена, съгласно международните договори, по които Република България е страна;".
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 2, по т. 3 и 4 подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 30 да придобие следното съдържание:
„Чл.30. Комисията има следните правомощия:
1. определя съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, подлежащи на регулиране по този закон;
2. проучва, анализира и изготвя оценка относно нивото на конкуренция на съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
3. определя предприятия, които имат значително въздействие върху съответния пазар;
4. налага, продължава, променя или отменя специфични задължения на предприятия, определени като предприятия със значително въздействие върху пазара, за постигане на целите на този закон;
5. по изключение налага обосновани и пропорционални временни специфични задължения в случаите, предвидени по този закон;
6. възлага предоставянето на универсална услуга;
7. изготвя, приема и актуализира регулаторна политика за ползването на номера, адреси и имена за осъществяване на електронни съобщения;
8. изготвя и приема общи и нормативни административни актове, свързани с правомощията си, в случаите, предвидени по този закон;
9. изготвя и предоставя за издаване или приемане от компетентните държавни органи проектите на подзаконови нормативни актове в случаите, предвидени в този закон;
10. издава, изменя, допълва, прехвърля, спира, прекратява или отнема разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
11. издава и преустановява действието на временни разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
12. издава, изменя, допълва, прехвърля, спира, прекратява или отнема разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване след решение на Съвета за електронни медии;
13. извършва проучване и предоставя информация на Съвета за електронни медии за техническите параметри, необходими за наземно аналого радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми, за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;
14. изготвя, приема и актуализира Националния номерационен план;
15. предоставя за ползване, резервира и отнема номера, адреси и имена;
16. съдейства за предоставянето от международни организации на номера, адреси и имена за електронните съобщения в Република България;
17. представлява Република България в международните организации на регулаторните органи в областта на електронните съобщения;
18. изпълнява функциите на национална организация по стандартизация пред Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията и участва в работата на техническите комитети по стандартизация в Република България, имащи отношение към електронните съобщения;
19. води предвидените в този закон регистри;
20. извършва обществени обсъждания, консултации и допитвания в случаите и по процедурите, предвидени в този закон;
21. разрешава спорове между предприятия;
22. разглежда жалби на крайни потребители в случаите, предвидени в този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Уважаеми колеги, това е един възлов текст от закона с редица предложения, някои от тях подкрепени от комисията, други – не.
Има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Яни Янев по т. 9 и 10, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 17, против 66, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова по т. 9 и 10, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 20, против 30, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иванов оттегля предложението си по т. 9, поради което няма да бъде гласувано.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Веселин Методиев и Иван Иванов по т. 1 и 12, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 34, против 56, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага своя окончателна редакция на чл. 30.
Гласували 131 народни представители: за 120, против 8, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението на народните представители Ваня Цветкова и Иван Иванов е чл. 31 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Народните представители Румен Ангелов, Радослав Илиевски и Иван Иванов оттеглиха предложенията си.
Има предложение от народния представител Мария Капон в чл. 31 ал. 2 да се измени така:
„(2) Комисията отстранява бариери и пречки за конкуренцията в съответствие на компетентността си.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 31 да отпадне, както е предложено от народните представители Ваня Цветкова и Иван Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли нужда да чуем вносителите дали споделят това мнение на комисията?
Думата има господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председателю, действително имах предложение, което беше оттеглено от моя страна, но моето изказване е по общото съдържание на чл. 31. Не съм съгласен с мнението, което беше подкрепено от комисията за оттегляне, да отпадне целият чл. 31. Приемам, че в ал. 1 на чл. 31 има терминология, която не би трябвало да се използва, например “технологично необвързано регулиране” или след това, когато се говори за въздействие до минимално необходимото в съответствие с правото на конкуренция регулаторно въздействие. Но в ал. 2 на чл. 31 от този закон, който има за цел именно да хармонизира българското законодателство чрез Закона за електронни съобщения с европейската рамка, която е определена със съответните директиви и по-специално с директивата за обща регулаторна рамка на електронните и съобщителни мрежи и услуги от 7 март 2002 г., вижте какво се получава. Комисията предлага на пленарната зала да отпаднат текстове, които 1:1 са текстове от директивата на Европейския съюз. Чета последователно.
Първо, най-общо заглавие на въвеждащия текст на ал. 2: “Комисията насърчава развитието на конкуренцията при предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги”. Член 8, т. 2 от директивата гласи: “Националните регулаторни органи – това е именно нашата Комисия за регулиране на съобщенията – насърчават конкуренцията в доставката на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и свързани съоръжения и услуги”.
След това в т. 1 текстът, който беше разглеждан в комисията, гласеше: “Прилага регулаторни мерки, ограничаващи възможностите за възпрепятстване на конкуренцията”. Буква “б” от т. 2 на чл. 8 на директивата на Европейския съюз гласи: “Предотвратява опорочаването или ограничаването на конкуренцията в сектора на електронните съобщения” – абсолютно същия текст по дух, смисъл, дори и като съдържание. Или да продължа нататък?
Точка 2 от текста, който беше разглеждан от българския проект, отстранява пречки и бариери за конкуренцията в рамките на своята компетентност. В т. 3 на буква “а” от чл. 8 на директивата се казва: “Отстраняване на пречките при доставката на електронни съобщителни мрежи, свързани съоръжения и услуги”.
Не искам да отегчавам колегите, мога да продължа да цитирам абсолютно същия текст и за т. 3, и за т. 4, които съответстват на текста на директивата.
Първо, апелирам към колегите да не приемат отпадането на чл. 31. И понеже процедурата ми позволява това, господин председател, мога да направя единствено предложение за отпадането на ал. 1, която действително е некачествено формулирана. Но в ал. 2 четирите точки, които бяха внесени от агенцията, считам, че трябва да останат в окончателния текст на закона. Отпадането на чл. 31 – това, което в крайна сметка предлага Комисията по транспорт и съобщения, реално ще доведе до орязване на правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията и, което също е не по-малко важно, до неспазване на директивите на Европейския съюз, които по същество вече трябва да бъдат и част от вътрешното законодателство и трябва да бъдат отразени в законите, които приемаме. Нека не забравяме, че по отношение на регулирането на електронните съобщения България е в изоставаща позиция спрямо европейското законодателство. Нека да не продължаваме да разширяваме това изоставане на България спрямо Европейския съюз!
Апелирам към вас да подкрепите ал. 2 на чл. 31! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Иванов, върнете се в чл. 4 – това, което гласувахме вчера. Ако искате същото да го повторим в чл. 4 и чл. 31 и да правим едни и същи текстове на 2, 3, 5 или 10 места…
Член 31 отпада, защото всичко е отразено в чл. 4 и чл. 5 на закона, който вчера гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иванов, това беше един вид реплика към Вас, така че аз съм готов да Ви дам възможност за дуплика. Съгласен ли сте с тази интерпретация на господин Мирчев? Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мирчев! Член 4, който е в най-общата част – общи положения на закона, е ясно озаглавен “Цели на закона”. Там дори не се разписва кой носи тези правомощия, които законът трябва да възложи. Ако тръгнем от чл. 4, трябва да изхвърлим половината от текстовете на закона, които във всички следващи глави развиват именно целите, които са заложени в чл. 4. Докато чл. 31, за който говоря, е именно в частта “Комисия за регулиране на съобщенията” и в правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията, които започват от чл. 29, а именно всеки закон се изгражда на тази база – отначало принципи и цели, а след това се разписват в целия закон, като се упоменават конкретните органи, които трябва да изпълнят и да уплътнят със съдържание заложените цели.
Ето затова считам, че това е просто бягане от един акт, който Комисията по транспорт и съобщения е взела, без да отчете директивата на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, по чл. 31 имам промяна в ал. 2 относно цялата алинея, тъй като става въпрос за конкуренция. Безсмислен е текстът, който прилага чл. 31 – комисията насърчава развитието на конкуренцията при предоставяне на електронни съобщения, мрежи и услуги. Тук се съгласявам с председателя на комисията – в рамките на чл. 4 целите на Комисията за регулиране на съобщенията са поставени, но е задължително да бъде записано в ал. 2, ако приемем, че остава чл. 31, комисията да отстранява бариери и пречки за конкуренцията в съответствие на компетентността си, тоест в съответствие с чл. 4 и целите, които са си поставили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики или изказвания? Дали вносителите биха искали да вземат отношение по този въпрос?
Господин Мирчев, тук има въпрос, който постави господин Иванов, защото чл. 31 се позовава на целите на чл. 4, които Вие изтъкнахте и разписва вече задълженията на комисията. Така че поначало аргументът на господин Иванов има място, но при положение, че самият вносител не е особено заинтересован да защити този текст, не знам как да тълкуваме това негово поведение.
Алинея 1, която господин Иванов предложи да отпадне, също ми се струва, че регламентира доста важен принцип за технологично необвързано регулиране и за минимално необходимо регулиране. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Терминологично имате съмнение. Какви мнения съществуват сред народните представители?
Заповядайте, господин Гъндев.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че господин Иванов е прав, и за да избегнем проблемите, които би ни създало, предлагам да го подкрепим в един нов чл. 30а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не знам как предлагате това като техника – ал. 2 да остане като чл. 30а. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не може в нов закон да има букви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не знам дали се налага такова техническо преоформяне.
Има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме по реда на постъпилите предложения.
Първо е предложението на народния представител Мария Капон за промяна във формулировката на шапката на ал. 2.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 19, против 40, въздържали се 39.
Предложението на госпожа Капон не се приема.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Николаев Иванов за отпадане на ал. 1.
Гласували 92 народни представители: за 70, против 11, въздържали се 11.
Предложението се приема – ал. 1 отпада.
Моля, гласувайте предложението на комисията целият чл. 31 да отпадне.
Беше направено предложение за преоформяне като чл. 30а. Това е трудно технически да се подложи на гласуване, но смисълът на предложението е ал. 2 да остане.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 55, против 24, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Има предложение за прегласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, тъй като част от залата не внимаваше, моля да подложите на прегласуване това предложение. Ще повторя: в чл. 4 всички тези неща са разписани. Ако трябва, ще ги прочета отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Моля, прегласувайте предложението на комисията чл. 31 да отпадне.
Гласували 130 народни представители: за 61, против 32, въздържали се 37.
Предложението за отпадане не се приема. Текстът на чл. 31 в редакцията на ал. 2, която става единствена, остава.
Текстът остава с четири точки.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 32 има предложение на народните представители Ваня Цветкова и Иван Матеев Иванов – членът да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има оттеглено предложение на народния представител Радослав Илиевски.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което също се оттегли.
Комисията предлага чл. 32 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да се изкажат по този текст и предложението той да отпадне? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 32. Той регламентира как комисията защитава интересите на гражданите.
Гласували 107 народни представители: за 100, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието – чл. 32 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 33 има предложение на народния представител Радослав Илиевски.
Предложението се подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Яни Янев, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 33 се правят следните изменения:
1. Точка 1, буква „б” се изменя така:
„б) предоставя за ползване радиочестоти и радиочестотни ленти на предприятия, осъществяващи електронни съобщения, след проведени по реда на Закона за радиото и телевизията от Съвета за електронни медии конкурси за лицензиране на радио- и телевизионни оператори;”
2. Точка 12 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, който по новата номерация става чл. 32, и предлага следните изменения:
1. В т. 1 буква „б” се изменя така:
„б) предоставя за ползване радиочестоти и радиочестотни ленти за осъществяване на електронни съобщения;”
2. Точка 2 се изменя така:
„2. определя конкретните технически изисквания за електронните съобщителни мрежи и съоръженията, свързани с тях;”
3. Точка 12 се изменя така:
„12. с оглед на обществения интерес по собствена инициатива или по инициатива на заинтересовано предприятие, осъществяващо електронни съобщения, може да разпределя свободния ограничен ресурс – радиочестотен спектър, и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България, съгласно международни споразумения, който ще се ползва за предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги за обществени или собствени нужди.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
По чл. 33, който става чл. 32, има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложенията на народния представител Яни Янев, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 7, против 75, въздържали се 21.
Предложенията не се подкрепят.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 33, който става чл. 32, в окончателната редакция на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 34 комисията подкрепя предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков по принцип.
Комисията подкрепя и текста на вносителя за чл. 34, който става чл. 33 и предлага следната редакция:
“Чл. 33. (1) Комисията създава и поддържа публични регистри на:
1. предприятията, уведомили комисията за намеренията си да осъществяват обществени електронни съобщения;
2. предприятията, които имат разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) Регистрите по ал. 1 съдържат следната информация:
1. идентификационни данни на лицето, което осъществява обществени електронни съобщения след подаване на уведомление:
а) за физически лица – трите имена и постоянен адрес;
б) за юридически лица и еднолични търговци – наименование (фирма), седалище и адрес на управление;
2. начин на осъществяване на електронните съобщентия;
3. предоставяни обществени електронни съобщителни мерки и/или услуги;
4. териториален обхват, където това е приложимо;
5. телефон (факс, електронен адрес) , адрес и данни на лице за контакти.
(3) Комисията публикува регистрите по ал. 1 на страницата си в Интернет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, имате думата по чл. 34, който става чл. 33, предложенията на народните представители са одобрени, комисията предлага и окончателен текст. Няма желаещи да вземат думата.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 34.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 35 предложението на народните представители Ваня Цветкова и Иван Иванов, както и предложението на колегите Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков са оттеглени.
Комисията предлага чл. 35 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Гъндев.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера в чл. 21, ал. 3 и 4 приехме, че комисията има контролни функции, а единственото място в закона, където се разписват тези контролни функции, е този чл. 35. Затова аз предлагам той да не отпада, а да остане. Мисля, че такава е и позицията на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също пледирам за оставане на чл. 35 в текста на закона по причина, че ако се следва наистина логиката на закона, в чл. 21, приет вече от пленарната зала, е разписано, че функциите по регулиране и контрол се осъществяват именно от Комисията за регулиране на съобщенията, както по-надолу в ал. 4 е казано, че комисията регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения в съответствие с този закон.
С други думи, в чл. 21 ние сме възложили тези функции на Комисията за регулиране на съобщенията.
Член 35 е следващото ниво на развитие на закона. Тук просто се определя обхватът на контрол. Тоест, възложените функции са разписани като обхват, а именно по отношение на нормативните актове в областта на електронните съобщения, по отношение на принципите и правилата на ценообразуване, предвидени в този закон, по отношение на параметрите и изискванията за качеството на услугите и следват още три точки. Тоест в шест точки е разписан обхватът на контрол от страна на комисията, който вече разписан обхват на контрол намира конкретни измерения в по-нататъшни текстове.
Смятам обаче, че не само за целостта на закона, но и за яснота на обхвата на контролните функции на комисията, за да не се излезе извън тези рамки, но в същото време и да се знае, че това именно са действия, които комисията може да предприеме като контролен орган, предлагам чл. 35 да остане.
И още нещо – в нито едно от предложенията, които са направени от народни представители, не е поискано отпадането на чл. 35. И изведнъж комисията се произнася по този начин. Смятам, че чл. 35 трябва да остане и не е защитима обратната теза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Мирчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: И все пак, господин председател, защо комисията предложи да отпадне този член? Ние току-що гласувахме чл. 30. Комисията има следните правомощия: “възлага предоставянето на универсална услуга”, която тук се повтаря; “изготвя и приема общи и нормативни административни актове, свързани с правомощията си, в случаите, предвидени в този закон” – повтаряме го; “изготвя и предоставя за издаване или приемане от компетентните държавни органи проектите на подзаконови нормативни актове в случаите, предвидени в този закон” – има го. Ами, хубаво, като искате, ще го запишем на три места и едно и също нещо ще го повтаряме до края.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев! Това, което Вие цитирахте, не беше свързано с осъществяване на контрол. Тук се касае наистина за правомощия на комисията, но не за обхват на контролните й функции. Аз мога отново да цитирам това, което вие казахте и никъде, където са разписани отделните точки на чл. 30 няма да видите разписани контролните функции. Казано е какви документи може да издава, но по никакъв начин не контролните функции.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Казано е правомощия. Правомощията включват и контрола.
ИВАН ИВАНОВ: По отношение на универсалната услуга, да, действително, когато ние се произнесохме да отпадне чл. 32, там беше казано, че комисията защитава интересите на гражданите като осигурява за всички граждани равнопоставен достъп до универсалната услуга. С други думи, това е по един друг член, по който ние наистина се произнесохме той да отпадне. Макар че там можеше да се води спор, защото абсолютно същият текст го има в директивата на Европейския съюз.
Продължавам, господин председател, още по-убедено да апелирам към колегите да гласуват за оставане на чл. 35 в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли още желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Предложението на отделните народни представители са оттеглени, затова следва да гласуваме предложението на комисията за отпадане на чл. 35. Чухте и обратни аргументи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 53, против 25, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Следователно чл. 35 остава.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, чл. 36 е изключително важен текст в този законопроект. Аз помолих чрез Вас и Ви благодаря за това, че получихме становище на Съвета по законодателство към Народното събрание. Отправил съм писмо до Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция. Тук има много важни текстове за така нареченото незабавно изпълнение на решенията.
В комисията предложих и ние го отложихме, предлагам и днес да отложим чл. 36. Той не е свързан нито с предшестващи, нито с последващи текстове. Нужна е изключителната компетентност на двете комисии плюс Съвета по законодателство. Тогава ще го гледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съображенията са основателни, вярвам, че ще бъде подкрепено предложението на комисията за отлагане разглеждането на чл. 36.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отлагане на чл. 36.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 37 по текста на вносителя има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Иван Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Димитър Йорданов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 37, със съответната нова номерация, да придобие следното съдържание:
„(1) При изготвяне на проекти на общи и нормативни административни актове, предвидени в този закон, комисията провежда процедура за обществено обсъждане, като публикува съобщение за изготвените проекти и мотивите за изготвянето им в национален ежедневник и на страницата си в Интернет.
(2) В съобщението по ал. 1 се посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да получат проектите, и срок не по-кратък от 30 дни, в който могат да представят писмени становища по тях.
(3) Комисията проучва становищата и отразява приетите предложения.
(4) Процедурата за обществено обсъждане приключва с публикуване на страницата на комисията в Интернет на постъпилите становища, приетите предложения, местата и текстовете, чрез които са отразени приетите предложения, и мотивите за неприетите.”
Има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Иван Иванов за създаване на чл. 37а, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов член със следното съдържание:
„(1) Преди вземане на решение по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения, комисията провежда обществени консултации.
(2) Процедурата по ал. 1 започва с публикуване на съобщение за предстоящите обществени консултации в национален ежедневник, както и на страницата на комисията в Интернет.
(3) В съобщението по ал. 2 задължително се посочва въпросът, който е поставен за обсъждане, мястото, откъдето заинтересованите лица могат да получат позицията на комисията по поставения за обсъждане въпрос, причините, които мотивират позицията на комисията, както и срок не по-кратък от 14 дни, в който могат да се представят писмени становища.
(4) Комисията проучва всички становища и публикува на страницата си в Интернет мотивите на комисията, които обосновават взетото решение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по текстовете на членове 34 и 35 по новата номерация? Няма желаещи. Няма неприети предложения.
Подлагам на гласуване текстовете на членове 34 и 35 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 38 има предложение от народния представител Яни Янев, което комисията не подкрепя – в чл. 38, ал. 1 изречение първо се изменя така:
„Комисията изготвя годишен доклад, който предоставя на Народното събрание, Президента на Република България, Министерския съвет и Съвета за електронни медии не по-късно от края на третото тримесечие на следващата година.”
Има предложение от народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова, което комисията не подкрепя – в чл. 38, ал. 1 след думите „Министерския съвет” се добавя „и Съвета за електронни медии”.
Предложението от народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 38, оттук вече възстановяваме номерацията и остава чл. 38, да придобие следната редакция:
„Чл. 38. (1) Комисията изготвя годишен доклад, който предоставя на Народното събрание, Президента на Република България и Министерския съвет до края на второто тримесечие на следващата година. Докладът съдържа:
1. анализ на предоставянето на универсалната услуга, включително степен на задоволеност и качество;
2. разпределение на предоставения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс и приложените механизми за ефективното му използване;
3. разпределение на номерата от Националния номерационен план;
4. оценка за развитието на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, прилагане принципите на ценообразуване и перспективи за развитие;
5. финансово състояние и институционално развитие на комисията и на нейната администрация;
6. отчет на изпълнението на дейностите от предходната година.
(2) При изготвяне на оценката по ал. 1, т. 4 Комисията за защита на конкуренцията изразява становище в едномесечен срок.
(3) Комисията издава доклада по ал. 1 и го публикува на страницата си в Интернет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата – има две неприети предложения от комисията?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Пледирам пред вас да бъде прието предложението, направено от колегите Иво Атанасов, Илияна Йотова, по същество и от Яни Янев: докладът, който изготвя ежегодно Комисията за регулиране на съобщенията, да бъде изпращан и на Съвета за електронни медии. Причината за това за мен е повече от ясна.
Ако погледнете разписан новия чл. 36 по същество, ще видите, че, първо, там се говори за разпределение на предоставения за ползване ресурс; прави се отчет на изпълнението на дейностите, част от които са свързани и се осъществяват съвместно от Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии. Не на последно място, се говори за това, което ще извършва комисията през следващата година.
Нека не забравяме, че има дейности, които се извършват, макар и в последователност, от двата органа – Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии. По същество тук се касае за един акт, който не променя дейността, нито налага ограничения върху дейността на Комисията за регулиране на съобщенията. След като тези органи работят в една област и в определена степен се искат съвместни дейности, съвсем нормално е докладът да бъде изпращан и до Съвета за електронни медии. Аз не съм вносител на предложенията, но ги подкрепям и считам, че това е добър знак за съвместна дейност на органите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Мирчев, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Иванов, по предложение на комисията и съгласувано с комисията на господин Иво Атанасов създадохме нов раздел “Взаимодействие КРС – СЕМ”. Всички тези неща са много подробно разписани – и за цифрови телевизии, и за взаимодействието по Закона за радиото и телевизията. Отново казвам: пълнете закона с едно и също нещо, разписано на няколко места, и накрая ще се получи противоречие. Това го има в специален раздел, господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика към господин Иванов? Няма.
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, колеги, господин Мирчев! Тук е изричен текстът до кого комисията изпраща изготвения годишен доклад. Ако имаме намерение на друго място той да бъде разписан, това наистина създава един повече или по-малко хаос в закона.
Тук е мястото, въпреки че аз категорично заявявам, че не помня да сме предвидили текст, който изисква този доклад да бъде изпращан и до Съвета за електронни медии. Защото ако погледнете, Комисията за защита на конкуренцията изразява становище по оценката, докато в същото време Съветът за електронни медии е абсолютно пренебрегнат. Питам: в крайна сметка това не води ли до едно наистина по-добро, ако щете, и взаимодействие между тези два органа, които, уви, не си взаимодействат много добре, и това го знаем особено през последните месеци и години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Станчев - заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа депутати! Аз разбирам желанието на господин Иванов, но каква е идеята на този текст? Ако обърнете внимание, Комисията за регулиране на съобщенията изпраща този доклад на онези институции, които са излъчили членовете на тази комисия – това са Народното събрание, президентът и Министерският съвет. А иначе докладът е публичен. Самите ние в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения сме получили доклада на комисията за миналата година. Така че няма никакъв проблем този доклад да се разпространява.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има го и в Интернет.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Да, има го и в Интернет, тук господин Мирчев ми подсказва. Но идеята на вносителя е точно тази – да се отчете и да се даде някаква форма на отчет на този независим орган пред органите, които излъчват членовете на тази комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на господин Яни Янев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 5, против 63, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 19, против 27, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за редакция на чл. 38.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 39 има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков – в чл. 39, ал. 1 след думата “консултативни” се добавя “и координационни”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който и по новата номерация си остава чл. 39.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Оттегляме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте неприетото предложение. Благодаря.
Има ли изказвания по текста на чл. 39? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 39, подкрепен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел ІІІ – Предоставяне на информация.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел ІІІ.
По чл. 40 има предложение от народния представител Радослав Илиевски, което е прието по принцип.
Има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Иван М. Иванов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова – в чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
              “(3) Комисията при поискване информира за наличния свободен радиочестотен ресурс Съвета за електронни медии, който открива процедура по реда на Закона за радиото и телевизията, когато чрез наземно цифрово радиоразпръскване се осъществява радио- и телевизионна дейност.”
2. Алинеи 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 4, 5, 6 и 7.
Комисията не подкрепя предложението, но тези неща са отразени в новия раздел.
Има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип, а по т. 2 и 3 не подкрепя.
2. Алинея 3 да отпадне.
3. Алинеи 4, 5 и 6 да станат съответно ал. 3, 4 и 5.
Същото е и предложението от народния представител Димитър Йорданов.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е прието по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 40, който и по новата номерация остава чл. 40, да придобие следното съдържание:
“Чл. 40. (1) Комисията може да отправя до предприятията, които осъществяват електронни съобщения, обосновани писмени искания за предоставяне на информация, включително финансова, в съответен обем, срок и подробности, необходима за изпълнението на регулаторните й функции. Комисията в мотивите към искането за информация, посочва причините и целите, за които се иска информацията. Исканията за информация следва да бъдат пропорционални на целите, за които са направени.
              (2) Комисията след мотивирано писмено искане от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Министерството на отбраната и/или Министерството на вътрешните работи предоставя информацията по ал. 1 за нуждите на държавната политика, планирането, защитата на националната сигурност, отбраната и управлението при кризи.
              (3) При поискване на информацията по ал. 1, комисията изисква от предприятията, които я предоставят, изрично и писмено да определят за всеки отделен случай коя част от предоставяната информация представлява търговска тайна.
              (4) Членовете на комисията и служителите от нейната администрация са длъжни да не разпространяват информацията, получена по ал. 1, в случай че тя е определена за търговска тайна.
              (5) При обосновано искане от страна на Европейската комисия или на регулаторен орган на държава – членка на Европейския съюз, комисията предоставя информацията, която е необходима за изпълнение на правомощията им.

(6) Ако информацията по ал. 1 се предоставя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Европейската комисия или на други регулаторни органи на държави – членки на Европейския съюз, комисията изисква от получателите да спазват търговската тайна съобразно ал. 3.
(7) Предприятията по ал. 1 могат с мотивирано писмено искане да заявят, че предоставената от тях информация до комисията не следва да се предоставя от Европейската комисия на други регулаторни органи на държавите – членки на Европейския съюз.
(8) Комисията при предоставяне на информацията по ал. 1 на Европейската комисия или на други регулаторни органи на държави – членки на Европейския съюз, уведомява за това предприятията, които са я предоставили.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Имате думата за изказвания по текста на чл. 40. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова, което не е подкрепено от комисията.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре. Благодаря, господин Атанасов.
Има предложение на Николай Камов и група народни представители, което по т. 2 и 3 не е подкрепено от комисията.
Има и предложение от господин Димитър Йорданов, което е идентично.
Тези предложения не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 86 народни представители: за 4, против 28, въздържали се 54.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІІ и текста на комисията за редакцията на чл. 40.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 41, наименованието на Раздел ІV, чл. 42 и чл. 43 всички предложения са приети.
По чл. 41 предложението на Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков е оттеглено.
Предложението на Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов е прието по принцип.
Предложението на Димитър Йорданов също е прието по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41 по принцип, който става също чл. 41 със следното съдържание:
„Чл. 41. (1) В съответствие с разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация, комисията предоставя при поискване информация, получена от предприятията, осъществяващи електронни съобщения.
(2) Условията и редът за достъп до информацията по ал. 1 се приемат от комисията с нормативен административен акт.”
По Раздел ІV комисията подкрепя наименованието на вносителя.
По чл. 42 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 42, който остава чл. 42, да придобие следната редакция:
„Чл. 42. (1) Комисията изпраща на Европейската комисия и другите регулаторни органи на държавите – членки на Европейския съюз, проект на решение, който включва определянето на съответен пазар и анализ относно неговата ефективност и конкурентност.
(2) В случаите, когато комисията установи липса на ефективна конкуренция на съответния пазар, в проекта на решение по ал. 1 се предлага определяне на предприятие със значително въздействие на съответния пазар, както и налагане на нови или изменения на действащи специфични задължения.
(3) В случай, че в анализа е установено наличие на ефективна конкуренция, в проекта на решението по ал. 1 се включва и мотивирано предложение за неналагане или отмяна на действащи специфични задължения.
(4) С проекта на решение по ал. 1 комисията може да определи:
1. пазари, различни от установените съгласно решението по чл. 150, ал. 4, при съобразяване с практиката на държавите – членки на Европейския съюз;
2. предприятие или предприятия със самостоятелно или съвместно значително въздействие върху съответния пазар.
(5) В случай, че в срок до 30 дни от датата на изпращане на проект на решение по ал. 1 от Европейската комисия и регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, не постъпят предложния, комисията приема проекта на решение по ал. 1.
(6) В случаите по ал. 4 Европейската комисия може да удължи срока по ал. 5 с два месеца, като изиска от комисията да отложи приемането на решение в случаите по ал. 4. Европейската комисия взема решение за удължаване на срока, когато прецени, че с предложените специфични задължения ще се окаже пряко или непряко въздействие върху търговията между държавите членки, като това ще създаде бариери на вътрешния пазар, или когато прецени, че предложените мерки ще доведат до съществени несъответствия с правото на Европейския съюз или с целите по чл. 4.
(7) Европейската комисия може да наложи вето на проекта на решение на комисията. В този случай комисията оттегля проекта на решение, като може да подготви нов проект или да предприеме други действия съобразно указанията на Европейската комисия, ако са дадени такива.
(8) Извън случаите по ал. 7 комисията се съобразява с предложенията на Европейската комисия и на регулаторните органи на държавите членки и ги отразява в проекта на решение преди окончателното му одобряване, като уведомява Европейската комисия за това.
(9) В изключителни случаи, когато за въвеждане на определените в проекта на решението по ал. 2 специфични задължения се изисква продължителен период от време и комисията счита, че съществува спешна нужда за защита на конкуренцията и интересите на потребителите, комисията може да не предприеме действията по ал. 1 и 4, а да наложи обосновани, пропорционални и временни специфични задължения, предвидени в този закон. Комисията уведомява за наложените временни специфични задължения Европейската комисия и националните регулаторни органи на държавите членки, като посочва мотивите за тяхното налагане, както и идентифицираните конкурентни проблеми.
(10) Комисията може да удължи срока на действие на временните специфични задължения или да ги направи постоянни, като предварително предприеме действията по ал. 1-4.
(11) Комисията може да оттегли проекта на решение по ал. 1, 2 и 3 по всяко време в хода на процедурата по обсъждането му с Европейската комисия и регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз.”
По чл. 43 комисията подкрепя текста на вносителя, който си остава чл. 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 41 в редакцията на комисията, наименованието на Раздел ІV, чл. 42 на комисията и чл. 43 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел V – Взаимодействие с Комисията за защита на конкуренцията.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Раздел V.
По чл. 44 предложението на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Атанасов е подкрепено.
Предложението на народния представител Димитър Йорданов също е подкрепено.
Предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков също е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 44 да придобие следната редакция :
“(1) Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията осъществяват взаимодействие и координация за постигане на целите по чл. 4 в съответствие с този закон и въз основа на правила, приети с решения на двете комисии.
               (2) Правилата по ал. 1 се публикуват на Интернет страниците на двете комисии.”
По чл. 45 има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
Комисията подкрепя предложението по принцип, като текстът е отразен на систематичното му място в чл. 149.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел V и чл. 44 в редакция на комисията, чл. 45 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е на народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова за създаване на нов раздел - “Взаимодействие със Съвета за електронни медии”.
Комисията подкрепя по принцип предложението и заедно с участието на представители от Комисията по гражданското общество и медии и Съвета за електронни медии, предлага на вашето внимание създаването на нов Раздел VІ със следното съдържание:

“Раздел VІ
Взаимодействие със Съвета за електронни медии в областта
на цифровото радиоразпръскване
Чл. 44. Комисията взаимодейства със Съвета за електронни медии по реда и при условията на този закон и на Закона за радиото и телевизията.
Чл. 45. (1) При поискване от Съвета за електронни медии, комисията го уведомява за възможните електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, имайки предвид наличния свободен ограничен ресурс – радиочестотен спектър.
              (2) Въз основа на полученото уведомление по ал. 1 Съветът за електронни медии:
1. определя по две български радио- и по две български телевизионни програми, които могат да бъдат разпространявани чрез всяка една мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване. Съветът за електронни медии определя и в коя от мрежите ще се разпространяват програмите на БНТ и БНР, които се включват в двете радио- и двете телевизионни програми;
2. провежда конкурс за избор на оператори за телевизионна и радиодейност по реда на Закона за радиото и телевизията, които могат да разпространяват програмите си чрез мрежите по т. 1;
3. определя с решение телевизионните и радиоператорите, които могат да разпространяват програмите си чрез мрежите по т. 1 и им издава лицензии за телевизионна и/или радиодейност.
              (3) След приключване на действията по ал. 2 Съветът за електронни медии уведомява комисията за взетото решение и издадените лицензии.
Чл. 46. (1) Комисията, въз основа на решението на Съвета за електронни медии по чл. 45, ал. 2, т. 3 при спазване изискванията на този закон и на процедурата, предвидена в Глава пета, открива процедура на конкурс за избор на предприятие, което може да получи разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.
              (2) Предприятията, получили разрешение по ал. 1, задължително разпространяват програмите, определени от Съвета за електронни медии по чл. 45, ал. 2 за конкретната мрежа, за която са определени.
              (3) Предприятията, получили разрешение по ал. 1, разпространяват освен програмите, определени от Съвета за електронни медии по чл. 45, ал. 2, и други лицензирани и регистрирани програми по Закона за радиото и телевизията.
              (4) В експертната комисията за провеждане на конкурса се включват и представители на Съвета за електронни медии, определени с решение на Съвета.
Чл. 47. (1) Комисията приема нормативни административни актове, с които определя реда за осигуряване на достъп до електронни съобщителни услуги чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване и за осигуряване на електронни съобщителни услуги, предназначени за лица със слухови и зрителни увреждания.
              (2) Преди приемане на актовете по ал. 1 комисията провежда обществено обсъждане по реда на чл. 34 и взема становище от Съвета за електронни медии.
              (3) Съветът за електронни медии приема становищата по ал. 2 в 30-дневен срок от получаване на проектите на актове от комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел VІ и текстовете от чл. 44 до чл. 47 включително в редакция на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел VІ – Финансиране.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел VІ, който става Раздел VІІ.
По чл. 46 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
По чл. 47 има предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.
По чл. 48 има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Иван Иванов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48 и предлага да придобие следното съдържание:
“Комисията съставя и ежегодно до 30 май публикува на страницата си в Интернет проект за очакваните приходи по чл. 49 с изключение на приходите от административната такса за контрол и за съответните разходи за осигуряване на дейността си за следващата година, който представя за съгласуване на министъра на финансите.”
По чл. 49 има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Иван Иванов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков – чл. 49 да се отмени, което не е подкрепено от комисията.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, който да придобие следното съдържание:
“(1) В случай, че очакваните приходи за съответната година не покриват разходите на комисията, разликата се осигурява чрез промени в размера на административната такса за контрол.
              (2) Комисията ежегодно до 30 септември на текущата година предлага на Министерския съвет да приеме Тарифа за таксите, които се събират от комисията. Таксите се събират от 1 януари следващата година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове от Раздел VІ? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел VІ, текстовете на чл. 46-49 по номерация на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По Раздел VІІ и Раздел VІІІ всички предложения са приети и отразени.
“Раздел VІІ – Решаване на спорове между предприятия.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел VІІ, който става Раздел VІІІ.
По чл. 50 има предложение от народния представител Тодор Костурски, което е прието.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 50, който става чл. 52 да придобие следната редакция:
“Чл. 52. (1) В случая, че предприятие, предоставящо обществени електронни мрежи и/или услуги, не изпълни задължение по този закон в срок до два месеца, всяка от засегнатите страни може да отправи писмено искане чрез комисията за съдействие за постигане на съгласие или за даване на задължителни указания.
              (2) Искането по ал. 1 задължително съдържа обстоятелствата, на които то се основава, и към него се прилагат заверени копия на документи, доказващи изложените обстоятелства, и документ за платена такса за административни услуги в случаите, когато се искат задължителни указания от комисията.”
По чл. 51 има предложение от народния представител Радослав Илиевски, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 51 да придобие следната редакция:
„(1) Когато засегнатата страна е отправила искане за съдействие за постигане на съгласие, комисията в 7-дневен срок от постъпване на искането с решение определя специализирана комисия.
(2) Специализираната комисия изслушва становищата на страните, изяснява причините, поради които е направено искането, и разяснява неблагоприятните последици от непостигането на съгласие.
(3) При непостигане на съгласие между страните в 30-дневен срок от постъпване на искането, всяка от засегнатите страни по ал. 1 може да поиска даване на задължителни указания от комисията в 14-дневен срок.
(4) Процедурата по оказване на съдействие за постигане на съгласие е безплатна.”
По чл. 52 има предложение от народния представител Радослав Илиевски, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 52 по текста на вносителя да придобие следната редакция:
         „(1) Когато засегнатата страна е отправила искане за даване на задължителни указания, комисията в 7-дневен срок от постъпване на искането с решение определя специализирана комисия, в която се включва поне един правоспособен юрист. Към работата на специализираната комисия могат да бъдат привличани като членове или консултанти и външни експерти.
(2) Специализираната комисия разглежда искането и приложените към него документи в 7-дневен срок от определянето й.
(3) При установяване на непълноти или нередовности на документите председателят на специализираната комисия писмено уведомява лицето, като му дава 7-дневен срок от получаване на уведомлението да отстрани непълнотите или нередовностите.
(4) В случай, че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, комисията оставя искането без разглеждане.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 53 на вносителя.
По чл. 54 има предложение на народния представител Радослав Илиевски, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага текстът на вносителя по чл. 54 да придобие следната редакция:
„(1) Специализираната комисия проучва направеното искане и становищата на заинтересованите страни, всички приложени към тях доказателства и при необходимост изисква допълнителни доказателства, в т.ч. извършването на проверки от оправомощени по този закон служители.
(2) Проверките по ал. 1 се извършват в срока и обема, определени от специализираната комисия. При необходимост срокът може да бъде удължен. При всички случаи срокът за извършване на проверка по ал. 1 не може да надвишава 14 дни.
(3) След събиране на всички доказателства, специализираната комисия обсъжда искането и събраните доказателства по случая в присъствието на страните или на техни упълномощени представители.
(4) Заинтересованите страни писмено се уведомяват за датата, часа и мястото на провеждане на срещата най-малко 7 дни преди провеждането й, като в уведомлението се уточнява, че при неявяване на техни представители специализираната комисия ще разгледа искането в тяхно отсъствие.
(5) Специализираната комисия съставя протокол за проведената среща, който съдържа:
1. състав на специализираната комисия и списък на присъствалите лица;
2. изложение на становищата на страните;
3. констатации на специализираната комисия от проведената среща;
4. дата на съставяне на протокола.”
По чл. 55 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 56 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 57 има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Атанасов, което е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Димитър Йорданов е подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков също е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57 и предлага да придобие следната редакция:
„(1) Комисията в срок до четири месеца от постъпване на искането по чл. 54 с мотивирано решение дава задължителни указания по направеното искане или го отхвърля.
(2) Решението по ал. 1 се изпраща на заинтересованите лица в 3-дневен срок от приемането му и се публикува на страницата на комисията в Интернет с изключение на информацията, определена от страните за търговска тайна.”
По чл. 58 комисията подкрепя текста на вносителя.
„Раздел VІІІ – Разделно счетоводство.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел VІІІ, който става Раздел ІХ.
По чл. 59 има направено предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 59 да придобие следната редакция:
„Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които имат специални или изключителни права за предоставяне на услуги в други сектори, включително в други държави – членки на Европейския съюз, водят разделно счетоводство по отношение на сектора, свързан с осъществяването на електронни съобщения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-напред искам да направя предложение да се спазва Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, който предвижда приемането на текстове на второ четене да се извършва член по член, раздел по раздел или глава по глава, а не три члена от единия раздел с два члена от другия раздел. Защото това, което чете господин Мирчев, беше чл. 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мирчев представи два раздела.
ИВАН ИВАНОВ: Госпожо председател, нека този принцип да се спазва. Той е разписан в правилника. Освен това дава възможност човек да се изкаже по конкретиката на определен раздел, а не така без да бъде разбиран от колегите.
Вземам думата по отношение на предложения чл. 59, ал. 1. Понеже номерацията е променена, аз все пак ще прочета ал. 1:
„(1) Комисията в срок до четири месеца от постъпването на искането по чл. 54 с мотивирано решение дава задължителни указания по направеното искане или го отхвърля.”
Считам, че срокът от четири месеца е прекалено дълъг. Не знам дали някой тук, или някой от вносителите, може да мотивира защо срокът е поставен именно четири месеца, особено в област, която бързо се развива. Срокът, и това го правя като предложение, трябва да бъде тримесечен. Вместо това, ако погледнете в чл. 57 на вносителя, срокът е предвиден да бъде три месеца. Аз не виждам по какъв начин е прието предложението срокът да се удължи с още един месец и да стане четири месеца?
Поддържам текста на вносителя по отношение на срока, в който комисията трябва да даде задължителни указания, и предлагам срокът да бъде три месеца, както е било по вносител, а не четири месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Преди да подложа на гласуване ан блок представените от господин Мирчев текстове подлагам на гласуване предложението на господин Иванов в чл. 59, ал. 1, по номерацията и редакцията на комисията срокът "до четири месеца" да се замени с "до три месеца".
Моля да гласуваме това предложение на господин Иванов.
Гласували 118 народни представители: за 32, против 38, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел VІ, чл. 55-58 включително, подкрепени от комисията, и наименованието на Раздел VІІ и чл. 59 в редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да започна да докладвам Глава пета искам да ви кажа следното. Не напълно в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има изцяло ново предложение за нова Глава пета от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков. Освен това в съответствие с правилника други колеги народни представители са направили своите предложения по съответните членове на вносителя. Комисията изпадна в много тежка ситуация.
Затова аз ви предлагам до почивката да прочета само онези текстове от цялата Глава пета, които не са подкрепени от комисията, а след почивката ще трябва да чета сигурно в продължение на 30-40 мин. цялата нова Глава пета, тъй като колеги народни представители внесоха предложение за изцяло ново съдържание на Глава пета.

"Глава пета - Осъществяване на електронни съобщения
Раздел І - Общи разпоредби"

Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава пета и Раздел І.
Неподкрепено е предложението на господин Радослав Илиевски по чл. 65 от текста на вносителя – чл. 65 се изменя така:
"Чл. 65. (1) Дейностите за осъществяване на електронни съобщения по този закон след уведомяване на комисията се посочват в списък, приет с решение на комисията след провеждане на обществено обсъждане. Със списъка се определят необходимите за всяка дейност изисквания по чл. 67. Както списъкът с дейностите, така и необходимите изисквания към тяхното предоставяне се изготвят по начин, който да насърчава конкуренцията и иновациите. Решението на комисията заедно със списъка се обнародват в официалния раздел на "Държавен вестник"."
Това е неподкрепената част от предложението на господин Илиевски.
Следващото неподкрепено предложение по тази глава е на народния представител Дончо Цончев – в чл. 67, ал. 1, се създават т. 11 и 12 със следното съдържание:
"11. да урежда предварително съгласно Закона за авторските и сродните им права върху произведенията техните записи и инкорпорираните в тях изпълнения, включени в радио- и/или телевизионните програми, чийто пренос осъществява, за което предоставя на Съвета за електронни медии доказателства преди подаването на уведомлението по чл. 68;
12. да предостави на Съвета за електронни медии до 31 януари на всяка година и при поискване от страна на СЕМ доказателства за отстъпени авторски и сродни права върху произведенията, записите и изпълненията, включени в радио- и/или телевизионните програми, чийто пренос се осъществява."
Това предложение не е подкрепено, защото то е предмет главно на Закона за радиото и телевизията.
Следващото неподкрепено предложение по Глава пета е на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Същото е и предложението на народния представител Димитър Йорданов – в чл. 83, ал. 1, се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
"2. Положителен ефект върху насърчаване на конкуренцията на пазарите на електронните съобщителни мрежи и/или услуги;"
2. Точки от 2 до 25 съответно се преномерират.
И следващото неприето предложение по Глава пета е на народния представител Яни Янев – чл. 112 да се отмени.
Всички останали предложения по Глава пета са подкрепени по принцип и на тази база комисията предлага изцяло нова редакция на Глава пета "Осъществяване на електронни съобщения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има думата господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Възразявам по начина, по който се води второто четене на законопроекта. Защото за предложението на Камен Костадинов и още трима колеги е написан един обтекаем текст, че комисията подкрепя предложението по принцип, а всъщност това не е така – една част, бих казал, не повече от половината от предложенията са приети. За да може пленарната зала да вникне в това, което се предлага, защото Камен Костадинов и останалите колеги предлагат цяла нова глава с нови текстове и за да може да се съпостави с това, което в крайна сметка комисията предлага, е необходимо текстовете, предложени от Камен Костадинов, да бъдат прочетени. В противен случай аз считам, че залата ще остане просто неинформирана за начина, по който са представени предложенията и са протекли разискванията в комисията, за да се стигне до окончателния текст, който ни се предлага.
Считам, че това се прави умишлено, за да се претупа, както се казва, четенето в пленарната зала на текстовете днес. Категорично настоявам, че текстовете, които са цяла нова глава, трябва да бъдат прочетени. Не виждам обратен мотив това да не бъде направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Иванов, след като комисията по принцип приема, че ги е приела, господин Костадинов не държи да бъдат представени и залата да се запознае точно с неговите предложения, която възможност има да направи, четейки докладите, с които всеки един от вас разполага. Не считам, че в пленарната зала трябва да се чете всичко написано в доклада, всеки може сам да си го прочете, ако има интерес от това.
Така че имате думата за изказвания по тези неприети предложения по Глава пета, ако има желаещи да вземат отношение.
Не виждам желаещи за изказвания.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
От името на парламентарна група има думата господин Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Преди малко бяхме известени за поредния трагичен инцидент и посегателство върху местната власт – взривен е гаражът на един от най-успешните кметове на Варненска област, а може би и един от най-добрите в момента в България – Емил Дичев, който вчера е обявил своята кандидатура за трети мандат. Наскоро беше убит друг кмет. Постоянно се оказва натиск върху местното самоуправление по повод редица действия в момента на парламента и правителството като, да речем, „Натура 2000”, Закона за Черноморското крайбрежие. В този случай не се вижда никаква загриженост на МВР за опазване живота, имуществото и спокойствието на представителите в местната власт.
От името на ОДС остро протестираме срещу бездушието, което се проявява най-вече към кметовете, за това, че те не са защитени и за това, че МВР не прави нищо за тяхната охрана.
Моля всички народни представители по своите избирателни окръзи да повтарят това, защото се задават избори и има голяма опасност местната власт да бъде изцяло компрометирана и изборите, вместо да се провеждат от населението и гражданите, да се направят от мафията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с Глава пета от Законопроекта за електронните съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
До почивката аз прочетох само неприетите текстове по Глава пета. Сега ще започна да чета предложенията на комисията за нова редакция на Глава пета, основаваща се на приетите по принцип предложения на вносителя – Министерският съвет, и на подкрепените от комисията предложения на народни представители.

„Глава пета
Осъществяване на електронни съобщения
Раздел І
Общи разпоредби
Чл. 62. Електронните съобщения се осъществяват свободно, след уведомяване и/или след издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс при спазване изискванията на този закон и актовете по прилагането му.
Чл. 63. (1) Електронните съобщения за собствени нужди се осъществяват свободно в случаите, когато се:
1. осъществяват чрез електронни съобщителни мрежи без ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
2. осъществяват чрез радиосъоръжения, които ползват радиочестотен спектър, който не е необходимо да бъде индивидуално определен.
(2) Правилата за осъществяване на електронни съобщения по ал. 1, т. 2 се приемат с нормативен административен акт от комисията, след провеждане на процедура за обществено обсъждане по чл. 34. Правилата се обнародват в официалния раздел на „Държавен вестник”.
(3) Правилата по ал. 2 съдържат изисквания, свързани с опазване на живота и здравето на хората и несъздаване на смущения при ползване на радиочестотния спектър.
Чл. 64. Обществени електронни съобщения се осъществяват след подаване на уведомление до комисията.
Чл. 65. Електронни съобщения се осъществяват след издаване на разрешение в случаите, когато е необходим индивидуално определен ограничен ресурс.
Чл. 66. Електронните съобщения могат да се осъществяват от неограничен брой лица, освен в случаите на използване на индивидуално определен ограничен ресурс.
Чл. 67. Обществените електронни съобщения се осъществяват от еднолични търговци и от юридически лица.
Чл. 68. Електронни съобщения се осъществяват на територията на цялата страна, освен ако в разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс или в общите изисквания за извършване на конкретната дейност е определен ограничен териториален обхват.
Чл. 69. Разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс има първоначален срок до 20 години, с възможност за продължаване до 10 години.
Чл. 70. (1) Мрежите и/или услугите, чрез които се осъществяват обществени електронни съобщения при спазване на общи изисквания, се посочват в списък, приет от комисията след обществено обсъждане по чл. 34. Решението на комисията, заедно със списъка се обнародват в „Държавен вестник”.
(2) Промени в списъка по ал. 1 се извършват по инициатива на комисията или по предложение на заинтересовано лице след обществено обсъждане по чл. 34.

Раздел ІІ
Осъществяване на електронни съобщения при спазване на
общи изисквания
Чл. 71. (1) Предприятие, което е подало уведомление за осъществяване на обществени електронни съобщения по чл. 64, трябва да спазва общи изисквания, определени в зависимост от вида на електронната съобщителна мрежа и/или услуга. Общите изисквания се приемат с решения на комисията при спазване на принципите за прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност.
(2) Решенията по ал. 1 се приемат след провеждане на обществено обсъждане по чл. 34 и се обнародват в „Държавен вестник”.
(3) В зависимост от вида на електронната съобщителна мрежа и/или услуга приложимите общи изисквания, одобрени с решенията по ал. 1 могат да съдържат всички или някои от следните изисквания:
1. да договаря и предоставя достъп до и взаимно свързване на мрежата си с тези на други предприятия, осъществяващи електронни съобщения, включително:
а) да осигурява оперативна съвместимост на услугите си с тези на другите предприятия;
б) да поддържа целостта и гарантира сигурността на мрежата си;
в) при наличие на възможност да предоставя съвместно ползване на помещения и съоръжения от мрежата си на другите предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
2. изисквания и условия, свързани с предоставяне на право на преминаване;
3. да предоставя на комисията информацията по чл. 38 и по чл. 73, ал. 2;
4. да предоставя за ползване номера от Националния номерационен план на крайните потребители, когато предоставянето на обществени електронни съобщения е свързано с ползване на номера;
5. да гарантира защитата на конфиденциалността на съобщенията и на данните на потребителите;
6. да осигурява:
а) спазване на условията за недопускане на вредни електромагнитни полета и излъчвания;
б) спазване на изискванията за електромагнитна съвместимост;
в) използване в мрежата само на технически изправни съоръжения, с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите;
г) спазване на условия, свързани с ефективното използване на радиочестотния спектър и недопускане на вредни смущения, когато това ползване не е предмет на издаване на разрешение;
д) прилагане на действащите стандарти в областта на електронните съобщителни мрежи и/или услуги.
7. да съдейства за защита на обществения интерес, за защита на националната сигурност и за осигуряване на електронни съобщения за нуждите на отбраната и при кризи, като:
а) осигурява условия за ограничаване и прекратяване на преноса на информация със съдържание, противоречащо на действащото законодателство;
б) не осъществява електронни съобщения, които съдържат заблуждаващи знаци и/или сигнали за помощ, бедствие, авария, злополука или тревога;
в) предоставя възможност за законосъобразно проследяване на трафик по мрежата си от страна на компетентните държавни органи;
г) създава за своя сметка условия за прихващане на електронни съобщения, като осигурява интерфейси за нуждите на националната сигурност и обществения ред;
д) осигурява възможност за използване на мрежата си и на съоръженията от нея при кризи по смисъла на Закона за управление при кризи, при въвеждане на режим “военно положение”, режим “положение на война” или режим “извънредно положение” по смисъла на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България;
8. да плаща административните такси, съгласно Глава осма;
9. да внася парични вноски във Фонда за компенсиране на универсалната услуга;
10. да осъществява пренос на радио- и/или телевизионни програми от обществено значение.
  (4) На предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, комисията може да определя специфични задължения по реда и при условията на Глава девета, както и други задължения, предвидени в този закон.
Чл. 72. Предприятието, което уведоми комисията за намерения да осъществява обществени електронни съобщения, има следните права, без да се ограничава до:
1. да предоставя електронни съобщителни мрежи и/или услуги, считано от датата на подаване на уведомление по образец до комисията, освен когато е необходимо издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
2. да изгражда, използва и се разпорежда с електронни съобщителни мрежи и съоръжения;
3. да договаря и получава достъп до и взаимно свързване с мрежи на други предприятия, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, като спазва изискванията на действащото законодателство;
4. да предлага някоя или всички услуги от обхвата на универсалната услуга, когато бъде определено за предоставящо някоя или всички услуги от обхвата на универсална услуга на цялата територия на страната или на част от нея, по реда на Глава единадесета.
Чл. 73. (1) Правата на предприятията по чл. 72 възникват от датата на надлежно подадено уведомление по образец до комисията, освен в случаите когато е необходимо издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
  (2) Уведомлението съдържа:
1. идентификационни данни на лицето, което ще осъществява електронни съобщения – наименование (фирма), седалище, адрес на управление и съответния единен идентификационен код;
2. кратко описание и основни параметри на обществената електронна съобщителна мрежа и/или услуга;
3. териториален обхват;
4. лице и данни за контакти;
5. предполагаема дата за започване предоставянето на обществени електронни съобщения.
  (3) Уведомлението се подава на български език.
  (4) В случай на непълнота на уведомлението в 7-дневен срок от получаването му комисията писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите.
  (5) В случай че от подаденото уведомление се установи, че за осъществяване на обществени електронни съобщения е необходимо ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, комисията писмено уведомява лицето за необходимостта от подаване на заявление за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
  (6) Комисията вписва лицето в регистъра по чл. 32, ал. 1, т. 1 в срок до 14 дни от датата на получаване на уведомлението или от отстраняване на непълнотите.
  (7) Предприятието, осъществяващо обществени електронни съобщения, уведомява комисията за всяка промяна на данните от уведомлението по ал. 1 в срок до 14 дни от настъпването на промяната.
Чл. 74. Предприятието може да прекрати предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за което уведомява комисията.
Чл. 75. (1) Предприятието, осъществяващо електронни съобщения при общи изисквания, може да поиска писмено от комисията издаване на удостоверение за вписване в регистъра по чл. 32, ал. 1, т. 1.
  (2) Комисията издава удостоверението по ал. 1 в срок до 7 дни от постъпване на искането. В удостоверението се посочват правата по чл. 73, свързани с предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, изграждане на електронна съобщителна инфраструктура, включително право на преминаване, договаряне на достъп до и взаимно свързване на мрежи.
  (3) За издаване на удостоверение по ал. 1 се заплаща административна такса в размер, определен в Тарифата за таксите, които се събират от комисията по този закон. Към искането се прилага документ за платена такса.
  (4) Удостоверение по ал. 1 не се издава, ако не е приложен документ за платена административна такса.
Чл. 76. (1) В случай че комисията установи неизпълнение на приложимите общи изисквания и/или на наложени специфични задължения, комисията уведомява предприятието, осъществяващо електронни съобщения, за установеното неизпълнение в срок до 7 дни след установяването, като определя срок не по-кратък от един месец, считано от уведомяването за изразяване на становище и отстраняване на неизпълнението.
  (2) В случай че предприятието, осъществяващо електронни съобщения, не преустанови неизпълнението в срока, посочен от комисията, комисията налага глоба или имуществена санкция съгласно този закон.
  (3) Комисията може да вземе решение за преустановяване осъществяването на обществени електронни съобщения от предприятието по чл. 73 в случай, че е налице някое от следните обстоятелства:
1. установено системно неизпълнение на приложими изисквания по чл. 71 и/или на специфични задължения;
2. установено съществено нарушение на този закон;
3. отнето разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
  (4) Предприятието по ал. 3 може да подаде уведомление за предоставяне на същите електронни съобщителни услуги не по-рано от шест месеца от датата на влизане в сила на решението за преустановяване.

Раздел ІІІ
Издаване на разрешение – общи положения
Чл. 77. За ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за осъществяване на електронни съобщения се изисква разрешение.
Чл. 78. (1) Изискванията за издаване на разрешение са еднакви за всички лица, желаещи да осъществяват един и същи вид електронни съобщения чрез ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
  (2) Издаването на разрешение се извършва при спазване принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност и прозрачност.
Чл. 79. (1) Комисията издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс след провеждане на конкурс или търг в случаите, когато броят на кандидатите е по-голям от броя на лицата, които могат да получат разрешение за съответния свободен ограничен ресурс.
  (2) Комисията издава разрешение без провеждане на конкурс или търг за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс в следните случаи:
1. за собствени нужди на държавните органи, свързани с техните функции и на дипломатически представителства или други организации със статут на дипломатически мисии;
2. за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди;
3. когато броят на кандидатите е по-малък или равен на броя на лицата, които могат да получат разрешение за съответния свободен ограничен ресурс;
4. за осъществяване на електронни съобщения чрез използване на налични и/или нови аналогови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, след решение на Съвета за електронни медии;
5. когато се издава временно разрешение по чл. 107.
  (3) Предметът, обхватът и срокът на разрешението по ал. 2, т. 4 не може да се различава от предмета, срока и обхвата на лицензията за радио- или телевизионна дейност. 
Чл. 80. (1) Заявленията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди се удовлетворяват без провеждане на конкурс или търг, като ресурсът се предоставя за ползване на първия по време заявител.
    (2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите, когато ограниченият ресурс е необходим за осигуряване на преносна среда в мрежите на предприятия, осъществяващи обществени електронни съобщения.
Чл. 81. (1) Процедурата по издаване на разрешение започва след подаване на заявление за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по образец, утвърден от комисията. Заявлението съдържа:
1. идентификационни данни на лицето, което иска да бъде издадено разрешение:
а) за физически лица – трите имена, единен граждански номер и постоянен адрес, а за чуждестранни лица – личен номер;
б) за юридически лица и еднолични търговци – наименование, (фирма), седалище, адрес на управление и съответният идентификационен код;
2. посочване на необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и/или номера, и/или позицията на геостационарната орбита;
3. кратко описание на вида електронни съобщения, за които е необходимо ползването на индивидуално определен ограничен ресурс;
4. описание на технически характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръжения;
5. описание на услугата или услугите, които лицето ще предлага чрез индивидуално определения ограничен ресурс, в случай че той е предназначен за осъществяване на обществени електронни съобщения;
6. срок за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс;
7. дата за започване на използването на индивидуално определения ограничен ресурс;
8. първоначален териториален обхват;
9. лице и данни за контакти.
   (2) към заявлението се прилагат:
1. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, издадено не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението, а за чуждестранни лица – съответен документ, когато е приложимо;
2. документ за внесена такса за административни услуги;
3. документ, удостоверяващ, че предприятието не е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;
4. декларация, че едноличният търговец не е в процедура по заличаване;
5. документ, издаден от компетентен орган, с който се удостоверява, че физическото или юридическото лице няма парични задължения към държавата по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията.
   (3) Заявлението и документите към него се подават на български език.
    (4) При липсващи или нередовни документи по ал. 1 и 2 комисията уведомява писмено заявителя да отстрани непълнотите или нередовностите в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай, че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, заявлението не се разглежда.
Чл. 82. (1) Комисията с мотивирано решение отказва издаването на разрешение, когато:
1. не е налице свободен ограничен ресурс;
2. използването на ограничения ресурс би застрашило националната сигурност или е в противоречие с международни задължения, произтичащи от влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна;
3. лицето, което кандидатства за разрешение:
а) е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност, или се намира в ликвидация;
б) е лишено от правото да упражнява търговска дейност; (думите "физически лица" отпадат, за да има логика с т. 3)
в) има публични парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължение към осигурителни фондове, освен ако не е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;
г) е с отнето разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за същия вид електронни съобщения за срока, определен от комисията.
    (2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3, букви "а" и "в" се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по буква "б" – с декларация от физическото лице.
     (3) Разпоредбите по ал. 3, т. 3, буква "б" се отнасят и за управители или членове на управителни органи на предприятието.
Чл. 83. Предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения, са длъжни да уведомяват комисията за настъпили промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване в търговския регистър в 14-дневен срок от настъпването им.

Раздел ІV
Издаване на разрешение за ползване на индивидуално
определен ограничен ресурс

Чл. 84. (1) Комисията приема решение за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в срок до шест седмици от датата на получаване на заявлението или отстраняване на непълнотите в случай, че не се изисква международно координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ще ги ползват.
 (2) Когато е подадено заявление за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, което изисква международно координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ще ги ползват, комисията извършва това координиране в срок до осем месеца от датата на подаване на заявлението, като уведомява заявителя за необходимостта от координиране в срок до 7 дни от подаване на заявлението.
             (3) В случай, че в международен акт, по който Република България е страна, е определен срок, в който се извършва координирането по ал. 2 и този срок е по-дълъг от осем месеца, процедурата по координиране се провежда в срока, определен в международния акт.
              (4) След приключване на процедурата за координиране по ал. 2, комисията в срок до три дни уведомява заявителя за резултата.
     (5) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението заявителят следва да потвърди писмено желанието си за получаване на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
      (6) В случай, че заявителят потвърди желанието си в срока по ал. 5, комисията приема решение за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър.
Чл. 85. (1) Комисията уведомява писмено заявителя в срок до три дни от приемане на решението за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър.
 (2) В срок до 14 дни от получаване на уведомлението по ал. 1 заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси.
Чл. 86. (1) Комисията приема решение за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера в срок до три седмици от датата на получаване на заявлението или отстраняване на непълнотите.
  (2) Комисията уведомява писмено заявителя в срок до три дни от приемане на решението по ал. 1.
            (3) В срок до 14 дни от получаване на уведомлението по ал. 2 заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси.

Раздел V
Издаване на разрешение след провеждане
на конкурс или търг
Чл. 87. Комисията може по своя инициатива да обяви намерение да проведе конкурс или търг, в случай на необходимост от ограничаване на броя на издаваните разрешения за ползване на конкретен свободен ограничен ресурс.
Чл. 88. (1) Броят на издаваните разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, се ограничава от съображения за ефективно използване на спектъра, увеличаване в максимална степен на ползата за потребителите и насърчаване на конкуренцията.
(2) Комисията провежда обществени консултации относно обявеното намерение, като публикува съобщение най-малко в един национален ежедневник и на страницата си в Интернет за причините, които налагат ограничението. В съобщението се посочва:
1. радиочестотният спектър, за който се налагат ограниченията;
2. очакваният брой на разрешенията, които ще бъдат издадени;
3. условията, които комисията има намерение да наложи по отношение на разрешението за ползване на спектър.
(3) Комисията обявява резултатите от проведените обществени консултации на страницата си в Интернет и обявява конкурс или търг.
(4) Комисията следва на разумни интервали или въз основа на постъпили искания от засегнати лица да преразглежда актуалността на причините, наложили ограничението на броя на разрешенията за ползване на радиочестотен спектър.
(5) Комисията провежда обществени консултации със заинтересовани лица относно преразглеждането.
(6) В случай че в резултат на обществените консултации се установи, че причините за наложеното ограничение са престанали да съществуват или в интерес на потребителите и насърчаване на конкуренцията е необходимо да се отмени наложеното ограничение за ползване на радиочестотния спектър, комисията отменя ограничението за броя на разрешенията.
Чл. 89. (1) След подаване на заявление по чл. 81 за предоставяне на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, или позиция на геостационарната орбита за осъществяване на обществени електронни съобщения и след приключване на международното координиране, когато такова е необходимо, комисията в срок до 5 дни публикува съобщение в страницата си в Интернет и поне в един национален ежедневник. Когато заявеният ограничен ресурс е с национален обхват, комисията в срок до 10 дни публикува съобщението и в „Държавен вестник”. Съобщението съдържа:
1. информация за заявения ограничен ресурс;
2. покана за подаване на други заявления в срок до 21 дни от датата на публикуване на съобщението в национален ежедневник за ползване на същия ограничен ресурс.
(2) Ако в срока по ал. 1, т. 2 в комисията не постъпи друго заявление за ползване на същия индивидуално определен ограничен ресурс, комисията в срок до 10 дни взима решение за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(3) Комисията уведомява писмено заявителя в срок до 3 дни от приемане на решението по ал. 2.
(4) В срок до 14 дни от получаване на уведомлението по ал. 3 заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси.
(5) Комисията връчва разрешението на заявителя в 3-дневен срок след заплащане на таксите по ал. 4. Разрешението влиза в сила от датата на връчването му на заявителя.
Чл. 90. (1) В случаите, когато е подадено заявление за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера и заявените групи номера са в региони с недостатъчен номерационен ресурс, или когато осъществяването на обществени електронни съобщения е обвързано с конкретен номер, комисията в срок до 5 дни публикува съобщение в страницата си в Интернет. Съобщението съдържа:
1. информация за заявения ограничен ресурс;
2. покана за подаване на други заявления, в срок до 10 дни от датата на публикуване на съобщението, за ползване на същия ограничен ресурс.
(2) Ако в срока по ал. 1, т. 2 в комисията не постъпят други заявления за ползване на същия ограничен ресурс, комисията в срок до 6 дни издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс и уведомява заявителя по чл. 86.
Чл. 91. (1) В случай че заявеният свободен ограничен ресурс не е достатъчен за ползване от всички лица, подали заявление в срока по чл. 85, ал. 2 или чл. 86, ал. 2, комисията уведомява всички заявители за постъпилите заявления и за техния брой и с решение обявява конкурс или търг.
(2) Решението по ал. 1 съдържа:
1. предмет и вид на конкурса или търга;
2. специфични изисквания към лицата, които могат да участват, отнасящи се до технически или финансови условия, или до условия за спазване на конкуренцията;
3. място, срок и ред за закупуване на конкурсните или тръжните книжа;
4. срок и място за подаване на заявление за участие;
5. размер и начин на плащане на депозит за участие;
6. начална тръжна цена и стъпка за наддаване при обявяване на търг;
7. дата, място и час на провеждане на конкурса или търга;
8. други конкретни изисквания, свързани с процедурата на конкурса или търга.
(3) Решението по ал. 1 се публикува на страницата на комисията в Интернет и се обнародва в „Държавен вестник” не по-късно от 21 дни от изтичане на срока за подаване на заявления за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър или позиции на геостационарната орбита по чл. 85, ал. 2.
(4) Решението по ал. 1 се публикува на страницата на комисията в Интернет и се обнародва в „Държавен вестник” не по-късно от 5 дни от изтичане на срока за подаване на заявления за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера по чл. 86, ал. 2.
Чл. 92. (1) Конкурс се провежда, когато има необходимост от комплексна оценка за издаване на разрешение.
(2) Търг се провежда в случаите, когато с оглед характера на осъществяването на обществени електронни съобщения от съществено значение е размерът на предложената тръжна цена.
Чл. 93. (1) Началната тръжна цена при провеждане на търг се определя от комисията с решението по чл. 94, ал. 1.
(2) Стъпката за наддаване при провеждане на търг се определя от комисията в тръжните книжа.
(3) Достигнатата чрез наддаването сума се изплаща от спечелилия кандидат в срок, определен с решението по ал. 1.
Чл. 94. (1) Конкурсните книжа се приемат с решение на комисията и съдържат:
1. информация за ограничения ресурс – предмет на конкурса;
2. списък с необходимите приложения към заявлението за участие в конкурса;
3. изисквания за осъществяване на обществени електронни съобщения – предмет на конкурса, като темпове на развитие и/или на обслужване, качество на услугите, вид на използваната технология, задължения, свързани с националната сигурност;
4. критерии за оценка, относителната им тежест и механизъм за оценяване;
5. правила за провеждане на конкурса;
6. правила за работата на експертната комисия за провеждане на конкурса;
7. размер на депозита за участие в конкурса.
(2) Конкурсните книжа съдържат и условия за участие в конкурса, и проект на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс и приложения, съдържащи съответните технически параметри за разрешенията.
Чл. 95. Тръжните книжа се приемат с решение на комисията и съдържат:
1. информация за ограничения ресурс – предмет на търга;
2. списък с необходимите приложения към заявлението за участие в търга;
3. правила за провеждане на търга;
4. правила за работа на експертната комисия за провеждане на търга;
5. критерии за недопускане и отстраняване от участие в търга;
6. проект на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс и приложения, съдържащи съответните технически параметри за разрешенията;
7. размер на депозита за участие в търга, който не може да бъде по-голям от 5 на сто от определената начална тръжна цена, както и условия, свързани с депозита за участие в търга;
8. място, дата и час за провеждане на търга.
Чл. 96. (1) Конкурсът или търгът за предоставяне на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър или позиции на геостационарната орбита, се провежда не по-рано от 30 дни от обнародване на решението по чл. 91, ал. 3 в „Държавен вестник”. В случай че се обявяват няколко конкурса или търга, съобразно наличния свободен ограничен ресурс, комисията определя последователността на провеждането им. Комисията може да проведе и един търг или конкурс, с който да предостави повече от едно разрешение, съобразно наличния свободен ограничен ресурс.
 (2) Конкурсът или търгът за предоставяне на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, се провежда не по-рано от десет дни от обнародване на решението по чл. 91, ал. 4 в „Държавен вестник”. В случай че се обявяват няколко конкурса или търга, съобразно наличния свободен ограничен ресурс, комисията определя последователността на провеждането им.
Чл. 97. (1) За провеждането на конкурс или търг комисията определя експертна комисия, поне един от членовете на която е правоспособен юрист. Като членове  на експертната комисия може да участват и представители на заинтересованите ведомства и на комисията.
(2) Лице, което има съществен търговски, финансов или друг делови интерес, не може да участва като член на експертната комисия.
(3) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги, когато на членове на експертната комисия или на членове на техните семейства, включително съпрузи, роднини по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднини по сватовство – до втора степен включително, както и на икономически свързани с тях лица се издава разрешение по този закон.
(4) Всеки член на експертната комисия е длъжен да декларира писмено пред комисията липсата на съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или икономически свързани с него или с членове на семейството му лица имат при избора на даден кандидат и че няма да бъдат назначени в органи на управление на кандидата, спечелил конкурса или търга, до една година от издаването на разрешението.
(5) Декларациите по ал. 4 се съхраняват в специален публичен регистър при комисията.
(6) Членовете на експертната комисия са длъжни да не разпространяват пред трети лица информация, получена в хода на процедури по провеждане на конкурс или търг. Всеки член на експертната комисия подписва декларация преди началото на процедурата за спазването на задължението по тази алинея.
Чл. 98. (1) Лицата, които искат да участват в обявения от комисията конкурс или търг, подават писмено заявление за участие, към което прилагат:
1. всички съдебни решения по партидата на кандидата и актуално удостоверение за вписване в търговския регистър, издадено не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението;
2. доказателства за финансови възможности, като: годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки, документи за придобиване на дълготрайни активи;
3. технически проект и бизнес план в съответствие с изискванията на чл. 94, ал. 1, т. 3;
4. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер;
5. документи, удостоверяващи липсата на обстоятелствата по чл. 82, ал. 1, т. 3;
6. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсната или тръжната документация;
7. документ за платена конкурсна или тръжна документация;
8. други документи, свързани с предмета на конкурса или търга.
(2) Всички документи се подават на български език.
(3) При липсващи и/или нередовни документи по ал. 1, с изключение на тези по т. 3, кандидатът се уведомява писмено да отстрани непълнотите или нередовностите, като му се дава 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай, че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, кандидатът не се допуска до участие.
(4) Лицето, което иска да участва в обявения от комисията конкурс или търг, не се допуска до участие, когато:
а) е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност, или се намира в ликвидация;
б) е лишено от правото да упражнява търговска дейност;
в) има публични парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължение към осигурителни фондове, освен ако не е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;
г) е с отнето разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за същия вид електронни съобщения за срока, определен от комисията.
Чл. 99. (1) При конкурс предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за удовлетворяване на конкурсните изисквания.
(2) При търг класирането на кандидатите се извършва според размера на предложената тръжна цена.
Чл. 100. (1) Експертната комисия в 7-дневен срок от приключване на работата си представя на комисията доклад за извършената работа и за резултатите от класирането, както и цялата документация по проведения конкурс или търг.
(2) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1 комисията взема решение:
1. за издаване на разрешение на кандидата, спечелил конкурса или търга;
2. за прекратяване на конкурса или търга, като не определя спечелил кандидат, когато в резултат от класирането не се посочва кандидат, който отговаря на изискванията на проведения конкурс или търг.
(3) В 3-дневен срок след приемане на решението по ал. 2 комисията го изпраща в „Държавен вестник” за обнародване в 5-дневен срок от получаването му.
Чл. 101. (1) Комисията има право да задържи депозитите на кандидатите, които са подали жалби срещу решението по чл. 100, ал. 2, до решаването на спора от съда.
(2) Депозитите на неспечелилите кандидати се освобождават в срок три работни дни след изтичането на срока за подаване на жалба срещу решението по чл. 100, ал. 2. В същия срок се освобождават депозитите на всички кандидати при прекратяване на процедурата.
(3) Депозитите на спечелилия кандидат и на класирания на второ място се освобождават в срок три работни дни след влизането в сила на решението по чл. 100, ал. 2, т. 1.
Чл. 102. (1) В 14-дневен срок от влизането в сила на решението по чл. 100, ал. 2, т. 1 комисията издава разрешение на спечелилия конкурса или търга кандидат.
(2) Спечелилият кандидат е обвързан с направените в конкурса или търга предложения.
Чл. 103. (1)  В случай че спечелилият кандидат се откаже от издаване на разрешение или не плати предложената от него окончателно тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните или конкурсни документи, разрешението се предлага на кандидата, класиран на второ място.
(2) При отказ и на кандидата, класиран на второ място, процедурата се прекратява без издаване на разрешение.
(3) В случаите, когато предмет на търг са две или повече разрешения и класиран кандидат се откаже от издаване на разрешение или не плати предложената от него окончателна тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните документи, то се предлага на класирания на следващо място кандидат. В случай че и той се откаже, процедурата се прекратява без издаване на разрешение.
(4) Депозитите на лицата по алинеи 1, 2 и 3 не се връщат.

Раздел VІ
Съдържание на разрешението
Чл. 104. В разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и/или позициите на геостационарната орбита, се определят:
1. услугата и/или типа на електронната съобщителна мрежа и/или технологията, за която се предоставя радиочестотният спектър;
2. предоставеният радиочестотен спектър и/или позициите на геостационарната орбита;
3. териториален обхват, когато е приложимо;
4. условия за прехвърляне на разрешение от предприятие при условия за ненарушаване на конкуренцията;
5. параметрите, чрез които се осигурява ефективно ползване на радиочестотния спектър, и когато е приложимо, и изисквания за покритие;
6. техническите и експлоатационни условия, необходими за недопускане на вредни радиосмущения и за ограничаване на възможността от излагането на обществото на вредни електромагнитни полета, когато условията са различни от тези, при спазване на изискванията по чл. 71, ал. 3, т. 6, буква “г”;
7. срок на разрешението, съобразен с Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
8. таксата за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър;
9. задълженията, поети от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в случай на проведена конкурсна или тръжна процедура;
10. задълженията, произтичащи от международни споразумения, които уреждат ползването на радиочестотния спектър, в случай че такива са приложими;
11. датата за започване на осъществяването на електронни съобщения и срокове за достигане на ефективно ползване на ограничения ресурс;
12. задълженията за осигуряване възможност за ползване на ограничения ресурс - радиочестотен спектър и/или позициите на геостационарната орбита и на радиосъоръженията, които ги ползват, при кризи по смисъла на Закона за управление при кризи, при въвеждане на режим “Военно положение”, режим “Положение на война” или на режим “Извънредно положение” по смисъла на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България;
13. задълженията, изискванията и ограниченията, свързани със защита на националната сигурност и отбраната;
14. датата на издаване на разрешението;
15. идентификационни данни.
Чл. 105. В разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, се определят:
1. услугата, за която предприятията са получили разрешение за ползване на номера, включително всички задължения, свързани с осигуряването на тази услуга;
2. предоставените номера;
3. изискванията за ефективно ползване на номера;
4. изисквания за преносимост на номерата;
5. задълженията за предоставяне на обществена информация за телефонните номера на абонатите на обществени телефонни услуги за целите на универсалната услуга, съгласно Глава ХІ и при наличие на изрично съгласие от абонатите;
6. срок на разрешението, съобразен с Националния номерационен план;
7. условията за вторично предоставяне на номера;
8. условията за прехвърляне на разрешението;
9. таксата за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера от Националния номерационен план;
10. задълженията, поети от предприятията, в случай на проведена конкурсна процедура;
11. задълженията, произтичащи от международни споразумения, които уреждат ползването на номерата, в случай че такива са приложими;
12. датата за започване на ползването на индивидуално определен ограничен ресурс и срокове за достигане на ефективното му ползване;
13. задълженията за осигуряване на възможност за ползване на ограничения ресурс – номера при кризи по смисъла на Закона за управление при кризи, при въвеждане на режим “Военно положение”, режим “Положение на война” или на режим “Извънредно положение” по смисъла на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България;
14. датата на издаване на разрешението;
15. идентификационни данни.
Чл. 106. Освен задълженията по чл. 104 или 105 предприятията, получили разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър или номера, са длъжни да спазват и приложимите изисквания, определени по чл. 71.

Раздел VІІ
Временни разрешения
Чл. 107. (1) Комисията издава временни разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, със срок на действие не повече от шест месеца, в следните случаи:
1. когато е необходимо ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за изпробване на нови технически методи и/или технологии за осъществяване на електронни съобщения, или;
2. когато е необходимо ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, за да бъдат тествани нови технически съоръжения или новоизградени електронни съобщителни мрежи, преди същите да бъдат пуснати в експлоатация, или;
3. за рекламиране на електронни съобщителни съоръжения и/или оборудване, или;
4. когато е необходимо ползването на индивидуално определен ограничен ресурс за краткосрочни събития.
              (2) Временно разрешение се издава без провеждане на конкурс или търг.
              (3) Временно разрешение за вече предоставен индивидуално определен ограничен ресурс или за ограничен ресурс, за който е подадено заявление за издаване на разрешение и не е приключила процедурата по издаване на разрешение, не се издава.
              (4) За издаване на временно разрешение се подава заявление, което съдържа данните по чл. 81, ал. 1 и данни за предназначението на заявения ограничен ресурс за случаите, посочени в ал. 1. Към заявлението се прилагат документите по чл. 81, ал. 2, т. 1 и 2. Заявлението трябва да бъде подадено не по-късно от 31 дни преди датата за започване на ползването на ограничения ресурс, посочена в заявлението. При непълнота на заявлението се прилагат правилата по чл. 81, ал. 4.
              (5) В случай че заявеният ограничен ресурс подлежи на международно координиране, комисията предлага на заявителя друг ограничен ресурс, неподлежащ на международно координиране, който е годен за ползване, съобразно:
1. данните, представени в заявлението за случаите, посочени в ал. 1, и
2. техническите характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръженията, за които ще се ползва ограниченият ресурс.
              (6) Комисията издава временното разрешение не по-късно от 17 дни преди датата за започване на ползването на ограничения ресурс, посочена в заявлението по ал. 4.
              (7) Комисията уведомява заявителя за издаденото временно разрешение в срок до три дни от издаването му, като посочва и размера на дължимите от заявителя такса за временно ползване на индивидуално определен ограничен ресурс и еднократна такса за издаване на разрешение. Заявителят е длъжен да внесе таксите в срок до 14 дни от получаване на уведомлението.
              (8) Комисията връчва разрешението на заявителя в тридневен срок след внасяне на таксите по ал. 7.
Чл. 108. (1) Временното разрешение съдържа данните, посочени в заявлението по чл. 107, ал. 4.
              (2) Индивидуално определеният ограничен ресурс може да се ползва само по предназначение и начин, изрично определени с временното разрешение.
Чл. 109. (1) За временните разрешения не се прилагат правилата за прекратяване, отнемане или спиране действието на разрешения по този закон.
              (2) Действието на временно разрешение се прекратява от комисията незабавно, когато бъде установено, че предоставеният индивидуално определен ограничен ресурс не се използва по предназначението и начина, посочени във временното разрешение.
Чл. 110. Предприятие, на което е прекратено действието на временно разрешение по чл. 109, ал. 2, не може да подава заявление за издаване на ново временно разрешение в срок от шест месеца от датата на прекратяване действието на предишното.

Раздел VІІІ
Предоставяне на допълнителен ограничен ресурс
Чл. 111. (1) Предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и/или номера, може да заяви ползване на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс. Предприятието подава заявление, което освен данните по чл. 81 съдържа и:
1. номера и дата на издаване на първоначалното разрешение;
2. електронните съобщителни мрежи и/или услуги, за извършването на които ще се използва допълнителният индивидуално определен ограничен ресурс;
3. посочване на допълнителния индивидуално определен ограничен ресурс, за чието ползване се иска изменение и допълнение на разрешението;
4. срок за ползване на допълнителния индивидуално определен ограничен ресурс, който не може да бъде по-дълъг от срока на ползване на първоначалния ограничен ресурс.
              (2) Електронните съобщителни мрежи и/или услуги по ал. 1, т. 2 не могат да бъдат различни от електронните съобщителни мрежи и/или услуги, за които е предоставен първоначалният ограничен ресурс.
(3) Към заявлението се прилагат документи и данни, обосноваващи необходимостта от ползване на допълнителния индивидуално определен ограничен ресурс, както и документ за внесена такса за административни услуги.
(4) Комисията предоставя заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс, когато:
1. предприятието има доказана необходимост от такъв ресурс за разширяване, модернизиране и развитие на собствената електронна съобщителна мрежа, когато чрез нея осъществява обществени електронни съобщения, и
2. предприятието е използвало ефективно вече предоставения индивидуално определен ограничен ресурс, и
3. електронната съобщителна мрежа на предприятието допуска възможност за разширяване, модернизиране и развитие.
(5) Допълнителният индивидуално определен ограничен ресурс се предоставя без провеждане на конкурс или търг.
(6) Ако условията по ал. 4 са налице, комисията предоставя заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, като изменя и допълва разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс на заявителя, в срок до 42 дни от датата на подаване на заявлението.
(7) Ако условията по ал. 4 са налице, комисията предоставя заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс – номера, като изменя и допълва разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс на заявителя, в срок до 21 дни от датата на подаване на заявлението.
(8) В срок до 14 дни от получаване на уведомлението по ал. 7, заявителят внася по сметка на комисията дължимите такси за ползване на предоставения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс, пропорционално на времето за ползване в текущата година.

Раздел ІХ
Изменения, допълнения, прекратяване,
отнемане, спиране или прехвърляне на разрешение
Чл. 112. (1) Предприятие, на което е издадено разрешение, може преди изтичане на срока на действието му да направи мотивирано искане за намаляване на срока на действие на разрешението. Комисията проучва основателността на искането и се произнася с решение в срок до един месец от постъпване на искането.
(2) Предприятие, на което е издадено разрешение, може в срок не по-кратък от три месеца преди изтичане срока на действие на разрешението да направи мотивирано искане за удължаване срока на действие на издаденото разрешение. Комисията проучва основателността на искането и се произнася с решение в срок до един месец от постъпване на искането, като при удовлетворяване на искането вписва новия срок на действие.
(3) Ако в срока по ал. 2 предприятие, на което е издадено разрешение, не поиска удължаване действието на разрешението, се приема, че предоставеният индивидуално определен ограничен ресурс е свободен с изтичане срока на действието на разрешението.
(4) Срокът на действието на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, се удължава след удължаване на срока на лицензията, по смисъла на Закона за радиото и телевизията за същия период от време.
Чл. 113. (1) Изменения и допълнения на разрешение могат да бъдат правени с мотивирано решение на комисията, поради:
1. непреодолима сила;
2. причини, свързани с националната сигурност;
3. промени във вътрешното законодателство и решения на международни организации в сила за Република България;
4. причини, свързани с обществения интерес, произтичащ от ефективното ползване на ограничения ресурс, защитата на интересите на потребителите и осигуряването на универсална услуга.
(2) Измененията и допълненията по ал. 1 се извършват след писмено уведомяване на съответното предприятие, което може да изрази становище в 14-дневен срок от получаване на уведомлението, когато измененията и допълненията са свързани с ал. 1, т. 4.
Чл. 114. Предприятието, на което е издадено разрешение, може да отправи мотивирано искане до комисията за изменение и допълнение на разрешението, извън случаите по чл. 113, ал. 1. Комисията проучва основателността на искането, преценява необходимостта от изменение и допълнение на разрешението и се произнася с решение в срок до 30 дни от постъпване на искането.
Чл. 115. (1) Действието на издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се преустановява след отнемане на издаденото разрешение от комисията в следните случаи:
1. предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита, не е спазило някои или всички от задълженията си по чл. 104, т. 9;
2. при установени системни нарушения на едно и също условие от издаденото му разрешение за ползване на предоставения му индивидуално определен ограничен ресурс;
3. при системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение;
4. при извършена проверка от комисията е установено наличие на някое от обстоятелствата по чл. 82, ал. 1, т. 3, букви „а”, „б” и „в”.
(2) Действието на издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс може да бъде прекратено в следните случаи:
1. по мотивирано писмено искане на компетентен орган при установени действия на предприятието, които застрашават националната сигурност при ползване на предоставения му с разрешението индивидуално определен ограничен ресурс;
2. предприятието, получило разрешение, заяви наличие на някое от обстоятелствата по чл. 82, ал. 1, т. 3, букви „а”, „б” и „в”;
3. по мотивирано писмено искане на предприятието, на което е издадено разрешение;
4. при смърт на физическо лице, в случаите, когато е издадено разрешение на такова;
5. с изтичане срока на действие на разрешението;
6. на основание задължение, произтичащо от ратифицирано и влязло в сила международно споразумение, по което Република България е страна;
7. след уведомление от Съвета за електронни медии за влязло в сила решение за прекратяване на съответната лицензия за радио- или телевизионна дейност на предприятието, осъществяващо електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване.
(3) Приетите решения от комисията на основание ал. 2, т. 1 подлежат на незабавно изпълнение.
(4) Действието на издаденото разрешение при наличие на предпоставките по ал. 1 се преустановява след предварително писмено уведомяване на предприятието, като комисията изрично посочи конкретните основания и мотиви.
(5) С уведомлението по ал. 4 комисията дава срок на предприятието не по-малък от 30 дни за становище.
(6) Комисията може да прекрати действието на разрешението, само след като обсъди обяснението и възраженията на предприятието и установи наличието на достатъчно доказателства за съществуване на обстоятелствата по ал. 1.
Чл. 116. (1) В случаите по чл. 115, ал. 2, т. 4 ограниченият ресурс не се счита за свободен, ако някой или някои от наследниците заявят писмено пред комисията ползването на индивидуално определения ограничен ресурс, за който е било издадено разрешението, в срок до един месец след смъртта на физическото лице. В този случай комисията издава без конкурс или търг ново разрешение за ползване на същия ограничен ресурс в срок до 21 дни от подаване на заявлението. Комисията уведомява писмено заявителите в срок до три дни от издаването на разрешението.
(2) В срок до 14 дни от получаване на уведомлението по ал. 1, заявителят внася по сметка на комисията всички дължими такси.
(3) Комисията връчва разрешението на заявителя след заплащане на всички дължими такси по този закон.

Чл. 117. Предприятие, действието на чието разрешение е било прекратено на основание чл. 115, ал. 1, може да подаде заявление за издаване на ново разрешение не по-рано от 12 месеца от датата на решението на комисията за прекратяване действието на разрешението.
Чл. 118. (1) Действието на издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс може да бъде временно спряно от комисията в следните случаи:
1. по искане на компетентен орган при кризи, обявяване на режим “военно положение”, режим “положение на война” или режим “извънредно положение”;
2. по мотивирано искане на компетентните органи при възникване на опасност за националната сигурност;
3. по мотивирано искане на предприятието, на което е издадено разрешение.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 спирането продължава до отпадане на необходимостта от него.
(3) При спиране действието на разрешение на основание ал. 1, т. 3 предприятието, на което е издадено разрешението, дължи вноски от годишните такси за времето, за което е спряно действието на разрешението.
(4) В случаите по ал. 1, т. 3 комисията проучва основателността на направеното искане и се произнася по него в срок до 21 дни от постъпването му. Спирането в тези случаи не може да бъде за срок по-дълъг от три месеца. Комисията отказва спиране, когато:
1. искането е от предприятие със значително въздействие върху пазара за електронните съобщителни мрежи и/или услуги, по отношение на които е определено като такова;
2. на предприятието е наложено задължение за предоставяне на универсална услуга;
3. на предприятията с разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс с национален обхват, осъществяващи обществени електронни съобщения.
(5) Решенията за спирането и последващото възобновяване на действието на издадено разрешение се съобщават на засегнатите лица в срок до три дни.
Чл. 119. (1) Предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, може да прехвърли разрешението или част от правата и съответните задължения, включени в него само след предварително разрешение от комисията.
(2) Комисията издава разрешение по ал. 1, когато са налице следните условия:
1. прехвърлянето не нарушава конкуренцията в сектора на електронните съобщения, в частта ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, и
2. прехвърлянето не води до промени в условията за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс, или
3. прехвърлянето по ал. 1 за осъществяване на електронни съобщения чрез използване на налични и/или нови аналогови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване не води до промяна на разпространяваните от предприятията, лицензирани от Съвета за електронни медии, радио и телевизионни програми на обществените оператори, субекти на публичното право.
(3) При универсално правоприемство чрез промяна на правната форма на дружеството ал. 1 не се прилага.
Чл. 120. Условията и редът за прехвърляне на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се приемат с нормативен административен акт от комисията, след провеждане на обществено обсъждане по чл. 34 и се обнародват в официалния раздел на “Държавен вестник”.
Чл. 121. Комисията публикува ежемесечно на страницата си в Интернет информация за прехвърлените права по издадени разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Проф. Мирчев, Вие поставихте парламентарен рекорд - един час и единадесет минути докладване по законопроект без прекъсване.
Да започнем дикусията, защото видях, че всеки народен представител си водеше записки най-подробно.
Господин Илиевски, заповядайте.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, наистина проф. Мирчев постави рекорда, защото това е чисто нова редакция на глава, не е текстът на вносителя, затова сигурно ще се породят много противоречиви становища и позиции. Тъй като главата е прередактирана изцяло, искам вносителите или редакторите на тези текстове да обяснят тук, ако не са предвидили това в Преходните и заключителни разпоредби – в комисията още не сме стигнали до тях, какво значи изразът “разумни интервали”. Този термин е употребен в чл. 88, ал. 4 – на стр. 143:
“(4) Комисията следва на разумни интервали или въз основа на постъпили искания...” и т.н.
Разумни интервали могат да бъдат година, две, три, пет, а могат да бъдат и два дни. Нямаме определение какво е “разумен интервал”, което отваря огромни пространства за творчество в самата комисия и за чисто бюрократично въздействие върху пазара на електронни услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Рендов – представител на Комисията за регулиране на съобщенията.
ПЕТЪР РЕНДОВ: Благодаря.
Терминът “разумни интервали” вероятно няма много приложения в българската съдебна практика, но иначе е превод от текст на директива. Ако не се харесва терминът “разумен интервал”, тоест не се счита, че един регулатор, ако не е ограничен от закона, може да постъпва разумно, може да му сложите някакъв срок, прегледът да се прави веднъж на три години. По някои случаи може да се наложи да се прави и по-често. Три години е добър срок, ако се налага “разумни интервали” от директивата да се подмени с нещо по-конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Господин председателю, Вие казахте, че беше поставен парламентарен рекорд. Аз съм съгласен с това, но ще допълня – един срамен парламентарен рекорд.
За мен това е недопустим прецедент в Народното събрание. Беше докладвана глава, съдържаща 59 нови члена. Текстът, който чете председателят на комисията, е 24 страници.
Това не са само прередактирани текстове, господин Илиевски. Предната глава съдържаше шест раздела, сега изведнъж имаме нова глава с девет раздела, изцяло с нови текстове.
По такъв начин реално се получава следният недостоен акт: Народното събрание е заобиколено като законодателен орган.
Аз питам: как народните представители, които не са членове на комисията, а имаме 240 народни представители, от тях само 20-ина са членове на комисията, могат да внесат предложения за изменение и допълнение на тези нови 59 члена? По никакъв начин! Направените предложения, които са над 20 на брой, са по текстовете на вносителя, които в много случаи нямат нищо общо с текстовете, които в момента гласуваме.
На следващо място, с така представените 59 члена – бланкетно на Народното събрание, реално Народното събрание се превръща в една машинка за гласуване.
Когато господин председателят говори, че сме си водили записки, това бяхме само двама души: аз и Радослав Илиевски. Нещо повече, не мога да упрекна народните представители, защото при предлагането на 59 члена, те не могат дори да проследят текстовете, съдържанието и смисъла им, представени под формата на литературно четене от един час и единадесет минути.
В това отношение искам съвсем директно да заявя, че ние не трябва да посрещаме с неудовлетворение и неразбиране това, че българското общество има крайно негативно отношение към работата на Народното събрание. Ние фактически с подобни действия допринасяме за това.
Отправям остра критика към Председателството на Събранието, което допуска тази практика. Това просто обезличава Народното събрание и го превръща в един абсолютно формален орган. Тридесетина души бяха в залата, които успяха да издържат на това четене отблизо час и петнадесет минути. Затова аз няма да участвам в гласуването. (Шум и реплики в залата.)
Който иска да се изкаже, да застане на трибуната. Не поддържайте действия, които наистина уронват авторитета на Народното събрание. Това просто е и във ваш личен, бих казал, ущърб.
Все пак ще си позволя да защитя тезата си, че има много сериозни промени, които са настъпили. Ще се спра на следното. В текстовете, които бяха предложени първоначално от вносителя, включително разписани подробно, ако не се лъжа, в чл. 83, ал. 1, имаше всичките конкурсни критерии, които са приложими към кандидатите за откриване на конкурс. Тези критерии бяха 25 на брой. Проследявайки тези критерии, към тях може да се добавят и още някои други. Може би някои от тях не беше необходимо да бъдат изброени тук, но те даваха една рамка, най-малкото, по какъв начин комисията се произнася по отношение на кандидатите.
Всичко това в момента е заменено с чл. 99, ал. 1 на новите текстове, които ни прочете господин Мирчев. За да ви кажа как са заменени 25-те критерии, ще ви прочета чл. 99, ал. 1: “При конкурса предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за удовлетворяване на изискванията”. Щом чуя комплексна оценка, комплексно обслужване и всякакви други комплексни неща, за мен е ясно, че това означава оценка без разписани ясни правила. Законът е за това, за да даде ясни критерии и рамка в това отношение.
Едновременно с това, ще си позволя да направя още няколко забележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, времето Ви изтече.
ИВАН ИВАНОВ: Завършвам, господин председателю.
Не може в рамките на пет минути, когато от комисията са представени 59 члена, един народен представител, който има десет забележки, колкото имам аз по текстовете, да предложи тези забележки.
Съжалявам, няма да участвам в гласуването на тази глава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, моите уважения към Вас. Знам, че Вие сте утвърден и опитен народен представител, но не смятам, че колегите в залата не внимават и не следят, съгласно правилника, когато един законопроект е на второ четене. Смятам, че тази дискусия, за която Вие говорите, и текстовете е трябвало да станат в комисията при подготовка на текста за второ четене. И съм убеден, че това е станало.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по новата редакция на Глава пета? Няма.
Преминаваме към гласуване на членовете в Глава пета. Наистина те са многобройни, но самият текст на закона е доста обемист.
Моля, гласувайте наименованието на Глава пета “Осъществяване на електронни съобщения” и от чл. 62 до чл. 121.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава пета и от чл. 62 до чл. 121 включително са приети.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви да направим изменение в приетия за днес дневен ред. Да прекъснем разглеждането на т. 6 – Законопроекта за електронните съобщения, и да разгледаме т. 8, която предвижда Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие.
Само за яснота – същото предложение е внесено и е включено в дневния ред по реда на ал. 7, тоест точката би следвало да бъде разгледана до приключване на тази работна седмица, което ще стане днес в 14,00 ч., с оглед на това, че утре ще се пристъпи към третото четене на промените в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли обратно предложение?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя обратно процедурно предложение и настоявам пленарната зала да не подкрепи това предложение, ако уважаваме правилника, който сме създали и сме гласували тук, в тази зала. Според този правилник, в първия пленарен ден на всеки месец, а днес е 1 февруари, съгласно чл. 40, ал. 7 се разглеждат последователно по една точка в дневния ред от всяка парламентарна група.
И нещо повече, господин председателю. В чл. 40, ал. 7 накрая е записано: “Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма”. Това означава, че ние можем да направим всякакво друго изменение в дневния ред, единствено след като са изчерпани трите точки, които в раздадената ни програма за деня са предложени, респективно от Национално движение Симеон Втори, от Движението за права и свободи и от Демократи за силна България.
Аз дори изключвам това, че подобно предложение на разместване трябва да се прави в началото на пленарния ден. Но, разберете, ако има някаква логика да се прави предложение, то е, след като се изчерпи даденото още от 38-то Народно събрание право на парламентарните групи да изразят чрез предложение в рамките на едно предложение за всяка парламентарна група в първия ден от месеца, то да бъде разгледано. Само след изчерпването на тези точки може да се обсъжда приемане или неприемане предложението на госпожа Манолова. В противен случай Народното събрание престава да функционира като такова. То се превръща в един домашен орган.
Категорично настоявам, господин председателю, не само да не се приеме – да не се подлага на гласуване, ако се уважава правилникът на Народното събрание.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защо бе, това е със съгласието на вносителя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, Вие сте абсолютно прав, но утре, 2 февруари, ще гледаме Конституцията на трето четене. До консенсус са стигнали по този въпрос и на Председателския съвет.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: На Председателския съвет се е стигнало до съгласие решението за избор на тази делегация да се приеме през тази седмица. Ако продължим да работим по този законопроект до края на днешния работен ден, а утре до почивката ще обсъждаме само третото четене на изменението и допълнението на Конституцията, то няма да можем да изпълним решението на Председателския съвет, от една страна.
Освен това тази точка е предложена и по ал. 7 на чл. 40.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ето го дневния ред! (Размахва го.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, НДСВ е наред да предлага по ал. 7 на чл. 40.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): НДСВ не се нуждае от подсещане, знае си правата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Давам думата по процедура на госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Процедурата ми е по начина на водене на заседанието. Господин председател, не може въобще да подлагате на гласуване подобно нещо. Днес е денят, в който точките се разглеждат по друг ред. Такава точка по ал. 7 на чл. 40 не е предложена. Ако трябва да се върнем по реда на предлагането, трябва да се върви по предложените точки, по реда на големината на групите.
Второ, нямаше съгласие, няма консенсус на Председателския съвет тази точка непременно да се гледа в дневния ред. Напротив, на Председателския съвет бе отбелязано нещо много важно – че има проблем с тази точка. Този проблем, господин председател, е доклад на Националната разузнавателна служба, предоставен на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, по искане на председателя на тази комисия проф. Огнян Герджиков. Някои не бяха чели този доклад и на Председателския съвет бе казано, че е желателно да прочетат този доклад, преди да се стигне до разглеждането на тази точка.
Затова, уважаеми господин председател, процедурата, която правя, е, че не може да се подлага подобно предложение на гласуване. Моля да не нарушавате правилника, защото това е правилник със силата на закон. Още повече това, което се предлага, е изключително важен въпрос и ако се стигне до дискусия, ние ще искаме закрито заседание и изнасяне на информацията, която се съдържа в доклада на Националната разузнавателна служба, защото е свързано с въпроси на националната сигурност на България и въпросът не може да се претупва хей така в последния момент, преследвайки съвсем други интереси, които ако стигнем до дебат, ще ги говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Процедура. За обратно предложение – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, за всички, които са присъствали днес в 9,00 ч. в пленарната зала, искам да припомня, че предложението за включване в дневния ред на проекта за решение за избиране на наша делегация в Интерпарламентарната асамблея е внесено по реда на чл. 40, ал. 7 от Парламентарната група на ДПС. Със съгласието на Парламентарната група на НДСВ, чието предложение по ал. 7 се разглежда в момента – а именно Законопроектът за електронните съобщения, предлагам да прекъснем разглеждането на тази точка и да се пристъпи към обсъждане на предложения проект за решение от ДПС.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Ето какво сте ни раздали (показва дневния ред).
МАЯ МАНОЛОВА: Всички аргументи, които се излагат от госпожа Михайлова, са въпроси по същество. Нашият парламент е член на Интерпарламентарната асамблея. В момента става дума за избиране на нашите представители там, тоест на колеги народни представители в състава на тази междупарламентарна делегация.
Всички въпроси по същество в открито или закрито пленарно заседание могат да бъдат разгледани по съответния ред, след като бъде направено съответно предложение от съответната парламентарна група. В момента не обсъждаме нашето участие в асамблеята по принцип, а нашите представители, които да ни представляват там. Налага се този въпрос да се разгледа ускорено, защото следващата седмица ще се проведе международна конференция на Интерпарламентарната асамблея по православие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте по процедурен въпрос, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Господин председател, това, което ни е раздадено на нас, на народните представители, и което знаехме вчера в 18,00 ч., както се правят предложенията, е нещо съвършено друго. Листът, който е раздаден за програма за работа на Народното събрание за 1 февруари 2007 г. с направените предложения по чл. 40, ал. 7, гласи следното:
„От Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори – второ четене на Законопроекта за електронните съобщения;
От Парламентарната група на Движението за права и свободи – проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „Подобрения във водния цикъл”, включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1.”;
ОДС – няма предложения;
Демократи за силна България – първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки;
БНС – няма предложения;
„Атака” – няма предложения;
Коалиция за България – няма предложения.”
Господин председател, питам: кой е направил предложение по ал. 7? Това, което виждам от Движението за права и свободи, заведено в деловодството снощи и раздадено от днес, е съвършено друга точка. Ако нямате информацията, която е раздадена на депутатите, аз Ви я предоставям и още веднъж обръщам внимание, че това, което се прави като предложение, го няма. Няма го като предложение, няма го като процедура и не може да бъде подлагано на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Действително в раздаденото предложение по ал. 7, предложение от Движението за права и свободи, за приемане на решение за съставяне на делегация на Интерпарламентарната конференция по православие не фигурира.
Заповядайте за процедурен въпрос, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Оттеглям направеното от мен процедурно предложение. Очевидно става дума за техническа грешка. След като не е предложено по реда на ал. 7, няма основание въпросът да бъде гледан днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Допускат се и технически грешки.
Продължаваме.
Има думата господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди почивката прочетох всички неподкрепени предложения по Глава пета.
Първото предложение е на господин Радослав Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е на народния представител Дончо Цончев. То не е подкрепено, защото мястото му не е в този закон, а в Закона за радио и телевизия. Има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Атанасов, което не е подкрепено от комисията. Идентично с това предложение е и предложението на народния представител Димитър Йорданов, което също не е подкрепено. И още едно предложение – на народния представител Яни Янев за отпадане на чл. 112, което също не е подкрепено.
Съгласно правилника трябва да гласуваме тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Много Ви моля да внимавате друг път да не се допускат подобни грешки, защото ние гласувахме новия текст. Сега ще подложим на гласуване неприетите текстове.
Колеги, гласуваме първо предложението на народния представител Дончо Цончев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 1, против 33, въздържали се 54.
Предложението на народния представител Дончо Цончев не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Николай Камов и група народни представители и предложението на народния представител Димитър Йорданов. Двете предложения са идентични и не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 12, против 25, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване последното предложение, което не се подкрепя от комисията – предложението на народния представител Яни Янев.
Гласували 86 народни представители: за 22, против 45, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава шеста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 123.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 124.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 125.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127.
По чл. 128 има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов и предложение от народния представител Димитър Йорданов, които са подкрепени от комисията.
Предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 128 и предлага следната редакция:
"Чл. 127. (1) Комисията предоставя за ползване позициите на геостационарната орбита, радиочестотите и радиочестотните ленти, разпределени за граждански нужди.
       (2) Радиочестотите и радиочестотните ленти, разпределени за граждански нужди в радиочестотните ленти за съвместно ползване, се предоставят от комисията след национално координиране и съгласуване.
        (3) Ако правото за ползване на радиочестотите и радиочестотните ленти се отмени в резултат на промени в законодателството, възникнали при изпълнение на международно задължение на Република България, трябва да бъде предвидена компенсация от държавния бюджет, като размерът й се определя с мотивирано предложение на комисията."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на Глава шеста със заглавие "Радиочестотен спектър и позиции на геостационарната орбита", членове 123, 124, 125, 126, 127 по вносител, подкрепени от комисията, чл. 128 в редакцията на комисията и текста на вносителя за чл. 129, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 130 има предложение на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов – чл. 130 да се отмени.
Същото е и предложението от народния представител Димитър Йорданов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 130, като след думите "заинтересованите ведомства и", се добавя "при необходимост".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания по чл. 130.
Господин Йорданов, заповядайте.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Искам да мотивирам нашите предложения и държа предложенията да бъдат подлагани на гласувания, а не да бъдат четени заедно с текстовете на комисията накрая, защото народните представители, които не са от комисията, се объркват и не знаят какво гласуват.
Ние считаме, че чл. 130 следва да отпадне, защото въвежда излишна координация и съгласуване, което води единствено до забавяне на процедурата.
С оглед необходимостта от провеждане на национално координиране по чл. 33, т. 4, считаме, че е добре да бъде създадена предвидената в предишния проект Комисия за междуведомствена координация към КРС съгласно направеното предложение за създаване на нова ал. 2 към чл. 33, който вече гласувахме, доколкото си спомням. Вярваме, че създаването на подобен орган ще доведе до ускоряване на процеса на координиране и съгласуване на честотите за граждански нужди и ще спомогне за осигуряване на безопасността на въздухоплаването и корабоплаването, а оттам и на процеса по издаване на разрешения за ползването им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата? Има думата господин Станчев – заместник-председател на Държавната комисия за информационни технологии и съобщения.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати! В случая става дума за ангажимент на Междуведомствената комисия за радиочестотен спектър, която е разгледана в по-първите глави на настоящия законопроект. Така че това съгласуване се извършва точно в тази комисия. Този орган, който е под егидата и се управлява от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и всъщност касае именно тази координация между отделните ведомства, които ползват радиочестотния спектър. В крайна сметка тук се касае и за безопасността на въздухоплаването и корабното плаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви и аз.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложенията, направени от народни представители, които не се подкрепят от комисията.
Има две идентични предложения – от Николай Камов и група народни представители и от народния представител Димитър Йорданов, който току-що обоснова от трибуната на парламента защо предлага да отпадне чл. 130.
Подлагам на гласуване тези две предложения, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 9, против 17, въздържали се 59.
Двете предложения от народни представители за отпадане на чл. 130 не се приемат.
Поставям на гласуване текста на вносителя за чл. 130, който се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 80, против 8, въздържал се 1.
Член 130 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, преди да премина към Глава седма, искам да кажа, че от народния представител Яни Янев има предложение за създаване на Раздел “Взаимодействие СЕМ – КРС”.
Ние вече създадохме този раздел и го гласувахме преди почивката. Това е просто за коректност и информация.
“Глава седма - Номера, адреси и имена.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 131.
По чл. 132 има предложение от народния представител Радослав Илиевски, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Димитър Йорданов, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 132 и предлага следната редакция:
“Чл. 132. (1) Националният номерационен план се изготвя от комисията в съответствие с регулаторната политика по чл. 30, т. 7 при спазване принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност, прозрачност и навременност и при отчитане на националните и обществените интереси.
(2) Националният номерационен план се изготвя при съобразяване с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи, имащи отношение към номера, адреси и имена, за да се осигурява ефективно използване на номерационното пространство.
(3) Националният номерационен план се обнародва в официалния раздел на “Държавен вестник”.
(4) Комисията поддържа публичен регистър на предоставените за ползване на предприятията номера, адреси и имена.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 131 и чл. 132. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава седма, текста на чл. 131 и новата редакция на чл. 132, предложена от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Глава седма и текстовете на чл. 131 и 132 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 133 има предложение от народния представител Радослав Илиевски.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 по принцип, а предложението по т. 1 е оттеглено.
Има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Иван Иванов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Димитър Йорданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а не подкрепя предложението по т. 2, което гласи: “т. 3 да отпадне”.
Предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 133 и предлага следната редакция:
“Чл. 133. (1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, осигуряват възможност на своите абонати да запазват:
1. географския номер при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса си в рамките на един географски национален код за направление;
2. негеографския номер при промяна на доставчика, предоставящ съответната услуга;
3. национално значим номер при промяна на доставчика на мобилна телефонна услуга.
(2) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, определят цени за крайните потребители на услугите по ал. 1 по начин, който не възпрепятства ползването им.
(3) Функционалните спецификации за преносимост на номерата по ал. 1 се определят от комисията след обществено обсъждане по чл. 34 и се обнародват в официалния раздел на “Държавен вестник”.
(4) Функционалните спецификации съдържат:
1. технически условия за осъществяване на преносимост;
2. необходими действия от предприятията, които са задължени да осигуряват преносимост, включително и срокове за извършването им;
3. метод за реализация на преносимостта;
4. изисквания относно базата данни, необходима за осигуряване на маршрутизацията;
5. задължения на предприятията, които осигуряват преносимостта и причини за отказ от предоставяне на услугата за крайни потребители;
6. процедура за осъществяване на преносимост;
7. принципи на ценообразуване и разпределяне на разходите между предприятията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по чл. 133. 
Господин Йорданов, Вие имате една част от Вашето предложение, която не е приета. Заповядайте.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Имам един въпрос към вносителите, тъй като моето предложение не е прието, а именно т. 3 да отпадне.
Въпросът ми е: означава ли, че мрежите с негеографски номера, различни от мобилните, няма да имат преносимост? Ако означава, защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има въпрос от народен представител към вносителите.
Думата има заместник-председателят на Държавната комисия за информационни технологии и съобщения Димитър Станчев.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В новата редакция на чл. 132, ал. 1, т. 2 става дума точно за тези номера. Става дума за негеографски номер при промяна на доставчика, предоставящ съответната услуга.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС, от място): Операторите, различни от мобилните, ще могат ли да пренасят?
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Да, разбира се, това е текст, който е универсален. Той обхваща и едните, и другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Не виждам желаещи.
Всички предложения са подкрепени по принцип от комисията, с изключение предложението на народния представител Димитър Йорданов по отношение на т. 2, което не се подкрепя. То е в чл. 133 т. 3 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 11, против 33, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте новата редакция на чл. 133.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Член 133 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народния представител Радослав Илиевски по чл. 134, ал. 1 и 2, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов и предложение от народния представител Димитър Йорданов, които са подкрепени по принцип по ал. 2 и 3, а по ал. 4 не се подкрепят, затова ще я прочета:
„(4) При предоставяне на услуги за избор на предприятие на преносна среда за всяко повикване, предприятието със значително въздействие на пазара може въз основа на постигната договореност с предприятието на преносна среда да издава фактури на крайните потребители и да събира дължимото от тях за ползване на услугите възнаграждение.”
Те предлагат също досегашната ал. 3 да стане ал. 5.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено. То е следното:
„В чл. 134, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В основния текст след думата „среда” се добавя „междуселищни и международни разговори”.
2. В т. 2 накрая се добавя „когато това е възможно технически”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 134 по принцип, който става чл. 133, като предлага следната редакция:
„Чл. 133. (1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни мрежи и/или услуги със значително въздействие върху пазарите на дребно, осигуряват на абонатите си достъп до обществените телефонни услуги на предприятията, чиито мрежи са взаимно свързани:
1. за всяко повикване посредством код за избор (достъп) и/или;
2. на абонаментна основа.
(2) Предприятията, предоставящи обществени телефонни мрежи и/или услуги със значително въздействие върху пазарите на дребно, определят цените на услугите по ал. 1 по начин, който не възпрепятства ползването им.
(3) С нормативен административен акт комисията определя условията и реда за предоставяне на услугите по ал. 1, който се обнародва в официалния раздел на „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, чухте текста на чл. 134. Има ли желаещи да вземат отношение?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ):   Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По чл. 134 по вносител комисията предлага нова редакция, бих казал, и ново съдържание на ал. 2, който текст не кореспондира с предложенията на нито един от вносителите на предложения за изменение и допълнение на чл. 134. За да развия моето виждане, аз че прочета какъв е бил текстът и какъв е той сега.
„(2) Предприятията по ал. 1, които предоставят на всеки краен потребител възможност да избира предприятие на преносна среда, осигуряват чрез налични технически и програмни средства условия, необходими за предоставяне на услугите по ал. 1, по начин, по който не възпрепятства ползването им.”
Това е по вносител.
Комисията предлага ал. 2 да има следното съдържание:
„(2) Предприятията, предоставящи обществени телефонни мрежи и/или услуги със значително въздействие върху пазарите на дребно – това са предприятията по ал. 1 всъщност – определят цените на услугите по ал. 1 по начин, който не възпрепятства ползването им.”
Изведнъж се оказва, че изискването, което им се налага – да осигурят технически и програмни средства, е изчезнало, вместо това се заменя само с определяне на цени на услугите. Този текст поначало, бих казал, че има определена кореспонденция с чл. 19 на Директивата на Европейския съюз относно универсалните услуги и правата на потребителите, където в т. 3 наистина се говори, но там се вменява задължение на Националния регулаторен орган – Комисията за регулиране на съобщенията, че преките такси за абонати – ако има такива, за да се възползват от тези свои права за подобна услуга, ако има такива, не действат като пречка за тяхното използване. Смисълът на т. 3 от чл. 19 е, че Европейската комисия поначало разглежда и хипотезата когато може такива такси да не бъдат изобщо налагани с цел да се засили конкуренцията между операторите със значително въздействие на пазара.
Ето защо господин председателю, на база на изложените мотиви правя процедурно предложение за гласуване, постарах се със съвсем малка добавка към ал. 2. Текстът, който ни е предложен за новата редакция е: “предприятията, предоставящи обществените телефонни мрежи и/или услуги със значително въздействие върху пазарите на дребно, определят цените на услугите по ал. 1, ако такива цени са въведени по начин, който не възпрепятства ползването им”. Трябва да се даде правото на операторите, предприятията със значително въздействие върху пазарите на дребно, да преценят дали ще въведат такива цени или не, да засилят или не своята конкурентоспособност. Защото текстът, който иначе една фамозна работна група с неясен състав и неясни намерения е предложила, ги задължава да въвеждат подобни цени. Това считам за неправилно. Нещо повече, считам, че е в противоречие с чл. 19, т. 3 от Европейската директива.
Моля да подложите на гласуване тази моя поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще ви помоля да ми го дадете писмено, защото текстът е доста специфичен.
Иска ми се господин Станчев да вземе думата или Вие, госпожо Атанасова.
Страхувам се, че това не е чисто редакционна поправка, а може би се променя и съдържанието по същество. Затова нека и представителите на вносителя да вземат отношение.
Заповядайте.
АНДРИАНА АТАНАСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се Андриана Атанасова в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Така направеното предложение на господин Иванов наистина не е само редакционно, то е по смисъл, но агенцията подкрепя така предложената редакция. Смятаме, че наистина в момента е факт, че БТК не налага такива цени на своите абонати, така че, ако има такива цени, те не трябва да възпрепятстват използването на този вид услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи Вие ги подкрепяте.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми колеги, предлагам в ал. 2 на чл. 134 по вносител в текста, предложен на вниманието на пленарната зала, след думите “цените на услугите по ал. 1” да се постави запетая и да се въведе текстът “ако такива цени са въведени” и след това текстът продължава: “по начин, който не възпрепятства ползването им”. Моля за вашата подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Комисията подкрепя ли това предложение? Подкрепя го.
Имаме неприети предложения – на Николай Камов по ал. 4.
Моля, гласувайте двете предложения, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 3, против 22, въздържали се 57.
Предложенията на Николай Камов и група народни представители и предложението на господин Димитър Йорданов не се приемат.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за няма, против 59, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване направеното ад хок устно предложение за изменение и допълнение на ал. 2 на чл. 134 от народния представител Иван Иванов, което се подкрепя и от вносителя, и от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 105, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Единични ръкопляскания.)
Моля, гласувайте изменения и допълнен чл. 134 в новата редакция.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Член 134 е приет в новата му редакция.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 135 всички предложения на народните представители са приети.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 135. (1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, определят помежду си първоначална цена за реализиране на услугите по чл. 132, ал. 1 и цени за взаимно свързване при предоставяне на тези услуги при спазване на принципа за разходоориентираност.
      (2) Предприятията по чл. 133, ал. 2 определят цени за достъп и взаимно свързване при предоставяне на услуги по чл. 133, ал. 1, т. 1 и 2 при спазване на принципа за разходоориентираност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте новата редакция на чл. 135.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Член 135 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 136 предложенията на народните представители са приети с изключение предложението на народния представител Мария Капон – чл. 136 да отпадне и се разпишат само в закона правила и процедури, без да се дава правото за наредба. По същество това не е предложение, само коментар, господин председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 136 със следната редакция:
“Чл. 136. Правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена се определят с наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения по предложение от комисията. Наредбата се обнародва в официалния раздел на “Държавен вестник”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 137, който е последният раздел от тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по последните текстове на Глава шеста. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 3, против 58, въздържали се 37.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 136 и чл. 137, които се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 104, против 3, въздържал се 1.
Членове 136 и 137 са приети.
С това приключи работата ни по Глава шеста.
Уважаеми колеги, преди да закрия днешното пленарно заседание, позволете ми да ви информирам за съобщение на Комисията по европейска интеграция, че ще заседава извънредно на 2 февруари 2007 г. от 10,30 ч. в зала “Изток”.
Утрешният парламентарен контрол ще бъде, както следва:
Заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин ще отговори на въпрос от народния представител Мария Капон.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев ще отговори на въпросите на Мария Любчева, Фатме Илияз и Димитър Камбуров, на питане от народния представител Димитър Камбуров.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков ще отговори на въпрос на народните представители Антонела Понева и Атанас Атанасов.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговари на два въпроса на народните представители Ваньо Шарков и Елеонора Николова; и Мария Капон и Димитър Абаджиев; и на две питания от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Министърът на правосъдието Георги Петканов ще отговори на въпрос от народните представители Антонела Понева и Атанас Атанасов.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговори на въпрос от народния представител Ваньо Шарков и на две питания от народните представители Димитър Камбуров и Васил Паница, и Стела Банкова.
Следващото заседание ще бъде утре - петък от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Петя Гегова
Станчо Тодоров