ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, докато бъде отстранена повредата в системата, можем да работим на основание чл. 53 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - възможност за поименно преброяване и с вдигане на ръка.
Моля парламентарните секретари и квесторите да преброят народните представители в залата.
В залата има 122 народни представители. Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, ще започнем с приемането на седмичната програма за работата на Народното събрание за периода 7-9 февруари 2007 г.:
1. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие с вносител Министерският съвет.
2. Законопроект за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Сирийската арабска република с вносител Министерският съвет.
3. Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие с вносители Кристиан Вигенин, Борислав Великов и Лютви Местан.
4. Проект за решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция, 2006 г. с вносител Министерският съвет.
5. Второ четене на законопроекта за избиране на представители на Република България в Европейския парламент, приет на първо четене.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM - GNB (DSF Kozloduy) с вносител Министерският съвет.
7. Промени в състави на постоянни комисии.
8. Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Кипър, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и Министерството на отбраната на Румъния за създаване на Многонационална бойна група на Европейския съюз с Гърция като водеща страна и с участието на България, Кипър и Румъния с вносител Министерският съвет.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България с вносител Министерският съвет.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
11. Второ четене на законопроекта за електронните съобщения – първа част, продължение.
12. Второ четене на законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие - продължение.
13. Парламентарен контрол.
На Председателския съвет беше уточнено и единодушно прието да ви предложим парламентарният контрол в петък да започне от 12,30 ч., тъй като се очертава да продължи около един час. Следователно до 12,30 ч. ще имаме законодателна работа, а след това ще продължим с парламентарния контрол.
Моля тези, които са съгласни с така предложената програма, да гласуват с вдигане на ръка.
Моля квесторите под ръководството на парламентарния секретар господин Попвасилев да извършат преброяването.
Гласували 117 народни представители: за 116, против 1, въздържали се няма.
Програмата е приета.
Уважаеми народни представители, има и други предложения за включване на точки в дневния ред, които трябва да бъдат поставени на разискване – имам предвид, че вносителите биха могли за две минути да мотивират своите предложения и след това да гласуваме.
Има предложение от народните представители Петър Стоянов, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев на основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за правителствената политика по отношение на проекта „Изграждане на мрежа за защитните зони „Натура 2000” в България при следните въпроси.
Заповядайте, господин Кирчев, да мотивирате Вашето предложение.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! За втори път от името на ОДС внасям предложението по чл. 40, ал. 3 да бъде приета тази точка за изслушване на господин министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно изграждането на мрежа „Защитени зони Натура 2000” в България във връзка с това, че в обществото под натиска на депутати от опозицията, на някои управляващи, на медии, граждани най-после започнаха да излизат държавни служители и министри да обясняват какво представлява „Натура 2000”. Но понеже това е въпрос, който ще бъде решен от правителството и независимо че независимите екологични сдружения „Зелени Балкани” и Българското сдружение за защита на птиците ще изготви така наречените научни обосновки, заповедите на министъра ще бъдат утвърдени преди всичко от коалицията и заради това трябва да чуем господин министър-председателя – до колко процента ще се спрат, каква е визията на правителството за „Натура 2000”, тъй като този въпрос е повдигнат още през 1996 г. Защо не е съгласувана с устройствените схеми в България? Защо не са били информирани по-рано кметовете за това, което ще се предприеме? Как са били подбрани тези две дружества, на каква основа? Имало ли е конкурс, нямало ли е или, както признава господин Марин, те просто са били натоварени да работят с тази задача?
Затова моята голяма молба към вас е, за да бъде информирано обществото, моля, подкрепете нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Поставям на гласуване предложението за включване като точка от седмичната програма да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България Сергей Станишев за правителствената политика по въпросите на „Натура 2000”.
Моля, гласувайте, този път не с вдигане на ръка, а по компютърен път.
Гласували 176 народни представители: за 56, против 77, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Кирчев, за предложение за прегласуване.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Още веднъж ви моля да подкрепите това предложение въпреки коалиционната политика, която имате. С укриването на тези проблеми наистина прехвърляте нещата в полето на опозицията и вие губите от това. Не печелите дивиденти, като криете вашите министри и министър-председателя, защото, струва ми се, че проблемът с „Натура 2000” е още по-опасен, отколкото проблемите с пенсиите и с акциза на ракията.
Моля за прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложение за включване на тази точка в дневния ред. Всеки народен представител да гласува със собствената си карта.
Гласували 154 народни представители: за 45, против 81, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Има предложение за включване като точка в седмичната ни програма на основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев относно политиката на правителството за преодоляване на кризата в българското здравеопазване. Направено е предложение това да бъде точка първа от седмичната ни програма. Предложението е от група народни представители начело с проф. Камбуров.
Господин Паница, Вие ли ще мотивирате предложението? Заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! На всички ви е известно, че българското здравеопазване е в дълбока криза. Деветдесет и два процента от населението на страната счита здравното обслужване за много лошо. Лекарите и медицинските сестри подготвят национални протестни действия, забележете, не за заплати, а за хаоса в здравеопазването.
Протестите на пациентските организации са вече ежедневие. За втора поредна година здравеопазването е сред първите три обществени сфери по ниво на корупция. Няма подписан Национален рамков договор за 2007 г.
За втора поредна година министърът на здравеопазването не внесе в Народното събрание Годишния доклад за здравето на нацията, което е длъжен да направи по закон. Министър-председателят упорито не желае да отговори на опозицията по темата за кризата в здравеопазването. Подготвените от министъра Национална здравна стратегия и Национална здравна карта бяха отхвърлени от Политическия съвет на тройната коалиция. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. е оспорен в Конституционния съд. Българите, живеещи в чужбина, внесоха подписка в Европейския парламент срещу Закона за здравното осигуряване.
Сметната палата констатира, че Министерството на здравеопазването абсолютно безконтролно и безотчетно изразходва пари за лекарства и е създало условия за мащабна корупция. Това са само част от събитията, които ви изброих и поради които ние от ДСБ, ОДС, БНС и „Атака” внасяме искане за изслушване на министър-председателя относно политиката на правителството за преодоляване на кризата в здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, моля да гласувате искането да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно политиката на правителството за преодоляване на кризата в българското здравеопазване.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 57, против 66, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Господин Китов, вдигате ръка вероятно за прегласуване? Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Факт е, че в цялото българско общество този въпрос непрекъснато се дискутира. Преди два дни беше организирана дискусия от вестник „24 часа”. Днес също продължава, макар и на малко по друга тема. Вчера също имаше.
Не може, когато цялото българско общество проявява интерес към този въпрос, най-висшият форум – българското Народно събрание, да бяга от тази дискусия. Нещо повече, бих искал да изкажа и своето недоумение от факта, че две питания, които ние отправяме към министър-председателя, се отхвърлят от ръководството на Народното събрание. Недейте да правите така, защото българското общество остава с впечатление, че бягате от дебат за българското здравеопазване. Затова моето процедурно предложение е да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване искането за изслушване на министър-председателя относно политиката на правителството за преодоляване на кризата в българското здравеопазване.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 65, против 72, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Има също предложение от народните представители Иван Иванов и Атанас Атанасов за изслушване на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Господин Иванов, заповядайте да мотивирате вашето искане.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Провежданата от правителството на Сергей Станишев политика в областта на енергетиката води до пълна хегемония на руските доставки на енергийни суровини в България не само понастоящем, но и в близките десетилетия. Израз на тази политика са действията на министър Румен Овчаров, който през последните месеци подписа без търг или конкурс договор за монополна доставка на свежо ядрено гориво от Русия за АЕЦ „Козлодуй” до 2022 г.; подписа договор за строителството на АЕЦ „Белене” по руска технология – непризната от Европейския съюз, с реактори, които нямат европейски лиценз; прекрати четири години предсрочно действащия договор на България за доставка и пренос на газ от Русия и подписа нов, неизгоден за България, но изгоден за Русия, за следващите 25 години – до 2030 г.
А днес в Бургас ще бъде подписан поредният договор, приет този път за строителството на петролопровода Бургас – Александруполис, който не носи никакви ползи, но нанася вреди на България, който превръща българската територия в канализационна тръба за руския нефт. Тези действия на правителството превръщат България в икономически сателит на Русия и в Троянски кон на тази страна в Европейския съюз.
Освен по този повод ние искаме изслушването на министър Румен Овчаров и по отношение на политиката за справяне с корупцията в Министерството на икономиката и енергетиката и в дружествата с държавно участие в енергетиката. Има различни поводи да поискаме това, но този, който има най-силен обществен отзвук, е това, което се случва в „Топлофикация” - София. Нека министър Овчаров заяви как, с каква политика се старае да прекрати корупцията в своето министерство.
Ето защо, уважаеми колеги, ние - Демократи за силна България, настояваме да бъде изслушан в пленарната зала министър Овчаров по тези два повода. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, поставям на гласуване предложението на двамата народни представители за изслушване на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 51, против 79, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, предлагам да се прегласува нашето предложение. Много ви моля да вникнете в мотивите, които ние предлагаме.
Вижда се една невероятна съпротива от страна на управляващото мнозинство тук да се явяват представителите на изпълнителната власт – министрите, и да дават обяснение не на нас, а на българското общество какво се случва при управлението на страната.
Преди малко видяхме как гласувахте по отношение на искането да бъде изслушан министър-председателят за здравеопазването. Има много голямо напрежение в обществото по тази тема. Не искате тук да дойде министър-председателят. Но проблемът става ваш!
По отношение на Румен Овчаров. От една страна, всички тези заробващи позиции, които той зае. От друга страна, от месеци наред в българското общество се точи сагата “Топлофикация”, която е върхът на айсберга в Министерството на икономиката и енергетиката, уважаеми дами и господа. Тази сфера е прогизнала от корупция. Вие разбирате ли за какво става дума? Или не си давате сметка?! Или сте решили, че като имате това мнозинство, ще я карате така!? Вижте, имаше и такива преди вас, които смятаха, че могат да я карат до безкрай. (Шум и реплики.) От същата тази страна бяха, да! Нали си спомняте какво се случи през 1996-1997 г.? (Шум и реплики от КБ.) Спомняте ли си? Не искате да си спомняте.
Искам да ви кажа: моля ви, подкрепете това наше предложение. Вие имате интерес да дойдат вашите министри и да обясняват тук на обществото, защото иначе поемате отговорността им. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на прегласуване искането за изслушването на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Гласували 162 народни представители: за 65, против 74, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Борислав Ноев – проект за Решение за налагане на мораториум върху приватизацията и концесиите.
Господин Ноев, имате възможност в рамките на две минути да развиете вашето предложение.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, колеги! Предложението ми е направено преди една година, м. март. Всички знаете, че приватизационните мерки и отдаването на концесия са извор на корупция. Поставя се като самоцел разпродаването на държавата. Например продажбата на НЕК – това не е приватизационна сделка, а си е продажба на държавни и общински фирми на чужди такива. Приватизират се за жълти стотинки предприятия на себестойност стотици милиони левове, например случаят с БТК. Приватизират се обекти, които не се използват по предназначение. Последният такъв случай е летището в Шумен, където е най-старият аероклуб. Летището има всички лицензи и е едно от четирите летища от този тип в Европа. Планира се то да стане строителна площадка.
При концесиите се отдават националното богатство и природните ресурси на страната на съмнителни и безотговорни субекти. Всички знаете това нещо. Последният случай е с. Пропаст, където гръцкият концесионер вследствие на безотговорните взривни работи разруши 100% от старите къщи и 30% от новите.
Същото се отнася и за сделката за автомагистрала “Тракия”.
Затова моля да подкрепите нашето решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Ноев.
Гласували 121 народни представители: за 25, против 76, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Митко Димитров – Законопроект за одържавяване на приватизационни обекти от отрасъл “Енергетика”.
Господин Димитров, заповядайте.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че днес в залата всяка втора дума е “енергетика”, “приватизация”, “корупция”.
Този законопроект е внесен от партия “Атака” много отдавна и отново е свързан с това.
Искам да ви запозная с някои неща, извадени от протоколите на Народното събрание и на комисиите, и да ви припомня някои събития, които са се случили от 2001 г. насам.
През м. януари 2001 г. в лицето на тогавашното Министерство на енергетиката и енергийните ресурси България е притежавала 87 дружества в енергосистемата си. За кратко време през 2004 г. тези дружества остават 57. В края на 2004 г. те вече са 24. Ако някой се интересува по-подробно, мога да ви кажа, че познати на вас мина “Чукурово”, ТЕЦ “Марица-Изток”, “Атоменергоремонт”, “Атоменергоремонтстрой”, мина “Черно море”, мина “Балкан 200”, мина “Бели брег”, “Брикел” ЕАД – всички тези сделки са минали през 2004 г. с някакъв скандал или с някакво незаконно действие.
Следват мини “Открит въгледобив” ЕАД, Перник, “Топлофикация” – Варна, ЕАД, “Топлофикация” – Велико Търново, “Топлофикация” – Габрово, 2005 г. – “Топлофикация” – Плевен, и “Топлофикация” – Бургас.
През 2006 г. – “Енергоинвестинженеринг” ЕООД, София, през м. декември с.г. – ТЕЦ “Сливен”, следват ТЕЦ “Шумен” и ТЕЦ “София”.
Моля, подкрепете Законопроекта за мораториум върху приватизацията на тези сделки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Митко Димитров за включване в седмичната програма на законопроект за одържавяване на приватизирани обекти от отрасъл “Енергетика”.
Гласували 129 народни представители: за 26, против 67, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Павел Шопов.
Господин Шопов, заповядайте да развиете и аргументирате Вашето предложение относно жилищноспестовните влогове.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател. Това е един от въпросите, по които най-често говоря от тази трибуна и по който въпрос разговаряме с вас по кулоарите и от управляващите, и от опозицията. И винаги в частни разговори намирам разбиране. Но когато се гласува тук, се гласува винаги против един закон, в който няма нищо политическо, все това ви повтарям, което касае най-малко 240 хиляди граждани. Отива си цяло едно поколение, защото 15, 16, 17 години остават нерешени проблемите именно на тези хора, за които говоря – около 250 хиляди български граждани. Сигурен съм, че този въпрос се поставя и на вас при вашите срещи с вашите избиратели. Има закон, който е годен, който е комбинация между внесения от “Атака” и този на БСП, който стана нещо хубаво и който би могъл да реши въпроса.
Уважаеми колеги народни представители, всяка сряда виждате, че ние от опозицията внасяме предложения по чл. 40, ал. 4 за включване на точки в дневния ред. И всички тези точки вие упорито ги отхвърляте. Това просто не е мъдро и не е полезно не само за България, не е полезно и за вас като управляващи. Защото времето тече и в Народното събрание стават едни естествени процеси, които непрекъснато водят до това – както изведнъж сте консолидирани да започнете да се пропуквате. И аз ви казвам: ако не желаете това да стане много бързо, започнете да се вслушвате в предложенията на опозицията. Защото днес опозицията в лицето и на ДСБ, и на СДС, и на “Атака”, и на БНС поставиха такива важни въпроси, че е мъдро и полезно за самите вас да започнете да ги разглеждате, за да бъдете по-гъвкави и да останете по-дълго и като управляващи. Ние предупреждаваме и затова не бъдете толкова твърдоглави. То е за вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 32, против 69, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Има направено предложение от народния представител Георги Димитров от Коалиция “Атака”: „На основание чл. 40, ал. 7 от нашия правилник се прави предложение от името на Парламентарната група “Атака” да бъде включена като точка в дневния ред на Народното събрание Законопроектът за национализацията.”
Няма да подложа на гласуване това предложение, тъй като първото пленарно заседание за месеца, тоест по чл. 40, ал. 7, беше проведено на 1 февруари 2007 г. Ако господин Димитров желае, може да направи предложение за следващия месец март, но не и сега.
Има предложение от народния представител Георги Георгиев.
Доктор Георгиев, заповядайте да мотивирате Вашето предложение относно Законопроекта за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря.
Уважаеми господин председател, колеги! Няма да ви обяснявам, че това е необходимо. Вие го знаете. Знаете много добре, както и целият народ знае, че има много имущество, което се придоби по много криминален начин. Затова когато правих това предложение, защото то не е за първи път, аз го правя за втори път, много често се налага и на политическите сили, както и за партия “Атака”, когато поискахме помещение за партия “Атака” те ни отговарят, че нямало свободни такива сградни имущества. Затова правя предложение да бъде включено това наше предложение по чл. 40, ал. 3. Ще се радвам, ако видя разбиране от страна на залата и се подкрепи нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Георгиев.
Гласували 129 народни представители: за 33, против 66, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, ако желаете, както е традиционно и вече като утвърдена практика, можете да мотивирате за две минути Вашето предложение.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз предлагам на вниманието на уважаваните колеги да приемем проект за промени в Кодекса за социално осигуряване, предвид изключителната социална значимост на проблема с драстично ниските пенсии. Предлагаме на вашето внимание шест пункта за промени.
Първият пункт включва предложението да се отмени точковата система като предварително условие за пенсиониране и да се въведе задължителен минимален стаж от 15 години.
Второто предложение е до три месеца от датата на влизане в сила на новите промени да бъдат преизчислени всички пенсии, вземайки за основа средномесечния осигурителен доход за 2006 г.
Третата точка гласи размерът на пенсиите да бъде осъвременявана всеки три години на базата на актуализирания средномесечен осигурителен доход.
Четвърто, да се завиши относителната тежест на всяка една година трудов стаж във формулата за изчисляване на пенсиите от 1 на 1,5%.
Петата точка означава да се въведе текущо ежегодно осъвременяване на пенсиите в началото на всяка година.
И шестото предложение е социалната пенсия да бъде определена на базата на 65% от минималната работна заплата.
Уважаеми колеги, призовавам ви да допуснете това предложение за дебат в пленарната зала, защото в цялата страна, не само сред пенсионерите, не само сред възрастните хора на България, сред всички български граждани се заражда едно изключително напрежение, породено от обстоятелството, че българските пенсии, както и българските заплати, са най-ниски в цялата Европа. Това е недопустимо. Това драстично се разминава с фойерверките по повод влизането на България в Европейския съюз. Защото на нас е нужно в този Европейски съюз да влезе силна България, да влезе България, която не подлага на изтребление и геноцид своите възрастни граждани.
Умолявам колегите да допуснат за дебат това предложение, касаещо пенсиите на българските пенсионери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, поставям на гласуване предложението на народния представител Стела Банкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 35, против 53, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Яне Янев за включване в дневния ред на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Господин Янев, заповядайте да развиете Вашето предложение.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За четвърта поредна пленарна седмица внасям искането Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове да влезе за обсъждане в пленарната зала. По всичко личи, че председателят на ресорната комисия няма намерение да вкара това предложение за разглеждане в комисията и затова на няколко пъти настоявам да се подложи на гласуване и пленарната зала да реши това, а не както досега ставаше тези четири поредни пъти – председателят Пирински просто не даваше възможност пленарната зала да реши това предложение дали да влезе в дневния ред или да бъде отхвърлено.
Миналия път неслучайно зададох въпроса по отношение на правилника, защото в крайна сметка той прилага правилника по целесъобразност. Затова още веднъж, господин председател, Ви моля да подложите на гласуване този изключително важен проблем. Виждате, че хората с основание протестират и се вълнуват. От една страна, няма достатъчна яснота. От друга страна, се стопира този проблем да бъде решен в пленарната зала и веднъж завинаги да бъде затворен, за да може да се решават пък всички останали проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Законопроектът е внесен на 10 януари 2007 г. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси. Тази комисия до този момент не е дала становище по законопроекта. Срокът по чл. 65, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не е изтекъл, но тъй като господин Янев вече няколко пъти внася това предложение този законопроект да се разгледа като точка в дневния ред, аз ще го поставя на гласуване. Нека залата да реши.
Моля, гласувайте за включване в дневния ред на предложението на народния представител Яне Янев.
Гласували 145 народни представители: за 49, против 51, въздържали се 45.
Предложението на народния представител Яне Янев за включване на точка в дневния ред не се приема.
Има предложение от народния представител Антонела Понева.
Госпожо Понева, заповядайте, за да развиете Вашето предложение. То се отнася до Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, последната промяна в Закона за трансплантации на органи, тъкани и клетки създаде възможност за злоупотреби в процеса на трансплантациите, като се въведе понятието “разумно кратък срок”. Именно този срок може да бъде наистина толкова кратък, че близките на починалия, които трябва да дадат своето писмено несъгласие в съответното лечебно заведение, да не могат да достигнат физически до него преди изтичането на този срок.
С отпадането на понятието “разумно кратък срок” се подобрява възможността за прозрачност и контрол на тези дейности, а също така и стриктното спазване на принципа на доброволност при процеса на трансплантация.
По наш сигнал до главния прокурор е образувано досъдебно производство във връзка със скандалния договор между Изпълнителната агенция по трансплантация и с “Ост Дивелтмънт”. Станалите известни скандални факти около договора налагат спешни промени в законодателството.
От отговор на министър Гайдарски на наш въпрос стана ясно, че над 70% от извършените експлантации са от трупове, подлежащи на съдебна медицинска експертиза. Недопустимо е съдебният лекар, който сам извършва експлантацията и то срещу заплащане, да дава разрешение за извършването й. Във въпросния договор има клаузи, където се казва, че се дават финансови бонуси за висока продукция. Това означава повече трупове, повече материали, повече пари. Звучи страшно, нали?!
Именно, за да се избегне това, предлагаме главният прокурор да е този, който дава разрешението за експлантацията. По този начин, първо, ще се избегне възможността за злоупотреба, а също така и нещо много важно – няма да се допусне опорочаването на съдебната експертиза, тъй като подготовката на трупа и експлантацията се извършва преди съдебномедицинската експертиза.
Скандалният договор с “Ост Дивелтмънт” показа и други дефекти на законодателството. Вследствие на договора, сключен през 2002 г., от България за няколко години са изнесени 17 т кости и тъкани! Това прави България пръв износител в света. Затова именно ние предлагаме режимът на международно сътрудничество в областта на тъканите да се изравни с режима, който действа в момента за органите. Така именно международен обмен ще се осъществява само когато в съответен международен договор участва и Република България, а не агенции и търговски фирми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да гласуваме предложението на народния представител Антонела Понева.
Гласували 145 народни представители: за 43, против 58, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Няма други предложения за включване като точки в дневния ред за тази седмица.
Давам думата за изказване от името на парламентарна група на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Парламентарната група на Демократи за силна България отново изразява голямата си тревога от намерението на трипартийната управляваща коалиция да подпише днес – 7 февруари 2007 г., Споразумение за изграждане на петролопровода Бургас – Александруполис.
Подготовката на споразумението и условията по него са договорени в конспиративна секретност, въпреки че засягат националната сигурност и стратегическите национални интереси. Президентът и правителството отстъпиха пред всички претенции на руската страна в дългосрочна вреда на българската държава и българските граждани. България ще се превърне в територия, през която ще преминава руска нефтена канализация, което ще създаде тежки и постоянни рискове за природната среда и националната сигурност. Съоръженията създават сериозни рискове за екологична катастрофа и практическо унищожаване на туристическата ни индустрия по Южното Черноморие.
Даденото съгласие Русия да притежава мажоритарна собственост върху универсалния терминал в Бургас и тръбопровода водят до загуба на част от националния суверенитет в полза на страна, която е извън Европейския съюз и НАТО.
В басейна на Черно море няма нефт за два петролопровода. България вече подписа споразумението за строителство на петролопровода “Амбо” от Бургас до Вльора. Вторият петролопровод Бургас – Александруполис от тази гледна точка е излишен. България няма никакви ползи, а само вреди от този проект.
Парламентарната група на Демократи за силна България настоява:
- първо, днес правителството да не подписва споразумение с Русия – страна, която не е член на Европейския съюз и не е ратифицирала Европейската енергийна харта;
- второ, президентът Георги Първанов да свика Консултативния съвет за национална сигурност, на който правителството да представи параметрите и условията на споразумението, както и отражението му върху националните интереси и националната сигурност на Република България;
- трето, правителството да оповести публично заключенията на Доклада за оценката на въздействието върху околната среда, както и всички екологични рискове на проекта, защото този тръбопровод ще преминава през уникалната природна среда на Странджа и Сакар;
- и четвърто, да бъде оповестено доколко съоръженията в Бургаския залив и трасето на тръбопровода са съвместими с ангажиментите на България към Европейския съюз по Програма “Натура 2000”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за изказване от името на парламентарна група на народния представител Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, преди да изложа това, което ме тревожи в днешния ден относно налаганата цензура в България, искам да кажа няколко думи по повод на преждеговорившия.
Ние като група на българските националисти сме категорично за огласяване на условията по договаряне с чужди държави. Условия, които засягат стратегическото развитие на България, трябва да бъдат дискутирани и подлагани на широка дискусия.
В същото време искам да отбележа, че лидерът на Демократи за силна България беше човекът, който продаде на Русия „Нефтохим”. Така че, когато преценяваме изгодите и щетите за България, трябва да бъдем обективни. При всички случаи обаче трябва да изхождаме от нашия суверенитет и нашите национални интереси. И по въпроса за петролопровода Бургас – Александруполис трябва да преценим дали това е изгодно за България.
Искам обаче да ви обърна внимание върху една тревожна тенденция, дами и господа народни представители - тенденция, която през 2007 г. ми напомня времената от 1977 г. Става дума за цензурата, която се осъществява в държавните, поддържани от парите на данъкоплатците институции – Българската национална телевизия и Българското национално радио. Неведнъж съм повдигал въпроса, че в Българската национална телевизия, която би трябвало да отразява обективно дейността на всички политически сили, се налага информационна завеса относно нашата дейност – дейността на политическа сила „Атака”.
По тази тема имах среща и с генералния директор на Българската национална телевизия госпожа Пръмова. Последици обаче от тази среща нямаше.
Наскоро се случи нещо, което силно ме тревожи и което обаче хвърля светлина върху това как се ръководят тези национални институции – радиото и телевизията.
Една репортерка на Българското национално радио – Наташа Димитрова, на 17 януари задава въпрос към министъра на вътрешните работи Румен Петков. За зададен въпрос към вътрешния министър, който се приема като неудобен, тази журналистка веднага е получила последно предупреждение за уволнение. Акцентирам на това, че заповедта се издава от Поля Станчева – шеф на Националното радио, която преди години участваше в протести за потъпканата свобода на словото в Българското национално радио.
Забележете какъв е случаят: една журналистка си върши работата – задава въпрос към вътрешния министър. И какъв е неудобният въпрос? Въпросът е: ще възстановите ли на работа шефа на жандармерията, който беше отстранен заради някакво разследване, ако разследването докаже, че няма никакви следи срещу него? Този въпрос е бил приет за неудобен. Нещо повече, шефката на радиото приема, че този въпрос уронвал престижа на страната ни пред международните институции.
За мен това е пълен абсурд и аз изразявам възмущението на нашата парламентарна група, защото тази тенденция – на запушване на устата на журналисти, на всяване на страх у журналистите, е много опасна тенденция. Тя говори, че управляващото мнозинство си е въобразило, че може да командва пресата, че може да командва медиите, особено тези медии, които са на държавна издръжка.
Обръщам се към Вас, уважаеми господин председателю. Знам, че Вие може да разпоредите свикване на Медийната комисия и да поставите този тревожен въпрос, за да бъде обърнато внимание на Съвета за електронните медии, където има представители, избрани от парламента. Ние, нашата парламентарна група, нямаме представител там, затова се обръщам към Вас, за да се постави въпросът с наказанието на журналистката Наташа Димитрова от Българското национално радио, която е изправена пред уволнение, защото е задала неудобен въпрос към вътрешния министър.
В коя държава и в коя епоха живеем, това се питам, след като един журналист може да бъде наказан за зададен въпрос, за това че си върши работата?! Аз съм сигурен, че тази журналистка повече няма да бъде пълноценна журналистка – тя ще работи под стрес, тя ще работи непрекъснато под страха, че ще бъде уволнена.
В заключение искам да ви предложа нещо, което съм сигурен, че ще зарадва вашите патриотични сърца. Това е една подписка, която предлагаме на вниманието на уважаемите народни представители, и тя се отнася до ІІІ и ІV реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Знам, че всеки един от вас търси начин как те да бъдат спасени. Напоследък виждам, че в ролята на спасители на реакторите застават дори хора, които са участвали в тяхното закриване. Но признавам правото на еволюция на всеки, правото на еволюция към националното, патриотичното мислене.
Именно затова ние - от Парламентарната група на Коалиция „Атака”, инициираме една подписка – нужни са 60 подписа, и когато те се съберат, в пленарната зала ще влезе предложение. То е за провеждане на референдум по Закона за допитване до народа - „за” и „против” включването отново на ІІІ и ІV реактор.
Уважаеми господин Корнезов, сигурен съм, че Вие сте един добър български патриот, затова се обръщам към Вас и Ви я оставям (дава подписката на председателя). Знам, че Вие ще дадете тон, присъединявайки се към тази подписка, и се надявам, че в най-кратък срок ще съберем 60 подписа. Подписката ще бъде пред стаята на Парламентарната група на Коалиция „Атака” и всеки, който иска да се присъедини, може да го направи. Благодаря ви за вниманието.
Предварително ви благодаря за участието в подписката. (Ръкопляскания в Коалиция „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изявление на други парламентарни групи има ли? Няма.
Преди да започнем с т. 1 от седмичната ни програма след час и 10 минути дискусии искам да съобщя, че утре, 8 февруари 2007 г., парламентарни секретари са Митхат Метин и Светослав Малинов, а в петък парламентарни секретари са Пенко Атанасов и Мирослав Мурджов. Тези народни представители, когато са парламентарни секретари, са длъжни през цялото пленарно заседание да бъдат в залата, защото сега не виждам днешните парламентарни секретари да са в залата.
Длъжен съм по силата на правилника да съобщя и постъпилите законопроекти и проекторешения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Вносители – Петя Гегова и група народни представители.
Проект за решение за използване на част от бюджетния излишък за покриване на здравноосигурителните вноски на социално слабите и трайно безработни български граждани. Вносители – Минчо Христов и Стела Банкова.
Проект за решение за процедурни правила за провеждане на изслушване на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев относно правителствената политика по отношение на проекта „Изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000 в България”. Вносители – Петър Стоянов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители – Петя Гегова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Вносители – Петя Гегова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители - Петя Гегова и група народни представители.
Законопроект за изменение на Закона за водите. Вносител – Борислав Китов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България. Вносители – Петя Гегова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Антонела Понева и група народни представители.
Законопроект за амнистия. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за Националната съсловна организация на ветеринарните лекари в България. Вносител – Министерският съвет.
Проект за решение за промяна в Комисията по икономическата политика. Вносител – Татяна Дончева.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител - Владимир Кузов.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Владимир Кузов.
Проект за решение за промяна в Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Вносител – Татяна Дончева.
И така, преминаваме към точка първа от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ (ДОПЪЛНИТЕЛЕН ЗАЕМ ПО ПРОЕКТ “СОЦИАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ И НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА”) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да започна с доклада, предлагам да гласуваме в залата да бъде допуснат господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да докладвате.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ:
“ДОКЛАД
по проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-03-3, внесен от Министерския съвет на 29.01.2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 1 февруари 2007 г., беше разгледан проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъстваха господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Ерик Рангелов – изпълнителен директор на Социалноинвестиционния фонд към Министерството на труда и социалната политика, господин Лъчезар Стефанов – директор на Дирекция “Външни финанси” в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Димитров.
Размерът на заема е 50,8 млн. евро и срокът за усвояване на средствата по него изтича на 31 декември 2007 г. Към момента е усвоена и ще бъде усвоена през първото полугодие на тази година основната част от заемните средства.
При направения през 2006 г. преглед на изпълнението на проекта от българска страна и от страна на Международната банка за възстановяване и развитие е отчетен значителен социален ефект от усвояване на средствата по заема. Проектите се реализират основно в особено бедни общини, които поради недостиг на собствени средства изпитват сериозни трудности при решаване проблемите на социалната инфраструктура. Също така с реализирането на проекта се решават и редица проблеми, свързани с нарастване на заетостта и намаляване на безработицата. Същевременно чрез проекта се дава възможност и на фондации и сдружения да реализират проект, създаващ социален капитал в малки общности.
С Решение № 716 от 2006 г. на Министерския съвет е решено проектът “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта” да продължи своето действие, като средствата за него в размер на 15 млн. евро се осигурят чрез държавен заем от Международната банка за възстановяване и развитие. Тези средства ще продължат да бъдат насочвани към бедните общини за реализиране на инфраструктурни проекти от социалната област и за реализиране на проекти на фондации и сдружения.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. - § 18, ал. 1, Приложение № 9, се предлагат за утвърждаване по законоустановения ред държавни инвестиционни заеми, в това число заемът по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта” в рамките на бюджетната година.
След приключване на представянето се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 16 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме проекта за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, § 702-03-3, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мечев.
Д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
относно проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 31 януари 2007 г., разгледа и обсъди проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, господин Димитър Димитров, господин Васил Войнов, госпожа Иванка Христова – заместник-министри на труда и социалната политика, господин Ерик Рангелов – изпълнителен директор на Социално-икономическия фонд, господин Желязко Христов – председател на КНСБ и член на управителния съвет на фонда.
Проектът за решение беше представен от господин Димитър Димитров.
През 2003 г. Народното събрание ратифицира със закон Заемното споразумение (проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Размерът на заема е 50,8 млн. евро и срокът за усвояване на средствата по него изтича на 31 декември 2007 г. С парите от споразумението са подпомагани проекти на общини, на общности, на социални партньори, на неправителствени организации в посока на няколко компонента, свързани със социални домове, училища, сгради от сферата на просветата, инфраструктура – ВиК комуникации, благоустрояване на населените места.
Вносителите на проекта напомниха, че съотношението на финансирането на проектите е 80% от Заемното споразумение и 20% от общините. Допълнително в Министерството на финансите е създадена схема, с която са подпомагани особено бедни и малки общини, тъй като целият проект е насочен преди всичко към региони с високо ниво на безработица. Много малко или почти са изключени обектите в големите градове, за разлика от някои други проекти, какъвто е проектът “Красива България” например. Ефектът от действащото споразумение може да се измери с вече създадения административен капацитет и добро управление на този проект и с това, че неговите финансови възможности са насочени към общини, значително изостанали в сферата на заетостта, на доходите. Нещо повече, в този проект се включват и безработни лица и се осигуряват допълнителни възможности за тяхната квалификация и професионално обучение.
Вносителите посочиха, че най-вероятно бюджетът на Социално-икономическия фонд във вида, в който той е отпуснат сега, ще бъде усвоен още в първите шест месеца на годината. Той е одобрен от Народното събрание като част от бюджета на Министерството на труда и социалната политика и е насочен изцяло за преходни обекти. Бюджетът на Социално-икономическия фонд, който ползва основно финансови ресурси от Заемното споразумение, е в рамките на 6,8 млн. лв., които са насочени за инфраструктурни обекти, а преходните обекти за 2007 г. са за около 9 млн. лв. На практика финансовата необходимост за подкрепа на преходни обекти е доста по-голяма. От тази гледна точка вносителите смятат, че е добре да започнат преговори с Международната банка за възстановяване и развитие за анексиране на действащото споразумение от 2003 г., за което имат уверение, че сравнително бързо може да бъде реализирано, тъй като заседанието на Борда на банката е на 6 март и веднага след тази дата ще може да се пристъпи към уточняване на конкретните параметри.
Съветът за икономическа политика, а впоследствие и Министерският съвет с Решение № 716 от 2006 г. са решили проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта” да продължи своето действие, като средствата за него в размер на 15 млн. евро се осигурят чрез държавен заем от Международната банка за възстановяване и развитие. Тези средства ще продължат да бъдат насочвани към бедните общини за реализиране на инфраструктурни проекти от социалната област и за реализиране на проекти на фондации и сдружения.
Тези проекти срещат одобрението на общинските ръководства и на неправителствените организации и спомагат за осъществяване на процеса за децентрализация на държавното управление.
Според вносителите изложените причини са достатъчно основателни, за да поискат подкрепа от Народното събрание за възлагане на мандат за водене на преговори с Международната банка за възстановяване и развитие за допълнително анексиране на този проект с 15 млн. евро за 2008 г., още повече, че това решение не изисква промяна на утвърдения бюджет за 2007 г.
По време на дискусията народните представители изразиха положителни становища по отношение усилията на българското правителство да се работи за осигуряване на инвестиции, с които да се помага на общините, изоставащи в сферата на социалното обслужване и социалната инфраструктура. С такива проекти могат да се постигнат приемливи и положителни резултати, да се разнообразят видът, броят и количеството на услугите, които се предлагат на гражданите в съответните населени места. Това също е възможност за по-активно включване на неправителствения сектор в извършването на социалните услуги и децентрализацията на социалните услуги – много важна част от социалната политика.
В хода на дискусията беше подчертано, че досегашното заeмно споразумение има три компонента. Първият, по който има най-голям интерес и е най-популярен, е социалната инфраструктура, към която общините имат най-голям интерес. Вторият е свързан с общностите. Третият е свързан с изискванията за нива на безработица и други социални елементи. Тези компоненти покриват териториално цялата страна и във връзка с тях общности или неправителствени организации кандидатстват с добри проекти.
Второто, което трябва да се преоцени, след като евентуално правителството подпише допълнителното споразумение, са подходите за оценка на обектите. Това се налага, тъй като ситуацията е коренно променена по отношение на заетост и безработица, променен е и размерът на сумите, които ще се отпускат. В момента Управителният съвет на Социално-икономическия фонд готви нова карта на бедността, тъй като по досегашната карта на бедността, по която се работи, параметрите също са променени. Оценката на обектите е по пет компонента, единият от които е ръстът на безработицата. Ниското ниво на безработица в национален разрез въобще не отменя голямата териториална диференциация в нивата на безработица. В момента в България има региони и общини, в които безработицата е над 20, над 30%. Някъде тази диференциация се задълбочава и това още повече трябва да концентрира внимание върху тези общности и проектите, които ще бъдат финансирани по този показател. Вероятно ще се стигне до един преглед съвместно с Международната банка за възстановяване и развитие по наредбите и начина на оценка на обекти, които в бъдеще ще бъдат включвани в програмите по заемното споразумение.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати "за" – 15 гласа, "против" – няма, "въздържали се" – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект "Социални инвестиции и насърчаване на заетостта") между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-03-3, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2007 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Откривам дискусията по този проект за решение. Имате думата.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Обсъждаме решение за даване на съгласие да се проведат преговори за сключване на поредния външен заем на Република България. Спецификата на заема – социални инвестиции и насърчаване на заетостта, е безспорно важна тема. Надали някой от нас тук, народните представители, ще се противопостави на това да бъдат подкрепени българските общини, за да се реализират инвестиции в социалните им мрежи. Социалната инфраструктура – било на домовете за деца (или както сме свикнали да ги наричаме сиропиталища), било на домове за възрастни хора, безспорно е остаряла и се нуждае от инвестиции. Ето защо е нормално да се подкрепя подобна инициатива за увеличаване на средствата в тези инфраструктури.
Въпросът обаче е има ли нужда България да задлъжнее с 50,8 млн. евро или приблизително 100 млн. лв., след като преминахме към нова процедура на проектобюджетиране в страната, тоест съответните министерства кандидатстват пред Министерството на финансите предходната година, когато се създава бюджетът, заявяват своите искания, като съответно ги защитават и получават необходимите средства? Дали при такава създадена възможност България има нужда да задлъжнява отново със 100 млн. лв.?
Мнението, което искам да изразя, е, че при бюджетната процедура за 2005 и за 2006 г. министерствата е трябвало да поискат онези средства, които са необходими за подкрепа на тази инфраструктура. Явно те или го нямат пред очите си като приоритет, както обикновено се нарича, или нямат административен капацитет, за да могат да представят такива проекти в Министерството на финансите. Има ли нужда Република България, която вече се доближи до 20 млрд. лв. приходи и разходи в консолидирания бюджет, от тези 100 млн. лв. задлъжнялост навън? Мисля, че съвсем логичният извод е: България няма нужда от нови заеми. Има ли нужда да се правят нови заеми сега, през 2007 г., когато в края на 2006 г. беше изплатена много голяма част от външния дълг на страната поради наличието на финансови средства?
В крайна сметка, има ли нужда, когато всички ние тук знаем много добре за непрекъснато нарастващия излишък от приходи в държавния бюджет, да задлъжняваме отново със 100 млн. лв.?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Сумата е 15 млн. евро.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В рамките на 80-те и 20-те процента, които се разпределят между заема и собственото участие, тази сума наистина ще бъде редуцирана, няма да бъде взета назаем в своята пълнота, образно казано. Мисля, че изобщо е грешна политиката да продължаваме в тази посока. Миналата година взехме друг заем, в който се задължихме да оптимизираме училищната си мрежа. Резултатите ги няма, заемът обаче е налице. Тоест ние трупаме непрекъснато дългове за това, че не сме в състояние да правим реформи, не можем да се справяме сами, нямаме административен капацитет да решаваме собствените си задачи и затова ползваме външния свят, финансовия свят за някаква патерица – или да ни натиска да правим реформи, които между другото ние не ги правим, или да ни кара да изпълняваме такива проекти, които можем сами да изпълняваме. България в 2007 г. не е България от 1997 г., когато наистина нямаше никакъв ресурс. Сега нещата са коренно различни. Продължаването на такава политика е по-скоро инерция.
Ето защо не по смисъла, по съдържанието на тези инвестиции, където всички сме "за", а по самата политика, и то финансова политика, мисля, че аз и други колеги в залата можем да бъдем съвсем спокойно против. Това е финансова политика, която фактически не е обвързана с останалите секторни политики. Тя работи сама за себе си и представлява – пак ще го кажа – вид патерица за липсата на административен капацитет на собствените ни министерства, на собствената ни администрация. По този начин България ще продължава да задлъжнява, положителните резултати ще са налице само тогава, когато има външен натиск, а всичко това означава, че вътре страната е слаба и нейните институции не изпълняват своите отговорности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, средствата по Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие са основата за осъществяване на един от проектите с най-високи социални ефекти в страната, известни като Социалноинвестиционен фонд. Известно е на народните представители, че в рамките на този проект беше изградена значителна по обем социална инфраструктура и бяха благоустроени редица населени места в цялата страна.
Размерът на заема, който следва да бъде усвоен до 31 декември 2007 г., е цифрата, която Вие посочихте, господин Методиев - 50 млн. и 800 хил. евро, една цифра, за която ние сме в условията на подписано споразумение. Цифрата, която обсъждаме сега, е в рамките на 15 млн. лв. и настоящият проект за решение касае тези 15 млн. лв.
Искам да кажа, че Коалиция за България ще подкрепи проекта за решение за сключване на ново заемно споразумение с няколко основни аргумента.
Първо, досега Социалноинвестиционният фонд показа, че е една от програмите, която постигна ремонта и изграждането на значителна по обем социална инфраструктура в цялата страна. Тази инфраструктура е базата, основата, в която могат да се случват реални грижи за хората с увреждания, за децата в домове, лишени от родителски грижи, и други маргинализирани общности, като хора с увреждания.
Ние на практика почти нямаме други възможности за изграждане на социална инфраструктура. В бюджета, отделен за провеждане на социална политика, както всички много добре знаем, имаме заделени средства за осъществяване на такава дейност под формата на гарантирани стандарти за социални услуги, но тези услуги се осъществяват в една морално амортизирана база. Тези услуги ние бихме искали да бъдат насочвани чрез деинституционализиране, чрез извеждане на хората от институциите и създаване на нов тип грижа – грижа в общността. За съжаление база за това в настоящия момент няма.
На второ място, проектът постига повишаване на заетостта, и то не чрез еднократното им участието в програми, а повишавайки и капацитета, и професионалната квалификация на хората, заети в тези програми. По този начин Социалноинвестиционният фонд реално допринася за една реална заетост на безработните, като гарантира професионална квалификация и придобиване на опит в рамките на програмата.
На трето място, тази програма е една от малкото програми, която е насочена специално към бедните общини, към общините с много висока в сравнение с останалите общини на територията на страната безработица. По този начин програмата решава реално преодоляването на нивото на бедност между общините, в които имаме висока безработица, и общините, в които имаме ниска такава.
Този проект е един шанс гражданските сдружения и фондации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, да работят за създаване на социалния капитал в малките общини и е шанс гражданското общество реално да изпълнява социални услуги на територията на общината. Това е една политика, която, струва ми се, е безспорна.
Поради тази причина, както вече казах, Коалиция за България подкрепя проекта. Ние призоваваме и останалите народни представители да дадат мандат на Министерския съвет да води преговори с Международната банка за възстановяване и развитие за новия заем в размер на 15 милиарда (поправя се) милиона евро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли други желаещи народни представители?
Заповядайте за реплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз не разбрах едно нещо, госпожо Михайлова. Вие казвате, че в бюджета нямало пари. Гледахме бюджета преди два месеца и в бюджета имаше много пари. Защо в бюджета трябва да стоят заделени 3 милиарда повече средства, които да не се използват, а в същото време да теглим заем, за който да плащаме лихви? Независимо дали става въпрос за 15 милиона, или 15 милиарда, както Вие направихте лапсус, лихвата си е лихва и тази лихва се плаща от всеки български гражданин, а в същото време други пари стоят без да има лихва върху тях, без да бъдат в оборот. Това е лошо управление на средства. Ако вие не можете да управлявате средствата, не вземайте заеми! Ако можете да управлявате средствата, управлявайте тези, които имате, които са в пъти повече от този заем, които може да използвате по различни програми. Но защо ще натоварвате още и още българския данъкоплатец и утре министърът на финансите ще каже, че иска да вземе следващ заем в подкрепа на някакъв друг заем, който трябва да изплаща?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Димов.
Има ли друга реплика? Няма.
Госпожа Михайлова – право на дуплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви.
Господин Димов, не пояснихте точно за кои пари става дума и как тези пари могат да бъдат насочени към изграждане на социална инфраструктура. На всички нас е известно, че социалната инфраструктура е едно твърде скъпо занимание и деинституционализацията в целия свят струва пари. Ясно ни е, че в момента от структурата на бюджета средства за дейности по силата на Правилника за социално подпомагане, по силата на стандартите за социални услуги има. За съжаление тези услуги се случват в една окаяна база - една база, която не позволява реално деинтегриране на децата, не позволява нормална грижа на възрастните хора, на хората с увреждания. За това са тези пари в рамките, пак казвам, 15 млн. евро. Това е нашият сериозен аргумент да гласуваме за даване на мандат на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Виждам, че господин Иван Костов желае да вземе думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Очевидно не се разбира позицията, която ние защитаваме и заради това аз отново вземам думата.
Става въпрос за следното. Бюджетът приключва с огромни излишъци. За тези пари става въпрос - за огромните излишъци, които ние ви предложихме да бъдат показани наяве, да бъдат адресирани, похарчени и изразходвани от държавата по нейните социални политики. За тези пари става въпрос. И ние твърдим следното нещо – че страната ни не следва да взема заеми и да плаща лихви по тях, при положение че има възможност сама да финансира собствените си социални програми. Защо трябва да се вземат кредити, за да се реализира нещо, за което всички народни представители са единодушно „за”? Ние сме „за” тези програми! Ние сме „за” тези инвестиции! Ние сме „за” подкрепата на бедстващите общини! Ние сме „за” създаване на заетост! Всички сме „за”! Никой тук не отрича целите на тази политика. Никой даже не отрича, че трябва да се инвестират пари или да се разходват пари от страна на държавата, за да се реализира тази политика. Никой не поставя това под съмнение. Въпросът е защо, след като всички сме единни и след като държавата има пари, трябва да взема кредити и да плаща по тях лихви? По този въпрос тук никой не може да отговори смислено!
Аз ще се опитам да кажа на народните представители, които проявяват интерес към темата. Има важен компонент в присъствието на Световната банка като страна по заеми. Защото Световната банка упражнява контрол, включително върху неправителствените организации и следи за правилното и ефикасно изразходване на средствата. Това означава, че правителството и мнозинството не разполагат с достатъчно капацитет да осъществят и проконтролират определени инвестиции и ползват капацитета на Световната банка. Това е една от причините да се плащат лихвите.
Това беше обяснимо, да речем, преди осем години, седем или преди пет години – тогава, когато страната беше в мизерстващо положение, когато имаше нужда от такава подкрепа, когато тръгваше към Европейския съюз. Но сега ние имаме европейска администрация. Къде е тази европейска администрация, която не може да проконтролира изразходването на държавните пари и инвестирането им в проекти, за които всички ние сме “за”? Къде е тази администрация? Защо я няма? И тъй като тази администрация я няма, трябва да се плащат лихви, за да се ползват чужди услуги. Това е причината, поради която вие непрекъснато предлагате на народното представителство тези форми на разходване и на финансиране на обществени проекти, които са изключително важни и необходими.
Ние обръщаме внимание с този дебат на управляващото мнозинство да започва да приключва с тези унизителни практики. Защото те съдържат елемент на унижение, което предполагам сте разбрали от начина, по който говоря за тях. Съдържат елемент на унижение, защото, първо, Световната банка се ползва като административен потенциал и второ, защото се плащат по-скъпи кредити дори от тези, които могат да се вземат от европейските банки, от банките на Европейския съюз. Защо се прави това? Разбира се, това беше нужно на един предишен етап. Защо е нужно сега?
Правителството и мнозинството трябва да започнат да приключват с тези практики. Няма, ама никакъв смисъл - нито политически, нито макроикономически смисъл от такова нещо. Защото, вижте, какво се прави – от една страна, не се дава да се похарчат пари, а от друга страна, се вземат кредити и държавата отново е потребител на пазара на потреблението, упражнява търсене върху икономиката. Тоест, дефицитът по текущата сметка по никакъв начин не се ограничава с този заем. По никакъв начин! Тоест, няма никакво макроикономическо съображение да се правят тези завъртулки, които Министерството на финансите отдавна е забравило защо се правят, тъй като са елементи на една стара практика. Трябва да се разчистват тези неща. Трябва да се опростява системата. Трябва всичко да преминава през контрола на Народното събрание и не трябва да се харчат грешни пари на българските данъкоплатци. Просто тази практика трябва да започне да се прекратява.
В противен случай, аз ще заявя тук от името на Демократи за силна България, това може би е един от последните заеми, които ние ще подкрепяме и ще се отнасяме с толерантност към подобни искания. В противен случай ще започнем да повдигаме редица въпроси срещу това абсолютно излишно задлъжняване на нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Не виждам.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
Господин Мечев, заповядайте за да прочетете решението.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ:
“РЕШЕНИЕ
за даване съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (Допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение (Допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) в размер на 15 млн. евро между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие като основа за водене на преговори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мечев.
Решението, както ви е известно, тъй като не е законопроект, се приема с едно гласуване.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 131 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 3.
Решението е прието.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНАТА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СИРИЙСКА АРАБСКА РЕПУБЛИКА.
Има думата председателят на Комисията по земеделието и горите господин Васил Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, едно процедурно предложение – в пленарната зала да бъде допуснат господин Жеко Байчев, генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, уважаеми колеги!
“Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 24 януари 2007 г., на което обсъди Законопроекта за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Сирийската арабска република, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и водите господин Димитър Пейчев, генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба Жеко Байчев, като законопроектът беше представен от господин Байчев.
Комисията по земеделието и горите приема за основателни мотивите на правителството и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Сирийската арабска република, внесен от Министерския съвет.
Становището е прието с 12 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Има думата председателят на Комисията по външна политика господин Соломон Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председателю.
„На 18 януари 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна Република България и правителството на Сирийската арабска република и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България да денонсира със закон Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна Република България и правителството на Сирийската арабска република, подписана на 23 октомври 1971 г. в София.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Попов.
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги народни представители, в мотивите на Министерския съвет към внесения законопроект за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Сирийската арабска република много ясно и точно са изложени аргументите на българската страна за денонсиране на тази конвенция във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз.
Ще си позволя да добавя още няколко основни аргумента, които считам, че дават право на нас, народните представители, да приемем без каквато и да условност този закон.
Първо, подписаната конвенция между правителствата на България и Сирия от 23 октомври 1971 г. е изиграла и е изчерпала своята роля в двустранните ни икономически и търговски отношения. Днес тя вече не кореспондира с отговорностите, които България има като член на Европейския съюз. Но сега, когато обсъждаме нейното денонсиране, трябва да отчетем, че в периода от началото на 70-те години на миналия век до средата на 90-те години тази двустранна конвенция имаше значителен принос за успешния търговски обмен на животни и продукти от животински произход между двете страни.
В съответствие с разпоредбите на тази конвенция ветеринарномедицинските служби на двете страни имаха взаимно съгласувани правила, които определяха условията за внос и износ на живи животни и продукти от животински произход, което в значителна степен облекчаваше, но не за сметка на качеството, режима на търговските взаимоотношения с тези стоки.
Днес България е пълноправен член на Европейския съюз, на съюз с нови икономически и търговски правила, откъдето следва и вторият аргумент за приемането на този закон, а именно новото законодателство на Република България в това отношение е синхронизирано с общоевропейското и изисква от нас да извършим преглед на всички двустранни договори и спогодби, които имаме, и когато те съдържат клаузи, противоречащи на европейското законодателство, да бъдат денонсирани. Такъв е случаят и с тази двустранна конвенция.
С приетия през 2005 г. от Четиридесетото Народно събрание нов Закон за ветеринарномедицинската дейност бяха въведени принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз. Важна част от закона е въвеждането в нашето законодателство на изискванията на Европейския съюз при производството, съхранението, транспортирането, предлагането на пазара и търговията в страната, обменът на такива стоки с държавите - членки на Европейския съюз, вносът и износът от и за трети страни на животни, суровини и хранителни продукти от животински произход. С този закон ние въведохме основните принципи на редица директиви на Европейския съюз в това отношение.
Именно поради несъответствието на конвенцията с днешното българско законодателство, което е синхронизирано с европейското и действащите европейски директиви, България като страна по споразумението трябва да денонсира конвенцията със Сирийската република, за да не допуснем противоречие със законодателството ни с Европейския съюз и нашето законодателство.
Освен със Закона за ветеринарномедицинската дейност тук могат да се добавят и някои други закони, променени през последните години, с които конвенцията не кореспондира, а именно в областта на научното и практическото сътрудничество във ветеринарномедицинската дейност и др.
На трето място бих добавил само още един аргумент – денонсирането на конвенцията е във взаимен интерес и за България, и за Сирийската арабска република.
В интерес на България е, защото тя, като член на Европейския съюз, ще изпълни поетите договорни отношения със Съюза в главите „Външни отношения” и „Земеделие”, с което България ще бъде сигурна външна граница, за да не могат да достигнат на европейския пазар живи животни и стоки от животински произход, неотговарящи на европейските изисквания. От друга страна, България ще може да продължи да развива животновъдството с пазар, насочен към арабските страни, в това число и към Сирийската арабска република, които са били един важен за нас пазар.
В интерес на Сирийската арабска република е, защото България като външна граница на Европа трябва да осигури високо качество и гаранция за произхода на стоките, живите животни или продуктите от животински произход за сирийския пазар. Вече навсякъде по света, в това число и на европейския и в арабските страни, пазарът е изключително претенциозен по отношение качеството на стоките.
Спазването от България и Сирия на новите високи изисквания ще е гаранция за успешните търговски взаимоотношения между двете страни при новите условия.
Ето защо ние, от Коалиция за България, ще подкрепим законопроекта и считам, че всички парламентарни групи трябва да го подкрепят единодушно. Това ще е важен знак за европейската ни външна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Попов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна Република България и правителството на Сирийската арабска република.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене
Заповядайте за процедура, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван на второ четене в това пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ:
„ЗАКОН
за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна Република България и правителството на Сирийската арабска република
Член единствен. Денонсира Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна Република България и правителството на Сирийската арабска република, подписано на 23 октомври 1971 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване на второ четене законопроекта за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Сирийската арабска република.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
В Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на детски рисунки от Перник и областта.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Регистрирани са 132 народни представители. Имаме кворум.
Продължаваме заседанието. (Звъни.)
От името на парламентарна група има думата народният представител Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! От името на Парламентарната група на ОДС правя следното изявление:
„Договорът за Проекта „Бургас - Александруполис” бе парафиран преди по-малко от час. Това е поредният договор, който министърът на енергетиката подготвя на тъмно и зад гърба дори на собствената си партия. Този договор засяга пряко собствеността на една четвърт от населението на страната и икономическото развитие на Бургаски регион.
СДС иска спешно изслушване на министъра на енергетиката в парламентарната Комисия по енергетика, за да се запознаят парламентарно представените партии с параметрите на договора.
Искаме правителството да не подписва този договор преди за него да има консенсус в парламента и преди да убеди всички парламентарно представени политически сили, че договорът е изгоден за страната ни и за защита на националните ни интереси.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Не виждам други желаещи да вземат думата по процедура или от името на парламентарна група.
Продължаваме с точка трета от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОСТОЯННА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ИНТЕРПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ ПО ПРАВОСЛАВИЕ.
Заповядайте за процедура, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение тази точка да бъде отложена и проектът за това решение да бъде внесен за разглеждане в Комисията по правата на човека и вероизповеданията и в Комисията по национална сигурност дотолкова, доколкото имаме информация че има доклад на НРС по отношение на тази Интерпарламентарна асамблея по православие.
Като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията искам да кажа, че няколко пъти коментирахме този въпрос. Съжалявам, че тук го няма председателя - господин Герджиков, който трябваше да проведе разговор по този въпрос с господин Пирински и този проект за решение да бъде разпределен и в Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
За съжаление аз, като член на тази комисия, нямам информация дали е имало такъв разговор и защо този проект за решение не е внесен в комисията. Не смятам, че е редно при тези обстоятелства това решение да бъде внасяно от народни представители директно в пленарната зала. Тук не искам да влизам в дебат, но има доста въпроси и информация, които ние трябва да обсъдим първо в комисията преди този въпрос да бъде разгледан в пленарната зала.
Затова настоявам тази точка да бъде отложена и проектът за решение да бъде разпределен от ръководството на парламента в Комисията по правата на човека и вероизповеданията и в Комисията по национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност се съдържат две предложения – едното е за отлагането на разглеждането на тази точка, а второто, ако това евентуално стане с гласуването, да бъде разпределено от председателя на тези две комисии.
За обратно процедурно предложение има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Правя обратно процедурно предложение, а именно за разглеждане на тази точка от седмичната програма, тъй като нейната наложителност е свързана с необходимостта да бъдат излъчени наши представители в Интерпарламентарната асамблея, които да вземат участие в нейн форум, който ще се проведе през следващата седмица.
Искам да уточня, че дебатът не е по повод самата Интерпарламентарна асамблея, а по отношение на излъчването на наши участници в нея и че българското участие в тази асамблея започва от Тридесет и седмото Народно събрание, така че в момента няма да се взема някакво решение, което да касае нашето участие или същността на работата на тази асамблея, а се свежда до участие на наши представители в нея. Необходимостта е свързана с това те да бъдат определени своевременно, за да могат да участват във форума през следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за отлагане разглеждането на т. 3 от седмичната ни програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 33, против 98, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз пледирам да подкрепите предложението за отпадане на тази точка и да се разгледа в комисиите. Тя може да се разгледа и да бъде спешно разпределена в комисиите до края на седмицата. Не приемам аргументите, след като повече от два месеца в нашата комисия е поставен въпросът, че трябва да бъде разгледан в комисията и се бави, сега да бъдем поставени пред свършен факт, както стана практика в този парламент - да се бавят нещата с месеци, някои - с години, и след това да ни се казва: много бързо, защото изпускаме сроковете. Като е толкова спешен въпросът, аз смятам, че комисиите могат да направят извънредни заседания и да се разгледа, но мисля, че има неща, които трябва да бъдат коментирани сериозно, защото има опасение, че тази асамблея е лобистка организация, че има сериозни данни в специалните служби в България за дейността на тази комисия за обвързаност, за защита на българския национален интерес. Мисля, че този въпрос е сериозен и не трябва да бъде така претупван с аргументи, че ще изпуснем някакъв срок. При добра воля имаме възможност въпросът да бъде разгледан в комисиите и другата седмица, ако няма проблеми, да имаме наши представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на прегласуване направеното предложение за отлагане на т. 3 от седмичната програма.
Гласували 134 народни представители: за 32, против 98, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е за закрито заседание.
Господин председател, основанието за това искане е наличието на документи с класифицирана информация, поискани от председател на комисия в Народното събрание, предоставени на този председател, част от колегите, които са проявили желание, са се запознали. Те са тясно свързани с избора точно на хора за тази постоянна делегация.
Моля ви, господин председател, ако има желание, дискусията по тази тема да бъде проведена по смисъла на правилника в закрито заседание. Ако се отхвърли, естествено заседанието ще продължи да бъде открито. Настоявам да има кратък дебат, а не бърза процедура на отхвърляне на това дали изобщо да разглеждаме цялата точка на закрито заседание.
Това е моето процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Въпросът е уреден в чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Алинея 2 гласи:
“(2) Предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет.”
Господин Методиев, не може да се прави предложение за закрито заседание от народен представител. Минимум 24 народни представители трябва да направят предложение за закрито заседание.
Следващата алинея гласи, че ако е направено предложение разискванията да бъдат на закрито заседание, то се провежда при закрити врати с изключени микрофони и никой не може да бъде в залата, освен народните представители.
Така че, ако има 24 народни представители да направят предложение, то автоматично ще минем към процедурата за закрито заседание. (Шум и реплики от залата.)
Отворете правилника и вижте чл. 37:
“Чл. 37. (1) Заседанията на Народното събрание са закрити, когато:
1. важни държавни интереси налагат това;
2. се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация.”
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Ето го основанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но едно от двете основания трябва да изхожда или от председателя на Народното събрание, или от една десета от народните представители, или от Министерския съвет.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не е точно така. Самостоятелни хипотези са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Самостоятелни хипотези са, но предложението трябва да изхожда съобразно ал. 2. Така че не мога да го подложа на гласуване. Ако има 24 народни представители да се подпишат, ще го поставя веднага без разисквания.
За процедура думата има господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, по начина на водене Ви предлагам прост изход: поставете предложението на господин Методиев на гласуване и ако събере повече от 24 гласа, значи има предложение за това да се обсъди процедура за закрито заседание. Ако няма 24 гласа, продължавате нататък. Просто поставете предложението на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обръщам се както към народния представител Иван Костов, така и към всички народни представители в залата, че не мога да поставя на гласуване предложението на народния представител Веселин Методиев. Изрично е казано, че предложението за закрито заседание трябва да изхожда от минимум 24 народни представители. Ако има такова предложение, тогава преминаваме съответно към ал. 3 и ал. 4, а не чрез гласуване да имаме 24.
Господин Стоянов има думата. Заповядайте за процедура.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми госпожи и господа, въпросът не е на елементарно противопоставяне на едно предложение, което е дошло от мнозинството. Въпросът е далеч по-сериозен. Той не опира само до това да изпратим четирима души представители. С изпращането на тези четирима народни представители ние на практика легитимираме тази организация и заявяваме своето участие в бъдеще като едни равноправен неин участник.
Разполагаме с данни, които не могат да бъдат оповестени публично, които данни наистина ни карат да направим сериозно обсъждане. Хайде да не се хващаме за буквата на закона.
Вероятно сте прав, господин заместник-председател, като четете правилника, че 10% от народните представители трябва да направят такова предложение. Няма никакво значение дали ще съберем тези 24 души, или ще приемете другото предложение, което беше отхвърлено и при прегласуването, да отложим тази точка, за да намерим разумния начин да бъдат обсъдени по същество аргументите “за” и “против” присъствието на България изобщо в тази интерпарламентарна асамблея. Аз съм категорично против това заради формални основания да прескочим въпроса, който е по същество. Дайте ни два дни, за да направим едно такова обсъждане. Няма да закъснеете, ако обсъждането доведе до положителен резултат и толкова много държите да имаме четири души представители в тази асамблея. За това става въпрос – дебат по същество. Няма никакъв смисъл да се хващаме за буквата на правилника дали една десета са подписали предложението за закрито заседание, или може да използваме други възможности на правилника – да отложим за два дни тази точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоянов, искането за отлагане разглеждането на т. 3 беше направено и два пъти беше гласувано и отхвърлено.
Дали е формализъм, или не, чл. 37 от правилника е ясен. Не мога да го наруша.
За процедура думата има госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Правя обратна процедура на предложената от господин Стоянов.
Уважаеми колеги, струва ми се, че тук има неразбиране каква е точката от дневния ред, която предстои да разгледаме. Става дума за избиране на наши представители в тази асамблея. Асамблеята съществува от 1993 г. Наши участници в асамблеята има от Тридесет и седмото Народно събрание. Може би за нейната дейност може да разкаже господин Китов, който е участник в асамблеята от Тридесет и седмото Народно събрание. Участник в асамблеята от Тридесет и седмото Народно събрание е бил Иван Сунгарски, след това в нейната дейност са се включили Кръстанка Шаклиян, Кирил Милчев, Огнян Сапарев и пр.
В момента ние коментираме състава на нашата делегация, а не по принцип участието на българския парламент или дейността на тази интерпарламентарна асамблея. Няма никаква пречка да внесете проект за решение за обсъждане на дейността на асамблеята, но това е друга тема. Тогава може заседанието да е закрито, да се прочете всичко, което искате, и тази тема да бъде дебатирана. В момента определяме нашите участници в последния възможен момент, които през следващата седмица ще трябва да вземат участие в един от форумите на тази интерпарламентарна асамблея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура думата има господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Ние започнахме да събираме подписи, както виждате. В момента народни представители се подписват и ще съберем 24 подписа. За да ни дадете възможност да досъберем подписите, моля Ви за пет минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Почивка до 12,15 ч. по искане на парламентарна група. (Звъни.)

(След закритото заседание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: При това положение тази точка от дневния ред ще се разглежда на открито заседание.
Желаещите могат да бъдат на балкона, за да слушат разискванията.
Да се включат микрофоните и камерите на медиите!
Вносителите на този проект за Решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие са трима народни представители – Кристиян Вигенин, Борислав Великов и Лютви Местан.
Господин Великов, заповядайте да представите решението и да го мотивирате.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С колегите Вигенин и Местан координирахме и предложихме много от постоянните делегации на Народното събрание, една от които е и тази. Ръководили сме се от вече съществуващата практика – в нея да бъдат включени колеги, които са участвали в Интерпарламентарната асамблея в предишното Народно събрание, а както се разбра, колегата Китов участва още отпреди това.
Ще прочета проекта за решение на 40-ото Народно събрание:
“РЕШЕНИЕ
за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие в състав:
Четирима членове, както следва:
- за Коалиция за България – 1;
- за Национално движение Симеон Втори – 1;
- за Движение за права и свободи – 1;
- за Български народен съюз – 1, като
в заседанията на асамблеята участват по двама народни представители на ротационен принцип.
2. Избира състав на делегацията, както следва:
Пламен Славов, Кръстанка Шаклиян, Йордан Цонев, Борислав Китов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Преди малко беше казано, че тримата вносители били съгласували персонално състава на комисията. С нас такова съгласуване няма. На Председателски съвет и пред някои от ръководствата на управляващото мнозинство многократно сме заявявали, че настояваме да има наш представител в тази делегация. Друг път така сме правили, когато сме избирали постоянни комисии – определяме броя, състава и че ще има комисия. Доколкото разбирам, в залата има колеги, които са “против” да има изобщо такава комисия. Така възприемаме тяхното искане за разглеждане в тайно заседание. Явно те затова щяха да опонират. В първата част се определя броят на комисията. След това се предлага персоналният състав на комисията, което беше редно да се направи и този път.
Това отново говори за дискриминация спрямо “Атака”. Нас никой не ни е питал дали искаме и дали ще представим член от “Атака”. Това се превръща в система. Същото се говори и за Комисията по досиетата, но да не разширявам темата и по-надалеч и по други въпроси.
Това са нашите възражения. Ние приемаме без никакви колебания необходимостта от създаването на такава комисия, но настояваме изключително упорито да има наш представител в нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правите ли предложение, господин Шопов? Ако правите предложение, аз ще го подложа на гласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Мислех да направя предложението по-късно, след като се развие дебатът.
Правим предложение за Волен Николов Сидеров като член на тази делегация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще гласувам “за” българското Народно събрание да има свой представителство в тази асамблея на Източното православие по лично убеждение. Смятам, че колегите от Демократи за силна България, които в самото си име пледират за силна България, може би трябва да си помислим кога България е била силна като държава - когато е имала силна църква и силна армия. Известно е, че Българската православна църква е имала консолидираща роля в развитието на българската държава, първо.
Второ, искам да кажа, че ние всички се радваме на 24 май, ходехме и като ученици на манифестациите за Кирил и Методий, тоест целият български народ се гордее, че България е една от люлките на източноправославната цивилизация, на славянството. Как така, след като това е наш национален празник, изведнъж тръгваме да се съмняваме дали България трябва да има свое достойно представителство там?! Откъде накъде Русия и Гърция трябва да го имат, а пък България да го няма?!
Твърдя, че това е един от най-основните ни приноси в световната културна съкровищница на човечеството и една от седемте цивилизации, признати в днешния свят, е източноправославната цивилизация.
България трябва да има своето достойно място там и да се намеси, ако е необходимо, и в ръководните органи! Откъде накъде само руснаци и гърци ще представляват източното православие? Това е принципен въпрос и ние в никакъв случай не можем да имаме отстъпление.
Аз съм българофил, нито съм русофоб, нито съм русофил, но съм българофил и смятам, че това е достойната българска позиция! (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което става днес, е безобразие. Аз няма да коментирам изказването на преждеговорившия. Смятам, че от БСП нямате никакво право изобщо да говорите и да поучавате десницата по отношение на Българската православна църква, след като вие избихте и унизихте хиляди български свещеници и след като доскоро с полиция охранявахте църквите да не ходят българите на Великден.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): За втори път се изказва по точката.
ИВАН СОТИРОВ: Изказвам се, да, по точката, защото става въпрос точно за това. Господин Радославов също се изказа по точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, той се изказа по процедура, а не по същество.
Имате думата, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Изказвам се по същество, защото това е съществото на точката.
Госпожо Дончева, мисля, че не е секретна информация това, което казахте в закритото заседание. Абсурдно е да ме карате мен като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията да ходя и като разследващ журналист да се запознавам с доклад, който председателят на тази комисия, на която аз съм член, е изискал и не ни е запознал. Вие в тройната коалиция сте разглеждали доклада, правите си някакви договорки за представителство в комисията и никой от депутатите не знае нито устава на тази асамблея, в която изпращаме представители, нито точно за какво става въпрос. Ние срещу това протестираме – срещу непрозрачния начин, срещу липсата на информация и спазване на каквато и да е коректност при обсъждането на този въпрос в парламента.
Няколко пъти споменах и пак ще го повторя – този въпрос е поставен от два месеца в Комисията по правата на човека и вероизповеданията. И за мен не е ясно защо това решение не е разпределено да бъде обсъдено в комисията, да бъдат запознати всички народни представители и парламентарни групи, а се стига до това част от парламентарните групи да си разпределяте местата и да имате наглостта тук да поучавате точно от БСП десницата за...
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): За разкола в църквата. (Оживление.)
ИВАН СОТИРОВ: Не говорете Вие за разкола на църквата. (Реплики от КБ.) Вие, комунистите, нямате никакво право да говорите по въпроса за църквата. Вие извършихте най-голямото престъпление по отношение на Българската православна църква. Разколът и всички проблеми в църквата идват точно от вас, защото си назначихте патриарх, защото не давате възможност да се проведе Народен събор. (Оживление.) И защото вие нямате право да говорите изобщо за защита на българските национални интереси, които създадохте македонска нация, искахте да превърнете България в шестнадесета република. Изобщо не говорете по тези въпроси.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Вие не искате да участвате.
ИВАН СОТИРОВ: Вашето комунистическо нахалство няма край. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за реплика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Господин Сотиров, Александър Радославов никога не и бил член на Българската комунистическа партия, нито на Българската социалистическа партия, нито член на неговото семейство е бил. Аз съм трети мандат църковен настоятел в Подуянската църква и продължавам традициите на моята баба. Така че съм много наясно с църковните въпроси, които Вие тук загатвате. И моето семейство винаги е защитавало тези позиции.
Аз съм член на Коалиция за България и „Движение за социален хуманизъм” както Социалдемократическата партия е член на Коалиция за България. Когато се обръщате към тази част от залата тук не са само представителите на Българската социалистическа партия. Така че категорично изисквам лично на мен да ми се извините за тези приказки. (Ръкопляскания от КБ. Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Не виждам.
Имате право на дуплика.
ИВАН СОТИРОВ: Господин Радославов, съжалявам, ако съм Ви обидил, но докато стоите там, сред тези колeги, не мога да Ви се извиня за нищо. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, взе да става интересно и ще взема и аз думата. (Оживление.)
От началото на този парламент за пръв път се поставя въпросът за една сериозна дискусия и тя беше отхвърлена, което ме доведе до мисълта, че вече сериозност в тази държава няма. Вече секретност няма. Ние разсекретихме всички в тази държава. Но вече не щем и да си кажем нещо тайно помежду си, което евентуално други не би трябвало да чуят. На уважаемите медии щеше да им бъде много интересно, ако те наистина не присъстваха тук и след това излезем отвън в кулоарите и те наистина научат нещо, което не могат да го научат в пленарната зала.
Срамно е за българския парламент, уважаеми колеги – нищо ценно!
А що се отнася до тази асамблея, господин Радославов, аз съм с Вас – държавата е силна тогава, когато има силна армия и силно православие. Но, за съжаление, първият въпрос с армията беше на открито заседание и целият български народ вече разбра, че ние нямаме армия. Най-вероятно на това открито заседание за тази Асамблея по православие българският народ ще разбере, че нямаме никакво православие. (Оживление.)
И ми е много чудно, че мнозинството не си предлага тези четири човека и да си ги гласуват там, в коалицията, ами занимават Народното събрание. Ние да вдигаме тук 20, 30 до 50 гласа обратно, а те да си вземат решение и да го оповестят пред Народното събрание. Такъв ще бъде резултатът, както за закритото заседание – 40-50 „за”, останалите „против”. Така ще бъде и на това гласуване.
Затова ви моля, като вземате такива решения, направо обявете имената, а не като партия „Атака” сега да плаче тук, че не бил включен техен човек. Никога няма да бъде включен. И с вашите седем гласа, с които вие гласувате за открито заседание, няма да помогнете на мнозинството да включи ваш човек в тези четири човека. Бъдете сигурни, че няма да бъдете включени. Затова недейте да си правите експерименти. Както и за Конституцията гласувахте заедно с тях, като мислехте, че ще имате заместник на парламента. Няма да стане. Вашата партия никога не може да има заместник на парламента, защото вие не сте партия, която е участвала в изборите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по проекта за решение?
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, господин Тодоров е прав - това е сериозен разговор по сериозен въпрос. Той има право. Не е сигурно, че имаме капацитет за това. Тече едно здраво веселие, защото очевидно изходът от този дебат е предизвестен. Тези четирима души ще отидат в Интерпарламентарната асамблея като постоянна комисия. Дали има смисъл този дебат? – е радикалният въпрос на Татяна Дончева. Той трябва да бъде поставен. Моят отговор от името на ДСБ е: има такъв смисъл.
Ще ви кажа нещо от хронологията – господин Герджиков се запознава с тази необходимост да бъдат гласувани четирима за Интерпарламентарната асамблея и в юридически придирчивата му душа пониква някакво съмнение, че тук има нещо нередно, позволявам си да го цитирам точно. Той, чрез своята секретарка или служителка, мога да бъда неточен, иска доклад от Националната разузнавателна служба и го получава подписан от висш служител на тази служба. Няма да цитирам име.
Прочитайки този доклад отново ще кажа като опитен човек - той преживява нещо като полъх на тревога. И какво да направи? Повика ни заместниците на разговор в неговия кабинет, за да ни покаже този текст, да кажем мнение. Прочетохме го. (Шум и реплики в залата.)
От моята парламентарна група някой се обади, че много прецизно с флумастер, зелен на цвят, бяха подчертани ключови пасажи от този доклад, будещи тревога особено.
Четохме този доклад с представител на ДПС и с представител на БСП. Имахме много консенсусен, както се казва, разговор, в неговия резултат – че това е сериозно. И че веднъж прочетено, не може да бъде оставено без последствия. Просто не може да бъде направено това! Ще трябва по този въпрос да бъдат сезирани председателите на ключови комисии – по сигурността, външните работи.
Какво стана нататък е в някакъв смисъл тясната ми специалност. Мисля, че процедурата беше забатачена, отново ще кажа – по причина на тревожност и няма да цитирам кой беше особено разтревожен, че да не доведе нещата докрай. Във всеки случай те са днес тук – ето, в тази лекомислена в някакъв смисъл, на някакви етапи, атмосфера.
Какво има в този доклад? Гласувахме да няма разговор по същество. Ще рискувам да кажа само, че основната версия за това, че Фонда за единство на православните народи не е нещо различно, протичащо в паралелен свят на тази асамблея, а много стриктно, много дълбоко, много радикално и много конкретно свързано с асамблеята. Този фонд е пари, геополитика, геоикономика, бизнес интереси на различни равнища на легитимност, нелегалност, ако щете, в собствената ни страна.
В този доклад, ако имате търпението да отскочите до бившия Партиен дом, лека носталгия може да ви отведе, вие ще прочетете също така имената на хора, които не са между живите, а бяха от колегията на българските предприемачи през прехода. Един от тях, който е покойник, предложи президента на Републиката за онзи орден за православни заслуги, даден му от този фонд именно. Така – това е любопитно в някакъв смисъл, комично, как да го нарека другояче, не знам. Този фонд има огромен, мощен финансов ресурс от името на православната конфесия.
На 1 февруари т.г. в отговор на запитване на саратовска журналистка Владимир Путин казва следното: руската национална сигурност и руската външна политика са основани върху два фундамента – православието и ядрената енергетика.
Вижте, това, което беше наречено в началото на днешния парламентарен ден „тръба от Бургас до Алекдруполис”, е един аспект на тази, ще кажа, зависимост. Православието, представете си, в неговата московска поствизантийска, евразийска редакция е одържавена конфесия на служба, разбира се, над постимперския авторитаризъм на господин Путин. Това има някакво значение за този парламент, доколкото той има честта да е избрал идентитета на България като европейска страна.
Аз имам да ви кажа, уважаеми колеги, че през този тип влияния – фонд, асамблея, етатизирано православие, българският идентитет, нашият идентитет на европейска страна бива разколебаван, бива обект на натиск, който ще бъде конкретизиран до въздействие върху тези депутати с конкретни имена, които ще заминат в асамблеята, защото аз си направих труда да прочета в съответните сайтове много внимателно начина, по който процедират служителите на високо равнище на фонда. Те работят с всеки делегат в тази асамблея. Казано е, мога да посоча адреса конкретно. Те стоварват финансов ресурс, те работят персонално и е добавено изрично, за да няма колебание – „за да осъществяват, за да транслират, за да поддържат руските геополитически, геоикономически, културни и духовни интереси в източноправославния ареал”. Защо? Защото има презумпция след загубата на студената война, тези православни държави губят своя суверенитет на православни държави. Те са десуверинизирани.
Един от начините да бъде възстановен техният суверенитет на православни държави е да бъдат интегрирани през тези влияния в поссъветското пространство с усилията на този тип организации.
Има ли някакво значение това за този парламент и за нашата страна? Има. Ще трябва ли да си дадем отговор? Мисля, че господин Каракачанов каза: „Нека имаме ние информирано съгласие да действаме така, както изберем”. Нека да бъдем наясно какво избираме – Европа или Евразия, защото този спор не е абстрактен, а има съвершено конкретни, бих казал, делнични измерения.
Асамблеята има амбицията да се структурира като работещ орган в отдели и звена, специализирани по геополитика, по геоикономика, по култура, по духовна практика, следователно ние не знаем оттук нататък как ще процедира, как ще протича нашето участие в тази асамблея. Казвам „отново”.
Ако в този доклад има тревога за националната сигурност във връзка с този фонд и тази асамблея, която е зависима от този фонд, ние имахме дълг да постъпим отговорно. Изглежда, че няма да постъпим отговорно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на Петър Берон - заместник-председател на Народното събрание.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук голяма веселба пада наистина, обаче смятам, че е срамота общо взето да работим по този начин.
От 9,00 ч. досега са четири часа и 10 минути. Смятайте, имаше разчетено една парламентарна минута колко струва. Смятайте на този нещастен народ колко му е струвала вашата веселба в продължение на четири часа и 10 минути. За пет пари работа не сме свършили днес!
Що се отнася до това, което разискваме в момента – не обърнахте внимание на това, което каза Мая Манолова, но аз смятам, че е права. Просто се смесват няколко неща. Ако ние тук обсъждаме въпроса дали България трябва да участва в тази Интерпарламентарна асамблея по православие, това е едно. Дали трябва да участва в този православен фонд, това е друго. Но ние не обсъждаме този въпрос сега. Точката в дневния ред е избиране точно на тези лица. Аз не знам къде е казано, че трябва да бъдат четири души. Нищо не пречи да бъдат пет и да включите Сидеров. Щом като иска да отиде, защо да не го включите?! Точката е избиране на тези лица. При други условия, когато се постави точка за участието на България в тези институции, може наистина да се направи закрито заседание.
Искам да кажа една бележка. При цялото ми самочувствие на православен християнин бих искал да кажа, че почтеният православен християнин, почтеният мюсюлманин и почтеният католик нямат разлика помежду си. Единият не е по-добър от другия. Всички те трябва да бъдат уважавани.
Накрая искам да ви призова малко по-съсредоточено да използваме парламентарното време и да не правим този цирк. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли изказвания от народни представители?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Времето!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, любопитството ви към времето може да бъде преведено на езика на прехода и спокойно да ви се каже: „Времето сега е ваше!” Но историческото време е на страната и нейната перспектива не е ваша. Тя е обща на всички нас и когато обсъждаме такъв въпрос, за чиято сериозност мисля, че се убедихте, е хубаво да се чуят различни мнения. Ясно е и какво ще бъде гласуването.
Съвсем накратко ще се спра само на едно нещо, което много често се коментира тук, много често се ползва едно понятие, а то е необходимо да се знае най-вече за такива случаи от хората, които включваме в подобни международни институции. Понятието е български национален интерес. Много често го говорим. Не познаваме документите на собствения си парламент, където то е дефинирано. Не можем да боравим с него, включително и когато сме във външния свят. Трудно защитаваме този национален интерес, защото той някак си не седи вътре в нас.
Това, което казва господин Михайлов, че има разпад на национален идентитет, не е работа за академичните среди да му правят анализи, а е работа за политиците да не допускат да има такива разговори изобщо. И в крайна сметка свързаното с това, което разискваме, а не с това понятие, е следното: няма велики сили в този смисъл, в който се каза на закритото заседание. Това е понятие наистина от миналото - за радост и то за радост на нас, българите.
Има обаче политика днес, която се прави не от членовете на Европейския съюз и не от членовете на НАТО, която е в стила, подходите и методите на ХІХ и ХХ век. И това е руската политика.
Когато се прави международна институция, в която членуват страни, които са в Европейския съюз и НАТО, и страни, които не са там, винаги трябва да бъдем много внимателни, особено от гледна точка на нашето участие. Самите колеги, които отиват там, въпросните четирима народни представители или петима, ако се реши, с каква воля на българския парламент тръгват?! С волята на собствените си парламентарни групи, с нещо неясно, опитват се, както каза колегата Китов, да интерпретират, да се борят в някакви конкретни ситуации, както той разказа за работата на тази асамблея.
Но дали наистина сме информирани, дали наистина знаем какво искаме да постигнем, какъв е този интерес? Аз ще кажа за нас, защото това е написано в самите политически документи на Демократи за силна България: не може да има български национален интерес, който да постави страната в зависимост от страна членка извън Европейския съюз и НАТО, защото това бяха целите на България.
Можем ли днес да си позволим разколебаване дори на нивото на това, което се случи – закрито пък незакрито заседание? Можем ли да изпратим такъв сигнал към българското общество? Какво постигаме накрая? Постигаме следното, уважаеми колеги, и това е най-неприятното според мен от всичко, постигаме някакви електорални придобивки – кой в ляво, кой в дясно. Това ли е смисълът на българския национален интерес тогава, когато го обсъждаме в такава сложна ситуация, каквато е руската амбиция?
В западните списания, до които аз имам достъп, това, което чета, е, че през 2006-2007 г. стопанските и икономическите анализатори на Запад казват: ще бъде възстановен Съветският съюз в кавички. Защо? Защото ще бъде възстановен под формата на една енергийна империя. Толкова ли са прости тези хора, та техните думи за нас нищо не означават? Такова ли самочувствие имаме ние върху геополитиката на света, та когато опрем до тези неща, казваме: недейте се занимава с тях, никакъв смисъл няма, губим си времето, както каза господин Берон.
Кое време губим? Че днес, господин Берон, българският парламент взе решение не за стотинки, а за милиони евро в едно от своите решения. Това губене на време ли е? Взема съгласие да вземе заем, да плаща лихви. Те нали са от парите на данъкоплатеца? Това губене на време ли е?! Губене на време ли е да се занимаваме с това къде е ориентирано пространството на България, къде живеем ние, с кого искаме да живеем, откъде черпим сигурност, откъде черпим възможност - и това е към господин Радославов – да бъдем силна България? Откъде я вземаме тази възможност?! Ако не я вземаме от себе си, от собствената си държава, от собствената си национална общност, от собствените си институции, да чакаме на някой друг, това е абсурд. Още повече да чакаме на някой, който е отвъд Европейския съюз и НАТО. Това означава, че се обричаме на поведение, в което България няма да бъде силна страна, обричаме се на слаба България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Методиев, Вашето изказване очевидно е в подкрепа на тезата, че нещата трябва да се разделят. Въпросите са два. Единият е: трябва ли да имаме делегация и участие в асамблеята? Вторият въпрос, ако приемем, че ще имаме: какво поведение трябва да следи делегацията и по какъв начин трябва то да бъде осигурено с определен мандат?
Днес, избирайки състав на делегацията, ние сме в първата точка на нещата. Да, при наличие на този доклад, мисля, че няма човек в залата, който ще приеме, че трябва да подходим невнимателно. Но православните страни са там. Няма велика сила, която да не си е осигурила международни организации, през които да си прокарва влиянията.
Една малка страна като нас ще участва, както участва Гърция – член на НАТО и Европейския съюз много преди нас, европейски ориентирана и т.н., но и православна. Както участват един куп други такива държави. Така че днес ние трябва да изберем делегацията и аз ви предлагам да спрем дотук с дискусията какво следва от доклада. Има си комисии. Това, че някой си нещо замръчкал в гледането, е другата страна на въпроса дали такъв доклад трябва да остава само на ниво Комисия по правата на човека и вероизповеданията. Вероятно - не.
Няма никаква пречка нито за гледане на доклада и в други комисии, нито за поставяне на проблема пред пленарната зала, нито за разглеждане на ниво Председателски съвет на парламента за специален мандат за тази парламентарна делегация.
Между другото, и останалите парламентарни делегации, които са в ПАСЕ и се занимават с Либия и делото, които са евронаблюдатели, които са членове на съвместни парламентарни комитети и които са в Парламентарната асамблея на НАТО, имат аналогични понякога тежки задачи. И този въпрос може да бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други реплики? Няма.
Право на дуплика – заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Дончева, всяка структура на парламента, всяка нейна делегация, всяка нейна външна изява, съставена от колеги, фактически винаги носи в себе си някакъв мандат. В случая казвате, че проблемът с мандата не е точка от дневния ред. Но той е цялата точка! Друга точка няма! Защо изобщо ще изпращаме делегати? Аргументът, че те са велика сила, че така е уреден светът, за мен не е валиден. Просто го казвам – не е валиден, защото балансът в съвременния свят наистина е сложно нещо. България си избра на коя позиция да застане. България застана там, където каза, че споделя принципи и ценности – в Европейския съюз и в НАТО. Тези принципи и ценности не се споделят от други държави. Сблъсъкът, който се явява вътре в общност, където има общи принципи и ценности, е неизмерно по-малък отколкото когато се сблъскваш с другия свят, където взаимоотношението на силите, влиянието, ресурсът, включително финансовият, са неща, които изобщо не могат да бъдат подценявани.
Аз лично при това развитие на събитията искрено съжалявам колегите, които стават членове на тази делегация, защото те имаха нужда от един много по-голям дебат в залата, за да може да се консолидира позиция, за да се знае какъв е общият ни възглед. Това не се случи.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Времето на ДСБ свърши!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Понеже госпожа Дончева постоянно се обръща към мен, ще кажа, че ДСБ има изразходвано време 15 мин. от общо 21 мин.
Има думата за изказване народният представител Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, за разлика от някои колеги аз се радвам, че тази дискусия стана, макар че няколко часа – господин Берон е прав – ценно парламентарно време бяха отнети. Радвам се, че тази дискусия стана, защото тя дава да се разбере, че в България и в тъй наречения български политически елит има код, който задейства определени скрити клавиши. Забелязал съм, че когато стане дума за православие, се задействат най-различни агентурни личности. Под агентурни имам предвид хора, които работят за чужди за България интереси. Най-парадоксалното е, че те застават тук, от тази трибуна и казват, че говорят за българските национални интереси.
Господин Методиев, българските национални интереси според Вас включвали включването в НАТО и Европейския съюз. Отвъд НАТО и Европейския съюз за Вас няма нищо! Там е Космос, там е мрак! Нима извън НАТО и Европейския съюз държавите, които съществуват, живеят и просперират в света, за Вас са втора ръка, или Вие тук произнасяте една дискриминираща реч?! Биха могли срещу Вас да заведат дело за реч на омразата и нетърпимостта. Да се определя българският национален интерес по този начин, аз виждам само като служба на чужди интереси! При положение, че 17 години не беше изработена национална доктрина, която да казва, да формулира нещата и да бъде приета тук, на парламентарно ниво, и след това изпълнявана от всички правителства, доктрина, която да казва точно до къде е българският национален интерес, къде той може да бъде съпътстван от включвания във военни блокове, дали те отговорят на българския национален интерес или трябва да се върви към Европейски военен съюз за сигурност, който да бъде ръководен от Европа, нима това някога е било дискутирано?! Не!
Вие, господин Методиев и Вашите съпартийци приемате, че априори НАТО означава български национален интерес. Вие говорите за европейски ценности, за определяне към кого трябва да принадлежим ние – към Европа, към европейските ценности или към някакви други, които за Вас са лоши, отрицателни.
Кои са европейските ценности? Господин Методиев, към Вас се обръщам, защото Вашето изказване е синтез на тези мнения, които всъщност работят срещу българския национален интерес и срещу православието като цяло, но после ще се върна на темата православие. Кои са европейските ценности, къде са записани те? Аз вече съм говорил от тази трибуна тук. В проекта за Европейска Конституция няма позоваване на християнските ценности. Следователно този проект е несъвършен. Той трябва да бъде променян. И ние, българските представители в Европарламента, трябва да работим за това, ако казваме, че сме българи, ако казваме, че сме наследници на една от седемте световни цивилизации. Правилно господин Радославов каза – призната! Вашият кумир Арнолд Тоймби казва това. Не го казва някой със славянско, руско или мохамеданско име. Казва го англосаксонски писател, учен, изследовател. Православната цивилизация е една от седемте световни цивилизации. Да!
Другото, което обаче ние пропускаме и което не чух тук, включително и от моя уважаван колега Каракачанов, когото ценя като български патриот – нима сме толкова комплексирани, че гледаме на Русия като опасност? Русия е дъщерна държава на България. Русия е държава, образувана от българска писменост и от българска пренесена там вяра. Това се знае и признава дори от известни руски авторитетни учени. Те говорят вече за българските свети братя Кирил и Методий, не за славянските, не за панславянските. Следователно ние трябва да застанем със самочувствието си на създатели на една от най-големите цивилизации в света и да бъдем там, когато става дума за православие.
Проява на комплекси е когато чуем "православие", да плашим с руското плашило. Да, Русия е голяма държава, която гледа своите интереси. Нима САЩ не е голяма държава, която гледа своите интереси?! Нима Турция не е голяма държава, която гледа своите интереси?!
Аз бих се радвал да говорите със същия апломб, уважаеми господин Методиев, и Вашите съпартийци, господин Михайлов също, да говорите по същия начин за Турция и за заплахата от Турция, защото тя е много по-реална, много по-ежедневна, много по-близка до нас. Вие обаче не отваряте уста, нито уважаемият господин Атанасов, който беше шеф на Националната служба за сигурност и знае много добре колко срещи с турски служби са засичани от страна на видни активисти на партията ДПС начело с нейния лидер Доган. Над 120 срещи са, господин Атанасов! Вие го знаете прекрасно! Това са срещи с резидентите на турските служби тук, в България, на територията на Турското посолство. Нима това не е заплаха за българската национална сигурност?!
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Кажете и за Русия.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ще кажа и за Русия. Аз вече казах – тя е дъщерна държава на България и аз гледам на нея снизходително. (Оживление в залата.)
Нима опасността от турска експанзия тук, в България, не е опасност за вас? Нима това, че турски фирми вече вземат всеки проект, включително и този, с който сега господин премиерът отиде да си направи реклама – прословутата магистрала, която ще замени околовръстното шосе?! Ами тя се строи от турска фирма на безумни цени – над 7 млн. евро за километър! Нима това не ви смущава?!
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Дайте по темата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Нима не ви смущава, че в България щеше да бъде осъществен един проект "Джейлан" от една фирма, чиито шефове след това бяха съдени за връзки с мафията?! Нима не ви смущава, че вашият лидер ходеше на вечеря със свещи с Месут Йълмаз, който след това беше разследван за връзки с мафията и беше осъден?! Това е смущаващото! Смущаваща е турцизацията на България! Смущаващи са джамиите, които растнат буквално всеки ден! Това е смущаващото и това е опасност за нашата национална сигурност. Православието не е опасно за нашата национална сигурност.
Ако някой ми каже, че европейска ценност е да избиваш хора в Ирак, че това е ценност, пред която ние трябва да се прекланяме и която трябва да заложим в нашите програми – партийни и национални, аз не съм съгласен. Ако Вие, господин Методиев, казвате, че да обесиш някой публично, както беше направено с бившия лидер на Ирак Саддам Хюсеин, е европейска или атлантическа ценност, аз не съм съгласен с тази ценност. Ако смятате, че публичното показване на една екзекуция, на обесването, е съвременно, модерно нещо, което можем да заложим в нашите програми като европейци, значи признайте си го, кажете си го, че сте за такова смъртно наказание – за публично бесене. Вие не казахте нито дума срещу този вандалски, антихуманен акт, който беше показан по всички телевизии и медии в света благодарение на вашите покровители от Вашингтон, които държат много да покажат как се справят със своите неприятели – те ги бесят публично. Те така се разправят с тях – избиват ги отгоре, като във видеоигра ги стрелят, дори не знаят кого убиват, когато убиват. Това са вашите приятели от Вашингтон, които днес управляват и на които вие днес се отчитате! Защото вие ходите на отчет в Американското посолство. Оттам ви дават наставления какво да правите, какви позиции да заемете в българската политика.
Заставате срещу православието! Защото това тук е заставане срещу православието, срещу вярата, която ни спаси като нация, срещу ценността, която единствено можем да споделяме ние като българи – единствено тази и никоя друга. Няма евроатлантически ценности. Такива ценности няма никъде записани. Те са измислени, те са съчинени, те са оправдание за антибългарската и антиправославната политика на всички продажници, които управляваха България и я разпродаваха на парче.
Няма защо да се спори тук дали да влезем в една асамблея – нещо, което е абсолютно рутинно. Защо го нямаше този спор, когато трябваше да решаваме дали да изпратим български рейнджъри в Ирак да убиват и да бъдат убивани? Защо тогава не спорихте с този патос? Защо тогава не защитавахте националния интерес? Това ли е националният интерес – да убиваме и да бъдем убивани в Ирак?
Това ли е, господин Методиев? Аз държа да ми отговорите Вие и вашият лидер, които защитавате евроатлантическите ценности. Кои са тези ценности? Нека да ги видим някъде написани. Аз мога да ви покажа кои са християнските ценности. Може да отворите писанието и да видите кои са те. Но кои са евроатлантическите ценности? Този въпрос трябва да бъде разнищен най-после в България. Защото с това клише се промиват мозъците на стотици хиляди, милиони хора. На тях им се обяснява, че нашето влизане в НАТО е върхът на прогреса, върхът на развитието на човечеството.
Какво ни донесе това влизане в НАТО? От 2004 г., ако не се лъжа, сме членове на НАТО. Нали това означаваше страхотен бум на инвестиции, страшна сигурност, невероятно развитие и прогрес. Къде е този прогрес? Сигурност?! Продължават убийствата посред бял ден. Имаме ли армия? Нямаме армия. Имаме ли сигурност и защита от нападение от друга държава? Нямаме такава. Участието в НАТО не ни донесе нищо, освен задължението да бъдем слуги на една политика на САЩ, която се отрича и в самите Щати, и в Европа. Европейските държави отрекоха и заклеймиха войната срещу Ирак. Български политици обаче продължават да защитават тази бламирана кауза, тази антикауза, защото не мога да си обясня как може да бъде кауза да избиеш над 100 хиляди жени, деца и възрастни хора ей така, с мощта на всички оръжия, които имаш, и да обявиш това за кауза за справедливост, за въвеждане на ред и справедливост в света.
Аз не мога да си обясня как можеш да бомбардираш целия Балкански полуостров, както направиха самолетите на НАТО, най-вече американски, с което заразиха България с радиоактивност, с което нанесоха щети на България за стотици милиони и това да бъде наш национален приоритет, наша национална ценност?
Не мога да разбера защо понятието “православие” предизвиква такава яростна съпротива? Всъщност си давам сметка, че това е така, защото тези, които застават против участията в православни общности, са абсолютно агентура на чужди интереси, не български интереси.
Това, че Русия щяла да налага мнението си в една асамблея, е все едно да се опасяваш, че Германия ще налага мнението си в европейските структури. Или Франция, също голяма държава, или Англия. Нима интересите на Англия винаги съвпадат с българските? Не, разбира се, историята го доказва.
Ние сме в една или друга асамблея, в една или друга структура на европейски и световни общности, за да заявяваме българската позиция. Няма значение дали аз ще участвам в тази парламентарна асамблея или не. Аз ви казвам какво ще направя там, господин Михайлов. Вие представихте една злокобна, апокалиптична картина на световна конспирация - ако България влезе в една православна асамблея, това ще срине нашата държава. Тя беше срината, благодарение на тези евроатлантически ценности, които споделяхте непрекъснато и защитавахте публично. Тя беше срината, ограбена, изнесена, продадена и направена на база на една чужда държава, от която ще нападат трети държави. Всичко това стана в резултат на една политика на евроатлантически ценности, не на политика на православни ценности. Православието никога не е водило до нарушаване на националните интереси на България. Напротив, ще ви цитирам един голям и държавник, и духовник Васил Друмев, известен като митрополит Климент, който казва: “Има православие – има България. Няма православие – няма България.”
Ако не сте съгласни с това, господин Методиев, репликирайте ме, кажете, че ние не трябва да бъдем православни българи. Ние трябва да бъдем мюсюлмани, юдеисти, може би кришнаисти или някакви други, но не и православни. Виждам, че Ви измъчва самото понятие “православие”, самата принадлежност към православието, самото общуване с други православни държави. Ние трябва да се радваме, че сега в Европейския съюз най-после влизат три православни държави, не една, че те могат да бъдат обединени от тази основа – православието, че те могат да действат заедно и най-после да има едно присъствие, което да внесе не само разнообразие, но да припомни на Запада кой е създавал цивилизация, култура в Европа, кой първи го е правил, откъде е тръгнало това нещо. От българска територия е тръгнало, а не от руска.
Пак повтарям, който се страхува от православието, има комплекси или работи за чужди на България интереси. Нека да приемем една национална доктрина най-после, нека да я изработим и да запишем кое е важно за българските национални интереси, какво означава защита на българските национални интереси и кое работи срещу България. Аз смятам, че бомбардирането на чужди държави работи срещу българските интереси. Смятам, че избиването на хора извън границите на България не е ценност.
Ако смятате, че това е ценност, господин Методиев, опровергайте ме, но с аргументи, а не с квалификации. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има народният представител Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Вземам повод от последното изказване на господин Сидеров, в което беше споменато положително и моето име. Говоря конкретно за Парламентарната група на Български народен съюз и конкретно за моето мнение като лидер на ВМРО. Тук не става въпрос за православие или антиправославие. Вярно е, че България е тази страна, която даде православието и на Русия, и Киприян Търновски, и т.н., ясно е това. Ясно е, че може да се говори по някои от теориите, че Русия е дъщерна държава на България. Това също е вярно.
Нашето становище беше много ясно и просто: то не е против тази асамблея, то не е против България да участва в международни структури, а идеята беше да имаме предвид един доклад, който според мен щеше да бъде интересен на всички. Няма да се връщам в исторически план, истината е, че България трябва да участва в подобна структура, но не трябва да изпадаме и в излишен възторг. Защото след освобождението на България сме понесли най-много поражения върху нашата духовност и върху нашите национални малцинства извън пределите на България именно от православни, а Сърбия е и славянска държава, от политиката на Гърция и Сърбия за обезбългаряването на Македония. Със същия православен кръст, който целуваха православните българи, те бяха прекръщавани, възродителен процес, който дори турците в България не могат да си представят.
Така че е излишно да изпадаме във възторг. Аргументите за това - ние като православен народ, не само като един обикновен православен народ, не като една от трите православни държави, а като държавата, която е дала православието, да, ние трябва да имаме сериозно присъствие в подобна структура, но без да изпадаме в излишен възторг. Защото няма какво да се лъжем – както НАТО и Европейският съюз, така и подобна православна структура има за цел да прокарва някакви интереси. Въпросът е тези интереси или тази политика малко или много да ползва и българската национална политика и българските национални интереси. Тук не става въпрос за противопоставяне на православието срещу някаква друга религия или друга ценностна система. Естествено че като мнозинство православен народ ние трябва да държим на своята традиция, трябва да се гордеем със своята православна история. Трябва да имаме предвид, че в много от случаите, давам само последния случай през м. ноември, когато православна Русия и православна Сърбия защитиха претенциите на ОМО “Илинден”, но пък православна Гърция не защити.
Така че нещата някой път опират не само до религиозната принадлежност, а до един конкретен в дадения случай национален интерес. Това е нещото, което трябва да имаме предвид, защото, пак казвам: православието е нашата религия, но не един или два са случаите, когато е било използвано против нашите национални интереси като православен народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин Каракачанов, ще бъда принуден отново да Ви припомня, че по отношение на македонизма признаването и утвърждаването на така нареченото “македонско” не само малцинство в България, но македонска нация и език много голяма роля в момента играе не Коминтернът, тъй като той не съществува от 1943 г., а официален Вашингтон – столицата на САЩ, където в открития, публичния сайт – казвал съм го от тази трибуна, държавен сайт на Щатите, пише, че в България живее македонско малцинство. Доскоро, допреди няколко години дори имаше числото на това малцинство – 205 000 души. Съвсем наскоро пък Де Гроен и други европейски депутати, включително говорителят на Оли Рен казаха, че трябва да признаем и да се съобразяваме с македонстващите от ОМО “Илинден”. Тогава за какво става дума? Има политическа конюнктура, но тя няма нищо общо с православието. Не може заради наш Илия да намразим Свети Илия. Това, че Сърбия и Гърция се обезбългарели, е вярно и няма да го забравим никога, както няма да забравим, че Турция обезбългаряваше Източна Тракия. И това няма да го забравим и ще искаме признаване на този геноцид официално от парламента. Но това не означава, че трябва да зачеркнем всяка държава, която е православна, защото тя се нарича Сърбия или Русия. Националните ни интереси изискват обективност. Нека когато споменаваме кой е бил срещу нас, да изброяваме също така Англия, която ни разкъса на части при Санстефанския договор, Щатите, които в момента настояват да имаме македонско малцинство, евродепутати и евросили, кръгове, които трябва да посочваме и разобличаваме. Ние трябва да си водим нашата политика. Това е нашето призвание в евроструктурата. Аз така го виждам. Иначе ако приемем само едната страна – застрашава ни панславизмът – да, аз съм срещу теорията на панславизма и знаете много добре това нещо. (Председателят дава сигнал за изтекло врем)
Знаете, че тук не е имало море от славяни, което да е било погълнало т. нар. “прабългарска орда”. Не, това не е вярно и тази теория трябва да се разобличи. Но това не означава, че трябва да се стряскаме насън от православието или да виждаме сянката на руската мечка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Атака” разполага с една минута.
Господин Каракачанов, имате право на дуплика или се отказвате?
Заповядайте за процедура, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да удължим днешното пленарно заседание до приключване на точката от дневния ред, която разглеждаме в момента и вземане на решение по нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 108, против 37, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
От името на Парламентарната група на “Атака” искам поименна проверка на кворума. Благодаря. (Оживление, реплики от КБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Конституцията влезе в сила, това вече няма сила!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Конституцията влезе в сила, проверката на кворума няма роля...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Четвъртата поправка на Конституцията е публикувана в бр. 12 на “Държавен вестник” (единични ръкопляскания от КБ), с което е изменен чл. 81, както ви е известно. Необходим е кворум само при откриване на заседанието и при гласуване. Кворум не е необходим при разискванията. Сега в момента сме в разисквания, така че отхвърлям искането за проверка на кворума на Народното събрание, тъй като не се иска по силата на чл. 81, ал. 1 от Конституцията. Може да поискате само когато гласуваме.
Разискванията продължават. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Възразявам, няма промяна в правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да Ви дам думата, господин Шопов, времето изтече.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Няма промяна в правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В правилника може да няма промяна, но Конституцията е над правилника, има и пряко приложение!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Правилникът има пряко приложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С Вашето приложение минутите се изчерпаха, даже Ви предупредих, че имате една минута.
Заповядайте, господин Костов.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Колко пъти ще се изказва Костов по тази точка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Демократи за силна България разполагат с шест минути. Процедурата влиза във времето!
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, нека се върнем към темата, защото останах с впечатление, че някои си мислят, че тук избираме висши представители в Светия Синод или свещеници. Този дебат няма нищо общо с православието.
Православието е велика молитвена традиция, нямаща нищо общо с опитите на някой да я представя като национален атрибут. Нещо повече – когато някой използва православието за своя национална характеристика, това е специфичен вид ерес, която се нарича етнофилетизъм. Съвсем откровено еретично е православието да се използва като държавен атрибут, като характеристика на някакъв държавен атрибут. Ние избираме нещо друго – говорим за нещата такива, каквито са и да се върнем на въпроса, ако изобщо е възможно, защото тук се чуха всевъзможни етюди, очевидно много хора искат да се харесат на най-различни места.
Какво избираме ние? Какво се предлага тук? Предлага се народните представители без да имат информация за този доклад на Националната разузнавателна служба, който се появява за първи път на разположение, за първи път са направени такива констатации през миналата година, без да имат информация за този доклад, да вземат отношение по един важен въпрос.
Не е вярно, че отлагането на гласуването, изобщо по друг начин процедирането от страна на Народното събрание не е възможно именно в днешния ден. Напротив, точно в днешния ден е възможно. Отговарям тук на тези, които твърдят противното. Може да се отложат разискванията, може да се набави информация, може да се даде възможност на народните представители да прочетат. Може и нещо повече – може да се откаже да се изберат представители в тази асамблея, ако народното представителство реши така. Всичко може да направи народното представителство, ако прецени, но може да го направи, ако е информирано, а то не е информирано, то не знае за какво става въпрос.
Нещо повече, тук го заблуждават. Искам да кажа на всички народни представители, които не се палят от фалшивата политизация на въпросите около това представителство, което ние сами трябва или не трябва да утвърждаваме, които не се палят от това, на всички искам да кажа, че е абсолютна лъжа, абсолютна лъжа е, че докладът се отнася само за някакъв фонд. Не е вярно, че се отнася само за някакъв фонд. Отнася се и за хора, които са били точно в тази православна асамблея. Вадят се техни характеристики, сочи се как те функционират, сочат се техни обвързвания с организираната престъпност в страната. Не може това да е безразлично на народното представителство.
Не е вярно, пак повтарям, че става въпрос за обикновен фонд. Това мнозинството реши да скрие. Мнозинството реши да скрие имената, реши да скрие хората, реши да скрие организациите, които тук щяха да се чуят поименно, щяхте да разберете точно за какво става въпрос. Щяхте да чуете кой стои от другата страна, кой дърпа конците на тази система и кой се възползва, и кой по този начин подхожда крайно еретично към свещеното православие, за да го използва за своите цели на собствената си имперска политика. Щяха да се чуят фирми, щяха да се чуят лица. И народните представители щяха да разберат за какво гласуват.
Всичко това беше скрито както от българското общество, така и от народното представителство. Затова то не може да вземе решение, за което да е отговорно.
Сега те сляпо вярват, тръгнали са след командващите ги мнозинства и отиват на гласуване, без да се интересуват от това.
Аз се надявам искрено, че поне някой ще отиде след този дебат и ще прочете доклада, ако не го изтеглят. Така ще разбере за какво точно е ставало реч днес. Защото точно тази асамблея е използвана по най-безобразен начин от хора, които са представлявали българския парламент. Срещу това са Демократи за силна България - срещу това затъмнение, срещу тази политика на скриване на действителните двигатели на политиката на българското мнозинство и специално на Българската социалистическа партия.
Ако това, което аз говоря сега тук, е непонятно, скоро повишените цени на газта и новото им повишение, което идва, ще им отворят очите какво е направила продажната политика на днешното правителство, преразглеждайки Договора за доставка и транспортиране на газ, сключен с "Газпром".
Ако отворите този доклад, ще да разберете и откъде идва силата, която движи проекта "Бургас - Александруполис", който ще даде на българската държава едни жалки 25 млн. щ. долара срещу 2,5 милиарда, които заработва българският туристически отрасъл. Щяхте да разберете откъде идва натискът за милиардите, които българският парламент трябва да извади - отгладувани и отмизерствани от българския народ, за да ги даде на руска държавна фирма да строи ненужния АЕЦ "Белене" в България. Всичко това беше скрито днес и заради това Народното събрание не може да гласува с необходимата му информация. Аз протестирам срещу това! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Аз като един мюсюлманин ви се чудя. Православна страна сме. Това е залегнало и в Конституцията. Има асамблея. Трябва да се реши ще участваме или не – това е първият проблем. Дали ще бъдат трима, пет или десет – това е другият проблем.
Господин председател, моля Ви, когато председателството се събере, решете за този доклад. Защото в него действително има смущаващи неща. Като член на тази комисия и като неин заместник-председател, съм малко смутен от поведението на ръководството на парламента, защото ние преди два месеца препоръчахме на ръководството на парламента този доклад да бъде обсъден от ръководството и да има някакво становище по въпроса.
След избора, който предлагам, днес да бъде избран този състав, който ще замине, дали ще бъдат трима, пет, кои ще бъдат и т.н., нека да се запознаят с този доклад, нека, съобразявайки се с него, да се държат така, както подобава на една независима България в тази асамблея. Затова защото, ако тези неща, които ги има в доклада, и поведението на нашите народни представители са такива, каквито има нотки в този доклад, ще бъде жалко за нас.
Аз ви моля като мюсюлманин: да оставим тук недоразуменията. Нека да се разберем!
Господин председател, предлагам да гласуваме, първо, дали ще има участници от България в тази асамблея, дали ще има избрани хора и след това да гласуваме за представителите, които ще ни представляват. Дали ще бъдат три, пет или десет – народното представителство ще реши.
Аз държа обаче този доклад да бъде разгледан от ръководството на Народното събрание. Не дай си, Боже, такъв доклад да имаше за някакъв фонд от Саудитска Арабия или Турция, тук щеше да има истерия днес.
Затова държа да има разглеждане на този доклад. Ако трябва, ръководството на Народното събрание да реши една определена комисия да разгледа този доклад и да излезе със становище. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Парламентарната група на ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря. Не виждам реплики.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по проекта за решение?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): За процедура – членовете да бъдат не четирима, а петима.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Нашето предложение е просто и ясно: съставът на делегацията от четири души, както е предложен, да бъде увеличен на пет души. Това е предложението. Благодаря ви.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Русия иска още един представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам разискванията за прекратени.
По проекта за решение господин Шопов направи две предложения.
По т. 1, където пише "в състав от четири членове", да стане "в състав от пет членове". Мога да допълня неговото предложение – от "Атака" – "един" – в т. 1.
В т. 2 да се допълни името на народния представител Волен Сидеров.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Павел Шопов – по т. 1 числото “4” да стане “5” членове.
Гласували 164 народни представители: за 29, против 102, въздържали се 33.
Предложението не се приема. (Шум и реплики.)
С оглед на това, че има петима народни представители, които са предложени, най-напред ще подложа на гласуване т. 1 с това, което се предлага от вносителите – четири членове. Ако се приемат четирите членове, тогава ще подложа на гласуване предложенията, така както са постъпили, за всеки един от кандидатите. В противен случай можем да гласуваме ан блок, но в този не можем да гласуваме, ако се приемат четири. (Шум и реплики.)
Моля, гласувайте предложението на вносителите т. 1 да бъде “4 членове”.
Гласували 156 народни представители: за 121, против 31, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Нашата делегация ще бъде от четири членове.
Сега ще поставя на гласуване народните представители така, както са предложени по реда на тяхното постъпване. Понеже кандидатите са петима, а трябва да изберем четирима, трябва всеки един народен представител да гласува за четирима от петте кандидата. Така ще отпадне единият. (Шум и реплики.)
Моля, който е съгласен в делегацията да се включи народният представител Пламен Славов, да гласува.
Гласували 160 народни представители: за 122, против 32, въздържали се 6.
Пламен Славов е избран.
Моля, гласувайте кандидатурата на народния представител Кръстанка Шаклиян.
Гласували 162 народни представители: за 129, против 27, въздържали се 6.
Народният представител Кръстанка Шаклиян е избрана.
Моля, гласувайте предложението за избиране в състава на делегацията на народния представител Йордан Цонев.
Гласували 145 народни представители: за 104, против 35, въздържали се 6.
Народният представител Йордан Цонев е избран.
Поставям на гласуване предложението за член на делегацията да бъде избран народният представител Борислав Китов.
Гласували 156 народни представители: за 124, против 22, въздържали се 10.
Народният представител Борислав Китов е избран.
Избрани са четири човека за състава на делегацията. Гласувани са четири човека. Следователно оттук по-нататък не можем да гласуваме. (Шум и реплики.)
Моля, гласувайте решението в цялост.
Гласували 144 народни представители: за 117, против 27, въздържали се няма.
Решението е прието.
С това изчерпахме днешната програма.
Няма да чета съобщенията за заседанията на комисии. Заседания имат почти всички комисии. Трябва да се явим навреме.
Утре заседанието ще бъде от 9,00 ч.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,08 ч.)

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов
Ясен Попвасилев