Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Митхат Метин и Светослав Малинов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното заседание.
Предстои да продължим нашата работа с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ МОРСКАТА ТРУДОВА КОНВЕНЦИЯ, 2006 Г.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика. Предлагам той да бъде представен на пленарната зала от председателя на комисията господин Адемов или от негов заместник.
Има процедурно предложение от госпожа Маргарита Панева за допускане в залата. Заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ):  Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам госпожа  Ася Чолашка – директор на дирекция „Международни отношения и европейска интеграция” от Министерството на труда и социалната политика, да бъде допусната в залата при разглеждането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за допускане до залата.
Моля, гласувайте.
Гласували  134 народни представители: за 128, против 6, въздържали се няма.
Поканете госпожа Чолашка.
Имате думата,  госпожо Шаклиян.
ДОКЛАДЧИК КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
 
„ДОКЛАД
относно приемане на проект за решение за
вземане на акт от Морската трудова конвенция, 2006 г.
№ 602-03-26, внесен от Министерския съвет на
28 декември 2006 г.
 
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 24 януари 2007 г., разгледа и обсъди Проект за решение за   вземане  на  акт от  Морската трудова конвенция 2006 г., № 602-03-26, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2006 г.
Проектът за решение беше представен от госпожа Ася Чолашка – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
В мотивите към проекта за решение вносителите са представили основните аргументи за приемането на решението. Морската трудова конвенция, 2006 г., е приета на Деветдесет и четвъртата морска сесия на Международната конференция на труда, провела се от 7 до 26 февруари 2006 г. в Женева. В този нов международен документ са обхванати текстове от съществуващи и досега инструменти на МОТ, регламентиращи полагането на труд от моряците, както  и безопасните и здравословни условия на работа и живот на борда на корабите.
В документа са консолидирани около 60 морски трудови конвенции и така той се превръща в „четвърти стълб” на международния регулаторен режим в корабоплаването.
Според вносителите Морската трудова конвенция, 2006 г., е съвременен и модерен прочит на трудовоправните инструменти в контекста на търсене на максимален  консенсус в различните държави – членки на Международната организация на труда. Те напомниха, че вземането на акт е процедура, чиято функция се състои в широко информиране и мобилизация на общественото мнение за приемане на по-ефективни мерки на национално равнище, отговарящи на съответните международни документи. Такива решения дават възможност на Народното събрание да има предвид тези документи при бъдещата работа.
Вносителите припомниха, че вземането на акт, което парламентът е правил неведнъж, не поражда юридически задължения за националните органи, свързано с прилагане на разглежданите документи.
По време на дискусията народните представители изразиха положителни становища по отношение усилията на българското правителство да се работи за продължаването на евроинтеграционния процес. Те намериха за основателни аргументите и мотивите на вносителите на проекта за решение за вземане на акт от Морската конвенция, 2006 г.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: „за” 19 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Проекта за решение  за вземане на акт от Морската трудова конвенция, 2006 г., № 602-03-26, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има становище и на Комисията по външна политика.
Кой ще представи становището? Господин Берон проявява желание.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:
 
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение № 602-03-26
за вземане на акт от Морската трудова конвенция,
внесен от Министерския съвет на 28 декември 2006 г.
 
На 18 януари 2007 г. Комисията по външна политика разгледа  Проект за решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 5, буква „б” от Устава на Международната организация на труда да приеме решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция, 2006 г., приета на Деветдесет и четвъртата Морска сесия на Международната конференция  на труда (7-23 февруари 2006 г.) в Женева.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Чолашка, желаете ли да обърнете внимание на някои аспекти от документа, който се ратифицира? Трудът на моряците е достатъчно сложна и отговорна тема, която си заслужава да бъде третирана отговорно и от Народното събрание.
Има думата госпожа Чолашка – директор на дирекция „Европейска интеграция и международни отношения” на Министерството на труда и социалната политика.
АСЯ ЧОЛАШКА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа  народни представители, бих искала съвсем накратко да допълня становището, изразено от двете комисии.
Както знаете, България като активен член на Международната организация по труда от 1919 г. е  ратифицирала около 180 конвенции на тази организация с цел въвеждане на стандарти в областта на труда и с цел социална защита на работещите.
В случая става дума за Морска трудова консолидирана конвенция, която миналата година беше приета от Деветдесет и четвъртата морска сесия на Международната конференция на труда.
Плод е на четиригодишен труд на работна група на високо равнище, която е трипартитна, тоест с участието и на социалните партньори, в която участваха и български представители.
Вземането на акт, както беше споменато, не поражда юридически последствия за страната, но има за цел да обърне внимание на законодателния орган, на обществеността за новите стандарти, които се цели да се въведат от държавите членки.
Защо се създаде тази конвенция? Както беше упоменато, тя обхваща около 60 морски конвенции. Консолидирането се наложи поради това, че тези конвенции са разработени и влезли в сила за периода от 1920 до 2001 г. Очевидно е, че част от тези норми вече са морално остарели. Освен това  консолидирането на едно място създава възможност на достъпен език за лесно въвеждане в съответните национални законодателства. Към момента само две страни са ратифицирали конвенцията. Самата тя ще влезе 12 месеца след датата на регистриране на повече от 30 страни членки с общ дял в световния брутен тонаж на корабите от 33%.
Искам да обърна внимание, че Европейският съюз насърчава държавите членки да ратифицират конвенцията. България е морска страна и е ратифицирала почти всички морски конвенции до момента. Тази конвенция е от особено значение за защитата на българските моряци.
Конвенцията обхваща и урежда редица права: минимална възраст за започване на работа; медицински удостоверения; квалификация на моряците; трудови споразумения; ползване на услугите на лицензирани фирми; работни и почивни часове; окомплектоване на кораба с екипаж; настаняване; условия за отмора; храна и сервиране; безопасност и здраве; медицинско обслужване; подаване на жалби; изплащане на трудови възнаграждения.
Както виждате, всъщност целта е да се създадат безопасни и здравословни условия на труд и на почивка на моряците.
Това, което вероятно ще бъде извършено като следващи мерки, е анализ съвместно с Министерството на транспорта за целесъобразността от присъединяването на България. В случая предоставяме на вашето внимание за сведение един нов инструмент на Международната организация на труда, създаващ нови възможности за защита на тази категория трудещи се. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Чолашка.
Преминаваме към обсъждане на решението.
Има думата господин Апостол Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Морската трудова конвенция – 2006, както стана ясно, обединява в себе си всички морски трудови конвенции, приети от Международната организация на труда.
Всъщност тя е близка до определението за кодекс и може би затова много често се използва наименованието Консолидирана морска трудова конвенция.
Тя синхронизира и осъвременява отделните норми със съществуващи досега конвенции. Тъй като конвенциите, на които се базира, са ратифицирани от нашата страна, ратифицирането от Република България би представлявало един формален акт, ако след ратификацията не се извършат съществени промени в нашето морско законодателство. За да се постигне цялостно и ефективно приложение на морската трудова конвенция, морското ни законодателство трябва да бъде съобразено и синхронизирано в следните направления:
Първо, нормативна уредба, регламентираща работата на моряците на кораби под български флаг. Съгласно Конституцията на Република България трудовите взаимоотношения трябва да се определят със закон. Съгласно Закона за нормативните актове, когато в основен закон не могат да се формулират определени специфични трудови взаимоотношения, се налага издаването на специален закон. За моряците в Република България това е Кодексът на търговското корабоплаване. За съжаление трудовите взаимоотношения на моряците у нас са регулирани с наредба на Министерския съвет в противоречие с Конституцията, тъй като не в кодекс, а в наредба са описани нормите. Във Великобритания те са регулирани във великобританския Кодекс на търговското корабоплаване, в Германия – в отделен Закон за морските лица, в Съединените американски щати също представляват част от Закона за корабоплаването.
Второ, нормативна уредба, регламентираща работата на моряците на кораби под чужд флаг, наети от български оператор, регистриран в Република България.
Независимо че моряците на тези кораби се наемат у нас, техните договори не се регистрират с цел избягване на данъци. Корабопритежателят регистрира фирма в чужда страна, където е най-изгодно за него. Българската фирма, без да има регистрация за посредническа дейност, наема моряци, които подписват договор с капитана като упълномощено лице на фирмата, регистрирана например в Малта. Така на практика у нас няма никакви документи за наетите моряци. Пример за това е трагичната съдба с моторен кораб “Хера”, който беше под камбоджански  флаг, български оператор, български моряци и е много трудно да се установи кой ги е наел.
Трето, нормативна уредба, регламентираща посредническата дейност при наемането на моряци. Посредниците съгласно нормативните документи трябва да регистрират всички посреднически договори в Агенцията по заетостта, но на практика това трудно се контролира и много често моряците се наемат по други неизгодни за тях договори. На теория нормативната база е налице, но на практика не функционира. Основна причина за тези нарушения е липсата на единен орган, където да се регистрират договорите и да се правят проверки. Държавната институция, която регистрира наемането на всеки моряк, е регионалната структура на изпълнителна агенция “Морска администрация”. За съжаление тази администрация контролира само документите, нужни за работа на кораба. Ако се разшири обсегът на контрол и администрацията проверява наличието на договор за наемането на моряка, тогава посредниците не биха си позволили подобни волности.
Четвърто, нормативна уредба, регламентираща правомощията на изпълнителна агенция “Морска администрация” и нейните регионални структури. В доста европейски страни този орган освен контролните функции по сигурността на корабоплаването има право да проверява трудовите договори на моряците, дали се спазват клаузите на тези договори, изплатени ли са трудовите възнаграждения, уредено ли е репатрирането на моряка и изплатено ли е трудовото му възнаграждение до деня на репатрирането.
Пето, нормативно уреждане, регламентиращо социалното осигуряване на моряците и данъчното облагане на доходите им по трудовите правоотношения. Както моряците, плаващи под български флаг, така и моряците, плаващи под чужд флаг, са ощетени относно социалното осигуряване и в крайна сметка получават много ниски пенсии. Социалното осигуряване и данъчното законодателство, засягащо доходите на моряците, трябва да бъдат синхронизирани с европейските норми. В Литва например, една скоро приета в Европейския съюз страна, за моряците данъчната ставка е нулева, а в други страни достига до 5%.
И накрая, за да достигнем глобално и ефективно приложение на Морската трудова конвенция, трябва да сме готови за сериозни промени в морското ни законодателство, така че същинската работа по приложението на конвенцията предстои. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли желаещи да вземат думата за реплики или изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте Проекта на решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2006 г. Става дума не за ратификация, а за приемане на решение, с което се взема акт от конвенцията.
Гласували 120 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 5.
Решението е прието.
Както изтъкнаха господин Димитров и госпожа Чолашка, работата предстои оттук нататък, тъй като вземането на акт означава, че приемаме да разгледаме и актуализираме законодателството в съответствие с действащото международно право в областта на условията на труд на моряците.
 
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
За процедура има думата господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане на госпожа Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, в пленарната зала.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 96 народни представители: за 94, против 2, въздържали се няма.
Моля да поканите госпожа Сапунджиева в пленарната зала.
Господин Стоилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Пристъпваме към значителна по обем и сложност работа. Това е докладът, който съдържа законопроекта. Смятам, че Комисията по правни въпроси след много интензивна работа успя в кратки срокове да подготви този доклад и сега пристъпваме към неговото обсъждане на второ четене.
“Закон за избиране на представители на Република България в Европейския парламент.”
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следното наименование на закона: “Закон за избиране на членове на Европейския парламент от Република България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както взех отношение и по време на първото четене на този законопроект, мисля, че сега е моментът веднъж завинаги да се фиксира едно правилно наименование както на закона, така и на титлата или на длъжността “евродепутат”, казано по народному.
Мисля, че е крайно време да престанем да се лутаме в различната терминология – “член на Европейския парламент”, “представител на България в Европейския парламент”, “евродепутат” и т.н.
Мисля, че в случая комисията не е намерила най-правилното решение на употребявания термин.
Както си спомняте, първоначалният законопроект, който беше внесен в Министерския съвет още преди две години, използваше термина “Закон за избиране на народни представители в Европейския парламент”. Всички ние знаем, че в Конституцията също се използва терминът “народни представители”, когато става дума за депутати, казано по народному, в националния парламент. В българската конституционна и правна традиция е залегнал този термин. Никъде в нашата правна традиция не се употребява терминът “член”, когато става дума за парламент.
Целият проблем с колебанията по този текст възникна от един злощастен превод от английски на този термин. Проблемът е, че в английски език се употребява термин, който се превежда буквално на български като “член”. Но например във френски език не се употребява думата “член”, а се употребява думата “депутат”.
Затова аз ви призовавам този път да проявим по-голяма последователност в нашата правна традиция, да съобразим този закон с онова, което ние всички сме свикнали да възприемаме като представители на народа. Защото тези “евродепутати” ще бъдат избирани пряко от народа, така както се избират българските народни представители, ще участват в работата на един парламент, както правят това българските народни представители в националния парламент, и нищо, нищо не изисква да се използва някакъв друг термин, който няма никаква традиция в българската правна система.
За съжаление, по време на приемането на втората поправка в Конституцията ние сме пропуснали и сме записали в Конституцията точния превод от английски – “член”. Но това не означава, че ние трябва заради една допусната грешка да продължим сега в същата грешна посока.
Аз апелирам да се запази, ако не “народен представител в Европейския парламент”, както би трябвало да бъде, поне да си остане така, както е предложено в общия законопроект – “представител на Република България в Европейския парламент”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Казак?
Първа реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Казак предложи един солиден анализ, той е съществен, но за съжаление, господин Казак, нямаме полезен ход, защото този термин “член на Европейския парламент” е употребен и в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Мисля, че колкото и да съм съгласен с Вас, ще подкрепя предложението на комисията, независимо че при тази редакция на наименованието на комисията абревиатурата също би създала известни проблеми.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Големи проблеми!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин Казак? Благодаря, не желаете.
Втора реплика – на господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак! За мен не е толкова важно кой термин ще използваме – “европейски народен представител” или “член на Европейския парламент”. Важно е във всички актове оттук нататък, както е и в Конституцията, да се използва само един термин – “член на Европейския парламент” е съвсем приемлив термин и мисля, че няма да има проблем, ако във всички актове продължим да използваме само този термин и съответно осигурим в българското законодателство по този въпрос да има пълна еднаквост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За трета реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, освен казаните дотук аргументи относно точното наименование на българските представители в Европейския парламент, бих искала да ви цитирам и точния текст от Конституцията, а именно чл. 42 от българската Конституция, който казва, че:
“Чл. 42. Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в изборите за местни органи се уреждат със закон.”
Боя се, че наименованието на този закон и на самия термин е предопределено от самия текст на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин Казак? Не желаете.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Първо, ще подложа на гласуване заглавието на законопроекта, предложено от вносителите, тъй като то съдържа на практика и предложението на господин Казак. Вносителят предлага избирането на “представители на Република България в Европейския парламент”, което е и предложението на господин Казак. Искам да обърна внимание, че комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за заглавието на законопроекта, което комисията не подкрепя.
Гласували 124 народни представители: за 16, против 10, въздържали се 98.
Предложението на вносителя не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за заглавие на законопроекта така, както беше представено от господин Стоилов.
Гласували 118 народни представители: за 109, против 3, въздържали се 6.
Заглавието на законопроекта е прието.
 
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 има предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено в чл. 58.
Предложение на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Атанас Папаризов.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено в чл. 58.
Предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1.   (1) Този закон определя условията и реда за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, както и условията и реда за попълване на предсрочно овакантени мандати при прекратяване на пълномощията им.
(2) Броят на членовете на Европейския парламент, които се избират от Република България, се определя с Акта към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са заглавието на Глава първа “Общи положения” и текстът на чл. 1 в окончателна редакция на комисията, по който текст има и редица предложения на народни представители, подкрепени от комисията.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава първа и текста на чл. 1 в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на народния представител Мая Манолова за създаване на нов текст.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 2:
“Чл. 2. Статусът на член на Европейския парламент е несъвместим с:
1. народен представител в национален парламент;
2. член на правителството на държава – членка на Европейския съюз;
3. член на Комисията на Европейските общности;
4. съдия, генерален адвокат или секретар на Съда на Европейските общности, съответно на Първоинстанционния съд на Европейските общности;
5. член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка;
6. член на Сметната палата на Европейските общности;
7. европейски омбудсман;
8. член на Икономическия и социалния комитет на Европейската общност и на Европейската общност  за атомна енергия;
9. член на комитети или други органи, учредени въз основа на договорите за създаване на Европейската общност и на Европейската общност за атомна енергия с цел да управляват фондовете на Европейските общности или с оглед изпълнението на постоянни административни задължения.
10.  член на Съвета на директорите, на Управителния комитет или служител на Европейската инвестиционна банка;
11. представител или служител на институция на Европейските общности или на други специализирани звена към Европейските общности, или на Европейската инвестиционна банка;
12. изпълняването на друга служба или извършването на дейност, която според закон е несъвместима с положението на народен представител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На вашето внимание е чл. 2 в окончателната редакция на комисията, която по принцип е подкрепила предложението на народния представител Мая Манолова.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте текста на нов чл. 2 в редакция на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 2 на вносителя има предложение на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев.
Комисията не подкрепя предложението, чието систематично място е към чл. 4, ал. 2.
Предложение на народните представители Красимир Каракачанов, Мирослав Мурджов, Бойко Ватев, Борислав Българинов и Борис Ячев:
1.      В чл. 2 се създава нова ал. 3:
“(3) Всеки избирател е задължен да упражни правото си на глас.”
2.      Алинея 3 става ал. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2, който става чл. 3:
“Чл. 3.   (1) Изборите се провеждат върху основата на общо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване.
(2) Всеки избирател има право на един глас.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата по този текст.
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложението, което правим с моите колеги,  е в чл. 2 на вносителя да се създаде нова ал. 3, цели да въведем задължително гласуване, казано просто и ясно. Целта на това предложение не е някакъв вид популизъм, просто е продиктувано от българската политическа практика през последните 15 години. Както е известно, избирателната активност все повече намалява. Социологическите агенции, които мерят тази активност, показват, че хората все по-малко се вълнуват от политическия процес и доверието към политическите партии малко или много спада.
От друга страна, това създава възможност и сме го видели през последните 15-16 години, определени партии на етническа основа или чисто популистки движения, използващи дадените моменти, да влияят пряко върху управлението на страната. С въвеждането на задължителното гласуване всички тези елементи и всички тези опасения съвсем спокойно ще отпаднат.
От друга страна, това не е някаква екзотика, която ще бъде пренесена в българската политическа почва. Има такива традиции, включително в държави от Европейския съюз. Цитирам държави като Гърция и държави като Белгия, горе-долу със сходен тип проблеми от етнически характер, от популистки характер. Държави, които са намерили своето решение чрез въвеждането на задължителното гласуване.
Затова ви моля да размислите добре и да подкрепите този текст, защото смятаме, че е разумен и този текст ще даде едно трайно решение на по-нататъшните предложения, които малко или много се правят в този закон и ще създадат една колизия оттук нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Мурджов? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата по текстовете?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
За първи път идея за задължително гласуване беше лансирана от “Атака” за президентските избори. На тези избори ние подкрепяме тази идея и сме за въвеждане на задължително гласуване в един бъдещ избирателен кодекс, към който неминуемо се отива. Такъв трябва да бъде изработен, защото не може за различните избори да действаме и да работим по различни принципи – това са местни избори, това са президентски избори, това са парламентарни избори, вече идва четвърти вид избори за Европейски парламент, а да се надяваме, че в България ще започнат да се провеждат и референдуми. Тоест за пет различни допитвания до народа досега се изработват различни закони на различни принципи. Така че този принцип за задължителното гласуване трябва да бъде въведен в България. България трябва да следва примера на Гърция – страна с демократична практика, с утвърдена демокрация, утвърден член на Европейския съюз, която е въвела принципа за задължителното гласуване и който оттук нататък, ако започнем да разискваме и да коментираме, ще видим, че има страшно много предимства за политическия живот на една страна.
Неслучайно в Гърция е въведен този принцип. Неслучайно в една държава като Белгия също е въведен този принцип. Той се обмисля и от други страни в Европа. Защото на правата на гражданите съответстват и задължения в българската Конституция. Едно такова задължение е и правото, и задължението да се гласува.
За България, нека да си кажем открито, този въпрос е особено актуален с оглед на ширещия се етнически вот. Защото в България вотът, който се дава за определени политически сили, или по-точно за определена политическа сила, няма какво да се лъжем, е пар екселанс етнически,  основан на етнически характер, на етнически принцип. Така че спасение от този етнически вот, който е нещо много опасно за България, е да се въведе задължително гласуване, което би изравнило българските граждани в гласоподаването. Затова той е въведен в съседна Гърция. Там има един електорат, който е от около 160 000 души и Гърция не е изправена пред нашите проблеми. Тези проблеми са изключително тежки за България. Всички знаем за какво говорим и за какво става дума.
И затова аз предлагам всички конституционни, отговорни български партии, да подкрепят това предложение и да се върви към задължително гласуване не само на тези избори за евродепутати, а към всички бъдещи избори. Това да залегне и в бъдещия български избирателен кодекс, който неминуемо трябва да бъде въведен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има  ли реплики към господин Шопов? Няма.
Имате думата за изказване, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, изразявайки пълно съгласие с преждеговорившите колеги, все пак бих искал да допълня още няколко неща във връзка със зараждащата се дискусия и евентуално подкрепената теза от апологетите на демократичността, че наистина задължението за всекиго да гласува се явява част от изпълнението на обществения договор.  Така че не само да има изисквания от страна на гражданите към държавата, но и от държавата към гражданите за неговото спазване. Това веднъж.
Искам да добавя този нюанс към говоренето за етническия вот, присъединявайки се абсолютно към вече казаното, че ние тепърва ще се сблъскваме с проблема на вота на общности, било то етнически или може би формиращи се на религиозен характер, който консолидиран вот ще поставя под въпрос нашата демократична система и въобще принципа за равенство и за равнопоставеност. Казано на прост език, по този начин ние ще се спасим от рекета на малцинствата.
Завършвайки, искам да обърна внимание, че не е важно кой кога, първи, втори или трети, но приемането  на един такъв добър закон е един национален приоритет и ви призовавам наистина в този случай да разсъждавате така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за реплика, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега Чернев, под формата на реплика към Вас аз бих искала съвсем кратичко да представя  една друга гледна точка.
Да, вярно, основателна е тревогата на всички български патриоти и политици за ниската избирателна активност, който процес се задълбочава. Но аз бих искала да Ви предложа и да споделя с Вас, че не по този административен начин ще бъде повишена избирателната активност чрез въвеждане на абсолютни задължения в закон към българските граждани. Това от юридическа гледна точка е абсурд. Правото да упражниш вота си ние искаме да го превърнем в задължение. Аз не намирам никакво конституционно и въобще законово юридическо определение на това, което се канят да направят някои наши колеги.
Второ, в конкретния случай от правнотехническа гледна точка това предложение не е последователно прокарано през целия закон. Тоест възможността за задължително гласуване и този текст от закона по никакъв начин не се обезпечава от неговото изпълнение с друг текст в закона. Както виждате, ние сме изправени пред една възможност този текст да остане мъртъв, тъй като самият закон не обезпечава неговото изпълнение. Обезпечението на изпълнението на едно задължение е и чрез санкции. Как си представяте вие да бъде глобяван българският народ за това, че не упражнява своето право?
Ето за това, колеги, аз съм склонна да ви предложа тази гледна точка, когато вземаме решение дали да приемем задължителното гласуване. Да, вярно, в Гърция съществува, но дайте да се разберем – това е едно положение в Гърция от началото на двадесети век. И мисля, че задължителното гласуване, превръщането на едно политическо право в задължение, не е цивилизовано решение и не е в европейски дух. Още повече на двадесет и първи век. А още повече в конкретния случай, когато ние, ако  приемем това предложение, сме изправени пред възможността да превърнем в нарушители половината български граждани. И по-нататък – какво? Благодаря. Надявам се, че Народното събрание ще прецени правилно тези съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, много често от тази трибуна и по масмедиите се спекулира относно изборните резултати. Аз препоръчвам на колегите, които се изказват тук за етнически вот и т.н., да видят в последните парламентарни избори ДПС колко гласа е взело във Видин, във Враца, в Кюстендил и тогава да тръгнат да говорят тук и да насаждат това, което не трябва да се прави в тази страна.
Второ, да видят партиите,  действително етническите партии, които ги има в страните – членки на Европейския съюз. В Литва, в Латвия, в Естония, където са руски партии, няма нито един латвиец или естонец в тази партия. Да видят партиите на унгарците в Румъния. Да видят партията на унгарците в Словакия  колко словаци има в тази партия и тогава да говорят, че ДПС е етническа партия.
Когато, господин Шопов, във вашата партия в народното представителство имате един ром, един турчин, тогава ще имате правото да говорите на тази основа. Много Ви моля, недейте насажда омраза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Чернев. Заповядайте.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Да, аз очаквах подобна реплика, уважаема колега. Наистина това е другото становище за изпълнението на обществения договор. Вашите аргументи обаче относно това, че ще създадем мъртъв текст, не са подкрепени напълно, доколкото и в самия закон  чл. 126 вече предвижда санкция.
Също така бих искал да подходя към нещата от тази гледна точка – неспазването на обществения договор е  един основен принцип на демократичната правна система. Аргументът за искане на спазването му и за санкциониране на неспазването му  по отношение на държавата към гражданина, е добре посрещан всеки път. Но всеки път, когато трябва да се приложи този аргумент в обратната му насоченост, вече започват критиките точно от апологетите на прекаления либерализъм.
Естествено, изказвайки това становище, аз изказвам свое политическо виждане, аз изказвам свое становище, което ме поставя в друг политически ъгъл. Така че продължавам да настоявам, че спазването на обществения договор, намиращо вече реализация в задължението за гласуване, е нещо редно, нещо демократично и нещо, допуснато в други демократични практики, както колегите установиха.
Що се отнася до репликата на уважавания господин Юсеин, по-скоро усетих, че тя е обърната към господин Шопов.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Точно така.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Не съм съгласен с изтъкнатите от вас аргументи, доколкото етнически партии в България по Конституция са недопустими. Коментарите в тази насока – какво било в Унгария или в Литва, Латвия и Естония, най-вероятно трябва да се правят в естонския и литовския парламент. В България такива партии са недопустими.
Считам, че не бива да се спекулира с така наречените изборни успехи на ДПС в различни райони, защото дискусията ще отиде съвсем другаде. Знаете аргументите, които ще бъдат излагани срещу това. Рискуваме вместо да гледаме един закон, да започне една патардия. Гарантирам ви, че патриоти има от всеки етнос. Очаквайте в следващия парламент в този сектор на залата да седнат доста повече хора – дай Боже, да са и от различни етноси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, според мен искането за въвеждане на задължителност на гласуването е израз на  подценяване на българския избирател. Аз лично считам, че българският избирател е достатъчно зрял, за да направи своя избор – сам да прецени дали да упражни или не правото си на глас в даден вид избори.
Проблемите с политическото представителство и проблемите с ниската избирателна активност са проблеми на политическите партии, на всички нас, които сме тук – в тази зала, независимо от коя страна на политическия сектор. Тези проблеми могат да бъдат решени единствено с ясни политически послания, с ясна визия и с достойни кандидати, които да могат да мотивират българските избиратели да гласуват за тях.
Аз лично съм убедена, че въвеждането на задължителното гласуване няма да бъде решение на въпроса с ниската избирателна активност, защото правото да се упражни глас в даден вид избори е политическо право и когато то бъде скрепено с определени административни санкции, в крайна сметка няма да се стигне до нищо положително. По-скоро решението на този въпрос е в изчистването на политическите послания, които ще отправи всяка политическа сила, в пропагандирането на изборите и специално в този закон – във въвеждането на мажоритарния елемент чрез преференциалното гласуване. Тогава, когато всеки български избирател ще може да изрази своите предпочитания освен за политическа платформа, но и за носителите на тази политическа платформа.
Що се касае до опасенията за упражняване на популистки, националистически или етнически вот, считам, че един закон не следва да става заложник на страховете на дадена политическа сила. Всеки от нас трябва да има решимостта да решава своите проблеми като политическа партия с политически средства, а не с промени в законите, които ще бъдат абсолютно конюнктурни и които е много възможно при едно следващо завъртане на въртележката да се обърнат срещу тези, които са ги въвели. (Частични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манолова?
Господин Чернев, имате думата.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаема колега Манолова, отново спорът на двата аргумента. Към всичко изказано досега бих искал да добавя, че презумпцията да приемем този закон е да се застраховаме от възможността за компактно гласуване под някакъв принцип. До голяма степен не сме застраховани от нов вид изборен туризъм; от възможността компактни маси, обединени под някакъв принцип – бил той етнически или верски, да упражняват право на глас тук – в България, под диктат, под натиск, под влияние; на базата на ниска избирателна активност това да доведе до неприемливи за българския народ, за българското общество политически резултати. Това е духът на този закон.
Приемането на даден закон носи своя дух, носи едно послание за в бъдеще, а не трябва да се приема ад хок, както правим всеки път. Ние работим за закони ад хок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Мурджов, заповядайте за втора реплика.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! Във Вашето изказване усещам много леко противоречие. Надявам се Вие да го осъзнавате добре. Вие казвате, че по този начин обиждаме българския избирател, като казваме, че той е зрял за въвеждане на задължителното гласуване.
Само че в по-нататъшните текстове на закона именно Вие и въобще управляващата коалиция противоречи на това нещо. Ще ви кажа защо. След като българският избирател е толкова зрял, след като българският избирател може да преценява сам и сте против задължителното гласуване, защо тогава отхвърляте текстове, които отменят архаизми от времето на прехода: за деня за размисъл – нещо абсолютно отживяло, и другото е публикуването на социологическите резултати в деня на изборите? Ако казвате, че българският избирател е зрял.
Той наистина е зрял, само че с въвеждането на задължително гласуване ние не караме българския избирател предварително да определя за кого ще даде гласа си – нито за БСП, нито за ВМРО, нито за ДПС. Ние не закриваме политическото състезание. Напротив, ангажираме още повече българския избирател да участва в това политическо състезание. Когато той отиде в тъмната стаичка, изборът е изцяло негов. Там преценява дали идеите, които дадена партия е пропагандирала, са добри за него, добри за семейството му, добри за приятелите му, добри за държавата.
Останалото, което в момента ни предлагате – да няма задължително гласуване, защото това щяло да създаде проблеми, е просто опасение или по-скоро невъзможност от ваша страна и от вашите коалиционни партньори да купувате отново гласове на българските цигани. Това е целият проблем. Затова не искате да бъде въведено задължително гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, заповядайте за трета реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Госпожо Манолова, въпросът за задължителното гласуване е много близък и почти идентичен с въпроса за високата избирателна активност. Това трябва да бъде разбрано. Това е най-важното. На този въпрос за задължителното гласуване се отговаря много ясно от всеки един от нас: по принципа кой е за висока избирателна активност и кой е за ниска избирателна активност. Ясно ни е, че вие – от БСП, искате ниска избирателна активност, защото сте си внушили и живеете с мисълта, че имате твърд електорат, който винаги можете да изкарате да гласува, а други партии, които по принцип са десните, имат електорат, който е по-либерален в мисленето и много често не излиза да гласува. Това е вашето много евтино и много елементарно подвеждане по въпроса.
От тази гледна точка вие принасяте страшна вреда, защото не виждате какво стои зад това ваше първосигнално желание да има ниска избирателна активност, за да можете да активирате вашия “твърд електорат”.
Това се видя и на последните парламентарни избори през 2005 г. По тази плоскост вие се плъзнахте и направихте една фатална грешка. Видя се, че вашият електорат не е толкова твърд, колкото мислехте, той не излиза толкова масово да гласува. Затова именно вие, в съгласие с президента Първанов, тогава насрочихте изборите в ден събота, за да бъде ниска избирателната активност. Това ви донесе много лоша шега.
Това всъщност е от полза винаги само на една партия, която си извежда хората организирано под строй. Даже не партията, ами ходжите и моллите вършат тази дейност и вкараха в българския парламент 31 народни представители, като техният дял в българския парламент никога не е повече от 5-6%. Толкова отговаря този техен електорат на размера. Ето това докарвате вие, това правите вие. Ние не си въобразяваме, че днес ще се стигне до решение за задължително гласуване.
Ние правим това предложение и поддържаме тази теза, за да ви накараме най-после да погледнете очи в очи този проблем. Най-после да започнете да го решавате и вие, като отговорна българска политическа партия и сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, нека промените в законодателството и специално в изборното законодателство не бъдат израз на нашата параноя за това коя партия колко гласове ще получи на съответните избори. Истината е, че избори се печелят с гласове, а не с промени в законите и лично нашето мнение – на Коалиция за България е, че тези гласове не би следвало да бъдат постигнати чрез въвеждане на задължения. Нека със своите послания и със своята работа в тази предизборна кампания да мотивираме българските избиратели за една по-висока избирателна активност и за подкрепа на една или друга политическа сила.
Що се касае до нарушенията на законите, те не могат да бъдат предотвратени или да бъдат избегнати с последващи изменения в законите. Това, което би сработило ефективно по отношение на изборния туризъм, по отношение на нарушенията на изборното законодателство, е строгият контрол и участието на наблюдатели, застъпници и други представители на политическите партии в избирателните секции, ако има такива опасения. Освен това всички знаете, че нарушенията на изборното законодателство бяха криминализирани, скрепени са със съответните административно-наказателни санкции, така че по пътя на въвеждането на задължителното гласуване няма какво да се очаква в тази посока.
Що се касае до агитацията в изборния ден и в деня преди това, уважаеми колеги от БНС, това е една утвърдена европейска практика. Няма как с манипулации и влияние в деня, в който всеки български гражданин упражнява правото си на глас, да се търси промяна на крайния резултат в една или друга посока. Това просто е една утвърдена европейска практика, която има своите традиции в българското изборно законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Лютви Местан има думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, дебатите са интересни. Те проявиха същинската цел на предложението за въвеждане на задължителен вот. Категорично не изразявате загриженост от ниската избирателна активност, защото няма как да повишим избирателната активност чрез задължителност на вота. Активността може да се измери, само ако е резултат от воля на избирателя, ако той има правото да решава дали да участва в изборите. Ако един вот е задължителен, то резултатът от този вот не може да бъде представителен за активността, защото той ще трябва да бъде упражнен въпреки волята на съответния избирател. Това – от гледна точка на значението на думите.
Същинската цел на това предложение бе ясно изказана. Целта е, ако може да се промени политическото представителство в парламента чрез въвеждането на задължителния вот.
Да се опитаме да дешифрираме този политически наивитет. Изглежда гласовете за определена политическа сила се приемат за константа и, видите ли, крайният резултат ще зависи от променливите величини, а променлива величина е вотът за другите партии. Твърде наивно, уважаеми колеги, за да е вярно!
Ако си направите труда да видите резултатите от всички проведени досега избори ще видите, че активността във всички избирателни региони на страната, в това число и в етнически смесените, е представителна за средните стойности за страната. Толкова за това наивно очакване, че чрез задължителния вот ще се промени представителството било в националния парламент, било в Европейския парламент.
Не за първи път се прави опит да се търси пряката връзка между права и задължения.
Уважаеми колеги, връзка между права и задължения има, но тя невинаги е симетрична. Имахме възможност вече да кажем това.
Господин Чернев, Вие например, имате право да пиете, но това не Ви задължава да се наливате перманентно. (Оживление.)  Аз имам право да пътувам в чужбина, но това не ме задължава да го правя непременно. Така че да търсите пряка връзка между права и задължения е, меко казано, несериозно.
В случая е недопустим опитът да превърнем едно право на българските граждани в задължение по две причини: първо, това не кореспондира с българските традиции и, второ, което е и най-важното, ако ниската избирателна активност и тенденцията към все по-ниска избирателна активност е индикация за проблем във функционирането на политическата система, това е отговорност на всички нас – на абсолютно всички политически сили, които са в този парламент и може би, които са извън този парламент. И ние чрез задължителност на вота нямаме право да прехвърлим нашата отговорност върху избирателите. Ако искаме да повишим избирателната активност, ще потърсим причината първо в нас, ще предложим по-адекватните решения, по-правилните политики, за да дадем основание на българските граждани по своя воля да участват в изборите. А иначе, уверявам ви, даже да се въведе задължителност на вота, резултатът ще бъде сходен като представителство в парламента на това, което имаме сега, така че вотът като резултат зависи от политиката, която провежда една или друга политическа сила, от това как тя управлява или се държи като опозиция, а няма да бъде резултат от превръщането на едно право в задължение. Благодаря, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Местан?
Господин Чернев, заповядайте.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Местан, нямах намерение да направя от този дебат ластик, но Вашата изтънчена софистика просто ме изкуши.
Аз се чудя откъде да започна. Изказвам пълно несъгласие с твърдението Ви, че ако хипотетично по-голям процент от българските граждани гласува, отиде до урните и гласува действително, резултатът ще бъде същият. Разрешете ми най-почтително да считам, че в тази зала конфигурацията ще е съвсем различна. Това – веднъж.
Мен ме изкушава по-скоро да коментирам Вашето твърдение относно адекватността на правата и задълженията. Типично либерален подход, тъй като и Вие сте либерална формация! Типично либерален подход към трактовката му.
Още в другите си изказвания казах: тук третираме обществения договор, който е нещо съвсем различно от желанието ми да употребявам спиртни напитки. Съгласете се, Вие сте стабилен специалист и опитен политик. Тук говорим за нещо друго – нещо, което е съвсем принципно различно като подход, съвсем принципно различно като поставеност във всяко едно демократично общество. Не може по един обществен договор, който е основата, крепежът на демократичната държава, ние да оставяме такива шаващи елементи, които разрушават тъканта на демократичното общество.
Моята политическа визия е, че общественият договор е като всеки един договор - на равни права трябва да има равни задължения. В това е смисълът на обществения договор още в момента на неговото възникване. И ние не можем да оставяме такъв крепежен елемент да мърда – една от страните по обществения договор да има повече права за сметка на по-малко задължения.
Малка бележка, без да се засягате, но неадекватността на права спрямо задължения е по принцип реторика на либералните формации. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Местан, колкото и да се прикриваме под фрази за демократичност, колкото и да говорим за либерални принципи, има едни много прости сметки. Това е една елементарна аритметика и нека си кажем нещата право в очите: ДПС изцяло изцежда и извежда на урните своя електорат. Това направи последния път на президентските избори и Ахмед Доган назова една цифра – 500 и няколко, за да демонстрира такова превъзходство, че всички да ни разбие. Той го каза с точност до последен глас. Всички се дивяха колко точно е контролирал хората, които да бъдат изведени да гласуват. Нали така беше? Петстотин и няколко хиляди.
При шест милиона избиратели в България Движението за права и свободи, общо взето, дори ако приемем, че тази цифра е вярна,  тази цифра ще бъде минимална. Това ще бъде едва влизането на ДПС в българския парламент. Ето за това става дума, така че вас това ви боли и това ви е проблемът. При въвеждането на задължително гласуване, при шест милиона български избиратели, електоратът на ДПС, хайде да не е капка в морето, но ще се окаже толкова малък, че вашата относителна тежест ще намалее дотолкова, че просто вие ще изчезнете като парламентарно представена партия.  Защото вие извеждате вашите хора на урните, извеждате ги насила, извеждате ги със заплахи, извеждате ги с десетници, извеждате ги със стотници, извеждате ги с такава принуда, с каквато в днешно време – в началото на ХХІ век, нито една нормална българска партия, а и европейска партия, не действа по отношение на своите избиратели, на своя електорат. Ето за това става дума – за проста аритметика.
И не случайно всички социологически проучвания, дори най-предубедените, между избори дават за ДПС около 4, 5 или 6%. Това е тежестта на ДПС. На тези избори, аз предупреждавам, всички български партии ще бъдат отговорни за най-големия електорален и изборен успех на ДПС. Това ще го кажем и по-нататък в разискването и ще развием своята теза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика не виждам.
Господин Местан, имате думата за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Чернев! Не съм използвал израза “адекватност на права и задължения”, защото той би бил неточен. Използвах израза “симетрия и асиметрия между права и задължения”, който израз вече е коректен.
Но няма да Ви се извиня за примера с правото да се употребяват алкохолни напитки и перманентното наливане, защото Вие сте човек с усет към метафорите и в случая, колкото и конкретен да ви изглеждаше примерът, той, бидейки метафора, се сещате, че нямам предвид Вашата личност като отношение към алкохола.
Господин Чернев, да оставим въпроса за тежестта на политическите партии наистина на вота на българските избиратели, но, повтарям, на свободния вот на българските избиратели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Йордан Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, очевидно отново се опитваме да използваме трибуната на парламента пак за политизиране, за водене на една пропаганда, която мисля, че не й беше мястото тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само за момент, господин Величков.
Бих се обърнал към колегите от Национално движение Симеон Втори. Уважаеми колеги в дъното на залата, господин Панайотов, бих Ви помолил или да проведете дискусията си извън залата, или да се включите в обсъждането. Може би господин Паси е най-развълнуван?!
Колеги, моля ви за малко учтивост към говорещите.
Господин Величков, заповядайте.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, става дума за радикална промяна в един изключително важен закон – Закон за избиране на евродепутати. И според мен тази дискусия трябваше да се води не тук, а да се води доста преди залата, да се води един широк обществен дебат, защото това е въпрос, който касае цялото общество. За съжаление, това не беше направено, както по много закони – дебатираме и се прави това, което може да се очаква – както са решили, така ще го направят и ще се приеме законът.
Аз бих поставил въпроса: защо се страхуваме от административни мерки? Какво би било по-полезно от това да съчетаем едни административни мерки с едни добри послания? Всички сме свидетели на една перфектна чистота в развитите демокрации. Как се постига тя?! Ами, с административни мерки, няма друг способ освен добрата агитация, която се води.
И още нещо. Аз бих попитал: кои са най-големите критици на управлението на институциите? Ами, тези, които не гласуват. Кои са най-големите критици на нашите евронаблюдатели и евродепутати? Ами, тези, които не са участвали в изборите и не са отстояли достатъчно упорито националните интереси. Какво значи това? Ние сме свидетели на една ниска политическа култура. Дайте да вземем мерки малко да повишим тази култура. Ако тя беше малко по-висока, може би 17 години нямаше да бъдем в една продължаваща, бих казал, сериозна, перманентна криза и да се търпят в управлението хора,  на които не им е мястото там.
Бих поставил един такъв въпрос: добре, тези, които критикуват и се оплакват, че нямат печалби от тотото, те в същото време не са пуснали фиш. Дайте да ги задължим! Не може да очакваш нещо, в което ти не си участвал. Аз мисля, че едно добро съчетание с административна принуда и добро послание ще гарантира наистина избор на едни достойни хора в Европейския парламент. Вижте, това са хора с много по-големи отговорности, с много по-важни функции от когото и да било тук от нас. Затова нека да дадем възможност на всички и не бива да се страхуваме, още повече има и практика, а практиката е показала своята ефективност в държави, които са членове на Европейския съюз и които са задължили и задължават десетки години своите граждани да отидат до урните.
Ние сме свидетели на още нещо. Много е уморен българският избирател. Пита се от какво?! От това, че е отишъл през две-три години до урните?! Ами, нека да уморим, дето се казва, не само 40-50% от него, а всички да отидат да дадат своя глас и тогава да имат основание да критикуват тези, които са пратили в най-големия институт на континента - Европейския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Величков? Няма.
Господин Каракачанов, заповядайте, имате думата.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Радвам се, че става дебат по този въпрос, защото ние днес дебатираме изключително важен въпрос, а именно по какъв закон и по какъв начин ще избираме българските депутати в Европейския парламент. Една тема важна, не само защото България съвсем скоро стана член на Европейския съюз, а защото Европейският парламент не е място, в което трябва да изпращаме едни партийни послушници, или както започва да се коментира в някои от медиите - Европейският парламент е място за пенсионирани политици. Точно обратното, в Европейския парламент трябва да влизат енергични хора, които отстояват интересите на държавата България, не на социалдемократи, не на християндемократи, не на либерали, не на други, а интересите на България. Затова е изключително важно по какъв закон и по какъв начин ще ги избираме.
Да вземем европейската практика. Аз няма да се спирам надълго и нашироко на аргументите, които бяха обсъдени досега, но безспорен факт е, че при една ниска избирателна активност, да речем като в една Словакия, където избирателната активност е била 18%, да вземем 20% избирателна активност в България, това означава да гласуват 1 млн. 200 хил. български граждани. И когато имаме един електорат, за който колегите от ДПС много се радват, че имало и не турски вот за тях, това са така наречените братя роми, които гласуват срещу 20-30-50 лв., с 300 хиляди подобни гласа ние да предрешим представителството на България в Европейския парламент е просто несериозно. Това e един от аргументите. Няма да навлизам надълбоко в тази тема, този аргумент се дискутира, ако някой иска да ми направи реплика, ще му отговоря.
Тук се постави доста популистично от госпожа Манолова въпросът, ами вземете и убедете избирателите във вашите предимства, убедете ги в необходимостта да гласуват. Е, как да ги убедим, госпожо Манолова, след като 18 години управляващите политически партии, с малки изключения, направиха всичко възможно да отвратят българина от политическата система и заради Илия да намразят Свети Илия? Защото вие конкретно обещавахте високите пенсии, а сега пенсионерите протестират за тези пенсии, които не им давате. Ако бяхте ги дали, може би щяха да имат повече доверие в политическата система. Обещавахте ревизия за царските имоти – ако я бяхте направили, може би щяха да имат доверие в политическата система.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Давай по същество!
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: По същество – като му дойде времето.
Обещавахте ревизия на всички досегашни съмнителни приватизационни сделки, борба с корупцията – ако го бяхте  направили, щяха да имат доверие в политическата система. Е, кой е виновен за това, че българинът не вярва на нашата политическа система? Нека да бъдем коректни! И защото тези избори са изключително важни, както всеки едни други избори, разбира се, задължителното гласуване не е някаква фикс идея, която се е родила в главите на някакви националисти в българския парламент, за да ударят някоя партия, която – факт е – прибира предимно етнически вот. Това е една мярка, която ние предлагаме с идеята максимален брой български избиратели да излязат да гласуват, за да не се окаже така, че България, както е заложник от дълго време в националния си парламент, така да стане заложник и в Европейския парламент с един вот, голямата част от който се пазарува. Моите уважения към господин Юсеин, той спомена Враца, спомена Видин. Вземете секциите и вижте за кои райони на тези градове става въпрос – така наречените цигански махали. А всички знаем как става гласуването в тези цигански махали. От кого го крием и кого лъжем? Лъжем същите тези хора, които не желаят да гласуват на нито едни избори вече. Виждаме тенденцията. Дори при едни мажоритарни избори, каквито бяха президентските, избирателната активност беше катастрофално ниска. И това е тенденция.
А за това, че никой не подценява българския избирател и никой не го кара насила да гласува, досегашните ми аргументи и аргументите на колегите, които говориха преди мен, са достатъчно убедителни. Въпросът е, че когато обществото боледува, когато избирателят не вярва, може би трябва да направим нещо допълнително, за да го стимулираме да гласува. А колкото до приказките “убедете го”, ами убедете го вие, вие управлявате!  Управлявате с предишните управляващи, убедете го! Ама не го правите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Каракачанов?
Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази дискусия днес много ме учудва, учудвате ме особено Вие, господин Каракачанов. Аз съм съгласен и никак не ми е приятно, че наистина българските избиратели в голямата си част са отвратени от политиката, обаче Вие предлагате абсолютно погрешното лекарство. Предложете ново качество, а не ги задължавайте да гласуват, след което, като не гласуват, да ги накажете. Смятате ли, че по този начин те ще заобичат българската политическа система?
Вие говорите за българските избиратели и аз просто се учудвам, че се използва такъв език не, не конкретно от Вас, господин Каракачанов, но се говори за извеждане, изкарване на избиратели, сякаш избирателите са някакъв добитък, който ние си позволяваме да изкарваме или да вкарваме в избирателните секции тук и там. Нека този дебат да бъде малко по-сериозен. Ако някой ни слуша в момента, не просто няма да гласува, ами няма да докараме и 10% на тези избори.
Освен това много ми е интересно, от една страна, някои политически сили тук се опитват да ни убедят, че ДПС успявало да си мобилизира избирателите и това е голям проблем за българската политическа система, а ние понеже не можем, трябва със законови мерки да направим така, че хората да гласуват за нашите партии. Това просто не е сериозно. Дайте да направим един хубав закон, една нормална кампания и да се опитаме да убедим хората, че тези избори са важни. А не със закон да ги задължим те да си мислят че са важни и да гласуват за нещо, за което всъщност не искат да гласуват. Благодаря. (Ръкопляскания в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Втора реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Каракачанов, диагнозата Ви е абсолютно вярно поставена, но лекарството е негодно. И аз се страхувам, че с такива методи, с такива похвати можем да убием пациента. Едно задължително гласуване в крайна сметка според мен няма да доведе до повишаване на избирателната активност, още повече, ако е обяснено по този начин – че тъй като ние сме негодни да убедим хората да гласуват за една или друга политическа сила, трябва да ги накараме насила. В една подобна ситуация протестният вот ще бъде още по-силен. И това е проблем не само на управляващите или на опозицията, а на абсолютно всички в тази зала.
Мисля, че с общи усилия трябва да намерим вярното политическо лекарство за тази болест, която се казва криза на политическото доверие, и можем да направим това с политически средства. Не да караме българските граждани да гласуват, а да ги убедим, че това е добрият вариант за развитието на нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма трета реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Каракачанов. Ще убиете ли пациента?
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Ако под пациент госпожа Манолова разбира българския избирател, той за съжаление е наполовина убит вече.
Вашият призив, госпожо Манолова, е от сорта на тези, които имаше преди - “дайте да дадем“ и “хайде да отидете да работите”. Е, дайте лекарството, дайте на избирателя тези аргументи. Аз ви казах кои са. Вземете вашите предизборни обещания, с които спечелихте най-много гласове, изпълнете ги. И ако ги бяхте изпълнили, може би това е част от лекарството. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Който от колегите от ДПС иска да се изкаже, има трибуна. С подвиквания не става.
Относно господин Вигенин. Господин Вигенин е млад политик, повече на експертно ниво. Когато отиде да прави избори в райони като Пазарджик, Видин и т.н., ще види, че за съжаление аз съм бил прав. Действително става въпрос за изкарване. Не с тояга, разбира се, а с банкнота. Което също е унизително, унизително е не само за политическата практика в България, унизително е, че сме докарали част от българските граждани да живеят толкова мизерно, че да се принуждават да дават своя глас срещу 20 или 30 лв., или 50 лв., както беше на последните избори. Това е унизителното, а не това, че някой го е казал публично от трибуната на Народното събрание. Отидете на европейските избори в циганските махали в някои от градовете на България и ще видите. Не става въпрос за тояга, не сте ме разбрали правилно, изкарват се с банкноти. И това е факт!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов има процедурно предложение. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, мисля, че дискусията беше много обстойна. Представиха се ако не всички, то голяма част от основните аргументи на привържениците на двете противоположни тези. Смятам, че можем да приключим на този етап с дискусията, вероятно тя ще се възпроизвежда и по други подобни поводи. Така че предлагам засега да прекратим дискусията по този въпрос и да преминем към гласуване на предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли нужда да подлагам на гласуване това предложение, колеги?
Не виждам повече желаещи да вземат думата, затова преминаваме към гласуване.
Господин Стоилов, предлагам да разглеждаме първото предложение, което не е прието от вашата комисия,  във връзка с текста на чл. 3 по вносител. Тогава може би и вносителите на текста ще направят своята аргументация.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Красимир Каракачанов, Мирослав Мурджов, Бойко Ватев, Борислав Българинов и Борис Ячев, което беше обсъждано досега и което комисията не подкрепя.
Гласували 155 народни представители: за 33, против 50, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на комисията за текста на чл. 2, който става чл. 3.
Гласували 151 народни представители: за 135, против 12, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 3 има предложение от народния представител Иван Костов и група народни представители – тъй като това е една постоянна група, оттук нататък ще цитирам само името на първия от тях: „В чл. 3, ал. 1 числото „3” се заменя с „6”. Става дума за замяна от 3 на 6 месеца.
Има предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков: „След думите „Република България” се добавя „живели са в страната през последните шест месеца преди датата на изборите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов и други народни представители:
„В чл. 3 ал. 1 се изменя така:
„(1) Право да избират имат български граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са постоянно най-малко през последните шест месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, и не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание лишаване от свобода.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Иглика Иванова и други народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3, който става чл. 4:
„Чл. 4. (1) Право да избират имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказание лишаване от свобода.
(2) Всеки гражданин на държава – членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, има право да избира членове на Европейския парламент от Република България, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, не е лишен от правото да избира държавата членка, на която е гражданин, и предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас на територията на Република България.
(3) Всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори за Европейски парламент.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.
Има няколко предложения, които комисията не подкрепя и няколко предложения, които подкрепя.
Предлагам към чл. 3 по вносител да бъде дискусията по предложението на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев, което беше включено към текстовете на досегашния чл. 2.
Има думата госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението, което правим от Демократи за силна България, е следното - да се въведе принцип на отседналост за български граждани, които ще гласуват на тези избори. Предлагаме, за разлика от вносителите, този принцип на отседналост да бъде 6 месеца, а не 3 месеца, както те са предложили. Тоест правото да гласуват имат тези български граждани, които са пребивавали постоянно на територията на България 6 месеца.
Защо правим това предложение? Защото смятаме, че трябва да има информиран избор. Трябва хората, които гласуват, да знаят за какво гласуват, за кого гласуват, за какви партии и за какви послания.
Този принцип е нещо нормално в европейските държави и аз искам да посоча няколко примера. Такива принципи на отседналост са въведени в редица страни, където са произвеждани европейски избори, например Литва, Чехия, Латвия, Унгария, Полша, Малта и Кипър. Сроковете са различни. Би могло да се посочи конкретно във всеки един от случаите как е решаван. Например в Кипър се иска шест месеца отседналост. Нещо повече, в Малта се иска още нещо – да се гласува само на територията на Малта, в никоя друга страна да не може да се упражнява правото на вот.
В случая ние предлагаме да може да се гласува на територията на страните – членки на Европейския съюз, тъй като ще се прави европейски избор, но всеки да може да упражнява това право, ако той наистина е пребивавал на територията на страната България и знае какво ще се случи.
Правим това предложение и заради още нещо. Примерите, които имаме от предходните избори, които са провеждани за институции в България, показват, че много граждани, макар и с българско гражданство, гласуват, без да знаят за кого гласуват, без да знаят нито политическата сила, нито лицето, за които гласуват. Даже на последните избори за президент не знаеха името на действащия президент, но въпреки това гласуваха. Съвсем директно ще кажа, ставаше дума за случаите на гласувалите български граждани на територията на Република Турция!
Уважаеми дами и господа, това, което досега се случваше като избор в практиката на България, опорочаваше практически свободния избор, ограничаване и изопачаваше изборния резултат и представителната демокрация.
Именно затова нашето предложение е да се въведат правила, които в никакъв случай не нарушават нито Конституцията, нито европейските директиви за това да се произведат избори, които да бъдат почтени, които да осигурят правото на всеки да гласува, стига да желае, но да се съобрази с това – да пребивава в България определен период от време, за да знае кои са участниците и за какво гласува. Ето затова ние предлагаме тези наши виждания да залегнат в закона и да не бъдат пренебрегвани с лека ръка в сделка между БСП, ДПС и НДСВ в услуга на други интереси, а не в услуга на интересите на българските граждани.
Затова се обръщам към всички народни представители да подкрепят предложението, което правим, да се въведе принципът на отседналост при гласуването за европейските избори. Това е справедливо. Това е почтено отношение към изборния процес. Това е отговорно национално поведение, ако искаме наистина да демонстрираме пред всички български граждани, а и пред европейските ни партньори, че държим на тези избори да се гласува от тези, които знаят за какво гласуват, а не биват водени под строй, биват водени да гласуват за хора и за партии, за които въобще не знаят какво предлагат и защо го предлагат.
Ето защо моля да подкрепите това наше предложение и да гласувате за принципа за отседналост шест месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Една реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Госпожо Михайлова, репликата ми няма да бъде против, а ще бъде подкрепяща на това, което казвате. Ние ще подкрепим това ваше предложение.
Госпожо Михайлова и колеги от ДСБ, хубавото е, че всички в залата или по-точно повечето в пленарната зала започваме да говорим на един и същи глас и в залата започва да витае едно съгласие. Всички започваме да се усещаме за какво става дума – кои по-скоро, кои по-късно. Аз се надявам, че ще се получи, ако не за тези избори, то постепенно нещата ще станат. Защото имаше време, когато вие управлявахте и стигнахте до едно много голямо прозрение – че ДПС е проклятието за България, до което вие тогава достигнахте, но явно не направихте достатъчно, не направихте необходимото, за да си говорим по този начин в момента и да разискваме въпроса за отседналостта, който още тогава е трябвало да бъде решен. Постепенно, когато всички стигнем до това прозрение, нещата ще се получат.
Аз призовавам от всички страни на залата – и от лявата, и от средата, и от дясната, без значение на политическа окраска, без значение кой е ляв, кой – десен, кой се изживява като социалдемократ, кой се изживява като либерал, кой се изживява като консерватор или националист, всички да вървим към това, госпожо Михайлова.
Ние ще подкрепим това Ваше предложение. Нека всички да подкрепяме тези национално отговорни предложения, които ще бъдат правени оттук от различни части на залата. Но всички постепенно, ако не на тези избори, защото не ме е страх, че пак изпуснахме нещата, всички заедно на следващите избори или на по-следващите избори да решаваме постепенно големия национален български въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Михайлова, да си призная честно, не съм изненадана от Вашата позиция, но съм учудена от Вашите аргументи да се твърди, че за един български гражданин да е информиран с това какво се случва в България е необходимо да пребивава неотлъчно в мястото, където живее, е повече от абсурдно. В съвременния свят, който спокойно може да бъде назован като свят на електронните медии, на развитието на техниката и съобщенията, да се твърди, че трябва да си стоите вкъщи, за да знаете какво се случва навън, е повече от абсурдно. България все повече става част от глобалния свят и възможността на българските граждани свободно да се придвижват в него е едно от завоеванията, което ни дава и членството ни в Европейския съюз. Така че аз абсолютно не мога да се съглася с Вашите аргументи, че трябва да сме си вкъщи, за да сме ангажирани с проблемите на нашата страна.
Що се касае до принципа на отседналост, той има своя резон тогава, когато става дума за избор на местни органи на власт, тогава, когато човек наистина се очаква да гласува в центъра на неговите жизнени интереси, което е конкретното населено място или конкретната община, и е неприемливо да гласува за местни органи на власт на друга община. Но тогава, когато става дума за национални избори, каквито са изборите за президент, за български представители в Европейския парламент, е абсурдно да караме българския гражданин да живее в определено място в определен период, за да може да упражни правото си на глас.
Ако по този начин искаме да постигнем някакви конюнктурни цели, да си решим проблема с политическото доверие в партията, която представляваме, което междувпрочем се прави със задължителното гласуване, аз искам да Ви уверя, че това едва ли ще даде резултат. Политическите проблеми се решават с политически средства, а не с ограничения в една или друга посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи за трета реплика.
Госпожо Михайлова, заповядайте за Вашата дуплика.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Приемането на избирателен закон също става с политически средства и това, което виждаме, е сделка като политическо средство в услуга на Движението за права и свободи. На изборите за Европейски парламент въпросът е да гласуват български граждани и български граждани, които живеят на територията на Европейския съюз, а така също и граждани на държави – членки на Европейския съюз.
Предложението, което вие правите като управляващи и възразявате срещу това, което ние  предлагаме, допуска хипотезата да гласуват български граждани, които са и граждани на друга страна, не членка на Европейския съюз.
Аз ще си позволя да приведа като аргументи аргументите на Конституционния съд. В Решение № 15 от 1995 г. е казано следното:
"По своя характер упражняването на властта във всяка държава е елемент от държавния суверенитет. Суверенитетът е основа на конституционното устройство и се изразява като върховенство и независимост при упражняването на властта. Съмнително е доколко упражняването на властта от лица с чуждо гражданство гарантира нейната независимост. Наличието на чуждо гражданство означава публично-правна връзка между лицето и чужда държава. Тази връзка се изразява в права и задължения, които могат да бъдат в конфликт със задълженията към българската държава. Ето защо единствено българската държава е компетентна да прецени доколко и кога е допустимо упражняването на държавни властнически компетенции от лице, което има друго освен българското гражданство."
Това са аргументи в полза на предложението, което ние правим, че няма нарушение на Конституцията с принципа на отседналост, а напротив, възможността да гласуват на тези избори, а и на други избори български граждани с друго гражданство извън европейското, е практически намеса  в суверенитета и в независимостта на действията на една държава, а България, доколкото аз знам, е независима държава, независимо от това, че е член на Европейския съюз, че се подчинява на правила на Европейския съюз, но в същото време не сме загубили своята независимост, своя суверенитет.
Затова, уважаеми дами и господа, наистина принципът на отседналост е нещо съвършено нормално да бъде въвеждано в изборното законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За ваша информация, уважаеми колеги, записали са се петима народни представители, които желаят да се изкажат. По реда на записването това са: Павел Чернев, господин Мурджов, госпожа Надежда Михайлова, господин Четин Казак и господин Петър Берон. Светослав Малинов и Лютви Местан също дават знак. Очевидно дискусията ще продължи след почивката в 11,00 ч. Всички трябва да имат възможност да изкажат спокойно своите мнения по този особено съществен въпрос.
Давам думата на господин Павел Чернев. Заповядайте.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на първо място искам да изкажа своята подкрепа към предложението на колегите от ДСБ. Проблемът е от изключителна важност дотолкова, доколкото за мен е учудващо как политическата реторика на управляващата коалиция, която проглуши ушите ни в последните година и половина с европейски принципи, европейски нов начин на политическо говорене, европейско това, европейско онова, днес иска от нас да приемем нещо, което точно в Европа е абсолютно неприемливо. Абсолютно неприемливо е граждани на държава, която няма нищо общо с Европейския съюз – нито административно, нито географски, нито етнически, нито религиозно, тези граждани да упражняват вот, да упражняват своята политическа воля при определяне на това какъв ще бъде съставът на Европейския парламент като върховен орган. Това ние, от България, ще го направим, приемайки този закон по този начин. Трябва да ни е пределно ясно, че ние отваряме вратата за нещо, което е неприемливо за Европа.
Какъв пример даваме ние днес, като един току-що приет член на Европейския съюз, хайде така да го кажем? Отваряме вратата, за да влезе нещо нежелано за Европейския съюз. Даваме възможност граждани, които не живеят в рамките дори на Европейския съюз, които нямат нищо общо с процесите, които текат в Европейския съюз, и всичко останало, да не говорим за информираност... Не слагам този акцент, който добре беше разгледан досега. Но начинът на живот дори не им е формулиран. Гражданските им права не са гарантирани така, както това е изискуемо в Европейския съюз. Това е една от основните критики срещу Турция. И ние искаме въпреки всичко това тези хора, които не знаем на какви внушения могат да бъдат поднесени, гледайки оттук, не знаем под какво влияние – всъщност ние много добре знаем, но не тук е мястото да се говори, тези хора под влияние, под диктат да ходят и да гласуват. Много е ясно какво ще гласуват и за кого.
Така че безрезервно подкрепям налагането на принципа на уседналост. Също така безрезервно подкрепям този принцип отсега нататък да важи при всеки вид, при всеки вариант на провеждане на избори в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Чернев. Няма.
Давам думата на господин Мирослав Мурджов. Заповядайте.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което аз и моите колеги сме направили, е в същия дух и касае точно това – удължаването и въвеждането на метода на отседналост при упражняването на правото на глас. Няма да развивам тезата и да звуча научно, защото става въпрос за простички неща и трябва да бъдат ясно казани именно от тази трибуна.
С въвеждането на този текст и най-вече предложението, което беше направено и прието от комисията по доста скандален начин – след четири-пет гласувания, се цели ясно и категорично да бъдат допуснати гласовете на българските граждани, които живеят трайно в една наша съседка, наречена Република Турция, които притежават и български паспорти, по стечение на обстоятелствата от 2007 г. и европейски паспорти. Въвеждането на този метод на отседналост на практика елиминира тези гласове, тоест елиминира гласовете на Движението за права и свободи и ограничава неговото влияние в участието на тези европейски избори. Това е големият спор.
Госпожа Манолова, която много ревностно защитава, първо, невъвеждането на задължителното гласуване; второ, отпадането на този текст за отседналост, заменянето на числото “3” с “6”, явно е открила лекарството, за което говореше. Лекарството е: дайте да допуснем гласовете от Турция и така ще си решим проблема. Не е така, госпожо Манолова. Не е това лекарството. Вие много добре знаете, че не е това лекарството. Защото това лекарство не лекува, а само задълбочава проблемите. Тези проблеми ще се отразят оттук нататък не само във вътрешното управление на държавата, те ще се отразят и в представителството на България в Европейския съюз.
Не е нормално, не е логично, не е етично, не е коректно хора, които не са свързани по никакъв начин с България, освен че притежават български паспорти, да гласуват на тези избори за европейски представители на България в Европейския парламент.
Сделките, които днес тук се реализират, искат да покажат, че в името на бъдещото коалиционно споразумение, включващо запазването на автомагистрала “Тракия” на Негово Величество, покриването на имотите – всички тези неща водят до това Движението за права и свободи да получи гаранции, че гласовете от Турция отново ще влияят върху изборния процес в България. Затова беше отхвърлено така лекомислено и прибързано предложението за въвеждане на задължително гласуване, защото то елиминира този проблем.
Ще видите по-нататък в текста, че се отхвърлят и разумните предложения изборите да се организират само на територията на българските дипломатически и консулски представителства. Това е целта. Защото не е нормално, не е етично и липсва всякаква държавна политика по отношение на едно – българските гласове от Турция да се упражняват в читалищата в Бурса, в Измир и в други градове. Защото там българската държава отсъства от този процес ясно и категорично. Процесът се организира от друга държава, която дълго време ще трябва да кандидатства и да покрива критерии, които България е покрила по пътя към Европейския съюз.
Уважаеми колеги, мисля, че е разумно да се приеме предложението за въвеждане на този текст за отседналост. Защото той ще реши голяма част от проблемите, които се задават оттук нататък – присъствието на хора от Движението за права и свободи, които може би няма да защитават само българския национален интерес, а ще защитават интереса на някоя чужда държава.
Не са верни спекулациите, че това било общоевропейска практика, че никъде нямало забрани. Преди мен говорившите казаха: България може да е загубила част от суверенитета си, влизайки в Европейския съюз, но тя все още има право да определя сама изборните закони, да определя правилата, по които могат да бъдат излъчени нейните представители в Европейския парламент и тези представители там да защитават единствено и само българския национален интерес, а не друг такъв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Костадинов, заповядайте.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин Мурджов, Вие сте интелигентен мъж, отдавна се познаваме, добър националист, бъдете така добър, ако обичате, да кажете дали сте против двойното гражданство? Ако е така, бъдете почтени да заявите на хората от Западните покрайнини, от Македония, от Бесарабия, за чиито защитници се обявявате: господа българи, ние считаме, че вие сте втора категория хора и ние само на думи се обявяваме, че сме за вашата интеграция в България. Ако сте против двойното гражданство, то тогава направете някаква инициатива, опитайте се да промените Конституцията, да забраните двойното гражданство, защото в противен случай това, което предлагате, е противоконституционно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика думата има господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин Костадинов, не знам какво сте слушали и какво сте разбрали от цялото ми изказване, но нямам нито една дума за двойното гражданство. Има принципи, които българската държава, правейки този закон, трябва да наложи. Тези принципи ще важат както за българите, притежаващи български паспорти от Западните покрайнини, от Македония, така и за българските граждани, които имат и турско гражданство. Ние искаме единен стандарт, но този стандарт вие го възприемате по буквалния начин – дайте да организираме гласовете от Турция, за да можем да вкараме още народни представители и в Европейския парламент. Така че не обвързвайте въпроса за двойното гражданство с гласуването. Това е съществената разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За процедура думата има господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Освен този важен закон, има още един закон с голям обществен интерес, който преди две седмици разгледахме в тази зала, а това е Законопроектът за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива. Общественият интерес е много голям, за разлика от интереса, който проявяват народните представители.
Затова, господин председател, моето предложение е да получим санкцията на народното представителство да удължим с една седмица срока за подаване на предложения между първо и второ четене по този законопроект. Срокът изтича днес.
Искам да кажа две думи по сега разглеждания закон. Не търсете, господин Мурджов, проблема за липсата на вашите подръжници в двора на БСП и в двора на ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Аталай, недейте да разширявате процедурата, не е коректно.
Уважаеми колеги, има процедурно предложение за удължаване с една седмица срокът за предложения по Законопроекта за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Уважаеми колеги, 30 минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има необходимия кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Следващият народен представител, който е заявил желание да се изкаже, е госпожа Надежда Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми колеги, този дебат наистина е много интересен и много показателен за интересите в тази зала. Като един от вносителите искам да отбележа интересен факт. Когато внесохме нашия законопроект, предложихме принципа за отседналост – шест месеца. В същото време вторият законопроект, който беше внесен в комисията, беше законопроектът на Министерския съвет, тоест на мнозинството, в който се предлагаше принцип на отседналост три месеца. Интересното е, че след ожесточен дебат в Комисията по правни въпроси мнозинството се отказа от първоначалното си намерение за три месеца и прие предложението на ДПС да отпадне изобщо такова изискване. Логичният въпрос е на каква цена и защо това се случи, при положение че първоначалните вносители от мнозинството предлагаха три месеца принцип на отседналост?
Междувпрочем преди малко господин Юсеин каза, че ДПС не разчита вече на тези гласове, защото има достатъчно гласове във Враца, Видин и други градове на страната. Ако това е така, аз отново се питам: защо този дебат в Комисията по правни въпроси беше толкова сериозен и какво накара БСП да приеме предложението на ДПС? В този смисъл се връщам и към думите на Българската социалистическа партия и на някои представители от нея, които изложиха аргументи в тази зала срещу задължителното гласуване в посока на това, че вместо да задължаваме хората, трябва да им дадем стимул да отидат да гласуват. Искам само обаче да напомня, че за да бъдат стимулирани да гласуват извън идеите, които ние ще изложим, трябва да са убедени в справедливостта на избирателния процес. А именно в това, уважаеми дами и господа, българските граждани имат огромни съмнения и аз ще ви дам един-единствен пример: по време на предишните избори само в една секция в Турция са гласували 2500 души. Забележете, че това е по един човек на всеки 20 секунди! Аферим, както казвате вие, при такава избирателна активност. В тази ситуация мога да направя един-единствен извод: че в тази зала не казваме цялата истина. Иначе няма как мнозинството да се откаже от първоначалното си решение. И понеже говорим за справедливост, за стимулиране на нашите избиратели, нека да кажем цялата истина. Кажете в тази зала кое ви накара да си промените мнението? Защото има и още нещо: вярно е, че има различни практики в Европа, но там, където няма принцип на отседналост, тези държави нямат големи малцинства. Тук беше даден пример с Полша, с балтийските републики. Защо не дадете примера с Германия и Австрия например? Няма случай, в който в Турция да се гласува за немски евродепутат, а Германия е не по-малко демократична държава. Никой не оспорва демократичността нито на Германия, нито на Австрия.
Така че това предложение, което ние правим от опозицията, не е насочено срещу ДПС или срещу някой друг. То е насочено към това да се възстанови справедливостта на избирателния процес в България, да бъдат убедени българските граждани, че от техния глас нещо зависи. В противен случай ще си разменяме само фалшиви реплики, ще си говорим за задължително гласуване, ще се борим с аргументи, а отвън хората ще знаят, че просто нищо не се случва. За да се прекрати именно тази порочна практика, настояваме наистина мнозинството да преразгледа това свое решение и да се върне най-малкото към първоначалния си вариант или ако не – почтено да каже в тази зала защо го е променило. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Искам да Ви напомня, че онзи законопроект на Министерския съвет, за който Вие говорите, не е на този Министерски съвет, на това управляващо мнозинство.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Нали бяхте пак мнозинство?
ЧЕТИН КАЗАК: Това беше законопроект, внесен в края на мандата на предишния Министерски съвет. Това, първо.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Кой Министерски съвет го е внесъл?
ЧЕТИН КАЗАК: Второ, причината Комисията по правни въпроси в крайна сметка да приеме решението, което се предлага от комисията, се корени в едно-единствено нещо, това е тази книжка. (Показва Конституцията.) Вижда се отдалече как се казва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, госпожо Михайлова, за дуплика.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Господин Казак, Вашите аргументи биха били валидни, ако заедно с НДСВ не управлявахте предишните четири години. Излиза, че предишните четири години сте смятали, че трябва да има принцип за отседналост три месеца, но сега вече като се съюзихте с БСП, те ви убедиха, че смисълът на това наистина се губи. Излиза, че Българската социалистическа партия е променила вашето мнение в посока на това да няма никакъв принцип за отседналост и всеки да може да си гласува. Излиза, че може да си отиде на ски, да има европейски избори – разгеле, ще отидат да гласуват и за евродепутат.
А за Конституцията, която ни показвате, искам само да Ви напомня, че става дума в момента за избор по съвсем друг закон. Избираме евродепутати, не избираме български народни представители, както вие държахте да се наричат. Тогава наистина можехте да се позовавате с пълно основание. Но да ми давате този пример е отново да търсите алиби за онова, за което всички в тази зала знаем за какво става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм удивен от лекотата, с която тук в залата се борави с примери, с Конституцията, със законите и лековато се предлагат антиконституционни тези, които трябва да залегнат в българския избирателен закон.
Не само това, а открито се опитват дори да се цитират решения на Конституционния съд с откровено манипулативна цел, с единствената отчаяна надежда да се опитат да отклонят убедеността на колегите неюристи, които не са запознати, в правотата на една или друга позиция.
Уважаеми дами  и господа народни представители! Няма да се уморим да отстояваме тезата, която е залегнала в Конституцията, в чл. 26, ал. 1:
"Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция."
Само този текст е достатъчен, за да докаже, че вашите тези са абсолютно противоконституционни.
Не може никога в България при действието на тази Конституция да се въвеждат ограничения на активното, активното, госпожо Екатерина Михайлова, избирателно право. Първо трябва да се промени Конституцията и тогава може да се мисли, ако има такава воля в съответното мнозинство народни представители.
Второто нещо, тук се цитират произволно дадени страни. Искам да стане ясно на всички народни представители, че няма единна практика, няма един-единен европейски стандарт за въвеждането на някакъв критерий за отседналост. Този, който твърди, че в Европа било така, той ви манипулира.
Тук е справката за 10-те страни, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г. В повечето от тях такъв критерий не присъства. Това са всички балтийски републики плюс Унгария, да не говорим, че и в съседна нам Румъния, която ще проведе изборите заедно с България, не се въвежда подобен критерий. Напротив, дава право на всички нейни граждани, независимо къде се намират, да гласуват.
Цитатите, позоваването на избирателната практика в две държави като Кипър и Малта ми се струва, че не е най-подходящата, защото по този начин искат да сравнят България с островна държава. България не е островна държава, уважаема госпожо Екатерина Михайлова. Тя е държава тук, в Източна Европа, на континента. Нека да се съобразяваме с държави, които са около нас, а не да цитираме произволно страни, които са и на километри, и на години различни от нас.
Второ, това, което Вие цитирахте, е манипулативно – Решение на Конституционния съд № 15 от 1995 г. Уважаема госпожо Михайлова, Вие трябваше да разясните на уважаемите народни представители, че там Конституционният съд се произнася за пасивното избирателно право и ограниченията, които законодателят би могъл да предвиди, така както ги е предвидила и Конституцията за някои избори. (Ръкопляскания от ДПС.) Естествено е, че когато избираш или когато те избират за президент, вицепрезидент, народен представител, кмет или общински съветник, дори и депутат в Европейския парламент, както става ясно от следващия текст, е естествено, че може да се въведе ограничение само за българско гражданство, защото в решението Конституционният съд се позовава на това, че тези лица ще упражняват властнически правомощия и ще олицетворяват националния суверенитет. Там наистина би имало конфликт на суверенитет. Но това решение не се отнася и никъде в него не е записана някаква обосновка за ограничаване на активното избирателно право, тоест правото да избираш.
Така че не манипулирайте българските народни представители, уважаема госпожо Екатерина Михайлова.
В заключение искам да посоча, че тези, които застъпват тезата за въвеждането на този критерий, се страхуват, че отново българските избиратели няма да ги посочат, защото са минали не веднъж, не два пъти, а много пъти са минали през проверката на изборите и знаят колко тежат. И сега се опитват чрез някакви елементарни законови хватки да ограничат правата на българските граждани в същото време, когато искат да стимулират избирателната активност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Първа реплика – Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин Казак, аз никога не съм искал да ме предпочетат избирателите в Турция, "вервайте ми", както казваше един бивш министър-председател!
Но много се учудих от примерите, които давате. Вие давате за пример Литва, Латвия, Румъния.
ЧЕТИН  КАЗАК (ДПС, от място):  И Румъния.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Румъния е "друга ...", както се казва. Ако ние ще се сравняваме с Румъния, Литва и Латвия, "нерде Ямбол, нерде Стамбул", както се казва.
Вие сте френски възпитаник, учили сте в Дижон. Кажете каква е практиката във Франция! Във Франция извън територията на Франция не се гласува!
Моля Ви, когато даваме примери, давайте, но аз очаквах да кажете как е в Европа, защото Вие сте френски възпитаник. Как е във Франция? Вие ми давате за пример Румъния. Аз не искам моята Родина да се сравнява с Румъния, най-малко това искам. Нека се сравняваме с Франция, нека дори с Полша, където срокът за отседналост е 5-годишен. Нека да се сравняваме с тези държави.
Ясно е за какво става дума. Аз виждам усмивките по вашите лица, които бяха доста помръкнали по време на първото четене. Явно сделката още не беше сключена, но сега сте я сключили. Това може би е във ваша полза и не прави чест на други, но затова ще говоря, когато му дойде времето.
Това беше репликата ми: недейте да сравнявате едни държави, които честно казано, не са пример за подражание. Нека да видим каква е практиката в самата Европа. Аз очаквах от Вас това като френски възпитаник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН  КОРНЕЗОВ: Господин Абаджиев – втора реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Казак, не знам как сте учили право там, където сте го учили, но очевидно сте пропуснали една важна лекция по отношение на основните граждански права, каквото е, както Вие го наричате, активното гражданско право – да можеш да избираш. Това право го имаш, но за да го реализираш, трябва да отговаряш все пак на определени условия. Между тях са пълнолетието и нелишаването от свобода.
В определени случаи законодателят поставя и други изисквания, каквото в случая е изискването при местните избори да си жител на определеното населено място за определен период от време преди изборния процес, преди датата на гласуването.
По същия начин законодателят може да поставя допълнително условие за активното гражданско право – да си пребивавал последните 3 или 6 месеца в страната България, или страна – членка на Европейския съюз, тъй като вие ще влияете върху политиката на европейските институции. Така че няма никакво противоречие, господин Казак, с предложението, направено от колегите, и активното гражданско право. Напротив, то е в съответствие с българската Конституция!
Въпрос на воля е обаче да се реши. Вашата воля е "против" това решение, за да продължат манипулациите, които се извършват в Република Турция с гласуването. Това кажете, а не говорете за активното гражданско право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, ще отстъпите ли правото си на реплика на госпожа Михайлова?
Има думата госпожа Екатерина Михайлова. И в парламента има кавалери. (Ръкопляскания.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря на господин Тодоров, че ми даде възможност да направя реплика.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак, няма нарушение на Конституцията. Вижте чл. 42, който въвежда правила. В ал. 1 има ограничение: “Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа”.
Европейският парламент не е нито държавен, нито местен орган. Той е  междудържавен, той не е български държавен орган. Има нова ал. 3, приета през 2005 г., която казва: „Изборите за членове на Европейския парламент  и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон”. Тоест Конституцията е дала изключителните правомощия да се уредят всички тези права в закон.
Относно примерите, които Вие дадохте, уважаеми господин Четин Казак. Чехия – минимум 45 дни. Какво ще кажете – островна държава ли е? Полша – 5 години. Островна държава ли е? Литва – 60 дни. Островна държава ли е? Примерите, които давам, са в резултат на законодателно проучване, направено именно за правилата, по които се правят избори. Законодателно проучване, направено от програма в българския парламент по поръчка на Българската социалистическа партия. Дори не е по поръчка на опозицията. Защо не се погледне всичко това и защо давате примери, които са съвсем различни?
Принципът на отседналост е въведен в много страни, които практически провеждат избори за Европейския парламент. Принципът, който е залегнал в българската Конституция, с измененията, които бяха направени относно членството ни в Европейския съюз, дават права на българския парламент да уреди законодателството, в рамките на което да каже кой български гражданин къде и кога може да гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Четин Казак – право на дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги, които ми направихте реплики, нарочно оставих Конституцията тук, за да ви вдъхновява, когато ми правите реплики.
Тези ваши примери още един път подчертават колко е различна практиката в съответните държави. Всеки може да вземе една държава като пример и да я размаха в защита на своята теза.  Аз затова подчертах, че няма единна практика и всяка държава се съобразява със собствените си национални традиции в избирателното си законодателство и трябва да се съобразява със собствения си основен закон, който е Конституцията. Българската Конституция към този момент не позволява ограничаване на активното избирателно право, уважаеми колеги народни представители, юристи. Доказателство за това е току-що приетият чл. 3 в този закон, където ние повтаряме същия текст във всички останали избирателни закони, че избирателното право в България е общо и равно.
Второто нещо, уважаеми колеги, е, че ние не се безпокоим за гласовете от тази или онази държава. Всички български граждани, независимо къде се намират, са равни. Нека да гласуват нашите сънародници и в Македония, в Молдова, в Америка, в Канада, в Австралия, където се намират те. Където пожелаят, нека да гласуват, както гласуват френските граждани, които се намират в тихоокеанските  архипелази, в Дружествените острови, в остров Таити, в Гвиана и т.н.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС, от място): Те са френски колонии.
ЧЕТИН КАЗАК: На хиляди километри отдалечени от европейския континент, те са френски граждани и затова могат да гласуват.
Уважаеми колеги, в съвременния свят разстоянията не играят роля. Играе роля онова дали ти се чувстваш съпричастен към проблемите на своята страна, дали се чувстваш съпричастен към бъднините на своята страна. Ако ти не се чувстваш съпричастен, дори със задължение в закона не могат да те накарат да гласуваш. Най-много да настроиш още повече избирателите срещу своята партия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам  думата на народния представител Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се радвам много, като гледам как представителите на ДПС постоянно цитират Конституцията, която те отказаха да подпишат през 1991 г., но сега се базират на нея и това е много хубаво, това е една добра еволюция.
За принципа на отседналост, за който говори уважаемата колежка Мая Манолова, че имало сега електронни медии, че всички по света знаели къде какво става и нямало нужда да се прилага това, през 1991 г. имаше също електронни медии и царят в Мадрид много добре знаеше какво е положението тук, но БСП плюс социалдемократите му наложиха това изискване за петгодишно пребиваване в страната, за да не може Симеон Сакскобургготски да се кандидатира тук за президент. Така че всичко се прави според както се случи.
Вярно е, че има много български граждани в страните извън Европейския съюз и че това, което сега решаваме, се отнася и за Западните покрайнини, и за Македония, и за Щатите, Канада и Австралия. Разбира се, с примера с островите, господин Казак, абсолютно подценявате интелигентността на аудиторията. Това са  френски територии, знаете много добре, както и Гвиана. Така че, хайде да не си говорим така. (Оживление.) Аз високо ценя Вашата интелигентност, но Вие не подценявайте интелигентността на другите.
Тук става въпрос за нещо друго. Онзи ден господин Багдасаров каза, че около половината от 18-те места за български депутати в Европейския парламент ще бъдат спечелени от ДПС. И това е напълно възможно да стане. Затуй, защото докато  пръснатите по света 800 000 българи, които напуснаха България в последните седемнадесет години няма кой да ги организира да гласуват тук и там, 150-те хиляди потенциални гласоподаватели в Турция, или шестдесет и няколко хиляди, както гласуваха последния път, има кой да ги организира. И това е не само ДПС, а това е турското правителство.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място):  Турските специални служби!
ПЕТЪР БЕРОН: Господин Шопов, аз завиждам на Вашия оптимизъм, като казвате, че се проявявало единодействие на българските партии в българския парламент. С просто око, без очила, абсолютно не мога да забележа подобно нещо. Напротив, ние виждаме много добре как ДПС изви врата на своите двама съюзници разбойници (оживление в опозицията, ръкопляскания) и ги накара да направят това, което ДПС искаше. Затуй,  защото така наречените български партии страдат от абсолютна имунна недостатъчност. Те са едни напълно скапани организации, които не могат да наложат българската национална кауза. Защото в чл. 66 на турската Конституция пише: „Всеки, който е свързан с гражданство с Република Турция, е турчин.” Ако през 1991 г. ние го бяхме сложили това в българската Конституция,  щяхте да опищите света, че се нарушават права и т.н., и т.н.
Цялата тази дискусия е много хубава – да си кажем мненията тук, да останат за записа, обаче резултатът е предрешен. Тройната коалиция в угода на ДПС ще направи това, което им е наредено, и ще приеме тези норми, които са наредени. Нито ще има отседналост, нито ще има нещо друго.
Господин Местан, що се отнася до симетрията в правата и задълженията - така е, в българската Конституция се казва, че всички български граждани, където и да живеят, имат равни права и задължения. Но какви задължения имат към българската държава жителите на Бурса? Никакви! Разбира се, не може да има точна адекватност – на кило да ги мериш, може да имат повече права, по-малко задължения. Все пак трябва да имат някакви задължения, а те нямат никакви задължения. Кажете ми едно задължение, което имат.
Господа, хубаво си поговорихме тук, но резултатът е предрешен за голямо съжаление, докато българските партии се държат така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Казак, заповядайте за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Берон! Българските граждани, където и да се намират, имат еднакви права и задължения. Точно толкова права и точно толкова задължения те имат, независимо дали живеят в Бурса или в Отава, или в Монреал, или в Камбера, в Австралия. Разликата е несъществена. Тя е, че тези, които живеят в Бурса или в Одрин, доста по-често се връщат в България. Плащат си данъците, когато се намират в България – непреките данъци, плащат си и преки данъци, когато притежават  недвижими имоти в България например. Местни – данък сгради за къщите си на село, и т.н. Те се чувстват много по-съпричастни към българската действителност, защото са много по-тясно свързани, отколкото човек, който преди години е заминал някъде много далеч и не се е връщал в България.
Така че нека да не правим подобни сравнения. Българските граждани са равни. Тези, които по някакъв начин са длъжни да плащат данъци в България, ги плащат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Берон – право на дуплика.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Цялата ни разправия е за това, че вашите 150 000 души могат да бъдат организирани, а останалите не могат. Там е цялата работа. (Оживление и реплики от ДПС.)
Поради което вината... (Реплики от ДПС.) Поради което... (Реплики от ДПС.)
Сега ще се надвикваме ли?
Поради което искам да кажа, че ... (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
ПЕТЪР БЕРОН: Няма какво да ми подвиквате от местата.
Поради което искам да кажа, че вие не сте ни най-малко виновни. Виновни са българските партии, защото това, което става тук, в Гърция не може да стане никога.
Аз имам най-големи симпатии към вас, знаете, че въобще нямам разправии с никого от вас, обаче намирам за отвратително поведението на българските политици и не се притеснявам да го кажа.  По-нататък ще се избистрят и други въпроси, защото все пак мисля, че българските граждани с турско самосъзнание също могат да бъдат приобщени към патриотичната кауза на България. Въобще не ги изключвам от нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много неща се казаха днес от принципна гледна точка, от гледна точка на конституционните правила, от гледна точка на практиките в другите държави. Бих искал да направя следното обобщение.
Практиката в европейските държави не дава единен модел, но ако някой беше прочел доклада – проучването, направено по поръчка на БСП, а не само да го размахва непрочетено от трибуната, щеше да види, че е изключение да няма никакво ограничаване относно принципа на отседналостта. Изключение, не е правило.  Щеше да види, че има една европейска държава, в която примерно не се позволява на хора, свързани с бивша Държавна сигурност, да се явяват въобще на избори. Това сигурно ще ви впечатли, ако можете да четете внимателно.
Щеше да види фрапиращи случаи като тези, в които примерно се участва на избори, само ако предварително си подал заявление – това е изключително тежко ограничение. И не можеше да не се впечатли от принципа на Полша за петте години отседналост.   Тоест съгласен съм, че няма общо правило.
Има обаче тенденция и тя е минимална отседналост, когато трите месеца са абсолютният минимум. Да не говорим, че на повечето места принципът на отседналостта се защитава с тези шест месеца. Това означава, че каквото решим ние, това ще бъде. Няма директива, няма правила, има опит, на него можем да се опрем – принципът на отседналостта е здрав политически разум.
Ние – от ДСБ, не пледираме за години, пледираме за онези минимални шест месеца, които да позволят елементарна информираност, участие и в местния политически живот поне под формата на запознаване с кампанията и основните послания. Това, първо.
Второ, за Конституцията – че било противоконституционно. Бих искал политиците, особено тези, които са в парламента, когато се правят на конституционалисти, да са прочели решенията на Конституционния съд и да познават прецедентите, защото това означава, че те демонстрират невежество, неуважение тъкмо към Конституцията. Не просто е неконституционно, а е проява на елементарно невежество да говорите за това какво е и какво не е противоконституционно, без да можете да цитирате решение на Конституционния съд, ако има решение по този въпрос.
От трибуната беше цитирано, имахте почивка – да го проверите, да го прочетете. Ще го прочета специално на представителите на ДПС.
Изрично е казано, че „Суверенитетът е основа на конституционно устройство и се отразява като върховенство и независимост при упражняване на властта” – чета решение на Конституционния съд от 1995 г.
Продължавам: „Съмнително е доколко упражняването на властта от лица с чуждо гражданство гарантира нейната независимост. Наличието на чуждо гражданство означава публично-правна връзка между лицето и чужда държава. Тази връзка се изразява в права и задължения, които могат да бъдат в конфликт със задълженията към българската държава. Ето защо единствено държавата е компетентна да прецени доколко и кога е допустимо упражняването на държавни властнически компетенции...”.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Защо прескачате изречение? Това е манипулация! Ще цитирате дословно, няма да прескачате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, моля! Господин Казак, моля Ви!
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Ще имате право на реплика.
Обръщам се към колегите от БСП: направете и вие някаква реплика, защото се остава с впечатлението, че това е битка на ДПС с всички останали партии! Направете и вие реплика. Тук само представители на ДПС...
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Обръщате се само към нас. Манипулирате, четейки избирателно пасажи.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Всички вече разбират това, което се опитваме да скрием тук от кумова срама, че по някакъв начин имаше някакви минимални въвеждания на ограничения на принципа на отседналост и от страна на БСП, и по някакъв начин вие – от БСП, сте клекнали. И от НДСВ вероятно, ако изобщо се сетят, че има дебат в залата. Сега тук ги оставяте да защитават тази безумна и незащитима според мен теза.
За да бъдем максимално прецизни, за да приключим с това тотално лицемерие – кой какво правил, какви граждани, какво гласували, добре е всички да си припомним цифрите от последните президентски избори: 70 000 гласували общо от чужбина, от тях 55 000 са от Турция.
Нека никой от ДПС и от БСП, и от НДСВ да не се опитва да обяснява, че е от интерес на българската политика, че е от интерес на българските граждани тази диспропорция да продължава. И че ние нямаме никакъв интерес да въведем законови, разумни, конституционни ограничения върху тази тенденция, чието ограничаване трябва да се опитаме да въведем още сега. Това е моята убеденост и нека да приключим с това лицемерие.
Въпросът може да бъде съвсем кратко формулиран: ще клекне ли БСП три пъти в рамките на днешния ден, защото още три пъти ще се постави този въпрос под различна форма? Това е. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, заповядайте за реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател!
Уважаемим колеги, уважаеми господин Малинов, за втори път се позовавате на решение на Конституционния съд по един откровено манипулативен начин. Няма по-ярка проява на манипулативността от това да извадиш едно или друго изречение от контекста и аз сега ще прочета на почитаемите народни представители онези изречения, които господин Малинов спести именно от решението на Конституционния съд. Това решение засяга пасивното избирателно право, не активното! Не се излагайте! Не се излагайте, защото някои от вас са и дипломирани юристи. Става въпрос за наличието на определени властнически правомощия и упражняване на власт. И само във връзка с упражняване на власт се говори за конфликт на задължения във връзка с наличието на друго гражданство, освен българското.
И чета изреченията, които съзнателно спестихте: такъв конфликт на задължение може да възникне при упражняването на законодателната власт, например, при гласуването на закон;  в изпълнителната власт – при вземането и изпълняването на управленски решения; в съдебната власт при осъществяването на нейните функции и, забележете, ето защо единствено българската държава е компетентна да прецени доколко и кога е допустимо упражняването на държавни, властнически компетенции от лица, които имат друго, освен българското гражданство. И заключава: поради изложените съображения Конституционният съд счита, че изричната редакция на чл. 65, ал. 1, чл. 93, ал. 2 и чл. 110 от Конституцията не изключва правото на българската държава чрез закон да предвиди други случаи, в които чуждото гражданство е пречка за предоставяне на – забележете – пасивно избирателно право, тоест когато те избират, а не когато избираш. Срам и позор за юридическата ви компетентност! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мая Манолова има думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Малинов, ще се присъединя към твърдението на господин Местан и ще кажа, че Вие некоректно цитирате както текста на съответното цитирано от Вас конституционно решение, така и въпросното изследване, което размахвате.
Не съм чела това изследване. Не знам кога и как е поръчано, но съм чела съответните избирателни закони на Словения, на Словакия, на Литва, на Латвия, на Унгария и на останалите европейски държави, със законите на които разполагахме. Искам да ви кажа, че във всичките тези страни има изискване за вписване в регистъра на населението на съответните граждани на съответната държава, за да бъдат вписани в избирателния списък. Има определени срокове, в които те да бъдат вписани в регистъра, например, както е в Чехия – 45 дни да са вписани в регистъра. Всъщност, такова е и изискването на българските избирателни закони. За да попаднете в избирателния списък, вие трябва да бъдете вписани в регистъра на населението, тоест да имате постоянен адрес в Република България. В различните страни има изискване за това колко време назад вие да имате постоянно пребиваване в съответната държава, но не и фактическо пребиваване в смисъла, който влагате в това понятие вие.
По същия начин искам да ви кажа, че е абсолютно некоректно и госпожа Михайлова си позволи да цитира внесения от нея и от господин Шарков проект за закон, където в чл. 5 не е предвидено никакво изискване за българските граждани, за да бъдат вписани в избирателните списъци, по-конкретно да упражнят активното си избирателно право. Няма такова изискване за шест месеца! (Шум и реплики в залата.)
Няма го във вашия проект на закон!
По-нататък – три месеца е предложеното изискване от законопроекта, внесен от правителството през м. август 2005 г. Внесен е с подписа на господин Сакскобургготски. А що се касае до позицията на Коалиция за България, искам да ви кажа, че тук не става дума за никаква промяна в нея. И по време на президентските избори, и по време на предишните парламентарни избори нашата позиция е била за националните избори да бъде осигурена възможност на всички български граждани да гласуват, за местните избори – това е друга работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Малинов има право на дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Не ми чети дидактика, ако не си чел докрай закона!
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Естествено, че съм го чел и сега ще ви цитирам това проучване, за да се приключи веднъж завинаги с тази манипулация. (Шум и реплики в залата.)
Не, не! Ще ви прочета и това! Вижте какво пише в това проучване, на което се позовавахте досега, първо да приключим с този въпрос: активно избирателно право, проблемите свързани с гражданството, включително двойното, се решават суверенно от всяка държава. Суверенно от всяка държава, така че повтарям – да, каквото решим ние, убеждавайки се взаимно, това ще стане. Няма някакъв принцип, който се следва от всички.
Вторият извод: поставя се акцент в законодателството върху трайното установяване в съответната държава. Няма какво повече да обсъждаме: поставя се акцент върху трайното установяване, когато става дума за евроизбори.
А сега искам да кажа, че ние всички знаем и за пореден път се потвърди в залата, кой има интерес, кой се бори за оставането на този член. Това е ДПС.
Изненадата не е в това, че господата Казак и Местан скачат, говорят, червят се тук, изчервяват се от големите усилия, които им коства да цитират конституционно решение. Проблемът е защо БСП и НДСВ застават зад тази позиция сега и дали не е време вече да се прекъсне с този много странен слугинаж непрекъснато да се заемат позиции на ДПС, които са в директно противоречие – аз тука го заявявам – с националния интерес!? Добре е за българската държава българският политически процес да се оздрави. Добре е българските граждани да не остават с впечатление, че е въпрос на организация, и то на непочтена такава, набирането на гласове. Добре е да не се повтарят грозните сцени от парламентарните и президентските избори, на които бяхме свидетели. Ние от ДСБ сме го обещали това на нашите избиратели. Добре е да се помисли дали не е хубаво да започне да се ограничава тази практика.
Очевидно е, че тази практика, тази грозна практика на манипулации и фалшификации, на купуване на гласове, в България трябва да започне от ограничаване на възможностите на Движнието за права и свободи да прави такива фалшификации и манипулации. И аз съм отново, за пореден път, неприятно изненадан, че БСП и НДСВ и по този въпрос нямат сили да се противопоставят на тази тенденция.
Сега това е добра възможност, защото става дума за евроизбори. Имате много силни аргументи. Имате практиката на другите страни. Защо не ги използвате, за да ограничите тази практика, която се лидира от Движението за права и свободи – практиката на манипулации, на фалшификации на избори в България? Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, една от ужасиите, пред които се изправя авторитарният тип политик, който се прави на демократ, е, че демокрацията не търпи двойни стандарти.
Свидетели сме на един съзнателен, затова пък недопустим опит за смесване на понятия от различен ранг. Иде реч за понятията „отседналост” и „гражданство”. Разликата е, че  гражданството е основен конституционен термин. Същото не бихме могли да кажем за отседналостта, което означава по-скоро механика, движение някакво, по-скоро е демографски термин, отколкото конституционен термин, който да кореспондира с конституционни права на българските граждани.
Оставям настрана, че няма как да кореспондира и с принципа за свободно движение на хора и капитали. Не това ни вълнува в тази дискусия. Въпросът е: може ли един статут, конюнктурен, като „отседналост” да бъде поставен по-високо от конституционния статут „гражданство”? Отговорът е повече от ясен. Той проявява същинските цели на това предложение.
Струва ми се, че тук бихме могли сравнително спокойно да съзрем в това предложение, да намерим прякото отношение на това предложение като щрих към психологическия портрет на политическия субект, който предлага подобно ограничение. (Реплики от ДСБ.)
Стана въпрос за едно дълбоко безсилие! (Неразбираеми реплики на народния представител Иван Костов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Става въпрос за едно дълбоко безсилие да се намесиш в политическата надпревара, което безсилие явно се преобразува в много дълбок политически комплекс, който вие трансформирате в дискриминационни норми в законите. (Шум и реплики от ДСБ.)
Това е простичката истина! Точно това проявявате с изказванията си днес. (Ръкопляскания от ДПС.)
 
Аз ще кажа нещо много просто: в демокрацията няма запазени периметри за никого.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): А Сакскобургготски?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма запазени територии за никого.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): А Сакскобургготски?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костов, моля Ви. Знаете, че се говори само от трибуната, а не от място.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Съжалявам, че господин Костов се припозна в думите, които изричам от тази трибуна, и това е негов проблем. Повтарям: в условия на демокрация няма запазени територии за нито една политическа сила. (Реплика на Иван Костов.) Политическият мегдан е отворен. Заповядайте и се борете за гласовете на всички избиратели. Ако не сте в състояние да го направите, признайте си безсилието, признайте си, че изпитвате дълбок комплекс, но не трансформирайте безсилието и политическите си комплекси  в недемокрация, в антидемократични правни норми. Няма как да бъдат приети.
Това не е клякане на едни или други пред други, това е уважение към основния принцип: върховенството на закона, който поставя равни права и задължения за всички български граждани. Ако не сте пригодни да оцелявате в условия на конкуренция, не се опитвайте да си създавате политически уют чрез недемократични норми. Това е целта на недемократичното заговорничене отдясно. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
За мен няма по-ценни изказвания от Движението за права и свободи от тези, които прави колегата Лютви Местан. Когато той стане и говори за демокрация, за Конституция, за права на човека, всичко ми е ясно, защото зад тези думи прозира простата  и ясна истина за нещата в България. Просто той издава четата, той издава всичко. Той казва всичко, което ние, ако сме добри политици, трябва да разгадаем и да преведем на един прост език. А това, което той казва, е ясно.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Кажи го!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Има една партия ДПС, която е противоконституционна, която се ръководи отвън и от чужди служби, ние сме стъпили на шията ви и оттук нататък ще ви мародерстваме с красиви приказки и заклинания от рода на тези, които Ви казвам.
За нас трябва да останат поуки. Вчера при този дебат – искам да ме чуят колегите от Демократи за силна България, тези от ДПС през цялото време потриваха ръце и си казваха: "Нека се карат гяурите, ние ще властваме!"  (Шум и реплики в залата.) Ето това беше вчера! И това продължава непрекъснато, това продължава и сега.
Лютви Местан каза и друго: ние сме стъпили на шията на НДСВ и на БСП и този път ще бъде нашето, и този път, под красиви приказки за демокрация и за спазване на Конституцията, ние ще наложим нашите условия, нашите изисквания. Така и става. И тук трябва да се замислят от БСП.
Ценна е тази дискусия днес, защото, пак повтарям, тя е път към консолидиране на българските национални партии, на български отговорните политически сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Местан, като изразявам уважението си към Вас и към вашата парламентарна група, искам да кажа, че правата и свободите са универсални за всички български граждани.
Тук ще Ви предоставя един довод, с който искам да Ви опонирам. Във Великобритания, когато са умували какво да правят с гражданите на Британската общност, се спират на един много рационален аргумент, и той е, че глас получава този, който е данъкоплатец. Ако ти си пребивавал на територията на Обединеното кралство повече от шест месеца, ставаш данъкоплатец за годината и получаваш правото на глас. Защото не само в българския парламент, а и в Европейския парламент ние разпределяме ресурси. За да разпределяш ресурси, трябва да си участвал в тяхното набиране.
И още един довод. Да си представим деня, в който Турция е член на Европейския съюз. Тези наши сънародници, които имат двойно гражданство, нали тогава ще бъдат лишени от правото да полагат своя глас в България, а ще го полагат в Турция. Така че нека да мислим хладнокръвно, да гарантираме правата не само на малцинствата, а на всички български граждани, защото когато не се гарантират правата на всички български граждани, тогава има привилегии, а аз не съм привърженик на привилегиите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин Местан, когато заставате на трибуната и си вземете въздух, някой път забравяте да го изпуснете и не слагате подлог на изречението. (Шум и реплики  в залата.) Говорите без подлог – сериозна слабост за грамотен човек като Вас.
Подлогът знаете ли кой беше: кой поставя гражданството зад отседналостта, кой предлага да има принцип на отседналост, който да ограничи правата? Кой, кой?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Това са въпросителни изречения.
ИВАН КОСТОВ: Ама Вие не знаете подлога. Аз ще Ви го кажа: Симеон Сакскобургготски и правителството с участието на вашите министри прави предложение, в което това нещо, което Вие така безадресно се опитахте да хвърлите някъде, го адресират към Народното събрание със законопроект. Много лошо е да не си готов, когато се изказваш, хващал съм Ви десетки пъти. (Шум и реплики в залата.) Единственото Ви желание е да се слагате на шефа си или да плюете безразборно в дадена посока.
Сложете подлога, защото е написан ето тук в документа, който имаме всички. И подлогът е: правителството на Симеон Сакскобургготски е въвело принципа на отседналостта. Това не смее да го отрече и седящата до Вас Мая Манолова, така че слагайте подлози, ще имате повече слушатели. (Ръкопляскания вдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, имате право на дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря. 
Уважаеми господин Костов, по-коректен би бил изразът "субект на предложението", а не подлог, ако трябва да влизаме в това.
Аз знам чие е  предложението и чий законопроект обсъждаме, но бързам да Ви кажа, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще се противопоставя на опитите да се нарушават основни конституционни права на българските граждани, независимо кой е подлогът или субектът на това предложение. (Реплика на Иван Костов.) Затова в тези дебати за мен не беше важно чие е предложението, а самото предложение, което отхвърляме. Затова са и двете четения на законопроектите.
Но Вие слязохте до нивото да правите реплика на един редови народен представител като моята скромна личност не за друго, а защото загубихте тези дебати. Вашите корифеи, вашите народни представители, ударното ви ядро се изложи, защото не беше готово с арсенала, с който да защити недемократични позиции. Позовахте се избирателно на части от решение на Конституционния съд и наистина се изложихте. Наистина се изложихте и не бяхте готови за тези дебати. Загубихте ги тотално и влязохте в лексиката на "Атака". Тази прегръдка ви отива безкрайно. Много сте красиви, прегърнати с "Атака", господин Костов. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми българи! Започвам с думите “Стани, стани, юнак балкански/от сън дълбок се събуди!” Имам чувството, че в тази зала наистина има събуждане. Много хубави са тези думи, изказани преди повече от 150 години.
Ако този дебат, който се провежда в момента, се провеждаше в турския парламент, на тази първа редица щяха да застанат турските генерали и парламентът щеше да спре да работи. Това е истината!
Ние сме демократична държава. Да,  по думите на ДПС българите са много демократични. Докато турците не са, вярно е. Но Турция все още не е в Европейския съюз, не знам поради какви причини.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Ама е кандидат.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Кандидат е, ама не е член. Може да си кандидатства още 100 години.
Плюс това, аз мога да кажа, че България е красива държава. Наистина има много желаещи за българско гражданство, вярно е и това. Но не трябва да допускаме, уважаеми колеги, България цялата да бъде с двойно гражданство и да няма един само с българско гражданство. Защото както е тръгнала работата, май натам върви.
И аз ще ви попитам защо тези българи с двойно гражданство, живеещи в Турция, нямат един представител в турския парламент? А тук бяха 13, станаха 33-34 и както върви, ако всички турци получат българско гражданство, целият парламент може да стане с двойно гражданство, да няма българи само с българско гражданство. В момента ние правим един закон, с който претендираме, че в Европейския съюз ще влязат българи, с българско гражданство, които ще защитават интересите на страната. Аз не мога да разбера и самите думи “Движение за права и свободи” – значи права и свободи, задължения – никакви! Какви задължения имат? Да сложат и някакви задължения! Ще живея в Турция, а ще гласувам в България! Е, хубаво, как ще стане тази работа? Няма да плащаш, само ще взимаш от България – ще взимаш пенсии, ще взимаш заплати, а там ще си плащаш данъците, в Турция. И се питаме защо била бедна държавата. Ами бедна е!
И сега става въпрос как да гласуваме, дали южната съседка трябва да гласува или не трябва. Няма две мнения по въпроса! Защо е необходимо да поставяме този въпрос на разискване? Когато Турция влезе в Европейския съюз, българите, живеещи там, разбира се, нека да гласуват. Но сега нека да се потрудят малко нашите братя българи, които живеят в Турция, да видят, че трябва да се върнат да живеят тук. Сега те идват само за избори. Те познават ли кого ще избират? Не познават! И реално от партията ДПС ще вкараме 7-8 човека, които ще ни представляват в Европейския парламент. Така или иначе, казва се Движение за права и свободи, което значи от турски произход. Е, това ли е целта на България – да вкараме в Европейския парламент половината народни представители от турски произход? Това не мога да го приема и не знам как вие ще приемете да гласувате едно такова положение.
Какво правят французи, англичани и други народи мен не ме интересува, мен ме интересува какво прави българският народ. Смятам, че както в момента сме се ориентирали тук всички българи срещу ДПС, така трябва да бъде и в страната. Ако ДПС има например 12 човека и представлява 5%, значи ако могат да си вкарат един човек като представител за каймак в парламента, нека да си вкарат, ама не да вкарат половината и да кажат, че България вече е етническа държава, не е българска държава.
Аз съм против всякакви такива неща и ще държа докрай. За да не дойде време, не знам този парламент или друг парламент да използва методите на турския парламент и първата редица да останат наистина българи, а всичко останало да бъде както го казах в началото. Защото и това време може да дойде, не е изключено. Демокрация, демокрация, обаче когато изчезне държавата и това може да се случи. Ще се намерят български генерали, които да заемат първия ред! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Няма.
Има думата господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз много се учудвам от качеството на дебата днес, особено в последните няколко изказвания. Учудвам се, че превърнахме дебата по Закона за избиране на членове на Европейския парламент  в дебат за и против ДПС, за и против българските турци, за и против начините на организация и механизмите на работа на ДПС. Мисля, че не бива да отделяме чак такова внимание на ДПС в случая, защото сами ставаме заложници на собствените си комплекси. И ако аз разбирам това примерно за партия като “Атака”, не го разбирам за партии от демократичното дясно пространство, каквито са представени в три парламентарни групи вдясно.
Левицата подкрепя предложението на комисията не защото ДПС или някой друг ни е стъпил на врата, а защото това са наши принципни позиции (ръкопляскания в ДПС), че българските граждани независимо в коя държава се намират, дали тя се нарича Турция или Япония, или някоя друга по света, имат правото да гласуват за своите представители независимо за какво става дума. Те не бива да бъдат ограничавани в правото си да имат представителство в Европейския парламент, в българския парламент, да гласуват за президент и т.н., и т.н.
Според мен, уважаеми колеги народни представители, ние правим една много голяма грешка в момента и аз мога чисто визуално да ви уверя, колеги отдясно, че колкото повече навивате темата за агресията ви, вербална на този етап, срещу ДПС и срещу българските турци, толкова повече увеличавате вероятността гласовете за ДПС да стават все повече и все повече. И ако от вашето място не си личи, когато излезете на трибуната, можете да видите в какъв състав се намира Парламентарната група на ДПС сега тук в момента. Не бива да създаваме впечатлението, че всичко, което правим с този закон, е подчинено на идеята да ограничим гласовете за ДПС. Аз мисля, че това е несериозно и не бива хора, особено с такъв голям политически опит като някои от преди малко изказалите се, да подхождат по този начин към законопроекта.
Според мен ние правим голяма грешка, ако си мислим, че със законови ограничения ние ще решим проблемите, за които вие говорите. Да, част от тези проблеми съществуват, но те не могат да бъдат решени, когато проявяваме дискриминационно отношение към едни или други български граждани в чужбина. Защото никой от вас не даде пример и не счита, че трябва да бъде ограничено правото на българите в Съединените щати да гласуват, а всички ваши примери бяха свързани с българските граждани, които живеят в Турция. Ако трябва да отворим една скоба тук, трябва да напомним всъщност кога и как беше дадена тази възможност и защо днес, след 17 години демократично развитие, ние се опитваме да върнем процеса назад. Ако трябва да погледнем още по-назад, дали не трябва да си помислим защо всъщност тези български граждани са в Турция, каква е причината те да са там и трябва ли ние да поставяме пред тях бариери – бариери, каквито постави преди двадесетина години един друг режим, който ги изгони. И една голяма част от тях са именно заради това там. (Ръкопляскания в ДПС.)
Освен това аз смятам, че ако ние сме интелигентни народни представители и умна държава, няма да се опитваме да ограничаваме възможността и да отделяме, да сепарираме тези български граждани от България, а точно обратното – трябва да правим възможното те да се чувстват ангажирани с българския политически живот и с България. Защото ако за някои още не е ясно, Турция е страна, която води преговори за членство в Европейския съюз и не бива да разсъждаваме за Турция и за турците в Турция и за българските граждани в Турция, за българските турци в България с някакви разбирания, които може би са били адекватни на времето на Христо Ботев, но са абсолютно неадекватни в началото на ХХІ век. Благодаря ви.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Вигенин, а кой прави Разградската република? Трябва да имате малко срам! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Господин Вигенин, аз не виждам нищо срамно да се гордеем с Христо Ботев! Вярно е, че през последните няколко години и по време на това управление от учебниците по история и по литература се изхвърлят национални и патриотични автори в България и се пълнят с всевъзможни глупости. Затова виждаме какво прави младото българско поколение – проституция, дрога, престъпност. Защото не четем Христо Ботев! Може би и Вие сте от това поколение, което е пропуснало Ботев, Раковски и Левски, за съжаление!
Вие казахте три неистини, господин Вигенин.
Първата неистина е, че някой прави кампания срещу ДПС. Не!
Втората неистина е, че някой въвежда ограничения. Не въвеждаме ограничения, а въвеждаме правила.
И третата, най-голямата неистина, която не знам как – Вие сте млад човек, не би трябвало да усвоявате тези прийоми от стария лъжлив политически елит – казахте, че това било дълбоко убеждение на БСП. Това въобще не е вярно! Поне 20 души от депутатите на БСП, с които съм говорил в кулоарите през последните няколко месеца, имат точно обратното становище. Ако вие сте действително за принципа и за свободата на правото депутатите да се изразяват, нека да излезе ръководството на вашата парламентарна група и да ги призове да гласуват по съвест, без санкции след това.
Всички знаят, че има сделка! Защо говорите неистини? Сделка, при която вие ги мачкате и натискате да гласуват за нещо. Защо го правите?
И тук дебатът не е “за” или “против” ДПС, а дебатът е “за” или “против” българските национални интереси. Това е дебатът! И стига сте ги изкривявали в разни псевдоинтернационалистически принципи, които омръзнаха и за 45 години ни вкараха в ямата! (Ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Вигенин, Вие явно слушате, но не чувате какво се говори. Никой не сепарира, никой не ограничава българските турци. Има нещо друго. Въпросът е те да не бъдат толерирани. (Шум и реплики в залата.) Защото знаем, че тук има Конституция и по тази Конституция всички сме равни, без привилегии. Относно това, мисля, че дебатът не го водим срещу ДПС, а затова, че в момента трябва да приемем нещо, което е българско, нещо, което е отговорно за България, за българския интерес, а не за ДПС, не за някои други партии. Това е основата на всичко.
Относно това, което казахте за Ботев, започвам сериозно да се замислям така – Вие българин ли сте, или не сте? (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ватев, имате думата. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)
Господин Тодоров, не мога да Ви дам думата, защото господин Ватев вдигна ръка преди Вас, плюс това Вие преди малко говорихте. Вие нали се изказахте? (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми Станчо! Първо, благодаря на господин Вигенин за хубавата лекция по демокрация; на господин Местан - за опита за лекция по астрономия, геометрия или...
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): ...механика.
БОЙКО ВАТЕВ: ...механика с неговите тези; на господин Казак за лекцията по география, от която разбрахме, че не сме остров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но Вие правите реплика на господин Вигенин.
БОЙКО ВАТЕВ: На всички правя реплика. (Смях и оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но нямате право на това. (Оживление.)
Ще Ви отнема думата – нямате право на това. Имате право само на изказване.
БОЙКО ВАТЕВ: Добре, господин председател.
Искам да ви кажа, че наистина в Европа няма единна практика. Но има такава практика и това е истинският национален интерес. Всяка една европейска държава си прави тези закони според своя национален интерес. Само ние, българският парламент, сякаш ще подминем нашия национален интерес.
Затова аз бих задал един въпрос, включително и към председателстващия събранието – докога вие отляво ще злоупотребявате с нашето търпение и с търпението на българския народ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, по-спокойно!
Господин Вигенин, заповядайте, за дуплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (КБ): Господин Каракачанов, съвсем кратичко мога да Ви уверя, че уважавам Ботев и Левски много повече от Вас вероятно и смятам с работата си досега, а вярвам с работата си и в бъдеще, съм направил повече за българския национален интерес от Вас или партии, които се наричат национално отговорни и по някакъв начин патриотични.
Разбира се, всеки има право на собствено разбиране за националния интерес. Аз не смятам обаче, че един български народен представител или разбирането за национален интерес трябва да бъде в това да се изправи на трибуната, да се бие в гърдите и да вика: “Болгар, болгар!” (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за процедура, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че бяха изложени достатъчно аргументи (силен шум и викове: “Е-е-е!” от опозицията) от всички страни ”за” и “против” изискването за отседналост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, има процедура!
НАДКА БАЛЕВА: Дискусията, която започнахме, сами виждате, започна да нарушава добрия тон.
Процедурното ми предложение е да прекратим разискванията по този текст и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение – господин Стоянов, заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин председателю, отново Ви обръщам внимание, че на второ четене е абсолютно недопустима процедура по прекратяване на разискванията. Има записани за изказвания още близо 10 народни представители, които могат да изкажат мнение, различно от това, което досега се е разисквало.
В този парламент трябва да има ясна практика. Абсолютно е недопустимо и председателят на парламента Пирински на няколко пъти, пак Ви напомням – това и друг път съм го казвал, е отхвърлял искане за прекратяване на разискванията на второ четене,  без да ги подложи на гласуване. Абсолютно е недопустимо, защото по този начин могат десетина народни представители от управлението да се изкажат, след което да стане някой да направи процедура за прекратяване на разискванията, мнозинството да си го гласува и опозицията никога да не бъде чута за това какво има да каже. Има парламентарни групи, които още не са се изказали.
Моля Ви да отхвърлите това процедурно предложение като недопустимо и да не го подлагате на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение (викове в ДСБ: “Е-е-е!”) за прекратяване на разискванията.
Това е на основание чл. 42, ал. 2, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Отворете правилника. Отнася се точно за прекратяване на разискванията – процедура. Така че залата ще реши дали това процедурно предложение ще бъде прието, или не.
Подлагам на гласуване предложението за прекратяване на разискванията на основание чл. 42, ал. 2, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували 186 народни представители: за 106, против 73, въздържали се 7.
Процедурното предложение се приема.
Господин Каракачанов, заповядайте за процедура.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Прегласуване на това решение, защото мисля, че по един такъв важен въпрос... Малко са въпросите, по които българският парламент за две точки дискутира четири часа. Обръщам се към мнозинството – вие искате да отнемете думата на различното мнение. Това, първо, не ви прави чест. Второ, все пак, ако бяхте слушали нашия президент, който апелира за толерантност и за изслушване на опозицията, недейте да отнемате думата и да отнемате правото на мнение от страна на опозиционните народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям за втори път предложението по чл. 42, ал. 2, т. 3 – за прекратяване на разискванията по този текст.
Гласували 181 народни представители: за 100, против 74, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте за процедура, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Жалко за този парламент, господин председател! Жалко, че мнозинството не може да издържи една елементарна дискусия, с хладнокръвие да посрещне и да изслуша – щяхте да чуете още много неща. Това е много жалко, не говори никак добре за начина, по който се управлява страната. Ясно е, че Движението за права и свободи има специфичен интерес, който си брани. В това отношение никой не може да им отрече правото да го бранят. Но тук има парламентарна група, на която лидерът е вносител на предложение, което не може да бъде достатъчно добре дискутирано и разяснено. Тук има една друга парламентарна група, която трябва да чуе допълнително аргументи и упреци към собственото си поведение.
Очевидно от изказванията преди малко, на последния изказал се, стана ясно, че този млад човек въобще не разбира за какво се говори в залата. (Шум и реплики в КБ.)
Не разбира, разбира се, защото си е въобразил нещо, което мисли, че става в тая зала, но не става това. Никой не е срещу тези  хора, господин Вигенин. Никой не е срещу тях. Аз съм заставал срещу огромен брой български турци, а не Вие. Гледал съм ги в очите. И като Ви казвам, че не разбирате, значи имам нещо предвид. Не можете да заставате тук с младостта си и с неопитността си и да правите нещо като сумиране на дебата, защото просто не го разбирате. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак каква е процедурата?
ИВАН КОСТОВ: Става въпрос за тежко предателство. Ще го кажа с две думи: става въпрос за тежко предателство на Българската социалистическа партия и нейния лидер – президента Първанов, за което предателство, за чиито гласове в момента се отплащат с европейско депутатско място. За това става въпрос, заради това се води дебатът.
Моето процедурно предложение, тъй като тук се чуха от Вашия заместник, господин председател, упреци срещу всички български политици на един човек, в чиято чест аз се съмнявам, аз настоявам именно във връзка с неговото предложение Вие да подложите на поименно гласуване и всеки народен представител да стане и да каже за какво е. Това е процедурното ми предложение. Предвид изобщо неяснотата, която цари в тази зала, искам да стане съвсем ясно кой за какво е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за обратно процедурно предложение,  господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Имам обратно процедурно предложение и ще се обърна към народния представител Иван Костов: Иване, ти си заставал пред огромен брой турци, за да ги излъжеш. Затова си заставал пред тях. (Ръкопляскания от ДПС.)
Правя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иван Костов всъщност направи предложение по смисъла на чл. 53, ал. 2, т. 3 – гласуването да стане явно, със ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговор „да”, „не” и „въздържал се”. Така го разбирам, господин Костов. (Реплика от народния представител Иван Николаев Иванов.)
Предложението по този текст може да се направи от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Предполагам, че Вие не от свое име, а го правите от името на парламентарната група. Така ли е?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Тогава питам каква е процедурата, по която Христо Бисеров направи обратно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е направено от името на парламентарна група, тъй като господин Костов е председател на парламентарна група.
Поставям на гласуване предложението, направено от народния представител Иван Костов.
Гласували 189 народни представители: за 66, против 107, въздържали се 16.
Предложението на народния представител Иван Костов от името на Парламентарната група на Демократи за силна България не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): От името на Парламентарната група на „Атака” искаме почивка. По правилник има още 5 минути, в които можем да поискаме. Господин председателю, моля да се разпоредите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Почивка до 13,15 часа.
(След почивката.)
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Господин Кирчев, заповядайте за процедура.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Представителите на ОДС остро протестираме срещу начина, по който се води това заседание. Оказва се натиск от управляващата коалиция да се лишим от участие в тези дебати, като ни се отнема  гласът и силово се налага да се приемат решенията на мнозинството, без да се имат предвид предложенията на опозицията.
Упълномощен съм от името на Парламентарната група на  ОДС да заявя, че ние ще напуснем това заседание и ще оставим в ръцете на управляващото мнозинство да приеме първия закон по нашия път за Европа. Съжалявам, че отново се връщаме към времето на болшевизма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Каракачанов има думата.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ  (БНС): Уважаеми господин председател, ние ставаме свидетели на един фарс, който е обиден и за българския парламент, и за българския народ, тъй като днес гласуваме първия закон за избор на български евродепутати.
За съжаление срамната и позорна сделка, която сключи левицата с ДПС,  не ни дава друга възможност, освен и ние да изразим своя глас, като кажем, че Парламентарната група на  Българския народен съюз също ще напусне това заседание.
Спомнете си великия британски държавник Чърчил,  който при вестта за Мюнхенското споразумение, което вие правите, казваше: „Англия имаше право да избере между позора и войната. Тя избра позора, за да получи и войната.”
Вие избрахте позора, господа от левицата, или голямата част от вас, или вашето ръководство.
Ние не желаем да участваме в този позор, затова напускаме пленарната зала.
Ние изпратихме писмо до президента и искаме да наложи вето по чл. 2 и чл. 3, за да могат отново да бъдат разглеждани в българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, процедура или от името на парламентарна група искате думата? От името на парламентарна група, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Сделката е налице, предателството на БСП е пълно. Сега е налице насрещната престация за гласовете в Бурса, Измир и Истанбул – онези гласове, които бяха дадени за президента Първанов на президентските избори, сега ще бъдат дадени за анадолските депутати.
Аз предупреждавам всички вас, всички отговорни български политически сили, че ДПС ще реализира своя най-голям електорален и изборен успех. Твърде възможно е  ДПС да реализира по-голям успех и от Българската социалистическа партия. Нека това БСП да го има предвид. Виждам, че колегите от БСП се срамуват. Дори и Мая Манолова, която като партизанката Мая стреля...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, нека се уважаваме взаимно.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... от картечното гнездо, не е убедена за това, за което се бори, защото така е наредено, защото така е наредил Станишев, така е наредил и президентът Първанов.
Колеги, вие оттук нататък носите историческа отговорност България да прати не български депутати, а турски депутати, избрани със съдействието на турските специални служби, със съдействието на турските граждански власти. Това е горчивата истина, за която вие ще отговаряте пред историята.
Що се касае до НДСВ – НДСВ си отива, то е вече в насипно състояние, НДСВ няма да вземе и един мандат, което е безспорно и ясно. За НДСВ ще остане позорът. За НДСВ ще остане позорът това мнозинство да издържи още малко. Затова се обръщаме към НДСВ и ги призоваваме да бъдат българи. Нека това да им остане след второто участие в българското Народно събрание. Това да им остане като утешение.
БСП обаче остава, БСП обаче ще се маргинализира, БСП в скоро време ще се превърне в онова, в което се беше превърнала през 1996-1997 г., но повече няма да може да реанимира. Защото това, което ще бъде направено с тази сделка, която са сключили с ДПС, ще изкара наяве престъпната същност на тази партия. Честните хора в БСП също ще разберат това.
Обръщам се към хората, които са честни депутати в БСП: не правете това национално предателство, към което ви тикат вашите лидери, защото тях не ги интересува нищо освен да бъдат на власт.
От това изказване е ясно, че и ние ще напуснем пленарната зала и няма да участваме в тази позорна сделка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други процедури или изявления?
Господин Костов, заповядайте за изявление от парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Демократи за силна България ще напуснат залата, за да изразят острия си протест от това, което се случи в нея.
Аз вярвам, че има хора в БСП и в НДСВ, които си дават сметка, че този начин на затваряне на устата на опозицията не е от полза за никого, когато се дебатира ново сложно законодателство, когато за първи път се решават наистина много сложни въпроси, които са свързани с бъдещето на страната, с бъдещето на нейните съседи и т.н. Трябва да се вземе такова решение, след като се изслушат всички, след като се чуят аргументите. Мнозинството, което преди малко показа това, очевидно няма силата да чуе този дебат, няма силата, няма аргументите, с които да се противопостави, няма какво да отговори. Нямате какво да противопоставите на това, което ние защитаваме в тази зала.
Въпреки това аз се обръщам към всички тези, които не искат да останат очи в очи с тази срамна, продажна сделка, която става пред очите им в тази зала. Призовавам ги да напуснат, особено тези, които бяха автори на законопроекта, а това е Национално движение Симеон Втори, предполагам, които за първи път приеха и прокараха този принцип, който в момента дебатираме. Обръщам се към тях с покана да преценят  отново всички „за” и „против”, защото нямаше изказвания от тяхна страна. Видяхме кой се изказваше от трибуната днес. Тъй като в този парламент има много хора, които не искат да са продажни политици, аз ги приканвам да напуснат. Нека останат тези, които са готови да правят сделки в името на управлението. Нека останат, нека посрещнат срама, защото ще има срам в тази зала, ще има голям срам и той ще се отнесе от тези, които ще останат тук.
Вие отказахте да гласувате със ставане и с лично поемане на отговорност, скрихте се зад един вот, с който отхвърлихте това. Това показва, че личният кураж на всеки един от вас не е чак толкова голям, колкото искате да го покажете в момента. Защото, ако сте напълно убедени в това, което правите, щяхте да можете да станете и да кажете пред всички нас – аз съм „за”, аз съм „против” или аз съм „въздържал се”. Вие нямате сили да го направите. Вие се скривате зад този вот. Заради това ние ще ви оставим сами, за да ви преброят все пак журналистите. Благодаря за вниманието. (Депутатите от ОДС, ДСБ, КА и БНС напускат залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Бих искал да ориентирам народните представители, като съобщя, че по чл. 3 са се изказали 10 народни представители, 7 от които са от опозицията. (Ръкопляскания от КБ.)
И така, уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа.
По чл. 3 има предложение от народните представители Иван Костов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов.
Комисията не подкрепя предложението.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Костов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 6, против 91, въздържали се 25.
За да има валидно конституционно гласуване, трябва да са гласували минимум 121 народни представители.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Това въобще не е вярно! (Реплики от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Актът се приема при наличие на кворум.
Предложението не се приема.
Господин Каракачанов, заповядайте за процедурно предложение.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Господин председател, в залата няма 121 човека. Искам поименна проверка на кворума от името на Парламентарната група на БНС. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има право. Той е заявил, че напуска, но не е задължен… Когато желае, винаги може да дойде, той е народен представител, и да направи процедурно предложение.
Моля, дайте ми списъка на депутатите.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов        - тук
Александър Манолов Праматарски                                            - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов                                                          - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер                                   - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев                                                          - тук
Ангел Петров Найденов                                                               - тук
Андрей Лазаров Пантев                                                               - тук
Анелия Йорданова Мингова                                                       - тук
Анелия Христова Атанасова                                                       - отсъства
Антонела Ангелова Понева                                                         - отсъства
Антония Стефанова Първанова                                                  - отсъства
Апостол Иванов Димитров                                                         - тук
Ариф Сами Агуш                                                                           - тук
Асен Йорданов Агов                                                                    - отсъства
Ася Величкова Михайлова                                                          - отсъства
Атанас Атанасов  Папаризов                                                       - тук
Атанас Димитров Щерев                                                             - отсъства
Атанас Петров Атанасов                                                              - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов                                                        - отсъства
Ахмед Демир Доган                                                                      - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин                                                                   - тук
Бойко Иванов Ватев                                                                     - отсъства
Бойко Кирилов Радоев                                                                 - отсъства
Бойко Николов Боев                                                                     - тук
Бойко Стефанов Великов                                                             - тук
Борис Стефанов Николов                                                            - тук
Борис Янков Ячев                                                                        - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров                                                 - тук
Борислав Димитров Китов                                                          - отсъства
Борислав Иванов Българинов                                                     - отсъства
Борислав Любенов Великов                                                        - тук
Борислав Николов Ралчев                                                           - тук
Борислав Янчев Ноев                                                                   - отсъства
Ботьо Илиев Ботев                                                                        - тук
Валентин Николов Милтенов                                                     - тук
Валентина Василева Богданова                                                  - отсъства
Ваньо Евгениев Шарков                                                               - отсъства
Ваню Стефанов Хърков                                                               - отсъства
Ваня Крумова Цветкова                                                               - тук
Васил Димитров Паница                                                             - отсъства
Васил Миланов Антонов                                                             - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано                                                   - отсъства
Васил Тодоров Калинов                                                              - отсъства
Венелин Димитров Узунов                                                         - тук
Венцислав Василев Върбанов                                                     - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева                                         - отсъства
Веселин Методиев Петров                                                          - отсъства
Владимир Михайлов Дончев                                                      - тук
Владимир Първанов Кузов                                                          - отсъства
Волен Николов Сидеров                                                              - отсъства
Георги Владимиров Юруков                                                       - тук
Георги Георгиев Пирински                                                         - тук
Георги Йорданов Димитров                                                        - отсъства
Георги Миланов Георгиев                                                           - отсъства
Георги Петков Близнашки                                                           - отсъства
Георги Пинчев Иванов                                                                - отсъства
Георги Тодоров Божинов                                                            - тук
Георги Чавдаров Анастасов                                                        - тук
Даринка Христова Станчева                                                       - тук
Даут Идриз Осман                                                                        - тук
Деница Ивайлова Димитрова                                                     - тук
Десислав Славов Чуколов                                                           - отсъства
Димитър Енчев Камбуров                                                           - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев                                                        - отсъства
Димитър Иванов Димитров                                                        - отсъства
Димитър Кинов Стоянов                                                             - отсъства
Димитър Николов Гъндев                                                           - тук
Димитър Стоянов Дъбов                                                             - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов                                                        - отсъства
Добромир Христов Гущеров                                                       - отсъства
Долорес Борисова Арсенова                                                       - отсъства
Донка Иванова Михайлова                                                          - отсъства
Дончо Стефанов Цончев                                                              - отсъства
Евгени Захариев Кирилов                                                           - отсъства
Евгени Стефанов Чачев                                                               - отсъства
Евгений Гинев Жеков                                                                  - отсъства
Евгений Спасов Иванов                                                              - тук
Евгения Тодорова Живкова                                                         - тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова                                          - отсъства
Евтим Костадинов Костадинов                                                  - тук
Екатерина Иванова Михайлова                                                   - отсъства
Елеонора Николаева Николова                                                   - отсъства
Елиана Стоименова Масева                                                        - отсъства
Емил Константинов Георгиев                                                     - тук
Енчо Вълков Малев                                                                      - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев                                                                - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов                                                          - тук
Жори Йорданов Алексиев                                                           - тук
Захари Димитров Георгиев                                                         - тук
Златко Тонев Златев                                                                     - тук
Ива Петрова Станкова                                                                 - тук
Иван Атанасов Колчаков                                                             - отсъства
Иван Георгиев Сотиров                                                               - отсъства
Иван Георгиев Стаматов                                                             - отсъства
Иван Добромиров Гороломов                                                     - тук
Иван Желев Илчев                                                                        - тук
Иван Йорданов Костов                                                                - отсъства
Иван Матеев Иванов                                                                    - тук
Иван Николаев Иванов                                                                - отсъства
Иван Николов Гризанов                                                              - тук
Иван Петков Даков                                                                       - тук
Иван Славов Иванов                                                                    - тук
Иво Първанов Атанасов                                                              - отсъства
Иглика Димитрова Иванова                                                        - тук
Илиян Вълев Илиев                                                                      - отсъства
Илияна Малинова Йотова                                                           - тук
Илкер Ахмедов Мустафов                                                            - тук
Илко Димитров Димитров                                                          - тук
Йовко Христов Йовков                                                                - тук
Йордан Димитров Костадинов                                                   - отсъства
Йордан Иванов Бакалов                                                               - отсъства
Йордан Кирилов Цонев                                                               - тук
Йордан Мирчев Митев                                                                - тук
Йордан Петков Йорданов                                                            - отсъства
Йордан Петров Величков                                                             - отсъства
Камелия Методиева Касабова                                                     - отсъства
Камен Костов Костадинов                                                          - тук
Касим Исмаил Дал                                                                       - отсъства
Кирил Николаев Добрев                                                              - отсъства
Константин Стефанов Димитров                                               - отсъства
Коста Димитров Цонев                                                                - отсъства
Костадин Александров Кобаков                                                 - тук
Костадин Стоянов Паскалев                                                       - тук
Красимир Дончев Каракачанов                                                  - отсъства
РЕПЛИКИ: Отсъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мога ли да кажа, че е тук, когато го няма? (Шум и реплики.) Това се отразява в стенографския протокол, спокойно.
Не беше в залата, а в ложата, там, където са журналистите.
Кристиан Иванов Вигенин                                                          - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян                                                   - тук
Лидия Сантова Шулева                                                                - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов                                                         - отсъства
Любен Андонов Корнезов                                                           - тук
Любен Любенов Дилов                                                               - отсъства
Лютви Ахмед Местан                                                                   - тук
Маргарита Василева Кънева                                                       - тук
Маргарита Спасова Панева                                                         - тук
Мариана Йонкова Костадинова                                                  - тук
Марина Борисова Дикова                                                            - тук
Марио Иванов Тагарински                                                          - отсъства
Мария Василева Капон                                                                - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева                                            - тук
Мария Станчева Вълканова                                                         - тук
Марко Николов Мечев                                                                 - тук
Мартин Димитров Димитров                                                     - отсъства
Маруся Иванова Любчева                                                            - отсъства
Мая Божидарова Манолова                                                         - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов                                                   - тук
Милен Емилов Велчев                                                                 - тук
Мима Тодорова Василева                                                            - тук
Минчо Викторов Спасов                                                             - отсъства
Минчо Христов Куминев                                                            - отсъства
Мирослав Димитров Мурджов                                                   - отсъства
Митко Иванов Димитров                                                            - отсъства
Митхат Сабри Метин                                                                   - тук
Михаил Райков Миков                                                                 - отсъства
Младен Петров Червеняков                                                         - отсъства
Муса Джемал Палев                                                                     - тук
Надежда Николова Михайлова                                                   - отсъства
Надка Балева Янкова                                                                    - тук
Надя Антонова Кочева                                                                 - тук
Неджми Ниязи Али                                                                      - тук
Ненко Викторов Темелков                                                           - тук
Нено Ненов Димов                                                                       - отсъства
Несрин Мустафа Узун                                                                  - тук
Нигяр Сахлим Джафер                                                                 - тук
Николай Аврамов Свинаров                                                       - отсъства
Николай Боянов Михайлов                                                         - отсъства
Николай Георгиев Камов                                                             - тук
Николай Петров Кънчев                                                              - отсъства
Нина Стефанова Чилова                                                              - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков                                                        - отсъства
Олег Григоров Попов                                                                   - отсъства
Олимпи Стоянов Кътев                                                               - тук
Павел Димитров Шопов                                                              - отсъства
Павел Михайлов Чернев                                                              - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов                                                           - отсъства
Петър Александров Симеонов                                                    - тук
Петър Владимиров Димитров                                                     - отсъства
Петър Георгиев Кънев                                                                 - тук
Петър Георгиев Мръцков                                                             - отсъства
Петър Кирилов Берон                                                                  - тук
Петър Станиславов Манолов                                                      - тук
Петър Стефанов Стоянов                                                             - отсъства
Петя Илиева Гегова                                                                      - тук
Пламен Александров Панайотов                                                - отсъства
Пламен Василев Славов                                                              - тук
Пламен Георгиев Ранчев                                                             - тук
Пламен Неделчев Моллов                                                           - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски                                                      - тук
Рамадан Байрам Аталай                                                               - тук
Рейхан Ибадула Аблеким                                                             - тук
Ремзи Дурмуш Осман                                                                   - отсъства
Росен Златанов Владимиров                                                       - отсъства
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова                               - тук
Руденко Радев Йорданов                                                              - тук
Румен Асенов Ангелов                                                                 - отсъства
Румен Иванов Такоров                                                                 - тук
Рупен Оханес Крикорян                                                               - отсъства
Светослав Иванов Спасов                                                           - отсъства
Светослав Христов Малинов                                                      - отсъства
Силвия Николаева Алексиева                                                     - тук
Силвия Тодорова Стойчева                                                         - тук
Снежана Великова Гроздилова                                                   - тук
Соломон Исак Паси                                                                      - отсъства
Станимир Янков Илчев                                                               - отсъства
Станислав Тодоров Станилов                                                     - отсъства
Станчо Николов Тодоров                                                            - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова                                         - отсъства
Стефан Антонов Софиянски                                                       - отсъства
Стойко Илиев Танков                                                                   - отсъства
Стоян Витанов Витанов                                                              - тук
Стоян Проданов Иванов                                                              - тук
Татяна Дончева Тотева                                                                - тук
Татяна Стоянова Калканова                                                        - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска                                        - тук
Тодор Михайлов Кумчев                                                             - тук
Тодор Найденов Костурски                                                         - тук
Тодор Николов Батилов                                                               - отсъства
Тома Янков Томов                                                                        - тук
Трифон Димитров Митев                                                            - отсъства
Фатме Муса Илияз                                                                        - тук
Фидел Димитров Беев                                                                 - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов                                                         - тук
Филиз Хакъева Хюсменова                                                         - тук
Филип Димитров Димитров                                                       - отсъства
Хасан Ахмед Адемов                                                                    - тук
Христина Христова Велчева                                                       - отсъства
Христо Боянов Величков                                                             - тук
Христо Дамянов Бисеров                                                            - тук
Христо Йорданов Кирчев                                                            - отсъства
Четин Хюсеин Казак                                                                    - тук
Юксел Али Хатиб                                                                         - тук
Юнал Саид Лютфи                                                                       - тук
Юнал Тасим Тасим                                                                       - тук
Юсеин Аптула Джемил                                                                - тук
Янаки Боянов Стоилов                                                                - тук
Яне Георгиев Янев                                                                       - отсъства
Яни Димитров Янев                                                                    - отсъства
Янко Александров Янков                                                            - тук
Ясен Георгиев Янев                                                                     - отсъства
Ясен Димитров Попвасилев                                                       - отсъства
Ясен Стоянов Пенчев                                                                  - отсъства
Има ли други народни представители, които сега са влезли и не са чули имената си?
Присъстват 116 народни представители. Народното събрание на основание чл. 81 няма необходимия кворум и не може да продължи своята работа.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Но текстът, който гласувахме, си е валиден?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Да продължим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можем да продължим, защото Народното събрание заседава и приема своите актове само при наличието на кворум. Кворумът е 121 народни представители. Ако бяхме в процес на разисквания, въобще нямаше да допусна искането за кворум.
Както ви е известно, това беше съобщено още в сряда. Утре започваме в 9,00 ч. до 12,30 ч. със законодателна дейност, след това ще има парламентарен контрол. Ще отговарят министрите Даниел Вълчев, Пламен Орешарски и Румен Петков. (Звъни.)

 
(Закрито в 13,59 ч.)
 
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председател:
Любен Корнезов
  
Секретари:
Митхат Метин
Светослав Малинов