Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
 
Секретари: Райна Йовчева и Светослав Малинов
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, раздаден ви е проект за програма за работата на Народното събрание за 21 и 22 юли 2005 г. Позволете да го оглася, за да можем да го гласуваме.
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
2. Проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на щетите, нанесени от наводненията, предизвикани от проливните дъждове през месеците юни и юли 2005 г. на обществени и частни сгради, пътна и железопътна инфраструктура, земеделската реколта и други.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
4. Първо четене на законопроекти за защита от шума в околната среда.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
6. Проект за решение за определяне срока на действие на Временната анкетна комисия, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 г. и 2005 г.
7. Проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
8. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 194 народни представители: за 189, против няма, въздържали се 5.
Програмата е приета.
Предложения по чл. 40, ал. 3.
Позволете ми да оглася, така както изисква сега действащият правилник, постъпилите законопроекти и проекторешения от 14 до 20 юли т.г.
Проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание с вносител Любен Корнезов ­ председател на Временната комисия за правилника.
Проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на щетите, нанесени от наводненията, предизвикани от проливните дъждове през месеците юни и юли 2005 г. на обществени и частни сгради, пътна и железопътна инфраструктура, земеделската реколта и други. Вносители са Лютви Местан и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносители са Долорес Арсенова и Борислав Великов. Водеща е Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за защита от шума в околната среда. Вносители са Борислав Великов и Долорес Арсенова. Водеща е Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за защита от шума в околната среда. Вносител е Георги Божинов. Водеща е Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител е Джевдет Чакъров. Водеща е Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносители са Атанас Папаризов и група народни представители. Водеща е Временната комисия по европейски въпроси.
Проект за решение за определяне срока на действие на временна анкетна комисия. Вносител е Владимир Дамгов.
Проект за решение за приемане на отчета за изпълнението на бюджета и на отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. Вносител е Министерският съвет.
Това е наборът от проекти, внесен в посочения период, за сведение на народните представители и на следящите работата на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, на 19 юли в деловодството на Народното събрание е постъпило писмо до председателя на Народното събрание от Централната избирателна комисия. В него се съобщава, че се прилага Решение № 358 от 18 юли 2005 г. на Централната избирателна комисия, с което се обявява за избрана за народен представител Марина Борисова Дикова от Национално движение Симеон Втори.
Необходимо е да извършим процедурата по встъпване в правомощията си на народен представител на госпожа Марина Дикова, така както е решено от Централната избирателна комисия.
Бих помолил тя да бъде поканена в пленарната зала.
Моля, госпожо Дикова, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен текста на клетвата. (Всички народни представители стават.)
МАРИНА ДИКОВА: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля госпожа Дикова да подпише клетвения лист, с което да удостовери полагането на клетва за народен представител.
Позволете също да ви направя още едно съобщение.
На 20 юли в Деловодството на Народното събрание е депозирана молба до председателя на Народното събрание от народния представител от 3. Многомандатен Варненски район Петър Станиславов Манолов. В молбата си той съобщава, че напуска парламентарната група на Коалиция “Атака” и се обявява за независим народен представител. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Това съобщение не се дискутира, не се гласува, то се съобщава за сведение на Народното събрание и на следящите работата му.
Моля господин Манолов да заеме място, което е свободно за независими народни представители в пленарната зала в края на сектора.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преминаваме към изпълнението на приетата от нас програма за работата на Народното събрание с точка първа:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
На първо четене той е приет на 15 юли 2005 г.
Моля ви за минутка внимание, за да ви напомня, че в решението, което приехме с вас, за ускорени процедурни правила, решихме при второ четене, когато няма направени писмени предложения или възражения по съответните текстове, те да не се четат от докладчика в пленарната зала, а текстовете се прилагат към стенографския протокол, все с цел да се пести парламентарно време.
Давам думата на докладчика на Временната комисия по правни въпроси, който да представи подготвения доклад за второ четене на законопроекта, господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! По този законопроект има няколко предложения. Мисля, че те следва да бъдат обсъдени след като ги докладвам.
Наименованието на закона е: “Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чухте предложението на господин Стоилов.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 1 има предложение от народния представител Яни Янев в две точки.
Неговото предложение по т. 1 е прието от комисията, а предложението му по т. 2 е за създаване на ал. 2 със следното съдържание, което не е прието от комисията:
“(2) Чужденец, който при влизане в Република България не може да посочи адрес на пребиваване, е длъжен да посочи в адресната карта населените места, в които има намерение да пребивава, или маршрут. В срок до 24 часа от установяването си в съответното населено място същият е длъжен да подаде адресна карта до съответното районно полицейско управление.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителите и предлага следната редакция на § 1:
Член 18 се изменя така:
“Чл. 18. (1) При влизане в Република България чужденецът декларира целта на посещението си и посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи. Това изискване не се прилага за гражданите на държавите-членки на Европейския съюз.
(2) Чужденците, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на междуправителствени организации в Република България, се регистрират в Министерството на външните работи.
(3) Чужденците, които преминават транзитно през територията на Република България и напускат страната в срок от 24 часа, не попълват адресни карти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Допълнението, което е направил народният представител Яни Янев, според мен трябва да се съгласува с допълнението, което и аз направих по-нататък, така че тези изисквания, които не се прилагат за граждани на страните-членки на Европейския съюз, да не се прилагат и за граждани на други държави ­ членки на Европейското икономическо пространство. След като сме приели по-нататък този принцип в законопроекта, редно е това да бъде прието и в този първи текст, който в момента се приема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Папаризов, Вашето предложение е по § 2, така както сега е оформено.
Бих помолил господин Янаки Стоилов да коментира как би предложил да процедираме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест, да стане: “Не се отнася за граждани на държавите-членки на Европейския съюз, както и за граждани на другите държави-членки на Европейското икономическо пространство.” Това е текст, който комисията е възприела по-надолу в § 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Молбата ми е господин Стоилов да подскаже как предлага да процедираме, дали е допустимо в § 1 да отразим текста, който е дискутиран в § 2?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че може да се промени текстът, нека да изслушаме всички изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението е да чуем и други мнения и тогава господин Стоилов ще направи предложение.
Заповядайте, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да спра вашето внимание на първото предложение на колегата Яни Янев за добавяне на ново изречение в ал. 1 на чл. 18.
Практически за държавите-членки на Европейския съюз съгласно чл. 22 от Шенгенското споразумение съществуват два режима за регистрация на чужденците.
Първият е свързан с попълването на адресни карти при влизането в съответната страна и такъв режим се използва във Франция, в Испания, в, ако не ме лъже паметта, Германия, във Великобритания.
Вторият режим е когато чужденците пристигат в съответната държава, да се регистрират в съответните полицейски управления. Такъв е режимът в Германия и в Холандия. Ежегодно от тези страни се връщат редица наши сънародници, които не са изпълнили своето задължение да се регистрират в съответните полицейски управления.
У нас досега съществуваше режим, по който чужденците, в това число и гражданите на Европейския съюз, трябваше да се регистрират в съответните районни полицейски управления. С предложението по ал. 1 на чл. 18 този режим се облекчава, като при влизането в страната се попълва адресна карта. Типичен пример за такова попълване на адресна карта е във Великобритания, която е членка на Европейския съюз, но не е членка на Шенгенското споразумение. Разбира се, нашата страна не е членка на Шенгенското споразумение, това ще стане две години след приемането ни в Европейския съюз, но, така или иначе и задълженията на чл. 22 би следвало да бъдат отразени в нашето законодателство.
Мисля, че с това, което въвеждаме в момента, ние не изпълняваме нито един от двата режима, които са споменати в чл. 22 от Шенгенското споразумение.
С отпадането на това изискване за гражданите на страните-членки на Европейския съюз за регистрация при влизането в страната и попълването на тази адресна карта остава единствената възможност те да се регистрират в хотелите, в които ще пребивават. В нито един друг случай не е предвидено такава адресна регистрация да бъде извършена.
Трябва да се има предвид, че и България все пак ще бъде външна граница на Европейския съюз. Трябва да се има предвид, че редица страни ще отправят към нас искания за даване на данни на чужди граждани на страни-членки на Европейския съюз, които ще пребивават в страната.
Затова смятам, че включването на това ново изречение към ал. 1, макар и то да показва духа и настроението на българския парламент в началото на неговата работа ­ да дадем един по-благоприятен режим на гражданите на страните-членки на Европейския съюз, създава голям хаос във вътрешната уредба в нашата страна и значително се отклонява от разпоредбите на чл. 22 от Шенгенското споразумение.
Ето защо предлагам това решение да не се подкрепи от пленарната зала. Между другото то беше взето доста трудно вчера в комисията ­ с 9 на 7 гласа, при положение, че представителите на Министерство на вътрешните работи не можаха да ни дадат достатъчно убедителен отговор за това кое е наложило включването на това изречение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Червеняков, само за минутка. Всъщност Вашето предложение е да отпадне последното изречение на ал. 1 от чл. 18, така както го предлага комисията сега. Разбрах, благодаря.
Заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм вносител на това предложение. Идеята в някаква степен господин Червеняков я посочи в мотивите ­ че действителното ни желание е да се опитаме да направим един режим, подобен на това, което има като отношение вече към българските граждани, влизайки в държавите ­ членки на Европейския съюз.
Много добре си спомням при нееднократни мои посещения в европейските държави как всъщност нас на границата никой не ни кара да посочваме адрес, регистрация и място, където ще отседнем. Но очевидно е, че освен този елемент на съпоставимост на отношението на българите, отивайки в Европа, има и други различни изисквания с оглед на сигурност, които налагат все още тази разпоредба да не бъде възприемана.
Времето при обсъждането на този законопроект беше твърде кратко. След допълнително направените консултации, след вчерашния ден, и изслушвайки възраженията на колегите, които бяха направени, аз считам, че е разумно на този етап да оттегля това предложение. Смятам, че имаме достатъчно време за предложението, което направихме и в рамките на комисията се възприе, да има един продължителен период от време “Vocatio legis”, за влизане на закона в сила, тоест той да влезе от 1 януари 2006 г., в който период от време смятам, че ще можем да изгладим тези детайли както по отношение на реципрочното отношение на българските граждани при посещенията в чужбина и влизането на граждани на Европейския съюз в България, с оглед на адресната регистрация, а така също и на част от хипотезите, които не са обхванати от обсъжданите в момента текстове. А това именно визираше предложението ми по ал. 2 на чл. 18 ­ ако чуждестранен гражданин, влизайки в България няма предварително уговорено място, където да пребивава, той не е организиран турист, няма намерение да пребивава в хотел или друго място, където може да се регистрира, по какъв начин ще идентифицира присъствието си в страната, след като на границата не може да посочи адрес?
Така или иначе смятам, че тези детайли могат да бъдат допълнително обсъдени и уточнени, поради което оттеглям направеното предложение за промените в ал. 1 и за нова ал. 2 на чл. 18 от Закона за чужденците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Други желаещи?
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател. Добре е наистина Вашият поглед да стига и до дясната страна на залата.
Мисля, че след като господин Янев оттегля предложението си, действително трябва да се гласува текстът без това изключение, защото има три неща, които станаха ясни.
За съжаление вчера Министерство на вътрешните работи не обясни достатъчно ясно това, което беше попитано от самата комисия: какви са изискванията на самото Шенгенско споразумение?
Има три неща, които трябва да знаем. Първото е, че задължително по чл. 22 трябва да има регистрация.
Второто е, че по сега действащия режим това става пет дни след влизане на чужденците в България.
 И третият фактор всъщност е, че с внесения закон на практика се предлага облекчаване на този режим при влизане в страната да се прави тази регистрация.
Ако ние наистина приемехме текста, който вчера комисията утвърди, ще нарушим едно от изискванията на Шенгенското споразумение да няма никакъв регистрационен режим. А това, което вчера ни беше обяснено, беше, че всъщност по този текст, който вносителите предлагаме, режимът ще бъде облекчен, всеки чужденец, включително и гражданин от Европейския съюз, ще се регистрира много по-бързо при влизането в България, тъй като очевидно и по Шенгенското споразумение не можем да имаме режим, който да изключва въобще каквато и да е регистрация.
При оттеглянето на предложението от господин Янев, господин председател, аз считам, че процедурно трябва да се гласува текстът, предложен от комисията, без изречението, което се включва в предложението на господин Янев, и по този начин да спазим духа и на Шенгенското споразумение, и на текста на вносителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, благодаря на всички колеги, които се включиха в дискусията и смятам, че въпросът беше достатъчно изяснен.
Само искам да ви цитирам чл. 22 на Шенгенското споразумение: “Регистрацията може да бъде извършена по избор на всяка договаряща страна или при влизането”, който принцип сега се възприема в нашето законодателство, “или в срок от три работни дни от датата на влизане във вътрешността на страната”.
Именно за да изпълним едно от тези две условия, както и господин Янев се съгласи, е необходимо да отпадне неговото предложение.
Затова аз ще прочета текста в първоначалния вариант, за да бъде стриктно от процедурна гледна точка.
Чл. 18, ал. 1 предлагаме да бъде гласувана със следния текст:
“При влизане в Република България чужденецът декларира целта на посещението си и посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи.”
Останалите алинеи са без промяна, а ал. 1 ­ с цитираното току-що съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Означава ли това, господин Стоилов, че сега би трябвало да гласуваме първо отпадането на последното изречение в § 1?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Понеже то е влязло вече в доклада на комисията, от формална гледна точка нека да проведем това гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля в такъв случай, уважаеми дами и господа, да гласуваме предложението в текста, предложен от комисията ­ чл. 18, ал. 1, да отпадне последното изречение, започващо с израза “това изискване не се прилага”.
Моля да гласувате.
Гласували 174 народни представители: за 162, против 10, въздържали се 2.
Предложението се приема.
В такъв случай очевидно отпада като възможност да бъде дискутирано и предложението на господин Папаризов, тъй като отпада текстът, към който той го предлагаше.
Предлагам да гласуваме целия текст на предложения от комисията чл. 18, трите алинеи ­ първа, втора и трета, от които първата алинея е коригирана така, както току-що беше гласувано.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 177, против 1, въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
Господин Стоилов, моля да ме извините за момент.
Обръщам се към ръководствата на парламентарните групи. Моля ви колеги, тъй като предстои т. 2, проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на щетите от наводненията от проливните дъждове, засега получих предложения...
Госпожо Мозер, заповядайте за отрицателен вот.
Ще обясня обръщението си към парламентарните групи след изказването на госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Аз гласувах “против”, за да имам възможност да обърна внимание на комисията и специално на господин Стоилов по въпроса, защото и той пътува.
Давате ли си сметка какво ще стане на летищата, ако всеки, който влиза, трябва да попълва и тази карта? Аз ви съветвам да намерите някакъв начин, или те да се раздават по самолетите, ако това стане, или да се намери друг начин, защото на летищата така и така става стълпотворение, когато се пътува.
Струва ми се, че няма защо да създаваме неприятно впечатление още в началото, да не говорим за другите неособено добре уредени неща. Затова помислете по този въпрос.
Аз гласувах “против”, за да помислите как да улесним хората, които идват тук, особено в една страна, която иска да развива туризъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отрицателен вот като сигнал за допълнителен размисъл.
Молбата ми към групите беше да представят кандидатурите си за членове на Временната анкетна комисия. Вече има и второ предложение от Български народен съюз. Това се налага, когато преминем към т. 2, да можем да решим и състава на комисията.
Заповядайте, господин Стоилов, да докладвате § 2.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 2 има предложение от народния представител Атанас Папаризов, което е подкрепено от комисията. Ще ви прочета редакцията на § 2, както се предлага той да бъде приет:
”§ 2. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 14 “чл. 28, ал. 6” се заменят с “чл. 18, ал. 2”.
2. Създава се ал. 3:
“(3) Изискването по ал. 1, т. 2 за разкриването най-малко на 10 работни места за български граждани не се отнася за граждани на държавите ­ членки на Европейския съюз, както и за граждани на други държави, членки на Европейското икономическо пространство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Папаризов, ще обосновете ли предложението си? То е саморазбиращо се.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Бих искал да помоля господин Папаризов да изясни какво точно означава “европейско икономическо пространство”. Това е някакъв много странен за мен... (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина, ако обичате.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Това не е училище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпросът не е дотам очевиден.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Добре, добре, имало го по-нататък, извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията.
Гласували 179 народни представители: за 177, против няма, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако разрешите, господин председател, ще докладвам параграфи 3, 4 и 4а. Предложенията по тях са следните:
“§3. Член 26а се отменя.”
Комисията подкрепя предложението на вносителите.
“§ 4. В чл. 28, ал. 1, 2 и 6 се отменят.”
Комисията подкрепя по принцип предложенията на вносителите и предлага да се добави и ал. 5. В такъв случай параграфът добива следния вид:
“§ 4. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1, 2, 5 и 6 се отменят.
2. В ал. 7 думите “ал. 6” се заменят с “чл. 18, ал. 2”.”
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов да се създаде § 4а със следното съдържание:
“§4а. В § 1 на Допълнителните разпоредби да се създаде т. 7а със следното съдържание:
“7а. “Европейското икономическо пространство” е икономическа общност, която включва държавите-членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.”
Комисията подкрепя направеното предложение.
Само едно разяснение. Терминът “европейско икономическо пространство” се употребява на още няколко места в българското законодателство, но тук за първи път ние му даваме това определение, което съответства и на договора за членството на България в Европейския съюз.  Според мен е добре да има яснота на тази категория. Това са предложенията на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
На вашето внимание са три параграфа ­ 3, 4 и 4а. Имате думата.
Уважаеми колеги, има ли желаещи?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като председателят на комисията господин Янаки Стоилов каза, че за първи път определяме “европейското икономическо пространство”, а господин Стоянов зададе този въпрос, това е една динамична общност. В нея беше и Швейцария. Тя излезе, сега отново след референдум води преговори да влезе в него. Така че може би в много скоро време ще трябва да допълним този текст с още една държава ­ Швейцария, която по същество прилага всички икономически правила на Европейския съюз. Това е просто за информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов. Както си позволих да отбележа, въпросът не е лишен от съдържание, защото отговорът не е докрай очевиден.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложените от комисията параграфи 3, 4 и 4а.
Гласували 169 народни представители: за 169, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Накрая ще докладвам предложението за “Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. Параграф 1, § 2, т. 1 и § 4 влизат в сила от 1 януари 2006 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.
По § 5 не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 169, против и въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
С това е приет на второ гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за чужденците.
Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ЩЕТИТЕ, НАНЕСЕНИ ОТ НАВОДНЕНИЯТА, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ПРОЛИВНИТЕ ДЪЖДОВЕ ПРЕЗ МЕСЕЦИТЕ ЮНИ И ЮЛИ 2005 Г. НА ОБЩЕСТВЕНИ И ЧАСТНИ СГРАДИ, ПЪТНА И ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЗЕМЕДЕЛСКАТА РЕКОЛТА И ДР.
Бих помолил някой от вносителите на проекторешението да го представи.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, падналите дъждове, градушки и бурите през последните два месеца нанесоха огромни щети на населението, на инфраструктурата, на реколтата, създадоха сложна ситуация в редица региони на страната, а на места дори кризисна. От изнесената пред нас в петък информация от министър-председателя и ресорните министри става ясно, че са засегнати над 60 общини, че са унищожени обекти на пътната и железопътна инфраструктура, над 80 моста, стотици километри пътища, стотици хиляди декари селскостопанска реколта е под водата, хиляди селскостопански животни са унищожени. Стотици домове са разрушени, хиляди такива са необитаеми. Очевидно е, че човешката трагедия на хиляди български семейства и безпрецедентните загуби изискват ангажирането на всички български институции за преодоляване на последствията от тези природни бедствия. Според нас ангажиментът само на изпълнителната власт и на местната в лицето на общините не е достатъчен за преодоляване на щетите от тези кризисни ситуации. Ние смятаме, че българският парламент също трябва да се ангажира и да поеме своята отговорност при преодоляването на тези щети, при компенсирането на хората, при изготвянето на съответните мерки за преодоляване на последствията от тези природни бедствия.
Ето защо Парламентарната група на Движението за права и свободи внесе предложение след изслушването на информацията, поднесена ни от министър-председателя и министрите, за създаване на временна комисия, която да проучи щетите, предизвикани от наводненията и проливните дъждове, и да предложи на българския парламент мерки за преодоляването им. Ние смятаме, че това ще ангажира отговорността на българския парламент по преодоляване на щетите от тези природни бедствия и тази комисия след проучване на размера на щетите ще предложи адекватни действия както по отношение координацията на всички власти ­ изпълнителната и общинската, така и по отношение на необходимите промени в законодателството.
След първоначално изслушване на хората, които участваха в преодоляване на тези кризисни ситуации има становище, че Законът за кризите не действа. Една от задачите на тази комисия ще бъде да установи дали действително действа, дали е необходимо той да бъде изменен или допълнен или е необходимо да бъде направен нов такъв.
Размерът на щетите очевидно изисква и санкцията на парламента относно това как изпълнителната власт ще ги компенсира. Адмирирайки това, че изпълнителната власт в лицето на министъра на финансите поиска от Европейската комисия компенсация от съответните фондове, смятам, че това искане ще има много по-голяма тежест, ако с него се ангажира и българският парламент. Това би могло да бъде също едно от решенията на комисията, което да бъде предложено за решение от Народното събрание.
Решаването на тези проблеми очевидно изисква приемането на решение за създаване на такава комисия. Ето защо аз ви призовавам да вземем това решение и в много оперативен порядък да поемем своята отговорност за преодоляване на щетите от тези природни бедствия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Коалиция “Атака” заявяваме, че подкрепяме предложението за създаването на такава комисия, още повече че държавата абдикира в това отношение. Имаме предвид случилото се в последно време след проливните дъждове. И ние ще се съгласим с казаното от господин Цонев, че не само, че не действа Законът за кризите, но и съответното специализирано министерство, водено от госпожа Филиз Хюсменова, също не действа.
Във връзка с това ние наистина сме съгласни, че такава криза, такъв всеобхватен проблем, какъвто тя предизвиква в България, не е имало от десетилетия насам. Ето защо държавата трябва да влезе в ролята си от това най-високо място и да бъде съставена една такава комисия със строго дефинирани задачи в много отношения и направления, в които трябва да се работи за преодоляване на последиците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Шопов.
Има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позицията на Обединените демократични сили е, че искането на депутати от БСП и ДПС цели отклоняване на общественото внимание от въпроса, който беше повдигнат от Обединените демократични сили. Истинският въпрос всъщност е каква е точната сума на средствата, изразходени до момента за покриване на щетите от бедствията? Каква е сумата за превенция от природни бедствия и как са разходвани тези средства? Във връзка с това е важно да се отбележи, че през 2004 г. към Комисията за защита на населението при бедствия и аварии бе създаден координационен съвет с бюджет над 814 хил. лв. Той е предназначен за извършването на анализи на критични ситуации и изграждане на система за прогнозиране на особено опасни метеорологични явления. Въпросът е как са похарчени тези средства, къде са тези анализи? Не е ли точно този комитет, който трябва да покаже предварителния анализ на ситуацията?
Също така за нас е важно какво е разпределението на средствата конкретно по общини? На каква основа е преценявано на кои общини какви средства да се отпуснат? Какви средства също така е предвидило правителството до края на годината и на какъв принцип ще се разпределят?
Като цяло какви резултати са постигнати срещу направените разходи, тоест каква е ефективността на разходите? Защо правителството не обяви кризисно положение, след като 17 общини направиха това? Необявяването на криза запазва висока степен на лично усмотрение в разходите на изпълнителната власт във връзка с бедствията. Цялата тази информация би трябвало да бъде много детайлно публикувана в Интернет, така че всеки български гражданин да знае как са били изхарчени неговите данъци, а и пострадалите хора да са наясно точно какво се прави и какво ще се прави по въпроса.
Правителството не разполага с други пари освен тези, които събира като данъци, и би следвало да има прозрачност и отчетност. По подобен начин стои въпросът с преизпълнението на приходната част на бюджета. Напомням ви ­ 1,5 млрд. лева преизпълнение на приходите за миналата година, тази година може би повече. Докато няма отчетност и проверимост на тези разходи всички съмнения относно ефективност, целесъобразност и възможни неправомерни действия ще бъдат основателни.
Забележете, предметът на дейност на временната комисия, предлагана от депутати от ДПС и БСП, ще бъде проучване на щетите, нанесени от наводненията, предизвикани от проливните дъждове през месеците юни и юли 2005 г. на обществени и частни сгради, пътна и железопътна инфраструктура, земеделска реколта и други. Тъй като това е част от работата на изпълнителната власт, напомняме, към която участва и ДПС, неформално и неявно и БСП, смятаме, че това е самопризнание, че правителството не си е свършило добре работата. Не трябва да се забравя, че парламентът осъществява контрол върху работата на правителството, а не проучва и оценява щети. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Димитров.
Не виждам желание за реплики.
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Цонев! Ролята на Народното събрание съгласно чл. 62 от Конституцията на Република България е: Народното събрание осъществява законодателна власт и упражнява парламентарен контрол. Ролята на Народното събрание не е да свърши работата на изпълнителната власт, да прави проучвания, тъй като Народното събрание няма инструмента за това.
Затова Обединените демократични сили са за: да се промени статутът на комисията, да се направи от типа, както беше за магистрала “Тракия”, както беше за предприсъединителните фондове, правителството да докладва как е действало и защо съгласно Закона за управление при кризи. За съжаление, той така е направен, че четири институции могат да обявят кризисно положение ­ от Министерския съвет Съветът за сигурност да обяви кризисно положение през областни управители, през кметове, та до Външно министерство, но понеже кметовете са буферите, които застават между гражданите и централната власт, те обявяват кризисно положение и понеже обезпечаването на средствата при кризисно положение се осъществява от две институции. Съгласно закона, ако се приеме чл. 61 ­ да бъде приложен от правителството, то правителството се ангажира чрез държавните инструменти и фондове да обезщети гражданите и общините. Тоест да влезе в сила чл. 67 от Закона за управление при кризи, тъй като общините се задължават да имат такъв фонд за управление при кризи, но е просто смешно да дискутираме какви са материалните възможности на общините.
Една малка община, край която има язовири, край която има отводнителни канали, край която има редица други съоръжения, които са задължение именно на държавата, с всички тези институции, които са записани в Закона за управление при кризи, които човек даже не може и да запомни ­ толкова сложно е направен този закон, че едва ли не България е една страна от типа на Китай, да речем, или Съединените щати; толкова много институции трябва да управляват кризите, че даже не можеш да ги разучиш, ако отвориш закона. Тоест целта е правителството да обяви кризисно състояние в тези общини, където гражданите в края на краищата чакат да бъдат обезщетени. Не е целта тук да се събираме по разни комисии, да привикваме кметове, да вършим работата на министъра без портфейл, да ни дава данни, ние да излизаме със становище и да говорим колко е крив, прав Законът за управление при кризи ­ ние знаем много добре, че този закон не действа. Той просто няма как да действа.
Затова поначало подзаконовите актове не са излезли и много е важно тук да се излезе не с решение за създаване на комисия за проучване на щетите, това не е работа на Народното събрание, а Народното събрание да вземе решение да задължи правителството да обяви кризисно положение. Тези граждани, които очакват помощ от държавата, да си я получат, а не отново да тупаме топката тук и отново да играем пиесата “Новите дрехи на царя” ­ пак някакви действия, пак нещо се върши и накрая народът е гол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Кирчев.
Господин Местан, заповядайте за реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Кирчев! Аз ще бъда коректен да кажа, че миналата седмица правилно Парламентарната група на Обединените демократични сили ангажира вниманието на пленарна зала с този проблем, като предизвика процедура за изслушване на министър-председателя и на министъра без портфейл. Това беше едно правилно политическо действие, което отчиташе именно безпрецедентния характер на трагедията, която сполетя хиляди български семейства. В Парламентарната група на Движението за права и свободи бяхме учудени от факта, че вие се ограничихте и се задоволихте само с изслушване на изпълнителната власт и не предложихте проект за решение.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Внесли сме питане.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не мога да коментирам, разбира се, основанията ви за това, това е ваш проблем, но ние считаме, че създаването на временна комисия е повече от необходимо, защото безпрецедентната трагедия налага повече от всякога обединяване на усилията и на парламент, и на правителство, и на местните власти, защото ресурсите на изпълнителната власт в рамките на предвидените в бюджета средства за това явно са недостатъчни за преодоляване на последствията.
Едно ангажиране на парламента е повече от необходимо и по тази, и по още една причина. Тук отварям една скоба, в работата на тази временна комисия с консултативни функции задължително трябва да участва Националното сдружение на общините. Нека на място да се провери как действа Законът за управление при кризи. Парламентът приема актове, но би трябвало да има и задължението да провери на място как се прилагат тези актове на парламента. Мисля, че ако 14 народни представители проучат всичко това на място и предложат доклада си, това е повече от необходимо.
Моля Парламентарната група на ОДС да приеме нашия проект за решение не като конкуренция на инициативата ви, а като решение, предизвикано от вашата инициатива, което доразвива дискусията, която вие предизвикахте миналата седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Кътев, заповядайте за втора реплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, дами и господа! Репликата ми е към уважаемия господин Кирчев. Доколкото си спомням, Вие бяхте кмет и би следвало да знаете, че криза обявява кметът на общината. Ако бедствието е по-голямо и в рамките на няколко общини, областният управител обявява криза в рамките на областта. Когато кризата е в няколко области едновременно, тогава правителството би могло да обяви криза в цялата страна. В нашия конкретен случай няма такова нещо. Няма общо бедствие по едно и също време във всички общини. В Софийска област се започна първо, след това отиде ­ Габровска, през цялата страна, но не е криза в цялата страна едновременно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Кътев.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Господин Кирчев, заповядайте за дуплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кътев, уважаеми господин Местан! И двамата сте хора с много опит. Господин Местан е отличен юрист и няма защо да цитираме отново чл. 62 на Конституцията ­ с какво се занимава парламентът.
На господин Кътев искам да кажа, че много добре е разучил Закона за управление на кризите, обаче не знам защо той гледа с широко затворени очи. Когато в България толкова много области се наводниха, ние да говорим, че правителството не трябвало да се ангажира, това е просто парадокс. Нека да чуят кметовете какво е отношението на НДСВ и на ДПС ­ сегашното управляващо мнозинство, към тези хорица, извинявам се, че така ги наричам ­ с умалително име, които чакат някой да им помогне. И ние в този момент се чудим пак как да спрягаме приказката “Новите дрехи на краля”. Дайте да подтикнем наистина правителството да вземе едно решение, че в България има криза. Правителството да си поеме материалните отговорности към хората, да им помогне и дайте да не шикалкавим! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Демократи за силна България ще подкрепят създаването на временна комисия, но ние категорично настояваме да бъде променен предметът на нейната дейност. Не е работа на Народното събрание да предлага мерки за решаване на проблемите в такава ситуация. Това е първостепенно задължение на правителството и затова ние настояваме временната комисия, освен да проучи размера на щетите, да проучи дейността на правителството за тяхното предотвратяване и преодоляване. Ние искаме да бъдат обхванати и двата аспекта на задължения на правителството, нещо, което очевидно не беше направено. И за всички нас, най-вече за хората от пострадалите райони, е важно да се оцени какво не беше направено, за да направим верните изводи в бъдеще, за да не се повтарят подобни ситуации.
Възможно е, разбира се, да се констатира, че има и законови несъвършенства. Но в същото време вече е ясно, че не бяха взети адекватни мерки между първата и втората вълна на наводненията. Не бяха дадени указания за почистване на коритата на реките, не бяха дадени указания за съгласувано и премерено изпускане на язовирите, в които водата се намира в критични нива, не беше почистена канализацията, не са поддържани редица съоръжения, които станаха причина за тези огромни наводнения. Всъщност, напълно отсъства превантивна дейност, напълно отсъства и адекватна реакция за преодоляване на последиците. Затова, ако ние наистина искаме да помогнем, ще се съгласим, че предметът на дейността на тази комисия трябва да бъде различен.
Затова ние предлагаме в т. 2, вместо редакцията, която е предложена, да приемем следната редакция: “Временната комисия да проучи размера на щетите и дейността на правителството за тяхното предотвратяване и преодоляване.”
Точка 3 да стане: “Временната комисия да се произнесе с решение в едномесечен срок.” Точка 3 става т. 4, а т. 4 от сегашното решение се заличава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Манева.
Господин Станилов, заповядайте, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Моето изказване е свързано с изказването на колегите от Демократи за силна България и от Обединените демократични сили. Те обърнаха внимание на това, че почти не се забелязва в България отчетност при изразходването на подобни средства. Това е всеобщо. Моят опит за наблюдения на изразходването на подобни средства от различни външни фондове, бедствия и аварии в различни райони, разбира се, на дребно, нямал съм възможност да погледна и на цяло, показва, че при разходването на валутни средства само част от тях достигат до своите адресати. Особено, когато се касае, както е в случая, до използването на различни строителни фирми, сключване на договори по държавни поръчки и т.н., даже и когато те са в сферата на бързата процедура. Най-често не се контролира изобщо как са изпълнени тези поръчки ­ какво е построено, какво е направено, особено по инфраструктурата, и част от парите потъват в нечии джобове.
В този смисъл бих искал да обърна внимание на бъдещата комисия да бъде създаден, предложен или да бъде проконтролиран чрез строителството някакъв механизъм, който в края на краищата да даде един доклад как се изразходват подобни средства и как ще бъдат изразходвани в случая. Убеден съм, как да се изразя, че мърляво ще бъдат изпълнени тези неща ­ част от парите няма да достигнат до своите адресати, ще потънат по кметове, по приятелски фирми и т.н. и на цялата тази далавера в края на краищата трябва да бъде сложен край.
В контекста на изказванията и на предишното заседание и на питанията се изказваше едно недоволство, че в България законите не функционират както трябва. Ами, от кого зависи? Зависи от нас и от правителството. Аз ви предлагам, “Атака” ще бъде конструктивно настроена в цялата работа на това Четиридесето Народно събрание, просто да се обърне внимание на това. Ние се оплакваме, че сме на опашката за влизане в Европейския съюз, ама защо там има затруднителни механизми?! Не, защото не сме изпълнили изискванията, а хората гледат какъв хаос цари у нас, и никой не иска една хаотична държава, инстинктивно не иска да є бъде партньор. Хайде да си подредим държавата и тогава ще стане. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всички изказващи се дотук казаха, че законът не действа. Като юрист не мога да се съглася, че един закон, който е приет от Народното събрание, не действа. Точната дума е, че той не е приложен.
Член 53 изрично казва, че кризисно положение се обявява на територията на цялата страна или на част от нея при заплаха или възникнала криза. По-нататък в ал. 2 се казва: “Целта на обявяване на кризисно положение е предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризата.” Ние във всички случаи на територията на огромна част от България сме в ситуация на преодоляване на последиците от възникналата криза.
И при изслушването на Министерския съвет, на ресорните министри, и сега в дебата, става ясно, че има кризисно положение на огромни територии на Република България. А Министерският съвет, по една или друга причини, досега не обявява кризисно положение. Създаването на анкетна комисия не е лошо нещо, но това отлага с близо месец време решаването на едно положение, което е съществуващо сега и в момента.
Ето защо аз си позволявам и предлагам на вашето внимание да има т. 4, която да каже нещата така както са по закон, а именно: “Народното събрание задължава Министерския съвет да обяви кризисно положение на части от територията на страната с оглед преодоляване последиците от кризата.” Едва обявяването на кризисно положение ще задейства всички останали механизми в така или иначе един приет закон, което ще позволи действително да могат да се обезщетят всички щети, които са възникнали, включително и на отделните физически лица, еднолични търговци и юридически лица. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Николова, моля да напишете текста на листче.
Заповядайте за изказване, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, колеги! Искам да изразя моето становище в подкрепа на създаването на комисията по следните причини:
Смятам, че тя ще изпълни една важна за всички нас задача. Ще споделя опита си като доскорошен областен управител на Варненска област. Вие си спомняте, че и през зимата имахме изключително тежки метеорологични условия, каквито в нашата страна през зимни условия не са се случвали десетилетия наред. Стари варненци казаха, че такава зима във Варна не е имало повече от 70 години. Очевидно е, че наводненията и щетите през последните няколко седмици са тип климатични явления, които в нашата страна не са се случвали много, много дълго време. Общо взето параметрите на кризисните ситуации до голяма степен предопределят и системата, която трябва да им противодейства. Считам, че голямото значение на тази комисия е да обобщи и изясни реалния мащаб на бедствията.
Второ, считам, че е необходимо към тази комисия да бъдат привлечени и експерти ­ научни работници, за да прогледнем в параметрите на климатичните промени, които настъпват като цяло на планетата Земя и това, което се случва в частност в нашата страна, защото очевидно е, че няма да се разминем само с тази зима и тази пролет. Вероятно подобни бедствия с подобни мащаби ще имаме и в бъдеще. Това налага на базата на тези проучвания да предвидим адекватните мерки за действие на държавната машина ­ на правителството, областите и общините, за да могат да реагират на подобен мащаб бедствия.
Вследствие на това, което се случи през зимата, вие си нямате представа колко много бяха полезните опити и неща, които се въведоха в системата в динамика като противодействие на подобни бедствия, които не бяхме отчитали преди това, защото не се бяха случвали. Това е ценността на такава комисия ­ да ни даде онези изводи, които ще направят възможна системата за противодействие и ако щете, да усъвършенстваме новия Закон за управление на кризи. Няколко пъти бе поставен въпросът, че този закон не действа. Погледнете в Преходните разпоредби ­ там има време и условия, при които той трябва да се снабди с необходимите подзаконови нормативни актове. Забележете също, колеги, че се предвижда финансовата подкрепа на този закон да бъде от 1 януари 2006 г. Разбирате, че когато един закон не е обезпечен финансово, той много трудно ще започне да функционира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Янев.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Янев, за да си извадим изводи и поуки, трябва да видим дали да се оценяват щетите или действията на правителството. Това е основният въпрос. Според мен трябва да се оценяват действията на правителството. Щетите има кой да ги оценява. Ако няма кой да ги оценява, това означава, че нямаме правителство. Вие смятате, а и аз смятам, че имаме правителство, независимо че е в оставка. Така че за да имаме изводи и поуки следващия път и да има по-добра реакция при подобно положение, трябва тази комисия като предмет на дейност да има оценка на ефективността на правителството по отношение на мерките, които е предприело. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Смятам, че действията на правителството бяха много подробно разисквани по време на парламентарния контрол. Безспорно е, че във времето, когато ще се прави детайлният анализ, там ще бъдат обсъждани конкретните действия и поведение в тази ситуация и криза, но аз считам, че ние не можем да генерализираме изводите си за правилност или неправилност именно поради това, защото казваме, че кризисни ситуации в този обем и вид в нашата страна не са се случвали десетилетия наред. Тоест ние нямаме модел на поведение. Кой е онзи модел на поведение, който вие ще ми препоръчате, за да ми кажете, че така е правилно да се постъпи, а иначе не е правилно?!
Обемът на работа, който ще свърши тази комисия, смятам, че ще бъде полезен като цяло, но не с оглед на действията и оценката на това, което е направило правителството, а с оглед на намирането на формулата и поведението на онова, което на нас ни предстои да се случва в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Янев.
Господин Кътев, имате думата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм склонен да подкрепя създаването на такава комисия, още повече, че може би с още няколко колеги от залата сме участвали пряко ­ не като наблюдатели, да го гледаме по телевизията и да четем във вестниците, а пряко и конкретно в ликвидирането на бедствието. Защото то наистина беше бедствие! Софийска област бе затрупана два пъти поред, една след други вълни, пряко, по поречието на р. Искър, в Етрополе, Правец, Своге, Калугерово. На мен ми е абсолютно ясно какво значи бедствие, какво означава придошлата река Искър, а не някоя малка река, която завлича всичко по пътя си.
Склонен съм също да подкрепя и мнението, че трябва да се обследва изразходването на средствата, отпуснати от държавата към съответните общини или държавни структури, които са пострадали от тези бедствия. Досега практиката показва, че битката е да се вземат парите. Вземат ли се парите от Комисията по бедствия и аварии, след това остава на заден план да се види какво конкретно е направено, как те са изразходвани до последно. Вярно е, че в комисията има структура, която следи за тях, но може би анализите, които се правят за изразходването на средствата, са недостатъчни. Затова бих подкрепил и становището да се обследват изразходваните средства през последните две години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата за изказване госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа, бедствието е факт. Щетите са нанесени от природата. Хората са в безизходица. Ние с вас повече от час разсъждаваме по текстове, които няма да спасят хората, но може би ще забавят действието на временната комисия. Апелирам към пленарната зала ­ да се концентрираме към създаването на такава комисия. Ще предложа текст, който да запишем, и ще се аргументирам какво имам предвид.
Предлагам т. 1 да остане: “Създава Временна комисия за проучване на щетите, нанесени от наводненията, предизвикани от проливните дъждове през месеците юни и юли 2005 г. на обществени и частни сгради, пътна и железопътна инфраструктура, земеделска реколта...”, а от т. 2 да се вземе втората част на изречението “... и предложи мерки за тяхното преодоляване”.
Точка 3 да стане т. 2, а т. 4 да стане т. 3.
Колеги, изцяло приемам, че трябва да бъде обявена кризисна ситуация, че трябва да се види колко са средствата. Но това е в правомощията на комисията. Нека да създадем комисията. Доколкото зная, в нея ще участват хора експедитивни, хора с опит, управлявали области и общини, сблъсквали се с природните бедствия. Нека комисията да започне да работи. Иначе сигурно целият пленарен ден ще мине да спорим ще има ли комисия и какво ще прави. Комисията е именно по повод щетите. Тя ще каже какви са средствата, ще иска да види къде са насочени средствата. Това е работа на колегите в комисията.
Аз съм убедена, че при положение че тя е на паритетен принцип ­ по двама представители от всички парламентарни групи ­ няма никакъв проблем този въпрос да се реши бързо, спешно и успешно, най-вече. Убедена съм, че това, което правим, го правим с добра воля, само че тук заиграваме с еквилибристика на парламентарната трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За първа реплика ­ господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо Масларова, трябва да създадем комисия, която да разследва как е действало правителството, а не ние да правим проучване. И съгласно Закона за управление на кризите, ако ние приемем да бъде приложен този закон, то кризисните състояния се обявяват от Министерския съвет по предложение на съответния Съвет за сигурност към него, областните управители ­ съответния областен съвет за сигурност, общините ­ общинския съвет за сигурност. Ние можем да играем само препоръчителна роля. Не можем да се ангажираме със разследване, вие да сложите ботушите и да отидете да газите ­ това е работа на изпълнителната власт, на съответните министерства. Ние държим да има такава комисия, за да ни бъде докладвано какво е направено, а не ние да ходим да вършим тяхната работа.
Заради това нека да се върнем, пак ви казвам, на чл. 62 от Конституцията. Каква е нашата задача? Да извършваме контрол върху действията на правителството, а не ние да извършваме действия, които трябва да извърши това правителство. Дайте да се разберем! И ако направим комисия, нека да є бъдат дадени данни за разходването на средства, какви действия са били извършени, защо не се обявява кризисно състояние и т.н. Ние тъпчем на едно място ­ да правим комисия, да си бърборим и накрая пак нищо. А хората чакат да им се даде някаква помощ все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за втора реплика.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние или искаме наистина да вършим работа и да помагаме на хората, или не искаме. Ако не искаме, трябва да си го кажем честно. Проблемът в момента е в тази магическа фраза има ли криза. И въпросът за кризата е важен не защото искаме да направим някакво философско заключение, а защото то означава повече средства, повече пари в помощ на хората по процедура, която е по-удобна за тях. Точка. За това говорим.
Оттам нататък идеята, че парламентът ­ било чрез комисия, било по някакъв друг начин ­ ще оценява размера на щетите е съвършено нелепа. Ние можем да си говорим красиви думи тук, но идеята, че парламентът трябва да смята какви са щетите е просто абсурдна. Смисълът на цялата тази процедура, която водим, и смисълът на въпроса за комисията е да подтикнем правителството да направи едно много просто нещо: да приеме, че наистина има криза. И понеже ние не можем да решим конституционно този въпрос вместо него, затова предприемаме действия, които да го подтикнат да стори това. Първо се изслушвахме, резултатът не беше кой знае колко грандиозен, сега искаме да направим действие, спорно е дали комисията е най-прекрасният способ за това, но се обединяваме около идеята да има комисия, която, оценявайки поведението, действията и схемата на тези действия на правителството, да реши дали то постъпва правилно или не, с което да го подтикне да обяви криза, за да може да даде пари на хората по начин, който е по-удобен за хората. Оттам нататък всякакви приказки за това как ние ще ходим, ще оценяваме, ще проверяваме и ще правим комисии, които дълго-дълго да смятат, е начин да не бъдат решени проблемите на хората. И ако пък не искаме да се занимаваме с този въпрос, нека да си го кажем честно. Няма смисъл да губим излишно парламентарно време, за да си приказваме неща, които нямат отношение към живота на хората, за които ние уж в момента дебатираме.
Така че или предприемаме действия, които да подтикнат вкарването в действие на схемата на кризите, или ако не го правим, всичко, което ще решим, ще бъде безполезно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Сотиров, за трета реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, господин Филип Димитров до голяма степен ме облекчи в моята реплика. Аз само искам да акцентирам върху следното. За да бъде решен проблемът, правителството трябва незабавно да обяви криза, защото има всички основания да бъде обявена криза. Оттам нататък прехвърлянето на нещата в посока създаване на някакви комисии е отлагане на решаването на проблема, защото в България се знае, че най-сигурният начин да не се реши един проблем и да се избяга от отговорност е да се съставят комисии. Ако има необходимост да бъде съставена комисия, но това в никакъв случай не трябва да подменя приоритет № 1 ­ веднага да бъде обявена криза, защото обявяването на криза означава, че правителството по закон се ангажира и се изкарват всички ресурси за решаването на проблемите на хората. Иначе, докато ние си играем на комисии, хората ще стоят в съборените си къщи, по-скоро в къщите, които нямат, и ще газят във вода, и ще има разбита инфраструктура, и ще бъде застрашен животът и здравето на хората. Защото знаете, че много инфраструктурни съоръжения са поразени, знаете, че на много места от наводненията почвите са замърсени и трябва да бъдат незабавно третирани по начин, който да ни предпази от зарази и от други бедствия.
В този смисъл мисля, че ще бъде безотговорно парламентът да не вземе категорично решение, с което да задължи правителството да обяви криза, а не да се крие зад комисии, които да вършат работа, която е работа на изпълнителната власт, а не е работа на парламента.
И понеже и миналия път поставих въпроса при този дебат, комисия трябва да има, но комисия, която да разследва как бяха изразходвани парите от фонд “Бедствия”, какви действия предприе правителството за изпълнение на закона и защо 90 на сто от средствата от фонд “Бедствия” бяха изразходвани за щети, които са причинени от бедствия от миналата година и в крайна сметка се оказва, че имаше само 6 или 7 милиона, които след това бяха допълнени, станаха общо 13 милиона за бедствията, които се случиха тази година. И аз мисля, че не е случайно, че точно от групата на ДПС се постави въпросът за тази комисия, защото може би точно това разследване би засегнало техния министър в правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Госпожо Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин Кирчев, господин Димитров, господин Сотиров! Народното събрание може да препоръча на правителството да обяви криза в съответните засегнати области, не може да задължи правителството. Това ­ едно.
Второ. Искам да ви попитам, ако напишем това като точка първа ­ нямам нищо против ­ ще решим ли бързо проблема? И ще решим ли светкавично въпросите, както искаме да го направим?
А на господин Кирчев искам да му припомня, той е депутат не от скоро, че преди година и нещо ние направихме такава парламентарна комисия за проучване на причините, довели до катастрофата с децата в река Лим. И текстът беше точно същият, както сега е формулиран в този проект за решение. Така че, ако имаме парламентарна практика и веднъж имаме стандарт едно да го утвърдим, а друго да не го утвърдим, нека да имаме ясни стандарти как ще работим оттук насетне. Да, трябва да се направи нещо спешно и необходимо, но нека не се опитваме повече да еквилибрираме, а действително да помогнем да се реши проблемът.
И ако трябва да направим нещо ние като Народно събрание като знак към хората, които бедстват, първото нещо, което трябва да направим, е да вземем решение и да кажем, че народните представители от 40-то Народно събрание заделят сума от своите заплати и я дават в Червения кръст, за да се помогне на някои от бедстващите. Това е решението и сигналът, който може да даде Народното събрание и бързо, спешно и най-конструктивно да помогне.
Аз подкрепям час по-скоро да решим проблема с комисията и да вървим нататък, тъй като имаме доста проекти на закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Масларова.
Господин Софиянски, имате думата.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние сме малко в ситуацията “след дъжд ­ качулка”. Сега времето е хубаво, а ние говорим за криза.
Аз мисля всъщност, че се очертаха две основни тенденции в дискусията, които и двете са оправдани. Едната е да направим анализ на начина, по който е действало правителството, а другата е да видим по какъв начин бихме могли да помогнем за преодоляване на последствията.
Моето предложение е нашите представители, според компетенциите си в тази комисия, да дадат насока на работата на комисията в желаните от всяка една парламентарна група посоки.
По отношение на кризисната ситуация. Логиката на кризисната ситуация, понеже съм обявявал кризисна ситуация, това наистина е мобилизирането на ресурса ­ виждаш, че в момента реката прелива, отиваш в най-близката строителна фирма и им казваш: изкарвайте камионите, изсипвайте чакъла, за да направите дига. Това е ролята. Сега в момента, слава Богу, отново казвам, времето е хубаво.
И за да не се бавим и да не изпадаме в неудобно положение, господин председател и уважаеми колеги, аз правя процедурно предложение да преминем към гласуване на комисията, като казвам, че ние ще я подкрепим и да насочим, всеки според компетенциите си, нашите представители в нея да намерят най-доброто решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, има още заявили за изказване. Струва ми се, че, доколкото имат време парламентарните групи, нямаме основание да лишим от правото всеки от народните представители, който желае, да вземе отношение.
Така че, господин Софиянски, с Ваше разбиране не мога да поставя на гласуване това предложение.
Има думата господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз мисля, че днес се наслушахме на популизъм. Нека да видим за какво точно става дума ­ Народното събрание не може да предприема мерки, Народното събрание не може да дава пари, така че предполагам, че всички, които говориха днес, знаят това добре. Народното събрание може да приема закони и да контролира изпълнителната власт дали тя е изпълнила законите. Така че това, което можем да направим днес, е да приемем решение, с което да проверим дали законът е изпълнен от изпълнителната власт или не е изпълнен. В питането си в петък аз поставих въпроси защо не са поддържани отводнителните системи в добро състояние, защо коритата на реките не са почиствани, защо язовирите не бяха доведени до нива, можещи да поемат допълнително вода, а не изхвърлящи вода точно в най-голямото наводнение. Това е работа на изпълнителната власт, която ние можем и трябва да контролираме. Ние не можем и не трябва да раздаваме пари. Това не е наша работа, не е наше правомощие. Ние можем да видим дали законът описва всичко и да правим промени в законите, така че да предотвратим подобни ситуации в бъдеще време. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димов.
Думата има господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не искам да се връщам на това, когато се приемаше прословутият Закон за управление при кризи. Още тогава ние заявихме, че този закон няма да работи. За голямо съжаление той се стовари с цялата си неефективност върху половин България, бих казал. Това е един от проблемите, което трябва да се реши. Това е проблемът, което самото правителство най-малкото, което трябваше да направи, е да изготви правилници за приложение на този закон, а не да чака датата 1 септември ­ тогава, когато изтича крайният срок. Явно това ще бъде работа на новото правителство, а новото правителство по всяка вероятност няма да изпълни този срок. Но това, така или иначе, показва определена заинтересованост за това дали се решават или не проблемите на хората. Аз бих казал, че по този начин се демонстрира една абсолютна незаинтересованост за решаване на проблемите на половин България.
По проекторешението на колегите. Да, добре е да има такава комисия, само че аз съм доста притеснен от формулировката в самото решение и особено в т. 2 “Временната комисия да проучи щетите и да предложи мерки за тяхното преодоляване”.
Уважаеми колеги, свързвайки го с първата част на моето изказване, аз бих казал, че ние, като народни представители, изцяло трябва да изпълняваме тези функции, а не това, което в момента се предлага. Да, действително ние можем да изпълняваме контролни функции, можем да контролираме как се изразходват средствата, в кои райони са отишли и как те са усвоени като средства и какво се е случило в крайна сметка и защо щетите бяха толкова големи. И сега конкретно, което аз забелязах и което мен лично ме поставя пред една дилема, а именно дали да гласувам това решение или да не го гласувам.
Господин председател, съгласно чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в ал. 2 се казва следното: “Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или най-малко на една пета от народните представители”.
Не знам защо на Вас и на другите колеги не им направи впечатление, че тук не са една пета, които са подписали това проекторешение, а са доста под една пета ­ вместо 48 човека са подписали 28.
Тук действително се появяват проблеми. Единият проблем е моралният, че трябва да има такава комисия и че трябва да се подкрепи. Другият проблем обаче, господин председател и уважаеми колеги, е дали ние да подкрепим едно такова проекторешение, което не изпълнява правилника. Знаете, че правилникът е всичко, така да се каже, за този парламент. Аз съм много раздвоен оттук нататък какво да правя ­ дали да го подкрепя или не. Ако бъде предложено, аз ще го подкрепя, но с мисълта, че то не е внесено в Народното събрание по надлежния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате секунда, господин Бакалов. Текстът, който сега регламентира нашата работа, предвижда една десета от народните представители.
Член 31, ал. 2 от действащия правилник, господин Бакалов, гласи следното: “Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или най-малко на една десета от народните представители.” Вие навярно държите проекта за правилник, който предстои да приемем през следващите дни. Това е проектът за правилник, а ние гласувахме през първия ден, че до приемането на този проект, действа правилникът от Тридесет и деветото Народно събрание.
Така че ми се струва, че нямате дилема пред себе си и можете спокойно да гласувате за комисията.
Има думата господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм улеснен от изказванията от групата на ОДС.
Тук господин Софиянски каза “след дъжд ­ качулка”. В момента това население се нуждае от помощ. Къде е Киро на кирия ние сега да направим комисия, да я организираме, да пътува дотам, да анализира, да прави, да струва и тогава да предлагаме мерки как да помогнем на тези хора. Тези хора се нуждаят в момента от помощ. В момента техният живот е заплашен. Те са поставени на изпитание, а не ние. Тук сме седнали и си хвърляме разни думички, вижте ни колко добре говорим, вижте ни как хубаво говорим.
Аз съм за предложението Народното събрание да излезе с решение да се застави правителството да предложи, че се намираме в криза и да се вземат по най-спешен начин необходимите мерки. Какво е това? Казвам ви го от опит, аз съм бил заместник-кмет по социалните въпроси. Идва човекът и ми казва: трябват ми 2000 лв., не мога да си купя лекарства. Обаче процедурата е следната: аз трябва да събера пет човека, да свикам комисия, да вземем решение на кой да отпуснем и на кой не, а дотогава човекът може да си замине. Изходът е един: да се вземе решение, да се застави правителството да обяви кризата и да се вземат за най-кратко време необходимите спешни мерки, за да може да бъде помогнато на тези хора. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Георгиев.
Засега не виждам заявка за други изказвания.
Моля ви да заемете местата си и да проследите предложенията, които бяха направени, и последователността, в която предлагам да бъдат гласувани.
Разполагате с проекта за решение на временната комисия, внесен от достатъчно внушителна група ­ 27 народни представители, придружен със съответните мотиви. В сегашния си вид този проект съдържа четири точки.
Предлагам да вървим по поредността на точките с гласуване без обсъждане на направените по тях предложения.
По т. 1 има предложение на госпожа Масларова, което е свързано с т. 2. Нейното предложение беше сегашният текст на т. 1, така както е редактиран, вместо точка след израза “реколта и др.” да продължи с крайния израз на т. 2, тоест след “и др.”: “и предложи мерки за тяхното преодоляване”. Така ли е, госпожо Масларова?
Няма нужда да чета текста така, както се предлага.
Господин Местан подсказва, че вносителите подкрепят това предложение.
Искам веднага да предложа и на колегите от Демократи за силна България, които имат писмено предложение по сегашната т. 2, след като гласуваме това изменение на т. 1, ще подложа на гласуване вашето предложение по сегашната т. 2, която да стане част от т. 1.
Чета цялото решение:
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Създава Временна комисия за проучване на щетите, нанесени от наводненията, предизвикани от проливните дъждове през месеците юни и юли 2005 г. на обществени и частни сгради, пътна и железопътна инфраструктура, земеделската реколта и др. и предложи мерки за тяхното преодоляване.”
За граматиката може да бъде след “др.” запетайка и “както и да предложи мерки за тяхното преодоляване”.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 172, против 18, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Точка 1 е в редакцията с предложението на госпожа Масларова.
В предложението, направено от Демократи за силна България, се предвиждаше в досегашната т. 2 да бъде дадена следната редакция:
“2. Временната комисия да проучи размера на щетите и дейността на правителството за тяхното предотвратяване и преодоляване.”
В т. 1 вече гласувахме, че временната комисия следва да проучи щетите. Освен това, както беше допълнен текстът, временната комисия следва да предложи и мерки. Отсъства предложението да бъде проучена дейността на правителството за предотвратяването и преодоляването им.
Ето защо бих ви предложил вместо нова т. 2, т. 1 да продължи с изречението: “Комисията да проучи и дейността на правителството за предотвратяването и преодоляването на щетите”.
Ако считате, че това отговаря на разбирането на предложението, моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 119, против 66, въздържали се 22.
Предложението се приема.
Преминаваме към гласуване на т. 2. В сегашния вариант на решението т. 2 отпада като такава, тоест, този текст “временната комисия да проучи и предложи” вече е изчерпан в новата редакция на т. 1.
В предложението на Демократи за силна България второто предложение е за нова т. 3, която в сегашното положение би била нова т. 2:
“2. Временната комисия да се произнесе с решение в едномесечен срок.”
Ако се гласува този текст, би отпаднал сегашният текст в проекта за т. 4.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, временната комисия няма правото да излезе с решение. Тя трябва в едномесечен срок да се произнесе и да предложи проект за решение, което да бъде утвърдено от Народното събрание, тоест, временната комисия трябва да се произнесе и да подготви доклад по това, за което е създадена. Така че това трябва да бъде редактирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбрах, госпожо Масларова. Очевидно това предложение има основание.
Бих помолил госпожа Манева да направи предложение.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Мисля, че корекцията има основание, но трябва да направим редакционна поправка и текстът да бъде приет, защото той финализира дейността на комисията.
Бихме могли да приемем: “да се произнесе и да предложи проект за решение”.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Как ще се произнесе?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: С доклад.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Да изготви.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Добре, “да изготви доклад и да предложи проект за решение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бих повторил това, което предложи госпожа Манева. Разбирам, че от Демократи за силна България има и въпрос по срока ­ в едномесечен срок, това остава.
Предложението е Временната комисия да изготви доклад и да предложи проект за решение в едномесечен срок.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 199, против няма, въздържали се 4.
Новата т. 2 с уточнената редакция е приета.
Точка 3 предвижда фактически уточняването на членовете на комисията.
Преди това не виждам друго предложение, за друга т. 3. Вече отпада предложението на Демократи за силна България за пренареждането.
Ето защо предлагам гласуването на т. 3 в сегашния проект за решение, както е предложен от вносителите, със следната редакция:
“3. Временната комисия в състав от 14 души ­ по двама представители от седемте парламентарни групи, в т.ч. и председател, както следва:
Председател
Членове:...
Моля, гласувайте.
Един момент, отменете гласуването. (Силен шум и възгласи: “Е-е-е!”)
Нека да имаме малко търпение. По-добре е да гласуваме точно нещата, отколкото да бързаме да гласуваме.
Разбирам, че поставяте въпроса за вашето предложение за нова т. 4, но ще го подложа на гласуване след т. 3.
Моля, гласувайте т. 3 в сегашния вид на проекта за решение, а именно състава на временната комисия.
Гласували 199 народни представители: за 196, против няма, въздържали се 3.
Текстът на т. 3 е приет.
Има предложение от Обединените демократични сили за нова т. 4 със следната редакция, предложена от госпожа Елеонора Николова:
“4. Задължава Министерския съвет да обяви кризисно положение по отношение на засегнатите територии с цел преодоляване последствията от кризата.”
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 50, против 81, въздържали се 60.
Предложението не се приема. Благодаря.
Преминаваме към следващата точка. Има предложение за нова т. 5, която би била нова т. 4. Предложението е на народните представители Христо Кирчев и Мартин Димитров. Текстът е следният:
“4. Временната комисия да проучи начина и критериите за разходване на финансовите средства по преодоляване последствията от наводненията.”
Това е текстът на възможна нова т. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 84, против 53, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В края на краищата защо си губихме цяла сутрин да дебатираме за комисия, действия и т.н., когато в края на краищата по най-важното ­ да се разследва как са разпределени сумите за обезщетение на пострадалите населени места, нямаме мнозинство. В края на краищата наистина се доказва, че тази комисия я създаваме, за да имаме действието “молто парларе”, много говорим и нищо не правим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест правите предложение за прегласуване, господин Кирчев?
ХРИСТО КИРЧЕВ: Да, прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така Ви разбрах.
Моля, прегласуване.
Гласували 203 народни представители: за 52, против 61, въздържали се 90.
Предложението не се приема.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отрицателен вот ­ госпожа Манева.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Няма право. Тя се изказа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, има възражение, което има основание. Вие се изказахте по тази точка ­ по проекта за решение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, встрани от микрофоните): По проекта за решение ­ да, но по тази точка не съм се изказвала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Доколкото взехте участие в дискусията, струва ми се, че нямате основание да вземете думата за обяснение на отрицателен вот. Моля все пак да уважаваме правилника.
Господин Димов, ако се не лъжа, и Вие се изказахте. Благодаря Ви за разбирането.
С това предложеният текст с поправките е гласуван точка по точка.
Моля сега да гласуваме текста на цялото решение.
След това ще преминем към избор на състава на комисията. Няма да чета отделните текстове.
Моля, гласувайте цялото решение.
Гласували 192 народни представители: за 168, против 4, въздържали се 20.
Решението е прието. Комисията е създадена.
Предстои ни да излъчим състава на комисията и да изберем неин председател.
Разполагам с предложенията на седемте парламентарни групи. Моля да ги чуете:
Коалиция за България ­ Румен Такоров, Силвия Алексиева;
НДСВ ­ Петя Гегова, Олимпи Кътев;
Движение за права и свободи ­ Йордан Цонев (предложение и за председател), Неджми Али;
Коалиция “Атака” ­ Станчо Тодоров, Десислав Чуколов;
Обединени демократични сили ­ Елеонора Николова, Димитър Йорданов;
Български народен съюз ­ Борислав Българинов, Мирослав Мурджов;
Демократи за силна България ­ Евгени Чачев, Нено Димов.
Общо кандидатурите са 14.
Моля, гласувайте този състав. След това ще минем към обсъждане на кандидатурите за председател.
Гласували 197 народни представители: за 195 против 1, въздържал се 1.
Комисията е с утвърден състав.
Както съобщих, има предложение за председател ­ народният представител от Движението за права и свободи господин Йордан Цонев.
Има ли други предложения?
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председателю, тъй като една от задачите на комисията е да обследва дейността на правителството, смятам, че не е редно да бъде председателствана от представител на правителствената коалиция.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Каква задача?
ПЕТЪР БЕРОН: Има такава задача. Така че по-добре е да бъде човек, който не е свързан с действието на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правите ли предложение, господин Берон?
ПЕТЪР БЕРОН: Доброволец!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Берон предлага да има доброволец!
Има думата госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател. Точно такива бяха аргументите, които и аз исках да изложа.
Дейността на тази Временна анкетна комисия всъщност е, че ще има парламентарен контрол върху дейността на правителството. В този смисъл е добре председателят на комисията да бъде представител на опозицията, а не представител на управляващите, тоест, да не бъде от ДПС, да не бъде от НДСВ, да не бъде и от бъдещата тройна коалиция ­ БСП! (Шум, смях и ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, изслушайте внимателно аргументите.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Затова предлагаме за председател на Временната анкетна комисия, за да няма никакви съмнения за дейността на тази комисия и председателя є, представител от опозицията, а именно господин Евгени Чачев ­ човек с много парламентарен стаж, човек с опит, с познания и в регионалната област, и в областта на инфраструктурата. Ако искаме обективно да се свърши работата, а не да се прикрие работата на правителството, то би трябвало да се подкрепи именно кандидатурата за председател от средите на опозицията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други предложения?
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): От името на Коалиция “Атака” предлагаме за председател на Временната комисия господин Станчо Тодоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има нова кандидатура ­ господин Станчо Тодоров.
Има думата господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предложението, което направи господин Петър Берон, е изключително важно. И понеже в нашите редове има такъв народен представител, който е от бедстващ район, много добър и компетентен юрист, ние предлагаме госпожа Елеонора Николова за председател на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Кирчев.
Има ли пето предложение? Чувствам, че желанието за правене на предложения се изчерпа. Да считаме, че няма повече предложения.
Огласявам предложенията, уважаеми народни представители, по реда на тяхното постъпване:
Йордан Цонев
Евгени Чачев
Станчо Тодоров
Елеонора Николова.
Пред нас е въпросът по какъв ред, при каква последователност те ще бъдат подложени на гласуване.
Моля за вашето внимание, защото след това навярно може би ще има и недоволни. Бих искал да сме единни по начина на гласуване.
Имаме прецедент в този парламент, когато за една комисия имаше две кандидатури и те бяха гласувани по поредността на буквите на първите имена. Това беше Комисията по европейска интеграция. Спомняте си, че имаше две кандидатури.
Има мнение, което също е имало място в Народното събрание ­ за гласуване по реда на постъпването на кандидатурите. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Така е по правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли предложение как да постъпим сега? Обръщам се към вас.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: По реда на постъпване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам по реда на постъпване на предложенията, доколкото това е практиката и при разглеждане на други текстове, и при вземане на решения.
Моля, гласувайте кандидатурата на господин Йордан Цонев за председател на Временната комисия.
Гласували 198 народни представители: за 98, против 84, въздържали се 16.
Предложението не се приема. (Ръкопляскания от КА и ДСБ.)
Има думата господин Казак. Заповядайте. (Шум и реплики.)
 Моля за внимание. Моля народните представители да седнат по местата си.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за прегласуване. Искам да напомня на уважаемите народни представители, че не един и два прецедента е имало в Народното събрание да се спазва принципът: комуто инициативата, томува ­ отговорността. (Шум и реплики.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Гласувайте, уважаеми народни представители.
Гласували 215 народни представители: за 110, против 90, въздържали се 15.
Предложението се приема. (Ръкопляскания от ДПС.) С това точката е приключена.
Обявявам почивка от 30 минути ­ до 11,40 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа по приетия дневен ред.
Продължаваме с трета точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Вносители на законопроектите са господин Михаил Миков и група народни представители от 13.07.2005 г., и Атанас Папаризов и група народни представители от 15.07.2005 г.
Преди да пристъпим към първото четене на тези два законопроекта бих искал да ви напомня, уважаеми народни представители, за решение, прието от Четиридесетото Народно събрание на 14 юли относно ускореното приемане на законопроекти на първо и второ четене. Напомням ви т. 1 от това решение, което гласи:
“Приема ускорени процедурни правила за обсъждане и приемане на законопроекти, произтичащи от подготовката на Република България за членство в Европейския съюз, както следва: при обсъждане на законопроекта в пленарната зала на първо гласуване се изказва само по един представител от всяка парламентарна група до 10 минути”.
Другите текстове от това решение касаят приемането на законопроектите на второ четене.
Преминаваме към представянето на докладите от комисиите, към които са насочени тези два законопроекта от председателя на Народното събрание. Това е Временната комисия по европейски въпроси.
Господин Папаризов, заповядайте да представите последователно двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На свое заседание, проведено на 19 юли 2005 г. Временната комисия по европейски въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 554-01-7, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 554-01-9, внесен от народния представител Атанас Папаризов и група народни представители.
Преди да продължа четенето на становището, моля, господин председател, да поканим в залата представителите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури ­ нейния изпълнителен директор господин Арман Занков и господин Димитър Димитров, главен юрист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 1.
Моля поканете лицата да заемат своите места в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: На заседанието на комисията присъстваха господин Занков, господин Владимир Любомиров, главен секретар на агенцията, господин Димитър Димитров, за когото току-що гласувахме, госпожа Салиха Емин, представител на Министерство на земеделието и горите, господин Валентин Симов, главен секретар на Национално ловно-рибарско сдружение “Ловци и риболовци в страната”, и господин Николай Кисьов ­ изпълнителен директор на Национална асоциация по рибарство и аквакултури в гр. Пловдив.
Предложените законопроекти имат за цел да уредят по-пълно обществените отношения, свързани с организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси, като отстранят някои пропуски в действащия Закон за рибарството и аквакултурите. Направените в законопроектите изменения са в следните насоки:
Първо, по отношение на любителския риболов се предвижда издаването на риболовните билети да става от териториалните звена на Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите, създава се и възможност за издаване на безплатни любителски билети за хора с увреждания и на билети с намаление за лица, достигнали пенсионна възраст.
Второ, по отношение на състезателния риболов се определят редът и условията за извършване на състезания за улов на риба.
Трето, по отношение на аквакултурите се създават нови задължения за лицата, които отглеждат и развъждат риба и други водни организми, като се предвижда водене на риболовен дневник и издаване на декларация за произход, както и правила за улов, пренасяне и превозване на риба и други водни организми за научноизследователски цели.
Четвърто, предвиждат се изменения в разрешителните и регистрационни режими по отношение на лицата, развъждащи и отглеждащи риба, относно риболова, извършван от чужденци, както и на правилата за зониране на държавните язовири в рибностопанско отношение.
Пето, в областта на контрола измененията предвиждат въвеждане на обезщетение за инспекторите, които осъществяват риболовен надзор, и когато те са претърпели имуществени вреди при изпълнение на служебните си задължения.
Шесто, в административно-наказателните разпоредби се предвижда увеличаване размера на наказанията за някои видове нарушения, като същевременно се прецизират и съответните административнонаказателни разпоредби на закона.
По отношение на съответствието на законопроектите с достиженията на правото на Европейския съюз следва да се отбележи, че разглежданата материя попада в обхвата на Преговорна глава 8 “Рибарство”. Общата политика на Европейския съюз в областта на риболова е регулирана на ниво регламенти ­ Регламент 104/2000, Регламент 2318/2001, Регламент 1886/2000, Регламент 1924/2000, Регламент 2508/2000, 1813/2001 и др. Както е известно, регламентите са обвързващи в тяхната цялост и директно ще се прилагат на територията на България след присъединяването на Република България към Европейския съюз. Независимо от това с оглед плавното въвеждане на организацията на пазара на рибата в рамките на Общността на българска територията, в съответствие с ангажиментите, поети от Република България по тази преговорна глава, националното законодателство, регулиращо сектора “Рибарство”, следва да бъде хармонизирано в договорените области до края на 2005 г.
С предложените законопроекти в Закона за рибарството и аквакултурите се въвеждат основните принципи на отрасловото законодателство на Европейския съюз в този сектор. Със законопроектите също така се създава правна основа за приемане на редица подзаконови нормативни актове, с които ще бъдат въведени изискванията на регламентите на Европейския съюз. Тези подзаконови актове са: Наредба за условията и реда за признаване на организациите на производители и браншовите организации по чл. 10, ал. 11 от закона, въвеждаща регламенти 104/2000, 2318/2001, 1886/2000, 1924/2000, 2508/2000, 1813/2001; Наредба за условията и реда за ползване, поддържане и съхранение на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби по чл. 46, ал. 4, въвеждаща чл. 3 от Регламент 2840/93 и Регламент 2244/2003; Наредба за условията и реда за продажба на риба и други водни организми по чл. 46, ал. 4 от закона, който въвежда регламенти 104/2000, 80/2001, 1813/2001, 2847/93, 2371/2002, 2406/96, 3703/85.
С приемането на предложените изменения в Закона за рибарството и аквакултурите е обвързано изменението на действащата Наредба за условията и реда за издаване на разрешителни за риболов и регистрация на лицата, развъждащи и отглеждащи риба и други водни организми, с която уредбата на разрешителното за стопански риболов ще бъда прецизирана в съответствие с изискванията на регламенти 1627/94 и 3690/93.
По законопроекта, внесен от народния представител Михаил Миков, могат да бъдат направени следните бележки във връзка с въвеждането на достиженията на правото на Европейския съюз, както и бележки по целесъобразност:
Първо, в законопроекта не е отчетена необходимостта представителни организации на производителите и браншови организации да участват при регулирането на производството и търговията на риба.
Второ, в чл. 23а е посочено, че когато любителски риболов се извършва от чужденци на територията на България, те трябва да заплащат такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет, а тарифата за чужденци е различна от тарифата, определена за български граждани. Подобна дискриминация между гражданите на Общността и българските граждани не се допуска и тези въпроси следва да бъдат уредени по друг начин.
На трето място, в законопроекта не е предвидено правно основание за приемане на Наредба за дейностите, свързани със сателитната система за наблюдение на риболовните кораби, и не са въведени правилата за първа продажба на продукти за риболов, предвидени в регламенти 2371/2002, 2847/93, 2406/96 и 3703/85.
В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, внесен от народния представител Атанас Папаризов и група народни представители, посочените по-горе неточности са отстранени. Същевременно с този законопроект се въвеждат в по-голяма степен изискванията на европейското право в тази област. Законопроектът е разработен след продължително обсъждане със заинтересованите органи на изпълнителната власт и неправителствени организации. Това бе подчертано и на заседанието на комисията.
В хода на дискусията отделни народни представители изразиха становище, че предвидените в законопроектите разрешителни режими следва да се опростят и облекчат и режимът за издаване на риболовни билети да се уреди на законово, а не на подзаконово ниво. Предложено бе също така да се предвиди забрана за Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури да извършва стопанска дейност.
След проведеното обсъждане Временната комисия по европейски въпроси с единодушие, 14 гласа “за”, не предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 554-01-7.
Временната комисия по европейски въпроси отново с единодушие, 14 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 554-01-9, внесен от народния представител Атанас Папаризов и група народни представители от всички парламентарни групи.”
Предлагаме ви тази процедура, за да опростим работата по второто четене в специализираната комисия, като там бъде внесен само един законопроект. Ако сте забелязали, този законопроект, както ви е раздаден, съдържа подчертани параграфи ­ това са допълненията на практика след обсъждане със заинтересованите организации към първия законопроект, които са правени от специализираните органи и комисии в течение на една година. Благодаря Ви, господин председател. Предлагам ви да подкрепите решението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Уважаеми народни представители, в началото на заседанието прочетох за решението на Четиридесетия парламент от 14 юли, касаещо ускорените процедурни правила за обсъждане и приемане на законопроекти, произтичащи от подготовката на Република България за членство в Европейския съюз. В това решение е записано, че по законопроектите, касаещи приемането на страната ни в Европейския съюз, на първо четене се произнасят народни представители, по един от всяка парламентарна група, до десет минути.
Откривам дискусията по първо четене на двата законопроекта. Чухте становището на Временната комисия по европейски въпроси.
Господин Дъбов, имате думата от името на Коалиция за България.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предложеният законопроект, № 554-01-9, от народния представител Атанас Папаризов и група народни представители доразвива и доусъвършенства държавната политика в областта на рибарството и аквакултурите. Заедно с това законопроектът синхронизира българския закон с европейските директиви и регламенти в областта на рибарската политика. Законопроектът е обсъден на широка обществена основа с браншови, неправителствени и други организации. Нещо повече, широката общественост чрез медииите имаше възможност да бъде информирана и за характера на предлаганите промени.
Според нас основните принципи, залегнали в подготовката на закона, са равнопоставеност пред закона, която дава възможност на различни социални възрастови групи от населението, независимо от своя социален статус и без разлика на пол и възраст, да могат да упражняват любителския риболов. Равнопоставеност и пред държавата на всички субекти, които участват в управлението, ползването и опазването на рибните ресурси. Третият момент е доброволно сдружаване на любители риболовци по реда и закона, определени от държавата. Четвъртият момент ­ това е финансова самостоятелност и самоиздръжка, тоест правото на стопанска дейност по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, съгласно който сдруженията с идеална цел не разпределят дивиденти, а печалбата се реинвестира.
Всичко това дава основание Парламентарната група на Коалиция за България да изкаже своята подкрепа на разработените принципи и механизми, свързани с организацията и управлението на рибарството у нас. В областта на любителския риболов се възстановява принципът на организирания характер на любителския риболов, което е една българска традиция и европейска практика. Това дава възможност за доброволно сдружаване на риболовците в сдружения по ред и закон, определени от държавата с произтичащи права и задължения по стопанисването на рибния ресурс.
Като основен принцип се въвежда равнопоставеност пред държавата на всички субекти, които участват в управлението. Териториалните сдружения ще могат да се сдружават доброволно в национално сдружение ­ нещо, което беше под съмнение доскоро, регистрирано по условията и реда на Закона за юридическите лица.
Чрез Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите се въвежда ясна категоризация на водоемите в страната, чрез която се преодолява конфликтът на интереси между любители риболовци и стопанските субекти. Предоставянето на водоемите само за любителски риболов може да се разглежда не само като предпоставка за практикуване на хоби на риболовците, но и като една социална функция на държавата спрямо тази огромна част от българското население. Нещо повече, хиляди български риболовци и техните семейства стават съпричастни към опазване, обогатяване и възстановяване на един биологичен ресурс, който е национално богатство.
На следващо място, изцяло подкрепям предложените текстове, свързани с аквакултурите. Премахването на стопанския риболов в язовирите, публична държавна собственост, създава условия за щадящо и устойчиво ползване на рибния ресурс във водните обекти. Това от своя страна ще доведе до естественото възстановяване на много видове риба, които са пред изчезване.
Призовавам и останалите народни представители от другите парламентарни групи да подкрепят внесения законопроект, чрез който отговаряме на европейските изисквания и удовлетворяваме интересите на всички заинтересовани страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Има думата господин Ноев от Парламентарната група “Атака”.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! От Парламентарна група “Атака” се предлага отделен текст в Закона за рибарството и аквакултурите:
Да се създаде ал. 5 към чл. 35:
“Разрешава се дънно тралене за рапани и черни миди с олекотен биим трал в зони, определени с наредба на Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите.”
Тук става въпрос точно за определен вид трал, който е с малък захват в определени от изпълнителната агенция места, което ще доведе практически до отглеждане на тези култури ­ миди и рапани. Дънното тралене е основен метод на отглеждане на миди в редица европейски страни, в САЩ. Тези тралове са разрешени в Европейския съюз, тъй че не виждам защо трябва да бъдат забранявани изобщо дънните тралове в България.
Условията за отглеждане на черна мида и рапан в Черно море са значително по-добри, отколкото в Атлантика и Средиземно море, поради това, че съдържанието на планктон е около 40 пъти по-високо. В Европа дънното тралене е основен метод за добив на черни миди и други дънни организми. Освен това в подкрепа трябва да съобщя, че ако се гласува това разрешение в закона, траленето ще се извършва в район не повече от един процент от акваторията на Черно море. Технически не може да се трали в ареали, които са защитени от закона, в смисъл там, където има подводни скали, каменни рифове, тези тралове не могат да работят технически.
Друго, което трябва да ви кажа, е, че това тралене е на дълбочина от 20 до 30 м в тази полоса, където има опасност за водолази. В момента събирането на черна мида и рапани на тази дълбочина става от водолази. Само през 2004 г. имаме 50 смъртни случая, данни за трайна нетрудоспособност и други увреждания нямаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ноев.
Има думата народният представител Нихат Кабил. Заповядайте.
НИХАТ КАБИЛ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи предложението на Временната комисия по европейските въпроси, защото наистина вторият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите е много по-изчистен, по-издържан. Защото той е един от тези четири закона, които останаха от мандата на Тридесет и деветото Народно събрание, във връзка с хармонизацията на нашето законодателство в областта на земеделието, рибарството и аквакултурите, във връзка с достигане достиженията на правото на Европейския съюз.
Ние сме съгласни с всички мотиви, които председателят на Временната комисия предложи. Нашето желание е час по-скоро да се даде път, за да може законът да бъде приет на второ четене в самата комисия и, минавайки на второ четене през парламентарната зала, да влезе в действие, защото той дава една много по-добра регулация на взаимоотношенията. Както и не трябва да забравяме, че дава възможност да бъдат приети и поднормативните актове, които са доста на брой и които касаят както любителския риболов, така и дейности, свързани със сателитната система за наблюдение на риболовните кораби, което е едно от изискванията на Европейската комисия по рибарство, а така също и въпроси, които се отнасят до производството, взаимоотношенията с браншовите организации и т.н. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кабил.
Има думата народният представител Пламен Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще изразя становището на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори. Ние ще подкрепим предложението на Временната комисия по европейски въпроси за принципна подкрепа на варианта на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, внесен от колегата Атанас Папаризов и група народни представители. Ние няма да подкрепим законопроекта, внесен от колегата Михаил Миков и група народни представители.
Тук искам да изразя съображенията за нашето решение, а те са свързани със следното: в Тридесет и деветото Народно събрание този законопроект беше гледан в продължение на около две години и половина в тогавашната Комисия по земеделието и горите, която тогава имах честта да оглавявам, и съм запознат с цялата трудност около този законопроект, който, депозиран от Министерския съвет, беше един от най-слабите законопроекти, които бяха влизали в тази комисия. Още тогава се наложи след много продължителна дискусия, включително и с участието на обществено заинтересовани браншови организации да стигнем до една много широка дискусия и в крайна сметка да се формира работна група, която да оформи текстовете, които бяха оформени като доклад на Комисията по земеделието и горите за второ четене. И всъщност единствено техническата невъзможност този законопроект да влезе в дневния ред на Тридесет и деветото Народно събрание, попречи той да бъде гласуван в този вид, както е предложен сега на първо четене, и да бъде вече факт. Изцяло подкрепям тази теза, защото би се стигнало до аналогична дискусия в специализираната нова комисия по земеделието и горите, ако се възприеме тезата да бъде подкрепен законопроектът, внесен от Министерския съвет. Тъй като и двата законопроекта в крайна сметка отчитат основния аргумент за тяхното внасяне, а именно: хармонизирането на българското законодателство в този сектор, така както е общата селскостопанска политика на Европейския съюз и договореностите, които сме възприели по Глава 8 ­ “Рибарство”.
Но вторият законопроект отчита много по-добре националните особености, от една страна. От друга страна, той включва няколко съществени моменти, един от които е много важен ­ делегирането на по-широки правомощия на неправителствени организации от гледна точка на участието в надзора на стопанисването на обектите, където се развъждат риби и аквакултури. Както и много по-добре организира онази част от този сектор, която касае нестопанския риболов, а именно риболовния туризъм, риболовния спорт, също така нестопанския риболов, който също има известни особености както и състезателния риболов.
В този смисъл смятам, че този законопроект, внесен от колегата Папаризов, имайки предвид всички слабости, които имаше първоначалният вариант, много по-добре отчита националните условия, много по-добре създава условия за една следваща дискусия в специализираната комисия, когато ще се доизчистят и последните текстове. Съзнавам, че има още някои моменти в законопроекта, които изискват дискусия. Но аз мисля, че тази база за дискусия е много по-добра и затова ние, в нашата парламентарна група, категорично заставаме на позицията да подкрепим този законопроект, точно от гледна точка на това да синхронизираме нашето законодателство, максимално бързо, с това на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Васил Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Демократи за силна България ще подкрепи внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, внесен от господин Папаризов и група народни представители.
Законът за рибарството и аквакултурите е стопански закон. Той урежда управлението, организирането и контрола само на стопанските дейности, както е в Европейския съюз. В нашия случай този закон премина една дълга еволюция от две години и половина, както каза предишният председател на земеделската комисия ­ господин Моллов. Една еволюция, която доведе закона до приемлив вид, за да може сега да влезе в екстрен порядък, имайки предвид, че той цели прилагането на европейското законодателство в изпълнение на Преговорна глава 8 ­ “Рибарство”.
В първоначалния вариант, който беше внесен, се засягаше в доста голяма степен и любителският риболов. Длъжен съм да кажа, че любителският риболов не е предмет на регулиране в Европейския съюз въобще. При нас беше дадена доста голяма тежест на първия вариант, поради което се стигна, в течение на годините, до раздуване на щата на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. За сведение на народните представители, които не са детайлно запознати с този проблем, искам да кажа, че щатният състав на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури през 2001 г. беше 47 човека. Сега той е към 350 човека, с тенденция да се увеличава. Това в общи линии е неприемливо, тъй като до голяма степен на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури са вменени контролни функции, които така или иначе се изпълняват от други подразделения на Министерството на земеделието и горите. Това е единият проблем, който трябва да намери яснота между първо и второ четене.
Другият проблем, който също трябва да бъде изяснен и за който ние ще пледираме между първо и второ четене, е Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да няма стопански функции. Невъзможно е на един административен апарат към дадено министерство да се вменяват стопански функции, а именно: стопанисване на племенно селекционните стопанства. Това е нещо, което е практически нонсенс.
Другият сериозен проблем, който би трябвало да се обсъди на първо и второ четене и според нас да се коригира ­ това е въвеждането на генетичен сертификат на базата на ДНК. Колеги, в Европейския съюз няма такова нещо. Нашите акредитирани лаборатории извършват до голяма степен видове идентификация и определят базови генетични характеристики без прилагането на ДНК-анализ. Знаете колко рядко в хуманитарната и съдебната медицина се прилага ДНК-анализът.
Имайки предвид и това, че той е доста скъп метод, който струва около 1 000 лева, и вменяването на тази дейност на някои организации с нестопанска цел ­ да заплащат 50 % от тази стойност, мисля, че този текст трябва да отпадне, тъй като има достатъчно възможности за определяне на генетична характеристика и без ДНК-анализ.
С тези забележки ние приемаме и ще гласуваме за приемане на закона на първо четене, като имаме апел да проявим общ дух на конструктивизъм и да направим закон, като ще направим не само една бележка, която ще отиде до Брюксел, а ще функционира и за страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Паница.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, внесен от господин Папаризов и група народни представители. В него се въвеждат по-голямата част от изискванията на европейското право. Според нас в законопроекта трябва да се избягват текстове, които дублират текстове от регламенти. Такива за съжаление съществуват. Между първо и второ четене ще се опитаме да ги променим. Регламентите ще имат директно прилагане от 1 януари 2007 г. и едва ли ще имаме време за преработване на нормативните актове до 2007 г. Считаме, че на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, както каза и доктор Паница, не трябва по никакъв начин да се дават права за извършване на стопанска дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли народен представител от Парламентарната група на Български народен съюз, който желае да вземе думата? Не виждам. Всички парламентарни групи се изказаха.
С това дискусията на първо четене приключи.
Представителите на изпълнителната власт желаят ли да участват в дискусията на първо четене? Не желаят.
Да минаваме към гласуване на двата законопроекта по реда на тяхното постъпване.
Преминаваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители. Искам да напомня, че Временната комисия по европейски въпроси не подкрепя този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 28, против 115, въздържали се 14.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Преминаваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, внесен от народния представител Атанас Папаризов и група народни представители. Временната комисия по европейски въпроси и всички изказали се народни представители подкрепят този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 159, против 3, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедура народният представител Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както всички изказали се, така и в комисията отчетохме, че това е много важен и сложен законопроект. Тук в залата постъпиха немалко предложения за неговото доусъвършенстване, въпреки че по него е работено повече от година, както каза господин Моллов. Затова предлагам срокът за предложения за второ четене да бъде удължен спрямо нормалния с още една седмица. Това ще даде на народните представители възможност внимателно да подготвят своите предложения. Надяваме се до това време специализираната комисия да се подготви за бърза работа по него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Папаризов.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма.
Предложението за удължаване на срока е прието.
Уважаеми народни представители, искам да напомня, че понеже още нямаме конституирани постоянни комисии, предложенията по този законопроект и по следващите, които ще обсъдим днес, да бъдат адресирани в писмен вид до председателя на Народното събрание. След като бъдат конституирани постоянните комисии към 40-ото Народно събрание, предложенията ви ще бъдат адресирани към съответната комисия.
Преминаваме към четвърта точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА.
Законопроектите са два. Единият е с вносител Георги Божинов и група народни представители, а другият ­ с вносители Борислав Великов и Долорес Арсенова.
Има думата председателят на Временната комисия по европейски въпроси, за да информира народното представителство за становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На свое заседание, проведено на 20 юли 2005 г., Временната комисия по европейски въпроси разгледа Законопроект за защита от шума в околната среда, № 554-01-11, внесен от народния представител Георги Божинов и група народни представители, и Законопроект за защита от шума в околната среда № 554-01-12, внесен от народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова.
На заседанието законопроектите бяха представени от страна на вносителите от народните представители Джевдет Чакъров и Борислав Великов.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите ­ госпожа Нона Караджова ­ директор на Дирекция “Стратегия, европейска интеграция и международно сътрудничество”, госпожица Катя Тричкова ­ старши експерт в същата дирекция, доктор Димитър Димитров ­ началник отдел в Дирекция “Опазване и контрол на общественото здраве” в Министерството на здравеопазването.
Предложените два законопроекта целят да хармонизират българското законодателство относно защитата от шума с правото на Европейския съюз в тази област, като същевременно дават нова и цялостна уредба на обществените отношения, свързани с контрола и управлението на шума.
Чрез въвеждането на изискванията на Директива 2002/49 за оценка и управление на шума в околната среда се изпълняват ангажиментите, които България е поела в процеса на преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава 22 “Околна среда”.
Към настоящия момент обществените отношения, свързани с контрола и управлението на шума, са уредени частично в отделни нормативни актове, които са недостатъчно съгласувани помежду си. Липсва съгласуваност и между отделните институции, което води до дублиране на компетенции. Като транспонират директивата във вътрешното ни право, законопроектите въвеждат общ подход за избягване, предотвратяване и намаляване на вредните въздействия на шума в околната среда, причинен от автомобилния, железопътния и въздушния транспорт, както и от различни промишлени дейности и локални източници. Изискванията на законопроектите се прилагат за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони, в тихите зони извън населените места, в районите в близост до детски, учебни, лечебни и изследователски заведения.
Директивата предвижда редица задължения за държавите-членки на Европейския съюз, които трябва да посочат компетентните органи, отговорни за изготвянето на стратегически карти за шум в околната среда и планове за действие, както и да осигурят показатели и гранични нива за шум съгласно приложения I и II на директивата. Държавите-членки трябва да разработят за всички агломерации, основни пътища, железопътни линии и летища на територията на съответната страна стратегически карти за шум в околната среда, отразяващи състоянието през предходната календарна година и очакваната шумова ситуация в перспектива. Стратегическите карти за шум съдържат определени текстови и графични данни, въз основа на които се предоставя информация на Европейската комисия, разбира се, след като станем членки от 1 януари 2007 година, и на гражданите от сега и се разработват планове за действие, които включват анализи на текущото състояние, прогнози и мерки за намаляване и предотвратяване на шума. Съгласно чл. 5, ал. 1 и от двата законопроекта стратегическите карти за шум се възлагат за разработване от кметовете на общини ­ за агломерациите, от министъра на транспорта и съобщенията ­ за основните железопътни линии и основните летища, от министъра на регионалното развитие и благоустройството ­ за основните пътища. Стратегическите карти за шум се одобряват съответно от общинските съвети за агломерациите и от министъра на здравеопазването ­ за основните железопътни линии, летища и пътища по предложение на експертен съвет към него. Съобразно изискването на директивата, чл. 4, ал. 4 и от двата законопроекта, се предвижда стратегическите карти за шум да бъдат преразглеждани и при необходимост актуализирани най-малко веднъж на всеки пет години. Същото изискване се отнася и до плановете за действие ­ чл. 6, ал. 5 на законопроектите.
Законопроектите определят правата и задълженията на държавните органи и органите на местно самоуправление, както и на юридическите лица и едноличните търговци. Създава се система за контрол, като са определени правомощията на контролните органи. Предвидено е и осигуряване на достъп на обществеността до информацията за шума в околната среда. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, при разработването на плановете за действие компетентните органи организират обществено обсъждане, в което могат да участват всички заинтересовани физически и юридически лица.
Относно предвидената в чл. 33, ал. 4, солидарна отговорност, следва да бъде посочено, че тя е неприложима, тъй като става дума за административнонаказателна отговорност, която е лична. Поради това комисията предлага ал. 4 да отпадне.
По повод предложения в законопроектите подход за въвеждане в наредби по чл. 7, чл. 11, т. 5, 6 и 7 и чл. 21, ал. 2 на изискванията на приложенията на директивата, представляващи конкретни технически норми и показатели, в комисията се състоя широка дискусия. Едни от народните представители изразиха мнение, че в законопроектите трябва да се включат като приложения анексите на Директива 2002/49, които и двата законопроекта предвиждат да бъдат въведени в подзаконови нормативни актове. Други народни представители заявиха, че е добре да се включат основните параметри на анексите, а техническите норми да се уредят в наредби, доколкото тези норми подлежат на често актуализиране.
Особено внимание беше обърнато на наредбата по чл. 7 от двата законопроекта, с която ще бъдат въведени изискванията относно съдържанието на стратегическите карти за шум, които са посочени в анекс IV към Директива 2002/49. С оглед на тяхната значимост би било добре още в самия закон да бъдат въведени някои от минималните изисквания на директивата към стратегическите карти за шум. Това е посочено в т. 6 от анекс IV, според което, когато стратегическите карти за шум се използват с цел информиране на гражданите, трябва да бъде предоставена допълнителна и по-подробна информация. По същия начин следва да се третира и изискването на т. 8 от анекса, съгласно която за агломерациите трябва да бъдат изготвяни отделни видове стратегически карти за шум ­ от пътен трафик, железопътен трафик, от въздухоплавателни средства и индустриален шум. По време на тези разисквания по т. 6 и т. 8 като че ли в комисията имаше единодушие те да станат част от законопроекта.
По време на дискусията по законопроектите бе изразено и становище да бъдат доразвити административнонаказателните разпоредби, както и механизмът за налагане на санкции, предвидени в законопроектите. Направено бе и предложение при тяхното обсъждане за второ гласуване в специализираната комисия да се разгледа и въпросът за актуализацията на сроковете в предходните и заключителните разпоредби с оглед тяхната приложимост, като се вземат предвид ангажиментите на Република България, поети в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, и същевременно възможността обществеността да бъде информирана своевременно за новите норми, изменения и за правата на обществеността в този процес.
С оглед на гореизложеното Временната комисия по европейски въпроси с единодушие от присъстващите, 15 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване двата законопроекта, които по същество са идентични: проекта на Закон за защита от шума в околната среда №554-01-11/15 юли 2005 г., внесен от народния представител Георги Божинов и група народни представители, и проекта на Закон за защита от шума в околната среда № 554-01-12/15 юли 2005 г., внесен от народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Папаризов.
Откривам дискусията на първо четене по двата законопроекта.
Господин Божинов, заповядайте да представите Вашия законопроект.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че претенции за авторство от когото и да било биха били неуместни и такива всъщност няма. Подписалите се под тези два законопроекта, които са еднакви, означават по-скоро воля и желание на народните представители този закон да бъде разгледан приоритетно по процедурата, която ние приехме на първо четене във Временната комисия, а след създаването на специализираните комисии да бъде разгледан там на второ четене и по този начин вече готови разработени продукти на българското законодателство ускорено да преминат и да съкратим изоставането, за което всички съжаляваме.
Господин Папаризов започна с това, че, приемайки този закон, ние ще синхронизираме нашето законодателство и ще отговорим на изискванията на определени директиви на Европейския съюз и договорености по Глава двадесет и втора. Това е така. Самият закон в неговия чл. 2 подчертава, че неговата цел ще се постигне със създаването на здравословни условия на живот и в края на краищата подобряването качеството на живот на българските граждани. Чрез разработването и прилагането на общ подход ще се постигне избягване, предотвратяване или намаляване на шума в околната среда.
Длъжен съм да кажа на колегите народни представители, които не са имали възможност да се запознаят със законопроекта, а ще трябва да гласуват за него, че този общ подход се отнася там, където е възможно и необходимо. Затова в чл. 1 коректно е посочено, че този закон урежда оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, причинен от точно определени и дефинирани източници, а онези източници и условия, които не са предмет на закона, са посочени коректно. Става дума за шума, предизвикан от лицето, подложено на неговото въздействие, тоест самото лице, което предизвиква шума и изпитва неговото въздействие, този случай не е предмет на закона. Също така домашните действия, които пораждат шум, шума на съседите, които някои от вас може би очакват, че този закон ще регламентира и уреди, не са негов предмет. Не е негов предмет шумът на работното място, вътре в транспортните средства и шумът в резултат на военни действия и в зоните, в които са разрешени такива експерименти.
Подчертавам, че законът има преди всичко задача да създаде здравословни условия на живот в България на българското население, след това трябва да подчертаем, според мен, че този закон отчита констатациите на Зелената книга за рамковата политика в областта на шума на Европейския съюз, след това, според мен, трябва да подчертаем, че той синхронизира нашето законодателство с Директива 49/2002 на Европейския съюз и всичко друго, което сме договорили с Европейския съюз. Такъв според мен трябва да бъде подходът на говорене на българските народни представители, ако разбирате нюанса, който аз подчертавам.
Смятам, че колегите, които ще говорят от името на вносителите ­ колегите Великов и Арсенова, ще се присъединят към онова, което аз уточних в началото ­ законът е разработен от експерти, от специалисти, той е резултат на това, което са преценили, а народните представители, които го подписват, е по-коректно в случая за този закон да кажем, че го подкрепят и приемат процедурата, която ние приехме. Вярвам, че вие ще се съгласите с това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Борислав Великов има думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, това действително е съвсем нов закон ­ защита от шума в околната среда. Вярно е, че и Директива 49/2002 ни подтиква да го приемем, но той е важен и за всички нас, за всички български граждани, тъй като звуковото замърсяване безспорно в редица случаи тормози всички хора и е необходимо вече да има и законодателна уредба на този въпрос.
Вярно е това, което каза колегата Божинов, че имахме желание да подпишем един общ законопроект, но координацията някак си не беше на необходимото равнище и затова се получиха два в крайна сметка, но те са идентични, както стана ясно от доклада на председателя на временната комисия господин Папаризов. Нашата парламентарна група ще подкрепи и двата законопроеткта. Тяхното обединяване на практика не е никакъв проблем.
Бих добавил, като човек, който се е занимавал и по време на миналото Народно събрание, а и през целия си съзнателен живот с проблемите, свързани с околната среда, че този комплексен подход за оценка и управление на шума и защитата от шума в околната среда се характеризира с използването на съвременни методи за измерване, разбира се, но и функционирането на национална система и мрежи за мониторинг; на второ място, разработването на стратегическите карти за шума и на трето място, конкретни планове за действие. Те са като че ли най-съществени, тъй като са свързани с конкретни мерки, за да не се допуска превишаване на максимално допустимите стойности на нивото на шума при едни или други конкретни условия.
Вярно е, че в законопроекта не са дадени много конкретни стойности, за което може би ще стане дума и по-късно, но смятам, че предвидената система за контрол ­ предварителен, текущ, последващ, осигуряването на достъп на обществеността до информацията за шума, съгласуваността на отделните институции, когато става дума за компетенции в тази област ­ всичко това е изяснено добре в законопроектите. Този законопроект, разбира се, е една добра възможност ние със сравнително широко, вероятно и максимално, съгласие да приемем един закон, който да позволи до голяма степен отлагателната клауза, която евентуално ни заплашва, да не влезе в сила. В писмото на Оли Рен специално тази област на околната среда, Закона за защита от шума в околната среда беше отбелязан като един съществен момент.
Така че от името на нашата парламентарна група заявявам, че има воля да бъде подкрепен и единият, и другият законопроект. Призовавам всички колеги в залата да го направят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Евдокия Манева от името на Парламентарната група на Демократи за силна България.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Материята, свързана с ограничаване вредното влияние на шума в околната среда, в момента не е уредена на законово ниво. Стана ясно, че съществуват няколко наредби, които са несъвършени, съдържат в себе си известни противоречия, не са широко обществено известни и практически не се спазват. Това е една от най-занемарените дейности, свързани с опазване на околната среда.
Затова подготовката на закон, който да урежда материята, свързана с ограничаване вредното въздействие върху околната среда, е изключително важен момент от две гледни точки ­ на първо място, защото с такъв закон ние ще хармонизираме нашето законодателство и ще го приведем в съответствие с европейските директиви и на второ място, защото имаме шанс да разработим един закон, който да работи, закон, който е известен на хората и който дава шанс проблемите, свързани с шума в околната среда, които имат значителни здравословни последици, да започнат да бъдат решавани.
Какво имаме в момента? На нас са ни представени два напълно идентични закона, които напълно, до голяма степен хармонизират изискванията на европейските директиви, но съдържат слабости по отношение на тяхната приложимост и действеност на закона. Ще отбележа четири момента, които според мен са недостатъци на тези закони. Част от забележките бяха отразени в становището на Комисията по европейските въпроси, в хода на дискусията бяха отбелязани. Още веднъж искам да подчертая, че тяхното значение е огромно, затова и съзнателно ги отбелязвам в момента.
На първо място това е необходимостта да не се препраща сухо към пет наредби, които законът предвижда, а основните параметри от тези наредби, които регламентират съществени обществени отношения, да бъдат отразени в закона. Това има огромно значение, включително и за популяризиране на параметрите на шумовите нива, които са регламентирани със съответните нормативни актове. На второ място, съществуват съществени недостатъци в процедурите по административнонаказателните функции, осъществявани на базата на този закон, по-специално почти не се предвижда да се налагат глоби при съответните нарушения. Акцентирано е върху издаването на констативни протоколи и предписания, докато действителната и активната наказателна функция е пренебрегната. Според мен това е недопустимо. Имаме редица примери и в момента, които налагат една по-активна реакция на органите, които се занимават с контрола, за да очакваме и някаква промяна от ситуацията, която съществува в момента.
Налага се да се прецизират и функциите на органите, които участват в управлението и контрола на дейността, свързана с намаляването на шумовите въздействия, специално се налагат някои уточнения във функциите на министъра на вътрешните работи. Тази тема беше обсъждана и в края на миналия парламент, когато приемахме измененията на Закона за движение по пътищата.
На последно място, според мен, сериозно е пренебрегната ролята на обществеността. Тук не става дума за възможността обществеността да бъде информирана за едно или друго, включително и за съдържанието на стратегическите карти и други показатели, предвиждани в закона. По-скоро става дума за възможност обществеността да се намесва и да изисква прилагане на закона в определени случаи, тоест, да има такива процедури, каквито съществуват във всички европейски страни от гледна точка на отчитане на чувствителността на хората към този проблем.
Имайки предвид тези бележки, ние смятаме, че законът може да бъде подобрен между първо и второ четене, но в същото време смятаме, че трябва да бъде подкрепен и ние ­ от Демократи за силна България, ще го подкрепим на първо четене.
Искам да поставя един въпрос, който според мен е процедурен и е важен както за Закона за шума, така и за Закона за околната среда. Тук господин Божинов каза, че никой няма претенции за авторство. В същото време чрез внасянето на два напълно идентични закона всъщност демонстрираме претенция за авторство. Ако сега приемем двата закона на първо четене, отиваме към процедурата на изчакване до 14 дни специализираната комисия да обобщи тези два закона и да ги предложи на народните представители за бележки. Това означава, че, от една страна, нашата комисия, която е създадена за да ускори целия този процес, допуска нещо, което не е много приемливо, тъй като с 14 дни отлага времето от момента, в който започва да тече възможността да се дават бележки. Ако имахме един закон и авторите на двата закона, които са напълно идентични, бяха подписали един вариант на закон, днес щяхме да го приемем на първо четене и веднага щеше да стартира процедурата по подготовка на бележки и допълнения към този закон. Практически с наличието на два напълно идентични закона отлагаме с две седмици тази процедура и бавим процеса, за който сме се ангажирали с консенсус с представителите на различни парламентарни групи да придвижваме максимално бързо.
Не зная какво решение може да се предложи в момента, още повече, че комисията докладва двата закона. Очевидно ще консумираме това забавяне заради претенцията за авторство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Безспорно Евдокия Манева е една от компетентните народни представители в това Народно събрание по тези въпроси. Но аз, както и в комисията вчера, бих искал да кажа, че трябва много внимателно да се уточни кои точно основни минимални или максимални стойности за един или друг параметър, свързан с шумовото замърсяване, трябва да влязат в закона, тъй като е очевидно, че това, което би могло сравнително лесно да се промени в наредбите, било да се допълни, било да се прецизира, да стане по-строга някаква норма, някаква максимално допустима граница да бъде намалена, когато научни изследвания изискват това, то в закона това ще бъде чувствително по-трудно. Така че би трябвало по този въпрос в комисията да бъдем много внимателни след това, когато работим върху него.
По отношение на ролята на обществеността мисля, че основното, което се предвижда в законопроектите, а именно общественото обсъждане при разработване на плановете за действие ­ чл. 9 например, е може би най-важният момент, който осигурява именно тази роля, която госпожа Манева, аз, а и всички ние смятаме за важна. В този смисъл може би допълнително могат да се уточнят текстове. Тя е права, че всеки закон, както и всяко човешко творение може да бъде усъвършенстван и този не прави никаква разлика в това.
Но най-важното, заради което станах всъщност, е по повод на това, което тя каза ­ да няма такова забавяне във връзка с наличието на два законопроекта.
Аз си мисля, господин председател, бих го направил като процедурно предложение отсега, ако има общо съгласие, може би и д-р Чакъров да си каже мнението, а също и другите колеги, мисля, че Народното събрание би могло и днес да вземе решение това обединение, което е повече или по-малко в кавички, да бъде направено още в рамките на Временната комисия по европейски въпроси, така че срокът от две седмици, който се предвижда, да започне да тече практически от следващия понеделник или вторник. По този начин специализираната комисия, която ще се сформира, ще може наистина да започне веднага, тъй като междувременно, докато се конституират тези постоянни комисии, срокът ще е изтекъл и предложенията между първо и второ четене ще бъдат направени.
Така че правя и това процедурно предложение временната комисия да направи обединението с помощта на вносителите, ако трябва и експертите, но то не е необходимо. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ясно направено процедурно предложение.
Впрочем Вие направихте реплика и нямахте право да направите същевременно и процедурно предложение.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Великов, съгласна съм, че не можем всички технически норми да ги пренесем в закона. От тази гледна точка, разбира се, че едва ли могат анексите да бъдат приложени директно към закона, но в него задължително трябва да съществуват основните нива, независимо какво казва науката и на какви етапи ще се налага да ги уточняваме. В много закони е възможно и това е една утвърдена процедура, в момента, когато възниква потребност, определени параметри да бъдат променени. Това обаче е задължително, за да знаят хората за какво става дума, какви са техните права и за какво трябва да се борят.
По отношение на въпроса за ролята на обществеността. Участието на обществеността в общественото обсъждане е една възможност за информиране. Аз говоря за възможност обществеността да участва, да има правомощия, процедури за активно участие за решаване на проблемите. Във всеки голям европейски град има телефон в общината или в съответните органи на полицията, на който ако се обадите при констатиран шум в околностите ­ от рокери или хора, които не спазват правилата, моментално дежурен екип отива и се намесва. Това е една от формите, не е само тя, има и страшно много други възможности за реакция.
Говоря за правомощия и за регламентирани процедури за участие в прилагането на закона.
Това трябва да бъде практика и в други сфери, но докато е по-сложно да се реагира при случай, когато се изисква някакво научно доказване на нивата, то тук нещата са много по-ясни. Много лесно можете със собствените си уши да констатирате, когато шумът е над 55 децибела например в нощните часове и живеете около...
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Зависи от честотата на звука също.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, да, зависи и това много лесно може да се докаже. Затова трябва да има ясна процедура по въпроса.
Мисля, че обединението, така както сме решили, се прави от специализирана комисия, защото това е специализиран закон.
Освен това той предвижда функции на страшно много институции и аз си мисля, че може би самият закон не бива да бъде раздаван само на Комисията по околната среда и водите. Тук има правомощия и на Комисията по транспорта, на Комисията по вътрешния ред. Това са комисии, които не могат да не погледнат какво става със закона.
Затова си мисля, че не може да се бърза по този начин. Разбира се, това не снема препоръката ми в Комисията по европейските въпроси да има един закон, който след това да бъде разпространяван за становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви.
Има думата първо д-р Чакъров от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи. След това ще Ви запиша Вас, проф. Мирчев.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, бих искал да взема отношение по Законопроекта за защита от шума в околната среда от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи и в качеството си същевременно на съвносител на този законопроект.
В голяма степен господин Божинов като първи вносител на този законопроект представи целите, които наистина искаме да се постигнат с разглеждането и приемането на този законопроект, а също така и мотивите, които бяха споделени. От наша страна ние също споделяме мотивите, че по този начин, с процедурната възможност, която се открива със създадената временна комисия, тези законопроекти могат да бъдат развивани своевременно и да отговорим на предизвикателствата, които са пред нас с оглед на поетите ангажименти в преговорния процес и по отношение на Глава двадесет и втора.
Аз няма да се спирам отново подробно на тези съображения. Бих искал да кажа, че ние като парламента група изцяло ги споделяме и подкрепяме. Направили сме своето обсъждане, голяма част от колегите от нашата парламентарна група се явяват съвносители на този законопроект.
Споделяме до голяма степен и бележките, които бяха направени ­ и в пленарна зала, и вчера по време на заседанието на комисията, в което участвахме, при разглеждането на този законопроект.
Но това, което бих искал специално да отбележа, е, че наистина подкрепяме, че за първи път се създава един закон, който цялостно ще регулира материята. По този начин ще има ясно структуриране на органите, които ще имат съответни правомощия и задължения, като се започне от държавните, от общинските органи и структури и се мине през юридически и физически лица.
Същевременно е добре да посочим, че по този начин всичко това наистина ще бъде субординирано за създаване на по-здравословни условия и среда за живот на всички граждани в нашата страна, особено в средища, където нормите на шума са над допустимите, в централните части на големите населени места, в редица производствени условия.
В това отношение ние вчера изразихме позиция, по време на разглеждането на законопроекта. Аз отново ще се позова на чл. 3 от законопроекта, точки 2, 3 и 5. При разглеждането на законопроекта в специализираната комисия тези текстове трябва да бъдат максимално добре прецизирани, за да създадат много ясна регламентация, така че наистина да бъдат защитени гражданите от шумови експонации над допустимите норми. В това отношение ви уверявам, че ние ще имаме активна позиция и ще предложим съответни конструктивни текстове, около които, надявам се, всички ние бихме могли да се обединим.
Като цяло считаме, че законопроектът е добър. Освен че в нашето законодателство ще се транспонира Директива 2002/49 на Европейската комисия, още веднъж подчертавам, че за първи път ще имаме много сериозна законова регламентация на материята, свързана с регулирането на нивата на шума.
Същевременно смятам, че е добре да се направи, подчертавам, една актуална шумова карта, особено в местата, където има норми над допустимите. Всички ние, а аз и като лекар много добре знам какво е вредното въздействие на шума. Така че всичко това наистина е добре да бъде реализирано своевременно.
Изразявам задоволство от готовността на изпълнителната власт в голяма степен подзаконовите нормативни актове още в момента да са в ход, подготвят се, естествено те също трябва да бъдат прецизирани и да бъдат обект на внимание и на специализираната Комисия по околната среда и водите, да се види точно каква регламентация се предвижда, така че освен с хармонизирането на нашето законодателство и транспонирането на съответните директиви, да се постигнат и целите, които наистина залагаме в този законопроект.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи законопроектите с оглед на изтъкнатите вече от наша страна мотиви и аргументи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, действително този законопроект е изключително важен. Аз ще го подкрепя, но искам да поставя един въпрос, който произтича от това, че създадохме временна комисия.
Днес ние ще приемем двата законопроекта за второ четене. Съгласно Временните правила Председателството ще разпредели този законопроект на Комисията по околната среда и водите. Кой замърсява околната среда, кой създава шума?
Има няколко закона, които тук сме ги обсъждали, които действат. Например Законът за пътищата, касаещ норми за изграждане на автомагистрали ­ огромен финансов ресурс в следващите години ще се заделя за автомагистрали. Законът за железопътния транспорт ­ модернизацията на железопътните линии. Законът за гражданското въздухоплаване в частта му за летищата. След летище София започва модернизация на останалите. Разбира се, и много други въпроси. Законът за движение по пътищата, който също е свързан с разглеждания законопроект.
Получава се така, че този законопроект ще отиде във водещата Комисия по околната среда и водите и няма да има становище на една специализирана комисия, която в много голяма степен трябва да се произнесе по нормите за транспортно строителство и, разбира се, всички други въпроси.
Тук, господин председател, се обръщам и към Вас: след като се получи един обобщен законопроект, как да процедираме? Има два начина: или специализираната комисия, аз не казвам, че само Комисията по транспорт и телекомуникации трябва да участва, но тя има много съществено значение по този въпрос, но трябва да се даде един доклад ­ нещо, което противоречи на Временните правила за второ четене, или евентуално да бъде разпределен за второ четене, което също така противоречи на правилата, които ще приемем за две водещи комисии или пък за съвместно заседание на две комисии.
Мисля, че този въпрос е изключително важен, за да не приемем един закон без становище на специализираните комисии със съществено значение и отношение към въпроса, който разглеждаме, и след това да кажем, че сме допуснали някакви пропуски. Тук се касае за много важни норми за автомагистрали, линии, летища, Закон за движение по пътищата и т.н.
Просто поставям въпроса, за да намери решение още сега, за да не остане този закон след това без становище от специализираните комисии. Може би и други комисии трябва да се произнесат по него. И като изключение от Временните правила и от това, което ще разглеждаме в правилника. Мисля, че специално за този закон трябва да приемем някакво по-специално решение, за да се произнесат колкото се може повече експерти, боравещи с тази материя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Има направено едно процедурно предложение от народния представител Борислав Великов. В контекста на реплика той направи и процедурно предложение тези два законопроекта да бъдат интегрирани от Временната комисия по европейски въпроси.
В последните две изказвания на госпожа Манева и на народния представител проф. Мирчев бяха изложени много сериозни аргументи и доводи, които ме карат да мисля, че ще бъде най-правилно тези два законопроекта да бъдат препратени чрез председателя на Народното събрание към вече сформираните специализирани комисии по околната среда и водите и транспорт и телекомуникации.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Много ще се забавим така, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз мисля, че тези комисии ще се сформират най-късно следващата седмица. Закъснението от една седмица няма да бъде повод и не бива да бъде повод да прибързваме с този изключително важен законопроект, който касае не само стандартите и нормите на Европейския съюз, но касае главно здравето на нашите граждани.
Няма да подлагам този въпрос на гласуване, а ще докладвам на председателя и той ще прецени какво трябва да се направи. Аз мисля, че народното представителство по-скоро предлага тези два законопроекта да бъдат препратени към специализираните комисии. Благодаря ви.
Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване. Независимо че законопроектите са идентични, аз ще ги подложа поотделно на гласуване.
Моля, гласувайте Законопроекта за защита от шума в околната среда, внесен от Георги Божинов и група народни представители.
Гласували 158 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът на Георги Божинов и група народни представители е приет на първо четене.
Моля, гласувайте Законопроекта за защита от шума в околната среда, внесен от Борислав Великов и Долорес Арсенова.
Гласували 139 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Бих искал да направя едно процедурно предложение, уважаеми дами и господа, тъй като утре изтича срокът, който ние гласувахме по два от законопроектите, които бяха разгледани на първо гласуване ­ Закон за изменение и допълнение на Закона за съхранението и търговията със зърно и Закон за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Има предложение и по двата законопроекта срокът за представяне на предложения за второ гласуване да бъде удължен със 7 дни, още повече че сега председателят информира как могат да се внасят процедурно тези предложения, докато все още няма специализирани комисии.
Моля да подкрепите това предложение ­ сроковете по тези два законопроекта да бъдат удължени със 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване със 7 дни на сроковете за правене на предложения по двата законопроекта.
Гласували 152 народни представители: за 149, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към точка пета от приетия дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Законопроектите са два. Единият законопроект е внесен от Джевдет Чакъров и група народни представители, другият законопроект е внесен от Долорес Арсенова и Борислав Великов.
Думата има отново народният представител Атанас Папаризов, председател на Временната комисия по европейски въпроси.
Заповядайте, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 554-01-10, внесен от народния представител Джевдет Чакъров и група народни представители и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 554-01-13, внесен от народния представител Долорес Арсенова и народния представител Борислав Великов.
На свое заседание, проведено на 20 юли 2005 г., Временната комисия по европейски въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 554-01-10, внесен от народния представител Джевдет Чакъров и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 554-01-13, внесен от народните представители Долорес Арсенова и Борислав Великов.
На заседанието законопроектите бяха представени от страна на вносителите от народните представители Джевдет Чакъров и от господин Борислав Великов. На заседанието присъстваха от Министерство на околната среда и водите госпожа Нона Караджова ­ директор на Дирекция “Стратегия, европейска интеграция и международно сътрудничество”, госпожица Катя Тричкова ­ старши експерт в същата дирекция, д-р Димитър Димитров ­ началник отдел в Дирекция “Опазване и контрол на общественото здраве” в Министерството на здравеопазването.
Законопроектите целят пълното хармонизиране на Закона за опазване на околната среда с изискванията на европейското законодателство по Глава 22 “Околна среда”, както и преодоляването на някои технически затруднения по прилагането на действащия закон.
Предложените в законопроектите изменения са в следните насоки:
­ първо, извършени са редица технически и смислови редакции на отделни текстове и допълнение на вече установени понятия. Някои текстове да прецизирани с оглед приети впоследствие нормативни актове като Закона за устройството на територията и Закона за управление на отпадъците;
­ второ, създават се условия за осигуряване опазването на човешкото здраве и околната среда, както и по-добрата информираност на обществото по отношение проблемите на околната среда. В тази връзка се предвижда публикуване на Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда.
Трето, ускорява се процесът на транспониране на европейското законодателство по отношение на сектор “Хоризонтално законодателство” на Глава 22.
Законопроектът, внесен от народните представители Долорес Арсенова и Борислав Великов, е допълнен, спрямо другия законопроект, с някои нови разпоредби, въвеждащи нови изисквания на европейското законодателство в областта на околната среда.
Със законопроекта на двамата народни представители се въвеждат в националното законодателство изискванията на Директива 2003/87/ЕС, въвеждаща схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността. Транспонирана е и Директива на Съвета 96/61/ЕС и Директива 2004/101/ЕС, изменяща Директива 2003/87/ЕС, която въвежда схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, по отношение на механизмите на Протокола от Киото.
Промените в Глава втора на действащия закон са продиктувани от необходимостта от въвеждане на приетата през 2003 г. Директива 2003/4/ЕС. С измененията се разширява кръгът от задължените субекти, които предоставят информация, свързана с околната среда. В кръга на тези субекти за първи път се включват физически и юридически лица, които изпълняват обществени задължения и функции, свързани с околната среда. Повишава се степента на информираност на обществото чрез поддържането на електронна база данни за околната среда. Законово е закрепено и изготвянето на годишни доклади за състоянието на околната среда на територията на всяка регионална инспекция по околна среда и води.
Измененията в Глава седма, предложени от народните представители Долорес Арсенова и Борислав Великов, са с оглед прилагането след 1 януари 2007 г. на Директива 2003/87/ЕС, която е съвместна директива на Европейския парламент и Съвета, въвеждаща схема за търговия с квоти на емисии за парникови газове в рамките на Общността. Схемата за търговия с емисии е основният инструмент за изпълнение на задълженията на Общността по Протокола от Киото. Търговията с емисии дава гъвкавост на компаниите ­ собственици на инсталации, да постигнат намаление на емисиите на парникови газове, съгласно собствените си планове за развитие по най-ефективен начин. Към основните елементи на схемата се отнасят разработване на Национален план за разпределение на квоти, издаване на разрешителни за емисиите на парникови газове, мониторинг и докладване на емисиите, регистър на транзакциите, контрол на изпълнението и налагане на санкции.
Предлаганите изменения в Глава седма, девета и десета на Закона за опазване на околната среда са с оглед пълно въвеждане на изискванията на приетото през 2003 г. европейско законодателство по отношение на предотвратяване на големи аварии с опасни вещества ­ Директива 96/82/ЕС, изменена с Директива 2003/105/ЕС.
В законопроекта на народните представители Долорес Арсенова и Борислав Великов се предлага допълнително изменение на Таблица 2 от Приложение № 3 към чл. 103 от Закона за опазване на околната среда. Създава се и ново Приложение № 5, относно критериите за голяма авария.
Следва да се подчертае, че двата законопроекта са особено актуални от гледна точка на изпълнението на поетите от Република България в хода на преговорите с Европейския съюз ангажименти, предвид нерегистрираното от Европейската комисия закъснение за приемането им. С цел да се избегне прилагането на “предпазната клауза” е необходимо приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда до м. септември 2005 г.
Във връзка с изложеното Временната комисия по европейски въпроси с 14 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 554-01-13 от 15 юли 2005 г., внесен от народните представители Долорес Арсенова и Борислав Великов, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 554-01-10 от 15 юли 2005 г., внесен от народните представители Джевдет Чакъров и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Някой от вносителите желае ли да представи своя законопроект?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Днес може да се смята, че частично е ден на законопроекти, свързани с околната среда. И това е вторият комплект законопроекти, които също са много близки, както и това, което разглеждахме по предишната точка, свързано с шума. Тук мога да кажа, че комисията, начело с господин Папаризов, и докладът, който беше представен преди малко, доста добре очерта основните характеристики на двата законопроекта, които сме внесли с Долорес Арсенова, се отличава донякъде от проекта на колегите Чакъров и група народни представители. Основно разликата е свързана с малко по-новите директиви, тъй като законодателството в областта на околната среда в Европа е доста бързо развиващо се и дори в Европейския съюз, както виждате 2003 г. излиза Директива 87 за търговия с парниковите газове и 2004 г. излиза Директива 101, която всъщност изменя тази директива една година след това и въвежда някои изменения в схемата за търговия с тези емисии. Очевидно е, че законодателството е един процес, който изисква подобни изменения. В случая смятам, че двата законопроекта отговарят на изискванията. Нашият е може би малко по-пълен, той е свързан, разбира се, с работата на експертите, но и на това, което сме работили в комисията през миналия мандат на Тридесет и деветото Народно събрание, включително и с многото договори за ратификация на различни такива възможности за търговия с парникови газове на двустранна основа. Спомням си, че имаше такъв случай с Австрия.
Освен това тези текстове, които са свързани с достъпа на обществеността до информация, отговарящи до голяма степен и на Конвенцията от Орхус. И това, което беше казано ­ предотвратяването на големи аварии с опасни вещества. Директиви, които бяха приети в Европейския съюз основно след големи промишлени аварии ­ Севезо, Тулуза, и необходимостта да се дават навсякъде в цивилизования свят.
Това са два законопроекта, които ние днес можем да приемем за второ четене, като основа за обединения законопроект до голяма степен вчера в Комисията по европейски въпроси се уточнихме, че ще се използва малко по-подробният вариант. В крайна сметка се създава възможност този законопроект да бъде приет дори на второ четене до 15 септември 2005 г., което ще бъде приносът на Четиридесетото Народно събрание в отдалечаване на тази опасност от отлагателната клауза. Затова апелирам към колегите да приемем днес и двата законопроекта и след тяхното обединяване специализираната Комисия по околна среда и водите да довърши работата с оглед да се усъвършенстват текстовете и да се предложат на колегите за второ четене в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Д-р Чакъров, заповядайте да представите внесения от Вас и от още девет народни представители законопроект.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, законопроектът, който сме внесли като Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, мотивите и целите до голяма степен бяха представени от преждеговорящи колеги. Наистина днешният ден е предимно ден на околната среда. Аз се радвам, че процедурната възможност позволява този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда да бъде разгледан именно по този начин по-ускорено с оглед на това да отговорим на предизвикателствата, които имаме в преговорния процес за дохармонизиране на нашето законодателство с това на европейското. Няма да се впускам подробно да посочвам директивите, които ще бъдат транспонирани в нашето законодателство с оглед на това, че те бяха визирани в доклада на господин Папаризов, господин Великов също ги посочи. Целите, евентуално които биха се постигнали, бяха визирани и от господин Папаризов, и от господин Великов.
Лично аз приветствам, че ще има много по-голяма информираност на обществеността, свързана с околната среда. Много по-ясна регламентация се предвижда при по-големи аварии евентуално и това, което евентуално би се постигнало във връзка с търгуването на емисии, свързани с Протокола от Киото, много по-ясна регламентация в рамките на Общността ­ така да бъде регламентирано и в нашето законодателство. Ние споделяме съображенията, които бяха посочени, и като вносители, и като парламентарна група.
Предлагам на уважаемите народни представители да подкрепим и двата законопроекта, като виждам, че действително другият законопроект е малко по-разширен. Това, което мога да кажа, е, че законопроектът, който ние предлагаме, е разгледан, обсъждан и приет на първо четене в заседанието на Комисията по околната среда и водите в Тридесет и деветото Народно събрание, при това, подчертавам, консенсусно.
Така че предлагам още веднъж и двата законопроекта ­ и нашият, който сме внесли, и другият ­ да бъдат подкрепени. Впоследствие Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание позволява двата законопроекта да бъдат обединени, така че да имаме своевременно дохармонизиране на нашето законодателство с това на европейското. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Чакъров.
Откривам дискусията по нашите особени правила за приемане на тези закони.
Има думата народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът за опазване на околната среда следва да бъде изменен и допълнен по две основни причини.
На първо място, поради това, че има нови нормативни актове, нови директиви, които регламентират определени сфери от дейността по опазване на околната среда, които трябва да бъдат хармонизирани в нашето законодателство.
На второ място, за да бъдат отразени редица проблеми и несъвършенства на Закона за опазване на околната среда, които бяха доказани в процеса на неговото приложение.
Отново имаме ситуация, когато на нашето внимание са представени два законопроекта. За разлика от Закона за шума обаче двата законопроекта са съществено различни. Едната версия, която е предложена от господин Джевдет Чакъров и неговите колеги, е от 2003 г., а втората версия, предложена от господин Великов и госпожа Арсенова, е съвършено прясна, тя отразява най-новите изменения в европейското законодателство. Не е вярно, че вторият законопроект е малко подобрение и съдържа няколко малки допълнения в сравнение с първия.
Ще ви цитирам съвсем общо съществените различия между единия и другия законопроект.
На първо място, законопроектът, който е от варианта 2003 г., не съдържа задължение за публикуване на информация от районните инспекции по околната среда, както и от физическите и юридически лица, които осъществяват обществени функции. Това е материя, която отразява Конвенцията за достъп до информация и с новите текстове ние хармонизираме достатъчно добре и адекватно тези изисквания.
На второ място, този законопроект не съдържа текстове, свързани с изпълнение на нашите задължения по Протокола от Киото и търговията с емисии на парникови газове. Цял раздел, няколко много важни текста, които във варианта на закона на господин Чакъров липсват. Изцяло различни, преработени са текстовете, свързани с предотвратяване на големи аварии. Това е една изключително важна материя.
Във връзка с действията на тези разпоредби и Закона за управление при кризи имаме достатъчно поводи да разсъждаваме. Затова подобренията, които са предложени от господин Великов, са съществени. Предложени са критерии за класификация на предприятия с рисков потенциал, предложени са процедури за издаване на разрешителни на такива предприятия, предложена е процедура за отказ от издаване на разрешително, има специални текстове, които регламентират поведението на оператора в ситуация на авария, има специални текстове, които регламентират контрола върху операторите на рискови предприятия, както и процедурите за извършване на съвместни проверки.
В закона съществуват много нови термини, които създават възможност да се разшифроват текстовете, които са в предложения вариант за изменение и допълнение. Имаме и няколко нови приложения към този закон, а това е Международната класификация за токсични еквиваленти, това са категориите за класификация на предприятията и съоръженията и категориите на голяма авария.
Това, което споменах съвсем телеграфно, са много съществени различия и няма как и защо двата законопроекта да бъдат обединявани. Принципното отношение към материята, която трябва да разгледаме сега, изисква честно и ясно да кажем, че законопроектът, предложен от господин Великов, е законопроектът, върху който трябва да работим. Трябва да се абстрахираме от политическите пазарлъци, които в момента вървят за правителството и не следва да ги пренасяме в пленарна зала върху законодателния процес, да правим излишни реверанси за нещо, което просто не е подходящо, не става.
Затова Демократи за силна България ще подкрепят само единия законопроект, няма да подкрепят законопроекта, внесен от господин Чакъров, просто защото не може да се работи върху него и ще подкрепят законопроекта като по-пълно отговарящ на изискванията, свързани с хармонизацията на нашето законодателство към Европейския съюз, както и към подобряване на цялата материя на закона във връзка с неговото прилагане. Така че ще подкрепим втория законопроект, внесен от господин Великов и госпожа Арсенова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожа Манева.
Има ли желаещи народни представители от други парламентарни групи да вземат отношение по двата законопроекта? Още веднъж се обръщам към народните представители в залата ­ ако желаят, могат да вземат отношение. Ако няма желаещи, ще трябва след малко да преминем към гласуване.
Поставям на гласуване първо законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от народния представител Джевдет Чакъров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 128, против 30, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване втория законопроект ­ законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от народните представители Долорес Арсенова и Борислав Великов.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 141, против 1, въздържали се 4.
И този законопроект е приет на първо четене.
Както ви е известно, по силата на правилника двата законопроекта трябва да бъдат обединени в един и след това започва да тече срокът за предложенията по обобщения законопроект. Всеки народен представител може да направи това.
Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ, КОЯТО ДА ПРОУЧИ ДЕЙНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С ОБГАЗЯВАНЕТО НА СТАРА ЗАГОРА ПРЕЗ 2004-2005 Г.
Вносител е народният представител Владимир Дамгов и група народни представители. Въпросът е технически, но все пак трябва да се прочете решението.
Господин Дамгов, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДАМГОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
“РЕШЕНИЕ
за определяне срока на действие на Временна анкетна комисия
Народното събрание на основание чл. 31, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с т. 3 от Решение на Народното събрание относно обгазяването на жителите на Стара Загора и региона през м. юли 2005 г.
РЕШИ:
Срокът на действие на Временната анкетна комисия, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г. е един месец.”
Господин председател, нужен ли е някакъв коментар по въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сте вносител, както прецените.
ВЛАДИМИР ДАМГОВ: Уважаеми госпожи и господа, ние се посъветвахме и решихме, че срок от един месец е достатъчен, тъй като ние ще се занимаем с оценка на работата на Министерския съвет във връзка с проблема Стара Загора и обгазяването.
В случай, че вторият документ, който очакваме по решение на Народното събрание от 15 юли, а то е ­ точно да бъде определен източникът на обгазяване, не постъпи, тогава по всяка вероятност ще инициираме една независима, техническа експертиза и то недосегаемо независима, техническа експертиза. Тогава сигурно ще поискаме продължаване на срока, но засега се съгласихме с колегите от комисията, срокът да бъде един месец, евентуално, ако всичко е наред с тези документи, които Народното събрание изисква от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да не говорим за удължаване на срока. Все пак срок от един месец е традиционно, дано да се спази този път.
Ако има народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение, могат да направят това. Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.
Уважаеми народни представители, часовникът показва 13:45:37 ч. Предлагам да приключим с пленарното заседание.
Преди да приключим имам няколко съобщения:
Утре ще има парламентарен контрол от 11,00 ч., но ще отговаря само министърът на финансите в оставка Милен Велчев, на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов. Другите въпроси са отложени по силата на правилника ­ дава се тази възможност с отлагане от една седмица.
На Председателски съвет се взе решение утре от 9,00 ч., когато започне редовното заседание, да започнем с разглеждането на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Той ще бъде раздаден утре сутринта и текст по текст ще вървим, докъдето можем.
Временната комисия по изработването на правилника ще започне своето заседание в 14,15 ч. в зала “Запад”.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре в 9,00 часа. Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Райна Йовчева
Светослав Малинов