Председателствали: председателят Георги Пирински и Любен Корнезов

Секретари: Метин Сюлейманов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Преди да предложа на вниманието ви проекта за програма, нека отбележим, че датата е 14 февруари – една дата, която традиционно се свързва със зараждането на новия сезон и с Трифон Зарезан. В съчетание с днешния дъжд да се надяваме, че датата бележи наченките на нещо добро за предстоящия период. Разбира се и онези, които свързват датата със “Св. Валентин”, имат основание да се поздравят.
Проектът за програма, който ви предлагам, обхваща периода 14-16 февруари 2007 г. Включени са 14 точки и парламентарен контрол. Те са:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консонциум RWE NUKEM. Вносител - Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Кипър, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и Министерството на отбраната на Румъния за създаване на Многонационална бойна група на Европейския съюз с Гърция като водеща страна и с участието на България, Кипър и Румъния. Вносител - Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3(2)(с) от Договора за Европейския съюз.
4. Второ четене на Законопроекта за избиране на представители на Република България в Европейския парламент - продължение.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител - Министерският съвет.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители. Вносител - Министерският съвет.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители: Владимир Кузов; Евтим Костадинов и Георги Юруков.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Волен Сидеров и група народни представители; Владимир Кузов; Светослав Спасов и Мария Ангелиева; Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон; Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов; Минчо Христов и Стела Банкова; Яни Янев, Мая Манолова и Четин Казак; и Йордан Цонев.
9. Проекти за решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители: Петър Стоянов и група народни представители; Христо Кирчев; Мария Капон; Георги Пирински и група народни представители; Радослав Илиевски; Минчо Христов и Стела Банкова; Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Евгени Чачев.
10. Проект за решение за избиране на заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание. Вносител – Волен Сидеров.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Вносители – Яни Янев и група народни представители; Георги Божинов и група народни представители.
12. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “Подобрения във водния цикъл”, включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1. Вносител - Министерският съвет.
13. Второ четене на Законопроекта за електронните съобщения – първа част, продължение.
14. Второ четене на Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие – продължение.
15. Парламентарен контрол.
Това е предложението, което внасям след съгласуване в Председателския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 163, против 3, въздържали се 8.
Програмата е приета.
Предложения за включване на точки в дневния ред.
Предложение на народния представител Яне Янев за Законопроект за изменение на Закона за акцизите и данъчните складове. Няма доклад на Комисията по бюджет и финанси. Срокът по чл. 65, ал. 2 не е изтекъл.
Господин Янев, желаете ли отново да обосновете своето предложение? Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз все пак мислех, че особено на днешния ден Трифон Зарезан, когато ще дойдат и толкова много лозари от цялата страна (оживление в КБ)…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Колко? Кажи колко ще дойдат?
ЯНЕ ЯНЕВ: … за да изразят своя протест срещу кожодерския акциз, мислех, че вие все пак няма да се формализирате и няма да гледате по начин, по който сте гледали на всички повече от 6-7 пъти, когато съм внасял законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове и днес ще дадете възможност на пленарната зала все пак да реши, а не правилникът да се прилага по целесъобразност.
Затова още веднъж апелирам към вас да допуснете пленарната зала да реши дали точката за акцизите да влезе в тази пленарна седмица или не.
Нещо повече, все пак този проблем не може да се отлага до безкрайност. Тук е мястото да припомня, че от името на Парламентарната група на ОДС и лично аз съм внасял повече от десет пъти проблема, свързан с корупционните схеми по САПАРД. И тогава, когато европейската институция ОЛАФ трябваше да направи това в Агенция “САПАРД” да започне отново в общественото мнение да се дискутира тази тема.
Надявам се, че все пак управляващото мнозинство си взема поуки от всичко, което се случва и затова още веднъж апелирам поне да дадете възможност в пленарната зала да се реши дали точката ще бъде допусната, както междупрочем направи заместник-председателят на парламента господин Корнезов на миналото заседание в сряда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Действието има различие в разбирането дали без доклад преди изтичането на тримесечния срок може да бъде поставен на гласуване законопроект и предложения от този род. Нека залата реши, както предлага и господин Янев, дали това да стане или не.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Яне Янев.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 49, против 76, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Минчо Христов за включване на проект за Решение по промени в Кодекса за социално осигуряване. Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в дневния ред да влезе проекторешение, което да възложи на българското правителство да изработи няколко принципни промени относно формирането на пенсиите в България.
Първо, да се отмени точковата система и тя да бъде заменена с минимален трудов стаж от 15 години. В Испания, уважаеми колеги, този минимален трудов стаж е 10 години.
Второ, в 3-месечен срок да бъдат преизчислени всички пенсии на основа средномесечния осигурителен доход за 2006 г. В момента на близо 1 500 000 български пенсионери, пенсионирани преди 1999 г., пенсиите се изчисляват върху 180 лв. средномесечен осигурителен доход. Искам да ви кажа, че за 2006 г. този доход е точно два пъти по-висок.
Трето, в началото на всяка година да се въведе текущо осъвременяване на пенсиите на базата на инфлацията от предходната година.
Колеги, парите за всичко това предлагаме да бъдат взети от така наречените военни мисии в чужбина, които възлизат на стотици милиони според господин Ангел Найденов, който е тук – в тази зала, и от огромния бюджетен излишък, който се формира всяка година в България.
Унизително е, уважаеми колеги, когато България вече е член на Европейския съюз, пенсиите на българските пенсионери да бъдат най-ниските, включително по-ниски от тези в съседна Македония. Надявам се да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 156 народни представители: за 26, против 66, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Стела Банкова – проект за Решение за изтегляне на военния контингент от Ирак.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, сега повече от всякога е необходимо за пореден път и с още по-голяма настойчивост да поставим въпроса за необходимостта от предприемане на мерки за незабавно изтегляне на България от иракската война.
Уважаеми колеги, почти всички европейски страни се изтеглиха. В цяла Европа и в Щатите има изключително мощно антивоенно настроение. Вероятно господа управляващите от тройната коалиция биха пожелали ние да останем в Ирак и след Америка.
Сега, когато България е обхваната от социални бунтове, когато пенсионерите с изключителна настойчивост искат това, което им се полага, ние да си позволим лукса да пръскаме стотици милиони, а по информация на авторитетни източници – вие знаете добре, в Ирак са отишли над един милиард. Когато нашите пенсионери нямат пари да могат да преживеят, когато здравеопазването ни е в колапс поради липса на средства, аз недоумявам как е възможно вие, господа от тройната коалиция, да имате такива двойни стандарти!? Значи вие изцяло заставате на страната на американските интереси – военни, икономически, петролни, и в същото време обричате този народ, който управлявате, на гибел и на геноцид!
Призовавам ви: допуснете това предложение в залата и нека България да се нареди сред тези страни, които се изтеглиха от Ирак. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложения проект за решение за включване на точка.
Гласували 140 народни представители: за 17, против 86, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Ваньо Шарков – Законопроект за изменение на Закона за туризма.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вярвам, че сте се запознали с внесения от нас преди почти една година Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, с който искаме въвеждането на забрана за транспорт на деца през нощта при организиране на ученически екскурзии. Самият председател на Народното събрание уважаемият господин Пирински още при първия опит за вкарване на тази точка в дневния ред на Народното събрание каза, че такъв законопроект е важен и необходим, тази промяна е необходима, но явно, че част от народните представители не са запознати с нея. След като толкова пъти вече го предлагам като точка от дневния ред, вярвам, че всички вие сте се запознали с него, още повече че има решение на Народното събрание за извършване на такава промяна в Закона за туризма.
Това решение на Народното събрание беше продиктувано от дълги заседания на една временна комисия, която проучваше обстоятелствата при трагедията с българските деца в р. Лим, но въпреки всичко в решението беше записано, че трябва да бъдат променени този закон и правилникът на Министерството на образованието и науката. Министерството на образованието и науката действително свърши своята работа, остана своята работа да свърши Народното събрание.
Тъй като продължава практиката за организиране на такива ученически екскурзии, при които нашите деца пътуват нощно време и с недобре оборудвани автобуси, ви моля тази точка да влезе в дневния ред, за да се предвидят по-строги санкции за туроператорите, които застрашават живота на българските деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Шарков.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Ваньо Шарков.
Гласували 155 народни представители: за 59, против 25, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Николай Михайлов за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, ще ви представя накратко мотивите за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, който беше гласуван неотдавна с бурни дебати в тази зала, макар и с решително болшинство накрая в полза на закона.
Последната промяна на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки създаде възможност за злоупотреби в процеса на трансплантации, като въведе понятието “разумно кратък срок”. Това е срок, дефиниран в закона като време на годност на тъканите, органите и клетките за трансплантация. Този разумно кратък срок обаче може да се окаже неразумно кратък за близките, които трябва да дадат писмено несъгласие за експлантация, ако са решили това. Давате си сметка, че понятието “разумно кратък срок” в този смисъл затруднява близките на починалия в тяхното волеизявление. С отпадането на понятието “разумно кратък срок” следователно се подобрява възможността за прозрачност и контрол на тази дейност и за стриктно спазване на принципа на доброволност и съгласие в процеса на трансплантация. Това по § 1 на нашето предложение.
Станалите известни скандални факти около договора на Изпълнителната агенция по трансплантация с “Ост дивелъпмънт” налагат спешни промени в законодателството, от друга страна. Недопустимо е разрешението за експлантация на трупове, подлежащи на съдебномедицинска експертиза, да се дава от съдебния лекар, защото същият извършва експлантация срещу заплащане. По този начин, от една страна, дава разрешение сам на себе си, а, от друга страна, се оказва финансово заинтересован да издаде колкото се може повече такива разрешения. Това се нарича конфликт на интереси, в конкретния случай бих казал – гротеска.
Това води до опорочаване на съдебномедицинската експертиза предвид факта, че експлантацията на тъкани се извършва преди аутопсията, сиреч преди самата съдебномедицинска експертиза.
Предлагаме разрешението за експлантация на случаи, подлежащи на съдебномедицинска експертиза, да се дава от главния прокурор, за да се избегна всякаква възможност за злоупотреби и да се гарантира качеството на процесуално-следствените действия.
И накрая, по параграфи 3, 4 и 5 от законопроекта, който предлагаме – скандалният договор с „Ост дивелъпмънт” показа наяве дефекти в законодателството и то трябва да бъде променено.
Вследствие на договора България се е превърнала в най-голям износител на костна тъкан в света без на практика да има някакъв обмен. За времето на действие на договора от страната са изнесени костни тъкани от над 1800 трупа, а са внесени обратно тъкани за лечението на 3-4 български пациенти. За да може в бъдеще да се избегне възможността да се сключват подобни неизгодни договори, предлагаме режимът на международно сътрудничество да се изравни с режима, действащ в момента за органите, а именно международното сътрудничество да се осъществява само, ако е налице международен договор за обмен на тъкани, в който България е страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Николай Михайлов.
Гласували 165 народни представители: за 45, против 56, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
И последното предложение е на народните представители Екатерина Михайлова и Антонела Понева и е за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви представя мотивите за нашето предложение за Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване.
Такива предложения ние направихме още при гледането на бюджета за 2007 г., така че ние сме абсолютно последователни в тези наши предложения.
Предлагаме всички пенсии от 1 март 2007 г. да се преизчислят по средноосигурителния доход за страната за 2006 г. Така несправедливо голямата разлика между по-новите и по-старите пенсии ще бъде заличена.
Другото ни предложение е процентът за всяка година осигурителен стаж да се повиши от 1,0 на 1,2. Така ще се даде по-голяма тежест на осигурителния стаж и ще се намали разликата между социалната пенсия, която се отпуска като социална помощ, и най-ниската пенсия за осигурителен стаж.
Пари за това има, уважаеми колеги, и те са в огромния излишък, който е натрупан и продължава да се трупа. Този излишък е от надвзетите от всички нас данъци. Ние държим част от парите да се върнат при нашите родители. (Шум и реплики в залата.)
Представители на управляващото мнозинство вече направиха своя публичен отказ да подкрепят нашия законопроект с абсолютно несъстоятелни аргументи. Нищо няма да се случи с осигурителния модел, ако трансферът от републиканския бюджет се увеличи от 1 млрд. 400 млн. лв. на 2 млрд.лв., например.
От поведението ви днес ще се разбере дали вие искате да подобрите живота на българските пенсионери или, искате да съхраните този огромен излишък, но за какво – за пътечки, за чешмички или да се дадат на руснаците за строежа на АЕЦ Белене”? Решението е ваше! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 147 народни представители: за 38, против 49, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Иван Иванов и Атанас Атанасов – да се проведе изслушване на министъра на икономиката и енергетиката.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от Парламентарната група на Демократи за силна България за пореден път правим предложение да бъде изслушан министърът на икономиката и енергетиката по следните съображения.
На първо място, считаме за важно министърът да дойде в тази зала, за да ни разясни политиката на Министерството на икономиката и енергетиката за защита на енергийната ни сигурност в договорите с „Газпром” за пренос и доставка на газ, с „Атомстройекспорт” за проектиране и строителство на АЕЦ Белене” и проекта на договора за петролопровода „Бургас – Александруполис”. Считаме, че е изключително важно сега министърът да дойде тук, особено след изявленията на руския президент Путин, за да чуем неговата позиция – поддържа ли той тези договори.
На второ място, важно е да дойде тук министърът на икономиката и енергетиката и да го чуем по отношение на политиката за справяне с корупцията в Министерството на икономиката и енергетиката и в дружествата с държавно участие в енергетиката. Тази тема, колкото и да си запушвате ушите, става изключително важна. Ежедневно в българските медии се публикува информация за корупция в българската икономика. И вместо ние да чуем тук министъра и какви мерки ще вземе в тази насока, се правят опити да се потискат българските медии. Миналата седмица, в петък, две мутри са отишли в една от редакциите на известен столичен вестник, за да заплашват журналистите за това, че си позволяват да пишат за корупция в българската икономика.
Затова ви моля, подкрепете нашето предложение. Нека да дойде министърът тук, защото, пак ви казвам, като отказвате да изслушвате вашите представители от изпълнителната власт, вие поемате отговорността за техните действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 138 народни представители: за 40, против 62, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Това е последното предложение.
Едно съобщение: на 12 февруари 2007 г. Народната банка е предоставила материал за платежния баланс на България за периода януари-декември 2006 г. Той е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Постъпили са следните законопроекти и проекти за решения в периода от 7 до 13 февруари 2007 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи; вносител – Владимир Кузов; водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за ратифициране на изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда; Министерски съвет; Комисия по околната среда и водите; Комисия по гражданското общество и медии, Комисия по външна политика, Комисия по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта; с вносител Светослав Спасов и група народни представители; Комисия по въпросите децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството; Министерски съвет; Комисия по земеделието и горите; Комисия по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане; Министерски съвет; Комисия по икономическата политика, Комисия по европейска интеграция.
Проект на Избирателен кодекс; Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон; Комисия по правни въпроси; Комисия по гражданското общество и медии, Комисия по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс; Владимир Кузов; Комисия по правни въпроси; Комисия по отбраната.
Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – автомагистрала „Тракия”); Министерски съвет; Комисия по бюджет и финанси.
Проект за Решение за разрешаване изпращането на български военен контингент за продължаване участието в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера „Ашраф” в Ирак; Министерски съвет; Комисия по отбраната и Комисия по външната политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно продължаване участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера „Ашраф” в Ирак; Министерски съвет; Комисия по отбраната; Комисия по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора; Министерски съвет; Комисия по правни въпроси; Комисия по правата на човека и вероизповеданията, Комисия по европейска интеграция и Комисия по външна политика.
Проект за Решение за избиране на заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание; Волен Сидеров; Комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози; Митко Димитров; Комисия по транспорт и съобщения.
Това е последният акт, постъпил в посочения период.
Уважаеми колеги, преминаваме към първа точка от програмата, която приехме за седмицата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОНСОРЦИУМ RWE NUKEM – GNB (DSF Kozloduy).
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Давам думата на господин Алиосман Имамов за процедурно предложение. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, във връзка с обсъждания законопроект предлагам в залата да бъдат допуснати госпожа Галина Тошева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и господин Йордан Георгиев – директор на Дирекция "Сигурност на енергоснабдяването".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за допускане на госпожа Галина Тошева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и господин Йордан Георгиев – директор на дирекция в Министерството на икономиката и енергетиката.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 2.
Поканете в пленарната зала представителите на министерството.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
"ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM – GNB (DSF Kozloduy), № 702-02-2, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 1 февруари 2007 г., беше разгледан законопроектът за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM – GNB (DSF Kozloduy).
На заседанието присъстваха господин Йордан Димов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и господин Йордан Георгиев – заместник-председател на Съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй" и директор на Дирекция "Сигурност на енергоснабдяването" в Министерството на икономиката и енергетиката.
Законопроектът беше представен от господин Димов.
Споразумението е подписано в съответствие с раздел 7.2 на Рамковото споразумение от 15 юни 2001 г. между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, относно дейностите на Международния фонд "Козлодуй" за подпомагане извеждането от експлоатация.
В обхвата на споразумението се включва осигуряването на адекватна защита, обезщетяването и непредявяването на искове срещу доставчика – изпълнител по договора за проектиране и изграждане на хранилище за сухо съхраняване на отработило ядрено гориво и който и да е от неговите изпълнители, подизпълнители, консултанти, доставчици и поддоставчици на оборудване или услуги от страна на правителството на Република България, в случай на ядрен инцидент в АЕЦ "Козлодуй".
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 17 гласа "за", без "против" и 1 "въздържал се".
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM – GNB (DSF Kozloduy), № 702-02-2, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2007 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има доклад и на Комисията по енергетика.
Господин Аталай, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението
за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM – GNB (DSF Kozloduy), № 702-02-2, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2007 г.
Комисията по енергетика на свое редовно заседание, проведено на 7 февруари 2007 г., обсъди внесения Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM – GNB (DSF Kozloduy), № 702-02-2, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2007 г.
На заседанието присъстваха: Йордан Димов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Костадинка Тодорова – директор на дирекция в Министерството на икономиката и енергетиката, и Мария Йовчева – главен юрисконсулт в Министерството на икономиката и енергетиката.
Законопроектът беше представен от госпожа Мария Йовчева.
На основание чл. 8, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България проектът на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM – GNB (DSF Kozloduy),беше одобрен като основа за водене на преговори с решението по т. 12 от Протокол № 30 от заседанието на Министерския съвет на 4 август 2006 г., като на министъра на икономиката и енергетиката е даден мандат за провеждане на преговорите с Консорциума и за подписване на споразумението.
Подписването на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM – GNB (DSF Kozloduy) е обусловено от предвидените условия в раздел 7.2 от Рамковото споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейностите в АЕЦ "Козлодуй". В конкретния случай се касае за осъществяване на проект в АЕЦ "Козлодуй", свързан с проектиране и изграждане на хранилището за сухо съхранение на отработило ядрено гориво. В тази връзка от страна на доставчика – Консорциум RWE NUKEM – GNB (DSF Kozloduy), е отправено искане до министъра на икономиката и енергетиката за подписване на Приложение 1 – Проект за Споразумение за обезщетяване на доставчика, неразделна част от рамковото споразумение.
В предметния обхват на споразумението се включва единствено осигуряването на адекватна защита, обезщетяването и непредявяването на искове срещу доставчика и който и да е от неговите изпълнители, подизпълнители, консултанти, доставчици и поддоставчици на оборудване или услуги от страна на Република България в случай на ядрен инцидент в АЕЦ "Козлодуй".
В споразумението е включена и арбитражна клауза, съгласно която правителството на Република България се задължава всеки спор, противоречие или иск, произтичащ или свързан със споразумението, включително с неговото осъществяване или валидност, да бъде окончателно решен от арбитраж в съответствие с Арбитражния правилник на ЮНСИТРАЛ. Мястото на арбитража е Стокхолм, Швеция.
След проведеното гласуване с 9 гласа "за", без "против" и "въздържали се" Комисията по енергетика реши:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM – GNB (DSF Kozloduy)." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има становище и на Комисията по външна политика.
Господин Ранчев, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика
относно Законопроект № 702-02-2 за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM GNB (DSF Kozloduy), внесен от Министерския съвет на 19 януари 2007 г.
На 25 януари 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM GNB (DSF Kozloduy) и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 на Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM GNB (DSF Kozloduy), подписано на 3 ноември 2006 г. в Алценау – Австрия.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане. Имате думата.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма никакво съмнение, че безопасността на АЕЦ „Козлодуй” е от ключово значение както за страната, така и за региона. В този смисъл изграждането на хранилището за сухо съхранение на отработеното ядрено гориво е един необходим компонент от целия цикъл на производство, защото самото съхранение по определен начин изисква влагане на финансови средства и калкулирането в общата стойност на произведената електроенергия.
Ще се отклоня и ще кажа, че когато се говори за АЕЦ „Белене” и за 4 млрд. лв. за строителството, никой не говори, че не е предвидено и едно евро за всички заводи, които са необходими за преработката на радиоактивните отпадъци, както и за съхранението на отработеното ядрено гориво.
Спирам се обаче конкретно на представения ни законопроект. Приемам, че в предметния обхват на споразумението трябва да се включи единствено осигуряването на адекватна защита, обезщетяването и непредявяването на искове срещу доставчика, както и срещу който и да е от неговите изпълнители и подизпълнители, свързани с оборудването или услуги от страна на Република България в случай на ядрен инцидент в АЕЦ „Козлодуй”.
Имам конкретен въпрос към вносителите. Когато говорим за ядрен инцидент в АЕЦ „Козлодуй”, включва ли се в предметния обхват на споразумението обезщетяване, дори и в случай, когато този ядрен инцидент е виновно причинен именно от апаратурата, която е доставена и за която тук се иска било обезщетение, било непредявяване на искове? Защото ако това нещо се включва, тоест тази апаратура чрез несработване или повреда предизвика такъв инцидент, то питам: каква е логиката Република България тогава да дължи обезщетение и да не предявява искове към страната по споразумението - Консорциум RWE NUKEM GNB (DSF Kozloduy)? По тази причина искам ясно да получа отговор от вносителите. В противен случай считам, че текстът на споразумението не е такъв, какъвто бихме желали да го видим като хора, които трябва да защитят интересите на Република България. Благодаря.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Ти пак не си слушал! Казахме ти, че Шиляшки е подписал споразумението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Иванов или желаещи да вземат думата?
Госпожо Тошева, бихте ли отговорили на зададения въпрос? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАЛИНА ТОШЕВА: Благодаря, господин председател. Ако инцидентът е по вина на изпълнителя, доставчика и т.н., тогава са предвидени клаузите за арбитраж, тоест не се включва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правилно ли разбирам, че този въпрос е уреден в чл. 2 – „с изключение на исковете за вреда и щета, предявени срещу лица, произтичащи от техни действия, правителството...”?
Тоест отговорът, който получихте, господин Иванов, е, че Вашата хипотеза не се покрива от споразумението.
Предлагам желаещите да вземат думата.
Господин Аталай, госпожата заместник-министър не можа да изчерпи въпроса на господин Иванов. Моля Вие да имате готовност.
А сега да чуем господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги! Разбира се, че госпожата заместник-министър не изчерпи отговора на въпроса.
Господин председател, настоявам пред Вас да накарате представителите на изпълнителната власт да идват по-опрятни в Народното събрание и когато застават пред народните представители, все пак да имат вид на отговорни държавни и политически лица и да се държат като такива от трибуната. Защото да застанеш, да измънкаш нещо, облечен по пуловер, не е прилично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И така, кой ще вземе думата? Господин Аталай? Или може би отново представител на министерството?
Господин Йордан Георгиев – директор на дирекция. Заповядайте. Моля Ви да сте достатъчно изчерпателен.
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! АЕЦ „Козлодуй” поддържа застраховка „Гражданска отговорност” при ядрена вреда в съответствие с изискванията на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Видът, формата и размерът на тази застраховка се определят ежегодно от Министерския съвет. Нейният размер е фиксиран на стойност 96 млн. лв., което е в съответствие с изискванията на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена щета. Така че АЕЦ „Козлодуй” ежегодно напълно покрива целия риск от възможност за ядрен инцидент. В този случай не се налага никакъв допълнителен финансов ангажимент. Застраховката на АЕЦ „Козлодуй” покрива всички случаи на ядрен инцидент на площадката. Самото хранилище се намира на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Простете, господин Георгиев, но ние обсъждаме законопроект за ратифициране на споразумение за обезщетяване. Не говорим за това дали има или няма застраховка. Въпросът на господин Иванов беше дали това споразумение за обезщетяване включва и случаи, когато има виновно причиняване на щета и настъпила авария, в този случай ще бъде ли изключена необходимостта консорциумът да обезщети нанесената щета или споразумението го позволява да избегне тази отговорност? Това е въпросът, доколкото го разбирам. Бихте ли отговорили на този въпрос, а не дали има или няма застраховка?
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ: Това споразумение е за случаите, когато Консорциум RWE NUKEM-GNB (DSF Kozloduy) е потърпевш от ядрен инцидент на площадка “Козлодуй” и се изключват случаите…
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): А ако неговата апаратура предизвика ядрен инцидент?
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ: Ако консорциумът е виновен, той няма да бъде обезщетен за ядрена вреда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Навярно въпросът за отговорността на консорциума е в договора, който е сключен с него, а не в това споразумение. Но трябва да има яснота за съотношението между двете споразумения.
Да чуем господин Рамадан Аталай, ако той е готов да отговори на въпроса. В противен случай може би ще трябва да отложим гласуването.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, по сключените международни споразумения АЕЦ “Козлодуй” е задължен да поддържа застраховка, както са направени съответните пулове. Също така по изискванията на международните институции, когато съответната фирма има дейност вътре в АЕЦ “Козлодуй”, при допускане на ядрена авария, ако инцидентът не бъде покрит от тази сума, която е в застраховката, се преминава към обезщетяване на фирмите, които са допуснали ядрената авария. Тъй като те не са в състояние да могат да осигурят толкова средства, колкото са предизвикали с аварията, затова в споразумението, което е сключено и е подписано още по времето на господин Шиляшки, има такава клауза, която ние трябва да ратифицираме – обезщетяването на фирмата, ако се допусне съответната авария при строителството на сухото хранилище.
Аз не смятам, че тези, които строят сухото хранилище, ще допуснат авария, защото аварията може да бъде допусната само от операторите. Затова фирмата, която е влязла и доставя оборудване и строи сухото хранилище, няма възможност за допускане на ядрена авария. Мисля, че това е едно международно споразумение и оттам вече се отправят исканията и към арбитража. По този начин се спазват всички изисквания на международните институции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Иванов, за реплика на господин Рамадан Аталай.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз наистина съм изненадан от това, че господин Аталай в своето изказване каза, че ако общата застраховка срещу ядрен инцидент, която, както беше казано от господин Георгиев, е в размер на 86 млн. лв., не покрива щетите, тогава фирмите, чиито апаратури са предизвикали аварията, трябва да бъдат обезщетени. Това наистина е на границата на абсурда! Говорим за нещо съвсем различно. Естествено, че международната застраховка, която България прави и поддържа срещу ядрен инцидент, има за цел да обезщети трети лица в най-общия случай, които нямат отношение към инцидента, а са потърпевши, нанесени са им вреди – материални, морални и всякакви.
Но аз питам, ако апаратурата на фирмата, с която ние сега сключваме споразумение за обезщетение, е предизвикала виновно ядрен инцидент в АЕЦ “Козлодуй”, тя ще бъде ли обезщетена по общия ред? Този отговор не получих нито от представителите на министерството, нито от господин Аталай.
А това, което каза господин Аталай относно операторите, не е вярно. Искам да защитя операторите в АЕЦ “Козлодуй”, защото дори при последния инцидент, който беше на 1 март 2006 г., не операторите бяха виновни, беше виновна фирмата, която беше доставила руското оборудване, което не сработи. Поради това поглътителите не можаха да се спуснат, за да намалят енергията в реактора. Фактически това се случи, но, бих казал, че наистина съществуваше риск и този риск не се дължеше на операторите, дължеше се на фирмата, която беше доставила това неизправно оборудване. Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика има ли? Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, причината за последната авария в “Козлодуй” беше скрита от българската общественост, нарочно, масирано медийно новината беше разлята. Но когато народните представители дебатират такива важни въпроси, те не може да се правят, че не знаят откъде е дошла причината. Причината е оборудването на руската фирма.
Господин Аталай, ние сме в същата хипотеза и аз Ви задавам същия въпрос: какво става с тази конкретна фирма? Пак ли ще лъжем, че операторите са причина и т.н. или ще има предвидено нещо в писаното право, това, което сега ние санкционираме, за да решите казуса? Не да лъжете, както лъжехте преди, а да решите един конкретен казус. Ако сте управляващи, трябва да сте компетентни да отговаряте тук, а не да шикалкавите, да се въртите тук и да не можете да вземете отношение по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Изобщо не смятам да взимам отношение като дуплика да отговарям на господин Иван Костов и на двамата ивановци, защото така като ги гледам те пък колко са компетентни по ядрената енергетика, опазил ни Господ!
Но във връзка с ратификацията още веднъж ви казвам, колеги, че това са международни споразумения по Виенската конвенция за гражданска отговорност и по тази конвенция България е длъжна да освободи от отговорност фирмите – доставчици на оборудване, които ще се занимават със строителството на сухо хранилище за отработеното ядрено гориво, както и за всички други фирми. Спазвайки всички изисквания и на Виенската конвенция, и на всички други международни споразумения, които е сключила България, ние не можем да излезем извън тези рамки. А колкото до това кое оборудване по какъв начин е предизвикало аварията, наистина отговорността за аварията носи само операторът и никой друг, само операторът обслужва съоръжението.
Колеги, смятам, че на тези, които искаха да им стане ясно, им е ясно и нека да минем към гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За процедурен въпрос има думата господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря.
Дами и господа, считам, че заместник-министърът не успя да поясни нищо. В момента се работи на тъмно. От тази гледна точка предлагам да прекратим разискванията и да се поканят в залата, след като се подготвят компетентните служители, за да ни пояснят. Ако не, да поканим най-компетентния – министъра на енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за прекратяване на разискванията по разглеждания законопроект.
Има ли противно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласувайте, колеги. Гласуването продължава до регистрирането на 121 подадени гласове.
Докато постъпят гласовете, си заслужава да се прецени от всеки колега в хода на такива заседания кой е начинът за регистриране на волята на присъстващите в залата. Това може да става както във всеки парламент и с видимо мнозинство.
Гласували 123 народни представители: за 102, против 12, въздържали се 9.
Обсъждането на законопроекта е прекратено.
За процедурен въпрос – заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, не мислите ли, че трябва да се направи забележка на народен представител, който колегите уважават, задават му въпроси, дават му възможност да разясни позицията си и той става от мястото си и казва: въобще нямам намерение да им отговарям на тия Ивановци. Не е ли редно поне една забележка да направите, защото това е наглост? От трибуната се демонстрира наглост, която просто руши авторитета на Народното събрание. Ние сме длъжни тук да се уважаваме и да участваме в диалог и в дебат. Иначе защо е процедурата на въпроси и отговори? Ако аз ще задавам въпроси и ще стават народни представители и ще казват: аз на тоя няма да му отговарям, какъв смисъл има изобщо да се води дебат в Народното събрание?
Моля Ви, санкционирайте някак си това поведение, защото ще стане масова практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, уважаеми колеги! Дупликата поначало не е задължителна. Както добре знаете, в редица случаи онзи, който е репликиран, преценява, че не желае да направи дуплика. Тъй че аз не виждам основание, когато все пак репликираният вземе думата, да го призовавам непременно да направи конкретен отговор, при положение че той заявява, че не желае да го направи. Едновременно с това съм съгласен с Вас, че един сериозен дебат в парламента предполага отговори по същество и е добре за парламентарния дебат да има сериозна размяна на мнения, а не пренебрегване на една или друга гледна точка, ако тя е достатъчно аргументирана.
Така че в този смисъл отправям предложение към всички народни представители да се уважават репликите и да им се дава отговор по същество.
Преминаваме към следващата точка от програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА КИПЪР, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РУМЪНИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МНОГОНАЦИОНАЛНА БОЙНА ГРУПА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ С ГЪРЦИЯ КАТО ВОДЕЩА СТРАНА И С УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ, КИПЪР И РУМЪНИЯ, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2007 г.
Давам думата на господин Ангел Найденов, председател на Комисията по отбрана да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Първо, едно процедурно предложение – в пленарната зала да бъде допусната госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане на госпожа Янкулова в пленарната зала за участие в разглеждането на тази точка.
Гласували 126 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Поканете госпожа Янкулова.
Заповядайте, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
“ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект, № 602-02-24, за ратифициране на Техническото споразумение между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Кипър, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и Министерството на отбраната на Румъния за създаване на Многонационална бойна група на Европейския съюз с Гърция като водеща страна и с участието на България, Кипър и Румъния, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2007 г.
На свое заседание, проведено на 1 февруари 2007 г., Комисията по отбрана разгледа внесения законопроект. Мотивите на вносителя бяха изложени от представители на Министерството на отбраната.
С предлагания проект на документ Република България придава личен състав и техника в бойна единица на Европейския съюз. Тя може да бъде активирана с решение на Европейския съвет. Тези обстоятелства налагат на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България Народното събрание да ратифицира със закон Техническото споразумение.
Целта на тази бойна група е изпълнението на хуманитарни и евакуационни задачи в операции на Европейския съюз за управление на кризи по смисъла на чл. 17, ал. 2 от Договора за Европейския съюз. Групата е със срок на оперативна готовност шест месеца, считано от 1 юли 2007 г.
В резултат на проведените разисквания Комисията по отбрана прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Техническото споразумение между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Кипър, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и Министерството на отбраната на Румъния за създаване на Многонационална бойна група на Европейския съюз с Гърция като водеща страна и с участието на България, Кипър и Румъния, подписано на 13 ноември 2006 г.
Становището на комисията е прието на 1 февруари 2007 г. с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Ранчев да представи становището на Комисията по външна политика.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика относно Законопроект № 702-02-3 за ратифициране на Техническото споразумение между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Кипър, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и Министерството на отбраната на Румъния за създаване на Многонационална бойна група на Европейския съюз с Гърция като водеща страна и с участието на България, Кипър и Румъния, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2007 г.
На 25 януари 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Техническото споразумение между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Кипър, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и Министерството на отбраната на Румъния за създаване на Многонационална бойна група на Европейския съюз с Гърция като водеща страна и с участието на България, Кипър и Румъния и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Техническото споразумение между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Кипър, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и Министерството на отбраната на Румъния за създаване на Многонационална бойна група на Европейския съюз с Гърция като водеща страна и с участието на България, Кипър и Румъния, подписано на 13 ноември 2006 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към разисквания.
Кой желае думата? Не виждам желаещи.
Бих поканил госпожа Янкулова да мотивира законопроекта. Заповядайте.
Госпожо Янкулова, един такъв въпрос: защо е наречено “техническо” това споразумение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Благодаря, господин председател.
Да отговоря първо на въпроса. Това е предложение, дошло от страна на Гърция, която е водеща нация, и като практика, тъй като регламентира основните правила, по които ще се осъществява взаимодействието между военнослужещите от четирите държави. Може би от наша гледна точка действително “технически” не е най-точното, но това е въпрос на компромис в хода на преговорите. По-важното за нас е съдържанието на споразумението.
За информация на народните представители искам да кажа, че още през януари 2005 г. България подписа Споразумение с Европейския съюз, установяващо рамка за участието ни в операции на Европейския съюз за управление на кризи. През ноември 2005 г. беше подписано писмо за намерение между министрите на отбраната на четирите страни, участнички в бойната група. Проведоха се няколко кръга преговори и на 9 ноември 2006 г. Министерският съвет упълномощи министъра на отбраната да подпише Техническото споразумение, което беше подписано в Брюксел на 13 ноември от министрите на отбраната на четирите държави.
Малко информация за задачите на бойната група.
Бойната група, съгласно приетата концепция на Европейския съюз за бойните групи, стандартите и критериите на бойните групи, ще участва в следните сценарии: разделяне на групировки чрез употреба на сила на разстояние до 10 000 км от Брюксел; операции по предотвратяване на конфликти, включително превантивно разполагане; съвместни акции по разоръжаване; ембарго акции на разстояние до 10 000 км; евакуационни операции в неблагоприятни условия на разстояние до 15 000 км и хуманитарна помощ на разстояние до 15 000 км.
Това, което е важно за нас, бе споменато в докладите, а именно, че решение за участие на бойната група се взема от Съвета. Срокът за разполагане е 10 дни, а 5 дни е срокът за вземане на национално решение. За готовността на нашата бойна група – през м. май ще има съвместно учение, на което ще се извърши сертифицирането. Нашето участие ще бъде от 1 юли до 31 декември 2007 г.
Това е накратко. Ако има въпроси, готова съм да отговарям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашата парламентарна група и политическата сила, която представлявам, както знаете, е против всякакво участие на български въоръжени контингенти далеч от територията на страната, обаче от възприетия принцип на “Атака” за контюниентализъм на българската геополитика и по смисъла на връзките ни с Европейския съюз ние сме за ратификацията на това споразумение и ще гласуваме всички “за”.
Искам да напомня, че “Атака” смята, че е продуктивно и изключително важно създаването на европейски въоръжени сили на базата на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Чернев има думата.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В пълен синхрон считам, че настоящата ратификация е изключително важна първа крачка към създаване на общоевропейски въоръжени сили, които да решават конфликтите на нашия континент.
Изказвам се в подкрепа на ратификацията, ще я подкрепя и считам, че това е изключително полезно и с голямо бъдещо политическо предприятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата има ли?
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще си позволя да изразя позицията на Парламентарната група на Коалиция за България, която ще подкрепи предложението за ратификация на Техническото споразумение. Иска ми се веднага да отбележа, че по същество това ще бъде първият акт на Народното събрание след членството на България в Европейския съюз относно една от политиките на Европейския съюз и това е политиката, свързана със сигурността и отбраната.
По същество участието на България в съвместната бойна група представлява изпълнение на ангажимент и на България, и на останалите страни – членки на Европейския съюз, за развитие на бойни и оперативни способности – способности за отреагиране на целия спектър от операции по управление на кризи, съгласно договора на Европейския съюз.
Това е една концепция за така наречените тактически бойни групи, която е ключов елемент от развитието на способности на Европейския съюз за ефективно управление на кризи и особено, държа да подчертая това, на способности за бързо реагиране. Развитието на военните способности на всяка една от страните членки по същество представлява укрепване и по-нататъшно развитие на оперативните и военните способности на целия Европейския съюз като цяло. Ясно е, че военните способности на Съюза представляват съвкупност от способностите и възможностите на всяка една от страните членки.
Реализирането на този, а и на други ангажименти на страните членки, които са отразени в така наречената “Приоритетна цел 2010”, представляват принос към укрепването и развитието на политиката за сигурност и отбрана на Европейския съюз.
Основната цел на бойната група беше подчертана и в докладите, и в казаното от страна на заместник-министъра на отбраната, а именно участието при изпълнение на хуманитарни и евакуационни задачи в операции по управление на кризи. Подготовката, обучението и същевременно разходите по участието на всеки един от военните контингенти на страните членки са за сметка на всяка една от страните членки, като средствата са предвидени в бюджета на Министерството на отбраната както за 2006 г., когато на практика стартира обучението на българската рота, така и за 2007 г.
Отварям една скоба за информация на народните представители, за да подчертая, че по същество разположението на военните контингенти остава в поделенията и в съответните местоположения, където и сега се намират. Те се активират единствено по решение на Европейския съюз, на Европейския съвет съответно с ангажиментите за тяхното развръщане и използване в операция съгласно решението на Европейския съвет.

Подчертавам още веднъж, готовността на тази оперативна бойна група е от 1 юли до края на 2007 г., като предстоят две сертификации на българския военен контингент – една национална и една многонационална, която ще бъде осъществена в рамките на съвместното военно учение през м. май.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Найденов.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Техническото споразумение между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Кипър, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и Министерството на отбраната на Румъния за създаване на Многонационална бойна група на Европейския съюз с Гърция като водеща страна и с участието на България, Кипър и Румъния.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение да пристъпим към гласуване на второ четене на Законопроекта за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Техническото споразумение между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Кипър, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и Министерството на отбраната на Румъния за създаване на Многонационална бойна група на Европейския съюз с Гърция като водеща страна и с участието на България, Кипър и Румъния

Член единствен. Ратифицират Техническото споразумение между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Кипър, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и Министерството на отбраната на Румъния за създаване на Многонационална бойна група на Европейския съюз с Гърция като водеща страна и с участието на България, Кипър и Румъния, подписано на 13 ноември 2006 г. в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по текстовете на заглавието на законопроекта и неговия Член единствен? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене предложения законопроект.
Гласували 149 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 5.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към точка трета от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА, В КОЯТО УЧАСТВАТ СЛУЖИТЕЛИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ НА ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ИЗГОТВЕНА НА БАЗАТА НА ЧЛ. К.3(2)(с) ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители!

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3(2)(с) от Договора за Европейския съюз, № 702-02-4, внесен на 29 януари 2007 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 8 февруари 2007 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за ратифициране на цитираната конвенция.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието Сабрие Сапунджиева – заместник-министър, и Милена Петкова.
Законопроектът беше представен от госпожа Сабрие Сапунджиева.
Необходимостта от предлагания законопроект произтича от Приложение І към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промени в учредителните договори за Европейския съюз, в който се съдържа списък на конвенциите и протоколите, по които България и Румъния стават страни при присъединяването си. Един от тези актове е Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3(2)(с) от Договора за Европейския съюз. Чрез ратификацията й ще се осигури приматът й над разпоредбите на българското законодателство съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Конвенцията предвижда криминализиране на пасивната и активната корупция на служители от Общността и от длъжностни лица от държавите – членки на Европейския съюз, както и наказателна отговорност за стопанските ръководители в случаите, когато подчинени на тях лица са давали или обещавали подкуп от името на фирмата. Конвенцията определя правилата за установяване на наказателната юрисдикция по отношение на съответните престъпления, включително в случаите, когато държавата не екстрадира собствените си граждани, които са обвинени в извършването на корупционни престъпления на територията на друга държава членка.
Изискванията на конвенцията относно длъжностните лица от друга държава членка и възможните начини на осъществяване на престъплението подкуп, са въведени в Наказателния кодекс с измененията му в периода 1999-2000 г. Стопанските ръководители носят наказателна отговорност по чл. 285 в качеството си на длъжностни лица за случаите, когато активният подкуп е даден от подчинено на тях лице от името на фирмата. Наказанията, които са предвидени за тези престъпления, са ефективни и пропорционални, включително и с оглед размера на наказанието лишаване от свобода, срокът на което позволява екстрадиране на дееца. Въведени са изискванията относно екстрадицията в Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, Наказателнопроцесуалния кодекс и прилагането на принципа “Не два пъти за едно и също нещо” при преследването и наказването на този вид престъпна дейност. Предвид на това може да се направи изводът, че българското наказателно законодателство е приведено в съответствие с изискванията на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на цитирания протокол от Договора за Европейския съюз.
Законопроектът за ратификация на конвенцията предлага Република България да направи декларация, с която приема компетентността на Съда на Европейските общности да дава преюдициални становища по смисъла на чл. 12, ал. 3 от нея. Необходимостта от декларацията произтича от изричното изискване за такава, което е посочено в чл. 12, ал. 4 от конвенцията, а предложението включва и определяне на компетентността на Върховния касационен съд да сезира Съда на Европейските общности с преюдициалния въпрос.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3(2)(с) от Договора за Европейския съюз, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще има ли процедурно предложение?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, моля да бъде допусната до залата по повод обсъждането на законопроекта заместник-министър Сабрие Сапунджиева като представител на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за допускане до залата на заместник-министър Сапунджиева.
Гласували 129 народни представители: за 117, против 11, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Вторият доклад е на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Господин Методиев, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 7 февруари 2007 г.  Разглежданият законопроект предвижда криминализиране на пасивната и активната корупция на служители на Общността и на длъжностни лица на страните-членки на Европейския съюз; въвежда наказателна отговорност на стопанските ръководители в случаите, когато подчинени на тях лица са давали или обещавали подкуп от името на фирмата; определя правила за установяване на наказателна юрисдикция по отношение на съответните престъпления, когато страната не екстрадира своите граждани, обвинени в извършването на корупционни престъпления на територията на друга държава членка; предвижда задължение за установяване на ефективно сътрудничество при разследване и наказание.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, като становището на комисията е прието с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има становище на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, госпожо Стойчева.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание становището на Комисията по европейска интеграция относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3 (2)(с) от Договора за Европейския съюз, № 702-02-4, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2007 г.
„На заседанието, проведено на 2 февруари 2007 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията.
Законопроектът беше представен пред комисията от господин Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието. В обсъждането взеха участие Надежда Тодорова и Милена Петкова – експерти в Дирекция „Международно сътрудничество и европейска интеграция” на Министерството на правосъдието.
І. С настоящия законопроект се предлага ратифициране от Народното събрание на Конвенцията за борба с корупцията. Конвенцията цели подобряване на съдебното сътрудничество в борбата с корупцията, в която са въвлечени служители на Европейските общности и на държавите членки, които увреждат или могат да увредят финансовите интереси на Европейските общности и държавите членки. 
ІІ. Kонвенцията предвижда държавите членки да криминализират пасивната и активната корупция на служители на Общността и на длъжностни лица на страните - членки на Европейския съюз. Тя съдържа правила за установяване на наказателна юрисдикция, включително и в случаите когато страната не екстрадира собствени граждани, обвинени в извършване на корупционни деяния на територията на друга държава членка. Уредено е задължение за държавите членки за установяване на ефективно сътрудничество при разследване и наказване на корупционните престъпления в рамките на правната помощ по наказателни дела.
ІІІ. В периода между 1999 и 2002 г. с изменение и допълнение на Наказателния кодекс българското наказателно право беше приведено в съответствие със стандартите на Конвенцията.
В Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест са въведени механизми за изпълнение от наша страна на задълженията по Конвенцията във връзка с наказателната юрисдикция, сътрудничеството, екстрадицията и изключването на възможността едно лице да бъде съдено повторно. Тъй като съгласно чл. 12, ал. 4 от Конвенцията всяка новоприсъединяваща се държава трябва изрично да декларира, че приема компетентността на съда на Европейските общности да дава становище по тълкуването на чл. 1-4 и чл. 12-14 от Конвенцията при висящо производство пред национален съд, а съгласно чл. 12, ал. 5 всяка държава членка може да декларира, че компетентни да сезират съда на Европейските общности са само съдилищата, чиито решения са необжалваеми, вносителят предлага Република България да направи декларация, с която приема компетентността на съда на Европейските общности да дава становища, а компетентен да сезира съда на Европейските общности да бъде Върховният касационен съд.
ІV. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че тъй като със Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите - членки на Европейския съюз, България изпълнява задължение по присъединяването й към Европейския съюз, а и доколкото вътрешното ни право е хармонизирано с Конвенцията, законопроектът следва да бъде подкрепен, като бъде направена и предлаганата от Министерския съвет декларация.
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие - 11 гласа „за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Стойчева.
Има и становище на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 702-02-4 за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите - членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3 (2)(с) от Договора за Европейския съюз, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2007 г.
На 7 февруари 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3 (2)(с) от Договора за Европейския съюз.
Мотивите на вносителя бяха представени от заместник-министъра на правосъдието Ана Караиванова.
Конвенцията предвижда криминализиране на пасивната и активната корупция на служителите на Общността и на длъжностни лица в страните – членки на Европейския съюз. Определят се правила за установяване на наказателна юрисдикция по отношение на съответните престъпления, включително в случаите когато страната не екстрадира собствени граждани, обвинени в извършването на корупционни престъпления на територията на друга държава членка.
Българското наказателно право е приведено в съответствие със стандартите на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служителите на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3 (2)(с) от Договора за Европейския съюз.
Съгласно разпоредбите на Конвенцията всяка новоприсъединяваща се държава следва изрично да декларира, че приема компетентността на съда на Европейските общности да дава преюдициални становища по тълкуването на Конвенцията във връзка с висящо производство пред национален съд. По силата на разпоредбата на чл. 12, ал. 5 всяка държава членка може да декларира, че компетентни да сезират съда на Европейските общности с преюдициални въпроси са само съдилищата, чиито решения са необжалваеми съгласно националното право. Във връзка с това се предлага Република България да направи декларация, с която приема компетентността на съда на Европейските общности да дава преюдициални становища по смисъла на чл. 12, ал. 3 от Конвенцията, а компетентен да сезира съда на Европейските общности да бъде Върховният касационен съд на Република България.
Въз основа на изложените мотиви и последвалото обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3 (2)(с) от Договора за Европейския съюз от 26 май 1997 г., и да приеме направената декларация по чл. 12, ал. 4 и 5.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта за ратификация.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене предложения законопроект.
Гласували 162 народни представители: за 159, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Стоилов, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, предлагам да преминем към гласуване на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Процедурата е приета.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3(2)(с) от Договора за Европейския съюз
Член единствен. Ратифицира Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3(2)(с) от Договора за Европейския съюз от 26 май 1997 г. със следната декларация:
“ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 12, ал. 4 и 5
Република България декларира, че приема компетентността на Съда на Европейските общности да дава преюдициални становища по смисъла на чл. 12, ал. 3 от Конвенцията за борба с корупцията, в която, участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на чл. К.3(2)(с) от Договора за Европейския съюз от 26 май 1997 г. Компетентен да сезира Съда на Европейските общности с преюдициален въпрос е Върховният касационен съд на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По заглавието, член единствен и проекта за декларация има думата господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Моето изказване нищо няма да измени, но на заседанието на комисията аз поставих въпроса, че трябва да се прередактира заглавието. Не е ясно дали служители участват в борбата срещу корупцията или в корупцията. За мен специално е неясен преводът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това изказване по-скоро изразява един коментар на господин Берон. Той не направи предложение за редакционна промяна.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мога ли да отговоря, господин председател? Явно предметът на конвенцията е санкционирането на служителите на Европейския съюз, които участват в корупцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи да вземат думата няма.
Моля, гласувайте на второ четене предложения законопроект.
Гласували 182 народни представители: за 181, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ОБЩИЯ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, внесен от Министерския съвет, и ВТОРИЯ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, внесен от Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков.
На предишното заседание на 8 февруари, четвъртък, започна второто четене на Законопроекта за избиране на представители на Република България в Европейския парламент. Бяха приети заглавието и чл. 1, нов чл. 2, и чл. 2, който става чл. 3 по доклада. Докладвани са чл. 3, който става чл. 4, и предложенията към него. Проведени са разисквания. Парламентарните групи на ОДС, БНС, Коалиция “Атака” и ДСБ напускат парламентарната зала преди гласуванията по чл. 3, който става чл. 4. Гласувано и отхвърлено е предложението на народния представител Иван Костов и група народни представители по чл. 3, който става чл. 4. Текстът се намира на стр. 5 в доклада, с който разполагате. Предстои гласуване на останалите предложения по чл. 3, който става чл. 4.
Става дума за следното. По чл. 3 по вносител в доклада, с който разполагате, са отразени предложения на народните представители Иван Костов и група народни представители, което комисията не е подкрепила и по което, както ви съобщих, е проведено гласуване, което е отхвърлило това предложение.
Следващото предложение, което фигурира в доклада, е на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков, което комисията не е подкрепила.
Има предложение на народните представители Красимир Каракачанов и група народни представители, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак, което е подкрепено.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, подкрепено по принцип.
Има предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов, което също е подкрепено по принцип.
По предходния чл. 2 по вносител, уважаеми колеги, имаше предложение на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев, което по общо съгласие следваше да се отнесе към чл. 3 по вносител. Това беше решението и на пленарната зала, доколкото систематичното място на текста, който предлагат народните представители, е към чл. 3. Това предложение също не е подкрепено от комисията.
На заседанието на Председателския съвет тази сутрин беше повдигнат въпросът за текста на обобщения доклад, представен пред вас, с обозначението “чл. 3” на стр. 5 с три алинеи, който е обозначен в доклада на стр. 6 като заключение на комисията със следния израз: “Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3, който става чл. 4”.
Беше повдигнат въпросът кой е текстът на вносителя. Становището, което беше споделено, че това не е нито текстът на Министерския съвет, нито текстът на народните представители Надежда Михайлова и другите народни представители – вносители на втория законопроект, а е текстът на Общия доклад, така както е представен от комисията и съдържащ се в доклада на стр. 5.
Беше оспорено заключението на комисията, че тя подкрепя по принцип текста на вносителя, тоест в смисъл, че подкрепя по принцип текста на Общия доклад, внесен в пленарната зала. (Шум и реплики от ДПС.)
Беше повдигнат въпросът не следва ли от това, че следва да бъде подложено на гласуване предложението, съдържащо се в обобщения текст преди да гласувана окончателната редакция на комисията, съдържаща се на стр. 6. Беше споделено мнението, че такова гласуване следва да се проведе.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще ви дам думата за процедура, господин Местан. Само бих искал да уточним евентуалния ред на подлагане на гласуване на тези предложения, по които именно господин Местан желае думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): В процедура на гласуване сме. (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е процедура по хода на гласуването и е давана възможност във всички случаи, когато това е било искано, да се правят процедурни предложения по хода на самото гласуване.
Моля да изслушаме господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не случайно има практика предложенията, които са подкрепени по принцип, да се докладват от председателя на комисията, но да не се подлагат на гласуване, защото те се съдържат в окончателната редакция на комисията. Ако Вие допуснете прецедента да поставите на гласуване всяко предложение, което се подкрепя по принцип, по този текст Вие вече докладвахте, че има още няколко предложения, които се подкрепят по принцип, вие оттук нататък ще създадете огромни трудности при приемането на окончателните текстове на второ гласуване.
Текстът на вносителя е подкрепен по принцип, защото същността на това предложение, същината на това предложение се съдържа в изречението: "Право да избират имат българските граждани". Този текст урежда правото да избират, правото на българските граждани да избират. А по-нататък се уреждат изключенията в същата норма от това право да избират. И аз ще ви прочета кои категории лица се изключват от това право – тези, които са поставени под запрещение ... (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина. Има още 30 секунди.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Изгубихте ми времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Лицата, които са поставени под запрещение и които изтърпяват наказание лишаване от свобода. Свободните български граждани, включително и студентите във Вашингтон нямат място на тази логическа плоскост. Подобен текст е срам за българското законодателство и съвършено правилно комисията е преценила, че това трето ограничение, което засяга свободни български граждани, няма място в ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето изтече, господин Местан. Моля да приключите. (Шум и реплики от опозицията.)
ЛЮТВИ МЕСТАН: Затова моля да не подлагате на гласуване предложението на вносителя. То е подкрепено по принцип от комисията. (Шум и реплики от опозицията, тропане по банките от ДСБ и БНС.)
Да се ориентираме към гласуване предложението на комисията. В противен случай ще моля за отговор защо не подлагате на гласуване и други предложения, които са приети по принцип – на Мая Манолова, на Ремзи Осман и на група народни представители. Благодаря. (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви, уважаеми колеги, да ме изслушате. Моля господин Местан да ме изслуша, той отправи към мен въпрос.
Онова, което оспорвате, господин Местан, е не единствено мое мнение. Това е споделеното становище на Председателския съвет.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Председателският съвет не може да замести залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За съжаление, тази сутрин Вие не участвахте в това заседание. Участваше господин Юнал Лютфи. Аз бих го поканил, ако смята, че с нещо съм оспорил или неточно съм предал онова, което беше споделено на Председателския съвет, впоследствие да направи свой коментар.
Въпросът, който задавате – защо не се подлагат на гласуване други предложения, които са обозначени като приети по принцип, то е по простата причина, че не беше оспорено заключението на комисията, че те се приемат по принцип. Тази констатация по този текст на комисията, че е прието по принцип предложението на обобщения доклад, беше оспорено на Председателския съвет и аз съм длъжен да докладвам това споделено мнение. Не аз ще реша дали да бъде подложен на гласуване този текст. Това ще реши залата. Вие направихте процедурно предложение, с което фактически оспорвате мнението, което съобщих, и предлагате да не бъде подложено на гласуване. Затова преминаваме към гласуване.
Има думата за процедура господин Стоилов като председател на комисията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Според мен в случая трябва да действаме последователно. Има няколко предложения: на народните представители Иван Костов; Надежда Михайлова; Красимир Каракачанов и други народни представители, които по същество са идентични. Аз предлагам това предложение да бъде гласувано веднъж. Освен това на миналото заседание имаше възражения във връзка с кворума. Няма нужда да се гласува поотделно три пъти за едно и също. Всички тези предложения предлагат шест месеца. Затова предлагам да се проведе едно гласуване, с което народните представители категорично да изразят своята воля. Днес е очевидно, че има кворум.
Вие споменахте, че предложението на народния представител Мария Капон трябва да се гласува. То е от друго естество. Останалите три предложения са приети по принцип и са включени в редакцията на комисията.
Единствено спор предизвика това дали трябва да се гласува предложението на вносителя за трите месеца. Според мен към текста на комисията трябва да се проведе отделно гласуване за трите месеца, както се провежда отделно гласуване за шестте месеца. И мисля, че това е процедурно ясен въпрос. Всеки народен представител ще изрази мнението си по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поставям първо на гласуване процедурното предложение на господин Стоилов трите предложения с по същество един и същи текст да бъдат гласувани ан блок. Тоест предложенията, предвиждащи шестмесечния срок. Това беше направено като предложение за начина на гласуване. Моля, гласувайте това предложение на господин Стоилов.
Гласували 163 народни представители: за 151, против 6, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към гласуване на самите текстове.
Подлагам на гласуване трите предложения, които току-що беше решено да бъдат гласувани ан блок – на народните представители Иван Костов и група народни представители ...
Господин Корнезов изразява съмнение по хода на това гласуване.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението на народния представител Иван Костов един път е гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Възражението на господин Корнезов, разбира се, е, че предложението на господин Костов вече е било гласувано веднъж и е било отхвърлено. Господин Корнезов е коректен.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков, и предложението на народните представители Красимир Каракачанов, Мирослав Мурджов, Бойко Ватев, Борислав Българинов и Борис Ячев.
Моля, гласувайте едновременно тези две предложения.
Гласували 198 народни представители: за 93, против 82, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Господин председател, уважаеми колеги! Тъй като всъщност това е разковничето на закона, това беше темата, по която миналия четвъртък цял ден спорихме в парламента и накрая заседанието се провали, поради процедурите, които текоха тук, включително в нарушение на правилника като изказвания, вероятно част от колегите не са разбрали за какво гласуваме. Гласуваме за принципа на отседналост – шест месеца.
Аз искам да апелирам към всички народни представители да гласуват по съвест, защото в края на краищата ние гласуваме за български представители в Европейския парламент, а не за представители на чужда държава в Европейския парламент. Ако не сте разбрали, нека да дадем възможност за повторно гласуване и ви призовавам да гласуваме по съвест. Ще видим кой каква съвест има накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте втори път двете предложения.
Гласували 202 народни представители: за 99, против 70, въздържали се 33.
Предложенията не се приемат.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоянов, предлагам да продължим с гласуванията. Нека все пак завършим процедурата, която сме съгласували. Господин Стоянов, господин Бисеров желае да уточни гласуването си, тъй като очевидно е станала техническа грешка при натискане на копчето.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Стана грешка, моят глас е „против”. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да се протоколира и моля така да бъде отразен окончателният резултат.
Господин Стоянов, имате думата.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин председателю, от процедурна гледна точка най-важното е какво ще подложите сега на гласуване. Очевидно обединеното гласуване за предложенията на народни представители, принадлежащи към ОДС, към ДСБ и към ВМРО, мина без резултат.
Процедурното ми предложение е сега да подложите на гласуване този текст на вносителя, който подробно заявихте, че се намира на стр. 5 в горната част. За да бъда съвсем ясен, ще прочета онова, което интересува всички народни представители, а вероятно и българските граждани: Право да избират имат граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са постоянно най-малко през последните три месеца в Република България.
Аз мисля, че в името на коректността сте длъжен да подложите на гласуване най-напред този текст и след това, ако този текст, разбира се, не бъде приет, всички останали текстове.
Затова Ви моля най-напред да подложим на гласуване този текст и след това, пак повтарям, ако той не бъде приет, всички останали текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоянов, уважаеми колеги! Няма друг вариант за подлагане на гласуване, тъй като предложението на комисията се подлага на гласуване последно, а преди него се подлагат на гласуване предложенията, които предхождат окончателния текст на комисията.
Затова подлагам на гласуване текста на чл. 3...
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминали сме към гласуване, съжалявам. (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване текста на чл. 3 на стр. 5, съдържащ се в общия доклад на комисията – текста на обобщения доклад по вносител. (Шум и реплики: „Не е ясно!”)
Кое не е ясно? (Шум и реплики.)
Моля да заемете местата си! В режим на гласуване сме, ще обявя резултата. (Силен шум и реплики.) Гласуваме текста на стр. 5, който прочетохте, господин Стоянов! Текста на обобщения доклад – не окончателната редакция на комисията! (Шум и реплики.)
Ще обявя резултата, ако иска някой да го оспори, да го направи.
Гласували 202 народни представители: за 109, против 45, въздържали се 48.
Текстът е приет. (Силен шум, ръкопляскания от ДСБ, БНС и „Атака”.)
Има ли желание за прегласуване? Има.
Има думата господин Четин Казак.
Давам думата на Вас, господин Казак, Вие поискахте думата. (Народният представител Ремзи Осман се отправя към трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не съм Ви дал думата. Моля, заемете мястото си.
Думата има господин Четин Казак.
Имате думата Вие, Вие поискахте прегласуването! Заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (встрани от трибуната): Отказва се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не се е отказал.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Отказвам се в полза на Ремзи Осман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Казак се отказва.
Думата има господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, искам прегласуване, защото в нарушение на правилника Вие подложихте на гласуване неща, които никъде не ги пише – нито в Конституцията, нито в правилника (силен шум и реплики от ДСБ).
Уважаеми колеги, само в петък, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
РЕМЗИ ОСМАН: Само преди няколко дни – в петък, вие оспорвахте, че Председателският съвет не може да изслушва министрите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, поставете картата си, за да отчита времето, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН: ... и министърът да дойде да докладва пред Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кажете на господин Осман да си сложи картата.
РЕМЗИ ОСМАН: Картата е сложена, аз не съм виновен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не излиза на таблото, натиснете...
РЕМЗИ ОСМАН: Това не е мое задължение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Продължете.
РЕМЗИ ОСМАН: Колеги, в нарушение на всички правила днес председателят прави коментари и аз мисля, че той превишава своите правомощия (шум и реплики от „Атака”). Виждам, че колеги, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тишина!
РЕМЗИ ОСМАН: ... които споделят нарушаването на правилата на нашата организация, са повод да се объркат народните представители. (Силен шум и реплики от ДСБ.)
Във връзка с това аз предлагам текстът да се прегласува, защото това е един текст, който оспорва правото на български граждани, които нямат и друго гражданство; текст, който не дава възможност на българските граждани, които се правят на демократи, на други демократи да нямат възможност да гласуват. И то основно колеги от опозицията и от НДСВ!
Аз не мога да разбера (тропане по банките от независими народни представители, шум и реплики от ДСБ) как може примерно бивши изгнаници да стават премиери, а не давате право да гласуват на български граждани! Защо не им давате възможност да не плащат данъци тогава? (Шум и реплики.)
Митко, тогава освободете българските граждани да не плащат данъци – когато живеят в София, но по една или друга причина се намират в чужбина! (Силен шум и реплики.)
Жалкото е, че един месец след нашето членство в Европейския съюз станахте много силни „демократи”. За съжаление, след седемнадесет години сложихте страната в един черен списък на страни, в които се лишава от граждански права.
Предлагам да се прегласува текстът, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за прегласуване.
Моля, отново гласуваме текста.
Гласували 206 народни представители: за 111, против 55, въздържали се 40.
Текстът е приет. (Бурни ръкопляскания от ДСБ и от независимите народни представители.)
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Апаратът не работи, плюс един глас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме още един текст, който трябва да гласуваме - на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев, който се съдържа на стр. 4 и предвижда израза „като и да има образователна степен „бакалавър”.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): От името на група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: След като приключим гласуването, веднага ще дам думата от името на парламентарна група.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 58, против 13, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
С това приключва гласуването по чл. 3, който става чл. 4.
Думата има господин Местан. (Шум и реплики.)
Моля за тишина, заседанието не е приключило!
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, правя изявление от името на парламентарна група.
Съзнавам, че това изявление е във връзка с дневния ред, но искам да кажа, че вече бяха допуснати четири изказвания от други парламентарни групи по дневния ред, затова моля да ми разрешите да направя това изявление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има такъв прецедент, господин Местан, така че продължете.
Заповядайте, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Имам молба към пленарната зала. (Шум и реплики.) Тук се оформи едно мнозинство ад хок, което спечели, затова моля поне за тишина, за да чуете аргументите на Движението за права и свободи, с които ще обявим едно свое тежко решение.
Вие спечелихте тази битка, но загубихте битката за демокрация, уважаеми колеги! (Шум и реплики в залата.)
Изпитът за демокрация не е издържан днес. С акта на приемане на чл. 3 от проекта за Закон за избиране на български представители в Европейския парламент, внесен от Министерския съвет с министър-председател Симеон Сакскобургготски, Четиридесетото Народно събрание на европейска България проявява не европейско, откровено дискриминационно отношение към своите граждани.
За да сте наясно с мащабите на тази дискриминация и за да ви предпазя от заблудата, от усещането, че тези текстове засягат единствено и само Движението за права и свободи, ще си позволя да направя разрез на профила на онези категории български граждани, които след това гласуване нямат право да участват в първите за България избори за Европейския парламент.
На първо място, това са всички български граждани, които поради социално-икономическите неудачи на прехода от 1990 г. до 2007 г. потърсиха препитание за своите семейства извън пределите на родината си, извън Европейския съюз. Днес вие ги наказвате за това, че са потърсили и други начини да изхранят семействата си.
На второ място, забележете, това са хилядите български младежи – студенти, които разнасят славата на България в престижни университети от Санта Барбара до Токио и Киото. (Шум и реплики в залата.)
Това са български младежи, които са преминали през изключително тежки конкурсни процедури и наистина разнасят славата на своята родина. Поставете се на тяхно място. Как ще се почувстват те, когато им се каже, че няма да имат право да участват в процеса на избиране на своите представители в Европейския парламент? Те ще бъдат лишени от това законно чувство на гордост.
Казвам го, защото демокрацията затова е демокрация, че не търпи двойните стандарти. Защото няма как да се случи скритото ви, интимно желание, да лишите само българските граждани, които живеят в съседна на нас държава и за тях ми е думата сега. Това е третата категория български граждани, които, заради събитията от 1989 г. не напуснаха доброволно родината си.
Прав е тук народният представител Вигенин. Те не избраха съдбата си. Те бяха прокудени, но не се отказаха от своята родина, плащат данъците си тук и са коректни български граждани. (Реплики.)
Тук отварям една скоба. Длъжен съм с болка на сърцето да направя едно отклонение и да се обърна към моите колеги от НДСВ.
Учуден съм, изумен съм едновременно, че точно вие организирано подкрепихте тази дискриминация. Очаквах вие не по-малко от нас да познавате съдбата на прокудения изгнаник. Размислите оттук нататък са за вас.
Уважаеми госпожи и господа, именно защото дискриминацията засяга всички български граждани, включително и тези, които имат единствено и само българско гражданство, чрез поставянето на един конюнктурен статут или съображение като “отседналост” над конституционния термин и принцип “гражданство”, вие с този акт лишихте българските граждани от граждански права. Това не прави чест на европейска България!
И понеже Движението за права и свободи винаги е било партия на участието и благодарение на нашето активно участие във всички политически събития от прехода насам, България избра правилния път на своята евроатлантическа интеграция, като партия на участието, ние днес за първи път от седем години може би и повече, ще напуснем пленарната зала до приемането на този закон, защото партията на участието не може да бъде съучастник на дискриминация, съучастник при лишаването на български граждани от конституционни права!
На добър час, продължете без нас! (Шум и реплики. Парламентарната група на Движението за права и свободи напуска залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има желание и от други парламентарни групи за изказване.
Давам думата на господин Иван Костов.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, встрани от микрофоните): За втори път по тази тема! Забележете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Местан, това е на същото основание, на което на Вас дадох думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, встрани от микрофоните): Да, но той вече направи изказване от името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, имате думата. (Шум и реплики в залата.)
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): От името на Парламентарната група на Демократи за силна България се обръщам към напускащите колеги, за да им припомня, че правителството на Симеон Сакскобургготски с тяхното участие, с двама министри от Движението за права и свободи – господин Нихат Кабил и госпожа Фатме Илиаз, гласуваха този текст и са го подкрепили преди внасянето в парламентарната зала. Ето защо беше връх на цинизма и на двуличието да представяш нещата по обратен начин след като веднъж, в определен момент, си застанал на тази позиция и като член на Министерския съвет си подкрепил принципа за отседналост.
Абсурдно е в момента да се адресира към мнозинството каквато и да била претенция, защото Движението за права и свободи е съвносител на този текст! Нека да го чуят това колегите и да се попитат още един път защо излязоха от тази зала. Къде започва и къде завършва демократичността на Движението за права и свободи питам аз от името на Демократи за силна България, и мисля, че всички го виждаме ясно! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има желание господин Каракачанов да вземе думата от името на парламентарна група. Давам му думата.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да поздравя българския парламент за това гласуване!
Чест прави на колегите от НДСВ. Предполагам, че върху тях ще се изсипе цялата коалиционна злоба на коалиционния им партньор, но те спечелиха симпатиите на онази част от парламента, към която те по принцип принадлежат. Може би разсърдиха ДПС, но те направиха един жест, с който се върнаха при своите избиратели, отдалечавайки се от един свой коалиционен партньор.
Относно този начин на напускане – той е нормален. Ние също го използвахме като практика на миналото заседание, макар че българското общество очаква не толкова ДПС да напусна парламентарните банки, а да напусне властта, с която вече преяде. А тогава колегите от ДПС могат да се върнат и в залата. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Павел Шопов от името на парламентарна група.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да поздравя колегите и българския парламент за първото истинско българско гласуване от много време насам.
Ние винаги сме били на принципа, че все пак Картаген трябва да бъде разрушен. При дебатите по този текст завчера, в петък, аз заявих от името на Парламентарната група на “Атака”, че в българския парламент витае нещо. И това нещо, което витаеше, днес се материализира.
Всички български политически сили, всички български политици оттук нататък мисля, че трябва да започнат да се консолидират в името на онова, което е българско, без значение на своя цвят, без значение на идеологията си, без значение дали са жълти, сини, оранжеви или пембяни!
Напускането на ДПС днес, ако е за пленарно заседание, нека в едно колкото може по-обозримо, близко бъдеще да бъде не напускане, а излизане на ДПС изобщо от българския парламент. Ето това трябва да бъде стратегическата цел на всички българи, на всички патриоти, на всички отговорни български политически сили! Защото ДПС, пак да си го кажем, е противоконституционна партия, която трябва да бъде вън от българското политическо пространство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, най-малкото в отсъствието на парламентарна група, не отправяйте такива думи.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И отново напомням думите на лидера на ДСБ, изречени преди 7-8 години, че ДПС е проклятието за България и българския политически живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви да приключвате!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е факт! Това е факт, който е неоспорим и всички трябва да достигнем до този извод, така че оттук нататък, колеги, нека да защитим българския политически живот от това зло, и България – от това проклятие.
Що се касае до представителството на хората с турско етническо самосъзнание, определение, те имат също място в българския парламент, но чрез българските партии. И аз съм сигурен, че може и сега, така както е било винаги в българския парламент, и в старата България след освобождението от турско робство, тук, в българския парламент са седели хора с турско етническо самосъзнание, с турски имена, но те са произтичали от нормалните, класически български партии, всяка една от които ние представляваме. И е нормално да ги има като представители от БСП, от Демократи за силна България, от СДС, от НДСВ, от ВМРО, от “Атака”, но не компактно, така както се представяте, от противоконституционна турска етническа партия. Такова нещо в Европа и света никъде няма! И ние трябва да го спрем и в българския политически живот! Това е дълг на всички нас. Днес направихме първата стъпка към това. Нека това да бъде едно добро начало, което да ни обединява и оттук нататък да загърбим всичко, за да постигнем успеха – вън на ДПС от българския политически живот и от българския парламент! Няма ги и не бива да ги има! (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Длъжен съм да направя едно съобщение.
Днес в 10,27 ч. е регистрирано искане от главния прокурор на Република България господин Борис Велчев за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Тома Янков Томов. То е на единадесет страници, посочени са текстовете и мотивите. Ще бъде раздадено на народните представители, за да се запознаят с него.
Процедура – Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с току-що приетото предложение на чл. 3, а именно възприемане на принципа за отседналост на българските граждани като условие да упражнят правото си на глас, се променя систематиката на закона. В същия този чл. 3 ние не приехме аналогично изискване и към гражданите на страни – членки на Европейския съюз. По-нататък предстои да се приемат текстове, които касаят пасивното избирателно право. Тук също трябва да се възпроизведе този признак. Ако не го направим и допуснем несъответствие между изискванията за български граждани и такива на страни – членки на Европейския съюз, ще нарушим Европейската директива за еднаквост на изискванията към всички, които ще упражнят правото си на глас на територията на Република България.
След това следват текстове, които изискват гласуване за това къде ще се гласува извън територията на Република България – дали и в страни - нечленки на Европейския съюз. Така че всички тези текстове изискват привеждане в симетрия, в съответствие с вече приетото предложение за въвеждане на принципа за отседналост за три месеца, поради което, за да не се допуснат несъответствия в закона, ви предлагам да отложим неговото приемане, докато юристите от Комисията по правни въпроси отстранят несъответствията в следващите членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение.
Обратно процедурно предложение – госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да направя обратно предложение, защото смятам, че няма такава необходимост за синхронизиране на текстове, както каза госпожа Мая Манолова.
Имам предвид следното. Трябва да сме наясно какво точно е приел парламентът. Прие следния текст на чл. 3, ал. 1: „Право да избират имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са постоянно най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, и не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание лишаване от свобода.” От което става ясно, че принципът за отседналост се отнася както за тези три месеца за територията на Република България, така също и за страните – членки на Европейския съюз. Тоест отговор е даден и няма никаква пречка да продължи гледането на закона.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Които ще бъдат издигани за кандидати.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това са другите, това са тези, които ще се кандидатират. Но за тези, които ще гласуват, тоест тези, които ще избират, вече е ясно, че има две условия: веднъж три месеца, втори път ще се гласува само в рамките на отседналост в страни от Европейския съюз, а не и за други държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение от народния представител Мая Манолова. То е по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 2: отлагане на заседанието по тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Моля народните представители да гласуват само със своите карти.
Гласували 130 народни представители: за 63, против 56, въздържали се 11.
Процедурното предложение не се приема.
Процедура – Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Михайлова, Вие прочетохте само ал. 1 на чл. 3, сега чл. 4. Прочетете следващата алинея. Там за гражданите на страните – членки на Европейския съюз, които пребивават на територията на Република България, не въведохме такова изискване за три месеца, тоест няма симетрия, каквато по-нататък трябва да има в целия законопроект, ако искаме да съответстваме на европейската директива. Ние вече сме в нарушение с чл. 3. Трябва да го въведем и по отношение на тях.
Формално, предложението ми е за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям втори път предложението на народния представител Мая Манолова - на основание чл. 42, ал. 2, т. 2 да се отложи заседанието по тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 70, против 62, въздържали се 12.
Процедурното предложение не се приема.
Господин Стоилов, продължаваме със следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 4 ще започна с представяне на текста на вносителя, тъй като той не е идентичен с текста на комисията.
„Чл. 4. (1) Право да бъде избран за народен представител в Европейския парламент има всеки български гражданин, който е навършил 21 години към изборния ден, живее постоянно в Република България и няма гражданство в страна извън Европейския съюз, не е поставен под запрещение, нито изтърпява наказание лишаване от свобода.
(2) Право да бъде избран има и всеки гражданин на държава - членка на Европейския съюз, различна от Република България, при условията на ал. 1 и ако не е лишен от правото да бъде избиран нито в държавата членка по произхода си, нито в която и да е друга държава – членка на Европейския съюз, имат статут на постоянно пребиваващи в Република България, живели са в страната през последните две години преди датата на изборите и с официална декларация са заявили желанието си да бъдат избрани.
(3) Всеки кандидат има право да се кандидатира в изборите само в една държава – членка на Европейския съюз.”
Има предложение на народния представител Надка Балева – в чл. 4, ал. 1, текстът „нито изтърпява наказание лишаване от свобода” се заменя с израза „и не е осъждан за умишлено престъпление”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4, който става чл. 5:
“Чл. 5. (1) Право да бъде избран за член на Европейския парламент от Република България има всеки български гражданин, който е навършил 21 години към изборния ден, има постоянен адрес в Република България, няма гражданство в държава извън Европейския съюз и не е поставен под запрещение, нито изтърпява наказание лишаване от свобода.
              (2) Право да бъде избран има и всеки гражданин на държава – членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, навършил е 21 години към изборния ден, няма гражданство в държава извън Европейския съюз, не е лишен от правото да бъде избиран в държавата членка, на която е гражданин, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България преди датата на изборите и с писмена декларация е заявил желанието си да бъде избран.
              (3) Всеки кандидат има право да се кандидатира в изборите само в една държава – членка на Европейския съюз.”
Ако ми позволите, господин председател, тъй като няма да се включвам в дискусията по този член, да обърна внимание, че съществената разлика между предложението на вносителя и на комисията е, че предложението на вносителя съдържа и изискването тези, които се кандидатират за изборите в Европейския парламент, да са живели през последните две години преди датата на изборите. Благодаря.
НАДКА БАЛЕВА (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се отбележи, че народният представител Надка Балева оттегля предложението си.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Колеги, ако не променим тези текстове, ще изпаднем в хипотезата, че изискванията да бъде избиран за член на Европейския парламент са по-малки отколкото изискванията да упражни правото си на глас в този вид избори. След като възприехме принципа на отседналост за тези, които могат да избират, най-малкото той трябва да съществува и за тези, които трябва да бъдат избирани.
Освен това отново напомням, че в чл. 3, който гласувахме, ние допуснахме несъответствие, което е в противоречие с европейската директива, а именно изискването към гражданите на държавите – членки на Европейския съюз, които ще гласуват в България, е по-малко отколкото към български граждани. Граждани на страни членки, които пребивават в Република България, е необходимо само да имат статут на продължително или постоянно пребиваващи, който статут може да бъде получен да кажем на петия ден от пристигането на чуждия гражданин в България, ако отговаря на определени изисквания. Той може да идва и от страна нечленка на Европейския съюз. Тоест тук трябва да има симетрия, иначе влизаме в противоречие с директивата и приемаме смешни текстове, при които за да гласувам, трябва да съм живяла три месеца на територията на Република България, а за да ме изберете, няма такова изискване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Нека Екатерина Михайлова да ни каже какво да правим сега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за изказване господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нямах намерение да се изказвам, но ще направя пояснение за алтенативата, пред която са изправени народните представители, съобразявайки се с гласувания текст.
След като се прие изискването за упражняване правото на глас – лицата да са живели през последните три месеца, каквото и да значи това, тъй като тепърва ще трябва да се определи какво означава три месеца пребиваване в страната (допълнителен въпрос, който вероятно ще се разисква в края на законопроекта). След като се въвежда такова допълнително изискване за упражняване на правото на глас, трябва да има изискване за определен период, който да не е по-малък, а може да бъде и по-голям за тези, които се кандидатират. Такова предложение се съдържа в текста на вносителя. Това е изборът, пред който са поставени народните представители. Там има изискване две години да са живели в страната. Няма да тълкуваме това понятие, тъй като вече има тълкуване на Конституционния съд по сходен въпрос. Следователно в този случай при гласуването всеки трябва да се ориентира дали следва логиката при определяне на изискванията за активното избирателно право по отношение на това, което предстои да се реши за пасивното избирателно право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Колега Стоилов, това изискване за две години по текста на вносителя е само към гражданите на страните членки. За българските граждани, които могат да бъдат избирани, няма такова изискване в този текст. Ще направим пълна каша, ако не ги приведем в някакъв ред и някакво съответствие.
Друг е въпросът как ще се установява това. Аз като български гражданин, който ще се кандидатирам, като съм напускала страната през последните три месеца – кои точно държави съм посетила, за да ми се съберат те?! Това е вторичен въпрос. Чисто симетрично тук няма съответствие между тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика?
Няма.
Право на дуплика – господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Правилна е бележката на госпожа Манолова. Аз говорех за ал. 2 и нейното допълнение е уместно, защото то трябва да фигурира и в ал. 1. То е въведено за гражданите на Европейския съюз, но в случая с изискването за три месеца – за активното избирателно право, би трябвало да се включи и в ал. 1 по отношение на българските граждани. Но такова предложение формално няма направено.
Затова, господин председателю, трябва да решите как да се процедира оттук нататък.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Да се отложи този текст.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Екатерина Михайлова да Ви посъветва, защото е умна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, за първи път приемаме такъв закон. Абсурдно е да правим текстове тук, в залата. Невъзможно е! Залата ще реши, но може би най-целесъобразно е Комисията по правни въпроси още днес да се събере и да съгласува съответните текстове. Не виждам друг изход. Има ли съгласие в залата?
РЕПЛИКИ: Да, да…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, Вие сте юрист. Предполагам, че ще подкрепите това, което предлагам на залата. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю. Ние от “Атака” считаме, че няма нужда от такова отлагане. Законът може да си продължи в тази хронология и ред, в които са представени текстовете. Тук явно се прави опит за прекъсване разглеждането на законопроекта и вкарване на нещата в политическата сфера – отново да започнат преговори и пазарлъци, защото се консолидира едно мнозинство, макар ад хок, което да даде решения, които не са удобни някому. В тази насока беше излизането на ДПС и опитът за извиване ръцете на колегите народни представители.
Изложените от госпожа Манолова съображения са по същество. Няма противоречия, колизии и конфликти с това, че чл. 3 беше приет в този вид. Нека не правим тези маневри. Днес за пръв път българското Народно събрание показа характер. Нека продължим нормалното разглеждане на законопроекта и кой както гласува за отделните текстове оттук нататък – това ще бъде волята на мнозинството.

Няма причини – нито юридически, нито формални, нито процедурни съобразно правилника да прекратяваме разискванията и отлагането за едно неопределено време и вкарването му междувременно в Правната комисия.
Така че категоричното мнение на “Атака” е да продължим с разглеждането на законопроекта. В тази насока беше недвусмислено и гласуването, което беше подложено и на прегласуване, и резултатът беше ясен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да чуем процедурното предложение на господин Минчо Спасов. Виждате в колко деликатно положение се намира целият парламент.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин председател, аз взимам отношение по повдигнатия въпрос дали се налага, след като приехме…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Процедура ли е това?
МИНЧО СПАСОВ: Изслушайте ме, господин Миков! (Реплики на народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Миков, нека да чуем господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ: Правя изказване по въпроса дали да се спре сега разглеждането, а това е процедура, господин Миков. (Реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се изслушваме! Имате думата, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ: Повдигнатият въпрос беше дали изискването за уседналост, а не за отседналост за три месеца изисква да спре работата на Народното събрание, за да се получи някаква симетрия между активното и пасивното избирателно право. Моето становище е, че такова спиране не се налага, тъй като няма задължение за подобна симетрия. Има много случаи в законодателството не само на България, но и на Европейския съюз, когато има разлики между активното и пасивното избирателно право и изискванията за заемане на едната или другата позиция.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ти се изказваш по същество.
МИНЧО СПАСОВ: Ето защо смятам, че разискванията трябва да продължат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата председателят на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Виждам, че има голям брой желаещи да продължава обсъждането на законопроекта, а имаше и такова решение. Затова аз правя предложение да се отложи обсъждането на чл. 4 поради вече изложените мотиви. По-нататък ще се наложи да отложим и някои други текстове.
Така че засега правя предложение да отложим обсъждането и гласуването по чл. 4 и да преминем към чл. 5.
Това е моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте процедурното предложение за отлагане само на този текст засега.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 81, против 17, въздържали се 25.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към чл. 5.
“Чл. 5. Държавна комисия по сигурността на информацията проверява кандидатите за принадлежност към бившите Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб и Разузнавателния отдел на Гранични войски, включително и на техните предшественици и правоприемници в периода след 9 септември 1944 г., и предоставя информацията на ръководствата на партиите, коалициите и инициативните комитети, издигнали независими кандидати.”
Предложение на народния представител Мая Манолова – чл. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожа Манолова оттегля предложението си и остава само предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се отрази в стенографския протокол, че народният представител Мая Манолова оттегля предложението си.
За процедура – господин Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Коалиция за България искаме почивка 30 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Почивка до 13,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Уважаеми народни представители, преди почивката, която беше поискана от Парламентарната група на Коалиция за България, председателят на Комисията по правни въпроси докладва чл. 5. Госпожа Мая Манолова заяви от място и това беше отразено в протокола, че оттегля предложението си по чл. 5.
Имате думата по текста на чл. 5.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предложението ми да отпадне изискването за проверка от Държавната комисия по сигурността на информацията на кандидатите за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност е свързано с приемането на специален закон, който третира достъпа и обявяването на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателния отдел на „Гранични войски”. Тъй като в чл. 26 на специалния закон, който приехме, е уредена процедурата, чрез която всички кандидати за изборни длъжности, включително за народни представители, за членове на Европейския парламент, за кметове, за местни органи на власт следва да бъдат проверени за принадлежност към тези служби, моето предложение визираше отпадането на чл. 5, тъй като се дублират две проверки пред два различни органа и противоречеше на логиката, че след като така или иначе се създава специална комисия, която ще има достъп до тези архиви и ще обявява принадлежност, с този текст ние влизаме в колизия със специалния закон.
С оглед продължителността на сроковете, които се оказа, че изискват структурирането на този орган и привеждането в действие на този закон, може би е по-рационално да оттегля това свое предложение с риск към датата на провеждането на изборите, респективно на регистрацията на кандидатите, да се наложи паралелна проверка от друг орган. Тогава, при колизия на текстове, ще действа специалният закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма желаещи.
Поставям на гласуване текста на вносителя за чл. 5, който става чл. 6 и се подкрепя от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 3.
Член 5, който става чл. 6, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Предлагам да отложим гласуването на чл. 6 и да преминем към чл. 7, тъй като чл. 6 е свързан с чл. 44. Те така бяха обсъждани в комисията и затова предлагам по-нататък дискусията по тези две разпоредби да се проведе съвместно и гласуването да бъде последователно. Мисля, че не се налагат повече мотиви. Това е процедурното ми предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 106, против 9, въздържали се 10.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Член 7 – по вносител:
„Чл. 7. Право да издигат кандидатури за народни представители в Европейския парламент имат партии, коалиции и инициативни комитети за издигане на независими кандидати.”
Предложение от народния представител Мая Манолова – в чл. 7 думата „кандидатури” се заменя с „кандидати”, а думите „партии, коалиции и инициативни комитети за издигане на независими кандидати” се заменят с „политическите партии и коалициите на политически партии”.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което в частта за отпадане на инициативните комитети е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 8:
„Чл. 8. Право да издигат кандидати за членове на Европейския парламент от Република България имат политическите партии, коалициите на политическите партии и инициативни комитети за издигане на независими кандидати.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по чл. 7, който става чл. 8, уважаеми народни представители.
Има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Не разбрах дали обявихте, че си оттеглям предложението. По принцип първоначалното ми предложение касаеше отпадането на възможността за издигане на независими кандидати от инициативни комитети поради няколко причини.
На първо място, в една част от страните – членки на Европейския съюз, не съществува подобна възможност.
На второ място, поради това, че предвид естествения праг, който ще съществува, от 5,6% необходими гласове за 1 депутатски мандат и практически невъзможността тази бариера да бъде преодоляна от инициативни комитети, това би довело до разпиляване на голям брой гласове и в крайна сметка до подмяна вота на българските избиратели. Макар, разбира се, това да ползва големите партии, в крайна сметка, след дебата в Комисията по правни въпроси и за да се запази симетрията, която съществува с националния ни Закон за избиране на народни представители, аз оттеглям това мое предложение в частта му, която касае инициативните комитети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма желаещи.
Поставям на гласуване чл. 8, така както се предлага от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Член 8 – по вносител:
„Чл. 8. За целите за изборите на Европейски парламент територията на Република България представлява една многомандатна избирателна територия.”
Предложение от народния представител Мая Манолова – чл. 8 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 8 да отпадне.
Всъщност съдържанието на този текст се съдържа в текста на чл. 9, така че по-скоро от систематични съображения тук отпада предложената редакция от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 8 по вносител.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Член 8 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“Чл. 9. (1) Изборите се произвеждат по пропорционална избирателна система с национални преференциални изборни листи на партии, коалиции и независими кандидати. Територията на страната, включително секциите в чужбина, представлява един многомандатен избирателен район.
  (2) За разпределянето на мандатите между партиите, коалициите и инициативните комитети се използва методът на най-големия остатък – методът на Хеър-Ниймайер на национално ниво.”
Има предложение на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2 и не го подкрепя по т. 1, а именно:
“В чл. 9:
1. Създава се ал. 2:
“1. Партиите, коалициите и инициативните комитети при регистрация на листите си в Централната избирателна комисия могат да декларират волята си в случай, че не получат гласове за пълен мандат, същите да бъдат прехвърлени на предварително посочени партия, коалиция или инициативен комитет на национално ниво.”
Има предложение на народния представител Надка Балева чл. 9, ал. 2 текстът “методът на Хеър-Ниймайер” да се замени с “методът на Д`Ондт”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов в чл. 9, ал. 2 след глагола “се използва” да се добави “метода на Д`Ондт на национално ниво”, като останалата част до края на изречението се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак в чл. 9, ал. 1 да отпадне думата “преференциални”.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което комисията подкрепя по ал. 1 и не подкрепя по ал. 2, а именно:
“(2) За разпределение на мандатите между политическите партии и коалициите на политически партии се използва методът Д`Ондт на национално ниво.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
“Чл. 9. (1) Изборите се произвеждат по пропорционална избирателна система с национални изборни листи на политически партии, коалиции на политически партии и независими кандидати чрез преференциално гласуване. Територията на страната, включително секциите извън Република България, представлява един многомандатен избирателен район.
  (2) За разпределянето на мандатите между партиите, коалициите и инициативните комитети се използва методът на най-големия остатък – методът на Хеър-Ниймайер на национално ниво.”
Господин председател, виждате, че в този текст съдържат две важни и дискусионни теми. Едната е за прилаганата избирателна система – вариантът, в който тя като методика ще се прилага. Другият въпрос, който за първи път се появява, е за видовете кандидатски листи – в случая за преференциалното гласуване.
В комисията водихме продължителни дебати и по двата въпроса. Мисля, че е по-целесъобразно, тъй като тук за първи път е направено предложение за преференциално гласуване, този текст да бъде отложен, защото дискусията по него сигурно ще бъде твърде продължителна, а и съдържа, както казах, решаването на два напълно различни въпроса.
Това са ми мотивите да искам да се отложи обсъждането и гласуването на чл. 9 и да преминем към чл. 10, който се отнася до организационно-техническата подготовка на изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Янаки Стоилов за отлагане разискванията по чл. 9.
Гласували 153 народни представители: за 62, против 79, въздържали се 12.
Процедурното предложение не се приема.
Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 9.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, по чл. 9 с моите колеги имаме предложение, което да позволи дадените от избирателите вляво, вдясно или в центъра гласове да бъдат съхранени първоначално и да има идентификация на партиите, тоест правенето на кампания. Поради тази причина предлагаме в Централната избирателна комисия с подаването на листите всяка една от партиите да декларира на кого би предоставила своите гласове, тъй като в Европейския парламент, за разлика от много други парламенти, не сме разделени на политически групи, както в българския и в национални парламенти, а на либерали, на социалисти и на народна партия, европейски демократи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има и независими.
МАРИЯ КАПОН: Това ще позволи на тези партии, които решават да отиват на избори самостоятелно – дали това ще е Българската социалдемократическа партия, дали това е Съюзът на демократичните сили, Демократи за силна България или друга партия, да декларират предварително при недостигане на 5,5% на коя друга партия, коалиция или инициативен комитет биха предоставили гласовете си. Това ще позволи на българските избиратели само един от мандатите да се определя във формата на остатъчни гласове, тъй като летвата е висока – 5,5%.
Считам, че предложението на комисията е стъпка напред към нов тип гласуване и ще подкрепя предложението в частта му за преференциален вот, за това да има, освен пропорционалната система на партиите, и възможността за преференциален избор от страна на избирателя, на гражданите на България за определен човек, който те харесват повече и имат желание да ги представлява, ще мотивира нашите избиратели да правят мажоритарна кампания по регионите, въпреки политическите партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текста?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, колеги.
За мен има един проблем, който се явява с така нареченото преференциално гласуване. Този проблем е, че с преференциалното гласуване ликвидираме едно много голямо достояние на българския изборен процес вече на два-три избора, а това е интегралната бюлетина. Ние постигаме едно преференциално гласуване, което кой знае какъв резултат ще има. Сигурен съм, че няма да има резултат. На практика нищо няма да се получи, но стигаме отново до нещо смешно, което имахме в зората на изборния процес и на демокрацията – безбройните бюлетини, които се нареждаха в тъмната стаичка и които след това години наред се търкаляха насам и натам. Е, вярно, този път няма да бъдат цветни, това всъщност е единственото успокоение, с всички рискове от тези многобройни бюлетини. А тези рискове са известни – раздаване предния ден или предната нощ на определени избиратели и внасянето им после в избирателните секции. С преференциалното гласуване се съмнявам, че ще се постигне някакъв елемент на мажоритарност. Това е вече друга, много голяма тема, която трябва да се обсъжда сериозно и ако се стигне до идеята за мажоритарност, тя да бъде въведена без заобиколки, без опити това да минава като преференциално гласуване, а чисто и просто да се обяви принципът на мажоритарността. Така че едното за сметка на другото. Аз ще гласувам против този текст, защото, пак повтарям, много неприятно е и много голямо връщане назад в изборния процес е ликвидирането на интегралната бюлетина, която създаваше пречка за фалшификации, която създаваше една стройност, която предполагаше и много по-малки разходи за провеждането на изборите. И нека да не въвеждаме преференциално гласуване, за да не ликвидираме интегралната бюлетина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Шопов, кога казвате истината – когато вярвате на българския народ и неговата далновидност да може да избере човека, този, който той иска да носи отговорност, или когато твърдите, че трябва просто да гласува „за” един партиен принцип, за една коалиция, партия или инициативен комитет с едно име? Защото това е разликата. Избраните от вас хора ще могат да имат правото да правят кампания за себе си и да носят отговорност пред избирателите. Как си представяте интегрална бюлетина от примерно десет партии, които имат по 18 човека и колко листа трябва да е тя точно и как ще се отбележи за кого гласуваме, или трябва просто да бъдат оставени имената на партиите? Да се откажем от правото и възможността всички ние да избираме конкретния човек, при това, че за първи път се прави този пробив, смятам за абсолютно некоректно.
А от друга страна трябва да имаме предвид и истинската технология – как ще стане това и по какъв начин реално?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЛОВА (ОДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Искам само да напомня дебата в Комисията по правни въпроси и да напомня на мнозинството, че по време на този дебат именно с гласовете на мнозинството отпадна идеята за интегрална бюлетина, за които още тогава беше казано, че е стъпка назад, имайки предвид, че провеждаме два пъти избори с интегрална бюлетина и че интегралната бюлетина, излишно е да казвам в тази зала, дава много по-малки възможности за фалшификации и подмяна на вота. Няма никаква логика между това, господин Шопов, че въвеждането на преференциите ликвидира възможността за използване на интегрална бюлетина. Просто отпадането на интегралната бюлетина беше по силата на волята на мнозинството, а не на въвеждането на преференции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Понеже госпожа Капон ме попита кого лъжа и кога лъжа, и аз ще я попитам кога лъже и кого лъже, след като участва в листата на ОДС и стана депутат в Четиридесетото Народно събрание от листата, госпожо Капон, на ОДС, а сега продължава блестящата си политическа кариера с Бойко Борисов „Път към Европа”, нещо такова или други политически партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде сега по текста, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз отговарям.
Госпожо Михайлова, много се притеснявам от факта, че имате едно добро намерение да въведете мажоритарност в изборите. Това е, пак повтарям, сериозен въпрос по същество. Аз и на госпожа Капон ще й отговоря, че въпросът тук не е за мажоритарност или пропорционалност, това е друга тема. Вашето предложение стимулира и катализира отдавна адмирациите на БСП и ДПС да ликвидират интегралната бюлетина. Защото на Вас добре Ви е известно и ясно, че невъзможността изборът да се проведе с интегрална бюлетина, тъй като трябва да се изпишат 18 имена и избирателната бюлетина се превръща в един чаршаф А-6 или А-8, доведе – и затова се захванаха от БСП и ДПС, за да бъде въведен Вашият принцип, те така се измъкват, въвеждат принципа за гласуване с отделни бюлетини. А те са специалисти в това отношение – на тях многото бюлетини са им много нужни, защото така по-трудно се правят фалшификации и манипулации, на което те са царе, както всички знаем, от седемнадесет години. Така че Вашето интересно и добро предложение по същество за принципа, за който Вие пледирате, се превърна в тяхно основание да преминат от интегрална бюлетина неусетно и леко, използвайки Вашето предложение, към многото бюлетини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дилов, Вие искахте думата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, не мога да не се съглася с констатацията на някои от преждеговорившите, че елементът мажоритарност звучи като елемент на бременност. Няма малко бременна жена. Ако имахме... (Реплика от КБ.)
Не, има обременени, това е друго. Имате и такива министри вие. Малко бременна жена няма. Ако бяхме желали да вървим по посока на мажоритарни избори... Разговорът е съвсем различен, съвсем сериозен, много отговорен и не съм загубил надежда и вяра, че ще го доживея да се случи в България.
Що се отнася до дебата, който в момента върви за една или много различни интегрални бюлетини, безспорно е връщане назад. Жалко, че беше предрешено в известен смисъл и жалко, че отново тържествува принципът, който е един от недъзите на демокрацията, а именно вярата в колективната правота на индивидуалното невежество, тоест, умението да се скрием в групата, в партията с абревиатурата и колкото се може по-малко да носим лична отговорност.
В този смисъл искам да ви обърна внимание върху другото предложение на народните представители Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев, което намирам за изключително уместно, много интелигентно и стъпка напред в развитието на демокрацията, а именно възможността да бъдат прехвърлени, делегирани с предварително заявена воля гласове между една или друга партия или коалиция, или инициативни комитети. Това е поредна стъпка в развитието на идеята за информирания избор. Колкото повече караме нашите избиратели да са по-наясно с това как функционира демокрацията, как функционира държавата и как тяхната воля може да промени нещо, толкова повече ще бъдат убедени, че от тях нещо зависи и този процес на непрестанна ерозия на доверието в политиката, водещ до надписи, каквито има в момента отвън пред парламента „Без депутати можем, без ракия - не”, ще бъде спрян. Затова ви моля сериозно да помислите и да подкрепите предложението на колегите Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев точно в тази му част за възможността за заявяване в ЦИК предварително на воля за прехвърляне на гласовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Заповядайте за реплика, госпожо Иванова.

ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, от това, което току-що чухме, изглежда, че четем различни законопроекти. Объркаха се понятията – за листа ли говорим, за избирателна система или Бог знае за какво, преференциални, интегрални и т.н. В момента не обсъждаме въпроса за вида бюлетина. Погледнете текста на закона.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Те са свързани нещата.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Колкото и да са свързани, това е друг законов текст, колега Шопов.
Освен това си позволявам да ви обърна внимание и върху друго. Определено имате противоречие, уважаема колега Капон и другите колеги. От една страна, вие отричате правото на хората на някакъв мажоритарен елемент в така и така пропорционалната система, тоест в рамките на една листа да се предпочете един или друг кандидат, а давате възможност изцяло гласовете на тези хора, общо-взето без никой да ги пита, да бъдат прехвърлени от една партия в друга. По-голям предварителен пазарлък на политическо ниво от това ми е трудно да си представя.
Затова нека да погледнем текста, който в момента гласуваме. Бюлетината – интегрална или не, по никакъв начин не е свързана с системата, по която ще се отчитат гласовете. Нека да се съсредоточим върху текста, който гласуваме, върху него да имаме своите аргументи, а по-нататък, когато стигнем до съответните текстове на закона, ще излагаме съображения по отношение на вида на бюлетината, броя преференции. Има доста неща, които трябва да се обсъдят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
За втора реплика – Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Дилов, Вие не сте юрист и от Вас не се очаква да сте изчели всички европейски директиви, които налагат определени изисквания към изборното законодателство, чрез което ще се избират народни представители в Европейския парламент, и затова Ви е простено, че не знаете, че в Директива 93/09-109 на Европейския съюз има изискване изборите във всички страни, които избират свои представители в Европарламента, да стават чрез единна пропорционална листа чрез пропорционално гласуване. Тоест в този вид избори е невъзможно да се въведе мажоритарният елемент като такъв в чистия му вид.
И ако ние и този път откажем да въведем преференциалното гласуване, това означава, че за пореден път сме си намерили някакво извинение да караме по стария, отъпкан начин – с партийни листи, при който избирателите нямат никаква възможност да изразят едно или друго предпочитание.
Според мен е особено важно да направим това именно на тези избори, защото и очакваната избирателна активност ще бъде много ниска, тъй като и по принцип интересът на българските граждани към този вид избори е много нисък. Те звучат твърде абстрактно за решаването на всеки един конкретен проблем. Макар че, погледнато реално, проблемът с акциза върху домашната ракия може да бъде решен именно по пътя на избиране на наши представители в Европарламента. Ако искаме аз и вие да бъдем честни към нашите избиратели, трябва да им кажем, че това е възможно само чрез искането за промяна в съответната европейска директива, тоест ако ние имаме наши представители, които да участват в изработването на регламентите на Европейския съюз, тогава ще можем посредством тези регламенти да решаваме и конкретни местни проблеми.
Важно е хората да могат да посочат тези, които ще защитават техните реални проблеми, и няма как това да стане по друг начин, освен чрез преференциално гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма трета реплика.
Право на дуплика.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Благодаря Ви за опрощението, госпожо Манолова. Аз наистина като човек с говорен дефект знам, че когато не съм разбран, вината е моя.
Аз не съм оспорвал преференциалната листа. Само казах, че тя е далеч от желанието на повечето умни българи да имаме един ден мажоритарни избори. Наясно съм, че изборите навсякъде в Европа са по пропорционалната листа и избирателна система.
Това, върху което отново искам да ви обърна внимание, е по-същественото предложение на Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев, а именно възможността за предварително заявяване на воля и по този начин за окрупняване на гласовете в една или друга част на европейската политика.
Вие сте напълно права, че е трудно да обясняваме на тези избори на хората за какво точно гласуват. И ще бъдем наистина принудени да се занимаваме с акциза върху ракията или с разрешения бруто-регистър тонаж за риболовни кораби на риболовния ни флот, който в момента "друса" Бургас, защото колегите от ДПС, жалко, че ги няма, за да ги наругая, както следва, не успяха 14 дни да обяснят на моряците, че трябва да си регистрират лодките, за да бъде по-голям тонажът и да договорят по-голям тонаж. В момента там има голямо напрежение.
Ще се блъснем в битовизъм и ще пропуснем да обясним нещо доста важно, че ставайки част от обединена Европа, България става част от европейската политика. И ние изпращаме там не депутати на "Гергьовден", "Атака", СДС, БСП или социалдемократи, а ги изпращаме в големите групи на европейското политическо семейство и европейските политически семейства. Те ще защитават една политика – била на националистите, била на социалистите, била на ENP със своя вот.
Затова смятам, че това предложение на независимите колеги е изключително интересно, трябваше да се обсъжда повече и да бъде подкрепено в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
Господин Сотиров, заповядайте за изказване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се изкажа по няколко пункта на този член от законопроекта.
Първо, по отношение на въпроса за въвеждането на преференциално гласуване. Естествено, въвеждането на преференциално гласуване е един положителен факт. Лошото е, но това ще го коментираме там, където ще се развива конкретно идеята как ще бъде реализирано преференциалното гласуване, че ние въвеждаме едно псевдопреференциално гласуване и не бива да храним илюзии, че българските избиратели ще бъдат подведени, че се реализира пълноценно преференциално гласуване и с това ще вдигнем избирателната активност.
Не звучи особено коректно поставеният от БСП въпрос за преференциалното гласуване, тъй като преференциите са развити така по-нататък в закона, че няма да важат за БСП. Ако важат някъде изобщо, те ще важат за други партии, но се съмнявам, че ще дадат някакъв резултат. Пак ви казвам, не бива да подценяваме избирателите, че ще се хванат на тази въдица.
Това, което каза господин Шопов, споделям в едно отношение, че преференциалното гласуване като идея беше използвано като аргумент да бъде отхвърлена интегралната бюлетина, която е едно безспорно завоевание на нашата демокрация. Беше срамно да предлагаме интегралната бюлетина да отпадне с аргумента, че не можем да гласуваме и с преференциална, и с интегрална, точно когато България стана член на Европейския съюз. Ние отхвърляме една европейска практика един месец след като станахме членове на Европейския съюз.
Но аз искам да поставя още един въпрос – въпроса за избирателната система – дали гласовете да се изчисляват по системата "Хеър-Ниймайер" или по системата Д`Ондт.
Госпожа Манолова каза, че директивата е да въведем пропорционално гласуване. Системата "Хеър-Ниймайер" гарантира чисто пропорционално математическо изчисляване на гласовете. Системата Д`Ондт е подходяща за избори в рамките на една държава, защото тази система се въвежда, за да мултиплицира подкрепата за най-голямата политическа партия. И ако това има резон, когато се гласува на едни национални парламентарни избори - да се засили мнозинството на политическата партия, която има най-много гласове, за да има стабилност в управлението, то когато ние искаме да има точна и коректна проекция на подкрепата за отделните партии в Европейския парламент, тогава трябва да заложим на системата "Хеър-Ниймайер".
Не мисля, че е коректно БСП да прави с този закон такива сметки – ако може по системата Д`Ондт да измъкне още един народен представител. Не мисля, че е коректно и по отношение на европейските директиви, и по отношение на българските избиратели. Ние трябва да заложим точно пропорционалната система – която партия колкото гласове е получила, така да бъде представена в Европа. Такъв е смисълът на директивата и това трябва да целим със законопроекта.
Затова аз твърдо подкрепям и ОДС стои зад системата "Хеър‑Ниймайер".
Приключвам с предложението на колегите Капон, Николова и Абаджиев. Разбирам добрите намерение в това предложение, но мисля, че ако две партии са толкова близки, те ще реализират предизборна коалиция. Никоя политическа партия няма да се възползва и няма да е коректно към нейните избиратели и ще е контра-продуктивно за самата партия, авансово да ги ангажира с подкрепа за друга партия, ако евентуално тази партия не влезе. Защото, госпожо Капон, по този начин всяка партия ще загуби, ще отблъсне своите твърди привърженици. Привържениците на една партия не могат механично да бъдат прехвърляни към други партии. Нещо повече, избирателите и привържениците на дадена партия ще останат с впечатление за някакви непочтени игри и предварителни договорки, така че това добро намерение може да постигне точно обратния ефект.
Лично аз бих се въздържал да подкрепя такова предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Сотиров, понеже споменахте името ми, искам да Ви попитам: не считате ли, че е въпрос на алтернатива: или едното, или другото, на избор: или е преференциално гласуване, или интегрална бюлетина? Ако не бъде възприето преференциалното гласуване, ще остане ли бюлетината интегрална? Ето това е въпросът. Ако остане бюлетината интегрална и при преференциално гласуване, аз съм съгласен да подкрепя това предложение. Въпросът е едното или другото, на избор. За мен е много по-важно интегралната бюлетина, защото тя е много голямо достояние на изборния процес.
Ако правим избирателен кодекс, какъвто вече е жизнено необходим и крайно време да бъде направен – не този, разбира се, който е внесен тези дни, трябва генерално да решим този въпрос. Това е всъщност номерът – заради преференциалното гласуване се жертва интегралната бюлетина. Всеки трябва да направи своя избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, заповядайте за втора реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Сотиров, не ми казвайте, че предпочитате да оставите гласовете да бъдат разпределени между ДПС и БСП, колкото и да Ви е трудно да напишете името на която и да е от партиите вдясно – център. С тях ние сме заедно в Европейската народна партия, европейски демократи. Нашите колеги доказаха, че могат да работят заедно и че различията им могат да бъдат премахнати. Това е въпрос на протегнатата ръка – протегнатата ръка едни към други, която трябва да се приеме като добрите намерения, а не гласовете им да бъдат дадени в полза на други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колега Сотиров, твърде интересна е Вашата интерпретация на пропорционалното гласуване. Няма да се спирам подробно защо мисля така. Искам само да кажа, че Вие сте неточен в цитирането на европейския опит, а именно в 90% от страните – членки на Евросъюза, преразпределението на мандатите се извършва именно по системата Д`Ондт. Единици са страните, които са възприели „Хеър-Ниймайер”. Според мен това е най-голямото доказателство, че системата Д`Ондт абсолютно съответства на принципа, възприет в евродирективата, именно за пропорционална избирателна система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Първо да отговоря на господин Шопов. Мисля, че има техническа възможност да бъдат съчетани и двете неща – да има и преференциално гласуване, и интегрална бюлетина. Некоректно е да бъдем поставени от БСП и техните партньори в ситуация да избираме между едното и другото. Има техническа възможност, въпросът е, че се спекулира с това да се противопоставят две положителни възможности, които можехме да заложим в този закон.
По отношение на изказването на госпожа Капон. Госпожо Капон, нека да оставим нашите избиратели и да разчитаме на тяхната интелигентност. На няколкото последни избора нашите избиратели показаха, че се ориентират по-добре и реагират по-адекватно от политиците. Така че нека да гласуваме доверие на избирателите, те вече добиха достатъчно опит и преценяват как да гласуват, за да не си разпиляват гласовете и да не трябва ние да им казваме как да се прегрупират гласовете на втори тур.
Госпожо Манолова, системата Д`Ондт при нашите условия и на последните избори видяхме какви резултати даде. Всички, които познават избирателните системи и математическите модели, много добре знаят за какво се употребява системата Д`Ондт и за какво става въпрос. Като се позовавате на европейския опит, при дебата по предишния член си спомням точно как интерпретирате европейския опит. Когато ви изнася – го използвате, когато не ви изнася – въвеждате някакви специфични български подобрения на законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кирчев, заповядайте за процедура.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Правя предложение да удължим времето на работа на парламента до гласуването на чл. 9. Без това се водиха толкова много дебати, утре сутринта да започнем отново, да си припомняме кой какво е казал – мисля, че за съвсем кратко време можем да гласуваме този чл. 9 и да приключим заседанието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Остават 7 минути.
Обратно процедурно предложение – заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Правя обратното процедурно предложение, а именно да не се удължава работното време на парламента до гласуването на чл. 9. Допускам, че и господин Кирчев ще се съгласи с мен, когато се обърне и погледне пленарната зала. В този момент ние не очакваме по-голям кворум. Поне практиката показва, че след 14,00 ч. кворумът не е толкова подходящ, за да се вземат такива важни решения, както гласуването на чл. 9.
Вън от всичко бих искала това гласуване да се извърши, след като се направят дебати с участието на колкото се може повече народни представители, да вземат отношение по тези важни и принципни въпроси, които са в различие от досегашните принципи в избирателното право.
Накрая моля да имате предвид, че ни предстоят работни групи от 14,30 ч. с участието на представители на Министерството на външните работи, на колеги от различните групи и мисля, че не би следвало да се разстройва нормалната работа на парламента.
Затова, уважаеми господин председател, аз правя обратното процедурно предложение в смисъла, който казах в началото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението на господин Кирчев за удължаване на работното време до приемането на чл. 9.
Гласували 156 народни представители: за 82, против 65, въздържали се 9.
Предложението на господин Кирчев е прието.
Има ли още изказвания по чл. 9? Ако няма, преминаваме към гласуване.
Господин Мерджанов, заповядайте за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Правя процедурно предложение за прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прегласуваме предложението на господин Кирчев за удължаване на работното време до приемането на чл. 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 91, против 65, въздържали се 7.
Предложението се приема. (Шум и реплики в залата.)
Госпожа Мария Капон има думата за процедура.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам процедура – да прекратим дебата по чл. 9 и да преминем към гласуване. Благодаря. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля народните представители да седнат по местата си! (Реплики.)
Не сме в режим на гласуване!
Седнете, господин Илиевски! Спокойно, бе, хора!
Направено е процедурно предложение от госпожа Капон за прекратяване на разискванията и преминаване към гласуване. Има ли обратно процедурно предложение?
За обратно процедурно предложение има думата госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Правя обратно процедурно предложение и в случай, че се премине към гласуване, в съответствие с изменението в Конституцията, искам проверка на кворума, за да се види колко души ще гласуват този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което квалифицирам по чл. 42, ал. 2, т. 3: прекратяване на разискванията.
Моля, гласувайте.
Моля народните представители да гласуват само със своите карти! (Шум и реплики в залата.)
За да мога да обявя резултата трябва да са гласували минимум 121 народни представители. (Реплики.)
От момента, в който обявих режим на гласуване, са минали 2 мин. и 10 сек. За това време – повече от 2 мин., са гласували общо 105 народни представители. Не мога да обявя резултата, поне по цифрите на таблото няма кворум. Затова закривам заседанието.
Утре, в 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Метин Сюлейманов
Станчо Тодоров