Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Силвия Стойчева и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има необходимия кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Едно съобщение виждам тук, което да доведа до знанието ви:
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас Законопроект за горите – следват подписите на Васил Калинов и група народни представители.
И така:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ – продължение.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, започнахме дискусията по чл. 9 от законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 9?
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Вчера дискусията по различните предложения по чл. 9 беше оживена. Аз няма да я резюмирам, но ще се върна към някои от спорните тези, които бяха застъпени, за да изразя моето мнение, а може би и за да върна вниманието на народните представители към това, което предстои да решаваме.
Мисля, че предложението на госпожа Капон и останалите народни представители, макар че се практикува в някои страни, има своите аргументи. Едва ли има достатъчно основание да бъде подкрепено дори заради това, че то за мен не дава напълно ясен отговор в кои случаи ще може да става прехвърлянето на гласове, тъй като те говорят за пълен мандат.
От това може да се направи изводът, че ако една партия не е достигнала реализирането на мандат, тогава сигурно тези гласове, които е получила, но са по-малко от необходимите за един мандат, няма да могат да бъдат прехвърлени. Сигурно това е вашата логика. Тогава тези гласове ще бъдат загубени, за разлика от гласовете на партия, която е успяла да спечели поне един мандат, но повечето от тях, които е получила, без да могат да доведат до реализацията на втори, трети или следващ мандат, ще могат да бъдат прехвърлени на друга партия. Тоест за мен не е ясно дали тук има единен подход или се разделят партиите, които ще получат гласове, но няма да получат мандат.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Не е вярно!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие ще можете да отговорите. Защо тогава употребявате пълен мандат, когато ние сме въвели изискване? Да припомня, че партия, която не получи гласовете за пълен мандат, тоест не премине изборния праг, няма да може по пътя на допълването да получава мандат. Но това не значи, че партии, които са получили по-малко гласове, не трябва да бъдат обсъждани в процедурата на прехвърляне на гласове.
Другото. Макар че съществуват безспорно политически семейства или групи от сродни партии, ако използвам опростена аналогия – това, че няколко души се намират в една компания и между двама от тях съществува симпатия, не значи, че автоматично тази симпатия може да се прехвърли върху някой трети от групата, която е събрала тези хора. Това са моите мотиви да съм срещу това предложение.
По отношение на изборната система. Ясно е, мисля, че няма защо да водим някаква дискусия за предимствата на Д’Ондт или на метода “Хеър-Ниймайер”, защото и двете се прилагат достатъчно масово. Вярно е, че системата “Хеър-Ниймайер” дава може би възможности на по-малките от гледна точка на остатъка, за да реализират гласовете.
Аз бих предпочел системата Д’Ондт не заради нейни безусловни предимства, а заради това, че тази методика е прилагана на всички парламентарни избори, откакто пропорционалната система е въведена в България. Дори тук има вносители на проекта за Изборен кодекс. Ние трябва максимално да се стремим да уеднаквяваме правилата на изборите, да допускаме разлики, доколкото тези разлики по необходимост са продиктувани от естеството на избора. От тази гледна точка мисля, че е по-добре там, където е възможно, да се запазва приемствеността в изборното законодателство.
По темата за преференциалните листи няма да говоря, защото тази дискусия, както и в Правната комисия, проведохме отделно. Смятам, че този принцип надделя категорично и вече за вариантите на гласуването, което дава възможност на избирателите да изразяват предпочитания, може би трябва да обърнем специално внимание, така че да не смесваме всички теми.
Правилно беше посочено, че въпросът за изборната бюлетина, който има отношение към вида на избирателната система, все пак е самостоятелен и не би трябвало тук да привлича в толкова голяма степен вниманието, защото този текст не предрешава напълно въпроса за вида на бюлетината. Ние трябва да избираме и такъв начин на гласуване, който да улеснява в максимална степен избирателите, а не да ги затруднява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители?
Заповядайте за изказване, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Колеги, бих искала да ви кажа само няколко думи по отношение на системата. Вярно е, че ако се възприеме системата Д’Ондт, ще има някаква приемственост. Въпросът е дали тази приемственост може да се отбележи със знак плюс или минус. В тези 17 години, в които се прилага системата, тя показа доста големи отклонения. Достатъчни като пример са последните парламентарни избори, където имаше съществени аномалии, така да се каже, в цената на един мандат именно благодарение на прилагането на тази система.
Според експертите системата “Хеър-Ниймайер” е по-справедлива. Дали облагодетелства малки или големи партии, въпросът е спорен, но при всички случаи е по-справедлива, защото при така нареченото разпределение на мандати разликата не може да бъде много голяма. Това преразпределение става в рамките на един мандат. Тоест ако имате примерно 2,6, не можете да имате по-малко от два мандата, но не можете да имате и повече от три. Тоест разликата е приемливо малка – в рамките на един мандат.
Докато, сами знаете от практиката, методът Д’Ондт позволява при този случай да слезете на един мандат или да получите четири. Без съмнение този пример доказва коя е по-справедливата система. Тъй като в Юридическия факултет са ни учили, че справедливостта била имплицитно включена в правните норми, редно е да създадем такава правна норма, която да отговаря на тези понятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 9? Няма. Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев по т. 1 от тяхното предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 29, против 63, въздържали се 36.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Има предложения от народния представител Надка Балева, която предлага метода Д’Ондт; от народния представител Мая Манолова, която също предлага метода Д’Ондт; от народния представител Атанас Папаризов, който също предлага метода Д’Ондт.
Поставям на общо гласуване предложението на тези трима народни представители, защото практически е едно и също. Предложението не е подкрепено от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 67, против 61, въздържали се 20.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Искам прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагам да гласуваме за втори път предложението на народните представители Надка Балева, Атанас Папаризов и Мая Манолова относно метода Д`Ондт.
Гласували 154 народни представители: за 67, против 76, въздържали се 11.
Предложението на тези народни представители не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може ли за момент, господин председател? Тук има едно редакционно допълнение. То е в текста, където се говори за "секциите извън Република България". Там трябва да се добави "извън границите на Република България". Има се предвид, че посолствата са територия на Република България и трябва да стане ясно това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е редакционно и мисля, че е безспорно.
Гласувайте чл. 9 така, както се предлага от комисията, с допълнението "извън границите на Република България".
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 10 има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
"Чл. 10. (1) Организационно-техническата подготовка на изборите се осъществява от Министерския съвет и от областните и общинските администрации във взаимодействие с избирателните комисии.
    (2) Разходите по подготовката и провеждането на изборите са за сметка на държавния бюджет по утвърдена план-сметка, съгласувана с Централната избирателна комисия. Министерският съвет може да възложи координацията и изпълнението на дейностите по организационно-техническата подготовка на изборите на определен министър.
      (3) Заявленията, жалбите, удостоверенията и другите книжа по този закон се освобождават от държавни такси.
       (4) Документите по този закон, които са издадени на чужд език, се представят заедно с легализиран превод на български език."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на чл. 10 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: "Глава втора – Избирателни комисии."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
По чл. 11 има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
"Чл. 11. За произвеждане на изборите се образуват избирателни комисии, както следва:
1. Централна избирателна комисия – за цялата страна; Комисията се назначава до края на мандата на Европейския парламент;
2. районни избирателни комисии – за всеки район според районирането на територията на Република България при последните парламентарни избори;
3. секционни избирателни комисии – за всяка избирателна секция."
Ще докладвам и чл. 12, тъй като повечето предложения са по него. Мисля, че чл. 11 няма да предизвика някакви дискусии.
По чл. 12 има предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Иван Костов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
"Чл. 12. (1) Централната избирателна комисия се назначава с указ на президента на републиката в срока по чл. 7, ал. 3 след консултации с парламентарно представените партии и коалиции. Тя е в състав до 25 членове и включва председател, заместник-председатели и секретар.
    (2) Представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство в Централната избирателна комисия. Председателят и секретарят са от различни политически партии и коалиции.
     (3) Членовете на Централната избирателна комисия са лица с висше образование и трябва в мнозинството си да са юристи. Членовете на Централната избирателна комисия трябва да отговарят на условията по чл. 5, ал. 1.
     (4) За периода от назначаването си до 40 дни след датата на изборите членовете на Централната избирателна комисия получават месечно възнаграждение.
      (5) За периода от 40 дни след датата на изборите до края на мандата на Европейския парламент членовете на Централната избирателна комисия получават възнаграждения за заседания и дежурства.
       (6) Възнаграждението на членовете на Централната избирателна комисия се определя от президента на републиката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава втора и членове 11 и 12 така, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 13 има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
"Чл. 13. (1) Не по-късно от 45 дни преди изборния ден Централната избирателна комисия назначава районните избирателни комисии по предложение на областните управители, направено след консултации с парламентарно представените партии и коалиции. В консултациите могат да участват и други партии или коалиции.
    (2) Предложението на областния управител се прави не по-късно от 50 дни преди изборния ден.
     (3) Когато областният управител не е направил предложение в срока по ал. 2, той изпраща незабавно протоколите за консултациите заедно с постъпилите писмени предложения и възражения от партиите или коалициите в Централната избирателна комисия."
По чл. 14 има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
"Чл. 14. (1) Районната избирателна комисия се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове. Общият брой на членовете на комисиите, включително председател, заместник-председател и секретар, се определят според броя на мандатите за съответния избирателен район на последните избори за народни представители, съгласно разпределението на Централната избирателна комисия:
1. за избирателни райони до 9 мандата – до 13 членове;
2. за избирателни райони с 10 и повече мандати – до 17 членове.
     (2) При определяне състава на районните избирателни комисии се запазва основното съотношение между парламентарните групи на политическите партии и коалиции в Народното събрание."
По чл. 15, който става чл. 16, има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 16:
"Чл. 16. (1) Секционната избирателна комисия се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове. Общият брой на членовете на комисиите, включително председател, заместник-председател и секретар, е:
1. за секции с до 300 избиратели включително – до 7 членове;
2. за секции с над 300 избиратели – до 9 членове.
       (2) При определяне състава и ръководствата на секционните избирателни комисии в рамките на избирателния район се запазва основното съотношение между парламентарните групи на политическите партии и коалиции в Народното събрание."
По чл.16 има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 17:
“Чл. 17. (1) Възнагражденията на членовете на районните и секционните избирателни комисии се определят от Централната избирателна комисия.
(2) Възнагражденията по ал. 1 не се облагат с данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване са за сметка на Републиканския бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте до чл. 17 включително.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Чл. 17. Централната избирателна комисия и районните избирателни комисии имат печат.”
Има предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
“Избирателните комисии имат печат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има идентично предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, който става чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Иванова, заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, предложението, което сме направили, е свързано с вида бюлетина, която ще се приеме за гласуване по реда на този закон. В смисъл, ако бюлетината е интегрална, това предполага тя да бъде подпечатвана даже два пъти, което на свой ред идва да рече, че секционните избирателни комисии би трябвало да имат печати.
И тъй като въпросът с вида бюлетина ще се обсъжда и решава по-нататък в следващи текстове на закона, може би е по-логично и редно да отложим разглеждането на този текст, докато решим основния въпрос. Ако се приеме интегрална бюлетина, това ще предопредели гласуването по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, заповядайте.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма какво да добавя към аргументите, които бяха изложени от вносителите на аналогичното предложение. Може би наистина е добра идеята да бъде отложено до решаването на спора с вида на бюлетината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да приемем, че сте направили процедурно предложение.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за отлагане на разискването и гласуването на чл. 17.
Гласували 124 народни представители: за 87, против 18, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 18 няма предложения. Той става чл. 19, ако отпадне предишният.
По чл. 19 има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 15:
“Чл. 15. (1) Районните избирателни комисии назначават секционните избирателни комисии не по-късно от 25 дни преди изборния ден по предложение на кметовете на общини след консултации с парламентарно представените партии и коалиции. В консултациите могат да участват и други партии и коалиции.
(2) Кметовете правят предложенията си не по-късно от 30 дни преди изборния ден.
(3) Когато кметът не е направил предложение в срока по ал. 2, той изпраща незабавно протоколите за консултациите заедно с постъпилите писмени предложения и възражения от партиите или коалициите в районната избирателна комисия.
(4) Когато районната избирателна комисия не назначи секционните избирателни комисии в срока по ал. 1, тя незабавно изпраща цялата документация в Централната избирателна комисия, която назначава секционните избирателни комисии.”
По чл. 20 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
По чл. 21 има предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
“Чл. 21. (1) За членове на районните и секционните избирателни комисии се назначават лица, които отговарят на изискванията на чл. 4, ал. 1 или 2 и владеят български език.
(2) Партиите и коалициите представят писмени предложения за своите представители.
(3) Представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство в районна или секционна избирателна комисия. Председателят и секретарят са от различни партии и коалиции.”
По чл. 21а има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21а, който става чл. 22:
“Чл. 22. Член на избирателна комисия, докато заема длъжността си, не може да бъде народен представител, член на Европейския парламент, кандидат за член на Европейския парламент, съдия във Върховния административен съд, военнослужещ във Въоръжените сили, служител на Министерството на вътрешните работи, министър, главен секретар на Министерския съвет или на Народното събрание, областен управител, заместник-областен управител, кмет или заместник-кмет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22, който става чл. 23.
По чл. 23 има предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 24:
“Чл. 24. (1) Заседанията на избирателните комисии са законни, когато на тях присъстват повече от половината от членовете им.
(2) Решенията на избирателните комисии се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря. Когато един от тях отсъства, решението се подписва от заместник-председател.
(3) За заседанията на избирателните комисии се съставя протокол, който се подписва по реда на ал. 2.
(4) На заседанията на Централната избирателна комисия и на районните избирателни комисии може да присъства по един застъпник от всяка партия, коалиция или инициативен комитет, регистрирани в Централната избирателна комисия за изборите. Изказаните от него становища, мнения и възражения се записват в протокола.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, господин Берон ми обърна внимание на стр. 17, където чл. 19 става чл. 15. Ние не гласувахме ли вече чл. 15?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има разместване, така че да не се вторачваме в тези неща, защото е технически въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Берон смята, че това не е технически въпрос.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, искам да обърна вашето внимание на чл. 23, който по предложение на комисията става чл. 24, на неговата ал. 4. Комисията по правни въпроси възприе и подкрепи предложението на колегите Иглика Иванова и Георги Анастасов за това в заседанията на Централната избирателна комисия и на районните избирателни комисии да участват застъпници на политическите партии и коалиции – текст, който не фигурираше в предложението на вносителя.
Аз предлагам да бъде възприето предложението на вносителя за ал. 4 и да отпадне възможността за участие на застъпници на всички политически сили в заседанията на ЦИК и РИК по следните съображения.
Нека да направим разлика между естеството на работата на секционните избирателни комисии, районната избирателна комисия и Централната избирателна комисия. Нормално е работата на секционните избирателни комисии да бъде под публичен контрол и по време на гласуването непрекъснато в изборното помещение да присъстват представители на различните политически партии и коалиции, на различните кандидати, застъпници, наблюдатели и прочие. Централната избирателна комисия и районните избирателни комисии обаче заседават по определен дневен ред и вземат решения по всеки въпрос от дневния ред, които се обявяват публично. Има ред за тяхното обявяване. Има ред и за атакуването на тези решения, което задължително се мотивира пред съответната висшестояща комисия или пред съответния съд.
Такова либерализиране за широко присъствие на представители на всякакви политически сили, които се очакват да бъдат доста на брой, в работата на ЦИК и РИК според мен предпоставя затрудняване на тази работа, създаване на хаос и деструкция, а от друга страна и нищо не го налага, тъй като правата на кандидатите, на застъпниците, на политическите сили и на гражданите са защитени от ясната процедура по обявяване и атакуване на тези актове на районната избирателна комисия.
Предлагам да приемем текста на вносителя и да не допускаме участието на неограничен брой представители, застъпници и прочие в работата на тези два органа.
Предлагам да отпадне ал. 4 на чл. 23 по вносител, стр. 20 от доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А не да приемем това, което комисията ни предлага?
МАЯ МАНОЛОВА: Да, защото в окончателното предложение на комисията е имплантирано предложението на колегите Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов, които предлагат участие…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухме мотивите. Какво да подложа на гласуване?
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да се гласува чл. 23, ал. 4 в редакцията по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По вносител пише: “На заседания на районните избирателни комисии могат да присъстват и застъпници”.
МАЯ МАНОЛОВА: Тук не фигурира ЦИК. Предлагам ал. 4 да отпадне. Ако не се приеме отпадането на ал. 4, тя да се гласува в текста на вносителя. Това са две предложения. Едното включва участие на застъпници и представители в работата на РИК, а другото – в работата на РИК и ЦИК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На мен ми е ясно, но дали стана ясно на народните представители?! Ще го доизясним.
Има думата господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, колеги! Аз не съм напълно убеден, че предложението, което прави тук госпожа Манолова, е полезно. Очевидно е имало дебат в Комисията по правни въпроси и е взето подобно решение, но представете си, и ние заседаваме, а ние не сме по-маловажен орган от ЦИК или РИК, и можем да искаме каквито си щем наблюдатели, каквито сме решили да пуснем, достатъчно много на брой (както ми каза и господин Стоилов, че и в комисията се канят), без това да наруши нашата работа. Не мисля, че присъствието на тези хора, ако бъде добре организирано, ще наруши работата на ЦИК или РИК по какъвто и да било начин, но това ще даде основание за по-голяма прозрачност, най-вече за извънпарламентарно представените партии.
Говорейки за честността, не е честно ние, които по закон имаме право да имаме представители, защото сме парламентарно представени партии, да лишим тези, които не са парламентарно представени в момента, поне от наблюдатели. Ние можем да разрешим тяхното пребиваване. Те няма по никакъв начин да попречат на работата, а ще си спестим атаките, че нещо не е направено като хората, че това е взето като решение от политическите партии, само и само да си останат те във властта или в парламента. Знаете мотивите, които извънпарламентарните партии предлагат.
Затова предлагам да подкрепим текста на комисията и да не подкрепим предложението на госпожа Манолова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Други желаещи народни представители да се изкажат?
Има думата госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам отношение по редакцията на чл. 19, който става чл. 15. По предложение на народния представител Мая Манолова в ал. 1 на текста е отпаднало изречението “Парламентарно представените политически сили имат право на свои представители във всяка секционна избирателна комисия”. Считам, че този текст – текстът на вносителя, е справедлив и трябва да намери място в редакцията на този член, защото това е традицията, изпълнявана и записана във всички закони, които са третирали изборно право. Считам, че парламентарно представените партии и коалиции трябва да имат свои представители в секционните комисии и това да бъде записано като гаранция за демократично, справедливо и прозрачно протичане на изборите. Това, че вносителят е включил и нов текст – че в преговорите могат да участват и други партии, извънпарламентарно представените партии и коалиции, по никакъв начин не нарушава и не влиза в колизия с текста, че тези парламентарно представени партии и коалиции имат право на свои избраници в секционните комисии.
Затова, уважаеми господин председателю, Ви моля в чл. 19, който става чл. 15, ал. 1 да бъде гласувана отделно, с текста на вносителя – последното изречение за правото на парламентарните партии и коалиции да бъде запазено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, по отношение на предлаганото от нас изменение на чл. 23, ал. 4 смятам, че съображенията ни са очевидни. Няма причина работата на ЦИК да бъде едва ли не засекретявана. Присъствието на застъпници с нищо няма да попречи, напротив, ще даде по-голяма прозрачност на работата на този орган.
Освен това считам, че нашият вариант за редакция е и по-коректен, защото, от една страна, дава възможност на всички кандидати да имат свои застъпници, а, от друга страна, спестява възможен хаос. Редакцията на вносителя говори за застъпници – неограничен брой. Това наистина означава, че всеки може да прати по 10 човека. Тогава сериозно ще се затрудни работата на комисиите. Ние предлагаме по един застъпник и считаме това за нормално и справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, справката и с другите изборни закони, и дебатът в залата ме убедиха да си оттегля предложението в частта за отпадане на ал. 4. Тоест и досега съществуваше възможността да участват застъпници в работата на районните избирателни комисии, така че предложението ми е да остане текстът на вносителя с една подобрена редакция, която е дала Правната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пак нищо не разбрах! Нали направихте предложение да отпадне ал. 4. Ако не отпадне ал. 4, да приемем ал. 4 по вносител. Сега какво предложение имате?
МАЯ МАНОЛОВА: Оттеглям си предложението за отпадане на ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да поставям ли на гласуване ал. 4 както е по вносител?
МАЯ МАНОЛОВА: Оттеглям си предложението и предлагам следната редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не могат да се правят десет предложения, госпожо Манолова! Кажете все пак какво да поставя на гласуване.
МАЯ МАНОЛОВА: От предложението на комисията в чл. 24, ал. 4, да отпаднат думите "Централната избирателна комисия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към гласуване.
Първо ще поставя на гласуване предложението на народния представител Елиана Масева в чл. 19, ал. 1 по вносител – "Парламентарно представените политически сили имат право на свои представители във всяка секционна избирателна комисия".
Моля, гласувайте предложението на госпожа Масева.
Гласували 125 народни представители: за 64, против 8, въздържали се 53.
Предложението се приема. (Шум и реплики в залата.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Елиана Масева в чл. 19, ал. 1, последното изречение да остане така както е по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 67, против 15, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 19, който става чл. 15, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Поставям на гласуване следващите текстове, по които няма предложения: чл. 20 по вносител, чл. 21 така както се предлага от комисията, чл. 22 така както се предлага от комисията, чл. 22 по вносител, който става чл. 23, и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 24 има предложение, направено от народния представител Мая Манолова – в ал. 4, която се предлага от комисията, думите "Централна избирателна комисия" да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 89, против 44, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Мая Манолова се приема.
Има думата народният представител Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Не знам дали колегите разбраха какво предложи госпожа Манолова. Всъщност тя предлага от всяка партия и коалиция, които са регистрирани, да има застъпници в районните избирателни комисии, а да няма в ЦИК. Каква е логиката да има в районните, а да няма в Централната избирателна комисия?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Винаги е било така.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Различно е представителството, нормално е всяка партия, която е регистрирана, да има застъпници. Може и да има такава, която да няма представител в ЦИК.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Това е трайно утвърдена практика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Моля да бъде прегласувано нейното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова в ал. 4 – думите „Централна избирателна комисия” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 73, против 57, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване чл. 24, както се предлага от комисията, заедно с вече гласуваното отпадане на думите „Централна избирателна комисия”.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 96, против 49, въздържали се 2.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Член 24 по вносител – „Решенията на районните и секционните избирателни комисии се обявяват незабавно.”
Има предложение на народния представител Мая Манолова – чл. 24 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 24 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 24.
Гласували 130 народни представители: за 126, против 3, въздържал се 1.
Член 24 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 25 за Централната избирателна комисия има предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 25, ал. 1, т. 3: след думите „методически указания” се добавя и „както и декларациите на участниците в изборния процес по чл. 9, ал. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иглика Иванова – чл. 25, т. 8 става т. 8 в чл. 26.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Моля да следите редакцията, която предлага комисията въз основа на текста и на вносителя за чл. 25:
„Чл. 25. (1) Централната избирателна комисия:
1. следи за изпълнението на този закон на територията на страната и в дипломатическите и консулските представителства на Република България;
2. упражнява методическо ръководство и контрол върху дейността на районните и секционните избирателни комисии;
3. поддържа страница в интернет, в която публикува решения, методически указания, предварителни и окончателни резултати от изборите и други документи и данни;
4. определя организацията за гласуване на българските граждани извън Република България не по-късно от 50 дни преди изборния ден;
5. назначава районните избирателни комисии, както и секционните избирателни комисии в случаите, когато районната избирателна комисия не ги е назначила в установения срок;
6. освобождава членовете на районните избирателни комисии в случаите на нарушения на закона и на решенията на Централната избирателна комисия;
7. регистрира партии, коалиции на политически партии и инициативни комитети за участие в изборите и им издава удостоверения;
8. регистрира кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети;
9. регистрира застъпници на кандидатите и им издава удостоверения по установен образец;
10. утвърждава техническия образец на изборната бюлетина и определя, съвместно с Министерския съвет, реда и условията за отпечатване на бюлетините не по-късно от 33 дни преди изборния ден;
11. определя реда за проверка на списъците с имената, единните граждански номера и подписите на избирателите, подкрепящи кандидатите, и възлага изпълнението на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
12. разглежда жалби против актове и действия на районните избирателни комисии, произнася се по тях с решение, което е окончателно, в срок 24 часа от постъпването на жалбата и го обявява;
13. определя условията и реда за участие на наблюдатели от и извън страната в изборите и ги снабдява със съответен документ;
14. определя с решение условията и реда за осъществяване на предизборната кампания в националните и местните средства за масова информация;
15. контролира провеждането на предизборната кампания в националните средства за масова информация;
16. приема и обнародва в „Държавен вестник” методика за определяне на резултатите от гласуването не по-късно от 55 дни преди изборния ден;
17. определя условията и реда за възлагане чрез конкурс на компютърната обработка на резултатите от изборите не по-късно от 54 дни преди изборния ден;
18. възлага чрез конкурс компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите; конкурсът се провежда при условията и в сроковете, определени с решение на Централната избирателна комисия;
19. определя чрез жребий номерата на бюлетините не по-късно от 30 дни преди изборния ден;
20. издава методически указания за работата на районните и секционните избирателни комисии по прилагане на този закон и провежда обучение на членовете на районните избирателни комисии;
21. определя условията и реда за извършване на социологически проучвания в изборния ден не по-късно от 20 дни преди изборния ден;
22. обявява края на изборния ден след приключване на гласуването в избирателните секции на територията на страната не по-късно от 21,00 ч.;
23. обявява резултатите от изборите и издава удостоверения на избраните членове на Европейския парламент от Република България;
24. обнародва в „Държавен вестник” резултатите от изборите незабавно след обявяването им;
25. определя реда за проверка за двойно гласуване и възлага извършването й на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
26. предоставя резултатите от проверката по т. 25 на заинтересуваните лица и при констатиране на двойно гласуване сезира прокуратурата;
27. определя реда за проверка на подписките за участие на независими кандидати и възлага извършването й на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
28. предоставя на участниците в изборите на технически носител резултатите от гласуването по избирателни секции за цялата страна и извън страната и ги публикува в интернет;
29. публикува резултатите от изборите по избирателни секции за цялата страна и извън страната в специален бюлетин, съдържащ и технически носител, не по-късно от 40 дни след изборния ден;
30. предава в Държавния архивен фонд по един екземпляр от протоколите на секционните и районните избирателни комисии;
31. организира и провежда чрез средствата за масова информация разяснителна кампания относно правата и задълженията на гражданите в подготовката и произвеждането на изборите;
32. предоставя информация за изборните резултати на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя;
33. изпраща чрез Министерството на външните работи до компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, списък на гражданите на тези държави, изявили желание да гласуват на територията на страната и да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България.
(2) Решенията на Централната избирателна комисия се съобщават чрез публикуване в бюлетин на Българската телеграфна агенция и в интернет страницата на комисията.
(3) Решенията на Централната избирателна комисия по ал. 1, т. 1, 5, 6, 7, 8, 13, 18 и 21 могат да се обжалват в тридневен срок от съобщаването им пред Върховния административен съд, който се произнася с решение, което е окончателно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, мотивът да предложим издаването на удостоверенията за застъпници да бъде от районните избирателни комисии е, че Централната избирателна комисия действително е натоварена с много функции, всички до една отговорни. Регистрацията и издаването на удостоверения за застъпници спокойно би могло да се поеме от районните избирателни комисии, още повече, че става въпрос за хиляди, дори десетки хиляди такива удостоверения.
Затова считаме, че районните избирателни комисии са достатъчно компетентни и могат да се справят с тази задача.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители, които искат да вземат отношения по разглеждания текст?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, мисля, че в ал. 3 има технически пропуск. В текста накрая би трябвало да сложим, че Върховният административен съд се произнася с решение в тридневен срок от постъпване на жалбата, което решение е окончателно. Преди думите “с решение” трябва да се добави изразът “в тридневен срок”, защото без посочването на срок за произнасяне на Върховния административен съд жалбите могат да се обезсмислят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако не се произнесе в тридневен срок какво ще стане?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако не се произнесе, тогава вече може да се пита защо не се е произнесъл, но жалбата вече става безпредметна, защото се навлиза в следващата фаза на изборния процес. Такъв срок обикновено се е предвиждал в изборните процедури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие предлагате след думите “който се произнася” да се добавят думите “в тридневен срок” и нататък текстът си продължава. Така ли?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 43, против 32, въздържали се 54.
Предложението на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 4, против 46, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов – в ал. 3 след думите “който се произнася” да се добавят думите “в тридневен срок”.
Гласували 136 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 18.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване чл. 25, така както се предлага от комисията, с допълнението, което гласувахме преди малко.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 26 има предложение на Мая Манолова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
„Чл. 26. (1) Районната избирателна комисия:
1. следи за изпълнението на този закон на територията на района според районирането на страната на последните избори за народни представители и упражнява контрол върху дейността на секционните избирателни комисии;
2. назначава секционните избирателни комисии;
3. следи за своевременното и правилното образуване на избирателните секции;
4. следи за своевременното изготвяне и обявяване на избирателните списъци;
5. следи за издаването на удостоверения за гласуване на друго място;
6. следи за осигуряване на условия за гласуване на лица с физически увреждания;
7. контролира провеждането на предизборната кампания в местните средства за масова информация, произнася се по жалби и нарушения на предизборната кампания в срок 24 часа от постъпването им;
8. снабдява секционните избирателни комисии с избирателни кутии, бюлетини и пликове за гласуване, формуляри на протоколи, извлечения и чернови, като контролира тяхното съхранение, разпределение по секции и транспортиране;
9. разглежда жалби против решения и действия на секционните избирателни комисии и се произнася по тях незабавно;”
Тук обръщам внимание, че правим едно допълнение, което е необходимо в т. 9: „в срок до 24 часа от постъпването на жалбата. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване”. Мисля, че няма нужда да го гласуваме отделно.
„10. установява резултатите от гласуването в района и съставя протокол;
11. предава на Централната избирателна комисия секционните протоколи, районния протокол и други изборни книжа и материали.
(2) Решенията на районната избирателна комисия се обявяват незабавно на общодостъпно място в сградата, в която тя се помещава.
(3) Решенията на районните избирателни комисии могат да бъдат обжалвани пред Централната избирателна комисия в тридневен срок от съобщаването им.”
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
„Чл. 27. (1) Секционната избирателна комисия:
1. следи за спазване на този закон в предизборното помещение и в района на секцията;
2. съдейства за подреждане на изборното помещение според изискванията на закона и с оглед осигуряване на достъп до гласуване на лица с физически увреждания;
3. осигурява свободното и спокойно протичане на гласуването в избирателната секция;
4. преброява гласовете на партиите, коалициите и независимите кандидати и преференциите на кандидатите на партии и коалиции;
5. изготвя протокол за резултата от гласуването в избирателната секция и го предава на районната избирателна комисия в срок до 24 часа след приключване на гласуването;
6. предава останалите изборни книжа и материали на общинската администрация в срока по т. 5;
7. разглежда жалби, по които се произнася незабавно;
8. обявява резултатите от гласуването и поставя на публично място извлечение от протокола незабавно след подписването му.
(2) Указанията на председателя на секционната избирателна комисия са задължителни за всички граждани в изборното помещение. Тези указания могат да бъдат отменени с решение на секционната избирателна комисия.
(3) Решението на секционната избирателна комисия за недопускане на избирател до гласуване може да се обжалва пред районната избирателна комисия, която се произнася незабавно след получаване на жалбата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Едно предложение за редакционна поправка. Тъй като в българското законодателство не съществува терминът „лица с физическо увреждане”, предлагам да остане само „лица с увреждане” – т. 6 на чл. 26: „Следи за осигуряване на условия за гласуване на лица с увреждания” и в т. 2 на ал. 1 на чл. 27 също. Знаете, че термина „инвалиди” го сменихме на „лица с увреждания”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези два текста? Няма.
След като няма други желаещи, подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Шарков в чл. 26, т. 6 и в чл. 27 т. 2 думата „физически” да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване чл. 26 и чл. 27 така, както са предложени от комисията и беше докладвано с допълнението, което направи господин Янаки Стоилов в чл. 26, ал. 1, т. 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Глава трета – Избирателни списъци.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Текстът на вносителя по чл. 28 се подкрепя.
По чл. 29 има предложение на Мая Манолова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
„Чл. 29. (1) Избирателният списък се състои от две части: І и ІІ. Част І на избирателния списък се съставя по постоянния адрес на гражданите на Република България, а Част ІІ – по заявените от гражданите на държавите – членки на Европейския съюз адреси в Република България.
(2) В Част І на списъка се вписват по азбучен ред имената на избирателя, гражданин на Република България, единният граждански номер, постоянният адрес или настоящият адрес, когато избирателят е направил искане по чл. 40, ал. 1, видът и номерът на документа за самоличност и се обособява графа „Забележки”.
(3) В Част І на списъка се включват всички български граждани, които отговарят на условията на чл. 4, ал. 1.
(4) Когато в предходните шест месеца до изборния ден бъде променено наименованието на населеното място, улицата, жилищният комплекс или номерацията на жилищната сграда, общината изготвя списък на промените, които се представят на секционните избирателни комисии.
(5)  В Част ІІ на списъка въз основа на подадените по чл. 30 декларации се вписват по азбучен ред имената на избирателя, данни за гражданството му на държава – членка на Европейския съюз, номер на лична карта или паспорт – тук добавяме следния текст: „номер на удостоверението за пребиваване и датата на регистрация, посочена в него”, адрес на пребиваване в Република България и се обособява графа „Забележки”.
(6) Органите по чл. 28, ал. 1 в срок 30 дни преди изборния ден изпращат копия от Част ІІ на избирателните списъци на министъра на външните работи на Република България, който уведомява по дипломатически път съответните държави членки за включени в избирателните списъци техни граждани.
(7) Проверка на обстоятелствата по чл. 4, ал. 1 и 2 се извършва от Министерството на външните работи по искане на органите по чл. 28, ал. 1.
(8) Избирателните списъци се съставят поотделно за всяка избирателна секция. Част І се отпечатва въз основа на Националния регистър на населението от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Част ІІ се съставя въз основа на подадените по чл. 30 декларации от гражданите на държавите – членки на Европейския съюз.”
По чл. 30 има предложение на Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
„Чл. 30. Гражданин на държава – членка на Европейския съюз, който има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България и желае да бъде вписан в избирателен списък, представя писмена декларация по образец в общинската администрация по адреса му на пребиваване в Република България в срок до 40 дни преди изборния ден, в която декларира:
1. притежаваното от него гражданство и адрес на пребиваване в Република България;
2. населеното място или избирателния район, в който името му е било записано за последен път в държава – членка на Европейския съюз;
3. че ще упражни правото си на глас единствено в Република България;
4. че не е лишен от право да избира в държавата-членка, на която е гражданин;"
Тук предлагаме друг текст:
"5. номер на удостоверението за пребиваване и датата на регистрация, посочена в него".
Това се прави съгласно предишното допълнение, в миналия текст.
"6. данните от личната карта или паспорт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с приетия вчера текст на чл. 4 по новата номерация, ал. 1, който въвежда принципа за 3‑месечно пребиваване и отседналост както в България, така и в страните – членки на Европейския съюз, са необходими корекции в текстовете, които се предлагат.
Докато председателят на Комисията по правни въпроси докладваше, аз забелязах, че има някои предложения, но тъй като не разполагаме с текста пред себе си, бих помолила председателя на комисията да обърне внимание и да даде разяснения точно за това, което се променя, за да добием представа дали това, което се предлага, е достатъчно, за да бъде приет текстът в този му вид.
Молбата ми е по-скоро процедурна – за повече информация, тъй като текстовете бяха дълги. Имам предвид текста на чл. 29. В чл. 28 няма проблеми, които да се поставят, но в чл. 29, съобразявайки и текста на вносителя, където е включен принципът за отседналост, и текста, който сега ни се предлага от комисията, моля да бъдат дадени отделно още веднъж поправките, за да видим дали всичко е залегнало в предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРЕНОЗОВ: Господин Стоилов, става дума, струва ми се, за пета и седма алинея.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, мисля, че освен направените от мен допълнения тук други не се налагат, защото този текст засяга списъците – част първа и втора, българските граждани и гражданите на Европейския съюз.
Може би само технически да се направи едно препращане - "които отговарят на изискванията по чл. 4", което би трябвало да бъде подразбиращо се. В един от следващите текстове – чл. 31, когато става дума за съставяне на избирателните списъци, вчера ние сме предложили допълнителни текстове, които да съответстват на начина на съставяне на избирателните списъци, за да се отчете приетото изискване за най-малко 3-месечния срок на пребиваване в Република България.
Така че по един от следващите текстове има допълнителни промени в чл. 31, които ще докладвам. Мисля, че тук единственото, което може да се направи във връзка със запитването на госпожа Михайлова, е вече при окончателното техническо изписване, ако има някакви колебания, да се извърши и препращане към чл. 4, тоест в съдържанието нищо друго не се налага.
Но в ал. 7 – това, което прочетох, искам да ви обърна внимание, проверката на обстоятелствата по чл. 4, ал. 1 и 2 се извършва от Министерството на външните работи. Вижте чл. 29, ал. 7, там правим препращане към изискванията по чл. 4, ал. 1 и 2, тоест при съставянето на списъците би трябвало да се вземе предвид и това изискване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по текстовете? Няма.
Поставям на гласуване Глава трета – "Избирателни списъци", чл. 28, чл. 29 с допълненията, които председателят на комисията посочи в ал. 5 и 7, и чл. 30, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 31 има предложение на Иван Костов и група народни представители: в чл. 31, ал. 2 числото "90" се заменя със "180".
Но това са въпроси, които вече са решени с гласуване вчера.
Има предложение на Атанас Папаризов, което се подкрепя от комисията.
Има предложение на Ремзи Осман и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на Волен Сидеров и група народни представители: в чл. 31, ал. 2 числото "90" се заменя с "една година".
По този въпрос също има произнасяне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31:
"Чл. 31. (1) От избирателните списъци се заличават имената на гражданите, които до изборния ден са загубили правото си да избират или са починали.
    (2) Заличават се също и имената на гражданите, които са заминали извън Република България не по-малко от три месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук беше “два месеца”, сега стават “три месеца”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, защото така се прие в чл. 4. Тоест актуализираме текста с оглед на това, което е гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но в чл. 4 не беше два месеца.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Беше три месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Беше три месеца по вносител, да. Не, не оспорвам, но ...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисълта ми е, че тук все пак актуализираме текстовете, за да не приемем текстове, които противоречат на нещо, което вече е решено.
      "(3) Заличаването по ал. 2 се извършва по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени на Главна дирекция "Гражданска администрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството от Министерството на вътрешните работи за движението на българските граждани през държавната граница на Република България съответно 55 и 15 дни преди изборния ден.
          (4) Главна дирекция "Изтърпяване наказанията" към Министерството на правосъдието предоставя на Главна дирекция "Гражданска администрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството данни за лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, за автоматизирано заличаване на имената им от избирателните списъци. Информацията се предоставя съответно 55 и 15 дни преди изборния ден.
(5) В избирателните списъци се дописват имената на гражданите, които имат право да гласуват в съответната секция, но са пропуснати.
 (6) Дописването по ал. 5 се извършва от органите по чл. 28, ал. 1 до предаването на списъците на секционните избирателни комисии по писмено искане на избирателя или в изборния ден – от секционната избирателна комисия по искане на избирателя и след представяне на документ за самоличност.
           (7) Когато лицата по ал. 2 се завърнат в страната след изготвяне на избирателния списък, те се вписват отново в него по реда на ал. 5 и 6."
И тук трябва да се добави: "и отговарят на изискванията на чл. 4, ал. 1."
           "(8) Лицата, които са изтърпели наказание лишаване от свобода или не са вече под запрещение, или е отпаднало основанието, поради което са били лишени от правото да избират в държава – членка на Европейския съюз, се вписват в избирателните списъци след представяне на съответен документ в общината или района, или кметството.
(9) Отказът за заличаване, вписване или дописване се съобщава на заявителя незабавно и може да се обжалва пред районния съд в двудневен срок от съобщението. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в двудневен срок от постъпването й с призоваване на жалбоподателя и на органите по чл. 28, ал. 1 и постановява решение, което се обявява незабавно и е окончателно.
(10) Отказът на секционната избирателна комисия да извърши дописване по ал. 6 може да се обжалва пред районната избирателна комисия, която се произнася по жалбата незабавно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Михайлова, заповядайте, за да не пропуснем нещо, защото виждам, че започваме да редактираме в залата, което е недопустимо.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, в текста, който ни се предлага, в алинеи 5 и 6 се предвиждат хипотези, които, ако останат в същия вид, унищожават това, което гласувахме, а именно, да могат да се дописват списъците само срещу представянето на документ за самоличност. Само документът за самоличност няма да е достатъчен, за да може да се прецени дали едно лице отговаря на условията на чл. 4, ал. 1, който вече приехме.
При това положение има необходимост от добавяне на текстове към редакцията на чл. 31, които да дадат информация дали въобще може да се дописва този списък и ако се дописва, дали лицето отговаря на тези условия.
При това положение, ако има готовност да ни се предложат нови редакции, добре, а ако не, по-скоро да прескочим този текст, който е много важен. Той е свързан с проверка дали едно лице има избирателни права по силата на закона, който приемаме. И тогава, когато бъде изработен внимателно текстът и може да се направи сериозна проверка за избирателните списъци, тогава да преминем към гласуване.
Практически аз правя по-скоро предложение за отлагане, защото ми се струва, че ако в момента правим редакция на крак, има по-голяма вероятност да направим грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И оттегляте предложението, което сте направили.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не, няма нужда да го оттеглям, защото то вече е прието – 90 дни.
Нека да чуем комисията, ако тя ни предложи текстове, които могат да бъдат гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може би е най-разумно действително спокойно да се огледа текстът. Да го отложим.
Нека председателят на комисията да си каже думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, мисля, че с редакцията, която предложих, даваме отговор на въпроса, но не съм “против” още веднъж да проверим този текст, за да не се окаже, че в това, което днес изглежда, че сме решили, се появи някакъв пропуск с оглед на промените, направени вчера. Можем да отложим текста за още едно дооглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на разискванията по чл. 31.
Гласували 123 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 4.
Отлагаме разискванията по чл. 31.
Член 32 е по вносител.
Моля, докладвайте чл. 33.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на члена:
“Чл. 33. (1) Наборните военнослужещи във Въоръжените сили се вписват в избирателните списъци на най-близките до военното поделение избирателни секции.
(2) Списък на лицата по ал. 1 се съставя и подписва от командира на поделението и не по-късно от 45 дни преди изборния ден се изпраща на кмета на общината или района, или кметството за вписване в избирателните списъци.
(3) За извършеното вписване се уведомяват органите по чл. 28, ал. 1 по постоянния адрес на лицата, за да бъдат те заличени от съответните избирателни списъци.
(4) Министерството на отбраната изпраща, съответно 55 и 15 дни преди изборния ден, на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството данни за наборните военнослужещи за автоматизирано изключване от избирателните списъци по постоянен адрес.”
По чл. 34 има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
“Чл. 34. (1) Наборни военнослужещи, които са в отпуск в изборния ден и се намират в населеното място по постоянния си адрес, се вписват в избирателния списък на секцията, ако са били заличени.
(2) При разрешаване на отпуск по ал. 1 командирът на поделението незабавно уведомява кмета на общината или района, или на кметството, където се намира поделението, за заличаване на военнослужещия от избирателния списък по чл. 33, ал. 2.
(3) Когато във военното поделение след изпращане на списъка по чл. 33, ал. 2, но преди предаване на списъците на секционните избирателни комисии са преведени наборни военнослужещи от други поделения, командирът на поделението писмено уведомява органите по чл. 28, ал. 1 за вписване в избирателните списъци по чл. 33, ал. 1. В този случай командирът на поделението, от което са преведени военнослужещите, незабавно уведомява кмета на общината или района, или на кметството по местонахождение на повереното му поделение за заличаване на тези лица от избирателните списъци.”
По чл. 35 комисията подкрепя текста на вносителя, в който няма промени.
По чл. 36 има предложение на Мая Манолова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36:
“Чл. 36. (1) Избирателни списъци в лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и други такива, както и на плавателни съдове под българско знаме, се съставят от ръководителя на заведението или дома, съответно от капитана на плавателния съд.
(2) Ръководителят на заведението или дома, или капитанът на плавателния съд уведомява органите по чл. 28, ал. 1 за включените в списъка лица, за да бъдат заличени от избирателните списъци по постоянния им адрес преди предаване на избирателните списъци на секционните избирателни комисии.”
По чл. 37 има пак подкрепено предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на члена:
“Чл. 37. Ръководителите на местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане съставят избирателни списъци на задържаните лица, спрямо които няма влязла в сила присъда.”
По чл. 38 също има подкрепено предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38. В тази редакция също има две допълнения, които моля да проследите:
“Чл. 38. Българските граждани, живеещи в друга държава – членка на Европейския съюз, които се намират в страната в изборния ден, могат да гласуват по постоянния си адрес. Когато тези лица са били заличени от избирателните списъци преди предаването им на секционните избирателни комисии, те отново се вписват в списъците от органите по чл. 28, ал. 1 след представяне на декларация, че са живели през последните три месеца в друга държава – членка на Европейския съюз, и не са гласували в друга държава членка на изборите за Европейския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля дотук да спрем, защото чл. 38 има различна редакция, която съобразяваме с приетия вчера чл. 4.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата народният представител Илко Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Един редакционен коментар по предложението на госпожа Манолова – в чл. 36 думата “флаг” да се замени с думата “знаме”.
Мисля, че ако се съобразим с решенията в Закона за морските пространства и други релевантни текстове думата, която трябва да бъде употребена, е “флаг”. И аз предлагам да остане думата “флаг”.
Също така може би в същата ал. 1 на чл. 36 трябва да помислим върху израза “домове за стари хора и други такива” – дали е удачно да се употреби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да отпадне “домове за стари хора и други такива”? Правите ли предложение “и други такива” да отпадне?
ИЛКО ДИМИТРОВ: Не, не правя предложение. Правя предложение само “флаг” да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Наистина спорът изглежда твърде малозначителен, но това, което ме накара да направя това предложение, е, че думата е използвана по този начин в Кодекса за търговското корабоплаване, а именно като “знаме”, а не като “флаг”. Става дума за симетрия в законите, а не по някакви други съображения.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека още веднъж да чуем чл. 38.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Още веднъж ще прочета текста на комисията за чл. 38 с двете допълнения, за да можете да видите тяхното съответствие с това, което е прието.
“Чл. 38. Българските граждани, живеещи в друга държава – членка на Европейския съюз, които се намират в страната в изборния ден, могат да гласуват по постоянния си адрес. Когато тези лица са били заличени от избирателните списъци преди предаването им на секционните избирателни комисии, те отново се вписват в списъците от органите по чл. 28, ал. 1 след представяне на декларация, че са живели през последните три месеца в друга държава – членка на Европейския съюз, и не са гласували в друга държава членка на изборите за Европейския парламент.”
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Дали да не го отложим до неговото изясняване?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, ние не бихме могли повече да го изясним. Ако някой може да изясни нещо повече, аз съм готов да го отложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тъй като няма повече желаещи да се изкажат, подлагам на гласуване съответните текстове, включително и чл. 38 с редакцията, която току-що чухме от председателя на комисията.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Имах предложение, но Вие не ми дадохте думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манолова, най-много на Вас давам думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Искам да предложа да отложим този текст и да го съгласуваме още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В режим на гласуване сме.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 39 има предложение на Иван Костов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което също е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39:
“Чл. 39. (1) Удостоверения за гласуване на друго място се раздават от органите по чл. 28, ал. 1 в един екземпляр на избиратели, които предварително писмено заявят, че няма да гласуват в секцията по постоянния си адрес или по адреса на пребиваване в Република България.
              (2) Удостоверенията се издават не по-късно от 14 дни преди изборния ден.
              (3) Органът по чл. 28, ал. 1 по постоянен адрес предава информация за издадените удостоверения по ал. 2 на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на териториалното развитие и благоустройството не по-късно от 12 дни преди изборния ден за автоматизираното заличаване на избирателя от избирателните списъци по постоянен адрес.
              (4) Удостоверенията имат единна номерация за цялата страна, включваща номера на избирателния район, на територията на който се издават, и номера на съответната избирателна секция, в която трябва да гласува лицето според постоянния си адрес.
              (5) Общинската административни води публичен регистър за издадените удостоверения, в който се вписва номерът на издаденото удостоверение, трите имена и единният граждански номер на лицето, на което е издадено, датата на издаване и подписът на лицето, получило удостоверението, като се отбелязва дали удостоверението се получава лично или чрез пълномощник.
              (6) Получилият удостоверение за гласуване на друго място писмено декларира, че ще гласува само веднъж.
              (7) Удостоверенията се получават лично срещу подпис или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно.
              (8) Не се издават удостоверения за гласуване на друго място на лица, пребиваващи извън Република България.
              (9) Общинските администрации и кметствата представят на районните избирателни комисии копия от регистъра за издадените удостоверения за гласуване на друго място не по-късно от седем дни преди изборния ден.
             (10) Избирател, който е ученик или студент, може да гласува в избирателна секция по избор в населеното място, където се обучава, когато то е различно от населеното място по постоянен адрес след представяне на документ за самоличност, надлежно заверена за съответната учебна година ученическа книжка или надлежно заверена за съответния семестър студентска книжка и декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място. В ученическата или студентска книжка се вписва датата на изборите. Книжката се подпечатва с печата на секционна избирателна комисия и се подписва от член на комисията.”
Според мен трябва да отпадне последното изречение, то погрешно е намерило място в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Книжката се подпечатва с печата на секционна избирателна комисия и се подписва от член на комисията.” Нали няма печат?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според другите текстове печат няма, така че остава само текстът:
“Книжката се подписва от член на секционна избирателна комисия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете с редакцията на ал. 10, която чухте преди малко.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение от народния представител Мая Манолова за създаване на нов чл. 39а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 40:
“Чл. 40. (1) Избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поиска да бъде вписан в избирателния списък по настоящ адрес не по-късно от 14 дни преди изборния ден. Искането се прави писмено пред органите по чл. 28, ал. 1 по настоящия адрес на лицето.
    (2) Органът по чл. 28, ал. 1 по настоящ адрес предава информация за подадените искания по ал. 1 на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на териториалното развитие и благоустройството не по-късно от 12 дни преди изборния ден за автоматизирано включване на избирателя в избирателния списък по настоящ адрес и заличаването му от избирателния списък по постоянен адрес.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 41.
По чл. 40а има предложение от народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Мая Манолова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40а, който става чл. 42, но предлагам да отложим този текст, господин председател, защото той е свързан с чл. 44, който отложихме, и чл. 6. Член 42 – по номерацията на комисията. След това да проведем дискусията.
По чл. 41 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо гласуваме предложението за отлагане на разискванията по чл. 42.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Отлагаме разискванията по чл. 42.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по другите текстове? Няма.
Моля, гласувайте до чл. 41, който става чл. 43, тоест до Глава четвърта.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Почивка до 11,30 ч., след което ще продължим с Глава четвърта от законопроекта “Избирателни райони и избирателни секции”. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: "Глава четвърта – Избирателни райони и избирателни секции."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
По чл. 42 има предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак:
В чл. 42, ал. 1 числото "31" да се замени с числото "30", а думите "и два в област Пловдив" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 44:
"Чл. 44. За произвеждане на изборите, територията на страната се разделя на 31 избирателни района, съвпадащи с избирателните райони за последните избори за народни представители."
По чл. 43 има предложение на народния представител Мая Манолова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 45:
"Чл. 45. (1) Гласуването и преброяването на гласовете се извършва по избирателни секции.
     (2) Кметът на общината образува със заповед избирателните секции на територията на общината не по-късно от 55 дни преди изборния ден и утвърждава тяхната номерация и адрес.
      (3) Заповедта на кмета се обявява публично. Тя може да бъде обжалвана в 3-дневен срок пред областния управител, който се произнася в 3-дневен срок с окончателно решение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези два текста, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на Ремзи Осман и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували от общо 104 народни представители, за 13, против 42, въздържали се ... (Силен шум и реплики в залата.)
Тук се налага една абсолютно порочна практика за приложение на конституционния текст. На заседание днес на Комисията по правни въпроси ще разпишем правилата за приложение на този конституционен текст. Регистрацията преди гласуване показва кворума от 121 човека. Ако някой не гласува в залата и въпреки това е в залата и е част от кворума, според вас да го броим или не? Всеки има право да упражни правото си на глас, както и да не упражни правото си на глас, просто да не гласува. (Шум и реплики в залата.)
Това, че някой заместник-председател така тълкува конституционния текст, който е лишен за мен от логика, нищо не означава! Но, за да няма спор, тъй като законът в момента е спорен, ще приложа тази практика, но аз ще настоявам в Комисията по правни въпроси изрично да се разпише какво се разбира под този текст. Категорично не съм съгласна с това тълкуване.
Още веднъж да гласуваме предложението на Ремзи Осман и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 2, против 89, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на Глава четвърта и членове 42 и 43 в редакция на комисията.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 44 ... Мисля, че докладвахме чл. 42 и чл. 6, така че дискусията по всички тези текстове трябва да се проведе общо и след това да ги гласуваме в последователността на чл. 44, чл. 42 и чл. 6. (Шум и реплики в залата.)
Сега ще представя текстовете на чл. 44 по номерацията на вносителя. По него има предложение на народния представител Янаки Стоилов:
В чл. 44 се правят следните изменения:
1. Алинея 8 се изменя така:
"(8) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в чужбина образуват избирателни секции на територията на дипломатическото или консулското представителство."
2. Алинея 9 се изменя така:
"(9) Българските граждани, които желаят да гласуват, заявяват това не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма чрез саморъчно подписано заявление – подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до посолството на Република България в съответната държава; в заявлението се посочват трите имена по паспорт на избирателя, единният граждански номер, адресът на пребиваване в съответната държава, както и постоянният адрес на лицето в Република България."
И тук, за да е напълно актуално моето предложение, съобразно с вчерашните гласувания, предлагам да се добави следващият текст: "и че е живял постоянно най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз. Избирател, който не е включен в избирателния списък до изборния ден, се вписва в списъка от секционната избирателна комисия след представяне на документ за самоличност и на декларация, че отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 1."
"3. Алинея 10 се изменя така:
"(10) Ръководителите по ал. 8 изпращат информация до Министерството на външните работи, съдържаща трите имена, единния граждански номер и постоянния адрес в Република България на заявилите желание да гласуват български граждани. Министерството на външните работи изпраща обобщените данни от всички държави до Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството не по-късно от 15 дни преди изборния ден, за да бъдат автоматично заличени от избирателните списъци за гласуване в Република България заявителите."
4. Алинея 10 става ал. 11.
5. Алинея 11 става ал. 12 и се изменя така:
"(12) Когато броят на избирателите, заявили желанието си да гласуват на територията на едно дипломатическо или консулско представителство е повече от 1000, се образува нова избирателна секция."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Иван Костов и група народни представители:
1. Алинея 8 на чл. 44 се изменя така:
"(8) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в страните – членки на Европейския съюз, образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 100 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма чрез саморъчно подписано заявление – подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до посолството на Република България в съответната държава; в заявлението се посочват трите имена по паспорт на избирателя, единния граждански номер, адресът на пребиваване в съответната държава, както и постоянния адрес на лицето в Република България."
2. В ал. 9 на чл. 44 "ал. 8, т. 2" се заменя с "ал. 8"."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители – в чл. 44, ал. 8 т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 46:
“Чл. 46. (1) В една избирателна секция се включват до 1000 избиратели.
(2) В населените места се образуват толкова секции, колкото пъти числото 1000 се съдържа в броя на избирателите. При наличие на остатък може да се образува допълнителна секция.
(3) При териториално обособени населени места кметът на общината може да образува секции с не по-малко от 20 избиратели.
(4) Избирателните секции в градовете с районно деление се съобразяват с границите на района.
(5) В лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и други такива и в намиращи се извън страната плавателни съдове под българско знаме се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 20 избиратели.
(6) Избирателните секции по ал. 5 се образуват от ръководителите на заведенията и домовете и от капитаните на плавателните съдове.
(7) Задържаните лица, спрямо които няма влязла в сила присъда, могат да гласуват в местата за задържане, когато там е възможно да се създаде избирателна секция по реда на ал. 5.
(8) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България образуват избирателни секции:
1. в населените места, където има дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма чрез саморъчно подписано заявление – подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до посолството на Република България в съответната държава; в заявлението се посочват трите имена по паспорт на избирателя, единният граждански номер, адресът на пребиваване в съответната държава, както и постоянният адрес на лицето в Република България;
2. в населените места извън т. 1 – при наличие на не по-малко от 100 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма чрез саморъчно подписано заявление – подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до посолството на Република България в съответната държава; в заявлението се посочват трите имена по паспорт на избирателя, единният граждански номер, адресът на пребиваване в съответната държава, както и постоянният адрес на лицето в Република България.
(9) Ръководителите по ал. 8 изпращат информация до Министерството на външните работи, съдържаща трите имена, единния граждански номер и постоянния адрес в Република България на заявителите по ал. 8. Министерството на външните работи изпраща обобщените данни от всички държави до Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството не по-късно от 15 дни преди изборния ден, за да бъдат автоматично заличени от избирателните списъци за гласуване в Република България заявителите по ал. 8.
(10) Лицата, заявили, че ще гласуват извън Република България, не могат да бъдат дописвани в избирателните списъци в страната в изборния ден.
(11) Когато броят на избирателите, заявили желанието си да гласуват по ал. 8, е повече от 1000 в едно населено място, се образува нова избирателна секция.
(12) Българските граждани, живеещи в друга държава – членка на Европейския съюз, когато гласуват в дипломатическите и консулските представителства на Република България, представят декларация, в която декларират, че не са гласували на същите избори за Европейски парламент в държавата членка, в която пребивават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате думата за изказвания по текста на чл. 44, както на чл. 40 и на чл. 6.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим, е свързано с това да се прекрати порочната практика да се гласува на други места извън дипломатическите и консулските представителства на България. И другото, което предлагаме, е нещо, което според нас също е от значение – да има заявени не по-малко от 100 избиратели, които желаят да упражнят правото си на вот, тоест наистина да се демонстрира желание от хората, които искат да гласуват, да упражнят това свое право.
При представянето на този текст аз обаче искам да се върна на едно наше предложение, което беше отложено, защото то е във връзка с текста, който в момента разглеждаме, и би трябвало да бъде подложено на гласуване сега, а именно предложението ни по чл. 6, което беше отложено в онзи етап. В нашето предложение се казва, че изборите се произвеждат на територията на страните – членки на Европейския съюз в дипломатическите и консулските представителства на Република България. Тоест предложението сега по чл. 44, ал. 5 е във връзка и би трябвало да се разглежда заедно и с предложението ни за промяна в чл. 6. Това наше предложение тук би трябвало да се яви като втора точка на ал. 8.
Предложението, което правим, вече е в пълен синхрон и с това, което беше прието в закона, а именно условията, които парламентът наложи във връзка с гласуването за Европейския парламент: изборите да се проведат в рамките на територията на Европейския съюз. Сега би следвало и текстовете, които ще се приемат за избирателните секции, да бъдат синхронизирани.
Обръщам се към залата да подкрепи тези две наши предложения, на които систематичното им място се намира тук, където говорим за избирателни комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли реплика? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Мурджов, заповядайте за изказване.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което аз и моите колеги сме направили, покрива това, което току-що беше представено от госпожа Михайлова, конкретизирайки именно това, че изборите трябва да бъдат провеждани само на територията на дипломатическите и консулските представителства. Въобще както е записано в закона, това, което приехме като първоначален текст в чл. 3, че изборите се провеждат само на територията на Република България и на всички останали държави – членки на Европейския съюз.
Визирайки именно този текст, ако можем да направим аналогия, тя е следната – че на практика територията на Република България в останалите европейски държави е именно територията на дипломатическите и консулските представителства. Това би прекратило една порочна практика, която съществува отдавна – образуването на секции да се провежда на други места, тъй като там на практика българската държава отсъства.
Логиката на тези предложения – на господин Янаки Стоилов, на госпожа Михайлова и нашето, е действително изборите да бъдат провеждани само на територията на българската държава в съответните европейски държави. Това би засилило контрола и би дало една прозрачност, така че моля да подкрепите тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Господин Стоилов, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! Това е един от най-сложните и дискусионни въпроси в законопроекта, който обсъждаме. Трите предложения, които бяха представени, имат редица общи черти, но все пак искам да обърна внимание, че те имат и разлика помежду си.
Предложението, което аз съм направил, и предложението на Красимир Каракачанов и група народни представители са съвпадащи по своята идея. Разликата е, че моето предложение предписва подробно процедурата, по която се предлага прилагането на този текст, докато те използват единствено техниката на отпадане на т. 2 в ал. 8.
В предложението на господин Костов и група народни представители, което представи госпожа Михайлова, се предлага гласуването да се извършва на територията на дипломатическите и консулските представителства, но само в страните – членки на Европейския съюз. Докато моето предложение дава възможност гласуването да се извърши в дипломатическите и консулските представителства на Република България навсякъде по света, разбира се, за гражданите, които с оглед на приетите вече изисквания, отговарят на съответните условия по чл. 4. В първоначалната му редакция той не съдържаше това ограничение, но сега естествено систематичното тълкуване на текстовете би довело до това негово ограничаване.
Искам да подчертая, че за мен това предложение дори беше по-сполучливото решаване на въпрос, който вчера бе обсъждан и по който се прие решение в чл. 3. Подчертавам, че моето предложение е реално приложимо, докато това, което гласувахме по чл. 3, ще предизвика допълнителни дискусии, които трябва да водим в Комисията по правни въпроси през следващата седмица – какво се разбира под термина „са живели постоянно на територията на Република България в последните три месеца”. Това е фактически въпрос, който изисква да се обмисли неговото реално прилагане, което от този запис само създава по-големи очаквания от тези, които са го подкрепили, от реалната възможност да се постигне пълен ефект от реализацията на такова предложение.
Освен това приемането на моето предложение щеше да предотврати дискусията в нейната конституционна част, защото при всички случаи то не подлага на съмнение факта, че българските граждани, където и да се намират, имат еднакви права. Отделен въпрос е, че фактическите условия за реализацията на тези права не могат да бъдат еднакви на територията на Република България и другаде, където се провеждат избори, защото факт е, че българската държава не може да наблюдава със същата интензивност изборния процес, когато това не се извършва на територията, която тя може да контролира. Практиката в изминалите години го е показвала.
Освен това мисля, че нашата политическа и гражданска памет не трябва да бъде къса. Поне тук седящите сигурно си спомнят кога за първи път бе въведено масовото разкриване на секции в чужбина за изборите – през 2005 г., когато се създаде този либерален (смятам недостатъчно сполучлив) режим и макар с известни ограничения той се прилагаше на последващите национални избори, които се провеждаха.
Ако това предложение беше прието и в Комисията по правни въпроси, днес щяхме да сме в по-лека ситуация, която нямаше да ни кара да прередактираме десетки текстове и да предизвикваме по-остри политически дискусии в пленарната зала, а да въведем принцип, който, мисля, че заслужава подкрепа като принцип за всички национални избори, които се провеждат в Република България.
Когато се гласува моето предложение, моля да имате предвид, че в ал. 8 накрая предлагам да се взаимства частта от текста на комисията в ал. 8, т. 1, текстът след тирето – да се изискват поне 20 души в чужбина, които да са заявили правото си и желанието си да гласуват, защото едва ли е целесъобразно в дипломатически представителства, в които има по трима, четирима или пет души, които имат право да упражнят гласа си, да се разкриват дипломатически секции. Това би било твърде разточително. Знам, че такива изисквания има и от страна на Министерството на външните работи.
С тези пояснения смятам, че предложението, което правя, може да реши въпросите, които обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплика? Няма.
За изказване има думата господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Госпожо председател, колеги народни представители! Разбира се, приемливо е предложението да има 20 души, за да се разкрие секция. Това е симетрично предложение, защото така се процедира при разкриване на секции, когато има отделно населено място, където има 20 избиратели. Така че това е приемливо за нас.
Не е приемлив начинът, по който тук бяха представени двете предложения. Ще повторя, че ако не беше променен сегашният чл. 4, нямаше да го има принципа на отседналост и тогава системата, за която говорим, въобще нямаше да работи, защото нямаше да са дефинирани условията, на които трябва да отговарят гражданите по силата на този закон, че да упражняват избирателното си право. Тук може да се спори с господин Янаки Стоилов доколко неговото предложение решава радикално всички тези въпроси.
Искам да предложа на Народното събрание да подкрепи нашето предложение, с което по-разумно и по по-подходящ начин може да бъде решен въпросът за разкриването на секции. При това предложение на практика между принципа за отседналост и принципа за формиране на секция има обвързаност. Там, където не може да има отседнали граждани, няма как да има секции, тъй като секцията се прави около хората, отседнали на съответното място. Мисля, че това трябва да е ясно на всички, които ще избираме в тази зала. Представете си ситуацията: примерно в Канада, където има отседнали граждани, живеещи във Франция, които обаче са се оказали в Монреал, искат да гласуват и могат да го удостоверят. Това е много сложна и абсурдна логика. Дори да е валидна, тя касае изключително малък брой гласоподаватели и не си заслужава ние тук въобще да водим този дебат.
Обратно, съвсем логично е там, където се приема, че отседналостта е условие за гласуване, да има и секции. Нашето предложение е съвсем коректно и издържано от тази гледна точка. Предлагам ви да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
За реплика има думата господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това, което приемам като обяснение от изказването на господин Костов, е, че сравнително малък ще бъде броят на българските граждани, които отговарят на изискванията на закона и за които може да се окаже възможно при наличието на секция в дипломатическо представителство на България извън територията на Европейския съюз да гласуват. Но такива случаи може да има, защото лица, които отговарят на условията по чл. 3, временно могат да се окажат при изборите в страна, която не е в Европейския съюз. По тази причина смятам, че ние не трябва да изключваме възможността те да упражнят своето право на глас. Това се отнася освен за работещите в мисиите, така и за граждани, които отговарят на вече приетите условия, които са доста по-ограничителни, но все пак ги покриват и могат да упражнят своето право на глас.
От тази гледна точка, макар и вече за значително по-малък брой граждани, текстът има своето значение и той логически няма противоречие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Костов, надявам се, че не си представяте буквално възпроизвеждане на текста на чл. 3, ал. 1, а именно, че ще могат да гласуват само и единствено тези, които буквално в рамките на последните три месеца не са напускали територията на България или на страна – членка на Европейския съюз. Това означава ли според Вас, че ако аз за тези последни три месеца, живеейки в Кюстендил, за два дни съм отишла в Македония, това ще ме лиши от правото ми да упражня правото си на глас? Това създава предпоставки да се мисли, че са възможни многобройни хипотези, в които български граждани, които отговарят на условията за отседналост, могат да се окажат в деня на изборите или няколко дни преди това в страна, която не е членка на Европейския съюз. Не би следвало да се ограничава тяхното право да упражнят правото си на глас.
Бих искала да поканя залата, преди да гласуваме Вашето предложение, да помисли и да не създаваме допълнителни предпоставки за атакуване на текстове от този закон пред Конституционния съд с явни съмнения докъде ще стигнем при ограничаване правата на българските граждани да упражнят правото си на глас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин Стоилов и госпожо Манолова! Аз първо искам да заявя, че ние сме силно заинтересувани да няма слаби места в закона, които да позволяват той да бъде атакуван в Конституционния съд. Това е под всякакво съмнение.
От друга страна, привличам вниманието ви към думите, казани от председателя на комисията, че сега ние създаваме една уредба, която ще бъде прецедент, по който ще решаваме въпросите в бъдеще, затова трябва да внимаваме много по всеки един от текстовете, защото може да се окаже, че създаваме текстове, които или не работят, или работят лошо. От тази гледна точка призовавам към гласуването по тази точка да се пристъпи с хладен разум.
Връщам се към аргументите. Когато този закон все пак съдържа в себе си – никой не може да отрече това – един баланс между защитата на правата на всеки човек да гласува и възможностите на страната това гласуване да стане реалност, дори когато се предлага да няма секция под 20 избиратели, дори тогава отнемате на 18-те и 19-те човека правото да гласуват, защото не сте в състояние да отделите средства, за да се проведе това гласуване. В този смисъл няма закон, който да не отива по линията на компромиса. Това е ясно на всички, които са правили избори. Аз също имам своя опит в последните 17-18 години.
От тази гледна точка аз обръщам внимание не за това, че някои хора, имащи право, не могат да гласуват. Защото винаги се получава такова нещо, господин Стоилов, винаги, няма как да не се получи. Вие самият го ограничавате с тези 20 души. Въпросът е да се върнем към това дали хората, които отговарят на изискванията, които ние вече определихме, и местата, където казваме да гласуват, имат тази връзка, която аз заявих. Очевидно е, че я има тази връзка, особено принципът за отседналността е приложим за тези консулства, където се приема, че отсядането е правилно.
Що се отнася до възражението на госпожа Манолова, разбира се, че никой няма да Ви отнеме правото да гласувате, като имате постоянно местожителство. Аз си спомням, че има решение на Конституционния съд в такъв дух. Така че идете спокойно в Македония, можете да стоите и повече от два дена, няма да ви лишат от избирателни права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Дончева, заповядайте за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, искам да ви поставя въпроса за българските дипломатически и консулски представителства. Където и да се намират те, това е българска територия. Лицата, които са персонал на тези дипломатически и консулски представителства, по силата на това, че това е българска територия, следва да се приеме, че ако са били три месеца в тези дипломатически и консулски представителства, те са били три месеца на българска територия. Ерго, те би трябвало да имат право да гласуват. Между другото, ние приехме преди това един текст, че тези, които отговарят на условията на корабите под български флаг, също ще гласуват. Тогава да забраним ли на онези, които са част от мисията, да гласуват? Според вас – да, ако са в страните извън Европейския съюз. Добре, но територията на дипломатическите и консулските представителства извън Европейския съюз са българска територия. Между другото, това е и част от територията на Евросъюза, дори да е консулството в Торонто. Тогава, извинявайте, по каква логика ние трябва да лишим тези хора от право на глас?
Колко да са тези хора? Аз също споделям в някаква степен логиката на господин Костов да се движим около онези групи, които ще отговарят на критерия на чл. 3. Но според мен вие отивате твърде далеч, като отхвърляте активното избирателно право на онези, които населяват дипломатическите и консулските представителства извън страните в Евросъюза. Ангел Найденов поставя въпроса за военните контингенти в Афганистан и Ирак. Няма коректна логика, поради която да отхвърлите активното избирателно право на тези хора. Затова смятам, че абсолютно коректното решение е в дипломатическите и консулските мисии по света да бъде допуснато гласуване. Няма друга коректна логика.
Второ, колко да бъде минималният брой. Слагайки прекалено високия праг, не можем да лишим голямата част от хората там, защото ние нямаме големи мисии с над 100 човека. Сто човека е висок праг. За кораби, за болници, за психиатрии, за затвори ще са 20 души, а за българските дипломати и обслужващия персонал на мисиите ще го направим 100 души! Защо? Заради кафенетата в Бурса. Извинявайте, нека бъдем коректни да си спомним кой и кога разшири възможността да се правят избирателни секции по всякакви странни места. В 2005 г., ако бъдем коректни да си припомним, беше пусната тази вълна, когато на господин Паси му хрумна, че ще се съберат кой знае какви гласове от емиграцията. Което не се оказа вярно, разбира се, само държавата влезе в разходи.
Вярно е, че коректното гласуване в чужбина е то да бъде до дипломатически и консулски представителства, но нека да не ставаме по-големи католици от папата. Това е коректното тълкуване. И минималното необходимо число хора трябва да бъде 20 души, горе-долу съобразено най-малкото с необходимостта персоналът на мисиите да гласува. Не ви давам примера как аз не гласувах на президентските избори нито на един от двата тура, защото имаше праг от 100 души и нито в Япония, нито в Китай имаше секция. Добре, съгласна съм, че принципът не може да бъде за туристите, но за представителите на мисията и за свързани с българската територия не може да не важи.
Затова смятам, че коректното решение трябва да се търси между трите предложения, като се махнат крайностите на ДСБ – във всички дипломатически представителства при 20 души минимум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
За процедурно предложение има думата господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. От името на парламентарна група Ви моля за 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам почивка 15 минути. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Ралчев, заповядайте за процедурно предложение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурното предложение да преминем към следващите текстове от законопроекта до изчистване на редакционните моменти, свързани с този текст. Мисля, че в общи линии идеите се изясниха, в този смисъл моля да подкрепите това наше мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В рамките на днешното пленарно заседание до няколко минути, за да се уточнят подробностите около предлаганите редакции.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме това процедурно предложение – отлагането за известно време на чл. 44 до намиране на най-адекватната му редакция, и да преминем към чл. 45.
Гласували 123 народни представители: за 112, против 4, въздържали се 7.
Това процедурно предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 45, който става чл. 47, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 47. Капитаните на плавателните съдове под българско знаме, които напускат страната до 19,00 ч. в деня преди изборите, получават изборните книжа и материали от районната избирателна комисия по местопребиваването на кораба.”
“Глава пета – Кандидати за представители на Република България в Европейския парламент.”
Има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следното наименование на Глава пета: “Глава пета – Кандидати за членове на Европейския парламент от Република България”.
Мисля, че можем направо да гласуваме заглавието, тъй като то съответства на вече приетото заглавие на самия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 45 в редакция на комисията и наименованието на Глава пета.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 46 има предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак – в чл. 46 ал. 5 да отпадне, а именно – „Броят на кандидатите в една кандидатска листа не може да надхвърля броя на българските представители в Европейския парламент”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2 и не го подкрепя по т. 3, а именно “в ал. 5 думата “броя” се заменя с думите “удвоения брой”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 48:
“Чл. 48. (1) Кандидатите за участие в изборите се издигат от политически партии, коалиции на политически партии или от инициативни комитети за издигане на независими кандидати.
(2) Кандидатите, издигнати от партия или коалиция, се подреждат в една национална кандидатска листа. Всеки независим кандидат образува самостоятелна кандидатска листа.
(3) Партиите и коалициите, които могат да предлагат кандидати, трябва да отговарят на изискванията на Закона за политическите партии и на изискванията на този закон.
(4) Кандидатските листи на партиите и коалициите се предлагат за регистриране от техните централни ръководства чрез лицата, които ги представляват.
(5) Коалициите участват в изборите с обща кандидатска листа. Участващите в тях партии не могат да участват със самостоятелни листи.
(6) Броят на кандидатите в една кандидатска листа не може да надхвърля броя на членовете на Европейския парламент от Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по текста на чл. 46? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Ремзи Осман и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 121 народни представители: за няма, против 66, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Госпожо Манолова, предложението, в частта, в която не е подкрепено от комисията, поддържате ли го или го оттегляте?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не, поддържам го, да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте предложението на народния представител Мая Манолова по т. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 61, против 58, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение за прегласуване, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, може би не се разбра какво точно е предложението. Моето предложение е в кандидатските листи на всяка една партия да бъде включен удвоеният брой на нашите представители в Европарламента, а именно 36. Такава беше практиката и в другите видове избори. Предложението ми е свързано с осигуряване на по-голяма представителност и възможност на повече кандидати да пропагандират изборите и предвид общата ни задача за повече популярност и привличане на интереса на българските граждани към провеждането на този вид избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля още веднъж да гласуваме предложението на народния представител Мая Манолова в неподкрепената му част.
Гласували 147 народни представители: за 63, против 69, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за редакция на чл. 46.
Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
Текстът на чл. 46 се приема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 47, който става чл. 49, няма предложения, различни от това на вносителя.
По чл. 48 има предложение на народния представител Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението по т. 2 и 3, а по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 50:
“Чл. 50. (1) Независим кандидат за представител на Република България в Европейския парламент се регистрира, когато кандидатурата му е подкрепена от не по-малко от 10 хил. избиратели.
(2) Независим кандидат не може да бъде включван в листите на политически партии и коалиции на политически партии.
(3) За издигане на независим кандидат се образува инициативен комитет от не по-малко от 7 избиратели с постоянен адрес в Република България. Инициативният комитет се регистрира в Централната избирателна комисия. Всеки избирател може да участва само в един инициативен комитет.
(4) Избирател, който подкрепя участието в изборите на независим кандидат, удостоверява това с подписа си пред член на инициативния комитет. Избирателите български граждани посочват имената, единния граждански номер и постоянния си адрес, а гражданите на държавите – членки на Европейския съюз, имащи статут на постоянно или продължително пребиваващи у нас – имената, номера на личната карта или паспорт, датата на регистрация от удостоверението за пребиваване и адреса на пребиваване в Република България. Всеки избирател може да участва само в една подписка.
(5) Членът на инициативния комитет по ал. 3 носи отговорност по смисъла на Наказателния кодекс за верността на положените пред него подписи.
(6) Подписката се предава на Централната избирателна комисия не по-късно от 35 дни преди изборния ден.
(7) Когато установи, че независим кандидат не е подкрепен от необходимия брой избиратели, Централната избирателна комисия анулира регистрацията му с решение, което незабавно се изпраща на инициативния комитет.”
По чл. 49 има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Иван Костов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Волен Сидеров и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 54:
“Чл. 54. (1) Регистрирането на кандидатските листи се извършва от Централната избирателна комисия в отделен регистър след представяне на следните документи:
1. предложение от централното ръководство на съответната партия или от ръководството на коалицията на политически партии с трите имена, единния граждански номер и постоянния адрес на кандидатите; към предложението на политическите партии и коалициите на политическите партии се прилага и списък на имената, единните граждански номера и подписите не по-малко от 15 000 избиратели за политическите партии, съответно не по-малко от 20 000 избиратели за коалициите на политическите партии, подкрепящи издигането на кандидатите; всеки избирател може да участва само в една подписка;
2. заявление от кандидатите, че са съгласни да бъдат регистрирани от предложилата ги партия или коалиция;
3. декларация от кандидатите, че нямат гражданство в държава извън Европейския съюз;
4. кандидатът - гражданин на държава – членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, трябва да отговаря на изискванията, на които отговарят кандидатите – български граждани, и задължително декларира в писмена декларация:
а) гражданството и адреса на пребиваване в Република България;
б) че не се кандидатира в същите избори за Европейски парламент в друга държава – членка на Европейския съюз;
в) избирателния район в държавата членка, на която е гражданин, в чийто избирателен списък последно е било вписано името му;
г) датата на регистрация от удостоверението за пребиваване и датата на регистрация, посочена в него;
д) че е живял в Република България през последните две години преди датата на изборите;
е) данните от личната карта или паспорт;
5. кандидатът по т. 4 представя удостоверение от компетентните органи на държавата членка, на която е гражданин, че не е лишен от правото да бъде избиран и че на тези органи не им е известно да съществува такова лишаване от права.
(2) Регистрирането на кандидатските листи се извършва не по-късно от 35 дни преди изборния ден.
(3) Поредните номера на бюлетините на политическите партии, коалициите на политическите партии и независимите кандидати се определят от Централната избирателна комисия чрез жребий между всички политически партии и коалиции, регистрирали кандидати, не по-късно от 30 дни преди изборния ден.
(4) Централната избирателна комисия изпраща извлечение от регистъра по ал. 1 за кандидати за членове на Европейския парламент от Република България, които са граждани на държава – членка на Европейския съюз, но не са български граждани, на министъра на външните работи на Република България, който уведомява по дипломатически път държавите – членки на Европейския съюз.
(5) Проверка на обстоятелствата по чл. 5, ал. 2 се извършва от Министерството на външните работи по искане на Централната избирателна комисия.”
Госпожо председател, господа народни представители, тук предложих текст на една допълнителна буква, но предлагам този текст по буква “д” да не го гласуваме сега, тъй като тези текстове вероятно ще разгледаме допълнително в Комисията по правни въпроси във връзка с това, че се прие изискване за минимален престой на българските граждани, което означава, че трябва да се възприеме и някакъв срок, не по-малък от този, а логично по-продължителен за тези, които ще се кандидатират в България. Нека този текст се смята за приет или не приет, когато гласуваме чл. 4 – по вносител, чл. 5 – условията за издигане на кандидати в Европейския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Сега я представяте, но буква “д” няма да я подлагам на гласуване. Не е част от текста, който да бъде подложен на гласуване.
Имате думата по текстовете на чл. 47, 48 и 49.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, може би задавам въпрос на лаик, но много бих искал да получа отговор от вносителите. Не смятате ли, че всички текстове в членовете, които засягат събирането на подписи и особено условието подкрепящите една или друга кандидатура да се подпишат само в една подписка, не са пряко нарушение на Конституцията, в смисъла за тайната на вота? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос: не смятате ли, че ако българските избиратели посочват в такава една подписка единните си граждански номера, постоянния си адрес, това пък не е нарушение на Закона за защита на личните данни?
Аз не разбирам логиката на това изискване. Поправете ме, ако греша. Не мога да се сетя къде в Европейския съюз се събират подписи по този начин и за какво е нужно това. Помня огласяване и мотиви, че по този начин се ограничавали партиите фантоми. Само ви припомням, че Сметната палата по един закон и безапелационен начин направи доста в тази посока и никой не можеше да упрекне политиците на България в золумите спрямо малките политически формации.
За мен това е едно движение по ръба на конституционния текст, за което не виждам никакво основание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дилов.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Дилов, изискването за подкрепа от определен брой български граждани, изразена в подписка, в последните видове избори се утвърди като един тест за сериозност на политическата сила, която участва на съответните избори. Един тест, включително и за независимите кандидати, издигнати от инициативни комитети, за техните сериозни намерения с участието си на предстоящите избори. Това е толкова по-необходимо за инициативните комитети, защото, ако не съществува тази бариера, това би позволило да се пробват в различните видове различни независими кандидати без сериозни намерения, което в крайна сметка би довело до разсейване на гласове, до последващото им преразпределяне, което в една или друга форма е една заблуда на българските избиратели.
Така че това изискване за подписка е изискване за сериозност на политическите субекти, които участват в изборите. Мисля, че това се утвърди като една добра практика по време на последните видове избори.
От друга страна, все пак изискването да подкрепиш един кандидат или една партия не е равносилно на това да обещаеш, че ще гласуваш за тези кандидати. Така че аз не разбирам напълно Вашите притеснения.
Що се касае до европейската практика, има страни, в които съществуват подобни изисквания в този, даже и в по-голям брой необходими подписи за подкрепа на листи или на отделни кандидати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, имам чувството, че се отнасяме несериозно към този проблем. Не ми отговорихте това конституционно ли е или не? Например аз, ако съм избирател, бих искал на тези избори да се явят СДС и ДСБ, как да се подпиша, за да се явят и двете?
Искам също така правна дефиниция на “намерение за сериозност”, “сериозно намерение”. Обяснете ми какво означава “сериозно намерение”! (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Теза за сериозност? Дефинирайте ми къде в правния мир има теза за сериозност?
Ще ви дам пример, за да ви стане леко. През 1995 г. тричленен състав на Върховния съд на Република България заличи регистрацията на една политическа партия със следния мотив: “Партията съдържа в наименованието си звукоподражателно словосъчетание, издаващо гнездов паразитизъм”. Абсолютен цитат! Въз основа на това решение на Върховния съд някъде около 15 или 16 български граждани получиха политическо убежище в Съединените американски щати, просто превеждайки това решение на Върховния съд и доказвайки, че няма по-висока институция, която един обикновен български гражданин да сезира. Не може да сезира Конституционния съд по силата на нашата Конституция.
Задавам ви прост въпрос: защо ограничаваме правото, ако ще правим подписка, на едни хора да се изразят в подкрепа на повече от една политическа сила, за да бъде допусната тя до изборите? Няма логика, наистина няма логика в това нещо. И отново: няма отговор на въпроса публикуването в един голям регистър на заявлението, че ще гласува за една политическа партия, не е ли нарушение на тайната на вота, защото това представлява заявление?
И второ, дали публикуването на данни, като единния граждански номер и постоянния адрес, не е изнасяне на лични данни в публичното пространство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за втора реплика на госпожа Манолова?
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаема госпожо Манолова, аз се учудвам на юридическата Ви мисъл, че имало сериозност на политическите партии. Има Закон за политическите партии и там ясно и категорично е казано коя партия може да бъде сериозна – тоест тази, която отговаря на законовите изисквания. В Закона за политическите партии не е записано, че партиите съществуват по тези и по тези критерии, включително и набирането на 5000 подписа, за да удостоверят, че са такива партии, включително и с участието на три избора подред, за да докажат, че съществуват в правния мир. С въвеждането на такива ограничения за регистрация на листите, не на политическите партии, на практика създавате дискриминация, тъй като един кандидат, бил той мажоритарен, защото виждам, че цитирате предишните президентски избори, ако има действително нуждата да бъде подкрепен от голяма част от българските граждани, не виждам каква е причината политическите партии и коалициите, които отговарят на всички законови изисквания на Закона за политическите партии и на практика покриват всички тези критерии, допълнително да внасят 10, 15 или 20 000 подписа, за да заявят своето сериозно намерение, че участват.
Още по-нататък в закона е предвидена и друга ограничителна клауза, която ние подкрепяме в случая. Там има финансов инструмент, финансов депозит, който допълнително гарантира тази сериозност на политическите партии. Вие тук въвеждате за регистрация на листите – забележете, да има подкрепата на...
Мисля, че това, което предлагате, е, меко казано, несериозно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, изискването, което въвеждаме в полза на българските избиратели, е една превантивна мярка по отношение на политическите субекти да не се упражняват на различните видове избори, в случай на изборите за евродепутати, без да имат шанс предварително да са събрали дори и една подписка с 10 000 подписа. Знаете, че практически цената на един мандат ще бъде над 100 000 гласа и това е едно минимално изискване за събиране на една десета от цената на мандата изобщо да участваш на този вид избори, просто за да не подвеждаш българския избирател, че имаш някакъв шанс да реализираш вот в своя подкрепа на тези избори и след това гласовете на избирателите да се разпилеят за коя да е друга политическа сила.
От друга страна, подписът, подкрепата на една подписка автоматично не означава ангажимент на избирателя да подкрепи тази листа в предстоящите избори. Също така по никакъв начин не опорочава тайната на вота и тъй като е доброволно участието в една или друга подписка, избирателят сам декларира личните си данни, включително единният си граждански номер.
Що се касае до това има ли някакви съмнения за противоконституционност на този текст, искам да ви напомня, че не само на последните избори, каквито бяха изборите за президент, но и на предишните парламентарни избори съществуваше изискването за регистрация на дадена политическа сила само след представянето на подписка от съответен брой избиратели. Така че ние това го правихме и на пропорционални избори, не само на мажоритарни. Те не бяха атакувани и тук няма никакво противоречие. Това просто е една превенция на българския избирател от българските политици, да не се упражняват върху него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, ние сме предложили един текст в чл. 54, по-нататък, разбира се, с който искаме да отпаднат въобще подписките. Като ще говорим за традиция обаче и ако има дискусия по въпроса дали въобще да има подписки, трябва да се придържаме наистина към последните традиции и завоевания, които отчетохме като изключително положителни, а това са именно за президентските избори. Там уеднаквихме за всеки подписката, независимо дали е издигнат от инициативен комитет, дали ще бъде издигнат от партия или коалиция, всичките ги сложихме наравно, един да бъде критерият, да няма дискриминация. Разбира се, че и нашите мотиви бяха същите, когато предложихме подписките да отпаднат, тъй като партиите са задължени да имат минимум 5000 членове.
Но нека да си говорим откровено: има една голяма част от формациите, които се пререгистрираха без съдът да изисква да покажат тези списъци за 5000, защото така приехме Закона за политическите партии. Според мен и колегите, които сме предложили този текст, е редно наново да преосмислим някои текстове от Закона за политическите партии, тъй като много често някои от тях нямат съответното покритие.
Затова предлагам, ако не се приеме да отпаднат подписките, поне да ги уеднаквим да бъдат равни и да няма различие за това дали са независими, дали е за партия или за коалиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няма да дебатирам върху необходимостта от подписки. Такава практика има и в много други държави. Имаме такава практика и в България. Но това, което мен ме притеснява, е фактът, че се въвежда ограничение един човек да може да участва само в една подписка. Това не е гласуване за листа или за кандидат, а е изразяване на воля, че аз смятам като български данъкоплатец, като български гражданин, че подкрепям това лице или тази политическа партия да участва в съревнованието за съответните избори. Не смятам, че е коректно някой да ни ограничава волята. Мога да имам своите политически пристрастия, ясно е за коя партия ще гласувам и коя листа ще подкрепя, но не смятам, че е коректно да се ограничава възможността да дам подкрепа на човек, който е независим кандидат, но мога да преценя, че въпросният независим кандидат е сериозна кандидатура и че мога да му дам подкрепата да участва в надпреварата. Мисля, че по този начин дори се култивира едно джентълменско отношение, защото в крайна сметка всички сме хора демократи и изборите са едно съревнование. Още повече, че досега никога при подписките не е имало такова ограничение.
И последният аргумент срещу това ограничение, което се въвежда в последното изречение в ал. 4 на чл. 50, е, че няма механизъм как да се контролира при толкова много подписи дали един човек се е подписал на две места. Това би могло да бъде обект на контрол единствено, ако някой умишлено се е подписал в няколко подписки, за да създаде повод да бъде компрометирана една подписка или кандидатура. Затова с тези аргументи предлагам това последно изречение в ал. 4 на чл. 50, че „всеки избирател може да участва само с една подписка”, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като гледам тези текстове, явно има сериозни недомислици и има някои размисли, които трябва да направим.
Първо, логично е да унифицираме нещата, а не в избори за кметове да имаме едни бройки за подписки и едни пари за депозити, за парламентарни избори – други, за президентски избори – трети, а за европейски избори – четвърти. Логично е, нормално е нещата да бъдат аналогични.
Второ, съгласен съм, че е нормално да има подписка, както го има в Закона за парламентарните избори, за да се регистрира дадена партия или коалиция за участие. Примерно, един гражданин, който симпатизира на лявата идея, може да се подпише в подписката да участват БСП като партия и някаква социалдемократическа партия, защото човекът е с ляво мислене.
Но когато вие предлагате подписка под кандидатдепутатската листа за участие, това е малко или много нарушаване на тайната на вота. Тогава вие стеснявате възможността на човека да подкрепи няколко партии, защото той подкрепя вече конкретната листа. Това е някакъв вид предварително гласуване, което е излишно.
Логично е да го има за партии и коалиции, съгласен съм, но друго е за листата, която трябва да внесеш за регистрация. Тук е разминаването, тук е спорът.
Всъщност, спор няма. Тук е разминаването, може би недоглеждането. Всички знаем, че законът беше гледан под доста сериозен обстрел и в комисията, и в пленарната зала на първо и на второ четене.
Затова предлагам да отложим този текст заедно с другите, които отложихме, за да се огледат. (Реплика на народния представител Мая Манолова.)
Госпожо Манолова, аргументите ми са тези. Логиката по Закона за парламентарните избори е да се подкрепя регистрацията на дадена партия или коалиция, а тук Вие искате конкретно за дадената подписка готовите кандидати. Всъщност директно се нарушава тайната на вота. Аз няма да се подпиша под пет или под две партии, защото ще гласувам само за една. Всъщност Вие ме карате да покажа точно за кого ще гласувам. Тук е разминаването. Мисля, че е пропуснато.
Затова предлагам текстът да се отложи и заедно с другите отложени текстове да ги гледаме допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има две последователни процедурни предложения, направени от господин Сотиров и от господин Каракачанов, които трябва да подложа на гласуване. (Шум и реплики.)
Господин Сотиров, държите ли на процедурното си предложение да отпадне т. 1 от чл. 49, или, както беше предложено в изказването на господин Каракачанов, да бъде отложен целият текст?
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Аз предложих да отпадне само едно изречение. Както стане, няма значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате ли нещо против да гласуваме процедурното предложение на господин Каракачанов за отлагане на текстовете?
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): То е логично да се гласува първо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за отлагане на гласуването.
Гласували 135 народни представители: за 122, против 8, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието. Целият чл. 49 се отлага.
Има ли и други изказвания по членове 47 и 48?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: За да намаля тревогите на колегите преди гласуването, за да не отдават чак толкова голямо значение на тези текстове.
Възприето е да има определен брой избиратели, не твърде голям, за подкрепата на регистрирането на партии и коалиции, поради това че наистина част от партиите в България са несериозни. В България има регистрирани много партии, но самото им съществуване не е доказателство за сериозност. Това е наложило включването на допълнителни изисквания. Отделен е въпросът доколко ефективни са тези подписки, защото в тях главно се доказва, че съществуват такива хора, а не че те непременно са подкрепили съответната партия. Вярно е, че има възможност да се провери злоупотребата. Ако някой е злоупотребил с името на даден гражданин и без негово съгласие е вписано името му в подписката и той разбере за това, винаги може да оспори участието си в тази подписка, че това не е неговият подпис.
Пак казвам, тази система за контрол се нуждае от подобряване, ако държим да има такива изисквания. Затова предлагам да гласуваме текстовете така, както са предложени, а по другия текст, който се отложи, наистина изискването трябва да бъде да подкрепят регистрацията на партията, а не нейната кандидатска листа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте членове 47 и 48 в редакцията на комисията.
Отложихме гласуването на чл. 49.
Гласували 121 народни представители: за 117, против 4, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 50 има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 55:
„Чл. 55. (1) Когато не са изпълнени изискванията на този закон, Централната избирателна комисия отказва да регистрира за участие в изборите кандидати, политически партии или коалиции на политически партии.
(2) При отказ за регистрация или при обявяване на недействителност на регистрацията на кандидат от листа на политическа партия или коалиция на политически партии, партията или коалицията може не по-късно от седем дни преди изборния ден да предложи за регистриране друг кандидат.
(3) Когато някой от кандидатите в регистрирана листа на политическа партия или коалиция на политически партии почине или изпадне в трайна невъзможност да участва в изборите, партията или коалицията могат да предложат нов кандидат по реда на ал. 2.”
По чл. 51 има предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51:
„Чл. 51. (1) Партиите могат да участват в изборите самостоятелно или в коалиция.
(2) Всяка партия може да участва в изборите само в една коалиция.”
По чл. 52 има предложение на народния представител Иглика Иванова и група народни представители:
1. Чл. 52, ал. 1 се изменя и става:
„Чл. 52. (1) За участие в изборите партиите, коалициите и инициативните комитети внасят безлихвен депозит по сметка в БНБ в размер на 5000 лв.”
2. Алинея 2 отпада, а следващите алинеи се преномерират.
Комисията не подкрепя предложенията.
Има предложение на народните представители Красимир Каракачанов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а по т. 2 не го подкрепя, а именно:
2. Член 52, ал. 3 се изменя така:
„(3) В 7-дневен срок от обявяване на окончателните резултати от изборите с решение на Централната избирателна комисия депозитът се възстановява на партиите и коалициите, които са получили не по-малко от 1% от действителните гласове, както и на инициативните комитети, чиито кандидати са получили не по-малко от 0,5% от действителните гласове.”
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52:
“Чл. 52. (1) За участие в изборите партиите, коалициите на политическите партии и инициативните комитети внасят безлихвен депозит по сметка в Българската народна банка.
(2) Депозитът по ал. 1 е:
1. за партии – 15 000 лв.;
2. за коалиции – 20 000 лв.;
3. за инициативни комитети – 10 000 лв.
(3) В 7-дневен срок от обявяване на окончателните резултати от изборите с решение на Централната избирателна комисия депозитът се възстановява на партиите и коалициите, които са получили не по-малко от 2 на сто от действителните гласове, както и на инициативните комитети, чиито кандидати са получили не по-малко от 1 на сто от действителните гласове.
(4) Невъзстановените суми от депозити по ал. 3 постъпват в Център “Фонд за лечение на деца” към министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Имате думата за изказване по така представените текстове.
Господин Мурджов, заповядайте.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Става въпрос за предложението по чл. 52, ал. 3, което гласи, че в 7-дневен срок от обявяването на окончателните резултати от изборите с решение на Централната избирателна комисия депозитът се възстановява. Нашето предложение е за 1% за партии и коалиции, 0,5% за инициативни комитети. Мотивите за това предложение, което ние правим, са, първо, препратката в Закона за парламентарните избори, където по логиката на въведените депозити изискванията по тогавашния закон, който сме приели, за възстановяването на съответната сума и въобще за получаването на някакви преференции и впоследствие получаването на държавни и общински помещения, прагът, който се изисква, е в рамките на 1%. За инициативните комитети е пак от порядъка на 0,5%.
Смятаме, че това е по-разумното предложение, защото в интерес на истината декларирането на едни такива суми, които аз лично смятам в случая да не оспорвам, защото виждам, че комисията е възприела един още по-либерален режим от това, което сме предложили ние, и още по-драстично е намалила сумите, което е положително, но смятам, че за възстановяването на депозита трябва да се възприеме това предложение, което правим аз и моите колеги, тъй като, първо, има препратка със Закона за избиране на народни представители, а в голяма степен Законът за избиране на български представители в Европейския парламент го дублира, и този праг от 2% е прекалено висок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Има ли други желаещи за изказване по тези текстове?
Госпожо Иванова, заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, при разглеждането на законопроекта в Комисията по правни въпроси непрекъснато се прокарваше една линия, която сама по себе си е положителна, а именно към уеднаквяване на изборното законодателство. Във връзка с това е и нашето предложение. При последното гледане на изменение и допълнение на избирателен закон само преди 3-4 месеца беше прието, както каза и колегата ми Анастасов при дебата по предишния член, да бъдат изравнени условията на кандидатите, независимо дали са издигнати от инициативни комитети и партии, или коалиции. Това е както по отношение на подписките, така и по отношение на депозитите. Цифрата, както казах преди 3-4 месеца, беше по 5000. За всички по равно. Не виждам какво толкова драстично се е променило за последните няколко месеца, за да се предлага, при това според мен абсолютно произволно, както виждате цифрите са доста разнообразни, като някакво наддаване – 10 000 – 20 000. Няма 20, а 15. Никаква логика, никакъв мотив за тези суми, които се предлагат.
Затова ви предлагам да подкрепите нашето предложение и това наистина ще бъде крачка към уеднаквяване на действащи норми по избирателно право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване по тези тестове? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Иванова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 36, против 27, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Каракачанов и група народни представители в частта му, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 49, против 6, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 50, 51 и 52 в редакцията, предложена от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 130 народни представители: за 109, против 18, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 53 има предложение на Красимир Каракачанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на Иглика Иванова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53:
“Чл. 53 (1) Не по-късно от 45 дни преди изборния ден централните ръководства на партиите и коалициите на политическите партии представят заявления за регистрация, в които посочват пълното или съкратеното наименование за отпечатване върху бюлетината.
(2) Към заявлението на партията се прилагат:
1. заверено от съда копие от решението за регистрация на партията;
2. удостоверение за актуално състояние на партията, издадено след определяне на датата на изборите;
3. удостоверение от Сметната палата за внесени финансови отчети за партията за последните три години;
4. образец от подписа на представляващия партията;
5. образец от печата на партията;
6. банков документ за внесен депозит, съгласно чл. 52, ал. 2, т. 1.
(3) Към заявлението на коалициите на политическите партии представят:
1. решение за създаване на коалицията, подписано от представляващите партиите, които участват в коалицията;
2. документите по ал. 2 за всяка една от партиите, участващи в коалицията;
3. образец от подписа на представляващия коалицията;
4. образец от печата на коалицията, ако има такъв;
5. банков документ за внесен депозит, съгласно чл. 52, ал. 2, т. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 53. Няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Член 53 е приет.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, встрани от микрофоните): Отложихме предния текст, за да се синхронизира с този.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Когато подписките се изискват за регистрацията на партиите, ще включим това като допълнително изискване в документацията. Така че, ако има такава, ще има още една точка, за това да не пропускаме да гласуваме текста. Не пречи той да бъде допълнен, тъй като няма да се наложи неговата корекция.
По чл. 54 има предложение от Иглика Иванова и група народни представители – в чл. 54 се създава нова ал. 2:
„(2) Наименованието и/или абревиатурата на коалиция не може да повтаря наименованието и/или абревиатурата на коалиции, регистрирани преди 1 януари 2007 г., освен ако в състава й не участват същите партии.”
Алинея 2 да стане ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Имате думата, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, смисълът на това предложение е, че съществува забрана единствено наименованието на коалиция да не повтаря наименованието на партия. Няма законов текст, който да забранява да има регистрирани две коалиции с еднакви наименования. Сами разбирате, че това е абсурд.
В първия възможен ден в ЦИК се внася заявление за регистрация на коалиция с наименование, да речем, „България”. След два часа друга коалиция, различни хора внасят предложение за регистрация на още една коалиция с наименование „България”. Ясно е, че това е абсурд. Ясно е, че ЦИК би трябвало да откаже, но няма законовото основание да го направи.
Изпадаме в абсурдна хипотеза – от петима участници четирима да искат да се регистрират с едно и също име. Централната избирателна комисия освен с някакви аргументи, че това е абсурдно, няма друг мотив да отхвърли.
Затова ви моля да вникнете в съдържанието на нашето предложение и да попълним тази празнота в закона, иначе рискуваме да поставим ЦИК в абсурдна ситуация – да регистрира няколко коалиции с еднакви наименования.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по този текст. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 36, против 43, въздържали се 45.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 54, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 118, против 3, въздържал се 1.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 57.
По чл. 56 има предложение от народния представител Мая Манолова, което комисията подкрепя.
Има предложение от Иглика Иванова и група народни представители, което комисията също подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 58:
„Чл. 58. (1) Кандидатите, които заемат държавна служба или една от длъжностите по чл. 2, прекъсват изпълнението й след регистрацията си и ползват по избор неплатен служебен или платен годишен отпуск за периода от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите включително.
(2) Отпускът се зачита за трудов или служебен и осигурителен стаж.
(3) Когато регистрацията е анулирана, отпускът по ал. 1 се прекъсва от деня на анулирането.
(4) Избраните кандидати, работещи в държавни или общински учреждения, предприятия, търговски дружества с държавно или общинско участие повече от 50 на сто или организации, имат право след прекратяване на пълномощията им да заемат предишната си длъжност, а в случаите, когато тя е закрита – друга равностойна длъжност в същото или с тяхно съгласие в друго държавно или общинско учреждение, предприятие, търговско дружество с държавно или общинско участие повече от 50 на сто или организация.
(5) Когато предишната длъжност на избрания кандидат е заета от друго лице, трудовото или служебното правоотношение с това лице се прекратява без предизвестие.
(6) Мандатът на избраните кандидати, които заемат изборна длъжност с избирането им за членове на Европейския парламент от Република България, се прекратява.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Народни представители задават въпроси – смятам, че ал. 6 е подобрена редакция, която е приета от комисията по предложение, което се намира много по-назад – по чл. 121, и което беше прието от комисията, но тук му е систематичното място. Там то ще отпадне и се съдържа единствено тук – в чл. 58 като нова ал. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, имам чувството, че искате да кажете нещо.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбирам, че това е подобрение на първоначално предложение, но според мен също не е достатъчно ясно прецизирано – точно кой е моментът, в който се смята, че лицето е избрано? Как точно се анализира хипотезата кой точно е моментът според този закон, в който смятаме, че дадено лице е избрано? Не е много ясно.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Когато ЦИК му издаде удостоверение.
ИВАН СОТИРОВ:  В момента, в който му се издава удостоверение – това дава ли възможност на лицето да се оттегли? (Реплика от народния представител Надя Антонова.) Между датата на провеждането на самия избор и обявяването на лицето за избрано има един период. В този закон никъде не е указано в този период това лице дали има право да се оттегли или не. (Реплика от народния представител Надя Антонова.) Нека все пак да се даде разяснение, защото това много пъти се променяше и според мен също поражда двусмислие. Текстът не е прецизен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От кой момент един народен представител – било то за българския парламент, или за Европейския парламент, е избран, има отговор, даден от Конституционния съд – от момента на избора. В момента, в деня, в който се произвежда изборът, от този момент е избран. Останалото са книжа, които получаваш и които документират избора. Централната избирателна комисия ще издаде документ, с който ще потвърди нещо, което вече се е случило, ще има хартия, която ще казва, че това се е случило.
Текстът, който се предлага, е въз основа на наше предложение, което, разбира се, доби малко по-различен вид с оглед на това, че вече сме приели чл. 2, в който се казва кога са несъвместими статутите. Този текст, който в момента ни се предлага за гласуване, всъщност Народното събрание, ако го приеме, ще кажа следното: в момента на произвеждането на избор, когато едно лице се е кандидатирало за член на Европейския парламент и това лице е общински съветник, кмет, народен представител, президент, вицепрезидент, тоест човек на изборна длъжност, в момента, в който се произведе изборът за Европейския парламент и това лице е избрано, то става европейски депутат и прекратява заемането на позицията, която е имало дотогава на изборна длъжност – било то общински съветник, кмет, депутат, министър и т.н. Нека да не ги изреждам пак.
След това лицето, ставайки член на Европейския парламент, дали ще продължи през цялото време да е представител в Европейския парламент или ще пожелае в един следващ момент да си даде оставката, е друг въпрос, но не може да остане депутат или кмет на изборната длъжност, на която той е бил към момента, в който се кандидатира.
Смятам, че текстът, който ни е предложен, заедно с приетия текст на чл. 2, който говори за несъвместимост, дава формулировка, която отговаря на волята, която имахме и като предложение. Видяхме, че това в Комисията по правни въпроси се споделяше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Манолова има думата за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Госпожо Михайлова, Вие коректно цитирахте смисъла на едно конституционно решение от 2001 г. Що се касае до избора на български представители в парламента, на български депутати, няма никакъв спор и няма никакъв проблем.
В конкретния случай обаче искам да Ви обърна внимание на това, че съгласно Европейската директива правомощията на члена на Европейския парламент възникват от първото заседание на Европарламента.
В този ред на мисли – мандатът на членовете на Европейския парламент от предишния Европарламент продължават до първото заседание на новия Европарламент, така че аз не съм сигурна дали буквално с оглед на тази специфика на Европарламента, която е различна по отношение на функционирането на българския парламент, може буквално да се ползва идеята на това конституционно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, аз под формата на реплика искам да подкрепя предложението, което беше направено от Екатерина Михайлова, и да припомня какви бяха мотивите за това предложение още в Комисията по правни въпроси, а именно да се избегне тази подмяна на вота, която за съжаление, включително и в основния избирателен закон е заложена, с правото на един кандидат да се яви в два избирателни района. И ако си спомняте, по време на заседанието на Комисията по правни въпроси тази тема беше повдигната, имаше две предложения, едното от които го направихме ние. Другото беше направено от ДСБ. Приехте предложението на ДСБ и аз искам да се обърна към уважаемите депутати наистина да се намери начин това предложение, което намирам за политически абсолютно разумно, да намери място в законодателството на България. Това ще бъде добър прецедент, който може да се използва след това и в Закона за местните избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Под формата на реплика – нямаше реплика. (Шум в залата.)
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Аз благодаря на колегите, които ми направиха репликите, защото ми се струва, че е хубаво да има този дебат и аргументите, които се приведоха в случай, че някой пожелае да тълкува по-специално тази норма, се чуха тук.
Тук става въпрос наистина за избор по българското законодателство. Струва ми се, че не би имало такъв проблем с оглед това кога ще встъпи в длъжност и какви са правилата на Европейския парламент, но дори и самата дискусия и ясната воля, че гласуваме всъщност ситуация - от момента на избора, че се прекратява изборната длъжност, която заема до този момент кандидатът, е достатъчна да подпомогне при необходимост да се тълкува каква е била волята на законодателя. В този смисъл хубаво е, че стана тази дискусия, за да подпомогне изясняването и да е ясно какво точно приема българският парламент. Това ми беше дупликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За тази дискусия трябва да благодарим на господин Сотиров.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: На господин Сотиров благодарим. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, Вие вече се изказахте. Няма да Ви дам думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Да, но стана още по-неясно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По-неясно ли стана?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, гласувайте, то ще се изясни!
Ще гласуваме членове 55, 56 и 57. (Шум и реплики в залата.)
Добре, кажете какво искате? Направете предложения по начина на гласуванията. Няма никакви предложения, които не са приети. Поне по текста пред мен е така. С какво не сте съгласни, примерно? (Реплики.)
Ако искате, нека да гласуваме чл. 58 отделно.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Точка шеста да гласуваме отделно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, в чл. 58 въобще няма т. 6!
Заповядайте, кажете....
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Може ли да кажа или Вие ще гадаете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отменете гласуването.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие искате да отпадне ал. 6 тогава?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Не, не искам!
Уважаеми господин председател, тъй като стана ясно откъде идва т. 6 – тя е ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате предвид ал. 6 ли?
МАЯ МАНОЛОВА: Имам предвид чл. 58, ал. 6, по която всъщност стана и дебатът. Предлагам ви чл. 58 да го гласуваме отделно и ал. 6 на чл. 58, доколкото предизвиква възражения и различни мнения, да бъде гласувана отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Направено е процедурно предложение. В такъв случай гласуваме членове 55, 56, който става чл. 57, 58 – от ал. 1 до ал. 5, и чл. 57, който става чл. 59. Алинея 6 ще гласуваме отделно.
Гласувайте !
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
Гласуваме сега чл. 58, ал. 6.
Моля, гласувайте!
Гласували 129 народни представители: за 67, против 51, въздържали се 11.
Алинея 6 се приема. (Шум и реплики в залата.)
Не сме гласували отпадане. Никой не е направил искане за отпадане. Прочетете стенографския протокол!
Мая Манолова поиска отделно гласуване на ал. 6. Резултатът показва, ако не ме лъжат математическите ми познания, че ал. 6 е приета.
Имате думата, за да направите единствената процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Абсолютно сте прав, господин председател. Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям още веднъж на гласуване чл. 58, ал. 6, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 87, против 50, въздържали се 12.
Алинея 6 на чл. 58 е приета.
Господин Стоилов, да продължим по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава шеста – Предизборна кампания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
По чл. 58 има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 60:
“Чл. 60. Предизборната кампания започва 30 дни преди и приключва 24 часа преди изборния ден.”
По чл. 59 има предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 61:
“Чл. 61. (1) Гражданите, политическите партии, коалициите на политическите партии, инициативните комитети, кандидатите и техните застъпници имат свобода на агитация в устна и писмена форма на предизборни събрания и чрез средствата за масово осведомяване.
              (2) Предизборната кампания се води на български език.
              (3) Предизборните събрания са публични. За реда при провеждането им отговарят организаторите и органите на Министерството на вътрешните работи.
              (4) Държавните и общинските служители, военнослужещите от Въоръжените сили, служителите на Министерството на вътрешните работи, съдиите, прокурорите и следователите не могат да провеждат предизборна агитация.
              (5) Лицата на изборна длъжност в синдикалните и работодателските организации не могат да провеждат предизборна агитация на работните си места.
              (6) Министърът на отбраната съвместно с Централната избирателна комисия определя реда, по който наборните военнослужещи се запознават с програмите на партиите, коалициите и кандидатите. Не се допуска провеждането на предизборна агитация във военните поделения.
              (7) Командирите на поделения осигуряват на наборните военнослужещи свободен достъп до печата, радиото и телевизията и интернет в свободното време и достъп до други прояви на предизборната кампания в населеното място.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава шеста – до чл. 61.
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“Чл. 60. Партиите, коалициите и инициативните комитети, допуснати до участие в изборите, имат право на еднакъв достъп до източниците на информация, която им е необходима за целите на предизборната кампания.”
Има предложение на народния представител Мая Манолова – чл. 60 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 60. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 60.
Гласували 122 народни представители: за 120, против 1, въздържал се 1.
Член 60 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 62:
“Чл. 62. (1) Печатните издания и частните радио- и телевизионни оператори предоставят едни и същи условия и цени за платени публикации и предавания на всички регистрирани за участие в изборите политически партии, коалиции на политически партии и инициативни комитети. Тарифите за тези услуги се обявяват най-късно 40 дни преди датата на изборите.
              (2) Всяка публикация или предаване по ал. 1 се извършва при условията на предварително заплащане.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 63:
“Чл. 63. (1) Главен редактор на ежедневник или периодично издание, публикувал материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат, е длъжен в първото издание след получаването на отговор да го публикува.
              (2) Публикуването на отговора става на същото място, със същия шрифт и без коментар.
              (3) Отговорът се публикува безплатно до обема на материала, на който отговаря.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте до чл. 63 включително.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 64 има предложение на Красимир Каракачанов и група народни представители – чл. 64, ал.1 – да отпадне; чл. 64, ал. 2 – да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението, но очаквам колегите да го оттеглят.
Има предложение на Мая Манолова – в чл. 64 думите "до 19,00 ч." се заменят с "до 20,00 ч.".
Комисията не подкрепя предложението.
Госпожа Манолова заяви сега, че го оттегля.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 65:
"Чл. 65. (1) Не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.
      (2) Резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите не могат да се огласяват преди да е обявен краят на изборния ден.
       (3) Социологически проучвания в изборния ден се извършват извън сградите, в които се помещават избирателните секции, чрез интервю с гласували избиратели, когато това не създава затруднения за изборния процес.
         (4) Разрешения за провеждане на социологически проучвания в изборния ден се издават от Централната избирателна комисия най-малко 15 дни преди изборния ден."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Давам думата на господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Двете предложения, които сме направили аз и моите колеги, касаят две простички неща, на които сме свидетели всички, които се занимаваме с избори, пък и българското общество от 17 години насам. Става въпрос за две ограничения, наложени от времето на прехода, когато може би тогава политическата култура на българския избирател не е била чак толкова висока.
Днес, след 17 години и проведени хиляди избори, говорим за две неща, които според нас затормозяват този процес. Едно от тях е т.нар. ден за размисъл. Това е един ден, в който общо взето всички политически централи, всички политически агитатори извършват тази дейност и не се санкционират според закона. Факт неоспорим! Никой тук, който е правил избори, не може да го отрече. Друг е въпросът, че това не става публично, че не става през медиите, че не става чрез средствата за масова информация. С текста, който предлагаме ние, на практика този ден за размисъл ще бъде оттеглен, а партиите и хората, които имат възможност да агитират и да убеждават в своите послания, ще спечелят още един ден на разположение.
Другото сходно с това предложение е относно публикациите на социологическите изследвания в деня на изборите. Мисля, че опасенията, които навремето законодателят е имал за ниската политическа култура, че тези социологически изследвания ще повлияят на изборния процес в самия ден, отдавна са се изпарили. Сигурен съм, че моите опоненти ще ми кажат, че това е традиция. Факт е обаче, че там законът се нарушава най-често, но под различна форма – било с поливане на цветя, с песни и различни други мурафети. Но въпреки всичко ние всички разполагаме с тази информация, както и българските граждани – всички! Не виждам логиката, поради която да не бъде позволено на социологическите агенции да оповестяват данните, преди да е завършил изборният процес, защото те са публична тайна за цялото българско общество. Едва ли оповестяването на социологически данни в хода на изборния ден ще промени коренно политическата обстановка, ще накара хиляди български граждани да тръгнат към урните и да обърнат резултатите. Това едва ли може да се случи и аз съм убеден, че няма да стане. Напротив, това според нас би спомогнало за нещо друго – да повиши прозрачността на изборния процес, нещо, заради което всички казваме тук, че трябва да се случва все по-често и по-често. Има предишни текстове – за ограничаване на гласуването (да бъде само в български дипломатически представителства), за категоричните мерки, които налагаме за купуването на гласове, за наказването с Наказателния кодекс, но с тези социологически данни само бихме засилили чувството, че процесът става все по-прозрачен и българските избиратели съвсем спокойно могат да изразяват волята си.
Пак повтарям, това са едни от най-често нарушаваните законови практики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на Красимир Каракачанов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 44, против 30, въздържали се 58.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 65, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 106, против 13, въздържали се 4.
Член 65 е приет.
Дотук за днес! Утре ще продължим със следващи текстове.
Съобщения:
Утре от 11,00 ч. ще има парламентарен контрол. Ще отговарят министър-председателят на Република България Сергей Станишев, заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин, заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев, министърът на финансите, министърът на отбраната, министърът на икономиката и енергетиката, министърът на околната среда и водите и министърът на труда и социалната политика.
Днес от 15,00 ч. ще има заседание на Комисията по гражданското общество и медии.
Днес от 15,00 ч. ще се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите.
Днес от 15,00 ч. ще се проведе заседание на Комисията по здравеопазването.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание днес, от 14,30 ч.
Комисията по парламентарна етика ще проведе заседание днес от 16,30 ч.
Комисията по отбраната ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес от 15,00 ч.
Пленарното заседание утре ще бъде от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Силвия Стойчева
Десислав Чуколов