Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Петя Гегова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, в момента ви се раздава проектът за Програма за работата на Народното събрание за 21 23 февруари 2007 г., така както окончателно беше съгласуван тази сутрин на заседанието на Председателския съвет.
Позволете да ви го представя.
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно продължаване участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” в Ирак. Вносител е Министерският съвет.
2. Проект за Решение за разрешаване изпращането на български военен контингент за продължаване участието в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” в Ирак. Вносител е Министерският съвет.
3. Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “Подобрения във водния цикъл”, включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1.
4. Законопроект за ратифициране на изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.
5. Проект за Декларация на Народното събрание във връзка с отбелязването на Международната полярна година.
6. Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – автомагистрала “Тракия”).
7. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., и придружаващите я актове.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители.
9. Първо четене на Законопроекта за почвите.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
11. Проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (в частта относно членството на Република България в Европейския съюз).
12. Второ четене на Законопроекта за електронните съобщения (приет на първо четене на 20 септември 2006 г.) – Първа част – продължение.
13. Второ четене на Законопроекта за избиране на представители на Република България в Европейския парламент (приет на първо четене на 15 декември 2006 г.) – продължение.
14. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
15. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за водите.
16. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
17. Промени в състави на постоянни комисии.
18. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите.
19. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
20. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс.
21. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
22. Парламентарен контрол.
Искам да направя няколко пояснения във връзка с този проект. По точки първа и втора очакваме в Народното събрание да бъдат министърът на външните работи и министърът на отбраната. Съобщено им е, че ще се започне с тези точки. Те са потвърдили готовността си и възможността си да участват, така че ще пристъпим към тези точки в тяхно присъствие.
По точка единадесета – проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съгласуваното становище е да започнем с тази точка в петък, в началото на пленарното заседание. Очаква се докладът по тази точка да бъде разпространен в пленарната зала в хода на днешното пленарно заседание. Докладът е готов, оформя се с подписа на председателя, за да може комисията да заработи вече като Комисия по европейските въпроси.
И по точка тринадесета – второ четене на Законопроекта за избиране на представители на Република България в Европейския парламент, също бе съгласувано становището, че в зависимост от работата на Комисията по правни въпроси днес след обяд, която като първа точка ще разглежда отложените текстове и оформянето на доклад за пленарната зала, ще се пристъпи към гледането на този законопроект в зависимост именно от внесените от Комисията по правни въпроси предложения.
С тези уточнения подлагам на гласуване направеното предложение за проект за програма.
Моля, гласувайте.
РЕПЛИКА: Не работят някои пултове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще проверим веднага, ако има някои неработещи пултове.
Гласували 176 народни представители: за 161, против 10, въздържали се 5.
Кои колеги отбелязват неработещи пултове? Господин Българинов, господин Тагарински, госпожа Капон, господин Иванов – целият ред.
В такъв случай да изчакаме минута, за да видим какво ще ни докладват операторите. При тях се регистрират всички тези гласове, които заявявате, че не работят, тоест те са отчетени в тези 176 гласа. (Шум и реплики в залата.) Пултовете работят.
Отменете гласуването.
Моля, гласувайте още веднъж проекта за програма за пленарната седмица 21-23 февруари 2007 г.
Гласували 171 народни представители: за 155, против 15, въздържал се 1.
Програмата е приета. Едновременно с това, при по-нататъшни гласувания, ако има засечки, ще трябва да отчитаме гласовете на колегите, които не са подадени.
Има редица предложения по ал. 3.
Първото е на народния представител Яне Янев за включване като точка от дневния ред на Проект за решение за мораториум върху сечта в горите, по които е възстановено правото на собственост на наследниците на бившите царе.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още преди седем месеца съм внесъл Проект за решение за мораториум върху всякакъв вид сечи и дърводобив на дървесина и друга експлоатационна и строителна дейност в горите и земеделските земи, за които са постановени решения за възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетения на наследниците на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ. Тъй като все още този проект за решение дори не е разпределен в ресорните комисии, реших, че е време все пак да се въведе ред и порядък, още повече, че прокуратурата се е заела и си върши работата. Ние имаме достатъчно обективна информация, че се разследват държавни служители, отговорни за тази незаконосъобразна реституция, и още повече, че Народното събрание призна наличието на такъв проблем, като конституира Временна парламентарна анкетна комисия. Неслучайно във въпросния доклад на комисията аз изнесох Данни за така наречените царски гори, от който се вижда, че има груби закононарушения и чиновнически произвол от страна на хора от Поземлената комисия в Самоков.
Затова считам, че няма смисъл този въпрос да се протака и отлага във времето, а би могъл да се внесе и гледа от пленарната зала.
Господин председател, разбирам, че господин Кътев е част от засегнатите лица и че един ден ще носи отговорност, но нека не се подскача по този начин в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, не знам откъде Ви е информацията, че проектът за решение не е разпределен. Моля да обърнете внимание: Вие сте внесъл Вашето предложение на 14 юни 2006 г., а аз съм го разпределил на 15 юни на двете комисии – Комисията по правни въпроси и Комисията по земеделието и горите. Вярно е, че няма доклад на комисиите.
Обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Някои пултове продължават да не работят. Моля, обявете резултата.
Гласували 157 народни представители: за 53, против 52, въздържали се 52.
Предложението не се приема, със съзнанието, че не всички от онези, които са гласували, са регистрирани.
Господин Янев иска прегласуване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Какво искаш, бе, Яне?
ЯНЕ ЯНЕВ: Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ралчев, Вие много отдавна знаете какво искам аз. (Реплика от Олимпи Кътев.) Искам горите, които са държавна собственост, да се върнат в патримониума на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, не репликирайте от място.
ЯНЕ ЯНЕВ: Защото вашият цар ги владее и ползва незаконно!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Хайде, стига!
ЯНЕ ЯНЕВ: Това съм го повтарял десетки пъти. Това, че на вас не ви изнася да слушате истината тук, от парламентарната трибуна, е само и единствено ваш проблем.
Затова, уважаеми колеги и уважаеми господин председател – аз се обръщам първо към Вас, за да видите дали част от пултовете са наред, защото имам чувството, че отново има проблем, а резултатите на електронното табло показват, че част от колегите народни представители от управляващата коалиция гласуват по съвест. Те знаят, че този проблем е изключително сложен. Той занимава българското общество години наред и най-после трябва да влезе за разглеждане в пленарната зала, за да се сложи истинското начало на законодателното решение на този изключително важен проблем, който касае не само царската реституция, но изобщо правото на собственост на хиляди българи, които са пренебрегнати и са били подлагани на ред, различен от този, от който се е ползвал Симеон Сакскобургготски в качеството му на министър-председател.
Затова още веднъж апелирам най-вече към парламентарните групи на БСП и ДПС, а може би има и съзнателни колеги от НДСВ, които искат този проблем най-после да бъде решен тук, в пленарната зала.
Благодаря. Надявам се, че този път ще има гласуване по съвест. (Реплика от Олимпи Кътев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, прегласувайте направеното предложение.
Гласуването продължава, за да се установят всички пултове, на които има проблем. Все още има проблем при господин Иван Иванов, при госпожа Капон и господин Абаджиев. Както разбирам, вашите пултове не регистрират.
Господин Българинов, а при Вас? И при Вас няма регистриране. Тоест целият този сектор, който е един кръг, не работи и при вас. Всички тези пултове представляват един кръг. Взех да ставам до известна степен не специалист, а аматьор по тази система. Изглежда има 6-7 кръга, свързани помежду си. Единият от тях е този кръг, чиито пултове в момента не работят. Те и друг път са правили номера. Очевидно науката и техниката са безсилни, тъй като един час преди началото на всяко заседание се прави така наречената профилактика. В този един час всичко работи прекрасно, а след това, когато започне заседанието, започват някои сривове.
Колеги, сега ще обявим резултата. Ако отново разликата е 2:1, няма да подлагам на съмнение резултата, но оттук нататък ще трябва да преценим дали можем да продължим със заседанието.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): На практика ние не сме гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам, госпожо Банкова.
Регистрирани са 141 гласа: за 44, против 44, въздържали се 53.
Очевидно е мнозинството, което отхвърля направеното предложение, така че това предложение се отхвърля. Разбирам, че не всички гласове в залата са регистрирани. Аритметично навярно не е съвсем точно, но съотношението няма да се промени. (Реплика от блока на ДСБ.)
Прави ли се формално процедурно предложение, че се оспорва резултатът от гласуването?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според правилника има определени възможности да гласуваме и ние не можем да гласуваме половинчато вътре в тях. Тоест или гласуваме със системата, или гласуваме, като заявяваме вота си със ставане от място, или гласуваме с вдигане на ръка. Няма друга практика засега.
Разбирам, господин председателю, голямата неприятност, която има пред Вас като председател на парламента и човек, който ръководи заседанието, но докато не се отстранят тези слабости и не се гласува по един от трите възможни начина, ние не можем да вземем нито едно решение, включително и тези прегласувания, които извършихме преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Прав сте, господин Методиев, но два от трите начина, които описахте, са възможни – със ставане от място и заявяване на гласуването и с вдигане на ръка.
Предлагам да преминем към гласуване с вдигане на ръка.
Подлагам на прегласуване направеното предложение от господин Янев за включване на точка в дневния ред.
Който е „за”, моля да гласува с вдигане на ръка.
Който е „против”, моля да гласува.
Въздържали се?
Моля квесторите и секретарите да извършат преброяването.
Гласували 128 народни представители: за 38, против 55, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Продължаваме с предложенията.
Второто предложение е на народните представители Иван Костов, Елиана Масева, Веселин Методиев и Антонела Понева за изслушване на председателя на Комисията за имуществото от престъпна дейност.
Кой ще развие предложението?
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Демократи за силна България предлагаме да първи път да започне процедура на основание на чл. 84, т. 17, която беше приета съвсем наскоро и която дава възможност да бъде изслушан председателят на Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност за изпълнение на задълженията на комисията по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Ние предлагаме господин Стоян Кушлев да докладва дали е приложил правомощията, които Народното събрание му е дало – да наложи обезпечителни мерки срещу лицата, които са осъществили крупната злоупотреба със средства от програмата САПАРД. Коя е причината да бъдат наложени обезпечителни мерки върху Людмил Стойков и останалите? По силата на чл. 13 на Анекс А от Споразумението за управление на финансовите средства по САПАРД държавата възстановява средствата, с които е било злоупотребено. Българската държава или българският бюджет е задължен да върне тези пари, с които е злоупотребено от Стойков и неговата група.
Ето защо предлагаме господин Кушлев да дойде и да докладва дали е поискал от съда налагането на запор върху сметките и имуществото на престъпната група, която е злоупотребила с парите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Който е за направеното предложение, моля да гласува с вдигане на ръка.
Който е против предложението, моля да гласува.
Въздържали се?
Благодаря.
Гласували 104 народни представители: за 33, против 26, въздържали се 45.
Тъй като общият брой на гласувалите е 104, ще трябва да прегласуваме, защото трябва да са гласували най-малко 121 народни представители. Това гласуване е невалидно.
Отново подлагам на гласуване направеното предложение.
Които са “за” предложението, моля гласувайте с вдигане на ръка.
Този път са регистрирани 32 гласа за, с един по-малко от предходното гласуване.
Които са “против”, моля вдигнете ръка.
Против – 24, с два гласа по-малко от предходното гласуване.
Които са “въздържали се”, моля вдигнете ръка.
Въздържали се – 57.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не бързайте, уважаеми колеги.
Тридесет и две плюс 24 плюс 57 прави 113.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Няма кворум. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, отново не стигат 8 гласа.
Да преминем към поименна проверка. (Шум и реплики.)
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Защото може да има народни представители, които не гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Възможно е. (Шум и реплики.)
Има колеги, които са в пленарната зала, но не желаят да гласуват. Това е тяхно право междупрочем.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това не значи, че няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би да преброим и негласуващите.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): От името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за поименна проверка на кворума.
Виждам, че имаме гости в пленарната зала. Добре дошли сте, млади хора! Ще имате възможността да бъдете свидетели на т.нар поименна проверка.
Преминаваме към поименна проверка. Ще моля господин Берон да сумира резултатите.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Апостол Иванов Димитров - отсъства
Ариф Сами Агуш - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Николов Боев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - тук
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - тук
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - отсъства
Георги Петков Близнашки - тук
Георги Пинчев Иванов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Димитров - тук
Димитър Кинов Стоянов - тук
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгений Спасов Иванов - тук
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Евтим Костадинов Костадинов - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - отсъства
Ива Петрова Станкова - отсъства
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - отсъства
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - тук
Илияна Малинова Йотова - отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов - тук
Илко Димитров Димитров - тук
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петков Йорданов - тук
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - тук
Константин Стефанов Димитров - отсъства
Коста Димитров Цонев - тук
Костадин Александров Кобаков - тук
Костадин Стоянов Паскалев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Лидия Сантова Шулева - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - отсъства
Мима Тодорова Василева - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - отсъства
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - тук
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - тук
Ненко Викторов Темелков - отсъства
Нено Ненов Димов - тук
Несрин Мустафа Узун - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Аврамов Свинаров - тук
Николай Боянов Михайлов - тук
Николай Георгиев Камов - тук
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Михайлов Чернев - тук
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петър Стефанов Стоянов - тук
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росен Златанов Владимиров - тук
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - тук
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - тук
Румен Иванов Такоров - отсъства
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Светослав Христов Малинов - тук
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стоян Витанов Витанов - отсъства
Стоян Проданов Иванов - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тодор Николов Батилов - тук
Тома Янков Томов - тук
Трифон Димитров Митев - тук
Фатме Муса Илияз - тук
Фидел Димитров Беев - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - тук
Филиз Хакъева Хюсменова - тук
Филип Димитров Димитров - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Юсеин Аптула Джемил - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - тук
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - тук
Ясен Георгиев Янев - тук
Ясен Димитров Попвасилев - тук
Ясен Стоянов Пенчев - отсъства.
Уважаеми народни представители, проверката показа, че присъстват 176 народни представители. Кворумът е налице.
Ще ви направя още две съобщения:
Първото е, че на балкона на пленарната зала са студенти от втори курс от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Добре дошли! (Ръкопляскания.)
При това посещението им в пленарната зала е част от учебния стаж. Това е традиция – всяка година студентите по право от Софийския университет посещават парламентарната институция. Така че днес тяхната подготовка се обогатява с още една страница от пленарната действителност.
Второто съобщение е, че би следвало да работят всички пултове с изключение на два. Това ще проверим още при предстоящото гласуване, което трябва да се направи по направеното предложение от народния представител Иван Костов.
Преминаваме към гласуване с електронната система.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Костов и група народни представители за изслушване на председателя на Комисията по имуществото от престъпна дейност.
Гласували 182 народни представители: за 53, против 43, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам прегласуване на предложението за изслушване със следните аргументи:
Първият аргумент е, че, ако не се наложи запор и обезпечителни мерки срещу Людмил Стойков, българската държава ще понесе щети.
Задължение на господин Стоян Кушлев, който се прочу с огромната си заплата от 7000 лв., е да поиска обезпечителни мерки, за да не понесе българската държава тези щети.
За тези, които не са проследили в медиите, ще кажа, че става въпрос за 7,5 млн. евро, които автоматически министърът на финансите трябва да възстанови на Европейския съюз. Става въпрос за Людмил Стойков, който е спонсор на президента Георги Първанов и който оглавяваше неговия комитет в Перник. Това донякъде обяснява защо част от мнозинството гласува против. На практика не се дава възможност да се надникне в тази кухня на абсолютно непочтени действия, които са довели до ощетяване и ще доведат до още по-голямо ощетяване на българската държава.
Обръщам се към съвестта на всички народни представители: става въпрос за процедура, която вие сте създали; става въпрос за комисия, която вие сте създали; става въпрос за закон, който вие сте приели. Вкарайте този закон в действие! Работата на този човек, прочул се с огромната си заплата, е да наложи обезпечителни мерки, да поиска тези мерки пред съда. Направил ли го е или не?
Защо се съмнявам аз, че не се го е направил? Защото това лице е посочено от господин Сергей Станишев като председател на комисията.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защо лъжеш?
ИВАН КОСТОВ: Недейте да прикривате хора, които злоупотребяват! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 51, против 40, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за Проект за декларация за отбелязване на Международната полярна година.
Това предложение беше включено в гласуваната от нас програма за седмицата и фигурира под т. 5, така че няма да го подлагам на гласуване.
Следващото предложение е от народния представител Антонела Понева - за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, Демократи за силна България за пореден път внасяме предложението за включване в дневен ред на нашия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Тъжната статистика и констатация, че българските пенсионери са най-бедните в Европа никой не може да я оспори. Повишението на пенсиите, което предлагате вие, управляващите, и то от средата на годината, независимо от 8 или 10%, вече е изядено. Всички знаем как се повишиха цените и на услугите, и на хранителните стоки. Само последните сметки за ток, които дойдоха, вече наистина унищожават това предвидено от вас увеличение.
Ние предлагаме всички пенсии да се преизчислят по средноосигурителния доход за страната за 2006 г. Това ще даде наистина едно повишение от 30%, което вече означава нещо. С огромния излишък, който е натрупан от всички нас, данъкоплатците, са взети средно по 610 лв. от човек. Ние настояваме част от тези пари да се върнат при нашите родители.
Наистина това, което предлагаме, е увеличаване на трансфера от централния бюджет към бюджета на НОИ, но такива мерки се налагат, тъй като политиката, която вие водите на висока данъчноосигурителна тежест, на ниската й събираемост, на малкото осигурени лица, а тези, които се осигуряват, именно поради високите ставки на данъчноосигурителната тежест, се осигуряват на минимален доход. Така, разбира се, постъпленията към НОИ са крайно недостатъчни. Затова именно се налагат такива мерки, каквито ние предлагаме.
Алтернативата на нашето предложение е задълбочаващата се мизерия на българските пенсионери. Изборът е ваш! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 158 народни представители: за 45, против 23, въздържали се 90.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, забелязва се, че групата на въздържалите се непрекъснато расте. Това не е позиция. Кажете „да” или „не” на това дали да мизерстват нашите родители или наистина да имат един малко по-приличен живот. Пари за това има, както вече казах, огромен, огромен излишък.
Нека всички заедно направим така, че пенсионерите да престанат да идват всеки четвъртък пред Народното събрание. Осъзнайте това, че ние, от опозицията, в момента с нашето предложение помагаме на вас.
Затова апелирам към вас: гласувайте „за” нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на прегласуване направеното предложение.
Гласували 145 народни представители: за 43, против 15, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Васил Паница – за Закона за трансплантацията.
Заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение се отнася за промени в Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки. Както знаете, с последните промени в закона има някои предложения, които действат, но които са неприемливи за нас.
Първият момент, върху който акцентираме, това е така нареченият разумно кратък срок, при който трябва да се експлантират тъкани и органи. Въпреки че този термин съществува в правото, той е твърде съмнителен за експлантация на тъкани и органи и по-точно за срока, в който близките на починалия трябва да дадат това съгласие.
Експлантацията на една роговица няма почти никакъв смисъл след втория-третия час след смъртта, докато за бъбрека е малко по-различно – някъде около шестия, седмия, осмия час. Кажете ми как един близък на починал може да бъде сезиран, ако има желание да бъде експлантирана неговата роговица в срок от два часа и той да даде съгласие в този срок? Почти абсурдно.
Нашето предложение за промяна в този пункт е, за да се създаде възможност за прозрачност и контрол на този вид дейност.
Вторият пункт, по който ние акцентираме, това е кой дава разрешение за експлантация на органите. В момента това е съдебният лекар. Забележете, съдебният лекар, който получава хонорар от 200 лв. на експлантация, дава разрешение сам на себе си за експлантацията. Естествено е, че ще има твърде много експлантации, защото тук има конфликт на интереси. Съдебният лекар има интерес да направи повече експлантации и да получи повече пари. Затова този пункт също е неприемлив.
Третият момент е, че след скандалния договор с „Ост- Девелъпмънт” на Изпълнителната агенция по трансплантациите за последните четири години нашата държава изнася по 17 т кости, по което е на първо място в света. Това не е нормален договор. Трябва да има междудържавни договори, които да регламентират тази дейност.
Затова предлагаме промени в Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 140 народни представители: за 36, против 37, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Стела Банкова за нищожност на актовете за възстановяване на собственост.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Обръщам се към младите хора: мили млади хора, гледайте какво правим и не правете така! Защото вие сте свидетели, че тук парламентът брани корупционните сделки и не желае да ги разкрием.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви да се обръщате към народните представители. В пленарната зала се говори към депутатите. Гостите идват, за да следят. (Реплика от народния представител Димитър Стоянов.)
Моля Ви да не говорите от място!
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви за любезността, господин председател.
Моето предложение за отнемане на незаконно върнатите имоти на господин Кобургготски е от м. юли 2005 г. То драстично се различава от предложението на господин Яне Янев за мораториум – едно половинчато и палиативно решение. Време е българският парламент да вкара този проблем в дневния ред, защото комисията, която парламентът създаде, установи по един безпрецедентен начин, заедно с най-добрите специалисти в тази област, че имотите са заграбени; върнати са по един недопустим криминален начин; че господин експремиерът е злоупотребил със служебното си положение, заставяйки кметове и областни управители да му върнат имотите.
Не без значение е и тревогата, която се шири сред българското общество, че за пореден път управляващата коалиция направи компромис и изключи от „Натура 2000” Рилските гори, които Симеон Кобургготски е заграбил. Тоест ние отново даваме възможност на господин Кобургготски безмилостно да сече Рилските гори и да продава дървесината в Гърция.
Напомням на уважаемите колеги, че имуществото, което е присвоено по един незаконен начин от господин Кобургготски, по актуализирани цени надхвърля над 1 милиард в момента.
Има данни, че той има намерение, а вероятно вече е извършил и ипотекиране на различни имоти.
Уважаеми колеги, стотици български граждани все още не могат да върнат своята собственост, докато в предишния и парламент, и Министерски съвет работиха за това в първите месеци от властването на Симеон Кобургготски той да върне заграбени, неприлежащи нему имоти.
Много моля колегите да допуснат това предложение за разглеждане, тъй като е внесено през м. юли 2005 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 130 народни представители: за 28, против 52, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Последното предложение е от народния представител Минчо Христов – проекторешение за здравноосигурителните вноски.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в нашия дневен ред да влезе проекторешение, което задължава правителството да поеме здравните осигуровки на социално слабите и трайно безработните български граждани. Средствата да бъдат взети от огромния бюджетен излишък.
Колеги, става дума за жесток здравен и социален проблем на повече от 1 млн. 100 хил. български граждани, които към момента са лишени от здравни осигуровки и фактически от здравеопазване. Това е грубо погазване на Конституцията на Република България, която гарантира достъпно здравеопазване на всички граждани. Няма друга държава в Европейския съюз, която да е в подобна ситуация.
Към настоящия момент има един фонд от 5 млн. лв., забележете, по-малък от фонда на комисията на господин Кушлев. Това означава, че на всеки български гражданин, без здравни осигуровки, се полагат по около 4,50 лв. Сами разбирате за какво става дума.
Необходимите средства са няколко десетки милиона и без проблем могат да бъдат взети от огромния бюджетен излишък, за който говорихме преди малко, могат да бъдат взети, разбира се, и от военните мисии в чужбина. Само след малко вие ще разглеждате изпращането на нов контингент в Ирак. Подчертавам, че става дума само за социално слаби и трайно безработни български граждани, а не за всички.
Онзи ден тук на официално посещение беше председателят на Европейската федерация на лекарите господин Клод Ветцел, който обърна специално внимание върху този жесток социален проблем.
Колеги, моля ви да подкрепите това предложение и да го разгледаме в спешен порядък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 122 народни представители: за 17, против 46, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Господин Христов, заповядайте за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): С цялото ми уважение към вас, колеги, съм изумен от този резултат – 17 човека подкрепят предложение, което да реши един от най-жестоките здравни и социални проблеми в българското общество. Този проблем е далеч по-важен от вашите евродепутатски избори, уважаеми колеги. Казах ви, че има фонд, който е от 5 млн. лв. и който гарантира на тези хора, за които става дума – 1 млн. 100 хил. души, по 4,50 лв. годишно. Годишно, уважаеми колеги! Вие разбирате ли за каква подигравка става дума?
Моля ви да преосмислите вашето решение. Не знам по какви причини вие гласувате по този безумен начин. Нямам друга дума. Става дума за няколко десетки милиона. Докато в мисиите в Ирак, тук е господин Ангел Найденов, пак ви казвам, стотици милиони са отишли там по неговите признания. Просто съм изумен!
Моля да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да подложа на прегласуване предложението, се обръщам към господин Христов да потърси отговор на въпроса, който задава – защо така се гласува. Очевидно е, че никой в пленарната зала не е против търсене на възможни решения по този въпрос. Ясно е, че начинът, по който се поставя, е неработещ.
Моля да прегласуваме направеното предложение.
Гласували 128 народни представители: за 24, против 57, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 14 февруари до 20 февруари 2007 г.:
Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз с вносител Министерският съвет. Разпределението ще бъде направено веднага след като приемем промените в правилника, засягащи работата на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането с вносители Йордан Цонев и Петър Кънев. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за защита на животните с вносители госпожа Евдокия Манева и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията с вносители Ремзи Осман, Борислав Владимиров и Силвия Алексиева. Водеща комисия е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е и на Комисията по околната среда и водите допълнително на 19 февруари 2007 г.
Проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията с вносител Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по културата.
Също така още три проекта за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията с вносител Министерският съвет. Разпределени са на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по културата.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с вносители Борис Ячев и Ясен Попвасилев. Водеща комисия е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за възстановяване на незаконно присвоените средства от абонатите на “Топлофикация” АД – София, с вносител Ахмед Юсеин. Водеща комисия е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за ратифициране измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ с вносител Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по външна политика и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс с вносител Владимир Кузов. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вносител Владимир Кузов. Водеща комисия е Комисията по енергетика.
Проект на Декларация на Четиридесетото Народно събрание във връзка с отбелязването на Международната полярна година с вносители Соломон Паси, Анелия Мингова и Михаил Миков.
Уважаеми колеги, едно съобщение.
На 16 февруари Сметната палата е внесла актуализирана програма за одитната си дейност за 2007 г. Програмата е разпределена на Комисията по бюджет и финанси. Тя е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Преминаваме към точка първа от програмата за работата на Народното събрание за тази седмица:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ОТНОСНО ПРОДЪЛЖАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ В ХУМАНИТАРНА МИСИЯ ПО ОХРАНА НА ЦЕНТЪРА ЗА ВРЕМЕННО ЗАДЪРЖАНЕ И ЗАКРИЛА В ЛАГЕРА “АШРАФ” В ИРАК.
Добре дошъл на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков. Очакваме всеки момент и министъра на външните работи господин Калфин.
Има внесени доклади от съответните комисии.
Давам думата на господин Ангел Найденов – председател на Комисията по отбраната.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо едно процедурно предложение за допускане в залата на началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Златан Стойков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за допускане на генерал Стойков в залата.
Моля, гласувайте.
Моля да поканите народните представители в пленарната зала.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Има процедурно предложение от господин Найденов, след това от господин Стоянов.
Имате думата, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Процедурното ми предложение, уважаеми госпожи и господа народни представители, е да бъдат представени докладите на двете комисии – на Комисията по отбрана и на Комисията по външна политика, по двете точки от дневния ред, а именно по Законопроекта за ратифициране на двустранното споразумение за участието на български военен контингент и второ, по предложението за разрешаване на изпращането на български военен контингент за продължаване на участие в хуманитарната мисия по охрана на центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф”. Те са пряко свързани като въпроси, които предстои да бъдат разгледани. Предлагам докладите да се представят, да се обедини дискусията, а след това гласуването да бъде отделно по двата въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за едновременно представяне и обсъждане на точки 1 и 2 и отделно гласуване на всяка от точките.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 114, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Стоянов, за процедурно предложение.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Не съм вярвал, че ще го кажа, но аз съм напълно съгласен с Вас, че този законопроект и този проект за решение са изключително важни. Вие поканвате народните представители да присъстват в залата, но аз смятам, че разглеждането им трябва да бъде достояние на обществеността повече, отколкото на нашите гости днес.
Затова правя процедурно предложение за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на дискусиите по тези две точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за пряко предаване.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 17, против 41, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Преминаваме към представяне на докладите по точки 1 и 2 на водещата комисия.
По т. 1 – ратифициране на споразумението между България и Съединените щати, има доклад на Комисията по външна политика. Той е съвместен – на Комисията по отбрана и Комисията по външна политика.
Вие ли ще представите доклада, господин Найденов?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно продължаване на участието на български военен контингент с хуманитарна мисия по охрана на центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” в Ирак № 702-02-8, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2007 г.
На провелото се на 15 февруари 2007 г. съвместно заседание Комисията по отбраната и Комисията по външна политика разгледаха внесения законопроект. Мотивите на вносителите, както и допълнителна информация, представиха господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, господин Веселин Близнаков – министър на отбраната, генерал Златан Стойков – началник на Генералния щаб на Българската армия, и генерал-майор Пламен Студенков – директор на Служба “Военна информация” към Министерството на отбраната.
В изпълнение на решението на Министерския съвет от 1 февруари 2007 г. Министерството на външните работи е осъществило дипломатическата размяна на ноти на 2 февруари 2007 г. С връчването на българската Нота-отговор № 54-05-24 е сключено споразумение между Република България и Съединените американски щати, подлежащо на ратифициране от Народното събрание. Споразумението урежда военнотехническите и логистичните аспекти на българското участие, както и статутът на българските военнослужещи на територията на Ирак. Българският военен контингент ще изпълнява задачи по охрана на центъра за временно задържане и закрила, намиращ се на територията на лагера “Ашраф”. Необходимата численост на контингента за изпълнение на мисията е охранителна рота от 120 души с личното си оръжие и национален поддържащ елемент до 35 души. Предвижда се срокът на участие на българския контингент да бъде 12 месеца от момента на готовност на контингента за изпълнение на мисията, което е в съответствие с плановете на подготовка и ще настъпи през втората половина на м. март 2007 г. Ротациите на военнослужещите се определят от българска страна. Българският контингент ще бъде под оперативно и тактическо командване на американските сили.
По време на изпълнение на мисията Република България запазва наказателна, гражданска и дисциплинарна юрисдикция по отношение на всички български военнослужещи. Американската страна предоставя на българския военен персонал в района на мисията същото ниво на защита като на останалите коалиционни сили по отношение на всякакви наказателни и дисциплинарни решения, които биха могли да се преследват от местните власти.
Статутът на българските власти е в съответствие със Заповед № 17 на временното коалиционно ръководство от 27 юни 2004 г. Съгласно клаузите на споразумението то подлежи на ратификация от Народното събрание.
В резултат на проведеното обсъждане на законопроекта и предвид на изложените мотиви Комисията по отбрана и Комисията по външна политика приеха следното становище:
Предлагат на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно продължаване участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера „Ашраф” в Ирак. Становището е прието на 15 февруари 2007 г. след гласуване със следния резултат: Комисията по отбраната – 10 гласа „за”, 2 гласа „против”, без „въздържали се”; Комисията по външна политика – 12 гласа „за”, 2 гласа „против”, 10 „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Найденов, моля да представите и втория доклад по следващата точка. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:
„ДОКЛАД
Относно проект за Решение за разрешаване изпращането на български военен контингент за продължаване участието в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера „Ашраф” в Ирак, № 702-03-5, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2007 г.
На съвместно заседание, проведено на 15 февруари 2007 г., Комисията по отбраната и Комисията по външна политика разгледаха проект за Решение № 702-03-5 за разрешаване участието на български военен контингент за продължаване участието в хуманитарна мисия по охрана на лагера „Ашраф” в Ирак, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха вицепремиерът и министър на външните работи господин Ивайло Калфин, министърът на отбраната господин Веселин Близнаков, началникът на Генералния щаб на Българската армия ген. Златан Стойков, заместник-министърът на отбраната Соня Янкулова и директорът на служба „Военна информация” към Министерството на отбраната ген.-майор Пламен Студенков, които в изложение, направено от тях пред двете комисии, представиха мотивите към проекта за решение.
На 28 ноември 2006 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации прие Резолюция № 1723, с която реши да продължи мандата на Многонационалните сили в Ирак до края на 2007 г. Понастоящем 23 държави участват в различни форми в процесите по възстановяване на сигурността и стабилността в Ирак.
Обстановката в Ирак се характеризира с висока степен на нестабилност и нарастващо насилие на религиозна основа. Анализът на процесите в Ирак показва, че не се очертава тенденция към бързо стабилизиране на обстановката и рисковете за сигурността остават високи.
По време на мисията в лагера „Ашраф” през последните шест месеца не е имало инциденти, застрашаващи живота, здравето и сигурността на българските военнослужещи. Засега нивото на рискове и заплахи в лагера „Ашраф” се оценява като ниско за българските военнослужещи. Като се има предвид, че един от най-важните аспекти на участието в мисии е свързан със сигурността на българските военнослужещи, може да се направи изводът, че охраната на Центъра за задържане и закрила отговаря в много голяма степен на това изискване. Изпълняваните от контингента задачи не предвиждат патрулиране, конвоиране, разполагане на пропускателни пунктове и други дейности с висок риск за живота и здравето на личния състав.
От военнотехническа гледна точка анализът показва, че Българската армия е в състояние да продължи участието си в операцията на коалиционните сили в Ирак в същия формат и при същите условия. Участието в хуманитарната мисия позволява да се развият нови способности на Българската армия, както и да се усъвършенстват способностите за гражданско и военно сътрудничество.
Съгласно постигнатото споразумение със САЩ от бюджета на Министерството на отбраната се изразходват средства само за заплати, застраховки и лична екипировка. Останалото логистично осигуряване е ангажимент от американска страна, което значително намалява необходимите финансови средства. По предварителни разчети за подготовка на територията на страната и за издръжка в района на операцията за периода от април до декември 2007 г. ще бъдат необходими около 8,5 млн. лв., които са осигурени в бюджета на Министерството на отбраната за 2007 г., и не се налага допълнително финансиране.
При обсъждането в двете комисии беше посочено, че ситуацията в Ирак е в решителна фаза, поради което изтеглянето на българския военен контингент в този момент би било необосновано и непоследователно. Според народните представители при тези условия от политическа гледна точка за България е най-добре да потвърди участието си в хуманитарната мисия и по този начин да се прояви като предвидим, лоялен и последователен партньор, още повече че правната рамка за участието на българските военнослужещи в мисията се определя от Резолюция № 1723 от 2006 г. на Съвета за сигурност на ООН. Изрично бе подчертано, че независимо от съществуващия риск степента на опасност в района на лагера „Ашраф” е сравнително по-ниска.
След проведеното обсъждане проектът за Решение № 702-03-5, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2007 г., бе подложен на гласуване. Резултатите от проведеното гласуване в двете комисии са, както следва: Комисията по отбраната – 10 гласа „за”, 2 гласа „против”, без „въздържали се”; Комисията по външна политика – 12 гласа „за”, 2 гласа „против”, без „въздържали се”.
Въз основа на проведената дискусия и резултатите от гласуването Комисията по отбраната и Комисията по външна политика приеха следното становище:
Приемат за основателни мотивите на правителството и предлагат на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България да приемат следното решение:
„Разрешава изпращането на български военен контингент в състав до 155 военнослужещи, от които рота за охрана до 120 военнослужещи и национален поддържащ елемент до 35 военнослужещи, с личното си оръжие, за продължаване участието в охраната на Центъра за временно задържане и закрила в лагера „Ашраф” като част от Многонационалните коалиционни сили в Ирак в съответствие с Резолюция 1723 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, както и съответните последващи резолюции на Съвета за сигурност на ООН за срок до 31 март 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Найденов. Това е вторият съвместен доклад на двете комисии по проекта за решение.
Преминаваме към обсъждане.
Виждам пет заявки за изказвания. Ще давам думата по реда на постъпилите заявки, като разбира се всички парламентарни групи ще имат възможност да вземат думата.
Има думата господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от така представения доклад и зададеното като проект за решение в програмата аз започвам да се безпокоя от един термин. Надявам се колегите да помогнат при разтълкуването му – Център за временно задържане и закрила. Надявам се това да бъде някаква грешка на превода от английски език. Тук няма да се впускам в етимологични търсения, но дотолкова доколкото се простира моята обща и правна култура, „временно задържане” за мен е временно задържане под стража. Аз логично питам: какво точно правят в този лагер нашите военнослужещи? (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Полицейски функции.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Ако изпълняват полицейски функции, значи те са полицаи. Те изпълняват полицейски функции по охрана на временно задържани лица.
Логичният въпрос, който започва да ме вълнува с оглед на променящата се политическа обстановка в света и особено в Съединените американски щати, е утре, когато ще започне да се търси отговорност за някои неща, извършени в Ирак, да не се окажем и ние сред отговорните.
Простете тук присъстващите военни, ако съм лаик във военните неща, но в доклада, от една страна, ни убеждавате, че нашите военнослужещи, нашите момчета там, са едва ли не на някакво място, много сходно с плаж – няма опасност, добре е. А от друга страна се изтъква, че точно пък тази ситуация, в която те си почиват и не са поставени в никакви бойни условия, подпомага тяхната бойна подготовка и усъвършенстване на техните професионални бойни умения. Тоест, или има бойна ситуация, в която, доколкото аз, бидейки лаик, в бойна ситуация в общи линии има опасност, или няма бойна ситуация и тогава каква е тази подготовка?
С оглед на това, да оставим отделно нещо, което тук сигурно е предъвквано хиляди пъти от други колеги и вече всеки го е заболяла главата – участието ни в тази война, която вече цял свят започва да ругае, и какво ще правим ние там?
Тези малки мои отметки бях длъжен да споделя с вас. Както знаете, аз ще гласувам против това решение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Чернев.
Както знаете, уважаеми колеги, няколко независими народни представители пожелаха думата. Знаете, че общо за независимите народни представители има 15 минути. Обикновено се дава думата на трима за по пет минути. Господин Чернев говори три минути, и ако колегите се съгласят, господин Тодоров, бихте могли да се изкажете в рамките на три минути и да дадете възможност и на другите колеги да се изкажат.
Имате думата, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз, разбира се, ще взема отношение и отношението ми в комисията беше твърдо против изпращането на този контингент. Казах мотивите си там, ще ги кажа и тук.
Уважаеми колеги, това, което ние сега правим, този договор между САЩ и България и това решение за изпращане на войски мисля, че не е редно да решава българският парламент. Мотивите ми са следните.
В комисията началникът на разузнаването докладва точно и ясно, че този контингент, който ние ще изпратим, или този лагер в момента има опасност да бъде нападнат със зенитни ракети и да бъде унищожен при една ситуация. Това докладва началникът на разузнаването. Аз не знам какво изпращаме ние там. Аз исках отговор и да ми се каже политиците ли ще поемат отговорността, ако бъде унищожен този контингент, или военните? Няма отговор. Вие сами помислете като гласувате – ако бъде унищожен този контингент, кой ще носи отговорността?
Знаете, че в Съединените американски щати Конгресът също е против изпращането на 21 500 души. И най-вероятно няма да бъдат изпратени. Дори няколко месеца след президентските избори този контингент ще бъде изтеглен оттам. Ние какво ще правим? Ще го изтеглим или ще продължим една година да участваме, както сме взели решение? Това са много важни моменти.
И, забележете, нашата войска, уважаеми колеги, намалява значително. Тази година ще бъде 39 000, министърът на отбраната каза 24 000 до 2010 г. и т.н., тъй като не стигат парите. Така е. Ние даваме пари за мисии – 90 млн., 75 млн. за участието в НАТО, само 15 млн. даваме за превъоръжаване. А за тази рота ние ще дадем 8,5 млн. Вижте каква е статистиката в плащанията. Ние поемаме всичко, което не е в наш интерес.
Аз не знам какъв интерес има България да участва в тази мисия? Някакъв интерес все пак трябва да има. Да си даваме парите ли? Да не си превъоръжаваме армията, а да изпращаме хората си там да гинат. Не виждам в това никакво принципно отношение. Нямаме пари, нямаме войска, а в същото време намираме пари и пращаме войска зад граница. А в България нямаме. Защото по данни на Министерството на отбраната, половината от бюджета отива за заплати. И ако ние си увеличим войската, значи би трябвало да увеличим и бюджета на Министерството на отбраната. Вижте какъв парадокс!
И после, този контингент е военен. Забележете в договора, че ние се подчиняваме на едни полицаи. Това го няма в историята. Това е парадокс – американски полицаи. Никъде го няма, в никаква наука. Вземете и четете малко книгите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изтекоха трите минути, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Благодаря Ви. Разбрали сме се, господин председател, мога още малко да говоря.
При това положение, забележете, това са неясни неща. Не може с лека ръка да изпратим контингент някъде си. Много ви моля, когато гласувате, помислете по тези въпроси. Защото за нас е важно да бъдем там, където трябва и да защитаваме интересите на страната. А не че някой ни е казал да подпишем нещо и да сме готови да ратифицираме. Отговорността ще бъде изцяло ваша и не знам как вие ще докладвате пред българската общественост, когато се случи нещо неприятно.
Затова аз ви моля нещата да бъдат погледнати много сериозно по този въпрос. Аз ви дадох данните – точни, ясни, конкретни. С много хора от ръководството на Министерството на отбраната и от Генералния щаб съм разговарял. Там мненията не са точно така, както се поставят тук от политическите партии. Вслушайте се в тях, изслушайте и военните веднъж. Те ще носят ли тази отговорност, готови ли са да участват в една такава война, защото това си е война? Недейте мислете, че това не е война! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Тодоров, уважавам мнението Ви на военен специалист и искам с мои думи да отговоря на Вашите въпроси, които бяха наистина добре поставени – какво правим ние в Ирак? Мисля, че ние правим това: помагаме на Ирак да се възстанови. И ще ви кажа, че когато се дават безкрайно много цифри, безкрайно много снимки с атентати, има и други цифри и снимки, които говорят за едно растящо, стабилизиращо се и укрепващо движение на Ирак напред. И ще кажа само няколко цифри, които са многозначителни.
Всяка седмица в Ирак се откриват 60 частни фирми. Частните компании към момента са 35 000 към 8000 през 2003 г. Заплатите на държавните служители днес са 30 пъти повече, отколкото по времето на Саддам. Разбира се, никой не оправдава човешките жертви, но така разпространените кадри от Фалуджа - с разрушени домове, сега е един процъфтяващ град, в който в момента, благодарение на инвестициите, които са вложили коалиционните сили, голяма част от домовете са построени отново. И една последна цифра. Въпреки войната и терора, миналата година са родени 37 деца на 1000 души, спрямо 29 през 2003 г.
Ние правим това: ние в момента помагаме Ирак да се възстанови. Ако не правим това нещо, ако се оттеглим от своите ангажименти, ние ще направим така, че тези Ваши прогнози за катастрофа ще бъдат увеличени по хиляди и наистина няма кой да прости това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега, аз искам да Ви направя следната реплика.
Знаете ли колко убити вече има в Ирак от тези, които са там? Американците са над 3000. Нашите ги знаем, другите знаете ли ги? Това е една война, не ми говорете как, по какъв начин. Аз имам филм за Ирак, елате в кабинета, ще Ви го покажа, Вие най-вероятно не сте го гледали, за да видите какво представлява Ирак. Каква стабилизация? Всеки ден умират стотици хора! Разузнаването докладва, че в най-близко време Ирак ще се разпадне, а като се разпадне Ирак, ще стане гражданска война. Ние какво ще правим там? Питам аз: какво ще правим там ние? Тогава как ще бягаме, как ще се спасяваме? Това ми кажете, господин Илчев, не ми говорете, че имало възстановяване на това, онова. Дрън-дрън ярина – никакво възстановяване няма. Там има масово потисничество, масови убийства – стотици хора на ден, бомби и т.н. Елате, ще Ви покажа филма. Който желае, може да присъства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Обединените демократични сили ще подкрепят този законопроект и това проекторешение по следните причини.
Ние вече имаме нови задължения като съюзници, като членове на НАТО и като членове на Европейския съюз. Разбирам много добре популистите, които излизат тук – на тази трибуна, и бих ги запитал: ако не беше тази Америка, която денонощно хулят, щяха ли да бъдат в този парламент? Щяха да блъскат печати в нечия канцелария, така че дайте да спрем тези вопли къде ни въвличала Америка и какво ставало. Донякъде трябва да бъдем благодарни, че тази Америка ни отърва от комунизма.
Искам да запитам адвокатите на обратната теза: колко пари дадоха за времето, когато Америка изхарчи милиарди да се бори с комунизма, да го събори, за да бъдат те тук?
Приятели, един авионосец струва 3-4-5 милиарда във времето, едно авионосачно съединение – 15 млрд. долара, един модерен бомбардировач е половин милиард долара. Тези хора се бориха срещу комунизма и сега вие сте срещу тях.
Пак ви питам: щяхте ли да бъдете тук? Щяхте да ходите на манифестации на 9 септември, нищо повече.
Най-после България избра някакъв правилен път, присъедини се към демократичното общество на света и вие ставате тук денонощно да говорите какво губела България.
Нашата армия да не би да не харчи средства, когато стои в България? Тя ще ги похарчи за учения, тя ще ги похарчи за заплати, за издръжка и за осигуровки.
Искам да запитам нашите приятели, бивши военни, в парламента: откога Българската армия започна реално да печели като участие във военни действия, като опит? Тук е началникът на Генералния щаб и той си спомня как нашата армия губеше отначало, даваше много жертви, понеже нямаше опит. Той ще го признае. Сега се събраха много данни, сега се насъбра опит и Българската армия, за което мечтаят критиците на тези наши участия, събра жизнено важен опит за новата действителност. При сегашната действителност ние участваме в ново геополитическо разпределение на света, уважаеми колеги. Нашата армия не стои вече срещу Турция и Гърция, тя взема участие в едни международни договорености.
Аз не искам да цитирам моя колега господин Димитров за реалния морален успех на нашето участие. Докога ще чакаме, уважаеми критици на нашите участия в чужбина, България да бъде призната като равноправен член? Само с букетите, с които ще чакаме поредния път на Орловия мост да се присъединим към нов съюзник, или наистина да намерим нашето реално място в международните договорености.
Вие ми говорите, че като стоим тук, нямало да харчим толкова пари. Една Швейцария, която не участва никъде, знаете ли какъв военнопромишлен комплекс има и каква армия поддържа, каква сигурност? Тук постоянно се цитират цифри колко много скъпо стрували нашите участия навън – 8,5 милиона са отделени от бюджета на Министерството на отбраната. Това е опит, тези хора отиват там по собствено желание, даже се говореше, че давали рушвети да отиват на тези мисии. (Смях от ДСБ.)
Защо се смеете? Това излиза в печата, значи има желаещи да отидат. Недейте да оставяте в съзнанието на нашите нови съюзници, че сме най-примерният съюзник на Съветския съюз.
Аз много пъти съм казвал, че през 1991-1992 г., когато ходех във Вашингтон и молех да бъдем членове на НАТО, те се присмиваха на това: “Вие, българите, толкова сте привързани на Изток, че ви нямаме никаква вяра”. Днес ние пак го доказваме с нашите действия.
Какво правел американският Конгрес? Искам да успокоя критиците, че това са чисто политически ходове. На демократите предстоят избори, в момента им отърва да говорят срещу републиканците и затова Конгресът днес е толкова антивоенно настроен. Утре при друга ситуация, сигурен съм 1000 на сто, че други неща ще се говорят.
Днес Джордж Буш е един от най-хулените президенти. Сигурно прави много грешки, но помнете едно: един ден той ще бъде признат като Хари Труман. Така беше плют навремето Хари Труман, днес Хари Труман е признат в Америка. Четете малко история.
Така че, уважаеми колеги американофоби, които сте се излюпили не знам по какви причини, отворете си очите, защото ако не е тази Америка да ви даде малко свобода, щяхте да си ходите на партийните събрания, да ругаете Тодор Живков и нищо повече. Благодаря ви. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, имате думата за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): На това верноподаническо изказване на моя приятел господин Кирчев трудно могат да се направят реплики. То беше изцяло в стила “Да живее Българската народна армия, щит на мира и на социализма”, само че Българската народна армия се цитираше и се коментираше в този смисъл като щит на мира и социализма само в България.
За толкова години Българската народна армия ходи само веднъж в чужбина, където даде две жертви, господин Кирчев. И на тези две жертви, на тези две български момчета, които тогава загинаха за чужда кауза – в Чехословакия, до голяма степен основахме цяла наша революция. Точно тогава по този начин говореха тези, които са от лявата страна. Говореха колко не греши и колко прав е другарят Брежнев. Точно така, както Вие говорихте преди малко – как не греши или греши, направихте този коментар, другарят Буш или господин Буш.
Конкретно искам да Ви кажа едно, понеже поставихте въпроса за парите, които се изразходвали за мисиите в чужбина и в България, едва ли не било едно и също като финансов ресурс.
Господин Кирчев, вчера на Консултативния съвет самият господин министър направи сравнение, че за издръжката на един боец зад граница – във вид на командировки, във вид на специални нужди, се дават между 18-19 пъти повече пари, отколкото в България. По този въпрос – за лагера “Ашраф”, който в момента коментираме, ако контингентът е от 150 души, това означава, че в България можеше да има 3000 бойци. Значи 150 за 3000. Има голяма разлика, господин Кирчев. Така че не е без значение това сравнение - дали българските войници ще си бъдат в България и ще се обучават, за да отбраняват българската национална сигурност, или ще бъдат в чужбина за чужди интереси. Хем по-скъпо, хем по-опасно, да не говорим за съмнителните геополитически ползи, които Вие сочите и твърдите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата народният представител господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Господин Кирчев, известни са Вашите пристрастия към Америка и Вашето американофилство, но много пъти Вие прекалявате с хвалбите, което дава отрицателен резултат.
България даде достатъчно жертви в тази непопулярна у нас война. Достатъчно са тези, които загинаха в предишните военни мисии и това, че в Американския конгрес се прие декларация за неизпращането на нови войски показва какво е мнението в Америка, че там вече има достатъчно демонстрации против американската агресия. Американците спокойно затънаха там, както във виетнамското блато, само че тук са в иракските пясъци.
Считам, че не е необходимо да се харчат повече пари, да изпращаме наши войски, които да изпълняват полицейски функции. Нашата армия трябва да защитава нашите граници!
А ако утре Съединените американски щати нападнат Иран отново ли ще изпратим войски? Или ако нападнат Куба, ще трябва да изпратим в “Гуантанамо” наши войски, които да охраняват този концлагер ли?
Считам, че българският парламент би взел едно правилно решение, ако не подкрепи това предложение на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика думата има господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Кирчев, явно най-малко на мен подобава по Вашата американска риторика да бъда гълъб, пък Вие – ястреб, но споменахте за нещо, което много ме озадачи. Това е вън от контекста на всички критики досега, към които се присъединявам. И Българската армия, видите ли, придобивала безценни бойни умения на територията на Ирак. Бойни умения – какви? Бойни умения да умираш в засада и да се браниш в една партизанска война ли? И тези бойни умения ще ги приложи тук ли? Нима нас ни очаква партизанска война? Нима нас в България ни очаква ислямски Джихат?
Може би Вие, който така добре ни разяснихте политическата обстановка в Америка, сте така добре запознат и с това. Моля, осветлете ни тук, от тази трибуна, нас в България чака ли ни Джихат? Този въпрос мен много силно ме вълнува.
Що се отнася до свободата – аз бях непосредствен участник в събитията около и след 10 ноември, както и последвалите ги. Искам да Ви уверя, че системата на социализма просто се изхаби и умря от само себе си. Аз не съм видял ето толкова свобода или светлинка, или каквото и да било от Големия американски брат, така че моля Ви не обиждайте хилядите, хиляди български студенти, млади хора, просветени хора, които с отказа си да живеят в една система просто я накараха да престане да съществува. Защото после много лесно се префасонираха нещата – да, американците дойдоха и ни освободиха. Да, ама не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Аз нямам намерение да отварям на някого очите или да му ги затварям. Човек си прави своя цивилизован избор. В момента, така или иначе, има някакъв сблъсък на цивилизациите. Аз избирам да подкрепя по-развитата цивилизация. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
ХРИСТО КИРЧЕВ: Доколкото за Джихат в България – говори това кресливо момче тук, в дясно. Той говори за този Джихат. Аз не говоря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кирчев, моля без квалификации.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Срещу турците никога в България дума не съм казал и ги считам за мои приятели. Ако има нещо да критикувам, критикувам начина на управление, в което те участват, но за противопоставяне в България и именно за такъв Джихат, говорите Вие, а не аз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, тридесет минути почивка, до 11,40 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Госпожо Банкова, заповядайте за изказване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Още в предишното Народно събрание не подкрепих участието на България в иракската война. Сега също съм против.
Защо лъжете и демагогствате вие, господа от НДСВ, ДПС и БСП? Само две европейски държави – членки на Европейския съюз, в момента са в Ирак – Англия и Дания. Вчера и днес Тони Блеър съобщава, че Англия започва да се изтегля от Ирак. Унгария, Украйна и Испания са се изтеглили. Белгия не е там. И което е особено важно за вас, господа, Гърция не е в Ирак. Гърция е член на НАТО. Къде отиват тогава лъжите ви, че това е задължение към НАТО?! Турция, която също е член на НАТО, не е там. Отговорете ми какво прави България там?
Искам само да спомена, че по признание на ген. Любен Петров, няма да се уморя да го повтарям, над 1 млрд. лв. са отишли там. Какъв морал имате вие, господа, да отделяте тепърва десетки милиони за Ирак, при положение че в България не достигат пари за пенсии, при положение че в България не достигат пари за здравеопазване и има над 1 млн. български граждани, които нямат здравни осигуровки и практически нямат достъп до здравеопазване.
Призовавам ви да не служите на чужди икономически интереси – петролни, военни, на наркотрафика в Афганистан, а да разберете, че сте дошли тук, за да защитавате живота и здравето на българите.
Моля да не подкрепяме продължаващото позорно участие на България в иракската война. Би трябвало да се засрамите! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам реплики.
Давам думата на народния представител Минчо Христов за изказване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Мисля, че трябва да споменем няколко факта, а вие да размислите върху тях.
Първо, кои са муджахидините Халк? Това според Американския департамент до съвсем наскоро бяха терористи. Това са хората, които охранява българската рота.
Второ, какъв лагер охраняват нашите момчета? Както му казвате вие, това е Център за временно задържане и закрила. Аз бих нарекъл нещата със своите имена: това е един концентрационен лагер, уважаеми колеги, където има зони за сигурност, зони за задържане, зони за разпити и т.н.
След това, има ли опасност за нашите войници там? Да, има. Първата мишена при един евентуален конфликт с Иран ще бъде именно този лагер. Това го признават всички военни специалисти. Това трябва да признаете и вие, които сте слушали тези военни специалисти в Комисията по отбраната и Комисията по външна политика.
Колко ще струва това? Осем милиона и половина казвате вие, при условие, че вече са похарчени, както господин Ангел Найденов заяви тук многократно от тази трибуна, стотици милиони левове за Афганистан и Ирак. Вие виждате какво става в здравеопазването, какво става с българските пенсионери. Редно ли е ние да плащаме тези огромни средства?!
За Тони Блеър Стела Банкова вече каза. Днес беше обявено, че Англия започва изтеглянето си от Ирак. А вие, уважаеми колеги, дискутирате изпращането на нов контингент. Както върви, вие може би ще оставите България дори и след като американците се изтеглят оттам, защото такива категорични податки има в американския Конгрес – че Америка трябва да се изтегли от Ирак.
За да завърша, се обръщам към господин Станимир Илчев, който в Комисията по отбраната и Комисията по външна политика е заявил, че аз съм лъгал, когато съм казвал за цифри около военната мисия в Афганистан, която е пряко свързана с тази в Ирак.
Уважаеми господин Илчев, обръщам се към Вас и Ви казвам за осми пореден път, че производството на суров опиум в Афганистан, преди нашите войски да отидат там, беше 185 т. В момента е 6000 т по официални данни на Организацията на обединените нации. Това са фактите, господин Илчев, иска ли Ви се или не Ви се иска. Да, ние сме съучастници на наркокартелите там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Много е лошо, господин Христов, да губите повече време за инструктажи при ген. Петров, отколкото да стоите в самата комисия. Защото в тази комисия аз направих пространно изказване, съвсем малка част от което беше посветено на Вашия опит наистина да лъжете седем пъти от тази трибуна, че ние сме в Афганистан…
Сега внимавайте какво казах, има стенограми – никога не съм оспорвал нарастването на производството и нелегалния износ на опиум от Афганистан. Аз казах, че лъжете, когато приписвате това на българското участие там. Има стенограми и на изказванията от тази трибуна. Слава Богу, микрофоните работеха и там, и тук.
Вие многократно сте казвали, че нарастването на опиума е резултат от нашето присъствие там и сте питали защо сме там – за да нараства производството на опиум. Това е същото, както да питате: защо са екипите на ООН в Дарфур, след като все повече хора умират от глад?! Те са там, за да не умират хората от глад, но не са виновни, че не могат да спрат този процес. Това е същото, както да питате: защо Европа и модерният свят се опитват да ограничат пандемията от СПИН в Африка, а тя расте?! За съжаление има процеси, чиято вътрешна механика, чиято предистория и чийто натрупан исторически ресурс не дават възможност съвременният свят бързо да овладее, да пречупи тенденцията и както пишеше в една поема, да се възцари на Земята царството на справедливостта и хармонията.
Нито един от военнослужещите и от цивилните служители в Афганистан не съдейства за производството на опиум. Бедата е, че не може да го ограничи все още.
Между другото, този начин на изказване, който Вие използвате, е една косвена обида за цялата Българска армия. Аз тогава развих моята идея в присъствието на началника на Генералния щаб и помолих Министерството на отбраната малко по-активно да парира опитите да се приписват вини на българските Въоръжени сили, каквито те не носят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Христов, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Илчев, Вие, предполагам, добре сте запознат с понятието “причинно-следствена връзка”.
Цифрите, които Ви казах, са следните: 185 т преди окупацията на Афганистан, 6000 т – след намесата на Съединените американски щати, на НАТО и на България в този конфликт. (Шум и реплики в залата.) Повече от това не е нужно да Ви казвам. Вие би трябвало да сте интелигентен човек и да си извадите своите собствени изводи.
Ние практически сме се превърнали в съучастници на този наркотрафик, казвам го от тази трибуна. Още повече, че генералният секретар на НАТО заяви преди време, че наркотрафикът не е проблем, който касае НАТО.
Така ли беше, господин Илчев? Така е! Има го записано в масмедиите, може да отидете да го прочетете.
Има още един въпрос, който е изключително важен. Ще го поставя на вашето внимание, уважаеми колеги. Това е въпросът за възможните терористични действия срещу Република България, срещу наши цивилни и военни обекти на наша територия – вследствие от нашето участие във войната в Ирак. Така ли е, господин Илчев? Вие сам признахте тези неща преди време, в същите тези комисии. Защо сега мълчите?! Кажете го. Признайте си. Ще Ви олекне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Янко Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин вицепремиер, господин министър на отбраната, господин началник на Генералния щаб, уважаеми колеги! Аз ще изляза от емоционалния аспект на обществената тема и ще се постарая да ви запозная по-подробно с конкретни факти и аргументи, които дискутирахме на заседание на Комисията по отбрана и на Комисията по външните работи и които всъщност ни мотивираха да гласуваме за предложения законопроект и за проекта за решение.
Определено искам да подчертая, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи и законопроекта, и проекта за решение за разрешаване изпращането на български военен контингент по две основни причини.
Първата причина е, че ние винаги сме имали последователна политическа позиция, не само за приемането на България, но и за успешното интегриране на страната ни в евроатлантическите структури, а сега вече и в отбранителните структури на Европейския съюз. Това трябва да бъде израз и на наша последователна външна политика в това отношение.
Вторият момент е, че рисковете и ползите от всичко това, което бихме направили, подкрепяйки решението, водят до полза на позитивното ни отношение, а именно, че ползите са повече от рисковете за страната ни. Имам предвид следното.
Първо, споразумението, което се предлага за ратифициране между България и Съединените щати, всъщност е продължение на старото споразумение, което веднъж вече е ратифицирано от българския парламент. Удължава се само срокът за неговото действие.
Що се отнася до възможността за изпращане на военен контингент от 120 човека, там нещата са следните. Уважаеми колеги, ние изслушахме много подробни доклади. Тук подробно трябва да подчертая, че Министерството на отбраната и Генералният щаб се бяха подготвили изключително добре с подробна информация, която беше изнесена в Комисията по отбрана. Действително има рискове за нашия военен контингент, но те са изключително минимални. Зоната, където е разположен нашият военен контингент, се характеризира с ниско ниво на опасност. Прогнозите на служба “Военна информация” са, че това ниско ниво на опасност ще продължи във времето и няма да се промени до края на годината, което означава, че риск за нашия военен контингент има, но той не се различава по принцип от досегашния.
Ние зададохме конкретни въпроси, на които получихме отговор. Нашият контингент е обезпечен в обща и колективна система за сигурност, която действа на цялата територия на Ирак, и е в пряко взаимоотношение с всички останали военни сили, намиращи се на тази територия.
Освен това, уважаеми колеги, в момента в мисията на територията на Ирак участват точно 23 държави. Шестнадесет от тях, ако не се лъжа, са членове на НАТО, а останалите не са. Тези държави на този етап продължават участието си, което означава, че за нас би било изключително неразумно и изключителен израз на непоследователност и неконструктивност точно в този момент да изтеглим нашия военен контингент.
Освен това, уважаеми колеги, това, което е характерно и което не прозвуча до момента от трибуната, е, а и ще ви запозная с важен момент, който изслушахме в доклада на служба “Военна информация” – че ако в момента държавите изтеглят военните си контингенти от Ирак, това ще доведе до разпадането на Ирак като държава, оформяне евентуално на три зони на базата на религиозен принцип със силно противоречие и противоборство помежду си, което може да доведе до гражданска война и граждански сблъсъци.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): А Тони Блеър?!
ЯНКО ЯНКОВ: Ирак може да се превърне в зона на генериране на международен тероризъм с непредвидими последици за световния мир. Като имаме предвид, че по този въпрос има и санкция на Съвета за сигурност към Организацията на обединените нации, ние лично смятаме, че на този етап най-доброто решение за Ирак е оставането там на въоръжените сили и в частност на нашия контингент, който ние изпращаме.
Освен това, уважаеми колеги, правилно се задава въпросът какви са конкретните ползи за България освен военната полза от това, че нашите военни имат възможност да участват непосредствено в тази мисия за синхронизиране на своята подготовка и действия с колегите си от НАТО, освен другите ни конкретни ползи, които имаме. Уважаеми колеги народни представители, всъщност става ясно, че в Ирак е налице възход на икономиката по принцип (основно две провинции са тези, където има сериозни сблъсъци, жертви и размирици), че се създават възможности за реализиране на мащабни инфраструктурни проекти в момента, за които ние можем да проявим инициатива за участие. Смятам, че ние трябва да потърсим нашите ползи и в икономическа посока от участието ни в тези мисии.
Балансът и анализът, които се правят, на този етап са в полза за нашето участие в тази мисия. Затова, както казах, нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта и проекта за решение за изпращане на български военен контингент, което смятам, че е в пълно съответствие със стратегическите интереси на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Димитър Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Не знам защо днес имам чувството, че българското Народно събрание се превръща във функция на временното коалиционно ръководство. Какво правим днес тук?! Господин Кирчев се подмаза на Съединените американски щати и си тръгна оттук. Аз искам въпреки това да му кажа, че с подмазване на Щатите няма да застанем на равна нога с останалите народи.
Господин Илко Димитров, въобще не ме интересува колко много деца са се раждали сега в Ирак, след като изкуствената криза, която американските войски предизвикаха без решение на Съвета за сигурност, една незаконна война, досега е довела до над 1 милион цивилни жертви. Да не говорим, че мен лично ме интересува колко повече деца се раждат в България, а не в Ирак. Последната ми грижа е колко е естественият прираст в Ирак.
Само 8,5 млн. сме щели да изхарчим за последния контингент. Следващата година, когато пак дойде Коледа, президентът пак ще застане и ще се хвали, че е събрал 2 млн. лв. от обикновените българи като дарения за “Българската Коледа” от обикновените българи, от гърбовете на които вече са смъкнати 4-5 кожи заради вашето некадърно управление. А какво правим ние? Даваме 10 млн. или 8,5 млн., колкото ги е изчислила комисията, за един контингент в Ирак, от който ние нищо не печелим. Единствената възможност, която има да стане там нещо, е да загине още някой българин. Ами то ако загине още някой, ще станат три пъти повече отколкото са медицинските сестри в Либия, които толкова се опитваме всички ние да спасим. А пращаме други пак по арабския свят да загиват!
Били останали 23 страни в така наречената Коалиция на желаещите. И кои са тези страни? Страни като Панама и като Коста Рика, които нямат армия, но са в Коалиция на желаещите. Или страни като Мароко, която всъщност никога не е участвала в Коалицията на желаещите, но предложила – знаете ли какво? – да изпрати 5 хил. маймуни да обезвреждат пехотни мини. Ние това ли направихме? Само че изпратихме там български войници. И господин Кирчев – а, появихте се – ми говорите за сблъсък на цивилизации, че иракчаните били ниска цивилизация. Значи да ги избиваме, така ли? Те не са хора, това ли искате да ми кажете, господин Кирчев?
Искам освен това да напомня на лявата страна на залата. Господа депутати от БСП, вашата партия беше тази, която само преди няколко години организираше протести против тази война. Как стана така, че изведнъж врътнахте волана и влязохте да карате в насрещното движение, сменихте си изцяло позицията? Но този курс, който сте поели, искам да ви кажа, за да се замислите преди да натиснете копчето за гласуване, ви води към челен сблъсък с вашия електорат. Защото българският народ не желае български войници да участват във войни зад граница. Защото българският народ иска първо нашата държава да си оправим, пък после да мислим за интересите на Щатите в Далечния Изток.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Това е Близкия Изток.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Средния Изток.
А, между другото забравих да спомена, между държавите в коалицията била и Афганистан. Афганистан имала армия! Да, американската армия има Афганистан. Ами така е много лесно – да си превземем 4-5 страни за Щатите и ние да участваме с тях и след това Щатите да казват “ние сме в коалиция с Афганистан, с Ирак, с Кюрдистан, воюваме заедно, ние сме Коалиция на желаещите”.
България няма място в Ирак. Какво прави нашата рота, ситуирана в лагера “Ашраф”? Кой се намира в лагера “Ашраф”, уважаеми народни представители? Иранските муджихидини, които са врагове на режима на аятоласите, врагове на президента Ахмадинаджат, който се обявява постоянно за най-злия човек в света едва ли не. Защото Саддам Хюсеин го обесиха и трябва да има някой по-зъл от него сега, да му заеме мястото. И какво правим ние? Пазим враговете на най-злия терористичен режим едва ли не, както се обявява за такъв, да не ходят да се борят с него. Пазим терористите от терористите – това ли искате да ми кажете?
България не може да си позволи да изпрати още един контингент зад граница да брани чужди, американски интереси, петролните интереси на фамилия Буш. Както вече беше споменато, Обединеното Кралство, най-близкият съюзник на Съединените американски щати от 60 години назад, първа писта, както я нарича Джордж Оруел, може би не случайно, в своята книга “1984”, се подготвя да се изтегли от Ирак. И кой ще остане? България, последна писта! Последни зад гърба на американците. Или може би на американците зад нас. Не се знае точно как са наредени нещата.
Групата на “Атака” няма да подкрепи това решение, защото ние смятаме, че България няма място в чужди държави, да води чужди войни за чужди интереси. България трябва да поддържа политика на неутралитет в такива случаи и нейното име не може да бъде опетнявано, когато тя бъде намесвана и в продължение на години бъде държана в една незаконна война, започната без разрешение на Съвета за сигурност, срещу една държава, която никога не е сторила ни най-малко зло на България, срещу една държава, която никога не е убила нито един български гражданин. България не може да води война срещу тази държава, каквото е състоянието в момента. И този контингент не е хуманитарен контингент. Защото ако е така, значи пазачите тук в Централния софийски затвор са най-големите хуманитаристи в света.
Този контингент не трябва да замине и групата на “Атака” няма да подкрепи нито законопроекта за ратифициране на подмазваческата спогодба със Съединените американски щати, нито разрешението за изпращането на български войници зад граница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика? Няма.
Давам думата на народния представител Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Пропиляхме още един парламентарен ден, но поне беше интересно и предполагам, че и за нашите млади колеги горе на балкона също е интересно да научат примерно, че в Мароко имало 5 хил. маймуни, до ден днешен аз не знаех дали са чак толкова много.
Смятам, че нещата трябва да се поуспокоят, не трябва да се поставят на антиамериканска основа. Да са живи и здрави американците, аз съм убеден, че дружбата ни със Съединените щати е необходима на нашия народ “като слънцето и въздуха за всяко живо същество”. Но американците, като искат да си ходят там, да си ходят! Да си прегазват чужди страни, да си налагат своите порядки – то си е тяхна работа. Аз съм убеден, че демократизирането на Ирак върви с бързи темпове, както казаха нашите колеги тук, че Ирак ще бъде скоро демократизиран до последния иракчанин и ще настъпи един изключителен мир и покой в страната. Като имате предвид къде е най-мирно и най-спокойно – на гробищата.
Ние нямаме работа нито в Ирак, нито в Афганистан. Прав е господин Илчев, че не нашите 100-200 души в Афганистан са увеличили добива на суров опиум на 6100 тона, както е в отчета на ООН за тази година. Там ние сме като мухата на рога на бивола, която орала цял ден заедно с бивола. Обаче истината е, господин Илчев, че американската окупация на Афганистан докара това увеличение на добива. Защото това беше причината за рязкото увеличение на добива – окупацията на страната, 72% от обработваемите площи на Афганистан са засети с мак. И ако американците бяха приложили част от техните прекрасни химикали, които използваха във Виетнам навремето, щяха да ликвидират тези площи.
Аз съм против всякакво участие на български войски под българско знаме в мисии, далеч от Балканския полуостров – нито в Афганистан, нито в Ирак! Ако някакви войници искат наистина да отиват там, да отиват като наемници, има наемнически части. Без българското знаме! Между другото, те не научават нищо от чуждите войници, те отиват там като пазачи на затворници, не участват в никакви бойни действия, в които може да се научи нещо, това е пълна фантасмагория!
Освен това, ако ние трябва да учим нещо, не трябва да забравяме нашите велики военни традиции на генерал Владимир Вазов, на Георги Вазов, на Радко Димитриев, на хората, които биха и пребиха англичаните при Дойран. Това трябва да учим, не да се учим за пазачи на лагери и на всякакви маймуни, муджихидини и други подобни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Независимите народни представители изчерпиха полагащото им се по чл. 45 време, даже го надхвърлиха с последното изказване.
Давам думата на проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Президентът на Република България преди известно време в тази зала каза, че България никога не е изоставяла своите съюзници и затова не бива да се изтегля нито от Ирак, нито от Афганистан. Само че аз искам да ви напомня, че България е изоставяна винаги от своите съюзници – и в Първата световна война, и във Втората световна война, и в третата, наречена „студена”. Ние винаги сме верни на нашите съюзници и те винаги ни напускат. И сега ще стане така. Запомнете го това нещо! И ще трябва да отговаряте за това. Защото последиците ще бъдат тежки.
Петър Берон и Димитър Стоянов бяха прави – ние изобщо нямаме какво да правим там. Ние там нямаме никакви интереси. Ние нямаме работа да правим колониални войни и кръстоносни походи, защото българите никога не са ходили вън от страната си да раздават ум и разум на другите народи. Другите народи много добре знаят как да се управляват и те се управляват по този начин. Когато отидеш в друга страна и започнеш да налагаш своите принципи, започват да те бият, започват да те гонят и затова гинат толкова хора сега. Защото е нарушен основният принцип „Всекиму – своето”. Този принцип е нарушен. Затова в Ирак и в Афганистан ще загинат още много хора. Това е съвсем естествено. Но аз не бих искал да нося отговорност заедно с вас, защото заедно с вас за тези решения, които натрапвате тук, носят отговорност всички българи - вие, вашите деца и даже децата на тези, които не са съгласни с това. Вие затова през тези 16-17 години не проведохте нито един референдум точно по тези проблеми – нито за влизането в НАТО, нито за влизането в Европейския съюз, нито за американските бази, нито за участието ни в колониални войни. Затова един ден ще се отговаря. Аз много пъти съм посочвал как се е отговаряло след Първата световна война, след Втората световна война и сега пак ще се отговаря. Ще се отговаря! Дали ще бъде народен или някакъв друг съд, няма значение. Съдът на историята си е казал думата. Българите нямат работа там!
Чак сега се разбра защо Българската армия беше унищожена и тук е сътворен един окупационен корпус. Генерали, Генерален щаб!? Вие нямате армия, бе! Каква армия имате без авиация, без флот? Тази морска бабичка, която я закупихте от белгийците, я гръмне три пъти, я не гръмне! Засрамете се, бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Първа реплика – господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Днес направо ще се разплача от грижа към българите.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Недей, бе!
ХРИСТО КИРЧЕВ: Да, защото всеки става и казва колко е загрижен за българските интереси. Аз предлагам – ако можем да намалим катастрофите в България, защото годишно загиват хиляда човека. Ако можем да спрем убийствата на мафиотите, които се избиват помежду си – дребни и едри, и там няколкостотин заминават.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Защо да ги спираме?
ХРИСТО КИРЧЕВ: Така че България дава много повече жертви от вътрешни войни, отколкото да отиде и да застане на страната на цивилизования свят.
Защото, прав си, господин професоре, не може да се налага демокрацията на един народ, който не е дорасъл. Не можеш да кажеш на сунита: „Ти си демократ”, или на шиита: „Ти си републиканец”. Това е вярно, но да не стоим съпричастни към развитието на демократичните процеси в света... Защото там са много по-сложни нещата от нашите дребни български, махленски сметки.
Отворете си очите – ненапразно Америка отиде. Не отиде само заради Хали Бъртън и петрола. Те си държаха петрола. Малко си отворете очите! Има сега далеч по-сериозни геополитически интереси. Четете малко – има горе библиотека, има списания, а вие само шушу-мушу тук в залата на дребни клюки, не ви остава време да видите световните, бих казал, процеси и какво става с тях. Горе има достатъчно литература.
Тук са господин Калфин и господин министърът на отбраната – те ще ви дадат, прочетете и слушайте. Защото с това, дребното българско „сакън, да не ми се запали дувара”, затова сме на това дередже. Никой и никъде не ни зачита.
Какви били интересите на България там? Не са там интересите, но интересът е да стоим с демократичната общност. Двадесет и седем държави са се наредили. Е, сега, няма го и Фидел Кастро - съжалявам, господин Паунов. (Реплика на народния представител Александър Паунов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Ще те помоля, Христо, да не ме учиш на геополитика. С твоя любимец Хънтингтън се познавам лично. Имам зад гърба си над 150 заглавия точно по тези проблеми. Ела, ще ти там и списанието „Геополитика”, за да прочетеш малко и да разбереш, че тези оценки, които ти ги даваш, се споделят само с една част от световното общество.
Твоите демократични процеси, знаеш ли какво са? Твоите демократични процеси са грабене на чуждото богатство – отиване там, вземане на чуждия ресурс и закарването му еди къде си. Петролът е! Не го бяха осигурили при Саддам Хюсеин, защото той започна да сменя доларовите позиции с европозиции и това беше причината и излъга целия свят, че имали атомно оръжие! Глупости на търкалета! Обикновено с това се занимават.
Ще ти припомня един велик американски писател Марк Твен, който в своята биография има една част, която се казва „Ние, англосаксите”. Там е написано „Ние, англосаксите, когато искаме да имаме нещо, просто отиваме и си го взимаме”. Ето това е англосаксонизмът. Всички любители на англосаксонската култура поздравявам ето с тази реплика: „Ние, англосаксите, когато искаме нещо, отиваме и си го вземаме!”. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Юнал Лютфи – заместник-председател на Народното събрание.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Аз не смятам, че днес е един загубен ден за българския парламент. Напротив! В дебата, който се развива в тази пленарна зала, е добре да се чуят различни позиции на отделни политически партии по един изключително важен въпрос, който засяга нашата страна.
Става въпрос за следното, колеги. Аз внимателно следях изказванията, направени досега от трибуната на българския парламент – никой не подчерта, че има резолюция на Съвета за сигурност на ООН от 28 ноември 2006 г. На базата именно на това решение, на тази резолюция на Съвета за сигурност, уважаеми колеги, България решава да сключи или продължи споразумението си със Съединените американски щати за изпращането на българския контингент в Ирак и решението на българския парламент, с което Народното събрание да разреши да продължи участието на 120 души пехотна рота и 35 души подпомагащ контингент.
За какво иде реч, колеги? Много добре тук трябва да се подчертае следното. Режимът на Саддам, както всички го наричахме - един сатрапски, тоталитарен режим. Саддам беше осъден на смърт, заради геноцид на кюрди, които бяха изгорени от Северен Ирак. Ние свалихме режима. Цялата международна демократична общност и ние всички се обединихме около това. Сега пак трябва да споделим нашата отговорност, за да започне вторият етап – възстановяването и гарантирането на мира и сигурността на утрешен Ирак.
За това става дума. За това иде реч, уважаеми народни представители. Именно тук е мястото, където българският парламент трябва да реши дали да бъдем сред онези 23 държави, които участват със свои контингенти и които участват именно в тази мирна мисия за възстановяването, изграждането и гарантирането на мира и стабилността на Ирак. И тук искам дебело да подчертая, което е много важно, че ситуацията в Ирак от ден на ден се влошава - има атентати, всеки ден има атентати. Ние го знаем това и трябва да го заявим. Има убити цивилни, има убити цивилни, има убити американски войници, има и убити милиции на Ирак. Всички тези жертви се правят именно с тази благородна цел – да се гарантира мирът и стабилността на Ирак.
Знаете ли за какво още се прави? Борбите, жестоката конфронтация между шиити и сунити в Ирак на религиозна основа и всички тези противопоставяния на етническа основа с кюрдите крият голямата опасност за дезинтеграцията на териториалната цялост на Ирак. А вие знаете ли какво значи това? Ако утре Ирак бъде разделен на отделни автономии, не дай си Боже, на отделни суверенни държави, тази нестабилност ще генерира нестабилност и на Балканския полуостров. Тя ще генерира нестабилност в целия свят и в Европа. Нима ние не трябва да бъдем там, където трябва да гарантираме териториалната цялост на Ирак, който се бори да остане единна, цяла, независима суверенна територия с независимо управление, правителство, парламент и държавни институции? Тогава какво правим ние? За тези години иракските правителства и времето след избирането на Първото Велико Народно събрание, или както те го казват, Първото Учредително събрание на новия Ирак след Саддам, полагат усилия да изградят свои институции, да поемат отговорността за бъдещето на своята държава, на сигурността, стабилността и реда. Но явно, че ние заедно с международната общност трябва да подпомогнем тези усилия на иракския народ.
Затова смятам, без да казваме кой е проамериканец, кой е антиамериканец, кой кога, как е гласувал, дайте да бъдем част от онези усилия, които полага международната общност, и наистина да помогнем Ирак утре да бъде една спокойна, стабилна и просперираща държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата господин Димитър Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Аз правя тази реплика на господин агент Сидер, защото разбрах неговата голяма болка – че ако в Северен Ирак се появи кюрдска държава, това ще бъде изключително зле за кюрдските територии, които са на територията на днешна Турция. Това е голямата болка на господин Сидер – Юнал Лютфи.
Искам да Ви кажа, господин Лютфи, че преди американците да бомбардират Ирак, Ирак беше много спокойна и мирна държава. Те донесоха войната. И ако Саддам Хюсеин беше осъден на смърт за убийството на няколко десетки хора кюрди...
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС, от място): Хиляди, хиляди.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Няколко десетки хиляди, кой ще бъде съден за единия милион цивилни жертви, които са дадени досега във войната? Това вас не ви ли интересува? Цели семейства заличени и избити. Това е истинското престъпление срещу човечеството.
Всички вие говорите за чудесното икономическо развитие. Когато за първи път трябваше да се изпрати контингент, тук, в България, се чуваха всякакви хубави залъгалки как сме щели да участваме в неговото следвоенно развитие. Тук е господин вицепремиерът. Нека каже колко са българските фирми, които са получили досега проекти за развитие на Ирак и колко точно пари са получили тези фирми. Моля да отговорите, господин министър. Затова сте тук, а не да топлите креслото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В момента правите реплика на господин Юнал Лютфи, а не на министъра.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: То е свързано, господин председател.
Моля, заповядайте да кажете къде е развитието. Ако не в друго, поне коя българска фирма е получила проект за следвоенно развитие на Ирак, макар че тя, войната, въобще не е свършила и не й се вижда края, и никога няма да свърши. И ще се свърши така, както се свърши с други подобни войни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
С право на дуплика, ако желаете.
Имате думата, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, казахте за много неща и „за”, и „против”. Господин Кирчев смени посоката на дебата като каза, че трябвало да спрем катастрофите и избиването между гангстерите. Да, вярно е, но това е тема или форма на дебат в друг ден. Сега дебатираме дали наши войници трябва да напуснат българската граница и да идат на чужда територия, но, за съжаление, не като освободители, не като добродетели, също за съжаление. Те отиват като завоеватели.
Нека всеки един от нас да си припомни кога е бил в Чехия, в Македония и другите нам преди това братски страни. Все още във въздуха витаят думите „поробители”, „завоеватели”. Когато пък бяхме под другото голямо крило, така наречено Съветски съюз... (Реплика от заместник-председателя Петър Берон.)
И там витае това.
Но нека да помислим за днес – къде и с кой. Някой каза: „с Америка”. Аз, доколкото си спомням, България стана член на НАТО.
Уважаеми господа, нека да не бъркаме договора на НАТО 1951 г. с двустранния договор между Америка и България. Нека разделим тези две неща.
Америка. Не бих се съгласил аз, като военен човек, да воювам с такива хора като американците. Всички знаем как стара Европа създаде Америка – арестуваше и вместо да ги убива, ги пращаше в новите земи да завладяват под дулото на пистолета и пушката. Така се създаде така наречената американска демокрация. Това всички го знаете, колкото и неприятно да звучи. И тази американска демокрация, която на своята територия не е почувствала нито една война, не е почувствала трагедията, плача на майките, тази държава в момента се мъчи да ни вкарва във войни, които не са присъщи на българския народ.
Това е една държава, която е свикнала да налага така наречената военна демокрация – „Ти ще слушаш, аз ще ти казвам. Ако ли не, мисли му”. Това е американската демокрация. Кажете ми поне една точка в света, където тези наши „приятели” не са се намесили! В коя точка те не са нанесли такива унищожителни спомени за смърт, разрушение, икономическо ограбване? Ако ми кажете някъде, аз ще се съглася с вас.
Така че искам от тази трибуна и пред свидетелството на тези млади хора (показва към балкона, където са студенти по право от Софийския университет „Св. Климент Охридски”) да се срещнете сами със съвестта си и да натиснете бутона „против”. България няма работа в чужди земи. България няма работа да слугува на хора, които са яли нейния пердах, както каза господин Берон. Когато в Англия, в Лондон генерал Вазов е минавал, всички са казвали: „Това е българският генерал, генерал Вазов. Сведете всички знамена!” А ние не можем да ходим да слугуваме вече на тези, които сме били.
Гласувайте „против”! Това е най-чистото и доброто за България. (Единични ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри! Аз не мисля, че българската политика трябва да се прави на основата на антиамериканизъм или на основата на антирусизъм и т.н. Тя трябва да е пробългарска. Българската политика трябва да защитава българските интереси.
Още преди гласуването, при първите решения ние поставихме цял кръг проблеми, по които не виждаме мнозинството да взема отношение и не виждаме да забелязва дори зададените въпроси.
Първият кръг от проблеми, който в момента го чувам пресъздаден по доста странен начин от изказващите се от опозицията, е свързан с това кога България ще приеме документ, концепция или стратегия за участие на българските мисии в чужбина. Кога това ще мине през сериозен дебат в Народното събрание и тези решения няма да се вземат произволно от някого? Няма никакъв отговор по този въпрос. От решаването на тази тема зависят много от нещата, които смущават народните представители. Отговорност за това носи мнозинството и това е безспорно.
Вторият кръг въпроси, които ние поставихме, беше свързан с българските интереси. Има ли България интереси в Ирак? България е била в Ирак и е имала сериозни икономически интереси. Има много иракчани, които са обучени в България, получили са висше образование, заемат ключови места в иракската администрация. Има много други отношения, на които ние държим. Тези отношения бяха замразени и България понесе сериозни щети от налагането на ембаргото върху търговията с иракския петрол.
Елементарен беше въпросът, когато България ще помага на Ирак за неговото демократизиране, какво се прави, за да бъде обвързан този въпрос с постигането или с напредъка в реализацията на българските интереси? Има значително имущество на български фирми, което е национализирано от иракското правителство на Саддам Хюсеин, от управлението на Саддам Хюсеин и е време тези въпроси да бъдат поставени на вниманието, за да бъдат решени.
Много пъти ние питахме как и по каква процедура можем да защитим тези интереси пред американското командване или пред коалицията, в рамките на която участваме в Ирак? Няма отговор на нито един от тези въпроси, не е даден отговор досега. Аз обаче поставям тези въпроси отново и настоявам да им се даде отговор днес тук, защото не може дълго време обществото да остава в това положение.
Основното нещо, което обаче искам да кажа тук, което поражда у мен тревога, е обстоятелството, че докладите, които са изготвили двете комисии, изглеждат недостатъчно задълбочени и изглежда не отчитат промяната на обстановката, настъпила в последната една година.
Няма ясен отговор на следния въпрос: увеличени ли са рисковете за българския контингент или не са? Това е най-важният въпрос, който трябва да интересува Народното събрание. Има ли нарастване на рисковете за бойците и за офицерите, които ние сме изпратили в Ирак? Защото след малко с натискането на бутона всеки поема отговорност. Аз тук отговарям на господин Тодоров – ние, които гласуваме „за”, поемаме отговорността. Увеличени ли са рисковете или не? На този въпрос изобщо няма задълбочен отговор.
Вярно ли е и отчетено ли е, че е променено отношението на американския конгрес към тази операция? Вярно ли е? Какво означава това? Вярно ли е, обявени ли са и как се оценяват тези намерения на правителството на Великобритания да започне да съкращава своите контингенти? Вярно ли е това или не е? Как е отчетено като риск? Кой го отчита като риск изобщо? Вярно ли е, възможно ли е ситуацията в Ирак да стигне до разпадането на Ирак на три враждуващи части, сред които да попадне българският контингент? Това е много сериозен въпрос.
На тези въпроси нито Комисията по външна политика, нито Комисията по отбрана са се произнесли.
Удивлявам се защо господин Соломон Паси не застане тук и да каже пред колегите как се вижда това в светлината именно на международните отношения и в политическата основа на тази коалиция, за да се осветли народното представителство, защото одобрява хората, които отиват да изпълняват мисия, възложена им от българския парламент в последна сметка.
Има един момент, който остава незабелязан тук от изказващите се, и искам да обърна внимание и на него.
Първо, тази мисия отива на основата на едно споразумение с американското правителство, което обаче е за бойна единица за охрана в състав до рота. Може да е много по-малка единица от рота, може да е взвод, може да е някакво друго по-малко подразделение. Как е решено, че контингентът трябва да бъде от 155 души? Това не следва от споразумението с американското правителство. Това е решение, което аз специално не знам точно кой го е взел, не знам как се е появило.
Вторият въпрос е свързан с основата, на която правителството е опряло статута на българските военнослужещи. В предложението на Министерския съвет е казано, че статутът на българските военнослужещи е в съответствие със Заповед № 17 на временното коалиционно ръководство.
Искам да обърна внимание на народните представители, ако някой не е изчел внимателно текстовете, че тази заповед няма характер на споразумяване с българското правителство. Тоест нашият контингент там не е на основата на споразумение между двете държави – нещо, за което ние настоявахме. Ние настоявахме въпросът за участието на българските военнослужещи да бъде поставен пред иракското правителство и по някакъв начин да бъде решен политически въпросът за това присъствие. Тогава щеше да има значително повече възможности българската страна да постави и да дефинира своите интереси. Тази заповед на временното коалиционно ръководство, наричано вътре „правителство”, е нещо, което урежда само имунитета и освобождава от мита и данъци доставките на тези военнослужещи. В този смисъл няма политическа сериозна основа от изпращането на военния контингент – нещо, на което ние обърнахме внимание първия път, обръщам внимание и сега.
Виждам, че заместник министър-председателят ще вземе думата и искам да кажа следното пред всички народни представители. Аз съм гласувал за това споразумение, гласувал съм за отиване на тази мисия, но сега задавам тези въпроси с цялата отговорност и от отговора, който ще получа от председателя на Комисията по отбрана, ако реши да отговори, и от заместник министър-председателя и министър на външните работи, ще зависи дали ще гласувам „за” двете предложения, обединени в пакет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта и решението?
Господин Калфин, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, радвам се, че господин Костов постави тези въпроси преди малко, само че ще си позволя, господин Костов, малко да коригирам това, което попитахте. Вие попитахте къде зад граница България би трябвало да изпраща войски. Като слушах дебата от три часа днес, виждам, че голяма част от народните представители, които взеха думата сутринта, поставят въобще въпроса дали България трябва да изпраща войски зад граница. Много съжалявам, че в българския парламент все още не е получен отговор на този въпрос.
Тук чух много хора, които твърдят, че България трябва да се затвори под похлупак, Българската армия трябва да остане на границите на България и да не излиза никъде извън територията на страната. Това е изключително противоречие с цялостната военна доктрина, която има страната ни в момента, включително с участието ни в НАТО. Може би всички тези господа, които говориха по тази тема, ще си направят труда да отворят и да видят така наречените необвързани страни колко пари харчат за поддържане на армия, колко средства от брутния вътрешен продукт на страни като примерно Швейцария отиват за отбрана и след това да говорят за пенсионерите, за здравеопазването и за различни други социални проблеми. Страните, които не участват в колективна система за сигурност, в каквато участва България, плащат в пъти много повече за отбрана и тя е много по-малко ефективна, независимо дали на вас, господа, това нещо ви харесва или не.
А участието в международна система за сигурност и готовност означава български войници да участват във всички мисии на тази система за сигурност, включително и зад границите на България. И ако в парламента съществува едно цялостно разбиране, че този въпрос не е решен, може би действително тук за някои от шумноговорещите тази сутрин несериозни и популистки тези би трябвало да се проведе специален дебат, за да се обясни. Много е лесно и сигурно много популярно да кажеш: Българската армия ще стои в българските граници. Ще търсим ли тогава помощ, ако има заплаха за българските граници? От кого ще я търсим? Българската армия в такъв случай способна ли е да защити сама, без помощ всички заплахи от военни рискове в България, не само на границите, защото не са само на границите военните рискове и рисковете със сигурността или не може? Или тогава вие ще поемете отговорността, уважаеми господа, за всичко това, което би се случило, ако България няма стабилно изградена система за сигурност в страната? Популизмът иначе е изключително лесен и сигурно е приятно да се говори от тази трибуна, но е изключително несериозно и безотговорно.
Много от въпросите, които действително поставя господин Костов, имат нужда от обсъждане. Те бяха обсъждани, господин Костов, в Комисията по отбрана и в Комисията по външна политика. Там имаше много подробна информация, включително за развитие на политическите процеси, там беше ръководителят на Служба „Военно разузнаване”, бяха представители на Генералния щаб, представители на парламента и всички въпроси, които бяха поставени там, а те бяха точно тези, които Вие днес поставяте, бяха обсъдени и на тях беше отговорено.
Днес се чуха много неверни неща от тази трибуна. Госпожа Банкова сигурно чете статистиката за страните, които участват в Ирак.
Госпожо Банкова, ще Ви опресня това, което казахте, защото просто не е вярно. Десет страни – членки на Европейския съюз, участват в коалицията в Ирак. Деветдесет и седем процента от въоръжените сили в Ирак на многонационалните сили са от страни – членки на НАТО. Така че когато говорим кой точно участва в тази коалиция и с какви сили, би трябвало действително да четем добросъвестно статистиката. Да, това не е операция на НАТО, каквато е в Афганистан, но, пак казвам, 10 страни – членки на Европейския съюз участват и 97, даже малко повече от 97% от 148-те хиляди войници на многостранната коалиция са от страни – членки на НАТО.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Не всички участват с военни части!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Така че, ако говорим за статистика – това е статистиката и това е вярната статистика.
Много се говореше трябва ли да се отделят 8,5 млн. лв. от българския бюджет за тази мисия или те трябва да се дадат примерно за здравеопазване? На всички тези господа и госпожи, които развиха тази популистка теория, ще им кажа, че България е поела ангажимент и е отделила средства в размер на 2,6% от брутния национален продукт за отбрана и това е в рамките на средствата за отбрана. Разбира се, вие ако предложите да преразгледаме средствата за отбрана, които се отделят от бюджета и да ги похарчим за нещо друго, то тогава може да се постави този въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Вече сме го предложили.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Само че за ваша информация ще ви кажа, че при искането ви за силна и независима армия 2,6% няма да стигнат за нищо, те трябва да се утроят най-малкото. Така че, когато говорим за съдържателна и последователна политика, трябва да го имаме предвид. Това е мисия, в която България поема разходите в рамките на бюджета, отделян за отбрана. Това е мисия, която има много важни аспекти от гледна точка на подготовката на Българската армия.
Функциите на този контингент – миналата година беше по-трудна дискусията, защото действително не знаехме, тоест, в залата имаше много въпросителни, с какво точно ще се занимава. Сега вече имаме една година опит. Това нито е концентрационен лагер, нито е окупационна войска. Така че тези интересни думи, които бяха използвани тук, просто не са верни.
Участието на многонационалните сили се основава на Резолюция 1723 на Съвета за сигурност на ООН. Получаването на тези резолюция, която дава юридическата основа на присъствието на многонационалните сили, е въз основа на искане, направено от иракското правителство. Господин Костов, това е практиката за всички страни, които участват в многостранната коалиция. Няма двустранни договорености с иракското правителство. Има желание от иракското правителство и то не е от временно ръководство – в Ирак имаше избори, има избран парламент, коалиция, избрано правителство, което се обърна към ООН и поиска удължаване на мандата с още една година на многонационалните сили. Въз основа на това искане ООН прие Резолюция 1723.
А това споразумение, което имаме със Съединените американски щати, е за оказване на съдействие включително по логистичните въпроси, свързани с нашето участие. Участието ни там е по искане на избраното законно иракско правителство от избрания иракски парламент. Ще ви помоля да не свързвате началото на конфликта в Ирак, защото знаете много добре каква беше позицията на левицата в него, с мисиите, които изпълняват всички държави в момента, по действително даване на възможност за изграждане на демократични институции, които да поемат ръководството и управлението на страната.
За мисията, в която участват българските войници в Ашраф, за разлика сигурно от всички вас, които се изказахте, аз бях през м. декември и в Багдад, и в Ашраф заедно с министър-председателя. Имахме срещи с президента на Ирак, с министър-председателя, с председателя на Народното събрание, имахме срещи с нашите войници в Ашраф. Много добре познавам и отблизко, и отвътре ситуацията, включително политическата. В момента Ирак се намира в една изключително деликатна фаза. Там конфликтът между многонационалните сили и части на иракското население се превръща през последните месеци в междуетнически конфликт, в конфликт между сунити, шиити и кюрди, което създава нови рискове и заплахи за държавата. Процесът, който иракското правителство – това бяха и думите на иракския премиер пред нашия премиер, се опитва да започне, е да се обединят всички тези, които желаят различните етнически групи, изграждането на стабилен Ирак и да противопоставят не сунити на шиити, а умерени срещу екстремисти, независимо от коя етническа група идват. Точно това е смисълът на политическия процес, който тече в момента в Ирак. Това е смисълът на парламентарните дебати в Ирак, това е смисълът на усилията на правителството. Ако той успее, в такъв случай действително ще се получи едно мнозинство от различни етнически групи, което държи и е готово да поеме отговорността за развитието на страната и то ще се противопостави единно на всички екстремистки групи, пак казвам – независимо от кои етнически среди идват те.
Не говоря за успеха на тази стратегия, не говоря за успеха на този политически процес, но като държава, която е ангажирана с политическия процес в Ирак до този момент, точно сега според мен трябва да продължим този ангажимент и да дадем шанс на иракското ръководство действително да го направи.
Ние днес или вие днес вземаме решение за следващата година, за участието ни за една година. Това е военна операция извън страната, в която има рискове, има съответните военни рискове. В лагера “Ашраф”, където работят в момента нашите войници, рискът е относително нисък. Това се оценява и от военните специалисти. Но няма никой, който да каже, че няма риск при такава ситуация, няма риск при пътуването. Има риск дори при преместването до лагера “Ашраф”, има риск от избухване на голям конфликт в Ирак или в региона. Рискове има, те са реални. Но пак казвам, армия, която не е готова да поеме рискове включително по отношение на нашите партньорски взаимоотношения за солидарността, не може да очаква, че някой утре ще й помогне, когато тя трябва да защити целостта на държавата.
Би трябвало да сме наясно с рисковете. Мисля, че сме ги преценили внимателно. Те съществуват, има ги и няма как да ги подценяваме.
Много пъти се поставя въпросът за носене на отговорност, кой ще носи отговорност. Ще ви напомня, че участието в тази мисия, както и във всички мисии зад граница на българските войници е доброволно. Но ние, включително и правителството, и парламентът носим политическа отговорност. Така че когато говорим за солидарност с нашите партньори, за участие в мисии в чужбина, трябва да сме готови да поемем тази отговорност, колкото и да не им се иска на някои народни представители, които искат да могат да обясняват на всички: “Ето, аз гласувах „против”, и не нося никаква отговорност”. Това е лесната позиция, трудната е да се поема отговорност и действително тя да се защити не с празни приказки, не с популистки тези, а с реален ангажимент към Българската армия.
За съжаление, днес чух и много подигравателни думи за Българската армия. Толкова по-зле за вас, които ги говорите, защото Българската армия получава изключително висока оценка за участието си в различни мисии.
И пак ще ви кажа: ние не участваме навсякъде, където има чуждестранни мисии. Ограничили сме участието си. Действително е прав господин Костов, че това нещо трябва да се обсъди и в пленарната зала – точките, където смятаме, че бихме били полезни и които смятаме, че са в рамките на възможността за солидарността, която проявяваме.
В момента има 430 български военнослужещи зад граница. Преди около две години те бяха около 850. Ангажиментите, които сме поели към съюзниците ни в НАТО, които са дългосрочни, при сегашния състав на армията са те да бъдат около 1000. Вие предлагате да ги намалим на 280, ако не участваме в Ирак. Как тогава да обясним на нашите партньори, че ние сме лоялни в Ирак? Или да им обясним, както обяснява проф. Стоилов сега, да кажем: “Вие и без това ще ни предадете, затова ние няма да ви обръщаме внимание”. Това не е външна политика, която може да води една сериозна държава. Това не е политика за сигурност, която можем да си позволим да водим. (Шум и реплики от Коалиция “Атака” и от независимите народни представители.)
Аз ви предлагам при вземането на решението днес то да бъде изключително зряло, да оценим политическите процеси, които текат в Ирак, да оценим рисковете, които има там, да оценим съвместната работа и солидарността с нашите партньори в рамките на тази съвместна и колективна система за сигурност, в която работим, и да вземем решението действително на тази основа.
Пак ще повторя: българското правителство прави всичко възможно да съобразим типа на задачите, в които участваме, с реалните възможности и с минималните рискове, които се поемат, но рискове има.
Предлагам ви днес да подкрепите това решение. Уверявам ви, че преди да бъде предложено на парламента то е много внимателно премислено от правителството на основата на цялата информация, която имаме. Мислим, че това е решението, което България би трябвало да приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Много неща се казаха по време на днешния дебат, тъй като въпросът, който се дискутира, е изключително сериозен. Аз ще огранича своето изказване само по отношение на въпросите, които се отнасят до риска, за да имате възможност да прецените как да гласувате, както беше посочено от господин Костов. Ще говоря само по отношение на обстановката и въпросите, свързани с риска за нашия контингент.
Обстановката в Ирак се характеризира с висока степен на нестабилност и нарастващо насилие на религиозна основа, при което не е изключено да се стигне до гражданска война. Информацията, която ви представям, е актуална. Подобни действия могат да доведат до рязка промяна – от тенденция към постепенно влошаване да се стигне до ескалиране на напрежението с тежки хуманитарни и политически последици. В новата стратегия на Съединените щати за Ирак са заложени мерки за повишаване на сигурността главно в Багдад и провинция Анбар и създаване на условия за продължаване на политическия процес и икономическото възстановяване с привличане на допълнителна международна подкрепа.
Главните дестабилизиращи фактори остават религиозното противоборство и действията на антикоалиционните сили – местни и чуждестранни бойци, привърженици на бившия режим, радикални групи от шиитските милиции. Понастоящем дори най-незначителният инцидент се възприема като акт на религиозно насилие. Крайно ниско е нивото на сигурност в Багдад, Западен и Централен Ирак. На фона на ескалиращото напрежение в Ирак обстановката в провинция Диала, където се намира лагерът “Ашраф”, се запазва нестабилна. Продължава религиозното противопоставяне с цел установяване на контрол върху районите със смесено население. Засега нивото на рисковете и заплахите в Ашраф се оценяват като ниски за българските военнослужещи, а в провинцията – като значителни.
Сериозна опасност поражда вероятността лагерът да бъде подложен на минохвъргачен и ракетен обстрел. Възможни са и провокации от защитените лица във временния Център за събеседване и защита.
Анализът на процесите в Ирак показва, че понастоящем Многонационалните сили и особено тяхната численост остават главният стабилизиращ фактор в страната. Евентуалното им изтегляне в съкратени срокове може да предизвика разширяване на религиозно-етническия конфликт, засилване на сунитската съпротива срещу правителството, което ще има пагубни последствия за процеса на национално помирение. Постъпващата информация относно лагера “Ашраф” сочи, че Иран продължава да счита “Муджахидин-е-Халк” главно за политическа и в по-малка степен – за военна опасност за режима. На организацията се гледа като на един от източниците на антиирански настроения в Ирак и в Европа. Поради това е възможно при усложняване на обстановката лагерът да стане обект на диверсионно проникване, а в случай на военна операция срещу Иран – цел за поразяване. Тук изнасям цялата актуална информация към този момент, с която разполагаме.
Още веднъж да кажа: засега нивото на рискове и заплахи в Ашраф се оценява като ниско за българските военнослужещи.
Поставиха се въпроси, свързани с издръжката на български военнослужещ в чужбина в мисии, колко тя струва повече в сравнение с тук. Трябва да напомня, че с нашето участие там ние сме значително облекчени с ротата и националния поддържащ елемент, тъй като американската страна поема транспорта и цялата логистика. Ние там не купуваме допълнително въоръжение, което да оскъпява нашето участие с такива стойности, както в други мисии.
Много често се споменава за пример Великобритания. Само да кажа: Великобритания има повече от 7000 войници. Сигурно знаете, че те са разположени в южната част, в Басра, където положението е значително стабилизирано. То е и вследствие на усилията на самата Великобритания, Многонационалните сили и усилията на Иракските сили за сигурност. Да не говорим, че до края на следващата година тя не смята да изтегли напълно своите военнослужещи.
Искам отново да напомня, че това не е операция на НАТО, това е многонационална коалиция на желаещите. Има обаче и операция на НАТО. Това е тренировъчната мисия, която провеждат 13 държави от НАТО за обучение и подготовка на силите за сигурност в Ирак.
Уважаеми колеги, няма да ви отнемам повече време. Искам само да кажа, че вашата подкрепа за продължаване на българското участие в Ирак ще бъде един израз на сериозната външна политика, която България води през последните години, и ще бъде една оценка за възможностите на българските Въоръжени сили. Благодаря ви.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямате право, господин Тодоров. Времето за независимите народни представители е изчерпано, процедурата влиза във времето.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате 30 секунди.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин председателю, предвид изключителната важност на решението, което предстои да вземем за изпращане на български войници зад граница, правя процедурно предложение гласуването да стане по реда, предвиден в чл. 53, ал. 2, т. 3 със ставане от място и казване “да”, “не” или “въздържал се” поименно за всички народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението за поименно гласуване по т. 3 или за тайно гласуване, в конкретния случай със ставане се прави от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група.
Господин Стоянов, кажете от името на кого го правите, за да преценим въобще дали е допустимо това или не.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, заповядайте, имате 15 секунди.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми господин председател, от името на парламентарната група, предвид високата степен на отговорността, която имаме, искаме поименно гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Направено е процедурно предложение от името на Парламентарната група “Атака” по чл. 53, ал. 2, т. 3 – гласуването да стане явно със ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне с “да”, “не” и “въздържал се”.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 26, против 103, въздържали се 31.
Процедурното предложение не се приема.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно продължаване участието на българския военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” в Ирак.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 149, против 20, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, “Атака” е предвидима и последователна политическа сила. До този момент от нейното пребиваване в Народното събрание, по време на нейното присъствие, така ще бъде и занапред, ние винаги сме изпълнявали своите предизборни обещания за разлика от други политически сили. С това гласуване ние заставаме отново на основата и на базата на своите 20 принципа, с които влезнахме в 40-ото Народно събрание.
С това гласуване “Атака” преутвърждава своята позиция против порочната и предателска за националните интереси практика да бъдат изпращани български военни части и български военни сили в чужбина, зад граница. Ние многократно сме заявявали заявяваме и сега, че Българската армия се превръща в жандармерийска част, която да бъде изпращана в горещите точки на света без това да има каквото и да е с българския национален интерес.
Всички вие, съжаляваме, че това не стана с поименно гласуване, поехте още веднъж своята отговорност и управляващи, и опозиция, с изключение на няколко души независими народни представители и отделни единици от БСП. И тази отговорност мисля, че е много тежка. Тепърва ще става ясно на българския народ за вашето предателско поведение. Участието в Ирак оттук нататък ще става все по-тежко и непосилно бреме за участниците в Ирак на така наречената коалиция на желаещите. И оттук нататък, дано да не стане така България да остане последната страна, заедно със Съединените щати, пък и след Съединените щати, която ще върне контингента си в страната си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Ангел Найденов за процедура.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моето процедурно предложение е да гласуваме Законопроекта за ратифициране на споразумението и на второ четене. Основание за това, господин председателю, господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители, ми дава солидното мнозинство, с което беше подкрепен законопроектът за ратифициране на първо четене. Междупрочем искам да кажа, че това солидно мнозинство опровергава внушенията, които се правеха и по време на дискусията, в това число и с обясненията на отрицателния вот. И смея да подчертая, че аз, а вероятно и всички останали, които са подкрепили законопроекта, нямаме усещането, че извършваме предателство.
Има няколко основни посоки на разсъждения, които подкрепят гласуването “за” законопроекта, впоследствие, нямам съмнение да кажа, и проекта за решение за продължаване на мисията: правната рамка, която се определя от резолюция на Съвета за сигурност, от предложения от американска страна и съответно от изразеното желание от страна на иракското правителство; военнотехническата гледна точка, която определя задачата като изпълнима за българския военен контингент. Аз не виждам нищо срамно в това да се говори за изграждането на нови, в това число военно-полицейски способности или охранителни способности на българските военнослужещи.
Трето, разбира се, финансовата гледна точка, която определя, че това е едно поносимо и далеч не толкова огромно финансово натоварване, за което се говори. Междупрочем около 115 милиона са всички средства, които България е изразходвала в операциите в Ирак, откакто участваме в Ирак. Тези аргументи ми дават основание още веднъж да предложа законопроектът да бъде гледан на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение има ли?
Народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Правя обратното процедурно предложение и ще ви кажа защо.
Преди малко от военния министър господин Веселин Близнаков чухме, че операцията е изключително рискова, че при евентуален конфликт с Иран лагерът ще бъде военна цел – той се изрази така, тоест ще бъде изтрит от лицето на Земята. Говорщ се за ред други рискове. Аз предлагам в НДСВ да се съберат и да уточнят рискова ли е тази операция, увеличават ли се рисковете в Ирак, влошава ли се ситуацията или пък, както твърди господин Илко Димитров, тя се подобрява, раждаемостта нараства и т.н.? Просто нека в НДСВ да се уточнят коя е истината.
Колкото до господин Найденов, нека бъде така добър. Преди една година той заяви, че за тези мисии в чужбина са дадени 350 милиона. Сега изведнъж в Ирак стават 115 милиона.
Господин Найденов, нещо не се връзват сметките.
Колеги, моля, обяснете ми, мисиите в чужбина по-важни ли са от проблемите на българските пенсионери и на българското здравеопазване? Ето това е въпросът, който ние трябва да разискваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, процедурата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Правя обратно процедурно предложение. Нека да се отложи второто гласуване, нека господата от НДСВ се разберат увеличават ли се рисковете в Ирак или намаляват и тогава да седнем да разискваме проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 167 народни представители: за 152, против 13, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Найденов, докладвайте законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно продължаване участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” в Ирак
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно продължаване участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” в Ирак, сключено на 2 февруари 2007 г. чрез размяна на ноти.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, имате думата по текста. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 164 народни представители: за 145, против 18, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене. (Народният представител Стела Банкова иска думата от място.)
Госпожо Банкова, Вие сте се изказвали и нямате право да обосновете отрицателен вот. Вижте правилника.
Преминаваме към проекта за решение.
Господин Найденов, моля да уточним следното: когато изложихте доклада на водената от Вас комисия, разбира се, заедно с Комисията по външна политика, прочетохте решение. Това решение абсолютно същото ли е с това, което Министерският съвет е внесъл или влагате нещо друго?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Практически сте прочели проекта за решение, внесен от Министерския съвет. Така ли е? Някой казва “не”.
Прочетете текста, за да няма после спорове.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Решението, което прочетох в становище на двете комисии, е същото, което е предложил Министерският съвет, но за коректност ще го изчета още веднъж:
“РЕШЕНИЕ
за разрешаване изпращането на български военен контингент за продължаване участието в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” в Ирак
На основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България реши:
Разрешава изпращането на български военен контингент в състав до 155 военнослужещи, от които рота за охрана до 120 военнослужещи и национален поддържащ елемент до 35 военнослужещи, с личното си оръжие за продължаване участието в охраната на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” като част от Многонационалните коалиционни сили в Ирак в съответствие с Резолюция № 1723 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, както и със съответните последващи резолюции на Съвета за сигурност на ООН за срок до 31 март 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте решението, което ни се предлага.
Гласували 164 народни представители: за 146, против 17, въздържал се 1.
Решението е прието.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, решенията се приемат на едно четене. (Народният представител Стела Банкова иска думата от място.)
Госпожо Банкова, двете точки се обсъждаха едновременно. Вие сте се изказали. След като веднъж един народен представител е взел отношение по разглеждания законопроект или акт, няма право на отрицателен вот. Колко пъти да Ви го казвам?
Преминаваме към точка трета от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ФИНАНСОВ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ “ПОДОБРЕНИЯ ВЪВ ВОДНИЯ ЦИКЪЛ”, ВКЛЮЧВАЩ ИНТЕГРИРАНИ ПРОЕКТИ ЗА ВОДИТЕ НА ГРАД СОФИЯ И НА ГРАД СЛИВЕН – ФАЗА 1.
Господин Божинов, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, предлагам да бъдат допуснати в залата следните отговорни държавни служители: Люцкан Далакчиев - заместник-председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и двамата заместник-министри на Министерството на околната среда и водите – господин Йордан Дардов и господин Чавдар Георгиев.
Моля да предложите процедурното предложение да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласувайте, уважаеми народни представители, защото в противен случай ще бъда принуден да закрия заседанието.
Гласували 127 народни представители: за 124, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. (Шум и реплики в залата.)
Имате думата, господин Стоянов, за да видим какво ще ни прочетете.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин председател, в чл. 55, ал. 1, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание пише: “Времето за гласуване по чл. 53, ал. 2, т. 1 е до 1 минута, но не по-малко от 15 секунди”.
Когато на часовника на електронното табло беше изписано 1 минута, тоест когато трябва да бъде прекратено гласуването според разпоредбите на правилника, на брой гласувани имаше изписано числото 114 народни представители. Очевидно е, че според разпоредбите на правилника това гласуване беше извършено без кворум. Или трябва да повторите гласуването, или да изпълните заканата си и да прекратите заседанието, поради липса на кворум, защото е очевидно, че лимитът беше прескочен с гласуване с чужди карти. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можах да разбера процедурата. Разбирам я като предложение за прегласуване. (Реплики.)
Добре, но времето е указателно, не е задължително…
Моля да гласувате процедурното предложение, направено от народния представител Георги Божинов.
Гласували 131 народни представители: за 130, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Виждам, че за този Проект за решение за водите на София и на Сливен, не ми е известно защо, но първо е записана Комисията по бюджет и финанси.
Господин Йовков, заповядайте, за да докладвате становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЙОВКО ЙОВКОВ: Благодаря, господин председател.
Може би този доклад трябваше да бъде представен от народен представител от Сливен или от София, но аз ще имам тази чест. Благодаря още веднъж.
“ДОКЛАД
по Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “Подобрения във водния цикъл”, включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1, № 702-03-1, внесен от Министерския съвет на 03.01.2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 18 януари 2007 г. беше разгледан Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “Подобрения във водния цикъл”, включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1.
От името на вносителя на заседанието присъстваха господин Атанас Костадинов, заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Шинка Маринова, директор на Дирекция “Фондове на Европейския съюз за околната среда” и господин Стефан Сотиров, началник на отдел “Европейски финансови институции” към Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Костадинов.
Проектът “Подобрения във водния цикъл” е бил предвиден за финансиране с държавен заем, включен в Приложение № 9 към § 17, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. на обща сума 33 млн. 736 хил. 672 евро. В тази сума на заема са били включени за финансиране водната инфраструктура на градовете София, Сливен, Враца и Габрово.
На 14 септември 2005 г. от Европейската комисия е получено писмо с предложение за разделяне на проекта “Подобрения във водния цикъл” на две фази. На 1 декември 2005 г. е подписан Финансов меморандум в Брюксел, а на 11 януари 2006 г. в Република България, за първата фаза на проекта. Фаза 2 е отложена за финансиране през 2007 г. от структурните фондове и Кохезионния фонд.
През 2006 г. са подготвени проектите само за гр. София и за гр. Сливен, като проектът за гр. Сливен е разделен на две фази – първата за 2006 г., и втората – за 2007 г. Проектът “Подобрения във водния цикъл” на гр. Сливен – фаза 2 и градовете Враца и Габрово с обща сума на заема 12 млн. 161 хил. 922 евро е включен в Преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г., Приложение № 9 към § 18, ал. 1.
Проектът “Подобрения във водния цикъл” е част от Националната стратегия по околна среда, подготвен чрез техническа помощ, предоставена по Финансов меморандум по програма ИСПА – за проекти от водния сектор и сектор за управление на отпадъците за финансиране по ИСПА и Кохезионния фонд.
Интегрираният проект за водите на София включва подобрение във ВиК-мрежата на града, реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води, строителство на пречиствателна станция за питейни води и проектно проучване, подготвено от международна консултантска компания в сътрудничество с общината и ВиК-дружеството.
Проектът за гр. Сливен включва подобрение във ВиК-мрежата на града и реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води, както и на предпроектно проучване, подготвено от международна консултантска компания в сътрудничество с общината и ВиК-дружеството.
Проектът на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “Подобрения във водния цикъл”, включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1, е на стойност 11 млн. 955 хил. евро.
Финансовата схема на проектите, които ще бъдат съфинансирани от първия транш на заема е следната:
- интегриран проект за водите на гр. София – ИСПА 75%, Европейска инвестиционна банка 15% и държавен бюджет 10%;
- интегриран проект за водите на гр. Сливен, фаза 1 – ИСПА 75%, Европейска инвестиционна банка 15% и държавен бюджет 10%.
Финансовите условия на договора с Европейската инвестиционна банка за финансиране на посочените проекти са, както следва: срок на заема – 24 години; гратисен период – 5 години, до 2011 г.; лихвен процент – конкретният лихвен процент ще бъде калкулиран по време на усвояването; погасяване на заема – от 10 март 2012 г. до 10 септември 2030 г.
След приключване на представянето се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 6 гласа “за”, 2 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проекта за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “Подобрения във водния цикъл”, включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1, № 702-03-1, внесен от Министерския съвет на 03.01.2007 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Йовков.
Давам думата на председателя на Комисията по околната среда и водите господин Георги Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “Подобрения във водния цикъл”, включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1, № 702-03-1, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “Подобрения във водния цикъл”, включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1.
В заседанието на комисията взеха участие господин Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, господин Григор Василев – началник сектор “Нормативна дейност” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, господин Стефан Сотиров – началник отдел “Европейски финансови институции” в Министерството на финансите, господин Тодор Модев – областен управител на гр. София, и господин Данаил Петров – заместник-кмет на община Сливен.
Представител на вносителя запозна членовете на комисията за необходимостта от реализирането на такива проекти във водния сектор. Българското законодателство в сектор “Качество на водите” е хармонизирано с правото на Европейския съюз. Това са законови и подзаконови нормативни актове, въвеждащи основните изисквания на европейското законодателство и стандарти в сектора. Водите са една от най-пълно регулираните области от законодателството на Европейския съюз в областта на околната среда, включително и водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.
Проектът “Подобрения във водния цикъл” е част от Националната стратегия по околна среда и плана за действие към нея на Министерството на околната среда и водите и е подготвен с техническа помощ, предоставена по Финансов меморандум по програмата ИСПА.
С реализирането на тези проекти ще се осигури необходимото качество на питейните води в съответствие с националните и европейските стандарти, подобряване нивото на предоставените водоснабдителни услуги на потребителите и намаляване на експлоатационните разходи при водоснабдяване. Цели се още осигуряване спазването на емисионните норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води.
През 2005 г. пред Европейската комисия бяха представени мерки за подобряване на водния сектор на градовете София, Габрово, Сливен, Враца и Русе, финансирани от програмата ИСПА. Следвайки препоръките на Европейската комисия, България използва международните финансови институции за съфинансиране на проекти от ИСПА. Министерството на околната среда и водите внесе искане в Министерския съвет за държавен заем от Европейската инвестиционна банка, представляващ 15% от стойността на инвестиционните проекти. По тази схема Европейската комисия одобри само молбите за гр. София и гр. Сливен – фаза 1, като осигурява безвъзмездна помощ по програма ИСПА на Европейския съюз, равняваща се на 75% от стойността на проектите. Държавният бюджет ще осигури 10% от общата стойност, а 15-те процента, които са необходими, се гарантират със заема, който е предмет на това споразумение.
Проектът на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “Подобрения във водния цикъл”, включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1, има обща стойност 11 млн. 955 хил. евро, тоест това са 15-те процента от проекта.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите прие следното становище:
Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме проекта за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проектите за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1, № 702-03-1, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2007 г.
Становището беше прието единодушно.”
Уважаеми господин председател, това е писменото становище, но протоколът от това много съдържателно обсъждане е повече от 50 страници. Аз ще си позволя да информирам народните представители само за някои от най-важните въпроси, които бяха поставени пред представителите на правителството и по които им беше поръчано да имат ясно отношение по време на воденето на преговорите с мандата, който днес им даваме, и когато тук се върне за одобряване ратифицираното споразумение, да има ясен и категоричен отговор. Кои са тези въпроси?
Първият въпрос е дали инвестиционните мерки, които са предвидени за двата града и особено за София, се припокриват в някаква каквато и да е степен с инвестиционната програма и ангажиментите, поети от концесионера “Софийска вода”?
И второ, за тези инвестиционни мерки, които ще изредя след малко, какво е дадено като съфинансиране от държавата и общината, какво е изградено по тези мерки, каква е оценката за това, което остава, колко от предвидените средства ще отидат за завършването на тези обекти?
Искам да ги прочета за гр. София, защото непрекъснато се говори, че правителството ощетява София, че правителството нищо не дава за София.
В този интегриран проект влизат следните инвестиционни мерки: дубльор на ляв владайски колектор; левият владайски главен колектор; главният колектор в Банкя; помпена станция за отпадни води – гр. Нови Искър, и напорен тръбопровод; главният колектор по бул. “Бъкстон”; десният перловски главен колектор; пречиствателна станция за питейни води “Бели Искър”; десен слатински главен колектор; подмяна на напорния тръбопровод от резервоар за питейни води – Драгалевци; реконструкция на първичните и вторични утаители на пречиствателна станция за отпадни води “Кубратово”; изграждане на третото стъпало на пречиствателна станция за отпадни води “Кубратово”; рехабилитация на рилския водопровод, както и средствата, необходими за техническата помощ при изпълнението на проекта и техническата помощ за строителния надзор. Общо инвестиционните разходи, предвидени по Финансовия меморандум, са 58 млн. и 500 хил. евро.
Няма да изреждам инвестиционните проекти на гр. Сливен, въпреки че в самата дискусия бяха поставени много съществени въпроси – че тежестта на изразходваните средства и на одобрените инвестиционни проекти е към строителство и изграждане на канализационната система в две разклонения, съответно от 9,7 и 15,5 км реконструкция на пречиствателната станция, техническа помощ и строителен надзор, а няма предвидени средства. Те ще бъдат вероятно във втората фаза, която ще се реализира по кохезионните фондове, но няма предвидени проекти за истинско водоснабдяване в централната част на Сливен, където са главните проблеми.
Уважаеми господин председател, искам да подчертая още един път, че народните представители подкрепиха този проект за решение с ясното съзнание, че това са необходими и важни за страната проекти, че правителството подкрепя общините в София и Сливен и че прави един голям жест, като извежда тези проекти на първо място от цялата група проекти, които са представени пред програмата ИСПА, а по-късно ще бъдат поддържани по кохезионните фондове, които страната ще реализира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата председателят на Комисията по външната политика господин Паси.
Господин Паси, моля да изразите становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председателю.
Становището на Комисията по външната политика е следното:
“Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, и чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да приеме решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “Подобрения във водния цикъл”, включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1, на обща стойност 11 млн. 955 хил. евро.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная със становището на Демократи за силна България по този проект за решение.
Ще започна с това, че ние винаги и категорично сме подкрепяли необходимостта от решителни мерки за подобряване на управлението на водите в България, за осигуряване на качествено водоснабдяване, пречистване на питейните води, осигуряване ефективното използване на питейните води, канализацията и пречистването на отпадните води.
Многократно сме сигнализирали, че инвестициите в тази сфера са оскъдни, че проектите се бавят с години, че всъщност няма никакъв напредък по изпълнението на задълженията, които сме поели в преговорния процес за членството ни в Европейския съюз. А тези задължения са конкретни, свързани са с определени срокове, с определен брой пречиствателни станции, с определени количествени задължения както по отношение на питейните води, така и по отношение на канализацията и отпадните води.
За съжаление сме сигнализирали и за нашето безпокойство, че поради сериозното забавяне на инвестициите в този процес на управлението и усвояването на средствата по програма ИСПА ние няма да изпълним своите задължения в сроковете, в които сме поели ангажимент.
Още веднъж ще напомня, че относителният дял на усвоените средства досега по програмата ИСПА за тази цел са някъде около 15%, което показва едно огромно изоставане в усвояването на тези средства. Подчертавам, че с особено внимание тези проблеми трябва да се решават в такива големи градове, какъвто е София и, разбира се, Сливен със своите проблеми. Така че от гледна точка на общата политика в областта на управлението на водите ние категорично подкрепяме проекта.
В същото време смятаме, че за решаването на проблемите в градовете София и Сливен е абсолютно нецелесъобразно да се взима заем. Ние сме против взимането на този заем в мизерния размер от 12 млн. евро, пари, които сме в състояние да осигурим от бюджета, пари, които можем да осигурим и от нормалния бюджет на страната, и от излишъка. Многократно през последните години бяха изразходвани огромни средства за чешмички, за къщички на баба Яга, за ненужни обекти и няма никакво оправдание да вземаме 12 млн. евро – това са 24 млн. лв. заем – и да товарим бъдещите поколения с плащането на един заем, който правителството е длъжно да осигури от бюджетния ресурс. Този заем ще се изплаща чрез цената на водата на двете общини, което също е неприемливо за нас. Ние смятаме, че сумата, която трябва да се осигури като съфинансиране за реализацията на тези обекти, трябва задължително да се осигури от бюджета. Има възможност за това, България разполага с необходимите средства за реализацията на двата проекта. Затова ние ще гласуваме срещу този заем.
Още веднъж подчертавам, че категорично смятаме, че изпълнението на проекта трябва да се ускори, но със съфинансиране от бюджетни средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата господин Паси за процедура.
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, тъй като виждам, че времето напредва и е малко вероятно да преминем целия дневен ред, правя процедурно предложение да изтеглим т. 5 от дневния ред малко по-напред, за да можем да я приключим в рамките на днешния ден. Много ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма как да я изтеглим напред, а трябва да започнем с нея. Да прекратим разискванията по тази точка и да преминем към точка пета – това е смисълът на Вашето предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 126 народни представители: за 70, против 3, въздържали се 58.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛЯРНА ГОДИНА.
Господин Паси, моля да докладвате декларацията.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председателю.
“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Четиридесетото Народно събрание във връзка с отбелязването
на Международната полярна година
Четиридесетото Народно събрание на Република България, като отбелязва началото на Международната полярна година от 1 март 2007 г. до 1 март 2008 г., която се провежда веднъж на 50 години, като отчита че полярните региони Арктика и Антарктика са неделима част от нашата планета и крият уникална информация за най-далечното ни минало и неразкрити възможности за бъдещето на земята, че ролята им за формирането на климата е огромна, като припомня, че България е уважавана полярна нация, постоянна консултативна страна по Антарктическия договор и поддържа научна станция на Ледения континент,
ДЕКЛАРИРА:
1. Приветства действията и инициативите на Европейския парламент, свързани с начертаването на конкретни мерки срещу климатичните изменения.
2. Подчертава, че глобалното затопляне е основен проблем на човечеството и може да бъде изследвано най-добре на Южния полюс.
3. Подкрепя инициативата на световната общественост и Европейския съюз, българските учени и полярници за изпълнението на техните международни проекти и за развитието на българската полярна база “Свети Климент Охридски” на остров Ливингстън.”
Това е декларацията, която сме внесли заедно с госпожа Анелия Мингова и господин Михаил Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители по текста на декларацията, внесена от Соломон Паси, Анелия Мингова и Михаил Миков.
Има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте. Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Декларацията е приета.
Съобщения:
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание днес от 16,00 ч.
Комисията по земеделие и гори ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще заседава утре, четвъртък, от 15,00 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание утре от 14,30 ч.
Комисията за борба с корупцията ще проведе заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес от 15,00 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по отбрана ще проведе заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание утре от 14,30 ч.
Закривам заседанието. Ще продължим утре от 9,00 ч. (Звъни)
(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Петя Гегова
Светослав Малинов