Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 28 февруари 2007 г.
Открито в 9,02 ч.
28/02/2007

    Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
    Секретари: Метин Сюлейманов и Десислав Чуколов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
    Уважаеми народни представители, преди всичко предстои да приемем програмата за работата ни през тази седмица. Позволете да ви представя проекта, съгласуван току-що на заседанието на Председателския съвет.

    „Проект
    ПРОГРАМА
    за работата на Народното събрание за
    28 февруари – 2 март 2007 г.

    1. Разисквания по проект за Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България. Вносители са Димитър Камбуров и група народни представители.
    2. Гласуване по проект за Решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България.”
    Има се предвид тази точка да бъде поставена на дневен ред на 2 март 2007 г., петък, от 9,00 ч., в началото на пленарното заседание.
    „3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители са Радослав Илиевски и група народни представители.
    4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители са Георги Божинов и Борислав Китов.
    5. Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – Автомагистрала „Тракия”). Вносител е Министерският съвет.
    6. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., и придружаващите я актове. Вносител е Министерският съвет.
    7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители. Вносител е Министерският съвет.
    8. Първо четене на Законопроекта за почвите. Вносител е Министерският съвет.
    9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република Българи. Вносител е Министерският съвет.
    10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите. Вносител е Министерският съвет.
    11. Парламентарен контрол.”
    Моля, гласувайте този проект на програма.
    Гласували 157 народни представители: за 153, против 1, въздържали се 3.
    Програмата е приета.
    Предложенията по различните норми от Конституцията и от правилника, позволяващи предлагането на допълнителни точки:
    Предложение от Парламентарната група на Демократи за силна България за изслушване председателя на Комисията по незаконно придобито имущество във връзка с разкритите измами по Програма САПАРД.
    Кой ще направи предложението? Ако няма обосновка, ще го подложа на гласуване.
    Ако трябва, ще го прочета изцяло, тъй като не беше обосновано:
    „Да се проведе изслушване на председателя на Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, за изпълнение на задълженията на Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
    Напоследък особен обществен интерес предизвикват и разкритите крупни финансови измами със средства по Програма САПАРД, което представлява основание за намеса на комисията и предприемане на действия за отнемане на имуществото в полза на държавата.”
    Господин Костов вече желае да обоснове това предложение.
    Имате думата, господин Костов.
    ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги народни представители, предложението е свързано със следното ново обстоятелство, което се появи, в сравнение с миналата седмица. На наше запитване в прокуратурата ни беше дадена информация, че прокуратурата, при първите си действия по задържане, е инициирала с писмо специалната комисия на господин Стоян Кушлев с предложение да наложи обезпечителни мерки. Точно това е причината, поради която ние предлагаме председателят на комисията да дойде и да докладва, тъй като той е компетентен да наложи съответните обезпечителни мерки.
    Вие знаете, че прокуратурата е наложила мерки до 60 000 лв., докато щетите, които могат да паднат върху държавния бюджет, са за 7,5 млн. евро. Така че сега е моментът да се види дали тази комисия въобще е в състояние да изпълнява правомощията, дадени й от закона, дали е предприела каквото и да било във връзка със защита на обществения интерес.
    Затова ви призовавам да гласувате. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
    Подлагам на гласуване направеното предложение.
    Гласували 154 народни представители: за 45, против 47, въздържали се 62.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е от народния представител Минчо Христов за проект за Решение по промени в Кодекса за социално осигуряване.
    Заповядайте, господин Христов.
    МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, предлагам в дневния ред да влезе точка за промени в Кодекса за социално осигуряване, които да внесат следните основни промени относно формирането на пенсиите в България.
    Първо, отмяна на точковата система.
    Второ, незабавно преизчисляване на всички пенсии въз основа на средномесечния осигурителен доход от 2006 г.
    Вие знаете за драстичната разлика между пенсиите преди и след 2000 г. Тази точка цели именно премахването на тази несправедливост.
    Трето, осъвременяване на всички пенсии в началото на всяка година според годишната инфлация от предходната.
    Четвърто, относителната тежест на всяка година трудов стаж да се увеличи от 1% на 1,5%.
    Източникът на средства, който ние предлагаме, е огромният бюджетен излишък и така наречените мисии в чужбина. Бих ви предложил и средствата за закупуване на няколко фрегати. Доколкото се появяват информации в пресата, става дума за около 800 млн. евро, които средства ще бъдат използвани за изпращане на военни кораби в Близкия изток и други горещи точки на света.
    Миналата седмица в Комисията по труда и социалната политика на парламента беше разискван този въпрос. Искам да ви обърна внимание, че нито един член на комисията не гласува „против”. Гласуваха „за” и няколко колеги гласуваха „въздържали се”, което означава, че предложението има своята стойност и моля да го приемете като точка от дневния ред, предвид тежкото социално положение на българските пенсионери. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
    Подлагам на гласуване направеното предложение.
    Гласували 132 народни представители: за 18, против 41, въздържали се 73.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е от народния представител Стела Банкова – за включване на Проекторешение за здравноосигурителните вноски.
    Заповядайте, госпожо Банкова.
    СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, поставям на вашето внимание един проблем, който стои пред две български правителства – предишното и сегашното, проблем с изключителна социална и обществена значимост.
    Към днешна дата над един милион и сто хиляди български граждани все още са без здравни осигуровки. Искам да обърна внимание на уважаемите колеги, че голяма част от тези български граждани наистина са трайно безработни, вече са излезли извън системата на социалното подпомагане и наистина нямат никаква възможност да се лекуват, практически нямат достъп до здравеопазване. Искам да оборя тезата на колегите от управляващата коалиция за този фонд от 5 млн. лв., защото, като изчислите, се пада по 4,50-5,00 лв. на човек за цяла година лечение. Сами разбирате, че тази сума е крайно недостатъчна.
    Не е без значение и обстоятелството, че в началото на 2006 г. колегите от управляващата коалиция внесоха предложение да се отнема имуществото на пациентите без здравни осигуровки, които не могат да си платят лечението. Поправката засяга трайно безработните, които не получават помощи от държавата и не фигурират в регистрите като социално слаби. Искам да ви обърна внимание, колеги, тези хора са много в България. Много са, особено в малките градчета и в селата.
    Според предложението на колегите от коалицията, ако социално слаб, трайно безработен пациент няма възможност да плати лечението си, болницата ще предостави името му на съдия-изпълнители, които ще дойдат и ще вземат част от домашното му имущество.
    Призовавам ви още веднъж на фона на тежката криза в здравеопазването; обстоятелството, че ние си позволяваме да останем бездушни към проблема на един милион български граждани, които са без здравни осигуровки и най-вече реакцията на председателя на Европейската федерация на лекарите – господин Клод Вецел, който разтревожено обърна внимание на българското правителство, че е недопустимо една държава, влязла като равноправен член в Европейския съюз, практически да упражнява геноцид спрямо един милион български граждани, които нямат достъп до българското здравеопазване.
    Уважаеми колеги, моля да подкрепите този проект и да влезе за дебат в пленарната зала. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
    Подлагам на гласуване направеното предложение.
    Гласували 151 народни представители: за 21, против 72, въздържали се 58.
    Предложението не се приема.
    С това се изчерпват направените предложения по ал. 3 на чл. 40.
    Ще ви съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения от 21 до 27 февруари т.г.:
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Вносител е Елиана Масева. Водеща е Комисията по правни въпроси.
    Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България. Вносители са Димитър Камбуров и група народни представители.
    Стратегия за приватизация на "Параходство Български морски флот" ЕАД. Вносител е Министерският съвет. Стратегията е разпределена на Комисията по икономическата политика и на Комисията по транспорт и съобщения.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители са Радослав Илиевски и група народни представители. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина. Вносители са Михаил Миков и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители са Елиана Масева и Евдокия Манева. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители са Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон. Водеща е Комисията по енергетиката.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Вносители са Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон. Водеща е Комисията по енергетиката.
    Законопроект за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен на Комисията по външна политика.
    Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем (Проект за реформа в сектора на здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен на Комисията по здравеопазването и на Комисията по външна политика.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител е Захари Георгиев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
    С това се изчерпват съобщенията, уважаеми колеги, освен това, че навярно след 9,30 ч. на балкона в пленарната зала отново ще бъдат студентите от ІІ курс на Юридическия факултет на Софийския университет, които продължават своя стаж в Народното събрание. Очевидно днес ще имат възможност да се запознаят с още една страна от неговата дейност.


    Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
    РАЗИСКВАНИЯ ПО ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗАРАДИ РАЗПАДАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.
    Заповядайте за процедурен въпрос, госпожо Манолова.
    МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с оглед значимостта и интереса към предстоящия дебат по проблемите на здравеопазването и на основание чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ви предлагам да вземем решение за пряко излъчване на днешното пленарно заседание по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за пряко предаване на днешното заседание. Няма обратно предложение.
    Подлагам на гласуване направеното предложение.
    Гласували 174 народни представители: за 171, против няма, въздържали се 3.
    Процедурното предложение е прието. Следва да се включи пряко предаване по националното радио и националната телевизия.
    Уважаеми колеги, да ви обявя разпределението на времето за изказвания по парламентарни групи, така както беше съгласувано на заседанието на Председателския съвет: Парламентарната група на Коалиция за България – 60 минути; Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори – 43 минути; Парламентарната група на Движението за права и свободи – 32 минути; Парламентарната група на Обединените демократични сили – 23 минути; Парламентарната група на Демократи за силна България – 21 минути; Парламентарната група на Българския народен съюз – 20 минути; Парламентарната група на “Атака” – 20 минути, и независими народни представители – до 15 минути.
    Това е разпределението на времето, с което разполагат парламентарните групи.
    Моля представителите на парламентарните групи да дадат своите заявки за изказвания.
    Ще давам думата на парламентарните групи по реда на заявените в списъците за изказвания.
    Моля представителите на правителството да бъдат поканени да заемат местата си в пленарната зала, за да можем да пристъпим към представяне на мотивите от страна на вносителите и към изказванията от парламентарните групи.
    За процедура думата има господин Шопов.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
    Доколкото разбирам, ние сме по т. 1 от дневния ред – дебат по отношение на вота. Ние сме влезли в тази точка и дебатът започва по всички правила на правилника. След като бяхме почнали, доколкото виждам, броя ги – пет души министри има, начело с министър-председателя, разбира се. Министрите са шестнадесет, нали така? На един не му е заето мястото вече втори месец. Редно е да бъдат всички, но ако не всички, поне почти всички министри. Да изчакаме да дойдат всички, те са причината, така да се каже, за това тържество. Нека да го проведем в присъствието на всички.
    Предлагам да изчакаме малко и тогава да започнем. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Шопов.
    По правилника няма процедура изчакване, така че ще пристъпим към представянето на мотивите. Уверен съм, че в следващите минути всички членове на Министерския съвет ще бъдат в залата.
    Кой ще представи мотивите на вносителя?
    Господин Димитър Камбуров има думата.
    ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, госпожи и господа народни представители! На мен, като дългогодишен лекар хирург и представител на лекарското съсловие, се падна отговорността да представя вота на опозицията заради здравната политика на правителството. Смятам, че като лекар с над 40 години трудов стаж и бивш ректор на Медицинския университет имам и моралното право да поема тази висока отговорност. Употребявам думата “политика” по отношение на правителството, макар в действията на министъра и на здравното ведомство да отсъства именно целенасочено усилие за продължаване на реформите в здравеопазването, започнали при управлението на ОДС.
    Хаотичните и необмислени действия на правителството в областта на здравеопазването изправиха цялата система на ръба на кризата.
    Деветдесет и два процента от гражданите на България са недоволни, защото нямат свободен достъп до медицинска помощ, плащат медицински услуги най-често по нерегламентиран начин, чакат дълго за специализиран преглед и за болнично лечение, броят на лекарствата за плащане от Националната здравноосигурителна каса става все по-малък, а много от тях се доплащат, хронично болни, онкоболни, паркинсоници, психоболни и астматици са без нужните здравни грижи, протестират и съдят държавата.
    Организацията на трудово-експертната дейност е под всякаква критика. Желаещите да бъдат освидетелствани като трайно и временно нетрудоспособни български граждани са запълнили графика до 2010 г. През периода на дългото си чакане тези български граждани нямат достъп до никакви социални придобивки. Проблемите произтичат и от лошата нормативна уредба, мизерната база, неясните трудовоправни отношения на работещите в ТЕЛК и НЕЛК, ниската работна заплата.
    Според Световната здравна организация през 2001 г. в българското здравеопазване по нерегламентиран начин от пациентите са внесени повече от 1 млрд. лв., което надвишава с 50% целия здравен бюджет. За мащабите на България и за нейния държавен сектор това е огромна сива икономическа зона. Това е корупция, която руши здравеопазването, съсипва икономиката и деморализира обществото.
    В сравнение с 2001 г. днес парите за здравеопазване са два пъти повече, но те не се харчат ефективно и произвеждат само корупция. Социалистите, които бяха против бордовете в болниците, увеличиха значително състава им. Тези структури заедно с назначените от министъра послушни директори направиха с лечебните заведения това, което бившите директори направиха с промишлените предприятия – приватизираха печалбите и национализираха загубите. През м. декември 2006 г. държавата покри 71 млн. лв. загуби на болниците, разпределени лично от министъра. Създаде се прослойка от администратори и лекари, които не желаят продължаването на реформите и налагането на ясни управленски и финансови правила.
    Националната здравноосигурителна каса купува лекарства на цена, която надвишава пазарната до 40%. На свой ред Министерството на здравеопазването закупува лекарства от производители, а цената им е включена в оценките за аптеките. И всички тези пари излизат от джоба на българския данъкоплатец.
    През 2005 г. директорът на Националната здравноосигурителна каса намалява цените на клиничните пътеки с 10% в нарушение на чл. 54 и 55 от Закона за здравното осигуряване, че цените на клиничните пътеки са част от Националния рамков договор. Този договор се променя само по реда, по който е подписан, тоест от онези, които са го подписали. В края на ноември 2005 г. Върховният административен съд отмени акта на Националната здравноосигурителна каса. Въпреки това през миналата година Управителният съвет на Касата взе решение за намаляване на цените на 57 клинични пътеки без съгласието на Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България. Веднъж осъдено деяние се повтаря.
    Конкурсите за директори на болници, районни здравноосигурителни каси, и РЦЗ-та са решени предварително, а в случаите, когато не се избере предвижданият кандидат, те просто се анулират. Тази криза бе причинена политически още по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски. Със самото си идване на власт НДСВ и ДПС саботираха здравната реформа, като първо отмениха приватизацията на здравните заведения, второ, саботираха въвеждането на информационна система на Касата и направиха невъзможен контрола и отчета на разходите на същата. Така се създадоха възможности за мащабни злоупотреби и корупция. Липсва каквато и да било информация за оказаните през годината здравни услуги за заболелите и отпуснатите лекарства за реална цена на конкретната лекарска помощ. Липсата на тази информация не позволява да се състави надежден здравен бюджет и да се формира адекватен пакет здравна услуга, гарантирана от Касата.
    Отказът от управление с помощта на финансови инструменти и липсата на ясна стратегия за развитието на системата позволява на министъра да прилага с пълна сила командно-административни навици, наследени от миналото. За цялото време на своето управление министър Гайдарски – за година и половина, не успя да представи стратегия за развиване на здравеопазването до 2013 г. Докладът му по темата не беше приет дори от неговите коалиционни партньори, защото съдържаше само констатации, без да предлага решения. Срокът за представянето на стратегията до края на януари 2007 г. изтече. Съгласно Закона за здравето министърът на здравеопазването трябва да представя редовен доклад пред Народното събрание за здравното състояние на нацията ежегодно, с което здравната политика следва да се съобразява въз основа на такива ключови параметри като брой на население, заболеваемост, смъртност, раждаемост, техните относителни величини, ефикасност на доболнична помощ. Такъв доклад днес не е представен изобщо.
    Особено тежко е състоянието на спешната помощ. Не са изяснени отношенията между спешните отделения и болниците като търговски дружества. Амортизирана е тотално апаратурата и санитарният транспорт. Предложението на ДПС да се повиши процентът на здравната вноска трябва да се има предвид в смисъл докато пълната картина на здравното състояние на нацията остава неизвестна и неясна и не може да се сравни с картината от предишните години, за да се направят съответните изводи.
    Няма смисъл да се коментира и профилът на предлагания пакет, без да е ясна компетентната държавна политика за лечение на най-често разпространените заболявания. Не е създадена методика за формиране на цените на медицинските услуги, както изисква законът. Вече шеста година такава методика не съществува. В над 80 клинични пътеки се налага доплащане. Правителството изпълнява една политическа линия, която се изразява в засилване на ролята на държавата, по-голям държавен контрол и централизация, принизявайки ролята на договорното начало и съсловните организации.
    И миналото, и настоящото правителство допринесоха за разпадането на социалната солидарност, върху която се базира системата на здравното осигуряване.
    При обсъждане на бюджета на Касата председателят на Комисията по бюджет и финанси заяви: “Парите убиват този, който ги няма”. Ако това критично състояние на системата продължава, то ще обезсмисли съществуването на Националната здравноосигурителна каса и от хаоса ще се родят частните здравноосигурителни фондове, които ще поемат платежоспособните граждани. Единствено тези, които не могат да плащат, ще останат клиенти на досегашната корумпирана система, която ще продължи да съществува, потопена в сивия сектор.
    Ясно е, че без концентрирана политическа воля здравеопазването няма да излезе от това състояние. Сегашното правителство показа, че няма нито волята, нито компетентността, нито съгласието, нито смелостта, за да ни изведе от сегашната криза и затова трябва да си отиде. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
    Уважаеми народни представители, преминаваме към обсъждане.
    Давам думата на народния представител Тодор Кумчев. Заповядайте.
    ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители, господа министри! За пореден път през последните години здравеопазването се употребява от опозиция, за да се търси вот на недоверие на правителството.
    Истината е, че здравеопазването като система е изключително деликатна и винаги актуална за обществото материя, дейност, до която имаме допир и необходимост всички – от новородените до възрастните хора.
    Днес току-що ние чухме мотивите за този вот на недоверие. Чрез тях авторите се опитват да внушат на всички ни, пред обществото, пред специалистите негативно отношение към системата, без при това да се отчетат реалните постижения на всички заети в трудната и тежка медицинска професия, без да се взимат предвид фактите и обстоятелствата, които така или иначе продължават да влияят както върху развитието на системата, така също и за нормалното й функциониране.
    Уважаеми госпожи и господа, преминаването от модела на универсален обхват и безплатен достъп до всяко медицинско обслужване към предоставяне на здравни услуги чрез здравноосигурителна система, където всеки гражданин трябва да плати своята вноска за здравеопазване, се оказа продължителен и труден за всички ни етап. В този смисъл обществената полемика за хода на здравната реформа е естествена и обяснима, защото здравето на хората е най-важният въпрос за нас.
    Днес обаче ние трябва да кажем, да информираме обществото за истината, истината в този смисъл – кои бяха авторите на редица законодателни актове в здравеопазването, на норми, които доведоха системата до определени трудности, преодоляването на които и до днес изисква неимоверни усилия.
    Анализите на обстоятелствата, свързани с дейността по осигуряване на медицинската дейност в страната, показват, че редица резултати и свързаните с тях нормативни актове, приети преди време, в момента са обект на критики, на негативни оценки, като отговорността днес някои се опитват да вменят в нашето правителство. Факт е, че през 1999 г. се формира една Национална здравноосигурителна каса, с всички положителни и отрицателни последици от това. Факт е, че през 2000 г. болниците станаха търговски дружества, подчинявайки своята дейност както на Търговския закон, така също и на Закона за лечебните заведения отново с всички последици на тази законодателна двойственост. Всички сме убедени, че трудностите на лечебните заведения до известна степен и в момента се дължат на това нормативно определение.
    Уважаеми колеги, през последните месеци темата за здравеопазването присъства навсякъде - и в част от нещата, които се изказват по националните медии по различни форуми. Колегите от опозицията лансират непрекъснато тезата, че, видите ли, днес е унищожено договорното начало в здравеопазването, тоест нарушени са права. Отново обаче не се казват причините и кой е този, който торпилира преговорния процес по основната финансова рамка на страната от 2003 до 2006 г. включително. Налице са конкретни факти за тоталитарни опити в налагането на мнения за преговорния процес по отношение на Рамковия договор.
    Задаваме ли си въпроса защо обществото ни, медицинските специалисти в страната се съобразяват години наред с интересите на шепа хора? Завършвайки своята мисъл в този контекст, ще кажа определено, че Управителният съвет на Българския лекарски съюз се е превърнал от ръководство на професионално-съсловна организация в стопански субект, в субект на интереси не само на преговорния процес, но и в този за участие на комисии по позитивен лекарствен списък, комисии по цените, комисията по прозрачността.
    Аз искам да споделя с вас, че преди по-малко от месец ние имахме две работни срещи с експерти от Световната банка в Народното събрание. От тях, уважаеми колеги, забележете, ни беше поставен определено въпросът защо и докъде професионалната съсловна организация може да участва в писане на финансовата рамка на здравеопазването. Истината е, че имаме проблеми. Обществото ни иска да разбере защо се получава така, че при постоянно увеличаване на средствата за здравеопазване през този период от време нямаме логично увеличаване на качеството и ползите за населението при оказваната му медицинска помощ. Бюджетът за 2003 г. беше 1 млрд. 738 млн. лв., за да стигне през 2006 г. 2 млрд. 29 млн. лв. Имаме проблем с болничната инфраструктура, където все още изтичат много пари.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, в момента имаме над 290 болници при 7 млн. 718 хил. души население. Швеция, при 10 милиона и половина население, има 80 болници. Истина е, че до настоящия момент Министерството на здравеопазването завърши предварителните информационни дейности по възможна обективна оценка на болничната инфраструктура в контекста на промените в демографския профил в страната и възможността за предоставяне на реални медицински услуги, в резултат на което е и проектът за Национална здравна карта. В този смисъл необходимостта от преструктуриране на системата е от съществено значение, разбира се, съобразно медицинските потребности на населението от дадения регион, интересите на общините, социалния статус на населението и, не на последно място, интересите на медицинските специалисти.
    Решенията за приватизация, концесиониране, публично-частно партньорство, преобразуване на лечебните заведения от една дейност в друга са въпроси, от решаването на които зависи и оптималното финансиране на системата в бъдеще. Приватизацията в доболничния сектор несъмнено ще трябва да излезе на преден план, защото изграждането на модерна, ефективна и реформирана здравна система е една от най-важните цели на правителството. За да се спестят пари или по-точно да се оптимизира тяхното харчене, се прави оценка за възможността част от предоставените здравни услуги от болничната помощ да преминат в доболнична такава.
    На следващо място, усъвършенстване на процеса по електронно събиране, обобщаване и анализ на наличната медикостатистическа и финансова база данни от изпълнителите на медицинска помощ също е гаранция за контрол над системата.
    И не на последно място, трябва да отбележим, че е необходимо ефективно и модерно управление на болниците, в които много точно да се следят приходите и разходите, относителният дял на разходите по отношение на заплати, лекарства, енергия и т.н.
    Уважаеми госпожи и господа, позволете ми днес и сега да се спра на един съществен раздел в разходите – лекарствата, заплащани от публични средства. Анализите в това отношение, уважаеми господа от опозицията, показват категорично, че Министерството на здравеопазването прави всичко възможно, за да увеличи броя и видовете лекарствени средства, закупувани от държавния бюджет. Това са лекарства, за които ние говорим непрекъснато, защото са животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти за различни категории болни.
    Позволете ми обаче да се спра на фактите. През 2001 г. за тази категория лекарства са изразходвани 49 млн. 114 хил. лв. През 2002 г. – 53 млн. 393 хил. лв., през 2005 г., уважаеми колеги, - 95 млн. 758 хил. лв.
    Важно е да подчертаем и населението в нашата страна да разбере, че ежегодно тези средства нарастват с 20%, нарастват видовете и количествата медикаменти. Една от изключително важните дейности на министерството през последните две години е свързана с лекарствата за онкологично болните. За да бъда конкретен, ще си позволя да ви представя един сравнителен анализ на реимбурсните листи в България, Чехия и Полша за тази категория лекарства. В България стойността на лекарствените продукти е 51 млн. 253 хил. лв., забележете, за 166 вида лекарства. В Чехия тази сума е 25 млн. 235 хил. лв. за 82 вида лекарства, за Италия – 10 млн. лв. за 83 вида лекарства, за Полша – 9 милиона, забележете, само за 40 вида лекарства.
    Не искам да коментирам тук, че само през миналата година за други 15 лекарствени продукта за животоспасяващи случаи е дадена сумата над 2 млн. 400 хил. лв.
    Да, имаме проблеми: недостатъченият размер на здравноосигурителна вноска; липсата на конкуренция в осигуряването; при определянето на здравната политика и ресурсите в страната в момента доминират мненията на лекарите; липса на представителство и механизъм за защита на пациентите; все още имаме неефективен контрол върху средствата.
    Ще ми позволите да се спра на още един друг проблем, който касае цялата медицинска гилдия и лекарите – това е квалификацията на лекарите. В този смисъл е важно, че вече е готова синхронизираната наредба с изискванията на Европейския съюз по обучение и придобиване на специалност. Предстоящите задачи са свързани с това да се регламентират редът и условията за провеждане на специализациите, финансирането на следдипломното обучение от държавния бюджет, което нашите лекари отдавна чакат. Има проблеми в продължаващото медицинско обучение като важен елемент от нашата здравна политика за продължаване на квалификацията. В този смисъл ние считаме, че е необходима сериозна промяна, включително и законодателна, за да може това обучение да бъде съобразено със съвременните изисквания.
    Да, уважаеми госпожи и господа, има какво да правим законодателно, нормативно, с консенсус или не. Здравеопазването трябва да бъде гарантирано! Верни са нещата. Но ние определено считаме, че здравето на човека не е стока и то не може да се пусне на пазара, без да се правят ясни и точни преценки какви ще бъдат за обществото и общественото здраве отраженията върху здравеопазването чрез един или друг нормативен акт.
    Да, ние сме за пазарна икономика, но когато се касае за живота и здравето на хората, според нас държавата не бива да абдикира от редица свои задължения, защото вече това веднъж е направено от други. Спомняте си как се унищожи участъковият принцип, поликлиниките и пълното безплатно обслужване в болниците вече е отдавна отминало.
    В този смисъл, уважаеми госпожи и господа, всяка следваща стъпка, която ще направим след широко обществено обсъждане, трябва да бъде в интерес на здравето на хората, на пациентите, на медицинските специалисти, трябва да бъде в интерес на нашата нация! (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Кумчев? Няма.
    Давам думата на госпожа Антония Първанова. Заповядайте.
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбирам загрижеността на опозицията за проблемите в здравеопазването. Слава Богу, че не съм сред вас, защото сигурно можех по по-добър начин да структурирам проблемите и може би по-аргументирано да ги представя.
    Искам да върна топката малко назад, за да видим защо тези проблеми съществуват, защото когато вие през 1999 г. представихте пред българското общество своя здравноосигурителен модел, вие го представихте с безкрайно много пороци. Вие го представихте без обезпечаване със структурна реформа, вие го представихте без приоритети и без политика. Вие го представихте, без да има дългосрочен, средносрочен и краткосрочен план за неговото прилагане. За първи път видях вашия документ в Отдела за нерегламентирани плащания на Световната здравна организация през 1998 г. И ненапразно този ваш модел беше там, защото хората от СЗО се чудеха до какви дефекти ще доведе този модел. И един от най-големите проблеми беше точно проблемът с нерегламетираните плащания. Затова вашата стратегия беше там. Сигурна съм, че и до ден-днешен е там. Може би има и няколко копия в мазето на Министерството на здравеопазването и никъде другаде. Тази стратегия не се показва на нито един студент по обществено здраве или дори по медицина в българските учебни заведения.
    Сега искам да ви структурирам какви са проблемите на модела, който вие предложихте.
    Вие разделихте болничната от доболничната помощ, първичната от специфичната. Остойностихте дейностите по една система, която е за оценка на качеството по един австралийски модел, така наречените клинични пътеки, може би защото Австралия е една изключително екзотична дестинация за посещения, за да се вземе точно оттам опит, като че ли Австралия е най-близката държава до България по здравноосигурителни модели.
    Освен това вие кумулирахте дефицит в системата и това е заложено в модела и начина на остойностяване. Не може да се излезе от този дефицит. И до ден-днешен няма да се излезе, ако продължаваме да работим по вашия модел.
    Освен това направихте невероятен ръст на нерегламентирани плащания. И прави бяха СЗО, че разглеждаха вашия модел още в 1998 г. с този проблем.
    Направихте противопоставяне на отделните звена в системата – на лекари срещу сестри, на пациенти срещу лекари, направихте проблем между доболнична и болнична помощ, между джипита, специалисти и лекари в болниците.
    При вас липсва баланс в приоритетите и разпределението на средствата. Липсва здравна карта, която изобщо не се предвижда в модела. Не е ясно по какви критерии къде ще има лечебно заведение, къде трябва да има общопрактикуващ лекар, защото просто вие тогава не сте мислили за равен достъп. Защото думите равен достъп, защото теорията на обществено здраве очевидно не са ви били познати.
    Освен това създадохте модел, в който липсва конкуренция, липсва контрол, липсват единни стандарти. Има неравнопоставеност на субектите, има акредитация или модел на акредитация, който беше опорочен. Направихте опит да изградите информационна система с огромен скандал, който завърши със съдебни разследвания в Щатите.
    Освен това вие изобщо не мислехте за равнопоставеност не само при пациентите, ами и при доставчиците на здравни услуги. За вас държавни, общински, частни беше едно. Не знам защо сте демократични сили, вие тогава изглежда повече сте мислили като някакъв придатък на бившата Комунистическа партия, не отчитайки факта, че все пак има и различни субекти по собственост в държавата. За вас такива нямаше.
    Вие изключихте пациентите от договорния процес. Изобщо нямаше пациенти за вас. Вие направихте един модел, който трябваше да обслужи едни интереси. Предизвикахте конфликт на интереси и в Лекарския съюз, защото той трябваше да представлява и пациенти, и общопрактикуващи лекари, и специалисти, и болнични лекари. Освен това вие изключихте доставчиците изобщо от договорния процес. Направихте един здравноосигурителен модел, който не отчита дейността на друг персонал, предоставящ медицински и здравни услуги като медицински сестри, акушерки и т.н. Да не говорим, че единственото подредено нещо в лекарствената политика беше системата за получаване на комисионни. Вижте, за нея беше много добре.
    Сега на фона на този модел, приложен само от една година и половина, може ли да ми кажете как би могло да се направи анализ върху всички негови дефекти, след като част от тях той ги даде едва 2004-2005 г. как би могло да се предложи единна концепция за решаване на въпроса, без да бъде съборен целият модел, без да се предизвика тотален хаос и срив в системата. Затова беше необходимо изключително много време, за да се направи анализ и за да може върху този анализ да се предложи нов модел. И новият модел, и новата структура на разпределение на функциите в здравното осигуряване в България беше направен въз основа на много сериозни икономически анализи, които в момента са на Интернет-страницата на Министерство на финансите. Това е един огромен екип, който събра през 2005 г. НДСВ. И въз основа на работата на този екип беше изградена много стройна стратегия. Благодаря на министъра на здравеопазването, че се съобрази с нея и предложи промени, които, надявам се, с обществен консенсус могат да бъдат въведени.
    И сега ще ви кажа за какво става въпрос. Тук става въпрос за определяне на основни приоритети преди да се прави каквото и да било друго. Тук става въпрос за определяне на здравна карта, за да можем да говорим за равен достъп. Въпросът за достъпа е един от сериозните проблеми на българското общество и на българските пациенти. Крайно време е да сложим пациента в системата изобщо. Не само в центъра, а изобщо в системата.
    Ние не говорим за сигурността, ние не отчитаме факта, че в момента в Европа от 10 до 40% от пациентите страдат от "мал практис" или така наречените лекарски грешки, че 10 от 20% са лекувани погрешно. И всичко това е защото отсъства контрол и единни стандарти, които вие изобщо не знаехте че съществуват като теория, камо ли да ги приложите на практика. Затова има нужда от тази здравна карта, за да даде сигурност на пациентите. Има нужда от нова система за остойностяване и да спрем с тези клинични пътеки, които генерират огромни проблеми. Крайно време е да говорим за модерни форми като диагностично свързани групи. Има и други, които могат да се използват.
    Очевидно трябва да се наложи ревизия на основния пакет. И стига с този популизъм. Вие все пак не сте комунисти, за да кажете, че с 6% здравна вноска или с 12 лв. годишно човек може да получи всички възможни медицински услуги по възможно най-високи технологии. Това е абсолютен популизъм и не знам защо ви хрумва, че може да се направи.
    Освен това, необходимо е да има независима акредитационна агенция. Трябва да има медицински омбудсман, за да могат хората да отнесат своите проблеми, а не да ги отнасят към Лекарския съюз, както вие бяхте предвидили, защото аз не виждам как Лекарският съюз може да защитава интересите на пациентите. (Оживление в ДСБ.)
    Трябва да има промяна и в модела на договаряне. Трябва да се въведе доплащане преди да бъде увеличена здравната вноска на този ревизиран пакет. Защото очевидно е, че към момента един такъв порочен модел, какъвто вие сте ни представили, генериращ проблеми и съдържащ в себе си пороци, ако се увеличи здравната вноска това ще доведе до разходване и изтичане на средства по същия механизъм, който вие сте били заложили. Това обаче повече не може да стане. Не може да продължат тези потоци на отделяне на средства, предвидени за здравеопазване, а в същото време непроизвеждащи здраве.
    Това, което предвижда моделът, е премахване на потребителската такса, защото с въвеждане на доплащане очевидно контролните механизми могат да задействат и може по същия начин, както работеше досега за потребителската такса, да се обезпечи контрол от страна на пациентите върху плащанията, които са направени.
    Разбира се, че предвиждаме въвеждане на допълнително здравно осигуряване над ревизирания основен пакет. Само че хората в момента не са свикнали допълнително здравно да се осигуряват. Следователно, когато има доплащане и когато социално слабите, всички тези 18 групи хора, които в момента получават енергийни помощи, ако парите, които държавата всеки път трябва да прехвърля към Здравната каса и Министерство на здравеопазването, за да покрива недостига, спокойно тези пари могат да бъдат отделени в този социален фонд, който да поема доплащането на хората, които не могат да си го позволят. И когато хората свикнат с това, че има основен пакет и има над него дейности, които могат да се доплащат, едва тогава могат да преминат към доброволно здравно осигуряване или към форма на задължително здравно осигуряване.
    В цялата тази система, разбира се, е необходим строг контрол. Това предвижда и стратегията. Няма да се спирам в подробности, защото е трудно една такава стратегия да бъде реализирана. И именно това предвижда нашето коалиционно правителство – стъпка по стъпка да се опита да оправи неразборията и проблемите, които вие заложихте с вашия модел. Искам да ви кажа, че тази стратегия е одобрена с протоколи от организациите на пациентите, тя е одобрена от синдикатите. Вие никога не сте постигали диалог със синдикатите и никога синдикатите не са ви давали "да" дори и на една страница. Тя е одобрена от асоциацията на болниците, от асоциацията на медицинските сестри и акушерките, от асоциацията на общопрактикуващите лекари, от Лекарския съюз, от Стоматологичния съюз, от доброволните здравни фондове. Тя е одобрена от всички представители във фармацевтичната индустрия, включително производители, търговци на едро и търговци на дребно. Вие там предизвикахте сериозни конфликти. Ние за пръв път ги събрахме и успяхме да ги накараме да излязат със собствен документ за лекарствена политика, който ние сме одобрили. Освен това ние събрахме и IT-бизнеса. Той също е подкрепил тази стратегия и за своя сметка написа Стратегия за единна информационна система в здравеопазването, а не на парче, което да обслужва само Здравната каса, така че да генерира още повече комисиони.
    Освен това тази стратегия е одобрена от Световната здравна организация и не стои в бюрото или в дирекцията по нерегламентирани плащания. Одобрена е от Международния валутен фонд и Световната банка. И аз се гордея, и всички ние тук се гордеем от това (оживление и ръкопляскания от опозицията), че тази стратегия дойде в България от Световната здравна организация с препоръка, че това е най-смисленият документ и единственият последователен анализ на всичко, което вие сте направили през годините и това, което трябва да се направи за да се решат проблемите. Толкова тежки ги заложихте в основата на стратегията си или на идеята си за стратегия, че сега се налага години наред да се работи, за да могат порочните практики да бъдат санирани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
    Имате думата за процедура по начина на водене на заседанието, господин Малинов.
    СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Вземам думата за процедура по начина на водене. Бих искал да помоля председателстващия господин Пирински да напомня от време на време...
    РЕПЛИКИ ОТ КБ: Картата.
    СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: ... кой е министър-председател в момента и какво е правителството, за да не се забравя. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви да удържите 30 секунди от времето на Демократи за силна България.
    Давам думата на господин Лютви Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще отхвърли внесения вот на недоверие, защото в основата на вота стои не загрижеността за реалните проблеми на българското здравеопазване, а популизмът.
    Няколко са основанията за това тежко, но вярно твърдение.
    Първо, актът на внасяне на вота се предшестваше от дълго суетене, търсене, ако предпочитате, на конкретното основание – енергетика, пенсии, сигурност и накрая избрахте една тема, за която искам да ви поздравя, защото тази тема е заредена с най-висок популизъм, доколкото засяга всяко българско семейство, всеки български гражданин. Тази препозиция на желанието обаче, това че желанието да се внесе вот стои преди основанието, вече ви уличава в известна самоцелност и тенденциозност – само и само да се изпревари конкурентът по опозиционност.
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Няма такова нещо.
    ЛЮТВИ МЕСТАН: Българските граждани знаят, че не от вчера Демократи за силна България и Обединените демократични сили са в надпревара кой да бъде по-по-най в акцията срещу кабинета.
    Второ, няма как да се подмине политическият портрет на адресанта на вота. Невъзможността десните опозиционни сили да предизвикат самостоятелно дебати по вот на недоверие ражда странната политическа амалгама, която за пореден път нарежда един до друг ОДС, ДСБ и „Атака”.
    Този факт, господин Стоянов, не е никак безобиден, защото, бидейки един до друг по възможно най-важния политически акт за една опозиция – вотът на недоверие, ще ви е доста трудно да се разграничите от други прояви на „Атака”.
    Трето, политическата класика ни казва, че един вот би следвало да има за цел или алтернативна политика на тази, която се води от управляващите, или сваляне на правителството и поемане на отговорност за управлението. На вносителите не се отрежда такава отговорност. Не са готови за нея. Няма гаранции, че биха били в следващия парламент, поне за някои от тях. (Ръкопляскания в Коалиция за България и ДПС.) Затова ще кажа сериозно и отговорно, че те са по-заинтересовани от дългия живот, че даже от пълния мандат на управляващата коалиция, от самата коалиция.
    В представените мотиви не открихме сериозни алтернативни решения, камо ли цялостна алтернатива на правителствената политика. Този факт обяснява една важна характеристика на политическия процес, което по-скоро ни тревожи, отколкото да ни прави доволни.
    Уважаеми колеги, за първи път парламентарната опозиция не получава легитимация на реална алтернатива на управляващото мнозинство и затова трябва да си го признаете. Тези дебати поставят въпроса за ясната идентичност на десния политически субект. За съжаление популизмът, който пълзи извън парламента, заразява и парламентарните сили. Популизмът, освен че краде доверие с лъжливи, нереалистични обещания, има още едно свойство: да изяжда политически определености, което обяснява странните съюзи между автентично десни политически формации и „Атака”.
    Ще отхвърлим вота на недоверие не защото здравеопазването няма проблеми. Има ги. Основателно и затова разбираемо е недоволството на гражданите от качеството на здравните услуги. Тази сфера не е достатъчно реформирана. Тя има своите системни, заложени още в края на 90-те години, проблеми. Но управляващата коалиция заявява воля, освен това можене и ресурси да реши тези проблеми.
    Аз съм убеден, че ще се излъжете в очакванията си чрез този вот да предизвикате сътресения в управляващото мнозинство, защото някой ви каза и подсказа, че има антагонистични различия по хода на здравните реформи между партиите от управляващата коалиция. Има различия, но те са преодолими и чрез диалога ще превърнем документа, наречен Национална стратегия за развитие на образованието... (Шум и реплики в залата.) Да, защото говорим за недостатъчно реформирани системи, които имаме ресурса да реформираме. Ще превърнем документа, наречен Национална стратегия за развитие на здравеопазването, в общ коалиционен продукт.
    Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! За съжаление трябва да признаем, че в България има благоприятна среда за популизъм. Това е първият вот, който се внася след реалното включване на страната в Европейския съюз. Разбира се, че очакванията на българските граждани бяха по-високи от това, което имат сега. Разбира се, че Европа няма да реши като с магическа пръчка всичките ни проблеми. Въпрос на политическа зрялост обаче е да издържиш на популисткото изкушение да се възползваш от тези нагласи за сметка на политическата си идентичност.
    Ние ще останем верни на поетите ангажименти, поетите реални ангажименти, с които дойдохме на власт, и ще отхвърлим вота именно защото популизмът не може да бъде алтернатива на реалната политика. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първа реплика – господин Шопов.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин Местан, винаги съм казвал: внимателно слушам Вашите изказвания, защото те винаги издават четата. Винаги са симптоматични и от тях може да се разбере кой от какво се страхува, какви са притесненията и каква е тенденцията. И от това Ваше изказване се видя, че от този вот най-много се страхува и е най-притеснено Движението за права и свободи. (Шум и реплики в ДПС.)
    Да, така е господин Местан. Движението за права и свободи е притеснено от това, защото в Четиридесетото Народно събрание от известно време започна консолидация на всички политически сили, включително и на отделни представители на тези, които са в коалиция. На вас ви е ясно, че това е последното ваше управление, че оттук нататък вие ще бъдете нежелани партньори и от БСП. Това ви го предричам и ви го казвам! Вашите думи много ясно го показаха.
    Що се касае до това, че съществува несъвместимост между всички нас, които искаме вота, Вие не сте прав. Има съвместимост между всички политически сили, които днес инициирахме и искаме този вот на недоверие. Това общо е, че всички ние сме български политически сили – кои повече отговорни, кои по-малко отговорни, кой по-виновен за управлението на България, но това са наши български работи, докато в Четиридесетото Народно събрание, както и преди това, има една политическа сила, господин Местан, от която сте Вие и за която всички тези проблеми са чужди. За вас е чужд и този проблем – за здравеопазването. Вие участвате днес в този дебат просто хей-така, за да имитирате, че сте заинтересована политическа сила. А вие не сте! Вас този дебат не ви интересува и участвате в него проформа. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
    Заповядайте за Вашата дуплика, господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
    Позицията на ДПС във връзка с дебатите по вот на недоверие са проява на политическа коректност, защото от всички партии, които стоят тук, в тази зала, ние може би сме единствената партия, която до преди година и половина не сме носили пряка политическа отговорност за управлението на здравеопазването, но никога не сме се разграничавали от решенията, за взимането на които сме били съучастници в най-добрия смисъл на тази дума. Затова няма да си послужим с оръжието на популизма.
    Но Вашето изказване е показателно за нещо много важно. Господин Стоянов, господин Пирински, народният представител Павел Шопов със своето изказване практически обясни някои от гласуванията, проведени в тази зала напоследък – като съюз срещу Движението за права и свободи. Нямам коментар!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Петър Стоянов.
    ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми народни представители! Първият въпрос, на който трябва да дадем отговор днес, е защо поискахме вот на недоверие към Министерския съвет в областта на здравеопазването. Затова, защото българското здравеопазване е болно. От обясненията на представителите на управляващото мнозинство схващам, че управляващите дори не могат да поставят правилната диагноза на тази болест. Схващам, че управляващото мнозинство няма нито политическа воля, нито политическа визия, нито перспектива, за да реши проблемите на българското здравеопазване.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Типично е от ваше време.
    ПЕТЪР СТОЯНОВ: Схващам, че оценката за състоянието на българското здравеопазване, която дава мнозинството от българските граждани, се различава драстично с оценката за българското здравеопазване, което дава мнозинството в парламента. И няма никакво значение дали българското здравеопазване ще бъде окачествено като система с тежки проблеми или система в криза. Впрочем няма никакво значение как ние квалифицираме проблемите в здравеопазването. Има значение единствено оценката на българските граждани, а тя е тежка, жестока и неумолима.
    Уважаеми госпожи и господа, искам да заявя много ясно, надявам се от името на цялата опозиция – днес ние не щем да разискваме с вас чисто политически проблеми. Ние искаме да разискваме проблемите, които са свързани със здравето и живота на българските граждани и е съвършено неуместно в основанията на този вот да се търсят политически мотиви от типа на това кой с кого се надпреварвал да внесе вота. Преди един месец Съюзът на демократичните сили взе решение за внасяне на вот на недоверие в четири чувствителни области. Една от тях е здравеопазването, без съмнение, другата е социалната политика, по-нататък – сигурността и енергетиката. Ние се радваме, че по същото време и останалите политически партии, които не принадлежат към управляващото мнозинство, стигнаха до същото решение. Това може само да ни радва и е съвършено глупав въпросът кой пръв е внесъл вота, кой пръв е дал неговата идея.
    Важното е, че непринадлежащите към българското мнозинство политически партии използват вота на недоверие като единствения възможен парламентарен инструмент, за да изразят отношението на огромното мнозинство българските граждани в проблемите на българското здравеопазване.
    И искам веднага да заявя, че слушайки част от защитните реплики на принадлежащите към управляващото мнозинство политици, аз се питам: кой управлява в момента? Питам се до какви ползи ще доведе дебатът дали е била правилна стратегията, която бе приета през 2000 г. или не? Ами ако не е била правилна, да сте я променили! Четири години управлява кабинет на НДСВ и ДПС, сега отново две години управлява кабинет на БСП, НДСВ и ДПС. Променете! Седем години са достатъчен период, ако имахте воля, ако имахте визия за това.
    Уважаеми госпожи и господа, искаме вот на недоверие срещу правителството не просто за да изпълним своя опозиционен дълг, още по-малко да имитираме опозиционно поведение или да се закачаме с управляващите. Искаме този вот съвсем сериозно, защото смятаме, че политиката на правителството в областта на здравеопазването е провал. И това няма нищо общо с вътрешно-коалиционните напрежения да се иска или не оставка на министъра на здравеопазването. Лично аз декларирам, че имам най-високо чувство на респект към неговите професионални качества като хирург. Но аз мисля, че българското правителство като цяло няма воля, компетентност и визия да защити една здравна реформа. Българското правителство няма стратегия за това!
    Ето няколко факта.
    Хората си плащат здравните вноски, но въпреки това в болниците им искат допълнително пари – почти за всичко. По експертни оценки на Световната здравна организация – за да бъда коректен, става въпрос за 2005 г. – в здравния сектор в България са платени нерегламентирано над 1 млрд. лв. Нямаме никакво основание да смятаме, че през 2006 г. те са били по-малко.
    Лекарствената политика в България е сбъркана. Там измамите и злоупотребите са в особено големи размери, а щетите плащат най-незащитените болни – тези с ракови заболявания, психиатрично болните, астматиците, дори децата. Така ли е? Да, така е! Това казва и последният доклад на Сметната палата само от преди месец. Тези злоупотреби се извършват от управляващите сякаш организирано – чрез централните търгове за лекарства и чрез реимбурсните листи в Националната здравноосигурителна каса. Доказателства: парите за безплатно лечение – това, с което всъщност се гордеят управляващите, наистина са увеличени с над 200 млн. лв. в сравнение с 2001 г., но броят на лекарствата е намален с над 500 позиции. Не говори ли това за създаване на една почва за корупция?! Достъпът на болните до лечение е рязко ограничен.
    Когато става въпрос за лекарствената политика, искам да изнеса още един факт, според мен все още неизвестен на българската общественост. Не е ли вярно, че миналия месец в Комисията по здравеопазването не беше приет, по-точно беше бламиран внесеният от Министерския съвет Закон за лекарствените продукти. Не е ли вярно, че в тази комисия нито един (парадоксално!) представител на управляващото мнозинство не подкрепи Закона за лекарствените продукти?! Коя е причината ли? Причината е, че на българския лекарствен пазар се въртят над 2 млрд. лв.
    Уважаеми госпожи и господа, няма ли там строга и ясна регистрация, винаги ще има добра почва за корупция. Болните в момента са лишени от достъп до лечение и избор къде да се лекуват заради така наречените регулативни стандарти, по-точно казано лимити, забележете – които бяха отменени с решение на Върховния административен съд и които отново крадешком бяха въведени от Министерството на здравеопазването и Здравноосигурителната каса.
    Няма ли да признаем, че Здравноосигурителната каса на практика е одържавена? Нейното трипартитно управление, което беше създадено по наше време, на практика е разбито. Сега тя се състои по норматив от 37 души: 18 са представители на държавата, другите 18 – на работодателите и общините, и тъй като 37-ият човек – представителят на пациентите, все още липсва като представителство, е-е, кажете ми, каква е тази Здравноосигурителна каса, която на практика е одържавена?!
    Не е ли вярно, че вече трета поредна година Здравноосигурителната каса генерира дефицит в размер над 300 млн. лв. годишно и това е необявеният фалит на здравноосигурителната система у нас? Не е ли вярно, че всяка година болничният сектор генерира дълг близо 250 млн. лв.? Той се пренася автоматично към Министерството на здравеопазването за покриването му с бюджетни средства и чрез административно преразпределение тези пари отиват главно при лоялните към властта директори на болнични заведения. Не е ли вярно, че така смачкваме основната идея на реформата – парите да следват пациента? Идеята напълно се компрометира. Не е ли вярно, че здравноосигурителните фондове се използват на практика само за декорация?
    Уважаеми госпожи и господа, от името на Парламентарната група на ОДС и СДС двама лекари – д-р Ваньо Шарков и д-р Колчаков, ще развият нашите тези. Единият - за да продължи очевидната критика на дефектите в областта на здравеопазването, но другият – за да даде алтернативите и рецептите за излизането от тази криза.
    Аз съм притеснен от едно. Аз съм притеснен, че от самото начало дебат не се получи. Представителите на управляващите са готови да укорят малцинството с всякакви политически мотиви, но не и да признаят грешките, които има в областта на здравеопазването. И като слушам жарта, с която представителите на мнозинството защитават така наречената здравна реформа, дори употребиха термина “ние се гордеем” и получиха за това аплодисменти, се сещам за една много кратка приказка, която за първи път е разказана на езика, на който общува в основната си част електоратът на ДПС. Беден селянин отишъл при Настрадин Ходжа, за да му иска назаем магарето да пренесе наръч дърва. “Вече го дадох другиму” – казал Ходжата. В това време магарето изревало в обора. “Дядо Ходжа, ти ме излъга” – рекъл селянинът. Ходжата се възмутил и казал: “Абе, келеш, ти на едно магаре ли ще вярваш или на дядо ти Ходжа, който казва, че го няма?”
    Чудя се на кого да вярваме – на българските граждани, които са съвършено недоволни от здравеопазването, или на управляващото мнозинство, което ни казва, че има основание да се гордее с него. Аз съм на страната на българските граждани в този спор. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Руденко Йорданов.
    РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Господин министър-председател, госпожи и господа министри! Уважаеми господин Стоянов, изразявам категорично несъгласие с Вашата теза, че Комисията по здравеопазване е бламирала проекта за Закон за лекарствените продукти, внесен от Министерския съвет. Комисията по здравеопазването показа един изключително конструктивен подход, за да може да гарантира, че ценообразуването, свързано с цените на лекарствата, заплащани с публични средства, ще бъде такова, че да е в обществен интерес и ще бъде свързано с най-ниските цени на същите лекарства в държавите – членки на Европейския съюз. И аз твърдя, че това приемане на закона в комисията по начина, по който протече – членове на вашата политическа сила са свидетели и участници – конструктивният подход и консултациите, които правим, ни водят дотам, че всички проблеми, за които сега се говори, да намерят решение и това решение да е в един-единствен интерес, интереса на обществото и на пациента, който трябва да плаща това здравеопазване.
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): А защо гласувахте против законопроекта на Министерския съвет?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
    Заповядайте за дуплика, господин Стоянов.
    ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин Йорданов, по никакъв начин не искам да всявам напрежение между отделните части на управляващата коалиция. Аз работя само с факти, тъй като прочетох протокола. Факт ли е, че Министерският съвет внесе този законопроект за разглеждане в Комисията по здравеопазване? Факт е. Факт ли е, че дори Вие заедно с всички други представители на управляващото мнозинство гласувахте против този законопроект? Факт е.
    РЕПЛИКИ ОТ КБ: Не е вярно!
    ПЕТЪР СТОЯНОВ: Следователно нямате нито едно основание да ме обвинявате в изопачаване на фактите. Защо се е получило така, коя от двете страни е права, каква загриженост сте изразявали вие – моите уважения, ако сте изразявали такава загриженост, това е друг въпрос. Но аз ви моля от името на опозицията, решавайте този дебат вътрешно, събирайте се преди това, съгласувайте своите позиции, защото Министерският съвет е излъчен от вас, а не вие сте излъчени от Министерския съвет. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Иван Костов.
    ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Аз също искам да върна дебата в неговото разумно и загрижено начало, без тези изхвърляния и политологически дуели, които видяхме.
    Искам да започна с това, че Българската социалистическа партия преди изборите чрез сегашния шеф на Националната здравноосигурителна каса – човек заместник-министър, приближен на премиера Станишев, казва: “Здравеопазването е в една огромна криза.” Това става на 19 юни 2005 г. “Здравеопазването е в една огромна криза. Здравната реформа е на изходната си точка от преди четири години” – казва той. Тоест четирите години на Симеон Сакскобургготски са се превъртели на халос и здравната реформа е на същата точка, на която е заварена 2001 г. Това казва сегашният председател на Националната здравноосигурителна каса и изразява позицията на Българската социалистическа партия.
    Има криза, не може да се твърди, че няма криза. Има проблем, тежък проблем, ако 20-30% от хората са недоволни от здравеопазването. Когато 92% са недоволни, това не е проблем, това е криза. Проблем е, когато тук-таме има някое нерегламентирано плащане и корупция. Това е проблем. Тежък проблем е, ако са чести. Но когато има 1 млрд. лв. допълнително вкарани от населението в здравната система, когато цялата здравна система е потопена в сив сектор от нерегламентирани плащания и това е 50% от парите, които ние тук отпускаме за здравеопазването, как това да е проблем? Това не може да се нарича проблем, това е криза!
    Аз няма да продължавам да мотивирам по същия начин, по който проф. Камбуров и Петър Стоянов аргументираха това, но ако ние не се разберем какво е състоянието в здравеопазването, няма да можем да направим и следващия дебат, свързан с това как да се излезе от това състояние. Защото ако едни не виждат кризата, а виждат някакви проблеми, в това Народно събрание не може да има съгласие.
    Абсолютно неоснователно е да се отправят упреци към управлението в периода 1997-2001 г. Защо? Това управление, госпожо Първанова, не остави стратегията в мазето, стратегията е на сайта на Министерския съвет и на Министерството на здравеопазването. Това е правителствен документ, валиден до 2010 г. Съжалявам, Вие още не сте го прочели, но това е част от нормативната уредба, която е изградена за здравната реформа и колегите Ви, тези, които наистина са способни на експертиза, ще Ви кажат това. Ние не сме оставили своите заблуждения, нито своите колебания, оставили сме институции на здравната реформа, оставили сме Здравноосигурителна каса, оставили сме Българския лекарски съюз със скрепени в закона правомощия да участва в преговорния процес, оставили сме стратегия, оставили сме план за действие – неизпълнен впрочем, – оставили сме закони и подзаконова нормативна уредба. Седем години оттогава! Този, който не ги е харесвал, този, който е имал по-добри идеи, който е имал по-сполучливи решения, е трябвало да ги вкара в практиката през тази нормативна уредба, през тази стратегия, през тези институции на здравната реформа.
    Защо не е направено това?
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Защото е било грешно.
    ИВАН КОСТОВ: Ако е било грешно, да сте го поправили.
    Защо не е направено? Защото здравната реформа е антипопулистко действие. Защото здравната реформа изисква жертви преди всичко от медицинското съсловие. Защото има тежки пороци и издържането на здравни, на лечебни заведения, които не произвеждат лекарски услуги, закриването на тези заведения и намирането на механизми това нещо да се направи е тежък обществен процес. Иска се много воля, иска се много решителност, иска се съгласие това нещо да се направи.
    Имаше ли тази воля, тази решимост, това съгласие предишното правителство? Имаше ли? Очевидно нямаше. Защото, както прочетох, е тъпкало на място четири години.
    Има ли воля сегашното правителство да направи този ход? Аз считам, че няма такава воля и искам да кажа защо. Защото от едната страна е кабинетът и министърът, доминирани от Българската социалистическа партия, които с командно-административен рефлекс възстановяват концентрацията, централизацията и ръчното управление на здравеопазването. Дали го правят по инстинкт, или го правят по сметка – това е друг въпрос, но това е едното, което става.
    Другото, което става, е примиряването и опитът да се легализират доплащанията. Аз искам тук съвсем накратко да се спра на следното. Ако в политиката от едната страна върви командно-административно възстановяване на начините на управлението на здравеопазването, от другата страна, рано или късно, ще се носи стихията на допълнително плащане и плащането на медицинските услуги. Това, искам да предупредя мнозинството и специално Социалистическата партия, напълно разгражда социалната държава в България, която е скрепена в Конституцията. Това не е социално-пазарна икономика. Това е демонтаж на социалните ангажименти, защото който има пари – живее, който няма пари – умира. Това е тази система, при която, от една страна, се задължаваш да се осигуряваш, а, от друга страна, те лекуват, ако имаш пари. Това е пълно отрицание на обществената солидарност и това е основното, от което страдат хората.
    Тъй като в тази зала няма някой, който да защитава тази пазарна стихия, това пълно разграждане и връщане към модели, каквито в Европа няма. Тук, в тази зала, няма такива политици, които да настояват за опазаряване на здравните услуги и свеждането им до това който има, да плаща, да се лекува, а който няма пари – да стои и да гледа. Няма такива хора!
    Има хора, които са загрижени за социалния ангажимент и това са повечето народни представители. Затова има място на консенсус. Вие разрушавате консенсуса и по здравната реформа. Разрушавате го и това разрушаване води до крайно негативни последици за обикновените български граждани – за тези хора, които не могат да си позволят да доплащат лекарствата; за тези хора, които не могат да си позволят да отидат бързо на специализиран лекарски прием; за тези хора, които не могат да дочакат болнична услуга. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Божинов. Заповядайте.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! След изказването на господин Костов няма да говоря за обратими и необратими процеси от термодинамична гледна точка. Вие, господин Костов, сте били преподавател в Техническия университет, а от чисто социална гледна точка ще кажа, че има обратими, необратими и трудно обратими процеси.
    След вашето управление “Балкан” никога няма да лети и това е необратимо! След вашето управление България никога няма да бъде трета в света по производство на електрокари! (Смях в ДСБ и “Браво!”.) След вашето вандалско поведение в българското земеделие и аграрната реформа, която извършихте, ние в близките столетия няма да имаме такава комасация и такава възможност за организация на земеделието. (Реплика на народния представител Иван Колчаков.)
    Що се отнася до здравеопазването, господин Колчаков, след това, което заложихте в здравеопазването; след това, което направихте; този процес аз не искам да смятам, че е от необратимите. Но той е много трудно обратим и затова ще трябва съгласие. Ще трябва да се избавим от политическите спекулации, от вотове, като днешния, а трябва професионализъм, трябва отговорност и вие ще трябва да се присъедините към тези усилия на днешното управление на България. Това е трудно, но аз мисля, че не е невъзможно. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – д‑р Щерев. Заповядайте.
    АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! С част от Вашето изказване съм съгласен относно стихийните доплащания, които могат да разрушат цялата система на здравеопазването и социалния модел у нас. Тук сте напълно прав.
    Но когато цитирахте д-р Райнов през 2005 г. за кризата в здравеопазването и за това, че е застинала реформата по времето на нашето управление, искам да Ви припомня, че вие заедно с БСП бяхте четири години в опозиция и правихте всичко възможно да не се приемат закони на реформата през този период от време, правихте всичко възможно да не се приемат четирите закона на реформата, които ние приехме при управлението на НДСВ с ДПС. Един от тях беше Конституцията на българското здравеопазване – Законът за здравето, който регламентира по един европейски начин редица неща в българското здравеопазване.
    Вашето деструктивно поведение тогава - в Тридесет и деветото Народно събрание, много попречи да вървим още по-напред.
    Ние, от Национално движение Симеон Втори, обаче признаваме това, което направи през 1997-2001 г. правителството на Съюза на демократичните сили. Признаваме, че тогава реформата започна всъщност в здравеопазването. Ние продължихме със законовата и друга реформа и това, че пътят е тежък, е отделен въпрос. Противопоставянето, когато става въпрос за здравеопазване, което между другото е ваша специалност, не води до нищо добро. В здравеопазването трябва да се търсят консенсусни решения, иначе всички сме загубени. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – госпожо Първанова, заповядайте. (Възгласи: “О-о-о!” от опозицията.)
    Моля за тишина.
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин Костов, би трябвало да Ви припомня, че не сте чели докладите на вашите собствени министри, когато бяхте министър-председател – точно те са първите, които пратиха доклади до Световната здравна организация за въвеждане на доплащане в един етап. Сега недейте тук – див популизъм от Вашата уста се лее, да говорите срещу доплащането и да плашите колегите от Коалиция за България, ами по-добре си четете документите. (Възгласи от опозицията: “Е‑е‑е!”.)
    Освен това искам да ви кажа, че не може от дизайн за трабант да излезе мерцедес. (Ръкопляскания в КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин Костов.
    ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Госпожо Първанова, аз чета изключително бързо и Ви уверявам, че няма доклад на министър, който да не съм прочел.
    РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Не личи.
    ИВАН КОСТОВ: Но Ви напомням, че стратегията е на сайта и ако въобще Ви се чете нещо, свързано с политика, отворете стратегията, прочетете я и се опитайте на фона на тази стратегия да кажете нещо. Тогава ще разберете колко висока е класата на документа – на стратегическия документ до 2010 г., щом като никой оттогава досега не е съумял нито да добави нещо към него, нито да го реализира.
    Ако беше лесно да се направи това нещо, щяхте да го направите и вие, щеше да го направи и господин Гайдарски, а не да се спъва и заедно с целия си кабинет, заедно с колегите си министри, да не е в състояние да го направи.
    Така че, когато говорим за правителствени документи, трябва да има респект към документа. Съгласията се постигат трудно, документът се изгражда сложно. Той е подчинен на много зависимости и затова, когато се говори практически и конкретно, се разбира, че дяволът е скрит в детайлите.
    Що се отнася до това изказване на колегата Божинов – много ми е симпатичен с честността си, той иска обрат. Чувате ли вие от НДСВ и ДПС? Обрат, обрат, връщане назад от здравната реформа. Чухте ли го? Той каза „обрат”. Чухте ли? „Обрат” каза. Искам да го повторя още един път, защото не го разбирате. Минава ви покрай ушите. Обрат значи демонтаж на цялата уредба, означава връщане към командно-административните методи. Това означава – връщане към командно-административни методи. Това е. Ето защо се радват. Това ли искате вие, другите партньори?
    Накрая, консенсусни решения. Господин Щерев, щом вие не можете да защитите в момента договорното начало и позволихте да се неутрализира изобщо Българския лекарски съюз в процеса на договаряне на пакета, щом това приехте, какво консенсусно решение ще търсите в Народното събрание? По какъв въпрос сте в състояние да постигнете консенсус, след като разградихте самия договорен процес при изработването и утвърждаването на пакета?
    АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Не сме го приели.
    ИВАН КОСТОВ: Е, как да не сте, като сте го приели? Ето и сега има закон, който позволява лекарите да не плащат задължителна вноска – внесен е от вашите колеги от Българската социалистическа партия. Не искам да кажа, че е заради господин Гайдарски да може да практикува, без да си плаща членския внос в Лекарския съюз, а защото трябва да има много лекарски съюзи, за да няма субект, който да участва в договорния процес. Аз предполагам, че на Вас специално това Ви е съвсем ясно. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
    Думата има господин Борислав Китов. Заповядайте, господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър-председател! Лошо е, че отново профанираме дебата – кой какво направил, кога било направено, тия, онези, а истината е съвсем друга. Колеги, истината е наистина, че има проблеми, които прерастват в криза. Нека да стане ясно, че този вот е следствие на факта, че ние в продължение на месец и половина искаме едно изслушване на министър-председателя за политиката в здравеопазването, което вие отхвърлихте. Нека да стане ясно, че ние няколко пъти поискахме да отправим питане към министър-председателя относно политиката – какво смята да се прави, което също беше отклонено. Сега ние считаме, че този дебат е изключително важен, за да можем да посочим една голяма част от проблемите и да покажем как би могло да се излезе.
    Позволете ми преди това, уважаеми колеги, да цитирам нещо, което напълно споделям:
    „Ясно е, че фундаменталният проблем за достъпа до качествено здравеопазване ще се реши не с вот, а със създаване на възможности за нормално финансиране на здравеопазването. И днес България остана на едно от последните места в Европа с нашите 4,3% от брутния вътрешен продукт, който се отделя за здравеопазване. Ако това управление не се научи на диалог с опозицията, със синдикатите, с професионалните неправителствени организации, ако не се замисли за състоянието на хората и 240 депутати да имахте, ще имате безславен край.”
    Напълно споделям, господин министър-председател, Вашите думи, казани на 8 февруари 2002 г. по повод на вот към правителството на сегашните ви коалиционни партньори. Те са абсолютно точни.
    Мисля, че, излизайки от тази база, е по-добре да видим какво е действителното състояние, кои са обективните и субективни причини, довели до това, за да можем наистина да посочим, както казах и преди малко, и възможни решения за проблема.
    Другият голям проблем, който искаме да решим и се надявам, че ще се реши с този вот, е наистина да се формира едно общо мнение в коалицията по отношение на здравеопазването, защото не е тайна, че излизат идеи, някои от които са добри, но те са разнопосочни в самата коалиция. За да не бъда голословен ще цитирам:
    „Да, наистина НДСВ вкара един закон в който се регламентират сега нерегламентираните доплащания, в който, разбира се, се прави опит тези хора, които нямат възможност да плащат, как да бъдат осигурени” - нещо, което си заслужава да се дебатира.
    От Движението за права и свободи наистина излезе една идея за повдигане на вноските, за изграждане включително и на втори стълб на здравното осигуряване – нещо, което също си заслужава да се дебатира.
    В същото време, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, с гласуването на бюджета на Националната здравноосигурителна каса ние направихме едно отстъпление от фондовото здравеопазване и направихме една крачка назад към бюджетно здравеопазване, да не говорим, че за първи път, въпреки че има 355 млн. лв. в резерва, събрани пари от Националната здравноосигурителна каса, 280 млн. лв. бяха прехвърлени от държавата към бюджета на Касата – нещо, което компрометира самия принцип.
    Аз съм напълно съгласен с направеното изказване по време на дебата тогава от господин Хасан Адемов, който каза: „Ами веднъж казваме, че ще вдигаме вноските, друг път правим крачка към бюджетно здравеопазване”.
    Ето, дори с този вот ние да накараме управляващото мнозинство да изработи нещо, за което Вие сам си давате сметка, че е необходимо – една обща позиция, това също ще бъде един успех.
    Не на последно място бих искал да кажа, че самият факт, че благодарение на говоренето по въпросите се внесе и едно предложение за увеличение на парите за медицинските сестри в бюджетната сфера, също в крайна сметка е един частичен, но резултат от този дебат.
    Уважаеми колеги, 1998-1999 г. бе започната реформа. Тя е дала своите резултати – за някои положителни, за някои отрицателни, обективно има и едното, и другото, но тя е дала своите резултати, защото в крайна сметка вече има един изграден модел на здравеопазване. Този модел не е нещо ново, не е измислено от нас, но този модел, който, разбира се, има елементи и на либерален характер, има елементи и на социален характер, опирайки се на солидарността, започна да действа и всеки опит, уважаеми колеги, да бъде така брутално обърнат или върнат, ще доведе до още по-голямо задълбочаване на кризата.
    Тук не мога да не се съглася и с казаното от Вас при госпожа Ризова, господин министър-председател, че многото резки промени няма да са добре. Защото в крайна сметка безспорно е, че този модел доведе до известно стабилизиране на част от системата и до проблеми в други части. Но ако ние искаме да вървим напред, трябва да продължим да стабилизираме системата и там, където има проблеми, наистина да се опитаме да ги решим – нещо, което, за съжаление, става много бавно, ако изобщо става.
    Така или иначе нека да кажем, макар и в краткото време, част от проблемите. Безспорно е, че има недофинансиране на системата. Разбира се, от една страна, това идва от възможностите на бюджета. Аз ще цитирам думите на госпожа Масларова, казани м. май 2004 г., че „Здравната каса е като една гилотина, която се оправдава само, че пести пари” – цитирам Ви, защото то е факт, те не могат да правят друго. Но така или иначе има едно недофинансиране, което произтича не толкова от малкото пари, а от изключително завишения пакет дейности. С тези средства този пакет не може да бъде покрит. Това е ясно за абсолютно всички.
    Второ, не може да се прави каквато и да е калкулация, без да се отчитат реалните разходи. Забележете, вече десет години от реформата ние не калкулираме колко е трудът на работещите в системата.
    Веднага възниква първият въпрос при това положение. Ако имаш един голям пакет дейности с по-малко средства, безспорно е, че той ще доведе до недофинансиране, което недофинансиране, за да действа системата, забележете, налага да има нерегламентирани плащания. Няма как другояче да стане. Тези нерегламентирани плащания не позволяват на тези, които ги правят, да упражняват контрол на системата, защото това е работа под масата. Те наистина не могат да упражнят контрол на системата – плащам, за да получа това, което искам.
    Втори голям въпрос. В едно Ваше изказване при един друг вот, господин министър-председател, правилно казвате, че вече пет-шест години – става въпрос за 2004 г. – няма информационна система. Но три години след това и две години от управлението на сегашната коалиция също няма информационна система. Няма как да се управлява тази система без една интегрирана информационна система. Няма как да се направят точните анализи, няма как да се проследи движението на пациентите, движението на лекарствата и движението на парите. Ако една държава, а българската държава има тези възможности, не може да направи една информационна система, ерго, няма как да не се замислим дали това не става нарочно. Няма ли я тази информационна система, разбира се, нито може да се направи анализ на действителната заболеваемост, както казах, нито има ефективност на болничното лечение. Аз поисках от Здравната каса да ми дадат информация при определена клинична пътека, при определено заболяване кои са онези лекарства, които дават най-добър ефект. Касата това не може да направи и то не защото няма специалисти, а защото няма нужната информационна система, за да определи онзи алгоритъм за най-доброто лечение.
    Оттам насетне как искаме ние да направим едно реално остойностяване, ако нямаме тази информационна система? Но задавам въпроса: искаме ли да направим реално остойностяване, в което ще стане изключително ясно, че с тези пари този пакет дейност не може да се постигне. Доцент Щерев винаги е защитавал системата за диагностично свързани групи. Има ли ясно реално остойностяване, става ясно, че с тези пари и половината пакет не може да се постигне. Ето затова няма реално остойностяване.
    Направи ли се анализ толкова години – с каква част от заболеваемостта успява да се справи доболничната помощ, за да преценим с тези средства, които даваме за доболничната помощ, дали постигаме реалния ефект? Защото възниква въпросът: ако ние увеличим средствата на доболничната помощ и дадем възможност за по-бърза диагностика, повече прегледи от специалисти, дали няма да намалим скъпото болнично лечение? Ще го намалим, но и това го няма.
    Да не говоря, уважаеми господин председател, тук и някои колеги правилно отбелязаха, че до момента в продължение вече на десет години нямаме система за реална акредитация на болничните заведения. Тази порочна практика води до изключителна неравнопоставеност на болниците – нещо, за което говорихте през 2005 г. при един друг вот.
    Здравната карта също е изключително важна. Аз знам, че тя се работи, но за да бъде проведена тя, се налагат, бих казал, доста непопулярни мерки. Защото има традиции, има народопсихология, но има една голяма неефективност и достигаме до още един изключително важен въпрос: можем ли да говорим за здравеопазването в пазарна или псевдопазарна среда, колеги, без да си зададем въпроса за механизмите на икономиката на здравеопазването? Някои продължават да считат, че това е изключително социална сфера. Да, ама – не. Тя има своите социални елементи и тук имаме консенсус, но те са преди всичко в тясна взаимовръзка с Министерството на труда и социалната политика, докато здравеопазването се развива преди всичко на базата на законите, на икономиката на здравеопазването, в което има ясна цена, има и надбавена цена, за да може то да се развива. Това го няма.
    Бих искал да кажа и нещо друго. Когато започна реформата, имаше обективна даденост. Повечето колеги, които следят нещата, я познават – тя беше при току-що наложения валутен борд. В условията на този валутен борд, особено в началото, когато страната беше принудена да има строги икономии, нещата можеха да бъдат такива, каквито са единствено възможни. Не е тайна, че ние първоначално наистина залагахме един много по-висок процент за вноските, но той не беше разрешен с факта, че икономиката нямаше да може да се развива. Но никъде не беше казано, че това трябва да остане така вече десет години – една и съща вноска. Търговският закон може би наистина не е най-добрият, но нямаше друга възможност. Но сега има реално основание да се върви наистина към промяна, един специален закон за болниците, който да казва как да се функционира. Тогава имаше болници и за да направим многопрофилните болници, единственото беше те да имат четири отделения. Сега нещата са така, че би трябвало да се намалят тези отделения. С това се закъснява.
    Уважаеми колеги, дали наистина вече не е необходимо да направим един по-разширен закон, кодекс на социалното и здравно осигуряване, в който да има обаче ясно регламентирано как се използват и публичните, и частните фондове. Защото няма как да говорим, че хората не плащат. Те плащат. Ние по-добре е да регламентираме разходването на частните фондове, но като ясно кажем как ще се разходват и ползват публичните фондове. В този закон може би е мястото да кажем какъв ще бъде пакетът. Ние да кажем какъв ще е пакетът, защото съвсем естествено е, че не проф. Гайдарски, който ще да е, той ще гледа максимален пакет да направи, защото носи отговорност. Той е наясно, че не може пакетът да бъде покрит с тези пари, но това трябва да се направи.
    По отношение на модела много се говори за демонополизация на Касата. Уважаеми колеги, това ще бъде тежък удар за нашето здравеопазване, ако тръгнем в този момент да правим това. Целта е да се стабилизират доброволните фондове и след време да се приватизира част от дейностите на Националната здравноосигурителна каса, а не сега да пръснем отговорностите. Защото ние ще загубим солидарността и ще минем към един още по-либерален модел, който може да е много добре действащ за Съединените американски щати, но със 17% от брутния им вътрешен продукт. Това е.
    Уважаеми колеги, има още много други неща. Става въпрос и за реформа в болничната дейност на базата обаче на една реална акредитация, като им дадем възможност да бъдат по-гъвкави. Не да караме болниците за активно лечение да бъдат с четири отделения, а да им дадем възможност за по-голяма гъвкавост. По този начин ще дадем възможност на общините, които искат да запазят болничните си заведения, да имат по-големи опции. Необходимо е всичко това да се направи.
    Защото какво значи – беше направена една стратегия? НДСВ тръгна да прави втора стратегия, а сега се прави трета стратегия. Стратегията, уважаеми колеги, се прави с максимален консенсус за дълго време.
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): И с приемственост.
    БОРИСЛАВ КИТОВ: С приемственост, съгласен съм напълно. Без да се отрича, тя се надгражда. Само по този начин - това, което касае изключително българските граждани, ние ще имаме своята обща позиция.
    Съжалявам, че времето е кратко и малко просрочих времето и на колегите. Благодаря за вниманието. Бих искал да апелирам: нека да се опитаме да направим така, че част от проблемите да бъдат решени. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика думата има господин Станилов.
    СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Пак за комисията ще стане въпрос, господин Миков.
    Мисля, че дебатът е изместен и призовавам всички, които са в тази зала, да се върнат върху дебата. В момента заседанието се превърна в заседание на Комисията по здравеопазването и ние започваме да обсъждаме доктрината и целия път на реформата. А ние имаме една задача: да определим в какво състояние е българското здравеопазване в момента и каква е вината на правителството за това състояние, ако то е лошо.
    Ще помоля всички оратори да ме извинят тук, и лекарите, които разбират от цялата работа. Аз не съм в тази сфера, но съвсем сигурно е, че се измести дебатът.
    Моля ви се, така няма да свършим за два дни! Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за втора реплика.
    Заповядайте за дуплика, д-р Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Аз като че ли напълно не бях разбран, уважаеми колеги. На мен ми се струва, че решаването на този изключително важен въпрос за българските граждани е много по-важен. Безспорно е, че всяко едно управляващо мнозинство носи своите активи и пасиви от политиката, която води.
    Но, забележете, искам да кажа, господин министър-председател: когато става въпрос за здравеопазване, предпочитам Вие да поемате само активи, а не пасиви, както досега.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, първата половина от сутрешния пленарен ден приключва.
    Да ви съобщя оставащото време на парламентарните групи: Коалиция за България – 44 минути, НДСВ – 28,3 минути, ДПС – 24 минути, ОДС – 16 минути, ДСБ – 12,3 минути, БНС – 3,3 минути, д-р Китов говори 16,3 минути, “Атака” – след втората реплика вече имат 16 минути.
    След почивката ще имат възможност да вземат думата независим народен представител – заявили са се четири досега. Пръв се заяви господин Димитър Абаджиев. Освен това има заявка за изказване отделно от парламентарна група по силата на ал. 5 на чл. 45 от господин Лъчезар Иванов. Предлагам той да бъде чут след единия от независимите народни представители и след това да продължим с изказвания от парламентарните групи, като пръв ще бъде господин Миков. (Реплика от народния представител Георги Георгиев.)
    Господин Георгиев, Вие сте преди независимия народен представител. Извинявам се.
    Господин Георги Георгиев от „Атака” ще има думата преди да се премине към независимите народни представители. Прощавайте, д-р Георгиев.
    Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме с дискусиите.
    Съгласно това, което ме информира председателят на парламента, който водеше заседанието до почивката, сега има думата народният представител от „Атака” Георги Георгиев.
    Господин Георгиев, заповядайте. Колебание ли имате?
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Не, гледам, че го няма правителството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ние имаме правилник – в 11,30 ч., след почивката, продължаваме своето заседание.
    Имате думата.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: За какво да говоря? Правя предложение да се изчака правителството, да има поне един техен представител.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласно Конституцията не можем да караме парламента да чака правителството.
    РЕПЛИКА: Ние сме над правителството.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Ние сме над правителството, ама...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Те ще дойдат, господин Георгиев. Имате думата.
    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Те Ви слушат в кабинетите.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Да, добре. Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми колеги, това заседание е по повод вот на недоверие на правителството. Аз не мога да кажа нищо повече, то си даде вота. Значи тук тези места трябва да бъдат заети от други хора. Такава незаинтересованост просто преминава всички граници! Дебатира се нещо важно за страната. Дебатира се провалът в здравната реформа. Мислех да започна с политическата страна на въпроса и като че ли сега това го налага.
    Корените на този провал са в политическата област. Ще кажете: защо? Защото, ако имаше желание да се промени политиката на правителството и на държавата към здравеопазването, тези хора най-напред щяха да са тук, начело с министър-председателя, но явно има политическа поръчка, която обуславя и поставя акцент на това, което не трябва да се свърши. Говори се, че нямало пари, че бюджетът не позволявал и т.н.
    Не е вярно, уважаеми колеги, пари има за всичко. Но няма ясна визия, ясна стратегия, която да очертава пътя на провеждане на тази здравна реформа. Сега влизат тези млади хора, които утре ще заемат може би нашите места, и нека да погледнат какво върши правителството: местата им са празни. Това са хора, които не искат да чуят причините или поне да си вземат някакви поуки, които ние от опозицията посочваме.
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Те се изнесоха.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Да. Аз пак ще повторя: те си дадоха вот на недоверие.
    Но да продължим по същество: какво е здравната реформа? В момента в България не се извършва здравна реформа, а се извършва, как да го нарека, за да не прозвучи остро, геноцид срещу българския народ. Тази реформа е без ясна стратегия, без ясна визия как трябва да се свърши това нещо. Ако правителството е готово, нека да ни покаже стратегията, за да видим дали е така.
    Започваме със следното: създаде се една Национална здравна каса. Това е институция, която с нищо не подпомага здравеопазването, макар че в залата ще има радетели Касата да съществува. Тази Каса само прибира парите, прелива ги от пусто в празно. Правителството не си направи труда да ревизира ситуацията от създаването й досега и да види, че тя е неефективна. Има толкова примери в западните държави, които сочат как се организира здравеопазване в една страна. Но да не отиваме толкова навън. Да се върнем петдесетина-шестдесет години назад, в България също е имало така наречената маркова система. Но и това е нищо. Правителството можеше да прекрати съществуването на тази Здравна каса. Всяка една банка има необходимия ресурс от специалисти, помещения и техника. Какво искам да кажа? Да се явят на конкурс и да се определят една-две-три или четири банки, които да отговарят на условията, и всеки един български гражданин да извършва своите здравни, пенсионни и други осигуровки там, на собствената, на личната си сметка. И разни играчи на финансовия пазар да нямат право да посягат на неговите пари. Той лично да си контролира парите и да знае колко има, колко може да изхарчи, дали ги е изхарчил и как да проведе собственото си лечение.
    А сега какво се получава? Плащаме пари, те отиват и се губят неизвестно къде. Така стана и с повече от половината хора, които не са осигурени. Отначало се използваше политическият елемент, всички ги беше страх да заявят, че гражданите са длъжни да се осигуряват, за да могат да ги спечелят като електорат. И изведнъж в последния момент на по-големите семейства се наложи да плащат по три, по четири хиляди лева на един път, а всички знаем икономическото състояние на нашите граждани – че те не са в състояние да платят тези суми. И изведнъж се казва: като нямаш пари, няма да се лекуваш!
    Така си отидоха, загубиха своя живот много хора, защото нямаха възможност да се лекуват. И това чака още много други хора точно заради тази нелепа и недалновидна политика. Защото, пак повтарям, когато това правителство дойде на власт, можеше да направи един анализ на случващото се в държавата и поне, ако не на 100%, то да се избегне по-голям процент от тези нечовешки и незаконови действия, които се извършват спрямо народа.
    Говори се за приватизация в здравеопазването. Да, приватизация трябва да има, но трябва да има селективност, а не така, с лека ръка миналата година да се казва: “Има 300 здравни заведения, ние ще ги приватизираме всички”.
    И знаете ли защо? Защото дори тук, сред нас, има хора, които имат интерес от приватизацията, защото виждат тлъстите хапки. Те виждат, че сравнително новите болници могат да се вземат за жълти стотинки, да не кажа, че в един удобен момент и ден могат да се превърнат дори в барове. Защото в България в момента освен ресторанти, казина и барове нищо друго не се строи. (Шум и реплики.)
    Когато се извършва приватизация, тя трябва да се съобрази с населението в района, с неговото географско положение. Да, тя може да е губеща, но ако отидем в Кърджалийско или в Смолянско, в Родопите, където хората са отдалечени и нямат възможност да провеждат своето лечение и да дойдат до големия град, там трябва да има болница – било общинска, било държавна, а не с лека ръка да се приватизира. Това е пагубно за нашето здравеопазване.
    Говорихме и за лекарствата. Пак ще кажа: тук, в тази зала, отново има лобита. Има лобита и в други административни сгради. Няма нищо лошо в тези лобита, но те работят против интересите на народа. Закрихме редица наши производства, за да можем да внасяме лекарства на двойни и тройни цени, по-скъпи от нашите, а нашите лекарства с нищо не отстъпваха пред вносните. Дори тези, които внасяме, са с много по-големи странични ефекти. Нека тук колегите да се хванат за сърцето, да помислят и сами да признаят, че е така.
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Кои колеги имате предвид?
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Лекарите имам предвид.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви се, не влизайте в диалог!
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Аз, както виждате, не отправям критики към Вас или към еди-кого си, а към политическата система.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, правилно правите, но към залата.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Другата грешка, която трябваше да се поправи в лекарствената политика, е да се премахне фиксираната цена. Какво се получава? Мощните фирми вносителки и тези, които дистрибутират нашето производство, могат да продават на по-евтина цена и да глътнат другите, тоест да се загуби конкуренцията и след това да се наложи високата цена на лекарството. А това е цената на живота!
    Другото нещо, което също трябваше да се ревизира – поставянето на лекарите, медицинските сестри и другия медицински персонал в неравностойно положение. Целият този медицински персонал е принуден да работи за жълти стотинки. И тогава някой се изправя и казва: “Лекарите са корумпирани”. Да, корумпирани са, защото работят за по 200-300-500 лв.
    Привършвам, защото времето ме притиска.
    Ако това правителство вземе предвид тези неща, наистина голям процент от проблемите на нашето здравеопазване могат да бъдат оправени и нашият народ да се чувства по-добре и по-сигурен за утре, че ще живее. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Уважаеми народни представители, преди да продължим по-нататък с дискусията, ми позволете да ви информирам за времето, с което разполагат отделните парламентарни групи.
    Коалиция за България има 44 минути, Национално движение Симеон Втори – 28,5 минути, Движението за права и свободи – 24 минути, Обединените демократични сили – 16 минути, Демократи за силна България – 12,5 минути, Български народен съюз – 3,3 минути, Коалиция “Атака” – 7 минути, и независимите народни представители – 15 минути.
    Продължаваме с изказването на господин Димитър Абаджиев – независим депутат.
    Господин Абаджиев, имате 5 минути.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да говорим с факти. Член 52 от Конституцията на Република България гласи:
    “Чл. 52. Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинските услуги.”
    Каква е действителността? Близо 300 хил. граждани са неосигурени. Над 1,3 млн. граждани са с повече от 3 неплатени вноски. Повече от шест месеца продължава неяснотата с тяхното законово положение.
    “Сигурен ли сте, господин премиер, че този проблем може да бъде решен само с разсрочване? Не, разбира се! По-лошото е, че това безсилие и управленска немощ струи от сбърканите действия и “идеи” на чиновниците под Вас.” Това не са мои думи, а изказване на народния представител Сергей Станишев преди няколко години по вота на недоверие, който неговата парламентарна група внесе по темата здравеопазване срещу правителството на Симеон Сакскобургготски.
    Точно заради това днешният вот ме накара отново да погледна в програмата на нареченото от вас правителство на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност, където очевидно точно заради вашата констатация, че предишното правителство се е провалило в здравната политика, вие сте начертали много задачи, свързани със здравеопазването.
    Страхувам се, че споменът ви е избледнял и сте забравили и това, което сте записали в програмата. Затова ще си позволя да цитирам някои конкретни задачи, които сами сте си поставили.
    “Въвеждане на основен пакет от здравни услуги за всеки осигурен български гражданин, осигуряване на по-добър достъп до качествени здравни услуги, развитие на доброволното здравно осигуряване” казвате вие. В действителност основен пакет с медицински услуги не е въведен, което не дава възможност за развитие на доброволното здравно осигуряване, а, от друга страна, лишава българските граждани от качествено здравеопазване.
    В програмата казвате: “Ще работим за усъвършенстване на системата за спешна медицинска помощ. Министерството на здравеопазването ще въведе мобилни форми на медицинска помощ.” А понастоящем Министерството на здравеопазването връща обратно спешните центрове в болниците. В продължение на шест години Световната банка финансираше у нас точно обратния процес. Вкарването на спешните центрове обратно в болниците ще доведе до редица колизии. От една страна, болниците са търговски дружества, които имат договори с Касата, а, от друга страна, спешните центрове се финансират от държавния бюджет.
    Във вашата програма казвате: “Включване на пациента във формулирането на здравната политика и в контрола върху качеството на здравните услуги”.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): В чия програма?
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: В програмата на правителството на тройната коалиция!
    След като променихте обаче Закона за здравното осигуряване и на практика Касата се одържави, от 18 места представителството на гражданите в здравното осигуряване беше сведено до едно-единствено място и при това на пациентите. До този момент не е направено нищо дори да бъде заето и това място. Пациентите нямат място в нито една структура, отговорна за здравната политика, а техните гласове се чуват само по време на десетките протести, които се провеждат.
    В същата програма на правителството на тройната коалиция е записано: “Правителството ще насърчава подобряването на координацията между Министерството на здравеопазването, съсловните и синдикалните организации”. Очевидна истина е днес, че кабинетът ви е в остър конфликт с всички съсловни организации, не само на лекарите, но и на стоматолозите, медицинските сестри и фармацевтите.
    В програмата на правителството е записано: "Коалиционното правителство ще работи за увеличаване на процента от брутен вътрешен продукт, определян за здравеопазване, но и за подобряване на ефективността от разходваните средства. Министерство на здравеопазването ще въведе национални здравни сметки. С изграждането на интегралната информационна система и с въвеждането на лични електронни карти ще осигури прозрачност и ефективен контрол върху разходите на Националната здравноосигурителна каса". Това е точката от вашата програма, по която правителството има най-сериозни слабости всъщност. Номинално средствата за здравеопазване са увеличени, но процентът им от брутния вътрешен продукт остава непроменен през последните години. Увеличените пари не отиват за по-добро здравеопазване, за по-справедлива лекарствена политика, за по-високи заплати на медицинските професионалисти или за по-качествени услуги. Увеличените номинално средства отиват всъщност за покриване на дългове, натрупани от лошо и несъразмерно ценообразуване на клиничните пътеки, както и от лошото управление на системата, която вместо да се развива пазарно, се връща назад към бюджетно финансиране.
    Увеличените средства за здравеопазване отиват за заплати на ненужно голям брой чиновници. Само служителите на Касата днес са повече от 2300 при планиран максимален разчет, договорен със Световната банка, не повече от 1800 души.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето, господин Абаджиев.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Тези пари вероятно ще бъдат преразпределени.
    И накрая да ви напомня, че мярката за хуманизъм в едно общество е именно отношението към здравето, а не към реформата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Това, което можете да направите, е да подадете оставката на правителството. Това ще бъде най-хуманното ви действие. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
    Моля ви, спазвайте времето.
    Преди да преминем към втория тур на изказващи се, съобразно принципа големина на парламентарни групи сега ще дам думата на народния представител д-р Лъчезар Иванов по чл. 45, ал. 5, която гласи: "Допускат се до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарна група, в която членуват. Времето за изказване на народен представител е до три минути".
    Имате три минути, господин Иванов. Заповядайте.
    ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа народни представители, господа министри!
    До този дебат се стигна, след като многократно искахме и предлагаме решение на проблема. От Парламентарната група на НДСВ връчихме на проф. Гайдарски списък с мерки за излизане от кризата. Но, за съжаление, нито едно от тези предложения не бе прието по своя характер. Министерство на здравеопазването се лута вече година и шест месеца без здравна стратегия, без цел, без път, без посока, което ни напомня на един кораб, който е без платна, без капитан и без мотор. Това неминуемо доведе до множество проблеми – предишни и нови, продиктувани от неясни политически позиции на кабинета на господин Станишев. Няма яснота и желание за реформа в сектора здравеопазване, страх от реформата, пълна липса от идеи и решителност. Грубо се потъпкаха основните ценности на демокрацията, а именно договорното начало в преговорите с Лекарския съюз, грубо нарушение на подписаните договори от Националната здравна каса. В средата на миналата година без основателни причини бяха намалени клиничните пътеки с цел икономия на средства. Високомерието на Здравната каса доведе и до липса на подписан Национален рамков договор 2007.
    Колеги, здравеопазването и реформите се правят за хората. Този дебат се води за тях. Не трябва да има компромиси, когато говорим за здравето и живота на хората. В програмата на БСП се говореше за общодостъпно здравеопазване. Вижте какво става в отдалечените райони в страната, както и в целия Централен североизточен район. Системата остро се нуждае от реформи в доболничната сфера.
    Първо, е необходимо организационно преструктуриране на сектора с цел максимално обхващане на всички населени места.
    Второ, въвеждане на ясни критерии за определяне броя на пациентите, обслужвани от личния лекар.
    Трето, създаване на единен регистър на здравната система, включващ брой на личните лекари, местоположение, брой на специалистите, разпределени в различни лечебни заведения.
    Четвърто, изграждане на Национална информационна система, която да бъде генератор за информация с цел оперативност на ръководството на Министерството на здравеопазването. Пациентът трябва да бъде, уважаеми колеги, в центъра на системата. Проблемите в болничния сектор – необходима е спешна институционална реформа по законодателен и нормативен път, промяна в юридическия статут на лечебните заведения и лекарската професия, базирана на европейски принципи, равнопоставеност на различните болнични заведения, независимо от типа собственост.
    Пето, промени в Закона за лечебните заведения.
    Шесто, усъвършенстване на механизмите за финансиране, повишаване размера на здравната вноска, повишаване на процента на здравеопазване от брутния вътрешен продукт.
    Седмо, стриктна финансова дисциплина чрез отчетност, прозрачност и контрол, включване на пациентските организации като контрол.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече. Моля Ви с няколко изречения да приключите. Две изречения, за да завършите мисълта си.
    ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    В заключение аз изказвам моето лично убеждение и позицията на всички медици, че Хипократовата клетва задължава да си изпълняваме достойно лекарската клетва. Правителството е длъжно да подсигури нужната база и апаратура, медикаменти за нашето население.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин председател, просто да завърша.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно с Хипократовата клетва беше много хубав завършек. Благодаря Ви много. (Оживление в залата.)
    ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря ви за вниманието.
    Виждам тук, на тази трибуна, нежеланието да проведем един дебат в името на хората и в името на техните ...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много. Не злоупотребявайте с моето търпение наистина.
    ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
    Има думата народният представител Михаил Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Като че ли с изтичане на времето на дискусия малко позабравяме какво обсъждаме днес и отиваме в теми, уважаеми дами и господа от опозицията, които ще бъдат на вниманието на Народното събрание мисля си до няколко месеца. Няма да мине здравната стратегия без Народното събрание. Няма да мине здравната карта без Народното събрание. Няма да минат промените в законите без Народното събрание.
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Но половината ви мандат мина.
    МИХАИЛ МИКОВ: Днес сме се събрали да обсъждаме най-тежката форма на политическа отговорност на Кабинета – акт, който беше внесен от сборна формация припознали себе си като опозиция фракции. Акт, който може да бъде окачествен като странен. Странен с оглед изказванията дотук. Едни от внеслите вота са за премахване на Здравната каса. Други са за повече пазар. Трети усърдно - аз благодаря специално на господин Абаджиев и на господин Иванов, изказали се преди малко - се запознават детайлно с документите на Българската социалистическа партия и програмата на правителството. Чудесно е това, господа, защото не чуваме никаква политическа алтернатива от вас. Не средства, не експертни решения. Те ще бъдат дебати и по законите. Те ще бъдат дебатирани и по здравната стратегия. Те звучат постоянно и в Парламентарния контрол, защото няма друга тема в мандата на това правителство, а мисля, че няма и друг здравен министър за последните 17 години, който за такъв период е бил толкова парламентарно контролиран.
    Наистина в българското здравеопазване има тежки проблеми. Проблеми, които правителството има воля, а управляващата коалиция има сила да решава. И част от тези решения се виждат още през тази година и половина. Аз мисля, че и министърът, и представителите на Кабинета имат какво да кажат. И най-важното – българските граждани разбират, че има промяна. Промяна на едно статукво, което беше направило медицината в бизнес. И това статукво, което събра ни и днес чрез този вот на недоверие, ще бъде променено. Защото, пак казвам, управляващата коалиция има сила, а правителството има воля да решава проблемите на здравеопазването.
    Иначе Вавилонският хор на идеите е чудесен, но той е несериозен, когато става въпрос за политическа отговорност. Когато най-дълго пребивавалият като шеф на Здравната комисия в парламента в последните 10 години – 6 от тях, критикува тези решения, в които самият той е участвал при залагането на реформата, когато в тази зала в 1998-1999 г. ние от опозицията, от Демократичната левица тогава, сме предупреждавали до какво ще доведе превръщането на болниците в търговски дружества, сега с голямо учудване се констатира, че се е стигнало дотук.
    Или пък учудващото уважение към принципите на социалната държава от страна на ДСБ, изразено от лидера господин Костов. Аз се радвам, че толкова години след приемането на българската Конституция, отричана специално от тази дясна фракция, се уважава принципът на социалната държава. Благодаря Ви, господин Костов, за това закъсняло признание към този висш конституционен принцип. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
    За нас е изключително важен и принципът на правовата държава, свързан с този принцип, свързан с чл. 52, който господин Абаджиев преди малко цитира. Защото за нас от Коалиция за България чл. 52 – правата на гражданина, винаги са били водещи при политическите актове, независимо дали сме внасяли вот на доверие, независимо дали сме променяли закон, независимо от това дали сме защитавали някаква позиция. И ние в управляващата коалиция ще имаме волята и силата с нашите коалиционни партньори да реализираме по-пълно тези права на българските граждани.
    Уважаеми дами и господа, защо опозицията днес търси енергия не от политика, не от алтернативи, а от един политически акт, който в предните дни дори много представители, които са го подписали, окачествиха като неочакван резултат. Те не очакват в никакъв случай това да стане, заради което се внася вот на недоверие, казаха го и други преждеговоривши, защото е година на избори, защото българските граждани, затънали в една социална среда, тъй като здравеопазването не може да бъде извадено като тема от социалното положение на българските граждани, са чувствителни към тази тема. И това заиграване, този популизъм, се вписва в една плиткоскроена концепция да се вкара раздор в управляващата коалиция. Но трябва да сте наясно, че ние в управляващата коалиция имаме спорове по средствата, имаме дискусия по най-добрите начини, но е безспорна целта – целта, насочена към онези най-пълни реализации на конституционните права, които очакват българските граждани от едно отговорно мнозинство и от едно силно правителство.
    Уважаеми дами и господа, има ли решения в тези две години – решения, които разбиват статуквото? Аз мисля, че определено има и трябва човек да е изключително черноглед, за да си затваря очите. Не мога да разбера как едни от внеслите вота казват: парите са достатъчно, а другите казват: дайте повече пари. Нима не бяха покрити големи задължения на системата, породени от системни дисхармонии вътре, нима не започна подмяна на материално-техническа база, която не от 5-6 години, от 20 години не е сменяна?! (Шум и реплики в ОДС.) Моля ви, потърсете справки от отделните болници да видите колко за година и половина като средства и медицински уреди е направено и какво е направено преди.
    Уважаеми дами и господа, вие днес говорите за диалог. Аз мисля, че няма по-диалогично мнозинство от тази коалиция, защото си спомням времето, когато голямата част от подписалите вота, управляваха реформата в здравеопазването. Как се приемаха законите? Един-два месеца без особена дискусия. Тогава беше немислимо представител на опозицията да ръководи Комисията по здравеопазването или която и да е важна комисия. Днес управляващата коалиция в името на националния консенсус, защото ни е ясно, че трудните реформи се правят със съгласие, е поверила тук, в парламента, този отговорен сектор именно на човека, който навремето във вашето правителство, господин Костов, във вашето мнозинство, беше шеф на парламентарната Здравна комисия. С всичките проблеми, произтичащи от това – със спирането и забавянето на законопроекти, включително необходими за европейската ни интеграция, с политика, която води до вкарване на текстове в законите, които целят блокиране на здравната система, какъвто беше нескопосаният опит първо да се вкара един текст за бюджета на Здравната каса, после да се атакува пред Конституционния съд, а накрая да се изсипе пред нас като мотив за вот на недоверие на правителството.
    Слава Богу, още миналата седмица Конституционният съд категорично зачеркна вашите обвинения в противоконституционност, а гражданите, обществото зачеркват всички тези безпочвени обвинения за одържавяване, тази хистерия около съдбата на една съсловна организация, която всъщност днес разбирам, че започва да извършва и синдикални функции, а може би утре на някои от изборите ще се появи и като политическа структура.
    Ние от Социалистическата партия не сме против съсловните организации, но те не могат да бъдат превръщани в политически заложници на теснопартийни интереси – нещо, което вие от опозицията, най-вече от задната й част, се опитахте да свършите през тези 2-3 месеца. И днес с този протест, който не е ясно синдикален ли е, политически ли е, се включва част от хора, който се организира в последните няколко седмици. Всъщност става въпрос за обикновени незаконни действия, излъчващи политическо безсилие и опит за употреба на съсловната организация, която има право на живот, има място в обществото. Ангажирането й политически, срива и последното останало доверие в нея. Тази работа не става със задължително членство, защото сме ХХІ век и не може правото на труд – също свещено, конституционно право, да бъде ограничавано от задължителното членуване и плащането на членски внос по ведомост. Това ние го забравихме преди 10 ноември. Явно вие още не сте го забравили.
    Уважаеми дами и господа! Явно зад този вот се крият изключително политически мотиви. Явно правителството има своята воля и визия, а управляващата коалиция има своята сила да продължи необходимите промени в здравеопазването. Аз ви предлагам да се включите в тези усилия, но конструктивно, когато тук ще се обсъжда стратегията, когато се обсъждат законите – с аргументи, с доказателства, а не с голословни политически обвинения, както днешното политическо упражнение на вашия Вавилонски хор. Иначе този вот категорично не може да бъде подкрепен, защото няма други мотиви извън политическите, защото управляващата коалиция има воля, а правителството има сила за реформа в името на едно по-достъпно, по-качествено здравеопазване не за играчите политици в здравеопазването, а за българските граждани. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Коалиция за България и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Китов, заповядайте за реплика.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Не Ви прави чест да правите инсинуации, тъй като Комисията по здравеопазването е направила над 72 заседания. Ние искахме да се правят извънредни заседания именно по тежки закони, които са важни за евроинтеграцията. Аз не искам да Ви казвам, нека членовете в комисията от вашата група Ви кажат кой е отхвърлял тези извънредни заседания. Много Ви моля, правете справка, преди да сипете обвинения от трибуната.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики? Няма.
    Господин Миков, имате думата за дуплика.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): По-добро от това никой не можеше да ми направи!
    Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри!
    Уважаеми господин Китов, едва ли е предмет на днешното заседание вътрешноорганизационната техника и работа на една парламентарна комисия.
    Исках да кажа само едно нещо – по времето, когато Вие бяхте шеф на тази комисия, не предната, а по-предната легислатура, беше немислимо управляващото мнозинство да повери такъв важен ресор на опозицията. А Вие днес говорите, че няма консенсус, че не търсим консенсус, че не търсим максимално съгласие върху такава важна тема като здравеопазването.
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Вие не знаете какво да правите!
    МИХАИЛ МИКОВ: Самият акт, че сме ви поверили това доверие, сам по себе си е ясен. Само че когато изостават закони, свързани с европейската интеграция, когато се вкарват текстове, противни на разбирането на управляващото мнозинство за реформа, и да се налагат като мнение на комисията – но пасаран, господин Китов!
    Така че нека да бъдем реалисти, да бъдем конструктивни в решенията. Защото опитите за политическо използване на всяка тема, особено болните, чувствителните теми, за популизъм по тези теми, никога не водят до добър път – и за парламента, но още повече за тези, които си позволяват такова заиграване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Ясен Янев от Парламентарната група на НДСВ.
    ЯСЕН ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Здравеопазването освен че е изключително сложна и уникална по същността си дейност и особено чувствителна тема за всяко правителство, за всеки парламент и особено за всяко гражданско общество, в най-новата история на нашето здравеопазване е извървян вече немалък път. Има натрупан аналитичен опит, има изведени емпирични хипотези, макар че още не сме достигнали до желания модел на приемлив здравен продукт.
    Вносителите на днешния вот към настоящия кабинет са родителите на този неприемлив здравен продукт. Чрез административен акт (заповед) през 2000 г. министър Илко Семерджиев преобразува здравните заведения в търговски дружества. Защо? Какви са те? Имат ли съдържание като търговски субекти? След това последва приватизация от типа на РМД – рутинно упражнение за ОДС в този период. Приватизираха се поликлиники, доболнични здравни заведения през братовчедски кръг като обособени части, впоследствие естествено платени с компенсаторки. Вероятно това трябваше да се случи и с голяма част от заведенията за болнична помощ, но уви!
    Кабинетът на НДСВ с премиер господин Симеон Сакскобургготски постави стопер на такъв вид приватизация. Същите тези автори създадоха и ред други подзаконови документи, както и Наредбата за следдипломна квалификация. Благодарение на нея след десет години, ако продължи да действа в този вид, в който съм убеден искрено, че няма да се случи, съм убеден тогава, че болничната помощ ще бъде декапитирана от медицински специалисти. Аз съм уверен, че ние от НДСВ и нашите партньори от БСП и ДПС своевременно ще променим тези обстоятелства.
    Здравеопазването като динамична система със своите ежедневни трудности и предизвикателства, особено в нашата държава, е поставена на изпитание поради ограничения финансов ресурс. Не мога да не отбележа, че именно настоящото правителство на тази коалиция – на БСП, НДСВ и ДПС, и нейният представител в лицето на министър Гайдарски, направиха изключително важна стъпка през 2006 г., една изключително решителна крачка, въвеждайки в системата на болничната помощ единният финансиращ орган - Националната здравноосигурителна каса, в подкрепа на реалните пазарни механизми. Слабост все още в настоящия момент е, че това се трансферира чрез тъй наречените клинични пътеки, които дават оценка за качество, но не все още и за себестойност на продукта.
    Ние, народните представители от НДСВ, а надявам се и нашите партньори, сме готови да направим и следващия естествен ход – а именно въвеждането на тъй наречените диагностично свързани групи, което е естествен регулаторен механизъм между партньорите в здравеопазването, както и по отношение на разходването на финансовите ресурси. Тази регулация трябва да върви заедно с деликатния въпрос към настоящия момент – за доплащане (копеймънт), като естествено се прилага протекция на социално слабите от Министерството на труда и социалната политика. Това е желана следваща стъпка от това правителство, след необходимия диалог между партньорите, последван от законодателни действия.
    Един от фундаменталните фактори в системата на здравеопазването са изпълнителите на здравна помощ – лекари, медицински сестри, мениджъри. Лекарският съюз е натоварен с много функции и компетентности в настоящия момент. Затова вероятно тук се отваря въпросът и дебатът за необходимостта от създаването на Лекарска камара като естествен вътрешен самоконтрол на съсловието, а оттук – и споделените отговорности по изпълнението на здравни услуги, отговорности, произтичащи от Националния рамков договор и естествено – договорното начало.
    Не трябва да се игнорира въпросът и за приватизация на здравни заведения. Ние, представителите на НДСВ, и нашите партньори сме за чистоплътна приватизация по общия ред, при ясни и точни правила извън зоната на тъмното. Трябва да се преосмисли вероятно и приватизация на медицински дейности.
    Уважаеми дами и господа, темата по здравеопазване заслужава своя парламентарен конструктивен дебат, както това направиха световни политици като Клинтън, Шрьодер, защото това е безпрецедентно динамична система като еволюция, като нови технологии, но и изключително реална, до която всеки един от нас се докосва ежедневно.
    Ние, депутатите от НДСВ, и аз няма да подкрепим този вот на недоверие, но заедно с нашите партньори от БСП и ДПС ще обединим съвместно усилията си в интерес на европейското бъдеще и принципите на добрата лекарска практика в България. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Стискаме палци.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Янев.
    Има думата д-р Хасан Адемов.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа министри, господин министър-председател, госпожи и господа народни представители! Днес на нашето внимание е поставен за дебатиране въпросът за здравната политика на правителството на Република България във връзка с внесения от опозицията вот на недоверие. Известно е по дефиниция, че всеки вот на недоверие е демократична процедура и право на опозицията е да прецени кога, с какви мотиви и какви подходи да предизвика дискусия по наболели обществени проблеми.
    Вън от съмнение е фактът, че здравеопазването е тема, свързана с висока степен на социална чувствителност.
    Уважаеми госпожи и господа, ще се опитам в рамките на парламентарния дебат да визирам параметрите на проблема от гледна точка на реалностите, свързани с функционирането на Сектор „Здравеопазване”. Трябва обаче преди това да си отговорим на няколко въпроса.
    На първо място, случаен ли е фактът, че вторият вот на недоверие към правителството на управляващото мнозинство е свързан тъкмо с тази свръхчувствителна за обществото сфера?
    На второ място, има ли връзка между внесения вот на недоверие и случилото се в Народното събрание при приемането на Закона за избор на български представители в Европейския парламент?
    На трето място, не беше ли 2007 годината на два избора и свързаното с това желание на опозицията да напомни за себе си и да направи опит да избяга от собствените си проблеми?
    На четвърто място, не е ли това сериозен опит да се подсилят различните виждания на партиите от управляващата коалиция как да се усъвършенства системата и да се представи пред обществото невъзможност да се консолидират за вземането на общи решения?
    Отговорите на всички тези и други въпроси очертават полето на дискусията и дават възможност и за изводи.
    Основният въпрос, който витае днес в тази зала, е има ли криза и хаос в българското здравеопазване. Естествено е, че аргументите на вносителите на вота са в тази посока. Нашият отговор е, че има проблеми, наследени и нови, има напрежение в съсловието, има протестиращи български граждани. Но те са свързани преди всичко с недостатъчно ускоряване на темпоритъма на започналата междупрочем още през 1998 г. от правителството на СДС реформа. Именно затова е много лесно да се намерят аргументи, които да моделират обществените реакции, изградени на базата на негативизма.
    Очевидно много важен е въпросът трябва ли и как да се промени дизайнът на реформата, дали трябва да се запазят структурните звена и приетите законови разпоредби, заложени още през 1998 г.? И не на последно място, необходима ли е радикална промяна?
    Отговорите на тези въпроси не са нито лесни, нито пък могат да бъдат еднозначни. Дълбокото ми вътрешно убеждение е, че управляващата коалиция има необходимата политическа воля и експертния капацитет, за да се обедини около обща позиция, която да направи системата на здравеопазването ефективно функционираща. Екипният подход при решаването на всички въпроси е възможно най-рационален и аз съм убеден, че това е най-полезното поведение.
    Уважаеми госпожи и господа! Много често политици от различни цветове се упражняват на тема финансиране на здравеопазването. Искам ясно да прозвучи в тази зала: парите в този сектор не са малко, от 900 милиона през 2000 г. сега са увеличени на над 2 млрд. лв. Не са и много като процент от брутния вътрешен продукт, но със сигурност не се изразходват по най-добрия начин. За нас от Движението за права и свободи много по-важна е дискусията по какъв начин се харчат средствата, които обществото може да задели на този етап, и каква е ефективността от тяхното увеличение.
    А що се отнася до нашата идея за увеличаване на здравната вноска, ние никога не сме заявявали, че искаме увеличение самоцелно заради самото увеличение, а винаги сме изтъквали, че това би могло да стане само в контекста на общата данъчно-осигурителна тежест и успоредно с търсене на възможности за включване с надграждащ пакет на фондовете за доброволно здравно осигуряване.
    В рамките на диалога и с желанието ни за намиране на съмишленици ние смятаме, че системата би функционирала значително по-добре, ако има създадени условия за нейното дерегулиране, включително чрез демонополизиране на Националната здравноосигурителна каса на определен етап. Включването на фондовете за доброволно здравно осигуряване с надграждащ пакет от медицински услуги, различен от базисния, би довело до следните положителни според нас ефекти: по-голяма конкуренция между купувачите на услуги, по-високо качество на предоставяните услуги и не на последно място – реализиране на правото на свободен избор на всеки един български гражданин.
    Не е за пренебрегване и създаването на условия за гарантиран достъп до здравни услуги, както и повече пазар в тази система.
    Много важен акцент, на който искам да обърна вашето внимание, е свързан със запазването на солидарния принцип при осигуряването на минималния пакет от услуги като условие за гарантиране на конституционните права на българските граждани. Очевидно е, че социалният вектор и основните ангажименти на българската държава да гарантира здравето и живота на всички български граждани трябва да се реализират заедно с търсене на механизми за по-смело въвеждане на основни либерални ценности, като конкуренция, право на избор, пазар, децентрализация и др.
    Смятаме, че вече сме постигнали висока степен на съгласие по преобладаващата част от повдигнатите въпроси и сме в състояние да реализираме общи цели.
    Уважаеми госпожи и господа! Има едно много важно обстоятелство, което заслужава особено внимание. В предшестващия този вот обществен дебат отсъстват позиции и мнения на социалните партньори – на работодателските и синдикалните организации. Случайно ли е това или не – всеки сам може да си отговори на този въпрос. Нашето желание е не някой друг, не дори председателят на Българския лекарски съюз, още по-малко медицинските специалисти или председателят на Управителния съвет на Националната здравноосигиурителна каса, а негово величество пациентът да бъде поставен в центъра на нашето внимание – с неговите проблеми, с неговите права и не на последно място, с неговите отговорности. Само по този начин можем да постигнем целите на реформата, за които си заслужава всеки политик и всеки гражданин да бъде максимално ангажиран.
    И преди да завърша позволете ми, уважаеми госпожи и господа, да заявя, че няма да се сбъднат очакванията на опозицията за разклащане на коалицията, няма да успеят опитите за преекспониране на естествените различия, които не са в основните цели, а в методите и средствата за тяхното постигане. Няма да успее опитът за пренасяне на дебата във вътрешнокоалиционно противопоставяне. Времето на политическите ездачи, които се опитват да яхнат недоволството от системни проблеми, свързани с трудностите на прехода, е безвъзвратно изтекло. Управляващата коалиция има политическата воля, има експертния капацитет да продължи по пътя на трудните реформи, надявам се, с подкрепата на опозицията. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Ваньо Шарков.
    ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри! Едва ли в тази зала има човек, който да отрече, че нито пациентите, нито медицинските сестри, нито лекарите се интересуват как ще наречем днешната ситуация в българското здравеопазване – хаос, криза, безхаберие, некомпетентност или, както вие се изразявате, отделни проблемчета. Истината е, че имаме реализирани обещания, има перспективи, превърнати в откровени лъжи, има последователно и системно натрупвани проблеми и липсващи адекватни решения. Липсва последователност и приемственост. Отсъстват сигурност и предвидимост както за получателите на здравни услуги, така и за онези, които ги предоставят. Вместо това е налице някакво бодряческо настроение в Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, всекидневни нови идеи и мъдри мисли, които на следващия ден са забравени, отречени или променени на 180 градуса. Всичко това обаче е на фона на национален протест на лекарите, професионалистите по здравни грижи, пациентските организации.
    Вие, господин министър-председател, отказвате да се срещнете и да изслушате протестиращите. Отказвате да дойдете в Народното събрание. Три пъти Ви каним за изслушване по Вашите виждания за изхода от кризата, а министърът на здравеопазването от две години не внася доклад за здравето на нацията.
    Аз съм сигурен, че днес Вие ще се опитате да се похвалите поне с пет неща, които сте свършили. Господин Миков успя да си спомни само за две, така че ако нещо сте пропуснали, можете да си записвате.
    Първо, ще се похвалите как за две години сте увеличили парите за здраве с около 400 млн. лв. Вероятно това би било похвално, ако здравеопазването беше станало по-качествено, ако пациентите бяха по-доволни и ако лекарите работеха с по-модерна апаратура. Такова нещо обаче няма. Значи ефектът от вашите 400 млн. лв. е никакъв.
    На второ място, ще се похвалите, че сте преминали към един източник на финансиране – само Националната здравноосигиурителна каса. Отново похвална крачка. Обаче какво от това? Стана ли здравеопазването по-добро, по-качествено и по-достъпно? Когато стартирахме реформата в здравеопазването здравноосигурителната вноска беше 6% и с нея се финансираше извънболничната помощ. Днес с тези 6% вие финансирате и болничната помощ, без да сте я реформирали и без да са адекватни действията ви. Какво от това, че минахте към един източник за финансиране, системата промени ли се? Не!
    Ще се похвалите, че сте стартирали въвеждането на електронни здравни карти. Много хубаво, правилен ход, който обаче няма никаква връзка с основната цел, която би трябвало да бъде подобряване на здравния статус на българските граждани.
    Това е като едно подскачане на място, защото, ако искахте да направите крачка напред, първо щяхте да въведете единната информационна система, а след това здравните карти.
    Ще се похвалите и с това, че сте спрели и ръста на задълженията на лечебните заведения за болнична помощ. И пак ви питам: от това стана ли по-добро българското здравеопазване? Пациентите по-доволни ли са? Лекарите по-удовлетворени ли са от усилията, които полагат? Категорично не! Но вие сте доволни и да се чуди човек за какво.
    Макар че в края на миналата година в тъмни доби и по неясни критерии бяха покрити някои задължения, въпреки това днес дълговете отново са над 100 млн. лв.
    Ще се похвалите и с това, че сте започнали преструктуриране на Спешната помощ, коeто според сайта на Министерството на здравеопазването, виждате ли, било началото на преструктурирането на болничната помощ. За такава мисъл просто да ви похвали човек! Прехвърлихте спешните приемни отделения към болниците и забравихте, че Спешната помощ е задължение и отговорност на държавата. И пак ви питам: от това Спешната помощ стана ли по-качествена, стана ли по-бързо достъпна за пациента? Отговорът отново е не!
    Ето, господин министър-председател, ефекта от тази промяна в системата на Спешната помощ - ценоразпис в Спешно приемно отделение! (Подава на министър-председателя лист хартия.) Ценоразпис – 15 лв. за една превръзка без консумативите. (Реплики и тропане по банките в ДСБ.) Искам да ви кажа само, че този подпис там не е на министър Гайдарски. Това е подпис на неговия племенник, който е шеф на болницата в Благоевград.
    Между другото, да ви попитам: къде са ви спешните портали и има ли поне един квартал в София, в който да “патрулират” линейките, както обещавахте? Никъде ги няма!
    На фона на всичко това обаче, аз ще ви кажа няколко неща, които ви липсват. Първо, липсва ви общата управленска визия за здравните приоритети през мандата на тройната ви коалиция. Според НДСВ трябва да има доплащане на здравните услуги. Според ДПС трябва да се увеличи здравноосигурителната вноска, а според БСП трябва да се унищожи Българският лекарски съюз. Как може да имате някаква обща цел, след като не виждате пътя за нейното реализиране? Дори баснята за орела, рака и щуката тук е неприложима, защото не може да опише хаоса, който е в главите ви. По-скоро тук се сещам за приказката за онзи кентавър, който страдал от шизофрения – хем не знае точно какво животно е, хем страда от раздвоение на личността. Въпреки това е смешно това, което правите, а не това, което аз казвам.
    Липсва ви здравна стратегия “Здравна карта”. От една година Министерството на здравеопазването се опитва да пробута някакво подобие на такава през Министерския съвет, но към нея няма нито план за действие, нито финансова рамка, гарантираща реализацията.
    Затова, господин министър-председател, не се напъвайте да приемате документ, който прилича на новогодишна картичка – с честитки и пожелания, без конкретни ангажименти и отговорности, с имагинерни срокове и с липсващата оценка за ефекта върху здравния статус на българските граждани. Една здравна стратегия, която не зачита мнението на професионалното съсловие и пациентските организации, а чака разрешението на Светата троица, няма как да постигне обществен консенсус и да получи онази обща политическа подкрепа, която би трябвало да има.
    Липсва ви адекватна лекарствена политика, макар че точно такава записахте в програмата на вашето правителство! Забележете, сложихте и срок – м. септември 2006 г. Помните ли какво стана на 1 септември 2006 г.? Астматиците и паркинсониците останаха без лекарства. И това не са думи на опозицията, а са думи на водещи учени и специалисти в тези области.
    Господин министър-председател, господин министър на здравеопазването! Знаете ли, че в момента липсва полиомиелитна ваксина и няма да има такава до м. юни? Знаете ли, че родителите на новородените са принудени да си я купуват? Това ви е адекватната лекарствена политика!
    Липсва ви записаното, пак в програмата на вашето правителство, подобряване на координацията между Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите. Когато нещо се постави като цел, се мисли как да се изпълни и се работи то да стане факт. Вместо това, обаче, професионалните съсловни организации са мачкани и неглижирани, а НЗОК еднолично и безконтролно се разпорежда с 1,5 млрд. лв. Между другото, в средата на миналата година, пак във вашия мандат, еднолично намали средствата по клиничните пътеки в абсолютно нарушение на закона!
    Липсват и обещаните 6% от брутния вътрешен продукт за здравеопазването. Вместо това, Вие, господин премиер, ни определихте последно място в Европа. Как само преди няколко години, господин Станишев, твърдяхте от тази трибуна, че е срамно в България да се отделят 4,5% за здравеопазване, а днес не Ви е срам? Как не ви е срам, че една Албания е по-напред от нас по този показател?! Страните в Европа и по целия свят се сравняват по показателя „Процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване”, а не дали тази година сте дали за здравеопазване 200 милиона, а следващата година – 300 милиона.
    Понеже, господин министър-председател, Вие не разбирате нищо от здравеопазване – не сте и длъжен, тъй като би трябвало да разчитате на вашия екип, ще ви посоча и ще завърша само с няколко ефекта от здравната политика на вашето правителство. Вие постигнахте нещо уникално! За първи път в България има национален протест на лекари, професионалисти по здравни кризи и пациентски организации. За първи път пациент осъди държавата, заради неосигурени медикаменти, пак поради “адекватната” ви политика. Пациентите са без гарантиран достъп до качествено и адекватно здравеопазване, а хронично болните – без животоспасяващи медикаменти.
    Българските лекари се деквалифицират, поради безумната наредба за специализация, приета от този кабинет! Българското здравеопазване остава без медицински сестри, защото те не желаят да работят при тези условия и напускат България.
    Ето за това е този вот на недоверие. Ако Вие можете днес да представите Вашата визия – визията на кабинета или на коалицията, или на Светата троица, за бъдещето на българското здравеопазване, значи е имало полза от него. Но ако Вие не го направите, значи няма полза и от Вас. (Ръкопляскания от опозицията.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, госпожо Станкова.
    ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! В малко по-различен ракурс ще кажа следните думи. Аз помня 17 юли 2000 г. в ХVІІ поликлиника, когато за първи път само 17 дни след стартиране на реформата, се каза: “Моделът е сгрешен и философията не е тази, която сме заложили”. Всички лекари, които сме в тази зала, помним този ден, когато дадохме сигнал, че системата не работи и за какво говорим.
    И аз питам: кой ви дава правото личните и партийни амбиции да връхлитат системата и да казвате, че има хаос? Кой може да дръзне да създаде лукс за собствените си дребни човешки амбиции? Ние хората, твърдя, много се различаваме по това колко от потенциала си ползваме и как точно го използваме? За съжаление, част от нас буквално го похабяват!
    В коалицията всеки един от нас разполага с определен набор от възможности и единствено от нас зависи до каква посока и в каква степен ще ги развие. Ние смятаме, че най-големите постижения са не най-шумните, а най-тихите. Защото рядко мислим за това, което имаме, но винаги за това, което ни липсва. Защото най-трудно учи човек кои мостове да ползва и кои да прекъсва. Аз смятам, че днес ние създаваме тези мостове. Благодаря. (Реплики в ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за реплика господин Руденко Йорданов. Заповядайте.
    РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми д-р Шарков, понеже цитирате нещо, което аз съм готов да оспоря – че за първи път има протести на медицинските специалисти, припомням Ви протеста на служителите в Спешна помощ пред Министерството на здравеопазването. Протестът беше приет от заместник-министъра Кундурджиев. За домашно Ви моля да направите справка заместник-министърът д-р Кундурджиев, който след това стана главен секретар на Лекарския съюз, по какви причини беше принуден да подаде оставката си и доколко тази демократична организация и нейните управителни структури имат отношение към демократично мислещите лекари?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Има ли трета реплика? Няма.
    Има думата господин Шарков за дуплика.
    ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаема д-р Станкова, аз съм притеснен, че може би сте се запознала преди моето изказване с него, защото си бяхте написала репликата. За пръв път виждам народен представител, който отправя реплика в писмен вид.
    Ако си спомняте 17 юли 2000 г., сигурно помните и по-назад във времето, защото нали знаете как се казва онази диагноза, когато помним стари дата, а не помним какво се е случило вчера? Толкова по Вашата реплика.
    Искам да Ви кажа, че дупликата на всяка една Ваша реплика я казаха хората, които излизаха на националния протест и които от днес започват едночасови ефективни протестни действия.
    До господин Руденко Йорданов. Така е, имаше такъв протест на работещите в системата на Спешната помощ. Но виждате ли разликата, колега Йорданов? Вие сам казахте: протестът беше приет от заместник-министъра на здравеопазването. Този протест от кой беше приет? Няма кой да ги чуе. Това е разликата. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Васил Паница.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Имам чувството, че управляващото мнозинство се е телепортирало в периода 1997-2001 г. и упорито не иска да излезе оттам. Това чувство се подсилва от тези Ваши изказвания, които явно показват, че след 2001 г. не е имало никакво управление в сферата на здравеопазването или по-скоро е било порочно.
    В какво състояние е българското здравеопазване? Естествено в тежка криза. Как ще го наричате вие не е важно, важно е как го възприемат хората, които се намират навън – пациентите, потребителите на медицинска помощ. Здравеопазването е един вид обществен договор, в който има потребители на медицинска помощ и изпълнители и който се администрира и управлява от държавата. Вие администрирате и управлявате този процес на здравеопазване порочно и погрешно. Трябва да го разберете най-после.
    Защо говорите за популизъм? Популизъм ли е, че най-уязвимите и най-незащитени болни – тези с хроничните заболявания, имат хроничен недостиг на лекарства? Всеки, който разбира от медицина в тази зала, знае какво означава да прекъснеш лечението на хора с множествена склероза, да прекъснеш лечението на хора с паркинсон, астматиците. Имаше ли месец в предходните две, три и четири години, в който да няма протест на пациентски организации поради липса на лекарства или поради неритмични снабдявания? Това ли наричате популизъм?
    Лекарствата, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, стават все по-малко. Как се случи така, че тая ваша гениална политика намали тези лекарства от 1432 с 500 позиции надолу, за което плащате 250 млн. лв. повече? Трябва да дадете обяснение на тези въпроси.
    Популизъм ли е, че болните чакат много дълго време, за да влязат за болнично лечение, специално в специализираните клиники по кардиология и кардиохирургия? Чакат пет, шест, осем месеца, някои и не дочакват.
    Независимо от платените здравни вноски в болниците се искат пари за всичко – за лекарства, за консумативи, за протези. И това ли е популизъм? Давам ви един пресен пример от 20 дни: Националната здравноосигурителна каса съвсем потайно е намалила плащанията на всички протези с 20%. Тези консумативи вече са закупени от болниците и те вече са в дълг. Как се случва това?
    Каза се, че по данни на Световната здравна организация нерегламентираните плащания са 1 млрд. лв. Тази година при всички положения са 1 милиард и половина.
    Тук няма да засегна проблемите на лекарите, на изпълнителите на медицинска помощ въобще, те са многобройни. Не толкова за заплати, тук става дума за бюрокрация, която толкова се увеличи в сектора, че днес лекарите отделят повече време за попълване на документи, отколкото за прегледи и лечение на болните. Попитайте с какво се занимават джипитата! Не могат да бъдат описани всички.
    Естествено, че Касата бе одържавена. Това се каза. Най-жалкото в това одържавяване беше, че квотата на осигурените и пациентите – тези, които ще ползват услугите на Касата, в момента е от един човек, а трябва да са осемнадесет. Къде са другите седемнадесет, господин министър? Защо две години не поставяте хора от пациентските организации? Нямало официална пациентска организация. Има поне 10-15 други.
    Да не говоря, че с въвеждането на корпоративния данък върху лечебните заведения през 2002 г. държавата изтегли отново ресурс от здравната система. Така болниците се декапитализират и не могат да обновят амортизираната си апаратура и материална база. Приватизацията на лечебните заведения беше спряна през този период. Блокира преструктурирането на болничния сектор. Всяка година болниците генерират дълг между 200 и 250 млн. лв., който се пренася автоматично за покриване с бюджетни средства и, забележете, плаща се на наши директори. На наши директори се плаща!
    С въвеждането на 25-процентния ДДС върху лекарствата през 2002 г. държавата ощети бюджета всяка година на болниците с един ресурс, който е нормативно определен за други цели. Защо беше необходимо това, когато това изискване се отнасяше към 2010 г.?
    Популизъм ли е, че едно лекарство в България струва понякога в пъти повече отколкото в съседните ни страни? Популизъм ли е, че хората от Хасково купуват лекарства от Турция, хората от Благоевградко – от Гърция? Популизъм ли е, че лекарството за рак на гърдата – таксотер, в Сърбия струва 25 долара, в Гърция – 40, а в България – 80 долара? С какво право, с каква лекарствена политика наказвате българските жени?
    Министерството на здравеопазването не успя през 2006 г. да изработи своя оперативна програма за финансиране от европейските здравни фондове – цитирам Ви за пример Румъния, господин министър: през 2005 г. тя е усвоила близо 270 млн. евро от безвъзмездни средства от европейските предприсъединителни фондове. Вие не сте усвоили и едно евро и миналата година, и тази няма да усвоите.
    Днес е пределно ясно, че реформа в здравеопазването практически не съществува. Идеята за обществена солидарност се разпадна и се стига до парадокса, че преживява този, който има пари. Който няма, го чака по-тежка участ.
    Цената на вашия отказ за реформи е по-нататъшното влошаване здравето на нацията. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за реплика господин Георгиев.
    ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми министри, уважаеми колеги! Понеже д-р Паница каза да попитаме общопрактикуващите лекари кой е въвел писарската работа в нашата дейност. За щастие или нещастие аз съм един от тях. На всички общопрактикуващи лекари е ясно, че тази писарска работа беше въведена след реформата 1999 г. Но не е само това. Едновременно с това бяха въведени и много високи и на практика неизпълними изисквания към общопрактикуващите лекари. Едно от тях това е 24-часовото разположение. Нуждата от изискване за оборудване на много от тях, ненужно за тяхната работа, също е свързана с тяхната специализация за придобиване на специалност до 2009 г. Като се знае, че за една година такава специализация или добиване на специалност “Обща медицина” е възможно при нашите условия на 100 лекари, сами можем да си направим сметката колко време им е нужно за 5500 общопрактикуващи лекари. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата д-р Кумчев.
    ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги!
    Доцент Паница, искам да кажа следното. Вие непрекъснато говорите в публичното пространство, без обаче ясно и точно да се опирате на конкретни факти. Аз преди няколко часа казах ясно и точно, че от 2001 г. до 2005 г. средствата, които заплаща Министерството на здравеопазването, от 49 млн. лв. скачат на 95 млн. лв.
    Второ, доц. Паница, Вие казахте нещо, което изобщо не е вярно, а именно, че с увеличението на парите броят на лекарствата намалява. Аз Ви цитирах, че за онкологични заболявания при сумата 55 млн. лв. 166 вида са лекарствата, закупени от Министерството на здравеопазването в Република България, срещу 9 млн. лв. и, забележете, само 40 вида в Полша.
    Престанете да манипулирате общественото мнение, ако обичате, с цифри, с факти и с милиарди, които не отговарят изобщо на истината. Защото в момента мога да Ви покажа, че през м. ноември 2005 г. беше приета Наредба № 34 на Министерството на здравеопазването за контрол, определяне на цени и видове лекарства. Ако я нямате, ще Ви я дам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Паница, имате думата за дуплика.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Господин Кумчев, току-що показахте как не само се гласува с чужда карта, а и как се говори с чужда карта. Не знам към кого да се обърна – към госпожа Вълканова или към Вас?
    РЕПЛИКИ ОТ КБ: Много елементарно.
    ВАСИЛ ПАНИЦА: Искам да Ви кажа, че това, което говорите, не е вярно. Ще Ви цитирам точните цифри, защото Вие манипулирате хората. Лекарствата през 2001 г. са 1423 за 182 млн. лв. Вие го знаете много добре. Не говорете общи фрази. Тогава са платени толкова пари. Днес с 250 млн. лв. лекарствата са с 500 по-малко. Това не можете да отречете. Знаете, че е така. Защо излизате да говорите неверни неща? Другото име на неистината знаете как е, не искам да го казвам.
    Що се касае до д-р Георгиев, който каза, че тези стандарти са заложени през 1999 г., не е вярно, д-р Георгиев. Оттогава през следващите седем години изискванията към джипитата нараснаха неимоверно и то точно в тази бюрократична част – в бумащината. Това го знаят всички общопрактикуващи лекари. Ако говорим честно, трябва да престанете с този период до 2001 г., защото все повече затъвате в блатото на вашето бездействие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мирослав Мурджов.
    МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Слушайки внимателно дебата, не можах да разбера едно нещо – какво е правила управляващата коалиция година и половина при положение, че има политическа воля и решимост в Министерския съвет тези проблеми да бъдат решени, както казаха господин Миков и господин Адемов? Заварени проблеми, нови проблеми да бъдат решени. Напротив, за година и половина виждаме, че има нови проблеми. Опозицията твърди, че има криза, а Министерският съвет и управляващото мнозинство твърдят, че имало проблеми. Да приемем решението, понеже и ние сме толерантни, тъй като господин Миков твърди, че не сме били толерантни, че има проблем. Проблемът е много сериозен, господин Миков. И това че година и половина бездействате, в един момент проблемите могат да станат толкова много, че наистина да има криза. Тази криза ще стане факт.
    Връщам се на предизборната кампания на управляващата коалиция, в частност на БСП, пък и на всички останали, които днес формират това тройно управление: там беше ясно - 5-6% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. В момента говорим за 4,3% за здравеопазване. Управляващата коалиция казва, че тези пари са достатъчни, но въпросът е, че ние не ги разходваме, че има много ресурси в системата, че трябва преструктуриране – неща, които са познати. Ами направете го това преструктуриране. Увеличете ресурса за здравеопазване, дайте по-добро и качествено здравеопазване на българските граждани. Напротив, година и половина анализираме проблеми и още по-сериозното е, че не само ги анализираме, ами не даваме решение за тях, което е сериозно, а чакаме опозицията да даде такова решение.
    Опозицията, господин Миков, е дала своите предложения. Друг е въпросът, че мнозинството, което претендира да е толерантно, не слуша абсолютно никой и прави глупост след глупост. Последният пример за това беше подписването на Рамковия договор с Националната здравноосигурителна каса. Понеже видяхте, че там нещата излизат извън контрол, единственото разумно нещо, което измислихте, разумно в кавички, разбира се, понеже има проблем и по сталински тип решихте да елиминирате проблема. Каква е елиминацията на проблема? Да ликвидираме Българския лекарски съюз, защото той пречи и не можем да управляваме безконтролно 1 милиард и половина.
    Ясни са проблемите в българското здравеопазване на управляващата коалиция. Мисля, че господин Адемов ясно и категорично ги начерта. Господин Шарков каза правилно, че в управляващата коалиция има различни становища – едните искат да въведат официално доплащането, другите искат да демонополизират Касата, третите искат да закрият Българския лекарски съюз. Ако ще ви трябват още две години и половина до края на мандата, за да се разбирате какво точно да направите в здравеопазването, няма да има кого да лекувате. Бъдете сигурни. Проблемите се задълбочават, те няма да се решават по този начин.
    Ясно и категорично е, че трябва да бъдат увеличени средствата за здравеопазването, защото в противен случай нещата ще излизат извън контрол. Ясно е, че трябва да се търсят механизми за демонополизацията на Касата. Друг е въпросът дали сега, или впоследствие. Но най-важното, което е ясно, категорично и трябва да бъде взето като становище, е следното: без ясна стратегия и без желание, не само декларативна воля от страна на мнозинството, тези проблеми няма да бъдат решени. Защото в противен случай кадрите, които българската държава произвежда, които работят по европейски модел, няма да останат в България и няма да има не само кого да лекуваме, а няма да има и кой да ни лекува. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
    Парламентарната група на Български народен съюз изчерпа своето време.
    За процедура думата има госпожа Манолова.
    МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Колеги, предлагам да удължим времето на днешното пленарно заседание до изчерпване на дебата по внесения проект за решение за недоверие на правителството по проблемите на здравеопазването.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 120, против 2, въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски. Заповядайте.
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми господа министри! Дебатът, който днес породи толкова страсти, е предшестван от дълги разговори в медийното пространство. От няколко месеца упорито се нагнетяваше обстановката за хаос и криза в българското здравеопазване. Първите послания в този дух дойдоха от ръководството на Българския лекарски съюз, особено след разрива, който настъпи в преговорите за Национален рамков договор между ръководството на Българския лекарски съюз – подчертавам, не Българския лекарски съюз, а ръководството, и Националната здравна каса. Отначало плахо, а впоследствие по-силно започна атаката за криза в здравеопазването, която с особена сила зазвуча след окончателния разрив. Емисари под ръководството на Българския лекарски съюз тръгнаха из цялата страна. Не остана град, който ръководството да не посети с внушението за хаос и криза в българското здравеопазване. Известни са и протестните шествия, които се представиха като израз на голямото недоволство от липсата на национална здравна стратегия, на национален рамков договор и лошо финансиране на системата. Това се нагнетяваше през цялото време в здравната система. Всичко това беше един много приятен гъдел за ухото на някои ръководители на опозиционни партии, които отреагираха незабавно – включиха се в общия хор и запяха съвместно общата ария за хаоса в здравеопазването.
    Но въпросът е: има ли криза в българското здравеопазване или това е желание на опозицията и ръководството на Българския лекарски съюз? За да отговорим на този основен въпрос е необходима една ретроспекция, въпреки че вие бягате непрекъснато и казвате: не се телепортирайте в онези години – 1998-99 г. Аз се извинявам, но там е генезисът, от там започна всичко. Каква реформа беше извършена – слагам думата "реформа" винаги в кавички, ако изобщо може да се говори за реформа или за разбиване на българското здравеопазване, което даваше достъп на всеки нуждаещ се до него – запомнете за какво ставаше въпрос. Имахме медицина и в най-отдалечените места в България. Можем ли да мислим, че здравомислещите хора могат да приемат случилото се, когато вие говорите за здравна реформа, в която беше разбит и разпокъсан единният механизъм на българското здравеопазване? (Реплики от народния представител Иван Костов.)
    С революционен, типично болшевишки начин Вие, господин Костов, направихте така, че участъковите лекари бяха заместени с така наричаните "общопрактикуващи лекари", каквито рядко се срещат в Европа. (Реплики от народния представител Иван Костов.)
    Закрити бяха поликлиниките и бяха създадени на тяхно място ДКЦ-та, а в Западна Европа искат отново да се върнат към поликлиниките. Вие го направихте това! (Реплика от народния представител Иван Костов.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина! Народните представители могат да говорят ... Господин Костов!
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Бързата помощ, за която плачете в момента – няма такава в Европа, няма и в Америка! (Реплики от народния представител Иван Костов.)
    Вие направихте така, че откъснахте от здравото тяло на здравеопазната система спешната помощ, поликлиниките, общопрактикуващите лекари.
    ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Това са крокодилски сълзи!
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Вие плачете, Вие плачете!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костов, не можете да говорите от място! Правя Ви бележка!
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Вие плачете за демонополизация на Националната здравна каса в момента, а я създадохте! Вие я орисахте да бъде сама, единствена, за да можете да я управлявате и да я владеете. Е, в момента не можете да владеете и оттам е Вашата мъка, голямата Ви мъка! (Ръкопляскания от КБ.)
    Още по-смешен, даже жалък е мотивът ви за състоянието на Националната експертна комисия и на ТЕЛК-овете, за които Вие казвате и приписвате на нас, че сме направили така, че хората да се записват за 2010-2011 г.
    Уважаеми господа, подписали ли се под този мотив за вот на недоверие, вашата памет е много къса. Не помните ли, че именно Вие, вашата партия, на 1 януари – чета точно - през 2000-та година създадохте хаоса в ТЕЛК с приетия Кодекс за социално осигуряване, който извърши нещо уникално в света, в света казвам – голямата част от българските пенсионери да бъдат репенсионирани в пенсионна възраст на 90 г.! Къде има такова нещо?! (Реплики от народния представител Иван Костов.)
    Вие поставихте в уникална ситуация ТЕЛК-овете в страната. Вместо експерти за трудоспособността на хората, заети в производството в трудова възраст, Вие превърнахте ТЕЛК-овете в експертни комисии на пенсионираните граждани на Република България. В резултат – слушайте цифрите, аз говоря само с цифри, масови искания за репенсиониране с първична инвалидност, която се движи средно 4% в Европа, в момента в България е 18,4%, с което поставихте България на първо място по инвалидност в Европа и в света! Създадени бяха - само за да удовлетворят тези нужди - нови 30 ТЕЛК-а. Тридесет ТЕЛК-а! Бяха 68, а сега са 98 и затова хората се записват за 2010-2011 г. Ако не прекъснем този процес ...
    Знаете, че сега сме взели мерки и този процес ще бъде прекъснат, но благодарение на създаденото от Вас – Вие създадохте хаоса, а казвате, че този хаос бе създаден от нас!
    Твърдите, че протестите на пациентските организации – говоря по това, което сте написали като мотиви, извинявайте – станали ежедневие заради липса на едно или друго лекарство.
    Господин Костов, бихте ли посочили поне една пациентска организация, която през 2006 г. да е излязла на протест или една организация, която да е дошла тук да иска лекарства – говорим за организация? Имаше отделни хора, знаете, че тук няколко пъти госпожа Банкова ни подаваше листчета за хора, които нямат лекарства, и ние веднага се опитвахме да решим този проблем и решавахме веднага въпроса. А Вие искате да внушите, че има такива протести и повтаряте тази лъжа непрекъснато на принципа една лъжа повторена сто пъти може да стане истина. (Ръкопляскания от КБ.)
    Сега искам да ви кажа: според изследване, финансирано от Световната банка, а не от онези измислени ... Вие непрекъснато казвате: 92% от българския народ недоволен от здравната система. Ето, сега ще ви кажа, че например Световната банка – не ние, това е Световната банка, понеже Вие много обичате да се позовавате на такива изследвания, които са независими, казва, че от интервюираните пациенти – забележете, че не става въпрос за хората от улицата – кой чул, кой не чул или някой му казал нещо, в 89% болните, лекувани в българските болници, са доволни от сестрите, а от акушерките 80,4%, от лекарите – 88%. Това са лекарите, които Вие непрекъснато наричате "българската мафия в бели престилки". (Ръкопляскания от КБ.)
    Вижте за какво става въпрос!
    По-нататък. Най-голямата пациентска организация, за която непрекъснато казвате, че нямаме досег с нея – напротив, ние сме първото министерство, което непрекъснато е в контакт с пациентските организации. Най-голямата пациентска организация в България, която, не знам дали знаете, се казва АПОС, награди началника на отдел "Лекарствена политика" в Министерството на здравеопазването д-р Ръсина. Нося го и ако искате ще ви го покажа, за да види целият български народ какво пише там: "За Вашето безрезервно човеколюбие, за Вашите усилия с надеждата за още по-добро съществуване". Това е написано от тази пациентска организация.
    Освен това, най-жалкият Ви мотив ... (Реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля!
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Най-жалкият ви мотив – Сметната палата ...
    Изслушайте ме сега, понеже не говорим за мотивите Ви.
    Сметната палата е констатирала, че Министерството на здравеопазването абсолютно безконтролно и безотчетно изразходва пари за лекарства, създава условия за мащабна корупция.
    Уважаеми господа, защо ви трябваше да се хващате с този проблем? Нима сте забравили, че за периода 1999-2000 и 2001 г. ...
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Кажи какво ще правим оттук нататък!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Колчаков, моля Ви за тишина!
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Сметната палата е отказала да завери Вашия бюджет и това е уникален случай! Проверете си и вижте. Повтарям – 1999, 2000 и 2001 г. На Вас! Но, нейсе. Както се казва, Вие опитвате – ако може да мине номерът. Освен това прехвърляте този номер на нас.
    Искам да подчертая дебело, че онзи доклад, който вие цитирахте – за 2001-2005 г., не се отнася за това правителство и за онзи хаос, за който се говореше, става въпрос за част от вашето управление и малко по-късно – нещо, което бяха наследили нашите хора след вас.
    Вие бяхте подведени от ръководството на Българския лекарски съюз, който, намирайки се в безизходица, ловко се опита да прехвърли онзи горещ картоф в чуждите ръце, очертавайки апокалипсиса, страшния хаос и т.н.
    И така, търсейки генезиса на сегашното състояние в здравеопазването, новото ръководство на Министерството на здравеопазването никога не е живяло с илюзията за някаква безгрешност. Новото ръководство на Министерство на здравеопазването още в самото начало си постави ясни и строго изпълними цели.
    И понеже Вие, господин Шарков, казахте, че сме могли да изброим само 5-6 постижения, аз ще изброя сега двадесет. Имам още двадесет, но няма да имам време и ще изброя двадесет. (Смях и оживление в КБ.)
    Първо, да не повторим вашите революционни действия, които разрушиха и с години забавиха развитието на здравното дело. Аз искам да ви кажа нещо, което сигурно няма да ви прозвучи добре, но много добре стана, че даже онова министерство, което беше преди нас, не започна да изпълнява вашите разрушителни революционни здравни действия, които щяха да доведат до още по-тежки промени в здравеопазването. (Ръкопляскания в КБ.)
    Но все пак, макар и за малко време, вие успяхте да продадете и разрушите немалко за времето, което ви беше останало. И тук искам да ви кажа, че само за 2000 г. много бързо успяхте да се справите и да продадете 46 обекта. Четиридесет и шест обекта, продадени за една година! Тук искам да подчертая, ще ги изброя само набързо, за да не губим време: “Племед” – за 117 хил. лв., Специализираната болница в Банкя със 170 декара парк, забележете, и нека да го чуе целият български народ – за 1 млн. лв., а в момента това струва някъде около 20 милиона. През 2001 г. продадохте Специализираната болница за рехабилитация във Варна, продадохте болницата в Свети Влас и т.н., нямам много време да говоря. И това между другото е свършено от вас и от вашите сегашни и минали съветници, защото все пак трябва да признаем, че злините, които сторихте на здравеопазването, не могат да се сравняват с онези, които направихте в другите приватизационни сделки. (Ръкопляскания, шум и възгласи в КБ.)
    Второ, разработена е нова здравна стратегия, искам да чуете защо е нова, с девет основни цели, с които вие не пожелаехте да се запознаете. Вярно е, че се забави, но нашата цел и на правителството е тя да бъде национална стратегия – не на отделна партия, не на управляващата коалиция, а стратегия на всички, за целия български народ. Не както вие направихте стратегия – за един месец, и я хвърлихте в пространството. Тя там си и остана между другото, не я виждаме.
    Искам да отбележа, че здравната стратегия е хармонизирана с най-добрите практики и оценена по достойнство от нашите европейски партньори. Доктор Антония Първанова подчерта, че тя беше представена включително във Вашингтон, където беше високо оценена.
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): А защо не я прие Министерският съвет?
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ние я забавяме, защото все пак трябва да има консенсус по всички проблемни въпроси, а не както вие решихте, изведнъж. Защото ние сме коалиционно правителство, където има различни виждания и трябва да постигнем консенсус. И вече сме постигнали, д-р Адемов го подчерта преди малко, няма да се спирам повече на този въпрос.
    Трето, това е третото, има още седемнадесет (смях и оживление в КБ), за първи път голямата част от парите бяха прехвърлени в Националната здравна каса и тя стана основния платец за дейности на доболнична и болнична помощ, докато на вас не ви стигна куража да го направите. Просто вие нямахте кураж.
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Тя е ваша вече.
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Четвърто, за първи път големите болнични заведения не трупат нови дългове и след това, което Вие и д-р Паница говорихте преди малко, нима забравихте, че когато ви смени новото правителство на НДСВ имахте 70 милиона натрупани дългове? Тези нови дългове после се натрупаха допълнително върху вашите, които не можаха да бъдат изплатени.
    Александровска болница, подчертавам, едва сега, тази година успя да върне дългове от 1999 г. Ето, тази година. Проверете, вижте и се убедете! (Възгласи в КБ: “Срам!”, “Позор!”)
    Пето, за първи през 2006 г. успяхме да изплатим просрочените задължения. Понеже вие непрекъснато казвате: някак на тъмно министърът раздаде парите. Няма на тъмно, напротив, много на светло и много честно, и много почтено. Защото тези хора имаха да връщат пари от ваше време и понеже са просрочени, всяка една болница с огромните задължения, които имаше – 15-20 милиона, можеше да бъде затворена и сега можехме да имаме 15 до 20 напълно затворени болници. Благодарение на това правителство и, не се подмазвам на господин министър-председателя, но с негово усилие успяхме да вземем не от парите на хората, както вие пропагандирате тук и казвате: вземаха парите от хората. Няма такова нещо, това бяха пари от излишъка. Върнахме просрочените задължения и покрихме 95% от просрочените задължения. (Силен шум и реплики в ДСБ.) Понеже вие плачехте...
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Чий е този излишък?
    ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Откъде е този излишък?
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Вижте сега, това са пари, които останаха. Излишъкът си е излишък, можете да се позаинтересувате. (Силен шум и реплики в ОДС и ДСБ.)
    Шесто, за 2006 г. за първи път извършихме ремонти за около 30 млн. лв. (Възгласи “Браво” и ръкопляскания в КБ.)
    На онази прословута болница – “Света Екатерина”, операционният блок на която беше в изключително тежко състояние, дадохме 1 милион и в момента “Света Екатерина” действително има най-добрия операционен блок може би в цяла Европа. Бяха извършени ремонти в Урологията, в Първа хирургия, във Втора хирургия, в “Света Марина” – Варна, в Пловдив.
    РЕПЛИКИ ОТ КБ: В Перник, във Враца.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не подсказвайте! (Весело оживление в КБ.)
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Извинявайте, да не пропусна някой и да не обидя депутатите.
    Открити бяха нови четири отделения – в Шумен, в София, във Варна, и вие казвате, че нищо не е направено. Нали така?
    Седмо, след дълги и мъчителни преговори започна изграждането, понеже днес непрекъснато повтаряхте за тази прословута информационна система, за която сте страшно много загрижени, за да не се харчат пари, е, тук ви свалям шапка. Вашето правителство забави информационната си система със седем години. (Силен смях в ДСБ.)
    Спомняте ли си “АремисСофт”? Три милиона и половина ви смъкнаха. В момента, благодарение на това правителство, има и започна изграждането на информационната система, която не можахте да направите, а с далаверите, които вършихте, знаете какво стана. Да не ви припомням какво е отношението на Световната здравна организация към този проблем.
    Между другото, осмо, информационната система, която изграждаме в момента, ще бъде завършена през втората половина на 2008 г., но ние работим вече по отделни нейни параметри. Нещо повече, в момента имаме пилотен проект, имаме електронно здравеопазване, и ако следите добре медиите, сигурно знаете, че в един град, в едно малко населено място се изгражда пилотният проект, който ще бъде основата на електронното здравеопазване, с което изпреварваме доста страни в Европа. Това също искам да го запомните.
    РЕПЛИКА ОТ ОДС: Ние си записваме.
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ние гарантираме, че по този начин само за миналата година – с прозрачност, с отчетност в Националната здравна каса има спестени над 50 млн. лв. И вие говорите за хаос, нали?!
    Девето, готова е и е актуализирана националната здравна карта като база за оценка на административния и функционалния капацитет на наличните лечебни заведения, за които вие непрекъснато говорите, че нищо не е направено. Разработваме национален генерален план за оценка на болничната инфраструктура и за преструктуриране на болниците на основата на международно установени критерии и индикатори, а не по вашия авторитарно революционен метод.
    Десето, с въвеждането на единен платец на болничната помощ от Националната здравноосигурителна каса се подобри организацията на движението на пациентите, намалиха и се стабилизираха разходите, повишиха се качеството и ефективността на оказваната медицинска помощ. Извършена е цялостна оценка на финансовото състояние на формите на финансиране и задлъжнялостта на лечебните заведения за болнична помощ. Всяко едно лечебно заведение, което има преразход, има така наречения оздравителен план как ще върне останалите си дългове.
    Стабилизирането на финансовото състояние на системата на здравеопазването премина през няколко взаимно допълващи се мероприятия: намаляване на финансовата задлъжнялост, повишаване на финансовата дисциплина и подобряване на болничния мениджмънт.
    Единадесето, съществено място в системата за контрол и постоянно подобряване качеството на услугите в лечебните заведения заема акредитацията. Напълно съм съгласен с това, което преди малко се изтъкна, че този модел на акредитация, който имахме досега, не върви. Сменяме модела на акредитация, защото досегашната акредитация просто казваше: “Ето ви пет звезди, на другите – четири звезди, на другите – три звезди, и така нататък”, без да има никакъв по-нататъшен ефект. Ние искаме с новата акредитация, за която ще издадем нова наредба, да има и финансов ефект, и качествено медицинско обслужване на населението.
    Дванадесето, подобри се достъпът на здравно осигурените лица до системата на първичната и специализираната помощ, като се разпределиха повече направления. Знаете, че до миналата година направленията свършваха в началото на месеца. Тази година има над 1 млн. повече направления за гражданите. Ако на това пак казвате, че не е подобрение, не знам кое е?! (Шум и реплики от КБ.) Разшири се възможността за достъп до специалистите. Безотказен е достъпът особено за децата.
    Създаденото взаимодействие между първичната и специализираната извънболнична помощ, която вие безхаберно разпокъсахте, подобри приемствеността и качеството на медицинските услуги. Средствата от бюджета гарантират увеличения брой на специализираните медицински дейности. Въведоха се финансови стимули за насърчаване на общопрактикуващите лекари за работа в неблагоприятни условия, за разкриване на амбулатории в места с незаети практики чрез увеличаване на броя на лекарските практики. В момента предвиждаме на тези, които ще работят в така наречените неатрактивни области, да бъдат увеличени парите за заплащане. Така например, ако капитацията за едните е 1 лев, сега може да стане 1,50 лв., може да стигне и до 2 лв. Точно в момента уточняваме сумите.
    Говорим, че е създадена мрежа на общопрактикуващите лекари, но в момента тя не покрива в достатъчна степен 14 области в страната. Този проблем трябва да бъде ликвидиран.
    През 2006 г. е осигурен достъпът до здравната система на 1 млн. и 200 хил. броя пациенти, на 17 млн. броя медико-диагностични дейности, над 5 млн. брой стоматологични помощи, над 12 млн. броя прегледи при специалисти и над 17 млн. броя профилактични прегледи. Забележете, започваме да работим и в тази насока – профилактиката беше нещо замразено, което го нямаше в страната.
    Тринадесето, предприехме действия по оптимизиране и преструктуриране на спешната медицинска помощ, господин Шарков, за което Вие плачете непрекъснато, която по ваше време вие безжалостно откъснахте от болничната помощ. Постигна се напредък за подобряване на материалната база и организацията на работата на звената за спешна медицинска помощ. Казах и в самото начало, такава спешна помощ няма организирана в Европа. Не е вярно, че ние я влошаваме. Тя си остава спешна помощ.
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Програма ФАР създаде това.
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Никой не закрива спешната помощ. Ние отделяме лечебната дейност на спешната медицинска помощ в болничните заведения. (Шум и реплики на народния представител Иван Колчаков.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Колчаков, моля Ви!
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Тя става в болничните заведения, а логистиката ще се извършва от спешната помощ. Така е в цял свят, а не така, както вие сте го направили.
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): По време на вашето правителство Програма ФАР даде парите.
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Промени се редът за доставка на лекарства в лечебните заведения. Засили се контролът по разпределението и отпускането им, с което се гарантира, че всеки пациент… (Шум и реплики на народния представител Иван Колчаков.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Колчаков, моля Ви!
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Не може да се лъже в тази зала!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви дам думата. Вие сте се записали за изказване. Ще има възможност да чуем Вашето мнение от трибуната. От място нямате право да говорите, добре го знаете.
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: С новите наредби за договаряне на лекарствата за домашно лечение, заплащани от Националната здравноосигурителна каса и за скъпо струващото лечение на злокачествени заболявания, заплащани от Министерството на здравеопазването, се постигна снижаване на цените на лекарствените продукти в рамките на определения бюджет. Няма нищо подобно на това, което твърдеше господин Паница, че виждате ли, за по-малко лекарствени средства се плащали повече пари. Такова нещо няма. Не са 560 лекарствата, а са 3892 препарата. (Шум и ръкопляскания от КБ.)
    Увеличени са количествата за лекарства. Аз говоря с цифри, а вие говорите хей-така – популистки. За състоянието след трансплантация на тъкани и органи за 2007 г. са закупени лекарства за 200 хил. лв. в повече. Освен това за първи път миналата година бяха отделени 5 млн. лв. за трансплантациите. До миналата година изобщо не бяха заделяни пари за трансплантации.
    Пациентите на хемодиализа за 2007 г. ще получат лекарства с 1,2 млн. лв. в повече. За таласемията, за която преди малко някой споменаваше – 100 хил. лв. За болните от хемофилия, само за кръвните фактори – 1,1 млн. лв. За онкоболните – 13 млн. лв. в повече. За СПИН – 5 млн. лв. в повече. Е, какво ще кажете?! Не ги даваме по тъмни доби, нали?! (Ръкопляскания от КБ.)
    Осигуряваме лечението на децата на 100 процента. През 2006 г. закупихме по-големи количества лекарства и консумативи в рамките на определените бюджетни средства. Осигурена е широка съвременна алтернатива за лечение на заболяванията при оптимално възможно ниско заплащане от страна на здравноосигурените лица. Подготвен е проект на изцяло нови нормативни документи с цел синхронизиране с европейското законодателство.
    Четиринадесето, Министерският съвет чрез държавния бюджет отдели нови – искам отново да обърна внимание – 21 млн. целеви средства и създаде механизъм за диагностика и лечение на българските граждани, които нямат доход или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес. Казвам това, защото тук все се говори за някакви 5 млн. лв. Става дума за 21 млн. лв.
    Създадоха се предпоставки за предпазване на хората от заболявания. Постави се началото на система за профилактика на злокачествените заболявания, на захарния диабет, на сърдечно-съдовите заболявания. Като приоритет се изведе борбата с HIV-СПИН, туберколозата и тютюнопушенето. В момента разработваме 15 национални програми.
    Петнадесето, започна работа по оптимизиране на дейностите по обучението и придобиването на специалност, за което преди малко вие, господа от опозицията, говорихте. Забравихте това по ваше време и върнахте обучението на младите специалисти с години назад. Специализиращите лекари трябваше да заплащат обучението си – ако сте забравили, да ви припомня! Освен това не им зачитахте и трудовия стаж 4 или 5 години.
    Регламентиран е редът и условията за провеждане на специализациите. Финансирането на следдипломното обучение от държавния бюджет ще повиши компетентността на лекарите и качественото обслужване на пациентите. (Ръкопляскания и възгласи: “Браво!” от КБ.)
    Предлагаме съвместно с Министерството на образованието и науката нова система за обучение на медицинските сестри и за степента “Бакалавър”. С приемането на Закона за здравното осигуряване се гарантира стабилност на системата на задължителното здравно осигуряване. Гарантира се разпределението на допълнителни средства. Партньорите подписват договори за работата. И през 2007 г., понеже някой плашеше, че виждате ли, лекарите няма да подпишат договор с Националната здравноосигурителна каса, сега ще ви уведомя за процентите. Осемдесет и един процента от така наречените джипита или общопрактикуващи лекари са сключили договори с Националната здравноосигурителна каса. От специализираната помощ – 64%. Деветдесет и пет процента от лекарите за дентална помощ са сключили договори. И в момента 95% от болниците са подали заявления за сключване на договори с Националната здравноосигурителна каса. По този начин се преодоляха опасностите от невъзможност за лечение на пациентите от 1 януари 2007 г., поради отсъствието на правила и регламенти за работата на лекарите, въвеждането на доплащане чрез Националния рамков договор при неясни условия, финансов дефицит на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и разблокиране на средства от преходния остатък и така нататък. Виждате, че и този проблем беше решен.
    Шестнадесето, във връзка с хармонизацията на нашето здравно законодателство с това на Европейския съюз се въведе Европейска здравноосигурителна карта, която удостоверява наличието на здравноосигурителни права и достъп до спешната и неотложната медицинска помощ при временно пребиваване на гражданите в една държава – членка на Европейския съюз. (Ръкопляскания от КБ.)
    Седемнадесето, понеже някои смятат, че в Министерството на здравеопазването едва ли не хората си клатят краката, нищо не вършат, искам само за сведение да ви кажа какъв обем дейност е извършена за този период. През периода бяха разработени над 76 нормативни акта, от които 6 закона и над 70 наредби. Изготвени са 171 разпоредителни писма по прилагане на това законодателство. Подготвени са и са извършени 7 броя проверки от нашите партньори от европейските страни. С нито една забележка.
    Изградена е и поддържана мрежа от 16 кабинета за безплатно и анонимно консултиране и изследване за СПИН. В изпълнение на Националната здравна стратегия на Националната програма за профилактика и контрол над СПИН и полово предавани болести, през периода са изградени 7 здравносоциални центрове в ромските квартали.
    Изготвен и приет бе от Министерския съвет Национален план за борба с грипната епидемия. Знаете миналата година какво ни застрашаваше. Със средствата от бюджета по национални програми и по външни проекти бяха закупени офис техника, лабораторна и медицинска апаратура за националните центрове на стойност 2,5 млн. евро. Четири лаборатории от РИОКОЗ работят за изследване системата за здравен контрол върху търговията с химични вещества, за контрол на генетично модифицираните храни и облъчените храни с нова стойност 2 млн. и 300 хил. евро.
    Прескочих две от точките, понеже станаха много. Аз ви питам, господа, къде е хаосът в здравеопазването, къде е кризата? Ако искате, има още 10-15 проблема, но аз ви казвам за трети път, че има хаос само в главите на онези, които искат да внесат хаос в здравната система. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура ли, господин Костов?
    Имате думата. Знаете, че процедурата влиза във времето на вашата парламентарна група.
    ИВАН КОСТОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Процедурата по начина на водене на заседанието не влиза.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
    ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Опитвах се през цялото време да задам един такъв въпрос на министъра – защо лее сълзи за здравеопазването от времето на комунизма, след като е направил частна болница за 10 млн. лв., като половината... (Силен шум и реплики от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е процедурата, господин Костов?
    ИВАН КОСТОВ: Искам да отговори как в главата му се съчетава това нещо – сълзите по миналото с частната му болница? (Силен шум и реплики от КБ.) Нека да обясни тук. Нямам нищо против да има частна болница, но не виждам как може да лее сълзи. (Силен шум и реплики от КБ.) Да отговори. Това му зададох като въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костов, това не е процедура.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Вземете им от времето 50 секунди.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министърът винаги има възможност, когато желае, да вземе отношение. Дали той ще пожелае думата, или не, е негов въпрос. Но това при всички случаи не беше процедура и господин Костов много добре знае това.
    Давам думата на народния представител Георги Анастасов.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин министър-председател, дами и господа министри!
    Ето днес едно доказателство, че това е рекламна кампания на ДСБ и СДС. Рекламна кампания на хора, които брутално лъжат от тази трибуна. Господин Костов дойде да каже, че ще направи процедура единствено и само по начина на водене. Какво общо имаше неговото изказване оттук? Нищо! Вие излъгахте, господин Костов – брутално и арогантно! Водещият стои зад гърба ми, не е от дясната ми страна. Вие сте вдясно, крайно вдясно.
    Тази PR кампания на ДСБ и СДС е PR кампания и реклама за европейските избори. Това е кампания на хора, които съсипаха здравеопазването през 1998-2001 г. И нямат право в момента да говорят за здравеопазване. Вие съсипахте като цяло цялата социална система през периода 1998-2001 г. Вие не предложихте никаква алтернатива, вие увеличихте задълженията на хората. Вие дойдохте с доверието на хората и понесохте най-голямата отговорност, че ги излъгахте, както сега лъжете и не сте забравили, че лъжете.
    Вие използвате в момента популизма. Вие не предлагате абсолютно никаква алтернатива. Вие не можете да отговорите на нито един въпрос, който Ви постави в тези 16 или 18 точки, които изброи министърът на здравеопазването.
    Вашата порочна разрушителна реформа в здравеопазването я докара дотам, че хората нямаха възможност да се лекуват именно по времето 1998-2001 г. (Реплики от ДСБ.)
    Аферата, която забъркахте с „АремисСофт”, спомняте ли си, трябваше да има информационна система за контрол и управление на здравеопазването. Благодарение на вас тя беше съсипана. Вие ограбихте българския данъкоплатец. И понеже ме репликирате, значи правилно говоря и съм на прав път, защото вие друга алтернатива нямате. Вие се държите цинично, защото вашето поведение беше цинично. Само да ви припомня Вашите думи, когато говорихте за реформата. Вие казахте тогава: „Който може да плува ще преплува и ще стигне до другия бряг. Който не може – ще се удави.” Тоест, вие обричахте хората на смърт. Вие това правехте. И Вие, подчертавам още веднъж, излъгахте надеждите на хората 1997 г. и затова сте в това състояние. В 2001 г. аз ви предрекох, че ще бъдете една редичка. И вие сте една редичка. Толкова! (Силен шум и реплики от опозицията.) Подчертавам още веднъж, вие не можете да помните, на 2005 г. сте една редичка, следващата година няма да ви има.
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): В 2001 г. вие бяхте 48, а сега ние сме 50.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Наистина, ако милеехте за здравеопазването, по време на обсъждане бюджета, щяхте да направите поне едно предложение за политиката в здравеопазването. За ваше съжаление, никой не го направи, защото имате намерение само за популизъм.
    Такова предложение направихме ние – Партия “Български социалдемократи” и Политическото движение „Социалдемократи”, и двама независими народни представители. Ето го документа. Когато документите говорят, вие ще трябва да мълчите.
    Вие, подчертавам още веднъж, не предлагате никаква алтернатива. И затова хората, които протестират навън, няма да ви подкрепят. Те няма да ви реанимират, защото чрез тези протести вие искате да се реанимирате. Не, вие сте вече край. Вашият крах е ясен и вие сами ще го видите още сега на изборите за Европарламент.
    Разбира се, че медицинските сестри са абсолютно прави, че доходите им са ниски. И затова правителството предприема необходимите мерки да се увеличат техните заплати. Разбира се, обаче едни протести, аз ще се обърна към тези, които протестират, те трябва да бъдат направени тогава, когато ще имат ефект. И това се прави винаги преди приемането на бюджетите, за да се заостри вниманието към техните проблеми.
    Можеше ли здравеопазването да бъде в много добро състояние? Очевидно с вашата политика, която оставихте като наследство и съсипахте България – не, защото лесно е да се разруши един 100-етажен небостъргач, лесно е да го взривиш за няколко часа, но после с години ще трябва да го строиш.
    Естествено е, че трябва да се предприемат и необходимите мерки. Първо, контролът да се извади от договарянето между НЗОК и другите организации и да се регламентира законово. Естествено е, че трябва да се оптимизира системата за цените. Естествено, че трябва да се извърши приватизация на доболничните заведения и да не се закачат, разбира се, областните болници, университетските болници и националните центрове, които са част от националната сигурност.
    Правителството е правителство на евроинтеграцията, икономическия растеж и социалната отговорност. Радвам се, че някои вече са го запомнили това нещо. Евроинтеграцията е факт. Ако от 1 януари 2007 г. България не беше член на Европейския съюз, естествено е, че вотът на недоверие щеше да бъде актуален. Но за съжаление това е факт и колкото и да ви е неприятно и колкото да работеха вашите евронаблюдатели в Европейския парламент, уви, те не можаха да попречат, защото България успя да направи необходимото през 2006 г., за да стане член на Европейския съюз.
    Сега е ред вече да се изпълнят и социалните ангажименти на правителството на социалната отговорност. Това е да се повишат доходите на хората, да се повишат пенсиите на хората, да се повишат парите за здравеопазване, 2009 г. да стигнат до 6% от брутния вътрешен продукт, да се повишат парите за образование, да се повишат парите за научноизследователска дейност – задачи, които трябва да бъдат в приоритетите на правителството. Защото тези обещания, които сме поели към избирателите – десетте ангажимента, са част от тези предложения. Обещанията са за това, за да се изпълняват.
    Българските социалдемократи, които са част от Партията на европейските социалдемократи и от Социалистическия интернационал, са за социално пазарно стопанство, а не за пазарна икономика в социалната сфера. И затова българските социалдемократи ще гласуваме против вота на недоверие (ръкопляскания от КБ), против тези, които разсипаха здравеопазването и икономиката на България, унижиха хората на труда – на дребния и средния бизнес. Българските социалдемократи ще гласуват против демагогията и лъжата. Българските социалдемократи няма да подкрепят лъжата, която беше произнесена от тази трибуна. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дилов, заповядайте за реплика.
    ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Господин Анастасов, обръщам се към Вас като двоен колега – и вашата, и моята партия не са управлявали през последните 16 години. И докато тук сини, червени и жълти доктори спорят кой е виновен за съвременното състояние и как точно да лекуват пациента, пациентът ще умре всеки момент. И това е очевидно. Тези спорове и проблеми, които са отвън, са очевидни.
    Ние чухме всичко, господин Анастасов, от вашия министър в момента, само не чухме колко килограма кестени е събрало Министерството на здравеопазването през есента и колко хартия ще предаде. (Шум и реплики в Коалиция за България.) Това, което не чухме, уважаеми господа, е очевидният проблем, че има неразбирателство в тройната коалиция, голямо неразбирателство, и че вие нямате обща идея каква политика в здравеопазването да предложите, не само да водите.
    Затова, господин Анастасов, понеже не сме управлявали – нито вашата партия, нито нашата, подкрепете сега този вот, да падне този кабинет, направете си нов, който да може да води единна политика и да убеди хората, че ще води такава политика, и ние ще ви го подкрепим, като ни убедите, че това ще бъде добра политика за хората.
    Последната ми реплика към Вас е: престанете да употребявате думата “популизъм” за щяло и не щяло. “Популус” означава народ. Ние тук сме народни представители, не сте сенатори, избрани пожизнено да сте членове на Горна камара на парламент. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
    Господин Анастасов, имате право на дуплика.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Господин Дилов, вярно е, че ние с Вас не сме управлявали, нашите формации не са управлявали България. Вярно е и това, че проблемът на България е много по-сериозен от темата, която днес стои, а това е да достигнем по икономически темпове на развитие страните от Европейския съюз, така че българският гражданин да се чувства достойно в България, да живее с чест в България и да не търси препитанието си извън България, на Запад от България или някъде другаде.
    Разбира се, че в една коалиция не може да няма различни мнения. И в Коалиция за България също има различни мнения, защото тя е съставена от различни формации, но това са неща, които не се решават навън, на пазара. Това са неща, които се решават градивно, конструктивно и тези проблеми трябва да търсят своето разрешение.
    Естествено е, че различията ще бъдат между социалдемократи и либерали. Така е нормално, така е и в цял свят, но трябва да се търси не това, което ни различава, а това, което ни събира за доброто на България. Защото именно в този момент България има нужда от спокойствие, за да може да приведе в действие необходимите изисквания след приемането ни в Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Чакъров, заповядайте.
    МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Поначало се колебаех дали да взема думата, при все че съм лекар, но това, което днес чувам и виждам от аргументите, ме накара да взема и аз отношение по внесения вот на недоверие.
    Няма да се спирам обстойно върху мотивите, с които е внесен вотът на недоверие, поради няколко причини. Първо, за съжаление наистина липсват принципни въпроси, важни за здравеопазването. Подбрани са такива, които се опитваме да внесем на вниманието на обществеността, на лекарското съсловие и на хората, които са в сферата на медицината. Второ, от политическа гледна точка наистина преливащият популизъм и политическа демагогия, безсмислена декларативност и прекалена социална чувствителност, нетипична за нито една дясна партия.
    От всичко това става ясно, че вотът цели нещо много по-различно от реална дискусия върху проблемите на здравеопазването. Повод за това вземам от последната реплика, която беше направена току-що. Тогава защо толкова, деклариращи се като десни политически сили, изведнъж придобиха такава чувствителност към проблемите на стачкуващите лекари и медицински сестри?! Или работата е на друго място, или целта е друга. Аз бих дал много по-просто и по-лесно политическо обяснение на този вот, а именно измерване на кохерентността на управляващата тристранна коалиция.
    Факт е, че вътре в коалицията се обсъждат, обърнете внимание, различни варианти и алтернативи на развитие на здравната реформа, от което не следва, че която и да е от политическите сили в коалицията е готова да подкрепи каквато и да е авантюра. Напротив, факт е, че те се обсъждат и се обсъждат още от началото на мандата, правейки обстойни анализи, обсъждайки стратегии, каквито министърът на здравеопазването току-що посочи и народните представители основно членове на Комисията по здравеопазването, така че действително се обсъждат проблемите. Никой не казва, че няма проблеми в здравеопазването, но те се обсъждат и се търсят начини и пътища да бъдат решени.
    Искам да кажа друго – че каквото и да се цели, каквото и да се дискутира от страна на тези, които се имат и са със самочувствие на десни политически сили, това няма да намали кохерентността на управляващата коалиция, нито ще постигнат целите си, тоест да се породи нестабилност в управлението.
    Понеже освен министър на околната среда и водите съм преди всичко лекар хирург, ще се опитам като човек, който лично е заинтересован, както и колегите от медицинската гилдия, от функционирането и реализацията на реформата в здравеопазването, да посоча някои от причините, които са създали проблеми, които стоят пред нас и трябва да решаваме.
    Няма да се спирам обстойно на старта на реформата, каквато беше посочена от страна на управлението на кабинета на СДС, няма да влизам в подробности, защото д-р Първанова много обстойно изложи и представи реално картината за старта на реформата, каквато е. Ще си позволя да кажа, че тя е била определено половинчата, заложена на противопоставянето на лекарската гилдия от доболничната помощ спрямо болничната помощ.
    Като лекар ще ви дам следния пример. Напротив, аз се радвам, че колегите от доболничната помощ имаха по-адекватно заплащане. Такова заплащане обаче заслужават всички лекари – и тези, които работят в другите клинични дисциплини. Ще ви дам пример с един кардиолог, който цяла нощ бди и трепери над пациент с инфаркт. Накрая той получава от една пета до една десета от заплащането, което получава джипито или общопрактикуващият лекар. Това ли е пътят, по който трябва да се реализира реформата?! Това ли е противопоставянето, което трябва да постигнем?! Напрежение има и то продължава все още заради това, защото не сме довели докрай реформата. Не, в никакъв случай това не е пътят, по който трябва да вървим.
    Иначе казано, когато не се поставят стабилно и здраво основите, когато няма здрав бекграунд, надграждането е трудно. Ето защо на нас ни коства много сериозни усилия да анализираме всичко, което е като отдаденост в системата на здравеопазването, за да начертаем най-адекватната форма и подходи, така че да вземем най-правилните решения.
    Ако някой каже, че няма проблеми в здравеопазването в Унгария, Полша, Австрия, значи не гледа обективно и коректно на процесите, които протичат в тези страни.
    Наистина има какво да се решава в сферата на здравеопазването, но не пътят е да сезираме Конституционния съд, не пътят е да извеждаме необосновано и с неправилно формулирани искания гилдията да се насочва към искания, които не бива да бъдат поднасяни точно по този начин, а да се захващаме за работа и да решаваме проблемите – нещо, което се прави от правителството.
    Преди всичко трябва да се гарантира пакет от животоспасяващи процедури и достъп на пациенти с оглед на социалния вектор, който е в нашата страна. Освен това трябва да гарантираме адекватна профилактика за всички граждани, каквато е в европейските страни.
    Бих искал да се върна съвсем накратко върху мотивите, посочени от страна на вносителите. Цитирам: “въпросът за критично намаляващия брой медицински сестри”. Абсолютно не отговаря на истината! На 10 хил. жители през прехвалената 2000 г. е имало 61,2 лица със средно или полувисше медицинско образование. В момента те са 61,7. Къде е критичното намаление?! Броят на преминалите болни през 2006 г. се е увеличил с 54 хил. 573 само за една година! Това за какво говори?! Че това правителство не провежда и не реализира здравна реформа или обратното?!
    Бих искал да кажа, че публичните разходи, за които се посочва, че са нараствали, не водели до по-високо качество на медицинските услуги. Въпросът е дискутабилен. Бих искал да кажа, че в първата си част твърдението е вярно. Сега държавата разходва 4,3% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, докато по времето на управление на господата – вносители на вота, през 2000 г. е бил едва 3,7%. В момента за повишаването на качеството можем да съдим по следните статистически данни. За 2005 г. средният престой в болница на преминал болен е бил 8 дни, докато за изминалата година е 7 дни, което става без да са увеличени, дори са намалени болничните легла, при същия процент – 81% на използваемост на болничните легла.
    Има много дискутабилни въпроси. Един от тях е функционирането и уредбата на Здравната каса. Определено и открито от страна на управляващата коалиция се поставя въпросът за функционирането на Здравната каса и за създаването на фондове за здравно осигурени. Но това не е само единият подход, по който ние определено ще намерим най-правилното, най-адекватното, най-балансираното решение.
    Още от началото на мандата всички проблеми и цялостното състояние на здравеопазването са на вниманието на управляващото мнозинство. Нормално е да има различни позиции и различни мнения. Те се дискутират в рамките на управляващото мнозинство. Аз и като министър, и като лекар, и като член на Комисията по здравеопазването в предходния мандат съм свидетел, че се полагат много сериозни усилия, за да се намерят най-правилните стратегии и подходи, така че да реализираме адекватна здравна стратегия, да се проведат реформите такива, каквито трябва да бъдат. Определено работим и ще подобрим достъпа до болниците. Имаме волята да оптимизираме структурата на болничните заведения. Ще има подобряване по отношение работата на Здравната каса. Аз като либерал и нашата политическа сила, а това го разбират и партньорите от коалицията, сме за конкурентна среда по отношение на осигуреност, така че да има по-добро здравеопазване за всички граждани, по-добър достъп. Това ще го постигнем!
    От всичко това, уважаеми дами и господа, е видно едно – че мотивите и аргументите, с които е внесен този вот, са абсолютно несъстоятелни и аз затова не виждам здравомислещ човек, който би могъл да го подкрепи. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Илиян Илиев.
    ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Има ли проблеми в здравеопазването? Проблеми няма. Има криза. И наистина тя не е в последните една-две години, а започна и се развива в последните 17 години, години на лутания и търсене на лесни решения. Вина за това положение имат всички екипи в Министерството на здравеопазването в годините на прехода. Сферата на здравеопазването не може да се изключи от целия кръг обществени отношения и по същество отразява големите проблеми в тези отношения.
    Реформата в здравеопазването е сгрешена по своята посока, философия и същност. В това се крие и отговорността на сегашния екип, че не намери воля и сили да спре тези процеси и да потърси верните решения. Не може в една и съща система на част от изпълнителите на медицински дейности да се заплаща съобразно записани при тях пациенти, а на други да се заплаща на базата на извършени дейности.
    Ако разгледаме отделните елементи на здравеопазната система, ще видим големите противоречия и неразрешими проблеми, които съществуват в доболничната, болничната и спешната помощ. Решение на тези проблеми не се търси в системата като цяло, а на парче и по този начин резултатите са печални.
    Да разгледаме последните проблеми в системата на Спешната помощ, а именно преминаването на спешните отделения от центровете за спешна медицинска помощ към прилежащите им многопрофилни болници.
    Господин министър, Вашите намерения вероятно са били добри, но ние знаем, че пътят към ада е покрит с добри намерения. Вие върнахте центровете за спешна медицинска помощ на ниво отпреди десет години. С това си действие поставихте системата на Спешната помощ в силно затруднено положение – демотивирани лекари, които напускат масово от центровете за спешна медицинска помощ и които не виждат за себе си възможности за реализация и развитие. Вероятно следващата Ви стъпка в тази посока ще бъде замяна на медицинските специалисти в центровете за спешна медицинска помощ с парамедици.
    Господин министър, тези промени не доведоха до подобряване на обслужването в спешните отделения, а поставиха директорите на многопрофилните болници в затруднено положение, което създава възможност за натрупване на нови дългове поради недостатъчното заплащане на спешните случаи, които преминават през тях.
    Кадровата обезпеченост на новите спешни отделения към многопрофилните болници също се оказа проблем. В тях се назначават специалисти от съответните отделения към многопрофилните болници, което води до създаване на предпоставки за намаляването на качеството на медицинските услуги в самите отделения. Господин министър, какво Ви накара да промените една работеща система, каквато беше системата на центровете за спешна медицинска помощ, която се явява елемент от националната сигурност на страната?
    Липсата на здравна стратегия и приоритети в здравеопазването води до кризисно състояние и в болничната помощ. Болничните заведения страдат от хронично недофинансиране, което е следствие на недофинансираните клинични пътеки. Здравната рамка, в която са поставени болниците, е твърде тясна и с течение на времето ще доведе до асфикция на болничните дейности. Медицинските специалисти са демотивирани от ниското ниво на заплащане и от липсата на условия за квалификация.
    Материално-техническата база и медицинската техника в голяма част от многопрофилните болници в страната е морално остаряла и амортизирана. Естествените връзки между болниците и доболничната помощ в последните няколко години са силно затруднени и нарушени. Тези елементи на здравеопазването се развиват автономно и независимо един от друг.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето Ви изтече.
    ИЛИЯН ИЛИЕВ: Имаме 7 минути, господин председател, не 5.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате точно 4 минути и 30 секунди, вече станаха 5 минути.
    ИЛИЯН ИЛИЕВ: Привършвам.
    Но всичко това е вследствие на тези 4,3% от брутния вътрешен продукт. Няма държава от новоприсъединилите се в Европейския съюз или старите членки с толкова нисък процент от брутния вътрешен продукт за страната. Здравната система се намира в тежка криза и за излизане от нея са необходими двойно по-големи финансови средства.
    След като има признаци за тежка криза в здравеопазването, лисва здравна стратегия и здравеопазването не е приоритет на държавата, аз и Парламентарната група на “Атака” ще подкрепим вота на недоверие. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това Парламентарната група на “Атака” изчерпи и даже надхвърли времето си.
    Давам думата на народния представител д-р Атанас Щерев.
    АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Винаги когато искам да говоря за здравеопазването, искам в тази зала да бъдат министър-председателят и министърът на финансите. Затова защото моето обръщение е изцяло към тях.
    Когато говорим за хаос или криза в здравеопазването, трябва да уточним наистина, че от всичко това, което чухме от проф. Гайдарски, не можем въобще да говорим за хаос. Ние можем да говорим за една политика, която се стреми да решава проблемите, но, от друга страна, най-вероятно имаме криза в здравеопазването. Защото хаос има, когато имаме развито и ограбено селско стопанство, както в 1995 г., или когато имаме разбита банкова и икономическа система както беше в 1997 г. и 20 хил. души искаха да влязат в парламента. Тогава има хаос. Днес хаос няма както в страната, така и в здравеопазването. Но когато 8 хил. души изразяват своите искания и недоволство от здравната система пред “Александър Невски”, ние определено можем да говорим за криза.
    Аз искам да се спра на някои факти. Един от аргументите за това, че наистина има криза и тя може би не е от две години, от пет години или от седем години, а тази криза продължава повече време, са именно здравните индикатори за състоянието на населението. Ще се спра само на един от тях, за да покажа връзката между здравното състояние на населението и управлението на страната – това е индикаторът естествен прираст. От 1970 г. естественият прираст намалява непрекъснато, от 1990 г. заема катастрофални измерения и започва да расте някъде около 1999-2001 г. Оттогава тази линия се поддържа стабилна.
    Какво означава това? Икономическата стабилизация на страната след 1997 г. веднага оказа въздействие върху естествения прираст – повишаване на раждаемостта и умерено намаляване на смъртността. За съжаление другите здравни индикатори на населението, като сърдечно-съдови заболявания, онкологични заболявания, ранно откриване на онкологични заболявания, обеззъбяването на населението и много други продължават да падат и да се отдалечаваме от показателите в Европейския съюз.
    Не можем да игнорираме тези данни и да говорим, че нямаме криза в здравеопазването. Тук в парламента се върна риториката от преди 10 години - всеки обвинява всеки за това, което е станало и много по-малко се говори за това, което трябва да направим.
    Ето затова аз искам да изложа и втория аргумент, че има криза. Министърът на здравеопазването само преди една година искаше да се отделят 5% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Отделените пари днес от правителството са с една разлика от 500 млн. лв. И този недостиг естествено се отразява на здравеопазването днес. Защото когато говорим за финансова стабилност, тя наистина е похвална, има такава финансова стабилност, но, министър Гайдарски, Вие прехвърлихте задълженията на държавата, която трябваше да покрива дълговете на болниците, към пациентите. Защото никога доплащането в българските болници не е било толкова високо, колкото е днес. Бордовете на болниците имат инструктаж, че не могат да правят нови задължения, иначе си заминават. И те изпълняват това. Държавата няма да им отпусне средства повече от тези, които са в бюджета, и, разбира се, всичко това се поема от пациентите, а в някои лечебни заведения – от лекарите и медицинските сестри.
    Ние поставихме още преди една година въпроса за доплащане. И тогава беше казано “ще помислим”. Това, доц. Кумчев, беше февруари 2006 г. Измина една година да се мисли, да се гледа, да се правят сметки за доплащането от страна на държавата, от бедните български граждани. Доплащането си е доплащане, то си върви за всички български граждани.
    Искам да ви кажа няколко цифри за това доплащане. Преди няколко години се направи едно проучване от Българската академия на науките, което мисля, че заслужава внимание. То е, че личните разходи за здравеопазване на едно домакинство като средномесечен разход е 58,71 лв. Което значи 20,9% от месечния доход. Годишно това прави за домакинство 704,55 лв. или за годината българското население освен данъци и здравноосигурителни вноски плаща 1 862 159 787 лв. Не можете да говорите, че хората са бедни и нямало как да се доплаща, защото те доплащат. Но проблемът е там – обръщам се и към представителите от ДПС, защото страдат най-много хората от отдалечените региони - там, където почти няма здравеопазване, хората нямат достъп до медицинска помощ. Липсата на грижа от страна на държавата и доплащането от страна на пациентите води до това, че близо 500 хил. български граждани са лишени от достъп до медицинска помощ. Това е огромният проблем, а не проблемът за доплащането от тези, които си плащат и днес, и утре. Да не говорим за това, че освен ограничения достъп свитото финансиране на здравеопазването води също така до това броят на медицинските сестри и другите медицински специалисти да стигне до критична линия. Не знам министър Джевдет Чакъров откъде взе тези данни, но 20 хил. медицински сестри са напуснали професията си или България. И в момента, ако сте мениджър на една болница и искате да намерите медицински сестри, не можете да намерите такива. Този проблем е страшен и той ще ни залее тепърва, занапред. Ние трябва да го решим, включително трябва да го решим с Министерството на образованието и науката, с Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите.
    Когато говорим за криза в здравеопазването, искам да кажа, че финансовата недостатъчност е вторият момент за тази криза и тук не трябва да се прехвърля топката върху главата на Министерството на здравеопазването. За това е отговорен целият кабинет - финансовата политика по отношение на здравеопазването въобще.
    Третата причина за кризата в здравеопазването са проблемите, които се задържат и достигат кризисна точка по различните виждания на партньорите в коалицията. На нас ни беше предложена една здравна стратегия, която не беше съгласувана, не беше в еднакви виждания от всички коалиционни партньори. НДСВ направи компромиси за приватизацията. Съгласяваме се за това приватизацията да стартира само в доболничната помощ, да не бъде в болничната помощ, въпреки че няма добри аргументи за това. Съгласяваме се да се отложи във времето приложението на диагностично-свързаните групи.
    Но когато направихме един компромис през м. декември 2006 г. за парите за здравеопазване, тогава всички проблеми ще се изсипят върху главата на министър Гайдарски. Защото той сега има задачата да преструктурира поне 100 болници, а той няма заложени средства в бюджета за това.
    Искам да Ви кажа, министър Гайдарски, че няма да можете да преструктурирате тези болници. Защото болницата в Рудозем, Мадан или в някой друг малък град, когато я премахнете от болница за активно лечение и я направите в болница за продължаващо лечение, на тези хора трябва да им предложите някакъв финансов ресурс за извършваната дейност, а такъв няма. Тези хора ще легнат на асфалта, както за „Натура 2000”, и ще кажат: „Не си даваме болницата!” И тук ще претърпите фиаско. Не сте Вие виновен, виновно е правителството, защото не оцени този въпрос и не ви даде необходимите средства за това.
    Защото ние предлагахме пари срещу реформа. Дайте парите, заложете ги в бюджета и ако не се направи реформата, няма да се дават тези пари и няма да се харчат. Но сега въобще ги няма в бюджета! Този проблем, разбира се, ще дойде по-късно, защото ние непрекъснато говорим: „Няма пари”. А няма пари, защото няма реформа. А няма реформа, защото няма пари! Но разбирате много добре, че този „циркус официозум” трябва да се прекъсне някъде. Разбира се, според нас това трябва да стане с адекватен пакет за финансиране на здравеопазването с осигуряване на фронт на доброволните фондове и осигуреното доплащане за бедните граждани на България. Тогава ще имаме и повишен достъп до медицинска помощ, ще имаме и повишен контрол чрез доброволните фондове, ще имаме и повишено качество на медицинските дейности.
    Ние тук явно имаме различия в схващанията за това как трябва да бъде финансирана цялата система и трябва да спорим и да достигнем до консенсус по този въпрос.
    Вторият въпрос, който се задържа в коалицията, това е мястото на Българския лекарски съюз и договорното начало. Искам да ви кажа, уважаеми дами и господа от БСП, която е столетница, че Българският лекарски съюз също е столетник.
    РЕПЛИКА ОТ КБ: И ти си бил в тази работа.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: И искам да ви кажа, господин Миков и госпожо Дончева, да не се занимават с лекарските колегии, а да седнат и да се занимават с адвокатските колегии.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): С партийните секретари на БКП!
    АТАНАС ЩЕРЕВ: И с адвокатските колегии, където им е мястото.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И с партийните секретари на БКП!
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Затова, защото нашите коалиционни партньори биха казали: „Възгечь бе, джанъм!” – не се занимавайте с работи, които не са ви работа.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Откъде знаеш, че не ни е работа? А партийните секретари на БКП?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да кажа нещо сериозно по отношение на Българския лекарски съюз. Българският лекарски съюз е изминал процедурата и е приет на 28 октомври 2006 г. в Постоянния комитет на лекарите в Европа. Този Постоянен комитет на лекарите в Европа е създаден през 1919 г. от организации като Австрийската камара на лекарите, Белгийската федерация на синдикатите в медицината, Немската камара на лекарите, Ирландската медицинска асоциация, испанските колегии на лекарите и Британската медицинска асоциация.
    РЕПЛИКА ОТ КБ: И други.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Днес в този Постоянен комитет на лекарите в Европа членуват 2 млн. души, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Няма лошо!
    АТАНАС ЩЕРЕВ: И България е постоянен член там, включително на пет подкомитета на Постоянния комитет.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): По ведомост ли?
    АТАНАС ЩЕРЕВ: В тази организация членуват всички европейски страни без Румъния, защото тя още не е приела тези достойнства и в момента е в процедура на приемане. Там се приемат само организации, асоциации, камари и съюзи, които са националноприети и където има задължително членство. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
    Затова пак ви повтарям, занимавайте се с адвокатите и не се занимавайте с Българския лекарски съюз.
    Искам да заявя, че Национално движение Симеон Втори държи за стабилността на коалицията. Национално движение Симеон Втори е електорална партия...
    РЕПЛИКА ОТ КБ: „Браво!”
    АТАНАС ЩЕРЕВ: ... и трябва да заявим, че ние не се страхуваме от преждевременни избори. (Възгласи: „Е-е-е!” от КБ.)
    Но питаме: защо е необходимо това?
    РЕПЛИКА ОТ КБ: Правилно!
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Би трябвало в Българската социалистическа партия тези, които говорят, че би могло да има предсрочни избори, как би изглеждало това за втори път в най-новата история, те да преполовят мандата и след две години да се окажат вън от властта? (Реплики в КБ.)
    Как би изглеждало това за тях? Много смущаващо би било, защото само Национално движение Симеон Втори, ДПС и Съюзът на демократичните сили досега в новата история са изкарали един пълен мандат, което е признак на стабилност в управлението (реплика на народния представител Михаил Миков) и вземането на управленски решения.
    Национално движение Симеон Втори е стабилизиращ фактор в коалицията с лоялното си поведение и с това на нейния лидер. Точно затова Национално движение Симеон Втори ще подкрепи правителството в този вот. (Ръкопляскания и „Браво!” в КБ.) Но трябва да си зададем въпроса: какво ще правим след шест месеца, когато не бъдат решени проблемите, които сега стоят пред нас?
    Точно затова предлагаме дебат за здравеопазването на базата на предложената здравна стратегия и подготвените от НДСВ осем законопроекта по принципни въпроси на здравеопазването (възгласи от КБ: „О-о-о!”) - договорното начало, доплащането, увеличаването на задължението на държавата от 0,5 на 6%, на осигурителна вноска 220 лв., здравноосигурените в чужбина, за допълнителни отговорности на съюзите чрез съсловната организация на лекарите, приватизацията по Закона за лечебните заведения, Закона за бюджета на Касата за допълнителни финансови ресурси за тази година за преструктуриране.
    В здравеопазването съществува криза, а не хаос. Доста неща бяха направени при предишни управления и досега, но други проблеми не получиха решение. За съжаление, политиката на сегашното правителство досега не успява да доведе преодоляване на проблемите, като това не е отговорност на отделен министър, а на цялото правителство.
    Трудно е да се съвместят толкова различни разбирания за здравеопазването в рамките на коалицията, но взаимните отстъпки и конструктивни дебати водят и до положителни резултати.
    РЕПЛИКА ОТ КБ: Браво!
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Фактическото приемане на страната в Европейския съюз и подобрените икономически показатели показват, че въпреки сложността на управленската конструкция се постигат и успехи. Ключът към решаването на създалата се криза е във възприемането на пакет от идеи и приемането на нови закони, базирани на два основни елемента – утвърждаването на принципите на финансиране и управление в здравеопазването и съхраняването на договорното начало. (Възглас: „Браво!” от КБ.)
    НДСВ не трябва да отстъпва от позицията си за възприемане на тези тези, тези принципи в развитието на системата на здравеопазването.
    Ето защо си даваме сметка, че евентуален неуспех за провеждане на необходимите реформи може да постави под въпрос целостта на коалицията.
    Коалиционното управление безспорно е по-трудно от еднопартийното. То изисква толерантност, диалогичност, разум, които НДСВ и неговият лидер следваме като принципи. Едва ли ще намерите по-толерантна, добронамерена и последователна политика от водената от нашия лидер, от НДСВ като цяло. Всички ние трябва да се замислим как би изглеждало едно управление без тези добродетели. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
    Давам думата на министър Чакъров.
    МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги министри, уважаеми дами и господа! Уважаеми д-р Щерев, цитирам отново: „На 10 000 жители през прехвалената 2000 г. са се падали 61,2 лица със средно или полувисше медицинско образование” – говорим за среден медицински персонал. Всеки един може да отвори стенограмите. След като ще изразяваме позиции, аз си позволявам да изразя позицията, която сме представили като политическа сила по време на заседанията на Министерския съвет, когато се обсъждаха заплатите на медицинските сестри, и позицията, която аз съм изразил като лекар и като министър.
    Безспорно е, че трябва да бъдат предприети мерки и да бъдат увеличени заплатите на медицинските сестри. Първо, затова защото те наистина заслужават по-адекватно заплащане, както заслужават адекватно заплащане и всички, които работят в тази сфера. Аз съм подкрепил това и всеки един, включително и Вие може да отворите стенограмата и да видите каква е била моята позиция. Така че ние имаме общи виждания и трябва да работим те да бъдат реализирани.
    Аз приветствам вашата законодателна инициативност. Ние Ви познаваме като председател на комисията, заедно сме работили, аз съм бил член на тази комисия, когато Вие председателствахте. Дано оттук нататък да имаме по-голяма ефективност по отношение на реализация на законодателството. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нигяр Джафер.
    НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Вероятността днес този дебат да се върти около ключови фрази като „реформа”, „преструктуриране”, „приватизация”, „контрол” беше 100-процентова и това е разбираемо.
    Уважаеми колеги, през последните години на преход всъщност проблемът на здравната ни система е дилемата ненамереният баланс между пазарните правила и изконното право на здравна помощ, независимо от социалния статус, местоживеенето и местоположението на хората. Вероятно всички, взели думата, ще продължават да изразяват отношение „за” и „против” статуквото, Националната здравноосигурителна каса, здравната вноска, регламентираното заплащане, диерджитата (DRJ-тата). Това, което заслужава да се отбележи обаче, е, че нито една от тези мерки не бива да се абсолютизира, защото нищо само за себе си не е панацея дори за една здравна система. Напротив, само пакет от взаимно допълващи се мерки, а не реформи на парче биха решили проблемите в здравеопазването.
    Ето защо ви предлагам един по-различен ракурс към проблема. Парадоксално е, че улисани в обсъждане дали системата е недофинансирана или, напротив, парите са достатъчни, видно е, че дори и вносителите на вота нямат единно мнение по този въпрос, ни убягва най-важното – необходимостта от единство, взаимодействие между отделните части на тази здравна система.
    В годините на прехода, търсейки решения на многото проблеми, продиктувани от пазарните условия, политиците се изправиха пред трудната задача да съчетават социални права и бизнес среда. Поради грешни управленчески решения и явни интереси, понякога се противопоставяха отделните структурни единици в здравната система. Крайно време е да говорим за адекватност на системата при сегашните условия – адекватност по отношение на потребностите на хората и качеството на здравните услуги. Тази адекватност се определя именно от реалностите, а не от желанието и възможностите на чиновниците и политическата класа. Тези реалности днес изискват схематично пред веригата доболнична – спешна – болнична помощ да сложим ясно и категорично профилактика – преференция, а в края на тази верига да сложим може би долекуване – грижи - хоспис. Защото реалностите днес сочат, че ако не осигурим по 15 лв. за скрининг на онкологични заболявания например, утре всички ние, като общество, трябва да осигурим хиляди за болезнено лечение със скъпи методи и медикаменти за химио- и лъчетерапия, при това много често без ефект и с фатален край за пациентите.
    Реалностите сочат, че при демографски проблеми и застаряващо население към здравната ни система се предявяват с право и други претенции – за осигуряване на грижи дълго време в хосписи, в отделения или в болници за долекуване. Този проблем чака своето решение нормативно и финансово. Особено в общинските болници това е един от очакваните моменти на преструктуриране, за които изпълнителната и законодателната власт трябва да намерят решение и аз смятам, че това трябва да бъде акцент на дебата ни днес, а не други популистки изявления.
    Вкопчени в решаването на този или онзи детайл, изпускаме цялостния анализ каква система искаме да имаме, тежест на коя част от структурната верига трябва да се даде, какво трябва да се промени. Добър знак в тази посока е готовността на коалицията, въпреки някои различия, да приеме реални действия.
    ДПС ще упражнява здравословен натиск в тази посока.
    Друго слабо звено на здравната система, и ние не можем да го отричаме, е болничната мрежа, като броя болници, като тенденция за свръххоспитализация и консумиране на огромен финансов ресурс. Истината е, че навсякъде по света болничната помощ е най-скъпоплатената, защото е високоспециализирана.
    При замисъла и старта на здравната реформа – това помним всички, идеята беше доболничната помощ да поеме потока пациенти и да извършва основния обем дейности. Уви, не се случи. Причините са много – пропуски в квалификацията на общопрактикуващите лекари; труден достъп до специализирана доболнична помощ; съвместяване на функции в болничната и доболничната мрежа; недобра система на детско здравеопазване.
    Анализът и финансирането на тези отделни звена в здравната система не може да бъде самоцел, а трябва да води до едно – рационално използване на публичните средства в здравеопазването с ефект върху здравните индикатори, за които толкова много говори доц. Щерев.
    Днес обсъждаме вот на недоверие, който дори вносителите не очакват да мине. Смисълът обаче на тази дискусия е да се проведе един сериозен дебат, който да е основа за предприемане на реални практически стъпки.
    ДПС няма да отрече, че проблемите в системата са много. Един от тези проблеми е ограниченият достъп до здравни услуги. Тези ограничения са в две насоки:
    Първата група ограничения са продиктувани от така наречените регулаторни стандарти или направления. Вече беше отбелязано, че за тази година те са увеличени с около един милион.
    Втората насока е ограниченият достъп в отдалечените от столицата региони. И за двете насоки могат и трябва да се намерят прагматични, финансово обезпечени механизми за решения. Индикации за това има.
    Многократно са дискутирани и редица други проблеми, за които тук се говори много – незадоволително заплащане в болничната сфера поради липса на реално остойностяване на медицинските услуги; ниско заплащане на определени категории медицински специалисти, финансирани от Министерството на здравеопазването; медицинските сестри в домовете за медикосоциални грижи; спешните центрове; психиатричните болници; хемотрансфузионните центрове; дисбаланс в различните специалности поради демотивация за квалификация и придобиване на специалност; използване на клиничните пътеки като средство за разплащане, а не само като алгоритъм за диагностично-лечебен процес, какъвто беше предварителният замисъл, също води до своите проблеми, до изкривяване на здравната информация за заболеваемостта, както и до финансови загуби от публичните фондове.
    Не искам да говоря за ниското качество на здравните услуги, за липсата на реална конкуренция, за проблемите на лекарствоснабдяването. Правилна стъпка в тази насока е обединяването на позитивния и реимбурсния списък.
    Опитите на Министерството на здравеопазването в някои направления наистина заслужават да бъдат отбелязани и за тях тук се говори: намаляване на натрупването на неразплатените разходи на болниците, финансирането на болниците от един източник – и двете мерки имат една цел, а именно намаляване на публичните разходи. Крачка напред по отношение на контрола би било изграждането на дългоочакваната информационна система на Здравната каса, както и въвеждането на електронните карти като средство за по-добра регулация.
    Уважаеми дами и господа, проблемите на здравната система са много и трупани с годините. Една част от тях са заложени в модела. Днес обаче хора, които провалиха изграждането на единната информационна система в първите години на старта на реформата, говорят за контрол; хора, които заложиха първите непоклатими корупционни схеми и техники, говорят за прозрачност; хора, чието творение е монополът на Здравната каса, искат пазарност; хора, които превърнаха лекарите преди всичко в търговци, искат социална солидарност и справедливост, поставят социални искания.
    Движението за права и свободи няма да подкрепи този вот на недоверие не защото не си дава сметка за нерешените проблеми на системата и ответните очаквания и реакции, а защото политическият хаос и непредвидимост, политическото безвремие няма да помогнат с нищо за решаването на същите тези проблеми. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да ви съобщя времето, с което разполагат парламентарните групи: КБ – 27 минути; НДСВ – 3 минути и 30 секунди; ДПС – 9 минути; ОДС – 7 минути; ДСБ – 5 минути; БНС и “Атака” са изчерпали времето си; двама независими народни представители имат възможност да се изкажат по 5 минути.
    Давам думата на д-р Колчаков.
    ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Този дебат действително можем да го прекараме шеговито, безхаберно, но си мисля, че всеки един от нас трябва да разбере, че ние сме тук, носейки огромна отговорност, особено управляващите.
    Искам да се обърна основно към министър-председателя, тъй като за нас е абсолютно ясно, че здравният министър е слаб министър не защото няма качества, а защото така е определило управляващото мнозинство и правителството. (Шум и реплики от залата.)
    Господин министър-председател, искам да започна с факти от много отдавна, за да влезем в нещата, които са изключително важни. Голяма политическа глупост е, когато някой от социалистите каже, че е измислил социалната пазарна икономика. Бащата на двете големи политики - в здравеопазването и в социалната пенсионна система, е Бисмарк. И до днес се учи, че двете системи са изградени на Бисмарков тип.
    Когато преди 50 години беше учреден Европейският съюз, на базата на четирите свободи е оставено здравеопазването и социалната политика да бъдат изключение и да бъдат отговорност на националните правителства, защото никой в Европа не е посмял да помисли, че някой може да направи здравеопазването и социалната политика да не бъдат приоритет.
    Ето днес къде се намираме не само според оценката на българския гражданин в ролята на пациент и работещите в професионалните системи, а според международните стандарти – колкото една държава е по-развита и по-хуманна, толкова е по-голям делът на националното богатство, което се отделя годишно за здравето и живота на българските граждани.
    Днес, господин министър-председател, под ръководството на Вас, на вашата коалиция и вашето правителство България има трагичната и странна класация на най-малкия обем на обществени средства, който се отделя от брутния вътрешен продукт за здравето и живота на българските граждани. Това показва къде е приоритетът на тази първа ценност за вашата политика и вашето управление. Това не го казвам с упрек, а го казвам с болка, защото ние лекарите носим отговорност. Има две сфери, в които носим отговорността: когато действаме активно и правим грешки – така прави десницата, така правеше, така ще продължи да прави; и когато лекарят е некомпетентен, страхлив и демонстрира престъпно бездействие – така прави винаги българската левица. Не мога да разбера какво прави българският либерален център в тази ситуация?
    Тъй като преди Нова година разбрахме много болезнено, българските либерали заявиха в коалицията, че въпреки цялата отговорност, която ви е оставена за здравеопазването – с министър, с негов заместник, който управлява Касата, с директор на Касата от вашата партия, не можете вече две години да родите програмата за здравеопазването на България, на вас трябва да ви се помогне. Затова ние ви казваме, че ние можем да ви помогнем, защото националната здравна стратегия, която шеста година вие в БСП не можете да измислите, стои не на сайтовете само, тя де юре е приета. Това е една стратегия, която е оценена с изключително висока оценка от Световната здравна организация и е финансирана в нейния старт с над 60 млн. долара от Световната банка.
    Затова аз ви казвам, че вие имате прекрасна възможност да поемете компетентната помощ на българската десница, която ще бъде безплатна. Обещаваме ви, че няма да си я закичим на политическия ревер. В тази степен на отговорност, която вие днес демонстрирате, ние виждаме, че безхаберието, което ви е обхванало, ще доведе до плащането на голяма политическа цена за вас, но това не е важно, важно е какво плаща българският народ.
    Днес българската нация е най-бързо умиращата нация в света. Всяка година над 40 000 са повече умиранията от ражданията. Това не ви ли безпокои – че българската нация умира? Не ви ли безпокои, че средната продължителност на живот на мъжете е десет пъти по-малка от средната в Европейския съюз? (Шум и реплики от залата.) Това са показателите, които и доц. Щерев каза: българските мъже живеем десет пъти по-малко от средното в Европа. (Смях в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, като бебета ли умираме?
    ИВАН КОЛЧАКОВ: Нека да кажем за предизвикателството, което стои пред нас, няколкото стъпки, които веднага трябва да направите.
    Преди десет дни, господин министър-председател, в България беше президентът на Европейската асоциация на лекарите на държавна практика и заяви, че това, което трябва да направите моментално, е да прекратите незаконните нерегламентирани плащания, които превръщат българската здравна система в една пазарна джунгла, което българската европейска държава не може да си позволи. Ние не сме в Латинска Америка. За да стане това нещо, трябва да приемете реалностите. Регламентирайки тези незаконни плащания, трябва да се въведе, на първо място, ясен регламент как се доплаща, щом не искате да давате повече пари, и тогава Министерството на труда и социалната политика поема тези, които са бедни, тези, които си плащат кешово, или за тях плаща доброволният здравноосигурителен фонд.
    Тъй като всички тези примери, които работят в Европа, не ги прилагате, обръщам Ви внимание, че Вашата отговорност днес е толкова голяма, че тя се плаща и след като Вие слезете от стола, на който седите.
    Искам да обърна внимание, разбира се, освен на моите колеги от левицата, които явно демонстрират управленско безсилие, липсва отговорност, и на либералния български център: не е толкова важно как ще завърши този вот, защото е ясно, че вие имате математическо мнозинство, но това, което трябва да ви безпокои, е, че днес българската опозиция говори с гласа на мнозинството българи, които са недоволни специално от здравната политика. Другите на този етап няма да ги закачаме. Според мен това, което трябва да направите, е вие да помогнете на социалистите, защото сте мнозинство в коалицията, да поемат един европейски път в здравеопазването.
    Знам много добре позициите и на ДПС, и на НДСВ и съм учуден защо вие не помагате на своите колеги в момент, в който те демонстрират безсилие, нямат куража да направят стъпките, които ние също бихме приели и няма да ви критикуваме. Затова нека да приключа този анонс, който правя специално към господин министър-председателя и да му кажа: ако Вие, господин министър-председател, можете да понесете това, че преди изборите вашият днешен министър заяви, че БСП е поела ангажимента да бъде 6% здравната вноска и това не го направихте, днес излиза незаконно от джобовете на българските граждани. Това веднага трябва да бъде прекратено и Вие трябва да имате куража да направите българския здравен министър силен министър с достатъчно финанси, и да имате смелостта да правите реформи, каквито ние правехме (оживление в КБ), за да бъдете уважавани и достойни европейци.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това Парламентарната група на ОДС изчерпва своето време.
    Давам думата на д-р Михайлов.
    НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
    Господин министър-председател, уважаеми министри, уважаема госпожо министър! Този вот протича някак си разсеяно. Не е ясно какво мисли управляващото мнозинство, присъстващият министър-председател, неговите ресорни министри по основния въпрос на вота. Господин Местан каза, че инициативата на вносителите е популистка, основанията са популистки. Ние нямаме право да говорим така, ние нямаме какво да кажем. Това твърдение скандализира.
    Вижте, уважаеми депутати – трябва да се разпредели по-храбро внимание върху един основен факт, който ние се опитахме да ви посочим, вие ще трябва да го задържите по-дълго в съзнанието си. Господин министър-председател, това е Ваша отговорност по Конституция. Ние Ви казахме, че съществува криза в образованието...
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Какво за образованието?
    НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Разбира се, че това е грешка, но тя не е от характера на фатална, ще се съгласите, господин Великов.
    Има ограничен достъп до здравни грижи, има отложен достъп до здравни грижи, има покупко-продажба на здравни грижи в черен пазар, в една сива зона, която корумпира системата в индустриални мащаби. Това е въпрос от изключително значение за българската нация както по здравните следствия за всеки поотделно, така и общо за икономическия статус на страната и, разбира се, за неговото морално състояние, на тази нация именно.
    Не мога да разбера как лявото управление остана безразлично, по някакъв начин тактически се разсея да коментира този въпрос – никой от присъстващите от това правителство, от левицата, не ни съобщи версия за това как е допуснато 1 милиард български лева да циркулират в тази сива зона от джоба на здравноосигурените лица, още по-добре би могло да се каже от болните хора на България. Можете ли да ми кажете как това се толерира от лявата съвест? Искате ли да ми кажете как това е възможно да се понесе без коментар? С този триумфалистки подход на господин министър Гайдарски, който, ще ме извините за това, няма да го спестя, в един момент ми заприлича много силно на покойния – царство му небесно, господин Абрашев. Той е съвършено административно разсеян човек. Това е страшно. (Реплики от КБ.)
    Искам да кажа следното: конкретният човек не във фокуса, става дума за един тип присъствие в изпълнителната власт, който е абсолютно недопустимо лекомислен, що се отнася до една реална криза, която е емпирично регистрирана. Тя е на улицата, тя е в недоволството и в стачната готовност на лекарите, а и в тези 92% накрая. Съгласете се, че това не е феномен, който може да бъде дисквалифициран лесно с усмивки, на които се нагледахме днес. Това е абсолютно невъзможно. Не би трябвало да може да бъде така.
    Искам да кажа следното. Правителството е в криза не на последно място по причина на това, че то не осъзнава тази криза и няма стратегия за нейното преодоляване. Тук се цитираха, разбира се, коалиционните несъвместимости по въпроса за управлението на здравната сфера. Те станаха ясни през изказванията на депутатите от управляващата коалиция. Какво общо има изказването на господин Щерев с изказването на госпожа Първанова? Просто това са драматично различни подходи.
    Спомням си много добре госпожа Дончева да говори, да коментира поведението на госпожа Първанова в миналия парламент с едно фриволно – в нейния стил, преименуване – Антония Фар, казваха тогава. Сега ние чуваме коментар за поведението на десницата по въпроса за корупцията.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Времето!
    НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това време (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), което ми съобщава председателят на парламента, е моя грижа, господин Великов!
    Искам да ви кажа, уважаеми дами и господа накрая, че българската десница е в правото си, тя има честта и достойнството днес да ви посочи това, което представлява ваша изключителна отговорност. Бяхте предупредени от господин Щерев, че ако в 6 месеца не решите въпросите или не започнете да ги решавате убедително не само за вас...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Михайлов, времето!
    НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: ... но и за широката българска публика, ви предстои да завещаете собствената си отговорност на следващото управление, може би на себе си, а може би не, може би в този парламент, а може би и преди неговия край.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи за реплики.
    С това Парламентарната група на Демократи за силна България изчерпа своето време.
    Думата има Минчо Христов.
    МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги! Член 52 на Конституцията на Република България казва, че на гражданите се гарантира достъпно здравеопазване и безплатни медицински грижи. Искам да излезе някой от вас тук и да каже гарантирано ли е това конституционно право на нашите граждани!
    Ще се опитам да спомена няколко неща единствено с оглед да ви предложа някакви решения, защото критиките, просто за да критикуваме, не струват пет пари.
    Първо, здравните осигуровки. Над 1 милион и 100 хиляди българи са лишени от тези здравни осигуровки и от здравни грижи. Днес сутринта Стела Банкова предложи от бюджетния излишък да бъдат взети няколко десетки милиона, не повече и да се реши този проблем за огромна част от българските граждани. Вие отхвърлихте това предложение.
    Отхвърлихте предложението, както за съжаление отхвърлихте и предложението ми за промени в пенсионната система, за отпадане на точковата система, за незабавно преизчисляване на пенсиите.
    Второ, дълговете на болниците – един изключително тежък проблем. Отново със Стела Банкова ви предложихме и мина в Комисията по здравеопазване тези дългове да бъдат поети от българската държава чрез бюджетния излишък, който е натрупан. Вместо това правителството плати на някои болници, но без контрола на парламента. Ето това се получи, колеги, за съжаление.
    След това – цената на лекарствата. Защо в България лекарствата са най-скъпи в цяла Европа? Защо? Защо хората пазаруват от Гърция и от Турция? Ще ви кажа: защото Здравната каса тъне в лукс и разкош, защото търговете минават през частни фирми, защото се краде, уважаеми колеги. Ето затова! И аз мисля, че ако се сложи строг и жесток контрол, какъвто ние със Стела Банкова ви предложихме, просто проблемите ще бъдат решени в някаква степен, може би не изцяло.
    След това – ДДС върху лекарствата. Предложихме ви в Закона за ДДС, пак заедно със Стела Банкова, да отпадне ДДС върху лекарствата, както е в Европа между другото. Там тази ставка е между 0 и 5%. Вие сложихте 20%, а освободихте хазарта и партийните финанси от същия този ДДС.
    Бюджетът – отново ви предложихме от сумата за разходи в армията, и то тези, свързани с мисиите в чужбина, да се вземат 200 милиона и да се прехвърлят към спешната медицинска помощ. Отново го отхвърляте.
    Ето, колеги, това са проблемите. Както виждате навсякъде ние предлагаме конкретни решения. Защо за Ирак винаги има пари, а за животоспасяващи лекарства, за онкоболни няма?
    Ето, това са моите забележки.
    Искам да ви кажа и друго, понеже се говори за приватизацията на болниците. Вие видяхте какво стана с БТК, с енергоразпределителните дружества. Моля, не посягайте на болниците. Те трябва да останат държавни, за да запазим поне малкото, което е останало от нашето здравеопазване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Гайдарски – министър на здравеопазването, иска думата.
    МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати! Искам да дам едно пояснение във връзка с повтарящото се в залата вече за трети път от сутринта насам твърдение, че в България са най-скъпите лекарства.
    Мисля, че и това е една популистка теза, която непрекъснато се лансира в медийното пространство. Въпреки обясненията, които непрекъснато даваме в медиите, в Народното събрание вече няколко пъти, тази теза повтаря една, бих казал, вече чиста лъжа.
    Има референтни стойности, обяснявах го неколкократно. Лекарствата в България се закупуват по следния начин: взети са цените на осемте страни, които влязоха преди нас в Европейския съюз – Литва, Латвия, Естония, Полша, Чехия и Унгария плюс Гърция, плюс Румъния и Словения. Ние вземаме от последните три страни, забележете, най-ниските цени. От последните три! Хайде, кажете ми тогава как лекарствата в България ще бъдат по-скъпи, отколкото са в Австрия, защото говореха и за Австрия, или по-скъпи в Словения, или по-скъпи в Гърция?! Моля ви, престанете! Това са вече чисти лъжи! Манипулирате хората! Няма такова нещо! По този начин се образуват цените и се казва: референтна цена. Това е референтната цена. Последните три страни от влезлите преди нас в Европейския съюз. Всички имат много по-високи заплати, всички имат по-високи цени. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на д‑р Ботьо Ботев.
    БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! Краткото ми изказване позволява само констатации.
    Много ми е мъчно, когато от тази трибуна се злоупотребява и спекулира с квалификацията, която издумаха преди мен – "криза в здравеопазването". Няма криза! Аз идвам от периферията, в практиката съм малко повече от 40 години, и то активно – и като лекар, и като управител, тоест ангажиран съм с управлението на медицинските процеси и в собствената си болница, регион, а смея да река и в национален мащаб.
    Няма криза, колкото и да им се иска на някои! Какво означава криза? Над пределно, над критично изместване на равновесието, потребности на гражданството и възможност на здравната система да ги удовлетвори. Е, има ли такава? Няма! Има ли хора да умират без да са прегледани? Няма! Има ли такива, които остават извън стационарите, извън мрежата? Няма. Няма нелекувани, няма жертви.
    И другото, смея да река, че в последните няколко години болните ни забравиха какво означава да пристигат на лечение в което и да е отделение и да си носят чаршафи, одеяла, възглавници, храна, да си купуват лекарствата, дългия списък с консумативи и какво ли още не. Няма такова нещо от няколко години насам! Е, това криза ли е? Няма!
    Освен това смея още нещо да река, което винаги съм критикувал: възможността за достъп на гражданството до висококвалифицирана и тясноспециализирана помощ – кардиохирургия, неврохирургия. Е, няма! Тук-таме ми връщат някой пациент и успявам по някакъв начин да го придвижа в системата, е, разбира се, с малко намеса. Но масово отклоняване на нуждаещите се от това няма. Е, това криза ли е?
    Освен това смея да кажа, че още от началото на зараждането на идеята за реформата в здравеопазването сме били вътре в нещата, с нетърпение я очаквахме. Тези, които я генерираха, я генерираха във вид далеч от очакванията. Ами тя блокира достъпът, тя ни осигури необходимия финансов ресурс, защото и тогава настоявахме да се сведат в известност наличните ресурси – финансови, материални, кадрови в държавата, което много лесно става, и имаше екипи, които го извършиха, от къде ще се набавят средствата, кои са способни да каптират средства в Касата, доколко държавата ще вземе участие в това нещо, всичко беше отминато. И започна наистина реформа, за която отдаваме дължимото на нейните инициатори. Но тя роди в себе си залозите за погрешна насока на развитието на основното управление в здравеопазването.
    И ако има някой, който наистина да се мъчи да коригира и всее порядък по някакъв начин, мога да ви кажа като участник още в предишното управление, ами, я си спомнете има ли нещо по-скандално от Комисията по здравеопазване и противодействията на общоизвестните й членове. (Единични ръкопляскания в КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има възможност да се изкаже още един народен представител. Записали са се двама – Стела Банкова и Станчо Тодоров. Преценете кой от вас. Решете, за да не решавам аз.
    Господин Тодоров, ако искате, заповядайте.
    СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Това е дискриминация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма дискриминация, има правила.
    СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Ние сме повече от една парламентарна група, а не ни давате парламентарно време.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, направете си парламентарна група, ако можете, господин Тодоров!
    СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Да, 12 човека – 20 минути, а 15 – 10 минути.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Говорете по темата!
    СТАНЧО ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Засрамете се, господа! България цяла сега нази гледа, гледа поредното цирково изпълнение на българския парламент, което с нищо няма да помогне на смачкания български народ, който бе доведен до просешка тояга от всички правителства, които бяха на власт след 1990 г.!
    Ще направя следната статистика. В този парламент – Четиридесетия български парламент, българският народ избра един президент, трима премиери, и около 30 бивши и настоящи министри или 40 от всички 240 народни представители тук, в тази зала. Двеста и деветнадесет са били управляващите, господа, и 21 от Коалиция “Атака”, които влязоха в този парламент, не са били във властта.
    Внесен е вот за недоверие на здравната реформа. Бихте ли казали кое министерство е с по-добро положение от това министерство? Нима в образованието, икономиката, социалната политика, армията и т.н. има по-добър ред и порядък?!
    Уважаеми колеги, мисля, че е дошло времето българският парламент да поиска вот на недоверие на цялото управление през последните 17 години! Трябва да върнем престижа на България, който тя имаше преди 17 години. Тогава наистина България се нареждаше на 7-8 място, а не на последното, което сега заема в Европейския съюз! Затова са виновни всички политически партии, управляващи страната през времето на така наречената демокрация. Те са в тази зала, господа. Ще ви дам само един пример. Хиляда деветстотин и деветдесета година България имаше дълг от 8 млрд. долара, като забележете, само военната промишленост имаше около 4-5 млрд. лв. приходи. Тоест за две години тя можеше да върне дълга на страната. Сега дългът е над 18 млрд. долара, а военната промишленост носи нулев приход. Така е във всички области.
    Кажете, господин премиер, кой ще върне външния дълг на България, тъй като ние вече привършваме с раздържавяването на страната и няма откъде повече да постъпват пари, финансови средства?!
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Питай Костов!
    СТАНЧО ТОДОРОВ: Сега и вие хванахте на мушката здравеопазването, господа, обаче това е секторът, в който постъпват най-много средства. Има криза. Ще бъда точен. В този сектор постъпва над 1 млрд. лв. от държавата, над 1 млрд. лв. – от Националната здравноосигурителна каса, над 2 млрд. лв. – от българските граждани, които ползват здравни услуги, на ръка. Господин премиер, това са около 4 млрд. лв. Кажете, в кое друго министерство постъпват толкова пари?!
    Този хаос е дело на всички политически партии, управляващи страната през последните 17 години!
    Уважаеми колеги, призовавам ви да не губим времето, а да се обединим и да поискаме вот на недоверие на всички незаконно забогатели престъпници. Към този кабинет от престъпници да насочим усилията си, а не само срещу сега управляващите!
    Видно е, че програмите на всички политически партии, управляващи по време на демокрацията, са еднакви. Младите хора продължават да напускат страната, а не да се връщат. Нека да помислим как да върнем тези българи, а не да вкарваме чужденци, които имат една-единствена цел – унищожаване на българската нация и българската държава. Това се наблюдава навсякъде, където те присъстват и смучат българските граждани.
    Уважаеми колеги, от името на политическа партия “Защита” ви заявявам, че ние ще се борим срещу всички наши и чужди престъпници. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това и независимите народни представители изчерпаха времето си.
    Остава време само на Коалиция за България и на Движението за права и свободи.
    Обръщам се към народните представители от тези две парламентарни групи: има ли желаещи да вземат отношение по дебата? Има заявление и от министър-председателя, има вероятност и министърът да вземе отношение.
    Заповядайте, госпожо Михайлова.
    ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър-председател, госпожо и господин министри, уважаеми народни представители! Идеята за искане на вот на недоверие би могла да произведе добър PR на опозицията, нещо, от което отсъстващата от залата опозиция явно отчаяно се нуждае, тъй като трябва да се грижи за крехкия си рейтинг в навечерието на два важни избора – този за евродепутати и за местна власт. Би могла, ако идеята не беше лишена от поне две важни качества – оригиналност и морално основание. Оригиналност, тъй като мисля, че е ясно – искането за вот по темата здравеопазване е патент основно на БСП. По-важни всъщност са моралните основания на вносителите на този вот, основната част от които създадоха днешния модел на здравеопазването.
    Веднага бих искал да кажа: в здравеопазването съществуват сериозни проблеми. Голямата част от тях са заложени в модела на реформата и пораждат структурни и системни аномалии. Във времето от 1998 г. насам здравеопазването е болно от тежко хронично заболяване.
    Основният проблем на здравеопазването е в неговата философия, тъй като тя не бе замислена като подчинена на интересите на българския гражданин, а на редица политически, финансови, собственически и съсловни интереси. Поредното доказателство за тази моя теза са и мотивите за днешния вот на недоверие. Ако ги погледнем, ще открием думите “бюджет”, “доклад”, “одит”, “рамков договор” и “стратегия”. Няма ги гражданите – гражданите, заради които в крайна сметка здравеопазването съществува.
    В контекста на интересите на гражданите ще очертая три важни проблема от извънболничната помощ, които българският здравен модел от 1999-2000 г. създаде за българите, направеното за тяхното преодоляване и насоките за развитие.
    На първо място, моделът на българското здравеопазване, който се гордее с договорното си начало, създаде система за договаряне, в която не съществува механизъм, позволяващ да бъде чута позицията и да бъде защитен интересът на данъкоплатеца. Гражданинът е лишен от възможност да участва в оценка на качеството на услугите, за които плаща, във формирането на лекарствената политика, която рефлектира в чувствителна степен върху личния му бюджет. Неефективният контрол върху медицинската дейност пряко нарушава интереса на пациентите. И ако направим аналогия с известна българска поговорка – музиката си звучи, без да е поръчана от този, който плаща. В този смисъл ежегодните трудности в процеса на договаряне на рамковия договор са предопределени, не само защото в тях се концентрират коренно противоположни интереси, а защото провеждани по тази формула, отчитат в малка степен интересите на гражданите и на пациентите.
    На второ място, създаденият модел на извънболнична помощ вече седем години ограничава достъпа на големи групи от населението до здравни услуги. Хората, живеещи в малките и в труднодостъпните населени места, в които няма общопрактикуващ лекар, не са виждали лекар от седем години. Нуждаещите се от здравна помощ през нощта и през почивните дни, са в особено затруднение. Затруднен е достъпът на хора в неравностойно положение, социално уязвими и малцинствени групи.
    Българското общество няма отговор на въпроса защо силово бяха разрушени поликлиниките, които са основата на извънболничната помощ на страни с модерно здравеопазване като Германия и Франция. Защо не се предвиди, че премахването на териториалния принцип на обслужване ще лиши малките населени места от медицинска помощ? Кому беше нужно силово да бъдат разрушени детското и училищното здравеопазване?
    На трето място, джипи мрежата генерира постоянно дефицити в системата. Днес едва 2500 от общо 6000 общопрактикуващи лекари имат изискуемата специалност медицина. В отделни райони на страната със специалност са под 10% от общопрактикуващите лекари. В процеса на изграждане на тази система през 2000 г. бяха прибрани огромни суми за обучение на общопрактикуващи лекари, които не произведоха очаквания ефект. За съжаление, тази група лекари днес в голяма степен са превърнати в администратори, които пишат направления. По този начин Здравната каса плаща два пъти и три пъти за един преглед, за извършване на елементарни манипулации. Гражданите плащат два пъти и три пъти потребителски такси, губят два пъти и три пъти от времето, което е необходимо за прегледи. В крайна сметка отново става дума за генетично заложено ограничение в достъпа.
    По време на управлението на тройната коалиция бяха предприети редица стъпки за преодоляване на тези проблеми. Господин министърът каза за допълнителните плащания на общопрактикуващите лекари, заложени в бюджета. Бих искала да напомня, че в резултат на предложение на народни представители от Коалиция за България в Бюджет 2007 е предвидено средствата от разлики между планирани и действителни разходи в системата на извънболничната помощ да бъдат пренасочени точно към тези трудно достъпни малки населени места като стимул. Нарастват средствата за спешна помощ. Осигурени са нови линейки. Вече втора година работи Фондът за заплащане на лечението на социално слаби здравно неосигурени лица. Създадени са нормативни предпоставки за реално 24-часово обслужване на пациентите. Налице е новата Наредба за следдипломна квалификация.
    В Парламентарната група на Коалиция за България се обсъжда идеята да бъде въведена горна граница за броя на обслужваните пациенти от общопрактикуващи лекари.
    Уважаеми госпожи и господа, преди няколко дни прелистих стенограмата на внесения през 1998 г. от БСП вот на недоверие към правителството на Иван Костов. Там има твърде любопитни неща. Впечатли ме едно изречение. Изречението е казано от тогавашния министър-председател към днешния президент на страната, избран, както е известно, за втори мандат с впечатляващо мнозинство. Репликата, както вече казах, е отправена от човек, който, ако изборите за парламент бяха днес, вероятно нямаше да бъде в тази зала. Изречението е: “За пациентите се съди по това колко силно боравят с реалностите от живота, а не с думите от езика”. Господа единомишленици от СДС, ДСБ и “Атака”, припомнете си, че за политиците се съди по връзката им с реалностите от живота. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
    Има думата народният представител Петър Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Страхувах се, че ще ме лишите от думата.
    Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри! Отиваме към края на вота. Аз си признавам, че от 1994 г. съм в парламента, не съм присъствал на по-странен вот. Вот на недоверие! Някой да чу думата “оставка”? Обратното, почти доброжелателно беше обяснена любов към професионалните качества на министъра на здравеопазването. Така че странен вот. (Ръкопляскания от КБ.)
    Странна коалиция, която иска вота. Страшно странно! Много ми е любопитно, господин Стоянов, много ми е любопитно, отсъстващи господин Костов, като отидете при вашите партньори в Европейския съюз как ще обясните тази коалиция. Вие искате вот на тази коалиция, която преди броени дни вкара България в Европейския съюз и сте качили на колесницата си “Атака”. Не знам как ще го направите. Не ви завиждам. Дано да успеете да го направите.
    Странен вот и за това – аз ви признавам, че днес имаше моменти, в които ми се искаше, като се изказваше господин Иван Костов, да стана, да го прегърна и да кажа: “Доживях!”. Флагманът на десницата, на крайно десните изказвания и десния модел заговори за социална солидарност. Той се движи все по-наляво. И може би тази коалиция с “Атака” не е странна, тъй като разбирате, че оставайки без дясната тема, очевидно ще остане само една колесница. (Ръкопляскания от КБ.) И аз много се страхувам, че там ще видим господин Костов.
    Няма да се спирам на повечето въпроси, на които по време на дебата се спряха. Все пак искам да кажа две думи за тезата, че здравеопазването е в криза. Няма да интерпретирам и варианта с обособяването на доц. Щерев, тъй като не съм лекар и не бих могъл да оценя тази гледна точка. Аз съм икономист и ако забравим надутите икономически фрази, задаваме въпроса: кога нещо е в криза? Нещо е в криза, когато започне да се свива, когато дейностите падат, когато парите падат, когато се съкращават хора, когато падат заплати. Тогава е в криза. Вие не говорите дори и за застой, за стагнация. Вие говорите за криза. Тоест умира здравеопазването, умираме българите, умира България. Това са изводите.
    В икономиката, простете ме, но нещата се гледат по обратния начин. Този бранш през миналата година е имал повече пари или по-малко пари? Всички тук казаха, че този бранш през тази година получава с 215 милиона повече. Ако даде Господ да има излишък, в края на годината няма да са 215, сигурно ще са доста повече тези пари. (Реплика от народния представител Иван Колчаков.) Значи парите са повече. Да, това е друг въпрос - дали съм атеист или не съм атеист. Не това е главното.
    Може би падат заплатите. Ами, задавам въпроса: кога заплатите в тази сфера са увеличавани с 10%? Сетете се, подскажете ми. Може би ще бъде добре да го чуем.
    Много са интересни данните. Те звучаха по прост начин. През 1999 г. за здраве България е харчила 114 лв. на един българин, през 2000 г. – 120 лв., а през 2001 г. – 152 лв., през 2007 г. – 288 лв. Възловите години: 120-152-288 лв. (Реплики от ОДС.)
    Ще ви кажа за несъстоятелността след малко. Процентът от брутния вътрешен продукт за здравеопазване 1999 г. – 3,9%, в 2000 г. – 3,7%, в 2001 г. – 4%, сега – 4,3%. Посочете ми един параметър, който показва падане, който показва свиване, който говори за криза. Всички параметри... (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Шарков, моля Ви!
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз не Ви крещях от място. Слушах Ви, господин Шарков. Съвсем интелигентно Ви слушах.
    И стигаме до дъното на политическия цинизъм на един отсъстващ в момента от залата политик. Вотът се иска поне от една политическа сила за това, че парите били много. Много! Кажете го на лекарите, кажете го на сестрите, кажете го на пациентите. Понеже били увеличени два пъти и половина от времето на Иван Костов, затова парите са много. По-безпрецедентна политическа демагогия в тази зала аз не бях чувал.
    Дайте да обърнем нещата. Аз ви задавам въпроса: ако парите за здравеопазване са паднали с 215 милиона, ако са съкратени 20% от работещите и заплатите се намаляват с 10%, тогава как ще го наречете, ако сегашното е криза? Намерете някакъв определител.
    Аз не мисля да отричам, като повечето от хората, които се изказаха, че в здравеопазването има проблеми. Това е една от най-проблемните области, една от най-сложните области. Напомням ви, тъй като това остана някъде настрани и точно господин Шарков работеше с едни цифри, които вадеше от ръкавите си.
    Господин Шарков, на 31.12.2005 г. задълженията на здравния сектор са били 185 милиона. На 31.12.2006 г. те са пораснали и са станали 186 милиона – с един милион са се увеличили по време на "хаотичното" управление на министър Гайдарски. Вие оперирахте с тези цифри – как всяка година се увеличават с толкова. Нещо повече, неразплатените са се нулирали, нулирани са тези, които закъсняват. Били са 70 милиона, сега са останали около 2 милиона - за една година по времето на това управление.
    Значи има недоговаряне, има корупция в сектора, има скъпи лекарства и други, но аз ви питам, господа от СДС и ДСБ: кой създаде тези проблеми?
    Дойде мой близък роднина за много тежка операция в България. Оперираха го, дадоха му фактурата, той си плати и отиде в македонската здравна каса да си търси парите. Какво е това чудо недофинансиране? Кой го измисли? Значи някой те лекува, ти не му даваш пари и му казваш: после ще ходиш да си ги търсиш от Михаля. Как няма да се появи недофинансиране? Кой роди тази система? Няма такава система в света. Не може да има недофинансиране, ако ти правя услугата и ти си плащаш за тази услуга. Застраховател, осигурител е нещо друго – търсиш си парите от него. Тази система на вересия я създаде господин Костов, създаде я тогава управлението на СДС, сега разклонено на много ръкави по политическия мерак.
    Кой създаде условията за корупция? Отивате да ви премерят кръвното и се оказва, че ви правят сложна сърдечна операция. Кой създаде тази система? Клиентът дори не удостоверява с подписа си, че му е направено такова лечение.
    Ами най-важният контрольор – тук ми се говори за контрольори, но армията да вкараме и да контролираме ... Има един контрольор номер едно – това е пациентът, аз знам за какво ме лекуват. Аз трябва да удостоверя, в това число плащайки и търсейки после парите като осигурил се, аз трябва да удостоверя, че така са ме лекували.
    Кой измисли това с джипитата и броя на записаните? Прекрасен принцип! Всеки път се сещам за мъртви души, когато се сетя за този принцип. Кой го измисли, той да не би да падна от небето?
    Много важният конфликт с Българския лекарски съюз. Радвам се, че повечето са юристи от тези, които са останали в залата. Има договор, има задължения. Кажете ми какви са задълженията на Българския лекарски съюз? Ами той не е стопански субект. Какви ангажименти поема той, освен да удря по масата и да казва: искам повече пари за съответната дейност? И никой не казва на пациентите, че тези повече пари правят по-малко услуги за него. Никой не казва, дори се изпъчваме и казваме, че лекарите защитавали интересите на пациентите им. Как да стане тази работа? Да кажеш, че онзи, който стои от едната страна на тезгяха, е равен на онзи, който си купува от другата страна на тезгяха. Това е другият голям проблем.
    Кой превърна здравеопазването в пазар? Да не би да го превърна левицата? Направихме лекаря търговец и се чудим, че той се държи като търговец, ами така ще се държи, няма други варианти.
    В тази посока отново цитирам господин Костов. Той се изпъчи и каза: ние, разбирайте – аз, създадохме институциите на реформата. Да, господин Костов ги създаде, сложи си свои хора, сложи д‑р Игнатов начело на Лекарския съюз, а Софиянски – на Здравната каса. Да, той създаде тези две монополни институции и сега се чудим, че нямало конкуренция и нямало падане на цените. Откъде да дойде тази конкуренция? Тези монополни институции бяха създадени като политически инструменти, за да си спомним стария лозунг: "И без Костов – пак Костов!". Толкова години след него това напрежение се генерира от хората, които той постави на определени позиции. Това е жестоката истина – дали ни харесва, или не ни харесва. (Ръкопляскания от КБ.)
    Не мога да не кажа две думи за спряната реформа. Значи ние бяхме направили институциите. Всичко бяхме докарали до състояние "клек", трябваше само да се припка напред и сега здравеопазването щеше да бъде фантастично. С едно изключение – приватизацията, нямаше време. Забързани в РМД-приватизацията, в бизнеса, не успяха да дадат здравните заведения, болниците, лечебните заведения на нашите партизани.
    Няма го господин Костов, но аз задавам простия въпрос: той чул ли е, че се направи частна болница "Токуда"? Знае ли, че има десетки и стотици частни лаборатории, има частни клиники, че чуждите капитали в България надхвърлиха 4 млрд. евро за една година и че няма никакви пречки който иска да инвестира в този бранш? Няма, и хората инвестират, има печалба ... Меракът е друг, меракът е да ги грабнем, защо не успяхме? Но виновен е българският народ – не очакваше господин Костов, че българският народ ще постъпи така с него и сега е гложденето: дайте, ние щяхме ... Да, щяхте да го направите - както разсипахте икономиката, така щяхте да разсипете и здравеопазването. Слава Богу, че избирателят ви спря.
    Още една сфера, където с уважение гледах обета за мълчание на господин Костов и си мислех, че той действително го прави мъдро и от мъдрост.
    Има една сфера, когато проговори – не мислех, че ще си позволи да проговори. Информационната система се казва "АремисСофт". По тази тема господин Костов може да говори или само зад параван, или с кофа на главата. Няма други варианти! Там всичко е лъжа, всичко е измама. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имам ли още време?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сякаш е изчерпано вече.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Щом изчерпвам времето, искам да завърша с три неща. (Реплики от опозицията.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Накратко.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът, на който трябваше да отговори днес дебатът: има ли криза в коалицията или няма криза в коалицията?
    Категоричен отговор: няма криза в коалицията! Извинявайте, коалицията е способна да управлява и ще управлява. Има различия, има дебат, няма криза.
    Второ, след влизането в Европейския съюз възниква въпросът: коалицията изгуби ли мисията си? Вече трябва да я махнем оттам, още повече че не се търпи в опозиция. (Реплики от опозицията.)
    Мили, скъпи, сега тръгва най-важният кипеж на нацията! Европа ни гледа впечатлена – погледнете ни растежа, погледнете ни инвестициите! (Шум и реплики от опозицията.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И трето, господин Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Фантастични резултати. Ще ми позволите ли на прощаване да прочета един цитат от господин Костов? (Шум и реплики от опозицията.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Приключвайте.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Чета цитат от 27 януари 1997 г., какво е казал господин Костов: "Благодаря на опозицията, че по толкова красноречив начин показа колко слаба е съпротивата срещу мнозинството. Вие ще влезете в "Гинес" като единствените събрали срещу правителството по-малко от една четвърт от народните депутати". Смятам, че няма какво да се добави след този цитат. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Има ли реплики към господин Димитров, въпреки че по групите няма време?
    Има ли други желаещи да се изкажат – от групите, които имат време за това? Няма.
    От членовете на Министерския съвет?
    Господин министър-председател, заповядайте.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Няма страна, в която да не се водят остри дискусии по състоянието на здравеопазването. Дори най-богатите държави и в Европа, и отвъд Атлантическия океан имат проблеми в здравеопазването. Това е съвсем обяснимо, независимо от това какъв дял от брутния вътрешен продукт се отделя публично, какъв дял се отделя по частен път, защото здравеопазването е тема и въпрос, който засяга всеки един човек. Всеки има отношение към здравеопазването, всеки е чувствителен на тази тема.
    Искам да кажа първо няколко принципни неща. Никъде в Европейския съюз, на който България е страна пълноправен член, здравеопазването не е стока и не е чист пазар по дефиниция, защото Европейският съюз е съюз на социални пазарни икономики и на социални държави. Мисля, че това е добре и се радвам, че след като толкова години отричаха социалния характер на българската Конституция, и представителите на ДСБ, и на ОДС най-сетне стъпват на този принцип.
    Разбира се, дебатът би трябвало да отговори на следните въпроси. Има ли криза в българското здравеопазване? Криза в здравеопазването няма, има сериозни проблеми, огромна част от които са унаследени. Има ли нужда от много по-категорична и ясна перспектива за бъдещето? Има нужда, по това се работи и ще се спра отделно на тази тема. Има ли хаос? Няма хаос и мисля, че проф. Гайдарски беше много подробен и изчерпателен за това какво е направено за година и половина в рамките на този управленски мандат от управляващата коалиция и от неговото министерство като цяло.
    Много хора се упражняваха днес на тема здравеопазване или вземайки отделни, конкретни, болезнени примери, или разсъждавайки общо и теоретично. И най-вече тезата, която прозвуча от ДСБ и ОДС, беше: ние създадохме една блестяща реформа, безпрецедентна в света. НДСВ и ДПС, а сега и Коалиция за България, я спряха и затова има проблеми в здравеопазването.
    Нека затова направим една малка ретроспекция на блестящата реформа на господин Костов и неговото правителство. Как беше започната? Няколко експерти обиколиха няколко страни, чопнаха оттук-оттам от различни модели и заявиха: ето, това е моделът на българската реформа. И приложиха авантюристично, волунтаристично, без финансова подготовка, без готовност на лекарите, на лекарското съсловие, на пациентите и реализираха една шокова реформа, която струваше изключително много на здравето на българите, която постави под въпрос основни принципи на здравеопазването като солидарност, като достъпност до здравната услуга, като качество на услугата. Това е факт.
    Аз самият по стечение на обстоятелствата години съм обикалял българските болници с мои най-близки хора и гледах в какви условия работят българските лекари, българските медицински сестри и как системата ги е превърнала в нещо, което те не би трябвало да бъдат: в бюрократи, търговци, вместо да мислят за пациента. И основният порок на реформата, която толкова ретроспективно хвалите вие, хората от десницата, е това, че в реформата липсва един основен компонент: това е пациентът, това са хората. (Ръкопляскания от Коалиция за България.) И никакви ваши приказки не могат да подменят този факт. Създадохте монополна Национална здравноосигурителна каса, създадохте си Български лекарски съюз – хора от един и същи кръг, от една и съща политическа сила да управляват процесите в здравеопазването за вечни времена. И най-вече гледахте на здравеопазването като на финансов ресурс, до който да имате достъп. Няма да бъде така повече! Ще се променят нещата! (Реплика от народния представител Иван Колчаков.)
    Господин Колчаков, не Ви прекъсвах и ще Ви помоля да ме изслушате. Има един принцип в здравеопазването и всеки го знае: да не се нанесе вреда. Подходът на това мнозинство и на това правителство във формирането на нова дългосрочна здравна стратегия е да се преценят много внимателно и балансирано всички въпроси и всички рискове и да изработим в диалог – и вътре в коалицията, и с пациентските организации, и с лекарите, и с всеки, който е заинтересован, действително стратегия, която ще бъде максимално консенсусна и работеща.
    Каква беше първата задача на екипа на проф. Гайдарски и на цялото правителство в сферата на здравеопазването? Да се въведе малко повече ред, да се стабилизира финансово системата, да не се допуснат фалити на болници, да се създадат повече прозрачни механизми за управлението на този финансов ресурс, с който разполага държавата. И това беше направено, защото в продължение на години се създаваше нагласа по отношение на болниците: харчете колкото искате, в края на годината по някакъв начин ще се запуши. Само че в този подход генерира една системна задлъжнялост на болниците, които вие, от десницата, превърнахте в търговски дружества по закон. И всяка една болница с просрочени плащания можеше да бъде обявена във фалит.
    Действително с много усилия в края на миналата година бяха занулени просрочените плащания и останаха текущите, и системата се оздрави финансово. Само като един пример: миналата година за първи път Националната здравноосигурителна каса се вмести в рамките на бюджета. Не беше актуализиран, както обикновено, и това само по себе си е постижение. Бяха направени много неща за по-ефективното управление на финансовия ресурс от един източник вместо от два. Много повече прозрачност в лекарствената политика, имам предвид на Министерството на здравеопазването, което доведе до икономии от над 20 млн. лв. с въвеждането на реферирането на цените за същите лекарства в страните от Централна и Източна Европа и вземането за основа на българските цени на трите най-ниски в новите страни – членки на Европейския съюз. И тези 20 млн. лв. позволиха да се купят повече лекарства за българските пациенти. Същият принцип е заложен в Закона за лекарствената политика по отношение на политиката на Националната здравноосигурителна каса, но някой се опита да блокира този закон. Именно там е заложена много по-гъвкава система за закупуване на лекарствата, много по-адекватна на пазара, за да може да не се получава абсурдът, когато пациентите купуват по-скъпи лекарства, които са осигурени от НЗОК, отколкото в аптеките или в чужбина. Това е порок и той трябва да бъде преодолян.
    Доста неща бяха свършени, но недостатъчно. Предстои ни най-важното: изработването, пак ще кажа, на дългосрочна стратегия. Имаше няколко дискусии в рамките на управляващата коалиция – експертни, политически, по основните параметри на тази реформа. И когато казвате, че нищо не е направено, половин година и повече се работеше по реална картина на здравеопазването в България, най-вече болничното, по национална здравна карта, която липсваше, да видим демографията, проблемите на здравето на хората в различните региони, защото има огромна диспропорция в обслужването между големите градове, областните центрове, малките общини, да не говорим за селата.
    Всички тези проблеми бяха заложени по време на управлението на десницата – с джипитата, които имат по 8 хил. пациенти, кого ще обслужват, по какъв начин ще извършват това лекарите?! Къде са колективните практики? Посякоха поликлиниките. Какво ли не направихте.
    Сега предстоят да се решат и най-спорните въпроси в рамките на коалицията. Такива има, но ще ги решим в диалог с аргументи, изслушвайки и заинтересованите страни – и пациентите, и лекарите.
    Аз съм планирал среща с редица изтъкнати ръководители на болниците в България. Отложих я, за да не мислят, че го правя заради вота на недоверие. Той ще мине, ще си замине. Вие няма да спечелите доверието на хората, а ние ще правим истинската реформа, в която пациентите, хората, гражданите на страната ще бъдат в центъра. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
    Стои въпросът за това дали да бъде една или няколко национални здравни каси. Спорна тема. Внимателно изучаваме опита на различни страни. Казват – конкуренцията е полезна. Пак повтарям, здравният пазар е квазипазар. Тук не може да има дива конкуренция. Трябва да има гаранции, че ако хората се осигуряват в друга Каса освен в тази, която е формирана преди години и която в момента действително е монополист, ако тези каси фалират, техните услуги ще бъдат осигурени. Въпросът е от кого. Въпросът е в кого са гаранциите за стабилността на тези каси. Всичко това ще обсъждаме и ще решим прозрачно. И ще кажем на обществото защо решаваме така.
    Много сълзи проляхте вие, от десницата, за Българския лекарски съюз. Аз изключително уважавам българските лекари, не по-малко впрочем и медицинските сестри, където действително има сериозен проблем със заплащането, особено с медицинските сестри в системата на болниците, които се финансират от Министерството на здравеопазването, а не от НЗОК, защото там въпросът е на мениджърски умения и на ефективност на управлението на самата болница в по-голяма степен. Но аз ви казах по какъв начин беше замислен Българският лекарски съюз във вида, в който вие го браните. Не става въпрос дали да има един, два или три български лекарски съюзи. Да е жив и здрав д-р Кехайов и неговите доставки за болниците с мазут, които понякога създават проблеми и изгарят системи заради некачествен мазут, но става въпрос за ролята на Българския лекарски съюз в системата на договарянето. По законите, които вие отстояхте, той е превърнат в стопански субект, а не в съсловна организация, която да се грижи за квалификацията на лекарите, за техните права. И действително миналата година нямаше подписан колективен рамков договор. Защо? Нямаше желание! Защото единственото условие от Българския лекарски съюз беше „Дайте повече пари!” и не беше представен алтернативен вариант на бюджет за НЗОК. И какво да прави правителството?! Да остави да се срине системата, нейното финансиране и да не предложи нищо?! Ръководството на НЗОК изпълни своето задължение, представи проектобюджет, той беше одобрен от правителството и Народното събрание. И тук, в парламента се опитахте с различни хватки (подсказва ми проф. Гайдарски) да провалите финансирането на болниците. След това се направи всичко възможно да се възпрат българските лекари, в това число под натиск, да не подписват договори с НЗОК. Вече близо 80% от лекарите, защото искат да работят и да имат ясни правила, са подписали. И този процес продължава. Така че въпросът не е за ръководството на Българския лекарски съюз, което ви е толкова скъпо, а за неговата роля. И пациентските организации трябва да влязат в този процес на договаряне и на цялостното управление на здравната система.
    Друга разделителна тема е доплащането. Вие знаете колко чувствителни са българите, особено най-бедните в България, че трябва да плащат тази такса за преглед. Доплащането може да се въвежда само при много ясни критерии, с много ясен контрол, а не да узакони съществуващата действително корупция. Това е условието. Темата също е много разделителна и ще я обсъждаме. Ще я уточним и ще предложим на обществото нашето – на коалицията, виждане.
    Друга тема е за здравната вноска – дали да бъде увеличена. Ако бъде увеличена, трябва да бъде направено по начин, който гарантира, че няма да се увеличи данъчното бреме върху физическите лица, върху българските граждани. Това е моето разбиране.
    И последно, за процента от БВП, който се заделя за здравеопазване. Малко ли са 4,3% от БВП? Малко са. България изостава и трябва да догонваме, но трябва да решим политически – или увеличаваме за сметка на еди-кои си сектори, например отбрана, образование, социална политика, или вдигаме разходния таван в бюджета.
    ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): От излишъка.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Излишъкът си е друго нещо, господин Шарков.
    Последната бележка, която искам да направя, е, че винаги съм готов правителството да носи критики, когато има алтернатива. Алтернатива не чух. Чух възхвала на една минала реформа, която добре, че по време на НДСВ и ДПС като правителство не се реализира в намеренията, които бяха заложени. Чух други намерения, съвсем крайно противоположни от “Атака” като друга опозиционна сила, но не чух алтернатива, която се предлага от опозицията. Такава няма.
    Ще кажа още нещо, тъй като проф. Гайдарски е почтен човек и няма да стане да се защитава. Тук господин Костов отправи обвинения към проф. Гайдарски – един от най-почтените хора по мое убеждение, не само в правителството, един от блестящите български хирурзи – за частна болница и т.н., все едно проф. Гайдарски си пълни джобовете с парите на българските граждани.
    През 1996 г. Общинският съвет във Видин, знаейки качествата на проф. Гайдарски като хирург, които някои наскоро впрочем се опитват и тях да отрекат, взема решение да се предостави терен за строителството на тази болница. Идва на власт ОДС. Господин Бакърджиев като министър на регионалното развитие и благоустройството забранява. След това Общинският съвет на Видин взема решение да предостави една изоставена ясла за доизграждането на тази болница. Синият кмет на Видин господин Цеков обжалва в съда това решение. В резултат на всичко това от три години има една сграда, която е празна, в която за съжаление няма апаратура и там не се оперират болни. Губещи са хората, които живеят във Видин.
    Няма да приема такива лъжи и клевети срещу проф. Гайдарски! Това искам да ви кажа! Благодаря. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министър-председателя. Уважаеми колеги, с това обсъжданията по внесеното предложение за гласуване на вот на недоверие към правителството приключиха.
    Както знаете и както гласувахме, гласуването по този вот ще бъде в петък, в началото на пленарния ден от 9,00 ч.
    С това приключва днешното пленарно заседание.
    Предстои да ви направя няколко съобщения.
    Утре като първо число от месеца ще започнем с внесени предложения по реда на ал. 7.
    Правилникът изисква да ви съобщя следното:
    Комисията по труда и социалната политика няма да има заседание. Нейното заседание, което беше за днес от 15,00 ч., се отменя.
    Комисията по европейските въпроси ще заседава на 1 март, четвъртък, от 14,30 ч. в зала “Запад”.
    Довиждане на господин министър-председателя и на членовете на Министерския съвет. (Членовете на правителството напускат залата.)
    Комисията по транспорт и съобщения ще проведе редовно заседание на 1 март, четвъртък, от 14,30 ч.
    Комисията за борба с корупцията ще има редовно заседание от 14,30 ч. на 1 март в зала 132.
    Комисията по земеделието и горите ще има заседание на 28 февруари, сряда, от 16,00 ч. в зала 130. Това заседание би могло да се проведе.
    Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведат заседание днес, сряда, от 16,00 ч. в зала “Запад”.
    Комисията по здравеопазване ще има извънредно заседание днес, 28 февруари, от 17,30 ч. в сградата на пл. “Александър Батенберг” в зала 236.
    Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание в сряда, от 18,00 ч., в зала “Запад” на Народното събрание.
    Комисията по културата ще има заседание в сряда, от 15,00 ч. Очевидно това заседание няма да се състои.
    С това приключват съобщенията за заседания на комисиите.
    Закривам днешното пленарно заседание.
    Утре в 9,00 ч. сутринта – пленарно заседание на Народното събрание. (Звъни.)

    (Закрито в 15,51 ч.)


    Председател:
    Георги Пирински


    Заместник-председатели:
    Любен Корнезов
    Юнал Лютфи

    Секретари:
    Метин Сюлейманов

    Десислав Чуколов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ