Председателствали: председателят  Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Кристиан Вигенин и Метин Сюлейманов
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Уважаеми колеги, откривам днешното пленарно заседание.
По силата на ал. 5 от чл. 40 на правилника, по който работим, ви правя едно предложение за промяна в дневния ред на пленарното заседание днес. Както е формулирана алинеята, става дума за изключителни случаи.
Предложението ми е в програмата да включим за първо четене четири законопроекта: законопроект за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно; законопроект за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права; законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон и законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в България.
Законопроектите са ви представени с доклади от временните комисии, които създадохме вчера. Предлагам да ги включим в програмата, като гласуваме ан блок, с разбирането, че очевидно няма да могат да бъдат четени и четирите, да започнем с първия от тях ­ за зърното, след като изчерпим точката, по която не приключихме вчера и по която ще продължим да дискутираме ­ внесеното проекторешение от госпожа Масларова.
Ако сте съгласни с това предложение, моля гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 196, против 3, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Програмата е допълнена с тези четири законопроекта.
Продължаваме с точката от вчера:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ОБГАЗЯВАНЕТО НА ЖИТЕЛИТЕ НА СТАРА ЗАГОРА И РЕГИОНА ПРЕЗ ЮЛИ 2005 Г.
Има думата господин Евгений Жеков.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ (БНС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Първо, искам да ви благодаря, че с вашето гласуване включихте тази точка в дневния ред на Народното събрание, защото тя е важна за жителите на Старозагорска област и на региона като цяло.
Аз искам да бъда делови и да направя няколко предложения към предложението на госпожа Масларова.
Точка 2 да стане: “Министерският съвет в 7-дневен срок да предостави информация за точния източник и причините за обгазяване на Стара Загора.”
Това е важно, защото от установяването на точния източник ние можем да направим извод какво да правим по-нататък и как да се борим с причинителите на атмосферното замърсяване.
В т. 3 предлагам Народното събрание да създаде временна комисия с участието на всички политически сили за изясняване на причинителите на замърсяването на атмосферния въздух с диоксид в района на Стара Загора и към тази комисия задължително да бъдат поканени представители на местната власт в лицето на общинските съвети на трите най-големи засегнати общини ­ община Стара Загора, община Раднево и община Гълъбово.
Аз искам само да кажа, че не разбрах мотивите на господин Щерев, с които той искаше тази точка да не влиза в пленарната зала. Ако искате, господин Щерев, да ни кажете, че технологиите, по които в момента работят ТЕЦ-овете, са остарели, да, това всички го знаем. Ако искате да ни кажете, че преди 15 години населението на областта е било тровено, аз не виждам това какъв мотив може да бъде, за да не вземем сега мерки тези неща да не продължават. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Жеков. Ако обичате, да дадете писмено предложенията си. Благодаря.
За реплика ­ господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се обърна към колегата Жеков и да го попитам: Вие мислите ли, че госпожа Масларова, народен представител от Старозагорския избирателен район от толкова години, не знае източника на обгазяване? Това ли искате да ми кажете ­ че тя не знае какъв е източникът, не се е интересувала досега и не е установила откъде е източникът на обгазяване на гр. Стара Загора толкова години? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Жеков, заповядайте за дуплика.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ (БНС): Господин Щерев, не мога да отговарям от името на госпожа Масларова, но тъй като в Стара Загора има определено напрежение, защото до момента никой категорично не се е ангажирал с мнение за точния източник, а точният източник може да бъде “Брикел”, може да бъде “ТЕЦ-2”, може да бъде “ТЕЦ-3”, може да бъде трети или четвърти причинител, затова...
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Жалко, че и Вие не го знаете!
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ: След като вие го знаехте четири години, защо до момента не предприехте никакви мерки, аз това се чудя! И защо тези неща продължават!
Затова, господин Щерев, след като Вие вчера не искахте да обсъждате тази точка и говорихте 20 минути, сега Ви приканвам да гласувате за моите предложения и поне 20 минути да работите по този въпрос! (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Случаят с обгазяването на Стара Загора и региона е поредното доказателство защо в България тежки престъпления, груби нарушения остават анонимни. Затова защото те са свързани, както пролича и тук донякъде, с висшите етажи на изпълнителната власт. Едва ли е трудно, извинете, колеги, след като имаме два заподозрени субекта ­ ТЕЦ-овете и полигона “Змеево”, да се докаже кой от тях е извършителят. Аз смятам, че има достатъчно доказателства, които трябва да бъдат анализирани. Огромната част от населението в региона смята, че обгазяването идва от “Змеево”. Дали е така, това ще докажат съответните компетентни органи, ако те наистина желаят да направят това нещо. Но не може да се провеждат нощни взривове, а това е факт, между 22,00 и 3,00 ч. през нощта, не може да се явяват мощни светлинни сияния от полигона, не може да се усещат само след минути миризми, знаете на какво! И се поставя въпросът защо бяха уволнени 90 души от охранителите и заменени с други?
Колеги, ако взривовете са, както с една от версиите се лансира, от нашия боен арсенал, жалко, че се извършва по този начин и не са намерени други начини за унищожаване. Ако те са ­ тъй като те са доста многобройни ­ от арсенала на натовски държави, аз мисля, че това е поредният начин и едно доказателство за нашата добре известна унизителна сервилна политика.
Не така се отстояват национални интереси с подобен тип поведение.
Напълно приемам, че трябва да има такава комисия, но не смятам, че тази комисия трябва да бъде формирана от представителите на изпълнителната власт. Защото очевидно те са съпричастни с това, което става в Стара Загора.
Затова аз предлагам формиране на комисия от представители на всички политически сили в парламента, към която да бъдат привлечени най-известни български експерти ­ пиротехници, химици, представители на граждански сдружения от Стара Загора, както и представители на община Стара Загора. Само така може да бъде разбит този мощен политически щит над извършителите на обгазяването в Стара Загора. Благодаря. (Ръкопляскания от коалиция “Атака”).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Величков, имате ли писмен текст на Вашето предложение? Бихте ли ми го представили? (Реплика на народния представител Йордан Величков). Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Златев, заповядайте.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на вносителите на проекторешението искам още един път да заявя пред вас, че ние не би трябвало и не би било коректно да участваме в дебати по същество, след като не разполагаме с представителна информация. В този смисъл бях неприятно изненадан вчера, когато тук в тази зала от народен представител от Старозагорски избирателен район, бе персонифициран виновника за обгазяването на Старозагорският регион. (Реплика от народният представител Владимир Дончев.) В този смисъл аз се считам длъжен, имайки предвид, че съм свързан с този район още от 1960 г., да ви информирам допълнително за следното.
Първата електроцентрала “Марица-изток 1”, сега в състава на “Брикел”, е в работа от 1960 г. Тя е с изчерпващ се ресурс, приватизирана е и предстои новият собственик да прецени как да я ползва в съответствие с българското и европейското екологично право. На тази площадка се предвижда нова мощност, състояща се от два енергийни блока по 335 мегавата ­ кулов тип, господин Щерев, без димоизпускатели от този тип, за над милиард евро.
Втората централа е най-мощната на Балканите с 1 460 мегавата. Разполага с осем енергийни блока. Седми и осми блок разполагат със сероочистващи инсталации. В края на годината ще бъде стартиран проект за сероочистващи инсталации на пети и шести блок, а е в ход от 4 октомври миналата година проект за рехабилитация с изграждане сероочистващи инсталации на останалите четири блока за 226 млн. евро.
Третата централа ТЕЦ “Марица-изток 3” реализира проект за 600 млн. евро със сероочистващи инсталации.
На второ място, ТЕЦ “Марица-изток 1” (“Брикел”), ТЕЦ “Марица-изток 2” и ТЕЦ “Марица-изток 3” по въздушна линия отстоят от българо-турската и българо-гръцката граница на разстояние между 41,5 и 48 км. ­ разстояние доста по-малко от разстоянието им до Стара Загора, да не говорим до Казанлък.
Как стана така, че над 45 години работа на тези централи не предизвикаха неприятни усещания у нашите съседи, а през последните година-две се случиха тези дълбоки обгазявания в района на Старозагорско и в Розовата долина?
На трето място, Гълъбово е с надморска височина 90 м., Раднево на 110 м., Стара Загора на 190 м., Казанлък на 340 м. Турция и Гърция в този си район са далеч под тази надморска височина.
Телеграфно ви съобщавам тези данни, за да помислите дали е възможно това, което се твърди толкова еднозначно и категорично. Твърде смущаващо е това, което идва от полигон Змеево. Най-напред се твърди, че ние не можем да си позволим да пропуснем милионите евро, които идват от изпитанията от чужди фирми. Същевременно българското правителство нехае за милионите, които се налага населението да дава за здравеопазване по разбираеми причини. Освен това няма нито един кмет или кметски наместник на населено място, граничещ с този полигон, който да потвърди информацията, че се работи само по светло до 16,00 ч. Денонощно се извършват изпитания с неясен ефект и заради класифицираната информация всичко става на тъмно.
Ето защо, приключвайки, аз искам да ви приканя съвсем отговорно да гласувате този проект за решение с поправките, които направи госпожа Евдокия Манева, за да можем да участваме в едни качествени дебати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Златев.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Щерев.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Изказване ли е?
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, встрани от микрофоните): Изказване.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Ако е изказване, вчера не се ли изказа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вчера не се ли изказахте, господин Щерев? (Реплика на Атанас Щерев).
Господин Щерев поправя намерението си ­ реплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Златев! По време на социализма се построиха много предприятия. (Шум и реплики в КБ).
РЕПЛИКА ОТ КБ: Хайде стига.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Построи се Азотно-торовият завод, който тровеше старозагорци в продължение на десетилетия.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Нали беше партиен секретар!
АТАНАС ЩЕРЕВ: И те не можеха да не вдигнат глава. Накрая Азотно-торовият завод беше спрян. (Шум и реплики.)
Откри се Маришкият басейн без въобще да се мисли за екология и сега новите идеолози на Българската социалистическа партия намериха решението ­ полигонът в Змеево бил виновен.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Него кога го правиха?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Именно затова, защото няма как да кажете, че едно предприятие, което е съобразено по никакъв начин с екологията и то не може да бъде спряно, защото ако бъде спряно, а това са 30 % от енергийните ресурси на Република България, трябва да се измисли някаква причина и вие успяхте да я измислите, разбира се ­ полигонът в Змеево. И сега посреднощ там се правили не знам какви опити, не знам какво си правили и обгазявали целият регион чак до Турция и Гърция (Шум.) Малко се засрамете. Засрамете се малко, защото тази теза не издържа никаква логика в мислите на един нормално мислещ човек. Вярно е, че е много трудно решението на този въпрос, но единственият път и вие го знаете много добре е засилване на екологичните мерки, на сероочистките, на тази инвестиция, която беше от японското правителство за 200 млн. лв. за допълнително сероочистващи инсталации ­ този процес трябва да се засили. Това трябва да се направи, а не да търсите под вола теле, (шум и реплики в залата), защото в Змеево, колкото и да търсите под вола теле, няма да намерите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дуплика, господин Златев? Заповядайте.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (КБ): Очевидно, господин Щерев, не сте ме слушали внимателно! В момента реализираме мащабни проекти точно с такива намерения.
От друга страна, спомняте ли си съпоставимо по значимост производство, създадено през последните 15 години? И кой може да си позволи да прекъсне работата в Марица-изток след това, което се случи с Козлодуй? В крайна сметка в момента пряко ангажирани с въгледобива и лигнитно производство там са 13 хиляди души. Още толкова са свързани с помощните дейности и там се упражняват над 200 професии. Аз не казвам дали е полигонът Змеево, а апелирам за прозрачност и представителна информация! За представителна информация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата поиска народният представител Иван Иванов. Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Приемането от Народното събрание на решение относно обгазяването през този м. юли 2005 г. на гр. Стара Загора и на Старозагорския регион е крайно наложително. Наложително, защото от една страна засяга здравето на неколкостотин хиляди души, а от друга страна, защото една от големите парламентарни групи в българския парламент заяви, че хората са богатството на България.
Преди близо една година ­ на 24 септември 2004 г., Народното събрание по този повод прие нарочно решение. Това беше на 24 септември. То беше публикувано в бр. 87 на “Държавен вестник”. Тогавашният министър на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова от трибуната на Народното събрание, пред мен е стенограмата от тогавашния дебат, заяви, че ако централната и местната власт изпълнят мерките, които са предвидени в решението, цитирам: “то това, което се случва в района на Стара Загора, ще бъде само история”. Оказва се обаче, че това, което се случва в Стара Загора не само е история, а е едно повтарящо се обгазяване неколкократно и през тази година, през този месец. Причините за това основателно трябва да се търсят в неизпълнение на решението, прието от Народното събрание, неизпълнение преди всичко от централната власт на Република България.
Една година се оказа недостатъчен срок на правителството на България да излезе с ясно и категорично становище относно източника на замърсяване. На мен ми е обидно, когато непрекъснато слушам тук дебати относно това кой е източникът. По същество правителството беше задължено с решението да определи източника на замърсяване. Нещо повече, вместо да чуваме изказвания от страна на министрите, които ясно да насочат към източника, ние тази година продължаваме да слушаме абсолютно противоречиви изявления, дори и в последните дни, било от министъра в оставка Долорес Арсенова, било от министъра в оставка Мирослав Севлиевски.
На второ място, аз си позволявам да цитирам решението, в решението се говори “за прилагане на всички мерки, необходими за своевременното предизвестяване при евентуално превишение на допустимите норми за съдържание на серен диоксид във въздуха”.
Имаше ли такова предизвестяване по време на четирите обгазявания на Стара Загора през този месец? Никакво предизвестяване. Никакви мерки правителството не е предприело за осъществяване на решението на Народното събрание.
В трета точка се говори “правителството да предприеме необходимите законови мерки за недопускане на неблагоприятни последствия за околната среда и здравето на хората”. Подразбиращо е, че би трябвало да се променят по определен начин съответните материални закони, за да може наистина да не се допускат такива последствия за хората и околната среда. Това също не беше направено през изминалата година.
Ето за това мога с основание да кажа, че през тази една година правителството показа абсолютна незаинтересованост от този проблем и дори нещо повече, безхаберие, че това може да се повтори, както се случи през този месец.
На тази основа какво може да бъде решението на Народното събрание? То трябва да почива на три ясни пункта.
На първо място, трябва в 7-дневен срок правителството категорично да даде отговор на този въпрос, който се поставя в продължение на една година, а именно кой е източникът на обгазяването. Защото как то ще се справи със задачата да намали опасността от обгазяване, ако източникът продължава да бъде по определен начин неизвестен, най-малкото не е официално заявен от органите, които са длъжни да сторят това.
Що се касае до предложението на госпожа Масларова, аз се извинявам, но предложението за създаване на междуведомствена комисия е нонсенс. Откъде накъде Народното събрание ще се меси в работата на министър-председателя. Както иска той и неговите министри, това е технология, да намерят необходимия начин, но в 7-дневен срок да представят пред Народното събрание кой е източникът на обгазяване и да го докажат по убедителен начин.
Втора точка ­ в същия срок правителството трябва да предостави на Народното събрание изчерпателна информация относно изпълнението на всички мерки, които Народното събрание в своето решение преди десет месеца беше определило да бъдат изпълнени от правителството.
И на трето място, на това особено настоявам, Народното събрание да създаде временна анкетна комисия на паритетен принцип от 15 души ­ по двама от всяка парламентарна група плюс председател на комисията, по всяка вероятност от най-голямата парламентарна група, която в едномесечен срок да събере необходимата информация, която е предоставена от Народното събрание и от други компетентни органи, да се произнесе и да набележи мерки, за да се преустанови и намали най-малкото опасността от обгазяване на този регион. Защото само по такъв начин ние можем да докажем, че хората са богатството на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иванов, моля и Вас, и господин Величков да направите връзка с госпожа Масларова. Аз є предадох двете писмени предложения, които получих от господин Жеков, и от колегите от Демократи за силна България имаше предложение, тъй като има редица подробности по предложението за временна комисия на Народното събрание, които се различават в различните предложения, освен това има и друго предложение, за да се опитате, докато вземат думата господин Великов, народният представител от ОДС, има и заявка от Коалиция “Атака”, през това време да съгласувате проект, който да можем да представим на народното представителство.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, подготвя се писмен текст от Демократи за силна България и с госпожа Манева ще го представим и ще го обсъдим с госпожа Масларова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви да поддържате връзка и да съгласувате текста.
Давам думата на господин Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, действително проблемът е сериозен и той трябва да бъде решен. Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще подкрепи проекта за решение, но предлагаме също някои изменения, които да допринесат за едно приближаване към необходимото решение.
Едно от предложенията ни е свързано с това, че в тази анкетна комисия, междуведомствена, или както ще бъде наречена, предлагаме да се включи Българската академия на науките. Знаем и от предишни наши разглеждания в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание, че Институтът по метеорология и хидрология все пак е основният, който може да каже по какъв начин се движат потоците в зависимост от конкретните метеорологични условия, там има големи специалисти, включително и по сателитни и други методи за проследяване на тези процеси.
Освен това, ние смятаме, за да може съвсем точно да се определи източникът, независимо че миналата година от това, което и на тази трибуна се говори, колегата Иванов е прав, ние в крайна сметка основно останахме с впечатлението, че не полигонът в Змеево, а от енергийния комплекс “Марица-изток” се донася основното количество серен диоксид ­ в рамките на 2,5 т на денонощие имитиран серен диоксид.
Но така или иначе за относителния дял на всеки от източниците, както тук колегата Златев преди малко доста подробно и компетентно изясни какви са възможностите, мисля, че към момента трудно може да се определи и това едва ли може да стане и в 7-дневен срок, тъй като са необходими подходящи метеорологични условия, необходимо е обследване на всичките точки, които по мое сведение са 36 на брой. Ако с наличната техника се обследват по две на ден, това са 18 дни.
Нашето предложение по оригиналния проект на госпожа Масларова и другите е вместо 7-дневен срок да бъде едномесечен срок. Мисля, че по този начин ще имаме едно окончателно изясняване, след като се вземат предвид и всички природонаучни и метеорологични условия и, разбира се, съответното натоварване на мощностите. Така в крайна сметка ще може да се даде едно заключение, което да позволи и на централната или на местната власт в случаите, когато се надвишат максимално допустимите концентрации, автоматично да се намаляват натоварванията на съответните мощности на изяснените по този начин източници и жителите на Стара Загора и региона да не страдат от това, че в близост има един мощен енергиен комплекс, който е необходим и на България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Великов! Вашето предложение означава, че правителството досега не се е занимавало с този проблем. Ситуацията през 2005 г. повтаря ситуацията от 2004 г. Ако органите, които се занимават с тези проблеми, бяха свършили поне наполовина работата си, сега щяхме да бъдем наясно с нещата. Няма никакво значение дали са 30 или 50 точките, в които се правят измервания. Досега районната инспекция трябваше да има информация за тези точки и трябваше да има категорично становище, включително и чрез моделиране, което да възпроизвежда ситуацията от миналата година и да има ясен отговор по въпроса. Ако отново отлагаме с месец да се произнесе правителството, наистина подхранваме всякакви слухове за източниците на замърсяване, а мисля, че вече по медиите се произнесоха и много специалисти, които са наясно с въпроса и могат да предложат и начини, по които да се даде категоричен отговор. Затова категорично възразявам да променяме срока от 7-дневен на едномесечен и въобще да се занимаваме с това по какъв начин, с какви комисии, с какъв състав правителството ще решава въпроса. Задължение на Министерския съвет и на негов отговорен представител беше да се произнесе по този въпрос. Понеже това не стана, днес искаме Народното събрание да приеме това решение, защото се оказва, че в момента това е единствената отговорна институция, която иска ясно изясняване на въпроса и хората да знаят какво е действителното състояние на нещата.
Възразяваме категорично срещу промяна на сроковете и записване на начин, по който правителството да действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Великов, искам да направя малко разяснение. Смятам, че е по-коректна редакцията, която дадоха колегите от Демократи за силна България и Българския народен съюз. Втората ми точка е така, както те я казаха ­ в 7-дневен срок правителството да предостави информация, да не правим анкетни групи и комисии, точна информация и причините за обгазяването. Тъй като изключително много вярвам на д-р Щерев, той знае информацията отвътре, той знае източника на замърсяване, знае всичко много точно и коректно, предполагам, че не е никакъв проблем да ни дадат точна информация за причините и източника за замърсяване, а оттам насетне да създадем една анкетна комисия на Народното събрание, която да си продължи работата нататък. Мисля, че вие ще се съгласите с това. Това е вече свършена работа. Официална информация, с която разполага д-р Щерев, има. Дайте я на Народното събрание от сега действащото правителство, подпишете се, че това е официалната информация, вие стоите зад нея, знаете източниците и оттам насетне ние ще си свършим работата.
Явявам се малко като ваш адвокат, но просто искам да постигнем консенсус по един въпрос, за който съм убедена, че е от полза за всички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Нашите предложения бяха две.
По първото ­ да се включи Българската академия на науките, не чух някакво противно мнение, така че, очевидно, това е целесъобразно.
По отношение на срока продължавам да смятам, че относителният дял на отделните потенциални източници по тази информация, която доц. Щерев току-що ми предостави, не може да бъде определен, следователно определяне на точния източник с неговия относителен принос и оттам в зависимост от това да може да се намаляват мощностите точно на този потенциален източник в случай на нужда ­ това не е направено и не може да се направи към момента без едно малко по-подробно изследване. Това е моето мнение, включително и като научен работник. Ако някой може да ме обори, то моля да го направи след заседанието, да не занимаваме цялата зала, но, според мен това е необходимо, затова срокът трябва да бъде малко по-дълъг, защото не е достатъчно да се изнесат само причините, а, както колегите се изказаха тук ­ да се видят точните източници с точния дял в общото замърсяване. Това е становището. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Великов.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, когато в продължение на 4-5 дни един огромен град се обгазява със серен диоксид в такива огромни концентрации толкова пъти над пределно допустимата концентрация, едва ли може да има някакво съмнение откъде точно става обгазяването. Всички тези дебати и дискусии, които се водят по темата откъде идва обгазяването, дали това е повишеният автомобилен поток през града във връзка с хората, които отиват към морето ­ нещо, което предизвиква смях сред населението, или е полигонът в Змеево, което също предизвиква смях, с тази висока концентрация над пределно допустимите норми...
Явно, че д-р Щерев, без да коментирам неговите познания, уцелва точно какъв е източникът на замърсяването. Въпросът е в това, че в продължение на повече от една година не се взимат абсолютно никакви мерки. Ако тази междуведомствена комисия, която тепърва се създава, трябва да заседава 7 дни, за да установи какъв е източникът на замърсяването, ресорните министерства и Министерството на околната среда и водите могат в рамките на три дни да отговорят кой е източникът, защото най-вероятно го знаят, но просто не го казват.
Това, че тази комисия, господин Великов, ще работи един месец, за да установи кой е източникът... Не дай си Боже метеорологичните условия в рамките на този един месец да позволят Стара Загора отново да бъде обгазявана с такива високи концентрации, а в това време комисията ще се занимава да търси кой е източникът и какви са причините.
Ако създаваме такава комисия, колеги, дайте да я създаваме във възможните най-къси срокове, защото положението наистина е сериозно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Шарков.
Давам думата на народния представител от Коалиция “Атака” господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като дългогодишен офицер от Българската армия искам да доложа тук по спора, който се получава по отношение на полигона “Змеево”. Ръководил съм различни подразделения в Българската армия и искам да ви доложа, че по закон тези неща там се измерват ежедневно три пъти ­ сутрин, обед и вечер, и ако желаем, можем да поискаме информация кога и в какви моменти се достигат тези показатели.
Искам също да ви кажа, че в българската армия има и други полигони, които най-вероятно ще бъдат използвани. Мисълта ми е, че трябва да сформираме такава комисия, която, когато се получи сигнал за нарушения, веднага да влезе в действие и да уточни какви са причините. Защото в противен случай ще дебатираме, от дълго време в Народното събрание се провеждат дебати, обаче не се действа. Това трябва да бъде една действаща комисия и при първото такова заразяване в близост до военни полигони, веднага да се вземат мерки и да се уточни дали причината е в полигона или е на друго място.
Тъй като ние сме в структурите на НАТО, знаете, че при всички положения и на други места ще има такива действия и затова, за да вземем предварителни, превантивни мерки, да назначим една такава комисия в парламента, аз нямам нищо против да участвам, и много бързо ще разберем къде е причината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря и аз.
Има думата господин Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Считам, че този дебат, който водим тук, отсега нататък е просто излишен. Получи се достатъчно много информация. Разбира се, че в тази зала всеки защитава различни, бих казал, политически, икономически и екологически интереси.
И наистина, за да се установи в края на краищата това, което искаме да знаем, което искаме да кажем на жителите на Стара Загора, имаме направени предложения, дайте да започнем да гласуваме. Да съставим тази комисия, имаме едно предложение на госпожа Масларова, Иван Иванов направи хубави предложения, да се спрем на някои от тях чрез гласуване, да се състави тази комисия и да спрем да дискутираме: един бил срещу НАТО, един бил за НАТО, друг бил за друго. Явно проблемът е много тежък.
Всички много добре разбираме, че става въпрос може би за стотици милиони левове инвестиции във филтри и т.н., но нека да го чуем тук, правителството да си каже мнението, да даде информация, след това, ако трябва, да направим една комисия и да атакуваме от Народното събрание, така както стана с магистрала “Тракия”. И да дадем едно становище от страна на парламента спрямо този изключително важен проблем.
Права е госпожа Манева, прави са и другите колеги, които казват, че тук се занимавахме многократно с тези проблеми ­ и за полигони, и за обгазяване, и т.н.
Моето предложение, господин Пирински, е да спрем, защото пак ще продължаваме, един ще говори за автомобилите, дето минавали, друг ­ за ракетите, дето се взривявали в Змеево, трети ­ за ТЕЦ, и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Кирчев.
Има ли други желаещи? Не виждам, уважаеми колеги.
Предлагам да преминем към приемане на решение по тази точка.
В резултат на изказванията се очертава проект за решение с три точки.
Първата точка се запазва в онази редакция, в която е представена. По нея нямаше предложения, но има нова т. 2, която искам да ви прочета, която навярно ще замести сегашната т. 1.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Не я замества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не замества. Добре.
Тогава ще гласуваме така, както е представена т. 1.
Точка 2 в онзи съгласуван текст, който госпожа Масларова предлага в резултат на тези контакти, звучи така:
“2. Министерският съвет в 7-дневен срок да представи информация за точните източници и причините за обгазяване на Стара Загора и региона през м. юли 2005 г.”
И т. 3, въз основа на предложението на госпожа Манева, което, разбирам, се подкрепя и от другите вносители на предложения, гласи така:
“3. Създава временна анкетна комисия на паритетен принцип в състав от 15 народни представители, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г. и да предложи решение.”
Това са трите точки, които в резултат на дискусията се оформиха като предложения за решение. Предлагам да ги гласуваме точка по точка.
Има ли други предложения?
Ако няма, тогава чета т. 1, след което имам молба да я гласуваме.
Чета заглавието:
“РЕШЕНИЕ
относно обгазяването на жителите на Стара Загора и региона през м. юли 2005 г.
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България Народното събрание
РЕШИ:
1. Министерският съвет да предостави на Народното събрание в 3-дневен срок информация по изпълнението на точки 2 и 3 от решението на Народното събрание, прието на 24 септември 2004 г. и обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 87 от 2004 г.”
Предлагам да гласуваме дотук. Гласуваме заглавието и точка първа на проекта за решение в редакцията, както беше предложена от вносителите ­ госпожа Масларова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 182, против няма, въздържал се 1.
Заглавието и точка 1 са приети.
“2. Министерският съвет в 7-дневен срок да представи информация за точните източници и причините за обгазяване на Стара Загора и региона през м. юли 2005 г.”
Моля, гласувайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Дайте да видим т. 1 и т. 3 как се връзват. Това е смешно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вече сме в режим на гласуване, уважаеми дами и господа! Съжалявам.
Гласували 176 народни представители: за 167, против няма, въздържали се 9.
Точка 2 е приета.
“3. Създава временна анкетна комисия на паритетен принцип в състав от 15 народни представители, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г. и да предложи решение.”
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 129, против 36, въздържали се 15.
И точка 3 е приета.
Сега моля да гласуваме цялото решение, няма да го чета отново.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 144, против 20, въздържали се 17.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, която гласувахме тази сутрин, а тя е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО.
Има ли готовност, уважаеми колеги, да гласуваме сега състава на комисията?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Всяка парламентарна група да даде по двама души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бих предложил да минем към първо четене на законопроекта. Имаме 35 мин. Може би в хода на четенето да прекъснем или както прецените, към края преди почивката в 10,30 ч., в 10,20 ч. да бъде представен списък на състава на комисията, който да бъде гласуван. Нека така да се уточним.
Има доклад от създадената вчера от нас Временна комисия по европейските въпроси.
Моля господин Папаризов да представи доклада.
Имате думата, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“Вчера Временната комисия по европейските въпроси се събра на своето първо заседание и разгледахме на практика два от възложените ни законопроекта. Първият от тях е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно № 554-01-04, внесен на 13 юли 2005 г. от Михаил Миков и група народни представители. Разгледахме ги с участието на представители на компетентните министерства, които се занимават с проблема на зърното.
На заседанието законопроектът бе представен от господин Злати Златев ­ изпълнителен директор на Националната служба по зърното, и Салиха Емин ­ представител на Министерството на земеделието и горите.
Вносителите и представителите на Министерството на земеделието и горите изтъкнаха, че приетият през 1998 т. Закон за съхранение и търговия със зърно въведе система за лицензиране на публични складове за зърно и издаване на складови записи за влог на зърното. Създадена бе правна уредба за контрол върху публичните складове за зърно, търговците на зърно и качеството на зърното. Независимо от предвидената в закона и в неговата Глава трета възможност за намеса на пазара на “Държавен резерв и военновременни запаси” тази възможност не бе осъществена, поради липсата на детайлна регламентация. Поради тази причина Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” бе в невъзможност да изпълнява функциите на интервенционна агенция съгласно изискванията на Регламент 1766 от 1992 г. на Европейския съюз.
Посочените причини налагат изменение и допълнение в Закона за съхранение и търговия със зърно в следните насоки: премахване дублирането на правната норма, която да урежда интервенцията на пазара на зърно; предвиждане на възможност контролните органи да имат информация за местата, където се съхранява зърното, както и на достъп на тези органи до местата, където се произвеждат, съхраняват и търгуват зърно, зърнени продукти и фуражи; необходимост от промяна в размера на прилаганите санкции с цел спазване на законовите изисквания; обвързване регистрацията на търговците на зърно с изпълнение на техните данъчни задължения.
От гледна точка на съответствието на законопроекта с достиженията на правото на Европейския съюз следва да се отбележи, че разглежданата материя попада в обхвата на преговорна Глава № 7 “Селско стопанство”, сектор “Полски култури”. На общностно ниво тази материя е регулирана от Регламент 2148 от 1996 г., Регламент 1784 от 2003 г. и Регламент 1785 също от 2003 г., които ще имат директно действие след присъединяването ни към Европейския съюз.
В позицията за преговори по Глава “Селско стопанство” Република България е поела ангажимент до 2005 г. да създаде към Държавен фонд “Земеделие” интервенционна агенция, която да администрира интервенционните мерки, свързани с прилагането на общата селскостопанска политика, съгласно изискванията на Регламент 1766 от 1992 г.
В тази връзка в чл. 10а, ал. 2 от законопроекта се предвижда издаването на наредба от министъра на земеделието и горите, в която ще бъдат отразени изискванията на Регламент 2148 от 1996 г., а именно правилата за оценяване и мониторинг на обществената интервенция на складови наличности, на селскостопански продукти да се осъществяват в съответствие с нормите на Европейския съюз и при условие за прозрачност. Съгласно изискванията на посочения регламент лицата, които съхраняват селскостопански продукти, следва да водят определена документация, изразяваща се в месечни протоколи, годишни отчети и други и наред с това интервенционната агенция следва да поддържа актуален списък на складовете за съхранение на зърно и да контролира тази дейност.
След проведеното обсъждане Временната комисия по европейски въпроси прие, че с предложения законопроект се създават предпоставки за стабилизиране пазара на зърно, осигуряване на временна и достоверна информация за наличните количества зърно и фуражи, както и увеличаване ефективността на контролните органи. Комисията счита, че в текста на закона в чл. 10а следва да бъде ясно очертан предметът на наредбата и основните параметри на обществените отношения, които тя урежда в съответствие с изискванията на Регламент 2148 от 1996 г.
Временната комисия по европейските въпроси с 18 гласа “за” и 1 “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона съхранение и търговия със зърно № 554-01-04 от 13 юли 2005 г., внесен от Михаил Миков и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
От вносителите на законопроекта има ли желаещи да го представят? Няма желаещи.
В такъв случай съгласно приетите временни правила всяка парламентарна група има правото в рамките на 5 мин. да защити законопроекта или да вземе отношение по него.
Господин Калинов поиска пръв думата.
Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Има нещо наистина символично във факта, че първият законопроект, който разглежда това Народно събрание, е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно.
За съжаление на предишния парламент не достигна време, за да бъде приет този толкова важен и сериозен закон.
Предложеният законопроект наистина е крайно необходим, да не кажа жизнено необходим за приемането на България в Европейския съюз и прилагането на общата селскостопанска политика.
За съжаление, следва да отбележа, че общите критики, които бяха отправени към нашата страна от Европейската комисия за сектор “Земеделие”, се дължат именно на някои пропуски в сферите, които разглежда и настоящият законопроект.
Какво налага приемането според нас на този законопроект и защо ние ще подкрепим неговото приемане?
На първо място, вече стана дума за синхронизацията на българската законова уредба с тази на Европейския съюз. В този случай внасяните изменения прилагат и Регламент 1766, 2148 и прочее.
Второ, изискванията на Европейския съюз са за изграждане на интервенционна агенция. До момента няма законова уредба, която да урежда нейното изграждане и функциониране. С настоящия закон се създават такива условия.
Няма да пропусна и въпроса, че ние четири години настоявахме именно да се ускори изграждането на такава интенвенционна агенция като един от елементите за прогнозируемост на пазара и създаване на спокойствие и ред в цялостната дейност, свързана с производството на селскостопанска продукция.
Трето, решението на Тридесет и деветото Народно събрание във връзка с доклада на Временната анкетна комисия за проверка по дейността, изкупуването, съхраняването, обмен и продажба на хлебно и фуражно зърно на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, проверката на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи. С него изпълнителната власт бе задължена да предприеме конкретни мерки за премахване и недопускане на нарушения в тази сфера, както и за цялостна промяна на системата. Това също е една от целите, която се преследва с този законопроект.
На второ място, искам да подчертая, че предложеният законопроект решава редица основни въпроси в сферата и на въпросите, свързани с европейската интеграция. Искам да отбележа, че в проекта на Министерския съвет, към който ние сега се връщаме, остават обаче редица конкретни въпроси и те са свързани както с прилагането на цитираните по-горе наредби, така и с конкретните условия в страната и законодателното решаване на проблемите. Става дума за реда на контрол на интервенционните складове и на количеството и качеството на зърно. Вие знаете, че сега създадената законова уредба не позволява да бъде извършен достатъчно сериозен контрол върху дейността на тези складове.
Второ, процедурите за налагане на административно-наказателни санкции.
И, на трето място, организацията на дейността на публичните складове и зърнохранилищата и воденето на регистър на производителите и търговците на зърно.
Безспорно детайлното решаване на законовите текстове следва да бъде разработено в отделна наредба. Това се налага от факта, че в момента извършената реформа в общата селскостопанска политика на Европейския съюз и рeспективно честото променяне на регламентите на Европейския съюз изискват действително и от наша страна да имаме и гъвкави наредби, и законодателна база. В този смисъл разписването на конкретните детайли в наредба, а не в закона, ще даде възможност за бърза и своевременна реакция от наша страна с оглед промените в регламентите на Европейския съюз не само заради факта, че пазарът със зърно е изключително чувствителен и е необходимо действително да се съобразяваме с конюнктурите, които има и международният пазар, и търговията и въобще процедурите, начинът, технологиите, свързани със съхраняването на зърно.
Парламентарната група на Коалиция за България подкрепя внесения законопроект и с направените сега от мен забележки и бележки, които ще предложим като конкретни текстове, ние смятаме, че ще се постигне един добър законопроект, който ще подпомогне цялостната дейност по търговията и съхраняването на зърно. Още повече в условията, които днес ни предлагат природо-климатичните условия, когато е необходимо решително да се подпомогне цялостната дейност на селскостопанските производители. В този смисъл ние смятаме, че проектът е много навременен и ще подкрепим законопроекта на първо четене, като дадем своите текстове за подобряването му за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калинов.
Заповядайте за изказване по законопроекта на първо четене, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Уважаеми колеги, искам да обясня защо не искаме да бъде разгледан този закон сега, въпреки общото съгласие за ускорено приемане на законите, свързани с евроинтеграцията, тъй като получих нова информация, която променя обстоятелствата. Получих информация, че в държавния резерв, където се съхранява зърното, са извършвани злоупотреби от фирми, свързани с ДПС. И това налага едно ревизиране на всичко, свързано с държавния резерв. Това налага една ревизия, един одит, който трябва да бъде извършен. Преди това да бъде направено смятам, че не трябва да се приемат никакви промени в Закона за съхранение на зърното, тъй като всяка промяна води до опасност да бъде прикрита и заличена информация, свързана със злоупотреби в държавния резерв.
Така че моето предложение, въпреки досегашното съгласие, е специално този закон, който иначе е добър, да бъде отложен след една бърза, спешна ревизия на държавния резерв. Благодаря. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Заповядайте за реплика, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Госпожо председател, господин Сидеров! Този въпрос, който коментирате относно дейността на Държавната агенция “Военновременни запаси и държавен резерв” беше третиран и коментиран в предишния парламент. И аз бих ви предложил да се запознаете с материалите от анкетната комисия. Именно в отговор на тези материали ние правим промени в закона с цел да не допуснем по-нататък да бъдат осъществявани такива злоупотреби и действия, които ние установихме в анкетната комисия.
Този закон е жизнено необходим именно, за да се пресече възможността да продължат практики, които ние установихме като нерегламентирани и практики, които водят до източване на резерва. Ето защо аз от името на Коалиция за България настоявам приемането за приемането на този закон, защото за нас най-прекият път да бъдат пресечени практиките, които бяха прилагани, минават и през създаването на една достатъчно сериозна, конкретна и неподлежащи на двусмислие наредби и разпоредби, които няма да допуснат по-нататъшното източване.
А що се отнася до това ако има нови сигнали, то дайте да не ги коментираме сега в законопроекта, а да бъдат предмет на специални решения, които евентуално да доведат до проверки и установяване на факти, които да бъдат повод за други решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
За информация на господин Сидеров. Аз бях председател на временната анкетна комисия по зърното в Тридесет и деветото Народно събрание. Правя реплика в това ми качество в смисъл, че анкетната комисия свърши своята работа и извади цялата информация за злоупотребите, които са извършени от държавния резерв. Но аз смятам, че тази зала трябва да е абсолютно наясно, че между интервенционната агенция по зърното и Държавната агенция “Военновременни запаси и държавен резерв” единственото общо е това, че има операции със зърно. Всъщност идеята на този законопроект е да се създаде интервенционна агенция по европейски механизъм, която ще преодолее възможността за злоупотреби, каквито са били установявани в държавния резерв, които бяха установени в рамките на работата на комисията. Точно това всъщност е причината този законопроект да бъде изключително необходим и изключително навременен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин Калинов, ние не казваме, че законът е лош и че не е необходим. Казваме само, че в момента неговото приемане ще заличи възможностите да се разгледат злоупотреби, извършени от държавния резерв, за които има категорични данни.
Същото е и към господин Моллов. Вие говорите в бъдещо време. Вие казвате, че този закон цели точно предотвратяването в бъдещо време. Но хората искат да знаят какво се е случило досега и единственият начин е да се забави този закон, докато не се изясни какво точно е станало, освен ако нямате някои коалиционни съображения и правите реверанс към бъдещия си коалиционен партньор ДПС в правителството, което обаче не прави чест на БСП, защото по този начин ще прикрие злоупотреби ­ големи, гигантски злоупотреби. Тук виждаме, че пак го няма така наречения лидер на ДПС Ахмед Доган. Този човек се подиграва с българския парламент, никога не присъства в него. Но неговата партия трябва да отговаря за някои злоупотреби, които е извършила чрез свои фирми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Процедурните правила, които сме приели, са от една парламентарна група да има по едно изказване. Разбира се, все още останаха от петте минути. Парламентарната група на Коалиция “Атака” разполага с още четири минути.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Колеги, изхождахме от презумпцията, че тези пет закона ще ги гледаме при положение, че имаме пълно съгласие. Нали така беше в контактната група и тези хора, които подготвихме особените правила?
Самите особени правила са неслучайно особени. Те не са обичайните, по които се гледат законопроектите и законите в българското Народно събрание. Те имат една по-особена цел. Изрична уговорка беше, че това ще правим с тези закони, които са безспорни и консенсусни. Така беше, нали? Но явно е в случая, че съществува несъгласие, има проблем.
По същество тези проблеми, които се поставят, и тези несъгласия, дали са основателни или са неоснователни, дали са сериозни или са несериозни, е без значение. И в тази връзка след като съществуват такива несъгласия, ясно и безспорно е, че трябва да имаме предвид тези несъгласия и тези два закона, по които ние, а струва ми се, че и други политически сили в парламента имат несъгласия, забележки и задръжки, да бъдат изведени пред скоби и да гледаме само трите законопроекта, които са безспорни и консенсусни. Няма нищо от наша страна като позиция, което да представлява обструкция, с което да се опитаме да затормозим тази особена процедура, която сме приели. Нека тези закони да се гледат по общия ред тогава, когато влезем в нормалния ритъм на Народното събрание. Това е позицията на “Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Шопов, за съжаление няма процедура за извеждане пред скоби, така че не мога да подложа на гласуване това Ваше предложение. А всички ние гласувахме предложението на господин Пирински, което беше направено по ал. 5, чл. 40 от правилника тези законопроекти да влязат в дневния ред днес. Така че това обвързва залата.
Други изказвания от името на парламентарни групи? Госпожа Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Демократи за силна България ще подкрепят на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно. Причините за това са, първо, че законът позволява максимално бързо да бъдат преустановени възможностите за злоупотреби в сферата на търговията и съхранението на зърното, както и в сферата на провеждането на интервенционни мерки. Не само че ще бъде възможно да се контролира всичко, което досега е правено и което в момента се прави, но ще се подобрят възможностите за контрол. Затова ние считаме, че всяко отлагане на закона ще даде възможност злоупотребите, каквито и в момента вероятно се осъществяват, особено имайки предвид неблагоприятните климатични условия, да бъдат незабавно преустановени и в тази сфера да бъде сложен ред.
Аз искам специално да подчертая, че ние сме удовлетворени от това, че нашето предложение основните параметри от наредбата, които регламентират съществени обществени отношения, да бъдат включени в закона, бяха приети от комисията. Ние смятаме, че това е най-важната предпоставка всички процедури в сферата на съхранение и търговия със зърно да се осъществяват при ясни критерии и в прозрачна обстановка. Само така ние ще докажем, че имаме желание да се борим с корупцията, като всички досегашни практики, свързани с това важни неща да се регламентират в наредби и да се дава възможност на правителството под влияние на различни лобита да променя правилата и да провежда съответните дейности на тъмно, да бъдат прекратени.
Затова ние настояваме и между първо и второ четене ще направим предложение най-съществените параметри от наредбата да бъдат включени в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Господин Върбанов, заповядайте за изказване.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, аз бих желал да кажа няколко думи относно въпроса, който беше поставен от колегите от “Атака”. Колеги, не липсата на закон доведе до кражбите от Държавния резерв, напротив, нарушенията на закона доведоха до това и желанието на определени хора, възползвайки се от властовите си възможности, да се облагодетелстват. Така че аз ви моля, нека да приемем закона, макар че на дневен ред е може би по-големият проблем, свързан с това дали изобщо ще бъде прибрана реколтата от тази година, като се има предвид колко са неблагоприятни климатичните условия.
Въпреки всичко в миналото Народно събрание този законопроект беше доста консенсусен и наистина даде една възможност да се изчисти правната рамка, още повече, че приетият закон през 1998 г. показа, че има резултати от неговото действие, защото България беше една от първите страни на прехода, в които беше въведена безналичната търговия със зърно. Между другото, предложенията, които се правят за изменение и допълнение в закона, са именно да се подобри правната рамка и да се даде възможност за по-нормални условия на пазара със зърно. Още повече, че се премахва дублирането и противоречията в два закона, а също така се дава и една възможност за създаването на интервенционната агенция. Аз смятам, че има известно изоставане в създаването на интервенционната агенция, така че по-добре е да се подкрепи законът и по-бързо да мине и на второ четене.
Искам да заявя от името на нашата парламентарна група, че ние подкрепяме законопроекта на първо четене и ще внесем между първо и второ четене нашите предложения, за да подобрим неговия вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Върбанов.
Господин Моллов, заповядайте за изказване.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Искам да взема отношение от името на Парламентарната група Национално движение Симеон Втори по този законопроект. В началото искам да кажа, че Национално движение Симеон втори ще подкрепи единодушно този законопроект, така както беше приет на заседанието на Временната комисия по европейските въпроси, въпреки че искам да изразя своето лично огорчение от това, че беше депозиран законопроектът, който е на Министерския съвет, без промените, които бяха извършени в 39-то Народно събрание и бяха приети с консенсус, с пълно единодушие допълнителни текстове, които подобряваха текста на закона и които го правеха максимално благоприятен за нашата страна, максимално близък до съответните регламенти на европейския съюз, които изискват въвеждането на интервенционна агенция. Сега очевидно ще трябва да извървим същия този път в рамките на вече специализираната нова Комисия по земеделие и гори, но така или иначе, надявам се, че разумът ще надделее и този законопроект ще стане час по-скоро.
Искам да обърна вниманието на всички народни представители в залата за това, че България е поела ангажимент към Европейския съюз по линия на глава “Земеделие” да създаде тази агенция още през 2005 г. Този срок изтича, а това е ангажимент, който ние трябва да изпълним. Тази агенция е една форма на европейска практика, която се подкрепя не само от политическите сили, но от всички производители на зърно, защото създава гаранции за тяхното производство. Мисля, че колкото по-скоро приемем този законопроект, колкото по-скоро го превърнем в закон, толкова по-добре и толкова по-лесно и по-бързо ще може да се създаде тази интервенционна агенция. Още повече, че известен опит в България с механизмите на интервениране вече се събра.
Изказвам съжаление за това, че някои колеги свързват нещата с Държавния резерв и Агенцията по зърно. Това са различни неща, те нямат общо и нямат тази обща платформа, на която могат да се разискват. Тук става дума за съвсем различни неща и за пресичане на възможността Държавният резерв да изпълнява една функция, която не е присъща за него и която трябваше да бъде взимана по силата на друг закон ­ Закона за подпомагане на земеделските производители.
В този смисъл аз приканвам всички да подкрепят този законопроект, за да му се даде ход за разглеждане на второ четене и да може действително час по-скоро да започне създаването и доизграждането на интервенционната агенция по зърното.
С това смятам, че нашата позиция е ясна ­ ние ще подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
За реплика ­ господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще бъда кратък. Преди мен говори господин Върбанов. В отговор на Павел Шопов той каза...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Сега е важно какво е казал господин Моллов в момента.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: ... причината, за да водим този спор, е понеже се нарушава законът. Значи, след като се нарушава законът, ние стигаме до следния извод ­ че не е необходимо в момента да бързаме за нов закон. Този закон може да свърши работата на сто процента. Да ни се даде време да се запознаем с всички онези резултати, до които е стигнала в миналото Народно събрание комисията по контрол. Значи едно прибързано гласуване на този закон ще доведе до други по-дълбоки неща, които биха се прикрили и биха се прикрили може би огромни далавери. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това беше реплика на господин Моллов.
Дуплика ­ господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Макар че репликата не беше към мен, а към господин Върбанов, аз само ще кажа следното. Този закон щеше да бъде факт, ако имаше още два часа работно време Тридесет и деветото Народно събрание и това щеше да бъде много добър резултат. Аз смятам, че тук въобще не става дума за това, че има нещо общо между Държавен резерв и Интервенционната агенция. Това са различни неща и аз го отдавам на недостатъчната политическа подготвеност на колегите от “Атака” в този смисъл. Ако те желаят, всички документи са в секретна секция от временната анкетна комисия, но това са хиляди страници и аз не знам, ако ние чакаме всеки да се запознае с всички документи на Тридесет и деветото Народно събрание, кога ще започнем да работим по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Кабил, имате думата от името на Парламентарната група на ДПС.
НИХАТ КАБИЛ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно. Като министър в оставка искам да изразя задоволството от позициите на колегите, които говориха преди мен, и аз няма да ги повтарям.
Искам да кажа, че този закон е един от четирите закона, за които не остана технологично време и те са свързани с хармонизацията на нашето законодателство с европейското.
Подреждам ги по приоритет: Закон за ветеринарномедицинската дейност ­ незнайно кога ще го приемем, а в края на м. септември идва мисия, начело с комисаря по здравеопазване и защита на потребителите Маркос Киприяну с много големи забележки, Закон за изменение и допълнение на Закона за растителна защита и Законът за рибарството и аквакултурите.
Искам само да кажа, като допълнение, че с изменението и допълнението на този добър закон се изчиства правната рамка и се дава възможност за създаване на Интервенционна агенция, която ще бъде част от разплащателната агенция по договореност с Европейския съюз. Това го има и в договора за присъединяване ­ България има годишна квота за интервенция на зърнения пазар от 500 хил. т. Само за справка ще кажа, че миналата година интервенционната цена за целия Европейски съюз, мисля беше, 101,65 евро на тон. Изчиствайки рамката, този законопроект дава възможност за интервенция на пазара в известна степен, бих казал, в много по-голяма степен, в нашата страна да няма тези пазарни клатушкания обикновено през месеците март, април и май и зърнопроизводители и преработватели, и хлебопроизводители да се чудят каква ще бъде цената, дали ще бъде изгодна, кой ще фалира, кой ще успее и т.н. Имайки възможност за интервенция с 500 хил. т хлебна пшеница по европейските показатели годишно на европейска интервенционна цена, това ще бъде много сериозен индикатор с цените на пазара, които трябва да вървят през цялата година по-нататък за търговия и преработка на зърното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за изказването.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председателстващ, Парламентарната група на Обединените демократични сили по принцип ще подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърното. Разбира се, между първо и второ четене си запазваме правото да внесем предложения и допълнения на много текстове, които са по-скоро с пожелателен характер, а друга част от тях са паразитни текстове. Аз смятам, че този закон отново няма да реши проблемите със съхранението и търговията със зърното, защото е лесно да се говори, че чрез него се унифицират стандартите и нормативите с Европейския съюз, но това могат да го говорят хора, които не познават практиката в много европейски страни. Така че има още много какво да се желае като възможности за корекции в закона и ние си запазваме правото да ги внесем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Поради изчерпване на процедурата давам сигнал за гласуване и моля народните представители да влязат в пленарната зала.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно с вносител Михаил Миков и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 160, против 1, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): За отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вече се изказахте, така че нямате право на отрицателен вот. Вие, господин Сидеров, се изказахте. Който от вашата парламентарна група не се е изказал, моля заповядайте за отрицателен вот.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Къде е прието това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В правилника.
Нека да не спорим. Имаше 1 “против” от вас, но обяснение на отрицателен вот може да направи онзи народен представител, който не се е изказал по време на дискусията и въобще не е взел отношение по проблема. Това го пише в правилника и не желая да спорим на такива теми.
За процедурно предложение по срока за писмените предложения има думата господин Папаризов.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Доколкото законът ще се гледа в съответната специализирана комисия, предлагам срокът да е нормалният ­ 7 дни. В нашите правила това не е записано, затова предлагам специално това да го гласуваме ­ срокът за подготовка на предложения за второ четене да бъде 7 работни дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение срокът за писмени предложения между първо и второ четене да бъде 7 дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 8.
Процедурното предложение е прието.
Парламентарните групи на Коалиция за България и ДПС, имате ли готовност за състава на анкетната комисия? Няма.
Обявявам почивка до 11,00 ч., след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Заседанието продължава.
Уважаеми дами и господа, предстои ни да проведем:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Както знаете, той включва изслушване на министър-председателя и ресорните заместник-министри по предложението, внесено от Обединените демократични сили, относно кризисната ситуация в страната като последица от наводненията и мерките, предприети от правителството. Също така и два актуални въпроса, зададени към съответни членове на правителството в оставка отново по темата, която беше предмет на дискусия преди почивката, във връзка с обгазяването на района на Стара Загора, внесени от народния представител Евгени Жеков. Първият е до Долорес Арсенова ­ министър на околната среда и водите в оставка, а вторият е до Николай Свинаров ­ министър на отбраната в оставка, по същия въпрос.
По изслушването на министър-председателя от Парламентарната група на Обединените демократични сили е внесен проект за временни процедурни правила за изслушването. Вие разполагате с тях, надявам се. Този проект за решение е внесен от госпожа Надежда Михайлова по надлежния ред ­ чл. 96 от действащия правилник, по който работим сега. Те следва да бъдат гласувани, уважаеми дами и господа, за да е ясно по какви правила се развива изслушването. Ще си позволя да ви ги прочета, за да стане ясно на всички народни представители и онези, които наблюдават парламентарния контрол, за какво става дума.
“Проект
РЕШЕНИЕ
за процедурни правила за изслушване на министър-председателя, министъра на финансите, министъра без портфейл
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 96 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Вносителят на искането за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на 5 минути.
2. Изслушваното лице информира Народното събрание по въпросите на изслушването.
3. До трима народни представители от всяка парламентарна група могат да задават допълнителни въпроси по темата. Всеки въпрос се задава в рамките на 3 минути.
4. Изслушваното лице отговаря на зададените въпроси.”
Това са временните процедурни правила. Ако народните представители смятат, че те отговарят на очакванията за това изслушване, бих предложил да бъдат гласувани. Не виждам друго мнение.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 185, против 3, въздържали се 8.
Правилата са приети.
Давам думата на госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, парламентарният контрол в Тридесет и деветото Народно събрание беше обезличен и сведен до минимум. Свидетели бяхме на високомерното отношение на господин Кобургготски, който не пожела да отговори на десетки въпроси на народни представители. Министрите Соломон Паси и Милен Велчев бягаха от парламентарния контрол в продължение на 7-8 месеца. Припомням, че господин Паси е единственият министър, напуснал демонстративно пленарната зала, докато народният представител задаваше актуален въпрос.
Господин Милен Велчев осем месеца бягаше от въпроса защо увеличи брутния външен дълг на България с около 6 млрд. долара, защо причини загуби на България в размер на над 1 млрд. 100 млн. долара в резултат на сделките му с външния дълг. И къде отиде този милиард ­ в Лондон или в нечия мегахотелска империя?
Десетки случаи председателят на парламента нарушаваше Конституцията и правилника, отклоняваше въпросите ни към премиера. Това всъщност беше позиция на поданик, а не на председател на парламента в Република България.
В края на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание повече от 100 важни въпроса не получиха отговор.
Господин председател, призовавам Ви към конструктивно отношение към парламентарния контрол в Четиридесетото Народно събрание. Това е нужно за всички народни представители и най-вече за тези, които са ни изпратили тук.
Ние от Коалиция “Атака” ще продължаваме да задаваме неудобни въпроси към управляващите. Например, кога България ще изтегли военния си контингент от Ирак? Там дадохме скъпи жертви, а българските данъкоплатци платиха досега около 1 милиард лева за участието си в иракската война. Ще има ли възмездие за криминалната приватизация? Кой прибра огромните комисиони от далаверата с магистрала “Тракия”? Кой е виновен за това, че вече девет месеца 230 хил. онкоболни нямат лекарства? И до този момент нямат лекарства. На чия съвест ще лежи това? Кой е виновен за това, че над 1 млн. българи продължават да бъдат без здравни осигуровки и са лишени практически от медицинска помощ? Защо в България има хроничен недостиг на животоспасяващи лекарства?
Коалиция “Атака” ще продължава да пита кой създаде боклуджийската мафия и дали той не е в залата в този момент. Управляващите искат да направят сметище в Бухово, което ще се намира на 400 м от училището и болницата. Колеги, на 400 м от училището и болницата в Бухово! Същите управници ще правят сметище във Връбница, което ще отстои само на 600 м от жилищни блокове, но не блоковете, в които вие живеете, а в които живеят хората от Връбница.
Драмата на населението в Суходол, зачестилите случаи на онкозаболявания, полицейското насилие върху протестиращите български граждани ­ кой ще отговаря ­ свършилите мъжеството и политическата чест, но отговорните за тези проблеми политици?
В заключение ще изразя надежда, че народните представители ще подкрепят внесените от Коалиция “Атака” предложения за незабавно изтегляне на българския военен контингент от Ирак, за връщане на правото на прокуратурата да разследва криминалните приватизационни сделки, за решаването на проблема на 1 млн. българи без здравни осигуровки, за отнемане на незаконно придобитите имоти на господин Кобургготски.
Впрочем по проблема с така наречената “царска реституция” внесохме законопроект в Тридесет и деветото Народно събрание, в Четиридесетото Народно събрание внесохме повторно този законопроект от името на Коалиция “Атака”.
Като се надявам на конструктивизъм, завършвам с пожелание за ползотворна работа на Четиридесетото Народно събрание! (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Банкова.
Преминаваме към точката за изслушване.
Давам думата на вносителя на искането госпожа Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Поискахме този дебат, защото потопът, който удави България, показа, че за съжаление у нас няма адекватна държава, която в периоди на кризи да подкрепи хората да се преборят с природната стихия.
На 25 май, когато паднаха първите проливни дъждове в Северозападна и Централна България, правителството правеше избори. Сега, когато бедствието продължава, министрите и техните наследници водят разговори за подялбата на властта. Същевременно два милиона българи са пострадали от природните бедствия от началото на май досега, стихията взе и жертви ­ близо 120 моста, 53 хил. къщи и 400 улици са разрушени или пострадали от поройните дъждове и придошлите реки. Активизирани са десетки свлачища, прекъснати са основни пътни артерии, три влака дерайлираха. Градушките и проливните дъждове унищожиха 300 хил. дка с посеви. Общият размер на щетите се изчислява на 72 млн. евро. Съгласно Закона за управление на кризи държавата е длъжна да поеме контрола и да решава проблема при мащабни бедствия. По смисъла на този закон криза е такава внезапна и неочаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикана от човешка дейност, събития или природни явления, при която са нарушени и застрашени животът, здравето и имуществото на големи групи от хора. Застрашени са територията, околната среда, културните и материалните ценности на страната. Наред с това всички знаем, че според закона ­ чл. 3, управлението при криза е елемент на националната сигурност на страната. Народът дава на политиците власт, за да има държава, за да бъде защитена свободата, сигурността и собствеността на всеки един от тях. Хората от пострадалите ловешки села Ъглен, Черни Вит и Гложене, които посетих по време на изборите и след това, ми казаха следното: идват едни хора, оглеждат щетите, цъкат с език и си отиват, оставиха ни да се спасяваме поединично.
Вероятно знаете, че и Стара Загора, и Ловеч в момента са без вода. Сега остава да ни спрат и тока ­ коментират старозагорци, които преди дни бяха обгазени, и, между другото, това беше тема и на днешния дебат. Това са фактите и те ясно доказват, че държавата е в бъда. Закон има, но очевидно няма воля той да бъде приложен, а законът дава широки правомощия на изпълнителната власт, осигурява координацията и средства за справяне с бедствия. През цялото това време институциите по мнение на всички бездействат. Президентът вместо спешно да свика Консултативния съвет по национална сигурност бабува на правителството. Министерският съвет в оставка не смята за нужно да свика Съвета по сигурността. Гражданска защита и кметовете са оставени сами да се справят с положението както могат и без пари.
В тази ситуация, господин премиер, господа министри, логичният въпрос е: има ли според вас криза и ако да, защо не се прилага Законът за управление на кризи? Според чл. 54 кризисно положение се обявява от Министерския съвет, от областни управители, от кметове. Каква организация е създадена за справяне с бедствието, има ли национален кризисен щаб? Какви средства са отпуснати за покриване на щетите от наводненията?
Съгласно Закона за управление на кризи на пострадалите хора ­ юридически лица и фирми, които са претърпели имуществени щети и които не могат със собствени средства и сили да преодолеят последствията, се предоставя финансова помощ. Финансовият министър търси помощ от Европейския фонд, но може би е време да се потърсят пари от бюджетния излишък, с който правителството толкова се гордееше.
Другият въпрос е ще осигури ли държавата зърнения баланс, за да не се стигне до повишаване на цената на хляба? Пряко засегнати са 800 хил. дка пшеница и ечемик. Ако правителството не вземе мерки, предвижданата реколта от пшеница ще падне почти двойно. От очакваните 2,8 млн. т тя ще се свие до 1,5 млн. т, което е 25% под обема, необходим за връзване на зърнения баланс. Правят ли се анализи на питейната вода в засегнатите райони и какви мерки се предприемат за предотвратяване на опасността от възникване на епидемии?
Има нещо много символично в това, че в момент, в който управляващото мнозинство е угрижено как да направи правителство, страната е в криза и по време на нея хората не на думи, а по делата могат да видят кой с какво се занимава.
Всъщност наводненията поставиха два важни въпроса: има ли държавата чувствителност към проблемите на хората и адекватно ли се държи тя по време на криза? От отговорите днес ще проличи доколко предизборните обещания са отговорност и доколко са просто фалшива риторика. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Преминаваме към точка втора от временните правила: изслушване на информация към Народното събрание по поставения въпрос от представителите на правителството, които са в пленарната зала.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Поставената от Вас тема за днешното заседание е особено важна и повече от месец е във фокуса на вниманието на всички ни. Няма да се спирам подробно на статистиката за пораженията, които са големи, но бих искал да ви уведомя по някои от мерките, които се взимат. Убеден съм също така, че следите информационните бюлетини и сте в течение на това, което се случва.
Също така зная, че много от вас посетиха лично регионите и сте добре запознати с щетите.
Бих искал да цитирам няколко актуални факта, които са показателни за създадената тежка обстановка. Наводнени са над 50 хил. сгради, разрушени са 83 моста, активизирани са 116 свлачища, съборени са над 150 подпорни стени.
Природната стихия наистина нанесе поражения на близо 60 общини в страната. Това постави на изпитание способността на държавата да защити населението при такова бедствие. Смятам, че институциите реагираха незабавно с подходяща организация и много самоотверженост, повтарям ­ много самоотверженост, за което съм благодарен на всички.
Искам също така да кажа, че благодарение на тази самоотверженост значително бяха намалени последиците от бедствията.
От тази трибуна искам да изкажа специална благодарност на всички, които участват в преодоляването на кризата ­ Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет, както областните и общинските комисии, Държавната агенция “Гражданска защита”, пожарните служби, МВР, поделенията на Министерството на отбраната, аварийните екипи на ВиК, Електроразпределение и районните пътни служби.
Специално държа да отбележа, че Българският Червен кръст, заедно с неговите партньори от Испания и Съединените американски щати, осигуриха за пострадалите материална помощ на стойност над 2 млн. лв. Подпомагат ни и институции от Австрия, Малта, Чехия и Швеция. Както знаете, български частни фирми също се включиха със своите благотворителни акции.
В една такава тежка ситуация от особено значение е координацията между многото институции и организации, отговорни за преодоляване на кризата. Моята оценка е, че синхронът е налице. В щаба на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи отдавна бе въведено постоянно дежурство. Информация за обстановката в страната ни се докладва непрекъснато, както и предприемането на съответните мерки.
Трябва да припомня, че целият правителствен екип, начело с министър Филиз Хюсменова, още от началото на кризата бе близо до хората в пострадалите райони, независимо че по стечение на обстоятелствата именно в този период се провеждаше и предизборната кампания. За нас посещението в тези области бе въпрос на отговорност и загриженост, а не на някакви популистки цели.
Както неведнъж съм казвал, важен приоритет за правителството през изминалия мандат бе политиката на коректно взаимодействие с местните власти. И при тази тежка ситуация това се оказа особено важно.
Уважаеми госпожи и господа, нанесените щети до момента се оценяват на около 150 млн. лв., като само за железопътната инфраструктура надхвърлят вече 50 млн. лв.
На 11 юли със специално постановление на Министерския съвет бяха предоставени 13 млн. лв. в допълнение към предвидените в държавния бюджет за 2005 г. средства за борба с бедствията. Тази сума е предназначена за най-неотложните действия и е разпределена по райони в зависимост от подадените от кметовете искания.
Снощи Комисията за защита на населението при бедствия проведе поредното си извънредно заседание. Решено бе да бъдат финансирани 203 обекта, засегнати от наводненията, като общата стойност е близо 4 млн. и 300 хил. лв. Заделени бяха още 1 млн. 200 хил. лв. за ремонт на разрушени жилища. Отделно от това комисията отпусна повече от 1 млн. лв. за изграждане на нови къщи. Тези суми отново ще отидат при кметовете по места за предприемане на съответните действия.
Както разбирате, за да се възстановят в максимална степен нанесените поражения са необходими значителни средства. Ето защо правителството предприе и следната стъпка: чрез Министерството на финансите потърсихме помощ от Фонда за солидарност към Европейската комисия. Специално бих искал да отбележа солидарността и сплотеността, с която бе посрещната бедата, сполетяла нашите сънародници. Тази действена подкрепа от обществото имаше и има голямо значение за преодоляване на последствията от природното бедствие.
Тук обаче искам да отворя една скоба и да призова да работим всички заедно в посока на това да засилим застрахователната култура. Държавните институции нямаше да са изправени пред толкова проблеми, ако повече от пострадалите обекти бяха предварително застраховани от собствениците им.
И още нещо, случилото се трябва да ни бъде за урок, за да предприемем превантивни мерки за в бъдеще.
Накрая бих искал да ви уверя, че отговорните институции ще изпълнят задълженията си за преодоляване на кризата, за да могат пострадалите наши сънародници скоро да се върнат към нормалния ритъм на живот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има ли други желаещи от министрите да вземат отношение на този етап?
Заповядайте, госпожо Хюсменова.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! В резултат на бурите, проливните дъждове и градушките, паднали в периода 25 май ­ 12 юли 2005 г., в много райони на страната се създаде сложна обстановка. Най-голяма беше интензивността на валежите в Русе, София, Велико Търново, Павликени. Реките Искър, Вит, Струма, Осъм и притоците им рязко повишиха нивото си с метър и половина до два метра и половина и на много места излязоха от коритата си. Язовирите в засегнатите райони повишиха значително нивата си до кота преливане, което наложи контролируемото им изпускане.
Наводнени бяха приземни етажи и мазета на жилищни сгради, стопански постройки в много населени места в областите София, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Търговище, Русе, Силистра, Хасково, Ямбол, Перник и други. Нарушено бе движението по пътищата, железопътният транспорт, възникнаха проблеми с комуникациите, електро­ и водоснабдяването. На много места се активизираха свлачища, подкопаха са устоите на мостове и се нарушиха асфалтовите покрития. Нанесени бяха големи материални щети в над 57 общини.
Общините Русе, Две могили, Луковит, Правец, Мездра, Роман, Своге обявиха бедствено положение, Столична община ­ кризисно положение. От началото на м. юли в резултат на продължилите проливни валежи се усложни обстановката в областите Търговище, Велико Търново, Шумен, Стара Загора, Русе и отделни общини от областите Хасково, Бургас, Враца, Силистра и Ловеч.
Бедствено положение бе обявено на територията на цялата област Шумен, общините Антоново, Търговище, Попово, селата Рисиманово, Любеново, Трояново, община Раднево, област Стара Загора, в община Русе село Бесарабово, кв. “Средна кула”, “Долапите”, Западна промишлена зона, община Ценово, община Иваново.
Най-пострадали са 30 общини, където са наводнени 6238 жилищни и обществени сгради. Разрушени напълно са 80 жилищни сгради. Негодни за обитаване са 196 жилищни сгради, разрушени са 21 моста, нарушени са конструкциите на 23 моста, прекъснати са 15 водопровода, активизирани са 48 свлачища, съборени са 34 подпорни стени, повредени са 16 водостоци, повредени са 16 помпени станции, скъсани са 4 язовирни стени, прекъснати са 99 диги.
Съгласно чл. 1, ал. 2, Раздел II, т. 4 и § 46 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. за предотвратяване и ликвидиране на последствията от стихийни бедствия и крупни производствени аварии е осигурен резерв за непредвидени и неотложни работи в размер на 55 млн. и 550 хил. лв., като 10% от тях могат да се разходват за превантивни дейности.
Тези целеви средства се разпределят с разрешение на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет.
С Постановление на Министерския съвет от 7 юли 2005 г. бяха предоставени допълнително 13 млн. лв., от които за преодоляване на щетите от наводненията от края на м. май и началото на м. юни 2005 г. бяха авансово изразходвани 8 млн. 500 хил. лв.
На заседанието на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи на 5 юли 2005 г. бяха разпределени още 1 млн. 884 хил. 146 лв. за неотложни аварийно-възстановителни дейности в пострадалите райони.
На 14 юли се проведе ново извънредно заседание на постоянната комисия, на което се разгледаха най-неотложните искания на общините за ликвидиране на последствията от проливните дъждове.
На общините бяха предоставени за преодоляване на последствията от наводненията 4 млн. 184 хил. 764 лв. или всичко за периода от 1 юни до 14 юли ­ 13 млн. 278 хил. 949 лв., като в тази сума се включва 1 млн. 40 хил. лв. за изграждане на къщи за останалите без подслон.
За периода 1 юни-13 юли 2005 г. експерти към постоянната комисия провериха 399 обекта на територията на страната. В бюджета на комисията до края на 2005 г. остават 12 млн. 572 хил. 425 лв. По оперативни данни и регистрирани в Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи заявления за целево финансиране от общините щетите от наводненията за периода 25 май, 12 юни и 1-7 юли 2005 г. възлизат на 63 млн. лв. До 12 юли беше предоставена от кметствата и общините информация за напълно разрушени къщи, които са 80 броя, и къщи, нуждаещи се от основен ремонт ­ 196.
На заседанието на 14 юли са разгледани предложенията от кметовете на общини с напълно разрушени 80 къщи. Със съгласието на кметовете и представители на Асоциацията на строителите комисията взе решение за отпускане на 1 млн. 40 хил. лв. за изграждане на нови жилища. Предвижда се да се построят 66 сглобяеми къщи и да се изградят нови 14 на място. Средствата ще бъдат предоставени на общинските кметове. За сглобяема къща от 33 кв.м. единичната цена е 13 хил. лв. или общо 858 хил. лева.
Комисията задели още 1 млн. 200 хил. лв. за частичен ремонт на пострадалите домове. Къщите, които се нуждаят от ремонт, се финансират от комисията след представяне на количествено-стойностни разчети за необходимите материали от кметовете на общини. Досега такива документи са представени само от кметовете на общините Търговище, Нови пазар, област Шумен, община Симеоновград, област Хасково.
На основание Решение № СБ-9/08.06.2005 г. на постоянната комисия, Държавна агенция “Гражданска защита” отправи искане за международна помощ за преодоляване на последствията от тежките наводнения, причинени от проливните дъждове. Съобщението беше изпратено до страните-членки на Евроатлантическия съвет за партньорство чрез Евроатлантическия координационен център за реагиране при бедствия към Главната квартира на НАТО и до Дирекция “Гражданска защита” към Генералната дирекция “Околна среда” към Европейската комисия посредством Центъра за мониторинг и информация на Европейския съюз.
В отговор на отправеното от наша страна искане за помощ редица държави официално изразиха желание да предоставят помощ. На 12 юни 2005 г. към 17.30 ч. пристигна първата пратка хуманитарна помощ. По решение на правителството на Австрия Федералният център за оповестяване към австрийското Министерство на вътрешни работи предостави на нашата страна 50 хиляди чувала. Чувалите са предназначени за пълнене с инертни материали и изграждане на защитни диги при опасни наводнения.
На 13 юни 2005 г. бяха предоставени 60 броя плаващи помпи от Чешката република. На 15-17 юни пристигна помощ от Швеция, състояща се от 500 броя палатки, от които всяка с капацитет от 20 човека, 30 броя надуваеми гумени лодки и 50 хиляди броя чувала за пясък. Помощта е на обща стойност 150 хиляди щатски долара с общо тегло от 55 тона.
На 21 юни пристигнаха три палета чували за пясък от Генерална дирекция “Гражданска защита” на Малта. Всички получени помощи бяха приети и незабавно разпределени за пострадалите области, общини и кметства.
От резерва на Държавна агенция “Гражданска защита” са разпределени на общините за осигуряване на семействата, останали без подслон, 35 фургона, 13 палатки, 1 481 одеяла, 115 легла, 621 дюшека, 160 възглавници, 900 комплекта посуда за хранене, 870 комплекта дрехи и 100 чифта обувки. За укрепване на разрушени диги с пясък са предоставени 61 хиляди чувала.
Освен хуманитарните помощи бяха получени дарения от “Мобилтел” в размер на 100 хил. лв. и от фирма “Юниливър”, България ­ 3 т миещи препарати, които също сме предоставили на общините.
Представили сме искане за хуманитарна помощ и към постоянния представител на Програмата за развитие на ООН в България.
В заключение следва да отбележим, че и в момента продължават предприетите неотложни възстановителни дейности от специалистите в общинските и областните комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи в съответствие с приетите планове за действие. Оказва се помощ на засегнатото население и продължава работата по ликвидиране на последиците от създалата се ситуация до момента, в който успеем да нормализираме ситуацията в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Велчев, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Бих искал накратко да ви дам информация за това какво е направено по зададения от госпожа Михайлова въпрос в ресора, за който отговаря Министерството на финансите.
Необходимите средства за предотвратяване на последствията от стихийните бедствия се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет през съответната година. Те се включват в централния бюджет в резерва за непредвидени и неотложни разходи. Заявката за тези средства се прави от председателя на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет и се одобряват според възможностите на бюджета.
С постановлението за изпълнението на държавния бюджет се определя начинът за предоставяне на средствата от централния бюджет, както и тези, които могат да се разходват за превантивна дейност.
Със Закона за държавния бюджет за 2005 г. в частта за предотвратяване и ликвидиране на последицата от стихийни бедствия и крупни производствени аварии бяха заделени финансови средства в размер на 55 млн. 500 хил. лв. С протокол 1 от 4 февруари на постоянната комисия бе прието условно разпределение за предоставяне на средства по тримесечия, както следва: 25-45-20-10 % за четирите тримесечия.
Вследствие обаче на възникналите неблагоприятни метеорологични условия в края на 2004 г. ­ проливни дъждове през месеците ноември и декември, обилните снеговалежи и навяването на преспи в резултат на силни ветрове, се наложи извършването на допълнителни разходи още в началото на 2005 г. ­ за заплащане на аварийните дейности и отстраняване на последиците от природните бедствия.
Неблагоприятните метеорологични условия през последните месеци нанесоха значителни поражения на инфраструктурата на страната, което наложи отпускането на допълнителни средства за преодоляване на възникналите поражения.
Със свое постановление № 151/11 юли тази година Министерският съвет предостави допълнителни средства в размер на 13 милиона лева и то именно от преизпълнението на приходите по Централния бюджет за 2005 г., за което спомена госпожа Михайлова. До момента общият размер на предоставените финансови средства за тези цели е в размер на 56 милиона лева. С тези средства са осигурени необходимите условия за извършване на неотложните аварийно-възстановителни дейности. До края на 2005 г. остават за разпределение приблизително 12,5 милиона лева. Министерство на финансите ще продължи да следи процесите, свързани с възстановителните дейности, и при необходимост ще се търсят възможности за допълнително ресурсно осигуряване.
Както знаете от последните дни, направени са необходимите стъпки за осигуряване на финансови средства от международни донори, като в частност съм изпратил писмо до Фабрицио Бербасо ­ изпълняващ длъжността на генерален директор на Генерална дирекция “Разширяване” и до генералния директор на Генерална дирекция “Регионална политика” Грахам Грамеделс, в което съм ги информирал за последиците от стихийните бедствия и съм заявил, че оценките за директните щети възлизат в момента на около 85 милиона евро, като в това не се включват загубите на реколта, които тепърва ще се калкулират. Ще продължим диалога с Европейската комисия и силно се надяваме, че ще получим от Европейския фонд за солидарност компенсация във възможно най-голяма степен за тези бедствия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Думата е пожелал също и министър Василев. Заповядайте.
 ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри, уважаема госпожо Михайлова! Макар че министърът на транспорта не беше един от министрите, които изрично са изброени в решението на Народното събрание, също поисках думата, тъй като голяма част от щетите, нанесени от природните бедствия, за съжаление са в системата на железопътния транспорт. Първите щети в нашия сектор бяха отбелязани на 3 юли и още на 4 юли, понеделник, в Министерство на транспорта и съобщенията беше създаден кризисен щаб, оглавен от ресорния заместник-министър Анелия Крушкова, в който освен нея влизат и изпълнителният и съответно генерален директор на “БДЖ” ЕАД и на Национална компания “Железопътна инфраструктура”, и областните управители на всички засегнати региони. Още тогава, в началото на събитията, разговаряхме с всички кметове и областни управители и изпратихме екипи, които да посетят засегнатите райони.
Миналата седмица, заедно с министър Филиз Хюсменова, внесохме в Министерския съвет проект на решение за първи финансов пакет за преодоляване на щетите, но, разбира се, той е крайно недостатъчен, тъй като природните бедствия продължиха с пълна сила.
Освен това, като ресорен министър, отговорен за железниците, съм предоставил няколко доклада на вниманието на министър-председателя, на министъра на финансите и също така на вниманието на оперативно заседание на Министерския съвет, в които е извършен анализ на щетите и на необходимите средства за възстановяване, придружени със снимков материал. Ежедневно получавам информация от Национална компания “Железопътна инфраструктура” и “Български държавни железници”.
Без да влизам в подробности, тъй като информацията като обем е огромна, бих искал да ви запозная, че от всички видове транспорт пристанищата са с малко щети, много повече са щетите в железниците, като най-силно засегнатите са втора линия “София-Горна Оряховица-Варна”, четвърта линия “Русе-Горна Оряховица-Подкова”, трета линия “Русе-Варна” и някои участъци от подбалканската линия “София-Карлово-Бургас”.
В някои от тези отсечки движението временно е спряно, а в други е занижена скоростта от 5 до 15 или 25 км в час.
Направени са подробни разчети за всички нанесени щети до настоящия момент. Разбира се, за съжаление някои от железопътните линии все още са под вода и не могат точно да бъдат изчислени щетите. За момента ги оценяваме на около 88 млн. лв. и е ясно, че без финансова помощ в железните не биха могли да се справят напълно с тези големи за нашите мащаби щети.
За цялостното аварийно възстановяване на железопътната мрежа, тоест за първоначално подновяване на движението, са необходими 10 млн. 58 хил. лв., а за окончателно възстановяване на техническото състояние на железопътната инфраструктура вече споменатите 88 млн. лв. при условие, че няма нови бедствия.
Бих искал също така да ви уведомя, че през тази седмица на няколко пъти взехме нелекото решение да бъде намален броят на влаковете, особено на пътническите влакове по засегнатите линии, тъй като в системата на транспорта безопасността, живота и здравето на пътниците и на хората винаги е приоритет номер едно и нищо друго няма толкова голямо значение.
В заключение съм убеден, че Министерският съвет ще вземе решение за предоставяне на необходимата финансова помощ на железниците с цел възстановяване на нормалната работа на този толкова важен транспорт в България, тъй като самостоятелно нашите дружества не биха имали финансовите ресурси да се справят с тази ситуация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към т. 3 на гласуваните от нас временни правила ­ задаване на допълнителни въпроси по темата.
Давам думата за допълнителен въпрос на господин Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! От отговорите, които получихме тук, аз, първо, не разбрах дали правителството смята, че в страната има бедствие или не. И освен това ние получихме една подробна статистика, но за мен не става ясно изобщо какви мерки се предприемат, за да бъдат решени проблемите, които стоят пред хората в страната. Тук слушахме една подробна статистика. Аз се радвам, че правителството води такава статистика, но, първо, няма отговори на въпроса какво ще се направи и в какви срокове, няма отговор на въпроса защо средствата от фонд “Бедствия и аварии” в 90% са изхарчени в първото шестмесечие, след като е било ясно, че още от края на миналата година има проблеми, които би трябвало да бъдат решени от този фонд. Не е ясно точно и как са изразходвани средствата от този фонд, защото лично аз там имам опасения за начина, по който са изразходвани средствата и би било интересно да имаме тази статистика, а не статистиката за това какво трябва да бъде извършено. Това са сериозните въпроси и аз бих желал да получим тук конкретни отговори. Примерно за София, защото тук чух, че са дадени заявки само от общини, които са само в смесени райони. Столична община също е дала своевременно заявка за 11 милиона, които са най-необходими, за да бъдат решени...
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Столицата не е ли смесена община, колега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да не прекъсвате народния представител.
ИВАН СОТИРОВ: Явно по този начин е практикувано и досега, защото за София са заявени 11 милиона като необходими разходи само за най-важното, което трябва да бъде извършено ­ за почистване на речните корита, за оправяне на канализационните системи, за укрепване и саниране на инфраструктурните елементи, което е изключително необходимо да стане в кратки срокове, за да може да бъде защитен действително животът и здравето на гражданите, защото ние при тази ситуация, в която се намира столицата, а и другите общини, рискуваме при непредприемане на действия. (Реплики от ДПС и НДСВ.)
Колеги, аз виждам тук, че има крайно несериозно отношение към този въпрос. Крайно несериозно е вашето отношение. Отпускат се само 600 хил. лв. за София. Не знам какво е за страната. Тук също се предлагат доста скромни суми, които в никакъв случай няма да решат проблема, който стои.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Добър ден, господин председател на Народното събрание, господин министър-председател, колеги! Аз чувам какво се случва в момента, какви са бедствията, и какви са пораженията, но искам да разбера защо се стигна дотук и моят въпрос е свързан с това.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Защото валя дъжд.
НЕНО ДИМОВ: Защото аз смятам, че некомпетентното и страхливо управление на министър-председателя и неговото правителство е до голяма степен виновно за това, което се случва в момента, за нанесените поражения. (Оживление.)
Законът за водите, приет преди много години, много отдавна казва, че трябва да има система за мониторинг, че трябва да има система за ранно предупреждение. Също в този закон има една глава, която говори за защитата от вредното въздействие на водите. Там министърът на земеделието носи отговорността за водите, които са извън регулация, тоест за реките, чрез “Напоителни системи”, министърът на регионалното развитие и благоустройството ­ за язовирите. “Напоителни системи” трябва да поддържат реките чисти, трябва да поддържат отводнителните системи с добра проходимост. На тях трябва да им помагат областните управители.
Всичко това е под прякото подчинение на министър-председателя и всички тези служби и министри не са си свършили работата, за да не се стигне до тези щети. Защото системата е много проста, когато я има ­ имаш наблюдение и ранно предупреждение, за да знаеш какво да правиш, имаш почистени корита на реки и отводнителни системи, за да могат да отведат водите до язовири, които да се поддържат на такива нива, че водата да може да бъде приета в тях, когато идва наводнение, а не от язовирите да се изпуска вода, за да помага на наводнението, което се случи в момента.
Затова моите въпроси са следните.
Първият ­ защо министърът на околната среда не изпълни Закона за водите, не стартира изграждането на такава система? Доколкото знам, дори не е започнато да се прави оценка за подобна система. Защо министърът на земеделието и горите чрез “Напоителни системи” не осигури почистването на коритата на реките навреме и не сега да се чудим какво да правим с придошлите реки, а просто водата да бъде отведена? Защо министърът на регионалното развитие и благоустройството не поддържа язовирите в необходимото състояние, така че да могат да поемат водата, когато е необходимо, а не да се страхуваме, че ще им паднат стените? И накрая, намериха се пари да се превърнат изборите в казино, но не се намират пари, за да се решат проблемите, които са възникнали вследствие на вашето некомпетентно и страхливо управление. Защо от този голям излишък на държавния бюджет не бъдат дадени пари за решаване на тези проблеми? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Димов.
Има думата госпожа Силвия Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! През последните 50 дни Русенска област беше залята от четири унищожителни пороя. В резултат на тези проливни дъждове преляха водоеми, реки излязоха от коритата си, високите подпочвени води заляха обширни площи. Благодаря на министър Хюсменова, че потвърди сериозността на бедственото положение в Русенска област. Вярно е, че всички общини пострадаха и голяма част от тях наистина са в сериозно положение. Това ми дава основание да направя една кратка справка. Необходимите средства за Русенска област до вчерашна дата по подадени данни са над 10 млн. лв. Предоставените средства до този момент са 750 хил. лв., в това число и със снощните отпуснати около 160 хил. лв. Ето каква е картината. И затова ще си позволя да задам въпроси в четири направления.
Първото направление: създадена ли е комисия, която да направи експертиза на хидросъоръженията и на сериозно засегнатите инфраструктурни обекти? Какви са заключенията, ако има такава, и какви са мерките със срокове и средства за решаване?
Второто направление засяга високите подпочвени води в земите покрай р. Дунав. Затова питам защо няма издадена постоянно действаща заповед за непрекъснат режим на работа на “Напоителни системи” ЕОД за отводняване през пролетта на тази година и до този момент? Проблемът за здравето на хората досега въобще не е поставен като проблем за решаване, а той е изключително тежък и сериозен.
Третото направление е защо няма издадена заповед за дезинфекция в застрашените райони? Защо не са предвидени средства за това?
И на последно място, вярно е, че въпросите бяха поставени, но не мога и аз да не ги поставя. Господин министър Велчев каза, че 13 млн. лв. допълнително са насочени към комисията. Преценявате ли, господин министър-председател, че тази сума е достатъчна, особено ако приемем хипотезата, че от европейските фондове може да не получим пари? А ние знаем, че има милиард излишък само за първото полугодие . Означава ли, че ще оставим хората и общините сами финансово да решават въпросите си? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз благодаря.
Има думата госпожа Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с финансирането на мерките, насочени за преодоляване последиците от наводненията и го формулирам така: за какво бяха изразходвани средствата, предоставени на Комисията по бедствия, аварии и катастрофи, и каква част от тях беше изразходвана за мерки за преодоляване на наводненията? Не на последиците от наводненията, а за преодоляване на наводненията. Защото още при първата вълна наводнения комисията можеше да вземе мерки и някои от нещата, които се случиха впоследствие, нямаше да бъдат факт сега.
Защо задавам този въпрос? От изказванията на министрите разбрахме, че 55 милиона са били отпуснати на комисията с бюджета за 2005 г. Освен това допълнително са били отпуснати 13 милиона. От тези 68 милиона също съгласно тяхната информация само 13 млн. 278 хил. са били отделени за мерки, свързани с наводненията. Би било интересно да знаем какво се е случило с останалите средства. И аз настоявам на народните представители да бъде предоставен пълен отчет за това как са били изразходвани тези 68 милиона, с които е разполагала комисията.
Освен това питам защо не се отпускат допълнителни средства за преодоляване на последиците, адекватни на потребностите в момента? Ние бяхме свидетели, че правителството е твърде щедро, когато става дума за демонстрационни проекти. Бяхме свидетели на огромни суми, които бяха предоставени на областните управители по време на изборите. Тези средства бяха изразходвани абсолютно безконтролно за цели, които в никакъв случай не са в интерес на хората. И в същото време се проявява едно необяснимо скъперничество, когато виждаме, че хиляди хора бедстват. А ни се съобщава, че ще бъдат изградени 60 къщи на фона на това, че 53 хиляди жилищни сгради са пострадали, че ще бъдат раздадени 100 чифта обувки, когато хиляди хора са без подслон!
Когато хората бедстват, когато това бедствено положение е и в резултат на бездействието на правителството и общините, ни се съобщава, че хората нямат право на обезщетение за състоянието, в което са изпаднали, което е абсолютно невярно.
Затова настоявам още веднъж пълната информация за изразходването на средствата да бъде предоставена на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Манева.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господа министри! Ние изслушахме една информация, която показва предприемане на редица мерки от страна на Министерския съвет, но фактически не чухме най-важното. След като имаме Закон за кризите, след като той ясно и категорично е казал какво трябва да се прави в това положение, моят първи и категоричен въпрос е какво смята Министерският съвет и лично министър-председателят? Защото госпожа Хюсменова направи едно изложение, в което говори неколкократно за ситуация, господин министър-председателят говори за бедствие. А в края на краищата в закона ясно и категорично са дадени категориите.
И в тази връзка е моят първи въпрос: признава ли Министерският съвет, че има кризисно положение, така както са признали кметовете по места? Защото, уважаеми госпожи и господа, ние имаме уникалния шанс да покажем на нашите избиратели, че за нас тяхната съдба не е безразлична. Хиляди хора в момента питат има ли цар, има ли бог. Аз гледах хора, които казваха: много сме беднички! Защото са отишли единствените им къщи.
В Русенски окръг в момента има разрушени 374 къщи и всеки един човек чака да види дали има държава, която в някаква възможна степен да го обгрижи.
Моят въпрос за кризисното положение е следван от следващия въпрос: ако Министерският съвет признава обстоятелството, че има кризисно положение, ще приеме ли той, че в тази ситуация ние следва да приложим чл. 67 от закона? Защото той позволява на всички физически лица, на всички еднолични търговци и юридически лица, когато нямат собствени средства да се справят с кризисното положение, да получат средства, възстановителна помощ за справяне с кризисното положение. И това е най-важното.
Когато човек знае, че зад него има държава, когато държавата признава своя законов ангажимент, тогава нашите избиратели ще знаят защо са гласували за нас.
И затова моето много ясно второ питане е: признавате ли обстоятелството, че сме в хипотезата на чл. 67, когато всеки пострадал гражданин има право на възстановителна помощ по Закона за държавната помощ?
И на трето място, чух, че се предприемат мерки и чух, че се обявиха само смесените райони. Питам: има ли критерии, по които и Русе, който не е така смесен регион, ще получи помощ, защото материалите са вече представени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Николова.
Господин Трифон Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател и министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Природните бедствия връхлетяха и Старозагорска област, където най-много пострадаха общините Гълъбово, Павел баня и Братя Даскалови. Пороите не отминаха и останалите, макар и за радост, с по-малки поражения. Последиците са еднакво тежки обаче за всички пострадали, независимо как ги оценяваме, оттук или отделни институции.
В с. Паничарево, община Гурково са залети всички земеделски площи и близо 100% от земеделската продукция е вече унищожена. Наводнени и разрушени къщи има в Павел баня, Гълъбово. Наводнени къщи и дворове има в селата на общините Стара Загора, Братя Даскалови, Раднево, Чирпан. Изказвам, разбира се, съчувствие и съпричастност към пострадалите, не само в тази област, а и в страната. Усилията на хората, които се борят за преодоляване на последствията, заслужават уважение и признание.
Представям ви обаче един конкретен случай, който е повод и за моя въпрос. На 13 юли тази година поради падналия обилен дъжд в с. Черна гора, община Братя Даскалови са наводнени 13 къщи. Причината е неизграден охранителен канал, за който има изготвена проектосметна документация на стойност 283 хил. лв. През 2003 г. е отпусната сумата от 72 800 лв. от постоянната комисия, а през 2004 г., независимо от кандидатстването на община Братя Даскалови, не са отпуснати необходимите средства за продължаване на работата. Така съоръжението не е довършено, става безполезно и извършеното по него е всъщност вече безпредметно. Неотложна е работата по-нататък и това се опитва да прави община Братя Даскалови със своите оскъдни средства.
Моят въпрос е: има ли вече приета програма, по силата на която да се извърши преглед на случаи като този, който споменах, преглед на започнати и недовършени хидротехнически съоръжения  – диги, канали, речни дъна, мостове и други инфраструктурни обекти? Предвиждат ли се в тази програма превантивни мерки за укрепване и ремонт на всички съоръжения, включително инфраструктурни, пропускащи и задържащи вода? Както и компенсация или подпомагане със средства за заплащане от страна на общините за ползваната техника дотук ­ за строителни и други отводнителни дейности? Защото само за община Гълъбово по предварителни груби разчети са необходими повече от 1 млн. лв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Митев.
Заповядайте, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри! В продължение на месец и половина моят избирателен район ­ Великотърновският, няколко пъти бе връхлитан от природната стихия. Вследствие на поройните дъждове и градушки реките в областта преляха и заляха хиляди домове, десетки предприятия и обществени сгради. Пороите извлякоха хиляди метри улична и пътна настилка, домашно имущество, машини и съоръжения, животни и селскостопанска продукция за десетки милиони лева бяха унищожени. В област Велико Търново са разрушени 16 пътни и два железопътни моста. Наводнени са повече от 1100 къщи, като повече от 40 са напълно съборени и негодни за живеене. Всички общини са пострадали, но най-много щети има в общините Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов, Павликени, Полски Тръмбеш и Стражица.
Най-голяма обаче е трагедията на онези семейства от с. Бутово, община Павликени и с. Кесарево, община Стражица, чиито къщи са разрушени, имуществото им е затрупано и унищожено напълно. Хората живеят при роднини, а някои от тях и на открито ­ нямат дрехи и храна. Сами си разчистват, с риск за живота, руините от собствените си домове.
Ще ви връча един диск със снимки, който собственоръчно съм направил, от с. Бутово и Ви каня, господин министър-председател, да посетите това село, както и другите пострадали населени места от нашия регион.
Междупрочем днес там е нашият социален президент. Надявам се, не само, за да се оправдае, че няма да връчи мандат и тази седмица. Надявам се, че и Вие няма да стоите в София, само за да не изтървете първия или втория мандат на господин президента!
Защо го казвам това? Защото за чичо Кръстьо, леля Веселина, баба Цветанка, дядо Димитър и много други жители на с. Бутово, няма никакво значение кога и на кого ще връчи мандат президентът. Както няма значение кой ще бъде премиер, колко министри ще получи БСП, НДСВ, ДПС, господин Софиянски или Борислав Китов. (Реплики от БСП.) За тях нещата на село изглеждат така: всеки ден идват едни хора ­ я от общината, я от областта, я от комисията, я от Гражданска защита, записват си нещо в някакви тетрадки и си заминават. А хората остават там в калта, там са и сега, ако отидем ­ ще ги намерим.
Моят допълнителен въпрос е: къде ще живеят хората, останали без домове, и кога ще ги настаните? (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Йорданов.
Господин Чачев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Днес ние търсим причините за наводненията в непочистените корита на реките, в неподдържаните диги и канали, в техническите съоръжения на язовирите, в липсата на координация между институциите. Но докога ще си заравяме главата в пясъка за истинската причина?! Давате ли си сметка какво ни очаква утре? Или ще чакаме утре водата да отнесе половин България?!
През последните седмици в средствата за масова информация бяха изнесени ужасяващи факти. Българската гора се изсича с небивали темпове ­ без план, без контрол и без каквато и да е грижа за бъдещето. Стотици тирове всеки ден поемат своя път към железопътни гари и пристанища. Поемат своя път към Турция, Гърция и страните от Близкия Изток.
Сочи се, че през последните четири години по време на Вашето управление, господин Сакскобургготски, без план са изсечени повече от 5 млн. куб. м дървесина. Над 40% от тази дървесина е контрабандна, а на държавата са нанесени щети за стотици ­ милиони левове. Оттук е и моят допълнителен въпрос към Вас, господин премиер: защо допуснахте това в тези четири години и докъде ще ни доведе то? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Чачев.
Господин Берон, имате думата.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Всяка вечер ние гледаме телевизия от нашите сухи домове, гледаме как някакви къщи се разпадат край реките, как хората спят под дъжда на поляните и това го гледаме, както гледаме всякакви други картинки от Бангладеш и някакви далечни страни и като че ли то не се случва в България с български граждани. Ние просто загубваме своята чувствителност и това е много лошо!
Искам тук да отбележа, че голяма част от нещастията, които се случиха на хората край реките, се случиха на ромското население у нас и аз искам да се застъпя за това население. Искам да кажа, че това е един проблем, пренебрегван дълги години. Тези хора живеят в малки, крайно неустойчиви къщички край реките. Останалите хора се правят, че не ги забелязват. Проблемът си стои и при първата висока вода тези къщички се срутват и хората продължават да си живеят по същия начин. Аз бих казал, че не е зле да се помисли от следващото правителство, да се заделят малко от така наречените излишъци и някакви пари, да се построят такива къщички и квартали за тези хора на по-високи места, където няма да ги отнесе водата и където ще живеят като хора. Толкова много пари се пръскаха най-безконтролно и е жалко, че поне малко от тях не се използваха за такива полезни неща.
Искам да кажа също така, че изцяло подкрепям казаното от господин Чачев, за изсичането на горите. Изсичането на горите у нас е вандалско и разбойническо през последните години ­ и преди това, но особено през последните години, и е една от причините за тези природни бедствия. Пет милиона кубически метра, които бяха споменати, е горе-долу прирастът на горите в България. Ако продължава в този вид България ще се обезлеси съвършено. На това трябва да се тури край час по скоро и аз Ви уверявам, че ще повдигам този въпрос дотогава, докогато разбойническата дървена мафия и високите є покровители разберат, че така не може, че те съсипват страната и за да си напълнят джобовете изнасят ценните, разкошни български дървета за съседните страни.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Хайде стига!
ПЕТЪР БЕРОН: Разберете, че трябва да се прекъсне. Няма “стига”, господине. На Вашето нагло държане ще се сложи край много скоро. Разберете го! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Берон.
Господин Такоров, имате думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Най-малко по тази тема може да се прави популизъм днес в тази зала. И мисля, че трябват действия, а не думи. А действията на държавните органи и институции през последните 15 години показват, че сме разрушили структурите за защита на населението от бедствия и аварии. Именно това доказаха и последните два месеца, когато страната ни бе връхлетяна от стихията. Казано с две думи, държавните институции без помощта на общините, нямаше да могат да се справят. Независимо, че имахме цикличност на бедствието през периода май и юни, все още не са преодолени последствията от първото бедствие. Но може би за това има ред причини!
Мисля, министър Хюсменова, не всякога вашите специалисти, които са ползвани от Комисията по бедствия и аварии, бяха на необходимото професионално ниво. Може би основната им задача, когато те идваха в общините, беше да орежат исканите средства от общините, а не реално да се реши проблемът в тях. Може би същите тези проблеми се забелязваха и през управлението на страната ни, защото ако имаше проблем той се отлагаше във времето и след това се прехвърляше на общините. Например, за да не бъда голословен, ще дам пример с Наредба № 4 за Условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която действа от 2004 г., където министър Церовски прехвърли поддържането на дъждоприемните шахти на общините, когато две трети от тези дъждоприемни шахти не работеха. Това е противоречие на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, тъй като това е публична държавна собственост. Той с една лека ръка ги прехвърли на общините и в момента нито ВиК, нито общините ги поддържат, което наистина доведе до по-голямата част от наводненията на сградите в големите градове.
Може би и тук виновни няма, както няма виновни и за това, че през последните години не се отделяха необходимите средства за изграждане на диги и предпазни съоръжения, като неприоритетни в нашата страна. Но аз мисля, че трябва да кажа това, което е необходимо да се направи, за да излезем от това положение.
На първо място, трябва незабавно да се помогне на хората, чиито жилища са напълно разрушени. Спешно да бъдат подпомогнати хората, които са без имоти. Трябва да бъдат изградени къщи за временно настаняване, които трябва да предлагат едни добри условия за живот. Да бъде дадена възможност на хората за избор дали да се настаняват в жилища за временно настаняване или да получават финансови средства за закупуване на къщи на територията на общината или страната. Да се организира обща национална поръчка, която да осъществи закупуването на необходимите временни жилища, за които говори министър Хюсменова, за да може да се постигне една по-добра цена. В срок до 30 дни да се създаде национална комисия, която да направи експертиза на всички хидросъоръжения. Превантивни мерки за укрепване и ремонт на всички съоръжения, включително на пропускащите и задържащите инфраструктурни обекти вода. Преглед на всички започнати и незавършени хидротехнически съоръжения, диги, канали, речни мостове и инфраструктурни съоръжения. На областите да бъдат осигурени подходяща техника за изход от кризи ­ булдозери, трактори, помпи. (Реплика от народния представител Борислав Великов.)
Във всяка област да се осигурят постояннодействащи складове за материали, съоръжения от първа необходимост. Да се направят промени в закона. Привършвам, господин Великов. Може би е необходимо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Такоров, съжалявам ­ вече далеч надхвърлихте времето.
РУМЕН ТАКОРОВ: Добре, ще си задам въпроса, господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека чуем въпроса.
РУМЕН ТАКОРОВ: Министър Хюсменова каза колко са отделените средства ­ около 1 млн. за нови жилища и 1 млн. 200 хил. за ремонти, но по сметките, които накратко направих, те ще достигнат едва за половината от хората, които са засегнати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Какво ще бъде направено, особено за хората без имоти? (Реплики от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Извинявайте, следващия път ще се коригирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Извинявам се на народните представители ­ правя бележка на господин Такоров.
Има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Аз бих искал да поставя въпроса малко и в перспектива ­ преди всичко по отношение на реколтата и най-вече за зърнената реколта. Има области, в които зърнената реколта е унищожена до 90%. За щастие има области, в които е по-малко и това най-вече е Добруджа ­ там като че ли природата беше малко по-благосклонна. Да не говорим за зеленчуците и други земеделски продукти, но преди всичко бих искал да обърна внимание на перспективите за зърнената реколта.
На мен ми се струва, че областните земеделски служби и областните управители трябва по най-бърз начин, разбира се, да направят една оценка на щетите. Защото, ако това, за което сега споделям, наистина се получи, това ще нанесе много тежки загуби на страната. Отсега трябва да се помисли дали не е необходимо да се потърси внос на пшеница, разбира се, на базата на оценките, особено когато цената е малко по-евтина. Защото, ако се позабавим с този момент, има голяма вероятност ние наново да предизвикаме зърнена криза, било в цената, било в количеството.
Аз не знам защо не е направено все още или може би се прави, но така или иначе няма данни. Всяка една област разполага с областна земеделска служба, която є е вменено да направи бърза оценка на загубите на тази реколта. Това го казвам, разбира се, без да подценявам ни най-малко трагедията на пострадалите хора. Имайте предвид, че това, за което говоря, ще касае впоследствие целия български народ. Това трябва, ако не е направено, да започне веднага да се прави още от днешното правителство в оставка, а и от следващото, да се вземат бързи мерки, за да не се стигне до нова зърнена криза ­ нещо, което се очертава в особени области. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Китов.
Думата има народният представител Станчо Тодоров от Коалиция “Атака”.
СТАНЧО ТОДОРОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да вземам думата, но тъй като участвах в едно такова мероприятие, за което в момента разискваме, това беше нощта на 3 юли. Аз пътувах с нощния влак от София за Варна и сутринта в 6,00 ч. се озовахме на гара Комунаре, където влакът спря и за ваше сведение мога да кажа, че дълго време не можа да се разбере защо спря влакът, какви бяха причините. Опитах се да се свържа с всички инстанции, но не можах да намеря никой, на гарата нямаше никаква информация. Това продължи повече от шест часа. Във влака пътуваха повече от 400 човека, от които кой за болница, кой за чужбина. Започнаха да се викат таксита от гр. Варна и други превозни средства за придвижване и които имаха парични средства, за да отидат до крайните места, за където бяха тръгнали, успяха да се евакуират или да пристигнат по местата.
Аз искам да задам въпрос към министъра на транспорта: каква е организацията, която той в сегашния момент е направил в това министерство? Какви са сроковете, защото в една нормална държава, ми се струва, няколко часа са достатъчни, за да се вземат мерки и пътниците да отидат там, за където са тръгнали. Има ли някакъв щаб, който да реагира по тези въпроси? Въпросът ми е към министъра на транспорта, тъй като той е варненец. Мисля, че хората, които пътуваха за Варна, трябваше да бъдат извозени. А когато това стана, те бяха останали не повече от един автобус хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Тодоров.
Всеки народен представител има право да зададе онзи въпрос по темата, който намира за актуален.
Има ли други заявки за въпроси? Не виждам.
Уважаеми колеги, предлагам да преминем към т. 4 от нашите временни правила за изслушване, а именно изслушваното лице отговаря на зададените въпроси. Така е формулирана т. 4.
Господин министър-председателю, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, тъй като въпросът на госпожа Михайлова постъпи вчера, а вие знаете колко е сложен настоящият момент и отговорностите на министър-председателя извън тези, колкото и да е в оставка, за управление на страната, ще отговоря само с две думи.
Искам да уверя, че това правителство в оставка ще положи необходимите усилия до края на мандата си, за да се вземе под внимание това, което се каза в залата днес, за да се намалят страданията на хората. Това го казвам специално за госпожа Алексиева, специално за многоуважаемия господин Николов и господин Йорданов. Предприетото, когато има подобни бедствия, никога не е достатъчно. Преодоляването на пораженията и на безброй личните трагедии е практически невъзможно, колкото и усилия да се полагат, дори и ако се разполагаше с необходимите средства. Ще действаме с желанието да се облекчат тези страдания.
Бих искал също така да кажа на господин Димов откровено, че с цялото ми уважение не приемам подобни популистки намеци. С всичките си дефекти това правителство се е отнасяло отговорно към всяка инициатива и нещата се преценяват преди да бъдат реализирани.
Ще помоля всички в залата, започвайки от председателя, да проявите разбирането, че имам много сложни ангажименти в момента и мисля, че и за бъдещето на правителството, също така и за да не оправдаем упреците, че закъсняваме с решението на другата в кавички криза, да ме извините и да напусна залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър-председател.
Други от изслушваните министри желаят ли да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Хюсменова.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, аз ще отговоря на част от въпросите, които бяха поставени в тази зала.
Първо бих искала да кажа, че успях да обиколя една голяма част от бедстващите райони през последните два месеца.
Госпожо Алексиева, бях поне два пъти в Русе и съм запозната с обстановката там. Всичко онова, което беше възможно на този етап, беше направено. Днес отново разговарях с областния управител на Русе и апелирах отново кметовете да си подготвят подробна количествено-стойностна сметка с извършените проверки, с констативните протоколи, изработени след тях, с всички необходими документи, за да може експертният съвет към правителствената комисия да ги разгледа. Четири екипа на правителствената комисия работиха в бедстващите общини и продължават да работят, докато не се извърши окончателна оценка на щетите. Така че не бихме могли да предоставим средства единствено и само по оперативна информация. Предоставяме средства след като се извърши щателна проверка на всички искания, след като експертният съвет заседава и всеки един обект се разглежда и след това третият етап са предложенията и доклада, който експертният съвет подготвя към правителствената комисия. Знаете, че там има представители на различните министерства и ведомства, които са изключително добри професионалисти и всеки един от тях със своите компетенции участва много активно в експертния съвет.
По отношение на с. Вутово ­ лично бях там още от първия ден, когато се наводни селото. Държа да кажа, че само вчера комисията задели повече от 400 хил. лв. специално за това село. Разгледах всички обекти, които бяха пострадали и именно заради това на следващия ден рано сутринта изпратих комисия там, която извърши оценка на щетите съвместно с кмета на селото и кмета на общината. Освен това предоставихме храна лично в мое присъствие, одеяла, необходимите в момента материали. Вчера в разговорите с Асоциацията на строителите и предния ден в разговорите, които имахме с председателя на Сдружението на общините, се уточнихме, че сглобяемите къщи, за които говорим, биха могли да бъдат готови в порядъка на 30 до 45 дни, стига, разбира се, и кметовете да подготвят съответните фундаменти, за да могат по-бързо да бъдат монтирани самите къщи. Останалите 14 бр. къщи по искания на самите общински кметове ще бъдат построени на място, тъй като основите дават възможност за това.
По отношение на въпроса, който зададе госпожа Манева. Да, аз съм готова, мога и след всяка една комисия да изнасяме пълна справка за това кои проекти са одобрени, кои са финансирани, за кои има откази, за кои има назначена повторна проверка. Разбира се, мога да предоставя всички документи от началото на годината досега. Това, разбира се, ще стане в близките дни, тъй като е изключително обемна информация. За днес съм подготвила информация по темата за проливните дъждове през последните два месеца. След като общините подготвят съответната документация, едва тогава пристъпваме към разглеждане на техните искания. Съгласете се, че не може да се отпускат средства без да е подготвена необходимата документация за това, все пак има правилник за организацията и дейността на постоянната комисия.
Имаше зададен въпрос по отношение на София ­ имам информация за Софийска област само за проливните дъждове ­ отпуснати са 1 млн. 496 хил. 326 лв. Това е също от извършени проверки на места от представители на постоянната комисия, както и експерти от общинската администрация. Освен това за област София са отпуснати 604 хил. 448 лв. за аварийно-възстановителни дейности. Държа да подчертая, че постоянната правителствена комисия се ангажира за ликвидиране на последиците от конкретното стихийно бедствие, няма основания да дава средства за благоустрояване и за превантивни дейности, които отнемат изключително много средства, а парите не са толкова, за да могат да се осигурят тези средства.
Това е, което е свършено до този момент. Правителствената комисия продължава да работи, всички аварийни отряди са в страната, извършва се отводняване както на общинските, така и на жилищните сгради, прави се всичко възможно за нормализиране на обстановката, предприемат се незабавно всякакви конкретни мерки при възникнала кризисна ситуация.
Очакваме и апелирам към кметовете да си изпратят подробните документи, които са необходими, защото без отправено искане, госпожо Манева, нямаме основания да даваме средства. Продължаваме да работим, цялата техника е в работен режим, комисията работи, така че ако успеем да окомплектоваме цялата документация и да получим съответните документи от общините експертният съвет ще се събере отново и постоянната комисия ще вземе своите решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Най-напред бих искал да коментирам въпроса на господин Тодоров. Напълно сте прав, господин Тодоров. През последните две седмици имаше много случаи на много по-голямо от очакваното заливане на части от железопътната инфраструктура и на цели гари с вода, имаше случаи и в направление към Провадия, както и към Комунаре, където Вие сте бил, имаше и някои моменти, в които и жп линиите са били залети, влаковете са спрели по очевидни причини и пътищата, които се водели към тези райони, също са били залети, така че сме изпитвали трудности със своевременното извозване на пътниците.
Както Ви информирах в предишното свое изложение, през последните два дни неколкократно сме вземали непопулярни решения за спиране на много влакове, предимно пътнически и нощни по различни направления, които се движат в Североизточна и в Централна България, защото за нас животът, здравето и безопасността на хората са най-важният приоритет и това е по-важно от това дали някой влак ще бъде отменен или малко ще закъснее.
Уважаеми госпожи и господа, като цяло в залата днес се направиха много верни констатации и справедливи изводи. Надявам се да се обединим около следния извод: от една страна е направено много през последните години за създаване на система и организация за борба с извънредни ситуации. От друга страна, още много, вероятно много повече е необходимо да бъде направено и в момента се прави. В такива случаи според мен е по-важна реално свършената работа, а не някакви показни действия.
Ще отворя една скоба за отпадъците в София, където правителството също оказва съдействие, но не е парадирало със своите действия. По-важен е резултатът, че в момента София не е залята от отпадъци.
В момента се извършват адекватни действия и аз подкрепям напълно усилията както на министър Филиз Хюсменова, така и на министър Милен Велчев под ръководството на министър-председателя и съм убеден, че тези усилия ще продължат и в бъдеще.
Ще споделя с Вас какво съм казал неведнъж през последните години на всички управленски кадри от системата на транспорта. Тъй като той е специфичен сектор, не можем да предвидим със сигурност какво ще се случи в бъдеще, но можем да сме сигурни, че няма да е точно това, което би ни се искало или което можем да прогнозираме. В Европа, по света, а следователно и в България е възможно да настъпват нови климатични изменения, да има повече природни бедствия, през някои години суша, през някои години наводнения, понякога, не дай си Боже, може да става дума за човешки грешки или злонамерени актове.
Затова бих искал да направя извод и препоръка към следващия Министерски съвет, изхождайки от поговорката, че е по-добре човек да се страхува, отколкото да се уплаши. Всички ние трябва да сме готови, да имаме добри закони, да създаваме добра организация и да сме готови да поемаме отговорност. Трябва да сме подготвени за всякакви бедствия, аварии, извънредни ситуации или кризи. През следващите години трябва да обърнем особено внимание на р. Дунав, на целия воден сектор, а, разбира се, и на селското стопанство, на жилищата и на инфраструктурата. Убеден съм, че следващият Министерски съвет ще бъде на висотата на обществените очаквания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Василев.
Заповядайте, господин Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги министри! От всичко казано досега и въпросите, които бяха задавани, застъпваните тези и отговорите на министрите безспорно стана ясно едно нещо: в условията на глобална промяна на климата в целия свят инфраструктурата на нашата страна не е подготвена за подобни неща, които се случват. Ще ви дам само един факт: в района на Разградско, в община Кубрат по-точно, за близо сто дни са паднали над 1000 л валеж на кв. м. На квадратен метър!
В тази връзка към министъра на земеделието и горите бяха отправени въпроси общо взето от три групи. Първата е “Напоителни системи”, втората е горите и третата ­ зърнената реколта.
По отношение на “Напоителни системи” ЕАД ­ 100 процента държавно предприятие, искам да ви кажа, че в Закона за държавния бюджет за 2005 г. бяха заделени 2 млн. 200 хил. лв. за така нареченото предпазване от вредното въздействие на водите. В залата има хора, които бяха на последното заседание на Комисията по бюджет и финанси, когато на последно четене в комисията се очертаваха параметрите на бюджета, и те много добре знаят, че аз настоявах в това перо да има 10 млн. лв. Именно поради причината, че трябва да се положат допълнителни усилия, за да не се случва това, което се случва в момента. Тези средства, за съжаление обаче, бяха изразходвани още до м. май, защото, хайде да си спомним, че първо дойдоха високите води на р. Дунав. И госпожо Алексиева, помпите работеха денонощно!
Тук искам да изразя моята благодарност към колегата Милен Велчев, който разреши корекция на нашия бюджет с допълнително 2 млн. лв., за да могат “Напоителни системи” да посрещнат това, което става в момента и което ставаше миналите седмици. Но това пак е малко, пак е нищожно, абсолютно недостатъчно е!
По отношение на допълнителните капиталови разходи в “Напоителни системи” ­ за каналите, за дигите и предпазването.
Уважаеми колеги, около 10 млн. лв. са по бюджет капиталовите разходи в бюджета на Министерство на земеделието и горите за инвестиции, ремонтно-възстановителни работи и т.н. в “Напоителни системи”. При положение, че имаме такъв огромен хидромелиоративен фонд, съгласете се, че с тези средства могат да бъдат правени инвестиции само в райони, където се осъществява ефективно поливно земеделие, защото търговското дружество “Напоителни системи” се издържа от тази дейност. Другите капиталови средства и за вредното въздействие от водите идват от държавния бюджет.
Много има да се прави в тази посока и решенията, които ще се вземат в близките години по отношение на хидромелиоративния фонд във връзка с наводненията и валежите, ще бъдат много тежки, много сериозни, защото половината от този хидромелиоративен фонд е негоден. И в края на краищата някой трябва да го каже това нещо. Трябва да се бракува, а не когато направим постъпки да бракуваме някое поливно поле, да има мощна организация, мощна съпротива, включително лобиране от народни представители, от кметове на общини, областни управители и други субекти, които казват: вие не можете да бракувате поливните полета, защото по този начин ни обричате в бъдеще да нямаме поливно земеделие. Стоят, разходите нарастват, не могат да се направят повече, защото има райони, където от 20 години поддържаме помпени станции, включително и “Люляка”, госпожо Николова. “Люляка” откога не осъществява поливен режим?
Между другото това наводнение, което стана в Басарбово, средна Кула, долу, това, което беше изтъкнато, че е поради изпускане на води от язовир “Баниска” не е вярно. Язовир “Баниска” беше на ръба да прелее, но наводнението е от него и от водната стена, която се изсипваше от небето, защото това не беше валеж. Водната стена, като дойде, отнася и автобуси, както стана в самото село Баниска. Не може да се изпусне язовир. Но трябва да ви призная, че с “Напоителни системи” и Гражданска защита бяхме в режим на очакване да стане и по-голяма беля. Десет пъти повече са валежите! Това не са валежи, това е водна стена, която се изсипва от небето.
По отношение на това, че гората се изсича без план на голо, аз държа в най-скоро време господата, които казаха, че без план се изсичат едва ли не около 5 млн. кубика годишно, да имам данни къде става това нещо, защото проблемите на българската гора не са само на Министерство на земеделието и горите и на Националното управление по горите. Държа да подчертая и това нещо да се знае от всички. Защото какво повече да направим? Горската ни стража да започнат да я убиват ли? Да почнат да я убиват ли? Бият, пребиват, ако не всеки месец, на два-три месеца има по няколко души в болница.
Така че мобилизацията трябва да бъде на цялото общество и на всички органи, които са по контрола.
Между другото има си утвърдени лесоустройствени проекти и планове по дърводобива, по които се работи. Но трябва да подчертая, че поради недостиг на средства и невъзможност за инвестиции в “Горски пътища” имаме затворени басейни, докъдето не можем да стигнем и където отдавна трябваше да се извърши планирана сеч, за да може гората да бъде в нормално състояние. За кубиците там ще кажа колко са на този, който се интересува от това.
По отношение на зърнената реколта. Това, което правим в министерството всяка година ­ обследването на площите преди самото начало на жътвената кампания, тази година показа, че очакванията са за около 360 кг пшеница средно от декар. При засети 10 млн. 700 хил. дка, от които около 300 хил. пропаднаха поради причини, които са ви ясни, около 10,5 млн., значи ние очаквахме едно нормално за нашата страна производство от хлебна пшеница. За съжаление неприятното, лошото време, валежите влияят много негативно. Днес сме 15 юли. Петнадесети юли, дами и господа, и сме още на 5% от жътвата на пшеницата.
Оценките, които се правят в момента за влошеното качество, са визуални оценки от разстояние. Не може да се влиза в блоковете, комбайните стоят отстрани, а там, където има по-малко валежи, като в Добруджа например, части от другите области и региони, там все пак има известен напредък.
Така че, първо, както метеоролозите казват, докъм 20 юли ще има нестабилно време. На въпрос какво разбирате под нестабилно време, ще има ли валежи, колко и къде, никой не може да отговори. Нестабилно време! Това е. За мен това време до 20-и означава, че пак няма да можем да жънем.
Ситуацията е тревожна, защото това, което като обследване правят специалистите по растителна защита и другите ни експерти в районите, показва, че качеството се влошава от ден на ден, а още повече, че добивът намалява. В момента прогнозите са някъде около 3-3,5 млн. тона, което пак не е фатално.
Така че аз съм съгласен с господин Китов и с неговото притеснение, защото ситуацията наистина е притеснителна, но отсега да говорим за внос, мисля, че е малко рано. Трябва жътвата да тръгне реално, за да видим какво е качеството на пшеницата. Но предвид влошеното фитосанитарно състояние на посевите аз също не съм далеч от мисълта, ако мислим за внос, да мислим за внос на качествени семена. Но пак повтарям, след като направим прецизен анализ и оценка на качеството на семепроизводствените участъци и на пшеницата, която ще се добие оттам. Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Други от изслушваните министри желаят ли думата? Не виждам.
В такъв случай, уважаеми колеги, приключваме т. 4 от временните правила на изслушването ­ изслушване на лицата, към които бяха зададени въпроси.
С това приключваме и точката “Изслушване”, внесена от Обединените демократични сили, и минаваме към актуалните въпроси, които са зададени към министрите.
Първият въпрос е от господин Евгений Жеков до министъра на околната среда и водите госпожа Арсенова.
Има думата господин Жеков да развие своя актуален въпрос.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! От 8 до 10 този месец, а както се оказа, по-късно и на 11 този месец, гр. Стара Загора и региона бяха силно обгазени.
Моят въпрос към Вас е: известен ли е източникът на обгазяването? Какви мерки са предприети за предотвратяване на други подобни?
Искам, ако е възможно, при отговора на моя въпрос да бъде конкретизирано точно за кое стопанско дружество или ведомство става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Жеков! В отговор на поставения от Вас актуален въпрос: “Известен ли е източникът на обгазяване и какви мерки са предприети за предотвратяване на други подобни” Ви уведомявам за следното.
На посочените дати е установено замърсяване на въздуха в района на Стара Загора, в резултат на което са извършени проверки на работещите в района станции на Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух, намиращи се в Стара Загора, с. Гълъбово, гр. Раднево, с. Могила и с. Полски градец. Данните за посочения период показват наличие на превишение на средночасовата норма за опазване на човешкото здраве за серен диоксид ­ 350 микрограма на кубичен метър. Направеният анализ на данните показва, че измерените високи концентрации на серен диоксид в атмосферния въздух се дължат основно на дейността на трите централи от енергийния комплекс “Марица-изток”. Във връзка с регистрираните и последователни превишения на средночасовата норма за опазване на човешкото здраве от серен диоксид на 10 юли 2005 г. Регионалната инспекция по околната среда и водите, Стара Загора, е информирала населението съгласно изискванията на Инструкцията за информиране на населението при превишаване на установените алармени и прагови показатели, която регламентира реда и начините за предоставяне на населението при превишаване на установените с Наредба 9 норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух. Веднага след регистриране на първата подпрагова стойност на серен диоксид в 0,00 ч., която е регистрирана на стойност 242,07 микрограма на кубичен метър, Регионалната инспекция по околната среда и водите, Стара Загора, е уведомила обществеността, че отпада необходимостта от предприемане на предпазни мерки от чувствителните групи на населението. До края на деня не е регистрирано превишаване на нормата на серен диоксид, като концентрациите намаляват до 27,8 микрограма на кубичен метър.
Допълнително от двата пункта с ръчно пробовземане ­ гр. Раднево и гр. Гълъбово, са извършени извънредни пробовземания и анализ на съдържанието на серен диоксид в атмосферния въздух. Не са измерени концентрации на серен диоксид, превишаващи средночасовата норма за опазване на човешкото здраве.
За установяване на източника на регистрираните превишения на нормата за серен диоксид нашата регионална дирекция в Стара Загора е извършила проверки на работещите мощности в енергийния комплекс “Марица-изток”. При натоварването, с което е работил енергийният комплекс, тези дни в атмосферата се емитират над 2500 т серен диоксид за едно денонощие. Операторите на трите теца са уведомени за необходимостта от готовност за редуциране на мощностите.
Във връзка с качеството на атмосферния въздух в региона министерството предприема редица мерки ­ краткосрочни и дългосрочни, за намаляване на емисиите от енергийния комплекс, които са заложени в комплексните разрешителни за експлоатация на централите. Централите са задължени да работят с посочените в комплексните разрешителни дебити на технологичните вентилационни газове. Нито една от посочените в КПКЗ експлоатационни норми за допустими емисии на вредни вещества не трябва да бъде превишавана в момента на издаване на съответното КПКЗ. Конкретно, за всеки от източниците в издадените комплексни разрешителни са записани следните изисквания: ТЕЦ “Брикел”, дата на издаване на комплексното разрешително ­ 15 април 2005 г. В срок до 31 декември 2006 г. да започне извършването на собствени непрекъснати измервания. От 1 ноември 2005 г. да се изгради и заработи система за предизвестяване на неблагоприятни метеорологични условия и временно ограничаване на производствените мощности.
ТЕЦ “Марица-изток-2”, дата на издаване на комплексното разрешително ­ 1 юни 2005 г. В срок от 1 юли 2007 г. поетапно да започне извършването на собствени непрекъснати измервания. От 31 октомври 2005 г. да се изгради и заработи система за предизвестяване на неблагоприятни метеорологични условия и временно ограничаване на производствените мощности. Да поддържа пункт ­ автоматична измервателна станция, за мониторинг на нивата на серен диоксид, фини прахови частици и азотни оксиди. В срок до 31 декември 2005 г. да се осигури пренос в реално време на данните от пункта до Регионалната инспекция по околната среда и водите, Стара Загора, и Изпълнителната агенция по околна среда, София. В срок до 30 юни 2007 г., 30 април 2009 г. и 30 август 2008 г. да бъдат въведени сероочистващи инсталации на блоковете 1, 2, 3, 4, 5 и 6. От 2002 г. са въведени в действие сероочистващи инсталации на блоковете 7 и 8.
“ТЕЦ “Марица-изток-3”, дата на издаване на комплексното разрешително ­ 9 юни 2005 г. Да се извършват собствени непрекъснати измервания на емисии. От 1 януари 2006 г. да се изгради и заработи система за предизвестяване на неблагоприятни метеорологични условия и временно ограничаване на производствените мощности, както и в срок до 30 септември 2005 г., 30 март 2007 г. ще бъдат въведени в експлоатация сероочистващи инсталации на блоковете 1 и 2, както и на 3 и 4.
Освен сега изложените мерки веднага след регистрирането на повишените стойности на серен диоксид министерството изготви и мониторингова програма с цел определяне влиянието на трите централи върху качеството на атмосферния въздух, както и спазването на изискванията по условията на издадените комплексни разрешителни за експлоатация. За целта с моя заповед от 11 юли 2005 г. е създадена работна група от експерти от министерството, която да организира следните дейности: до 20 дни да бъдат извършени контролни измервания на емитираните количества от серен диоксид от енергийния комплекс. Мобилната автоматична станция на министерството да извърши допълнителни измервания на качеството на атмосферния въздух в района. До 10 дни след извършване на контролните измервания в министерството да бъде изготвен доклад със съответните предписания за подобряване качеството на атмосферния въздух в региона.
Уважаеми господин Жеков, като имаме предвид казаното от мен досега, считам, че от страна на Министерството на околната среда и водите и регионалните му структури е направено необходимото за подобряване качеството на атмосферния въздух в района на Стара Загора. За датите на последното замърсяване на атмосферния въздух със серен диоксид ­ 8, 9 и 10 юли тази година, органите на министерството са информирали своевременно населението и са извършили необходимите допълнителни измервания според закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Евгений Жеков. Имате право на реплика, ако желаете, в рамките на две минути.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Не съм доволен от отговора. Затова исках да го уточним.
Първо, искам по категоричен начин да кажете: изключвате ли всички други замърсители освен тецовете? Ако ги изключвате, от трите теца ­ 2, 3 и “Брикел”, който се състои от брикетна фабрика и от бившия ТЕЦ ­ 1, кой конкретно е замърсителят? Различните стопански дружества вече са с различна собственост и евентуално не могат да се вземат мерки, аз така виждам нещата, едновременно към трите източника, ако приемем, че те са замърсителите, защото иначе всяка една мярка, взета към съответните дружества, най-вероятно ще бъде оспорвана от тях и ще падне при един последващ съдебен спор. Трябва категорично да установим кой е замърсителят и какви мерки трябва да се вземат към него. Затова Ви моля, ако досега не са правени подобни изследвания, да се направят задълбочени такива и на нас да ни е ясно точно с кой проблем се борим и как. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Жеков. Не очаквах и да сте доволен от отговора ми, защото предполагам, че не сте навлезли в дълбочина на казуса. Ако бяхте навлезли, щяхте да изразите своята положителна оценка в качествено и количествено отношение към настоящия момент. Защото, както споделих в моя отговор, към настоящия момент данните, с които разполагаме, данните, които ни бяха предоставени от Българска академия на науките, категорично сочат, че замърсителят на атмосферния въздух над Стара Загора са тецовете от Маришкия басейн. Оттук нататък не бихме могли да бъдем конкретни към настоящия момент кой точно ТЕЦ, с какви точно показатели, затова и аз съм създала тази работна група, която до 20 дни да се произнесе с решение, след като направи обстоен мониторинг в региона потвърждават ли се стойностите и причинителите на замърсяването, както твърдим към настоящия момент, или ще бъдат опровергани и ще се произнесем с друга експертна оценка. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има същият въпрос от народния представител Евгений Жеков и към министъра на отбраната. Министърът на отбраната в момента не присъства в пленарната зала, но преди това беше тук. Съобщи на ръководството, че по служебни ангажименти е извън София, необходимо е да пътува по предварително поет ангажимент. Така че няма да може да бъде отговорено на Вашия въпрос, господин Жеков, този петък, ще трябва да бъде отговорено следващия петък от министъра на отбраната.
Предстоят и няколко гласувания, уважаеми дами и господа.
Първо, трябва да гласуваме състава на анкетната комисия. Има направени писмени предложения.
Коалиция за България е направила предложение за членове на комисията да бъдат избрани следните народни представители: Владимир Дамгов, Златко Златев и Любомир Пантелеев.
От Демократи за силна България предлагат Евдокия Манева и Николай Михайлов.
Парламентарната група на Движение за права и свободи предлага Джевдет Чакъров и Неджми Али.
Национално движение Симеон Втори предлага Борислав Великов и Атанас Щерев.
Парламентарната група на Коалиция “Атака” предлага Станчо Тодоров и Йордан Величков.
Парламентарната група на ОДС предлага Ваньо Шарков и Яне Янев.
Парламентарната група на Българския народен съюз предлага Евгений Жеков и Иван Стаматов.
Заповядайте за процедура, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Мисля, че е правилна бележката, която направиха колегите. Ние сме записали в решението “на паритетен принцип”. След като е на паритетен принцип от всички парламентарни групи трябва да има по двама души. Но тъй като беше казано ад хок, че най-голямата парламентарна група трябва да даде и председател, аз правя една корекция ­ не трима души от нашата парламентарна група, а двама, за да спазим паритета на всички парламентарни групи и правя предложение от нас да останат проф. Владимир Дамгов и Златко Златев. Като правя предложение за председател проф. Владимир Дамгов.
Оттеглям името на господин Любомир Пантелеев, за да спазим паритета и комисията да бъде от 14 човека, тоест по двама от всяка парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Както е парламентарната традиция, гласува се ан блок за дадена комисия, а после отделно за председател на тази комисия.
Има ли други парламентарни групи, които желаят да вземат отношение по състава на комисията? Няма.
Моля да гласуваме състава на тази анкетна комисия.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Решението и състава на тази комисия са приети.
За председател на тази временна анкетна комисия се предлага народният представител Владимир Дамгов. Няма други предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 5.
Председателят на комисията е избран.
Предстои ни още едно гласуване, макар и техническо.
Днес на всички народни представители беше раздаден проектът за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Вчера тази временна комисия проведе своето второ заседание и единодушно решихме да предложим на уважаемите народни представители до 19 юли, вторник, до 18,00 ч. всеки един народен представител може да направи писмени предложения по раздадения ви проект. След това писмени предложения не се приемат, а още по-малко устни. Следователно, уважаеми народни представители, прегледайте правилника, по който ще работим. Разбира се тези предложения могат да бъдат направени и от парламентарни групи. Срокът е 18,00 ч. на 19 юли. Това е предложението на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Това предложение е прието.
Уважаеми народни представители, ние се намираме в режима на нашия правилник, на стария правилник, който и сега действа, в режима на парламентарен контрол. На Председателския съвет се постави въпросът ако не се изчерпи времето на парламентарния контрол до 14,00 ч. евентуално да се премине към разглеждане на следващите законопроекти, ако народните представители не възразяват. Това беше и единодушно становище на Председателския съвет.
Следва да преминем към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ОПТИЧНИ ДИСКОВЕ, МАТРИЦИ И ДРУГИ НОСИТЕЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Временната комисия по европейски въпроси има своя доклад. Той ви е раздаден днес.
Не виждам председателя на комисията господин Папаризов в залата.
Кой от членовете на комисията ще прочете доклада?
Има думата господин Румен Овчаров ­ член на Временната комисия по европейски въпроси.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
“ДОКЛАД
относно законопроект за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 554-01-5, от 13 юли 2005 г., внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители
На заседание, проведено на 14.07.2005 г., Временната комисия по европейски въпроси разгледа проект на Закон за административно регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители.
На заседанието на комисията законопроектът беше представен от господин Валентин Първанов, заместник-министър на икономиката и господин Георги Дамянов, директор на Дирекция “Авторско право” в Министерството на културата.
Предложеният законопроект цели да уреди административното регулиране на производството, разпространението, внасянето и изнасянето на оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
Досегашната правна уредба на отношенията, свързани с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, се съдържа в Постановление № 87 на Министерския съвет от 1996 г. Приемането на този законопроект се налага от необходимостта от спазване на изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който предвижда лицензионните и регистрационните режими да се основават на нормативен акт с ранг на закон. Законопроектът предлага по-широка и модерна регламентация в сравнение с тази в Постановление № 87.
Предложеният законопроект запазва действащия лицензионен режим за производителите на компактдискове и на матриците за тяхното производство. Предвижда се лицензите да се издават и занапред от министъра на икономиката по предложение на междуведомствена комисия с широка представителност. Регистрационният режим се предвижда за производителите, които произвеждат на територията на страната обекти на авторското право и сродните му права върху незаписани оптични дискове и други носители.
Въвежда се удостоверителен режим за сделките, с които се възлага производство на матрици, оптични дискове със запис и други носители, съдържащи обекти на авторското право.
По отношение на съответствието на законопроекта с достиженията на правото на Европейския съюз следва да се отбележи, че разглежданата материя попада в обхвата на Преговорна глава 5 “Дружествено право”, предварително затворена на 11 юни 2001 г.
В дискусията бе отбелязано, че предложеният законопроект за административно регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, съдържа законови механизми за подобряване на защитата на авторските права и съответства на ангажиментите на българската държава за борба с производството на пиратски стоки.
В хода на обсъждането законопроектът беше подкрепен по принцип. Бяха направени предложения да се прецизира текстът на чл. 40 по отношение на неговия обхват ­ спрямо празни или записани дискове; да се предвиди забрана за търговия с оптични дискове на улицата, на пазарите и други открити места; да се уреди отчитането на суровината поликарбонат още при внос, като за целта бъде въведена специална подпозиция в митническата тарифа.
Временната комисия по европейски въпроси с единодушие ­ 19 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за административно регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, внесен от Михаил Миков и група народни представители.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Знаете, че има временни правила за ускорено разглеждане на тези законопроекти. Има възможност всяка парламентарна група, всеки народен представител да вземе отношение по този законопроект.
Откривам дискусията. Има ли желаещи народни представители? Виждам, че няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на първо четене на този законопроект.
Моля, гласувайте само със собствените си карти за гласуване!
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващия законопроект:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 554-01-6, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители
На свое заседание, проведено на 14 юли 2005 г., Временната комисия по правни въпроси разгледа законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители.
Предлаганият законопроект предвижда изменения в общата част на Търговския закон, в съответствие с Първа директива на Съвета 68/151/ЕИО за съгласуване на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 58, ал. 2 от Договора за създаване на Европейска икономическа общност за защита на интересите на съдружниците и трети лица; Втора директива на Съвета 77/91/ЕИО за защита на интересите на съдружниците и на третите лица по отношение на учредяването на акционерни дружества и Единадесета директива на Съвета 89/666/ЕИО, която въвежда изисквания за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава-членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава. Тези изменения и допълнения в Търговския закон се налагат с оглед унификацията на дружественото право на Република България с правото на Европейския съюз.
В съответствие с посочените директиви със законопроекта се правят промени в три области на дружественото право: търговско-правната публичност, валидността на действията на органите на дружествата по отношение на трети лица и недействителността на дружествата.
Втората група промени уреждат учредяването на акционерни дружества, поддържането и промяната на капитала на акционерни дружества с цел защита и гарантирането на интересите на съдружниците и на третите лица.
Третата група промени включват регистрацията на търговски клонове на чуждестранни търговски дружества на територията на Република България. По този начин се уреждат отношенията, свързани с вписване в търговския регистър на клон на чуждестранно търговско дружество, посочване на данните, които трябва да съдържа заявлението за вписване, както и документите, които се прилагат при регистрацията на търговски клон. Като цяло това е нова материя в българското търговско право. Тя има аналог само в Закона за юридическите лица с нестопанска цел по отношение на клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел.
С предлаганите промени от § 28 до § 30 се въвеждат нови правила относно уредбата на преобразуванията на търговски дружества с цел облекчаване на тези процедури при едноличните търговски дружества.
В последвалите разисквания народните представители подкрепиха законопроекта и посочиха, че предложените промени са навременни. Същевременно народният представител Огнян Герджиков подчерта, че спазването на европейските директиви и постигането на техните цели предполага съобразяване с конкретните български условия и съществуваща юридическа практика. В този смисъл законопроектът може да бъде подобрен с конкретни предложения между първо и второ гласуване. В тази насока по конкретни въпроси се изказаха и народните представители Филип Димитров, Татяна Дончева и Янаки Стоилов. Народният представител Михаил Миков също посочи, че някои предлагани текстове относно съдебната регистрация извън седалището на търговските дружества представляват отклонение от досегашната правна уредба, което налага въвеждане на гаранции срещу евентуални злоупотреби с този институт.
След проведеното обсъждане Временната комисия по правни въпроси единодушно реши:
Предлага на 40-ото Народно събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този закон? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон е приет на първо четене.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Моля господин Янаки Стоилов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Представям ви становището по следващия законопроект ­ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 554-01-8, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
На свое заседание, проведено на 14 юли 2005 г., Временната комисия по правни въпроси разгледа Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители.
От името на вносителите народният представител Димитър Абаджиев изложи мотивите на законопроекта и целите, които той си поставя. Със законопроекта се цели хармонизация на българското законодателство с това на Европейския съюз в областта на пребиваването на чужденците на територията на Република България, като се правят промени в чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците, с които се унифицира режимът по отношение на граждани на страни-членки на Европейския съюз, пребиваващи на територията на Република България. Същевременно законопроектът предвижда промени, насочени към доразвиване на правната уредба, отнасяща се до влизането на чужденци в страната, транзитното преминаване през страната и въвеждането на адресна регистрация пред органите на граничния паспортен контрол в съответствие с разпоредбата на чл. 5, буква “в” от Шенгенската конвенция, съгласно която при необходимост чужденците представят документи, които потвърждават целта и условията на пребиваването.
Народните представители Павел Шопов, Четин Казак, Ремзи Осман, Яни Янев, Татяна Дончева, Павел Чернев и Михаил Миков в своите изказвания като цяло подкрепиха законопроекта, но същевременно изказаха резерви относно някои негови разпоредби, като отмяната на чл. 26а и чл. 28, ал. 1, 2 и 6 от закона. Народният представител Яни Янев посочи, че предлаганата нова разпоредба на чл. 18, ал. 1 би създала евентуални проблеми пред определени категории чужденци, пребиваващи в страната с туристическа цел. В този смисъл законопроектът може да бъде подобрен с конкретни предложения между първо и второ гласуване.
След проведеното гласуване Временната комисия по правни въпроси единодушно реши:
Предлага на 40-ото Народно събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Откривам дискусията.
Има думата заместник-председателят на Народното събрание д-р Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Аз имам една съвсем дребна поправка. Предлагам в чл. 10, ал. 1 изразът “отказва се издаването на виза” да се замени с “може да бъде отказано издаването на виза”. Защото “отказва се” е императивно, а при различни обстоятелства може да бъде отказано, а може и да не бъде ­ по преценка на съответните органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Берон. Между първо и второ четене комисията би могла да има предвид това, което каза д-р Берон. Всъщност чл. 10 е в сега действащия закон, а не в Закона за изменение и допълнение, но при разискванията може да се има предвид и това, което господин Берон каза тук.
Заповядайте, господин Казак, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, ние ще подкрепим на първо четене предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците, тъй като, както стана ясно от доклада, той цели по-нататъшно хармонизиране на тази материя с достиженията на правото на Европейския съюз, премахване на някои ограничения по отношение на гражданите на Европейския съюз относно правота им на установяване в Република България и по-конкретно текстът, който изискваше от тях да създадат най-малко 10 работни места. Както стана ясно, това противоречи на Европейското споразумение, което сме подписали и ратифицирали, от една страна, от друга страна ­ ще противоречи в бъдеще и на присъединителния договор.
Също така този законопроект предвижда да се промени режимът на адресната регистрация на чужденците в Република България. В досега действащия текст на закона се предвиждаш в 5-дневен срок след влизането на чужденец в страната той да се регистрира в съответната структура на Министерството на вътрешните работи, отдела за контрол на чужденците. Сега се предвижда този режим да бъде променен, като вместо да се дава срок след влизането в страната, още при влизането се вменява задължението на всеки чужденец да попълва адресна карта, така както това се прави в много страни ­ при влизането се попълва адресна карта, в която чужденецът посочва целта на пребиваването и адреса, на който ще пребивава в страната.
И не на последно място, с този законопроект се премахва едно вменено задължение, което беше прието, мисля, малко необмислено, от предишното Народно събрание по предложение на Министерството на образованието и науката, без да е съгласувано по надлежния ред с други ведомства и най-вече с Министерството на вътрешните работи ­ задължението за представяне на документ от страна на чужденец, който иска разрешение за постоянно пребиваване, че владее български език или че е преминал курс за обучение по български език. Както стана ясно, това противоречи на Директива 2003/109 на съвета от 25 ноември 2003 г. и неслучайно Европейската комисия обърна много сериозно внимание веднага след приемането на тези изменения върху това обстоятелство. С този закон се предвижда да се отмени чл. 26а и по този начин да се хармонизира нашето законодателство с тази директива.
Ние ще подкрепим този законопроект. Разбира се, ще участваме в обсъжданията с евентуални предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Павел Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, още в заседание на комисията взех отношение по въпросите на Закона за чужденците в България. Принципно подкрепихме така внесените изменения с един-единствен коментар, който бих желал да споделя с вас. С отмяната на чл. 26а от съответния закон и липсата на правен регламент по отношение изискванията на чужденците, желаещи да придобият статут на резиденти в България ­ постоянно пребиваващи, смятам, че максимално скоростно трябва да се създаде нова нормативна уредба по този въпрос, която подробно да го регламентира. Това е единственото ми съображение и да не се отлага във времето скоростното регламентиране на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Чернев.
Има думата народният представител Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, както и в комисията нашата парламентарна група, разбира се, подкрепя този законопроект, но аз бих искал да обърна внимание, че от времето на неговото внасяне до момента има определено развитие в преговорите с Европейския съюз ­ и в нашите преговори и със страните-членки на Европейското икономическо пространство. Затова е необходимо, когато се допълва законът за второ четене в § 2, чл. 24, където се създава нова ал. 3 да се добави в края “... и страните-членки на Европейското икономическо пространство”. Тоест, изискването по ал. 1, т. 2 за разкриване най-малко на десет работни места за български граждани не се отнася за граждани на страните-членки от Европейския съюз и страните от Европейското икономическо пространство. Моля това да се има предвид при по-нататъшната работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тези предложения, които чувам тук в устна форма трябва да бъдат направени между първо и второ четене в писмена форма.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Обединените демократични сили също ще подкрепи законопроекта на първо четене. Измененията на чл. 18 предполагат един засилен контрол. Ние ще бъдем вече външна граница, поради което текстът е съвсем навременен.
Аз, разбира се, приветствам и поправката, която господин Папаризов сметна, че трябва да се направи, защото изискването действително е за страните от Европейското икономическо пространство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Владимир Дончев ­ народен представител от НДСВ.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Национално движение Симеон Втори и неговата парламентарна група подкрепя внесения законопроект.
Внесеният законопроект предвижда изменения в насока осъвременяване на правната уредба и унифицирането є със законодателството на Европейският съюз. Премахнати са някои спорни и унизителни клаузи в сега действащият закон, които в никакъв случай не допринасяха нито за инвестициите в страната, нито улесняваха пребиваването и дейността на чужденците в България.
Заедно с това, уважаеми колеги, тъй като ние сме на първо четене ­ аз като народен представител, който в продължение на години се занимава с проблемите на сигурността, искам да кажа, че подобна съвременна правна уредба, е действително необходима в преговорния процес и ще допринесе за успешно приключване на този процес. Смятам, че паралелно с това нашата страна трябва да продължи своята законодателна и административна дейност за изграждане на една обща система за сигурност, така щото всички тези промени, които ние внасяме в този и в други, свързани с него закони, да бъдат свързани с една цялостна система на граничен контрол, защото, както знаете, нашата страна става външна граница на Европейския съюз. Само по този начин ние ще можем да се изправим срещу предизвикателствата на световния тероризъм.
С едно пожелание действително нашите действия, законодателната ни дейност в този парламент да бъдат ползотворни и всички подобни изменения, които ние правим, да бъдат единствено прагматични и насочени към цел повишаване сигурността и на Европейския съюз, и на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли други народни представители от други парламентарни групи, които желаят да вземат отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Гласували 145 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Народният представител Михаил Миков има думата за процедурно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, предлагам по този приет законопроект на първо четене, и по предишният ­ Търговският закон, да съкратим срока за предложенията за второ четене до четири дни ­ от седем на четири дни. Тоест, до вторник, 18.00 ч. Обемът на внесените законопроекти е малък и мисля, че всеки ще може до вторник в 18.00 ч. да представи писмените си предложения.
Още нещо, което ще си позволим да внесем в сряда сутринта. Поради това, че временните правила за ускорена процедура предвиждат комисиите само на първо четене да гледат законопроектите с идеята, че ще бъдат създадени после специализираните комисии и понеже и двата законопроекта са от кръга на дейност на Правната комисия няма никаква пречка Комисията по правни въпроси да ги гледа и на второ четене. Така че с това ще коригираме само решението за ускорените правила, което сме приели в сряда, за да можем другата седмица да преминем и към второто четене. Благодаря ви за разбирането и ви моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има процедурно предложение, има и обратно процедурно предложение.
Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Не бих възразил да бъде приложена тази процедура за Закона за чужденците, чиито текстове са очевидни, тяхната насоченост е ясна и там едва ли има проблеми. Опасявам се, че имайки предвид емоционалната свръхангажираност на всички с правенето на правителство и особеното отношение към почивните дни, които разделят днешният ден от вторник, шансовете по Търговския закон ситуацията да бъде претупана, са доста големи. Както е добре известно на тези, които са се занимавали с проекта там има два текста, които биха могли да събудят дискусия. Това не означава, че трябва да се протака до безкрай, но нека процедурата за тях да бъде поне седемдневна. За четири дни означава, че всъщност нищо няма да се случи от предишното до следващото заседание на Правната комисия. Нека народните представители да имат поне два или три дни, за да могат наистина да се появят с едно разумно мнение по въпрос, който наистина в крайна сметка касае гражданският оборот, а това е тематика, която ние обикновено пренебрегваме ­ всички си говорим за наказателният процес и гоненето на престъпници, но животът на човеците в много по-голяма степен зависи от начина, по който се развиват гражданските правоотношения и гражданската процедура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има направено процедурно предложение от господин Михаил Миков по законопроекта за изменение и допълнение на законопроекта за чужденците и по законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Поотделно да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, поотделно ще ги гласуваме. Аз подчертавам предложението на господин Миков.
Член 70 от действащия правилник дава възможност срокът да бъде намален от 7 дни до 3 дни, но не по-малко от 3 дни. Така че предложението за 7 дни не се гласува, тъй като това е нормата.
Направено е предложение от господин Миков, а как се изчислява и откога започва да тече срокът и кога завършва, е дадено в правилника.
И така, първото предложение на господин Миков е по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България срокът между първо и второ четене да бъде три дни.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Четири дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега четири дни ли го направихте?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Одеве казах четири дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, четири дни.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кога започва да тече срокът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви се, да Ви го прочета: “Срокът за предложения може да бъде не по-кратък от три дни”. Не по-кратък от три дни. Той предлага четири дни.
Моля, гласувайте за срок четири дни.
Гласували 142 народни представители: за 117, против 20, въздържали се 5.
Предложението се приема. Следователно по този законопроект в 4-дневен срок трябва да се правят писмените предложения.
Предложението по законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон държите ли, господин Миков, да го гласуваме?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да, до вторник до 18,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да поставя на гласуване това предложение, тъй като е извън нашия правилник. Вие много добре знаете това, господин Миков. Четири дни ли? Кажете предложението си?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Четири дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, отново четири дни.
Направено е процедурно предложение, направено е обратно процедурно предложение и с гласуване се изразява ­ който не е съгласен, гласува “против” или “въздържал се”. Друго нищо не мога да направя.
Предложението на господин Миков е срокът да бъде не 7 дни, а 4 дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 67, против 65, въздържали се 18.
Предложението не се приема. Следователно, по силата на чл. 70 остава седемдневният срок за правене на предложения между първо и второ четене.
Сега е 13 ч. 44 мин. 07 сек. Дневният ред е изчерпан.
За процедурно предложение думата има господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Ние така бързо се справихме със законопроекта за регулиране на производството и търговията с оптични дискове, че там не определихме срок за второто четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Седем дни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак предлагам да са седем работни дни, точно и ясно, тъй като има доста поправки да се направят и да не се спори за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов, няма да подложа Вашето предложение на гласуване. Това не е процедура. Сроковете са дадени в правилника, дадено е как се изчисляват, откога започват и кога приключват. Има седем дни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Добре, господин председател, просто защото за временните комисии не беше ясно в каква степен процедурните правила на правилника се прилагат и в каква степен се прилагат особените правила, които ние предлагаме. Само от тази гледна точка аз Ви предлагам за яснота да гласуваме и това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да подложа на гласуване това предложение. Извинявайте, господин Папаризов, досега никога не е имало такова нещо, което Вие правите. Срокът е 7 дни. Както и да се изчислява, е 7 дни. Хайде да не коментирам, но има специални правила и когато те не важат, важат общите правила на правилника.
Има няколко съобщения, които трябва да направя.
Временната комисия по европейски въпроси ще заседава на 19 юли, вторник, от 15,00 ч. в зала 134 в сградата на пл. “Ал. Батенберг”.
В сряда от 14,30 ч. в зала “Запад” ще заседава Временната комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Временната комисия по правни въпроси ще заседава в сряда след заседанието на Временната комисия по правилника в зала “Запад”.
И така, остават 14 минути. Дневният ред е изчерпан. Приехме няколко закона. Парламентът днес, пък и не само днес, изпълни своите задачи.
Уважаеми дами и господа народни представители, следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
 
(Закрито в 13,48 ч.)
 
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
 
Секретари:
Кристиан Вигенин
Метин Сюлейманов