Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, честита Баба Марта! (Ръкопляскания.) Преди всичко здраве, бодрост, оптимистично настроение и успех за всеки от вас поотделно и на Народното събрание като цяло!
Намерили сте по една мартеничка на местата си тази сутрин. Искам да ви кажа, че мартеничките сме осигурили от различни краища на страната, където има училища с деца в неравностойно положение. Има фондации, които подпомагат тази дейност и те ни съдействаха да ги осигурим. Те са на ваше разположение със специални поздрави.
Бих искал да ви съобщя, че са постъпили предложения по ал. 7 на чл. 40 за включване на точки в дневния ред на Народното събрание.
Парламентарната група на Движението за права и свободи има предложение за второ четене на Законопроекта за електронните съобщения – първа част, продължение.
Парламентарната група на Обединените демократични сили не е направила предложение.
Парламентарната група на Демократи за силна България предлага първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Колеги, има внесени законопроекти по същия кодекс от Министерския съвет – на 19 януари; от Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев - на 31 януари; от Антонела Понева и група народни представители – на 1 февруари.
Имали сме различна практика досега. Понякога сме допускали по същата тема да се разглеждат и законопроекти, внесени от други народни представители, а в други случаи сме постъпвали като сме разглеждали само предложения от съответната парламентарна група законопроект. Ако се счете за нужно, когато стигнем до тази точка, Народното събрание би могло с гласуване да реши как да постъпим. Поначало една дискусия печели, когато се обсъждат всички предложения по дадената тема. Това ще бъде втора точка, след като приключи второто четене на първа част на Законопроекта за електронните съобщения.
От Парламентарната група на Български народен съюз няма постъпило предложение.
От Парламентарната група на Коалиция „Атака” има предложение за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, но там не са изтекли трите месеца, които са необходими съгласно правилника, за да може да се направи предложение по ал. 7.
Парламентарните групи на Коалиция за България и Национално движение Симеон Втори не са направили свои предложения.
Ако няма други предварителни предложения, следва да пристъпим към точка първа по ал. 7 – предложението на Парламентарната група на ДПС:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ – продължение.
Давам думата на председателя на Комисията по транспорт и съобщения господин Йордан Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Честита Баба Марта на всички!
Няма да правя процедура за влизане в пленарната зала на колеги, за които беше гласувано на предишното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поканете представителите на министерството в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Продължаваме с Глава осма „Такси”.
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава осма.
По чл. 138 има предложение от народния представител Мария Капон, което комисията подкрепя по принцип и което е свързано с Глава четвърта, Раздел VII „Финансиране”.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радослав, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 138, който става чл. 137 и предлага следната редакция:
„Чл. 137. (1) Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им.
(2) Административните такси по ал. 1 са:
1. годишна такса за контрол;
2. еднократна такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
3. еднократна такса за изменение и допълнение на разрешението;
4. еднократна такса за административни услуги.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание е Глава осма „Такси”, което заглавие се подкрепя от комисията, и чл. 138, който става чл. 137.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на Глава осма и чл. 138, който става чл. 137 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 141 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 139 има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
Комисията подкрепя предложението и предлага текстът на вносителя за чл. 139 да придобие следната редакция:
„Чл. 138. Таксите за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс са:
1. годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
2. такса за временно ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, беше представен текстът на чл. 139, който става чл. 138 с подкрепено предложение на група народни представители и окончателния текст на комисията. Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 140 има предложение на народните представители Ваня Цветкова и Иван Матеев Иванов, което комисията подкрепя.
Има предложение от народните представители Теодора Дренска, Тодор Костурски, Ваня Цветкова, Татяна Калканова и Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 140, ал. 1 думите „Размерът на административната такса за контрол е до 1,2 на сто” се заменят с „Размерът на годишната такса за контрол е до 0,4 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото е предложението и на народния представител Димитър Йорданов. То повтаря предложението на господин Камов.
Предложението на народния представител Димитър Йорданов не се подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 140 със следната редакция:
„Чл. 139. (1) Размерът на административната такса за контрол е до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми.
(2) Таксата по ал. 1 се плаща от лицата, осъществяващи обществени електронни съобщения, на тримесечни вноски до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Вноската за четвъртото тримесечие е изравнителна и се заплаща до 15 дни след срока, определен със Закона за счетоводството за изготвяне на годишния финансов отчет. Внесените през годината вноски се изравняват на база на предоставено от предприятието копие от годишен финансов отчет, заедно с приложенията към него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, беше представен текстът на чл. 140, който става чл. 139, с две предложения от различни народни представители, неподкрепени от комисията.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Ще подложа на гласуване едновременно двете предложения на народните представители, които не са подкрепени от комисията. Както каза господин Мирчев, те са идентични.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов и предложението на народния представител Димитър Йорданов, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 19, против 70, въздържали се 36.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 140, който става чл. 139.
Текстът на вносителя се подкрепя по принцип и комисията предлага окончателна редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 117, против 4, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 141 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 141, който става чл. 140, и предлага следната редакция:
„Чл. 140. (1) Еднократната такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс е равна на административните разходи за подготовка и издаване на разрешението и включва разходите за:
1. труд и материали;
2. пропорционално разпределена развойна и консултантска дейност, ако такава е необходима във връзка с издаването на разрешението;
3. честотно планиране и национална, и международна координация.
(2) При провеждане на търг за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс окончателната тръжна цена включва таксата по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по текста на чл. 141, който става чл. 140, с подкрепеното предложение от народни представители? Няма.
Моля, гласувайте този текст в окончателната редакция на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 142 има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Иван Матеев Иванов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
Комисията подкрепя предложението за ал. 1, 2 и 3, т. 1 и т. 8, а за ал. 3, т. 9 и 10 го приема по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 142, който става чл. 141, и предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 141. (1) Лицата, осъществяващи електронни съобщения чрез използване на индивидуално определен ограничен ресурс, заплащат годишни такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и/или позициите на геостационарната орбита, определени за Република България, съгласно международни споразумения.
(2) При предоставяне на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър или номера, предприятията заплащат допълнителна еднократна такса.
(3) Размерите на таксите по ал. 1 и 2 се определят въз основа на един или повече от следните критерии:
1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от електронната съобщителна мрежа, за която е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
2. териториален обхват, предвиден в разрешението;
3. мощност на изхода на предавателя;
4. заемана честотна лента;
5. брой на използваните радиостанции;
6. брой на използваните радиочестотни канали;
7. вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента) - симплексен/дуплексен;
8. вид на електронната съобщителна мрежа, за която е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;
9. брой на използваните електронни съобщителни мрежи;
10. предназначение на радиостанциите и електронните съобщителни мрежи;
11. срок на ползване на радиочестотния спектър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, по текста на чл. 142 по вносител има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Предложенията на народните представители са подкрепени по принцип или буквално.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 142, който става чл. 141.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 143 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 142, със следната подобрена редакция:
„Чл. 142. При издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера от Националния номерационен план, предприятията заплащат годишна такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират от комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По текста на чл. 143, уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателна редакция на този текст.
Гласували 125 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя изцяло текста на вносителя за чл. 144, който става чл. 143.
Съгласно правилника на Народното събрание няма да го чета, господин председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 145, който става чл. 144, и предлага следната подобрена редакция:
„Чл. 144. (1) При издаване на временно разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, с изключение на позициите на геостационарната орбита, със срок на действие не повече от 6 месеца, лицата, осъществяващи електронни съобщения, заплащат следните такси:
1. еднократна такса за издаване на разрешение;
2. такса за временно ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
(2) Таксата по ал. 1, т. 2 е пропорционална на времето, за което се издава разрешението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По текстовете на чл. 144 и 145 няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване чл. 144 по вносител, който става чл. 143, и окончателната редакция на комисията за чл. 145, който става чл. 144.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 122, против 4, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 146 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 145, като предлага изменение само на ал. 4. Алинеи 1, 2 и 3 си остават, както е текстът на вносителя.
Ще прочета само променената редакция на ал. 4:
„(4) Лицата, получили разрешение за ползване на един и същ индивидуално определен ограничен ресурс, заплащат едни и същи годишни такси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата по чл. 146, уважаеми колеги. Първите три алинеи са по вносител, четвъртата – в окончателна редакция на комисията. Няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване текста на чл. 146, който става чл. 145, като трите алинеи са по вносител, четвъртата – в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 147 има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
Комисията не подкрепя предложението.
Ще го прочета:
Член 147 се изменя така:
“Чл. 147. (1) Таксите по тарифата, които се събират от комисията, се разпределят по реда на този закон.
(2) Таксите за ползване на ограничен ресурс се разпределят, както следва:
1. за ползване и за временно ползване на радиочестотен спектър:
а) 35 на сто – за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 65 на сто – по бюджета на комисията;
2. за ползване на допълнително предоставен радиочестотен спектър – еднократна такса:
а) 25 на сто – за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 75 на сто – по бюджета на комисията;
3. за ползване на ограничен ресурс – номера от Националния номерационен план – по бюджета на комисията;
4. за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България, съгласно международни споразумения:
а) 25 на сто – за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 75 на сто – по бюджета на комисията;
5. за ползване на ограничен ресурс след провеждане на търг:
а) 25 на сто – за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 75 на сто – по бюджета на комисията.
(3) Еднократната такса за издаване на разрешение, еднократната такса за изменение и допълнение на разрешение и таксите за административни услуги се разпределят по бюджета на комисията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 147, който става чл. 146 със следната редакция:
“Чл. 146. (1) Таксите по тарифата, които се събират от комисията, се разпределят по реда на този закон.
(2) Таксите за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се разпределят, както следва:
1. за ползване и за временно ползване на радиочестотен спектър:
а) 35 на сто – за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 40 на сто – по бюджета на комисията;
в) 25 на сто – в приход на републиканския бюджет;
2. за ползване на допълнително предоставен радиочестотен спектър – еднократна такса:
а) 25 на сто – за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 5 на сто – по бюджета на комисията;
в) 70 на сто – в приход на републиканския бюджет;
3. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера от Националния номерационен план – по бюджета на комисията;
4. за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България, съгласно международни споразумения:
а) 25 на сто – за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 5 на сто – по бюджета на комисията;
в) 70 на сто – в приход на републиканския бюджет;
5. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс след провеждане на търг:
а) 25 на сто – за осигуряване на средствата по чл. 19;
б) 5 на сто – по бюджета на комисията;
в) 70 на сто – в приход на републиканския бюджет.
(3) Еднократната такса за издаване на разрешение, таксите за изменение и допълнение на разрешение, годишната такса за контрол и таксите за административни услуги се разпределят по бюджета на комисията.”
Ще добавя, че по този текст поканих и в заседанието участваха представители на Министерството на финансите. Лично министърът на финансите господин Орешарски изрази и писмено становище. Тъй като този текст е свързан и с приетия от Народното събрание бюджет за 2007 г., това бяха мотивите на комисията да не подкрепи предложението на колегите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Господин Костадинов, заповядайте, имате думата.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение е част от пакета предложения, направени от мен и трима мои колеги, които изповядваме философията на това Комисията за регулиране на съобщенията, бидейки независим регулаторен орган, който управлява много сериозни пазари, да има самостоятелен бюджет. След дискусията в комисията, след аргументите, които бяха отправени в обратната посока от министъра на финансите и специалистите от Министерството на финансите, аз и моите колеги приемаме философията, че в Република България самостоятелен бюджет могат да имат единствено определените в Конституцията съдебна власт, общини и Народното събрание. В тази връзка оттегляме предложението.
Искам само да отбележа, че въпреки това становище на Министерството на финансите, всъщност ние не оттеглихме предложението в комисията, за да стане дебат в залата, тъй като има и други органи и комисии в държавата, които имат самостоятелен бюджет, например Комисията за финансов надзор.
В тази връзка оттеглям предложението, като приемам аргументите на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков се оттегля. То няма да бъде подлагано на гласуване.
Няма други желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 147, който става чл. 146.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 148, който става чл. 147.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по чл. 148 по вносител няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народния представител Иван Иванов за създаване на нов чл. 148а. Тъй като комисията не подкрепи това предложение, ще го прочета:
“Чл. 148а. Целите за регулиране на пазара са следните:
1. създаване на условия за максимална удовлетвореност на потребителите, в това число на хората с увреждания, при избора на услуги, в съответствие с цената и качеството на тези услуги, задоволеност с универсалната услуга и защита правото на неприкосновеност и на личните данни;
2. последователно прилагане на регулаторните мерки за въздействие при нарушаване или ограничаване на конкуренцията в електронния съобщителен сектор;
3. поощряване на ефективните инвестиции в инфраструктурата и нововъведенията (чл. 4, т. 3);
4. насърчаване на ефективното управление и използване и на ограничените национални радиочестотни и номерационните ресурси (чл. 4, т. 4);
5. осигуряване на условия за предоставяне на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги на европейско ниво;
6. насърчаване на изграждането и развитието на общоевропейски мрежи и функционално взаимодействие на общоевропейски услуги и свързаност от край – край (чл. 4, т. 9);
7. осигуряване на равнопоставеност на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги при еднакви обстоятелства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Както съм формулирал своето предложение като цели за регулиране на пазара, наистина бих се учудил, ако има текст, по който би се противопоставил както вносителят, така и някой от вас, защото реално това са целите, които трябва да бъдат водещи при регулиране на пазара на електронните съобщения.
Аз бях в командировка, когато е бил разглеждан текстът, може би вносителите ще дадат по-подробни обяснения. Според мен единствено комисията може да не е подкрепила този текст по причина, че на друго място са разписани подобни цели. До една, не искам да ги повтарям, целите отговарят на това, което трябва да бъде направено като регулиране на пазара на електронните съобщения у нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по предложението на народния представител Иван Иванов, неподкрепено от комисията, обосновано от него току-що? Става дума за формулиране на целите за регулиране на пазара.
Има думата господин Димитър Станчев – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати! Този текст се обсъждаше в комисията, той не е текст, предложен от вносителя. Ако обърнете внимание в раздадения текст, той се позовава на чл. 4 от вече приетата част от закона, така че целите на закона и целите на регулиране са разгледани точно в този текст. Даже съвсем добросъвестно господин Иванов е посочил самите членове, от които тези текстове са извадени. Така че ние не подкрепяме и държим този текст да не се гледа тук и да не се добавя към тази глава, тъй като той вече е гласуван от уважаемите депутати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Виждам, че господин Иванов от място е съгласен да оттегли своето предложение, така че то няма да се подлага на гласуване. Няма да има нов чл. 148а.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, по същия начин е предложението от народния представител Димитър Йорданов – навсякъде в Глава осма думите “ограничен ресурс” се заменят с думите “индивидуално определен ограничен ресурс”.
Това се отнася за цялата глава, отразено е в текста – когато четох окончателните редакции. По същество те са приети и се отнасят изцяло за предхождащата глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Фактически вече сме гласували тези предложения и няма нужда сега да ги подлагам отново на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава девета – Пазари на електронни съобщителни мрежи и/или услуги.”
Има предложение от народния представител Иван Иванов за промяна на наименованието на главата, което впоследствие се оттегли.
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава девета.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков – в Глава девета да се създаде нов раздел.
Предложението беше оттеглено.
По чл. 149 има предложение от народния представител Тодор Костурски, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Иван Матеев Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, което комисията подкрепя по т. 1 и 2, а по т. 3 се подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Димитър Йорданов, което комисията подкрепя по т. 1 и 2, а по т. 3 – по принцип.
Има предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 149, ал. 3 думите “и се приема от Министерски съвет с постановление” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 149, който става чл. 148, по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 148. (1) Комисията определя, анализира и оценява съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и/или услуги относно наличието на ефективна конкуренция в съответствие с общите принципи на конкурентното право и специфичните национални условия, определя предприятия със значително въздействие върху пазара и след преценка на необходимостта от това налага, продължава, променя и/или отменя специфични задължения на предприятията, предоставящи на съответните пазари обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за постигане целите на този закон.
(2) Условията и редът за определяне, анализ и оценка на съответните пазари и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара се уреждат с методика.
(3) Методиката по ал. 2 се изготвя от комисията съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията съобразно правото на Европейския съюз и се приема от Министерския съвет с постановление. Методиката се приема след провеждане на обществено обсъждане по чл. 34 и се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Мирчев.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по текста на заглавието на Глава девета и на чл. 149? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 23, против 43, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване заглавието на Глава девета и чл. 149 по вносител, който става чл. 148 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 150 има предложение от народния представител Румен Ангелов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Мария Капон – също подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Тодор Костурски – подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов – подкрепено по принцип от комисията.
Същото се отнася и за предложението на народния представител Димитър Йорданов – подкрепено по принцип.
Има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Иван Матеев Иванов, което бе оттеглено.
Има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 3, по т. 4 го подкрепя по принцип, но не подкрепя предложението по т. 2:
"2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Проектът на решение на комисията, с което се определя съответният пазар, анализът и оценката дали е налице ефективна конкуренция, включително определянето на предприятие или предприятия със значително въздействие върху съответния пазар и специфичните задължения, които следва да му бъдат наложени, продължени, променени и/или отменени, се предоставя при необходимост по реда на чл. 45, ал. 2 за становище на Комисията за защита на конкуренцията и се публикува за обществено обсъждане на страницата на комисията в Интернет за срок не по-кратък от 30 дни."
Комисията, подкрепяйки по принцип текста на вносителя за чл. 150, който става чл. 149, предлага следната редакция:
"Чл. 149. (1) Комисията периодично на всеки две години анализира и определя пазарите на обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и установява наличието или липсата на ефективна конкуренция.
(2) Проектът на решение на комисията, с което се определя съответният пазар, анализът и оценката дали е налице ефективна конкуренция, включително определянето на предприятие със значително въздействие върху съответния пазар и специфичните задължения, които следва да му бъдат наложени, продължени, променени и/или отменени, се предоставя при необходимост на Комисията за защита на конкуренцията за становище и се публикува за обществено обсъждане на страницата на комисията в Интернет за срок не по-кратък от 30 дни. Комисията за защита на конкуренцията се произнася в 30-дневен срок от получаване на проекта.
(3) В срок до 30 дни след изтичане на срока по ал. 2 комисията разглежда постъпилите становища и предложения и ги публикува на страницата си в Интернет с изключение на частите, представляващи търговска тайна, приетите предложения и тяхното отразяване в проекта, както и мотивите за неприетите предложения.
(4) Комисията приема с решения анализите и оценките на съответните пазари и специфичните задължения, които да бъдат наложени на съответните предприятия със значително въздействие, и ги публикува на страницата си в Интернет.
(5) Комисията изпраща решенията по ал. 4 на Европейската комисия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, в чл. 150 има текст, който комисията не е подкрепила.
Господин Костадинов, оттегляте ли го?
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точка втора от предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков се оттегля.
В такъв случай всички направени предложения по текста на вносителя се подкрепят от комисията – буквално или по принцип. Затова предстои да гласуваме предложението на самата комисия.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 150, който става чл. 149.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 151 предложението на народния представител Тодор Костурски е подкрепено по принцип.
Има предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 151, ал. 2 думите "мрежи и/или" се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се приеме по принцип текстът на вносителя за чл. 151, който става чл. 150 със следната нова редакция:
"Чл. 150. (1) Пазарите на обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за които се оценява ефективността на конкуренцията, са продуктов и географски.
(2) Продуктовият пазар включва всички обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които могат да се приемат от потребителите като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени.
(3) Географският пазар включва определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони.
(4) Комисията с решение определя пазарите в съответствие с изискванията на европейското законодателство и националните условия.
(5) При определяне на съответен продуктов пазар комисията се ръководи от принципите на конкурентното право и прилага следните критерии:
1. високи и непреходни структури, правни или регулаторни бариери за навлизане на пазара и
2. липса на възможност за стимулиране и развитие на конкуренцията на пазара за период от две години напред и
3. конкурентното право не е достатъчно ефективно за преодоляване на бариерите по т. 1 и за възстановяване на конкуренцията на съответния пазар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Желаещи да вземат думата по чл. 151? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Има едно неприето предложение от комисията на госпожа Мария Капон.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 17, против 96, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 151, който става чл. 150.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Членове 152, 153 и 154 са изцяло по текста на вносителя, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте трите текста по вносител.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Текстовете на членове 152, 153 и 154 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 155 има предложение на народния представител Румен Ангелов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Тодор Костурски – в чл. 155 се създава ал. 3:
„(3) В производствата по налагане, продължаване, промяна или отмяна на специфични задължения на операторите със значително въздействие на пазара съгласно този закон комисията е задължена да изиска становище от Комисията за защита на конкуренцията относно конкурентноправните критерии, приложими във всеки отделен случай.”
Комисията подкрепя предложението.
Следващото предложение е от народните представители Ваня Цветкова и Иван Матеев Иванов. Предложението е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на народния представител Мария Капон, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага чл. 155 на вносителя, който става чл. 154, да придобие следната редакция:
„Чл. 154. (1) В случаите, когато въз основа на анализ на съответния пазар се установи, че не е налице ефективна конкуренция, комисията определя предприятие или предприятия със значително въздействие върху пазара и налага на това предприятие или предприятия специфични задължения.
(2) В случай че са били наложени специфични задължения на предприятието или предприятията със значително въздействие върху пазара, комисията продължава действието им или ги променя.
(3) При определяне на дадено предприятие като предприятие със значително въздействие върху пазара комисията взема предвид освен неговия пазарен дял на съответния пазар и критерии като:
1. общ размер на предприятието;
2. контрол върху инфраструктура, която не може лесно да бъде дублирана;
3. технологични предимства или превъзходства и/или достигнато технологично ниво на развитие на мрежата;
4. недостатъчна или слаба покупателна способност на конкурентните предприятия;
5. лесен или привилегирован достъп до капиталови пазари и/или финансови ресурси;
6. наличие на продуктово разнообразие (например свързано предлагане на продукта и/или услуги);
7. наличие на икономии от мащаба;
8. наличие на икономии от обхвата;
9. наличие на вертикална интеграция;
10. добре развита дистрибуторска и пласментна мрежа;
11. липса на потенциална конкуренция;
12. наличие на бариери за навлизане и разширяване на съответния пазар.
(4) При определяне на предприятия със съвместно значително въздействие върху пазара комисията взема предвид освен техния пазарен дял на съответния пазар и критерии като:
1. наличие на развит пазар;
2. относително стабилен ръст на потребителското търсене;
3. ниска еластичност на търсенето;
4. предлагане на еднородни електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
5. сходна структура на разходите за предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
6. сходни пазарни дялове на предприятията, определени за предприятия със съвместно господстващо положение;
7. невъзможност за технологично развитие и нововъведения поради достигнато високо технологично ниво на развитие на мрежата;
8. липса на достатъчен капацитет;
9. наличие на бариери за навлизане на съответния пазар;
10. недостатъчна или слаба покупателна способност;
11. липса на потенциална конкуренция;
12. наличие на формални или неформални взаимоотношения и/или връзка между съответните предприятия, определени за предприятия със съвместно господстващо положение;
13. липса или ниска ценова конкуренция;
14. наличие на механизми за въздействие.$
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Господин Костурски, заповядайте.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение в чл. 155 беше направено с цел да се доизясни позицията на комисията, когато определях своите критерии спрямо операторите. От разписаните по-късно в дискусията правила стана ясно, че този член придобива съвсем ново значение и мисля, че част от това, което съм предложил като контролна функция и от Комисията за защита на конкуренцията, в голяма част вече е изпълнено, така че оттеглям своето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по чл. 155? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на новата редакция на чл. 155, в която са включени всички предложения по принцип или буквално.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Новата редакция на чл. 155 е приета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 156 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което не се подкрепя от комисията.
Народният представител Румен Ангелов оттегли своето предложение пред комисията.
Има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, което не се подкрепя от комисията.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Димитър Йорданов, което е идентично – в чл. 156, ал. 1, т. 1 думата „непреходни” се заменя с „непреодолими”.
Комисията предлага чл. 156 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по чл. 156. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Николай Камов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 9, против 69, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Йорданов по чл. 156, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 6, против 54, въздържали се 62.
Предложението на народния представител Димитър Йорданов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, а то е чл. 156 да отпадне.
Гласували 125 народни представители: за 117, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 157 народният представител Радослав Илиевски оттегли своето предложение.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 157, който става чл. 155, и предлага следната редакция:
„Чл. 155. При определяне на специфичните задължения, които комисията може да наложи, продължи, промени или отмени, тя следва да спазва следните принципи:
1. пропорционалност на наложеното задължение предвид причината за установената неефективна конкуренция и целения резултат;
2. обоснованост;
3. въздържане от регулаторна намеса на нововъзникващи пазари, дори и при установено наличие на пазарен участник или участници с големи пазарни дялове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има предложения на народни представители, които са приети по принцип или буквално. Няма предложения, които не се приемат от комисията.
Няма желаещи за изказвания.
Преминаваме към гласуване на новата редакция на чл. 157 по вносител.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Член 157 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков – в Глава девета се създава нов Раздел II: “Задължения, които могат да бъдат наложени на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги”.
Комисията не подкрепя предложението за създаване на нов Раздел II и съответно нови членове 157а, 157б, 157в и 157г:
“Раздел II
Задължения, които могат да бъдат наложени на
предприятията, предоставящи електронни съобщителни
услуги
Чл. 157а. Комисията може да налага на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, задълженията, предвидени в този раздел.
Чл. 157б. В случаите по чл. 155, комисията може да налага самостоятелно или заедно със задълженията по чл. 157в или чл. 157г някое или всички от следните специфични задължения:
1. за осигуряване на минимален пакет от линии под наем;
2. за избор на оператор на преносна среда;
3. за недопускане на ценова преса.
Чл. 157в. В случаите по чл. 155, комисията може да наложи на предприятията със значително въздействие на съответния пазар на едро и някое или всички от следните специфични задължения:
1. прозрачност;
2. равнопоставеност;
3. разделно счетоводство;
4. достъп до и ползване на необходими мрежови средства и съоръжения;
5. съвместно разполагане и други форми на съвместно ползване;
6. ценови ограничения и разходоориентираност по отношение на цените за взаимно свързване и достъп.
Чл. 157г. В случаите по чл. 155, и когато целите по чл. 4 не могат да бъдат постигнати, чрез налагане на някое от задълженията по чл. 157в, комисията може да наложи на предприятията със значително въздействие на съответния пазар на дребно специфични задължения относно определяне на цени за крайни потребители, като забрани да се прилагат цени, които преценява като:
1. необосновано високи;
2. необосновано ниски;
3. създават предимства за отделни групи потребители на същата или сходна услуга;
4. неоправдано ниски и/или съдържащи отстъпки, които нарушават възможностите за конкуренция от страна на други предприятия, предоставящи съответната електронна съобщителна услуга;
5. обвързващи предоставянето на една услуга с друга, когато между двете услуги няма връзка;
6. несъответстващи на наложени от комисията ценови ограничения.”
Комисията не подкрепя предложението на тези колеги за създаване на Раздел II и съответно на членове 157а, 157б, 157в и 157г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предложението е направено от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков. Поддържате ли вашето предложение?
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подкрепяте го.
Уважаеми колеги, ако няма изказвания, ще преминем към гласуване на предложението, направено от Камен Костадинов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 19, против 42, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава десета – Достъп и взаимно свързване.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава десета.
“Раздел I – Общи положения.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел I.
По чл. 158 има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което се оттегли.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 158, който става чл. 156.
По чл. 159 има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, което се оттегли писмено по време на заседание на комисията.
Има предложение от народния представител Димитър Йорданов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип за чл. 159, който става чл. 157, и предлага следната редакция:
“Чл. 157. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, свободно договарят достъп и/или взаимно свързване и сключват договор в писмена форма.
(2) Предприятията изпращат копие от договора или неговите изменения за сведение в комисията в едномесечен срок от подписването им.”
По чл. 160 има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Димитър Йорданов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 160, който става чл. 158, и предлага следната редакция:
“Чл. 158. (1) В случай че не бъде постигнато споразумение между предприятията, комисията може с решение да наложи задължение за предоставяне на взаимно свързване на мрежи, за да осигури свързаност между потребителите от край до край.
(2) Комисията по своя преценка може с решение да наложи задължение на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи за осигуряване на достъп до интерфейси за приложни програми или достъп до електронни програмни ръководства, с цел осигуряване достъп на крайните потребители до определени услуги, предоставяни чрез цифрово радио- и телевизионно разпръскване.
(3) Комисията налага задълженията по ал. 1 и 2 при спазване на принципите за обективност, прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност и по чл. 37 и 40.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 161, който става чл. 159.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 162, който става чл. 160.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава десета – “Достъп и взаимно свързване”, и текстовете от чл. 158 до 162 включително.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 163 има предложение от народния представител Радослав Илиевски – чл. 163 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Иван Матеев Иванов – чл. 163 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мария Капон – чл. 163 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Румен Ангелов – чл. 163 се изменя така:
“Чл. 163. Комисията по своя инициатива, вследствие на пазарен анализ или на основание и ред, предвидени в този закон, може да се намеси по въпроси на достъпа и/или взаимното свързване с оглед постигане на целите по чл. 4.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 163, който става чл. 161, и предлага следната редакция:
“Чл. 161. Комисията може да се намеси по въпроси на достъпа и/или взаимното свързване по своя инициатива, при необходимост или по молба на някоя от страните при липса на споразумение, когато това е оправдано, с оглед постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите по чл. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата.
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По време на разискванията на тази глава бях възпрепятстван да бъда на заседанията на комисията и поради тази причина в течение на текстовете ще взимам думата.
Моето предложение не иска да коригира толкова предложението на вносителя, което не е възприето при гледането му от комисията, колкото предложението, изработено от самата комисия, и ще се аргументирам защо.
“Комисията може да се намеси по въпросите на достъпа и взаимното свързване по своя инициатива, …”
Разбира се, че може.
След това как продължава предложението на комисията – това са го предложили някои народни представители – “при необходимост или по молба на някоя от страните при липса на споразумение”.
Когато има необходимост, комисията се намесва по своя инициатива. Ние разписваме в закона, че има право на това. “… или по молба на някоя от страните при липса на споразумение”, как така?!
Значи не се подписва споразумение между някоя от страните. Тази, която не е подписала споразумението, почва да се жали пред комисията, почват едни процедури и комисията е длъжна да се намеси, на практика без никакво основание, на практика без направен никакъв анализ и на практика без да ползва основание на нито една от предишните точки или следващите, които разписва този закон.
Този запис е много опасен. Искам да ви обърна внимание върху него, защото регулаторът – КРС, и въобще всички регулатори в Европейския съюз трябва да спазват няколко основни принципа – на предвидимост, на прозрачност и най-важното принципът на минимална регулаторна намеса, която винаги трябва да има основание. За да се намеси регулаторът на пазарите, той трябва да има основание.
С този текст, пак ще ви го прочета: “по молба на някоя от страните при липса на споразумение”, ние даваме право не на регулатора, а на който си иска участник на пазара да принуждава регулатора, без основание да се намесва по въпросите на достъпа и взаимното свързване.
Поради това ви моля да прочетете предложението, което съм направил. То е същото – комисията може да се намеси по своя инициатива вследствие на пазарен анализ или на основания и ред, които дава този закон, който ние приемаме.
Предложението ми е коректно и моля да ме подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Уважаеми колеги, има идентични предложения за отпадане на чл. 163, направени от народния представител Радослав Илиевски, от народните представители Ваня Цветкова и Иван Матеев Иванов и от народния представител Мария Капон.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Има думата народния представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като сравнявам текста, който ни е предложил колегата Ангелов, и този, предложен от комисията, смятам, че текстът на господин Румен Ангелов е по-чист.
Погледнете каква условност е въведена в чл. 161, предложен от Комисията по транспорт и съобщения. Тук се казва: "Комисията (има се предвид Комисията за регулиране на съобщенията) може да се намеси по своя инициатива, при необходимост ..."
Какъв смисъл се влага в думите "при необходимост"? Някой може ли да ми разясни? В крайна сметка комисията се намесва по своя инициатива именно в резултат на възникнала необходимост. Какво значи "при необходимост"?
След това: "... или по молба на някоя от страните ...". И трети вариант – "при липса на споразумение".
Съвсем очевидно е, че ще се намеси по молба на някоя от страните, когато няма споразумение. Ако има споразумение, не е необходима намеса.
И пак се продължава с тази условност: "... когато това е оправдано, с оглед постигане на целите ...".
Задавам си въпроса: какво не е било харесано в текста на чл. 163, предложен от колегата Ангелов?
"Комисията по своя инициатива, вследствие на пазарен анализ или на основание и ред, предвидени в този закон, може да се намеси по въпроси на достъпа и/или взаимното свързване, с оглед постигане на целите по чл. 4."
Аз съм съгласен, че трябва да се допълни: "и при спазване на принципите по чл. 5".
Намирам текста за много по-чист от това претрупване с условности – "може", "по инициатива", "при необходимост", "когато е оправдано".
Апелирам да подкрепите текста на колегата Ангелов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Някой желае ли думата?
Думата има госпожа Атанасова от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Считам, че така предложеният текст на господин Румен Ангелов не отразява напълно изискванията на чл. 5, т. 4 на Директивата за достъпа и взаимното свързване, където е казано: "Когато е оправдано, комисията по собствена инициатива може да се намеси".
Не е необходимо да има пазарни анализи. Пазарните анализи се правят единствено и само с цел определяне на предприятия със значително въздействие на пазара и налагане на съответни задължения. Когато имаме две конкурентни предприятия, които се договарят за сключване на договор и не могат да постигнат споразумение, тогава не се налага да се правят изрични пазарни анализи, за да се намеси комисията и да разреши техните проблеми при договарянето.
Смятам, че този текст, който е даден от комисията, е коректният и отразява напълно изискванията на директивата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, че предложението на господин Ангелов се съдържа в текста на комисията ли?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Не, то малко изкривява постановката, която е дадена в директивата. Считаме, че предложението на комисията е по-коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По-коректно е, но и предложението на господин Ангелов по принцип би трябвало да се съдържа.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: По принцип се съдържа, но не изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Господин Ангелов, включена ли е идеята на Вашето предложение?
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, не го оттегляте.
Моля, гласувайте предложенията на Радослав Илиевски, Ваня Цветкова и Мария Капон за отпадане на чл. 163.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Гласували 129 народни представители: за 5, против 68, въздържали се 56.
Предложенията за отпадане на чл. 163 не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Ангелов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 27, против 71, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте новата редакция на чл. 163, така както беше представена от председателя на комисията господин Мирчев.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народния представител Мария Капон чл. 164 да отпадне и се разпишат в закона ясни правила.
Такива не се предлагат. Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов се оттегли.
Предложението на Димитър Йорданов е подкрепено по принцип.
Предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 164, който става чл. 162 със следната редакция:
"Чл. 162. Условията и редът за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване се определят с наредба, приета от комисията, която се обнародва в официален раздел на "Държавен вестник"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 165, който става чл. 163.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Румен Ангелов има думата.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вижте предходния текст, който прочете господин Мирчев: "Условията и редът за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване се определят с наредба, приета от комисията (в смисъл от КРС, от регулатора), която се обнародва в официален раздел на "Държавен вестник"."
Политиката, в който и да е сектор в държавата, разбира се и в този, се определя от Министерския съвет и от министерството, което в случая е агенцията. Не може поднормативен акт да бъде изработван и приеман от комисията. Това е право и задължение на министерството, в случая на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Предлагам ви да подкрепим текста на вносителя. Той е правилният и коректният. Не може КРС да изработва наредба и да си я прилага. Това, пак подчертавам, е право и задължение на държавата, право и задължение на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Вносителят е предложил това. По време на заседание на комисията е подменен председателя на държавната агенция с КРС.
Моля ви да подкрепите текста на вносителя. Той е законен, той е легитимен и е най-подходящият текст. Моля за мнението и на държавната агенция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Ангелов.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Ангелов каза и по предишния член, че не е присъствал на заседанието на комисията по тези въпроси. Ако се върнем в началото, когато гласувахме текстовете на Закона за електроните съобщения преди две или три седмици, там са регламентирани и установени правилата: кои се утвърждават от Министерския съвет, кои от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и кои са в правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията. Затова ние в тази част променяме текста на вносителя, а именно възприехме принципите, които вече са гласувани още в самото начало на този закон. Мисля, че колегите, които бяха на тези заседания, много добре си спомнят това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата Камен Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, ще ви призова, за разлика от господин Ангелов, да подкрепите текста, предложен от Комисията по транспорт и съобщения, тъй като в текста, който се предлага от комисията, се отразява философията, както каза и проф. Мирчев, на текстове, които са направени и вече са гласувани.
Господин Ангелов, тук не става въпрос за определяне на политика. Наистина Вие сте прав, че политиките ги определя министерството или в случая Държавната агенция. Наредбата, която определя начините за взаимно свързване, не е политика и Вие много добре го знаете.
Колеги, призовавам ви да подкрепим текста, който е приет от комисията, защото по този начин вървим в унисон с философията на вече приети текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата Румен Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С тази наредба в най-голяма степен се определя конкуренцията на пазарите – Наредбата за достъп и взаимно свързване определя в огромна степен конкуренцията. Ако конкуренцията на един пазар в една държава не е политика, не зная, колега Костадинов, какво е политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика има думата господин Камен Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Разбира се, господин Ангелов, че конкуренцията не е политика. Затова има независим държавен регулаторен орган, който да определя конкуренцията на пазарите. Затова държавата не участва в този тип дейности, тъй като говорим за чисто регулаторна дейност. Държавата определя политиките за развитие на даден отрасъл и има достатъчно инструментариум, с който да върши това. Затова имаме независим регулаторен орган от 2002 г. Затова беше закрита Държавната комисия по далекосъобщения – защото държавата не трябва да се занимава с това. Това е фундаментален въпрос и аз се учудвам от Вашата позиция по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за други изказвания?
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС, от място): Аз исках агенцията да вземе мнение!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Исках да чуя мнението на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Станчев.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, действително по текста, който се обсъжда, желанието на вносителя, когато е готвен текстът, е Държавната агенция за информационни технологии и съобщения да изработи тази наредба и съответно да регулира този процес.
Има обаче нещо друго – в текста има и текст за достъпа, не само за взаимното свързване. В тази връзка, като се консултирахме с колегите, ви предлагаме един малко по-различен и малко по-компромисен вариант, което, между другото, се обсъждаше и по време на заседание на самата комисия. Текстът да придобие следния вид: "Условията и редът за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване се определят с наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения по предложение на комисията, която се обнародва в официалния раздел на "Държавен вестник" и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Неслучайно изчаках не само да се развие дискусията, но и да чуя мнението на вносителите от името на правителството, защото това хвърля вече повече яснота и нещо повече – даден е вариант на текста, който лично аз бих подкрепил.
Когато проф. Мирчев в качеството си на председател на комисията заяви, че предлаганият от Комисията по транспорт и съобщения текст на чл. 162 е в съответствие с правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията, аз се постарах да потърся в правомощията, които са разписани малко по-напред – в чл. 30 и не открих текст, който пряко да показва, че въпросите за осъществяване на достъп, и условията и реда за този достъп, както и във взаимното свързване, са пряко определени в чл. 30. По тази причина и като се има предвид, че действително достъпът и взаимното свързване са най-важният елемент от създаването на конкурентна среда на електронните съобщения, подкрепям този текст. Понеже това можеше да бъде направено само от народен представител в залата, не от представител от вносителите, които не са народни представители, правя процедурно предложение, господин председателю, за промяна на предложения за гласуване чл. 162 по следния начин:
"Чл. 162. Условията и редът за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване се определят с наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията (може да се каже само "на комисията"), като се обнародва в официалния раздел на "Държавен вестник"."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, не мога да приема това предложение, защото сме на второ четене и Вие променяте по същество текста.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ (встрани от микрофоните): Не е редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е редакционно, разбира се. Това не е редакционно предложение!
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим, от място): Това е редакционно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е редакционно, господин Тагарински!
Заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Аз се присъединявам към Вашия коментар, господин председател, че, първо, на второ четене няма как да бъде направено това предложение.
Разбира се, че не е редакционно, господин Тагарински.
Второ, пред мен има едно писмо, което бих могъл да предоставя на всеки, който се интересува, където комисарят Колосанти казва, че един от текстовете, който счита, че би застрашил независимостта на регулатора в текста, предложен първоначално от вносителя, е точно чл. 164, където се предвиждаше държавната агенция да приема тази наредба.
Мисля, че в комисията след наистина професионален дебат се обединихме около този текст и ви предлагам да подкрепим текста, който е подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за втора реплика, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Иванов, наистина нямате право да предложите този текст, въпреки че агенцията го предложи преди малко.
Колеги, призовавам ви да подкрепите текста, внесен от Агенцията за информационни технологии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Иванов, имате думата за дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Да, аз зная, че предложението, което направих, не е нито редакционно, нито е отпадане на текст, което е разрешено на второ четене.
Такова предложение, каквото направих, можеше да бъде прието, само при положение че има консенсус в залата, какъвто няма.
При това положение, господин председателю, единствено искам все пак да уточня как ще протече гласуването: ще се гласуват неподкрепените предложения на народни представители, след това, както винаги се прави, се гласува предложението, което е направено от Комисията по транспорт и съобщения, но ако то не бъде подкрепено, това означава, че остава или се гласува текстът, който първоначално е предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма такава практика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: А какво тогава? Какъв ще бъде съставът на чл. 162, ако пленарната зала не подкрепи текста на комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, ние с Вас сме 10-15 години депутати. Слушайте ме! Само веднъж през тези 17 години се направи едно изключение, когато имаше предложение на комисията, в което се казваше, че се съдържат по принцип предложенията на единия и на другия вносител. Едно изключение се направи и аз няма да допусна друго. Друго подобно изключение на правилника няма да допусна!
Има предложения на вносителя, които са преценени и включени в предложенията на комисията. Това е! Друга практика няма!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председателю, искам само да отправя въпрос: ако предложението на Комисията по транспорт и съобщения не бъде подкрепено, кой ще бъде текстът, който остава в закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Този дебат се е водил, когато се е готвил текстът за второто четене, господин Иванов. Защо задавате такива въпроси?
Преминаваме към гласуване.
Има предложение от народния представител Мария Капон за отпадане на чл. 164.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 4, против 94, въздържали се 27.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете на комисията за членове 164 и 165 по вносител.
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 91, против 62, въздържали се 2.
Членове 164 и 165 са приети.
Обявявам почивка до 11,35 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум, продължаваме заседанието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел II – Условия за достъп и взаимно свързване.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел II.
По чл. 166 има предложение от народния представител Румен Ангелов, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 166, ал. 2 т. 5 да придобие следната редакция:
“5. ценови контрол при разходоориентираност”.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което комисията подкрепя по т. 1, буква “а”, а по т. 1, буква “б” и по т. 2 се оттегли.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 166, който става чл. 164, и предлага следната редакция:
“Чл. 164. (1) Комисията може да налага, продължава, изменя или отменя специфични задължения на предприятията със значително въздействие върху съответния пазар за предоставяне на ефикасен достъп и/или взаимно свързване и оперативна съвместимост между услугите в полза на крайните потребители и за стимулиране на ефективна конкуренция.
(2) Задълженията по ал. 1, които комисията може да налага за постигане на целите по чл. 4, са:
1. прозрачност;
2. равнопоставеност;
3. разделно счетоводство;
4. достъп до и ползване на необходими мрежови средства и съоръжения;
5. ценови ограничения, включително задължения за разходоориентираност.
(3) При осъществяване на функциите си по ал. 1 комисията спазва принципите за обективност, прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, имам предложение по ал. 2, т. 5, където по предложение на комисията е записано: “ценови ограничения, включително задължения за разходоориентираност”. Моето предложение е “ценови контрол при разходоориентираност”. Защо?
Предложеният текст, първо, е в противоречие с директивата за достъп. Понятието в чл. 13 е “ценови контрол”, а не “ценови ограничения”. Второ, само по себе си ограничението не гарантира разходоориентираност. Може да се наложи някакво ограничение, каквото и да е то, и то по никакъв начин не гарантира разходоориентираност.
Моето предложение “ценови контрол при разходоориентираност”, първо, е съобразено с чл. 13 от директивата; второ, напълно гарантира разходоориентираност.
При така предложения текст аз се притеснявам, че ще бъдат нарушени точки и параграфи от европейското законодателство. При “ценови контрол”, както предлагам аз, при всички положения ще бъде въведен терминът “разходоориентираност”, който е много важен не само за този текст, не само за тази глава, а и впоследствие за текстове и глави, които ще приемаме, защото достъпът и взаимното свързване са пряко свързани с преносимостта на номерата в мобилните мрежи.
Помислете върху това предложение. Моля ви да ме подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 166 – Раздел ІІ?
Има думата госпожа Атанасова от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението на господин Ангелов наистина е свързано с чл. 13 на директивата, но той има малко по-различен смисъл. В директивата наистина се казва “ценови контрол” – действително това е така, доколкото Комисията за регулиране на съобщенията трябва да има възможност да осъществява контрол върху цените на операторите или предприятията в случая. Същевременно тук, ако обърнете внимание, членът разглежда задълженията, които се налагат на предприятията, а не какво може да прави комисията. Задълженията на предприятията са свързани с ограничаване на техните цени и възможността на Комисията за регулиране на съобщенията да определя ценови тавани, както и задължения за налагане на цени, които са разходоориентирани. Значи трябва да има и двете възможни опции – както налагането на ценови ограничения, някакви пределни цени, така и възможност за налагане на цени, които да са ориентирани към разходите.
Предложението на господин Ангелов изключва възможността изобщо за определяне на ценови тавани.
Смятам, че така разписаният и приет текст от Комисията по транспорт и съобщения в Народното събрание е по-коректен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текста? Ако няма, ще преминем към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Ангелов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 25, против 35, въздържали се 64.
Предложението на народния представител Румен Ангелов не се приема.
Поставям на гласуване Раздел ІІ “Условия за достъп и взаимно свързване” и чл. 164 така, както се предлага от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 115, против 5, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 167 има предложение на народния представител Румен Ангелов – в чл. 167 ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Иван Матеев Иванов – в чл. 167 ал. 6 да отпадне.
Предложението се оттегли.
Има предложение от народните представители Камов, Иванова и Анастасов, което също бе оттеглено.
Има предложение на народния представител Димитър Йорданов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 3, а по т. 2 не го подкрепя.
Точка 2 е със следното съдържание:
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Договорите за взаимно свързване на предприятията, обявени за такива със значително въздействие на пазара на обществени фиксирани телефонни мрежи и услуги, съдържат най-малко подробно описание на услугите по взаимно свързване, включително правила за:
а) услугите за генериране и терминиране на повиквания;
б) услугата транзитиране на повиквания;
в) услугите за избор на предприятия на преносна среда за всяко повикване и на абонаментна основа;
г) услуги за генериране на повиквания за предоставяне на услугата комутируем достъп до Интернет;
д) услугите за съвместно ползване на помещения и съоръжения.”
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
Комисията подкрепя предложението по точки 1, 2 и 3, а по т. 4 – по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 167, който става чл. 165, да придобие следната редакция:
“Чл. 165. (1) Задължението за осигуряване на прозрачност е свързано с публикуване на определена информация като: финансови отчети, технически спецификации, характеристики на мрежата, условия и ред за предоставяне на достъп и/или взаимно свързване, начин на използване, включително цени.
(2) Комисията може да определя съдържанието на информацията, която трябва да се публикува, нивото на изискваната подробност и начина на публикуването й, при съобразяване с необходимостта от защита на търговската тайна.
(3) В случай че освен задължението по ал. 1 на предприятие по чл. 164, ал. 1 е наложено и задължение за равнопоставеност, комисията може да изисква от него да публикува типово предложение. Типовото предложение може да включва:
1. условия за взаимното свързване или достъп:
а) описание на услугите по взаимното свързване или достъп за всяка от мрежите, условия и срокове за предоставянето им;
б) местоположение на точките на взаимното свързване или достъп, условия и срокове за откриването и/или закриването им;
в) мрежови елементи, до които се предлага достъп, в това число самостоятелен или съвместен достъп до абонатната линия;
г) стандарти и изисквания за качество;
д) друга относима информация, необходима за ползване на услугата;
2. услуги по съвместно разполагане:
а) информация за местата за съвместно разполагане, като тази информация може да се предоставя само на заинтересованите лица, за да се гарантира сигурността на мрежата;
б) възможности за съвместно разполагане, включително физическо съвместяване, и, ако е възможно, дистанционно и виртуално разполагане;
в) условия за достъп до компютърни системи за поддръжка, както информационни системи или бази данни за предварителни заявки, предоставяне, заявяване, обслужване, искания за ремонт и таксуване;
г) характеристики и технически ограничения за съоръженията, които могат да бъдат съвместно разполагани;
д) мерки за сигурност;
е) условия за допускане на служители на конкурентни предприятия;
ж) стандарти за безопасност;
з) правила за разпределяне на пространството, когато то е ограничено;
и) условия за проверка от конкурентни предприятия на местата, в които е възможно физическо съвместно разполагане, или на местата, където съвместното разполагане е отказано поради липса на възможност;
3. условия в договорите за взаимно свързване или достъп:
а) срокове за отговор на заявките за предоставяне на услуги, процедури за отстраняване на повреди, процедури за възстановяване на услугата и нейното качество;
б) стандартни условия на договора, включително, когато е необходимо, обезщетения при неизпълнение на сроковете за предоставяне на услугите;
в) условия за предоставяне на услугата избор на оператор за всяко повикване и на абонаментна основа;
г) условия за преносимост на номерата;
д) цени и механизъм за ценообразуване;
е) друга относима информация, необходима за ползване на услугата.
(4) Условията по ал. 3, т. 3, буква “в” са приложими по отношение на предприятия със значително въздействие върху съответния пазар на дребно.
(5) Цените по ал. 3, т. 3, буква “д” имат необвързана структура, която позволява заплащане само за услугата, искана от предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, когато исканата услуга може да бъде предоставена самостоятелно.
(6) Комисията налага на предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, което има задължение за предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия, да публикува типово предложение.
(7) Комисията с решение, взето по чл. 35, при спазване на принципите по чл. 5 и за постигане на целите по чл. 4 одобрява без забележки или задължава предприятията да изменят типовите си предложения.
(8) Индивидуалните договори, сключени между предприятията, не могат да противоречат на типовото предложение.
(9) Типовото предложение може да бъде изменяно по инициатива на задълженото предприятие или на комисията по ал. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текста? Няма.
Господин Румен Ангелов оттегли своето предложение. Това беше отразено в стенографския протокол.
Има и други оттеглени предложения и приети по принцип.
Единствено предложението на народния представител Димитър Йорданов по т. 2, което председателят на комисията изчете подробно тук, не е подкрепено от комисията. Следователно трябва да го гласуваме.
И така, поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Йорданов по т. 2, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 26, против 67, въздържали се 34.
Предложението на народния представител Димитър Йорданов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 165.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Член 165 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Член 168 е изцяло по текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текста на чл. 168? Няма.
Моля, гласувайте чл. 168, както е по вносител и е подкрепен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 8.
Член 168, който става чл. 166, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 169 предложението на Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов е оттеглено.
Има предложение от народния представител Димитър Йорданов, което не се подкрепя от комисията. То е следното:
„В чл. 169 ал. 3 се изменя така:
„(3) Комисията може да наложи задължението по ал. 2 и когато прецени, че има възможност за нарушаване на забраната за крос субсидиране или ценова преса.”
Има предложение от Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е прието по т. 1 и 3, а по т. 2 бе оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 169, който става чл. 167 със следната редакция:
„Чл. 167. (1) Задължението за осигуряване на разделно счетоводство може да се налага при осъществяване на достъп и/или взаимно свързване.
(2) В случай, че е наложено задължение за равнопоставеност по чл. 166, комисията може да задължи вертикално интегрирано предприятие да осигури прозрачност на цените на услугите на едро и на цените за вътрешни разплащания.
(3) Комисията може да наложи задължението по ал. 2 и когато прецени, че има възможност за нарушаване на забраната за крос субсидиране.
(4) Комисията може след консултации със съответното предприятие да определя формата и счетоводната методология, които се използват при определяне на цените.
(5) С цел осигуряване изпълнението на задълженията по ал. 2 и 4 комисията може да изиска от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, счетоводни данни и информация, включващи и приходи, получени от трети лица.
(6) Комисията може да публикува получената информация, когато това допринася за създаване на условия за ефективна конкуренция, при спазване на изискванията за търговска тайна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Йорданов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 13, против 67, въздържали се 45.
Предложението на народния представител Димитър Йорданов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 167, така както се докладва от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 170 има предложение на народния представител Румен Ангелов. Предложенията по т. 2 и 3 са подкрепени по принцип, не е подкрепено предложението по т. 1 – ал. 1 придобива следното съдържание:
“(1) Задължението за ценови контрол при достъп и/или взаимно свързване включва определяне на цени въз основа на разходите и прилагане на система за определяне на разходите с цел осигуряване на ефективна и устойчива конкуренция и максимална полза за потребителите.”
Предложението на Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов е оттеглено.
Предложението на Димитър Йорданов е подкрепено по принцип.
Предложението на народния представител Мария Капон – в чл. 170, ал. 1, думите “ценови ограничения и разходоориентираност” да се заменят с “ценови контрол при разходоориентираност” не се подкрепя от комисията. Ние вече го гласувахме и в предходните членове, когато и господин Ангелов предлагаше същото.
Предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков е оттеглено.
Комисията, като подкрепя текста на вносителя по принцип за чл. 170, който става чл. 168, предлага следната редакция:
“Чл. 168. (1) Задължението за ценови ограничения и разходоориентираност при определени видове достъп и/или взаимно свързване включва определяне на цени въз основа на разходите и прилагане на система за определяне на разходите с цел осигуряване на ефективна и устойчива конкуренция и максимална полза за потребителите.
(2) Задължението по ал. 1 се прилага, когато комисията установи въз основа на анализа по чл. 149, че на пазара няма ефективна конкуренция поради наличие на предприятие със значително въздействие и от него във вреда на крайните потребители могат да бъдат поддържани прекалено високи цени или прилагана ценова преса.
(3) При налагане на задължението по ал. 1 комисията взема предвид направените от предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, инвестиции при приемливо ниво на възвръщаемост на вложения капитал и отчитайки свързания с инвестициите риск.
(4) При налагане на задължението комисията може да вземе предвид и нивото на цените на съпоставими пазари, на които има ефективна конкуренция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Ангелов, заповядайте.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, оттеглям всички неприети мои предложения до края на Глава десета, тъй като те са свързани с предходни предложения, вече неподкрепени от залата. Но пак да кажа, че до края на Глава десета оттеглям всички мои предложения, които не са подкрепени от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Оттеглям предложението си, тъй като беше гласуван предходен текст, който ще противоречи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Капон.
Тъй като предложенията са оттеглени, остана да гласуваме само чл. 168, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 171 народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов оттеглиха предложението си.
Предложението на Димитър Иванов е подкрепено по принцип.
Предложението на Камен Костадинов е подкрепено също по принцип.
Господин Румен Ангелов току-що оттегли предложението си.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 171, който става чл. 169, в следната редакция:
“Чл. 169. (1) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, което е определено за предприятие със значително въздействие на съответния пазар, доказва разходоориентираност на цените си, когато му е наложено задължението по чл. 168, ал. 1.
(2) Комисията може да използва независим метод за проверяване на разходите с цел определяне на цени въз основа на ефективност при предоставяне на услугите.
(3) Комисията може да изиска от предприятието по ал. 1 пълна обосновка на цените и когато е необходимо – тяхната промяна.”
По чл. 172 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което те оттеглиха.
Комисията, като подкрепя текста на вносителя по принцип за чл. 172, който става чл. 170, предлага следната редакция:
“Чл. 170. (1) В случай че е наложено задължение за прилагане на система за определяне на разходите, се осигурява публична достъпност на нейното описание, което съдържа най-малко основните категории, по които са групирани разходите, и правилата за тяхното разпределение.
(2) Комисията назначава проверка на прилагането на системата за определяне на разходите, която се извършва от независим одитор, като резултатите от проверката се публикуват ежегодно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 169 и чл. 170, така както се предлагат от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Раздел III – Достъп до и ползване на необходими мрежови средства и съоръжения.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел III.
По чл. 173 има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Димитър Йорданов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 173, който става чл. 171, и предлага да придобие следната редакция:
„Чл. 171. Задължението за предоставяне на достъп до и ползване на необходими мрежови елементи и/или средства може да се наложи на предприятие със значително въздействие върху пазара по преценка на комисията, включително когато отказът за предоставяне или налагането на срокове и условия, които се приравняват на отказ, могат да възпрепятстват наличието на устойчив конкурентен пазар на услуги на дребно или са във вреда на крайните потребители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване наименованието на Раздел III и текста на чл. 171, както се предлага от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 174 има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Димитър Йорданов – в чл. 174, ал. 1, т. 1 се изменя така:
„1. предоставяне на достъп на трети лица до определени мрежови елементи и средства, включително необвързан достъп до абонатната линия, битстрийм достъп, отдаване под наем на абонатни линии и предоставяне на достъп до мобилните мрежи на мобилни виртуални мрежови оператори.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е подкрепено по т. 5, а в останалата част е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 174, който става чл. 172, и предлага следната редакция:
„Чл. 172. (1) Комисията може да наложи задължението по чл. 171, като изиска:
1. предоставяне на достъп на трети лица до определени мрежови елементи и/или средства, необвързан достъп до абонатната линия;
2. добросъвестно водене на преговори с предприятия, искащи достъп;
3. запазване на предоставен достъп;
4. предоставяне на определени услуги на едро за препродажба от трети лица;
5. предоставяне на отворен достъп до технически интерфейси, протоколи или други възлови технологии, необходими за оперативна съвместимост на услугите или за предоставяне на услуги чрез виртуални мрежи;
6. предоставяне на съвместно разполагане и други форми на съвместно ползване, включително по отношение на канали, коли, сгради и други съоръжения и технически средства;
7. предоставяне на определени услуги, необходими за осигуряване на оперативна съвместимост на услуги открай докрай за потребители, включително средства за интелигентни мрежови услуги или роуминг в мобилните мрежи;
8. предоставяне на достъп до операционни поддържащи системи или подобни софтуерни системи за осигуряване на ефективна конкуренция при предоставяне на услуги;
9. свързване на мрежи или мрежови средства.
(2) Комисията при налагане на изискванията на ал. 1 може да постави условия за справедливост, основателност и своевременност.”
По чл. 175 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 175, който става чл. 173, и предлага да придобие следната редакция:
„Чл. 173. Комисията при налагане на задължението по чл. 171 следва принципа на пропорционалност, като взема предвид:
1. техническа и икономическа жизнеспособност на ползването или инсталирането на средства от конкурентни предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, с оглед развитието на пазара и характера и вида на използваното взаимно свързване и достъп;
2. възможност за предоставяне на достъп с оглед на наличния капацитет;
3. направените първоначални инвестиции и свързания с тях риск;
4. запазване на конкуренцията в дългосрочен аспект;
5. правата на интелектуална собственост, когато са относими;
6. предоставяне на общоевропейски услуги;
7. наложени специфични задължения на същото предприятие на съседни свързани пазари.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вземам думата по предложения от комисията чл. 172 и специално по ал. 1, т. 1. Преди това имаше едно предложение на народния представител Димитър Йорданов, което не е подкрепено. Всъщност основното там е добавянето на „битстрийм достъп”.
Аз правя предложение, господин председателю, за неголяма, но все пак необходима промяна в чл. 172, ал. 1, т. 1, която да гласи следното: „Предоставянето на достъп на трети лица до определени мрежови елементи и/или средства, включително необвързан достъп до абонатната линия и битстрийм достъп”. Просто да се добави „бийтстрийм достъп”. Причината, за да направя това предложение, извън това, че битстрийм достъпът вече съществува в директивите на Европейския съюз, но в допълнителна разпоредба, която ние гласувахме след като сме гласували тези текстове, битстрийм достъпът е разписан. Иначе, аз поставям въпрос: защо битстрийм достъпът го разписахме в допълнителна разпоредба, когато даваме определение за абонатната линия? Ето това е моментът, където той трябва да бъде включен. За съжаление, поради това че законът се гледа по ал. 7, нямах време да си донеса документи, за да ви покажа директивите на Европейския съюз, където битстрийм достъпът е разписан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Гъндев.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! В продължение на думите, които каза господин Иванов, още повече, доколкото си спомням в комисията, думата я имаше в текста, който гласувахме, смятам, че това допълнение е съвсем нормално. Мисля, че и комисията ще ни подкрепи, тъй като преди малко уточнявахме прецизността на този текст в ал. 1, т. 1. Съвсем нормално е с оглед на това, което приехме по-нататък на заседанието на комисията за битстрийма, да го има и тук. Ако има някакъв проблем, нека да попитаме и комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Берон иска да направи предложение.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Знам, че няма да има ефект от моето предложение, но дразни тоя битстрийм и това си е. Не може ли да се каже „голям поток” или нещо от този род? Напълнихме се с такива – ама то така е прието. Да направим поне закона на английски, за да го разбере целият свят, както се казва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вече приехме в предните текстове. Как да го върнем назад?
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Йорданов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 127 народни представители: за няма, против 101, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов – в чл. 172, ал. 1, т. 1, така както комисията ни предлага, да включим след запетаята „включително необвързания достъп до абонатна линия”, така както господин Иванов изрично посочи тук и беше подкрепено.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не, не беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подкрепено от един народен представител. Кой ще го подкрепи, залата ще каже.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 151 народни представители: за 48, против 89, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Иван Николаев Иванов не се подкрепя.
Поставям на гласуване чл. 172, така както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 102, против 13, въздържали се 11.
Член 172 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 175 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 175, който става чл. 173, и предлага следната редакция:
„Чл. 173. Комисията при налагане на задължението по чл. 171 следва принципа на пропорционалност, като взема предвид:
1. техническа и икономическа жизнеспособност на ползването или инсталирането на средства от конкурентни предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, с оглед развитието на пазара и характера и вида на използваното взаимно свързване и достъп;
2. възможност за предоставяне на достъп с оглед на наличния капацитет;
3. направените първоначални инвестиции и свързания с тях риск;
4. запазване на конкуренцията в дългосрочен аспект;
5. правата на интелектуална собственост, когато са относими;
6. предоставяне на общоевропейски услуги;
7. наложени специфични задължения на същото предприятие на съседни свързани пазари.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 173, както се предлага от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 176 има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Димитър Йорданов.
Комисията подкрепя предложението за ал. 4 по принцип и не подкрепя останалата част, която гласи:
В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) При налагане на задължения по чл. 173 с изискване за предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия, на битстрийм достъп и отдаване под наем на абонатни линии комисията задължава предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, да публикува и типово предложение.”
2. Създават се алинеи 3, 4, 5, 6 и 7:
„(3) Типовите предложения за битстрийм достъп и отдаване под наем на абонатни линии имат съдържанието по предходната алинея, доколкото това е приложимо.”
Алинея 4 се приема от комисията по принцип.
„(5) Комисията с решение, взето по реда на чл. 37, одобрява без забележки или одобрява и дава задължителни указания на предприятията да изменят типовите си предложения.
(6) Индивидуалните договори, сключени между предприятията, не могат да противоречат на типовото предложение.
(7) Типовото предложение може да бъде изменяно по инициатива на задълженото предприятие или на комисията по реда на ал. 3.”
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Румен Ангелов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип, по т. 2 и 3 не го подкрепя.
Народният представител Румен Ангелов заяви, че оттегля предложението си в неприетата му част – по т. 2 и 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 176, който става чл. 174 със следната редакция:
“Чл. 174. (1) При налагане на задължение по чл. 171 с изискване за предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия комисията задължава предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, да публикува и типово предложение.
(2) Типовото предложение съдържа най-малко:
1. условия за необвързан достъп до абонатна линия:
а) мрежови елементи, до които се предлага самостоятелен достъп до абонатни линии и/или достъп до негласовата честотна лента на абонатната линия при съвместен достъп до абонатната линия;
б) информация за местата за физически достъп в мрежата, като тази информация може да се предоставя само на заинтересованите лица, за да се гарантира сигурността на мрежата, наличие на абонатни линии в определени части от мрежата, към която се осъществява достъпа;
в) технически условия, свързани с достъпа и използването на абонатни линии, включително технически характеристики на усуканата метална двойка в абонатната линия;
г) срокове и условия за подаване на заявки, ползване и ограничения;
2. услуги по съвместно разполагане:
а) информация за местата за съвместно разполагане, като тази информация може да се предоставя само на заинтересованите лица, за да се гарантира сигурността на мрежата;
б) възможности за съвместно разполагане, включително физическо съвместяване, и, ако е възможно, дистанционно и виртуално разполагане;
в) характеристики и технически ограничения за съоръженията, които могат да бъдат съвместно разполагани;
г) мерки за сигурност;
д) условия за допускане на служители на конкурентни предприятия;
е) стандарти за безопасност;
ж) правила за разпределяне на пространството, когато то е ограничено;
з) условия за проверка от конкурентни предприятия на местата, в които е възможно физическо съвместно разполагане, или на местата, където съвместното разполагане е отказано поради липса на възможност;
3. условия за достъп до обслужващи операционни системи, както и до информационни системи или бази данни за предварителни заявки, предоставяне, заявяване, обслужване, искания за ремонт и таксуване;
4. условия за предоставяне на необвързан достъп:
а) срок за предоставяне на услуги и средства;
б) споразумения за ниво на качеството на услугите и обслужването, установяване на повреди, процедури за възстановяване на услугата и качествените й параметри;
в) типови договорни условия, включително, когато е необходимо, обезщетения при неизпълнение на сроковете за предоставяне на услугите;
г) цени и механизъм за ценообразуване.
(3) Комисията с решение, взето по чл. 35 при спазване на принципите по чл. 5 и за постигане на целите по чл. 4, одобрява без забележки или задължава предприятията да изменят типовите си предложения.
(4) Индивидуалните договори, сключени между предприятията, не могат да противоречат на типовото предложение.
(5) Типовото предложение може да бъде изменяно по инициатива на задълженото предприятие или на комисията по реда на ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 177, който става чл. 175.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Йорданов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 12, против 91, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 174 и чл. 175.
Гласували 123 народни представители: за 120, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел IV – Защитени услуги и условен достъп.”
Народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков оттеглиха предложението си за наименование на раздела.
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел IV.
Народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков предлагат чл. 178 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 178, който става чл. 176.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 17, против 26, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 178, който става чл. 176.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 179, който става чл. 177, със следната подобрена редакция:
“Чл. 177. (1) Системите за условен достъп до цифрови радио- и телевизионни програми, независимо от средствата, чрез които се осъществява преносът, осигуряват на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи, техническа възможност за икономически ефективен достъп до управлението на защитени услуги, предоставяни въз основа на условен достъп.
(2) Предприятията по ал. 1, управляващи системи за условен достъп, предоставят на операторите за радио- и телевизионна дейност и доставчиците на защитени услуги техническа възможност, която позволява техните цифрови услуги да се приемат само от зрителите или слушателите, имащи права на ползване чрез декодиращи устройства.
(3) Декодиращите устройства се управляват от предприятията, предоставящи услуги за условен достъп.
(4) Техническата възможност по ал. 2 се предоставя при условия на справедливост, обоснованост и равнопоставеност на операторите за радио- и телевизионно разпръскване и доставчиците на защитени услуги.
(5) Предприятията, предоставящи условен достъп, водят разделно счетоводство за услугата по ал. 2.”
По чл. 180 и 181 са приети изцяло текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 122, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава единадесета – Универсална услуга.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава единадесета.
“Раздел І – Същност и обхват на универсалната услуга.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел І.
По чл. 182 има предложение от народния представител Радослав Илиевски, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 182, ал. 2 точка 3 се изменя така:
“3. осигуряване на телефонен указател с номера на всички абонати, ползващи фиксирани телефонни услуги;”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Иван Иванов:
В чл. 182, ал. 2, т. 6 след думата “увреждане” се добавя и “възрастни хора”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков е подкрепено по принцип по т. 1, а по т. 2 не се подкрепя:
“2. В ал. 3 думите “председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с “комисията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 182, който става чл. 180, и предлага следната редакция:
“Чл. 180. (1) Универсалната услуга е набор от услуги с определено качество, предлагани на всички крайни потребители, независимо от географското им местоположение на територията на страната на достъпна цена.
(2) Универсалната услуга включва:
1. свързване в определено местоположение към обществената телефонна мрежа и достъп до обществени телефонни услуги, независимо от използваната технология;
2. осигуряване на обществени телефонни апарати с определено качество, които осигуряват провеждане и на безплатни спешни повиквания към национални номера и към единния европейски номер за спешни повиквания “112”;
3. осигуряване на телефонен указател с номера на всички абонати на обществени телефонни услуги;
4. осигуряване на телефонни справочни услуги, достъпни за всички крайни потребители, включително ползващите обществени телефони;
5. осигуряване на безплатни спешни повиквания към национални номера и към единния европейски номер за спешни повиквания “112”;
6. осигуряване на достъп до обществени телефонни услуги, включително услугите за спешни повиквания, телефонен указател и справочни услуги за хора с увреждания, подобни на ползваните от другите крайни потребители.
(3) Качеството на услугата по ал. 1 се определя с изисквания и параметри, уредени в наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения по предложение на комисията. Наредбата се обнародва в официален раздел на “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вземам думата първо за да защитя моето предложение, след което ще направя един коментар.
Предложих в чл. 182, ал. 2, т. 6 след думата “увреждане”, касаещо се за хора с увреждания, да бъде добавено и “възрастни хора”. За да се разбере смисълът на моето предложение, ще прочета и шапката на ал. 2:
“(2) Универсалната услуга включва:
6. осигуряване на достъп до обществени телефонни услуги, включително услугите за спешни повиквания, телефонен указател и справочни услуги за хора с увреждания – аз държа да се допълни “и възрастни хора”, подобни на ползваните от другите трайни потребители.”
По този повод искам да кажа, че, уви, демографски нещата в България се измениха по такъв начин, че има много възрастни хора, които са самотни, за които поддържането дори нормално на един телефон е определен проблем. Считам, че не би се нарушила общата рамка или пакетът на универсалната услуга, ако освен хората с увреждания добавим и възрастните хора.
Считам, че Народното събрание е в дълг към такива самотни възрастни хора. Ако желаете, можем да запишем “възрастни хора над 70 години”.
Освен това тук не се касае за безплатно ползване общо на телефона. Съвсем ясно е казано: услуги за спешни повиквания, за телефонен указател и справочни услуги. Това е.
Апелирам много енергично към вас, особено към мнозинството, към БСП – като защитава социална политика, нека да докажат, че наистина за възрастните хора, редом с хората с увреждания в Закона за далекосъобщения е предвиден текст, който им дава тази неголяма, но все пак възможност да знаят, че във всеки един момент могат да посегнат към телефона, да повикат бърза помощ или полиция, или нещо друго в зависимост от това какво им се е случило.
А коментара, който искам да направя, е по повод на текста, в който е записан изрично единният европейски номер за спешни повиквания на 112. В това отношение Министерството за бедствия и аварии е в дълг към българската общественост, защото този телефон за спешни повиквания след като още преди… (Реплика от народния представител Йордан Мирчев.)
Задал съм въпрос към министър Емел Етем, защото наистина обслужва в тази насока. Допълва се, че и господин Румен Петков също си е спазил задълженията, което напълно споделям. Считам, че наистина, след като го записваме директно в текст на закона, трябва най-после в България като страна – членка на Европейския съюз, да се предприеме необходимото. Многократно беше осигурявано финансирането и не може да потръгне системата, за да се създаде единен европейски номер за спешни повиквания на територията на България като страна членка.
Уви, отново повтарям: предложението, което правя за включване на възрастните хора, ви моля да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за изказване господин Илиевски. Вие сте направили предложение, което не е прието и тук ще го обосновете. Имате думата.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Благодаря ви, господин председател.
Да, наистина съм направил предложение по чл. 182, ал. 2, т. 3, която да гласи така:
"т. 3. осигуряване на телефонен указател с номера на всички абонати, ползващи фиксирани телефонни услуги;"
Виждам, че няма воля тази допълнителна преференция да се даде на българския потребител, затова оттеглям предложението си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Илиевски, странно е, че оттегляте предложението си, когато става дума за българския потребител. Ясно е, че то не е подкрепено от комисията, но в тази точка доста силно са прихванати лоби интересите. Защо да няма добавяне на възрастните хора? Ако левицата априори смята възрастните хора за инвалиди, за това, че не им се доставя нормалния стандарт на живот, то най-малкото, което можем да направим със законопроекта, е да дадем възможност след определена възраст – тя може да е пенсионна или както пледираше господин Иванов след 70 г. – да имат достъп до спешната помощ. И без това спешната помощ, както се видя вчера при вота за недоверие, е спешна помощ, която идва достатъчно късно, но поне да имат достъп до телефона, така че да могат да я направят.
Смятам, че за това сме най-малкото в дълг. Господа управляващи, това не е социална политика, това е нормалната политика към тези хора, най-малкото, което им дължим.
Господин Иванов, що се отнася до европейския номер за спешни повиквания на 112, ще Ви кажа защо го няма – защото министър Етем не може да разбере коя от всичките фирми ще даде по-добрата комисионна. За това става въпрос. “Сименс” ли да е техниката, “Ериксон” ли да е техниката или някаква друга – за това става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
За процедура има думата господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, действително предложението на господин Иванов е много смислено, но тук трябва да можем да разграничим пенсионер с максимална пенсия от пенсионер с минимална пенсия, този, който е самотен, от другите.
Затова моята процедура, господи Мирчев, е да отложим този текст, да го върнем в комисията, за да се изработи ясен критерий кои от възрастните и самотните хора подлежат на такива преференции, да бъде съвсем ясно обозначено и после текстът да се върне в пленарната зала. Мисля, че тогава всички ще подкрепят текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За обратно процедурно предложение има думата господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Иванов, господин Кузов! В едно жилище живеят не само пенсионери, живеят може би техните деца или внуци. Как ще разберете, че този, който се е обадил, е над 75 г.? Единният граждански номер не се изписва при обаждането. Кажете как ще приложим това, когато правите такова предложение? Затова текстът не е приет. Как той може да се контролира? Слушалката може да вдигне и 25-годишен човек, но ЕГН-то не се изписва. Слушалката могат да вдигнат и възрастни хора, дори над 75 г., но как ще се контролира? Всеки ще може да се обажда и да ползва привилегиите по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще се обажда и ще си казва името.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да, ще си казва името и след това ЕГН-то и ще му ги записват! (Шум и оживление. Реплики на народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, не мога да Ви дам думата.
Има процедурно предложение, направено от господин Кузов, за отлагане разискванията и гласуването по този текст.
Господин Мирчев направи обратно процедурно предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Кузов за отлагане на разискванията и гласуването по този текст.
Гласували 130 народни представители: за 13, против 104, въздържали се 13.
Процедурното предложение не се приема.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по текста. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Първо, народният представител Радослав Илиевски оттегли предложението си, следователно няма да се поставя на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Николаев Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 40, против 21, въздържали се 82.
Предложението на народния представител Иван Николаев Иванов не се приема.
Господин Иванов, имате думата за процедура за прегласуване.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Господин председателю, правя процедура за прегласуване.
Заедно с това искам по определен начин да отговоря и на господин Мирчев, който в процедура даваше разяснения към мен.
Младите хора, за които той говори, че ще злоупотребят, вече изцяло са с мобилни телефони. Не ги търсете на стационарните телефони.
Второ, дори в апартамента да живеят и млади хора, както се казва, дано не им се налага да търсят спешна медицинска помощ, полиция или пожарна. Извинете, ако това е проблемът на България, че на шест месеца веднъж ще се избира номер за спешна медицинска помощ от телефон на възрастен човек и това ще ощети компанията, която осигурява универсалната услуга, извинете, но това звучи цинично.
Възрастните хора над 70 г. наистина ги считам за хора с увреждания. При това лошо здравеопазване, неспособността им да се придвижват, необходимостта да заплащат за лекарствата, казвам ви искрено, ако вие не сте убедени в това, естествено, не мога да споря, но няма нищо по-естествено те да бъдат включени. Ако се притеснявате за смисъла на понятието "възрастни хора", ако няма легално определение, нека то да бъде "възрастни хора над 70 г.".
Искрено апелирам към вас да подкрепите това предложение. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път предложението на народния представител Иван Николаев Иванов.
Гласували 164 народни представители: за 59, против 14, въздържали се 91.
И този път предложението на народния представител Иван Николаев Иванов не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да гласуваме това предложение.
Моля, гласувайте чл. 180 така, както се предлага от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 97, против 34, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "Раздел II – Предоставяне на универсалната услуга."
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел II.
По чл. 183 народният представител Радослав Илиевски оттегли предложението си.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 183, който става чл. 181.
По чл. 184 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 184, който става чл. 182, със следното съдържание:
„Чл. 182. (1) Предприятията, задължени да предоставят услугата по чл. 180, ал. 2, т. 2, осигуряват:
1. определен брой обществени телефони според географското им покритие, за да отговарят на потребностите на крайните потребители;
2. достъп до тези апарати от хора с увреждания и задължения;
3. качество на услугите.
(2) Предприятията по ал. 1 осигуряват достъп до услугите за спешни повиквания, включително към телефонен номер „112”, чрез обществените телефони без използване на монети, жетони, карти или други платежни средства.”
По чл. 185 има предложение от народния представител Радослав Илиевски, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 185, който става чл. 183, да придобие следното съдържание:
„Чл. 183. (1) Предприятията, които са задължени да предоставят универсална услуга по чл. 180, ал. 2, т. 3, издават телефонен указател в съответствие с изискванията на този закон, във форма, одобрена от комисията, в печатен или електронен вид, или и двата. Указателят в електронен вид се актуализира ежегодно, а този в писмен вид – най-малко веднъж на всеки три години.
(2) Указателят по ал. 1 е общодостъпен.”
По чл. 186 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 186, който става чл. 184, да придобие следното съдържание:
„Чл. 184. Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга по чл. 180, ал. 2, точки 3 и 4, спазват принципа за равнопоставеност и реципрочност при работа с информацията, предоставяна от други предприятия.”
Народният представител Радослав Илиевски оттегли предложението си по чл. 187.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 187, който става чл. 185.
Народният представител Радослав Илиевски оттегли предложението си по чл. 188.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 188, който става чл. 186.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 189, който става чл. 187.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете така, както се предлагат от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 119, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Раздел III – Определяне на предприятия със задължение да предоставят универсална услуга.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел III.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 190, който става чл. 188.
По чл. 191 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 191, който става чл. 189, по принцип и предлага следната редакция:
„Чл. 189. (1) Комисията възлага предоставянето на универсална услуга, включително след провеждане на конкурсна процедура при съответно спазване на правилата по Глава пета, при спазване на принципите за обективност, прозрачност, равнопоставеност и в интерес на крайните потребители, без предварително да изключва предприятие от възможността да му бъде възложено предоставянето на универсална услуга или част от нея.
(2) При определяне на предприятията по чл. 188 комисията отчита най-целесъобразния икономически начин за предоставяне на универсалната услуга, който може да служи за определяне на нетна себестойност на задължението за предоставяне на универсална услуга.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 192, който става чл. 190.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 193, който става чл. 191.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 194, който става чл. 192.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете така, както се предлагат от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Раздел IV – Достъпност на цената на универсалната услуга.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел IV.
По чл. 195 има предложение от народния представител Мария Капон - в чл. 195, ал. 1 думите „и приета от Министерски съвет” се заличават, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 195, който става чл. 193.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, заповядайте да развиете Вашето предложение.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, става въпрос за независима комисия, която няма нужда от това да й бъдат приети наредбите от Министерския съвет. Видно е, че мнозинството явно не иска да я остави без наредби и методика, както се вижда и в логиката на целия закон, тоест позволява на комисията да си прави методика и наредби в процеса на работа непрестанно. И съответно, за да може да си контролира разделението 3:5:8, поради тази причина иска те да бъдат приети от Министерския съвет. Винаги съм се чудила как работят другите държави без наредби и без методика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглеждания текст? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 123 народни представители: за 15, против 64, въздържали се 44.
Предложението на Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване чл. 195 по вносител, който става чл. 193 и се подкрепя от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 196 има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Абсолютно същото предложение е и от народния представител Димитър Йорданов.
Тези предложения не са подкрепени от комисията. Ще прочета едното от тях:
“В чл. 196 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 4, 5 и 6:
“(4) В случаите по ал. 3 предприятията преработват цените и ценовите пакети в съответствие с дадените указания, след което отново ги представят на комисията за одобрение.
(5) Комисията разглежда цените и ценовите пакети по ал. 4 в срок до 30 дни от повторното им предоставяне и може отново да задължи предприятията да преработят цените и ценовите пакети в съответствие с изискванията на закона и методиката по чл. 190.
(6) Процедурата по ал. 3-5 може да се повтаря многократно.
2. Досегашната ал. 4 става ал. 7.”
Има предложение на Мария Капон:
“В чл. 196 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите “60 дни” се заменят с “30 дни”.
2. В ал. 3 думите “30 дни” се заменят с “14 дни”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 196, който става чл. 194.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
По логика, която потвърждаваме в Комисията по бюджет и финанси, заедно с всичките ми колеги – намаляваме административните срокове във всички закони, всъщност е и логиката на предложението ми, така че пазарът да бъде равнопоставен, дори и с една комисия, която трябва да го контролира. Смятам, че 30 дни и 14 дни са нормалните срокове, в които може да се събере комисията. Тя друга работа кой знае колко няма, освен да може да даде своето становище – дали ще одобрява цени и ценови пакети и какви са документите. Смятам, че при 60 дни, докато пазарът се е усетил и докато комисията се изкаже, ще е минала логиката да направиш една промоция или да определиш едни цени.
От друга страна, господин председател, бих искала да коментирам предложенията на моите колеги, които са предходни по чл. 196. Аз моля те да не се подкрепят, както предлага комисията, защото те са за повече държава, а ние трябва да се борим за по-добро законодателство и по-малко държава в намесата на пазарната икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Капон.
Уважаеми народни представители, имате думата. (Народният представител Мария Капон спори с народния представител Александър Радославов.) Няма желаещи.
Моля народните представители да не спорят помежду си. Когато искат да спорят, това става от трибуната. Не е позволено в пленарната зала народните представители да се закачат, господин Радославов. (Оживление в залата.)
Все пак да посрещнем 1 март с усмивка!
Поставям на гласуване предложението на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, както и предложението на Димитър Йорданов, тъй като предложенията са абсолютно еднакви.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 4, против 74, въздържали се 46.
Предложенията на тази група народни представители не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на Мария Капон, което също не се подкрепя от комисията. Чухте аргументите на госпожа Капон.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 30, против 67, въздържали се 44.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Госпожа Капон обаче не се предава и се отправя към трибуната. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Аз искам отново да кажа на колегите си и да ги помоля за подкрепа: смятам, че промяната от 60 на 30 дни и от 30 на 14 дни – това са изключително нормални срокове, които имат Националната агенция по приходите и доста други комисии. Смятам, че срокът е достатъчен, за да има пазарно отражение и всички потребители и доставчиците на услугата да могат да променят цените си и да получават одобрението на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, има предложение за прегласуване.
Поставям втори път на гласуване предложението на госпожа Мария Капон.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 31, против 101, въздържали се 13.
Предложението на Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя за чл. 196, който става чл. 194.
Гласували 122 народни представители: за 112, против 6, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 197, който става чл. 195.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 198, който става чл. 196.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 199, който става чл. 197.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 197 до чл. 199 – по вносител, които стават съответно чл. 195 до чл. 197.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел V.
По чл. 200 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е подкрепено от комисията по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 200, който става чл. 198 със следната редакция:
„Чл. 198. (1) Предприятията, които имат задължение да предоставят универсална услуга, могат да искат компенсиране на доказаните нетни разходи, когато предоставянето на универсалната услуга представлява несправедлива тежест за тях.
(2) Наличието на несправедлива тежест се определя въз основа на нетните разходи и при отчитане на нематериалните преимущества за предприятието по ал. 1 от предоставяне на универсалната услуга или на част от нея, при условие че:
1. предоставянето води до загуби или се предлага на цени под обичайната търговска печалба;
2. предприятието няма дял от приходите над 80 на сто на пазара на дребно на обществени телефонни услуги.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 201, който става чл. 199 със следното съдържание:
„Чл. 199. (1) Комисията изготвя и приема правила за изчисляване на нетните разходи за предоставяне на универсална услуга.
(2) Предприятията, които имат задължение да предоставят универсална услуга по чл. 180, ал. 2, т. 1, определят размера на нетните разходи от предоставяне на универсална услуга съгласно правилата по ал. 1.
(3) Документите, свързани с изчисляването на нетните разходи от предоставяне на универсалната услуга, се предават на комисията и се проверяват от определен от нея независим одитор.
(4) Резултатите от изчисляване на нетните разходи и оценката на одитора за съответствие с правилата за определяне на цените, съгласно Методиката по чл. 193 и разходите за предоставяне на услугите са обществено достъпни.”
По чл. 202 има предложения от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов и от народния представител Димитър Йорданов, които са идентични – в чл. 202, ал. 1 изречение второ се изменя така:
„Средствата за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга по специални цени или ценови пакети на хора с увреждания, със специални социални нужди и с ниски доходи се набират от други източници, бюджетни средства или обществени фондове.”
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 202, който става чл. 200 със следното съдържание:
„Чл. 200. (1) Средствата за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга се набират във Фонд за компенсиране на универсална услуга, наричан по-нататък „фонда”. Средства за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга могат да се набират от други източници, бюджетни средства или обществени фондове.
(2) Фондът е юридическо лице със седалище София.
(3) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда.
(4) Фондът се освобождава от заплащане на държавни и местни данъци и такси само за операциите по компенсиране на нетните разходи за универсална услуга. Средствата на фонда се съхраняват в Българската народна банка.
(5) Преобразуването, прекратяването и ликвидирането на фонда се приема със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложенията на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов и народния представител Димитър Йорданов, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 3, против 78, въздържали се 41.
Предложенията не се приемат.
Поставям на гласуване наименованието на Раздел V и текстовете от чл. 200 до чл. 202 – по вносител, така както се предлагат от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 203 има предложение на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, което не е подкрепено от комисията. То е следното:
В чл. 203 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните промени:
а) основният текст се изменя така:
„(1) Фондът се управлява от Управителен съвет, който се състои от 9 членове, включително председател и заместник-председател, които се определят, както следва:”;
б) създават се точки 8 и 9:
„8. един член – представител на предприятията по чл. 206, ал. 1, обявени за предприятия със значително въздействие върху пазара;
9. един член – представител на предприятията по чл. 206, ал. 1, които не са обявени за предприятия със значително въздействие върху пазара.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Представители на предприятията по точки 8 и 9 от предходната алинея се определят от предприятията, имащи най-висок размер на вноска във фонда за съответната група.”
3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Димитър Йорданов, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 204, който става чл. 202.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 205, който става чл. 203.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
За мен е много интересно да разбера какво е становището на Министерството на финансите за създаването на такъв фонд? Това е законът, с който се създава този фонд – юридическо лице, управителен съвет към него, начин на набиране на средства, контрол от Сметната палата. Това е поредният фонд, който някъде се създава.
Тъй като в закона гледах винаги само пазара и да е съхранена конкурентоспособността на пазара като такъв и по-малко държава и по-малко комисия, съжалявам, но този текст не е бил в моята компетентност, затова моля за разяснение от страна на председателя или от страна на комисията относно фонда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, ако някой желае, разбира се, ще даде разяснение, но ние чл. 200 вече го гласувахме, а точно с чл. 200 създадохме този фонд. Няма как да се върнем назад.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя. Когато този законопроект е разглеждан в Министерския съвет, задължително Министерството на финансите представя своето становище. Те са подкрепили този текст, когато е разглеждан в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има господин Станчев – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да припомня на уважаемите депутати, че този фонд и в момента съществува в комисията. Понеже беше поставен въпросът какво е мнението на Министерството на финансите, искам да ви кажа, че това предложение е минало за съгласуване по чл. 58 от правилника на Министерския съвет. Така че Министерството на финансите е дало своето съгласие специално за тази част без забележки, съгласувало е законопроекта.
Това е, което мога да ви отговоря. Не виждаме нищо нередно в приемането на този фонд и на така определения състав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи?
Народният представител Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също ще се спра на въпроса за фонда, защото имаше силна рестрикция в нашето законодателство по отношение създаването на фондове. Тяхното нарастване създава проблеми. Сега от господин Станчев разбирам, че този фонд е съществуващ и в момента. Не съм сигурен дали все още функционира той, тоест дали компенсиране на нетни разходи в момента се осъществява? Считам, че не се осъществява.
Това, което мен ме притеснява, е, че е записано: „Средствата за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на социална услуга могат да се набират от други източници, бюджетни средства или обществени фондове.” За мен това прави крайно мътна и неясна картината по какъв начин и откъде се събират средствата във фонда? Ако фондът има ясно предназначение, той трябва да бъде така. Аз съм съгласен, че трябва да има начин за компенсиране на нетни разходи при предоставяне на универсална услуга. Не разбирам защо се вмъква този текст? Кои са тези обществени фондове? От какви съображения те ще превеждат средства в този фонд за компенсиране? Кои са тези други източници? Защо се записва? Това е също както един текст за дарения, който го имаше и който в крайна сметка падна. Когато се запише „други източници”, те могат да бъдат всички източници извън предвидените.
Аз считам, че текстът изисква да бъде огледан още веднъж. Това е мое мнение. Правя процедурно предложение, ако може да се отложи гледането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кои текстове?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председател, Вие казахте, че те са приети. Вероятно чл. 200 е бил приет, когато аз отсъствах от залата. Така ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, чл. 200 е приет.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уточнете и аз ще го подложа на гласуване.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Не, не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Резонен е въпросът, който поставяте с госпожа Капон за фонда, но чл. 200 вече е приет.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин председател, аз съм участвал в комисията за правилника, която Вие оглавявахте, така че държа да спазвам правилника. Не мога да се върна с никаква процедура към чл. 200. Изразих тези съображения, че в цялата система на финансиране на този фонд и събиране на средства за този фонд има една неяснота, която не знам дали е умишлено въведена, или по небрежност. Защото не мога да приема, че този фонд ще набира средства от други източници. Кои са тези други източници? Ако има някакви източници, за да бъде напълно прозрачно финансирането на фонда и осъществяването на операциите, такъв текст не може да има.
Господин председател, приемете това като изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, благодаря, господин Иванов.
За реплика думата има госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин Иванов, с това, което казвате, отчасти съм съгласна. Този текст според мен трябва да бъде отложен. Трябва да е ясно това поредният фонд ли е, който хем ще компенсираме, хем някакви седем броя чиновници ще вземат заплати?
Нека да ви ги изредя кои са: председател от страна на Комисията за регулиране на съобщенията – една заплата; заместник-председател от страна на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения – още една заплата.
Или не вземат заплати?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не вземат.
МАРИЯ КАПОН: Добре, благодаря. Смятам, че това трябва да е уточнено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябваше да поставите този въпрос при предното гласуване.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложенията на Николай Камов, Иглика Иванова, Георги Анастасов и Димитър Йорданов, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 9, против 64, въздържали се 55.
Предложенията на тази група народни представители не се приемат.
Поставям на гласуване членове 201, 202 и 203 по новата номерация, така както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 124, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 206 има предложения на Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, и Димитър Йорданов, които не са подкрепени от комисията:
Член 206, ал. 2 се изменя така:
"(2) Размерът на вноските по ал. 1 на предприятията със значително въздействие върху пазара не може да надвишава 0,8 от брутните приходи от предоставянето на гласова телефонна услуга без данък върху добавената стойност след приспадане на разходите за изходящ трафик при взаимно свързване на електронни и съобщителни мрежи. За останалите предприятия този процент не може да бъде повече от 0,4. През първата година от започване на дейността на предприятията и за предприятия с годишен оборот под определена от комисията граница вноски не се дължат".
Същото предложение е и на господин Димитър Йорданов.
Не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 206, който става чл. 204 със следното съдържание:
"Чл. 204. (1) Предприятията, които предоставят обществени телефонни услуги, заплащат вноски във фонда при условията и по реда на този раздел.
(2) Размерът на вноските по ал. 1 за съответната година не може да превишава 0,8 на сто от брутните приходи от предоставянето на обществена телефонна услуга без данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност. 
(3) Предприятията по ал. 1 заплащат вноските в едногодишен срок от влизането в сила на решението по чл. 206, ал. 2.
Неспазването на срока за заплащане на вноските представлява съществено нарушение на закона. При забавяне на плащането се начислява законна лихва върху вноските.
(4) Вноските на предприятията по ал. 1 се отчитат като присъщи разходи."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 207, който става чл. 205, като предлага само в ал. 4 промяна:
"(4) Комисията представя на управителния съвет становището по ал. 2 и материалите към него, както и данни за брутните приходи на предприятията по чл. 204, ал. 2."
Член 208 е изцяло по текста на вносителя, който става чл. 206.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Ще спрем дотук, след като гласуваме тези текстове.
Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложенията на Николай Камов, Иглика Иванова, Георги Анастасов и Димитър Йорданов, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 6, против 71, въздържали се 51.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 204, 205 и 206 по новата номерация.
Моля, гласувайте тези текстове така, както се предлагат от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, предлагам ви да спрем дотук с днешното пленарно заседание.
Няколко съобщения.
Както ви е известно, утре, петък, 2 март, в 9,00 ч. ще започнем с гласуването на предложения вот на недоверие към правителството във връзка със здравната политика. Ще има и парламентарен контрол. Ще отговарят заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин, заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев, заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем, министърът на транспорта Петър Мутафчиев, министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров, министърът на финансите Пламен Орешарски, министърът на земеделието Нихат Кабил, министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова, министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски, министърът на вътрешните работи Румен Петков, министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Още едно съобщение: Правната комисия днес няма да има заседание.
Утре в 9,00 ч. всички в залата!
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,54 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов
Ясен Попвасилев