Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Иван Илчев и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги народни представители, господин министър-председател, госпожи и господа министри! Днес, съгласно решението, което взехме в сряда, приемайки седмичната програма за работата на Народното събрание, следва да пристъпим към точка втора от нашата програма, а именно:
ГЛАСУВАНЕ ПО ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Да обявя как ще процедираме. Както знаете, не се предполага и не се допуска разискване по предложения проект за решение, тъй като на заседанието в сряда бяха проведени разискванията и те приключиха, както всички помним. Днес следва да се проведе само гласуване, като, разбира се, преди това ви обявя самия текст на внесения проект за вот.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Гласуването на искането за вот на недоверие на едно правителство е един изключително важен политически въпрос и поради тази причина считаме, че това трябва да става поименно. В тази връзка е нашето предложение. Нека оттук да се създаде една традиция, защото такава няма в българския парламент - народните представители лично със ставане да заявяват „да”, „не” или „въздържал се”, с което всеки да поеме своята отговорност пред българския народ. Още повече, че тези вотове се дават и по Българската национална телевизия и по този начин българският народ ще може да види как изпратените от него народни представители защитават или не защитават неговите интереси и права и неговите виждания.
Ето защо предлагаме гласуването да стане поименно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това предложение очевидно се прави от името на парламентарна група, така че е допустимо по правилника за нашата работа.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Българската Конституция предвижда задължително поименно гласуване само на третото гласуване на проект за изменение и допълнение на Конституцията. Идеята е ясна – не само да се подчертае персоналната отговорност на всеки народен представител, но това е акт и на тържественост, защото, все пак, не всеки ден се променя основният закон на страната.
Във връзка с гласуването на вот на недоверие на едно правителство, едно определено вече тривиално занимание на българската опозиция, в този акт не виждам нищо тържествено, което да налага поименното гласуване. Но гласуването чрез електронната система на Народното събрание не е анонимно, за да предполага всеки народен представител да става на крака и да обяви своя вот. Този вот е явен. Знаете, че резултатите от гласуването, и то от поименния вот на всеки един народен представител, ще изтекат по електронния сайт на Народното събрание минути след обявяването на това гласуване. Така че не виждам никакъв смисъл в това процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Пристъпваме към гласуване на направеното процедурно предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Шопов.
Гласували 223 народни представители: за 59, против 144, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Има думата за процедурно предложение госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С оглед значимостта на предстоящото гласуване и на основание на чл. 38 от правилника предлагам днешното пленарно заседание да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате предвид тази точка, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за пряко предаване на разглеждането на точка втора от нашата програма.
Не виждам желаещи за противно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители: за 201, против 1, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Както съобщих, ще ви прочета текста на внесения проект за решение от народния представител Димитър Камбуров и група народни представители:
“РЕШЕНИЕ
за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България
Народното събрание на основание чл. 89 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България,
РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България заради разпада на държавната политика в областта на здравеопазването.”
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 224 народни представители: за 60, против 163, въздържал се 1. (Ръкопляскания от КБ, ДПС, единични ръкопляскания от НДСВ.)
Проекторешението се отхвърля. (Депутатите от коалиция „Атака” и депутати от ОДС напускат парламентарната зала.)
Заповядайте за отрицателен вот, госпожо Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз гласувах „против” искания вот на недоверие на правителството по проблемите в сферата на здравеопазването, защото не считам, че в днешния ден българското здравеопазване е по-лошо от това, което е било през 2002 г., 2000 г. или 1999 г. В никакъв случай не може да се каже, че в българското здравеопазване цари хаос и има криза.
Друг е въпросът, че за започването на реформата, която беше предприета от правителството на СДС, се оказа, че системата не е подготвена, необезпечена в материално отношение, като кадрова подготовка на хората, които ще извършват реформата и преките участници в реформата, с липсваща информационна система.
Определено може да се каже, че в резултат на работата на следващите правителства, в резултат на работата на настоящето правителство вече в цялата система се създават условия тя наистина да се реформира и да се налажда към изискванията на пациентите – една изключително важна част от този процес, в който сякаш в голяма степен ги забравихме. Пациентът е този, който има нужда наистина от едно добро и достъпно здравеопазване.
През последната година и половина бяха създадени условия за завишен контрол в тази система, в резултат на което се намалиха значително разходите, които не бяха в най-добрата посока – безконтролно изтичащите средства значително намаляха. Няма ги вече големите натрупвания на задължения в болниците, няма го хаосът в доболничната помощ.
Отговорността на всички е обща по отношение на здравеопазването, в това число и на опозицията, която поиска вота на недоверие, и затова считам, че с основание съм гласувала „против”. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Фатме Илияз. Заповядайте.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Гласувах против вота на недоверие на правителството, защото по време на дебата станахме свидетели на голи популистки послания и клевети, на хаотични ракурси, опит за спечелване на политически дивиденти от страна на опозицията без да се предлагат решения на проблемите в здравеопазването, без воля за диалог или конструктивизъм.
Разнородната по идеология и принципи опозиция се солидаризира и развихри в името на политическото заиграване, като дори на моменти забрави пациентите и хората, в името на които уж се водеше дебатът. Жалко, но е факт, че за пореден път стана ясно, че управляващото мнозинство няма политическа алтернатива.
Уважаеми колеги от опозицията, управляващото мнозинство прояви благородство и решимост за по-широк обществен консенсус за решаване на проблемите на здравеопазването, като ви повери един от най-важните инструменти за това, а именно ръководството на Комисията по здравеопазване. Явно за вас е по-лесно да критикувате и абдикирате от проблемите, отколкото да предлагате и да участвате в решаването им, зад чиято първопричина не е тайна кой е в основата.
Аз гласувах „против” не защото не виждам проблемите в здравеопазването, които касаят всеки български гражданин, независимо от политическа принадлежност, местожителство или социален статус. Всеки български гражданин е реален или потенциален пациент на системата.
Тези проблеми не са от днес или от вчера, а част от техните параметри бяха зададени именно от вносителите на този вот на недоверие. И тези проблеми се свеждат до ниско качество на здравните услуги, липса на реална конкуренция, проблеми, свързани с ефективността на публичните разходи, финансова стабилност и т.н.
От тази трибуна ви призовавам: вместо да се опитвате да трупате дивиденти на гърба на българския гражданин, който така или иначе е ощетен от несгодите на погрешно заложения модел на здравната реформа от вас самите, да запретнете ръкави и да предложите прагматични конструктивни решения на проблемите на българското здравеопазване.
Уважаеми господа от опозицията, така или иначе парламентарната Комисия по здравеопазване е поверена във ваши ръце. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Илияз.
Господин Паскалев, имате думата. Заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Още един лекар от управляващите.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ (КБ): Благодаря, господин Колчаков, за това производство.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, господин председател, уважаеми колеги! Очевидно е, че дебатът по вота на недоверие към правителството е полезен, защото най-малкото ясно бяха дефинирани основните проблеми в сферата на здравеопазването.
И госпожа Първанова е права, когато казва, че е необходима актуализация на системата за акредитация, че е необходимо подобряване на контролната дейност.
И господин Костов е прав, когато говори за ефективно усвояване на финансовите ресурси, преди да се искат нови такива, че трябва да се прекрати порочната практика за плащане под масата при получаване на здравна услуга.
Колегите от ДПС имат пълно основание да дефинират волята си за баланс между размера на здравната вноска и данъчно-осигурителната тежест на всеки български гражданин.
И от Коалиция за България са абсолютно прави, когато твърдят, че е необходима адекватно създадена мрежа от здравни заведения, гарантираща здравната услуга.
Очертани бяха и мерките, които са необходими за оздравяване на здравната система: за създаване на адекватна мрежа от здравни заведения, гарантиращи здравната услуга за българските граждани; постигане на баланс за размера на здравната вноска и коректното формулиране и формиране на цената на всяка здравна услуга; провеждане на адекватна политика при ценообразуването на лекарствените средства.
Смятам, че правителството разполага с административния ресурс да подготви всички необходими нормативни актове, за да се проведе реформата в сферата на здравеопазването и, отделно от това, с необходимите финансови ресурси, за да гарантира реализацията на здравната реформа. Декларираното и от министъра на здравеопазването, и от премиера в тази зала според мен е една гаранция за това.
И, уважаеми колеги, аз се радвам, че този дебат беше проведен. Надявам се, че той няма да бъде прекратен. Надявам се, че дебатът ще бъде разширен по отношение на всички публични услуги, които трябва да получават българските граждани. Но за съжаление нашите колеги от опозицията не постигнаха едно: демонстрацията на самоуважение, което е необходимо, за да бъде уважавано и Народното събрание като институция. Затова гласувах „против” вота на недоверие на правителството. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Паскалев.
Думата има господин министър-председателят. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги членове на Министерския съвет! Искам да благодаря преди всичко на народните представители, които подкрепиха правителството и отхвърлиха вота на недоверие, внесен от опозицията. И не заради самото правителство, а заради страната, заради необходимостта от политическа стабилност, заради това че България има да извърви още дълъг път и са необходими усилия с широка подкрепа, с фокусирана политика за истинската модернизация не само на българското здравеопазване, но и на България, за да можем да живеем като граждани на Европейския съюз, със самочувствие, уважавайки своята страна, имайки висок икономически растеж и получавайки високи доходи.
Един дебат за здравеопазването винаги е чувствителен, винаги фокусира обществено внимание, защото здравеопазването, неговото състояние вълнува и засяга всеки един български гражданин. Затова мисля, че вотът беше полезен. Беше полезен от гледна точка на това, че се видя, че опозицията не предлага истинска алтернатива на политиката, която провежда мнозинството в тази сфера.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Не е вярно! Не е вярно това! Имахме стратегия.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Вярно е, д-р Колчаков.
Ние станахме свидетели на възхваляване на една стратегия от 1999 г., която беше волунтаристична и която доведе българското здравеопазване до сегашното му състояние. Ние видяхме, че в коалицията има ясна политика, има и въпроси, които са спорни, и ние ще ги решим в диалог в рамките на коалицията и в диалог с българските лекари, медицински сестри и обществото.
И както заявих, още в близките дни имам намерения да проведа среща с представители на българското лекарско съсловие, имам предвид директори на болници и джипита, които добре разбират проблемите, за да обсъдим по-нататъшните стъпки и съм убеден, че в рамките на месец март ще можем да финализираме работата по една дългосрочна стратегия за модернизация на българското здравеопазване, която ще бъде разположена в годините (ръкопляскания в мнозинството), но стратегия, пак ще повторя, не авантюристична, каквато беше тази от 1999 г., и не шокова, защото както си говорихме преди два дни по време на дебата, д-р Колчаков, един от основните принципи в здравеопазването е да не навредиш на болните, на пациентите, на българските граждани и на системата на здравеопазването.
Освен това дебатите бяха полезни и по други причини. Опозицията целеше няколко неща. Първо, да тества мнозинството дали е единно политически. Да се опита да вбие клин. Не се получи и не се получи, защото и трите политически сили в управляващата коалиция разбират своята отговорност пред България, пред нашите съграждани. Ние умеем да преодоляваме спорните въпроси, конфликтите в диалог – това, което липсваше по време на управлението на десницата, защото нямаше истинска коалиция. Изгражда се една нова политическа култура в България – на истинско коалиционно управление, което се основава на взаимно уважение, на диалог и което търси работещите решения, които ще придвижат страната напред.
Опозицията се помъчи да генерира енергия, политическа енергия за себе си, атакувайки управляващите по тема, важна за българските граждани. Стана ясно, че няма какво да предложи. Това няма да ви помогне на предстоящите европейски избори.
Освен това ние добре разбираме, че след членството в Европейския съюз българските граждани, нашите съотечественици се нуждаят от нов хоризонт. Той трябва да бъде представен като цялостна политика от управляващата коалиция и това ще бъде направено. Защото добре разбираме, че България не е съвършена държава – нито здравеопазването, нито доходите, нито конкурентоспособността все още са на европейски нива. И истинското предизвикателство пред нас е да достигнем европейските стандарти във всичко. За това е нужна политическа воля, компетентност, диалог с обществото – всичко това управляващата коалиция го разбира и ще го осигурим, въпреки надеждите на опозицията, че в трудната първа година в Европейския съюз, в година, когато има два избора, в които всяка партия има своите интереси, ще успеете да разклатите стабилността и да предизвикате дестабилизация. Няма да се получи!
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Недоволните ще го направят!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря още веднъж на депутатите от мнозинството за подкрепата. Ще продължим да работим заедно във взаимен диалог, за да реализираме това, което обещахме на българските граждани – истинска европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност на правителството и парламентарното мнозинство. Благодаря ви за вниманието. (Силни и продължителни ръкопляскания от мнозинството. Народните представители от мнозинството и членовете на кабинета взаимно се поздравяват.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на министър-председателя.
Уважаеми колеги, с това нашата работа по т. 2 приключи. Нека дадем възможност на дамите и господата министри да се оттеглят, а ние да се организираме за 2-3 минути, за да може залата да премине в работен режим.
Уважаеми колеги, ще продължим с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА.
Уважаеми колеги, постепенно да се настроим към обичайната ни седмична работа! (Продължават поздравленията между министрите и депутатите.) Имаме да изпълняваме програма, която тази седмица изостана по обективни причини, разбира се, така че не можем да си позволим дълги паузи. Вълнението постепенно стихва.
Уважаеми колеги, ще продължим работата в 9,35 ч. Вярвам, че 3-4 минути ще са достатъчни, за да се пренастроим.
Докладчик по тази точка ще бъде господин Радослав Илиевски.
Господин Илиевски, Вие сте вносител на законопроекта и разбирате цялата му срочност. Има обективни причини, поради които господин Мирчев не може да изпълни докладването, те не зависят от него.
Вносители на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата са народните представители Радослав Илиевски, Димитър Гъндев, Румен Ангелов и Борис Николов.
Господин Илиевски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям на вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
“На извънредно заседание, проведено на 23 февруари, Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от народните представители Радослав Илиевски, Димитър Гъндев, Румен Ангелов и Борис Николов. На заседанието присъстваха госпожа Никифорова – заместник-министър на транспорта, господин Володя Киров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и други представители на Министерство на транспорта.
Вносителите и представителите на Министерство на транспорта обясниха, че във връзка с нотификацията на българските законодателни мерки, транспониращи директивите на Европейската общност, в момента се извършва пълен преглед на хармонизирането на българското законодателство. Установено бе, че към настоящия момент не може да бъде извършена нотификация на няколко директиви на Европейската общност, което е свързано с приемането на законопроекти, внесени в Народното събрание.
Предложените промени предвиждат възможност за издаване на разрешения за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движение по пътищата, и на лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за европейско икономическо пространство.
Въвеждат се изисквания, съгласно които председателите на изпитните комисии за провеждане на изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на знанията и уменията им за провеждане на изпити.
Законопроектът регламентира и правомощията на контролните органи да имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен транспорт или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.
В хода на дискусията беше отбелязано, че приемането на законопроекта е свързано с поетите ангажименти на българската държава и забавянето му би довело до неприятни последици за Република България като страна – член на Европейския съюз. Беше отбелязано, че предложените промени в Закона за движение по пътищата са свързани с изискванията на правото на Европейския съюз.
Направено беше предложение законопроектът да бъде разгледан днес и на второ четене.
След проведената дискусия и направените предложения Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 11 гласа "за" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 754-01-35, внесен от народните представители Радослав Илиевски, Димитър Гъндев, Румен Ангелов и Борис Николов на 22 февруари 2007 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Уважаеми дами и господа, беше ви представен докладът на комисията за първо четене на законопроекта.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Господин Иванов, заповядайте, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който ни се предлага в спешен порядък има за цел да въведе някои изисквания, които, ако не бъдат въведени в нашето законодателство, ще започнат да текат санкции от страна на Европейската комисия към България. Всъщност текстовете, които прочете господин Илиевски, са извадка от бих казал големия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, който чака своя ред по съвсем обективни причини. Първо, защото по него има прекалено много забележки и сигурно половината от текстовете на този голям законопроект ще отпаднат. На второ място, защото Комисията по транспорт и съобщения гласува един друг тежък законопроект – Закона за електронните съобщения.
Минавам към конкретните текстове, които ни се предлагат от четирима наши колеги вносители.
Преди всичко, прави ми впечатление, че в залата не бяха поканени и не присъстват представители на Министерство на транспорта, които са вносители на тези текстове в големия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата и реално са вносители на тези предложения. Но, за да се извърши гледането в спешен порядък, тук стоят подписите на четирима колеги.
По самите текстове. Въпреки че реално същността се състои във възлагане на необходими задължения относно периодично обучение на инструктори и преподаватели на кандидати за придобиване на правоспособност на определен период като практически и теоретични занятия, аз искам да отбележа, че има няколко грешки. Знаейки, че ще постъпи предложение за второ четене на този законопроект в днешното заседание, тези грешки трябва да се избегнат.
В § 1, т. 1 – това е текст, който касае чл. 138, е записано, че думата "пътни" се заличава в ал. 2. Самата Глава трета, чийто първи член е чл. 138, е озаглавена "Пътни превозни средства". След което вносителите предлагат в ал. 2 да се каже: "Пускането на пазара на нови превозни средства". Това е Закон за движение по пътищата, който третира единствено въпроси, свързани с пътните превозни средства. Останалите превозни средства са обекти на други закони – съответно Закон за железопътния транспорт, Закон за гражданското въздухоплаване и др. По този начин аз не мога и не получих и отговор в комисията кои са мотивите на вносителите вместо да се запише коректно, както е в досега действащия текст "пътни превозни средства" да се запишат изцяло "превозни средства". Това ще създаде наистина хаос в областта на законодателството, свързано с превозните средства.
На второ място, в § 4, който касае чл. 152, вносителите ни предлагат текст, който изобщо не е свързан с шапката на чл. 152, ал. 1, т. 2. Там се говори, че министърът на транспорта и съобщенията определя изискванията за психологична годност и условията и реда за психологичното изследване. Следват две точки и вносителите предлагат да се добави текст, който започва по същия начин, както завършва шапката: "редът за психологическото изследване на: изследване за психологична годност на водач на моторни превозни средства могат да се извършват ...". Изобщо тези текстове не се връзват.
В крайна сметка ако Народното събрание има основна задача и задължение приемането на качествено законодателство, не може да се внасят неграмотно подготвени текстове, които изобщо не се връзват с останалата част на разглежданите членове, които по определен начин трябва да бъдат изменени и допълнени.
По тази причина предлагам, дори и да се гледа този законопроект на второ четене, тези две нарушения да бъдат отстранени. В противен случай не бих гласувал за такъв законопроект, независимо че всъщност аз съм съгласен с текстовете, макар че преподавателите в курсовете за обучение на кандидати за получаване на свидетелство за правоспособност имат определени забележки и по тези текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплика към господин Иванов? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта на първо четене? Няма желаещи.
В такъв случай подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Гласували 130 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Илиевски, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Госпожо председател, процедурата ми е да обсъдим и да приемем и на второ гласуване предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Илиевски, законопроектът да бъде приет на две четения в днешното пленарно заседание.
Гласували 128 народни представители: за 102, против 26, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да започнете с доклада на комисията за второ четене, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Ако ми позволите, текст по текст, госпожо председател, тъй като има някои допълнително възникнали редакционни бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата."
Комисията подкрепя наименованието на закона.
"§ 1. В чл. 138 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата "пътни" се заличава.
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Пускането на пазара на нови компоненти или отделни технически възли за превозни средства, за които се изисква одобряване на типа, се извършва с нанесени обозначения в съответствие с изискванията на приложима наредба по ал. 4 или по приложимо Правило на ООН/ИКЕ."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Илиевски, в съответствие с правилника нека да не представяте следващите текстове, ако не се различават от текстовете на вносителя. В случая се различаваше.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз няма да повтарям това, което казах в изказването си при първото четене преди 10 минути. Правя предложение, и то е изцяло в процедурата на гласуване на второ четене: точка 1, в която се казва, че в ал. 2 думата "пътни" се заличава, да отпадне. По такъв начин се запазва текстът в действащия закон, който указва, че разпоредбите са отнасят за пътни превозни средства в съответствие със Закона за движението по пътищата. Това е първото.
Второто ми предложение е редакционно: в т. 2, която касае ал. 3: "Пускането на пазара на нови компоненти или отделни технически възли за превозни средства ...", да се добави "пътни превозни средства". Така е във всички останали текстове в тази глава, която касае пътните превозни средства.
Наистина не разбирам как може изведнъж с този текст да отнесем разпоредба към всичките превозни средства, което е извън обхвата на закона.
Повтарям: първото – отпадане на т. 1 и, второто – в т. 2 да се добави думата "пътни" пред "превозни средства". Мисля, че ще бъда подкрепен, защото това наистина е в съответствие със закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Илиевски, ще вземете ли отношение?
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, аз мисля, че господин Иванов има право и трябва да бъде подкрепен в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ангелов, заповядайте.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм един от вносителите на този законопроект - бях воден от това, че 28 февруари беше срок, договорен от държавата ни и ако ние не бяхме приели спешно в комисията и в залата този законопроект на първо четене, държавата ни просто щеше да започне да плаща глоби. Това е основният мотив, поради който аз съм вносител.
С акта на приемане на законопроекта на първо четене ние прекратихме тази заплаха държавата ни да бъде санкционирана. Считам, че не е правилно днес и сега да приемем този законопроект на второ четене, защото не само че народни представители имат забележки, а и защото самото Министерство на транспорта и негови представители, които бяха когато обсъждахме законопроекта на първо четене в комисията, имаха и имат забележки, и то правилни забележки, които ние трябва, длъжни сме да отчетем.
Поради това ви моля да не нарушаваме процедурите и да не гласуваме в момента този законопроект на второ четене. Пак казвам, ние преустановихме заплахата от санкции. Да дадем срок примерно до другата седмица – сряда, три дни ли, четири дни ли – това не е проблем; да могат експертите на Министерството на транспорта да си дадат в писмен вид забележките, които направиха по време на заседанието на комисията; да могат народните представители, които имат такова желание и са прави – предложенията на Иван Иванов са правилни, да ги дадат в писмен вид. Другата сряда или четвъртък – не е проблем за никого, да приемем този законопроект на второ четене и той да стане закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов, само че сме в хипотеза на гласувано вече подобно процедурно предложение и не мога да поставя на гласуване това. Можете да направите редакционни корекции по представения § 1.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Иванов за отпадане на т. 1 от § 1. Господин Илиевски в своето изказване подкрепи двете предложения на господин Иванов за редакция на § 1.
Гласували 124 народни представители: за 93, против 7, въздържали се 24.
Това предложение за отпадане на текста се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов в ал. 3 пред думите “превозни средства” да се добави “пътни”, защото текстът се ситуира в тази част от законопроекта, която е посветена на пътните превозни средства.
Моля да гласуваме това предложение за редакция на ал. 3 на чл. 138.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Това предложение се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и § 1 на вносителя с току-що гласуваните в залата редакционни изменения.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Госпожо председател, § 2 и § 3 са подкрепени от комисията и по тях няма допълнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желание за изказвания по тези два параграфа? Няма.
Моля, гласувайте § 2 и § 3 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Има ли промяна в § 4?
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Да.
Уважаема госпожо председател, позволете ми да прочета аргументите по § 4 и редакционните промени, които трябва да настъпят.
В т. 1 на § 4 се създават букви “в” и “г”. Буква “г” следва да стане ал. 2 в същия чл. 152. Така изписана буквата “г” не съответства редакционно на основния текст на чл. 152, затова трябва да се обособи като самостоятелна алинея в същия член на закона и следващите алинеи да се преномерират. Това е подходящо и с оглед съдържанието на тази разпоредба. И ако това се случи редакционно, ми позволете да прочета пълния текст на чл. 152 от закона с направените поправки и тогава да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, Вие правите предложение само за преномерация по същество. Няма промяна в текста, доколкото разбирам, нали така?
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Да, преномерация, но има и някои редакционни допълнения.
“(2) Изследванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства могат да се извършват и извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на водача.”
И тук следва преномерираната ал. 3, където трябва да влезе едно допълнение:
“(3) Разрешение за теоретично и практично обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управляване на моторно превозно средство се издава на физически или на юридически лица, регистрирани по Търговския закон, или лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за европейско икономическо пространство, както и на професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, среднообразователни училища с професионални паралелки и акредитирани по реда за висшето образование висши училища.”
Това е едното.
И към ал. 4, т. 2 след „търговския регистър” се добавя “удостоверяващ регистрация по законодателство на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава по Споразумението за Европейско икономическо пространство”.
Това са допълненията – редакционни, но и съществени, по които ние трябва да се произнесем днес, за да бъде синхронизиран законът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ):   Госпожо председател, формално действително за второ гласуване не могат да се внасят нови текстове. Пленарната зала вероятно ще се произнесе, че приема това, но аз отново повтарям моите конкретни забележки. Така както е формулиран § 4, има неща, които са неприемливи на базата на действащия текст на чл.152.
Правя следните предложения:
В ал. 1, т. 2 се създава буква „в”.
Буква „д” става ал. 2.
След това т. 2 трябва да стане ал. 3 и след думите „Разрешение за” се добавя „теоретично и практически”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това предложи и господин Илиевски.
ИВАН ИВАНОВ: Значи това, което казах на първо четене, е прието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме § 4 с преномерацията, която се предлага в него, както и добавката на новия текст, представена от господин Илиевски.
Гласували 131 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми госпожо председател, по параграфи 5 и 6 няма никакви предложения и редакционни бележки и предлагам да ги гласуваме така както ги е подкрепила комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези два текста? Няма.
Моля да гласуваме параграфи 5 и 6 в редакцията на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Благодаря, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, разрешете ми да изкажа благодарност на членовете на Комисията по транспорт и съобщения и на народните представители в залата, които се отнесоха с разбиране към тази много важна за България и българския транспорт промяна в закона, без разлика на политическия цвят. Благодаря ви, господа народни представители! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Господин Божинов, заповядайте да представите законопроектите на първо четене.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да ви призова към малко повече внимание по един иначе ясен и кратък въпрос, по който ще прочета малко по-дълъг доклад, за да го решим по-бързо и на две четения.
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 754-01-12, внесен от народния представител Георги Божинов на 30 януари 2007 г., и на Законопроект за изменение на Закона за водите, № 754-01-18, внесен от народния представител Борислав Китов на 31 януари 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2007 г. и на 7 февруари 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа посочените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за водите и прие следното становище.
Първо, по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от народния представител Георги Божинов. В мотивите на вносителя се посочва, че с приемането на § 123, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите се въведе задължение за собствениците на имоти, които до влизането на този закон в сила са започнали изграждането или имат изградени кладенци за безплатно индивидуално водовземане, които не са регистрирани в съответните общини, в срок до шест месеца да подадат заявление за регистрация в съответната басейнова дирекция.
Практиката показа, че законово определеният срок за регистрация на кладенците е недостатъчен и заинтересованите граждани като собственици на такива съоръжения не са предприели своевременно съответните изискващи се от тях действия. Независимо че администрациите на басейновите дирекции за управление на водите са открили допълнителни пунктове за приемане на изискващите се при регистрацията документи, на практика технически е невъзможно в нормативно определения срок 11 февруари 2007 г. да приключи регистрацията на всички обекти. Именно тези обстоятелства обосновават необходимостта да бъде удължен срокът за подаване на заявления от страна на заинтересованите граждани. По този начин ще се избегне и налагането на предвидените административни наказания и на тези граждани, които до изтичането на първоначално определения срок не са предприели действия за регистриране на притежаваните от тях съоръжения.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване „за” Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите № 754-01-12, внесен от народния представител Георги Божинов на 30 януари 2007 г.

Второ, по Законопроекта за изменение на Закона за водите, № 754‑01-18, внесен от народния представител Борислав Китов на 31 януари 2007 г.
В мотивите на вносителя по втория законопроект се посочва, че се предлага удължаване на срока за подаване на заявление за регистрация на изградените до влизането в сила на този закон кладенци. Основание за това предложение е фактът, че голяма част от собствениците на кладенци притежават имоти в отдалечени населени места, различни от адресната им регистрация, поради което не са могли да бъдат информирани своевременно от съответните кметства и са затруднени от кратките срокове, за които трябва да подготвят и подадат необходимите документи.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване “за”, Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за водите, № 754-01-18, внесен от народния представител Борислав Китов на 31 януари 2007 г.
Уважаеми господа народни представители!
Първо, при приемането на посочените законопроекти на първо гласуване и на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание представяме общ законопроект, изготвен въз основа на тях, който се намира в Приложение № 1, което вие сте получили.
Второ, Комисията по околната среда и водите въз основа на проведената дискусия и единодушно гласуване, както и липсата на направени предложения за изменение и допълнение по време на обсъждането, предлага на Народното събрание следното:
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предвид единодушно подкрепените от Комисията по околната среда и водите, еднакви по своето съдържание текстове на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, № 754-01-12, внесен от народния представител Георги Божинов на 30 януари 2007 г., и на Законопроекта за изменение на Закона за водите, № 754-01-18, внесен от народния представител Борислав Китов на 31 януари 2007 г., въз основа на които е изготвен предлаганият общ законопроект, да го приеме в същото заседание и на второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по двата законопроекта на първо четене. Не виждам желаещи.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите с вносител народния представител Георги Божинов.
Гласували 127 народни представители: за 124, против 3, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за водите с вносител народния представител Борислав Китов.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, предлагам в съответствие с обосновката, която направих от името на комисията, да преминем към второ гласуване. Моля да гласуваме тази процедура, след което ще представя текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Подлагам на гласуване процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: “Закон за изменение на Закона за водите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
“§ 1. В § 123, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите думите “шест месеца” се заменят с “дванадесет месеца”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
“Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Параграф 2 придобива следното съдържание:
“§ 2. Законът влиза в сила от 11.02.2007 г.”
Комисията подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по текстовете за редакционни предложения. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта, § 1 и § 2 от него.
Гласували 130 народни представители: за 129, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Тъй като няма време да преминем към следващата точка от дневния ред, обявявам почивка до 11,00 ч., след която ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Съобщения за отпадане на въпроси от реда за отговори на 2 март 2007 г.:
- народният представител Десислав Чуколов оттегля въпроса си към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин относно информация за подслушване на посолствата на страните – членки на Европейския съюз;
- народният представител Станислав Станилов оттегля въпроса си към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев;
- народният представител Десислав Чуколов оттегля въпроса си към министъра на вътрешните работи Румен Петков;
- народният представител Стела Банкова променя вида на отговора на свой въпрос в писмен към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Новопостъпили питания в периода 23 февруари – 1 март 2007 г.:
Постъпило е питане от народния представител Яне Янев към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно правителствената политика по отношение на задълженията на „Кремиковци” АД към българската държава. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 март 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Трифон Митев към Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, относно земеразделянето в с. Гранитово, община Братя Даскалови, област Стара Загора. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 март 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно забавянето при разкриването на Центъра за ранна диагностика и рехабилитация на деца с увреждания към Клиниката по детски и генетични заболявания „Св. Георги” в Пловдив. Следва да се отговори писмено на 8 март 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Димитров към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно политиката на министерството за състоянието и развитието на българския железопътен транспорт. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 март 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно създадената опасност за питейната вода в гр. Златоград от „Горубсо – Златоград” АД. Следва да се отговори писмено до 15 март 2007 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на питане от народния представител Мария Капон;
- министъра на транспорта Петър Мутафчиев на питане от народния представител Мария Капон;
- министъра на правосъдието Георги Петканов на въпрос, зададен от народния представител Росица Янакиева;
- министъра на финансите Пламен Орешарски на два въпроса, зададени от народния представител Нено Димов;
- министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева.
От името на парламентарна група има думата народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
От името на Парламентарната група на „Атака” искам да спра вашето внимание по отношение на едни тревожни факти – действия на полицейски произвол, каквито бяха налице и миналата година, но сега се повтарят.
Миналата година бяха извършени няколко такива акта – опити за сплашване от страна на полицейски служители, по отношение на подготвеното тогава честване на 3 март от партия „Атака”, което се състоя миналата година с шествие и съответно митинг на пл. „Св. Александър Невски”. Тогава беше установено и по този повод и в пресата, и от парламентарната трибуна се говори сериозно за опитите на един полицейски капитан, тогава от І РПУ на гр. Русе, който се интересуваше, опитваше се да получи списъци на хора, които щяха да пътуват с автобуси, за маршрута. Такива факти за подобни действия бяха изнесени и за други населени места в страната.
Тревожното обаче тук е, че една година след тези случки отново подобни действия се повтарят в български градове, отново българската полиция се опитва да влиза в ролята на политическа полиция. Това е сериозно посегателство върху демокрацията в България, върху конституционния и правовия ред, така че не можем да не отбележим два случая, които будят нашата тревога и загриженост при подготовката на шествието и митинга пред църквата „Св. Александър Невски”, които ще се проведат утре на националния празник на страната, с което партия „Атака” ще го отбележи.
Касае се до един много тежък случай на посегателство върху правата на гражданите – влизане в частна собственост – тук в случая се касае до дом на български гражданин в с. Мокреш, Сливенско.
На 28 февруари в 19,00 ч. в дома си Васил Василев събира десетина привърженици на „Атака”. Те впрочем много често се събират в този дом, тъй като там има кабелна телевизия и гражданите могат да гледат и гледат телевизия СКАТ. Събирането е било по повод организацията за пътуване с автобуси от селото до София.


Около 19,00 ч. тези български граждани се събират в дома на Васил Василев и в дома му влизат двама полицаи и един неуниформен, цивилен гражданин, за който не може да се определи дали е служител на МВР или не е, от град Котел. Започват заплахи за това, че в този дом хората се занимавали с политика, щели да свалят правителството, представете си какъв е езикът, прави се опит да се поднесе протокол, който да бъде подписан от присъстващите там привърженици на “Атака”, който протокол хората решително отказват да подпишат. Правят се много пъти заплахи, предупреждения. Ние сме направили своята проверка и това абсолютно отговаря на истината.
Ако някой от вас, колеги, счита, че е нормално и редно през 2007 г. в България, която е страна – член на Европейския съюз, полицаи да нахлуват в дома на български гражданин и да му държат сметка за това, че се занимава с политика и за това, че в този дом се готви пътуване до София за митинга и шествието, които ще се състоят утре, това вече е друг въпрос. Това не е единственият случай.
В Шумен подполковник Митов, по сигурна информация от нашите членове и от ръководството в град Шумен, се опитва да провери списъка на хората, иска номерата на автобусите, интересува се коя е фирмата, която предоставя автобусите, часа на тръгването.
Явно това е една система от действия и мерки, които са назначени, които са вменени като задължение на органите на МВР в цялата страна. Това безспорно е от ръководството на МВР, с които мерки и действия се опитват да сплашват участниците в утрешния митинг и шествие, които се готвят от “Атака”. За нас няма съмнение, че това, което миналата година се направи – опити да се спират автобусите и те се спираха по маршрутите, уж, че са ги инколонирали да влязат в София организирано, те се спираха и край София и то за много по-дълго време, отколкото се налагаше, за да бъдат поставени под някакъв контрол, за да не пречат на движението и на реда в София, се прави и този път, прави се и тази година.
Всичко това навява до едни зловещи асоциации – за съществуването на политическа полиция в България, полиция, която вместо да гони престъпниците, отново следи за политическата дейност на гражданите и се опитва да възспира гражданите, проявяващи политически виждания и идеи, различни от тези на управляващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, при цялото ми уважение към Вас, като нямате основание да се съмнявате в нито едно мое действие, искам да изразя остро несъгласие с начина, по който Вие позволихте това предвидено и дадено на парламентарните групи време да се използва тенденциозно за агитация на една партия, за провеждане на мероприятие в деня на националния празник, в което се търси разделение и себични, тесни партийни интереси. Затова възразявам срещу начина, по който Вие допуснахте в иначе регламентираното време за изявления на парламентарните групи да се прави нещо друго и различно от това, за което времето е предвидено. Това беше моето възражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че процедурата е спрямо начина на водене на заседанието от мен.
Господин Божинов, много добре знаете, че чл. 41, ал. 6 дава право на парламентарните групи да направят изявление до седем минути. Аз не мога да преценявам и да прекъсвам едно или друго изявление, когато се прави от името на парламентарна група.
Господин Костов има думата за процедура.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колегата Божинов вече даде обрата назад – пълен контрол върху всички, да си дават предварително писмено изказванията (смее се) и да минават на одобрение от господин Пирински.
Вземам думата да протестирам срещу начина, по който се води парламентарният контрол. Председателят на Народното събрание три пъти ми връща въпрос с различни мотиви. Въпросът се отнася до отговорности, които са възложени на министър-председателя от българската Конституция, от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация.
“Министър-председателят носи отговорност – пише в Устройствения правилник – пред Народното събрание за общата политика и текущата дейност на Министерския съвет, координира действията на министрите.”
Аз съм задал въпрос във връзка с информация, че министри се занимават с неща, които не са свързани с министерските им задължения. Двама министри от Българската социалистическа партия работят и друга работа, успоредно с работата си на министри. Поне такава информация има в българското общество. Няма нищо лошо министър-председателят да дойде и да каже: правят го с мое съгласие. Примерно: господин Гайдарски работи в три болници – в Александровската, в “Пирогов” и в частната си клиника, с мое съгласие. Оперира човекът, много ценен хирург е, но нека да дойде да го каже.
Или да каже, че министърът на културата има разрешение да отиде в Италия и да снима месеци филм, в който той играе ролята на човек… Добре, няма значение каква роля играе, но е свързана с контрабанда на културно наследство. (Смях в залата.) Нека да дойде да отговори, защото това разпада авторитета на самия Министерски съвет.
Председателят на Народното събрание казва, че министър-председателят не отговаря за това, което е опасен прецедент. Как може министър-председателят, който по Устройствения правилник и по закон отговаря тук пред нас за дейността, тоест и за организацията на дейността, да не ми отговори на въпрос, от който имат полза управляващите? Да разсее информацията или митовете, или напротив, да потвърди, че министърът на културата е велик актьор и е по-добре да снима филми, отколкото да е министър на културата. Аз бих се съгласил веднага с тази констатация. Или другият е велик хирург и е по-добре да отиде да оперира човекът, вместо да се мъчи. Видяхме го тук, че беше силно затормозен. Иначе се стига до много сериозна шизофрения – от една страна, ревем за Министерския съвет, от друга страна, работим в частната си клиника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето Ви изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: От една страна, искаме социализъм за народа, а от друга страна, искаме да сме собственици на частни болници и на частни здравни фондове. Това е шизофрения на Българската социалистическа партия, от която трябва да се излезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Костов, не ме принуждавайте да Ви прекъсна.
ИВАН КОСТОВ: Министър-председателят да дойде и да отговори. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ и КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към парламентарен контрол.
Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи.
Заповядайте, господин Христов, да развиете Вашето питане. Разполагате с три минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът ми е свързан с БТК. Това е една корупционна схема, чрез която се присвояват ежегодно милиони левове от българските граждани. Ще ви припомня само няколко факта, свързани с приватизацията на телекома. Една от елитните оценителски фирми – „Американ апрейзъл” оценява БТК за повече от 2 млрд. лв. Вместо това правителството на господин Кобургготски продава 65% от компанията за около 230 млн. евро. Още на следващата година „Вива Венчърс” – специално създадена за целта офшорка, изтегля дивидент от предходната година на стойност 90 млн. лв. Това означава, че реално мажоритарният пакет е купен за около 180 млн. евро. В същото време за 35% на борсата държавата взе над 650 млн. лв., което значи, че реално цената е била занижена повече от пет пъти. Поне пет пъти беше занижена и цената на новия GSM-оператор – за лиценза става дума, който буквално бе подарен на смешната цена от 27 млн. евро. Впоследствие приближената на Николай Василев Гергана Сърбова зае висок пост в БТК. Ако това не е корупция, кажете ми какво е!
Като резултат един бивш цар и негови министри откраднаха от българската държава, от всички нас над 900 млн. лв. Това е сметката.
Неизвестната офшорка „Вива Венчърс” обеща, че ще развива компанията и ще подобрява услугите. Всеки може да прецени качествата на телефонните услуги днес. Новите собственици уволниха хиляди служители, увеличиха цените драстично. Това увеличение беше прикривано със серия от лъжи и манипулации, като например, че абонатите могат да говорят за нула стотинки на минута във времето на слаб трафик. Това, което обаче собствениците на БТК обикновено премълчават, е, че само за да кажем едно „ало” се отброяват 13 стотинки първоначална такса. От 1 февруари се увеличава и така нареченият месечен абонамент от 12,60 лв. на 13,80 лв. Почти 14 лв. плаща всеки месец абонатът на БТК, независимо дали говори или не. Ръководството на БТК ни уверява, че срещу тези 14 лв. се полагат 50 безплатни минути, но разсеяно забравя да спомене за така наречената „първоначална цена за разговори” от 13 стотинки. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тя се отброява при всяко едно набиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: Считате ли, господин министър, че това е справедливо? Считате ли, че Комисията за регулиране на съобщенията упражнява ефективен контрол върху БТК? Намирате ли за нормална фиксираната месечна такса от 13,80 лв.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с пет минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Христов! Вие силно разширихте въпроса, който ми бяхте поставил писмено. Ще ми позволите да не коментирам тезите за приватизацията на БТК. Много пъти сме говорили и мисля, че мнението ми съм имал възможност да го кажа няколко пъти.
По отношение на конкретния въпрос, който сте задали, свързан с месечната такса.
Комисията за регулиране на съобщенията има ангажимент да утвърждава цените за фиксираната гласова телефонна услуга с цел създаване на условия за равнопоставеност между операторите, насърчаване на конкуренцията между тях и защита на интересите на крайните потребители. Това са основно трите критерия, на които трябва да отговарят цените при утвърждаването им от Комисията за регулиране на съобщенията. При преценка на тези цени, комисията трябва да се грижи за това да се създават условия за реална конкуренция. Мисля, че тези условия довеждат до понижаване на цените, включително и на фиксираните телефонни услуги. Знаете, че българското законодателство е едно от най-либералните и позволява пренос на глас през Интернет и все повече се появяват операторите, които използват тази възможност. Така че БТК има реална конкуренция, включително и с фиксираните връзки.
Методиката за определяне на тези цени включва няколко елемента. Трябва да се отчетат разходите по предоставяне на услугата, географското осреднение на цената за територията, на която операторът предоставя услугата, тъй като БТК е длъжна да предоставя услугата и в отдалечени територии, заменимост на услугите, равнището на действащите към момента цени и отчитане на влиянието на индекса на потребителските цени.
Когато говорим за индекс на потребителските цени, има един механизъм, който определя една средна потребителска кошница, в рамките на която би могла да се повишава цената на телефонните услуги за фиксираната мрежа.
През м. април 2006 г. БТК е внесла молба за изменение на ценовите условия за предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга. При анализа на внесеното през м. април предложение Комисията за регулиране на съобщенията е установила, че при разработването на потребителската ценова кошница БТК едностранно е направила изменение в данните и по този начин основанията й не отговарят на изискванията на Закона за далекосъобщенията.
С решение от м. май м.г. комисията е отхвърлила повишаването на цените. След това през м. юни 2006 г. БТК отново е внесла искане за увеличаване на цените пред Комисията за регулиране на съобщенията, като комисията отново е установила несъответствия с изискванията на Закона за далекосъобщенията. Два пъти са отхвърляни тези искания за увеличаване на цената.
През м. октомври 2006 г. БТК е внесла нов преработен вариант в Комисията за регулиране на съобщенията с цени, по които с Решение от 14 декември 2006 г. комисията се е произнесла, че същите отговарят на нормативните изисквания.
БТК е предоставила информация за всички разходи, които се включват при обосновката на новите цени. Определените от БТК цени за цената за месечен абонамент и разговори са единни за територията на страната и са съпоставими с цените на алтернативните оператори, предоставящи фиксирана телефонна гласова услуга при отчитане, разбира се, на различията в използваните технологии. Нарастването на цените в рамките на кошницата, за която стана въпрос преди малко, е средно 0,71%, като за граждани увеличението е 0,48%, а за служебни абонати 1,06%.
Питате дали месечният абонамент е оправдан – начисляването и плащането на месечния абонамент е практика на телекомуникационните оператори, които предоставят фиксирана телефонна услуга, във всички страни – членки на Европейската общност. Информация за това можете да видите от докладите на Европейската комисия, които са достъпни на Интернет страницата на комисията. Така че практиката за начисляване на месечни твърди такси е практика, която се прилага абсолютно навсякъде.
По равнището на конкретната такса – както казах, след две отхвърляния в рамките на миналата година, с това увеличение Комисията за регулиране на съобщенията не е намерила причини през м. декември м.г. да не го потвърди и по този начин цените на БТК са сравними с цените на другите оператори, които са на фиксирана услуга. Пак казвам, тук трябва да се отчитат различните технологии. БТК отдавна не е монополист на пазара за телефонни услуги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов за до два доуточняващи въпроса, но в рамките на вече зададеното питане.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, не знам дали знаете, че в момента един телефонен разговор до Лондон е горе-долу колкото един телефонен разговор в София. Това са фактите.
Въпросът не е в месечната такса, а в размера на тази такса спрямо покупателната способност на българските граждани.
Моля да обърнете внимание на следните цифри. Така нареченият месечен абонамент за стандартен план струва вече 13,80 лв. По същество това е такса за телефон. Дори да не говориш изобщо по телефона, трябва да плащаш на БТК въпросната сума. Умножете тази сума по 12 месеца и ще получите 165 лв. годишно за абонат. Сто шестдесет и пет лева дава всеки български абонат, за да има телефон. В България има около 2 млн. абонати на БТК, което умножено по 165 лв. означава, че годишно БТК прибира 330 млн. лв. от българския народ и то без да броим така наречената първоначална такса за разговор и цената на всеки импулс.
Господин министър, отново Ви питам: редно ли е българското правителство да позволява подобен грабеж? Редно ли е една частна компания, всъщност една офшорка да прибира пари за нищо, за никаква услуга?
Затова през 2006 г. БТК е генерирала приходи за над 1 млрд. лв., една трета от които са именно от тази такса, за която говоря.
Господин министър, интересно е, че преди два дни представител на енергоразпределителните дружества предложи да се въведе подобна такса и за електромерите. Чудя се на нахалството на тези хора, защото в Закона за енергетиката ние успяхме да прокараме забрана за подобно нещо. Ще ми е интересно коя ще бъде политическата сила, която ще предложи подобен абсурд.
Възнамерява ли българското правителство да предприеме конкретни стъпки за премахването или силната редукция на тази така наречена такса телефон? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин Христов, не можах да разбера от Вашата реплика срещу кое протестирате? Казахте, че не протестирате срещу наличието на месечна такса, каквато общо взето има навсякъде.
Ако става въпрос за размера на месечната такса, пак казвам, размерът е съобразен с разходите, които се представят в Комисията за регулиране на съобщенията.
Още един път ще Ви повторя, че пазарът за телекомуникационни услуги в България е изключително либерализиран, включително за фиксирани гласови телефонни услуги. БТК не е само компанията, която може да ги предоставя.
Ако това Ви интересува, ще Ви кажа, че вкъщи аз не ползвам телефон на БТК и въпреки това не се чувствам откъснат от света. (Реплики на народния представител Димитър Стоянов.)
Мисля, че в един действително либерален пазар, в който има различни начини за комуникация, надали може да се търсят социално съобразени цени.
А по отношение на месечните тарифи за използване на телефонна услуга пак казвам: има методика, по която тя е приета. Тази методика се утвърждава от комисията, към която Народното събрание има отношение, във всеки случай по-малко, отколкото правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Калфин.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, не всеки може да има джиесем – говоря за хората по селата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сложете си картата и тогава продължете!
МИНЧО ХРИСТОВ: Не всеки може да разполага с тези средства.
Наскоро Ви дадох редица факти, свързани с дейността на енергоразпределителните дружества тук, от тази трибуна. Доказа се с цифри, че те целенасочено се източват. Подобен е и случаят с БТК.
Преди месеци беше създадено дъщерно дружество “БТК – Имоти”. В него влязоха имоти за над 600 млн. лв. по актуализирани цени с явната цел да бъдат продадени. В същото време пазарната капитализация на БТК е над 3 млрд. лв. към настоящия момент, а беше продадена, както казах, за 180 млн. евро. Това обяснява и намеренията за продажба на БТК след изтичането на забранителния срок от три години. По всичко личи, че цената ще бъде десетина пъти по-висока от онова, което българската държава е получила преди три години. Тогава един абонатен номер в България беше оценен и продаден за 150 евро. В съседна Македония такъв струваше 1350 евро, в Чехия – 1141 евро и т.н. Излишно е да Ви казвам, че безграничната алчност на собствениците на БТК ще предизвика съответните реакции и у българските граждани.
Повярвайте, господин министър, те няма да закъснеят, така както не закъсняха и реакциите срещу надписването на сметките от страна на EVN и реакциите от спирането на тока от Eon. Все по-актуален ще бъде примерът на Венецуела, където Уго Чавес национализира наскоро техния телеком и техните енергоразпределителни дружества. Бъдете сигурен, че актуален ще бъде и примерът с руския олигарх Ходурковски, който все още търка наровете на затвора в Русия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Добромир Гущеров към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Гущеров, както Ви е известно, разполагате с две минути.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ (КБ): Господин председател, господа министри, колеги! С приемането на новия Закон за корпоративното подоходно облагане данъчната ставка на корпоративния данък е намалена от 15 на 10%. Така размерът на корпоративния данък в Република България стана най-ниският в Европейския съюз и в региона, което дава редица възможности за привличане на чужди инвестиции и капитали. Това беше и логиката на закона.
В поредица срещи през втората половина на м. януари и февруари с представители на чужди финансови институции установих, че те нямат достатъчно информация по този въпрос, което възпрепятства до голяма степен възможността за привличането на чужди инвестиции в страната ни.
Предвид на този факт считам, че е от особено значение дипломатическите ни представителства в чужбина да предприемат съответните действия за по-широко отразяване на настъпилите промени в икономиката и икономическата обстановка в България с оглед възможностите за привличане на по-голям по обем брой чужди инвестиции.
Господин министър, моля да ме информирате за действията, които смятате, че вашето ведомство трябва да предприеме, и по-конкретно – дипломатическите представителства на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гущеров! Действително през последните години България се превръща в една от най-добрите инвестиционни дестинации. Доказателствата за това са много.
През миналата година по последните данни на Българската народна банка преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на рекордните 4 млрд. 15 млн. евро. Това е 16,6% от брутния вътрешен продукт. Досега в страната не е имало толкова високи инвестиции, колкото през 2006 г. За сравнение – през предходната 2005 г. те са били 10,8% от БВП. Преките чуждестранни инвестиции за миналата година покриват 103,5% дефицита в текущата сметка на търговския баланс.
Много са данните, включително в доклад на УНТА България е на девето място в света спрямо общоприетия индекс за инвестиционно представяне. В индекса за инвестиционен потенциал България е в групата от страни с най-висок инвестиционен потенциал. Страната ни е оценена като най-добрата инвестиционна дестинация в Югоизточна Европа и т.н. – много са международните класации на икономически анализатори, които показват отличния инвестиционен климат в страната през последната година.
Изключително уместен е Вашият въпрос какво правят нашите дипломатически представителства за популяризиране на тези условия за правене на търговия и на бизнес в България. Структурата и механизмът на търговските представителства са свързани основно с изпращането на търговски съветници в посолствата, като те са три вида: търговски съветници от традиционния вид, които знаем; инвестиционни съветници – такива има вече четирима назначени в Съединените щати, Австрия, Белгия и Испания; и търговски съветници, които са на принципа на така нареченото публично-частно партньорство, които са съвместно командировани от страна на държавата и от страна на организациите на бизнеса. Ежедневната задача на тези търговски представители е да бъдат в контакт, те се изпращат от Министерството на икономиката, с потенциални инвеститори, с бизнес общността в страната и да предоставят цялата информация, която е налична за държавата ни. Трябва да призная обаче, че смятам за недостатъчен броя на търговските представители по света. Има много страни, в които има много потенциал за развитие на икономиката ни и на икономическите връзки, в които нямаме търговски представители.
Посолствата, дипломатическите мисии по-общо са също ангажирани и една от основните задачи, които са им поставени, са именно търговско-икономическите отношения със съответните държави. Те организират различни семинари, конференции, участия в панаири и т.н. Миналата година за пръв път направихме посланическа конференция в София, на която събрахме всички посланици. Те се срещнаха с министър Овчаров, предоставихме най-пресни информации - в посолствата предоставяме най-нова информация за това, което се случва.
По линия на комуникационната стратегия за членството в Европейския съюз, но това е главно към европейските страни, правим редица инициативи за представяне на страната и на нейния имидж.
През миналата година Министерството на външните работи сключи договор с най-голямото икономическо издание за Югоизточна Европа „Имърджинкюръп”, което се издава от Оксфортгруп, което се изработва в сътрудничество с Министерството на външните работи и книжките се изпращат в посолствата в чужбина.
Като цяло се извършва немалка дейност, но бих казал, че са недостатъчни търговските представители и са недостатъчни средствата за организиране на големи събития, които действително да представят инвестиционния климат в страната. Използваме посещения на министри, на държавни ръководители, използваме посещения на бизнес делегации, но мисля, че още доста може да се направи в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Добромир Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ (КБ): Господин вицепремиер, аз приемам Вашия отговор. От своя страна искам да Ви кажа, че според мен е много важно ние дълбоко да осъзнаем, че рекламирането на България като страна, като икономически възможности, като потенциали за развитие и за инвестиции е много важно. Ненапразно има и такова мислене, че един продукт може да е много добър, но ако той не е известен, не е популяризиран, просто няма как да се реализира.
В това отношение искам да Ви уверя, че и като представител на Комисията по бюджет и финанси аз изключително силно ще настоявам в следващите години наистина България да отдели значителен ресурс именно за рекламирането на България като страна с тези възможности; страна, която реализира икономически растеж; страна, в която наистина могат да се формират сериозни инвестиционни потенциали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Калфин, ако желаете, имате право на дуплика. Отказвате се от това право. (Реплика от заместник министър-председателя Ивайло Калфин.)
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Заповядайте, господин Станилов, да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, отново насочвам Вашето внимание към грижите за образованието на българите зад граница, което е една от основните функции на повереното Ви министерство, регламентирана в редица нормативни документи. Особено значение има спазването на правилата по приемането на чуждестранните граждани от българска народност за докторанти и специализанти във висшите училища и научните организации на републиката. В тази област, без съмнение, има спад в работата на министерството, подобно на приема на задграничните българи за студенти.
При мен се получават тревожни сигнали от сдружения на българите зад граница, които сочат, че администрацията на министерството продължава формалния подход в своята работа по този въпрос. В резултат е намалял приемът на специализанти и докторанти.
Инструкция № 1 на МОН от 1998 г. регламентира, че комисията трябва да Ви даде своите предложения още на 1 септември. Такъв протокол е изготвен с голямо закъснение, но за да бъде донякъде прикрито, е поставена дата 15 септември 2006 г., което само по себе си представлява нарушение на чл. 4, ал. 2 от инструкцията.
Имам съмнения, че отговорните за нарушението ще се опитат да Ви подадат заблуждаваща информация, но Вие сам можете да прецените дали и доколко кандидатите с одобрени специализации от началото на м. октомври са успели да ги осъществят пълноценно.
Разполагам с информация, според която изготвеният с голямо закъснение протокол е публикуван на Интернет страницата на министерството няколко месеца след това. Обръщам Ви внимание, че публикацията в Интернет има информационна, но не и юридическа стойност. Официалните писмени съобщения не са пратени нито на одобрените кандидати, нито на българските дипломатически представителства, а това е нарушение на чл. 6 от инструкцията.
При създалата се ситуация специализантите и докторантите не могат да получат български визи.
Посочените проблеми в работата на повереното Ви министерство представляват отговорност на конкретни, определени лица. Този път няма да назовавам имена, тъй като смятам, че Вие много добре познавате работата на своите сътрудници и можете да идентифицирате тяхната дейност.
В тази връзка Ви моля да ми бъде отговорено: каква според Вас е истината и какви мерки ще вземете да се подобри работата на съответния ресор? Кои лица носят отговорност за провалите по приемане на външните българи за докторанти и специализанти във висшите училища и научните организации на Република България и ще бъдат ли те санкционирани? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! Благодаря за отправения въпрос. Действително Вие периодично поставяте важни въпроси от гледна точка на една от важните задачи на българската държава, а именно да полага грижа за своите сънародници извън границите на нашата родина.
На конкретния въпрос аз ще се опитам да отговоря, структурирайки го по следния начин. Първо, ще направя кратко припомняне на нормативната уредба на отношенията, за които става въпрос. На второ място, ще дам информация за фактическото състояние на приема на докторанти и специализанти от български произход през последните две-три години. На трето място, ще кажа няколко неща за необходимите в бъдеще действия, за които ние имаме волята да предприемем.
Относно нормативната уредба. Както сами знаете и колегите вероятно знаят, нормативната уредба е пръсната в няколко нормативни акта. Те са с различно място в правната йерархия, сега няма да ги изброявам, а ще ги цитирам на систематичните им места.
Относно броя на местата за специализанти и докторанти. Според чл. 5 на Постановление на Министерския съвет № 103 ежегодно се осигуряват за лица от българска народност до 12  докторантури и до 120 месеца следдипломна специализация, които се субсидират от българската държава. Темите на докторантурите и специализациите се утвърждават от министъра на образованието и науката, като бих искал да отбележа, че от 2005 г. броят на местата за докторантури по реда на Постановление № 103 по висши училища и научни направления се включва в самото решение на Министерския съвет за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации. Това е важно, защото по този начин се ограничава възможността за самоцелно прехвърляне на бройки от една специалност в друга.
Що се отнася до изискванията към кандидатите и организацията на проблема, те са уредени в една инструкция, която Вие цитирахте – Инструкция № 1 от 1998 г. за реда и условията за приемане на чуждестранни граждани от българска народност за докторанти и специализанти в държавните висши училища и научните организации на Република България.
Фактическото положение в момента относно броя на кандидатите и броя на класираните. Причините за непопълване на местата през последните години достатъчно ясно може да се види, че са или липса на достатъчно кандидати, или неотговаряне на условията за прием. Типичен пример е отсъствие на документ за български произход, ползвана вече стипендия по реда на същото Постановление № 103, кандидатстване за научна специалност, за която не е утвърдено място в решението на Министерския съвет и така нататък.
В случаите, когато за едно място са кандидатствали повече от едно лице, е класиран кандидатът с по-висок успех.
Тъй като времето ми изтече, ако ме провокирате, ще продължа, господин професор.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Можете да продължите, важно е това, което ще кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всичко е важно, но над нас стои законът.
Имате думата, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Животът стои над закона. Това също е факт.
Миналата година от 12 места са заети 8 докторантски, от 120 места са заети само 101 за специализанти. Това, което казвате, аз прекрасно го знам, че понякога те не кандидатстват по каквито трябва специалности, по които съответстват, по които има задание и така нататък. Обаче това, което е станало, че е закъснял протоколът, че не сме изпратили в посолствата писмата – това е съвършено сигурно и те затова се оплакват.
Аз направих питането, за да Ви обърна внимание да се справите точно с този проблем. Защото този проблем е огромен и той се повтаря не само по Ваше време, докато сте министър, а и в предишното правителство, и в по-предишното, което е вкарало всички тези неща и е започнало да ги вкарва в ред. Просто не може да продължава повече така, защото хората загубват ентусиазъм, загубват желание да кандидатстват и даже загубват желание да се оплакват. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образование и науката господин Даниел Вълчев. Под формата на дуплика, господин министър, можете да продължите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател. Аз наистина ще използвам тази формална възможност, за да кажа още няколко думи.
Действително бях стигнал точно дотам – до 2006 г. В съответствие с Инструкция № 1 на 15 август 2006 г. аз съм назначил комисия за разглеждане на документите и класиране на кандидатите. Комисията изготвя протокол за класираните кандидати с дата 15 септември. Протоколът ми е предоставен за утвърждаване на 19 октомври и аз съм направил това на 20 октомври, на следващия ден.
Вие сте прав в едно, че след като на 15 септември е протоколът на комисията, защо е поднесен за подпис на министъра на 19 октомври? Разумен въпрос. Направил съм съответните, както колегите от БСП биха казали – “орг. выводы” – организационни изводи, и съм се разпоредил относно документооборота. Даже това беше една от причините да направим и съответни промени в правилника на министерството с оглед на документооборота.
Факт е, проф. Станилов, че има закъснение, тъй като според Инструкция № 1 резултатите от класирането се оповестяват до 15 септември. Същевременно с писмо от 25-и, респективно от 27 октомври, министерството е уведомило висшите училища и научните организации, провеждащи обучението, след което са получени и заповеди за записване на докторантите и специализантите. Заповедта за записване е условие за издаване на визи и за ползване на съответните стипендии за обучение. Няма нормативно изискване за писмено уведомяване на кандидатите. Съгласно Инструкция № 1 резултатите от класирането се оповестяват в министерството. На 6 ноември са изпратени писма до Министерството на външните работи, Дирекция “Консулски отношения”, и до Министерството на вътрешните работи, Дирекция “Миграция”. В Министерството на образованието и науката не са получавани сигнали за проблеми, свързани с издаването на визи и със записването на докторантите и специализантите.
И две думи накрая. Действително има пропуски в работата на министерството, аз не бих искал да го крия, за които, разбира се е отговорен министърът. Независимо дали фактически има някаква вина, формално отговорността е винаги на министъра. Разбира се, тя е моя. Големият въпрос обаче тук е, че няма много голям интерес от нашите сънародници извън границата за кандидатстване. Това е самата действителност. Ние ще подобрим нашата работа, ще направя предложение за изменение в самото Постановление № 103. Най-вероятно с ново постановление ще бъдат уредени всички тези въпроси, свързани със студентите, със специализантите и с докторантите. Но, струва ми се, че малко по-широко трябва да се погледне на въпроса и решаването на този конкретен въпрос да бъде част от една цялостна политика за отношенията на българската държава към българите, живеещи зад граница. Струва ми се, че по този начин ние бихме постигнали по-сериозен резултат, отколкото ако сведем нещата до чисто образователни и научни възможности на тези деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Иван Сотиров към заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо заместник министър-председател, Програмата “Младежта в действие” ще бъде с период на действие 2007-2013 г., като първият краен срок за кандидатстване следваше да бъде 1 февруари 2007 г. За съжаление този срок е изпуснат от наша страна. В Мониторинговия доклад на Европейската комисия за България от м. октомври 2005 г. в Глава 18 “Образование и обучение” се отбелязва, че трябва да има ясно разграничение между функциите и отговорностите на националната агенция и националните власти, които я наблюдават и необходимост от увеличаване на капацитета на националната агенция с оглед на предстоящата нова по-мащабна Програма “Младежта в действие – 2007-2013 г.”. Страната ни е поела ангажимент да отговори на изискванията в доклада на Европейската комисия и регулярно Министерството на образованието и науката да изготвя доклади в това отношение. Към момента не е представен конкретен резултат.
В решение на Европейския парламент и Съвета на Европейския съвет от 15 ноември 2006 г., относно новата Програма “Младежта в действие” в чл. 8, т. 6б е записано, че министерство или подобна такава структура не може да бъде национална агенция. Ръководството на Държавната агенция за младежта и спорта е запознато с тези изисквания.
И на последно място, но не по степен на важност, към момента страната не е в състояние да се включи в програмата. Процесът в Министерския съвет за създаване на нова структура, съгласно изискванията, посочени по-горе, дори не е стартиран. За цялата 2007 г. за България беше определен бюджет за дейности по финансирането на проекти в размер на 1 млрд. и 400 млн. евро.
С оглед на изложеното моите въпроси към Вас са: кое възпрепятства Държавната агенция за младежта и спорта да подготви необходимите документи навреме, за да може България да не изостава с включването в програмата и да не се подлага на риск усвояването на отпуснатите за 2007 г. средства от страна на Европейската комисия? Кога ще бъде създадена структура, която да управлява програмата и кое възпрепятства създаването й навреме при положение, че изискванията на Европейската комисия бяха известни още с Мониторинговия доклад от м. октомври 2005 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! В решение на Европейския парламент и Съвета с № 1714 от 15 ноември 2006 г., относно правната рамка за създаване на Програма “Младежта в действие – 2007-2013 г.”, са залегнали условията за разделяне на функциите и отговорностите между националните структури, администриращи програмата, и националните компетентни органи, които ги наблюдават, както и за увеличаване на капацитета на тези структури с оглед на мащаба на програмата.
Предвидено е, че министерство или подобна структура не може да изпълнява функциите по управление на Програма “Младежта в действие” и се поставя изискване съответната структура да има легален статут, административен капацитет, съответстващ на обема на фондовете, които ще се управляват, и техническо обезпечаване, разбира се.
В съответствие с изискванията на посоченото решение Държавната агенция за младежта и спорта изготви и внесе в Министерския съвет Проект на постановление за създаване на Национален център “Европейски младежки програми и инициативи” и за приемане на устройствен правилник на този център. При изготвяне на проекта са взети предвид всички изисквания на Европейската комисия, за да не се рискува усвояването на средствата за 2007 г.
Държавната агенция за младежта и спорта има готовност веднага след приемане на постановлението от Министерския съвет да го приведе в изпълнение. Създаването на Национален център “Европейски младежки програми и инициативи” съобразно изискванията на Европейския съюз обуславя участието на Република България като страна членка в Програма “Младежта в действие” и достъпа до европейските младежки фондове. Ще отбележа, че за нашата страна – за 2007 г., те са в размер на 1 млн. 500 хил. евро за финансиране на проекти на млади хора.
От друга страна, след приемане на посочения акт ще се избегне конфликтът на интереси, свързан с осъществяване на правомощия по контрол и изпълнение от една и съща структура. Администрирането на програмата се предоставя на Националния център, а контролът за законосъобразност и целесъобразност на дейността на центъра се осъществява от Държавната агенция за младежта и спорта.
С решение от 15 ноември 2006 г. Министерският съвет е упълномощил председателя на Държавната агенция да представлява Република България пред Европейската комисия относно програмата, за която говорим. В изпълнение на това решение председателят на Държавната агенция проведе преговори с Европейската комисия, в резултат на които бяха приети преходни мерки за изпълнението на тази програма относно Република България, с цел да не се губят средствата и финансирането по програмата да бъде максимално усвоено.
Подобни организационни проблеми са възникнали и съществуват в редица страни от Европейския съюз. Аз предполагам, че Вие знаете това. Вследствие на специфичните изисквания, приети от Европейската комисия, те се преодоляват с аналогични предходни мерки от страните членки, изразяващи се във възможността да се усвояват средства от стартирането на програмата в преходния период до установяване на двустранните отношения за нейното администриране в страните членки.
Обособяването на Националния център като самостоятелна администрация ще създаде възможност за по-ефективното реализиране на дейности с младите хора в процеса на подготовката - кандидатстване, реализация и контрол на проектите, финансирани от Европейския съюз. Ще бъде гарантиран по-широк и улеснен достъп на младите хора от България до възможностите, предоставени от Европейската програма за участие в проекти, насочени към повишаване на гражданската активност и преодоляване на вредни социални явления като расизъм, ксенофобия и зависимост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Сотиров – право на реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Етем, от Вашия отговор не разбрах защо чак сега са започнали някакви действия, след като още от 2005 г. е ясно какво се изисква от Европейския съюз и защо две години просто така са проспани?!
По мои данни още не е стартирала процедурата за съгласуване за новата Национална агенция, тъй като допреди няколко дни направих такава проверка. България, по мои данни, е единствената страна от Европейския съюз, която не е изпълнила решението на Европейския парламент и Съвета на Европа, което ни задължава да създадем такава Национална агенция.
Програмата е започнала вече от 1 януари. Поради това, че във Вашия ресор е пропуснато много време и явно има хаос и дезорганизация, пропускаме две дати – 1 февруари и 1 април, за кандидатстване по проекти. Аз съм скептичен към Вашето уверение, че няма да пропуснем и няма да имаме финансови загуби и да не бъдат усвоени тези средства, които са предвидени за България.
В крайна сметка пак се поставя въпросът какви са изискванията, какво трябва да се направи? Неща, които са ясни. Не е ясно защо не е направено и ще бъде ли потърсена персонална отговорност? Защото все пак, за да бъдат пропуснати две години, има хора, които персонално са отговорни, и трябва да бъде потърсена отговорност от тях защо са пропуснали толкова време и защо България ще трябва пак да претърпи определени загуби от тези пропуснати срокове. Явно някой не си е свършил работата и някой не е компетентен в ресора, за който Вие отговаряте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем – право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: С риск да Ви разочаровам, господин Сотиров, искам да Ви уверя, че тези, които са Ви дали информацията, са Ви подвели. В процедура на съгласуване са тези документи, за които преди малко говорихме.
А що се касае до сроковете, може би не чухте добре, че цитирах датата 15 ноември 2006 г., когато в Европейския парламент и Съвет съответно се доразвива и правната рамка за създаване на тази програма, и са залегнали условията за разделение на функциите и отговорностите между националните структури. Така че уверявам Ви, ще направим максималното България да не изостава и да има възможност да усвои тези средства.
Разбира се, що се касае до отговорностите, винаги съм била на разположение както на депутатите, така и на гражданството. Когато става дума за поемане на отговорност, не съм бягала от такава, както и ще потърся съответната, ако Държавната агенция не си свърши работата.
Уверявам Ви, че в най-скоро време програмата ще заработи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Следва въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът, който отправям към министъра на транспорта, е свързан с разрешителните за обратни товарни превози от Република Турция. Въпросът е изключително актуален особено в рамките на последните две седмици, когато беше дадена трибуна на различните мнения на българските превозвачи на товарни превози от и за Република Турция.
Каква е законовата база, по която са уредени тези превози? Това са две спогодби – едната от 1977 г., която въвежда режим за превозите на пътници и товари от и за Турция, респективно България. Това е междуправителствена спогодба. Две години по-късно тази спогодба е видоизменена, като се либерализира частично за транзитните превози, както и за превозите в права посока между двете страни. Но проблемът, който остава и съществува оттогава, е, че има режим за превозите в обратна посока.
Особено в последните няколко години броят на българските превозвачи и броят на превозите, извършени от тях, най-вече към Кавказките страни – към Иран, към страните от Средна Азия, се увеличи чувствително, в резултат на което дадените преди това от Република Турция 6000 разрешения за обратни превози много бързо се изчерпаха.
Преди една година този брой беше увеличен на 14 хиляди. Представителите на дребните и средните превозвачи ми показаха данни, че тази година, буквално преди две седмици, са изчерпани може би над 10 хиляди от тези разрешения и се очертава в края на м. май да бъдат изчерпани всички. В резултат на което възниква тежкият проблем за превозвачите на товарни превози – средни и дребни, които след това ще бъдат изобщо в неконкурентоспособна позиция, тъй като за разлика от големите превозвачи те нямат СЕМТ разрешителни, които са многократни и разрешават обратните превози.
По този повод, господин министър, Ви задавам следния въпрос: какви действия ще предприемете, за да защитите интересите на малкия и среден товарен транспортен бизнес? Ще настоявате ли пред турската страна за отпадането изобщо на режима на разрешителни за превози, каквато политика Турция прилага по отношение на други страни от Югоизточна Европа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев, за да отговори на въпроса на господин Иванов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, аз, разбира се, разчитам на спазването на правилника, но и на малко търпение от Ваша страна по този толкова важен въпрос, който ми зададе господин Иванов.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Аз благодаря за въпроса, който ми поставяте, тъй като по медиите протекоха най-различни интерпретации на споразумението, което предстои България да подпише с Турция, и по позициите на българската страна. Най-напред искам да споделя, че всички позиции, които досега Министерството на транспорта е имало във връзка със сключване на бъдещи споразумения, са били обсъждани с всички браншови организации, така че и този път и БАСАТ, и СОАП бяха в течение. Те участваха в три срещи, които сме провели, едната под лично мое ръководство. Ясно и категорично е изразена позицията, която ние ще заемем в преговорите с турската страна.
Между другото една част от тези преговори се проведоха вчера и договорката е на 15 март те да продължат за окончателното подписване на спогодбата.
Вие започнахте с историята. Да, в 1977 г. е подписана първата спогодба между България и Турция, в която се третира разрешителен режим за всички видове автомобилни превози. Какви са видовете автомобилни превози? Това са транзитни превози, минавайки транзитно през една страна – и през България, и през Турция; това са двустранните превози или както Вие казвате, с обратни товари, превозите между България и Турция на български и на турски превозвачи; и още един тип превози, които са превоз от и за трета страна. Това означава наши български превозвачи да отиват до Турция, да вземат товар и да пътуват за Германия. По същия начин турски превозвачи да идват в България и да возят примерно до Австрия, Германия или друга трета страна.
В 1979 г. спогодбата от 1977 г. е променена и се провежда либерален режим за преминаване на транзитните превози. Тоест двете страни могат безконтролно, колкото шофьори имат, колкото превозвачи имат, да преминават транзитно и през България, и през Турция, като съответно не се налагат никакви ограничения.
При влизането ни в Европейския съюз ние предприехме едно действие – денонсирахме спогодбата от 1979 г., което де факто постави и двете страни в пълен разрешителен режим, включително за транзитните превози.
Защо направихме това? До голяма степен то е изискване на Европейския съюз, а от друга страна, още в 2004 г. пред турската страна е представена нова спогодба, в която ясно и категорично се казва, че ние трябва да либерализираме изцяло превозите си. Целта на нашето правителство, на министерството, което оглавявам, е да се либерализират превозите за обратен товар. Когато ние встъпихме в Министерството на транспорта, бяха 6000 превозите на български превозвачи от Турция за България, което е напълно недостатъчен брой. За една година ние ги увеличихме на 14 000, повече от два пъти, което доказва и желанието на турската страна да се прояви разбиране към проблемите на българските превозвачи.
Каква е позицията, която ние в момента заемаме? Има два варианта и ние работим за варианта да въведем отново либералния режим за транзитните превози през България и през Турция и да въведем либерален режим за обратните превози и превозите между двете страни. Защо? Защото стокообменът между България и Турция нараства с пъти за една година. Така че тези превози са необходими. Вие сте напълно прав, че тези превози се осъществяват от малките превозвачи и ако не направим това, то ще създава още дълго време много сериозни проблеми независимо от увеличението.
България е страна – членка на Европейския съюз, тя има право да определя двустранните си отношения и аз мисля, че с либерализацията на тези два превоза българската страна и българските превозвачи ще спечелят. Не бива да забравяме, че ние сме периферна страна на Европейския съюз. И аз ще направя едно сравнение. Ако превозите на румънските превозвачи в Европейския съюз са 90% от всички превози, които извършват, в България те са 60%, останалите 40% от превозите ни са за трети страни извън Европейския съюз. И тази тенденция върви към увеличаване. Затова ние трябва да се стремим максимално да разширим влиянието си и възможностите на българските превозвачи да влязат в пазара на трети страни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз очаквах в отговора Вие да се спрете на резултата от вчерашната среща в Анкара на експерти от двете министерства за финализиране на текста на спогодбата, която следва официално да бъде подписана от двамата министри. Не чух отговор и мисля, че и превозвачите, които сега следят дебата, биха желали да чуят какво е постигнато.
Аз отново ще кажа, че моята позиция, независимо че нямам нищо общо с превозвачите, е да бъдат защитени малките и средните превозвачи. Ще Ви напомня, господин министър, че Вие сте в дълг пред тях, защото в продължение на една година имаше едни текстове в закона, които, слава Богу, бяха отменени месеци преди да влезем в Европейския съюз, които засягаха негативно малките и средните превозвачи. Надявам се сега техните интереси да бъдат защитени.
Приемам, че либерализацията на режима е нещо добро по няколко причини. Първо, защото то отговаря на политиката на Европейския съюз и на България да няма протекционизъм в различни сфери, включително и в транспорта. На второ място, защото така се защитават наистина интересите на малките и средните превозвачи. И на трето място, защото това отговаря на позицията, която българското правителство е заемало през годините – стремеж и обещание за такава либерализация. По този въпрос моята позиция е ясна.
Има обаче един проблем, който трябва определено да бъде изчистен, а то е да се защити националната инфраструктура. Бих желал, ако може да кажете колко транспортни средства от Турция, преминават през България за година, каква сума от винетки ще бъде събрана и дали ще бъде насочена за поддържане на инфраструктурата, която повече или по-малко ще бъде износена в резултат на този голям транспортен поток? Ние трябва да защитим едновременно и принципите на либералната икономика, и нашата национална инфраструктура. Надявам се да се намери доброто решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това са два важни въпроса, на които ще се опитам бързо да отговоря.
Каква бе нашата позиция? Ние отидохме с ясното съзнание, че трябва да либерализираме двата вида превози – говоря за превози с обратен товар или двустранни, и да възстановим либерализацията на транзитните превози в двете страна. България може да постави от 1 април условието и да въведе изцяло разрешителен режим, в който трябва да се определят квотите. При вчерашното заседание турската страна се е съгласила при една такава либерализация български автомобили, които отиват пълни, да могат да се връщат празни обратно от турската страна към България, което за нас не е достатъчно. Ние сме категорични, че ако турската страна не се съгласи на пълна либерализация на двустранните превози, то тогава ще вървим изцяло към разрешителен режим.
По втория въпрос. Много често се спекулира, някои казват, виждате ли, ако отново възстановим този режим, който е съществувал 18 години, България ще загуби 60 милиона. Това е изцяло една невярна интерпретация.
Защо? Защото първо ние трябва да осигурим квота на разрешителни, която ще бъде безплатна. Второ, защото въвеждането на високи суми за разрешителните дава възможност да се изберат от превозвачите други маршрути или да се ползва Ро-ла линията, каквато има създадена между Истанбул и Виена. Но всеки един транзитно преминаващ през България автомобил, без значение от коя народност е, си плаща винетната такса и тяхно право е да си направят избор каква винетка ще плащат. Ние сме увеличили максимално дневната винетка, която позволява Европейският съюз, това е 10 евро на ден. Така че сумите, които са предвидени в проекта за пътищата, са изчислени съответно и по начина на либерализирания транзитен режим от Турция.
Около 260 хиляди товарни автомобила преминават през страната, по 10 евро – сметнете колко ще бъдат средствата, които ще получим, ако винетката е дневна.
А що се касае до отношенията ни с превозвачите, само няколко думи искам да ви кажа. Абсолютно невярно е твърдението и аз не мога да се съглася, че виждате ли някой в това правителство нехае за превозвачите. Напротив, това правителство създаде максимално добри условия да увеличим квотите на разрешителния режим и аз споменавам не само Турция – от 6 на 14 хиляди. Със Сърбия, Македония и други страни, включително и с Унгария превозвачите никога не са имали по-добри условия от тези, които се постигнаха за година и половина и това могат да го потвърдят и честно и ясно да кажат, че е така.
От друга страна, ние направихме всичко възможно българските превозвачи да не бъдат натоварени с максимални такси, засягащи инфраструктурата. Напротив, ние приехме най-ниската такса от 950 лв. при проект 1200 лв. Това е още един знак към превозвачите, че ние твърдо смятаме да работим за защита на техния интерес и съответно за конкурентоспособността им на европейския пазар. В момента има работна група по инициатива на Министерството на транспорта заедно с Министерство на финансите да изчислим данъчната тежест, на която са подложени, възможностите за възстановяване на акцизи и т.н.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Как ще завършат преговорите с Турция?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Категорично ще направим всичко възможно на преговорите с турската страна българският интерес да бъде защитен и това ще бъде на 15 март 2007 г. Ако не стигнем до споразумение за либерализация, ще въведем разрешителния режим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Първо, въпрос, зададен от народните представители Екатерина Михайлова и Евдокия Манева.
Госпожо Михайлова, заповядайте, за да развиете Вашия въпрос към министър Чакъров.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът, който задаваме с госпожа Манева, е изключително актуален – толкова актуален, че днес Народното събрание разгледа закон и прие промяна във връзка с регистрацията на кладенци и срокът се удължи с още шест месеца.
Въпросът обаче, който задаваме към Вас, господин министър, е свързан и със следното. В страната има над 600 хил. кладенци. До момента, според данните, с които ние разполагаме, зарегистрирани са около 140 хил. Това означава, че някъде по-малко от 20% от населените места са обхванати от регистрацията към настоящия момент.
Нещо повече, част от проблемите, свързани с това, че не се извършва регистрацията, се дължат на липсата на достатъчно добра информация и разяснителна кампания, за да се предприемат тези действия. Масово хората смятат, че тази регистрация се прави единствено и само, за да се събират такси, поради което много от българските граждани не предприемат действия.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Няма такова нещо.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има или няма, е друг въпрос – аз говоря, че разяснителната кампания явно не е направена, след като това е масовото, което лично аз, а и мои колеги чуваме при срещи с гражданите на страната. Има само четири басейнови дирекции, което изключително много затруднява регистрацията на тези кладенци.
Затова въпросът, който ние отправяме към Вас, е: ще предприеме ли някакви допълнителни действия Министерството на околната среда и водите – веднъж като разяснителна кампания и втори път като конкретни действия, които да облекчат режима на регистрацията, така че той да може да бъде извършен?
Аз дълбоко се съмнявам, че шестмесечният срок, който даде парламентът, ще е достатъчен, ако нещата останат в същия вид, в който бяха до този момент. Тоест, без допълнителни действия от страна на изпълнителната власт. Именно затова въпросът ни е: ще предприемете ли определени действия в тази посока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова, уважаема госпожо Манева! До голяма степен това, което посочвате като фактология, е така. Но бих искал да посоча какво е наистина реално извършеното от страна на Министерство на околната среда и водите с нашите регионални структури. Вярно е, че след като беше подкрепено и до голяма степен инициирано съвместно, бих казал, с абсолютно пълното разбиране на парламентарната Комисия по околната среда и водите заедно с нейния председател господин Георги Божинов, днес е факт, че е разгледана на първо и второ четене промяната в Закона за водите, с която срокът за регистрация на кладенците се удължава с шест месеца.
През последните месеци наистина има масова информация за регистрацията на кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите. Всъщност добре е да се знае, че регистрацията е била задължителна още през 2000 г. с влизането в сила на Закона за водите от 28 януари 2000 г., съгласно § 16, ал. 2 и ал. 3 към Допълнителната разпоредба на закона. Общинските администрации тогава са били длъжни да съставят форма за регистрация на кладенците, собствениците или ползвателите на имотите, в които се намират изградени кладенци и да ги регистрират в 6-месечен срок от влизането на закона в сила, тоест до 28 юли 2000 г. Тогава е бил предвиден шестмесечен срок за регистрация. До лятото на 2006 г., обаче, бяха регистрирани само кладенците в 591 от общо над 5000 населени места или малко над 10%. Затова след направените през лятото на миналата година промени в Закона за водите в сила от 11 август 2006 г. беше предвидено кладенците да се регистрират в басейновите дирекции, които, както Вие посочихте, са четири.
Още през м. септември на миналата година на Интернет страницата на министерството и на басейновите дирекции беше публикувана информация за целта на регистрацията на кладенците, за данните, които трябва съдържа заявлението за регистрация, за телефоните в министерството и басейновите дирекции, на които гражданите могат да се обръщат за получаването на допълнителна информация, както и за адресите на басейновите дирекции, на които могат да изпратят заявленията. За да се обясни целта на регистрацията, Министерството на околната среда и водите проведе разяснителна кампания със съдействието и с пълното разбиране на медиите – и електронни, и печатни, национални и регионални, за което им благодаря.
Басейновите дирекции в Плевен и Варна, както и другите басейнови дирекции, изпратиха до кметовете на общини бланки за заявления за регистрация. Независимо от шестмесечния срок, даден от закона за регистриране на нерегистираните в общините кладенци и множеството запитвания по телефона, гражданите започнаха да подават масово заявления едва през м. декември – два месеца преди изтичане на крайния срок. Ние организирахме активна подкрепа на всички граждани, които се явяват в нашите басейнови дирекции – помага им се даже за попълването на формулярите. Лично аз посетих басейнови дирекции, за да проследя и проконтролирам този процес. Имах готовност да ви предоставя информация къде и по какъв начин е реализирана регистрацията.
Това, което искам да кажа в момента относно въпроса Ви, е, че има създадена организация от страна на Министерството на околната среда и водите и Дирекция „Води” на национално ниво заедно с нашите регионални структури в лицето на басейновите дирекции.
Аз бих искал да благодаря в последните месеци за изключително добрата координация и колаборация с общинските и местни власти, които също оказват необходимото съдействие, и на кметовете на всички населени места, които подпомагат по-възрастните наши граждани да могат да подават необходимите формуляри и да се регистрират кладенците. Това не натоварва гражданите с допълнителни такси. Няма да има финансови последици. Това се знае, но още веднъж бих искал да стане ясно на всички наши граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева – право на реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, и този път не пропуснахте да оправдаете пропуски във Вашата работа с грехове на минали правителства. Коментираме конкретно изменение на Закона за водите от миналата година – шестмесечния срок, и незадоволителните резултати. Това, което Вие днес ни казахте, е всъщност, че не възнамерявате да промените нещо в организацията на регистрацията, а тя показа, че не е ефективна.
Първо, хората наистина смятат и се безпокоят, че тази регистрация ще доведе до плащания в бъдеще за ползваната вода. Това е повсеместно разпространено мнение и никъде в кампанията, която провеждате, не се говори ясно и категорично, че тази регистрация няма да засегне интересите на хората, които имат кладенци. Тя има определени цели, които Вие трябваше ясно да дефинирате. Така че информационната кампания е незадоволителна.
На второ място, каквито и мерки да предприемат басейновите дирекции, те не са в състояние да направят регистрацията по най-малките населени места.
Ние смятаме, че изход от тази ситуация е въвеждане на служебно регистриране на кладенците с участие на кметовете. Вие можете да отпуснете средства от фонда, с който разполагате, за да могат кметствата да назначат временно хора, които служебно да регистрират кладенците, без да се създават определени неудобства на хората, за да приключите регистрацията в рамките на следващите шест месеца. В противен случай и това удължение няма да изиграе своята роля.
Затова ние настояваме и затова нашият въпрос е свързан с промяна на организацията. Загрижени за резултатите от тази мярка, знаейки нейния смисъл, Ви предлагаме наистина да промените начина на организация на работа. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): В закона е казано, че не се плаща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Никъде в закона не е визирано каквото и да е плащане. Тук го казва и председателят на комисията Георги Божинов. Аз мисля, че това е казано, казано, повтаряно и ще го повторим за сетен път.
Създадена е необходимата организация. Посочих изключително добрата колаборация и координация, както и съвместна ефективна работа, заедно с всички местни власти, за което за пореден път благодаря на всички кметове – и общински, и местни, за тяхната активна позиция за това, защото водата е ценен наш ресурс. С оглед на тенденциите, които са в световен мащаб, в рамките на общността и в нашата страна, ние трябва да подхождаме изключително отговорно и трябва да имаме ясна информация и картина точно какво се случва.
По отношение на това дали съм казал или не, аз никъде не съм споменал думата грях. Посочих само фактологията такава, каквато е. Видно е, че до 2006 г. това е направено. Аз не съм дал никакви квалификации и се въздържам. Народът казва: “Когато фактите говорят…”, знаем какво става по-нататък. Така че дали на едни хора ще им се хареса или няма да им се хареса, а повече от видно е, че на вашата политическа сила нищо никога не им харесва, никога нищо не им е добре. Това е въпрос на възприятие и на оценка.
Това, което искам да кажа най-отговорно пред всички народни представители и пред цялата общественост, е, че ние ще продължаваме да изпълняваме нашите ангажименти и гражданите ще бъдат подпомагани в тази дейност за регистрацията. Казвам Ви, че лично аз проверих в две от басейновите дирекции и искам да поздравя и се гордея с екипите си, че на място подпомагаха възрастните хора – седнали са и им попълват формулярите. Какво повече да кажа? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева, относно удължаване на ловния сезон – отново към д-р Чакъров, министър на околната среда и водите.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, освен на нашата политическа сила много от Вашите действия не се харесват на много хора, на бизнеса и няма защо да изброявам.
Моят въпрос днес е свързан с недопустимото Ваше съгласие да удължите ловния сезон на водоплаващите птици. Още едно решение, което е в сериозен ущърб на биологичното разнообразие в страната. Въпреки протестите на неправителствените организации, въпреки становищата на учените, работещи в областта на защита на птиците, Вие удължихте ловния сезон.
Ясните аргументи на учените бяха, че поради затопляне на сезона размножителният период е започнал много по-рано и е недопустимо в този период какъвто и да е лов. Поради меката зима прелетните птици останаха на север. В страната има стотици пъти по-малко птици. Освен това съществуваше и продължава да съществува сериозна опасност от птичи грип. Дивите водоплаващи птици през последните години претърпяха големи загуби от птичия грип и трябваше да има мерки, за да възстановят популацията си. Въпреки тези аргументи, въпреки категоричните ограничения в Закона за биологичното разнообразие и изричното посочване на случаите, в които можете да се съгласите, за да удължите ловния сезон, Вие го разрешихте.
Затова моят въпрос към Вас е: защо се съгласихте да удължите ловния сезон, знаейки всичко това, и какви са Вашите аргументи? Можете ли да защитите една толкова недопустима позиция?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров да отговори на въпроса на народния представител Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, ще отговоря на всичките Ви въпроси, включително и за оценката, която има бизнесът, и във връзка с публикациите, които бяха в ”Медияпул”, и последните отговори и позиции, които има по този въпрос.
Първо, нека да отговоря на поставения от Вас въпрос. В отговор на него Ви информирам за следното: в чл. 54, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча законодателят е предвидил възможност за промяна сроковете за лов. Цитирам:
“В зависимост от биологичното развитие на дивеча, щетите, нанесени от него, и епизоотичната обстановка министърът на земеделието и горите по предложение на началника на Националното управление по горите или на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба и след съгласуване с министъра на околната среда и водите със заповед променя сроковете за ловуване, регулира числеността на дивечовите запаси, както и ограничава или забранява улова на някои видове дивеч.”
В Министерството на околната среда и водите с Писмо № 0403-18 от 26 януари постъпи предложение от Министерството на земеделието и горите и от Националното управление по горите. Тоест, с една дума, всички тези процедури са спазени. Националното управление по горите, Националната ветеринарномедицинска служба и Министерството на земеделието и горите са отговорните институции относно извършването на анализа и състоянието на водоплаващите птици, епизоотичната обстановка, климатичните фактори, които влияят върху биологичното развитие на птиците.
След като взе предвид становището на тези компетентни органи, Министерството на околната среда и водите съгласува удължаването на срока за лов на водоплаващи птици до 15 февруари 2007 г., но на практика срокът е удължен до 11 февруари 2007 г., предвид факта, че се ловува само събота и неделя.
Условията, които Министерството на околната среда и водите постави в своето съгласувателно писмо до Министерството на земеделието и горите, са следните:
Националната ветеринарномедицинска служба да следи здравословния статус на дивите птици и да уведоми Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, подчертавам, Министерството на здравеопазването за резултатите от изследванията по отношение заболяванията от птичи грип и незабавно да предложи спиране на лова, ако възникне опасност от разпространение на болестта.
Считам, че бяха взети аргументите “за” и “против” удължаването срока за лов, като ловът на водоплаващи птици може да бъде спрян, ако възникнат обстоятелства, посочени по-горе.
След удължаване срока за лов на водоплаващи птици, със заповед на министъра на земеделието и горите от 2 февруари, необичайното затопляне на сезона продължи. Това доведе до преждевременно начало на размножителния период за много видове птици, в това число и световно застрашени видове. Ето защо на 9 февруари аз предложих на министъра на земеделието и горите да отмени заповедта за удължаване на лова на водоплаващи птици.
По отношение на взаимоотношенията, които имам с бизнеса, във връзка с публикациите, които имаше в “Медияпул”, още на десетата минута след като видях това прессъобщение изготвих писмо, с което се обърнах към двете фирми от Австрия и до нашия посланик за достоверността на тази публикация, защото тук става въпрос за името на нашата страна, става въпрос за достойнството и морала и на политически сили, и на личности.
Имам отговор и от двете фирми, които категорично се дистанцират от тези публикации и не споделят това. Те искат среща с мен. Междупрочем подробности можете да видите на Интернет-страницата на министерството и отговорите на въпросните две фирми. Така че не бива да има такива спекулации, защото по този начин петним името на страната. Това е недопустимо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, заповядайте, имате право на реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, нямам предвид само един случай. Вие всяка седмица сте на страниците на в. „Капитал”, случаите са многобройни, но не сега обсъждаме това.
Да се върнем към Вашето съгласие да се удължи ловният сезон. Самата заповед говори колко лицемерно и неоснователно Вие сте се съгласили за удължите ловния сезон абсолютно без основание, защото точно чл. 54 изключва всякакво удължаване на сезона. Вие трябваше да го съкратите, тъй като всички условия в този момент показваха, че размножителният период е започнал и Вие трябва да наложите забрана.
Нещо повече, Вашето съгласие показа, че Вие непрекъснато се съгласявате с исканията на господин Кабил. Получава се много опасен за българската природа тандем. Аз ще ви кажа няколко примера: горите се изсичат, а Вие мълчите; с Вашето съгласие се унищожават горите на България – пълно мълчание; дивечът се унищожава – това е един от случаите, в който Вие отново не само не вземате никакви мерки, а нещо повече, Вие се съгласявате и десет дни след това лицемерно каните министъра да си отмени заповедта, като нищо не се е случило през това време, а Вие много добре знаете, че цялата ситуация говори точно обратното, че трябваше да забраните много по-рано лова.
Извадихте важни, ценни територии на българската природа от „Натура 2000” отново под натиска на министъра на земеделието и горите. Вие просто забравяте Вашата функция. Вие имате задължение като министър на околната среда и водите да защитавате българската природа, да отстоявате интересите на цялото общество. Вие клекнахте пред интересите на една група хора и знаем, че това е спорт, който не е в интерес на българската природа.
Аз не съм доволна от Вашия отговор и се надявам, че в бъдеще ще бъдете по-стриктен при прилагане на природо-защитното законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо Манева, по отношение на лова Ви казах изцяло съображенията, позициите, законовата регламентация, която е спазена, така че Вие можете да продължавате да правите всякакви квалификации. Ние се съобразяваме с това, че нашата прекрасна природа трябва да бъде опазена, в това число и многообразието на дивите птици и водоплаващите птици, не само на думи, а и на дела.
По отношение на това, което казахте, че са извадени огромни площи от защитените зони по едно или друго предложение, искам коректно да информирам народните представители, че те са отложени за разглеждане. Те не са извадени. Те не могат да бъдат извадени, преди да бъдат включени. По-коректният изказ на този етап е те да бъдат включени. Те ще бъдат обсъдени на предстоящото заседание на Националния съвет по биологично разнообразие.
Що се отнася до публикациите във в. „Капитал”, които цитирате, не искам да правя квалификации дали са тенденциозни или не, но позицията, която съм отстоявал по отношение на разделното сметосъбиране, който повод беше основен за многобройните публикации, които се появиха в това печатно издание, искам да Ви кажа: излезте днес по улиците на София, вижте какви са резултатите, вижте какви програми сме заложили, вижте какви работни проекти са в действие. Даже и след подписания меморандум всички виждаме какъв е резултатът.
На кого не му се иска, а аз ще работя това да бъде по този начин, нашата страна действително да бъде една европейска столица? Аз считам, че имаме този потенциал. След като е предоставена тази възможност на бизнеса, ще работи това да се случва. И аз ще работя стриктно всичко това да се случва.
Вие можете да видите всички наши програми, стратегии по отношение на озеленяване, по отношение на залесяване, така че да видите каква идея и каква позиция има нашата политическа сила. В никакъв случай не корелира и не е в профила на това, което Вие изказвате като позиция. Напротив, с оглед на глобалното затопляне на климата ние трябва да засилим тенденцията за засаждане на широколистни дървета, така че да имаме адекватен воден баланс и да дадем нашия принос против глобалното затопляне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос от народните представители Неджми Али, Юнал Тасим, Ремзи Осман и Лютви Местан относно екологичната обстановка в област Кърджали.
Господин Али, заповядайте да зададете въпроса към министър Чакъров.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, въпросът, който Ви задаваме народните представители от 9. Кърджалийски многомандатен избирателен район, е във връзка с екологичната обстановка в област Кърджали.
Уважаеми господин министър, в района на гр. Кърджали и областта съществуват производствени дейности, които пораждат въпроси относно състоянието на околната среда в региона. Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са „ОЦК” АД, „Горубсо Кърджали” АД и „Ес енд Би Индъстриъл Минералс” АД. Допълнително през есенно-зимния сезон качеството на въздуха се влошава и от комунално-битовите отоплителни източници. Отделените при производствената дейност емисии трудно се разсейват и се концентрират в приземния атмосферен слой. Потенциален е рискът всичко това да се отрази негативно върху здравословното състояние на жителите на областта.
Моля да отговорите: какво е състоянието на атмосферния въздух по Ваши данни и какви мерки предприема Министерството на околната среда и водите за подобряване качеството на въздуха в област Кърджали с оглед на горепосочените източници на замърсяване?
Моля също така да ни отговорите: какви са резултатите от комплексната проверка за въздействието върху околната среда на производствената дейност на „Горубсо Кърджали” АД? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Али.
Господин министър, заповядайте да отговорите на въпроса на народните представители за екологичната обстановка в област Кърджали.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Али, господин Тасим, господин Осман и господин Местан! Във връзка със зададените от вас въпроси бих искал да ви информирам за следното.
За контрол на качеството на атмосферния въздух в България е изградена Национална автоматизирана система, която се състои от 54 стационарни пункта, в това число 26 пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ; 15 автоматични измервателни станции; 5 ръчни пункта на Националния институт по метрология и хидрология към БАН и 9 оптични системи. Пунктовете са разположени в 34 населени места.
В центъра на гр. Кърджали е монтиран пункт с ръчно пробонабиране. Пробите се анализират по следните показатели: прах, оловни аерозоли, кадмиеви аерозоли, серен диоксид, азотен диоксид и фини прахови частици. Тази година предстои монтиране на автоматична станция и в кв. „Студен кладенец”.
Анализът на данните от извършения през 2006 г. мониторинг показва, че в района на гр. Кърджали измерените стойности по показатели азотен диоксид, никел и арсен не превишават пределно допустимите концентрации, а по показател серен диоксид за последен път превишения на средночасовите норми са регистрирани през 2005 г.
Нормите по показател общ суспендиран прах са достигнати към края на 2005 г., като и през 2006 г. също не са измерени концентрации, превишаващи пределно допустимите норми.
Кърджали е един от малкото градове на територията на страната, в които няма превишаване на средногодишната норма за фини прахови частици в атмосферния въздух, заедно със Силистра, Стара Загора, Плевен и Никопол. Превишаване на средноденонощната норма се констатира през отоплителния сезон, което е в резултат на широкото използване на твърди горива за битово отопление.
Превишения на средногодишната норма за съдържание на олово (оловни аерозоли) в атмосферния въздух не са регистрирани от периода 2002 г.-2005 г., а за 2006 г. при средногодишна норма от 0,5 микрограма за куб. м е измерено 0,5425 микрограма за куб. м.
През 2006 г. 21,64% от регистрираните концентрации на кадмий в атмосферния въздух превишават пределно допустимата норма. Съгласно Директива 2004/107/ на Европейския съюз за страните от Европейския съюз следва да се прилага единствено целева средногодишна норма за съдържание на кадмий в атмосферния въздух в размер на 5 нанограма за куб. м, като последната следва да бъде достигната към 31.12.2012 г. и поддържана впоследствие.
Горецитираните превишения на нормите за качеството на атмосферния въздух са основно от дейността на „ОЦК” АД, „Горубсо Кърджали” АД и „Ес енд Би Индъстриъл Минералс” АД („Бентонит” АД).
Във връзка с това експертите на регионалната инспекция са наложили многократно санкции и на двата субекта. По отношение на третия обект „Горубсо Кърджали” АД източникът на замърсяване на атмосферния въздух е хвостохранилище „Кърджали 2”.
Хвостохранилището е намивен тип, без изчерпване на депонирания отпадък. Шестдесет процента от повърхността му е под водно огледало, а останалата част – плажната ивица и откосите са сухи. За предотвратяване запрашаването на въздуха с хвост е предвидено овлажняване с оросителна инсталация. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Бих искал да ви кажа, уважаеми господин председател, съвсем накратко, че през предходния мандат парламентарната Комисия по околната среда и водите заедно със заместник-министър Фатме Илияз в качеството на заместник-министър на околната среда и водите посети на място хвостохранилището. След срещи в Крумовград, имахме такива срещи и в Кърджали, посетихме хвостохранилището. Това, което можем да кажем, е, че оросителната инсталация не функционира ефективно и адекватно. Ето защо имахме срещи и през предходния мандат, и през настоящия мандат с общинското ръководство и с обекти, които извършват дейности на територията на община Кърджали. С тях сме подготвили проект, с който специално по отношение на хвостохранилището е предвидено то да се възстанови. Бих искал коректно да информирам всички народни представители и цялата общественост на Кърджали, че вие следите този процес, давал съм ви устни отговори, а в момента това е на вниманието ни. Има подготвен проект, който по линията на ПУДООС ще бъде реализиран, така че запрашаването с източника от хвостохранилището да бъде ликвидирането.
По отношение на другите емитенти бих искал да ви кажа, че ще прилагаме с цялата строгост всички законови норми и регламенти и ще упражняваме ефективен и адекватен контрол. Убеден съм, че и операторите ще направят необходимото, така че да покрият съответните норми, да въведат съответните технологии, така че за гражданите да няма никакъв риск относно тяхното здраве и замърсяване на околната среда и водите. Уверявам ви, че екипът на Министерството на околната среда и водите и лично аз ще направим това, което правим в национален мащаб за всички областни градове, и за Кърджали. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Али, за реплика в рамките на две минути.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, благодаря за изчерпателния отговор, който ни дадохте. Ние сме удовлетворени от отговора и най-вече от мерките, които Вие, респективно Вашето ведомство, чийто принципал сте, сте предприемали за предотвратяване на по-нататъшното замърсяване на качеството на въздуха в региона на област Кърджали.
Надявам се и сме убедени всички, че това няма да бъде един еднократен акт, че и за в бъдеще ще следите стриктно за опазване на качеството на въздуха в Кърджалийски регион и ще упражните стриктно административно-наказателния контрол, който Ви дава законът като възможност.
Позволете ми само да обърна Вашето внимание върху административно-наказателните мерки, чийто размер в сравнение с финансовите обороти, които реализират тези дружества, са минимални. Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че са смехотворни. Ще Ви препоръчам евентуално Вашите експерти да ги разгледат още веднъж, за да се види и да бъдат актуализирани във връзка с реалната пазарна икономика, с пазарните механизми и с реалността, в която живеем към настоящия момент, за да може наистина да респектираме тези дружества и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на по-нататъшното замърсяване на екологичната обстановка в региона и да се надяваме, че нашите деца ще бъдат здрави занапред и да бъдем убедителни пред нашите граждани, че наистина се грижим за тяхното бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика до две минути.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа народни представители, задаващи питането! По отношение на размера на санкциите, които са налагани там, бих искал да ви кажа, че по принцип санкциите са с оглед на дисциплиниращ ефект и цели, които бихме искали да постигнем. В конкретния случай вече съм разпоредил Инспекторатът, който ми е подчинен в Министерството на околната среда и водите, да извършва проверки и да прецени законосъобразността с оглед на целесъобразността и всичко това да бъде установено изключително прецизно, както подхождаме в цялата страна. Този подход ще бъде реализиран и за конкретните случаи.
И друго бих искал да ви кажа, уважаеми народни представители и на обществеността на Кърджали: предходните дни там имаше психоза относно използването на технологии, които не са утвърдени и не са минали съответните процедури, подлежащи на такива от гледна точка на Глава VІ на Закона за опазване на околната среда. Всяка промяна в технологията подлежи на такива процедури. В случая това ще бъде стриктно съблюдавано и евентуално изпълнено от наша страна.
По отношение на депонирането на опасни вещества – в момента извършваме допълнителен контрол и няма да допуснем извън регламентираните до момента и разрешени такива. Това е в обхвата на вниманието ни. Съответните компетентни директори по тези въпроси посетиха на място субектите и общината. Това е вече достояние на обществеността. Бих искал от трибуната на Народното събрание да уведомя и вас, народните представители, и цялата общественост на Кърджали, че това е обект на внимание от наша страна и ще бъде проследено и изпълнено, та както са разпоредбите на закона във всички тези случаи, това да бъде по този начин. Това важи и за субектите, които оперират и работят на територията на област Кърджали и община Кърджали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Евгени Чачев към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На парламентарно питане по проблемите на „Натура 2000” от тази трибуна Вие заявихте, ще си позволя да Ви цитирам: „Крайният срок на „Натура 2000”, поет като ангажимент в хода на преговорите и потвърден от Договора за присъединяване, е краят на 2006 г.”. Това означава към датата на присъединяване България да е депозирала в Европейската комисия национален списък и стандартизирана документация за местата по „Натура 2000”. Искам да Ви уверя, че правителството има пълната готовност да спази този ангажимент.”
Да, ама не. Както казват – дума дупка не прави. Каква е днес реалността, уважаеми господин министър? Пълно разминаване между думи и дела. Пълно разминаване между матрицата за мерките и отговорностите, която правителството прие в изпълнение на своята Програма за европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност, липса на политическа воля, липса на визия както на правителството като цяло, така и на Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите. Проява на лоша администрация, липса на компетентност и професионализъм, много закъсняла и много лошо проведена разяснителна кампания, довела до сблъсък на интереси; широко отваряне на възможностите за корупция; пълно незачитане на икономическите, социалните, културните и икономически фактори при определяне на защитените територии в България по „Натура 2000”.
Това заключение, господин министре, не е мое. Това заключение е на националния омбудсман на Република България господин Гиньо Ганев, направено на 8 февруари т.г. на Националната среща с представители на научната общност, неправителствените организации и кметовете на общини по проблемите на „Натура 2000”.
В тази връзка е и моето питане към вас: защо правителството вече трети месец не изпълнява ангажиментите на България пред Европейския съюз по "Натура 2000" и нарушава договора за присъединяване на България? Това недопустимо закъснение няма ли да постави пред свършен факт хилядите български собственици и инвеститори, когато терените им бъдат включени или съответно изключени от "Натура 2000"? Господин министър, кой ще понесе вината, ако Европейската комисия наложи санкции на България за неизпълнение на договора ни за присъединяване по "Натура 2000", както това беше направено с няколко страни членки и само преди дни с Полша, която ще плаща неколкостотин милиона евро в тази връзка? Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Полша е на 4%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на питането на народния представител. Както Ви е известно, разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами господа народни представители, уважаеми господин Чачев!
Първо, искам да Ви приветствам за това, че Вие наистина сте много загрижен за "Натура 2000"! Защото на всички разяснителни срещи, всички дискусии и дебати, които се водиха за "Натура 2000", никъде нито съм Ви видял, нито от моя екип са ми докладвали, че Вие сте взели някъде участие.
Но е похвално, че поне имате активност при парламентарните питания, от които да получите информация и аз ще Ви предоставя такава, каквато е – това, което е свършено от страна на правителството, от страна на Министерството на околната среда и водите.
Това, което Вие посочихте, е точно така. Страната ни има поет ангажимент към датата на присъединяване да представи списък с подходящи места, които да са включени по двете директиви – Директивата за местообитанията, използвам българската дума, а не "хабитати", и по Директивата за дивите птици.
След проведена изключително интензивна работа от страна на всички екипи, които работиха предходната година, съумяхме на Националния съвет по биологично разнообразие в началото на месец септември да разгледаме подходящите места и да приемем списък в този национален съвет по Директивата за птиците. Впоследствие на 21 ноември това бе сторено и по Директивата за местообитанията, където наистина има отложени за доразглеждане защитени зони за местообитанията. Те ще бъдат разгледани и аз се надявам, че голяма част от тях, почти всички да бъдат включени в защитените зони. След всичко, което бе направено, имахме готовност на 21декември миналата година да представим пред Министерския съвет за разглеждане подходящите списъци по двете директиви.
Едно е вярно и аз потвърждавам за пореден път, че ние малко закъсняхме с разяснителната кампания. Впоследствие такава интензивна разяснителна кампания бе проведена в почти всички областни центрове с акцент по Черноморието, където участваха и двамата ресорни заместник-министри, екипите, които са изготвяли списъците, представители на неправителствените организации, на областните управи, на общинските администрации, на собственици и ползватели, на заинтересованите страни. За съжаление се създаде психоза и доста голямо напрежение в страната.
Ето защо на 21 декември миналата година правителството обсъди въпроса. След като проведохме разговори с Европейската комисия продължихме нашата разяснителна кампания и на 15 февруари тази година правителството прие предложения списък. Там, където все още продължава да има напрежение, ние отложихме тези защитени зони да бъдат допрецизирани, след като бъдат разгледани от независими експерти – представители на научната общност, водещи учени в страната, неправителствени организации, заедно с участието на местната власт и на всички заинтересовани страни. Те ще бъдат разгледани най-късно до месец октомври т.г. и ще бъдат представени пред Европейската комисия.
Вярно е също и това, което казвате, че най-много наказателни процедури Европейската комисия е наложила по отношение на опазването на природата. Германия е стартирала този процес през 1992 г. Месец януари аз имах работно помещение, основно свързано с минните отпадъци, с моя колега от Германия господин Зигмар Габриел. Получаваме подкрепа от тях да изпълним нашите ангажименти по Директивата за минните отпадъци. На тази среща разбрах, че те са изпълнили своите ангажименти преди година и няколко месеца. Така че "Натура 2000" е процес, който всички ние трябва да реализираме.
Бих искал да благодаря на всички колеги от Министерския съвет и от Съвета на коалицията, на всички от управляващото мнозинство за всички конструктивни предложения, които дойдоха и от опозицията, защото има много такива. Считам, че страната ни, правителството и Министерството на околната среда и водите правят и ще продължат да правят всичко необходимо, така че да отговорят на предизвикателството и този процес да бъде адекватно придвижен и да бъдем успешни. В никакъв случай ние няма да допуснем и ще направим всичко необходимо, така че страната ни да няма санкции по отношение на "Натура 2000".
Разработихме вече всички необходими наредби и процедури, с които собствениците и ползвателите на земите в "Натура 2000" да станат бенефициенти на допълнителни финансови средства. Само по линия на оперативна програма сме предвидили над 215 млн. лв. По различните мерки, които ще се управляват от Министерството на земеделието и горите, също е предвиден много сериозен финансов ресурс.
Искам да кажа още веднъж на уважаемите народни представители, на цялата общественост и на всички граждани, че над 50% от земите, които се включват в защитените зони по "Натура 2000", са неблагоприятни за земеделие, тоест механизмите, които предоставя "Натура 2000", ще бъдат сериозен финансов компенсаторен механизъм.
Потвърждавам ангажиментите – и на министерството, и на правителството, че ще работим така, че да нямаме санкции и да изпълним тези наши ангажименти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чачев, имате думата да отправите два допълнителни въпроса към министъра. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Известно ли Ви е изявлението на Българската академия на науките от вчера, в което се казва, че в работата по изготвянето на екомрежата "Натура 2000" са взели участие всички учени на страната от състава на БАН и съответните научни институти?!
Според обръщението на академиците в България няма квалифицирани хора, които да не са работили по мрежата "Натура 2000", за да извършат сега исканата от правителството ревизия на точно тези територии, за които Вие говорите, че не са включени. Те не са включени, точно защото се шири корупцията, защото има корпоративни, партийни интереси, да не кажа нещо повече. Това Ви е пределно ясно.
Известно ли Ви е също така, че вчера в Европейския парламент са постъпили 17 въпроса към Европейската комисия от Групата на зелените в Европарламента по проблемите на България с "Натура 2000", неспазване на договора за присъединяване на България и какви санкции ще предприеме Европейската комисия, включително и финансови, в тази връзка? Благодаря. (Реплики на н.п. Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Ще си позволя да кажа, че Вие посочвате това, което аз многократно съм посочвал: в извършената работа са се включили над 150 наши водещи учени. Можете да вземете стенограмата от срещата, която проведохме в НДК с всички общини от нашата страна, с всички областни управи, на която среща поканих всички собственици и ползватели, които имат интерес да изложат своите съображения, да дадат каквито и да е становища или позиции, каквито имат.
Там аз казах, че в никакъв случай не се съмнявам в това, което е извършено от водещите наши учени. Напротив, те са извършили качествено тази работа, която е трябвало да бъде извършена, и ние отново бихме се опрели до техните научни познания и добронамереност и съвместно да реализираме целите, които стоят пред нас – опазването на прекрасната ни природа и на богатото биоразнообразие, което е едно от най-богатите в Европа.
Защо тогава Вие не дойдохте да подкрепите едната или другата теза? През цялото време имаше две тези – едната на природозащитниците, другата на тези, които имаха интереси и продължават да имат инвестиционни интереси, на собствениците и на ползвателите. Вие къде бяхте, господин Чачев? Защо веднъж не Ви видяхме да дойдете и да изразите позиция? И каква е всъщност Вашата позиция? Аз все още не знам каква е Вашата позиция.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Не четете, господин Чакъров, затова не знаете.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Моля Ви, нека най-после да чуем позицията Ви. Нашата позиция на правителството и на всички е ясна. Ние искаме да изпълним ангажиментите, да опазим биологичното разнообразие и наистина искаме да постигнем баланс. И ще изпълним ангажиментите. Знаете първоначално колко процента бяха предложени, след това на базата на дискусии и дебати до какво решение сме стигнали. Така че всички от управляващото мнозинство изключително активно се включиха в тези дискусии и дебати, за което благодаря на всеки един от народните представители. Аз направих презентации и пред управляващото мнозинство, и в парламентарната комисия. Защо тогава не дойдохте да изразите Вашите позиции? Пред различни формации, навсякъде, където е искано, съм правил презентации и ще продължаваме да правим такива презентации и да отстояваме това, което наистина трябва да бъде отстоявано като прекрасна природа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Чачев, имате две минути да изразите Вашето становище и отношение относно получените отговори. Имате думата.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вие се подигравате с мен, господин министър, тъй като изобщо не ми отговорихте на въпроса. С лозунги доникъде няма да стигнем. Вчера правителството прие да бъде изработена национална комплексна устройствена схема на Република България. Като част от нея ще бъде проектът “Моят бряг” за териториалното устройство на Черноморското крайбрежие. И забележете, господин министър, със срок в края на 2009 г., когато Вас няма да Ви има, а може би и преди това, надявам се.
Вие бяхте направо арогантен в изказването си от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека да запазим добрия тон, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Защото с презентациите, които правите, резултатът е ясен – България не спазва присъединителния договор. И тя не го спазва по много пунктове, господин министър. И най-много в дълг към българската нация е Министерството на околната среда и водите. И Вие знаете защо – защото не се изпълнява нито една от програмите, включително и средствата от предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Но да не се отклонявам от темата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това се нарича еклектика – защитаваш едновременно и стачкуващите, и природозащитниците.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин министър, радвам се на Вашия оптимизъм и на лекотата, с която заставате на тази трибуна и се опитвате да лъжете българските избиратели, да лъжете хилядите български граждани, които очакваха от Вас да направите нещо за европейското бъдеще на нашите деца. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Нали не трябваше с лозунги?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос от народния представител Ваню Хърков относно изхвърляне на животински отпадъци на сметището в местността “Мандра баир” – гр. Стара Загора.
Заповядайте, д-р Хърков, да развиете Вашия въпрос.
ВАНЮ ХЪРКОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, вследствие едногодишни безуспешни сигнали от страна на гражданите на Стара Загора, журналисти от в. “Старозагорски новости” и програма “Хоризонт” правят проверка на градското сметище в местността “Мандра баир” за неправилно депониране на животински отпадъци. Оказва се наистина, че от една година фирмата “Градус” ЕООД изхвърля там отпадъците от производствената си дейност. Според действащото законодателство животинските отпадъци се унищожават или в екарисаж, или се загробват в специално изкопани траншеи. Директорът на Районната инспекция по околната среда и водите в Стара Загора казва, че не е знаел за това, а заместник-кметът казва, че това всеки го знае, че то е обществена тайна.
След публикацията в регионалната преса от РИОСВ – Стара Загора, предизвикват проверка на 4 февруари 2007 г. и след констатираните нарушения щяла да санкционира виновните лица. Любопитно е да се знае дали не влиза в задълженията на РИОСВ да следят какво, къде и как се депонират отпадъците.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е има ли фирма “Градус” разрешение от РИОСВ да изхвърля животински отпадъци в разрез със закона? Подавала ли е община Стара Загора като собственик на сметището сигнали до РИОСВ за незаконното изхвърляне и ако не – защо? Какви наказания и глоби и кога ще се предприемат срещу фирмите “Градус”, фирма “Нелсон чистота” и служебните лица от община Стара Загора? Къде са парите, отпуснати по Програма ИСПА, за изграждане на завод за преработка на отпадъци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Хърков.
Господин министър, имате думата в рамките на три минути да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Хърков, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с отправените въпроси Ви информираме за следното.
След получен телефонен сигнал за нерегламентирано изхвърляне на животински отпадъци от производствена дейност на фирма “Градус” ЕООД, експерти от РИОСВ – Стара Загора, извършиха на 2 февруари незабавна извънредна проверка на депото за битови отпадъци на гр. Стара Загора в местността “Мандра баир”. Оператор на депото е фирма “Нелсон чистота” ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора, притежаващо съответното разрешително, издадено от директора на РИОСВ – гр. Стара Загора, на основание чл. 37, във връзка с чл. 12 от Закона за управление на отпадъци с дейност събиране… и са посочени точно какви операции.
Операторът на депото няма разрешение да депонира производствени отпадъци от фирма “Градус” ЕООД със състав различен от битови и строителни отпадъци, които се образуват на производствената площадка на фирмата. Операторът “Нелсон чистота” не е подавал в РИОСВ – Стара Загора, заявление за отразяване на промени в издаденото разрешително по Закона за управление на отпадъците. Проверката на площадката на депото, осъществена от експерти на РИОСВ – Стара Загора, нашата регионална инспекция за околна среда и води, действително е констатирала изхвърлени значителни количества животински отпадъци, като е издадено предписание на оператора “Нелсон честота” ЕООД незабавно да прекрати приемането и депонирането на животинските отпадъци.
При последващата проверка на 3 февруари е установено, че операторът изпълнява предписаните мерки за обезвреждане на натрупаните кланнични отпадъци в разстоянието на работните площадки на депото.
На оператора е наложен акт за нерегламентирано изхвърляне на отпадъците. Представители на фирмите са подписали констативните актове без възражения, като в регионалната инспекция тече процедура за издаване на наказателни постановления. Към момента експерти на РИОСВ не са констатирали последващи изхвърляния на отпадъци от животински произход на депото в местността “Мандра баир”.
До получаване на сигнала в регионалната ни инспекция в Стара Загора не е постъпвала информация за нерегламентирано депониране на кланични отпадъци на депото за твърди битови отпадъци, като при последната планова проверка на площадката на депото в местността “Мандра баир”, проведена на 10 ноември 2006 г., не са установени нарушения на условията, залегнали в издаденото разрешително за дейности с отпадъци на оператора “Нелсон чистота” ЕООД.
В заключение бих желал да Ви информирам, че в Регионалната инспекция в Стара Загора не е постъпвало заявление за разрешение за депониране на кланични отпадъци от фирма “Градус” ЕООД, категоризирана като странични животински продукти в съответствие с Наредба № 20 от 10 февруари 2006 г. относно изискванията към дейностите, извършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, както и тяхната употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване. Изискванията за събиране, транспортиране, съхранение, обработка и употреба или обезвреждане на страничните животински продукти, така че те да не представляват опасност за здравето на човека, са акт от компетентността на Националната ветеринарномедицинска служба към министъра на земеделието и горите.
На втория Ви въпрос за отпуснати средства по Програма ИСПА бих искал да Ви уверя, че за изграждане на завод за преработка на отпадъци Министерството на околната среда и водите към момента има информация само за подготвена и одобрена молба за финансиране по Програма ИСПА на Европейския съюз на техническа помощ, включваща подготовка на проект за управление на битовите отпадъци от регион Стара Загора и общини: Стара Загора, Раднево, Опан, Гълъбово, Чирпан, Братя Даскалови, Казанлък, Гурково, Николаево, Павел баня, Мъглиж и Твърдица. Финансовият меморандум за финансиране на техническата помощ е подписан от страна на Европейската комисия на 11 декември 2006 г. Техническата помощ ще бъде реализирана.
Графикът за реализация на проекта предвижда строителството на съоръженията да се осъществи в периода 2008-2009 г.; закриването на старите депа – до 2009 г., във всички случаи то ще бъде съобразено с влизането в експлоатация на новото депо. Индикативните инвестиционни средства са в размер на близо 38 млн. евро. Мога да кажа, че Министерството на околната среда и водите ще окаже пълно съдействие за подготовката на проекта и за реализацията на този проект за регионално депо, така че даже да ускорим реализацията на депото, това да стане в сроковете, които преди малко посочих. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Хърков, имате думата за реплика.
ВАНЮ ХЪРКОВ (КА): Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор. Надявам се, че това, което казахте, ще стане. С нашите структури също ще продължим да наблюдаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Дуплика ще има ли, господин министър? Няма.
Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народните представители Николай Михайлов и Евдокия Манева относно незаконно депониране на животински отпадъци от фирма „Градус” ЕАД.
Доктор Михайлов, имате думата да развиете въпроса.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, господин министър! Въпросите се дублират не по моя вина – по решение на Председателството на Народното събрание. Аз слушах внимателно Вашите отговори на въпроса на господин Хърков и ще кажа, че отговорите Ви не задоволяват. Ще кажа на зрителите на Българската национална телевизия, че този случай е безпрецедентен. Той представлява изключително тежко екологично нарушение.
От година и половина фирма, наречена „Градус”, е изхвърляла около 200 т пилешки отпадъци на градското сметище. Двеста тона дневно! Знаете ли какво се е случило там?
С мълчаливото съгласие на община Стара Загора, без реакция на регионалното поделение на Министерството на околната среда и водите систематично са изхвърляни отпадъци на сметището. Има данни за това, че ромско население е поемало тези отпадъци, за да ги продава. Има данни за това, че рисковете за екологичната ситуация, за епидемичното състояние на регион Стара Загора са били огромни в този период, без реакция на властите.
Разследването принадлежи на кореспондента на програма „Хоризонт” на Българското национално радио от Стара Загора госпожа Венелина Попова – един изключително храбър и доблестен журналист, който чрез посредник е бил заплашван да не говори. Правен е опит да бъде подкупена, като сумата не е била уточнявана, защото не е била проблем на тези, които са били готови да заплатят нейното мълчание! Понеже са ударили на камък, не са могли да смълчат този, ще повторя отново, доблестен и храбър журналист.
Сега Вие ще трябва да отговорите с максимална сериозност: какви са екологичните според Вас рискове от депонирането на тези животински отпадъци? Каква отговорност ще потърсите от контролните органи на Министерството на околната среда и водите, които са допуснали това да се случва без реакция? Какви мерки ще предприемете за недопускане на подобни случаи в бъдеще? Аз Ви питам: какво ще направите, за да накажете вашите служители в Стара Загора?
Второ, ще Ви запитам: каква е Вашата реакция на нарушенията на община Стара Загора в този случай?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Има някаква грешка – 200 тона на ден не е възможно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор на зададения въпрос.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева, уважаеми господин Михайлов! Наистина въпросите се припокриват и се повтарят. Преди малко обстойно изложих фактическата обстановка и това, което е предприето от страна на нашите регионални структури, посочвайки компетентните органи в случая.
На въпроса на д-р Михайлов: какво оттук нататък бихме направили, аз уверявам, уважаеми д-р Михайлов, всички народни представители и цялата общественост на Стара Загора, че регионалната ни структура в Стара Загора наистина ще упражнява изключително стриктен контрол, така че нерегламентирани дейности, нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, каквито в случая се посочват, да не се реализират. Санкции ще се налагат, включително ще се вземат и крайни мерки, каквито са необходими.
В момента наистина не мога да отговоря с абсолютна екзактност и точност по отношение на това, че всеки ден се изхвърлят 200 т отпадъци. Само ще ви дам за пример, че близо двумилионният столичен гр. София генерира отпадъци от 600-700 до 800-900 т на ден. Едва ли би могло да има съпоставимост в случая, явно има някаква грешка, която не отговаря на реалността. Така че аз потвърждавам това, което трябва да бъде извършено от нашите структури – ще се случва, ще има стриктен контрол, за което, ако има нарушения, Вие ще бъдете информирани и уведомявани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Манева, заповядайте за репликата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, няма защо да се съсредоточаваме върху числото – това са данните, които изнесоха журналистите, които са проверили на място.
Аз се опасявам обаче, че виновниците не са били наказани или поне така пролича от Вашето изказване, защото пряк виновник за нещата е и кметът на общината. Този човек много често се представя в двойствено състояние – ту е член на неправителствена организация, загрижен за проблемите на Стара Загора, ту е кмет, който отговаря най-непосредствено за състоянието на депото за битови отпадъци, който година и половина си е затварял очите. Вие по закон имате право да го накажете. Не само това, Вие сте длъжен да го накажете.
За тази фирма също трябва съвършено строго наказание, защото не може фирма, която произвежда толкова отпадъци, да прави такова грубо нарушение. Опасявам се, че в случая Вие отново прилагате двоен стандарт към фирмите, а това е нещо, в което Ви упреква бизнесът междупрочем. Това е случаят, в който Вие трябва да покажете, че ще промените подхода си, защото Вие прилагате двоен стандарт с фирмите. Случаят е точно такъв.
Вие не разрешавате на част от фирмите, които работят в областта на отпадъците, и правите монопол, като не изпълнявате включително решение на Върховния административен съд. Непрекъснато провеждате политика, която е абсолютно недопустима в областта на околната среда. Тя създава впечатление, че Вие използвате разрешителните режими в интерес на близки до Вас фирми и създавате условия за корупция в министерството.
Зная, че сега патетично ще се опитате да се оправдаете, включително и с тази нетърпимост към критиките, която проявявате, граничеща със заплашване на тези, които Ви критикуват. Но аз Ви уверявам, че ние няма да останем спокойни към огромните пропуски, които са налице в работата на Министерството на околната среда и водите и Вашата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манева, за репликата.
Господин министър, желаете ли дуплика? Не.
Преминаваме към последния въпрос към министъра на околната среда и водите. Той е зададен от народния представител Христо Кирчев относно възлагането на двете екосдружения – "Зелени Балкани" и "Българското дружество за защита на птиците", за изработване на научни показатели за включване на територии в защитените зони "Натура 2000".
Господин Кирчев, имате думата да развиете Вашия въпрос.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! По време на спорове, дебати, срещи с хора и телевизионни дискусии изплуваха имената на две екосдружения, които са изработили научните ви показатели, по които са определени защитените зони "Натура 2000".
Не стана ясно обаче по какъв начин са били подбрани тези две дружества – "Зелени Балкани" и "Българското дружество за защита на птиците". Затова моите два въпроса към Вас са: проведена ли е процедура за възлагане на обществена поръчка от страна на Министерството на околната среда и водите на двете сдружения "Зелени Балкани" и "Българското дружество за защита на птиците", които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел?
И второ, кога и къде процедурата е била обявена и може ли министерството, което Вие оглавявате, да предостави при поискване тази конкурсна документация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Министър Чакъров, заповядайте. Имате думата да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирчев! В отговор на първия въпрос Ви уведомявам следното. Реализацията на проектите на "Зелени Балкани" и "Българското дружество за защита на птиците" за изграждане на мрежата от защитени зони "Натура 2000" в България е осъществена в съответствие с критериите и условията за финансиране на екологичните проекти и дейности от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, приети на заседание на Управителния съвет през м. април 2003 г.
На Интернет-страницата на Министерството на околната среда и водите са публикувани критерии, изисквания и документи за кандидатстване пред ПУДООС за финансиране на екологични проекти от различни сектори по опазване на околната среда, проекти от водния сектор, проекти по управление на отпадъците, чистотата на атмосферния въздух, опазване на биологичното разнообразие и др.
Съгласно Правилника за устройството и дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда могат да се финансират безвъзмездно проекти, внесени от общини и неправителствени организации, включително от сферата на биологичното разнообразие и опазването на околната среда, например изграждане на екопътеки, възстановяване на пещери, проекти за опазване на растителни и животински видове и т.н. Това е процедура на ПУДООС за отпускане на средства за финансиране на неинвестиционни проекти и дейности по предложени и одобрени разработки. В тези случаи процедурата не е свързана с прилагане на нормите от Закона за обществените поръчки.
Молбите и проектите се разработват по определен формат съгласно регламентираните процедури на ПУДООС. Те се разглеждат от Управителния съвет на предприятието след проверка за съответствие на представената документация от експерти на ПУДООС и становище от Дирекция "Национална служба за защита на природата". След одобрение на проекта от Управителния съвет се сключва договор между ПУДООС и съответния кандидат. По тази процедура на основание на чл. 20, т. 1, чл. 21, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на ПУДООС са депозирани, разгледани и одобрени проекти на екосдруженията "Зелени Балкани" и "Българското дружество за защита на птиците" за изграждане на мрежата от защитени зони "Натура 2000" в България. По този въпрос няма депозирани други предложения в ПУДООС.
Хронологично решенията на Управителния съвет са взети както следва. Ако искате, мога да Ви ги представя. Започва се на 5 октомври 2004 г. с входяща молба от "Зелени Балкани" и разглеждане на заседание на Управителния съвет на 9 декември 2004 г. Самият договор е сключен на 1 февруари 2005 г. на стойност 619 хил. лв. и срок на изпълнение до края на м. март 2006 г. Предметът на договора е реализиране на проект "Изграждане на мрежа от защитени зони "Натура 2000" в България", включващ основно проучване в различни райони на страната за установяване на подходящи места по Директивата за местообитанията.
Молба с входящ номер от 3 февруари 2006 г. от "Зелени Балкани". Молбата е одобрена от Управителния съвет в оперативен порядък от 1 юни 2006 г. Сключен е договор на 1 юни 2006 г. на стойност 733 хил. 750 лв. и срок за изпълнение м. ноември 2007 г. по същия този проект и продължение на първия, включително и подготовката на стандартизираната от Европейската комисия документация за всяка потенциално защитена зона.
Молба с входящ номер от 30 март 2004 г. от "Българското дружество за защита на птиците". Молбата е разгледана на Управителен съвет и е взето решение за финансиране с Протокол № 4 от 9 декември 2004 г. Договорът с "Българското дружество за защита на птиците" е сключен на 16 февруари 2005 г. на стойност 127 хил. 640 лв.
Молба с входящ номер от 16 декември 2005 г. от страна на "Българското дружество за защита на птиците" е разгледана впоследствие от Управителния съвет и е взето решение за финансиране с Протокол № 2 от 30 юни 2006 г. Сключен е договор на 12 юли 2006 г. на стойност 35 хил. 375 лв. Предметът на договора е ясен. Всичко това е представено и разгледано от страна на Националния съвет по биологично разнообразие.
По втория въпрос, както вече стана дума, с двете неправителствени организации са сключвани договори за дейности по установяване на местата по "Натура 2000" след одобрение на внесените от тях проекти по регламентираните процедури на ПУДООС. В този смисъл Министерството на околната среда и водите не е обявявало конкурс и не е изготвяло конкурсна документация по реда на Закона за обществените поръчки. МОСВ прилага процедурите по този закон, в случаите когато самото министерство е планирало бюджетни средства за възлагане на научни или приложни разработки. В случая тази процедура за избор на изпълнител е съгласно Устройствения правилник на ПУДООС за отпускане на средства за неинвестиционни проекти и дейности.
Управителният съвет на ПУДООС е взел положително решение за финансиране на представените проекти на "Зелени Балкани" и "Българското дружество за защита на птиците", имайки предвид техния богат опит при разработването на проекти с външно финансиране, например проектът за "Натура", финансиран от Датската агенция за околна среда, и други проекти с международно участие. В работния колектив са включени учени, както и преди малко отговорих на други народни представители, и експерти с богат опит в разработването на проекти в сферата на биоразнообразието. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Кирчев, имате думата в рамките на две минути да направите Вашата реплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, благодаря за Вашия отговор. От него стана ясно в общи линии на обществото, на зрителите, на заинтересованите лица, че това е станало по твърде субективни критерии. Лично аз нямам обвинения към Вас понеже по това време Вие не сте оглавявали това министерство, но интересът към определянето на тези дружества, повярвайте ми, е огромен при срещите с хората. Аз ще проуча най-задълбочено Вашия отговор, ще го подложа на анализ с юристи и ако има действия, които не съответстват на законите, може би ще потърся и съдействие на прокуратурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Да благодарим на министъра на околната среда и водите господин Чакъров за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Първият въпрос е от народния представител Мартин Димитров, който го няма. Съгласно правилника той не се задава.
Преминаваме към въпрос от народния представител Петър Димитров относно предварителните резултати от изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2006 г.
Господин Димитров, имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, всички знаем, че така нареченият излишък е мит, реалност, някои смятат, че е бич за бизнеса, други смятат, че е източник за стабилност. В общи линии около него има легенди, в това число и в националните медии. Затова и моят въпрос към Вас е: моля на основата на оперативната информация на БНБ и Вашата предварителна оценка за изпълнението на бюджета към 31 декември 2006 г. да отговорите какъв е размерът на преизпълнението на бюджетните приходи, тоест какъв е въпросният излишък? Каква част от него е използвана за допълнителни бюджетни кредити, за каква цел са били предоставени? Каква част ще се отнесе във фискалния резерв и дали е спазен установеният ред в чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет, съгласно който правителството може да харчи до 1,5% от разчета на приходите в консолидираната фискална програма за съответната година?
Аз няма да се разпростирам, но поводът да задам въпроса е примерно един цитат от национален вестник “Изчезнаха 800 млн. лв. от бюджетния излишък”. През декември кабинетът взе решение да похарчи допълнително 239 млн. лв. от бюджета за сметка на наднормените постъпления. Това обаче не обяснява къде са изчезнали останалите милиони до 2,5 млрд. лв. Вероятно около Коледа министрите са взели и други решения за останалите милиони до 2,5 млрд. лв.
Молбата ми е да вдигнете завесата около този мит и да чуем какви са реалностите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса на господин Димитров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма за 2006 г. сочат преизпълнение на приходите в размер на 1 млрд. 776 млн. лв. или 9,7% над разчетените приходи по Закона за бюджета на Република България за 2006 г.
Одобрените от Министерския съвет допълнителни бюджетни кредити за 2006 г. за сметка на преизпълнението на приходите са при спазване на ограничителя по чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и възлизат общо на 263,5 млн. лв. От предоставените допълнително 263,5 млн. лв. приблизително 226 млн. лв. са за министерства и ведомства, а 37 млн. лв. са за общини.
Целите на предоставените средства са основно за финансиране на редица приоритетни разходи на правителството, като разплащане на договори за строителство и ремонт на пътища и отчуждителни процедури за автомагистрала “Люлин”, за Околовръстния път в София, суми за модернизиране на отбраната и въоръжените сили, системи за видеонаблюдение на гр. София, разплащане на задължения по договори с “Лукойл”, за попълване на резервите с горива и др. Междупрочем всички разходи и направления са решени с Постановление № 331 от 12 декември 2006 г. на Министерския съвет и са публикувани. Тоест разходите са на вниманието на широката общественост.
Нарастването на фискалния резерв за 2006 г. възлиза на около 1 млрд. 200 млн. лв., с което размерът му към края на 2006 г. достигна 5 млрд. 800 млн. лв. Изменението му е в резултат на действието на няколко фактора. На първо място, разбира се, реализираното превишение на приходите над разходите, но също така и финансиращите операции по обслужване на дълга, в това число и по предсрочното изплащане на част от задълженията ни към Международния валутен фонд и Световната банка в размер на около 600 млн. лв., с което намалихме общото равнище на държавния дълг.
Към днешна дата размерът на фискалния резерв възлиза на 5 млрд. 200 млн. лв. в резултат на извършеното изплащане на облигационен заем от 2001 г., който излезе в падеж, в размер на 250 млн. евро плюс лихвите за съответния период.
Това е съвсем накратко ретроспекцията на движението на фискалния резерв. Тенденцията за нарастване на фискалния резерв през последните години, както подчертах, позволи да се извършат и през 2006 г. някои предсрочни изплащания на дълг, с което дълговото бреме значително намаля и вече се измерва на малко над 20 на сто от брутния вътрешен продукт. Ще припомня, при Маастрихтски критерии 60 на сто ние мислим, че това е един от основните макроикономически критерий, който показва стабилен тренд на развитието на българската икономика.
Що се отнася до появилите се публикации, те се правят на базата на данни за фискалния резерв в края на ноември и декември през миналата година и не обръщат сериозно внимание на обичайната практика в бюджетирането в последния месец да се извършват значително повече разходи и не само по утвърдените в бюджета направления, а и разходи по обслужване на дълга. Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси, мога да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте, имате думата за реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, не мисля, че имам основание за реплики. По-скоро ще повторя част от числата – 263,5 млн. лв. са преразпределени, от тях 226 млн. лв. са за министерства и ведомства и 37 милиона са за общини. Тъй като и един бивш министър-председател си позволи да оперира с числото 800 млн. лв., вървят тези упреци, благодаря Ви, че действително сега можем да се опрем на обективната информация за така наречения бюджетен излишък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Въпрос на народния представител Мартин Димитров относно въвеждането на два номера във фактурите за ДДС.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашия въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Незнайно защо във фактурите има два номера по ДДС – идентификационен номер и идентификационен номер за целите на ДДС. Логично бихте попитали каква е разликата между тях. Единствената разлика е, че в единия пише буквите “BG”. Това обаче предизвика огромен хаос за българския бизнес в началото на тази година. Само на мен ми се обадиха ужасно много хора да питат какво да пишат във фактурите, какви са тези два номера и защо единият е въведен с Правилника за приложение на Закона за ДДС. Хаосът между другото беше и по-голям не за друго, а защото образец на данъчната фактура беше издаден чак в края на м. декември.
Освен всичко друго възникна и трети проблем. Незнайно защо, без да има обяснение, фактурите започват от номер едно, господин министър. Необходим ли беше целият този хаос? Цялото това объркване? Много фирми се принудиха, господин министър, да издават фактури със задна дата, защото не знаеха какво да правят. Не смятате ли, че е нарушение на закона с Правилника за приложение на Закона за ДДС да се въвежда втори номер? Кому е необходимо това? Смятате ли, че тези постоянни промени в Закона за ДДС и в Правилника за приложение на Закона за ДДС, които се направиха два пъти миналата година, сега отново има промени в Закона за ДДС, водят до хаос и объркване на българските граждани и българския бизнес? Кой печели от това? Не смятате ли, че едно министерство, в което работят хиляди хора, хиляди Ваши служители, на които българският народ плаща заплати, трябва да има една много по-подредена система, в която да не се допускат такива проблеми и такива нарушения? Не е нормално целият януари месец хората да се чудят как се пишат фактури и какви данни да запишат там. Какви са тези два номера? Нормално ли е да има два номера за целите на ДДС, като разликата между тях е само буквите “BG”. Хиляди български граждани питаха представители на Съюза на демократичните сили защо се прави това, каква е ползата, кому е необходимо. Хората ме питаха: “Мартине, това европейско изискване ли е?” Не, няма такова европейско изискване, това е идея на българската администрация да обърка максимално много хора. Защо беше допуснато, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, заповядайте да отговорите на въпроса на господин Димитров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, Законът за счетоводството изисква в първичния счетоводен документ да се съдържа информация за идентификационен номер по чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е номер от общата данъчна регистрация. Законът за ДДС също има изискване за въвеждане на идентификационен номер за целите на ДДС, който трябва да се съдържа в издаваните данъчни документи. Второто е обусловено от въвеждането или инплементирането на Шестата директива в Закона за ДДС с цел създаване на общ данъчен документ, а не на два отделни – отварям скоба, когато объркването щеше да бъде още по-голямо. Ние се постарахме да обединим двата номера в един документ и така да облекчим в определена степен, подчертавам, в определена степен работата на българските компании.
Вярно е, че на практика разликата между тези два номера е само в префикса “BG”, но това са изключително важни две букви – струва ми се, че ще се съгласите с това (реплика на народния представител Мартин Димитров), така че тази разлика не обуславя или не заличава необходимостта от два номера, продиктувани от двата материални закона – Закона за счетоводството, от едната страна, и Закона за ДДС, от друга.
Необходимостта от нова номерация на данъчните документи, започваща от номер едно, се обуславя от обстоятелството, че по същество Законът за ДДС, който влезе в сила в началото на тази година, е нов и има нови реквизити. Става въпрос за нови фактури, които нямат, не бих казал нищо общо, но не са със същата форма, както фактурите, които бяха в обръщение до края на миналата година. В този контекст, ако можем да зададем или да попитаме този въпрос, от който и номер да започваше, основанието щеше да бъде същото. Смятаме, че с новата идентификация, тоест с нов номер, който започва отначало, създаваме по-голяма яснота за разграничението между фактурите, издавани по силата на стария Закон за ДДС и фактурите, които се издават по новия Закон за ДДС.
Не на последно място това създава по-добри предпоставки за отчетност и контрол не само и единствено на данъчната администрация, а и за вътрешнокорпоративен контрол. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате думата за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Едва ли успяхте да убедите дори един разумен човек в България, че е необходимо фактурата по ДДС да има два различни номера, които се различават по буквите “BG”. Очевидно, ако има два закона, които изискват такова нещо в България, трябва да се променят самите закони, а не да карате гражданите и бизнесът да пишат два различни номера, които се различават по буквите “BG”.
Знаете ли какво ми казаха на мен хората? “Не е възможно, господин Димитров, само това е разликата между двата номера и ние затова се притесняваме да издаваме фактури, защото не можем да предположим, че министърът на финансите и това правителство е измислило два различни номера, които се различават само по буквите “BG”. Така че мислете малко и за хората, мислете малко и за бизнеса в България, освен за удобството на администрацията.
Много важен въпрос Ви задавам сега: защо в повечето европейски страни нямат два номера по ДДС? Ако там няма, защо има в България? Защо трябва винаги нещата да се правят толкова сложно, че хората да са объркани и затруднени? Каква е причината за това? Давате ли си сметка, че фирмите, за стотици–хиляди фирми, които поддържат счетоводство, за да започнат фактурите отначало, това е голям разход за тях? Спокойно можеше номерата да се продължат, независимо че има някои нови реквизити, особено с двата номера по ДДС.
Има един много важен въпрос. Когато българска фирма си даде сметка, че вие нямате право с Правилника за приложение на Закона за ДДС да въвеждате нов реквизит, тя може да оспори законността на този втори данъчен номер по ДДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Въпросът Ви е ясен, съвсем ясен.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че моля Ви за допълнителни обяснения от Ваша страна. Нека да престане в България правителството да създава хаос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря.
Аз ще си позволя отговор в по-широк аспект.
Господин Димитров, ако един наш съгражданин се казва Иван Георгиев Георгиев, бихте ли с недоумение задали въпроса: за какво са му две еднакви имена? Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Това е несериозно! Просто е несериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос номер три – питане от народния представител Минчо Христов. (Реплики в ДСБ.)
Имаме пет минути. Прави сте, колеги, няма да стигне времето. Питането е 3 минути, отговорът е 5 минути, реплика, задаване на два въпроса – стават 10 минути. Необходими са 15 минути за процедурата по питането на народния представител Минчо Христов.
Колеги, благодаря ви все пак, че ми напомнихте, защото унесени в работата… Сега е 13,56 ч.
Съжаляваме, господин министър, че не можахме да приключим питанията и въпросите към Вас.
Следващото заседание е в сряда от 9,00 ч.
Закривам парламентарния контрол. (Звъни.)


(Закрито в 13,56 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Иван Илчев
Светослав Малинов